HISTORIA NATURALIS о BU LGARICA

NATURA ET SCIENTIA

1889

11

"НАЦИОНАЛЕН ПРИРОДОНАУЧЕН — МУЗЕЙ

HISTORIA NATURALIS BULGARICA

Volume 11, Sofia, 2000 Bulgarian Academy of Sciences - National Museum of Natural History

РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ

ст.н.с. Петър БЕРОН (отговорен редактор)

ст.н.с. Алекси ПОПОВ (секретар) ст.н.с. Красимир КУМАНСКИ ст.н.с. Cmouue АНДРЕЕВ

ст.н.с. Златозар БОЕВ

Адрес на редакцията

БългарсКа аКадемия на Haykume - Национален природонаучен музей 1000 София

бул. Цар Освободител 1

EDITORIAL BOARD

Petar BERON (Editor-in-Chief) Alexi POPOV (Secretary) Krassimir KUMANSKI

Stoitse ANDREEV

Zlatozar BOEV

Address National Museum of Natural History

1, Tzar Osvoboditel Blvd 1000 Sofia

Книга 11 е отпечатана със средства на Министерството на околната среда и водите

Publishing of this volume is financed by the Ministry of Environment and Waters

© Национален природонаучен музей - БАН, 2000

Научно и шехничесКо редактиране: ст.н.с. Алекси ПОПОВ Мая МАНДАЛИЕВА-ЛАНГУРОВА

Излязла om печат на 30.9.2000 Формат 70x100/16

Тираж 350

Печатни Коли 10

Отпечатано В „Искър“ ЕООД

ISSN 0205-3640

Historia naturalis bulgarica

КНИГА 11, СОФИЯ, 2000

БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ НАЦИОНАЛЕН ПРИРОДОНАУЧЕН МУЗЕЙ

СЪДЪРЖАНИЕ

60 години om рождението на Петър Берон

Владимир БЕШКОВ - Петър Берон на 60 години (бълг.) ............. Събития и дати 6 живота на Петър Берон (бълг.) ................ Алекси ПОПОВ - ТаКсони, наречени на името на Пешър Берон (бълг.) ....

Природонаучни музеи и koaekuuu

Cmouue АНДРЕЕВ, Фани БОЗАРОВА - Типусен материал om разред Isopoda (Crustacea: Oniscidea, Anthuridea) 6 koaekuuume на Националния природонаучен музей 6 София (англ., рез. бълг.) .................

Научни публикации

Димитър КОЖУХАРОВ - ЗоопланКктонъш om някои водни басейни 8 Северна Албания с различна големина и надморсКа Височина (аптеде реве овде раса с О че Senge ese ce ee на

Cmouue АНДРЕЕВ - Преглед на род Trichoniscus В България и описание на един нов Bug - Trichoniscus garevi п. sp. (Isopoda, Oniscidea) (ррени рез: GAL.) 1. оро торента an Манок Зее 6

Виктор. ФЕТ - Ckopnuonu (Arachnida, Scorpiones) om Baakanckua полуостров В koaekuuume на Националния природонаучен музей Вбофина(алнеде. пез OBAC iis Елань ое деи cs es «Be =) ou

Боян П. ПЕТРОВ - Cheiridiidae Н. J. Hansen (Arachnida: Pseudoscorpiones), едно ново семейство за фауната Ha България (англ., рез. бълг.)....

Петър БЕРОН - Изследвания Върху Erythraeoidea (Acari: Erythraeidae) om Африка. I. PogoBeme Саесийзота а Cecidopus от Нигерия (Erythraeidae: Callidosomatinae) (англ., рез. бълг.) ............

Борислав ГЕОРГИЕВ - Бегачи (Coleoptera: Carabidae), събрани om д-р Петър Берон В Китайски Каракорум (англ., рез. бълг.)........

16

25

38

39

47

61

65

Борислав ГЕОРГИЕВ, Ян МЬОЙЛВЕЙК - Принос Към българската фауна на бегачите (Coleoptera: Carabidae) . I. Един род и седем Вида нови за фауната на България (англ., рез. OBAZ.)............4.

Стоян БЕШКОВ - Върху присъствието на Agrotis трае (Hubner, [1823]) на Балканския полуостров (Lepidoptera: Noctuidae: Noctuinae) (GATT eNOS) CSU О:

Андрей СТОЯНОВ - Аномалии 6 роговия панцер на сухоземните Костенурки (Testudo дгаеса бега и Testudo hermanni Боейдет) 6 Баре Ihe | SD aT) е оо its SN NOONE ое пе ое

Златозар БОЕВ - Ранно-плейстоценсКа и ранно-холоценсКа авифауна om пещерата Чердженица, „Северозападна > България (алеи TOS; ОР eae ee и етнос coment or И i toc amen оо aN ar

Теодора ИВАНОВА - Нови данни за npuAenume (Mammalia: Chiroptera) на Изшочнише Родопи, Гърция (Тракия, Еврос) (англ., рез. бълг.)......

Димитър ДИМИТРОВ, Bacua ВУТОВ - Нови данни за хорологията на Висшата флора на България (англ., рез. ObA2.)...........5.4..

Защита на природата

Ангел АНГЕЛОВ - СладКободни мекотели (Mollusca: Gastropoda и Bivalvia) om езерото Сребърна (англ., рез. бълг.) ............. Мелания ГБОШЕВА, Виолета ФАКИРОВА, Цветомир ДЕНЧЕВ - Чербен списък и cmamyc на 3acmpaweHocm на > българсКкшпе MEAS роет ебал русе Бе Е smh ОО, о.

Събития и дати

Алекси ПОПОВ - Десет години Historia naturalis Бшрайса (OBR PES WAH) пи. SL Stk OG, зноя „брега

Kpamku бележКи

ЦАР СИМЕОН II - Поздравление no случай 110-годишнинаша на Националния природонаучен музей (бълг.)... а eee eee Румяна МЕЧЕВА - ЕКолого-физиологични изследвания на пингвини - принос на българските антарКшичесКки проучвания (бълг.) .... Алекси ПОПОВ - Седми международен симпозиум по неуроптерология, 6 - Эгавзуст 2000 By ganeulan(OBAs,)), cu ЛИН ie. аж Неда МОЧУРОВА-ДЕКОВА - Четбърти международен Конгрес по 6paxuonogu, 10 - 14 юди 2000, Лондон (бъдг:) aay. а поканва Златозар БОЕВ - Книга за птичия свят на Родопите (бълг.) ........

Петър БЕРОН - Александър Проспов (1926 - 2000) (бъылг.)............ Цветомир ДЕНЧЕВ - > Българско > миКологично > дружество (ОН Аааа Иляна АЯ рови АНА АМА ИВАНА СЕК, АЕ АРСЛАН „КНК стан,

81

85

ЭЙ

133

139

147

Златозар БОЕВ - 70 години om рождението на д-р Николай Илиев - Бешеринар, Краебец, археозоощог (оъда, о...

CONTENTS 60th anniversary of Petar Beron

Vladimir BESCHKOV - Petar Beron at sixty years of age (In Bulgarian)....... Events and dates in the life of Petar Beron (Written by himself)

и егепрл алт EN SMES PN ied RO APTA Alexi POPOY - Taxa, named after Petar Beron (In Bulgarian) ...........

Natural history museums and collections

Stoitze ANDREEV, Fani BOZAROVA - Type material of Isopoda (Crustacea: Oniscidea, Anthuridea) from the collections of the National Museum of Natural History in Sofia (In English, summary in Bulgarian)

Scientific publications

Dimitar KOZUHAROVY - The zooplankton from some lakes and ponds in North Albania with different size and altitude (In English, summary in О Оо RUM, о К о И А И ИН ен Stoitze ANDREEV - Apercu sur le genre Trichoniscus en Bulgarie et descrip- tion d'une nouvelle espece - Trichoniscus garevi n.sp. (Isopoda, Oniscidea) (In French, summary in Bulgarian) ................ Victor FET - Scorpions (Arachnida, Scorpiones) from the Balkan Peninsula in the collection of the National Museum of Natural History, Sofia (In Я за О бода РИ Thay IB Той бедеу лета) Про dice Gia od bn 6 edn ene еи Boyan P. PETROV - Cheiridiidae H. J. Hansen (Arachnida: Pseudoscorpiones), a new family for the fauna of Bulgaria Ghigihachichs summanyara Bul catia ets ae ol о ооо лов Petar BERON - Studies on Erythraeoidea (Acari: Prostigmata) from Africa. I. The genera Cecidopus and Caeculisoma from Nigeria (Erythraeidae: Callidosomatinae) (In English, summary in Bulgarian) .......... Borislav СОБОВСОТЕХ - Ground-beetles (Coleoptera: Carabidae) collected by Dr. Petar Beron from the Chinese Karakorum (In English, ОИ" VATS ОИ ОНИ О И SMR LANE) tata oh fk oe eh apts, eet Borislav GUKORGUIEV, Jan MUILWIJK - Contribution to the Bulgarian ground-beetles fauna (Coleoptera: Carabidae). I. A genus and seven species, new for the country (In _ English, Summary in uls Оо Кърн ад цици НСРР ae SE Rie rn SEES. а.

16

33

39

61

Stoyan BESHKOV - On the presence of Agrotis ripae (Hubner, [1823]) in Balkan Peninsula (Lepidoptera: Noctuidae: Noctuinae) Gn Enelish, cummanycn Bulgarian) 4.) 095 а бирата 6s oo soe ee cs Andrei STOJANOV - Hornpanzeranomalien bei den Landschildkroten (Testudo graeca ibera und Testudo hermanni Боейдет) in Bulgarien CniGermanssummary in Bulearian): ее, ww eee зоне Zlatozar BOEV - Early Pleistocene and Early Holocene avifauna of the Cherdzhenitsa Cave, Northwestern Bulgaria (In English, summary in Ва Nee Lea tegen hae. fas враг гдето APTA а Teodora IVANOVA - New data on bats (Mammalia: Chiroptera) from the Eastern Rhodopes, Greece (Thrace, Evros) (In English, summary in Bel parila) PAT eee eh oscar ft ites bent bog YD и ARSE Dimitar DIMITROV, Vassil VUTOV - New chorological data on the Bulgarian higher flora (In English, summary in Bulgarian) ...............

Protection of nature

Angel ANGELOV - Freshwater molluscs (Mollusca: Gastropoda and Bivalvia) from the Srebarna Lake, Northeastern Bulgaria (In English, summa- Гу ine Ul SAL ian) awe ee, пил ON Сл, Ооо

Melania GYOSHEVA, Violeta Fakirova, Cvetomir Denchev - Red list and threat status of Bulgarian macromycetes (In English, Summary an Bulgarian) jth i Ale WU ORR Rea eae ee

Events and anniversaries

Alexi POPOV - Ten years of Historia naturalis bulgarica (In Bulgarian, summarnryan Наедине

Short notes

ZAR SIMEON II - Letter of congratulation for the 110 anniversary of the National Museum of Natural History (In Bulgarian) ............ Roumiana METCHEVA - Eco-physiological investigations of penguins - a contribution to Bulgarian Antarctic research (In Bulgarian) ..... Alexi POPOV - Seventh International Symposium оп Neuropterology, 6 - 9 August 2000, Budapest бов она ни по медни и Neda MOTCHUROVA-DEKOVA - Fourth International Congress on Brachiopoda, 10 - 14 July 2000, London (In Bulgarian) ........... Zlatozar BOEV - A book about the bird life of the Rhodopes (In Bulgarian)..... Petar BERON - Alexandar Prostov (1926 - 2000) (In Bulgarian) .......... Cvetomir ПЕКСНЕУ - Bulgarian Mycological Society (In English)........ Zlatozar BOEV - 70" anniversary of Dr Nikolai Шеу - a veterinarian, local lore researcher, archaeozoologist (In Bulgarian) ...............

85

ЭТ

107

ПИ

127

133

139

147

Настоящото издание е посветено на 60-годишнинаша om рождението на Видния български зоолог д-р ПЕТЪР БЕРОН Директор на Националния природонаучен музей

This issue is dedicated to Ше prominent Bulgarian Zoologist Dr PETAR BERON Director of the National Museum of Natural History on the occasion of his 60 Birthday

Historia naturalis bulgarica, 11, 2000: 6-8

Петър Берон на 60 години

Владимир БЕШКОВ

На 14 март 2000 г. uumbkHamusnm български зоолог Петър Берон, gokmop по биология, старши научен съшрудник и директор на Националния природонаучен музей, навърши 60 години. Om първаша му научно- популярна публикация - за горската улулица, написана Въз основа на собствени проучвания Върху храната на mo3u Bug, ни делят 45 години. През тях Берон стана сбетоВно известен учен с над 60 научни публикации, няКои om koumo с Капитално значение, на стотици научно-популярни cmamuu и пътеписи. ДесешКки са и cmamuume му no бвъпросише на обществено-подитичесКкото развитие на страната ни през последношо десетшлетие, Когато той дълго време бе 6 центъра на историчесКите събития, настъпшли с променише през 1989-1990 г.

Трудно е ga се изброят всички области на зоологията, В koumo - Винаги успешно - се е изявявал Пешър Берон, но ще започнем с три - пещерната фауна, ВисоКопланинсКата фауна и аКарологияша. Когато 6 Края на петдесетте години mou поднови системното проучване на българската пещерна фауна, познанията ни за нея бяха швърде оскъдни. За няКолКо години събсем младият Берон, cam или с Колеги, посети няКолКко стотици пещери и пропасти, npbcHamu навред из странаша, откри няКой неизвестни дотогава. Пътуваше често при лоши битови условия, с Всевъзможен превоз, много често - пеш. Събра хиляди пещерни организми, потърси и намери сътрудничеството на най-видни европейски специалисти по ВсичКа групи, koumo бе събрал и заедно с Васил Георгиев написа и издаде Във Франция своя "Очерк върху пещерната фауна на България". През Bceku nem години и досега mou публикуба "допълненията" Към този труд, отразяващи новите сбедения за фауната на пещерите, събрани от него и ош други пещерняци. Днес уверено можем да Кажем, че България е не само от страните с богата пещерна фауна 6 Европа, а и че е една om добре проучените В поба отношение страни. Голяма заслуга за това има Петър Берон.

"ВисоКопланинсКките" интереси на Берон се зараждат още 6 gemckama му бъзраст, Когато с родителите си се Качва на бимошКия Черни връх.

Следват Пирин, Рила, Baakana, Kopcukanckume планини, Пиренеите, Монблан, снежните Върхове на Мала Азия и Иран, Олимп, Камерун, планините на Нова Гвинея, Килиманджаро, Рувензори, Вулканште на Mekcuko и Индонезия, Андите, Хималаите, Фуджияма ... и доста често - малКото, но Красиво бръхче Половрак над Долни Дозен, откъдето се Виждат и Рила, и Стара планина, и Витоша, пък и блоковете В Квартал Дианабаа, 6 един om Кошпо е Книгохраншищешо му, използвано и за Жилище. При Bcuukume си безбройни пъшувания из целия свят, шой Винаги носи изкаляния си пещерен Костюм, kackama, батериите и Въжето за пещерни проникбания, а поняКога дедоКопа и komkume за изкачване на Високи планини. Върхобете не са самоцел (но никак He се omka36a и om Връхнаша mouka!), mbu Капо основното е събирането на ВисоКопланинска фауна. Вниманието му е насочено най-много Към паяКообразнише, мокриците и стоногите. Днес близо 70 Вида и 4 рода ЖиВвошни - предимно пещерни и ВисокопланинсКи - са наречени на негово име и това е напълно заслужено, защото са събрани с безброй трудности, студ, глад, умора, често - с лични средства, с надхитрявания на престараващи се митничари, решили, че изнасянето на стоноЖжКи и паяци подкопава суверенитета на страната uM. Най-забележштелното е, че бсеКи път, след многомесечни патила 6 най- 3ambHMeHume kbmuema на планетата, Берон се бръща жив и здраб, винаги с изпочупен, изгубен или пооКраден багаж, често с окаян външен Bug, но стотиците му сшъкленици с ЖивошинКи са 6 изрядно състояние, здрави, emukemupanu, опаковани maka, Като че ди ги е пренесъл om няКой съседен музей от другата страна на булебарда.

АКародогията е mpemama cmpacm на Берон. Най-много го интересуват паразишнише аКари, но отлично "плува" Във бсички части на необятното "море" om Кърлежи, ВКлючващо gecemku хиляди Видове. Познанията му върху безКрилите мухи и други ekmonapa3umu се зародиха покрай задълбочените му проучбания на прилепите 6 България, Където mou Hanpabu същестбени приноси.

Берон е и отличен познавач на зоогеографията. Той бе бещ В тази наука и много преди да започне да чете лекции бъб Ввисшише учебни заведения, защото е обогаплил огромнише се Книжни познания с посещения на Всички зоогеографсКи области. Видял е В природата, 6 зоологическите градини и 6 музеи стотици животни, за koumo повечето om нас знаяш om Книгите и филмите, а други не са и чували за съществуването им. Особено добри са познанията му за Афрошропичнашта зоогеографсКа област, шъй Като 3 години от Жибота му преминаха 6 резерватите на Нигерия, Където бе на работа.

Днес Берон е на бърха на mbopueckume си сили, а може би и малКо преди него. Топ е директор на Националния природонаучен музей, председател на БългарсКата федерация по спелеология (и същевременно - действащ

7

пещерняк, наред с no-MAagume пещерняци), председател или член на няКолКо дружества за приятелство и Културно сътрудничество с далечни и близки страни (главно 6 mponuyeckume райони), активен общественик, Винаги с ясна родолюбива позиция. На бюрото му чакаш няКолКо десетки недовършени научни трудове, идеи за още шолКова напират 6 главата му. Никой не Вярва на Клетбвите му, че скоро ще прекрати пътешествияша си В далечни страни и ще стане "cepuo3eH Кабинетен учен". Такива могат (ako uckam) да станат неколцината му млади Колеги и последователи 6 музея, ako започнат ga o6pa6ombam стотиците хиляди живошинкКи, събрани опа него и съхранени 6 gecemuHama Железни шКафа пред Кабинеша му. Материал има за няКолКо поКоления! Примерът на Берон - пътешественика, обаче е много силен, затова раздвоението между младите Колеги е много голямо. И дано си останат такива!

Да пожелаем на Пешър Берон само здраве и дълъг Живот е малКо. Heka, освен тях, да обиколи малкото останали интересни Къшчета по света, да завърши започнатите и замислените трудове, да бъде Винаги сред cmapume cu и млади приятели, koumo, Въпреки, че се смеят на битовите му Hecnoayku по Време на пътуВанияша, го обичат и уважаваш Все повече и повече!

Historia naturalis bulgarica, 11, 2000: 9-15

Събития и дати 6 Живота на Петър Берон

Роден 6 София на 14 март 1940 г. В семейството на Мара и Кирил Берон. Pogbm му по бащина линия бКлючва д-р Петър Берон (брат на неговия npa- прадядо Христо Хаджиберович), почетния член на БАН Стефан Русков Берон и действителните членове на БАН д-р Васил Хаджистоянов - Берон и неговия син проф. Богомш Берон. Дядо му по майчина линия е генерал Владимир Стоянов, началник щаб на българсКата бойскКа.

1951 - 1953. Член и председател на КръжоКа по зоология В Двореца на пионерите 6 София. С Клуба на пъшешествениците пътува из Средна гора и Пирин, Където под ръКоводствошто на доц. Ангел Ангелов за пръв пъш събира насекоми и други обитатели на Високата планина.

Септембри 1954. Заедно със започването на гимназиалното си образо- Вание е поканен от проф. Г. Паспалев и Мария Паспалева за слушател В студеншсКия КръжоК Към Kamegpama по зоология на гръбначните Живоп- ни. Членува В пози КръжоК до 1963 г., Като през последните години е негов председател.

Май 1955. За пръб nbm посещава пещери (първаша му пещера е Свин- ckama gynka Край гара Лакатник).

1956. Публикува В сп. Природа и знание първата си научно-популярна сташия.

1957. Постъпва студент 6 Биолого-геолого-географсКия фаКултет на Со- фийския университет. Завършва през 1963 г. с отличен успех и дипломна ра- бота Върху прилепите Към Kamegpama по зоология на гръбначните животни.

1958. Публикува 6 сп. Природа първата си научна статия бърху миграцичте при прилепите. Създава (заедно със свои Колеги) Младежкия зоологически Кръжок Към Зоологическата градина. Взима участие В основаването на пещерния Клуб "АКадемик" и на Комитета за пещерен туризъм Към БТС, с koemo се възстановява организираното пещерно движение 6 България (по инициатива Ha IT. Траншеев).

1962. Публикува (заедно с В. Георгиев) във Франция монография Върху пещерната фауна на България; сключва брак с Kunka Дамянова (31 юли). На 30 ноември 1966 г. се ражда синът им Владимир.

1963. На 16 юли е назначен от проф. ПаспалеВ за специалист - биолог 6 Института по зоология при БАН (секция "Гръбначни животни"). По-Късно

9

преминава В секция "Паразитология", a след това - В секция "ТаКсономия, фаунистика и зоогеография" и В секция "Музей". За пръб път пътува 6 чужбина (обиколка на Румъния по покана на Института по спелеология. Посещава редица пещери и за пръб nbm донася научен материал опа чужбина за koaekuuume на музея.

1964. Взема участие 6 Международната Конференция по Карста В Бърно (Чехословакия). Посещава пещери и научни институши 6 Чехословакия, Унгария и Югославия, запознава се с КласичесКия Карст. Публикува (заедно с Мария Колебинова) първата си работа бвърху akapume (за сем. Spinturnicidae om България и Румъния).

ОКтомври 1964 - 1966. Военна служба (зеншпна артилерия).

1967. С получената през 1962 г. френсКа стипендия и по покана на проф. Вандел заминава за специализация В Подземната лаборатория 6 Myauc, Франция. В продължение на 6 месеца изследва newepume на Пиренеите, Корсика, посещава Сицилия и много музеи и научни института Във Франция, Италия и Гърция. Става 21-ят българин, изКачил се на Монблан В Aanume (4807 т). На Връщане изследва пещери на о. Крит. Въз основа на материалите om това пътуване са описани много нови таКсони опа различни групи, главно пещерни Животни. Публикува (с В. Георгиев) допълнение Към Пещерната фауна на България.

1969. С Конкурс no зоогеография става научен сътрудник В Института по зоология. Участва 6 първата голяма българска спелеологична експедиция В пропастта Берже, Франция, Като достига 1122 п (тогавашен световен pekopg по дълбочина). Става първият българин, преминал 1000-ma метра дълбочина под земяша, за пръб пъш се запознава със съвременншше средства на cnyckaHemo 6 пропасти. За mo3u успех получава медал Спортна слава I ст. На бръщане посещава проф. Max Beier бъВ ВиенсКия музей.

Om есента на 1970 go npoaemma на 1971 е на специализация по аКарология В Института по паразитология В Прага. Изследва akapume по прилепите 6 Чехословакия и ГДР и публикува статия за max.

1971. Заедно с Владимир БешКов пътува с мотоциклет из Турция. ПосещаВат пещери и се изкачват на Връх Еражияс (3916 па).

1972. Om 23 октомври до 23 декември извършва, заедно с Ba. БешКоВ и Таню Мичев, пътуване 6 Турция, Ирак, Иран, Сирия и Ливан. ИзКачват се на Върховете Демавенд и Сюпхан, посещават пещери и събират научен Mamepuaa. Публикува във Франция Книга върху пещерната фауна на остров Корсика и Bmopomo допълнение Към Пещерната фауна на България.

1973. Публикува Каталог на akapume - паразити и Коменсали по бозайниците 6 България.

1974. Заедно с Вл. БешКов пътува из Гърция (ВКл. островите Крит, Тинос и Санторин), събират многобройни пещерни и други Животни (Както и

10

BucokonAaHuHcka фауна om Олимп). Въз основа на този материал са описани много нови makconu.

1975. За пръв пъш се запознава с природата на тропиците. Като биолог В голяма английсКа спелеологична еКспедиция преКарва 5 месеца 6 Папуа Нова Гвинея, Като изследва многобройни новооткрити пещери 6 Нова Гвинея, Нова Ирландия и Нова Британия. ЕКспедицията работи 6 напълно неизследвани области и ошКкрива Селминум шем - най-дългата (тогава) пещера 6 Южното полукълбо. Om събраните заедно с Ф. Чапман материали са описани много нови шаКсони, много други очакват описване. Tunycume и останалият материал ca депозирани 6 koaekuuume на Националния природонаучен музей при БАН. Установени са нови закономерности Въб формирането на пещерната фауна В mponuuume. II. Берон се изкачва сам на най-високия връх на Папуа Нова Гвинея - MayHm Вилхелм (4694 па) и изследва ВисокопланинсКата фауна 6 района на върха.

1976 - 1979. Работи 6 Нигерия Като управител на резервата Пай Ривър и зам. Началник на Службата по охрана на природата В щата Плато. Пътува много из Нигерия и съседнише страни, посещава езерото Чад, изкачва се на бръх Mako 6 планинаша Камерун (4090 т), пътува из Того, Бенин, по река Конго, В ЕКваториална Гвинея, Сенегал, Канарските острови, Египет, Холандия, Германия и др. страни. Донася 6 София обилен материал от различни групи африкански животни. На връщане посещава, заедно със съпругаша си и на собствени разноски, Бразилия, Перу и Боливия. Прекарва известно Време бъб бисоКопланинскаша среда на Кордилчера Бланка и Край езерото Tumukaka, а също maka в Института за изследване на Амазония В град Манаус. През 1978 г. е избран (В негово отсъствие) за старши научен сътрудник.

1979. Назначен 6 Националния природонаучен музей при БАН, Където завежда секция Зоология.

1980. Участва 6 организирането и провеждането на E6ponetickama спелеологична Конференция 6 София (22-28 септември). Ръководи секция Биоспелеология. През ноември участва 6 Конгреса на Асоциацияша за научно изследване на Средиземно море В град Каляри (Сардиния) и изследва 4 пещери на острова.

1981. През марш участва 6 Първия международен симпозиум по изучаването на npuAenume 6 Бон. Запознава се с Института и Музей "Александър Кьониг". От 7 до 12 септември участва 646 Втория Конгрес по фауна и зоогеография 6 Гърция. Посещава ocmpoBume Наксос и Upakaua. Пътува 6 Индия и Непал. Събира научен Mamepuaa 6 района на езерата ГозаинКунда (4600 т) и 6 Ладак. През ноември-деКември е главен ръКоводител на Българо-Кубинската експедиция В Пинар дел Рио (Куба) - първаша българсКа спелеологична еКспедиция извън Европа. В продължение на един месец пещерняцише изследват огромната

11

система Гран Каверна Фуентес и редица други пещери и шяхнаша фауна.

1981 - 1982. Om 18 декември 1981 go 17 февруари 1982 посещава Mekcuko, Където събира научен Mamepuaa 6 newepume на Чиапас, ЮКатан и Тамаулипас. Изследва бисокопланинсКката фауна 6 най-Високише части на ВулКанише Орисаба (5700 m), Попокатепетл (5492 m) и HeBago де ТолуКа (4704 т). През февруари - марш 1982 опаново е В Куба Като гост на КубинсКата академия на науките. Изследва пещери Край Хавана и В Сиера Маестра, Както и най-вбисокише части на планината (ТурКино). Om 4 август go 1 септември 1982 пребивава 6 Северна Корея. Заедно с АлеКси Попов проучват фаунаша на пл. Къмгансан и други райони. Годината завършва с пътуване B Гърция om 17 до 29 декември (заедно със Cmouue Анаореев), изследват пещери Край Кавала и на островите Тасос, Саламин, Парос и Антипарос.

1983. Om 16 юни до 3 октомври е главен ръководител на самостоятелната експедиция Ha НПМ 8 Мозамбик "Кабо Делгадо - 84". На връщане, заедно с Ba. БешкКоВ, посещават Зимбабве, Замбия, Танзания и Гърция, изкачват се на Връх Ухуру (5895 па) В пл. Килиманджаро и донасят обилен материал.

1984. От 20 април до 23 май пътува 6 Гърция, изкачва се на най-Високия Връх на Кршп Агиос Ставрос 6 масива IIcuaopumuc и изследва пещери на остров Китнос и 6 Западна Тракия. Като научен ръКоводител на еКкспедицияша на 9-Во "Akagemuk" работи В Henaackume Xumaaau. Посещава районите на Анапурна и AaHemane. На връщане, заедно със Cmouue Андреев, събират изобилен материал 6 Бирма, Тайланд и Шри Ланка.

1985. Избран за председател на Българската федерация по спелеология.

1986. Служебна Командировка 6 Афганистан (3 седмици 6 Кабул). Поради Войната няма възможност да пытува другаде, но събира материал 6 и Край Кабул до 2300 m. Om 1 август до 15 септември е 6 Испания. Взима участие В Международен Конгрес по спелеология 6 Барселона (Испания), Където е избран за член на бюрото на Международния съюз по спелеология. След Конгреса се бКлючва В българсКаша еКспедиция до пропастта Бу - 56 В IlupeHeume (спусКа се В пропастта go 800 m). Проучва фауната по най- Високите Върхобе (Ането 6 Пиренеите и Муласен 6 Сиера Невада), Както и пещери на остров Майорка.

1987. Om 19 април до 19 май пътува из Гърция, ВКл. островите Kumupa, Родос, Калимнос, Саламин, Китнос, Хиос, Западна Тракия и др. Заедно с Алекси Попов за Втори път пребивават 6 Северна Корея (31 май - 14 юни). Посещава Китай Като гост на Academia sinica (15 юни - 29 юни). Om 14 септември до 25 ноември е ръководител на научната група на Bmopama хималацсКа еКспедиция на g-60 "Академик" В Непал "Ама Даблам - 87". ИзследВа фауната 6 районите около Еверест, Ама Даблам и Анапурна. Ha Връщане за kpamko събира материал 6 Индия, Дубай и Кувейт.

12

1988. Om 23 юни go 4 юли със съпругата си пребивава 6 Армения. Изследва Мечата пещера и се изкачва на Връх Арагац (4090 т) - най-дългата пещера и най-Високияш връх 6 републикаша.

1988 - 1989. Om 21 декември 1988 до 1 февруари ръководи българо- kumaticka пещерна експедиция 6 Юннан (Южен Китай). OmkpuBam много нови пещери и събират ценни материали 6 неизследвана област. На Връщане за kpamko пребивават 6 Индия и Непал.

1989. Om 19 февруари go 27 марш е главен ръководшпел на българска спелеологична експедиция 646 Виетнам. Експедицията извършВа първите проучвания на пещерите е пещерната фауна на тази страна. Om 29 юли go 13 август посещава Зимбабве (с Г. Пантелеев) и Ботсвана (сам). Запознава се за kpamko с пустинята Калахари и изследва пещерите Синое 6 Зимбабве. Оп 19 август go 19 октомври пътува (заедно с Тодор Григоров) из Kumatcku Каракорум. Извършват преход от Кашгар до подножието на връх К 2, събира уникален материал по mpaHcekm om 1500 до 4800 m В 3am6opeHama до 1980 г. за чужденци Синизян-Уйгурска автономна област. На Връщане продължава сам пътуването 6 Юннан, Гуилин, Гуанчжоу, Шанхай и на остров Хайнан. Om събраните Mamepuaau досега са описани много нови Видове.

През април 1989 г. Взима участие 6 учредяването на сдружение "ЕКогласност". Избран е за председател на Контролния съвеш, а по-късно и за секретар на сдружението. На 7 деКември 1989 г. става един om съучредителите на Съюза на демократичните сили. При учредяването е избран за секретар на СДС.

1990. През марш пътува (заедно с Ж. Желев, О. Пишев и Cm. Тафров) 6 САЩ, Великобритания, Франция, Чехословакия и Полша. Cpewam се с Дан Куейл, Роберт Доул, БЖежинсКи, Бейкър, Маргарет Тачер, Жак Ширак, Жискар а Естен, Apy3eacku, Мазовиецки, Валенса, Хавел и др. полишшици. Участва 6 Кръглата маса и 6 изборише за Beauko народно събрание. Избран еза нар. представител от Врачански избирателен район. Във ВНС е член на komucuume за изработване на Конституцията, по Външните работи и по околната среда. Взима участие 6 написването на Конституцията, Вносител е на Закона за БАН и по негово предложение страната е преименувана В Република България. След избирането на Ж. Желев за президент е избран за Председател на НКС на СДС и на Парламентарния съюз на СДС (3 август). На 6 декември подава оставКа om тези постоВе.

1991. Ha 12 юли подписва Конституцията на Република България. След разпускането на ВНС (октомври) се завръща на работа 6 Музея. Като народен представител посещава Англия, Германия, Белгия, Франция, Швейцария, Израел, Япония, Португалия. На 8 септември 1990 г. се изкачва на Фуджияма (3776 па).

1992. През април посещава Канада за участие Във форума Глоб - 92 във Ванкувър и за запознаване с Роял Онтарио Музеум 8 Торонто. Om до е 6

18

САЩ за участие 6 годишнаша среща на американските спелеолози В Индиана. Запознава се с Aabopamopusma по акарология 6 Колъмбъс (Охайо) и с природонаучните музеш 6 Чикаго, Ню Йорк и Вашингтон. Изследва 4 пещери 6 Индиана.

1993. През януари посещава Вашингтон и Ню Йорк на заседание на REC. Om 15 февруари до 17 март пътува (заедно с Вл. БешКов) 6 Кения и Уганда, изкачват се на Връх Маргарита 6 na. Рувензори (5119 па), събират материал В планината Елгон, 6 пещерите на Маунт Сусва и 6 други райони. Om 17 май до 14 юни е научен ръководител на експедицията на Българската федерация по спелеология В Албания. Заедно с Т. Иванова и Боян Петров проучват пещерната и планинската фауна на Северна и Средна Албания, откриват нови Видове и родове пещерни животни. Изкачва ce на връх Pagouma 6 СевбероалбансКкише Алпи (Aanem) и събира интересен Mamepuaa по Върха (2569 па). Om 2 go 16 юди, заедно с Трифон Даалиев, взима участие 6 пещерна еКспедиция 6 планинаша Тавър (Турция) на Клуба BYMAK Към yHu6epcumema 6 Истанбул и прекарват един ден на остров Имроз. Заедно със съпругата си посещава Китай Капо делегат на Конгрес по спелеодогия В Пекин. Преизбран е за член на Бюрото на Международния спелеодогичен съюз. Връщат се с Влак от ПеКин до София, Като по пътя оставаш 4 дни 6 Монголия. На 15 декември е избран за директор Ha НПМ при БАН.

1994. Om 4 май go 7 юли, заедно с Вл. БешКоВ и съпругата си, пътуваш из Индонезия, Малайзия и Сингапур (островите Ява, Суматра, Бали, Нуса Пенида, Ломбок, Huac, Сумба, Сумбава, Флорес, Комодо и Тимор), изкачват се на ByaAkaHume Къринчи (3805 m) на о. Суматра и Рънджани (3726 m) на о. Ломбок, изследват много пещери и тяхната фауна и донасят обилен материал. Om 30 септември go 8 октомври за втори път е 6 Албания с експедиция Ha БФС, този път 6 района на ПреспансКото езеро. На Връщане остават 2 дни 6 МаКедония. Публикувана е новата му монография Върху пещерната фауна на България.

1995. ОтноВо пътува 6 Индонезия и Малайзия заедно със съпругаша си, Трифон Даалиебв и Теодора Иванова. Посещават много пещери и планини на ЯВа, Суматра, Борнео, Сулавеси, работят бъб Влажнотропичната гора на рядКо посещаваните острови Сиберут Край Суматра и НунуКкан Край Борнео. Изкачват се до най-бисоката точка (nuk Лоу, 4101 та) В планината Кинабалу на остров Борнео (щата Сабах) и се запознават с mponuyHama бисопланинскКа среда 6 района на върха. Публикувана е Книгата му "Далечни Върхове" с описания на пътуванияша из Bucokume планини на света (Универсшт. издателство).

1996. Присъства на Конгрес 6 Дибия, Като събира и научен материал по Крайбрежието, Както и на островите Малта и Гозо. Посещава 2 пещери на о, Гозо. Om 5 до 9 август участва В годишната среща на американските пещерняци 6 Салем, Колорадо. ИзКачване на Връх Елбърд (4399 п) - най- Високият Връх на СКалистите планини.

14

1997. Делегат на 12 Международен Конгрес по спелеология 6 Ла Шо ge Фон, Швейцария. Запознава се с ЖеневсКия природонаучен музей. Работи по фауната на националнише парКове Puna и Централен Балкан.

1999. На 26.07.1999 г. е преизбран за директор на НПМ при BAH (В сила om 03.08.1999 за 4 години). Om 13 go 17 май участва 6 симпозиума "Изолирани екосистеми 6 mponuuume" В Бон с доклад на тема "Non-insect Arthropoda (Isopoda, Arachnida and Myriapoda) on the high mountains of trop- ical Africa". Излизат om печат обобщителна работа за Високопланинската фауна В България и статия 6 сборника доКлади 6 Бон. През декември Взима участие В международен Конгрес 6 Триполи (Либия) с доклад на тема "Глобализъм и суверенитет".

2000. Kak6omo дал Господ!

Горнаша (непълна) хронология е съставена om П. Берон Към 14 март 2000 г. На своята 60-годишнина абторъш Желае ga omgage дължимото признание и благодарност на свошпе учители, приятели и Колеги, на доц. Ангел Ангелов и проф. Г. Паспалев, koumo го "изстреляха" 6 зоологияша, на акад. Иван Буреш, Николай Боев, Петър ТрантеевВ, Васил Георгиев, Владимир БешКов и ВсичКи, koumo спомогнаха да се оформи Като зоолог и Капо личност. На Всички, с koumo gecemku години носи раниците по пътеките на nem Континентпа и Виси на едно Въже 6 пропастите на светла, с koumo guckymupa научни и Житейски Въпроси. И далеч не на последно място на родителите си и на съпругата cu, koumo Вече много години търпят неговото ошсъстшвие и присъствие.

15

Historia naturalis bulgarica, 11, 2000: 16-24

Takconu, наречени на името на Петър Берон

Алекси ПОПОВ

Д-р Петър Берон е учен с международно признание. Той е известен на българските и много чуждестранни зоолози от една страна с научните си приноси В областта на акарологияша, биоспелеологията и проучването на ВисокопланинсКката фауна, а om друга страна с големия брой Bugobe животни от различни систематични групи, наречени на негово име om изтъкнати специалисти om много страни. При многобройнише cu пътувания до най-различни далечни kbmuema бъб всички Континенти д-р II. Берон е събирал животни за Колекциите на Националния природонаучен музей, много om Които са се оказали Все още непознати. Те са изпращани за обработване на бидни таКсономи по съответните групи, koumo са описали няКолКостошин нови за науКата Видове, част om koumo ca Кръстили на името на техния събирач. Широките зоодогичесКи познания Ha IT. Берон за различни групи Животни на други страни и Контаненти и за литературата Върху шях са му позволили 6 няКои случаи сам да установи, че стаба дума за нови, още неизвестни Bugobe. Големияш брой на новонамеренише makcoHu се дължи на еКстремншшпе условия В хабитатите, koumo той изследва. Преди всичКо това са пещери или Високи планини В рядКо посещавани om зоолози райони на света, паразиши 6 специфични лоКализации по редКи или непроучвани гостоприемници. Важна роля за откритията играе и придобишияш В течение на годиншше ycem Къде точно трябва да се шърси интересна фауна 6 дадено местообитание.

Общият брой на досега наречените на ст.н.с. д-р Петър Берон таКсони е 69. По този показател той Върви по стпъпКшпе на аКад. д-р Иван Буреш, на Когото са наименувани 117 таксона, и превишава значително Bceku om останалите българсКи зоолози. В международен план малКо зоолози могат да се похвалят с толКова голям брой назовани на MAX шаКсони.

Името на д-р П. Берон носят родовете Beroniscus Vand. (Isopoda), Beronium Southc. (Acari), Beronia Guéorg. и Beroniella Giach. et Guéorg. (Coleoptera) и 65 Вида. Те са ясно обособени и добре диференцирани. Toba се потвърждава от фаКта, че само Polydesmus beroni Strass. (Diplopoda)

16

и Harpolithobius beroni Mat. et Stavr. (Chilopoda) om Всичките 69 таксона са Впоследствие синонимизирани. Наименуваниюте Ha П. Берон видоВе ca представители на новоописани 7 рода и 3 подрода, koumo заедно с родовете на негово име правят общо 14 нови makcoHa om родовата група.

Разглежданите таКсони са описани от 54 автора om 19 страни om Европа, Северна Америка, Азия и Австралия. Най-много са авторите om България - 14 (с 23 описани makcona), Италия - 9, Франция - 7, Румъния - 4, САЩ - 3. Най-много makconu са описали Васил Георгиев - 2 рода и 3 Вида самостоятелно и съёместно с други автори, Jean-Paul Mauries и Stefano Тай - no 5 вида, Сергей Головач и Franco Ferrara - no 4 Вида.

Слепияш троглобионтен бръмбар om род Beronia първи получава през 1960 името на II. Берон, Когато той е Ha 20 години. Оттогава новоописаните Видове са срабнително равномерно разпределени през годините, Като най-много makconu (24) са наречени през осемдесетте години.

С изключение на гъбата Rhachomyces beronii Всички останали makconu са Животни. Те са представители на твърде различни систематични групи главно om сухоземните > членестоноги и това поКазва разностранните интереси на IT. Берон. Все пак неговото Внимание е насочено особено Към omkpuBaHemo на нови шбвърдокрили насекоми - 18 таКсона, диплоподи - 14 Вида и моКрици - 11 таксона. Наименуваните на II. Берон makconu произхождат om следнише 21 страни: Белгия, Франция (Корсика), Италия (Сардиния), Албания, Гърция (Континентална и егейските острови), България, Турция (Мала Азия), Иран, Афганисшан, Непал, Шри Ланка, Бирма, Тайланд, Индонезия (Суматра и Ява), Папуа Нова Гвинея, Кшпай, Северна Корея, Mapoko, Нигерия, Уганда и Мозамбик. Най- голям дял om Всички 69 makcona произхождат от България - 20, Гърция - 11, Папуа Нова Гвинея - 7 и Корсика - 5.

Големият брой видове, разнообразните систематични групи, Към koumo me спадат, uMeHumume зоолози, Кошпо са ги описали, богатият географски спектър Както на находищата на новите Видове, maka и на институциише на технише автори са още едно признание за авторитета на д-р Петър Берон.

ГЪБИ ЕОМУСОТА Ascomycetes Laboulbeniales Rhachomyces beronii Rossi, 1978, Int. J. Speleol., 9 (3-4): 365. Папуа Нова Гвинея, om пещера, паразит no Speagonum mirabile Moore (Coleoptera: Carabidae).

17

ЖИВОТНИ PROTOZOA

Sporozoa Gregarinida Stenophoridae

Stenophora beroni Golemansky, 1973, Zool. Anz., 191 (1-2): 151. България,

от пещера, паразит по Balkanopetalum armatum Verh. (Diplopoda: Schizopetalidae).

ANNELIDA Polychaeta Errantia Nereidae Namanereis beroni Hartmann-Schroder et Marinov, 1977, Mitt. Hamburg. Zool. Mus. Inst., 74: 49. Папуа НоВа Гвинея, om пещера.

MOLLUSCA Gastropoda

Caenogastropoda Hydrobiidae

Selmistomia beroni Bernasconi, 1995, Revue suisse Zool., 102 (2): 375. Папуа Нова Гвинея, om пещера (фиг. 1). Tuno6 Bug на новия род Selmistomia.

Stylommatophora Zonitidae Lindbergia (Lindbergia) beroni Riedel,

Фиг. 1. Selmistomia beroni Bernasconi om newepa 6

RE Teo ay neues (според 1984, Malakologische Abh., Dresden, 10 (1): 1.

Bernasconi, 1995) Гърция (остров Санторин), om пещера.

Balcanodiscus (Balcanodiscus) beroni Riedel, 1995, Malakologische Abh., Dresden, 17 (11): 140. Гърция, om пещера.

Orculidae

Speleodentorcula beroni Gittenberger, 1985, Zool. Mededelingen, 59 (19): 222. Гърция (остров Евбея), om пещера. Типов Вид на HobUA род Speleodentorcula.

ARTHROPODA Crustacea Isopoda Asellidae Proasellus beroni Henry et Magniez, 1968, Ann. Spéléol., 23 (2): 420. Франция (остров Kopcuka), om пещера.

Styloniscidae

Cordioniscus beroni Vandel, 1968, Ann. Spéléol., 23 (3): 622. Гърция (остров Крит), om пещера.

18

Trichoniscidae

Oritoniscus beroni Ferrara et Таш, 1984, Redia, 67: 417. Италия (остров Сардиния).

Balkanoniscus beroni Vandel, 1965, Ann. Sp¢éléol., 20 (2): 251. България, om пещера.

Pog Beroniscus Vandel, 1967, Ann. Spéléol., 22 (2): 352 с шипов Bug Beroniscus capreolus Vandel, 1967. България, om пещера.

Trichoniscus beroni Andreev, 1985, Acta zool. bulg., 27: 48. България, om пещера.

Oniscidae Exalloniscus beroni Taiti et Ferrara, 1988, Zool. J. Linn. Soc., 94: 371. ‚ Тайланд, от пещера.

Philosciidae Burmoniscus beroni Taiti et Manicastri, 1988, Revue suisse Zool., 95 (1): 54. Шри Ланка.

Eubelidae Microcercus beroni Taiti et Ferrara, 1981, Monit. zool. ital., N. 5., suppl., 145 (8): 125. Нигерия.

Scleropactidae Paratoradjia beroni Ferrara, Meli et Taiti, 1995, Zool. J. Linn. Soc., 113: 434, Шри Ланка. Tuno6 Вид на новия род Paratoradyia.

Anthuridae

Cyathura beroni Andreev, 1982, Int. J. Speleol., 12: 57. Папуа Нова Гвинея, om пещера. Видът е публикуван om Andreev (1982) Като С. Бегопи (правописна грешка В описанието), но използваемото име е С. beroni, Както е на останалите места 6 mekcma на същата статия (убод, диференциална диагноза, френсКо и английсКо резюме, фигури).

Arachnida Scorpiones Euscorpiidae Euscorpius beroni Fet, 2000, Hist. nat. bulg., 11. Албания.

Pseudoscorpiones Neobisiidae

Neobisium (Heoblothrus) beroni Beier, 1963, Bestimmungsbucher fur Bodenfauna Europas, 1: 133. България, om пещера. Един om новоописаните BugoBe на нов за Haykama nogpog. Не е означен типов Вид на подрод Heoblothrus.

Opiliones Phalangiidae

Harmanda beroni Martens, 1987, Courier Forsch.-Inst. Senckenberg, 93: 141. Henaa.

19

Araneae Leptonetidae

Protoleptoneta beroni Deltshev, 1977, Acta zool. bulg., 7: 3. България, om пещера.

Nesticidae Nesticus beroni Deltshev, 1977, Proc. 6 Int. Congr. Speleol., Olomouc, 5: 75. България, om пещера.

Linyphiidae Lepthyphantes beroni Deltshev, 1979, Acta zool. bulg., 13: 61. Гърция (остров Санторин), оп пещера.

Acari Erythraeidae

Leptus beroni Fain, 1991, Int. J. Acarol., 17 (2): 108. Белгия, napa3um по Mitopus morio (Fabr.) (Opiliones: Phalangiidae).

Trombidiidae

Pog Beronium Southcott, 1986, Austral. J. Zool., Suppl. Series, 123: 62 с типов Bug Beronium coiffaiti (Beron, 1973), описан Като Hoplothrombium coif- faiti. Mapoko, от пещера, паразит no Pristonychus (Sphodroides) kolbi Coiffait (Coleoptera: Carabidae). Съвременното име на гостоприемника е Laemostenus (Ceuthosthenes) kolbi (Coiffait, 1972). Типовияш Вид е публикуван om Southcott (1986) с epewka В името на Вида Като H. coiffati, а гостоприемниКкъш - с грешки В името на подрода и на автора Като Ри (Sphoroides) К. Coiffat.

Trombiculidae

Riedlinia (Trombigastia) petarberoni Kolebinova et Vercammen- Grandjean, 1970, Ann. Spéléol., 25 (1): 177. Франция (остров Корсика), om пещера, паразит по hinolophus euryale Blas. (Chiroptera: Rhinolophidae).

Chilopoda

Lithobiomorpha Lithobiidae

Lithobius (Monotarsobius) beroni Negrea, 1965, Fragm. balc. Mus. Maced, sci. nat., 5 (14): 99. България. Според съвременните схващания Видът спада Към подрод Sigibius.

Harpolithobius beroni Matic et Stavropoulos, 1988, Biol. Gallo- Hellenica, 14 (1): 37. Гърция (остроВ Евбея), om пещера. Според Zapparoli, 1994, Fragm. еп! ., Roma, 26 (1): 32, е синоним на Н. аподиз Гай.

Scolopendromorpha Scolopendridae

Cryptops beroni Matic et Stavropoulos, 1988, Biol. Gallo-Hellenica, 14 (1): 34, Гърция (остров Крит), om пещера.

20

Geophilomorpha Himantariidae

Thracophilus beroni Matic et Darabantu, 1974, Bull. Inst. zool. mus., Sofia, 40: 93. България, om пещера.

Diplopoda Glomerida Glomeridae Hyleoglomeris beroni Mauries, 1984, Biol. Gallo-Hellenica, 11 (1): 39. Гърция (остров Наксос), om пещера.

