Skip to main content

Full text of "Izvori za Bulgarska Istoria GIV"

See other formats 







1. ПСЕВДОКАЛИСТЕН 


Калистен бил известен историк и философ от ІУ в. пр. н. е., който подробно 
описал в няколко произведения подвизите на Александър Велики. В по-късно време 
се създали много легенди, свързани с неговото име. Тези легенди, които се раз- 
пространявали по време на цялото средновековие, минават под името ва Псевдо- 
калистен. 

В два от ръкописите на Псевдокалистен се срещат вмъкнати като анахрони- 
зъм споменавания за племенните имена на българи, славяни, авари, руси и други 
народи. Тези сведения се датират от [Х в. 


РЪКОПИСИ: 1. = Сой. І еійепѕіѕ (Глодип.) Ушсап! 93 (ХУ $.) (ю1 276) — У = Майс. 952 (ХУ 5.) 
(неизползував в изданието на Мецзе!). 


ИЗДАНИЯ: Н. Мепѕеі, Рзецйо-СаШзшепев пасһ ех і еійепег Напдзсъ и Пегацзсеребел, Јаһг- 
Ъйсһег їйг саз85спе Ри|Цоюз1е. 50ррі--Ва. У (1864—1872), рр. 703—816. 


КНИЖНИНА: Агитфасйег, ОВ, рр. 849—852. — Су. Моғаосѕік : Масуат Хуен, ХХУТ (1940), 
р. 15 = Опсагіѕсһе Чапгъйсйег, Х (1930), р. 65. — Чет, Вугапііпоїитсіса, Ь р. 466. — №. Кхой: РМВЕ, 
со. 1674—1720, $. у. Ка зШепев. 


РБЕПОО-СА!! | 5ТНЕК!5 ПСЕВДОКАЛИСТЕН 


ЖИВОТ И ДЕЯНИЯ 


АГЕХАКОК! МАСЕРОМ МІТА ЕТ АСТА НА АЛЕКСАНДЪР МАКЕДОНСКИ 


Моййае де Виісагіѕ, Захов ес. 


с 


Табта дуф ? Айбатдоов 6 та» Меажедбъсоу 
Зао/врс блётаѓа пла 80уб» ло ву" — -- 


— + драсоис. охдавобс. — — -- Оморой- 
пор? — — — рошобювс. — — — Хайд 
оос. Войуфрдив. — — — тойс 08 Лолобв 


тов пойвиоим ®летараиєу. кой фодрдис ётёє- 


вах. 4 (р. 792). 


а} 9705600 — У. 


Споменаване на българи, славяни и др. 


Аз, Александър, цар на македонците, 
покорих тези множества от многобройни 


народи: — — — авари, славяни, — — — 
оногури, — — — руси’) -—-—-— хазари, 
българи — — —.И останалите покорихме 


без война и те плащаха данъци. 


1 Оу. Могаос #, Тиг Сезссше аег Опосигеп, Опратіѕспе Уабтрасвег, Х (1980), р. 65, даткра 
сзедението от ІХ в. (в Вугапипойиеса, 1, р. 466 — от УШ-—1Х в.), понеже тук се среща името на 


+) нм) 


Гръцки извори за българската история, 1У 


усите, а за руси започва да се говори в изворите едва от У в. нататък. 





Ц АНОНИМЕН ВАТИКАНСКИ РАЗКАЗ 


В сой. Майс. ог. 2014, И. 119.--122, от ХИ в. се съдържа анонимен разказ, 
който има наслов: /01 Мжнфбоон той Вао/вов ка! пб ото» та хдо 2» ВоодАуаоід. 
Този разказ бе открит едва преди четвърт век и обнародван за пръв път. Това е 
`най-подробното и най-пълно описание за похода на византийския император Ники- 
фор І Геник (802—811) срешу българите и за голямото поражение, което византий- 
ците претърпели към северния изход на Върбишкия проход на 26 юли 811 г. Раз- 
казът е бил написан въз основа на най-достоверни данни от съвременник на съ- 
битията или дори от много добре осведомен участник. Окончателната редакция на 
разказа е била дадена, както може да се съди от някои загатвания в текста, не- 
посредствено след покръстването през 865 г. Изказано е мнение, че този разказ съ- 
ставя в същност веизвестен досега откъс от Ѕсгіріог іпсегіиѕ, Във всеки случай 
несъмнено е, че историческото повествование е било използувано с чиста агиограф- 
ска цел, именно за увековечаване паметта на погиналите във войната през 811 г. 
византийски войници. В разказа са дадени подробни сведения за хода на военните 
действия, освен това за столицата Плиска, за „околните“ славянски племена, за 
военната организация на българската държава в началото на ІХ в. ит. н. По бо- 
гатството и достоверността на съдържащите се данни Анонимният ватикански раз- 
каз трябва да бъде окачествен като един от най-ценните византийски извори за 
средновековната българска история. 


РЪКОПИС: Соа. Майс. от. 2014 (ХП 8.) Н. 119--122. 


ИЗДАНИЯ: Ив. Дуйчев, Нови житийни данни за похода на Никифора в България през 
811 г, СпБАН, ПУ, 1936, стр. 147--188. -- Н. Ствроге, Оп попуеап Настей ди „Ѕсгіріот тсепиз 
де Геопе Аглещо“, ВугапНоп, ХІ (1936), рр. +17--427. 


КНИЖНИНА: А. Сгвроне, Ос попуеаи зш іа Сшопоргарше буғапіпе : 1е „Ѕсгіріог шсециз Че 
Теопе Алпешо“ ез 16 дегег сопНинаеиг Фе Маа]а;, АсайвпиЧе тоуе де Ве1сідце, ВиПйейп де 1а 
С!азсе дез ГеНеез еі дез Ѕсіепсеѕ тога!ез её ройНдиез, 5е ѕёгіе, ХХП, 10—12 (1936), рр. 420—436. — 
В. Бешевлиев, Новият извор за поражението на Никифора 1 в България през 811 година, ГСУИфф, 
ХХХ, 2, 1936. — В. Равег: Вулапіпіѕспе Пейзсвий, ХХХУП (1987), рр. 184—185. — Моғаосѕій, 
Вугапипошиа са, 1, р. 503. — Л. Гомий, Фрагменти јелног историског списа ТХ века, САН, Зборник 
радова, ХХІ, Византолошки институт, 1, 1952, стр. 78—85. — Ив. Дуйчев: Вугапипойаука, ХУ, 1954, 
р. 86; ИПр, ХИ, 3, 1956, стр. 116. — ВИИНЈ, 1, стр. 249—252 (превод на откъси с коментар). 





М№аггайо апопута е Сойісе Маісапо — Анонимен ватикански разказ 11 


МАККАТІО АМОМУМА Е 
СОБТСЕ УАТ!САКО 


Нео! Мхифдоов тоб Вас ес ий лос 
др оо та хде ву Вордуаоѓа 


Е» тф 8 ба сп; Ваойчас АМкпорбоок 
то? рфас/важ обтоѕ а?фтдс АМкпордоос 6 Вад 
дейс «воре вс Вограшак, роийдивтос афтну, 
05 фето, йомош, боох ид’ баитоб Атотод- 
жор тор об» айтоб ка Ада тор упибоду 
а?тоб, тӧу хай Раура 8 потомабоието, ка! 
жазтас тобс платой ох хо! дохотас хай ЯЗ 
иайхобс, хо! бла та тауцота, ко! бо” Фоуоътсот 
10 тёхуа, дло дехалбтв тоууйротта въ хо 
ёлара” 085 хо! ло ов" &ищовоу той зор 
айто?, Влогоийоас ивтобс Фиотатоьс. «Говото- 
иёо 0& атой #5 таз кеаообвас, Фиойстттез 
ої Войфуоро т0 пос той мой блео вле- 
фвооъто, с дд” и; дотдивои Фипотйрол, 
хотайлбдэтес̧ лота (ло вхо, Ёфоуор «с тд 
007. Абтдс 0ё Фок Фу ёохңуосеу вс тур 
аба” то? лодтоо тйе Вондуаоие, бтонан 
Коођноо, хай ебос» муа стдоато" хб» Воъйуфосои 
ёлед ите ёәролдісиќо», ломала» тод 
федор» тоб тблоо, Еос дфдема дымадас, 
судвадаз иёт афту подвиот, лас длёң- 
те” биос 08 лайт хо дас леутнхома 
и амддас дъраъгцайутав автф, соилдахе; авто? с, 
лфутав длодвосу. Лолду обу, Елаодас тф 
фода хоё тў хаодіа 6 талоілоооѕ, ос ди 
да тас дехоноођрос айтоб толо лелонкос, 
Од хи #ус лодс тойс оф» офтф бокас 
доб, ёту, 8 десосбур ті хатєоуйєтоц. 


Рае бу тобуту вс три аб» той Коой- 
шою, ёоєорцоас тй ташета авсой кор кбоф 
охда л вота, Тобаго даиетобва тф даф 





АНОНИМЕН ВАТИКАНСКИ 
РАЗКАЗ 


За император Никифор и как оставил 
костите си в България 


В деветата година от царуването! 


на император Никифор — този същият 
Никифор навлязъл в България? като 
желаел — както си мислел — да я уни- 


щожи. Той взел със себе си своя син 
Ставракий, зетя си Михайл, назоваван и 
Рангаве, всички патриции, началници, 
сановници, всички отреди и синовете на 
началниците -—— от петнадесет години на- 
горе, — от който съставил дружина на 
сина си и ги назовал иканати.* Като на- 
влязъл в клисурите [на България], бъл- 
гарите научили за множеството войска, 
което те водели, и, разбира се, като не 
могли да му се противопоставят, напус- 
нали всичко, което имали, и избягали 
по планините. А |Никифор| навлязъл и 
се настанил в резиденцията? на първе- 
нецаё на България, по име Крум. Той 
намерил някаква войска от отбрани въ- 
оръжени българи, около дванадесет хиля- 
ди, оставени за отбрана на мястото, за- 
вързал сражение с тях и всички ги из- 
бил. Посрещнали го също така и други 
петдесет хиляди, с който влязъл В 
сражение и ги погубил всички. И тъй 
прочее нещастникът се възгордял в ума 
и сърцето си, сякаш вече постигнал това 
чрез справедливостта си, и казал на 
онези, които биди с него: „Ето, рекъл, 
що прави справедливостта.“ 

И тъй, като влязъл в резиденцията 
на Крум, той преровил неговите съкро- 
вища и намерил твърде богата плячка. 
Той започнал да разпределя на. войската 


1 Император Никифор стъпил на престола на 31 октомври 802 г., следователно 9-та година от 


неговото управление съвпада с 811 г. 2 За похода на император Никифор срещу българите през 
811 г. вж. общо Златарски, История, 1, 1, стр. 255—261. — Българското военно изкуство през фео- 
дализма, София 1998, стр. 165—172. 3 За името на Михаил Г вж. М. С’ёеоте, Ваправб оп Сошіе- 


шат, ВугапНоп, ІХ (1934), рр. 793—794, който го смята за славянско и го извежда от рлкавв. Срв. 
обаче О. Озгокогзву, Ніѕіогу ої Ше Вугапцпе Зе, Охта 1956, р. 175, Хо. 1. 1 Дружината на 
иканатите (хаъ то) била създадена за първи път по време на Никифор І. Срв. Ои Сапре, СПоззапйиш, 
$. У. Гхатбто, ШіШеѕ з@есН ай сизю ат Нпрегаюпв те раїаіі. Други посочвания у Дуйчев, Нови 
житийни данни за похода на Никифор | в България, стр. 154 сл. 5 Под думата ай?) тук се разбира 
изобщо резиденцията (дворът) на българския владетел. Вж. В. Бешевлиев, Паралели, ИИД, ХТУ--ХУ 
(1937), стр. 75 сл. — Ив. Дуйчев, Бележки върху историята на българската архитектура през средно- 
вековието, ИИГА, ХІ (1957), стр. 52 сл. Според други под абду се разбира селище. Вж. Г. Баласчев, 
Върху държавното и военно устройство на старобългарската държава, Минало, год. 1 кн. 1 (1909), 
стр. 113—114. — В. о. Амит, иг Сезсисте дег Оповшеп: Хеіѕсћгі Ё. Зау. РНИ., Х (1988), р. 345 
34. — В. Тъпкова-Заимова, Първоначалното българско селище и въпросът за аулите, ИИБИ, МІ (1956), 
стр. 439—452. $ За употребата на думата лофгос като епитет на българския владетел вж. и други 
посочвания у Н. Свроте, [’етрегеиг М№сёрћоге 1е Сһацче её Кгошт, „ргепиег“ де Виғаліе, Асааётіе 
гоуа!е де Вео1аие, ВиПенп де Іа С!аѕѕе 4ез Гейгез еіс. 1984,рр. 261—272. — В. Бешевлиев, Първобългарски 
надписи, стр. 44—46, № 14; стр. 104 сл. — Дуйчев, Нови житийни данни, стр. 157. 





Па 





адтой ёр хотауоафў хайкд” те ко! зо тос ка! 
в а пуд 97 Фйфора. атас те тйс длобймас 
ту оу афто, дфущив лӣо тов обтоб, 
фоте ИЕ» єс кдоо». Кой ат до» ес та йирода 
тйс ос, бют» ес 10 паха ту окп- 
ддто”, пуеййвто ха Ввув" „1607, тобто паута 
6 бос лоарбдокб" ии, ко! Робдошо хтісон 
длиабда плода ёлі 10 будий кои, {та Пуфики 
дуоцайтдв «в: лабас тде ёилоооде’ усув с.“ 
хо} лотос ђиёоос туйс, ЙЕ ёх тйс 
ай те тоб дво” Кообиоь, ко! ЗЕвбудивкос 
дуели иов тд охпиота паута оу 1ф леом?віо- 
иот вх бду сууищибуот кор Алу имен 
фоориоав тоб #Ее бег Фа тахоъс диоувто Фо 
ивоои тўс Вордуадіас, Ввордоивтос блед 
Фос Хаойийс, уошооѕ ди ЗЕ Авфре» пабах 
тр” ВБорАуадіау. К потоас йибоас = 110108 
тфу кат абтоб поориатот лаутедбс кой толя 
тах фобас ка хи» бЕвосркотов увуотос, 
ойх ёи ти & бато, ФА Ту лефтоибтос Ма 
лоутӧс̧. хатеҳбивуос тф идоф те Фагон“ас 
ха ий &&охоиетос ёх тс охтис офтоб, ицде 
ддойс ти Доус ў фотартр" каб тоноу хото- 
вобътап" айтоб хаћ тд» иди афто? йлодтейфтсо" 
той даййош адтФ лео! той все дер» дистдеи, 
009” ддс лоообоуеи, 4 пей до» ко! ўтіиаоє 
то» зло" айтоб, Воедбиёрос абтот хо! трон. О 
ог? даос кбоф” сйкоциоз» ёловідеъе” дредфс, 
ёилооісоу тас уофоас ддефотоис ойсо хой 
увирохолсбитев тойс Вдас хай Аооона ди та» 
цб» ато» длодлфутвс, Вобута та бо орд 
ИРУ ха длоолеоота, хо та лровота 
хотасфдттоуте хо! тойс уоронв, ка й ии 
ис лобттоутєс̧. Яолд» об» (дозтес то аба 
тахтоу ка! дототатоу той АМинфооон тис ко! 
от обдес тофий атф) АаАђсо, као анкоо" 
Тобатто длоддойокво ко! дй ипуокйс трос 
дЕбохвода. "Шоо" 0 ої Вобіуаол фоауид» 


МаггаНо аполута е Сойісе УаНсапо — Анонимен ватикански разказ 


си по списък мед!, одежди и други раз- 
лични неща. Като разтворил и неговите 
изби с вино, той раздавал на всички свои 
люде да пият до насита? Като ходел по 
улиците? на резиденцията, той се раз- 
хождал по чардаците* на къщите, рад- 
вал се и казвал: „Ето бог ми даде всичко 
това и аз искам до построя тук град на 
мое име, за да стана именит във всички 
бъдни поколения.“ Като прекарал ня- 
колко дни, той напуснал резиденцията 
на безбожния Крум и оставяйки я, опо- 
жарил всички жилища заедно с оградата 
от поставени едно до друго дървета. 
Прочее, като все още не мислел скоро 
да излезе [оттук|, той преминал през 
средата на България, желаейки да стигне 
до Сердика , като смятал, че е завладял 
цяла България. Така той прекарал 15 дни, 
занемарил напълно работите си, побър- 
кал се, станал като безумен, не бид по- 
вече на себе си, а съвсем се забъркал. 
Обладан от опиянението на  надмен- 
ността, не излизад от шатрата си, не да- 
вал никому обяснение или разпоредба, 
а когато някои го упреквали и изпратили 
сина му! да му говори, за да излязат 
оттам, той никак не ги послушал, но 
дори и унизил сина си, като искал и да 
го бие. И тъй войската, като намерила 
удобен случай, разграбвала безпощадно, 
опожарявала непожънатите още ниви, 
прерязвала жилите на воловете и одирала 
ремъци от слабините им - а животните 
мучели със силен глас и издъхвали, — 
изколвала овцете и свинете? и вършела 
непозволеното. Най-сетне някои, като 
виждали безредността и объркаността на 
Никифор и това, че никой не дръзвал 
да му говори, постепенно започнали да 
бягат и чрез някаква хитрина да се из- 


+ Тук думата уо/мд. е употребена за обозначение на медни мокети може би от български прсизход. 


Подробно по въпроса вж. у Ив. Дуйчев, Към въпроса за появата на парите в нашето наролно стопанство, 
ИИБИ, Ш--1М (1951), стр. 93. Според Стр. Лишев, За проникването и ролята на парите във феодална Бълга- 
рия, София1958, стр. 59 сл., става дума за византийски пари. > Посочването на Анонимния автор за наличието 
на вино в избите на Крум поставя под известно съмнение сведението на 91/4а8, 5. у. Войдуаро:, за изкоренява- 
нето на лозята в България по повеля на българския хан. Срв. Дуйчев, Към въпроса..., стр. 105. 5 Ду- 
мата &ифодоз тук означава не градски квартал, а улица; подробно вж. у Дуйчев, Бележки . . ., стр. 52. 
4 С думата тока (С/акд», ѕојагішп) — еркери, балкони, тераси —- в текста са обозначени не- 
съмнено чардаците на първобългарските жилища. За подробности вж. №. №35еп, Ге ГМа!ах5 ез 
Місһае] АіаІејаїісѕ уоп 1077, Јепа 1894, р. 67. — Дуйчев, Бележки . . ., стр. 53 сл. — Срв. К. Маятев, 
Крумовият дворец и други новооткрити постройки в Плиска, ИБАИ, ХІУ (1940—1942), стр. 105—130. 
5 Става дума очевидно за ограда от поставени едно до друго дървета, както е била обградена и 
резиденцията на Атила. Вж. повече у Дуйчев, Бележки... ., стр. 54. Към израза срв. Рғосорй Пе 
аейіїісії5, ей. Нашу, Ш, 2; р. 22, 9- 10. в Сердика, среднов. Средец (ди. София). Това посочване 
на нашия извор дава възможност да се установи, че император Никифор повел войската си в югозападна 
посока. ? Ставракий. Е Изразът из хфоос ййеротоис свидетелствува за внезапността на ви- 
зантийското нападение, поради което бъдгарите не успели да пожънат нивите. * Важно посочване 
относно скотовъдния бит на първобьлгарите. 





лелои]идтес фоВгоду хо! диодЕодо» длд ЕО» 
иеуд от дб техоис. АоВбутес обу ог Воб4- 
уаоо: свдхоша» ко Юеоодивтов ви та» добсот 
би лвовфвоото порфиео, шодоойиғуо 
"Айдоопс на! таб пёл& Фюловиатос хо тдс 
уууаїхас дудиибе хадолМооутес, тӯ 18 иво“ 
тв #0000% амфу, фафороътог осаиВітот, 
еѓхоотоѓтр тоб ЧозМоу итубс, влелвоот адтойс 
ёт. ховифиврис сувдбу. обтриес дедуаотйутес 
ха! длоудб хайолйофивъо ўохоуто тўс идхие. 
ха! влеадр под» моноду дл’ до» вот 
хроивиа та двдота, водою оби ёуроюоор то 
стиВе”" идро» удо єс то Ваоіихду фосодток 
ёлёлесоу ко! доло» ўоёоуто битвой ха! 
шхооу дупотадфта» абтот хай иңдё» ісуо- 
одуто», ОМО 9060900 хотаораѓоиёрат, ГОбутЕС 


08 доло! ёдхо» бартобс віс трол!и. хо ди атф 


тф толф ларбхено лотаидс тейиотфдус Мо» 
мо} диодбодос, х из єђоіохоутес 500 лбоот 
тоб леойоа, котадиождивни вло тфу лойвийо 


2. 2 А ЕД 2 пал и ' 
ФУЕЛЕООУ #6 ТО” лотаид” «ос тва дё иста 


ту Гллют атр к ий Фохйссотес ЗЕ ети 
Зуфдаоо» «с то иа ко! кахаполодив»ое бло 
г» блойку охомётол хор До ёл? Фос 


ліллоутес, обтос ва тои б лотаидс дудофло» 


те хо! ёллоу, доте ёлбусоде” афту диоукоби 
тойс лойвщотв дВдайфс ко хотадифива тобс 
Холос тобс, 05 ибс, гощботав би дос - 
000. #ке об» плазлес 01 полок ха! дала 
дохоутес лелтохаош. бос дё добар диифиувте 
дло [115] той лотаноб ВЛ4вус, ЎАбо» Еос тоб 
фоаумоб, бр» хатєохедасоу ої Вобфроро, урод» 
дута ха! Мат доофебодвъто», хай ий дизйивтос 
оу то Гллоив тобто» домбра, хотодлбутес 
торс Рллоте оёте, а тб ожеози угод» хай 


Маггайо апопута е Сойсе Майсапо — Анонимен ватикански разказ 13 


мъкват. А пък българите били направили 
от големи дървета страшна и мъчно- 
проходима преграда, подобна на стена. 
Прочее, като намерили удобен случай и 
като ваблюдавали от планините, че [ро- 
меите| обикалят и се лутат, българите 
наели срещу заплата авари! и околните 
славянски племена, въоръжили по мъж- 
ки жените и на петнадесетия ден от 
нахлуването им, призори в събота, на 
двадесет и трети юли, ги нападнали, до- 
като почти още спели? [Ромеитг], като 
се вдигнали и бързо се въоръжили, за- 
почнали сражение. Тъй като войсковите 
части били разположени далеч едка от 
друга, те не узнали веднага за станалото; 
българите връхлетели само върху импе- 
раторския отред? и почнали да го из- 
биват. Като се противопоставяли малко 
време и не могли да постигнат нищо, 
те били жестоко избивани. Другите, ко- 
гато видели това, ударили в бягство. 
А на това мястоб течала много тинеста и 
мъчнопребродима река. Тъй като не на- 
мерили веднага брод, за да преминат, 
[ромеите], преследвани от неприятелите, 
изпопадал в реката. Понеже те навлез- 
ли |в реката| заедно с конете си и не 
можели да излязат, затънали в тинята и 
били газени от онези, които пристигали 
отзад, Като падали едни връз други, ре- 
ката така се напълнила от люде и коне, 
щото неприятелите преминавали отгоре 
невредими и преследвали останалите, 
които естествено мислели, че ще се спа- 
сят. И тъй там паднали всички патриции 
и другите началници. Онези пък, които 
се надявали да избягнат гибелта в 
реката, стигнали до преградата, която 
българите били съградили и която била 
много яка и твърде мъчнопроходима. 
Тъй като те не можели да я прекосят 
с конете си, оставяли конете, покатерва- 


1 За наемането на авари през 814 г. вж. също Ѕсеірѓоғ тсетив, р. 347, 13. — Дуйчев, Нови 


„житийни данни, стр. 162—163. 2 Сведението за наемането на славяни се потвърждава от Фстргог 
ілсегіиѕ, р. 347, 13, който посочва състава на Крумовата войска през 814 г. Към това срв, йв, 


„Дуйчев, Славяни и първобългари, ИИБИ, 1-П (1951), стр. 207 сл. — ВИИНЈ, 1, стр. 251, бел. 1. 


З Според С. Сефгет Ніѕіогіагит сотреп@иш, Ц, ед. Вопп, р. 406, 21--23, византийците след 
поражението на войската на киевския княз Светослав при Дръстър (Силистра) в 972 г. сред тру- 
повете на избитите неприятели откривали и женски трупове. — ВИИНЈ, 1, стр. 251, бел. 6. 1 Не- 
известният автор посочва неточно 23 юли като. ден на сражението. В същност решителната битка 
е станала на 25 срешу 26 юли, призори в събота, 811 г. Срв. Златарски, История, 1, 1, стр. 258 


‘и бел. 1; 412. - Дуйчев, Нови житийни давни, 


стр. 163 сл. 5 Думата  фосодтоу<- Юзва — 


дагер, отред, поход, война. 6 Продължителните спорове относно мястото на полесражението 


(срв. Златарски, История, |, 1, стр. 408--.412, 


който приема, че това с станало във Вър- 


бишкия проход} могат да бъдат разрешени въз основа на данните на Ватиканския разказ. Най-правдо- 
подобно се явява предположението. че главното сражение е станало на около 30--60 км от първобъл- 
тарската столица Плиска — югозаигдно от Преслав, в устието на Върбишкия проход, край река Кам- 
чия. Вж. за това Българското военно изкуство през феодализма, стр. 165 сл. 


Анонимен ватикански разказ 





14 КаггаЦо апопута е Сойісе Мацсапо — 


лоб» дуволйоантес, вхопитсо» вартобв еіс то 
твооу иќоос ха! длайр тр #Еоде» доруна 
тбфооо Водгѓас, хопимбдивиов длд той бро, 
деолфъто їй и адтал’ ха об 18" зтаоаюа 
дледупокои, 0 98 бЖуот поовабюътес моћ и 
Ггоуботтве Вабса» ёлилтор даш ма} обтов 
ходагбивко длббцоко» & Миф ко! дарр. бъ 
вавоос дё тблис тос дел ооо” три фоак- 
ту хо др хабло» тож дедиби хай бои 
пеоойопс 95 фоохаўс длдтоде» тоб бобриотос 
ма! Мило ої фебуотвв длоодлтов уайфиетов 
дубилто» вс хр тафоор тоб добриатов тоб луоос 
офхої те хо! 06 ?ллоь айеф» тобто 08 угіоо» 
ў” оъшроод тоб ходбуоо тоб лотацой. тіс об 
хлабоы табта дхобоу у тіс об дорцов > та дё 
тёхуа жбу боҳбуто», бодот те жай увсо», ес 
я дос бета, аўто тў пижав Чуотта то (дос, 
афиота ёдоутвс пейка И Аєрхотт но тобу 
Ёауђдотуи Ддилорта кой увувіо» жой бресс ёсе 
иехай олив иё обпиве ВЕ абтбу Йоса» уеюоті 
геод бте упор вдуєувіа ма) ха, Ае дидан 
лоро лбртєў ит ёлёдауо" ог ив" тф фе 
дуадсод кәте, Об 08 тф потаиф лууётвс, 00 
д2 длӧ тоб фодуиой хопитойвутес, ої д8 тФ 
лоб тоб добуцатос хатахибтес, М уои дё тує 
даоюд лес, кеі объе ивта то #20 у оїходг, 
оҳедду пфутес длёдауоу. ву одт обу тр пивоа 
хой №ирфбоос б Ваойезс дуроёђар ибооу тоб 
лото лоАёиоо, тду тоблоу тоб да’йтоу адтой 
иђ дънрдбтос трд длауув о. ёлАцу) тв хай 
6 дос одтой Атагофжов хаос пдпуйу даВд»у 
вс торс оло»дудоыс тўс Бахесос” #5 ў кай 
ётедейтуову, иђуах дбо иоток Вогийевааз ‘ Ро- 
цаос». Поло те тб» ёоуотдёртоу “ Рошайсу 
цетд т0 кота ри тор подвиоу їуаухаодтсау 
бло тфу @дёор Вор?уйооу, обл тоте Вал- 
подле», бочјоаодо. тоу Хоюлор хай т 
ёли: ха Хходихђс офис ивтодибвй” ог- 
товс тў 100 Хоютоб  диоҳрдётес дораи 
лдооу блоивротес аа», тду цаотиоко» 
от&рароу лодок нойаови» дувдпоатто. 


Обто М№иқфбоос б Ватлеос ЗЕ або Мос 
хой блогоувіас̧ ёозлбу тв ноћ лӣооу тр фи 
“Роцако» боб» алое, Ваоебоас ёр 1 
ха! ийРас ёлтӣ. | 


ли сес ръце и крака и увисвали на дру- 
гата страна. На външната страна обаче 
имало изкопан дълбок ров и, когато те 
се прехвърляли от височината, крайни- 
ците им се разкъсвали. Едни от тях уми- 
рали веднага, други пък повървявали мал- 
ко и, като не можели да ходят, падали 
на земята н така загивали, измъчвани от 
глад и жажда. На други места пък ня- 
кои запалили преградата. Когато връз- 
ките изгорели и преградата паднала вър- 
ху изкопа, бягащите непредпазливо се 
спускали и попадали с конете си В 
изкопания ров заедно с огъня. Това 
нещастие било по-лошо, отколкото опас- 
ността от реката. Кой, като чуе това, не 
ше ридае? Кой не ше плаче? [Погинали] 
синовете на началниците, и на старите, 
и на младите, бидейки цяло множество, 
в самия разцвет на младостта, като имали 
прекрасни тела, които сияели със своята 
белота, със златисти коси и бради, с кра- 
сив лик. Някои от тях едва-що се били 
свързали с жени, които се отличавали 
по своето благородство и красота. Всич- 
ки загинали там: едни — погубени от 
меча, други — удавени в реката, трети 
паднали от преградата, а някои изгорели 
в огъня на изкопа. Спасили се само мал- 
цина, но и те, след като пристигнали по 
домовете си, почти всички измрели. 
В същия ден прочее бил погубен и импе- 
ратор Никифор всред първото сражение, 
без никой да може да съобщи по какъв 
начин е погинал. Ранен бил и син му 
Ставракий, като получил смъртоносна 
рана в прешлените на гръбнака, от коя- 
то и починал, след като царувал над 
ромеите само два месеца? Мнозина от 
заробените ромеи след прекратяването 
на войната били принуждавани от без- 
божните българи — тогава още непокръ- 
стени? — да се отрекат от Христа и 
да приемат езическата и скитска заблуда. 
Те обаче, подкрепени от силата на Хри- 
ста, претърпели всяко изтезание и чрез 
различни страдания се увенчали с мъ- 
ченически венец. 

Така император Никифор, след като 
царувал осем години и седем месеца, 
поради своето безразсъдство и самона- 
деяност погубил себе си и цялата ро- 


: Срв. Глеорлатѕ Сргопостарта, 1, р. 491, 27—28: тф тўс собдас пи. 2 Ставракий бил при- 
нуден да абдикира от власт на 2 октомври 812 г., приел монашество й след три месеца, на 12 януари 812 г., 
починал. Посочването на нашия извор се отнася само до времето на Ставракиевото управление. 
з Свидетелство, че Ватиканският разказ е получил окончателната си редакция след покръстването на 


българите през 865 г. 














"Ну де обтос Фо дигооаїос, лдатве, 
лооуйотаю, дасдхонос, побув/ос, лобоолоу 
Ехо» ибуа ко! уёуеюу лод) пвлойкоибор, 1ф 
02 орот лотус фобтидв тв плати ха! лакопо- 


„убс маі 0805 віс то гойов, имота 55 та то? 


дуиооіоо лойуната, пихоойвуос те ка! фай4о- 
уюоос ко флеовойти, до ка тор 048900» 
ало ви пофаато. “Нрейс дё, (дей фо!, изпио- 
увбподе» тб" лоойлей Оте ддейрф” Биби 
хо! латёоо» кой тду дуадду хо дхоо” бибур 
дед” іхетеђосиёу рбоаобва пийс тонибтис ма- 
тахоогов, ка дг ёлиледвіос̧ тб” ео» ёу- 
тоду той Хоюлой зб» ёлтуувд нбр тотс 
дхоос дуадбу лите" бт. ебдорнидос ха 
дедоёаоиёуоѕ блаохе «с тобс айбфиас збу аѓед- 


за», дит». (рр. 148—153) 


М№Маггайо апопута е Сойке МаНсапо — Анонимен ватикански разказ 15 


мейска мощ. Той бил възвисок мъж, ши- 
рокоплещест, с голям корем, с гъста 
коса, бърнест, с широко лице и много 
побеляла брада, пълен, много разсъдлив, 
лукав, схватлив — особено за държав- 
ните дела, — малоречив и премного сре- 
бролюбив, поради което и получил вечна 
гибел. Ние пък, братя, нека поменем 
погиналите наши братя и отци, да по- 
молим благия и справедлив наш бог да 
ни отърве от подобно осъждане и чрез 
съблюдаване на божествените поведи 
на Христа да придобием обещаните на 
праведниците блага. Благословен и просла- 
вен да пребъде той на веки веков! Амин. 


т Към това сведение, което противоречи на други изворни посочвания за вънищостта ча импе- 
ратор Никифор, вж. Дуйчев, Приноси към средновековната българска история, Годи'авик на Пловдинсдата 
народна библиотека и музей за 1937—1939, София 1940, стр. 195 --197. 


Ш. НЕИЗВЕСТЕН АВТОР 


Под името Ѕсгіріог шсегйшв е дошла до нас една анонимна хроника, която“ 
обхваща събитията от времето на византийските императори Михаил Г Рангаве. 
(811—813) и Лъв У Арменец (813—820). Както личи от началните думи, а също и 
от внезапния завършек на запазения текст, той представлява част от една по-го- 
ляма загубена хроника, от която са останали отделни откъси под различни наслови. 
Непознатият автор — навярно духовник — е враждебно настроен към императора- 
иконоборец Лъв М Арменец. В хрониката е отделено голямо място на борбите: 
между българи и византийци през 813 г. по времето на Михаил | Рангаве, а също 
така на обсадата на Цариград и превземането на Одрин от Крум при Лъв У през 
813 г. Авторът дава много ценни данни за бойните машини и съоръжения на бъл- 
гарите, Много важно е и неговото указание за участието на авари във войската 
на Крум. | 


РЪКОПИС: У = Сой. Рагіѕ. ог. 1711 (ХІ з.). 


ИЗДАНИЯ: $сғіріоғіѕ іпсеғіі Ніѕіогіа йе Геопе Вагдае НПо арна: Геопіѕ Оғаттансі Сһопо- 
отарша, ех гес. Ј. Веккегі, Воппае 1842, рр. 335—362. — Мірпе, РОт, СУШ (1863), сої. 1009—-1037.. 


КНИЖНИНА: Н. Севооте, Оп попуеаи пастет ди „зспрюг шсейиз де Геопе Агтепіо“, Ву- 
хапНоп, Х! (1936), рр. 417—427. — ет, Пе попуеаи зиг 1а Сћгопосгарћіе Бухапиие : Ге „Ѕегірѓог Ше: 
сегіиѕ де Геопе Агтеліо“ ез 1е Яегпіег сопНиижеиг йе Маа1аз, Асайбте гоуае йе Ве1еіаие, ВиЦеНи Че 
Та с1азве йеѕ ГеНтез е! 4ез Ѕсіепсеѕ тогаіеѕ её ройНдиез, 5е зепе, ХХП, 10—12 (1936), рр. 420—486. — 
Моғаосѕів, ВугапНпойиака, 1, рр. 508—504. — ВИИНЈ, 312—313. — Л. Томић, Фрагменти једног 
историског списа 1Х века, стр. 78—84. 


5СЕ РТОК1$ ІМСЕКТІ НЕИЗВЕСТЕН АВТОР 
НІЅТОЕЈА рЕ ТЕОМЕ АКМЕМП ПОВЕСТВОВАНИЕ ЗА ЛЪВ, СИН. 
ВАКОАЕ ЕШО НА ВАРДА АРМЕНЕЦ 
1. Ехетсйи$ Котапиз а Вшрағіѕ 1. Ромейските войски търпят 
ргойрашг поражение от българите 
Ко! Аолду пбутос драхайвоото вс оболео Освен това Михаил! повикал всички, 


№хуфбоос &хдоодос дбквто, ка вЕвВайв то? срещу който Никифор? бил враждебно 
лада оо тйс Огодбеис тос бдейфойс дутас настроен: братята на Теодота, които били 
лотоіміоус̧ на ДЛёорта тд” ёлвуомёрор тоб патриции и които той бил изгонил от 


1 Император Михаил Г Рангаве. * Никифор 1 Геник. 


я = -- 





{ 
Ы 
3 
3 


пелена то. 


5спррог іпсегіиѕ — 


Хидтооб, кой влогцов» идтох отойтнуо «е е 
долоъгноо». иа Лота отоу  Вдода то 
"Аоцечов лтоіоаута тоу М№Мхлурооор тот да- 


+ 


ха отоатруд” тб» (петойкст 95 хой ётпой- 
ров» афтоћ лоуђодѕ «т, Фе вотеро” АЕТОНЕ 
лоби ойу тойте» уғроцёсоу Глиойвитес 08 
Вобдуавои ёлі тр "ро 19 ката тоб Мин- 
сорот СВобдозто длей ети тоде пойецо". Райти 
уто Дуа вот лотойвиетов орунуцуе 
летата дёиота, остостейоос хо адо одоб 
то тор йлолвирдёто» 2 тр лодёцф, ха 
тойс федйзоортос тас ийиоойрая те Ух 
опта кю бон, Доъхаоуас кит Кинах кей оси 
поне ка! Колладохав май Гидйтис, кр тота 
лаоодоВор ВЕРДИ И Особо» ётер тле о?ой 
рас ас, тбехьковос 5. май тї пое 
суракодаи оно ето, хай Поохолис тйс 
Абройотие те айтоб утчихос, ВЕЛА ву Бо 
тазадобитов, тоюбутес ишонади кой ддо»теа 
хаобиста топ доуоутос тоб отойтой, жарима- 
Хобож оётойс те Поохол ав ка лей Ме 
та то? Васі ёс, Мофьйаттыт абтор хо! 
охблеа ёр тф лодёио ко! ау беоби бло 
тб» Хонор» кахе е лада оти Аотботов- 
еу ву тр пода. и дото” флаойутес Вик 
о те Васе ко лас д Хаос ёууютоштоер 
Фос таз» идаооуофу. и ди еї ВБобдуасо 
лаостатсто блеуйут афт, кой Эефообутес то 
л/ пос той Лао офи Зтодипос” длихсонаси, 
адд? Готауто паратетауивии. Сидов дё ха б 
даос той Вас сос Готото кой! айтов лаоодк- 
тауиёуо Ёс йиєобуу ав, ий тойифутес САН Довс 
ба ри уеоо. ко Долду» Згайшлоондиаа» дъ 
тФ хайдот стихоътес тоб 96000с пибойс хай 
уихтос ЮГ те дрдооло к та карт, хо 
32доу ес ддорашща» лой», лооодождтес бт 
ої Бойдуаоо & лот Вади увбоа, кар пай» об 
Боддуари биос” хо! туи (дет афтобс Ву 
дитха а лод. хор д) б Алдану пи ёлі 
то В» ибоос тўс бхра, ёсу тойс Махедбъос 


1 Бъдещият император Лъв У Арменец (813—820). 
на византийските войски в България на 26 юли 811 г. 
Мала Азия между Пизядия, Галатия, Кападокия к Киликия. 


Неизвестен автор 17 


двореца, Лъв, именуван Склир, когото 
направил стратег на Пелопонес, и Лъв, 
син на Варда Арменец, който бил оскър- 
бил имперагор Никифора, а Никифор бил 
заповядал да бичуват и да го подстрижат 
за монах. | Михаил и Прокопия} го въз- 
върнали и го направили патриций и 
стратег на Анатолийската тема. Но, както 
ще кажем по-долу, той, бидейки човек 
безчестен, постъпил безчестно спрямо тях. 

Прочее, докато ставало това, българите, 
възгордени от победата си над Ликифора,? 
решили да тръгнат на похол. ПТом научил 
това, Михайл направил съвещание и 
събрал |войските от| всички теми, като 
записал и много други войници вместо 
загиналите във войната. Той свикал ония, 
които охранявали клисурите на Сирия -- 
ликаони,З килики,* исаври,? кападокийпиб 
и галати" — и заедно с всички тях тръгнал 
на поход през втората година от цару- 
ването си, индикт шести. Съпроводил го 
целият град, а също и неговата съпруга, 
императрица Прокопия," излязла до Акви- 
дукт". Те устроили тържество и разда- 
вали дарове на военачалниците, при което 
Прокопия ги молила да пазят и бранят 
във войната император Михаил и да се 
бият за християните. След това тя от- 
ново се върнала в града. Прочее импе- 
раторът и цялата войска потеглили оттам 
и се приближили към клисурите. И бъл- 
гарите също се отправили срещу тях, но 
като видели голямото множество войска, 
не се осмелили да нападнат, а застанали 
наредени в строй. Също и войската на 
императора стояла построена в продъл- 
жение на 15 дни, като нито едните, нито 
другите не се решавали да нападнат. 
Така се мъчели и хората, и животните, 


- изложени деноношно на лятлата жега. 


Те изпаднали в пълна безпомощност, 
очаквайки, че българите ше ги нападнат. 
В същото положение били и българите. 
Прочее и едните, и другите били в 
истинска безизходност. Тогава Аплакий, 
който се намирал на една част от височи- 
ната заедно с македонците и тракезий- 


2 Става дума за известното поражение 
3 Жителите на Дикаония — област в Централна 
+ Жителите на Киликия — област в 


Югоизточна Мала Азия. 5 Житслите на Исаврия — област в Централна Мала Азия между Фригия, Пи- 


зилия и Ликаония. 
я Киликия. 
Кападокия и Фригия. 


в Жителите на Кападокия — област в Източна Мала Азия между Понт, Армения, 
? Жителите на Галатия — област в Централна Мала Азия между Витиния, Пафлагония, 
8 Съпругата на император Михаил Г Рангаве. 


* Аквидукт (Акидукт) се е 


наричала равнината при гр. Хераклея поради намиращия се там римски водопровод. Срв. 2 леорйапіѕ 


Сйгопосгар а, ей. Бе Воог, р. 500, 16. 


$ Гръцки извори за българската история, 1\ 


18 Ѕегіріот іпсегіиѕ — Неизвестен автор 





хор тойс @онхпотойс, кой дуло тор Васа 
„205 лоте отИхоме ка! дло вида; Сус, 
лоблос Ва со увіда ёлі то бубииті тоб двог, 
хо ато ивта лоодищос лаб от. кой! 
Вуоив” захйаш" лдвіот удо автбу доиб" де- 
хаддаоко ““ фе жй Тр. мей дотаивуов то? 
лодёиою огуєҳбдтои» ёа? ойто» ог Вобдуаоов 
ха ої Өойхђс охото иблтеу абтойв. ко! 
ооу тўс ифунс Фоташвтне ойж 1200” єс 
Войдан ої долой дао, ЧО, дејаоаутес 
Здохат «5 тоолуу, побтоу 16 виа тез ата- 
топи" мой матайвирдвутвс ибуоь ой тов? Алда- 
жи, мар ий ѓсубортє дииотреа, Побитто 
иблтеоба хо «то. ка допо» #дозтез пота 
то дното ёфтуоу, лао" буо” хатайцияйтотес 
ха тб» Воо/ва, ой то лору хоухбивуо: глео 
той Вас ос и то» Хоопонб» фусибеойе. 
Ееуо" удо би ё тў Вордуаоіц вговЮутес ё 
голос диойвдтос ёхтоѓерои» пий, ЕЕобви д2 
а ийилтое зкйаш абтођс ѓҳоцеу. Ко! пота 
бреѓоауто` шле удо добдивтос лойенайу ёа 
уор. ха дилд» &я р ё” ойт тф лови 
5 те °Ал2йиус хой ло ём той Лао аћто?. 
ої 98 мило! дорт би оби уонир плоде” 
Войди, Жреуо" хой афто. тр ё 6 толо 
модо ё ф осезввайов пр иду, ко та 06 
пата Готазто тодс 10 Гуп/отеоот 8005. ко 
топлётоу афтбн Фдойгото бы оби руб 
277? блодолдднос" ко тоодойзтой абтобг ий 
ейде об хатећоса» айтойс. ма) нет шход 
буакйучолез дуо» деооодоо бт оби лод 
фейуортес блёиолро»”, хой Ёбоаутес тойт ее 
воб тб» Стоу колеббонор длісс) алто». 
афто) 08 фейуотес ОАИдогс оруєлітори, ха 
б ёилооо®дғу ребус» то’ блю об котеровс 
бхобо» удо тор хрдто" та» под тфу Глаз 
Фет” би бло тбур лодеріоу хотадебхети, мой 
Вос ой 6 Гллос леофи ди дарв", оти сидр 
Ёхастох тоб фейуви. Долот дЕ хо ої ял Тов 
леў #утроу, тер лас ди та паоотауйс 
ддоуйео» бутс». Мибуход буте дё, ко то 
даров хабто», Мо» длеоубивро ётилто» мй 


а) двхапиииет со. 


1 С „македонци“ и „тракезийци“ 
тема. 2 След УП в. теми 
делена Византия. Срв. 2. 


луга, Ниже воено-административне |единице 


Мала Азия. 


се наричали военно-административните единици, 
Вгёшег, Тез пШаНопз де Гетріге Буғапіїп, Рагіѕ 1949, р. 121. — Ј. Фер- 
тематичког 
институт, кн. 2 (1953), стр. 70—80. — Г. Острогорски, Постанок тема Хелада и 
радова, Виз. институт, кн. 1, 1952, стр. 64—75. 


ците, се обърнал към императора: 
„Докога ще чакаме и ще гинем? Аз 
пръв настъпвам в името на бога, а вие 
смело ме последвайте. И победата ще 
бъде наша, защото сме десеторно повече 
от тях.“ Така и станало. След като той 
започнал боя, българите се спуснали срещу 
него, а войниците от Тракия започнали 
да ги избиват. Обаче след започването 
на битката останалите войници не се 
притекли на помош, но уплашени хукнали 
да бягат —- най-напред темата? на ана- 
толийците?. А хората на Аплакий, които 
били оставени сами и не могли да се 
съпротивляват, и те също били избивани. 
Войниците от всички теми, които по-рано 
заявявали, че ще се бият за импепатора 
и християните, щом видели това, избягали, 
като почти изоставили императора. Про- 
чее те казвали: „След като навлязохме 
в България, ние сме победени в непро- 
ходимите места, докато навън — на по- 
лето —- можем сами да бъдем победи- 
тели.“ Обаче във всичко лъжели. Защото 
те побягнали, преди да са започнали да 
се бият. М тъй в тази битка бил убит 
Аплакий и много от войниците му. 
А останалите, като видели, че отникъде ня- 
мат помощ, също побягнали. Мястото, къ- 
дето се водело сражението, било неравно и 
ромейските войски стояли на по-високите 
места. И когато те побягнали, [българите] 
помислили, че не бягат, а настъпват изотзад 
и ще се спуснат срещу тях. Затова не 
почнали веднага да ги преследват. След 
малко, като се огледали и видели, че 
неприятелите бягат с всички сили, като 
се прикривали, отпуснали юздите на ко- 
нете и започнали да ги преследват. А те, 
като бягали, се тъпчели едни други, като 
онзи, който бягал напред, не забелязвал 
идещия след него, но чувайки тропота 
на конските копита, мислел, че е пре- 
следван от неприятелите, и не преставал 
да бяга, докато конят му паднел и из- 
дъхнел. Прочее по-голямата част от тях 
бягали пеша, понеже конете им били из- 
тощени от дългото стоене в строй. Из- 
мъчвани от страшен глади изгаряни от 
жажда, те, след като минели известно 


тук са означени войниците от Македонската и Тракезийската 


на които била раз- 


уређења, Зборник радова, САН, Виз. 


Пелопонеза, Зборник 
намирала в Западна 


з Темата Анатолик се 


пати № 
чи и Бай 


| 


и о 





йлёбуђохо»”. лбутес удо та дриста хо та 
Хообща Вооарам вх с» 0дбу. Ло дё хота- 
сотона вой до» в: »дстоа туй, ПотЕбОУ бе 
даоакойооътос тоб Вогйуарон хо! ласайавоттов 
летас. 2овлби об» оф лойвшо дли &05- 
зато» та йоцета тфу фЕУОУТОТ, ха! дў #05 
та лойеаю оби ёотђса” фейуоттес. хо! фрба- 
сас ё Виойейс «од ве тў» пой, кой йо- 
само, ра ий 6 даос ҳодасђе тощо) ха- 
мб». ої д2 Войдраоо 05 дА удс тдлот хита- 
Аиббиртес то Лодд” ижта биёв похоте" 
Лай удо иі атой квхолиандтес ало тў лес 
оата&вос хай об Гялор ато», сътауоутё ТЕ 
та блда, Фе вота, ха тд. кдотои паба 
хадисти ба лоообртуо” 0 диожоиетон. хо! 
5 Вавйейс еовубду нед блус ка идиот. 
ной длђ2 де» віс тӧу латон», ха оъуғит Ко 
б тє ийлотрос хой 6 иёуах донёсихоѕ ха ої 
дото! плотоімин, ка! хот ё Вас вос Ест 
би пфуотос дд зав бнаот 5 мот тойто ёлађо» ої 
Хоонпауоі, к би ойх вбдохцие! б дедс #5 тр 
Васева» тоб лвъдвроб шот, 08д8 Ве тр» увъвсз 
ийтой, ёлеї пдгіоъс пизда пиете то? лодєш со», 
и лоодъша» обдейс одет, 8110 лбутес Ворлузоъ. 
ис! той лотодохов ха! тр Долбо» даоаци?й?он- 
ибо» аб, хо! Воъкеоибто Е ду 0104909010, 
ха! Фидетоибто» Тра оооєод®дою пдута та 
пота хай ддот 0 Ваойейс дютауђ», то ёна 
тб» бъслойхе» лобто фрубътев тоб лойвиог 
ёлоточ» Вон» лотпой». Ехоутвс отойгруд» 
{о> Варда зо’ "Аоивноъ, хай понйтейосотес 
ВЕвиррицоат тот а?тду Авозта #5 Ввоо/ ва, хой 
ицпдеудс дубготаибот дуо оутЕЅ тас лоотас 
вопраро” адтду лаил пе! «с те лейт. 
диобвас ё тата Муха 6 Вас/ебс лдоаё- 
феуву ё’ тў Зхх лов, ха дард» Дбуоу йле- 
хеграто увтбивтов иоуахос. (РР. 336,6--340, 13) 


2. Ститтиз афдоегзиз Сопзвапипоройт 
ехегсйит дас: 


Обтос адрес по ддс блот д0 и» фио- 
туса тоб доввоб: Авоутос’ хай” диќоау тду 
Зазато» Фидсубивуос, хо ше? ддбупс хи? 
Дибоат тду бото” адхоб гоу, б хбоюс ар- 
даў ёблЛоёєу лаоаддбос ёх тўс хахогоу ас 





Зспртог іпсегіцѕ ·- 


-. Неизвестен автор 19 





разстояние, падали мъртви [на земята|, 
И всички хвърляли на пътя оръжието и 
ризниците си. Други успявали да се до- 
берат до някоя крепост, обаче българинът 
ги обсаждал и всички ги излавял и тъй 
неприятелите събирали отзад оръжията 
на бягащите, Те не престанали да бягат 
чак до столицата. Императорът, щом 
пристигнал и влязъл в града, взел мерки 
за безопасност, за да не пострада от 
разюзданата войска. Българите пък ги 
гонили до известно място, но след това 
тръгнади по-бавно. Защото и те, а също 
и конете им били уморени от строя и, 
както казах, те събирали оръжията и 
обсаждали крепостите, където прибяг- 
нали преследваните. А императорът с 
плач и ридание влязъл при патриарха, 
където се събрали магистърът, великият 
цоместик и останалите патриции. Тогава 
императорът, ридаейки, заговорил: „Хри- 
стияните претърпяха това само заради 
моите прегрешения. Бог не е благоскло- 
нен към царуването на моя тъст нито 
към неговия потомък, тъй като ние бяхме 
повече от неприятелите и никой не прояви 
смелост, но всички избягаха.“ Патриархът 
и всички останали го утешавали и 00- 
мисляли какво да правят, докато чакали 
да се съберат всички войски и импера- 
торът да издаде заповед. Но войниците 
от темата Анатолик, които първи били 
побягнали от сражението, взели веро- 
ломко решение: имайки за стратег ГЛъв|, 
сина на Варда Арменец, те, като се раз- 
бунтували, избрали за император същия 
този Лъв. Без никой да им се противо- 
постави, те отворили вратите и го въвели 
в града заедно с цялото множество. 
Император Михаил, щом чул това, но- 
търсил закрила в църквата и след като 
получил обещание за ненакърнимост, се 
подстригал за монах. 


2. Походът на Крум срещу Цариград 


Михаил понесъл много страдания по- 
ради жестокостта на нечестивия Лъв. 
Всеки ден той очаквал смъртта си и 
всеки ден с горчивина ял хляба си, но 
бог въпреки всичко го запазил невредим 
от злината на императора. 


1 Обикновено се приема, че тук авторът описва победата на българите при Версивикия на 


29 юни 813 г. За тази битка вж. Јлеорћапіѕ 


Сптолоргар а, р. 500, 31. Срв. Златарски, Исто- 


рия, І, 1, стр. 268—269. 2 Никифор І Геник, чиято дъщеря, на име Прокопия, била съпруга на 
император Михаил 1 Рангаве. Тук авторът загатва за поражението и смъртта на Никифор Тв България. 


90 Ѕсгіріог сети — Неизвестен автор 


агтоб. ха Фолде Пд до» ог Бойдуарос индЕРОУ 
афтоїс ѓблоутбутос ў хойбортос Еос тис с9до- 
тис, ка! лопјоос 9 Косбииос Фиой ката то 
2905 офтоб Еее» ге Хоиойе лоотив &роєу 
будоблоъс хой ут) лой. ма «ве тор аё 
гайд» те  дойдйаойс Воёбиз тойс лдӧдаѕ 
отой ий леосмфофиетос, ха фаутіоос гоу 
Доду офтоб, хой вруиисдейс ёт? атоо», Адер 
ёсоор ту лайакдо» афтоб, лооокаттдєіс 
фл’ аўтбу ий добоодвейц, ха} тобта Зефообуноу 
2х тб» течуб» лартол, кой ипдеде тойифугос 
ходбош ото» 1) длодбош Вос хат? обтог. 
хо пошщося лета тд ёледтиќиота о?тоб ха: 
блео ёВобдето, ледвийх? ров? тр пот, кей 
Фвайв”» удойка Фи от, ко! лоцойс пабота 
туйс хай лосдейоос та #00дву тў плойкоч, 
Хобато бут” пӣхта уребои хо! іиотоно» 
лод?» додибу, ка! хообо ва вита лообтути 
тод. в дл пошоас б Аб Войт ивта тб 
доубутоу, обе тор Кообио» бы 1 
Вос тоб оѓуодой ивтд ФМуору таб" иң ёли- 
Феоонёрю» блйа, хо пиете &вохбиеда йа 
тўс бадйсозс доллоь иста увдоюдон, хай су- 
Жодобиет ко! йлео 1100) лаута лою? не». 
ха! табто дрЛодсо»тес, да тўс томтос ЗЕсра- 
убътес тс веолмоибтотс вас дронатоуу то», 
мо! хотќхотрар афто? ёр доиатоқ зо ту 
Гей Ее» тйе боти то ВЛаувотб», 
дооотес адтоїс оѓоорно»” би дийвуоибис? 
йиб» нета той Кробио" опас” те Ехоие" 
лођоғн, длво Федофивуи ЗЕ оте хой дло- 
хееболе ойто”. ищ тр ёлабоню» бэт» тр 
Воойудоат ёлі 10 8008 тб» доу ° Ат 
убой» одер тўс лойвож, хатда» 6 Коой- 
нос глі пр’ 0йіасоо» хола тір оттау» нета 
в ст тоб», тор дорой тр" офтоб хо Кат 
отаи то" то’ деубиғуоу Пожикоб, фоубутос 
ес Вордуооѓар лоо лой» ёбу, Ехотти ка! 
то’ 1ї0у айтоб бута ФЕ дбей рес той Кообнор. 
обтос твбойоес Ее 9дбитес той ?аоб ата 


Прочее българите дошли чак до град- 
ските врати, без никой да излезе на- 
среща им или да ги спре. А Крум на- 
правил жертвоприношение вън от Злат- 
ната врата според обичая си, като при- 


‚несъл в жертва много хора и животни. 


Той потопил краката си във водата на 
морския бряг, умил се и поръсил вой- 
ниците си; приветствуван от тях, той 
преминал между своите наложници, който 
му се кланяли и го славели? Всички 
наблюдавали това от стените и никой 
не се осмелявал да го възпре или да 
хвърли стрела срещу него. След като 
изпъднил всичките си прищевки и жела- 
ния, той обкръжил града и направил вал 
около него и така прекарал няколко дни, 
като оплячкосвал местата вън от града. 


Той поискал данък в злато, голямо ко- 


личество одежди и известен брой отбрани 
девойки. Тогава Лъв направил съвещание 


„с архонтите и известил на Крум : „Ела 


на морския бряг с няколко души, които 
не носят оръжие, и ние ще дойдем не- 
въоръжени с хеландия през морето и 
ще поговорим. Ще изпълним всичко, което 
ти си поискал.“ След като заявили така, 
те извели през нощта въоръжени мъже, 
на брой трима, скрили ги в някой по- 
стройки на [мястото] Гала?, вън от 
Влахернската врата, и им заръчали: „Го- 
ворейки с Крум, ние ще ви дадем условен 
знак, а вие, щом го забележите, трябва 
да излезете и да го убиете.“ И тъй на 
другия ден, докато българите били в 
околността на „Св. Безсребърници“, Крум, 
според както било уговорено, слязъл 
при морето с още трима други мъже — 
своя логотет? и Константин, син на Пацик, 
който преди много години бил избягал 
в България; а Константин водел със 
себе си и своя син от сестрата на Крум. 
Четиримата се отделили от войската си 


1 За религиозните обреди на първобългарите вж. В. Н. Златарски. Клятва у езыческих 
болгар, Сборник в чест В. И. Ламанского, Петроград 1905, стр. 253—258. — Г. Кацаров, Клетвата у 
езическите българи, СиБАН, Ш (1912), стр. 113—120. — В. Бешевлиев, Вярата на иървобългарите, 
ГСУИфф, ХХХУ, 1 (1938), 9, стр. 54—64. — Ив. Дуйчев, Славяноболгарские древности ІХ-го века, 
Вуғапііпоѕауіса, ХІ, 1 (1950), стр. 8—18. В един първобългарски надпис също се съобщава за жер- 
твоприношение, извършено от Крум. Срв. В. Бешевлиев, Първобългарски надписи, ГСУИфф, ХХХІ, 


1 (1934), 35, стр. 45, 110. 


з Местност вън от Цариград, близо до Влахернската врата. Предполага 


се, че с била наречена така по името на Гала Плацидия, майката на имиератор Валентиниан 


(425—155). Срв. Јапілп, ор. сИ., рр. 418—419. 


з Званието логотет във Византия се давало на редица 


началници на отдели в управлението. Имало е логотет на дрома (2оуо®ёттс тоб додивь), който се зани- 
мавал с посрещането на чуждите пратеници и със съобщенията, логотет на геникона (20уод ёттс той ув- 


укоб) — нещо като министър на финансите, логотет 


па стратиотика (Хоуойвтие тот отоалоихой), КОЙТО 


се грижел за армията, и др. Вж. Вейшег, ор. сй., рр. 254-255 ; 257—258; 277. С израза то’ Хоуо- 
ур абтог авторът навярно назовава един от първенците на българския хан. Сиоред Златарски, 
История, І, 1, стр. 273. тук вероятно се има пред вил титлата кавхан. 








доло: хат дот Бос тйс доййоснс кота ть 
оъутауію игла Фо" тоу, и угифомоттес 
дё то ёуєдоо» адтбу. доло” дё мой ої ёх тйс 
лбАвеос Зе до» ато уклаюфон, Восйбивтов 
съддаАђош ивтд тоб Кройиот, ха} Лавбътес 
ДОуо” ВЕТ оу тоб хаооВіот. хо дломаводд- 
хейдас 9 Кообиос вифови ёлі тої &84фос, 
хо} тд” Гллот адтоб ёхобав б ос Калн 
отазтбоу отоыётор уайувивьот. ха! Фовуо- 
ивусо» бт» ?лобрсву без том ёх тйс лбАеос 
тд опивго», 05 ўр 6 “Ебавоб ис, тў дек стр 
хефай» длопхелдоас. бу бд» 6 Кообиос кой 
охоудамобещ Фивлбдцовт, хай Едо Втощот 
то’ Ёлло», оржобойитес офто” 9 ит” офтоб, 
ёиоВаддАіхєюогу. ко дувкоабви б 1905 дло 
тб» тах” „отатофс Въйкцрови“ кор автос 
Тобото фейуво. ко! Фе 9бътес ої ёи иё 


зо ёх т@» дфибтол хотедіоёа” бо ток 


Кообиоу ко длоддоаутев афт” та ВОДИ 

є ЕД: се 7 , Е > а \ 
{0с] фса» би ёлАђуооау отд". афтдх дА 
шоуототос ёфиуєр вс тор дад” алой. об 9 
0420: това ѓлийоуоау бло тот дуто” Фи 1 


Хедадир. Ка} б иди доуобётус лиоситд ёо- 
фар, Кољотоуттуос 98 ха! 6 0105 иблой Сбутес 


ёлийод поа». Роло” обу тото» уероиќуооу Фи 
нодес 6 Кообиос ёиёісоов» длабоо» ёило- 
общ иш хатаотоёрои порта тдло”. ной доёй- 
иеуос ёилоо ер хатёхоюооу љӣсос тас ёихАн- 
оа тас ати лвра» тӯ подвох ивуфдас обаас, 
дс Ффехатов Кофи хо) №оаурбоос ха Ме 
Хай биобос хо} та иоуаотниа мо зд лађбта 
ха! тойс охоус хой та поойотви. моћ #2 9бътес 
ас тд» йу” Мфишта 2елбоюиху та ѓиєїов 
ладаша ко тойс дбо хопброс, ий тойс дораб 
хотёмдобда?, хой тобс цоййвдонс ёлўои” ха тд 
боба той іллодооиіою, ий лдоо» тру афу- 
шадсосіа» хотёсфаёо» кой биос хой тд хт. 
хо} деАдбутес лава’ пр лооададасоіа» той 
леоб ха тр Фо, лбта тй ёилбон коте- 
хатой», хаў йооэтєс охбда лой фуоуто. ха! 
гцаса»тес то дей? иврос тўс лойвис подс 
дуатоййс, хотёхотсо» то ёёоуде” тўс Хотойс 
лдотус Вос тоб “Ружот хо #9битес ес тот 
"Адбой хотботопраи то ёхеїос наотоор ки! 
тў” уёфиоа», лаофвио” обоя» ха лбу дупосо- 
татуу. кой #дфитес с Удиви ах холботовфат 
то дон хаотоо” Кос тоб ёђафоъс, хо! тас 
ний нос кор тойс ойхонс хоткатов” мо 


1 Тези трима са били навярно оръженосци. У 


Зспрйог тсейиз — Неизвестен автор 2] 


и според уговореното слезли невъоръ- 
жени на морския бряг с още трима души!, 
без да знаят за подготвяната срещу тях 
засада. И онези от града също излезли 
с хеландия, за да говорят с Крум. Като" 
получили обещание за ненакърнимост, те 
слезли от лодката. 

Крум слязъл от коня си, седнал на 
земята, а синът на Пацик държал коня му 
оседлан и с юзда. Докато те разговаряли, 
единият от хората от града, а именно 
Ексавул, дал уговорения знак, като открил 
с ръка главата си. Крум го забелязал и 
скочил възмутен и тъй като конят му 
бил готов, неговите хора го вдигнали и 
той се метнал отгоре му. А народът от 
градските стени извикал: „Кръстът по- 
беди!“ Крум пък се спуснал да бяга. 
Въоръжените войници излезли от по- 
стройките и започнали да преследват 
Крум, като хвърляли стрели подире му 
и мислели, че са го наранили. Но той 
сам-самин избягал при войската си. Дру- 
гите трима били заловени от хората, които 
били в хеландията. Логотетът веднага бил 
посечен, а Константин исинът му били 
заловени живи. Тогава Крум, разгневен 
от станалото, на другия ден заповядал 
да опожарят и опустошат цялата околност. 
И като почнали да палят, те изгорили 
всички големи църкви в отвъдната част 
на града? които въздигнала Ирина и 
Никифор и Михаил, също и манастирите, 
дворци е, къщите и предградията И 
като стигнали до Св. Мамант, изгорили 
тамошните палати и двете император- 
ски спални, изтрошили колоните, за- 
дигнали оловните предмети и статуи- 
те на животните от Хиподрома, изкла- 
ли всички пленници, а също и до- 
битъка. Като преминали по цялото край- 
брежие на Стенов? и по-нагоре, опожа- 
рили всички постройки по тържището 
и като взели много плячка, си отишли. 
Те нападнали дяснага част на града към 
изток, изгорили всичко, което се нами- 
рало вън от Златната врата до Ригион “. 
Стигайки до Атира5, те съборили тамошна- 
та крепост и моста, който бил извънредно 
красив и много укрепен. Като дошли до 
Силиврия", те сринали до основи тамош- 


Псевдосимеон Магистър (ей. Волп, р. 613, 10) са 


гзпуснати думите нета ЧА» тоийт. ? Сиреч в днешната Галата. 3 С името Хтғрд» византийските 
+зтори обикновено назовават Босфора. Срв. аи, Сопз апЦпор!е Бигапше, р. 437. 1 Крепостта Ригиок 


-= намирала при днешното село Кючукчекмедже. 


» Крепостта Атира се намнрала на 15 км за- 


сално от Ригион, близо до вливансто на р. Атира в Мелас (дн. р. Кара су). в До гр. Атира над 





-татастото устие па едноименната река се издигал каменен мост (Пооо-), двете страни на който били 


-нтеци с по една каменна кула. Вж. К. Луебе, Ге Неегѕігаѕѕе уоп ВёотаЯ пасћ Копѕіапііпореї, 


м 
! 
ла 
за 


ЗН 
ста 1877, рр. 53, 109. Днес град със същото име на Мраморно море между Хераклея (дн. Ерегли) 
# 


99 Ѕетіріог іпсегіцѕ 
аетд тотто т0 Ладу» хбатоо» блаохо’ хотё- 
това». кой ёАдбутех #6 тўр лойу * Ноохдёас, 
аў дизаиётси єї оёеђу ова ки, Руел ооо” 
лета тд оїмђиато тд дуто &5 то’ миди хо! 
та ле тўс афтйс подвох. ии ивта тобто 
Б7бюттес вс “Родвото" хатёотовра» ко тобъо 
тр идотоо», дилгоюотез лфта тв ди абт 
охнията ка тіс ёххдАтоѓаз, хатаофататтес 
ойто. даб” лой". май ид Гохбоаитес ес 
обт6, та ЁЁо лёта Вилъогопотес иа хота- 
стойраттев, ФЛАдо” 85 то” “Ало, хботоо’ 
2» хав афт ха! натаотоёраттез ха! тобто ий 
ѓигсодісаутес, кой ётеда я тота кдотоа, хатђАђдоу 
ёхеїде” Р бивоб» дёно, хай водо» віс та бой 
тоб Про, хай єробутех ёмеї даду лой? хорлто- 
цероу хаў сувдд» лдута та хтпуи тўс Фофице ха 
твофаба» то Фдофлонс, коі та хорът дута 
«с ядр  обуиайожввоотес длвотайс" е 
Вордуаоіа», хай утуашяблода лой. маі Ато» 
дай до» мар ве тд “ЕЕДийо, хай хот оу 
кос `АвВидое, хай бёхашроу ёлі то Етого» 
ха тр бус» ка фута тд хаотой хатвотдефрот 
дло исхооб Вос ивуй дот, ёо тўс ” Адогоуот- 
долее. кой в“офутес пр ’Абеютоблойму кой- 
тонн’ лаовеа ос” ха! лощойутес Пибоос 
ло с хай инд іоҳбовутес̧ лд то? лава 
хафсио?, стподютвс наууауска ёлоЛёпоту то 
хдотоот. ко! бў отв теб, а] Ехоутез Водени 
додви ха! длобупохоттес топ Мпоб, саовдохоз 
било. ий дойдътвв ої Войдуаоо т” аб- 
палормар лада с плюс обоа» дупойито», 
и паса» тр» лобка» афту, вто» 
одтођс ек Воду ие» тоб “отоор 
лотацой, хай! тобто» увуощенот 6 вози 5 
лойвсос ойм ВЕЕР, ЯВА Фкойтее те Вос 
дас тооанифя. хо доктор фйаофто» та’ 
боотфи Ёотешер то и» абтоб диходу дута, 
ха? глоуоиабдивто» ХоиВати» дарейдато Аут 
би Кеоуотаутї»ос надето, ка офогбоас тд» 
летоодбта даду Фи тобу діафбою» ло во» 
Фобуетаеу абтойс, лошщоас абтобс ейфрпийоок 
Лёоута ка Коуотау то», шиойивиов тойс 
лоб» Ваощебовутас вота хо Кототант? ро» 


1 Даонис или Даонион — град на Мраморно море между ли. Ерегли и Силиврия. 


- Неизвестен автор 


ната крепост и изгорили църквите и 
къщите. След това изгорили крепостта 
Даонис". А като стигнали до град Хе- 
раклея и не могли да влязат вътре в 
него, опожарили всички постройки, който 
се намирали на пристанището и в окол- 
ностите на града. След това те стигнали 
до Редесто”, сринали и тази крепост, 
опожарили всички постройки и църкви в 
нея и избиди много народ. Пе можейки 
да го превземат, те опожарили и опусто- 
шили всичко наоколо и стигнали до кре- 
постта Апри?. След като съборили и 
опожарили й тази крепост, както и много 
други крепости, те продължили да вървят 
оттам десет дни н стигнали до плани- 
ната Ганос* където намерили, че се бил 
скрил много народ и почти целият добитък 
на Тракия. Те изклали хората, а добитъка, 
който бил голямо множество, те пленили 
и изпратили в България, както и голям 
брой жени и деца. После те отишли 
в Ексамилб, стигнали до Абидосё, за- 
вили към Хеброс" и нагоре и сринали 
всички крепости малки и големи — 
чак до Адрианопол“. Като намерили 
Адрианопол укрепен, обсадили го. И като 
изминали много дни, без да постигнат 
нишо с обсадата си, те построили обсадни 
съоръжения и щурмували крепостта. Ней- 
ните жители, притиснати |от обсадата|, 
без да имат помощ отникъде и умирайки от 
глад, се предали. И тъй българите, като 
отвели всички пленници — неизброимо мно- 
жество — заедно с цялото им имущество, 
ги преселили в България отвъд Дунава 
Докато ставало това, Лъв не излизал от 
града, но насилнически управлявал дър- 
жавата. Прочее, когато дошли празниците, 
той увенчал сяна си, който бил малък, 
[с императорска корона] и излъгал, че се 
наричал Константин, ако и да се наричал 
Симватий. И като събрал оцелелите вой- 





ници от различни градове, раздал им за- 


плата и ги накарал да приветствуват 
Лъв и Константин, подражавайки на ца- 
руващите преди това Лъв и Константин 


З Град на 


Мраморно море, западно от Хераклея, дн. Родосто. з Крепостта Апри се намирала на около два” 
десет мили западно от Родосто. 1” Планината Ганос (дн. Текирдаг) се простира покрай западния 


бряг на Мраморно море. 5 Село в северната част на Галиполския полуостров, 
град на азиатския бряг на Дарданелите. 7 Дн. 


6 Абидос — 


Марица. 8 Дн. Одрин. 3 Те били пресе- 


лени в българските владения на север от Долни Дунав, между реките Серет и Прут в Южна Бесара- 
бия, където останали до 837 г. Срв. В. Н. Златарски, Известия за българите в хрониката на Симеона 
Метафраста и Логотета, СбНУК, ХХІМ (1908), стр. 31. — №. Вёнезси, 1.е5 НопЯёгез де Рапсіеп Еїаї 
Ъшесаге, Метойа1 1.0113 РеНЬ Асшуез де РОтјепі СитеНеп, 1, Впсагеѕі 1948, рр. 4—14. За северната 
границата на България ср. и А. Сгеси, Вайеама іл пог Бипагй іп увасие [ХХ 1еа. Ѕїцаїі 51 сег- 
сени 41 іѕіогіе тефе, 1 (1950), рр. 222—286. — Златарски, История, Ъ 1, стр. 339—340. 





Я. 
Г 
# 
Е 





ЕЕЗ: 
гэтта 
е Е 
„ле в 


т 


я ат 
В. | 


хол» 





мясали 
ғ. като 


тигнат 





Е. хато 
‚- мпо- 
гество, 
казва? 
зад ОТ 
г сър- 
галите, 
малък, 
г. че се 
уатичал 
-= зой- 
вм за- 
ствуват 
за ца- 
станчтин 





чананяра слоте ну, 


° Эсируог іпсегіцѕ — Неизвестен автор 23 





торс `Іосђооъс̧, а’ и ту оговой” дру фото, 
Воуйбигтос Споб т] лой, ӧс хай али, 
ха ув сова лвофиио" об туос гр» рою» 
205 молйориотеу, хбфас тої додбтоис адтоб 
ха! тоб оо автоб. хо д Дело» увуоготос 
в0фоп тоў @ёоос тф уви, кой сто лотанб» 
чу хдуто" бдою лоб, "Е от ог Вобуаос 
хаде томіхорти ддоодпро, ка ?20)бртес Еос 
"Аохафоютлойесов, хо! лвоббизртех т’ “ Руруїуоу 
(лотаиде дё обтос ёоті деубикрос) єбооә дабу 
лой», и пуиойфтвова” адтобз. и под той 
лёобоби офтоб тр” абуиойсоки" РуёрЕто бетос 
лос бибойс бито, ка буходеіх 6 лотаиос 
Вувувто Ос Заласои. хой ип дитфиеи.: фътеле- 
ойоси ог Вобдуаро Риват" пивоас дехилбете 
хотёхоутєс түр хиороютат. к изрюбоактес 
лох Абота тоб Ворос, ой лообёодеу, овде 
тйс лойвос Едет, оед Дос трас дл 
отг» лоос Ворднот". ха дото” уон 
ас кар тов лотацоб дитонйетов, абторс 
тоб аѓуналотовс паовохагавах корой Фи йкриби 
хип лотос уе ат, кар ойто влеридат авто 
тис обуиайохиас, ото оной тест кор ун- 
ушке» ха сидит хаде лертихоти. Дос 
Возтез хо лазта та Рлбодоти ат" ? Авин 
тха отозудонадотаоих х0} уахоталега дуотеоа 
ха! ёиотоно» лойе кор хайжбиоти ёфботесер 
лета «с тис анис, ха дароттес павас тас 
буёлах ату Вдас жи провота “об до» є; 
Воі заоѓа». хай 9 диск Ваойвйаас кота 
лаоаусонаон" воб обте айтос Ар тс ло- 
Ес лоос Боре тўс суиаймробас обте 
ай доъс Плёстедву. доло” об" нета таёта 
дурууб Ан афто деуотет би 0 Кообиос ёотои- 
тегов’ лао” лой опуадооѓоас, ко той ?Ара- 
ос ко лбоос тйс Хийоратас. подс де тоб- 
тоз стаопоквоаба фафдоев белодве»" боуата 
те хор ипхециета, 200 исулачка пациеувота- 
ти тоВойдота те каф тетвайддонс, хой увд орах 
ха! Гутдойв хИнахас, офоафрас те ко поуйобс 


Исаври,! чиято ерес той подновил, като 
искал подобно на тях и той да живее 
много години и да стане прочут. Но бог 
презрял неговото желание, като прекратил 
дните и на него, и на сина му. Прочее, 
понеже през зимата времето се оправило 
и реките нямали много вода, излезли 
тридесет хиляди българи, целите покрити 
с желязо стигнали до Аркадмоопол и 
като преминали реката, наречена Ригина“, 
намерили много народ и го отвели в плен. 
Но преди да прекарат пленниците, завалял 
силен дъжд в продължение на осем дни, 
реката придошла и станала като море. 
Българите, като не могли да преминат, 
останали петнадесет дни заедно с плен- 
ниците. Съобщили на Лъв да дойде на 
помощ, но той не обърнал внимание и 
нито сам излязъл ст града, нито изпратил 
други на помощ. Прочее, щом времето 
се оправило и реката спаднала, |бълга- 
рите| заповядали на самите пленници да 
насекат дърва и да направят мост и 
така преминали заедно с пленниците, които 
били на брой петдесет хиляди — мъже, 
жени и деца заедно. Те взели цялото им 
имущество — арменски постилки за легла,? 
по-скъпи покривки, много дрехи и медни 
съдове, натоварили всичко на колите и 
като взели всичките им стада от говеда 
и дребен добитък, отишли в България. 
А несправедливо паруващият по божие 
попущение нито сам излязъл от града 
на помощ ва пленените, нито други из- 
пратил. Прочее след това му било изве- 
стено по слух, че Крум се е отправил 
на поход, като събрал голяма войска — 
и аварите, и всички славиний. Освен 
това той бил приготвил частите и съо- 
ръженията на различни градопревземач- 
ки, големи машини триболиё и тетра- 
боли?, костенурки и високи стълби, топ- 


1 Т. е. на Лъв Ш Исавър (717—741) и сина му Константин У Копроним (741—775). 2 Сиреч 


иконоборството. 


З Тук става дума навярно за железните ризници и шлемове, с конто била въоръжена 


ългарската войска. 4 Ляв приток на Марица, в долното й течение (дн. Еркене). 5 Хтойуйіоу или 

отоа7Донадеотаогот се наричали постилките на леглата, направени от вълна или кожа. Вж. Ф. Когхоб дес 
Втгаутиф» ос ха пойлюнас, 11, Аїһёпеѕ 1948, рр. 70—75. в Става дума за ония славяни, които жи- 
веели в ди. Северна България. 7 ЕДелорес — подвижни бойни кули на няколко етажа, чиято 
височина стигала до височината на обсажданите градски стени. На долния етаж се поставял т. нар. 
озен (дървена греда с желсзен край, наподобяващ овнешка глава), а на горните етажи се намирали ме- 
тателните уреди заедно с стрелците. Подвижни стълби съединявали стделните етажи. Срв. Златарски, 
История, 1, 1, стр. 416. 8 Железни тризъбци, които се разхвърляли по земята и се замаскирвали 
така, че да спъват неприятелската конница. Срв. Ағғіані Тасіса её Манисй АтНз ийнапз НЪп ХІ, ей. 
с. ЗспеНег, ОрзаНае 1664, р. 110. з Устройството и предназначението на т. нар. тетооводог (букв. 
„четиризъбци“) ле е известно. Може да се предполага, че те са били подобни на тризъбците. Зла- 
тарски. История, І, 1, стр. 416—437, иредиолага, че в текста става дума не за тхтоабйоъс, а за 
летов дорос -— огромни метателни машини, с които се хвърляли големи каменни блокове за разтър- 
сзане н разбиване стените на обса: епите градове. Това предположение не е много приемливо, защото 
Фин ред по-долу в същия откъс со споменават ийовода — каменометни машини. 


ВЕЕ ЕАН 


24 беирюг тшсейцв — Неизвестен автор 








хо} бобас, хоиойс те но Ввдоотдовс, лоодвола 
те хо) Аидовойа хо! охоол а віс то Вайвода: 
Ве, хо офвудотас, лета итуетнието хата 
тфу глав» тоб Фе" тр» лой» ёлі тӧ ди 
ниб” ивоос тўс подвох хотд той техосв тауу 
Віоҳєоубу. табта пути пойдето лоодарарей» 
та изхазтиота Ва хай Мобевдо, отас Со 
Воас жийда т005 то Васа парта та 
лоодгхдбла доуита тедбта ёлі диайф», йс 
лоооёта&єу сдловудетаз иадов дфите. тойта 
дхоќвос Лёс», пбилрас тв мотаохолоо кей 
падфт пр Фибна», огуойообас диду порох 
хай теууітос Побото киса» ётеоо» тео &5содер 
тебдовс фи Вдахеоифу, хора ха! тіру 60800’ 
лдокЕГах. и добдивтос кисей, иле» 1848005, 
ўра даи 6 9206 0 огонгдабои Вопдас ёђуб», 
ддетба хоћ домоцобс даб» хо! дето» Ворд 


добуто», бы оби Ву тў ино кой т] РУ 


айту” буотах ог Фдоолоб по лотой, одлоо 
ваоос хатойордутос, Фе раоё’ тує давай" 
тез тс аунайожас дло Вотйуотов, поі т 
неудр пёнлтр тоб лдоха, б Посотовопдуаоас“, 
6 Кообиос лвойрниос, б пт лойу в» Бои 
Двобистос, де: тоб оу ёҳођоото дообтос 
сфауасбвіс, бе ха} ВЕпуауви шило» бхвтофс 
бий те той отдиатос но бр та» ха! тат 
Фио» айтоб. ка! обтос дфубропбе» ср” ръж 
а?тоб ёр хахос. ёлаодеі топ" ту Фоо 
пало» б Лёву, с би айтос мотёВаАву тд» 
лой нон кой обх б 205, ёлешреу ве пдойс 
1дс лойис ха! уоюас офхоас, Фиарубоз ди 
сбооу тойс Вордуйооъѕ ёууох бутас те Лоде, 
хо дю тўс Форос ха! Фудогбас ха дъа- 
тауйс ное тобвйдас то’ лобтоу оёту лбэто 
дл дава, бе ис ко ёд п’ побраою таир 
влодъйожхи, ёф), 6 &9005 ђибу. (рр. 341, 


19-348, 22) 


а) 6 лобтос Воъдуарюіас̧ соп]. М№Міериг. 





км, лостове и кирки, овни и поставки 
за изхвърляне стрели огнехвъргачки и. 


каменохвъргачки, скорпиони? за хвър- 
ляне на стрели, прашки —- изобшо вся- 
какви съоръжения срещу зъберите на 
стените, — за да превземе града откъм за- 
падната му страна, откъм Влахернската 


стена. Той искал да закара всички тия. 


съоръжения там, където бяха хвърлени 
стрели срещу него. Той бил приготвил 


в оборите си хиляди волове, за да пренесе 


всички споменати оръдия, като ги нато- 
вари на обковани с желязо коли, на брой 


пет хиляди, които поръчал да направят.. 


Като чул това, Лъв? изпратил съгледвачи 
и шом узнал истината, събрал голяма 
войска и техници и започнал да строи 
друга стена вън от градските стени, като 
изкопал и широк ров. Той започнал да 
строи, но не завършил, за да покаже 
бог, който осуетява човешките желания, 
унищожава замислите на народите и на- 
меренията на управниците, че хората не 


могат да направят нищо със собствените 


си възможности и сили. Преди да започне 
лролетта, както казват някои избягали 
от България пленници, на великия чет- 


въртьк пред Великден първият българин, 


прочутият Крум, който имал намерение 

да превземе столицата, завършил живота 

си, заклан от невидима ръка, като през 
= 


устата, ноздрите и ушите му бликали 
потоци от кръв. Така в злини завършил 


той живота си. Прочее Лъв, възгордян,. 


като че ли сам той, а не бог е сразил 
неприятеля, изпратил послания до всички 


градове и страни, в които известявал:. 


„Намерих българите близо до града и 


благодарение на моята предвидливост,. 


храброст и съобразителност ги прогоних 
всички, като пронизах със стрела първе- 
неца им, И по такъв начин умря“, казал 
той, „нашият враг.“ 


1 В същност Вероотйовс значи „място за стрели“, но явно е, че тук става дума за някакви 


уреди за изхвърляне на стрели. Може би тук се подразбират поставки, върху който се слагали 
машините за изхвърляне на стрели. Срв. Златарски, История, І, 1, стр. 418. 2 Смята се, че 
скорлионите били специални метателни съоръжения, които се състояли от един дървен лост върху 
хоризонтална поставка, на единия край на който имало прикрепена прашка с камък. Посредством 
специален механизъм този лост се изправял вертикално и отново се спускал, при което сложеният 


в прашката камък бил изхвърлян с голяма сила. 
„диви магарета“, опас. Неизвестно остава обаче какъв е бил споменатият тук „скорпион за хвърляне: 


Тези уреди били известни още и под името 


на стрели“. Вж. Златарски, История, І, 1, стр. 419—420. 3 Император Лъв У Арменец. 


рии. 








ТУ. ЖИТИЕ НА НИКОЛАЙ СТУДИТ 


В голям брой византийски месепослови е поместено под дата 24 декем- 
ври кратко проложно житие за войника Николай, който взел участие в по- 
хода на византийската войска против българите през юни--юли 811 г. В житието 
са дадени някои интересни сведения за развоя на военните действия и за пораже- 
нието на византийците. Това житие е било преведено твърде раво на старобъл- 
гарски и се среща в множество славянски месецослови. 


РЪКОПИСИ: Сой. Ніегоѕоіут. эт. 675 (ХШ $.). — Сой. ВіЫ. Маф. Рагіѕ. 1582 (ЖУ з.). 


ИЗДАНИЯ: Ы. Рёейауе, Ѕупахагішт Еспе ае Соп запитороШапае, Вгихе $ 1902, со. 341— 
342, 22; 343, 344, 35. — Г. Сшрпе, Ное де ѕаіпі М№Місо1аѕ, ѕ014аі её тоіпе, Кеуче де ГОпеш 
Стецеп, УЛ, 1902, рр. 319 — 330. Текстът тук е даден и преведен по 1-то издание. Отделно 
издание: ВіБоіһёдие һасіостарһідие Огіеліа[е, № 3, Рагіѕ, 1902, рр. 27—38, 


КНИЖНИНА: Ив, Дуйчев, Нови житийни данни за похода на Никифора Ев България през 
811 г., СпБАН, МУ, стр. 179 —186, с библиографски посочвания за ръкописи, издания и преводи. — 
В. Бешевлиев, Няколко бележки към българската история, ГСУИфф, ХХХІ, 9 (1936), стр. 30 сл. — 


Моғатсѕік, Вугапипойштетса, І, р. 578. 


УТА МСОГАІ 5ТОРІТАЕ 


М№Місерћоғиѕ сопіға Випісағоѕ агта тоте? 


