Х ПАРСКОТО ЕВТОНОЛОГАЧЕСКО ДРУЖЕСТВО. Ц До лга КНИГА Х. Небоофео (вс Виовиздет Еморцорндел. Сейидай Пи За с ВАМО Х. 1938. Зи СОФИЯ -- ПЕЧАТНИЦА Р. МЛАДЕНОВЪ -- 1939 ИАРСКОТО ЕНТОНОПОГАЧЕСКО ДРУЖЕСТВО ОНеПопОйт Щог Вицазоео Ешопоооовео. Сеойоан по бой а < ВАПНО Х. 1938. 2 Вет де в Заййо. Емомооощив. бе Вбапе пъ МОТ. Х. 1938. / 4 м тея тт Спаски клезажаеа скексраксаиксааеасоссщстиаенаеценат. 2 ! га - << е, О СОФИЯ -- ПЕЧАТНИЦА Р. МЛАДЕНОВЪ -- 1939 ЗА 2 Ку, СЪДЪРЖАНИЕ о ДрЪнски П. -- Приносъ къмъ “изучаване хлЪбаркитЪ В!аНодеа 3 (Оп.) въ България - Поповъ, В. Ив. -- Борба съвред- “ нитЪ насЪкоми по складиранитЪ „ зърнени храни въ Царево, 1937. . ДрЪнски, Д-ръ К. -- Вариете- отитъ на АпорНе!ез пасиПреп!5 “ Мед. и тЪхната роля при раз- “ пространението на маларията : | “Кохаго!, С. - Ете пеце Прог “ ЧеЧааг пт Вшаапеп : “ ДрЪнсни, П. и Стефановъ, Ат. “ -- Първото фосилно насЪкомо “ отъ България: Мусе!орп Па а “ ршспеПа Неег. (Пр!.) “ Чорбаджиевъ, П. -- Мистерия - върху вреднитЪ насЪкоми и др. “неприятели на културнитБ ра- “ стения въ България: - Поповъ, В. Ив. -- обанарще . ната бЪла „муха“, Азтегоср оп “ марогапогит Мезну. и борбата “ съ нея съ циановодородъ - Ргепзку, Р. -- ПЬег Фе |деп!- “ Вгегипад ешдег 5ртшпепапеп, де о чоп Ог А!. Козса (1935. 1936) а!5 “ пеш г Де Викоута (Ешиамер) “ БезсппеБеп чегдеп “ Чорбаджиевъ, П. -- Кратъкъ - списъкъ на щитоноснитЪ въшки Стр, 11 31 45 51 55 73 85 - (Сосстдае, Рнупснойа) въ България 88 . Атанасовъ, Н.-- Приносъ къмъ “ изучаване фауната на земнитЪ “ пчели (ВотБиз, Нут.) въБългария 91 “ ДрЪновски, Вл. К. - Втори “ приносъ къмъ нашата насъкомна .. фауна: Ар! епдопеа на България “ ДрЪнски, П. -- УП. междуна- . роденъ ентомологически кон- „ гресъ въ Берлинъ и Мюнхенъ о (15--28. УШ. 1938). ; Официална часть: “1, Отчетъ на Бълг. ентомологи- .. ческо дружество за 1934, 1935, 1936, 1937 и 1938 год. 2. Списъкъ на членоветЪ: "3. Реферати и съобщения 110 145 - 132 . 134 138 ПМНАСТ «Огепзку, Р. -- Вейгад гиг Кепп!- 715 дег 5сПпаБеп Е поща (оли ) тт Вшаапеп Рорро?, М/. Пу. -- огеа дгашт рез соп го! п Ше зи 0! Па. геуо дигтд 1937 -. < рРгепзку, Ог К. -- Тпе уапеПез оЕ Апорпе!ез тасиПрепз Мед. апд Не геаПоп о Ше СЕ Биноп оГ паапа : . : Козаровъ, Г. -- Единъ новъ видъ Мсоеца въ България: Огепзку, Р. и. ЗЕегапот А5.-- Паз егзфе ГоззПе шзеК? аиз ВШ!- дапеп: северния ат Риспена Неег. (Отр:.) , ТзспогЬад ем, Р. -- Ма епа- Пеп цЬег Де зспадИспеп пзеКк еп ипд апдегеп Еешде дег Цийие, рНапгев п Вшаапеп Роро??, М/. ум. СгеепПоизе упйе „Ну“ АзтегоспПоп уарога- гогит Мезъи. апд #5 соп!го! МИП Будгосуапсас14 да ДрЪнски, П. -- Върху идентифи- цирането на нЪкои видове паяци, описани отъ Ог А!. Козса (1935 и. 1936) като нови за сраупста на ,Ромъния | 7вспоградИел, Р. -- Меггес!- п15 дег Бс д1аизе (Сосс14а, Крунг спо?а) пт Вшаапеп А апаззоу, М. - Вейгад гип 5ишдит дег НоттеНашпа Виш!- дапепз (ВотБиз, Нутепор!.)- ОПгепоузку, А1. К. 7ме(ег Вейгад г2иг Ар!:епдо?еп - Еацпа Вшаапепз : астеарао врлсведав Огепзку, Р. -- УП. а еглаНопа- |ег Копагезз Ег Епротоофе ш Вет и. Дам неп иа аа еш 1938): ОТ 1плеПег Тей: 1. Вепср! дег Вша. еп опо!о4!- зсПпеп СезеПзспай г 1934, 1932, 1936, 1937 ц. 1938. - - 2. Се Пазте дег маацечег 3. Кетегайе и. МИФеПипдаеп Редактира: Пенчо ДрЪнски. ИзлЪзе отъ печатъ на 20. Ш. 1939. Стр. 11 31 45 51 55. 73 85 88 91 110 115 132 134 138 ОПогео ру Ше пиегпе! Агснме | Ди с п 2012 му Типатд пот Ней Мизеит о! Матига! Нвюгу Пргагу пир://агспме.ога/аетайз/гуезшапарщаг 1 оща ПРИНОСЪ КЪМЪ ИЗУЧВАНЕ ХЛЪБАРКИТЪ В1!а//0!4еа (Оппорега, тзека) ВЪ БЪЛГАРИЯ 3 Отъ Пенчо ДрЪнски ВЕПКАС ?210К КЕНТ!“ ОПЕК ЗСНАВЕН (Ва ога4еа) ИЗ ВОГОАК!ЕМ Уоп Р. Огепзк!, боа Групата хлъбарки, Вайойеа отъ правокрилитЪ на- “ сЪкоми Опторгеега, е слабо проучена въ България. Като „ изключимъ оскжднитЪ сведения, които ни даватъ отъ преди тридесеть години първитЪ български ентомолози Д. Йоаки- “ мовъ! и Н. НедЪлковъ,? други по-нови изучвания за " българскитъ Ванотдеа ми сж непознати. : ХлЪбапкитЪ заслужаватъ по-голЪмо внимание и обстойно “| изучване не само заради сравнително богатото разнообразие . на видове и форми, които намБрихме у насъ, но и заради “ интересниятъ животъ, екология, географско разпространение “ит. н. на видоветъ В/а!огдеа, числящи се къмъ българската насЪкомна фауна. Два отъ българскитЪ видове В агофеа сж обитатели на човъшкитЪ жилища, съ почти космополитно разпространение. Въ кжщи тЪ причиняватъ много пакости, а сж и най-мръснитЪ животни, съ които човъкъ ммжчно може да се бори. “ 1 Като имахъ предвидъ тЪзи обстоятелства и най-вече го- | дЪмиятъ наученъ и приложенъ интересъ, който представля- ватъ видоветъ Ваог4еа, числящи се къмъ фауната на Бъл- “| гария, презъ последнитЪ 10--19 години, презъ многобройнитЪ “ екскурзии почти изъ всички краища на страната, събирахъ, „| покрай другитЪ материали, и доста много Виао!деа. Най- “много материяли отъ тази група насЪкоми имамъ отъ юж- - нитЪ наши погранични планини: БЪласица, Царева-планина “ (Алиботушъ), Южни Родопи (Доспатъ) и Странджа-планина. ааа 1 Приносъ къмъ фауната на насъкомитЪ на Рила-планина. -- Перио- - дическо списание, кн. 99, стр. 42. София 1899. | аре 2 „Втори приносъ къмъ ентомологическата фауна на България -- Огпорега“. Периодич. списание, кн. ГХ1., год, 17., стр. 411--436. София, ; 1907 год .на. : : 3 Пограничната планина Алиботушъ може да носи по-хубаво бъл- гарско име. за сега, тя носи името на първия най-високъ връхъ „Али- ботушъ“. Намирамъ, че тя трЪбва да носи името на втория по височина „ нейнъ връхъ „Царевъ връхъ“, а именно „Царева планина“. Името „Китка по Известия на Бълг. ентомологическо д-во. Кн. Х. 1 Д Пенчо ДрЪнски Богати материяли за проучване на казаната група насЪкоми се оказаха съхранени и въ Царската ентомологична стан- ция, събирани въ продължение на повече отъ 40 години отъ разни лица, най-вече отъ Д-ръ Ив. Бурешъ, Д. Илчевъ и др. Въ сбиркитъЪ на Царската ентомологична станция се намбриха и събиранитЪ и съобщени Вайодеа отъ покойния Н. НедЪлковъ. Всички тЪзи богати материали бЪха пред- метъ на моитЪ проучвания и резултатитъ отъ тЪхъ изла- гамъ въ настоящата работа. Наредъ съ таксономическитЪ, екологически и зоогеографически данни, опиталъ съмъ се да дамъ и нЪкои сведения за значението на тЪзи видове въ домакинството, стопанството и хигиената на човЪка, както и да посоча на нъкои мЪрки за борба съ кжщнитЪ предста- вители отъ тЪхъ. Желанието ми е съ това да възбудя по- голъмъ интересъ у нашитЪ млади ентомолози къмъ тази група насЪкоми, които биха намврили още много материялъ за своята научна и научно-приложна изследователска работа. Ванот4еа Тукъ принадлежатъ насЪкоми, които филогенетично стоятъ въ близко родство съ най-старитЪ представители отъ правокрилитЪ насъкоми Оорега, а именно силурий- скитъ Ршеойанита. -- СъвременнитЪ видове Ваоеа, числящи се къмъ фауната на България, морфологически сж. добре охарактеризирани и съ диференцирани белези. Почти всички Ванотдеа си приличатъ и нЪма друга група нас- "коми така ясно изразена съ опредЪлени белези, както В/а!- Тойеа. Екологически, обаче, отдЪлнитЪ родове и видове сж си създали най-различни връзки и отнощения при различнитЪ условия на тЪхния самобитенъ животъ. Докато едни отъ тЪхъ сж привързани къмъ жилищата на човка и вънъ оть тЪхъ не се сръЪщатъ; други видове намираме да живЪять свободно и независимо въ природата, при строго опредЪлени условия, наложили се и станали необходими биологически. фактори въ тЪхъ; най-сетне, трета група отъ тъхъ намираме да живбятъ както въ свободната природа (на югъ), тъй и въ човъшкитЪ жилища (на северъ и въ планинскитЪ мЪста). ВаНотдеа сж топлолюбиви насЪкоми и много чувстви- телни къмъ промбнитЪ и колебанията на температурата. Въ. жилищата на човЪка, това всички знаемъ, ги намираме ви- наги въ връзка съ постоянно топлитЪ помбщения: фурни, кухни, гостилници, хотели, фабрики за бира и т. н. Този фактъ обяснява извънредно голЪмото имъ намножаване и раз- планина“ (ДрЪновски), което се опитватъ нъкои да прокаратъ, освенъ че не се подходяще и нЪма нищо общо съ планината, но имаме толкозъ много „Китки“, че излишно е да се обременява географската номенклатура съ още едно име „Китка“. Приносъ къмъ изучване хлЪбаркитЬ въ България З “ пространяване въ последнитЪ години въ градоветЪ, особено „въ новитЪ съжителски домове, кждето има всички условия, “ особено температурни, за тЪхното безпрепятствено развитие „ презъ всички годишни времена, както и за тЪхното по-ши- „ роко разпространение. Когато, въ старитЪ самостоятелни и “по-малки постройки тъ бЪха рЪдко явление; а въ селскитЪ кжщи, които зимно и лЪтно време сж добре провЪтрени, тЪ “сж непознати. -> Бързината на тЪхното размножаване и раз- “ витие се намира сжщо напълно въ зависимость отъ темпе- “ ратурата. Даже и еволюцията имъ отъ Силуръ до днешни „дни е ставала пакъ по линията на приспособяването къмъ „- различни температурни условия и при строгото запазване на 5 Е. общия екологически типъ, който отначало дори и до днесъ “е запазилъ характернитЪ си черти. -- Изобщо, може да се каже, че температурата е най-важниятъ факторъ въ живота . на хлЪбаркитЪ и въ зависимость оть нея се регулиратъ “ всички тЪхни отношения и отправления. Все въ зависимость “ отъ температурата е сложенъ и нагоденъ и цЪлиятъ имъ „ животъ, развитие и разпространение. Е Следъ температурата, второ важно условие въ живота Е "на хлЪбаркитЪ е водата и влагата. ХлЪбаркитЪ въ свобод- “ната природа предпочитатъ влажни и припечени, слънчеви мЪста, край води, вь украйнинитЪ на горитЪ, храсталацитЪ 5 и обезлесенитЪ мЪста; подъ каманитЪ, между нападалитЪ - листа, тревата, крайбрЪжията съ натрупани водорасли ит. н. “ ХлЪбаркитЪ иматъ голъма нужда отъ вода. Безъ вода тЪх- “ ниятъ животъ е немислимъ. ГЪ могатъ по-скоро безъ храна, Е отколкото безъ вода, която е важенъ факторъ въ живота . имъ. Мигрирането на хлЪбаркитЪ отъ едно необитаемо жи- „ лище въ друго, се дължи преди всичко на липсата на вода "въ първото, после и на храната. са Биогеографически, въ връзка съ тЪхната топлолюби- „ вость, хлъбаркитЪ Ва #о0!4еа сж разпространени главно въ , топлитЪ тропически области, отъ кждето тЪ сж разпростра- “нени по останалитЪ части на земята. Поради тЪхната голбма „ невзискателность къмъ храна (тЪ ядатъ всичко, което че- Щ осстат имъ могагъ да гризятъ) и лесно приспособяване В: къмъ различни условия (освенъ къмъ температурата и вла- Е гата), тЪ сж успЪъли да проникнатъ далечъ на северъ и югъ отъ тропицитЪ и да завладеятъ съ нЪколко вида почти цЪ- лата земна повърхнина. И действително, нЪколко вида В1а!- Тогдеа иматъ широко разпространение върху земното кълбо и сж придобили почти космополитенъ характеръ. У тази група асъкоми, както въ никоя друга, се забелязва едно непрео- Олимо желание и стремление къмъ активно разпространение, .. странствуване, мигриране. По нашитЪ пристанищни градове: . рургасъ, Варна, Русе, Ломъ и Др. не рЪдко се попада на киви екземпляри отъ едрата американска хлЪбарка (Регш- г 4 Пенчо ДрЪнски Гапейа атетсапа 1..), която, естествено, е пренесена съ па- раходитЪ и стокитЪ, които идатъ отъ мЪстата, кждето тя се сръща. Сжщото е и съ египетската хлЪбарка (Иегегога- та аерриса ЕаБт.), която се сръЪща най-вече по бЪломор- скитЪ пристанищни градове, които сж въ по-голбмъ допиръ сь отечеството на този видъ ХлЬбарка. И други видове тропични хлЪбарки правятъ опити да проникнатъ по нашитЪ земи. И за тази цель тЪ използувать всички възможни срЪд- ства. Параходи и желЪзници отдавна сж въ услуга на тЪх- ния непреодолимъ стремежъ къмъ по-широко разпростране- ние. Гукь му е мЪстото да спомена за вида Есгома Гаро- писа |алппе, единъ отъ най-разпространенитЪ видове въ Ев- ропа, който на югъ живЪе въ свободната природа, а на се-. веръ, особено въ Лапландия и Сибиръ, живЪе въ жилищата на човка, кждето се храни съ сушена риба, употрЪбявана за храна отъ туземцитЪ. Тази хлЪбарка въ известни части на СрЪъдна и Южна Европа живЪе както въ свободната при- рода, тъй и въ жилищата на човЪка. Сжщата у насъ въ Чамъ-Курия (Самоковско), на височина 1200 м. отъ морето, съмъ намиралъ както на открито, тъй и въ вилитЪ тамъ. Азъ съмъ сигуренъ, че тя се е установила вече и въ планинскитЪ хижи по Витоша, Рила и др., макаръ че за това нЪмамъ по- ложителни сведения. Ясно е, че този видъ хлЪбарка, поради изключителнитЪ по-сурови условия на животъ, лека-полека се опитва да се настани и въ човъшкитЪ жилища, като за сега въ Сибирь и Лапландия жив е само въ тЪхъ; въ СрЪдна Европа и по високитЪ планински области на Южна „ вропа живЪе еднакво на открито и въ човъшкитЪ жилища и само вь нискитЪ части на Южна Европа живЪе на открито въ свободната природа. -- До каква степень силно е изразенъ този стремежъ у хлЪбаркитЪ къмъ активно разпространение и завладяване на нови територии, може да се разбере и отъ познатиятъ фактъ, че ккщнитЪ хлЪбарки често масово се преселватъ отъ една кжща въ друга, оть единъ апартаментъ въ други и т. н. Гази тЪхна биологическа особеность е много добре използувана при рационалната борба съ хлЪбаркитЪ, при която много важно е да се установи, преди всичко, хлЪ- баркитЪ въ дадено жилище отъ кжде произхождатъ: отъ самото жилище, или прииждатъ отъ вънъ; и ако прииждатъ отъ вънь, първото нЪщо, което трЪбва да се направи е да се припречи пжтя имъ. Колкото и непреодолимъ да е стремежътъ на хлъЪбар- китЪ къмъ активно разселване и мигриране, у различнитЪ видове ВаПойщеа той е различенъ и въ различна степень се проявява. Затова днесъ вь Европа наблюдаваме много инте- ресното явле ие, че различнитЪ видове хлЪбарки, различно сж успЪвали вь своето проникване на северъ. Въ медитеран- скитЪ земи намираме най-много европейски видове. Обаче, Приносъ къмъ изучване хлЪбаркитЬ въ България 5 “въ СрЪдна Европа и по-на северъ тЪхното число постепенно намалява, до като къмъ 609-с. ш. тъ преставатъ да се срЪ- щатъ. -- Въ България, която само отчасти е засъгната отъ субмедитеранско фаунистично влияние, групата Ва оеа постига сравнително добро развитие и разпространение. На югъ у насъ се сръЪщатъ и нЪкои медитерански видове, които по-на северъ не се срЪъщатъ. Затова числото на видоветЪ ВаНотдеа на югъ у насъ е по-голЪбмо, отколкото на северъ. -- Покрай тЪзи наши срЪдноевропейски и медитерански ви- дове, въ България се намбриха и нЪкои екзотични видове, пренесени, най-вЪроятно, съ параходит. ХлЪбаркитЪ въ кжщи сж едни отъ най-мръснитЪ и вредни животни. ТЪ мишкуватъ на всЪкжде и се хранятъ съ всичко. ТЪ предпочитатъ мекитЪ и течни съестни про- дукти като: варени картофи и грахъ, плодове, тЪстени и точени сладки, сиропъ, медъ и други подобни. ТЪ ядатъ съ удоволствие сжщо и хлЪбъ, захарь, сирене, тлъстини, месо и всичко, каквото челюститЪ имъ могатъ да гризятъ. Кога нЪма друго, тЪ нападатъ и вълнени предмети, кожени из- дЪлия, обуща, подвързани книги, тапети и други. Наблюда- „ вани см да разкжсватъ и се хранятъ даже и съ труповетЪ на себеподобнитЪ си. Съ всичко това тъ нанасятъ не малко щети въ домакинството и стопанството. ХлЪбаркитЪ иматъ много по-важно хигиенично и здравно значение, отколкото въ домакинството и стопанството. ГТЪх- ното присжтствие въ стаитЪ, тЪхното ходене, придружено съ своеобразно шумоление, тЪхниять характеръ и престру- ване, дразнятъ човЪка, който се отвръщава отъ тЪхъ. -- Съ тЪхното всеядничество, хлЪбаркитЪ обикалятъ и посещаватъ едно следъ друго: помиитЪ, боклуцитЪ и всички замърсени кюшета и после отиватъ по съестнитЪ продукти и по този начинъ съ краката и тЪлото си ги замърсяватъ и така ста- ватъ разносители на инфекциозни болести отъ единъ апар- таментъ въ другъ, отъ една кмща въ друга и т. н. ТЪ чес- то падатъ въ тЪстото за хлЪбъ и се замЪсватъ и изпичатъ съ хлЪба, въ млЪкото или въ яденето и ги замърсяватъ. Доказано е, че стрептококитЪ и другитЪ болезнотворни мик роорганизми, които се поематъ отъ хлЪбаркитЪ съ храната, оставатъ да живЪятъ въ стомаха на хлЪбарката още десе- тина дена и се изхвърлятъ съ екскриментитЪ напълно ви- рулентни и ставатъ причина за нови инфекции. Особено опасни сж хлЪбаркитЪ за народното здраве, когато се раз- вьдятъ въ болници и санаториуми, което не рЪдко бива. Когато се говори за вреди отъ хлЪбаркитЪ въ дома- кинството и стопанството на човъка у насъ, трЪбва да се разбиратъ винаги двага вида: В/а а регтаиса (малката жълта хлЪбарка) и 5) Горуга опешайз (голЪмата черна хлЪбарка”. За сега, тЪ сж, които живЪятъ въ човъшкитЪ жилища у насъ 6 Пенчо ДрЪнски като сътрапезници на човЪка. Срещу тЪхъ се води ожесто- чена борба за очистването и отсраняването имъ отъ жили-" щата. Но не всЪкога тази борба е успъшна. Като сигурни срЪъдства противъ хлЪбаркитЪ сж: 1. Борова киселина (60- раксъ), 2. Прахъ отъ пиретрумъ и 3. Парижко зеленило. Боровата киселина (бораксъ) действува като сто- машна отрова. Една часть бораксъ, съ 3 части какао на. прахъ, е добро срЪдство противъ хлЪбаркитЪ. Царевично брашно съ бораксъ, по равни части, размъсени съ малко вода, се получава тЪсто, което е сжщо добро лакомство за хлЪбаркитЪ. Инсектенъ прахъ -- пиретрумъ -- е най-доброто срЪдство противъ хлЪбаркитЪ. Изисква се само пиретру- мътъ да бжде идеално ситно смлЪнъ, да е чистъ и прЪ- сенъ. Между множеството препарати, които въ основата си иматъ пиретрумъ и се препоржчватъ като добри срЪдства” противъ хлЪбаркитЪ, най-добъръ е препарата „Регеах“, който съ успъхъ се употрЪбява освенъ противъ хлЪбаркитЪ, още и противъ мухи, комари, бълхи, дървеници, мравки и други насъкоми. Подобенъ на него еи байеровиятъ препаратъ „Ваш“. Парижката зеленина, при наличностьта на пи- ретровия прахъ, остава безъ значение за борбата съ хлЪбар- китЪ, още повече, че хлЪбаркитЪ въ много случаи оста- ватъ невридими, резистентни отъ нея. Въ настоящата публикация сж дадени сведения за 15 вида хлЪбарки, намвЪрени въ България. Отъ тЪхъ 7 вида сж били съобщени вече отъ Д. Шоакимовъ и Н. НедЪл- ковъ по-рано, а именно: Негегоратиа (Рогурвара) аер!р- иса Еабт., Регапега атетсапа 1.., 5горурпа опетайз 1.., Вана вгапз пра Втпп., Есюма (аротпса 1., Атзората Поща Вг.и Аррйерша Зсвае/ ет! | лппе. ОстаналитЪ 8 вида сега за пръвъ пжть съобщавамъ отъ предЪлитЪ на България, а именно: Есгома Гаропса |.. уаг. рапда зе!уз. Есгобга рап- сеп Зерп., Ар ера тагртана З5спте., Арй. тагртпаа оаг. ейигопова Вт., Аррера зибарвега КатЬ., Артшерга ргаеса Вг., Горвор#ега десоепз Сегт. и Горворвега таа Спагр. | семейство Ес!обдае 1: Есгобга Гаротса |аппе. Горска хлЪбарка, Дълга 8--11 шт.. Преднегърдътъ е черъ или кафявъ, съ рЪзко огра- ничени свЪтли ржбове. -- Единь отъ най-разпространенитЪ у насъ и въ Европа видове. СрЪща се главно изъ тревисти мЪста, обрасли въ храсталаци, естествени ливади или вь окрайнинитЪ на горитЪ, огрЪвани отъ слънцето. Достига и до 2000 м. височина (Рила, Пиринъ, Алиботушъ). Често на- влиза и въ жилищата на планинскитЪ селища, курорти и хижи, кждето се установява на постоянно мЪстожителство Приносъ къмъ изучване хлЪбаркитЪ въ България 7: Разпространение въ България: „Централни Южни Родопи -- Доспатъ (П. ДрЪнски, 6. УШ. 1925); Рила- планина, Чамъ-Курия, 1200 м. (ДрЪнски УПи УШ. 1934, 1935 г.); Рила-планина, ВарницитЪ 1500 м. (ДрЪнски 30. УП. 935); Централни Родопи, Гюмюшъ-Чалъ, Баташко (П. ДрЪнски, 21. У1. 1926); Алиботушъ-планина, при пость Хе 10, 1050 м. (П. ДрЪнски, 7. УП. 1995); КрЪсненско дефиле, около гара Пиринъ, Св. Врачко (ДрЪнски, 16. УП. 1937); Парангалица, Горно-Джумайско (ДрЪнски, 31. У. 1932); Витоша, Старчес- китЪ поляни (ДрЪнски, 17. УШ. 1938); Своге, Софийско Цес. Н. НедЪлковъ), София (ес. Недлковъ). | Географско разпространение: Обикновенъ ев- ропейски видъ, който на северъ достига Лапландия и Си- биръ. Намбренъ и въ Туркестанъ. 2. Есгобга гаротса 1,. оаг. рашда З5е!уз. -- Медите- ранска форма, която у насъ е намЪрена при с. Петрово, Св. Врачко (ДрЪнски, 17. УП. 1937). З. Естобга рапсет! З1ерп. Сжщо горска хлЪбарка. Дълга . 6--8 ит. Преднегърдътъ е изцЪло жълтъ, или сиво-пепеливьъ, -- безъ разсвътлени ржбове, осеянъ съ кафяви щрихи и точки. -- ЖивЪе въ иглолистни и букови влажни гори. Разпространение въ България: Рила-планива -- Чамъ-Курия 1200 м. (П. ДрЪнски, 16. УШ. 1932); Витоша при Владая (ДрЪнски, 31. У. 1925); Стара-планина, въ Искър- ското дефиле при Черепишкия манастиръ (Д-ръ Ив. Бурешъ, о2. У. 1905); Двореца Кричимъ при Пловдивъ, въ джбовата |“ гора (Дръ Ив. Бурешъ, 27. УМ. 1918; 29. У. 1919); Двореца | Евксиноградъ при Варна (П. ДрЪнски, 9. УП. 1938); Витоша пла- нина, надъ Бояна (Д. Илчевъ, 26. УП. 1920); Т. Пазарджикь (ДрЪнски, 17. У. 1936); Витоша-планина, надъ Драгалевци и въ гората при манастиря (П. ДрЪнски, 24. У1. 1927), Витоша планина, надъ Княжево вь боровата гора (ДрЪнски, 16. У1. 1928). Географско разпространение: Англия, Белгия, Холандия, Германия, Австрия, Унгария, Швейцария, Франция (безъ южнитЪ й части), Испания, Корсика, Далмация, Кримъ и Сарепта. 4. Аршевга тагртпата 5срте). (Дъл. 4 6.5 п. Ф9 пт.) Най-характерното на този интересенъ и красивъ видъ сж надкрилията, които сж добре развити и сж по-дълги отъ ко- ремчето. Преднегърдътъ по срЪдата е черъ, по периферията съ тЪсна бЪла лента. У насъ живЪе подъ каманитЪ и по стеблата и цвЪтоветБ на високи растения по припечени оть слънцето мЪста. РазпространениевъБългария: Петричъ, по Стру- - мешница и къмъ с. Демидово, подъ камънитЪ (П. ДрЪнски, пъ 12. М1. 1936); Алиботушъь планина, при село Петрово, къмъ “| изворитЪ на Петровска ръка (П. ДрЪнски, 11. У1. 1936); Кресненско дефиле при гара Пиринъ (П. ДрЪнски 11. У1. 8 Пенчо ДрЪнски 1936); Куру-дагъ при Саросъ въ БЪломорска (Долна) аси (ес. Д-ръ Ив. Бурешъ, 10. ГУ. 1913). Географско разпространение: Италия, Корсика, Сицилия, Гърция, Далмация, Кроация, Полша, Украйна, Кримъ, Одеса, МалаД-зия. 5. Арйебта таготпеаа те опайз Втипп. -- Ман. При- лича на предходния, само че преднегърдътъ му е червенъ. Юженъ, медитерански подвидъ. У насъ: Подъ каманитЪ около с. Петрово (Св. Врачко) и между това село и село Калиманци, Св. Врачко -- (ее. П. ДрЪнски, 13. У1. 1936); Бадома при Деде-Агачъ -- БЪломор- ска Тракия (1ео. Д-ръ Ив. Бурешъ, 21. У 1918). 6. Арй!ебга зсвае е"! |1пп6 -- Вана тасшоаа зсптеБ. (ИЙоакимовъ, 1899). Този видъ не съмъ събиралъ и наблюда- валъ. Д. Иоакимовъ го съобщава отъ Рилския манастиръ. Географско разпространение: Италия, Герма- ния, Тиролъ, Австрия, Унгария, Босна, Галиция, Подолия, Кримъ, СрЪдна Русия (Москва) и Сицилия. 7. Аршемта стаеса Вгипп. -- Май. (Дълъгъ? шп.). Това рЪдко насЪкомо се характеризира главно съ надкрилията си, които сж скжсени, отсЪчени на края и достигатъ само 4-тото коремно сегментче. ЦЪлъ е сивъ, преднегърдътъ по срЪ- дата черъ. : Разпространение въ България: Кресненско де- филе при гара Пиринъ, подъ каманитЪ (1ео. П. ДрЪнски, 8. У1. 1996); Петричъ, по течението на Струмешница, къмъ сръбската граница (1ее. П. ДрЪнски 6. У!. 1936). Географско разпространение: Гърция, М.-Азия. 8. Ар !ебта зибарега Кат).(Дъл.45--5 тш.). Надкри- лията съвсемъ кжси, люсповидни, закржглени, разположени оть страни на срЪднегърда. 4 черъ, съ свЪтла лента по страничния край. Разпространение въ България: Рила планина при Чамъ-Курия 1200 м. (ее. П. ДръЪнски, 20. УШ. 1927); Конева-планина, 1200 м. (ее. Д-ръ Ив. Бурешъ, 25. У. 1921); Рила планина при Чамъ-Курия (ее. Д-ръ Ив. Бурешъ 15--25. УП. 1921); Бадома при Деде-Агачъ въ БЪломорска Тракия (ее. Д-ръ Ив. Бурешъ, 20. |У. 1914). П. Семейство Вай гдае. 9. Мапа регтатса |аппе--алз ага Вгипп.-- Малката жълта, или кафява хлЪбарка. --Обикновенъ видъ изъ жилищата на човЪка и винаги въ връзка съ тъхъ. Има напълно развити крила и въ двата пола, съ общъ тонъ тъмно-жълтеникавъ. Само върху преднегърда се забелязватъ две паралелни по- тъмни ивици. Много характеренъ за живота на хлЪбаркитЪ, изобщо, и за германската хлЪбарка въ частность, е паш- Приносъ къмъ изучване хлЪбаркитЬ въ България 9 кулътъ, въ който женската снася яйцата сии който тя носи известно време съ себе си, прикачень на задната часть на тЪлото. Въ пашкула на германската хлЪбарка се наброяватъ 17--41 яйца. 47 дена отъ отдЪлянето на пашкула отъ жен- ската, отъ яйцата се излупватъ ларвитЪ. ЦЪлото развитие на ларвитЪ трае 4--8 месеца. Това сравнително бързо раз- витие на германската хлЪбарка й създава известно предим- ство предъ орианталската хлЪбарка, пълното развитие на която, както ще видимъ, трае сръдно 4 години. И затова се остава съ впечатление, че тамъ кждето се появи герман- ската хлЪбарка, тя бързо измЪства ориенталската. Разпространена навсЪкжде върху земното кълбо, освенъ въ арктическитЪ страни. Въ Европа се е появила презъ 18 въкъ най-напредъ въ Германия -- Данцигъ, и после въ Южна Франция и Испания. Отъ тЪзи мЪста по-сетне се е раз- прострЪла навсЪкжде. 10. Гоборгега десииепз Сегт. ( Дълж. 4 7 тп.,Ф 10 шш.). ЦЪлъ черъ, отстрани по периферията по свътла ивица. Над- крилията люсповидни, крилата липсватъ. У насъ по черноморското крайбрЪъжие, подъ каманитЪ или изхвърлянитЪ водорасли. | Географско разпространение. -- Южна Европа: Южна Франция, Италия, Далмация, Мала-Азия, Палестина, Сев. Африка, носъ Добра-надежда. Разпространение въ България: Варна, къмъ св. Константинъ (ес. ДрЪнски 10. УШ. 1937); Бургасъ (ее. П. ДрЪнски, 29. УШ. 1936); Текиръ-дагъ при Саросъ -- Тракия (ес. Д-ръ Ив. Бурешъ, 3.У. 1918). П. Гоборвега Итбагта Спагр. Прилича на преходниятъ. Разпространение въ България: Странджа пл., при РЪзово, край морето (ее. П. ДрЪнски, 25. М1. 1935); Конева планина, 1200 м. (ее. Д-ръ Ив. Бурешъ, 25.У. 1921); Куру- дагъ, при Кешанъ въ Тракия (1ес. Д-ръ Ир. Бурешъ 1. У. 1913). Ш. Семейство Рей !апеидае 12. За горугта опешта!з | ппе.--ГолЪма чернахлЪбарка. Дълга до 20 шт. Изъ жилищата на човка и винаги вь връзка сь тЪхъ. Надкрилията у 04 сж кжси, не достигатъ края на абдомена, а у ФФ люсповидни. Характеренъ белегъ за разпознаване е и тоя, че очитЪ см отдалечени едно отъ друго, колкото и пипалата, или малко по-отдалечени. Пашкулътъ на ориенталската хлЪбарка се носи отъ женската о дена, а следъ 90 дена отъ отдЪлянето на паш- кула отъ женската, малкитЪ ларвички се излупватъ. Това продължително задържане на излупването на яйцата, дава . възможность една часть отъ развитието на ларвитЪ да се извършва и въ пашкула. ЦЪлото развитие на ориенталската . хлЪбарка трае 4 години. 10 Пенчо ДрЪнски Разпространение въ България: НавсЪкъде у насъ въ жилищата. : Географско разпространение: Мала-Азия, Ин- дия, цЪла Европа, Русия. 13. Репрапета атепкапа Гаппе. (Дълъгъ 28--32 тш.). Надкрилията у двата пола напълно развити, дълги и заминавать края на абдомена. - ОчитЪ сж разположени по- близо едно отъ друго, отколкото основитЪ на пипалата. Разпространение въ България: Бургасъ -- на пристанището въ складоветЪ (ее. П. ДрЪнски, 2.1Х. 1936); Н. НедЪлковъ го съобщава и отъ Ломъ. Въ сбиркитъ на Царската ентомологична станция се намБриха екземпляри и отъ следнитЪ находища, извънъ България: Бруса, Мала-Азия (ее. Д. Илчевъ, 15.1Х. 1909); Ангола -- Източна Африка (1е2. Поповъ, 1930); островъ Корфу (ее. Д-ръ Ив. Бурешъ, 25.У1. 1909); Ломъ (ес. Н. НедЪл- ковъ). Географско разпространение: Тропична Аме- рика и Азия. ГУ. Семейство Рогрпартдае 14. Рогурвага дегтриса | лппе. Едъръ видъ, (до 18 см.), който е съ тънки, прави задни пищяли, снабдени съ мно- жество непрекжснати редове шипове по цЪлата дължина. Отъ България съобщенъ отъ Н. НедЪлковъ. Въ сбир- ката на Царската етномологична станция се намЪриха екзем- пляри отъ БЪломорска Тракия, а именно: Скеча (1ег. И. Уру- мовъ, У1. 1813); Драма (ее. Д-ръ Ив. Бурешъ, 3. У1. 1918). Географско разпространение: ЦЪла Северна Африка, Южна Европа, Мала-Азия, Сирия, Персия, Южна Русия, Индия. 15. Атзората Пода Вг. Дребенъ видъ, сь задни пи- щяли доста извити, масивни и силни, навънъ снабдени съ 2 групи шипове само по основната половина. Разпространение въ България: Централни Ро- допи при Чехльово -- Чепинско (1ее. П. ДрЪнски, УП. 1926); Витоша планина, надъ Драгалевци (ее. От МаШег, 1929); Странджа-планина, къмъ селото Вулгари (ее. П. ДрЪнски, 23-28. МУ.1910); Кричимъ при Пловдивъ, въ джбовата гора Пее. Д-ръ Ив. Бурешъ, 27.У. 1919); София, (ее. Н. Радевъ, . 1.1У. 1925); БЪласица планина надъ Петричъ, 800 м. (1ее. П. ДрЪнски, 12. У1. 1936). Централни Родопи при Юндолъ (Д. Иоакимовъ, 9. УШ. 1923); Германски манастиръ въ Лозен- ската планина при София (Д-ръ Ив. Бурешъ, 30. У1!. 1915): Кюстендилъ (Н. НедЪлковъ); Търново ( Н. НедЪлковъ). Географско разпространение: Мала-Азия, гръц- китЪ острови въ БЪло море, Алжиръ, Тунисъ. : БОРБА СЪ ВРЕДНИТЪ НАСЪКОМИ ПО СКЛАДИРА-- НИТЪ ЗЪРНЕНИ ХРАНИ ВЪ ГР. ЦАРЕВО ПРЕЗЪ 1937 Г. Отъ Василъ Ив. Поповъ Ентомологъ, Институтъ за защита на растенията въ София ЗТОКЕО СКАШ РЕЗТ СОМТОГ. ПЗ ТНЕ СПУ ОЕ ТЗАКЕУО ОПКПО 1937 : Ву Мазз! 1. Роро?Р Еп! ото!о4151, Рап! РгойесПоп шзШи! зоНа Предговоръ ВреднитЪ насЪкоми по складиранитЪ зърнени храни и продуктитъ отъ преработката имъ причиняватъ въ Бълга- рия голЪми загуби. За размъра на тЪзи загуби може да се добие представа отъ следния анализъ: Въ страната се произвеждатъ срЪдно годишно около 3:92 милиарда кгр. зър- нени храни. ЗагубитЪ отъ вреднитЪ насЪкоми по тЪхъ сж около 996, или 175 милиона кгр.. Ако приемемъ, че | кгр. отъ зърненитЪ храни у насъ се продава по 3 лв., то тЪзи загуби възлизатъ всЪка година на около 925 милиона лева. Въ зе- медЪлското производство на страната е ангажирано около 8020 отъ населението. Въ производството на хранитЪ, които ежегодно отиватъ въ загуба отъ вреднитЪ насЪкоми по тЪхъ, е ангажирана голЪма часть отъ това нассление. За малката България това е една голЪма армия отъ хора, които не- уморно работятъ за да изхранятъ тЪзи никому не нужднии много вредни насЪкоми. ЗагубитЪ отъ вреднитЪ насЪкоми по складиранитЪ зър- нени храни у насъ сж най-голбми въ: Малко-Търновска, Бур- гаска, СрЪдецка, Харманлийска, Ивайлоградска и Петричка околии. Въ смщитЪ райони тЪзи насЪкоми иматъ и голЪмо. здравно значение, понеже по тЪхъ паразитира и се размножава сърбежниятъ акаръ (Рейси!о!4ез оешитсозиз КХелур.), който причинява епидемично всЪка година житната треска по хо- рата. Въ Харманлийска околия, освенъ това, сърбежниять „ акаръ паразитира по копринената буба и причинява значи- телни загуби. За да се ограничатъ загубитЪ отъ вреднитЪ насЪкоми по склдиранитЪ зърнени храни у насъ, налага се да се води борба съ тЪхъ. Най-подходящи срЪдства за тази цель сж . отровнитЪ газове. Съ цель да се провъри до каква степень. 19 Василъ Ив. Поповъ тЪзи газове см приложими у насъ и да се демонстрира предъ населението, че смщитЪ сж най-сигурнитЪ срЪдства при тази борба, презъ м. августъ 1937 г. се обеззаразиха въ гр. Ца- рево 120,000 кгр. зърнени храни съ сЪровжглеродъ и циано- водородниятъ препаратъ Циклонъ Б. НачинитЪ за работа и резултатитЪ отъ тЪзи опити сж сориди три въ настоя- щата работа. Благоприятни условия за намножаването на вреднитЪ насБкоми по складиранитЪ зърнени храни Климатъ. УмЪрениятъ климатъ на България, а осо- бено преходниятъ срЪдиземноморски такъвъ по южната край- гранична зона на страната, е най-важното условие, което благоприятствува размножаването на вреднитЪ насЪкоми по складиранитЪ зърнени храни. Преходниятъ срЪдиземноморски климатъ въ посочения районъ се характеризира съ сравни- телно високи срЪдни денонощни, месечни и годишни темпе- ратури и влажность. ГЪзи условия сж много благоприятни за размножението на сърбежния акаръ. Високата температура и влага на зърненитЪ храни отъ новитЪ реколти, насипани въ хамбаритЪ, които се причиняватъ отъ вреднитЪ насЪкоми по тЪхъ, сж най-важнитЪ условия за ежегодното масово намножаване на този акаръ въ края на лЪтото и презъ есеньта въ посоченитЪ райони. Хамбари. ЗърненитЪ храни се запазватъ въ посоченитЪ по-горе райони въ неподходящи помЪщения. Въ повечето случаи хранитЪ се запазватъ въ насипано състояние въ сво- боднитЪ стаи за живЪене въ жилището, или насипани въ чо- вали, сандъци, кошове и др., поставени на празднитЪ мЪста въ последнитЪ. Въ нЪкои случаи хранитЪ се запазватъ въ хамбари, пристроени къмъ жилищата и оборитЪ, или по- строени отдЪлно. ТЪзи помъщения се строятъ предимно отъ дървенъ материаль, който изобилствува съ пукнатини, удобни за скривалища на вреднитЪ насЪкоми по склдиранитЪ зър- нени храни. СжщитЪ помбщения не може да се затварятъ плътно, поради което хранитЪ въ тЪхъ не може да се 0без- заразяватъ сь отровни газове. Ето защо хранитЪ въ гр. Ца- рево се обеззаразиха въ яма въ земята, циментова яма и една клетка отъ шпертплатъ на Института. По-важни видове вредни насЪкоми по складиранитЪ зърнени храни въ гр. Царево Житна гъгрица (50орйШиз ргапатшз 1..). Този видъ е разпространепъ навсъЪкжде въ страната и въ най-голъмъ размъръ въ посоченитЪ по-горе райони. До, и презъ 1939 г. въ гр. Царево и населенитЪ пунктове по крайбрЪъжието въ този районъ, житната гьгрица се явяваше масово всЪка го- Борба съ вреднитЪ насБкоми по зърненитЪ храни 15 дина. ХранитЪ отъ новитЪ реколти се заразяваха отъ оста- тъцитЪ отъ стари храни, брашно, трици, ярми и заразенитЪ „ помбщения. Следъ 1935 г. Института проагитира всЪка го-. дина да се обеззаразяватъ и почистватъ механично хамба- ритЪ въ всички населени пунктове въ страната. : Въ това отношение отъ Института се предприе концен- трирана дейность въ югоизточнитЪ и южни крайгранични райони на страната, благодарение на която вреднитЪ насЪкоми,. които живЪятъ само въ помъщенията намалЪха значително. Оризова гъгрица (УйШорв из огугае 1..). Въ срав- нение съ първиятъ видъ, този видъ има много по-ограни- чено разпространение въ България. Въ по-голъбмъ размЪръ сжщиятъ видъ се намъри въ единични помвБщения въ нЪкои пунктове на черноморското крайбръжие презъ 1936 и 1937 г. По всЪка вЪроятность, климатическитЪ условия на страната не подхождатъ за размножението на този неприятель. Мавритански бръмбаръ (Телерго!йез таштПа- псиз 1.). Този видъ е разпространенъ въ цЪлата страна и въ най-голъмъ размъръ въ Югоизточна България, кждето освенъ хранитЪ, поврежда и дървениятъ материялъ на хам- баритЪ. - Отъ твърдокрилитЪ вредни насЪкоми по складиранитЪ зърнени храни въ България отъ значение см още: Т100- Пит сопизит и Т. регртеит, ХПШоапиз зитпатенз?в, Рипиз г и др. Зърновъ молецъ (УПотора сегейеЦа ОПу.). Въ България гози неприятель се явява въ значителенъ размъръ въ Троянско, Севлиевско и Ловешко, кждето напада скла- дираната царевица и въ Малко-търновска, Бургаска, СрЪ- децка и Харманлийска околии, кждето напада главно ечмика, пшеницата и рьжьта. Вь последнитЪ райони неприятельтъ се явява въ голъмъ размъръ въ полска обстановка и поврежда хранитЪ въ класоветЪ на растенията на коренъ и въ сно- питЪ по нивитЪ и харманитЪ. Следъ вършитбата повредитЪ продължаватъ въ хамбарит. Молецъ по сушенитЪ плодове (Роюофа пет- рипсеПа НЪ.). Този неприятель прави значителни повреди по зърненитЪ храни въ Българяя. Въ голЪмъ размЪръ не- приятельтъ се установи въ Русенско презъ периода отъ 1990-1937 г. Презъ 1937 г. неприятельтъ се установи ивъ. единъ складъ за зърнени храни въ гр. Варна. Отъ другитЪ вредни насЪкоми по складиранитЪ зър- нени храни и продуктитЪ отъ преработката имь, отъ по-го- лЪмо значение е Сивия брашненъ молецъ (Ерйезиа кивтеПа 1е1.), който е разпространенъ главно въ мелни- цитЪ на страната. “ Сърбеженъ акаръ (Рефси!/о!4ез пеши! с0зиз Хелур). „ Този акаръ се явява въ масовъ размъръ ежегодно въ по- 14 Василъ Ив. Поповъ соченитЪ райони. Сжщиятъ паразитира по ларвата на зър- новия молецъ въ полска обстановка въ посоченитЪ райони. Следъ вършитбата, главно презъ есеньта, акарътъ се явява ма- сово въ хамбаритЪ. Благоприятно условие въ това отношение е високата температура и влага, които се причиняватъ въ зърненитЪ купове отъ вреднитЪ насЪкоми по тЪхъ. Когато хранитЪ се запазватъ въ човали, при масова поява на акара, повърхностъта на сжмщитЪ се покрива съ единъ ръждиво- червенъ пластъ отъ неразвити женски индивиди на сжщия. При тЪзи условия, въ посоченитЪ райони, житната треска се явява всЪка година въ епидемиченъ размъръ по земедЪл- -ското население. Въ предсЪитбения сезонъ презъ есеньта, отъ житната треска боледувать предимно женитЪ и децата, понеже стоятъ повече въ жилищата и при храненето на до- машнитЪ животни и птици влизатъ въ хамбаритЪ и взиматъ отъ хранитЪ. Презъ време на сЪитбата, която се извършва въ тЪзи рейони изключително на ржка, мжжетЪ боледуватъ оть сжщата болесть въ много голъмъ размЪръ. Житната треска е болезнено и крайно неприятно забо- -ляване. Когато се влЪзе въ хамбаръ масово заразенъ отъ акара, първитЪ признаци отъ атакитЪ на сжщия се усЪ- щатъ по шията. По всЪка вЪроятность, по раменетЪ на хо-. рата падатъ отъ тавана голЪми количества отъ акара, които полазватъ по врата и го атакуватъ, като най-близко мЪсто. При силно заразяване кожата се възпалява въ цЪли области или отдЪлни петна. Сърбежътъ е неутолимъ при дразнене на кожата и се придружава съ болки. Много по-силенъ е сжщиятъ при горЪщо време, презъ което отровитЪ, които ос- вобождава акара, изглежда сж по-силни. Температурата на тЪлото на болния се повишава, вследствие на което пулса е увеличенъ. Презъ нощьта съньтъ е неспокоень и съ пре- кжсване. При по-силно заразяване се явява възпаление на езика. Населението на Малко-Търновска околия съобщава за смъртни случаи на хора, заболбли отъ житна треска. Много неприятно е това заболяване за децата. Отъ домашнитЪ животни коньтъ е най-чувствителенъ на атакитъ на акара. Когато се хранятъ коне съ ечмикъ, силно заразенъ отъ акара, по устнитЪ имъ се явява силно възпаление, вследствие атакитЪ на последния. Населението на посоченитЪ райони лЪкува житната треска много примитивно. БолнитЪ, въ желанието си да успо- коять силниятъ сърбежъ, най-често се кжпятъ въ морето, или намазватъ тЪлото съ разтворъ отъ готварска соль. Практикува се сжщо така натриването на тЪлото съ пъсъкъ презъ време на кжпането. ЛЪкуването, обаче, е безрезултатно съ каквито и срЪдства да се практикува, понеже тЪлото е изложено постояно на ново нападение. Въ Харманлийска околия Р. оешт!созиз напада копринената буба и причинява Борба съ вреднитЪ насЪкоми по зърненитЪ храни 15 голЪма смъртность. Заразата се пренася въ бубохранили- щата отъ хората посрЪдствомъ дрехитЪ имъ, или иде отъ хамбаритЪ въ съседство съ мЪстата, кждето се хранятъ „ буби. Въ много случаи заразата се пренася съ сламата, съ която се постилатъ бубохранилищата. Съ пълна сигурность това става при използване на слама отъ ечмикъ. Опитътъ е научилъ земедЪлцитЪ въ Харманлийско да не употрЪбя- ватъ такава слама за постилане на бубохранилищата. ПаразитиранитЪ буби сж унили, неспокойни и отъ време „на време свиватъ и отпускатъ тЪлото си. ГЪзи признаци се наблюдаватъ единъ до два часа, следъ което бубата умира. Следъ нЪколко дни отъ заразяването, по тЪлата на умрЪ- - литЪ буби се забелязватъ свътли ръждиво-жълти брадавички, голбми колкото главичка на карфица. Това см коремчетата на женскитЪ акари, пълни съ малки акарчета. ПоследнитЪ, като се развиятъ напълно, се раждатъ живи. НовороденитЪ „ акарчета сж много дребни и се забелязватъ много трудно , съ просто око. Съ лупа, съ увеличение 10 пжти, сжщитЪ се забелязватъ въ стъкленъ сждъ, срещу свЪтлината, голЪми колкото върха на игла. Подъ бинокуляра и при слабото уве- личение на микроскопа малкитЪ акари се забелязватъ добре. Въ борбала съ Р. огш"!созй8 въ посочения районъ, която се наложи като практическа задача въ страната, въ последнитЪ две-три години, се практикува следното: Всички умрЪли и паразитирани буби се отстраняватъ навреме, 0без- заразяватъ се етажеркитЪ и леситЪ преди да започне бубо- храненето и избЪгва се употрЪблението на слама отъ еч- микъ за постилане на смщитЪ. Института за защита на ра- стенията води широка пропаганда между земедЪлското на- селение на този районъ да се въвеждатъ отровнитЪ газове при обеззаразяването на зърненитЪ храни, посрЪдствомъ което мЪроприятие ще се гарантира успЪшното отглеждане на бубитЪ. Борба Следъ като се създаде Института за защита на расте- нията презъ 1999 година, въ страната се въведе въ по-ши- рокъ размъръ борбата съ вреднитЪ насЪкоми по складира- нитЪ зърнени храни. Отъ 1935 до 1937 година тази борба е водена главно по механически начинъ и чрезъ пръскане и измазване. Така се обеззаразиха презъ 1939 г. около 45,532 „ хамбари, презъ 1936 г. -- 154,045 и презъ 1937 г. -- 200,000. Презъ 1937 година зърненитЪ храни въ гр. Царево се обеззаразиха съ циановодородниятъ препаратъ Циклонъ Би "сЪровжглеродъ. Това обеззаразяване се предприе съ цель да „се уяснятъ нЪкои въпроси отъ значение за практиката. За целъта, въ този пунктъ се изпратиха една сглобяема камера . на Института, съ размври 2 на 2.5 на 2 м., или съ вмЪсти- а + 16 Василъ Ив. Поповъ “ мость 10 кубически метра. Изпратиха се сжщо така 25 кгр. отъ циановодородниятъ препаратъ Циклонъ Б, 400 кгр. сЪ- ровжглеродъ и всички съоржжения, нуждни при работата съ отровнитЪ газове. Понеже хранитЪ въ гр. Царево се запазватъ въ помЪ- щения негодни за газово обеззаразяване, сжщитЪ се обезза- разиха вънъ отъ помЪщенията, Най-подходящо мЪсто за цельта се оказа това въ съседство съ кооперативната дъско- рЪзница и електрическата централа, изолирано много добре отъ рЪката, морето и два пжтя, които се пресичатъ къмъ стариятъ кварталъ на града. Това мЪсто се избра, за да не. пострадатъ, при евентуална експлозия и пожаръ оть сЪро- вжглерода, харманитЪ и плъвнитЪ на града, разположени отъ другата страна на рЪката, и да се използватъ услугитЪ на тЪзи заведения. ПоследнитЪ услужиха съ ключове за згло- бяване на камерата, децимална везна за претегляне на хра- нитЪ, летви за нареждане на човалитЪ, дървени стърготини за покриване на ямитЪ при работата съ сЪровжглерода и др. - На избраното мЪсто се построи навесъ, подъ който се зглоби камерата. Наблизу до навеса се изкопаха две ями съ вм- стимость 12 и 20 кубически метра, за работа съ сЪровжгле- родъ. Начинътъ за обезаразяване на хранитЪ въ ями въ земята се оказа крайно не удобно, понеже при първото за- реждане на една оть ямитЪ завалЪ дъждъ и имаше опас- ность ямитЪ да се напълнатъ съ вода и да се намократъ хранитЪ. Поради тЪзи причини този начинъ се изостави. При работата съ сЪровжглеродъ се използува единъ цимен- товъ резервоаръ за вода съ вмЪстимость 10 кубически метра, използуванъ съ вода да охлажда мотора на държавната каменоломна, построена при строежа на приста- нището на града. Следъ като е построено пристанището, каменоломната е пренесена другаде и резервоарътъ останалъ неизползваньъ. Циановодородъ Първиятъ случай на използване на циановодорода за обеззаразяване на зърнени храни въ България е този въ гр. Царево презъ 1937 г. ОпититЪ въ случая се предприеха съ циановодородниятъ препаратъ Циклонъ Б. Този препаратъ. е висококачественъ и много реномиранъ. Всички недостатъци на другитЪ методи за добиване на циановодородъ см отстра- нени въ него. Благодарение на ценнитЪ качества на Циклонъ Б, сжщиятъ се разпространи въ цЪлъ свЪтъ. Макаръ по-късно, отколкото въ другитЪ страни, Циклонъ Б си пробива пжть и въ България. Препарата Циклонъ Б представлява кизелгуръ или гипсъ, импрегниранъ съ теченъ циановодородъ и хлороцетна кисе- лина, бромъ-метилъ оцетна киселина и хлорпикринъ като пре- се а | Борба съ вреднитЪ насъкоми по зърненитЪ храни 17 дупредителни газове, затворени херметично въ металически кутии. При опититЪ въ Царево се използуваха опаковки отъ 100, 200 и 500 гр. При тЪзи опити преимуществата на пре- парата Циклонъ Б винаги личеха въ работата. Препарата е лесно и безопасно транспортабиленъ. Опаковката му е съ- вършенна и презъ време на транспорта нЪма опасность да се отвори нЪкоя кутия и да се освободи газъ. Въ това от- ношение Циклонъ Б има несравними преимущества предъ сЪровжглерода, който е по-обемистъ, съ опаковка обикно- вено отъ 100 кгр. въ варели съ дебели стени, вследствие на което сж доста тежки. Работата и транспорта на сЪровжгле- рода се съпровожда винаги съ голЪмъ рискъ отъ експлозия и Фиг. 1. Изгледъ на навеса, подъ който се постави шпертплатовата клетка на Института, наедно съ докаранитЪ отъ земедЪлцитЪ храни за обеззаразяване. пожаръ, което се дължи на запалимитЪ и експлозивни свой- ства на това срЪдство. Въ непристжпни мЪста и въ райони съ лоши пжтища, въ подходящи за дезинсекция помъщения, Циклонъ Б може да се използува успЪшно, и при много по- вече удобства за дезинсекционни цели. Понеже хранитЪ въ гр. Царево се запазватъ въ жили- щата и хамбари, построени отъ дървенъ материялъ, обикно- вено безъ тавани и съ изобилие отъ пукнатини по стенитЪ, пода и вратитЪ, обеззаразяването имъ въ тЪзи помЪщения „ бЪше невъзможно. Поради това опититЪ се поставиха въ шпертплатовата камера на Института и въ една стая за жи- вЪене въ едно жилище. Описание на камерата. Шпертплатовата камера е „ построена отъ една фирма въ София, по идейна скица и из- “ бранъ материалъ отъ Института. Е одностьта на материяла Известия на Бълг. ентомологическо д-во. Кн. Х. 2 18 Василъ Ивь Поповъ е преценявана отъ гледна точка да се добиятъ добри ре- зултати при обеззаразяването на зърнени храни. И отъ друга страна материялитЪ да сж достжпни и евтини въ повечето райони въ страната. Гази камера се използува при дезинсекцията на зърнени храни въ гр. Царево, кждето се прецени основно нейната практическа годность. СтенитЪ и таванатъ на каме- рата сж сглобени по между сии съ пода. ТЪ сж направени отъ рамки, напрЪчно на които сж поставени летви врЪзани една въ друга. На рамкитЪ е закованъ шпертплатъ отъ шесть. листа. Подътъ е направенъ отъ чамови дъски съ дебелина З см., сглобени на нутъ и федъръ и заковани на дървета напрЪчно поставени, дебели 8 см. СтенитЪ се сглобяватъ за пода и помежду си сь помощьта на желЪзни винтове. По сжмщиятъ начинъ се сглобява и тавана за стенитЪ. На една отъ стенитЪ е вратата на камерата сь ширина 80 см. и висо- чина 2 м., която се затваря въ отдЪлна рамка. Сглобяване на камерата. СтенитЪ на камерата се сглобяватъ за пода. За цельта се поставятъ първомъ вин- товетЪ на последния, следъ което двама работника взематъ стената и я поставятъ надъ винтоветЪ, нагаждайки всЪки отъ тъхъ да влЪзе въ съответна дупка на долната страна на рамката на стената. При слабо чукане на последната тя лЪга добре на пода. Следъ това, на винтоветЪ се поставятъ гайки и имъ се завиватъ съответнитЪ майки. По сжщиятъ начинъ се сглобявать за пода и останалитЪ стени. Помежду си стенитЪ се сглобяватъ съ четири винта. Преди поставя- нето на тавана стени1Ъ се сглобяватъ помежду си сь най- долния си винть. Следъ поставянето на тавана, сжмщиятъ се сглобява съ стенитЪ и последнитЪ съ останалитЪ винтове по между си. Излепяне на камерата. Всички жгли, въ които се сглобяватъ тавана, стенитЪ и пода на камерата, макаръ че прилепватъ плътно по между си, пропускатъ газъ. За отстра- няване на този недостатъкъ, всички жгли на камерата се излепватъ съ ивици хартия, намазани съ лепило отъ пшенично брашно. На вратата следъ това се залепя хартия съ пре- дупредителенъ надписъ. Нареждане на човалитЪ. ЧовалитЪ се нареждаха въ два реда, на височина 9 човала, алтернативно поставени напрЪъчно на дължината имъ дървени летви съ дебелина 0 см. При това нареждане на човалитЪ помежду двата реда остава праздно пространство, равно на 1, отъ обема й, за резервень газъ, нужень за убиването на насЪкомитЪ, на мЪстото на абсорбирания отъ хранитЪ. При такова нареждане на чова- литЪ камерата побира 2500 кгр. пшеница. Въ камерата човалитЪ се нареждатъ много по-удобно и лесно, отколкото въ ямитЪ. Гукъ само единъ работникъ може да пренася човалитЪ оть колата въ камерата. Свалянето и Борба съ вреднитЪ насъкоми по зърненитЪ храни 19 поставянето на сжщитЪ на съответното мЪсто въ последната, става много удобно и лесно. Работника се движи въ свобод- ното мЪсто между двата реда човали и сваля носениятъ такъвъ на съответното мЪсто. Движението на работницитЪ тукъ е много по-сигурно отколкото въ ямитЪ. Височината на нареденитЪ човали позволява много по-удобно и лесно сж- щитЪ да се свалять и нареждатъ. Даване на газь. Следъ нареждането на човалитЪ, въ камерата се освобождаваше газъ. Това се извършваше отъ Фиг. 2. Изгледъ на клет- Фиг. 3. Изгледъ на клетката затво- ката, въ която сж наре- рена съ врата излепена, отъ вънъ съ дени човалитЪ за гази- ивици Хартия. На вратата личатъ ини- ране. циалитЪ на Службата за защита на растенията и предупредителния над- писъ: „Отровенъ газъ! Опасно за живота !“ лице снабдено съ противогазова маска снабдена съ филтъръ за циановодородъ. КутиитЪ се отваряха съ специално чукче съ остъръ връхъ. Първомъ се пробива малъкъ отворъ съ чукчето при слабъ ударъ въ центъра на едно отъ дъната на кутията. Свободниятъ газъ, който се намира подъ нал- гане въ последната, се освобождава съ доста характерно из- дишване. Камерата следъ това се затваря и се чака нЪколко секунди, докато всичкиятъ газъ подъ налЪгане се освободи. Следъ това вратата на камерата се отваря наново и чрезъ ОВ рони са ЕЛА 90 Василъ Ив. Поповъ последователни удари главно по периферията на дъното на кутията сжщата се отваря и препарата се изсипва на пода. Следъ изсипването на препарата камерата се затваря и рам- ката на вратата се излепя съ ивици хартия. Газа при тЪзи условия се отдЪля и като по-лекъ отъ въздуха действува отдолу нагоре. Дози и продължителность. При обезатравинато се поставиха опити съ 10, 20, 30, 50 и 100 гр. циановодородъ на кубически метъръ, при продължителность 24, 36 и 48 часа. Отъ практическа гледна точка, въ случая, отъ най-голЪмо зна- чение бЪха резултатитъ при низкитЪ дози и минималната продължителность. ПровъЪрка за следи отъ циановодородъ. Съ апарата за установяване на следи отъ циановодородъ на фир- мата Песезсп се следеше за такъвъ около камерата. При тЪзи наблюдения не се намбриха следи отъ газъ. Следъ провЪтря- ване въ продължение на минимумъ 1/, часъ, въ камерата оста- ваше газъ въ концентрация, безопасна за хората. Поради това работницитЪ влизаха и изваждаха човалитЪ. ПровЪтряване. ПровЪтряването на камерата, при ра- ботата съ Циклонъ Б, се улесняваше много отъ умърениятъ по- стояненъ следобЪденъ вЪтъръ, който духаше отъ морето къмъ сушата всЪки день презъ време на обеззаразяването на хранитЪ. При сглобяването, вратата на камерата остана срещу вътъра. При тЪзи условия провЪтряването отъ!/, часъ, даже при 100 гр. циановодородъ на кубически метъръ, бЪше достатъчно, за да може да влизатъ следъ това работницитЪ и да изваждатъ човалитЪ. Наблюдения и резултати. При изважднаето на човалитЪ отъ камерата се направиха наблюдения за да се установи смъртностьта при различнитЪ количества цианово- дородъ на кубически метъръ и при газиране въ продълже- ние на 24, 36 и 48 часа. При дози 10 и 20 грама на куби- чески метъръ се получи непълна смъртность. При 30 и по- вече гр. на куб. м. циановодородъ се получи смъртность 1002г, при газиране 24, 36 и 48 часа. Опитъ съ Цнклонъ Б въ стая на жилище. Както се спомена по-рано, нЪкои земедЪлци въ гр. Царево запазватъ зърненитЪ храни въ насипано състояние въ стаи за живЪене въ жилищата. За да се провъри дали може да се обеззаразяватъ хранитЪ при тЪзи условия, се направи опитъ въ една стая за живЪене въ едно жилище съ раз- мЪри 3.2 на 4, на 2.6 м. или съ вмЪстимость 39.28 куби- чески метра. Излепване на стаята. Всички рамки на прозорцит и вратата на избраната стая бЪха излепени предварително съ ивици хартия, намазани съ лепило отъ брашно. На дветЪ Борба съ вреднитЪ насЪкоми по зърненитЪ храни 21 врати се залепиха хартии съ предупредителенъ надписъ: Отровенъ газь! Опасно за живота! Входъ забраненъ! „ Нареждане на хранит:. По пода на стаята се на- “ сипа пшеница на пласть съ дебилина 40 см. Около стенитЪ се наредиха човали съ храни. Въ срЪдата на стаята се по- ставиха върху пшеницата вестници, върху които се изсипа препарата. Даване на газъ. Газътъ се даде отъ две кутии по 500 гр. Отварянето на кутиитЪ се извърши по вече описа- ния начинъ. При първото отваряне на кутиитЪ, когато се освободи газа подъ налЪгане, пеперудитъ на 5пойора се- гейеца ОПу., кацнали по тавана и стенитЪ, започнаха да падатъ на пода. Следъ като се изсипа препарата на вестни- цитЪ, вратата се затвори и излепи отъ вънъ съ ивици хартия. ВъпрЪки щателното излепване на избраната стая, въ съсед- нитЪ такива се констатира циановодородъ въ неопасни кон- центрации. Продължителность на газирането. Газирането на хранитЪ въ избраната стая продължи 48 часа. ПровЪтряване. ПровЪтряването на стаята продължи половинъ день при отворени прозорци и външната врата. Наблюдения и резултати. Наблюденията относно. процента на убититЪ насЪкоми се извършиха следъ провЪ- - тряването, въ лабораторията въ София и два месеца следъ дезинсекцията въ хамбаритЪ на земедЪлцитЪ въ гр. Царево. При тЪзи наблюдения се установи 1002920 смъртность на гъ- грицата, ларвата и пеперудата на 5Шогора сегешеПа, Те- лебгощез тайтйансиз и Р. оеттсозиз. Изводи. ПредприетитЪ опити съ препарата Циклонъ Б въ камерата и избраната стая за живЪене показаха, че лар- вата на 5. сегей!