Stemmiulida Stemmiulidae

Stemmiulus (Diopsiulus) beroni Mauries, 1989, Bull. Mus. nation. hist. natur., Paris, Sect. A, Zool., Biol., col. anim., 11 (3): 634. Нигерия.

Julida Julidae

Typhloiulus beroni Mauries, Golovatch et Stoev, 1997, Zoosystema, 19 (2-3): 273. Албания, om галерия.

Apfelbeckiella (Rhodopiella) beroni Strasser, 1966, Annales zoologici, Warszawa, 23 (12): 368. България, om пещера. Типов Вид на новия подрод Rhodopiella.

Chromatoiulus (Chromatoiulus) beroni Strasser, 1973, Annales zoo- logici, Warszawa, 30 (15): 444. България, om пещера. Според съвременнише схбащания Bugbm спада Към род Megaphyllum.

Chordeumatida Neoatractosomatidae

Neoatractosoma (Cyrnosoma) beroni Mauries, 1969, Ann. Spéléol., 24 (3): 508. Франция (остров Корсика). Един om новоописаните ВидоВе om новия подрод Cyrnosoma,

Anthroleucosomatidae Stygiosoma beroni Gulicka, 1967, Annotationes 2001. bot., 42: 2. България, om пещера. ТипоВ Bug на новия род Stygiosoma.

Polydesmida Paradoxosomatidae

Nothrosoma beroni Hoffman, 1978, Int. J. Speleol., 9 (3-4): 296. Папуа Нова Гвинея, om пещера.

Orthomorpha beroni Golovatch, 1997, Miscellania Zool., 20 (1): 76. Индонезия (остароб Ява).

Tectoporus beroni Golovatch, 1996, Arthropoda Selecta, 5 (3-4): 137. Индонезия (остров Суматра).

Vaulogerodesmus beroni Golovatch, 1995, Arthropoda Selecta, 4 (2): 92. Китай.

21

Polydesmidae

Epanerchodus beroni Mikhaljova et Kim, 1993, Korean Arachnol., 9 (1- 2): 31. Северна Корея.

Polydesmus (Nomarchus) beroni Strasser, 1962, Senckenberg. biol., 43 (6): 438. България, om пещера. Описан Като самостоятелен Bug. Понижен на подвид на P. (N.) denticulatus Koch om Strasser, 1969, Annales zoologici, Warszawa, 27 (7): 138. По-Късно ошноВо Strasser, 1975, Acta 2001. bulg., 3: 74, устаноВвява, че представлява само един Bapuemem на Р. denticulatus и го обявява за HOB синоним на същия Bug.

Fuhrmannodesmidae

Sphaeroparia (Sphaeroparia) petarberoni Mauries et Heymer, 1996, Bull. Mus. nation. hist. natur., Paris, Sect. A, Zool., Biol., Есо]. anim., 18 (1-2): 174. Yeanga.

Insecta Diplura Japygidae Dipljapyx beroni Pages, 1974, Int. J. Speleol., 6 (3): 243. Франция (оспаров Kopcuka), om пещера.

Collembola Onychiuridae

Onychiurus beroni Gruia, 1972, Trav. Inst. Spéol. "Emile Racovitza", 11: 257. България, om пещера. Според съвременните схващания Видът спада Към род Protaphorura.

Pa vn” y Orthoptera ie Se age Gryllidae

| РА). ИА \ Discoptila beroni Popov, 1975, Int. J. Speleol., 6 (4): Иж и | 353. Турция (Мала Азия), om пещера. ABmop на вида е \ we Зако Aaekcu Попов. Х (А 1 Dermaptera ЖА LS Diplatyidae \ РИ ¢ Vi Diplatys beroni Brindle, 1982, Entomologist's \ И monthly mag., 118: 165. Нигерия. Е: / Х WF Heteroptera к Berytidae

Gampsoacantha beroni Josifov et Stusak, 1987, фиг. 2. Сатрзоасап- Acta ent. bohemoslov., 84 (4): 288. Мозамбик (фиг. 2). tha бегоп Josifov et Tuno6 Bug на новия род Gampsoacantha. Эбизак om Мозам- бик (според Josifov Coleo ptera & Stusak, 1987) Carabidae

Albanotrechus beroni Casale et Guéorguiev, 1994, Boll. Mus. reg. Sci. nat. Torino, 12 (2): 418. Албания, om пещера (фиг. 3). Tuno6 вид на новия род Albanotrechus. Един от авторите на рода и Вида е

22

Фиг. 3. Albanotrechus beroni Casale et Guéorguiev om пещера 6 Албания (според Casale & Guéorguiev, 1994)

Фиг. 4. Beroniella tetevensis Giachino et Guéorguiev om пещери 8 България (според Giachino & Guéorguiev, 1990)

Фиг. 5. Troglorhynchus beroni Angelov om пещера 6 България (според Angelov, 1985)

Васил Георгиев.

Duvalius (Paraduvalius) beroni Guéorguiev, 1971, Bull. Inst. 2001. mus., Sofia, 33: 160. България, om пещера. ABmop на Вида е Васил Георгиев.

Laemostenus (Antisphodrus) beroni Casale, 1988, Monogr. Mus. reg. Sci. nat. Torino, 5: 924. Гърция (остров Калимнос), om пещера.

Cymindis (Paracymindis) beroni Guéorguiev, 2000, Hist. nat. bulg., 11. Китай. Автор на вида е Борислав Георгиев.

Dytiscidae

Laccophilus beroni Rocchi, 1986, Boll. Soc. ent. ital., Genova, 118 (1-3): 32. Бирма.

Platynectes (Metaplatynectes) beroni Guéorguiev, 1978, Int. J. Speleol., 9: 271. Папуа Нова Гвинея, om пещера. Представител Ha новия за науката подрод Мегара иупес ез. ABmop на подрода и вида е Васил Георгиев.

Leiodidae

Eocatops beroni Szymczakowski, 1976, Acta Zool. Сгасоу., 21 (4): 51. Иран, om пещера.

Род Beronia Gueorguiev, 1960, С. г. Acad. bulg. sci., 13 (5): 607 с типов Bug Вегота micevi Сибсогошеу, 1960. България, om пещера. Автор на рода и вида е Васил Георгиев.

Maroniella beroni Casale et Giachino, 1985, Boll. Mus. reg. Sci. nat. Torino, 3 (1): 228. Гърция, om пещера. Типов Bug на новия род Maroniella.

Pog Beroniella Giachino et Gueorguiev, 1990, Elytron, 4: 193 с muno6 Bug Beroniella tetevensis Giachino et Guéorguiev, 1990. България, om пещера (ue, 4). Един om aBmopume на рода и вида е Васил Георгиев.

Staphylinidae Medon beroni Coiffait, 1969, Sa Speléol., 24 (4): 713. Гърция (остров Kpum), om newepa.

23

Gabrius beroni Raitschev, 1997, Hist. nat. bulg., 7: 29. България. Sipalia (Ditroposipalia) beroni Coiffait, 1968, Ann. Spéléol., 23 (2): 506. Франция (остров Корсика).

Pselaphidae Bryaxis (Erichobythus) beroni Karaman, 1969, Biol. Gallo-Hellenica, 2 (1): 60. България, om пещера. ABmopka Ha вида е Zora Karaman.

Chrysomelidae Aphthonoides beroni Сгиеу, 1985, Ent. Rev. Japan, 40 (1): 37. Непал. Longitarsus beroni Gruev, 1988, Ent. Rev. Japan, 43 (2): 158. Афганистан. Batophila beroni Gruev, 1990, Acta 2001. bulg., 39: 74. Непал.

Curculionidae Troglorhynchus beroni Angelov, 1985, Reichenbachia, 23 (12): 73. България, om пещера (фиг. 5). ABmop на вида е Пабел Ангелов.

Trichoptera Hydropsychidae

Cheumatopsyche beroni Kumanski, 1979, Aquatic Insects, 1 (4): 208. Папуа НоВа Гвинея.

Taxa named after Petar Beron

Alexi POPOV

(Summary)

So far (until September 2000) 69 taxa of many groups of organisms have been named after P. Beron. They include 4 new genera: Beroniscus Vand. (Isopoda), Beronium Зош с. (Acari), Beronia Guéorg. and Beroniclla Giach. et Gucorg. (Coleoptera) and 65 species. The material was collected almost entirely by himself in 21 countries: Belgium, France (Corsica), Italy (Sardinia), Albania, Greece (the continental part and the Aegean Islands), Bulgaria, Turkey (Anatolia), Iran, Afghanistan, Nepal, Sri Lanka, Burma, Thailand, Indonesia (Sumatra and Java), Papua New Guinea, China, North Corea, Morocco, Nigeria, Uganda, and Mozambique. The new taxa was described by 54 authors from 19 countries.

24

Historia naturalis bulgarica, 11, 2000: 25-32

Type material of Isopoda (Crustacea: Oniscidea, Anthuridea) from the collections of the National Museum of Natural History in Sofia

Stoitze ANDREEV, Fani BOZAROVA

The initial reports and collections of terrestrial Isopoda in Bulgaria are the result of intensive collecting activity of the Academician I. Buresch and his col- laborators in the early twenties of this century. Based on their materials are the first publications on terrestrial Isopoda from Bulgaria by the famous zoologists VERHOBFF (1926, 1929, 1936), STROUHAL (1939) and FRANKENBERGER (1941). Parts of these collections remained in the museums of Vienna and Prague. Sometime later on the basis of materials, collected by Bulgarian zoologists and biospeleologists (P. Beron, У. Gueorguiev, A. Popov, H. Delchev, 9. Andreev and others) VANDEL (1965, 1967) published a number of new species for Bulgaria, the type materials of which are to be found in Prof. A.Vandel's collection in Toulouse. They were fol- lowed by publications by ANDREEV (1970, 1972, 1984, 1985a, 1985b, 1986a, 1986b, 1997), ANDREEV & TABACARU (1972), including descriptions of 18 new species.

As a result of a long-standing collecting activity of Dr. P. Beron in South, Central and North America, Africa, New Guinea, Indonesia, China, Corea, Vietnam, Nepal; Burma, Thailand, Sri Lanka and other countries, important material of terrestrial Isopoda was collected, among which there were many new species, Most of these data were published by Е. FERRARA and 5. ТАГИ (1981, 1984, 1986, 1987, 1988, 1995). The material from China was determined by KWON & ТА (1993). The contributions of MANICASTRI & Тат (1987, 1988) and of DALENS (1990) should be noted too.

At present the collections of Isopoda in the National Museum of Natural History comprise 291 species, including holotypes and types of 55 species from 9 families from the suborder Oniscidea and two species from the suborder Anthuridea. The subject of this report is the type material, information on coun- tries, locations, collectors, authors of the new descriptions.

25

SUBORDER ONISCIDEA

Family Styloniscidae

Cordioniscus antiparosi Andreev, 1985. Holotype ©’, Paratypes 42 (СГ, 44 ФО, Greece, Antiparos Island, Cave of Antiparos, 22.12.1982, leg. P. Вегоп, S. Andreev .

Cordioniscus bulgaricus Andreev, 1986. Holotype С’, Paratypes 2 СС, 3 ФО, Bulgaria, Blagoevgrad District, Stanke Lisichkovo Village (now Logodash), Lisitcha dupka Cave, 02.04.1984, 3 СС, 3 ФФ leg. P. Beron, 5. Andreev; 11 ФФ, Bulgaria, Blagoevgrad District, Stanke Lisitchkovo Village (now Logodash), Lisitcha dupka Cave, 27.03.1981, leg. P. Beron.

Cordioniscus kalimnosi Andreev, 1987. Holotype С, Paratypes 14 СС, 21 ФО, 8 муз. Greece, Kalimnos Island, Skalia Cave, 04.05.1987. leg. P. Beron.

Cordioniscus kitnosi Andreev, 1988. Holotype 1 С, Paratypes 3 СС, 6 ФФ, Greece, Kithnos Island, Dryopis Village, Katafyngi Cave, 16.05.1964, leg, Р. Beron.

Family Trichoniscidae

Bureschia bulgarica Verhoeff, 1926. Holotype 1 С, Paratypes 1 Ф, 1 juv. Bulgaria, Sofia District, Lakatnik Village, Temnata dupka Cave, 01.03.1926, leg. I. Buresch.

Alpioniscus matsakisi Andreev, 1984. Holotype С, Paratypes 10 СС, 4 ФО, Greece, Evia Island, Tharunia Village, Skotini Cave, 26.12.1982, leg. P. Beron, 5. Andreev, J. Matsakis. |

Alpioniscus thracicus Andreev, 1986. Holotype С, Paratypes 3 СО, 3 ФФ, Greece, Rhodopi District, Maronia Village, Maronia Cave. 01.10.1983, leg. P. Beron, Beshkov.

Hyloniscus crassicornis Verhoeff, 1926. Holotype С’, Paratypes 5 ФФ, Bulgaria, Lovetch District, Devetaki Village, Devetashka peshtera Cave, 17.09.1924, leg. I. Buresch.

Hyloniscus pugionum Verhoeff, 1926. Holotype С, Paratypes 2 СС, 4 ФФ, Bulgaria, Sliven District, Kotel, Niritz Cave, 30.09.1924, leg. I Buresch.

Oritoniscus beroni Ferrara et Тай, 1984. Holotype СГ, Paratypes 4 QQ, . Italy, Sardinia, prov. Nuoro, Ulassai, 20.10.1980, leg. P. Beron.

Balkanoniscus corniculatus Verhoeff, 1926. Holotype С, Paratypes 8 So, 4 ФФ. Bulgaria, Lovetch District, Karlukovo Village, Haidushka dupka Cave, 09.09.1923, leg. I. Buresch.

Trichoniscus beroni Andreev, 1984. Holotype С, Paratypes 2 ФФ, Bulgaria, Burgas District, Malko Tarnovo, Bratanovska peshtera Cave, 19.06.1980, leg. P. Beron, 5. Andreev,

Trichoniscus beschkovi Andreev, 1986. Holotype СУ, Paratypes 3 СС, 2 ФФ

Greece, Thesaloniki District, Petralona Village, Spilya Nycteridon Cave, 10.10.1974, leg. P. Beron

26

Trichoniscus bulgaricus Andreev, 1970. Holotype СГ, Paratypes 10,2 99. Bulgaria, Plovdiv District, Hristo Danovo Village, Julen ere Cave, 16.05.1968, leg. Р. Beron.

Trichoniscus bureschi Verhoeff, 1926. Holotype С, Paratypes 1 Q. Bulgaria, Sofia District, Tzerovo Village, Vodnata peshtera Cave, 05. 06. 1924, leg. I. Buresch.

Trichoniscus garevi Andreev 2000. Holotype С, Paratypes 3 СОТ, 5 ФФ, Bulgaria, Lovetch District, Dragana Village, Sinjoto ezero Cave, 28.08.1985, leg. B. Garev; 4 СС, 7 2, 21.08.1985 leg. Р. Beron, В. Garev; 2 ХО, 8 ФФ, Lovetch District, Bejanovo Village, Altchashkata Cave, 17.07.1985, leg. P. Beron, B. Garev; 23, 1 9, Lovetch District, Aglen Village, Tanjova pechtera Cave, 26.07.1985, leg. В. Сагеу; 3 СО, 5 ФФ, District Lovetch, Aglen Village, Voditzata Cave. 23.03.1989, leg. B. Garev.

Trichoniscus raitchevi Andreev et Tabacaru, 1972. Holotype ©’, Paratypes 1 СУ, 14 ФО, Bulgaria Smoljan District, Jagodina Village, Imamova dupka Cave, 27.06.1966, leg. T. Orghidan, A. Burghele- Balacescu.

Trichoniscus tenebrarum Verhoeff, 1926. Holotype СУ, Paratypes С’, 3 ФФ. Bulgaria, Veliko Tarnovo District, Beljakovetz Village, Golema podlistza Cave, 31.10.1924, leg: I. Buresch.

Trichoniscus valkanovi Andreev, 1984. Holotype С’, Paratypes 2 OC’, 3 ФФ. Bulgaria, Burgas District, Kosti Village, Загрузка dupka Cave, 07.07.1963, leg. Р. Beron; 1 СУ, 2 ФО, 26.06.1980, leg. Р.Вегоп, 5. Andreev; 23 СС, 16 ФФ, Georgieva peshtera Cave, 26.06.1980, leg. Р. Beron, 6. Andreev.

Tricyphoniscus bureschi Verhoeff, 1936. Holotype С, Paratypes 3 99. Bulgaria, Lovetch District, Karlukovo Village, Haidushka dupka Cave, 14.11.1926, leg. I. Buresch.

Family Oniscidae Exaloniscus beroni Taiti et Ferrara, 1988. Holotype С, Paratypes 4 СС, 5 ФФ. North Thailand, Chiang Daw, Tam Chiang Daw Cave, 10.11.1984, leg. P. Beron, 5. Andreev.

Family Phylosciidae

Burmoniscus bartolozii Manicastri et Тай, 1988. Holotype С’, Paratypes approx. 200 exempl. СС, ФФ, Sri Lanka, Dambula, 25.11.1984, leg. Р. Beron, 5. Andreev.

Burmoniscus beroni Тай et Manicastri, 1988. Paratype С. Sri Lanka, Kuruvita, 01.12.1984, leg. P. Beron.

Burmoniscus besucheti Тай et Manicastri, 1988. Paratypes 2 СС, 3 ФФ, Sri Lanka, Kandi, 26.11.1984, leg. P. Beron, 5. Andreev.

Burmoniscus (?) davisi Та et Manicastri, 1988. Paratypes 1 С”, 5 ФФ, Sri Lanka, Kuruvita, 01.12.1984, leg P. Beron.

27

Burmoniscus flavivertex Kwon et Taiti,1993. Holotype СГ, Paratypes 1 СГ, 1 Ф, China, Yunnan, Menzi County, litter near the Long Bao Pao Dong Cave, 07.01.1989, leg. P. Beron

Burmoniscus lobatus Kwon et Тай; 1993. Holotype С, Paratypes 2 СС, 7 ФО, China, Guanxi, Zhuangzi Zizhiqu,Guilin, 06.10.1988, leg P. Beron.

Burmoniscus longicaudatus Taiti et Manicastri, 1988. Paratypes 1 Q, Sri Lanka, Kandi, 26.11.1984., leg. P. Beron, 5. Andreev.

Burmoniscus micropunctatus Manicastri et Taiti,1988. Paratype 9, Sri Lanka, Colombo, 02.12.1984, leg. P. Beron.

Burmoniscus purpura Kwuon et Та, 1993. Holotype СГ, Paratypes 3 СС, 11 ФФ, China, Nanjing, Zijin (= Purple), 09.09.1988, leg. Р. Beron.

Burmoniscus yunnanensis Kwon et Тай, 1993. Holotypes С, Paratypes 2 ФО, China, Yunnan, Menzi County, Chi Be Yi Dong Cave, 12.01.1989 , leg. Р. Beron.

Chaetophiloscia hastata Verhoeff, 1929. Holotype С, Paratypes 9 ФФ, Bulgaria, District Varna, Evksinograd, 12.09.1923, leg. I. Buresch.

Littorophiloscia amphindica Taiti et Ferrara, 1986. Paratypes 2 СС, 6 ФФ. Zanzibar, Pango Managole, Macunduchi Cave, 12.09.1983, leg. P. Beron, У. Beshkov; 1 С’, 1 $, Zanzibar, near Macunduchi Cave, Pango Managole, 12.09.1988, leg. P. Beron, V. Beshkov.

Littorophiloscia koreana Ferrara et Taiti, 1986. Holotype СГ, Paratypes 2 Oo, 12 ФФ, Korea, South Pyong Prov., Nampo, 18.08.1982, leg. Р. Beron, А. Popov.

Papuaphiloscia granulata Kwon et Таш, 1993. Paratypes 1 С’, 1 $5, China, Hainan Dao, Qingdao, 200-300 m, 14.10.1988, leg. P. Beron.

Serendibia denticulata Manicastri et Тай, 1987. Paratypes 2 СС, 3 ФФ, Sri Lanka, Sabaragamuwa Prov., Kuruvita, 01.12.1984, leg. Р. Beron, 5. Andreev.

Tropicana minuta Manicastri et Taiti,1987. Paratypes 2 ФФ, Sri Lanka, Kuruvita, 01.12.1984, leg. P. Beron.

Family Trachelipidae

Lucasioides pedimaculatus Kwon et Taiti, 1993. Holotype СУ, Paratypes 8 Oo, 10 ФФ, China, Yunnan, Kunming. Xishan park, Longmen (Dragon Gate), 2200-2280 па, 29.12.1988. leg. Р. Beron; 3 oc’, China, Yunnan, Kunming, Xishan, Dragon Gate, 2000-2400 m, 26.12.1988, leg. P. Beron.

Lucasioides cavernicolus Kwon et Тай, 1993. Paratypes 1 С, 1 Ф, China, Yunnan, Chinshui County, Yan Zi Dong (Swallow Cave), 10.01.1989, leg. P. Beron.

Mongoloniscus nigrogranulatus Kwon et Таш, 1993. Paratypes 1 С”, China, Guanzi Zhuangxi Zizhigu, Guilin, 06.10.1988, leg. P. Beron.

Trachelipus bulgaricus Verhoeff, 1926. Holotype С, Paratypes 6 ФФ, Bulgaria, Lovetch District, Karlukovo Village, Haidushka dupka Cave, 09. 09.1923, leg. I, Buresch.

28

Trachelipus mirmicidarum Verhoeff, 1936. Holotype С, Paratypes 3 ФФ, Bulgaria, Kyustendil District, Zemen Village, loc. Skakavitza, 12.05.1935, leg. N. Atanassov.

Family Platyarthridae Platyarthrus atanassovi Verhoeff, 1936. Holotype СУ, Paratypes 13 оо ФФ, Bulgaria, Pleven District, Dermantzi Village, 19.10.1933, leg. М. Atanassov. Platyarthrus messorum Verhoeff, 1936. Holotype С, Paratypes 2 СС, 6 Фо, Bulgaria, Kyustendil District, Zemen Village, loc. Skakavitza, 12. 05. 1925, leg. М. Atanassov.

Family Scleropactidae Paratoradjia beroni Ferrara, Мей et Taiti, 1995. Holotype СТ, Paratypes 3 ФО, Sri Lanka, Kuruwita, 01.12.1984, leg. P. Beron.

Family Armadillidiidae

Armadillidium elisii Verhoeff, 1936. Holotype СТ, Paratypes 1 9, Bulgaria, Drjanovski manastir, peshterata, 27.07.1928, leg. Е. Пепо.

Armadillidium mohamedanicum Verhoeff, 1929. Holotype СГ, Paratypes 2 SC, 19, European Turkey, Galipoli, Kuru Dagh (now Gelibolu), 02.03.1918, leg. 1. Buresch.

Armadillidium rhodopinum, Verhoeff, 1936. Holotype ©’, Paratypes 3 ФО, Bulgaria, Peshtera, Radilovo Village, 16.06.1933, leg. М. Atanassov.

Neodillo simplex Dalens, 1990 (n.g., n.sp.). Holotype С”, Papouasie - Nouvelle Guinée, Western Province, Selminum tem Cave, 30.07.1975, leg. P. Beron.

Sinodillo ferrarai Kwon et Taiti, 1993 (п. g., п. sp.). Paratype С, China, Yunnan Chinshui County, Yan Dong Cave, 12.01.1989, leg. P. Beron.

Sinodillo schmalfussi Kwon et Таш, 1993. Holotype СГ, Paratypes 2 СС, 2 9, China, Yunnan, Menzi County, under stones near village on the plateau, 1600-1800 m, 31.01.1989, leg. P. Beron.

Sinodillo troglophilus Kwon et Тай 1993. Holotype С, Paratypes 6 ФФ, China, Yunnan, Chinshui County, Yan Dong Cave, 12.01.1989, leg. P. Beron.

Troglodillo rotundatus Kwon et Тай, 1993. Holotype С, China, Guanxi, Zhuangxi Zizhiqu, Guilin, 06.10.1988, leg. P. Beron.

Family Eubelidae Aethiopopactes trilineatus Ferrara et Taiti, 1985. Holotype С, 2 $5, Mozambique, Cabo Delgado, 10 km from Mekufi, 24. 07. 1983, leg. P. Beron, V. Beshkov. Microcercus beroni Ferrara et Taiti, 1985. Holotype ©’, Paratypes 6 С СГ, 12 ОФ, Nigeria, Plateau State, Kabwir, 20. 09. 1978, leg. Р. Beron.

29

SUBORDER ANTHURIDEA

Family Anthuridae

Cyathura beroni Andreev, 1982. Holotype С’, Paratypes 1 С”, 1 9, Papua New Guinea, Cave Selminum Tem (Alt. 2400 m). Western prov. 30.08.1975, leg. P. Beron,; 1 oh, 3 ФФ, Chimbu prov., Village Goglme, Ogon II Cave,. 30.10.1975, leg. Р. Beron; 1 9, Emuk Range, Warfertem Cave, 17.02.1978, Leg. D.Z.

Cyathura chapmani Andreev, 1982. Holotype С, Paratypes 2 СС, 6 ФФ, Sarawak, E. Malaysia. Gua Air Jernih (Clearwater Cave), Gunong Mulu National park, 48 Division, 09.05.1978, leg. Ph. Chapman.

References

ANDREEV 5. 1970. Beitrag zur Untersuchung der Landasseln Bulgariens- neue Art der Gattung Trichoniscus (Isopoda, Oniscoidea). - C. r. Acad. bulg. Sci., 23 (9): 1135-1138.

ANDREEV 5. 1982a. Sur une nouvelle езрёсе cavernicole du genre Cyathura (Isopoda, Anthuridae) (Resultats zoologiques de la Mission spéléologique Britanique en Papouasie - Nouvelle Guinée, 1975, 7) - Int. J. Speleol., 12: 55-62.

ANDREEV 6. 1982b. Une Cyathura cavernicole nouvelle de Sarawak - Kalimantan du Nord (Isopoda, Anthuridae) - Bull. Zool. Mus. Univ. Amsterdam, 8 (8): 149-155.

ANDREEV 5. 1984. Contribution а l'étude des isopodes terrestres de la Стесе. 1. Sur une nou- уеПе espéce cavernicole du genre A/pioniscus (Oniscoidea, Trichoniscidae). - Biol. Gallo- Hellenica, 11 (1): 61-64.

ANDREEV 8. 1985a. Contribution a l'étude des Isopodes terrestres de Gréce . 2. Cordioniscus antiparosi п. sp. de Пе Antiparos (Isopoda, Oniscoidea, Styloniscidae).- Crustaceana, 49 (2): 161-163.

ANDREEV 5. 1985b. Deux nouvelles especes cavernicoles du genre Trichoniscus (Isopoda, Oniscoidea). - Acta zool. bulg., 27: 46-51.

ANDREEV S. 1986a. Cordioniscus bulgaricus sp. n. (Oniscoidea, Styloniscidae) - premier représentant de la famille Styloniscidae en Bulgarie. - Acta 2001. bulg., 31: 67-70.

ANDREEV 5. 1986b. Contribution a l'étude des Isopodes terrestres de la Gréce. 3. Sur trois nouvelles especes des genres Cordioniscus, Alpioniscus et Trichoniscus et nouvelles données sur les isopodes terr. (Oniscoidea). - Biol. Gallo-Hellenica, 11 (2): 153-186.

ANDKEEV 8. 1997. Contribution 4 l'étude des Isopode terrestres de Gréce. 6. Cordioniscus kalimnosin. sp. (Isopoda, Oniscidea, Styloniscidae). - Hist. nat. bulg., 7: 13-16.

ANDREEV 5. 2000. Apercu sur le genre Trichoniscus en Bulgarie et description 4` une novel- le espece - Trichoniscus garevi п. вр. (1ворода: Oniscidea). - Hist. nat. bulg., 11.

ANDREEV S., J. TABACAKU. 1972. Sur une nouvelle езрёсе du genre Trichoniscus raitchevi п. sp. (Isopoda, Oniscoidea). - C. r. Acad. bulg. Sci., 25 (3): 385-388.

DALENS Н. 1990. Les Australiodillinae Vandel, 1973 (Isopoda, Oniscidea), revision des especes connues et description d'un nouveau genre et d'une nouvelle espece de Papouasie - Nouvelle Guinée. - Bull. Soc. Nat. Toulouse, 126: 25-34.

FERRARA F., 5. TAIT. 1984. Oritoniscus beroni nuova specie di Isopodo terrestre della Sardegna (Trichoniscidae). - Redia, 67: 417-420.

FERRARA Е., 5. Тлим. 1985. Two new species of Aethiopopactes (Isopoda: Eubelidae) with sys- tematic and zoogeographic observations оп the genus. - Cimbebasia, Ser. A, 7 (6): 78-85.

30

ЕвкклвАл F., С. Meni, S. Tair. 1995. Taxonomic revision of the subfamily Toradjiinae (Crustacea: Oniscidea: Scleropactidae). - Zool. J.. Linn. Soc., 113: 351-459.

FRANKENBERGER Z. 1941. Prispevek ke znalosti fauni bulharskych Isopod. - Ent. listy, 4 (1-2): 1-10.

Kwon ро НЕОМ K., S. Тлим. 1993. Terrestrial Isopoda (Crustacea) from Southern China, Macao and Hong Kong. - Stuttgarter Beitr. Naturk., Ser. A, 490: 1-83.

Manicasrri К., S. Tair. 1987. Terrestrial Isopodes from Sri Lanka, Ш. Philosciidae (Crustacea, Oniscidea). - Revue suisse Zool., 94: 17-34.

STROUHAL H. 1939. Landasseln aus Balkanhodhlen, gesammelt von Prof. Dr. К. Absolon. 8. Mitteilung: Bulgarien und Altserbien. - Mitt. Konigl. Naturwiss. Inst., 12: 193-205.

Тлит S., Е. FERRARA. 1981. New and little known species of the genus Microcercus Budde- Lund, 1910 (Crustacea Oniscoidea). - Monitore zool. ital., N.S., Suppl. 14 (8): 113-129.

Tait S., Е. ЕБВКАВА. 1986. Taxonomic revision of the genus Lithorophiloscia Hatch, 1947 (Crustacea, Isopoda, Oniscidea) with description of the six new species. - Journ. Natur. Hist., 20: 1347-1380. }

Tait! S., Е. FERRARA. 1988. Revision of the genus Exaloniscus Stebbing, 1911 (Crustacea: Isopoda: Oniscidea). - Zool. J. Linn. Soc., 94: 339-377.

Tair! S., К. MAnicasrri. 1988 . Terrestrial Isopods from Sri Lanka, IV: Philosciidae (Crustacea, Oniscidea): part 2. - Revue suisse Zool., 95: 51-86.

VERHOEFF K. 1926. Uber Isopoden der Balkanhalbinsel, gesamelt von Herrn Dr. I. Buresch. Zugleich 31. Isopoden-Aufsatz. - Mitt. Bulg. Entomol. Ges., 3: 136-158.

VERHOEFF К. 1929. Uber Isopoden der Balkanhalbinsel, gesammelt von Herrn Dr. I. Buresch. II Teil. - Mitt. Кото. Naturwiss. Inst., 2: 129-139.

МЕКНОЕЕЕ К. 1936. Uber Isopoden der Balkanhalbinsel, gesammelt von Herrn Dr. Buresch. III. Teil. Zugleich 58. Isopoden-Aufsatz. - Mitt. Konigl. Naturwiss. Inst., 9: 1-27.

Received on 5.9. 1999

Author's address:

Dr Stoitze Andreev

Fani Bozarova

National Museum of Natural History 1, Tsar Osvoboditel Blvd

1000 Sofia, Bulgaria

31

TunyceH Mamepuaa om разред Isopoda (Crustacea: Oniscidea, Anthuridea) 6 koaekuuume на Националния природонаучен музей 6 София

Cmouue АНДРЕЕВ, Фани БОЗАРОВА

(Резю ме)

Pabomama съдържа списък на munycume на 57 бида изоподи, koumo се съхраняват 6 Колекцишше на НПМ 6 София. Om max 55 Вида са предстабишели на сухоземнише изоподи (подразред Ошзсщеа) и два бида om подразред Anthuridea. С холотипуси са представени 46 бида, а само с napamunycu - 11. Матшерцалъш произхожда om България, Гърция, Сардиния, Турция, Китай, Корея, Шри Ланка, Тайланд, Малайзия (СарабакК), Нова Гвинея, Занзибар, Нигерия и Мозамбик. Събиран е глабно om II. Берон (39 бида), а също и om Иб. Буреш, Н. Атанасоб, Cm. Андрееб и gp. Видобете (няКоиц от koumo npegema6umeau на нови родобе) са описани om Cm. Андреев, I. Tabacaru, К. Verhoeff, $. Тай, Е. Ferrara, Е.С. Мей, К. Manicastri, Kwon Do Неоп и H. Dalens. Прибеждаю се данни за находищата, датите и за броя на съхранябаните 6 НИМ екземпляри.

32

Historia naturalis bulgarica, 11, 2000: 33-37

The zooplankton from some lakes and ponds in North Albania with different size and altitude

Dimitar KOZUHAROV

The data about the zooplankton in the fresh waters of Albania are not many. The ereater part of the investigations has been done on the Scutari lake because of its size - 370 km?. and the transborder attitude. The investigations on the crustaceans of the Skutari lake particularly started in the beginning of the century (BREM & ZADERBAUBR, 1905; VERESHCHAGIN, 1912; GESSENER, 1934; NEDELKOVIC, 1959; PETKOVS- Kl, 1961). There are no data about the zooplankton of the prevailing part of the numerous small lakes and ponds in the country. There are no data about the rotifers from the Skutari lake either. Eight species of Cyclopoids from the Albanian ground water's were reported by PANDOURSKI (1977).

In July 1995 during a speleological expedition of the Bulgarian Federation of Speleology, zooplankton samples from eight lakes and ponds different in size and hydrological regime, were collected (Fig. 1). The sampling was carried out by an „Арзбет“ net with 40mkm measure. In the littoral zone of the lakes a hand net was used for the collection of littoral animals.

Descriptions of the investigated biotops and the methods used for taking samples:

1, 2 Samples - Scutari Lake - geographic posi- tion 42.4 М, 19.3E - Surface area 370km?. 16 па a.s.l., SE coast, first sample taken Бу a plankton net, second sample taken by a hand net in the littoral zone. Sampling date - 23.06.1995

3 Sample - Artificial lake for agricultural irri- gation in the Vrithi village 350 m.a.s.l. - 15.06.1995

4 Sample - Artificial lake for watering above Vrithi village. 1200 п.а.з.. Sampling date - Ер. Мар ог Albania and the 1202-1299 slip | investigated region - marked in 5 Sample - Artificial lake for watering below the rectangle | Vrithi village. Sampling date - 16.06.1995

33

Ta ble th

The invertebrate taxa found in the investigated lakes and ponds in the North Albania

Legend: 1, 2 - Scutari lake; 3 - Artificial lake for agricultural irrigation in the Vrithi village; 4 - Artificial lake for watering above Vriti village; 5 - Artificial lake for watering below Vrithi village; 6, 7 - Artificial lake for watering at the Баш 1 Drugomiri place; 8, 9 - Source at the Proni e Shkurtit place; 10 - Little well at the Stani I Drugomiri place

Taxa 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10

Rotatoria Lecane (M.) arcuata (Bryce,1891) + Polyarthra remata Skorikov, 1896 Polyarthra sp. + Asplanchna sieboldi (Leidig, 1854) + Asplanchna sp. Synchaeta sp. Brachionus urceus (L., 1758) В. urceus sericus Rouselet, 1907 Keratella cochlearis (Gosse, 1851) K. tecta (Gosse, 1851) К. quadrata frenzeli (Eckstein, 1895) Euchlanis dilatata Ehrenberg, 1832 Kellicottia longispina (Kellicott, 1879) Testudinella sp. + Cladocera Sida cristalina(O.F. Muller, 1776) + + Daphnia similis Claus, 1876 + D. pulex pulex (De Geer, 1835) + + + р). galeata Richard, 1896 + Daphnia sp. juv. + 1). gr. ршех - ephipia + + /). эт. longispina - ephipia + + Мота brachiata(Jurine, 1820) + + Bosmina longirostris (О.Е. Muller,1776) Acroperus harpae (Baird, 1835) Alona gutata Sars, 1862 A. rectangula Sars, 1862 Chydorus sphaericus (Muller, !785) Copepoda Кифаротикя sp. juv. + Bucyclops serrulatus (Fischer, 1853) + + ЕК. serrulatus proximus (Fischer, 1853) + + Mucyclops sp. + Trophocyclops prasinus (Fischer, 1860) + Cyclops vicinus Uljanin, 1875 + Acanthocyclops vernalis (Fischer, 1860) + + + Copepodites + + + +

+ + + + + +

+» + + + +

+ +

+ + + +

34

Taxa 1 2 3 4 5 6 i 8 9 10

Nauplii и + + та Others

Gammarus sp. “

Asellidae gen. sp. +

Coleoptera Нуагоих sp. 4

Fam. Chironomidae larvae + + и

Salamandra larvae se

Planaria gen. sp. па

6, 7 Samples - Artificial lake for watering, above Rasma village at Ше Stani 1 Drugomiri place - 1590 па. а.5.1. - two samples. First taken by a plankton net, зес- ond taken by a hand net. Sampling date - 20.06.1995

8, 9 Samples - Source at the Proni е Shkurtit place 1460 m. а.з.1. - two samples, first by plankton net, second by hand net. Sampling date - 21.06.1995.

10 Sample - Little well at Ше Stani I Drugomiri place. 1590 m.a.s.l. Sampling date - 23.06.1995

All the investigated artificial ponds have an area between 100 and 1000 m?.

Of all of the investigated waters 14 taxa Rotatoria, 11 taxa Cladocera and 6 taxa Copepoda were established (Table 1). The Cladocera Daphnia galeata found in the artificial lake М 6 was not reported for Albania before. PETKOVSKI (1961) reported Daphnia cuculata kahlbergensis from the Skutari lake. This species belongs to the same species group without seta comb of longer setae at the base of the postabdominal claws, and the high heads.

Two of the discovered Cyclopoida species from the samples are new for the Albanian fauna - Tropocyclops prasinus and Acanthocyclops vernalis.

Because of the differences in the hydrological regime of the investigated waters the established species have various ecological characteristics. Some of them are typically pelagic forms like Rotifers Euchlanis dilatata, Keratella cochlearis, К. quadrata, Cladocerans Sida cristalina, Bosmina longirostris and Cyclopoida species - Cyclops vicinus found in the Skutari lake. Others are con- nected with small water bodies and with the bottom substrate. Such species are rotifer Lecane (M.) arcuata, cladocerans Chydorus sphaericus, Alona gutata, Alona rectangula, Daphnia pulex ршех апЯ Ше Cyclopoid Tropocyclops prasinus. The greatest variety of species composition was established in the zooplankton from the Skutari lake - 19 species. The poorest samples were from a little well at Stani I Drugomiri place - 1590 п.а.з.1. containing only Gammarus sp. The rest of the samples contain between three and ten species.

Most of the established species have a cosmopolitic distribution. Only some of the species are somewhat stenobiontic as for example Tropocyclops prasinus found in the artificial lake in the Rasma village. This species is characteristic for the warm waters in the small lakes and ponds, during the summer season. It is monocyclic.

30

Three mature female individuals found in the lake N 3 are between 750 and 820 mkm long. The latteral parts of the fifth toracal segment are covered by a lot of setae. The furcal rami are short and slightly divergent in their distal parts. They are approximately three times longer as broad. Of the middle appical seta of the furca, the inner one is five times longer than the furcal rami .. The latteral furcal setae are well developed. They are attached to the back 1/3 part of the furcal rami. The antenulae ate comparetively short, twelve membered, with dented hyaline membrans of the distal joint. They reach up to the third cephalotoracal segment. P5 is - one somited with three appendages a thin spine in the middle and two setae. The inner one appically situated and the external one subapically situated.

Another species is Acanthocyclops vernalis - characteristic for higher altitudes. It was found in the higher artificial ponds situated above Rasma village. In each of the samples in which this species was founded, the number of the individuals was comperatively large. In Bulgaria this species is common for the high mountain gla- cial lakes in Rila and Pirin mountains over 2095 па.а.з.1. (NAIDENOW, 1975).

The low temperature of the water and the unsustainable hydrological regime are the two main factors responsible for the poor fauna found in the spring and well at Ше Stani I Drugomiri place. Only four benthic taxa were found in them, The highest situated ponds and sources are much poorer in animals than the lower situated Skutari lake.

References

Brom У.. Е. ZADERBAUER. 1905. Das Septemberplankton des Skutari-Sees. - Verh. К.К. zool.- bot. Ges., Wien, 9 (2): 55-150

Сззмек Е. 1934. Limnologische Untersuchungen am Skadar-(Skutari) See. - Glasnik botan. Zavodu I baste Univ. Beograd, 3 (11): 80-115.

Халшеком W. 1975. Biologische Eigenheiten der glazialen Hydrofauna aus den Gebirgen Rila und Pirin (Bulgarien) - Symp. Biol. Hung., 15: 281-284.

NepELKOVIC В. 1959. Skadarsko jezero. - Monografia 4. Biol. inst. NRS, Beograd, 1-235

Panpoukski Т. 1997. Cyclopoides (Crustacea, Copepoda) des eaux souterraines Де ГАШатче. - Acta zool. Bulg., 49: 64-67.

Регкоузкг Т. 1961. Zur Kenntnis der Crustaceen des Skadar (Scutari)-Sees. - Acta Mus. Maced. Sci. Natur., 7: 29-52.

VEKESHCHAGIN I. 1912. Cladocera from the lake Skutari (Monte Negro) - Works of the Zoological laboratory of HM Varshava Univ., 15: 56-98. (In Russian).

Received оп 2.12.1998 Author's acdress: Dimitar Kozuharov Institute of Zoology 1, Tsar Osvoboditel Blvd 1000 Sofia, Bulgaria e-mail: zoology ( bgcict.acad.bg

36

Зоопланктшонът om няКоп бодни басейни 6 Себерна Албания с различна големина и надморсКа бисочина

Димишър КОЖУХАРОВ

(Резюме)

Изследвани са зоопланКкшонни организми ош осем различни по размер и хидрологичен режим Водни басейна 6 Себерна Албания. Обектите за изследбане са разположени om 16 м н.6. до 1560 м н.б. Опа изследбанише обеКгац са устанобени 14 - таксона Rotatoria, 11- таксона Cladocera, 6 шаКсона Cyclopoida (табл. 1). Om намерените циклопоцди два Вида не са съобщабани за Албания - Tropocyclops prast- nus а Acanthocyclops vernalis, Кладоцераша Daphnia galeata, намерена 6 изкустабено езеро 6, също не е съобщабана за Албания. Най-богаши са пробите om Шкодренското езеро. a най-малКо бидобе, при шова само беншосни, са устанобени 6 пробите om Кладенчето 6 MecmHocmma Стани u Другомири - 1560 м н.6.

Historia naturalis bulgarica, 11, 2000: 38

Поздрабление по случай 110-годишнината на Националния природонаучен музей

ЦАР СИМЕОН П

29. OIG he) ep

Qe BAG “es р

С особена радост научих за честбането на 110-годишнинаша om основаването на Националния природонаучен музей.

Ошбелязванешо на този юбилей е гордост за всеки българин, имайки предвид, че създаването му съвпада с първише години om Освобождението ни, це доказателство за изграждането на интелектуален и научен елит 6 младата ни държава. Със своя природонаучен музей София се е приближавала до другите модерни европейсКи столици.

Пожелавам Ви, драги Берон, В Качеството Bu на директор на Музея, да продължавате да пазите и да увеличавате неговата уникална и богата Колекция om експонати, с Която да привлича посетителите на столицата ни.

38

Historia naturalis bulgarica, 11, 2000: 39-46

Apercu sur le genre Trichoniscus en Bulgarie et description d'une nouvelle espece - Trichoniscus garevi n.sp. (Isopoda, Oniscidea)

Stoitze ANDREEV

Actuellement en Bulgarie on connait 13 especes du genre Trichoniscus. Les premiers renseignements de ce genre sont dis au zoologue allemand bien connu K. Verhoeff qui décrit en 1926 les especes Trichoniscus bureschi et Trichoniscus tenebrarum ainsi que plusieures d'autres genres et especes а la base des matériaux ramassés par le Docteur I. Buresch et ses collaborateurs.

VANDEL (1965) annonce bien plus tard la nouvelle espece de la faune du pays Trichoniseus pusillus ainsi que les autres nouvelles езрёсез T. rhodopiense et T. anophthalmus et de nouvelles données aussi pour les езрёсез Т. bureschi et T. tenebrarum. En 1967 le méme auteur décrit la nouvelle sous-espéce Т. anophthalmus intermedius et enrichit nos connaissances sur la distribution des especes Т. pusillus pusillus, Т. bureschi, Т. anophthalmus, Т. tenebrarum. Dans la méme publication Гашеш porte А la connaissance Гевресе Trichoniscus sp. de la grotte Popskata pechtéra pres du у. Kruchuna en disposant seulement des exemplaires femelles. A la base de nouveaux matériaux capturés du méme localité l'espéce était déterminee comme Trichoniscus tenebrarum.

En 1958 A. Vandel décrit la sous-espéce Т. lindbergi intermedius. Dans une autre article VANDEL (1964) met a part la sous-espéce Т. lindbergi intermedius comme une espece indGpendante - Т. intermedius. Пезресе Т. anophthalmus intermedius decrite de Bulgarie apparait comme nomen praeoccupatum. D'autre part en analysant certaines particularités typiques de la sous-espeéce Т. anophthalmus intermedius on constate des différences essentielles de l'espéce Т. anophthalmus. Ces particularités concernent la présence de vestiges d'appareil oculaire, ainsi que la présence de striation transversale sur le deuxic¢me article du premier pléopode male et surtout la forme de l'endopodite du premier pléopode male qui est plus гари que celui de Т. anophthalmus, La forme de l'exopodite du meme plecopode est aussi bien distincte.

39

C'est une raison зи ваше pour que la sous-espéce Т. anophthalmus intermedius devienne une espece indépendante - Trichoniscus tranteevi! nomen novum pro Tr. anophthalmus intermedius - nomen praeocupatum.

Plus tard ANDREEV (1970, 1983, 1985) et ANDREEV & TABACARU (1972) annoncent les nouvelles especes Trichoniscus bulgaricus Andreev, 1970, Т. beroni Andreev, 1985, Т. valkanovi Andreev, 1985, Т. raitehevi Andreev et Tabacaru, 1972, aussi bien comme Гевресе nouvelle pour la Bulgarie Т. semigranulatus Buturovic, 1954.

Trichoniscus garevi п. sp.”

Trichoniscus garevi Andreev (sous presse): Beron, 1994: 16

Holotype: un male ayant 3.5 mm de longueur.

Paratypes: 46 exemplaires males et femelles. Le holotype et les paratypes sont deposcs dans les collections du Museum National d'Histoire Naturelle А Sofia

Qualification Ccologique: troglobie.

Caract¢res somatiques: Longueur des males 2.5- 3.5 mm.; femelles 2.5-4 mm. Yeux absents. Coloration - parfaitement blanche. Les t¢guments sont lisses, avec fines soies-ecailles. Les teguments pleonales lisses.

Appendices: Antennules (Fig. 1, В) formces des trois articles. Troisicme article est ¢troit, garni de quatre aesthetasces.

Antennes (Fig. 1, A) Pedoncule de l'antenne formé de cinque articles glattes, couverts de fines зо1ез-ссаШез. Quatri¢me et cinquiéme articles deux fois et demi plus longs que les autres. Flagelle formce de cinque articles, qui sont peu distincts. Deuxi¢me et troisicme articles pourvu d'une aesthetascue. Сташете article garni distalement d'une tuffe de soies longues.

Affinités et аСгепсез. L'espece Т. garevi appartient au groupe des especes depourvues de striation transversale sur l'article distale de l'endopodite du premier plcopode et sans différentiation sexuelle de perciopode УП. La nouvelle espece est voisine de l'espece Т. valkanovi mais elle s'en distincte cependant par la forme de l'exopodite de premier plcopode et par l'extremité de l'endopodite du premier р!боро4е.

Stations: Grotte "Sinjoto ezero" у. Dragana distr. Lovetch, 28 08 1985, 3 СТС”, 5 ФФ, leg. В. Сагеу; 21 08 1985, 4 СО, 7 ФФ, leg. P. Beron, В. Garev; Grotte "Altchashkata" , у. Bejanovo, distr. Lovetch, 17 07 1985, 2 СО, 8 ФФ, leg. P. Beron, B. Garev; Grotte "Tanjova pechtera";. v. Aglen, distr. Lovetch, 26 07 1985, 2 77, 1 $, leg. В. Сагеу; Grotte "Voditzata", у. Aglen, distr. Lovetch, 23 03 1989, 3 ТО, 5 95, leg. В. Garev.

| Пбфее a Petar Tranteev - excellent sp¢lCologue bulgare, fondateur de mouvement speléologique actuel еп Bulgarie. 2 росе а memoire de Borislav Garev - spclcologue bulgare tres active.