0) 2 блок лото пи» Мнойаос, отоа- 
титу увуов ха! М№Мәжтрдӧооо той Васіёсос 
ёиотоотвдоаутос̧ ката то» Вордуботю», 88008 
ха} адтдс обу тб отоатолёдо. Кай Медубистос 
лодс Балбо” хотёъосу ёр паудбодио’ ка! 
отудалуноас 16 лаудоуѕї ха! пообвобцие»ос, 
дуехИди подс блуот. Ко} лвой деотёдо” 1 
той” фрлам» тўс тихтдс 1) тоб блодгбаиёуот 
афтду дууйгңо, сато»хиф) Вопуп тоодгіод, Ее 
тду ЙМхошор подс сохойв шт ёфєллонёу. 
“О 8 аус лодс атр" „Пабоси, убушоу, той 
сатащхоб ха! ёӯдѓёсиоо Войжос ха и дело 





1 Става дума за похода през юни — юли 811 г. 


ЖИТИЕ НА НИКОЛАЙ СТУДИТ 


Накшфор 1 тръгва на поход 
срещу българите 


Светият наш отец Николай бил вой- 
ник. Когато император Никифор се от- 
правил на поход против българите! из- 
лязъл и той заедно с войската. След 
като вървял до вечерта, отседнал в една 
странноприемница.? Той вечерял в странно- 
приемницата, помолил се и легнал да 
спи. Към втората или третата нощна 
стража дъщерята на стопанина, уязвена 
от сатанинска страст, събудила правед- 
ника и го примамвала към гнусно сме- 
шение. Светият й казал: „Остави, жено, 
сатанинската и непозволена страст и не 


2 Както може да се разбере от текста, „го- 


стинницата“ иди странноприемницата се е намирала на византийска територия. 


А Гръцки извори за българската история, ГУ 


96 Уна №со1аі Зшайае — Житие на Николай Студит 


хобуа тр» лаодетат 00г, иди? тот тайаблао» 
гіс доп лётаъоо» дуаувги.“ “Н дё годе ходу 
бувуфоцое, хой нег Аро’ #добоа лад 
бий то’ діхоот. О д5 (05 йлелбиурато 
офи» то дейтгоо» ёлиотічраѕ офодобс. “Н де 
лай» дуажооноава, ёхрахҳєроидтр тф ё00т 
ӧлќотоере лод айтоу. Тоте б ую Лу 2005 
ад” „Тодаблорв и лдоце ойоубъуне ко! 
дусдегас лелйаносонбт, оёх бойе, бт ої дайиоивс 
ок таодооопои, Гоа хой тр фи’ ооо еіс 
иба диВ со, ка тір лаодета» 900 дих- 
фбвѓоюоь хай уёћос кой диадов лдор сб въуувс 
уеба 00б дломатаотцасии ову ( 20 Віблеас бт 
и 6 #20%отоѕ лос #9 Ваорадо. ха 
лбдвио” ко щийтоз» ёхубовс лоовбонат, тоб 
Оо" 2.детанойтос пез Ифс обу шато ті 
офона, л00< лдйвио" длеоубиетов; Тобто ко! 
ой тоюїта поодале”" ат), йлелёцурото 
Ка; Фраотдс на пооосндистос, ёЁуто 15 
ддог. Ка тў ёлеАдобор тен Горобртоѕ итог, 
боф боото» ва вболто» тблор (отфикто?, ха! 
я русо" абтой друботар тод, хадебдив"о” ха! 
тб’ дей» пода те доотвоф лоді ёліхеі- 
ето» ёуозти, хай Ф101 2006 ато" „Влас 
Фкотбоон ибоотс тй отобтебиата,“ О дА 
длехобето „№, Кене, боб Оте об "Рона 
сгумдфлтони ток Вопіуӣооге.“ Кой Абув 0 
фасбиктов подс топ дето» » Верю» пооз 
пий“ Кош лооовдециивьоз едеу абтот тор 
беги» лоди тр уй лооовововта хо то’ 
диотеобр ёлбуо тоб дейот ёлидиерот. Об 
угуодбни", ле Фавуйиетос лій» б хаш поое 
то отоатбледо», ВАвле тобе блериутіоо бу «ће 
оъухблто»та ТОР “Рошаотв. Кас иста то 
лаќоцођо пр" обухолір, вуе б хађиєроѕ то) 
отоатобту „Кататовоо» алой ти? опухоль 
тбу скрошфто», хой дує ио и добището».“ 
О д2 лесАвуииетос єїдє лаои” тр" фоо- 
обор аме ур укоб» ооибтер лвле 
ибтр, ха) иёоох лото» ийс хобе ивайе со 
зовоф. Ка Абу отцу „Киев, лаоа ђ УЙ 
то" дедд хотахолбто» Рошан» лед пос: 
пб гой’ ёнадс̧ дий койне“. Того 6 фазо- 
цвкос фоведде «ле т остоатотпт „Аш ч 
Дог ври ато ;“ О дё дленоато" » "бкотис 
ви“, Кисе, х од уодоко.“ Каі лам» л005 
отд” 6 фобвоб „Абр йо умт мрдх їр 


искай да оскверниш девството си, па и 
мене, окаяния, да ме завлечеш в пъкъла.“ 
Тя се отдалечила за малко, ко наскоро 
дошла отново и започнала да безпокои 
праведника. Светият я пропъдил по- 
вторно, като много я укорявал. Тя пак 
се отстранила, но обзета от силна страст, 
се върнала отново при него. Тогава све- 
тият й рекъл: „Нещастнице, изпълнена 
от всякаква гнъс и безсрамие, не виж- 
даш ли, че бесове те измъчват, та и ду- 
шата ти ла подхвърлят на наказание, и 
девството ти да погубят, да те направят за 
смях и укор на всички и да те отделят от 
рода ти? Не виждаш ли, че и аз, най- 
нишожният, отивам против варварски на- 
род! на война и кръвопролитие, подкре- 
пен от бога? Как прочее да оскверня 
плътта си, когато съм се отправил на 
война 2“ След като и казал това и други 
подобни неща, той я отпратил, станал, 
помолил се и поел пътя си. На след- 
ната нощ, сънувайки, той се видял 
да стои на някакво открито място, 
а близо до него седи някакъв велможа, 
който държи десния си крак, поставен 
над левия, и му казва: „Виждаш ли вой- 
ските от двете страни 2“ Този отговорил: 
„Да, господарю, виждам, че ромеите из- 
биват българите.“ Тогава явилият се 
казал на праведника: „Погледни към 
нас.“ И когато погледнал към него, той 
видял, че опрял десния си крак на зе- 
мята, а левия поставил върху десния. 
След като това било направено, правед- 
никът отново погледнал към бойното 
поле и видял, че неприятелите безпо- 
щадно избивали ромеите. След като из- 
биването се прекратило, седналият казал 
на войника: „Разгледай внимателно из- 
треблението ва военните станове и ми 
кажи какво виждаш.“ Този, след като 
погледнал наоколо, видял цялата обозрима 
за него земя, изпълнена с мъртви тела, а 
сред всички тях зелена полянка колкото 
едно легло. Той му казал: „Господарю, 
цялата земя освен място за едно легло 
е изпълнена от безпощадно избитите ро- 
меи.“ Тогава явилият се страшен мъж 
казал на войника: „Защо, мислиш, е това ГАБ 
Той му отговорил: „Прост съм, госпо- 
дарю, и не разбирам.“ Отново страш- 
ният мъж му рекъл: „Тази празна по- 
лянка, която виждаш, че има дължина 


і Пот обозначението ‚варвареки народ“ тук се разбират българите. 
1 - 1 


РЕНИ 





АЯ ово 





ою м 72 


гл 


ў 
| 








бойс 1пийс коте Вхорва” ийкос, оф Вои хо! 
ѓу ам Ффейес ооухолўрш ивта су 600т00- 
пало» дон ко? терь ѓу афтӣ ха! аталА обои 
то Йктло" ле 08 тў лаоейдойвор зижй тбу 
тоблдохо” дра, тот вв аохоа» ше тоо? 
со пооолойшовта и длохтеїуоь и Доъта, 
срод дло 00б длетробвас, 1доб об ато 
дате" ёх тў дурхол с тн: 100800915, 
ха тйс Арадо отофиу ашоюо" лелощкис, 
хой тўр” пред обу то онот 00095. „Милду 
още фиимов от дартдс̧ бот хорибов, Ва» 
уро ио дондебацс.“ 

Тайта ѓоодхдс хой обутооиох усуоиетос 


‘бло, хо @заотас поослий#ото. Кой Гло- 


стобрас шас ђиќоах 6008 дастра Във 
ес 6005 и лообвиудизтос #девто топ Вевоб 

+ - . А т 2..2. дА с 5) = 
лед! той отоатоледог. Ко! вов о раойейе 
вс тас хЛғюойоаз, тйс Вотйуаойс до» об 


"Войдуаров ес дт боос, дуоъ ваоаттев ве лаоа- 


фодохір, пбутвкоидеха и адас шхобу т лісо» 


ЗА зи |. ; - 
7 Ма соу. Ох ха котаофдватев ої `Ронаои 


Фиатеоодиав" доготобфов удо т) Хоч 700- 
сонйтес, коой поа ў таз “Рошоко" лах 
ойлас фовор йу вугубуы лаооуадоца, ст 
үф Вап? Минрдоо. Тое 0 д ос те 
блтаоас дуануңодеіс ха тд Өгө в0ха0по- 
тойс, Рлботовщв" ёхєїдеу идиот ха! 09г09- 
ивуос и длей до" ву иоуйотпоко ёАађе то 
буюу оуйиш ка хф Өєф урюпос доод воо 
Фа! уобуоъс іхауоћс уёуоує диахокбтатов ха 


ибуас плотно. (рр. 323—325) 


Упа №ісоіаі ЗаНае — Житие на Никозай Студит 97 


колкото едно легло, е твоя, и ти там 
трябваше да погинеш заедно с другите 
войници, твои другари, да паднеш на 
нея и да изпълниш празнината. Тъй като 
миналата нощ ти похвално отблъсна от 
себе си трикратно увита змия, която три 
пъта те тласкаше към гнусно смешение 
и искаше да те погуби, ето ти сам себе 
си избави от тази гибел и остави това 
легло в ливадата празно, като спаси 
душата си и тялото си. Прочее нито те- 
лесна смърт ще господствува над тебе, 
ако ти ми служиш вярно.“1 

Когато видял това, [светият] се разтре- 
перал, събудил се, станал и се помолил. 
И като се завърнал на разстояние един ден 
път, той се възкачил на планината, започ- 
нал да се моли и молел бога за войската. 
Когато императорът навлязъл в тесни- 
ните на България, българите се изка- 
чиди на планината, като оставили на 
стража малцина — около петнадесет хи- 
ляди.? Като ги избили, ромеите се обез- 
умили. Те нахлули безредно в страната, 
но без малко цялата ромейска войска 
заедно с император Никифор щяла да 
погине. Тогава праведникът си спомвил 
за видението, благодарил богу, завърнал 
се оттам с плач и ридание, отишъл в 
манастир, приел светото одеяние и 
като служил вярно богу дълги години, 
станал много виден и велик отец. 


: Житието образно очертава главните моменти в българо-византийската война, а именно първо- 
жъзалчата византийска победа и последвалото поражение на византийската войска. 2 Числените 
зкксазания и изобщо пелият текст допълват данните на Анонимния Ватикански разказ. 





ТЕОДОР СТУДИТ 


Теодор Студит (159—826) е известен като виден църковен деятел и игумен 
на Студийския манастир. Като усърден защитник на иконопочитането той взел 
живо участие в църковно-политическите борби, които тогава разкъсвали Византия. 

Теодор Студит е известен и като писател: оставил е много богословски ли- 
тургически и канонически съчинения. За нуждите на своя манастир той е съставил 
и две ръководства, наречени Мод хохо и Меудй ходпупов. В първото, което 
се състои от 134 беседи, той поощрява към изпълнение на монашеските доброде- 
тели. Във второто излага правилата на монашеския живот. За нас е важно само 
първото, в което има подробен разказ за пленените от Крум византийци, които 
били умъртвени през 814 г. | 

Твърде богата и интересна е и преписката на Теодор Студит, в която има 
някои важни сведения за българите. 


РЪКОПИСИ: А. На Микой хадудуо : С -. Сой. Со. ог. 1018 (Х $). С = Сой. Со51. рт. 271 
{ХІ з.). — В. На преписката: Сой. Сої1. ог. 94 и 296 (ранни), 


ИЗДАНИЯ: А. На Мехой хаха: А Согга-Їиғгі, Моча раиит ЪрПошеса, ІХ, Вота 1888 


1, рр. 1—318 (= Е. Апиғау, Тһеойогі рагуа саіћесһеѕіѕ, Рагіѕ 1891). Настоящият превод е направен по 


изданието на Апугау. В. На преписката: Мірпе, РОг, ХСІХ, сої. 904—-1680. 


КНИЖНИНА: Кгатфасйег, СВІ, рр. 147---151; 712—715. —В. Преображенский, Преподобный Фео- 
дор Студит и его время (759—826), М. 1896. — А. Я. Яцимирский, Написание о избиенныхь блъгархь 
христиань въ святые посты, ИзВОРЯСл. Имп. Ак. Наук, УЦ (1902), рр. 125—127. — И, Мап де Морі, 
Та реше Сайесиеве де $, Тисодоге Бине, Апа1есіа ВоПапфапа, ххх (1914), рр. 31—51. — 
Е Гюопий, Еез Ламе, Вугапсе е! Воте аи Хе 5., Райз 1925, рр. 101—102. — Ив, Гошев, Прави- 
лата на Студийския монастир, ГСУ, Богосл. фак. ХУИ (1940), стр. 1—70. — Е, Мегпег, Ге Кизе 
ип Уегнанив уоп 5ќааї шпа Кпспе іп Вугапг: Тпеодог уоп доп. Ацѕ дег ”уғапііпіѕсћеп Агрей 
дег Гешвсвеп ПешоКгаНзспеп Кери ИК, г (ВВА 5), Вет 1957, рр. 113—183. — Мога 5, 
Вуғхапіпоѓигсіса, 1, рр. 528—529. — А. П. Каждан: ВВр. ХУ (1959), стр. 285. 





петтина зене аай аа ИН. О ар. УАН 


НЫ 


а 


иеетудевеафамнтдревоа то е вее то 


| 
Е 
| 
і 
| 





га 


тс шт 


со 


в 


#3 


#0 











А. РАКУА САТНЕСНЕЅ15 


Пе Котатз саріїоіѕ іп Вшрапа 
0661515 (а. 814) 


“Готоок? пвов тфу дао уто у 


ву Вог/уаоба Хоготіауфу ду тӯ 
твеосаракостй Еъвка тйз 
хово фаубас 


°АдғАфоі ха! патбоав, & тр лазобон ма- 
тихое Вобоит бийѕ @ло дируђистбс туос 
лоотобраода вс плаодийтош. То 08 длупид 
ёои тообто" 2» сп Вордуооіа, Фе длууувйа» 
0 дковфе в(ддтв., ВЕ дбуца лоуподу 


-пвой той ёхеїое хоатобутос тоб ё” диодов 
Хоиопазорс хо! ддейфогс пи» ката тах пи 
дас 115 пас твсойрихоотйс повофауйвог 


хо! ледоиёроъѕ иёу Еуво то Су, дле добутос 
0ё длохтатоди. Кой 6 40706 106 дпосввобс 
Еледохиов, хай 0 4905 оъэтудооіо®т, кой иди д- 
иф хаі бдъоидв об рита! хо тёхуоц, поді, 
л? иёу бутеҳонбуор тоћ уиоцамкоб тощоъ, 
лӯ дё флоделоутоур тд» све ваохдс дауотоз» 
тёЛ0с, феб тис дДвсатя ёлаууғ ас ! тлацудноо» 
флейте т) доєрег лооотауиот. Дема- 
тёссо0єс уобр &Е абтфу Фдлодоаубтвс отно» 
ал” дропас Дёуоттес, ий «йхво" ипдв лебдводев 
ибдЕ лаоа тд» уоопаикд” убие" ұдғофраукї». 
° Бу тобто лооовойй, лаоахианс Ред тоб 
Хдаоб «Жо тр драуху, и) блодо»єѓу блАбѕ, 


ха лад» да иєтауоѓас доктрин. Торо де 
0808» пр то ле? до" ной паѓам гоу длооко- 


лодутас̧ в: беду ха! тў” & ёлаууе ис бло- 
хаивур» пахаобтуо. "О уобп Унодис вие! 
де” ди лоу тір” 2Роъаб тот Фдофу, 
Фохолное дг Вудс уғобсао®до тойс 022005, 
хо тобто» хтерас є00с та тема алоб ха! 
4 | 7 МА А 5 
ту» урока дбрвив торс Хиос дорхо, 
& 2; з ра , г 4 
Ос йу ёртердғу хотанадохоћ® атас ёАхоод до 
Е 7" » е чи ЕД > Е А - 2 
о бог об дё ёивуоу ЯДА» дхоилв?йс ёли- 
Вобутес` Хоюшато Фи хо тс иводос тоб 
тедупкотос ддейфроб ђиб». Таби уо» тў био- 
Кожа йлетуилохіо®дэоа» мой афто! теАгкодбутес 
ѓу Къор. “Оодтє тобу, ддейфо, ха! убу 
ёуғоуођивуо” то вйарув що" тўс вас ас тоб 
- « е \ 
9:05. „О те», фпо, латвоа 1 иабоа 


Тпеодогиз Ѕіиаіќеѕ — Теодор Студит 29 





А. МАЛЪК КАТЕХИЗИС 


Визанишйски пленници, убити 
в България през 814 г. 


Повествование за убитите в 

България християни на света 

Четиридесетница във връзка 
с месояденето! 


Братя и отци, в настояшото наставле- 
ние искам чрез един разказ да ви обо- 
дря. Разказът е следният. В България, 
както разправят добре осведомените, из- 
лязло престъпно нареждане от тамош- 
ния владетел :? заловените в плен наши 
братя християни да ядат месо на све- 
тата Четиридесетница. Тези, които скло- 
нят, щели да запазят живота си, а онези, 
които не се подчинят, щели да бъдат 
убити. Когато нареждането на безбож- 
ника влязло в сила и народът се събрал, 
настанал голям плач и ридание |между 
тях| и жените и децата им. От една 
страна те отстоявали християнския за- 
кон, а от друга страна. се страхували 
от телесната смърт. Накрая, о печална 
вест, те били победени, подчинявайки се 
на безбожната заповед. Прочее четири- 
надесет от тях се откъснали и се проти- 
вопоставяли, казвайки, че не трябва нито 
да се подчиняват, нито да ядат месо 
против християнския закон. Народът 
се спускал към тях и ги увещавал 
да отстъпят пред необходимостта, да 
не отиват напусто на смърт,а [после] 
отново чрез покаяние да се обез- 
винят. Но увещанията и разколеба- 
ването нямали никакво въздействие над 
тях, които били насочили поглед към 
бога и към обещаваното блаженство. 
Прочее скитът,? като видял, че упорството 
на мъжете е несломимо, решил чрез ед- 
ного да надвие останалите и, като го 
умъртвил, веднага направил децата му и 
жена му роби на скитите, та по този 
начин останалите да се разколебаят и 
да се подведат. Но те останали по-не- 
преклонни, викайки: „Ние сме християни 
и ще споделим съдбата на нашия умрял 
брат.“ Прочее с тази изповед те претър- 
пели мъченическа смърт и свършили и 
те в господа. Гледайте прочее, братя, че 
и сега има сила евангелието за цар- 
ството божие: „Този, който обича майка 


Г Тези пленници били отведени в българските земи по време на Крумовите войни, глав- 
во през 813/814 г., когато от околностите на Адрианопол били пленени около 50 000 души. Вж, 


Заштарски, История 


‚Ь 1, стр. 291 и 294—295. 


2 Т. е. Омуртаг. 3 Също Омуртаг. Скити са 


изсечени българите навсякъде в съчиненията на Теодор Студит. Срв. Могассвк, Вуғатіпоігсіса, Н, р. 280. 


30 Тпеойогиѕ ЗаНез 


ӧлёо ёи оди Фи пор Еос ха б ФАО» 
д> Я Въуотвоа Йо токо блёо Вий оби 
Фоп мой дос ка 05 об лаиВазе то» отатоди 
алог мо} болот длбоо пог, оби Во иог 
пос“ Ко лай „Ми фортдте бло то 
алохтетьбуто» то она, вр’ дё роди ий дъ- 
зоиёкоу алоитеГто говидаяте 08 ий Доу тоу 
баб цео” кой роі а сбиа бтодбооа ви 
увёту |.“ ‘Улниого тойт” то’ ауу? 
лоостарибте», ёледаохноит Кто, ха аз 
биоаъто стЕфауог паст ов ииводивтос тойс 
буѓоъс Маккораотя хо дотлокидфоаттес то" 
додидъ, ставо ёхеїуоь 189 Ёлтд, 0 д2 деха- 
16060085 дивото иё бл о той и) ребойойе 
бе» ховби лаой тор томно, 01 д2 ёлёо той 
иф МЕСТЕ той ггуфутов ховатос пара то 
хостикачкду хатота блео дохЕї лфе хі дхос 
Вёотедоу еїуо От: ёмвіуос иё” лети дляро- 
оенто ИЕТО УТ’ 005" 1015 д2 227» кота дуйухи? 
иетадорес" тоб тоубутос ховотов, кн ий ха- 
тахои, майфв Двув 0 Фуос Вабй вос. 
° 411” Злабй лаод Уход» й лооотауй дло- 
й2лотоа подс ддётђот ліотос, оби Пюбохоъто" 
аа лата дейтвоа Пупаато блёо те тоб 
Хоютоб дублу! "О иакаоа» ддобъ ? Ф 
цахаоав пойуцатетос, $) ша коооб Бол 
дъга 2 бёасдш аототг дуалоћовс ! ТЕ фуоогов 
лодс тойла ої ти» огретактр хорова” ий 2- 
уоутєс вби Что’; Её удо ёхей ббдётуис 
тоб ооб ёлі тў) ховекра 4, лбоф у идду 
де ва тр доєродіт хољаи. Поб дЕ хш 
ої Аёуоутес̧ и) аи ипотбосо гу тр Хоото?ћ 
грибы: Е? удо ёхеї аоотбош” то ий ково 
ауцооо, лодос ус (де анлобтгооу 10 1100 
ибо» тс и) вЕаоупооивновс. 411” вме 
и» бе охотыуої бутас охотеша кой фа ууо»тав 
тоїс обмевлс опилтбиоо: сиилодгсео ха! (горе 


лаофиг»о. (рр. 220, 1—223, 54) 


1 Вж. Мат., Х, 37—38. 





> Вж. Мат., Х, 28. 





.- Теодор Студит 


си и баща си повече от мене — казва 
то, — не е достоен за мене. И този, който 
обича сина си, дъщеря си или жена си 
повече от мене, не е достоен за мене. 
И този, който не вземе кръста си и не 
ме последва, не е достоен за мене.“ 
И пак: „Не се страхувайте от тези, които 
убиват тялото, но не могат да убият 
душата. А страхувайте се по-скоро от 
оня, който може да погуби в преизпод- 
нята и душата, и тялото“? Прочее те 
послушали евангелските наставления, под- 
чинили се на господа и се увенчали С 
мъченически венец, подражавайки на све- 
тите Макавеи и удвоявайки броя им — 


ония били седем, а тия -- четиринадесет ;. 


онези -- загдето не вкусили свинско месо 
против закона, а тези — понеже не яли 
никакво месо против християнския закон. 
Тази постъпка изглежда някак по-съ- 
вършена, понеже онези изобщо не ядели 
свинско месо, а тези поради необходи- 
мост можели да ядат някакво месо, без 
да бъдат осъдени, както казва свети Ва- 
силий. Но понеже нареждането от страна 
на скитите целяло да унищожи вярата, те 
ве се съгласили, а от любов към Христа 
сметнали, че всичко друго е второсте- 
пенно. О блажени мъже! О блажено 
дело! В един миг да спечелиш вечен 
покой! Какво казват за това ония, който 
твърдят, че общуването с еретиците не 
е нарушение [на вярата? Ако там яде 
нето на месо е престъпване |на християн- 


ския закон] от народа, колко по-голямо 


е то тук поради общуването с нечес- 


тивци? А къде са тези, които казват, 


че няма мъченичество за образа Христов ? 


Защото, ако в тези случаи мъченици са 


тези, които не яли месо, колко по-слав- 
ни мъченици са онези, който не са се 
отрекли [от Христа|! Но онези, като тъмни 
хора, припяват тъмни слова, като се опит- 
ват да увлекат и други в своите жалки 
деяния. 





| 





ель ще НЬ 727 


малаа ттезчевеее аат ВНЕ УТ 


В. ЕРІЅТОГАЕ 


1. Тһеойоғиѕ Зишез Гйеѕѕаіопісат 
іп ехшит тих 


Ь 3. — То ато 


"Их таз трде тоби” алолдєбооутес ёзу 
ФдВ8Фф, дід то лоракеието", Еос дутелвойой- 
ив» Ворвофдоот хай робидоттов Ем додвхасооор 
виотб” лелңхоте иди» ду то ледатос, 00- 
шоотве & тд Коуаотов ёу тощ Өғооо/о- 
уху 000857 влеша ек Паду” та лодорна 
той #одйлот «та вю то Фиройо. "Ех та 
Фе» фото лану ёлрабхӧте орат 
7ибоа ёоотђс тоб Рауувмоиоб, бош тот 
войуаие & тр плоде, Каі оба у втоодов 1 
0002 до тобто лао ва бтраухотот. Поо- 
лвифдес топи» лаод той ёлаоуоо тб» гоу 
«с ива отопийяфи, пооббиетеу ёр тр дуа- 
той лбот, ко влеждоа блартцоар добил 
да суде. Ко! ива то “оп, Дот 
тс лела, про" ди те бод, поолоцлебонтес 
ёлі тс бес то» ес тобто омъдедойнихотан" 
хо! блауарортес Фонуауор лооз тор похотта. 
Ка! &Пуё тф ФдоГ вфие ве уио лоовото» 
де ас, игта то лессі» хопота ёрдёусото пий". 
Паоёлеирё те прос тор доделоколо», тобто 
лроое аиеонс ёу 19 ба №99. Ко ё тоф 
витро 10 лоо? абтоб лоңоиѕ вби, б 
буиўтатос #дёсато ха! котуолаоио њи, 
бшдцоах пить то дќорта хай лао аётд хоотцвас, 
ха билетом да те Донтооб ха роси». 
Тӯ дкотоа лоо деу пос" йид, мої дЕ атцовоз 
лотойртес евтаови «вс тор брют тоот, 
дуо» паутас ал’ Аиде, лоолелотиотас 
ёду)», ка долабаиео вс дА Аонт. (со! 914 А; 


917 р) 








Тһойогиѕ Зеафнез — Теодор Студит 31 





Б. ПИСМА 


1. Теодор Студит изпратен 
на заточение в Солун 


1, 3. До същия! 


Прочее, като отплувахме от тамош- 
ните места? със страх поради съсед- 
ното племе 3 преминахме при силен се- 
верен вятър за дванадесет часа морето 
на разстояние 150 мили и стигнахме в 
Канастрони в Солунската област, след 
това в Палене, който се намира близо 
до залива, а после до пристанишето. 
Оттам, качени отново на товарни жи- 
вотни, влязохме в града в събота, на 
Благовешениеб, в третия час". И какво 
влизане! Наистина това не трябва да се 
пропуска. Прочее началвикът® беше про- 
водил един мъж от първенците с вой- 
ници, който застана на източните врати 
Когато приближихме, те ни посрещнаха 
прави с мълчание. След като влязохме, 
те затвориха вратите и тържествено ни 
водеха през площада, като вървяха 
напред всред погледите на хората, които 
се бяха стекли за това. След това те ни 
заведоха при началника. Хвала на този 
мъж! Като показа приветливо лице, той 
се поклони и любезно ни приветствува. 
Той ни изпрати при архиепископа, след 
като предварително се бяхме помолили 
в „Света София“?. Пресветият мъж, след 
като отправи молитва в параклиса си, ни 
прие и настани. След като приказва с нас 
по необходимите работи и положи големи · 
усилия за тях, той ни даде възможност 
да си отпочинем, като се окъпем и на- 
гостим. На другия ден сутринта ни от- 
ведоха и ни оставиха по наша молба да 
се помолим на св. Димитър. След това 
ни разделиха всички, след като се бяхме 
помолили и прегърнали едни други. 


1 Това писмо е отправено до Платон, сакудийския игумен, който бил близък па Теодор Студит 


и за когото той е оставил едно похвално слово. 


2 Става дума за остров Лемнос. Теодор Студит 





бил изпратен на заточение през 795 г., понеже се противопоставил па нелопустимия от църковно 
гледище брак на Константин УГ с Теодота. 3 Тук авторът загатва може би за славяните по Егей- 
ското крайбрежие. 1 Нос Канастрон се намирал в Касандрийския полуостров. 5 Градът Палене 
се наричал Касандра в античността. 6 Понеже празникът Благовещение. (25 март) се падал в събота 
през 797 г., това писмо се датира именно през въпросната година. ? Първият час на деня започвал 
при изгрев слънце, т. с. към 6 часа сутриита. Следователно третият зас с към 9 часа сутринта. 
3 Вероятно става дума за солунски“ градоначалник. * Църквата „Св. София“ била една от големите. 
църкви в Солун. За датировката И има много спорове. Вж. подробна литература у О. Тартай, 
Тһеѕѕл1опідие (4$ огісіпеѕ ап ХГУе $. Рап 1919, рр. 270—271. е 


39% Тһеойогиѕ Ѕіпаііеѕз — Теодор Студит 





2. Ре Виіоағіѕ диі е! бсутае потіпапіпу 


П, 49. То?гс даа Кого? 
лефиуадёои тосе лузинатаной$ 
дуосс мор Поатодо., Өгодооос 

22аҳістос ловов  терос, ха! 

пуобивтос тб» Хтоъдіог, 
га! Къобо хасове? 

Ак тобто дођуоу ко полёта» б кооов. 
ба тобто хай тодойтои ої днотфивта, об ното» 
будосс, 0224 ха! уътаїхес` фес оуб те хай 
лооуиомхдс доготифот Хоотої" длер Ел! тб 
лай обововаз орк бллаг Долкбв ив», ёу т 
Двуво" торс довве?тс, ий оди те дурвуойфдо Хот 
отд” офиатос уаоахтрог паоауноыхбс дё, ди 
хобисобо, лёса» вхдъп йуіоу Хоютоћ, тйе 
Осотохоь, дру да», Чоу лаутдх ко! даб, ёх 
лоте °Ехилпоіос, лд парто (8006 дуа- 
потос, лоо ларадддутес, ёлатодасоутес, уй я 
тес 10 ибуа гйс гдагвейс итотіоо», Вдёруна 
Хоотф» ёгуувуосаниёоу ог» Мої хой 0600- 
ловор блохадобутес блео фооуєї» хай Аёуву 
ха лота», "одат вой хо Едро». Об 
удо “Аравес хо Хийдо аідої хофието: оддёу 
тоюбто» ёфбуђоо” лвлосткбтес. (СО, 1256 А; 


1257 АВ) 


3. Ап Вшоағоѕ іпіегјісі оропей 


П, 155. бвзоф оф тӯѕ `Ифёбог 


"Еләад) д2 хо то’ йо” Хоиєат» тот тоб 
аоџоотоћ бооп фас, долота, орубда» 
сок ий тобто ото їғ02, Фе ийхета Хоотф, 
7 тоїс флёо адтду ддасхалос. "АЩа ті: ёлі 
Фдувг тоариотіѓоут т9 Хоопозду Одо» 0 Абуос 
офф тўс лодс тду трихаїла раойёа поой- 
хиовос, Ос йу ий поодойто бло Хацаоваф» 
о Хоюцауо. Кой бує ха. Каі уб» тотлд 
тобто ладахайобив” ха! Ххбдав ко" ДрроВвас 
дауолобутас тду Дад» тоб дєоб лойвизги, мой 
иу фадвобви тойс Васа. (со. 1481 С; 
1485 АВ) 


1 Загатва се за преследването на иконопочитателите. 
з Симеон Дивногорец, наричан още Симеон Стълиник Нови, живял 


защитник на иконопочитането. 





2. За българите, наричани и скити 


П, 49. На заточените ради бога 
духовни свети мои отци от 
Теодор, най-низшия презвитер 

и игумен на монасите 
от Студион, привет 
в името на бога 


Затова е дошло време на плач и 
ридание, затова са и толкова много- 


бройни противниците, и то не само 


мъже, но и жени, които със слово и на 
дело отричат Христа — а подобно нещо 
не се е виждало при старите ереси, -- 
със слово, понеже нечестивците твър- 
дят, че не може да се изобрази Христос 
в телесния му образ, а на дело — за- 
щото те премахват от всяка църква и 
от всеки свяг олтар всеки свят образ 


на Христа, на Богородица, на ангелите, 


на всеки светия и светица. Те ги пре- 
дават на огън, хулят и осмиват вели- 
кото тайнство на благочестието и нари- 
чат позор изобразяването на Христа с 


майка му и угодниците му. Да се мисли, 


говори и върши това е присъщо на 
юдеи и на езичници, защото, както е из- 
вестно, арабите и скитите поради срам 
не са извършили нищо подобно. 


3. Трябва ли да се избиват българите? 


|. 155. До Теофил Ефески? 


Понеже ти знаеш, владико, че свети 
Симеон от Дивната планина? е съгласен 


с тебе, то не мисли, светителю, че той 
се опълчва срещу Христа или срещу 
учителите, които стоят по-високо от са- 
мия него. Но шо? Увещанието му до то- 


гавашния император — именно хрястия- 
ните да не бъдат погубвани от самари- 


тяни — се отнася до един народ, който 


измъчвал християнския народ. Това е 


добре! Ние и сега настояваме за същото 
това: да воюват царете срещу скити и 


араби, които избиват божия народ, и да. 


нямат пощада. 


2 Теофил бил ефески архиепископ, горещ 


през УТ в. и прекарал дълги години на една височина близо до Антиохия, която била наречена „Дивна 
планина“ поради многото чудеса, които той извършил там. Писал е много писма до императорите Юсти- 
но Теодор Студит намеква тук.- 


ниан Ги Юстин П във връзка с теологически въпроси, за което вероят 


За него срв. ГИБИ, т. Ш, стр. 85. 























4. Пе диоаат Вшоого Спизйапо рабо 
21, 165. Заодюоф патоғи 


"Ало той тищог соб уобинатос 8Товиёу 
со" три лагейфуцшоу Гледодр, и @ло Ях- 
оойбесс тб» спиапоийчт ёлёууонёу 00% тір 
хай роу". То удо тод пийв тоб бнаотодо?с 
тоойтощ хођоаобо титихобе 20706, влайн- 
неї» те ў иб» дей то ейтейвс тодоохло», «те 
ха! дхогцобрино Абуо” сажнио", 970005 Кота" 
дуто Фо ог, и гуйз длетодобонс двд». 


« 


К бе банциота тй ёоуа тоб ивуфдог мев 
идтог Өғой диду та» Хоютоубэ" ди ёхаАгоё 
ов СЕ ёро ойу боѓот єй тр селту ёліурсмну 
тйс ЧАЭС оўтой тодло туйкойто, докотита 
ив" дхогоко, едом д бы пайота, сб 
тої осмо е додор додеогбсп" длаблво ЛАО 
об дедожиаоти 1) а окотоша Яфаолаос 
бийс тўс вдедтитос. "О тўб Вагиаотйе хцоесов ! 
Ф тўс Здлашет с длойнтодижож! зру ёх 
охдтойс ек то дарцаотоу авто 4965 @леи- 
дфеобигтоз тор ладоюу @удофлоу, сб” тос 
дтолос ха! нос долоцо?в те и лойбеоо", 
Фбвос то" Хоютбо, Хоютоудѕ дут Вфчкоо 
хопиат ее" ос фолде хой пибоав, Фе 000 
охбтоис хо зъжтот доввеас Фа @едр обвалу, 
тду & По ка ЮФ ха дуо Нусбиен 
лороожзойиено" леферуйс те лойеерав кой 
Вошдувик я «додойотовас ту’ диообрск 
ста ха) диодотфи то» Ера аве дос Тенадов, 
абтди тду Ур мо Абуоу тоб вор, р Рлеойай- 
Хо» Еос тоб каф дийс убуощз, бғдоолоу 
уеуву ради биою» биг” кота тута, пета хо! 
тоб его то» ато” еду тЕДшои. — — — 


"Н удо тўс вёеортос айтоб пий ёлі то ластоги“ 
лоу фавабег болсо ха ђ йоуповв абтс вс афтоъ 
г)» отно аталёиле, ? Еле) обу, 0$ иаъфсо, 
обтос кар айтос лелойнв, ко фа тобто 
от Ду те койкоцас тф» Ккоуоидуаз" хоо 
ха оъудо оо до, евхаоотб хо! ооуєиуаоото) 
со, би бойс тў” адудноу, май то: буис 
Фу, ха дотубдэттос де вой. — — — 


Тһеойоғиѕ 54нАНе; — Теодор Студит 33. 


4. Покръстен българин 
И. 163. До патриций Теодор! 


От почтеното ти писмо научихме за твое: 
всеславно превъзходство, а узнавайки съ- 
държанието му, познахме прекрасната ти. 
душа. Това, че ти си послужи към нас — 
грешниците с такива почтени слова и 
че ти желаеш да видиш нашето незна- 
чително лице, а след това, че искаш и 
да чуеш спасителното слово, показва, че 
ти си боговдъхновен мъж и душа, жа- 
дуваща бога. — — -- 

И колко чулни са делата на нашия 
слик и единствен християнски бог! За- 
шото от неблагочестив народ той те 
призова заедно с архиереите, който вяр- 
ваха с теб, към възвишеното познание 
на неговата истича, и то по такъв начин, 
че то изглежда непринудено и съвсем 
доброволно. Защото иначе нямаше да 
се смята, че вие сте били изтръгнати от 
безбожието по божи промисъл. О чуден 
зов! О изкупление, достойно за въз- 
хвала! Ти беше изведен от мрак и въз- 
дигнат към чудната негова светлина. 
След като съблече от себе си някогаш- 
ния човек с неуместните му и езически 
мисли и дела, ти облече Христа и се 
нарече християнин вместо езичник, сив 
на светлината и на деня вместо син на 
мрака и на нощта на безбожието, почи- 
тайки единаго бога, комуто се покланяме 
в отца и сина и светия дух, след като 
си избягъл от неблагочестието на мно- 
гобожието и на българското идолопо- 
клонство. А след това и каго изповяд- 
ваш единния бог в светата Троица — 
самаго сина и словото божие, който по- 
ради безгранична милост към нашия род 
е станал човек, подобен на нас във всич- 
ко, като същевременно сам е бил съ- 
вършен бог. — — — 

Почитането на образа [Христов] отива 
към първообраза, също както отричането 
на образа му води към отричане на самия 
него. И тъй, понеже и ти, както научавам, 
си убеден в това и затова избягваш общу- 
ването с иконоборците, радвам се и ти 
сърадвам, благодаря за себе си и за тебе, 
защото виждаш истината, макар и да 
си просветен късно и да си току-що 
роден сив на бога. — — — 





1 Както личи от съдържанието на писмото, този Теодор ще да е по произход българин. Титлата 
патриций показва, че той е станал византийски сановник. За съжаление не се знае нищо повече за 


това лице. 


> 
О Гръцки извори за българската история, 1% 





34 Тбеодотиз Зфа4Иез — Теодор Студит 





Табта зо, дболота тушетоте, 6$ лооб 
гой котдейс, хйу йшаотодбс еш, ёрдеубаит» 
лодс ВеВоќоску тўс ліотебс сом владп ддед- 
дс об 1878005, хай ой 8705, кокос &оңхос. 
Е? дё &ёос тоб кбоцои, в0 йу Ехо. Ка пис 
уао ої талато! тд ойто Буоце" ко! да тобтд 
ёсиву длвррииивио: вутобда дю тӧу Абуоу той 
0950. Ко! иахйоиос єЁ тотебоу в Хото 
бойбс, ха! лаута дебтвра Фл о айтоб пуой- 
ивуос. "доби д дА дос дбоходо» ба тт 
ово» в ин ть бвдс ивдебы каб” ду оѓхо- 
зоийов тоблох. Мвитйоби дЕ 00% 08 Фос 
Уепрдиейо, ха! дуалау ав @с ддЕЖРО” Тибо” 
бу лоте ойх ёуудоіоанеу длд соохдѕ ха! #- 
шато ур 98 лд тоб дог Пувбиатос 
уомЕх @с оабуротот длотвудвитес дифотеоов 
ёх интодв тйс модеикйс, койдиивийоос тоб 
Вали оиотов. Койун со, ф в хо! 908408 хо 
дёолота. Еюти ко то око ооо, ка лес 
тогс фифбоопо! со, дло тов Патоде ха! той 
Үіоб ит тоб буѓіоо Пюебиятос. (соі. 1516 


С-—1517 А; 1517 С; 1517 р —1520 А) 








Ето тези неща, преподобни господине 
за да затвърдя вярата ти, изрекох аз, 
сякаш подтикнат от бога, и макар и да 
съм грешник, понеже ти си наш брат, а 
не чужденец, както ти каза. Ако искаш 
да кажеш чужденец за света, добре! 
Защото и ние, смирените, сме също та- 
кива. И затова сме изхвърлени тук за- 
ради словото божие. Ти си блажен, щом 
вярваш правилно в Христа и поставяш 
всичко освен него на второ място. Да 
се видим двамата е трудно поради огра- 
ничението, освен ако бог заповяда по 
начин, по който той реши. Но няма да 
пропуснем да си спомняме за тебе и да те 
обичаме като наш брат, когото още не 
познаваме [като човек! от плът и от 
кръв, но сега те имаме като роднина 
чрез свети дух. Родени сме и двамата 
от майката-осиновителка, т. е. купела за 
кръщение. Мир на тебе, възлюблени и 
брате и господине, мир на дома ти и на 
всички твои близки, в отца и сина и све- 
тия дух. 


а) 


Па ЛАВА уар, лада 





+ Ктитори се наричат обикновено лица, които са построили иди са станали дарители на църкви и 
мавастири. Но тук ктитори означава граждани, които притежавали имоти в Цариград. Вж. Ри Сапре, 
СПозвапиш, 5. у. жтйтодес. ? У византийските автори от ІХ и Х в. името Македония се дава обикно- 
вено на Източна Тракия. Срв. М. Дринов, Съчинения, |, София 1909, стр. 347. 


= --- 


М. ЖИТИЕ НА НИКИФОР 
ОТ ДЯКОН ИГНАТИЙ 


Житието на патриарх Никифор (806—815) е съставено от Игнатий (умрял 
през 817 г.), който първоначално бил дякон в Цариград, а после митрополит в Никея. 
Съставителят е бил близък на самия патриарх и добре запознат с делата на този 
горещ защитник на иконопочитането. Затова житието, макар и написано в обикно- 
вения за агиографската книжнина високопарен стил, съдържа подробни и досто- 
верни данни за тази епоха. 

За нас са интересни някои подробности около поражението на визавтийците 
при Версиникия през 813 г., нанесено им от българската войска. Много важни 
освев това са сведенията за обичаите на първобългарите при сключване договор 
и полагане клетва. 


РЪКОПИСИ: У = Майс. от. 1809 (Х $.). 


ИЗДАНИЯ: Ас Ѕапсіогит, Магі. И, рр. 704—726. — Меле, РО: С, сої. 41—160. — А. Гоизага, 
Пе РНіѕіојте ргоѓапе Чалз |ез Ас!е5 отесз деѕ ВоПапаіѕіеѕ, Рагіѕ 1874, рр. 68—70 (извадки от житие- 
то). - Мерло агстербсор Сопяапипоройат Ориѕсша ћіѕіогіса, ГАруае 1880, ед. Ое Воог, рр, 
139—217. Даденият тук превод е по последното издание. 


КНИЖНИНА: П. Накитин: Метоітеѕ де РАсайётіе ппрёЧа]е 4ез ѕсіепсеѕ Че зам! Рейтетвроиго, 
ҮШ}, ѕёгіе (1897), п° 1, рр. 16—21. — Хр. Лопарев, Византийския жития святых, ВВр, ХҮП (1910), стр. 
109—114. — Могачся, Вугапипоштеаса, 1, р. 572. — С. Па Соза-оийше: Вутапйот, ХХРУ (1954), 
рр. 245 --256. 


УПА МСЕРНОКІ 
АОСТОКЕ ІСМАТІО ПТАСОМО 


Вшрап часютат йе Котапіѕ арпа 
Үеғѕіпісіат теропат. Пе јоейегіѕ 
ен тии арна Вшроатоз 


ЖИТИЕ НА НИКИФОР 
ОТ ДЯКОН ИГНАТИЙ 


Победата на българите при Верси- 
никия. Български обичай при сключване 
на договор 


“Ос нота тоб твиипибтос афтохойтооос |Дъв| се обявил срещу императора, 
(хш удо бл’ адтоб дпиаутуде тоб лото който ГО почел — защото той бил поста- 
хатайдуов тйс отоотиоихўс ту Аєуоиёќуоу вен от него за началник на първата · 


1 Тук се загатва за бунта на Лъв У срещу Михаил 1 Рангаве. Като стратег на Анатоликската тема 
той бил изпратен срешу Крумовите войски в Тракия. Използувайки недоволството на войската от 
эсенните несполуки на Михаил Рангаве, той преднамерено отстъпил при Версиникия и се насочил 
към Цариград, където свалил императора и бил коронясан на 11 юли 813 г. Вж. Вигу, Тһе |Цайег Кошап 
а оне, р. 351.-- Оѕѓуороғѕёу, Ніѕіогу, р. 177. За боя при Версиникия вж. подробности у Тйеорйанез, 
ст: а а іпсеғіиѕ, рр. 337—339. Тук стр. 16 сл. Срв. Златарски,История, |, 2, 
ст. 266—259. 





6 Уда №еерһогі -- Житие на Никифор 
20 |} + 





Фешбтор кофмотото ффоууос), ве обде” ту 
пир ко! тб» тцајааута Ювивуов л00с туопрудос 
ВЕёлеое» добо”. подс 700 тойс ёлі Фобии 
Оїууоъс лой та ив лойошато зір’ Рат" 
вофвооттав лодеиос тф Васідеї боухехобтто, 
Зу Ф тд; Ирис Лё» постесуйс увубивнос 
дол! т отоотол&да) тр" иєт оісубуңс фт 
ёиоытсото. бдер тд» и» Вава по лод ёде 
идду то’ ёи тўс Уб иайфу алозаиетоь' 
а®тдс 908 буо дутароѓос то» даду ёлофдеіооѕ 
ха! ква с &ліою блобођђоас кой 945108705 
дай тгойу дос Глёди то г с Воо/“ас поно. 
ис? об тае лой ф пр Ва да хатаад» 
хо вон табл (ӧс и) Ффейв») б тада уг- 
»дивуов, таїс &5 #9055 трио? с да тэс Десхрдоон 
лодс про Вао от" ад бр провявилето, кс! 
тоу иё” любо афто тўс дос йлелотов" здо 
то алдокф тс дхоміос бло пр лоортобда 
хобиойиемо” — — — 


Ка! тобта иёу лео та фа кей тої ди! 
пис буортис тата 6 писал ис ?ледвботто 
До» тдс дё ф/йотнобас Ито: оло’дас, д5 лооз 
тобс йуутёонотас Обтоус ёолеісото обтаж 
аіоуо@с жй Фебдоцаж длолеоаудеіоах, ис оби 
ду владакобоо Шеридтотоа; Фе ифтор цё» тога 
ёмєіроу, ёхаіуотс дё торе Пааво зойиоя 
лросхопопода ки обто таб лодс ао 
сулвданс гтиотбопойа" & 5 тр бой” то 
Вас ва“ Рори уебой ёх кбикос бдоо кота 
уў ёлиЛеіВоута, влофуцата Гллоз’ оћтоооубс 
дуастоброта, видите» вто» длтбивто», хо 
убото" вс рос аїооута, кой! ба парте» тот» 
бантдъз ёлаообиєто" Ёп д тб” пивтбосо 


войскова част от така наречените 
теми, — презрял и честта, и този, който 
го почел, и паднал по наклонената плос- 
кост на узурпацията. Защото, когато 
императорът започнал война срещу ху- 
ните в Тракия, които нанасяли много 
щети на тамошните селища, Лъв ста- 
нал първопричина за поражението в нея, 
като предизвикал позорното бягство 
на цялата войска. Поради това импе- 
раторът се върнал в столицата, без да 
е извлякъл някаква полза от победата, 
А той, като развратил войската с бунтов- 
нически слова и като я подмамил и 
привлякъл с празни надежди, чрез узур- 
пация се облякъл в царско достойнство. 
След това окаяникът стигнал с голяма 
бързина до столицата и, като влязъл 
вътре в града (дано това да не беше 
ставало !), преминал тържествено с оби- 
чайните почести по главната улица и 
отнел достойнството на този, който 
стоял над него и който над император- 
ската багреница се красял с откровената 
си незлобивост. — — -- 

С тези дела се отличил Лъв, врагът 
на истината? спрямо божествените ра- 
боти и спрямо тези, които живеели с 
почит. А кой не би оплакал най-горещо 
приятелството или договора, който склю- 
чил със съседните хуни, като постъпил 
така срамно и безчинно ? Защото той 
си послужил с техните обичаи, а те с 
нашите и по този начин се доверили на 
взаимните си споразумения. Тогава може- 
ло да се види императорът на ромеите 
със своите ръце да излива на земята 
вода от чаша, да обръща собствено- 
ръчно конски седла, да се докосва до 
тройна юзда, да вдига трева нависоко“ 


і С това име тук са наречени българите. Вж. Могаосяй, Вугапйпойиска, 1, р. 202. 2 Съ- 


ставителят нарича Лъв М „враг на истината“, защото бил иконоборец. 


3 Става дума за договора, 


сключен между Омуртаг и Лъв У през 814--815 г. след сраженисто при Буртудизум (Бабаески). Вж. 


Златарски, 1, 199, 


1 Според В. Бешевлиев, Вярата . . ., стр. 54-—55, изливането на вода от чаша се 


правело в чест на земните духове или имало очистително значение; обръщането на конски седла и 
вдигането на ремъци има някакво значение във връзка с конете, но ТЯХНОТО обредно значение не е 
установено с точност ; тревата пък символизира сключването на съюз. К). Трифонов, Към въпроса за 
византийско-българските договори, ИБАИ, ХІ (1937), стр. 278, дава пък следното тълкуване на тези 
обреди: „. . логоворящите трябва да останат сближени като трайно сплетеци ремъци; ако пък пре- 
стъпят клетвата, кръвта им да се лролес на земята като водата от чашата, седлата им да остават без 
всадници и да се преобърнат, и бог ла си вземе тревата, та конете им да останат без храна." 








тобет олот О, 


марат злу а - 





8 


Уйа Місерһогі — Житне на Никифор 37 








ве» ооирӧлсоу вйвийтоя увооп дларабоута 
ха! копа зс афту диудивов ёлонубоуто табта 
офи Фиодтитос гууоуа ; од оофус хота Хоотоб 
па а кой! пуосжис; ойх ёлаусоуд тӯс тоб 9508 
Мхщав Флитинцовов; ко! иоотооєї той тоте 
хбирой та теротодоп ха! стадо дебнота, уң 
ёуцуаио) хо! дуотоорцо! хаодіо» профттежбс 
хатадорайоутес, адтаудооос плодах Войісоутес, 
мио ёлі лоооблоо тие Ус лаоа’ Флора 
ёуолєіооутес, увбоуо! того отадлеис об доела- 
усих 0444 18001 иаообллок оъуй/бротвв, Яеоос 
рлождавс ворлмас фабдсв бфабитос ис! лада» 
1075 бобою 8нлйу 5" фёдоутос` даласої ахао- 
лс пцжробонс моі плруаѓоѓођс ойдоу брт? дуро- 
угор хой хібдерас, Асо лей то орууєуёс 
ха) оро» лаутаубсе дюдсобоцс ха! отдовс 
ирис ауа лдоо» обоо» хор пой» дло- 
митоботс. ЗЕ неро до ка ИЕ убу то 
деро” тре Рифъ от орифоойс &тахоатйоои 
сеиВёВние рботиа. (рр. 162, 31--163, 17; 
206, 27--207, 22) 


и да се гордее с всички тия нешай а 
езичници да се докосват с нечестивите 
си ръце до нашите божествени символи? 
и да се кълнат в силата им. Това не е 
ли сродно с безчовечността? Не е ли 
явно безумие срещу Христа и заслепле- 
ние? Не е ди призоваване на божието 
справедливо наказание? И за това сви- 
детелствуват тогавашните удивителни и 
необикновени явления — земни трусове 
и разтърсвания, които пророчески късат 
сърцето и поглъщат градове заедно с 
хората; земеделци, които не със сърп, 
а с ръце събират класовете в торби; 
въздухът, изхвърлящ пламъци, подобни 
на пръчки и предизвикващи пълно смай- 
ване у тези, които гледат; море, което е 
останало безплодно и вместо храна изхвър- 
ля буря и смутове; забрава към родно и 
свое, която се шири навсякъде и ражда 
междуособни смутове във всяка област 
и град. Оттогава и досега владее страш- 
ната бодест на вътрешните бедствия. 


1 ТЕеорвапез Сопипиа и, р. 31, съобщава, че при сключването на този договор византий- 
севят император принесъл в жертва и кучета по български обичай, Различията у двамата визан- 


2 г 


=ёскн автори се тълкуват различно. Според едни тук са описани обичаи на два различни 


=22022; вж. В. Златарски, Клетва у языческих болгар, стр. 251 сл. — Същият, За българската дого- 


клетва, История, 1, 1, стр. 434---44] (притурка 14). — Г. Кацаров, Клетвата у езическите българи, 


стт. 115 сл. — Б. фон Арним, Принасяне кучета в жертва при цар Симеона, Български преглед, П, 1 


СЯ 


253). стр. 91 сл. — И. Окитеь Зиг 1еѕ соШитез 4ез апсепз Вшеагеѕ дапз Ја сопсіцѕіоп дез ігаіїсѕ, 
ид. МУ--ХУ 9(1987), стр. 82 сл. -- Според В. Бешевлиев, Няколко бележки към българската история, 


СА ифф. ХХХИ, (1925), стр. З, двата разказа се отнасят за две различии събития. Според О. Трифонов, 
265. съч, стр. 278--279, император Лъв У не се съгласил да коли кучета. У Бешевлиев, Вярата ..., 


стг. 01—52, бел. З, са посочени и други предположения: че може би дякон Игнатий е пропуснал 
: съпбщи за иринасянето на кучета в жертва; че Теофановият продължител е съобщил само за при- 


жъснето на кучета в жертва като по-очебиещо нарушение на християнската вяра, а е пропуснал дру- 





= сбреди като по-маловажни ; че преписвачът на текста на дякон Игнатий е пропуснал това сведение, 
то може би е било дадено от житиеписеца, За тия обреди срв. и Ив. Дуйчев, Славяно-болгарские 


ә 


кости 1Х века, ВухапНпоаука, ХІ, 1 (1950), стр. 20. 2 Сиреч евангелието, кръста и другите 


зя: ст на християнската вяра, в които се кълнели византийците като християни. 


УП ЖИТИЕ НА ГРИГОРИЙ ДЕКАПОЛИТ 
ОТ ДЯКОН ИГНАТИЙ 


Житието на Григорий Декаполит е написано от дякон Игнатий и засяга съби- 
тия от 1Х в. Григорий Декаполит бил роден около 780 г. в областта Исаврия, 
Мала Азия. След четиринадесетгодишно монашествуване той предприел едно дълго 
пътешествие, като посетил редица места на Балканския полуостров и някои гра» 


нае 


дове на Италия. Особено интересни са данните, който се съдържат в житието, за 
славяните, обитаващи земите около Солун и областта към устието на Струма. 


РЪКОПИСИ: А = Сой. Райз. от. 50} (ХИ 5.). — В = Сой, Рагіѕ. ст. 1525 (ХИ в.) — С = Соб. 


Раз. от. 1549 (ХШ в.). 


ИЗДАНИЯ: Е. Роони, 1а Міе Че бани Огероне 1е Оссарое еі 1е5 З1ауе$ Массдотепв ац. 


1Хе зеле, Рагіѕ 1926. 


КНИЖНИНА: Хр. Лопарев, Византийския жития святых, ВВр, ХУП (1910), стр. 99—114. — П. 
Мутафчиев: МПр, ГУ, 2(1928), стр. 141 сл. — $. ©. Мексай, Мое сгійсһе, 10. Рег П іеѕіо дейа 
Уна @ $. Сгегопо Песаро а, Ѕіпаї БргапНо? е пеоеПепісі, Ш (1931), рр. 295—297. — Ив. Дуйчев, 
Славяни и първобългари, ИИБИ, 1--П, София (1951), стр. 197, 198, 204, 209, бел. 1. — Същият, 
Въпросът за византийско-славянските отношения и византийските опити за създаване на славянска 
азбука през първата половина на [Х век, ИИБИ, УП (1957), стр. 242, 245, 247—250, 252. — ВИИНХ І, 


стр. 258—255. — КтитЬаснег, ОВ. р. 73. 


МТА СВЕСОВИ РЕСАРОНТАМ 
АПСТОВЕ ЮМАТЮ ПАСОМО 


1. 51аті т геропез ©їғутопі 
айіасепіеѕ іпсиғѕіопеѕ јасійпі 


1. "БЕ Айкодвъ д& пло ёлиВіс тў Хоюто- 
лбе лрообоуе. "Ех 98 тобтус блоВас тоб 
л ооо, хотўутцов» ва тиа лотаибу, ву Ф 
Хъдаврос Аротаїс лвойлковр, ѓёлі Абивоо тас 
тоб лотацоб лаоараВоиётос будос, ий та 


ЖИТИЕ НА ГРИГОРИЙ ДЕКАПОЛИТ 
ОТ ДЯКОН ИГНАТИЙ 


7. Славянско нападение около 
Стримон 


1. Той [Григорий потеглил с кораб 
от Енос? и пристигнал в Христопол?. 
Оттам, като слязъл от кораба, стигнал 
до една река“, гдето попаднал на славяни 
разбойници, който обикаляли с лодки 


бреговете на реката и грабели срещна- 


1 Това пътуване било предприето между 881 и 842 г., когато се приема, че е умрял Григорий: 


Декаполит. Срв. Роогий, а Уіе йе Ѕаїпі Отёсоіге 1е ОёсароШе, рр. 25—96. — ВИИНЈ, 1, стр. 254, бел. 1. 
2 Енос — град в Източна Тракия при устието на Марица. 
4 От контекста може да се предположи, че това е ре- 


ката Струма, която в долното си течение била плавателна. 


ЕспаНа между устието на Струма и Места 


з Христопол (дн. Кавала) — на Ута 





Нои св орг оро Од ЗАО АТ ани 











а 


"3 








Упа Отерог! Песарощаш — Житие на Григорий Декаполит 39 





лооолілтоута то» пою гбоифоов. Одс 
9 6 боюс иудті ддиве: коотпдес, оруђе 
хо! сууеховнов" адтоїс` об д2 то тоб 40005 
900005 & дађнот иво, подс 01100 
Злауебоутес Фрог „Тіс о?йтос;) Ос итбаш о» 
тф лрооблф де» блофрайдют, ИНО тф» 
доод теор ПФО пибт Абуоә тоюб иго, ёлі 
тоооћто лооооѓос Абу, ФОТЕ О} ОБЕ 
Тип хатедаооңое» ; фауєодс обу, (с Ма 
лоодиабоси тор потаибт Вос доп“. Колос 


О?У хођойивуо, Рлёхата тоб лотаноб тбло» 


дгеВіВаоа” хо! тур бдбу, дг пе бдевыт ўил, 
е р 2 - \ 294 е 
флодгіёаутес̧ дор ко Яобвтто» лорейводов 


«асо». (рр. 54, 23—55, 3) 


2. Пе ѕеййопе Уаоогит іп ғерідпе 
Тһеѕѕаіопісае іпсоіепіїит 


Вод лоте тф йур убуорЕ ог’ ёрі тору 
пайка» боийощш лод та тф» ХклоВтубу 
ивофу 00, палкой бу тобто нах тйе 
ёллбдтиотндос тоже. "Елйавонетия ойз тс 
бдоё, хаі шхоб” лодос увуотос, тада ло 
лодс̧ то’ Ё” ( ВЕ тдло” дуболеуботе. "9 
Фё оф? итф о ту’ лоо” поюбивкос, ти" 
боби» иставойт броахос ёфт „Натео т1- 
ше, кой обета абер #<с тобліою лаоадооии, 
& упо тауотр ойто) диотеа ддди видов», 
тб ҳона холайлеїу тов да) тдла) пиву“; 
< $ Ы 9 а Е] 2 . "с и 5 
О д2 лож ито’ длехоболто „Нойов ио їр, 
Е я А е а е = > 1.3 ~ РЕН 
Аде р8, ту" бону» пафу «іс та ёха увубо ки, 
3.2: 23 с - < Фа т 2 з, - д > а я «Е 
адд 0002, (< АОС ёр (етос обн ел/анле. 

СА ГЛД! с , ГДЕ > И 
Обоз «лан Глёотоефе. К не? пивбас 
тойсатфоис об хода той тўс ёхєбтс Уоримас 
ФЕдохоутос убуосв, ка по Др ков нато 
лотаитдо» Рлевовеь хай лробгаротос по лет 
оќусорос дивбт убуотв кой ахотодевас нест. 
Яевевообто дё тф Абу хо! тото, с ЧЕ 
сфоаугдос ха! ъейогож ВатМиңс ой лот нос 
әёуоуєу ёи толои вс тдло» Вавдос тду плода. 


(рр. 61, 20—69, 4) 


тите кораби. Преподобният, като ги 
видял, отишъл и седнал при тях, без ни 
най-малко да се уплаши. А те, като се 
учудили на смелостта на този мъж и 
като се спогледали, си казали елин на 
друг: „Кой е този, който, без да издава 
някакъв страх на лицето си и без ла 
обръща внимание на онова, което сме 
извършили, прояви такава дързост, че 
дори се осмели да се събере с нас? 
Явно е прочее, че той има желание да 
премине реката.“ Те почнали да гребат 
и го прекарали на другата страна на 
реката и след като му показали пътя, 
по който искал да върви, оставили го да 
продължи пътя си здрав и читав. 


2. Бунт на славяни около Солун 


Веднаж светият мъж поискал да се 
отправи с един от учениците си към 
планините в пределите на славяните! 
като се надявал да намери в тях жела- 
ното спокойствие. М тъй, като поел 
пътя и повървял малко напред, с голяма 
бързина се върнал към мястото, откъдето 
тръгнал. А онзи, който пътувал заедно 
с него, като видял внезапния обрат, 
казал: „Почтени отче, какво е това 
бързо връщане назад? Ако трябваше 
така бързо да свършим пътуването си, 
каква нужда имаше да изоставяме мя- 
стото, на което се намирахме?“ А той му 
отговорил: „Желанието ми беше, брате, да 
насочим към ония места нашия път, но 
виждам, че слънцето не свети над тях.“ 
Като казал това, той се върнал назад. 
След няколко дни бил вдигнат немалък 
бунт от управителя на същата онази 
Славиния.? Потоци от кръв потекли 
като река и цялата околност била опо- 
жарена и помрачена. В разказа си Григорий 
съобщил и това: „Никога не ми се е 
удавало без императорска грамота и 
съгласие да премина от едно място на 


друго.“% 


1 Става дума за славяните, които живеели по долното течение на р. Струма и в Солунската 
летаст. Срв. В. Осой, Га е де Ѕаіпі Огёсојге 1е ПёсароШе, рр. 35—36, 61—62, — Р. Гетепе, 
2: ррез еї 1а Маседоте ОпешаК, рр. 127- 132. — М. Райковий, Област Стримона и тема Стримон, 
зе гник радова, кн. ІХ, Византолошки институт, кн. 5 (1958), стр. 1—6. > Не е изяснено лали с 








затаза Хидафрчав сЕйоуоутос тук е означен местният славянски княз, илн византийският администра- 
+225 управител. Срв. за това по-подробно у Р, А. Наследова, Македонские славяне комиа ІХ — на- 
: Х в., ВВр, ХІ (1956), стр. 86 89. 3 Тук имаме едно ценно сведение за начица, по който са 
зли съобщенията във Византия през ІХ в. Всеки византийски гражданин трябвало да има специдяно: 
‹тетаторско разрешение при преминаването от една област в друга. 





УИ. ПОСЛАНИЕ НА ПАТРИАРХ ХРИСТОФОР 


_ Във връзка с иконоборството александрийският · патриарх Христофор (умрял 
през 836 г.), заедно С антиохийския патриарх Йов и ерусалимския Василий, отпра- 
вил едно писмо до император Теофил (829-—842). Това писмо у Міспе е поставено 
между трудовете на Йоан Дамаскин като негово писмо до император Теофил. 
В писмото се споменава за войните на Лъв У с българите. 


ИЗЛАНИЯ : Мірие, РОт, ХСУ, сої. 346. -385. 


КНИЖНИНА: Кгитёасрег, АВЕ, р. 166. — Моғаосѕі, Вухапіпоѓигсіса, 1, р. 232. 


История, 1, 1, стр. 432—484. 


СНВІЅТОРНОВІ ЕРІЅТОГА 


Ре Геопе ітреготоғе епзет зийт т 
тей Вшоапта ай аегеат гот 
ашае агеат Пхиги$ 


19. Ей уот 6 лодолобуноу Вас/ерс 
т лобутфот хи идутег Ті лоно, хай ті 
лоб, влож ё’ #82644 ха «упао кой т00- 
лоорбосо ки дара! це тд» длита мог 
хобо»; Каі рис лодс алое 6 Хаввапос" 
Ху ифу, Ф Васе, потехноас, хо! дуораотдс 
Фор ёу Васйбо: те 716. Ег 82 9с Соң, 
хо! ёуалбс пибоас ідеї’ дуада, хо хоовђови 
гдуф» ко ВаоВаоо», пабах тр» тб» ахуе 
ФЕ 0крфлао» избит» тво. Ка! вой и Аас 
2» бос тоахотадо ҳобуоіс мета то? 140% 


сор кюоіон Кототауйтои бвохеш хо! Васа вбеси, 


хо тос Воодубооьс ходулотдЕнс, кой ЛЕ 
го фоифаіа» сор иёоо? тс Вордувюѓос, #5 
пр ходяйу бота тўс абе авг» "ДАДА 


1 Лъв У Арменец (813—820). 


политика на Лъв. 





ПОСЛАНИЕ НА ХРИСТОФОР 


Императорът Лъв щял да забие меча: 
си сред България в медното 
гумно на българския аул 


19. После любопитният император" 
казал на предсказателя и гадателя а 
„Какво да сторя и какво да направя, 
за да преживея целия си живот в щас- 
тие, благоденствие и трофейни победи 2“ 
И Саватий му казал: „Ги, царю, си имал 
щастие и ще бъдеш прочут между 
земните царе. Но ако искаш живот и 
желаеш да видиш добри дни и да цару- 
ваш над племена и варвари, унищожи 
напълно всеки спомен за иконите И ето 
ти заедно със сина си, господаря Кон- 
стантин, ще управляваш и царуваш 
дели тридесет и две години, ще под 
чиниш българите и ще забиеш меча си 
сред България в медното гумно на 
техния аул. Но което правиш, направи. 


2 Прорицателят Саватий бил доведен от придворния Василий, 
който му заръчал да предсказва всичко в полза на императора. 


3 Тук се намеква за иконоборческата 


4 За значението на този израз вж. М. С. Дринов, Медно (бакърено) гумно, меден: 


ток в словенските и гръчки умотворения, Съчинения, Т. П, стр. 503—506. -- Срв. също В. Тъпкова- 
Запмова, Първоначалното българско селище и въпросът за аулите, стр. 448—444. 


Златапски,. 








оно сИ 








Сһгіѕіорћогі ера — Послание на Христофор 41 





г’ 


длео лос, лотоо» тако ийте Что ар 
ехо, ите мато). 

20. Пзохаойс огу уғӧцєуос 6 Ваойе с 
та  лооостахйбиа дуғсрдъйстос вхлапофоов 
голобдабв, илов йо пу А уодут доойвоа 
Фалес доуво” ёхлеєтооўё» ёх то» усоф” айтой 


дгадодет. (сої. 370 В — 372 А) 


по-бързо и икона да не оставиш на 
мястото й.“ 

20. И тъй императорът останал до- 
волен и бързал да изпълни незабавно 
предписаното, за да не изхвръкне от 
ръцете му като птичка срокът от 30 
години.“ 


1 Златарски, Известието за похода на Лъв У против българите и за 30-годишмия мир в Посла- 
нието до император Тсофил, История, І, 1, стр. 432—434, превежда думата доойеиа с „прокарването на 
сограничната линия“ (същата дума в латинския превод, Мі ё пе, РОг, со]. 371, е предадена с Тастае іп- 
Зас?ае). При нашата интерпретация, където превеждаме съответната дума със „срокът“, сведението би 
могло да се изтълкува в смисъл, че, след като е царувал вече две години, на Лъв У (813--820) е било 
тледсказано, че ще царува всичко 32 години. Така се осмисля „срокът от 30 години“. Златарски 
сзързва известието с тридесетгодишния мир между Лъв У и Омуртаг, сключен според него към края 


Ед 814 или началото на 815 г. 


С Гръцки извори за българската история, ІУ 


ІХ. ГЕОРГИ МОНАХ 


Георги Монах, назоваван също Амартол (Ащаотоддв), сиреч „Грешник“, съста- 
вил една световна хроника — Хооужхбу ойутоцо" ди дафдоа»" хооуоуойфео” те ха! ёту 
сб» си Авуви хо ооутеђёу, — В КОЯТО ИЗЛОЖИЛ събитията от „сътворението на света“ 
до 842 г. За живота на автора се знае съвършено малко. От някои посочвания в 
текста се заключава, че той е.писал по времето на император Михаил Ш (842—867). 
Предполага се, че е произхождал от Александрия в Египет. Като монах Георги 
Амартол естествено насочвал в изложението си своето внимание главно към съби- 
тия, свързани с религиозния и църковния живот. Именно поради преобладанието 
на този елемент неговата хроника сполучливо бива окачествена като типична 
монашеска хроника, предназначена за монаси-четци. В изложението е отда- 
дено сравнително малко място на събитията от светската история. За последната, 
именно деветата книга Георги Монах е използувал като осковни свои извори 
съчиненията на Йоан Малала, Теофан, Теодор Анагност и патриарх Никифор. 
Сравнително по-самостоятелно е изложението на събитията от 813 до 842 г. Тук 
Георги Монах дава някои единствени по рода си и затова особено ценни сведения, 
използувайки разкази на свои съвременници или пък лични спомени. Поради своето 
съдържание и достъпността на стила хрониката намерила голямо разпространение 
във Византия. Към основния текст били направени няколко добавки, една от 
които достига до 948 г., а други дори до по-късно време. Още през среднове- 
ковието хрониката е била преведена на старобългарски и оказала влияние върху 
развоя на старобългарската и изобщо на старата славянска историографска книжнина. 


ИЗДАНИЯ: Хронограф Георгия Амартола. Греческий подлинник приготовлений к изданию Э, Г. 
Муральтом. СПб 1859 (Ученыя записки второго отделения имп. Академии наук, У1, 1861). — Мене, РОг, 
СХ, сої. 41—1260. — Сеогей Мопаст Смошсоп, еа. С. де Воог, 1—1, рае 1904. 

Настоящият превод е направен по двете последни издания. Има издание и на старославянския 
превод: В. М. Истрин, Хроника Георгия Амартола в древнем славяпорусском переводе, [-- Ш, Петро- 


грал—Ленинград, 1920—1930. 

КНИЖНИНА : Кгитфасйег, СВ, рр. 352—588. — Могаисяй, ВугапНпописка, 1, рр. 277—280 
(с библиографски посочвания). — А. П. Кождан, Хроника Симеона Логофета, ВВр, ХУ (1959), стр. 
125---149. 


























СЕОКОП МОМАСНІ 


СНКОМСОМ 


1. Вшеай Упайат ѕеайіопіѕ 
рағісіреѕ Пит 


"Ку той Вичйютох б бой (отдоас хо 
лооадаво» тір Фойфит йна Уно ка! Моос 
Асу Рос тоб ° Аубтлоо лосадейо. АААЙ тате 
цеунсатов абтф Мообоъ той блаоког иета 
ео» йлбоою, об котвокввасв Подх/ ос 9 94 
Д0ботос, хотёрдсёє 105 ос̧ та» Воораоо». 
Вобнодетто» д5 дфлео" оуғдд» Оруу ха! 
Готдбко» ха! БордАубост хей тоб Лоло отоптой 
& то “Ребиот, Виталоудс @фиуё ней тб» 
блод то» дМуат. (рр. 619, 15-620, 2) 


2. Пе Моеѕіае ѓеғгае той 
и5Нпо 1трегате 


Мета 04 °`Ауаотібсю»у #Ваоідерогу ° 1000 тоб 0 
ОсаЕ п 9' — — — уёуоте ввиде фойвкобтатос 
ха ў ні» Калотомтооблойс гу диафророк тдлов 
длйдаве", 192 иеуйт ° Аупдуна падос владву 
дузЁГуйто». — -- — й 85 Поигиоблоймс тйс 
Мосіас̧ фаооауваа 1800», ха! то Вриси хота- 
лов» иєтд тбу оеитдос», вхоабо” бло зур у” 
ог вудооло. вудлис Сутобитес. кой диво” 1) 
уў дирехбс сари то» Виартдр ОДот Рис! 


зо», (рр. 626, 4—5; 7—9; 15—19) 


3. Ропіиѕ Еихтив праз 
Твгасае типам 


Мета дЕ тата Зл! 195 афтйс расла 
"Гороталагой Ев добоа й Заласва ёх тб” бот 
афтйс ёлі шна 7 подс та ибо ес Фофхис 


1 Т, е, император Анастасий 1 (491 -518). 


взели участие заедно с другите „варвари“ първоб 
История, 1, стр. 508. -- Успенский, История, 1, стр. 
Ніѕіоіге да Ваз Ешрие, П, Рат5-ВгихеЦез-Атетегдаш, 1949, рр. 178—181. 


еого1и$ Мопасвиз — Георги Монах 43 


ГЕОРГИ МОНАХ 


ХРОНИКА 


1. Българи участвуват в бунта 
на Виталшан 


При [Анастасий се възбунтувал? 
Виталиан Тракиец, завзел Тракия ведно 
със Скития и Мизия и, плячкосвайки, 
стигнал до Анаплус. Но в морското 
сражение с него епархът? Марин опо- 
жарил корабите на варварите чрез теч- 
вия огън, приготвен от философа Про- 
кълв. Издавили се почти всички хуни, 
готи и българи и останалата войска в 
Течението!, а Виталиан избягал с мал- 
цината останали. 


2. Земетресение в Мизия по времето 
на Юстин Т 


След Анастасий царувал Юстин Тра- 
киецв 9 години. — — — Станал страшен 
земетръс: Цариград бил засегнат на раз- 
лични места, а великата Антиохия 
изстрадала неописуемо страдание... 
Помпейопол в Мизия? бил пресечен 
през средата, половината била погълната 
ведно с жителите и людете изпод земята 
крещели и търсели милост. Земята оста- 
кала в непрекъснат трус цялата година. 


3. Разливане на Черно море в Гракия 


След това през време на царуването 
на Юстиниан морето излязло из своите 
предели на три мили към областите на 


> Бунтът на Виталиан избухнал през 915 г. и в него 
ългари и славяни. За бунта общо вж. Кулаковский, 
347 сл. — Ояговогсву, Ніѕіогу, р. 62 за. -- Ё. Зет, 


8 Трудно е да се реши 


с положителност, дали определепието „тракиец“ тук означава жител на Тракия, или потомък на старото 


тракийско население, 


там храм „Св. Архангел Михаил“, съграден от Константин Велики. 
е бил управител па столицата и се грижел за нейната защита. За длъжността вж. 
Константинонольский эпарх, ИРАИК, ТУ (1899), стр. 90 сл. 
лица: 


или „гръцки огън“ различни 


(срв. 


се приписва на 


Озгозогсву, Ніѕіогу, р. 111) или, както е тук, 
имал свойството да гори и във водата, което представлявало голяма 


4 Анаплус — местност близо до византийската столица, известна с намиращия се 


5 Бпархът — ёлаохоб (блоаоуос) — 
И. Успенский, 
в Оскривапето на т. нар. „течен“ 
например на архитекта Калиник от ҮП в. 
на философа Прокъл от У в. Гръцкият огън 
оцасност за тогавашните кораби с 


тяхната дървена конструкция. Той се изстрелвал от специални съоръженич, паречени сифони. Съставът 


на гръцкия огън не е известен. Срв. Озйгодогзку, 6 
Вғёһіег, Без шзншНопв, рр. 414—415. -- б. 2епоеііѕ, е їец эте- 


ВугапНоп, УП (1932), р. 265 54. 
в Т. е. император Юстин Г (518-527). 9 
нието за разрушаването на Помпейопол в Мизия вследствие на земетръс вж. оше : р. 


имало сяра, нефт и селитра. Срв. 
2е01$ "е! 165 агтез а Теш 465 Вуғапіпѕ, 
подразбира Босфорът. 


Небогу, р. 111. Предполага се, че в състава му 


7 Под Рабиа тук се 
връзка със сведе- 
Машае Сһтопо- 


Във 


старЩа, р. 436, 17. — Гһеорћатѕ Сһгопоотара, І, р. 216, 16 54. — ©. Седгет Нізі. сотр., 1, р. 641, 21 54., 


като събитието се отнася към деветата година на 
към 
Нопістапп, А ргороз де Ротреіоро1іѕ де „Музе“, Вугав оп, ХХІ (1952), 


536—537 г., докато Георги Монах датира това 
голожителност. Сов. и Е. 
рр. 301—304. 


управлението на император Юстиниан |, значи към 


времето на Юстин 1. Градът не е локализиран с 














ыы 


хобі лой ва ко! поодотаа ёбари са дудоо- 
лоус 06 брао иўтоюс длол”Еоса пёму лё 


отоєуеу. (р. 628, 13—17) 


4. Ре Тірегіо е Треаса опипао 


Мата ХХ ’юьойтор Вас вов 'ПВЕОЮО: 0 


боб тр 5. — — — (р. 656, 13) 


5. Юоташ сопіға Атагтез 
іп Моеѕіа ригпап! 


Подќиоо лот ооухоотудётос цетаёћ °Ро- 
рой» те хай ВаоВаоо» Фл ть Мос», фл ето 
Маиоблос 6 Васе, Фе фаов’, тф отоотуф 
тф хотолотвойдви то Роцакд» отодблетий 
ласодобуои тобтоъс хоїс лодєшіос да тр р 
таосіо» айтбу, блко тоб отоатпуоб Блахой- 
оаутос мой уќуоуєу, отт об" дадс пой. 
тўс 98 сърхИкот ларакайводане тд» Васі ва 
тоў дуораоблус обтойс, «ас 6 Вас етс алё- 
отиде лобовис лодв тду йоуоута сб” ВаоВаоо», 
Руа тоў бл” айтоб коагидетас дло оц. 6 96 
297008" длодвош пфтас которо »брибиа 
хошёбиғуос. 6 0 Ваойвес ий дуйохбивкос 
добри, ламу 6 ВдоВооос дуд ўшоо дареѓу 
ўёосєу. тоб дё Васл бос иудё тобто кота 
дехаидоо, Воцобдак 5 Вдовооос @лёитате 
ддутас бно? Мада и. деу ви тобтоо шод еіс 
Магобнос, йоёоуто лфутес обор?” айтот хоз 


давай)». (р. 658, 18—659, 10) 


6. Маиғісіиѕ соріаѕ іп Твгасат диси 


"Ел толо Хоуйуоѕ 6 то’ "АВдоа” 
> 4 А ГА СА 5 х \ # 
8077705 тйс олоудіс Маййоас, ёлі туу Өойхуу 
хоовт хой лодАй отоатейиато тф» “Ромой 
дуоговт. тоб дв Ваоідёос хот" ађтоб ёйбутос хо 
ёр тб Паоно увуоцбом, т} уохті ёхвіу уб- 
зо» Фимте ка! оѓхтодс оті ив. О дё 


ператор Маврикий. 


Овогриз Мопасћиѕ -- Георги Монах 


1 Срв. Тйворвашз СіпопоргарШа, 224, 29—33, който отнася това разливане на морето към 
18-та година от управлението на император Юстиниан ї, значи към 544—545 г. и добавя, че тогава 
пострадали градовете Одесос (ли. Варна} и Дионисопол (дн. Балчик). Срв. Маіаіаѕ, ірі. р. 481, 1 
за. `-— Сейғениѕ, 1514., 1, р. 657, 15 54. > Става дума за император Тиберий 1 Константин 
(578—582). з Отнася се до военните действия между византийци и авари през 600 г. Подробно 
вж. Гйеорй. Ѕітосаїае Ніѕїопае, р. 293, 12 59. — Тлеорћатіѕ Сигопозгарма, р. 278, 32 34. 
4 Император Маврикий (582--602). 5 Византийският пълководец Коментиол, обвинен в предателство 
в полза на аварите. Причините за недоволството от политиката на Маврикий са били много по-дълбоки 
и това обвинение е било само израз на общото бунтовно настроение ; срв. Озвгоротвку, Ногу, рр. 
75—16. — Ы. Пигулезская, Византия и Иран на 
& Събитието е отнесено към осмата година от царуването на император Маврикий, значи към 990 г. 
Срв. Глеорћ. <ітосаїае Нієќогіае, р. 235, 24 $4. — Глеорћапіѕ Сптоповгарша, р. 267, 31 за. т Им- 


Тракия, унищожило много села и име- 
ния, удавило безброй люде и отново се 
оттеглило.1 


4. За Тиберий Тракиец 


След Юстин царувал Тиберий Тракиец“ 
4 години. — -- —. 


5. Аваро-византийска война 
в Мизия 


Когато някога избухнала война между 
ромеите и варварите в Мизия, импера- 
торът Маврикий“ възложил, както раз- 
казват, на пълководеца), комуто била 
поверена ромейската войска, да я предаде 
на неприятелите поради нейната бунтов- 
ност — което пълководецът изпълнил 
и то станало. Заловена била |от непри- 
ятелите| многобройна войска. Когато 
сенатът помолил императора да откупи 
пленниците), императорът, отстъпвайки, 
изпроводил пратеници при вожда на 
варварите, за да отпусне пленените от 
него. А този отговорил: „Ще предам 
всички, като получа по номизма за човек.“ 
Тъй като императорът не се съгласил 
да даде, то варваринът отново поискал 
да получи по половин номизма, но импе- 
раторът не приел дори и това. Разгневен, 
варваринът избил всичките, на брой 12 
хиляди. Поради това Маврикий бил 
намразен и всички наченали да го хулят 
и обвиняват. 


6. Поход на император Маврикий 
в Тракия 


При него хаганът, вожд на аварите, 
като нарушил мирния договор, нахлул 
в Тракия и избил много ромейски вой- 
ски. Императорът“ излязъл против него 
и стигнал Даонион. В същата нощ 
някаква жена раждала и надавала жалост- 
ни викове Императорът изпроводил 


рубеже УІ и УИ вв., Л., 1947, стр. 63, 165—166. 














Сеоглиз Мопаспиз — Георги Монах 45 





Васебс йлёотыАе идеи то спивду, ха 
«до» лодю» уғуутдёу буво ӧрдадибә” ко! 
В4ефйоа”т, инв едас ите Воадіоғас хо». 
лодс 68 го тощо» (хо) іудбос ођой поойле- 
фухъѓа блод ата. 

"АЙО хо ек та ёробеу тоб Въбау от 
хо дебубднаа дбо ло а, Е» ии сетойлоуи, хай 
Етеоо» бидоифоу. ОЕ дё тйс готошав уофдрожтес 
Аёуоиот ий опиайво дуада торс лойво ѓу 
ас тооёта петото. (РОг., со]. 813) 


7. Мацшисшя ехесйит ап УМаоотгит 
ѓегғіѕ р бетпаге шбев, фпой тит 
зейНопет ехсійаді 


Тӯс тору рете лехи» брас катойароботс, 
х 100 Воаойёос пооотаатос Пётор 1Ф 
ютоатпуф & тў фи Унабож убод тоу Аад» 
лаоахаийоси, фов?тлв» б Аад ир хагадехо- 
ивуос тобто. бўе’ ої ёліођшоь т» й@0ҳбутоу 
феубутес, ха! ес 8 та ЛАЙ оптовой ёти 

эх > `` д Ая ом - - 
лоойа 4оути в со Вапйвиво айтов Фокау 
ту строи атъри. тоб дё Изтоог хо там Дили" 
друфуто»" & тў лфи лаоауеуоибо», Маре 
общов т0 хот? айтой иїоос ту лойлОу #005 
игоойота зиитов длодъойдиврос тир ао 
з ах 1 я Ы > . Р 2—2 > 
Фо та ка! допир" Фодъофиетов вође йс 
добиата оі» тӯ рита! ха тобс тёхуос айтос 

ГА \ > ? 4 — 
фебвуал тір Влозаотоиу той дао®. (рр. 661, 


13—662, 3) 


8. Регзае Асагездие №отат5 
фецит іпјеғилі 


"О те удо Ховос о тб» Икоофу Ва- 

А ` Е) 7 и "Я. А 
овде т’ «от» Лоск, ка Адаоо тър 
@о4ину #дишоа, иа йафо та отоохоледа 
- с 4 ГА { ` эа ха ` 
тфу “Роиако» бёффыюсх ка! Е Двира» да 
10 то» йздою» хо ВЕВпо» лоотиђоо той 
Фуубио: мой ЕбоЕВобс Вас/вов. (р. 664, 8—12) 


9. Атағеѕ ТГйргасат іпоааипі 


Тӧте ий © “АВваоо лод тор Виа/ва 
77дот «опти» олобивуо дђдер. ойс дебаивуос 
хо! лодхетоо” лодс тў” “Нофийвт" потоане- 


1 Към същите събития вж. 
Сбгопозтарша, р. 286, 14 54. Събитието се 


да узнае що става и тогава видели роде- 
но дете без очи и без клепки, без ръце, 
без мишци, но което имало към таза 
израснала рибя опашка. 

Обаче също и в някои села извън 
Византион се били родили две деца — 
едното четирикрако, а другото двуглаво. 
Историците разказват, че това не вещае 
добро за градовете, в които се раждат 
такива [изроди]. 