еПа и акара Р. оеп! с0зиз5 сж устойчиви на циановодородъ. Пълна смъртность се установи при доза надъ 30 гр. циановодородъ и най-малка продължителность 24 часа. Въ сравнение съ сЪровжглерода този газъ показа редица приемущества, главно по отношение транспортабил- ностьта му. Съ циановодорода, обаче, могатъ да работятъ „само школувани лица, обучени да си служатъ съ противо- газова маска. Обеззаразяването трЪбва да се провежда въ „ много-добре затворени помЪщения, излепени щателно съ хартия. СЪровжглеродъ „ Техническиятъ сЪровжглеродъ, който се употрЪбява за дезинсекция, е лесно подвижна течность, съ тежъкъ непри- ятенъ мирисъ, съ жълтеникавъ цвЪтъ, понеже съдържа „ свободни сулфити, сулфати и сулфиди. Сжщиятъ има моле- | кулно тегло 76:250 С и относително такова 1:29 при 00 С, „ точка на кипене 46:259 С и точка на замръзване 111:8 С. 29 Василъ Ив. Поповъ Течностьта се изпарява при обикновена температура. Хими- чески чистиятъ сЪровжглеродъ се изпарява бзъ остатъци, - докато техническия дава такива остатъци. ОстатъцитЪ придавать неприятенъ миризъ на третира- нитЪ продукти, ето защо сЪровжглерода не трЪбва да се излива върху тЪхъ. ПаритЪ на това срЪдство сж 26 пжти. по-тежки отъ въздуха. Поради това сждоветЪ, въ които се изпарява течностьта при дезинсекцията се поставятъ отгоре... ПаритЪ на сЪровжглерода сж лесно запалими и експлозивни въ присжтствието на кислородъ равенъ на три пжти обема имъ, или въздухъ съ сжщото количество кислородъ и въ. присжтствие на огънь, или при 1490 С. МеталигЪ: платина, медь, хромъ и др. действуватъ при запалването на паритЪ като катализатори. Най-низката температура, при която е- наблюдавано самозапалване на паритЪ е 969 С. Опитъ въ яма ВмЪстимость на ямата. При обеззаразяването на. хранитЪ въ ями въ земята, важно условие е смщитЪ да не: сж много дълбоки, понеже човалитЪ се нареждатъ трудно. При дезинсекцията на зърненитЪ храни въ гр. Царево се. използува една яма въ земята съ вмЪстимость 12 куб. м. Когато работницитЪ изкопаваха ямата, стенитЪ й постепенно. изсъхваха и се откриха въ тЪхъ голЪми пукнатини. Следъ като сжщата бЪше готова за работа пукнатини се появиха. и по дъното. Нареждане на човалитЪ. Производството на зър- нени храни въ отдЪлнитЪ стопани на гр. Царево е по-малко: отъ нуждното количество да се напълни ямата. ХранитЪ на двама, или трима стопани бЪха достатъчни за да се напълни. ямата при едно зареждане. Поради тЪзи причини наложи се хранитЪ да се обеззаразяватъ въ човали. При работата сь ями, много важно условие е човалитЪ да се връзватъ много: добре, понеже когато се нареждатъ и се стжпя върху тЪхъ, не добре вързанитЪ човали се развързвать и хранитЪ се изсипватъ. ЧовалитЪ се нареждатъ по следниятъ начинъ: на дъ- ното на ямата се нареждаха на разстояние 20 до 30 см. дървени летви, съ дължина равна на дължината на ямата. По този редъ летви се слагаха човалитъ въ два реда на- прЪъчно на летвитЪ. На първия редъ човали се слагаха летви успоредно на тЪзи на дъното и върху тЪхъ се нареждаха. новъ редъ човали. При това нареждане на човалитЪ ямата. побираше около 3,200 кгр. зърнени храни. : Даване сЪровжглеродъ. Надъ най-горния редъ: човали се нареждаха 6 тави отъ желЪзна ламарина съ загъ-. нати краища, по три на всЪки редъ, разпредЪлени симетрично.. Борба съ вреднитЪ насъкоми по зърненитЪ храни 94, Въ тЪзи тави се наливаше нуждното количество сЪровжгле- родъ. Отъ варелитЪ последниять се наливаше внимателно въ кофа, която веднага, следъ като се претегляше опредЪле- ното количество, се завиваше съ мокъръ човалъ, за да не се изпарява бързо. СЪровжглеродътъ се наливаше много бързо въ тавитъ за да се затвори ямата вь по-кжсо време следъ това. Фиг. 4. Изгледъ на ямата, следъ като сж нарелени човалитЪ. Надъ тъхъ сж поставени тавитЪ, въ които се налива сБЪровжглеродъ. Дози. При обеззаразяването на зърненитЪ храни въ гр. Царево, при опититЪ въ ями въ земята се изпита доза „само отъ 500 гр. съровжглеродъ на кубически метъръ. Закриване на ямата. Преди да се налЪе нуждното количество сЪровжглеродъ въ ямата последната се затваряше отъ дветЪ страни съ врати отъ стара постройка, като срЪ- дата оставаше открита за да се налЪе съровжглерода. Следъ последната операция и срЪдната часть на ямата се затва- ряше. | Почвата въ гр. Царево е пЪсъкливо-глинеста и като се изхвърли на въздуха изсъхва на буци. За това се оказа не удобна да се покриватъ ямитЪ. За тази "цель се използуваха дървени стърготини. Съ такива разполагаше дъскор Ъзницата. СтърготинитЪ се оказаха много практични за работа и съ много повече преимущества предъ почвата. СжщитЪ сж по- . деки отъ почвата и съ тЪхъ се работи много по-удобно и лесно. ТЪ не цапаха орждията за работа, нито вратитЪ, съ които се покриваха ямитЪ, а сжщо хранитЪ отъ развърза- ет Мади ат УЛАВИВЧ 24 Василъ Ив. Поповъ нитЪ човали изсипани по дъното. ПопадналитЪ стърготини въ тавитЪ увеличаваха повърхностьта на изпарението. Добри резултати дадоха мокритЪ стърготини. Сжщит, следъ като се разтилаха на пласть 30 см., се прибъхтваха отгоре съ лопата. Продължителность на газирането. При обез- заразяването на зърненитЪ храни въ гр. Царево съ сЪро- вжглеродъ се предпочете продължителностьта 24 часа. Тази продължителность се намЪри за най-подходяща, понеже обез- заразяването на хранитЪ въ района трЪбва да се извърши при минимална продължителность на газирането, за да се обеззаразятъ повече храни за най-кжсъ периодъ отъ време. ПровЪтряване. Следъ 24 часа ямитЪ се отваряха и се провЪтряваха въ продължение на 1, до 1, часъ, следъ което човалитЪ се изваждаха и отнасяха въ домакинствата на земедЪлцитЪ, кждето хранитЪ се изсипваха въ хамбарит+. Наблюдения и резултати. Когато се изваждаха човалитЪ, правихъ наблюдения, за да се установи смъртностъта на газиранитЪ насЪкоми. Наблюденията се направиха върху ХПорвЦиз ргапатиз 1., Тепебгощез таишгшатесиз 1.., 5о- гога сегейеПа Опу., Рей! сшо14ез пеш !с0зиз Хеур. и др. Сжщевременно се взеха проби за изследване въ лаборато- рията въ София. РезултатитЪ отъ обеззаразяването се пре- цениха и два месеца следъ това въ хамбаритЪ на самит зе- медЪлци въ гр. Царево. При 500 гр. на | м3 съровжглеродъ въ ямата въ земята се получиха добри резултати. Смъртностьта на наблюдава- нитЪ насъЪкоми бЪше 1009: при всички наблюдения. Изводи. Обеззаразяването на зърненитЪ храни въ гр. Царево въ ями въ земята бЪше успъшно. Такова обеззаразя- ване, обаче, е придружено съ голЪми неудобства и рискъ при дъждовно време хранитЪ да се намократъ. Неудобствата на този начинъ се състоятъ въ това: ЧовалитЪ се нареждатъ. трудно въ ямата. По тЪхъ стжпятъ работницитЪ при нареж- дането, при което нЪкои човали се отвързватъ и хранитЪ се разпиляватъ. При нареждането на човалитЪ въ ями въ зе- мята смщитЪ се изхабяватъ много по-скоро. При тази дизин- секция се дава максимална доза сЪровжглеродъ, понеже. ямата има много пукнатини по стенитЪ и дъното, които се изпълватъ съ газъ. Единствено преимущество на ямитЪ е това, че сж много по-ефтини и може да се изкопаятъ отъ всЪки земедЪлецъ. “ Опити въ циментирана яма. ТЪзи опити се из- вършиха въ споменатия вече циментовъ резервоаръ. Нареждане на човалитЪ. Обеззаразяването на зърненитЪ храни въ циментовата яма се извърши като се нареждаха човалитЪ по описания начинъ. Понеже ямата имаше височина 2:75 м., човалитЪ се спускаха вжтре. съ помощьта на Борба съ вреднитЪ насъкоми но зърненитЪ храни 95 две макари, едната отъ които се използува за измЪнение посоката на действието на силата, а другата за да се на- мали тежестьта на половина. СжщитЪ макари служехаи да се вадятъ човалитЪ отъ ямата. ВсЪки човалъ се спускаше, легналъ на вжже съ завързани краища закачени съ двата си края за куката на подвижната макара. Когато се спус- каше долу всЪки чувалъ се поставяше на мЪстото му отъ работникъ. ЧовалитЪ се изваждаха по сжщия начинъ. Ра- Фиг. 9. Изгледъ на ямата, покрита съ дървени стърготини, върху които сж написани инициалитЪ на службата за защита на растенията. ботеше се съ две вжмжета, едното отъ които се използуваше за спускане, а другото за поставяне на новъ човалъ. Въ ци- . ментовата яма човалитЪ се нареждаха въ два реда, на висо- чина осемь човали. Даване сЪровжглеродъ. НужднитЪ количества сЪровжглеродъ се даваха по описаниять начинъ при ямитЪ. въ земята. Дози. При обеззаразяването на хранитЪ въ цименто- вата яма се изпитаха 50, 100, 200, 500 гр. сЪровжглеродъ. - на куб. метъръ. : Закриване на ямата. Циментовата яма се закри- „ ваше по начина, описанъ при ямитЪ въ земята, съ тази раз- лика, че преди да се поставятъ вратитЪ отъ стари по- стройки отгоре, по циментовитЪ стени се нареждаше пластъ мокри дървени стърготини. Върху тЪзи стърготини се по- 96 Василъ Ив. Поповъ ставяха вратитЪ, които прилепваха плътно и не позволяваха да излиза газа. Отгоре на вратитЪ се натрупваше пластъ 30 см. отъ дървени стърготини. | Продължителность на газирането. Обеззара- зяването при всички дози се извърши при продължителность. 24 часа. ПровЪтряване. Най-малката продължителность на провЪътряването при обеззаразяването въ циментовата яма бЪше 1/, часа, а най-дългата -- | часъ. Въ първиять случай се Фиг. 6. Изгледъ на циментовата яма. Показанъ е начинътъ за спускане на. човалитЪ въ ямата. забелязваше значителна концентрация на паритЪ въ най- долнитЪ пластове. ПровЪтряването отъ половинъ часъ трЪбва да се практикува въ изключителни случаи. Когато се работи съ ями, дълбоки 2 до 2.5 м., е необходимо провЪтряване поне отъ единъ часъ, за да могатъ работницитЪ да изваж- датъ човалитЪ отъ долнитЪ пластове при по-малъкъ рискъ. да имъ действуватъ вредно парит. Наблюдения и резултати. РезултатитЪ отъ опити- тЪ съ сЪровжглеродъ се прецениха както при тЪзи съ циано- водородъ. При опититЪ съ сЪровжглеродъ положителни ре-. зултати се получиха при минимална доза отъ 200 гр.: сЪро- вжглеродъ на кубически метъръ и минимална продължител- ность на газирането 24 часа. ОпититЪ съ по-високи дози и по-голбма продължителность бЪха сжщо така положителни, обаче, отъ гледна точка при бждещитЪ мЪроприятия при 0без- Борба съ вреднитЪ насЪкоми по зърненитЪ храни 97 заразяване на зърненитЪ храни въ страната, самото обезза- „ разяване да се извършва за най-кжсо време, не представля- ваха интересъ. Опити въ шперплатовата камера. Съ сЪровжг- леродъ се поставиха опити и въ шперплатовата камера съ дози 50, 100, 200, 300 и 5200 гр. на куб. метъръ и продължи- телность 24, 36 и 48 часа. Положителни резултати се полу- чиха при минимална доза отъ 200 гр. и останалитЪ по-високи. и при минимална продължителность 24 часа. Изводи Обеззаразяването на зърненитЪ храни въ циментови ями. и специални камери има, безспорно, много по-голбми преиму- щества, отколкото при обеззаразяване въ ями въ земята. Опасностъта да се намокрятъ хранитЪ при дъждовно време се избЪгва напълно въ циментовитЪ ями и камеритЪ. Въ ци- ментовитЪ ями нареждането на човалитЪ се извършва по- трудно, особено когато дълбочината имъ е по-голЪма. Въ такива случай, обаче, тази трудность се избЪгва до голЪма степень когато се работи съ макари. Гози начинъ, обаче, има недостатъка, че макари трудно се намиратъ при селскитЪ. условия у насъ и отъ друга страна, ако се купуватъ стру- ватъ доста скжпо. РазпилянитЪ храни въ циментовата яма се събиратъ по-удобно и по-чисто отколкото въ ямитЪ въ земята. Преимуществата на шперплатовата камера и камеритЪ, въобще, построени на повърхностьта на земята, сж, безспорно, много по-голЪми, отъ колкото при ямитЪ въ земята. Ето защо, за предпочитане е въ всички стопанства, въ които се налага „да се обеззаразяватъ храни много години, да се строятъ ка- мери, въ които да се извършва самата дезинсекция. Гакива камери сж много необходими за нашитЪ опитни институти, кждето се сменяватъ голЪми количества зърнени храни за посЪвъ, съ храни отъ селата за консумация. ПоследнитЪ храни въ много случаи сж силно нападнати отъ насЪкоми,. поради което често пжти се смЪняватъ. СжщитЪ храни сж важни източници за складовитЪ насЪкоми, които въ послед- ствие заразяватъ складоветЪ на институтитЪ. Ако заразенитЪ . храни се обеззаразяватъ на време, този рискъ ще бжде из- бЪгнатъ. ХранитЪ, които се разпространяватъ отъ станциитЪ, отъ друга страна, сжщо трЪбва да бждитъ чисти отъ на- сЪкоми. Ето защо, въ случаитЪ когато тЪзи храни сж на- паднати трЪбва да се обеззаразяватъ предварително и следъ това да се разпространяватъ. Това мЪроприятие е една часть. отъ общото мЪроприятие за обеззаразяване на хранитЪ въ страната, което има за обектъ главно хранитЪ на земедЪлцит?.. 928 Василъ Ив. Поповъ Общи изводи Обеззаразяването на хранитЪ въ гр. Царево, като всЪко начално мЪроприятие, се посрещна съ голЪмо недовЪрие първоначално. ГолЪма трудность сжществуваше при обезза- разяването на първитЪ партиди храни, понеже земедЪлцитЪ отказаха категорично да донесатъ хранитЪ си за обеззара- зяване. Съ съдействието на полицията и общинската власть, първитЪ партиди храни бЪха обеззаразени принудително. БлагоприятнитЪ резултати при тЪзи опити, които се поста- виха съ най-голъми дози и най-голбма продължителность, вдъхнаха двЪрие по отношение успЪшната работа и ней- ната безвредность по отношение хранитЪ. Ето защо всички останали опити въ последствие се изведоха много-добре, като даже въ края на обеззаразяването на хранитЪ земе- дЪлцитЪ се надпреварваха кой по-рано да обеззарази хра- нитЪ си. При опититЪ, сЪровжглеродъть се оказа по-евтинъ продуктъ въ себестойностьта на обеззаразени 100 кгр. зърнени храни, отколкото циановодорода. При минимални дози 200 грама сЪровжглеродъ, въ циментовата яма съ вмЪстимость 10 кубически метра, при зареждане съ 3200 кгр. храни, бЪха необходими 2 кгр. съровжглеродъ. Послед- ниятъ се достави оть Института при общо количество 800 кгр. по 20 лева единия кгр. Стойностьта на | кгр. сЪ- ровжглеродъ въ гр. Царево бЪше около 25 лв. РазходитЪ за едно зареждане на циментовата яма, сладователно, бЪха 50 лв. Тукъ не спадатъ, безспорно, разходитЪ за работна ржка и доставка на човали, които се да вать безплатно отъ са- митЪ земедЪлци при извършването на обеззаразяването. РазходитЪ за обеззаразяването на сто кгр. храни при тЪзи условия СЖ: 1.59 лв. При опититЪ съ циановодородъ при за- реждане съ 2500 кгр. при 30 грама на кубически метъръ, при цена на препарата Циклонъ Б -- 419 лв. за | кгр., раз- ходитЪ за обеззаразяването на 100 кгр. см: 4.98 лв. По-низкитЪ разходи при обеззаразяването съ сЪровжгле- родъ и по-голЪмата безопасность за отравяне на хора при работата съ него, макаръ че паритЪ му сж запалими и ек- сплозивни, рискътъ отъ които се избЪгва при добра кон- трола и внимателна работа, дадоха основание да се предпо- чете това срЪдство предъ циановодорода и да се препоржча, следователно, при извеждането на бждещитЪ мЪроприятия по обеззаразяване на хранитЪ у насъ. Борба съ вреднитЪ насЪкоми по зърненитЪ храни 9ф УЗОММАКУ - Тре 1055 пот пцфипоиз рез о! згогеф зтат ш Вш- „сапа аге аБош 590. Еог ап ауегаое аппиа! ргодисПоп о! 35 Боп КПосггатв Шезе 1055 аге абошщ 175 шоп КПо- “ огашз мшсв сасшав4 ш |Цеуа атоии! То 525 г поп |еха (5:25 шоп доПатз). Тре огеа!е5! 1058658 1 115 гезрес? оссит т МаЖо-Ттпоуо, Воигеаз, 5гедег, Нагтап!, апд Рени сп сошп- Нез. п Шезе Тосайез Ше рагазпе Рефтсшот4дез уеп! псозиз Хеур. арреатз ш огеа! таззез апд рагазйез проп Ше его, 1агуае ап рирае оГ рез!5 о! Фотеф огаш ап саизез аппиаПу ап ердепис оЕ Сартга Исп. Вез4ез Ша ш Нагтап! сошту Рефсшо4ез уеписозиз Хеур. рагазйез проп Ше зК мотгт ап саизез сопзфега е 1055е5. Мреп Погзез аге Тед 1 1015 гестоп мип Бапеу шезед Бу Ше огатш шоШ ап рагаз!гед Бу Рефсшо4е5 уеписозиз Кеур. Шеп шойз аге огеаПу тПНатед. Тпе сгеа! 1055е5 ОГ рез!5 оГ зготеф статш т Вшоапа аге тстеазед Бу Ше магт сппайе оГ Ше сошну. Тре стапапез, МСП аге шаде тозПу оГ моой, аге а5о ап ипропап? Гасог. Тпеу аге Ддагк, датр, ап шизу ап пер 10 шсгеазе Ше рез! аспупу. “ Етотш Ше швес| рез15 оГ 51огеф оташ тп Вшсапа Ше тоз ипропап! аге: БПорвПиз огапатииз Г.., 5зПоррииз агугае 1.., ТепеБго: ез шап ашсивз Г, ТБойит сопризшп Пиу., Т. Ееги- стешт ЕаБ., Рипиз Вит Г, ЗПопога сегеаеПа ОПу., Рофа ш- “ ТегрилстеПа НЬ., ЕрцезПа КисшшеПа Х2е!1., ес. Рефсшо14ез уеп созиз Хеур. 15 оГ егеа| ипропапсе сопсегптше Ше пеайр оЕ ше реоре п Ше аБоуе шепПопед геотойв. Ветгоге Ше езтаБПзптеп о Ше Рап! Ргобеспоп шзише 1 Вшеапа п 1995 а051 по сатраеп пад Бееп сагпед оп! агашз! Ше рез!5 оГ зотеф ога5. 5псе 1935 Ше шиш Паз сагпефд ош: а ргорагапда ироп а |агее зса!е Гог Ше теспа- пса! сеашпо оЕ Ше осгатапез апд Ше дпзш есПоп Бу шеапз ОГ зргаушо шта!епа!в ап уф е-мазшпео. по 1115 мау жеге Стеапед ап Я5шестед п 1935 -- 45,532 остатапез; ш 1936 -- 154,045 ап п 1987 -- 200,000 статпапевз. ш 1997 п Ше спу о! Тзагеуо 120,000 КПоеташв о! 510- те огап метге д155е4йе4 Бу теапз о Ше ргерагапоп ФуШоп В апй сагЬоп-дДзшрша. Тп15 аз а 1па! ехрептеп! апишто То зоме сепашт диезПопз ппропап! Гог Ше ргасисе “ ипдег 1оса! сопф Поп. “Тпе дзтшзеспоп аз Фопе ми 2уноп В ш аБох шаде ощЩ оЕ ипрех-моод ми дипепзтопз 22 2.5 штейетв, 1. е. 10 симс теегв. Тпе ста5 пуеге ргасед п заскз апд аггапоед аПегпаПуеу по ПЦуо гомв Пуе засКз опе проп апошег. Ве йуееп „ще Емо томв Шеге муаз епоиоп зрасе ап аБоуе Ше засКз маз 1е! аБош 1, о Ше зге о Ше Бох ее Еог а гезегуед 30 Василъ Ив. Поповъ ашоши! оЕ газ. по зисп ап аггапсетеш ше Бох сошд 1о!4 аБош 2,200 КПостатв о!Г мпеа!. Позез оЕ 10, 20, 30, 50 апа 100 сгатз оГ пудгосуашс-ас4 рег силс тефег чиеге Тезе!4, Ше ехрозите Бетд 24, 36 апд 48 Пойтз мм а птитпиш чеп- шаноп оЕ 1, Поиг. Сооф гезийв меге зеситед ми Ше патт- тшштп Фозе оЕ 30 статв5 оГ Будгосуашс-ас4 оп а сШмс ше ег ИП ап ехрозите о!Г 24 Поптз. Ап ехрегицеп! маз щаде кв Ше заше ргерагапоп ша гоот упеге реор!е меге Пушо уин д1тепзтопз 9.24 2.6 теегв ог 33.28 симс шефетв. Те. ста миеге ехрозеф 10 Ше оа5 темп ироп Ше НПоог опа пеар абощ 40 зт. Бр. Атгоипд Ше маПз зуеге аггапоед па гом заскзв мип оташ. Тпе ехрептшеп! уаз сагпед оп миш 1,000 статз ог пудгосуашс-ас14 ми ап ехрозите о 48 Ноитз. Тпе гезш!в мете розитуе. Тпе ехрептепвв уй сагЬоп-Дзшршд миеге сагпед ош? тоа Дисп дие по Ше сгопп4 ог аБоШ 12 симс тефетз са- расйу т ушсп Ше заскв меге аггапоед 1 Го гомв айег- паПу чуй Чайв, 4 заскв опе аБоуе Ше оШег. 1 зисв ап аггапоетеп! Ше дисп сошд 1014 аБош 9,200 КПогтатз о! мпеа?!. Тпе сагроп-Дзшршд луаз роштед што Най рапз тайе оп оЕ сагуашгед поп мип Витпед пр епйдз расед оп Ше пррег гом о засКкз. Тпе ез лиаз сагпеф ош ми п а Чозе оЕ 500 осгатз оЕ сатоп-вшриЧ рег симс ше ег 1 ап ехрозите оР 24 Поштз. Тре ДИсП лмаз зпи Бу Чоогв ТаКеп Гота 014 Би!4штез абоуе ушсп меге пеаред 40 зш. оЕ ме! моодеп зПпауштоз. ОЩег ехрептепв уй сагБоп-зшрша меге сапеф оп: па Дисп 2.7 пе?етв Деер Ше маПз апд Бо!- гот оГ мшсп меге сетмешед, сопатте 10 симс те?етз. Те засКкв мгеге аггапоед пт Ше аБоуе шепиопед чау, 8 засКз опе абоме Ше оШет. Тпе Дисп сошШ4 По14 аБош 3,500 КПостапз ОГ стгаш. Позез оГ 50, 100, 200 ап4 500 сташз о! сагЬоп-1- 5ри14 рег симс тефег чуеге Тезе4 1 Ш ап ехрозшге о! 24 Поит5. Тпе ДИсп миаз зпи Бу Фоотв Такеп Ротт 014 Би!4тев ап моодеп зпаутоз. Сооф тезийз меге зеситед ми а дозе оГ 200 огатз Бу ап ехрозите о! 24 Пошт8. зисп ехрептепз мете сагпед ош а150о п Бохез шаде оп: оЕ ир|ех-моой. Те гезийз меге Ше затме аз п Ше сетешед дист. ВАРИЕТЕТИТЪ НА Апорйе!ез пасиПрепт!з Мерсгеп И ТЪХНАТА РОЛЯ ПРИ РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА МАЛАРИЯТА Отъ Д-ръ К. ДрЪнски ТНЕ УАНЕТ!ЕЗ ОЕ Апорбе!ез тасипрепптз Мегоеп АЧО ТНЕК КЕГАТОН ТО ТНЕ ОЗТКВОТОМ ОЕ МАГАЮА Ву Ог К. Огепзк!, 5оНа Единъ отъ най-разпространенитЪ > анофилийини ко- мари въ Европа е Апорйе!ез тасийогптз Мегреп. Той е и най-важниять преноситель на маларията. Отъ известно време, обаче, се наблюдава едно интересно явление, а именно, че въ нЪкои мЪста на Европа, въпрЪки преобладаването на този видъ комаръ, се е дошло до „апорцеПпзт зтпе тмаапа“, т. е. ганофелизмъ безъ малария. Това явление се подчерта особено силно следъ европейската война, когато завърналитЪ се вой- ници разпръстнаха маларичната инфекция навсъкжде въ Европа, обаче, на много мЪста, вьпрЪки наличностьта на много анофелиини комари отъ вида Апоойе!ез тасиПрепив, нови случаи отъ малария не се появиха, или само единични такива. За обяснение на това явление се появиха нЪколко хипотези. | Още презъ 1903 г. Зегееп! говори за известна разлика въ голЪмина и навици между алжирския и френския Ал. та- сирепиз. КопЬана (1920) пръвъ допусна смществуването на две физиологически раси на Алп. тасиПрепти!з: едната въ маларичнитЪ мЪста, запазила примитивния си навикъ да хапи човЪка, втората, въ немаларичнитЪ мЪста, отвикнала вече отъ навика да хапи човЪка, смучейки кръвь отъ домашнитЪ животни. Той дори намира и начинъ за разпознаване дветЪ раси, по броя на максиларнитЪ зжбци. По сжщото това време и Стазз: въ Италия, като ре- зултатъ отъ неговитЪ проучвания и наблюдения въ немала- ричнитЪ области, говори за една биологическа раса отъ 41. тасиПрепи!в, която не хапи човЪка. Въ 1924 г. ЕаШегопт, изучавайки Ал. тасиПрепи!в въ Италия, отбелязва, че яйцата на този видъ комаръ сж отъ два вида -- тъмни и сиви, безъ, обаче, самитЪ комари да се разпознаватъ едни отъ други. Презъ следнитЪ години той 39 Д-ръ К. ДрЪнски вижда, че тази разлика въ яйцата е постоянна и ги назовава съ вариететнитЪ имена: |аргапстае и теззеае. Все по това време (1926) уап Т.те! въ Холандия, осно- вавайки се на предположението на 5зеггеп!, открива че Ал. тасийреплиз въ едни мЪста е по-голЪмъ и съ по-дълги крила, а на други мЪста по-малъкъ и съ по-кжси крила. Той ги раз- глежда като вариетети на Дп. пасиПрептиз, наричайки по- малкия Ал. тасийрептив оаг. агорагтиз, а по-голъмия приема за Гуре. Мъззттго 11 и НаскКе!! въ Италия си послужиха съ пре- ципитиновата реакция, за да опредЪлятъ всмуканата кръвь отъ Ап. тасипрепв, съ което се добраха до две биологични раси: едната въ немаларичнитЪ мЪста, която смучи и се храни повече съ животинска кръвь -- зоофилна и другата въ маларичнитЪ мЪста, която предпочита човЪшката кръвь и се храни съ такава - хомофилна или антропофилна. Изследванията и наблюденията въ лабораторията и на терена продължиха и презъ следнитЪ години, появиха се доста много публикации, които допринесоха твърде много за точното опредЪляне вариететитЪ на Ал. тасиПрепи!в. Най- задоволителенъ и практиченъ начинъ за идентифициране от- дЪлнитЪ вариетети на 4п. тасиПрепт!з се оказа този, по из- следване на яйцата. Откриха се нЪкои различия и въ лар- вата, въ четинкитЪ и особено въ кичуреститъ люспички въ форма на палмово листо, разположени по сегментираното ко- ремче, както и нъкои различия въ мжжкия външенъ гени- таленъ органъ -- хипопигиума, но тЪзи различия за разпоз- наване и опредЪляне вариететитЪ на Дп. тасиПрепт!в сж не- пълни и незадоволителни, затова не ще се спираме на тЪхъ. Тукъ ще разгледаме, все тъй на кратко, морфологически характерното за разпознаване и опредЪляне вариететитЪ по яйцата, нЪкои тЪхни биологически особености, отношението имъ къмъ маларията, следъ което ще се спремъ на изслед- ванията и наблюденията правени у насъ въ тази насока. Морфологически особености, които отличаватъ вариететитЪ на Ая. пасиПреплп!з Ясно е вече, че Ал. тасиПреппиз не е хомогененъ видъ, а се състои отъ нЪколко вариетети, които се разпознаватъ най-добре по яйцата. Днесъ за днесъ см известни следнитЪ вариетети: 1. Апорбе!ез тасиПрепиз Метееп (гуре) Туртсиз. и т уаг. горагойз уап Тше!. е 3 уаг. теззеде ЕаШегошщ. к + уаг. Габгалпсейае ЕаПегош. уаг. ейапооп НаскеН. 6. Апорйейез ез Едухатв. Сл се ВариететитЪ на Апоре!ез шасиПрепи!з Мереп ималарията 33 Апорвейез ешшз Ефуу. представлява отдЪленъ видъ отъ Ап. тасиПрепп!в. Двата вида се разпознаватъ главно по кри- „лата си. Ал. еш#з е съ неясни петна по жилкитЪ на крилцата, торакса еднакво боядисанъ, а Ап. тасиПрептйз съ петна ясно очертани и торакса отстрани по-тъменъ, отколкото „ сръдната часть. Но за по-голбмо удобство Ал. ейш!з е при- съединенъ къмъ Ап. тасийрептз, съ който видъ, като изо- ставимъ горнитЪ незначителни различия, си прилича твърде - много ие тЪсно свързанъ. Разпознаването на вариететитЪ по яйцата става, като се взема подъ съображение външната повърхность и плавател- нитЪ мЪхурчета на яйцето, които се изучаватъ подъ лупа или подъ слабо увеличение на микроскопа. Външната повърх- ность се очертава тъмна или свЪтло-сива, осЪяна съ повече или по-малко петна, или безъ петна (еш!из), а плавателнитЪ мЪхурчета се очертаватъ различно голЪми, съ или безъ на- прЪъчни чертички по тЪхната междуребрена (интеркостална) мембрана. : За да се запознаемъ по-отблизо съ структурата на яй- цето за класифициране на вариететитЪ на Ап. тасийрепийз, нека разгледаме поотдЪлно отличителнитЪ белези на яйцата на всЪки вариететъ. Ап. тас. уаг. те4дпооп Наскей фиг. 1). Външната повърхность почти изцЪло черна, или тукъ- тамъ сиви петна, неравномврно разхвърлени. ПлавателнитЪ мЪхурчета отстрани въ срЪдата на яйцето заематъ около 4095 отъ дължината на яйцето, междуребрената (интер- костална) мембрана чиста, безъ напрЪчни или мрежисти ЛИНИИ. Ап. тас. уаг. теззеде ЕаПегоп: (фиг. 2 и 7). Яийцето е раздЪлено отъ две тъмни напрЪчни пандел- ковидни линии, тамъ кждето е края на плавателнитЪ мЪхур- чета. ПанделковиднитЪ линии не винаги равни, на мЪста пркжснати и не винаги напрЪчни. По останалата часть на външ- ната повърхность, между тъмнитЪ линии, се очертаватъ тъмни и свЪтло-сиви петна. ПлавателнитЪ мЪхурчета сравнително голЪми, заемащи повече отъ 4020 отъ дължината на яйцето, - съ нечиста, на- бръчкана междуребрена мембрана отъ напрЪъчни или мрежо- видни линии. (Фиг. 7). Ап. тас. уаг. гурсиз (фиг. 3). Две черни напрЪчни панделковидни линии, съединя- вайки края на плавателнитЪ мЪхурчета, въ противовесть на Известия -на Бълг. ентомологическо д-во. Кн. Х. 3 34 | Д-ръ К. ДрЪнски останалата повърхность на яйцето, която е свътло-сива, въ видъ на скрежъ, понЪкога сь едно до две тъмни петна. ПлавателнитЪ мЪхурчета сж най-голбми отъ всички други, съ интеркостална мембрана, набраздена съ тънки линии, или мрежовидни. Фиг. 1. Яйце отъ Фиг. 2. Яйце отъ Фиг. 3. Яйце оть Фиг. 4. Яйце оть Ап. тасиПрепт!в Ап. пасиПрептв Ап. пасиПрептз Ап. тасипрепптз уаг тейапооп гуаг. теззеае гурсиз . маг. акорагтиз 1Ап. тас. чаг. айгорагошз уап Тпе! (фиг. 4). "Характерното за тЪзи яйца сж тъмнитЪ, конусовидни петна, съ основата навънъ и върха навжтр, достигащи до ср дата. Често конусовиднитЪ петна се сливатъ къмъ сръЪ- дата, образувайки неравна панделка. ТъмнитЪ петна не ви- наги ясно очертани, а се преливатъ къмъ сивата основа, това което дава нечисть, сЪнчестъ тонъ на яйцето. ПлавателнитЪ мЪхурчета сръдни по голЪмина, заемайки не повече отъ 3022 отъ дължината на яйцето. Интеркосталната мембрана обик- новенно чиста, понякога напрЪчни линиики къмъ края, безъ да даватъ видъ че сж замрежени (фиг. 8). Ап. тас. уаг. Габгапс ае ЕаПегош (фиг. 5). Сжщо съ конусовидни тъмни петна, но по-наръдко и кжси, недостигащи до срЪдата на яйцето. Останалата повърхность свЪтло-сива, скрежовидна. ПлавателнитЪ мЪхурчета малки, достигащи едва 2026 отъ дължината на яйцето, съ между- ребренна мембрана гжсто набраздена съ тънки линийки, да- вайки замреженъ видъ на малкитЪ плавателни мехурчета. ВариететитЪ на АпорПе!е5 тасирепи8 Мегеп и маларията (35 Апорпейез ешиз Еджат9в (фиг. 6). Горната повърхность на яйцето равно свЪтло-сива, скре- жовидна, безъ очертани петна. ПлавателнитЪ мЪхурчета презъ лЪтото отсжтствуватъ, презъ хладното пролЪтно и есенно време едва се очертаватъ сле- ди отъ такива, напрЪъчно на- браздени. : Методътъ за класифици- ране на Ал. тасшрепи!в по яй- цата е много лесенъ въ прак- тиката, както това ще видимъ на края. Фиг. 5. Яйце отъ Фиг. 0. Яйце отъ Ап. тас. таг. 14- Ап. ейшшв бгапстае Биологически особености, които отличаватъ вариетитЪ на Апо/ейез тасиПрепп!з ГлавнитЪ биологически особености, които отличаватъ отдЪълнитЪ вариетети на Дл. тасиПрепив сж три: изборъ на развждни мЪста, полово действие и презиму- ване. За по-голбмо удобство и тукъ ще вземемъ всЪка раса (вариететъ) по отдЪлно и разгледаме все тъй накратко, се- гашнитЪ познания на тЪхната биология. 1) Апорве!йез тасиПрепп!з гурсиз Ме. ХарактернитЪ развъдни мЪста на Гур!сиз сж прЪснитЪ води въ по-високитЪ и студени мЪста. Но се срЪща и въ по-нискитъ топли мъЪста, по крайбрЪъжията на текущитЪ води, при субтропически условия въ заблатени и замочу- рени води. При това положение, този вариететъ, най-разпро- странениятъ може би, се развъжда навсЪкждЪ въ Европа въ всЪка сладка застояла или слаботекуща вода, безъ „особено предпочитание и безъ да изисква специални орохидрографски условия. Копулира само на открито, на свобода; въ кафезъ не копулира. -- Презимува въ пълна летаргия, по-дълго време въ студенитЪ страни и по-кжсо време въ топлитЪ страни. Интересното е, че у насъ, въ топлитЪ обори, го намираме на- питъ съ кръвь и презъ зимата, което показва че не пре- карва въ пълна летаргия и се сабужда и смучи кръвь. 2) уаг. аггоратоиз уап Тме!. Единствениятъ вариететъ, който се сръща въ студенитЪ, слабо-солени до умерено солени води (съ една соленость 36 Д-ръ К. ДрБнски отъ 0.8 до 100/0,). СрЪща се по цЪлото крайбрЪжие на конти- нентална Европа, Англия, Холандия и още по-на северъ. На- мира се и въ вмтрешностьта на Германия, тамъ кждЪто има солени извори и солени езера (соленитЪ извори на О14ез!0е, НойхаймскитЪ бани, близо до Магдебургъ и др.). На югъ достига до Испания и Северна Италия. Единствениятъ вариететъ на Ап. тасийрепи!з, който ко- пулира и на затворено въ кафези, което е позволило да бжде той добре проученъ. АМИ уа“ ВИДА ЗВВАВЕ г. Фиг. 7. Набръчкана междуребре- Фиг. 8. Чиста междуребренна на мембрана по плавателнитЪ мЪ- мембрана по плавателнитЪ м- хурчета на яйцата у Ал. тгаси- хурчета на яйцето (у Ап. таси- Препптз уаг. теззеае Прептз уаг. аггорагоиз) За презимуване избира топлитъ жилища и обори. Пре- карва въ полулетаргия и смучи кръвь презъ цЪлата зима. ОвариитЪ, обаче, не се развиватъ презъ това време. Пренася маларията въ Холандия и на нЪкой мЪста въ Германия презъ късна есень, зимата и ранното лЪто. Хапейки презъ къс- ната есень и зимата, той се инфектира и пренася маларията. Затова, между сециранитЪ комари презъ зимата, се намиратъ доста инфектирани. 3. уаг. теззеде ЕаПегош. СрЪща се въ всички страни на Континентална Европа, особено Северна Европа, тъй-като предпочита хладкитЪ сладки води. Въ Холандия напр., до като аорагоиз се раз- въжда само въ слабо и умерено соленитЪ води, теззейе се развъжда само въ сладкитЪ води. Избира повече застоялитЪ, предъ слаботекущитЪ води. Открива се наедно съ гур:сиз и теПапоол. Не копулира на затворено въ кафезъ. Наблюдаванъ е често да рои на открито, играейки свадбеното си хоро. Пре- зимува въ студенитЪ обори и прекарва въ пълна летаргия. Не смучи кръвь, до като не се развиятъ яйцата, което става ВариететитЪ на АпорПе!ез шасиПрепи!з Метреп и маларията 37 „съ стопляне на времето. Презъ студеното време живЪе отъ тлъстиннитЪ си клетки. 4) уаг. тейапооп Наскей Този вариететъ е откритъ въ оризищата на Северна Италия и Испания. Не е добре проученъ, но прилича твърде много на теззеае. 5. чаг. габгапстае ЕКаЦегош. Развъжда се въ соленитЪ води, както а#орагоиз, само че при различни климатически условия: уаг. Габгапстае обича и избира топлитЪ страни и топлитЪ солени води, за- това го намираме по западнитЪ брЪгове на Италия, въ Южна Испания и Северна Африка. Не копулира на затворено въ кафези. Зимата прекарва въ кжса летаргия, която при лабора- торни условия и при естествени условия, съ покачване на температурата се прекжсва. 6. Ап. ешиз Едуагйв. Избира сжщитЪ води, както и (абгапстае, но има по-широко разпространение. Заема цЪлия адриатически брЪгъ, черноморието, достигайки до Кюстенджа, а сжщо така между Одеса и Батумъ. Понася повече солената вода, отколкото Габгапстае, която соленость може да достигне и до 200. Предпочита топли застояли води, открити на слънце и обрасли съ хоризонтална растителность. На БалканитЪ (Чер- номорието, около бургазко и Южна Македония) се намира въ солени и сладки води, а въ Палестина само въ сладки води. Рои на открито, а възможно еи на закрито. Презимува както Фабгапстае, но се простира по-на северъ, кждето прекарва въ пълна летаргия. Ролята на вариететитЪ въ разпространението на маларията Почти всички анофелийни комари сж въ състояние да се инфектиратъ съ малария при лабораторни условия. Обаче, не всички сж способни инфектирани да пренасятъ мала- рията при естествени условия. Въ много страни, отъ нЪ- колкото анофелийни комари, само единъ или два вида сж есте- ствени преносители на маларията. У насъ отъ 4-тЪхъ ано- фелинни комари, които намЪрихме, а именно: Ап. тасий- реппв, Ап. зирегрсиз, Ап. рзейдор?стз и Ап. игсатиз, само Ап. тасиПрептви Ап. зарегрсшз се намиратъ въ жилища и обори и само тЪ се оказватъ естествени преносители на ма- ларията. Когато Ап. рзешдорсшз и Ап. БИигсаиз не се очертаватъ като такива. 38. : Д-ръ К. ДрЪнски Сжщото се отнася и за вариететитЪ на Ал. пасиПренив. Не се очертава разлика въ възприемането на маларичната инфекция между отдЪлнитЪ вариетети при лабораторни условия. Обаче, не сжщото е така при естествени условия. Това се дължи, сигурно, на биологически различия между ва- риететитЪ, които оказватъ влияние върху възможностьта имъ да бждатъ преносители на маларията. ГритЪ биологически особености, които споменахме накратко (изборъ на развъдни мЪста, полово действие и презимуване) не ни доближаватъ много да можемъ да разберемъ физиологията на Ап. таси- Преппз. По-важното тукъ е да знаемъ какъ реагиратъ отдЪл- нитЪ вариетети къмъ заобикалящата ги срЪда и мЪстнитЪ условия, при които се намиратъ и какво влияние оказватъ върху тЪхния инстинктъ, за да се отправятъ къмъ жили- щата и да влизатъ въ контактъ съ човЪка, или къмъ 000- ритЪ -- въ контактъ съ домашнитЪ животни, което опре- дЪля и тЪхната възможность да бждатъ или да не бж- датъ преносители на маларията. При обяснение на това се очертаватъ две школи. Едната школа твърди, че гладнитЪъ женски макулипениси си прили- чатъ твърде-много при изпълнение на физиологическата имъ нужда да се нахранятъ, обаче, оборитЪ и жилищата упражняватъ нееднакво привличане, въ зависимость отъ това при какви микроклиматически и физически условия (темпера- тура, влага, освЪтление, провЪтряване и пр.) се намиратъ жилищата, и при какви оборитЪ. И тъй като презъ различ- нитЪ временаи мЪста тЪзи микроклиматически и физически условия сж се измъняли по отношение на жилища и обори, то съ това се е измънялъ и навика на макулипениситЪ да смучатъ човъшка или животинска кръвь. -- Другата школа възприема, че инстинктивната натура на комаря е, която рж- ководи неговитЪ действия и че всЪки вариететъ на макули- пенисъ си има своя особенъ навикъ на хранене, на предпо- читане човъшка или животинска кръвь, това което предопре- дЪля да бжде въ контактъ съ човЪка или съ домашнитЪ животни. Въ първия случай, разпространението на маларията зависи отъ мЪстнитЪ условия и особено отъ разликата между жилища и обори; въ втория случай, разпространението на маларията зависи отъ мЪстнитЪ вариетети на Ал. тасиПреп!з и тЪхното предпочитане на човъшка или животинска кръвь. Днесъ се схваща, че и едната и другата школи сж прави. ВЪрно е, напр., че на мЪста, кждето се е измбнилъ предишния примитивенъ начинъ на животъ (когато човъкътъ и животнитЪ обитаваха въ едно помЪщение, или нъЪмаше голЪма разлика между жилища и обори), т. е. съ отдЪлянето на човЪка въ хубави, свЪтли, чисти, хигиенични жилища и съ въвеждане на интегралната бонифика, която подигна културния и сто- пански уровенъ на човЪка, Ал. тасийрепиив се привлича много ВариететитЪ на АпорПе!ез шасиПрепиз Мереп и мадарията 39 повече въ оборитЪ и по този начинъ отвикна да хапи чо- “вЪка. Но сжщо така е вЪрно, че въ едни и смщи мъ ста, кждето се срЪщатъ нЪколко отъ вариететитЪ на Алп. таси- Препл1з, да речемъ Гурсйз и еш1в, както е въ гръцка Маке- дония, напр., тамъ гурсиз се намира почти изключително въ оборитЪ, а еш#из най-често въ жилищата; Гур!сйз се оказва най-често напитъ съ животинска кръвь --зоофилъ, а ез се оказа най-често напитъ съ човъшка кръвь -- хомофилъ; гурсиз се открива много рЪдко инфектиранъ, а еш!#з често инфектиранъ и пр. Това, което показва, че при едни и сжщи условия единиятъ вариететъ се е привличалъ повече отъ домашнитЪ животни, а другиятъ -- повече отъ човЪка. Въ Холандия се срЪщатъ таг. теззеае и уаг. агорагойз, пър- виятъ се привлича и стимулира къмъ хапане въ оборитЪ, а вториятъ прекарва зимата въ жилищата, кждето хапи и пре- нася маларията и пр. Накратко, поведението на вариететитЪ на Алп. тасий- репт!в къмъ човъка не е еднакво и се поставя въ зависи- мостъ отъ тЪхния вроденъ инстинктъ, а така сжщо и отъ околната срЪда. Единиятъ или двата фактора опредЪлятъ степеньта на контакта съ човЪка и тЪхната роля въ раз- пространението на маларията. Нека се спремъ за малко и върху ролята, която играе всЪки вариететъ въ разпространението на маларията, спо- редъ сегашнитЪ познания. Ап. тасиПрепи!з сур!сиз уаг. теззейе и уаг. тейапооп се привличатъ най-често отъ оборния добитъкъ, което се по- твърждава отъ факта, че ги намираме най-често въ оборитЪ и всмуканата отъ тЪхъ кръвь се оказва най-често животин- ска. Когато, обаче, подходящи, благоприятни за тЪхъ усло- вия ги поставятъ въ близъкъ контактъ съ човЪка, въ съ- стояние сж да се инфектирать и пренасятъ маларията. Общо взето, тЪзи три вариетета на Ал. пасаПрепи!в нъматъ онова голъмо значение за разпространението на маларията, макаръ че се срЪщатъ много повече отъ другитЪ вариетети. Това е така най-вече въ онЪзи маларични мЪста, кждЪто чрезъ интегрална бонифика, се е дошло до значително подобрение на условията, при които живЪе човЪкъ (социал-економични, хигиенни и др. условия). ВЪ тЪзи мЪста се е дошло до по- „ ложението да има комари, но да нЪма малария -- „апорПе- Изт зтпе шаапа“. Ап. тасиПрепп!з уаг.!абгапсае и Ап. еш!15 сж винаги съпоставяни съ една силна интензивна малария. ТЪ се оказ- ватъ навсЪкжде най-опаснитЪ преносители на маларията, „ дори и при условия крайно неблагоприятни и непоносими за „ другитЪ вариетети. Кждето и да се намиратъ, навсъкжде се стремятъ да се добератъ до човъшкитЪ жилища, дажеи при наличностьта на много оборенъ добитъкъ. ) У 40 Д-ръ К. Дрънски Шестиятъ вариететъ, агорагоиз заема едно срЪдно мЪсто. Неговиятъ инстинкъ или физиология го подтикватъ и свързватъ главно съ оборния добитъкъ, но при известни условия посещава жилищата, кждето се храни съ човЪшка кръвь и причинява една умерена епедемична малария. Това е така въ нЪкои страни на Северна Европа, кждето пре- карва зимата въ топлитЪ жилища, поставенъ при условия да бжде въ контактъ съ човЪка и да пренася маларията презъ това време. Изучаване вариететитЪ на Ап. тасиПрепл!з у насъ. Така поставенитЪ, разучени и изнесени факти въ връзка съ вариететитъ на Ди. тасиПрепли!з иматъ не само научна стойность, но и практическо приложение въ борбата съ ма- ларията. Днесъ ние можемъ да си обяснимъ защо Ал. та- сйПрепт в на мЪста причинява силна епидемична малария, на други мЪста умерена маларична епидемия, а на трети мЪста е станалъ почти безопасенъ за човЪка. Защото ние знаемъ вече, че Дп. тасиПрептв не е хомогененъ видъ, а се състои отъ нЪколко вариетети, всЪки отъ които си има свои 0со- бени навици и привички, които ги отличаватъ и ги каратъ едни да бждатъ въ контактъ съ човЪка, а други да пред- почитатъ оборния добитъкъ и съ това едни да бждатъ важни преносители на маларията, а други -- слабо или ни- какъ да не пренасятъ маларията. А тЪзи познания сж отъ голбмо значение, за да се знае срещу кой вариететь трЪбва да се отправятъ усилията въ борбата сь маларията, това което би направило тая борба по-ефикасна и по-економична. За да се разясни този въпросъ и у насъ и съ това да се хвърли повече свътлина върху епидемиологията на мала- рията, която почива върху биологията на анофелийнитЪ ко- мари, важни за правилната насока въ борбата съ маларията, ние предприехме изучаването на вариететитЪ на Ал. таси- Прептв въ Петричко. ТЪзи изучвания, започнали презъ 1934 г. сж продължени и презъ 1935 и 1936 г. Изследванията се извършваха както въ лабораторията, тъй и на полето. Въ лабораторията изследванията се състояха въ поставяне на единични Ал. тасийрепт!з въ отдЪлни тубички, за да си сне- сатъ яйцата (съ техниката ще се запознаемъ накрая), слЪдъ което яйцата се опредЪляха отъ кой вариететъ сж, а самитЪ комари се сецираха, за да се намврять инфектиранитЪ между тЪхъ. По този начинъ, презъ 1935 г. бЪха изследвани 729 ек- земпляри Ал. тасиПрентв съ резултатъ: 696 или 95.50). Ай. тасиПреппз гурсиз, 2 или 0.270/ Ап. тасиПрептв тейапооп, 17 или 2.330/ Ап. тасирептв теззеае, 3 или 0.420/4 Ал. тасиПрептв айгорагоиз, 2 гили 0.270/4 Алп. тасиПреппт!з габгапстае и 9 или 1.260/, Ап. тасиПрептз еш из. При се я ВариетититЪ на АпорПе|ез шасиПрепп15 Мереп и маларията 4| цирането на тЪзи комари се оказаха 8 инфектирани (4 съ цисти въ стомаха и 4 съ спорозоити въ слюнчнитЪ жлези), или 1.10), ирфекциозенъ индексъ, всички на Дл. тасиПреплтв Гургсиз. Презъ 1936 г. бЪха изследвани 1103 екземпляри Ал. та- сипрепл!з съ резултатъ: 1068 или 96.80 Ап. тасийрептв #у- ресиз, | или 0.090/ Ап. тасиПрептз фарбгапстае и 12 или 9.110 Ап. тасипрепт!в ешиз. Отъ тЪхъ 5 или 0.450/) ин- фектирани (цисти вь стомаха), всички отъ Ал. тасиПрепийз гургсиз. НЪколко години подъ редъ прилагахме и преципитино- вата реакция за опредЪляне всмуканата кръвь оть ДАп. та- сиПрепиз дали е оть човЪкъ, или е оть животно и какво животно. Резултатътъ бЪ следния: сръЪдно 70 до 7504 да- доха положителна реакция съ животински серумъ и 29 до 300/ -- положителна реакция съ човъшки серумъ. Кръвьта на ловенитЪ комари въ жилищата даде срЪдно 630) положи- телна реакция съ човъшки серумъ, а кръвьта на ловенитЪ комари въ оборитЪ даде срЪдно 960/ положителна реакция съ животински серумъ. Отъ домашнитЪ животни Ал. таси- Препи!в най-мнго хапи рогатия добитъкъ (400/), следъ това конетЪ (до 200/)), а по-малко свинетЪ, овцетЪ, кучетата и др. Положителна реакция съ птичи серумъ не по- лучихме. Редъ години сжщо се правиха дисекции на Ал. таси- Ирепиз (надъ 10,000 дисекции), които ни дадоха единъ ин- фекциозенъ индексъ на Дп. тасиПрептз срЪдно 10/4. Изследването на водитЪ вь полето (съ който методъ ще се запознаемъ сжщо по-долу) за търсене на яйца и опре- „ дЪлянето имьотъ кой вариететъ на Дп. тасипрепт!в сж, даде смщия резултатъ, полученъ въ лабораторията, а именно, пре- доминирующия вариететъ е Алп. тасиПрептв сурсиз. ТЪзи изследвания на Дп. тасиПрепи!в у насъ ни по- казватъ: 1. Че преобладаващиятъ вариететь въ Петричко е Дг. тасипрептз гургсиз. 2. Че другитЪ вариетети се сръщатъ рЪдко и сж почти „безъ значение за епидемиологията на маларията въ този край. 3. Че Дп. тасипрептв Гурсиз, макаръ и по привичка зоофилъ, жилищата и оборитЪ въ Петричко се намиратъ при такива условия, че позволяватъ на този вариететь да бжде въ постояненъ допиръ и сь човЪка, това което се потвър- ждава стъ преципитиновата реакция и отъ ловенитЪ комари въ жилища и обори, при което намираме около 80 26 въ 060- ритЪ и около 20 90 въ жилищата. (Приблизително сжщото, което показва и преципитиновата реакция за всмуканата „ кръвь отъ Алп. тасиПрепи!в) и 4. Че Дп. тасиПрептв Фурсиз у насъ е опасенъ прено- ситель на маларията, наедно съ Ди. зпрегрисиз. 49 Д-ръ К. ДрЪнски При това положение, ние се намираме предъ едни резул- тати, които се различаватъ отъ тЪзи, получени въ Италия и другаде. РезултатитЪ въ Петричко се различаватъ значително и отъ резултатитЪ, които получихме тази година въ Бур- газко, кждето констатирахме около 750/ Ая. ейшз. ТЪзи из- следвания въ Бургазко ще продължатъи презъ следующит години, за по-точно опредЪление вариететитЪ на Алп. тасий- рептв, тъхнитЪ развъдни мЪста, инфекциозитетъ и пр., това, което би допринесло твърде много за по-правилната борба съ маларията тамъ. Общо взето, тЪзи изследвания ни показватъ, че мЪ- „ стнитЪ условия у насъ не навсъкжде сж еднакви, а се мЪ- нятъ, а съ това се мЪнятъ и вариететитЪ на Алп. тасш- рептз. ТЪ ни показватъ още, че това което е вЪрно заедна мЪстность, не бива да се взема за върно и за друга мЪстность, а всъка мъст- ность трЪбва да се проучи сама за себе си и споредъ. това да се насочватъ. мъркитЪ за борба съ маларията. Сумиране и заключение 1. Днесъ се знае вече, че Дп. пасиПрепли!в не е хомоге- ненъ видъ, а се състои отъ нЪколко вариетети, които се разпознаватъ по външната структура на яйцата. 2. Изследването на яйцата дава за сега единствения за- доволителенъ методъ за опредЪляне на вариететитЪ на Ал. таси репитв. 3. Освень морфологически отличия, шестЪхъ вариетети отбелязватъ и известни биологически различия, като: изборъ на развъдни мЪста, полови проявления, презимуване и пр. 4. При изпълнение на физиологическата си нужда да се хранятьъ съ топла кръвь, отдЪлнитЪ вариетети отбелязватъ сжщо различия, като: едни биватъ привличани повече отъ оборния добитъкъ и се очертаватъ повече като зоофили, а други биватъ привличани въ жилищата и се очертаватъ по- вече като хомофили. За това оказватъ влияние както окол- ната срЪда, микроклиматическитЪ и физически условия, при които се намирать жилища и обори, така сжщо и вродения инстинктъ вь отдЪлнитЪ вариетети. о. Раздичието на вариететитЪ да бждатъ или да не бж.- датъ въ честъ и редовенъ контактъ съ човъка опредЪля и степеньта на тЪхната възможность да бждатъ или да не Ождатъ преносители на маларията. Гака, Ал. тасиПрепииз уаг. гургсиз, уаг. теззеае и уаг. теапооп иматъ слабъ контактъ съ човъка и нЪмать голЪмо значение въ разпространението на маларията, когато Ал. пасиПрепи!в уат.абгапстаг и ейшиз, кждъЪто и да сж, търсятъ да проникнатъ въ жилищата на хората и сж най-важнитЪ преносители на маларията. А4п. та- ВариететитЪ на АпорпеПз тасиПрепиз Мереп и маларията 49 иПрепт!5 уаг. горагоиз заема срЪдно положение. ТЪЗзи поз- ания иматъ значение при борбата съ маларията. 6. Проучванията, правени отъ насъ въ Петричко, за опре- Ъляне вариететитъ на Ал. тасийрепи!в показватъ, че предо- инирующия вариететъ тамъ е Ап. тасиПрептв гуртсиз (950). Рактътъ, че въ Петричко имаме силна малария, показва че ози вариететъ у насъ, се намира още въ подходящи усло- ия да пренася маларията, наедно съ Алп. зшоггриев. Това оказватъ и направенитЪ опити и изследвания въ тая насока. алкото изследвания, направени вь Бургазко, ни откриватъ, е тамъ се сръща и Алп. еш!#из, достигащъ до 7520 въ пове- пето мЪста. Изучванията въ Бургазко ще прорължатъ както и въ Сев. България, покрай Дунава, кждъЪто се предполага а се открие Ап. тасиПрепт!в уаг. тезвеае. УПЦММАКУ АКО соксцо ОК 1. Тпе есоз-Туре ргоу14е5 Ше ошу зайзтасрогу тешод Е Дуидшо ДАп. тпасиПрепи!йв иЦо а пишрег оГ уапейез. 2- Ше я1х уапейез, а5 1депипед Бу Ше еоов, аге вас о Бе Топп4 та пшиБег о дете? агеаз, 1 4де!у зерага?ед еостар са!у. 3. Тпе есс-1уре 15 ПпКед ми Ше оШет сШагас1?етв, 5игис- пита! ап Б1о10е1са!, сп Дзипешт5П уапейез, мрегеуег Шеу те Топп. 4. Те уапеНевз Дет аво 1 Ше Ттедиепсу апд тееша- пу мир маса Шеу Бйе шап апд зшсе Ш5 дейегттез Ше ашопп! оГ шаапа 1гап5п15510п, зоте уапейпевз аге шоте соп- 515еп! местотв Шап оШетв. 5. Тпе гезийз оГ опг Зиду оГ Ше оса! уапейез д, Ал. тасиПрепиз 11 зоте теетоп оЕ Вшеапа, чуе Гоппд ш Решасп тее1о0п тозПу 4. тасиПрептв гурсиз (9526) апд ш Воптеаз тее1оп Ал. еш!# #8 (7590), Фур!сиз (2096), ап теззгае (590). Еигшет ду ате оГ про апсе. ПРИБАВКА Техника за получаване яйца отъ Ап. паси!реппт!з въ лабораторията. Набавятъ се стъклени тубички, съ отворъ до 2 см. въ диаметръ, високи 59 см. На дъното на всЪка тубичка се поставя памукъ около “, см. Отворътъ се запушва съ па- мукъ, или, както ние си служихме, съ тапа малко нарязана отстрани да влиза въздухь, но да не може да излезе ко- марьтъ. Може да се прикрепи и капаче, което да виси вжтре, за кацане на комарьтъ. НаловенитЪ въ жилищата и оборитЪ комари леко се опояватъ съ хлороформъ и такива сь развити яйца, което се познава по подутото, бЪлезникаво коремче, се поставятъ единично въ тубичкитЪ. Следъ като комаритЪ оживЪятъ, съ една пипета, или стъклена тръбичка сь кау- 44 Д-ръ К. ДрЪнски чукова тръбичка на края, внимателно се налива вода върху памука, толкозъ, че памука да се покрие съ тънъкъ пластъ вода отгоре. Ние практикувахме така сжщо като предварително напояваме памука съ вода и поставяме комаритЪ живи, всмукани въ стъкленитЪ тръбички и издухани въ тубичката. Още сж- щия день, или на другия день, яйцата биватъ снесени. То- гава комарьтъ пакъ лесно се упоява съ хлороформъ, внимателно изважда и пригатвя за сециране. Яйцата, които се намиратъ върху памука отгорЪ, полека, съ единъ пинсетъ се изваждатъ наедно съ памука, поставятъ се така върху предметно стъкло или петри-мале, готови за изслъдване. Предварително могатъ да се изследватъ и опредЪлятъ съ лупа, и ако е нуждно изЗ- следватъ се съ слабото увеличение, за плавателнитЪ мЪхур- чета и съ по-силното увеличение на миркоскопа, най-добре при директно освЪтление. Ако се иска яйцата да се изпратятъ до съответна ла- боратория за изслЪдване, трЪбва да се консервиратъ, което се постига, като се поизцеди водата отъ памука и върху яй- цата се капва 295 формалинъ. Поставени така въ тубичката, запушена с» парафинова тапа, могатъ да се изпратятъ. Методъ за опредЪляне яйцата на самото мЪсто въ развъднитЪ мЪста. Една торбичка (кисе), приготвена отъ гъста марла или по-рЪъдко бЪло платно, се поставя на лЪвата ржка. Съ една гребачка (кепче) или канче се взема отъ повърхностьта на водата и съдържанието се излива върху кисето. Материалътъ, събранъ отгорЪ на платното, се изследва веднага съ една ржчна лупа. Нуждно е торбичката да бжде толкозъ голЪма, че пръститЪ да могатъ да се разтворятъ, за да преминава по-лесно водата, Следъ всЪко изследване, торбичката се из- плаква въ водата. ДобрЪ е да има двЪ лупи, едната, която да увеличава отъ 9 до 10 пжти, за намиране на яйцата и другата, която да увеличава до 20 пжти, за изследване и опредЪъляне на яйцата. ЛупитЪ съ единъ канапъ се окач- ватъ на вратътъ на изследователя. Добре е да се носятъ нЪ- колко кисета, въ случай че се наложи изследване и въ лабо- раторията, за което кисето съ магериала се запазва въ кутия до лабораторията. При изследване на развъднитЪ мЪста по този начинъ, може още на самото мЪсто да се отчете резултата, като се "броятъ колко гребвания см направени (по възможность на различни мЪста), колко яйца сж изследвани, отъ какъвъ видъ и вариететъ сж. Често пжти въ една гребачка могатъ да по- паднатъ десетки и стотици яйца. Нашиятъ опитъ ни показва, че резултатитЪ, получени отъ изследването на яйцата въ развъднитЪ мЪста и изследванитЪ яйца въ лабораторията, снесени отъ комари, ловени въ съседнитЪ села, си схождатъ. ЕЕ НМЕШЦЕ ШСОГЕТПААВКТ ПЯ ВП. САК!ЕМ уоп а. Когаго?Р (МП 3 АБьйдипаеп) - Пе ОСайипо Мосоена Пегуа15 сепдг гит Ошщепашше: Мсоешпае Езспепсп, Еатше Гервтандае Езспепсп, чуейспе ги ешег Дег упег Отгдпипоеп Дег Ар егуооеп -- Дег Дег Трузапига ГантешШе-- сегапй у1т9. Моп ФДезег Сайипо за Ъпег ши З1спепей пп Сапгеп пи 11 Апеп, дауоп 4 Ни Ецгора, Бекапо!. : АПе АПеп зш4 тепт одег ууешоег ап еш луйгтшегез Кита сеБипдеп. зо Котштеп Де ешторатзспеп Апеп те5. 11 Мъйептеегосерте! уог ипд пш еше ештое Аг! еггес|,. пасп дет КХогдеп ги, Пешвсшапд. Аш 5. 12. 1935 паБе 1сП, гиш ег еп Мае Бе: и15, етшеп Мегиеет Дезег Сайипо п задиезБшеапеп аш Деп 504- абнапоеп уоп „МаШЖт Козсписн“ -- Пеше Етнбпипееп -- Фе зсп мегешгей ши еп дег Ерепе уоп Ренизсъ (Зад?) егпеБеп, се шпдеп. Пп Таше Дег паспз еп гуует арте -- 1996 ипЯ 1937 -- паБе 1сП ги уетзсшедепеп „аптезгейеп ат зефеп Ог пос 8 шдтидиеп егреше?!. Пе сепапшеп Ехетраге - 4 Мапп- спеп ипд 5 МеШспеп -- Безсртефе 1сп мейег ишеп а!5 Мсоена Бшосатса п. зр. Ме: Бспеп (АББ. Тап.Ь)-- Еагрипо уоп Кор ипд Тогах оБегзе!з мие5з1споеВ; АБдотеп Дет Епде ги Бгаипое, шиегзе!з ебуаз пеПег; Веше ипд Ашеппеп Таз? уетзз. Когрег сезтгеск? (АБО. Та и. Ь), дотза! зспуасп семб|Ь1, Спафотахе уеграйптвтазято си! епфилскей. Кор! уоп оБеп сезепеп гипд, ш! дешШсп ишегзспет4- Батет |тарехгагиоеп С1уреиз (АББ. 2 а). Спатотахте Ддез Кор?ез зерт Туртвсп: иппиЧефаг ап Деп Бедеп зейШспеп Капдегп, а дет Суреиз зе 8зЬ зщд |е дте: Рааг ап Дег 5рИгхе сезрайепе Вот еп уогпапдеп; те- ФДап зтд дге Рааг Кетпе Нааге, чоуоп ге! пасп дет ши етеп Огепге зейеп; ипшйеБаг пиег федег С1уреизн- ГегзрИгхе 151 еше огоззе, ап дег з5ригхе сезрайепе Вогтя!е пп 1аега! ап |ефдег зоспеп пос |е етпе; ш Дег Хапе уоп деп МахШепуштКкеш Беппдеп ас глуе1 отоззе, ап дег орйге сезраПепе Вот еп -- ПиКз пп тес #5 |е ете; ипшйебБаг уот Дет СПуреиз, ап Дег ОБегПрре, зп ге тедта! сезеще Вот еп Безопдегз апНаПепд; уот Шпеп 4 -- ип Вогеп сез#еШ, ппд посп мейег уогпе 3 -- аПе ап Чег ЗрИхе сезрайеп. Аиззет Деп БезсппеБепеп Вог еп зтп4 аш дет С1уреиз пп ап! Фет ОБетпрре посп Кеше Нааге, пп аш деш Уогдепей дег ОБегпрре пиНеПапее 5ригрог еп; апзвегдеш зш9 пос. аа ръл Иги а така 7 1 46 С, КохагоН! нетме Нааге ап Дет 5срейе! иппд дет НиШегкор? уегзгеш!. МапдШеш зТагк, шй оесп ептулскейеш, еш съънп!- зейеш, товбтаппеш Хапп- пп4 Моапе!. МахШеп (АБЪ. 2Ь) ш!! Гасича, меспе ши глет зТагк сп иизепеп, го таппеп /аппеп (дет еше уепиа! ипд зибартка! се!есеп) епде?, ппа И 2 # ак хе > ц: < го ооо а 6 с ан АБ. 1. Мсоена бшоатса п. зр. а и. Ъ Меснеп: а. Погзаапа!сн Ъ. Мепиаапа с Е; с. МаппсПеп. ап! Дет тпегеп Кап еп Кашшсреп ао?. Ргохипа! гиш Ге етеп Котп! ете Кеше уоп 5 Бгейеп Райспеп, могаш сте зо!сПе уоп 9 уеграй 1545812 Китгеп, ап Дег зр ге гезра!- Гепеп Вот еп Ни де аке пп 8 ит Де гес е Кеше Го!21. Сава -- ап Дег 5рИге шИ гуе суПпдизспеп ЗтппезрарШеп. МахШаграреп (АББ. 2с) Нийоепедпе; ОПедет аБсера!е!, "Чаз етзе ат Китге еп, даз гуейе, даз дг Те пп4 даз пе Газ! о1есп Папо, даз упете Каггег а5 Фе |е!2?