40

Fig. 1. Trichoniscus garevi п. sp., male: А - antenne; В - antennule; С - péréiopode УП; D - apophyse génitale; E - premier pléopode; F - second pléopode

41

Tableau de détermination des езресез du genre Trichoniscus en Bulgarie

1 tats Yeuxmalsents, Coloration blanche): 2a. о Le eee 6 b= Meux nommatxe formes dé trois/ommatidiess:4., Л, 9. 2a. . Lee 2 c - Yeux réduits, formés d'une ou de deux taches pigmentaires de taille microscopique ПН CL EP ee Ea ба осн ег cy ба Т. tranteevi 2 а - Гагае distale de l'éndopodite du premier pléopode avec striation transversale

3 a- L'exopodite du premier pléopode triangulaire, avec des angles largement arrondie. Prés de l'extrémité de l'exopodite bord externe avec des indentations

SARMIESMACTSOICS HIMES Weg: а орко ера os che рап олово dake слава В Т. pussillus

b - L'exopodite du premier pléopode triangulaire, А son bord externe concave. irexirennterde liexopoditerdépourvue Че вотев 7520... ue ee ee 4

4 а-Га partie distale de l'exopodite du premier pléopode large et arrondi .... ОВ Hog ee eee ROA Ath РОВА о А. А: ОЗОН T. raitchevi

b - La partie distale de l'exopodite du premier pléopode retrécie ........ 5

5 a - L'article distale de l'endopodite du premier pléopode garni des faisceaux rayonnés des soies dans la partie proximale .......... T. semigranulatus

b - L'article distale de l'endopodite du premier pléopode dépourvu des FAISECCAUX TAyOnNeesud es ое Ae. di oda ео. Bone oe Т. buresehi

6 а - L'article distale de l'endopodite du premier pléopode avec striation ЕЕ Oa ooo os tu. о о. оо vc wip РАНИ SB eee ee ee

BESO. Rie Е RE, Aen EL eRe, SOM mem Си 7 b - L'article distale de l'endopodite du premier pléopode dépourvu de striation PRATIS VHS ne Son cence nNOS Lk OAR ee ens оо о 9

Та - Larticle distale du premier pléopode robuste cylindrique, l'extremité arrondie

пак. аа, ов лор: oa. Abe; о Oe T. bulgaricus

b - L'article distale de l'endopodite du premier pléopode fin et aminci..... 8

8 а - L'exopodite du premier pléopode triangulaire, largement arrondi. ЕС: окото оо знае о ос и uses sees T. bononiensis

b - Bord externe de I'6xopodite du premier pléopode avec des angles nets forme une forte concavité. La pointe terminale de l'exopodite tranchée obliquement

абе ара оратори Sha eye и Е Т. rhodopiense 9 а- Оп dimorphisme sexuel concernant le péréiopode VII. Carpos avec un gros bubercule-de partic stemmal ад 2 ооо пиле scl Т. tenebrarum b - Pas de dimorphisme sexuel concernant le péréiopode VII .......... 10 10 а - L'exopodite du premier pléopode А bord externe fortement concave. Га partieidistale recourbee vers l'extericut” ape ee be ee fe b - Пехородйе du premier pléopode trapezoidale А bord interne А peu prés, ОВО ЮО CXEETING CONCAVE. сочи dics sags eee acd tee о. 12

11 а - La partie distale de l'endopodite du premier pléopode longue et étroite играни рани реа, Перата oe Dar ae Ree oem реа В Т. anophthalmus

b - La partie distale de l'exopodite А peu ри в rectangulaire avec des angles САС es), RI AT”, ба ST 1 В. LP аси PAE ВЗИМА ав е Т. beroni

42

12 a - L'exopodite du premier pléopode triangulaire, la partie distale forme un

Mater sail МЕ. DRA A cate tee. «ARO ly eens пием № спални, ута Т. valkanovi b - L'exopodite du premier pléopode triangulaire, Bord externe concave et fortement incliné dans la partie médianne ......... ее ь, T.garevi

Repartition du genre Trichoniscus en Bulgarie

Trichoniscus anophthalmus Vandel, 1965

Vandel, 1965, 1967, Вегоп & Guéorguiev, 1967, Beron, 1972, 1994, Andreev, 1972, 1983, Guéorguiev, 1977.

Espéce endémique, troglobie. Répartie en Stara planina Occidentale. Connue de 18 grottes et gouffres dans les régions de la ville Vratza et en partie de la ville Montana (Fig. 2). A l'Ouest confine a l'aréal de Гезрёсе T. bononiensis, On peut trouvée cette espéce trés fréquente en cohabitation avec l'espéce Cyphoniscellus bulgaricus.

Tricheniscus beroni Andreev, 1985

Andreev, 1985, Beron, 1994.

Espéce endémique, troglobie. Répartie en Bulgarie du Sud-Est. Connue de trois grottes de la montagne Strandja (Fig. 2).

<- = (7 я ы к N \ SILISTRA ри = - 6 ROUSSE = о = © я

@RAZGRAD

Pa TARGOVICHTE CHOUMEN a = a,

м ОЗЫМЕМ

$ Ра.

© STARA ZAGORA

PAZARDJIK о с PLOVDIV к

НАЗКОУО е

Fig. 2. Répartition des espéces du genre Trichoniscus en Bulgarie: 1 - Т. bononiensis; 2 - Т. anophthalmus; 3 - Т. bureschi; 4 - Т. garevi; 5 - Т tenebrarum; 6 - T. bulgaricus; 7 - Т. tranteevi; 8 - Т. semigranulatus; 9 - Т. raitchevi; 10 - Т. rhodopiense; 11 - Т. beroni: 12 - T. pusillus; 13 - T. valkanovi

43

Trichoniscus bononiensis Vandel, 1967

Vandel, 1967, Вегоп & Сибогршеу, 1967, Beron, 1972, 1994, Guéorguiev, 1977. Andreev, 1972, 1983.

Espéce endémique, troglobie. Cette espéce est largement répandue dans Stara planina Occidentale. Elle peuple 24 grottes et gouffres se trouvant dans les régions des villes Vidin et Montana (Fig. 2). Dans la plupart des grottes on constate une cohabitation avec l'espéce Cyphoniscellus gueorguievi, qui occupe le méme aréale.

Trichoniscus bulgaricus Andreev, 1970

Andreev, 1970, 1972, 1983, Вегоп, 1972, 1994.

Espéce endémique, troglobie. Cette espéce n'est pas connue que d'une grotte dans la Stara planina Centrale, prés du village Hristo Danovo (Fig. 2).

Trichoniscus bureschi Verhoeff, 1926

Verhoeff, 1926, Buresch, 1929, 1936, Frankenberger, 1941, Guéorguiev & Beron 1962, Schmolzer, 1965, Beron & Guéorguiev, 1967, Vandel, 1967, Beron, 1972, 1994, Andreev, 1972, 1983.

Espéce endémique, troglophile. Cette espéce a une large répartition dans nombreux grottes et gouffres de la montagne Stara planina Occidentale et Centrale (Fig. 2). Au Sud l'espéce atteint le у. Tzérovo dans le défilé de la riviére Iskar. D'aprés certains auteures comme Mehely (1927) et Vandel (1967), l'espéce Т. bureschi est trés proche de Гезресе Т. inferus de la Roumanie.

Trichoniscus garevi n. sp. Езрёсе endémique, troglobie. L'espéce Т. garevi peuple quelques grottes dans la région du Prébalkan, distr. Lovetch (Fig. 2).

Trichoniscus pusillus pusillus Brandt, 1833

Vandel, 1965, Andreev, 1983, Beron, 1994

Espéce trogloxéne. Cette espéce largement répandue en Europe Centrale et Occidentale, ainsi qu'aux Асогез еба Madére et en Amerique du Nord, n'est connue que dans deux grottes de la partie nord du défilé d'Iskar et dans une galerie artificiele au Sud de Stara planina Occidentale (Fig. 2). Dans la peninsule Balkanique Т. pusillus pusillus est relativement rare. Elle est connue dans deux localités de la Serbie et d'une en Gréce ди Nord.

Trichoniscus raitchevi Andreev et Tabacaru, 1972

Andreev, 1983, Andreev & Tabacaru, 1972, Beron, 1972, 1994

Езрёсе endémique, troglophile. Connue seulement de locus typicus - la grotte Jagodinska pechtera du Rhodope Central (Fig. 2)

Trichoniscus rhodopiense Vandel, 1965

Vandel 1965, Beron & Guéorguiev, 1967, Beron, 1972, 1994, Andreev, 1972, 1983.

Езрёсе endémique, troglobie. Cette espéce est largement répendue dans le Rhodope Centrale et Orientale, connue de 26 grottes et gouffres (Fig. 2). Un intéret particulier représent la découverte de cette espéce dans deux grottes prés de la ville Kavala et une grotte de l'ile Tassos en Gréce.

44

Trichoniscus semigranulatus Buturovic, 1954

Buturovic, 1954, Andreev, 1972, Beron, 1972, 1995.

Espéce troglophile. Cette espéce est connue des quelques grottes а Macédoine Elle fut trouvé dans une grotte а l'Ouest du у. Logodash (St. Lisichkovo) en Bulgarie (Fig. 2).

Trichoniscus tenebrarum Verhoeff, 1926

Verhoeff, 1926, Buresch, 1929, 1936, Frankenberger, 1941, Guéorguiev & Beron, 1962, Schmolzer, 1965, Vandel, 1965, 1967, Beron & Guéorguiev, 1972, Andreev, 1972, 1983, Beron, 1972, 1994.

Espéce endémique, troglobie. Cette espéce habite les grottes et les gouffres des montagnes Stara planina Centrale et le Prébalkan. Jusqu'a ce moment elle est connue dans 16 localités (Fig. 2).

Trichoniscus tranteevi nom. novum

Vandel, 1967, Beron, 1972, Andreev, 1983, Т. anophthalmus inermedtius: nomen praeoccupatum = T. tranteevi Andreev (nomen novum), Beron, 1994.

Евресе endémique, troglobie. Connue d'une grotte de Nord-Est de Bulgarie (Fig. 2).

Trichoniscus valkanovi Andreev, 1985

Andreev, 1985, Beron, 1994.

Espéce endémique, troglobie. Cette espéce est répandue dans la partie Sud de la montagne Strandja (Fig. 2).

References

ANDREEV $. 1970. Beitrag zur Untersuchung der Landasseln Bulgariens - neue Art der Gattung Trichonicus (Isopoda, Oniscoidea ). - С. г. Acad. bulg. Sci., 23 (9): 1135-1138.

ANDKEEV 8. 1972. Beitrag zur Kenntnis der Landasseln Bulgariens II. (Isopoda, Oniscoidea). - Bull. Inst. zool., Sofia, 24: 178-185.

ANDREEV 5.1983. Та répartition des Isopodes terrestres et cavernicoles en Bulgarie. - In: Proc. Conf. Int. Spéléol., Sofia, Sec. E. (Biospéléologie). Vol. I: Sofia, 135-138.

ANDREEV S. 1985. Deux nouvelles espéces cavernicoles de genre Trichoniscus (Isopoda, Oniscoidea) еп Bulgarie. - Acta 2001. bulg., 27: 46-51.

ANDREEV 8., J. TABACARU. 1972. Sur une nouvelle espéce du genre 7richoniscus de Bulgarie (Isopoda, Oniscoidea). - C. r. Acad. bulg. Sci., 23 (3): 385-388.

Вкком P. 1972. Essai sur la faune cavernicole de Bulgarie. ПТ. Résultats des recherches biospéléologiques de 1966 4 1970. - Int. J. Speleol., 4: 285-349.

BERON Р. 1994. Résultats des recherches biospéléologiques en Bulgarie de 1971 А 1994 et liste des animaux cavernicoles bulgares. - Tranteeva, 1: 1-137.

BEKON P., У. Сивоксшву. 1967. Essai sur la faune cavernicole de Bulgarie. II. Résultats des recherches biospéléologiques de 1961 а 1965. - Bull. Inst. zool. mus., 24: 151-212.

Bururovic А. 1954. Isopodes nouveaux (Isopoda terrestria) des grottes de Масс doine. - Acta Mus. Maced. Sci. Nat., 1 (11): 233-254.

BuRkESCH I. 1929. Die Hohlenfauna Bulgariens. - Eine kurze Ubersicht der Erforschungen und Zusamensetzung der Hohlenfauna und der darauf bezughabenden Literatur. - In: X Cong. Intern. de Zool., Budapest, 1927. 2: 1427-1437.

45

Вокевси I. 1936. Ubersicht der bischerigen Kenntnis und Erforschungen der rezenten Hohlenfauna Bulgariens. - Bull. Soc. Spéléol. Bulg., №: 13-41.

GueEOKGUIEV У. 1966. Apercu sur la faune cavernicole de la Bulgarie. - Bull. Inst. zool. mus., Sofia, 21: 157-184.

GuEORKGUIEV У. 1977. La faune troglobie terrestre de la péninsule Balkanique, Sofia, Edit. Acad. Bulg. Sci., 184 p.

Сикокситу У., P.BERON. 1962. Essai sur la faune cavernicole de Bulgarie, - Ann. Spél., 17 (2): 285-441.

FRANKENBERGER 2. 1941. Prispevek ke znalosti fauni bulharskih Isopod. - Folia ent., 4: 1-10.

MEHELY L. 1927. Gibt es zweiaugige Trichonisciden? - Zool. Anz., 72: 81-83.

SCHMOLZER K. 1965. Ordnung Isopoda (Landasseln). Berlin. 1 (2): 1-468.

VANDEL A. 1958. Isopodes récoltés dans les grottes de la Crete par le Dr K. Linberg. - Notes biospcol., 10: 81-101.

VANDEL A. 1964. Les Isopodes cavernicoles récoltés en Сгесе par le docteur H. Henrot. - Ann. Spél., 14 (4): 729-739.

VANDEL A. 1965. Les Isopodes terrestres et cavernicoles de la Bulgarie. - Ann. Spél., 20 (2): 243-270.

VANDEL A. 1967. Les Isopodes terrrestres et cavernicoles de la Bulgarie (Seconde partie). - Ann. Spél., 22 (2): 333-365.

УЕКНОЕЕЕ К. 1926. Uber Isopoden der Balkanhalbinsel gesammelt von Herrn Dr. I. Buresch. 31. Aufsatz. - Mitt. Bulgar. Ent. Ges., 3: 135-158.

Recu le 21.5.2000

Adresse de l'auteur:

Stoitze Andreev

Muséum national d'histoue naturelle Boul. Tzar Osvoboditel 1

1000 Sofia, Bulgarie

Преглед на род Trichoniscus 6 България пи описание на един ноб Bug - Trichoniscus garevi п. sp. (Isopoda, Oniscidea)

Cmouue АНДРЕЕВ

(Резю ме)

Направен е преглед на разпространението на 13 Вида om род Тислопиясия 6 България и се посочбат ареалите на бидобете. Даба се описание на HOBUAM бид за науКата V'richoniscus garevi п. sp. Изяснено е систематичното положение на бида Trichoniscus tranteevinomen novum = Trichoniscus anophthalmus intermedius Vandel 1967. Изготбена е определишелна таблица на BugoBeme om род Trichoniscus 6 България.

46

Historia naturalis bulgarica, 11, 2000: 47-60

Scorpions (Arachnida, Scorpiones) from the Balkan Peninsula in the collection of the National Museum of Natural History, Sofia

Victor FET

Introduction

Scorpiofauna of the Balkan countries is not well studied. Although numerous papers have been published over more than 150 years describing scorpion taxa from this region, the modein-level synthesis has never been achieved, and even species composition is not clear, especially in the extremely polymorphic genus Huscorpius Thorell, 1876 (Еизсогрпдае). The most important work up to date is that of KINZELBACH (1975) who compiled all known data on the circum-Aegean region, including all of mainland and island Greece, and also Turkey; some new data on this area were added by Ект (1986) and Ккизснек (1993). Fauna of scorpions of the former Yugoslavia was discussed in some detail by НАП (1929, 1930), CAPORIACCO (1950), and Сик ис (1972) but the taxonomic criteria in these works are now outdated. The recent workers on Greece (MICHALIS, DOLKERAS, 1989) also applied outdated taxonomic criteria. Virtually no data, except some old or brief records (YURINICH, 1904; GILTAY, 1932; DANISL, 1959), exist for Bulgaria and Albania. Recent work on scorpions of the adjacent regions, especially on Italy (BONACINA, 1980), Austria (SCHERABON, 1987), Caucasus (Ект, 1993) and the Crimea (FET, 1997a), demonstrated difficulties and gaps in our taxonomic and biogeographic knowledge. This is why the scorpiofauna of the Balkan region requires a close attention; new molecular (mitochondrial DNA) data (САМТЕМВЕПУ et al., 1999) indicate that it can serve as a good model system for studying both ancient and recent speciation.

Material and methods

I analysed 173 scorpion specimens deposited in the collection of the National Museum of Natural History, Sofia, Bulgaria (NMNHS), preserved in 75 % ethanol.

47

Scorpions were identified and studied according to the diagnostic external morphological features, first of all carination of metasoma and variation in trichobothriotaxy (number and position of trichobothria on Ше pedipalp). Trichobothrial formulae were scored according to the standard techniques (VACHON, 1975; FET, 1993, 1997a). Abbreviations used below are: Р.В. - P. Beron leg., Tv - number of trichobothria on the ventral aspect of pedipalp patella ( = '"tibia"), scored from base to apex; Te - same, on the external aspect, including the following "series" (clusters of 2 to 9) of trichobothria: ef- terminal; est- subterminal; ет - median; esb - suprabasal; eb, - basal "а"; and eb - basal; also ef, est and dsb - external terminal, external subterminal, and dorsal suprabasal individual trichobothria on the fixed finger of the pedipalp chela. In scoring the bilateral meristic characters (pectinal plates, trichobothrial series) the left side is scored first. All linear measurements are given in mm. Selected duplicate specimens from NMNHS are deposited in the collection of the United States National Museum (USNM, Smithsonian Institution, Washington, D.C., USA), with the kind permission of Dr. P. Beron. |

Results and discussion

The NMNHS collection contains four species of scorpions belonging to three families and originating from the Balkan countries (Albania, Bulgaria, and Greece), collected mainly by Dr. Petar Beron in 1960-1993. Although the species number in this region is not high, the taxonomy of the most typical regional element found here, the Southern European-Mediterranean genus Визсогрииз (Euscorpiidae) is so complicated (FET, 1997а, b) that it requires a special treatment and analysis. Below, I give a list of species and localities which is accompanied by the detailed discussion of the genus Кизсогргиз.

Buthidae Mesobuthus gibbosus (Brulle, 1832)

A very common Eastern Mediterranean species (found from Albania to Lebanon), and the only representative of Buthidae (and of mainly Asian genus Mesobuthus) in the Balkans. NMNHS collection has 16 specimens from Albania and Greece (including the Aegean islands of Kythira, Kithnos, Serifos, Tinos, Chios, Karpathos, Rhodes, and Crete).

Albania

2 ФФ, 1 juv. (No. 132), Ionian Sea, Dhermi, 24.01.1993 (P.B.).

Greece

1 2 (No, 48), Peloponnesos, 09. 1981 (P.B.).

48

19, 1 С (№. 166), Kythira, near airfield, 30.04.1987 (P.B.).

19, 1 juv. (No. 159), Kithnos, Dryopis, 9.05.1987 (Р.В.).

10, 1 (No. 99), same locality, 15.05.1984 (Р.В.).

1 2 (No. 92), same locality, 16.05.1987 (Р.В.).

1 С (No. 91), 1 (№. 93), Serifos, Coutalas, 0-300 па, 22.04.1984 (P.B.).

1 9, 2subad. СО (№.35), 1 Ф (No. 54), Tinos, 1.10.1974 (Р.В. and У. Beshkov). 2 ФОО (Ко.160, No. 165), Chios, Passa Limani, 14.05. 1987 (Р.В.).

1 juv. (No. 154), Chios, Nea Moni, 13.05.1987 (P.B.).

19 (Ко. 89), Karpathos, Archangel Michail, 800-1000 па, 4.05.1984 (Р.В.). 19 (No. 94), Rhodes, Lindos, 30.04.1984 (P.B.).

1 О (No. 97), Rhodes, Lardos, 1.05.1984 (P.B.).

1 juv. Ф (No.167), Rhodes, Archangelos, 1.05.1987 (P.B.).

1 С (No. 116), Crete, Psiloritis, 1600-2000 па, 11.05.1984 (P.B.).

Iuridae Turus dufoureius (Brulle, 1832)

The only species of a monotypic genus, and an interesting relict, endemic to the southern Aegean area (from Peloponnesus to southern Anatolia, including the islands of the southern Aegean arch). NMNHS collection has four specimens from Greece.

Greece

19, 1 oO (No. 68), Peloponnesos, Laconia, Mystras, 18.09.1983 (Р.В. & У. Beshkov).

1 С (No. 96), Kasos, Stylokamara Cave, 6.05.1984 (P.B.).

1 9 (No. 158), Rhodes, Archangelos, 2.05.1987 (Р.В.).

Euscorpiidae Euscorpius beroni п. sp.

Material. Holotype: 2 (NMNHS No. 137), Albania, Shkoder District, Boga, Maya Tchardakut, 1400-1800 па, 1.06.1993 (Р.В.). Paratypes: 1 Ф (USNM), same label as holotype; 1 С (USNM), 1 9, 3 juv. (NMNHS Ко. 142), Albania, Shkoder District, Boga, upper camp, 1800-1900 па, 20-25.06.1993 (Р.В. and В. Petrov); 3 ФФ (NMNHS No. 134), Albania, Shkoder District, Mt. Radohimés, 2200-2400 m, 29 Шогкозв РяВа)

Diagnosis. This species belongs to Ше complex "Euscorpius mingrelicus" which is indicated by an almost obsolete metasomal carination and a high (in the

49

new species, average 2,10) ratio of distance between trichobothria et and est to the distance between est and dsb on the fixed finger of the pedipalp chela.

Etymology. The species is named after its collector, Dr. Petar Beron (Sofia, Bulgaria).

Description. Holotype 2. A small scorpion, with background coloration medium brown; abdominal part of the mesosoma light brown; legs, pedipalps, and telson brownish, legs, pedipalps and chelicerae with fuscous dark pattern. Surface of tergites, pedipalps femur and patella, and carapace finely granular. Metasomal carinae almost obsolete; ventromedian and ventrolateral carinae absent; traces of dorsolateral carinae with sparse granules (not denticles) on metasomal segments I to IV. Dorsal furrow is present on metasomal segments I to IV, obsolete in the most of metasomal segment V. Telson with darker ventral longitudinal stripe. Number of pectinal plates 7-8. Trichobothrial formula on the pedipalp patella: Tv = 5-5; Te =21; ей< 4; est=4; em= 3; esb= 2; eb, = 4; eb= 4. Measurements: carapace length 3,85; chela manus length 3,95; chela fixed finger length 2,80; metasomal segment V length 3,48; telson length 3,72; telson height 1,12; ratio telson length/telson height 3,32; ratio et - est / est - dsb 2,14.

Paratype С. Diagnostic characters as in 9; telson only slightly inflated; number of pectinal plates 9-10. Trichobothrial formula as in the holotype. Measurements: carapace length 2,80; chela manus length 2,46; chela fixed finger length 1,95; metasomal segment V length 2,46; telson length 2,88; telson height 1,2; ratio telson length/telson height 2,40; ratio et - est / est - dsb 2,00.

Variation. Among seven ФФ paratypes, number of pectinal plates was 8-8 (3 cases), 8-7 (2), 7-8 (1) and 7-7 (1). Trichobothrial formulae were as in the holotype, with the following exceptions: Tv=5-6 (1 case), ет=2-3 (1) and 2-2 (1). Morphometric values (measured for all six adult ФФ, including holotype) varied as follows: carapace length, average 3,49, SD 0,26; chela manus length, average 3,37, SD 0,43; chela fixed finger length, average 2,64, SD 0,23; metasomal segment V length, average 3,06, SD 0,30; telson length, average 3,35, SD 0,36; telson height, average 1,10, SD 0,09; ratio telson length/telson height, average 3,06, SD 0,45; ratio et - est / est - dsb, average 2,21, SD 0,15.

Geographic and altitudinal ranges. Known only from the high mountains (1400 to 2400 m) of the Prokletija massif in the northwestern Albania (Shkoder District). Scorpions have been found on the Mt. Radohimés up to the summit at 2569 та (P. Beron, регз. comm.).

Comments. Recently, Ект (1993) reviewed all known distribution and taxonomic composition of the species (sensu lato) Euscorpius mingrelicus (Kessler, 1874) which was described from Georgia (Caucasus) but later also identified (BONACINA, 1980) as а part of the former species Huscorpius germanus (С. L. Koch, 1837). While the latter species is in fact limited to the Alpine zone of Europe, the much more widespread Euscorpius mingrelicus is found from the Isonzo (Soca) River valley in Italy and Slovenia to the Georgian and Russian

50

coasts of the Black Sea. Within this range, the species exhibits high morphological variation with several subspecies described from Slovenia, Croatia, Bosnia and Turkey (BONACINA, 1980; Ект, 1993; LACROIx, 1995). It is highly likely that it represents in fact a species complex, as do numerous other terrestrial invertebrates with a Balkan-Caucasian range. A new species from Albania, Е. beroni n. sp., is a part of this complex but its characters (especially the trichobothrial number on the external aspect of the pedipalp patella and ratio et - est / est - dsb on the fixed finger of the pedipalp chela) clearly indicate its difference from, and separate standing among, several other Balkan forms (BONACINA, 1980) as well as from the Anatolian-Caucasian group of "subspecies" clustering around the nominotypical form (FET, 1993; Глсвоих, 1995). No species of the "mingrelicus'' complex was yet recorded for Albania. Ongoing molecular studies (GANTENBEIN et al., 1999; GANTENBEIN, Fr et al., in progress) indicate that the separate "germanus" and "mingrelicus' complexes might belong to ап ancient, montane Alpine-Balkan-Caucasian lineage within the genus Luscorpius, and most likely include a number of isolated species (which may or may not have well-defined morphological features).

Euscorpius carpathicus (Linnaeus, 1767), sensu lato (="Euscorpius carpathicus' complex)

The NMNHS collection has 143 specimens belonging to this complex (species sensu lato) from Albania, Bulgaria and Greece. According to the observed morphological features, [ separated all studied specimens into several phenotypic groups and subgroups (introduced here with their diagnostic features) to which at this moment I choose not to ascribe any of the numerous known Latin names as subspecies or species. Below, I listed records for each "group" (and a "subgroup" within), with the original, detailed trichobothrial scores for each entry, followed by the discussion.

"Group A". A light-colored form, with moderately reduced metasomal carination and granulation of the carinae; with low to medium trichobothrial numbers on the pedipalp patella ("oligotrichous"). Tv varies from 7 to 10. External series usually with Te from 23 to 25 due to the variation of ef from 5 to 7; always est =4; practically always (with extremely rare exceptions) em=4, esb=2, eb, =4, eb=4.

"Subgroup АТ" (47 specimens): Tv from 7 to 8 (average 7,45) with a bimodal distribution (45 % of the scored pedipalps have 7, and 52 % have 8). Te from 23 to 24; et from 5 to 6 (average 5,58) with a bimodal distribution (38 % have 5, and 52 % have 6).

51

Bulgaria

229,30C0,1C juv. (NMNHS Ко. 4), 1 2, 1 С (USNM), East Rhodope Mts, Kurdzhali District, Devesili, 4.06.1982 (P.B.). Tv =6-7 (2 cases), 7-7 (4), 8-7 (1); et= 4-5 (1), 5-5 (3), 6-5 (1), 6-6 (1).

1 С (№. 4), Pleven District, Bezhanovo, Georgicovata Cave, 11.10.1973 (А. Petkova). Tv= 7-8; ef= 5-6.

5 ФФ (No. 108), 2 ФФ, 3 СС (No. 113), Burgas District, Sv. Vlas, Emine, 22.08.1983 (К. Marincheva). Tv =7-7 (2), 7-8 (3), 8-7 (3), 8-8 (2); её= 5-5 (1), 5-6 (1), 6-5 (1), 6-6 (6), 7-7 (1).

1 Q (No. 11), 8.05.1981; 2 ФФ, 2 ХО (No. 2), Blagoevgrad District, Paril, near Rupata Cave, 9.05.1981 (Р.В. & 5. Andreev). Tv = 7-7 (1), 7-8 (1), 8-7 (1), 8-8 (2); et= 5-5 (1), 6-6 (4); em=4-4 (3), 4-3 (2).

2 OO оо © juve (No: 72 ОТОН ЗЕ Cie! (Мо: 13, new in! USN): Blagoevgrad District, Шпдеп, locality Pozlaka, 6.05.1981 (Р.В., 9. Andreev & V. Pomakov). Tv = 7-7 (3), 7-8 (2), 8-7 (3), 8-8 (2); ef= 5-5 (10).

200, 1 9 juv. (No. 88), 1 С (USNM), Blagoevgrad District, Melnik, 29.04.1983 (P.B., 5. Andreev & У. Pomakov). Ту = 7-7 (3), 7-8 (2), 8-7 (3), 8-8 (2); её= 5-5 (10).

3 ФОО, Blagoevgrad District, Goleshovo, near the karstic source, 10.05.1984 (Р.В. & 5. Andreev). Tv =7-7 (1), 7-8 (1), 8-8 (1); et= 5-5 (1), 6-5 (1), 6-6 (1).

2 ТС (No. 31), Blagoevgrad District, Musomishta, locality Grebenaro, litter (Р.В. & 5. Andreev). Ту = 7-7 (2); et= 5-5 (2).

2 ФФ, 1 CO (No. 49), Mikhailovgrad (now Montana) District, Beli Mel, 13.06.1973 (Р.В). Tv = 7-8 (1), 8-8 (2); et= 6-6 (3).

Greece

1 С (№. 55). Thessaly, Mt. Olympus, 1700 т, 17.09.1974 (Р.В. & У. Beshkov). Tv= 7-8; ef= 6-6.

2 ФО (No. 153). Macedonia, Drama District, Xiropotamos, 10.04.1993 (Р.В.). Tv= 7-8, 8-8; em=4-4, 4-5; ef=7-7, 5-5.

2 ФФ, 1С7 (No. 168). Thrace, Evros District, Avas, 17.05.1987 (Р.В.). Tv= 7-8 (2), 8-8 (1); ef=5-6 (1), 6-6 (1), 7-6 (1).

1 Ф (№. 162). Thrace, Evros District, Essimi, 18.05.1987 (Р.В.). Tv= 7-7; её = 4-5.

"Subgroup А?" (11 specimens). Tv usually 9 (82 % of the scored pedipalps, average 8,91). Te from 24 to 25 due to the variation of effrom 6 to 7 (average 6,54) with a bimodal distribution (42 Фо have 6, and 58 % have 7).

Bulgaria

19 (No. 109), Sofia District, Rebrovo, 9.10.1980 (Р.В.). Tv =9-8; её= 6-6.

1 О (№. 36), 15, 1 С (USNM), Sofia District, Tserovo station, 24.05.1964 (Р.В.). Tv = 9-9 (2), 8-9 (1); et= 6-6 (1), 7-7 (2).

4 ФФ, 1 С’ (No, 114), Sofia District, Zanoge, 1100-1300 т, 2.05.1985 (P.B.). Tv = 8-9 (1), 9-9 (3); её = 6-6 (3), 7-7 (1).

52

1 2,10 (№. 45), Plovdiv District, Bachkovsky Monastery, 18.06.1960 (Р.В.). Tv =9-10 (1), 9-9 (1); ef= 7-7 (2).

19 (Ко. 39), Veliko Turnovo District, Arbanasi, Lyaskovskata Cave, 6.08.1968 (Р.В.). Tv =9-9 (1); ef= 7-7.

"Subgroup A3" (21 specimens). All indices are close to subgroup A2 but with a greater variance of Tv, usually from 8 to 10 (average 8,89), with a trimodal distribution (27 % of the scored pedipalps have 8, 37 % have 9, and 26 % have 10). Te from 24 to 25 due to the variation of её from 6 to 7 (average 6,40) with a bimodal distribution (44 % have 6, and 46 % have 7).

Greece, Aegean Islands (Kythira, Paros, Serifos, Iraklia, Amorgos, Kasos, Karpathos, Rhodes, and Crete)

1 9,1 (№. 164), Kythira, Miteta, 28.04.1984 (Р.В.). Ту =9-8 (1), 9-9 (1); et= 5-6 (1), 6-6 (1).

2 99,1 С (No. 169), Kythira, Mylopotamos, 27.04.1987 (Р.В.); 2 ФФ (No. 161), same locality, 9.05.1987 (P.B.). Tv = 7-8 (1), 8-8 (1), 8-9 (1), 9-9 (2); ef= 6-6 (3), 6-7 (2).

1 9,10 (No. 58), Paros, Marathi, cave - marble quarry, 23.12.1982 (Р.В. « 5. Andreev). Ту = 8-9 (1), 9-9 (1); ef= 6-6 (1), 6-7 (1).

1 С’ (No. 61), Iraklia, small cave, 15.09.1981 (Р.В. & A. Bartsiokas). Tv = 8-9; et= 6-7.

1 С (No. 1), Amorgos, Katapola, 13.09.1981 (Р.В. & A. Bartsiokas). Tv = 8-8; et= 6-6.

1 ау. СГ (No. 96), Kasos, Stylokamara Cave, 6.05.1984 (Р.В.). Tv = 8-8; et= 6-6.

1 С’ (No. 98), Karpathos, Archangel Michail, 1000-1215 па, 4.05.1984 (P.B.). Tv =8-8; ef= 6-6.

10, 1С7 (No. 40), Crete, Lefka Ori, 1500 па, 25.09.1974 (Р.В.). Tv =9-9 (1), 10- 10 (1); et= 7-6 (1), 7-7 (1).

1 juv. С’ (No. 41), Crete, Lefka Ori, 2200 па, 25.09.1974 (Р.В.). Ту = 10-9; её= 7-7.

1 9, 1juv. Ф 1 С (No. 115), Crete, Psiloritis, 1600-2000 па, 11.05.1984 (Р.В.). Tv = 10-9 (1), 10-10 (1), 10-11 (1); et= 7-7 (2), 8-7 (1).

2 ау. ФФ (No. 56), Crete, Rethymnon District, Melidoni, 14.01.1968 (P.B.). Ту = 10-10 (1), 10-11 (1); её= 7-7 (1).

In addition to the island forms listed above under Subgroup АЗ, an unusual С (No. 95, now in USNM) from Serifos (Coutalas, 0-300 па), 22.04.1984 (Р.В.) has Ту = 7-7; em= 3-2; ef=5-5.

"Group B". A dark-colored form, with pronounced metasomal carination and coarse granulation and denticulation of carinae; with medium to high trichobothrial numbers on the _ pedipalp patella ("mesotrichous" or "polytrichous"). Tv varies from 9 to 12 (usually from 10 to 11). Te from 27 to 30; ef varies from 7 to 8; em=4 (rarely 5); eb, =5 to 6, eb=5 to 6. Always esb= 2.

53

"Subgroup В1" (27 specimens). Tv varies from 9 to 10 (average 9,71) with an uneven bimodal distribution (23 Фо of scored pedipalps have 9, and 66 % have 10). Te from 27 to 29; efvaries from 7 to 8 (average 7,22), with a bimodal distribution (70 % of scored pedipalps have 7, and 28 % have 8); eb, varies from 5 to 6 (average 5,54), with a bimodal distribution (43 % of scored pedipalps have 5, and 54 Фо have 6). If not otherwise specified, em= 4-4, eb=5-5.

Bulgaria

4 99,1 Q juv. (No. 117), 2 ФФ, 197 (USNM), Pazardzhik District, Gabrovnica, left bank of Maritsa, stream Dalbochitsa, 6.04.1986 (P.B.). Tv =9-9 (3), 10-9 (1), 10- 10 (4); ef =7-7 (3), 7-8 (2), 8-7 (2), 8-8 (1); em = 4-4 (7), 5-4 (1); еба =5-5 (1), 5-6 (1), 6-5 (1), 6-6 (5); eb=5-5 (7), 4-5 (1).

19, 1 juv. (No. 111), 2 ФФ (USNM), Blagoevgrad District, Petrich, 29.07. 1983 (К. Marincheva). Tv = 10-10 (3); et=7-7 (3); еба = 5-6 (1), 6-6 (2).

209, 1 СС (No. 6), 19, 1 С (USNM), Blagoevgrad District, Samuilovo, litter under Castanea, 11.05.1981 (P.B., 5. Andreev & У. Pomakov). Tv = 10-10 (4), 8-9 (1); ef=7-7 (2), 8-6 (1), 8-8 (2); еба =5-5 (3), 6-6 (1), 6-7 (1).

2 ФФ, 1 С (№. 110), Blagoevgrad District, Rybnitsa, 31.07.1983 (К. Marincheva). Tv =9-8 (1), 9-9 (1), 8-9 (1); её = 7-7 (2), 6-7 (1); eb =5-5 (3).

1 Ф (No. 112), Blagoevgrad District, Melnik, 1.08. 1983 (К. Marincheva). IN SOMOS Ge 7-05 Ol, = SB:

2 ФФ, ТО’ (No. 3), Blagoevgrad District, waterfall near Kresna station, 14.05.1981 (Р.В. & 5. Andreev), Tv = 10-10 (2), 10-9 (1); её =7-7 (3); eb, =5-5 (1), 6- 6 (2); eb=5-5 (2), 4-5 (1).

2 99,10 (No. 87), Blagoevgrad District, Kresna, 30.04. 1983 (Р. В. & К. Marincheva). Ту = 10-10 (2): 10-9 (1); ef= 7-7 (3); eb,, =5-5 (1), 6-6 (2).

"Subgroup B2" (34 specimens). Tv is usually 11 (in 78 % of all cases; average 11,0). Te from 29 to 30; et from 7 to 8 (average 7,61) with a bimodal distribution (40 % of scored pedipalps have 7 and 54 % have 8). Always esb= 2; if not otherwise specified, em=4-4, eb, =6-6; eb=6-6.

Albania

3 ФФ (Ко. 141), 2 99, 1 С (No. 144), Shkoder District, Theth, 800-900 па, 28.05.1993 (Р.В.). Ту = 11-11 (5), 11-12 (1); ей< 7-7 (2), 7-8 (1), 8-7 (1), 8-8 (2); ет = 4- 4 (2), 5-4 (1); eb=6-5 (1), 6-6 (5).

OD Io (No: 138) 109 (Чо. 136), Фото (№. ото о! Ф,1 7 (No. 145),2 99,1" (Ко. 147), 2 ФФ, 1 С (USNM), Shkoder District, Boga, 1000-1100 па, 5-9.06.1993 (Р.В. & В. Petrov). Ту = 11-10 (3); 11-11 (9), 12-10 (1), 12- 11 (1), 12-12 (2); ef=7-7 (4), 7-8 (3), 8-7 (1), 8-8 (7), 9-9 (1); em=4-4 (13), 5-4 (1), 4- 5 (1), 5-5 (1); eb, =5-5 (1), 6-6 (14), 7-6 (1); eb=5-5 (1), 6-6 (15).

2 ФФ (No. 148), Shkoder District, Boga, Maya Tchardakut, 1200-1400 па, 1.06.1993 (Р.В.). Ту = 11-11 (1), 11-12 (1); ef=7-7 (1), 8-9 (1).

2 SC (No. 146), 1.06.1993; 2 (СТ (No. 139), 2.06.1993; Shkoder District, Boga,

54

Maya Tchardakut, 1400-1600 m (P.B.). Ту = 11-11 (4); ef=7-7 (1), 8-8 (3),

1 9, 3 oo (No. 138), Shkoder District, Mt. Radohimés, 1000-1100 па, 5- 9.06.1993 (Р.В. & В. Petrov). Ту = 10-10 (1), 10-11 (1), 11-11 (2); ef=7-7 (2), 7-8 (1), 8-8 (1); eb, =6-6 (3), 7-6 (1).

1 (№. 132), Rréshen District, Merkurth, under stones, 11.06.1993 (Р.В. & В. Petrov). Tv=11-11; ef=7-7; еБ< 5-5.

To the Group В also belongs one NMNHS sample from Greece: 2 ФФ (No. 68), Peloponnesos, Laconia, Mystras, 18.09.1983 (Р.В. & У. Beshkoy). Ту = 10-11 (1), 11-12 (1), et = 8-7 (1), 8-8 (1), est =4-4 (2), em = 4-4 (2), eb, =5-5 (2), eb=5-5.

"Group C". A dark-colored form, with strongly reduced but still traceable metasomal carination and reduced trichobothrial numbers. Tv varies from 6 to 7; Те = 21 to 22; et = 4 to 5; em=3, esb=4, ет =3, еба =4, еБ< 4.

Bulgaria

1 О (No. 517), 2 ФФ (USNM), West Rhodope Mts, Smolian District, Trigrad area, Yagodina, 20.05.1983 (P.B.). Ту = 6-7 (1), 7-6 (1), 7-7 (1); е< 4-4 (1), 5-5 (2).

Comments. The species Визсогрииз carpathicus (Linnaeus, 1767) (sensu lato) is the most widespread scorpion species in the Mediterranean (from Baleares to Crimea), and one of the most polymorphic species of scorpions in the world. It was described from the "Montibus Carpathicus", probably the Transylvanian Alps of the modern Romania (there are no scorpions in the northern and eastern Carpathian Mts). KINZELBACH (1975) quotes the information from the Linnean Society of London on the Tv=8 in the alleged holotype Ф (which would correspond to our Group A). During more than 200 years of taxonomic labors on Е. carpathicus, over 30 taxa have been described (by such authorities as С. L. Koch, A. Birula, J. Hadzi, L. di Caporiacco) which are referable to this "species". Of these, almost 20 (!) are still formally valid "subspecies" (CAPORIACCO, 1950; FET et al., in press). The variation within the species is enormous and quite poorly studied; no modern genetic techniques (chromosomal, allozyme or DNA) have been yet applied to solve taxonomic conundrums which surround Кизсогргиз carpathicus. The first allozyme and mitochondrial DNA data (GANTENBEIN et al., 1999; GANTENBEIN, Евт et al., in progress) indicate that there is a considerable variation and at least three separate lineages within this complex which are also closely grouped with a well-defined, separate species Е. italicus (Herbst, 1800).

Our division of all analyzed Balkan specimens into phenotypic groups and subgroups comes from the realization that the existing criteria (based mainly on trichobothrial scores) are not sufficient for an adequate treatment of Е. carpathicus complex. No solid criteria exist for delineation of subspecies (or even species) within this complex. Numerous authors who addressed this issue (HADZI, 1929, 1930, 1931; Слрокмесо, 1950; CurCIC, 1972; KINZELBACH, 1975; BONACINA,

D0

1983; SCHERABON, 1987; FET, 1986, 1997a) used different variable characters, which are often hard to assess and compare beyond a local population. Nevertheless, there are some common patterns, and the new information obtained on the basis of the NMNHS collection helps to clarify important "white spots" in the Е. carpathicus taxonomic quagmire.

The existence of two groups of forms within Е. carpathicus was noticed already by CAPORIACCO (1950) who discussed their distribution (mainly in Italy), and sorted all known combinations of morphological characters into an array of forms, splitting Е. carpathicus in over than twenty subspecies. KINZELBACH (1975), on the other hand, pursued a "lumping" approach. He synonymized many of the known subspecies, and suggested (based on the Aegean region material) the existence of two separate (but hybridizing!) species which most likely correspond to our Groups A and B.

However, the evidence of KINZELBACH (1975) remained unclear since he: (a) analyzed only material from the Aegean area, while extrapolating his conclusions to the entire Mediterranean range of Еизсогриз carpathicus, (b) used only meristic values of the Tv (ventral patellar trichobothrial series), leaving out much more variable Te (external patellar series); and (c) alleged an unconfirmed theory of hybridogenic origin for some of the Euscorpius species, in which intermediate meristic values simply were treated as "mixed characters". Also, KINZELBACH (1975) used an invalid name "Е. mesotrichus Hadzi" to designate the dark, polytrichous form (species) corresponding to our Group B. This name, which cannot be used since it is a junior homonym (Ект, 1997b), formally has a senior synonym, Е. [егдезИпиз (С. Г. Koch) (type locality Trieste, Italy). However, Ше applicability of the latter name to the entire range of populations claimed by KINZELBACH (1975) is unclear at this moment. In fact, it is even unclear whether the Linnean name Е. carpathicusis applicable beyond the Romanian populations from the Transylvanian Alps (a "nominotypic subspecies").

The taxonomy of Еизсогриз carpathicus is far from being resolved. Some authors (e.g. MICHALIS, DOLKERAS, 1989; KRITSCHER, 1993) accepted Kinzelbach's division into two species; others did not (BONACINA, 1983; FET, 1997a; 1997b). Use of the formal subspecies categories without understanding of the genetic structure of a species is of a very limited value; besides, the criteria for subspecies delineation in Huscorpius are increasingly unclear. For the true understanding of Ше "Е. carpathicus" problem(s), it is necessary to investigate numerous material from the entire range of this complex, with the application of all available (morphological as well as molecular) modern taxonomic techniques. Only then we could decide on the status of numerous, highly variable local forms of the "Г. carpathicus" complex, and match these forms to the existing, valid names.

Meanwhile, important empirical observations can be certainly made on the Balkan material listed above, based mainly on the analysis of trichobothrial variation (including the new data on the variation in external patellar series).

56

The NMNHS material clearly falls into at least two major groups (our Group A and Group В), which most likely correspond to Е. carpathicus (L., 1767) sensu stricto and "Е. mesotrichus Hadzi" which KINZELBACH (1975) accepted as two species. These two groups are distinguished not only by coloration, morphosculpture, and trichobothrial scores in Tv series (in which two groups overlap), but first of all by the clear external trichobothrial "polytrichy" in the Group В (Te 27 to 30, et7 to 8, eb, 5 to 6, and eb 5 to 6) as compared to the Group A (Те 23 to 25, et 5 to 6, eb, always 4, and eb always 4). This phenomenon deserves attention especially since the polytrichy in Ше Е. carpathicus complex can be considered a derived feature (GANTENBEIN et al., 1999).

Group A and Group B exhibit geographic vicariance as well as local sympatry, as was correctly noticed by KINZELBACH (1975). In the NMNHS material, two eroups are slightly overlapping in the southwestern Bulgaria, where Subgroup В1 penetrates from the south (i.e. from Greece) by two different routes: along the Struma (Strimonas) River valley (north to Kresna), and also independently along the Maritsa (Evros) River valley (north to Pazardzhik). These two biogeographic routes are common avenues of penetration of sub-Mediteranean elements into Bulgaria (P. Beron, personal communication).

Another subgroup (B2) of the Group B is for the first time described here from the material collected in the high mountains of the northwestern Albania (Prokletija massif). The Subgroup B2 represents one of the most "polytrichous" known populations of Ше Е. carpathicus complex. This remarkable population not only has standard numbers of eb, = 6 and eb = 6, but also sometimes exhibits em = 5, a case which so far has not been recorded for any form of the E. carpathicus complex. This increases the maximal confirmed Te (total number of external patellar trichobothria) in Е. carpathicus to 31 (ей< 8; ез< 4, em=5; esb= 2; eb, = 6; eb= 6).

On the other hand, the "oligotrichous" Group A (or Kinzelbach's Е. carpathicus sensu stricto) is not yet recorded from Albania, but is quite common in the northern and eastern Balkans. In the NMNHS collection, it is found (Subgroups Al and A2) all over the territory of Bulgaria, north to Montana and Veliko Turnovo, and as far southeast as the Burgas District (Sveti Vlas near Nesebur, at the Black Sea coast). In the southwest (the Struma valley) this form is sympatric with the Subgroup B1; however, I found no evidence of their hybridization.

The Subgroup АЗ, represented in NMNHS by the material from many of the Aegean islands of Greece, roughly corresponds to what KINZELBACH (1975) considered a hybrid "subspecies" between his two species, to which he assigned the name Е. carpathicus candiota Birula, 1903 (originally applied only to the Crete population). It is difficult to speculate on a possible hybridization аз по. evidence of such is known other than an increased Tv value (9-10 in the Subgroup АЗ instead of 7-8 in the Subgroup Al from Bulgaria and northeast Greece). It should be noted that the tendency to the increase of Tv is also expressed in some

57

northern, mainland populations from Bulgaria which I designated as a separate Subgroup A2 (close to Al but exhibiting clear increase in Tv to 9-10). Further genetic investigation of the Group A populations should involve analysis of the material all over the Balkans, and also from the southern Turkey, Romania and Crimea. The isolated population of Е. carpathicus from Crimea ("subspecies" Е. с. tauricus) appears to be very close to the Bulgarian Subgroup Al, and could be a result of a recent (Pleistocene) migration from the eastern Balkans (FET, 1997а).

Finally, a single sample from the analysed NMNHS material ("Group C" from the West Rhodope Mts in the southern Bulgaria) stands clearly apart in the E. carpathicus complex (to which I currently place it on the basis of non- trichobothrial characters such as metasomal morphosculpture and leg setation). This form might represent an evolutionary trend opposite to the "polytrichy", namely a dramatic reduction of trichobothrial numbers (with Ту =6 to 7, ef=4 to 5, and em=3). The patellar trichobothrial formula of this population matches exactly that of some forms from Ше Е. mingrelicus complex; however, its ratio et - est / est - dsb for the fixed finger is close to 1,0 which is characteristic for E. germanus rather than for Е. mingrelicus. In fact, earlier I (FET, 1993) mentioned this form from Bulgaria as Е. germanus croaticus Caporiacco, 1950. This issue requires further detailed investigation since my observations of the type of the latter form (from Velebit Mts, Croatia) shows that it does not appear to be close to Е. germanus (C.L. Koch, 1837) but possibly belongs to Ше Е. carpathicus complex as well. Although em=3 is a fixed character for Е. germanus and Е. mingrelicus complexes (VACHON, 1975), independent reduction of em series from 4 to 3 in rare cases has been recorded for the Е. carpathicus complex, e.g. in Е. с. banaticus (C.L. Koch, 1841) from Romania (BONACINA, 1983) and in an Aegean island specimen from Serifos (see above, with a reduction even to em= 2-3). The Rhodope Group С might be a candidate for а "good" species; at this moment there is not yet enough evidence to present its description as such.