7. Император Маврикий заповядва 

на войската да презимува в земите 

на славяните и предизвиква бунта 
на войската 


Когато! прочее настъпила есента и 
императорът повелил на пълководеца 
Петър да остави войската да презимува 
в земята на славяните, войската се про- 
тивопоставила и отказала. Поради това 
видните началници избягали и тълпите, 
събрани вкупом, избрали да царува над 
тях стратилата? Фока. Петър и другите 
началници стигнали в столицата, Маври- 
кий, знаейки омразата на гражданите 
против себе си, посред нощ свлякъл 
царската одежда, облякъл прости дрехи 
и се качил на кораб с жена си и децата 
си, за да избегне бунта на народа. 


8. Нападения на перси и авария 
против Византия 
Персийският цар Хозрой’ нарушил 


мира и аварите опустошили Тракия. 
Двете ромейски войски били разгромени 
и унищожени, поради това че бил пред- 
почетен престъпният и скверният вместо 
законния и благочестив император. 


9. Авари нахлуват в Тракия 


явили пред императора и 
привидно молели за мир. 
излязъл церемониално до 


Тогава“ се 
аварите, като 
Той ги приел, 


още ТйАеорй. Зипогайаг Ніѕіопае, р. 293, 23 $4. ·· Гвеорватв 
отнася към 602 г. Споменатият стратег Петър е бил брат 





на император Маврикий. След детронирането на Маврикий властта поел Фока (602—610). Общо вж. 
Фр. Бариший, Цар Фока (602—610) и подунавски аварословени, Зборник радова, САН, ХЫХ, Визант. 
институт, 1У (1956), стр. 73—88. 2 Стратилатът, или военният трибун, заемал един от най-ниските 
чинове във войската. Вж. Ве, ор. сії, рр. 123, 340. З Към същите събития срв. Гйеорнанез, 
1514., р. 290, 12 34. Става дума за персийския цар Хозрой И Парвиз (590—628). Срв. ОзгосогзЕу, 
Нівѓоту, рр. 73—76. + Събитията се датират през 617 г. Срв. Г. Н. Ваулеѕ, Тће Гаѓіе о (вс Ахмаг 
Ѕигргіѕе, ВХ, ХХІ (1912) рр. 110—128. 








40 


»ос̧ тойс йлохонтіиоіо? буёлолву. ог дё то 
мамф» ви йе каодкис ёҳоутес тойс биофе4ос 
гдудооа" тбщота рдасоле 160% удо б Васі- 
Дес ха 6 лЛобтос сйтоб лао? бийт вото. 
то» 6 дуобл»юу дацибта» ид блю @мЕ- 
Дуобуъоу, тду бло? хотбдаво». тдтв ТП лө0- 
из тов фіДардоюлот 908 гой обгоутаѕ 
торс врфетс тў хаодіц идйс вс то Въбдупот 
Мададф» айтойс длохотМотате б Васі вй. 
по; 82 тобтоу ёладедбаутес Вос толор ло об 
хо и) фдбоатес лаооу ти" блровоѓиу 97- 
тоб вАрфотвс ка та Өоаяхфа пёот др@обоуте 
Пуиайбтвиоат будойс те хо! улгофхав уАийдас 


о жай бяботогра" іс тобс тдлору 2016. 





ог 2 "Адоооь таб олоудӣѕ дай паоитес, 
болго “НойхАвеос 90005 лобс айтопв ВЕВакооих 
ёитову, т те тоб Висар лооолейй- 
Госз 80005 те лута вувлбого” та лоодотеа, 
ха боле» дуаиетодивтос І Тбовов иё’ та те 
"Аоибос уйс хатедНою, "АВаоов 98 тоу ёлі 
ойж ђёрдеюоу тблоу. 095’ долорудате 
о лото ма! подс тоё °`АВђаооъ ло? вио? 
оо раттес мой ло?205 уиадас #Е адтбу 
хотасфа ауте подс т о» уйт ё&ңдаба». 


(рр. 669, 7—20; 670, 18 —671, 5) 


10. Вшвап аа прат Гапирй сопзиини 


Код” бъ добро’ то тит Вордуаооу Вос 
бло тоїс дохтфов  леооико!с ивови тої 
ЕЕ Поъ лбутоъ ёи тие деуонёу Монмотідоў 
Аит ёле сп Фофеи ивта по с птаудеіас 
мо) длоогаз. блео иад» Коота ров хай 
сфддва олуг Ффоипог хал? озду ивта 
лісту тагийжеас те ха пебоцадіоҳ, кой 
да иё» тў плебров тоб лотаной ЛауоёВ) та 
леха лаватабок, бд 82 тў пл ноогобопе 
билс т05 тах лооооошівах, 0 Бобдуодо Мо» 
фоВіубёртес 85 бубоюиа дъсалото? бартое 
йораћМосэто. тоб дё Вас? ос дЕиладуваттос 
& пода а хай ёлі Меобивосио" Вавбгаодеутос 
Блостобрав хоп Ваћаугіоо ивтд доошу» 
=, иашиле тор Дад» ха} тойс стойгруобс 
хедебсос лапахадвсвоби кої лойвивт» то &9 ос. 


1 Става дума за обсадата на Цариград 
(1956), стр. 41 сл. 2 Дн. Азовско море. 
тията общо вж. Златарски, История, 
витер Константин за Исперихова победа над 
1. Габес, Ргокъшрагез еї 51ауеѕ, А ппа1еѕ 





стр. 319—350. 
основаването на българската държава, 


Сеогй из Мопаспиз ^— Георги Монах 


от авари, славяни 
$ Император Константин ІУ 
стр. 123 сл. 
византийците, ИИД, ХЕ-ХН, (1931 — 1932), 
де Чина Копдакоу, Х (1938), рр. 
кова-Петкова, Бележки към началния период от историята на българската държава, 
— М. Войчов, За първия допир на 
ИИБИ, У1 (1956), стр. 453—480. — 


Хераклея и отпуснал пратениците. А те, 
имайки зло в сърцата, известили на 
своите съплеменници: „Пристигнете вед- 
нага, защото императорът и неговото 
богатство са в ръцете ни.“ Будните бя- 
сове съвсем не пренебрегнали [това] и 
стигнали на мястото. Тогава поради 
предвидливостта на човеколюбивия бог, 
който спасява правите по сърце, импе- 
раторът скришом от тях едва се спасил 
във Византион. Те го преследвали на го- 
лямо разстояние и не го настигнали, [но] 
заловили цялата му прислуга, опустошили 
тракийските области, заробили 70 хиляди 
мъже и жени и се завърнали в своите 
земи. 

Аварите нарушили договора, който: 
срез дарове бил утвърдил с тях Ира» 
клий, наближили стената на Цариград 
и веднага опожарили всички предградия. 
Сякаш се били разпределили, та персите 
опустошавали [малојазийската земя, а 
аварите разорявали областта на Тракия! 
Поради това гражданите, като се при- 
готвили усърдно, завързали сражение с 
аварите, изтребили много хиляди от тях 
и ги пропъдили в тяхната земя. 


10. Българите се настаняват край 
Дунава 


В тази година [680} народът на българите: 
от северните отвъдни области на Черно 
море из така назованото Меотидско 
езеро? нахлул в Тракия, бидейки в го- 
ляма нишета и затруднение. Когато Кон- 
ставтин? узнал това, силно се наскър- 
бил и се отправил против тях с много 
голяма морска и сухопътна войска, 
нападзал с пешите отреди откъм сушата 
при река Дунав, а корабите устремил 
към ближния бряг. Българите, силно 
уплашени, се укрепили в непревзимаема 
твърдина Императорът страдал от силна 
подагра и бил принуден да се завърне 
с пет кораба в Месемврия заради бани. 
Той оставил войската и военачалниците, 
като [им] повелил да обсаждат и воюват 
с народа |на българите. Но войската, 


и перси през 626 г. Срв. ГИБИ, Ш 
(668—685). 4 За съби- 
Известието на сирийския през- 
стр. 199—215.— 
145—154. — Г. Цан- 
ИИБИ, У (1994),. 
Аспаруховите българи със славяните и за датата на 
1. ијќео: В2, 1. (1957), р. 927.. 


— Ю. Трифонов, 




















б 6& Хад то» Вао/ а фейуви уошоас вс 
тоолў” охе ипдвудс дибжоттос. ої 92 Во?д- 
упоо Эгаобиехо ха тоб Охиофийтос ФЛЕЕ- 
в Юътес Ввлебажа» дліоо одб, ко! лойдобс 
дуейфитес хо! Лафооауюуносутес Пай ойтбо| 
ёхобттпоо» ЁулотЕ ко! хатехровиой" три тб 
оюп» уос». ёде» фупухасбес 6 Ваойвъе 
єѓођуєооє НЕТ’ офтб» лахта добс ёл” Фо 
тах “Родово ӧс Фи боифоис паба три 
Өобхү” ма! та лёкыта титс. (рр. 728, 


15-799, 16) 


11. Рах т ргох:псііѕ КВотатз гезиншше 


“ОӘсафтоҝ ми ог та болбиа  обхойРтес 
(Фибди 6 те ҳауйуос ха! ої Фл вивоа рпуве 
ха! хаотіддо) ддоа тф Ваше? отеазтес 
воютор птиватто. Ебер от 0 расові хе! 
ёхбооюое” вопр, хаї ѓубрето уар & те 
тў "Аушой ха Лвов. (Раг, сої. 897) 


12. Јаѕіліапиѕ РАіпосорітениѕ 
5/аоішаѕ тоа. Чай 
т Азат тірғапі 


Мета дё Кототаутетох ВВаоЙвиову “1юг- 
оситотос ос абтоб Вт г. об ёліотоотедоотох 
ёлі та дипха ибов лой то" Ундаво»ю лан- 
да тй ай» ло вир, та дё уф ларадоВо 
Ботове. др Фу Фл бдивто: хой ото 
тейоас у адас 7 ад" лебобоо" вто 
ёлеубиате", ой; ди хш кадолИсас хо (дн 
лозодигт'ос я тӯ тобто» @аздоёй май они- 
пара пявлодос тойфе ас Хиоимлраїх 05 
ий Фиибево ибтот тр В#ууодфос онто 
дейор ивтай "Рона ха Хадахрибу сорт, 
ха! АоВоэ» тби плғоюбоюу ёяєїуо» даот, иайдо’ 
дё дудщо", иа та ила отоотейцоте лодс 
пр Хъраотдлойо» йлтов” & 1 ка об Харахро: 
лаоафетдието ма плоонаотообиєо оёт та 


1 Тук вита данък Уйит, 
славяните. 
император Константин 1%. 


Сеого из Мопасһиѕ — Георги Монах АТ 





като помислила, че императорът бяга, 
се обърнала в бягство, без никой да я 
преследва. Когато българите видели, те 
излезли из укреплението, втурнали се да 
ги преследват, избили мнозина и опляч- 
косали техните имущества. Оттогава те 
завзели страната на християните. Поради 
това императорът бил принуден да сключи 
мир с тях, като им дава дан!, за срам 
на ромеите, тъй като |българите| опу- 
стошавали цяла Тракия и областите от- 
въд нея. 


11. Установяване на мир в пределите 
на Византия 


По същия начин и обитаващите на 
запад скити“, хаганът и по-далечните 
владетели и касталди? изпратили дарове 
на императора и молили за мир. Импе- 
раторът се съгласил и утвърдид мира, 
та настанал покой на Изток и на Запад. 


12. Юстиниан И Ринотмет напада 
земите на македонските славяни. Пре- 
селване на славяни в Азия. 


След Константин: царувал неговият 
син Юстиниан? 10 години. Този се отпра- 
вил на поход към западните области,“ 
покорил големи множества славяни -- 
едни чрез война, други чрез преговори — 
и се завърнал. От тях той избрал 30 
хиляди и образувал войска, която наре- 
къл „отбрана войска“. Той ги въо- 
ръжил, взел ги под свое началство и 
като се уповавал на тяхната храброст 
и съратничество, написал на сарацините, 
че не ще спазва |повече| сключения 
писмен договор между ромеи и сара- 
цини. След като взел тази „отбрана“ 
иди по-добре да кажем нечестива вой- 
ска и останалите военни отреди, отпра- 
вил се към Севастополе. Там пристиг- 
нали и сарацините и го увещавали да 


2 Под скити трябва да се разбират очевидно първобългарите или 

3 Под вЯйувс и хоотайдо: са посочени владетелите на западни народи и племена. · 
7) А 

5 Юстиниан П Ринотмет (685—695, 705—711). 


зе, 
6 За нападенисто про- 





тив славяните в Македония през 688 г. вж. подробно Златарски, История, 1, 1, стр. 159. — А. Џазійео, 
Ап Вас о! Ше Етрегог Јиѕіїліап 11, Ѕеріетрег 688, Зресшит, ХУШ (1943), рр. 1—13. — Н. Стевойее, 
Оп сай де Ретрегешг Јиѕііпіеп И, да! де ѕеріетбге 688, ВулапНоп, ХУП (1945), рр. 119—124. — А. Уазшеч, 
Гепиве ігіотрһаіе де Ретрегеш Јаѕіїтіеп П а ТПеззаомдие еп 688, ОпешаНа СппзПапа регіодіса, 
ХШ (1947), рр. 355—368. — Ив. Дуйчев, Славяни и първобългари, ИИБИ, 1—1 (1951), стр. 197 и бел. 2. 
7 За израза Дибс лғобогос срв. Тит, 11, 14. За славяните в Мала Азия вж. подробно: В. И. Ламанский, 
О славянах в Малой Азий, Африке и Испании, СПб 4859.- В. Панченко, Памятник славян в Вифипии УП 
в, ИРАИК, УШ (1909), стр. 16—922. — Р. Сйағаніз, Тһе 5јауіс Еетеш іп Вугапите Аза Міпог НЕ 
тре Инеси  сепёиу, Вулапйоп, ХУШ (1948), рр. 69--83. — ВИИНЈ, 1, стр. 227 сл. $ Севасто- 
пол — град в подвластната на византийците Армения, Войната с арабите се отнаси към 691--692 г. 


48 Сеоғріиѕ Мопасһиѕ — Георги Монах 


реб? бохо” съифазтдета ш) баотоерои, 
дла! тої уё коте 6 0205 хо! #идхос увуповтов 
ло; тобто», 08 хатЕбёбатО лотейфв та ұң 
вођу б Ваойейс, Яо лодс аҳ» лоов- 
тфоовто. мар дй лаоаиихо Атйаотвс ог ас 
дало} тду ге є оцу ёууоафоу употр кой 
ёлі дбоотос дупотоаутес оно’ кота “Рон 
цоко», ха! суцвой в увуоибупс убтбиойтоот 
ёх зу Уидаво» нео» подс тоб Хаойхтьобс 
иадес и’. мої обто) тб» * Пони» дева тоа- 
пќутор” хай дуаогдиђтоу офаубтатр, й ды 
хтохоюіа мог В подс тойс &тарщоис Ехс)- 
опок д:даохоъоа ш} лаоовоты» деѓоу дохо 
лолоте, ий" лоос ёраутіоъс ха? бліотоъх у 
>. лефетудтос дё той Вал? бог ки ви эф 
ласабайдаво? тоб евналов исто форте 
лой с им Иттие ЗАйотос, Фев тоз лево 
даде сос двхо уиадас таз Хиййроо оси 
уси ка твикос. бдву ёлі ол вот ёхтоте 
Өоаот" тес © Харокиии! офододтейо” ды 
г2әнабютто пр" “Роми Вуоътев ив бота» 
хо тіс х идйдаѕ та» пооориуфитат ХхАа- 


Во». (рр. 729, 18—781 2), 


18. изишапиз Ювтосортепиз аихШо 
Вщрагогит ірі гевпит тез НИШ 


Лоб де "риотолатоб ёх Хврофиос фоудътос 
ха! подс тд” Фохота Вордуаоіаҳ #209дутоз, 
дф? оё ит Дад” аладо" #уфотос да лой» 
Елоохвова» ха лод тр» пой’  #290»точ, 
воде о?у бИ/рос диофейот д0 тоб дророй 
хаха лоодосіау. блво подо» °Аріцаоос «с 


°АлойАазада фейув. (р. 732, 13—18) 


14. Тиѕёліапиѕ Ркћіпосорітепиѕ 
іп ехзишт тишит 


Тобто дё ууойс °Торотолауос ёр Хаба 
фебуг. Ко} ФЕФдото афт) єс уруаїха (6 уд- 
5900$) тр» ёаотоб ддейфт Фводфой». Табто 
нађу ° Аіиаоос лили лоос хауаро», лойда 
дФоа ёлиоҳуобивуос атф # тор °Горотолауд» 
СФута ў кб» три нефа абтод длооте си аўт. 
"О д2 ‘Тоубиторос, тафта цафо», котеййду" 





не нарушава онова, що било устано- 
вено чрез клетви, понеже наистина бог 
щял да бъде съдник и отмъстител за 
тези неща. Императорът съвсем не приел 
мира, но се опълчвал за война. Сараци- 


ните веднага разгънали хартията с мир- 


ния договор, наболи я на копие! и се 


устремили против ромеите. Когато ста- 


нало сражение, 20 хиляди от славяните 


избягали при сарацините. Така ромеите 


претърпели страшно поражение и било 


избито [от тях| безчислено множество., 


Правосъдието и победата минали на 
страната на противниците като поука 
за това никога да не бъде пренебрегвана 
божествената клетва, дори когато е 
положена спрямо противници и неверни. 
Императорът избягал и с голям позор и 
поражение стигнал крайбрежното място 
Левката. [Там] той избил останалите 
десет хиляди славяни заедно с жени и 
деца. Поради това оттогава, бидейки 
одързостени още повече, сарацините още 
по-страшно опустошавали Романия, имай- 
ки със себе си и 20-те хиляди прибягнали 
славяви. 


13. Юстиниан П Ринотмет си възвръща 
властта с помощта на българите 


Юстиниан? избягал из Херсонес и 


пристигнал при владетеля? на България. 


От него той получил благодарение на 


мкогото си обещания безчетна войска, при- 
стигнал при стодицата и заедно с мал- 


цина едноплеменници поради предател- 


ство можал да влезе |вътре| през един 


водопровод. Когато Апсимар* узнал това, 


избягал в Аполониада. 


14. Заточението на Юстиниан ! 
Ринотмет 


Юстиниан избягал в Хазария. Узнал това, 
хазарският владетел му дал за жена своята 
сестра Теодора. Когато узнал това, Апси- 
мар изпратил до хагана [пратеници], като 
му обещавал много дарове, ако му пратя 
или жив Юстиниан, или поне главата му. 
Юстиниан научил това, тайно се спуснал: 


1 Относно поставянето на договор като знаме през време на сражение срв. С. Асгорощае: 
Ныюна, ей, А. НевепЬеге, р. 42, 7--8; за подобни действия на Иван Асен П в сражението при Кло- 
котница, март 1230 г. срв. „Дуйчев, Из старата българска книжнина, І (1943), стр. 224. 2 За по- 
вторното заемане на властта от Юстиниан П през пролетта на 705 г. с помощта на българите вж. 
подробно у Златарски, пос. съч., стр. 168 сл. -- ВИИНУ, І, стр. 229, като събитието неубедително е 


отнесено към есента на 705 г. 3 Хан Тервел (701—719). 


3 Император Тиберий П Апсимар 


(698—705) 5 Към този текст срв. Тйеорйатз Сћгопоогаріна, р. 372, 26 за. 








Еа 
# 





| 
\ 
| 
1 
- 











Сеогешв Мопаспиз — Георги Монах 49 





в Хгоббуя Абдоа ха! ирас атойавВдиетос, 
длвойдвиову За 10 отбшо» тоб “1отооъ. Ко! 
хАъдоууос угтонётои ха пазтоу длоурдуто» 
дай тоу кйодата, оѓиєїос а?тф ис Еф „ЕК: 
лейоодейсие, @ долота, ка! осі тўр Вас евт" 
е \ > ~ В ат. А РЯ А — 
б @©:05 длодф, дос Абусу ипдвта тб» видобь 
а РД В 79 Е « (3 да На Р - А а > - 37 + 
байтаодоц. () д2 ёр доп жи доуй ёр" 
> га А 77 к: > у ГА 
„Ертайда ив хаталоріои Абоов, & феісоноаї 
туос ё отъ.“ асое де ёи тоб иадаптов 
> РА а а 2 г. ` р РО - 
длбота?йв лодѕ Тёовейт тор Войдуаоо» дойуи 
ото суъцийжко" тоб хротош тт лооуомжр 
Рождени ха! дфоа пота лараодей! абтф. 
0) 02 ой ибуо» очииажат, аа ко! воллд» 
ёлідёдоохеу. "Ана удао ат ивта лдвкіотс 
дъубиєсос̧ т тр” ВаоАєпорооу гийовувивто" 
«от? де да °Гороточа»дс опу Муос биофёдос̧ 
ба тоб Фуоуо (кие лоододат таб тб” ёр 
69 ла У эн” 2 мото. РА У \ 
тў лобода. Ко! г2ђАдсу ву тр ‘Дуа "Ауур то 
Деубивиов Витоте дг айтби то Лейтеоор) кой 
холвожриоов» ву тф пайаио Владеоуб» (дло- 
даву тр ибтоб Вака»), ӧлео паба» 
"Аунаров вс °АлодАалчада фейувг, 


"Гораталауос п» роодо то дейтвоо» 
з ал ~ ял ч „пе га: А и 
йлодор ох, дод лой а то Теовей добс хо 
хорау теп Рона» кхорас, Одо» одто, 
та Авубиєта т Жаудиа. (РОг, сої. 905) 


15. Котат сопна Вшрағоѕ 
ргойсвсит ит 


Ливас д8 ту’ вот то» ВБорйуаос)», 
длвотойтвиов хат’ ойтби, хо туй, кой ви 
фооъоко хатароьубю, кор тойв Елпойв теудо- 
холпоас, #в та схафи Фл в, нет офоубрис 
7 деу ё” Котото’троблюйа. (РОг, сої. 908) 


16. Вшвап Тргасат: издие аа Сопѕіал- 
нпоройт таѕѓапі 


“Еф” о? ха ої Вобдуапо ибхос тус Хои- 
ойв лдотив огуиайсж(о" лошоорте бмЕотоЕ- 


фа». (Рат, со. 909) 





$ Сиреч мястото, откъдето той повторно влязъл в града като император. 


в Херсон, взел малцина |от своите люде) 
и огплувал към устието на Дунава. 
Настъпила буря и всички се отчаяли 
поради бурята. Един служител му ре- 
къл: „Ако се спасиш, господарю, и бог 
ти възвърне царството, дай дума, че не 
ще отмъстиш никому от враговете.“ 
А той казал с възмущение и гняв: „Нека 
тук ме потопи господ, ако пощадя 
някого измежду тях.“ Като се спасил 
от бурята, той изпроводил при Тервел 
българина, за да му даде помощ, та да 
завземе прародителското |си| царство, 
и му предложил множество дарове. 
Този дал не само военна помощ, а помог- 
нал и лично. И наистина с преголяма 
войска пристигнал заедно с него при 
царствуващия град. Юстиниан заедно с 
малцина едноплеменници влязъл в града 
през водопровода поради предателство 
на някои [свои привърженици|. Той изля- 
зъл при „Св. Анна“ [на мястото}, нари- 
чано оттогава заради него „Девтерон“!, 
и се разположил в двореца на Влахер- 
ните, като си възвърнал царството. Щом 
научил това Апсимар избягал в Аполо- 
ниада. 

Когато Юстиниан завзел царството за 
втори път? той дал много дарове на 
Тервел и, като откъснал от ромеите земя, 
назована сега Загория?, дал му я. 


15. Византийски поход против България 


Като нарушил мира с българите, 
[Юстиниан] се отправил на война против 
тях, претърпял поражение, избягал в една 
крепост, прерязал жилите на конете, 
качил се в ладия и със срам пристигнал 


в Цариград. 
16. Българите опустошават Тракия 


до Париград 


По негово време и българите, като 
опленили чак до Златната врата, се за- 
върнали. 


2 Събитието се 


отнася към 705 г. Срв. Златарски, История, І, 1, стр. 165—170. — Ив. Дуйчев, Проучвания върху 


българското средновековие, СбБАН, кн. Х11, 1949, клон историко-филологичен, 21, стр. 5—8. 


- Под 


амето Загора се разбира според Златерски, История, 1, 1, стр. 170, областта между Източна Стара 
планина, пограничния окоп Еркесия и градовете Сливен и Месемврия. Срв. обаче В. Бешевлигв, К во- 
просу о награде, полученной Тервелем от Юстиннана П в 705 г., ВВр, ХУІ (1959), стр. 8—13. 

4 Става дума за византийския поход против българите през 708 г.; вж. Тйеорћапіѕ Сһтопо- 
втар а, р. 376, 13 $9. — АМсервот Оризсша һіѕіогіса, р. 43, 9 $4. Срв. Златарски, История, І, 1, 


стр. 174. 


5 Император Филипик Вардан (711—713). 


6 Става дума за напаление на българите през 


712 г.: вж. Гћеорһапіѕ Сһгопсотгарша, р. 382, 22. — М№ісерћоғі Оризсща Піѕіогіса, р. 48, 15 34. 


Срв. Златарски, пос. съч., стр. 175 сл. 


Гръцки извори за българската история, {У 


50 (бсогоїпѕ Мопасћиѕ 


17. Агавез Тргасат роршатшт 


4) о» Масал шас — — — 1} ив и” тод 
Афуоботов итдз ласахайбас тр» лой” ко! 
т) увопатоу тегхов леодаоахфоас ёдлисіуето 
офодоа та Фойжра ибо. — — — 1 д8 ёи 
хашф доцих! убсос еіс айтобс ёуохўуаод иєта 
Диоб пдӯдос дуаоід ито» ВЕ отор берд вов». 
ФЕ б> о! пеодифдбтес лодєно” ивта Вордуй- 
ооу ё тў Оофки отубараутес дбупоё® нову де 


дес хВ'. (рр. 744,19; 745,3—5; 16-—19) 


18. Кота а Вшоатіѕ дихишт 
реішпі 


Митас де (6 лоагоов) о Хидрітце пета 
хоў втбойт лашиийоу лду ТёоВедо дей удои- 
пало ко лой» ҳопнатоу моћ бор дє- 
биробивуоь хаофонтоо»” ёде хаха Л&ортоз, 
ойс чег те» Воздуикот лародедокат хате- 
итъйдатев тф Вай, хо тбртос Ву фор 
иохооав @увтАет. (РОг, со!. 925) 


19. Пе №Місеѓа Зато райтагсйа 


Орта об» то» флгайтоб хаоотготийета ка! 
добаодбта фатишут тианойв футувоогоке? 
лай» тор «тобуо Мито” кар каро. 


(р. 757,5--8) 


20. Сопѕіапіїпиѕ Соргонутиз афтоегвия 
Вшратоз ехегсишт дис 


Пола» тоблу дохдота” ха огодпелф" 
бави дало вора посоки" Си дифрооое и 
шодон хоћ лихоототес аёхісис тойтоне 0 тов- 
садлов хо сте алудчос 89005 лаоадобв ха- 
та Вордулооу ѓотойбтеровр, и 8болМоас ёх 
тб» бєийтоу деда дойда ё ахдои ёлі 
°АусАду длботе/въ. Ву дё тойс антоїс̧ 200000 
шодёта, ка той Воо0й рос луейвоттов, 
блата дихооб дать омеетобйноои, и влубри 
адс дуаобдиттов. дле) цадоттев о Воблусоов 





-- Георги Монах 


17. Араби оплячкосват Тракия 


Масалма! прочее — — — на 15 август, 
като обсадил града и окопал с ров 
Херсийската стена, опустошавал жестоко 
тракийските области — — — През про- 
летта между арабите се явила чумна 60- 
лест заедно с глад и унищожила без- 
четно множество от тях. Останалите от 
тях завързали сражение с българите в 
Тракия и 22 хиляди били избити. 


18. Бизантийци търсят помощ 
от българите 


Патриций Никита Ксилинит? заедно с 
други патриции, след като почели с 
писма, много богатства и дарове Тервел, 
го подтикнали да излезе против Лъв. 
Някой от българите ги предали, като 
известили на императора, и той погубил 
всички, като ги посякъл. 


19. Патриарх Никита Славянин 


Така прочее той почел ръкоположения 
и прославен от него патриарх и на негово 
място пък ръкоположид скопеца Никита 
Славянин?, | 


20. Неуспешен поход на Константин У 
Копроним против българите 


Прочее? тъй като мнозина от начал- 
ниците и войниците били обвинени, че 
почитат иконите, този трижди окаяният 
и врагё на истината ги предал на разни 
мъчения и прелюти изтезания, после се 
отправил на поход против българите. 
Като въоръжил от темите две хиляди 
и шестстотин хеландии, той ги изпратил 
към Ахелов. Устремени към брега, 
понеже духал силен северен вятър, почти 
всички |ладии| били разнебитени и се 
издавила безбройна войска. Българите, 


1 Отнася се до нападението на арабите, предвождани от пълководеца Маѕата, срешу Визаптия 








и по обсадата на Цариград през 717 --718 г. За подробности вж. УазШет, Ніѕќоіте, Г, р. 313 54. — 
Озтовотзву, Ніѕїогу, рр. 138—139. — Златарски, История, 1, 1, стр. 184. 2 Става дума за съзаклятие 
против император Лъв Ш (717--741) още в началото на неговото управление, Срв. Златарски, Исто- 
рия, 1, 1, стр., 185 сл. Вж. Мсерйой Ориѕсша Һіѕѓогіса, р. 55, 19 59. — Греорйанв Сһгопоргарћіа, 
р. 400, 18 $4. 3 Патриарх Никита, от славянски произход, управлявал Цариградската църква от 
16 ноември 766 г. до 6 февруари 780 г. Срв. Глеорћапіѕ СргопортарЧа, р. 440, 11, 13. Поради отри- 
цателното отношение към него авторът го нарича не лагооуис, а подигравателно, фато:Фоутв. Към това 
срв. Л Оийеи: ВХ, ХМ (1941), р. 486. 4 Към текста срв. Тлеорһапіѕ Спгопостарша, р. 437, 9 
за. — Мсерйо Ориѕсша ћһіѕіогіса, р. 73, 10 34. Отнасн се до похода на Константин У срешу 
българите през 765 г. Подробно вж. Златарски, пос. съч., стр. 216. 5 Става дума за император 
Константин У Копроним (741—775) и действията му против иконопочитателите. 6 Ахсло — Аицхи- 
ало, дн. Поморие (в старобългарския превод на Амартоловата хроника: Тутхон). Срв. подробности у 
Дуйчев, Из старобългарската книжнина, І, стр. 229. 

















Сеог из Мопасһиѕ — Георги Монах 51 





лодвио» лодс̧ айтд» отуалторо хо та п 
афтой дао осъухбраутес, плвотоере иет’ойо- 
убупс ивубис май Иътив. (р. 758, 1—10) 





21. Вшрап іп Везшат поадит 


Аебнродивкос 08 філос хорлор 8 Вотй- 
зада, ОГ котситто? а?тф йлоута та то 00- 
узо аа? Во видистиа, ог ка! дидобо тф 
Вас вт, би. длоот ав 0 кпоюс Вотлуаоа» 
добу лобс то оуцодаж он тр Веобутог. 
“О) 98 Вавмейс, ивсбохпиаподивьов хохд " Аой- 
Ве» жаври, длоотёЛАе тойс  длохоюиооне 
то с да во» падауветоибионс ёл Борлуа- 
оо», хой ёлиотъабас пета то" отдото», бша 
тб» тауидто» лёлеов торс Вогдуйооқс асад 
тук , хо} торая ойтойс Влогнов уко ибуа. 
Ка! блоотобраз ё тў лода хо, доаивейдас 
тейсройжоиетов, то’ лойвиот тобтоу ёлоуона- 
бе’ гбусуй, (с иудеуос айта) йриотфтоз ипде 
офауйс ‘Гоищо» угиоц ие. 

"О д2 аоҳоу Воъдуйое» Теодос, уно?с, 
би ёи тр оѓхгіоу айтоб 105 Ѓоъддс 0 Ва- 
сев иа’фаув, удате айтф (гу додот, бы 
„Воодбигос) фиуйу кар г” лодс оё Гуа 
де? ноб блотфЕрв лӣоо» и» Воодуаоіо»”") аа 
лбиро" дуо длай ас хой трас ёҳеас Фі 
доъс ёутаћда, гта бофрпос одхобс Вей" обу 
20.“ О д2, хоофотут уби хой дуоѓіас̧ 
хоотдайс, уборе тоћс хатаитрбоутос обтф“ 
блво хйхеїуос, идол, латтос деро) дайт 
лаоёдохву 8 ха нодо», 0 ддйотоо ту» уе- 
звида адтоб длёиде. (РОг, со]. 948) 


22. Сопѕіапіїпиѕ Сорғопутиѕ БВеШит 
афоетзиз Вшеағоѕ рев 


"О дв тйрактов хай ФАдотоо Ее" шета 
тата лай» моло Воодуйоо» ха! деофс кота 
тбу онёйфу дрдоахођдеіс хо пто ААВОФ 
хо! діахаєї оъоҳедеіс хато. п» ’Аонадюогто- 
5 2 и 2 а: КЕРУ л > 
у дуботосре» вухйитос, хо 89а» ву Хъйи- 
Вод хо! ёилдоѓоас иёхо тоб ХтооуубАоъ кат 
се, Мой ®рцохе рът хай оцат Воб» ха 








узнали това, завързали сражение с него, 
войските му били страшно избити и 
той се завърнал с голям срам и пора- 
жение. 


21. Българите навлизат в Берзития 


След! като спечелил тайни приятели 
в България, които му известявали за 
всички намерения на техния предводител, 
те известили на императора също и 
това, че господарят на България изпро- 
вожда войска, за да оплени Берзития?. 
Императорът се престорил, че отива на 
поход против арабите, изпроводил в 
България пратениците, дошли заради 
мира, събрал цялата войска заедно с 
огредите и нападнал неочаквано бълга- 
рите, нанесъл им поражение и спечелил 
голяма победа. Като се завърнал в града, 
той извършил победно шествие, обле- 
чен в броня, и назовал тази война „бла- 
городна“, защото никой не му се про- 
тивопоставил, нито пък имало избиване 
на ромеи. Предводителят на България 
Телериг, като узнал, че императорът 
научава намеренията му от неговите соб- 
ствени люде, с хитрост му писал: „Же- 
лая да избягам и да дойда при тебе, 
та чрез мене да покориш цяла България. 
Изпрати ми обаче обещание за невреди- 
мост и |съобщи| кои приятели имаш 
тук, та да им се доверя да дойдат с 
мене,“ Той, обладан от лекомислие и 
безразсъдство, издал онези, които го 
осведомявали. Телериг, като узнал това, 
предал всички на страшна смърт. Когато 
нечестивецът научил това, оскубал бра- 
дата си. 


22. Поход на Константин У Копроним 
против българите 


Мъчителят и нечестивец след това 
излязъл отново против българите. Почув- 
ствувал страшен огън в краката, бил 
обзет от силна и изгаряша треска и на 
носилка се завърнал в Аркадиопол. Той 
стигнал в Силиврия, доплувал |с кораб! 
до крепостта Стронгилон“ и умрял ду- 


1 Събитията станали през 774 г. при Телериг (768--777). Подробности вж. у Златарски, Исто- 


рия, І, 1, стр. 288 сл. 


2 Областта Берзития не е отъждествена с положителност. Златарски, пос. 


съч., стр. 230, приема, че това е Средна Македония. Други посочвания вж. във ВИИНЈ, 1, стр. 199, 


бел. 7, с библиография. — Озёговог$ву, Ніѕіогу, р. 
Тлеорлатѕ Сһтопоттарђіа, р. 448, 12 $4. Става дума за 


октомври 773 г. 3 Към събитията вж. 


151, говори за. бъггарски поход в Тесалия през 


последния поход на император Константии У Копроним против българите през август 779 г. и за 
смъртта на императора (14 септември 775 г.). Срв. Златарски, История, 1, 1, стр. 234. — Озгогогзку, 


14., р. 151. 
тарски, История, Г, 1, стр. 234, бел. 2. 


4 За Стронгилон — отъждествяван с една от външните кули на Едикуле — вж. Зла- 


Аёуо» бте (бу лед дорвото лаоедодар ба 
\ т. , г 374 > ` = > г ГА а А 
гр Мас ФА яд тов убу пие оо ка! 


цийоббко. 


Иво) об хо 6 деѓос Хосродов Коотото- 
пуоглойвас тойде фроіу &лад дЕ тоа лада 
тої хоютоніок леодот Аз, Флво абтос 
б тоб зрейдопс плато филтейоаву, 9808 хо! 
торта дюохеуфиева. хотарейдотаи убо дд 
гр ес Хоютор хай пр дажба” адтой Вор 
хофуонс нтргіотот ха гтадотетанёр Сер 
ха Во» ввладй ивистолабта тр Мано, 
хай гепивоас #5 йхоо» Ааощ, ухас те хата 
ВаоВаоо» абтф ха! дудоауобииата «е пАЕТ- 
ота туоброутес, б тов оффоо0 0808 «с 
дходасо Воухгоди кот. 0: ди та» бл- 
2опотбов» 1) биадеотёосэ» тие тої ём те 
дяфтие фил аоиое и) Війлсоу, тобто» 
бекфбуоттЕс Внаота икуоїс ов болто? 
фегожбоутас длофреане” тойс иотшофооос. 
би ні» удо 0 Вос Схейон иеишохоос угуоке 
Вдейдлиатдс те деф хай дуубЛо:с ха! фудоблос 
тоїс сйовв во блбоде» оби д пифитвв. хай 
удо гіс та опохдѕ лада катоотодизтов ко! 
тот длпгооепибков Ваовфоов ха “Кто 
одна к рии б дедщов Фишой тивко 
тр тор бус ооу лаойфаве ктриофот. 
(рр. 760, 10—761, 17) 

"Ас 0 лерл/ дпони" афт) наб об Вил 
Вобутутоь хо! Атоооудек бидфооує офтоб, бип 
пайс т» хоотіотоу» ата» Елантпотношие», тов 
ато! воп. &падй лоргохебаото подс тд В 
дпоиоїс Фжоио” Хкчбикдо ёдро дибуо- 
офи, ситадоова лат то флгофтду огсотєоцо, 
вс еїсӣс те тоїс лодєціоі 0» блоѓор абтф 
тд тоб лодќ&ноо т80с хатоодожо иаотооёї та 
феиубиеха. иёуоь Удо и тнивоох та мото зір 
„Ауедби хойдоцивт? пой» ко а ка! лвдики- 
ца уоша, 9 ту дуропибор ёдёЕозуто та 
хода, саффв ёлодехуйорою. Воуор удо тйе 
Уичикйс иаҳаѓоос йла» оувдби то отоблеъиа 
гоу “Рона усуотет. # д& и шхоб» кой 
оф ларь ви оуов Вдопов", тобтд вото. тойс 
Удо лодс дрогод с оѓхобргас Ваобӣооос дхи- 
дос лво! тойс оѓхеіоос пувидтав дгаотосияй- 
боутас хо! подс то" дирб от подвох йохо- 
Доъриёоъс, Фротихебтврот лов ид оу й отоа- 
туште, оу 05 Ао? лир» тоїс тле "Аоив- 
“ас ха) Хљоѓос хооѓоцс би викуп фоотої оу 
оѓоєї биодома гу лоосохойутоу ко! #л! 


592 Сеогрішѕ Мопасћиѕ — Георги Монах 





хом и тялом, като казвал: „Жив бидох пре- 
даден на неугасим огън поради Мария. 
Но отсега да бъде възпяна и почитана 
|като истинска Богородица|.“ 

За него и божественият цариградски 
патриарх! Никифор: е казал следното: 
„Понеже от страна на христоборците се 
разгласяват някои неща, които им е 
вдъхнал бащата на лъжата, нека и тях 
да разгледаме. Защото те лъжливо твър- 
дят, че той поради хулите към Христа 
и неговата църква бил удостоен от 
Мамона да живее дълги години, про- 
дължителен и щастлив живот. Те му 
приписват най-многобройни победи и 
славни дела против варварите, което 
не е право дори да стигне до слуха 
на благоразумните. За да не увреж- 
дат чрез измамните си измислици на 
някои измежду по-простите и по-неуките, 
нека покажем, че тези празнодумци са 
измамници и с празни слова направляват 
всяко от тези неща, защото не е скрито, че 
неговият напълно позорен живот е бил от- 
вратителен за бога, ангелите и благочести- 
вите люде и че той, тикнат към телесните 
страсти, осквернил е, окаяникът, тяло и 
душа с отречените варвари и езичници и 
е стигнал до глупавата тъпост на безсло- 
весните животни. От онези победи, които 
му измислят неговите безумни и бесни 
елиномисленици, нека припомним една 
от най-мощните, защото всички| са та- 
кива. След като се приготви да си 
отмъщава на обитаващия на запад скит- 
ски народ, събра цялата си подвластна 
войска, влезе в ръкопашен бой с враго- 
вете и какъв край на войната постигна 
— свидетелствуват очевидняте неща. Това 
показват прочее ясно и досега долините 
и равнинните места около града, нагован 
Ахело, които приютиха костите на изби- 
тите. Защото почти цялата ромейска 
войска стана жертва на скитския меч. 
Ако той е сторил нещо малко и не съвсем 
достойно за упоминание — това е. Когато 
прочее узнал, че обитаващите на изток 
варвари се бунтуват против своите вож- 
дове и са увлечени в междуособна всйна, 
то той някакси повече разбойнически, 
отколкото чрез война, скритом нападнал 
земите на Армения и Сирия, завзел някои 
крепости поради капитулация на жигелите 


1 Привежла се текст от Мсервот Апііггһейса, Ш, сар. 70: Мите, РОг, С, со. 504. Патриарх 
Никифор управлявал Царигралската църква от 805 до 816 г.; починал през 829 г. на заточение. 




















тр» Фодар абтойс иєтууауву. тыюбта иё 
обу та ёхгіуоо атдоауадниога хай та хот? 
ёҳдоф> оудибтоивта тоблоа, тооло дё ха! 
та хатд те ёдрбгіос кой вбосв ас ъвоней доста. 


(рр. 762,25—763,20; РОг, со]. 767) 


28. Пе Мкеще Уат! рапатсвае топе 


Той д8 Мята лотобоуоъ то алд 
Хийавет  тедупкдтоз, оплоодво ви пато 
аохуе Порос 0 тимос, 9 20уо ка лоббе 
тепитибтог, Кйлоов тф уби. (Раг, со]. 


956). 


24. Сопѕіапііпиѕ её Пепа соята Вшра- 
тоз бейит регипі 


Ко д) Вадеѓас̧ вготупе увуонёутс, ВЕТ Е? 
6 Ваойеёс оф’ 19 што подс то идоп тв 
Өодхус иггбоуфа и понииб» хай доб 
ла ото" об ка тт? Вводур” кор "Ауейду х1!- 
сазтЕс Флёотоера” игта лой в уаоас ко! 
едфооойтис. (367,14—-18) | 

Хтацойшо” дё тду доуоЕтуь длоотё Лава 
Кот ивтд бетбивос лой се нога тб» Хи- 
дави Фо» ёбдубу, блётаёє паттас ий блофоооис 
длогнос 17 воой а чб» `Роишо. 


"ЕЕ в 08 ха 0 Вайс об" тў ито 
лод та ишќор тис Фофине ивтбоуйао» иот- 
оху ха дао? пдАвотоою, ка длойе” 805 
Ввобис ка табтн’ хидас Котролом” хд- 
Деб», вхиое ё хой и Ауже?о», ко! ОЕ 
отогре ис лой е хаойя кой! «бфосабъне. 


(РОг, соі. 960) 


25. Котат сопіга Вшшратоз ағта 
тооет 


<) 82 Вао/вив Ее хота Воъдудро», 


ко! тобто Атобиетос блботоврв ига икс, 


(РОт, со]. 964) 


Сеогй МопасНиз = Георги Монах 53 


и ги превел в Тракия!.“ Такива са 
прочее неговите подвизи и измислените 
победи над враговете, такива са и дързо- 
стите му против истината и благоче- 
стието. 


28. Смъртта на патриарх Никита 


славянина 


Когато умрял патриарх Никита сла- 
вянин?, ръкоположен бил за патриарх 
почтеният Павел, заслужаващ почит на 
дума и дело, родом от Кипър. 


24. Поход на Константин и Ирина 
против българите 


Когато настанал дълбок мир, импе- 
раторът8 излязъл заедно с майка си в 
тракийските области със свирки, музики 
и множество войска. След като застрои- 
ли Бероя и Ахело, те се завърнали с 
голяма радост и веселие,“ 

Ирина изпратила логотета Ставракий 
с много войска против славянските пле- 
мена. Той ги покорил всичките и ги 
направил данници на Ромейската импе- 
рия. 

Излязъл и императорът заедно с майка 
си към тракийските области със свирки, 
музика и многобройна войска и стигнал 
до Берояв. Той я застроил и я назовал 
Иринопол. Застроил и Анхиало и се 
завърнал с голяма радост и веселие. 


25. Византайски поход против 
българите 


Императорът излязъл против българи- 
те, оплячкосал ги и се завърнал с голяма 
победа. 7 


1 Откъсът представя извадка от Мсерйой ОризсШа ћіѕїогіса, сар. 72: Мірпе, РОг, С, со]. 508 





А. Под скати тук се разбират българите. Загатва се за похода на Константин У Копроним против 
българите през 765 г. (срв. Златарски, История, 1, 1, стр. 216). Във втората част от откъса става 
дума за поселване на еретици, сирийци и арменци, край югоизточната граница на българската 
държава. Вж. Тлеорйапв СНгопоогар а, р. 429, 19 54. — Мкерйой Ориѕсша Һіѕќогіса, р. 66, 11 54. — 
Срв. Златарски, История, І, 1, стр. 201 сл. — Ги јео, Сп врводе Че 1а ргепиёте сгоіѕаде, ЗЕ а Ѕегај- 
сеп а, 1 (1938), р. 221 $4. 2 Патриарх Никита Славянин починал на 6 февруари 760 г. Неговото място 
било заето от патриарх Павел ГУ (780—784). 3 Император Константин УТ (789-797) и майка му 
Ирина, жена на Лъв ГУ (775-780), по-късно управителка на империята (797—802). Става дума за 
похода против българите през 784 г. Вж. Тргорвапв СһгопоотарШа, р. 457, 6 34. 1 При този поход 
византийците възобновили двете крепости. Срв. Златарски, История, І, 1, стр. 241 сл. 5 Логотет 
Ставракий извършил похода си против македонските славяни през 783—4 г. Вж. Глеорћапіѕ Спгопоегарша, 
р. 456, 25. Срв. Златарски, История, 1, 1, стр. 238. — ВИИНЈ, 1, стр. 234—235. в Дн. Стара За- 
гора. г Сведението се отнася към похода през 784 г. Императорът е Константин У]. 


54 Сеогоїцѕ Мопасвиз — Георги Монах 


26. Сатдатиз а Ротапіѕ шит ехюй 


О д2 Каодоно$, $ хбоос Вот удоо», #у- 
осоре тф Вао/ет (ви) „Н с коду по піхта, 
ў Роуоиш Кос тс Хогойс лботе.“ “О 8 
Вас ебс (Вайдо" хавайав ву шахду) Елвис 
урғу абтф дийфоов тлф, би „Оа ў бог 
лобле лфита длвотейт увошу 08 в, кой 08 
9820 холодђуаі св 05 тфу (де, ау 
доуоша подс 08.“ Ко! Даду стъадоо!0йс хо 
Земи б Васе вдожву айтду Еос та 


їдга. (РОг, со]. 968) 


27. Меерйотз сіайет іп Вщеапа 
ассірй 


Епа холод Вот? уфос» ёлтиотоолейоос ёуі- 
хңоғу афгобв иатд хойто Фотев ко туу Ав- 
уоибтр оф” тоб доуцуоб ата» Коопитот 
лголойўсон. виток 08 дудфосттов плаоакАц- 
аеос 40уоъс асюойобо оо, Ф Васо кой 
те “ите длобътив, Еос тобтот. 100% удо Мо? 
уғуіиумас Пийв. 08 лоооцното лози $ 115 
Форте та рбиота да лой” длднопо”. ёф? 
оїс хайвятас ё Ваовасос тас те уфойс в 
обдор хо} ёёбдоъс леолефрауифас духов 
идов &)Муос лвифас хотороЛоато, моћ међ? 
йиќоас В’ съуадоогаов добу @лаюо» хо холӣ 
тўс тоб Ваогёос охар &лё ау дищовт тоб- 
тоу и лфютав тойс обу обтФф иеротатас кой 
доуозтав тор Феифтаз ха! отоаголедо” йу0- 
обитто". тр» 08 Ажрфдвон нефа» дикд- 
рас ха 2 Е#17ог ковийойв иёс трас, 
ойто уриуфоаѕ тд дотоб» ко летооуъ- 
овас ёсобву ёиёдвров лоте» вс афту» той 
йохоутаѕ то» Возйуаост ёухардо неро хола 
той дліднотғъдбтос кар тир орт ша) дех 
2қоаэтос. оду п уоаф) лооасфамсоцётр тор 
тоюбіоу фӣохег ир блйцотейон, би д ал? |- 
оси ло до втейдвйтцойт. 0 08 лоооќох бор 
лообфногь хай лойобв «алойвов т0 хоитот 
ха! хос Мас радват ВЕВхите». лдоо уйдо то? 
л/оуос длишцобъитес той литое ёёёлебо», 
хай 19 леоита оирауоуфтез дйлодвоау ноте 
ха та дЖуа хор браухаѓо, ки тойс увуоро- 
ибуопс боот блеоВатес кор фу итогу 
уви’одиоах. дйе» от хор ствиколтео ёи- 
фоб” та леоита, Гуа халос ёр тс арау- 
хос профи. 00 удо то лдобтоу ёе», 


на император 
29, 31; УПЬ 2. 








26. Кардам иска данък от Византия 


Кардам!, господар на българите, напи- 
сал на императора: „Или ми дай дан, 
или ще дойда до Златната врата.“ А 
императорът, като поставил конски тор 
в кърпа, му го изпратил и му съобщил: 
„Изпратих ти дан, каквато ти подобава. 
Стар си и не желая да се трудиш, да 
се измъчваш да идваш чак дотук, но 
аз ще дойда при тебе.“ И като събрал 
войска и излязъл, императорът го про- 
гонил до неговата земя. 


27. Поражението на Никифор 1 
в България 


След това [Никифор]? се отправил на 
поход против българите и ги побе- 
дил напълно, та опожарил и така 
назовавия аул на техния вожд Крум. 
Този му отправид умолителни слова: 
„Задоволи се, царю, едноименни с побе- 
дата, само с това. Защото, ето, ти здраво 
ни победи“ Но той съвсем не объркал 
внимание на думите за мира поради 
голяма алчност. Варваринът се разгневил, 
изпратил да укрепят входовете и изхо- 
дите на страната с преградни дървени 
укрепления. За два дни той събрал без- 
четна войска, нападнал императорската 
шатра и погубил него самия и всички 
велможи и началници на отреда, които 
били с него, и безброй войска. Като 
отсякъл главата на Никифор, набучил 
я на дърво [и я оставил] няколко 
дни, а след това я огодил така, по- 
сребрил я отвън и накарал първенците 
на българите да пият от нея, като се 
самопрославял над оногова, който про- 
явявал алчност и не желаел мира. Поради 
това и писанието, като |ни| предпазва 
от такъв човек, казва? „Не бъди алчен, 
защото поради алчност погинаха мно- 
зина. Онзи, който [й] се отдава, живота 
си полага.“ Също: „Мнозина е погубило 
златото и отклонило сърцата на царете. 
Защото онези, който желаели повече, 
загубили всичко и, като натрупали излиш- 
ни неща, изгубили естествено и малкото, 
и необходимото. Като излезли извън 


законните граници, били лишени от уме-. 
рените неща.“ Поради това е необходимо 

















4140 тд ий до ліойтоо лйобтос дот иё 
уотос. тд” дё ув тодло”» тйс тоб Вао/всос 
офауйс одде сб? леною®дётоу сар дир 
уңсото. пу ёраоі” тове тбр дхоВғеотёоо», 
би лєобуто ҳоотауоћ тобтоу блётооооу «ос 
авто? тйс тото» позойейогас. 0 дё Ос аф- 
тоб Хтогофиос лАтруолеіу хошо кота тоб 
деёіо0 иђооб ха} идус Ево" те нак 
фоойф тр лом» кат аве. (рр. 774,18— 
775,28) 


28. Міспаеі Каправе іп БеПо сотга Ви!- 
рагов сіайет ассірі е! ғерпит аеронй 


|1.| Кооёиос̧ 82, 6 ту Воолуаоо» дохпуобс, 
Фуослрв плє0й вођу ёлабтбу ко! пбнлодда 
лата. “О 9, хохоотиВоънав леодес, об 
лооођхото тў” «оре. 

_ Обтос вї пазтас хопотдѕ ўр ха! вв, 
#с д2 ту тб» лрауийтат дфобноп ануВЕо- 
уттос лоутедбс блтохв ха! дедоуйомётос иа- 
того» дудоблоу Волос ко! алаоолод нос. 
"Обгу ёхотоатеђоотос офто? кат Воолубоо» 
ха нета ивуаДус Итгус бпоотойраютос дуауо- 
огеети Ае» лалобиос ка! отоаттудѕ то» 
"Азотоймиф” бло. той Лаоб хор то» дохдъутсо» 
& тф идила» тоб ТофВвотра/ от. 

Ка! др тобто Мей дкойаас маў то ио- 
задхд? суна ойу урушиі и зёхуос дифик- 
обиетос їс то лАңоѓоу те подвох упор» пет 
ооо Сета ёр Ф хо теденову. (Раг, сО1. 
977—980) 

[2] Мага 98 Хтаоойхо» Васо соок Ахат 
упиводе адтоб 805 а ийтаб 9. дс &5 лф- 
та ид» уођотдс йу хо анис, в 08 түр 
тфу лоауийтоу до! хпоа дхуВёоуттос лантан 
205 ФлйохЕ хе} дедорлоиғётоѕ полой» дз 
Фоблюор Вотдоїс хой алаволойЕмоу. бат ёли 
отоотебсас хота Воруфос»" хоћ иєтд иғуйћл 
тис блоотойрас, диауодейвиш Аве 9 ло- 
тобиов ха атойтпудв тб» ° Азотойифбр бло тоб 
Дао? ха} тб» боҳбуто» ёр тф тофоъмтай (оо. 


(р. 776,13—20) 


(беогоїцѕ? Мопасниз — Георги Монах 


55 


благоразумно да отхвърлим излишното, 
за да богатеем добре в необходимото. 
Най-голямото богатство е не богатството 
да притежаваш, но от богатството да 
не се нуждаеш. Никой от онези, който 
се спасили, не могъл ясно да разкаже 
по какъв начин било извършено убий- 
ството на императора. Някои обаче от 
най-точните казали, че когато паднал, 
християните го наранили като причина 
за тяхната гибел. Пеговият син Ставра- 
кий, смъртно ранен в дясното бедро, 
едва излязъл от битката и стигнал сто- 
лицата на носилка. 


28. Неуспехът на Михаил Рангаве във 
войната с българите и свалянето му 
от престола 


[1] Вождът на българите Крум! писал 
за мир и искал също премного дан. 
[Императорът], убеден от зли съвети, не 
приел мира. Той във всичко бил добър 
и благосклонен, но в делата на управле- 
нието бил неспособен да управлява, 
поробен от съветите на суетни люде и 
неопитен във военните дела. Поради 
това той се отправил на поход против 
българите и се завърнал след голямо 
поражение. В полето на Трибунала? бил 
провъзгласен |за император] от страна 
на войската и началниците патрицият 
Лъв, стратег на Анатолик. Когато Михаил 
узнал за това, облякъл заедно с жена 
си и децата си иноческо одеяние и се 
затворил в близкия до града остров, 
гдето и починал. 

[2.] След Ставракий царувал неговият 
зет Михаил една година и 9 месеца. Той 
във всичко бил благ и благосклонен, 
но бил напълно неспособен да ръко- 
води управлението и бил поробен от 
съветите на суетни и неолитни във воен- 
ните дела. Поради това той се отпра- 
вил на поход против българите и се 
завърнал след голямо поражение. На 
Трибунала бил провъзгласен [за импера- 
тор| от страна на войската и начални- 


ците патрицият и стратегът на Анатолик 
Лъв. 


1 Български хан (803—814). Към текста вж. Глеорћелпіѕ Сһгоповтаріа, р. 497, 16 вр. Отнася 
се до събитията през есента на 812 г. За подробности вж. Златарски, История, 1, 1, стр. 262. Тук 


също ждита = 
юли 813 г. 
Вж. Јапіп, ор. сй., р. 112—118. 


данък. Византийски император 


е Михаил | 
2 Трибунал се наричала една голяма приемна зала в Големия дворец в Цариград. 


Рангаве, заместен от Лъв У през 





56 Сеогріиѕ МопасНиз — Георги Монах 


29. Ститиз ехегсйит сопина Юотапо$ 


апсй 


“О удо збос Херахейи Кообиос, Влаойес 
1ў лоб» ик, хатайлот тду Їдіо» адейфо» 
лойцоохеа тр” °Адиауоблому, ивта ВЕ пиё- 
оос тўс адтохоатофас Авоутос вле» тр л0- 
Де, пере тд туп дло Віауво”бу #05 ту 
Хотоўѕ лбогис, ёлдымубоу тўр ле оётду 
душ”, ёғитвДёдас моћ шаойв дооіоѕ ву тф 
АВаёго тйс Ховойв лсогие Иецоато 08 тб» 
Ваой ва лодос вит ў то добр айтод лу 
Ед» Фу тў Хогой боту. Тоб д^ Вас ёо и? 
хотадеёаиќтоо, блвотвфеу ве три (бат охур, 
Рлеодатидоав та тйс подвох теі] и три 
сйтохтоу той Вао/ ос лаодтай». ° Елі овива- 
сіу обу +005 тоблети лерйоикотс 40уоо 
лоойивтов. 

0 дЕ ус Восе) дфодий: доабаиетов, 
длаоф а тотоу доруебош, #АУНс пвоав ау- 
ауєїу тобто вола тў тфу блотоупоаттоу 
др а, пдАтёйутау ив» тобто», ишоаи” д2 ий 
ётоуаубтто» пут. "Ел! тобто ишев 0 
А догсо, алооте ас їллеї & 1ф @ийф Ма- 
исти то ёхєїоё ду лайфио» фоблоцов хай тӧу 
уайкоб» Аёоута тов Члалкоб оф» тр йохтф 
хо тф доф-оти то? довгою ко! иаоийдос 
ха? Місто ёу дидбоис фоотбоас ёлёотоєре, ло- 
оаа ісас тр ` Адоютодлоћу и тађтур ёАОУ 
хай иеа 2000 лдАвіотор диалвойойз тбу те 
гдуерфу Манедогот, холеожрсоову ёр тф До- 
зорвко лотонф. “О д2 Лёсу тд тўс дйоєрвіасѕ 
гора дєлоблтето вр тӯ пода, (РОг, со!. 980— 
981) 


30. Вшоай аихшо Міснаей іп бейо соп- 
Ра Твотат 5атит ехеғсійт вии 


"Ела об» длоханфу 0 талас ко! лелфаи- 
ибтов азота пойвиб” хо! цатаолоб» ко! 
ифа д) Флоргойз 95 тов охолоб дашаотцоас 
ёх бои тооп, хай тф» лоарийто абтф хоз 
тол» лоодийсов фегооибко”» нёд ма) пабоа, 
иа поде тобтов надо», 05 9 Роо/ебс Мі 
хай тойс Воедуйооъ ве съциоу а" коло“ 
тоб доопехайвойто, лаоахопия ср плода 80- 


29. Поход на Крум срещу Византия 


Новият Сенахерим Крум, като се 
възгордял за предишната победа, оста- 
вил собствения си брат да обсажда 
Адрианопол, шест дни след [установяване] 
самодържавието на Лъв? стигнал столица- 
та и обградил стените от Влахернската до 
Златната врата. Като изтъквал своята мощ, 
той извършил също и скверни жертво- 
приношения на ливадата пред Златната 
врата. Той поискал императорът да сключи 
мир или да забие копието си върху 
Златната врата. Когато императорът не 
приел това, той се завърнал в собстве- 
ната си шатра, като се удивлявал на 
градските стени и на добрия боен ред на 
(войската на| императора. Прочее той бил 
склонен да се сключи мир, като отправил 
[за това] изкусни слова. Императорът 
намерил случай и опитал да го прободе 
с копие, но не можал да постигне това 
поради неопитността на онези, които 
помагали [в това дело] и които го уда- 
рили, обаче не му нанесли смъртоносна 
рана. [Крум], разгневен поради това, 
изпроводил конници в Свети Мамант?, 
опожарил тамошния дворец и, като нато- 
варил на коли медния лъв от Хилодрома 
заедно с мечката и дракона на фонтана 
както и прекрасви мрамори, завърнал 
се назад. Той обсадил Адрианопол и го 
превзел заедно с премногобройна войска, 
преселил благородните македонци и ги 
настанил при реката Дунав. А Лъв 
извършил дела на неблагочестие в 
столицата. 


80. Българите пращат помощ 
на Михаил П във войната му 
срещу Тома Славянин 


След като злощастникът? и заблуден 
се измъчил, воювал безсмислено и напраз- 
но залягал и премного се отчаял, че, 
напротив, не е постигнал целта си, тъй 
като от ден на ден делата за него отивали 
явно назад. Освен това, когато узнал, 
че император Михаил е призовал на 
съратничество против него българите, 
той веднага изоставил столицата и бързо 


1 За събитията вж. Ѕсгірѓоғ "сети, ед. Вопп, р. 342,2 54. Отнася се до похода на хан Крум 
против Цариград през втората половина на юни 813 г. Вж. подробности у Златарски, История, І, 1, 


стр. 270 сл. 
в Цариград. Вж. /айт, ор. сії, рр. 431--132. 


> Император Лъв № поел властта на 11 юли 813 г. 3 
4 Става дума за император Михаил 1 Рангаве. 


„Св. Мамант“ — квартал 

















сас набафтоу ддлтоу Фуето. 08$ д) хо! иоуит 
офивиоз и 074005 абтф» дадоа іс 
”Архадбюблой» болт» аофаМСето бер т 
хата лобовави арена» афто? хо В алкажя» 
бфоофивтов. Ойв”» 0 лаб одтду ссбдието 
софёотвоо» ти’ те дет оѓхеіоу алат” хо! 
тўс хеуйс 2474006 длотоуіа” ха! тђу ёхѕіуот 
я/тодботоа" ло»одедоіау ђоборто хата ман 
00” флохсоовїр хо! флоооба» ка хота/и- 
лауы» атор (фс идбтооу ко даолдйто». 


(рр. 796,20 — 797,8) 


Сеогріцѕ Моласһиѕ — Георги Монах 57 





отишъл против тях, влязъл в сражение, 
погубил мнозина от тях и се укрепил 
в Аркадиопол, като несъмнено се опа- 
сявал от засилващата се своя слабост и 
упадък. Поради това онези, които били 
с него, като чувствували още по-ясно 
страшната своя измама, несполуката на 
своята напразна надежда и приближава- 
щата се негова гибел, наченали посте- 
пенно да се отдръпват, да се оттеглят 
и да го изоставят като суетен и народо- 
измамник. 


1 Отнася се до дейността на бунтовника Тома Славянина през 823 г. и помощта, която импе- 
татор Михаил П (820—829) изисквал от българите, за да смаже голямото въстание. 


М Гръцки извори за българската история, ЈУ 


Х. ПАТРИАРХ ФОТИЙ 


Патриарх Фотий (858 —867; 877—886) се родил в Цариград между 815 и 827 г. 
Той произлизал от видно цариградско семейство, близко на императорския двор. 
Притежавайки блестящи умствеви способности, Фотий получил добро образование 
и достигнал големи успехи в литературата, математиката, философията, медицината, 
юриспруденцията и богословието. Още твърде млад, Фотий започнал да преподава 
в Октагона (’Озтдуюуо» — Осмоъгълник) — школа при църквата „Св. София“ 
в Цариград, а по-късно ходил като пратеник при арабите и заемал редица високи 
служби при византийския двор. През 858 г. Фотий бил избран за цариградски пат- 
риарх на мястото на сваления патриарх Игнатий (847—858). След смъртта на 
Игнатий през 877 г. Фотий за втори път заел патриаршеския престол. 

Името на патриарх Фотий е тясно свързано с упоритата борба за първенство, 
която по това време се водела между Римската и Цариградската църква. По не- 
гово време Цариградската църква развила активна мисионерска дейност — Кон- 
стантин Философ (Кирил) бил изпратен при хазарите в Крим, а по-късно във 
Великоморавия заедно с брат си Методий. Тогава била организирана и Българ- 
ската църква с богослужение на славянски език, подчинена на цариградския па- 
триарх. Нарасналото влияние на цариградския патриарх станало причина за из- 
остряне борбата с папата, в която Фотий се проявил не само като богослов, но и 
като голям политик. | 

Патриарх Фотий бил един от най-образованите за времето си хора, Той развил 
голяма книжовна дейност, като организирал събирането и предаването в съкратен 
вид на голям брой съчинения, предимно от гръцки автори, в т. нар. Мириобиблос 
(Моо:8В:82ос). По този начин до нас са достигнали извадки от редица съчинения, 
чиито оригинали са загубени. 

Сведения за българската история се съдържат в неговите писма, като особено 
важно за нас е посланието му до българския княз Борис (Фоліоо тоб йуюлатоо 
лагоифохо» КоуотауиуорлбАєос ви тўс подс МехайА то» дохоута Воъдуаоѓіис влотойтс. ТЕ дото 
Воуоз бохоитос), писано по всяка вероятност непосредствено след покръстването на бъл- 
гарите (865/866 г.). В него патриарх Фотий дава напътствия на Борис не само от 
църковно-религиозен, но и от политически характер. 

В Окръжиото послание на патриарх Фотий до източните патриарси (Кухби ос 
Флидтойй лодв тобв тўс °Ауотойўс дойкоопкобс Фодуоус, °АЛгроудовіас Фиш, хо тфу долу, 
& ў ло) хєраЛаіо» шубу бою поауцатейвтаг ка! Ос о хо! Аёрех, ёх тоб Поатодс, хо! 
тоб Роб, 19 Прёбия тооёохгодои, ВАР ёх тоб Патодс идуо»), писано през пролетта на 
867 г. се съдържат сведения за дейността на папските пратеници, пристигнали 
в България през 866 г. 











РноНиз Раїтіагсһа — Патриарх Фотий 59 





РЪКОПИСИ: Сой. Аїћоицѕ 4804 (ХІУ в.). — Сой. АЊоиѕ 684 (ХҮІ 5.) 


ИЗДАНИЯ: Моле, РОг, СП (1860), сої. 585—989. - Л №. Уаейаз, Фотоъ тоб пофротйтот ха! 
Фуиот тои латойоуот Кототауитоглойвос“ Етиотайи, Гопагез 1864. — А. Рарадоршоз-Кегатеиз, Ѕапсіїѕѕіті 
раїгіагсһае Рһоііі агсһіеріѕсорі Сопѕіапіїпоро1еоѕ ер! 5! ае ХГУ, Реігоро!і 1896. — Тук е даден редактиран 
преводът на митрополит Симеон: Посланието на цариградския патриарх Фотий до българския княз 
Борис, Български старини, кн. У, София 1917, стр. 1--138. Гръцкият текст е цаден по същото изда- 
ние. Последното писмо е по изданието на В. Раиг4а$. А пех ГеНег ої РпоЦаз їо Войв, “Е Дуиха, ХШ 
(1954), рр. 264—266. 


КНИЖНИНА: / Негбепгойег, РНоНаз, Раігіагсћ уоп Соп апипоре!. Зет Гебеп, ѕеіпе Ѕеһгінеп ипа 
даѕ ртіесліѕсһе Ѕеһіѕтта, 1—1, ВезепзБиго 1867—1869. — Мет, Мопитепіа Огаеса ай Рћойит ејиѕдце 
В15юЧаш регііпепіа, Кайзропае 1869. — И. С. /Тальмов, Царигралский патриарх Фотий и его отноше- 
ние к современному ему славянству, СПб, 1891. — Кгитфасйег, ОВ, рр. 73--79, 515--524. — 
А. Рарайориіоѕ-Кеғатеиѕ, ‘0 полодоутс Фопов 6 поло блос 1ў<°Оододвёоо Кодойнис "Еккуробас, ВХ, МШ 


(1899), рр. 647—671. — Мет, Мопитеша сгаеса с! 1аНла аа шзтопат Рһойі раігіагсһае регііпепіа, 
1—1, Репороп 1899—1901. — Ф. М. Россейкин, Первое правление Фотия, патриарха Константинополь- 
скаго, Сергиев Посад 1915, — В. Н. Златарски, Посланието на цариградския патриарх Фотий до 


българския княз Борис в славянски превод, Български старини, кн. У, София 1917, стр. 1—64. — 
Същият, История, 1, 2, стр. 75—84. -- Е. Пооге, Гез Ѕ'ауеѕ, Вугапсе е! Воте аи [Хе ѕіёсіе, Рагіѕ 
1926. — {4ет, Тһе Рһойап Ѕсһіѕт. Ніѕіогу апа Гесепа, СатЬпдее 1948. — №. Гогра, МейаШопз Фһіѕ- 
тоце Пибгайе Буғапіпе. Рһоіїшѕ, Вуғапіоп, Ш (1926), рр. 17—27. — Могаосяе, Вухапіїпоїигсіса, І, 
рр. 475—477. — Ј. Оијќео, Ац 1епіетаіп аде 1а сопуег оп ди рсире Ъщоаге. Р’6рйте де Рһоіїѕ, 
МеЈапсеѕ де Ѕсіепсе ге[ісіецѕе, 1951, рр. 211 — 226. — А. П. Каждин, Социальные и политические 
взгляды Фотия, Ежегодник Музея истории религии и атеизма, П (1958), М.—Л., стр. 107—136, — 
А. П. Каждан: ВВр, ХУІ (1959), стр. 284—285. 


РНОТП РАТЕІАВСНАЕ ЕРІЅТОГАЕ ПИСМА НА ПАТРИАРХ ФОТИЙ 


1. Еріѕіоја аа Місһаеіет Вшеагіае рғгіпсірет 


Фочои тоб буотатоо латофоуо" Кеоуотоуи- Из посланието на светейшия цари- 
уорлбдеос ён тйс лодос МіхађА тд” йо- градски патриарх Фотий до княза на 


2 


хота Вопдушнас лю — Т Вот» #- България Михаил!. В какво се състои 


уо» Похоутос 


4. АТ „ду Яо уйотес, лебиртвотате кой 
пуалтиёре ђиб» 1316, пикойс ка! пооохаооне, 
ос лросйуоте, тас Оре аз лаовуоноп” баси 
де лефихаог утро Вей око длеоуйбвобон, 
л/ бус иё” хадагротош ха! лайф». тру а9- 
др дё ий Ааилобтта 10у доктбр, хай тўс 
сддвѓас даруаботови, авто 98 бой уаошес 
фт 05 410095. изуада иёоду ха! адатота 
ако ко! дкондв? лойунай, 19 рой. ка! 
тду боъйот ат ха! огофчо” илоовидивте 
ліобтоу? Фу ро пикотоля кой тб» ар» лосо- 
тедоъоа хаос й подс то Веб» дом» алдоуђ}с 
ко остров хаоауоуіо, Пу лобту хай ибут 


работата на един княз 


1. Едни добрини, пресветли и обични 
наш сине, малка и временна полза при- 
насят на ония, на който те се правят. 
Но истански добрини са ония, които 
имат свойството да правят душата по- 
добра, като я очистват от заблуждения 
и страсти и я озаряват със сиянието и 
блясъка на добродетелите и на истината; 
зашото те принасят на душата, която е 
нещо безсмъртно и богоподобно, големи 
и безсмъртни придобивки и неотемлимото 
и небесно богатство. От тия добрини 
най-ценна и първа от всички други е 
непогрешимото и спасително ръковод- 
ство към бога, което се дава само и 


1 Българският княз Борис | (852 --889) след покръстването си в 865 г. се нарекъл Михаил в чест 
на своя кръстник византийския император Михаил Ш (842--867). 


60 


РпоНиз Рашщагсва — Патриарх 


Фотий 








хаойевтои тс надаойс ко дифоитто яготесос 
Лив» ту уроиибо по ий хай ито- 
тауоуѓл. 

В. Абтр одо тў лоденбофо" пре тду 
доолоо” \длајійлтогва, хаў та те хао 
дас бииола тўс ёхєіде” ХАОС длохафа- 
оотба хайаой тех дюр тФ ходаоотато| 
хадде ас Аитовіаѕ мадаобс Фуате гер па- 
обувтаг бг йс ес тр” блёо обр оба» хо! 
пло» або» хаў душосоуд” драубивто, з 
Войдл маі блёодеот тїс Токйдос вопро, 
хай 600» ёотіу аудофла» дералду. ёуолтоі- 
Ебивда Тўс туижабтис тоо» удолос хай до- 
овйе пр Ёифоот@ ооо фи» вбопидтес Са» 
(20у убо ое йогтўс хо! вдоеваас лелею иё- 
да), тф чозиеф дфоф хай ивуалолоє- 
леї дебойисда & Ф 5 Фуобтов и ко- 
даойс пифу с отебс то 1600" ха! Йеооофоу 
ёутйраутес падуио, тв Час о!котиенкас 
бла Фъусдоис, оготе! удоах в иуос май лє 
Вӧдоъс̧ ойсас тоб оу тобтоп ко! б0й0д0- 
ёоо иабциолос, сафеї те хой оби Доуф 
ооилаоат в иго” о®д боа Ві» ли, кой 
иаотиов? тс ліотеос туу додотуга, лауте а) 
длоогуйойтес. “Оолво удо тд лёта хот" д0- 
хас лєойодои уну длеоохадо», овто ко! 
то иудёу гілеѓу до Оходо». 


у’. Де 0 тйс довтдв тў Гота паоблеля- 
уу, мо) д дифоїу тд? олордаїоу хатооті- 
Свода. Кой удо доуийтео” ив” евббтис по- 
Атас пооВайАетси косшбтто, лоабеоу дё 
хадаодтис тйс Шотвос дларуб Аа Фото’ 
(у ёхатеоох Хобб тоб ётёооо бор ЕЕ 
флору ха! лаоаойовойи, ир дуехоието» 
хата идуас ръуив дудоблору вухотож!( вт 
одо. А220 лебі иё» тоутор ко Вотвоо” убу 
84 со то {200% хо} дгбхоңотоу тӯс (5045 ыу 
Датовіас буатидёиєда иађдтиа. 


д’. Шотебо «вс та Өғбу, Потвой лазто- 
хобтооа, инт» обратоб моћ ус дойтб» те 
ято» ха} боойтоу. Ко вв Фра Атоо» 
"Гусобу Хоотдъ, тду ъв тоб вой тду ио- 
оу). тду вх тоб Патодс уструйвута лоо 
лете” то’ объат ффс ёх фатдс, Өғӧ» 
дароо», ёи 6жоб Садово уєрууддто, об 
лойрдута, биообоюр те Пато, дг о? та 
лаута вуёусто. Ту дг пиас торс атдофлоте 
ха да и бивтёооу оотцоѓоу коте /Оута ёх 
тф» обопуди», хай опоходбута Пугбиолос 


преди всичко от изучаването и посветя- 
ването ни в чистата. и непорочна наша 
християнска вяра. 

2 Защото то, като освобождава чо- 
века от разнообразни заблуди и като 
очиства духовните очи от мъглата на 
заблудите, дава възможност на чистия 
разум да се взира ясно в пречистата 
красота на богопоклонението, чрез което 
се издигаме до същността която 
стои над разума и е причина и творец 
на всичко, - и съзерцаваме пребожест- 
вената и единообразната божественост на 
светата Троица, доколкото е възможно 
това за човека. Прочее, като намираме, 
че мъдрата ти душа е достойна за та- 
кава добрина и дар (зашото сме убе- 
дени, че ти обичаш добродетелта и 
благочестието), удостояваме те с тоя 
любезен и великолепен дар. В него, като 
вложихме свещеното и богомъдрото 
учение за чистата и непорочна наша вяра, 
прибавихме още ясни и кратки сведения 
за светите седем вселенски събора, които 
са като преграда и ограда на това 60- 
жествено и православно учение. Съвсем 
не премълчахме ние и това, което ръко- 
води живота и свидетелствува за право- 
тата на вярата. Защото, както е признак 
за неразбиране на доброто човек да се 
опитва да изкаже в самото начало всичко, 
така е признак на необичане доброто, 
ако не каже нищо. 

3. Добродетелите трябва да бъдат 
свързани с вярата, и с помощта на двете 
неща да се образува добрият човек, за- 
щото правите догми произвеждат при- 
стоен живот, а чистите дела възвестяват 
божествеността на вярата. Всяко от тия 
две неща без другото обикновено твърде 
лесно отпада и се свлича, защото не 
може да се вселява поотделно в човеш- 
ките души. Но за това ще говорим и 
по-сетне, а сега ти излагаме свещеното 
и богооткровено учение за свещеното ни 
богопочитане. 

4. Вярвам в единия бог, отец, вседър- 
жител, творец на небето и земята, на 
всичко видимо и невидимо. [Вярвам| и в 
единия господ Исус Христос, сина божи, 
единородния, който е роден от отца преди 
всички векове: светлина от светлина, 
истински бог от истински бог роден, не- 
сътворен, едикосъщен на отца, чрез когото 
всичко е станало, който заради нас, чове- 
ците, и заради нашето спасение слезе от 
небесата и се въплъти от светия духи дева 








Рһойиѕ Рашагспа — Патриарх Фотий 61 








йо" хо Мобос тис Паодёуот, хай ёуоу- 
Фослуошта, Фтагоойфта те блёо пифу ёлі 
Потоз По, ка! лоддта, ка! тафбута. 
Ка! фоаотфта тӯ топи пибод ката тав Гост 
фас. Каі фута Ви тойв отоптойс, ко 
хадеѓдиғуо ёх деду тоб Потобѕ. Кой ла 
До вохдиео» иста доби хора бортов хо 
ЕОс" об тўс Вис вас оби ёото тбдос. Ка 
вс то ЛШребиа то бую», тд хбоюр то С00- 
лоби, 10 ёи той Патодс ёилобвидиетот, 10 
от Пот хо Үт очилроожтойивот, хай 
от’босабонетоь то Хадаа» база» поорто». 
Ес оше, бах, ходом” ко  Алоостойхи 
ёххАцоѓо». “Оцойдорф В» Бапиоиа #5 бреду 
биоаоиб». Пооодожд буйотооо техобт. Кой 
аљр тоб нЕ доугов «тов. "А ит». 

е. Ото тоодо» тоору кар тоте 
хотд ту" лаоддооп тӯ сас той Эвой Ко- 
бон ий "Алоотомийя бхяйтоас, @ ход» 
бройна то» Здифъ лото, св баб кой 0- 
хоъивнийс влта Уъродоис, таб иё Фе фда- 
0405, таб дё 95 лооиахог$ те «овес, 
длодвко" и ледєле. Лг ато» удо ласа 
хавотоша хо! ато длейайувтаг то 08 тйе 
бойовой ас дхуобто" ха доусоларадото” фод- 
уңиа тобе ту вбоЕВобуто» фъхобв ве адо- 
гожто? осваощотта хондойивти. О» албо- 
хоиш тр брђуђою, ха толо», иа дойи», 
хай тобс поупуобв ёийотус̧ у паи» вбиойкас, 
гатв омекис отурлотолобивкос лойтеси. 


с. "В тобот» поили и омопиенип са 
Фтуодос Зи тў хага Бима» Миша отуғх- 
оо; дхтохаідеха 08 хо! тоондоо, еер 
°Дожвоёсо” дипуток, зур асас хоо вув- 
ҳеюігоуто` Оу поау лооёҳоутес `Аауд00 те 
0 то» Коротоютионлодваж °`Аоедатибу 900- 
го” Даҳфоу деуйбува, Феро Вайва иг’ лова, 
даоол нас), дё фоотниеи овитутоивзос, Рой 
д2 Ламлобтть ий дот рефитв хой лос 
терс дховаа тр” вс тд део» ларртаи" лод- 
При оквойиетов ха да и 24001005 ко! 
Чоблос, тўс “Ромойийс ёхиАђоѓас ётопио! 
те и биовоттое победооь ла» ид» офдёте- 
005 паобувуотож, Виена дё хо Вамётиор 
ёхӣтёоос б? Воттоб ката тоу оёхеѓоу тпе 
”Аожеойтеос хооуоу тр хоу лаое ро съ?- 
вйейов лоовай биео, аудоблоъс дот и 
ифътав ха) іс тд той лоғоботєоѓоо аёікона 


Мария и стана човек; който заради нас 
бе разпнат при Пилат Понтийски и 
страда и беше погребан; и възкръсна в 
третия ден според писанията и се въз- 
несе на небесата, и седна отдясно на 
отца; и пак ще дойде със слава да съди 
живи и мъртви, и неговото царство не 
ще да има край. [Вярвам| в светия дух, 
господа, който оживотворява, изхожда 
от отца и е почитан и прославян с отца 
и сина, и който е говорил чрез пророците. 
Вярвам] в една света, вселенска и апо- 
столска църква. Изповядвам едно кръ- 
щение за опрощение на греховете. Очак- 
вам възкресението на мъртвите и живота 
в бъдещия век. Амин, 

5. Прочее, като мислиш и вярваш така 
съгласно с преданието на светата божия 
вселенска и апостолска църква, ти, о 
хубаво украшение на моите трудове, 
приеми и почитай светите седем вселен- 
ски събора, едните като учители, а дру- 
гите като поборници на благочестието. 
Защото чрез тях всяко нововъвеждане и 
ерес се прогонват, а и чистото учение на 
православието тъй се утвърдява в ду- 
шите на благочестивите, че добива не- 
съмнена светост. Започвам да разказвам 
за тях, като излагам за по-лесно изуча- 
ване заедно с техните деяния мястото, 
броя на събраните отци и предводителите 
на всеки събор. 

6. И тъй светият първи вселенски 
събор се събрал в Никея, във Витиния. 
На този събор от триста и осемнадесет 
божествени архиереи било възложено да 
се произнесе за истината. Между тях 
пръв бил Александър?, който управлявал 
цариградския архиерейски престол, мъж, 
уважаван еднакво за дълбоката си ста- 
рост и благоразумие и за светлостта на 
живота си, със светлите си мислии точ- 
ната си вяра придобил голямо дръзно- 
вение пред бога. Освен това именно то- 
гава бяха знаменитите и чутовни предстоя- 
тели на Римската църква Силвестър? и 
Юлий, Тъй като никой от тях не при- 
съствувал на събора, през време на 
архиерейството си те изпратили да при- 
съствуват вместо тях в общото събра- 
ние Витон и Викентий, добродетелни 
мъже и по чин презвитери. Към тях се 


1 Това е „Символът на вярата“, изработен на Първия вселенски събор в Никея през 325 г. Съ- 


Корът установил в „Символа на вярата“ окончателно християнската догматика. 
3 Папа Силвестър І {314—335}. 


латонарх Александър (317—340). 


2 Цариградският 
4 Папа Юлий 1 (337—352). 


ре. 





лараруедозтат от ха о Коодобвис ѓліохо- 
лов сілетётахто. "О; хола тойс Е рикобс 
диоуцогх ти? уро Влайцдебопас" дегу. 
"Обоз удо отоцабоценов, аВёВулоу афтой ту 
биодо а» тӯ «док се Лотов ас Фетнопов», 
"О ибто °Ддвёаудовіос ?Алдвбаудоос аттдс те 
лаойу 1007$ Еефало лап истоойбиаоа” ув 
)ё отаусчотру балф хай ’АЗардою», Ос 
тоте иё’ тоб тауидтов тфу Лихбто» ђуєїто 
пег об лой? де кор той "ДАоджоапког 909- 
от хатёо1р диадохов. Хай др ха) 0 кратос 
Ебот@о$ оуилаођу тўс "Лупоувоу виду 
оѓас то ёумадАсдлио цо, ліотесос иё» ёраотойл- 
тор хадаодтуш, дуо” дё хо зопийтол 000- 
фоообър Фатиобдивьос це? со» ха! 5 Теро- 
сойбиа» Мохӣоюс, лойотв (двис поетб? 
вувидтиобивкос ПАЛО: тв л/еосои ?Алоотойст 
ха в хажоиаот кой иаотнихотс лайфинов ди 
данлоутес` фу Пофтобтос ха Уолчида»", 
аховВос те хо! Мабиос, драдоб ха дар 
изби съотпиотов драйов кой Йамийоко лаз 
гоотате, вууамибото. "Еф" $ власт ха б 
ивуас кой дЕдушотово Коуотоутѓуос̧ тўс “ Роо- 
мекс дохте (дбзат та охйлтоа, дибловле, 
гр” те Хбродо» ддообот, хай даилроткош" тў 
пароли алеоуогд ивуос. 


С. ААА ёх тобобнор иё” ко тоюб» б 
їғодс ёмғїуос отуіотото сб 7оуос, ` Аоф» тоа 
уеотєдолоюу дрсоёВгѓос діхас вголойтгдиенос 
хай тд ’Алоотойхоу кор его? хоалбуортес̧ 
хңоруиа. "Ну д?оётос̧ 6 де йоос мор ні» 
т0 убуос ём тђс °АЛєгайудоою вс к оо д2 
холо/вувс түс дхегов °`ЕхиЛңоіос̧, ий ес 
ловобілёооо Вадиду дув ду, лобтєдоу иё 
хата тоб ідіот лоциќёос флеойфато» дуёЛаВє 
фодупиа виедву де мота тоб хоро Поциё- 
хос̧ ха Дедлотоу лаоётеуе тур йлдуою». Том 
у00 Ую» хой Дбуо» тоў Фкоб (@ те гой- 
ипойс нех хай удалтие хо! дюто ас!) «с 
хибиа ха! порина хотеВіВасєу, 0898 тобто 
отлидеГу ёар, хорду блйохо” піоь ха ай- 
тодідохто» биойддуциа, фс Флас айд тўс ад- 
тўс вой тф увувюпиби офоіас моћ 90005 
ха б тду Үду таттоу ду ищоиоки, но тду 
Потёоа хтона поойупудовиов” фолво 6 тб» 
Потвроа дпшоооуићс одоѓас к ох фі- 
сес 90005, тў айтң герои хой то» Ро сиъ- 
ауоцодоуђавку. Поб ду е] то ууңою» тўс 


1 "Ощос на гръцки значи чист, благочестив, 


Рһойиѕ Раїгіагсһа -- Патриарх Фотий 


присъединил и кордувският епископ, 
който във време на езическите гонения 
показал, че името му е истинско, защото, 
наричайки се Осий!, запазил вероизпове- 
данието си чисто от идолопоклонство. 
Александрийският пък епископ Алексан- 
дър, който се отличавал със свещени 
подвизи, сам лично присъствувал. Той 
водел като свой съратник преподобния 
Атанасий, тогава още дякон, а не след 
много приемник на архиерейския престол. 
Там присъствувало и украшението на 
Антиохийската пърква, славният Евстатий, 
който сияел с чистата си вяра, а с мъд- 
рите си думи и мисли вдъхвал удивление. 
Заедно с тях се подвизавали и Макарий 
Ерусалимски, богат с много добродетели, 
и твърде много други, блестящи с апо- 
столски дарования и мъченически стра- 
дания, между които Пафнутий и Спиридон, 
Яков и Максим били призовани като добри 
и чудни предстоятели на това добро и 
чудно събрание. Над всички тях блестял 
управителят на Римската империя, кели- 
кият и дивен Константин?, който свикал 
събора и с присъствието си му давал 
по-голям блясък. 