егеп, аБег Папеег а5 даз ег е; Чаз ЕишНе ОПейд 158 ап зешег з5риге Еше пеце Х1соеНаа ш Вшщрапеп Дт ш! 6 суПпдпзсвеп 5 тпезрарШеп уегзепеп; пит даз гуейе ппд даз Ди Ше ОПед Бабеп ап Дег 5зрИгхе сезрайепе Вог еп; Де 1е еп дте СПедег зтд Беултрег-- шийег Деп Кетеп Млтпретп зш4 Китге пп4 зипор! епдепде зи спеп уегзиеш; Де 1еетеп 519 ат ЕпдоПеде ат пашпозтеп. | аБтарареп (АББ. 24) Китг, мегоПедпе; СПедет загк аБгсераНе?!, Чаз ег е Кигг, даз глуейе п зешег оапгеп Гапое Таз! с1ес АБ. 2. МсоеНна Бшроатса п. зр. Ф: а. Кор! ип4 Ргощогах; Б. ПпКе МахшШе уоп дег уепиа!еп 5еШе резереп; с. ПаКе МахШаграре ; Я. гес е ТаБтараре; е. Фе Бедеп е еп СПедег Дег ИпКеп Ап?епое; Г, гесъ ез Вет Ш уоп Чег еггайеп беЩе резепеп; г. ТегР! Х.; Н. бибгеп а райе. Бте!; даз ди е ЯзТайуйт?вз егиепет; даз угеге ат |апоеп, ЗТагк уегргейет 14 ши 6 Китгсутпаизспеп Раршеп пп ши 5итрЕ ап щтег 5риИгхе епфепдеп, Китгеп 5ИПсвеп уегзеПеп, Фе 1 гуе: Сгирреп Та ега! се еШ зт9. Хиг даз егз е пп даз ге е СПед пабеп ап Шштег 5ригхе сезрайепе Вогз1еп. Паз уепе СПед 156 Бел итпрег пп пешисп Бепааг!. Ашеппеп уеграйпзтазято Китг пп дипп; Фе СПедегт сегеп даз ЕпДе 21 еп меп!о уегйпо!; даз егз е ат от055еп, „даз гмейе пай зо |апо пп4 Загк, пп4 Бедфе ш! апоеп, ап „дег 5рИге гсезрайепеп Вогз еп пп ш!! апдегеп Ккштгегеп пп ап? Китгеп Наагеп уегзепеп. Пе ап Дег 5рИге сезрайепеп Вог еп ат гуейеп СПед зтд 1апоег а!5 Д1еешоеп ат ет еп пп4 зтд ш ешег Опиеггеше шзепей. Епцое СПедДег, д1е 48 Сб. КогагоН дагаш! Госеп, зш4 Кйтгег пп шсн! зо дешсп Беотеп?!; | сте БезИгеп селбвпПсп |е гмет тис?! зерт |апое, еше ВоШ- по се, Фе ап дет Апззепзейе сейесеп зп4; пас Шпеп паБеп пигт тапсре СПедег, |едез гуейе, дпНе оЧдег упепе, ппое! анг 515 гг Ме дег Ашеппе, апгапоз |е гууе1, дапасп Те етеп зерт Цапоеп, Еетеп Вошпо! ср. Уош 6. офег 7. СПед аБ 1401 |едез ап зешеш д1аеп Епде (шапспе апсп ш Дег Ме) уеграйшвтазято Китге, зиитр! епдепде пп4 ш ешег Опетеше шзепете ЗиНспеп. Опоейашт уошт 8. 515 гиш гееп СПед зша аПе СПедег НПаппраапе; уотп Диеп СПед аБ Безигеп Фе пЬрпеоеп пй5510 |Цапое зрийгБогяеп, чае1спе Бе шейг а15 Дег На Не дег СПедег п ешег Опеггеше. пзепет 54. Паз ЕпдеПпей (АББ. 2е) 186 зЗТагк БеБотзе?, | шИ ге пешИср зТагкеп, аПзейце Беултрепеп Наатеп пп4. етпеш пипреултрецеп дагулзсреп уегзепеп пп ап етеп Киггеп суПпдизспеп зосКе!, Дег ете ейуаз зарка!е Гаге еппииш?, сезтеш. | Ргопонш п! гегадет Уогдеттапд, 1 сеулззег ЕпНег- пипе уош е егеп 15: еше сегсеп Де Ми е пешПсп сеБо- сепе Вогзфептеше, могшиет 8--10 отоззе, ап дег 5рИгхе се- зраПепе Вогз еп г21 зереп 519. Пе Би егеп ипд Де зейПспеп Капдет зп4 зТагк пасп апззеп Феросеп цп4 ши апоеп, ап дег 5рИгхе сезрайепеп, зомле ш! ши феПапееп ппд Китгеп зригрог еп уегзереп. АиНаПепд 15: Де Апрашите уоп ето5- зеп, ап ФДег 5рИгхе сезрайепеп Вотзеп а Деп Бгей гегип- детеп Ний егескеп; Фе йопее ОБетНаспе 15: аппайвегпд с1етс- таз ши Китгеп Наагеп Безе!2??. Мезопоншш Бтейег ппа Гапеег а15 даз Ргопошш; аш Бтейе еп ш дет Ме, ппее- Гарт апдеглша Бша! Фе Гапое Чез Могдеггапдез; дег Уогдет- ле апсп Дег Нифегтапд зтд еш мешео сопсау. Метапошт Бтейег а15 Мезопошт -- ат БгеПезеп ш зешег Пи егеп На е, ейцуаз Пъшег Дег Ме; дег Нищегтапд 151 загКег пас 1шпеп оеБоФеп а5 Дег Дез Мезопошшз. > Спа!о- Гаже Ддез Мезо- п. Метапойшшя 158 апиПсп Дег дез Ртопо-. ний, пи дет Опфетзстед, Чазз Бет Шштгеп Уотдеггапдегп ете Вотзтептеше Ее! ппд Фе Китгеп Нааге а Шштег ОБег- Наспе гаштетспет зша. Пе дгет Рааг Вете, пасп Еогт ипд Спайотаже арпис, ип етзсретдеп з1сп паср Шштгеп Апзтаззеп, даз Фи е Рааг 15 ат |апозтеп. Пе Тегсаеп Зейеп Чег Сохеп зпд4 Пааг!о5; Я1е Зегпаеп зейеп зш4 ш! Юешеп Наагеп БедескЬБ ап деп Капдетп 54 отоззе, ап Дег 5рИгхе сезраПепе Вогд еп. Ее- титеп гетмисп Бтей, аБег зспшаег пп преграпр! К1е!- пег а!5 Фе Сохеп. Пег НиШегтгапд ЧДез Еетшиг Ш (АББ. 2 Г) мтае! пт зетег ргохиаеп Кеооп еше зегпа! сезеШе, ап дег 5рИигхе гезраПепе Вот е, ид ш дДег Яизайеп Кеооп, гешисп папе Ддег Ме, гуе пи ЧеПапее Вот еп, уоуоп Фе 5егпа! се!есепе ап Ддег 5рИге сезрайеп 151. Пе Тегоа!зейе дег Та Ш 156 Бепааг! -- Папр? засиПсп Па ета!, чуайтепд Фе зТегпа!е 5ейе, о|есртазяс ш! Кешеп Наагеп Бедеск! 155; Еше пепе М1соеНааг шпш Вшрапеп 49 щт Нищфегтапд тао ге Рааг |апесе Вот еп: аз ете 1 Дег - ргохшаеп Кео10п, ш Дег Хапе Ддег Ми е, даз апдете 1 дег Я1з?аеп; Фе фегга! се!егепеп Вог еп зш4 селудрпсП ап дег 5рИхе сезрайеп. Ап дет д151аеп Епде 5605: ипд ап дег згегпаеп 5епе па! Де Та етпеп шпасрпееп Погп ши ге: заркайеп Х2аппспеп. Тагзиз Ш зспмаспет а15 Пе Тила пп, мле апсп дег Дге2Педпее Мета?атвиз, Фи! Бепаат! пп Беултрег! (Беулитрет! 151 аисп де дзтае Нане Дег зегпа- 1еп 5зейе Ддег Та). Паз Вет епде ши Дге Капеп. Паз АБдотеп, даз ипгей г Ддоррей зо |апо а!5 Дет Тпотах 151, Па Фе Вгейе Дез 1е:2егеп, шдешт ез з1сп пас Бифеп ейуаз уегзсптайет. АБдошшайегопе Бтей, ши ип- гег Деп Ге себогсепеп Капдегп; шге СраТо?ахте |епег Дез Мезо-и14 Мейапотишз арпИси, пит 4даз5 Фе Нааге, Де Ште ОБегНаспе БедесКкеп, ейуаз сг0ззег 514, мезпаШ з1е уеграй- 115145910 Бейраа ет апззереп. Тегей Х (АББ. 2 со) Парег!Ог- ше, ап Дег 5рИгхе шсШ зо Пе! апзоезсри еп, Фе Бетдеп Нищетескеп ш! е ешеш Рааг апоег Вот еп, моуоп Фе Китгегеп ап Ддег уепиаеп Зейе оееоеп 514; ппш!- ге Баг ап деп Бетдфеп зейептапдегп, ат ПиШегеп Епде, зта Кешеп апз |е 4-8 пи ПеПапосеп Вог еп уогпапдеп; ап Деш вицфетеп Капд, папе деп 5зрИгеп, 158 |е еш гллешисп К|ештез 114 гапез Нагспеп. АБдошша#етпйе ейуаз зсругаспег Бе- Пааг?. а15 Фе Тегойе; П-- 1Х Нагеп |е еш Рааг ЗП, Фе ш! ешет ЗФасре!, ти! БейПепаз еп уетзереп, епдеп; Де хе Епдди!е! уефез 57у5 зт4 Беуитрег? ипд ши пешсв етоз- зеп пп4 Ее еп орихБрог еп уетзепеп. П.-- УП. зет! пас! пос |е ет Рааг Уеп!та!5асКспеп. Пег Нифеттапд Ддез УТегп!з УП 148 сапг? ипредешепд сопсау; дет шефапе Тей Ддез УШ- Теп 158 уоп дег зирсепиаеп Рае (АБ. 2 1), дегеп НиЦег- епде аБеегипДе! 151, БедесК+. ОугрозПот 1апе, з#аБспеп тие, зеетепиет, Беултрег? „пп4 зратгИисв абег о1еспт45510 ши! Юетеп Нагспеп Безе!г! Сега ппд Тегтотша! шиш Цапе, Дей со зестепиет?, Бела Базаеп АБзспи! Е еймаз фискег, сегеп даз Епде аПтарпсп дйппег муегдепд; Фег ш/Шеге Сапдаапапе 151: зсплуйсПет а!5 Фе Сета; Фе СПедет аПег дгег Апрапее БеутлтретЬ; Фе ОПе- дет дег Сегср 514 -- ши оегппоеп Аизпаптеп - шп Штеш ЯДзтаеп Епде ш И Котгеп пп пи еПапоеп Вог еп уегзеПеп; пиг Фе СПедег дег ргохипаеп На Не дег Сетс, пп Чае! сети ипИсп пит |ефез гуейе, 54 ш! |апоеп, ап дег 5рИге сезрайепеп Вотз#еп уегзереп; дасесеп 1401 |едез СПед ЧДез ш! Шетеп Сапдааппапоез (ш! Аизпапте епшеег ЕпдоПедег) уепиавейз |е 2 одег З ап дег 5рИге сезрайепе Вог еп, Д1е ейуаз КИтгег а15 |епе Дег Сегс з14. Апззегфдеш гееп ап аПеп Ддте Сапдаапрапоеп пи еПапое ипд зет |апое, Дйппе „ ВоШшпошспе аш; партепд Газ! |едез СПед Дег Сетс1 ВоШто- „се Па!, Тещеп зо! сне уееп ОПедегп ез т!Цегеп Саида!ап- “ Вапоез ипд шзБезопдеге зешет Д15?аеп Епде; де База!еп Известия на Бълг. ентомологическо д-во. Кн. Х. Да 4 50 С. Когаго! Абзспит Не дег Сегсъ зп4 Безопдетз гесп ап ВоШшпо!спеп. МетЬспеп (АББ. 1 с). -- Спа!отажте Дез Кор!ез (АББ. За) зент апписп |епег дез Мефспепз. Оп егзсретде! зси уоп Шг дадитсп, Чазз з1си Тай дДег Яге: Рааг Медтаппааге ап! Дет Стуреиз еш сапгхег 51еПеп еБепзо!спег Кештпег Нааге аБ- Пе, пп пост Ддитсп Фаз Могпапдепзеш глуетег Вазспе! 5ТтагКег, 2ешсп Папоег 5р12- Бог еп, пплй ебаг Баш ег дет СПуреиз, Бетдегзе!з Дет Мефтапише, се!егеп 5. Паз гуейе ЧПед Бетдег Ап- Теплеп 151 шй о|епшспотоззеп Ар. 3. МсоеНа Бшоатса п.зр. д: Апрапоеп (АББ. ЗЪ) уетзепеп. а. Кор! ипй РгоШогах; Ь. Фег Ваза!- Гей еге ишгаззеп Деп Базайеп абзсип 1 дег гесшеп Ашепос тИ Ап- Драспи дет Апеппеп уоп Папо дез гуеПеп СПедез; с. Тегр! Х. дет Тапеп пила зазеротеат зейе ипд епдеп ши ешеш сгтоззеп, го йташп се а еп, пас апззеп сепси ееп Хапп. Пег Хайп ас! еше Китге, дешсп Ге е, зтаспе й дтипее Вот е, Фе пасп уогпе Фепс е! 151. Тегей Х (АББ. Зс) Пе аизсезспи еп, зетше Ниегулпке! 51 гпешсп аизсехогеп ипд пас аиззеп сепсие?; ат Сгипде дег МаКке!, зомле ап деш Пишетгеп Те Ддег зейептапдет оБегзе!з, зшд тесъ?#5 ип4 ПаКз глуе Огпрреп пу еПапеег 5риИгбог еп се!есеп; ишетзейз зтд Фе Ниепепе Дег 5е!- Тептапдег ш! 4--6 суПпде бтшееп СЪ йпгарйеп Безе?г!. Рагатшегеп |апо, супдетбгше, Папшаапо, о|ес!тазв1е2 ипд си? тт! уеграйшзвтазято Китгеп Вот еп Бедеск?!. Пе зрИгеп дег Рагатегеп ши! зерт Котгеп, пебепетшапдег ге!е- сепеп 5ригхБдтаспеп Бедеск!. Сег 1 Пареп ат ОСгипде шпепзейз 3--5 Китге, Гезве, ап Чег 5риге аБеезспи Чепе то ташпе Погпеп. Кбгрепапое 5 - 61, тт. Гапое Дез ОугрозПотв 3,4 -- 4 шш. Рагатегецапее 0,223 -- 0,24 тш. Маз Фе Апзтаззе уоп Тротах ипд АБдошеп Бей, па- пет асп Фе пеце Агр ат те еп Дет Лисоена зирфеггалпеа 5Пу. зе пабеп посп апдеге сететзаше Мегкша!е: Фе Еогш Чез Теге!йз Х Бен Мерфспеп пп Бен Маппспеп ипф Чаз Мотпапдепзеш уоп суПпдизсвеп Си пгартеп а Дет Тего! Х ип4 уоп Съ пдотпеп аш Деп Сегс: Дег Маппспеп. ОПпезе Аг! ип етзспетде?! зсн уоп Л/. зибйеггапеа ЗПу. Дитсп Фе СЪЯ1о- Таже Дег гепшеп Тегойе Дез Меспепз ипд Чез Маппспепзв, дитсп Фе Сратотаже Дез Кор ез ипд Безопдетзв дитсп Фе Апрапее Дет гуейеп АпеппепоПедег Дез Маппспепз. Ви дет Х20оод15спеп шпзин! дег Цпуегзвйа доПа, Вшаапеп. Могзтапд: Рго?. Ог ТЬ. Мого?+. ПЪРВОТО ФОСИЛНО НАСЪКОМО ОТЪ БЪЛГАРИЯ МусегорйШа аф,?. рисвейПа Неег. (Опр!.) Отъ П. ДрЪнски и Ат. Стефановъ ПА5 ЕКЗТЕ ЕОЗ8ЩЕ ПУЗЕКТ АП ВО. ОАК!ЕНЧ МусегорвШа ат,. ршсвейПа Неегт. (О1р!.) Моп Р. Огепзку ипд АЕ. ЗеРгапо ЕР ФосилнитЪ насЪкоми сж рЪдкость у насъ и до сега не сж били предметъ на особени изучвания. Като изключимъ откжслечнитЪ сведения за нъкои фосилни остатъци на на- сЪкоми отъ България, които намираме въ трудоветЪ на известни наши изследователи!, други по-опредЪлени данни за намърени фосилни насЪкоми у насъ за сега липсватъ. Въ току-що цитирания трудъ отъ Ат. Стефановъ и Ц. Димитровъ (1936) се съобщава за намЪреното въ терциер- нитЪ наслаги при с. Рашка-гращица, Кюстендилско, фосилно насЪъкомо (стр. 15). Отъ проучванията, които направихме на това фосилно насЪкомо, намврихме че отъ тЪлото му сж добре запазени: 1. ЦЪлиятъ абдоменъ, който е ясно очертанъ и съ ясно диференцирани сегменти (фиг. 1), 2. ДЪсното крило, съ добре запазено жилкование, безъ периферната му часть (фиг. 1) и 3. ГърдитЪ и главата, които см силно деформирани и нищо опредЪлено не се различава отъ тЪхЪ. Отъ тЪзи запазени части, крилото дава най-добра ха- рактеристика за опредЪляне на намЪреното при с. Рашка- гращица, Кюстендилско, фосилно насЪкомо. Отчасти и абдо- менътъ може да послужи за сжщата цель. Отъ тЪзи белези е ясно, преди всичко, че това насЪкомо принадлежи къмъ двукрилитЪ насЪкоми или мухитЪ (О1р:ега), живЪли презъ терциерно време. 1 В. 5фегапо?? апа ОП. ТГогдапо?!!: -- 5141ез проп Ше рП- осепе Нога о Ше Раш о! ЗзоНа (Вгапа). -- Сборникъ на Бълг. ака- демия на наукитБ, книга ХХХ, стр. 5. София 1935. Ат. Стефановъ и Ц. Димитровъ: Геологически изучвания въ Кюстендилско. - Сп. Бълг. геологическо д-во, год. УШ,- кн. 3, стр. 19. София 1936. » 50 П. ДрЪънски и Ат. Стефановъ Следъ като анализирахме жилкованието на крилото и го сравнихме съ жилкованието на фосилни диптери, намЪ-. рени другжде въ Европа, можахме да установимъ съ поло- жителность, че намъреното фосилно двукрило въ терциер-. нитЪ пластове при с. Рашка-гращица, Кюстендилско, принад- лежи къмъ семейство ЛМусегорйШдае. ПредставителитЪ на. това семейство сж живЪли презъ терциерния периодъ почти Фиг. 1. МусегорвШа ай. ршШсвеПа Неег., намъренъ въ терциернитЪ наслаги при с. Рашка-гращица, Кюстендилско. (Увел. 15 пжти). въ цЪла Европа. Остатъци отъ тЪхъ сж намЪрени въ тер-. циернитЪ пластове на почти всички европейски страни. Ха- рактерното за това семейство е жилкованието на крилата, представено на фиг. 1, съ следния съставъ: 1. костал- ната жилка добре развита и запазена; 2. отъ радиалнитЪ (г) жилки сж запазени: Гро И "445; /3 е изчезнала. 7ои Гад5 СЖ СЪЕДИНЕНИ съ кжса, напрЪъчна жилка и образуватъ затворена радиална клЪтка; 3. Отъ медиалнитЪ жилки е запазена само "., останалитЪ сж редуцирани; 4. отъ кубитал- нитЪ жилки запазена е смщо само една: Сш. 5. Редуци- рана е и аналната жилка. -- При така разположеното жил- кование, крилото има само една затворена радиална клетка, медиалнитЪ и кубиталнитЪ клетки сж отворени. СъвременнитЪ представители на това терциерно семей- ство днесъ см групирани около семейството . Еилотоог:дае, съ многочислени родове и видове и съ широко разпростра- нение по цЪлото земно кълбо. ПредставителитЪ отъ днеш- нитЪ Рилотоопдае сж, филогенетично, едни отъ най-старитЪ Първото фосилно насЪкомо отъ България 53 представители мухи. ТЪхнитЪ ларви сж перипнеусти и еусефали. Жилкованието на крилата имъ въ общи линии запазва характера на фосилнитъ ЛМусегорйдае. На фиг. 2 е дадено жилкованието На крилото у съвременния родъ Аюфа който се доближава до описания отъ насъ терцие- ренъ представитель. На основание жилкованието на крилата и формата на абдомена, тази фосилна муха отнасяме къмъ родъ Мусе:о- рвШа, намъренъ въ терциернитЪ пластове почти на цЪла Европа. За сега той е представенъ съ около 14 фосилни вида, установени въ различнитЪ части на Европа. Родътъ Мусе!о- рвйа, както видЪхме, стои най-близо до съвременния родъ Арда. (фиг. 2). Са) Фиг. 2. Жилкованието на крилото у съвременния родъ Агофа, който е най-близъкъ до терциерния родъ Мусегорйвйа. Нашиятъ видъ не можахме да идентифицираме нито съ единъ отъ познатитЪ до сега видове на рода „МусегорвШа. Най-близко стои до вида МусеборвШа ршсвейПа Неег. БждащитЪ изучвания на този и други фосилни екзем- лляри, които биха се намЪрили, надЪваме се, ще опредЪлятъ - по-точно неговата видова принадлежность. До тогава ние го „ приемаме за твърде близъкъ на вида МусегорвШа ршсвейа Неет., и го приемаме като МусегорвШа а. ршсвеПа Неег. МусегорвШа а// ршсвейа Неегт. у насъ е намЪренъ само въ единъ екземпляръ въ терциернитЪ палеогенни на- слаги по дЪсния брЪгъ на Пелатиковската рЪка, при с. Рашка- гращица, Кюстендилско. Екземплярътъ се пази въ Царския естествено-исторически музей въ София. София, 23 мартъ 1937. 2ОЗАММЕКМЕА5З5БОКО ш фе аШегиагеп Гасегипоеп (Райогеп) Бет Поп е Казспка-Отазсии га ш Кизепдиет Вехик (5. М. Вшеапеп) мигфе етш уегпа|п15тй5512 Фи! егайепез ТоззЦез Шшзек? се- „ пдепл (АББ. 1) АпЕ Сгип4 Дег уоП5:апй1о еграйепеп Кбг- БАТ оветап о5Е ап 2. Юрша #гоу -- Сеодор1вспе Опегзи- „спипо 11 КйззепфШег Серте!-Хейзспи! дег ВшШрагззпеп Сео!ор1зсПеп „ СевеПзспа!. Танге. УШ, Н. 3, 5. 15. зоНа. 1936. 54 П. ДрЪнски и Ат. Стефановъ репепе -- Ейое! ид Абдотеп -- Пабеп д1е Уегтаззег #ез!- се еШ, даз Фезез Пег 21 дег Еаш. ЛМусегорвШдае, Па!- ише ЛМусеюорву!а гепоп!. Пре уотпапдепеп Ошетвспеите- | зтшекта!е 514 аБег пс! сепйеепд, даз Пег ш! ешег Дег Бекапш!еп Апеп Дезег СаНипо г21 1деп 7 2тегеп. | Ев зен! ат пйаср еп Ддег Аг Мусегорвйа ршсвена Неег. пп4 Бенас еп ез Де Мег? аззег дапег а15 Мусегорвйа а. рисвеЦа Неег. Ге киреп Опетзиситереп уегдеп гесеп, ги ме!спег Аг! даз шзек! сепб еп 501. Паз Ехеш- Раг 154 п Дег Башшипо Ддез КботеПспеп ТХанишя?опзсвеп Мизептз етоеогдпе!. | МАТЕРИАЛИ ВЪРХУ ВРЕДНИТЪ НАСЪКОМНИ И ДРУГИ НЕПРИЯТЕЛИ ПО КУЛТУРНИТЪ РАСТЕ- НИЯ ВЪ БЪЛГАРИЯ Отъ П. Чорбаджиевъ (Продължение) МАТЕШАШМЕМ ПВЕЕВ ПМЕ ЗСНАОПСНЕН ПЗЗЕКТЕМ ОМО АМОЕВЕМ ЕЕМОЕ ОЕВЕ КО ТОКЕРЕАМ?ЕМ ИЗ ВОГОАН!ЕМ Моп Р. ТзвспоградИеъ (Еопейтипа) Настоящата статия е продължение на печатаната съ сжщото заглавие статия въ кн. |Х отъ Известията на Бъл- гарското ентомологично дружество. Въ последната се дадоха кратки сведения за нъкои отъ неприятелитЪ на културнитЪ растения, наблюдавани презъ периода отъ 1931-1930 години включително, които се явяватъ малко познати или нови за страната. Съ настоящата ще се дадатъ кратки сведения сжщо за малко познати и нови неприятели, наблюдавани презъ последнитЪ три години (1936--1938), асжщо така и за нЪкои още други видове, наблюдавани презъ предшестващия петгодишенъ периодъ (1931--1935), но неотбелязани въ пър- вата статия. Преди това, необходимо е да се отбележи, като характерно за вредната ентомологична фауна на страната презъ разглежданитЪ два периода, отсжтствието на голЪми каламитети отъ най-опаснитЪ, срЪщащи се въ страната, не- приятели. Най-вреднитЪ у насъ скакалци -- мароканскиятъ (Посозваигиз тагоссапиз) и италиянскиятъ (Са атиз Пай- си8) и презъ двата периода не се появиха почти никжде ма- сово въ обширни пространства. Сжщо и ливадната пеперуда (Гохозвере зисИисайз), както и гжботворката (Ро ейна 415- раг) никжде не се забелязаха каламитетно. Гроздовиятъ мо- лецъ (РоГусвгоз!з Бойгапа) не можа да се разпространи въ нови мЪста. Даже въ нЪкои отъ неговитЪ огнища, като Ста- розагорско, Ямболско и Бургазко, презъ последнитЪ години, сравнително той показва значително ограничение. Като по- стоянни и отъ най-голЪмо економическо значение насЪкомни 56 (П. Чорбаджиевъ неприятели презъ последния периодъ трЪбва да бждатъ от- белязани следнитЪ видове: Рапичниятъ бръмбаръ (Ешотозсейз адот Из) редовно напада рЪпицитЪ (Вгаз9са гара ое/ега) въ тритЪ области на Сев. България: Врачанска, ПлЪвенска и Шуменска. Лю- церновиятъ листоядъ (Рйугодест /отисайа) напада люцер- ната въ цЪлата страна. Размножението на тЪзи два неприя- теля е въ тЪсна зависимость отъ размъра на площьта заета отъ поменатитЪ култури и малко се влияе отъ външнитЪ фак- тори. Тютюновиятъ трипсъ (Тв рз Габас!) силно напада и понижава качеството на тютюна въ цЪлата юго-западна Бъл- гария, кждето се отгледва това растение. Неговото масово размножаване въ страната е въ тЪсна зависимость отъ вале- житЪ и отъ сушата. При обилни валежи трипса бива ограни- ченъ, а при продължителна суша се размножава масово. Соята (50 а й1зр:да), която презъ последнитЪ 7--8 години започна да се отгледва масово, както въ северна, така и въ южна България, се напада само отъ единъ неприятель -- 6060- виятъ молецъ (ЕйеШа г пскепеПа Тг.), който, обаче тъй силно атакува нейнитЪ зърна, че въ много случаи понижава реколтата й съ 80 и повече процента. Съ това, този неприя- тель се явява като една отъ сжщественитЪ причини възпи- ращи разширението на площьта заемана отъ соята. По овощ- нитЪ дървета, които презъ последнитЪ десетина години се засаждатъ усилено въ голбмъ мащабъ и заематъ все по-го- лЪми площи, като особено важни неприятели трЪбва да бж- датъ отбелязани следнитЪ видове: ябълковиятъ (плодовъ) червей (Пазреугезйа ротопеЦа) -- масово напада плодоветЪ на ябълкитЪ, крушитЪ и други овощни видове и имъ при- чинява огромни загуби, като намалява и понижава силно ре- колтата, особено на ябълкитЪ и крушитЪ. Съ това той из- пъква като най-голбмъ неприятель на овощнитЪ дървета. Сливовата оса (Нор!осатра ушШокоттв) -- честои на много мЪста е наблюдавано масовото повреждане на младитЪ пло- дове на сливитЪ, причинено отъ нейната ларва и то главно на кюстендилскитЪ сливи и на нЪкои десертни сортеве, между които на първо мЪсто сорта зелена ренклота. Чере- шовата муха (Юйароеиз сегаз!) -- единственъ неприятель на черешовиятъ плодъ въ страната. Почти навсЪкжде и всЪка година той се появява масово и причинява червясване на плода, съ което компрометира реколтата на черешитЪ. Осо- бено силно пострадва плода на къснозрБещитЪ и десертни, съ по-високи качества, сортове, съ което черешовата муха се явява причина за спиране износа на черешитЪ за европей- ския и мЪстния пазари и за по-нататъшното развитие на този овощенъ видъ въ страната. Най-раннитЪ сортове, които сж долнокачествени, не се нападатъ отъ черешовата муха. Между складовитЪ неприятели, причиняващи голЪми загуби ри Ана подови Ц трета те еа г течви Върху вреднитЪ насЪкоми по културнитЪ растения Б7 на складиранитЪ храни и продукти първо мЪсто заематъ гъгрицата (Саалфта ртапата) -- напада главно пшеницата; зърновиятъ молецъ (500йгора сегешеШа) -- напада главно царевицата, а по-малко пшеницата и тютюновия молецъ (Ерйезиа ешшеШа), който въ много складове поврежда силно складирания тютюнъ и то предимно отъ висококачественитЪ сортове. | | < Колкото се отнася до опаснитЪ екзотични насЪкоми, нЪкои отъ които сж пренесени вече въ различни европейски страни, както и въ същедни на България държави, каквито сж: Азрфойиз регисгозиз Сот +. ; Ашасазр!з репаропа |Хелз!., Рай уедга роззгеПд Заппд4., Ратоттеа орегсшейа 7е!., Газреугеза то!езга Визс., Дибвопотиз ртапйз Вой., Гери- поза десетИипеша Зау., Сеганиз сарйаа Хей. и др. за щастие, благодарение на строгата контрола, упражнявана отъ Института за защита на растенията въ София, до сега нито единъ отъ тЪзи неприятели не е още намЪренъ въ страната. “ : : Епорвуез тайпиз Ха! (Еппейт тайпит О. С.). (Аса- „ пдае. Епорвугдае). Ябълкова листна краста. Този новъ за страната неприятель по листата на ябълковитЪ дървета се установи по изпратени листа съ клонки отъ ябълка, взети презъ края на юлий отъ ябъл- кови дървета изъ околноститЪ на с. Вердаре, Карловско. Присжтствието на крастата се открива по голЪмитЪ петна (полети), добре изразени по долната страна на листата, боя- дисани съ карминно-жълтъ цвЪтъ. Макаръ и да не бЪ до сега установена у насъ, не е изключено тази краста да е разпространена изъ страната въ повече мЪста. : СаШшрегиз гадап в Етвп. (Арб!5 уиосапз Ет5Н.). КЮвупсй. Артатдае. ОрЪхова листна въшка. Въ началото на юний, 1998 г., отъ държавното опитно поле при Новградецъ, Варненско, се изпратиха до Института - за защита на растенията въ София орЪхови листа нападнати отъ множество индивиди на листна въшка, които по белези отговаряха напълно на вида Са региз /по1апа!з, която, ма- каръ и да я срЪъщахме на много мЪста по листата на орЪ- хитЪ, не сме я съобщавали и не е още съобщавана отъ другъ за страната. Макаръ и разпространена, тя почти нЪма стопанско значение. НападнатитЪ съ нейнитЪ колонии листа не търпятъ особенни физиологични промбни и не се дефор- миратъ. Само при масово размножаване нЪкои отъ листата може да се повредятъ следствие натрупване изобилни сладки екскременти по горната повърхность на петурата. “ “Епозота апигтпозит Нат. (Ет0зота рутсо!а). Квупсв. Аршадае. БрЪстова листна въшка. : : За тази растителна въшка, като неприятель по листата . на брЪста съобщихме още презъ 1925 г. въ кн. 4--6, год. У! 58 П. Чорбаджиевъ на „Сведения по земедЪлието“, издание на Министерството на ЗемедЪлието. ПървитЪ поколЪния на въшката живЪятъ и смучатъ по листата на брЪста, кждето се образуватъ го- лЪми торбести отоци, лесно забележими отъ далечъ, но безъ последнитЪ да могатъ да причинятъ сериозни повреди на брЪъста. Мигриращата й форма преминава по коренитЪ на крушата. Ние, както и други, наблюдавахме колонии отъ нея на нЪколко мЪста въ страната, обаче, повреди по коре- нитЪ на крушитЪ до сега у насъ не сж наблюдавани. Спо- редъ литературата и въ другитЪ страни на Европа, кждето тази въшка смщо така е много разпространена по бръЪста, повреди отъ кореновата й форма на крушата сжщо не сж наблюдавани. Обаче, такива сж забелязани въ Кавказъ отъ Кекк, въ Туркестанъ отъ Хеузку и въ Калифорния отъ Матспа!. По външни бЪлези мигриращата форма на Ег!0- зота рутсоа е много сходна съ кръвната въшка Е"гозота датрега, отъ която мжчно се различава и то само при по- мощьта на микроскопъ. И двата вида сж изобилно покрити съ пухеста секреция. Не безъ значение е да се проследи дали тя у насъ вреди по коренитЪ на крушата и въ каква степень. Рзеидососсиз сит Кззо (ой1з Хе). Юйупсй. Сосс!- дае. Брашнеста щитоносна въшка. Тази космополитна щито- носна въшка, макаръ и разпространена изъ цЪлото земно кълбо, а сжщо така и изъ много срЪдиземноморски страни, до последната година у насъ не бЪ установена. На 20 юлий 1938 г. ни се изпратиха листа отъ лоза и ягорида отъ Ивай- ловградъ силно нападнати отъ ларвитЪ и възрастната форма на тази въшка. Споредъ сведенията отъ държавния агро- номъ въ сжщия градъ, въшката се е появила въ голЪмъ размъръ въ нЪкойи лозя около Ивайловградъ къмъ срЪ- дата на юлий. На силно нападнатитЪ гроздове дръжкитЪ сж изсъхвали преди узрЪването на зърната. Презъ миналата година, тЪзи повреди въ нЪкои лозя при Ивайловградъ сж достигнали до 5090. Тъй като тази щитоносна въшка въ срЪдиземноморскитЪ области, кждето се сръща, когато се размножи масово при- чинява голЪми поражения на лозата, тя представлява голЪма опасность и за лозовата култура въ страната ни, намираме за необходимо съ нЪколко думи да дадемъ белезитЪ на на- сЪкомото и неговото развитие. Брашнестата щитоносна въшка Рзешдососсиз с "!, нари- чана още оранжерийна въшка има мека и гола външна по- кривка, покрита съ восъчна секреция съ памученъ виДЪ. Възрастната има овално тЪло, слабо изпъкнало откъмъ гьрба, дълго отъ 3--6 мм. Кутикулата (покривната кожица) у възрастната въшка е розова; тЪлото е изцЪло покрито, съ финна бЪла секреция, съ видъ на напрашване съ брашно Върху вреднитЬ насЪкоми по културнитЪ растения 59 презъ която се виждатъ сегментитЪ на тЪлото. Гази секре- ция се отдЪля отъ особенни восъчни жлези, разположени странично на всЪки сегментъ на тЪлото; тЪ се издаватъ на страни продълговато конически и иматъ бЪлъ памученъ цвЪтъ. На брой, тЪзи жлези сж по 17 на всЪка страна на тЪлото, всички, включително и опашното, съ еднаква голъЪ- мина. Пипалата см съставени отъ 8 членчета, третото и чет- въртото см почти равни; краката сж добре.развити. ЛарвитЪ иматъ смщата форма като възрастнитЪ, но сж по-плоски. Както ларвитЪ, така и възрастнитЪ сж подвижни. ЖенскитЪ снасятъ яйцата си въ бЪла вълнеста секреция, която поста- вятъ върху растителнитЪ части, на които се намиратъ. Браш- нестата щитоносна въшка напада на голъбмо множество ра- стения, но най-много вреди на лозата и на лимоновитЪ ра- стения. Годишно има 3--4 или значително повече поколЪния, въ зависимость отъ температурата на мЪстото. Въ оранже- рийтЪ тя има непрекжснато развитие. Борба. Въ оранжериитЪ се препоржчва да се третиратъ чрезъ фумигация съ циановодородъ въ затворено пространство нападнатитЪ растения, като лимони, мандарини и портокали, или да се пръскатъ листата на сжщитЪ съ 120 до 295 емулзии отъ бЪли или растителни масла, съ изключение презъ време на цъвтежа имъ. ГЪзи два начина напоследъкъ се използуватъ въ широкъ мащабъ, като лЪтна борба въ Испания, Италия, Алжиръ и Египетъ. Презъ зимния периодъ, борбата срещу тази брашнеста въшка се препоржчва само при лозата, като се пръска по- вече пжти съ тежки масла или карболинеуми, употрЪбявани за зимно пръскане и на овощнитЪ дръвчета. Борбата при ло- зата е изобщо много трудна, защото въшкитЪ проникватъ дълбоко въ земята, по дължината на коренитЪ, или се вти- катъ въ пукнатинитЪ на кората, или подъ нея и не е въз- можно всички да бждатъ засегнати и умъртвени отъ срЪд- ствата за пръскане. При цвЪтята, въ цвЪтарницитЪ, срещу въшката се пре- поржчва освенъ фумигация съ циановодородъ, пръскане съ смулзии отъ специално пречистени бЪли масла и то твърде разредени. Азртоиз ВБедегае УаПо!., пегй Воис6., « 1055 510п. (Квупсй. Сосс!дае). Споредъ наблюденията ни, презъ последнитЪ години, тази щитоносна въшка се явява като една отъ най-разпространенитЪ и най-вреднитЪ по украснитЪ растения въ страната. Тя напада по твърде много растения, а вследствие на пренасянето на украснитЪ растения отъ една страна въ друга тя е космополитна и се срЪща, както въ тропичнитЪ, така и въ областитЪ сь умЪрень климатъ. Въ по южнитЪ части на Европа, съ умЪренъ климатъ, тя се сръЪща на открито, но по на северъ, при по-студенъ климатъ, 60 П. Чорбаджиевъ на открито не се намира. Отъ различнитЪ украсни растения, които напада у насъ най-много страдатъ закума (Легит огапдег) и палмитЪ (Рбоетх). Силно нападнатитЪ растения постепенно отслабватъ, листата имъ изсъхватъ и цЪлото растение замира. Борба. Като най-сигурни сръдства сж емулзиитЪ отъ бЪли или отъ растителни масла въ 1590. ЕмулзиитЪ отъ бЪлитЪ масла се продаватъ приготвени въ концентрирана форма и се разръдяватъ до П/, (по обемъ на маслото). Отъ растително масло емулзия се приготвя по следната формула: 2 до 25 литри растително масло, 7503см. олеинова кисе- лина, 2003см. търговски амонякъ и 100 литри вода. АотефеПа аигати:! Мазк. (Юйупсй. Сосс!дае). Тази щитоносна въшка, провЪрена и отъ ентомолога М. Кпесше!, намирахъ не рЪдко по плодоветЪ на лимонитЪ продавани на Софийския и другитЪ пазари въ страната още преди 7--8 години. И тя, както повечето щитоносни въшки е полифагна, съ широко разпространение, включително и въ срЪдиземноморскитЪ области: Гърция, Египетъ, Палестиня и Сирия. Предпочита лимоновитЪ и портокаловитЪ растения, на които прави голъми поражения, като напада по всичкитЪ имъ части, но предпочита листата и плодоветЪ. Като не- приятель по растенията у насъ, нищо не ни еизвестно, но съ сигурность може да се приеме, че тя се сръЪща по нЪкои ли- монови и други растения въ страната. Ранеогеа г12р 1! |исаз. (ЮКрвупсв. Соссйае). Черна оранжерийна щитоносна въшка. И тази щитоносна въшка, както предидущата, устано- вихме (провЪърена сжщо отъ М/. Кплесше!) по продаванитЪ на пазаря лимони. Тя е неприятель изключително на лимоно- витЪ растения (СШиз) и се срЪъща въ срЪдиземноморскитЪ области: южна Франция, Испания, Португалия, Италия, сев. Африка и други мЪста. Най-много напада листата и плодо- ветЪ, които при масовото й размножение покрива напълно съ черна, като кора покривка. При много силно нападение лис- тата пожелтяватъ и падатъ, а плодоветЪ се израждатъ. При слабо нападение, обаче, растенията почти не търпят ь повреди. Доколко Ратагогеа 2121! е разпространена у насъ не ние известно. Борба. Срещу Ратафогеа 2121081, както и срещу Аоп!- ФеПа айган, се препоржчва да се пръскатъ нападнатитЪ растения съ разръдени емулзии отъ бЪлии растителни масла. Ргазр!з герег! З1еп. (азр!в ГаПах Ногу. Ейфазр!в руг!- са Еегп.), Юйупсйв. Соссгдае. Тази щитовидна въшка, която за пръвъ пжть въ Бъл- гария намвбрихме по кората на крушитЪ въ Ямболско, съоб- щихме още презъ 1925 година подъ наименованието /)145р!5 Гайах, синонимъ на О. ферегй. Презъ последнитЪ 14 години - Върху вредиитЪ насЪкоми по културнитЪ растения ОТ я наблюдавахме редовно, почти навсЪкжде въ страната и по всички видове овощни дръвчета, често съвмЪстно съ срод- ния й видъ 4зр!Фойиз озггеае/огт!в, като преодолява ту еди- ния, ту другиятъ видъ. Често тя, както и 4зр! Фо ив оз4геае- Гогттаз, се размножава масово и причинява голЪми поражения на овощнитЪ насаждения, особено по крушитЪ и сливитЪ. За ограничението й се прилага зимно пръскане съ емулзии отъ тежки минерални масла -- карболинеуми, въ по-голбма кон- центрация, отколкото се препоржчва срещу сливовата щито- „ носна въшка Ешесашит со?п!, при все това, обаче, тЪзи емулзии не се указаха достатъчно ефикасни и трЪбва да се замвбстятъ съ емулзиитЪ отъ бЪли масла (рафинирани мине- рални масла) или отъ смазочни масла, които иматъ по-го- лЪма ефикасность. Риотапа ой!8 1. (РшШотпапа фейиае 1.), Квупсй. Соссдае. И за тази щитоносна въшка, въ нашата приложно ентомологична литература, сведенията сж твърде малко. Спо- редъ наблюденията ни, презъ последнитЪ години изглежда, че тя има повсемЪстно разпространение въ страната, обаче, винаги сме я сръЪщали само въ малко индивиди, а никога въ голъми количества, масово, както това е въ Франция и други страни, кждето тя причинява голЪми поражения на лозата. Най-често я срЪщахме по асми, лози, круши и дюли. Разли- чава се отъ въшкитЪ на рода Гесапит главно чрезъ гол- мата яйчна торба на заднята часть на тЪлото й, образувана отъ влакнести, бЪли като памукъ, секреции, кждето се на- миратъ яйцата. Съ нарастването на тази яйчна торба, при- лепеното до нея тЪло на насЪкомото се изтласква напредъ. Развитието й е аналогично на развитието на Гесашит согт. ЛарвитЪ й се появяватъ презъ втората половина на май и първата половина на юний. Гергдозарбез шити 1., зп. Мушазр!в ротогит 1. (Куйисй. Сосс!дае)),. Ябълкова (запетаевидна) щитоносна въшка. Спордъ многото сведения, които имаме за тази въшка - презъ последнитЪ нЪколко години и отъ личнитЪ ни наблю- дения, тя сжщо така е повсемЪстно разпространена въ стра- ната и често се появява масово и причинява голЪми пораже- ния на растенията, върху които се заселва. Тя е полифагна. ГлавнитЪ нейни гостоприемници, споредъ степеньта на за- селването й см следнитЪ: различнитЪ видове тополи и върби (най-често кошничарската вьрба), глокъ, ясенъ, ябълка, круша, мушмула, дюля, слива и др. Макаръ, че тази щито- носна въшка се нарича ябълкова (ЛМу!Шазр! в ротогит), у насъ, най-много отъ нея страдатъ тополитЪ, кошничарскитЪ върби, ясена (особенно ясеновитЪ по-млади дървета отъ князъ БорисовитЪ насаждения край София), а ябълковитЪ дървета се нападатъ сравнително малко и то главно по-мла- дитЪ. Понеже щита на тази въшка е отъ много яко восъчно 692 П. Чорбаджиевъ вещество и подъ него презимуватъ снесенитЪ презъ лЪтото яйца на въшката, то, зимната борба чрезъ познатитЪ кон- тактни срЪдства за зимно пръскане, макаръ и употрЪбени въ възможнитЪ най-голЪбми дози, не даватъ резултати. Най- сигурно въшката може да бжде ограничена, ако се трети- ратъ нейнитЪ ларви, непосрЪъдствено следъ напущане щита и появяването имъ на открито по кората на младитЪ клонки, съ контактни срЪъдства за лЪтно пръскане. Споредъ наблю- денията ни, направени върху тази въшка въ околноститЪ на София презъ 1938 година, ларвитЪ излизатъ отъ щита на женската въшка и се заселватъ по клонкитЪ къмъ 20 май, презъ което време приблизително трЪбва да се пръска. Ако се закъснЪе, макаръ и само съ десетина дни и щитчето на младитЪ въшки се втвърди, резултатитЪ отъ употрЪбенитЪ срЪъдства биватъ слаби, на което се натъкнахме презъ 1938 г. при опититЪ ни съ различни срЪдства за борба срещу тази въшка. Най добри срЪдства сж емулзиитЪ отъ бЪли масла (196) или отъ растителни масла (196 -- 11/,26). Вшранееигодез гозае Сотбей. зр п. (РЮйупсй. А/гиго- д4ае). БЪлокрилка по розитЪ, розова бЪлокрилка. Презъ края на лЪтото, 1934 год., на много мЪста въ градъ Сливенъ долнята страна на листата на градинскитЪ рози бЪ на- падната и повредена въ по голЪма или по малка степень отъ множество екземпляри отъ едно твърде малко насЪкомо, отъ сем. Аейгофдае (бЪлокрилки), Крупсйойа, наподобяващо на вида А/еигосвшоп тарогагтогит, за което съобщихме въ пър- вата часть на настоящата статия“), но съ малко по възжълто тЪло. За установяване вида на насЪкомото изпратихме ек- земпляри отъ него въ Института по ентомология при В1зЙ тизеит въ Лондонъ. Споредъ опредЪлението направено отъ специалиста по семейството А/гигодтдае С огБе! +, насъкомото принадлежи на единъ новъ видъ оть новъ родъ, който сж- щия наименова Вшратшеигодез гозае. Диагнозата на нас Ъ- комото оставяме на уважаемия г-нъ СогЬе!!. Тукъ ще дадемъ само нЪкои бележки за насЪкомото, споредъ наблюденията ни. КрилетЪ на насъкомото иматъ млЪченъ цвЪтъ ; тЪ, както и цЪлото му тЪло, сж посипани съ снЪжно бЪла восъчна секреция. ЛарвитЪ, както ларвитЪ на щитоноснитЪ въшки иматъ восъчни нишки; при първата стадия тЪ см подвижни, но по късно се закрепватъ неподвижно по листата. Възраст- нитЪ, съ малки изключения, се намиратъ почти винаги по долнята страна на листата, тъ см бЪли, продълговати. Нас- комото се сръЪща презъ цЪлото лЪто и възрастното лети до късно, вЪроятно има повече поколЪния. При слабо нападна- титЪ листа, повреди почти не се забЪлязватъ, но когато ли- +) Известие на Българското ентомологично дружество. Кн. ГХ, стр. 162. София 1936 г. Върху вреднитЪ насЪкоми по културнитЪ растения 63 стата сж покрити съ множество ларви, по 1Ъхъ се появя- „ ватъ бЪли петна въ междинитЪ между жилкитЪ. Какъ зи- мува насЪкомото не е известно. Сеепо Ппева Езр. у. (5зр.) Поотиса езр (ер. Хр т- о14ае). За тази, сравнително не рЪдко сръщаща се вечерна пе- перуда и позната отъ много находища, до сега нищо не се знаеше върху хранителнитЪ растения на нейната гжсеница и тя не бЪ отбЪлязана като неприятель на нЪкое културно растение въ страната, макаръ, че тя се явява като го- лЪмъ неприятель на лозата въ южна Франция и сев. Африка. Презъ първата половина на юний 1939 година въ опитното лозе на лозаро-винарската опитна станция при ПлЪвенъ, на- мЪрихме 2 гжсеници да гризятъ листата на лозитЪ. Понеже нейнитЪ гжсеници сж много голЪми и за отгледването на една гжсеница трЪбва да бждатъ изядени много листа отъ ло- зитЪ, то и при появяването имъ само въ единични екземпляри, повредитЪ отъ тЪхъ ставатъ очевидни. А понеже до сега ни- кжде вь страната още такива повреди не сж константирани, трЪбва да се приеме, че пеперудата Сейе" 0 Ипеша 0. 1о0!- ишса въ България е отъ съвсемъ малко значение за лозата. Хайштта зрт! 5сиН. и 5. раоота |. (|ер. зашгтаав). Малки паунови очи. ТЪзи две пеперуди, както и голбмото нощно пауново око, се сръЪщатъ изъ цЪлата страна, но почти винаги въ единични ек- земпляри. По тази причина, макаръ и голЪбми тЪхнитЪ гжсеници и за изхранването имъ да сж необходими голЪмо количество листа, тЪ не представляватъ сериозна опастность за овощнитЪ дървета. Малко по-често отъ тЪзи два вида попадатъ гжсени- цитЪ на голъмото нощно пауново око зашита ру!!, които сж значително по-голЪми и се явяватъ и значително по-вредни. Но презъ 1933 и 1934 година въ мЪстностьта Конювица, около София, имахме случай да наблюдаваме върху много отъ сли- вовитЪ дървета яйцата и гжсеницитЪ на зашиета зри и 5. радоша, отъ които листата на тЪзи дървета при отглед- ването на гжсеницитЪ значително пострадаха. Тваитетороеа зошата Етг. ? (Гер. Тпайтегороегдае). Сакъзова процесионка. | Презъ 1932 година, къмъ срЪдата на май, отъ държавното агрономство въ Кърджалий ни се съобщи за каламитетно появяване на гжсеници въ гориститЪ мЪ- стности при с. Алембейлеръ, Кърджалийско, които въ го- лЪми количества сж се появили по смрадликата (Сойупиз сорпрота) и следъ унищожаване на листата й см преминали по джба, бука, габъра и други горски насаждения, листата на които смщо сж били унищожени. Въ смщитЪ мЪста, тЪзи гжсеници сж се появявали редовно въ голБми количества и презъ предшестващитЪ години по смрадликата, откждето тЪ сж преминавали по джба и другитЪ горски насаждения 64 П. Чорбаджиевъ и имъ см причинявали огромни поражения. Само въ продъл- жение на 10 -- 15 дни, ако не сж били употрЪбени никакви мЪрки, горитЪ сж бивали оголвани и сж заприличвали на опожарени. ИзпратенитЪ ни голбмъ брой отъ тЪзи гжсеници се получиха изтощени и нЪмаше възможностъ да се отгле-. датъ и да се установи съ положителность вида на неприя- теля. Но по външниятъ видъ На гжсеницата и по навика имъ да се нареждатъ въ колонии (процесия), особенность която притежаватъ само видоветъ отъ рода Глаитегороеа (процесионки), тъ съ положителность спадатъ къмъ този родъ. Споредъ литературата по пеперудната фауна на Бъл- гария, у насъ, отъ пеперудитЪ на рода Граитегороеа по ши- роколистнитЪ дървета се сръЪщатъ само два вида: Тлайте- Ггороеа ршуосатра (джбова процесионка) и Тваитегороеа 50-. Шата (сакъзова процесионка). Гжсеницата на първата на- пада само листата на джба, а на втората -- само листата на теребентиновото растение Р!згасеа фегебйитиз, растение сродно на смралликата. Но изпратенитЪ ни гжсеници се хра-. нятъ сь смрадлика и други широколистни горски дървета, | и затова не могатъ да бждатъ причислени нито къмъ единъ отъ тЪзи два вида. Като не се съмнЪваме, обаче, въ истин- ностъта на даденитЪ ни за тЪзи гжсеници сведения отъ Кърджалийско, оставаме откритъ въпроса за окончателното установяване вида на неприятеля. Наклонни сме, обаче, да приемемъ, като > по-вЪроятно, че тЪзи гжсеници, които нападатъ листата на смрадликата, принадлежатъ на вида Граптетороеа зошата, понеже гжсеницитЪ на последнята живЪятъ по Ри! згасеа фегейи виз, растение сродно на смрад- ликата, по която въпроснитЪ сж намЪрени, още повече това е допустимо, понеже биологията на Г. зоШшата е малко изу- чена. А гжсеницитЪ нападнали джба и др. горски дървета, принадлежатъ на Г. ргосеззгопеа. Разяснението на въ- проса за вида на неприятеля има не само научно, но и сто- панско значение, ето защо ще дадемъ нЪкои сведения за вида Г. зошата. СрЪща се въ > Мала-Азия, Сирия, островъ Кипъръ, Южна и източна Тракия (Ксанти и Деде- Агачъ) и въ най-южнитЪ предЪли на България, кждето расте теребентиновото растение. ГжсеницитЪ се срЪщатъ презъ априлъ и май, живЪятъ задружно презъ цЪлия си животъ, безъ да образуватъ общо гнЪздо, презъ деньтъ тЪ се съби- ратъ на купъ по разклоненията на клонитЪ, а ношемъ се движатъ, наредени на дълги редове; пашкулитЪ, въ които какавидиратъ, образуватъ сжщо задружно по повърхностьта на земята. ПеперудитЪ се появяватъ презъ августъ и сна- сятъ яйцата си по клончетата, които зимуватъ. Както пепе- рудата, така и гжсеницата много наподобяватъ на тия на джбовата процесионка. Върху вреднитЪ насЪкоми по културнитЪ растения 65 Тейерногиз (Сап ва" !8) обзсигиз 1., Т. Подиз 1..и Т. Пощиз о. Фзраг Е. (С01. Сатватдае). МекотЪлки. г Презъ пролЪтьта 1938 год., агронома Ив. Таневъ отъ „ допълнителното земедЪлско училище при с. Перущица, Плов- дивско между, 10и20 априлъ е наблюдавалъ, че младитЪ пло- дове на кайсиитЪ и дюлитЪ, въ овощнитЪ градини и изъ лозята на смщото село, сж били нападани масово отъ едни бръмбар- чета съ меки криле, които по изпратения отъ смжщия агро- номъ материалъ се оказаха, че принадлежатъ на вида Ге- дербогиз обзсигиз 1. ТЪзи бръмбари сж повреждали младит, . наскоро образувани плодове, като сж ги нагризвали и обра- зували дълбоки дупчици въ тЪхъ, за да изядатъ семкит?. Понеже нападението е било твърде голЪмо, за ограничението му той е изпиталъ пръскане съ парижка зеленина, като при кайсиитЪ е употрЪбилъ 80 гр., а при дюлитЪ 100 гр. на 100 литри вода. Въ резултатъ, отъ пръсканитЪ дървета бръм- баритЪ сж се отстранявали. Различни отъ тЪзи повреди, причинени отъ вида Саптат!в Подиз 0. Фзрат см наблю- давани въ овощната градина на сръдното лозаро-винарско училище при ПлЪвенъ отъ учителя по овощарство В. Стри- бърни. Въ тази градина узрЪлитЪ плодове на черешитЪ отъ сорта Воеводска череша сж били силно атакувани отъ „смщитЪ бръмбари, като тЪхната месеста часть е била изяж- дана, съ което 8020 отъ плодоветЪ сж били повредени. Съв- семъ различни сж, обаче, сведенията за повредитЪ отъ тЪзи бръмбари посочвани въ литературата. Споредъ последната, бръмбаритЪ нападатъ вжтрешнитЪ части на цвЪтоветЪ, осо- „ бенно тичинковата шапчица, прашеца и близълцето и то не само на овощнитЪ, но и на други растения, съ което причи- няватъ значителни вреди. ъспдуеп въ Норвегия причислява тия бръмбари къмъ най-вреднитЪ за овощнитЪ дървета, чиито цвЪтове често тЪ сж изяждали въ такава голЪма степень, че реколтата е бивала силно ограничавана. Всички тЪзи тъй различни сведения за причиняванитЪ отъ тЪзи бръмбари на- падения и повреди показватъ само, че наблюденията върху тЪхъ далечъ не сж пълни и че вредата, която тЪ причиня- ватъ съвсемъ не е безъ значение, както нЪкои автори прие- матъ. Ние лично много пжти сме наблюдавали тЪзи бръм- . бари, често по цвЪтоветЪ на овощнитЪ дървета презъ цъв- „ тежния периодъ и по-късно, но не сме проследявали повре- дитЪ. Въ София, въ дворната си градина, на 17 юний 1934 г. намърихме единъ бръмбарь отъ вида ГТ. 1101405 да яде ме- сестата часть на единъ малиновъ плодъ. Необходими сж на- „ блюдения, за да се освътли стопанското значение на този . неприятель. Сарпойв сапоза Ра. (Со!. Варгезидае). ГолЪма черна - Златка. Този бръмбаръ, подобно на обикновенната черна злат- Известия на Бълг. ентомологическо д-во. Кн. Х. 5 гллаща 1 56 П. Чорбаджиевъ ка Сарпойз епертошз, съ който има аналогична биоло- гия и развитие, е едно отъ твърде опаснитЪ насЪкоми за овощнитЪ дървета, когато се размножи и появи изъ овощ- нитЪ насаждения, макаръ и не въ твърде голЪми количе- ства. Неговата ларва, както ларвата на С. #епебгго0"!5, живЪе въ дървесината на коренитЪ на овощнитЪ дървета, като я изгризва дълбоко и въ голБмо протяжение, съ което причи- нява загиването имъ. Достатъчно е само една ларва, за да загине едно 3--4 годишно дръвче. До сега, обаче, у насъ за Сарпофв сатоза твърде малко се знае. НамЪрени сж до сега всичко десетина екземпляра отъ най-различни находища. Въ околноститЪ на Стара-Загора и нъкои отъ съседнитЪ села, кждето оть 10--15 години сродния му видъ Сарпоа!з Гепе- фпотв се появява въ голъми количества и причинява голЪми поражения на овощнитЪ насаждения и кждето отъ три го- дини, за ограничението на този неприятель, бръмбаритЪ се събиратъ най-грижливо, при годишно събрани по 20000--30000 екземпляри С. Фепебтотв, отъ С. сатоза се намираха едва 10--20 екземпляри. Всичко това показва, че бръмбара С. са- поза въ България е твърде рЪъдко насЪкомо и почти нЪма значение като неприятель за овощнитЪ дървета. Презъ из- теклата 1938 година отъ фитопатолога Д. Петровъ ни се представиха десетина екземпляри отъ Сарпой!з саг!0за, които той е събралъ при летенето имъ въ лозята при с. Златина (Инджекьой), Провадийско, на 2 юлий къмъ 2 ч. следъ обЪдъ, за кратко време и безъ специално търсене, а по-скоро слу- чайно. Сжщиятъ фитопатологъ, при спирането си въ лозята на поменатото мЪсто, не е забелязалъ нито единъ екзем- пляръ оть сродния му видъ С. гепебг!0з, когото той поз3- нава и за когото е предполагалъь, че принадлежатъ улове- нитЪ екземпляри. Такова намиране за кратко време на повече екземпляри отъ С. са” 10за ни показва, че този видъ при с. Златина презъ 1938 година се е сръЪщалъ често, което е отъ голъмо значение, за вредната насЪкомна фауна на Бъл- гария, фактъ, толкова повече, че на това мЪсто не е кон- статиранъ вида С. Репебиготз. Следователно, бръмбара Сар- пойв сапоза въ известни мЪста, у насъ, може да се появява въ голЪми количества и да причини, както вида С. гелгрг!0- 18 голбми поражения на овощнитЪ насаждения. За по-пълно освътление на тази констатация е необходимо да се про- следи срЪъщането на този неприятель не само въ околноститЪ на с. Златина, но и въ цЪлата провадийска околия. Регойз шоцви!з 1. (Со! Варгезидаг). Медна златка. Сведенията за този бръмбаръ, като неприятель на овощ- нитЪ дървета, макаръи доста разпространенъ въ страната, сж малко и то само отъ южна България, Презъ края на м. ап- рилъ и първата половина на май 1937 година въ стопанството на Н. Габровски, което е въ непосрЪдственно съседство Върху вреднитЪ насЪкоми по културнитЪ растения 67 съ стопанството на Образцовъ Чифликъ, бръмбаритЪ отъ този видъ се бЪха появили на често и нападнаха една часть отъ младитЪ сливови дървета, като имъ прегризваха пжп- китЪ и листата на младитЪ лЪторасти, отъ което последнитЪ засъхваха или се пречупваха, което лично провЪрихме, и съ това този бръмбаръ причини значителни повреди на тЪзи дървета. Доу Пиз дегазо-уазстайиз ас. (Со1. Впргезидае). Ло- зовъ агрилусъ. | Презъ последната 1938 година на 10 юний отъ дър- жавното агрономство въ Чирпанъ ни се изпратиха нЪ- колко екземпляри отъ малкото бръмбарче ДоШиз дегазо- Газеатз, което споредъ сведения отъ самия агрономъ, се е появило масово по асмитЪ и лозитЪ изъ дворовет на гр. Чир- панъ и бръмбарчетата сж причинили голЪми поражения, като сж продупчвали и нагризвали петурата, главно на по-мла- дитЪ листа, която при много отъ тЪхъ е останала на поло- вина. И понеже и къмъ 9 юлий бръмбарчетата сж продъл- жавали усилено да нагризватъ листата, агрономството на- стойчово моли да се посочатъ срЪъдства. Отговаряйки на за- питвача ние, базирайки се на познатото въ науката за този видъ, изказахме съзмнение за голбмото вредно действие на бръмбарчето върху листата на лозитЪ, обаче, последния съ писмо отъ 5 юлий категорично потвърди съобщението си, че бръм- барчето силно поврежда листата, което, ако не се взематъ на време сериозни мЪрки, не само, че ще се отрази силно върху реколтата на тЪзи асми, но ще повлияе вредно и върху самитЪ тЪхъ. Споредъ литературата и нашитЪ наблюдения, този бръм- баръ вреди чрезъ своитЪ ларви, които се отгледвать въ лЪ- тораститъЪ на дивитЪ и на културнитЪ лози, въ които тЪ " образуватъ спирални ходове и при масово размножение може да имъ причинятъ известни повреди. БръмбаритЪ се нами- ратъ по листата и по лЪтораститЪ на лозитЪ, а понЪкога и по различни горски дървета, съседни на лозята. Лично сме ги намирали много пжти по листата на лозитЪ въ Сливенско и Стара-загорско, като имъ причиняватъ надупчване, обаче, тЪзи дупчици сж твърде малки и малко на брой, едва се нами- ратъ и не указватъ почти никакво влияние за развитието на листата и реколтата. Като приемаме за напълно вЪрно съоб- щението за повредата отъ този бръмбаръ, направено отъ държавния агрономъ въ Чирпанъ, намираме, че това се дължи само на едно много силно и необикновено многобройно раз- множаване и появяване на бръмбара по листата на асмитЪ въ Чирпанъ. Тази констатация е отъ значение и трЪбва да бжде отбелязана тукъ. Реге! за руп! Воиспе. (Пир8. Сесгйотугдае),. Макаръ и не съобщена още у насъ, тази малка муха наблю- 68 П. Чорбаджиевъ давахме на много мЪста въ страната, по листата на крушитЪ отъ преди много години, понЪкога значително размножена, безъ да може даимъ причини по-значителни повреди.Като сигуренъ приз- накъ за появяването на този неприятель по листата на кру- шитЪ сж завититЪ и деформирани връхни листа на младитЪ още лЪторасти, въ които се отгледватъ нейнитЪ ларви. Самата муха се появява рано на пролЪть и наскоро снася яйца по младитЪ, още неразтворени листа. Следъ 4-5 дни се излюпватъ ларви, които преминаватъ къмъ страничния. край на петурата на листа, кждето тБ, вследствие убожда- нето, което правятъ предизвикватъ нарастване на тъканьта и завиване на петурата надлъжно. Така се образува нЪщо. като гала. НападнатитЪ листа, вмЪсто да се разтварятъ нор-. мално, се сбръчкватъ вследствие на завиване краищата на. петурата, като често тЪ се сгърчватъ и приематъ накжд-. рень видъ. Въ последствие, при напущане на листа отъ лар-| витЪ той потъмнява. Такива повреди по младитЪ листа на. крушитЪ презъ последнитЪ години често наблюдавахме въ Софийско. Ако се разтвори единъ така завитъ листъ, докато. е още зеленъ, въ вжтрешностьта му се забелязватъ множе-. ство малки (до 2 мм.) млЪчно бЪли ларви на мухата. Следъ завършване на развитието си, ларвитЪ се пущатъ на земята, навлизатъ 2-9 см. дълбоко, оплитатъ си малко. пашкулче, въ което какавидиратъ. Годишно има две поко- лЪния, но въ по-южнитЪ части на страната, вЪроятно три поколЪния. Последното поколЪние (второто или третото) зи- мува като ларва и на пролЪть какавидира. Има малко сто- панско значение. СрЪдства не сж познати. Като единствено срЪъдство се препоржчва да се изкъсватъ и изгарятъ напад- натитЪ листа преди да излЪзатъ ларвитЪ отъ тЪхъ. Мауепоа дДезйгисот Зау. (2р!., Сесйотуае). Хе- сенска муха. : На 3 ноемврий, 1938 година отъ с. БЪла вода, Ни- кополско, получихме повредени пшенични растения сьдър- жащи завършващи развитието си ларви и пупариуми отъ хе- сенската муха, вЪроятно отъ третото (есенното) поколЪние. Споредъ даденитЪ отъ държавния агрономъ въ Никополъ сведения, мухата е нападнала масово и повредила много силно една нива отъ 20 декари на г. В. Гюлевь засЪта на 19 септемврий на угарь. ВЪроягно и въ съседнитЪ мЪста мухата се е появила силно. По този поводъ, необходимо е да се отбе- лежи, че макаръ и констатирвана отъ много мЪста въ страната за нея, у нась, твърде малко се знае. Нито върху нейната био- логия, нито върху нейното разпространение и стопанско значе- ние има каквито и да било наблюдения и проучване. Това, което се знае за нея у насъ е само вьзъ основа на нЪколко изпратени проби съ повредени отъ нея растения. А тази муха е единъ оть най-важнитЪ и съ голЪмо стопанско значение н ; я 3 : Е ше ь: Върху вреднитЪ насЪкоми по културнитЪ растения 69 неприятель, заслужаващъ основно проучване на биологията, ци- къла на годишното развитие и стопанското му значение, което ще позволи да се препоржчатъ правилно културно- стопанскитЪ мЪрки, които сж единствени срещу нея. За сега, у насъ се препоржчватъ късни есенни посЪви, които да се предпочитатъ предъ пролЪтнитЪ и да се преораватъ стър- нищата.. “ Сотанта 4ис:. Ки. (Пгр8. Сесгдотугдав). Презъ юний, 1937 г., отъ допълнителното земедЪлско учи- лище при с. СмЪдово, ПрЪславско, се изпратиха за опредЪ- ление на земедЪлската опитна станция при Образцовъ Чиф- ликъ нЪколко малки плоски, съ лимонено жълтъ цвЪтъ ларви, на голбмина около 3 мм., намврени при сжщото село, презъ време на вършидбата на пшеницата въ голЪмо коли- чество по земята. По белезитЪ си, тЪзи ларви напълно отго- варятъ на мухата Сотатиша #иис:, новъ за страната неприя- тель на житнитЪ растения. Ларвитъ на тази муха живЪятъ и се отгледватъ въ цвЪтчетата на класа на пшеницата, ече- мика и по-рЪдко въ ржжьта, като следъ завършване на раз- „ витието си оставатъ между плЪвитЪ на повреденото вече зърно и само следъ дъждъ се пущать и падатъ на земята, въ която се заравятъ на 1--2 см. дълбочина. ВЪроятно, при пренасянето снопитъ на пшеницата въ селото, ларвитЪ см напущали класоветЪ. Понеже нЪма никакви сведения, нито наблюдения за този неприятель, нищо не може да се каже за неговия животъ и развитие, както и за неговото стопанско значение въ страната. Реготуга вуозстат! Рапг. (Юр:. Мизс:йае). Отъ ржководителя на държавното опитно поле за арома- тични растения при Казанлъкъ, въ началото на м. октомврий 1938 година, ни се изпратиха листа отъ растението Ауозсгатиз трег 1.., въ тъканьта на които се намираха по нЪколко току що завършващи развитието си ларви на една муха, които по външни белези отговаряха на ларвитЪ на мухата Ргро- туа вуозсат!. ТЪзи ларви бЪха изяли една значителна - часть отъ хлорофилната тъкань на листата, отъ което на изяденото мЪсто тъканьта на листа бЪ замрЪла и листътъ за- съхналъ. Споредъ сведенията, дадени отъ самия ржководи- тель на това поле, този неприятель е нападалъ всЪка година растението Нуозсатиз пре, снасялъ между епидермиса на листата му значително яйца, отъ излЪзлитЪ ларви отъ които “листата се силно повреждали, което е имало за последствие „спиране растежа на растението, съ което и самата култура „ силно е пострадвала. Тъй като ни липсватъ повече сведения за този новъ за страната неприятель, ограничаваме се само - да оповестиме тази констатация. Тегатонит саезриит 1. (Нутеп. Мугписйае). Чи- . мова мравка. 