It is clear now, however, that the territory of Bulgaria houses an unexpected, previously unrecorded genetic diversity within Ше Е. carpathicus complex, with at least three distinct phenotypic groups (Al+A2, Bl and C). Further investigations of the unique, dynamic genetic system represented by the genus Euscorpius in Bulgaria, Albania, and Greece is warranted with the application of modern morphological and molecular techniques.

Acknowledgements

I am very grateful to Dr. Petar Вегоп (NMNHS) for his kind permission to study this unique Balkan scorpion collection; to Dr. Christo Deltshev (Institute of Zoology, Bulgarian Academy of Sciences) for his help and support; and to the administration of the Institute of Zoology for their support. My travel to Bulgaria

58

in May-June 1999 was supported by a grant from the National Research Council (Washington, D.C., USA) under the program COBASE (Cooperation in Basic Science and Engineering).

References

BONACINA А. 1980. Sistematica specifica е sottospecifica del complesso "Huscorpius germanus' (Scorpiones, Chactidae). - Riv. Mus. Scien. Natur. E. Caffi, Bergamo, 2: 47-100.

BONACINA А. 1983. Note su асиш Huscorpius di Romania. - Riv. Mus. Scien. Natur. Е. Caffi, Bergamo, 5: 3-10.

САРОКТАССО Г. di. 1950. Le specie е sottospecie del genere "Huscorpius' viventi in Italia ed in alcune zone confinanti. - Mem. Accad. Naz. Lincei, cl. Sci. fis., mat., nat., (8) 2 Scz. 3a, 4: 159-230.

Curcic В. Р. М. 1972. Considerations upon the geographic distribution and origin of some populations in the genus Huscorpius Thorell (Chactidae, Scorpiones). - Rapp. Comm. Internat. Mer Mediterr., Monaco, 21: 83-88.

DANIEL М. 1959. К рогпАш fauny stiru (Scorpionidea) Афаше. - Acta Soc. Zool. Bohemoslov., 26: 25-26.

Fer У. 1986. Notes on some Huscorpius (Scorpiones, Chactidae) from Greece and Turkey. - Riv. Mus. Scien. Natur. E. Caffi, Bergamo, 9: 3-11.

Fir У. 1993. Notes on Huscorpius mingrelicus (Kessler, 1874) (Scorpiones, Chactidae) from the Caucasus. - Riv. Mus. Scien. Natur. E. Caffi, Bergamo, 16: 1-8.

Кет V. 1997а. A note on Kuscorpius carpathicus (Scorpiones, Chactidae) from the Crimea. - J. Arachnol., 25: 106-108.

Ект У. 1997b. Notes on the taxonomy of some Old World scorpions (Scorpiones: Buthidae, Chactidae, Ischnuridae, Scorpionidae). - J. Arachnol., 25: 245-250.

Fer V., W. О. Sissom, С. Lowe, М. Е. BRAUNWALDER. In press. Catalogue of the Scorpions (Arachnida: Scorpiones) of the World (1758-1998). New York, New York Entomological Society.

GANTENBEIN B., У. Fev, С. В. LARGIADER, A. SCHOLL. 1999 (In press). First DNA phylogeny of Kuscorpius Thorell, 1876 (Scorpiones, Euscorpiidae) and its bearing on taxonomy and biogeography of this genus. - Biogeographica, Paris, 71.

Спллу Г. 1932. Arachnides recuellis par М. D'Orchymont au cours de ses voyages aux Balkans et en Asie Mineure en 1929, 1930 et 1931. - Bull. Mus. Royal d'Hist. Natur. Belg., 8( 22): 1-40.

Налой J. 1929. Die Skorpione der Schmidt'schen Sammlung (Huscorpius italicus polytrichus und andere neue Rassen). - Glasn. Muz. Drust. Slovenije, (B), 10: 30-41.

Нлой J. 1930. Die europaischen Skorpione des Polnischen Zoologischen Staatsmuseums in Warszawa. - Annal. Mus. Zool. Polonici, 9: 29-38.

Hapzi J. 1931. Der Artbildungprozess in der Gattung Huscorpius Thorell. - Arch. Inst. Zool. Ital., Torino, 16: 356-362.

KINZELBACH R. 1975. Die Skorpione der Agais. Beitrage zur Systematik, Phylogenie und Biogeographie. - Zool. Jahrb. (Syst.), 102: 12-50.

Ккизснек Е. 1993. Ein Beitrag zur Verbreitung der Skorpione im ostlichen Mittelmeerraum. - Ann. Naturh. Mus. Wien (B), 94/95: 377-391.

LACKOIX J.-B. 1995. Huscorpius (Е.) mingrelicus (Kessler, 1876) en Turquie anatolienne (Arachnida: Scorpionida). - Arachnides, 26: 4-6.

59

MICHALIS K., P. DOLKERAS. 1989. Beitrag zur Kenntnis der Skorpione Thessaliens und Epirus (Nordgriechendland). - Entomol. Mitt. Zool. Mus. Hamburg, 9: 259-270.

SCHERABON B. 1987. Die Skorpione Osterreiches in vergleichender Sicht unter besonderer Berucksichtung Karntens. - Karinthia II, Klagenfurt, 45 (Sonderheft): 77-154.

Улсном М. 1975. Recherches sur les Scorpions appartenant ou déposés au Muséum d'Histoire naturelle de Geneve. I. - Rev. Suisse Zool., 82: 629-645.

YURINICH $. 1904. The genus Huscorpius in Bulgaria. - Periodical Journal, 65: 1-7. (In Bulgarian).

Received on 7.6.1999

Author's address:

Dr Victor Fet

Department of Biological Sciences Marshall University

Huntington, West Virginia 25755-2510, USA e-mail: fet@marshall.edu

Ckopnuonu (Arachnida, Scorpiones) om БалКансКия noayocmpo6 6 koaekuuume на Националния природонаучен музей 6 София

Виктор ФЕТ

(Резю ме)

Върху сКорпионише на БалКансКия полуостров са публикувани множество трудове, но шяхнаша системашиКа остава неясна, особено на полиморфния род Huscorpius. Анализирани са 173 сКорпиона om арахнодогичнише Колекции на Националния природонаучен музей при БАН 6 София, предоставени om II. Берон. Те бключбат бидобеше Mesobuthus gibbosus (Brullé) om Албания и Гърция, Huscorpius beroni sp. п. om Албания, №. carpathicus (L.) в. lato om България, Албания и Гърция и Jurus dufoureius (Brullé) om Гърция (Пелопонес и остробите Касос и Родос). Полиморфният bug Е. carpathicus (L.) е разделен на фенотипни групи и подгрупи, koumo са описани, без да им се даваш имена. Описан е нобияш bug Кизсогрия beroni sp.n. om Себерна Албания (Алпепа), Който е най-бисоко Живеещияш сКорпион 6 Ебропа и е симпатричен с К. carpathicus (L.).

60

Historia naturalis bulgarica, 11, 2000: 61-64

Cheiridiidae H. J. Hansen (Arachnida: Pseudoscorpiones), a new family for the fauna of Bulgaria

Boyan P. PETROV

The pseudocoscorpion family Cheiridiidae comprises about 70 species (HARVEY, 1990). Members of the family are distributed in the lands of the Old and the New World. Only two genera, Apocheiridium J. C. Chamberlin and Chetridium Menge with one species each are known to occur in Europe. Because of the small size, representatives of the family are frequently overlooked by collectors of terrestrial arthropods and thus are rarely reported in pseudoscorpion papers.

In adjacent to Bulgaria countries, Apocheiridium ferum (E. Simon) was reported from Romania (DUMITRESCO & ORGHIDAN, 1964), Cheiridium museorum (Leach) from the former Yugoslavia (CurCIC, 1974), Romania (HARVEY, 1990) and Greece (PAVESII, 1876). For the fauna of Bulgaria, BERON (1996) reported that Cheiridiidae occurs in the country. In fact, there are no published records of this occurrence (PETROV, 1997). In his work on the rich pseudoscorpion collection stored in the National Museum of Natural History (Sofia), Beron (in litt.) have identified among his samples Apocheiridium ferum from Kresna gorge (SW Bulgaria). Lately, he has never published officially this species for Bulgaria.

Due to recent reorganization in the Museum's collections I was not able to study the specimens collected by Dr. P. Beron, nor found other samples containing Cheiridiidae species. During my research trips in Bulgaria, in 1999 I collected representatives of both genera represented in Europe. The material is deposited in the arachnological collection of the National Museum of Natural History (Sofia). Collection's number is indicated in square brackets. Measures were taken under binoculare light microscope with magnification of MLD Osa

61

44

ANIA ДЕ Ве

YUGOSL

43

Е Se a и = “ и а 42 :, | | =f 1 , 3 ; \ < / of Е Во ера = No 22 Е Ня ( ПА Apocheiridium ferum Е ©) 2 ai 9 @ cheiridium тизеоги i ! i , Ц гр , PAR es Иж oe Ц Ц Ц + + $ 1 СВЕЕСЕ ' , ъп 1 144 Е 1 + Ц авари чети) + 1 ' 1 Ц 1 +

23 24 25 26 27 28

Figs. 1. Distribution of Apocheiridium ferum and Cheiridium museorum in Bulgaria

Apocheiridium ferum (Е. Simon)

Material examined: SW Bulgaria, 3 km from Kalimantzi towards Goleshevo, Distr. Petrich, alt. 600m, under bark of Platanus orientalis, 6.06.1999, B. Petrov, В. Вагоу leg., 3 OC’, 9 ФФ, 1 tritonymph [NMNH-732].

Other locality: SW Bulgaria, Gorna Breznitza, Distr. Blagoevgrad, alt. 420 m, under bark of Platanus orientalis, 30. 04. 1971, P. Beron leg. et det., 3 specimens [NMNH-221], (not seen).

Specimens from the first locality were collected under the bark of a single oriental plane together with Chernes similis (Beier). All measured characters did not show significant deviations from the measures and ratios pointed by BEIER (1963) and HELVERSEN (1966) although specimens from central Europe are a bit larger in size.

Measures of 3 С7 С’ and 9 ФФ (in millimeters): Cephalothorax length 0.328- 0.342 (©), 0.342-0.371 (Ф), 0.314 (tritonymph); Pedipalps: Trochanter length 0.143 (СУ), 0.143-0.157 (2), 0.128 (tritonymph); breadth 0.1-0.117 (СУ), 0.114-0.117 (9), 0.09 (tritonymph); Femur length 0,285-0.314 (С), 0.299-0.328 (Q), 0.257 (tritonymph); breadth 0.06-0.07 (СТ), 0.06-0.07 (Ф), 0.057 (tritonymph), mean ratio 4.6(), 4.8 (Ф); Tibia length 0.228 (©), 0.242-0.271 (Ф), 0.2 (tritonymph); breadth 0.09 (СУ), 0.09 (2), 0.07 (tritonymph); mean ratio 2.5 (СУ). 2.9 (2); Chelal palm breadth 0.109-0.117 (©), 0.114-0.128 (Q), 0.1 (tritonymph); length 0.214-.0.228

62

(С), 0.228-0.242 (Ф), 0.214 (tritonymph); Chelal finger length 0.185-0.2 (СГ), 0.185- 0.214 (Ф), 0.185 (tritonymph).

Cheiridium museorum (Leach)

Material examined: N Bulgaria, Ribaritza, Distr. Teteven, Central Stara planina mountain, alt. 800 m, in dried straw in cattle-shed, 4.07.1999, B. Petrov, К. Russkov leg., 4 СС, 3 ФФ [NMNH-745]; N Bulgaria, Pisanetz, Distr. Russe, Natural park "Russenki Lom", alt. 140 m, karstic niche Golyamata peshtera, under dried dung and sand, 3.10.1999, В. Petrov, М. Simov leg., 2 СО, 1 9 [NMNH-794].

In the first locality were also collected Chelifer cancroides (Linnaeus), Chernes hahni L. Koch. The same microhabitat of the second locality were inhabited also by Diplotemnus insolitus Chamberlin and Chernes similis (Beier). Measures correspond with those pointed by BEIER (1963) and HELVERSEN (1966).

Measures of 6 СС and 4 ФФ (in millimeters): Cephalothorax length 0.342- 0.385 (СГ), 0.342-0.399 (2); Pedipalps: Trochanter length 0.143-0.157 (СТ), 0.150- 0.157 (2); breadth 0.114 (СГ), 0.114 (2); Femur length 0,371-0.406 (СУ), 0.371-0.399 (2); breadth 0.07-0.08 (СГ), 0.07-0.09 (2); mean ratio 5.2 (СГ), 4.8 (2); Tibia length 0.271-0.285 (СТ), 0.271-0.299 (2); breadth 0.1-0.114 (СУ), 0.1 (2); mean ratio 2.6 (С). 2.9 (2); Chelal palm breadth 0.143 (СТ), 0.143 (Ф); length 0.257-0.285 (СТ), 0.271-0.285 (2); Chelal finger length 0.2-0.228 (СТ), 0.214-242 (Ф).

References

Вкик М. 1963. Ordnung Pseudoscorpionidea (Afterskorpione). - Bestimmungsbucher zur Bodenfauna Europas. Berlin, Akademie-Verlag. 313 p.

Вкком P. 1996. Geogarypidae and Olpiidae (Arachnida: Pseudoscorpionida) - new families for the fauna of Bulgaria. - Hist. nat. bulg., 6: 24.

Сок С В. 1974. Arachnoidea. Pseudoscorpiones. - In: Catalogus Faunae Jugoslaviae. Vol. 3 (4). Ljubljana, Academie Slovene, 35 p.

DumirrEsco M., Т. ORGHIDAN. 1964. Contribution a la connaissance des pseudoscorpions de la Dobroudja. 1ге note. - Ann. Speleol., 19: 599-630.

Harvey М. 8. 1990. Catalogue of the Pseudoscorpionida. - Manchester, Manchester University Press. 726 p.

HELVERSEN O. von. 1966. Pseudoscorpione aus dem Rhein-Main Gebiet. - Senckenberg. Biol., 47: 131-150.

Pavesi P. 1876. Gli arachnidi turchi. - Atti Soc. Ital. Sci. Nat., 20 (1): 3-27.

PETROV В. 1997. A review of Bulgarian pseudoscorpions (Arachnida, Pseudoscorpionida). - In: Proc. 16th Europ. Coll. Arachnol., Siedlce (1996), 261-269.

Received on 20.12.1999

63

Author's address:

Boyan P. Petrov

National Museum of Natural History 1 Tsar Osvoboditel Blvd

Sofia 1000, Bulgaria

Cheiridiidae H. J. Hansen (Arachnida: Pseudoscorpiones), едно Hobo семейство за фауната на България

Боян П. ПЕТРОВ

(Резю ме)

За пърби пъш се публикуваш данни за срещането на представители om тоба семейстбо псебдосКорпионч 6 България. Apocheiridium ferum (Е. Simon) се съобщава om района на селаша Калиманци и Горна Брезница (Cmpymcka долина). Cheiridium museorum (Leach) се съобщаба om с. Рибарица (ТетевенсКо) и с. Писанец (Природен парк "Русенски Лом"). Измербания на педипалпите и при двата вида не показват същестбени отКлонения om публикубанише 6 AUMepamypama биометрични данни.

64

Historia naturalis bulgarica, 11, 2000: 65-72

Studies on Erythraeoidea (Acari: Prostigmata) from Africa. I. The genera Cecidopus and Caeculisoma from Nigeria (Erythraeidae:

Callidosomatinae)

Petar BERON

Introduction

During my stay in Nigeria (1976 - 1979), I had the opportunity to collect some mites (among many other animals), including a number of species of the superfamily Erythraeoidea. Both families of this superfamily (Erythraeidae and Smarididae) are inadequately known in Africa and poorly studied in Nigeria.

The bulk of the material was collected in Plateau State from the following sites:

1. Jos - mainly under stones and in leaf litter in town and in Jos Wildlife Park (alt. 1300 - 1350 па, hilly savanna with rocky outcrops). Cool and humid area (rainfall over 2000 mm per year), the dry season lasting from October to March and rainy season from April to September.

2. Wase Rock Game Reserve - small protected area (0,96 km?) around a high voleanic plug rising sheer above the surrounding plain close to Wase town. Grass and stones at the rock base.

3. Pandam Wildlife Park - thick savanna forest (partly flooded) around Lake Pandam, alt. ca. 130 па, area 363 km? (Б1КЕЗ, 1974).

4, Pai River Game Reserve - the most extensive (2124 km7) of all the protected areas in Plateau State, lowland Sudan savanna by the river Pai, high grass being burned during the dry season.

Descriptions

Tribe Callidosomatini Only one of the 3 genera forming the tribe Callidosomatini is known from Africa - Caeculisoma Berlese. This genus‘has been reported from Argentina, New

65

Fig. 1-3. Caeculisoma haussa sp. n.: 1 - Crista, 2 - Palp, 3 - Leg I

Guinea, Australia, Indonesia, Marquesas Islands, Bhutan (unpublished) and DR Congo. With the exception of the Bhutan find, all other species of this genus have been described from the Southern Hemisphere. Only one species has been published from Africa (Caeculisoma afrum Cooreman, 1958 from Kivu, formerly Zaire, now DR Congo). |

I have found in northern Nigeria a representative of a new species of the genus Caeculisoma - the first to be described from the Northern Hemisphere.

Caeculisoma haussa sp. п.

Material. 1 Ф ad. (holotype), Maiduguri, Northern Nigeria, 25.9.1976. The specimen is preserved in the collection of the National Museum of Natural History, Bulgarian Academy of Sciences, Sofia.

66

if и 7

|

2 Rin

‘oe $

Fig 4-7. Caeculisoma haussa sp. п.: 4 - Leg II, 5 - Leg Ш, 6 - Leg IV, 7 - Anogenital area

67

Fig. 8 -13. Cecidopus nigeriae sp.n.: 8 - Crista, 9 - Genital area 10 - Leg I, 11 - Palp, 12 - Leg II, 13 - Leg IV

68

Description. Рар. Femur 180 ит long, genu 100 um, tibia 50 jum, tarsus 75 jun. The shape of the palp similar to that of С. afrum Cooreman, but more robust. Proximal seta of femur very long (more than half of the length of femur).

Dorsum. Idiosoma long 1790 пл. Idiosomal setae (Fig. 1) vary considerably in length (30-75 ит), but are not of two clearly distinct types.

Crista 700 шп long, distance between the bases of anterior and posterior sensilla (ISD) 405 п, distance between Ше base of posterior sensilla and Ше posterior end of crista 230 jum. Anterior and posterior sensillae broken. On the anterior sensillary area 6 setae (other than the sensillae), 70-110 jm long. The first 6 sensillae flanking the crista (behind the anterior sensillary area), 3 on each side, are very similar in shape and length to the setae on the anterior area (95 - 100 цип long).

Inner diameter of the eye is 50 jm, distance between its center and Ше crista is 180 um, distance from its center to the base of the right anterior sensilla is 320 ии, from its center to the base of the right posterior sensilla - 250 jum. The point where the axis connecting both eyes crosses the crista is 265 ип from the anterior sensillae and 145 ит from the posterior sensillae.

Venter. Simple, uniform setae with average length 20-30 tm.

Legs. Length of leg segments (in jim):

Leg I- bf = 200; tf = 305; g = 275; ti = 305; ta = 240

Leg П - bf = 115; tf = 130; g = 215; ti = 195; ta = 130

Leg Ill - bf = 125; tf = 150; с = 240; ti = 225; ta = 130

Leg [У - bf = 150; tf = 255; © = 320; ti = 280; ta = 135

With the mite genus Caeculisoma the leg setae are very peculiar and complex. With the new species С. haussa, as well as with the only other species adequately described (C. afrum Cooreman), on each segment are found setae of several types, especially on the femur, genu and tibia. I have marked them on the figures with the same letters as on the drawings of COOREMAN (1958), in order to facilitate the comparison: Setae of type 6 are scarce on С. Лаизза. On trochanter I only setae of type aare present. As with C. afrum, short spines are situated distally of the tubercles on genu and tibia. These are described by СООВЕМАМ (1958) as: "@lement sensoriel en forme de cOne court".

Discussion. Virtually none of the Caeculisoma species has been described and illustrated according to modern standards. These inadequately described species however live in localities far removed from Africa and the chance of coincidence with our African species is small. Fortunately, the only species known from Africa has been described in detail by COOREMAN (1958). This provides me with the opportunity to compare his Caeculisoma afrum from Congo with the new Caeculisoma haussa from Nigeria (their localities are approximately 2400 km far away from each other), The Nigerian species lives in dry lowland savanna and the species of Cooreman - in the humus of mountain rain forest at alt. 2200 па in the Kivu Province, DR Congo (Zaire).

69

The two species are clearly related. The main distinctive features are as follows:

1. The anterior sensillary area of Caeculisoma afrum bears 20 setae, while that of Caeculisoma haussa bears only 7 setae.

2. Despite the similarity of the types of leg setae of С. afrum and С. haussa, their number and arrangement on the legs are different. Caeculisoma afrum has a much higher number of all types of setae. Setae type 6 (in the present publication and in that of Соовкмлм, 1958) are more slender by Саесийзота afrum than by С. haussa. They are present on bf I of Саесийзота afrum and are missing in Caeculisoma haussa. Similar differences may be found on all leg segments.

3. The length ratio of leg segments, and the other dimensions, are similar in the two species, but with Caeculisoma afrum the length of leg segments is nearly double those of Caeculisoma haussa.

Tribe Charletoniini Genus Cecidopus Karsch

The genus Cecidopus was created by KARSCH (1879) for a mite form Ceylon (Sri Lanka), This mite (Cecidopus diversipes) has not since been rediscovered or redescribed. The two other species in Asia are C. shyamae Khot, 1965 from India and C. gadrii Ahsan et Anwarullah, 1970 from Pakistan.

The remaining three (may be two) species of this genus are known from Africa: С. chubbi (Berlese, 1914) and С. тислеш (Hirst, 1924) from South Africa (synonyms ?, see SOUTHCOTT, 1961) and C. straeleni Cooreman, 1953 from Congo. Among the mites collected in Nigeria two specimens were representatives of a new Cecidopus.

Cecidopus nigeriae sp. n.

Material. 1 С’ (holotype), 1 С’ (paratype), both specimens full with eggs, Nigeria, Plateau State, Wase Rock Game Reserve, under stone, 01.06.1978. Holotype deposited in the mite collection of the National Museum of Natural History, Sofia, paratype in the collection of the Royal Museum of Central Africa in Tervuren, Belgium (No 170555).

Description. Palp. Tarsus pyriform, 120 x 90 ит, extending beyond palpal tibial claw. The palpal tarsus of the paratype has been drawn, one of the tarsi of the holotype being lost and the other mounted in a position unsuitable for measuring and figuring.

Idiosoma. Dorsum: idiosomal setae short (18-30 цип), both sides of the crista there are two longer (60-70 ит) and more massive setae, Crista long (890 цип), distance SL = 760 ит. Оп the anterior sensillary area 7 setae (holotype) and 4 (paratype), 80-175 ит long, and two sensillae 90 пт long. Distance between the eye center and the middle of crista 355 jum.

Venter. Idiosomal setae similar to the dorsal setae, but much more slender, 35- 50 ит long.

70

Legs. I, II, and Ш with no special features, covered with short, smooth, uniform setae. The most remarkable feature of the whole genus Cecidopus is the shape of the telofemur IV and especially of genu IV - they are greatly enlarged, "clublike", SOUTHCOTT (1961) has corrected the errors of the formers authors about the right position of this "club" on the leg IV. Neither Southcott himself, nor any other recent author seem to have seen many specimens belonging to the genus Cecidopus and probably the present notes contain the first contribution to the knowledge of Cecidopus since 1970.

Length of leg segments of С. nigeriae sp. п. - holotype, in jum (the values of these dimension with С. straeleni are given in brackets, after CoOREMAN, 1953):

I- bf = 335 (215); / = 575 (530); д = 590 (540); и = 640 (560); ta = 370 (400) II - bf = 225 (130); tf = 325 (290); д = 385 (340); & = 415(350); ta = 255 (215) III - bf = 255 (140); tf = 415 (430); g = 495 (470); п = 530 (470); ta = 255 (250)

IV - bf = 460 (325); ff = 815 (780); g = 770 (740); й = 865; ta = 320

Discussion. Generally speaking, the new species is bigger than C. straeleni. Some of the dimensions of leg segments are close with both species, others differ considerably. The anterior sensory area of С. mitchelli (Hirst) from South Africa bears 12 setae (4-7 with the new species).

References

AHSAN, M., M. ANWARULLAH. 1970. A new species of Cecidopus from Pakistan (Acarina: Erythraeidae). - Pakistan J. Zool. 2 (1): 47 - 49.

СООКЕМАМ, J. 1953. Notes et observations sur les Acariens. У. - Sur le genre Cecidopus Karsch (Erythraeidae) et sur une евресе nouvelle du genre Percanestrinia Berlese (Canestriniidae). - Bull. Sci. Nat. Belg. 29 (31): 1-12.

COOKEMAN, J. 1958. Acariens du Congo Belge (2e série). Note sur le genre Caeculisoma Berlese, 1888 (Acari, Erythraeidae) et description d'une espéce nouvelle du Congo Belge. - Revue Zool. Bot. Afr. 58: 43-53.

Karscu, Е. 1879. Arachnologische Beitrage. У. Zur Arachnidenfauna Ceylons. - 7. Ges. Naturw. Berl. 3, 52: 547-562.

Кнот, М. 1965. Studies of Indian Erythraeoidea (Acarina). Series IV. - Mites of the subfamily Callidosomatinae Southcott. - Acarologia 7: 63 -78.

SIKES, S. К. 1974. Wildlife Conservation, with reference to Benue-Plateau State, Nigeria. - The Nigerian Field 39 (2): 58-70.

боитнсотт, В. У. 1961. Studies on the Systematics and Biology of the Erythraeoidea (Acarina), with a Critical Revision of the Genera and Subfamilies. - Aust. J. Zool. 9: 367-610.

Received on 21.7.2000

Author's address:

Dr Petar Beron

National Museum of Natural History 1, Tsar Osvoboditel Blvd

Sofia 1000, Bulgaria

пи:

Изследвания бърху Erythraeoidea (Acari: Erythraeidae) om Африка. I. PogoBeme Caeculisoma а Cecidopus om Huzepua (Erythraeidae: Callidosomatinae)

Петър БЕРОН (Резю ме) Описват се нобите бидове Саесийзота haussa sp.n. и Cecidopus nigeriae sp.n. om р 9

Нигерия. Родобеше Caeculisoma и Cecidopus се съобщабат за пръб път om Нигерия, а Caeculisoma - за пръв пъш om Северното полуКълбо.

72

Historia naturalis bulgarica, 11, 2000: 73-80

Ground-beetles (Coleoptera: Carabidae) collected by Dr Petar Beron from the Chinese Karakorum

Borislav GUEORGUIEV

Introduction

In the months of August and September 1988 Dr Petar Beron collected various animals from the Karakorum Range, southwestern China. The ground - beetles material (43 specimens) consists of 5 genera and 8 species respectively. Two species of Cymindis differ from the ones that have been known from this genus so far. They are described below as new species.

Somewhat earlier several foreign specialists had studied some of the speci- mens included here. Their unpublished results are presented on the correspon- ding places in the faunal list.

Methods

The papers of EMETZ (1972a; 1972b; 1973) have been used in the determination of the diagnostic characters and descriptions of two new species. The abbrevia- tions used further in the text are: HL - length of head (excluding mandible); HW - width of head (including eyes); PL - length of pronotum's midline; PW - maxi- mum width of pronotum; EL - length of elytra; EW - maximum width of elytra; SP - setiferous puncture/s; NMNHS - National Museum of Natural History, Sofia.

Faunal list

Nebria (Eunebria) sublivida Semenow, 1889 - main crest of the Karakorum Range, the Shaksgan River, 3900-4400 па, 31.VIII, 19, coll. NMNHS; Karakorum Range, Peak К 2, Qogir Su Camp, 1.IX, 2 СО, 1 9, coll. NMNHS; other 4 specimens in coll. G. Ledoux & P. Roux; det. G. Ledoux & P. Roux. Distribution: Chinese Turkestan, Karakorum.

73

Bembidion (Peryphus) obscurellum согрогаай Netolitzky, 1934 - main crest of the Karakorum Range, Peak К 2, Qogir Su Camp, 1.1Х, 12 СС, 8 ФФ, coll. NMNHS; det. В. Gueorguiev. Distribution: Karakorum.

Amara (Paracelia) frivola Bates, 1878 - the massif of Aghil (in the Karakorum Range), Mazar Road, 102-105 km, 26.VIII, 1 Q, coll. NMNH§; 1 speci- men in coll. F. Hieke; det. F. Hieke. Distribution: Tjan Shan, the mountains of Kirgizia and Tadzhikistan (incl. Pamir), Karakorum.

Amara (Amathilis) parvicollis Gebler, 1833 - the massif of Aghil (in the Karakorum Range), Mazar Road, 102-105 km, 26.УШ, 1 О, coll. NMNHS, 1 speci- men in coll. Е. Неке: det. Е. Hieke, sub A. (A.) rufescens Dej. Distribution: Bulgaria (Black Sea Coast), Ukraine, Ciscaucasia, southwest Siberia, Kazakhstan, Altais-Sayan Mt. Land, Middle Asia, Karakorum.

Harpalus (Harpalus) fuscipalpis (Sturm, 1818) - the massif of Aghil Gin the Karakorum Range), Mazar Road, 102-105 km, 26.УШ, 2 СО, coll. NMNHS; det. В. Сибогошеу. Notes: hind femora ventrally bellow anterior margin with 1 SP; apex of medial lobe dorsally identical with the one portrayed by KATAEV (1989: Fig. 48). Distribution: central and east Europe, Armenia, Transcaucasia, South Siberia, Kazakhstan, Altais-Sayan Mt. Land, Tjan Shan, Alaj, Mongolia, west China (incl. Karakorum), Pamir, Kashmir, Tibet, northern part of Nearctic.

Harpalus (Hypsinephus) salinus agonus Tschitscherine, 1894 - the massif of Aghil (in the Karakorum Range), Mazar Road, 102-105 km, 26.УШ, 1 O's coll. NMNHS: det. В. Guéorguiev. Notes: ratio PW/PL - 1,45; ratio EL/PL - 2,73; humeral denticle of elytra clear; left tibia with 3 spikes on the subapical tubercle while right tibia with 2 such spikes; lateral margins and basal foveae of pronotum totally unpunctated; hind trochanteres below posterior margin with 6-9 SP; apex of medial lobe dorsally as the one portrayed by КАТАКУ (1984: Fig. 12). Distribution: central and east Tjan Shan, Pamir, Karakorum, northwest Tibet, Kashmir.

Cymindis (Iscariotes) uyguricus sp. п.

Holotype С, labelled "CHINA, Karakorum Mazar Road, 102-105 km 26.УШ.1988, leg. Р. Beron"; paratype ©’, same data as holotype; both preserved in coll. NMNHS.

Differential diagnosis. In general view of male genitalia, delicately punc- tated disc and shape of pronotum, and some external ratios this species is most- ly related to С. semenowi Jacowlew, 1890 (Table 1). It differs from the latter by the median lobe thicker in middle, with its basal part more crooked (Fig. 1; Fig. 7), a straighter apex and an apical orifice slightly hemiopic (Fig. 2; Fig. 8), by the left paramere more oval (Fig. 3; Fig. 7), by the ratios HL/HW and EL/EW (Table 1), and, probably, by the vicarious distribution. The new species is also close to С. jakowlewi Semenow, 1889, mostly in the general view of male genitalia and the apical orifice slightly hemiopic. However the former is distinguished by a median

74

bo

Figs. 1-4. Male genitalia of Cymindis (Iscariotes) uyguricus sp. n. (holotype). Scale line = 1 mm. Median lobe: lateral view (Fig. 1); dorsal view (Fig. 2); left paramere (Fig. 3);

right paramere (Fig. 4). Figs. 5-6. Male genitalia of Cymindis (Iscariotes) jakovlevi Sem. (after EMETZ, 1973). Scale line unknown. Median lobe and left paramere in lateral view (Fig. 5); apex of the median

lobe in dorsal view (Fig. 6). Figs. 7-8. Male genitalia of Cymindis (Iscariotes) semenowi Jak. (after EMETZ, 1973). Scale

line unknown. Median lobe and left paramere in lateral view (Fig. 7); apex of the median lobe in dorsal view (Fig. 8).

lobe not so pyramidal in middle, with its basal part more crooked (Fig. 1; Fig. 5) and the apex straighter (Fig. 2; Fig. 6), by the shape of left paramere (Fig. 3; Fig. 5), the wrinkled disc of pronotum which is not transverse, by the ratios HL/HW, PW/PL, EL/EW (Table 1), and the different area of distribution.

Description. Body suboval, punctated and pubescent. Head, pronotum, prosternum and first third of metasternum dark red colored while the rest of body more or less yellow monochrome so body looks bicoloured (paratype with obscure line along suture). Total length of holotype 7,8 mm, of paratype 8,9 mm; maximum width of holotype 3 mm, of paratype 3,5 mm. Microsculpture isodia- metric, visible on elytra, missing on head and pronotum. Head punctated, longer

Tei joule al Variation data of some external ratios in the specimens of Cymindis uyguricus sp. n., C. semenowi Jak. and C. jakovlevi Sem.

Cymindis jakovlevi (after EMETZ, 1973)

Cymindis зетепоил (after EMETZ, 1973)

Ratio

Cymindis цудитсиз

7,5 - 10,2

Length (in mm) 7,8 - 8,9

HL/HW 5 ПОЗ пода

1,45 - 1,47

than broad (Table 1); frontal furrows almost lacking; eyes prominent, longer than temporae; antennae reach end of first quarter of elytra or metathorax, third antennomere longer than first; mentum with large rounded monofide tooth. Pronotum subcordate, punctated (less in middle), wider than longer (Table 1), broadest in anterior third; disc subconvex; anterior margin nearly straight; front angles rounded, not prominent forward; lateral borders well explanate and sinu- ated towards moderately prominent hind angles; posterior margin convex; medi- an furrow deep; basal foveae scarcely perceptible. Elytra flat, maximum dilated in posterior third, longer than broad and broader than pronotum (Table 1), in shoulders quite narrowed; intervals flat, with 1-2 rows of irregular punctures; striae punctated. Apterous. Metaepisterna twice longer than wide. Claws inside without denticles. Chaetotaxiy: labrum anteriorly with 3 + 3 SP; clypeus with 1+ 1 SP; 2+2 supraorbital SP; pronotum laterally with two SP; 1+1 scutellar SP; unable to determine number and location of dorsal SP on third elytron interval; umbilicate series of each elytra of 12-14 SP; intersect of striae 2 and 7 beside ар!- cal margin with one SP; sternum 7 with 2 + 2 marginal SP; onychium with some setae underneath. Male genitalia on Fig. 1-4.

Etymology. The new species is named after the native population - Uygurs inhabiting the region in which the type locality is situated.

Discussion. The great external similarity between L. uyguricus sp. n., C. зетепоил and С. jakovlev’ suggests a common origin of the three taxa. EMETZ (1973) cited C. semenowi (lectotype locality: South Mongolia) from Altai, Mongolia, the Gobi Desert, Ala Shan, Nan Shan, the depression of Tsaidam, the lake of Lop Nor. SEMENOW (1891) described C. hyaloptera from Polur, situated on the northern slope of the Kuen Lun Range; however, EMETZ (1973) considers this name аз a synonym of С. semenowi. So, the find from Рог is the closest locality of С. semenowi to Ше type locality of С. uyguricus sp. п. С. jakovlevi, the other close species, occurs in East Pamir.

Cymindis (Paracymindis) beroni sp. n.

Holotype С’ and four paratypes (2 СС and 2 ФФ): "CHINA, Xinjing Uygur Aghil Daban, 4600 па 30.VIII.1988, leg. Р. Вегоп"; 1 Ф paratype: "CHINA, Karakorum Mazar Road, 102-105 km 26,VIII.1988, leg. P. Beron"; all specimens are preserved in coll. NMNHS.

Differential diagnosis. The new species is closest to C. mannerheimi Gebler, 1843 in general view of male genitalia, pronotum with lateral margins broader explanate, elytra without groove along sutura as well as adjacent area of distribution. Distinguishes from the latter by median lobe concave ventrally before apex, more bulging in middle, with basal part straighter (Fig. 9; Fig. 16) and apical orifice anopic and apex curver to right (Fig. 10; Fig. 17); by less elon- gated left paramere (Fig. 11; Fig. 16) and rotunder upper half of right paramere (Fig. 12; Fig. 18), the elytra intervals with 1-2 rows of punctures against 2-3 rows

76

р

Figs. 9-12. Male genitalia of Cymindis (Paracymindis) beroni sp. п. (holotype). Scale line = 1mm. Median lobe: lateral view (Fig. 9); dorsal view (Fig. 10); left paramere (Fig. 11); right paramere (Fig. 12).

Figs. 13-15. Male genitalia of Cymindis (Paracymindis) rufescens Gebler (after EMETZ, 1972a). Scale line unknown. Medial lobe and left paramere in lateral view (Fig. 13); apex of the medi- al lobe in dorsal view (Fig. 14); upper half of the right paramere (Fig. 15).

Figs. 16-18. Male genitalia of Cymindis (Paracymindis) mannerheimi Gebler (after EMETZ, 1972a). Scale line unknown. Medial lobe and left paramere in lateral view (Fig. 16); apex of the medial lobe in dorsal view (Fig. 17); upper half of the right paramere (Fig. 18).

in С. mannerheimi. The new species looks also like С. rufescens Gebler, 1845 in general view of male genitalia, but differs from the latter by median lobe more bulging in middle and straighter basal part (Fig. 9; Fig. 18) and apical orifice anopic and apex curver фо right (Fig. 10; Fig. 14). Further оп, С. beroni sp. п. has less elongated left paramere (Fig. 11; Fig. 15) and rotunder upper half of right one (Fig. 12; Fig. 15), lateral margins of pronotum conspicuously broader, elytra with- out groove along the sutura, flat body, and different distribution.

Description. Body suboval, punctated and pubescent (less on thorax and mid- dle of abdomen). Head, pronotum, elytra, prothorax and abdomen red-brown; appendages, lateral grooves of pronotum, elytra, epipleurae, meso- and metatho- rax, middle of first visible sternum lighter (sometimes head, pronotum and sutura lighter than elytra); mean length 9,32 mm (of holotype 9,8 mm); mean width 3,63 mm (of holotype 3,7 mm). Microsculpture isodiametric on elytra, missing on head and pronotum. Head with puntation (less developed in frons' middle area), 1,19-1,32 times longer than wide; frontal furrows shallow; eyes moderately prominent, short- er than or equal to temporae; antennae exceeding first quarter of elytra and begin- ning of metathorax, with 3rd article longer than first one; mentum with small bifide tooth. Pronotum cordate, punctated (less in middle), 1,29-1,42 times wider than longer and 1,21-1,31 times wider than head; broadest in anterior third; disc almost flat; anterior margin hardly concave; front angles rounded; lateral borders wide; hind angles weakly prominent; posterior margin convex; median furrow deep; basis with two broad and shallow foveae. Elytra flat, maximum dilated in last third, 1,37-1,45 times longer than broad and 1,53-1,74 times wider than pronotum; shoul-

77

ders rounded and hardly protruding forward; intervals flat, first and tenth with one row of irregular punctures, second to ninth with 1-2 (mostly 2) such rows; striae moderately deep, punctated. Apterous. Metaepisterna twice longer than wide; claws fine denticulated inside. Chaetotaxy: labrum anteriorly with 3 + 3 SP; clypeus with 1+ 1 SP; 2 + 2 supraorbital SP; pronotum laterally with two SP; 1 + 1 scutellar SP; unable to determine number and location of dorsal SP on third elytron inter- val; umbilicate series of each elytron of 11-15 SP; intersect of striae 2 and 7 beside apical margin with one SP; sternum 7 in both sexes with 2 + 2 marginal SP; опу- chium with 3-6 pairs of setae underneath. Male genitalia on Fig. 9-12.

Etymology. Named after Dr Petar Beron who been so kind to give me the materail published here.

Discussion. The great external similarity between the new species and С. man- nerheimi suggests a common ancestor. Емвти (1972a) recorded С. mannerheimi from Tarbagataj (type locality), Zaur, Dzhungarian Alatau, Tjan Shan, Pamir, and Hindukush (?). МАМ et al. (1955) and Млм (1968) cited this species from the Northwest Himalayas at elevations of 3000-5000 m and from localities situated in the south and in the east of Karakorum. Probably the last finds can be related to С. beroni sp. п. or to another close form rather than to С. mannerheimi.

The part of the type series was earlier sent for determination to the Italian specialist A. Casale. The returned material is determinated as follows: a female from the first locality is labelled "Cymindis gruppo mannerheimi Det. A. Casale 1989"; one male from first locality and the female from the second one are labelled "Cymindis mannerheimi СЫ. Det. A. Casale 1989".

Biogeographical notes

With the exception of Bembidion obscurellum corporaali (NETOLITZKY, 1943) and Harpalus fuscipalpis (КАТАЕУ, 1989), there are six new species for Ше ground- beetle fauna of Karakorum. Both new taxa and Bembidion obscurellum corpo- raali have been found only from Karakorum so far. Amara parvicolis has a Westpalaearctic, and Harpalus fuscipalpis - a Transholarcic range. The other three species have Central-Asian distribution.

Both the discovery of the two new taxa and the prevalence of carabid species with Endemic and Central-Asian ranges on Karakorum at the elevation of 2000 - 4600 m confirm the role of the Central-Asian Superprovince (sensu KRYZHANOVSKIJ, 1965) for the faunal differentiation within the Palaearctic. This process includes allopatric speciation of young species (neoendemics) on the basis of ancient Mediterranean elements (Iscariotes Reiche, Paracymindis Jedlicka). The most important factors in the evolution of the new species are the intensive Quaternary orogeny, the Pleistocene glaciations and the climatic changes after the end of the Pleistocene.

78

Acknowledgements

I owe a special debt of gratitude to Dr P. Beron (NMNH) for the loan of the material on which this study is based. I am very grateful also to Prof. Dr A. Casale (Sassari, Italy), Dr F. Hieke (Berlin, Germany) and to both Mr G. Ledoux and Mr Ph. Roux (Clamart, France) for the determination of some of the specimens. Many thanks to Mr A. Zaritchinov (NMNHS) for his help in the preparation of the fig- ures,

References

Emerz У. М. 1972a. Materials to a revision of the genus Cymindis Latr. (Coleoptera, Carabidae) in the fauna of the USSR. I. The subgenera Mastuws Motsch. and Pseudomastus Emetz subg. nova. - Ent. obozr., 51 (2): 321-327. (In Russian).

Емет7 У. М. 1972b. The subgeneric system of the genus Cymindis Latr. (Coleoptera, Carabidae) in the fauna of the USSR. - Zool. Zhurn., 53 (2): 199-204. (In Russian).

Emirz У. М. 1973. Materials to a revision of the genus Cymindis Latr. (Coleoptera, Carabidae) in the fauna of the USSR. II. Subgenera /scarivtes Reiche and Neopsammoxenus Emetz subg. п. - Ent. obozr., 52 (1): 143-150. (In Russian).

Karatv В. М. 1984. A contribution to the knowledge of ground-beetles of the subgenus Hipsinephus Bates, genus Harpalus Latr. (Coleoptera, Carabidae). - Nasekomye Mongolii, 9: 75-89. (In Russian).

КАТАБУ В. М. 1989. New data on ground-beetles of the genera Pangus and Harpalus (Coleoptera, Carabidae) with a revision of some Palaearctic groups. - Nasekomye Mongolii, 10: 188-278. (In Russian).

Ккухнлкоузки О. L. 1965. Composition and Origin of the Terrestrial Fauna of Middle Asia. Leningrad. 420 p. (In Russian).

Mani M. S. 1968. Ecology and biogeography of high altitude insects. Hague, Junk Publishers. ХШ + 527 p.

Mani М. 5., $. SANDOKH, У. К. Gupra, Н. М. BALAL. 1955. Entomological survey of the Himalayas. Part IX. - First Annotated Check-list of insects from the North-West (Punjab) Himalayas. - Agra University Journal of Research, 4 (2): 471-512.

NEVTOLITZKY Е. 1943. Bestimmungstabelle der Bembidion-Arten des palaarktishen Gebiets. - Koleopt. Rdsch., 29: 1-70.

бимеком А. 1891. Diagnoses Coleopterorum novorum ex Asia Centrali et Orientali. - Horae Soc. Entom. Ross., 25: 262-382.

Received on 14.4.2000

Author's address:

Borislav Gueorguiev

National Museum of Natural History 1, Tsar Osvoboditel Blvd

Sofia 1000, Bulgaria

e-mail: bobivg@yahoo.com

79

Bezauu (Coleoptera: Carabidae), събрани om д-р Петър Берон 6 kumaticku Каракорум

Борислав ГЕОРГИЕВ

(Резю ме)

Установени са 8 вида бръмбари - бегачи om Китайската част на Каракорум, 2 от koumo се описват Като ноби за Haykama.

Cymindis (Iscariotes) wyguricus sp. п. е най-близък до С. (1.) зетепоил Jac. и С. (1.) Jakowlewi Sem. Сигурни морфологични белези, по koumo нобияш бид се отличаба, са формата на пениса и на левия парамер (фиг. 1-3, 5-8), пропорциите HL/HW и EL/EW (таб. 1).

Cymindis (Paracymindis) beroni sp. п. е най-близък до С. (Р.) mannerheimi Geb., om Който се отличава ясно по формата на пениса, napamepume (фиг. 9-12, 16-17) и no- слабо nyHkmupaHume интербали на елитрите.

Въз основа на съвременните ареали на бидобете е установено преобладаване на централноазцашсКите и ендемичнише над останалите фаунистични елеменши В района.

80

Historia naturalis bulgarica, 11, 2000: 81-83

Contribution to the Bulgarian ground-beetles fauna (Coleoptera: Carabidae). I. A genus and seven species, new for the country

Borislav GUEORGUIEV, Jan MUILWIJK

One genus (Ocys) and seven species are added to the list of the Bulgarian Carabidae (GUEORGUIEV & GUEORGUIEV, 1995) in the present paper. Ophonus heinzi has been established as a new species for the European ground-beetles fauna.

Elaphrini

Elaphrus (Elaphroterus) ullrichi Redtenbacher, 1842 - West Rhodope Mts., around Sarnitsa Vil., 29.УП.1996, 2 СО, 19; the same locality, 24.УП.1997, 25", 2 ФФ. Allspecimens leg. & det. Muilwijk. Preserved in coll. Guéorguiev (1), coll. Muilwijk (5), and coll. Wrase (1). Central-Southeasteuropean species: Central Europe, Carpathians, North Italy, Slovenia, Bosna, Bulgaria.

Bembidiini

Ocys (Ocys) harpaloides (Serville, 1821) - Strandzha Mt., in the "Uzunbodzhak" Reserve, along Ше Rezovska River, 26.V.1995, 1 СГ, leg. & det. «с coll. Guéorguiev; the Southern Black Sea Coast, Achtopol, 5.VIII.1997, 1 Q, leg. & det. Muilwijk, coll. Wrase. Euromediterranean species: Europe (excl. northern and eastern parts), Azores, North Africa, Syria.

Pterostichini

Pterostichus (Argutor) chamaeleon Motschulsky, 1865 - West Bulgaria, Dragoman, 800 па, 14.ГУ.1939, 1 9, leg. В. Pittioni, det. & coll. Guéorguiev. West Eurasian (Pontosarmatian) steppe species: southeastern parts of Europe (incl. Southern Russian Plane and Ciscaucasia), southeastern Siberia, northern Kazakhstan.

81

Pterostichus (Feronidius) serbicus Apfelbeck, 1899 - Vitosha Mt., around Dragalevtsi Vil., 4.У1.1906, 1 С’, collector unknown, det. & coll. Guéorguiev. Allopatric with the relative Pt. melas depressus Dej. in its type local- ity (APFELBECK, 1904). A different form - Pt. serbicus var. karageorgii Lutshn. 15 known from Novi Pazar (southwestern Serbia), distinguished from the typical form by lack of outer basal fovea of pronotum (APFELBECK, 1904). Balkan endem- ic species distributed in Serbia and the central part of West Bulgaria.

Platynini

Agonum (Agonum) nigrum Dejean, 1828 - West Rhodope Mts., Mugla Vil., 26.УП.1997, 1 specimen, leg. Muilwijk, det. Jeanne, coll. Wrase. Atlanto- mediterranean species: West Europe, southwestern parts of Central Europe, Iberian Peninsula, Italy, Dalmatia, Bulgaria, Crete, Southern Russian Plane, Crimea, Ciscaucasia, North Africa, Turkey, Iran.

Harpalini

Ophonus (Ophonus) heinzi Wrase, 1991 - Thracean Lowland, Vinitsa Vil., 7.V.1992, 1 9, leg. В. Petrov, det. & coll. Guéorguiev. This individual was former- ly labeled (but not published) as "Ophonus heinzi female ? Wrase" by B. Kataev. Balkan-Anatolian species: central part of South Bulgaria, southern Asia Minor.