7. От толкова и такива отци съставен, 
този свещен събор осъдил някого си 
Арий, любител на нововъведения, за не- 
честието му и утвърдил апостолската и 
божествена проповед. Този окаяник бил 
родом от Александрия и след като бил 
зачислен към клира на тамошната църква 
и достигнал до презвитерски чин, въз- 
гордял се първом против своя пастир, а 
после прострял безумието си и против 
общия пастир и владетел“, Защото пони- 
жавал (о дързък език и помисъл!) в съз- 
дание и творение сина и словото божие, 
без да иска да разбере общоприетата и 
общоизвестна истина, че всеки син е от 
същността и естествого на онзи, който 
го е родил, и че онзи, който поставя 
сина в реда на творенията, той с това 
предварително е провъзгласил и отца за 
създание; както и онзи, който признава 
отца, че има творческа същност и вечно 
естество, той с това би изповядал, че и 
синът е от същото естество и същност. 


2 Сиреч Константин 1 Велики (306—337). 3 Алек- 


сандрийски свещеник, основател на арианството. В своето учение той изхождал от извести рапио- 
налистични съображения като не бил съгласен с догмата за сдиносъщието на бога. Според него 
„бог е съществувал по-преди, а синът се явил по-късно, поради което той не бил равен на баща си“. 
Учението на Арий предизвикало разкол сред църквата и големи борби, особено сред висшето ду- 
ховенство. Арий бил осъден и лишен от свещенически сан на събора в Никея (325), а арианството 


било обявено за ерес. 


4 Т. е. против Исус Христос. 


# 
+ 














Рһойиѕ Раігіагсһа —- Патриарх Фотий 63 





ибтитос, див ид» обоіос той Патодс, ётё- 
оас д2 тоб Уоб хопиот(отов) Пос до? 
тйс “Е рикйс я фоув фохбре то лой ко», 
ас Ато ха ибо одоіоу твитоибвупе тс 
Фаотттос, хай тўс иёу вс побтот хо душ- 
оорубу ха) логоВӧтеооэ деду дфоо(фоиетие, 
тис 08 еіс дебтеоор @еду Махопоивуне кой 
блопоуду ха зейтвоо; Табта удо тйс тоё 
°Аогіою лоуцойс олоойс тй уєууңиота. ° АЛЛО 
тобто» иќ, Фе уе ВАйсфпна хота той ле- 
лоп)хбтос длиефивто”, тс Сеобобуце 0 18005 
блеуђиуооу биос” пр” де досоервотбтур» хо} 
Эгоидхо» автоб аѓоѕою 0) дуађёнать жаћъ- 
л&Вадю” бпобою» 08 хой биоръў ха! отта- 
бот то» Уор хо) Адуот тоб Өвоб 10 уе 
угут Пето, хай те аве ёбороіа хо! 
хъошитто<, ӧс об деѓоь уопвио!, кар тбу в?- 
а«Войутот та нора додоуиата, сеоодоуцодутес 
Зитофиосо" хойфе «дстес, би, Фолво то ес 
ву съуи аа" лодсехто» зір Тюбу потадт 
а» май хоо лута Поудайхд" ёот ко! 1100- 
хоюто”, обта ко тд катагвитво с @уіоозс 
фбоас ха! фопоюив ойо, пр’ блебо?ою» 
ха! блеоръй хор бъшат. дебела, Е Аарикдъ 
блаоде ха) лодбдеоу. АД ёу тобто иё 9 
буа ной обкопивияй потр Хбуодос. 

И. Н 0 дла ха охоривикп деотёоа 
Убуобос тб» ив» собу фооутсибта» тўр 
Вос (да лох #во00" ёдеіхут фооутотіоо»" віс 
леутђиоута дё ха! Ехото” 150005 йрдоас о 
уєоєто` ёёбоҳотс Ёхоуба Тиддгдр тв тот 
"Аебиудова ха тоу дйођдађиоотоу 16 °Ат- 
поуе ас Мейбио”, Кобо те тои “Чаообойи- 
шо», тоћс бвоподхорв додтозе гдбуотас` хай 
д) жи №ехтаоот, дс йот тс тр хатехот- 
ито» дубис рооођеі$, кої тф дер Аоттоф 
тбу тоб Віоъ рбло» длолитдивтос, хадаодс ди 
то кадоофтато» тйе Геолохіпс Неща лвов- 
Вай вто, ауф иёу хоп тўс  диуодои, д 
оодгоіа дё тб” лоохоітоу, хай Чиа тв тўс 
Ваоепобоцс ѓліохолос хор тўс луддоо &х- 
оуидибв” ёёаоуос` изби Гопудоов 0 те те 
ёу Калладожа АХбоопс влохолос, ко ӧ тйе 
деодожос ве оу ёлоууиос` 06, од лол 
хобуос, ха! Ланавос ё тйс “Ребфитс та обла 
коатбуюр бугоюбвто, обифотов тов лройас 
Войо: хатмотаиетов. 


1 Вгорият вселенски събор е бил свикан в Цариград през 381 г. 


Нектарий (381—397). 


Как би имало истинско синовство, ако 
отецът е от една същност, а синът от 
друга? Как няма да изпъкне лъжливото 
елинско многобожие, когато божеството 
бива разделено на по-малка и по-голяма 
същност и се смята едната същност пръв 
бог, творец и по-стар, а другата същност 
за втори бог, служител и по-млад бог? 
Прочее такива са плодовете на лошото 
семе на Арий. Но защото той отворил 
хулни уста против твореца, свещеният 
събор го лишил от свещенство, а прене- 
честивата му и богоборческа ерес предал 
на анатема, със свещените си решения 
изяснил, че синът и словото божие е 
единосъщен, единоестествен и присно- 
същен с родилия го отец и има същата 
власт и господство, както учат свещеното 
писание и общото учение на благочест- 
вуващите. Съборът добре знаел, че както 
е юдейско и христоненавистно да се слива 
в елно лице троичното единоначалие и 
господство, така също е езическо и 
многобожеско да се разделя свръхестест- 
веното и единно божество в неравни есте- 
ства и нееднакви същества. В това се 
състои светият вселенски първи събор. 

8. Светият пък вселенски втори събор 
като място за свещените си съвещания 
избрал Цариград! Събрали се до 150 
свещени мъже. Водители в него били: 
Тимотей Александрийски, дивният Мелетий 
Антиохийски и Кирил Ерусалимски, които 
управлявали йераршеските престоли. Към 
тях трябва да се прибави и Нектарий?. 
Той току-що излязъл от редовете на 
оглашените и умит чрез светото кръще- 
ние от скверностите на живота, чист вече, 
след като бил избран единогласно от 
събора и ръкоположен от първите му 
членове, облякъл се в пречистото достойн- 
ство на йерарх и бил поставен едновре- 
менно за епископ на столицата и предсе- 
дател на събора. Между тях се броели 
още Григорий, епископ на Ниса в Капа- 
докия, както и нареченият поради своите 
съчинения Богослов. Не след много 
време и римският епископ Дамас“ заявил, 
че е съгласен с горните и поддържа съ- 
щите с тях мисли. 


2 Цариградският патриарх 


3 Григорий Богослов (ок. 329—390) е бил цариградски патриарх от 380 до 


381 г. Той е известен църковен писател и един от видните представители на Цариградската църква. 


+ Папа Дамас {366 —384). 


64 РпоНиз Рашагспа — Патриарх Фотий 


Ф. Ото дђ обу 6 |врорйтине хооов Ма- 
хедбтоъ тоа, тоу Коуотагирослойеожя Эозуот 
долауиа лари лоњойигуо”, би то лора» 
ха боаодибу Вагруия Пута сеп ос̧ 
ёдіхаќоо добра. "Ос удо "Домов хота той 
Уоб, обто) ха! айтдв ката той лоуауіоо ла- 
остатбиевтов Пуєђиотос, вв добдоцс ха! 6лт- 
оётас ти’ Деолоикв» ка! Ф®леохециёуту афто? 
биивтатте киобтта. Като ффо” Пу, с лео 
2Вой? го, тр адИф суторб”, ди хадалго и 
го» Үду вв хтісиа талтоутес, тр бвоп 0?- 
дё Ито” лообалтовы 16 Пот, ойто ко! 
ог то лоуауоу адтоб Пуєбио тобс помиаов 
ёоо иобутес, три опр ма био’ Вдаофн- 
шау ара кат” адтоб. Е уао то Пувбиа 
хона, хажЕГтос, ой то Гжвия, иетф 1609? 
хидидто”. Её дЕ хо! дхоа в йрбото» й тис 
бебтитос тайтис Флвовобй, лаб 00 сърпхе" 
б тайабтороз вхегро рейувю, дг ой тобѕ той- 
тойс Фофухир лвови тобс Феоидхонс Хоро 
иойв; "Айбетес то Пувбиа ври бо"; Ифс 
дог та Вади той ©9500, м ойдв” хобот 
ал’ афо; Пос вот" йААос лаодфийитов; 
Пос оруаттто: Пато) хор Уф; Поовьд&у- 
тє 740, атс һоп 9 Кос иоднтагосте 
лета та Ен, Валисоутес абторс ек то 070- 
иа той Патодс, ха! тоб об, к тоб д оо 
Пуебиатов. Е? & т тфу тоб» кйоиа, & 
ос фолібиеда, оддё то дола хадаоейове тўс 
бого. "АД в киоиа, лёс киви, лос буага; 
л@$ бооло; лаб дицоеї уаоюиата; пос дё 
дс: АМА тобою» офдёр &хатос 0 Фогто- 
Влав ёлі ъобу Вадбиєуоѕ, тўс позарез 
атто хо! шс аддооётоо дєбтуос бабла» 
[о Пувбиа! дддиа хо! длейдойойито. Де д 
ной тс довйєіас глава с ифв та лек ова, 
айтдв те Офоговав тв вофобуих Етушодес, 
иа пеатев доо тўс айтоб дкоцаук то дъба- 
тоу лаовеб аа». Ко 05 вхебгтов 10 ла?- 
буо” Пуёбиа тўс Тоафбийс шас дебттос те 
ха хоодттов аДдотоюбу вфоблаето оёте а?й- 
то» Я буа хо окопивикт ХҮродос ха! тђс 
Гвофобрие хо! тўс ту тиот» иго!дов хо! 
сурдуМав оѓо двйтворо»  отокрав? " Аовгот" 
#9 де лауауюу хай Соаоҳихоу Пэуєђна, бтв ду 
биофуёс̧ хо! биообоюут ісођдвуёс тв к лат- 
тодбуоно>, тф Потоі ха тф ИФ орилооохл- 


9. Този свещен опоявен лик намерил за 
справедливо някой си Македоний!, който 
заграбил цариградския престол, да даде 
отчет за това, че хулил пресветия и жи- 
воначален дух. Защото, както Арий бил 
против сина, така и той, като се опълч- 
вал срещу пресветия дух, поставял владе- 
телското му и превисше господство в по- 
ложението на роб и слуга. А този окаяник 
могъл, ако искал, лесно да съзре, че 
както онези, които поставят сина в реда 
на създанията, нанасят еднаква обида и 
на отца, така и ония, които причисляват и 
пресветия му дух към тварите, наравно 
и еднакво богохулствуват против него — 
отца. Защото, ако [светият] дух е създа- 
ние, в реда на създанията спада и оня, 
чийто дух е той. Но ако това крайно 
безбожие дори и слухът не може да 
понесе, как не е разбрал окаяният, че 
трябва да избягва от онова, чрез което 
по необходимост ще изпадне в тия бого- 
борчески мисли? Отричаш ли, че светият 
дух е бог? Как тогава той издирва глъ- 
бините на бога и няма нишо скрито за 
него? Как той е друг утешител? Как е 
поставен на същия ред с отца и сина? 
„Идете — казва самият син, — учете 
всички народи, като ги кръшавате в името 
на отца и сина и светия дух.“ Ако едно 
от трите, в които се кръщаваме, е съз- 
дание, то и остакалите няма да останат 
чисти от хулите. Но ако то е създание, 
как създава? Как освещава ? Как оживо- 
творява? Как раздава дарования? Как 
е бог? Но онзи умоповреден, без да 
размисли поне върху някое от тези неща, 
дръзко се осмелил да отцепва светия 
дух от едното неразделно и единоначално 
божество. Затова и получил заслуженото 
за нечестието си наказание, като бил 
лишен от свещенство самият и всички, 
който поддържали неизцеримото му 
богоборство. И както той се одързостя- 
вал да отчужди пресветия дух от едното 
троично божество и господство, така и 
светият и вселенски събор го отлъчил 
от свещенството, от числото на верните 
и от общението с тях като втори Арий 
и съгласно с учението на отците и на 
богословите прогласил, че пресветият и 
живоначален дух трябва да бъде почи- 
тан и прославян с отца и сина като 


1 Цариградският патриарх Македоний (342—360) изпаднал в ерес, подобна на арианството. 
Според македонианците св. дух се отличавал по същност от останалите две лица на св. Троица — той 


бил творение, а не бог. 











РРР 


РноНиз Раііагсһа — Патриарх Фотий 65 





этой, кота сас Потоа тв кой Фвойдоржас 
фас, Фувицоъво», вибвоюаттес теАвоу май 
ейи с Аопоуйс опоойс абфнот блефйето. 
Туихайта дё таб ие Вас ав триав б иё 
уаз @с вайфе хо ивуфие ебфтшас Ягос 
леойвсотето Өводбоюс, лодийуос ка айтос 
тўс сдоввиас уроогдивноз. АМ” & тойтос 
иёу кар афту й ата 2Абуодов. 


г. П дё бла маі оковиете) тн Х0- 
зобос Ви иё» тў хохд пр” Аса» °Ерёвф отт- 
схротиа, 65 ахооѓоо д8 вадтдбовто. "Ку 
ос пувибивс ёуроодсотто КоА тв 0 Ву 
Потойо пгоибут нос, бє д дост» хай 004195 
ліобто» тўс °Адєгаудоот ивуодолойвос д0 
о> то» додуот, и той Рена ДКе?ватбот 
ті» хадёдоау дувлА оо" хо) то лобооло»” ив? 
у хай Мешно», 6 те Бе» Ввиждногас 
дилеспотвиибтов тойс оѓахис к др ка 0 
то» “Беоросойио»” °ГоеВерао" общивс с? 
лохи тф тў Хъубдо: л? пофиат хоу дио- 
ов87 Меотдоо”, Фу поёбее Ох вовлойтто»- 
то. “Ос ди тўс ? Аупохоч, тйе лос тф "Опду- 
и, боифивуос, тоу Ко»ота"иьоулойвов 200- 
то" оёх вдоуфсе вумеуейиото 001° 0 ре тами- 
л0005 обтос ди тфу Модбооо ка! ВФводооот 
додвофу сте д.ввайас вхоофойв таифто»т, хо 
вв фовуфи вр Вилвоби, луі хоф вхтд- 
лою фудс ёлі Жиро той лошите по Абу 
дхооїс Фуалтовйбато. Хото” удо тот ёта 
бков Үд», то» ддрдоду Веди қиб», 06 дг 
ђийѕ хо) дй туу фиетёоа» ооло» оаохдѕ 
му плаопл цаос копатубав май оѓ исто, 
ко вс вартду то ђиёбтеоо" бпоотедиетос фй- 
паша, ес ёж 050 буопифиов ту Фут, 
Өєдс 6 айтос Глфоут" хойд ооло #6 
Хоотде, ва Рос, 0 айде Дио ёи Потоос 
даите, кой ибто ди итодс длатоо 0 07- 
тос ха оби # ос & лододло,, ша флобта- 
ос тобто» др тор Ра Айоо» пий» Хоютду 
сіс дбо твитер мой динов?” Рлоотдеис 0 тос 


1 Император Теодосий 1 (379—395). 
3 Александрийският патриарх Кирил (412 





единоестествен и единосъщен, равномо- 
щен и всемогъщ. В същото време събо- 
рът изцяло ожънал и всички плевели, 
израснали от арианското семе. Тогава 
юздите на царството държал действи- 
телно великият и достоен за велика 
слава Теодосий!, който също така е из- 
вестен като поборник на благочестието. 
В това се състои и този свети събор. 

10. А светият и вселенски трети събор 
бил свикан в Ефес? в Азия, и се съ- 
стоял от двеста души. От тях като 
ръководители били признати: прочутият 
между отците Кирил), който поради 
своята добродетел и „голяма мъдрост 
управлявал престола на великия Алек- 
сандров град“ и представлявал лично 
Целестин Римски и неговата катедра; 
Мемнон, комуто било поверено кормилото 
на Ефеската църква, а също и Ювена- 
лий Ерусалимски. Те заедно с цялия 
състав на събора съдили нечестивия 
Несторий за нечестието муб. Несторий, 
родом от Антиохия при Оронт, заел 
по неблагочестив начин цариградския 
престол. Но той, окаяният, насмукал от 
мътните струи на проповядваното от 
Диодор и Теодор“ нечестие и упоен до 
обезумяване, изказал пред мнозина думи, 
неуместни за слушане, във вреда на 
паството си. Защото Христос—единстве- 
ния син божи и истински наш бог, който, 
като приел подобно на нас кръв и плът, 
заради нас и за наше спасение възприел 
нашето устройство, е бил един от две 
противоположности, бидейки едвовремен- 
но бог и човек, един Христос, един син, 
същият горе от отца без майка, а долу 
от майка без баща, същият и не друг, 
едно лице, един ипостас, — тогова 
казвам, единствения наш господ, Исуса 
Христа, преокаяният [Несторий], без 
да се ужаси, разсякъя и разделил на 


2 Третият вселенски събор бил свикан в гр. Ефес през 431 г. 
444} бил противник на Несторий и несторианството. Като 


се борел срещу цариградскея патриарх, той искал ла утвърди първенството ва александрийския патриарх 


над православния Изток. 


4 Т. е. гр. Александрия в Египет, 


5 Цариградският патриарх Несторий 


(428—431) бил основателя на ерес, която носела веговото име — несторианстяо. Под влиянието на Ари- 


стотелевата философия, в стремежа си да въведе известен рациопализъм в христианската религия той 
стигнал до извода, че у Христос ве може да има две природи -- божествена и човешка, -- както прие- 
мая викейският Символ на вярата. Според пето Христос се е родил като обикновен човек и поради 
това Мария трябвало да се нарича пе Богородица, а Христородица. Той учел, че бсжествеността на 
Христос е дошла след неговала смърт. Нестсрнанството се превърнало в регигря на съръйските тър- 
говско-промишлени слосве, врагове и сънерници на париградските зъргогци, Сри. Л. Ангелов, История на 
Византия, 1, София, 1959, стр. 92—94. 6 Рекав Сирия. ? Дропор (еписксп на Тарс) и Теслор (епископ 
на гр. Мопсуестия в Киликия) живели през ГУ и първата четвърт ва У в. и се смятали за ссноватсли на 
ерес, която по-къско била възприета и доразвита от цариградския патриарх Несторий и наречена не- 
сторианство. 


О гръцки извори за българската история, ІУ 


66 


саблю ёкебтос ов перо тои ибр ЧЧ» 
йудооюто», каб хоо той лоасйайдутов ог, 
нот’ ка блоотаои Елйвите, то» д2 део» дуа 
005, хай увигот тоб лоовАђинотоѕ` ФолЕО 
дедохбот 6 атоттос, ий и дед ладоь то 9 
ивто" пійоца дг врото" ф”доатдосжиа віс д8- 
бала» маі дублдаот ёлодгдигуос" 0008 то?то 
сазчдсду, Фос об г» дудоюлбтр фов’ тв тоб 
Дбуот хабер блоотаовос було» адтір ко 
@дерблерто» дувицооттв, ко! тўс (дас ёб0отоѕ 


2 - 4 > Ы А А А 
оатроав вугууето. АЙа уао тоб Холоцойс 
бос ёх тота» дфиотоарие, 0198 ти’ ото? 
хохд обоха ип:&оа, пп" лакато" Поаойвог, 


тђу койов ко! дА с тор бвбу Ддуоу 06- 
саоходиёто» твхоб а», 0бдЕ татр” ходЕГУ део- 
тбхоу Пъбоувто, АР? фолво то УЮ» длеотё- 
о тўс дебтитос, обтоз 92207000 ко! три УЕ 
упониётн» 15 Өєотбхою «Ауовов. 


ю. ЛР 6 тойтоу те трикабтие длоуоас 
иа тўс Ваофицо" удфеот та» шахаоѓо» 
Потбоф» б 600220уос лаонс тв (вофойьне ёуб- 
итаве, я оф’ тф оби кой Вдайдроелеатосо) 
ооуу ать то) отр ларёленарау буадёнот. 
Ту» 2 Коо” биб» ообу Хоютду ву ша 
хо т] амй блоотйом лагоолаоаддтов мо 
баголоеп в лообктувговбов хаў хпойбттвобки доу- 
ипотеке, дхоАобӣос кор три поуфдоантот 
агтоб ко дчлаобдеуо» иќоа хгокос хо! адр 
9фс хай гойш хаї дувифпивгоби Өғотдхоу 
лаоодедобхасю” оїс удо то» бвб" Дбуо” 000- 
х) уеруу ўро катадетфивуоу тетоке, Фкотокос 
5дікос доголоуєїоди хаў дъоцабвойи 2502- 
долой. АД” ёл) тобто иёу моћ абти то тЕ- 
дос ёоуухеу, філа тор убор Өғоддои» й *Ро- 
порт) лойлеіа уадтроѓс &%00 ӧфдолиоїс тиу 
лотофа» хо Вас ею” "Арх ёх т00 05 
да боута. 


„г 


в. “Н д> ба хо ойхопиенжи тетдоти 
УХуродос тд ёр Ввоо/ввоп сђоєВёстотоу АМоо- 
жаъду стилароъта мої ооилуёота Вхотоа, тоу 
Ато» аду доуиато» дхооатоо” Фчбоот 
г» Хокпдота, пода ВимлЧов обойу ёліот- 
по» & тойкоута дё ка! ёсохооіос тор дог) 
иб» АЕвтеевто. "Не Хоуадес Руопийлбот "Атос 
107405 те б тўс Воойдов пойвос тойс еоаоус 





1 Т, е. на две същности или природи — човешка и божествена. 
з Византийският император Теодосий П Млади (408—450). 
5 Четвъртият вселенски събор бил свикан вгр. Халкедон през 451 г. 


(450--457). 
патриарх Анатолий (449—458). 


РноНиз Раїјагсһа — Патриарх Фотий 


<. 


два ипостаса,! така образувал отделен 
ипостас от простия човек без сло- 
вото, което е възприело |плът|, а бога 
отделно без възприетата [плът|. Като 
че ли безумният се страхувал да не 
би бог някак да пострада, като въз- 
приема от неизказано човеколюбие своето 
създание, за да го излекува и възсъздаде. 
Той не се досетил нито за това, че като 
отделя човешкото естество от ипостасиса 
на словото, признава човешкото естество 
за неизцеримо и неизлечимо и сам се 
отрича от спасението си. От това той 
така се развратил в мислите си, че 
Христовата по плът майка, пресветата 
дева, която действително и истински ро- 
дила въплътечия бог слово, дори и нея 
не приемал да нарича Богородица. Но 


както лишавал сина от божество, така 
той отнемал и на майка му името Бого- 
родица.? 

11. За това негово толкова голямо 


безумие и хулен език съборът на бла- 
жените отци заслужено го лишил от 
всяко свещенство и заедно с грегнъс- 
ното му учение го предал на вечна ана- 
тема. И след като определил за догма, 
че господ наш Исус Христос трябва да 
да бъде почитан и проповядвав в един и 
същ ипостас според преданието. на отците 
и както подобава на благочестието, предал 
също всенепорочната му и приснодева май- 
ка точно и истински да се именува и про- 
славя Богородипа. Защото, като е родила 
бога-слово, който е възприел да се 
роди по плът, справедливо е тя да се 
прославя и да се именува Богородица. 
Така е свършил и този |събор|, когато 
Теодосий Млади, трети в рода си, спо- 
койно държал останалата от баша му 
царска власт и управлявал Римската дър- 
жава. 

19. А светият и вселенски четвърти 
събор, на който присъствувал и съдей- 
ствувал благочестивейшият император 
Маркиан“ избрал Халкедонб, бележит 
град във Витиния, за място, гдето да се 
разгласят истинските догми. Броят на 
светите отци възлизал на шестстотин 
и тридесет. От тях по-видни били Ана- 
толийв, комуто била поверена йерарше- 
ската власт в столицата; епископите 


2 Срв. тук стр. 65, бел. 5. 
4 Византийският император Маркиан 
6 Цариградският 


























хойс дкбиойс вухеувииоивуос хо! ди Посуоотудс 
те хо! Дори эо, влиоколф далоёлортез @ёио- 
цам, обр Вратио локоВвит6оф, тор толо» 
Алёхохтес ДЛёоутоб той йукотітоо Пала ‘Ра- 
ш, об кос ивуп, хаһ лойе 0 йлёо тўс 
гроеве вас 21405 мед’ а» Мади тв б ? А»- 
похас ка 6 “Твообойбикот "Гоивеуайнос. ОГи- 
зес Етоуп те то? дроти, ий тот пооали- 
от» адтой то’ Фаббуа Люохобох досагфи- 
ибтеот володЕеив олитиоат. Ко! удо хай ог- 
тои тір ёи баиетоой Мото лун’ обиво- 
ойшёро а гр» био» &итуф ёбёлвсоу 99- 
Идтта. Тор удао ёа Коюу рибу ” Ррооб» 
Хоотду, ёх #жоттов ха} дудослотутоѕ ууахи- 
боивтоу, ха Фу тартис таїс доб спооохитоб- 
авуо? фбйоєот е шіт бою тодинобв хай 
бфобуеқ диети» мо) оъубуво» ВЕ у тй т 
латогейз огофас бтвойрт оо», мар тої Фос 
лов втеоофий, об отувваг о! де оо: съитее- 
ооіуоутес. Е? удо ша п тоб Хоотоб фр! ос. 
ў беа табут, 2) аздоозыри ото. ЗА в! 
иё’ цдур деа, пой 10 Федотов; є 08 
а’доауиу", лфс офх ёбооуоь тс Ввоттоз; 
& д°ётеод” и лоой табта (тобто уао блодя- 
лета, ка лобѕ тобто ий До» афтфь увк то 
фодзтиа), лос ойу втерорик атой 0 Хоо- 
тос хо той Патоо ка ђибу Фрал/аоцав- 
га; об й др доооврботвоо» ў @роорќотвоо» ; 
0202 00тоу узубодои фадкей тбъ той боб 40- 
уо» кор беди, ёли те Фюрй тйь мас 9коти- 
тов, хо! ёлі дуощобов ие лооолурдеіођс Фи- 
Золотое ; тото удо Елети лаутос тобе иң- 
детёоах босо, ЯД” ётоқ лара тавтав, тб» 
Аоютду лей’ ёитодицооою. 


у. №0 хо тйе тоосбхус дъосейрнав оќ 
тфу уоотонаусор тото» доунатоу вопуито! 
да» тр" деки» дадожотес, афПОЕ са» те тЙ5 
вопойтис, ха! ло паоцз тб ёххАуоѓас уғуд- 
упо атадена, оттоледий оне торс ко тўс 
хоотоийхоо оіоѓаєсос то дА бийду хо блаод- 


тото» тс "Оободо ас фобтдиа ѓе „бог 


1 Папа Лъв 1 (440—461). 


Рһойнѕ Рашагспа — Патриарх Фотий 67 


Пасхасин и Лукинсий с презвитер Бони- 
фаций, заместници на светейшия римски 
папа Лъв. мъж с велика слава и с 
голяма ревност за благочестието, заедно 
с тях били Максим Антиохийски и Юве- 
налий Ерусалимски. Те |обвинили| зло- 
честия Евтихий? и неговия защитник, 
надменния Диоскор?, за техните нече- 
стиви мисли. Защото и те, като усвоили 
заблуда, противна на проповядваната от 
Несторий, изпаднали в същото окаяно 
положение подобно на него. Те дръзко 
и безумно смесвали и сливали в едно есте- 
ство единствения наш господ Исус Хри- 
стос, когото признаваме за бог и човек 
и му се кланяме в тези две естества. Те, 
окаяните, не разбирали, че с това достигат 
до заключение, че Исус Христос има 
същност, различна от същността на отца, 
и природа, различна от човешката, за- 
щото, ако Христовото естество е едно, 
то ще бъде или изцяло божеско, или 
човешко. Но ако е само божеско, де е 
човешкото ? Ако пък е само човешко, 
как няма да отричаме божественото? Но 
ако е нещо друго извън това (защото това 
ни остава и към това клони повече мне- 
нието им), как няма да образуват Хри- 
стас естество, различно от онова на отца 
и от нас самите? Има ли нещо по-зло- 
често или по-безумно от това да се 
казва, че словото божие и бог е станал 
човек, за да унищожи собствената си 
божественост и да премахне възприетото 
човешко естество? Защото това следва 
да кажат ония, които биха дръзнали да 
твърдят, че Христос съвсем няма нито 
едното, нито другото естество, [а има] 
друго, различно от тези [две естества]. 

13. Затова внушителите на тия хри- 
стоборчески учения били заслужено на- 
казани за това голямо нечестие. Те били 
лишени от свещенство и отлъчени от 
цялата църква, като била изхвърлена 
заедно с тях и христоборческата им 
ерес, а правилното и непокварено право- 
славно учение е било още повече про- 
възгласено и блеснало чрез свидетелства 
от свещеното писавие и от отците. За- 


Ы Цариградският архимандрит Евтихий създал през първата половина 


на У в. еретическо учение, според косто Исус Христос имал само божествена природа, а не божествена 
я човешка, както учела официалната пърква. Неговото учение се наричало евтихианство ИЛИ монофи- 


зитизъм (от Мота тос — една природа). 


Монофизитизмът получил голямо разпространение в 


Египет, Сирия, Месопотамия и Палестина поради тежкото положение, в което се намирало населението 
там. Това учение отговаряло на създадените там антивизантийски настроения и на стремежа за от- 
късване от властта на Цариград. Монсфизитизмът намерил почва както у бедните, така и у богатите 


слоеве на Изток. 
евтихианството или на монофизитизма. 


8 Александрийският патриарх Диоскор (444—451) бил горещ привърженик на 


68 
тої Гойадихаїс тв и Патомаїс ицотчиеиз 
дуехпобуба ка! лоше" ёта то? Хиотд», 
Жо ша» айтоб тр Алонаот кар дво тис 
фбову, безтрта кор доолотто догрубтоз. 
мар ддищостеж Фу весооцемиз, то» тооцаха- 
ати» Долгвоко" перета Веодоупойитао»», 
ха! лаоадедсомотал йдатфитос биодоуєїр ка 
хнободеи" #5 гта тя окопибте та л8- 
ойта. дот ёё Гэтебде», 05 д р и х0 
7075 аї Васе Фодоб»это ха! тофдоїс тд па- 
дос в дииато» ВАйотуу Рлефието, уєхооі те 
ту» пойфу дуволбуто тоб дор, ко лоде то 
Гў» иетататтонто, а те Фо Феооциейи, @5 
оё рдо» додивби, влетедобъто ка! ёладеім- 
зиуто тўс віас Фобос втаоуфв пооедилогло 
то аифио’ дг фи дё хдлойс ий лдуоъс, ха 
дара» хо лето", ка тд. тойтис бфіотото оту- 
уў хай лаоал/ она, ез дъдоплбте овофас 
гтоакойто то ёдіюца. "ду та иёу дғоловло, 
та де дуйдоололовлфв, 6 авто Хоотде 9 
Фобос Өкос ўш», Ввливвоос хо! далоо- 
кдивуос, иа» и» обтоб ко Бмофа” тру ӧлд- 
стави. дбо 98 хо! дафвоойоав таб фон, ёр 
даууувио ёуобов, ойффв тв маі дуаутрриеф 
Хоро лаоёотђов кой! ѓлтотодзато. АМ 2» той- 
тос хо т@ тўс тетдотк Хотодот. 


0. Н 5 ала хо охоъиеикй лвилти 
Хбьодос, тбивтос иё їводу аётӯ В Коото- 
туо цвуойблойс болото. лвуте 98 хо 6ЕН- 
хола ко! вхато» ордос" ИМотвоо» лаоотоїс, 
хай отудооиў виоотбувто (Фу Пуобъто хо 100: 
баило” Мэурӣс тих оу», вто 98 хо Ито 
уо, тйс абтйс Бао дос ёи дадох тойс 
"Аодвоатхот: лудайотуђосаутас огхас ко 
Вуцов б те “Робин тр" воду дахо» ёфо- 
оѓау, тпофу иё’ то лдаи, об лаобр 08 тт 
Уъ»одах де, # ко! ий лофдииос їс тўр оз 
боомт тўс Ккойс дипуйоквеж хотёстр АР 
ода Едолтох диз ту пот то» Потвосо» 
лот длекйоов ДВЕ. Уру ос °Алойта- 
ос те 6 `ААсёаудовіах, ха! Авитов б ° Ауто- 
увас, тф "Аолвовихо дбионол ивховитивко: 
хай ди ка Лдъуиоѕ ха Ебдуоов, Еёотоҳіоъ 
тоб ’[воободбно» ?Аоувойов тор толор буа- 
л?”пообутев. Туриха ча 08 ха! °Гороталаудс б 
хочиотос ду Васто тўс ‘ Ронаїи?с °`Аохдѕ 
тд фооутідас̧ ёҳеѓое, мой тф ёиітоюгтр 
сутербъв тооуңиам. Айту тоуаооб» Я аа 


1 Петият вселенски събор бил свикан в Шариград през 558 г. 
3 Цариградският патриарх Евтихий (552— 565; 
5 Византийският император Юстиниан І {527—565). 


Мина (586—552). 
(537—555). 


Рпоциз Ра агспа — Патриарх Фотий 


щото триблажените архиереи блестящо 
богословствували и ни предали без коле- 
бание да изповядваме и възвестяваме във 
всички краища на вселената, че Христос е 
един, сиреч ипостасът му е един, аестест- 
вата две, божеско и човешко, неслято и 
неразделно съзерцавани. Че това е така, 
става явно и от следното: че нозете на 
хроми се изправяли, на слепци страда- 
нието в очите се премахвало, мъртви от 
адовите врата се извличади и в живота 
се възвръщали, а при това се извършвали 
и показвали и други божески знамения, 
които мъчно се изброяват. Това проявя- 
вало достойнството на божеското есте- 
ство. С това пък, гдето той търпял тру- 
дове и мъки, жажда и глад и тям срод- 
ни и подобни страдания, изтъквал свой- 
ството на човешката същност. От друга 
страна, като извършил дела, от който 
едни подобават на бог, а други на човек, 
същият Христос, истинският наш бог, 
ясно и неопровержимо представил и 
удостоверил своя едян и единен ипо- 
стас, а естествата, две и различни, неслято 
съединени. Това са деянията на четвър- 
тия събор. 

14. Светият и вселенски пети събор, 
за който великият град на Константин! 
бил отреден за свещено седалище, се съ- 
стоял със съдействие и в присъствие 
на сто шестдесет и пет богоносни отци. 
Между тях се отличавали и блестяли 
първом Мина?, а сетне Евтихий“, един 
след друг държали свещеноначалниче- 
ското кормило на самата столица, и Ви- 
гилий*, комуто се беше паднал свеще- 
ният надзор върху Рим. Той присъству- 
вал в града, но не и на събора. При все 
че не бил се показал усърден помошник 
на свещения събор, той все пак писмено 
потвърдил общата вяра на отците. Заедно 
с горните били Аполинарий Александрий- 
ски, Домн Антиохийски, украсени със 
свешщеноначалническо достойнство, а съ- 
що и Дидим и Евагрий, заместници на 
ерусалимския свещеноначалник Евсто- 
хий. Грижите пъх на ромейската власт 
били възложени тогава на най-мошния 
между царете -— Юстинианӧ, — който 
бил съгласен с учението на църквата. 
И тъй този свети и вселенски събор 
напълно изпожънал отново поникналите 


2 Цариградският патриарх 
577—582). * Пана Вигилий 











хоћ обхозиемий Хбъодос №отодѓоо лай та 
итаод лаоаръбиеєра ддунота еіс тд лаутей с 
Ехо, биа айтф &ивбр тф олоовї ТОУ 
сом». Мейтду Өєодоооу ка! Аюдоро” оу 
б игу Тообоб лбдєос, 0 дё Моротсотіос ёле- 
охдлиову. О? М№еотоо’ов лојтеоо» пр тоайттри 
Фдоутєс̧ огогой мо! ёууоарот длодедо лао, 
тўс обои базой та бда ха) ёжръда куй- 
пота. "Ки дА хотеділаов хо! Ддуейвифпос? 
Ооуу, кино», Науооу, пайиа тд» ле 
оту арб туцота. @ъдоас пр ‘ЕР 
иудодоуіа» Зу тӯ той Овоб "Ехидр а парен 
овуєухеїу ф/отикпоатас. Позилйохей те удо 
офто тс ръуйс чу ооийтоу оодоо», 
хо пода соята ти’ атуу истендиводат 
ббуна имаод”» ко! когйлтисто», май ибуо» 
с др хебр тат проду бот. Ко! 
тёЛос д8 тис Оте вотитос хоййовоз ёрур'Соуто" 
да Ат тойто ларихиив лодс дидоиа” ядоау 
хо! длодд вау. Кой тов лоэңооїс до/шос то 
бораго» д оцо хобот, влазадопиеги ай- 
тобв вс три дуову дбЕат, ёЕ пс Фал тто»- 
тес. "Ки дё 0008 та офиота тс шъухобс 
двобдозто оруауіотаодоаг уои дё афтде сох 
шатоу @тотбою" ойх оід'ӧт ко! халобутес̧ 
буйстаоо, вло тоб лелтохотос хо! Фаудутос 
й дуйотаок, ор д2 той ай ёотбтос ий Зу 
дйрдороіа ацёуоутос, 00» ло доп” йо уъў 
ойд8 тобто дроолэдбутес о (мо, Ио» 
оѓо» ддхица, дъ с” Ађообо, тоб доо» ко 
той хотууоообоо. Пос усо ойх ёохатуу аде 
хіа» адтоб истаияотнообои. та и ограда 
дата обиота тайсриуас у тоїс̧ хат ‘ао 
лдьос тфу корр ёлад доу блоотеоєѓу афто» 
Віаортиобутес, та дай лай» оъуєёацаотдутса 
те копае «нос ий поабвеж дует ита ха 
тадиілбуер, ибро 08 тд роде, дов таз 
отумалодёан уо» ооиатор, ў ил» Фолойтт 
тє» идооа», ? лде добр шодалодооѓас. 


8. Об ибуоу 08 таб тобтав тар дъофу- 
шабу 6 [005 ойтос тб» Патёооюу хопдс дле- 
хңооёку. Фа ха подс тобток, об ло /Ф 


1 Днешният град Тарс в Турция (в Мала Азия). 
3 Ориген — известен алексапдрийски богослов и философ. Той се стремял да съчетае 


Мала Азия. 





РьоНиз Раїтіагсһа — Патриарх Фотий 69 





скверни издънки на Несториевото учение 
заедно със самия сеяч на плевелите, а с 
него заедно и Теодори Диодор, от които 
вторият бил епископ на град Тарс!, а 
първият — на град Мопсуестия?. Защото 
те преди Несторий се замъчили, ролили 
и оставили писмено подобна ерес, неза- 
конородена и странна рожба на изопачен 
разум. Съборът осъдил и анатемосал 
още и старите недъзи на верните — 
Ориген , Дидим“ и Евагрий?, - които се 
постарали да вмъкнат в божията църква 
елинското баснословие.б Защото те бле- 
дословели, че душите съществували преди 
телата и че една и съща душа обличала 
много тела — учение скверно, заслужа- 
ващо да бъде оплюто и достойно наис- 
тина само за техните души. Те учели 
още, че безконечният пъкъл има край, а 
това е друга подбуда към всякакъв грях 
и гибел. На лукавите демони подарявали 
предишното им достойнство, като измис- 
ляли, че щяла да им се върне предиш- 
ната слава, от която отпаднали. Те прие- 
мали също, че телата не щели да въз- 
кръснат заедно с душите, а душите 
шели да възкръснат без тела. Но аз не 
разбирам какво варичали те възкресение, 
ако думата възкресение се употребява 
за паднал и умрял, а не за това, което 
всякога стои право и пребъдва нетленно, 
каквато е душата. Не се убояли окая- 
ните ниго от това, че със своите празно- 
словия обвинявали праведния съдия в та- 
кава голяма несправедливост. Защото, 
как може да се каже, че те не го обви- 
няв-т в крайна несправедливост, като го 
хулят, че, от една страна, лишава от 
общата награда телата, които се подви- 
завали заедно с душите в усилията към 
добродетел, а, от друга страна, оставя 
телата ненаказани за общата виновност 
и за съдействието им при извършването 
на греха и че той или налага двойно 
наказание, или удостоява с двойна на- 
града само душите без телата, които са 
действували заедно с тях? 

15. Този свещен лик на отците не 
само отхвърлил такива хули, но освен 
това не много време преди това низверг- 


2 Град в Киликия, дн. Мисис (Міѕіѕ) в 


христианските догми с гръцката философия. Написал е редица съчинения с богословски характер. Не- 


говите схващания оказали голямо влияние върху други църковни дейиши. 


4 Дидим— александрийски 


богослов и един от най-изтъкнатите учени за времсто си (308—395). Той бил ревностен последовател 


на Ориген. 


5 Нвагрий—-щьрковен историк от МГ в. (537—594). Вж. ГИБИ, т. П, стр. 59 сл. 


6 Т. е. 


ца внесат в христианството елементи от гръцката философия. 


70 


Рһойиѕ Раёіагсһа — Патриарх Фотий 








Филоообе” ходе, каде в ко! дуедедаповъу 
"Дудгио»у те тд» Тралсбобупо» то Ебтихобс 
блобалота тобуңиа ка! ХеВђооу, Петооу 
тє тоу `Аланиєіос кой Иоооау, кор лӣооу тіру 
ло”ңойу Фиетр ко лойикбрайо” даолоойу 
ха стинооіа» `Ауалутов иё” идбота тоб `В 
шс тўс вбаробс лоохотдобазтос доле, Съи- 
уифох дЕ хой отъвоуфу атофаугутож тоу 
лєоиоуў ио» ° Аоуеобо»" фу 0 иёу Едфо шох 
б хдатос (тўс °Аутоҳот дё обтос), тр “ К- 
ооссой иа» дё Пётооѕ 0 18005 Флетоолесер. 
Тобгоцс об? влафтав то его» тбу ° Аоуісоёо» 
съуййрооца ёхеђоб&аутес те и дловайдис- 
уо тф длйат хо) га те АКадойилс хо? 
°Ялоотоихӯс "Ехитоав ёиобтоуйу те ко 
Злекйосоа” ддуцета. Кө) та ив” тгйе оѓхоъ- 
ценийт лбилтие Жиуддоп Ви тобто. 

с. Н Ф ауа хо) огкотивихи итп 21- 
уодос ё” 19 вас ба ыё’ тофу лойва)" хо! 
афт? тот шоти» тс алде ос̧ дкаидто" то 
‘вод’ ёлуууото дёотооу, вРдоицкотта дё ко 
Ехото» дворфсоос Ддудодя тор дубљъа блобъо- 
иёс даилофс ткфой» дледекии три 6808 
Вар. Тайтис дохро! на тор ай» лоото- 
ивбво, &ноботто ййо, Гефоуюс те, @ тйе Ва- 
ос лодос о "Долвойихбе вои глйо- 
уву Ввркехеосибтос, ко! Феодорос, хо Г едо- 
ос, ди пововътеоа» або кате вуиетов, 
диа лото ° кар, ог Фи "Драбйковог тоб 
букотатое Шала “Рин єс туу та» ЕДО- 
жеу таба ойцобтто кой то? тўс "Ае бат доон 
дё иғуадолодсес додуон Петоос АЮютоудс то» 
голо» фиел цоо" иер” ха Редирносг Моха- 
удс ха Поворйтеоос ес тор радио» тйс ?До- 
у:гоатиўс ту “еообойбия лаођууедв ко 
допис. Обто 08 ой’ тої Лох 12005 ко 
пух Потойс, Хёоую», Иврро», Пађдо», Кал 
отауитоилойеах хотарёоутаѕ, ха Орою» 
Риц, Коро” те ° ДдеЁаудовіас, ка! (3еддсо- 
оо» то’ тв Фаот, тр д/иидлдоко”" тоб 
рейдоис ошоду афрнёиутес (об мр ААО 
ха Махаоо» "Яупоуе ав, йна ХУтефато» зс 
«обого иобдут, орт рбодоит тон ФОО то?- 
хоца Порохоотр, ёлилЛахёртас абтов. ко! 
тўс ёиеро» доосввейас блеонадя т иедвтнос- 
тос) бло дар катадбар длощоото би 
ше" 8 оо ко шор двора» ёлі Хротой, 
той доудаоб Өєоћ ђибу, той Зи дйо лерт- 
„мото фр око, дросєВеї хай аЛбуд рооушан 


1 Сиреч привърженик на монофизитизма. 
събор бил свикан в Цариград през 680 г. 
Агатон (678--681). 
Пир (689--642). 


в Цариградският патриарх 


2 Папа Агапит 1 (535—236). 
1 Цариградският патриарх Георги 1 (678—-684). 
б Цариградският патриарх Сергий Г (610-—689). г 
Павел П (642—653). 


нал и анатемосал привърженика на Ев- 
тихиевото учение! Днтим от Трапезунд 
и Севир, Петър Апамейски и Зоор и 
всичката оная лукава, многоглава и на 
много места пръсната шайка. Това све- 
цено дело подел особено римският епи- 
скоп Агапит? със съгласието и съдействие- 
то на имевити архиереи, между които били 
славният Ефремий, предстоятел на Антио- 
хийската църква, а свещеният Петър -- 
на Ерусалимската църква. Божественото 
събрание на архиереите, като отхърлило 
и осъдило всички тия лица, укрепило 
и потвърдило неизменните божествени 
догми на съборната и апостолска църква. 
Това извършил петият вселенски събор. 


16. А светият шести и вселенски съ- 
бор — и той в царския град? — издигнал 
свещения театър за тайнствените пред- 
ставления на истината и с подвизите на 
сто и седемдесет богоносни отци помог- 
нал на благочестието да добие бляскава 
победа. Водители на събора и достойни 
да първенствуват пред другите били 
смятани Георги, комуто била връчена 
свещеноначалническата власт над царския 
град, и презвитерите Теодор и Георги, 
които заедно с дякон Иоан като пред- 
ставители на светейшия римски папа 
Агатон5 се броели в реда на ръководи- 
телите. Пълномощник пък на алексан- 
дрийския престол бил монах Петър. 
Заедно с тях бил и Георги монах и през- 
витер, който се домогвал до ерусалим- 
ския архиерейски престол. Тези заедно с 
други и свещени, и свети отци скъсали 
преплетената верига на лъжата, съставена 
от началствувалите над Цариград Сергийв, 
Пир?’ и Павел, както и от Хонорий 
Римски", Кир Александрийски и Теодор 
Фарански. При това те справедливо осъ- 
дили Макарий Антиохийски заедно с 
последователя на ереста Стефан и някой 
си окаян старец, на име Полихроний, 
които се били присъединили към споме- 
натите по-горе и смятали да защищават 
нечестието им. Защото с нечестива и 
безумна мисъл дръзнали да кажат, че у 
Христа, истинския наш бог, който се 
състои от две естества, има една воля 


3 Шестият вселенски 
5 Папа 

7 Цариградският патриарх 
” Папа Хонорий 1 (625. -638). 








ёұдАдиђоо» длорңуасдаг итд тобто Доувиоте 
бролаВоттес ой бобуєто, фаду ду ха! под- 
уеро” “с коте тие, бе оби Фот тўс абс 
двор ас уро» хат вЕоъоба» 00900, кой ид- 
лос ддолооюв нетёохесдаг 0йд8 тифйойе 
дицатфотщ, хай уд» дә даки а» Боро с 
фиодоси, ха) лђдду лойот, кой вафойвг" то?с 
ёицаою” отбё техоб”» @таотйооь ко! данной 
Фл тедвътройти” одй шр ойде тўс атс ёот 
Вайуовов дао еби отетова тд поту 
то? Шазйтоу, хаў дбёа” отд каво лад» хай 
Во вота тд де ток, АХ 0 пб об ст?- 
подото бя тобгат кой тб» боео» тір да 
фооду 2Еаотойигто; Пава удо фр ме луу 
ёуєоувіас, хаў тоїс фаддоощ ёувоувісис с р 
окай 042ђокс соудюоҳісоутоа. Ко =, хата 
ті” ёр ортоїс пдати», й 8боувия мой й 9811)- 
ос шо, маі б твою лаутос. & Пе тођта, ціа 
е! де дбо аі тоес (ойле) удо ек тото иа- 
“ас ёӧеуиндоу, ё” бфдойиогс ёуоуте түу ба 
слой тб" хотообфлав я длолғюу) лос 
ойж} ёхатёоа луүубоє пр" оѓхеѓау Фубоувит ной 
гр Иных; "АРобтои иё” ъс ис стат 
хо! беофиной 905 об? лоотциройътес, об» 
айт) ёхеёур то о) хотедийодђса» ара 
дёнате до дє Чалнойс фтехас, ка бо ёуед- 
уеас ёлі той &уос Хоотоћ бой ниб», то» 
дєофбоот Полёоиж {еоодоуноас 6 06140705, 
тс йло»таҳоб °Вхийноих то лоб» 010- 
Доуви хай хпобоови, (болео то» фбогот, обто) 
ха та ёрвоуаб” хай Юеййова", бододобаж 
лорадедожиоя Колотертттос 94 трихайта, 0 
длорогов * Ноахдєіою, тор пооуотиду тйе Ва- 
од гіа хАђоо> Фуопдиат в” пуадедврибуос, та 
те Да отилобтот тў Утода» и то додо» 
тв °ЕххАуоќис фобърии лрововейс». АДА 
тойтоқ иё” хай п Ектт. 


г. Н 2 буќа ха обжовивтип ЕВдбит 
Убьодос, Миа иё’, ес Ваймуб? изтодло- 
т, обову, хой тб» бодо» дориалож дика 


роди .-. = 


РъоНиз Раігіагсһа — Патриарх Фотий 71 


и едно действие! Те, неразумните, не 
взели под внимание дори това, което е 
много ясно и лесно за разбиране, че не 
е признак на едно и също ‘действие 
|Христос| да изправи самовластно хром 
човек и този да понася трудностите на 
пътуването; нито да отваря очите на 
слепи, като с пръсти смеси земя със 
слюнка и направи кал и я постави на 
очите; нито да възкреси мъртъв и да 
пролива сълзи за покойника. Така също 
не е свойствено на една и съща воля, 
от една страна, да моли, за да отмине 
чашата на смъртта, а, от друга, да на- 
риза същата чаша слава и да иска това, 
което е нежелано. Но как не са се до- 
гадили, че по тоя начин те отричат и 
разликата между естествата? Защото 
всяко естество е извор на действия и 
чрез различните действия се проявяват 
волите на различните естества. И ако 
според тяхната заблуда действието и 
волята са едно, тогава без друго ще 
бъде едно и естеството, от което те 
произтичат. Но ако естествата са две 
(защото те, като имали пред вид раз- 
пръсването и загиването на първите |учи- 
тели на тази заблуда, още не са били 
достигнали до такава лудост), как всяко 
едно от тях няма да прояви своето дей- 
ствие и своята собствена воля? Но по- 
неже са предпочели своето хулно мнение 
пред всичко друго, затова те заедно с 
последното били осъдени на вечна ана- 
тема, а съборът на богоносните отци, като 
определил, че у единствения Христос — 
бог наш — има волите на двете природи 
и две действия, предал на всички църкви 
православно да изповядват и проповядват, 
че той има две естества, две воли и 
действия. В това време наследник на 
праотческата си царска власт бил пото- 
мъкът на Ираклий? — Константинё, — 
който и във всичко друго съдействувал 
на събора и приемал правото учение на 
църквата. Това е извършил шестият 
(вселенски| събор. 

17. Светият пък седми и вселенски 
събор за място, дето да се произнесе за 
благочестието, избрал и той Никея, 


1 Тук патриарх Фотий говори за монотелитската срес. Според нея Исус Христос имал две при- 
божествена и човешка, - но е имал една воля нозу Эно. Монотелизмът представлявал опит 


да се примирят диофизити (никеанци) и монофизити. Тсва ученис било одобрено и възпристо от импе- 
ратор Ираклий (610- 641), който искал да го изислзува за приобщаване източните провинции, настроени 


благосклонно към монофизитите. Срв. Ангелов, История на Визаятия, 1, стр. 154—155. 
3 Византийският император Константин ТУ (668—685). 


тийският император Ираклий. 


2 Визан- 
4 Седмият 


вселенски събор бил свикан в град Никея през 787 г. 


79 РноНиз Раітіагсһа — Патриарх Фотий 





отно” лай теуоти еи, май аби тўс вас“ 
Вегас иот ото” вдеавву, влтд ив» хай Е#Ериотта 
най токове оф» дудоб» то пури лдо- 
тъзоиету. тафдохонв дё и лотютоотӣтос тя 
015 афт» хш ивудта фалаууоѕ лоовлА4о- 
ид. Таобовбу тв тор Вр” Аодвозпо Феоб лё- 
о'Вьлто» (2806 обтос хай латйоостов Фо, 
ка тўс Вас дос лодвов тойс 1809004006 
оаххав, вляво ис Фос леодуво йлоў, ко! 
ду хо Петро” то» вбДайвботото» Порголоєо- 
В твдо» тие хол Рои" атас "Кижйноис, 
ха Петоо» 6140“, ПосоВітєоо» ха) ато», ході 
тс ёхєѓоє Моул йуобивғоу тоб ауѓор Х4В- 
ба ог тис "Алоогойиле иадёдодас фехнообе- 
то тоу толоу. °Адоюуоб тоте то "Доркозтпид» 
ходиобъутос абон йна ди тобгос "Кофтр 
ха! Фаид» йудоос шото) пойте лес 
убдоте, хай ісолииў пий дДайдйлоутав, хай тўс 
"Аустойите длдонс Домцовов то» ° Алоото- 
Мхфу» маі иеуадоу ооуу толотнонтас, ит 
то 1» "Доуеобо лро»? Вуозтас Дуо 
ду "Алоййтаоот тв хо Оводаюттои ха Но 
фу 0 иву “Акбоаудощас, 6 д8 ’Аттоте ас, 
хо! 0 Холос 08 “Геооооойбщо)»», вооловлфс те 
ха! ло»одфос лоомотниваа. Тоте Кпурогаи- 
ров ка Кот, “Оододо с отераро хост 
побцетои, тр  Абтохойгоова ре “Роцоко» 
"Лоу лоорооіда Вотойбоъто. Афту тоуаооб» 
П (20а я неуйлу Хбуодос аопфауй те маі 
баораоо» а овоо, ћло дпоовВф? те мй Фъ- 
во0» добу лооғтсоҳдвїсаи солото хой 
хоп утфісиит хотедімаоє, ко тойс вотун- 
тйс хо! поонахотс адг тр атф отрило- 
ВаЈЛораа коготь. Обто удо ої деідто Хо- 
ото», хдр Аду Ооо биб», Вдаоууивт» 
об; Омодоробутев торс рунас, да тот Фоуит 
ласау ёлетдбоку йВою ка Вдаортшах ко дов- 
Васо" хор айтоу Вхето" беорний» биќосос 
хо! 4001$ юз паралетдонатос об Фарбнави- 
тес дир т} белађс еіхдрос̧ то лд» абтб»” тй 
хоютоиахоъ урди бел уоов» Вина. Еде- 
Хоу удо (Ф тойицойс ха! бок уддсоқс ко! 
дороос длухцич!) тір лроожеитр" вреда 
той Хоютоб, дос «ди» л фюр диристов, 


1 Цариградският патриарх Тарасий (784—806). 
“ Византийският император Константин У1 управлявал заедно с майка си Ирина през 


(772—795). 


главен град на Витиния, който и по-рано 
бил станал съдилище на правите догми. 
Участвуващите в него свещени мъже 
били на брой триста шестдесет и седем. 
За вождове и първостоятели на тоя све- 
щен и голям полк се явили Тарасий!, 
чутовен между божиите архиереи (мъж 
божествен и преотличен и повече от все- 
киго другиго достоен да управлява све- 
щеноначалническото кормило на столи- 
цата”), и Петър, преблагоговейният про- 
топрезвитер на светата Римска църква, и 
другият Петър, презвитер и игумен на 
тамошния манастир „Св. Сава“, които 
заемали мястото на апостолското седа- 
лище в това време, когато Адриан? 
украсявал архиерейското достойнство. 
Заедно с тях били Йоан и Тома, мъже 
преименити поради монашеския си живот 
и сияещи със свещеническа чест, место- 
блюстители на апостолските и велики 
престоли в целия Източен диоцез и имащи 
пълномощия на следните архиереи: Апо- 
линарий, Теодорит и Илия, които пре- 
мъдро и свещенолепно били предстоя- 
тели — единият на Александрия, вто- 
рият на Антиохия, третият на Ерусалим. 
В това време императорската багреница 
на ромейската власт носели Константин 
и Ирина, украсени с венеца на правосла- 
вието4 Този прочее свещен и велик съ- 
бор с боговдъхновено и общо решение 
осъдил една новопоявила се варварска 
ерес, въведена от злочестиви и скверни 
хора, като подвел под сьщата присъда 
и нейните внушители и поборници. За- 
щото тези окаяници на дума не призна- 
вали, че хулят Христа, истинския наш бог, 
но һа дело измислили всякаква обида, 
хула и нечестие. Като не смеели направо 
и открито да хулят него самия, те, [ху- 
лейки| свещения му образ, удовлетворя- 
вали всичкото желание на христоборче- 
ския си ум. Хулейки като идол (о глас 
на дързък и безбожен език и ум!) почи- 
тания Христов образ, чрез който е про- 
гонена идолската заблуда, и като го под- 


2 Сиреч на Цариград. 3 Папа Адриан 1 


периода 780—797 г. По тяхно време на събора в Никея (787) било осъдено иконоборството и възста- 


новено православието (иконопочита НИ ето). 


> Тук патриарх Фотий говори за иконоборството. Както е 


известно, иконоборството сс явява като опит па централната византийска власт, подкрепяна от военната 
аристокрация, да ограничи забогатяването на манастирите. Срв. К. Эсйшаг21о$е, Оег ВИЧегьйей. Ет 
Катрі 4ег опесивстел Кігсћһе ит ге Есепай ин@ шп іе Ггеше!, Софа 1890.— М. Я. Сюзюмов, 
Проблемы иконоборчества в Византии, Ученые записки Свердловского гос. пел. института, 1948, вып. 
ГУ по Кафедре истории древнего мира и истории средних веков, стр. 48—110. — Озорогзву, Ніѕіогу, 


рр. 122, 135, 142—149 за. 









Рпоциз Раігіагсһа — Патриарх Фотий 73 











хадъВогоътес, хай лдосс абтуу атс лёо- 
Ва дотвс, дуй таб дуо0йв ко! таб Дар 006 
лой молелфтоту», пеобоцоог, лиф паовфдооот 
ана Хоюиатос ВАеатбу хо) тўс иис 
Хо стоцашав идуив йо». Та афта дё ха 
хата то» в аз" вофу «фкомоидтеж пос та- 
хеуоїс̧ дихвш син, хвой те лайаитайие, ход 
ВеВңдос ув вой" Вупобуотот, иа хоро” 000Е- 
ха тис тимнадбтие намаз ко! паоял? и ос 
обданфе Вудирако» ої адаотооеѕ 9444 тбу 
&Арнифу Вдедтуийтоу офдёу ЁЛатто», & кой 
ш) пайлот, 10 Хо опору» од ойивойй те 
хо! Фитилфиота да шоотх йуоутес, ёВдє)то- 
доуго дгоу ойтобс хаф б йолоудос лойвиос 
хота Хротоб кор тор абтой ау» ситвхоо- 
гесто хай вхойгуивто. До? удо блок», «с 9 
пий тб’ еколоифто” пир уви ту вБео- 
ибоивио», болго хо ў атийа #5 афто дка 
Вара та вхотгдивта. ` ААА? обто, та тва ту 
хоютоийуез ордар увууйђиота, де с» иё» 
ту» овлтр ква Хоютоб ха тр а?тоб 
дур ёуеВофоу, тд лооуозлио» дувлАооъ» 
ботёониа #5 та тор `Тоџдаоу тодициата 
дифеобисъои, хо нау фадотикобътев хў блер- 
Вой тў поодошас тойс уетотоойв др» дё 
Хоошйюфъ ёу иёс оби Вохо» тодийоби тӧу 
Хоютду ха! уейвои длаотподобди, ка! абгоб 
вхепов тоб ѓордоїхоб кар лотобдоо Сов 
7Авухозто батілтоутес, ха! убдор хо! таит 
абтбу дажуйутвс тір ином, к итданоб 
стас» ёҳоутес` ФА фолво тф хахф хабов» 
тес тйс оїоёоєи, (да иди ав дирфелтобъто 
ха ларефбооъто. Хоютипойс иёу удо ёартойс 
д”онаѓоутес, ката Хоотой ёфоойттоуто хай 
тўр “оодок «оо об лпообавивтоь то Х0:- 
стоййхо» афт» лоокңАоь» фа тўс ёѓхоуоца- 
ХЕОс, хай бёлєоёраллоу 00 ибуоу дё, 1 маі 
то тўс здододато ав ёхиАуортЕс̧ буоца, обдё» 
гідододотоб» дуєхтбтвоа ва те Хоопатойс 
адто?с я вс та 1ф» Хоиотоуб» ети хо! 
йхооута иуотною  Зледе сто. Ад тобто 
цёр, дао ит тв иодайдос тайтие ха! ло- 
дуолдоот ка! оъилефиоиёгис 0061$ фиуй» 
194 дуоау пр диоубваа, Фо убда убуп ка! 
ёхфула те фиг потфи вдувивас, й буа хай 
окориенит бюжитаоа Хуродос̧, дғоиоїс 840- 
төс тоб дродвиатов хадълёВадє ти» дё =йкд- 
га Хоютоб, тоб дров Өғоб иб», хаха 


1 Т. е. на християните. 


стъпки извори за българската история, [У 


лагали на всякакво безчестие, те го тъп- 
чели с нозе и влачели по тържища и 
стъгди и на огън го предавали -- зре- 
лище, прескръбно за християните и до- 
стойно само За езическото христоборство. 
Същото извършвали и против другите 
свещени изображения, като безчинствува- 
ли с нозе, бързи да проливат кръв, с 
мръсни ръце, със скверни устни, и не 
можели Злодейците никак да се наситят 
на този бяс и безумие. Но като мразели 
свещените християнски символи и изобра- 
жения не по-малко, ако не и повече, от- 
колкото езическите мерзости, гнусели се 
от тях и водели усилена и непримирима 
война против Христа и светиите му. За- 
щото ясно е за всички, че почитта към 
изображенията е чест, отдавана на изо- 
бразяваните [лица], както и безчестието 
преминава върху самите изобразявани 
лица. Но те, новите изчадия на христо- 
борците юдеи, с това безчестиди свеще- 
ния образ на Христа и на светиите му, 
довършвали това, което не бяха напра- 
вили праотците им, защото изпаднали в 
юдейска дързост и в прекаленото си 
усърдие се надпреварвали да надминат 
предците си. С това пък, че нямали сме- 
лостта сред християните да се отрекат 
и устно от Христа, доказвали, че били 
лищени от ревността на праотците си 


юдеи, че не са били добри техни 
подражатели и че не можали да се 
установят на едно, а като замаяни 


от еретическата злоба се разправяли и 
мятали тук-там. Защото християни се на- 
ричали, а против Христа беснеели и да 
се зоват юдеи не приемали, но с иконо- 
борческите си постъпки те им съперни- 
чели и дори надминали тяхното христо- 
борство. Не само това, но отхвърляли 
името на идолопоклонството и към са. 
мите християни и към божествените пре- 
чисти християнски тайнства се отнасяли 
не по-добре от идолопоклонниците. Затова 
светит и вселенски събор осъдил и 
предал на вечно проклятие ония, които 
не искали да се откажат от това изро- 
дено, прелюбодейно, разносемевно и раз- 
бъркано учение като от рожба незаконна, 
чужда на благородството на верните!. 
Той утвърдил и запечатал единогласно 
да се покланяме и почитаме образа на 
Христа, истинския наш бог, в чест и 
уважение на изобразявания съгласно с 


7: РьоЧиз Раігіагсһа — Патриарх Фотий 








тір @еиааги Алосимхас те хо Погохас 
позід сит, кар тов тб» воб» до от ёхфорто- 
маз, ёлі тиў ко осраошотиа тоб «холбо- 
ивуог, лобохиивтобог ий тийодоі рифос дла- 
ваб Рискйраж тв ха} ёлсофопуісато, тс. 
лоодхуъйовов хо пийв дпАоуот лоосауди&- 
уйс, хадду тодло” хай то пос 180016 т!- 
лов ка! оудвдойив тўс хай ибс бриотфтие 
Датогіос пооовоудиеда. Об уйо Ру абто?тс іотб- 
ие хой оъилеридеіоиеу тђу 111)» х0 поо- 
бсибупов, од еіс бтеодфа йо хой дафооа тё] 
схбиеда Ала д тўс фапоибте 000005 
ха! иєоютӣс офтбу #оалеос ка! лооохтузј- 
085 сооловлфв тв хой ддищовтос вс три 
давоотов вкейтр» брод? те кой ёолон 00- 
тута дуаубиеда. 

т. Ойто тӧу иио” Хтаъобу лроакттой- 
ив», & ф 10 ДЛеолотхдр ёбвтоудодр сфиа, 
хай то той хдоноо кодадоюу дує нов" а иа, 
хай ў тоб Бор фос тайс ёхеїдву фоаїс 
додвийвтаа, тлу дуцоо бону ғ ВАйотђоё” дуй 
тоб Эа’атон. Обто тор топор тоб Хтирооб 
лооохтьобиву, дгоб дациб”оу ВДойуета отбри, 
ко! ладит Эгвоалейетоь ложа, тв @лай ду 
тф поототблф хаотос ка! дъуйиеос дувоут!- 
деіотс хо! ихоив офъби тбуу ало» ивта 195 
бидав Ввоу ас ооилооїођотс. Тобтоу то- 
уаробу бмасто» ти» тв Хоотоб евхота, фъи, 
ха! авто» тоу Хтаъоо», хой д и той Атаи- 
ооб то’ тблоу, лооол/ тов тў давапшотти 
ха: лооохоуңокь &ЕобюбутЕс, ойи & офто 
лейуойфоив? но пеоообоце”» тръ иа” ко 
то обвас, ЯД вс то» д Дийс ёа”доолцоа»та 
дот фи/аудоолов бат, хо тоу ло 
по» Влоувдотоу братоу ёмороіос блеугу- 
хбута, табтуу буафёооиву моё лвообиет. Обто 
др но уаоос “Айоу, ка тафогс, ха! Лв ри- 
за, пиотогв Вобоута 24085, лаота)х лооохруоб- 
меу, т0у абтойе добдаата Хоотд” то” Об» 
ђибу исуайтвоутес хо дугфинобттас. Каі 9) 
хо в и тобто хата таб итотийс хой атас 
йифу тейвтдс доп лаоал оо», ба те Фи 
айто!в ёуєоуооиёғус дожвйе тв ко! вбеоуво(ас, 
то доужду те ка! лрстомоуд” ато» ѓёлиурбохо- 
ид, тв мой дободоройиеу. Дед хо! тбу цо- 
хаосу ёхеіусоу ко! вору дудобу п 9500005 
хо да поуңуъос 00 идуор и» амбра Хон- 
0700, хай йлво 8фуиет, 4110 ув др хо тўс 
лоуаҳойуто) ка! делаофвуоу Аедолобтс пибу 
Озотохох, ха лбутоу тор ° Ауѓоу 105 еодс 
«схоъав, кат атодожах тўс та» лостотблоу 
бжеоохтсе хай оеваоиштттос, тидодов хай лоо- 
аиствтодо хору Шебтаидте» боб Злеофод- 
06 тв ко ёлєхбосову. Ко) удо ко! дгабта» 


древните аластолски и отчески предания 
и свидетелствата на свещеното писание, 
сиреч като отдаваме поклонение и чест 
по същия начин, както се отнасяме към 
другите свещени изображения и символи 
на нашето пресвето богопоклонение. За- 
щото ние не се спираме и не огранича- 
ваме почитта и поклонението |само върху 
образите], нито пък се делим на разно- 
родни и различни обреди, но чрез при- 
видно различно и частизно служене и 
покаяние към тях ние свещенолеино и 
неразделно се въздигаме към божеството, 
което е неразделно, единообразно и обе- 
динително. 


18. Така се покланяме на честния 
кръст, на който е било разпнато господ- 
нето тяло и отдето е бликнала очисти- 
телната за света кръв, та от естеството 
на дървото, напоено от потеклите там 
струи, произлязъл вместо смърт безсмър- 
тен живот. Така ние се кланяме на из- 
ображението на кръста, чрез който се 
прогонват демонски пълчища и се изце- 
ряват разни страдавия с помощта на 
благодатта и силата, която се е проявила 
веднаж в първообраза и се простира със 
същото действие и върху самите изобра- 
жения. М тъй, като отдаваме на всяко 
едно от тези, сиреч на Христовия образ 
и на самия кръст, както и на кръстното 
изображение, еднакво почитание и покло- 
нение, ние не поставяме предели, нито 
ограничаваме почитта и уважението си 
със самите тях, но отнасяме и посвеща- 
ваме тази почит към оногова, който по- 
ради неизказано богатство на човеколю- 
бие стана човек заради нас и доброволно 
претърпя за нас позорна смърт. Също 
така ние с вяра се покланяме на храмове, 
на гробове и мощи на светии, от които 
извира изцеление за верните, като вели- 
чаем и славим Христа, бога наш, който 
ги е поставил. И ако в тайнствените и 
свети наши служби има нещо, подобно 
на горните чрез действуващата в тях 
дарба и благодат, ние признаваме и сла- 
вим първичната и първодействуваща при- 
чина. Затова богоносното и свето 
събрание на онези блажени и свещени 
мъже с общи решения скрепило и по- 
твърдило да се покланяме и почитаме не 
само иконата на Христа, както казахме, 
но и свещените икони на пречистата и 
приснодева господарка наша Богоро- 
дица и на всички светии съобразно с 
възвишеността и светостта на първо- 
образите. Защото ние чрез тях се възви- 





ЖААЛЫ 25 саг саа 


= 


ЛОРА 0а мал а 


1 
а 


Наи 











6 
Рһойиѕ Раітіагсһа — Патриарх Фотий 75 
ес волок» иа кой оруауоуду буаубиєдо  шаваме до съзерцание, което ни обеди- 


ест, хай тўс лос тд дхобтатоу вау бовх- 
тбу бгодтйс дйойцеда ас ко! Олгофиойс 
опуафеас. СА а тофта ив» софбе тв ха: 
каоботос тедвоаиёт дибоює лдоо” дё сос 
пи убооу ма! паобр бхооціду тђ Ао 
добив дледйоаоа, тор оѓхіоу хооноу ха тд 
х4 йов и ?Ехюиказ ёлорадиВобоау @лё- 
дабе маі оа ди Хи, офи Фр хоооосло:с 
хопоойс, 414? бу 150015 ёісооаїодаўсау &но- 
монаси, ём деби» тоб Хиро» Аиотов ло- 
опотђооол, Паоос ной уаоотва” бфдайиоге 
хадоойойщ ха! Фоауда свода пазй тф тат 
лот” панобиошп лоогохеродову. 


пр’. Ату тйс ліотеос̧ ўибу тбу Хота 
убу й ходоод мо) дибитос биологи ат) 
сў дуофтот хой вімхољобс Фотойас ђибт 
ха тбу лей обир оєлтб» шото» 1р 2ед- 
софос иротиушуіа ноті тобттро ивхо Віоо 
доону маі фоопобуте ка! гиотеђоутес кої ло- 
лєъдигуо лоде тір дуатоАуу 100 тото? 
Иов, тўс диетве” дуволёдоо фу кой Лай 
лодтттоз тоаусбтеобу те хей тейвотвоо» длойа?- 
сетес. Таки» лооспиа хо! ТИР бистерси 
Иворооботтох обувою, Ида 2005 то? Пибтейо» 
хАђ. о” тйс ввосиваз дроо@оау, віно Фга- 
фое каї убие вейетииа, ий ддфютдитф 
лоты длодбуводи: ма! отвоуви, ко ийев де- 
аа, те доотвой, нтте Воахе табттс длохИ!- 
рёв" тобто удо ту ?Алоотда» то ицогуне 
тобто тор оѓхориенхбу Хоббит то фобуциа. 
Аб идуо» 06 абтду фооуеїу ойео дв? ха! 
дой е», ад ка тойв бло оё тетаривуонс 
вс то ито тўс Фуднав фоотния ҳедауа- 
бу, хой 2006 тру атр хатастібеу тот, 
ха! ипде» тйс тошитие олоод ха! ид іа 
Гувгойо тииибтедо» " Аоҳоутох убо с ддс 
иф тйс (дас ибуют остпойв пожтодас фоо- 
да, 0220 май то’ игиствойбта йаду ъй 
Гос @ыюбу поогоас, кай еіс тт айтр» тйе 
еоу»ооќас уеоауоуви” те ка! лоосхо сгоба 
седвебетта. М тороу таз» #гйдоз Диаз ди 
реро лоше, 5 оо) пої та хада 
рол} тв хой вжоа лаоёоуг лоойа?дғођдаг 
итд тобс лхои ка той дубља 006 
блёо с биғќоос оолподіас  фоедесдиеда 
хоіооутес натаіоос ВДЕУЕНА иб йодес иё 
лоодуша тоб ой кпобуиитов Рлодехеоди 
гофс Абуоъс ооътду Виды Ес, Ве радощо д2 
ту” лоодуща» хатайорс ФА биоою» и т) 
длаохў 10 105, ойифато? 0 тр лойтеію» 
тў бота, хорду д2 дродо” ха! убуобс кой 
лото дос тр» оти ддобс Вора хадоойода 
моћ буощйбводо тўр дати ёлі 00 ҳаоб» ка! 
вофоосбуу» дагнов дъвЕ А слто». 


нява и събира, и чрез това се удостоя- 
ваме да се съединим по начин божествен 
и преестествен с бога -- крайното наше 
желание. Всичко това светият събор 
мъдро и богоугодно завършил и опреде- 
лил и като премахнал от словесното 
стадо всеки еретически недъг и всяка 
грозота, възвърнал украсата и красотата 
на църквата, която представил отдясно 
на жениха Христа като невяста, украсена 
не със златни ресници, а със свещени 
изображения, и я натъкмил така, че ця- 
лото множество на верните да я гледа с 
весели и радостни очи и да й се радва. 

19. Това е чистото я непорочно изпо- 
ведание на нашата християнска вяра. То- 
ва е богомъдрото тайнство за пречистото 
и искрено наше богослужение и за све- 
щените му тайнства. Като мислим и вяр- 
ваме и живеем съгласно с него до края 
на живота си, ние се стремим към изгрева 
на духовното слънце, за да се насладим 
по-ясно и по-пълно на незалязващото му 
сияние и блясък. Това трябва да приеме 
я обича с искрено разположение, с права 
мисъл и непоколебима вяра също и ваше 
богохранимо благоразумие, след като се 
обърнахте вече към вашето благочестие, 
и не бива да се отклонявате от него на- 
дясно, нито наляво, нито дори за малко 
време. Защото това е проповедта на апо- 
столите, това е учението на вселенските 
събори. Затова не само ти сам трябва да 
мислиш и вярваш така, но и подчивените 
си да ръководиш към същото истинско 
учение, за да ги упътваш към същата вяра 
и да не смяташ, че има нещо по-скъпо от 
това усърдие и грижа. Защото наистина 
един владетел е длъжен да се грижи не 
само За своето спасение, но и поверения 
нему народ да удостоява със същата гри- 
жа, да го ръководи и подтиква към съвър- 
шенството на богопознанието. И тъй не 
ощетявай нашите надежди, който твоята 
склонност към доброто и послушанието 
Ти дадоха повод да се появят. Нито пък 
показвай, че са били напразни трудовете 
и старанията, които с радост предприехме 
за вашето спасение, Не показвай, че си 
започнал с усърдие да приемаш словата 
на божествената проповед, а ще завър- 
шиш усърдието си с леност. Като имаш 
край, подобен на началото, а живот, съ- 
гласен с вярата, и като упражняваш власт- 
та си така, че тя да се вижда и имену- 
ва общо благо за род и отечество, в 
същото време пази незаличима радостта 
и веселието, които имам заради тебе. 


ТЕ РпоНиз Ращагсва — Патриарх Фотий 








х АЛИЯ ди по фидуоютє ко! лувуцо- 
ги, ий в ть алдо иМйюу ка! хо- 
госта био” дуоиа, боа тогуадобр боас 
ласстацет 6 1071005’ холд тв вйоввойв ха! 
шаг; блуд тр окозий от!  допохйа« 
ётодаццоато, оїоёовс диюхрбооъс моїй отбовес 
иахас, хай тоћёноис ёльобу. "Ооа 02 
тобто, блох @ласас айту хатеотоврато, 
Доилов та кота лбутоу дубоспов зодлоиг 
ида" дариаоус̧ тдс мота? Аоуцбив- 
уос ёлироѓос «а! ёлибоодас. Побто” иё» убо 
ойи Йу пеоирорђс хо! хратай ха! ёліотнос 
да те уби Вуфето е афтй лолёшоу оџуе- 
лАќхето лата д8 хо съуоойр» фед», 05 
дудалво 6 лотподв офододтеоор  лойзие тои 
гит ха) афтос слопдшотвоо" та т кажеас 
абтой Ва лвиле ха та ипхагниата Готро". 
Е» удо то айос дув, ёле) цедейс го- 
пу атф офододе хойвиов. ба, тобто ойд”автос 
хотвжебио" длИЕвтог 6 08 Хоотоуонос тоб 
Өєоб Лаос, то Фрог, то Вас вот іғойтерна, 
За ход” масти костщобието тт тоте, холд 
16 логноб” абтойб лой ва» ка! Ввитидвъид- 
го» дъдобожта, ди тобто идмеїуос иное 
ёліВодаїс̧ хо лӣсоис ивйодос тэдс #Е адтфу 
блоохем еи, кой! дуаделег" тру "Екйтоат 
Хоотобв дуо Сети & ха! ес ооубът” обтф 
ої дуфъвс хай та лоуповвиата хотаотоёфоров. 
“Айс те дё, та ид» йла збу ёбу дда- 
хола хай отухеҳуиёуа та &» дбуниот ҳеч 
фооуңиотп, хо оёдёу хадооор 009” віс ахоі- 
Вас» дебожиосиётот дід тобто ду вхейкис обте 
то Феотоаиибиоу фотивта. "Еу 0 тт хадо- 
оотатр хай бутат, кар лой то бис 
ёуођоу пиота тбу Хистоубур, ди то Мо» 
обес Вимоовс ко 804965 ка! ғірођибуоу хо! 
бхђоото», владат пе ха шкоду и даотоо- 
фйс  кототощас лаомобувукеи влеушотон, 
афиха 10 дистойиидто» ко! —Вотло» тў ло- 
оадёог тўс де оас хо той додо? Лдуор 
хатафоіуєтої ТЕ ко! делёууєто, хо! од” вли 
Воахь то убдоу утниа 0йд я и» айтй» 
бъоцаса» вБкши ту сбоврфд» доуийтоу обда- 
иде Фувувти й вбудща. Ослво удо ёлі то» 
хай а дгафвобртоу офибтол ха! шхоа пс 
ёлцуєуоиёру ис дотто» ооойтоц хо} пефо- 
доток тт лаоадвов тс Лили ву тФ вфиоль 
Фошодтптос, тов оѓоуооїс$ тр" бро оби ду 
СЕвйвууде а радкос та тв доупиоабупе лбн 
гллоумотдиста (блодоудауь удао тўс диоотріос 
тф ооууєуєї ха! тў биобтии), обто ко! Фл) 
тўс тб» Хоостоубу босотітус̧ се 8Ађ9бс 
хо блеойдилооз дођохеіас ко! ліотеос, нах 





ки 
ка! 
ко! 
хо! 


20. Но виж, о христолюбиви и духовни 
наш сине и каквото друго славно и добро 
и обично име мога да употребя за тебе, 
виж колко спънки е изнамерил лукавият 
против благочестивата и единствена истин- 
ска християнска религия, като е измислил 
разни ереси, смутове, раздори и войни. 
А виж и това, как тя е унищожила всичко 
това и е издигнала паметници за бляскави 
победи пад всички. И никак не се учуд- 
вай, като имаш пред вид нападките и 
измислиците против нея. Защото преди 
всичко |вярата| ни нямаше да стане чрез 
победата тъй славна, мошна и знаменита, 
ако не беше се изпречило нищо враж- 
дебно против нея. Сетне лесно е да се 
разбере, че гдето по-силно се води борба 
срещу лукавия, там и той с по-голямо 
усърдие хвърля стрелите на злобата си 
и противопоставя своите козни. Понеже 
сред другите народи никой не води про- 
тив него жесток бой, затова и той не се 
въоръжава против тях. Но понеже христо- 
именитите божии люде, светият народ, 
царското свещенство, всекидневно укрепя- 
вани с вярата, мъжествено се борят про- 
тив лукавите му дела и козни, затова и 
той крои безбройни нападки и употребява 
всякакви способи, за да измами някого 
от християните и да смути Христовата 
църква, при все че всичките му старания 
и лукавства се свършват за негово по- 
срамване. Вън от това догматичните уче- 
ния на другите народи са неопределени 
и забъркани и нищо не е нито чисто, 
нито точно установено, га затова у тях 
изопаченото не се вижда. Но в пречистата, 
пресвета и много точна християнска вяра 
поради нейната ясност, правота, възви- 
шеност и чистота, ако някой се опита да 
вмъкне дори някакво малко изменение 
или нововедение, веднага изопаченото и 
преправеното става ясно и се уличава само 
като се постави близо до истината и 
здравия разум и благородството никак не 
търпи нито за кратко време незаконната 
рожба дори да носи името на благочести- 
вите догми, Защото, както едно малко 
петно, лепнато на тела, отличаващи се по 
хубост, много скоро се забелязва и от- 
крива в сравнение с останалата красота 
на тялото, а грозни белези, прибавени на 
грозни тела, не могат лесно да се схва- 
нат (защото се укриват от окото поради 
своето сродство с общата грозота). Така 
еи с действително прекрасната и пре- 
светла християнска религия и вяра. Ако 
някой направи най-малкото отклонение от 











РноНиз Рашагсва — Патриарх Фотий 


то Войуйтотбу ис обийс лаоотоёбру ивуй/ тр 
фоупиоойуту Воуабете мої ларатийха тду #Асу- 
хо” двувтаг та даа тфу ъф» ддуиола, 
лой в ахоошіас к боупиоойупе убщоута, 
офдещо ха» торс ино ёоаотаїѕ сотооби- 
ог дож тўс длимуроибуис аѓоуобтутос. Оф 
идуо”» 08, ОДА на) ёлі ту оу лаобъ 
теҳъбу» ий длотриф” то ато хоидеї» дот. 
Е» ив удо таїс̧ дхоВвеоттис кой то Воодо- 
тотоу е» диботуийтот рдота хотафооо» у!- 
уста’ ё” дё тої тууовошс лой лаооойтеи, 
ха! обдес дидотциа хостаи. Е ВобАг дё, 
хо} ё ие тов йоҳооо хой то» ай» тӯ 
ёёоооѓа пооёҳоъо, иййэто 08 ос хата лАею- 
уу то хойтос и тд ходу ту лиоосид- 
т» вс иёуєдос̧ пости ко! лок убието яв- 
о(Вдито” ду 08 тоїс̧ доуоиёуоқ и талеротё- 
оос лола тор лооолћдңоіос дано то» 
о?д'бт влойхди со’вурфодноах, аЛ ёуолех- 
сёр хо Даде, тӯ ошхобтти мой свтей а 
сугалоодводента тоб дидотииитос. 