70 П. Чорбаджиевъ У насъ, за първи пжть, преди три години, тази мравка б6Ъ забелязана отъ ентомолога Ас. Лазаровъ, че на- пада по зелето, но безъ да му причини голЪми поражения. Презъ лЪтото 1937 година, къмъ 10 юний, тя бЪ забелязана въ голЪми количества да напада и да поврежда въ голЪма степень младото ментово насаждение въ стопанството на г. Ив. Багряновъ (по настоящемъ Министъръ на земедЪ- лието въ България) при с. Избулъ, Нови-Пазарска околия. По този поводъ, имахме щастливия случай да посетимъ това голЪбмо и образцово стопанство и да провЪримъ на самото мЪсто това нападение отъ мравката Г. саейзриит, макаръ и при неблагоприятно време. Картината бЪ следната. Късно презъ пролЪтьта мравката се е появила въ значителни ко- личества изъ ментовото насаждение и е започнала да напада ментовитЪ растения, което е било забелязано къмъ 10 юний. Нападнатото растение тя поврежда като изгризва епидермиса , на корена и най-долнята часть отъ стъблото, намиращо се при или малко подъ повърхностьта на земята, отъ което въ начало върха на растението увЪхва и следъ това постепенно, въ продължение на 4-5 дни, цЪлото нападнато растение загива, което лично провЪрихме. ЗагиналитЪ отъ нападението на мравката растения бЪха повече отъ 6026 отъ цЪлото на- саждение отъ 45 декари, а загубитЪ се изчисляватъ на около 70,000 лева. ПомЪнатитЪ повреди отъ мравката сж били направени главно презъ юний. По-късно, презъ > юлий, споредъ сведения отъ управляващитЪ стопанството, пораже- нията отъ мравката постепенно сж намалЪли. Поради голЪ- мата застрашителность, която е проявила тази мравка за ментовата култура, вь стопанството сж били изпитани раз- лични срЪдства за ограничението й. Най-добри резултати сж получени отъ петролно-сапунена емулзия, приготвена отъ | кгр. сапунъ и 1--2 литри петролъ за 100 литри вода, съ която е поливана почвата около нападнатитъ растения, като за всЪки коренъ е било употрЪбено около 2003 см. емулзия. До сега, тази мравка не бЪ позната като неприя- тель на ментата, не само у насъ, но и другаде. И разглеж- дания случай е отъ голбмъ интересъ. Предъ видъ на голЪмото не само научно, но и сто- панско значение, което представлява тази мравка, то за по- ложителното установяване на вида й изпратихме материалъ за опредЪбляне въ Германия чрезъ Естествено Историческия музей Н. В. Царя въ София, което опредЪление потвърди, че мравката принадлежи на вида Тегатотшт саезриит. Гегатогишт саезриит, наричана у насъ чимова мравка, заедно съ нЪколко други вида оть рода ТГематогит и сроднитЪ му, спада къмъ вреднитЪ мравки отъ сем. Мугти- сгдае. Тя е позната като неприятель на листнитъ пжпки на овощнитЪ дървета, на младитЪ насаждения отъ зеле, цвЪкло, Върху вреднитЪ насЪкоми по културнитЪ растения 71 картофи и др. растения, но по-голбми повреди тя причинява на фастъковата култура, както и на растението валериана (Уашепапа ойнстайз). Презъ лЪтото и есеньта тя напада и на клубенитЪ на картофитЪ и на шийката на цвеклото, като прави малки дупки и яде месестото имъ вещество. Сжщата мравка презъ 1938 г., къмъ края на лЪтото и есеньта, въ София бЪ наблюдавана да напада и гергинит . Борбата срещу чимовата мравка е много трудна. Пре- поржчватъ се следнитЪ срЪдства: 1. Улавяне на мравкитЪ чрезъ примамване съ сюнгеръ или памученъ парцалъ, напоени съ захаренъ или медовъ разтворъ. 2. Прогонване на мравкитЪ чрезъ наръсване изъ напад- натитЪ мЪста нафталинъ, тютюневъ прахъ и други отблъск- ващи ги вещества. 3. Унищожаване гнЪздата на мравкитЪ чрегъ заливане съ гореща вода, или съ препарата Сйгузат во! (спиртовъ ек- страктъ отъ пиретрумъ), въ концентрация | ч. Сйгузал то! на 200 ч. вода. За едно гнЪздо е необходимо 10--15 литри отъ тази течность. 4. Различни отровни примамки, съставени отъ пшенични трици, арсенени съединения и вода, като за привличане на мравкитЪ къмъ приготвената смЪсь се прибавя малко медъ или захарь. Мстойиз (Агосоа) агоайиз Ра. (Митдае). Ровка. Презъ лЪтото 1997 година полската мишка, наричана у насъ ровка, се бЪ появила масово въ Русенско, главно, въ 06- ластьта около държавното стопанство Образцовъ Чифликъ и то най-много изъ посЪвитЪ на това стопанство, а сжщо така и изъ посъвитЪ на съседното село Червена вода. Ос- венъ известнитЪ повреди, които тял обикновено прави на есеннитЪ и пролЪтни посЪви, сжщата късно презъ есеньта и презъ зимата се появи въ голЪми количества и въ дър- жавния овощенъ разсадникъ при с. Червена вода и нападна въ питомника облагороденитЪ 2-3 годишни черешови дръв- чета, като е изгризвала дълбоко кората на най-горнята часть на дебелитЪ корени и кората на прикореновата часть отъ стъблото, отъ което последва пълното загиване на напад- натитЪ дръвчета. ЗагиналитЪ така дръвчета, см надъ 1700 броя и то най-едритЪ екземпляри, съ дебелина на стъблото около 3 см., което лично видЪхме. Самото нападение не е било забЪлязано въ момента на нападението, понеже то е било извършено следъ листопада, късно презъ есеньта и зи- мата, следъ като земята е била покрита съ снЪгъ. За по- добни нападения отъ сжщата мишка получихме сведения и отъ други овощни разсадници въ страната. Тукъ се ограничаваме само да отбележимъ горепоме- натата, отъ голбмо стопанско значение, констатация. 72 П. Чорбаджиевъ „ ДОЗАММЕКЕА55ЗОКО ш ФДезет Аш ваге о151 дег УегГаззет еее. Вепсше пЬег 26 Апеп Цепзспег КийитрНапгеп-ЗспафПпее, Пе т деп Ге еп Лаптеп ш Вшоапеп Беобасште! лигдеп. Еш стоззег Те! дауоп 156 пе Ни Вшеапеп. Ошет деп Бепсщейеп Деп зта Госепде а15 уоп сгззегег муи зспайспег Ведешипо ипд улззвепзсрпа ! свет Пуфетеззе г21 егуаппеп: 1. Рзешдососсиз сит! Квзо -- п Деп е еп гует /аптеп па! Фезег Сосстфе шп ГуаПотетад таззепра! Фе Мешяз?бсКе БейраПеп ипф Нав Де ипгейеп Тгацреп ипд Вайег зевг. сезспайте 1. 9. ДзрйШошз Ведегае УаПо!. -- Пезе Зсп! аиз На! засп таззепиа! ап деп 2лдегриапгеп дез Гапдез -- Безопдетв ап Кепит оеапдег ипд ап деп Ратпеп -- уегтмейт? ипд ишег Фезеп отоззеп Зспадеп апсепсше+. З. Вшгапайеигойез гозае зр, п. де!. Сотбен. -- Ппезез швеКк?! 156 ш 5Пуеп ш сгоззеп Маззеп ап Козеп се тдеп мотдеп ипд Па! ап Дегеп Ва Пегп осгозвеп 5спадеп апсепс е. 4. Тейерйогиз обзсигиз 1. -- Презег Бо0е15сп мепо Бекапше Кайег уигде 1932 БеоБасше?, мле ег даз Е1ей5сп дег тепеп Кизсреп 1 огоззег Мепое аБнтаз5 ипд па Ар! 1938 Де ипгейеп Егасше Ддег Арпкозеп ипд ОшНеп БеПе! ипд зе апзбр!е. 5. Сорпойз сотоза Ра. -- Ттог4ет Дезег Кавег а!5 ет век! е, даз шап зерт зейеп п Вшоапеп ап Е ипд даз шт!оседеззеп оппе ми зспайпспе Ведешипо 158, зша досп мее Ехетраге Фезег Агр ат 2. УП. 1998 ип Пог!е Хаззепомо, ОзБшеапеп, Беобас е! могдеп; шпресеп угитде ат о1еспеп Ог ипд гит опепспеп Хей Кеш етг?1оез Ехетр!аг уоп С. геповтотз се штдеп. 6. До из дегазо-7азсайшз Гас. -- Плезег Каег мигде 1938 п Тзсшграп ап деп ВайНегп дез Зрапеглешзоскв 1 ипоеембПпИсн сгоззег Мепое БеоБасше!. Пе Мет5!бсКке паБеп дитсп аз Вепасеп ипд дитсп Фе Оигси1бспегипо Дет Вайег зерт ззагк сепнеп. Еш зо зТагкег ВейаП Дег Меш- напЬепЬаНег 158 1 Дег Г егайит ипЬекапи!. 7. Тетатогшт саезриит 1. -- Плезе Атеве па! 1937 иа Поге 15Бш, Вехтк Хоу: Разаг Фе РЕеНегштшгрНапгипо (Мета ргрегиа) таззепра! БейаПеп ипд Бепаое Деп пп- Тег еп Те Дег Бепое!- пп Чдеп оБега еп Тей Ддег Мш- гештде. Ейг ете Насве уоп 45 да Пай зе ешпеп Зспадеп уоп пЬег 70.000 Геуа апгепс е. ОРАНЖЕРИИНАТА БЪЛА „МУХА“ -- Азгегосвиоп тарогапогит Мезбм. И БОРБАТА СЪ НЕЯ СЪ ЦИАНОВОДОРОДЪ Отъ Василъ Ив. Поповъ Ентомологъ, Институтъ за защита на растенията въ София СЕ ЕННООЗЕ УНПЕ „ЕУХ<-ДАзегосвиоп отарогатогтит Мезъу. АНО 178 СОМТКОГ. МЛН НУОКОСУАНК- АСШЮШ 85 Ву УаззП 1. Роро?Р Еп! ото!о415:, Рап! РгобесПоп шзи ши! бона Отглеждането на зеленчуци и цвЪтя въ оранжерии (стъклени кжщи) се засили у насъ значително презъ по- следнитъ 6-- 8 години. Като важни неприятели по тЪзи растения се появиха: листни въшки, щитоносни въшки, трипсъ, червенъ паякъ и др. Оранжериината бЪла „муха“, другъ много важенъ неприятель по оранжериинитЪ расте- ния, се появи масово презъ 1938 г. въ оранжериитЪ на инжинеръ Н. Цановъ въ Пловдивъ и архитектъ К. Стоевъ въ Кюстендилъ. ПовредитЪ оть неприятеля бЪха значително голъми, предимно по доматитЪ, отглеждани отъ сжщитЪ производители. Това обстоятелство бЪше заставило произво- дителитЪ да потърсятъ съдействие отъ Института за пра- вилната организация на борбата съ този опасенъ неприятель. „За цельта се поставиха опити съ циановодородъ, като най- ефикасно срЪдство за борба съ бЪлата „муха“. ОпититЪ се поставиха съ цель да се провъри съ какви най-високи смър- тоносни дози за насЪкомото, безвредни за растенията, ще може да се фумигиратъ оранжериитЪ въ страната и отъ друга страна да се провъри до каква степень срЪдството „ може да се използува при мЪстнитЪ условия. РезултатитЪ “отъ тЪзи опити сж много насърдчителни и за това се пра- „ вятъ съ настоящата статия достояние на производителитЪ въ страната. Едновременно съ това се даватъ по-пълни све- . дения и за самиятъ неприятель, който е слабо познатъ у насъ. 1 Оранжериина бЪла „муха“ “ Оранжериината бЪла „муха“ е позната подъ това име „въ много страни. Това насЪкомо, обаче, не се отнася къмъ 74 Василъ Ив. Поповъ сжщинскитЪ мухи. Сжщото по външенъ изгледъ прилича по- скоро на дребна пеперудка, понеже има два чифта криле и тЪлото му е покрито съ восъченъ налепъ, обаче, не се от- нася къмъ разреда на пеперудит . Оранжериината бЪла „муха“ се отнася къмъ полукри- литЪ насЪкоми-Нетрега, разредъ хоботни-Квутсбога, под- разредъ Рйпорвигез, фамилия Агеугофдае, родъ Азвегосвион. Произходъ и разпространение. Оранжериината бЪла „муха“ произхожда отъ Бразилия. Чрезъ международната търговия съ живи растения и части отъ тЪхъ, неприятельтъ. е разпространенъ въ днешно време почти въ всички страни на земята. Въ странитЪ съ студенъ или умЪренъ климатъ. (какъвто имаме въ България), бЪлата „муха“ се размножава: предимно въ оранжериитЪ, кждето е опасенъ неприятель за отглежданитЪ растения. У насъ бЪлата „муха“ се явява и на открито, въ края на пролЪтъьта, презъ лЪтото и въ нача- лото на есеньта. При тЪзи условия неприятельтъ не причи- нява голЪми загуби, понеже напада и много диви растения въ съседство съ културнитЪ и отъ друга страна не може да се намножи масово, поради неблагоприятнитЪ климати- чески условия, -- проливни дъждове, силни вЪтрове и др. Късно презъ есеньта мухата не умира отъ студоветЪ и при топло време прелита въ оранжериитЪ, или се внася въ тЪхъ. съ разсада. Оранжериината бЪла „муха“ се появи масово у насъь презъ мартъ и априлъ 1988 година въ оранжериитъ на г-нъ инж. Н. Цановъ въ гр. Пловдивъ. Преди посочената година неприятельтъ не е наблюдаванъ въ оранжериитЪ на производителя и за това първоначално на него е гледалъ. като на не много опасенъ. Въ последствие, обаче, когато повредитЪ отъ неприятельтъ се значително увеличили, срещу него е водена борба чрезъ пръскане и опушване съ нико- тиновъ сулфатъ, агрия и др. сръдства. При тази борба не е полученъ никакъвъ резултатъ и мухата е продължавала да лети масово и да снася яйца. Следъ това производительтъ се обръща за съдействие къмъ Областната земедЪлско-сто- панска дирекция въ сжщия градъ, респективно, къмъ специа- листа по зеленичарство агронома Луко Рашковъ, който съ- общи за случая въ Института. Наскоро следъ като се по- лучи съобщението, оранжериитЪ на г-нъ Цановъ бЪха фу- мигирани съ циановодородъ, при което „мухата“ бЪше из- трЪбена напълно и доматитЪ спасени отъ сигурно загиванз. Случаять съ оранжериитЪ на г-нъ Цановъ даде поводъ. да се предположи, че бЪлата „муха“ се е появила и въ. други оранжерии въ сжщия градъ. Поради това, бЪха пре- гледани значителенъ брой оранжерии въ този градъ, между които и тЪзи на ЗемедЪлската опитна станция. При тЪзи Оранжериината бЪла „муха“ и борбата съ нея 75 наблюдения, обаче, „мухата“ не се намъри въ масовъ раз- мЪръ другаде. ОранжериитЪ на г-нъ архитектъ К. Стоевъ въ Кюстен- дилъ бЪха другиятъ районъ, въ който се предположи, че се е появила бЪлата „муха“. По този въпросъ г-нъ Стоевъ бЪ “ запитанъ съ официално писмо отъ Института. Отъ отговора. на това писмо се узна, че „мухата“ се е появила въ оран- жериитЪ на производителя отъ преди една година и че е трудна и важна практическа задача борбата съ нея. Едно- временно съ отговора се получи и материалъ отъ „мухата“, отъ който се узна, че въ действителность имаме работа съ смщия неприятель. Производството на г-нъ Стоевъ по сж- щото време бЪше къмъ ликвидация и за това бЪше безпред- метно да се поставятъ опити за борба съ бЪлата „муха“. Въ началото на м. декемврий 1938 г., обаче, „мухата“ се - появи въ значителенъ размъръ въ оранжериитЪ на сжщия производитель и това даде възможность да се поставятъ проектиранитЪ опити. ГЪзи опити бЪха отъ значение, понеже оранжериитЪ на г-нъ Стоевъ се отопляватъ съ минерална вода отъ банята на града и въ това отношение се разли- чаватъ сжществено отъ оранжериитЪ въ страната съ изкуст- вено отопление. Гестоприсаници: Оранжериината бЪла „муха“ напада значителень брои видове диви и културни растения. Непри- ятельтъ предпочита младитЪ, дебели, нЪжни и покрити съ „ косми листа на своитЪ гостоприемници. По дивитЪ растения „мухата“ се сръща най-често по листата на: копривата, мъртвата коприва и др. Отъ цвЪтята въ жилищата и оран- жериитЪ неприятельтъ предпочита различнитЪ видове Ре!а/- гошит. По зеленчуцитЪ у насъ „мухата“ напада най-силно доматитЪ и краставицитЪ. ГЪзи култури сж най-важнитЪ за нашето оранжериино производство, отъ гдето следва и голЪ- мото икономическо значение на неприятеля. Отъ растенията на открито „мухата“ напада: краставицитЪ, доматитЪ, тю- тюна и др. ПовредитЪ при тЪзи условия, обаче, сж незна- чителни. Характеръ на повредитЪ. ПовредитЪ отъ бЪлата „муха“ се причиняватъ отъ ларвата на насЪкомото. Въ на- чалото на първата си стадия ларвата е подвижна. Презъ . останалитъ три стадии, обаче, сжщата е неподвижна и се храни съ сокъ отъ листата, които изсмуква съ хобота си. При масово намножаване, ларвитъ се натрупватъ нагжсто, предимно по долната повърхнина на листата. По външень изгледъ тЪ наподобяватъ щитоносни въшки. Силно нападна- титЪ листа започватъ първоначално да засъхватъ и не следъ. дълго време тЪ напълно изсъхватъ и опадатъ. Окапването на листата продължава отдолу нагоре, понеже доднитЪ. листа сж нападнати първоначално. ОкапалитЪ листа нама- 76 Василъ Ив. Поповъ ляватъ асимилационната повърхнина на растенията, поради. което тЪ не се развиватъ правилно и не даватъ нормални доходи. г: Описание. Възрастно насЪкомо. (фиг. 1,а) Непо- срЪдствено следъ като имагинира, бЪлата „муха“ не е по- крита съ восъченъ налетъ, обаче, наскоро следъ това та- къвъ се отдЪля и покрива цЪлото й тЪло. Тя е дребно на- сЪкомо и има дължина около 0.95 -- 1.4 мм. Пипалата и сж добре развити и поставени на челото, близу до очитЪ. ТЪ се състоятъ отъ две по-дебели основни членчета и други петь дълги и тЪсни такива, поставени надъ тЪхъ, послед- нитЪ две отъ които сж по-кжси отъ останалитЪ. Отстрани на главата сж разположени две огнено-червени сложни очи. ВсЪко отъ тъЪхъ има две площи отъ фасетки, раздЪлени съ гладки ивици, покрити съ косми. Надъ всЪко сложно око е разположено по едно просто такова. УстнитЪ органи сж измънени въ хоботъ. КрилетЪ сж два чифта. ПреднитЪ отъ тЪхъ иматъ две вени, първата отъ които е разклонена на края. ЗаднитЪ криле сж малко по-кжси и иматъ само една вена. На гърдитЪ сж разположени три чифта крака, преднитЪ отъ които сж най-кжси, а заднитЪ най-дълги. Стжпалата на краката завършватъ съ единъ чифтъ закривени нокти. : Яйце (фиг. 1, 6). Яйцето е продълговато, яйцеобразно, заленикаво наскоро следъ снасянето, съ дължина 0.7 мм. и ширина около 0.26 мм. При снасянето яйцата се нареждатъ въ кржгъ, въ центъра на който стои майката. При разви- тието на зародиша, яйцата мЪнятъ цвЪта си отъ кафявъ до черенъ наскоро преди да се излюпятъ. Ларва (фиг. 3, в). Ларвата е свътло-зеленикаво-кафява. Презъ първата си възрасть тя има дължина около 0.29 мм. ТЪлото й е по-дебело въ предната часть и слабо сплесната отъ къмъ гърба и корема. Коремчето има 6 членчета свър- зани по между си и не отдЪлени отъ гърдитЪ. Отстрани на тЪлото сж разположени четинки, отъ които по единъ чифтъ симетрично разположени предни и задни сж по-дълги отъ останалитЪ. Между преднитЪ крака е разположенъ добре развитъ хоботъ. Пипалата се състоятъ отъ три членчета: основно, което е по-дебело и останалитЪ две тънки и дълги. Последното отъ тЪхъ е около три пжти по-дълго отъ оста- нтлитЪ. Краката сж три чифта, съставени отъ петь части, стжпалото отъ които е кжсо. Ларвата нараства зна- чително презъ втората и третата си възрасти и има дъл- жина около 0.4 и 0.9 мм. съответно. Презъ тЪзи възрасти краката сж отъ три членчета исж кжси. Пипалата сж сжщо кжси и съставени отъ две членчета. Какавида (фиг. 4,г). Четвъртата стадия въ развитието на ларвата на бЪлата „муха“ отговаря на какавидната стадия въ развитието на насЪкомитЪ. Ларвата следъ като смъЪни кожата То сари Оранжериината бЪла „муха“ и борбата съ нея 77 си презъ тази стадия е, както презъ останалитЪ стадии, проз- рачна, свЪтло-жълтеникаво-жълта, съ червени очи. Презъ тази си възрасть тя има 0.7--0.8 мм. дължина. Първоначално, ларвата прилича по устройството си на ларвитЪ отъ остана- литЪ две възрасти. Впоследствие тя претърпява основни про- мЪни, при които се развиватъ органитЪ на възрастното на- сЪъкомо. а. б. г. Фиг. 1. Азйегосвиоп оарогатогит ез у. а. възрастно насЪкомо, б. яйце, в. ларва, г. какавипа (По .. Шоу, О. 5с., 1922.). Развитие и навици. Възрастно насЪкомо. Въз- грастното насЪкомо („мухата“) стои неподвижно по долната повърхнина на листата. При разтръсване на растенията „му- хитЪ“ се обезпокояватъ, летятъ, обикновено, на не голЪми разстояния къмъ съседнитЪ растения и кацатъ на тЪхъ на- ново. На открито „мухитЪ“ летятъ при топло и тихо време, а при вЪтровито предпочитатъ да стоять по долната по- връхнина на листата. ЗаплоденитЪ женски започватъ да сна- сятъ яйцата си наскоро следъ копулацията. Яйцата се на- реждатъ въ верига въ полукржгъ. БЪлата „муха“ се раз- множава и девствено, като отъ не заплоденитЪ яйца се из- люпватъ женски „мухи“. Общия брой яйца, които отдЪлна женска снася презъ живота си варира отъ 60--500 яйца. Ста- дията на възрастното насЪкомо продължава 16--100 дни. Яйце. Преди да се излюпятъ яйцата сж почти черни. ТЪ се излюпватъ следъ 9--25 дни въ оранжериитЪ, и следъ 40--100 дни на открито. Ларва. Ларвата е подвижна само въ началото на пър- вата си стадия. Тя се движи непосрЪдствено следъ като се излюпи въ продължение на нЪколко часа до 12 часа най- много. Ларвата се движи до като намври подходящо мъЪсто, на което ще се храни. Продължителностьта на о,дЪлнитЪ стадии въ развитието на лаврата варира въ зависимость отъ температурата и растението върху което сж се отхранили. аз Първата стадия продължава 9--7 дни; втората -- 2--6 дни; третата -- 3--11 дни и четвъртата, какавидната стадия про- дължава 8--19 дни. 78 Василъ Ив. Поповъ П. Борба При борбата съ оранжериината бЪла „муха“ се изпол- зуватъ срЪдства за фумигация и пръскане. : При фумигацията растенията се обеззаразяватъ, като се освободи въ оранжерията отровенъ газъ, който прониква на всъкжде и отравя насЪкомитЪ. Фумигацията има редица преимущества предъ пръскането. При този начинъ за борба съ вреднитЪ насЪкоми не сж нуждни вода, сждове за приготовяване на разтвори и смЪси, нито пръскачки за тЪх- ното пръскане. Съ срЪдствата за пръскане не може да се напръскатъ идеално растенията, макаръ да се работи съвестно и съ добри пръскачки. При пръскането всЪкога оставатъ и не- напръскани части по растението, особено по долната страна на листата. ОтровнитЪ газове за дезинсекция иматъ голЪма про- никваема способность. ТЪ се разпространяватъ навсЪкжде въ оранжерията и действуватъ на насЪкомитЪ. Съ цианаво- дородътъ отъ тЪзи срЪдства се работи нощно време, когато гостаналитЪ земедЪлско-стопански работи сж преустановени. СрЪдствата за фумигация иматъ и своитЪ недостатъци. НЪкои отъ тЪхъ, като напр. циановодородътъ, сж много силни отрови за хората и домашнитЪ животни. Поради това про- дажбата на циановодородъ на дребно въ страната се забра- нява. Съ остананалитЪ срЪдства за фумигация, каквито сж напр. нафталина, никотиновия сулфатъ и др., могатъ да ра- ботятъ само интелигентни стопани, запознати основно Съ свойсвата на тЪзи срЪдства и начинитЪ на тЪхното изпол- зуване. Когато се употрЪъбятъ неправилно тЪзи срЪдства, фумигиранитЪ растения могатъ да бждать убити, а тЪзи отъ тЪхъ, паритЪ на които сж запалими и ексползивни, мо-. гать да разрушатъ оранжерията и да убиятъ хора. Циановодородъ. Циановодородътъ е много сигурно сръдство за борба съ оранжериината бЪла „муха“, листнитЪ. въшки и трипса въ оранжериитЪ. Калциевиятъ цианидъ Са (СМ), е най-подходящето съединение за получаване на циа- новодородъ за тази цель. Това сръдство, раздробено на ситно и поставено на тънакъ пластъ по пода на оранжерията, идва въ реакция съ влагата отъ въздуха и се освобождава циа- новодородъ по уравнението: Са (СУХ), |-2НО, -- ЗНСК -+- Са (ОН),. ОстатъцитЪ представляватъ, следователно, хидри- рана варь, която съдържа циановодородъ и трЪбва да се хвърля на безопасно мЪсто, а още по-добре следъ това да се залЪе съ вода. Калциевиятъ цианидъ въ търговията е висококачественъ, съ чистота 8820 и 5096 цианъ (СМ) и низкокачествень, съ чистота 40--5025 и 22--280; цианъ. ТЪзи качества на кал- циевия цианидъ трЪбва да се знаятъ предварително, за да Оранжериината бЪла „муха“ и борбата съ нея 79 се опредЪлятъ точно дозитЪ, съ които ще се работи. Кал- циевиятъ цианидъ се продава опакованъ въ кутии, затворени съ плътно прилЪгаща капачка и втора такава, която се за- винтва на винтъ. СрЪдството е подъ форма на прахъ или пресованъ на таблетки, съ опредЪлено съдържание на цианъ. Отъ последниятъ типъ е препаратътъ „Калцидъ“ таблетки, всЪка отъ които таблетки съдържа по 10 гр. циановодородъ. Съ таблеткитЪ дозитЪ се опредълятъ много лесно. СжщитЪ, обаче, се използуватъ следъ като се смилатъ на много ситно въ специалень апарать, снабденъ съ вентилаторь, който следъ това издухва препарата въ оранжерията. ДозитЪ отъ „ калциевия цианидъ на прахъ се претеглятъ на везна, най- „ добре въ стъкленъ сждъ съ шлифована запушалка. Подготовка на оранжерията за фумигация. „ ОранжериитЪ, които ще се фумигиратъ, трЪбва да бждатъ сухи. Ето защо поливането на растенията въ тЪхъ се спира най-кжсно 24 часа преди това. Поливането може да се под- нови най-рано 1--2 дни следъ фумигацията. РезервоаритЪ за вода въ оранжериитЪ, ако има такива, се опразватъ и сте- нитЪ имъ се подсушаватъ съ парцали. Отъ оранжерията се отстраняватъ материялитЪ, които съдържатъ вода, като напр. “оборски торъ и др. Отстраняватъ се сжщо така много нЪж- нитЪ саксиини растения, като напр. декоративень грахъ и др. Предстои следъ това да се излепять съ ивици хартия голбмитЪ пукнатини между стъклата и рамкитЪ на оранже- рията, а сжщо така отворитЪ на счупенитЪ стъкла и други мЪста, откждето газътъ ще излиза навънъ. Следъ това, венти- латоритЪ и вратитЪ на оранжерията, безъ изходната, се зат- варятъ. Ако подътъ на оранжерията е циментовъ и сухъ, препарата може да се посипе направо на пода и остатъцитЪ следъ това да се изметатъ. По подоветЪ отъ тръмбована пръсть препарата не трЪбва да се посипва, понеже влагата, която съдържа, ще свърже известна часть оть циановодо- рода. Гакива подове се постилатъ предварително съ стари вестници, амбалажна хартия или други сухи стари хартии. По така посланата хартия се посипва, въ последствие, пре- парата. ОранжериитЪ на г-нъ инж. Цановъ въ Пловдивъ сж со- лидни, нови и много-добре се затварятъ. Поради това, тЪ не се нуждаеха отъ специална подготовка преди да се фуми- гиратъ. Поливането бЪше преустановено 24 „часа преди да се посипе препарата. Преди фумигирането бЪха затворени вентилаторитЪ. Препаратътъ се посипа направо на циментовия подъ въ две отъ оранжериитЪ, едната съ кубатура 400 куб. метра, заета съ домати, и другата отъ 200 куб. метра, заета съ домати и калии. Третата сглобяема оранжерия, съ куба- тура 100 куб. метра и съ подъ отъ земя препаратътъ се по- сипа върху стари вестници. Въ четвъртата оранжерия, съ ку- 80 Василъ Ив. Поповъ батура 1500 куб. метра, раздблена на две половини, добре изолирани съ стъклена стена, заети едната само съ карам- фили и другата само съ рози, препаратътъ се посипа върху. стари вестници, поставени по пжтекитЪ на централнитЪ лехи. и по стената на бетонния цокълъ. 3 ОранжериитЪ на г-нъ архитектъ К. Стоевъ се подгот-| виха сжщо така лесно за фумигация. СжщитЪ, както се каза, се отопляватъ съ минерална вода, която подъ естественъ. наклонъ минава презъ система отъ тржби, поставени на пода.. По пжтекитЬ се минава по наредени летви върху тржбитЪ.. Върху тЪзи летви се поставиха стари вестници, върху които: се посипа препарата. 3 ОранжериитЪ въ Пловдивъ се фумигираха отъ 4--7 май. 1938 г. при сравнително топло и сухо време. ТЪзи въ Кю- стендилъ се газираха презъ нощитЪ на 3 и 4 декемврий. 1938 г. при дъждовно, много тихо и сравнително топло време.. Излишната влага въ последнитЪ оранжерии пречеше много. на работата, особено водата, която се събираше въ специални. ламаринени корита, поставени подъ вентилаторитЪ, които: капеха. | Подходящо време за фумигация и нейната продължителность. Най-подходящето време за фуми- гация на оранжериитЪ сж топлитЪ и тихи нощи. Дъждов- ното и вЪтровито време сж най-неподходящи за цельта, по- неже капкитЪ, които капятъ въ оранжериитЪ, поглъщатъ циановодородъ, който въ последствие, когато попаднатъ върху растенията, ги изгаря. При вЪтровито време газътъь въ оранжерията се разрежда и, следователно, не може да от- рови насЪкомитЪ. Калциевиятъ цианидъ се посипва въ оранжерията 2 часа следъ залезъ слънце, когато асимилацията е спрЪла и усти- цата на растенията сж затворени. Това условие се спазва строго, понеже асимилиращитЪ растения, съ широко отворени устица, поглъщатъ по-голЪми количества газъ и се отравятъ лесно. ТЪзи причини налагатъ фумигацията да се извършва нощно време. ОранжериитЪ се провЪтряватъ най-късно 2 часа преди изгръвъ слънцеи, следователно, преди да започне аси- милацията наново. По това време оранжериитЪ съдържатъ по-малки количества газъ. Въ продължение на тЪзи 2 часа растенията се провЪтряватъ напълно. Продължителностъта на фумигацията е 6--11 часа, въ зависимость отъ изгрЪва и залЪза на слънцето. Температура и влага. Температурата въ оранже- риитЪ, които се фумигиратъ, е отъ значение за активностьта на насъкомитЪ и реакцията, при която се отдЪля газа. Тази температура не трЪбва да стига подъ 10 СО. При опититЪ въ Пловдивъ температурата въ оранже- риитЪ варираше отъ 16--180 С. вечерьта, до 7-100 С. сут- Оранжериината бЪла „муха“ и борбата съ нея 81 ринъта. При опититъ въ Кюстендилъ температурата вари- раше отъ 20--259 С. при започване на фумигацията, и 16-- 189 С, при провЪтрявннето сутринь. НизкитЪ температури сутриньта сж неблагоприятни при фумигацията на оранже- риитЪ, понеже се повишава влажностьта на въздуха. При наситена влажность, паритЪ кондензиратъ по студенитЪ ра- стения подъ форма на роса. КапчицитЪ на росата поглъщатъ „ циановодородъ, който може да изгори листата. При опититЪ въ Пловдивъ, една сутринь вь една отъ оранжериитЪ тем- пературата бЪше спаднала до 7 градуса С. По растенията се бЪше появила роса. Изгаряне, обаче, не се забеляза вь последствие, понеже росата бЪше паднала въ края на фуми- гацията, когато концентрацията на газа бЪше низка. : Влагата въ оранжериитЪ варира отъ 60 --10026 презъ време на фумигацията. Тази влага е напълно достатъчна, за да се извърши правилно реакцията и съ калциевия цианидь. Сутринь влагата се повишава, понеже температурата се по- нижава и обратно -- вечерь, при започването на фумигацията, влагата е по-низка, понеже температурата е по-висока. Чрезъ отоплението на оранжериитЪ, температурата въ тЪхь може да се регулира. Едновременно съ това се регулира и влагата. Дози, посипване на калциевия цианидъипро- дължителность на фумигацията. ДозитЪ отъ кал- циевъ цианидъ се опредЪлятъ въ зависимость отъ видътъ на насЪкомитЪ, които ще се газиратъ, нЪжностьта на расте- нията, които сж нападнати, процента на цианъ въ препарата, температурата и влагата въ оранжерията, състоянието на времето, плътностьта на оранжериитЪ и пр. При низкокаче- ствениятъ калциевъ цианидъ дозитЪ вариратъ отъ 20 -- 30 грама циановодородъ на 100 куб. м. При висококачествения калциевъ цианидъ дозитЪ вариратъ отъ 15 -- 25 грама циа- „ новодородъ на 100 куб. м. пространство. ТЪзи дози се отна- сятъ главно за борба съ бЪлата „муха“, листнитЪ въшки и трипса, при газирането на домати, карамфилъ, краставици и рози. При тЪзи култури сжщитЪ дози бЪха изпитани при опититЬ въ Пловдивъ и Кюстендилъ. ДозитЪ се изчисляватъ възъ основа на кубатурата и състоянието на оранжериитЪ. Предварително се изчислява самата кубатура на оранжерията, за което е нуждно да се взематъ нейнитЪ точни размЪри. Изчисленията за дозитЪ трЪъбва сжщо така да се направятъ много точно, защото до- пуснатитЪ грЪшки може да доведатъ до унищожение на ра- стенията, или да се получи слабъ или никакъвъ резултатъ. когато дозитЪ см по-низки. ДозитЪ се претеглятъ вънъ отъ оранжериитЪ, понеже при тегленето се отдЪля циановодородъ, който въ оранже- рията би повишилъ дозата. Претеглянето се извършва върху везна, на едно отъ блюдата на която се уравновесява стъ- Известия на Бълг. ентомологическо д-во. Кн. Х. 6 89 Василъ Ив. Поповъ кленицата съ шлифована запушалка, въ която следъ това се претегля нуждното количество калциевъ цианидъ. За пред- пазване отъ газа, най-подходяще е да се употрЪби устенъ апаратъ съ дихатель за циановодородъ. Самото претегляне се извършва като кутията се надвесва надъ стъкленицата и чрезъ слаби удари съ пръсть по нея, прахътъ се изсипва на тънка струя, до като се претегли опредЪленото ко- личество. При опититЪ въ Пловдивъ, първата оранжерия, съ куба- тура 400 куб. м., която бЪше заета съ напълно развити до- мати, първата фумигация се извърши съ 30 грама на 100 куб.м. 5094 калциевъ цианидъ, въ продължение на 8 часа. Остана- литЪ оранжерии на сжмщия производитель се газираха съ 25 грама отъ сжщия калциевъ цианидъ, на 100 куб. м. простран- ство, въ продължение сжщо така на 8 часа. При опититЪ въ Кюстендилъ, първата оранжерия съ кубатура 100 куб. м., газирането се извърши съ 10 грама 5096 калциевъ цианидъ на 100 куб. м. пространство, въ продължение на 9 часа. Втората оранжерия на сжщия производитель, съ кубатура 160 куб. м., въ първото газиране се извърши сжщо така съ 10 гр. калциевъ цианидъ на 100 куб. м. Понеже при това га- зиране не се получи благоприятенъ резултатъ, главно поради изобилния дъждъ, опитътъ се повтори следната нощь съ 20 грама калциевъ цианидъ на 100 куб. м. пространство, при продължителность на газирането 9 часа. Резултати. ОтровнитЪ свойства на циановодорода спрЪмо самитЪ „мухи“ сж значително голЪми. По-устойчиви сж отъ тЪхъ ларвитЪ на насЪкомото, следъ това -- яйцата и много устойчиви какавидитЪ, нЪколко дни преди да има- гинира възрастното насЪкомо. Поради това, въ много случаи при газирането на растенията въ оранжериитЪ, два три дни следъ това се забелязватъ имагинирали „мухи“. При опититЪ въ Пловдивъ, при доза 30 грама на 100 куб. метра, се получи сто на сто смъртность при мухитЪ. ЛарвитЪ бЪха убити 9620, яйцата 8420. Два дни следъ опита, обаче, въ оранжерията се забелязва ново имагинирли мухи, които бЪха отъ неубититЪ какавиди. При доза 20 грама кал- циевъ цианидъ на 100 куб. м., при сжщитЪ опити се получи 9690 смъртность на „мухата“, 8820 при ларвата и 8020 при яйцата. При опитЪ въ Кюстендилъ, при доза 10 грама циано- водородъ на 100 куб. м. се получи сто на сто резултатъ по отношение на „мухитЪ“. Въ оранжерията съ вмЪстимость 100 куб. метра, при първото газиране съ 10 грама калциевъ цианидъ на 100 куб. м., 6096 отъ „мухитЪ“ бЪха убити. При второто газиране, обаче, съ 20 грама на 100 куб. м., смърт- ностьта на „мухитЪ“ бЪше сто на сто, тази на ларвитЪ 9420 и тази на яйцата 7620. | 2 < СаРЧЕОА А Оранжерийната бЪла „муха“ и борбата съ нея 83 Влияние на газа върху растенията. Циановодо- „ родътъ убива растенията, когато се употрЪби въ високи дози. РазличнитЪ видове растения се убиватъ при различна кон- центрация на газа. Растенията съ груби и жилави листа сж по-устойчиви, отъ колкото тЪзи съ нЪжни и сочни такива. Много по-чувствителни сж младитЪ растения отъ единъ и сжщи видъ, отъ колкото когато сж напреднали въ раз- витието си. При опититЪ въ Пловдивъ, слаби прегаряния на нЪж- нитЪ листа на по-младитЪ домати въ оранжерията, съ 400 куб. метра, се получиха при газиране съ 30 грама калциевъ цианидъ на 100 куб. метра. ТЪзи повреди не се отразиха . върху по-нататъшното развитие на растенията и доходитЪ, които се получиха отъ тЪхъ. При всички останали опити въ Пловдивъ и Кюстендилъ, които се поставиха съ по-низки дози отъ посочената, не се получи никакво прегаряне на га- зиранитЪ домати, краставици, калии, карамфили и рози. Отъ тЪзи опити се вижда, че максималната доза, съ която може да се газиратъ посоченитЪ растения, е 30 грама 5020 кал- циевъ цианидъ на 100 кубически метра пространство на оранжерията. Стойность на фумигацията. ОпититЪ се поста- виха съ калиевъ цианидъ, доставенъ по цена 215 лв. за единъ кгр. При опититЪ съ 10 гр. отъ това срЪдство, на 100 куб. метра, стойностьта на фумигацията е 2.15 лв. за 100 куб. м. При доза 20 гр. на 100 куб. метра, тЪзи разходи сж 4.90 лв. за 100 куб. метра. ЗИММАКУ Тпе огеепропзе уре „Ну“ -- Азтегоси!0п уарогапогиш арреагед п Вшсапа Рог Ше Нг5! НЦше тп сопзфегаб!е пиш- Бегз дигто 1938. Тпе „Ну“ аЧаскед зеуегеу Ше Тота!оез апй сисишЬетв 1 зоте По! Папзез п Роуфгу апд Кизтепай. “Тв оНетеф оррогишпу То му Нишоапоп и пудгосуаша с ас14 Фаз. Тпе гез!5 оЕ Ше Ртоеанопз аз меП аз зоте Да а оп Ше Деуеортеп?! апд паБ!з оЕ Ше пе Пу аге стуеп Пете. Тпе Ишшеацоп а Роуфту маз тшаде ша По! Попзе ма „Бой майег пеайпо а! етреганшге оЕ 16-18 С а: Ше Бесш- шпе об Ше Нишеаноп п Ше еуепто апд 7-109 С а Ше епдте п Ше тогото. Тре пишаПу уапеф Пот 60--10020. Тре Нишеапоп а! Кизтепф! аз шаде ш По Попзез „ пеаед ми по майег Нот Ше сйу5 Бо зргтез Вауше 2 710С. Тне Гетрега те о! Ше Бой попзез уаге 4 Нот 20--259 С са! Ше Беошпшео 10 16-180 С а Ше епдто оЕ Ще Нишеа- . Поп. Тпе пишайу уапей а0 пот 60 10 10020. 84 Василъ Ив. Поповъ Тпе НишеаЦцоп аз таде ми Сасшш суапфе ми ригпу оЕ 8820 апд 5022 сопеп!5 о! Суапте. АЕ Роудту ог ше Еишоашоп аз пзед 30 ап 20 статз Са сит суапде Гог 100 п3 о зрасе. Мреге 30 сташз. меге пзефд Ше деай га ве маз: 1002920 Гог Ше ез, 9620 Тог Ше |агуае апд 8420 Рог Ше еоо5. МПеге 20 огапз меге пзед Ше Ддеаш та ве аз: 9020 Гог ше Незх, 8820 Гот Ше 1агуае апа 8026 Гог Ше ео95. АЕ Ки епай изпе 10 сгатз Сасиш суапде Тог 100 сиМс тефетз п опе По? Попзе а1 Шез Дед ипПе п апошет ошу 6090 о Шет Фед. Тпе теазоп Гог! пе 1ом деаШ тайе ш Ше зесопд Бо? Попзе маз Ше Пеауу тат лушсп Те дите ше Нишеаноп. ш апошег сазе уеге 20 отатз меге пзед рег 100 със те!егз о! зрасе Ше ДдеаШш гайе маз: 10020 Тог ше ез, 9490 Гог Ше |агуае апд 7620 Рог Ше его5. АП ишпеанопз 914 по! шише Ше рап. АЕ Роуфту мпеп 20 статз Сасишт суап4е ууеге пзе4д, Ше |еауез оГ Ше уоппоег Тота!о0 р1ап!5 зпомед зПещ Битштпе. Тр шуиу Я19 по! еНес Ше НигиШет Ддеуеоршеп?! ап Нийпо о! Е рап!з. ЛИТЕРАТУРА Ва! асномзКу, А. е! Мезп!, Г. (1936). Пез шзесев пи!5 ез. аих р1ашез сиувез. П: 1579-1582. Раг!в. Спагте! 1ег, Е. (1928). Га шошсве Шапспе Ддез зеггез (Тпа!еиго- дез уаропагогит Мезиу.) Кеу. Раш. Ем. Аог. 257. Нагртеауез, Е. (1915). Тпе Ше 9 тогу ап пай о8 ргееп- Ппоизе упПе Ну (АПеугофез уорогапогшп Мезбу.) Апо. Ар! Во1. Г: 303--334. Назетап, Г. апй П1опез, Е. Т. (1934). Отееппоизе рез!5 апд Шеш сопио1, М158. Арг. Ехр. За. Ви. 342: 18-19. Ногпе, А. 5. (1915). Тпе осситепсе о пре! оп Аептодез уарота-. потит т Вгйаш. Апо. Ар! Вю1 П: 1095-1111. ГТГоуд О. 5с. 11.. (1922). Тпе сопио! оЕ Ше ргееппопзе зупйе Ну (АзйегосйПпоп оарогатогит) му В пойез оп 15 Ъ101001. Апл. Ар!. В101. ТХ: 1--32. М1!1ез, Н. М. (1927). Оп Ше сопио! оЕ о1аззпоизе зес6 уйп са! сит суап4е. Апп. Ар!. В101. ХУ: 240--246. Мотт! 11, А. М. ап Васк, Е. А. (1911). Ме Нез шуипоивз Ю ПШшез ш Ногща. 0. 5. Пер! Арг. Вш. Еп! Вш!. 92. 5шъ , К. М. (1927). ОбзегуаПопз оп Ше швзес| сагпетв о! шозайс Явеазе о Ше рота. Апп. Ар!. В101. ХУ: 1138-1381. 5реуег, Е. К. ап Омеп, О. (1926). Тве Вишрапоп о8 ота!о. Поизез у В пу дгосуап!с!1 ас14 газ. Апп. Ар!. В101, ХШ:144-147.. Чорбаджиевъ, 11. (1936). Материали върху вреднитЪ насЪкоми и други неприятели по културнитЪ растения въ България.. Изв. Бълг. Ент. Д-во |1Х: оЕ 151--170. ОВЕВ ПЕ ШЕМПЕТЕКОЧО ЕПЮЕВ ЗРИЧМЕМАКТЕМ СЕ УОМ Ог. АГ. КОЗСА (1935 и. 1936) А15 МЕЧ ЕОК МЕ ВОКОММА (КОМАМЕМ) ВЕБСНЕЕВЕМ УУПЕКОЕМ Моп Р. Огепзку, 5оПа ш „2оо0918спеп Апгетгег“ В4. Ш 1939, уегдНеп се Ог. А. Козса етшеп Вейтао гг Армпепашпа дет Викомлпа (Киташеп) „Хепе 5ртшпепапеп дег Викоушта“, 1 дет ЧДег Мегтаззег 7 пеце Апеп Безспте БЕ ипд зсретшайзспе Хесрпип- сеп Штег Опфетзспетдфипрзтегктайе пп ГооотаПзспе Анш!- папшеп Дег Пеге 0151. пт зеБеп Лайте с154 ег п зешег Пок- Тот-АтБе! „ЕКашпа агепееог дш Висоуша“, пуозеВз| ег еш Гапеез Меггесшив уоп зршпеп ап5 Дег Викоуша Бейс, мледетой Фе Везсптефипоеп Дег Нирег Тез ее еШеп 7 пешеп Апеп. Пезе ге: Агрейеп зпд Фе етшгтоеп пецегеп МетбНеп Пспипееп пЬег Фе Зрмшпешашпа дег Викоута ипд уоп огоззег Млсписке! Ни даз иди Дет Еашпа Ч1пезез Гапдез. Ез шаси! з1сп аБег ДеиШсп Бетшегкбаг, Чаз5 дег Ашог пси! пЬег Де ит! апетеспе Г еганит пЬег Де Зршпеп ашпа дет Китапеп БепаспЬрапеп Гапдег, Безопдетв дег Ва КаппаШ- ве! ипд Вшоапепз, уего е ипд Дезпа в ш зешеп ге Агрейеп епцое Еен|ег хисе!аззеп пуигдеп, Де ай Фе Мег- Бгейипо Еосепдег аи ВшШоапеп БезсипеБепеп зрмпепапеп “ Вегис пабеп: 1) Твейфит сотпшит Р. Отепзку 1917 -- Твепашт Вофегай Козса 1939. Пп Ланге 1917 паБе 1сПп еше пепце ипд гуаг пт Вшеапеп зейг уегргейе е Ат! пи ег Дет Хашеп Тлетйшт согпиит! п. вр. Безсрпебеп. Пе Везсптефипе Дезег Аг золле тте АББПдипе зи! Фап? ши Ддег уоп Ог. Козса айз дет Викомта 1935 паспоеплезепеп АП о Третфит Бо!е- га! пЬегеш, Де ете уоПе депа! Бетдег Апеп Белетзеп. Ез сепи!, Фе Хесвпипоеп Ддег КоршаПопзогоапе Девет Апеп ги уего!еспеп (АББ. 1), ит зср уоп Штгег Тдепша! 1 Пгепзку Р. ц. Титъп 1 сп Рго!. 8.: СопшЬриНоп а Геие дез агагпвез де ВшШрапе. 5р15. де Гасад. Я. зс1еп5 де Вргапе. Тоте ХУ., р. р. 109--136, 5оНа 1917. 86 Р. Пгепзку га ПБеггецееп. Ев пизз ап ЧДпезег З4еПе оезас? мегдеп, 4а55 1сп пп Лавте 1917 пот даз Мерфспеп Дег Тй. сотпшит Р. Огеп. Безсрпер, уартепд даз Маппспеп егз! уоп Ог. А. Козса Безсппереп уушде. шоре дет Ошегзисрипреп От. Козса5 муишдеп Фе Огепгеп дДег УМегргейшпо дег. 5. а. АЪБ. 1. - а. Пе Ергупе Ддез Тлве ит согпшит Р. Огепзку; Ъ. Пе Еррупе Ддез Те йфит Вотегай КозЗса. Т?. согпишшт жей потдисп Б ш Фе Викомшта апзеедейп+, мо зе прегаП ги Нпдеп 15:. Аиззег ап Деп БзПег БеКкапшеп Кипдопеп ид Фезе Аг! пбспзиуантзспешисп пост тп Лиго- Замеп, Опеагп, Оез|еттесп, Дет Тзспеспоз1о0уаке ипд шт сапг? Ми! ейеигора ги Нпдеп зеш. в. 2) Атаигобиз Кисгупзву Р. Отепзку 1915 -- Соеое 5 иегтедшз Козса 1939. Мепп Фе БезспипеБепе Ат! Сое!. ишегтейдшз Козса 1935 аиз Фет Викоута пт! Дег уоп ши аи Вшеапеп Безсптере- 6. а. АЪБ. 2, - а. Пе Еррупе дез Даигобтиз Кшисгупзку Р. Огепзку ; Бъ. Пе Еррупе дез Соейойез ийегтефиз Козса. пеп АП Ат. Кшсгупзку Р. Огеп.? уегоПспеп мит, мит з1сб етпе уоПе 1депшав Бефег егоеБеп (АББ. 2). 721 Дезеш 2уеске себе 1сп Шег Фе 2етспипреп Дет Ертггупеп Бетдег АЧеп, ле з1е уоп Деп Ашогеп апоереБеп агеп. МЛле Бе! 2 Пгепзку Р.: Агаспи14ез поцуеашх оц риг соппив де Вшрапе. 5р18. де Гасай. 4. зс1епз Де Вшрапе. Тоте ХП., рр. 141--176. зоНа 1915, Биариц а. АОЛъкаа Прег Пе епин!египр епйрег Зршпепа еп п. 5. г. 87 дег Ат ТВ. сопшит Р. ОПтепзку Пег! Чаз УМегфепз! Ог. Козса 5 Ддагш, Чаз5 ег гиш ег еп Мае даз Маппсреп Фезег Агв Безсппебеп Па пп Фе Сгепхгеп Штгег УегЬге- випео Б15 тп Фе Викомшта уегзспо). 3) Агапеиз гхобошз С. -- Агапейз ти!рисашз Козса 1935. | Па АПесетешеп Капп тап загеп, даз5 Фе Брипеп ОСа!- Нипео Дгалейз Де Безишегзис е 151. Епе пеце Аг! апз Дезег СаНипо ги еп!4десКкеп 154 оесп иплуартзсвешПс, уле ешеп пешеп Гасзсптейетто ги Нпдеп. Аиззегфет 15: Фе ОСгирре ДАгапеиз 1хобошз ТпогеП ги Дег Фе пее Агро ти/рИсашз Козса сепдт!, аПги тесп ап АПеп ипд мегдеп пасп тешег Метипо Бет етшег зоге аШееп Кеу1510п зерт упе1е Дауоп мео- ГаПеп. п пепезег Хей паБеп д1е Бетдеп Напгд515спеп Агасй- поовеп 1. Вет1апд и. |. Еаеге Дезе Егасе сеппеепа о секат, пдеш зе 1 штгег Агре! „Гез агаспишез де Етапсе, аПе (Бзпепееп) Апеп дДезег Огирре ш пиг 2 Апеп уегешие1еп: Агапеиз зепсаиз С1., мотт Фе Нпйрег зе 515 ап пееп Апеп - Д зсгореата, ипдаа, ограйа п. а. шЬесиНеп зшд (9. 759) ип4 ДАгапейз гхобошз ТпогеП, ете озепторазспе Аг! т1! БезсптапК етет Мегргейипе. “От ги гегеп, ме о1есп Фе Ергупе Ддег Апеп 1х06о- в ипд зесашз пт! Ддепеп Ддег пецьезсппеБепеп АгЕ ти рИсайшиз зт, мит деп нет 2есвипееп уоп Ки| сгупзку (Та. 5, Ее. Ва) г Гхобошз, уоп Е. Зъшоп (р.р. 685, Но. 1058) „Ни зейсашз ип4 уоп Козса (р.р. 155--156 п. 197--198, Не. 6) Ни тшириИсата апоесебеп. Нег пбс е 1сп пост БетегКеп, даз5 Фе Ерсупа гапг уегзсшедепез Диззереп уог ипд пас дет Етепесеп ПаБеп, таз ш! дег Уег ето пп Аиздей- пипо Дег уегзсше- дДепеп Сишишейе, Фе Де 5зиикит Дет Ергупе сезтайПеп, мйантепд Чез Еепегепз 21 егиагеп 15: ипд 21 0го55ег АПеп уегуитито Нштгеп КОпие. 4) Ру осерва!йиз сопесепз Ки!сг. уаг. зибги/1з Козса -- гр 0с. зибги/ 1з Козса. Обвспоп си даз БезспипеБепе Ехешраг иси гит Напд пабе, за ши Фе Опшетзспедипезтегтктшайе, Фе Ог. Козса ии фезе Апр оо, сапг Юаг. Пагпасп Капп |едосп Дпезез Пег пиг етег Уапета! уоп Ор/ос. сопесвепз Кишсг., пс! арег 1тоепдешег зеБз пфоеп Ат! апоейдгеп. Опезе теше Вепаир тр Беотипде Поп аисп даш!, даз5 Фе Ат Ор/ос. сопесвепз Ки!сг. зевт зТагк уапег!. ш 1ерег Хей Безсппе "Ог. Ко!озматъ уоп Фезег Ат. Де Мапей# ПО. соп. Фа”. 5иапай!, детеп Оп егзспегдипезтегкша!е Дег зибги/из зет с абаПса зша. КРАТЪКЪ СПИСЪКЪ НА ЩИТОНОСНИТЪъ ВЪШКИ (Сосст4дае, Кврупсвоа) ВЪ БЪЛГАРИЯ Отъ П. Чорбаджиевъ МЕК?ЕСН!“15 ОПЕК ЗСНПОГАЙЗЕ (Сосс!дае, Ювупсвога) ПЯ БПГОАНЕМ Моп Р. ТзсрогЬад/еъг Семейството щитоносни въшки (Сосс!4ае) обхваща едни отъ най-малкитЪ насЪкоми отъ разреда на хоботнитЪ (Кйуп- спо). Макаръ и твърде разпространени и съ голЪмо сто- панско значение, поради тЪхната твърде незначителна вели- чина и външенъ видъ, тЪ не привличатъ вниманието на ен- томолозитЪ-систематици, по която причина това семейство у насъ не е проучено, макаръ и само по отношение на него- вия видовъ съставъ. И въ систематичната литература по на- сЪкомната фауна на България нЪма нищо писано върху това семейство. Въ приложно-ентомологичната литература на Бъл- гария, сжщо така нЪма специална публикация върху нашитЪ щитоносни въшки. Само отдЪлни, кратки съобщения сж да- дени за десетина вида щитоносни въшки, голЪмата часть отъ които сж съобщени отъ насъ, въ наши публикации, съв- мЪстно съ други вредни насЪкоми. При изучаване на раз- лични вредни насЪкоми по културнитЪ растения въ Бълга- рия, ние често попадахмеи на различнитЪ щитоносни въшки, срЪщащи се въ страната. Голбма часть отъ намвренитЪ ви- дове опредЪляхме сами, съ помощьта на наличната специална литература. Но поради трудностъта, която представлява опре- дЪлянето на видоветъ отъ това семейство и мжчното раз- личаване на сроднитЪ видове, за сигурность, ние изпратихме материалъ и до различни специалисти по (Сосс!4ае), а именно, на г. г. Негтшопп Мппп въ Германия, М. Кпес Те! въ Ромъния и до Висв тизейт въ Лондонъ, чрезъ А. К. М аг- 5па!!1, на които тукъ изказвамъ сърдечна признателность. Ма- каръ че опредЪлянето на събранитЪ щитоносни въшки се направи още преди 7 години, публикуването на видоветЪ правиме сега. Долупредставениятъ списъкъ обхваща 23 вида. Той е да- лечъ непъленъ. СъбранитЪ отъ овощнитЪ дървета щито- носни въшки, вЪроятно, сж почти всички видове, които се срЪщатъ по трхъ въ България. Но видоветЪ, живущи по горскитЪ и по парковитЪ дървета и храсти, както и тия по украснитЪ растения, сж сравнително слабо застжпени. Все а даоссвевава седло Кратъкъ списъкъ на щитоноснитЪ въшки въ България 89 пакъ, макаръ и непъленъ, поради голЪбмото економическо зна- чение, което иматъ тЪзи насЪкоми за културнитЪ растения, намираме за необходимо и полезно да дадемъ този списъкъ. Соссгпае 1. Рзешдососсиз сит! Кззо (Рзейдососсиз ойиз Хед). -- НамЪрена е само по лозитЪ при Ивайловградъ, масово раз- множена. 2. Поззрата зрипа Модеег. -- НамЪрена е по брЪста. ((Лтиз), въ околностьта на София и други мЪста, не често. 3. Еолзсоотреа гахи! Кай. (Рзейдосвегтез гахии Кай.).-- Намбрена е въ България по ясена, но безъ опре- дЪлено мЪстонаходище. Предполагаме да е изъ околноститЪ на София. Гесаптпае 4. Ешесапшт согп! Воисе. (Сливова щитоносна въшка) -- Най-разпространенъ видъ отъ всички щитоносни въшки изъ цЪлата страна. СрЪща се по всички почти овощни дър- вета, по много паркови и горски дървета и храсти и по други растения, като много често се появява масово и при- чинява голЪми поражения. Най-голбми повреди причинява на сливитЪ, ясена, акациитЪ, маслодайната роза, по-слаби -- на черешитЪ и прасковитЪ. Ешесапишт согп! ззр. Гавишагит Магспа!. -- Този под- видъ, намиранъ по акациитЪ, е видоизменение по форма и цвЪтъ на типичната форма Е. со, което е свойствено на този видъ, когато преминава по други растения. 6. Ешесашит регзсае Е. -- Намирана е единично по праскови и черници отъ различни мЪста. 7. Ешесапшт (Рйузовегтез) согуи 1. -- Намиранаепо розитЪ и овощнитЪ дървета, понЪкога се смЪсва съ ШЕ. СОРИГ. 8. Ешесапшт ршсвгит Кто. -- По джбовитЪ гори (Ойегсиз рефдипсшоаа) около с. Дерелий, Карловско, е нами- рана често. : 9. Хрвегшесапишт ргипа т Е. -- Намирана е по сли- витЪ, черешитЪ и прасковитЪ оть Сливенъ, София, Карлово, Варна, ПлЪвенъ и другаде. ПонЪкога се появява въ голЪми количества и причинява голЪми повреди на тБзи дървета. 10. РШИотота вешае 1. - Отъ различни мЪста изъ страната по лоза, дюля и круша, но почти винаги въ огра- ничени количества. : Ргазрпае 11. Хайзена вепизрвенсит Тате. -- СрЪща се по аспара- гуситъЪ изъ жилищата и цвЪтарницит?. 90 П. Чорбаджиевъ 12. Азроиз ведегайе Май. - По зокумитЪ и палмитЪ повсемЪстенъ видъ и имъ причинява голЪми поражения. Е РЗС СУА 13. Азрфовиз озйгеде/огт!в Сит!. -- Намирана по всички : овощни видове, по брЪста, ясена, джба, бука, липата и др., често масово и причинява голбми поражения. Отъ овощнитЪ дървета най-много страдатъ крушитЪ и сливитЪ. Повсе- мЪстенъ. 14. Пазр!з ферегй з1еп.-- ПовсемЪстно разпространена по овощнитЪ и др. дървета, често съвмЪстно съ ДАзр! 40 озггеде/огт!з и причинява голЪми повреди главно по кру- шитЪ и сливитЪ. 15. Сргузотрвайиз дотдит 1. -- По лимонитЪ, внасяни отъ другитЪ страни. 16. дошфеПа айгапш! Мазк. -- По лимонитЪ, внасяни. отъ другитЪ страни. 17. Гейсазр!в 101 Соу. -- Намирана е по иглитЪ на“ бора около София и по различни естествени борови насаж- дения. 18. Ра айогеа ггурв! |ис. - По внасянитЪ отъ дру- ; гитъ страни лимони. 19. Гергдозарвез шШт! (Мушазр! ротогит). -- Повсе- мЪстна по овощнитЪ дървета, ясена, върбитЪ, тополитЪ, брЪста, джба, бука и др. Най-много страдатъ ясенъ, върби, тополи и глогъ, а отъ овощнитЪ -- ябълка, круша и слива. 20. Гердозарвез сипсоа Раск. (рппае/огтиз Воисйе). -- По внасянитЪ отъ другитЪ страни лимонови плодове. 21. Ашасазр!в гозае Вопспе. -- Намирана е не често по: кората на розитЪ отъ София, Сливенъ, Казандъкъ и с. Ди- рилий, Карловско. 20. СШопазр!з зайс!з 1. - СрЪща се по върбитЪ и то- политЪ навсъкжде изъ страната, понЪкога се размножава ма- сово и причинява значителни повреди по тЪзи дървета. 29. Стопазрв еоопут! Сотз!. -- Намирана е по Еоош- тиз-а навсъкжде въ страната, често масово. ПРИНОСЪ КЪМЪ ИЗУЧАВАНЕ ФАУНАТА НА ЗЕМНИТЪ. ПЧЕЛИ (Вотбиз-Нутепорега) ВЪ БЪЛГАРИЯ Отъ Н. Атанасовъ. ВЕТВАС 721м зтаршм оев НаММЕГЕЛОЧА вВп.ая- КЕМЗ (Вотбиз-Нутепогтега) Уоп М. А апаззоу - Копа!. Майиг!15!. Мизешт -- 5оНа, ПървитЪ сведения за земнитЪ пчели (Вотбиз) въ Бъл- гария даде Д. Йоакимовъ, въ „Периодическо списание“, кн. 59, стр. 29, София, 1899 год. Десеть години по-късно изл зе работата на Н. НедЪлковъ въ: „Архивъ на Ми- нистерството на Народното Просвъщение“, официално изда- ние, год. 1, кн. 3, стр. 40--41, София, септемврий 1909 год. Въ „тази печатна работа той е съсрЪдоточилъ вниманието си предимно къмъ Опорега и Со!горега, затова дава много малко мЪсто на родъ Вотриз. : НЪколко години по-късно, обаче, той публикува: „Седми „ приносъ къмъ ентомологичната фауна на България“, печа- танъ въ „Списание на Българската академия на наукитЪ“, кн. 9, стр. 184--185, София, 1914 год. Въ тази публикация „ НедЪълковъ отдЪля вече задоволително мЪсто за земнитЪ пчели въ България, опредЪляни му отъ специалиста Ог. Е. ЕпзПп, въ Берлинъ. За времето си, тази статия е била най-голЪмата, изобщо, върху българскитЪ А7/утепоргега, включително и земнитЪ пчели -- Вотбиз, макаръ, че има доста непълноти. Напоследъкъ, покрай своитЪ проучвания върху пеперу- рудитъЪ на България, Ал. К. ДрЪновски съобщи земни - пчели отъ Алиботушъ, СрЪдна-гора и др., опредЪляни му отъ РгоБ- От. Мос, Рг. Нейске, Ог. Е. Еп51п, Ог- „Мише и В. Рипоп, които той публикува като: „Приносъ „ къмъ насЪъкомната фауна на България и Македония |! и Ш, въ Известия на Българското ентомологично дружество“, кн. МШ, стр. 176--178, София, 1984 год. и кн. |Х, стр. 245--247, София 1936 год. : Като най-нова работа върху земнитЪ пчели на Балкан: “ ския полуостровъ и България е публикуваната отъ В”. РШНот : “ „Пе Нишшеш ипд Зсртаго!гегпраттшеш дег Ва Ккап-Нашве!“, въ „Ми ейштпеоеп ан5 Деп Кбп12!. Хайшгутвзепзспа Пснеп. швзийшеп“, В. Х1, 55. 12-69, 5оНа, 1938 г. 99 Н. Атанасовъ Настоящиятъ приносъ върху изучаването на земнитЪ пче- ли (Вотриз) у насъ, иде да попълни досегашнитЪ ни познания за тЪхъ, съ огледъ на Разпросиринсви го имъ въ България и на. Балканския полуостровъ. Материалътъ, който разработихъ въ Берлинъ въ: „Мп- зепт Ниг Хангкипде“, подъ ржководството на проф. В/5сво//, обхваща почти цЪла България и малка часть оть Македония, т. е. е събиранъ отъ нашитЪ високи и низки планини: Рила, Пиринъ, РодопитЪ, Ст.-Планина, Витоша, Люлинъ, СрЪдна- гора, Осогово, Странджаит. н.,асжщо така отъ високитЪ по- лета, равнинитЪ, та дори чакъ при Дунава, Черно-море и БЪло- морска Тракия. ЦЪлиятъ този материялъ е събранъ отъ ентомо- лозитЪ: Д-ръ Ив. Бурешъ, Д. Илчевъи П. ДрЪнски. При научното разработване на този материалъ се ползвахъ отъ богатата библиотека на Берлинския музей и прегледахъ ли- тературата, която засЪга фауната на земнитЪ пчели (Вотриз) на близкитЪ и далечни намъ съседни страни. Освенъ това, имахъ възможностъта д. сравня нашия материалъ отъ земни. пчели съ богатитЪ сбирки на Берлинския музей, въ който сж съхранени Вотбиз отъ цЪлата земя, включително и отъ България. Сжщо така се възползувахъ и отъ ржководството на Рго/, Ог. Н. Взсво/, който провЪри всички съмнителни видове и комуто тукъ изказвамъ моята най-голбма благода- рность. Презъ изтеклата 1938 година увеличихъ материала отъ земни пчели, като предприехъ екскурзии до южнитЪ склонове на Пиринъ -> Св. Врачъ, Голо-бърдо, Люлинъ, Витоша и Черноморския брЪгъ -- близко и далече отъ Варна. Въ завършенъ видъ работата ми за земнитЪ пчели (Вот- биз) въ България ще излЪзе допълнително, като часть на 06- щата ми работа върху Асшеага въ България, започната въ Берлинския музей за естествени науки, презъ 1936/38 год. Въ настоящия приносъ сж публикувани 38 вида, варие- тети и форми земни пчели (Вотбиз) и паразитни земни пчели (Рзивугиз). Отъ тЪхъ нови за фауната на Балканския полу- островъ сж: Вотфиз аргапз РаП., а нови за фауната на България сж: Вотриз гопайиз 7. опсешз ЗКог., В. гопашз Г згеоет Кай., В. гопашз 7. амшсайз Мог. и Рзийугиз зй- оези 18 Тер. Съ една звездичка съмъ означилъ видоветЪ, ва- риететитЪ и формитЪ нови за България, а съ две звездички -- новитЪ за Балканския полуостровъ. Проучениятъ отъ менъ материалъ е съхраненъ въ сбир- китЪ на Царската ентомологическа станция при ЦарскитЪ природонаучни институти и ми бЪ даденъ за използуване отъ Директора на институтитъ Д-рь Ив. Бурешъ и отъ уредника П. ДрЪнски. Приносъ къмъ изучаване фауната на земнитБ пчели 93. Семейство Ар!(Чае Родъ ВотЬиз |а!