Lebiini

Paradromius (Paradromius) longiceps (Dejean, 1826) - Southern Black Sea Coast, a marsh 1 km south of the camp of Dyuni (Dunes), 12.VIII.1996, 19; Southern Black Sea Coast, mouth of the Veleka River by Sinemorets Vil., 2.VIII.1998, 1 С, 1 9. All specimens leg. & det. Muilwijk. Preserved in coll. Muilwijk and coll. Wrase. Eurocaucasian species.

Acknowledgements We are much obliged to Mr. C. Jeanne (Langon, France), Dr. B. Kataev (Sankt-

Petersburg, Russia) and Mr. D. Wrase (Berlin, Germany) who were so kind as to determine or confirm some of the specimens.

82

References

APFELBECK V. 1904. Die Kaferfauna der Balkanhalbinsel, mit Berucksichtigung Klein-Asien und der Insel Kreta. Erstes Band: Familienreiche Caraboidea. Berlin, R. Friedlander & Sohn. IX + 422 р.

Сикоксием V., В. GuEORGUIEV. 1995. Catalogue of Ше ground-beetles of Bulgaria (Coleoptera: Carabidae). Sofia - Moscow, Pensoft Publishers. 279 p.

Received on 9.3.1999

Author's addresses:

Borislav Guéorguiev

National Museum of Natural History 1, Tsar Osvoboditel Blvd

Sofia 1000, Bulgaria

e-mail: bobivg @yahoo.com

Jan Muilwijk

Aeolusweg 133

3731 XE De Bilt, Nederland e-mail: koen.muilwk @tip.nl

Принос Към българсКата фауна Ha бегачите (Coleoptera: Carabidae). I. Един род и седем бида ноби за фауната на България

Борислав ГЕОРГИЕВ, Ян МЬОЙЛВЕЙК

(Резю ме)

СписъКъш на българските Карабиди се допълва с 1 род и 7 Вида, нови за

шбърдокрила фауна на страната. Ophonus heinzi Wrase е ноб бид и за фауната на Европа.

83

Historia naturalis bulgarica, 11, 2000: 84

ЕКолого-физпологични изследбания на nuHebuHu - принос на българските anmapkmuuecku проучбания

Румяна МЕЧЕВА

Антарктика е едно голямо npegu36ukameacm6o, поради тоба че бсе още не е достатъчно изучена. Нейното географско положение и разстояние om другите материци, липсата на антропогенно и промишлено замърсяване и изключително слабата чобешка намеса правяш шози район една голяма лаборатория.

През марш 2000 г. завърши поредната осма Българска антарктическа експедиция. Тя се провежда на остров Либингстон (ЮЖни Шешланди), Къдешо се намира и базата "C6. Климент Охридски". Научният екип изпълняба Национална програма, финансирана om МОНТ. Упраблението и Координирането на тази програма се изпълнява om Министерсиабото на бъншните рабоши, БългарсКия антарктически институт и Националния SCAR Комитет. Същестбена част om нея заемат проекти 6 областта на сухоземнаша биология и еКология. Повечето om тези изследвания Mpemupam биоразнообразието и функционирането на отделни съобщества на остров Либингстон. Голяма част om изследванията са локализирани около залива Xecnepugec на полуостроб Хърд, Както и на залиба Калета Археншина, Където се намира единсшвенаша засега Колония на острова om пингбини папуа (Pigoscelis рариа).

В последно време се обръща Все по-голямо внимание на глобалното затопляне на nAaHemama и трансфера на микрозамърсишели Като шежКи метали и различни шоКсични елеменши, koumo npakmuuecku не ce разлагаш бъб бремето, а се akymyAupam 6 хранителните вериги, Като най-засегнашти са Крайните збена, Където настъпва най-същесштвенаша um биоаКумулация. Изследбания, koumo третират me3u проблеми, 6 > последнише години са застъпени и 6 АнтарКтичесКката биологична програма. За първи пъш we бъдаш изследвани тоКсични елементи и пежКки мешали 6 nepama на аншарЮтпическия пингбин Pigoscelis antarctica. Тоба е изключително интересно, защото шези птици заемаш крайните стъпала 6 xpaHumeAHUMe бериги, Коешо предполага засилена биоакумулация. Организмът натрупва шези елементи 6 мешабодишно неактшибни шъКани, kak6umo са Кости, нокти, пера. Резулатът npegemou да бъде публикуван.

За пърби път през този сезон започнаха първоначални популационни и еКолого- физцологични наблюдения Върху Колонията om пингбини Nanya. Pabomama на Колонията предбижда установяване на броя на гнездящите дбойки и броя на излюпените малКи. Голяма част om птиците бяха марКирани с Крилни знаци, Което дава бъзмоЖжност да се проследи и прогнозира съдбата на Колонията, Какба часпа om птиците ще се завърнат ошново да гнездяш. МарКирането на MAagume шпици ще позболи 6 бъдеще да се определи тяхната бъзраст, Която по друг начин не може ga бъде устанобена.

Определянето на физиологичното състояние на пингвинште бе избършено чрез вземане на Кръбни проби. Изследбането на морфологичните и цитологичниме показатели we gage възможност ga се проследят промените koumo евентуално биха се наблюдавали Като въздействие на поКсиКанти, ендопаразити и др.

84

Historia naturalis bulgarica, 11, 2000: 85-95

Оп the presence of Agrotis ripae (Hitbner, [1823]) in Balkan Peninsula (Lepidoptera: Noctuidae: Noctuinae)

Stoyan BESHKOV

Agrotis трае (Hiibner, [1823]) was reported for the first time for Bulgaria (Black Sea Coast, Varna, 08.VIII.1931) by BURESCH and TULESCHKOW (1932), using the data of N. Karnozhitzki. The larva is reported as feeding on halophilous vegetation, especially Salsola kali L. and Cakile maritima Scop. (BURESCH & TULESCHKOW, 1932). More recently the species has been collected near Burgas, Balchik and Beloslav towns. KARNOZHITZK! (1954: 161) reported the taxon A. трае obotritica Schmidt as a halophile species, inhabiting the sandy beaches of the valley of the Varnensko Ezero Lake, a salt lake connected with the sea. SOFNER (1961: 240) reported the species from Nessebar as Rhyacia ripae f. obotritica Schmidt. SLIVOV (1977: 61) reported А. трае from Varna and Nessebar towns and A. ripae Г. weis- senborni Fry, from Balchik, Varna and Burgas towns, all on the Black Sea coast. In PoPpEsCcu-Gor,J (1964: 156-157, Pl. ТХ: 36) the taxon А. ripaef. weissenborniis also reported for the Black Sea Coast, Eforie Sud and for Bugaz (Cetatea Alba) [Akkerman, Black Sea Coast, South of Odessa]. A specimen from Eforie Sud is illus- trated there in monochrome. There is no doubt that it belongs to A. ripae. According to ВАКОЗУ (pers. comm. 2.ТУ.1996) from the material he checked, col- lected from Dobrogea and Danube Delta, he could find only A. desertorum. However, the pair of specimens from Danube Delta, illustrated in RAKosy (1996: Taf. 27, Fig. 28-29), in fact belong to Agrotis прае. Here I would like to quote Dr. Рорезси-Сова (pers. comm. 29.ТУ.1996): ,Concerning Agrotis ripae - the specimens present in my collection, originary from Dobrogea, have been revised by the great French specialist BoURSIN who had established that they indeed belong to Agrotis ripae desertorum B.- those having a well-marked drawing on the first pair of wings, while he considered the almost white specimens, without an obvious draw- ing, as Agrotis трае +. weissenborni Fry. both forms occurring in Dobrogea™.

The habitat of A. ripae, salt soil with a halophile vegetation is described in SLivov (1977: 76). According to him the flight period of A. ripae is June-July,

85

86

whereas for A. ripae f. weissenborni it is August-September, HACKER (1989: 41) gives for А. трае a flight period May-June; FIBIGER (1990) gives June and July as the flight period. Goater (pers. comm.) states that in north Europe the species occurs strictly on the seaward side of sand dunes and that the larvae can often be found in quantity in autumn by sifting the sand with the fingers in the vicin- ity of the foodplants.

In the collection of N. Karnozhitzki in the National Museum Natural History (NMNH) (Sofia) eleven specimens of А. трае (Fig. 5-8) from Bulgarian Black Sea Coast have been found with localities as follows: Varna, 02.У1.1932, 1 СУ, 16.УП.1933, 1 С, 11.VIII.1940, 1 СУ, 28.VIII.1952 (Fig. 4), Gen. prep. 3./06.1V.1993, Beghkov, 1@',08.V111.1931, 1 ©’, 09. VIII. 1931, 1 СГ, 23.VIIL. 1935, 1 СУ, 28.МШ. 1936, 1 ©, М. Karnozhitzki leg., 02.1Х.1935, 1 С (Fig. 6), Gen. prep. 5./06.ТУ.1998, Beshkov (Fig. 9; 31), 27.VIII.1935, О. Zlatarski leg., 1 Ф (Fig. 7), Gen. prep. 6./06.ТУ.1993, Beshkov (Fig. 12); Burgas, 24.УП.1949, 1 С’, М. Karnozhitzki leg. (Fig. 5), Gen. prep. 4./06.IV.1993, Beshkov (Fig. 32); Gebedje, Dikili-Tasch [Beloslav Town: Pobitite Kamani, Varna Region], 13.VIII.1950, М. Karnozhitzki leg., 1 Ф (Fig. 8), Gen. prep. 2./06.IV.1993, Beshkov (Fig. 13).

All the localities mentioned above are situated on the Black Sea Coast. Although the present author has collected on many occasions in that area he has never succeeded in finding this very local, rare halophile species. Also, in the lit- erature for Bulgaria from recent years there is not a single report of it. Maybe the reason is the strong human influence on the Black Sea beaches, especially the destruction of its habitats - the plazh line.

Fibiger (pers. comm., September 1994), who has never seen specimens from Bulgaria, suggests that they might belong to A. alexandriensis Bethune-Baker, 1894

Fig. 1. A. ripae с’ - Паша: Е, PF16, Keldsnor, 9.-15.УП.1982, Peder Skou leg., in coll. Beshkovy, Gen. prep. 3./09.1У.1993, Beshkov; wingspan = 35 mm

Fig. 2. A. desertorum wagneri С - Asia Miner, Prov. Ankara, 60 km М from Ankara, 10 km past Pazar, Kazan Region, 1000 т, 19.VII.1991, $. Beshkov & L. Prekroutov leg., in coll. Beshkov, Gen. prep. 1./09.ГУ.1998, Beshkov; wingspan = 36 mm

Fig. 3. А. desertorum wagneri С - Asia Minor, Prov. Ankara, 60 km М from Ankara, 10 km past Pazar, Kazan Region, 1000 па, 19.УП.1991, S. Beshkov & Г. Prekroutov leg., in coll. Beshkov, Gen. prep. 2./09.1У.1993, Beshkov; wingspan = 35 mm

Fig. 4. А. прае С - Bulgaria, Black Sea Coast, Varna Town, 28.VIII.1952, М. Karnozhitzki leg., in coll. Karnozhitzki in NMNH (Sofia), Gen. prep. 3./06.IV.1993, Beshkov; wingspan = 37 mm Fig. 5. A. прае С - Bulgaria, Black Sea Coast, Burgas Town, 24.УП.1949, М. Karnozhitzki leg., in coll. Karnozhitzki in NMNH (Sofia), Gen. prep. 4./06.IV.1993, Beshkov; wingspan = 34mm Fig. 6. A. ripae С - Bulgaria, Black Sea Coast, Varna Town, 02.1Х.1985, О. Zlatarski leg., in coll. Karnozhitzki in NMNH (Sofia), Gen. prep. 5./06.IV.1993, Beshkov; wingspan = 36 mm Fig. 7. А. ripae 2 - Bulgaria, Black Sea Coast, Varna Town, 27.VIII.1935, О. Zlatarski leg., in coll. Karnozhitzki in NMNH (Sofia), Gen. prep. 6./06.ГУ.1998, Beshkov; wingspan = 37 mm

Fig. 8. А. ripae Ф - Bulgaria, Black Sea Coast, Gebedje, Dikili-Tasch [Beloslav Town: Pobitite Kamani, Varna Region], 13.VIII.1950, М. Karnozhitzki leg., in coll. Karnozhitzki in NMNH (Sofia), Gen. prep. 2./06.1У.1993, Beshkov; wingspan = 34 mm

87

Fig. 9. A. ripae С’, everted vesica - Bulgaria, Black Sea Coast, Varna Town, 02.1Х.1935, О. Zlatarski leg., in coll. Karnozhitzki in NMNH (Sofia), Gen. prep. 5./06.IV.1993, Beshkov Fig. 10. A. ripae С, everted vesica - DDR, MTB 1846, Umg. Greifswald, Strundt. Wampen, е.1. 8.1.1990, L. Lehmann leg., in coll. Beshkov, Gen. prep. 8./30.VIII.1993, Beshkov

Fig. 11. А. desertorum wagneri С, everted vesica - Asia Minor, Prov. Ankara, 60 km М from Ankara, 10 km past Pazar, Kazan Region, 1000 па, 19.VII.1991, 8. Beshkov & Г. Prekroutov leg., in coll. Beshkov, Gen. prep. 2./09.IV.1993, Beshkov

Fig. 12. A. ripae 9, genitalia - Bulgaria, Black Sea Coast, Varna Town, 27.VIII.1935, О. Zlatarski leg., in coll. Karnozhitzki in NMNH (Sofia), Gen. prep. 6./06.IV.1993, Beshkov Fig. 13. A. ripae 2, genitalia - Bulgaria, Black Sea Coast, Gebedje, Dikili-Tasch [Beloslav Town: Pobitite Kamani, Varna Region], 13.VIII.1950, М. Karnozhitzki leg., in coll. Karnozhitzki in NMNH (Sofia), Gen. prep. 2./06.IV.1993, Beshkov

Fig. 14. А. desertorum wagneri °, genitalia in natural position - Asia Minor, Cappadocia, near Zelve Village, Goreme Region, 1100 m, 22.УП.1995, 5. Beshkov, J. Gelbrecht & Е. Schwabe leg., in coll. Beshkov, Gen. prep. 3./20.1.1996, Beshkov

Fig. 15. A. desertorum wagneri Ф, genitalia in natural position - Asia Minor, Cappadocia, above Uchisar Village on the way to Urgup, 1415 па, 23-24.УП.1995, S. Beshkov, J. Gelbrecht « Е. Schwabe leg., in coll. Beshkov, Gen. prep. 2./20.1.1996, Beshkov

88

or to A. desertorum дезетогит. However, the presence of well developed stigmata, especially the claviform stigma, eliminate alexandriensis, known from southern Spain, Tunisia, Libya, Egypt and Arabian Peninsula, and the wing colour and pat- tern, as well as the structure of the genitalia eliminate A. desertorum desertorum. Here the specimens from Bulgaria are identified as Agrotis ripae ripae. Another sub- species of A. трае, ssp. cursoriodes (Hampson, 1903) is present in Syria, Lebanon and Israel (HACKER, 1990). Еписек (1997) recognized alexandriensis Bethune-Baker as a bona species, External and internal differences between A. alexandriensis and А. трае, including everted vesica are described in details, female and male genitalia of A. трае, А. alexandriensis, А. desertorum desertorum and А. desertorum wagner, including everted vesica of these taxa are figured there.

KOZHANTSHIKOV (1937: 507-509) gives a review of almost all the known forms and subspecies of А. трае. He considers all of them together and gives for the species a range which extends from Ireland to the Russian Far East. According to him ochreous specimens (mainly from Northern Europe - British Islands, Denmark and Scandinavia) should be described under the name weissenborni Frr.; greyish-white forms from Egypt and Southern Europe - desertorum B.; a pure white form (also southern) - desillii Pier.; almost devoid of spots, but with crosslines present - alexandriensis Bak.; a yellow form with indistinct lines but with a visible pattern (from Semirechie) - psammoda Stgr.; with a terminal line present on the hind wings, and having grey and ochreous tones on fore wings and pale venation (Mongolia, Southern Siberia, Transbaikalia) - albovenosa Tschtv.; a silvery-grey form - wagneri Crt. KOZHANTSHIKOV (1937) also refers to the many aberrations that have received names, but which are not related to any particu- lar geographical area and which are not reviewed by him. According to EFETOV and BUDASHKIN (1990: 92), following the localities given in KOZHANTSHIKOV (1937), Simferopol and Sevastopol, A. трае Hb. is also present in Crimea.

ZOLOTARENKO (1970: 342-344) also gives the range of A. ripae as extending from Europe, across Northern Mongolia to the coasts of the Pacific Ocean to the east. The reason for giving such a large range is probably because he treated all the taxa from this group together. According to FIBIGER (1990) the genitalia of both sexes illustrated in ZOLOTARENKO (1970) are of A. desertorum. Taking into account that in West Siberia A. desertorum is more likely to be present than A. ripae, and the description given in ZOLOTARENKO (1970), which could apply to either species, the writer thinks that in Zolotarenko A. desertorum is intended. This is supported by the fact that the description of larva in the same book does not accord well with A. трае.

HACKER (1989: 41) gives А. ripae трае for the north coasts of Black Sea and extending from South Russia to Central Asia. HACKER (1990: 42-43) indicates the presence of A. ripae ripae in the Balkan Peninsula, with A. desertorum desertorum in the Near East and A. дезетогит иадпет in Turkey only. Here for the first time А. desertorum is reported from Balkan Peninsula (Romania, Dobrogea). Later, also

89

29 30

Faces of A. ripae, all from Bulgaria, Black Sea Coast, in coll. Karnozhitzki in NMNH (Sofia) Fig. 16-18. Female - Varna Town, 27.VIII.1935, D. Zlatarski leg.

Fig. 19-21. Male - Varna Town, 28.VIII.1952, М. Karnozhitzki leg.

Fig. 22-24. Male - Burgas Town, 24.УП.1949, М. Karnozhitzki leg.

Fig. 25-27. Male - Varna Town, 02.1Х.1935, О. Zlatarski leg.

Fig. 28-30. Female - Gebedje, Dikili-Tasch [Beloslav Town: Pobitite Kamani, Varna Region], 13.VIII.1950, N. Karnozhitzki leg.

90

HACKER (1992: 365) again reports A. desertorum from Romanian Dobrogea. According to him it is a South-Russian-Near-Eastern steppe species. It seems that most of subsequent reports of A. desertorum for Europe follow these records of Hacker. Recently A. desertorum is reported to occurs in Poland (NOWACKI, PALKA & SOSINSKI, 1997). In the list of European Noctuidae (FIBIGER & HACKER, 1990: 82) both species A. трае and A. desertorum are given as occurring in Europe. In the distri- bution maps of European Noctuidae by SVENDSEN & FIBIGER (1992: 62; 223-224) A, ripae is marked for the Atlantic and Baltic Coasts and their near surroundings from South Spain to South Sweden and to North-West Byelarus to East. A. deserto- rumis marked from European part of Black Sea Coast (i.e. Bulgaria and Romania), along the border of Europe, northeastern to South Ural. In the text A. ripae ,,out- side Europe is known from the coast of northern Africa. Euroasiatic.“ The present author thinks that if A. прае has the above-mentioned range it cannot be Kuroasiatic. It occurs on the coast of northern Africa (Egypt and Lebanon - Hacker, 1989: 41), but probably not in Asia. Maybe the previous reports for A. трае from Asia (e.g. Turkey) refer to the A. desertorum/wagneri complex. According to SVEND- SEN & FIBIGER (1992: 62) ,,due to confusion with A. трае. the distribution of A. deser- torum outside Europe is uncertain.“. The writer thinks that the distribution of А. desertorum in Europe, as well as the distribution of A. ripae in Asia is not suffi- ciently clarified. Here it is necessary to mention that the occurrence of A. deserto- rum in the Balkans does not mean that A. трае is not present there; both species seem to be sympatric along North Black Sea Coast.

HACKER (1986: 27) recognized the taxon wagneri Corti & Draudt, 1933 (Agrotis трае Г. иадпет) from Turkey as a bona species; A. ripae is a strongly halophilous species, whereas wagner is widely distributed in Turkey up to 2800 па. In his book FIBIGER (1990: 94-96) reported both species for Europe with the range as above (SVENDSEN & FIBIGER, 1992). He recalled A. desertorum from synonymy and regarded wagneri as a subspecies of desertorum, as shown by the differences in the genitalia of A. прае and А. desertorum. FIBIGER (1990) and SVENDSEN & FIBIGER (1992) considered that for both species A. ripaeand А. deserto- rum the many local varietal names that have been used to describe them are of no real taxonomic importance.

Fig. 31. A. ripae С - Bulgaria, Black Sea Coast, Varna Town, 02.[X.1935, D. Zlatarski leg., in coll. Karnozhitzki in NMNH (Sofia), Gen. prep. 5./06.ГУ.1993, Beshkov. Male genitalia.

Fig. 32. A. ripae С - Bulgaria, Black Sea Coast, Burgas Town, 24.УП.1949, М. Karnozhitzki leg., in coll. Karnozhitzki in NMNH (Sofia), Gen. prep. 4./06.IV.1993, Beshkov. Male genitalia.

on

The differences in the ше and female genitalia, including everted vesica are described in FIBIGER (1990) and described and figured in FIBIGER (1997). In this article the differences in the everted vesica between both species are illustrated as well. Judging from the very few specimens of A. ripae we have had for examina- tion we consider the structure of the everted vesica to be the most important dis- tinguishing feature. In the basal part of the vesica in both species there is a round scobinated process, very strong with larger and more numerous teeth and a bulb- like base in A. desertorum wagneri (Fig. 11). In A. ripae the scobinated process is visibly slender, with fewer and smaller teeth, not distended in the base (Fig. 9-10).

а

Fig. 33-35. А. desertorum иадпеп С - Asia Minor, Cappadocia, above Uchisar Village оп Ше way to Urgup, 1415 m, 23-24.VII.1995, 5. Beshkov, J. Gelbrecht & Е. Schwabe leg.:

Fig. 33. Gen. prep. 6./20.1.1996, Beshkov. Male genitalia. Fig. 34. Gen. prep. 7./20.1.1996, Beshkov. Male, genitalia with everted vesica. Fig. 35. Gen. prep. 8./20.1.1996, Beshkov. Male genitalia.

The basal part of the vesica between the top of the aedoeagus and the scobinated process is strongly sclerotised with a well defined sclerotised radiate bands in A. дезетогит иадпет, only slightly defined in A. трае. The female genitalia of both species are also discussed by FIBIGER (1990) and described and figured in FIBIGER (1997). Here the female genitalia of both species are also illustrated (Fig. 12-15). Some other differences between both species can be found in the underside of the wings. In A. desertorum иадпет, the forewings in males are brown-yellowish, and a well-defined, dark postmedian fascia usually present; discal spot present, well defined. Forewings in females are darker, especially in the terminal area, with light costal area from the base of the wing to postmedian fascia. Hindwings in males whitish, discal spot and postmedian fascia usually present; costal area yellowish, darker than ground colour; sometimes a postmedian fascia is formed by black sagittal spots on the veins; terminal fascia dark, fringes white. In females, hindwings as in the males but darker, with a lighter area in the centre of the wings. In A. ripae the undersides of forewings and hindwings are bright

92

white; discal spot and postmedian fascia on forewings usually absent, and when present (only in darker specimens) never well defined; terminal fascia and fringes white. Hindwings upperside and underside white in both sexes.

An attempt has been made to be find some differences in the heads, especial- ly in the frons of A. трае and A. desertorum. No one important feature has been found for distinguishing the species, but it turns out that every individual has its own „Гасе“. Perhaps the frons of A. dese/torum is more elongate and the whole „асе“ is more angular and Ше head capsule more sclerotized. The heads of А. ripae from West Europe which have been examined by the author (1 specimen from Denmark and another from Germany) show more spherical and less elon- gated and sclerotized faces. Here, only the ,faces* of Bulgarian A. трае speci- mens are illustrated (Fig. 16-30).

In Turkey A. desertorum wagneri seems to be a common species. The present author has collected it in several localities in Asia Minor as follows: Prov. Ankara, 60 km М from Ankara, 10 km W of Pazar, Kazan Region, 1000 шт, 19.УП.1991, 3 Oo’, 6. Beshkov & L. Prekroutov leg. (Fig. 2-3); Cappadocia, Karain Village near Urgup, 16.УП.1991, $. Beshkov & Г. Prekroutov leg., 2 СС, 1 Ф (Gen. preps 4- 5./20.1.1996). Cappadocia, near Zelve Village, Goreme Region, 1100 па, 22.VII.1995, 5. Beshkov, J. Gelbrecht & Е. Schwabe leg., 3 СОЛ, 1 9 (Gen. prep. 3./20.1.1996) (Fig. 14); Cappadocia, above Uchisar Village on the way to Urgup, 1415 m, 23- 24.V1I.1995, 5. Beshkov, J. Gelbrecht & Е. Schwabe leg., 8 СС (Gen. preps 6- 8./20.1.1996) (Fig. 33-35), 19 (Gen. prep. 2./20.1.1996) (Fig. 15); Ilgaz Mts, 1080 па, 4 km to Kurtcimeni, 17 km to Cerkes from Gerede, Prov. Cankiri, 11.VII.1995, S. Beshkov, J. Gelbrecht & Е. Schwabe leg., 1 ©’; Prov. Nigde, Hasan Dagh, А. Dikmen Village near Taspinar, 1100 т, 09.VI.1996, 5. Beshkov, J. Gelbrecht & T. Drechsel leg., 1 (7; Cappadocia, near Urgup Town, 1100 па, 16.У1.1996, 5. Beshkov, J. Gelbrecht & Т. Drechsel leg., 1 <, 1 2; Prov. Mersin, Sertavul Pass near Karaman, 1550 т, 15.VI.1996, 5. Beshkoyv, J. Gelbrecht & T. Drechsel leg.; Cappadocia, above Uchisar Village on the way to Urgup, 1300 m, 18.VI.1996, S. Beshkov, J. Gelbrecht & T. Drechsel leg.; Prov. Cankiri, Ilgaz Mts, 2 km to Ilgaz Town from Gerede, 860 па, 20.У1.1996, 5. Beshkov, J. Gelbrecht & Т. Drechsel leg., 2 ТС, ТФ (allin coll. Beshkov and all gen. preps ellaborated by Beshkoy).

kk

I would like to express my sincere gratitude to Dr Laszlo Rakosy (Cluj) for the information provides; to Mr. Georgi Tzonev, Mr. Ilko Stoychev and Mr. Michail Victorov (all from Sofia) for the assistance for the preparing the photos used here. My sincere gratitude to Mr. Barry Goater (Hants, England) for the constructive advice and for corrections to my English. Dr. A. Popescu-Gorj + (Bucarest) kind- ly provided me the information he was asked for.

93

References

BuRESCH I., К. TULESCHKOW. 1932. Die horizontale Verbreitung der Schmetterlinge (Lepidoptera) in Bulgarien. III (1). Teil: Noctuiformes. - Mitt. Kgl. naturwiss. Inst. Sofia, 5: 67-144. (In Bulgarian).

ЕРЕТОХ K., У. BUDASHKIN. 1990. Lepidoptera of Crimea. Simferopol, Tavria. 111 р. (In Russian).

FisiGer М. 1990. Noctuinae I. Noctuidae Europeae. Vol. 1. Soro, Ent. Press. 208 р.

FIBIGER M. 1997. Noctuinae III. Noctuidae Europeae. Vol. 3. Soro, Ent. Press. 418 p.

FIBIGER M., H. HACKER. 1990. Systematic List of the Noctuidae of Europe. - Esperiana, 2: 1-109.

Налскек Н. 1986. 2. Beitrag zur Erfassung der Noctuidae der Tirkei. Beschreibung neuer Taxa, Erkenntnisse zur Systematik der kleinasiatischen Arten und faunistisch bemerkenswerte Funde aus den Aufsammlungen von de Freina aus den Jahren 1976- 1983 (Lepidoptera). - Spixiana, 9 (1): 25-81.

Нлскек H. 1989. Die Noctuidae Griechenlands. Mit einer Uersicht uber die Fauna des Balkanraumes (Lepidoptera, Noctuidae). - Herbipoliana, 2: 589 + XII p.

Hacker H. 1990. Die Noctuidae Vorderasiens (Lepidoptera). Systematische Liste mit einer Ubersicht iiber die Verbreitung unter besonderer Beriicksichtigung der Fauna der Tirkei (einschliesslich der Nachbargebiete Balkan, Sitidrussland, Westturkestan, Arabische Halbinsel, Agypten). - Neue Ent. Nachr., 27: 706 + XVI p.

Hacker H. 1992. Die Noctuidae Griechenlands. 1. Nachtrag. - Esperiana, 3: 363-377.

KakNozuirzki М. 1954. New and rare Lepidoptera of the Bulgaria’s Black Sea Coast. - Bull. Inst. Zool., 3: 161-200. (In Bulgarian).

KOZHANTSHIKOV I. 1937. Fam. Noctuidae (subfam. Agrotinae). - In: Faune de ОК 55, Nouv. Sér. No. 15: Insectes Lepidoptcres, Vol. 13 (3). Moscow - Leningrad, Acad. Sc. URSS, 674 + XIII p. (in Russian).

Nowack1 J., К. PALKA, J. SOSINSKI. 1997. Agrotis desertorum Boisduval, 1840 - а noctuid new to the Polish fauna (Lepidoptera Noctuidae). - Polskie Pismo Ent., 66: 121-124.

Porescu-GorJ А. 1964. Catalogue de la collection de Lépidoptures ,Prof. A. Ostrogovich* du Muséum (histoire naturelle ,Grigore Antipa“, Bucarest. Bucarest, Mus. Hist. Nat. „Ст. АпИра“. 281 р. + XVIII.

Rakosy Г. 1996. Die Noctuidae Rumaniens (Lepidoptera Noctuidae). Linz-Dornach, Druckerei Gutenberg. 648 p.

бимоу А. 1977. Noctuiden (Lepidoptera, Noctuidae) der bulgarischen Schwarzmeerkiiste. - In: Terrestrian Fauna of Bulgaria, Materials. Sofia, Bulg. Acad. 5с., 60-82. (In Bulgarian).

SOFNEK J. 1961. Entomologisches aus Nessebar (Bulgarien). - Ent. Zeitschr., 71 (21): 237-241.

SVENDSEN Р., М. Еписек. 1992. The Distribution of European Macrolepidoptera. Noctuidae, Noctuinae 1. - Faunistica Lepidopterorum Europaeorum, Kopenhagen, 1: 293 p.

ZOLOTARENKO G. 1970. Cutworms of West Siberia (Lepidoptera, Agrotinae). Novosibirsk, Nauka. 463 p. (In Russian).

Received on 5. 11. 1998

Author's address:

Stoyan Beshkov

National Museum of Natural History 1, Tsar Osvoboditel Blvd

1000 Sofia, Bulgaria

94

Върху присъствието на Agrotis трае (Hubner, [1823]) на БалКансКая полуостров (Lepidoptera: Noctuidae: Noctuinae)

Стоян БЕШКОВ (Резюме)

Съобщабат се единадесет екземпляра от pagkama нощна пеперуда Agrotis ripae (Htibner, [1823]) опа българскошо черноморско Крайбрежие, непрабилно приемана 6 най-нобаша литература за Ебропа Като amaaymomegumepancku Bug. Вместо него за България грешно е съобщабан Ато desertorum. Илюстрирани са екземпляри опа Agrotis ripae опа България и Западна Европа и om близкородствения му шаксон Agrotis desertorum иадпет om Турция, Какшо и Женскише и мьжКите генитални арматурч, 6Ключително и Hagymume безиКи на g6ama таксона. Напрабен е и onum да се намерят разлиКи 6 глабобите Капсули, особено 6 челата, между Agrotis прае и Agrotis desertorum иадпет. РазлиКише между А. прае и А. desertorum се обсъждапа заедно с преглед на ареалите, биономияша и близКкородственише им шаКсони. В литературата за България бсички съобщения за A. desertorum трябба да се приемаш Като отнасящи ce за A. ripae, а находищата на последния В литературата за България да се приемат за правилни. Вероятно е двата бида да са симпатрични 6 румънската част om Добруджа, Където А. прае е доказан със сигурносш.

95

Historia naturalis bulgarica, 11, 2000: 96

Седми международен симпозиум по неуроптерология, 6 - 9 abeycm 2000, Будапеща

Алекси ПОПОВ

На фундаменшалнише и приложнише аспекши на изследванияша Върху мрежоКкрилите Hacekomu 6 широКия смисъл на думаша (надразред Neuropteroidea) бе посбешен УП международен симпозиум по неуроптерология. В Унгария се събраха 29 ентомолози отт 18 страни Om Wecmime континента. ВсичКи, с изключение на дбама, редобно участбаш 6 подобни прояби. Бяха изнесени 23 доклада и бяха изложени 25 постера. За пърби път на шези симпозиуми се поябиха ноби форми на доКладбане. Три доКлада бяха изнесени om д-р Mervyn Mansell (ЮАР) и g-p Agostino Letardi (Италия) чрез Компюшър (с Каршчна на голям екран), а един беше предетабен om проф. John Oswald (САЩ) чрез достъп до Интернет 6 залата.

Положштелното 6 срабнение с Шестия симпозиум 6 ХелзинКи през 1997 бе липсата на отделни сеКцич, последобателното изнасяне на бсички gokaagu 6 една зала и наличието на достатъчно бреме за guckycuu по бсеКи доклад. Изнесох дба доклада бърху »Neuropteroidea на Себерна Европа“ и „ЗоогеографсКи анализ на разред Neuroptera 6 България“. И по g6ama се състоя доста оживена дисКусия ошносно произхода на e6ponetickama и балканската фауна, ролята на последното заледябане, бидобеше с междинно положение между еремчалната и арбореалната фауна и между арбореалнаша и ореалната фауна, наличието на шипична еремиална фауна 6 Ебропа и др.

В рамките на cumno3uyMa бяха пробедени g6e Кръгли маси. На пърбата за филогенияша на Neuropteroidea бяха дисКуширани мястото и родсшбошо на paspegume и надсемейсштбаша, а после и еболюцията на семейстбаша, Като бе обърнато особено бнимание на Ключобото положение на Nevrorthidae и на предложеното om мен преди години разделяне на семейство Nemopteridae на g6e семейстба. На 6bmopama Кръгла маса бяха разгледани събременнише и бъдещи големи проекти за проучбане на мрежоКрилише насекоми. Тези обсъждания са много полезни, защото се избягба дублирането на изследбания, осигурябаш се Коншакши при общ интерес, обменят се искания за материал или информация.

Състоя се и заседание на Международната асоциация по неуроптерология. Беше решено да се спре издабанешо на списанцето Journal of Neuropterology след mom 3 поради липса на средства. Ще продължи публикубанешо camo на Бюлетина на асоциацията, Който ще се разпространяба бече чрез електронна поща. Беше избрано ново ръКоводставо на асоциацията със съиредседатели проф. Horst Aspock и доц. Ulrike Aspock (Абстрия). Докладите на симпозиума ще се издадат 6 Унгария през март 2001. Следбащият осми симпозиум ще се състшоц 6 САЩ (ТеКсас) през юли - август 2003.

По бреме на симпозиума ми беше оказано голямо Внимание с бКлючбането на gokaagume ми Като 6mopu и vembspmu по ред om оснобнише доКлади 6 пърбопло заседанче. Осбен moba председателствах Bmopomo заседанце. Бях преизбран за член на ръкободетбото на Международната асоциация, отговарящ за Източна Ебропа (om оснобабането на асоциацията през 1994 до сега бях предстабишел на цяла Ебропа), а също и за редактор на Бюлетина на асоциацияша, ошгобарящ за Югоизточна Ебропа.

96

Historia naturalis bulgarica, 11, 2000: 97-105

Hornpanzeranomalien bei den Landschildkroten (Testudo graeca ibera und Testudo hermanni boettgeri) in Bulgarien

Andrei STOJANOV

Die Abweichungen von der normalen Konfiguration, Anzahl, Form und Grosse der Hornschilder des SchildkrOtenpanzers sind keinesfalls eine seltene Erscheinung. Verschiedene Daten daruber kann man bei FISCHER 1872; BOULENGER 1889; WANDOLLECK 1904; NEWMAN 1906; COKER 1910; MERTENS 1936; ZANGERL & JOHNSON 1957; WERMUTH 1961; CALMONTE 1968; KIRSCHE 1972, 1982; KABISCH & ROGNER 1988; KABISCH 1989 finden. Mehr oder weniger bleibt die Frage uber die Ursachen und Mechanismen, die zum Auftreten von Hornpanzeranomalien fiihren, offen. Besonders interessant ist das bei den in der Natur frei lebenden Tieren.

Unsere bisherigen Beobachtungen (bei denen jedoch keine genaue Analyse durchgefuhrt wurde) gaben uns Anlass anzunehmen, dass bei den freilebenden Landschildkroten in Bulgarien das Auftreten von solchen Abnormitaten ganz gewohnlich ist. Ebenso, dass zwischen beiden Landschildkrotenarten einen gut diferenzierbaren und nachweisbaren Unterschied bezuglich dieser Missbildungen zu erwarten ist.

Aus diesem Grund versuchen wir in der vorliegenden Arbeit folgende Fragen zu beantworten:

1.Wie viel Prozent der Individuen freilebender Populationen weisen Hornpanzermissbildungen auf?

2.Gibt es nachweisbare Unterschiede in Bezug auf dem Charakter und der Haufigkeit des Vorkommens dieser Anomalien beider Landschildkrotenarten in Bulgarien?

Material und Methoden

Alle Individuen unseres Auszuges sind Tiere, die in der Natur leben, gelebt haben oder ausgeschlupft worden sind. Die gesamte Zahl der untersuchten

97

Schildkroten kommt auf 213 Exemplare an, die aus 20 verschiedenen Fundorten in ganz Bulgarien herstammen (Fig. 1).

Das Material wurde in dem Zeitraum 1900 - 1997 gesammelt, wobei 59 Tiere Museumexponate (trockene und in Spiritus fixierte Praparate) sind, 142 Schildkroten sind lebende Exemplare, die wir in Fig. 1. Fundorte (1 - 20 ) in Bulgarien, wo das [ег Natur beobachtet haben und ESSE ON пееше in 12 Fallen geht es um lebende Tiere, oder unbeschadigten Panzern, die uns Besucher im Naturhistorischen Museum - Sofia gebracht haben. Nach einer Einschatzung ihres Zustandes haben wir alle lebende Tiere dieser letzten Gruppe zuruck in die Natur gebracht.

Die gesamte Anzahl der Griechischen Landschildkroten (Testudo hermanni Боейдет) in unserem Auszug ist 119 Exp., bzw. der Maurischen Landschildkréten (Testudo graeca ibera) - 94 Exp. Alle festgestellten Anomalien haben wir in zwei Gruppen geteilt:

1. Veranderung der Hornschilderzahl durch die Teilung in zwei Halften eines einzigen Schildes (Langstteilung der Schilder: Postcentrale bei Testudo graeca, bzw. Nuchale - beider Arten), sowie das Zusammenschmelzen des Postcentralschildes in einer einzigen Schildplatte bei Testudo hermanni.

Es ist wichtig darauf hinzuweisen, dass diese Abweichungen nur die genannten Schilder betreffen und den Rest der Hornschilder - Mosaik auf keine Weise beeinflussen.

2. Alle andere Missbildungen, die wir registriert haben, betrachten wir als ernsthafte Normabweichungen, da bei deren Auftreten unausbleiblich folgende Veranderungen in die Zusammensetzung der Hornpanzer - Mosaik vorkommen: Anderung der Anzahl der Schilder; Anderung der Hornschilderkonfiguration; Anderung der normalen Schildergrésse; Deformationen; unvollstiindige Teilung der Schilder, ect. Diese Art von Abnormitaten verindert mehr oder weniger die Symetrie der Hornschilder - Mosaik.

Der Vergleich zwischen beiden Landschildkrotenarten bezuglich Vorkommen von verschiedenartigen Anomalien haben wir nur auf Grund der festgestellten Missbildungen dieser zweiten Gruppe gemacht.

In der Mehrheit der Falle fuhrt das Vorkommen einer Anomalie zum Auftreten von einer anderen: 2.В. die Zunahme der Schilderanzahl fuhrt oft zu ihrer Deformation, Grossenveranderung, unvollstandige Teilung etc. Deshalb ist die Zahl der von uns beobachteten Abnormitiiten grosser als die Zahl der Tiere mit Abnormititen. Das Vergleichsverfahren, sowie die Berechnung von Prozenten haben wir nur in Bezug auf die absolute Zahl der Tiere, die Missbildungen hatten,

98

aufgenommen, wobei die absolute Zahl der Missbildungen selbst unberucksichtigt БПер.

Ergebnisse und Diskussion

Die mit Abstand am haufigsten vorkommende Anomalie aus der 1 Gruppe (s. Material und Methoden) ist der Zusammenschluss der paarigen Postcentralia bei Testudo hermanniin einem einzigen Schild. Wir konnten diese Abweichungen bei 20 von insgesammt 119 Tieren dieser Art beobachten - d.h. bei 16,8 %. Wir nehmen an, dass es sich in diesem Fall um einen Beleg handelt, dessen grossere Variabilitat genetisch determiniert ist. Das hohe Prozent des Auftretens dieses Merkmals zeigt das grosse Risiko von Bestimmungsfehler, denn dieser Beleg wird oft fur sichere Artdiagnostik der Schildkrotenart Testudo graeca ibera benutzt. Eine vertikale Teilung in zwei symetrischen Halften des unpaarigen Supracaudalschildes trafen wir nur bei 4 von 94 Exp. Testudo graeca ibera, d.h. bei 4,2 %. Der eigentliche Charakter dieser Anomalie - Vermehrung der Schilderzahl (primitiver Beleg) - und die Seltenheit ihres Vorkommens - sprechen in diesem Fall fitr eine wahrscheinlich atavistische Erscheinung. Uber das Auftreten der obenerwahnten Normabweichungen in der Umgebung von Melnik (SW - Bulgarien) berichten (NOLLERT & NOLLERT, RITTER, 1986) folgendes:

- unpaariges Postcentrale - gesichtet bei 18 % der Testudo hermanni boettgeri Individuen;

- geteiltes Postcentrale - gesichtet nur bei einem Exemplar Testudo graeca ibera.

PETZOLD (1966) berichtet uber еше Zusammenschmelzung der beiden Supracaudalia (Postcentralia) bei 8 bis 10 % der Testudo hermanni Individuen in Montenegro.

Eine Liingstteilung in zwei НАШеп des unpaarigen Schildchens Nuchale haben wir nur bei 2 Exemplare der Art Testudo hermanni boettgeri feststellen konnen. Bei Testudo graeca ibera war eine solche Erscheinung nicht zu beobachten. Angesichts des urtumlichen Charakters, sowie die Seltenheit des Vorkommens dieser Abnormitat, vermuten wir, dass es sich auch hier um ein atavistisches Vorkommnis handelt.

Alle Anomalien, die wir als ernsthafte Normabweichungen bestimmen und in Gruppe 2 (5. Material und Methoden) differenzieren, sowie die dementsprechende Anzahl von Tieren beider Arten, bei denen solche Missbildungen festgestellt wurden, stellen wir in Tab. 1, bzw. Tab. 2 dar.

Fur den ganzen Auszug von 213 Exemplare wurden Anomalien der Gruppe 2 bei 33 Landschildkroten beider Arten festgestellt, d.h. Abnormitaten dieser Art kommen bei 15,4 % aller Tiere vor. Die Daten der Tab. 1 und 2 zeigen deutlich eine огоззеге absolute Anomalienzahl in Bau des Hornpanzers der Art Testudo graeca

99

Tabelle 1 Anomalien des Karapaxes bei Testudo graeca (n=94) und Testudo hermanni (n=119)

Anomalie Testudo graeca Testudo hermanni

vermehrte Anzahl

Marginalia 5 St. 1 St.

Lateralia ; 6 St. 1 St.

Centralia 10 St. 5 St. geteiltes

Nuchale - 2 St. ungeteiltes

Postcentrale - 20 St. fehlt

Nuchale 6 St. - andere Falle von Schildreduktion

Marginalia 1 St. РНЕ. geteiltes

Postcentrale 4 St. - unvollstandig geteilte Schilder

Centralia, Lateralia 3 St. -

Schilderproportionen - anlich wie die der anderen Art Centralia, Lateralia 156. -

Tabelle 2 Anomalien des Plastrons bei Testudo graeca (n=94) und Testudo hermanni (n=119)

Anomalie Testudo фгаеса Testudo hermanni vermehrte Schilderzahl Deformationen 4 St. - Reduktion der Schilderanzahl 1 St. - unvollstandiges Teilen der Schilder 3 St. 1 St.

(2 Abdominale; 1 Femorale) (Femorale)

ibera (39 im Vergleich zu 10 bei Testudo hermanni boettgeri). Das ist eine Folge der grosseren absoluten Zahl Exemplare mit Anomalien der Maurischen Landschildkrote - 25 Exemplare von 94, d.h.26,5 %. Die Gesamtzahl der Griechischen Landschildkréten in unserem Auszug war 119 Exemplare. Davon zeigten 8 Exemplare Missbildungen, d.h. 6,7 %. Aus diesen Daten ergibt sich eine um 3,9 mal hohere Treffquote der Hornpanzermissbildungen bei Testudo graeca Бега. Das wird unterstrichen auch von der geringeren absoluten Anzahl der Schildkroten dieser Art (94 Exemplare), die von der Zahl der Griechischen Landschildkroten (119 Exemplare) - 78,9 % ausmacht.

Die Kresna-Schlucht wird von beiden Landschildkrétenarten bewohnt. In diesem Gebiet haben wir 135 Exemplare beider Arten untersucht. Bei einem

100

Vergleich der Daten, was nur diese letztgenannte Tiere betrifft, bezuglich Vorkommen von Anomalien, sind folgende Ergebnisse herausgekommen:

- Testudo hermanni boettgeri: untersucht wurden 79 Exemplare - davon 4 mit Abnormitaten - d.h. 5,0 %;

- Testudo graeca ibera: untersucht wurden 56 Exemplare - davon 16 mit Abnormitaten - d.h. 28,5 %.

Das Verhaltnis des Anomalievorkommens bei den beiden Arten in diesem Fall ist wie folgt:

- Testudo дгаеса : Testudo hermanni = 5,7: 1.

Die am haufigsten auftretende Anomalie fur beide Arten ist die Vermehrung der Zahl der Vertebral-Schilder Centralia (Tab. 1). Die Karapaxmissbildungen sowie fur die Griechischen, als auch Ви" die Maurischen Schildkréten kommen bedeutend offter vor, als Plastronabnormitaten.

Fast alle Plastronanomalien haben wir bei Testudo graeca ibera entdeckt. Die einzige Ausnahme hier war die unvollstandige Teilung eines Femoralschildes (Femorale) eines Testudo hermanni Exemplars.

Die Ursachen , die Anomalienerscheinungen im Hornpanzer der Schildkroten hervorrufen, sind nicht vollig geklart. In einem grossen Teil der Veroffentlichungen, die sich mit diesem Thema beschaftigen, geht es um Tiere, die in Menschenobhut gezuchtet sind, oder um verschiedenartige Experimente mit den Inkubationsbedingungen der Fier. Auf Grund unserer Beobachtungen in

Fig. 2. Anomalien des Plastrons (Testudo graeca) - zusatzliche Schild- chen (Pfeile)

Fig 3. Anomalien des Plastrons (Testudo graeca) - vermehrte Schilder- zahl, Deformationen, > уегапдепе Schildergrésse

Fig. 4. Anomalien des Plastrons (Testudo graeca) - zusatzliches Schild- chen (Pfeil)

101

Fig. 5. Anomalien des Karapaxes (Testudo graeca) - vermehrte Schilderzahl, Schilder - Form und Grodsseanderungen, Nuchale - fehlt (Pfeil) Fig. 6. Anomalien des Karapaxes (Testudo graeca) - unvollstandige Schildteilung (Pfeil)

der Natur und des ganzen von uns untersuchten Materials konnten wir folgende Schlussfolgerungen ziehen:

1. Kommen die Landschildkroétenpopulationen Bulgariens in Frage - so КОппеп wir die Vermutung von KABISCH (1989) namlich, dass die Missbildungen eine Folge der Verschmutzung der Umwelt (verschiedenartigen mutagene Faktoren, infizierte Nahrungsbasis etc.) sein konnten, mit Sicherheit ausschliessen. Die sich in ihrer naturlichen Umgebung normal vermehrenden Landschildkrdtenpopulationen bewohnen sehr wenig bevolkerte und relativ schwer erreichbare Landschaften, die praktisch von irgendeiner menschlichen Tatigkeit unberuhrt geblieben sind.

Auch der Vergleich des allgemeinen Anomalievorkommens zwischen dem Museum-Material, das in der Zeitspanne 1900 - 1935 - d.h. erster Drittel des Jahrhunderts gesammelt wurde und diesem, das wir von 1990 bis 1997 - d.h. Ende des Jahrhunderts gesammelt und verarbeitet haben, weist darauf hin. Zunachst wurden Abnormitiiten bei 11 Exemplaren (beider Arten) bei einem Auszug von 59 Tieren festgestellt - d.h. 18,6 %. Bei den von uns in der Kresna-Schlucht untersuchten 135 Individuen k@énnten wir Normabweichungen bei 20 Schildkroeten feststellen - d.h. 14,8 %.