ха. Ооо» оф’ икуёде кар хобта ма! хай- 
Ха хо дкойеа но ховапдотта кой тӯ ӘЛА 
ласу тейвбера тфу ёр торс Ефуво дотаоий- 
то» 7 тб” Хрюшотфи ліст кой дотовба Елео- 
азватиив ко! СЕнонти, тоообтот В тв поуподе 
ек тӧу хот атс дрво ето лойвиоу. хо) 
тособто»у лад тд ФЕ аробуоу ко! кахово?- 
доу фдофи дипотиията ёх тоб св Жос хата- 
рабивта. инд’ р Воах? хубост тоб дай» 
ёуоъта, иде таа лаободьоу ёфероіохоута. 
"АМ биов й тоб вой Кадойкхи ха} "Ало- 
стойки ` БххАңоѓа (де ко фдаваттез Врциви) 
ха! тоб лоупооб лбута хд ипуагицато садод 
ха! йлоохта биейвухоуса, ид До” 08 хот афто? 
ёлвіуо? тоў ипуатотоуобитов ёлараотоёфотоа, 
ха тор оосибгфта» фодіос йлоохерағонот 
то ВАйортио», ка катиоутьоиса тд ауоіоуъу- 
то», хато лазтоу диахо» то хойтос хай дисти- 
тоу бдиадбувто, ха) кадоёс ко! окооикодошоя 
Ма лотос Фодивов ёукадЛолі сетои, 


В. Хр тороу (ф — 1 ов лообало» вто 
т0й лбдос̧;) тў УЛ тоб кои ТЬебиатов 
т» род» адусадас, ка! подс то тйс вйов- 
тега< фбууос дуое, ко! ѓоуоу доуаофивтов, 
Агой лов ту» тоб ивуадоз Козотауикоу лойёр 


1 Патриарх Фотий сравнява княз Борис с 


е 


77 


нея, той причинява голяма грозота и вед- 
нага бива изобличен, когато, напротив, 
другите вери на народите, изпълнени с 
голямо безредие и грозота, не дават ни- 
каква възможност на своите последова- 
тели да забележат прибавената грозота. 
Не само в тях, но и във всички други 
изкуства и науки може да се види това 
нещо. Защото у тия, които се отличават 
с голяма точност, и най-малката грешка 
твърде лесно става явна, а у безредните 
много неща не се съглеждат, нито пък 
се считат за грешка. Ако щеш |същото 
трябва да се каже| и за началниците, и 
за тези, които превъзхождат другите по 
власт, а най-вече за ония, които имат 
власт над множество хора. Една малка 
тяхна грешка се преувеличава и става 
известна на всички, когаго много подобни 
грешки на подвластните и на по-долните 
люде дори не се забелязват, че са извър- 
шени, но се прикриват и остават незабе- 
лязани поради своята маловажност и 
незначителност. 

21. М тъй, колкото вярата и богопоко- 
лението на християните по величие, сила, 
красота, точност, чистота и всяко друго 
съвършенство превъзхождат и превиша- 
ват разпространените между езичниците 
учения, толкова повече илукавият се на- 
дига да воюва срещу тази вяра и, от 
друга страна, грешките на безумни и 
злонамерени хора веднага стават явни и 
не могат дори за малко време да оста- 
нат незабелязани, нито пък да се про- 
мъкнат някак неусетно, Обаче божията 
съборна и апостолска църква (както ве- 
че казахме), като прави всички козни на 
лукавия слаби и безуспешни, дори не- 
що повече — обръща ги против самия 
кознодеец — и като отхвърля лесно 00- 
гохулството на еретичествуващите и по- 
срамва безсрамието им, придобива сре- 
шу всички необорима и непобедима си- 
ла и се украсява с хубави и светоспаси- 
телни победи. 

22, Ти, прочее (0, как да те нарека, за 
да се изкажа според копнежа си!), кой- 
то си озарен душевно с блясъка на бо- 
жествения дух, възведен си към светли- 
ната на благочестието и си извършил 
дело, с което се издигаш до деянието 
и подражанието на великия Константин, 


Константин Велики, понеже и той подобно на 


„Улеозтор Константин победил уж с силата на кръстния зиак своите и на християнството врагове. Оче- 






тук Фотий има пред вид победата на Борис над разбунтувалите се български боляри. Вж. Зла- 
:. История, 1, 2, стр. 71, бел. 2. — /. Райео, Ац 1епаеташ де 1а сопуег оп ди реир!е Ъщраге. 
де РноЦиз, Мйапрез йе Ѕсіепсе гецтецзе (1951), р. 213, по 5. 


78 гпо из Ргігіагспа — Патриарх Фотий 





фсе: ка шику, ёуог т; бл дохи боо 
омон и тост ха орусс оти стерабс 
іу тр ЛЕНИЕ 17; ліотєс, Вип кодос бло Къ- 
ог тенжиемвоаг 2лимоддив т 8009 ооо 
ліотч лосів дуайав ной Віоо обвитотито, ий 


діла ка уботоу, ипдв хода», &ИФАЕХТОУ 
тӯ пидоцаз В», ко! лоб хобоп иот, 


лоо: ОРФО» дё уопоиеботоа» ғо" ЛАО хот 
об» хаі доруоот, 1» котоодойато» та хі ша. 
Тата удо ко! лаой лешадифб» добабдивта, 
хадаоотвра м тишотеоа деадектути. Ото 
Хоютос д кошове Двалдтив дрив ейвтаа, коб- 
дос боб» лоойве ви, кар ий хатоатубуєю 
гр» ліси» ба тб» лойево». Ото  Пибдос 0 
ибуав тўс °БихАңцоіас омивоъйвбв. фддокадос. 
Обто П&тоос 6 коопрайос тб» " Длоотдйс»", 
ха тб» обрата» лтАбр тас̧ жАе е Рилелиз- 
твуцбос кор ти» оодо”. Ото тфу дол» 
"Адодсо ко” б етос хоров тр копить Гис- 
дутвъов. Отож пи» ої ласбовс ларе/нфиат 
от. Обтов бий" тос иєтёхеіуоюх паоадеда» 


хоор. Офто ка! пи; со лоаоштобиеє» хой 
ооиВоодєбонеу, Фовта с хоби" тў лісту, 


ха 19 шота тас аовтас даилоотёоас̧ апео- 
уаѓєодо. "Ерооит" айтде гус бор ларебуси, 
хо! тоїс лодбвоп ѓочотауси, Гуа тб» ыёу ха- 
44» доуа» афтелдууело" ди тўс буво Ади 
Вата» туу урот, ва ид от ву вбдоша ко 
уаой діахеіисуос ер" & 96 п ха) лаойдоуоу 
оъувви, ив вхво Вуош баб хо иейар- 
идЕва, дк тоб лаоахопиа подс дюдожии. "Клей 
5& 7 Войнов тс доуйиссос упоєйе, ка! стой- 
да тр бон» дуахблтоута ко ва, 9 мое ос 
лоу ом диталоут, уоафӣ толбос таз лаос- 
твое, 05 ко! кот”доуав блеохоме Йду лан 
одоощещ. 


ху’. "Оп иё обр хоп то вто” гихоубс̧ 
Пуалду хо! водилы», ха то дидфъйои 65 
вартд” струва хай фи ги, Фифритде лоб тоїс̧ 
йудоблос ў уубоқ кайвотние" п подо 
дё ий оуутобуоноа тў ууфов, єс дќолоиа 
ха! убиоу дуауоарђуоц тўр копири" ё&еВиїсато 
уъ бит». "Оп 08 6 тоў деои нове 2005 
ха ў тоб лАдооь отооу) ко тайна ауалу, 
тор ЯДА’ ёутоА@у Ру ёортаї< лвобуоус тас 
лой, об уайвло” иё’ ха! офедйви козато- 
Поп“ пофотпо 08 тобто ко б Аволойков Аб- 
уос & 05 фто лей обтфу. „Е тобтис та? с 
дуо{» ёртолоїс 0405 9 ујнос хоёиото хай ої 
Поофйгои.“ Ко! уао 6 тду его” Фоджа Зуво- 
теб иво и тор лАђоѓоу 05 отќоуоу мо} 
фи/фъ, лотёоа иёу ха! итёоа дафєобутос 


+ Мат. ХХІ, 38. 





следвай първоначалното си мнение, же- 
лание и благоразумие. Стой твърдо вър- 
ху камъка на вярата, на който добре 
си утвърден от господа. Съграждай вър- 
ху правата си вяра добри дела и че- 
стен живот, не дърва и сено, нито тръст, 
вещество греховно, лесно запалимо и 
годно не за друго, а само за горене, но 
злато и сребро, подвизи ценни. Защото 
те, изпитани през искушения, стават по- 
чисти и по-скъпоценни. Така и общият 
ни господар Христос заповядва да дава- 
ме плодове на добродетели и да не по- 
срамваме вярата чрез делата. Така съ- 
ветва Павел, великият учител на църк- 
вата. Така и Петър, върховният от апо- 
столите, комуто са поверени ключовете 
и входът на небесната врата. Така е нау- 
чил вселената божественият сонм на ос- 
таналите апостоли. Така са приели на- 
шите отци. Така са предали те на нас, 
техните приемници. Така иние те настав- 
ляваме и съветваме: да украсяваш вяра: 
та с добродетели, а добродетелите да 
правиш по-бляскави чрез вярата. Исках 
сам аз да бъда при тебе и да наглеж- 
дам дейността ти, та като виждам сам 
с очите си добрите ти дела, да се рад- 
вам и веселя още повече; ако пък се 
случи да стане нещо неразумно, да хо- 
га лесно да пристъпя и веднага да го 
изправя. Но понеже желанието ми не 
може ла се изпълни и много пречки 
възпират моя стремеж, затова ще се 
опитам сега да направя, което ми е въз- 
можно — писмено да изложа наставле- 
нията, както обещах в самото начало. 

23. Вродено е у човеците съзнанието, 
че трябва искрено да обичат бога и да 
му служат, а подобните си да обичат и 
любят като себе си. Но понеже волята 
не се съпътствува от съзнанието, затова 
стана нужда всеобщото мнение да се 
предписва като повеление и закон. Че в 
искрения копнеж за божественото и в 
съвършената любов и милост към ближ- 
ния се съдържат другите заповеди, това 
от само себе си лесно се разбира. Но 
същото изтъква и господнето слово, ко- 
гато казва за тях: „В тия две заповеди 
висят целият закон и пророците“! За- 
щото, който има в сърцето си обичта 
към бога, а ближния си обича и люби 
като себе си, той много повече ще обик- 
не баща и майка и тях първи след бо- 


же 0. 





Ж. 


порае нра? г. 


елате 





РҺойиѕ Рашагспа — Патриарх Фотий 


79 








дуалйав кой тиў тўс полис ив ув Өвду 
Ваибогг сбита» ЎёифоМоу ма фору 08 
идуо» тіс уїдас кадаойс фодабы, аа ха 
тр» удфова" мой тобс Хоушиойв неАєтр тост 
обтис. Од ий» 0008 хдайарнет обтос обдейс уаб, 
8» «с лот ЧАЙ хай фойалтеь тобто) хАё- 
ятис роб. дойде аДотбоъс уйно діо- 
обе” од’ бохо» ѓлтіоохоу бидовс од аду обу 00де 
иаотюоіа» реб хотд той лдноѓо» наотюојоге 
моћ 6405 оё хоб» бђіхсоу добави, тблтєр ў л00- 
лидерах длахеобу, Тр тбосутов додатие тб», 
боа тф лдАоіоу ёлбоҳк, утдивтос. `0) удо ч 
тобто» хотатойиб” одтӧдеу Дъцабето, хо 
тфу врата тду Вто хаў Аволопиди, мо} тоб 
биотъобс три сторут”" тФ и» Влавсъйебази 
ха лова хамоїс, ту дё лира фабЛор 
лообивтов кой! блеогоб" 85 д’ єс огав ало- 
оштитонс хай тоходе пров вивайде ёатот, 
лбой доп таувобу. Е! удо б тор” дъ фослбо» 
лооотауийтох ха тўс Еллотатобат ° Аохйс 
блеодлтис оф бюфебуя туу дет», дА ка 
ес ойто то Ёў» лов тд’ тдитот ёё, б 
то» Дволоти’ тор бо» ка! Вос ва и дос 
шотоуд" д тўс еіс тоу биддор/о” лаоопас 
хо! глаВоеййс йтийгор хай ёбордеубу, хой 
торс афтод убио дала от мо) хАєу дес 
хуй, бар тай пр ишажа» доовз гб 
хоовйхи лау тобло хо лой олоъдђ, шета 
тўс хадоойе хо! дионтор пибу допокёас 
моћ тайтас бинройдата» тас ѓуто/ас ов удо 
вощи, ойх ёот хоо ойте тўс 10 ют» хай 
бидод оу нғ0ідос увувода, ойте тўс тат обоа- 
эру’ анароь ВаогАгѓас. 


ху. АААЙ тата ив аздофтир» плати ла- 
ор дъжия лоооръдахтёо», йоҳозті яой дохо- 
иёро. эё) хай ловаВёту поло кой лё’ни’ 
хо удо по фо, хай нота та простдудата, 
хо хоптс < лооафъщакйв кой ли Аа 
дебиғуа. “А дё идо» подс ти’ ду доудъутоли 
бой лодоуоюуіоу, карт от фойалтет вл 
дабтеои Водо, к & бу Ето оо хо лебі 
то АЛОР л оти Рилвоа, Ви 4 соь убу 
вгойовтаг ка удо лой в тфФ йоҳоут дЕї я0- 
Хомауафас. ас те Фе, хай те Фи део 
сдхоощав. Даб ха фаоу „ Аохй дудро: десх- 
зъба“ моћ би „Фолво 6 хотодс Фи тойс АЁ 
»сис̧ дибушс дохцийбето, обтас 6 дудобтитос 
уойс Фи таїс домиатс гоуаоїоис кой тоїс ту 
дохоцбис»” доуосис 8Естйбвтоа“. 


х! Хр дё ио иайота подовхе, Та ит 
исфо» джооахис, ФФ май порте у хадб» 


га ще почете и не само ръцете си ще 
запази чисти от междуособни кръвопро- 
лития и убийства, но и езика си от та- 
кива помисли. Той нито ще краде, защо- 
то никой не е бил изобличен, че краде 
от овогова, когото обича и пази като 
себе си. Той няма да посегне на чужд 
брак, ниго ще положи лъжлива клетва, 
нито пък ще даде лъжливо свидетел- 
ство против ближния си и изобщо не ще 
върши неправди, като си позволи да 
бие или хули, или да стане страстен гра- 
бител на онова, което принадлежи на 
ближния му. Защото, който дръзне да 
стори нещо от горните деяния, с това 
той престъпва и двете неща — любовта 
към бога и господаи любовта към ближ- 
ния, — като злоумишлява против послед- 
ния и го обсипва със злини и като уни- 
жава и не зачита първия. Какви неиз- 
бежни и тежки наказания той си навли- 
ча, това е известно на всички. Зашото, 
ако оня, който презира човешките запо- 
веди и стоящата над нас власт, не из- 
бягва наказанието, но често излага на 
опасност и самия си живот, колко по- 
голямо наказание ще претърпи оня, кой- 
то с грубостта и злоумишлението към 
себеподобния безчести и унижава царя, 
създателя и владетеля на всичко, под- 
играва се със законите му и им се прис- 
мива: затова трябва по всякакъв начин 
и с всяко усърдие да се пазят заедно 
с чистата ни вяра и тия заповеди. За- 
щото без тях няма, не е възможно чо- 
век да съставя част от верните и бого- 
любивите, нито пък да се удостои и С 
небесно царство. 
94. Но всичко това трябва да се пази 
с всички сили от всеки човек, управи- 
тел и управляван, стар и млад, богат и 
бзден. Защото природата на всички е 
еднаква, общи са и повеленията, та е 
необходимо всички да ги пазят прилеж- 
но. Сега ще ти кажа онова, което най- 
много се отнася до възпитанието на на- 
чалнидите и е полезно да бъде спазвано 
от твоята власт. От него ще добиеш 
много голяма опитност и в други неща. 
Защото един началник трябва да прите- 
жава голяма доброта и благонравие. За- 
това казват „властта показва човека“ и 
„и както златото се изпитва с пробен 
камък, така и човешкият ум се познава 
по делата в управлението и по разполо- 
жението на управляваните“. 
95. Но най-много внимавай да бъдеш 
не само слушател, но и извършител на 


80 РпоНиз Ращатсна - -- - Патрнарх Фотий 


ха! дібауйотоу лофевот вод 0 Биг ха 
тойтос ло тор дє оу. ЕФұђ иё объ Веф 
дъуйята хо! оёхвої, бшМа тс 905 оёой 
и оъуотоѓіа зовоа той лфте» хо отоъ ио 
тушолбто & об лйоа иё’ одоісооқ мой от 
зоун, лаоа ёё подом хо хооңуіа то» пуа- 
90», ласа дЕ тайвотис ка! Фохадоосв тбу 
ладу. "Оотв, в, хай и] и Яо хводос ёх 
тўс сбуйс Фувфбвто, абтд ди тогто идйиота 
тов ф/овдос ко тоб дродог фуодганои» 
буті пйопс вбфоообупс Пома, ий ласпе те 
холӣ то’ Фо» иахаоотнов к вбдоиотас. 
"Оте д2 ка то» йиаотибоу брвоа дадва- 
зом’ дгайй с, к ту ох айрибто» бои 
дъифвооми 105 дура 0808$ ха! тедетотоуойс 
доював поохадођиғђда, абюбвиеда тв тоу дот 
то? пб! ўидс, ворот хай дооа Фа ти; г» 
ат? ддаоютіас то» вбсрувтр даа? ео, хо! 
ду ха! огас алаоуӣ< пас айтф лоосфеосеи, 
тдс хот’ ивОтро тоб той хоцоис ха! дого4о- 
угас, тйс 0:01 иб» хай доухђс ођоноовсос" 
бте торту тооофта ха трлхабта тт ЕВЕ лет 
оійуллои, лс ой хоп ледс аб» лоойбищосз 
ёлеєхтеіувођдо, хаф тарт ёоау офодой хо} д 
тфадвевода:; 


хе. Хр тобтур прооовпхоп иғу вбуйс ас 


дий лаътдс ка хоад” базто" то Өєф, прооейхов 
02 хо} бна тр ярда хар то фотвоф. 
Дгёхотёооо иё уао дгодчАбс пролтоивкой то 
боб»? Ваши блобдорог боо” дё то лодтасоу 
ес хадаобттта до»оіос с ворвитЕ?, тособто? 
тд дертгооу в щипоп тойс бобутаѕ лаоаха- 
ДТ" кой то иёу єс обке го» хёодос отрута, 
тд 0ё хай тойс й онс ойдве”» форд ат 0 
оотоѓіа хо й поокхолп исуайт лай» те дое- 
тўс 29% тоб дохоътов цаоттога. 


ив. №ао?с̧ &л’будиом Өғоб хай тбу обтой 
Ама» кота тофв вхдпоаоикобв деоцо?в о!- 
ходоие. ко! тобтов то’ Ладу #ихАттаѓесдо 
Е „е - \ Ра з у И 
Ре Гуа коюң то део #Е вовиво. ка! 
ховту хўр досойоуо” поосфуозтев, еіс хоў 
те ид Мо” бидуоо» суувфавупти, май новь 
хобофътиш тт" остцоѓоу хо! феёдевю». 


х1. АГ ъсіш иду тўс їєойс̧ иб» Логос ос 
тоїс̧ Геоввот дуахєртаг оїс̧ ®лңоєгбу лоо- 
мос хаў лообфёоо»ю. лой тв те ди тойтоу 
длойабоне ко! вдвоувоас кор хпопос. Айусшо 
д”д»ъ хай оф, Войийес, кото” обтотоуйов 








добри и достохвални дела. За нас започ- 
ват и тия дела от божествевите. И тъй 
молитвата свързва и сближава човека с 
бога, защото тя е боговдъхновен разго- 
вор и умствено съединение с това, кое- 
то е най-добро и най-ценно от всичко. 
Той осъществява и съдържа всичко, про- 
мишлява и подава всички блага, той е 
всяко съвършенство и очистване от стра- 
стите. Така че и да нямаме друга ня- 
коя печалба от молитвата, само горното 
вместо всяка друга радост и всяко бла- 
женство и благополучие в живота е до- 
статъчно за ония, който обичат бога и 
желаят да съзерцават в доброто. Но ко- 
гато ние чрез молитвата получаваме прош- 
ка за прегрешенията си, чрез нея пред- 
извикваме да ви се изпълнят и всички 
други просби за благотворна и целесъоб- 
разна дейност. Чрез нея се удостояваме да 
изкажем благодарност към благодетеля 
ни за неизказаните му към вас дела и 
дарби. При това му поднасяме във вре- 
ме на молитва и на славословие движе- 
нията на ума си като един вид прояви 
на нашето умно и разумно естество. Ко- 
гато прочее толкова много и толкова 
големи неща се съдържат в молитвата, 
бива ли да не я обичаме, да не се дър- 
жим за нея и да не се стремим към нея 
с усърдие? 

26. Ти прочее моли се всякога богу 
със свои молитви и насаме, но моли се 
и заедно с множеството наяве. Защото 
и по двата начина, ако те се извършват 
с обич към бога, може да се изкаже 
почит към него. Но колкото първият на- 
чин е по-пригоден за чистотата на ума, 
толкова пък вторият подканя присъст- 
вувашите към подражение. Първият на- 
чин принася частна полза, а вторият пол- 
зува другите, спасението и преуспяването 
на който съшо е голямо свидетелство за 
добродетелта на началника. 

27. Съграждай храмове на името на 
бога и на светиите му съгласно с цър- 
ковните закони и приучвай нарола да 
се черкува в тях, та като умилостивява 
бога с общи молитви и. му поднася об- 
що славословие, да се стреми още по- 


‚вече към обшо съгласие ида добива об- 


ща полза и спасение, 

28. Жертвите на свещеното ни бого- 
служение са възложени на свещениците, 
на които, ако служиш усърдно и даваш 
приношения, ще получиш чрез тях голя- 
ма благодат и добрина. Но ако поже- 
лаеш, би могъл и ти сам със собствени- 





РноНиз Рашагсна — Патриарх Фотий 81 





Эф биа ий гоабиюототоу Вю» атф кол- 
Меровивуос хађдооб», хаў дотонс боботта. 


и”. Кбфс 96, де играй боли поде ит 
ту 040» добсо” вип хай тахов дипобис 
пода табақ дфотиоо те влрие вас. АУУ! 
уор” ий удо оёх о увъбода то” ий тоё 
тобто лефихота нейтр дё ха) побунатор 
пеїоо, лобуеоо” вилоюбоб три урдою. подАі- 
хас ду афтоїс тої Воуов дЕЙтеоо" бабах тор 
ёууғупитаонёуо", 1) той тойт тўс друаиєсос 
хаха фо ивтеоуухотас. АО фодупов доме» 
лоояйка да Вов. Айт дА лараубвто ие- 
Ати И’ кор ибир поабво» логовътеос»”, 
ба дЕ хай спорта тфу серктто" удод» 
фоотщице», и Рилециа дё тбу кота тди Во 
лоахво»». Нойз удо нию хай Вог тр хо 
бахаюное хойтос 00140 Вобоа, Чу 
фолйс ойи дуттоиттобетс, ес орифёоот т-4ос 
длобайбсе. 


тў 


». Муд тб» лей то одна дё 90у хай 
оҳцибтоу май ханове” Фе вбтефу блводос 
хай убо кар ў & одтоїс доѓот зб ко! хот 
тботаоі обх Афиото” иёоос рооудовос ёдобе” 
рог хо тор дудосблоу боо ый ода» 
=’ ём тоб баотох девортр 8 тў утуй 00- 
заша ко! тд хай дос, обто тов Едет фейс 
нось ёеуауойивуо ха тор дъ» Фойста! 
хо! глог каботоли. Ай тобто дао хей 
лообфлои дойка, ий идицс дохцов, ив лес 
„вот дойттос, хдошоу бойойи кой овиуд», 
шв вс то Вдахфдев я лаф воро” Ёяфёбо- 
нето», шие лай” лёса той иєтоќою подс то 
Дивйдпибтои модембивто" &халеооу удо ал- 
огявс хо! ейхатафодуто», мой боди лом 
теіос дддтоо». Ко! Вадіоиотос дё лобле то 
подо ета, шие Ме то Фойалрел с май 
Файлов доуицотобниа трио храст, ште ат 
«с то аобо» ка тегароуибио” иа! ауфиайот 
таре» вжувотго боти, хай 6205 лави ябтоя 
та хосивбнко. 5 


Да’. Дет 98 хаі тд Фо Лоуси таҳос вйЛа- 
Веїодаг тоҳъдоуіа упо & ив" дуета 
бой во ха шос оби вйхотафодуцто? 
ос, 0бдЕ дувуёс, & дритуооо дё Федпто» ха! 
длафайвс # дЕ лроотфуцов, ко! иайота 
торс лойикотс май копо?тс ВТА кой залеудр. 
"Кутейвотвоо” деле, тохбтис & лобёеь май 
Абуоқ хо хациоо, ст гта, дето» мб” 


18: Гръцки извори за българска история, ІҮ 


те си ръце да поднесеш богу прекрасна 
и преугодна жертва, като му посветиш 
чист живот и прави мисли. 

29. Като знаеш, че силата и бързина- 
та на ума имат голямо влияние върху 
управлението на всички дела, не преста- 
вай да се упражняваш в това отношение. 
Не може да стане остроумен оня, който 
не е роден такъв. Обаче изучаването на 
нешата и опитността ТЪЙ улесняват зна- 
нието, че много пъти упражненият се 
оказва при самата работа по-сръчен, от- 
колкото ония, които по природа са на- 
дарени с остроумие. Затова трябва човек 
да се упражнява през целия си живот в 
благоразумие. А това може да постигне, 
като изучава и си спомня делата на 
по-старите, като разговаря и се среща с 
живи благоразумни хора и като добие 
опитност да прави през живота си това, 
което трябва. Защото дейност, подкре- 
пена с подражание, размишление и по- 
хватност, достига до полезен край, ако не 
попречи силата свише. 

30. Не презирай като нещо нищожно 
обичаите, обноските и движенията, свър- 
зани с тялото. Защото добрият ред втях 
и приличното държане се считат като 
немалка част от благоразумие. И ония, 
които не са в състояние да схванат лес- 
но присъщата на душата сила и красо- 
та, водими от външни признаци, стават 
ревнители и възхвалители на неизвестно- 
то. Затова трябва и от израза на лицето, 
и от вчесването на косата, и от облича- 
нето на дрехите да се вижда, че си бла- 
гопристоен и почтен човек, без да бъ- 
деш краен до глупост и прекаленост, 
нито пък да прекрачваш границите на 
умереността и да изпадаш в небрежност. 
Защото всяка от тези крайности е не- 
пристойна и за презиране и е несъобраз- 
на с поведението на началника. Един на- 
чалник трябва да има вървеж благопри- 
стоен, да не се кърши срамотно като 
жена, да не ходи като разслабен, нито 
пък да се движи тромаво, неравно и не- 
правилно като младеж и въобще всяко 
негово движение трябва да е благочинно, 

31. Не трябва да бързаш и когато го- 
вориш. Защото бързото говорене при 
словопренията и наддумванията може да 
не е качество долно и за презиране, но 
при публични речи е глупаво и опасно; 
а пък при заповеди, особено при поли- 
тически и общи, то е просташко и дол- 
но. По-добре е да кажа, че бързината в 
дела, думи и движения, съчетана с бла- 


Р сидении я сто те р 


82 Рһониѕ Рашагспа —- Патриарх Фотий 





таа к тлеофтой длофоіувь тоу хоз’ олӣ- 
мо» де, ии оред» ана лора дадєлодтатл”" 
то дЕ Фу тогаз опинатоор оф" вбтао ови- 
эд» тв ки дийуадтог, ка! ивотбу бухой оф» 
вера а. подато» дойодов пооасхвиябе, кой 
Поуей" длатидвотеоо", влво ко Би тов доютос 
гот пт лудо доаорифбткоот. Тоту дё от» 
дта а Вил рктог ко породу, ка! пададюо- 
добу Влотв ивудда, хо офай оо» бе та лой с 
лаоал она. Н д2 оф» дто а Воадитис зсой- 
од” хор ПАО к офалдоу иёу воле ко! 
исуада, котоодобу дё вота, ха тафта Маз 
тале», ка подс тас Иялас ӧибіуоо лоабас 
мото»? даранетообивта катоо нато. 


АВ’. То подс уёатас Модойлтвайи ита 
т 5 - А 4 ` - за Е: 
той йоҳпиоуєї» тр" ноор)» ко тоб Тосс ёо- 
ті” дЕъвоб ва" тр, вботфйево». 
1 42 е 4 а А > \ 
ду. Агоуооррпиоойуне 98 пдонс ка! дхой 
ха} уддооа койаровието. “А ид" убо ис дхой- 
а тдего, тафта хо Авуви оби оохбиетаг 8 
дё ис Арс» оби аоубивнто, бт ка потер 
обк аоуийцостав, иеуйй тр” лаоёоуєу длодайи. 
Агбдон дё, уд@сотс фъйдовоу ладомофлтаг 61- 
шат уао Воаҳотбто) поАйажс блофойв той, иЕ- 
уайт? треуке Става», абтойс тойс песо! тд ёр 
ёохатоъс дтабрирова х?Воъс. 


; > - , 
49. “Еув та фто торс џиёу дфкорибиис 
уеоуџиёуа, лобс дё тас тфу дотор ёла- 
уюудс ной гидауоЛоуіаѕ Флохвийноивка. 


4. Хейт д2 хохпуо00 хай! съхофариос 
длоотовфо”" лой же удо лаѓдос кота лотё- 
оу хо! латбоас ФЕёитьё кота паидо», ма} 
бот ёохюв бибиу ис, и дууугъв?вс Влауботнав 
кат’ дА Дал то ті Аёуо у подаю бас кой 
оржав дувтоефрв ша фот} орхофаутот. 


Ас. Му тоже Пода бвъртеш еіс фи с” 
пъбей ас дё лоуті тоблф т0» двоиб» йдатоу бор 
туог:, бла» тоб пн от дубха» то Ваоос, пт? 
& ийло фруус кббъто» ёлбуғг. Аі уао подс 
фідоъс діаотасеі тру др пооаовос ёхфотді- 
Сохо: тфу йудообло»” хо) ой тд» блаѓшоу идуот, 
САЛА кой тд» дуайцоу с п» абъђ» блбуоа ка- 
тоолду». "Еквров дё хёхопоо Фос, о? подс 
ётб00ъс хотӣ лета хоноду адодор Фивосбоокто 
ту фи а», кой ше сблоауоби Вадхотас ёл- 


гочинност, показва, че такъв човек има 
нешо божествено и свръхестествено. Но 
това е рядко, а всичко да се събере в 
едно е много мъчно. Уместната във 
всичко съразмерност, сериозността, свър- 
зана с любезност, тежкото, но почтително 
държане помагат, за да бъде начални- 
кът въжделен и по-способен да управля- 
ва, ако и в отличните обноски има не 
що, което пленява повече множеството. 
Безредната бързина е свойствена на 
блъснат и налудничав човек ие причина 
да се правят големи грешки и често кри- 
ви разпоредби. Безредният пък бавеж е 
признак на мързелив и глупав човек, 
който понякога прави големи грешки, но 
извършва и незначителни подвизи, но и 
те се смятат за такива само ако се срав- 
нят с другите му дела. 

32. Да се кърши човек от смях, това 
не само обезобразява лицето, но и без- 
чести сериозния характер. 

33. Слухът и езикът да бъдат чисти 
от всяко сквернословие. Защото това, 
което човек слуша с удовслствие, той не 
се срамува и да го каже. А говори ли 
нещо, без да се срамува, това е голямо 
доказателство, че той няма да се засра- 
ми и да го извърши. Изобщо пази се да 
не ти се изплъзне езикът, защото мно- 
го пъти като извърши грешка с някоя 
много къса дума, той причинява голяма 
вреда и излага самия живот на човека в 
опасност. 

34. Дръж ушите си отворени за ония, 
които са онеправдани, а затворени за 
доносите и убедигелните на глед доводи 
на ония, които онеправдават, 

35. Отвръщай се от злоречиви и кле- 
ветнически устни. Защото много пъти 
една само дума на клеветник е подлу- 
дявала деца срещу бащи, бащи срещу 
деца, разкъсвала е съпружески живот и 
повдигала роднини едни срещу други и 
-- какво казвам — цели градове и до- 
мове е сривала. 

36. Не бъди бърз да свързваш прия- 
телство. Но свържеш ли, пази по всяка- 
къв начин неразкъсани връзките и носи 
товара на ближния, ако това не докарва 
опасност на душата ти, Защото свадите 
с приятели похабяват пелия характер на 
човеците и дават повод да се подозира 
еднакво не само виновният, но и невин- 
ният. Имай за приятели ония, които при 
всички обстоятелства са запазили иск- 
рено приятелство с другите и нито им 
са завиждали, когато са били честити, 








РноНиз Рашатсна — Патриарх Фотий 83 





&Вадоу ёфдоАнӧт, ийте ъи аа» диолойроби- 
то». 110140 уао хахбс ив" пойттороиу ёле 
хобопойт те ха! оъуђоуђооу тоїс 9405, вб дё 
феооцёуо»р, боду оби реума» түу сртивойс” 
хо! ођс оби йдєуёє 2000; ооилађвіас, тобтона 
ёресаде тө ладоб тоб фддрот. Ктб) торо» 
Фон, ий той фобдоъс̧, алд тойс доістои 
ёх уао тфу фідотиёо»” 05 та лоййй хобуєтоц 
та #01) Фот я а ибу тд» блод 
рбото» а’ ис, наї лообофойе, Рлараудейр ої 
файло дё хор тўр лообойоах дАъиоіоутоь ма- 
Хохоуо а. Ко ог и?» ко то Аєїло» вс дос- 
гр” де арту ласивотес, бре Ил с ФЕ 
си тоодо" бо дё подс тойс файлопе ле 
кида маі длво боти блойлох Фогтте, уойот 
плофойра. М Гита 0 даой фор дхобво" 


та пдви, ада та дд пай. Е уао &- 


9005 иёу од дъйейбоно: лиотертќо», сос 08 
дефйводв та те Фоуйефас хо! то пдой Абре» 
сттобо: кдкейчи, лддгу пить аАлаходеу ў #5 
дАрдгіас̧ Боото уро. ха й ёллотоорті та 
ойх вйауфс дот под’ {ибх деуоиён ў посл- 
тоне’; Ро пёуотор уоб фідоъс кодам» 
дирвово. ОР мёр упо хаті лодофло” ёлоц- 
зобътес, 06 те ФУ, (05 #05, диаототоибисоз 
орроісђнасау дареѓ» ойм ве, ха несе) тай- 
та подс тойс айонс тойс АоВодаї длотедої- 
оз" о 08 хо оё тф ёд фаМас ёАёуую оти- 
ЕТУ то лоооуоитдёу ий до» друанођдов, каз та 
дёр лодс̧ торс во уви, Фут) хатђуоріас ало- 
Хоу» тоБ посуд ётос хина. “ Осор 
об” тоб ёлі хахіоу лоохолтер 10 достур йо- 
ЕТУ диуңуоҳе, ка! тоб дойа води Ву тої 
дохоивиие 10 таб давойдс дай ей, тосоётоу 
д8ї паод сої торс єїроъс лАёо» вуви тфу хо- 
дамоу. 


0. Ту длоффита» й иёу три сб дов 
офёйуе, хотота тої ФіЛоқ @ дё тр уифит 
фо Иа, ит” адтдс иетёохуоъ, ите тоїс̧ Фі- 
Дос дуатіде. “Абютор иёу удо тобто ха! уо- 
ос щас 005’ пАңу ув ди хөй вс хдооу, 
ога лолдд та атдооларта, тоё фИтооп тойлвн- 
тос, ибЛАОУ тўс пообувёовос тб уомашо» ка- 
дообто. То иёу удо фабйор та» ночей» т0- 





нито пък са ги пренебрегвали във време 
на злочестини. Защото мнозина помагат 
и подкрепят приятелите си, когато са 
зле, а не могат да ги гледат, когато 
благоденствуват. Така че завистта из- 
карва наяве нрава на ония, които съ- 
страданието [им| не е могло да изобличи. 
И тъй приемай за приятели не развале- 
ни, а добри човеци. Защото за нравите 
на един човек се съди обикновено по 
приятелите му. С помощта на сериозни 
хора човек и когато сгреши, много лес- 
но може да се поправи, а покварените раз- 
валят и съществуващата у него добро- 
та. Първите прикриват чрез себе си лип- 
сата на добродетел и правят да не се 
вижда недостатъкът. Но сношенията с 
лоши приятели изтъкват като лъжливо 
и каквото е останало от добродетелта. 
Не искай от приятелите си да слушат 
приятни неща, а по-скоро истински. За- 
щото, ако не бива да се вярва на вра- 
говете дори когато казват истината, а 
приятелите изопачават истината и желаят 
да говорят само онова, що е приятно, в 
такъв случай, откъде другаде ще познаем 
истината и как ще поправим това, което 
ние понякога говорим или вършим не 
добре? Затова смятай за нещо важно да 
различаваш приятели от ласкатели. За- 
щото ласкателите, като те хвалят пред 
лицето, не само че не те оставят сам да 
съзнаеш, както трябва, грешките си, но 
и ги преувеличават с клевети пред дру- 
гите. Когато, напротив, приятелите с прия- 
телски натяквания ни дават възможност 
да съзнаем беззаконията си и ако стане 
нужда да се каже нещо на други, те — 
приятелите, — вместо да злословят, мъ- 
чат се да оправдаят извършеното. И тъй, 
колкото упражнението в добродетел стои 
по-горе от преуспяването на злото и кол- 
кото за предпочитане е опровержението 
на клеветите от разпространяването на 
клевета между подчинените, толкова по- 
вече и ти трябва да предпочиташ благо- 
склонните приятели пред ласкателите. 

37. Съобщавай на приятелите си 
ония тайни, които изтъкват твоята доб- 
родетел, а ония, които развращават во- 
лята, нито ти сам ги търси, нито на 
приятелите си ги поверявай. Вън от вся- 
ка друга причина това само по себе си 
е прекрасно. Но когато приятелството 
стигне до пресищаке, както повечето чо- 
вешки работи, тогава най-много се виж- 
да ползата от този съвет. Защото лоши- 
те тайни най-много тогава ще се вмък- 


ст 
НА, 


84 Рһойцѕ Рашагспа — Патриарх Фотий 





те цаиста тост фодлоцойе той оиутвуътохдтос 
Адотовуо" иш Ммахецаўуо», Эалтоу тв хо об 
сгде бат 1 а Фуйлие ёлоотђов, и плоде 
лісту (дети ойи досег оо тв довод» Ва- 
овтат, робот угуоуде, лог, ко прос тду 
ФЕалота уайвлотвоо файлов. То дЕ уопотбъ 
тоу тв опувутожста дати 175 фас длако- 
таодпот, дводф коичоте, тў дове Вюбдивто», 
ха! «с длайоу тўс ойс олоъдоіас урон ёлі 
оф” Фоубивуо» дідраотуов, ха! ов до”, ди 
тобта отообта оёх адс дуаларда», Е т 
лартиадив, зуу те 200$ отд» бш е ха! 
түу ёр тф подо оубом дралеіов. Ай иёу 
оёр 9440%с «дуя, имота дё тобс̧ длоътас 
ёлі ТО» лаодутол” ойто ув уао хай то тє ко- 
Лахеѓас дафбуощ, ойдуууоч офтӯс ёр бої фајі- 
ЕО падасхурасо», ной тоїс фило ёор пойт- 
тор хеҳаосиёуо, тоюбтот свалот айпи тогс 
лаооћоь сиотфойв, оброс оћтоїс лесі то» ёлб»- 
тр ёруфойне. 


длр. Обто дё огото» ду Ма леоррагас доц 
тойс не” ес #180005 ий “в та кота лАдиив- 
догов’ дладайитос, тоѓбс дё в оё пиаоибонов 
стилайвотатов. Да иёт уао ёхєіуоо ето ша, 
вота тр лойт а ий й ой лео тойс дохоив- 
ос ёлідудос̧ алондй ха! хпдвиощо" бий да 
товтои то Ф:Лйудооло тӯ уъфите б Вао нос 
ос А90 тохнобллетоь тодлос. ОГ иё” удо 
тпратои та хата тбу дфхдифто хо тд. ес 
442212005 лой ас Глвооофо, тихоб 0 та 
ес баутойс ВЕвтабото“ Васо дё дот. ха 
“Дох ёәторотбтус оуот, ъй иди вс богтду 
фіДатдосбдлос ов», та дё вс хора хор вс 
е Донс бисов вето" хо дебфуво. 


49’. "оло полаб ёлатор биде 0 ие 
уйд” бора тоб йдіхеї» дайфи хай та дЕ- 
хе побит, овто лой фи Глейдитос зарбу» 
б ипдеудс ёрдеђс тб» фуаухай»” хор «с та 
20тора тб увтоас ёнтебкоу. ° Лудо иёр удо 
леуоиёто профасв в! ко лаофотос, той ддг- 
на?» полет атю дё доуаотеір упр” ко! 
йлодіоу обх Вуом, дуалойоунто" Буе и тоб 
абе дипойо». 





нат в ума на приятеля, който ги знае, 
ще го развълнуват и ще го отстранят 
по-скоро и без стеснение от приятелст- 
вото и няма да го оставят да погледне 


- назад, освен това те, като излязат ная- 


ве, ще ти нанесат тежко обвинение изле 
ще те разположат към тогова, който ги 
е изказал. Напротив, добрите тайни, кой- 
то чрез твърде яка връзка ще сдържат 
онзи, който ги знае, принуждават към 
добродетел и като му дойдат на ум, ще 
го подбудят да хвали твоето благоразу- 
мие. Тебе пък, като виждаш всичко то- 
ва, ще те убедят, ако нещо си се отда- 
лечил, да подновиш с удоволствие сре- 
щите и любезните си сношения с прия- 
теля. Пред присъствуващите всякога по- 
хвалявай приятелите си, особено когато 
те отсъствуват. Защото по този начин 
ще избегнеш ласкателството, като на- 
правиш така, че да не се вижда и следа 
от него у тебе, ав същото време ще 
угодиш и на приятелите си. Защото ще 
докажеш, че ще бъдеш такъв икъм при- 
съствуващите, когато отсъствуват, ка- 
къвто им се показа спрямо отсъствува- 
щите. 

38. Като оградиш така себе си с прия- 
телство, бъди неумолим към ония, които 
пакостят на другите и на обществото, а 
много състрадателен към тия, които пре- 
грешават към тебе. С първото ше има 
законност в държавата и ще стане явно 
усърдието и грижата ти за управлявани- 
те от тебе, а с второто ще се проявява 
човеколюбивото ти разположение и дей- 
ствителното ти царствено държане. За- 
щото тираните често пренебрегват не- 
правдите към обществото и към другите, 
а сторените тям лично неправди строго 
наказват. Обаче подобава на царя и на 
законната власт грелките спрямо тях да 
търпят човеколюбиво, а престъпленията 
против обществото и против другите да 
оправят и отстранят справедливо. 

39. Както е достоен за много похвали 
онзи, който, ако и да е получил голяма 
власт и може да върши неправди, все 
пак е справедлив, така също заслужава 
много укор и тоя, който, ако и да не е 
лишен от нужните средства, пак про- 
стира ръка начуждото. Защото бедността 
служи на сиромаха като предлог, ако и 
неразумен, за да върши неправди. Но 
човек, който има власт и не е беден, не 
може с нищо да извини греха си, задето 
върши неправди. 











Рһойиѕ Рабчагсва — Патриарх Фотий 85 








и’. "Оо дЕ ас лооёуы тў "Аох, тосойто) 
уоссоте? лостейвои хой тр ПоетЙ. О дё то?- 
ушло» лоу тоа биа ко! каюта Влас Г 
длӧААрор ато» тоб добутах Яс каже 
лоаоосхай го Вдаофњуивїодо лориоккейбвв  тоу 
бебъ, бы тообто тихайтии Вврехейннов" °Аоуиу. 
„ра тобто пары ив” брдото) фетитвоу 0 
халіа, намота дё тоїс Фр тр? Лох. 


ие. ° Доув тоби» ёлухбо», ий лелойкив 
годе дъ СО ар ту дохоифков ето. ЕЁ 
или удо Сор "Лох падоор май дофайв- 
отёєро» % Форос. Тото д4 док» то хто 
поет, ХО об лЕоі то бинкоо» пдто хай фоо- 
где. Още д2 абтдс̧ те пс Фрог баси 
ибс ха дос одсек, ийиебож 8 вой5о0у 
строй е хо! оънфорет фоуотат ару стодет 
теау отутпойоав, дёирђото» овестой кос то? 
блоута добро» хотадвірас. 


ив. Моноу тойс дхофеотатоис ёлауе ха! 
далодёуоо" иа подс хепи: ВАёло» тор овд 
тоб 620 Вот ир ифто кита тах ёкер оу 
ууфотв тд Плуноор Флоойиатонс єіолобттоо 
тас̧ тишооіос, 0220 ди тб» фиЛаудоототёоо» 
ийй до» лодоусуег обто те удо фоВеводя, де у 
овард” ахоВодоує с, тов днаотатосо ЕР 
дбёес, ха! азгелиуд$ с торс блухдок. 


и". Деї ухобтос аоуғо, ок тб койй- 
Сео, Фа тф дохеїу ходасихо" їси. Тобто 
де пос ввота е лов ка ў) тфу облет 
тодло» овижотис хо влъибйно” бор» де 
иайдо’ аудоблоу 1 фооуінору с койповев“ 
ойт длоофр тоб дудауоуву 0040006, 
ёлі то ходйѓар» тобломи Радков. Ко то ид» 
ха 6 торауижотатос подбве» би, то дЕ иОтос 
б дойхототос влво йохортос докти ий Фе! 
ов», ЛАЙ айвюис ха ВеАтіоыс̧ лови 1005 
дохоибтосес. 


? мм) РА 2, А С + 2. 

ид. "Аодоэтос̧ ид” ирес ёфавоу арести ёх 
гихойс ивубтр лбу лотвас ёудб д2 ид то 
йу фор» то ёх фаў олоздас" лаоасхеєра- 
оог тоб иёу удо хо} коб» лой фес фода 
увуоув пасе’ тд дё оди Коп и) обж лада 
тоў бота форгобфътос ув оби. "Оу от лава 


40. Колкото човек превъзходствува по 
власт, толкова е длъжен да бъде пръв 
и по добродетел. Който върши против- 
ното, прави три неща много лоши: се- 
бе си погубва, подбужда към зло ония, 
които го наблюдават, и кара да хулят 
бога, че на такъв човек е дал толкова 
голяма власт. Затова всеки човек трябва 
да отбягва от злото, но най-много тия, 
които имат власт. 

41. И тъй управлявай поданиците си, 
като се уповаваш не на тиранство, а на 
благосклонността на управляваните. За- 
шото благосклонността е по-добра ипо- 
здрава основа на властта, отколкото стра- 
хът, а тя се добива с добродетели, с 
труд и грижи за поданиците. Така и 
ти сам ще живееш действително царски 
и приятно и като запазиш по отношение 
на тях държавата свободна от опасности 
и от неизброими злочестини, ще оставиш 
завинаги подир себе си вечна слава. 

42. Похвалявай и приемай най-строги- 
те закони и с оглед към тях уреждай 
собствения си живот. Обаче не налагай 
на поданиците си немилостиви наказания 
според постановленията на тия закони, 
но по-скоро ги упътвай според по-чове- 
колюбивите [закони]. Така, като си взи- 
скателен към себе си, ще изглеждаш, че 
си страшен към престъпниците, а към 
поданиците си недосаден. 

43. Трябва властно да управляваш не 
с наказания, а с това каго изглеждаш, 
че си готов да наказваш. А това се по- 
стига с твърд характер и с почтени и 
веждиви обноски. Наказанията са свой- 
ствени не на благоразумни, но по-скоро 
на гневливи хора, който, като не могат 
да водят народа благоразумно, лесно 
прибягват към наказания. Това би мо- 
гъл да направи и най-големият тиранин, 
а първото — само оня, който умее да 
употребява властта, защото достойнст- 
вото на един началник се състои [в то- 
ва| не да унищожава, а да умножава 
подвластните и да ги направи по-добри. 

44. Някои са казали, че достойнство- 
то на един началник се състои в това— 
да направи един град от малък голям. 
Но аз по-скоро бих казал, че | по-голямо 
достойнство е| да го обърне от разва- 
лен в сериозен, защото първото много 
пъти зависи от обстоятелствата, а вто- 
рото може да направи само онзи, който 
управлява отлично. Като подражаваш на 
такъв, чрез делата, които вършиш, ще 


86 Рпоциз Рашагспа — Патриарх Фотий 


уйбу, ду хотоодоїс бовтў тїр тб» дохо- 
ибуо» аћёес по/лєіау. 

ие. "Ослєо тейхов оодобу, кар общас ?э- 
до» ѓур Аанлойс, и ао» вбкосо", хо! 
Фуко водо», биос тт» лбу ЗдЕкоте ИСвь 
оўтос об лёо тӧу охота фаёдоы хо то» 
ёмеіуо) отублаВа оно тодло» © удо ёхе(уо» 
тўс порто ас Хдадвфтоътвс леїоау ка тоу пл’ 
оф» добифооовигтоу парол оо Слойии- 
Ваъомап ври. 


ис. Мудгудс лаоакоща», кв» домвт дга?- 
тўс вбпивовг», влогвопс ёиєїибу те удо 167- 
До» #с кажат блойеррес, кой овартд» «с мое 
оал това” лойёу ходу влива" длейубас. 
О удо лод хшооб тобто, деф» ёлаювї, лоо- 
ашобивкос хор тиб», ті д» оф помог тоюб" 
тоъ хоо плооалелтоибтос ; 


ис. “О збу доҳбутор тодлос уднос убета 
тоїс лд хгїоо. Е! обу, єї ть 10 лос ё20- 
паотаувь гіс тду йоҳоэта тр аа дуолёц- 
ле, пдоо» огв: спот” |деїу| довтис ёліивдєі- 
одов, хай ҳовоотєїу дай ёлі тобс хадоїс Суопро- 
оёусі 5 


ит. Пдонс пойёєос воз) лоотуєіодах 01 
убо дуєљіохелтоь лойеис 65 та по а офоадє- 
ой маі зд хотообдобивуо” дДжаов ду щас 
4145 ёоуоу зошода ий до», | тйс то? лой- 
ис лаоаофадёутос бой ий  лейлешв (ос. 


и, "Алво уетовв ло», ка! пой, 
ойх єЃоуйооуто, тобто Вот ша хо Вралит 
хотелофвато. ЛРо єдВооМа» лоощия лойу 

Г 
оѓас. 


и. Пооуоѓос ёліхоооос ў петатыа, “А тоі- 
уру ёхебру» баде хо! вилле, айту тата 
ч а Ч ФА # 
глаувоивт Фоодобово хо! бювет. 


за, “О Форос ласу 8» фор неа 
„600 иЕМот дё ийиста тов &» ёбоџоіа 
фдфухи убо, ос съувоуобс и Де хойодас кой 
Віоо хор пойвов лобе вйдашожот, тобто 
боб» с Вудообв да ту Фгобда” дости, хай 
гивоъйдейва Фе лойвиов. об ті дю «Ру ддє- 
доибтвоо” # дфроуботеоо"; 


А УЕ & ска . 9 4 | Ка 
ур’. Одо» д2 дет Фоуєїр то фдореь, то- 
очйтоу диоха» то фрдоетодос похоти де иа- 





повдигнеш чрез добродетелта граждан- 
ския живот. 

45. Както порутената около един град 
стена го загрозява, ако и да има в него 
великолепни къщи, добър въздух и сто- 
ки в изобилие, така и покварената свита 
около един началник дава повод да се 
осъжда и неговото поведение. Защото 
ония, които от опит знаят развалата на 
свитата, мисият, че и обкръженият от 
нея й прилича. 

46. Не похвалявай ничие беззаконие, 
ако и да изглежда, че чрез него благо- 
денствуваш. Защото с това и беззаконни- 
ка ще подтикнеш повече към злото, и 
себе си ще изтъкнеш, че дириш случай, 
за да извършиш подобно деяние. Който 
с похвалите си насърчава и зачита таки- 
ва деяния, преди да му се падне удобно 
време, какво не би направил, като му 
се удаде такъв случай. 

47. Поведението на началниците става 
закон за подчинените им. Ако прочее мно- 
жеството отдава на началниците причи- 
ната на своите грешки, колко, мислиш, 
трябва да се упражняваш в добродетели 
и да бъдеш винаги буден към всичко 
добро? 

48. Всяко деяние трябва да се предхож- 
да от размисляне, зашото необмислени- 
те работи обикновено биват погрешни. 
Ако се постигне нещо добро, справедли- 
во ще се помисли, че то е дедо не на 
похватността и устрема на оногова, кой- 
то много пъти не е сполучил, а на дру- 
га някоя причина. 

49. Това, което не е било постигнато 
в много случай с помощта на много ръ- 
це, се извършва из един път според един 
съвет. Затова предпочитай добрия съвет 
пред многото ръце. 

50. Разкаянието помага на предвидли- 
востта. Затова, каквото не е съгледала 
или пропуснала последната, разкаянието, 
като го подхване, нека го направи и 
спаси. 

51. Завистта е за всяка душа тежка 
болест, а особено за властителите е най- 
тежка. Защото биват принудени да гле- 
дат като на врагове поради добродете- 
лите им и да готвят гибел на ония, които 
те ще трябва да използуват като свои съ- 
трудници за своето частно и за общото — 
на държавата --- благо. Може ли да бъде 
нещо по-пагубно и по-безумно от това? 

52. Колкото човек трябва да отбягва 
да завижда, толкова повече трябва да се 
стреми да бъде предмет на завист. Това 











Мота лоблв, @Ф шүд’ Е птошоз ў длд тбу 
фдоуобутоу рёоєтш 8208. Е? дє дё дио 
то» фдбуоу леоотв ви" (подуидауоу удо 
дфутодио” 10 Фо»), одх достпс ёдолтодое, 
иєтобтри 2 фооуиатос, и дфообов мой 
явиходй тўс ёр то оди Фоаухаос ётад - 
Евов кай яйвотв ас тох одтой родах де 
хоототёОУ. 

уу’. “Отоу ив йоду вото, тбте тон 
хоћ тор блихоат дохво ада. "Отау уао 
дож: тду ёреотухота охота лойб» кой 
хоотобута Пдоибу, тоте под моа ёхбутес ко! 
атс} флотауђооутаг ди дё дудоалодоу 100 
и» дор хо лайф, дфбото” пупсозтав 
дъдралсдф доуйебы» ото. 


ЧА мо, , Ч А с А Ы 
уд. " Аоотоу тошибе дхаотуу, 05 таҳеь МЕР 
доусибу тў» тоб дхои фбою Иповбег ү 
овйоас д2 офу дойотуи лоофув ха! лобби 
А ЕД ЕА - 29 5 4 ра > Е “а. х А 
иву Отв тоїс бдьхотиёуоқ дёбс, Воадре де 
ходаош тоб диабтфьоътас ха! ховевто иёу 
хозофои, ори &0лтоу дё дутостеас ка! коа- 
тб» иду доуйс, ву итефивуос 08 окилод а 
хо! „бут? иёу отууётыиу ка фіМо» ха! д0- 
ба» оде ву тф дихабыт ту» джшостънъ, 110- 
сл > я м ЕЙ рай л ЕД ал 
хуу 08 Фото оор маі дом» хо! адоёоу 
тў адіхіоу. 


лодс то бибфойор дд 
двос 805005 ха Ус вифатойс айтас иг 
таВалр5. Е удо ко! блодауйфьоиош лао 
отб» оо ту подс одтой ивтавой» де 
аа» поюбою, ФА обу ої тобтае ий суто- 
офитес ойи ёхєіуоъс айийоото тўс оў лоде 
абтобс 8220.бсеос, 00б д дррооша» ис #?хв- 
очау котпуоопаопо: ууфине. 

ус. Обу обтос п Фу лодёи Фодда то» 
дохота коси“? хо! осы, Ос ђ лобс те 
биоф оив врудбюво ко фа Лоудоола. Поддо! 
Удо плойдвисо» крагнойутес фло ту обкео»” 
де фибтто дефдиаонаа" ко) ло йо! лаой 
шходу блбуоь подвох жъюдуувйодйутес, ёл 
16» биофёдАфу дивобйцоа, 0080’ авто тд Бр 
длёо тўс от ав лоощитобта» тоб йоуо?- 
тос. 


эе. Мудву тӣс 


уг". ° Аохоутас де? хафютауш, иайота и» 
лос пдоътобитос торс доєтоїс є? дё иң, 
лро ув догаотдторс мої удо й тої й0- 
дозе лаойуои та, тафта то сос ной зўр 
доу)’ тоб лА{доюс віс гоу поодЕКИОЧИЕРОУ 
атафёов. 


Р|роНиз Рашатспа - Патриарх Фотий 87 





подобава най-много на началник, комуто 
завистниците не могат лесно да пакостят. 
Ако обаче стане нужда да се противо- 
действува на завистта (защото тя е мно- 
го хитър и много дързък звяр), трябва да се 
отблъскват стрелите и не с намаляване на 
добродетелта, но със скромност, с лиша- 
ване и отбягване от суетност в ненужни 
неща и от алчност. 

53. Когато някой владее себе си, то- 
гава може да се мисли, че той наистина 
владее и поданиците. Защото, когато ви- 
дят, че началникът е господар на стра- 
стите си и стои по-горе от сладостра- 
стието, тогава и те ще |му| се подчиня- 
ват с обич и доброволно. Ако обаче ви- 
дят, че той е роб на сладострастие и 
страсти, в такъв случай те ще смятат за 
нелоносимо да робуват на роб. 

54. За най-добър съдия смятай оно- 
гова, който с бърза мисъл схваща естест- 
вото на правото и като го схване, про- 
вежда го открито, помага бързо на оне- 
правданите, наказва бавно съгрешилите, 
стои по-горе от златото, не отстъпва на 
властители, сдържа гнева си, не се под- 
дава на състрадание и като съди, при- 
знава справедливостта за единствено род- 
ство, приятелство и слава, а несправедли- 
востта За единствено чуждо нещо, враж- 
да и безславие. 

55. Не променяй лесно и без явна при- 
чина разположението към съплеменници- 
те. Защото, ако и да има скрити за тях 
други причини, които оправдават промя- 
ната към тях, обаче ония, които не могат 
да съгледат тези причини, няма да обви- 
нят тях за тази промяна, а ще осъдят 
тебе в слабост и лекомислие. 

56. Във време на войка началникът не 
се украсява, нито се спасява толкова от 
своята храброст, колкото от благосклон- 
ността и човеколюбието си към съпле- 
менниците. Защото мнозина, които са по- 
бедили враговете си, са Загинали от своите 
близки поради своята жестокост. Мно- 
зина пък, които се намирали в опасност 
без малко да бъдат заловени от неприя: 
тели, били спасени от съплеменниците си, 
който са пожертвували дори и живота 
си, за да спасят началниците си. 

57. За началници трябва да се поста- 
вят особено лица, който са богати с всич- 
ки добродетели или пък най-справедли- 
ви. Защото беззаконията на началниците 
предизвикват омразата и гнева на мно- 
жеството против оногова, който ги е 
назначил. 





88 РпоЦиз Рашагсна — Патриарх Фотий . 


за. ПоЩаховеу де тоу охото Фносйва” 
тбуу блумбор тд уубийс, кой обо кошето?с 
хтойода фас ка! доу ко! Воъйвнийта»" 
лобтор, Е Фу адтдс та кота тр абтоб оо’ 
окотоивГ дебтвооу, ё& (у уста те жи лоо 
ха! дойдоқ съудот ето. тобто», ё (р кехот- 
тоц торс ф Лов тётаото»”, & бу лодс тойс ёх 
уєлбуюу дихетаг хо) лёнлтоу, ёр фу ёҳдоо» 
те драдвуатоа: хо) дибвъи, и пай» ос̧ ха- 
татідетси ха! Маййета. “Рота удо табта «рб- 
о’ дудодс техипифош, кар де Ей о упизоу 
лоооелефои [ки] тої & окр блохо 0805 
тоу йрдосопо” бдеоробо. | 


2». Тотё ком боютов вон тож А20», 
бте та оаътоб ёліомолор оуо? ёхаотђѕ под- 
вос бло омадда хотӯ ддс, ха боо) 
о» ёлройс ту пиаотниёют. "Клер лос 
торс й 4оус ёлатиб»” оби Форйомовс 89705 
айде 10 диоо ёёонаотауек ; По де ёхвіуотс 
об: во отед уо, пийка ЕЙ ос дувифиуот де 
ходоодою, офто дхас вволофетвойои декообъ- 
то; 


+. "Елабли тос доботав лоб” длобти де 
19) Абу иброу, а дг бу афтде те шота 
та би лодки, кар д? со" тоб шито 
тор лет лоохобто" бутіиоъѕ алодиитео 
то и” уйдө т» тохоттор, то О тб» бота 
аи». 


ёа’. Пооубе лазтат, тбу ёливиб», Фе Фо- 
отог убт, хай тўс дфайо ирис афтоїс Фло- 
добо: тис ха той лооуошот тбу дЕ ий 
гоюбта", Фе йу Вейля таб уухбнах, ко 
тўс бло тфу убио» боб атс’ тобто 
удо Фе алдо "Аоуйе ёрбною хо! ёліота- 
сас Воуот. 


$8’. Тис порове ФА Донс та» доуонто» 
вос с тойс лодвш ос тоёлом, & тоїс Фиго 
тўс лото дос дубо иєтоті де. Тообо» иёу 
у00 отатаѓар та лАНТ & упо тў кой 
4004 діхоотаоѓа По тоооуус тўр дофайвгау 
ёұєг боұотос дё ха Вас/ Фос дотасіаото» 
съутуоёєѓу три бибтоюу тот Блцибаз" ѓу Удо 
1) то» боХонёор” оотђоіа то Вадоо» аттоте 
лёлтує тўс ё0џоіос, 


Бр" А и: + зс тр: 2 
ву. "Оолво де тду йоуоуто фойвод” ери 
тогс йдхобат, обто дудки» иті дафейва» 


58. По много начини един началник 
трябва да схваща мисдите на поданици- 
те си и тогава да ги прави съучастници 
в приятелство, във власт и в съвещание. 
Първо — по това, как те управляват до- 
мовете си; второ — по това, как се от- 
насят към жена, деца и слуги; трето — 
по това, как се отнасят към приятели; 
четвърто — по това, как са разположени 
към съседи; пето — как посрещат и се 
бранят от врагове и как се спогаждат и 
помиряват с тях. Всичко това стига, за 
да се прояви природата на един човек и 
да се покаже без маска, какваго носят 
актьорите на театралната сцена. 

59. Най-добър съдия на другите ще 
бъдеш тогава, когато при разглеждане 
свойте собствени дела си даваш сметка 
за тях, като имаш за съдия съвестта си 
и поправиш грешките си. Защото как ня- 
ма да се червиш, когато наказваш дру- 
гите за грехове, каквито и ти сам вър- 
шиш ? И как, мислиш, ще бъдат други- 
те разположени към тебе, когато виждат, 
че ти не подлежиш на отговорност за 
деяния, за които те се осъждат на 
наказания ? 

60. Похвалявай най-добрите дела. По- 
хвалявай ги не само с думи, нои особе- 
но като вършиш ти сам дела, подобни 
на тях, и като предпочиташ подражате- 
лите |на такива дела| в сравнение с дру- 
гите и ги имаш на почит. Защото първо- 
то може да направи всеки, а второто 
ония само, които са достойни да начал- 
ствуват. 

61. Грижи се за всички — за добрите, 
за да станат най-добри и да получат дъл- 
жимата им чест и предимства, както и 
за ония, който не са такива, за да подо- 
орят своите мисли и да се избавят от 
безчестието, което им се полага по за- 
кон. Защото това е задачата на действи- 
телно законната власт и надзор. 

62. Междуособните раздори на упра- 
вляваните насочвай против неприятелите 
и ги обръщай в подвизи за отечеството. 
Свойствено на тирани е да внасят раз- 
дор сред народа. Запото тиранията на- 
мира своята безопасност в общата поква- 
ра и разединение, когато, напротив, ис- 
тинският началник и цар се грижат, за 
да се запази ненарушимо съгласието меж- 
ду поданиците им, защото основата на 
властта им се крие вспасението на упра- 
вляваните. 

63. Както началникът трябва да вдъ- 
хва страх на ония, които вършат неправ- 





Рһониѕ Рашагспа — Патриарх Фотий 89 








со» ипде дбмотъто», 870 ката тоћс биос 
лойвтонёгит. 


ЕМ. Тоа отр’ В дуото, тнажга, уд 
уос лас’ & Войде ОЕ, ка евеоусои. ° ДААА 
те иё о лолёшоі Чвюг зроуоу дЕ ОГ ивтой 
тб» лодаф»  диариатоутев длобтос дё хо 
сбвоувобас ор диифвооттвво котообкбисов. Ш 
55 пе ве при та пойдешиео" тодий" хо и - 
шоу ВР, атдс хо тр" дхейен пор 
«с боллоу Ргистобрег 0 дё и тобто» диабет 
ха тр битой Зла Ждоовт, обхо #хдооз 
те лотва пАвох 1 0 лодёшог 0 те 00 
тойс лойвиоис вёєоуєтбу лродотус, 0 те тейс 
фа Доне ёлсиубу ср” лбда дъатоблег ёлі ха 
мау удо лафакай в? тођ лот ка б то? 
хатоодоѓотес и цифе #5 про абл) ахооніау 
про лойтей хатастобфе. 


Е”, Хофелор иё’ рбро» Фуфлр иводоаг ої 


„ао фийобютес де ёлілау то дёос оби Ехото, 
хо об дедютес фийвг” оби ёд орою. 21 0 
бісАє ма} тос иё» доіотоъс̧ фа Е” лараохвйа- 
со” (о®дёу удо ЕТ дёоос̧ ёлі тов тлото 
торс 8° ЙАДоъс̧ буйухэ фовеи, Гуа та» фай- 
до» длёҳаутеа. ФоВђооутш дё хоо иі ооо, 
йу и иєг доуйс бофо коййбота ЯМ” 65 
лотбоа подебоуто ха ду иёу тос биаотңно- 
ош ОФХ идЕшв пихоообието», Ву дё тас̧ оъи- 
фооиїс мой торс диотрунцаоа длоофаої ото 
ёлихотоєї» пообииойиеъог. 


ЕФ. ОГ хофигто торс Фи фиоваб пієоуєи- 
тидо вйс лоупоіок Рапово а”, 0120 иу лоб 
сў” тб» ято» єғоувоѓа», обто хо) ср фи- 
ох фарМ оро хо тф душоооуф тїр ло! 
одтой фото» вв 8Вою кой дуамотау пе- 
осовлотос". 

Е. "Оолво оѓоуоду ма талашду плод 
позу» бийва тф ли де, обтос длекбдито» 
я офойкодь ды ооваоебвойав ко! флёооухоу 
добайец. ДЕТ тоуаробу ёнатвоо» дхоо” феудт- 
та, @с дог т, т’ ивосоита дидивш, мой кос 
ооїс ос то лобороооу длоъвивс”. 


27. Пролет дохос тобуноос Влгооже 
С кос те 0 кош то дизбых бдож доб оби 
с? ВеВухбтос, 0098 фооуйиотос «дувуойс б д2 
«дотайс хо икуадбръҳос ао сфохобчоста 
тойс Абуоъс божо пастойс длофшуву, хай таи 
Ма тб” об? соу тоблоу боти дтийѓет. Діор 


12 гръцки извори за българската история, ТУ 


да, така той трябва да бъде страж и 
опора на ония, които не вършат никак- 
ва неправда, но живеят според законите. 

64. Три неща са важни за човеците: 
наказание, укор и похвала, ако шеш и 
благодеяние. Достойни за наказание са 
враговете; за укор — ония от граждани- 
те, които правят малки грешки; за по- 
хвала пък и благодеяние — ония, които 
се отличават с подвизи. Ако някой по- 
дражава на враговете и прояви тяхната 
дързост, тогава той си навлича наказа- 
ние, което подобава на врагове. А който 
разменя някое от горните положения и 
ги прережда, той е по-голям неприятел 
на държавата, отколкото самите врагове. 
Онзи, който прави добро ва враговете, е 
предател, а онзи, който възхвалява по- 
квареността, обръща наопаки държавата, 
защото подканя гражданите към злостор- 
ство, и онзи пък, който не почита добро- 
творците, хвърля държавата в същото 
безредие. 

65. Мъчно е да се смеси страхът с 
обич. Защото тия, които обичат, повече 
пъти не се боят, а ония, които се стра- 
хуват, не искат да обичат. Но ти ги раз- 
дели и най-добрите настройвай към 
обич (защото за такива заплахата е из- 
лишна), а на другите вдъхвай страх, за 
да отбягват от злото. Те ще се боят без 
омраза, ако те видят, че не ги наказваш 
с гняв, а ги наставляваш като баща иче 
при погрешки не налагаш наказания с 
удоволствие, а при злополуки и неща- 
стия си готов да помагаш неотложно. 

66. Ония, които използуват естестве- 
ните си дарования в служба на злото, а 
не за добротворство на ближните, уни- 
жават природата и обръщат щедростта 
на създателя към тях в обида и небла- 
годарност. 

67. Както е срамно и низко да говори 
човек на множеството, за да му угоди, 
така също е опасно и погрешно па бъ- 
де всякога надменен и да се държи теж- 
ко. Трябва прочее, като се отбягват те- 
зи две крайности, да се следва средина- 
та като добродетел и да се отдава на 
обстоятелствата съответното. 

68. Необмислена клетва е готово клет- 
вопрестъпление. Освен това никак не 
подобава на сериозен и благороден чо- 
век да се кълне. Който е постоянен и 
великодушен, ще се срамува да потвър- 
ди с клетва, че думите му са истинни, 
и да безчести доверието, което вдъхва 
поведението му. Следователно в наша. 


90 Рроёиз Раїіагспа — Патриарх Фотий 


Хоа суфеодътос хо! кидвиотибв кої д Леало- 
тоеде биос тӧу бохоу хоби. 

29’. "А и гй ледов ёв ивиуцоо ат 
бё &й лоивав, дето» вло/атбдуо" тд иё» 
„до хототбтцтос хай вфутошообуне, то дё хог 
даойс ивудореуиея, кор кадаот" «родолтев 
т” едеоувоа». 


о’. Ибворувофаз ко! оуифорас буде тўс 
абтйс вани дшше котрдетот ка! лат йос)- 
лов. 

об. "Алфт и) лазчодой дойву ас биос 
Хоу @ЛА? єй иёу В ф ос, хахоу те воуотт 
хо блеовайоботв иохдтобав єй дЕ лодѕ ё 
дообв ха! лойешон, итогу иё» лромдотас 
ой лӧрро отоотууЃас̧ хоподоубас дё угуоиё- 
упс, хо} таттуу оби Фетобитос, лӧрфо ао 
съв ас ха! будоауоМас̧. ПРО ип то пе 
отейортйс со: лойвшоте блбтр ивтбохон. Ш 
удо ха! пойбишо, ФА бисос обдву ёАслтоу ала- 
тех мої лАбуос б тойс леєліотеридтах ВЕОЙЛО- 
тлаас. 


оВ'. Поодоту» (в та лойа 0 Фе 9ооло: 
лооддота ид» фіобо, лоодедохбта дё ш- 
содор. 1 двлахдлаг ив? ид» влавордвъйес 
йло тбу” обет, хай уаделд лоу, пообдо- 
меу, обх буёдллотбу доп ф от кой хадду ув- 
збодаг вр 96 итд’, ка овлоб ипдё» ёот- 
тоу ?брибе плооддотр. То и удо дивйиоаойо 
хахоїс тойв вдилпиотоз дуйрфлио” пладос. 
го 98 трмхайтус обо хохоооуѓас бтатот 
шох тоѓіас, 


оу’. Хородс бларто 1 дудобдлюа отоќре. 
Фъудатте тоуаообу 10 тўс лото дос ауброото» 
29ос, вуопато”» ко тошСо» хо) ласт ёлидеіи- 
уф тор т075 фіобору іохъоду ёліроодоу доу 
бог. 


об. Де та иёу а оипилблтотти ећуаоі- 
отаж ко! увууаіос фвово, та 88 та» флпидс» 
опиладфе ко оди дуоЛуңтос то иё” удо 
хаотеойс ко! фооуйиатос дудовіоо, во 08 О 
зкооаз ка! дъдбо" аощийс плооуоѓіас хой вли- 
отабос. 


о. ?Еудоорв биоф от иу дибуаодо 
Фот и’ 9905 ко! ф/дуйошлов убиос, вот! 
дЕ ха} лод? то хоноциох Ву абтобс тоѓє лоау- 
пао. паоёхат. ‘О ид» удо дитюбивков ёуви 


полза и закрила и господният закон за- 
бранява клетвата. . 

69. Всякога помни добрините, които 
би получил, а бързо забравяй благодея- 
нията, който би направил. Първото до- 
казва доброта и признателност, а второ- 
то — искрено великодушие и запазва бла- 
годеянието чисто. 

70. Да се натяква някому за благо- 
деяния и за злочестини е еднакво глу- 
паво и безчовечно. 

71. Измамата е навсякъде самопризна- 
ние на слабост. Но ако се употреби спря- 
мо приятели, тя е крайно здо и извън- 
редно голяма поквара, а спрямо неприя- 
тели и врагове, когато предварително ни- 
що не знаят, тя не е далеч от военна 
хитрост. Ако обаче е имало сключено съ- 
глашение и неприятелите не са го нару- 
шили, |измамата спрямо тях| е далеч от 
геройство и доблест. Затова не прибяг- 
вай до измама дори и спрямо неприяте- 
ли, които ти се доверяват. Защото, ако 
и да са неприятели, но все пак е не по- 
малко измамник и лъжец онзи, който е 
измамил хора, които му са се доверили. 

79. Хорага обикновено обичат преда- 
теля, когато той извършва предателство, 
а след като извърши предателство, го 
мразят. Но ти разследвай: ако той е из- 
вършил предателство, защото ближните 
му са скроили нещо против него иепре- 
търпял някакво зло, има надежда, че той 
ще стане приятел и добър човек. Ако 
обаче няма нищо подобно, смятай, че той 
не по-малко ще предаде и тебе, защото же- 
ланието да се отплати със зло на сс- 
кърбителите е човешка страст. Но да на- 
прави човек такова голямо злодеяние, 
това е |признак| на неизцерима поквара. 

73. Златото развращава всичко човеш- 
ко. Затова пази непокварени нравите на 
отечеството си, като смяташ ти сам и 
като показваш на всички, че златото е 
безполезно и годям пакостник на ония, 
които го обичат. 

74. Своите собствени злополуки тряб- 
ва да понасяш с доблест и благодарност, 
а ония на поданиците си — със съчув- 
ствие и не без мъка. Защото първото е 
признак на твърдост и мъжествен дух, 
а второто свидетелствува за немара и е 
недостойно за началника, който |е длъ- 
жен| да промишлява и надзирава. 

75. Да не отмъщаваш на врагове съ- 
племенници ---- това е божествен и човеко- 
любив закон, а при това е пък и голяма 
полза в самите |наши| дела, защото кой- 





#1 8 4 з ? е ? о с” ЕД 
ламу уайвложеро” вудод", 0 двйвоувб? 7 
ф йо» паовохебиов” буті Еудоот, 7} пто 
лоабтеопо” Зудоб». 


05'. Моди, фу йо уус влаууба ет, 
фабои паоаВвабсо». “Ч удо & по зрердодоуѓа 
тӧу лоу тодло» Йлиото» дажувег хо! торс ба 
зреродеїою оби Фо» охоту нн диевеобки 
тойс биоов. По! иди ог дудофлф да 
тобто феихсвоу то фребдос, идиста дё тос ди 
дъуаотвіа тойс иёр удо ЧАС тобс иёу удо 
дос #09 ӧте устш длодоуга й бдруашіа 
тогс 08 ойх воп хотафъу) ил) Об терті тоб- 
ло) ноу®дђоо?с тас уздиас ёАєуубтан. 


о. Тос пета офододтитос блооуёовіс є?ло- 
Ре ЧЕ тос блооу ; 


Ввгоди той. Ейв удо лаойохос, т» лдгі- 
отн» дроафей вс хао, 19 сфодоотти те ёлау- 
уг ас тавтр» лрохотацео сас, ко! вс до при 
ше» дсовду хотосшхобуас вв и поодохос, 
лду длңусумас тур аоувттри, бы тв одод- 
офс блбоуоп, ка ӧт ито Фу флёоҳою па- 
оваувс ко дпоиғуу фус а фото Фре?- 
Дес Удо 8 лообохо? и лас. “Аб те 06, 
хо аі сфодош блооубоаз доидбомос 1015 ой 


Ма” тиотєтоиёрощ" ёАёуҳоуо дЕ ка (06 00 
худєцоуіас ид до», й уо ав Блотейоивут 
убо». 


оң. "Абос уаона 0 еддоВодиєуос афт 
хо тру фбою ко! лооотуодѓар, мав и) пашод- 
шкуос иста», ос д» ату дуталоддор. 
"(олсо 08 араб уаотов 0 ахдасюща ууб- 
ите див Во» то» едеоуёту, ойто бос тоб 
тўс ейєоуєоіас йиобиотов 6 хаоббивног ёа? 
а и Футалодаре в? тр” ао. 


об. Мид» лаойкоцо" ин9д2 ф док хобот 
г, уйо диво? с бо, шопоотос нар лода- 
хопобута, 1} фа уоопо уонбдиято” би дё фоб- 
Хо, май ро Страх Влвивтас хамоёс «беоувтб 
жи дуадоїѕ длеҳдоудикуос̧. Ка! доб дё 
тобто», трае лроохашво) ко дюн ад» 
бювдов дата А хай хоро», ивуфие дъобас. 


я. АГ удонве тов дуавойа? с ко парата“ 
ово тоб доброе, болер вв упоас обо, то 
оіхеѓор ипороботои ма йдоф то до омдо ало- 
Вадойош ай поодущас, нед? йс Фийхождо 


Рһойиѕ Раёгіагсһа — Патриарх Фотий 91 


то отмъщава, добива отново още по-го- 
лям враг, а който прави добро, си съз- 
дава приятел вместо враг или изобщо 
по-кротък неприятел. 

75. Не се показвай, че нарушаваш не- 
що, което си намерил за добре да обе- 
щаеш на други. Защото лъженето в ня- 
кои работи показва, че целият характер 
на човека е вероломен, и излъганите ня- 
ма да считат за срамно да му възвърнат 
същото. И тъй затова всеки човек тряб- 
ва да отбягва лъжата, а особено тия, 
които са на власт. Защото за другите по- 
някога безсилието може да бъде оправ- 
дание, когато владетелите никак нямат 
средство да избягнат от укора, че са под- 
ли души. 

77. От прекалените обещания трябва 
да се пазиш, защото, ако изпълниш обе- 
щанието, ти предварително отнемаш по- 
голямата част от благодеянието, като 
предварително си го разпокъсал с пре- 
калеността на обещанието си и си раз- 
делил на две малки части единия дар. 
Ако пък не го изпълниш, ще си нанесеш 
двоен срам, че много си обещавал и че 
не си дал нищо от обещаното. При това ще 
се окажеш враг вместо приятел, защото 
си отнел това, което са дали надеждите. 
Освен това прекалените обещания подо- 
бават на хора, които не вдъхват твърде 
много вяра. Защото доказват, че те се 
дават не толкова от загриженост, кол- 
кото за изгода. 

78. Достоен за благодеяние е онзи, 
който почита и естеството, и името на 
благодеянията и не престава да мисли, 
докато не се отплати. И както незаслу- 
жава никаква добрина човек, който се 
отплаща на благодетеля сис неблагодар- 
ност, така е достоен да носи името бла- 
годетел оня, който прави добрини, без 
да чака отплата. 

79. Не върши нищо беззаконно в уго- 
да дори на приятелите си. Защото, ако 
са справедливи, те още повече ще те на- 
мразят, като беззаконствуваш, отколкото 
ще те обикнат, като им угаждаш. Ако 
пък са подли, ше понесеш двойка щета, 
като правиш добро на зли хора и като 
ставаш омразен на добрите. Освен това 
голямо безумие е да замениш временно 
и частно удоволствие с вечно и общо 
порицание. 

80. Благодеянията, отлагани и отсроч- 
вани, като че остаряват, та увяхват и 
изгубват хубостта си. Защото, като за- 
губват цвета на усърдието, поради кое- 








90 РноНиз Раїгіагсһа — Патриарх Фотий 


пуа ха Фашцлоду ёлоюбуто тђу твоцит, 00 
ха” боа» рбоони тір’ сбфоообът». 

ло’. АГ уфошвес, биле с обош, оби ё- 
дорої удошес враг Вода 08, Гледат тете- 
Деноибиа (доп б дё тобто #5 уииовов ката 
пас ёазлду сию, кой то» ѓарбуита о?и 
ейфоаув 6 удо Ўўшлоаоу три дом» блед 
дс, об ото тф Йшіок евфос ето, бе 
блёо тоб бфоюёнитос дтйостан. 


пб’. 0) тас удотав дредібор дио вот 
тб) уваюуф, олаоорти иёу лоойббиос ёла 
98 уоіооу ка дтоіа тф олбосо (с уаз ёмєі- 
»ос хоў то олбоца ка то» 82 атой Ашшує- 
ви хоолб», ойто) ка! ойтов ка та хотаВћар 
дата ка тір В2аотйуоъсау абтф лоооалдћАъ- 
оір ефуооютіОУ. 

лу’. МудЕ ка поштав вбвоувтб», &лели 
0ё пивйф», убшге, тір ВЕ дохйе со: ёйуоюр 
гобс вдерусирдетас дафъйттеа. Пойдобс удо 
адгдс губ» лай до бузо», ди дарбитаютес тө 
даа: ха! ивуйде тие хит аоҳаѕ вбвоусосас, 
00бя" 2 тої ёрегўс Рфродуиод” Ради Еосдс 
гообто", дохбова удо того вбвоувеиде? с лоб 
про ба Ром ввуарфюпаш тр" хол? дохас 1Але- 
са» фідотиіа», ка! ҳобуоу оёбдёрд йэ Суувув- 
си 20006 тов 0 пело»йди тўс йуадоооубах" 
то 98 08 ибро» 18 хатй таб фтор ёілідас 
дл&Вр. АМА хай “с годуауцоу ётойлу. ‘Аа 
леой и’ та» фабйа» и поосовоп о?дЕ” 
даъиаотбу" об удо тообто,, ойде феоќођс айтйе 
вс увгоас Рос тўс гдеоувобас, 0098 тоте у/(00- 
сис дуобейто Пие Воуто тдс ввоугбаз пл ри 
хо! ёлі тб» Адо», тобв ди» ходокауатас 
гливдорцбронс Ту дегу, бе уох ив” из? - 
сор фе Втухо» длодєдоомотес, ка вбдоуво" ойж 
д отото тор ввеоуит биос д8, и ту 
биос” тоухб”оутес̧, 009 0010 ходооат хо! 
дхпоохоу» тр» дохоа” дово" вбуиоцшообът” 
0414 19 хоби тр» доп (ой уао їҳоу Влаф- 
оўу) длоцаоаобието, то офодобу ка! Фоато” 
длу орто тоб ф ооо. ОГ дё иёоцс тоши- 
Сдивто диддовож, вдерустобиято иёр вбха- 
оготос дивото, див идботес 080’ айто! и 
лоотёооу диво віс тофуаутіоу  ивтоВайЕ» 
уноҳбуд соу, иайото ВАёлоутес ётёооус $0- 
тиибу длодавоутос. Оё удо й лелд?дооо 
абто, хохо. дёоу, 2Хоуѓіооуто` ос д 68 ладиву 
ор літоіо», Фртбибо” хо! тобтос ладохи бие- 


то причиняват голямо и бляскаво удо- 
волствие, те не принасят навреме радост. 

81. Благодеяния, наполовина сторени, 
не са благодеяния. Те ще бъдат такива, 
когато се завършат. И който ги прави 
наполовина, той и на себе си вреди, и 
облагодетелствувания няма да зарадва. 
Защото който получи благодеяние наполо- 
вина, няма да се зарадва за полученото тол- 
кова, колкото ще се наскърби за отнетото. 

82. Който натяква за стореви благо- 
деяния прилича на земеделец, който сее 
с усърдие и сетне пуска върху посятото 
свине и зверове. Защото, както земеделе- 
път поврежда и семето, и плода му, та- 
ка и първият унищожава стореното доб- 
ро и породената към него благодарност. 

83. Ако първо правиш благодеяние, а 
сетне занемариш, не мисли, че облаго- 
детелствуваните от тебе ще запазят пър- 
воначалната си благосклонност. Защото 
сам аз от опит зная, че мнозина, като се 
уповават на многобройните си и големи 
благодеяния, сторени в началото, не са 
се погрижили да направят и после нещо 
подобно. Те са се надявали, че първона- 
чадното благодеяние ще бъде достатъч- 
но, за да бъдат облагодетелствуваните 
благодарни през целия си живот, и че 
те никога няма да забравят стореното им 
добро. Обаче в същност не само че не 
се сбъднаха надеждите им, но се случи 
и противното. Няма нищо чудно, че така 
постъпваха хора с развратено сърце. За- 
шото такива хора дори и когато може 
би в ръцете им се стича благодеяние, и 
тогава не се отплащаха с искреност. Но 
ако погледне човек и на други, може 
да види,че и ревнителите на добродетел- 
та помнят сторените им добрини и не 
престават да хвалят благодетеля си, до- 
като им се правят тия добрини. Обаче 
като не получават вече благодеяния, та- 
кива дори и не запазват чиста и непри- 
сгорена предишната благодарност, но с 
време захващат да я забравят, защото тя 
не се увеличава с нови благодеяния, и 
така прецъфтява силата и хубостта на 
благосклонността им. Ония пък, които се 
смятат, че имат умерено разположение, 
облагодетелствувани, остават благодарни, 
а пренебрегнати, не се срамуват да пре- 
върнат предишното разположение впро- 
тивоположно чувство, особено когато виж- 
дат, че други се наслаждават от благо- 
деяния. Защото те не взимат под внима- 
ние, както трябва, сторените им отпре- 
ди добрини, а се взират в онова, с кое- 


зо; тр” етше» сіс дҳаоотіоу Зтовлот. Пой- 
10 боа Даюштелвотеио @охорть май ёў лой- 
тыд, ко хатд иёоос, да бов таїѕ дсзовотс, 
? бдобо" иа! власт, оимобобди то Бяукоо»" 
то 08 лАйдос ка В4оос тф» уасйко» Фопобев 
ний от тоїс Тлбвоорко" по маі лошадобо” вт 
хо ооютңоіа котоойохво", по тов с то 
олсачсетатот тү пиб влакониод дебои то- 
со етав». 


ло’. бФищос Фото" вхотатос хобшос ка тб» 
Ку овуб” бАото оо д удо об Фо ла 
тос недауходбктес̧ колвоуаботи, ласалд уо 
тобто каро тф бриф лдуудтес̧ хол? вне 
хоо? Фалоаттоттан. 

ле. “Оолдво то по зр тоёровоак (р 
йфоееь ойто ка 6 денс ті ёуопоау ари- 
у» хате“ тодАй дё и фдоойу Одо 
по» вблодоато той Соор. 