г. -- Земни пчели. ; По начина на живота и устройството на тибиалната кош- ничка, земнитЪ пчели -- Вошз се приближаватъ много до медоносната пчела. Съ право би било приемливо да се съе- динятъ дветЪ заедно като социални пчели, стигнали своето най-високо развитие между всичкитЪ останали пчели. Зем- нитЪ пчели -- Вотфбиз принадлежатъ къмъ едногодишнитЪ. дружелюбни пчели. Презь пролЪтьта оплодената презимувала женска съз- дава своя нова държава. МладитЪ работници помагать по късно на майката. Презъ лЪтото излизатъ мжжкитЪ, които: въ всичко см по-голъми отъ работницитЪ. Най-после изли- затъ и новитЪ царици -- бждещитЪ майки. Съ изключение на Австралия родъпъ земни пчели-- Вотбиз е разпространенъ по всичкитЪ земни части, клима- тически, обаче предпочитатъ умЪренитЪ зони. У насъ сж познати следващитЪ видове земни пчели -- Вотфиз. 1. ВотЬиз Погогит Г. -- Градинска земна пчела. ФУ, 59, 99 Познатъ у насъ отъ следнитЪ находища, които го: очертаватъ и като планински видъ, а именно: Ценирал- ниятъ Балканъ, въ подножието на вр. Юмрукъ-чалъ, в. 2000 м,. 20. УП. 1933 год., събр. Д-ръ Кр. гушлековъ; Рила пл., Сит- - няково, върхъ Чадъръ-тепе, височина 1790 м., юлий 1919 год., събр. Бьотихеръ; Рилския манастиръ, на височина 1600 м., „ юли: 1933 год., събр. Реншь; Алиботушъ пл., на височина 1100--1500 м., 20. М1. 1937 год., сьбр. П. ДрЪнски; Рила пл., Чамъ-курия, на височина 1450 м., 25. УШ. 1926 год., сьбр. Д-ръ Ив. Бурешъ; Родопи пл., Чепеларе, на височина 1100 м., 90. У1. 1924 год., събр. Д. Илчевь; Голо-бърдо, на височина 1100 м., 19. У1. 1938 год., събр. Н. Атанасовъ; Панагюрище, на височина 1000 м., юлий (ДрЪновски -- 1934 год.); отъ с. Ра- дуилъ и с. Долна-Баня до с. Костенецъ, на височина отъ. 900--1200 м., августь-- септемврий (ДрЪновски, 1936); Ро- допи пл. надъ Костенецъ, на височина къмъ 1000 м., 12... 1912 год., събр. Д-ръ Ив. Бурешъ; Люлинъ пл., на височина 000--700 м., 26. М1. 1938 г., събр. Н. Атанасовъ; Витоша пл., септемврий 1919 год., събр. Д. Илчевъ; Драгалевски мана- стиръ, 20. УП. 1911 год., събр. А. Урумова; Кричимъ, край Пловдивъ, 29. У1. 1912 год., събр. Д-ръ Ив. Бурешъ; Ловечъ, 16.1У. 1992 год., събр. Кр. Ивановъ; с. БЪли Осъмь, Троян- ско, юлий събр. Н. НедЪлковъ; Стара-пл., юлий, събр. Н. НедЪлковъ ; РодопитЪ, Бачковския манастиръ, августъ 1903 г.,. 94 “ Н. Атанасовъ събр. Н. НедЪълковъ; Македония, Кавадарци, 3. УП. 1918 год., събр. А. Петровъ; Тракия, Елефтера манастиръ, 29. У1. 1918 г., събр. Д-ръ Ив. Бурешъ. : Познатъ на Балканския полуостровъ отъ Черна-гора, - Св. Лука, на височина 800 м. 2. ВотЬиз гидегайиз ЕаБг. 90. Този видъ е намЪренъ и събранъ отъ Бьотихеръ презъ априлъ 1917 год. въ Рила пл., Ситняково, вр. Чадъръ-тепе. на височина 1730 м. и се намира сжщо и въ сбирката на. Берлинския музей за естествени науки. Познатъ е още у. насъ отъ Алиботушъ пл. на височна 1600 м., юклийи СрЪдна- гора, Панагюрище на височина 1000--1600 м., августъ -- “ септемврий (ДрЪновски, 1934 год.), а така сжщо отъ доли- ната на р. Бистрица, южно отъ с. Долна-Баня и около Учи- телската почивна станция, 900--1200 м., августъ (ДрЪновски, 1936 год). 3. ВотБиз агаШасеиз зсор. 99, 94, 90. В. агрШасеиз е разпространенъ навсъкжде у насъ, както въ равнинитЪ, тъй на планинитЪ като достига една височина до 1650 м. Това се вижда отъ следващитЪ находища: Ро- допи пл., надъ с. Дорково, на височина 1650 м., 21. У. 1915 г., събр. Д. Илчевъ; Алиботушъ пл. на височина 1400--1650 м., юлий (ДрЪновски, 1934 г.); Родопи пл., Чепеларе на висо- чина 1100 м., събр. Д. Илчевъ; Родопи-Батакъ, на висо- чина 900--1000 м., май 1921 год., събр. Д-ръ Ив. Бурешъ; Голо-бьрдо на височина 1000-1100 м., 19. У1. 1938 год., Н. Атанасовъ; Конява пл., Чокльовско плато, на височина 1000 м., 29. М. 1922 год. Д-ръ Ив. Бурешъ; Земенски мана- -стиръ, вр. Риша, в. 1000 м., 18. ГУ. 1918 год., събр. П. Пет- ковъ; южнитЪ склонове на Пиринъ пл., по течението на ръка Бистрица--Св. Врачко, на височина 400--500 м., 12. У1. 1938 г., събр. Н. Атанасовъ; Родопи пл., БЪлово, събр. Ю. Милде; Асеновградъ, 1906 год., събр. Н. НедЪлковъ; Кричимъ при Пловдивъ, 22. У. 1921 год., събр. Д-ръ Ив. Бурешъ; Родо- питЪ -- Бачковския манастиръ, августъ, събр. Н. НедЪлковъ; "СрЪдна-гора пл., юний, събр. Н. НедЪлковъ; Панагюрище на височина 1000 м., августъ и септемврий (ДрЪновски, 1934 год.); гр. Сливенъ и околностьта, 10. ГУ. 1911 г., събр. П. “Чорбаджиевъ; околностьта на София, 22. ТУ. 1912 год. събр. Д-ръ Ив. Бурешъ; Двореца Евксиноградъ край Варна, 4--6.,ГУ. 1925 год., събр. Д. Илчевъ; около гр. Свищовъ на Дунава, юний, събр. Н. НедЪлковъ; Люлинъ пл., 25. У. 1921 год., събр. Д. Илчевъ; с. Панчерево край София, 25. ММ. 1925: събр. Н. Радевъ; Сакаръ пл., манастира Св. Тройца (Ел: ховско), 30. ТУ. 1925 год., събр. Н. Радевъ; а сжщо така е Приносъ къмъ изучаване фауната на земнитЪ пчели 95 познатъ и отъ Вратца, ПлЪвенъ, Варна, Пазарджикъ, Ка- занлъкъ, с. Садово, Ст. Загора, Чирпанъ, Хасково и Бургасъ, “априлъ и май (Н. НедЪлковъ, 1914 год.). Познатъ на Балканския полуостровъ отъ Херцеговина; Македония -- Удово, Скопие, източна и западна половина на островъ Критъ (Гърция), и при Чибуклий на Босфора (Турция). | 4. ВотЬиз зоиБфеггапешз Г. 9, 44. Този видъ го имаме само отъ следнитЪ находища: Рила пл. въ политЪ на връхъ Чадъръ-тепе на височина 2000 м., августъ 1917 год., събр. Бьотихеръ; Ситняково, височина 1800 м., събр. Н. НедЪлковъ; Алиботушъ, на височина 1500 м., юлий (ДрЪновски, 1934); Вратца, юлий, събр. Н. НедЪлковъ; Витоша пл., юлий, събр. Н. НедЪлковъ; София, 5. У1. 1937 год., събр. П. ДрЪнски. ## 5. ВотБиз Ргадгапз Ра. 9. Вотбиз гартапз е най-голбмия европейски видъ, при който женскитЪ достигатъ голЪмина до 34 милиметра. По- рано бЪ познатъ само отъ Азия, крайния югоизтокъ, Южна Русия, Кавказъ и Мала-ДАзия, обаче се е разпространилъ по- степенно на западъ и се срЪща вече постоянно въ Унгария, а сжщо така и при Виена. За пръвъ пжть у насъ и на Балканския полуостровъ е намъренъ отъ Д-ръ Иванъ Бурешъ въ Двореца Евксино- градъ при Варна на 12. У. 1921 год. 6. ВотЬиз ротогит Рг. 99, 944, 998. У насъ е познатъ отъ следнитЪ планински находища, като достига на височина до 2,000 метра. Пиринъ пл., Бай- ови дупки въ 2,000 м., 24. УШ. 1932 год., събр. П. ДрЪнски; Рила пл., Ситняково, на височина 1,800 м. априлъ, 1917 год., събр. Бьотихеръ; Рила пл., Чамъ-Курия на височина 1450 м., 8. УШ. 1932 год., П. ДрЪънски; Алиботушъ пл. на височина 1100 м., 20. 1. 1937 год., събр. П. ДрЪнски; Централни Ро- допи, Фотенъ, на височина 1000 м., 20. МУ. 1924 год., събр. П. ДрЪнски; Троянски балканъ, 12. 1Х. 1920 год., събр. Д. Ил- чевъ; Витоша пл., отъ априлъ до юлий, (НедЪълковъ--1914); Люлинъ пл., с. Горна-Баня (НедЪлковъ - 1914 год.). 7. ВотЬиз агтмепасиз Кай. 99, 44, 99. Този източно медитерански видъ е познагъ у насъ отъ следнитЪ находища: Рилския манастиръ, на височина 1800 м., 9. МП. 1934 год., събр. Н. Атанасовъ; Централни Родопи, че: щ.-: те - 96 Н. Атанасовъ на височина около 1900 м., при пещерата „Лепаница“, 28. УП.. 1995 год., събр. П. ДрЪнски; Стъргачъ пл. на височина 1250 м., 15. У1. 1938. г., събр. П. ДрЪнски; Стара-пл. вр. „Чу-й мерна“, височина 1200 м., 18. УП. 1916 год., събр. П. Чорба- джиевъ; южнитЪ склонове на Пиринъ пл. височина 600 м., по течението на р. Бистрица, Св. Врачко, 12. МГ 1938 год., събр. Н. Атанасовъ; Витоша пл., височина 600 м. въ окол- ностъта на с. Бояна, май, събр. Н. НедЪлковъ; Люлинъ пл., май, събр. Н. НедЪлковъ; Странджа пл., Вълчановъ мостъ, 3. УШ. 1995 год., събр. П. ДрЪнски; Тракия, Гюмурджина, 24. ТУ. 1914 год., събр. Д-ръ Ив. Бурешъ, а още отъ Али- ботушъ пл., на височина 1600 м., СрЪдна- гора и Лозенъ пл. (Питиони, 1938). 8. ВотЬиз адгогит Е. 99, 44, 99. Вотбиз артогит е разпространенъ въ цЪла Европа и Азия. У насъ се сръща сжщо така често и е събранъ отъ следнитЪ находища: Рила -- Ситняково, на височина 1800 м.,. августъ, събр. Н. НедЪлковъ; Чамъ-Курия, на височина 1450 м., отъ 1. до 10. УШ. 1922 год., събр. Д-ръ Ив. Бу- шевъ; Централни Родопи, при пещерата „Лепаница“ на ви- сочина 1300 м., 28. УП. 1925 год., събр. П. ДрЪнски; Алибо- тушъ пл., на височина 1100 м. юлий 1937 год., събр. П. ДрЪнски; Родопи -- Чепеларе, височина 1100 м., 21. УП. 1914 г., събр. Д. Илчевъ; СрЪдна-гора, Панагюрище, на височина 1000 м., детскитЪ колонии, 1. УШ. 1911 год., събр. Д. Ил- чевъ; Конява пл., Чокльовско плато, височина 1000 м., 25. МУ. 1922 год., събр. Д-ръ Ив. Бурешъ; РодопитЪ -- Ко- стенецъ, височина 900 м., 14. М. 1912 год., събр. Д-ръ Ив. Бурешь; Родопи, дефилето гр. Пещера -- Батакъ, височина 700 м., 18. У1. 1929 год., събр. П. ДрЪнски; южнитЪ скло- нове на Пиринъ пл., Св. Врачъ 500 -- 600 м. височина, 12. У1. 1938 год., събр. Н. Атанасовъ; Кричимъ край Плов- - дивъ, 27. 1У. 1920 год, събр. Д. Илчевъ; гара Земенъ. 2. У. 1927 год., събр. П. ДрЪнски; Родопи -- Бачковски ма- настирь юлий 1903 год., събр. Н. НедЪлковъ; с. Банкя край София, 27. ТУ. 1927 год., събр. П. ДрЪнски; София, 18. УШ.. 1902 год., събр. Д-ръ Ив. Бурешъ; Германски манастиръ, 20. УП. 1911 год., събр. А. Урумова; Двореца Евксиноградъ. край Варна, 12. У. 1921 год., събр. Д-ръ Ив. Бурешъ, а още отъ Вратца, Свищовъ, Разградъ (ЧедЪлковь -- 1911 г.). Познатъ на Балканския полуостровъ отъ Босна -- Гла- ванатакъ. 9. ВотЬиз Пе Шегапиз зе. 99. Събранъ отъ следнитЪ находища: Рила пл., Ситняково). на височина 1800 м., юлий 1906, събр. Н. НедЪлковъ; Ро- Приносъ къмъ изучаване фауната на земнитЪ пчели 97 допи пл., село Сейна, на височина 1300 м., 19. УП. 1914 год., събр. Д. Илчевъ; Стара-пл., вр. „Кутелка“, височина 1190 м., юлий, събр. Н. НедЪлковъ; СрЪдна-гора, юлий, събр. Н. Не- дЪлковъ; южнитЪ склонове на Пиришъ пл., на височина 500 -- 600 м., 12. У1. 1938 год., събр. Н. Атанасовъ; Люлинъ пл., май, събр. Н. НедЪлковъ; Лозенъ пл., Германски мана- стиръ, 8. УШ. 1915 г., събр. Дръ Ив. Бурешъ; Кричимъ, 25. У1. 1912 год.; гр. Троянъ и околностьта, височина 500 м., юний, събр. Н. НедЪлковъ. 10. ВотЬиз пиизсогит Е. 99, 44, 99. ВотрБиз тизсогит е единъ отъ най-красивитЪ видове, чийто цвЪтъ не варира. Разпространенъ е въ цЪла Европа, съ изключение на крайния Северъ и Югъ, сжщо така въ Ази- ятска Русия, но винаги е рЪдкость. Като най-юженъ пунктъ на неговото разпространение се смъЪта Ливорно и о-въ Кор- сика. У насъ този видъе познатъ отъ следващитЪ нахо- дища: Стара-пл., Етрополския балканъ, на височина 1500 м., 12. УП. 1919 год., събр. Д-ръ Ив. Бурешъ; Рила -- Чамъ- Курия, в. 1350 м., 12. УП. 1919 Д-рь Ив. Бурешъ; южнит скло- нове на Рила пл., Парангалица -- Горно-Джумайско, на висо- чина 1200 м., 3. МШ. 1932 год., събр. П. ДрЪнски; Голо- бърдо, височина 1000 -- 1100 м., 19. У1. 1998 год., събр. Н. Атанасовъ; СрЪдна-гора, южнитЪ склонове на вр. „Еледжикъ“, височина 1170 м., 28. УШ. 1933 г., а сжщо е събранъ въ СрЪдна-гора на 28. У1. 1906 год. отъ Н. НедЪлковъ; Али- ботушъ, височина 1000 -- 1100 м., 25. У1. 1936 год., събр. П. Дрънски; Пиринъ пл., южнитЪ склонове къмъ Св. Врачъ, по течението на р. Бистрица, на височича 600 -- 700 м., 12. У1. 1938 г., събр. Н. атанасовъ; Странджа пл., Малко- Търново, на височина 640 м., 1. У1. 1921 год., събр. Д. Ил- чевъ; гр. Петричъ, васочина 200 -- 300 м., 6. У1. 1929 |год., събр. Д-ръ Кр. Тулешковъ; с. Мравинци, Удово-Кавадарско, 12. УП. 1916 год., събр. Д. Илчевь; Хасково, сьбр. П. ДрЪн- ски; Велико-Търново, августъ 1930 год., събр. Д. Папазовъ, Люлинъ, Пазарджикъ, Казанлъкъ, юлий, събр. Н. НедЪлковъ; Панагюрище и Осоговската пл., въ долината на р. Бистрица и Кюстендилската ръка, височина 900 -- 1000 м., августъ и септемврий (ДрЪновски, 1936); Драгалевския манастиръ, 950 м. височина и София (Питиони, 1938). На Балканския полуостровъ е познатъ отъ Югославия -- Фрушка гора, Метковичь; отъ Македония - Лисечъ, Ко- жухско и Прилепъ; отъ Албания - Дурацо, Кружа; отъ Добруджа -- Меджедие; отъ Мала-Азия -- Бруса. Известия на Бълг. ентомологическо д-во. Кн. Х. 98 Н. Атанасовъ 11. ВотЬиз дегрпатеПиз К. 99, 44, 99. Вотриз дегратеШиз е разпространенъ въ цЪла Европа : съ изключение на крайния Югь и прати са къмъ видо-. ветЪ, които често се сръщатъ. ЕА У насъ е познатъ оть следващитЪ аи Рила пл., . на височина 2000 м., 15. УШ. 1936 год., събр. ДрЪнски; Пиринъ пл., долината на р. Бъндерица, Са височина. 1800-2000 м., юлий 1933 год., събр. Реншъ; Рила пл., Рил- ския манастиръ на височина 1600 м., юлий 1933 год, събр. Реншъ; Алиботушъ пл., на височина 1100 м., 20. У!. 1937 год., : събр. П. ДрЪнски; Витоша -- Владая, августъ, събр. НедЪл- ковъ; а сжщо така отъ Витоша, Люлинъ, Вратца, юлий и. августъ (НедЪлковъ 1914 г.). 12. ВотЬиз зПуагит Г. 9, 49, 90. Този видъ е разпространенъ въ цЪла Европа, включи-. телно и най-южнитЪ й части. Обитава у насъ почти всички планини, стигайки височина 1600 м., сжщо така слиза въ. равнинитЪ чакъ до гр. Видинъ, на изтокъ достига Елена, а. на югъ Стара-Загора и Алиботушъ пл., както се вижда отъ. следващитЪ находища: Рила пл., при Рилския манастиръ, на височина 1600 м., 59. УП. 1996 год., събр. Н. Атанасовъ; Чамъ-. Курия, височина 1450 м., 20. УП. 1934 год., събр. Д-ръ Йв. Бурешъ; а сжщо е събранъ отъ това находище иотъ Н. Не- дЪлковъ; Алиботушъ пл., на височина 1100 м., 20. У1. 1936 год., събр. П. ДрЪнски; Витоша, Люлинъ пл., с. Владая, Их- тиманъ, ГолЪмо-БЪлово, Ст.-Загора, Троянъ, Севлиево, Елена, отъ априлъ до августъ, събр. Н. НедЪлковъ; СрЪдна- гора, Панагюрище, височина 1000 м., августъ-септемврий (ДрЪнов- ски, 1934 год.); Рила пл., на височина 900--100) м., около. Учителската почивна станция при с. Долна-Баня, Ихтиманско, августъ-септемврий (ДрЪновски, 1936 г.). « 13. ВотБи5 гопа!ш5 оп. Г. ушсешв З5Ког. 9. За първи пжть е намъренъ у насъ отъ г. П. ДрЪнски на Алиботушъ пл., на 1100--1500 м. височина, 7. У1. 1939 г. Познатъ на Балканския полуостровъ отъ Македония -- Калуково и Удово--Кавадарско, а сжщо отъ островьъ Корфу -- Гърция. # 14. ВотЬи5 гопабш5 5т. Е. збеузп! Ка. Ф9, 9, 9. Новъ за фауната на България, събранъ отъ менъ въ. южнитЪ склонове на Пиринъ пл., особено честъ по ливадитЪ, на височина около 600 м., по течението на р. Бистрица -- Св. Врачко, на 12. У1. 1938 год., а смщо е намЪренъ въ окол-. Приносъ къмъ изучаване фауната на земнитЪ пчели 99 . ностьта на София отъ г. П. ДрЪнски на 5. У!. 1937 год., и Македония, Кавадарци, 3. УП. 1919 год. отъ Ал. Петровъ. Познатъ на Балканския полуостровъ отъ Македония -- Калуково, Мравинци, Удово, Благуша пл., Дойранското езеро; Атина (Гърция); пОДуострове Кримъ -- СССР. « 15. ВотЬиз гопа!из За. Е. ар!са!з Мог. 2. Новъ за фауната на България, събранъ отъ менъ въ южнитЪ склонове на Пиринъ пл., на височина около 600 м., по течението на р. Бистрица -- Св. Врачко, 12. У1. 1938 год. Познатъ на Балканския полуостровъ отъ Добруджа -- Тулча; Македония- Скопие, Никола долина, Прилепъ, Удово, Калуково, Мравинци и Благуша пл., а смщо отъ Гърция -- ИеСР Месене; Мала-Азия--Бруса и полуостровъ Кримъ 16. ВотЬиз зогоевпз15 ргойецз Пегз?!, 99, 44, 98. В. зогоеетз!з ргойеиз - е разпространенъ у насъ по всички планини, като достига една приблизителна висо- чина 2400 м., а по-често се срЪща на височина отъ 1100-- 1500 м., и най-после обитава и равнинитЪ около Пазарджикъ. СледващитЪ находища потвърждаватъ нашата мисъль, а именно: Али-ботушъ, на височина 1100--1500 м., 20. У1. 1937, събр. отъ П. ДрЪнски; а смжщо отъ РодопитЪ, въ околно- стъта на Кричимъ, 25. У1. 1912 год., събр. Д-ръ Ив. Бурешъ, Пиринъ планина, въ политъ на върха Елъ-тепе -- на ви- сочина около 2400 м., 27. УШ. 1932 год., събр. П. ДрЪнски; Централния балканъ, въ подножието на вр. Юмрукчалъ, вис. 2200 м.,20. УП. 1933 г. събр. Кр. Тулешковъ ; Пиринъ: Банско, Ка- меннитЪ дупки, вис. 1900 м., 9. УП. 1915 год., събр. Д-ръ Ив. Бурешъ; Рила--Ситняково, на височина 1800 м., августъ, събр. „Н. НедЪлковъ ; Етрополския балканъ, височина 1500 м., 12. УП. 1919 год., събр. Д-ръ Ив. Бурешъ ; Сливенския балканъ, вр. Чу- мерна, в. 1500 м., 8. УП. 1914 год., събр. П. Чорбаджиевъ; СрЪна-гора, вр. Еледжика, височина 1170 м., 28. УШ. 1933 год., събр. Н. Атанасовъ; Голо-бърдо, височина 1000--1100 м., 19. М1. 1988 год., Н. Атанасовъ; Странджа пл., в. 640 м., 5. У. 1921 год., събр. П. Петковъ; гара Земенъ -- 2. У. 1927 год., събр. П. ДрЪнски; Родопи, юлий, събр. Н. НедЪлковъ; юж- нитЪ склонове на Пиринъ пл., на височина около 500--600 м. -- Св. Врачко, 12. У1. 1938 год., събр. Н. Атанасовъ; с. Го- лЪмо-БЪлово, Пазарджишко, юлий, събр. Н. НедЪлковъ. На- мЪренъ сжщо на Алиботушъ пл., височина 1500 м., юлий 100 Н. Атанасовъ (ДрЪновски, 1934 г.); Чамъ-Курия, Централни Родопи -- Че-” пино, Костенецъ--Родопи, Германския манастиръ и Лозенъ, пл. на височина 1500 м. (Питиони, 1938 г.). Познатъ на Балканския полуостровъ отъ: Албания. - Рикавакъ, Гжалика Люмъ и Ходжа при Призренъ; Югосла- вия--Ябланица, Столакъ, Дурмиторъ, Сараево, Иванъ пл. и Романъ пл.; Македония: Лисечъ, Мала-Рупа, Перистеръ, Гев- гели и Томоросъ. 17. ВотЬоиз еггез! 15 |. -- Обикновена земна пчела. ФУ, 69, 88. Този видъ е разпространенъ широко: въ цЪла Европа и севернитЪ части на Азия и Африка. У насъ се сръЪща низко въ равнинитЪ, дори до Дунава (Видинъ) и Черно-море (Варна, Бургасъ), преминава вь Тра- кия и постепенно възкачва низкитЪ планини (500--1000 м.). Сжщо така щироко е разпространенъ и по нашитЪ високи пла- нини, като достига най-голЪмата височина известна до сега -- 2200 м. СледващитЪ находища най-добре доказватъ това, а именно: Витоша пл., Черни-връхъ, в. 2200 м., 18. УШ. 1910 г., събр. Д. Илчевъ; Рила -- Ситняково, на височина 1800 м., априлъ 1916 год., събр. Бьотихеръ; Пиринъ пл., Банско, на височина 1700 м., 23. У1. 1914 год., сьбр. Д-ръ Ив. Бурешъ; Алиботушъ пл., юлий, в. 1100-1500 м., събр. П. ДрЪнски; Кожухь пл., Кичи-кая, височина 1500 м., 18. УП.. 1918 год. събр. Д. Илчевъ; Стара пл., вр. Чумерна, в. 1500 м., 18. УП. 1916 год., събр. П. Чорбаджиевъ; Рила -- Чамъ-Курия, на височина 1490 м., августъ 1917 год., събр. П. ДрЪнски; Голо-бърдо, в. 1000-1100 м., 19. У1. 1938 год., събр. Н. Ата- насовъ; Централни Родопи, Фотенъ на височина 1000 м., 20. У1. 1924 год., събр. П. ДрЪнски; Троянски балканъ, 12.1Х. 1920 год., събр. П. ДрЪнски; Странджа пл., 3. УШ. 1925 г., събр. П. ДрЪънски; Люлинъ, 5. 1У. 1920 год., Д-ръ Ив. Бу- решъ; гара Крупникъ, 15. М. 1917 год., сьбр. Д. Илчевъ; гара Земенъ, 2. У!. 1927 год., събр. П. ДрЪнски; Гракия -- Елефтера манастирь, 29. У!. 1918 год., събр. Д-ръ Ив. Бу- с решь” Кричимъ при Пловдивъ, 27. 1У. 1920 год., събр. Д. Илчевъ; Германски манастиръ, 15. УШ. 1911 год., събр. А. Урумова; Драгалевския манастир, 15. УП. 1917 г., събр. Д-ръ Ив. Бурешъ: София, 20. У1. 1927 и год., събр. П. ДрЪн- ски; Видинъ на Дунава, 28. У1. 1927 год., и Варна, 7. УШ. 1937 год., събр. П. ДрЪнски; Бургась, 19. 1Х. 1910 год., събр. П. Чорбаджиевъ. Познатъ на Балканския полуостровъ отъ: Далмация, Херцеговина, Македония -- Удово, северо-западно отъ Дой- ранъ, Гърция -- Мони-Пентели, островъ Корфу, Критъ -- Ома- Приносъ къмъ изучаване фауната на земнитЪ пчели 101 с 3 И) И П сосъ, Мескла, Ксилоскала и Хераклионъ, Атина и Солунъ, и Албания. : оо Кн : 18. ВотЬиз |исогит |. 99, 44, 99. Вотбиз Шшсогит -- е събранъ у насъ почти само отъ планинитЪ и достига една височина до 2900 м. както се вижда отъ следващитЪ находищата: Рила пл., вр. Мусала, в. 2900 м., сьбранъ отъ П. ДрЪнски на 5. УШ. 1932 год. и на 24. УШ. 1933 год., отъ Д. Илчевъ; подъ връхъ Ибъръ на “ височина 2550 м., 6. УШ. 1919 год., събр. Д-ръ Ив. Бурешъ; Централни Родопи, вр. М. Сютке, в. 2076 м., 7. УШ. 1929 г., събр. П. ДрЪнски; Осоговска пл., вр. Ташъ-тепе, в. 2000 м., 21. У1. 1926 год., събр. Н. Радевъ; Алиботушъ пл., на висо- чина 1500 м., 21. У1. 1938 год., събр. П. ДрЪнски: Централни Родопи, Доспатъ на височина до 1500 м. 6. УШ. 1925 год., събр. П. ДрЪнски; Рила пл., Чамъ-Курия на височина 1450 м., 20. МШ. 1933 год., събр. П. ДрЪнски; Родопи при пещ. „Ле- паница“, на височина 1300 м., 26. У1. 1925 год., събр. П. ДрЪнски; Родопи -- Чепеларе, на височина 1100 м., 19. МШ. 1919 год., събр. Д-ръ Ив. Бурешъ; Централни Родопи -- Фотенъ на височина 1000 м., 20. У1. 1924 год., събр. П. ДрЪн- ски; с. БЪли-Осъмъ -- Троянско, юлий, събр. Н. НедЪлковъ; околностъта на с. Дерманци -- Луковитско, 27. Х. 1933 год., събр. Н. Атанасовъ; СрЪдна-гора, юлий и септемврий (ДрЪ- новски, 1934 год.). 19. ВотЬиз 1ардаг!из Г. 99, 44, 89. Както и самото му име показва, този видъ построява гнЪздата си между дребни камъни или въ камениста почва. Намиратъ се, обаче и гнЪзда въ рохкава почва. У насъ е разпространенъ почти навсЪкжде както се вижда отъ находищата. Достига въ планинския поясъ висо- чина до 2550 м., Рила пл., вр. Ибъръ, на височина 2550 м., 5. МШ. 1919 год., събр. Д-ръ Ив. Бурешъ; Централни Ро- допи, вр. Малъкъ-Сютке, в. 2076 м., 7. УШ. 1925 год., събр. П. ДрЪънски; Рила -- Ситняково, в. 1800 м., априлъ, събр. Бьотихеръ; Пиринъ пл., долината на р. Бъндерица, Банско, на височина 1600 м., юлий 1933 год. събр. Реншъ: Централни Родопи -- Доспатъ, на височина 1500 м., 6. МШ. 1925 год., „ събр. П. ДрЪнски; Алиботушъ, в. 1500 м., 20. МУ. 1937 год., събр. П. ДрЪнски; Централни Родопи - Юндола на висо- чина 1200 м., 13. МШ. 1925 год., събр. П. ДрЪнски; Стара пл., вр. Кутелка в. 1190 м., мартъ до августъ (НедЪлковъ -- 1914); Голо-бърдо, в. 1000-1100 м., 19. У1. 1938 г., събр. Н. Атанасовъ: Конява пл., Чокльовско плато, в. 1000 м., 29. М 1922 год., събр. Д-ръ Ив. Бурешъ; Лозенъ пл., Гер- мански манастиръ, 27. МУ. 912 год., събр. А. Урумова; Витоша, юлий, събр. Н. НедЪлковъ; Люлинъ пл., 26. У1. 1938 год., събр. Н. Атанасовъ; южнитЪ склонове на Пиринъ пл., на височина 500--600 м, Св. Врачко, 12. У1. 1938 год., събр. Н. Атанасовъ; Погановския манастиръ, 11. У. 1908 год., събр. Д-ръ Ив. Бурешъ; с. Панчерево -- край София и с. Владая, (НедЪлковъ, 1914); с. Банкя - Софийско, 29. МУ. 1938 год. събр. Н. Атанасовъ; София -- събр. ДрЪнски; с. Заножене -- Софийско, 9. У. 1909 год., събр. Д. Иоакимовъ. Познатъ на Балканския полуостровъ отъ: Херцеговина, Черна-гора и Македония--Гостиваръ, Дебъръ, в. 900--1350 м. 109 Н. Атанасовъ 20. ВопЬиз айсойа Кпеспр. 9, 4. В. ансоа -- както неговото име показва, е високо- планински видъ, който обитава АлпитЪ и ПиринейтЪ. За от- белезване е, че неговата южна граница стига до Тоскана, Италия. Този високопланински видъ стига най-голБмата из- вестна до сега у насъ височина 2550 м., а именно: Рила пл., вр. Ибъръ, 2550 м., 6. УШ. 1919 год., събр. Д-ръ Ив. Бу- решъ; Пиринъ пл., вр. Окаденъ, на височина 2500 м., ав- густъ 1932 год., събр. П. ДрЪнски; Стара пл., вр. Юмрукъ- чалъ, на височина 2300 м., 20. УП. 1933 год., събр. Д-ръ Кр. Тулешковъ; Витоша подъ Черни-връхъ, 2200 м. юлий, събр. Н. НедЪлковъ ; Рила -- Ситняково, в. 1800 м., августъ (НедъЪл- ковъ -- 1914); Алиботушъ пл., на височина отъ 1100--1500 м., 25. У1. 1936 год., събр. П. ДрЪнски. ; Познатъ на Балканския полуосътровъ отъ Македония -- Кобилица и Тетово. 21. ВотЬиз ругепаечз Регег. 44, 88. В. ругепаейз е сходенъ съ В. айисда, обаче е по-ма- лъкъ отъ него. Обитава Алпийската область и Пиринеит . Този високопланински видъ стига най-голЪмата известна до сега у насъ височина 2900 м., а именно: Рила пл., вр. Му- сала, на височина около 2900 м., 27. УШ. 1924 год., събр. Д-ръ Ив. Бурешъ; сжмщо е уловенъ на вр. Мусала отъ Реншъ --Берлинъ на височина 2200 м., юлий 1933 год.; Пи- ринъ пл. „Байови дупки“, на височина 2000 м., августъ, 1932. год., събр. П. ДрЪнски; Рила -- Ситняково, височина 1800 м., “ августъ, събр. Н. НедЪлковъ; Чамъ-Курия, на височина 1450 м., 23. УП. 1933 г., събр. П. ДрЪнски. ВисокитЪ части на Алиботушъ, надъ 1500--1600 м., 8. У1. 1935 год., събр. П. ДрЪнски; Витоша, августъ, събр. Н. НедЪлковъ. 22. ВотЬиз ргаогит |. 9, 44, 88. Този видъ е широко разпространенъ на Европа и Азия. ЖенскитЪ посещаватъ най-често Кв и Гатит, а мжжки- Приносъ къмъ изучаване фауната на земнитЪ пчели. 103 тЪ излизатъ въ срЪдата на юний и посещаватъ най-много: Кибиз и Ерйобшт.. “ У насъ В. ргагогит е събранъ отъ следнитЪ находища: Пиринъ пл., въ политЪ на вр. Елъ-тепе на височина 2500 м., 27. УШ. 1932 год, събр. П. ДрЪнски; Централни Родопи, “вр. Малъкъ-Сютке, височина 2076 м., 7. УШ. 1925 год., събр. П. ДрЪънски; Пиринъ пл., хижа „Бъндерица“, на височина около 2000 м., юлий, 1933 год., събр. Реншъ; Рила пл., Сит- няково, в. 1800 м., юлий, събр. НедЪлковъ: Рила въ политЪ на вр. Чадъръ-тепе, на височина 1800 м., 4. У., 1916 година, събр. Бьотихеръ; Чамъ-Курия, на височина 1450 м., 20. УШ. 1927 год., събр. Д-ръ Ив. Бурешъ; Алиботушъ пл., на висо- чина 1100 м., юлий 1937 год., събр. П. ДрЪънски ; Люлинъ пл., 9. У1. 1938 год., събр. Н. Атанасовъ; СрЪдна-гора, Панагю- рище, 1000 м. височина, августъ и септемврий (ДрЪновски -- 1934); София, юлий 1934 год., събр. П. ДрЪнски. Познатъ на Балканския полуостровъ отъ Хърватско -- Стировача. 23. ВотЬиз ргафогит Г. Е. шсЕпозив зсрпчей. 9, 9. У насъ е познатъ отъ следнитЪ находища: РодопитЪ, май, събр. Н. НедЪлковъ; Витоша -- около Княжево, априлъ, събр. Н. НедЪълковъ; а смщо отъ Алиботушъ, на височина 1400--1500 м., юлий (ДрЪновски - 1934); Алиботушъ на ви- сочина 1800 м. (Питиони -- 1938). 24. ВотБиз Пурпогит |. Споредъ ЗситштедеКкпес!?! В. йурлогит трЪбваше да носи името градинска земна пчела, тъй като биологично заслужава това. Посещава въ домашнитЪ градини малино- витЪ храсти (РЮибиз) и храститъ на цариградското грозде (Рвез). ГнЪздото му е обикновено надъ земята въ пукна- тини на стеннитЪ и кухи дървета. Разпространенъ е въ Се- верна и СрЪдна Европа, като стига до Алпийската верига и отива чакъ до Сибиръ. У насъ е събранъ отъ следнитЪ находища: Рила пл., Чамъ-Курия, на височина 1200 м., 27. УП. 1924 год., събр. Д-ръ Ив. Бурешъ; Северна България -- Свищовъ, юлий (Не- дЪлковъ -- 1909). Познатъ на Балканския полуостровъ отъ Югославия -- Фрушка гора и Лисечъ. 25. ВотЬиз Паетайигиз КгсПЬ. 9, 4. В. ваеташгиз е разпространенъ въ земитЪ задъ Кав- - казъ--Армения. Този източно-медитерански видъ е намъренъ у насъ отъ следнитЪ находища: Пиринъ пл., подъ „Баюви 104 оли фоиниоо го Не Атанасовъ дупки“, на една височина около 1800--2000 м., августъ 1932 год., събр. П. ДрЪнски; Странджа пл., при село Брадилово, 29. У. 1923 год., събр. п. Илчевь; Алиботушъ пл, по за- паднитЪ склонове около лЪгния постъ Хо 18, на височина 1600 до 1700 м., често се срЪъща изъ цвЪтнитЪ ливади (ДрЪновски -- 1936). Познатъ на Балканския полуостровъ отъ: Македония, южно отъ Скопие; Турция -- при Цариградъ. 26. ВотЬиз 1арроп!сиз Е. 9. В. Гаррошсиз е разпространенъ върху арктичната часть на Европа и Азия, като се намира споредъ Могам1!72 сжщо и на Нова-Земя. Този арктиченъ видъ споредъ Зпш е раз- пространенъ сжщо по високитЪ планини на Шотландия и Англия. Освенъ това се срЪща и по високитЪ Алпи и Пи- ринеитЪ. У насъ този видъ е намъренъ отъ Д-ръ Ив. Бурешъ на 2000 м. височина, именно: Рила пл., Чамъ-Курия, на 20. УШ. 1991 год., а сжщо отъ Осогова пл., на височина шия 1800 м., юлий спрововас -- 1994). 27. ВотЬиз Пе Шегапиз зе. 9, 90. Този видъ, за който говорихме вече на стр. 96, се сръща често въ СрЪдна Европа. Границата на неговото вертикално разпространение достигната до сега у насъ е до 2075 м. Събранъ еотъ следнитЪ находища: Централни Родопи, вр. Малъкъ-Сютке, в. 2075 м., 7. УШ. 1925 год., събр. П. ДрЪнски; Рила -- Рилския манастиръ, на височина 1600 м., П. УП. 1933 год., събр. Реншъ; Централни Родопи, Баташко плато, на височина 1100 м., 11. УШ. 1925 год., събр. !. ДрЪн- ски; СрЪдна-гора, височина 1000 м., юлий, събр. Ал. К. ДрЪновски; гара Земенъ, 2. У. 1927 год., събр. П. ДрЪнски; София -- събр. П. ДрЪнски; Люлинъ и Германския мана- стиръ (НедЪълковъ -- 1914); а се срЪща не твърде често изъ долината на р. Бистрица -- Рила, южно отъ с. Долна-Баня (ДрЪновски -- 1936). Познатъ на Балканския полуостровъ отъ: Черна-гора, Пива Мратинье и Гърция. 28. ВотЬиз таз! гисайиз Пегз!. Ф, 44, 80. В. тазиисашз обхваща планинитъ на СрЪдна Европа чакъ до Харцъ, познатъ е смщо и отъ Норвегия. СрЪща се още на ПиринеитЪ и Кавказъ. Споредъ Могамт1!2 въ Кавказъ е разпространенъ на височина отъ 1800--2700 м. Въ АлпитЪ е констатиранъ на височина до 2800 м. | - Приносъ къмъ изучаване фауната на земнитЪ пчели 105 “ ГнЪздата му сж обикновено въ земята. ЖенскитЪ по- сещаватъ Датит тасшашт, а мжжкитЪ и работницитЪ Маатругит петогозит. У насъ е известенъ на височина до 2100 м., както се вижда отъ следващитЪ находища: Централния-Балканъ, въ политЪ на вр. Юмрукъ-чалъ, в. 2100 м., 20. УШ. 1933 г., събр. Д-ръ Кр. Тулешковъ; Рила пл., на височина 2000 м., 20. М1. 1987 год., събр. П. ДрЪнски; Ситняково--Чадъръ- “тепе, на височина 1730 м., априлъ, 1916 год., събр. Бьоти- херъ; Чамъ-Курия на височина 1400 м., юлий 1993 год., сьбр. Реншъ; Алиботушъ пл., на височина 1100-1500 м., юлий, 1936 год., събр. П. ДрЪнски; Родопи, августъ, събр. Н. Не- дЪлковъ; СрЪдна-гора, юлий (НедЪлковъ, 1909). 29. ВотЬиз уогйсозиз Пезит. 9, 90. В. оотйсдзиз има главното си разпространение въ Мала- Азия, земитЪ задъ Кавказъ, Елбурсъ пл., и Балканския по- луостровъ. У насъ този източно-медитерански видъ е известенъ отъ следнитЪ находища: Пиринъ пл., въ политЪ на вр. Ока- денъ на височина 1800--2000 м., августъ, 1932 год., събр.П. ДрЪнски; Алиботушъ пл., височина 1100 м., юлий, 1936 год., събр. П. ДрЪнски; с. Петрово -- въ политЪ на Алиботушь, 23. УП. 1930 год., събр. П. ДрЪнски; Голо-бърдо, на висо- чина 1100 м., 19. У1. 1938 год, събр. Н. Атанасовъ; Цен- трални Родопи, Лъджене на височина 750 м., 29. УП.1925г., събр. П. ДрЪнски; Странджа пл., Малко-Търново, в. 640 м 3-5. М. 1921 год, събр. П. Петковъ; гара Земенъ, 2. У1. 1927 год., събр. П. ДрЪнски; Панчарево, край София, 20. У1. 1925 год., събр. Н. Радевъ; София, събр. П. ДрЪънски; аоще отъ Казанлъкъ, Пазарджикъ, май събр. Н. НедЪлковъ; Их- тиманъ, Царибродъ, Кюстендилъ, презъ юний, юлий и ав- густъ, събр. Н. НедЪлковъ; а сжщо отъ Стара-Загора, ав- густъ (НедЪлковъ -- 1909); СрЪдна-гора, Панагюрище, на височина 1000 м.; Осоговска пл., августъ-септемврий (ДрЪ-. новски - 1934); изъ долината на р. Бистрида при с. Долна- Баня--Ихтиманско, височина 1000--1500 м., (ДрЪновски, 1936). Познатъ на Балканския полуостровъ отъ: Македония-- Удово, Тетово, Калуково, Кобилица, Благуша пл., Прилепъ и северозападно отъ Дойранското езеро; Черна-гора; Алба- ния; Гърция -- източната часть на островъ Критъ, високата равнина Нидха -- 1418 м., Парнасъ, Епиръ, Патрасъ и отъ Турция. - Родъ РзйПугиз ат. -- Паразитни земни пчели. По външенъ видъ паразитнитиь земий пчели--Рзивугиз стоятъ необикновено близо до земннтЪ пчели--Вотбиз, обаче, ад афе стр -иотиер че Зее на ; 106 Н. Атанасовъ сж основно различни по начинъ на живота. ЕднитЪ--Вотбшиз сж образецъ на прилежание, другитъ-- Рзпйвугиз -- на лЪн-” ность. : : Морфологично, обаче се различаватъ, понеже, женскитЪ. паразитни земни пчели не притежаватъ както земнитЪ пчели кошничка на тибията, а сжщо така сж загубили и други второстепенни белези. Освенъ това, при паразитнитЪ земни пчели не се сръщатъ никакви работници, а само женски и МАЖКИ. ЖенскитЪ паразитни земни пчели (Рзйвугиз) се виж- датъ най-често да лЪтятъ низко до земята, кждето търсятъ. гнЪздата на земнитЪ пчели (Вотрбиз). МжжкитЪ посещаватъ цвЪтята и то най-често въ голъбмо множество; особенно сж привързани къмъ всички сложноцвЪтни- Сотрозиае, бодилови --Сагдиз, а сжщо така и къмъ капиновитЪ -- Кибиз. Географското разпространение на паразитнитЪ земни пчели (Рзитугиз) съвпада впрочемъ съ това на земнитЪ пчели” (ВотрБиз). Числото на видоветЪ затова изглежда е малъкъ. ПаразитнитЪ земни пчели (РзШвугиз) не см познати отъ. Сръдна и Южна Азия; само малко отъ Южна Америка, 7,-- вида обитаватъ Северна Америка. У насъ сж познати следващитЪ видове: 30. РзПругиз гирез!г1з Е. 94. У насъ този видъ е събранъ отъ следнитЪ находища: Рила пл., Ситняково - Чадъръ тепе, височина 1730 м., ав-. густъ 1917 год., събр. Бьотихеръ; Рилския манастиръ на височина 1600 м., юлий 1933 год., събр. Реншъ; Чамъ-Курия „ нависочина 1450 м., августъ, събр. Н. НедЪлковъ; София, 1937 г., събр. П. ДрЪнски; Алиботушъ пл., 1200 -- 1600 м. височина, юлий (ДрЪновски -- 1934); Витоша, юлий (НедЪлковъ--1914). Паразитства при В. ар дагтшиз и В. зПоагит, а се сръща навсъкжде кждето тЪзи видове сж разпространени. < 31. РзИПугиз сатрез!15 Р. 9. Този видъ паразитства при Вотбиз артогит, В. тиз- согит и В. зогоевпз!з. У насъ е известенъ отъ Конява пл., Чокльовско плато, височина 1000 м., 29. М. 1922 год., събранъ отъ Д-ръ Ив. Бурешъ ; СрЪдна- -гора, юлий (Недълковъ -- 1909); Въ лива- дитЪ около Рилския манастиръ (Д. Йакимовъ, 1899.). 32. Рзипугиз БагьшеПиз К. Ф9, 44. Рзипугиз багршеЦиз е събранъ отъ Негово Величество» Царь Фердинандъ | въ Двореца Евксиноградъ при Варна, на. 24. У1. 1908 год., а още отъ РодопитЪ -- Костенецъ на ви-. ща я. зара , МЕ , я Приносъ къмъ изучаване фауната на земнитЪ пчели 107 зочина 1000 м., 1. МП. 1912 год., А. Урумова; гара Земенъ, ). МУ. 1927 год., събр. П. ДрЪнски; София, 1937 год., събр. 1. ДрЪънски; Тракия - Елефтера манастиръ, 29. У1. 1918 г., събр. Д-ръ Ив. Бурешъ; смжщо отъ Свищовъ и Пловдивъ, май и юлий (НедЪълковъ -- 1914); Алиботушъ пл., на висо- тина 1500 -- 1650 м. юлий, и СрЪдна- гора, Панагюрище, зисочина 1000 м., августъ (ДрЪновски - 1934); въ политЪ а източна Рила 900--1000 м., августъ (ДрЪновски-- 1936). Този видъ паразитства при Вотфиз бопогит и В. д!- Ипоиепдиз. ВЪроятно, се сръща навсъкжде, дето неговитЪ. гостоприемници се намиратъ. 33. Рзпугиз БагьшеПиз тах! 1озиз Киа. 9, д. Познатъ отъ следнитЪ находища: Рила пл., Чамъ-Ку: рия, на височина 1450 м., 20. УШ. 1926 год., събр. Д-ръ Ив. сурешъ; гара Земенъ, 2. У1. 1927 год., събр. П. ДрЪнски. - 34. РзИПугиз уезфайз Еоцгсг. ФО, д. Отъ всички видове РзШ/угиз, този видъ е най-широко дазпространенъ и следва разпространението на Вотфиз (е!- "ез! "15, при когото паразитства. „ У насъ е събранъ отъ следнитЪ находища: Пиринъ. пл., по течението на р. Бистрица -- Св. Врачко, на висо- тина 500 -- 700 м., 12. У1. 1938 год., събр. Н. Атанасовъ; . Искрецъ -- Софийско, санаториума, 1. У!. 1920 год., събр. Тоне Урумовъ; Осогова пл., Кюстендилъ, Витоша, Родопи 1 Стара пл., (с. БЪли-Осъмь), юлий и августъ (НедЪлковъ - 1914). 35. РзИВугиз Боретсиз зе. 92, 49. . Р. бодетисиз паразитства при Вотфбиз исогит. Изве- тенъ е у насъ отъ следнитЪ находища: Централни Родопи, зр. Малъкъ-Сютке на височина 2075 м., 7. УШ. 1925 год., събр. П. ДрЪънски; Централни Родопи, вр. Гюмюшъ-чалъ, зисочина 1900 м., 21. У1. 1926 год., събр. П. ДрЪнски; Рила тл., Чамъ-Курия, на височина 1200 м., 27. УП. 1924 год., ъбр. Д-ръ Ив. Бурешъ; Родопи, Батакъ, на височина около 00 м., 5. М. 1921 год., събр. Д-ръ Ив. Бурешъ: Алиботушъ ТЛ., на височина 1200-1600 м. Юлий (Дрновски -- 1934); : зъ политЪ на източна Рила, височина 900 -- 1000 м., августъ. ДръЪновски, -- 1936) # 36, РзИПпугиз зПуез!15 Пер. 94. Разпространенъ е въ цЪла Европа и северно отива такъ „до Лапландия. НавсЪкжде принадлежи къмъ видоветЪ,. 108 Н. Атанасовъ които рЪдко се сръщатъ. Паразитства при Вотбиз рейогит и В. пеЦиз. Новъ видъ за фауната на България. Известенъ у насъ отъ следнитЪ находища: Рила пл., на височина 2000 м., 15. УШ. 1936 год., събр. П. Дрънски; Чамъ-Курия, височина 1450 м., 1. УП. 1923 год., събр. Д-ръ Ив. Бурешъ; Ситня- ково на височина 1730 м., августъ 1917 год., събр. Бьотихеръ. Познатъ на Балканския полуостровъ отъ Югославия -- Столакъ и Черна-гора, сжщо отъ Албания -- Вунсай. 37. РзНПугиз тепфопайз КксП. 9. Този видъ паразитства при Вотфриз зогоеетз!в ргойеиз. У насъ е познатъ отъ следнитЪ находища: Централни Родопи, Девинъ, на височина 750 м., 23. У!. 1924 год., събр. П. ДрЪнски; Рила пл., Ситняково, височина 1800 м. августъ (Недблковъ -- 1514). ще 2ОЗАММЕКЕА5ЗЗОКО Пе ег еп Вепсще щрег Де Ниптеш ш Вшоапеп га О.1оакипо! „Реподпвспе Хейзсит!“, Ва. 59, 5.5. 29--30., 50- На, 1899. Хейп Лапте зратег 154 Фе егз!е АгЬе! Ддез Негг К. КХедещо! па: „Агсшу Чез Опфегпс1#5-Мпи фетиши, |. Даптесапе, В. 3, 55. 40-41, 1909 егвсщепеп. пт Дег сепапп- Теп Агре! Па! Негг ХедекоП зетше сапге Аийнпегкзашкей папрзаснисп аш Фе Огорйега иппд Соеорега гепсще! пп шогедеззеп Де Сайше Ниттшеш пог Нисъне Берапдей. Еее Чапте зрафег аБег уегдНепШс е ег Деп: „91е: Бепеп Вейтао г2ит епото!0о15спеп Каппа Вшоеапепз“, 2#5сШ. Вше. АКа4. М155., Вд. 9,55. 184--185, 1914. п Фпезег МегдЕ ГепШшсрито БеГазз е ег зсп еймаз шепт тт! Деп Ниптшеш ш Вшвапеп, Фе шп уоп Дет 5зретаП еп Ог. Е. ЕпзПп -- Вег Пап детегтишег! могдеп магеп. ОПаша!5 маг Д1езе АтЬБей Фе 5т0551е пЬег Фе Бийгапзспеп Нутепор егеп, шЬеот еп Фе Ниттеш, епо з1сп ас ш Штг мее Опеоепашокейеп пипа ОпуоПкоттепрейеп уог!апдеп. ш дег Череп Хей На пебеп зешеп З1афеп пБЬег 1 5спшеЧейтоее п Вшсапеп А1. К. Огепомзку апсп Ниш тшетш уошт АПЬоивсп-чеБ., Згедпа-гога-СеБ., п. 5. и. паспее млезеп; да5 Ма йепа! мигфде уоп Феп Рго!. Ог. Мое, Ог. Не ФДске пп4 Рипош, зомле уоп Копгектот МиПег Безиши!. Ней Птепоузку Па зепе Зифеп ш деш: „Вейгае гит пзектеп Гаппа Вшсапепз пп Маседоптепз 1 а. ПЦ“; Ми. Вше. Еп ото!09 Сезе!. В. 8, 1934, 114 В. 9, 1936 уегбНепшс! 4. Пе ап5т сие АтБей цпЬег Фе Нитпшетш дег ВаКап На иазе! ипд Вшеапепз 158 |едосп Де МегдоНепШспипе Де: Него В. Ринош: „Пе Нашшеш ппд зсптаго!гегпитштеП Приносъ къмъ изучаване фауната на земнитЪ пчели 109 Дег ВаКкап-Нашвзе!“ шп МИ. ап5 дет Кбпо!. Ханпгу. 151. Ва. Х1. 1938. Пег уогпегепде Вейтао цЬег Фе Ниптеш шм Вшрапеп гойп?! ппзеге Б5пепеоеп Кепо!шззве ш Апренасш Дет Мегртейипе Дег Нитшеш ш Вшоапеп пп4 ап дег Ва!Кап- За зае! Паз Маепа!, Чаз 1сп шт Вей 11 Мизешт Ни Хай: сцпде ипег дег Гето Дез етго Рго?. Ог. Н. Въвспо!! Беаг- еее, пп?азве Бешаве сап? ВшШрапеп -- 4. П. е 155 уош Шеп ппзегеп Семтееп: Куа (1200-2900 ш Н.), Риш (700-- 2500 ш Н.), Кодорг (700--1650 п Н., ВаЖап-СеЬ. (1100-- 2300 ш Н.), Оззогома-чеБ. (1000--2000 пт Н.), Упозспа-чеЬ. 600--0200 т Н.), АПпЬо!ивсн-Сер. (1000--1800 т Н.), згедпа зога-Се. (900--1170 ш Н.), о010-Вагдо-СеБ. (1000-1100 ш Н.), иштп-СеБ. (600--1100 п Н.), 5иапда-ОеЬ. (640 ш Н.А, уоп Деп ОСеБиееп Магедошепз п. 5. м. пп апсп уоп ппзегеп Пе! пп НоспеБепеп, зомте п Деп Сесепдеп ап дег ОПопап, 1т Зсвугаггеп Мееге пп ип Аойпзспеп Тртатеп сезашше!. Отезез Маепа! мигде Папрзасъисп уоп Деп Епото!0геп Ог. Витезси, О. Шспеу ппд Р. Огепзку гезаштей. Ве! Дет 1у15- зепзсра ! Пспеп Веагрейшпо Дпезез Майепа!5 ПпаБе сп СеБгапчсп хешасп! уоп дег геспеп ВБпошек Дез Вегйштег Мизепт. Диззегдет Па Ше 1сп Фе МоеПспКей, ипзег Ниште!-Мае- па! п дег гегсреп Затшшшпо Дез ВегПпег Мизептз г21 уег- Четспеп. Ве тешег АгЬей пЬег Дезе Пеге маг ши Негтт Рго!. Ог. Н. Възспо! тп Вега шт ПеБепзуттгфпеег Меве Бен с, мо! т 1съ щшт тештпеп Безтеп Папк апзвргесе. пт аБсеашепеп Лапт 1938 ПаБе 1сп Ддаз Ма епа! ап Тишпет Бенасъ сп уеготдззет!. 721 Дпезеш 7Хлуеск пп!ег- тапт 1сп тептеге ДизПйее 515 21 деп ЗпдаБвапееп Дез Р!- 1п-СеБиеез, Упозсва, (о10-Вагдо пп Гап-чеБтеев пп ап Ме Кизфе Дез 5зспиаггеп Меегез. ш дет уотзепепдеп Вейтас зп4 37 Апеп, Ощегапеп та Еогтмеп уегбНепшс . Уоп Шшпеп пепо Ки Фе Еаппа Дет За Кап-На| и 15е! 151 Вотфиз артанз РаП. ипд пеце Еогтмеп Нг Пе Еапа Вшсапепз зш4: Воти5 гопашз Хт. /. отсен5 5Ког., В. гопайшз 5т. /. звеоеп! Кад., В. гопашвз З.п. 7. арсайз Мог. пп Рзийугиз зИоезитв Тер. Пе ш! ешет Зегпспеп Бегеспейеп Апеп зтш4 пеп тт Фе Еаппа Вшеапепв, пп4 Фе шй ге! З4егпспеп пеп г Фе Ва/Кап-НаБшзе!. “- аз уоп ши шшетвисе Маепа! Бейпде! зсп т Деп затшитшееп Дез Кбпе1. Ханштяопзсв. Мизештз -- Боа, 114 уигде ши уоп Неги Опекотг Ог. Витезсв гит Уей Фипо. хезеШ, мо ит 1сп Шт тешеп егреБеп еп Папк гип Апз- дгиск Ътшое. 5оНа, 21. 1. 1939. райе дари ако днес алел Ач ВТОРИ ПРИНОСЪ КЪМЪ НИСШАТА НАСЪКОМНА | ФАУНА -- Аргекугорепеа НА БЪЛГАРИЯ". Е Отъ Ал. Кириловъ ДрЪновски, София. ?МЕТЕК ВЕТКАС ?210К АРТЕКУСОТЕМ ЕВЯМА | ВОГСАН!ЕЧМ8. я Уоп А1. КиПом ОгепоуузК!, 50 На. 3 НасЪкомната фауна на България и новитЪ български "земи се проучватъ много години, преди и следъ освобожде- нието ни, чрезъ труда на мнозина наши и чужди ентомолози, За историята на тия проучвания нашиятъ вещъ ентомологъ Д-ръ Ив. Бурешъ е посветилъ цЪла студия?, отъ изложе- нитЬ въ нея данни се вижда какъ отъ една страна голЪмъ брой ентомолози см взели участие въ това проучване, отъ друга колко голбмъ брой научни трудове сж били написани отъ тЪхъ. Съ открититЪ богати резултати е могло да се опознае добре и фауната на палеарктикума въ най-източната часть на Европа, за което см помогнали главно ентомолозитЬ "българи. И така, многобройни сж работитЪ въ които се разглеж- датъ висшитЪ насъкоми у насъ, обаче, почти липсватъ та- кива върху най-нисшитЪ насЪкоми въ България и Македо- ния. Като пръвъ опитъ да се събиратъ и описватъ тия по- следнитЪ е направилъ студентътъ М. Аджаровъ? отъ Плов- дивъ (сега докторъ медикъ), чрезъ събранитЪ отъ него не малко материяли въ софийско и пловдивско, съдържащи до 41 вида. За жалость, тъ оставатъ неопредЪблени въ ви- дово отнощение, дори и не см запазени до сега. На второ мЪсто, като точно опредЪлени материяли по пещерната -- ар!егуго!-на фауна, важатъ ония на колегата Бурешъ, съ бирани отъ него и др., а опредЪлени отъ специалиста Ргов. з 1 Огепомвкт, А. К.: Епото!о0р15сПпе Вейгаре 1. „Мегге1с!15 дет т деп Бирапзспеп ипд таседоптзспеп Сершреп резатшейеп Ар! егуро- Теп“. (МопаиПре М1еПипр). 1937, София. Собствено издание -- Еед Аизрабе. 2 Бурешъ, Д-ръ Иванъ: История на ентомологичното проуче ване на България. (Въ Трудове на българския наученъ земедЪлско- "е панеки. институтъ). Кн. 8, р. 1--136, София 1924. з Аджаровъ М.: НЪколко предварителни бележки по Фауна на Ар!егурорепеа въ България. (Въ Известия на Бълг. Ентом. Д-во). Ш, 1926, р. 21--2. Ф Втори приносъ къмъ нисшата насЪкомна фауна Ар!егурорепеа 111 Ог. Ед. Напдзситп (Вазе!)!. Това сж 8 вида, отъ които следнитЪ сж нови за науката: Опусрштиз зепзи из, Оп. Ви- гезсв!, РзешдозпеШа диодестИпеаа. Върху събранитЪ ар егуго!-ни материяли на г-нъ Бу- решъ е работилъ и специалистътъ Рго!. Ог. Е. 5 Пуез 1 (РогнЕ!)?, който въ една своя работа описва новитЪ видове: Сатродеа тепа?ва, Ршзгосатра Вигезст!, Р!. бшоатса. Отъ нЪколко години у насъ събира и работи върху най- низшитЪ насъкоми още и младиятъ зоологъ Г. Козаровъ, който за сега се е предалъ главно на проучване живота и биологията на едрия видъ Харух зой/ризб изъ РодопитЪ (Асеновградъ 1939 г.) и други мЪста. И така, чрезъ нЪколкото научни работи отъ малъкъ брой ентомолози се постави основа за проучване и на тия най-дребни и простоустроени насЪкоми, наречени първични (първобитни), безкрили, които нЪматъ и превръщане (шеа- тогрпозае). Сжщо така и азъ, като се занимавамъ отъ дълги го- дини съ висшитЪ насЪкоми на България и Македония (именно съ пеперуди, ципестокрили, мухи, бръмбари, после по-слабо и съ правокрили и хоботни), презъ лЪтото на 1935 г. се на- тъкнахъ? и на материяли отъ Аргегурога по планинитЪ Али- ботушъ--Китка, после и по Люлинъ, Витоша и Рила, покрай Варна, отъ които съмъ събралъ много материяли, сега всички опредЪлени. | Въ тия мои материяли известниятъ голЪмъ полски спе- циалистъ Рго!. О-г. Тап 5 асп въ Кгаком, можа да опре- дЪли 71 разни видове и форми. ТЪ принадлежатъ почти на всички разряди отъ подкласа Арегурорепеа, като обхващатъ голЪмо разнообразие въ видово отношение. Измежду тЪхъ се доказаха и 12 нови видове и форми, съ два нови рода за науката. Съ подробното описание на всички тЪхъ, главно новитЪ и по-интереснитЪ, се е заелъ споменатиятъ специа- листъ, който ще ги публикува въ изданията на Полската академия на наукитЪ. Съ съгласието на многоуважаемия про- фесоръ, азъ се решихъ да направя само кратко съобщение въ нашата литература, презъ 1937. | При разглеждане отблизу всички събрани материяли по Алиботушъ- Китка, Люлинъ, Витоша, Рила и покрай край- " бръжието на Черно море, можа да се забележи, че на пър- 4 Напдзстп Едиага: Но ШепкоПештЬоПеп аиз Вшрапеп. (Въ „ Известия на ЦарскитЪ научни институти). Кн. 1, 1928, р. 17--27. 5 51 1 уез!г1;, Рго!. Е.: Сопи Био аПа сопозсепга де! Сатройе!- „дае. (Тпузапига) деПа СгоНе деПа Вшрапа. (Въ Известия на ЦарскитЪ с нни институти). Кн. ГУ, 1931, р. 97--107. БК огаготг (а.: Веобасъипееп пЬьег Фе Егпайгипро Ддег Тар! 14еп „ Парух зоШириз). (Въ Известия на ЦарскитЪ науани институти). Кн. УШ, „1989, р. 81--85. | : ребра щ2 Ал. иа. | сен ; вата планина измежду събранитЪ до сега отъ менъ тамъ 25. вида, по втората 30 вида, по третата 39 вида и по четвър- тата 39 вида има 8 отъ новооткрититЪ видове и форми по (Алиботушъ--Китка), на втората -- 8, на третата -- 4 и на четвъртата -- 6 нови, (а въ проценти изразено отношението: е 3296, 2622, 1196 и 1720 нови). Така, че по богатство на нови видове и форми на първо мЪсто стои Алиботушъ--. Китка, на последно -- Витоша, както това бЪ по-рано дока-. зано отъ менъ за пеперудната фауна и висшата флора. По- край черноморското ни крайбръжие се откри само | отъ но- витЪ видове. МатериялитЪ сж събрани лично отъ менъ изъ плани- нитЪ, на височина 900--1500 м., най-вече изъ каменливитЪ области, покрай потоцитЪ, въ горит (главно борови), подъ шумата на джбови, букови и борови-елови гори, както и изъ припечнитЪ сухи варовити скални поляни, най-после изъ по- лусЪнчеститЪ мЪста и мравуняцитЪ. Презъ лЪтото на 1937 г. събирахъ материяли и покрай черноморското крайбрЪжие при Варна. (Всичко 12 вида). Ето новооткрититЪ отъ менъ видове и форми Аргегу- гойа, съдържащи се въ първия ми и настоящия приносъ, събрани по планини, а опредЪлени отъ Рго!. Ог Гап 5 асй. 1. На Алиботушъ--Китка: Адтезотасвив Пгепошзки, Тпрототасв в (титоои, ОШа таседопка, КХарух соп- 618 ри ратсиз, Сатродеа тарв ри бщратса, ОгсйезеЦа гес-. гапршаа, Огсвезейа тотапа, Ризосатра тотапа. 2. На Люлинъ: Адтезотасв в Пгепошзки, Карух соп- 1518 бшрансиз, Сатродеа тар. Бшратсиз, АДешга топ- гапа, Ргто0юта рарШоза, Огсйезейа гесапошава, Огсб. топапа. | 3. На Рила: Харух соп/изиз Бшратсиз, Сатр. тайр.. ршраг, Сатродеа шпюзепзе, Аешга тотапа, ер! досутшз зеписо0кашв, Огсй. тотшиапа. 4. На Витоша: ХУарух соп/ из. бшШратсиз, Сатродеа с!- гобепзе, Дешга тотапа, Герщосутиз зептисо!огатиз. 5. Около Варна: Дешга тошала. СъбранитЪ видове по разряди принадлежатъ така : къмъ 1). СоЦетвоа -- 55 вида, 2). Твузапига -- 8 вида, 3). ОШ- шга -- 5 вида. Отъ най-низшитЪ -- Ргошга не притежавамъ за сега видове. Споредъ опредЪлянията на Рго!. ЗТасп, най-голЪмата частъ отъ моитЪ материяли принадлежатъ къмъ срЪдно- европейската фауна, по-малка часть отъ северо-европейската, обаче малко по-голбма часть къмъ южно-европейската -- медитеранската фауна. За отбелязване е при това, че три. отъ нашитЪ планински видове сж били открити много на се- веръ -- на Шпицбергенъ, именно: Гер!Фосу из апшр!позиз, Богота отайз и Еайзотла диадтосшата. Втори приносъ къмъ нисшата насъкомна фауна Арегурорепеа 113 Огдо Сойетвоа | лъоск. Рат. 1зоот!дае Вогп. 1. Богота отеив (Вош!.) А трата Мис. (де! Засй). При Варна, покрай брЪга на Черно-море, подъ влажнитЪ ка- мъни, презъ августъ и септемврий, 1936 г. Често. Еат. ЕптотоБгутдае Вогп. 2. Ешотовгуа тизсогип с. 7. еййошара |1с. (дей. 51гасй). При Варна, подъ влажнитЪ камъни, презъ августъ, 1937 го- дина. Често. 3. Ешотобгуа тагртпаа ТиПЬ. (де!. З?асй). При Варна, покрай брЪга на Черно-море и по-навжтре въ чифлика на г. Асенъ Николовъ при с. Галата, презъ августъ 1937 г. 4. Ешотобгуа проегостса Оеп. (де!. Уасв). При Варна, покрай брЪга на Черно-море подъ камъни, презъ августъ-- септемврий 1937 г. Често. 5. Гердосутиз апиртозиз (Сте!) ТиПЬ. (де! Зйасй). При Варна, около почивната станция на ПросвЪтния съюзъ, подъ камъни, презъ августъ--септемврий 1936 год. Често. 6. Нейеготигиз та /ог Моп. (дей. У#асй). При Варна, крайбръжието подъ влажни камъни, августъ 1937 г. Често. 7. Неюготигиз пидиз (Тетр!.) Мапк. (де! (Угасй). При Варна, крайбръжието подъ влажни камъни, августъ 1987 г. Често, # 8. Мезиа здиатогпайа ЗсптеЬ. (де!. УГасй). При Варна, крайбръжието подъ влажни камъни, августъ 1937 г. РЪдко. Новъ за България. : : Еат. Тотосегдае Вогп. 9. Тотосегиз ошратв ТиПЬ. (дей. Хгасй). При Варна. крайбръжието подъ влажни камъни, августъ 1937 г. РЪдко, Еат. ЗптшШипдае | а ЬЬ. 10. Хрвуготвеса иббоск: ТиПВ. (де! З1асй). На Алибо- тушъ--Китка пл., около лЪтния граниченъ постъ Хе 17, на височина 1450 м., заедно съ вида ти Рвигиз тай ирипсва?из А ошеринсие а “Часв, подъ варовититЪ сухи камъни. РЪ- дъкъ видъ. Юлий. Огдо Твузапита |апеШе. Еат. |ерзта!дае Езс!г. 1. Айешга тотапа З1асп. (де!. Згасй.). При Варна, крайбръжието на Черно-море, подъ варовити камъни въ Известия на Бълг. ентомологическо д-во. Кн. Х. в та Ме тадет 114 Ал. К. ДрЪъновски двора на Почивната станция за учители, често изъ мравуне- цитЪ отъ дребни кафяви мравки. Презъ августъ и септем- врий 1937 г. Този новъ видъ за науката съмъ събралъ ина Витоша, Рила, Люлинъ въ много екземпляри. 7ОЗАММЕКМЕАЗЗО Ким - ВРЕЗОМЕ Шш: уогПегепдеп гмейеп Вейтае ум 1сп ФДе- пи Гаше дег Уаше 1935-8387 уоп ши оезаш пейеп Арфегуго еп (Фе педет еп тзекеп) Бекапо! шаспеп. О1езе »атшеп аи Деп Бшеапвспеп и. Бо.-таседопзсвеп Вегоеп, по егзег |Таше уот Огепгбего АпЬроизсп--киИКа, дап, апсп уот КПа, Мг Тозспа -- ипд ГашпееБиее, зожле аисп уоп Дег Ке Дез Зспуатгеп Меетез Бе: Магпа. Аш шешетш тесппа сеп Ма- Тепа! зпд ши теНг а15 58 уетзсп. Апеп ипд 19 Ошретапеп п. Еогшеп Бези пт луотдеп, дагш ет 12 сап? пепе Аг?!еп ипд Еогшеп, пп4 зогаг 2 пеие иа Нппееп. (Ла Тех зшд4 Фе ег егеп ш1 етшет з4егпспеп Бехесиое ). Пет 9т0551е Те! Дег Апеп 151 п тештшешт ег еп Вейтас роБпаетв могдеп). 1 Папк Дег огоззеп ПлеБепзуйгфекей Дез Бо-пуегевпеп Еаспишаппез Опекфог Рго!. Юг. Гап ЗТасп тп такап 514 шеше зспбпеп ипд Козагеп Ма! епаПеп зото 1056 Дейегтишегр могдеп, моЦи 1сп Шп апсп ап Февег 5еПе теше пеггпсве Папкбагке! айззргеспе. Ми Дет Арегусофеп-Каша Вшоапепз паБеп Я1сВ 515 Пешз посп Гофепде „ прошо/огеп Без па е?: М. Ад- зспатоН, Ог. Гу. Витезсп пп чл. КозагоН, Дегеп Ма епаПеп уоп Деп Бекапш еп Басшешреп Рго!. Ог. Е. Напдзсъш и. Рго!. Ог. Е. зПпуези1 Безит и муигдеп, Де аисп ге зреглепе РиБПкапопеп уггоНепшс! ПаБеп. Пезе еплеПеп 11 Апеп, уоп меспеп 6 сапг пеп магеп. 5оНа, „апизг, 1939. 1 Огеполузк?, А. КиПом: Епфото!од5спе Вейгаре. 1. Мегге1спп18 дег пт деп Бшрапзспеп ипй тагедопшвспеп Себштоеп резаттейеп Ар!е- гурофеп. 