2. Das Auftreten von verschiedenen Veriinderungen patologischer Herkuft in einem friuhen Stadium der Entwicklung des Embrios kann unter anderem auch Hornpanzermissbildungen hervorrufen. Eine Aufnahme eines solchen Individuums - juveniler Exemplar von Testudo graeca (Nationales Naturhistorisches Museum - Sofia, Exposition, Inv. No 50/5 - III, gefunden in der Umgebung von Svilengrad am 28.01.1936), der mit Hornpanzer-Anomalien des Karapaxes und zwei Кор!е ausgeschlupft ist, stellen wir in Fig. 7 dar.

3. Eine bestimmte Rolle bei der Entwicklung des Embrios spielen die дизвегеп physikalischen Faktoren, die in der Brutkammer herrschen. Bisher sind

102

Fig Т. Missgeburt - vermehrte Schilderanzahl, Deformationen, veranderte Schildergrdsse

Brutkammer eine wichtige Rolle mitspielt.

hauptsachlich Untersuchungen in dieser Richtung bei Labor- bedingungen unternommen worden. EENDWBAK (1995) be- weist, dass die Inkubations- temperatur, sowohl die Sterb- lichkeitsrate der Embrios als auch die Geschlechtsbestim- mung der Tiere beeinflusst. Сокев (1910) stellt experimentel fest, dass falls auf die Eier von Meeresschildkroten ein zusatz- licher Druck verubt wird - dann fuhrt das zum Auftreten von Hornschildermissbildungen. Wir vermuten, dass ausser den КопКкгереп klimatischen Bedingungen eines bestimmten Jahres hierfur auch die Lage der In der von uns untersuchten

Umgebung waren vier von А? entdeckten und schon verlassenen Brutkammer in steilen, gerollhaldigen Abhingen eingegraben und stellen waagerechte Locher mit einer Tiefe von 13 - 15 cm. und einer Breite von 10 - 13 cm. dar. Eine solche

Fig. 8. Brutkammer - Schema

103

Lage der Brutkammer gibt dem weiblichen Tier keine grosse Moglichkeit fur eine gute Versiegelung ihres Eingangs. Andererseits lasst sich damit dieser Eingang viel leichter von den Аиззегеп Wetterbedingungen beeinflussen, bzw. Offnen. Unser Meinung nach таг all das fur die Verschlechterung des Mikroklimas in der Kammer bei und stellt die am nahesten zum Етпрапр liegenden Рег in besonders ungunstigen Bedingungen.

Literatur

BOULENGER G. A. 1889. Catalogue of the Chelonians, Rhynchocephalians and Crocodiles in the British Museum. London, Taylor & Francis. 311 p.

CALMONTE A. 1968. Zwei bemerkenswerte Schildanomalien bei Testudo hermanni hermanni Gmelin 1789, der Griechischen Landschildkrote. - Aqua Terra, 5: 34-35.

Сокек Е. Е. 1910. Diversity in the Scutes of Chelonia. - J. Morphol., 21: 1-75.

EENDEBAK B. T. 1995. Incubation Period and Sex Ratio of Hermann's Tortoise, Testudo hermanni boettgeri. - Chelonian Conservation and Biology, 1 (3): 227-231.

FISCHER J. У. 1872. Uber Schildkroten in der Gefangenschaft. - Zool. Garten., 13: 65-71.

Калвъси К. 1989. Carapaxanomalien bei vier Jungtieren von Testudo graeca (бега Pallas 1814. - Sauria, 11 (1): 23-25.

Кавъсн K., М. RoGNER. 1988. Eineiige Zwillinge bei der Europaischen Sumpfschildkrote, Етуз orbicularis (L.). - Aquar. - Теггаг., 35 (12): 416-417.

KIkSCHE МУ. 1972. Uber Panzeranomalien bei Landschildkroten. - Aquar. - Теггаг., 19 (8): 259-261.

KiRSCHE W. 1982. Uber einen besonderen Typus von Carapax-Missbildungen aus drei Gelegen einer Testudo hermanni hermanni Gmelin. - Proc. 1st Int. Colloq. Pathol. Rept. Amph., 29.9.-2.10.82, Angers, 239-244.

MERTENS R. 1936. Eine bemerkenswerte Variation des Schildkrotenpanzers. - Mitt., Isis, 1934/36: 15-19.

NEWMAN H. H. 1906. The significans of scute and plate "abnormalities" in Chelonia. - Biol. Bull., Lancaster, 10: 68-98.

Кошект А., СН. NOLLERT, A. Rirrer. 1986. Einige Beobachtungen zur Herpetofauna der bulgarischen Schwarzmeerkuste und Sudwestbulgariens (Teil 2 - Die Reptilien). - Herpetofauna, 8 (44): 30-34.

Ретх00, H.-G. 1966. Kleine herpetologische Notizen von der montenegrischen Adriakuste. - AT, 7: 236-239.

WANDOLLECK В. 1904. Eine bucklige Testudo graeca L. - Zool. Jahrb., Syst., 20: 151-166.

Wermutu H. 1961. Anomalien bei einer Griechischen Landschildkrote. - брег. Ges. naturf. Freunde Berlin, 1: 139-142.

ZANGERL R., Е. A. Тонмвом. 1957. The nature of shield abnormalities in the turtle shell. - Fieldiana, Geol., 10: 341-362.

Hingegangen ат 2.6. 1999 Anschrift des Verfassers: Andrei Stojanov Nationales Naturhistorisches Museum Boul. Tzar Osvoboditel 1 1000 Sofia, Bulgarien

104

Anomaauu 6 рогобия панцер на сухоземните Костенурки (Testudo дгаеса ibera а Те идо hermanni boettgeri) 6 България

Андрей СТОЯНОВ

(Резю ме)

Настоящата работа обхбаща pesyAmamume от изследването на 213 екземпляра om g6ama бида сухоземни Костенурки, Жибеещи 6 България, по отношение появата на аномалии 6 рогобия панцер. Материалът е събран за nepuoga 1900 - 1997 год. om 20 различни находища 6 страната. Всички регистрирани аномалии са Категоризирани от абтора 6 g6e групи. Сравнението между двата Вида е направено на базата на данните за аномалиите от втората Категория.

Общата (за дбата бида) срещаемост на omkAoHeHuama 6 роговия панцер е 14,5%. Шипобедрената kocmenypka (Testudo graeca) показва една 3,9 npmu (за всички находища) по-голяма срещаемост на аномалии 6 рогобия панцер, респективно 5,7 пъти по-голяма срещаемост на същия Bug ошКлонения за едно единично, симпатрично за g6ama вида находище. Аномалцише 6 kapanakca се срещаш значително по-често om me3u 6 пластрона. Hakpamko се дискутират uakou Възможни, респективно бероятни причини за поябата на аномалии 6 роговия панцер.

105

Historia naturalis bulgarica, 11, 2000: 106

Четбъртиа международен Конгрес по Opaxuonogu, 10 - 14 юли 2000, Лондон

Неда МОЧУРОВА-ДЕКОВА

Bpaxuonogume ca mun морсКи безгръбначни, пърбичноустни, бентосни Животни с meko тяло, заключено 6 биоминерализирана черупКа, състояща се om 96е валви, koumo са двустранно симетрични, но различни по големина. Те се появявяш през КамбрийскКи период, zocnogem6am 6 палеозойсКише мореша, през мезозоя намалябаш, но продължаваш ga същесшбуваш и до днес, Като населявбаш нормално соленише океани и морета om прилибно-ошлибната зона до дълбоките абисални падини.

Относително неголям брой учени om цял сбят са посбетили научнаша си Карчера на шази pagka, но изКлючително интересна група организми. KoHepecume по 6paxuonogu се провеждат беднъж на 5 години. Чешвършияш международен Конгрес се състоя om 10 до 14 юли 2000 г. 6 Лондон, 6 сградата на Natural History Museum. Yuacm6axa 115 учени om цял свяш. Музеят притежаба една om най-богашише световни Колекции от фосилни и събременни брахиоподи и много om geAezamume бяха съчетали yuacmuemo си 6 Конгреса с работа сред униКалнише Колекции. Конгресът предостави бъзможност на специалисти оп цял сбяш да дискутират събременните постижения на изследванията върху брахиоподи и обсъдяш бъпроси, предизбикани оп настоящата ревизия на Част "H" om Treatise on Invertebrate Paleontology. Докладите и nocmepume обхбащаха nem оснобни шеми: Събременни брахиоподи и палеобиология; Еволюция и филогения; Молекулярна биология; ПалеоеКкология и сеКология; Палеобиогеография и биострашиграфия. По традиция преобладаваха работи om последния раздел. Om изКлючишелен интерес бяха и доКладбанише pe3syAMamu по молекулярна филогения, направление излючително актуално през последните години. Според най-ноби данни mun Brachiopoda е по-близо до mun Annelida, omkoakomo go Mollusca и 6Ключба 6 състава си Като nogmun досегашния mun Phoronida.

Om българска страна 6 Конгреса участваха прима учени с два доклада и един постер. Д-р Платон ЧумаченКо om Геологическия институт на БАН npegcmaé6bu много интересен "Жив" постер с оригинален фосилен материал om юрсКи брахиоподи om България, представлявящ cmpamuzpadckomo um разпространенче у нас. Голям иншерес предизвика доклада на д-р Неда Мочуроба-Декоба om Националния природонаучен музей на тема "YaAmpacmpykmypa на черупката на Кьснокредни ринхонелиди", Което е първо изследване по рода си, изяснябащо таКсономичната стойност на yAMpacmpykmypama на uepynkama при Кредните ринхонелиди. Най-младият българсКи брахиоподолог д-р Самучл Бенатов предстаби доклад "Брахиоподна биостратиграфия на средния mpuac 6 Западна България", резюмиращ pesyAmamume om наскоро защитена gokmopcka дисершация.

След Конгреса д-р Неда Мочурова-Декова взе участие 6 геоложКа ekckyp3ua "Мезозой на Южна Англия". Посетени бяха Класически разреза по южното Крайбрежие на Англия ч остроб Уайт и събран интересен срабнителен материал om юрски и Кредни 6paxuonogu, Който ще обогаши Колекциите на Националния природонаучен музей.

106

Historia naturalis bulgarica, 11, 2000: 107-116

Early Pleistocene and Early Holocene avifauna of the Cherdzhenitsa Cave, Northwestern Bulgaria

Zlatozar BOEV

Introduction

The Cherdzenitsa Cave (also known as Cave N 15) is situated in the Karloukovo Carst Area near the village of Karloukovo (Pleven District; UTM grid KH 68; Fig. 1) at about 200 т а.з.1. It is also considered a part of Ше Temnata-Prohodna Cave system (Popov, 1994). The Late Pleistocene avifauna of the Temnata Cave (also Temnata Doupka Cave) was published by Воку (1994).

Material and methods

Most of the avian fossils come from the Trench Pr V and are dated back to Ше Early Holocene (Early - Middle Neolithic; ca. 10 000 - 6 000 B.P.) (Popov, 1994; Vassil Popov - pers. comm.). Material: 1108-1146; 6500-6504. Associated fauna:

Fig. 1. Location of the Cherdzhenitsa Cave.

Тара europaea, Crocidura leucodon, Cr. suaveolens, Neo- mys anomalus, Ochotona СТ. pusilla, Spermophilus citellus, Dryomys nitedula, Glis glis, Sicista subtilis, Nannospalax leucodon, Apodemus sylvati- cus/flavicollis, Mus cf. hortu- lanus, Cricetulus migratorius, Mesocricetus newtoni, Cleth- rionomys glareolus, Lagurus la- gurus, Microtus subterraneus, M. arvalis/agrestis, M. nivalis and Arvicola terrestris (POPOV, 1990; Popov et al., 1994).

107

The remaining bird finds come from the Trench Pr VI from the entrance hall and are dated back to the Early Pleistocene (1,2 - 1,0 million y. а.; Popov, 1994). Material: 9745-9747. Associated fauna: Sorex minitissimus, S. runtonensis, Beremendia fissidens, Ochotona sp., Spermophilus sp., Nannospalax sp., Apodemus sylvaticus/flavicollis, Allocricetus bursae, Cricetus nanus, Pliomys simplicior, Clethrionomys glareolus, Lagurodon praepannonicus, L. arankae, Miomys pitymyoides, М. pusillus, Microtus pliocaenicus and М. burgondiae (Popov, 1990).

All avian finds were collected in 1985 and were dated by Dr. Vassil Popov (Institute of Zoology - BAS). They are kept at the Fossil and Recent Birds Department of the National Museum of Natural History - BAS, Sofia (NMNHS). The finds were identified through the avian osteological collection of the NMNHS. Reference measurements are given (in mm) only for the Pleistocene finds. The anatomical belonging of the skeletal elements of each find is shown on Table 1.

Early Pleistocene avifauna

Only 3 bird bones were collected from the Early Pleistocene layers of the cave. We established here Phylloscopus sibilatrix (Bechstein, 1793) (Fig. 2 - a) - an obligatory denrophylous species, Carduelis cannabina (Linnaeus, 1758) (Fig. 2 - b), inhabiting the open treeless habitats, and Anthus sp.

Measurements and comparison

Ph. sibilatrix, No 9746: total length of humerus - 13,0; length of crista pectoralis - 2,9; width of proximal epiphysis - 4,3; thickness of caput humeri - 1,3; width of the diaphysis in the middle - 1,3; width of distal epiphysis - 3,2. The tiny size of the find suggests Troglodytidae and Sylviidae, but morphologically it can only be referred to the last family. Sy/via have more elongated caput humeri and longer diaphysis (in species of similar size as S. communis Latham, 1787, S. atricapilla (Linnaeus, 1758) and S. melanocephala (Gmelin, 1789), for example). 5. nisoria (Bechstein, 1795) is osteometrically much bigger (about 50 %), Hippolais olivetorum (Strickland, 1837) is considerably larger according to its humeral bone, H. pallida (Hemprich & Ehrenberg, 1833) has shorter crista pectoralis, relatively elongated caput humeri and thinner diaphysis. The European species of genus Regulus are much smaller in size, including the size of their humeral bones. Acrocephallus spp. have shallower and less developed fossa pneumotricipitalis. Both morphologically and dimensionally the find stands closer to в. Pylloscopus. Although of similar size, Ph. trochilus has a thinner distal half of diaphysis. Ph. collyibita (Vueillot, 1817) is smaller, its humerus and the dorsal edge of its crista pectoralis is more upright than in specimen No 9746. Ph, Бопеш (Vieillot, 1819) and Ph. trochiloides (Sindevall, 1837) also have smaller dimensions. The find fully corresponds to Ph. sibilatrix.

108

Wattle? 1

Species composition, collection numbers and MNI

from the Cherdzhenitsa Cave

Taxa/Age

Early Holocene GALLIFORMES Coturnix coturnix PICIFORMES Dendrocopus minor PASSERIFORMES Hirundo rustica

Hirundo daurica

Ptyonoprogne rupestris/ Riparia riparia

Lantus collurio Cinclus cinclus Turdus merula

Turdus philomelos

Monticola cf. saxatilis Sylvia cf. atricapilla Pyrrhula pyrrhula

Carduelis cannabina Passer cf. domesticus

Early Pleistocene

PASSERIFORMES Anthus sp. Phylloscopus sibilatrix Carduelis cannabina Total

of the fossil birds

Collection numbers (NMNHS) Number ММ! and Skeletal elements of finds

6501 - coracoid dex. 1 1

1110 - tarsometatarsus sin. dist. 1 1

6502, 6503 - tarsometatarsus sin., 3 2

6504 - tarsometatarsus dex.

1109 - humerus sin. dist., 1124, 1125, 1130 - 8 3

humerus dex., 1126 - humerus sin., 1127 -

carpometacarpus dex., 1128, 1129 -

carpometacarpus sin.

1131, 1132 - synsacrum copora 5 2

vertebrorum, 1135, 1137 -

carpometacarpus dex., 1136 -

carpometacarpus sin.

1133 - humerus dex., 1134 - humerus sin. 2 1

1143 - humerus sin. 1 1

1111, 1113, 1115 - humerus dex. ргох., ща

1114, 3142 - humerus sin. prox., 1112 -

scapula sin. prox., 1116 - ulna dex. prox.,

1117 - apex praemaxillarae, 1138 -

tarsometatarsus sin. dist., 1139 -

tarsometatarsus dex. prox., 1140 - phalanx

prox. dig. majoris sin., 1141 -

carpometacarpus dex.

1118 - coracoid sin dist., 1119, 1120 - 5 2

carpometacarpus sin., 1121 -

carpometacarpus dex., 1122 -

carpometacarpus dex. dist.

6500 - humerus dex. prox. I

1108 - humerus sin. prox. 1 1

1145 - humerus dex., 1146 - 2 1

carpometacarpus sin.

1123 - humerus sin. dist. 1 1

1144 - tarsometatarsus dex. prox. iL 1

9747 - carpometacarpus dex. 1 1

9746 - humerus dex. 1 1

9745 - ulna sin. prox. 1 1 47 24

109

С. cannabina, No 9745: total length of the fragment - 13,0; width of proximal epiphysis - 3,0; thickness of proximal epiphysis - 2,0; width of the diaphysis in the middle - 1,3. The general appearance of the find indicates a small passerine bird, and more particularly а species of Fringillidae family. The genera Coccothraustes, Pyrrhula, Loxia and Pinicola are considerably larger, while all European species of г. Зетпиз are smaller in size. 5. pussilus (Pallas, 1811) has smaller dimensions and а relatively thinner diaphysis. Serinus canaria (Linnaeus, 1758) has rounder cotyla dorsalis. The ulna of the Fringilla species is more robust and bigger. They also have a longer cotyla dorsalis. Fig. 2. Some of the Early Pleistocene Morphologically the find is closer to г. avian fossils from the Cherdzhenitsa = Carduelis and resembles С. cannabina. С. Cave: a - Phylloscopus sibilatrix - Gpjoris (Linnaeus, 1758) Наз shorter humerus sin., No 9746; b - Carduelis 3 Е СОРИ ра ааа prom О 91 olecranon ulnae and relatively thicker (Photographs: Boris Andreev). diaphysis. C. carduelis (Linnaeus, 1758) has

more erected olecranon ulnae.

Anthus sp. (carpometacarpus sin.), No 9747: total length of the fragment - 10,1; length of spatium intermetacarpalis - 6,0; thickness of os metacarpalis majus in the middle - 1,1; thickness of distal epiphysis - 1,2.

гета ТИ 1 са

Paleoecological comments

The recent populations of Ph. sibilatrix in Bulgaria are migratory and inhabit tall and mature broadleaf and conifer forests (HARRISON, 1975; 1982). The breeding range is determined by the 15°C and 24°C July isoterms. The species is typical for the Fagus forests, but also lives in the mixed forests of Quercus, Carpinus, Castanea, Picea, Betula etc. (CRAMP, 1992). VOINSTVENSKIY (1960) suggests that it appeared in Southern Europe during the Holocene, simultaneously with the spreading of the decidous forests. The humerus dex., No 9746 is the earliest Etropean record of 2. Phylloscopus (TYRBERG, 1998).

C. cannabina is a resident and migratory species in Europe preferring openlands with scattered bushes, pastures, meadows, light riverine woods and forests edges (VOINSTVENSKIY, 1960; HARRISON, 1982). The recent Balkan population of С. cannabina is resident. The proximal ulna No 9745 (Fig. 2 - b) is the first Early Pleistocene record of the Common Linnet in Europe besides 5 uncertainly dated sites from France, Ireland, Italy, Spain and the United Kingdom (TyRBERG, 1998).

The find of a Pipit (Anthus sp.) has no important value for the indication of the type of habitat because of the fact that in Europe the g. Anthus includes species from open and treeless, as well as wood habitats (HARRISON, 1982).

110

As it is seen from the established bird species, both woodland and openland habitats were spread in the region of the Cherdzenitsa Cave. Besides the scanty composition, the avifauna confirms at least two of the habitats, determined by the fossil remains of micromammalian fauna for the Early Pleistocene (Popov, 1994; Popov & DELCHEV, 1997. As Popov (1990) concluded, the forest-steppe and steppe species dominated in that period of the Early Pleistocene in Karloukovo Karst Area.

Early Holocene avifauna

A total of 14 avian taxa were established (Table 1, Fig. 3) from the Trench Pr VI in the Cherdzhenitsa Cave, all of which were also referred to recent species. Thrushes and swallows are the most numerous among the finds. The established avian taxa indicate woodland, rocky, openland and aquatic habitats in the vicinity of the site.

Woodland species

Turdus merula Linnaeus, 1758 is a migratory and resident species from the Boreal and Temperate zone of Europe. It inhabits lowland and plane forests with developed undergrowth (HARRISON, 1982). The Blackbird is considered an ubiquist according to its nesting habitat (CRAMP, 1988). Turdus philomelos C. L. Brehm, 1831 is also a migratory and resident species, but it prefers woods with thick undergrowth (HARRISON, 1982), avoiding arid, heat, froze and snowy climate. The Song Thrush is found more often in the lowland forests of Fagus, Betula and Quercus (CRAMP, 1989).

Dendrocopos minor (Linnaeus, 1758), Sylvia atricapilla (Linnaeus, 1758), Pyrrhula pyrrhula (Linnaeus, 1758) indicate a broadleaf deciduous forest landscape. At present the Blackcap is a transmediterranean migratory species resident chiefly in the Western Mediterranean. A woodland species, preferring old mature forests with high undergrowth and forest-steppes (HARRISON, 1982). The breeding range of this species is limited at present by the 14°C and 30°C July isotherms. A strongly arboreal bird (CRAMP, 1988), D. minoris a resident species making irregular migrations within its range. It inhabits broadleaf and mixed forests, rarely coniferous chiefly in the planes up to 800 m а.з.1. (HARRISON, 1982). The Lesser Spotted Woodpecker tolerates high and low temperatures. Its distribution is connected with the presence of decaying dead trees, often in the forests of Quercus, Carpinus, Salix, Alnus and Populus (CRAMP, 1989). P. pyrrhulais а resident and migratory dendrophylous bird and prefers coniferous and mixed forests with thick undergrowths (HARRISON, 1982). The breeding range is limited within the 12°C and 30°C July isoterms. At present it is spread on the Balkans only in the tree belt of the mountains (CRAMP & PERRINS, 1994).

Дела

a О И

Fig. 3. Some of the Early Holocene avian fossils from the Cherdzhenitsa Cave: a - Pyrrhula pyrrhula - humerus dex., No 1145; b - Hirundo daurica - humerus dex., No 1124; c - Dendrocopos minor - tmt sin. dist., No 1110; d - Lanius collurio - humerus dex., No 1133; e - Turdus philomelos - carpometacarpus sin., No 1119; f - Hirundo rustica - tar- sometatarsus sin., No 6502; g - Carduelis cannabina - humerus sin. dist., No 1123; h - Hirundo daurica - carpometacarpus sin., No 1128 (Photographs: Boris Andreev).

Rocky habitats species

The presence of 3 (4) species of swallows (Hirundo daurica Linnaeus 1771, Hirundo rustica Linnaeus, 1758, Ptyonoprogne rupestris (Scopoli, 1769) and Riparia riparia Linnaeus, 1758) shows a relatively wormer climate, allowing Diptera to reach a good abundance. They could be an effective food resource for the swallows only when the density of their populations is higher. The present

112

geographical distribution of R. riparia is limited within the July isotherms of 10 - 12,7°C. Pt. rupestrisis is spread between Ше 20 and 21,6°C July isotherms, while the mean July temperature of 11,6°C limits the distribution of Н. rustica and that of 20°C limits the distribution of Я. daurica (EASTHAM, 1988).

Monticola saxatilis (Linnaeus, 1766) is another petrophylous species. At present М. saxatilis is a migratory species in Europe from the southern parts of the Temperate zone. It winters in the Subtropical and Tropical zones, and inhabits dry open mountain rocky slopes and gorges with scarce xerophilous vegetation (HARRISON, 1982; CRAMP, 1988).

Openland species

Openlands were also present in Early Holocene surroundings of the cave. Coturnix coturnix (Linnaeus, 1758), С. cannabina and Passer domesticus (Linnaeus, 1758) inhabit open field grassy terrains, while Lanius collurio Linneus, 1758 prefers open areas with scattered trees and shrubs (HARRISON, 1975). In Europe the common Quail is a resident and migratory species, whose distribution is limited by the 15°C July isotherm. It inhabits grassy terrains in planes with dry soil, meadows and semideserts (HARRISON, 1982) and prefers open hilly habitats without trees and shrubs (CRAMP & SIMMONS, 1980). In Europe Г. collurio 15 a migrator which inhabits openlands with dry soils and scattered thorny bushes and rare trees (HARRISON, 1982). It also nests in areas limited by the 16°C July isotherm and prefers sunny warm and dry habitats (CRAMP & PERRINS, 1993). (For С. cannabina see the comments above оп the Early Pleistocene records.).

At present P. domesticus is a resident species from Boreal to Subtropical zone closely connected with human settlements (HARRISON, 1982). It avoids closed large woodlands and openlands without bushes. The breeding range is limited northward by the 10°C July isoterm (CRAMP & PERRINS, 1994). VOLNSTVENSKIY (1960) considers P. domesticus as an ancient autochtonous species in the European steppes.

Popov (1994) has established the presence of warmer and more humid climate in the first half of the Holocene, resulting in wider distribution of forest elements among the small mammal fauna. Popov (in press) has also writtern about "... а forest expansion during the course of Holocene due to an increase in temperature and humidity..." in the vicinity of the Cherdzhenitsa Cave. According to РОРОУ (1990, in press) the climate in the region was dry between 10 000 and 8 300 B. P. and more humid about 6500 B.P. Hence the palaeornithological data from the Early Holocene indicates the presence of a forest or forest-steppe landscape.

Aquatic species

Cinclus cinclus (Linnaeus, 1758) 15 the only aquatic species, established in the cave deposits. It indicates the presence of a small river with stony bed and, eventually with (small) waterfalls. A chiefly resident species from the Boreal to

113

the Temperate zone, often making vertical migrations caused by the climatic variations. It is an indicator for the running oligotrophic water basins with stony and gravelly beds (HARRISON, 1982; CRAMP, 1988). The species' range is limited within the 10°C and 22°C July isoterm during the breeding season. Depends on the rock massives, niches and waterfalls.

Conclusions

The fossil avifauna of the Cherdzhenitsa Cave is of great importance because it provides additional data to our scanty knowledge of the appearance and distribution of recent bird species in the Early Pleistocene - Early Holocene. The finds of Carduelis cannabina and Phylloscopus sibilatrix mark the earliest appearance of these species in the European avifauna.

According to the habitat preferences of the species a presence of the mature mixed broadleaf forests with developed undergrowth, rocky habitats, mountain streams or rivers and open field steppe areas can be suggested. The woodland habitats dominated the forest-steppe landscape in the Early-Pleistocene. The finds from the Early Holocene also indicate a forest-steppe environment.

Acknowledgements

The author is very grateful to Dr V. Popov for handing in the paleorni- thological material for examination.

References

Вовм Z. 1994. Upper Pleistocene Birds. - In: Kozlowski, J.K.; H. Laville; В. Ginter (eds.) Temnata Cave. Excavations in Karlukovo Karst Area, Bulgaria, 1.2., Krakow, Jagellonian Univ. Press, 55-86.

Вову Z. 1999. Neogene and Quaternary birds (Aves) from Bulgaria. - National Museum of Natural History, Bulgarian Academy of Sciences, Sofia. D. Sci thesis. 243 + 243 p.

Cramp 5. (ed.) 1988. Handbook of the Birds of Europe, the Middle East and North Africa. The Bir ds of Western Palearctic, Vol. V. Tyrant Flycatchers to Thrushes. Oxford Univ. Press, 1-1079.

Cramp 5. (ей.) 1989. Handbook of the Birds of Europe, the Middle East and North Africa. The Birds of Western Palearctic, Vol. IV. Terns to Woodpeckers. Oxford Univ. Press, 1-960.

Cramp 5. (ed.) 1992. Handbook of the Birds of Europe, the Middle East and North Africa. The Birds of Western Palearctic, Vol. VI. Warblers. Oxford Univ. Press, 1-728.

Cramp 5., 8. М. Реккичв (ed.) 1993. Handbook of the Birds of Europe, the Middle East and North Africa. The Birds of Western Palearctic, Vol. УП. Flycatchers to Shrikes. Oxford Univ. Press, 1-586.

114

Cramp 8., 8. М. Pernins (ed.) 1994. Handbook of the Birds of Europe, the Middle East and North Africa. The Birds of Western Palearctic, Vol. УШ. Crows to Finches. Oxford Univ. Press, 1-915.

Cramp 8., К. Е. Г. Simmons (eds.) 1980. Handbook of the Birds of Europe, the Middle East and North Africa. The Birds.of Western Palearctic, Vol. П. Hawks to Bustards. Oxford Univ. Press, 1-695.

EASTHAM А. 1988. The season or the symbol: the evidence of swallows in the Palaeolithic of western Europe. - Archaeozoologia, 2 (1-2): 243-252.

Harrison С. О. J. 1975. A Field Guide to the Nests, Eggs and Nestlings of British and European Birds. London, Collin, 1-432.

HAkniIson С. J. О. 1982. An Atlas of the Birds of the Western Palearctic. Princeton Univ. Press, Princeton, New Jersey, 1-332.

Popov V. 1990. Quaternary small mammals (Mammalia: Insectivora, Lagomorpha, Rodentia) from the Western Balkan Range: morphology, palaeoecology, biostratigraphy. Autoref. Doct. Thesis, Insitute of Zoology - BAS, Sofia. 1-30.

Popov V. 1994. Quaternary small mammals from deposits in Temnata-Prohodna Cave system. - In: Kozlowski, J.K., H. Laville, B. Ginter (eds). Temnata Cave. Excavations in Karloukovo Karst Area, Bulgaria. 1 (2). Krakow, Jagellonian Univ. Press, 11-53.

Popov V. In press. The small mammals (Mammalia: Insectivora, Chiroptera, Lagomorpha, Rodentia) from Cave 16 (North Bulgaria) and the paleoenvironmental changes during the Late Pleistocene. - Temnata Cave. Excavations in Karloukovo Karst Area, Bulgaria, 1 (3). Krakow, Jagellonian Univ. Press.

Popoy V., Н. DELCHEV. 1997. Formation of the recent fauna. - In: Yordanova, M., О. Donchev (eds). Geography of Bulgaria. Physical Geography. Socio-Economic Geography. Sofia. Prof. Marin Drinov Academic Publ. House , 310-316.

Popov V., $. Gerasimov, М. MAninskA. 1994. Multivariate palaeoecological analysis of a Late Quaternary small mammal succession from North Bulgaria. - Historical Biology, 8: 261-274.

Туквекс Т. 1998. Pleistocene Birds of the Palearctic: A Catalogue. - Publ. of the Nuttall Ornithol. Club, No 27. Cambridge, Massachusetts. 1-720.

VOINSTVENSKIY M. 1960. The birds of the steppe zone of the European part of the USSR. - Kiev, Ukrainian SSR Acad. of Sci. Publ. House, 1-292.

Received on 22.12.1998

Author's address:

Dr Zlatozar Boev

National Museum of Natural History 1, Tsar Osvoboditel Blvd

1000 Sofia, Bulgaria

e-mail: nmnhzb@bgcict.acad.bg

115

Ранно-плейстоценсКа п ранно-холоценсКа авифауна от пещерата Чердженоца, Северозападна България

Златозар БОЕВ

(Резюме)

Събрани са 47 Костни останки om 24 екземпляра nmuuu, отнасящи се Към 16 реценшни бида. Находките са датирани бъз осноба на съпъшстбащаша фауна om Micromammalia. Оснобната част om Max произлиза от ранен холоцен (ранен - среден неолита, 10 000 - 6000 г.). Три Кости са датирани на ранен плейстоцен (1,2 - 1,0 млн. г.). Видобияш съетаб според биотопичната прибързаност на бидобете noka36a наличието през ранния холоцен 6 района на находищешо на смесени широколистани гори с подлес, скални местообитания, планинсКи потоци (peku) и omkpumu полсКи пзерени. В ранно-холоценсКия лесостепен ландшафт доминиращо значение имали 2opckume местообшшания. В ранния плейстоцен находките om птици също маркираш разпроспаранениепзо на горсКо-сштепен ландшафт.

Haxogkume на Сагдиейз cannabinau Phylloscopus sibilatrix бележат най-ранната пояба на me3u бидобе 6 абифауната на Ебропа (ранен плейстоцен). Нещо побече - находката на буКобия пебец е нац-раннаша находка на рода Phylloscopus 6 цяла TIlaaeapkmuka. С mo6a пещераша Чероженица придобива Ключобо значение за допълбане на оскъднаша информация за съетаба на ебропейската абифауна през ранния плейетоцен.

116

Historia naturalis bulgarica, 11, 2000: 117-125

New data on bats (Mammalia: Chiroptera) from the Eastern Rhodopes, Greece (Thrace, Evros)

Teodora IVANOVA

Introduction

The bat fauna of the Eastern Rhodopes Mts. has not been subject of a detailed study yet. A bat survey started in 1995 on the Bulgarian territory as part of the Program for Biodiversity Conservation of the Eastern Rhodopes. Additional studies in the adjacent regions of the Eastern Rhodopes in North Greece were necessary for a more exhaustive investigation.

Data on the bat fauna of Thrace (Greece) were mentioned in the articles of NIETHAMMER (1974), ILIloPOULOU-GEORGUDAKI (1983) and CrucI?TT! (1988). ADAMAKOPOULOS et al. (1995) reported a list of 10 bat species for the territory of the Дафа Forest Reserve (Evros).

The existing data were reviewed and new data for the distribution of 16 bat species were added: Rhinolophus ferrumequinum, R. hipposideros, R. euryale, R. mehelyt, Myotis myotis, М. blythiit, М. emarginatus, М. capaccinit, Plecotus austriacus, Pipistrellus pipistrellus, Р. nathusii, Hypsugo зауй, Eptesicus serotinus, Nyctalus noctula, №. leisleri, Miniopterus schreibersii. Two species (Н. за! and М. leislert) were recorded for the first time in the region of Evros. Four important roosts of large bat colonies were identified - the Cave of the Cyclops (v. Maronia), the cave near v. Coufovouno, the cave Bouba Lefkimis (v. Lefkimi) and the old mines in the Dadia Forest Reserve. New data concerning the species composition, colony size and human impact have been collected.

Material and methods

The studied territory is part of the Eastern Rhodopes Mts. situated between the state boundary with Bulgaria to the North, the valley of river Evros to the East, the Aegean Sea to the South, and the valley of river Kourou to the West (Fig. 1.). The localities where bats were recorded are described in Table 1.

ДР

MADZAROVO <

IVAILOVGRAD®

KRUMOVGRAD С)

Bjala reka

DIDIMOTICH COUFOVOUNOU “AS а 2

KOMOTINI е

as ЕШоип, л876 т 8 aN

0 238 4

А528 т „АМА 10 у

AEGEAN SEA

ALEXANDROUPOLI

Fig. 1. The study area with indications of the localities where bats were recorded 1-10 (A).

The study was carried out in the period of 16-30 July 1997 and was focused mainly in the region of the Dadia Forest Reserve. The roost survey is based on literature sources, checking of the potential roosts (natural caves, disused mine galleries, rocky blocks and massifs, buildings, etc.) and interviews collected from the local population. The species diversity was studied by visual observations, mist netting and trapping with "Tuttle-trap". The size of the bat colonies was estimated by direct counting or by use of photographs. For the assessment of the conservation value of a particular roost the criteria recommended by PALMEIRIM & RODRIGUES (1992) were used.

The information for every species is presented as follows: name of locality; date; T - single torpid specimens, MN - mist netted, lact. - lactating, ex. - unknown sex and age.

List of the species

From 28 species of bats inhabiting Greece on the territory under study in the Eastern Rhodopes 19 species were recorded (Table 2).

118

Talo iret List of the localities where bats were recorded (see Fig. 1)

No Locality

1

nursery colony ca. 100.

(ADAMAKOPOULOS et al., 1995).

caves near Provatonas river v. Provatonas Provatonas river v. Provatonas cave Kamila

v. Dadia

artificial galleries Saint Barbara v. Dadia

artificial galleries Tsoutourou

v. Dadia

Diavolorema river

10 km W from v.Dadia

Diavolorema river near v. Dadia

cave Bouba Lefkimis

v. Lefkim1 cave Coufovouno

v. Coufovouno, Didimoticho 10 Cave of the Cyclops v. Maronia, Komotini

Altitude т а.з41.

150

150

500

240

230

Type & Habitat

small caves and niches in volcanic rocks along the river; pine forest

small rocky gorge

horizontal volcanic cave, length 30 m; old guano layer, but no bats observed;mixed broadleaf forest

disused chrome mines:] - gallery: length 40 m with 2 entrances; II gallery: length: 5 m - used temporarily by bats; forest of

Pinus brutia

disused chrome mines: I - gallery: length 10 m; II-gallery: length: 20 m - nursery roost; Ш and IV small - temporary roosts; forest of Pinus brutia

mixed pine forest, A/nus along the river

open agricultural land

volcanic cave, length 25 m; nursery roost; open grass and shrub communities limestone cave, length 100 m; nursery roost; open grass and shrub communities; large horizontal limestone cave, length 2000 m; nursery roost; dwarf scrub patchy vegetation dominated by Quercus coccifera

Rhinolophus ferrumequinum (Schreber, 1774) New data: cave Kamila, 18.07.1997, T lex.; cave Coufovouno, 23.07.1997,

Literature data: cave Coufovouno, 3.08.1971 (NIETHAMMER, 1974), cave Avantos, у. Avas (ILIOPOULOU-GEORGUDAKI, 1983), Dadia Forest Reserve

Rhinolophus hipposideros (Bechstein, 1800) New data: art. gallery Tsoutourou III, 22.07.1997, lex. Literature data: Dadia Forest Reserve (ADAMAKOPOULOS et al., 1995).

ERhinolophus еигуайе Blasius, 1853

New data: art. gallery Tsoutourou II, 22.07.1997, ca. 10 ex.; cave Bouba Lefkimis, 24.07.1997, nursery colony са. 200 ех.

119

Шарена List of the bat species recorded оп the territory of the Eastern Rhodopes (Greece)

LOCALITY 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 SPECIES

К. ferrumequinum + +

В. hipposideros +

kk. euryale + +

В. mehelyt +

В. blasii

M. emarginatus + +

М. сарасати + 1 пя nF

М. mystacinus

М. myotts +

М. blythtt + + +

М. myotis/blythit + + + + Р. austriacus +

Р. pipistrellus + + +

Р. nathusit +

Р. Кал

И. savut +

К. serotinus + +

N. noctula + +

N. letslert +

М. schreibersti + + - +

- only literature data

Literature data: Provatonas, cave near у. Lefkimi, 28.07.1987, 10 ФФ, 1 С (CRUCITTI,L988); cave Avanhos, у. Ауаз (ILIOoPOULOU-GEORGUDAKI, 1983).

Rhinolophus mehelyi Matschie, 1901 New data: cave Coufovouno, 23.07.1997, nursery colony ca. 500. Literature data: cave Coufovouno, 3.08.1971 (NIETHAMMER, 1974).

Rhinolophus blasii Peters, 1866 Literature data; Dadia Forest Reserve (ADAMAKOPOULOS et al.,1995).

Myotis mystacinus (Kuhl, 1817) Literature data: у. Essimi (Alexanroupoli), building, 21.08.1984 (CrucITTI , 1988).

Myotis emarginatus (Geoffroy, 1806)

New data: caves near Provatonas river, 17.07.1997, 1 С, 1 9; cave Kamila, 24.07.1997, MN 1 ¥ lact.

120

Literature data: cave Avanhos, v. Avas (ILIOPOULOU-GEORGUDAKI, 1983); Provatonas, cave near v. Lefkimi, 28.07.1987 (CRUCITTI,1988).

Myotis capaccinii (Bonaparte, 1837)

New data: Diavolorema river near у. Dadia, 22.07.1997, MN 1 © juv.; art. gallery Tsoutourou II, 22.07.1997, nursery colony ca. 100; cave Coufovouno, 23.07.1997, nursery colony ca. 300; cave Bouba Lefkimis, 24.07.1997, nursery colony ca. 100.

Literature data: cave Coufovouno, 3.08.1971 (NIETHAMMER, 1974).

Myotis myotis (Borkhausen, 1797)

New data: cave near Provatonas river, 21. 07.1997, MN 1 С’; cave Bouba Lefkimis, 24.07.1997.

Literature data: Dadia Forest Reserve (ADAMAKOPOULOS et al., 1995).

Myotis blythii (Tomes, 1857)

New data: cave near Provatonas river, 21. 07.1997, MN 5 СС; art. gallery Saints Batibata 1. 19.07.1997, 2 oc. са. 10 ех.

Literature data: cave Coufovouno, 3.08.1971 (NIETHAMMER, 1974).

Myotis myotis/blythii

New data: art. gallery Tsoutourou П, 22.07.1997, nursery colony ca. 500; cave Coufovouno, 23.07.1997, nursery colony ca. 600; Cave of the Cyclops, 26.07.1997, nursery colony ca. 3000.

Plecotus austriacus (Fischer, 1829) New data: cave Kamila, 24.07.1997, ММ 1 С”. Literature data: Cave of the Cyclops (ILIoPOULOU-GEORGUDAKI, 1983).

Pipistrellus pipistrellus (Schreber, 1774)

New data: Provatonas river, 21.07.1997, MN 3 ОС’: Diavolorema river near У. Пада, 22.07.1997, MN 1 С; cave Kamila, 24.07.1997, MN 1 С.

Literature data: Dadia Forest Reserve (ADAMAKOPOULOS et al. 1995).

Pipistrellus nathusii (Keyserling & Blasius, 1839) New data: Diavolorema river, 19.07.1997, MN 1 С”.

Literature data: Dadia Forest Reserve (ADAMAKOPOULOS et al. 1995).

Pipistrellus kuhlii (Kuhl, 1817) Literature data: Dadia Forest Reserve (ADAMAKOPOULOS et al. 1995).

121

Hypsugo savii (Bonaparte, 1837)

New data: Provatonas river, 21. 07.1997, 4 ФФ juv., 2 ОС juv.; Diavolorema river near у. Рафа, 19.07.1997, 2 ФФ juv., 1 С juv.; cave Kamila, 24.07.1997, 6 ее MACH ко

Eptesicus serotinus (Schreber, 1774)

New data: Diavolorema river near у. Dadia, 19.07.1997, MN 1 О lact.; cave near Provatonas river, 21. 07.1997, MN 1 @ lact., nursery colony са. 20 in rocky feasure; cave Kamila, 24.07.1997, МК1 С.

Literature data: Dadia Forest Reserve (ADAMAKOPOULOS et al. 1995). |

Nyctalus noctula (Schreber, 1774) New data: Provatonas river, 21. 07.1997, ММ 2 СС. Literature data: Dadia Forest Reserve (ADAMAKOPOULOS et al. 1995)

Nyctalus leisleri (Kuhl, 1817) New data: Diavolorema river, 19.07.1997, ММ 1 СТ.

Miniopterus schreibersii (Kuhl, 1817)

New data: art. gallery Tsoutourou П, 22.07.1997, nursery colony ca. 50; cave Coufovouno, 23.07.1997, nursery colony ca. 3000-3500, cave Bouba Lefkimis, 24.07.1997, nursery colony ca. 200; Cave of the Cyclops, 26.07.1997, colony ca. 1500.

Literature data: cave Coufovouno, 3.08.1971 (МЕТНАММЕБВ, 1974).

Roosts important for the bat conservation

Cave Coufovounu

SPECIES Я NUMBER OF BATS

August 1971 July 1997

(NIETHAMMER, 1974) В. ferrumequinum 200 100 nursery В. mehelyi 400 500 nursery Myotis myotis/blythtt 800 600-800 nursery Myotis capaccinit 100 300 nursery Miniopterus schretbersti 2000 3000-3500 nursery

The cave is used as a nursery roost by 6 bat species. The number of bats remaind stable during the period 1971-1997.

The roost has no special conservation status. There is a stone quarry just in front of the cave which may cause problems in future if appropriate measures for the legal protection of the roost and its vicinity are not taken.

122

Cave of the Cyclops

SPECIES NUMBER OF BATS July 1997 Myotis myotis/blythii 3000-3500 nursery Miniopterus schreibersit 1500 nursery

The cave was visited on 26.07.1997. The visual observations confirm the presence of large colonies of two species (M. myotis/blythii, Miniopterus schreibersii). Additional studies are needed to estimate the species diversity.

The roost has no special conservation status.The cave is one of the main tourist objects in the area, There are a lot of "signs" for frequent human visits which cause a lot of disturbance to the bats. There are remains of prevoius attempts to close the entrance with a metal grill.

Conservation measures are needed as legal protection and limitation of the tourist visits. Closing the entrance with anything of the sort of grill is not recommended.

Cave Bouba Lefkimis

SPECIES NUMBER OF BATS July 1997 К. euryale | 250 nursery Myotis сарасати 150 nursery Miniopterus schretberstt 200 nursery

Additional studies are needed to estimate the species diversity. The cave is situated on the territory of the Dadia Forest Reserve and no additional conservation measures are needed.

Disused chrome mines - Dadia Forest Reserve

SPECIES "Tsoutourou" "Saint Barbara"

II gallery Ш gallery I gallery II gallery К. Aipposideros temporary №. euryale nursery ? Rhinolophus spp. ca. 10 temporary temporary temporary Myotis blythit temporary Myotis myotis/blythii ca.500, nursery temporary temporary М. capaccinit ca.100, nursery М. schreibersit ca.50, nursery

Five bat species were recorded in the galleries (3 of them forming nursery colonies).

The galleries are situated in the core area of the Dadia Forest Reserve and no additional conservation measures are needed, except for the prevention of demolition of the mine entrances.

123

Acknowledgements

Thanks are due to Antoaneta Gueorguieva (Bulgaria) and Covadonga Saez- Royuela (Spain) who took part in all the stages of the field research.

I am particularly grateful to Kostas Poirazidis (Dadia Project - WWF Greece), as well as to Kostas Pistolas and Petros Babakas (Dadia Forest Reserve) for the support and assistance in the fieldwork.

The research was supported by grant MU-MB-20/96 of the Bulgarian Ministry of Education and Science.

References

ADAMAKOPOULOS Т., 5. GATZOYANNIS, К. Porrazibis (eds). 1995. Study оп the assessment, the enhancement of the legal infrastructure and the management of the protected area in the forest of Dadia. SES Summary. Athens, June 1995. 48 p.

Скиситте Р. 1988. Chirotteri della Tracia е dell'isola di Samotracia. - Atti Soc. ital. Sci. nat. Museo civ. Stor. nat. Milano, 129 (1): 78-S4.

T1oPpouLou-GronGupaki J. 1988. A record of Ше Chiropterofauna of the Greek caves. - In: Int. Meeting on the show caves and thew problems. Athenes, 224-227.

NIETHAMMEK J. 1974. Zur Verbreitung und Taxonomie griechischer Saugetiere. - Bonn. 2001. Beitr., 25 (1-3): 28-55.

Рлеменим J.. Г. Ropuicues. 1992. Plano Nacional de Conservacao dos Morcegos Cavernicolas. Lisboa, SNPRCN. 165 p.

Received оп 25.11.1998

Author's address:

Teodora Ivanova

National Museum of Natural History 1, Tsar Osvoboditel Blvd

1000 Sofia, Bulgaria

e-mail: rabbits(@main.infotel.bg

124

Нови данни за прилепите (Mammalia: Chiroptera) на Източните Родопи, Гърция (ТраКия, Еброс)

Теодора ИВАНОВА (Резю ме)

През nepuoga 16-30 юли 1997 е пробедено проучване бърху прилепната фауна на Източни Родопи, Гърция (Тракия, Еброс) Като са използбани улоб с орнштодогични мрежи и проберка на избесони и потенциални убежища (пещери, галерии, постройки и gp.).

Предстабени са ноби данни за разпространениешо на 16 бида прилепи: Rhinolophus ferrumequinum, В. hipposideros, В. euryale, В. mehelyi, Myotis myotis, М. blythit, М. emarginatus, М. capaccinii, Plecotus austriacus, Pipistrellus pipistrellus, Р. nathusii, Hypsugo savii, Kptesicus serotinus, Nyctalus noctula, М. leisleri, Miniopterus schretbersii. Два Buga (ММ. savii и №. leisleri) ce съобщабат за пръв пъш за mepumopusama на пробинция Еброс. Описани ca 4 значими за опазбанешто на npuAenume убежища. Предетабени са ноби данни за бидобия състав и числеността на обитабащише ги Колонич, kakmo и за аншропогенношо бъздейстбие и природозащитния им статут.

125

Historia naturalis bulgarica, 11, 2000: 126

Книга за птичия сбяш на Pogonume Златозар БОЕВ

МИЧЕВ T., Ц. ПЕТРОВ 2000. Птиците на Pogonume, Бълг. съюз за залита на Pogonume, 1-122 + 16.