ле. Мудайде ипдаа ипдё дфжасос диф 
хойдоцс (ос удо ё” 0 лаохот тур жир 26ре- 
у, абтдс биос ода Фато» ВЕБ ЕФУЙЦОП 
орайвобс т лой е ивуоуифоз. :1ёб кав хал- 
Лот ис фи ао» аледЕолиюЕ подс то’ 
Рцартжота „Ехддаоа бу ов, ей ий ёдъиоо- 
штру.“ 


пе. Тордо” ёби падос 6 дънбс, хо! хо!- 
тва ойх Вуаз бло той увѓоо»ос̧ тд хокїлло». 
Ро  обдвша дупос лапаіусос ооо 
лелаъиёуф дё, пр до тб» Абуха дгойлаау 
поооёрехтёоу ивоавдата даже. Объв удо та 
дошитера тф» фаонйхаз (ави нётос тоїс 
хфиоро: проодйувп Вузфхаоа ОГ Готоо, оте 
тов дхойтоъс 8 ууоос По 10у алоадедте» д&- 
хетой утъуң. 


лу". "Ослсо тау Фу» тс азор вбаоус- 
окис ени лоооўиєу ойт» Воодір Ву тас тоу 
фот тоноодон кор ҳаб иё» тибута тої 
влогдаонз бандой. 8 ходигозта тобс бле 
Моне. 


л), Муде! ипдёлотЕ ппотейайт! ос ле 
стос др ае йә удо власти о усъеудейа тос 
лелиотвиибо, тіс тойс (Лос добоив"; кой 
нетд то" 908 Долот дес м бес Веод- 
соиғу; 


“. Одх Ве то «по изта той обвод 
оџтъєїуои. А 0 Ву ас й» пр ойрот дойс, т» 


Рцоцив Рашагсна — Патриарх Фотий 93 


то са облагодетелствувани близките, и 
подбудени от това, превръщат похвала- 
та в неблагодарност. Следователно за 
един началник е по-полезно в обществе- 
ната и частната си дейност да спечелва 
поданиците си чрез пожизнени дарения, 
отколкото чрез такива, които се правят 
вкупом и наведнаж. Подобава да се пра- 
вят много и големи благодеяния повече 
на ония, които са извършили някой ве- 
лик и извънреден подвиг за общо спа- 
сение, отколкото на хора, за които се 
смята, че твърде рядко имат нужда от 
нашата помощ. 

84. Гневът е самоволно изстъплениеи 
отчуждаване на човека от собствения му 
разум. Защото обладаните от гняв пра- 
вят в това време такива дела, каквито 
изобщо вършат умопобърканите. 

85. Както огънят унищожава материя- 
та, която го храни, така игневът подяж- 
да душата, която той е обладал, често 
и съвършено погубва човека. 

86. В никой случай дори и справедли- 
во не наказвай никого в гняв. Защото, 
макар и да претърпи наказанието по- 
страдалият, ти все пак не по-малко ще 
бъдеш изобличен, че си сгрешил в тоя 
случай. Затова много добре е казал един 
от древните на едного, който е сгрешил: 
„Щях да те накажа, ако не бях се раз- 
гневил.“ 

87. Гневът е сляпа страст и не може 
да различава доброто от лошото. Затова 
наставленията не принасят никаква пол- 
за на разгневилия се. Но след като се 
успокои, той трябва да се лекува чрез 
кротки изобличения. Защото нито лека- 
рите имат обичай да дават на болни гор- 
чиви лекарства без мед, нито пък душа- 
та на невъзпитаните търпи строги изо- 
бличения. 

88. Както е необходимо бързо да въз- 
награждаваш ония, които са достойни за 
награди, така трябва бавно да наказваш 
виновните; да се радваш, когато отда- 
ваш на добрите почести, а да скърбиш, 
когато наказваш виновните. 

89. Никога не бъди вероломен към 
оня, който ти се е доверил, защото, ако 

ъдем вероломни към ония, който са ни 

се доверили, какви ще изглеждаме спрямо 
другите? И с кои най-после ще можем 
да живеем без страх и с приятност ? 

90. Това, което е, не иска да бъде 
наедно с онова, което се мисли, чее. За- 
това, ако видиш че у някои има само- 


94 РпоЦиз Ра агсва 





пой» Глайбоют тоне, хой фалеренубиш то 
ЕСО. 

са. Ліадоб» вота @здобу йоҳоута и дво- 
лдбота урушиб» теди, ка! добдо» йдо- 
эр’ брода’ Ву дё тс убио Вот? Рхти- 
оато Воъ, тайту оттор» оёх бипотауе, ? Ауа- 
ша ид» етот лобуна, хоё бледдоёс̧ жоі ией- 
го” пойланйс довте ко! є0уоніас` потоуаша 
6ё рйавог будооліә ёоуо» еї тв убкопс 
бюдохн»у, хо єс ховюоуіа” пивоот хо фелу 
доблою Вои ха лойтеѓос вРРоцопиение жот 
Дуаша ё олёошсуоо’” маі ово», ко тўс 
таз’ лду» дходавќас хай ёхоћдаооіаѕ. 


СВ. `А26ёоъдоос 0 Махедоу, Атас х 
пос ддрап увуоуес, таб Перобас &1вуё Рой 
дас бишатот враг б де сокет бе ай кос 
буо, ха дволопиб? фидо гтойфу, о? тас 
Перобдас идгот, 4220 ка! лйоне уъуоихос бар, 
ос 667 их Вёдос ха Фатотифодот, 9 кИЕВ- 
та ха! длоотоафетеи. "Нуос ид» фоуђс ёл- 
Две» дкойи, ка де атс дустоло бр то ла- 
дос т9 туў кайдос дё подета" е Амтову дф 
бадидъ, хо! де опто дёзлиоу Дав" хате- 
боуйебато тоу атодвалото” Доб иот. 


су’. "Осло бддуото» Ви Фойддоби я Фота 
тарауйвс ко Саус длерото” даце, обсос 
дипуеоъу то” ха в офиатфу блоколобти 
хо! пеоеоуагдиьтоу тбу виз ки хрифта»” ка! 
жъдтуаз лос найеотати. „10 таз додӣ 
хо! таб щас Здитовлеови той бу лайтиа- 
тоу" тобто удо хо! орифёооу ха) оё уайвлби. 
“Елада” 08 тов дорйошов 10 махор Фокири 
хо 10 в дао? ойто с тис влааииас то 
лот, дъдалбВ тов убгивто тд ладсс, ной хо- 
делоу длойДауйуси. 


с. Трес тойс облас фадо" Фу @А4о- 
тоѓоқ офийт та ръор ту» (ах Буги" &04о- 
усотвро”» доисш абтойс & дотойис соцаш 
10” об» тй оү) ооуалолодАєхёро. 


се. Ади» ха) торлу дохдуто» табу 
убие тфу аохомётол" бте уйо б къвеоъттис 
хотоло» вто: 17 пАңоиоуђ хо! 0 оф, пб 
Ор изоеис кбийт и кадаот ёоуйтос й 
хъввотоивт пооододва лойива, мар тӯ тоб 
ховвоуттоп бловогжа) спрухаталоййавтеи вла» 
Ао, ; 


се. АМубвуа итделоте дудобло» ид ту 
тоұбуто)у, вс длдоуюжю” сфувАфонс Гохиоду 
удо ха! Фиахо» дблоутосс дл/о" ко! дойдд- 








мнение, знай, че деянието е далеч от тях 
и действителността е пропълена. 

91. Срамотно е да бъде победеи от 
жени и да бъде роб на страсти човек, 
който властвува и началствува над мъ- 
же. Никой не греши, като живее с она- 
зи, която по закон е взел за помощница 
на живота си, Безбрачието е нещо божест- 
вено, дивно и стои по-горе от подобава- 
щата на гражданина добродетел изакон- 
ност. Сднобрачието пък е дело на чо- 
вешката природа и има за цел да про- 
дължи рода ида даде възможност [на чо- 
века| да участвува в живота облагороден и 
човеколюбив и в благоустроен обществен 
живот, а мвогобрачието е нещо твърде 
срамно, гвусно и свойствено на животин- 
ската невъздържаност и нечистот 

92. Александър Македонски, който с 
оръжие е завладял Азия, казал, че пер- 
сийките са стрели за очите. Но истин- 
ски целомъдреният мъж, който пази гос- 
подните ваповеди, ще избягва и ще стра- 
ни не само от персийките, но и от вида 
на всяка жена като от остра и смърто- 
носна за душата стрела. Защото звукът 
на гласа улря на слуха и чрез него вряз- 
ва в душата страстта, а телесната ху- 
бост привлича окото и чрез него окова- 
ва и заробва самовластния разум. 

93. Както е невъзможно плаващият по 
море да се не изложи на бури и вълне- 
нения, така не е възможно оня, който се 
взира в телесни хубости и се интересува 
от тях, да устои на техните вълнии опас- 
ности. Затова човек трябва да страни 
от началата и причините на страстите, 
защото това е и полезно, и лесно. Но 
когато злото налети върху мислите иим 
се запечата образът на желания предмет, 
тогава е мъчно вече да се махне страст- 
та и да се отърве човек от нея. 

94. Казали са някои, че влюбените вла- 
гат душата си в чужди тела. Но мисля, 
че по-право е да се каже, че те са из- 
губили в чужди тела ума си заедно с 
душата. 

95. Смятай пиянството и разпусна- 
тостта на началниците за корабокрушение 
на управляваните, защото, когато корм- 
чията потъва от преяждане и вино, как 
управляваната от него държава няма да 
се разбие от безбройни вълни и страшни 
бури и как няма да потъне заедно с 
управителя ? 

96. Никога не докарвай до отчаяние 
никого, дори и някой случаен човек. За- 
щото отчаянието е силно и необоримо 





Фабии с. 


Рһойиѕ Ра Чагспа — Патриарх Фотий 95 


жив дюдухп отоатруноаса лойЕват лоравбда»! 

7 г = А \ л 
пулт отот< нетађолос СЕноуйоато, хаћ лой ђ 
уғуёодов итйонв кошбонвкас. 


оС. Арото» ий» дудобле ий Маичотетт, 
10102 те доб коовиж длоофайтьаг опув 
„той дА хой лводта ддтто» Витрини, кей зоо 
(ка тф лтайоцаш 7100$ то ий лада лескі» 
пораууё ноті. 


а! ТА 1 Сау а а И | а а 
я. о ИЗО топу лотос еконт?" тож ожои- 


за» дрерветш 10 @фбото’ хо хойелох. 
“126 уопаиос Я Фи того Ехоноия нива кей 
челу. 


29’. Доу дот хо теба и иот 
то лос шодитаойо лоос то ш) йпаота- 
зах, ФАЛа хай ѓазто"” про той лайбоис. 5 


2’. "Н ма Хдоуот рос тотс дезйвоовс от, 
лой! лаоой тов тис да пуб ко цаот!- 
уам. Хой ой’ лаопфъ твои 15 поолетёс то 
ёт тобто" ой нЕуа упо дохот’ иєуадас ВО 
би ас. 


оа. Пойдойс #8 ре" ватрила кс дло удо 
уводи феилеоотоа лебоботт, кажа пд 
увуотв тов даласудетог маі Воауеа тборвв 
то длитудиаз изу Лов &твиву Рудоас тб» 
олоудащаз" Ху торті иду Вифоот порафиак- 
тво», охота 08 раното тфу оу би ха! 
ходаго», хай хотафоовгова ий со” Йо ха 
ао) лаоадхъдабан. 


ор’. Ебворувеф” то фліхоо» паофообове, бс 
тўс дохйс уєдоа хо оѓхеїѓа иёАр Виери удо 
даслаойето», иодътос ко тр” обр ооухота- 
Дувобво: ороор. 


1 А А , се ` 2х 
оу. Тас ивйвтоибиав отфонс, бой: ит оВЕ- 
оси доу, дисто» дррооз лоно добруон, 
е 2 де ЕА 95 ГРЧ „р + 
ха Фр кобра, 1 додиВебоаута Елебвус 
тд иёу удо вий бтв ха) лАбор ёре пр" 940- 
уа, хо дойвлогс ўрвухє шудууоъс, и ло 
ха! тоу боевая леовлайв Био то 08 
лора80с кош Ева ка! ивта тоб диодйуов то 
фиф?аеоло" хо огув0др хо абйшо» ле- 
ох. 


08’. Акт тду дохота, феооиёроу иё’ сто 
хота роби фу повуиато», хо) 6 опъвотоб- 





оръжие и често нуждата кара хората да 
предприемат смели делаи да извършват 
неочаквани промени, които преди са би- 
ли смятани за басни. 

97. Най-добре е човек да не греши, 
нито да се отбива от здравия разум. Но 
свойствено е на благоразумен човек и ко- 
гато падне, по-скоро да се вдигне и па- 
дането му да му послужи за урок, за да ве 
падне отново. 

98. Доброволният труд премахва непо- 
носимостта и трудността на принудител- 
ния труд, Затова полезно е да се занимава и 
привиква човек на доброволен труд. 

99. [Свойствено е] на един началник, 
добродетелен и съвършен, да се сраму- 
ва не само от множеството, за да негреши, 
но преди да се срамува от множеството 
от себе си. 

100. Обида с думи, нанесена на сво- 
бодви хора, не се различава много от 
онази с удари и с бич. Затова трябва да 
се пази човек от необмислени думи. За- 
щото, ако и да се мисли, че те не са 
голямо нещо, но причиняват големи 
пакости. 

101. Шеговитостта мнозина е повре- 
дила. Защото, като е произлязла от игри- 
во настроение, тя нанася тежка рана на 
осмените и заради кратко удоволствие на 
тоя и оня предизвиква голяма вражда 
между сериозните хора. Затова трябва да 
се пази от нея зсеки разумен човек, но 
най-много от всички — един началник, за- 
щото тя е нещо просташко и става при- 
чина да се излага човек, по-скоро да се 
изложи на презрение, отколкото да раз- 
смива другите с остроти. 

102. Прави добрини на поданиците си 
и ги закриляй, защото те са нерви на 
властта и членове на тялото ти. Ако те 
се пръснат, опасно е заедно с тях да не 
пропадне и твоята власт. 

103. По-добре е да се престориш, че 
не знаеш замислените бунтове, които не 
е лесно да се потушат, и да ги покриеш 
със забрава, отколкото да ги изваждаш 
наяве и да ги преследваш. Защото |гоне- 
нето| понякога разпаля още повече огъ- 
ня, придизвиква големи опасности и при- 
чинява голяма пакост и на оногова дори, 
който е спасен. Когато, напротив, при- 
спиването на заговорите с кротост е не 
само безопасно, но и човеколюбиво, и бла- 
горазумно, и безвредно. 

104. Един началник, когато работите 
му отиват благополучно и стоят добре, 
трябва да ги крепи и се грижи за тях, 


96 РпоНив Рашагсва — Патриарх Фотий 


тө», Фа оайвиоибтои дофаМсеой и хай вс 
игдофаг фчновпоиётот дё хо! вирбутьиЕ- 
зо», Фе йу ёлатакд оар кой Фдопайетен, 
Поъдевводов кор фооуті Се обдётеоо» удо тб» 
ёл) тоа фео ото» по петоа деімутор дА 
листо" ДААА лоААйбнс гихой баст цеуйдас 
йохӣс к блврдухог: нолитвуха” хор пай 
слонди обр вдвос (а ва иёра дано 
Ерос тойс хатвуєдд бута Елатруоует. 


о. ОГ вифооквс маі бовад вї ту Фе 
доболу, хатоодођутес иё», ой фесобуто, СААЙ 
нато) Ффооуңиоте тйс врлойрас ходикойо тоу 
духо», хай тот фдоуобюта»" Малоавуонос то 
фдвушаїуо" лерлтоозтес дё, фёооте УЕРРОС" 
ха! то огувусувфи довта блобеоп пообиетов 
т ходи табеңѕ дюташобов ти” убит, кой 
то дбоцоб» ё&ооісотоь тўс дизобас Гомо удо 
то ёд? Ехатвоа товлтои хай дрёВшор тои @р- 
осло». Афоогойте дё хай хоифоттос хай 


длаоохаМас, 16 тв ёу таїс глобус Влас. 


овођси ко! духободов, хай тд & той додлой- 
“ав офодоа хоталілтыу ко Въсодпиотео" с 
ал а. 


05’. ?Аудоб" и” стутф" пооуойощ та 
дроҳгоў, хай длфовобвш де абвое Мб” оби 
2Аолтбуат дё, хо) та огавевлмота койфс ди- 
оси ко! оѓхоуоитоа. 


о’. Оба додбас ддодо» властдоос, и тф 
ддохитф той оеиђеВђхбтос ёхлдауѓёутас тойс 
тедсаибтонс, хай йобуос Фувукдътас та бет- 
ствуйвута, и 000’ вс то влета ботабтаттос 
плоовюаоде то вдоовс иамота дё тўс 2Е ай- 
то» съто Фоибуне Рдавие, Да хаў тодлосс 
АА ловотёоос Глохамоибтя. 106» удо 
сгдо" ас ойтос̧ оёхоуоитђдвібас, ий тф ол- 
Иды хот? бМуов Фл пАёоу оууелихоорцонё- 
хас, #с то блолотолоь длохоноас (ас де 
тодуоутіоу хай тоос подс дива» хай дтой- 
шау Ефзтас хбутоои, бс Е бл»оъ, Овупуео- 
нас. Те удо лаоадоуо ка! ёбафудід те» 
лооотрубътаз #хаотос фупоебориенос, пас дУйо 
то?с лодуиаов гувубуег вой од ёлі шас тив- 
рис дутёсує” Влоужр" тў капотоша. “Аи 
бе, ха! абтш збу оби ёг Вос, кит хоо» 
плабюйош, кой то пови Е кой дтаойус оъ 
Малвлтонао түр бумом тс хототоигас, 
лаопобдиоф" те 00 оф» пои, ха ойб в? ко 
зотеобр м стюбву иа ёдсомау ођдё той 


като че ли са разклатени, а когато вър- 
вят наопаки и се сблъскват, трябва да 
се мисли и се грижи, за да се възстано- 
ви предишният им ред и да ги укрепи. 
Защото опитът доказва, че няма поло- 
жение на нещата, което отива в против- 
на посока, да е безнадежно. Но много 
пъти малка немара е събаряла силни и 
високомерни началства, а „наопаки, при- 
лежанието и благоразумието са довежда- 
ли провалените до високо положение. 

105. Благоразумните и твърди човеци 
във време на сполуки не се иадуват, но 
украсяват размера на благополучието с 
умереност и с това уталожват огорче- 
нието на завистниците. Напротив, злопо- 
луките си те лоблестно търпят и като 
използуват обстоятелствата като повод 
за додродетел, със силата на последна- 
та подкрепват ума си и премахват душев- 
ното си униние. Защото знаят преврат- 
ността, несигурността на човешките ра- 
боти. Безумно, глупаво и просташко е 
да се гордее човек във време на благо- 
получие, а при злополучие да отпада твър- 
де много и с унинието си да се дър- 
жи срамотно. 

106. Умните хора предвиждат мъчно- 
тиите и с благоразумие ги отстраняват. 
Но не стоят по-долу от тях ония, който 
добре уреждат случилите се неша и ги 
управляват. 

107. Зная деяния, настанали тъй вне- 
запно, че зрителите, смаяни от неочаква- 
ността на събитието, са ги посрешали 
спокойно и нито са въставали отпосле, 
за да се отърват от тежестта им. Това 
става особено тогава, когато щетата от 
тези деяния не се увеличава, а, напротив, 
чрез други, по-меки средства се намаля- 
ва. С очите си видях как едни деяния 
бяха тъй добре устроени и постепенно 
благодарение на навика все по-леки за 
понасяне, че достигнаха да нямат кеприят- 
ни сетнини. Други пък деяния, напро- 
тив, като някакво жило са събуждали ся- 
каш от сън дори и ония, които са жи- 
вели в безгрижие и малодушие. Защото 
всеки, раздразнен от неочакваността и 
внезапността на събитията, с всички сй- 
ли се е противил и не е желаел дори и 
за един ден да приеме нововъведението. 
Други пък деяния, също и те необикно- 
вени, като се привмъкнали малко по мал- 
ко и по тих и безшумен начин като за- 
мъглили съзнанието, че са нововъве- 
дения, се прокарали без труд, така че и 
дори опитните са забравили, че е стана- 











Пири девка о 20 


Рһоѓїиѕ Рашагспа 


-- Патриарх Фотий 97 








яелецандок. Трев 08 био” тодло” ёлиха- 
опдаст паотодгэа», картоф из) тпооэіді итд 
аттодволдта) ходте, ка ёю тоб дифатобв, 00- 
лєо влоицдтви, дейба хотоутводетас, ат 
то’ дивтойлнаа» бло тф” глатидоттот то удо 
хай? ато в дарвотбоо вк 1900005 боукто” 


ха лаодвойдо» тбриш" кол Моиои ка! тоб: 


плод тойтоп дойактас влашивотигонс, ат си?- 
єфдаоуоа» тй ахеаюнов. Пс̧ ой’ о те 
уви тоб охолой; тататиаи у00 ба тот ойто» 
бойта ОтУТЕТЕДЕС ИВ. "Аивио" нду илд? 
плайохесткоа тб» тоюйбтал депа! уйо ої ноито- 
титвее хо уоос втвоо" Холпооб, ЧоотВЕ» ха! 
пита» бро, хо! вв Фавойтр" ха ПВО 
вххайвтоеи то лю. 


оу. `Елё д 21? бте дома хотелебув, мой 
дето лобіеюс 0 лровотцифе хоротёдос, д» 
иё» ибуп 02405 ка вброотит 2 обл то 
ход» вгооку, 0908" де охереос ко! не? &- 
тус Фо аА иа долпоа вир Адуф иё 
Ме де, длос дә (с бота дюуъодеіт ог 
фадо" ойнас та удо кота заб (дготатас 
длакойдоидотта  двоотйоше офи Бувотаи Пкос 
Вес хототвоо Адуф, кар то» ёоую» порра)- 
деу, Ўђойсо” Шу б ув хадс Ви тов поо- 
вопивтис ёуувуриуаоиёуос, ко! поос та то 
абта ту буоудеу роли» ёліхорооу до, пет 
уйду» вовтас Обтари» оъъе/вурекос. 


о’. “Олёру хо! дуддіас хо! огооттуѓіас 
хоотабтвоо” хо! дофо/вотворо” УбиЕЕ ТИР 87- 
тоюу тфу Зохомёож. Тайтив иё удо лаооб- 
сив хо! отоотууобоқс, хдквта хоңоциа хо! 
игуй тр» боли? подс лута лаоёҳег дуђоњнё- 
рус ОЁ тйе вбуоіас, йивоо” съуокроподов кд- 
хёуа. Фблто» удо ёлі тр шмооциёти» дох» 
ў хохӣ тфу подешеоь ВЕД табта в а он. 


о’. Абудъс иё’ ТАвубоу дбоота ло анис” 
Пийк дё лодахоб хо! Абуоу ѓо? дЕОтита 
лоАёцоъю, ха} исудов бот дейтов отоотет- 
ибта». Хетовс поа нею Абуою дилдоб» т00- 
лоу. Пдуоис вл/дес эгиообо, маі лото тіх- 

аз у <“ 4 > у \ т 
горот’ (дас. № дё гЕЙгобигуос тд ео», 


13 Гръцки извори за българската история, У 


ло нещо ново. Направен бил опит и дру- 
ги деяния да се привмъкнат по същия 
начин. Но понеже не са били наложени на- 
силнически, самовластно, открито и нена- 
дейно, затова били сметнати като плод на 
страхливост итвърде скоро са били осуе- 
тени от случайни хора, защото те, поради 
това че са били [извършени| по-предпазли- 
во, са въоръжили против себе си с неу- 
държима дързост и крайна смелост дори 
ония, които преди това се държели най- 
благосклонно, и се провалили когато са 
били още в самото начало. Как прочее 
може да се постигне целта ? Защото, как- 
то се вижда, с едни и същи средства са 
били извършвани противоположни една 
на друга работи. По-добре е човек ни- 
как да не се залавя с такива работи. За- 
щото нововъведенията са мъчна работа 
и освен другите неприятности безпокоят 
и смущават духовете и предизвикват на- 
рода да хули и клевети. 

108. Но тъй като понякога нуждата 
налага и началникът е принуден да на- 
прави нововъведение, затова че общест- 
вото би добило от него голяма полза 
и радост, не трябва да се мисли много 
и да се разсъждава. Но ако нововъве- 
дението е неприятно, мисля, че не е лес- 
но да се каже как може най-добре то да 
се извърши. Защото който е далеч от 
работите, не може да схване точно и да 
изкаже с общодостъпни думи това, което 
може да се случи при особени обстоя- 
телства. Обаче оня, който е добре обу- 
чен в гореказаните неща и има в това 
отношение на помощ висша сила, ще мо- 
же да добие голяма мощ. 

109. Смятай, че благосклонността на 
управлявавите е нещо по-силно и по- 
здраво, отколкото оръжията, храбростта 
и военната хитрост. Ако тази благосклон- 
ност съществува и предводителствува, 
то и другите неща са полезни и имат го- 
лямо влияние във всичко. Но изчезне ли 
благосклонността, по-добре да изчезнат 
Заедно с нея и другите неща. Защото те 
по-скоро служат против ненавижданата 
власт, отколкото против враговете й. 

110. Много пъти словото е отстъпва- 
ло пред копието. Обаче силата на сло- 
вото често е притъпявала остротата на 
войната и е спирала напора на голяма 
войска. Следователно силата, съединена 
със словото, е двоен победен паметник. 
Надеждите засилват трудовете, а трудо- 
вете раждат надежди. Но ти, като уми- 
лостивяваш бога, не пренебрегвай нищо 


98 Рпоциз Рашатсва -— Патриарх Фотий 





идео пие тор лоихтвит, кор коййт ит 
ивуйдас ?длідос̧ Маровес. 

гна’. ?Етихоповги Ве ос Екастов ёукь което 
дохи ча Фуброотв бароба нбдАота де 
торс Ру сишрооайв лейлет ен». Авто уаотфо" 
алде хав Фейиттотов озутпебти еседа тр? 
ЕЙгоувойа”, 


0:8’. “Н еббщнойа тбл блегопобо» дхоат 
дъакпоттте сбъвбаи ка Фихбооттр те Вот 
сас. 

оу. Пен от би вА прасне, вие ёр тф оё- 
жеѓсә Все), еп ёр то хотф «с лойтеіас, те 
Өғф дусла доор тр атау обто удо 
ав до» те отоу ёліхороо” Ес, ка! ®еофллђ)є 
вр дов, хо! хобро’ оєаттор ха Фобот- 
хоу ойх Мубас, каб тоб фддзои деёес̧ леб- 
тейойузивеас тос ахідо$. 

од. Таба оо ёх ло» оМуа, @ тб» 
аб» опъветиапкбо (дор еФуєтёс̧ мой у 
оо» уёрния, 195 леоі се дос ха тобЕООх, 
обор га га бсииролоиа кой доєтдс дохет!- 
лотб бодр пбахов. Еіс 085 Фрообт, хай 
лобс Ввикбоис оваитоу оупиай е и дюноо- 
фор, об уайвлфс Ес бъусойу, тіуес̧ тв тфъ 
лодЕва” ауд тр? & ТП утуй парискена- 
опоо фошбтута, ной таке оёту», Фолко олї- 
Хо ха фатідес̧, в аѓсходт дро ие дож 
пота ивтаохвъйговой" бу тас иё’ алайохот, 
тас д2 ѓёууосфонеғос, виртхот бс адб хо! 
хай лото дєодлдоїс лойлеас оеаътоу ётидгі- 
Ес дуд? на, к фото» Ви к лӣою єфое- 
Вёл ла дана ха! бтунио. Ае 0 хо! тос д=- 
дас̧ вс офоатофс сал ооов, ха) тір ео оё 
стос" хо то» порог хо} тр ес ео» дта- 
фғооиёутр ддёот дъ бхеттоіас ойто) лоотеі- 
уос, ёлєйҳонаї оє тб» да» мої люст 
ово» ёоубтуу дожиор кар сие фи ама уе- 
бони. Кой виз ио дг алаоцу "дос хотоо- 
доите» ёліопиос но лєор?еллос йиоос и’ 
обувам, изпит" ддофойнс дос ду Доу, той 
тодлоис 70078005" Фофошос отутеуе», тоїс бе! 
отходов’ водощидбтерос хойиотос то лаодт хо?- 
зо, и дуаувру ес дикави. дЕ то и ог 
(деи, лоой ик ръдтаоди Етоашос ивуфдас 
адтопоуйдш лой бтошбтерос то котоойо- 
дву» диофссотки" давдс иё» то отифвод» хобл- 
тер, хоеате» 0 дан рева, деудтєоос 08 9:0)- 
ойсаг то? ёлцовагортас фовводс иё» тоїс ло- 
дешіос, тобдғуос̧ дё 1076 Рликдоис, дироой” дё 
хоудс 10 аѓдеїодои хай Варийбвайо" хоє(ттоу 
Поеду, таз" вохроооб» ус" доуйс хбоос, поад- 
тутхо Ф140 тахос Чпоебос то хосу, 90 


от това, което трябва да правиш, и ще 
пожънеш добри и големи надежди. 

111. Да се помага на всекиго с това, 
от което той има нужда, а особено на 
падналите в злочестини, това е проява на 
началнически благоразумен дух. Защото 
покрай другото тези са свикнали винаги да 
помнят благодеянието. 

112. Благоденствието на подвластните 
свидетелствува, че властта е извънредно 
разумна и справедлива. 

113. Смятай за справедливо да отда- 
ваш богу причината за благополучие- 
то в частния си живот и в обществения 
живот. Защото така и бог повече ще ти 
помага, и ти сам ще се покажеш бого- 
любив, а не глупав и надменен и ще пре- 
чупиш стрелите на завистта. 

114. Това малко от многото ти подна: 
сям, о благородна и истинска рожбо на 
духовните ми болки, като някакъв боже- 
ствен знак за [моята| любов към тебе и за 
това, че те осинових и като първообрази 
на добродетел. В тях като се взират, с 
тях като се съобразяваш, лесно ше 
можеш да видиш кои дела помагат, за 
да цъфти красотата на душата, и кои 
като петна и бръчки я загрозяват и обез- 
образяват. Като заличаваш последните 
и се украсяваш с първите, ти ще се по- 
кажеш наистина одушевен и прехубав 
образ на боголюбив живот, а за мене и 
за всички благочестиви ше бъдеш твър- 
де приятно зрелище и повествование. За- 
това, като простирам ръце към небеса- 
та и като отправям към бога вместо мол- 
ба подобаващата нему слава и любовта, 
и болката ми към тебе, молителствувам 
ти да бъдеш добър работник и верен 
пазител на надеждите и наставленията ми. 
И дано да ми бъдеш знаменит и чуто- 
вен за всякакъв вид подвизи; по благо- 
разумие отличен, а по памет крепък ; сла- 
дък в думи, а още по-сладък в обноски; 
любезен в общуване, аоще по-любезен към 
близките; най-способен, за да разсъдиш 
и уредиш настоящето ; прозорлив, за да 
предвидиш бъдещето, а предвидлив, за 
да се предлазиш; готов, за да извърш- 
ваш велики дела, а още по-готов, за да 
запазиш извършеното ; изкусен, за да при- 
криеш полезното, а още по-изкусен, за 
да го постигнеш незабелязано, и много 
способен да уловиш пакостниците : стра- 
шен за враговете, а въжделен за подани- 
ците; едните и другите еднакво да те 
уважават, да се удивляват от тебе; не- 
податлив на удоволствия, на целомъдрие 


























хаотос боры цаг уби дотад, тойс бло- 
охвавои ВЕВЯ ос уєутоїоѕ ё” фовис, тоАноѕ 
тобс лаоа» паоотошат, кой ипдвш о» растед- 
этр" хаотефйас ха! кайби лдуал фута 1000- 
негос вбвоувтво" лоббицос, колбе бжъупоос 
уа Мас додотнв, ёұдойс зоб шос 8505 тун, 
оок пы баз, талевофрообиие А оттойив- 
06° Глводлтис л/обтор, пенис ёліхорооў ай 
ден зиду, рейде. ий олерддивос йтале- 
»ертос ойх втдомииои, «тдожифр дЕ об фъ- 
ооб цег уйдооцс авдтохотео дис дла 
аф хар се Яне модного йдъосулитоя 
гллотбънс, хо избе пода Фуддойс, нуд? 
тої$ оо нот хифобивков тбр добтесот. Ка! 
обила» леї», «Увс и лйдит довейс ка ей- 
севв ас об торс олд оё идъот Рлородциое ка! 
лоойдеуиа, а ха тб ива 08 олатф тб» 
будосбле» убие хи хаф ивуй тн ка! кода ха! 
иврубйа хетєоуабонёу ларатуєсис. 


Аг б два идмота хо ў та» обоаубуа 
ивхфодотов ха дос Васа еіс Атоо» 
буароіоєто», кой мотаохцуоо» ададохоу, жой 
ӧлєофоў ко! оу тоофт кой длдлатоу ш) 
оон, паовое ото. 


РноНиз Раігіагсһа — Патриарх Фотий 39 





покорен; господар на гняв, приятел на 
кротост; бърз за издирване > правото, 
неподкупен при раздаването му; твърд 
в мнението си, верен на обещанията си, 
храбър във времена страшни, нереши- 
телен към всякакво беззаконие; несло- 
собен да замениш полезни трудове и 


„постоянство с мързел, усърден да бла- 


готвориш, муден да наказваш; поклон- 
ник на приятелство, противник на враж- 
да; източник на милост, по-горен от 
гордост, предан на смиреност, надменен 
към богатство, защитник на сиромашия- 
та; почитател на истината, непримирим 
враг на лъжата; дане се унижаваш при 
несполуки, да не се гордееш при сполу- 
ки; господар на езика, пазигел на слу- 
ха; неумолим надзорник на осезанието 
и на другите чувства; да не се поддаваш 
на никоя страст, да не се прелъстяваш 
от гъделичканията на страсти. С една ду- 
ма, дано ми бъдеш образец и пример на 
всяка добродетел и благочестие не само 
за твоите подвластни, но също и за це- 
лия след тебе човешки род добро и ве- 
лико назидание за извършване добри и 
велики дела. 

За всичко това ще ти се даде неиз- 
казаното и вечно небесно царство за нео- 
темлимо наследство, за трайно жилише 
и за свръхестествено и божествено ве- 
селие и непрекъснато наслаждение. 


2. Еисусйса еріѕіоіа ай ағсћіеріѕсораіеѕ (йгопоз рег Опешет обйпешеу 


"Еухвх нос ёліотоАу т005 тоос 
ўс "Дуатоййс йоҳівоотьхо? с Воб- 
роис, "Адебатдов ав фпи!, ка! тбу 
Долфи, ёу р лғоі хефада оу тау Фу 
дар 01у лоду нате таг хаі Фе о? 
хой Аёувіт, ёх тоб Патодс, ха! той 
Үіо?, то Пузбиа лооёоҳеода, дАР 
ёх той Потодс шдиог. 


у’. "Ада уё 0), ко! Воодуйоо» Ё9тоб Вао- 
Вадогду, моћ шобҳототоу, еіс точат» ивтё- 
хА»ву ўигобтта ка! двоууооіоу, Фот тФу 
дацио со” хо} латофа»» вхотфутес доуг о», хо 
сйс "ЕДурик с делдошотав длоахесойрето 
пу лбу», «с тр фу Хосийюф» лаоадо- 
Еос иетвувхетоодноа” ліси». 

б. А ф поупойс ка! Ваохӣуою ко 
ддёоо Войт с тв к побёвос\ “П удо тос 
тт упо, Едаууе Но» обов Рлодесс, ЕК 





Окръжно послание до източните 
патриарси, александрийския и другите, 
в което се разглеждат някои въпроси, 
както и това, че не трябва да се каз- 
ва, какво духът изхожда от отца и си- 
на, а от отща само 


З. Но и българите, народ варварски и 
христоненавистен, станаха толкова мно- 
го наклонни към богопознание и питом- 
ност, че като се отказаха от отческите 
си бесове и оргии и отхвърлиха заблу- 
дата на елинското суеверие, по чуден на- 
чин се присадиха към християнската вяра. 

4, Но, о помисъл и деяние, пълни с 
лукавство, завист и безбожие! Тоя разказ, 
който би трябвало да бъде предмет за 
радостни известия, дава място на тъга, 


1 Своето послание до източните патриарси Фотий изпратил през пролетта на 867 г. С него той 
ги кансл ва предстоящия църковен събор, който трябвало да вземе отношение към някои спорни логма- 
тични въпроси между Римската и Цариградската църква и към дейността на папските епископи в 


България. 


100 РпоНиз Раігіагсла — Патриарх Фотий 








хатифент  цетайдета, тўс гбфобойтте кей 
хаойс ес ледове трале не ход дахоп. Өбло 
„до Гхейон тоб Едуоте, оёд?еёс дйо Влаутобе, 
пр добір то» Арюпатб” пифътов Попо- 
изт йудоєс дуиосеве ? е кор длотодлшо (кой 
1 удо ойи й" та вой Фу тобтогх #оъоиа- 
сиви $} Фюдрес ви дибтотс дуидбутве (т< удо 
болеоо" иоіоах Глйохо» уєуцпата) Ошо лб 
тд блфдоило" Фибтоуцооной; обто, подс то 
уволауёс вс вйобвеий мої уєоодотато” В9уос, 
Фолво кедитде Й оғои Йо дай я 
дос, иа до" 08 ожадтвоо" елер, Фолео @у- 
905 иомоде ёилтдђоаутвс тор дилефъа Къ- 
оѓою, тд” ђуалтиёрот ко! звбфъуто” хай лоб» 
хо ддобаш, лор тоос отойс лойтғіас, 
хой дафдоой доуифкот, тбуе ве тбуиат Йхо» 
тђу отб», колатсиподиекои ВАагшцауто ало 
„до тб» 086! ха! хадиоб» доумато», хо! 
тўс то» Хиопоуфу дисоито? пйотвов, ла- 
опафбефовп" тойтонс, хаё Глоблат, хдтелаконон 
упайрто. 


г. Каі побто" иё” адтовс вийконоът, є 
ту тб” ХаВВатот уђотеіау иєтёотцоау. Оїдє 
д2 хо йо шхой тту пооадодёртоу дђётус, 
ха! лоб 8?уу той дбунотоє ёлітобров хото 
фодупоо. “Елело 08 тір тб зцотаб» лоб- 
ту» ёВдонада, тўс ис тпотвас леогкодра- 
тес, віс уадахтолонас, мої тиооб тоорі», кой 
п» тбу био» ёддутауіа» кайс Ажъово.? - 
те дву» офтоїс тйу бдоу ту лооиВаогор ёи- 
пдотбуоутес, хой айс ефдеіос твор хаі Васі- 
Миўс дгаотоёфоутес, хо! дё ход тобс &950иФ 
убио лововътвоопс Малобвлоттас, ог лой с 
хбоос хоо Фудодс утзойхас дикъфутас, кой! 
уотхав лоїдас дитогфобоав, Фу офи &0и ло- 
топ Фвдоаова, обто, тойс @с атс вой 
Бвог?с, дрофтвова! те, ко! влостовфеобдс, ла- 
овохеђасоз" тўс Мовоб уго ас, ё” с?то?с, 
га олёоиота катадлеооттвс, к шъхдт дон 


защото радостта и веселието се обърна- 
ха в скръб и сълзи. Нимаше още две го- 
дини, откак гоя народ беше захванал да 
почита християнската вяра, когато мъже 
злочестиви и отвратителни |с какво дру- 
го име би могъл да ги наименува един 
благочестив човек, мъже от мрак изпък- 
нали (защото били рожби на западните 
страни) уви, как да разкажа останало- 
то! Те като някоя мълния или тръс, 
или силна градушка, или, за да се изразя 
по-добре, като някой вепър се нахвър- 
лиха против наскоро утвърдения в бла- 
гочестие и новоустановен народ и с но- 
зе и зъби, т. е. с примери от срамно по- 
ведение и с изопаченя догми, доколко- 
то им допускаше смелостта, изпоядоха 
и опустошиха възлюбения и новосаден 
господен виноград?. Защото се изхитри- 
ха да развратят българите и да ги от- 
странят от правите и чисти догми и от 
непорочната християнска вяра. 

5. И най-напред против закона ги на- 
караха да постят в събота. Но знае се, 
че едно дори малко незачитане на това, 
което ни е предадено, става причина да 
се презира цялата догма, Освен това от- 
къснаха от постите първата неделя иим 
позволиха през нея да пият мляко, да 
ядат сирене и да се лакомят за други 
подобни ястия. По-нататък, като им от- 
вориха широко пътя на закононаруше- 
нията и ги отбиха от правия и царски 
път, тези, които направиха много девой- 
ки да бъдат жени, без да имат мъже, а 
много жени да хранят деца, добити от 
незнайни бащи, те подсториха българите 
да се гнусят и отвращават от истински- 
те божии свещеници — от презвитерите, 
които се отличават със законен брак — 
и по тоя начин посяха в България обра- 
ботваните от Макес? семена и с припо- 
сявани плевели похабиха душите, в кой- 


1 Тук патриарх Фотий говори за епископите Павел Популонски и Формоза Портуенски, който били 


изпратени от лапа Николай І по молба на българския княз Борис. Те пристигнали в България към края 
на 866 г. Патриарх Фотий нарича папските епископи, „мъже, изпъкнали от мрака“, като използува двоя- 
кото значение на думата 9%045 — залез, вечер, а също запад. За дейността на споменатите епископи 
вж. Златарски, История, 1, 2, стр. 107--110. 2 Пс., 79, 14. 3 Манес (Матис, Мани, живял 
през Ш в. от н. е.) е основател на дуалистично-гностическо учение, наречено по неговото име мани- 
хейство. Според друга версия манихейството било създадсно от някой си Кубрик, който се нарекъл 
Мани. Срв. Реїігиѕ Ѕісшиѕ, тук стр. 111 Манихеите смятали, че в основата на света стояло добро и зло на- 
чадо, между които се водела вечна борба. Човек трябвало да усъвършенствува своята душа (създание 
на доброто начало), да се стреми към нравствена чистота, да се отдава на аскетизъм, за да победи тя- 
лото — създание на злото начало. Ето защо манихеите отхвърляли брака. Тук патриарх Фотий обвиня- 
ва папските пратеници в България, че разпространявали манихейското учение, защото според догмите 
на католическата църква свещениците за разлика от източноправославните не трябвало да се женят. 
За манихейството вж. Ст. Г. Мелик-Бахшян, Павликианское движение в Армении, Ереван 1955, 
стр. 33—84. — Д. Ангелов, Богомилството в България, София 1947, стр. 32, 41, 62. — Р. Ороіелѕќу, 
Тһе Вовош5, Сатргійсе 1948. 





2 
ў 








Рһониѕ Раёчагсва — Патриарх Фотий 


101 





Ваотфува добадвуас збу олбоо» тўс ввоввеас, 
тў тб» абата ёлиолоой дАтисудивуоь. 

роза ла у А \ ед А 

с. `АЛАа ув д}, ха! тойс бло лоғођотёооу 
ибоф уогойвутас, дтанло( еп ойто) 08 лефоб 
хао" ёлохблоъс ваотойс дувуоовбоутес̧, хо! 
то тб» лововотвоот уобиа, бҳођотоу ео, 
моћ вс ибт ёлитедеѓодоц, теоотеидиетон. 


С. "Ао вото, 0с пхати дхоў лаові- 
Айфё’ йуоау, ў хотатодиф” ог лаоафоотве 
оёх ёуаохтсо»; Тоос влог ийоф уоотвутаз 
Пуадоѓіоутес, ха! та т» Хоюшарс” блкоро 
хаў деа итогўота віс оо иахоб», ка лда- 
тъ? ёёооҳоћиєуоь убита. — — — 


хб’. Тоту» тр» доввиар оф тоб охдтоцс 
дхегои виохоло: (ётохблоъс удо ёољлтобс Еле- 
фирибо») игта тот Де” ддецітоу Воъуйуа- 
ооу В9тос ёолеюоу де" По тобтох Фи? 
віс тдс Пивтвоас дисфе ёлАңуци дй иво 
гф» ол фуууо” каде» лупу, Фе «Е пе то 
Фиуота тў хоМос ато, мод” дрдайиойт 
700: вло болетфи ка Фпоко? лаоаоаосбивта 
тв хо! Фоолфива. Ка! удо ос идло, ко 
лото ий добиве, ве туу дивржо» @тоуётут- 
обр те ко тейскроо холёВАднос ата ду 
айто?с, соилеогї» дфдотоу зўр Айлар" жой тір 
съйфродфи, тбу увуРрийто?” порало/ ривус, 
ёсеуёуєто. 

хе. Обо убо ёѓдотрцовшеу ёлі тф отув- 
зеудбуп лайнат, боо” уаойв ёлАңос ие», 
тўс лойайс ліауқс дладЛауётаѕ адтогс ва 
одивъс. 

мс’. АМ ёнеіроъс р В9опьцоний» те 
хо Фопойиву, ха! дуоодобдтрои тоб птфиа- 
тос, оё дфооце» торс дфдадноѓс иб» Вльот, 
0088 тоїс ВЛефаоос зъотарид” Бос дәр ай- 
то с ав то 100 Къоіоъ, нала т0 даорато» пи, 
віоеАдйосику охо на. 

хе". Тод 08 убо тў длостайис лоодоо- 
шоо, тойс беоолеотас той  Душивцивуог, тоб 
итово» ѓрбуоъс Фаза», тону хопобс ииё@- 
уа, тойс то блало” диво ма! уєосботохоу 
вс гр» єдоёбнау Вос, тоообто ха турдо? 
тоқ олаоаушоїс Фаолаойботтас тобтоьс тоў 
длотефрас ха! Өғгопбдоъс оодо хо! деа 
холехобтацв» уфа’ 0% убу ит» тір длофаоеи 
хаб сорте, СА ёк тфу ду дтуьоде», хай 
длостойкф” деошф», т» лооюою иур ато? 
холод» блекфойоттве ха! лаб погобутвс 
дл/дидо». 


1 2 Солун., 2, 4. 5 Т. е. българите. 


+ Сиреч когато българите от езичници станали християни. 


то наскоро беше покарало семето на бла- 
гочестието. 

6. При това те не се ужасиха повтор- 
но да миропомажат миропомазаните ве- 
че от презвитери, като прогласиха себе 
си за епископи и чудовищно говореха, 
че извършеното от презвитери миропо- 
мазване било безполезно и се извършва- 
ло напразно. 

7. Но има ли човек, който да е зул 
такава глупост, каквато, без да трепнат, 
са извършили тия безумци, като са по. 
мазали помазаните вече с миро и по тоя 
начин са обърнали преестествените и 00- 
жествени християнски тайнства в крайно 
пустословие и са ги направили предмет 
за голям присмех... | 

24. Това нечестиво учение с други още 
беззакония са посели между бълварския 
народ епископите на мрака. (Те за епис- 
копи се величаеха.) Мълвата за всичко 
това достигна до нашите уши. Тежък 
улар ни удари в сърцето, като кога ви- 
ди човек зверове и змии да му разди- 
рат и разкъсват пред очи рожбите. За- 
шото ония, които бяха положили трудо- 
ве, мъки и пот за възраждане и усъвър- 
шенствуване на българите, естествено 
беше да изпаднат съразмерно със ста- 
ранията си в непоносима мъка и жалост 
при загиването на рожбите им. 

25. Защото толкова плакахме за слу- 
чилата се злочестина, колкото се бяхме 
преизнълнили с радост, когато ги видях- 
ме, че се освободиха от предишната си 
заблуда.1 

26. Ние ги оплакахме и оплакваме и 
няма да дадем на очите си сън и на 
клепките си дрямка додето неги вдиг- 
нем от падането и не ги вкараме, до- 
колкото зависи това от нас, в селението 
господне. 

27. А новите предтечи на отстъпле- 
вието3 служителите на противника) 
повинните на многократно умиране, об. 
щите пакостници, който подложиха на 
толкова и такива терзания оня крехъки 
наскоро насочен към благочестие народ, 
тия измамници и богоборци осъдихме със 
съборна и божествена присъда. Не опре- 
делихме ние сега решението против 
тях, а изнесохме предвидената в отколе 
съществуващите апостолски и съборни · 
постановления при съда ия направихме 
известна на всички. | 


2 Пс., 131, 4. 32 Солун., 2, 3. 


102 

19’. Тобтоу тр узо ха ето”, хата 
тд лойоо» тўс "Кикфуй ас ёдос, дуғуєухеТу т 
Тивтбоа ѓу Ку ддеАфоту, Едокоифойив” 
хо! лоойвиоъв ха! отъауатлотас увтёоди, Ел! 
тӯ хадсовав тофу диосврф» тобтоу хо! ддёат 
хефадоіоу, паоошобие" тв ко! дєбивда хо 
и) Иле тр лотофов таёо, Пр бибс об лод- 
уоуо, д’ Фу 8ёлоиЕат, хатбуей паопдедодха- 
о да олоод лой ко! лоодушща, ду? 
биб», толотнотас итас #4водо ФлостесЛо, 
йудоас тд бивтеро» лёхоутах лобоотор, «?- 
оввеййа дё хо бвофобту, хаі Абуф кой Вр, ке- 
хооитиё’'оъс` (05 в» тру йотфоуй тўс @9Е- 
Вегас тогус ёфғолдсаооу уоууосийтат, ёх иё- 
соъ тўс ёииАдђоѓоқ потофизвйи ка! тоб ёх- 
паз’ёутас тооолётуу ёлиолооду лоуңоѓас ес тд 
ъволиуйс ко! тһєооћотатоу #9706 вйовусукети, 
офтабс д»әоолӣоо бо, ха тф лей лоой- 
добро, $ тўс хорс длорйаоваж“ 0 тоб ха- 
тңоаиёроъс̧ ёлодёҳеодеи, та хиоаха Фвол(он- 
о’ доуга. 


де. Обо удо, тйс нё’ додаас ёЛаъуоцв- 
упс, ха! тўс єоєргѓас коатаопиёутс, ёллідас 
Фуоиву буда®ас, с түр лаоадодеѓооу афто; 
глауаотобри лют”, кої тб угохотууђто»у «с 
Хоотбу ма! твофоиото” то» Воуйуфоат лА- 
офи хо удо об идто” то Вйтос тойто, тт” 
віс Хоотф" лоу, тйс лоотёдас догвеас 94- 
Абхато` алла ув др, ха тд лаой лойдо?е пой- 
дежс доп овието», мої сіс иотрта ко шие 
фото» лозтас деотёооис тоттб исто», тобто ди 
то кайобвивио” тосфс,? об др и хата тйе 
“Роиайтв дох, тойс лвощ афтб»у доуйова- 
шеро, иди деу блёроуха фооуђнатодёутеѕ, 
хєїоас̧ Флтоот 944” биос уб” хо! ойто, т 
тофу Хиопоакфъ кадаод” хо) дх1Вдрлоу Вепо- 
иа», тўс ‘` ЕАдзрихўс и дйвои доснс, & 1 
хотеіуоуто лодтеоо?, дутула&орто, ёр ближосов 
ёоттойс каї лооёёоу тара, ати тўс лоош- 
хооб хай иб» 2ђдосѓас, хо! тоб цғуалоо 
тойийиатос, дуалитфв ёѓухотиотуооутес. Ка! 
ёлі тособто” ато б те лбютвос лодос ко! 
С740с буёрівіеу, (Пабйсс паму Воб, ЕМоуп- 
тдс, б Өғос вс тобс ифуас) @оте хо! гл 
охолор ха} лоциёуа дёёподоь ка! та ту Хою- 
пау» дођохеб ната, дй пос олоодӣӯс хон 
длацей ас аолаеодок. 





а то “Рос ей. 


1 Сиреч сред българския народ. 


ченко, Очерки по истории русско-византийских отношений, М. 1956, стр. 41--45. 


Рбониз Раііағсһа — Патриарх Фотий 





34. Като намираме за благословно да 
уведомим и съобщим според древния на 
църквата обичай за всичко това на ваше 
с господе братство, съветваме и просим 
да ни станете усърдни сподвижници за 
премахване на тия злочестиви и безбож- 
ни въпроси и да не напуснете реда, де- 
то бащите ни с делата си ви предадоха 
да стоите, но с голяма спешност и усър- 
дие да изберете и изпратите за свои ме- 
стоблюстители мъже, украсени с благо- 
честие и свещенство, със слово и жи- 
вот, които да представят вашето лице, 
та да махнем от църквата тази новопоя- 
вила се и вмъкнала се в нея гангрена на 
нечестието, а тия, които са побеснели от 
желанието да внесат в крехкия и ново- 
установен народ! такъв присев от лу- 
кавство [да изтръгнем от корен] и с об- 
шо решевие да предадем на огъня, кой- 
то трябва да очакват проклетите, според 
както заповядват думите господни. 

35. Така, като се изгони нечестието и 
се укрепи благочестието, имаме блага 
надежда, че новоогласеното в Христа и 
новопросветено племе на българите ще се 
върне пак във вярата, която му е пре- 
дадена. Защото не само тоя народ е за- 
менил предишното си нечестие с вярата 
в Христа, но и така вареченият народ 
Рос,? за който многократно мнозина са 
разгласявали, че по жестокост и кръво- 
жадност надминавал всички други, и 
който, след като е покорил околните на- 
роди и от това възгордян, дигнал ръце 
и против ромейската власт, и той е по- 
стъпил също така. И те замениха пре- 
дишното си елинско и безбожно вярване 
с чистата и непримесена християнска вя- 
ра, прекратиха предишните си против 
нас плячкосвания и дръзки нападения и 
доброволно влязоха в реда на нашите 
поданици и приятели. И от толкова сил- 
но желание и от ревност за вярата се 
възпламениха (Павел пък вика: „Благо- 
словен Бог во веки“), та и епископ, и пас- 
тир да приемат и с голяма готовност и 
усърдие християнската вяра да обикнат.? 


2 Патриарх Фотий има пред вид Киевска Русия. Вж. М. В. Лев- 


3$ След нападението 


на русите срешу Цариград през 860 г. Византия с цел да ги спечели на своя страна направила опит 
да ги християнизира. В периода от 860 до 867 г. част от русите били покръстени, а един византийски 
епископ се установил в Киев. Обаче успехът па Византия в налагането на своето църковно и полити- 
ческо влияние в Киевска Русия бил краткотраен. Въпреки грижите на византийското правителство уста- 
новената от Византия в Киев църковна йерархия не се задържала дълго. Условия за проникването на 
християнството сред русите възникнали след повече от сдин век; те се покръстили едва в 989 г. Вж 
М. ие, 1ез опотез готаіпеѕ де РЕс зе гиззе, Есһоѕ @'Огіепі, ХХХУТГ (1987), рр. 257—270. Срв. 
Левченко, пос. съч., стр. 57—90. 








д. Тобто» обу ото, тр тоб фа йатофлон 
@зоб дао, тоб пюутес йудоолоъс #АДоътос 
сора, ма! вв ёліумоою алое ёАдет», 
сбу падни» абтоїс дозавийто» шетали иё- 
уо», хой трио МНО ЖО? ооо» тісну 
нейтр, @220ваоиёол” в? батаот ко! Я 
Биетвоо йдейфотик овипообоит три, хо съ) 
хатворйваова, вс пре Фихоли” ха хабой 107 
лаоафъйдо», 2» Къоф ` ооб Аоотф, тф 
пдоф беф Пифт пелошйготвя Роивъ, би то 
лоито? абтой, г а Жо» ёт 02209 общи 
Фуовта, ней алнообдцовти тд вролавто", би 
Едуооваб" ив пйутея ло рижооб #006 цеуф?о" 
адтфъ, ко, Ес лава’ а» ур те" 0 
фбдоууоҝқ тб” блоотойхбу ддауната», хо 
ес 10 пбойта тўс охопийте та рушота о®- 
сбъ. (РОт,со1. 721 А; 724 А-725 В;752 В— 
733 А; 736 В — 737 В). 

> 
"Аоое? Еф иоуасоъути ха! Ы 
хастп, пет, то йлоота/ ?а: лодз 
абтду тойс ёх Воълуаоіас сптобв?- 


тас иотасае. (РОг, со!. 904 С). 





36. Понеже прочее тези народи с бла- 
голатта на човеколюбивия бог, който 
иска всички човеци да се спасят и в 
познание на истината да дойдат,! се от- 
казаха от предишните си вярвания и ги 
замениха с истинска християнска вяра, за- 
това, ако и ваше братство се накани да 
ни помогне с готовност и да ни съдей- 
ствува, за да изсечем и изгорим издън- 
ките, убедени сме в господа Исуса Хрис- 
та, истинския наш бог, че стадото му 
още повече ще се умножи и ще се из- 
пълни ка-аното: „Ше ме познаят всички 
от мало до голямо“? и „По цялата зе- 
мя се разнесе вещанието на апостолски- 
те учения и по краищата на вселената 
словесата им,“ 


3. Дизевю топасйо 


До монаха и исихаста Арсений, след 

като му са били изпратени ония из 

България, който искаха да станат 
монаси“ 


4. Місраей ргіпсірі Вшеапае 


Міхай "Аохо?т: Воодуаоѓас. 


‘Оса ву тоїс лодвљоїс хой ђуолтиё- 
рос тўс биб» дғофоотођтоо ёоооіо< ёутђуо- 
иву уофинао, тосаътажіс дъаболтообцеда то 
луєбиат ка пАёоу вв доба то? дуадод 
Ог05 хо! остйоос бифъ дизмотдфивйа овх би 
идуо” #Е ўуалтиёуо0 Ноу хи} пвлодиибтос 
405 деубивда уофишата, 009” ди тас #о- 
дооңтоъс айтоб Грас де сттф» ёхиа»у- 
буоиву хайо ко таўта поза ‘хора ёѓот 
про» фійббвоу ха! ФЙЧОЕТО» двил бос ха- 
ойс ха! вйфоообинв, АА би хо! хаф ёхао- 
то» уофица поохол в довтїт ко! е?оеВеіаѕ 
ёлідоою ёг афефи опиопоибтр хоташауда- 
уоие», фооутіда придийе соттоѓах, ебу гбаі- 
тпох, фобия подс та ёиєтдеу фводиетог, 
йудоолоу, оо” й тоб дволдтот ха} пдаотоо 
ую (їр 98 фдбуос йлос лорбо тс ойс 
ёлерӯиииќос пойтеос) дл дохе“ влдоотово- 
упогу ѓу тф лаобуи ВФ уроо био». "А 
его 9805, 6 и ХО: 100 уб» тобто ок хотахоот 
иђсас мої отно» той хотоодбиан, ко? 


а ддаоуйс с0й. 


1 Тим., 2, 4. * Евр., 8, 11. 
до монаха Арсений е било писано 


з Рим., 10, 18; Пс. 
по всяка вероятност през периода от 878 до 886 г., когато Фотий 


До Михайл, княз на България“ 


Колкото пъти получим въжделените и 
обични писма на богохранимата ви власт, 
всякога се възпламеняваме духом и 
се възбуждаме да прославяме всеблагия 
бог и спасител наш не само защото 
приемаме писма от твърде обичан и въж- 
делен син и се научаваме от тях за 60- 
годаруваното му здраве, ако и това са- 
мо да е достатъчно, за да преизпълни с 
радост и веселие една любеща бога и 
добродетелна душа, но и затова че във 
всяко писмо виждаме да се забелязва 
преуспяване в добродетел, напредване в 
благочестие, грижа за душевно спасение, 
изпросване на молитви, разположение, 
насочено към отвъдния свят, човек, ка- 
къвто десницата на владиката и създа- 
теля (да не са уроки на живота ти) от 
самото начало е създала и каквото се 
проявява в настоящия живот. Но дано 
бог, който те е украсил с тия подвизи 


18, 5. 1 Писмото иа патриарх Фотий 


е бил за втори път патриарх. То има подчертан църковно-релисиозен характер и освен заглавието не 


съдържа нищо, което да представлява 
Посланието на цариградския патриарх Фотий 
София 1917, стр. 22—24. 
866 г. (скоро след покръстването 
ността на папските мисионери в България, 
Симеон, пос. съч., стр. 25—27. 


интерес за българската 
до българския княз Борис, Български старини, кн. У, 
5 Вероятно писмото до княз Борис-Михаил е било писано между 865 и 
на българите), тъй като в него няма никакво споменаване за дей- 
които пристигнали н края на 866 г. Вж. Матрополит 


история. Вж. Митрополит Симеон, 


раи 


КЪЩИ Зао аа е г асс 


104 РноНиз Рашагспа -- Патриарх Фотий 


иёхо тўс дла йауйс той Мот ёлі тої айто?с 
хо ибо ивтрис лєоёлоу кар основ, 
га к 10 бло ас ойс ворбоионтос 8Е01- 
ос дамобғоуо иёт ъв каб? ес ко 
депото" ддасна Нас глодариа ка! тоге 97- 
доқ ласту трест’ добит ооттоос но вли- 
отоофрйс ха} Моойоовос к таб тб» толе 
тр аібуноу овизойоуциа. (Рарадоршоз-Ке- 
гатпецѕ, рр. 7, 25—8, 16). 


и те подкрепя досега в тях, да те под- 
държа и съхранява до края на живота 
ти в същите и по-големи добродетели, 
за да бъдеш и за управлявания от 60- 
гохранимата ти власт народ добър и не- 
забравим пример на поука, на всички 
други народи повод за спасение, обръ- 
щение и изправление, а за нас, смирени- 
те, вечна похвала. 


5. Меваей рғіпсірі Вшрапае 


Моудав4 ёх дғоб Шохо?г: 
ВоъАуаоіѓас̧. 


Е ддхрува уойината, дахрив", ду уон- 
ойивуос буті ибдотос ко тов ий лаообо 
лаоёсҳоу Рут тоб лбдоъ кдособи. Му 
д”овиос ка тайтие ў фбос хноебв те убо- 
отос. “0 а туйс Ваовас, б тоийс уойвлйе, 
10у ив” дуобопв дой ус та дудобгита и" 
аотатдивкот, тот дё ланос дижвиобопс хо) 
длойлоболс ё” тидътфо офиат дъидиеко» 
ха тўс улохеіас̧ тоб дитатор оруареіас̧ РАс- 
065 доолобнғуоу. Пр» ув то поз, блво 
ёуётуёер Пит тов маодіос 5 млдр Рийс 
лусуцашиос ос, 6 тиотос̧ Фо Вас/евон, 6 
91405 аѓдёоциос, тобто иди ёот те бууёхо» кой 
лао бло» оис тор Віоу Вовти ш?) Абивьот, 
ий” ў тат вбувтеотанот те ха! «Воевсот те» 
ха! т< абтоб Ваовіос дадбуо»у бовти, ос 
ёёемуғуібер айтоб тдс пойбнс ёр тф иво- 
Ва дозтотати, хоталрайиеи зе мой длацойдт- 
тер 10 Ффрос длувой. ` Её об иш уойфви тў 
об лаод Аёлта) дох) те лой хо! Водита- 
ту буарёооутес̧ блус лоопудние. Побто» 
и” удо дуадой лотодс йуадоі утес ло- 
05 00 ив дот тў дидохў тўс доуйе й тс 
довт? с ауоооїѓоутаа к Фа» усооъто», ос 
6 лотђо ко лаов р Руведожие?, объо?с 
дна кой фоВвос ха, ийлоте тот ёивіуф кат 
тоойдоивуо” фарор ёйттоъс хо! дейтвоов 
вощоддж тов ло/2015 те адус Ввлиаквас 
хо! т) “с пето, ос #иврос тфр ада» ди- 
ойле, дъубовос тє хай тєдєбтутос̧. „ЦОдлво ойд? 
лой т< Биби" леовлтоу иєупАгбтђтос 6 


Ло Михайл, от бога княз 
на България 


Ако писма се пишеха със сълзи, съл- 
зя бих употребил вместо мастило и бих 
позволил на онези, който не присъству- 
ват, да видят следите на страданието. 
Него сега, уви, естеството е лишило и 
от тази благодат. О, тежък удар, о, мъ- 
чителна разлъка, която овладява единия 
така, щото да не чувствува човешките 
дела, а другия горчиво разкъсва, оставя 
го да се мъчи в полумъртво тяло, от- 
къснат жалко от сладката връзка с пре- 
любимия човек. Обаче жалостта, която 
вля в душите ни напусналият ни духо- 
вен син! верният измежду царете, до- 
стойният за почит от страна на прияте- 
лите, тя ни обладава и, мисля, цял жи- 
вот няма да се разпръсне, въпреки че 
добродетелта на преблагородните и пре- 
благочестиви приемници на неговото цар- 
ство? които се надигат чрез подража- 
нието да направят още по-благородни 
неговите деяния, се мъчи да успокои и 
омекчи страданието. Поради това и бях- 
ме подтикнати да пишем на твоята слав- 
на власт, за да известим за голямата и 
предълбока скръб. Защото родените от 
добър баща добри чеда се украсяват не 
толкова чрез приемствеността на властта, 
колкото чрез добродетелта и другите не- 
ща, които радват и към които проявя- 
ваше благоволение и бащата. А тях ги 
овладяват скръб и страх, да не би да се 
покажат по-малки в подвизите в сравне- 
ние с него и да не бъдат сметнати, че 
стоят на второ място в много неща, 
свойствени на кротостта, както и по 
благоразумието и съвършенството, чрез 
който той господствуваше над другите. 
Поради това също и към вашето слав- 
но величие не бе насочено обичайното 


* Фотий съобщава на княз Борис за смъртта на византийския император Василий 1, починал на 
29 август 886 г. 2 Става дума за синовете на Василий император Лъв УІ н Александър, които 
отначало поели Властта като съймператори, обаче наскоро Александър Ойл лишен от власт. 














РноНиз РайчЧагсна — Патриарх Фотий 105 


то» айтотс ва? де” дуб». оте ий} идуоу 
тўс лоде Бийс ёиъов двътбронс тошо 
дайвовос, 041” боа ув дъгата хш ногйтоб 
бфйтъо мой тд фідтоо» тд АХО” оѓо» 
бте Эй лотообде" те хо! окоде» лоАрлаон- 
Сдиғуоу. “16 ха! абавка зс ВасіДвіос то бийл- 
тооу дебде” дебйизуо дуй деййс хой хед» 
ога др тойс тйс час Ведиойс Фу уоациа л 
люотербиєуоь ха! де облфу сизалтоттес ёот- 
тоїс түу оў” дос» но #5 диофоообуур с1:- 
удуоттвес ко бибуоюу, иёуа ивос пуобути 
оубоо Пдейфикт” хо! фИтоо йдоДОУ, Ӧ иста 
тўс укфитве й фбос даобвеа, ё’ адо 
дойоби! те ка поод лбуто»у длиууфоквофи. 
406 мифо иёт тр» Фиетёооу довит & 10- 
уок, дацаѓотоь дё &» си Ддуос хай то?тс ё0- 
уос тойс дбуощ лрова ви и» мот’ лод- 
ПД» оловди» оъреойуоро, ивифбвивто иёу 
торс ЕЁ п»с лоте ао’ Аблус лорасудутас 
1 лаоаоувї» глаупообутав 1) пи» дєохърео- 
„та дох, Флодехбивуо (08) ход поосохео?- 
шеро тойс сийаивфготтов лбу охфудайо? ёх 
иёсоо иёооус ёхотёооо леоошоввтра, паса’ 
ӧ2 ой» хо бибуою»у ёилдотбуводої те кой 
дилойтебвойои ха) ту ёилооодеур гдотађёс- 
те0бу те ка! хоатонбтероу, 9 ха! вой Хао, 
0с ф/атдоолав дато пЛобтф ива тт 
Слот паб’ биг дуоийто» ка вой? хат 
Соб хайвтодо, то» охаудадоу вилодф? ка- 
Ротатор, оа 0 хо отифёооу ко 00)- 
тудо» дтодшлфбоов пООЕЙЕ. Хо) тогус- 
ообу хай тр” биатёоа»у бвокоВёоритор ФЕопстаз 
тр Тор ха биос? дуидеёоиётр доддеон" т 
хуй хай соттоф съуесеувухеї” от @ ти 
Ихайти лобла опъвойува ЕВоЕВЫа те хай оо- 
уќоє хо! тейвдтии, «5 ду бхотвоайе” тв ко- 
баойс ха теб ив диаръоивине дуалне о о” 
дкспос афдтс ко ў биллох) дорауйв ха 
дд/ лос «с тор а фа бюафъдаудеі. "Тех 
нё» обу ляту ў ларабжев добы ос 90 тйс 
борс додиов ха 6 Фубт поо ламтов @4- 
доо опордфета, пр» ув ф До” ёоті латойо 





тяхно усилие не само да не бъде смет- 
нато, че те стоят по-долу от него в раз- 
положението си към вас, но и да се 
проявят колкото е възможно по-добре 
и да покажат онази обич, която имат от 
баща си и от самите себе си, много- 
кратно умножена. Затова и веднага след 
като от бога поеха скиптъра на царст- 
вото, те предложиха в писма! — вместо, 
както подобава, десница и устни — оби- 
чайните за приятелството неща, привър- 
заха чрез тях към себе си твоята доб- 
родетел, приведоха я към единомислие 
и единодушие, смятайки за велика слава 
да видят помежду си и да бъде приз- 
нато от всички братско отношение и чест- 
на любов, което нещо природата да- 
рява заедно с разбирането. Поради това 
те с думи оказват почит към вашата 
добродетел, изразяват удивление към нея 
в беседи и полагат голямо старавие ду- 
мите да изгъкнат чрез делата вярата. Те 
укоряват онези, в случай че има такива, 
които някак са дали или сега се опитват 
да дадат повод за огорчение на богоуп- 
равляваната ваша власт, а, от друга стра- 
на, приемаг и приобщават към себе си 
онези, които съдействуват да се отстра- 
ни между едната и другата страна? 
всяка разпра, да настъпи и се въдвори 
пълен мир и едиводушие и това нешо 
занапред да бъде по-устойчиво и по- 
здраво. Това и по благодатта на бога, 
който поради неизказано богатство на 
човеколюбие се удостои да бъде назо- 
ваван редом с другите давани от нас 
имена и с името „мир“ 2 след като бъ- 
дат отстранени разприте, нека преуспее 
без мъка като нещо общополезно и спа- 
сително. И тъй необходимо е също и 
вашата богоуправлявана власт, след ка- 
то възприеме същото и еднакво разпо- 
ложение, да съдействува за общия и 
спасителен мир, както подобава на тол- 
кова голямо благочестие, разум и съвър- 
шенство, така щото звеното и връзкага 
ва проявяваната от едната и другата 
страна чиста и съвършена обич да се 
запази навеки неразкъсваема и неразрив- 
на. Може би прочее това увещание ще 
се стори излишно за онези, който преди 
всичко друго усърдствуват в борбата и 
залягането за мира, обаче при все това 


1 От този израз трябва да се заключи, че приемниците на Василий | веднага след смъртта на 
баща си и поемането на властта отправили до княз Борис послание, което обаче е загубено. 
2 Сиреч между Византия и България. з Срв. Лука, Х, 6; Римл., ХУ, 33; ХУІ, 20 н др. 


14 Гръцки извори за българската история, 1: 








м сртот тетра оду 


Е 
ў 


106 Рнониз Ра атсна — Патриарх Фотий 





дъ то» тена, ха’ ёуубс̧ туусу Протти 
тод олоудабгоибтои, то води мёр ос 
бобо тўс дё то тёДос хоталабеїу #гитарит 
гобопс лаоив'ёсешос̧ ыў дфіогаодо. “ Але обу 
таўда тої дайттие ной лувицапкхо?с пи? 
тёхуоіс, тої лаквгиовбдотов ћир ха! #в0- 
лоой тов Ваойебоь, опювойува" 0% лаоото?- 
иєдо, лобс афто тобто ха} тт” биетвоаъ 0ко- 
фообођто»у ха! дедоёаоиёутр ёсоъоѓау лоотоё- 
ла» Пибтвоо” хобов ёро Хоубдивйа. "Оолго 
удо бҳюоѓотоос бийс ёҳоие" т) єдоєрвіа ха! 
тф лувонаияф Что кв» 10 Глеовйуеодо, 
ойто но тіс пасив’ ос дуооѓотоъс ёта лоё- 
лер маї хорос В кооваж ддеждото" диф 
ха лувъцаик < Мас боф тие. 





присъщо е на бащите, които обичат че- 
дата си, ако и |чедата| да се намират 
близо до онова, към което се стремят, 
те се украсяват с това, що виждат, оба- 
че не се отказват от увещанието, което 
подтиква към достигане на целта. И тъй 
ние не се отказваме да внушаваме тези 
неща на прелюбимите и духовни наши 
чеда, преблагочестивите и богоиздигнати 
наши императори и смятаме, че е наш 
дълг да подтикнем към това същото и 
вашата богопазена и прославена власт. 
Защото, както имаме вас! неразлъчни в 
благочестието и в духовната обич и в 
молитвите си |за вас всички], така също 
смятаме, че подобава да бъдат нераз- 
делни и общи увещанията в името на 
закона на неподкупния |божи| съди в опре- 
делението на духовното приятелство. 


1 Фотий винаги има пред вид българския княз и двамата византийски владетели. Мисълта му е, 
че той бил смятал Борис и двамата императори за еднакво благочестиви като християни и еднакво се 
молел за всички тях. 2 Писмото не носи никаква дата. То трябва да се датира обаче с голяма ве- 
роятност към месец септември, непосредствено след смъртта на император Василий | (29 август) н 
преди детронирането на Фотий в началото на декември 886 г. 








ХІ ПЕТЪР СИЦИЛИЙСКИ 


Петър Сицилийски (Пйоов Хіхедебтус) напуснал в 830 г. родината си Сици- 
лия, в която арабите нахлували по това време, и се преселил в Цариград. Като 
пратеник при павликяните в арменския град Тефрика той прекарал там няколко 
месеца през 869 г., за да уговори размяна на пленници, взети през войната от 
867 г., когато павликяните и арабите действували срещу византийците. Там той се 
запознал подробно с учението на павликяните, което изложил в едно съчинение, 
озаглавено „История на манихеите“ и посветено на тогавашния глава на българ- 
ската пърква. 


РЪКОПИСИ: У - сой. Майс. рг. 511. 
ИЗДАНИЯ: Міспе, РОт. СІУ сої. 1231—1330. 


КНИЖНИНА: Ктитфаснег, СВ1., р. 78. — Йорд. Иванов, Богомилски книги и легенди, София 
1925, стр. 17. — Н. Отёвахте, Тез зоитсез йе РНіѕќоіте дез Рашіісіепѕ, Ви. де 1а С1аѕѕе 4ез |ейгев еї 
де Ѕсіепсеѕ тогаіеѕ её .ройНдпеѕ Фе РАсайётіе гоуаіе Че Ве1аідие, ХХИ (1936), рр. 98—114. 
Гает, биг Роне дез Рашісіепѕ, Пет, рр. 224—226. — ет, Ащош дез Раціісіепѕ, Вуғапіоп, 
ХІ (1936), рр. 610—614. — дет, Роиг РНіѕіоїте 4ез ЕоН$е$ рашісіеллеѕ, ОНешаНа СпизЧапа Ретіодіса, 
ХШ (1947), рр. 509—514. — Д; Ангелов, Влияние на чужди ереси върху богомилството, Изв. сем. 
при Ист. - фил. фак. на университета „Св. Климент Охридски“, кн. І (1942), стр. 145—180. — 
Е. Э. Липшиц, Павликянское движение в Византии в ҰШ и первой половине ІХ вв., ВВр, У (1952), 
стр. 50---72. -- 2. Обойелзку, Тпе Воротііѕ, Саш се 1948, рр. 28—58. — Б. Примов, Българското 
народностно име в Западна Европа във връзка с богомилите, ИИБИ, ҮІ (1956), стр. 368—369. — 
М. 005, Реих сопи БиНопв а Рћіѕќоіге 4ез Рашісіепѕ, ВуғапіїпоѕЈауіса, ХУІ, 1 (1956), рр. 191 54. — 
Могаосв. Вугапіївоїшсіса, 1, р. 472. — К. Н. Юзбашян, К истории павликянского движения в Ви- 
зантии в [Х в., Вопросы истории религии и атеизма, 4, 1956. — А. П. Каждан: ВВр, ХУІ (1959), 
стр. 284. -- Б. Примов, Богомилският дуализъм, ИИИ, УШ (1960), стр. 81 сл. и др. 





г 
Н 
г 
: 


РЕТКЕ СЪМ 


НЕТОКВМ ОТП15 ЕТ КЕЕСТАТЮ 
АТОЦЕ ЕУЕКЗО НАЕВЕЅЕОЅ 
МАМСНАЕОКОМ ОО ЕТ РАЧИСАМ 
ОКОМТОК ВОГОАКАМЕ 
АВСНІЕРІЅСОРО МОМСОРАТА 


7. Пе Рашісіапіѕ т Вшрапат тіѕѕіѕ 


. Е ха ҳоңоіиоюс по дуоожа тр биояй 
съухо/ авто, дА? дуаухоїб” ёоть ий мамой 
сол? лаоадойта тй биолйс оёх ала. №0005 
удо вофої тиф о?с, хай ту ёх ліотєоѕ л0080- 
хоибоу блдбу руийто» ий от лоооета: та 
зе онота, ў тб’ рутбост таб ёх ту Абдус 
йоха дийлтоифрас кайатво доВёоодоу. Тос 
удоой, идуф в ко! Филис то уф ти" 
аа» Тойда тоу идуо” ауду Өєду тиф 
длакайвойикъос, то" ёлі паук" ко ди лето 
ха! ду лас бобиббивкох, к я тоотта лд» 
отбиа д а?тду дтоуоигуоу, хай таб Гивтвоас 
вфуйс отиийҳоъс отобиетох Ађрезда  @с 
досто шуу тўс твОДЕНТОВ (5046 кор тышо тоб 
Къоѓіоо лоше, офу лйов тоїѕ ледь аё ди 
лоциёо, кої лауй тф тў `Ехклңоіаѕ лов 
нат. съувїдоу хо®деёђс уойфа Гай» пер тђс 
тбу Мондо» тор ко ПорАгааъоу Авуоиёусо» 
иъсоойс оїоёоеоѕ, ббеу те и ӧлес хо дій 
тіру ёлі тор Айде ийтодфс түр дло- 
отасіот об удо Фо офто хо ЛД ёхеїуо, 
а ої ато Позйоаазо кор Мкоолхото ёлао- 
оис», тоїс тфу лфопупоаибиат офобовов тдс 
ЗЕвуредвоас ођтоїс иъойойв оововс ётолта- 
раутес, ма) 8 длой ас Ваоадоо» Елооббартес“ 
=? удо кар то» ооухоопотф” блох в», 05 
авто? фесту биќтоұо ААА тр 0 СГобОЕСР 
атф» дмоВетс а: фбЛахес. 


Ц. Ароухаѓос д2 тото пелонха, Влади 
доъй ас прос Васли Бувкв? дж ос лири 
усубикуос ёр дож тўс абтохостооіқ Вао- 


_Рениз Зсашв — Петър Сицилийски 


ПЕТЪР СИЦИЛИЙСКИ 


ПОЛЕЗНА ИСТОРИЯ И ОПРОВЕР- 
ЖЕНИЕ НА ЕРЕСТА НА МАНИХЕИТЕ, 
КОИТО СЕ НАРИЧАТ И ПАВЛИКЯНИ, 
ПОСВЕТЕНА НА АРХИЕПИСКОПА 
НА БЪЛГАРИЯ" 


1. Павликяни, изпращани в България 


1. Макар и да е полезно невежеството 
да се покрива с мълчание, необходимо е 
обаче да не се покриват с голямо мъл- 
чание ония неща, който не трябва да се 
премълчават. Защото господ отвързва 
очите на слепите? и предпочита брътве- 
жите от прости слова, които идват с вя- 
ра, пред речите на ораторите, които пле- 
тат от слова мрежи като лабиринт. И 
аз прочее, макар и неопитен в словото, 
призовавайки светата Троица и единстве- 
ния истинен наш бог, който се слави над 
всички и от всички и във всички неща 
и изпълва всяка уста, отворена за него, 
и като моля да имам за съюзници ваши- 
те молитви като на архипастир на ново- 
събраното свещено и честно гослодне 
стадо и на всички божествени пастири 
около тебе и на целокупната църква, ре- 
ших да ви пиша поред за гнъсната ерес на 
тъй наречените манихеи и павликяни, от- 
къде и как и по какви причини тя стигна 
безумно до такова отстъпничество. Защо- 
то едните не се различават от другите, 
а самите павликяни са и манихеи, като 
свързват изнамерените от тях гнъсни ере- 
си с ересите на преждеспоменатите и 
изкопават гибелна пропаст. Защото, ако 
и да са, както самите те казват, непри- 
частни в техните позорни дела, все пак 
те са грижливи пазители на ересите им. 

П. Аз извърших това по необходимост, 
след като пристигнах тук по една импе- 
раторска служба в началото на царуване- 
то на нашия велик богоизбран импера- 


1 Авторът не дава за съжаление по-подробни сведения за това лице. Тъй като съчинението е 


писано или поне завършено през 872 г, (вж. за това НМ. (і7ёооіге, Ѕит Ћіѕіоіге Чез Рашісіепѕ, Вай. де 
Саззе дез ГеНгез её йеѕ Ѕсіепсеѕ тогайев еі роННчицез де РАсайепче гоуа1е де Веїеіаие, ХХП (1936), 
р. 224. — М. 200$, Оп сопітіђийопѕ), би могло да се предположи, че този духовен водач на българите 
е архиепископ Йосиф, който бил доведсн в България след 865 г. · - Ив. Сиегаров, Неизвестен досега 
препис от разказа „Чудо с българина Георги“, ИИБИ, кн. 8 -- 4 (1951), стр. 295 - 296, съобщава 
името Стефан. ° Вж. Пс. СХГХ, 8. 3 Вж. Пс. ХХХ, 11. 1 Павликяпсувото било социално дви- 
жение под формата на ерес. В догматиката си то възприело главно дуалистичната основа на манихей- 
ството — две сили, двама създатели на видимия и на невидимия свят, на злото и на доброто, — но 
се придържало и към някои догми на християпството, отхвърляйки обаче богослужението на православ- 
ната църква и църковната йерархия. Ст. Т. Мелик-Бахшян, Павдликянское движение в Армении, 
Ереван 1955, стр. 240 — 265. — Е. Э. Липшиц, Павликянское движение и Византия в ҰШ и первой по- 
ловине [Х вв., стр. 64 — 66. 


Акоп той ёх Өг поохвувиноиеот ивуфдон 
рап ков зн», той лась торс деѓоқ дафанооь 
Глвофачба  хехобиниётог, той вроерфа хе! 
Йода х та тўс "Решайхтс, татди д? «лети 
ха Хоитирчиюит но, дохиз та ох тоя деб- 
лотос да окт ве плей Рай" леродонт 
дидрозттог бия то блок абтой ова ко! 
дсоотёлтенс̧ Ваофейот риби, а’ ата уатов 
ха ауто хой скоча по итуши ке ву то 
"ўе ам хай ё” тр ибРоти боба 
Рус м прововейие тў Рлера ас Аколоб"на 
љиб» @вотохой хо далаобкто" ДРциак, ко 
пето» тб» сие. СН д8 дойка пифт, ау- 
найдета» трио Глайдоур, пя хай хаб ув» 
"ёрут ду тр бой око хоп тия час Вася 
аттфг. Хронотоафиоиз тойнт ви тр ат бо 
Айо тох торс Погижетот ё” Проб, хо 
лой див ато адве, ов ам адд ха 
лава лор» бобобоот ѓавїоє хатожобъто»" 
хо ВЕотеоор та лей ат" пай" лами" дЕ 
ха! тб” довВау каф» дхопбав рергафойътео 
бе и оно ё обр» кре джоостб Деп" В» 
тобс тото Воздупове той алоотдоб тиас 
тйс дододдтон сотваж ко подс трио окта 
хо ившоциетр 070200’ ёислаоасди, ти 
по той бе" хңопуиотос дарбобутес, хой 
оцени (бс еколо димпаозии т ддоЖро 
ха дриио ото та охеїа олеїооь ба. 
кода удо тобто лой фив лові” ої дидого 
ха! лойдобс хдӧлоус̧ и ктдбиоив лобби 
дуодвувобвка подс то истофддут тўс ое 
Аоѓиус тос паоотиууфьоти, ди тобто Адо» 
Руй) ёлі татуу тр» ӧлбдвоп” хауф иди 
0 вдтеАђс ха} пасту йовтўс дибтодос, та узо 
одбта ио, пелоууиёрос тўс тож лой» 
дофой еве ёувхер, бий’ тоїс дожиоис тоале- 
25 пооос фти. Абтов, 0 фа хо (вод 
херад), 10 дка в фр Ева” лародоацоа»», 
дёхоқ пр” лоддеот ђиб», ий та лодс ао» 
дигите?" оддаибс удо «бойовс & пий? довтйс 
Гурос, об ха Лоту Абуоъ, ходе утфон & 
тос флотєтауиёуо. 


Рениз Ѕісшиѕ — Иетьр Сицилийски 


тор Василий,! който е извънредно много 
украсен с всички божествени благодати и 
благочестиво и боголюбиво държи скип- 
търа на ромейската, т. е. на най-християн- 
ската държава, а и дълги години ще го 
държи заедно със светите си синове, 00- 
говенчаните наши императори, на които 
да се пази безупречна и постоянна и веч- 
на паметта и в сегашния век, и в бъде- 
ще с молитвите и застъпничеството на 
пресветата наша владичица и присно- 
дева Мария и на всички светии. Нашата 
служба беше за размяна на пленници; 
тя бе извършена добре за живот и 
радост ка светото им царство. Прочее 
прекарах известно време за тази служ- 
ба при павликяните в Тефрика, разго- 
варях много пъти с тях, а при това на- 
учих по-точно за тях и от много право- 
славни, които живеят там. А освен това 
чух от ония безбожни безумствуващи, че 
щели да се изпратят някои от тях в зе- 
мите на България, за да откъснат някои 
люде от православната вяра и да ги при- 
влекат към своята нечестива ерес, упо- 
вавайки се на началото на божествената 
проповед и мислейки, че лесно ше могат 
да посеят своя плевел сред чистото и 
истинско жито. Защото нечестните имат 
навик често да правят това и драговол- 
но да понасят много мъки и опасности, 
за да предадат своята зараза на ония, 
който срещнат. Поради това дойлох до 
това решение. И аз, макар и незначите- 
лен човек и необладаващ никоя добро- 
детел, ще предам на вас, благородните 
сарафи, заради сигурността на мнозин- 
ството това, което съм научил с много 
труд. А ти, божествени и свети човече, без 
да обръщаш внимание на неугледните 
наши речи, приеми нашия дар, като не 
търсиш дали епо достойнство. Защото не 
ще намериш у нас никаква следа огсъ- 
вършенство, нито красива реч, както ще 
разбереш от следващото. 