5оПа, 1937. Етреспе АпзраБе. СЕДМИ МЕЖДУНАРОДЕНЪ ЕНТОМОЛОГИЧЕСКИ КОН- ГРЕСЪ ВЪ БЕРЛИНЪ И МЮНХЕНЪ (15--28. УШ. 1938). Докладъ, четенъ на съвмстното заседание на Бълг. природоизпитетелно си Бълг. ентомологическо д-во, на 21 декемврий 1938 година. Отъ Пенчо ДрЪнски. Поемайки задължението да докладвамъ за дейностьта на УП. международенъ ентомологически конгресъ, ста- налъ тая година въ Берлинъ и Мюнхенъ, дължа още отъ сега да заявя, че този конгресъ бЪ единъ отъ най-голЪ- митЪ и многолюднитЪ международни конгреси, съ голЪмо научно-приложно и организационно значение. За него се бЪха събрали въ Берлинъ надъ 1200 души ентомолози отъ цЪлъ свЪтъ. Разбира се, тази голбма армия отъ ен- томолози бЪ дошла въ Берлинъ и Мюнхенъ, за да чуе "какво се работи отъ ентомолозитЪ На другитЪ страни и да допринесе съ каквото може за правилното развитие на енто- мологичната наука, изобщо. Тази армия отъ ентомолози бЪ дошла отъ 94 страни: не само отъ почти всички европейски, но и отъ нЪкои извъневропейски страни, за да чуе ново- ститЪ въ ентомологичната наука. Между членоветЪ й ли- чаха много отъ най-виднитЪ представители на съвременната ентомологична мисъль, между които ще спомена: професоръ Маршалъ -- Лондонъ, професоръ Иорданъ -- Трингъ-Ан- глия, професоръ Карпентеръ - Оксфордъ, професоръ Жа- нелъ -- > Парижъ, професоръ Силвестри -> Италия, профе- соръ Авиньовъ - Америка и др. Отъ странитЪ на Балкан- ския полуостровъ взеха участие: Югославия - съ 3 прате- ници, Ромъния -- съ 9, Турция съ 2 и България -- съ 3. Не взеха участие Гърция и Албания отъ балканскитЪ страни. "На този конгресъ взе участие и Царь Фердинандъ 1, който е добре познатъ на учения свътъ като добъръ енто- мологъ. Той бЪше централната личность на конгреса. Къмъ него цЪлиятъ конгресъ се отнесе съ голбмо внимание и по- чить. Така напримЪръ: -- Той бЪше вписанъ на първо мЪсто въ списъка на членоветЪ, въпреки възприетия азбученъ редъ. -- Тържествено бЪше неговото пристигане и появяване на конгреса. Това бЪше въ голЪмата зала на Зоологическия - музей, кжмдето бЪха събрани конгресиститЪ. При пристига- нето му, Царв Фердинандв бЪ посрЪъщнатъ отъ цЪлото бюро на конгреса. Директорътъ на музея и председательтъ на конгреса държаха прочувствени речи, съ които изтькнаха 116 Пенчо ДрЪнски неговитЪ голЪБми заслуги въ областьта на природознанието- Внушителната фигура на Царв Фердинандъ бЪше видимо развълнувана. Той бЪше трогнатъ отъ необикновеното вни- мание и почить. Името на България се споменаваше отъ. всички. -- Сърдечна бЪше сръщата на Цар» Фердинанд и. съ най-старитЪ и съ свЪтовна известность ентомолози. Съ всички Той се знаеше много по-отрано, всички се надпре-. варваха да му се представятъ. - На единъ отъ приемитЪ. Царь Фердинандъь бЪше буквално атакуванъ и бЪ прину-. денъ да даде повече отъ 300 автографи на членове отъ кон-. греса. Всички останаха смаяни отъ онова необикновено вни- мание и почить, които се отдадоха на Царв Фердинандо.. Това бЪха внимание и почить и къмъ България, на името: на която Той държеше. За да се разбере голЪмата и разностранна дейность на Ен-. томологическия конгресъ въ Берлинъ и Мюнхенъ, необходимо е да се кажатъ нЪколко думи за организацията на конгреса. Патронъ на конгреса бЪше райхсканцлерътъ на Герма- ния Адолфъ Хитлеръ, представляванъ отъ Министра на на- родното просвъщение Рустъ. Работата на конгреса се рж-. ководеше отъ два комитета: 1. Почетенъ комитетъ, “ начело на който стояха: Генералъ-фелдмаршалъ Гьорингъ, “ министръ председатель, фонъ Нойратъ -- министръ на външ. работи, Д-ръ Фрикъ -- министръ на вжтр. работи, Д-ръ Липертъ -- кметъ на Берлинъ, Фишеръ-- кметъ на Мюнхенъ и др. и 2. Организационенъ комитетъ, състоящъ се отъ около 30 души, между които личаха: проф. Д-ръ Е. Мартини -- отъ Института за тропични болести. въ Хамбургъ, който бЪше и председатель на конгреса, Д-ръ М. Шварцъ отъ Института за биологически изучвания въ Берлинъ-Даалемъ, като подпредседатель на конгреса; проф. Д-ръ Херингъ отъ Зоологическиятъ музей при уни- верситета въ Берлинъ, като секретарь на конгреса; а като членове на комитета личаха имената на: проф. Бишовъ -- Берлинъ, проф. Ленгеркенъ -- Берлинъ, проф. Динглеръ -- Мюнхенъ, проф. Зайпелъ -- Берлинъ, проф. Ешерихъ-- Мюн-. хенъ и др. -- Изброихъ членоветЪ на двата комитета, за да. се види, че въ тЪхъ влизаха много професори и видни гер- мански ентомолози, общественици, политици, журналисти и др., които допринесоха твърде много за блЪскавото из- насяне на конгреса. Отлично организиранъ УП. свЪтовенъ ентомологически конгресъ се откри въ Берлинъ, кждето заседанията му про-. дължиха една седмица; следъ което изцЪло се прехвърли . и продължи своята работа въ Мюнхенъ, още една седмица. По този начинъ, германцитЪ имаха възможность да пока-. жатъ на свЪта най-ценнитЪ си придобивки не само въ 06- Седми международенъ ентоидлоРически конгресъ 117 ластьта на ентомологическата наука, но изобщо, придобивкитЪ на цЪлата германска наука и техника. Съ това Германия и нейниятъ народъ се издигнаха още повече въ очитЪ на чуж- диятъ свЪтЪ. Не безъ известна връзка въ Берлинъ, почти единъ следъ другъ, се състояха двата свътовни конгреси: ХП градинар- скии УП ентомологически. ЕнтомологическитЪ изучвания, осо- "бено тЪзи върху биологията на вреднитЪ насЪкоми и срЪд- ствата за борба съ тЪхъ, сж отъ голЪмо значение за гради- Н. В. Царь Фердинандъ Г на излизане отъ заседание на УП. междуна- роденъ ентомологически конгресъ въ Берлинъ, презъ м. августъ 1938 г. нарството и отраслитЪ му. При това, Германия, която въ последнитЪ години е увеличила значително консумацията на плодове (отъ 1,856,000 тона въ 1926 г., на 2,150,000 тона въ 1936 г.) и на зеленчуци (отъ 2,900,000 тона въ 1926 г., „на 3,890,000 тона въ 1936 г.); увеличила е сжщо значително и обработваемата си площь, особено тая на картофената кул- „тура, имала е интересъ да съчетае тЪзи два свЪтовни кон- греси, така че да извлЪче най-голъбми облаги. Чрезъ сътруд- „ ничеството на ентомолози и земледЪлци биха могли да се намалятъ загубитЪ отъ болести и неприятели по културнитЪ . растения и чрезъ това да се засили земедЪлието и отрас- олитЪ му. 2 Тържественото откриване на конгреса стана на 15 августъ. „ 1938 година, въ голЪъмата аула на Университета. Министрътъ 18 Пенчо ДрЪнски: на народната просвЪта, Държавниятъ секретарь В. Чинчъ, отъ името на канцлера, откри конгреса съ подходяща речь, следъ което конгресътъ бЪ поздравенъ отъ Кмета на Бер- линъ, отъ Ректора на университета, отъ секретаря на постоя- нния комитетъ на конгреса Д-ръ Иорданъ, отъ представи- теля на чуждитЪ делегации професоръ Д-ръ Жанелъи др. Накрай, председательтъ на конгреса професоръ Д-ръ Мар- тини, съ подходящо слово, благодари на всички за участието въ конгреса, като съ нЪколко думи охарактеризира пости- женията и предстоящитЪ задачи на съвременната ентомоло-. гическа наука. Прочетоха сеи телеграфическитЪ поздравления рана до конгреса отъ видни ентомолози и лица, които не сж могли . да присжтствуватъ на откриването, на първо мЪсто тази на Царь Фердинандъ 1. ОфициалнитЪ представители на от- дЪлнитЪ държави не взеха думата въ това събрание, както му е реда, а имъ се отреди да говорятъ на единъ отъ прие- митЪ. Веднага следъ откриването, конгресиститЪ имаха въз- можность да видятъ два великолепни филми изъ живота на насъкомитЪ, възпроизведени: едина отъ професоръ Д-ръ Рам е- Берлинъ, върху живота на скакалцитЪ и другия изъ. живота на красивитЪ пеперуди на о-въ Ямайка, отъ А. Ави- ньовъ. И двата филми бЪха придружени съ интересни до- клади. - НаучнитЪ занятия на конгреса започнаха смщия"” день, 15 августъ, следъ обЪдъ. За улеснение, тЪ се разпредблиха. по специалности въ 14 секции, а именно: 1. Систематика и Биогеография, 2. Номенклатура и Библиография, 3. Морфо- логия, физиология и ембриология, съ генетика, 4. Екология, о. Медицинска и ветеринарна ентомология, 6. Пчеларство и копринарство, 7. Горска ентомология, 8. Лозарство и 0в0- щарство, 9. ЗемедЪлие и градинарство, 10. Специална сек- ция За картофената култура и неприятелитЪ по нея, 11. Скла- дови неприятели, 12. СрЪдства и методи за борба съ „вред- нитЪ насЪкоми, 13. Защита на природата и ентомологичното: обучение и 14. Специална секция за майския бръмбаръ. Въ. тЪзи 14 секции се четоха около 300 реферати въ Берлинъ и Мюнхенъ, изъ всички области на ентомологичната наука. ВъпроситЪ, които представляваха по-общъ интересъ, бЪха разгледани въ 9 пленарни (общи) заседания (4 въ Берлинъ. и 1 въ Мюнхенъ). Въ програмата на конгреса влизаха още и редица екскурзии, както и нЪколко другарски срЪъщи, приеми и банкети, съ които бЪха допълнени вечеритЪ. На единъ отъ тЪзи приеми, въ разкошния салонъ на Зоологиче- ската градина, бЪ отредено да говорятъ и представителитЪ на иностраннитЪ делегации. Отъ страна на българската делега- ция, азъ поздравихъ конгреса отъ името на България, Цар- скитЪ природонаучни институти и Бъл. ентомологическо д-во, които представлявахъ, като пожелахъ въ бждещитЪ ентомо- : "вголиофенину вн виАъ, Ръейфиолт Фа «внипо. 9е61 | : ало ляв ср Рн “анипдоа 49 чозфлноя ияоднилогойо:но чнеподенбижен ИА ен онеяифято огонеятоожда. |, | 190 Пенчо ДрЪнски логически конгреси да бжде застжпенъ като официаленъ и единъ отъ славянскитЪ езици. Поводъ да направя това по-. желание бЪ фактътъ, че между официалнитЪ езици на кон-. греса (нЪмски, английски, френски, италиански, португалски и испански) не бЪ предвиденъ поне единъ отъ славянскитЪ. езици. Този фактъ даде поводъ на славянскитЪ делегации. още въ началото на конгреса да се събератъ и следъ като обсждиха, направиха обща постжпка предъ постоянния ко-. митетъ на конгреса и поискаха да се намЪри възможность. да се предвиди и единъ оть славянскитЪ езици като офи- циаленъ за конгреса. Макаръ, всички да признаха, че е сто-. рена гръшка, не намвриха възможность да се поправи гръш-. ката, тъй като бЪ вече късно. Но постоянниятъ комитетъ. декларига, че за въ бждаще нЪма да допусне подобно опущение и въ следнующия ентомологически конгресъ ще се предвиди и единъ отъ славянскитЪ езици за официаленъ. Изобщо, прог- рамата на УП. международенъ ентомологически конгресъ въ. Берлинъ и Мюнхенъ бЪше много-добре стъкмена и изпълнена; тя изпълваше всичкото време и човъкъ не можеше да отдЪли. половинъ часъ време за друга работа. За тази добра орга-.| низация и стегнатость на конгреса трЪъбва да се благодари. най-много на председателя на конгреса професоръ Д-ръ Е. Мартини и на главния секретарь професоръ Хе-. рингъ, които изпълниха задачата си отлично и успъха да придадатъ на конгреса не толкова великолепие, колкото дей- ность и съдържание. Нека добавя още, че за работата на конгреса бЪха из- дадени нЪколко (6) броя отъ специалното издание „Ми (ейшш- сеп дез УП. Пу егайопаеп Копргеззез Ни Еп!ото!оее“, въ които се даваха сведения както за промЪбнитЪ на днев- ния редъ на конгреса, тъй и други съобщения, въ връзка съ организацията на конгреса, програмата, екскурзиитЪ, посещенията, допълнително записали се членове на“ кон- греса и т. н. БЪха издадении нЪколко отдЪлни книги, а. именно: 1. Предварителна програма на конгреса, която бЪ разпратена 3 месеца преди конгреса, 2. Окончателна програма на конгреса, 3. Списъкъ на членоветЪ на конгреса, наредени по азбученъ редъ, 4. Програма на тържественото откриване. на конгреса, написани на 6-тЪ езици, 9. Извлечения отъ ре- фератитЪ, които бЪха поставени да се четатъ и 6. едно” карне съ купони за свободенъ входъ въ всички природона-. учни институти, зоологически градини и др. КонгресиститЪ, " освенъ това, имаха много-хубава значка и отдЪлно Хо, по. който се търсбха единъ другъ. Числото на четенитЪ доклади въ секциитЪ и общит заседания, както казахь, възлизаше на около 300. Много отъ докладитЪ бЪха на съвсемъ специални теми, особено тЪзи, четени въ първитЪ четири секции, засъгащи теоретич-. Седми международенъ ентомологически конгресъ 191 „ната ентомология. Но между тЪхъ имаше много, които раз- тлеждаха извънредно интересни въпроси и проблеми, особено: “изъ зоогеографията и др., и се отличаваха съ широкия си „ наученъ замахъ и съ особенитЪ си методи на изследване. Такива бЪха, напримбръ, реферата на професоръ Жанелъ: „Върху произхождението на фауната на бЪгачитЪ бръмбари отъ сем. Сагашдае“. Съ помощьта на свЪтливи картини, про- фесоръ Жанелъ убедително доказа, че бръмбаритЪ-бЪ ачи сж генетически много стара и сложна група и за да я 06- хване, той я разпадна на редица зоогеографски и морфоло- гични подгрупи, като създаде една съвсемъ нова система за тЪхъ. Не по-малко интересенъ бЪ и рефератътъ: „Пти- цитЪ като неприятели на пеперудитЪ, съ специаленъ огледъ на мимикрията имъ“, отъ проф. Карпентеръ. Илюстри- ранъ изящно съ свЪтливи картини, реферата на проф. Кар- пентеръ бЪше едно чудо на конгреса. Единъ много интересенъ зоогеографски докладъ бЪ и тоя на Д-ръ инж. Францъ върху: „СтепнитЪ реликти въ Юго-източна срЪдна Европа и тЪхната история“. Тукъ до- кладчикътъ даде една ясна характеристика на термофилнитЪ елементи и нейнитЪ типове въ Югоизточна срЪдна Европа, като се спрЪ повече на тЪзи отъ тЪхъ, които иматъ дискон- тинюитетно, или прекжснато разпространение. Следъ като разгледа екологическото обяснение, което се дава за този дисконтинюитетъ днесъи което той намира твърде незадоволи- телно, доказа, че много изолирани фаунистични острови въ раз- " пространението на тЪзи видове сж само историко-зоогеограф- “ски свидетелства за типични стари реаликтни находища. Съ около 80 свътли картини, главно карти, той точно характе- ризира термофилнитЪ типове на тази часть отъ Европа. -- До- кладътъ: „Гипове между бореоалпийскитЪ насЪъкоми въ Ев- ропа“ -- бЪше отъ сжщия характеръ. Известно е, че боре- алпийскитЪ елементи сж такива, които сж разпространени само въ Северна Европа и високитЪ части на планинитЪ на Сръдна и Южна Европа. Въ междиннитЪ области тЪ на- пълно отсжтствуватъ. Това разпространение на казанитЪ ви- дове се обяснява чрезъ настжплението и отстжплението на леденитЪ периоди. -» Макаръ и да е ясна тази единствена причина за произхождението на бореоалпийскитЪ видове на- сЪкоми, между тЪхъ се забелязва голбмо разнообразие и различие. Като анализира тЪзи различия, докладчикътъ 060- собява нЪколко типа бореоалпийски видове, съ ясни и отли- чителни белези. Много характерно за УП. международенъ ентомологиче- ски конгресъ бЪха голЪмото число приложно-ентомолдогиче- „ски доклади. Отъ около 300 прочетени доклади, ?/„ отъ тЪхъ засЪъгаха въпроси изъ областьта на приложната ентомология. Както видЪхме, отъ 14 секции, само 4 засЪгаха въпроси 192 : Пенчо ДрЪнски изъ теоритическата и систематическа ентомология, а 10 сек- ции обемаха доклади изъ областьта на приложната ентомо-. логия. -- Между тЪзи доклади ще споменемъ на първо мЪсто тоя на стария известенъ италиански ентомологъ професоръ Силвестри: „Значението на ентомологията за свътовната икономика“, четенъ въ пленарно заседание. По даннитЪ и цифритЪ, които се изнесоха въ тоя докладъ, той може да се постави на първо мЪсто. Изтъкна се въ. него, че не само бедствия и катастрофи се дължатъ на на- сЪкоми, но много-често й благоденствието на народитЪ се. дължи на тЪхъ. Отъ тукъ и изключителното мЪсто, което насъкомитЪ и отношенията на човЪка къмъ тЪхъ иматъ въ икономиката, на природата и човЪка. - Единъ отъ най-интереснитЪ по съдържание и методъ на работа и изЗ- следване докладъ бЪ: „ПериодитЪ на масовото появяване на скакалцитъЪ въ Стария свътъ отъ 2,000 години, съ огледъ на причинитЪ за масовото появяване и на други вредни на-. сЪкоми“; -- една тема, която по замахъ и изпълнение може. да се постави на първо мЪсто. Тя не е само едно хроноло- гическо изброяване на масовитЪ нашествия на скакалцитЪ отъ 2000 години, но едно биологическо изследване на при- чинитЪ за тЪзи каламитети, въ връзка съ каламитетитЪ и на други насЪкоми. - А докладътъ на познатия профе-. соръ Барбиери: „Универсалното антипаразитерно дей- ствие на тютюна и цикатрисното му действие върху жи- вотни и растения“, смщо бЪше единъ отъ най-интереснитЪ. Чрезъ демонстрации и физиологически опити, проф. Барбиери показа отъ какво голЪмо значение е тютюна и екстрактитЪ отъ него за борбата съ вреднитЪ насЪкоми и за заздравя- ване на рани по животни и растения. Когато слушахъ изло- жението на този голбмъ ентомологъ и гледахъ демонстра- циитЪ и физиологическитЪ му опити, азъ си спомникъ за нашето народно срЪдство за лЪкуване на рани съ тютюнъ: още прЪсната рана, се насипва съ тютюнъь и превързва ; кръво- излиянието спира и въ 3-4 дена голЪми рани заздравяватъ. При народното лЪкуване на опаснитЪ и отровни ухапвания отъ черния огровенъ паякъ Гай вгофесиз 18-рийашз у насъ, тютюнътъ заема сжщо така първо мЪсто. Изобщо, народътъ ни се е нагодилъ къмъ тютюна, който той произвежда въ голъбмо количество, твърде целесъобразно. За България, кждето остатъцитЪ отъ тютюна (фурдата) се малко изпол- зуватъ, доклада на проф. Барбиери е отъ голЪмо значение. Между докладитЪ, които се четоха въ отдЪлнитЪ сек- ции, ще спомена: Въ Медицинско-ветеринарната секция „НасЪкомитЪ като отровни животни“, въ който докладъ се застжпиха всички въпроси въ връзка съ отровнитЪ свойства, каквито притежаватъ много насЪкоми -- тропически и евро- пейски. Макаръ темата да бЪше стара и доста писано върхА. "Седми международенъ ентомологически конгресъ 1923 (нея, докладчикътъ можа да уведе доста нови работи и да "заинтересова слушателитЪ си, които се бЪха събрали да го чуятъ. Между другото, той спомена, като много характерно, откриването на БалканитЪ и частно въ България на черния отровенъ паякъ Гай годестз 19-рийайиз, единъ тропически паякъ съ силно отровни свойства, който, по силата на отро- вата си и по числото на ухапанитъ и нещастни случаи съ. хора и добитъкъ, се поставя на първо мЪсто всръдъ евро-. пейскитъ отровни животни, даже и предъ отровнитЪ змии. |-- Много интересенъ и съвремененъ бЪ докладътъина про- |фесоръ Натвихъ (Осло), върху: „ЛарвитЪ на мухитЪ. |като факултативни паразити при човЪка и животнитЪ“. -- | Докладчикътъ се спрЪ главно върху паразитнитЪ мухи отъ (сем. Оезй4ае, които не рЪдко нападатъ и човЪка, като „нъкои отъ тЪхъ, Нуродегта или щръклицата, напримЪръ, | причиняватъ своеобразни екземи по кожата на човЪка (на- | блюдавана и у насъ), а други, тЪзи оть Оез из или ОВ- чата муха, причиняватъ очни миазии, сь страшни послед- ствия за човъка (наблюдавани сжщо и у насъ). Той засЪгна и сравнително новитЪ изучвания върху въпроса за лЪкува- нето на рани съ ларвитЪ отъ паразитнитЪ мухи Гасй! и. | Между докладитЪ, които се четоха въ секцията „Гор- ска ентомология“ по-важ и бЪха тЪзи на професоръ Ко- нингъ: „Върху насЪкомнитЪ каламитети на холандскитЪ гори въ последнитЪ 100 години“, кмждето съ голЪма уп.ри- тость см проследени всички нашествия на насЪкоми по го- ритЪ въ Холандия, съ огледъ на климатическитЪ промЪни, които сж ги придружавали.-- Много интересенъ бЪ докладътъ и на двамата пражски ентомолози професоритЪ Кома- рекъ и Пфеферъ, върху: „Една нова биологическа кон- трола на горскитЪ неприятели“, както и тоя на инж.-лесо- въдъ Павловичъ (Варшава): „Върху паразитнитЪ мухи Тастиидае въ ТатритЪ,. ГахинидитЪ сж паразитни мухи по насЪкоми и ларвитЪ имъ и отъ тукъ голЪмото тЪхно зна- чение за охраната на горитЪ. . ЗемедЪлската ентомология, най-голъмиятъ дЪлъ отъ при- ложната ентомология, за улеснение на работата на конгреса, бЪ разчленена на отдЪлни подсекции, а именно : Лозарство и 0в0- щарство, ЗемедЪлие и градинарство, „Складови неприятели и т. н., които минаваха като отдЪлни секции. Въ тЪзи сек- ции се четоха най-много доклади. Тукъ бЪха опредЪлени да се четатъ и двата доклада на професоръ П. Петковъ, върху: „Борбата съ скакалцитЪ чрезъ Етриза ог“ и „Вли- янието на храната върху развитието на златозадницата -- Биргосиз сйгузогойе и пръстенотворката ЛМа/асозота пеий- за“. Между тЪзи секции отъ по-голбмъ интересъ за менъ. представляваше секцията „Складови неприятели“, която 6Ъ. 124 + “ Пенчо ДрЪнски би организирана и се ржководЪше изключително отъ позна. тиятъ държавенъ съветникъ Дръ Цахеръ. Той изнесе тукъ 4-5 доклади, между които докладътъ: и ленесто ни (Апйгорода) въ мелницитЪ и хамбаритЪ на Германия“ 65! изнесенъ съ най-голбмъ успЪхъ. Въ тази работа за пръвън пжть се изнася събраниятъ отъ десеть години материалъ: върху фауната на мелницитЪ и хамбаритЪ въ Германия. До-| кладчикътъ съобщи повече отъ 400 членестоноги, които. той е намърилъ въ мелницитЪ и складоветЪ на Германия. За всЪки видъ той даде сведения за характера на него- вата полза или вреда и за срЪдствата за борба съ него. Този докладъ е важенъ за всички, които се занимаватъ съ запазване на зърненитЪ храни, складирани въ мелницитЪ и хамбарит. 3 Пчеларството, на УП. международенъ ентомологически. конгресъ бЪше много-добре представено. Нему бЪ отредена „специална 6-а секция. Тази секция имаше 5 заседания (4 въ Берлинъ и 1 въ Мюнхенъ), въ които се четоха 17 доклади, единъ отъ които, тоя на професоръ фонъ Фришъ, се чете вь пленарно заседание. - Особеното мЪсто, което се даде на пчеларството на конгреса, числото на заседанията и съдържа-. нието на четенитъ доклади говорятъ за значението, което. се дава на свЪтовното пчеларство, което у насъ е само страни- ченъ земедЪлски отраслъ. Съдържанието пъкъ на четенитЪ. доклади характеризиратъ най-новитЪ тежнения, нужди иинте- реси на свътовното пчеларство. ДокладитЪ, които се изнесоха тукъ имаха за обектъ главно три области: |. Болести, неприя- тели и злополуки на пчелитЪ, 2. ПродуктитЪ отъ пчелитЪ: медъи восъкъ из. Животътъ и взаимоотношенията на пчелит.. Покрай това, разглеждаха се и въпроси въ връзка съ расо- витЪ особености на пчелитЪ, пчеларството и фитотерапията, използуването на пчелната отрова като лЪкарство ит. н. Предъ видъ голЪмитЪ загуби, които свЪтовното пче- ларство понася ежегодно отъ болести и неприятели на пчелитЪ, отдавна тъ сж привлЪкли вниманието на ученитЪ ги сж станали обектъ на специални изследвания. Въ 1936 го- дина въ Прага се състоя „Първата международна конференция. по заразнитЪ болести на пчелитЪ“, кждето основно се разЗ- гладаха мЪркитЪ за ограничаването имъ чрезъ междуна- родно сътрудничество. Сега на УП. международенъ ентомоло-. гически конгресъ въ Берлинъ се бЪха събрали най-извест- нитЪ познавачи на тЪзи болести. Тукъ бЪха дошли: профе- соръ М орисонъ отъ Шотландия, професоръ Бааръ отъ Дания, професоръ Борхертъ и професоръ Армбрус-. теръ отъ Германия, Д-ръ Контъ-Лафи-Рекордати-- отъ Италия, Д-ръ Тумановъ Франция, Д-ръ Ороши- Паулъ и Копанъ отъ Унгария, профес. Вайпелъ отъ „Австрия и други. Половината отъ четенитЪ 17 доклади по Седми международенъ ентомологически конгресъ 195 пчеларството засЪъгаха въпроси, въ връзка съ болЪститЪ и неприятелитЪ на пчелитЪ. Това показва отъ какво грамадно, почти изключително, значение сж тЪзи болести за свЪтовното: пчеларство, а още повече за нашето пчеларство. Най-важниятъ и съдържателенъ докладъ по болеститЪ. на пчелитЪ бЪ тоя на професоръ Бааръ -- Дания, върху: „Болеститъ на пчелитъ въ Дания и срЪдства за борба съ тъхъ“. Следъ като изложи набързо етиологията на най-важ- нитЪ инфекциозни болести на пчелитЪ въ тази страна, между които на първо мЪсто нозематоза, акароза и гнилецъ, той: премина къмъ важниятьъ въпросъ за борбата съ тЪзи 60- лести въ Дания, която борба е била жестока и упорита. Въ Дания, каза недусмислено докладчикътъ, благодарение на обществената организация на борбата срЪщу болеститЪ на пчелитЪ, между методитЪ на която той постави на първо мЪсто застраховката на пчелить, допринесла твърде много за откриване на болнитЪ пчелни семейства и обще- ственитЪ пчелолЪчебни пунктове, допринесли не малко за ограничаване на заразнитЪ болести, см дали много- добри резултати и гнилецътъ въ Дания, споредъ проф. Баръ, е редуциранъ едва на 0420 отъ всички пчелни семейства, т. е. на всъки 400--500 кошери се пада единъ боленъ гнилцовъ кошеръ. Това сж чудесни резултати! Това, въ което отъ 5 години не мога да убедя нашитЪ първи хора, които редятъ пчеларството ни, че трЪбва да усвоятъ и направятъ. Застра- ховката на пчелитЪ у насъ срЪща съпротива тъкмо отъ тЪзи срЪди, които трЪбва да я про- ведатъ. Но за изкореняване на злото, професоръ Бааръ препоржчва, че следъ тЪзи мЪрки за борба съ инфекциоз- нитЪ болести на пчелитЪ, трЪбва да дойдатъ и междуна- роднитЪ мЪрки срещу тЪхъ. Защото за пчелнитЪ заразителни болести не сжществуватъ политически граници и че тЪ без- препятствено могатъ да се ширятъ навсъкжде. Характерътъ на тЪзи болестн е такъвъ, че отдЪлнитЪ усилия на еди- нични пчелари, дружества или даже държави не могатъ да допринесатъ много за ограничаването имъ. Защото доста- тъчно е съседитЪ на тЪзи добросъвестни пчелари, друже- ства и държави да не взематъ сжщитЪ мЪрки за огранича- ване на пчелнитЪ. болести, за да пропаднатъ трудътъ и срЪд- ствата на първитЪ. Затова проф. Бааръ много на мЪсто: припомва резолюцията на конференцията въ Прага и предлага да се възприеме тя изцЪло, като й се даде официаленъ и задължителенъ характеръ. Тази резолюция още на времето изнесохъ въ едно отъ заседанията на Природоизпитател- ното д-во. 1 Вижъ сп. Пчела, год. ХХУШ, кн. | и 3. София 1937. 1926 Пенчо ДрЪнски “ Единъ съвремененъ въпросъ въ пчеларството, въ връзк: съ злополукитЪ при пчелитЪ, който въ последно време вс по-често се е слагалъ за разрешение и който на конгреса с повдигна съ всичката му тежестъ и сериозность, е въпросът за влиянието на отровнитЪ инсектисиди, които се употребяват при борбата съ вредителитЪ по културнитЪ растения 1 г овощнитЪ дървета, върху пчеларството. На конгреса тоз) въпросъ бЪ разгледанъ всестранно и подробно съ нЪколк доклади, които изтъкнаха неизбЪжнитЪ злополуки съ пче литЪ, особено отъ арсеновитЪ препарати. Ясенъ и изчерпа теленъ бЪ докладътъ на американеца Льовелъ, на тема . „Пчеларството и пръскането на овощнитЪ дървета“, какт: и на германеца Бьотхерь, на тема: „Действието на химичес китЪ препарати, употребявани при борбата съ вреднитЪ на “сЪкоми, върху пчеларството“. И въ двата доклади се под черта фактътъ, че макаръ и съ законъ да се задължаватт всички овощари и градинари при пръскане съ арсенови препарати винаги да влизатъ въ разбирателство съ стопа нитЪ на съседнитЪ пчелини, неочакванитЪ резултати сж бил! пълно унищожение на пчеларството въ овощнитЪ райони Въпросътъ за арсеновитЪ препарати, употребявани в: борбата съ вредителитЪ по културнитЪ растения, се пов дигна въ конгреса и отъ друго гледище: -- за гЪхното измъЪс тване и изхвърляне поне по отношение на плодове, грозд! и зеленчуци. - До намирането на неутрални препарати при борбата сь вредителитЪ по културнитЪ растения, решениетс е: -- овощари, градинари и пчелари да се придържатъ строгс - отъ досегашнитЪ положения, въ основата на които лежи убеж. дението, че борбата противъ вреднитЪ насЪкоми по култур: нитЪ растения, особено на овощнитЪ дървета и медоноснит? културни растения, трЪбва да върви ржка за ржка съ ин: тереситЪ на пчеларството, като чрезъ наредби се уеднаквятъ интереситЪ на овощаритЪ и пчеларитЪ, които трЪбва да бждатъ въ постояненъ контактъ, особено когато на овоща- ритЪ предстои да пръскатъ растенията. Относно продуктитЪ отъ пчелитЪ медъ и восъкъ, 0с0- бено ценень бЪше докладътъ: „Манновиятъ медъ, пчеловъд: ството и лесовъдството“. Следъ като разгледа познатитЪ вече данни за двоякия произходъ: растителенъ и животински на манновиятъ медъ, докладчикътъ се спре специално върху произхода и качествата на манновиятъ медъ отъ иглолистни растения, известенъ у насъ подъ името „боровъ медъ“. До- кладчикътъ установява, че този медъ е само отъ животин- ско произхождение, т. е. той не е нищо друго, освенъ отд- ленията, екскриментитЪ на листни и щитоносни въшки по бора и смьрча. При това, той установява известно съотношение между количеството и качеството на боровия медъ, съ ви- довата принадлежность на листнитЪ въшки и видовата при- Седми международенъ ентомологически конгресъ 197 надлежность на дърветата, върху които живЪятъ въшкит. Боровъ медъ пчелитЪ събиратъ отъ всички иглолистни дър- вета, но най-много такъвъ медъ събиратъ отъ смърчътъ, Ркеа, после отъ елата-- А6:е5, по-малко отъ борътъ, Ризи най-. малко отъ лиственицата - Гагух. Върху тЪзи дървета той е намЪрилъ, като медоносни, два рода листни и щитоносни въшки: Гасвииз и Гесапшт. Отъ тЪхъ видоветЪ отъ родъ Гасвпиз, които се се срЪщатъ главно по смърчътъ -- 401е5, сж много по-медодайни, отколкото видоветЪ отъ рода Гесапшт, които се сръЪщатъ повече по останалитЪ иглолистни дървета. Освенъ това, медътъ отъ видоветЪ асйииз е много по-аро- матиченъ и съ по-силни лЪчебни свойства, отколкото тоя отъ видоветЪ Гесашит. | Изобщо, този докладъ хвърли ясна свЪтлина върху произходътъ, качествата и стойностьта на манновия медъ отъ иглолистни дървета. Съ тЪзи свой изследвания той промбни отъ основи досегашнитЪ схващания относно произхожде- нието на боровия медъ. | По въпроситЪ за взаимноотношенията на пчелитЪ, най- интересенъ и съдържателенъ бЪ доклада на професоръ фонъ Фришъ, който той чете въ пленарно заседание въ „ Мюнхенъ. Докладътъ бЪше придруженъ и съ великолепенъ филмъ. Професоръ фонъ Фришьъ изучава живота на пчелитЪ повече отъ 20 години. Въ Мюнхенъ той ни представи най- новитЪ си постижения въ това направление, които засЪгатъ главно 4 момента отъ живота на пчелитЪ: 1. Познаватъ ли пчелитЪ цвЪтоветЪ, 2. Разпознаватъ ли миризмитЪ, 3. Иматъ ли пчелитъ вкусъи 4. Говорътъ на пчелитЪ. ТЪзи 4 мо- мента отъ живота на пчелитЪ имать голЪмо практическо приложение. Чрезь увлекателния си докладъ и съ помощъьта на филма, докладчикътъ по единъ майсгорски начинъ успЪ да докаже, че пчелитЪ действително разпсзнаватъ цвЪто- ветЪ и миризмитЪ, иматъ вкусъ и се разбиратъ помежду си. Той анализира психическитЪ способности на пчелитЪ и по единъ нагледенъ начинъ успЪ да прозрЪ и пролБе свЪт- лина въ интимния животъ на пчелитЪ, да анализира тЪх- нитЪ способности и да ни ги представи въ пълна свЪтлина. Както по свойтЪ изводи, тъй и по методитЪ на изследванията си, докладътъ на проф. фонъ Фриш ъпредставлява последната дума на науката. Съ тЪзи си опити той не само направи го- лЪмъ приносъ въ Зоопсихологията, но и даде много ценни и нови данни, които се използуватъ въ практичното пче- ларство. Така напримЪръ, професоръ Цандеръ, познатъ гер- мански пчеловедъ, въ последното издание на своето ржко- водство по пчеларството, съ цель пчелитЪ да се не заблу- ждаватъ при връщането си и лесно да намиратъ свойтЪ ко- шери, препоржчва сандъцитЪ отвънъ да се боядисватъ съ различни цвЪтове: бЪло, синьо или жълто, тъй като тЪзи 128 Пенчо ДрЪнски цвЪтове, съгласно горнитЪ изследвания, най-ясно се възпри-. ематъ отъ пчелитЪ. ГТрЪбва да се очаква, че за практиката. тЪзи опити тепърва има да се оценятъ и прилагатъ. ; Другъ важенъ въпросъ, който намЪри широко мЪсто. въ конгреса и то въ секция 12: Методи и срЪдства за борба, бЪ въпросътъ за измЪстване на отровнитЪ арсенови пре-. парати отъ земледЪлието. Този въпросъ се засъгна отъ нЪ-. колко доклади, съдържанието на които въ общи черти 65. следното: ГолЪмитЪ неудобства на арсеновитЪ препарати като срЪд- ство за борба съ вреднитЪ насЪкоми, се криятъ въ това, че. арсенътъ е отрова както за насЪкомитЪ, тъй и за чо- вЪка. ВреднитЪ последствия отъ него се проявяватъ дори при приемането му въ съвършенни малки количества. Предъ видъ на това, санитарнитЪ власти въ Европа и Америка. обръщатъ голЪмо внимание на присжтствието на арсенъ и олово. Това обстоятелство е наложило да се търсятъ нови срЪъдства, съ които да бжде замЪстенъ арсенътъ като срЪдство противъ вреднитЪ насЪкоми, особено по отно- шение на тЪзи, причиняващи червясването на плодове, грозде и зеленчуци. Така нареченитЪ контактни или ко- жни срЪдства, действуващи върху насЪкомитъ външно,. каквито сж: никотинови, пиретрови, маслени емулзии и др., не можаха да послужатъ като пълни замЪстители на арсена, понеже действието имъ е съвършенно краткотрайно, а на- паденията на плодовитЪ и гроздови неприятели, поколенията на които се застигатъ, сж почти непрекжснати. Отъ друга страна, и цената имъ е сравнително висока. Ето защо, днесъ усърдно се работи да се намврятъ други препарати, които да действуватъ като стомашни отрови за насЪкомитЪ, а да бждатъ безопасни за човЪка и смщевременно, да не. бждатъ по-скжпи отъ арсеновитЪ препарати. 13) СрЪдството, което се препоржча предъ конгреса и което. възбужда действително голЪми надежди, това е така наре- чениятъ фенотиацинъ, синтетично съединение, спадащо: къмъ групата на боитЪ, отдавна употрЪбявано въ бояджий-. ството, но отровнитЪ му свойства къмъ насЪкомитЪ открити едва неотдавна. И днесъ той е обектъ на обстойни изучва- ния и изпитания. Въпросътъ е още новъ и окончателното му разрешение е въпросъ на близко бждеще. Дали въ лицето на фенотиацина ще се намбри така желаниятъ отъ 080- щари и лозари идеаленъ замЪститель на арсена, -- това близЗ-. кото бждаще ще покаже. | Най-сетне въ контреса бЪ застжпена съ специална 13-а по редъ секция „Защита на природата и ентомологичното обучение“, която предизвика особено голЪмъ интересъ. Това е единъ отдЪлъ, върху който до сега много малко се е пи- сало и говорило. За да се види смисъла на тази секция, ще Седми международенъ ентомологически конгресъ 129 изброя нЪкои отъ рефератитЪ, които се четоха тукъ. Преди всичко, ще спомена за реферата на професоръ Херингъ, секретарь на конгреса, на тема: „На какви условия трЪбва да отговаря ентомологията, като учебенъ предметъ, при една целесъобразна защита на природата“, въ който той прокарва схващането, че нито едно насЪкомо не бива толкова полезно или толкова вредно, а всЪко заема своето мЪсто въ иконо- миката на природата и взима участие въ въдворяване на ней- ната хармония. Ето защо, макаръ и отъ какъ свътъ свЪтува човъкъ да се е опитвалъ да контролира природата и осо- бено да ограничава злото, което множество насЪкоми и други животни му причиняватъ, тази контрола на човЪка не може и не бива да отива до крайность. Защото подобно насилие на природата би я окарикатурило, би я превърнало въ нЪщо уродливо и неестествено. Не по-малко бЪха поучителни и останалитЪ доклади: „Обучението по екология на насЪко- митЬ въ срЪднитЪ и висши земедЪлски училища“; после „Върху обучението по ентомология въ рамкитЪ на земедЪл- ско-сгопанскитЪ изучвания“. Последниятъ докладъ направи впечатление съ схващанията, които докладчикътъ има от- носно даване здрави и сигурни познания по ентомология не само въ сръднитЪ и виши земедЪлски училища, агрономи- чески и ветеринарни факултети, но даже и въ общеобразова- телнитъЪ училища: гимназии и прогимназии. Въ последно време ентомологията, като учебенъ предметъ, взема все по- първо мЪсто и нЪма да мине много време, когато и у насъ ще се разбере необходимостьта да й се даде подходяще мЪсто, както въ университета, тъй и въ сръЪднитЪ училища. Ние и сега нЪмаме ни катедра, ни редовна доцентура по ентомология. До кжде сж отишли въ разбиранията си въ чужбина относно ползата отъ ентомологията при обучението, се виде и отъ отличния докладъ: „Инсектознанието въ пър- воначалнитЪ училища“, кждето се изложиха резултатитЪ отъ пробнитЪ лекции по инсектознание въ първоначалнитЪ учи- лища, които резултати показаха незаменимата полза отъ ин- сектознанието при обучението. Не по-малко характерни за УП. международенъ ентомо- логически конгресъ бЪха екскурзиитЪ, както и посеще- нията на научни институти, музеи и изложби, каквито гер- манцитЪ можаха да покажатъ въ изобилие. Въ Мюнхенъ, по „ Случай конгреса, се откри и първата по рода си изложба за „Изобразяване на насЪкомитЪ“, която бЪ организирана много-добре. Тукъ бЪха изложени всички книги, отъ най- старитЪ класически времена до днесъ, въ които има изобра- зени рисунки отъ насъкоми. Съ това се даде ясна представа за развитието на изкуството да се изобразяватъ насЪкомитЪ което днесъ е стигнало до съвършенство. Известия на Бълг. ентомологическо д-во. Кн. Х. : 9 Ка Е ТЕО Чи- а, : с: дра 130 Пенчо ДрЪнски ЕкскурзиитЪ, които бЪха предвидени, се организираха, както германцитЪ само знаятъ: съ всички удобства, съ. умение и вещина и винаги се свързваше полезното съ прият- ното. Посетиха се красиви мЪстности, сръдъ които се нами-. раха горски, ловни и други стопанства и ревири. Първата екс- курзия, която се устрои въ началото за опознаване члено-. ветЪ на конгреса, бЪ тази до старата и пространна джбова. гора въ околноститъ на Алтенъ Финкенкругъ. Друга една. по-голбма екскурзия бЪ тази до държавниятъ резерватъ. Шорфайде. Това е огромна площь земя, въ която се включ-. ватъ пространни гори, хълмове и ливади, нЪколко езера --. всичко подъ държавна охрана. Гукъ въ съседство съ Гросъ Шонебергъ, се намира и държавниятъ развъдникъ на бизони. Презъ времето, когато посетихме Гросъ Шонебергъ, бизо-. нитЪ боледуваха оть шапъ, бЪха подъ карантина и не бЪхме. допуснати да ги видимъ отблизу. Затова пъкъ, отдадени се случай да наблюдаваме и се запознаемъ съ огромнитЪ щети, - които майскиятъ бръмбаръ нанася на горскитЪ разсадници въ Германия. Въ съседство съ бизонитЪ имаше пространни разсадници, предимно отъ боръ, които бЪха масово напад- нати и полуунищожени отъ майския бръмбаръ. Никакви срЪъдства не бЪха въ състояние да спратъ или ограничатъ. тЪхнитЪ нашествия. Безпомощни бЪха даже и германскитЪ лесовъди, които ржководЪха борбата съ майския бръмбаръ. ТЪ обясняваха, че сж принудени да изоставятъ това мЪсто, което се оказало извънредно благоприятно за развитието на майския бръмбаръ. Както е известно, майскиятъ бръмбаръ. предпочита мекитЪ, рохкави и пЪсъчливи почви. ВЪроятно, по тЪзи причини, майскиятъ бръмбаръ се сръЪща рЪдко у. насъ, въ България, кждето, както е известно, почвитЪ сж. повечето твърди, тежки: хумусни или глинени, които сж. неблагоприятни за развитието на майския бръмбаръ. Отъ тукъ отпжтувахме за Алтенхофъ, на брЪга на едно- именно езеро. Тукъ конгресиститЪ, споредъ интересит си, се раздЪлиха на 4 групи: -- Една група, които имаха повече. горско-стопански интересъ, отпжтуваха за Еберсвалде, кж- дето е „Висшето горско училище“ и „Института за защита на горитЪ“; Втора група, които имаха повече ловно-сто- пански интересъ, отпжтуваха за ловния паркъ Хубертусъ. Трета група, които имаха повече културенъ интересъ, от-. пхтуваха къмъ Нидерфинау и манастиря Хорионъ. Българската група се раздвЪли на две: Проф. Пети ковъ и Лазаровъ отидоха съ първата група, азъ останахъ съ втората и посетихъ ловния паркъ Хубертусъ. Този паркъ е пространна залесена площь, прошаренна съ множество пъстри ливади и красиви канали, граничаща отъ едната. страна съ пространно езеро. Въ това пространство сж раз- въдени благороденъ еленъ, лопатаръ, сърни и други ловни. с 1 е Седми международенъ ентомологически конгресъ 131 животни. -- Посръщнати бЪхме отъ управителя на парка, който ни разведе и запозна съ парка и съ Ховеловата ловна „сбирка. Въ голЪмата зала на двореца, Д-ръ Улрихъ „ говори за „НасЪкомитЪ като паразити и неприятели на ди- - веча“, една тема, върху която има малко писано. ПаразититЪ и неприятелитЪ на дивеча сж слабо проучени. Докладчикътъ е можалъ да събере доста материяли и да установи какви грамадни щети причиняватъ много паразитни и други насЪ- жоми на дивеча. За да завърша, ще кажа че УП. международенъ енто- мологически конгресъ въ Берлинъ и Мюнхенъ бЪ отъ голЪмо научно и народостопанско значение. -- Често намъ емжчно, „че чужденцитЪ не ни познаватъ и пишатъ невъроятни нЪща за насъ. Участието ни въ международни конгреси, отъ рода на ентомологическия, не само обогатява познанията ни, но поставя въ връзка страната ни съ цЪлъ свЪтъ. Колко мило, колко приятно поласкани останахме ние българитЪ, когато видЪхме, какъ цЪлиятъ конгресъ съ възхищение говорЪше "за България, за тази малка, но чудна страна, въ която, бла- „ годарение на голбмия наученъ интересъ на нейнитЪ короно- вани владЪтели, ентомологичната наука е поставена на го- . дЪма висота и България може да се похвали, че вь това “ отношение стои на първо мЪсто не само на БалканитЪ, нои въ цЪла Южна Европа. ОФИЦИАЛНА ЧАСТЬ ОТЧЕТЪ за дейностьта на Бълг. ентомологическо д-во презъ 1934, 1935, 1936, 1937 и 1938 години. По-главни моменти отъ живота на Дружеството презъ последния петь годишенъ периддъ сж: 1. На 19 януарий 1934 година Бълг. ентомологическо д-во отпразднува своята 25 годишнина, по който случай Друже- ството издаде книжка УШ отъ своитЪ „Известия“, като юби- лейна книжка, съ богато и разнообразно съдържание. 2. На 27 февруарий 1939 година се чествува 30-годиш- ната ентомологическа и природонаучна дейность на члена- основатель Александъръ К. ДрЪновски. По този случай че- тоха за Ал. К. ДрЪновски и за неговата природо-научна и кулурно- просвътна дейность г. г. Д-ръ Ив. Бурешъ, Н. Пуш- каровъ, П. ДрЪнски, Кр. Тулешковъ, проф. Бакаловъ и други. 3. На 15 априлъ 1935 година, по случай 10 години отъ трагичната кончина на ДЪлчо Илчевъ, се състоя траурно събрание, на което се четоха беседи за заслугитЪ на по- койния. На това събрание присжтствува и Негово Величе- ство Царь Борисъ Ш, заедно съ Негово Царско Височество Князъ Кирилъ. Председателствуваше събранието Професоръ Д-ръ М. Поповъ. Четоха за + ДЪлчо Илчевъ и за неговата научна, приложно-научна и културно-просвътна дейность: Д-ръ Ив. Бурешъ, Пенчо ДрЪнски, Ив. Сокачевъ и други. 4. Презъ м. мартъ 1939 год. се създаде Службата за защита на растенията при Министерството на земедЪлието и държ. имоти (М-во на народното стопанство), въ което се слъха сжществуващитЪ до тогава фитопатологически отдЪли при Софийската, Русенската, Садовската и ПлЪвенската опитни. станции и ентомологическиятъ отдълъ при Соф. земедЪлска опитна станция. Въ тази служба сж предвидени и работятъ 9 специалисти: 5 фитопатолози и 4 ентомолози. ПоследнитЪ сж всички членове на Българското ентомологическо дружество. Службата за защита на растенията се ржководи отъ профе- сора по фитопаталогия при Агрономическия факултетъ д-ръ Д. Атанасовъ. Официаленъ отдблъ 193 5. Между 20 и 25 августъ 1936 година въ София се състоя Г/ славянски конгресъ на географи и етнографи. На тоя конгресъ бЪ отредена специална секция „Биогеография“. ЧленоветЪ на дружеството взеха живо участие при органи- зиране и изнасяне на конгресътъ и екскурзиит?. 6. Между 25 и 30 октомврий 1936 година се състоя въ Прага--Чехославия |-та международна конференция по за- разнитЪ болести на пчелитЪ. На тази конференция отъ страна на България взе участие секретаря на дружеството Пенчо ДрЪнски, като делегатъ на Българската пчеларска централа „Нектаръ“. Г-нъ ДрЪнски даде отчетъ за тази конференция, както предъ дружественитЪ членове, тъй и предъ едно отъ заседанията на Бълг. природоизпитателно д-во, съвмЪстно съ Ггълг. ентомологическо д-во и Бълг. пчеларска централа „Нектаръ“. Отчетътъ е печатанъ въ сп. „Ичела“, кн. Ги 2, год. ХХХ. София 1937. 7. Презъ 1996 година излезе отъ печатъ кн. 9. отъ Из вестия на Бълг. ентом. д-во, съ богато и разнообразно съ- държание. Тя влезе изцъло въ юбилейния сборникъ на за- служилия професоръ д-ръ Ст. Петковъ. 8. Въ началото на 1938 година, по починъ на Бълг. при- - родоизпитателно д-во, се събра въ София |-та конференция на естественицитЪ въ България. При откриването й, конфе- ренцията биде поздравена, отъ името на Дружеството, отъ секретаря П. ДрЪнски. 9. Между 15 и 28 августъ 1938 година се състоя въ Берлинъ и Мюнхенъ УП международенъ ентомологически конгресъ, на който Дружеството се представляваше отъ П. ДрЪнски. Докладътъ за конгреса, направенъ въ последнитЪ две заседания на Дружеството, е публикуванъ въ настоя- щцитЪ Известия, кн. 10. 10. Въ началото на м. октомврий, 1938 г. се откри въ София „Ловната изложба“, въ която бЪха представени, на- редъ съ другитЪ обекти, и „НасЪкомитЪ, неприятели на ди- веча“ и „Ичелоядътъ и храната му“. 11. Презъ 9-годишния периодъ нЪколко дружествени чле- нове бЪха командировани въ чужбина на специализация, а „ именно: Кр. Тулешковъ въ Прага, Н. Стателовъ въ Мюнхенъ, Д. Папазовъ въ Берлинъ, Н. Атанасовъ въ Берлинъ и Асенъ Лазаровъ въ Берлинъ. . Освенъ това, Дружеството редовно е имало своитЪ седмични събрания въ една отъ стаитЪ на Царския музей. 134 Известия на Бълг. ентомологическо д-во: Касата на Дружеството презъ този периодъе показала следнитЪ промЪни: Приходъ | 1936 г. Разходъ . Наличность салдо: “ +“ “+ 628 | 1. Печатане Известия кн. |Х. 24.985 . Наличность въ Банката « 123.379 | 2. Клишета за сжщитЪ : - 1.066. Помощь отъ Мин. земедбл. 10.000|3. Канцеларски и др.: - : 161 со сле со ро . Лихви до 31. ХП. 1936 г.“ 3.414 Всичко“ «е 144.090 Наново за 1937 г.: „ Лихви до 30. У1. 1936 г..- 9“ 3.669 14. Внесени въ Банката - - 117.362.. Помощь отъ Мин. просвъта 3.000|5. За уравнение наличность 516, Всичко: + 144.090 1. Наличность салцо +“ + “ 516 2. Наличность въ Банката - 117.362 Приходъ 1937 г. Разходъ. 1. Наличность салдо “+ + + 516 |1. Внесени въ Банката: : 126.039- 2. Наличность въ Банката 117.362 | 2. За уравнение наличность 916. 3. Лихви до 30. У1. 1937 г. « 3.520 а 4. Помощь отъ Мин. просвъта 1.500 Всичко оо 1200. 5. Лихви до 31. ХП. 1937 г.: 3.657 Всичко“ + 126.559 Наново за 1928 г. : 1. Наличность салдо “ : “ 916 2. Наличность въ Банката - 126.039 Приходъ 19з8 г. Разходъ 1, Наличность салдо «+ +“ 916 | 1. Гербови марки : : : 20- 2. Наличность въ Банката - 126.039 12. Внесени въ Банката - >“ 131,819 3. Лихви до 30. У1. 1938 г.. “ 3.780 | 3. Наличностъ “+ + + “+ 496. 4. Помощь отъ Мин. просвъта | 2,000 Вейеко парада Всичко“ + « 132,389 Наново за 1939 г. : . Наличность салдо: “+ “ + 496 . Наличность въ Банката « 131,819 КО 4 Членове на Дружеството. Почетни членове: 1. Негово Величество Борисъ Щ - Царъ на! Българит. : 0. Негово Величество Царь Фердинандъ |. 3. Председателя на Руското Ентомологическо Дружество “ въ Ленинградъ Семеновъ Тянъ-Шански, Андрея Петровичъ. Василевски островъ, 8 Линия, Хо 39. 4. КеБе!, Рго!. О-т Н. -- Директоръ на Зоологическия отдълъ при Виенския музей. Млеп 1, Вишотшо 1. Кашгшяо- “ п5сНез Уаавтизеиш. -- (Гертдор+.). Официаленъ отдЪлъ 135 5. т Ногтуа! п, О-г Сега--Опекот 4.720010г. АБ ейипо 4. Опоапзспеп Капопа!-Мизешшя. Видарез!. -- (Наепир!.). По- чиналъ на 8.1Х. 1937. 6. Кулагинъ, Н. М.-- Професоръ по Ентомология въ Москва. Рго!ез5о0г а. 4. Мозкашег Оптуетз!а!. РейнгоузКо-тази- тоузко|е. Мозкуга. 7. ТАрГе!Беск, Утс+ог.--О1геКтог, В1о105К1 теф1Ккоеп- Фошо!о8К1 1511! шзреКк?отата Миз етз уа Хагодпос г24гауЦа. Затаемо. -- (Сойеор!.). Починалъ на 1.У. 1934. 8. Поакимовъ, Дим. --Ентомологъ София -- ул. Ра- савска Хо (Наештр!., Еп!. аекопош.). 9. и Мокржецки, Проф. Зигмундъ А.--2айад Осптапу Газоти Еп ото!ог |. 5егшеулсе, РовКко. Починалъ наЗ.Ш.1936. „10. ОБепБЬегрег, Рго!. ап. -- Директоръ на Зоологи- ческия отдълъ при Народния музей въ Прага (Чехословакия). Хагодп! Мигхецш, Ргапа. -- (Со!еор.). П. Котмагек, Рго!. О-г 2. -- Професоръ по Зоология, Директоръ на Държ. горски институтъ, Ргапа, П., и. Каг- Тоуа Хо 3. -- Пр., Ешпош. Рогез1. Дописни членове: | 1. ТипкК, О-т МУ 1спе!шм. -- МУепас ипд Висппапф по. Пеп Наас, уап В1е1звуукзиаа!, 87. 2. Гегпу О-г Напв. -- Директоръ, Ханисшв?опвспез Заайвшизешшив -- МЛеп. Вшетто 1. (Гертдор!.). ЗаТ Лучникъ, С. - Директоръ на Ставрополския на Кавказъ музей. Ставрополь-кавказки. Починалъ на 2. П. 1936 г. (Соеор!.). Действителни членове: “1. Аджаровъ, Дръ М. - ЛЪкарь, с. Лъджене, Че- пинско. -- (Герт4ор!., СоПет.). Ангеловъ Ангелъ. -- Агрономъ, Служба защита на растенията, София. - (Епош. аесоп.). 3. Атанасовъ Нено. -- Асистентъ при Царския при- родонаученъ музей, София. -- (Нутепор!.). 4. Бахметиевъ Коста. - София. (Гер1дор!.). о. Бурешъ Д-ръ Ив. -- Директоръ на научнитЪ ин- ститути на Н. В. Царя, София, Двореца. -- (Гер:дор!., Еаппа сауетитсо1а, УегеБгаа.. 6. Бошковъ Ст. - Пловдивъ, ул. Дизонъ Хо 5. -- (Сертдорк. ). | 7. Веселиновъ Георги. -- Учитель естественикъ -- Дупница. - (Миш., Нушепор!.). ре 8. Вукасовичъ Дръ П. - Централни хигиенически „ заводъ -- БЪлградъ, Шумадийска улица. -- (Нутепор!. рагаз.). а Кори же. За за 136 Известия на Бълг. ентомологическо д-во 9. Ганчевъ Йванъ. -- Учитель естественикъ, София. 10. Георгиевъ Йв. -- Агрономъ, Служба защита на растенията, София. - (Епош. аесоп.). я П. Градоевичъ, Проф. Михайло. - Професоръ по ентомология въ Университета БЪлградъ, ул. Студеничка Хе 55. -- (Гердор!., Епот. аесоп.) | 12. Стауез, Сар!. Ри: 1рр. -- Гопдоп, 5. М. 7. Не- тегот! 5дпаге 5. (Гер!дор!.) ; 13. Григориевъ, Б. - Ентомологъ, Босилеградъ. -- (Ешош. аесопош.). 14. Дончевъ, Ан. - Лекторъ по пчеларството въ Агроном. факултетъ, София. 15. ДрЪновски, Ал. К. -- Естественикъ, Бул. Ферди- нандъ Хо 36. (Гергдор!., Ешот. аесопош.). 16. ДрЪъЪнски Дръ К. --Главенъ инспекторъ при Ин- ститута за народно здраве, София. -- (Оп ега, СиПстдае, Ма- Тапо!оз1а). : | 17. ДрЪнски Пенчо. -> Уредникъ Царската ентом. станция при Царския музей, София. -- (О1р!:ега, Агосппотдеа, Ръвсез, Ар тей!са.). | 18. Димитровъ, Ан. -- Учитель-естественикъ, Ст. За- гора. -- (Гер:дор!.). : 19. Димитрова, Дръ Ар. -- Асистентка по Биология, Биологически институтъ при Университета, София. -- (Хеп- гор!.). | о. Дучевски, Б. -- Инжинеръ-химикъ. Представитель на 1. Ч. Еагрептдиз пе, София. 21. ЕБег!, Не1пг. - Герге 5. Ш.-- Еспепдог!етззи - 39. -- (Герторета.). 22. Златарски, Д. - с. Абтаразакъ, Провадийско. 23. Ивановъ, Дръ Крумъ. - ЛЪкарь, Управитель болницата -- Ловечъ. -- (Гертдор!.). 23. т Ивановъ Ради, София. Починалъ на 12. У1. 1938г. 24. Кантарджиева Д-ръ Минкова, С. -- София, ул. Юмрукъ чалъ Хо 16. -- (Со!еор!.). 25. Китановъ Борисъ. -- Естественикъ, ул. Плов- дивъ Хо 33. 26. Кп1тзс!, О-г Е. - КоПп, зтага ро Фа, Чехосло- вакия. -- (Еаппа сауегитсо!а.) 27. Козаровъ, Георги. -- Асистентъ по зоология. Зоологически институтъ при Университета, ул. Оборище Хе 13. -- (СоПетьрода, Чартх.). | 28. Консуловъ, професоръ Дръ Ст. - Профе- соръ по зоология при Университета, София. -- (СиПс1ае, Еп- Гот. тшефсш.). 29. Коцевъ Андрей. -- Учитель естественикъ, М м. гимназия. София. 30. Кузевъ Кирил». -- Преподаватель по горска 300- логия въ Техническото училище въ София. Официаленъ отдЪлъ : 137 81. Лазаровъ Асенъ. -- Агрономъ, Институтъ ра- стителна защита. - (Еп!от аесопош.) 92. Марковичъ, Андрей. -- Ентомологъ -- София, ул. В. Григоровичъ Хе 5. -- (Гердор!ета.) 33. Михаиловъ, Евгени. -- Агрономъ, директора зимно землед. у-ще, с. Искрецъ, Софийско. 34. Моровъ, проф. Д-ръ Т. -- Професоръ по 3з00ло- гия при Университета, София. 35. Найденовъ, В. - Агрономъ, ЗемледЪлско д-во, София. -- (Фитопатол., Епот. аесоп.) 36. Недевъ Николай. -- Агрономъ, Служба защита на растенията, София. - (Еп!. аесоп.) 97. НедЪлчевъ, проф. Н. -- Професоръ, Агроном. факултетъ, София. -- (Епот. аесопош.) 98. Павлова Анна. -- Естественичка, София, ул. Ан- тимъ | Хо 29. 99. Папазовъ Дим. -- Асистентъ при зоологическата градина, София. 40. Пеневъ Никола. -- Лесовъдъ, Управитель парка Витоша. София, Клементина Хо 19. 41. Патевъ Павелъ. -- Директоръ зоологическата щина, София. -- (Ргоогоа). “42. Поповъ В. Иванъ. - Агрономъ, Служба защита на растенията, София. -- (Епгот. есопош.) 43. Русковъ, проф. М.-- „Професоре по лесовъдство, София. - (Епрош. Еогез!.) 44. Стателовъ, Д-ръ Н. 5 Агрономъ, Служба защита на растенията, София. -- (Еп(от. есоп.) 45. Стефановъ Атанасъ. -> Уредникъ геологиче- ския отдБль при Царския музей, София. 46. Стойновъ П.--Агрономъ, Варна. - (Емота есопот.) 47. т Стрибърни В. -- Ботаникъ. Починалъ на 8. У1. 1983 год. 48. Стрибърни В. В. - Агрономъ, специалистъ-гра- динарь, ПлЪвенъ. -- (Епош аесоп.) 49. т Тиховъ, Д-ръ М. -- Бившъ редакторъ сп. Ло- вецъ, София. Починалъ на 50. Тошковъ, П. -- Картографъ, ул. Пресансе Хе 4. 51. Тулешковъ, Дръ К. - Асистентъ при Царския музей, София. -- (Гер:дор ета.) 52. + Фененко, Н. -- Гимназиаленъ учитель. Почи- налъ на 27.ГУ. 1934 год. 03. Филчевъ Юрданъ. -- Художникъ, ул. Артиле- рийска Хо 29, София. 54. Хайдуковъ К. - Естественикъ, гимназиаленъ учи- тель, София. . 55. Чипишевъ, В. -- Агрономъ, София, ул. Аспарухъ Хе 9. - (Етот. аесопош.). 138 Известия на Бълг. ентомологическо д-во 56. Чорбаджиевъ П. --Ентомологъ, Служба защита. на растенията, София. -- (Тер:дор!ета, Епошт. аесопот., рдае).. 4 57. Цаневъ Пан. -- Препараторъ, София. 5 58. Цанковъ Никола. -- Естественикъ, учитель. Военното училище, София. 59, Цонковъ Йорданъ. - Уредникъ на зоологиче-. ския отдЪлъ при Царския музей, София. РЕФЕРАТИ И СЪОБЩЕНИЯ. Атанасовъ Н.: : ще 21. Ш. 1934 год. Съобщи родъ Ролпега Гай., новъ за България и новитЪ видове Ролега соагсюа Тай., съ нахо- дища - София, Царска ботаническа градина, 23. |Х. 1933 г... събрани отъ него и отъ Странджа пл. -- крайбръжието, съ- брани отъ П. ДрЪнски, 16. У1. 1933 год. и Ропега рипнса-. иззта Кос. новъ видъ за Балканския полуостровъ, отъ ба-. нитЪ Сулу-Дервентъ, събрани отъ него на 28. УШ. 1933 год. 31. Х. 1984 год. Съобщи нови находища на миризливата. мравка Шотегорит писгосервашт Рапг. отъ Кричимското Царско ловище, събрани на 18. У!. 1934 г. отъ Д-ръ Ив. Бу-. решъ и с. Садовецъ, Луковитско, събрани отъ него на 24. Х. 1933 година. 28. Х1. 1934 год. Съобщи свои наблюдения върху 110- тегорит писгосервашт Рапг., като изтъкна начина на по- строяване гнЪздото у този видъ. Даде интересни изчисления относно работата и времетраенето й. 26. ХП. 1934 год. Докладва изданието на Всеукрайнская . академия на наукитЪ: „Мурашки украни“ (Рогтисщае. икга пае), Киевъ 1934, часть 1, отъ проф. В. Караваевъ, ди-. ректоръ на Зоологичеекия музей въ Киевъь. Проф. Караваевъ разглежда въ този свой трудъ отъ 162 стр. мравкитЪ на. Украйна и то само подсем.: Ропе?!пае и подсем.: Мугтис! пае, съставляващи | часть. Втората часть ще излЪзе допълни- телно. Използвалъ е най-новата литература и е възприелъ. номенклатурата на Етегу. РаздЪля я на обща и специална часть. - Въ общата часть дава Характеристика на сем. Рогпис:дае, раз-. глежда анатомията, морфологията и полиморфизма у видо-. ветЪ, а въ специалната часть това става съ огледъ на Украин-. скитЪ мравки, и при това резюмирани на нЪмски. Въобще цЪлата работа на проф. Караваевъ е много добра, система- тично изложена и съ много изразителни рисунки. Освенъ морфологична характеристика на подсемейство, родъ и видъ той въвежда за първи пжть подзаглавието Екология и съ. това слага въ редъ и биологичнитЪ данни. | Официаленъ отдЪлъ 139 23. 1. 1935 год. Показа женски екземпляръ отъ Ропега: сойгета |ан. отъ София, уловенъ отъ него въ Царската: ботаническа градина на 13. |Х. 1933, и работници отъ Ропега. рипсйаизата Кос. 24. УШ. 1933 год. съ сжщото находище.. Съобщи и видътъ Пойсводегиз диадтрипсватз ап. отъ. с. Дерманци, Луковитско, събранъ отъ него на 2. |Х. 1934 г.. 22. П. 1990 год. Съобщи новия подвидъ мравка за фау- ната на България 1а45/158 итбтайз пихишз КУу1. отъ с. Дер- манци, Луковитско, събрани на 15. П. 1935 год. и Рибарица,. Тетевенския балканъ, като ново находище на Шотегорит писгосервашт Рапг. 24. ТУ. 1935 год. Прочете завещанието на проф. Августъ Форелъ: „Сждбата и пжтя на човЪка“, публикувано въ „Ли- тературенъ гласъ“ бр. 228, година У1, стр. 1--2. 22. М. 1935 год. Съобщи ново находище -- Кричимската: Царска курия при Пловдивъ на следнитЪ видове мравки: Газ Гайропозиз Гайт., Сатропошз оариз 5сор. и Тегато- гшт саезриит 1.., събрани на 3-5. У. 1939 година отъ Д-ръ. Ив. Бурешъ. : 30. Х. 1935 год. Съобщи новитЪ мравки за България: 1. Меззог ги аз в Еа., отъ СрЪдна-гора, в. 900 м. 28. УШ. 1933, 2. Сгатазгоразвег зсшеШат!з зибзр. зсвти Мауг. отъ. гара Лакатникъ, Вратчанско, 24. У. 1935 и 3. Рйейо!е раш- дша агепагит оаг. опешаиз Ет., отъ Скакавица, Кюстен- дилско, 12. У. 1935, събрани отъ него, а опредЪлени отъ В. Е1п21--Тг1ез!, “ 18. ХП. 1935 год. Съобщи родъ Рогтисохениз Мауг. и видътъ Рогтисохепиз иишиз Ку1. нови за фауната на Бал- канския полуостровъ, събрани отъ него на 8. УШ. 1935 год.,. Хисарлъка надъ Кюстендилъ, въ гнЪздото на Еогтиса ги/а огщетз!в Ке?г. | | 29. 1. 1936 год. Съобщи следнитЪ опредЪлени отъ В.. Е1п21 мравки: /Меззог баграгиз оФатиаег Ет. отъ Двореца Евксиноградъ 15. УШ. 1935 год., събрани отъ Д-ръ Ив. Бу- решъ и Еогписа стегеа таг. изсостегеа Еог. отъ с. Же- лъзница -- Софийско, 11. У1. 1934 год., в. 1050 м. събрани отъ него. Двата вида сж нови за фауната на Балканския. полуостровъ. Съобщи и новитЪ за България видове: Гер!о0- огах гощепрегр: оаг. Байсатса Зап!., събрани въ Креснен- кото дефиле 10. ГУ. 1922, отъ Д-ръ Ив. Бурешъ; Меззог бепиги/ из таг. тетопайз Апд. отъ р. Ропотамо -- Соз0- полъ, 21. УШ. 1935 г. Д-ръ Ив. Бурешъ; /Мез50г ги Шанз!в Бав., Двореца Евксиноградъ 15. УШ. 1935 г. Дгръ Ив. Бу- оешъ; Рпегдое рашаша агепагит оаг. опешайИз Еш., Дво- деца Евксиноградъ, 26. УШ. 1935 год. Д-ръ Ив. Бурешъ; Сатропошз тасшашз затшз таг. Тоша, отъ Скеча, Тракия, 20. УШ. 1914 год., събрани отъ Дръ Ив. Бурешъ, и ЕРо/-- -- зе а ЛЕВА а. е На Цар, Е: 140 Известия на Бълг. ентомологическо д-во писа изса оаг.!