: В набвечерието на новия гнездови сезон любителите на птиците | T И Ц И ТЕ Mozam да се зарадват на новата Книга на gBamama наши изшъКкнати ™ на Ро ОПИтЕ | орнишодози - старшите научни сътрудници Таню Мичев и Цено

i

Петров. Макар и скромна по обем (само 122 cmp.) шази Книга е noumu максимално наситена с информация. ABmopume са използвали Всички Възможни средства - добре организиран шеКсш, допълнен с подробни показалци на българските и AamuHckume названия на птиците, Карии за разпространението на Видовете, цвешни илюстрации на нашия нац- добър худоЖжник-анималист Георги Пчеларов, подробни пзаблични данни мене Mea статуса на Видовете и изчерпателен списъК на литературата. Това е първата Книга, посветена на птичия свят на наште планини. В нея aBmopume са си поставили задачаша научно достоверно и пълно, но на популярен език да представяш фаунистичношто многообразие, ocobeHocmume В пребиваването 6 района и разпространенциешо, численостиа и биоплопичните предпочитания на Видовете. Книгата е илюстрирана с 200 цвешни и черно-бели рисунки на установените 6 района 293 Вида постоянни, прелетни, зимуващи и скитащи Видове птици. При бързия преглед се забелязват и няКоц пропусКи. Така например на с. 10 се посочва, че гръцката част om планинаша е с площ 3257 Кип”, а след 6 cmp. излиза, че MA се е увеличила с 6 km? ие станала 3263 km’. В цветпнаша kapma на Pogonume е представена само част om планината 6 България, auncBam дяловете t В Гърция, но пък е показана цялата ГорнопаракийсКа низина. Приложените 11 kapmu за разпространениешо на HAkou Видове не са достатъчно информашивни. Диаграмаша на с. 15 за разпределениешо на kamezopuume nmuuu не е изготвена В мащаб и представянето ц е безмислено. Hakou om

черно-белите илюстрации далеч надхвърляш с прецизносшша на израбошкаша си повечето оп цветните рисунКи В таблата. Впрочем сгрещен е и шехнияш брой. На с. 8 се отбелязва, че са 19, а me 6 същност са 34.

Въпреки me3u и HAkou други слабости, Книгата „Пииците на Родопите“ е постижение, Което заслужава да бъде привешствано. На фона на заливащата ни лавина от посредствена преводна природонаучна популярна лшпература, шази приятна Книжка е написана OM наши български Компетентшни специалисти и е предназначена за нашите читатели, интересуващи се om Живия свят на Родопа планина. В нея за първи пъш са събрани многобройните разпръснати 6 раздични източници публикувани, а също и непубликувани още най-нови сведения за птиците OM пази част om България. ВъпрекКи, че е замислена и създадена Като Книга за птиците на Родопите, mx Всъщност далеч излиза опа пези предели и дава разнообразни знания за орнишофауната и съсшоянцешо на нейната проученоста 6 страната Като цяло. Безспорно „Позицише на Родопите“ е ново и добро допълнение на Все още оскъдната ни КниЖжнина за типиците, MAXHOMO проучване и опазване.

126

Historia naturalis bulgarica, 11, 2000: 127-131

New chorological data on the Bulgarian higher flora

Dimitar DIMITROV, Vassil VUTOV

While studying in 1998 the flora of Northeast Bulgaria (in the vicinity of Provadia) and of Sofia region, 15 taxa of vascular plants were identified, so far unknown for these areas. A new species was found both in the floral regions of Strouma Valley and of Mt Strandzha. One taxon was reported for the Mesta Valley, collected in 1941. The herbaceous materials were stored in the Herbarium of the St Kliment Ohridski University of Sofia (50).

6500.26150. Polypogon monspeliensis (L.) Desf., NH-38; SC (DD,VV), 50- 99501. Fig. 1. No 4.

Northeast Bulgaria: along a small stream near the highway to Geosol Company, Provadia, 18.09. 1998. This hydrophyte has been so far known from the floral regions of the Black Sea Coast, Danubian Plain, Strouma Valley, Eastern Rhodopes, Thracian Lowland, Toundzha Hilly Country, and Mt Strandzha (KOJUHAROV, 1992).

2030.09325. Cleistogenes serotina (L.) Keng., NH-38; SC (DD,VV), 50-99502. Fig. 1. No 4.

Northeast Bulgaria: in cal- careous rocky places above the administrative building of Geosol Company, Provadia , 17.09.1998. This Pontic-Mediterranean е!е- ment has been so far known from the floral regions of the Danubian Plain, Forebalkan, Sofia, Znepole, Eastern Fig. 1. New sources for the floral regions of Rhodopes, Thracian Lowland,

Northeast Bulgaria, Sofia region, Strouma ие and Toundzha Hilly Country a WR (KosUHAROV, 1992).

127

6430.25790. Poa angustifolia L., GN-02; SV (1. Hristov), SO-99517. Fig. 1. No 2. Sofia region: in moist grassy places between Ravno Pole village and Elin Pelin town, 12.07.1998. This taxon has been so far known from the floral regions of the Balkan Range, Central and Eastern Rhodopes and Mt Slavyanka (Кол ндкоу, 1992).

6670.27020. Puccinellia convoluta Grsb., NH-38: SC (DD,VV), SO-99503. Fig. 1. No 4.

Northeast Bulgaria: in saline grassy places within and around the territory of Geosol Company - Provadia, 18.09.1998. This species has been so far known from the floral regions of the Black Sea Coast, Danubian Plain , Strouma Valley and Mt Strandzha (KoJUHAROV, 1992).

0400.02050. Amaranthus deflexus L., NG-65; SC (DD), SO-99519. Fig. 1. No 5.

Mt Strandzha: Kosti village, nearby the Forestry building, 8.06.1998. This adventive species has been so far known from the floral regions of the Danubian Plain and Thracian Lowland, Black Sea Coast, Sofia region, Strouma Valley, and Toundzha Hilly Country (ANDREEV, 1992).

0400.02080. Amaranthus hypochondriacus L., SC (DD,VV), 50-99520. Fig. 1. No 1.

Sofia region: in grassy places near the TV tower in the Borisova Garden, 19.08.1998. This American geo-element has been so far known from the floral regions of the Danubian Plain and Thraican Lowland (ANDREEV, 1992).

76760.32860. Spergularia marina (L.) Grsb., NH-38; SC (DD,VV), SO-99507. Fig. 1. No 4.

Northeast Bulgaria: on the territory in and around the salt pits of Geosol Company - Provadia, with blossoms and fruits, 18.09.1998. This halophyte has been so far known from the floral regions of the Black Sea Coast, Danubian Plain, Strouma Valley, Thracian Lowland and Toundzha Hilly Country (PETROVA, 1992).

4950.4710. Lunaria annua L. ssp. pachyrhiza (Borb.) Hay., GM-20, SV (B.Kitanov) 50-99521. Fig. 1. No 3.

Mesta Valley: on wintercrops in the Nevrokop Plain, with blossoms, 10.05.1941. This sub-Mediterranean element has been so far known from the flo- ral regions of Northeast Bulgaria, the Forebalkan, Balkan Range and Mt Vitosha, West Frontier Mts, Strouma Valley, Rila Mts, Mt Sredna Gora, and Western and Central Rhodopes (ANCIIEV, 1992).

3040. Epilobium obscurum Schrehb., SC (DD,VV), 50-99523. Fig. 1. № 1. Sofia region: in grassy places near the TV tower in the Borisova Garden, with blossoms, 19.08.1998. This hydrophyte has been so far known from the floral

128

regions of the Balkan Range and Mt Vitosha, Strouma Valley, Rila Mts, and Rhodopes (Амркеку, 1992).

3380.13930. Foeniculum wulgaris МШ., ЕМ-90; SC(DD), 50-99524 Fig. 1. No 3.

Strouma Valley: close to the town of Melnik, near the foothpath to Rozhen Monastery, with blossoms, 16.06.1998. According to Peev (1982), this Mediterranean element was known from the Strouma Valley. However, in 1992 the same author reported chorologically for this species only the Black Sea Coast and Thracian Lowland.

3680.15750. Goniolimon besserianum (Schult. ex Rehb.) Kusn., NH-38; SC(DD,VV), SO-99525 Fig. 1. No 4.

Northeast Bulgaria: in calcareous rocky places above the administrative build- ing of Geosol Company, Provadia, with blossoms, 17.09.1998. This Pontic species has been so far known from the Black Sea Coast (ANCHEV, 1992).

2880.11890. Ecbalium elaterium (L.) A. Richt., NH-38; SC (DD,VV), SO- 99510, SO-99527 Fig. 1. No 4.

Northeast Bulgaria: along the right bank of river Provadia after Geosol Company, Provadia; in the river bed and around Ше Ovech Fortress, with blossoms and fruits, 18.09.1998. This halophyte has been so far known from the floral regions of the Black Sea Coast, Strouma Valley and Thracian Lowland (ANDREEV, 1992).

0850.03930. Aster tripolium L., NH-38; SC (DD,VV), SO-99511, 99512. Fig. 1. No 4.

Northeast Bulgaria: arround the salt pits of Geosol Company, Provadia; along the right bank of river Provadia near the Company grounds, with blossoms, 17.09.1998. This halophyte has been so far known from the floral regions of the Black Sea Coast and Danubian Plain (Реку, 1992).

1560.06540. Carduus hamulosus Ehrh., FN-73, SC (DD,VV), 50-99518. iowa Ne; 1.

Sofia region: in grassy places westwards of Ivanyane village, Sofia region, with blossoms, 7.10.1998. This species has been so far known from Northeast Bulgaria (Рем, 1992).

1860.07560. Centaurea euxina Vel., NH-38; SC (DD,VV), SO-99514 Fig. 1. No 4.

Northeast Bulgaria: around calcareous rocks above the administrative build- ing of Geosol Company, Provadia, with blossoms, 17.09.1998. This Pontic element has been so far known from the Black Sea Coast floral region (PEEV, 1992).

1860.08020.1880. Centaurea rutifolia 8. et S. subsp. rutifolia, FN-73, SC (DD VV); 50-99515. Fig: 1. № 1. |

129

Sofia region: in grassy places westward from Ivanyane village , Sofia region, with blossoms, 7.10.1998. This species has been so far known from the floral regions of the Black Sea Coast and the Eastern Balkan Range (PEEV, 1992).

6310.25220. Picris echioides L., NH-38, SC (DD,VV), 50-99468. Fig. 1. No 4.

Northeast Bulgaria: in sandy places near Geosol Company, Provadia, with blos- soms and fruits, 18.09.1998. This Mediterranean element has been so far known from the floral regions of the Black Sea Coast and Thracian Lowland (PEEV, 1992).

3950.16780. Hieracium laevigatum Willd., FN-73, SC (DD,VV), SO-99516. Fig. 1. No 1.

Sofia region: in moist grassy places, west of Ivanyane village, Sofia region, with blossoms, 7.10.1998. This Boreal element has been so far known from the flo- ral region of the West and Central Balkan Range (PEEV, 1992).

References

ANCHEV М. 1992. Goniolimon Boiss. - In: Kojuharov 5. (Ed.). A Key to Bulgarian Vascular Plants. Sofia, Nauka 1 Izkustvo, 563.

ANbDkEEV М. 1992. Amaranthus L., Epilobiwm L. - In: Kojuharov 8. (Ed.). A Key to Bulgarian Vascular Plants. Sofia, Nauka 1 Izkustvo, 89-90, 533-537.

Колтнлкоу 8. (Ed.). 1992. A Key to Bulgarian Vascular Plants. Sofia, Nauka 1 Izkustvo. 788 р.

Реку О. 1992. Foeniculum МШ., Aster 1... Carduus L., Centaurea L., Picris L., Flieracium L. - In: Kozuharov S. (Ed.). A Key to Bulgarian Vascular Plants. Sofia, Nauka i Izkustvo, 124, 165-166, 167-169, 170-186, 195-207, 215-216.

РеткОУА А. 1992. Spergularia (Pers.) J. её С. Presl. - In: Kojuharov 5. (Ed.). A Key to Bulgarian Vascular Plants. Sofia, Nauka i Izkustvo, 324.

Received on 16.12.1998

Author's adclresses:

Dr Dimitar Dimitrov Department of Botany Faculty of Biology

8, Dragan Tsankov Blvd 1421 Sofia, Bulgaria

Dr Vassil Vutov

National Museum of Natural History 1, Tsar Osvoboditel Blvd

1000 Sofia, Bulgaria

130

Ho6u данни за хорологията на бисшата флора на България

Димишър ДИМИТРОВ, Васил ВУТОВ (Резю ме) Устанобени са находищата на 15 шаКсона бисши растения, неизбестани досега за расшишелно географския район на Себероизшочна България (оКолдностите на град Провадия) и СофийсКи район. Omkpum е по един ноб Bug за флорните райони на

СтрумсКа долина ч Странджа планина. Съобщабаме един ноб шаКсон за долината на р. Месша, ненамиран om 1941 година до настоящото изследбане.

131

Historia naturalis bulgarica, 11, 2000: 132

АлеКсандър Простоб (1926 - 2000)

Петър БЕРОН

На 31 марш 2000 г. 6 София почина дългогодишният и заслужил за няКолКо български музеи npenapamop Александър Андрееб Простоб. Роден В Бургас на 18 септември 1926 г. 6 pycko емигрантсКо семейство Простоб завършва мъжката гимназия 6 родния си град и go 1954 г. рабоши 6 ДобнорибарсКия съюз там. През 1954 г. постъпва Като npenapamop 6 Зоологическия институт при БАН, а при отделянето на Националния природонаучен музей през 1974 г. оглабяба npenapamopckama работилница 6 него. Официално и неофициално Сашо Простоб Винаги е бил признабан за глабен препарашор, и mo не само на Националния музей, а и прьб между npenapamopckama гилдия 6 странаша. Майстор - gepmMonAacmuk, инициатор на ноби технологии 6 пре- парирането, специалист по изгошбяне на guopamu, omAubku оп земнободни и блечуги, IIpocmo6 ще бъде запомнен Като учител на много от сега работещите Npenapamopu. През 1958 г. той специализира дермопластака 6 Унгарския национален музей, а през 1957 г. издаде почти единственото досега 6 България ръкободстбо за препариране на Жиботни. Той беше пърсен и от пробинциалниме музеи и отдаде много сили за изграждане на музейнише еКспозицич 6 Разград, Асенобград, Бургас и gp.

Добър специалист по nmuuume, Ал. Простоб е a6mop и на някои оп най- интересншпе студии 6 орншподогичната ни лишература (за синигерште 6 България, за птиците на Петричко и БургасКо и др.). След пенсионирането си през 1986 г. noumu go Края на Жибота си Простов остана на извънщатна работа 6 Музея, Като предабаше сбоя onum на по-младите си Колеги. Спомен за него ще бъдаш многобройните майсторски препарирани Животни 6 експозицията и 6 научните Колекцич на НИМ. Ал. Простоб беше Квбалифициран и интересен чобеК, а шаКиба хора са ценни.

Публикации на Ал. Простов

1955. Нови данни по орнитофауната на българсКошо черноморсКо КрайбреЖие. - Изб. Зоол. инст., 4-5: 451-460.

1957. По Въпроса за гнезденето на дебелоклюнаша рибарка Gelochelidon nilotica nilotica Gmelin 6 България. - Изб. Зоод. инсш., 6: 603-606.

1957. Препариране на Живошни. София, Народна просбеша, 210 с.

1960. Изследвания бърху cucmemamukama, биологията и стопанското значение на синчгерите 6 България. - Изб. Зоол. инсш., 9: 179-254.

1963. Принос Към изучабане opHumodayHama 6 Петричко (Югозападна България). - M136. Зоол. инет. муз., 13: 88-77.

1964. Изучаване на орнитофаунатла 6 Bypeacko. - Изб. Зоол. инст. муз., 15: 5-68.

1983 (IIpocmo6 A., Д. Смилоба). Орнитологичната Колекция на отдел "Природа" при Окръжна дирекция "Културно историческо наследство" - Бургас. - Орн. инф. 610A., 13-14: 14-30.

132

Historia naturalis bulgarica, 11, 2000: 133-138

Freshwater molluscs (Mollusca: Gastropoda and Bivalvia) from the Srebarna Lake, Northeastern Bulgaria

Angel ANGELOV

Introduction

The two large classes of the phylum Mollusca, Gastropoda and Bivalvia, are significant elements of the invertebrate fauna of the freshwater basins. However, no detailed investigations on their diversity in the Srebarna Lake have been car- ried out so far. Some data on the freshwater molluscs of Srebarna were present- ed by Овемзку (1946-1947) who reported the snails Lymnaea stagnalis, Radix auricularia, Planorbarius corneus and Viviparus viviparus, and the bivalve Unio tumidus from the lake.

The Srebarna Lake was designated as a Monument of World Cultural and Natural Heritage (1983), an UNESCO biosphere reserve (1977), a Ramsar site (1975) and an Important Bird Area (1990) (STOYNEVA & MICHEV, 1998). It is there- fore essential to increase our knowledge on all aspects of this group. The Molluscs of the two classes are presented there by numerous species. Some of them form populations with high density. They play an important role in the biological processes of the lake, e.g.:

1. Molluscs are consumers of higher water vegetation, microperiphyton, detri- tus and seston.

2. They are a significant step of food chains in the energy transmission from lower to higher levels.

3. Both as larvae (veligers of Dreissena polymorpha) and as juveniles (all the other species), molluscs are an essential element of the food basis of juvenile fish- es and of some aquatic birds.

4, All the bivalves and some gastropods filtrate water in the course of their feeding and breathing, and are a major factor for its ventilation.

5. The great variation of the shells in shape and in size can be used as an indi- cation for the hydrological changes in the lake.

133

Materials and methods

The present study is based on specimens collected by Dr V. Vasilev, Mr N. Mikhov and Mr M. Marinov (following my request and instructions) in the period of 1991- 1992. The molluscs were collected from various places in the lake: the benthos under the lake mirror, the surrounding reed beds and numerous smaller water bodies in it.

Results

The following 41 taxa (29 gastropods and 12 bivalves) of freshwater molluscs were recorded in the Srebarna Lake. For one of them, Pisidium pseudosphaerium Schlesch, this is the first record for the fauna of Bulgaria. The same 41 species have been published as a list by ANGELOV (1998a; 1998Ъ).

Class GASTROPODA Subclass PROSOBRANCHIA Order MESOGASTROPODA Family Viviparidae Viviparus contectus (Millet, 1813). General distribution: mainly East- European. In Srebarna: frequent. Viviparus acerosus (Bourguignat, 1862). General distribution: South- European, mainly middle and lower Danube. In Srebarna: frequent. Viviparus viviparus (Linnaeus, 1758). General distribution: European, mainly Central- and East-European. In Srebarna: reported by DRENSKY (1946-1947), not confirmed by the present study.

Family Valvatidae Valvata cristata (O. F. Mueller, 1774). General distribution: Palaearctic. In Srebarna: very rare. Valvata piscinalis (O. Е. Mueller, 1774). General distribution: Palaearctic. In Srebarna: relatively frequent.

Family Bithyniidae Bithynia tentaculata (Linnaeus, 1758). General distribution: Palaearctic, mainly European. In Srebarna: frequent.

Subclass E UTHYNEURA Order BASOMMATOPHORA Family Acroloxidae Acroloxus lacustris (Linnaeus, 1758). General distribution: Euro-Siberian. In Srebarna: very frequent.

134

Family Lymnaeidae

Lymnaea stagnalis (Linnaeus, 1758), including L. stagnalis f. minor Kobelt. General distribution: Holarctic. In Srebarna: frequent.

Stagnicola palustris (O. Е. Mueller, 1774). General distribution: Holarctic. In Srebarna: rare.

Stagnicola corvus (Gmelin, 1791). General distribution: Palaearctic. In Srebarna: very rare.

Galba truncatula (O. F. Mueller, 1774). General distribution: Holarctic. In Srebarna: relatively frequent in the shallow parts.

Radix auricularia (Linnaeus, 1758), including В. аитешата Г. lagotis (Schrank, 1803). General distribution: Palaearctic. In Srebarna: frequent.

Radix peregra (O. F. Mueller, 1774). General distribution: Palaearctic. In Srebarna: frequent.

Radix ovata (Draparnaud, 1801). General distribution: Palaearctic. In Srebarna: frequent.

Family Planorbidae

Planorbis planorbis (Linnaeus, 1758). General distribution: Holarctic, mainly European. In Srebarna: very frequent.

Planorbis carinatus О. Е. Mueller, 1774. General distribution: European. In Srebarna: very rare.

Anisus vortex (Linnaeus, 1758). General distribution: European. In Srebarna: ваще,

Anisus vorticulus (Troschel, 1834). General distribution: Central- and East- European. In Srebarna: rare.

Anisus septemgyratus (Rossmassler, 1835). General distribution: East- European. In Srebarna: rare.

Anisus leucostomus (Millet, 1813), General distribution: Palaearctic. In Srebarna: rare.

Anisus spirorbis (Linnaeus, 1758). General distribution: Palaearctic (mainly Kuropean and West-Asian). In Srebarna: rare.

Gyraulus albus (O. F. Mueller, 1774). General distribution: Holarctic. In 5геБагпа: very frequent to abundant.

Gyraulus laevis (Alder, 1838). General distribution: Holarctic. In Srebarna: very frequent.

Gyraulus crista (Linnaeus, 1758), including С. erista f. cristatus (Draparnaud, 1805) and С. crista f. nautileus (Linnaeus, 1758). General distribution: Holarctic, mainly European. In Srebarna: very frequent to abundant.

Hippeutis complanatus (Linnaeus, 1758). General distribution: Palaearctic, mainly West-European. In Srebarna: very rare.

Segmentina nitida (О. Е. Mueller, 1774). General distribution: Palaearctic. In Srebarna: relatively rare. .

135

Planorbarius corneus (Linnaeus, 1758). General distribution: European. In Srebarna: very frequent.

Family Physidae Physa fontinalis (Linnaeus, 1758). General distribution: Holarctic. In Srebarna: very rare. Physella acuta (Draparnaud, 1805). General distribution: European, mainly Mediterranean. In Srebarna: abundant.

Class BIVALVIA Order EULAMELLIBRANCHIATA Suborder SCHIZODONTA Family Unionidae

Unio pictorum (Linnaeus, 1758). General distribution: European, mainly Central - European. In Srebarna: only subfossil (probably extinct after 1960).

Unio tumidus Philipsson, 1788. General distribution: European. In Srebarna: only subfossil (probably extinct after 1960).

Unio crassus Retzius, 1783. General distribution: Central-European. In Srebarna: only subfossil (probably extinct after 1960).

Anodonta cygnaea (Linnaeus, 1758). General distribution: European. In Srebarna: only subfossil (probably extinct after 1960).

Anodonta anatina (Linnaeus, 1758). General distribution: European. In Srebarna: only subfossil (probably extinct after 1960).

Pseudanodonta complanata (Rossmassler, 1835). General distribution: North- European. In Srebarna: only subfossil (probably extinct after 1960).

Suborder HETERODONTA Family Dreissenidae Dreissena polymorpha (Pallas, 1771). General distribution: originally Ponto- Caspian, recently European. In S5rebarna: abundant in reed beds,

Family Sphaeriidae

Sphaerium corneum (Linnaeus, 1758). General distribution: Palaearctic. In Srebarna: only subfossil (probably extinct after 1960).

Musculium lacustre(O. Е. Mueller, 1774). General distribution: Palaearctic. In Srebarna: rare.

Pisidium pseudosphaerium Schlesch, 1947. General distribution: Euro- Siberian. In Srebarna: rare.

Pisidium casertanum (Poli, 1791). General distribution: Palaearctic. In Srebarna: very frequent.

136

Pisidium personatum Malm, 1855. General distribution: Euro-Siberian. In Srebarna: frequent.

Discussion

As seen from the above-presented list, the mollusc fauna of the Srebarna Lake is very rich. However, it is possible that there are more taxa in the lake and that the recorded 41 species are about 90-95% of the molluscs occurring in it.

The species composition of the freshwater molluscs in the Srebarna Lake includes exclusively mesoecological species, which are typical for stagnant waters (lakes, large marshes, shallow waters along river banks, etc.).

The previous studies on the mollusc fauna of the large freshwater lakes in Bulgaria included the investigations made by PETERBOK (1941) on the Varna Lake (11 freshwater mollusc species) and on the Gebedzhe Lake (9 species) before their connection with the Black Sea and the subsequent transformation into basins with high salinity, as well as by ANGELOV (1956) on the former Rabisha Lake (17 species). In comparison to those lakes, Srebarna has the richest species composi- tion of molluses. Its 41 mollusc species represent about 75% of all the species recorded in stagnant freshwaters in Bulgaria. One of the possible reasons for the exclusive diversity of molluscs in Srebarna is the presence of abundant avian pop- ulations in the reserve. There are many observations that eggs, juveniles and adult molluscs become fastened on the legs or feathers of birds. This might be at least one of the mechanisms for the colonization of Srebarna by many mollusc species.

As a whole, the species recorded in the lake have mostly wide geographical range: 8 Holarctic, 15 Palaearctic, 3 Euro-Siberian and 14 European species. The only exception is Dreissena polymorpha, a species of Ponto-Caspian origin which has recently expanded its geographical range and is now widespread in Europe.

The list of molluscs in Srebarna includes 12 bivalve species. However, none of the 6 species of the family Unionidae has been recorded as extant in the course of the present study; they were found and identified on the basis of subfossil whole shells or fragments only. The species of this family are very sensitive to the oxygen content. The most probable reason for the extinction of the living union- ids from Srebarna is the dyke-building in 1948-1949 which interrupted the con- nection between the lake and the Danube. The changes in the lake ecosystem dur- ing the next decade resulted into the formation of thick detritus sediments (STOYNEVA & MICHEV, 1998) and, subsequently, to the destruction of the typical benthic communities.

In conclusion, owing to its exclusive diversity of freshwater molluscs, the Srebarna Lake is a unique limnic basin for this country. Its value is additionally increased in the light of the general impoverishment of the freshwater fauna of Bulgaria resulting from the pollution of the surface waters, the transformation of

137

wetlands into arable lands and the overexploatation of large natural springs. Therefore, the Srebarna Lake is an invaluable natural reservoir producing mol- luscs which can eventually be introduced into other basins where the conditions are improving or in the numerous lowland dams in Bulgaria where the sponta- neous colonization of molluscs takes many years.

References

ANGELOv А. 1956. Hydrological and hydrobiological studies on the Rabisha Lake. - Annuaire Univ. Sofia, Sci. nat., 1, 49: 954-965. (In Bulgarian).

ANGELOV A. 1998a. Aquatic gastropods. - In: Michev T. (ed.). Biodiversity of the Srebarna Biosphere Reserve. Checklist and bibliography. Sofia, Context, Pensoft, 63.

ANGELOV A. 1998b. Class Bivalvia. - In: Michev T. (ed.). Biodiversity of the Srebarna Biosphere Reserve. Checklist and bibliography. Sofia, Context, Pensoft, 64.

DRENSKY P. 1946-1947. Species composition and distribution of freshwater molluscs in Bulgaria. - Annuaire Univ. Sofia, Sci. nat., Kniga 1, 43: 33-54. (In Bulgarian).

Ретеккок J. 1941. Posttertiaria nonmarina Mollusca bulgarica. - Vestn. Kral. Ces. Spol. Nauk, Trida Matemat.-prirodoved., 1941: 1-39.

STOYNEVA M., T. МСНЕУ. 1998. Srebarna: general characteristics and brief history. - In: Michev T. (ed.). Biodiversity of the Srebarna Biosphere Reserve. Checklist and bibliog- raphy. Sofia, Context, Pensoft, 1-7.

Received on 20.1.1999

Author's address: Angel Angelov

36, Rodopi Street 1202 Sofia, Bulgaria

СладКободни Mekomeau (Mollusca: Gastropoda и Bivalvia) om езерото Сребърна

Ангел АНГЕЛОВ

(Резю ме)

През nepuoga 1991-1992 6 езерошо Сребърна (Североизточна България) бяха устанобени 41 паКсона сладководни mekomeau (29 охлюва и 12 миди), Което го определя Като сладкободнията басейн с най>-голямо разнообразие на мекотели 6 България. Тоба разнообразие представлява 75% om 6bugobeme, съобщени за стоящите боди 6 страната. Pisidium pseudosphacricum Schlesch се публикува за първи път за фауната на България. Шестте бида om сем. Unionidae са съобщабвани само бъз основа на субфосилни черупКи. Тяхното измиране се обяснява с разрушаването на беншосните съобщества след прекъсбането на бръзката между езерото и река Дунав.

138

Historia naturalis bulgarica, 11, 2000: 139-145

Red list and threat status of Bulgarian macromycetes

Melania GYOSHEVA, Violeta FAKIROVA, Cvetomir DENCHEV

The present article is a preliminary checklist of the Bulgarian threatened macromycetes. |

Research on Bulgarian macromycetes dates back from the early twentieth century. The first significant mycological contributions are those of BURZAKOV (1926, 1928, etc.). The beginning of mycoecological investigations in Bulgaria can be traced to HINKOVA's book "Die hoheren Pilze des Witoscha-Gebirges" (HINKOVA, 1954). A bibliography of the contributions of Bulgarian and foreign mycologists to the knowledge of Bulgarian threatened macromycetes is supplied below (Appendix).

The protection of fungi in Bulgaria has been carried out for a short time compared with that of wild plants and animals, and measures for fungi protection are still insufficient (DRUMEVA-DIMCHEVA & GYOSHEVA-BOGOEVA, 1998). The creation of "A national programme for monitoring of threatened fungi" is expected soon, as well as preparation of legislative measures for protection. The threat of human impact and the rarity of some species highlight the need for this investigation.

The fungi have not been included-in the Bulgarian Red Data Book (VELCHEV, 1984). The aim of the present paper is to propose a preliminary Red List of threatened macromycetes in Bulgaria, together with their threat status, as a step towards a Red Data Book of Bulgarian fungi. In the proposed list, 19 ascomycetes and 106 basidiomycetes are enumerated in alphabetical order (Table 1). The evaluation of the macromycetes as threatened species is based on both published and original data relating to rare and vulnerable Bulgarian fungi.

The threat categories (TC) and their abbreviations in Table 1 are in accordance with IUCN Red Data Book Categories (WALTER & GILLETT, 1998): Е - endangered, V - vulnerable, R - rare, I - indeterminate (taxa known to be endangered, vulnerable, or rare but where there is not enough information to say which of the three categories is appropriate). The distribution of the fungi follows the map of floristic regions of Bulgaria (JORDANOvV, 1966). The following numbers are used throughout for the floristic regions: (1) Black Sea coast, (2) Northeastern Bulgaria, (3) Danubian Plain, (4) Forebalkan, (5) Balkan Range, (6) Sofia region,

139

«9 ти : ге 42 Se aa

Fig. 1. Map of floristic regions of Bulgaria

(7) Znepole region, (8) Vitosha Mt., (9) West Frontier Mts., (10) Valley of Strouma River, (11) Belasitsa Mt., (12) Slavyanka Mt., (13) Valley of Mesta River, (14) Pirin Mts., (15) Rila Mts., (16) Sredna Gora Mts., (17) Rhodope Mts., (18) Thracian

Lowland, (19) Toundzha Hilly Country, (20) Strandzha Mt. (Fig. 1).

Table 1 Checklist of the Bulgarian threatened macromycetes No Taxa Distribution TC Ascomycetes 1 3 Choiromyces macandriformis Vittad. 8, 15 R 2 WDiscina perlata (Ег.) Fr. 5, 8 R 3 = Disciotis venosa (Pers. : Fr.) Boud. Phy Uy Shy 19 R 4 Klaphomyces granulatus Fr. ЩО В 5 Geoglossum glutinosum Pers. : Fr. 16 R 6 Gyromitra gigas (Krombh.) Cooke 58. 16 Е 7 Геона lubrica(Scop.) Pers. 8 R 8 Mitrula paludosa Fr. 15 R 9 Morchella conica Pers. 1, 8, 15, 17 У 10 М. elataFr. 8, 15, 17 У 11 Ошдеа alutacea(Pers.) Мазвее 3 R 12 (). onotica (Pers.) Fuckel 1, 8, 14, 17 R 13 Sarcosphaera coronaria (Jacq.) J. Schrot. (lel У 14 Spathularia flavida Pers. : Fr. 8, 14, 15, 17 R 15 Tuber aestivum Vittad. 10 I 16 7. puberulum Berk. & Broome 17 I

140

17 18 19

20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63

Urnula craterium (Schwein. : Fr.) Fr. Verpa bohemica (Krombh.) J. Schrot. У. согиса (О.Е. Mull. : Fr.) Swartz

Basidiomycetes

Agaricus abruptibulbus Peck

A. altipes (F.H. Moller) F.H. Moller A. bohusiti Bon

А. macrosporus (F.H. Moller & Schaeff.) F.H. Moller

А. phacolepidotus (Е.Н. Moller) Е.Н. Moller А. squamutlifer (F.H. Moller) Е.Н. Moller

Albatrellus cristatus (Schaeff. : Fr.) Kotl. & Pouzar

А. pes-caprae (Pers. : Fr.) Pouzar Amanita battarrae Boud.

A. caesarea (Scop. : Fr.) Pers.

А. ovoidea (Bull. : Fr.) Link

А. strobiliformis (Paulet ex Vittad.) Bertill. A. vittadinti (Moretti) Vittad.

Armillaria rickenti Bohus

Boletus appendiculatus Schaeff.

В. gabretae Pilat

В. lupinus Fr.

В. pulverulentus Opat.

В. radicans Pers. : Fr.

В. regius Krombh.

В. rhodopurpureus Smotl.

В. rhodoxanthus (Krombh.) Kallenb.

В. rubinus W.G. 8m.

B. satanas Lenz

В. torosus Fr.

Bovista graveolens Schwalb

Calocybe tonides (Bull. : Fr.) Donk

С. onychina (Fr.) Donk

Cantharellus friesii Quél.

Catathelasma imperiale (Quél.) Singer Clathrus archeri (Berk.) Dring

С. ruber Pers. : Pers.

Clavariadelphus ligula (Schaeff. : Fr.) Donk С. pistillaris (Г. : Fr.) Donk

С. truncatus (Quél.) Donk

Clitopilus giovanellae (Bres.) Singer Coltricia cinnamomea (Jacq. : Gray) Murr. Cortinarius bulliardii (Pers. : Fr.) Fr.

С. praestans (Cord.) Gill.

С. violaceus (Г. : Fr.) Gray

Creolophus cirrhatus (Pers. : Fr.) P. Karst. Crinipellis mauretanicus Maire

Cyathus stercoreus (Schwein.) De Toni Klasmomyces mattirolianus Cavara

2 8, 15, 16 6, 8, 17

1, 8, 16, 20 20

18

5

18

1) 7,418

14, 15

17

5, 14

1, 5, 7, 8, 15, 16, 17 7

iy pile Ва,

2118. 15316517 17

9, 10

17

TMG №

8, 16

8

1, 2, 5, 8, 15-17, 20 18

12

15

ам

ева ЕЕ ааа

141

- Ne

SS es eS за He ©

с си

87

89 90

93 94 95 96 Oil 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 11] 112

142

Kndoptychum agaricoides Czern. Flammulaster muricatus (Fr.) Watling

Fomitopsts rosea (Alb. & Schwein. : Fr.) P. Karst.

Gastrosporium simplex Mattir.

Geastrum quadrifidum Pers. : Pers.

(г. triplex Jungh.

Gomphidius roseus (Fr.) Fr.

Gomphus clavatus (Pers. : Fr.) Gray

Grifola frondosa (Dicks. : Fr.) Gray

(г. wnbellata (Pers. : Fr.) РИА

Gyrodon lividus (Bull. : Fr.) Засс.

Hericium coralloides (Scop. : Fr.) Gray

Н. erinaceum (Bull. : Fr.) Pers.

Hydnellum suaveolens (Scop. : Fr.) P. Karst. Hygrocybe coccinea (Schaeff. : Fr.) P. Kumm. HT. punicea (Fr. : Fr.) Р. Kumm. Hygrophoropsis тогдапи (Peck) Н.Е. Bigelow Hygrophorus arbustivus (Fr.) Fr.

Н. russula (Schaeff. : Fr.) Qu |. Hymenogaster verrucosus Buchholz Hypholoma udum (Pers. : Fr.) Kuhner Kavinia himantia (Schwein. : Fr.) J. Erikss. Lactarius acerrimus Britzelm.

L. bresadolianus Singer

Г. spinosulus Quél.

Leccinum диегетит Pilat

Lentinellus omphalodes (Ег.) P. Karst.

Г. ursinus (Fr.) Kuhner

Lenzites warniert Durieu & Mont. Leucoagaricus macrorhizus Госа. ex Hora Г. wichanskyi(Pilat) Singer

Leucopaxillus compactus (Fr.) Neuhoff

Г. gentianeus (бий!) Kotl.

Г. paradoxus (Costantin & Dufour) Boursier Limacella glioderma (Fr.) Maire

Macrotyphula fistulosa (Holmsk. : Fr.) КН. Petersen Melanogaster variegatus (Vittad.) Tul. & С. Tul.

Meripilus giganteus (Pers. : Fr.) P. Karst. Mutinus caninus (Huds. : Pers.) Fr. Mycenastrum coriumn (Guers.) Desv. Myrtostoma coliforme (With. : Pers.) Corda

Omphaliaster asterosporus (J.E. Lange) Lamoure

Phallus hadriani Vent. : Pers.

Phylloporus pelletiert (Гсу.) Quel. Phyllotopsix nidulans (Pers. : Fr.) Singer Pisolithus arhizos (Scop. : Pers.) S. Rauschert Porphyrellus porphyrosporus (Ег.) J.-E.Gilbert Pulveroboletus gentilis (Quél.) Singer

р. lignicola (Kallenb.) Pilat

SW ер поле

ети

ala ЗЛО ШЕ ли

зе. па

Ва И. М

10

aii

ый, 8115, 16; 17 18

8, 15

17

7, 19, 20

15, 17

8

16, 19

У

5, 15

1

18

18

10, 17

О: пе

5, 6, 15

1, 8, 15

5, 8, 15, 16, 17

7, 16, 20

Patsy 158 1, 8, 15, 16, 17 10, 16, 18

5

1 1, 5, 15, 16, 18, 20 5

8

илл ана -аА-ЗА-А-аан-+иаА с наясно

113 Rozites caperatus (Pers. : Fr.) P. Karst. al Ще iL? У 114 Sparassts crispa (Wulfen) Fr. 17 E 115 Strobilomyces strobilaceus (Scop. : Fr.) Berk. 5, 8, 14, 15, 17 R 116 Suillus sibiricus Singer 14, 15 У 117 Tremiscus helvelloides (ОС. : Pers.) Donk 14, 15 R 118 Trichaster melanocephalum Czern. 5, 14, 15, 16, 18 E 119 Tricholoma acerbum (Bull. : Fr.) Quél. oe Ds Mo, Ша ПЯ R 120 7. colossus (Fr.) Quél. 5, ial Пи Е 121 7. pessundatum (Fr. : Fr.) Quél. 8, 17 R 122 Tulostoma brumale Pers. : Pers. 15. 9. LO), 1% № 128 7. fimbriatum Fr. 10, 18 № 124 Xerocomus armeniacus (Quél.) Quél. иа Ше I 125 X. parasiticus (Bull. : Fr.) Quél. 1 E

Appendix Bibliography of the contributions to the Bulgarian threatened macromycetes

ALEKSANDROV В. 1968. Izv. Bot. Inst. (Sofia), 18: 157-166. (In Bulgarian).

ALEKSANDROV В. 1969. Izv. Bot. Inst. (Sofia), 19: 211-216. (In Bulgarian).

BuURZAKOV В. 1926. Ann. Sofia Univ. "St. Kliment Ohridski", Fiz. & Math. Fac., 22 (3): 57-89. (In Bulgarian).

Викхлкоу В. 1928. Ann. Sofia Univ. "St. Kliment Ohridski", Fiz. & Math. Fac., 24 (2-3): 1-18. (In Bulgarian).

Вокилкоу В. 1930. Ann. Sofia Univ. "St. Kliment Ohridski", Fiz. & Math. Fac., 26 (3): 1-4. (In Bulgarian).

Викхлкоу В. 1931. Izv. Bulg. Bot. Druzhestvo, 4: 44-47. (In Bulgarian).

BukZAKOV В. 1933. Ann. Sofia Univ. "St. Kliment Ohridski", Fiz. & Math. Fac., 29 (3): 49-92. (In Bulgarian).

CHALUKOV V. 1978. Fitologiya, 9: 70-72. (In Bulgarian).

CHALUKOV У. 1982. Fitologiya, 19: 83-84. (In Bulgarian).

П1МСНЕМА М., М. Суовнема, Р. Меноу. 1992. Fitologiya, 42: 84-87. (In Bulgarian).

DORFELT Н., Е. Мизсн. 1987. Fedd. Repert., 98 (7-8): 419-431.

Окимема М., С. STroicHev. 1980. Fitologiya, 15: 62-69. (In Bulgarian).

ПкоМЕУЛ-ОтмСНЕУА M., М. СуознвЕуд-ВОСОЕУА. 1998. - In: Meine С. (ed.). Bulgaria's Biological Diversity: Conservation Status and Needs Assessment. Biodiversity Support Program, Washington, D.C., 1-24.

FAKIROVA У. 1970. Izv. Bot. Inst. (Sofia), 20: 237 р. (In Bulgarian).

GYOSHEVA M. 1991. Fitologiya 39: 78-81. (In Bulgarian).

GYOSHEVA M. 1994. Ann. Sofia Univ. "St. Kliment Ohridski", Biol. Fac., 85 (2): 179-188.

GYOSHEVA M. 1997a. Bocconea, 5 (2): 873-876.

СУОЗНЕМА М. 1997b. Phytol. Balcan., 3 (1): 133-138.

СУОБНЕУА M., М. DimcueEva. 1991. Fitologiya, 41: 66-69. (In Bulgarian).

СУОБНЕУА M., С. Gussrv 1998. - In: Stoikov Н. (Ed.). Proc. Sci. Papers Jubilee Sci. Conf. with Int. Participation "70'" Ann. For. Res. Inst.", 6-7 Oct 1998, Sofia, Vol. 2. Sofia, Iris, 259- 265. (In Bulgarian).

GYOSHEVA M., P. VASILEV. 1994. Ann. Sofia Univ. ''St. Kliment Ohridski", Biol. Fac., 86 (2): 73-90.

143

Hinkova T. 1954. Die hoheren Pilze des Witoscha-Gebirges. Sofia, Publ. House Bulg. Acad. Sci., 296 pp. (In Bulgarian).

HiInKovA Т. 1955. Izv. Bot. Inst. (Sofia), 4: 323-351. (In Bulgarian).

Hinkova Т. 1958. Izv. Bot. Inst. (Sofia), 6: 411-430. (In Bulgarian).

Hinkova Т. 1961. Izv. Bot. Inst. (Sofia), 8: 251-259. (In Bulgarian).

Hinkova Т. 1962. Izv. Bot. Inst. (Sofia), 9: 91-99. (In Bulgarian).

Hinkova Т. 1965. Ann. Sofia Univ. "St. Kliment Ohridski', Biol. Кас., 58 (2): 95-105. (In Bulgarian).

Hinkova T., В. ALEKSANDROV. 1971. Izv. Bot. Inst. (Sofia), 21: 225-229. (In Bulgarian).

Hinkova Т., М. Окимвул. 1978. Fitologiya, 10: 71-85. (In Bulgarian).

HInNkova T., У. FAKIROVA. 1970. Izv. Bot. Inst. (Sofia), 20: 165-183. (In Bulgarian).

HInkova T., С. STOICHEV. 1983. Fitologiya, 23: 70-72. (In Bulgarian).

Hinkova Т., С. StoicHev, М. DkuMEVA, У. CHALUKOV. 1979. Fitologiya, 12: 70-80. (In Bulgarian).

Кика J. 1926. Acta bot. Bohemica, 4-5: 28-41.

KREISEL H. 1959. Feddes Repert., 62 (1): 34-43.

Китнлм J., Е. КоттАВА. 1981. Sborn. Nar. Mus. у Praze, Rada В, Piir. Vedy, 37 (2): 77-136.

KuTHAN J., Е. KOTLABA. 1988. Sborn. Nar. Mus. у Praze, Rada В, РНг. Vedy, 44 (3-4): 137-243.

Miov, Р. 1994. Fitologiya, 47: 78-83.

Rossnev В., С. STOICHEV. 1985. Gorskostop. Nauka, 22 (5): 45-50. (In Bulgarian).

5то нем С. 1979. Nauchni Trudove VSI "V. Kolarov", Plovdiv, 25 (1): 189-191. (In Bulgarian).

STOICHEV С. 1982. Fitologiya, 21: 43-50. (In Bulgarian).

SToicHEV С. 1995. Higher Inst. Agric.-Plovdiv, Jubilee Sci. Session, October, 1995, 4 (1): 229-232. (In Bulgarian).

SroicHev G., Н. ANASTAsOv. 1988. Nauchni Trudove VSI "У. Kolarov", Plovdiv, 33 (4): 95-99. (In Bulgarian).

STOICHEV G., М. Опмснеул. 1982. Fitologiya, 20: 68-73. (In Bulgarian).

STOICHEYV G., М. П1мспеул. 1984. Fitologiya, 24: 68-72. (In Bulgarian).

STOICHEV @., М. DImcubva. 1987a. Fitologiya, 33: 67-69. (In Bulgarian).

ЗТОКНЕМ G., М. Dimcrbva. 1987b. - In: Kuzmanov В. (Ed.), Proc. 4 Natl. Conf. - Botany, 1987, Sofia, 1: 216-219. (In Bulgarian).

б5токнеу G., М. Опмспвул. 1988. Nauchni Trudove VSI "У. Kolarov", Plovdiv, 33 (4): 89-93. (In Bulgarian).

SToOICHEV С., $. STEFANOV. 1983. Fitologiya, 22: 93-95. (In Bulgarian).

VANEV 5., О. REID. 1986. Fitologiya, 31: 63-70.

References

Вивхлкоу В. 1926. Beitrag zur Pilzenflora in Bulgarien. - Ann. Sofia Univ. "St. Kliment Ohridski", Fiz. & Math. Fac., 22 (3): 57-89. (In Bulgarian).

Викхлком В. 1928. Beitrag zur Erforschung der Pilzflora Bulgariens. - Ann. Sofia Univ. "St. Kliment Ohridski", Fiz. & Math. Fac., 24 (2-3): 1-18. (In Bulgarian).

DRUMEVA-DIMCHEVA M., М. СуОБНЕУД-ВОСОЕУА. 1998. The macromycetes of Bulgaria. - In: Meine C. (ed.). Bulgaria's biological diversity: conservation status and needs assessment. Washington D.C., Biodiversity Support Program, 1-24.

HINKOVA Т. 1954. Die hoheren Pilze des Witoscha-Gebirges. Sofia, Publ. House Bulg. Acad. Sci. 296 p. (In Bulgarian).

JOKDANOV О. (Ed.) 1966. Flora Reipublicae Popularis Bulgaricae. Vol. 3. Sofia, Publ. House Bulg. Acad. Sci. 637 p. (In Bulgarian).

144

Увъснем У. (Ed.) 1984. Red Data Book of the People's Republic of Bulgaria. Vol. 1. Plants. Sofia, Publ. House Bulg. Acad. Sci. 446 p. (In Bulgarian).

Watrer S., Н. Силетг. (Eds.) 1998. 1997 IUCN Red List of Threatened Plants. The World Conservation Monitoring Centre. IUCN - Gland & Cambridge. The World Conservation Union. LXIV, 862 p.

Received on 91.0. 1999

Author's addresses:

Melania Gyosheva

Violeta Fakirova

Cvetomir Denchev

Institute of Botany

23, Acad. С. Bonchev Str.

1113 Sofia, Bulgaria

e-mails: gyosheva@iph.bio.bas.bg denchev@iph.bio.bas.bg

Червен cnucbk и статус на застрашеност на българските макромицети

Мелания ГЬОШЕВА, Виолета ФАКИРОВА, Цветомир ДЕНЧЕВ

(Резю ме)

В cmamusma се предлага Червен списък на застрашенише makpomuuemu 6 България, ВКлючително шехния статус на застрашеност. Работата се разглежда Като cmpnka Към написбането на Чербена Книга на гъбише 6 България. Използваните Категории са 6 съотбешствие с препорьчанише 6 JUCN Red list of threatened plants (\Улитек & GILLETT, 1998). Предлаганият списък с маКромицети Включва 19 mopbecmu и 106 базидиални Вида гъби. Посочени са флористичните райони, 6 koumo е установен всеКи един оп застрашените бидобе гъби. Приложена ец библиографсКа спрабКа за трудобете на българсКи и чужди миКолози, 6 koumo за първи пъш са посочени цитираните 6 настоящия труд видове или има допълнителни хорологични данни за таях.

145

Historia naturalis bulgarica, 11, 2000: 146

Bulgarian Mycological Society Cvetomir DENCHEV

For the first time in Bulgaria a mycological NGO, the Bulgarian Mycological Society, was founded on 19 November 1998. The Institute of Botany of Bulgarian Academy of Sciences houses the new society. The aims of the Bulgarian Mycological Society (BMS) are investigation and protection of the Bulgarian mycota.

The members of BMS are researchers and readers of mycology or phytopathology at the Institute of Botany and Institute of Forestry of Bulgarian Academy of Sciences, Forestry University, Agricultural University and Bourgas Free University. They have standing interest in all fields of modern mycology and forest phy- topathology. They carry out jointly or independently intensive research on taxonomy, ecology. physiology and economic importance of the fungi, threatened fungi, biodiversity inventorying, computerization and indexing of bibliographic contributions to the Bulgarian mycota, environmental and industrial mycology, and on applied problems involving fungi such as crop protection, epidemiology caused by forest pathogens, fungal acumulation of heavy metals, bioindication, monitoring of impact areas and pathological processes in the forest ecosystems, etc.

The main projects of BMS are:

-<Compendium of Bulgarian fungi, 1895-2000“. The work is towards to a complete list of the Bulgarian fungi and their distribution. as well as to host/fungus checklist, checklist of the substrata. and list of bibliography of the contributions to the Bulgarian mycota. In connection with the preparing of the compendium the Board of BMS will be grateful to the colleagues who can send to BMS reprints of articles and/or books on all fields of mycolo- gy as a gift or exchange.