1 Петър Сицилийски отишъл като пратеник на император Василий | (869) в Тефрика, дн 


Тіугік, Оіугіећі, на р. 


с арабите в 867 и 871—872 г., за да 


Чалта-Чай, горен приток на р. Ефрат, в промеждутъка между двете войни 
преговаря с арменските павликяви 


за размяна на пленници, 


както сам той съобщава по-долу. Вж. за събитията А. Каззео, Вухапсе сі 1еѕ Агађеѕ, П, ВгихеПеѕ 
1934, р. 60. — Обовизку, Тпе Вобоиш5, р. 29. 2 За разпространението на павликянството в нашите 
земи в края на УШ в. дават сведения Теофан и Никифор, именно че в 752 г. по времето на Кон- 
стантин У в Тракия били пресслени сирийци и армепци, които разпространили там павликянството 
Вж. Глеорнапіѕ Сптопоотар На, р. 429. — Мсерйой атсһіеріѕсорі СопѕќіапіїлороНѓапі Оризсща ћіѕі0- 
гіса, ей. йе Воог, р. 66. 


я; 


110 Рени$ Зкишв — Петър Сицилийски 





То лооёбоф Воуфуаобис Петоон 


Поофорос 


Ш. Феотбс лоарона ен охдтос ха! 
лоно” ётотадіа длвийта ива» ко 
Вто» ооотђиата. Поцир доу" Ок 
РыгРрос Рота б той ЧАН той лоцибос Ахо- 
доодо" 6 тў” Уеа" болво вхврос дес феи 
плёо кб’ пооВбтоу афтот об по дихолоотр?] 
х фас ёхлооєбєтае 9 ивмЕби’нивУН пръх, 
ядоп ипхот тайв тоў бавойок кожие в?- 
отбуос @титедуие»ос. Её удо ка пода та 
2уєдоа тоб до Мои, А оби бдууоєї» та той 
нота офтоб паса тс Вас Гоафйс Ебелои- 
дбеЙЗтиЕ, с Е Фото" бодухой тас ато? 
Дувгода паудас, тў Водна тс Сосо 
ха! лаугизитои Томідос тоб ибъог Яой 
лотов той обоакоб кой тўс уйв, ласу те 
доойто" ха! боса хтіовос ситоувос те ха! 
ВЕоутаотой ъкуоцодетнивдат поосвдвп Ў Со», 
хаї ий лаовоуос тот флбооцёрор анода. 
Герповта удо тов иёт те вотвоов тр Во 
лоообйкп икпиий тўс хата той диаВд от 
до ис ий иахис, ву тф тогс Вуаутис опил в: 
ягод дбунаою, хо} табта ѓу пф ёххдтроаотнб 
тфи Фес” доуидте” леЛйуеь лош" блођобуо’ 
тоїс 0’ йблдоротёоис Ви хо! уалалотгоивёуоіс, 
длоостойибс єілеб”, Фо ууліос дофайтс #доа 
то ий пеолілтыу, Фе ходове торе хоо. 
”" Аобтп удо афту што») тоїс̧ пл отствоовв 
10 то ишаоойс ёхеіроис длотоблеоба иёу 
ха Вдетавоваг ил леюдодоь дё тб 
афт@» лейсвой дутолохоѓ»годаг @41” Ф то 
лорддувова афто? суй” моі фебуса” є дъ- 
зад» гЁ афтбр тоу дюнт бхооотур 6 #5 
бео" ойдёу обо фай б тобто лоде 
айтобс да) губдиєуос ба тобто удо тоїс ёоло 
лооодаАёуоуто, оте та бую торс Еотфъ 
суилохєї” лооі, ха! Даолаойттвео тд одобло 
деолоєлў дбуиата, и) дътов тоб ёифобуоѕ 
аутцаҳоиёуоо аћтоїс лс уао 04026 дудофло» 
дхойоонат, ої тду ибуоу деду хола лдоо» 
ђиёоау те ха! бод» итокис бВвово хо! дуе- 
дісиоїс̧ ха дбооїс перо ВаАЛоутес ; йоюто" об? 
дог то Фаупефохей айтобв то? ёдебтр”" іс 
дбуо0с дё айтф» и) Фохсодш, итлоте кой 
хадъъввопоа ої длейосв лодс офто? бай 


1 Вж. Йоан Х, 11. 


64 


Вж. І Кор. Ш, 2; | Петр. 2,2 — Мат. УП, 6, 


От Петър до предстоятеля 
на България 


Предисловие 


Ш. Наличието на светлина разпръсва 
мрака. Грижата на овчарите прогонва 
тълпите от крадци и |глутниците| от зве- 
рове. Истински пастир на разума е по- 
дражателят на добрия пастир, който ка- 
то него залага душата си за своите овце.! 
Неговата справедливост се разпростра- 
нява като светлина, той непогрешно се 
противопоставя със загрижена душа ис 
всякакво средство на злините на дявола. 
Защото, макар и многобройни да са коз- 
ните на лукавия, то ние сме научени да 
познаваме кроежите му от свещеното 
писание примките му трябва да смята- 
ме като паяжина с помощта на живо- 
творящата и всепрославена Троица, на 
едничкия бог, творец на небето и на 
земята, обединител и повелител на вся- 
ко видимо и невидимо творение. Прочее 
достойно е да обърнем мислите си и 
с внимание да слушаме това, което 
ще се каже. Защото тези, които са по- 
силни, ще дадат победна помощ в бор- 
бата и сражението срещу дявола в стъл- 
кновението с противните догми, та да 
ги потопят в църковното море на боже- 
ствените догми. А на по-простите още и 
на сучещите мляко, за да се изразя по 
апостолски, |да се даде| сигурна подкре- 
па като на младенци, та да не попаднат 
като добри под лошите. Защото този 
похват е най-добър за по-простите: да се 
отвръщат и отвращават от нечестивите; 
да не се опитват да отговарят ва техни- 
те въпроси. Напротив, когато тези раз- 
питват, обикновеният слушател, ако е въз- 
можно, да мълчи и да бяга от тях ка- 
то от змия. Защото няма никаква полза, 
ако такъв разговаря с тях. Те затова вли- 
зат в разговор с обикновените хора, та 
да тъпчат светините с крака? и да раз- 
късват небесните и богодостойни догми, 
ако наистина някой разумно не им се 
противопостави, Защото как изобщо ще 
се вслушат в хора те, който обсипват 
единия бог всеки ден и час с хиляди ху- 
ли и обиди и проклятия. Прочее най- 
добре е обикновеният човек да ги раз- 
познава, да не влиза в разговор стях, та 
да не се излагат на опасност тези, които 


з Вж. Мат. УП, 6. 





Реұгиѕ $1с1и$ — Петър Сицилийски 


эбигтог уайелот ао то ий отаолаб т 
бл’ офтб» тибе длдопотбосие от торта та 
той ЕБғаууе Ное ка той " Алоотбйо" Лора 
Майвроттаг кар пот дилиоокото то" ддДо” 
афт», а ди ло той тйе еб Горя 
птйожоттес, 

ГУ. "Ахвпчи удо об ао, бте зі ёб 
дохӯс бай рот, хођото” оуңиотілохтох ха 
то 1805, х лома та лаой тоїс дододоёоқ 
Ҳостоуоїс̧ доушата ётхтоойо. додо ха 
буафоуоћою" ЯАДтпуооогътав ао ив же Ао» 
анайос лір буа” Тойда бел" биодоуя 
дёуово. хо дтадвиат бота тойв ип био 
уобътас атр" то» Коо” Уна» хой Фед 
ўи» ёрордоолђош 7 ппобвио Аёуотот, е? 
хей @огВах ха йбваж. хор дуидецоті ото 
тов ий ойтос биодоуобттос” ко паза та 
тс 8о’дофлногох той Ктоіоо дифиота, 
002005 ив» те тоном, ос дё т хаодіа 
Жеуоутвс, Мбувута ка тобс̧ обу аћте ишкоойс 
огоеикобв, Ра АЁ ха) Побдот то" Уаносатва, 
дзадецаліғотоь поодбисс 03006 уйо Бохот 
лой! уфоонс аифи та кажас дадасийдотс 
хай доупубтас блдобттав, коде ивтд шоду 
дуйсодиовтаг маі блАбс дер» пойвлодос 1 
хацайвотос тф каоф ха тб тодяф ии 10 
лроофле) оъмиєгаббЛоута блод тай тфу 
хощротвоа", Фъревооог хой бте узфот адтду 
лооабуота ис иатеодоубос отб», тоте 
инод» лаоехфафотоп афтф хо тд лаб’ абтоте 
пиотйоа. дй тобто хођоінт кої по тфу Вда- 
беобу Ффифутамие, оу қттор тор бууду. 
гаууоотёоу удо тофта, ову оте хойодо 
афтоїс, А” фоте дюрвйува тоу дг отоу 


лоооувб цео” ёдедоо”" (со1. 1240 В--1245 В) 


2. Де Машсваготит. ваегезеоз 
ргорарайопег 


ХХГУ. — — — Обтоф тофту 9 Каз 
ото тов, 6 ха! ХЈопаудѕ, ср Морад» 

я, 27 ал А 4 > 7, я А 
хота варас, йо хотфхңову с КіВоотау то 
хдотоо, пАпоюу Кодотеѓас, Ауу отто» 
вис тбу ди тайс ёлотолаїс̧ тор ”Алостодои 
дифвобивро» Уйопау" ду дал отейвъ «06 свотду 
поди» Пабдос вс Махвдотеа”. "Еледегнъте 


ДЪ 





неопитно разговарят с тях. Наистина труд- 
но е по-простите да не бъдат увлечени 
от тях, защото те мълвят всички слова 
от евангелието и от апостола. И само ония, 
които много се занимават с божествено- 
то писание, разбират хитростта им. 

ІУ. Прочее ония нечестивци, когато раз- 
говарят отначало с някого, се преструват, 
че имат добър нрав, и коварно одобряват 
и високо утвърждават всички православни 
християнски догми. Твърдят незаконно и 
твърде невежествено, че изповядват бог 
-- светата Троица алегорично, и отправят 
проклятия към ония, които не я изповяд- 
ват. Казват, ако и неблагочестиво и без- 
божно, че нашият господ и бог се въплътил 
в дева, и анатемосват ония, които не из- 
повядват това. Ге говорят по един начин 
с уста, а по друг начин със сърцето си 
за всичко, отнасящо се до въплъщението 
на господа, и охотно анатемосват Манес? 
и другите с него нечестиви еретици, как- 
то и Павел СамосатскиЗ Защото те са 
имали и други учители в злостното си 
учение и водачи, много по-лоши от тях, 
както ще се изясни след малко. И про- 
сто като мекотело или хамелеон си ме- 
нят според момента, положението или 
лицето, та да хванат някого от по-леко- 
верните. И когато намерят, че той стои 
близко до техните пустословия, тогава те 
малко по малко се разкриват пред него 
заедно със своите тайнства. Поради то- 
ва не по-малко полезно е да се разпо- 
знават вредните неща от добрите. Защо- 
то тези работи трябва да се разпознават 
не за да си служим с тях, а за да се 
избегне гибелта, която произтича от тях. 


2. Разпространение на павликянското 
учение 


ХХЈУ. Прочее този Константин, наречен 
и Силван, като напуснал Мананалис,? 
дошъл да живее в крепостта Кивоса, бли- 
зо до Колония, казвайки, че той е Сил- 
ван, споменаван в посланията на апосто- 
ла. Павел го бил изпратил в Македония 
като свой верен ученик. Той показвал на 


1 Според павликянското учение Христос само привидно се бил родил от дева Мария, Вж. у Меле, 
РОг., СУ, со! 1256. Срв. Д. Ангелов, Влиянието на чужди ереси върху богомилството, стр. 146 — 147. 
> Кубрик, или Манес, живял в Ш в. в Месопотамия. Той бил един от основателите на манихейската 
ерес, на която оставил и името си. 3 Павел от Самосата (провинция на западния бряг на Ефрат) 
бил епископ на Антиохия в П! в. и основател на секта, която според някои автори има известно сход- 
ство с павликянството. Вж. обаче ОБоелзку, ор. сії., рр. 56 — 97. 4 Този Константин, преименуван 
Силван, бил началник на павликянската църква в Кивоса, в темата Колония, от 660 до 687 г. и загинал по 
време на гоненията срещу павликяните. 5 Мананалис се намирала на източния бряг на Ефрат. 
Там била основана една павликянска църква от Гегнезий, преименуван Тимотей. | 











р. 


























112 Реігцѕ Зсшиз — Петър Сицилийски 











92 тойс пай отой я тў» тоб "Ало- 
отфои В Во” Гулко ЗАцфе” лада то? л00- 
нуно’ ТОС дваховот топ онад то», дует" 
“Уде? воле ог Махедбувс, уф дё єйи 21- 
допондс б бло Пабдоо биї" длоотойвк. Ко 
тото 0 иета уофтон Вахотоив те на0- 
ос Пабдон, даах 22єувэ, (05 740 
лов ото ёі Кототахйуов той Гууотос 
“Ноа кор. — — — 

ХХХУШ. — — — Ла лай’ фцой 
“ри ОЕ дело, т" В Кооз "Ехк це 
фмодоитав Пай-05” тп» дё Моахедота, 24- 
Јопо»дс хаў Тітос Авув 0 Мажедотау, то 
оъдоо» 10 #6 Кобо» -— — — Тор тб? 
Фиаллпоо" вихри! РАваовоуцовт " Естофес 
пббиос Вув Р тор дк лода "Грорро тои 
сфлодо», тот фютос дфодуцо” ка Фийл- 
лђоѓопс будидбве тойе ната айтой. — =: = 


ХХЖХ. Фойоор дё по, откорот 115 
адтдеас хотууооє Паййо; 6 йлботодо бло 
“Іоосодђнот ибут тов "Адиокоб ха! та 
ле хбхо фдатас, пос идут’ тт" тфу Ко- 
орат °ЕихАцоат фходоитағу у — — — 


(сої. 1277 Ю — 1280 А; 1297 АВС) 


учениците си и книгата на апостола, коя- 
то бил взел от преждеспоменатия плс- 
нен дякон, казвайки: „Вие сте македон- 
ци, а аз съм Силван, който ви е изпра- 
тен от Павел.“ И това твърдял), макар 
се се явил шестстотин години след свиде- 
телствуването на Павел, т. е. както се 
каза, по времето на Константин, Ира- 
клиевия внук. — — —. 

ХХХУШ. — — -- [Сергий] казвал от- 
ново: „Аз твърдя още, че Павел изгра- 
дил църквата в Коринт, а Силван и Тит!-- 
църквата в Македония“? Той наричал 
Македония църквата в Кивоса. -— — 
„А Епафродит обслужваше църквата на 
филипийците.“ Той наричал така неза- 
коннородения козар Иосиф, който на- 
истина бил Афронит, а филипийци нари- 
чал учениците му — — — 

ХХХІХ. Кажи ми, клеветнико, обвини- 
телю ва истината“, как може апостол Па- 
вел, който е просветил всички земи от 
Ерусалим до Илирик, да е основал само 
църквата на коринтяните ? — — — 


1 Симеон, началникът на войската, изпратена от Константин ГУ срещу павликяните, сам минал на 


тяхна страна и станал заместник на Силван, като приел името Тит — име, което било носено от друг 
ученик на апостол Павел. ° Първата павликянска църква била наречена „Македония“, поцеже павли- 
кяните, който се смятали за последователи на апостол Павел, тьлкували по своеобразен начин израза : 
ёигїдву те гіс Ф:Мллоъс, Тис ѓо лобтр тїс изобдос 1с Махедоуѓас поме ходова (Деяния, ХУ1, 2). Те 
смятали, че тук „колония“ е име на град и свързвали това име с името на града Колония в Понта. 
Вж. Отёвое, ор. сй., рр. 102 — 103. з Тази „църква във Филипи“ с неизвестно местонахождение 
била основана от въпросния Йосиф, преименуван Епафродит по името на един ученик на апостол Павел, 
който проповядвал във Филипи. Тук авторът прави игра на думи, слагайки му прякора „Афронит“, 
който буквално значи „безумец“. 4 Авторът се обръща реторично към споменатия по-горе Сергий, 


един от разпространателите на павликянството. 

















ХІ. СЪБОРНИ АКТОВЕ 


Дадените тук откъси са част от протоколите на Осмия вселенски събор 
(869--870) и т. нар. „лъжлив събор“ на патриарх Фотий (879). Особено важни са 
данните около покръстването на българския народ. Ярко проличава острата борба 
между Цариградската и Римската църква за подчинение на България под църков- 
ната юрисдикция на цариградския патриарх или римския папа. Твърде интересни 
са и сведенията за християнизирането на българския народ преди официалното му 


покръстване. 


ИЗДАНИЯ: 0). Малзг, Ѕасгогит сопсШогит поуа еї ашрИззипа соНесіо, 1. ХІУ, ХУІ, ХУЦА 


— ХУША. 


КНИЖНИНА : К. / Нелйе, Ніѕіоіге 4ез Сопсйез, ГУ, Рагіѕ 1911, рр. 481 — 520. — В. Златарски, 
История, Г 2, стр. 152—201 — Су. Моғаосѕі, Ге МатепИ$е дег ВшШрапзспеп Сезал {еп ат 
Копа! уот 41, 869—870, ИИД, ХШ (1983), стр. 823. — Моғаосѕік, ВугапНпоНиска, 1, р. 204. 


АСТА СОМСПИЛОКОМ 


1. Ех ИфеНо ѕупойісо 


Тедертђсаутос̧ обу ё плод иф Вогрдуа- 
оюу М№Мипобоок, ит Ваойна» 0 1105 афто? 


Утоъобтос дидёёато. (ХІУ, со]. 17 А) 


2. Ѕапсіа ѕупойиѕ осата 
Асііо попа 


4. Е» бубиай тоб Къоіор ка деолдтоо 

г РА - - - > - - 
блох ооб Хоротоб тоб ат доой бог, 
Вас вас тб» двоотёлто» пибу дколотб» Ва- 
с? оъ ха! Коу. гтоутіуоо ётоос /, Аботтос дё 
лофтои, ПУХ. у. под шас #0» ФаВоото- 
фот, поотебётоу тбу тъща” бор» ка бу 
Дуко” вфоуу оу ёр тойс 0681015 ивово: 116 
избе Рихрукав, оъуеАђдбутоу ту топот 
отб» той лдла ° Здошкоб, кой ° [уратіоо тоб 
латощоуог, ко тфу лу толотђоутоу то? 
418 $ 7 - РА пог там А 21- 
А в аудоввос, т0б ` Аутодгіаѕ, тоб вдосоли 


1 Става дума за византийския император Никифор І Геник. 


Василий І Македонеи и неговият син Константин. 
„Св. София“ в Цариград. 


15 Гръцки извори за българската история, ІУ 


5 Адриан 11 (867 -- 872). 


СЪБОРНИ АКТОВЕ 


1. От съборната книга 


Когато Никифор! умрял във война 
с българите, синът му Ставракий приел 
властта. 


2. Светият осми събор 
Заседание девето 


4. В името на господа и владиката на 
всички Исус Христос, истинен бог, през 
третата голина от царуването на бого- 
увенчаните наши господари Василий и 
Константин? и през първата [година от 
управлението] ва Лъв , индикт трети, два- 
надесети февруари, като били изложени 
честният кръст и светите евангелия В дяс- 
ната част на Великата църква“, събрали 
се наместниците на папа Адриан?, на па- 
триарх Игнатий и останалите наместни- 
ци |на патриарсите| на Александрия, Ан- 


з Имат се пред вид император 
з Лъв УІ Философ (886 — 912). 4 т. е. църквата 
в Патриарх Игнатий (847—858 и 867 — 878). 








| 
Е 
| 


аж 


нау" огалиповоцт хор тре 18005 онухАттои 
л00$ дё тлтос оуувнайиь блисву Фи 54 
деф ибо 96 дудотогато друоктес той те М. 
хо т. одитито" ма) данлоотато» друо- 
то Ватдрафак. ви дё тф во» ивов двое 
тоз Оле’ хйфбват ог пдоботато: поуоутес 
оодо сот тоб лебирагойс Фодухог. (ХУ1, 


389 Е — 392 А) 


3. Потіпо рарае Найғіапо запса ѕупо- 
‚415 іп Потіпо заййет 


"Ос дё 6 Фежюс хо ёи ёлќцеує тр оѓ- 
ха кажа, ёпође де, би ха! голотпонта! той 
ліла ‘Рип вв Воъдусоко дфебиетос пле- 
дохіцаса” той Фожют то иђ00у, и дфътос 
дохоттас те ха! дохоифтонс ге Борйубосо" 
Хаос &орвибоковах, оготот дати дас оёхорив- 
мр» Фублдабе сбтодон, ка! тойс ттнхадє хоа- 
тобута Ого родах, Шал  дпдад) ха Ва- 
ОА в) гор Пибтвоо", лоохадеойбътас те ле- 
платки ис оъуддоо, хо! толотйонтав ту хонь 
Фооломеф» боја», и паса» тбу опумАи- 
ху тр пий», маі тос тў ёлаоіас ёли- 
бхӧлоо, ий хатпубооъс лосёотђоє, мотодотъо- 
иётотс, хой тав хахолооуіос д0 тоё ліла 
Мхоййот хуобттоутас, ноћ хоѓот орусда» 
ёёоџобртос" мої иіотгоос лооғВблєто, Верошойь- 
тас̧ т< котпуошас. (ХМ, со]. 417 В, ©) 


4. ЕріѕіоЇіа уПапі Меосаеѕағеае еріѕ- 
сорі ай 5іерћапит У рарат 


Пабло» удо ха! Едублоу тобс ёлюнд- 
лов лора тов ліла `Гобууор длоостайбтас 
лодос `Гууйтор тоъ лотоао р пес тђс Воъ?- 
уабеейс длаоубав, хо єбобутас би 6 2074005 
Туранос тейъпив, ласалават» 6 Форос, деб- 
006 ўлатђоё на} Ваойнагс Ялей ос, ерлеу 
Федло» той хйноот маі тбу Рлохдлои, хой 
той долой Даой, бт хата ° Гууатіоу длеота- 
Атаа лаой тод ліла ? Готов, ботев драйе- 
да от иди абтот, ту 88 Фото» лотоЧоут» 
дусуоовбощ. 0 кор о петото тб» отд? е- 


тиохия и Ерусалим заедно с целия све- 
щен синклит.! Освен това отзад, от дяс- 
ната страна, били седнали преславните 
велможи на Михаил?, възвишен и пре- 
светъл княз на България. На другата 
страна, също отзад, седнали преславните 
велможи на прочутия Людовик Франкскиз. 


8. Светият синод праща привет в 
господа на папа Адриан 


И тъй Фотий продължавал да стои 
на своето зломислие. Но когато раз- 
брал. че и наместниците на римския папа, 
като пристигнали в България, отхвърли- 
ли мирото на Фотий и отново помазали 
с миро всички първенци и подвластни в 
земята на българите, вбесен, нагласил 
вселенски събор? и управляващите то- 
гава двама императори, сиреч Михаил и 
нашият Василий? председателствували 
лъжливия събор. |Там присъствували| на- 
местниците на трите източни престола, 
целият синклит и епископите на епархия- 
та, [а Фотий| поставил обвинители, кои- 
то се оплаквали и съобщавали мнимите 
злодеяния на папа Николай н искали си- 
нодален съд. [Той] подставил свидетели, 
които потвърждавали обвиненията. 


4. Посланпе от Стилиан, епископ 
неокесарийски, д0 папа Стефан У 


Прочее епископите Павел и Евге- 
ний? били изпратени от папа Йоан при 
патриарх Игнатий относно българската 
епархия. Те разбрали, че блаженият Игна- 
тий бил починал и Фотий чрез дарове и 
чрез заплахи от страна на императорите 
ги измамид да кажат пред духовенство- 
то, епископите и пред останалия народ, 
че са изпратени от папа Иоан срешу 
Игнатий, за да го подложат на прокля- 
тие и да провъзгласят Фотий за патри- 
арх. Поради това и повечето от нащите 


1 Касае се за деветото заседание на църковния събор, свикан от Василий | Македонец на 5 ок- 
томври 869 г. в Цариград. Този събор бил свикан, за ла отхвърли решенията на всички предишни съ- 
бори, насочени против папа Николай 1, да потвърди повторното избиране на патриарх Игнатий и да 
осъди Фотий и неговите привърженици. Срв. Златарски, История, 1, 1, стр. 132. 2 Българ- 
ският княз Борис | (852 — 889). 3 Става дума за Людовик Немски (826 — 877). 2 Па- 
триарх Фотий. 5 Касае се за събора, свикан от Фотий през ноември 879 г. в Цариград, известен в 
църковната история като „Лъжлив събор“. На този събор били потвърдени решенията на предиш- 
ния събор от 869/870 г., като България оставала под юрисдикцията на Цариградската пърква. Срв. 
Златарски, История, 1, 2, стр. 188 — 193. в Василий | Македонец, ? Павел Анконски и Евге- 


ний Остийски били пратеници на папа Йоан УШ за събора от 879 г., където трябвало да отстояват 
искането на папата за връщането на България под юрисдикцията на Римската църква. Срв. Златар- 


ски, История, |, 2, стр. 189 — 191, * Йоан УШ (872 — 882). 








тороу» Пиаф" плоту оау. ѓивїуос д2 хай тду 
Гибтево” дхостойид” Водгов аланов Вот а- 
айс, уопиийто” отъвуофрато с ёх лоод0- 
ло: “тотоп той лотощдохон и тб» ато? 
опАдктотоубу», «< дӯдєу лаооходобуто» тір 
кой’ бобата тов длоотомхоб Подуо“, (оте 
деуде то’ Ферфио” ка тото 1005 биб 
ёсалёотыдан. до ма Ивтоов 6 лоєоВётеооѕ 85 
иб» е пр ВаоАепороо» довод», жаі ба 
е" Паййр ха! Юун, то» Фано» 05 
плодедеу ито пара тоў алоотойхоб дооғоп 
ёиђоъёе». бтейдау адеіаѕ дочЕаиатос, ко! по- 
диихас фоозидос еіс оллоу «па ето, хай! 
общо мой аби р т Ваобдеюу ёсороќа» бфао- 
лоси ёлеюйто. кой удо °АВВабют дур хой 
дотиот, уортхб” те кор исуикд” фивийоато, 
об б лато то вихир ий’ Хатараоптос, Ма- 
муагос А2 тір обовиу, ка удря т9 Рлитден- 
на ти 05 хай ёлиууосдеіс̧ ха! хадътеба» 
хор, подс тоте Воодубооос длуАбғу 
Фи. уосортос пр деа? те маі добри, бте 
ийхєї”ос тих тот Хоюшятф” 8биовато ліо- 


то. (ХУІ, со. 432 А--С) 


5. Е ѕупойіса Найпат рарае еріѕіоіа 


г = = А ` , 
О тата лож ’Тобтуис, ёле тоу 900- 
о” °Адоютоћ бзбЕбохо, бувдеифиов Фот, 
бів длелАфтов тогс лей Едублот до тр 


Воодуащат #4дбътас. (ХУ, со. 449 А) 


6. Вгемагиии бупой осщтае 


8. О "ойуун тобе лкоі Ефублог бат 
лодфода тис Воълуадіас Ддлботе ву и Гау- 
тос "Боойоу тоб лотошохо" кой хоатцоас 
обтойс б Фошов, хо (иаофивиов тоні, 
Е вое хољатђоаь подс то пАатйоби паутас. 


(ХУІ, со]. 452 В.-С) 


7. Аітопійо Фе рзенаозуподо Рой 


Уей оти и пода Вас Вос ловођео- 
то, ло д то» лалоу вийлаообутос иотазчас 
те ивтодобуи тд Фот, ко ат” вивбтот 
лоовой" абдвеикфс ёликоофос тафт мото 
вопувбово бареВаюциетои тр” Кототати- 


„До 


съслужители бяха въведени в заблужде- 
ние. А той, като желаел да заблуди и 
вашия апостолически престол, написал 
писмо уж лично от името на патриарх Игна- 
тий и неговите съслужители и го изпра- 
тил до вас, та уж да призове светото бла- 
гочестие на апостолическия престол той 
да приеме Фотий. Поради това и презви- 
терът Петър, като пристигна от ваша 
страна в столицата и се събра с Павел 
и Евгений, възвести, че Фотий е приєт 
от апостолическия престол. Оттогава | Фо- 
тий|, като се одързости от това, пое върху 
себе си грижата и за държавните работи 
и така се опитваше да заграби самата 
царска власт. Прочее той привлече на 
своя страна незнатния и неизвестен ча- 
родеец и магьосник Авадий, чийто баща 
носеше името Сантаварин, беше от мани- 
хейската ерес и се занимаваше с магьос- 
ничество. Той, като беше изобличен и 
се намираше пред опасността да бъде 
задържан, избяга при българите, които 
още боледуваха от безбожие и неблаго- 
честие. Прочее и той сам се отрече от 
Христовата вяра. 


5. Из съборното послание на папа 
Адриан 


Йоан, въпреки че казал това, когато 
приел престола на Адриан, подложил на 
проклятие Фотий, понеже бил измамил Ев- 
гений и онези, който го придружавали 
във връзка с България.! 


6. Кратко изложение на Осмия събор 


8. Йоан, още докато бил жив патриарх 
Игнатий, изпратил Евгений и неговите 
придружници по повод българските рабо- 
ти. И Фотий, като ги приел и като ги при- 
нуждавал по различни начини, ги убедил 
да влязат в общение, за да заблудят всички. 


7. Пояснение за лъжливия събор на 
Фотий 


Изпратени били пратеници и от им- 
ператора,2 който молел много папата 
да установи обшение с Фотий и автори- 
тетно да потвърди избирането му: той 
твърдял, че Цариградската църква, коя- 


1 Евгений Остийска и Павел Анконски били принулени от Фотий чрез заплахи и подкупи да 


твърдят, че са дошли да полкрепят избиракето на Фотий повторно за патриарх. 


? Касае се за пра- 


тениците на император Василий 1 до папа Иоан УШ през втората половина на 877 г., чрез които той 
целял да подобри отношенията между Източната и Западната църква. Срв. Златарски, История, 


1, 2, стр. 159, 160. 


116 





роглойесос внима ойбиап подоуооуо те- 
тооауиетр. д уо” лалах тойх Воойиие 
дейовоп ёлиув0оо, подс Фор" туз димі 
абас виене хотдотиос Фажйо иву стуусост 
Маде аси тд» `Тутато», лрообо ети дот 
биос тото буа ооуурфиту Фоліо айцой- 
та: ёлі тўс оътодоъ, РР дал! тойте) ёде ору- 
хооти ни" хор (бете п» Вотдуоиитр” Влоо- 
ох длодобни тр“ Роношхў хи. (ХУ, 
со. 461 Е; 464 А) 

2. "Ка подс тобто Аутор» 01 
зо, би Фопов ка! айововов хо! лдатис р0- 
сото тобс дудоблотв. Ко ийотив, фаофи, Й 
"Аснер хеооа, ўе Месолотаціо, кой ёду) 
баби тоа Ваойвание тойв Вордуйооне гос в 
утъдиврос хо то койдойиято “Рок тобто удо 
ха Фотев обтов 8 тү ёухияИо» 0бтоб ёли- 
отойб опиабка" дон. 4444 ках тобто айтос 
ий ФАъдебни, дЛіоу вебе био иё» " Ао- 
чо мо! ва Феощов кар пет афтду тр хохо- 
доча Рувивуоу, йхос об ма Ажоуие тоб 
пов (Пииадв дё обтос иетд то? Фет) тъ 
бододдво» ош» иѕтедидаднооу. то? дё 
ВБоолуаоо о?у ў Фотою йдаохада тс 
дупе длђло&еу, Ла двуовои Дуа? ао- 
тотов ту Вошудфос" Аибфиос 0 лалос Фад 
тор бл” айтоб лодбе Рибо длостад буто» тръ 
тор Хосиоубу ЗопонЕит вийтов. тобтот идо- 
тис `Ауаотӣо105, ха аї Мной, `Ад дуо 
ха! `Тобтоо йхосоу додвоёот ?ғнотодаі. (ХУ, 


со 465 р Е) 


Фали- 


З. Тото» хефадлшоу, Фотё тр Флаожа 
тўс Воилуаогос длодойтиои пада Фаліоъ тў 
“Роцайкр нии а. длохоботеи об Феопа- 
зо, тобто дуйиео» то Вас вт ка паї Васи 
хаїс̧ дДомповоп” да лоой то лоёло» тобто 
рай. поіа удо дёдото тф Вао/вт ёйороѓа то 
дот ва тр ёииАтокдур таб #000096, хо 
гобта тўс Ворд уаоіас тотв тф Вал? ш) йло- 
хеиёр у кдивро 0Ё 6 лооотидёаою, ойх ёл) 
то баст дер ёуооіос̧ ор'ододлобдўуаш тоёт» 
тр» обуодот, оћдёр лодв т0 лоониетоу. 0? 
удо 2иего Войт 6 лалос, га дебри П 
сбуодов лебі тойтог. АЯ поооталтеь то" Ко» - 
отауптонлойвов лотойохт шг  увоотоует», 





то е разстроена от дългогодишната раз- 
пра, ще пази мира само по този начин. 
Прочее папата се съгласид с молбата на 
императора и позволил на Фотий заради 
установяване на мира в тази църква 
да наследи Игнатий, обаче поставил ус- 
ловие Фотий да поиска прошка на събо- 
ра, който трябвало да бъде свикан за 
тази цел, и българската епархия да бъ- 
де придадена към Римската църква. 

2. А освен това привържениците! на 
Фотий казват, че Фотий е спасил хората 
от ересн и заблуди. Казват, че свидетел 
е земята на арменците или Месопо- 
тамия, както и всички варварски племе- 
на, като вероятно загатват за българите 
и т. нар. руси, защето и сам Фотий, из- 
глежда, съобщава това в своето Окръж- 
но послание?, А и сам той и по тези не- 
ща не казва истината, |което| е ясно от 
това, че арменцате и ло времето на Фо- 
тий, и след него останали в своето зло- 
верие, докато не били поучени в права- 
та вяра от свети Никон (а той живял 
след Фотий). И не поучението на Фотий 
освободило българите от заблудата, но 
поради молбите на Михаил, княза на бъл- 
гарите, папа Николай чрез пратениците 
си до тях ги посветил във вярата на 
християните. Свидетел за това е Анаста- 
сий? и посланията на въпховните архи- 
ереи Николай, Адриан и Иоан. 

З. Трета глава  |гласи, че епархия- 
та на България се възвръща от Фотий 
на Римската църква. Привържениците на 
Фотий отговорили, че това зависи от им- 
ператора и от императорските разпоред- 
би. Но те непристойно поддържат това 
Защото каква власт е дадена на импе- 
ратора за отделяне църковни енории и 
още повече че тогава България не би- 
ла подчинена на императора? И онова, 
което прибавили, че този събор ве е сви- 
кан за отделяне на енории и че това ня- 
ма нищо общо с предназначението му. 
Защото папата не желае съборът да се 
занимава с това. Но каредил цариград- 
ският патриарх да не ръкополага, нито 


і На „Лъжливия събор“ от 879 г. привържениците на Фотий твърдели, че благодарение на уси- 


лията на Фотий някои народи, между които и българите, били покръстени. 


2 Има сс пред вид Ок- 


ръжното послание на Фотий от 867 г., с което били поканени източните патриарси да устроят събор 
в Цариград, за да разгледат нововъведснията на Римската църква изобщо и по-специално да разгледат 


поведението на нейните пратеници в България през 866 г. 
виден деятел на Римската църква през втората половина на ТХ в. 


1 (858—867), Адриан Пи Йоан УШ. 


3 Касае се за Анастасий Библиотекар,. 
4 Става дума за папите Николай 


5 Касае се за едно от решенията на Осмия вселенски събор, 


според което България трябвало да се върне под църковната юрисдикция на Римската църква. 











ите фидфоро» Флост а Еф 15 отто? 
ёуодіос ед 98 р й Вордуаоіа. (ХМІ, 
сої. 472 А — В) 

4. Тоѓтоу істооєї б п’ съМоур, талош 
лообиетос тбу изт туу будбу» обуодоу ёли- 
стод», тойс лво Епубтоу дй тр» ВорАуа- 
ор 210дутас блолдарибти ло Фото. 


(ХУІ, со]. 476 В) 


8. Рзейфозуподиз Рйойапа 
А ста 
Поохадєо®дёутос  Фатои тоб  дуала- 


тор и окоривлкоб латошютов, & те) й- 
пуєї исуфАф оєхдбтц” ки! суухайвобвутос. .. 


ФіАітлор ’Адоюзовло вос ,. М№ихзррдоот 
ТГосќауоълодвос ... Лёоутос “Рамон. 

Вао/ вон ” Аохадотлодвос . "Арайкотос 
Моюдре», Доужатоб ДЛорфоуѓоо . . . То 


ёоо ЛМеспиВоѓіасѕ ... Хушееот Хвоя... 
Махамоо Лёохо», Ивтоо" Вист, Фгодфоов 
Өвосадохіхцс ... Гавот? ? Аходис... Коу- 
отолбои Воуйуабофбунс... Мегтрдооп Ледъ- 
потиҳоо ... Пётооо Доопуоъривас ... Фи- 
Аллоо ДХогаолойесс. "аховои  Пеосесо- 


ооъ... Өєохтѓотоо Твеноулдеов ... Ва- 
смо Тёооооодоц ... Ваоданои Ххолё- 
Хо”... Надо Мосууолбдєос̧ ... №әд- 


Жо `Ауҳиіою . . . ХУюива»  Дерейтой... 
"Кодррои ЛДоодатоь... ХУП А — ХУШ А, 
с01. 373 В — 0;376 А-Е; 377 АЕ) 


9. Іоаппеѕ УШИ рара Рйойо раіғіағсћае 


Перос 6 в даввотатос стововствров ка! 
каофрайие вїле ко тобто 88 убубалти Ву 


Аста сопсШогит — Съборни актове 


117 





да изпраща омофор? извън своята ено- 
рия? А България била извън нея. 


4. Някогашният съставител на 
сборника от послания от времето след 
осмия събор разказва на трето място, 
че придружниците на Евгений, които при- 
стигнали заради българските работи, би- 
ли заблудени от Фотий. 


8. Льжлив събор на Фотий 
Актове 


Под > председателството на пресве- 
тия и вселенски патриарх Фотий |се съ- 
стоял събор]? в благочестивия голям 
дворец, на който присъствували: ... Фи- 
лип |епискощ Адрианополски... Никифор 
[епископ] Траянополски* ... Лъв |епи- 
скощ Рягийски ... Василий [епископ| Ар- 
кадиополски Агатон [епископ| Мо- 
равски, Лукиан [епископ] Дирахийскиё 
... Тимотей [епископ] Месемврийски ... 
Симеон [епископ] Силиврийски ... Мака- 
рий [епископ] Деркоскиб, Петър [епи- 
ской] Визийски;, Теодор [епископ] Со- 
лунски ... Гаврил [епископ] Охридски... 
Константин [епископ] Булгарофигонски®... 
Никифор [епископ] Димотишки ... Петър 
[епископ ДругувитийскиЎ ... Филип 
[епископ] Хризололски!0 Яков [епи- 
скоп] Перитеорийски!! ... Теоктист [епи- 
скоп| Тивериуполски? ... Василий (епи- 
ской; от Чорлу ... Варданий [епископ] 
Скопелски? ... Павел [епископ] Моси- 
нополски!* ... Никола |епископ] Анхиал- 
ски... Симеон [епископ] Дебелтский... 
Иоан [епископ] Дардански!6 ... 


9. Папа Иоан МШ до патриарх Фотий 


Преблагочестивият кардинал —-презви- 
тер Петър казал: „Също и това е на- 


1 Първоначално омофорът е служел за украшение на източноримските императори ; състоял се от 


две тесни, не много дълги парчета плат, които сс спускали отпрел и отзад през раменете. По-късно и 
висшите алминистративни служители добили правото да носят омофор като признак на административ- 
на власт. Постелениое и патриарсите на Източната пърква почнали да носят омофор като признак на 
висша църковпа власт. В случая папата искал да забрани на патриарх Фотий да изпраща омофор из- 
вън пределите на Византийската империя с цел да изтръгие българските земи от влиянието на Цари- 
градската църква и да ги постави под влиянието на Западната църква. В Западната църква омофорът 
бил известен под името палиум. 2 Т. е. патриархът да няма право да ръкополага извъи опреде- 
лените му граници, в които България ве е влизала, 3 Става дума за т. нар. „Лъжлив събор“ 
свикан от Фотий през 879 г. 4 Траянопол — град в Южна Тракия, дн. Лъджакьой (Терма Лут- 
ра), южно от Фере. 5 Дирахиум —- дн. Драч ва Адриатическо море, 6 Дн. Деркос в Из- 
точна Тракия, на брега на Мраморно море. ? Виза — град в Източна Тракия. 8 Булгарофигон, 
дн. Бабаески. # Има се пред вид вероятно епископът на Битоля, в чиято област е живяло 
славянското племе драговити. Драговитите, който били покръстени в края на ІХ в., през Х в. имали 
епископ, подчинен на солунския митрополит. Срв. ВИИНЈ; стр. 186, бел. 3. 10 Хризопол — дн. 


Кавала И Перитеорион -- град в Портолагоския залив на Бяло море, дн. Бурукале, 12 Става дума 
за епископа на Струмица. 12 Скопел--град в Източна Тракия, дн. Ескинолос. м Мосинопол — дн. 
Гюмюрджина. 15 Дебелг — дн. развалини при с. Дебелт, Бургаско. 1 Дардания обхващала земите 


приблизително на днешна Северна Македония. 


118 Аза сопсіЇіогит -- Съборни актове 


тб хоциоттооію ўђиб», бло ёу тў тб» Воъй- 
»аооу ура ите фидрооо» длооте те, ПЕ 
уеаоотота” лоте. Фотос 6б йунђтотос ла- 
тоаоуус вла’ ђиєїс йв тўс ауалис дутес 
хо тӯ єіоқэтс ёоаотаі, хай той лаута хао 
Своде,  дъуптду, ка! та обхо нёй) поо- 
доша хо! влривйейа ёҳоутес` май ИО» ётиф- 
Ёёлос, итдё длгоюхёлтес лодлтер соботес, 
ха} лод тйс длиотоййв той бтолалое лала 
"Кофуои тоб адедфой ко суъййвиоиоуоб мої 
луерцотхобй лотобв пифг, оте лада, оте 
убу, мото дохслодоуѓос 006 ха те п006 
&ё00%с шиповаж плата фиг” вв кхофтос #7- 
Хенифобонс, дн топойтот уобъо” дутф ао 
оотіхф добие дюу?оутєс̧, обте (й0фо0о” ув 
оото ав длвотеаие" об ип’ ФА” обдЕ ха- 
оототас тъй &лотовиеда, де те дауалау 
хо тс горе, болго ЕфОпие” сЕлдутвс, тӧу 
Фодво" оъудіаоосоутес̧ вола, маі та омега 
Мошо: бутс, дооу Ев Йиф» дуйкв убит», 
Эесибу лад» ой диоибиог, тоїс ідо хо- 


обвод. (ХУП А ХУШ А, со]. 417 О--Е) 


10. Ервюа Іоаппіѕ УШ рарае ай 
отпеѕ ер!зсороз 


Парамадобив? дё мої тобто тўр ре 
тёобу дделфбтута, Гта тў» глаожау тс Вотй- 
заоов, ўр 9 бебе да ловов ас тоб иамо- 
ооо Пётооо тоб йлоотддоъ, хо! 109 молор 
хаї ибхдор той лоопуповиёто" пит, еіс 
Хоютоу ёлёотовуву, Плодооуте Пийт. Э6доиғу 
дЕ хор тойто Гуа 20» Й ис дедиоунёуос, 1) 
длоожотие, ба тоб ћиєтёооо хблоо мохди- 
оаутє Биеётс ивта той диалдтои лотоифоуси 
Фошоу, ёлёо ой кар тор пбдоу иб» 
дседаоаготе, ива лау» биб» тр вбоеВфу 
ёоуою» ха! офто? кеодноттв. (ХУП АХУН А, 
со, 453 В-С) 


ІІ. Рзейдозуподиз Рройпапа 


Асііо анагѓа 


Кефад. а "Оов ихт с Вотдуо- 
об» хвоотоувї” тӧу Асуотанитотло/вос, ИЙТЕ 
@ибфоооу йлоотёДе” ците & деойцаоив» аё- 
тобс, ка! хотарбушоо лоос тур биєтёдау дни 
обуу, отиладеас дйобода. (ХУПА — 
ХУШ А, со]. 488 А) 








писано в нашата паметна бележка, шото 
нито омофор да пращате в страната на 
българите, нито да ръкополагате.“! Пре- 
светият патриарх Фотий казал: „Ние би- 
лейки почитатели на обичта и на ми- 
ра, всичко това да се прости, ако е въз- 
можно, и обхванати от желание и грижа, 
нямаме навик да вършим нещо нередно, 
нито необмислено, нито по-рано, нито се- 
га преди писмото на пресветия папа Иоан, 
нашия брат, съслужител и духовен ба- 
ща, макар че може би ние сме в състоя- 
ние да предприемем всичко за защита на 
собствените си права и за пример на дру- 
гите и заемайки толкова време първо- 
свещеническия престол, ние дори омофор 
не изпратихме за ръкополагане и, разби- 
ра се, не извършихме никакви ръкопола- 
гания и винаги, както вече казахме, сме 
запазвали заедно боговдъхновена обич 
към любовта и мира и сме готови, до- 
колкото това ни засяга, без да се наруша- 
ват старите закони, да отстъпим на прия- 
телите си това, което е наше собствено.“ 


10. Послание на папа Иоан УШ до 
всички епископи 


Подканяме ваше братство? освен 
това, шото да ни върнете епархията на 
България, която бог чрез застъпничеството 
на блажения апостол Петър и чрез тру- 
да и усилието на нашия предшественик? 
обърна към Христа. Желаем още и това: 
ако има вякой да е преследван или пък 
е отцепник, вие, като се стараете чрез 
вашия труд заедно с преблагочестивия па- 
триарх Фотий, за което ни изявихте и 
вашето желание, заедно с всички ваши бла- 
гочестиви лела и тези хора да ги спе- 
целите. 


ГІ. Мжлив събор на Фотий 


Заседание четвърто 


Г глава, (Съборът реши, щото| пред- 
стоятелят на Цариград по-нататък да не 
ръкополага в България, нито да изпраша 
омофор, нито ако ги обвържем и избя- 
гат при ваша светост, да бъдат удостое- 
ни с милост. 


1 Кардинал Петър донесъл писмо от папа Йоан МІН на събора от 879 г., с което се искало съ- 


борът да вземе решение патриарх Фотий да няма право да ръкополага в България. 


? Кардинал 


Бароний смята, че това послание е фалшиво. Според Мапѕі писмото било нарочно съставено, за да повяр- 
ват присъствуващите на „Лъжливия събор“, от 879 г, че Фотий не е знаел за никакви решения на 


Осмия вселенски събор, според които той (Фотий) 
църква, Вж. Манзг, +. 17А — 18А, со. 450 Е. Срв. ЛИБИ, П (1960), стр. 172 —178. 


Адриан 1. 


бил равен на римския папа и глава на Източната 


3 Касае се за папа 


РЯ 
Е 
Ж 
5 








ХИ. ЖИТИЕ НА ПЕТЪР ПАТРИЦИЙ 


Петър Патриций е роден в края на УШ в. и умрял около 880 г. Той е бил 
доместик на схолите по времето на византийския император Никифор 1 (802—811). 
След това станал монах и основал Евандровия манастир в Цариград. Житието му, 
съставено от неизвестен автор, дава сведения за похода на Никифор Г в България 


през 811 г., в който участвувал и самият Петър Патриций. 


РЪКОПИСИ: А = Сой. Ашргоз. рт. 148. 
ИЗДАНИЯ: А55, и, І, р. 290. 


КНИЖНИНА ; Ив. Дуйчев, Нови житийни данни. .., стр. 
(ХХХИ), 1936, стр. 25. —— МогаосЯяЁ, ВугапНпойигека, 1, 


бележки към българската история, ГСУифф 
р. 574. 


УПА РЕТКІ РАТКІСП 


Рети; Райсиз іп Мсерйой ехегсии 
сопіға Вшрагоз тИйаЕ. 


Офтос Пу ду тоїс уобуоқ Еос те в?- 
сеВготбтқс авуоботис, ка! Коотаютвонм той 
ог абтйс лозы» уотёюр 305. Паідодеу 
ха тў ту уопйиятет опрофотцойв охойй, 
хо! та “Мота ос Едистов, пб’ ёолтф ТЕ 
ухе. Хроҳғедеіс ка! ут, кар пагобиов, 
хей доибоиков тб отойб? лооВітдеі мета 
Мниодоот той Вап ос, 2» Бозйужиа ла- 
одетой. Геодбон ха пойбион, та идр 
лобта ‘Ронайл тофс Вог удоове йуаходтеқ 
ихо. Та хо исто тафта, хадду парадоа- 
ив» ўттутцоау ус, ха} оф» леутухоута дохого 
хотасуғдєіс 6 Мохдоюс. вок подс тө» 
ВорАуаоо», дло дети пидютдиооибосв. КР- 
тонн» ка аби дойотата отой убито 
"Гобурис 6 єфиууєдіотд< хо! двойдуоз, кото” 
деоифу Итообта, хо тр Роос” блокодво- 


га уй. (р. 290 Е) 


і Т. е. Константин УТ. 


2 Началник ва част от императорската гвардия. 


156—157. — В. Бешевлиев, Няколко 


ЖИТИЕ НА ПЕТЪР ПАТРИЦИЙ 


Петър Патриций участвува в похода 
на Никифор Г срещу България 


[Петър] живял по времето на преблаго- 
честивата императрица Ирина и на ней- 
ния син Константин! и бил син на бога- 
ти родители. Още от дете той се учел 
в училището на писмо и като събрал най- 
хубавото, задържал го в себе си. Когато 
се оженил и като станал натриций и до- 
местик на схолите, заедно с император 
Никифор? се отправил за България. Ко- 
гато започнала войната, отначало ромеи- 
те напълно победили българите. Добре 
е да отминем с мълчание нещата, кои- 
то станали след тоза. Те претърпели по- 
ражение и блаженият бил пленен заедно 
с петдесет първенци, Затворен от бълга- 
рите, той бил оставен, за да бъде нака- 
зан. Когато всички се молели, еванге- 
листът и богословът Иоан им се явил през 
нощта: той бил освободен от оковите и 
се върнал в ромейската земя. 


3 Касае се за Ни- 


кифор 1 Геник и за похода му в България през 811 г. 


ХІУ. КРАТКА АНОНИМНА ХРОНИКА 


Тази Кратка анонимна хроника (.Хоо”оуоафіо одутоиоѕ) е писана между 848—886 г. 
За автора на хрониката не се знае дали е бил светско, или духовно лице. В нея 
се съдържат сведения за авари и българи, които съставителят е черпил от хро- 
никите на патриарх Никифор и Теофан. Особено интересно е сведението за преми- 


наването на Аспаруховите българи отсам Дунава. 


ИЗДАНИЯ: Апопуті Спгопоргарша зушотоз е сойсе Ман (епз? Ко 121 (пипс 4701), ед. А. Вачег, 


рее 1909. 


КНИЖНИНА: Кештбасйег, СВІ, р. 352. — Моғаосхіе, Вугапііпоѓитсіса, І, р. 233. 


АМОМУМЕ СНКОМОСКАРНІА 
ЅҮМТОМОЅ 


№ннае йе Вшрагіѕ 


1. °Гооотїуос 6 Өойх дВаойвиов» Вт 9, 
ийуос у. (р. 61, 10) 

2. Коустаутїуос̧, 6 106 афто, Жп а. 
ёл) тобтоо обродос Ехти & Кототаритовяойы 
тфу 00’ ду" потвош» убуотё то ау итоб 
та. ёлі тобтои оф ВобдАуаоо то” лотаноу 
ЛАфоъВво пводаозтев фино Вет. (р. 64, 


6—11) 


3. °ооотоно»дс дало Хабашас ди тйс ВорА- 
хадс дътфивов с тф Торел & тр 
лов  фддоафрт с хой да той ауфуой 
сіоеА9 у лаоёдаВе тўр ВоофЕа». (рр. 64, 
21—65, 1) 

4. Торс д2 Воюдуаоооѕ осмива" пой иф 
«с фиуйу ётоёрато хай ле отонв Воъдудооис 
фиг» айтов д8 подвох стим вас абтойс 
хата  Моох (оне еіс фоуй ёлоёбрато кей 
лойдобс афтбу Ёктатет. (р. 66, 8—12) 


5. Мкпфдоов вВазйвиову ёту 3], иђуас ®'. 
обтсс фіййоуооос блйоха» лой 9 кака мата 
тв» Хоютаубу дипхазйоато, Олив талепфоц 
афтобс. обтос Воффуп & Вошуаощ. (р. 67, 


9—12) 





КРАТКА АНОНИМНА ХРОНИКА 


Вести за българите 


1. Юстин Тракиецът: царувал девет 
години и три месеца. 

2. Константин, неговият син, [царувал] 
17 години. По негово време, през три- 
надесетата година от [царуването] му, 
се събрал в Цариград шестият |вселен- 
ски събор на 170-те [свети] отци. По съ- 
щото време българите, като преминали 
реката Дунав, се поселили отсам |нея!. 

3. Юстиниан” пристигнал при сто- 
лицата от Хазария с българска войска 
заедно с Тервел и като влязъл през во- 
допровода |в града], завзел властта. 


4. [Константин УЦ, като започнал вой- 
на срещу българите, обърнал ги в бяг- 
ство и избил твърде голям брой бълга- 
ри. А сам, като влязъл в сражение с тях 
при Маркели, обърнал ги в бягство и 
мнозина от тях избил. 

о. Никифор? царувал осем години и 
девет месеца. Той бил сребролюбец и 
скроил много злини срещу християните, 
за да ги унижи. Той бил убит в Бъл- 
гария. 





1 Става дума за Юстин 11 (565 — 578). 2 Византийският император Константин ЇМ, син на 
Констанс П (641 — 668). з Юстиниан Н Ринотмет. 1+ Маркели била гранична крепост между 
българските и византийските земи в началния период на българската държава. Според Златорски, 
История, І, 1, стр. 204, тя се намирала на върха Бакалжик, край с. Войник. По-правдоподобно 
изглежда отъждествяването й с Карнобатския хисарлък, югозападно от Поляновград. Вж. К. Лге- 
сев, Агсраодосвспе Етастепе ацѕ Вшоапеп. АЕМО, р. 158, Мг. 22. — К. Шкорпил, О земляных 
укреплениях и окопах, ИРАИК, Х (1905), стр. 564. — В. Аврамов, Юбилеен сборник Плиска — Прес- 
лав, София 1929, 1, стр. 197 — 200. — К. 5№огри, Надписи от Първото българско царство в източната 
част на Балканския полуостров, Вуғапііпоѕјауіса, Ш (1931), р. 336. 5 Никифор Т. 








ХҮ. ФИЛОТЕЙ 


Филотей бил протоспатарий при император Лъв У! (886—912). В 899 г. той 
написал съчинение, известно под името Аутооойдло”, за реда, по който били приемани 
византийските сановници и чуждите пратеници във византийския императорски 
двор. Измежду последните се споменават българите, хазарите и тюрките (днеш- 
ните маджари). 

Клиторологият на Филотей е важен извор за дипломатическите отношения 
между България и Византия в края на ТХ в. Запазен е изцяло и предаден дословно 
в съчинението на Константин Багренородни „Юе сегипопйз ашае ВугапИпае“, 


РЪКОПИСИ: 1. — Сой. 1Аарзйепз!в от. І, 17 (ХП $.) — Н := Сой. Ніегоѕоіутіїапиѕ ЫЫ. ран. 39 
(ХШХШ в.). 


ИЗДАНИЯ: Солѕѓапіпі Рогрйугорей ітреғаѓоғіѕ Юе сегітопііѕ ашае Вугапипае 110гі Яно, 
тес. І. Веке, 1 П, Воппае 1829—1830. — Моле, РОг, СХП (1861), со, 73—1445. — Л В. Виғу, 
Тһе Ппрепа! адилизфануе Ѕуѕїет іп Ше піпїћ Сепішу ії гелвеф Чех оЁ Ще К1еѓогоіосіоп о 
РъПошеоз, Гопдоп 1911. Текстът е взет от това издание. 


КНИЖНИНА : Агитфасйег, ОВІ, р. 255. — Ф. И. Успенский, Византийская табель о рангах, 
ИРАИК, Ш (1898), стр. 98—137. — М. №. Вепеќеоіё, Ге рулапііпіѕспеп Капе]іѕіеп пасћ Чет Юеаого- 
Јоріоп РъПоще (Пе Сег., 1, 1, р. 52) шті пасћ Чеп Јегиѕаїіетег НапіѕсһіНеп 2ицѕаттепсеѕіеП цпа 
геуійіегі, ВМ№ЈЬ, У (1926—1927), рр. 97—167. — М. А. Андреева, К вопросу о составе Клиторология 
Филовея. Ѕетіпаіит Копйаколапит, Й (Рхаһа 1928), рр. 161—170. — 2. Мааз,Оег 1пієгроіаѓог Фев РШ- 
{опеоѕ, ВХ, ХХХГУ (1934), рр. 257—261. — / Ферлуга, Прилог латирању платног списка стратега из 
„Пе сегипопИз ашае ВугапНпае“, Зборник радова, кн. ХИХ, Византолошкв институт, ТУ (1956), стр 
63-—70. — Могаоез #, ВугапНпониска, Ь рр. 474 — 475. — Г. Острогорски, Тактикон Успенског и Так- 
тикон Бенешевића, Зборник Радова, ХХХУ!, Византолошки институт, 2, Београд 1958, стр. 39—57. — 
р. СиШапна, Еидез зи ГЫвюйе аатиизнануе де Вугапсе, Вуғапіпа-Меїіађуғалііпа, 1, 1 (1945), 
рр. 165 — 179. .— мет, Еш4ез де НИЙание Булапіпе, Кеупе 4е5 Етидез Вуғапіпеѕ, ХШ (1950), рр 
50—84; ХГУ (1956), рр. 122 — 157. 


РНИ ОТНЕ! ФИЛОТЕЙ 
СЪЕТОКОГОСШМ КЛИТОРОЛОГИЙ 
1. Ое іпетайриѕ атрегй Коташ 1. Византийски теми 
“Осоџ ву тої; то» стоатуубу хототаттоутох Онези служби, които се числят към 


е 


тбёыс во! бъ додад» хо’. б стоотпуос то» службите на стратезите са 26 на брой: 
> Аротойив" б отоотпуде тб» "Аоиеийка"  стратегът на Анатолик, стратегът на Ар- 
б отоотнудс тб» бофиово” $ хбитѕ тов мениак, стратегът на Тракезийската! 

[тема], комитът на Опсикион”, стратегът 


1 Тракезийската тема се намирала в западната част на Мала Азия, около брега на Егейско море. 
> Опсикион — тема в Северозападна Мала Азия, около брега на Мраморно и Егейско море. 


16 гръцки извори за българската история, у 





а ие, оО 


ртт 








122 | РъПоШенв — Филотей 





"Ощащов. 6 стдатпудв тб” Воухе аоко" 6 
стоатрров Калладожов" 6 отосттуов Хадошо?” 
6 стратпудс Корожегас 0 стоотпубс Пао 
уоавс 6 отоатпуде тйз Осаке” 0 отойтудс 
Мамвдотис 6 острото: Халдіах. абтоь об? ай 
стоогруба того ` Аустойхобс вито (злу )аюнид- 
побзтон. а! 08 тўс бово віс аттог 0 отоа- 
тпудс Педологуоот 6 отострудс Хоголдлеос“ 
6 отоогнудв Кувъоршелф”" 0 отоатњуоѕ 
“Едадос. б отоатуудс̧ Ми Мас 0 отооттуоѕ 
Утоъидуос` 6 отойтудв Керайриас б отра- 
ту Өгосалоихт" б стооттудв тоб Аеодайон 
$ отоатуудс те 24иот 6 отоатпуде той 
Аѓуќою пеййуопе 6 отоаттуос Даднатіқ. 9 
стоатпудс Жволфтос (р. 138, 1---12) 


2. Піспйаіеѕ осафие 


латойохив КлоъбтартаотлдАеокв, 
201000, 

уо Вейднавиос, 

хогролайдтие, 

Воойволатсо, 

боот латожа. 


ха Са Фа За Ха Са 


гдр 98 дет, би ої ВЕ абтош ибъой ЯЕКи 
Фо 1ў блохолтў трал т отувотфто: 105 
Васійебою, ай 88 Долой лдоо тўс деътвоас 
блаохопт таво, ОТо? 


на ВукеларииЪ стратегът на Канадо- 
кия, стратегът на Харсианската тема?, 
стратегът на Колония?,стратегът на Пафла- 
гония4, стратегът на Тракия, стратегът 
на Македония, стратегът на Халдея". 
Прочее всички тези стратегии се числят 
към източните теми. А пък западните са 
следните: стратегът на Пелопонес, стра- 
тегът на Никопол8, страгегът на Киви- 
риоти?, стратегът на Елада, стратегът 
на Сицилия, стратегът на Стримон”, 
стратегът на Кефаления, стратегът на 
Солун, стратегът на Дирахиум, стратегът 
на Самос, стратегът на Егейско море, 
стратегът на Далмация, стратегът на 
Херсон". 


2. Чинове и служби 


Патриархът ва Цариград, 
кесарят!?, 

новелисимът"8, 
куропалатът“, 
василеопаторът15, 
патриция зости!8. 


Трябва да се знае, че само тези шест 
лица, които имат тези достойнства, се уго- 
щават с императорите на отделна трапеза, 
а всички останали са от втори разред, 
а именно: 


1 По времето на Лъв Ш (717 —741) от западната част на тема Опсикион била образувана нова 
тема--Вукеларии. з Харсианската тема се намирала в Източна Мала Азия, на юг от тема Армениак. 
з Тема в Севсроизточна Мала Азия, между Халдея и Армениак, с главен град Колония. 4 Пафла- 
гония се намирала в северната част на Мала Азия, между > тсмите Ошимати и Армениак. 
5 Тема Тракия обхвашала югоизточната част на Балканския полуостров между р. Места, Стара планина, 
Егейско и Черно море. в Тема Македония се простирала на запад от Места, по долното течение 


на реките Струма и Вардар, до Елада на юг. 


? Тема Халдея се нампрала в Североизточна Мала 


Азия, край брега на Черно море, с главен град Трапезунд. в Тема в Южен Епир с главен град 
Никопол. 9 Тема Кивириоти се простирала край брега на Средиземно море в Югоизточна Мала 
Азия. 0 Тема Стримон била образувана през Е в. по лолпото течение на р. Струма и Места. 


Срв. Остоогорски, Постанок тема Хелада, стр. 


74—75. — Райковий, Област Стримона, стр. 1—6. 


п Тема Херсон се намирала в дн. Кримски полуостров. Основана била към 834 г. Срв. Острогорски, 
Тактикон Успенског и Тактикон Бенешевайа, Зборник Радова, ХХХ, Византолошки институт, П, Бео- 
град 1953, стр. 43-— 44. 12 Висша почетна титла, която се давала обикновено на приближени на им- 


ператора или на пай-близки негови родственици. 


Кесарят засмал при двора първото място след импе- 


ратора. Срв. Ви ет, |ез азишпоп, рр. 49-.44,.--Н. Скабаланович, Визаптийское государство и церковь 
в ХІ веке, СПб, 1884, стр. 149—150. 13 В реда на византийските чинове повелисимът се поставял 
обикновено след кесаря. Срв. Вибе, ор. сИ., р. 44. -- Скабаланович, пос. съч., стр. 151. м Куропала- 
тьг бил началник на дворцовата стража. Постепенно неговата длъжност (бофмоз) се превърнала в 


почетна титла (а&фиа), която понякога се давала и 


на чуждестранни владетели. По значение куропала- 


тът идвал след новелисима. Срв. Скабалановии, пос. съч., стр. 151 152. -- ВА В. Вшу, Тһе ітре- 
нар айшнизинаНуе зу ет, Гопдоп 1911, рр. 84--85. -- Виёлѓем, ор, сії, р. 98. 15 Василеопатор — 
висша почетна титла, създалена от император Лъв Уі специално за Стилиан Заупа, за чиято дъщеря 
Лъв се оженил около 894 г. Василеопаторът упражиявал общ надзор върху държавните дела. Вж. Виғу, 
ор. Е, р. 115. 18 Висша почетна титла, която се давала на най-близките и доверени жени на им- 
ператрицата. Първата известна латожа Еооти била Теоктиста, майката на императрица Теодора, 
Вигу, ор. с., р. 83, провежда тази титла с „шіѕігеѕѕ о пе гореѕ“, сиреч „дама, кояго се занимава с 


облеклото на императрицата“. 


б ийуотоос, 6 иаут00$ 

( 98 пс тобто? дро» те ите, 
лрохобета тоб Второ, хд» така #070205 ?). 

г е # 

0 фаіктсоо, 

Е Р 44 Е 5 г. 

б сйухв ос Рои, = 

б обухе ог КотататитослодЛесоз 

л Ф" \ Ганй - 2 " - 

(а дА ха тор тўс "Аусо к лашиаохао" 
гйуову обухей до, лоокобозта тобто хита 
тд а а?тбу хотошожа). 81° бте 
6 дорел колове Ворд уаодіас, 

лотобао вйройдог | 

(6 82 ди ФЕ лбу В» оффе лрохобетеа 
тоб втбоот) 

б ду9блотос патоиюз хо отоатпудс тт 
”Ауатолкф»" 

$ дудулатов потобнов хай донбопкос ту 
сходу" 

6 будблотос лотоаос ко! отратпуос тоу 
°Аоциеуібхо»" 

6 будблолох татсбаос жой стоотпудс ту 
()осхтоѓа»" 

с 2 СА у ` / ела 
б ёудблатос латобаос май хбицє тоб Оце 
жои" 

е з 7 А ` ` - 
б дудблатос лаготов ко отойтпров тоу 
Воихв аовол” 

с о пе , и сие До \ т. 

6 дубблатос латобшос хай отооттуудє Кал- 
ладохіос" 

6 дуддлатос латобиос хой стоажтудв то? 
Хаоооуо?" 

< 2 ОТКА 2 1 А 

6 дуйблолос латовиос мой стоатуде Ко- 
Дедмефас" 

с » ПА ? А А 

6 дуфйдатос логобщос кой отоатуубє Па- 
сдауа ав“ 

б дубвлагос лполоба-в хай стойтпудс тў 

и +. 
Фодхис 

с » у я РА ` А 

6 дуфйлатос лотобиос ха! отоатуудс Ма- 
хедочас 

, э и Й ` ` 7 

б дуйилотос иитобщов ка отоатпуде Хай- 
дас 

е 2 А г ` \ А 

б дубфлатос латобиов {хой отозтпуде| ха! 
боибоихос тбу ёёохооВіто»” 

6 будблатос ложобиос ха) ёлаоҳох т 
лддво)с' 


рһћоіһецѕ — Филотей 123 





Магистърът, магистърът! 
(ако някой от тях получи почетна служ- 
ба, той се предпочита пред другия, 
дори и да е последен). След това: 
ректорът”, 
синкедът на Рим, 
синкелът на Константинопол”, 


(Ако пък присъствуват синкелите и на 
източните патриарси, те се нареждат спо- 
ред собствените им патриаршии.)След това: 
архиепископът на България, 
патрипии евнуси, 

(който от тях е на служба, предпочита се 
пред другия), 

антипатът! патриций и стратег на Ана- 
толик, 

антипатът патриций и доместик на схо- 
лите, 

антипатът патриций и стратег на Арме- 
ниак, 

антипатът патриций и стратег на Траке- 
зийската тема, 

антипатът патриций и комит на тема 

Опсикий, 
антипатът патриций и стратег на тема 

Вукеларий, 
антипатът патриций и стратег на Капа- 

докия, | 
антипатът патриций и стратег на Хар- 

сианската тема, 
антипатът патриций и стратег на Коло- 

НИЯ, 
антилатът патриций и стратег на Пафла- 

гония, 
антипатът патриций и стратег на Тракия, 


антипатът патриций и стратег на Ма- 
кедония, 
антипатът патрицийи стратег на Халдея, 


антипатът патриций, [стратег] и доме- 
стик на екскувитите, 
антипатът патриций и епарх на града, 


1 Магистър на официяте -- началник на отделните служби (ѕстіпіз) при императорския лвор. 
Тази цяъжност била заемана от най-видвите измежду патрициите. При управлекието на Лъв Ш Исавър 
или малко по-късно във връзка с честите отсъствия на императора от столицата започнали да назна- 
цават двама магистри, единият от които бил лостоийротрос. Срв. Вигу, ор. сй., рр. 31 — 32. --. Вибе”, 


ор. сй., рр. 94-95, 


2 Висша служба при императорския двор. Не е точно известно какви са били 


задълженията на ректора. Знае се с положителност само, че ректорът обикновено е бил духовник И че 


твърде често участвувал. в походите, Срв. Вигу, ор. сії., рр. 115—116. 


з Синкельт бил приближен 


на епископа духовник, който изпълнявал службата на негов секретар. Синкелът на цариградския патри- 
арх, наричан също и сипкел на Цариград, бил същевременно на служба в двореца и по-всяка веро- 


ятност служел за връзка между патриарха и императора. Вж. Вигу, ор. сй., р. 116. 
ровинция в Римската империя, При управлението на 


антипат отговаря на проконсул -- управител нап 


$ Титлата 


Михаил Ш титлата аитипат се давала само на патриции. Срв. Вигу, ор. сїї, р. 28. Стратегът, сиреч 
върховният управител на темата, носел по традиция и титлата антипат. 








124 





б ёуддлотос лототов ной отоаттудс ПЕ 
Яолозу оо" 
с 5 И , | у № 
0 а’дилолос логотос кой стоотпуос № 
холойвис“ 
9 йудблотос лособаос ха! отоотуудс̧ тах 
Кавъооокот ба" 
г: да м = т ГАА - \ А Ач Е 
о буђотлотоѕ лотоіхмос кой отоотнуос `А- 
дадо | 
6 дудудотос поатобриюс ма! отратпуос 2- 
хей Мос“ 
г ” 7 А а Ба г 
9 фуйулолос латобиос ко! стоатнуде Атот- 
иетов. 
ез ах А Н \ ааа 
б дъййлатос лотоб тов хо) отоолиудс Кефа- 
дас 
С УА , \ Р ` 
0 Фйблатов лотобиов ха! отоатудѕ Ово- 


салох 

6 буйблатос̧ латобиос хо отоаттуос тоб 
родах” 

9 будблотос латориос хай отобднуос 55 
2фио" 


6 Фйлотос латоѓхвос ко! отойтпуос тоб 
АГрбои пейдуоцс“ 

б дудблотос патобиов хо отоотпусс Лод- 
иотеас“ 

0 9блатос потобиос хе) отоотуудс Хєо- 
9705’ 

6 дудблотос полобиос ха соже/ Адоос 


(рр. 145,35—147,9) 


8. Пе Ѕағасепіѕ атісіѕ, Вшоатз атісіѕ 
её йе Етапсогит Ферайз 


ОГ д2 && °Ауаооу ф Дои т) тфи полощот 
хе отоатф» Едолялтони тфев ди тобс кой 
досие, 9 иёу дуотойко! пооховоието тб» во- 
лвойо” кайвготи дё & тў ввотбиро ёо, 
7 тетаоти Фідо, ў лвилтои, лобс т0 айтобс 
ду 1ф двът0о инфо те зоалвгис тиуубуве. 

о 08 дло тб» Муди, то: Воъйуйоси, 
сговоудивъо ФИ & иёу тў хйнов тб? пог 
Уфу «ложе тётаотоь В лбилто & тђ в0со)- 
ъбио ав хидуооъто, дтотоп блолілтоутєс 
ха абтов тў т>” лотоиа» ка отротиуб кс! 
лаюта)»» тб» & та) 6774) потоа» тетоауиќуоу 
дохдта», длодаботтес кой абтоф тор дебтейот 
шубо» тв Васе тоалегис. ди 08 тоїс в’ 
то» Воотфу» дкхор ос идитоовйотто будоо 
ха! ёурото, дпдоуоп Флолілтоутес 10 табы той 
лоодвуйетов рог. 


ог дв ви Фойууоу поварвв, в иё» уе 
хаоотобав, кота табтав хдтдцооутои. (р. 156, 


5—19) 


а) Моби» 14 еі Обуро» Чио4 Топаззе 1есеп4ит 


РъПошенз — Филотей 








антипатът патриций и стратег на Пело- 
понес, 
антипатът патриций и стратег на Никопол, 


антипатът патриций и стратег на Ки- 
вириоти, 
антипатът патриций и стратег на Елада, 


антипатът патриций и стратег на Сици- 

? 

антипатът патриций и стратег на Стри- 
мон, 

антипатът патриций и стратег на Кефа- 
ления, 

антипатът патриций и стратег на Солун, 


антипатът патриций и стратег на Дира- 
хиум, 
антипатът патриций и стратег на Самос, 


антипатът патриций и стратег на Егей- 
ско море, 

антипатът патриций и стратег на Дал- 
мация, 

антипатът патриций и стратег на Херсон, 


антипатът патриций и сакеларий. 


9. За приятелите сарацини, приятели- 
те българи и пратениците на франките 


Приятелите агаряни попадат на тра- 
пезата в реда на пагрициите и стратези- 
те, като източните се предпочитат пред 
западвите. Те сядат отляво като прияте- 
ли, на четвърто или пето място, така че 
да бъдат на трапезата при второто ястие. 

Приятелите, които идват от хуните!, 
сиреч българите, при поканването на 
общата трапеза ще бъдат повикани на 
четвърто или пето място от лява стра- 
на, понеже и те попадат в реда на па- 
трициите, на стратезите и на всички пър- 
венци, които имат чин на стратези. И те 
също вкусват от второто ястие на им- 
ператорската трапеза. Между 19-те аку- 
вити? в угощението те ще бъдат пока- 
нени на осмо или девето място, понеже 
попадат в реда на споменатия чин. 

Пратениците на франките, ако имат 
някакъв чин, ще бъдат повикани по съ- 
щия ред. 


ез. 


1 С „хуни“ византийските автори често назовават българите. ? Акувитн се наричали участ- 
ниците в пиршествата ; те полягали върху поставепите за тази цел легла. Приемът се извършвал в т. 
нар. зала„на 19-те акувити. Срв. Ли, Сопѕіапіпоріе руғапіпе, рр. 112—118. 


4. Незшт Майюйай$ Сгіѕі, іп фио ХІХ 
ассивйшит дарез ргоропипёиг 


ЛЕ уло нас, Фо фр до, & танти тр илов 
ха леоддаф те" Аратоб усуе оу пибод 
„има а лойгоувдебс ха! дано то и" лдоо 
дор дхотртал Вхбвоне, ё ив тр расах) 
тозл Е той ходийтос гс неубдтс вкибтинас 
хайвер, вс пиовотаош тб» фидодиотео” риби 
Вад/вав иклотфитв ёх те ромите отукйт- 
то: тоу додио» 4р', оѓо» иожотооне, лрасто- 
оо, ву йълототв, лотоикбонс, стратнуобе, дос 
фопадіоъс, ойс (а доби тоёб айтокоатерос 
дацбаресдог войуво 08 афтойс, бйуви иҝ̆уто 
то? огиеож ханедо», пиолевиётоис дё та ха- 
пова ка ибта. & де тусер зтоатцуой иеді 
ивто, пета бр оѓиві сор онобанауйатж стоцув- 
одооар с тф дойпурао: тре Вис. & де 
т; тфи и’ дхоивиа»” тишажати тосар дай 
бийс халат" иоуготоон до, фубилитонт пахо 
жоив отойгтробв #5, Воуйоон Лос дпо, 
брфилайгоив дло тўс той отооткоикоб домой 
тоо тахо ко хатетвоо №00, лобе то бутон 
хитри тф Васйе?т «с толо» тўс длоотойитс 
додемадос, філос тор поднио» 18°. тоожовбеси 
дё ойтопс дєї опупдо» хота таби’ те бидотст 
дос, Еудедоиётонс тас оха абтф? удаий- 
дос ёилооодейр тф оуцичи, Глодвдвивтойс 08 
ха та окета хаплаута, к восрйркй" абто?бс 
ие тр» бао то ие Дото лаойотвуш 
Васі» блороу®» тв хо! Ворхол ау", дуото 
до Вӧутос то буйна тоб хоотопоіот тйе бад 
хйс тоал сие лаой той (ахобдву лоовотттое 
леораробв кошлоопо!, хой опратвохоивюси 
адтоїс иён тоб торадион тс Вас сбт 
ас, хо! їотбутос айтойв ибимр те шох 
тоалббув вс тд вфжбс лообхо/вїођо: лл 
оботвро» ФІЛои ОПХ йу дор то Ваолет, ёр 


намятала нал хитона и камизия и се 


(туника), която се носела под хламидата. Срв. Ри Салве, С1оѕѕвагіат, 8. ү. 
+ Връхна дреха у военните, 


Еидез де Нийание Булапіпе, р. 77. 


РпПпоЩеиз — Филотей 


1 Сиреч в най-голямата цариградска пърква „Св. София“. 
прикрейяла отпред или на дясното рамо. 





125 


4. Рождество Христово, когато се сла- 
га трапезата за 19-те акувити 


Трябва вие, приятели, в този светъл и 
славен ден на Рождество Христово, когато 
се слага разнообразната и пищна трапеза 
на 19-те акувити на царската трапеза, ко- 
гато става отговяването в Голямата цър- 
ква!, да извикате на обяд с нашите хри- 
столюбиви императори дванадесет велмо- 
жи от императорския сенат — магистри, 
препозити, антипати, патриции, стратези, 
официали, — който императорите са реши- 
ли да приемат. Да ги въведете без соб- 
ствените им хламиди?, облечени само в 
камизии?. Ако има поканени стратези, да 
бъдат въведени със своите скарамангии“ 
заедно с друнгария на виглатаб. На по- 
четната трапеза на 19-те акувити трябва 
да поканите двама магистри, шест стра- 
тези проконсули патрипии, двама прия- 
тели българи, двама официалиё с чин на 
военен логотет? или с по-долен чин, та- 
ка че при императора да бъдат покане- 
ни дванадесет приятели подобно на два- 
надесетте апостоли. Те трябва да се дви- 
жат в редица по реда на достойнството 
на всеки един, облечени, както и преди 
това, в своите хламиди, обути в своите 
обувки и да бъдат въведени след при- 
стигането на определените да присъству- 
ват императорски служители и музи- 
канти, Разбира се, кастризият? на им- 
ператорската трапеза взема знак от горе- 
стоящия славен препозит!° и идва заед- 
но с поканените до третото стъпало на 
императорската трапеза, като ги нарежда 
в кръг около почетната трапеза, за да 
бъдат лично поканени по-близо прияте- 
лите, които императорът би решил [да 
покани. Между акувитите от едната и 


2 Бръхна официална дреха, която се 
З Обикновена лреха 
ханіотоу. — Р. Сийана, 
употребявана при лошо време. 


Официалният скарамангий, употребявап при дворцови приеми, се отличавал от обикновения скарамангии, 
по цвят, материя и пр. Вж. Пи Сапое, (Поззайит, 5. у. охаоанатчоу. Срв. №. Р. Копдакот, |.е5 соѕ- 
їптеѕ огіепѓацх а іа сопг Де Вугапсе, Вуғапіоп, 1, (1924), рр. 7—49. - А. Ситот, ГлиоЙогте Че 
ја сауейе огіепіаіе еї |с созииие Бугаша, ВугапЧоп, П (1925), рр. 181—482. 5 Вигла (от лат. 
Леща) -- военен отред, който охранявал императорския дворец. Друнгарият на виглата бил началник 
ва императорската стража. 6 Длъжиостни лица, които изпълнявали някаква служба (дфф“ нон) В 
цвореца. * Военният логотет заместил около края на УП в. преторианския префект. Негова главна 
задача била да се грижи за организацията на войската и за редовното раздаване на заплатите и хра- 
ната на войниците, както и да води военните списъци. Срв. Вигу, ор. сії, р. 90. Пошег, Вешасе, 
рр. 14, 16, 21. $ Сиреч били облечени с подобаващите за приема дрехи. з Кастризият бил 
началник на военен лагер (саѕіта) и разирелелял храната на войниците. По-късно така се наричал двор- 
цовият служител, който се грижел за трапезата на императора. Вж. Ои Салор, (Поѕѕагіит, $. у. хаотог- 
оо. — У). Кевви, Соттешаг! ай Сопѕі. Рогрћһуг. Пе сегіт., І, Ц, р. 870. -- Реейег, ор. сії, р. 98. 
1 Препозитьт бил началник на кубикулариите и падзорник на императорските покои, Срв. Вигу, ор. 
сіі. р. 123, — Вешег, ор. сії., р. 128. 





126 


РаЦотейнз — Филотей 








8 тоїс Ематвос" тб” икре дхоеВіто ды другата партия! на този светъл и про- 
байс хадеї» В тати донтой хаі лежворте славен ден вие трябва да поканите всич- 
гибов тр» ло хоилфус стухаитот лов", ки сенатори, обути в обувки -— асекри- 
оѓо” дорхоцтас, Хаототдаиосе тат авуйдит"  ти?, хартуларии на главните служби, 
оехоётат, Васйижоте тотайоне тб» „вуду императорски нотарии? на споменатите 
оғирётит, оо" дл) те оладаоохоидото» кои служби, а именно от спатарокавдидатн- 
хатеотвоо, блога», болела», който? таз те? и по-надолу, ипати, дисипатие, коми- 
входу», овца", лоотихтдоо», єбттдорооор, оти на схолитеї, силенциариий, протик- 
охултоордоо», бтирианеу тб дрова тиу- тори?, евтихиофори®, скиптрофори", на- 
пето» тор ао ид» оё, `Азаот’@» той лош- чалници на различните отреди, на брой 
тооог кб, то» Воидуфоет фи До» пвоблое 168, двадесет и четири агаряни от пре» 
И, маі пёу’птас ддейфойс тоу донаду ф. лос тория, дванадесет души от приятелите 
осебе" дЪ блоге Фиутдд” ойтоф тоос ий’ българи и дванадесет на брой бедни бра- 
пуухйиикобс хата тах она ото» Оба тн. Те трябва да минат наредени в ре- 
хай 10с тб» дрфііео» айт” дилфоойх деастед- дица по следния начин: сенаторите, раз- 
Абиетос Боде идхе дер" тойс де "Чраопро«  пределени от едната и другата страна 
холоти тйе бувов тфу Балдо” #4 та според своите достойнства и отличия В 
Ёт ха 68ддшис тралесие ТОРУ > Вон? службите, агаряните -- на шестата и сед- 
зао" дудоблон ёлі ас душта тоалебне те мата трапеза срещу императорите, бъл- 
абтс лєидд а" тойс 0 лболас май ито‘ гарите — на деветата трапеза при също- 
лооохадеїодо лі т 9’ тойл сие тйе «ве то обикаляне. Също и бедните да бъдат 
убио овес, ё" ц тойота той доовууаоіо" поканени на деветата трапеза от лявата 
грухбив. єойує» 0 двї йлаусас ивтд три ди” страна, където се намира мястото на друн- 
Еро тб»  лролохте фа те Вама гария. След пристигането на първите по- 
тоалвгив обиос тойв и? абоноимогь влатас канени на императорската трапеза тряб- 
патй тб» окей" дощийтот, хор дот те ва да бъдат въведени всички други по 
хо! хаиларіо» отуидду катд тава той одтой следния начин: всички сановници със соб- 
дЕкбиотос хай даров (рр. 156, 30-- 197, 38) ствените си облекла, хламиди и обувки, 

наредени по степента на своето достойн- 

ство и служба. 

Е? д2 № 61 лёнлтр пибоа те 68дошд- Ако Рождество Христово се падне на 
дос 5 Хоютой убчтое хототтое, ход дло четвъртия или петия ден от седмицата 
тату доста й хілјоіс тедгїодоц то” йкои- и оттогава започне да се извършва прие- 
Віто», ЕЁ бийс Вю тў кгоахр тс леоддот те мът на акувитите, то в неделята на съ- 
адтйс &Вдоиадос̧ лоб и хАђовиқ 100 лото- щата седмица, преди да стане поканва- 
бохо" ха там’ @Вадоу ФитедЕТу то Двубивто» нето на патриарха и на синодалните стар- 
илфоо» то» лой оо», хай едтоєлібех віс ци, вие трябва да устроите угощението, 
огувопаво ф Донс ёлі ив» тўс Воо тоа- известно под името политрихон??, и да 

се подберат приятели за съвместното 


1 Тук става дума за акувитите от партията на сините и партията на зелените (венети и прасини). 
> Началници на отделните служби (ѕстіпіа, ѕесгеіа) при императорския двор. Вж. Вхейег, ор. сії., р. 167. 
з Длъжностни лица, които завеждали архивата на всяка служба. Хартулариите, подчинени на стратега, 
се грижели за военната архива. Срв. Влейег, ор. сії, р. 229. 1 Цотарните били елин вид секретари 
при императорския двор. Срв. Вгейег, ор. сй., рр. 99, 167. 5 По чин спатарокандидатите стояли 
по-високо от обикновените спатарии (сръженосци). Срв. Вилу, ор. си., рр. 26—27. — Вкейег, ор. сії, 
р. 118. 6 По традиция, завещана от Рамската империя, някои сенатори носели титлата ипати {кон- 
сули), а други — дисипати (два пъти консули). Втората титла се явява във Византия сравнително по- 
рядко, и то чак през УШ в. Срв. Вигу, ор. сії, рр. 25----27. ? Началник на схолите, един от отре- 
дите на императорската гвардия, която се състояла от четири отреда: ссһојае, агит?, ехсиыИ и 
Һісапаі. Вигу, ор. сИ., р. 56. в Силенциариите отначало изпълнявали длъжност, подобна на кубику- 
лариите (служители при императорските спални). По-късно те били причислени към сенаторското съсло- 
вие. Главното им задължение било да сс грижат за реда и тишината при заседанията на сената и 
при императорските приеми (зПепит пипіате). Вигу, ор. сії, р. 24—25. -- Вгвтег, ор. сії, р. 132. 
" Войници от императорската гвардия, които се числели към схолитс. Срв. Вигу, ор. с1., р. 56. 0 Вой- 
ници от императорската гвардия, числеши се към схолите. Те носеди изображението па победата 
(едтоща). Срв. Виғу, ор. сії., р. 56. 1 Скиитрофорите също се числели към схолите. Скиптрите били 
особен род бойни брадви, наричани от някои автори алебарди. Вж. Ди Сапе, С\оѕѕагіит, $, охўлгоо. 
Според други те са по-скоро военни знамена. Срв. Вилу, ор. сїї, р. 56. 12 Сиреч угощение „на 
дългокосите“, понеже някои от чуждите гости, поканени на този прием, имали дълги коси. 