е тап! Вопд.отъ Витоша,Черната скала в. 1750 м,, 5. МШ, 1934 год. събрани отъ него; Гематогшт зетиоете Ап. отъ с. Дерманци, Луковитско, 15. 1Х. 1935 г., сжщо отъ него; Мугтесосзиз ситзог таг. депезсепз КУу!. отъ с. Дер- манци, Луковитско, 2. |Х. 1934 г., сжщо отъ него. 19. П. 1986 год. Съобщи родъ Ргепоер Мауг. и родъ Асашоер!з Мауг. нови за България и новитЪ видове: Рге- поерв пиепз Мауг. отъ с. Радилово, Пещерско, 16. М1. 1938г. събранъ отъ него и Асаптоер!в /гашеп/ е! 1! Мауг. отъ гара Пиринъ, 27. У1. 1935 г., събранъ отъ Д-ръ Кр. Тулешковъ. Бурешъ Д-ръ Ив. 23. М. 1934 г. Съобщава за смъртьта на двама членове на Българ. ентомологическо д-во, имено, за почетния членъ и заслужилъ изследователь на колеоптерната фауна на Бал- канския полуостровъ Викторъ Апфелбекъ въ Сараево и на руснакътъ - емигранъ, гимназиаленъ учитель есте- ственикъ Николай Фененко. Първиятъ почина на | май 1934 год. и бЪ директоръ на Хигиеническия институтъ за борба съ маларията вь Сараево. Отъ страна на дружеството б6Ъ изпратено съболезнователно писмо до съпругата на по- койния. -- ТленнитЪ останки на Николай Фененко, който бЪ единъ скроменъ ученъ, любезенъ другарь, ентусиазиранъ изследователь на нашата фауна, полезенъ сътрудникъна Царск. научни институти, бЪха изпратени отъ СофийскитЪ членове на Българското ентомологическо д-во до вечното му жилище, на 27. |У. 1934 г., като върху тленитЪ му останки бЪ положенъ гразкошень голЪмъ венецьи бЪ издаденъ некрологъ за него- вата ранна кончина (той бЪ 50 годишенъ). Отъ страна на Българското ентомологическо д-во и на ЦарскитЪ научни институти произнесе речь, следъ опелото, въ Руската черква, г-нъ проф. Н. Стояновъ. Тоя последния изтъкна, че на Ни- колай Фененко се дължи, покрай другото, заслугата че днесъ девствената гора „Парангалица“ е запазенъ резерватъ, който за вечни времена ще свидетелствува на бждещитЪ по: коления, какви дивни гори е имала нЪкога България. 6. М1. 1934 год. Докладва за пеперудата Гусаела зебгиш В., сръЪщането на която въ България не бЪ сигурно устано: вено. Отъ наши ентомолози, тоя видъ до день днешенъ нее намиранъ. НамЪрилъ го е англичанина ентомологъ Е шев, на 6. УП. 1899 г. въ Рила планина (вЪроятно при Рилския ма: настиръ). Лондонскиятъ ентомологъ Рй. (гатез съобщава "съ писмо, че ловенитЪ отъ Е/шез и запазени въ Британския музеи 2 женски екземпляра сж > действително /усаепа зебгиз. Англичанката ММ. Лисвой (1900, р. 30) е публикувала тоя видъ съ находище Сливенъ. Проф. Кебе! се съмнява въ вЪрностьта на това твърдение. Докладчикътъ съобщава, че Официаленъ отдЪлъ 141 нгличанина Р. НМ. Твотаз, който лани екскурзира съ енто- пологични цЪли изъ околноститЪ на Сливенъ, пише съ писмо,. те „въпросната Лиценида е наистина Гусаепа зергиз, безъ зъмнение“. Интересното е, че отъ наши лепидоптеролози тоя зидъ въ казанитЪ 2 находища не е намиранъ. Казаната теперуда изисква по-подробно проучване. 10. Х. 1934 год. Показва една богата сбирка отъ бъл- арски Ейшепдае, притежание на Царск. ентомолог. станция. Зазванията на видоветЪ сж били установени отъ видния техски колеоптерологъ ./. Рошба!, Между тЪхъ има много тови за България видове. Една специална публикация по тая. сбирка ще бжде отпечатана въ Известията на Царск. Научни тнститути, книга ТХ. Сжщиятъ съобщава че на Н. В. Царь Фердинандъ | въ. (обургъ и на Н. В. Царь Борисъ Ш въ Варна сж били из- тратени по единъ хубаво подвързанъ екземпляръ отъ Изве- тията на Българ. ентомологическо д-во, кн. УП. Сжщиятъ говори за храната на отровната змия ИУгрега г! Вр., уловена по Люлинъ пл., при манастиря Св. Кралъ. Анализътъ на нейнитЪ екскременти показва, че тя се е хра- тила на 25. У1. 1934 (когато е била уловена) съ щурци (С7!- йз сатрез!г!8) и съ скакалци. Въ екскремента, следъ про- миване и преглеждане сж константирани: 1) глава, крила и крака отъ 2 едри екземпляра щурци, 2) глави и крака отъ 3 екземпляри срЪдно голЪми скакалци (Са/орЕ. Пайсив ?) и 2 злитри отъ сръдно голЪми твърдокрили (Сойеор!ега). 17. Х. 1934 г. Д-ръ Бурешъи Тулешковъ правятъ допъл- чение къмь Пчасть отъ тЪхната студия „Хоризонт. резпростр. та пепер. въ България“. Относно видътъ Рйа!ега бисерйа!ог- 1ез (Хо 225) съобщаватъ, че даденото отъ Д. Илчевъ находище за Странджа планина е вЪрно. Екземп. ловенъ отъ Илчевъ, макаръ и отчасти повреденъ, се намЪри въ сбирката на Царск. ентомол. станция. Сжщои два други екземпляра, ловени отъ. П. Чорбаджиевъ при Бургасъ (Чамъ-Кьой, 25. У1. 917) се указаха на лице въ казаната сбирка. Като едно ново нахо- дище, докладчицитЪ посочватъ с. Костенецъ въ Зап. Родопи. Единъ добре запазенъ мжжки екземпл. е билъ уловенъ тамъ презъ юний 1934 год. отъ Коста Бахметьевъ. Бурешъ показа, освенъ това, новиятъ за фауната на сългария видъ пеперуда ЛМопагта Фурбае ТппЬе., уловенъ отъ Н. Карножицки при Варна (Галата), на 23. УП. 1933 г. сета на тоя видъ се храни съ водни растения (тръ- стика Сжщиятъ съобщава, че въ Царската научна библиотека се получава редовно най-доброто италианско ентомолог. спи- сание, именно „ВоПенпо ДеПа зостета еп! ото!ое1са ПаПапа“.. 4 149 Известия на Бълг. ентомологическо д-во : Въ туку що излезлата книга 7 на томъ 66 е поместена ста: тията „Какъ да запазиме мъртвитЪ насЪкоми свежи“. а 31. Х. 1934 г. Съобщава че е изпратилъ за научно про. гучване въ Прага, на д-ръ Таборски, две много интересни. и за пръвъ пжть намърени въ България насЪкоми, а именно: „Етра ргаззи Епедг.и Вогейз зр. (вЪроятно новъ за нау- ката видъ). Първото отъ тия насъкоми Етра е било улод- гвено оть д-ръ Бурешъ, на 6. У. 1913 год., по плананата Куру- „Дагъ въ турска Тракия, по Текиръ- Дагъ надъ гр. Ганосъ на. брЪъга на Мраморно море (въ Европейска Турция) ивъ КрЪс“ ненското дефиле. НасЪкомото прилично много на | см. го- лЪма Стафилинида; то се крие подъ падналитЪ листа между. храститЪ на вечнозеления джбъ Ошегсиз сосс/ега. ПреднитЪ крачка на това насЪкомо сж на края задебелени; въ тия наде- "белявания има копринени жлЪзи, съ помощъта на тъхъ насЪко- мото преде нишки, съ които споява сухитЬ листа за да си прави гнЪздо. Това чудновато, рЪдко животно спада къмъ единъ специаленъ разредъ Етгодеа, близъкъ до Оггворгега, Второто насЪкомо (Вогешз) е едно съ закърнЪли крила мрЪъжо- крило насЪкомо (Хеитор!ега), то прилича на една голЪма (1/, см.) бълха. Принадлежи къмъ снЪжната фауна. Д-ръ Бу- решъ го е намъбрилъ на 2. П. 1926 год. по Рила пл., връхъ Сарж-Гьолъ на 2000--2300 м. височина. ВЪроятно, то ще принадлежи на единъ новъ за науката видъ. 14. Х1. 1934. Съобщава, че въпроса съ признаването на Българ. ентомол. дружество за юридическа личность е окон- чателно уреденъ. Отъ Соф. окржженъ сждъ се получи удостовърение Хо 70-34--М. отъ 3. Х1. 1934 г., съ което сждътъ удостовЪрява, че въ специалния регистъръ за юри- „дическитЪ лица при сжда, томъ 1, на стр. 118, е вписано и "Българск. ентомолог. дружество. Това вписване е извършено на 24. У1. 1934 год., на която дата решението на сжда Хо 377, тр. дЪло Хе 70, 1934 год. е влЪзло въ законна сила. Сжщиятъ съобщава за предприетата отъ група енто- молози и зоолози (Бурешъ, ДрЪнски, Цонковъ, Петровъ) късно-есенна екскурзия, на 4. Х1!. 34 до водопадитЪ при с. Ска- кавица, Кюстендилско. МЪстностьта е много живописна, би- горна. ВодопадитЪ, около 30 м. високи, получаватъ водата си отъ голбми карстови извори; много такива изворчета има и около водопадитЪ и въ тЪхъ има богата водна фауна. Подъ влажнитЪ камъни се намъриха нЪколко лъжескорпиони, "камподеи, колемболи, стоноги, скрипи, дребни карабиди, мокрици, мравки и пр. Въпреки напредналия сезонъ, хвърчбха "още ефемериди, Уалезза тата (трето поколение, прЪсни красиви екземпляри), Агрули!з |авоша ; изъ водата подска- "чаха още жаби. Изобщо, мЪстностьта е съ богата фауна. Официаленъ отдЪлъ 143 14. Х1. 34. Докладва, че въ спасанието УпдепзкаБеПре Медде!е!зег на Данското природоизпитат. друж., кн. 97 (1934), на стр. 212--213 е дадено, отъ видниятъ неуроптерологъ Р. ЕзЬеп-Реетвеп, описанието на новия за науката видъ Ра- логра шйзсйаск!, отъ долината на р. Вардаръ въ Македония. “ Сжщиятъ дава за прегледъ на членоветЪ на дружест- вото новитЪ печатни издания на Пеш веспез Еп ото!ое15с ез - зимни дег Кавет Млшеш СезеПзспа!, именно, тритЪхъ серии списания: 1) АгреПеп пЬег р!Ьуз1010915спе ппф апоетапд!е Ешото!ой1е апз Вей, РПашешт, 2) Агрепеп пЬег шогро- Тое1зспе пп ахопопизспе Епото!ое1е апз Вей, ПашШет и 3) Ешото!001вспе ВешеНе апз Вей, Пашет; това послед- ното списание е органъ на Мапдегуегвашшипо Ддешвспег Епото!огеп. Сжщиятъ показа рЪдката паразитна муха ОШегзга агдеа Мас. отъ семейството Риррагае. НамЪрена е върху блатната птица Дгдеа а1Ва (БЪла чапла), стреляна при с. Ку- маница -- Софийско, на 6 ноемврий 1934 г. Птицата е съвър- шено бЪла като снЪгъ, а паразитната муха по нея е съвър- шено черна и лъщива. Съ лупа пъкъ могатъ да се видятъ, върху черната муха, снъжно --бЪли паразитни акарчета, яко закачени съ крачката си по коремчето и гърдитЪ й. 28. Х1. 1934. Показа красивата бупрестида Ешу итеа дизтаса 1. Тя е излЪъзла отъ дървеното дюшеме на една стая въ сутерена на Царския музей. Дюшемето бЪ поставено преди 2 години и бЪ веднага покрито отъ горе съ линолеумъ. Лицата на това твърдокрило, вЪроятно, см били снесени въ дървенитЪ греди или дъски още преди да бждатъ употрЪ- бени; развитието си насЪкомото е извършило въ продъл- жение на 2 години, и следъ като дъскитЪ сж били използу- вани за дюшеме, възрастното насЪкомо е прояло ли- нолеума и е излЪзло на свобода въ стаята, на 12 ноемвр. 1934. Стаята е била презъ зимата отоплявана. На 26 ноем. едно второ такова твърдокрило насЪкомо отъ сем. Виргезидае е било наново уловено въ сжщата стая; то, обаче, принадлежи на вида Виргезйез паетоггродйаиз НЬз1. И дветЪ насЪкоми сж близо 2 см. голЪми. Сжшиятъ показа уловената отъ него на 1. Х1. 1934 г. късно-есенна пеперуда Гагепиа дИшаа Вт. (3380). Тя хвърчи презъ това време изъ буковата гора около манастиря Св. Кралъ (Люлинъ пл.), каца и по кората на дърветата, дето мжчно може да се забележи. Д-ръ Бурешъ споменува и др. видове късно-есенни пеперуди отъ парка Евксиноградъ, като Нурепа гозвгайз (вЪроятно презимува), /ИШзейа В? тасшоза (25 Х.), Вгоюотиа тейсшоза (1 ХП.), Сагайтта ехщиа (25 Х.), Неногив гасне (2 Х1.) и др. # + з 144 Известия на Бълг. ентомологическо д-во 28. Х1., 1994 год. Чете писмото на Българския пчелар- ски съюзъ, съ което настоятелството на Съюза подканва Българското ентомологическо д-во да вземе грижата и въз-. ложи нЪкому изучаване „Фауната на пчелитЪ въ България“, защото необходимо е основно запознаване съ мЪстнитЪ раси пчела, тъхнитЪ добри и лоши качества. Пчеларскиятъ съюзъ обещава да даде своето сътрудничество при тия изслед- вания. Сжщиятъ предава на дружественитЪ членове поздравитЪ на Варненския членъ Н. Карножицки и на руския про- фесоръ В. Лучникъ (Ставрополъ), който благодари за ху- баво- отпечатаната негова статия въ „Известия“, кн. УШ. на Бълг. ентомолог. дружество. | 26. ХП. 1934 год. Докладва отчета на Държ. земедбл-. ско опитно поле въ Павликени, за 1991--1933 години. (Изда- ние на Минист. на народното стопанство), съставенъ отъ П. Маджаровъ. Въ него има доста много сведения и за неприя-. тели и болести по пшеница, рЪпица, слънчогледъ, овесъ и пр. Наблюденията сж старателно направени; дадени сж, освенъ това, на 7 отдЪлни страници, много хубаво нарисувани, най-важнитЪ наблюдавани неприятели, а именно: 1. Рапи- ченъ бръмбаръ (Ешотозсейз адошайз), 2. Зеленъ хоботникъ (Сешйвоггрупсвиз зи соШв), 3. Хоботника Ва"! соегшезсенз. по рЪпицата, 4. ЦвЪкловъ стъблоядъ (Шхиз азсат), 5. Ра- пиченъ цвЪтоядъ (МеПрешез депеиз), 6. Синаповъ листоядъ (СоарееШиз зортшае) и 7. Слънчогледовъ сЪчко (Аоаран а. дай! !). 23. 1. 1939 год. Поздравлява членоветЪ на дружеството съ новата 1935 год. и имъ пожелава плодотворна и успъшна научна дейность. Сжщиятъ докладва статията на руския ученъ С. Й. Парамановьъ, напечатанавъ Хейзсп 1 ит улвзепзспа ! Пспе тшзек епртото91е, В4. ХХУП, 1934, р. 82--85, въ която съоб- щава за употрЪбата на ларвитЪ отъ разни видове мухи (СаШрптотдае и Мизс:дае) за лЪкуване на гангренясали рани и на остеомиелитисъ. Въ последно време тия изследвания сж. поставени на по-широка база въ Зоологическия институтъ при университета въ Киевъ. Д-ръ Бурешъ изтъква, че енто- мологията има множество допирни точки съ медицината и често пжти е отъ голЪмо значение за правилното лЪкуване на много болести; припомня, напр. маларията, петнистиятъ тифъ, сънната болесть, повратниятъ тифъ и пр. 13. Ш. 1989 год. Докладва 3 пубцикации на младиять лЪкарь Д-ръ Минко Добревъ, който презъ 1920 година, като студентъ-естественикъ, работи доброволно въ зоологич. отдЪълъ на Царския музей. По-късно той завърши медицина въ Германия, обаче, не престана, при научната си работа, да Официаленъ отдЪлъ 145 търси допирни точки и връзки между зоологията и меди- цината. Отъ 1927 година е неговиятъ трудъ Магепуегдашито дег Найзспе перз! ешег Ветегкипо пЬег Фе Нипосегаиз- дапег дегзеБеп Е1зспе, напечатанъ въ Агсшу Ниг д1е сезапце Рнузто1021е (В4. 217, Не! 2); а отъ последно време сж пу- „ бликациитЪ му: 1). „Върху отровнитЪ змии въ България и ухапването отъ тЪхъ (съ приносъ на единъ смъртенъ слу- чай отъ такова ухапване) и 2). „Върху пиявицитЪ и тЪх- ното значение въ медицината“. И дветЪ публикации сж от- печатани въ „Българска клиника“, год. У1! (1934), книга 0. и 10. ТЪ представляватъ значителенъ интересъ и за зоолозит . 20. Ш. 1935 год. Показа една колекция отъ 32 екзем- пляри пеперуди отъ семейство Вгершдае, родъ Вгерйоз. Той съобщава, че пеперудитЪ отъ тоя родъ хвърчатъ сега презъ най-първитЪ топли дни на пролЪтьта, и който желае да ги наблюдава направо въ природата, може да ги види презъ пладненитЪ часове, при слънчево време по алеята, на- садена съ брЪзи, край Духовната семинария при София. Въ България (и край София) се сръщатъ 2 вида: Вхгерйоз ра!- гвешаз |. и Вгерйоз потит НЬ. Вториятъ видъ изглежда да е привързанъ повече къмъ планинитЪ и се сръЪща по Рила пл., (Чамъ-курия), до 1700 м. височина; на Витоша надъ с. Владая до 1500 м. в.; по Люлинъ пл., до 1000 м. в.; има го и въ мЪстностъта Кушъ-Бунаръ при гр. Сливенъ (Чорб. 12. Ш. 1913 г.), и въ Кричимската курия при Пловдивъ. Вториятъ видъ е намъренъ до сега само край София, въ парка Врана и при с. Козлодуй на р. Дунавъ. Докладчикътъ съобщава, че тия два вада ще да се сръЪщатъ на много мЪста въ Бълга- рия и кани ентомолозитЪ да имъ обърнатъ повече внимание. Двата вида си много приличатъ единъ на другъ, обаче, до- бре се различаватъ по това, че мжжкитЪ на Вл. пойит иматъ двойно-гребенести пипала, когато у В”. ра #етаз тия пипала сж влакнести, много слабо назжбени. ; 4. 1У. 1939 г. Показа нЪколко екземпляра отъ рЪдката пеперуда Губ беа се! Из, ловени на 1. и 9. ТУ. 1935 отъ П. В. Царя въ подножието на РодопитЪ, въ Ели-Дере и дефи- лето на р. Вжча, надъ с. Кричимъ. УловенитЪ екземпляри сж зимували, тЪ сж отчасти избледнЪли и изпокжсани, което " доказва че тЪ сж хвърчали миналата есень. При хвърчение, пеперудата много прилича на една презимувала малка Иалезза шгИисе, или на Уапезза с-п6ит, а особено на Агруп!з фа тота, които хвърчатъ, въ казанитЪ 2 дефилета, заедно съ Губйеа сев. Тия пеперуди сж едни отъ най-раннитЪ пролЪтни пе- перуди и се появяватъ презъ най-първитЪ пролЪтни дни, когато снЪгътъ още не се е напълно разтопилъ. УловенитЪ отъ Царя 2 екземпляра 1. сей!8 сж уловени въ Ели-дере на 9. У.; предишниятъ день навалялъ 10 см. снЪъгъ, а презъ из- миналата нощь температурата на въздуха бЪ паднала 20С се Известия на Бълг. ентомологическо д-во. Кн. Х. 10 > 146 Известия на Бълг. ентомологическо д-во подъ нулата. Заедно се ГубИйеа се! хвърчЪха и Юйодосега. гватт, Р1ет!з пар! и Уапезза хатйоте!аз (всички презиму- вали). Тая последнята не рЪдко се сръЪща и изъ. дефилето на р. Вжча. 2 Показа и 5 екземпляри отъ красивата ранно-пролЪтна. пеперуда Гйа!з ро!ухепа. ЕкземпляритЪ сж съвършено прЪсни, токущо излюпени изъ какавиди. Уловени сж по обраслитЪ. въ храсталаци баири край с. БЪла, не далечъ отъ Кричимъ.. Тоя видъ е не много топлолюбивъ; появява се винаги по-. рано отъ Гйайз сегзуг; когато роухена завършва лЪтежа си, тогава почва тоя на сег!5зу!. Сжщиятъ показа и 7 вида нощни пеперуди, ловени. на 1--5. ТУ. 1935 по елекрическитв лампи въ Кричимския. дворецъ, а именно: 8151701 згойаниз, не рЪдко, Атрй!4аз1з бе. вшатшв, Сагай та аз пез Вт., СисиШша сватотШае Зсйт.,. Таетосатра гойиса 1., Расвпойа гивтсойз Е., Усоре!0- зота заейнит |. и Зайшгта зриш. 24. ТУ. 35. Съобщава, че нашиятъ почетенъ членъ Нег.. Вел. Царь Фердинандъ Г ебилъ избранъ на 20. Ш. т.г. за почетенъ членъ на Австрийското ентомологично. дружество. Хубава статия за новия почетенъ членъ е публикувана, по тоя случай, въ Хдейзси Дез Оезегтетспеп Епото!огеп-Мегешзв, ЧаНнге. 20, Хг. 4, р. 20--26. Млеп 15. ГМ. 1995. Въ сжщата книжка на списанието е публикувана кратка. биография на недавна починалия лепидоптерологъ Ог Адо Е В1пдег, който презъ 1932 и 33 год. събира пеперуди и въ България. Чете писмото на професора Юлиусъ Комарекъ отъ Прага, съ което той благодари за избирането му за почетенъ членъ. на Българск. ентомол. дружество. 20. МУ. 1939 год. Показа нЪколко по-рЪдки видове пе-| перуди, констатирани отъ него въ България, а имено: 1. Аро- резвез дПисйа НЪ., отъ пещерата „Темна-дупка“ при гара. Лакатникъ, уловена на 15. УП. 1925, на 39 м. далече отъ входа, въ почти пълна тъмнина; видътъ е новъ за фауната. на България. 2. СМобрвога Фсоогапа Епезз1, уловена отъ Нег. Вел. Царь Борисъ Ш, въ Царската кричимска курия при. Пловдивъ, на 19. У1. 1934. Кричимската гора е стара джбова гора; казаната пеперуда е характеренъ видъ за джбовитЪ. гори. 3. Агсна бебе |.., З красиво изпъстрени пеперуди, гжсе- ницитЪ на които сж били намърени отъ Нег. Вел. Царь Бо-.| рисъ Ш по карстовитЪ хълмове надъ извора Текиря, до гара Кричимъ. ГжсеницитЪ сж се хранили съ широколистната. Епрбот иа тугаитез 1,., намърени сж били рано напролЪть, следъ растопяване на сиговет: 10. Ш, 26. Ши 3. ГМ. Ка кавидниятъ имъ периодъ е траялъ: 26. Ш до 16.1М 1935; 214, 1984 до 16: 1М: 1985: 1021 погд, А19: ПеперудитЪ силно варииратъ по окраска. Официаленъ отдБлъ 147 ае: 12. У1. 1939. Показа 3 пеперуди, ловени отъ асист. Н. Атанасовъ въ Сливенско, на 5. У1, 1935, а именно: 1. Тйа/з се!зу;, сръщаше се не рЪдко до село БЪла (ново находище въ Бьлгария); 2. Агруптз рапдога, | съвършено прЪсна мжжка отъ пролЪтното поколение; 3. Агсиа аиИса, една туку- що излюпена женска отъ сжщото мЪсто. о 16. Х. 1989. год. Показа паразитната муха Огпйвотуга (отъ групата на конскитЪ мухи Риршрагае), която е нам- . рилъ въ перушината на птицата Козодой (СаргИитшот8 ейго- . раеиз) въ Евксиноградъ при Варна, на 19. 1Х. с. г. Обръща „ внимание върху мимикризма, който тия мухи правятъ по тЪлото на своя гостоприемникъ. Конската муха (Н7уробозса едшпа) има цвЪтъь като голата кожа на коня между заднитЪ му крака; паразитната муха по бЪлата чапла е съвършенно черна и лъщива сжщо както сж черни краката на казаната птица. Уловената сега по козодоя паразитна муха има сж- щиятъ кафявъ цвЪтъ, какъвто има перушината на казаната „птица. Мухата бързо бЪга и се завира изъ перушината и много мжчно се намира изъ нея. Д-ръ Бурешъ даде мухата за по-подробно проучване на Ш. ДрЪнски; тоя последния предполага, че тя принадлежи на нЪкой новъ видъ отъ рода Огийвотуа. 16. Х. 1935 год. Говори за голЪмата пакость, която стър- шелитЪ (Уезра сгавйго) причиняватъ на пчеларството въ Вар- ненско. Въ Евксиноградския паркъ при Варна той е наблю- давалъ, презъ първата половина на месецъ августъ, какъ обилно развждилитЪ се презъ тая година стършели масово изби- ватъ пчелитЪ, като ги ловятъ по градинскитЪ цвЪтя, изяж- датъ главитЪ имъ, а тълата занасятъ въ гнЪздата си. Около . единъ цъвтящъ храстъ отъ МНуб!зсиз, високъ до 2 метра и обилно покритъ съ едри бЪли фуниести цвЪтове, той е на- Облюдавалъ почти всЪки 2-3 минути нЪкой стършелъ да из- „ нася изъ него, зграбчена между краката му пчела. При ло- венето на пчелитЪ, които събиратъ поленовъ прашецъ въ . цвЪтоветЪ на казания храстъ, стършелитЪ постжпватъ по . следния начинъ: стършелътъ кацва върху отворения фуниестъ „ цвЪтъ, въ който се е заврЪла пчелата, тая последната из- “ плашена отъ неканения гостъ бърза да излЪзе навънъ, стър- шелътъ я зграбчва съ краката и съ якитЪ си челюсти; става кратко боричкане между пчелата и 8 пжти по-голбмия якъ „ стършелъ, тоя последниятъ я ожилва съ якото си, до поло- винъ сантиметъръ дълго шило, | или 2 пжти, дЪто завърне, а сжщевременно почва да гризе главата, като често откжсва . ми крилата, ако пчелицата удря съ тъхъ. На убитата по тоя на . чинъ пчела стършелътъ изяжда главата, следъ това я зграбчва между краката си и я отнася, вЪроятно, въ гнЪздото си, за “да нахрани съ нея своитЪ ларви. Описаната борба трае кратко |. време, 10 до 15 секунди. Въ продължение на 3 наблюдения, 148 Известия на Бълг. ентомологическо д-во: за половинъ до три четвърти часъ, бЪха отнесени отъ единъ. храстъ Нуб!йзсиз около 20 до 26 пчели. Като се- има предъ видъ, че това лЪто изъ Варненско, и специално изъ Евксиноград-. ския паркъ, имаше извънредно много стършели (Мезра сгарго),. може лесно да извадиме заключение, какво голбмо множество пчели биватъ унищожавани оть стършели. Въ Евксиноград-- ското имение има обширенъ, добре подреденъ пчелинъ (наглеж- данъ отъ самия директоръ г-нъ Мумджиевъ), обаче пчелнитЪ семейства оставатъ винаги доста слаби. ИчеларитЪ обясняватъ това съ силнитЪ вЪтрове, които духатъ тукъ, особено на- пролЪтъ, когато пчелитЪ би трЪбвало да събератъ най-много: медъ. Мене ми се струва, обаче, че казанитЪ. пчелни семей- ства сж слаби поради това, че голъмо множество пчели би- ватъ унищожени отъ стършелитЪ, и то презъ това време на лЪтото, когато Евксиноградския паркъ, съ своитЪ разкошни. и богати цвЪтни градини, дава обилна паша за пчелитЪ. Сжщиятъ обръща внимание върху обстоятелството, че пчеларитЪ често повдигатъ оплаквания противъ птицата. „пчелоядъ“ (ЛМегорз араз#ег) като пакостникъ на пчелар- ството, а много рЪдко се оплакватъ отъ стършелитЪ. Убеж- дението на докладчика е, че въ сжщность, стършелитЪ сж много голЪми пакостници за пчеларството, а птицата пчелоядъ,. както показаха изследванията, извършени въ Царския Музей върху нейната храна, сж само временни пакостници презъ дъжделиво време. При това, пчелоядътъ се храни и съ оси и: стършели, които сж пакостници на пчеларството.. Докладва и направенитЪ отъ него наблюдения по брЪга. на Черно море при Евксиноградъ, гдето е наблюдавалъ оситЪ (Мезра регташса) да се хранятъ съ малкитЪ морски рачета, наречени „морски бълхи“ (Атр рода). ОситЪ облитатъ мо- критЪ камъни по морския брЪъгъ и търсятъ, изъ дупкитЪ и пукнатинитЪ на камънитЪ, скрититЪ вжтре морски бълхи; малкото раче изплашено отъ посЪщението на осата бърза да излЪзе отъ дупката навънъ, за да се зарови въ пЪсъка. Въ тоя моментъ рачето бива улавяно отъ осата, която го: зграбчва съ краката си, пада съ него на пЪсъка, почва да го хапе, като му кжса краката, съ които то рита и се брани. Борбата трае кратко време, около 5 секунди, следъ което осата прибира малкото раче между краката си и отлита съ него, вЪроятно, за да го занесе като храна на своитЪ ларви. По обширния морски плажъ край Варна, всЪки посетитель може лесно да наблюдава оси, които облитатъ мокрия морски. пЪсъкъ, като търсятъ нЪщо изъ дупчицитЪ, изкопани по тоя пЪсъкъ отъ морскитЪ бълхи. Подъ тия дупчици сж скри- валищата на морскитЪ бълхи и затова именно оситЪ обли- татъ тЪхъ и чакатъ своята жертва, за да излЪзе отъ тамъ, да я сграбчатъ и отнесатъ въ гнЪздото си. Тия оси ставатъ. често досадни за посетителитЪ на плажа и много на често. Официаленъ отдЪлъ 149 кжпящитЪ се биватъ ужилвани отъ тЪхъ, и то най-често ко- гато настжпятъ съ боси крака търсящата морски бълхи оса. Че оситЪ се хранятъ съ животинска храна това е добре из- гввестно; ТЪ ядатъ охотно и сурово месо изъ касапницит . „Докладчикътъ споменува, че веднъжъ въ неговата стая въ Евксиноградъ, гдето е ималъ на масата си прЪсно препари- рани насЪкоми и пеперуди, една оса е влЪзла вжтре ие изяла коремчетата на около 10 пеперуди, като не е прене- брегнала даже и коремчето на една много космата пеперуда, на една Сеосаа е!осаа. ОситЪ въ Евксиноградското име- ние сж единъ голЪмъ пакостникъ и за узрЪлото грозде и за презрЪлитЪ плодове. 20. Х. 1996 год. Показа една добре оформена какавида отъ вечерната пеперуда Асйегол а айгороз (мрътвешка глава). Гжсеницата й е била намЪрена въ парка Евксиноградъ, отъ Княгиня Евдокия, на 9. Х. 1939 год. да се храни съ листата на дървото Рошооша тпрепайв Х51е6. Отечеството на това растение е Източна Азия (Китай), то се култивира въ Ев- ксиноградския паркъ като декоративно дърво, прилично на едролистенъ яворъ. На ентомолозитЪ е известно, че гжсени- цата на мрътвешката глава се храни главно съ растенията отъ семейство 50/апасеае, най-често съ листата на картофитЪ, на ясмина и на Гусшт фагбагит. Затова и намирането на гжсеницата върху казаното дърво бЪ изненада, понеже то принадлежи къмъ семейството 5сгорйшатасеае. При преглеж- дане, обаче, на специални ботанически систематични трудове се указа, че това семейство, въ естествената систематика на растенията, стои въ близко съседство съ семейството 501а- пасеае. Намирането гжсеницата на мрътвешката глава върху Рашооша иде да докаже близката генетична връзка между казанитЪ две семейства растения. Гжсеницата се превърна на какавида на 11. Х. 1995 год. Какавидата ще презимува и отъ нея ще излезе пеперуда на следнята 1936 год., презъ на- чалото на месецъ юний. (Отъ нея въ началото на юний излЪ- зоха паразитни тахиниди). Д-ръ Бурешъ показа пеперудата Вг0г00ота тейсш!оза, отгледана отъ гжсеница, намврена край София, върху ра- стението Мелта. Гжсеницата какавидира на 15. УП. 1935 г., а даде пеперуда на 2. УШ. 1935. Споменатата гжсеница е силно полифагна, затова не е безъ интересъ да се регистри- ратъ всички видове растения, съ които тя се храни. 18. ХП. 1995. Показа една хубава колекция отъ 35 ек- земпляри мрЪъжокрили насЪкоми Азса/ар ае (Меигорега), събирани въ България и притежание на Царската ентомолог. Станция. Тия рЪдки насЪкоми приличатъ на водни кончета, обаче, главата имъ е снабдена съ дълги, на върха топчести пипала, такива, каквито иматъ пеперудитЪ. ТЪ хвърчатъ презъ лЪтото по сочнитЪ, покрити съ цвЪтя ливади, мжчно 150 Известия на Бълг. ентомологическо д-во се забелбзватъ и мжчно се ловятъ. ПоказанитЪ екземпляри принадлежатъ на 2 вида: ДАзсшарвиз тасагопшз Зсор. и Азсайарвиз опотапиз Сегт. (4Де!. От. ТаБотзку, Ргапа). Пър- виятъ видъ се сръЪща по-вече въ планинскитЪ мЪста, има го въ Люлинъ пл., Витоша, Рила (Чамъ-Курия, на 1350 м. вис.), РодопитЪ, Странджа пл. и приегр. Бургасъ; хвърчи най-често: презъ края на юлий месецъ. Вториятъ видъ е разпростра- ненъ въ по-южнитЪ мЪста; има го при Деде-Агачъ, на Куру- Дагъ планина въ ю. ис. Тракия и при манастиря Патлейна. до гр. Преславъ; хвърчи презъ месецъ май. Сжщиятъ показа разкошно издадената въ 4 тома книга на видния японски орнитологъ Маркизъ Хачисука, оза- главенъ „Пе Видз оГ Ше Рипррше 151апдз“ (МиветЬа, Гоп- | доп 1934/1935), въ 4-тия томъ на която (на стр. 416) е опи- санъ птичия родъ Во715/а, нареченъ така на името на Царь Борисъ Ш. Въ тоя родъ спадатъ 4 вида и 1подвидъ; 3 отъ тъЪхъ сж изобразени цвЪтно на табл. 62. Маркизъ Хачисука е авторъ на монографски съчинения върху птицитЪ на Сахара,. на Формоза, на о-въ Исландия и др. Той е посетилъ презъ 1994 год. България и е подарилъ за Царския музей много рЪдкото животно -- малката „Панда“ отъ Хималаит . 29. 1. 1936 год. Докладва наредбата-законъ за земедЪл-. ско - стопанскитЪ изследователски институти въ България (Държ. вестникъ, год. 58, бр. 23. 1. 1936), съ който се урежда и „Института за защита на растенията“ и специално на ен- томолсгичния отдЪлъ въ тоя институтъ. Обръща внимание на ентомолозитЪ върху обстоятелството, че въ казания ин- ститутъ, съгласно чл. 11, алинеа 3, могатъ да бждатъ назна- чени (съ конкурсъ) само лица „съ висше агрономи- ческо образование и съ специализация най-малко една година при съответни научни институти въ страната или въ чужбина“. „ЗаваренитЪ отъ закона лица на служба при зе- медЪлско-стопанскитЪ изследователски и контролни инсти- тути, които нЪматъ висше агрономическо образование, а друго специално висше образование | напр. естественици|, за- пазватъ длъжностъта си“. Казаниятъ законъ отменя закона отъ 1924 година. Сжщиятъ докладва новитЪ за фауната на България ви- “ дове пеперуди 1. Дргойз обеза зсиа Ар. (1408), 2. Еприйе- са апапа З1рт. (3594 де!. КеБе!) и 3. Епритеса папа НЪ. (3634). И тритЪ вида сж ловени въ Евксиноградския паркъ “ при Варна презъ августъ месецъ 1935 год. Сжщиятъ докладва че Н. В. Царь Борисъ Ш е наблю-. давалъ и уловилъ въ Кричимския ловенъ развъдникъ на П. 1. 1932 г. пеперудата РШШорвога ритгрега Езр. (852). Не се знаеше до сега, че тая пеперуда хвърчи и зимно време. 8. У. 1936 год. Съобщава, че на 2. П. 1936 год. се е по- миналъ нашиятъ дописенъ членъ, руския ентомологъ, Официаленъ отдЪлъ 151 Викторъ Лучникъ въ Ставрополъ (Северенъ Кавказъ). Той е бележитъ руски ентомологъ и специалистъ по семейството „Сагабгае (Соеор!.). Роденъ е на 24. П. 1892 год. въ Влади- “кавказъ, като синъ на държавенъ агрономъ. Следвалъ е (1912-1917 г.) естествени науки въ Москва и Киевъ. Отъ 1919 год. насамъ бЪ уредникъ На музея вь Ставрополъ Г (1925-1990), като сжмщевремено бЪ и директоръ на Ставро- полската станция за защита на растенията. Презъ 1930 год. той стана професоръ по зоология и бидлогия въ педагогиче- „ ския институтъ, а отъ 1932 год. и редовенъ професоръ по зоология и паразитология въ Ззоотехническия институтъ на сжщия градъ. Той бЪ председатель на Ставрополското енто- мологично дружество и отъ тамъ сж и нашитЪ връзки съ него. БЪ почетенъ или дописенъ членъ на ентомологичнитЪ дружества въ Ленинградъ, Прага, Лвовъ, София и БЪлградъ. На 16 годишна възрасть той публикува първия си наученъ трудъ по Сагайр!дае, а отъ тогава до смъртьта си (1908-- 1996) публикува около 200 статии по Сагаб!даег, С тпдейдае и др., и около 300 рецензии, съобщения и бележки въ разни (главно руски) ентомологични списания. Въ Известията на Българското ентомологично дружество, кн. УШ, излЪзе от- печатена неговата статия „Обзоръ жуковъ групи Ророшпае “ (Со1.) европейского побережия Чернаго моря“. Неговата сбирка отъ Сагайгдае съдържа около 100,000 екземпляри, съ множе- ство типуси и котипуси. Сега тя е съхранена въ Зоологическия Музей на Руската академия на наукитЪ. Паметъьта му бЪ по- четена съ ставане на крака. 7. Х. 1936 г. Докладва за организацията и дейностьта на четвъртия славянски конгресъ на географи и етнографи, станалъ въ София на 15--20 августъ т. г. Въ конгреса имаше и секции по зоогеография, фитогеография и геология. На био- географската секция председатель бЪ ботаника проф. Ст. Пет- ковъ, а секретарь ентомолога Д-ръ Бурешъ. Въ казания кон- гресъ деятелно участие взеха и членоветЪ на Б. Е. Д.: Дръ Бурешъ, П. ДрЪнски (той води екскурзията презъ подбал- канския коридоръ за Бургасъ и Странджа пл.), Дим. Папа- зовъ и Н. Атанасовъ. Завързани бЪха добри връзки съ пол- ски, чехословашки и югославянски природоизпитатели. Сжщиятъ показа три рЪдки за фауната на Бълга- рия пеперуди: 1. Гоборвога айегаа отъ ЦЩЦаръ >Бо- рисовата градина при София, 12. У!. 1936 год.; 2. Зсогуоретх Губай!х отъ пещерата „Задънка“ при Карлуково (улов. Н. Атанасовъ) и 3. Р//огорбвога зсйа (1865) отъ Чамъ Курия, З. УШ. 1936 г. на 1350 м. в. “| Сжщиятъ докладва за юбилейното тържество на проф- Д-ръ Ст. Петковъ, по случай неговата 70-годишнина. Като председатель на Бълг. природоизп. друж., той на нЪколко пжти е председателствувалъ тържествени събрания и на Б. 159 Известия на Бълг. ентомологическо д-во Е. Д. и изобщо е държалъ най-близки връзки съ нашето дружество. ЧленоветЪ на Б. Е. Д., които въ по-голЪмата си. часть сж ученици на юбиляра, взеха най-деятелно участие. въ организиране на юбилейното тържество. Председателътъ Д-ръ Бурешъ държа речь за живота и дЪлото на заслужи-. лия природоизпитатель-юбиляръ. 10. ХП. 1936 г. Показа една сбирка отъ 212 екземпляра кожокрили насЪкоми отъ групата ухолези -- Рог сшдае. Той е можалъ да констатира въ България 4 вида: 1. Гар!- дага прапа Ра!., 2. Гама тто" 1., 3. Еогрсша аипсшата |. и 4. ЕогИсша зтугпепз!з Зеут. ПървитЪ 3 вида сж ши- роко разпространени въ цЪла Европа и Азия и даже по ц- лия свЪтъ. Това широко разпространение се обяснява съ жи- вота на казанитЪ насЪкоми, които обичатъ да се криятъ между дъски, сандъци, въ кошове съ плодове, между пла- тове и разни стоки и по тоя начинъ сж пренесени и разне- сени на далечни разстояния, посрЪдствомъ параходи, тре- нове, кервани и пр. Четвъртиятъ видъ Рогсша зтугпепз!з обаче, е единъ рЪдъкъ видъ, съ по ограничено разпростра- нение, което обхваща брЪговетЪ на СрЪдиземно море: Кор- сика, Ю. Италия, Гърция, Мала Азия, Сирия; а по брЪговетЪ на Черно-море го има въ България, Кримъ, Кавказъ, Сухумъ и Батумъ. Видътъ зтуглепз!з е най-едрата наша ухолеза; тя се различава много ясно отъ едритЪ екземпляри на Габгдига прата по следнитЪ белези: зтугпепз!в5 има върху кожеститЪ черно-кафяви крилни покривки по едно овално, свътло-желто петно, а освенъ това ципеститЪ свЪтло-желти долни крила стърчатъ доста извънъ кафявитЪ кожести крила, така че зтугпепз!з при пръвъ погледъ се различава отъ всички други видове по тия 4 свътло-желти петна, разположени на гърба му. Д-ръ Бурешъ говори и за биологията и грижитЪ за по- томството (яйцата) у тия чудновати организми. У насъ ги наричатъ освенъ ухолези, още и кукулази, кухолези и щи- палки. Находищата на констатиранитЪ отъ него видове сж следнитЪ: 1. Еогсша зтугпепз!з Зеуг. (Де!. Мепогг1): парка Евксиноградъ при Варна, 5. Х. 1924, 3. |Х. 1923, 17. Х. 1926 (събр. Д-ръ Бурешъ), тука тя се крие въ старитЪ зидове изъ парка и особено изъ манастирскитЪ стари здания около манастиря Св. Димитъръ ; наесень, когато времето се застуди, тя навлиза въ отопленитЪ стаи. Други находища на тоя видъ сж: Генишъ-ада, въ горското стопанство Тича, 18. ТУ. 1931 (събр. Бурешъ) и Странджа планина, при с. Кости, 2. У. 1931. -- 2. Габгдига прапа РайП., край р. Струма при с. Тополница (Петричко), 20. ТХ. 1991 (събр. Бурешъ); при с. ГолЪъмо-БЪлово въ РодопитЪ; при Бургасъ 20. У. 1924 и Кара Бурунъ (Бур- гаско), 17. У1. 1928 (ДрЪнски); при гр. Видинъ, 24. У1. 1927. -- 3. Габра птипог 1,., въ Германския манастиръ въ Лозенъ Официаленъ отдЪлъ 158 ил. (Софийско), 10. УШ. 1911 (събр. А. Урумова-Бурешъ).-- 4, Еогиеша айпсшапа 1., 80 екземпляри отъ множество на- ходища изъ цЪла България. Въ Пиринъ пл. я има до 1000 м. височина, въ Рила пл. (Чамъ-Курия) до 1350 м. височина, обаче Ъдко. Р 1. П. 1997 год. Съобщава, че на 2. Х. 1936 год., на 70 год. възрасть е починалъ въ Берлинъ видниятъ ентомологъ Отг. Напз > 1спе!. Той е билъ въ връзка съ българскитЪ ентомолози отъ създаването на Българското Ентомологическо Дружество (основ. 1909 г.), като е услужвалъ на членоветЪ съ чужда литература и като е широко откривалъ за тЪхъ стра- ницитЬ на издаваното отъ него списание -- Хеизсви г оззепзсва све 1пзетепро!орте. Това списание той е изда- валъ въ продължение на 25 годинн (сега го издава неговиятъ синъ М. з1сйпе! -- Вега) и въ него сж публикували свои "трудове: Бахметиевъ, Бурешъ, ДрЪновски. Тамъ сж отпечатани и много рецензии върху трудове на български ентомолози. „Лично той е работилъ по пеперудна фауна, особено по Раг- паззидае и Родиидае, а за „|. ертдор!егогит Са аосиз“ е раз- работилъ семейството Мутрпбайдае. Неговата голЪма спе- циална сбирка отъ Роюофидае е завещана на Берлинския Зоологически музей. ЧленоветЪ на Българското Ентомологи- ческо дружество почетоха неговата паметь съ ставане на крака. 4. П. 1997 год. Съобщава следнитЪ събрани отъ него въ България ручейници (Тиспор?!ега?, идентифицирани отъ д-ръ Радовановичъ въ Сараево: 1. Гиплорйв из ошанз ЕБт. отъ Чамъ-Курия 18. У. 1913 г. -- 2. Хетсозо0та итидит Нас. отъ РодопитЪ надъ баня Костенецъ 1. УП. 1912 г. -- 3. РЕИо- роатиз тотапиз ОПоп., Костенецъ 15. У. 1912 г. -- 4. РА! Горобатиз ше саиз Кс. Гасп. отъ Чамъ-Курия, 18 УП. 1936, на 1700 м. вис. -- 5. Юйуасорйиа #151в Ръст. отъ Бачковския манастиръ 3. У. 1909 г. -- 6. Одопюсегит аИсотпе осар. (женска) отъ Чамъ-Курия 28. УП. 1908 г., на 1400 м. вис. - 7. Ресфгоспета сопзрегза Сит. отъ Бургасъ 1912 год. 4. П. 1987 год. Говори върху твърдокрилитЪ насЪкоми отъ сем. Угарвииидае, които се срЪщатъ въ пещеритЪ, осо- бено пъкъ върху прилепно гуано или пъкъ върху човъшки екскременти, оставени въ пещеритЪ. Сжщиятъ показа след- нитЪ видове, намърени върху прилепно гуано: 1. Дега зре- даеа Ет. обикновенъ видъ изъ „Новата пещера“ при гр. Пе- щера, 19. Х. 1932 год. - 2. ДШеа зреаеа таг. тасторвега Вегп., З екземпл. отъ „Сухата пещера“ при ДрЪновския ма- настиръ, 9. 1Х. 1936 год., събр. Д. Папазовъ. -- 3. Райот из серпаоез Стасп. отъ пещерата при гр. Луковитъ, 28 |Х. 1935, събр. Н. Атанасовъ. - 4. Ошефиз тезотеПниз Матзп. отъ пещерата „Леденика“ при Враца, 6. У1. 1933 г. иотъ „Сухата пещера“ при ДрЪновския манастиръ, 9.1Х. 1936 г., обикно- 154 Известия на Бълг. ентомологическо д-во уина 7, г, венъ видъ. --9. Раедегиз Шога в Стасп. отъ пещерата при. Луковитъ, 28.1Х. 1935 г., събр. Н. Атанасовъ. ВидоветЪ сж. опредЪлени отъ проф. д-ръ Ото Шерпелцъ въ Виена. з 15. Х. 1937 г. Съобщава за смъртьта на видния унгар-. ски зоологъ и почетенъ членъ на Българското ентомологическо дружество Д-ръ Геза Хорватъ, директоръ на Народния. музей въ Будапеща. Тоя отъ българско произхождение ученъ почина на 90 годишна възрасть въ Будапеща, на 8.1 Х. 1997 г. Той написа първата публикация по хемиптерната, фауна. на. България и 6Ъ въ близки научни връзки съ Д. Йоакимовъс и д-ръ Бурешъ. Притежаваше българския орденъ за граж- дански заслуга П. степень. Неговиятъ прадЪдо произхождалъ. отъ с. БрЪъзовица, Ихтиманско и затова, по негово желание, - на некролога, по случай смъртъта му, бЪ поставено отъ не- говата жена надписа: „Д-ръ Хорватъ Геза -- Брезовица, Бу-. гаринъ“. Той бЪ почетенъ членъ на 18 научни дружества, - почетенъ главенъ директоръ на Националния Музей въ Бу-. дапеща, почетенъ членъ на Унгарското кралско научно дру-. жество, председатель на Х. зоологич. конгресъ въ Будапеща. и пр. и пр. По образование бЪ лЪкарь, но съ медицина не се занимаваше, а само съ изучване на насЪкомитЪ и спе- циално съ полукрилитЪ; въ тая область той написа повече. отъ 00 публикации и стана единъ отъ най-виднитЪ спе- циалисти по тая група насЪкоми. БългарскитЪ ентомолози. почетоха неговата паметь съ ставане на крака. ; Сжщиятъ говори за живота и дЪлото на ботаника Ив. К. Урумовъ, починалъ на 9. Х. 1937 г. Гой е билъ въ близки. връзки и съ Българ. Ентомологическо д-во. ; 17. Х1. 1987. Докладва за научната дейность на кустоса въ лепидоптерологичния отдБлъ на Виенския музей Д-ръ. Хансъ Церни (Напз Хегпу) и за връзкитЪ, които бъл- гарскитЪ лепидоптеролози (Бурешъ, ДрЪновски, Тулешковъ). иматъ съ него. Той винаги най-охотно е услужвалъ на бъл-. гарскитЪ ентомолози съ необходимата ентомологична литера-. тура и е опредЪълялъ или ревизиралъ изпратени му материали. отъ Мсгоергдорега. Неговата публикация „Ге Зсвтене!- Ипрз7ашпа Афатенз“ (изработена заедно съ бележития поче- тенъ членъ на Б. Е. Д. проф. д-ръ Ребелъ) е отъ голЪмо значение. и за познаването пеперудната фауна на Македония. Д-ръ Церни желае да Ожде членъ на Б. Е. Д. Докладчикътъ предлага да. бжде избранъ за дописенъ членъ. Казаниятъ виенски ученъ,. следъ пенсионирането на директора Ребелъ, е неговъ замЪст-. никъ и българскитЪ ентомолози могатъ да иматъ голЪма. полза отъ неговото членуване у насъ. Избора му за допи-. сенъ членъ се приема единодушно. | Сжщиятъ докладва за дейностьта на зоолога Профе-. соръ д-ръ Францъ Вернеръ, който това лЪто навърши. своята 70 годишна възрасть. Проф. Вернеръ е първиятъ». ц а 4 Кр “ За пъзКа Официаленъ отдБлъ 155 които е писалъ по-обстойни публикации по херпетологичната и. д ортоптерна фауна на Балканския полуостровъ и Бълга- рия. Билъ е въ близки връзки съ покойния български хер- пегологь Василъ Ковачевъ и е останалъ до днесъ добъръ приятель на българскитЪ зоолози. Отъ страна на Б. Е. Д.. му е изпратено поздравително писмо. 15. ХП. 1997 г. Показа следнитЪ интересни и рЪдко сръщащи се пеперуди, ловени при Варна отъ Н. Карножицки.. |-- Матеза зиотаза Сит. (1479) единъ вторъ екземпляръ уловенъ на 25. УШ. 1935г. (може би второ поколение); иден- гификацията на вида е провърена отъ Воигтз1п въ Парижъ.. ши Сшостша #1 уипста ГКЪ., Варна 25. М. 1990 г... 3. - 9. Батаз оегпапа К.е. новъ за фауната на България видъ,. товени на 28. У. 1936 г. -- 4, Хагговтриз геоауапа с. 4126), 3. и 5. Х. 1936 г. - 5. 4Атрафруга е порода Н. 9. 2042), 30. УШ. 1995 г. Варна е ново находище на тоя рЪ- гъкъ типично ориенталски видъ. - 6. Палптоеса шео- лева КЪт. (по ЗТапд. КЬ1. Ка!. като вариететъ отъ 1- отата Езр. 1542 Б), новъ за България видъ, ловенъ сжщо три Варна и идентифициранъ като тоя видъ отъ Войтатп зъ Парижъ и отъ Рго!. Огапд въ Дармщадъ -- 7. Тохо- гатра сгассае, Варна 29. |Х. 1935 г., въ това находаще се гръща не много рЪдко. 23. 1. 1998 г. Говори върху биологията на пеперудата Чета! ГасЦогтз 1. (771). Той е намърилъ въ Чамъ Курия "жсеницата й на 4.1Х.1996 г. да се храни съ листата на краста Готсека хугозгейт |.. НамЪрената гжсеница се отличава тъ изображението, дадено за нея въ съчинението Вегое Фере! 1920, табл. 21, фиг. 3, по това че нЪма никакви следи ть сини ленти и отъ свЪтло-желта ивица по гърба. Гжсе- тицата се храни презъ деня, не презъ нощьта. Тя се зарови звь земя за да направи какавида на 10. |Х. с. г., а оть ка- савидата излЪзе пеперуда на 10.М.1937 г. въ София. Ка- савидната фаза трае значи 8 месеца. Тая пеперуда е пла- зински видъ; обаче въ парка на двореца въ София е била товена на 17. У!. 1936 г. отъ Н. Ц. В. Князъ Кирилъ; вЪ- доятно гжсеницата (или какавидата) е била донесена тукъ съ разни растения и цвЪтя отъ Чамъ Курия. 91. М. 1938 г. Докладва публикацията на Цв. Димит- оовъ: Вреденъ или полезенъ е Масгоорвиз созай1з (София. 938 г., сп. Земл. изпит. инст.) Отъ тоя хубавъ трудъ се зижда, колко е необходимо да знаеме, до най-голбми по- (робности, биологията на едно насЪкомо, за да можемъ да задимъ заключения за неговата полза или вреда и за него- зото стопанско значение. Макаръ че за това живущо по на- адения тютюнъ насъкомо да сж писани до сега 8 публи- кации отъ 5 автори, все пакъ неговата биология и неговото стопанско значение не сж още напълно изяснени. 156 Известия на Бълг. ентомологическо д-во 5. ГУ. 1938 г. Показва всички видове пеперуди отъ рода -Арорезез (АторвИа), констатирани досега въ България и -прави поправки и добавки къмъ даденитЪ отъ него сведе- ния въ публикацията „Хоризонтално разпр. на пепер. въ Бъл- гария“ (1935, Кг. 650--662). Отъ ревизията на тия видове, направена въ Парижкия природонаученъ музей отъ Ог. С Вит се указа, че опредъленитЪ отъ Бурешъ и Тулешковъ екземпляри като Арорезйез сагарвапез НЬ. принадлежатъ на 2 вида: Арорез4ез Пратипоза Еу. и Арорезез Итба!йа З4от. Първиятъ (по новата система тика като самостоенъ видъ, а не като вариететъ) е ловенъ въ КрЪсненското дефиле и при Св.-Врачъ. Видътъ Сяаралез не се срЪща (споредъ Ог Витзтп) въ България и на Балканския полуостровъ. Сжщиятъ съобщава, че ендемичния за пеперудната фауна на Бьлгария видъ Нагтофа дфгепошзки КЪ!. е кон- статиранъ, като специаленъ подвидъ (келдеопан! Зсп.)и въ Северна Персия. Вижъ статията на |. ЗсПи1 пеепзсПизв: Мецете Хешейеп апз Хогд-Регзеп (Оезфегг. Епото!ог. Ме- тет -- Улеп, ХХП, р. 97. Млеп 1936). - Дреновска Ал. К. 17. Х. 1934 год. Говори за земнитЪ пчели на пл. Али- ботушъ, хванати отъ него презъ това лЪто. Той е открилъ тамъ презъ последнитЪ години 23 разни видове (въ Бълга: рия сж познати всичко 28 вида) съ много форми отъ тЪхЬ. Измежду по-важнитЪ и рЪдки земни пчели е открилъивида В. баеташгиз КиспЬ. (де Р. попт и Мата |.), непознатъ до сега въ фауната на цЪла Европа. На второ мЪсто по зна- чение е В. зиафеггапейз таг. Богеа!з ЗспКп., новъ за бъл: гарската фауна. Като нови за фауната на Алиботушъ сжщиятъ дава и показва видоветЪ Рз в угиз сатрезе" в Рг., Ху!осора ого!асеае |.и Х. суапезсенз Вт, и тритЪ пчели сж познати отъ други находища въ България чрезъ ентололога т Н. НедЪлковъ. 14. Х1. 1934 год. Говори за тазигодишнитЪ си екскур: зии по пл. Алиботушъ и показа следнитЪ нови за нея и за България видове пеперуди и земни пчели. 1 Рагпаззшз аройо ззр. атрвуйоп ЕтиНз!. (Де. Вгук: Е1зп.); 2. Нощната пеперуда Нагтофа агтепае Взва. (<- Сйепее! 510 г.) де!. КЬ.; 3. СледнитЪ дребни пеперуди сж нови за България (опредЪлени отъ КеБе ! въ Виена): Перге. ззапта гишйапа Е., П. сагдиейа НЪ., О. шшгеПа НЪ., Соеорвога тпеоеа Нж., С. зйепейа НЬ. (фан), Еасвиза з!епор!егеЦа КЬ|.; 4. СледнитЪ нови за фауната на планината пеперуди: Главптоеса ргохитпа НЪ., Сагайтта гезрегза ЗсшН., С. а18Г лез Вгавт., Сватазрвесга етр“/огтт!в Езр., Рхос"!з сВ!0гоз 7. зершт В., Сперйазга пирйапа НЬ., Епйбета сапа Нуу., АгрУ- Официаленъ отдблъ 157 ез та арддотпайз 1., Тасвурийа зсишеНа Е. К. Кшпоза: гогфаеНа НЬ., Оесогопа фиадйприпса Нуг., ВогеВваизетша ргае- шеПа КЪ|., В. зЗипйейа НЪЬ., Софеорйога опозтеПа Втасйт., Ппеа агсеПа Е. 921. П. 1935 год. Показа новитЪ видове насЪкоми за Звропа, събрани отъ него до сега въ България и Македония. Това сж следнитЪ пеперуди, пчели и скакалци: 1. 5а- угиз реуеп Н. 5. зи6зр. попа оссйетайз КЪП. е! Хегпу., отъ "аличица пл. (Мак.), 2. Апай!8 соштрбава Мгп. отъ Гали- тгица (Мак.), 3. Епривеса айзспрвата Зет. отъ Алиботушъ, - мо сарйайз 51ет. отъ Галичица (Мак.), 5. Ргегойух саиса- ейа 51ет. отъ Алиботушъ, 6. Рвуспа тейеЦШа Мп. отъ Али- отушъ, 7. Ругаишзва зибзедиайз Н. 5. отъ Алиботушъ, 8. 10- горега ташгатшса Мерсг. отъ Алиботушъ, 9. Сойеорбйога #е- Шийейа Ст. отъ Варна, 10. Вотбиз ваетайгиз Кписп. отъ. Алиботушъ, 11. Мосагодез бшратсиз Птеполг. отъ Алиботушъ. Следъ това, говори и показа материяли за нЪкои ново- открити отъ него насЪкоми въ България и Македония“: . Рагпазшз тпетозупе ОЮгепошзки Езп. отъ Варна--Галата, „ Егейа гродорепзз Васвтецеш! Отеп. отъ Рила, 3. ЛМа- пезга Пгепошзки КЪЬ!. отъ Алиботушъ, 4. Нагтойа саезга Литоши Огеп. отъ Алиботушъ, 59. РоПа зеггаййпеа Ко- дайзсвешй ОПтеп. отъ Алиботушъ, 6. Асйаца десогайа Кебей дгеп. отъ Алиботушъ, 7. Сана Лийоща Коат! Отеп. отъ (либбтушъ, 8. 7ураепа ригригайз Кебей Отеп. отъ Родопи, . Ретрепа айвойизсвейа Отеп. отъ Алиботушъ, 10. Тогитх прег/есвапа РЮер!з-Вот!ззи Отеп. отъ Алиботушъ, 11. Еихал- 8148 Пгепошзки КЬ1. отъ Рила, 12. Песйгогатрйа гИапа Отеп. тъ Рила; 19. Вотфбиз айкоа Пгепошзки Мое . отъ Витоша, 4, Вотбиз артогит Огепошз апиз Мое. отъ СрЪдна-гора, 9. Своторвйа Пгепошзви Еп. отъ Софийско. “ Накрай говори и за новитъ и рЪдки интересни пе- ерудни видове и форми, хванати отъ него по македонската л. Галичица, при Охридъ - РЪсенъ Дгрупиз фаюта ай. мейе Н. 5., Мейапагеа гиззгае Езр. (/аруюа Сут.), Вапкеза. паседопеПа КЪЬ!., Репез!оо!0зза басатса КЬ!. и др. 13. Ш. 1995 год. Говори и показа нови видове диви чели Ар!дае и оси отъ разни фамилии, хванати отъ него резъ 1934 година на Алиботушъ. ОпредЪълени сж отъ спе- иалиста Вгипо Р:! 1опт въ Ханиш51?ог. офаа?зшизепт -- Меп, отъ Ог Вепзоп и Ог Регктпз въ Ви 150 Мизешт -- .опдоп: 1. Ргозор!в аппшатв К. (и на Люлинъ е хванатъ), . Найсшв пиидиз Рг., 3. Найс!з Гайегайз Втийе, 4. Дпагепа ийта 5т., 5. Рапигриз бапезапиз Киу.,б. ЕПадез гип-- огит 1.., 7. Озта айичнпса Рапг., 8. Озптиа Чеампа К. (501- ку: Мог.), 9. Озпа да тайиса Мог., 10. Озпиа етаготпа!а гер., 1. Мерасв е апайз Му!., 12. Мерасвйе стситстс!а К.,. 9, Ечсега шрегсшаа Е., 14. Ая торйога асегоогит таг.. 158 Известия на Бълг. ентомологическо д-во здиаенз От5. Отъ сем. брйео!4ае (де. Веивощ), 15. стай риеШайог Соз!а, 16 Сгабго ? рейатияз Бснт., Отъ сем. Иезр!ае 17. Атторвиа Визша Зсор., 18. ДАтбше!ез Тазсеотияз 1. 19. Офупегиз зришрез 1., 20. Гриша /етогаа Е.; Отъ сем Зсош4ае: 91. ГУзсойа Мита 5спт., 22. Пизсопа диайприпсвайа Е Отъ сем. Гевлейтоптдае (де!. Регкшз) 23. Ехетегиз таге! пайогиз Е., 24. Мезоепиз пайеаог Е., 25. Сайадервиз агго: райог Е., 96, Хуопотиз ршогтв (Саг., 27. Хуопотиз ргае саогтв Е., 28. Рзеидоретша сагропата 5сор., 29. Рипри бгасвусега Тиг., 30. Регийеиз патиз (От., 31. Мугтоза тейш: посерваа Е. и отъ Люлинъ пл. Споредъ референчика, тия видове не сж съобщени въ работитЪ на Н. НедЪлковъ, на Рго!. Е. Сгегог (Хоуу Лем, и неговитЪ (на автора). 21. Ш. 1995 год. Говори за скакалцитЪ, които е ДОвиЛЪ по Алиботушъ до сега (1929-1934 г.) и показа нЪкои оОТЪ тъхъ. Като по-важни сж на първо мЪсто нашитЪ енде мични видове: Л/осагодез бшоатсиз Огепом., Роес тон огбейсиз Рап. (-- вшШрайсиз Вг. М., на второ-планин: скитЪ видове: Оотрйосегоз зи тса 1,., Ашегазиз зегртсиз Вг. М., Рзорйлз зташиз Е., Родзта редез!15 Е. Като новъ за ортоптерната фауна на България той дава вида ЛМе!апо: риз тпролда Воп. (Д4е!. Пуат.). Материялитъ сж провЪрени или опредЪлени въ Гопдоп - Вип Мизепт отъ специя ста Уваровъ. Говори и за тритЪъ нови подвидове отъ пеперудата Рагпаззшв тпетозупе |,., именно: 1. з5р. де/аагиз Егирз! отъ Пиринъ и Витоша, събралъ ДрЪновски Ал. К., 2. ззр. 6: гезсй! Втук. отъ Битоля - Круша-балканъ (ее. Вапспагд) и отъ Алиботушъ, събралъ ДрЪновски Ал. К., 3. з5р. дге: пошзку! (зи6зр. поба). Вгук. е! Е1впег. отъ Варна (Галата) Тия подвидове сж съобщени отъ Вики Е1зпег въ статията им „Кт 1зспе Кеут90п Ддег Сайипо Рагпаззшз шифег Вепшгито Чез Мейепа!в Фдег КоПекноп Е5пег“. Въ списание „Рагпа: зстапа“, Мо. Ш, Жо 1--2, 1934, стр. 8 и 9. Следъ това сж: щиятъ авторъ показа нови пеперудни видове отъ Алиботуш хванати оть него презъ това лЪто: 1. Раглаззшв аройс Вгийпрет! 0то085, при лЪтнитЪ постове Хе | и 18, 1500-- 1650 м., юлий, 2. Матезта депипа гедиса КЬ. е! Хетпу 3. ап оеста сотра Е. Показа пеперудата Усгаргегол (Зезйа, Ггабашогттв Кой. отъ Люлинъ, хваната отъ него на 24. м 1934 година. 24. ГУ. 1935 год. Показа, по желание на нЪкои отъ чле новетЪ, събранитЪ оть него презъ лЪтото на 1934 година планински растения по Алиботушъ (и | отъ Витоша) нови за флората на България и нЪкои нови за науката, като: 1. Вготиз Пгози8 Фаг. согасиз Напзвк., 2. Вготиз Дбгозш 7. пооа апрошчасиз Отепом. е! ГАуог., В: Ршейт Леотде: - ъ. Официаленъ отдЪлъ | 159 5иик., 4. Койетпа зрепдепз Ргез!., 5. Пасгу Из потега!а 0. с!- “Пайа Реегтш., 6. Род дадепз!з НКе 2. палсезсепз Веск., 7. Роа ара 0. рагпазз!са Во155., 8. иг2ша петогоза таг. егугал- Шета Нау. (Отъ Витоша) 9. боза Готешоза птисапз /. поба Херикот! Огеполу. е Гауог., 10. Роза репдийпа оат. пооа Ра- свайешл Огепом. е! Тауог., 11. Роза рипртеПаа 0. зегиса Н. Вт., 12. боза оаиса таг. агоотейв (Аис!.), 13. Млиана фозтшаса (Веск.) Оее., 14. ТГ7/ошиит зйгеренз Ст., 15. Мешпа Шупса ВогЬ. е Н. Вг., 16. Иегошса ргаесох--ПШепи Ст., 17. Сизсша ерйвутит 0. Койзсвуг Епеей., 18. Гошсега ху!о0- зеит 7. ейШрИиса Веск., 19. Азйег ар тиз о. судепейз На|., (Отъ юж. Пиринъ), 20. Дет! опетай!з о. тасейотса Спей. Всички сж опредблени въ Будапеща отъ специалиста Рго!. Ог Тауотка, но още не сж публикувани. Говори за направенитЪ отъ него презь априлъ--май, 1934 година палеанталогични разкопки въ бълг. Македония, въ басейна на Долна Струма, зап. отъ Мелникъ (при с. Гор- на Сушица). Той е открилъ кости На измрЪлитЪ презъ долно-плиоценово време малки и голбми бозайници, подобни “на ония въ ю. Гърция при Пикерми, богатството на които тукъ у насъ надминава гръцкото. Досега, отъ 1929 година заедно съ проф. П. Бакаловъ, сме доказали сжществуването "на повече отъ 32 разни видове, принадлежащи главно къмъ „копитнитЪ, преживнитЪ, дебелокожитЪ, месояднитЪ, гриза- читЪ и маймунитЪ и | влечуго. со Той показа части отъ челюсти съ зжби на по-важнитЪ видове: “ 1. Соодиз ретейс! (тапири-мравояди), 2. НеПадо- „Трегшт ОЮпоегпоу: (жирафа), “ 3. Рипосегоз ? опетайз (носо- трогъ), 4. РеШдгеогейз Ипдегтауег! Мас. (черепъ на антилопа "съ рога), 5. Тгагосегоз атайвеиз Кош. е! Мас. (голЪма ан- "тилопа), “6. АиШоре (пълна горна челюсть неопредЪлена), 7. 1 голъбмъ ашикъ (Азйгара/из) отъ Огазшз-жирафа. Материа- „литЪ сж били опредЪлени въ Виена отъ специалиста Ог О. “УсКкепете. + ОзначенитЪ съ “ видове сж нови за България. Събра- "нитЪ материяли при разкопкитъ сж били напечатани отъ него въ три малки статии: 1) Богати палеонтоложки находки въ бълг. Македония, 1932 г.; 2) Първа находка на остатъци отъ маймуна въ България, 1932 г.; 3) Богати научни придо- „"бивки за Училищния музей, 1933 г. 16. Х. 1935 год. Говори за своитЪ екскурзии презъ тази година по Алиботушъ (гдето е правилъ проучвания шесть години подредъ) и на изт. Рила (при с. Долна-Баня -- Учит. „ почивна станция) и показа следнитЪ нови за пепер. фауна „ видове и форми, други по-рЪдки: 1. Догойз бгиплеа Е., (1905), (Рила), 2. Сана #гилсайа Нийт. аБ. тедоги/ата Еисиз. (3319) „Рила, 3. Сурворвога ае! 7. (4. КЪ.) 3569, Алиботушьъ, 4. Ап- „газта асгйейа 7, (4. КО.) 3618, Рила, 9. Соеорйога сае!е- 160 Известия на Бълг. ентомологическо д-во рреплейа 7. (4. КЬ!.) 3778, Рила, 6. Виссшайх арзт и. Сатш. (4. КЬ!.) 4264, Алиботушъ. | Нови находища на видове отъ Рила и Алиботушъ: 1. Мойодота г1сгас 1. (815), Рила, 2. Мойойоша дтотедатиз 1. (816), Рила, 3. Горворгегух сатейпа 1. (841), Рила, 4. Г”!