~Red list of the Bulgarian threatened fungi".

Board of BMS: Assoc. Prof. С. М. Пепсреу, PhD (Chairman, Institute of Botany, Bulgarian Academy of Sciences, E-mail: denchev@iph.bio.bas.bg), Assoc. Prof. Stefan Mirchev, PhD (Secretary, University of Forestry, Sofia, E-mail: stemir@iph.bio.bas.bg), Assist. Prof. Ekaterina Sameva, PhD (Treasurer, Institute of Botany, Bulgarian Academy of Sciences. E-mail: sameva(@ iph.bio.bas.bg), Assoc. Prof. Peter Petkov, PhD (Institute of Forestry, Bulgarian Academy of Sciences), Evtimia Dimitrova, PhD (Institute of Botany, Bulgarian Academy of Sciences, E-mail: efi@iph.bio.bas.bg).

Address for correspondence:

Bulgarian Mycological Society

Institute of Botany

23, Acad. С. Bonchev St.

1113 Sofia, Bulgaria

e-mail: Бизе iph.bio.bas.bg

For full details of the aim, projects, and activity of BMS, please visit http//www.

146

Десет години Historia naturalis bulgarica

Алекси ПОПОВ

В Края на 1999, една година преди началото на шрешото хилядолетие, читателят имаше вече 6 ръката си десетата КнижКа на изданието на Националния природонаучен музей (НИМ) Historia naturalis bulgarica, Om omneyambanemo на първата КнижкКа бяха изминали точно десет години. С течение на бремето научната поредица на музея изгради своя абторитеш, стана търсена Както om автори за публикуване на pe3yAMamume om mexHume изследбания, maka и от специалисти и любители, иншересуващи се от природните науки. Тя е известна и извън пределите на страната и подпомага набабянето на литература за библиотеките на БАН, Като се обменя през различните години срещу списания на 100 до 200 научни uHcmumyuuu 6 чужбина.

Предшественициште

Със 110-годишната си история НПМ е едно om Hau-cmapume научни учреждения 6 България. В продължение на повече om половин Век до Втората сбетобна бойна при omcbembuemo на специализирани институти Царският естественоисторически музей, родоначалник на HIIM, е заемал централно място 6 развишиешо на ecmecmbeHUMe Hayku у нас. Съществена родя за бисокия международен престиж на музея е цграло неговбото списание "Известия на Царските природонаучни институти 6 София" (ИЦПИС) или "Mitteilungen aus den Koniglichen naturwissenschaftlichen Instituten in Sofia - Bulgarien" (16 moma, 1928 - 1943) благодарение на сериозните научни приноси на изтмъкнаши чуждестранни и български зоолози и ботаници, описанието на 260 ноби за науКаша таКсона и форми животни и растения и отпечатването на побечето cmamuu на чужди езици. Тези достойнства и отличното полиграфско Качество направиха om ИЦПИС едно ош най-добрите научни списания 6 България.

147

Цар Борис Ш е инициатор на създаването на списанието и предлага неговото название. Той финансира със собсшВени средства Llapckume природонаучни институти, техния персонал и редица теренни изследвания 6 старанаша, В koumo често учасшва лично. Целите, постаВени с издаването на ИЦПИС, обхващат публикуването на научни статии главно Върху фаунаша и флората на България и съседнише страни на учените om Царските uHcmumymu, на други български зоолози и ботаници върху материали опа koaekuuume на ЦарсКия музей и на чуждестранни учени Върху koaekuuume на музея и Върху MamepuaAu om техни посещения у нас; запознаването на чуждестранната научна общественост с дейността на Царските институти и на българските естественици чрез публикуване на статии за историята на институтите и биографии на изтъКнати природоизпишатели, на aHomauuu на чуждестранна литература върху фауната на България и на библиографии за определени области на Haykama. Един преглед на съдържанието на отделните томове поКазва, че тези цели са изпълнени.

Издавани и редактирани ош аКад. д-р Иван Буреш, ИЦПИС са отпечатшвани по един шом годишно 6 Придборната печатница и 6 Печатница IT. ГлушКоб В тираж 700 ek3. Общият обем на 16-me moma е 3800 стр. В max са публикувани 168 cmamuu, om koumo 129 по зоология. Om cmamuume 39 са на български, 121 на чужди езици (109 на Hemcku) u 8 на 96а езика. АВтори на cmamuume са 77 учени, om koumo 15 българи и 62 чужденци. Списанието е изпращано на 288 институти, музеи и академии 6 137 града на 33 страни 6 чужбина и на 55 институции U лица у нас. В замяна са получавани 384 чуждестранни и 44 български периодични издания.

През 1947 om ЦарсКкия музей се създаваш при института Към БАН, а експозиционната част и повечето Колекции под името Природонаучен музей стават част om Зоологическия институт. СКоро започва и издаването на списание, първите 9 moma om Което се наричат "Известия на Зоологическия институт" (1951 - 1960). След плова музеят загубва частичната си самостояшедност и става секция 6 института, а списанието променя uMemo си на "Известия Ha ЗоологичесКия институт с музей" (ИЗИМ) ши "Bulletin de l'Institut de zoologie et шизее" (mom 10 - 41, 1961 - 1974). В състава на секцията няма научен персонал, но повечето статии 6 ИЗИМ са изработени Въз основа на нови зоологически матерчали на сътрудниците на института с музей или на старите Колекции om Времето на ЦарсКия музей.

Трудното начало

През 1974 музеят @Възстанови свояша самостоятелност и доби национален статут, Като името му се промени на НПМ. Първите задачи на

148

ръКоВодепавото му начело с аКад. Иван КостоВ бяха изготвянето на планове за нова експозиция, създаването на самостоятелна библиотеКа и издаването на периодично списание на НПМ. И докато първите 96е се осъществиха още през първбаша година след обособяването на музея Като научно звено Към Президиума на БАН, за изпълнението на Mpemama задача се наложи преодоляването на сериозни пречки 6 продължение на много години.

Научният cekpemapuam на БАН В заседанието cu на 25.7.1975 (npomokoa 28, mouka 13) реши да се издаба поредица Ha НПМ om 1978 г. ида се уточни нейния характер и предназначение om HIIM и Издателството на БАН. На 21.6.1976 НИМ изпраши go РедаКкционно-издашелсКия съвеш (РИС) Ha БАН шиупология на поредицата и предложение за редаКционна Колегия. Типологията съдържаше шематичния обхват, нивото, читателския Кръг, периодичността, формата и езиците на изданието. Същевременно НИМ изпрати до Издателспавото на БАН издателсКкия си план за 1978 със съдържанието и обема на Кн. 1, Както и перспективен тематичен план за 1975 - 1980 с първише три КнижКи на поредицата. Първоначално предложеното заглавие на поредицата бе "Acta Musei Historiae Naturalis бойае", Като Makembm на kopuuama, съдържащ емблемата на НПМ, беше изработен лично om аКад. ИВ. Костов. Опаговорът на предложенцето дойде om ДиректшорсКия съвет на Единния ценшър по биология (ЕЦБ) при БАН, Който на 3.12.1976 (npomokoa 36) реши да не се издава nopeguuama на НПМ. Om шози момент започна едно дълго ходене по Mbkume. МотшивировКа за решениешо липсваше, но неофициално Като причина бе посочено евентуално дублиране със специализираните поредици на Института по зоология, Института по ботаника (Към ЕЦБ) и ГеологичесКкия институт (към ЕЦ по науКште за Земята) при БАН. Отх6ърлянето на изданието om ЕЦБ бе непрабилно, шъа Като НИМ Като самостоятелно звено Към Президиума на БАН не беше подчинен на ЕЦБ. ВсяКа следбаща година предложението до РИС бе подновявано с обосновбКаша, че поредицата има специфичен характер с предбидените 6 първите КнижКи рубрики за история на природнише Hayku, музейно дело, природонаучни музеи и Колекции, Консервация и експониране, събшпия и дати. И всяКа година РИС систематично го отхбърляще.

НяКолКо години по-Късно makmukama бе сменена. НИМ предложи на институтите на БАН по зоология, ботаника и геология да изразят мнението си за необходимостта ош печашна поредица на музея, а след това на 25.2.1983 представи техните положителни мнения на Президиума на БАН с молба да разреши издаването. Въпреки благосКлонното отношение на главния научен cekpemap на БАН аКад. Благовест Сендов onumbm завърши опаново с неуспех, защото председателят на РИС проф. Стойко БожКоВ поиска на 14.3.1983 Президиумът на БАН да задължи НИМ да осигури продажбата поне на 500 ek3. om бсяКа Книжка на nopeguuama.

149

ToBa исКане бе учудващо, защото ниКой институт на БАН не обменяше или продаваше шолКова голям тираж опа сбоште издания.

В нобите си постъпки om 23.10.1984 НИМ предложи поредицата ga ce нарича "Historia naturalis bulgarica" (HNB). По това Време седем ръкописа Вече очакбаха отпечатването си. Този nbm Президиумъш на БАН реагира бързо и по предложение на заместник председателя на БАН акад. Николай Тодоров реши издаването на поредицаша Като орган на HIIM ga започне от 1.1.1985. Пърбапа КнижКа бе ВКлючена 6 плана за 1987, предадена през юни 1987 и отпечатана през фебруари 1989.

(Списанието

Официално HNB се счита за печашна поредица. За списание у нас се приемат изданията с най-малКо четири Книжки годишно. Но българските зоолози, ботаници и геолози го наричаш "списанието на НИМ". Основнише meHgeHuuu 6 разбитието на HNB 6 течение на десетте години са увеличаване обема на kHuzkkume, слабо намалябане на интербалите на ошпечатването им, убеличаване на относителния дял на статиите на чужди езици, преминаване om издабане 6 Издателетбвото на БАН Към самостоятелно издаване om НИМ, подобрябане Качеството на илюстрациите.

HNB е nepuoguyHo издание без точно определен интервал между kHuzkkume. ОбикноВено излиза една Книжка годишно. През 1992 и 1994 поради липса на средства при затрудненото състояние Ha БАН и страната не е отпечатвана Книжка. През 1997 са излезли две Книжки.

Пърбитше 5 КниЖКи (до 1995) са издадени om Издателството на БАН и отпечатани 6 Печатницата на БАН. Те имаш еднотипна многоцветна Корица с грубо стилизирана pucyHka на рядък или забележителен експонат В музея на челната си Корица и цветна снимКа с обяснштелен текст на български и английсКи за същия ekcnoHam на четбъртата страница на Корицата. След Като БАН престана да финансира научните поредици, НИМ се принуди да се грижи сам за издабането на HNB. Кн. бе отпечатана В "Квентус" ООД, София (1996), Кн. 7 - 6 "Komen софш плюс" ООД, Благоевград (1997), а Кн. 8 go 10 - 6 "Искър" ЕООД, София (1997 - 1999). Последнише nem Книжки са също с еднотипна, но gByubemHa Корица с емблемата на НИМ. Опасността om прекратяване на издабането на HNB поради липса на средстба беше предотбратена благодарение на съдействието на Министерството на оКодната среда и Водите. Ученише В НИМ и българската природонаучна общественост изКказбат голямата си благодарност на ръководството на министерството за решаващата и набременна подкрепа. Отпечатбането на Кн. 6, 9 и отчасти Те финансирано от министерстбото, а Кн. 8, 10 и част om 7 са издадени със

150

собствени cpegemba на НИМ. В последните nem Книжки е подобрено Качеството на илюстрациите, бъведено е начало на бсяКа статия на нечешна страница, създадена е pyOpukama "Kpamku бележки", използвана е по-Качествена хартия, Кориците са опа по-дебел Картон. Извършени са и други промени 6 техническото оформяне на статиите. С шях ce разчупбат задължишелните дотогава рамки и правила на Издатедството на БАН и с това HNB праби КрачКа за доближаване Към оформянето на западните научни списания.

В състава на редакционната Колегия (РК) през цялото десетилетие са близали ст.н.с. Красимир Kymancku и ст.н.с. Алекса Попов. Опаговорни pegakmopu са: Кр. КумансКи (на пърбите 5 Книжки) и ст.н.с. Петър Берон (на следбащише 5 Книжки). Секретар на РК през цялото Време е Ал. Попов. Членове на РК през различно Време са: ст.н.с. Донка Недеда (1989), н.с. Николай Спасов (1989-1995), ст.н.с. Николай Андреев (1993-1994), Кр. Kymancku, спа,н.с. Cmouue Андреев и ст.н.с. Злашозар Боев (om 1996). При самостоятелното издаване om НИМ на последните nem Книжки ce оКаза необходимо избършванешто със собствени сили на голяма част OM предпечатната подготобКа с цел поевттинябане на издаването, Както и на научно и стилово редактиране за уеднакбябане на няКкош стандарти 6 отделните статии, техническо редактиране за оформянето на cmamuume и езиКобо редактиране на английски. За Кн. 6 - 10 научното и стилово редактиране е избършено опа Ал. Попов, езиковото редактиране - om Екатерина Абаджиева (Кн. 9 - 10), а mexHuyeckomo редактиране - om Станислав Абаджиев (Кн. 6), Милена Гораноба (Кн. 7 - 9) и Мая Мандалиевба (Кн. 10).

Първата Книжка на HNB има най-голям тираж - 600 броя. По-Късно поддържането на таКъб тираж се oka3ba невъзможно и бройката се променя бъб ВсяКа следбаща Книжка. Hau-Maabk е ширажът на Кн. 2, 6 u 7 - om 250 до 300. При Кн. 3 - 5 той се движи межау 400 и 500 и едва след 1997 се стабилизира на 350 броя за Кн. 8 - 10. НяКкош КниЖжКи са напълно или почти изчерпани поради недостатъчен шираж (Кн. 2, Би 7) или поради големия интерес Към юбилея на НИМ (Кн. 3).

Общияш обем на десетте Книжки е 1144 страници. Големината на пърбише nem Книжки е между 76 и 92 cmp. с изключение на Кн. 3, посбетена на стогодишнината на НИМ. През 1991 беше договорено издаването на абе Книжки, едната om koumo да съдържа само материали, сбързани със събишието. След Като шоба не можа да се осъществи, Кн. 3 излезе с убеличен с 50 % брой на страниците. При последните nem Книжки обемъта постоянно нарастба om 100 (Кн. 6) до 164 cmp. (Кн. 10).

HNB участва 6 редовния Книгообмен, избършван om Централната библиотека на БАН. Пърбоначално се обменяше със 184 научни учреждения 6 чужбина. Впоследстбие този брой намаля и през последните години е между 120 и 95. Оснобна причина за намалябането са големите пощенсКи разходи.

151

Cmamuume

Общо В десетте kHuxkku Ha изданието са отпечатани 143 cmamuu, om koumo 29 са kpamku бележКи. Основните cmamuu се разпределят почти по равно на български (52) и английски (49), а събсем малък брой са на други езици (немски - 6, френсКи - 5, pycku - Тина g6a езиКа - 1). Kpamkume бележки поради характера cu са почти изцяло на българсКи (28), а само Те на английски. С течение на годиншше OMHOCUMeAHUAM дял на статиише на uyzkg език нараства. Това се праби целенасочено, за да се засили интересът Към поредицата 6 чужбина. В първише 4 Книжки на 30 cmamuu на български се падат 11 на други езици, а 6 следвбащише 6 КниЖКи са отпечатани 22 статии на българсКи и 50 на чужди езици.

Кдин преглед на съдържанието на отделните статии ни позволява да установим оригиналния принос В шях. Тук ще бъдат споменаши само шаксономичните и фаунистичнише постижения, шъй Като me могат лесно да се изразят с обобщени данни. ТаКсономичният принос се състоц глабно 6 описването на 21 нови бида и 4 нови подвида от България, Гърция, Северна Корея, Mekcuko и Куба, ВсичКи събрани по бреме на експедиции на музея. Публикувани са и други шаКсономични процедури Като обявяването на 4 Вида и 2 подвида за нови синоними, заместването Ha 1 npeokynupaHo име с ново, даването Ha HOB статус на 1 шаКсон и поправянешто на 2 имена. фаунистичнияш принос обхваща съобщаването Като нов за ЕВропа на 1 Вид; Като нови за България на 2 Кохорти, 4 надсемейства, 11 семейства, 5 подсемейства, 20 рода, 1 подрод и 163 вида и подбида; Като нови за Албания, Македония, Гърция, Турция, Непал, Индия, Шри Ланка, Индонезия, Тайланд, Виетнам и Северна Корея общо на 7 рода, 5 подрода и 53 вида и подвида.

Богата е cnekmbpbm om абтори на отделните cmamuu. Общият им брой е 61. Тъй Като изданието е печатен орган на НИМ, естествено е Hat- голяма част om авторите да са учени 6 музея - 20 (или 33 % om abBmopume, написали 72 % om оснобнише статии и почти Всички Кратки бележки). Значителен дял имат и сътрудницише 6 Института по зоология при БАН - 14 (или 23 % с 8 % опа основните CMamuu), а по-скромно е участието на други институции 6 София - 15 (или 25 %: други институти на БАН, неправителствени организации, Софийски университет и др.) и на институцич В провинцията - 8 (или 13 %, половината OM тях OM музец). Camo 4 абтора са чужденци (7 %). Emo cnucbkbm на Всички cmamuu, подредени по азбучен peg на Кирилица, публикубани 6 десетте Книжки.

Андреев Н. 1993. Матерчали и Критични бележКи за флората на България. 4: 29-38 Амркрру 5. 1997. Contribution a Гебийе des Isopodes terrestres de Gréce. 6. Cordioniscus kalimnosin. sp. (Isopoda: Oniscidea: Styloniscidae). 7: 13-16

152

ATAHACOB Н., Е. Василева. 1990. Ноби бидове пчели (Hymenoptera, Apoidea) за фауната

на България. 2: 12-18 Берон П. 1989. Б namem на akagemuk д-р Ибан Буреш. 1: 79-80 Веком Р. 1995. Revue des recherches sur les Acariens terrestres (ordre Acariformes, sous-

ordre Prostigmata) en Bulgarie. 5: 3-12 Веком Р. 1995. A new larval species of Neotrumbidium (Acariformes, Actinedida:

Neotrombidiidae) from Cuba. 5: 13-18 Берон П. 1995. Експедицията на НИМ "Югоизточна Азия - 1994". 5: 34 БЕРОН П. 1995. Експедицията на НИМ "Югоизточна Азия - 1995". 5: 50 Берон П. 1996. Владимир Bewko6 на 60 години. 6: 10 Ввком P., Р. Мпом. 1996. Cave Opilionida in Bulgaria. 6: 17-23 Вкком P. 1996. Geogarypidae and Olpiidae (Arachnida: Pseudoscorpionida) - new families

for the fauna of Bulgaria. 6: 24 Веком Р. 1996. Paraphanolophus halffteri sp. п. - one new larval species of Erythraeidae

(Acariformes) from Tabasco, Mexico. 6: 25-28 Берон П. 1996. Васил Георгцеб на 60 години. 6: 36 Бврон П. 1997. Cmouue Андрееб на 60 години. 8: 8 Бврон П. 1997. Димо БоЖжКоб на 75 години. я 8: 50 Вкком Р. 1997. Оп the high mountain Isopoda Oniscidea in the Old World.

8: 85-100 Берон П. 1997. Muxaua Йосифов на 70 години. 8: 155-156 Бврон П. 1998. Доц. Ангел Ангелоб на 80 години. 9: 70 Берон П. 1998. Христо Делчеб на 60 години. 9: 18 Берон П. 1998. Чл. Кор. Васил ГолемансКи на 65 години. 9: 155-156

Веком P. 1999. Biodiversity of Ше high mountain terrestrial fauna in Bulgaria.

10: 13-33 Бврон П. 1999. Сто и gecem години Национален природонаучен My3eu. 10: 34 Бврон П. 1999. Нобите guopamu 6 Националния природонаучен музей. 10: 132 Везиком 8. 1999. Купа tibori Hreblay, 1994 - а new species for the European fauna (Lepidoptera: Noctuidae: Hadeninae). 10: 77-83

Бллгоев Г. биж Делчев Х. 1998. Bors 3. 1989. Изменчибост на размерите на Крилата при чаплите (сем. Ardeidae -

Aves) om България. 1: 36-43 Bony Z. 1990. Parrots (Order Psittaciformes) in the collection of the National Natural History Museum - Sofia. 2: 3-6 Бокв 3. 1990. 100 години орнитологични изследбания 6 България. 2: 25-85 Bors 3. 1991. Орнитологичните Колекции на Националния природонаучен музей при БАН. : 3: 37-48 Боев 3. 1991. Разпространение и сташус на стридояда (Haematopus ostralegus L. 1758) (Haematopodidae - Aves) 6 България. За тоз Bors 3. 1991. Timuuume на ршмсКия град Никополис ад Иструм (П - VI 6.) Край с. Никюп. AoGewka област. 3: 92-102 Bors 3. 1991. 100 години om рождениешо на Пабел Патеб - оснобоположник на събременнаша орнишология 6 България. 3: 111-116 Bors 3. 1993. Остеологичниме Колекции и значението UM за орнишологичнише изследбания. 4: 3-9 Born 3. 1993. Видов състав и метрична характеристика на птиците - Жершби на бухала (Вифо bubo (L., 1758)) (Aves, Strigidae). 4: 47-56

153

Bogs 3. 1993. Неолитни nmuyu om npaucmopuyeckomo селище при Казанлък. 4: 57-67 Bogs 3., Г. РИБАРОБ. 1993. Птиците на античния град Кабиле (1 хил. пр. н.е. - VI 6. н.е.) Край с. Кабиле (БургасКа областа). 4: 68-77 Боев 3. 1993. Националният природонаучен музей и природозащишата 6 България. 4: 78-86 Вову 7. 1995. On Ше appearance of Ше Domestic Fowl (Gallus gallus domestica) in Bulgaria and Balkan Peninsula and the question of domestication of Junglefowls (genus

Gallus Brisson, 1760) in Southeast Europe. 5: 37-49 Вову Z. 1995. Eneolithic and Early Bronze Age birds from the sunken settlement at the Sozopol Bay (Bulgarian Black Sea Coast). 5: 51-60

Боев 3. 1995. TImuuyu om среднобеКобни селища 6 България. 5: 61-67 Boev Z. 1996. The Holocene avifauna of Bulgaria (A review of the ornitho-archaeological studies). 6: 59-81 Бов Z. 1996. Raptors and Owls (Aves: Falconiformes et Strigiformes) in the archaeological record of Bulgaria. 6: 83-92 Вовм Z. 1997. Stuart Baker's collection of birds in the National Museum of Natural History (Sofia). 7: 5-12

Боев 3. 1997. Птиците om pumckomo селище Арбанас - 1 Край ep. Перник. 7: 28 Воевм 7. 1997. The Alagoas (Eastern-Brazil Razor-Billed) Curassow - Mitu mitu(L.) - a World rarity in the collection of the National Museum of Natural History, Sofia (Aves:

Galliformes: Cracidae). 7: 105-108 Бовв 3. 1997. 75 години om рождението на НиКолай Боев - основоположник на събременната природозащиша 6 България. 8: 9-22

Bors 3. 1997. Из библчографията на Николай Боеб. 8: 23-34 Бовв 3. 1997. Проф. д-р Николай Йосифович Бурчак-Абрамович (26.09.1900 - 15.10.1997). 8: 126 Боев 3. 1997. Bugo6 състаб и шемпобе 6 еболюцияша на шпицише (Aves): преглед на събременните схбащания. 8: 137-146 Bors 3. 1997. Бърху Hakou орншпофаунисшични и орнишогеографсКи особености на България. 8: 147-154 Bory Z., Е. KARAIVANOVA. 1998. Fulica ага рописа subsp. п. from the Middle Holocene оп the South Black Sea Coast, Bulgaria. 9: 53-69 Вокх Z. 1998. Actitis balcanica sp. п. - а Late Pliocene Sandpiper (Aves: Scolopacidae) from Bulgaria. 9: 71-77 Bory Z. 1998. First fossil record of the Snowy Owl Nyctea scandiaca (Linnaeus, 1758) (Aves: Strigidae) from Bulgaria. 9: 79-86 Bory Z. 1998. Late Pliocene Hawfinches ( Coccothraustes Brisson, 1760) (Aves: Fringillidae) from Bulgaria. 9: 87-99 Bory Z. 1999. On the presence of Vetrao partium (Kretzoi, 1962) (Aves: Tetraonidae) in the Late Pliocene of Bulgaria. 10: 85-96

Вову 7. 1999. Late Pliocene Bustards (Aves: Otitidae) from Western Bulgaria. 10: 97-108 Вокх Z. 1999. Regulus bulgaricus sp. п. - the first fossil Kinglet (Aves: Sylviidae) from the

Late Pliocene of Varshets, Western Bulgaria. 10: 109-115 Borns 3. 1999. 60 години om pozkgeHuemo на Таню Мичев - орнишолог, природоза- wumuHuk, фотограф. 10: 116

Bors 3. Виж Ривдров Г. 1997. Bors H. 1997. Вълкът (Canis lupus L., 1758) 6 България за 100 години (1878 - 1978). 8: 35-49

154

Боев Н. 1997. Вълкът (Canis lupus L., 1758) бъб бярбанията, фолКлора и битла на българина. 8: 51-68

Василев Р. биж ПЕТРОВА А. 1998.

Влсилква Е. биж ATAHACOB Н. 1990.

ВЕНКОВА JI. Виж ПЕТРОВА А. 1999.

TAHEB Д. биж Нлпкинов Д. 1990.

СИЕОКкСШЕМ В. 1996. A contribution to Ше study of Ше ground-beetle fauna (Coleoptera, Carabidae) from the Osogovo Mountain. I. 6: 29-35 GuUEORGUIEV В. 1997. Contribution to the study of the ground-beetle fauna of Osogovo

Mountain (Bulgaria). П. Morphological and taxonomic investigations of the genus Molops Bonelli (Coleoptera: Carabidae: Pterostichini). 7: 19-27 GUEORGUIEV В. 1998. Ground-beetles (Coleoptera: Carabidae) collected by Bulgarian zoologists in Republic of Macedonia. 9: 35-51 Сикоксиву В. 1999. Contribution to the study of the ground-beetle fauna (Coleoptera: Carabidae) of the Osogovo Mountain, Bulgaria. III. 10: 67-76

GrEORGIEV К. 6Buxk Spassov М. 1999. ГБРАСИМОВА И. биж Петровл А. 1998. ГЕРАСИМОВА И. биж ПЕТРОВА А. 1999. Солови J.-L. Buzk DELPECH Е. 1991.

Гънчев P. 1990. Проучвания Върху ekcmepuopHume и соматичниште белези на Кафябата meuka (U/rsus arctos L., 1758) 6 България. 2: 67-78 Depov I., Р. Mirov. 1998. Species composition of Ше terrestrial snails (Mollusca: Gastropoda) from coniferous and alpine areas of the Northern Pirin Mountains, Bulgaria. 9: 19-26

DELPECH F., J.-L. GUADELLI. 1991. Quelques aspects de l'archeozoologie d'aprés les faunes de la grotte de Temnata a Karloukovo (Bulgarie du nord). 3: 103-110

Делчев X., 3. Хуввнов, Г. Благоев, Д. ДОБРЕВ. 1998. Съвременни методи за събиране, упраблябане и съхранябане на фаунистични данни. 9: 143-154

ДоБРЕВ Д. Виж Делчев Х. 1998.

EpDIroriAL. 1989. Historia naturalis bulgarica. 1: 3-4

EDITORIAL. 1996. The Bulgarian Ornithological Society is finally established. 6: 82 IVANOV V. Виж Spassov N. 1999. IVANOVA T., Р. Story, В. РЕТКОУ. 1995. Brachytarsina flavipennis Macquart, 1851 (Diptera,

Streblidae), member of a new family for the Bulgarian fauna. 5: 35-36 ИВАНОВА Т. 1998. Група за изследване и защита на прилепите. 9: 128 Vanes H. 1997. ОстанКи om стеноночден Кон om Края на ранния плейстоцен при с.

Върбешница, област Моншана. 8: 121-125 YORDANOVA V. 1995. Lady-birds (Coccinellidae, Coleoptera) from the Bulgarian Black Sea

Coast and the Strandzha Region. 5: 29-33 JORDANOVA У. 1997. Review of the species of Fam. Coccinellidae (Coleoptera) in the

collections of the National Museum of Natural History in Sofia. 8: 69-76 Jostrov М. 1999. Heteropterous insects in the Sandanski - Petrich Kettle, Southwestern Bulgaria.

10: 35-66

Йотов С. виж Стоянов Г. 1999. KARAIVANOVA Е. 6u2k BOEV 2. 1998. Клров Ч. 1996. БългарсКи минерални Колекции и образци Във фонда на Националния

природонаучен музей при БАН. 6: 3-9 Kapos Ч., С. ПЕТРУСЕНКО. 1997. Пренит om g6e пегмашитови находища 6 България. 7: 97-103

Karon Ч. 1997. Срещи u изложби на минерали 6 НИМ. 7: 104

159

Karon Ч. 1998. Akagemuk Ибан Костоб на 85 години. 9: 52 Колдров Я. 1990. Ноби и редки за фаунаша на България бидове Ichneumonidae

(Hymenoptera). 2: 19-24 КолАРОВ Я. 1991. Ноби и maako известни паразитни ципоКрили (Hymenoptera) за българсКата фауна. 3: 72-74 Кимлмзк! К. 1990. Studies on the fauna of Trichoptera (Insecta) of Korea. I. Superfamily Rhyacophiloidea. 2: 36-60

Кумлнски К.. А. Попов. 1991. Сто години Национален природонаучен музей. 3: 3-14 KuMANSKI К. 1991. Studies оп Ше fauna of Trichoptera (Insecta) of Korea. II. Family Leptoceridae. 3: 49-71 Kymancku К. 1993. Допълнение Към mom 15 (Trichoptera, Annulipalpia) и mom 19 (Trichoptera, Integripalpia) om поредицата "Фауна на България". 4: 39-46 KymMancku К. 1997. Ноба библиография за разред Trichoptera. 7: 114 LazAnov 5. 1998. A contribution to the study of the spiders (Araneae) in Sushtinska Sredna Gora Mountains, Bulgaria. _ 9: 27-34

Mrrov Р. биж BERON Р. 1996. Митоу P. Виж Огром 1. 1998. Михайлова A. 1989. Ихиацологичните Колекцич 6 Националния природонаучен музей 6

София. 1: 22-28 Микоузку J. 1997. Late Pleistocene birds of Karlukovo, Bulgaria. 7: 59-60 Hankunon Д., Д. ГАНЕВ. 1990. МалКоизбестна зоологическа Колекция на ecmecmbenuka

Владимир ВлаеКоб. 2: 7-11 НЕДЕБА Д. 1989. Объемная cywka растений для ботанических экспозиций. 1: 65-71 ОгняновА-РумЕНнОвА Н. 1997. В памет на Бернхард Kypuuyc. 7: 115-120 PANDOURSKI 1., $. Зтокием. 1999. Sur la faune de [Геаи interstitielle littorale de la bande

sableuse entre le syst¢me lacustre de "Chabla - Ezeretz' et la Mer Noire. — 10: 125-131

Ретком В. биж IVANOVA T. 1995.

Петрова А., И. Гврлсимова, Р. Блсилкв. 1998. Принос Към флората на Източните Родопи. 9: 115-127

Петрова А., И. ГЕРАСИМОВА, Д. Венкова. 1999. Нови данни за флората на Изшочни Родопи. 10: 117-123

ПЕТРУСЕНКО С. 1989. Развитие на минераложКише koaekuuu 656 фонда на Националния природонаучен музей. 1: 14-21

Петрусенко С. биж Karon Ч. 1997.

Попов А. 1989. Разбитие на Националния природонаучен музей при БАН след 1974 година. 1: 5-13 Попов А. 1989. Кратък преглед на разбшшцето на зоологическата наука 6 България om Освобожденчето до Края на Първата сбетобна бойна (1878 - 1918 2.). )

1: 29-33 Попов А. 1991. Ентомологичните koaekyuu на Националния природонаучен музей при БАН. 3: 23-36 Popoy А. 1993. Raphidiopteren und Neuropteren aus Bulgarien in den Sammlungen des Nationalmuseums in Prag. 4: 16-28 Попов А. 1995. Ноб mom om поредицата "Фауна на България". 5: 28 Попов А. 1995. Почина Николай Buxogue6bcku (1912 - 1995). 5: 68 Попов А. 1995. В памет на НиКолай Андрееб (1944 - 1994). 5: 69-76 Popoy А. 1996. Zur Verbreitung der Myrmeleontiden in Bulgarien (Neuroptera). 6: 37-47 Попов А. 1996. Tranteeva - ноба печатна поредица по спелеология. 6: 48

156

Попов A. 1996. В памет на Диляна Михайлоба (1929 - 1995). 6: 93-100 Рогом А. 1997. Poecilimon belasicensis пот. nov. (Orthoptera, Tettigoniidae). 7: 17-18 Popov А. 1997. Neuroptera, Raphidioptera and Mecoptera from Macedonia with two new

records of Chrysopidae. 7: 31-33 Попов А. 1997. Проучвания бърху безгръбначнаша фауна на бисоКопланинсКката безлесна зона на Народния парк Централен Балкан. 7: 34 Попов A. 1997. Национални Конференции по ентомология. 7: 40 Попов А., 3. Хувенов. 1998. Проучвания бърху биологичното разнообразие на националните парКобе Централен Балкан и Рила по проекта GEF. 9: 100 Попов А. 1998. Национален план за дейстбие за опазбане на биологичното разнообразче 6 България. 9: 114 Popov А. 1998. The genus /rebia (Lepidoptera: Nymphalidae) in the Central Balkan National Park, Bulgaria. 9: 129-142 Попов A. 1999. Красимир КумансКи на 60 години. 10: 6-12 Попов А. 1999. Каталог на Aucmosgume (Coleoptera: Chrysomelidae) 6 България om Благой Груеб и Васил Томоб. 10: 84 Попов А. 1999. История на Българското еншомологично дружестабо. 10: 147-164 Попов А. биж КумАНСКИ К. 1991. : Простов А. 1989. Биогрупи и guopamu 6 природонаучните музеч. Це И)

Клуснеу О. Виж SpAssov М. 1997. Елизсием I. 1997. A new short-winged beetle species (Coleoptera: Staphylinidae) from

Osogovo Mt. (Bulgaria). 7: 29-30 Еавлкоу С. 1989. On some Chilopoda species (Myriapoda) published by $. Jurinich and К. Verhoeff. 1: 34-35

Ривлров Г., 3. Bors. 1997. Костни останки om диби и домашни жЖибошни опа npaucmopuyeckomo селище "Телиш - Pegymume" при с. Телиш (Плебенско). 7: 61-70 РивАРОВ Г. биж Богв 3. 1993. SIMEONOVSKI У. биж SpAssov М. 1997.

Spassoyv М. 1989. The position of jackals in the Canis genus and life-history of the Golden Jackal (Canis aurcus L.) in Bulgaria and on the Balkans. 1; 44-56 Spassov М. 1990. On the presence and specific position of pangolins (gen. Manis L.: Pholidota) in North Mozambique. 2: 61-63 Spassov N. 1990. Note on the coloration and taxonomical status of the Bear (Ursus arctos L.) in Bulgaria. 2: 64-66 Spassov N., D. Raycunyv. 1997. Late Wurm Panthera pardus remains from Bulgaria: the

European fossil leopards and the question of the probable species survival until the Holocene on the Balkans. 7: 71-96 Spassov N. 1997. Evidences for a Late Pleistocene isolation and a separate taxonomic status of

the Mediterranean Brown Bear and the conservation value of the Balkan bear population. 7: 109-113 Силсов Н. 1997. Николай Боев - in memoriam (1922 - 1985). 8: 6-7 Spassov N., У. SIMEONOVSKI, С. SPIRLDONOV. 1997. The Wild Cat (Felis silvestris Schr.) and the Feral Domestic Cat: problems of the morphology, taxonomy, identification of the hybrids and purity of the wild population. 8: 101-120 Spassov М. 1998. A new Late Villafranchian locality of vertebrate fauna - Slivnitsa (Bulgaria) and the carnivore dispersal events in Europe on the Pliocene / Pleistocene boundary. 9: 101-113 Spassov N., К. Скоксшу, У. Ivanov, P. Втовм. 1999. Study on the potential ecological corridors between Ше local populations of the Brown Bear in Bulgaria. 10: 133-146

157

Spassov М. Виж SPIRIDONOV С. 1989.

SPIRIDONOV G., М. БРАЗБОУ. 1989. The Otter (Lutra lutra L., 1758) in Bulgaria, its state and conservation. 1: 57-64

SPIRIDONOV С. Bu2xk Spassov М. 1997.

СТАНЕВ С. 1991. Bomanuyeckume Колекции на Националния природонаучен музей при BAH.

3: 15-22 СТАНЕВ С. 1991. МалКо избестни имена om българската ботаника. Васил Ковачев. 3: 117-122 СТАНЕВ С. 1993. МалКо избестни имена оп българската ботаника. Александър К. Дрянобски. 4: 87-92

СТАНИМИРОВА A. биж Съвчев М. 1998. : СТЕФАНОВ П. 1993. Малко избестен хербарий на лейди Емили Странгфора. 4: 10-15 STOEV P. Buxk IVANOVA Т. 1995.

STOEV Р. Виж SpAssov М. 1999.

STOICHEV 8. Виж PANDOURSKI I. 1999.

STOJANOV A. 1997. Neue Daten uber die syrische Schaufelkrote (Pelobates syriacus balcanicus Kar.) in Bulgarien (Amphibia: Anura: Pelobatidae). 7: 35-39 STOJANOV A. 1997. Somatometrische und verhaltensbiologische Untersuchungen an jungen

griechischen Landschildkroten - Vestudo hermanni hermanni Gmel. (Reptilia:

Chelonia: Testudinidae). 7: 41-58 STOJANOV A. 1997. Die herpetologischen Sammlungen des Nationalen Naturhistorischen Museums in Sofia. 1. Schwanzlurche (Amphibia: Caudata). 8: 77-84

Стоянов Г., С. Йотов. 1999. Орнишологъпа Румен Кирилов Тодоров (1967 - 1994). 10: 124

Съвчев М., Л. СТАНИМИРОВА. 1998. Разпространение на правите сладководни раци (Crustacea: Decapoda) и mexHume епибионши om род Branchiobdella (Annelida: Branchiobdellae), Hystricosoma chappuisi Michaelsen, 1926 (Annelida: Oligochaeta) и

Nitocrella divaricata (Crustacea: Copepoda) 6 България. 9: 5-18 THIBAUD J.-M. 1995. Collemboles de Bulgarie. I. 5: 19-27 Охимоу D. 1997. Endemic plants on granitic terrains of the North Pirin Mountain -

ecological and phytogeographical remarks. 8: 127-136 XYBEHO 3. 1996. Фаунистично разнообразие на България - безгръбначни Животни.

6: 11-16 Нивемоу 2. 1996. Zoogeographische Charakteristik der bulgarischen Raupenfliegen (Diptera, Tachinidae). 6: 49-58

XYBEHOB 3. Виж Делчев X. 1998. XYBEHOB 3. Виж Попов A. 1998.

Постъпила на 14.2.2000

Адрес на a6mopa:

АлеКси Попов

Национален природонаучен музей при БАН бул. Цар Освободител 1

1000 София

158

Ten years of Historia naturalis bulgarica

Alexi POPOV

(Summary)

The National Museum of Natural History (the former Royal Museum) is one of the oldest research institutes in Bulgaria with a 110-year history. Its journal, Bulletin of the Royal Institutes of Natural History in Sofia (Izvestia na Tsarskite prirodonauchni instituti v Sofia; 16 volumes, 1928 - 1943), contains substantial scientific contributions in zoology and botany and descriptions of 260 taxa and forms of animals and plants new to the science. It has played a considerable role in the attainment of a high international recognition of the Museum. The journal was initiated and financed by King Boris III. It was edited and published by Dr Iwan Buresch, member of the Bulgarian Academy of Sciences. It comprises 168 papers, mainly in German, written by 15 Bulgarian and 62 foreign authors. Another journal, Bulletin of the Zoological Institute with Museum (Izvestia na Zoologicheskia institut s muzei; vol. 10 - 41, 1961 - 1974), was published in the years when the Museum lost its independent status.

In 1975 the Scientific Secretariate of the Bulgarian Academy of Sciences decided to start the publishing of a new periodical series at the request of the Museum. For ten years the annual offers of the Museum for the publication of the first issues of the journal were refused. The series was named Historia naturalis bulgarica. Ten of its issues were published in the period of 1989 - 1999. The main trends in the development of the journal in this period are: to increase the volume of the issues; to switch over to autonomous publishing; to increase the number of papers written in foreign languages; to improve the quality of the illustrations. The printing of the first five issues was financed by the Bulgarian Academy of Sciences, and that of the remaining five by the Ministry of the Environment and the National Museum of Natural History. The ten issues comprise 1144 pages of 114 papers, written mostly in Bulgarian or in English, and of 29 short notes. A list of their titles is given in the paper. The total number of the authors is 61. The journal is sent out for book exchange up to 184 scientific institutions abroad by the Central Library of the Bulgarian Academy of Sciences.

159

Historia naturalis bulgarica, 11, 2000: 160

70 години om рождението на д-р НиКолай Илчев - бетеринар, Краебед, археозоолог

Златозар БОЕВ

Д-р Н. Илчев е роден 6ъ6 Велико Търново на 25.03.1929 г. Като син на цареКи офицер и agBokam, 6 младеЖжКите си години е бил принуден да изшърпи редица несгоди на съдбата. Om 1958 г., kozamo се дипломира 6ъ6 ВВМИ 6 София, започваш години на селска npakmuka Като Ветеринарен лекар. Професионализмъш и организатореките му Качества са оценени и през 1973 г. mou вече завежда Веперинарен omgea В Националния селскостопансКи музей, а опа 1984 г. е gupekmop на ЕКарисажа В София. Разностранното му научно и публицисиаично

mGopyecm6bo обхвалца над 140 труда, 7 опа koumo са Книги.

Ош младейките си години Н. Илчев записба легенди, спомени и родови предания, главно om Трънския Край, koumo по-Късно издава В Книгата си „Звезди над Руй“ (1999), Както и В многобройни cmamuu. Неотдавна Илчев отпечата и споменише за баща си - подполковник Стоян Илиев. Д-р Илиев публикува и Върху cmonaHckama и общесшвенаша история на Трънския Край. Той оплдава голямо Внимание и на историята на Вешеринарнатша медицина у Hac ив шази област издава няКколКо ценни своц студии. Други om изучванията на Н. Илиев ca насочени Към историята на земеделскошо образование В България и съдърЖжаша неизвестни или малко познаши фаниц. По негоба инициатива през 1976 г. се създава Селскостопанско ucmopuyecko друЖжество. Сред най-значимише му постижения е издаВванешо на пруда „История на Националния селскостопански музей“. Om 1976 г. и до днес mou е един опа akmu6BHume членове на Българското бешеринарно-медицинско дружество, учредено също по негова инициатива. Н. Илиев е и дългогодишен член на Българското нумизмашическо друЖжесиаво. „Разписал се е“ и 6 ma3u обласш с няКолКо публикации.

По негово предложение и с активното My съдейставие през 1988 г. В с. Брабча (ТрънсКо) е организирано честванешо на 100-годишнинаша om обявяванешо (18.ХП.1877 г.). на ШопсКкото (ТрънсКкошо) Въстание. По шози повод Н. Илиев написва kHueama „Капитан Симо Соколов и ТрънсКото Въстание om 1877 г.“ (2000). Kamo нещашен сътрудник на ЦъьрКобно-истаорическия и архибен ucmumym motu ошпечашва ucmopuume на Мисловишкия, БилинсКия и ТрънсКия манастири, Както и сшудияша „Документи за историята на uppk6ume и манасширише 6 Трънско и БрезнишКо“.

Д-р Илиев е оставил сВояша шрайна следа и 6 археозоодогияша. Той е един om най- добрите “ изследователи на Косшнише останки om Копашни бозайници om археологическите обекти 6 cmpaHama. Д-р Н. Илиеб е дългогодишен нещашен сътрудник на Националния природонаучен музей (НИМ). На него музеяш дължи 6 голяма степен сравнишелнаша cu археозоологична cOupka om домашни и няКкочц диби бозайници. Самостоятелно u 6 съавторство с палеозоолози om HIIM д-р ИлцеВ издава 15-ина mpyga 6 различни списания на БАН за последние осшанКи om зубър 6 България, за дивите и домашните птици и гобедобъдстшвошо бъб Велики Преслав, за дивите и домашните Жибошни om археодогичесКки обекти 6 Пернчио, Видинско, Асеновградско и gp., за Късно- плейстоценсКките диви Коне.

160

УКАЗАНИЯ ЗА АВТОРИТЕ

В периодичното издание Historia naturalis bulgarica се omneuamBam оригинални cmamuu из природонаучната музейна проблематика (музеодогия, информации Върху музейни Колекции и пр.), cmamuu из историята на природознанието и научни приноси по зоология, ботаника, палеонтология и геология въз основа на материали предимно om български и чуждестранни my3eu. Публикациите са на един om следните езици: български (с резюме на западен езиК), английски, немски, френсКи и руски (с резюме на българсКи език). При подготовката на ръкописите трябва да се имат предбид следнише изисКвания:

1. Ръкописът се предава на дискета на програмаша Word за Windows и с една разпечатка. Файлът да съдържа само един шрифт (без отстъпи, без използване на Bold, без mekcmo6e само с главни букви, без поредни интервали и друго ненужно форматиране). Заглавието, глабите и нобише абзаци да се опоеляш с един празен ред. Използба се Курсиб (само за именаша на шаКсоните om родоваша и Видовата група) и изцяло глабни букби (за циширанише 6 mekcma и литературния списък автори, но не и за aBmopume на makcoHume). Pasneuamkama да бъде на стандартни машинописни страници (30 реда x 60 знаКа). РъКописъш ga бъде напълно Комплектобан (ako е необходимо с литературен списък, таблици, фигури, текст Към max, резюме на съошбетния e3uk).

2. Максималният обем на cmamuama (6kA. приложенията и илюстрациите) не трябба да надхбърля 20 стандаршни страници. По - големи cmamuu се приемаш само с решение на редакционната Колегия.

3. Абтморъш да се изпише с пълно собствено и фамилно име.

4. Цитирането на AumepamypHume източници 6 текста да бъде по един om следните начини: "ИОСИФОВ (1996)" или "(ЙОСИФОВ, 1996)" или "JOSIFOV and KERZH- NER (1995)" uau '(JOSIFOV & KERZHNER, 1995)" или '(GOLEMANSKY et al., 1993; БЕШОВСКИ и gp., 1994; JOSIFOV, 1995; 1996)". При mpuma u повече автори ce използва "et al." или "и др.". В статиите на латиница циширането е само на латиница.

5. Дишерашурнияш списък Включва само източници, цитирани 6 mekcma на статията и подредени по азбучен ред. В cmamuume на български се изреждат aBmopume на Кирилица, следвани om me3u на латиница. В cmamuume на западен език 6cuuku абтори се подреждат по общ азбучен ред на латиница (ako статия или Книга е написана на Кирилица, ползба се заглабието на резюмето, а ako няма mako6a - заглавието ce пребежда, а не шранслишерира).

Примери за библиографсКо описание:

TANASIJTCHUEK У., У. BESCHOVSKI. 1990. A contribution to Ше study of Chamaemyia

from Bulgaria. - Acta zool. bulg., 41: 18-25.

ЙОСИФОВ М. 1987. Фенология и зоогеография при насекомите. - В: Съвременни

постижения на българската зоология. С., БАН, 17-20.

ГРУЕВ Б. 1988. Обща биогеография. С., Наука и uskyem6o. 396 с. GOLEMANSKY V., P. YANKOVA. 1973. Studies on Coccidia in some small mammals in

Bulgaria. - Bull. Inst. zool. mus., 37: 5-31 (In Bulgarian).

6. След литературата следба пълнияш адрес на абтора или aBmopume.

7. Резюмето се предава пребедено на съотбетния език и не шрябба да надхбърля 30 реда.

9. Таблицише се номерират и са със заглавие ошгоре. АКо са на Компюшър, да не се използваш интербали и mabyAamop; да не се разделяш с бершиКкални, а само с хоризоншални AUHUU.

9. PucyHkume, uepmexume и фотографиите се означабат Като "фиг." и се номерират (да се избягва използването на цифра и буКва или на две цифри) и шрябба да са съобразени със следните изисКбания:

- фотографиите да бъдат ясни, Контрасшни, по Възможност с еднаКъб размер 6 една статия; ako Върху max трябва да се направят допълнишелни означения (цифри, стрелки, 6yk6u и пр.), me се нанасят на прозрачна хартия, прикрепена Към фигураша,

- чершежише (графики, дчаграми) и рисунКкише се представят 6 годен за Възпроизвеждане Bug и до шройно по-големи от размера им 6 печатната страница.

От 6caka публиКация се получаваш безплатно по 40 aBmopcku отпечатъка.

"

АММН LIBRARY

| eee _ ди

ЕЕ |

НАЦИОНАЛЕН ПРИРОДОНАУЧЕН | American | срв, оп: 12-22-00

МУЗЕЙ

NATIONAL МОЗЕОМ - ОЕ NATURAL HISTORY

— SOFIA

«г а)

с:

$ =>

On loan wae 4 АМ |

Historie, Natora ke 4 ме 2000)