- свшга стайаест 1. ди (960), Рила, 5. Гетота бейсатса. Н. 5. Ф, Рила. Отклонение, прилично на вида ВаШоп! Сг., 6. Сшоста сопоетза Езр. (2713), Алиботушъ, 7. Оошетаза. бапеоейит Е. К. (4. КЬ!.) 2340, Алиботушъ, 8. Хсуйитв рагоеНа Н. 5. (4. КЬ!.) 3479, Алиботушъ, 9. „ Вазгодаспа: гватпеПа 7. (4. КЬ1.), Алиботушъ. Освенъ това съ ново находище за Рила еи дървесното скакалче, 10. Месопета Ша!аззпит Пегеег., което идва ве- черь на лампа -- често. На Алиботушъ, въ края на юний 1939 година сжщиять е събралъ подъ камънитЪ изъ боровитЪ гори и низшото: безкрило насЪкомо 11. Уарухсоп/изиз уаг. п. бшШоатсиз 51сй. въ много екземпляри, на 1400-1500 м. височина. При това. | екз. е хваналъ и на Люлинъ, при с. Мал. Бучино -- юлий. 30. Х. 1935 год. Говори на кратко за събранитЪ отъ него досега мухи (Пиета) по разнитЪ планини у насъ, като показа само следнитЪ видове, едни сж нови за фауната на България и бълг. Македония, а други съ нови находища. ТЪ сж били опредЪлени отъ специалиститЪ Ог ОтйпБего Кап! (Берлинъ) и Ог. 7. 521афу (Будапеща): 1. 5Иашз ойиш Нед. (апс!.), Осогова иРила, 2. Мейалозота 6: со!ог Ме., Алибо-. тушъ, 3. Пайтатша асшеаа |,., Алиботушъ, 4. Одсофез 20- па! 15 (аис1.), Осогова, Нед. стр. 196, 5. Рагдо"5 диадпразставиз Мег., 6. за аепеа Кош., Люлинъ, 7. ЕшаПа вудгоеоп 1.., Кюстендилъ -- Хисарлъка, 8. Гайгора оШоза Е., Осогова, 9. Ерз!горва Пазоре вата 7Тей., Алиботушъ, 10. Гарвта: обоза 1,., Стара-пл., Алиботушъ, 11. Пазроропешотив 1.., Стара пл.--Калоферски балканъ. Следъ това той говори за една нова форма отъ нощ- ната пеперуда Гетоша ба/сашса Н. 5., открита отъ него на Рила около Учителската почивна станция при с. Долна- Баня, презъ августъ 1935 г., на 820 м. височина. 25. ХП. 1939 год. Говори за събранитЪ отъ него това лЪто пеперуди на Рила, около с. Долна-Баня (Учителската почивна станция) и показа 2 нощни видъ и форма нови за фауната на България (опредЪлени отъ Рго!. Кебе!), именно: 1. Матезга рийа НЪ. 46. тазсийпа Вет! Ф (900 м. вис. на 5. 1Х. 1937 г.), 2. Зсоре!озота (Надепа) зсоораста Езр. о (900 м. височина, на 25, УШ. 934 година), Следъ това показа и мухи хванати отъ него по нашитЪ високи планини, нови. или рЪдки за фауната на България. Това сж видоветЪ: 1. Агсгорвйа Весдиает! Н. В. Отъ Рила -- при с. Долна-Баня, 1000 м. височина, на 19. УШ., 1. |Х. 934 год. По думитЪ на падащи Официаленъ отдБлъ 161 специалиста 9г21аду е единъ рЪдъкъ видъ. Описанъ билъ отъ Изт. Европа и Мала-Азия, 2. УейсеПа рштеага (анс!.), на Осогова пл., 1400 м. височина, УП. 1926 г., 3. СвШозга соссийепз тепфопайз (аис!.), отъ Рила, 900 м. 1. |Х. 1934, при с. Долна-Баня, 4. Зфепоророп ттиз |лу., отъ Алибо- тушъ -- 1500 м., юний и юлий 1939 год., 9. Гатрена епега Заск., отъ Алиботушъ, 1500 м., 29. УП. 1934 год., 6. Гатре- “На саегшезсепз |., отъ Алиботушъ, на 1700 м. височина, 20. УП. 1934 г., 7. Свйоза Пгепошзеи Зг2паду, новъ видъ за науката, описанието на който специалистътъ 52Паду дава подробно въ една отдЪлна стагийка. 15. 1. 1989 год. Направи съобщение и показа материяли отъ диви пчели, събрани отъ него презъ изтеклото лЪто (августь--септемврий) на Изт. Рила, при с. Долна-Баня, изъ долината на р. Бистрица, 900--1000 м., както и на Алибо- тушъ (юний и юлий) на 1400-1500 м. Отъ тЪхъ следнитЪ сж нови за фауната на България, опредЪлени въ Виена отъ специалиста Вг. Риоп: 1. Вотбиз зогоеепз!в таг. #1соог АШкеп, (Рила 1500 м., надъ Учителската почивна стан- ция), 2. Дпфгепа а1584епз зспт4. (Алиботушъ), 3. Дпйгепа Лита зсип4. (Алиботушъ), 4. Дпфдгепа ошресша Кпис!Ь. (Алиботушъ), 5. Ргоз0р8 рипсийанзз!та 5т. (Алиботушъ), А ВотБбиз аргогит ззр. зарфгепошзеаниз Мое. е новъ за Рила и Майа тошапа Рг. новъ за Рила (1000 м., с. Долна- Баня--Почивната станция). 27. МУ. 1936 год. Съобщи за нЪкои пеперудни видове, хванати отъ него тази пролЪть въ Източна Рила, при с. Долна- Баня, около Почивната станция за учители. Като нови за планината показа Гаешосатра з!а61з Мем, Хуотана соп- зрешатз 1.., СФата зйегла Нит. Отъ тамъ е хваналъ и геометридата С!4а/!а дидйт/азсата С1. (3368), която, обаче, не е позната оть друго находище въ България. Изъ подкласа на най-низшитЪ насЪкоми, наречени без- крили -- първобитни (първоначални), Арегурорепеа (Ар!:е- гурога) измежду първитЪ 31 видове събрани отъ него презъ 1936 год. на Алиботушъ пл., се откри и новия видъ за на- уката Ддтезотасв в ПгепошзЕи пот. репиз, п. р. 7. Х. 1936 год. Направи съобщение за намвренитЪ отъ него нЪкои нови и рЪдки насЪкоми вь България: 1. На Ви- тоша (1600--1700 м.) е открилъ вида земна пчела Вотфиз ругепаеиз Рвг., досега непознатъ отъ нашата страна (Де!. Р1- Попт--МЛлеп), 2. На Рила, при с. Долна-Баня -- почивната станция, е хваналъ рЪдката геометрида пеперуда Пургосйгоа ву прата 1.., ново находище въ България, 850 м., 3. Показа сжщо и по-рЪдкитЪ, пеперуда геометрида Грегарб етопу- таа ЗсиН. и мрежокрилитЪ Азсшарвиз ойотапиз Сегт. и „Азс. тасагопшз Зсор. отъ Алиботушъ, 1400--1600м. юлий. Известия на Бълг. ентомологическо дево. Кн. Х. 11 162 Известия на Бълг. ентомологическо д-во 12. Х1. 1936 год. Показа нЪкои по-рЪдки пеперудни ви-. дове отъ Изт. Рила, при с. Долна-Баня (Учителската почивна. станция), на вис. 850--1000 м., хванати отъ него презъ лЪ-. тото (августъ и септемврий, н. г.), като: 1. Рй0рорйога зсша НЬ. нощница, 2. Палйоеса г!0оза 51тбт. (--сисира!! Епез.,. нощница, 3. Стдата зпегаа Ниш. геометрида отъ Рила и. Витоша (Драгалевски манастиръ, септемврий и октомврий, | 1936 година), 4. Отъ джбовата пеперуда Га5г0сатра фиеге!-- ча 1, показа нЪколко екз. прЪсни, съ свити и разперени крила, за да се види силната мимикрия и омохромия, която. крилата на тази пеперуда представляватъ - на сухъ дж- бовъ листъ. 26. Х1. 1996 год. Показа нови и рЪдки пеперуди (ЛМос-. видае) за България отъ Изт. Рила (при с. Долна-Баня -- по- чивната станция за учители -- 850 м. вис., на УШи!/. 1936г.. 1. Хридеа (Оптоза) гшисеПа Езр. аб. сазвапеа Мап., (2120). Разпространението й е СрЪдна и Южна Европа, Рошшз, 5у- птеп, 2. Сйорваза шпша Нит., (2199), 3. Ситйоейа атризва. Е. (2116). ПоследнитЪ два вида сж нови за Рила, вториятъ, обаче, е познатъ до сега въ България, само отъ Евксино-. градъ (Бур.)., и отъ островъ Критъ. За пръвъ пжть отъ ДрЪновски на Галичица пл. -- Македония. | Следъ това, говори за земнитЪ пчели Вотфиз у насъ и. показа новата форма: 1. В. веШегапиз ав. поста ошрата Р1Н., открита отъ него при политЪ на Източна Рила, при с. Долна: Баня, на 11. УШ. 1996 год., а е опредЪлена отъ специалиста Рипцоп: въ Виена. СледнитЪ видове и форми сж нови за България, като: 2. Вотбиз агтешасиз Кой., отъ Алиботушъ. пл., 1500 м., юлий 1933 и 934 УШ., а на СрЪдна-гора. -- 1000 м. вис. при Панагюрище, августь--септемврий, 9. В. деШегапиз ад. ргореаигапиасиз Уое!., отъ Рила, УШ. 936г., 4. В. зогогепз!з ззр. рговейз (Сетз1., отъ Рила УШ. 1936 год.,. 5. В. Гардатиз аб. заБистозиз Ръй., отъ Рила УШ. 1936 г., 6. В. шрифг!з ззр. Вурзорй из зкот., отъ Алиботушъ планина. и Витоша, 1450--1750 м., юлий 1936 год., 7. В. ротогит. 1., ай. тркезсепз РН., отъ Алиботушъ. пл., МП. 9967144 8. В. тазиисашв ай. топойотиз Ръ!., отъ Витоша, 1750 м. УП. 1936 г., 9. В. реагогат 1. ай. разсоашз Ръ!., отъ Али- ботушъ пл. - 1500 м., УП. 1996 год., 10. В. зибвеггапеиз. аб. фаюстешз Мос1., отъ Витоша -- 1750 м.-- УП. 1986 го-. 24. Ш. 1937 год. Показа материяли отъ мухитЪ (Прега). на Алиботушъ, Рила и Витоша събрани отъ него презъ лЪ-. тото на 1996 год. ТЪ сж били опредЪблени отъ специалиста. 7. Уг21аду въ Будапеща. Отъ тЪхъ повечето сж съ нови. находища за България, а вида Гатрена аПрой 5г. (п. зр.) е новъ за науката, хванатъ на Алиботушъ на 1450 м. (17 лЪт. постъ, презъ цЪлия юлий месецъ, въ нЪколко екземпляра: 2 Официаленъ отдЪлъ | 163 1. Сврйоза сашсшатв Рг. 900 м. Рила, УШ. 1936 год., 2. СВгу- зогазвег зовинайз Рила, 900 м, УШ. 1936 год., 3. Газгора ста ММ11., Алиботушьъ, 1450 м., УП.. 1986 год., 4. Готайа 1а- свези Ед., Алиботушъ, 1450 м., УП. 1936 год., 9. Гатрейна сдегшезсепз Тлу., Витоша, 1750 м., УП. 1996 год., 6. Гатрена оаепеа Е. Витоша, 1750 м., УП. 1936 год., 7. Гатрена агтрез Е. Алиботушъ, 1500 м., УП. 1936 год., 8. Р!о048 ойезсенз Е. Алиботушъ, 1450 м., УП. 1936 год., 9. Гаихаша аепеа Еа!. Рила, 900 м., УШ. 1936 год., 10. Орвгуа ейсодота Ла. „София, МП. 1936 год., 11. Рапроша ругйоза М114. Алиботушъ, 1450 м., УП. 1936 год., 12. Мезетвита гезр!епдепз ЛМ114. Рила, 900 м., УШ. 1936 год., 13. Радоша еггайса ЕаП. Алиботушъ, 1450 м., УП. 1936 год., 14. Рваоша гифв ЕаП. Алиботушъ, 1450 м., УП. 1936 год., 15. Есрйвиз гайпегов ЕаП. Алиботушъ, 1550 м., УП. 1936 год. 15. 1Х. 1937 год. Говори за открититЪ отъ него нови видове мухи по Алиботушъ-планина презъ 1935 и 1936 год., 1. ДзотеШа бшрапса 52711., 2. Гатрена таседопка 57211., 3. Свйозга Пгепошзеи 5211. По източнитЪ и западни скло- нове, изъ цвЪтнитЪ поляни на боровитЪ гори, на височина 1500-1700 м., юлий. ОпредЪлени см отъ Ог 7. 5г2Паду въ Будапеща. Следъ това, говори за събранитЪ отъ него мате- рияли отъ нисшитЪ насЪкоми Ар!егугсосопеа по Алиботушъ- планина, презъ 1935-1930 год. Специалистътъ Рго!. 1. ЗФас отъ Краковъ е открилъ въ тия материяли 67 разни видове и две форми. Отъ тЪхъ само 9 вида сж били известни отъ България до сега. Като нови за наукитЪ, сж опредЪлени следнитЪ видове с и форми: Отъ СоПетбоа: Рговоюта рарШоза Час ., Ге- рщосутиз зеписо!огайиз З1асп., ОгсвезеПа гесвапршата ЗЧасй., Огсвезейа тотшапа УЛасй. Пршга : Гарух сопзиз 5Пу. бшШратсиз ЗТасп., сори деа тати 5Пу. бшратса з1ас., Сатродеа сойохетяив згаср., Ршзгосатра тотапа ЗЧасй. Трузапига: Ша тасейотса З1асп. п. г. п. 5р., Адте- “ вотастиз Птепотзки зЗТасп. п. 9. п. 5р., Г. игототастиз Огитотой ЗЧасп., Айешга тотапа ЗТас!. Дрънски П. 20. ХП. 1934 год. Направи съобщение върху значението на мухитЪ при опрашването на растенията въ планинскитЪ мЪста. „Главна роля при това опрашване играятъ мухштъв. -- Сж- щиятъ показа цвЪтната растителность на в. Мусала (2925 м.) и неговата ентомофауна. Опрашването на цвЪтната расти- - тедность по високитЪ планински мЪста чрезъ мухитЪ има . незамбними важни последствия за растителностьта на: тЪзи 164 Известия на Бълг. ентомологическо ц-во мЪста. Безъ мухитЪ много растения по високитЪ планини не. биха могли да сжществуватъ. Сжщиятъ съобщи новитЪ видове мухи за България: Мейапозвота исоот Мерс. отъ с. Петрово -- Св. Врачко, подъ Алиботушъ планина; Ер! #корйе фасортва! та Тей., отъ постъ Хе 16 на Алиботушъ-планина и отъ Креснен- ското дефиле; Гара а р6боза 1., отъ Странджа планина, при Вълчановъ мостъ; КошсеПа рита -- Кресненско де- филе при гара Пиринъ; Сййоза соесицепз те фопайз -- Горна-Джумая; ГатреНа #епега Часк.-- отъ Алиботушъ пла- нина, при постъ Хе 1» (1200 м.); Гатреша сегшезсепз | ем. -- отъ Алиботушъ-планина, при постъ Хо 17. -- Всички отъ сем. хугридае, пчеловидни мухи. 19. П. 1995 год. Говори върху новата наредба на Мини- стерството на финанситЪ, да отпуща на пчеларитЪ за под- хранване на пчелитЪ само увжглена (денатурирана) захарь и резултатитЪ отъ подхранване на пчелитЪ съ такава захарь. Установено е, че когато пчелитЪ се подхранватъ не на време съ такава захарь, тъ не могатъ да преработятъ и пречистятъ захарьта, следствие на което се появяватъ редица функцио- нални разстройства на храносмилателнитЪ органи на пчелитЪ. Съобщи, че на много мЪста въ страната сж загинали пчелни семейства отъ такава увжглена захарь. Сжщиятъ говори и върху разпространението на гниле- цътъ въ България. Той е Съставилъ една карта за разпро- странението на тази болесть по пчелното пило у насъ и идва до следнитЪ заключения: |. Европейскиятъ и американскиятъ гнилецъ у насъ иматъ широко разпространение исж еднакво опасни и вредни; 2. Споредъ едно общо и приблизително изчисление, гнилецътъ у насъ е засъгналъ 4-720 отъ пчел- нитЪ семейства и 3. Гнилецътъ въ България е съсрЪдо- точенъ главно по дветЪ желЪзопжтни артерии на северъ. и югъ отъ Балкана, което дава поводъ да се мисли, че слу- жащитЪ по Б. Д. Ж., които въ повечето случаи сж и пче- лари, играятъ не малка роль при разпространението на гни- леца у насъ. 13. Ш. 1985 год. Говори за гжбната болесть ДАзрего!0- тусоза по пчелитЪ въ България, за пръвъ пмжть открита у насъ по материяли отъ с. Долня Баня, Самоковско. 20. Ш. 1935 год. Показа една шевица отъ Търновско, представляваща сполучливо стилизирана пеперуда. По този поводъ, каза нЪколко думи върху „ЖивотнитЪ въ българ- ската народна шевица“, като изтъкна факта, че фауната, която играе толкова голъма роля въ живота на народа ни, особено домашната, въ сравнение съ флората, не е вземала живо: участие въ народната ни шевица и орнаментика. Отъ животнитЪ най-много участвуватъ въ народнитЪ шевици птицитЪ, после човъкътъ и най-после четворногитЪ животни. Споредъ Д-ръ ! Официаленъ отдЪлъ 165 Петева, човъъшкитЪ фигури преобладаватъ въ тъканитЪ, а животинскитЪ -> въ шевицитЪ. ЕднитЪ и другитЪ се пре- даватъ стилизирано и мжчно е по тЪхъ да се опредЪли каква птица или друго животно е изобразено. По-опредЪлени сж изображенията на нЪкои птици, които могатъ да се раз- личатъ и опредЪлятъ. Такива см гължбитЪ и петлитЪ въ шевици отъ Самоковско. До сега нъЪмаше указания, че на- сЪкомитЪ сж вземали участие въ художествения битъ на българина. И чудно е било наистина, какъ българина, който съ такава любовь отглежда копринената пеперуда ие много добъръ пчеларь, не е обърналъ внимание и на особеноститЪ и красивитъ форми, които нЪкои пеперуди и бръмбари при- тежаватъ. 22. У. 1935 год. Съобщи нЪкои нови видове мухи отъ сем. Рирратае, събрани отъ България, а именно: ЛМе!орйа- оиз саргае п. зр., по козитЪ навсъкжде въ България: Ла- катникъ, Алибутушъ планина и др.; Вшратапа те!орварае п. ееп., п. зр., по красивата птица ичелоядъ Ме!орвариз ар!- азвег. -- Сжщиятъ даде описанията и диагнозитЪ на тЪзи мухи. 16. Х. 1935 година. Направи съобщения за изучва- нията си върху „Паразитнить мухи отъ сем. Сопоргдае отъ България“. Отъ това семейство той съобщи, намЪрени отъ България и опредЪлени отъ него, 9 рода и 28 вида. Отъ тЪхъ 3 рода и 12 вида сж нови за фауната на България, а 2 вида вЪроятно ще бждатъ и нови за науката. 30. Х. 1935 год. Направи нЪколко съобщения, а именно: 1. Върху нЪкои новооткрити видове паяци отъ България: а) Огосеа дигапй МК. отъ Алиботушъ-планина, 1000 --1600 м. и отъ КрЪсненското дефиле, по течението на БрЪз- нишката рЪка. ЖивЪе подъ камънитЪ, по които прави много характерни малки жилища отъ паяджина, които не напуща презъ цЪлия си животъ. Храни се съ дребни мухи и други насЪъкоми, които нощемъ се прибиратъ подъ камънитЪ да се подслонятъ. Нощно животно. -- Това е медитерански видъ, за пръвъ пхть у насъ. 6) Абуриз ржейз Кшсг. Сжщо отъ Алиботушъ-планина, 1000 м. -- при постъ Хо 16. ЖивЪе въ дупки подъ земята, които сж хубаво изплетени съ паяджина. Медитерански видъ. в) Тгоршиз ФураеПогииз С... Косп отъ паякообразнитЪ, разредъ Раа!априда. Това интересно паякообразно е харак- терна медитеранска форма, позната за сега само отъ Гърция. Второто й находище е буковата гора на Алиботушъ-планина, подъ постъ Хо 16, 1000 м. височина. 2. Показа една оса зидарка отъ Осогова планина, която за храна на личинкитЪ си складира гжсеници отъ Гусаепа. Д-ръ Е. Петева: Животински и човъшки фигури въ българската текстилна орнаментика. Известия на народния етнографски музей въ Со- фия; Година УШ -- ТХ, стр. 114--184 (съ9 ЦвЪТНИ та щи и много ри- сунки въ текста). „София. 1929-год. 166 Известия на Бълг. ентомологическо д-во: Отъ гжсеницитЪ излЪзоха: 2 мухи тахини -- Тасй та зр. и. много ципокрили -- /сврлеотоп:дае -- Вгасотадае. . 3 29. ХП. 1939 год. Говори върху „Насъкомит. въ орна-. ментиката на бълг. национална шевица“, като посочи ори-. гинална шевица „стилизирана пеперуда“ отъ Търновско. Сжщиятъ съобщи за пръвъ пжть въ България паразит- ната муха Ме/алорйога гога!з отъ Содине, която паразитира. по мокрицитЪ, Опизйиз. 7.. Х. 1936 год. Съобщи, че е Еее рита у насъ рЪъдката: муха Рошта раорез Рат., отъ сем. Зуградае. Описана е за пръвъ пжть въ 1927 г. отъ Армения само по“ единъ. мжжки екземпляръ. Вториятъ и то женски екземпляръ е намърениятъ у насъ при Петричъ, презъ м. юний 1936 год.. г 5. Х1. 1936 г. Докладва за „|-та международна конфе- ренция по инфекциознитЪ болести на пчелитЪ“ въ Прага, състояяа се отъ 27 до 29 октомврий н. г. Въ тази конфе- ренция г. П. ДрЪнски е взелъ участие като пратеникъ на Българската пчеларска централа „Нектаръ“. 12. Х1. 1936 год. Съобщи нови видове мухи отъ Странджа, Рила и Алиботушъ-планина, а именно: Отъ Рила пл., Чамъ- Курия: Мезепрта гезр!епдепз М14., УШ. 1935; Сйгузогазег | зозишайв 1.) УШ. 1934; Свйоча сатсшатв Рг., УШ. 1935; Гайхтата аепеа Еа!., УШ. 1935; Отъ Витоша пл.: Гатре- па депеа Е., УП. 1936; Гатрена саетгшезсепз | буу., УП. 1936; Орйгуа Чеисозвота М14., УП. 1935; Отъ Алиботушъ пл.:. Рапрота рийпоза М/П4., УП. 1936; Рваоша еггайса Еа!., УП. 1936; Рваоша гийтз Еа!., УП. 1935; Газгора сайоа М1П., УП. 1935; Готаа Фасбези Едп., УП. 1936; Гатрена агтрев Е.» УП. 1936; Р!оаз ошезсепз Е., УП. 1936; Отъ Странджа пл. Гарата отрЬоза Те Ле ЛОВ: 10. Х. 1936 год. Говори върху „Легендата за змийския образъ върху листата на розата“ и посочи такива листа, минирани отъ гжсеницата на малката пеперуда Мерисифа сел- | гойеца 7е!. ; Сжщиятъ съобщи, че ларвата, извадена отъ Окото на лице отъ София отъ професоръ д-ръ Пашевъ, принадлежи на вида Оезииз 0015. Докладчикътъ направи сравнение на фотографията на тази ларва, съ рисунки на подобни ларви въ чужбина. | 21. 1. 1937 год. Говори върху биологията на сем. Ва! !0!- деае, хлъбарки, като съобщи, че е намърилъ 15 вида отъ тЪхъ. въ България, между които 7 сж нови за страната ни, а именно: Есвома рапгеп Зер., АршШеба тагрпеайа 5сп., ДршШема та!- отайа Усп. оаг. егийгопоа Вт., Арйеба зибарега Кат.,- Аршема ргаеса Вг., Горворега десилепз Сегш. и Горвор- Гега ИтБаа Спагр. 15. Х. 1937 год. Съобщи и показа събранитЪ отъ него: ларви и възрастни мравколеви на северъ отъ Св. Констан- тинъ, Варненско, а именно: АсашйосИзиз фоейсе КатЬ,, Муг- 2 Официаленъ отдЪлъ 167 тесаешгиз впотаттиз РаП., Мигтейгоп псозрсииз К. и Ей- гойвоп ешгораейз 1. Съобщи и показа нЪкои сътрапезници, детритифаги бръмбари на ларвитЪ на мравколева Асапо- с1з1!з, а именно: Рваета садатетта Е., Рашета садаоетпа Иитасшоаа НЪЗТ, и Зарттиз зепирипсвашз Е. ПоследнитЪ видове насЪкоми се съобщаватъ за пръвъ пжть отъ България. 17. Х1. 1937 год. Говори върху идентифицирането на нЪкои нови видове паяци, описани отъ д-ръ Козса за Буко- “вина, съ смщитЪ видове, описани по-рано отъ България, но подъ други имена. Такива сж: Грепдит согпшшт Р. Отеп- вку 1917 -- съ Твепдит Войгейаи Козса 1935; АтаигоШиз Кшсгунзку Р. Отепзку 1915 -- съ Сое!0!#ез 1гшегтейшз Козса 1995, АДгапеа тширИсава Козса 1939 -- съ Агапеа хобоа С. 1759 и Оосервай из сопесветз Ки!г. 1903 -- сър осерва!из зибги/ из Козса 1925. Сжщиятъ съобщи и посочи новиятъ родъ и видъ паякъ отъ България: ЕихеЦа тапа! п. е. п.зр., отъ черноморското . ни крайбръжие на северъ отъ Варна, юний 1937. 29. ХП. 1937 год. Заедно съ г. Ан. Стефановъ съобщиха за първото фосилно насЪкомо отъ България. Го принадлежи къмъ разреда на мухитЪ, семейство Мусегоридае, въроятно родъ МусегорвИа зр.-- НамЪрено е въ глинеститЪ палеоген- ни шисти при с. Рашка-Грашница, Кюстендилско, отъ г. Ан. Стефановъ. г. ДрЪнски посочи препаратъ и отъ съвременни представители на това семейство, носещо името Рилотоотгдае. 8. Ш. 1998 год. Говори върху „ВосъчнитЪ молци въ Бъл- гария“, като съобщи, че у насъ до сега см намЪрени отъ него 4 вида молци, които нападатъ пчелнитЪ пити въ коше- ритЪ и складоветЪ: голЪмъ восъченъ молецъ - Омега теопеПа |,., малъкъ восъченъ молецъ -- Асйгоеа от:5зеПа „1., тютюновъ молецъ -- Ерйезиа ейшеПа |.. и молецътъ на сушенитЪ плодове -- Рода Ишегрипеаейа |. Освенъ това, восъчнитЪ пити се нападатъ и отъ бръмбара кожоедъ -- Пегтезтез фагдагшз. За всички тЪзи неприятели на восъч- нитЪ пити той даде подробни сведения изъ биологията и развитието имъ, резултати добити презъ 5-годишнит изслед- вания на референтчика. -- ТЪзи изследвания референтчикътъ е изпратилъ за публикуване въ Мсейатзк зЬотик, Ргапа 1938. 22. Ш. 1938. Говори върху: „Паразитни мухи по пчел- „ нитЪ пити и пилото“. МухитЪ между насЪкомитЪ играятъ най-важна роль въ природата. ТЪхъ намираме навсъкжде: и като опрашвачи на цвЪтоветЪ, особено въ планинскитЪ мЪста, кждето пчеловиднитЪ ципокрили см малко; и кат „ санитари, които заедно съ гробаритЪ и трупоядитЪ пред- пазватъ природата отъ зловонния; и като паразити, които живЪятъ за смЪтка на животнитЪ и растенията. Между по- следната група паразитни мухи, паразитизмътъ е въ най- различно естество. На едни възрастнитЪ форми сж паразити, . други въ ларвно състояние сж паразити. Едни и то пове- 168 Известия на Бълг. ентомологическо д-во чето сж познати като външни паразити, а имаме мухи и вжтрешни паразити. Изобщо, мухитЪ сж едни отъ най-разпространенитЪ и и най-интереснитъ въ всЪко отношение групи насЪкоми, особено въ биологическо отношение. Въ своя обсЪгъ мухитЪ не см оставили незасегнати и пчелитЪ. Като външенъ паразитъ по възрастнитЪ пчели е позната пчелната въшка, Вгхаша саеса, която е без- крила муха. ЛавритЪ на единъ видъ муха, -- Рбога 1исгазша, пчел- ната муха, живЪятъ за смЪтка на пчелното пило и други ве- щества въ кошера. Тази муха напада най-често нечиститЪ, занемарени пчелни семейства. - МухитЪ, изобщо, предпочи- тамъ нечиститЪ и замърсени мЪста. До сега, само тЪзи 2 вида мухи бЪха известни като неприятели на пчелитЪ у насъ. Днесъ референчикътъ установява отъ Асеновградъ, върху изрЪзка пчелна пита съ измрЪли пчели, единъ новъ” видъ паразитна муха, една непозната Тасита зр. Питата и пчелитЪ нападнати отъ множество ларви на тази мухи, от- гледани, Отъ пупиралитЪ ларви изхвъркнаха мухи отъ единь непознатъ видъ Тасй та. Кантарджиева-Минкова, С. 17. Х. 1934 год. Съобщи нЪкой нови и рЪдки видове Сегатисгдае отъ България, опредЪълени отъ Хейровски -- Прага. Козаровъ, Г. 08. Х1 1934 год. Показа живи, събрани отъ него, не- познати досега у насъ, първично- безкрили насЪкоми, които спадатъ къмъ рода /арух На! Пази ги живи въ влажна пръсть. 21. П. 1935 год. Даде нЪкои данни изъ биологията на първично-безкрилитъ насЪкоми Ргошга зПу., като демон- стрира живи екземпляри отъ тЪхъ. 25. ХП. 1935 год. Показа индивиди отъ рода Лсоена Сегу. (сем. ер! таидае Езсйег.), събрани отъ Малъкъ Ко- жухъ, намврени за първи пжть въ България. 15. 1. 1936. год. Говори върху таксономията на рода Уарух: изучаването му на характернитЪ въ таксономично отношение белези на индивиди, събрани презъ различни вре- мена на годината, подкрепя въ известно отношение адоле- сцентната теория на МегроеН, а именно това, че форми отъ. различни видове се схващатъ и описватъ като принадлежащи на единъ и смжщъ видъ. 27. У. 1936 год. Каза нЪколко думи за грижитЪ къмъ малкитЪ у р. /арух и показа гнЪздото съ яйцата и женска при тЪхъ. Официаленъ отдЪлъ | 169 „Лазаровъ, А. 17. Х. 1934 год. Направи съобщение за резултатитЪ отъ измърването на хоботчето на медоносната пчела. 14. Х1. 1934 год. Съобщи за Сесота дезвисог, хе- сенската муха, която се е появила масово въ Нови Градецъ. 28. Х1. 1934 год. Съобщи за Ме!0зота етше, като не- приятель на канадската топола. Сжщиятъ съобщи, че съгласно едно решение на Мини- стерството на народ. стопанство, възобновява се при Цен- тралната землед. опитна станция въ София „Ичеларската сек- ция“, която ще работи въ съгласие съ институтитЪ, които до сега сж работели въ това направление. 26. ХП. 1934 год. Съобщи за хесенската муха, Сес!40- та отъ Козлуджа, че принадлежи на вида Сес!4. дезфгисгог. 24. 1У. 1035 год. Докладва за новата организация на службата „Растителна защита“ при Министерството на сто- панството, кждето на ентомологията е дадено почетно мЪ- сто съ 4 ентомолози. 20 Х1. 1995 год. Съобщи за единъ особенъ случай: снесени яйца отъ Вотбиз пеизй!а по дръжката на единъ плодъ круша. Сжщиятъ съобщи за масовото появяване по джбоветЪ въ Борисовата градина гжсеницитЪ на малката пеперуда Той х ойдапа. 27. У. 1936 год. Съобщи за гроздовия молецъ, който въ последно време взема широко разпространение въ България. 7. Х. 1936 год. Направи съобщение върху вредителитЪ на ягодата у насъ. Като неприятели на ягодата той е уста- новилъ: Оаггвупсвиз гирозетанз Саеге, ОйПаггвупсвиз оташз 1, Квупсвй ез аепоотепз Магтей., Рзешдо/топиз гий- рез Пес. отъ Соерега и Сарйорбогиз гагатае Тпео -- отъ Нуштепор! ега. 12. ХП. 1936 год. Съобщи и показа ненамираното до сега въ България ципокрило насЪкомо АрйвеШниз та! -- "Спа! 2191дае, паразитъ на кръвната въшка по ябълкитЪ. Има американски произходъ и, споредъ докладчика, въ Европа е пренесенъ специално за борба съ кръвната въшка. У насъ тоя паразитъ по естественъ начинъ се е разпространилъ въ страната доста на широко, което показва, че е намБрилъ добри условия за сжществуване. 29. ХП. 1936 год. Говори върху живота и дейностьта на Н. М. Кулагинъ, по случай 50 год. отъ неговата научна дейность. 4. П. 1937 год. Направи съобщение върху борбата съ ябълковия червей -- Сагросарза ротопеПа чрезъ ловни пояси. 24. Ш. 1937 год. Съобщи единъ видъ мравка: Тейга- тотшт. севришт, като неприятель на зелето. Сжщиятъ каза нЪколко думи и за граховиятъ бръмбаръ, който е едничката причина за неуспЪъха на граховата култура у насъ. 170 Известия на Бълг. ентомологическо д-во 4. П. 1937 год. Съобщи Рзешдососсейз сит К1550, като. неприятель на лимона и декоративното растение Сойейз. Този неприятель До сега не е съобщаванъ у насъ. Говори и за резултатитЪ отъ опититЪ за борба съ пбълй ковия червей, Сагросарза ротопеПа 1. посрЪъдствомъ ловни пояси отъ нагъната хартия. ОпититЪ презъ 1996 год. въ. С0- фия сж показали, че тЪзи ловни пояси сж едно много- добро. срЪъдство срещу червясването. ф Папазовъ, Д. 20. Х1. 1935 год. Реферира статията на Рго/. Ат, върху заболявания, предизвикани при работа съ формалинъ, или съ пеперуди, които иматъ парливи космици. Като срЪдство за лЪкуване Рго/. Агл4! препоржчва провЪтряване и бани на ржцет+. 7. Ш. 1936 год. Реферира статията на АД. Аайзе, върху. отглеждането на мухи въ голЪмо количество (200 ог. Апге- 1гег 1936). 26. Х1. 1936 год, Съобщи нЪкои интересни бръмбари, събрани отъ него на Олимпъ пл. МатериялитЪ броятъ 12 вида, между които и единъ новъ за науката, аименно Харгиз Вотзг п. зр., описанъ отъ Вге! и нареченъ на името на Н. Ва Царь Борисъ Ш. Патевъ, П. Говори за „МравкитЪ като храна на мечкитЪ“, а смщо. и за „Птици, които събиратъ мравки не за храна, а да тър: катъ перата си съ тъхъ и да се чистятъ отъ паразити“. Та- кива сж: скореца, сойката и др. Поповъ, Василъ Ив. 18. ХП. 1935 год. Съобщи, че на 26. 1. 1933 год. въ се- меконтролната лаборатория на ЗемедЪлската опитна станция. въ Образцовъ чифликъ при Русе, е намЪриль ларвата на 57/- готазр!з дгирагит Во. (Нутепорфега, Спа! ст19ае, Таш. Саш- тоттдае, Пе. Ог. Напз 5аспПеБеп), въ семе отъ сушени кисе- лици, произходящи отъ Германия. Семето отъ тЪзи киселици е. внасяно като доброкачественъ сортъ за произвеждане на подложки. Поради това, че семето е било нападнато отъ лар- вата на този неприятель, който не е намЪренъ въ страната, вноса на партидата не е допустната. | Сжщиятъ съобщи, че Хишотазр!в дгирагит Во. е пре- несенъ въ Европа отъ Северна Америка и че на споменатата. дата е стигналъ при разпространението си до България. От-- носно биологията на неприятеля се съобщи, че женската. - ша- . Официаленъ отдЪлъ Фа! снася яйцата си съ помощъьта на дългия сия циносъ.въ сем- китЪ на ябълката. ЛарвитЪ се излюпватъ и се хранятъ съ ядкитЪ на семкитЪ, безъ да повреждатъ обвивкитЪ имъ.. ПлодоветЪ съ атакувани семкн се развиватъ неправилно и. окапватъ преди да узреятъ.. | На сжщата дата референчикътъ съобщи че на 18. У1.. 1933 г. намърилъ въ с. Червена-вода, Русенско, паразитъ на. ларвата на пчелния молецъ Одета тегопеПа 1. -- единъ. Еазтиз 5рр. (Нутепор?ета, СНа!с14до14еа, ат. Еазпидеа, Ое!.. Ог. Нап5 Засп ПеБеп). : „15. 1. 1936 год. Съобщи, че презъ лЪтото, смщата го- дина, е проследилъ разпространението на У5езапиа сгейса |.е. въ долината на р. Арда, въ околностьта на гр. Кърджали. На 23. Х. 1935 г. отъ с. Доброволецъ, събралъ материалъ отъ. гжсеници на този видъ, опредЪлени отъ проф. Ог. Ворлдаг Негоша, отъ Агрономическия факултетъ въ Загребъ. Рефе- ренчикътъ съобщи, че видътъ е намъренъ въ Югославия. отъ проф. Негеща въ: Изтокъ, Кавадарци, Тръстеникъ и Гевгели. Споредъ Шпулеръ, видътъ е разпространенъ въ: Корсика, Сардиния, Италия, Далмация, Критъ Сирия, Тур- ганъ и Фергана. Относно характерътъ на повредитЪ, рефе- ренчикътъ съобщи, че видътъ напада предимно захарната и обикновени метли и по-слабо царевицата. Съобщи се, че г.0-- вредитЪ отъ неприятеля по метлитЬ сж много по-голЪми, отколкото тЪзи отъ царевичния пробивачъ (Ругашзга опит. дайз НЬ.) при смщитЪ растения. Вследствие на тЪзи повреди не може да се добива доброкачественъ сиропъ отъ захар- ната метла, която вирЪе въ района много-добре, поради бла- гоприятнитнитЪ условия. по 4. П. 1937 год. Съобщи, че на 19 ГУ. 1936 год. хваналъ въ гр. Царево единъ мжжки индивидъ отъ египетския ска- калецъ (АДпасташт аерурисит 1.) Скакалецътъ е хванатъ. въ една гостилница, къмъ 12 часа на обЪдъ, презъ което време е валълъ градъ и дъждъ. За да се скрие и запази отъ неблагоприятнитЪ условия на открито, скакалецътъ е потърсилъ убежище въ гостилницата. Референчикътъ под- черта, че ранната дата, на която е хванатъ скакалеца, е си- гурна гаранция, че сжщия е прекаралъ зимата като възрастно насъкомо и че за това сж благоприятни климатическитЪ условия на района. 4. Ш. 1987 год. Съобщи, че е проследилъ разпростра- нението на Уезата сгеиса Тед. въ страната. Видътъ е намъренъ въ: Горна-джумая, Смолянъ, Ивайловградъ, Хас- ково, Свиленградъ, Нова-Загора и Борисовградъ. Референ-. чикътъ подчерта, че тЪзи находища лежатъ много по-на северъ, отколкото устантвенитЪ въ останалитъ райони въ Балканския полуостровъ и по крайбръжието на СрЪди- земно море. 172 Известия на Бълг. ентомологическо д-во 15. Х. 1987 год. Референчикътъ направи характеристика | на склдовитЪ неприятели въ Бургаска область. Най-важниятъ. “отъ тЪзи неприятели за района е зърновиятъ молецъ (500-| тора сегейейа ОПу.), който презимува въ почвата на нивитЪ. и презъ лЪтото напада хранитЪ на открито. Отъ останалитЪ. видове отъ значение сж: житната гъгрица, мавританскиятъ. "бръмбаръ и др. По-обстойно референчикътъ се спре на сър-. "бежниятъ акаръ (Рейси!ощез оеттсозиз Хелр.), който при- чинява въ района епидемично по земедЪлското население житната треска. Референчикътъ съобщи за резултатитЪ отъ своитЪ “опити за борба съ складовитЪ неприятели въ гр. Царево по-пълни сведения, които сж дадени въ специалната му „статия, публикувана въ настоящата книжка на списанието. 15. ХП. 1937 год. Съобщи за наблюденията си върху молеца по сушенитЪ плодве (Рофа ИишегрисвеПа Н.), като “неприятель по зърненитЪ храни въ страната. Презъ 1933, 1934 и 1935 г. неприятельтъ е наблюдаванъ въ масовъ раз- мЪръ въ много селища на Русенска околия и въ Образ- цовъ чифликъ. Презъ м. ноемврий 1937 г., сжщиятъ неприятель е наблюдаванъ въ масовъ размъръ въ единъ отъ складо- ветЪ за зърнени храни въ гр. Варна. ТЪзи находища потвър- ждаватъ, че СевЪроизточна България е гнЪздо, въ което не- "приятельтъ се явява въ значителенъ размЪръ у насъ. 29. ХП. 1937 год. Съобщи, че е намбрилъ за пръвъ пжть въ страната лозовиятъ стебленъ пробивачъ (Усй!5Ггосегиз „итасшашв ЕаБт.) въ с. Поляна, Елховско. 26. 1. 1938 год. Говори За сърбежниять акаръ (Рей! сш!о0:4ез оештсозиз Хеур. като паразитъ по бубитЪ въ Харманлийско. Най-голбма смъртность паразитътъ причинявалъ по бубитЪ въ с. Бисеръ Харманлийско, която въ нЪкой случаи достига до 60-8090. 22. Ш. 1938 год. Съобщи за резултатитЪ отъ свои опити за обеззаразяване на грахъ отъ граховиятъ бръмбаръ (Вгисйиз „рзогит. 1..). За цельта см употрЪбени циановодородъ, подъ форма на 5020 калциевъ цианидъ и препарата Циклонъ Б, въ дози 29 гр. циановодородъ на куб. метъръ и сЪровж:- глеродъ, въ доза 100 гр. на куб. метъръ, при продължител- ность на газирането 24 часа. 5. МУ. 1938 год. Говори за неприятелитЪ по фасула въ страната, като се спрЪ по-обстойно на соевия молецъ (Еиейа 2 тскепейа Тг.), като неприятель по соята на открито въ Кърджалийско и Елховско, презъ 1939 г. Референчикътъ подчерта, че складиранитЪ фасули въ страната не се повреж- датъ отъ складови неприятели. Сжщиятъ съобщи, че е на- блюдавалъ повреди въ много слабъ размвръ отъ молеца по -сушенитЪ плодове (Рода гйегрипсеНа НЬ.) по складира- нитЪ фасули на пристанище Варна, презъ 1938 г. | Официаленъ отдБлъ 173. . Референчикътъ говори за тютюневиятъ бръмбаръ (14510- Зегта зет !согпе КаБт.), който, поради студения климатъ на страната, се явява въ тютюневитЪ складове въ единични ек- земпляри и, следователно, не е обектъ за практическа борба.. Смщиятъ неприятель, обаче, е отъ по-голбмо значение за гюотюневитЪ фабрики, кждето презъ зимата помвщенията се отопляватъ. Референчикътъ съобщи, че въ страната е вне- сена първата вакумна дезинсекционна камера презъ 1938 г. отъ фабрика „Картелъ“ въ Пловдивъ, специално за обезза- оазяване на цигари. 3. У. 1938 год. Съобщи, че презъ годината е наблюда- залъ въ значителенъ размъръ по картофитЪ въ Малко-Тър- товска и СрЪдецка околии бръмбаръть Ерсаша егйгосерйа а. Появата на неприятеля въ значителенъ размъръ въ района е било облагоприятствувано отъ масовата поява на скакалци, съ ларвитЪ на които се Храни ларвата на бръмбара. Референчикътъ съобщи, че се е появила за пръвъ пжть масово въ страната оранжерийната бЪла „муха“ (Азйегасйи!- оп оаропагогит УМзЪм.), въ оранжериитЪ на инж. Никола Дановъ въ Пловдивъ и архитекть К. Стоевъ въ Кюстендиль. Развитието на „мухата“ и резултатитЪ отъ поставенитЪ опити за борба съ нея сж публикувани въ отдЪлна статия въ на- стоящата книжка. 91. У. 1998 год. Съобщи, че по искане отъ Института за защита на растенията, Министерството на земедЪлието е устроило презъ сжщия месецъ конференция въ гр. Царево, зъ която сж взети решения по отношение предстоящитЪ м- доприятия за обеззаразяване на зърненитЪ храни въ Малко- Търновска околия, срещу складовитЪ неприятели. Въ зави- симость отъ срЪдствата, които отпускатъ общинитЪ и Ми- нистерството на земедЪлието, може да се обеззаразятъ около 4 милиона кгр. зърнени храни, въ 22 селища, на сжщата околия. „14. ХП. 1938 год. Съобщи, че е намърилъ за пръвъ пжть въ България опасния неприятель въ жилищата -- фараоновата иравка (Мопотогит /агаотв 1..). Ое!. Н. Атанасовъ. Видътъ е намъренъ въ едно жилище въ гр. Бургасъ, кждето е за- белязанъ отъ преди 2--3 години. Референчикътъ съобщи по- вече подробности за неприятеля, като се спре повече върху повредитЪ, които нанася въ жилищата и борбата съ него. ДредбнитЪ размъри на фараоновата мравка позволяватъ да прониква почти на всъЪкжде въ жилищата, кждето до сега у насъ е наблюдавана да поврежда различнитЪ видове сладка, сиропи, медъ, хлЪбъ, ядене, сладкиши и др. Въ много страни неприятельтъ се сръща въ голвбми множества въ: жилищата, фурнитЪ, болницитЪ, кждето напада нечистото пране, въ сладкарницитЪ, складоветЪ на шоколадовитъ фабрики и др.. 174 Известия на Бълг. ентомологическо д-во Фараоновата мравка замърсява нападнатитЪ продукти. ги досажда извънредно много на хората съ своето масощи "присжтствие. Борбата съ фараоновата мравка е трудна, както сЕ всички насЪкоми, които живЪятъ на общества. Най-важното - при борбата съ мравкитЪ е да се намври мравуняка и той да се унищожи. При фараоновата мравка това е почти не- "възможно, понеже мравунякътъ е скритъ нЪкжде подъ пода, "въ стенитЪ и др. въ помбщенията. Ето защо, при борбата. сь неприятеля по-добри резултати се добиватъ при фумига-. " цията на помвбщенията съ отровни газове и при употръбата на отровнитЪ примамки. РаботницитЪ хранятъ съ примам- -китЪ ларвитЪ, майката и себе си и по такъвъ начинъ се отравятъ. Като примамки може да се използуватъ следнитЪ смъси: 100 гр. сиропъ и 10 гр. арсеникъ; 100 гр. сиропъ и 2 гр. фосфоръ; 100 гр. сиропъ и 10 гр. бораксъ; 100 гр. си- ропъ и 10 гр. натриевъ силико-флуоридъ. Добри резултати дава и примамката отъ: | часть оловенъ арсенатъ, 1/, часть - повръщателенъ камъкъ, 3 части хлоралъ-хидратъ, 14--1, ар- сеновъ триокисъ. Въ течностьта се потапя сюнгеръ, който "следъ това се поставя около мЪстата, кждето има най-много мравки. Силна отрова за мравкитЪ е примамката отъ сиропъ и талиевъ сулфатъ. Въ течностьта се потапя попивателна хартия, която следъ това се слага въ специална кутия-ка- панъ. ТЪзи отровни примамки см силни отрови за хората и „ домашнитЪ животни и за това съ тЪхъ трЪбва да се работи внимателно. Сжщиятъ съобщи, че презъ време на вършитбата презъ настоящата година е наблюдавалъ въ значителенъ размЪръ вь Софийско, а особено въ с. Кумарица, житната стеблена муха (Нубойазгорвега сегеайз |ап.). А Сжщиятъ съобщи, че въ ЗемедЪлската опитна стан- ция и стопанството на Българското земедЪлско дружество въ гр. Пловдивъ, благодарение на голбмата суша презъ на- стоящата година, се е появилъ за пръвъ пжть въ стра-| ната въ значителенъ размъръ цвЪкловиятъ молецъ, Райво- птеа осейшейа Воуй. (Гердор ета, Тпедае). ПовредитЪ. по цвЪклото въ тЪзи стопанства сж 10020, а загубитЪ 60--8020. ЦвЪкловиятъ молецъ е разпространень въ стра- нитЪ по крайбръжието на СрЪдиземно море. Въ тЪхъ не: приятельтъ напада покрай културното и дивото цвЪкло -- Вета тпапиша. Споредъ Ва!аспомзКку и Мезп!, цвЪкловиятъ молецъ е разпространенъ въ Франция главно въ южнит райони. Неприятельтъ се сръЪща и около Парижъ и нЪкои. райони въ АлпитЪ. Споредъ сжщитЪ автори, видътъ се сръща въ: Италия, Испания, Португалия и Англия. Споредъ зогапетг, цвЪкловиятъ молецъ се срЪща въ Германия, кждето е на- :мъренъ въ Есенъ и Визбаденъ. Споредъ сжщиятъ автор 4 з ме Ач. Официаленъ отдЪлъ 175 видътъ е разпространенъ още въ островитЪ Мадейра и Цей- -лонъ. Широкото разпространение на цвЪкловиятъ молецъ въ посоченитЪ страни, съ толкова разнообразни климатически условия, дава основателно опасение за разпространението му въ страната, чийто климатически условия не се различаватъ смществено отъ тЪзи на нъкои отъ посоченитЪ райони. Не- приятельтъ се намножава масово предимно презъ продължи- телно сухитЪ лЪта, които у насъ не сж рЪдко явление. Пеперудата на цвЪкловиятъ молецъ има 10--11 мм. дъл- жина, при разперени криле. ПреднитЪ й криле сж жълтени- каво-сиви, съ тъмно-кафяви петна. ЗаднитЪ криле сж бЪлез- никаво-сиви и дълги, почти колкото преднитЪ. Гжсеницата има 12--14 мм. дължина. Тя е зеленикава и има по гърба една двойна ясно-червена линия. Какавидата е кафява, съ дължина около 8 мм. Пеперудата се явява презъ втората половина на лЪтото, главно въ зависимость отъ времето. Тя лети нощно време и снася яйцата си по листата на цвЪклото. ГжсеницитЪ се хранятъ първоначално съ листата, следъ това нЪкои отъ тЪхъ се спускатъ по цвЪкловитЪ глави, въ които прегризватъ ходове, около отворитЪ на които натрупватъ извержения, оплетени въ коприна. СтенитЪ, на тЪзи ходове почерняватъ първоначално, вследствие на окислението на соковетЪ. По така открититЪ рани, нападнатитЪ глави се за- разяватъ впоследствие отъ гжби, отъ които изгниватъ. На- пълно развититЪ ларви какавидиратъ въ каналитЪ, по окол- нитЪ растения, по стенитЪ на помъщенията, въ които се за- пазватъ презъ зимата цвЪклови глави, или по рохкавата пръсть, съ която се покрива цвЪклото на открито. Стателовъ, Д-ръ Н. 6. П. 1989 год. Направи обстойно изложение върху свотЪ „Експериментални изследвания върху причинитЪ за епидемиитЪ на Дропа сгафер!“, които изследвания той е правилъ въ ин- ститута на Рго!. Езспепсп въ Мюнхенъ. г 19. П. 1935 год. Продължи изложението си отъ мина- лото заседание, като се спира по-специално върху въпро- ситЪ: 1. Кои фактори опредЪлятъ момента за завиването на гжсеничкитъЪ на Дрога сгайаер! въ гнЪздо и 2. Техника и апаратура на експерименталниятъ екологически методъ. с 21. П. 1939 год. Говори върху: „Влиянието на темпера- турата и влагата върху скоростьта и развитието и смърт- ностьта на яйцата и ларвитЪ отъ |-та статия на рапичниятъ бръмбаръ, Ешотозсейз адотайв. г 18. ХП. 1985 Говори върху: „НЪкои по-важни моменти отъ биологията на люцерновиятъ листоядъ, Рийодесва /ог- листа, неговата пози, въ връзка съ срЪдствата за дорби, съ него. 176 Известия на Бълг. ентомологическо д-во 15. 1. 1936 год. Продължи за люцерновиятъ листоядъ, РПоресва /огписайа, като се спре по-специално върху при-. чинитЪ за неговото масово появяване презъ 1939 г. 23. ХП. 1936 год. Говори върху органицацията на здрав- ната контрола на вноса и износа на живи растения и части отъ тЪхъ. За тази контрола сжществува международна кон- венция за защита на растенията, съ правилникъ къмъ тази конвенция, като даде тълкувания на нЪкои членове отъ нея. Изобщо, той намира конвенцията и правилника по при- лагането й у насъ непълни и неточни. - Съобщи, че се готви новъ правилникъ, въ който се попълватъ непълно- титЪ и премахватъ неточноститЪ. За тия измЪнения ще го- вори въ едно отъ следнитЪ заседания. 21. 1, 1937 год. Съобщи за намирането у насъ на му- хата Сегайез сарйейа по плодоветЪ на мандаринитЪ, идящи отъ гръцкитЪ острови. Понеже тази муха напада и други плодове: зарзали, праскови, домати и др. -- всичко около 70 разни видове плодове, намира че тази муха е много опасна за нашитЪ овощни и други плодове и предлага по-щателенъ контролъ при внасяне на мандарини отъ Гърция. 25. П. 1937 год. Продължи разглеждането на „Проекто- правилника за здравната контрола на внасянитЪ живи ра- стения отъ и въ България“. 29. Х1. 1937. Говори върху „МотивитЪ къмъ изменение на 6 4, алинея 2, отъ Правилника за контрола на внасянитЪ, транзитирани и др. растения, плодове и продукти отъ тЪхъ“. 92. П. 1938 год. Заедно съ А. Ангеловъ, съобщиха за ПОдВи нето и борбата въ Софийско съ пиявицата, Гета те- апора. Тулешковъ, Д-ръ Кр. 28. Х. 1984 год. Говори за юбилейното тържествено: събрание на Чехословашкото Зоологическо д-во въ Прага, направено по случай 70 год. юбилей на председателя на Че- хословашкото ентомологическо дружество, известния дипте- рологъ Ашошп Мипшег. Показа и фотографията, направена при това тържество въ една отъ аудиториитЪ на Зоологи- ческия институтъ на Карловия университетъ въ Прага. 14. Х1. 1934 год. Показа изпратенитЪ отъ К. Бахметиевъ пеперуди отъ гара Костенецъ: 1. Оешзиз фиадга 1. ди? екземпляри, 2. Спорйоз згеоепапа В., 3. Содота аосеНа- па НЬ, 4. Ерсейхв сатата Е., 5. Мойодота ера Езр., 6. Нурора саезгит НЬ., 7. Ерсшорйега #гетиш/оПа НЬ. 8. Агена сазйа Езр., 9. Осйвгозоета тейаропа Вк!.. 10. Газреу- па Пехша ЗсиН., 11. ЕшвоПа дгепасеата НЪ., 12. Вирайшз рианиз 1.., 13. Оспорпа рагаза НЬ. Особено интересенъ. е видътъ ОсйгозИрта те!а гопа. До сега той бЪ известенъ- В а +г“ Официаленъ отдЪлъ 177 само отъ БЪласица пл., кждето референчикътъ е ловилъ на 22. МП. 1990 година. България е най ю.-изт. точка на разпро- „ странението на вида. 26. ХП. 1934 год. Реферира статията на Магпеске за " разпространението на бука (Рагиз) и пеперудата АоПа Фаш. 23. 1. 1935 год. Реферира статията на проф. Д-ръ Юли- усъ Комарекъ отъ Прага върху българскитЪ В/ерйагосет!- “дае (Юйиега), печатана въ „Известия на Цар. Науч. Инстит., “кн. УП. Изтъкна заслугитЪ на автора за проучване на бъл- „ гарската фауна и предложи Той да бжде избранъ за поче- “ тенъ членъ на Бълг. Ентомолог. д-во. Следъ кратки рази- „ сквания предложението се прие. 24. ГУ. 1989 год. Съобщи резултатитЪ отъ изследванията на проф. Д-ръ Комарекъ, върху свЪтенето на животнитЪ, главно при Деша зибтопапа (ГитБитсгдае). 30. Х. 1985 год. Показа новия за фауната на Европа видъ Вхуорйвйа ренсоог 14., която е уловилъ на 22. У1. 1991 година, на БЪласица пл., 1000 м. височина. Разпро- страненъ е въ Армения и Понтъ. 25. ХП. 1935 год. Показа единъ екземпляръ отъ новия „за фауната на Европа видъ Лоа роапица Зет. (4107), ко- гото е събралъ въ 4 екземпляра въ КрЪсненското дефиле, с на |. М1. 1929 год. Видътъ е известенъ отъ Понтъ и Япония. 29. 1. 1930 год. Показа следнитЪ петь нови за фауната „ на България видове отъ рода Ейриесга: 1. Еприйеса дади- “вата Н. 5. (3523), намъренъ въ КрЪсненското дефиле на 217. УП. 1980 год., 2. Ешривеса деписшеа Тг. (3606), отъ Сливенъ, 14. УШ. 1916 год., 3. Ешрийеса огарвайа Тг. (3614) о-- отъ КрЪсненското дефиле, 1. У1. 1929, 4. Епривеса рго- омпеша МП. (3645)., отъ КрЪсненското дефиле, 4. У. 1999 г., 5. СШогосузиза ейаа НЬ. (3661), отъ Сливенъ. . Чорбаджиевъ, П. 17. Х. 1994 год. Реферира за неочакваното и за първи пжть наблюдавано масово появяване на малката пеперуда ЕйеПа и лскепейа Ет., бобовъ молецъ (сем. РугИидае, подсем. . Рвусшпае), като неприятель по соята и отчасти по фасула и синята лупина. До миналата година соята у насъ е от- - Гледвана само тукъ-таме въ малки парцелки за приготвяне „на домашно кафе. Тази година, по инициативата на нЪмско- българското сдружение Витаминоза, съ сОоя сж засЪти надъ 23,000 декари. Макаръ и за първа година да се отгледва въ по-голбма площь, гжсеницитЪ на второто (лЪтното) поко- “ дЪние на бобовия молецъ сж нападнали масово соятавъ по- щ вечето мЪста и см й причинили повреди отъ 30--10020. На много мЪста соята е била изоставена или разорана. СрЪд- „ ниятъ добивъ отъ декаръ е много малъкъ, а това силно Ивестия на Бълг. ентомологическо д-во. Кн, Х, 178 Известия на Бълг. ентомологическо д-во обезкуражава населението за по-нататъшното отгледване на. това растение. Споредъ направенитЪ отъ референчика проуч- вания, масовото появяване на този неприятель, малко познатъ у насъ като такъвъ и, въобще, малко проученъ, е благоприят- ствувано отъ слабата и не много влажна зима. Силното по- страдване на соята е подпомогнато и отъ много късното й „ засЪъване, по причина на голЪмата суша. ГжсеницитЪ сж на-| паднали зърната на соята въ моменга, когато тЪ сж били - още твърде малки и затова причиненитЪ повреди сж много. голЪъми. Референтчикътъ разгледа на кратко живота и цикъла на развитието на бобввия молецъ. При нормални години у насъ той има 2 поколЪния. Тази година, обаче, той е далъ. и едно частично трето поколЪние. Поради ранното стопляне на времето презъ пролЪтьта, пеперудитЪ отъ зимуващитЪ гжсеници сж се появили много рано. ПеперудитЪ отъ пър- вото пролЪтно поколЪние е било отгледано по некултурнитЪ бобови растения и отчасти върху нЪкои културни, като ака- ция и фасулъ. ПеперудитЪ на това поколЪние сж започнали да се появяватъ оть срЪдата на юний насетне, но главно къмъ началото на юлий. Това даде възможность на второто (лЪтното) поколЪние, гжсеницитЪ на което зимувать и което бЪ нападнало масово соята, да завърши развитието си рано и една часть отъ гжсеницитЪ, вмЪсто да зимуватъ, както е при нормални години, да се превърнатъ преждевременно на какавиди и да дадатъ пеперуди презъ втората половина на септемврий и отчасти презъ октомврий. Несъмнено е, че по- колЪнието отъ тЪзи пеперуди е застрашено и не ще може да се отгледа, а отъ това ще последва сигурно ограничение. на този неприятель презъ пролЪтьта идущата година. Отъ донесенитЪ отъ Пловдивско и Пазарджишко по- вредени растения и гжсеници, Чорбаджиевъ е получилъ. о вида паразити. Една муха оть рода ГудеПа, 2 броконида, отъ които единиятъ е /Исгобгасоп фгетсоттз Мезтае|., другиятъ видъ е Сйе!0пив ипаш!з таг. сшпат от тв, а тре- тиятъ е неопредЪленъ и халцидида сжщо още неопредЪлени. Отъ всички тЪзи паразити най-много е застжпенъ браконида Мисгобгасоп бтетсогтв. Колкото се отнася до сръдствата за борба срещу 60- бовиятъ молецъ, такива не сж познати. Начина на живота на неприятеля не позволява той да бжде атакуванъ въ ни- коя стадия. Единственъ пжть за борба се очертава въ на- мирането на противоустойчиви сортове. Времето на сЪидбата има значение за по-силното или по-слабото нападане на соята отъ бобовия молецъ и въ тази посока трЪбва да се напра- вятъ проучвания. Референчикътъ показа екземпляри оОТтЪ различнитЪ стадии на насЪкомото, паразититЪ и повреденитЪ части отъ растението соя. Сжщиятъ съобщи и за бръмбарчето С”осе!в Ши Зсор. Официаленъ отдЪлъ 179 (сем. СптузотеПдае), чиито ларви презъ май сж тукъ-таме нападнали въ София листата на бЪлия кремъ (ИШит сапа!- дит). Референчикътъ показа и нЪколко екземпляра отъ бръм- баритЪ, които сж се появили между 10--20 юний. 19. ХП. 1994 год. Говори върху паразититЪ на царе- вичния пробивачъ, Ругаизга пибйайз Нарп. До 1931 год. по гжсеницитЪ, какавидитЪ и яйцата на Ругашзйа пиб Ша з сж намврени всичко 116 вида паразитни и хищни насЪкоми, отъ които само въ Европа се сръщатъ 49 вида: 2 вида отъ Ле- шгошега, 1 видъ -- Сойеорега, 19 - Гсрпеитотдае, 10 - Вгасотдае, 4 --Свасадае, 4--Еогтидае, |--Рпотдае (Отр!.) и -- Гагоеоотдае (ОП). Въ България по Р. пибПайз сж- щиятъ е намбрилъ 16 вида паразитни и хищни насЪкоми, отъ които до сега сж опредЪлени следнитЪ: Сйгузора Фш!- раз Зсппетдег (Хепштор ега), Сосстейа зеретрипещша |.., Адота папереа (Поеге.), Рбаеорепез трот!4епз ММезт., Рипра гобогайогт Еарт, Итпеншт айкае ЕШ. Заси!., ДАя- оиа рипейота Кот., (спп.), Исгобгасоп ргеокогн!з Мезт., Свей0пиз аппийрез Мезт., /Исторазвег робайиз У5ртоа (Втас.), Ешорйиз от4шиз Тпотвоп (Спа!с.), Гудейа зепШз Коп. (О1трега). НеопредЪлени сж 3 вида сйпейтотаае и 1 муха отъ сем. Рпотдае. Освенъ тия паразити, сжщиятъ е получилъ лабараторно, изъ отрЪзацитЪ отъ конопъ отъ Па- зарджикъ, нападнати отъ Р. лшб Па Мз и З екземпляра отъ халцидида Моподопоютегиз аегейз, познатъ като паразитъ по гжсеницитЪ на много, предимно малки пеперуди, но не- познатъ още като паразитъ на Р. пибиайз. Освенъ изброенит паразити, референчикътъ е получилъ и една муха, Зугрвшз пшенз Хей., какавидирала въ ходо- ветЪъ на Р. иибйайз, за която е съмнително дали атакува гжсеницитЪ на Р. пибйайз. Отъ една какавида отъ сжщата муха той е получилъ паразита В455и5 аеййщотшз Е., а отъ златоочицата, Свгузора ошра!!з оспп. е получилъ паразита Нетпе!йез аезиоайз (Стах. 4. П. 1937 год. Съобщи нЪкои отъ наблюденията си върху вреднитЪ насъкоми: Сйипрбех диадйитпасша а Ма. (ба- демова листна оса). Сопредъ литературата и досегашнитЪ ни сведения, у насъ тази оса вреди само чрезъ-своитЪ ларви, които гризятъ листата на черешитЪ, бадемътъ и зарзалата, главно въ Пловдивско, Пазарджишко, Ст.-Загорско, Казан- лъшко и Сливенско. Презъ изтеклата 1936 г., на 17 априлъ, множество екземпляри отъ самата оса наблюдавахъ на едно зарзалово дърво да гризятъ дръжкитЪ на листата, както и върховетЪ на младитЪ лЪторасти и да ги събарятъ по зе- мята. Следователно, трЪбва да се приеме, че тази оса вреди на овощнитЪ дървета не само чрезъ нейнитЪ ларви, но и чрезъ възрастната форма (имагото). Нуезишз оегрегда Е. Въ България този короядъ до сега бЪ намбренъ само по 180 Известия на Бълг. ентомологическо д-во ясенитЪ Егахишз огпиз и Ет. ехезшз. Презъ последнит години е намъренъ по люляка (5пупоа ушеапз) въ Софи и Стара Загора. Света ойа бгитаа (малка зимна мраз вница). Тази пеперуда, обикновенно, рЪдко се сръща ун Презъ изтеклата есень, въ джбовата гора при Царь Бори | вата градина, пеперудитЪ попадаха доста често, което п казва, че гжсеницитЪ на този неприятель не сж били Е рЪъдки, както обикновенно се знае и приема. Пеперудит лЪтеха почти до края на декемврии. Герйгасузна ритиа НЬ. ГжсеницитЪ на тази педомбрка наблюдавахъ по листат и плодоветЪ на малинитЪ въ София, съ които се хранбх Отъ нЪколко отгледани гжсеници, хранени съ листа отъ м: - дини, се получиха пеперуди къмъ 20. УП. 1936 год. а 21. 1. 1937 год. Съобщи 5 нови за България правокрит намЪрени отъ него, опредЪлени отъ Б. Уваровъ: 1. Роес Итоп Бепапт Ш.. намвъренъ на 8. У1. 1930 г. въ Родопит Свиленградско, кждето този видъ е нападналъ тютовеищ ниви, заедно съ РоесшШтоп бгиплет и Р. гвашгассиз, през м. юний, сжщата година. 2. РоесШ топ таседотепз Катши намбренъ при с. Бурумлий, БЪленско, на 16. М1. 1939. Е: 3. Раойдорвега р"!зеоарвега Пег., | екз. е намъренъ въ Ш ринъ, на 12 УШ. 1923 г. и 1 екз. въ Троянския балканъ, н 30. УП. 1929 г. Този видъ е разпространенъ въ Сев. и СрЪдн Европа, Европ. Русия отъ Финландия до Киевска и Орев бургска губерния и въ Франция, безъ СрЪдиземноморскит области. 4. Бисвойрриз десиоиз Хей. Множество екземпляр е намърилъ въ Тетевенския балканъ, при с. Рибарица, на 1 УШ. 1929 г. Намира се главно по сухитЪ ливади и по ке меннитЬ мъЪста. 5. Сотрйогейз Фапегашз Е1всп. Намрил е десетина екземпляра въ Рила, около в. „Дамка“, полянит надъ СедемтЪ рилски езера, пжтя къмъ КалининитЪ езер --Рилския манастиръ и къмъ „Еленинъ връхъ“, на 19и2 УШ. 1935 г. и на 11 и 13. УШ. 1936 г. Този видъ е позед му у насъ е отъ голЪмо значение. 2 4. П. 1937 год. Съобщи за три вариетата правокрим неизвестни до сега у насъ, опредълени отъ Б. Уваровъ, именно: 1. СогуШиз дезетшз оФат. те!4з Спагр., обикновенъ В Горно ОрЪховско. Отличава се съ по- кжсит си елитри от коремчето. 2. Госи га потаота 1. Гота зошата (безкрид форма). Намъренъ при Ст.-Загора, на 6. Х. 1837 год. 3. Са Шрватиз Пайсиз 1. оат. сшшз Вигтт. Сжщиятъ съобщи, # е намбрилъ и видоветъ: Ментотега а/борипеща Соеге Карловско и Сливенско, 1929 г., Узорша общза, УП. 1929 г. Оефрода регтатиса | ай., публикувани отъ А. К. ДрЪновск въ последнитЪ му два приноса върху правокрилитЪ, ; кат нови за България. 3