РиПобенз -- Филотей 127 





леру циуіотоотс, аФилатосс лотижоис отоа- 
гроогс дите) ха Вонгуйионс өв бо ха 
то Это Орийотовс Вектор те и ПовоЕ- 
ме" обуп дг ха даре афтоһе уйсичдо- 
фодоне, мада май дчотбно беби. (р. 160, 


19 97) 


Чилі дё тре отту бибоас кбро айтфъ 
аха тет тайки ийбзонио" дебвктон, В хай 
гоуузрихо" море, ха бег Рийс лровътовят 
се ес оттеотивих той дестиое то ВаощЕТ 
фот а, оо цафботроне, летов ло 
торію отратнробе био, фон ВотАубосор 
дбо, ма тойс биатбоая бпо бпыавдоис. тоо о 
халогттеи дЕ обто стара таг Боос дир той 
дрих/, бот порах, ха рт доною от 
«обоо латах об ивхациечи еб отрєотіо- 
ор то) рад е? ло ќолёоос, ко вюауозтев 
ис! РЕФуоттав паттех пета тфи око ФАЛа- 
Зина" хо хоняодтот хато дхогочНе» кей 
тихо’ то” поороафета" Ру того боо. (р. 161, 


23...39) 


Чот, дЕ ке прохаифис ё тф леи ёлто 
дотобр их) Хого тойлвЕнс, & ко ма! 
то лейфабв итрий тоб опоо? леуталооуѓо" 
ес ти» лоогтейи, де ндс ебтовліғер єс 
вузу те) Восйвг форс ёх тфу лоодЕХ- 
ута иоуотооу, вудолото», пациж со», отоо- 
тубу, дфронадіоу двиовихфи, дало ўс тд- 
Ееос тоб отоототхой хой хотоотёоо», донхон- 
тор тё боб ка коцтет тб» отойф» хай 
охоцобусуу, о?у то» до ёх Ворд удооу 9 
да”, тӧу доби” АС Ву д5 тс ләре 
тёдсадо: то» хацаобу тоалегис дло тйс та- 
Сев г” Ваойифу» низббато» Веотутбооу те 
ха с ввупаоо", доахотаркши, охултоофооо», 
ођиеорбосоу хо! двуатоов» тоз йоди» Ас! ` 
°Ауаотто?с̧ деошоъс̧ ви тоб икуйлор лосшто)- 
оѓо) тду додиду с, кар ви та» Вон удосо» 
фйаз дудофловз т` іойуку дё автойс кой 
лоооспу еп лоо те воодор бло», тойв ив? 
ёлі те хосойс Васе тралб ик лвокроте?с 
доатоидтас нета тб» охеко” СДобцидто»” ка! 
хАашдісоу, стаосхойвгоде ЭЁ тойс ад тб 
Воъйудоаз ф Донв дло тйе тйёвос фи отоа- 
груф» Ву то деутвоф иоф ёти те ебеоубион 
#воесов тс тоалёб ис подс жд бод неїоди ай- 
тойв лёнлтоъс, 1) ха! Еторе фдонс, оне 


1 Водачи на двете циркови партии 





угощение на императорската трапеза, на 
брой осем души- магистри, антипати, 
патриции, стратези, двама приятели бъл- 
гари и двамата димарси на венетите 


и прасините. Трябва да бъдат въведени 


и изведени облечени в хламиди, както 
се каза и по-горе. 

На деветия ден от празненството на 
акувитите се устройва угощение, изве- 
стно под името тригитик”, и трябва пред- 
варително да поканите да участвуват на 
императорското угощение 12 приятели, 
а именно осем магистри, проконсули, па- 
триции, стратези, двама приятели бълга- 
ри и двамата димарси на двете циркови 
партии. Всички те се поканват рано сут- 
ринта от императора чрез атриклиния, 
г вечерта, след като бъдат сложени яс- 
тията, всички поканени влизат на угоще- 
ние заедно с императора. Те идват и си 
отиват със собствените си премени и 
обувки според описания по-горе ред и 
образец. 

На златната трапеза, сложена във ве- 
ликолепния златен триклиний, където на 
почетно място е поставен разкошният 
златен бюфет с пет купола, трябва да по- 
каните на угощение заедно с императора 
приятели от споменатите магистри, автипа- 
ти, патриции, стратези, секретици официа- 
ли? с военен и по-долен чин, асекрети за- 
едно скомити на схолите и скрибониќ и с 
двамата приятели българи, всички 30 на 
брой. На четирите околни трапези в ниши- 
те да се поставят от чина на император- 
ските кандидати веститори и силенциарии, 
драконарииё, скиптрофори, симиофориб и 
сенатори — на брой 36 души. Пленени 
агаряни от големия преторий, на брой 18, 
и от приятелите българи 18 души. Да 
се въведат, като бъдат наредени в ре- 
дица преди влизането им: видните съ- 
трапезници на златната царска трапеза 
със собствените си дрехи и хламиди, 
а приятелите българи с чин на стратег да 
бъдат въведени при поднасянето на вто- 
рото ястие от лява страна на трапезата, 
така че да се смятат пети или шести по 
ред приятели и да бъдат наредени от двете 


- венети и прасини. 2 В стария Рим къснс през есента 


се чествувал празник на гроздобера (УтаНа), който бил запазен и във Византия под името Тригитик. 
$ Дльжностни лица от императорския съд (овховто»), наричани още асикрити. Срв. тук бел. 36. 3 Им- 
ператорски телохранители. Срв. Ди Сапое, (Поззайит, $. у, охоффтвс. — Ю. Пғоѕѕе, Вӧтіѕсһе МПНЯг- 


сезстсиее, 1920, р. 299 54. 


5 Драконариите били войници от императорската гвардия, които се 


числели към екскувитите. Наричали се така, понеже носели изображение на дракон на военните си 


знамена, Срв. Ди Сапое, ОТоззайит, $. у. доахоубоос. 


5 Войници от императорската гвардия, които 


се числели към хиканатите. Вж. Вигу, ор. сй., р. 56. Срв. Пи Сапре, Оћоѕѕагішп, $. у. 


128 





д2 блоутас удеу хдхеїдеу кота ту боибсоо- 
ав" 196 тфЕв с ёхбоно боба». дало дё те от!- 
сос тб” Двубдбтов тобто» опдігеу о?ан 
ви кфив? деи тобс дло т] тасеос тр хор 
дате» моћ хатсотёоо) тоос то каойжвобтиси Ел! 
тфъ &хатёоот дйо лроколет тоалабоу. &т дё 
тойс хатотёооцх тоалёоас ЕЁ поооті ге, #9 
иё» тйс ФЕ ебоуйиои 9802$ тобе дк `Ауа- 
осо» двошотс, ёл 98 тис ётёоос̧ топлвЕне тобс 
тб» Фі до» Вордудооу дъдодловс лотос“ вСо- 
цу» 8 абтобс йло»тос̧ маі гёйуеу ойто 
тойс иё бло тўс суухб тои лотос но тб» 
таулу изза тб» фо» ао ЫОр, тобс 
де” Аупоптобв Двбхофодооис, абоуоъс хай ёлоде- 
денё’оис, тобе 08 Вошудов? дойиблонс чета 
тб» ок аз абтоу охпидте». д д2 1:000- 
Ева три ёхроуђою ка блнт т» цогос 
хо» друйуо», кар пика то фдоцвно” (он и 
Дос, дтотбу йлоутас ес єффтшар тбу деоло- 
т» моћ ай тас бате» ёхдідбохғгодои уда- 
ийдав, каї ивта т Одес той шоор ту 
доражеази лб табтас дуаацразат» лоо то 
ит? обто» Вхлоовйеоди ѓу тр абтфо #5000. 
(рр. 168,23--169,19) 

ТЯ да Ети пиков 175 ибт лемодон те- 
деть лооёАєро лата’ вто С оабциате» 
ёудоу той лоотіоо, хо! «одуота ог ёж Боий- 
удоа? ф 4 о: ива тб» ёх Вотлупосу доо». 
хо! тейс тои иритеиот 2» то ађтф леоф/ел- 
то тото ёлі тўс афту уотойс тойл не, 
хо| дє пийс ввтови гы» вс суувотіасиу тоб 
Вос св фйоъс бло тў тфевов тб» науіо- 
тоа, дъфилдфтап кар дото об» ту ёх 
Вошуарат ф да" ка то доооууаоіо» тў Вб” 
дус̧ ха тф доивойхо тт’ фкайта», тот 
боиду 0. сие дё одтойс ха водфуви 
хата то’ дехдета тбло» тўѕ лоо ђиёоос. 
ёлі дё ту хато тоалаёбу де съухайв? и дло 
те хошјтор ко) хеутйоха» той дотиоб ка! 
ту хаубе дудоаѕ 9’, ка! Зи збу” Вор/- 
уйооу тій» Фодофлонс и)” сто Ева де дей 
тобв Воздудошу дудоблоъѕ вл 15 като) те- 
Двеътоас ис тоале Сте ибро сісауёіу дё 
сфтойс хай #Едува ита тб» оѓхеісоу абтб» 
охаоацаууіо». 4р. 170, 25—38) 

ТЯ д^ глайоюу тоб айтоб де шоп тейегта 
ёлбиеуоу Гллиибу длоАбоциоу, хай РбалеотЕА- 
Аозтои лодс та фийа ої йло Бордуаооу ті- 
Ао, ха! лоотідвтоь кркоро» Ро те ло Ел 
тр тожй0кр ту койоийта». (р. 171, 25—28) 


а Вордрафас В. 


РъПотенв — Филотей 





страни според достойнството, което се па- 
да на чина на всеки един. От мястото пък 
на току-що споменатите да се наредят 
от двете страни с чина на кандидати и 
по-долен чин, така че да застанат на две- 
те почетни маси от едната и другата 
страна. На по-долните маси трябва да се 
наредят отляво пленените агаряни, а на 
отсрещната страна всичките приятели бъл- 
гари. Те трябва да бъдат всички въведе- 
ни и изведени по следния начин: всички 
от сената и тагмите със собствените си 
дрехи, агарявите, облечени в бяло, без 
пояси и обути, а българите — със соб- 
ствените си облекла. Трябва да се вни- 
мава, когато започнат да свирят и да 
звучат музикалните инструменти и кога- 
то се запее обичайната мелодия, всички 
да станат на крака и да приветствуват 
императорите, като от своя страна сва- 
лят хламидите си, а след поднасянето на 
десерта отново да ги облекат, за да из- 
лязат с тях, когато си отиват. 


На шестия ден от същата седмица се 
устройва вътре в палата светска про- 
цесия с дрехите и се въвеждат прияте- 
лите българи с даровете от България. 
Прави се прием в същия великолепен 
триклиний, на същата златна трапеза. 
Трябва да поканим за угощение заедно 
с императора приятели с чин на маги- 
стри, проконсули и други заедно с прия- 
телите българи, друнгария на виглата и 
доместика на иканатите, на брой 30 ду- 
ши. Те трябва да се наредят и въведат 
според споменатия образец от първия ден. 
На по-долните маси грябва да се пока- 
нят 54 души от комитите, кентарсите! 
на императорската охрана и иканатите и 
18 души от приятелите българи. Бълга- 
рите трябва да бъдат наредени сами на 
последната единствена маса долу. Те 
трябва да бъдат въведени н изведени със 
собствените им скарамангии. 

На другия ден след този прием ста- 
ва заключителното конно състезание, прия- 
телите от България се изпращат в стра- 
ната им и се дава прием в разкошния 
триклиний на императорската зала. 


1 Кентархът бил началник на една центурия — военен отред, чиято численост била различна 


през различните епохи. В късноримската империя една центурия брояла 100 души. През 1Х—Х в. на- 
чалствуваният от кентарха отред се състоял от 40 войници. Срв. Сг0ззе, Копузсрс МИПЯгеезстс е, 
р. 274. — Ф. Успенский, Военное устройство Византийской империи, ИРАЙК, УІ (1900), стр. 160, 166. 
С хғутйоуоюту той до диоб тук са означени началниците на т. нар. аритми — войници от императорската 
гвардия. 


ХУ. НИКИФОР СКЕВОФИЛАКС 


Известният агиограф от ІХ в. Никифор Скевофилакс е написал едно похвално 
слово на св. Теодор Сикиот, който бил галатийски архимандрит (590—613). Това 
похвално слово е написано въз основа на едно житие на светеца, съставено от 
неговия ученик Георги. В него се споменава Илирик като област, в която било 


проникнало християнството. 


РЪКОПИС : М = Сой. Мопас. ог. 8 (Х $.). 


ИЗДАНИЯ: Сопгаана Кей, М№ісерһогі Ѕсепорһуіасіѕ епсотішт іп 5. Тһеойогит ісеоќат, Апа- 


Іесќа ВоПапаіапа, ХХ (1901), рр. 249-—272, 


КНИЖНИНА: Кпитфасйег, ВІ, рр. 191, 197. 


ЕМСОМІОМ ІМ 5. ТНЕОРОКОМ 
УСЕОТАМ 


СпизНапа Наез іп Шупсо ртгорараит 


Побйос, то охвбов те 274075, < тду 
лаойдадо" долар с хай то» доођор небу 
г уро» илде, дло Чверогоайти нб 
то? И чииоб то тйе во в ос йлаоь доу- 
уейв кпотуиа. (р. 267, 9—11) 


1 Срв. Деяния, [Х, 15. 


17 Гръцки извори за българската история, ІҮ 


ПОХВАЛНО СЛОВО ЗА ТЕОДОР 
СИКИОТ 


Проповядване на християнството 
в Илирик 


Избраният съсъд! Павел?, като бил 
отнесен в рая и бил посветен в позна- 
нието на ония тайни, възвестявал сред 
всички учението на благочестието от 
Ерусалим до Илирик. 


2 Авторът говори за апостол Павел, 


ХУШ ЖИТИЕ НА ИГНАТИЙ 
ОТ НИКИТА ПАФЛАГОНЕЦ 


Никита Пафлагонец, който живял в края на ІХ и началото на Х в. бил из- 
вестен оратор и съчинител на похвални слова. Той съставил и едно житие на па- 
триарх Игнатий. Съставителят на житието се показва горещ защитник на Игна- 
тий и не щади хулителните си епитети към Фотий. Гръцкият византолог А. Папа- 
допулос-Керамевс е изказал мнение, че житието е подложно и е съставено през 
ХШ--ХГУ в. въз основа на по-стари материали, но това мнение с основание е 
оспорено от руския византолог В. Г. Василевски. 

Житието на Игнатий съдържа няколко вести за българо-византийските отно- 
шения през ІХ в., главно за войната между българи и византийци през 813 г., както 
и за покръстването на българите. 


ИЗДАНИЯ: Малі, Аста сопсШогит, ХУІ, со]. 209—292. — Моне, РОг, СУ, со. 488—573. Даде- 
ният тук превод е направен по послелното издание. 


КНИЖНИНА : Куштдасвег, СВІ, рр. 167—168, — 4. Паладдлогос-Квоаивис, Фвидомхитие 6 
Пафдауду на 6 +0905 Вос тоб пагооуои °Гутазіоо, ВВр, М1 (1899), стр. 13—39. — В. Г. Васильевскиц, 
К защиту подлинности жития патриарха Игнатия и приналлежности его современному автору Никите 
Пафлагону, пак там, стр. 39—56. — Хр. Лоларев, Визавтийския жития святых, ВВр, ХІХ (1912), 
стр. 143—151.— @. Па Сова-ошше:, Ме де $. пасе (798—877), ВугапНоп, ХХТУ (1954), рр. 461— 


467. — Моғаосѕів, Вуғапіїпоѓитсіса, І, р. 565. — А. 7. Каждан : ВВр, ХУІ (1959), стр. 277. 


МПА ІСМАТИ 
АОСТОВЕ МСЕТА РАРНГАСОМЕ 


1. Вшрап осопат де Ротапіѕ ариа 
Мезисат ғероғіалі 


"ууатос офтоб 0 иахаоиђтатоѕ ха! 905 
гводохис лотоіда иёт Фоувр ёлі тў уў Ксо- 
отаутљоблой», забту» дар Аёуо при піонс у0- 
пас ко! лойвюу пенфоуғотату» раб до ла- 
тёооѕ 68 МіхађА ха! Поохолеат, тобс вбув- 
уготбтоъс хо! саототатоис Ваодас. "Фу в Мн 
ха из» @вгофудамох згаторіор нвуойотоЕ- 
лобс 1106 ў», Нрохола 88 Мипфдоой дъиуй- 


ЖИТИЕ НА ИГНАТИЙ 
ОТ НИКИТА ПАФЛАГОНЕЦ 


1. Победата на българите 
пра Версиникия 


Игнатий, този преблажен и свет све- 
щенослужител, имал за родина на земя- 
та Константиновия град, сиреч най-про- 
чутата столица на цялата страна и на 
всички градове. Родителите му били 
Михаил и Прокопия, твърде благородни- 
те и най-верни императори. Михаил бил 
син на велелепния патриций Теофилакт, 
а Прокопия била дъщеря на благочести- 








А 


: 
+ 
Ч 
1 





Пти ааа на 2 о 


УПа Іепаіі — Житие на Игнатий 


2 131 





то тоб вйоввойз плуохе Васі сос. Тогтор дё вия император Никифор". Когато той оти- 
1005 та боду уооноаттос рао иа, ха той шъл в небесното царство, а синът му 
мой #8 АХтаиоожов дАБчото” ходтот Флави- Ставракий го преживял на престола за 
стос тў рата, кой атой иетазаотитоб, съвсем кратко време, след което и той 
Лихай, ё лооббидейс обтос, тв уанрбодс @» си отишъл, казаният Михаил, понеже бил 
22 усло} той  тетейвутихотос Міхтрботю, зет по дъщеря на покойвия Никифор и 
ха та лофта тб» 2 тє лойдаиф мпиоибо»” бил въздигнат до първите почести в дво- 
длофкодивуос (ногоолаййти: удо п’), фцеф реца (той бил куропалат), станал обла- 
из» Овоб, уђе дё тв орухАцтоо лаоп, та  дател на императорската власт по реше- 
охйатоа ге Вас/ебав ухе! Сети. Тобто тр» ние на бога и на целия сенат. Ние ще 
яео то Өєїо” гбоёВЯ убит, кто тур ФАР оставим |разказа| за благочестивата му 
лась доєтір ко Фиктоябунъ, тощ отоовп мисъл към бога и за цялата му друга 
хатд ивоос #0 оро лаопзоив" ђиї» 0 40- добродетел и справедливост на онези, 
хбоа подс &лщроу йо той доқ лрайтие те които искат да разправят подробно. Нам 
хо ёливіхе а Пу ёоуоқ ФхеПос, и об п/49- ни стига да възхвалим кроткия му нрав 
пат ибъоъ лед! ато" бетп удо бМуов дя» и умереност в делата му, които |каче- 
Хходуо” едоєВёотати пр Виойеа»р дийбуак, ства] той показал не само на вид. Защо- 
Екогобос абт я вЕботу, ко тф тъошикфв гл то, след като държал преблагочестиво 
беибо, они ди то "Аошето, фи, отоа- императорската власт почти две години, 
труф ие? побтоу бл? абтоб то» °Ауатомхоу  блаженият се отказал доброволно от нея 
пооуноиод Әт, кота Возйлаос» 08 отоилеи- и по собствено желание я отстъпил на 
сви), хаха» тр" Флараотаоп бордвосо- оня, който се стремял да я узурпира, си- 
нёю, лада? тие боў 6 изхалос хо”, реч на Лъв Арменец. Той бил назначен 
хо! тўс хоошяўс длагонав, н те» Ввифо- преди това от него за стратег на Ана- 
Мо" плодно” ха рбоко" (со, 489 С — толик, а когато воювал срещу бълга- 
492 А) рите, там замислил бунт?. Така блаже- 
ният |Михаил| доброволно |се оттеглил| 
от властта, от световната суета и от 
междуособните войни и зависти. 


2. Вшеай сризйаш Пит! 2. Българите приемат християнството 
Абуонотос ёуотато и’, ко овсиоїѕ Е Настъпил месец август и столицата за- 
ок 9 Ваощейовоя хотедотатто — —- — “К» почнала да се тресе от извънредно силни 
йиёосіє Ф тессоойхоута иңирудиєуос б оное трусове. — --Земегресението продължи- 
нос ёлі тособто» адтб» тўр фибита ки Нос ло четиридесет дни, докато сломило же- 
ибтро хотёхошареу . — — — ЕР е обу хай стокоститеи безсрамиетоим*.— — -Прочее 


6 оывидс отт. К Вобдувоо: дё тоте лоо- земетръсът спрял веднага. А тогава по 

зобис Өєо?, байо хотатахотес Миф, био д5 божи промисъл и българите, измъчвани 

хой тотс добро тод адтоноатооос деАхдётеєс̧, от силен глад, а освен това привлечени 

та блйа хотадёико, г Фи) лооойгоо» Вол- и от даровете на императора, сложили 

топат. (со. 525 АВ) оръжието и пристъпили към светото 
кръщение. 


: Става дума за император Никифор 1 Геник, който загинал в сражението на 26 юли 811 г. Синът 
му Ставракий бил тежко ранен по време на сражението и поради своята немощ бил заместен на пре- 
стола от зетя си Михаил Рангаве, който бил коронясан за имиератор през ношта на | срещу 2 октом- 
ври 811 г. Ставракий умрял на 12 януари 812 г. в манастир. Срв. тук стр. 17. 2 Тук се загатва за бунта на 
Лъв У срещу Михаил 1 Рангаве и за побелата на българите при Версикикия в 613 г. 3 Събитието се от- 
нася към 803 г. 1 Става дума за привържснипите на Фотий. За борбата между двамата патриарси — 
Фотий и Игнатий — срв. / Негрелгдтен, РноНиз, РаёчагсН уоп Колѕіапііпоре!, Кесепзбшр 1867—69, — 
Е. Рооги, Тће Ройал Ѕсһіѕт: Ніѕіогу апа Гесеп4, Сатђгійве 1848. — Л Нерие, Ніѕіоіге Че 
СопсИез, ТУ, 1, Рагіѕ 1911, рр. 252--284; 326—343; 420—454; 481—612. За събитията, които пред- 
шествували покръстването на българите, вж. подробно у Златарски, История, 1, 2, стр. 1 сл. 


ХУШ. ЖИТИЕ НА ЙОАНИКИЙ 


Йоавикий бил роден в 754 г. във Витиния и умрял към средата на ІХ в. 
Той се подвизавал дълги години в различни манастири на Мала Азия и станал 
известен със своя аскетически живог. 

Житието на Йоаникий е запазено в две редакции от ІХ в. Първата е писана 
от един монах, на име Сава, а втората от друг монах, на име Петър. И двамата 
съставители са използували поотделно едно друго житие, писано от Евстратий, 
игумен на Агавърския манастир в Мала Азия. Това житие днес е загубено. Житието, 
съставено от Сава, е написано по-стегнато, докато Петър е по-щедър на изразни 
средства. 

Третото житие на Йоаникий, от Х в., е от Симеон Метафраст, който и изпол- 
зувал само житието, съставено от Сава. 

И в трите жития на Йоаникий се говори за похода на византийския импера- 
тор Константин МІ в България през 796 г. в който поход участвувал и самият 
Йоаникий, преди да стане монах. Житията дават и някой кратки сведения за по- 
ражението на Никифор [ през 811 г., както и за войната на Михаил | Рангаве с 
българите през 813 г. 

РЪКОПИСИ: А. На пързата редакция: Р = Сой. Рагіѕ. ог. 1519 (ХІ 5.).--М == Сод, Уша. БП, 
Саеѕаг. Аце. 5 (ХІ $.); В. На втората редакция: Р -- Сой. Соіѕ1. 303 (Х $.). 

ИЗДАНИЯ: А. На първите две редакции: А$$, М№отетђгіѕ ІУ, ВгихеШв 1894, рр. 335—435. 
В. На третата редакция: Моле, Раг, СХА, со, 36—92. 

КНИЖНИНА: А. Рудаков, Очерки византийской культуры по давным греческой агиографни 
Москва 1917, стр. 240. — В. Бещев иев, Няколко бележки към българската история, ГСУИФф, 9 
София 1936, стр. 29. 30. — Могаос кк, Вулапіпоїптсіса, Г, р. 567. 


УТТА ТОАММЕСИ ЖИТИЕ НА ЙОАНИКИЙ 


А. АОСТОКЕ ЅАВА МОМАСНО А. ОТ МОНАХ САВА 


1. Юоташ сопіға Вшоагоз вейит вегий? 1. Византийците воюват с българите 


П, 6. Обтос тепти ду ходе ВЕ те ио- П, 6. Така блаженият се подвизавал 
хао] похтейоти, 88дощр дуо др три усърдно шест години, а когато вече идва- 
А40» плео д) ётос̧ тойо” ха! твооараксо- ла седмата, която се брои за негова че- 
то? доивтеш, итф Зе тс абтокоотонийс тиридесет и трета, в шестата година от 








Ват ас Кеототатитов топ  увотвоой, топ 
Абоутос ёхубтор Кототахщтов, длехутов Л8- 
оутос той ФЕ "Гоайоо”, то те" Вотуаош» 
Взрос подб ті» Фойхфуи хоо” ФЕбоцнав ПИ- 
Ебиеуог. Каф об фуплаоататаойо ёду 
обу лоѓіої с отоосейийо той хоотобутос, ори 
Воля: увроифиои пойвиоо Ву тр Мао Ма, кой 
хол в іоҳройс, огио, тоб уооготвиом філо 
Фнодегоу, оси Алд дА. оолво 6 діхошос ка- 
татёиуоу тої алоо, херолаѕ дитаотфдр 
абтф”" вводенбс бахотесот ор ито хой 
лдАвіотоох фодие”ос ту биофф ат, 05 хай 
Фа тотё тбу ивуотбуоу блд иот тс тоос 
Гааътобдойз хотаоҳед ота халі шимооб деб хеот 
оф дубу атома» гета павабюбиетот, ду- 
?див Хоотоб Фалофовто, иодоол тлу? да- 
корас тр” итар адтбр. "Одву ду тоте фас 
идоав 0 Ваойейс тд дудоктоу тоб огоатео тоа" 
4) лаг хадё, фу, лойс уфрас ха! стоаис 
& сб, хо! ті соо влйоуа, Аќує, то дтоиа; О 
дё вгопибс @5 убол иё” вои Витр Влио- 
ас, меил 98 тб» Морохбтоо хай уёроъ 
то» Воладо», тў” те тоз леи Гоо 
2405, ной тй? стойте” ёёохоођітоо, & тбл 
тафта єс лод пупит ба уоарёос уе 
005 6 Васідеус ёу&Ваде», пооофит ото» ха! 
оїхеїоу де ВооАтдеіс ён». (р. 337 С — 


338 А) 


2. Пе Мсерйой іп Вшоапа сіайе 


У, 15. Тф ой» ёЁрратоа) ёта М№Моорурбоо» тоб 
Ваз4&ос о тдур Лой огхобутес Вдойаоо 
Офууо? отротолздейоаутвс хай диб» ий пр 
доахф» уў” ё&еЛдбртєс Аєрдагђаои, тоб ба- 
двс офтоб бу лоддоїс отоатевиято ёуч- 
лаоотаёаиќоу ха коза хойто ўтъңоаутос, 
лод афъй тє адтойф“ та райна абтф» &0=- 
Хасаътос хай орукбуоутос, чӣхеїоє абортов 
лозодідтоіраутоѕ, ёлитоотцоаутес баътоде 0? 
хотадолог ха) за диооа шойородивии ду 





а Діра 





ь Кане 1256 с ато Майс 807. 


Уна Јоалпісіі -- Житие на Йоаникий 


133 


управлението на Константин Млади!, син 
на Лъв”, внук на Константин? и правнук на 
Лъв Исаврийски“, българският народ на- 
паднал тракийската земя и плячкосвал. 
Императорът излязъл с голяма войска, 
за да му се противопостави - завързало се 
сражение при Маркеля и, уви! настана- 
ла голяма сеч сред измъченотс християн- 
ско племе, Праведникът като втори Да- · 
вид? избивал инородците, сечейки силно 
с десетки хиляди главите на велможите 
им, и освобождавал твърде много от съ- 
племенниците си, така че благодарение 
на Христовата сила спасил и едного от 
велможите, който бил заповен с ня- 
каква примка от ремък и за малко 
щял да бъде предаден жив в ръцете на 
беззаконните езичници, като бързо пре- 
рязал с меча си примката им. Имен- 
но поради това императорът се удивил 
тогава на храбростта на войника. „Мили 
сине — казал той, - от коя страна си, в 
коя войска служиш и как се казваш ?“ 
А той казал, че е от провивция Витиния, 
от село Марикат и от рода на Воилади- 
теб и че се нарича Иоаникий, а във вой- 
ската еекскувитор". Императорът ведна- 
га наредил това да се запише чрез ръ- 
ката на секретаря, за да се помни, поне- 
же искал да го има за приятел и близък. 


2. Гибелта на Никифор | в България 


У, 15. През деветата година от цару- 
ването на Никифор варварите хуни, кой- 
то живеят в Диба?, излезли с войска сре- 
щу нас и като нападнали тракийската зе- 
мя, опустошавали я. Самият император 
излязъл насреща им с много войски и 
я разгромил напьлно. А освен това, ка- 
то проникнал в столицата им и я раз- 
рушил до основи и пребивавал там кера- 
зумно, останалите |българи|, като се съ- 
брали и взели за наемници съседните 
народи, противопоставили му се на съ- 


1 Константин УІ, който управлявал самостоятелно от 790 до 797 г. Следователно посочената 


шеста година от царуването му е 796. Според Теофан обаче сражение при Маркели е имало през 792 
г., а през 796 г. станала само среща между Константин УІ и Карлам при Авролева, след което 
Кардам се върнал с войската си. Вж. Г^еорћапіѕ Съгопостарша, р. 470, 10--21. -- За събитията срв, 
Златарски, История, 1, 1, стр. 243—244, и В, Бешевлиев, Няколко бележки към българската история, 
ГСУИФф, ХХИ (1935--36), стр. 29-—30 (отпечатък 9). 2 Льв ІМ (775—780). 3 Константин У 
Копроним. 4 Льв Ш. 5 Загатва се за библейския разказ, спорел който Давид нанесъл по- 
беда над филистимлянина Голиат. Вж. Царства, ХУП. в Тук вероятно не става дума за първо- 
българските боили или боилади; срв. обаче Могаосѕіё, Вуғапіпоѓигсіса, П, р. 98. ? Екскувиторите 
били гвардейската войска на византийската столица. Те били създадени през 468 г. от император Лъв |. 
Вж. Г. Вғёріеғ. Гез іпѕйіаіопѕ, р. 836. Т, е. през 811 г, 9 Името „Либа“ е неясно. В жи- 
тието на Николай Студит се съобщава, че „хуните“, т. е, българите, били нахлули до „Лида“ — пред- 
градие на Цариград (вж. Меле, Ррт, СУ, рр. 877, 910). 


134 
дъйиуанай» тотор ёл? офтоб тов тдлои, то- 
собто” фе аётду др тор Васа М№хрбооу 
отонея падооас лаустоай ий охиайжооа 
леодвов?. "О фооапиотов ддс б бутос 
(сой профитсие " Гооруриос, болд тбу той Ва- 
ос ооуувубэ» дъсажлобивиов одтой лао" 
геу” торс фас вас той збугойо“  Үлёо аё 
гф» раоё ПОП, ФИО дихроооѕ, тдЕйи?р, 
6 дос, бл?о 98 тоб Вао/ ок ейёоцор убу. 
Су 08 тд блдоойто" той Хдуоп блАбс абто?с 
да фош паоахолёдаутес аходовоь фафвофтота 
ос би 6 Вас вс, боб сърхфопойктос, Въ 
гф лойвифо убу лблтомв тоорнотіас, б дё ай- 
той 0$ лодв тўр айтоб Ваойнот ёларёоугто 
тетооиттос, Тафта дипкодевв кор Зоив- 
тв обр тада кой фоб лой ей Восйвйот- 
ад» тб» подаст котаййфио тоз био" спута- 
Хдивро. `208 та лооооуд та лата йло гой 
латодс Фуворбс шед? прибра ёВеВакодтоох, 
тўс ву атф обопе двіос убожос то кооцоле- 
об клто» ёдобиавбоу кар абнот. — — — 
Кое уйдо тот тейвитоцътов Хташражои из 
тару то охђлтоо» еіс МіхођА то’ уаи- 
под» афтобћ. 


16. "Ог ко! вбоввфе ла» три Дио вот, 
ТФ дсотвоф айтоб тўс дохт хобио, лаилйн- 
дер ис Е ката тот Объто» Дёоуга 
го” "Ацайфняйтр отраттуд» то» ”Аустойщиф» 
лооуноКкета. Об ддейфидов лбу тіс срукйн- 
тхо, Вотбтс буоцаббиетов, «уйе хдош, тоб 
тор био” бе», Ву хай най пре оор є?- 
хр побте С Ада ёліотато, Абу», лооббто» 
#лиототей» о ддейфидде ооо Ай”, блато, пов 
наб» и Жо ивтд приходу лоби коова- 
то». "О дё шр топоас би инопжотводъ дот то 
дедд" Ка} лс дапатот, лйсво, ФИ, отоатруду 
абтбу бута подс поно ёлиот илр цих 
ивгтахооош; () дё лото и бл/йбоос оиф 
те хата Май тоб тютой Ваодёюс оста 
15 ис дойоте увубода тпоавнвос бло той 
Аботос, нет’ Форте абтду дилбилен. “Ос дё 
ђтоіиаото б хатбуат та охрлтоа Веооввсота- 
тос Шу лодос и» бФодкф" уфоа» кота 
Ойуо» "Еоитов». Паовавоййс дё цефотис 
то" ивобу @ифотёост увуомёуус ве дей», б 
той д:абддоу 1406 ко! бибууцос Айс» кай тўс 
"Луйхобютои дутаж дуто фтиииос то ва- 


Упа Іоаппісі — Житие на Йоаникий 


щото това място, така че самият импе- 
ратор Никифор станал жертва на меча 
и с цялата си войска паднал в плен. 
Иоаникий, истинският пророк божи, кой- 
то ясновидски бил видял станалото, бил 
помолен настоятелно от близките на им- 
ператора, които се намирали там, да се 
моли за императорите. Преподобният ка- 
зал двусмислено: „Аз се молих вече за 
императорите, а сега ще се моля за им- 
ператора.“ А те, като го призовали да 
им обясни простичко неразбираемото в 
речта, чули съвсем ясно, че императорът 
по божие решение е паднал тогава във 
войната мъртъв от рана и че синът му 
се връща в столицата ранен. Ге, като чу- 
ли това и се разтреперили, бързо исго- 
лям страх стигнали до столицата слушай- 
ки светеца. Когато всичко предсказано 
от отеца се потвърдило действително след 
няколко дни, те се удивили на божията 
благодат, която била в него, необикно- 
вена и всеведуща. — -— — Прочее вед- 
нага след смъртта на Ставракий скип- 
търът преминал в ръцете на шурея му 
Михаил. 

16. Когато Михаил благочестиво дър- 
жал царската власт, на втората година 
от управлението си трябвало да излезе 
срещу хуните! с цялата си войска и по- 
ставил за военачалник стратега на Ана- 
толик Лъв Амалекит?. Той бил бра- 
товчед на един сенатор, ка име Вриений, 
който дошъл при светеца за молитва. 
След обичайната молитва тойго попитал: 
„Нима може, друже, твоят братовчед Лъв 
да пасе овце, щом като не след дълго 
ще трябва да пасе стадо овце? А той, 
като не разбрал, че казаното е със скрит 
смисъл, рекъл: „Как може, отче, той, кой- 
то е военачалник, да се заеме унизител- 
но с овчарска работа?“ Но отецът, като 
не му разкрил сатанинското насилие, кое- 
то шял да извърши Лъв срешу верния 
император Михаил, го изпратил с мир. 
Преблагочестивият държател на скип- 
търа Михаил, като се приготвил, тръгнал 
срещу хуните в тракийската земя. Когато 
от двете страни се завързадо голямо сра- 
жение за чудо и приказ, синът на дявола 
и негов едноименник Лъв и истински под- 
ражател на безбожието на Антихриста, 
който се бил заклел в божествените зна- 


1 Така са наречени българите навсякъне в текста. Срв. Могаосяй, Вухапііпоіигсіса, П, р. 284. 


2 Амалекитите били древен арабски народ, който живеел ю.-з. от Палестина, приблизително в дн. 


пустиня Ет-ти, Те се смятали за жестоки и често во 


тетът „Амалекит“ на Лъв Арменец. 


ювали с юдеите. По тази причина е прикачен епи- 





\/ на Іоаппісіі — Житие на Йоаникий 135 


а 6 





одет Муай? ёл) хбр дебо» съиВожо» и 
туоаууўоси биоцохоѕ табту" Фо» тр уд- 
со» 6 лаоавдтие нога дарю» убла дідо. 
Ес иктд съивойт лойвиои тотс ёуаушос 
29 Дота го» ыё» Вивбов лаоёуор въ той- 
то, тов д2 “Рошаос ўптау ха! вартф ото- 
Др» троху» лодисвифодо” хоготватско?с ат - 
паор Вевайидтр бфайно». Тоте удо тбге бМ- 
уу тубу ту ий съитооупофтез ёхеіуот 
тў дутаооід обу тф Ваоіеї Михайй подс түу 
Ѓао:еборосоу лор Йасодёутоу, то» Холф» 
лата» хоюцауб»у цахшоа ий адиадооід 
лерлесбуто», Кои) о’тос хата лбдас тоб 
гиодууйощ, ту Вафеир ларйувудивног, ив- 
отно: ас Воюйыас тдь дуувибъъцот, оби 
уо» ко тёнта тў иоуадий ларадобс лоте, 
доудоав адтобв сте Жо» дблоудоотід, хай 
ипд? бойу атой бис баройс сгухоопоас. 


(рр. 346 В — 347 С) 


З. юавтешз Юотапоѕ а Вшрағіѕ саріоѕ 
еғірії 


ҮШ, 29. 1% обу лили ёти тб Веги: 
Аас Муха к Фвофйои зой афто, тёзоа- 
овоходехдто 98 длб тўс ёлі Мипфдови 
ек Воудуаоіап угоне лтбовас кай оёҳ- 
иадахнас, обет коифдеіс 6 хад” ђийс Мо- 

\ у з РА \ И А А 
ођс деофдоов "Коатубаов фа Ко», ивта то 
2 & 2 аа е 5 - 4 Ч 
єѓс рос доғу 65 ёр Хой дури, 
ха} фи Идо» пдакажр то лувбиа пелдоу- 
тумёза ло траш тв лойдобв 5076 Юеоой- 
ивос хо! твои, ха том Фо вожев мої 

> т г Ч с х г с \ — А у 
82 бово 65 &лта уобуос бло та» Вордуаооу 
матехоиќуоис хоютоатогс длуе, ёохероднетос 
ха! лаоадоёос тобтовс рообиетос. Каі удо 
диетов холодов», 0с ёВобієто, длдуауи ота 
шд лацл/пдобв фоооойѕ, тб ф.овощо» 
лоовотухбтоу кой! дорад ату тпообуто», 
фл? аб» Асс, мата тду» ибуау лоор 
№) - э РА с. # 2 - # 
цосато», 00 хадоофивьос, 0: идро» вИта- 
цеуос, 10 тоб отарооб тбл тўу фоотой» ха! 
торс фооъошас Вапиенбоото. ОГ иёу схотоий- 
ав врдрс Вадеіас хо! Фу бос Фол тои: 
са», ў 68 афгоибту адтф Проб, хай то? део- 
цожбу тд двоий #209. Ка! обто?тс вю)» съ- 
уеёўе добаба лоалоовибивиос, 806 віс адта 
гоу упопаюфи тд боойваа автойв ўуауву &х- 
луттоибьонв мой хооозтас. (р. 359 В -- С) 


: Т. е. Михаил | Рангаве, 
загинал през 811 г. 
нината Синай. 





ци да не става узурпатор, той — отстъп- 
никът, страдащ оттая болест, — обърнал 
гръб по свое желание. Веднага след за- 
почването на сражението той по своя во- 
ля предал войската на неприятелите, а на 
ромеите [докарал] поражение и на себе 
си изтъкад узурпаторска дреха, носеща 
много беди и потопена в християнска кръв. 
Защото тогава, именно тогава, малцина 
от тия, които не били съгласни с него- 
вия бунт, се спасили заедно с император 
Михаил в столицата, а всички останали 
християни паднали жертва на меча или 
били пленени, А той, надявайки се вед- 
нага да узурпира властта, стигнал в сто- 
лицата и съборил от властта носещия 
ангелско име, предавайки жена му и 
децата му на монашески живот, като 
жестоко ги разделил едни от други и не 
им позволил изобщо да се виждаг. 


3. Йоаникий спасява византийци, 
пленени от българите 


ҮШ, 29. Прочее в петата година от 
царуването на Михаил и син му Тео- 
фил ив четиринадесетата, откакто Ники- 
фор паднал в България и бил пленен, 
Иоаникий, нашият богоносен Моисей, сма- 
зан от скръб и след като стигнал до вър- 
ха на добродетелите като в Синай? и 
вместо да обогати каменви скрижали, обо- 
гатил духа, пък обогатил и мнозина чрез 
божиите личби и чудеса, а ония христия- 
ни, които четиринадесет години били око- 
вани и държани в тъмници от българите, 
посещавал, за да ги нагледва и избави 
по неочакван начин. Когато според жела- 
нието си стигнал там и застанал пред 
една твърде голяма тъмница, понеже па- 
зачите стояли пред нея и старателно ги 
пазели, той, изобщо без да бъде виден 
от тях като великия пророк Елисей“, само 
се помолил и направил кръстен знак на за- 
твора и пазачите. Пазачите били обзети 
веднага от дълбоко зашеметяване и по- 
мрачение, а вратата сама се отворила 
пред него и веригите паднали от върза- 
ните. Той влязъл при тях и ги извел по 
невидим начин, като вървял напред, до- 
като ги завел удивени и радостни до 
границите на християнската държава. 


з Т. е. през 825 г. Михаил П царувал от 820 до 829, а Никифор 
з Според библейския разказ Моисей получил десетте божии заповеди на пла- 
4 Елисей бид ученик на пророк Илия. 











В. АОСТОВЕ РЕТКО МОМАСНО 


1. Котапі сопіта Вирагоз бейит сети 


[. 5. "Е дё торс уобуощ Зкебвоив жрвта 
нё подс лодйвио» но иб» тбу ужиспатбо" 
то таз (Мпуа ос, Трон» тб» Ворудоо». 
"Ауихаеттш дё кот’ абтфу хай б тбтв охпл- 
тобхос хо! вфоврвототов Вас/е се Кототамтиос 
товгоца, 17106 увуофв 75 цохашаттие ха} 
бозодоёоу рас Мостс Кронтие. Ка ди аифо- 
тбрая дооотобаивиа ву толф лоовароовио- 
дет) Моохб с, сърхооббеодс те иетат?в обтфи 
реуоцбце, укрие иди хата тах битою 
иду хо! ута тов Вудоогс добу то т 
уиспаф ф Дог, ка, тб” ёхдобу бл ос дли- 
Фохбута хор лтфав офодоау волроттоибис, 
с ка! сбтоу ду тоу Расла бл тов ипуа- 
тйиатос бота ъло уефоас адотта Евой 
хо хоадетоси бло ту йоєрб» Схейтот. Тобто 
гасйиєуоѕ 0 увутобтатох ёмєїрос Тату ос, 
Сф тв Ой хитдес ха, лоофупхбс в- 
ле?» леофооаиетос дђуоцо’ ВЕ боис, вбдаот 
ас вс иёосу обеф» вовлидусе ха тру лоуіда 
вкебтр ір’ леу хе орох техтоюоуѓіа» 
то Уфа тажота Мюотбитшу тоу иёу Вос ва 
лараддбос Обода», абтос 08 фло тўс беоб 
х9оков схелоойев, де халатов, той ёхдоођс 
Хоаохедасас, дарба дй иёлот абтё» падвд- 
ри ободе. “Ос от тов лойвиог дамой 
Мати, хай тур лоо а» 271 то подово» Рломтто 
нета коі ФА" Елта орвтара» стой, бой 
лад’ Руа ёх ъф» рудерто» ёбдукеу отйиетох 
ка йфидбс Виквртобита тоў дивтов дивохо- 
ибо хоопотовв. Кисопоав удао, (бе ог ид, 
тв опис дьавдовот паогилевоцонс, #4- 
дохбде» тобс виввов пооепоивуоис оби Пу ив 
ЕЁ, Ё ит ёхетдеу. Аха уойр тор деб» «с 
судиай е» Клахайвофивуоз хор ай пфотесос 
Фадоцсав ий дон  блйос, Фдовфтота хоовї 
хата тоб бййотобос, ка тр хе! то рос флеи- 
ддуас ёли тф буби диетр топи со, олео 
Лед поотеоо» хола тоб Гойя), дудоагадҳоос 
тр» херайр абтоб тру ддотууо» СЕтецв» ко 
?бер дуадуофивуос солтоіоу иєуйдар, олох 
те ха джбодико» длилдовиов" ёхтотє тогс Вхетос 
деохоибтот пелойрхе. 


6. Ту» оду УРОН оошродду „хаф ута» 
Р 1 } ^ 
(Вноторб" ка Алис Ваоътатус лелйпоо и рос 


дохобо» тўр” 6дб» дире». (р. 386 С —387 В) 


136 Уна Іоаппісіі -- Житие на Йоаникий 


В. ОТ МОНАХ ПЕТЪР 


1. Византийците воюват с българите 


|, 5. В онези времена народът на ху- 
ните, сиреч българите, започнал война 
срещу нас — християните. Срещу тях се 
опълчил тогавашният скиптроносеци пре- 
благочестив император, на име Констан- 
тан, син на преблажената и православна- 
та императрица Ирина. Когато и двете 
войски се наредили една срещу друга 
при селишето, наречено Маркели, и се 
завързало между тях сражение, християн- 
ското племе било победено поради на- 
шите грехове и обърнало гръб на враго- 
вете. Враговете ги преследвали в тил и 
направили страшна сеч, та и сам императо- 
рът бил хванат с някаква примка, вла- 
чен като пленник и попаднал във власт- 
та на онези безбожници. Като съзрял 
това, онзи твърде смел Иоаникий, под- 
тикван от божествена ревност и за да 
кажем като пророка, като се въоръжил 
със сила свише!, храбро скочил сред тях 
и като разрязал ведпага с меч тази прим- 
ка, за която казах — това дяволско изо- 
бретение, -- спасил императора по неочак- 
ван начин. А самият той, закрилян от божия- 
та милост, разпръснал неприятелите насам 
и натам и като преминал сред тях не- 
вредим, спасил се. Прочее, когато малко 
се поотдалечил от сражението, той вър- 
вял напред със седмина свои другари и 
гледа, един от казаните езичници отново 
стои и безпощадно промушва християните, 
които минавали там. Защото, както мис- 
ля, казаният път минавал през клисура 
и нямало откъде да се мине от другаде, 
а само оттам. Прочее, призовавайки от- 
ново бога на помощ и уповавайки се и 
надявайки се на вярата си повече, откол- 
кото на оръжието си, много мъжествено 
се отправил срещу злосторника, насочил 
с ръка меча си към онзи безбожен врат 
както някога Давид срещу Голиат, проя- 
вявайки храброст отрязал ужасната му 
глава и увенчан с победа, спечелил го- 
лимо спасение, направил спокоен и безо- 
пасен пътя на ония, които след това ми- 
навали оттам. 

6. И тъй, като разпитвал за станало- 
то нещастие и поражение и изпълнен с 
дълбока скръб, |Поаникий| със сълзи про- 
дължил пътя си. 


та Јоаппісіі — Житие на Иоаникий 


в. 





2. Пе Мкерйоп іп Вщоапа сайе 


14. То 02 дейтгоо" дхойл" Ро иофиов ве. 
"Ку тоїс кооос ббос метит пай, 05 
дуфтвоо ЕСИ, лею лойвиоу то тб» Вот4- 
бое» Еос отоотолоеио дё кат айта» хой 
б тотё та охйлтра тўс ВаоАвіас леиёлиют вВ- 
овротатос Вао/ввс, АМхтфодов тобтоца. Ки 
тойтоо увуоибуон, йдеито Фавдфутев оі деудикисв 
овилё’Эесо той Вах подс тот бово» лаг 
увуозто, Вуозтвс ив афтбр хо тоу Фойчот 
Еебстойио», сб” тоб бо лооеф/ Фотато". Өво- 
сацвуоь ойу атор кор бл авто? ведоутижътес, 
&битот" кор блёо ту Вао/ во» бицшевовотота 
вйувайои, 0 дё ходаобтотос ройс Риериос уноёс 
то ив оо” узуроводоь пов" “Буф и, Ф 
тќхуо, ӧлёо то» Ва во» Иди Едит” бло 
0& той Дао аж та тб» лосоєйсоно. Та» дё 
дууйвъитау” ый дуайдот дЕ Вл т] боорвіа 
перчотор, об удо Футосах то Ллойда ат 
ното) Евотрайон, ка удо Пу 6 буо Фууроъс, 
лообрАвле иу побс афтоду б бо и суй» 
Ёліуеђоас лров атор лайв ёлиогоафас хо! 
тобто соул @лботейву. Тож де Фи тоб 
Соонв матиттот диорёотато иод ету 8лнобтаж 
лова тоб е#орео тов ЕК ?отсотіоо ті дә ЕТ 
то ладно». О дё фут" Пр дтте оти, той вой 
лӨоахонцооутос, б нё» Васе ё” е0) полио 
лёлтохе кой бо тођто елеу бит’ бы лв 
пёр тот Вас ёо” д) уйсан, лей игу той 
полов бразеетлойи рамков та уб” лоо- 
ТА 


Е Өр дё або Ма’ котолфаубитес, 
дама те нор грово отоуефертес, гойс Рллопе 
-Аңђёаутес тйдота тр" бддъ диртоу. “Ос 08 
лАңоѓо” то’ дойф» Крит", дхођоои тр 
Ареиерт Риебър фот» ко матну ос пел/ 
созы три тоб Вот ват, в опти, пто 
лаб ло» Еабофибти, хай то Холоу тйс 
одой ойу ди и Фопмоис молол сбоаътес 
лобг тір баф/етойде” лой" лосопошатфипог. 


(р. 3918--С) 


С. АПСТОКЕ 5УМЕОМЕ 
МЕТАРНКАЗТЕ 


1. Юоташ сошта Вшрагоз бейнт регия! 


УІ. "Ех тобто оёр ёхеіуоо оходаботтос ёф, 
Фос ётеоу #1, т) ту Воџдуйоюу 8 
ёро тўр тб» Өодхб» Иуедивро». ° Аутотда- 
голедебетоас тоблу ало б тйс Рошойко" тбтє 
хоатф», уггоба лоддар ис иадио? остодоооас, 
ос дулор срребитагето хо б увамиде тт 
сбой гю» обтос лойвидс тв иёуас о?тоїс̧ отт 





1 Гистратий бил игумен на Агавърскич манастир. 


18 Гръвки извори за българската история, ГУ 


2. Гибелта на Никифор Г в България 


14. Ше научите какво беше второто 
|чудо]. В онези времена, както се каза, 
се вдигнал на война народът на бълга- 
рите. А срещу тях се опълчил пребла- 
гочестивият император, ва име Никифор. 
Когато това станало, казаните сватове на 
императора се осмелили да отидат при пре- 
подобния, като стях бил и почитаният Ев- 
стратий!, прелюбим на преподобния. И тъй, 
като го видели и получили благословия от 
него, те поискали [той] да се помоли мно- 
го усърдно и за императорите. А онзи 
пречист ум, като разбрал какво ще стане, 
казал: „Аз, чеда, вече се молих за им- 
ператорите; сега ще се моля за импера- 
ратора.“ А те, като убодени, останали 
безмълвни поради неясния отгсвор и не 
разбрали казаното с изключение на Ев- 
стратий, защото този мъж бил съобра- 
зителен. Светецът погледнал към него, 
кимвайки му да мълчи, отново се обър- 
нал към тях, благословил ги и ги отпра- 
тил. Когато слезли от планината, те по- 
искали от пребогобоязливия Евстратий да 
разберат какъв бил смисълът на казано- 
то. А той казал: „За да видите, че с бо- 
жие разрешение императорът е паднал 
във войната —- поради това той ви каза 
„вече се молих за императора, а сега ще 
се моля за този, който ше бъде провъз- 
гласен за император“. А мъжете, много 
смутени, обзети от трепет и страх, ка- 
то шибнали конете си, бързо тръгнали 
по пътя. Пом стигнали близо до врати- 
те, чуди онзи жален глас, изпълнен със 
скръб, с който всички викали за падане- 
то на императора, и продължили пътя 
си към царствения град, изпълнени със 
страх и плачейки. 


С. ОТ СИМЕОН МЕТАФРАСТ 


1. Византийците воюват с българите 


МІ. И тъй докато [Йоаникий] подвиж- 
ничествувал така цели шест години, бъл- 
гарският народ излязъл [на поход], като 
опустошавал тракийската земя. Прочее 
този, който владеел тогава земята на ро- 
меите,? излязъл насреща им, като събрал 
многобройна и боеспособна войска, в коя- 
то именно се числял и младежът, който 
показвал такова благочестие. Завързало 


2 Т, е. Константин №]. 


138 
«#ррйун, ко хоз л/ дос а фафоуувв лілтооо 
тор “Роцабв». ТЕ обу 0 ифуав ЕЙ доотебс, 
хай ивбаж ду дохта?в обтос `Госууіиоѕ > Фа 
Лао 7 д дог ўр бахдлто» иё» торс д?доф?- 
До оту (ацийо, лдєіотоъс 08 Бибфивуог тат 
ощоувуб», фотв ка та тб» ёлофорфу “ Ро- 
нат, итхот и) бло тб» Воздудосот |иаз- 
Тода дъфддуа, зо дЕ тобтр ф фе дюте- 
ноута тўс лодешас усоде 10? будосло” об- 
ооо. Тибта др тдтв хо! айтдс 9 вас/йейс 
дедойиетос, хай то усураїоу той 070005 ём- 
лйауйе, ср» латоибда хо тр той будиатос 
хАђою да иойети. "О дё лодв тобтис ко! 
г тс отратегав 8ддаохв таб. Ко б Вао- 


и ча и Е] 4 е. 2 + ` 4 А ом 
деп лаута себе, 05 ат ир тр” иуңилр одтоб 


дафбусь родипаса ёхтідеодо тд блоудареї 
ходе, ка тў очѓотиа тб» дриддзуеор три 
тоб хадоё тобтоо отоолкдтоо укоа каиобоав 
блёрроое». °Еутебдєу хай пет тр болй Хоң- 
айивуос, Врата то» гуйобо Вл отеу Фоти- 
хота 0дой, ка лойойв дусрообута ‘Роцоіо» 
б узутогос обтос Ввлаолвофи, кефайте Вотбов 
то» пой бу ётёро» ивфойдс дфейдивто». Ойтов 


а мата тож добдибуюу &удобәр дото оти- 


Водоу Поп» афтф тб» ав дуго» кота т» о? 
фоонёоу доонеуду тролао»». (СО. 41 А — С) 


>. Пе Мкервоп іп Вшеапа сіайе 


ХУШ. ФК» тобто) дё Мотова» то дов, 
ха тоїс той Ууёроъѕ хоюоуобоь тф Васлї 
(Мжифдоос дё тотв пр "Роцабк» белеу д0- 
хут) ср" атой тейвотр уихоф ботєдо» Пе 
лооауобебе. "Ерато тори" Вта тӯ оётоб до- 
те то О?уимӧу ёооиђоо” тру Өоахбу &- 
## ето. дтойтвуця отр /дудп йоу б хоотбу 
олаувров, лрдтеоо” 18) абтойе ўттуоє иета 
дё тата кат ооотаовс оё Обутоё ретфисуов, 
хох ёлоќоъу “Реошоотв, уда д) хай айтос 
о Васфейс тоагиайав угудивтос о?у т] дохй 
ха офто» хотаАдғ тор Во» кАпоордио» ё 
тр те дохплтра» ка! тңс &Еоъоас тду аду 
Зтошодио" котета. Той  уобу Хтар- 
рахюп ёлі тўс дохйс катоотфитос, ойс та 
жео! 15 тейсет е тоб афтохойтооос Мкпфбоом 
доод тоб фориаостоб °Гооутжіоо поопуувйто, 
отон, Фе игта Воахь б Вао/ейс ётеЛебтпое», 
«с мир тф»ъ лоосауоовуд отор ё496бутес, 
тф иеуйле тор хо абс Пато! лооой48ог, 





Уна Іоаплісіі — Житие на Йоаникий 





се голямо сражение между тях и фалан- 
гите на ромеите падали масово. И тъй 
какво направил този Иоаникий, велик меж- 
ду храбреците и още по-велик между 
подвижниците ? Като втори Давид той по- 
сичал иноплеменниците с десетки хиляди, 
а от съплеменниците си спасявал още 
по-голям брой, така че когато един от 
видните ромеи бил заловен от българите 
с една примка от ремък, той го разсякъл 
с меча си, за да освободи човека от не- 
приятелска ръка. Тогава и самият импе- 
ратор, като видял това и се удивил на 
храбростта на този мъж, поискал да научи 
родното му място и името му. А той му 
съобщил освен това и войсковата си част. 
Императорът пък незабавно, като че ли 
за да не забрави, заповядал на секре- 
таря си да изложи всичко това писмено 
и с щедрата си отплата подкрепил 
уморената ръка на този добър войник. 
Като добил от това още по-голяма устрем- 
ност, този храбрец връхлетял върху ед- 
ного от -неприятелите, който бил за- 
станал на един тесен път и избивал мно- 
го ромеи, и отсякъл главата на онзи, кой- 
то бил отрязъл главите на мнозина дру- 
ги. Така подвизите срешу видимите вра- 
гове били за него знак за бъдещите му 
победи срещу невидимите врагове. 


2. Гибелта на Никифор 1 в България 


ХУШ. Докато пребивавал в тази плани- 
на', той предрекъл пред роднините на 
императора (тогава Никифор управлявал 
ромейската държава), че смъртта му ще 
настъли не след дълго. Прочее през де- 
ветата година от управлението му хуни- 
те нахлули в тракийската земяияопу- 
стошавали. Владетелят събрал значител- 
на войска и отначало ги победил. Но 
след това хуните се събрали и причиня- 
вали злини на ромеите. Тогава и самият 
император бил ранен и загубил както 
управлението, така и живота си. Той ос- 
тавил сина си Ставракий за наследник на 
скиптъра и на управлението. И тъй Ставра- 
кий взел властта. Същите ония, на които 
дивният Иоаникий предрекъл края на им- 
ператор Никифор, си спомнили за пред- 
сказанието, когато наскоро след това им- 
ператорът умрял. Те отново отишли при 
този велик отец и го запитали за сина 


1 Името на тази планина или хълм не се споменава в текста. Намирала се е близу до Агавърския 


манастир, в Мала Азия. 


ма! лво! тоб ледос Хтогоажон дуели" фото, 
в? лоби та уобро» тў дохй Злабидов. “О дё 
таза» вогодиш хой лайт пр ивгоВойт» лоот" 
уооєбғ, ка! 6 фас", ёлі Егоой Вотфи та лобу- 
пота. Войу! то ижтавр, ха те дох ёт 
Міҳађ) тд» учивод» тов Вайс иетолесоб- 
оң, в вотв та лоопууеибуа. “О де Мис 
ото лоб збу охултов то той хоуоолайдтос 
Я» айоиа Ёо. ОБ ло ДФ торту сто?” 
хо Обито та Фоаифу» абс ледіа хотётоє- 
хо" фооутіс 98 то” Васа Е лой, блох 
те тобто Ваоєї Зле/ до: отоотф, кой длос ай- 
тобс хлхбс обет. Е» тосот) дё ма Двоъта 
то» °Аоцбно» Фквтиос и’ тоїс тс “Ехав тйу- 
ноо’ дозтудт дамот 9 0, лей тір Васева» 
и лойдоб ёоотхбс ёх», иодтот тобто Ротоё- 
ре ната зобъ, лас Фухойте убити тобе, 
ха? ла’ 6 ай подс тобто #рерк, олаовоуо?» 
24 ог ето. 

ХХ. Пойфиос тор неа та» Отт 
айто?тс сирваубтос, о0дё вр’ потр б Ади 
зов лооободђ” бъвукфу, мой тата добс, 
«оран лвофвеайв та “Рош во», бе йр тф 
Мио биа ид» ифиоу поостойпри, Чиа дё 
ха ддъща тобтоу левой дею. Ото обу 
жи Воойеродиехгос б Айо», нов дойбоаѕ тф те 
тоб ўдоъс влой йо ий 001506), тах тр отоа- 
потф» ууфиос оРхєкосаивуоѕ, оћто те л000а- 
"уви, маі ибро садєђе» тд ёлідос т 00- 
глойаз лаоёлеоеу, Ча ле} табта Ффамвцибгоус 
дохелтотвод" пб хор дбордбтвооу, хо тбуу ёу 
увооп Фуад» дуото та лообдон диета пооти- 
нфутас. Ефроѓќос обр б Авит тўс 280) тӧу 
Вап ва лооссолетТо” бле оу, леді поутбс̧ ТЕ 
лоодо ма оВеовлейва лехобрвто тобто». 
Мей обр три бл’ адтоб увувуниёиь то? 
тр» дбедойсот, той Вао/вож хай подс 
то Вибфюио» лоотойратов, ната  киобъ 
Фигрос тір фдгиа тўс коаодас вирправ, хай 
то» дутос драхалбрас Лёота, тос та “Роо- 
нао» Ду гоавтотв котайлбфу, едх, (ос вЕув 
тахо, ди ети котд тр оне оу, ха! рао- 


Дре лд та» ладфте"  дуауоовбети, ка! 
тр» лкокороиор тот подает котоаи диви. 


(СОГ 2590: ==6810) 


“а Тоаппісіі — Житие на 


5 р 
Иоаникий 


139 


му Ставракий, дали дълго време ще пре- 
живее на престола. А той предрекъл, че 
отново ще има бърза промяна и че, как- 
то казват, работите са на косъм. Малко 
по-късно, когато властта преминала у 
Михаил, зетя ка императора, предсказа- 
нието се сбъднало.! А този Михаил, пре- 
ди да вземе скиптъра, имал длъжност 
куропалат. И тъй не много след това ху- 
ните отново опустошавали тракийските 
полета. Императорът бил много загри- 
жен как да ги нападпе със силна войска 
и как да им причини зло. Между това той 
поставил Лъв Арменец за началник на 
източните отреди, А този стдавна жаду- 
вал за царската власт: само това мислел— 
как да я завладее и смятал за второ- 
степенно всичко, което не се отнасяло 
до това. 

ХІХ. Прочее, когато започнала война 
между тях и хуните, Арменецът не удър- 
жал дори и на първото им нападение, а 
доброволно обърнал гръб и покрил ро- 
мейската държава с позор, та донесъл 
срам и на Михаил и го хвърлил съще- 
временно в страшно отчаяние. Лъв, като 
бил с такива замисли и като постъпил 
така, с коварния си и лукав нрав спе- 
челил духовете на войниците. Той ги скло- 
нил да поддържат него и само нему да 
възлагат надеждите си за спасение, по- 
неже в тези неща те се държали някак 
твърде необмислено и безразсъдно и пред 
благата, които имали на ръка, неразумно 
предпочитали онези, които очаквали. И 
тъй Лъв, като надянал маската на бла- 
горазположение към императора, престру- 
вал се, че го уважава повече от всички 
и че му служи. След доброволното по- 
ражение, което претърпял, когато импе- 
ратор Михайл сс върнал във Византион, 
той проявил в този момент скритите за- 
мисли на сърцето си и разкривайки ис- 
тинската си душа, оставил онези, които 
опустощавали ромейските земи, и ведна- 
га, колкото можел по-бързо, се въоръ- 
жил срещу своите, провъзгласен бил за 
император от присъствуващите и стигнал 
в най-известния между градовете. 


1 Ставракий, който бил ранен в похода в България, наистина царувал само около два месеца. 
Той бил свален от престола от зетя си Михаил Рангаве и не след дълго умрял ог раните си. 





{ + ГР ат с 
140 Уйа Іоаптісі — Житие на Иоаникий 


3. Јдаппісіиѕ Котапоѕ а Вшоаніѕ 
сароз еғірії 


ХХХШ. Атіка 0 да" Мо) лёилто»” ёлі 
тў “оноо” доуйс #тоѕ Пув, теобаовокод5- 
холо» 98 бло те кота Воуйудо0» ёхотоотеѓас 
маћ тедєотбуы тф Мизоооф йуйето, #1 000% 
“Раша” по: ива тўе потоідос кар тр 
2лвьдеоГах дловайдутев, хина ото, Воодуаосоу 
увоо! катейозто. Кори толуаоойр уро тр? 
са ботдоволо» хебр" едро, йла абтобс 176 
Ёлилб»оо ха! нохбтойх ёхерус диаусутс ёк- 
увижу дурдей. Каі пеудордцеу. 5 ёнйудауе 
туу божир ў тов дудоав хотеїуе, Боро" 
те вер хаї аурой», Фе отивойуе оттого, 
ди и) ддттоу озтолоВайлогоь тў латобе хай 
тдс зрехас флабодог 0 ха! ид до» тд» аудоа 
Еавйрате. Кос обу деўтєоа лаута той л00- 
хаиётор охолой дёциєуоѕ, молалеілеь игу т’ 
дих вивблр хай соң ото», драдєї 
д2 офайвойс к жъдъубдоъс лореіас хай три 
ёр иё тоВот дарохфв, тфу педйхайтивъс» 
«гтойс фоопоб” офи Вфостмову, ФА 077005 
дфочфс диатдя тоїс̧ дудой, вас бит! 
лабо диво тф тоб атагооб кехота тло, 
хо! тобто двоцор кош кв доа те” Фиофу 
фиофривас болео ВЕ йдоо и охийс дауйтот 
хота тфу ид» "ообу тоб ёхєїов ход 
ибро диахойвтто, покібе те, обх бдаою, дла 
рук дотпоос ъаиа тйс ддаохайов, и 
угбойо кота той адлер татёоос одета, 
увузф? охойах лаодлихошуоова», адда то йл” 
ивр оп ёлі тор Өгӧу тў” лда бода, ко! 
ту абтой футалодбова» ит ёлідоудауєодаг 
лобс д8 узооощ ка тоїс бое та #хегрот 
иустђою. Ена фот, ходо Мосс, тр 
уйхта тобхоъс фюауауф", ибхо: хой ту иств- 
оп» бооу лоралвилат бр ке фаооббивтос. 
"Еибоовас об» лаой 1ф» оодғеутау, ко, Тіс 
&, Ф тоб Өғоў йубооле, ло дкс вдожидние, 
гр кош иду ох длёхорре, ту’ удоп де 
ибуф &туойфа» лє деф. (с01. 68 С —69 А) 


3. Иоаникий спасява ромеи, пленени 
от българите 


ХХХ. Михаил вече пета година упраз- 
лявал ромеите, а била настъпила чети- 
ринадесетата голина от похода срещу 
българите и смъртта на Никифор, кога- 
то мнозина ромеи изгубили едновремен- 
но и родината, и свободата си и падна- 
ли като пленници в ръцете на българи- 
те. И тъй човеколюбивата душа на Иоа- 


никий била обладавана от мисълта, дали. 


не може да ги избави от това трудно и 
бедствено съществуване. Като разпитвал, 
той узнал, че затворът, в който се нами- 
рали тези мъже, бил мрачен и задушен, 
така че можело да се случи твърде ско- 
ро те да изгубят заедно с родината и 
живота си. Това именно безпокояло най- 
много този човек. Прочее пред предстоя- 
щата цел той сложил веднага всичко 
[друго] на второ място и изоставил он- 
зи приятен и обичаен живот. Пренебрег- 
вайки несигурността и опасността от пъ- 
туването, той изминал пътя, който водел 
за там. Без да го е грижа за стражите, 
които стояли при затворниците, той за- 
станал така невидим пред мъжете ивед- 
нага си послужил с кръстния знак вмес- 
то с каквато и да е друга сила. С него 
той разчупил оковите и ключалките на 
вратите. Като моя Исус той призовал ка- 
то от ада и от сянката на смъртта на- 
миращите се там и струята на поучение- 
то ги напоявала не с вода. а със спаси- 
телни слова. Той ги наставлявал да не 
станат като бащите си извратено и гнев- 
ливо поколение, но занапред да възло- 
жат надеждите си на бога и да не за- 
бравят въздаянията му, а освен това да 
запознаят и синовете си с неговите тайн- 
ства. След това като Моисей той ги из- 
вел през нощта на светлина и ги прекарал 
до нашите предели, закриляйки ги. И тъй 
по настояване на спасените и понеже 
многократно бил запитван „кой си ти, чо- 
вече божи ?“, той не скрил името си, но 
казал, че това благодеяние трябва да се 
отдаде само на бога. 








АА _ тт е 





ХХ. ЖИТИЕ НА ТЕОДОР СТУДИТ 


Теодор Студит (759--826) бил известен византийски църковен писател и за- 
щитник на иконопочитането. За него са съставени няколко жития, чиито автори 
били повече негови ученици и по-млади съвременвици. 

Първото житие, което даваме тук, е било съставено през втората половина 
на |Х в. от студийския монах Михаил. Като автор на второто житие, което в 
същност е само нова редакция на първото, в някои ръкописи неправилно се по- 
сочва пак името Михаил, в други — Теодор Дафнопат, а в трети - някой си 
Йоан. То е било съставено през Х в., ние го даваме като писано от неизвестен 
автор. Третото житие, което даваме тук, малко се различава от първите две, но 
личи, че и трите са черпили от един и същ първоизточник. То е от ІХ в. ие съ- 
ставено от непознат автор. 

В Синаксара на Цариградската църква ив Менология на император Василий П 
също има две кратки жития на Теодор Студит, които ние ще дадем на съответ- 
ното място в тези две сборни съчинения. 

РЪКОПИСИ : Второто житие е прспечатано от Мепе по изданието на Пе 1# Веаипе Ѕіттопаӣіі 
Орега уагіа, у. \", Рагіѕ 1696, първото по А. Май, Хота раітит ЪБНоеса, 1. У1, Котае 1893, според 
Сой. Майс. 68, Сой. Мас. 1256 и др. Към второто са направени поправки и допълнения от Латышев : 


ВВр, ХХІ (1914), стр. 223—254, според Сой. Мопас. 467 (ХІ $). Третото е предадено в М--Сой. Моѕди. 
ЫЫ. Теп. 128 тиѕ. Витіапх. 520 (ХП $). 


ИЗДАНИЯ: А. На първото житие: Моле, РОг, ХСІХ, сої. 233-328. В. На второто житие: Мірпе 
РОг, ХСІХ, сої. 113---282. С. На третото житие: В. /.аіуѕсћео, УПа 5. Тпеодоп Зрадпае іп сойісе 
Моѕдиепѕі тиѕеі Кипіапғохіапі № 520, ВВр, ХХІ (1914), рр. 255—304. 


КНИЖНИНА: Кгитфасйег, СВІ, р. 151. — Х, Лопарев, Византийския жития святых, ВВр, 
ХҮП (1910), стр. 161--185. — Моғаосѕік, Вухапіпоіигсіса, 1, рр. 576—577. 


ҮІТА ТНЕОрОВІ ЗТИБ1ТАЕ ЖИТИЕ НА ТЕОДОР СТУДИТ 


А. АПСТОКЕ МІСНАЕ Е МОМАСНО А. ОТ МОНАХ МИХАИЛ 
1. Пе Мкервоп іп Вшоапа саае 2. Гибелта на Никифор 1 в България 
28 ОА” обх єс махоб» абтф та тв дло- 28. Но не за дълго го оставило без- 


эофас дер орутбиос удо я деіа Оп ха умието му Скоро божието наказание по- 


тото» ивлеДдобоа лаустооті ёлі тие тс стигнало и него и го изпратило с цяла- 


1 Става дума за император Никифор [ Геник. 


142 


Уйа Тпеодоп Зфи4Иае — Житие на Теодор Студит 





або подс Хитов уобу б идтшос от00- 
толудебоис №итрбоос, лодєшхђх ато Воуот 
„иетев усодс блов оно иду тойтф лооро- 
бе блод, де й тоб еофодой Погбоос 
йибу блво Фъдаас вуотаос, обх «ища оёод? 
длротдттов, АА? бло Фвой ипотгоопибтр хай 
лес хо) убу ха то ВЕВщо» обтобеъ ёҳоро 
обтос об» лелтохфв б де сос йуа, неуд 
ай" тоауофас блбдейс, ие(ботос дё коно 
Мас Я ‘Рона увуота ао’ — — — 
“Олво дё іс абтдо" поогфиевосеи кор 9 иерис 
обтос Фводсорос, торс «опидов Сноу ёт 
драг длеади убо ёлђото иёуа фооъвги", ко 
бло тор (от Рладлютб” хай Плд тоб 
фишкой фоотниотох 6 Кое  Мотфодоос, 
ха тр” бои» 8’ кат т@» Хип» 
дувоувто»,  истаоте/фивтов то” іє” лас 


2 ~ 


тёоа риф» Өєідооо” ду тоз про 105 пойвос 


тдлис, оо кой хотерійсето афту ди ивоси 
пуб»  ивиотфио» владобуш баитор тр бл 
атой ёфеноейон две» оборо 6 9 


боос 205 фолво 10 Пребцап увудиеуох, 
дудог ато таде ХЕ иёу дов» ёр” ос ле 
лобхав иеТанейвой, ха и лооотдра т 
С той ий фис лоб тор диоо» ёфёдках добо” 
ёле! дё иэдёу тообтоз вверорйвъибос тар де 
длотоё ес, 10де Ауе Кох латтохоатоо, 
“Ос гліотоёроу оёх ёлютоёрис тў 09Ф р о 
лоовб: оңиєдо” #2. `АнёАе тоб длвей сте 
тобто) иёдозтос мата т’ лоофутєійу тоб 9є0- 
боо" поцибиовс пибъ, Фи тр тфу Воийуаову 
хебоа то Ер» ивтаотовраттов, ха! лотос 
той об идис дкедву топриота тоос тр 
Васі ђооои” @тахаицитос, коі & до дбо 
поі тўс дохйс хоотңоо»то$ хо! лаовАдоутос, 
б тото ёл” бдеАфӯ уаибодс доҳаууєАуъно$ 
три тоб хопоолоЛатое аифёлот ёа», тд фа- 
оно” біедёсото. (с0]. 270 р -- 272 А; 
272 В — Р) 


2. Гео Ағтепіиѕ іп Гиғасіа сова 
Вшрагоз риспаї 


30. - -- Джо" удо 0 тўс "Аъотоййс отоотнуос, 
ёхтетиухос ий Дом 10 #0) фбоводо той кофи 
хотос, то’ фло увтоа атой  дсородохцоос 
птойтби, кар тойв тобто» дохпуос тоїѕ йло- 
охвови тот ивбдуа” обифоотас бартой ката 
отпофивтов дЕкоцдта», дутароіау обувь кота 
тов фіЛохоіотоп буахтос Мод ёдо” де 


та му войска в чужда страна! И тъй, 
когато безумният Никифор тръгнал на 
поход срещу скитите, ставал жертва на 
неприятелската войска. Това станало, мис- 
ля, за да му бъде ясно показано, че отстоя- 
ването на истината от страна на бого- 
носния наш отец не било напразно, вито 
необмислено. а било с божие признание 
и имало потвърждение от бога някога и 
сега. Прочее, като паднал, нещастният им- 
ператор дал повод за голяма трагедия, 
а ромейското царство -- за още по-голя- 
ма комедия. — — — А това, което му 
предсказал великият Теодор, е достойно 
да се прибави към казаното дотук. Тъй 
като телохранителите на император Ники- 
фор и собственият му характер го нака- 
рали да се възгордее и той с неудържим 
устрем тръгнал срешу скитите, повикал 
светия ни отец Теодор в предградията на 
столицата и чрез посредничеството на не- 
колцина велможи го карал и принужла- 
вал да се съгласи с изнамерения уж от 
него начин на управление. А преподобният, 
като че ли вдъхновен от светия дух, му 
заявил следното: „Ги трябва да се раз- 
каеш за делата си, а не да прибавяш и 
други към тях и да теглиш и нас към съ- 
шата хлъзгава почва. Въпреки че не си 
мислил такова нешо, ти бързо се отда- 
лечаваш оттук. Това казва господ все- 
държител: „Няма да се върнеш по пътя, 
по който днес вървиш.“ Прочее този вла- 
детел, като не повярвал, изгубил живо- 
та си в земята на българите според про- 
рочеството на нашия богоносен пастир. 
Синът му Ставракий едва се върнал от- 
там в столицата, тъй като бил ранен. 
Той управлявал всичко два месеца и се 
поминал. Шуреят му, който носел името 
на АрхангелаЗ и изпълнявал длъжността 
куропалат, получил царската власт. 


2. Лъв Арменец воюва с българите 
в Тракия 


30. - - - И тъй Лъв, стратегът на Анато- 
лик, който си бил позволил повече, откол- 
кото трябва |във властта си|, като подку- 
пил с подаръци подчинената си войска 
и привлякъл на своя страна военачални- 
ците йс обещания за по-големи отличия, 
разбунтувал се срешу христолюбивия им- 
ператор Михаил. А като отишъл в тра- 


1 Авторът обяснява гибелта на Никифор като последица от антимонашеската му политика. 


2 Т. е. българите, които навсякъде в текста са наречени 


Рангаве. 


„Скити“ иди „варвари“. 3 Т. е Михаил 1 





Уна Тһеойогі Ѕіпйійае — Житие на Теодор Студит 143 





гл, та боахфи пёо об лофро тйс Вас/вьоб- 
оце Фгамцонттети Елд тб» дует Мамедотийу 
«позоднат лиан, Абуовотос” ёхеїђде» 
те длфоас, индвидв бутитоблтоутос воврайта 
кс та Ва на, Воидейс «рхоуомдйотие 1005 
ту до" дооъфбосо” дуораудо» «рибошеуос" 
обо) тори’ ёладоаќаиеуос те Ваоыхіс @0- 
хе б Віа оётоѕ бод, йте Ао тФ 
тўс блохоіовоқ тебйгооажонета поо факс 


(сої. 276 А-В) 


В. АОСТОКЕ АМОМУМО 


1. Пе Мкервоп іп Вшоағіа сшае 


То» ВоаоВаои» удо тпихатта дех АЦ 
сдътот, моћ тобто фољиа блеобужо тур 
лоде ёхєѓуоі$ фёооъса»” дладътос, лоо те хай 
бядот дьзаиа форовт лбтас ёх той лад 
тіха алейониётот, Фура хат абтоб иаот # 
хот? иыто» то Яфоб хамощ 9 дИтноос" 
дд кос Ри то лойббио лв дот, хи тр те Вам 
Деба Рони оу кор тф страто одеть. од” 
боди вілей», ий нибйох лооотопраие»оз д’е дос. 


"Азот де ипбё ти’ тоб Потодс #71 то 
лойциза е лоору» лаов ей" дле! хо! лоовї- 
ла то и до оф ка! тоу хрдъто” лоовир- 
ою” & хаі ип ойто омутиви 6 дойтетос. 
"Еле удэ Едоий ото хатд тў” Уно, 
ха! иёуа ёлйото ха вВосуййвто, “оуттодивуос 
болёо ту лао@ той боюи ттар, хай инд? 
тру ёмсѓос Вадева Еуот, & и?) овтди Во ха 
лаосотпоопо лобтеоо” лвили туйс тб» Вл” 
ёЕороѓас, тобто иёу леайдот, тобто де ка а 
АЕ тоу Флор, КО тобе офто лелоауивтос 
дусе» бидфоота. "А тдтве хо майор Еф 
жоцотвоо 0 95090005 Ардес, хай фалго #3- 
оыс тр ёлілуоіа уєуоубс тоб люейиотос, Схегиа 
пре то дабу, й маі двопс айтди ма! дуое 
ас гуёлАнов Пи, & уе ий латтейбв лаод- 
холо» їе тор Хордид». "Ехото цёр хо! ОЕ, 
Вай #0, иетфиейд” те бр белой дара», хой 
т0 хахду йбдеойлертор ий ИлеГу, Фе Во и 
т@ урозо дроѓото» ў кор дбуѓатоу увътто лат- 
тес. ‘ле 0’ обтаж дуадуңтос ёе, Ос ит 
идиот пад» то лаур окт», @АЛа хай дос 
тот бис влебгуу, хо браухну торс н Вот- 


1 Т. е. в Източна Тракия. 
пратен да воюва в Тракия и там вдигнал бунт. 








кийските земи, недалеч от столицата, про- 
възгласен бил за император от тия, кой- 
то уж осигурявали реда в Македония". 
И като се дигнал оттам, стигнал в дво- 
реца, без някой да му се противопоста- 
ви, възвеличаван открито от свойте оръ- 
женосци като император-иконоборец. 
Прочее този насилник-тракиец? заграбил 
императорската власт, тъй като бил из- 
цяло въоръжен с ризницата на лицеме- 
рието. 


В. ОТ НЕИЗВЕСТЕН АВТОР 


7. Гибелта на Никифор в България 


Позеже варварите безнаказано плячкос- 
вали, той тръгнал надменно срещу тях 
и въпреки че се заканвал да ги унищо- 
жи веднага всичките с конница и със си- 
лата на оръжието, злосторникът разбрал, 
че е вдигнал оръжие по-скоро срещу се- 
бе си, отколкото срещу тях. Като паднал 
окаяно във войната, той докарал неизре- 
чим позор и на ромейското царство, ина 
войската, както и извънредно голямо без- 
честие. 

Не трябва да се изпуска и предсказа- 
нието, което отецът направил на нече- 
стивеца. Защото той му предрекъл бъ- 
дещето и му разкрил опасността, ако и 
неразумният и тогава да не се вразумил. И 
наистина, когато императорът се отпра- 
вил срещу страната на скитите, много 
се надувал и гордеел, но като се засра- 
мил, като че загдето бил победен от све- 
теца, той не искал да върви по този път, 
ако не го спечелел и привлечел предва- 
рително. Той изпратил някои служители, 
който да доведат светеца, било като го 
убедят, било насила, и да го накарат да 
се съгласи с направеното от него. Но тога- 
ва боговосецът, обзет от още по-голяма 
и пламенна ревност и като че ли вдъхно- 
вен от светия дух, разкрил на самохва- 
леца тези неща, които биха могли да го 
изпълнят със страх и ужас, ако не бил 
напълно обезумял. „Трябваше и ти, царю, 
да се разкаеш за това, което си направил, 
и да не оставяш непоправено злото, та 
да не бис времето то да стане мъчноиз- 
лечимо или съвсем неизлечимо. А понеже 
си толкова безмилостен,че не само ти тичаш 
към примката, а тикаш и други да бъ- 
дат хванати в нея и готвиш нещастие на 
тези, които не си го желаят, то окото, 


2 Лъв Арменец е наречен тук „тракиец“ вероятно, защото бил из- 





Е 


Уйа Треодоп Ѕіийіае — Житие на Теодор Студит 





Аонёто леойотат, табта оо: 0 ято ѓрооб» 
дрдоднос, д0 ёиоб лооароревв тоб Футедобс 
го с о?и ётнотоёрб» гори ётотоёрес ёф” 
Пу ой бдор лоовбу Ввхег. "Аивда маі кота тӧу 
той бою Абуоу Ваобаохаїс дАобс усооі», 
ой ид’ор аохобс дфройто тар’ селу, адд мой 
тр длоти тов" кефа" паі рло» хотёмле 
го Вогдуаоо» убув, фотроас тайти поол!- 
имоти, ма тр» исто” хай тду дъабоидъ Ро лозт: 
остилойф тф @дИф ётудербгоун. (СОП. 164 


АС) 


2, [ео Ағтепінѕ іп ТАғасіа сонна 
Виіоатоѕ рирпаї 


Аве" удо 6 дисоввус `Асиётос, стоатнудс 
подс той айтохойтопов АпуавА сле ‘Веб лоо- 
Хей, ка тру боана» лаоодейса" влитра- 
лас, ба тоу туихайта сърраубта лойсио» 
готс Ваовдоос, ие?бо” Еолтоб д Фагдо ёлао- 
деіс, ий алотают «(одатоис ваудтт», Влолосц- 
офивиов те доле) ка! тду фло уєїоа отоото», 
хой САДОТ оў «тов тб» хорфотёосоу, тобс 
иёу додо, том д? Клоодвавов ёледд др, Ва- 
о/ва лор драдвіхупо, ка то тўс Поуйс 
хойтос 6 тоб бой, феб 2 кф тўс опис 
лойбшов 2005 Еалтб? ивтатЕ тоо” (СО. 169 С) 


С. АОСТОВЕ АМОМУМО 


1. Ое Мкервоп іп Вшрапа песе 


Зі. --- Атос дЕ Фе ву’ бри тўс плода 
Хибдос ёхотобтеіос в?ҳето. дААа тобто» 1) ен 
хотоороо хр тд ёліуноа тбу &оу0 та- 
увов воблоабйви, об идрор ђтупдёута аохоб, 
алла ко цаҳоіоос ёоуоу & тф пойвиф увто- 
ивго”. аёюу 08 ид тў» тоб латодс ёл атф 
лобоођоу оюлй лосей ёлидў удао ёхеїрос 
оон хотдӣ Хходору ход иёуа Флпото хо 
ёбову исто, ивтабтейфистос то? дтдр пор лод 
той ботвос плёиле тов ту ёл? ё&ороѓас тобто 
иёу педої, тобто д2 Віа ёрдбоциоу лођоси 
абтду ха тф кобхобты ёлаи от. 944” болео 
ёрдоус 0 100006 уєрдисруос ко 0405 той 
лтейиотов дот абтф таде „Ехот» иёу хо! 
оё, Васе, игтдиейот т ёлелоаҳес даре?” ка! 





което вижда всичко, ти предсказва тези 
беди чрез мене, безупречния. Знай, че ни- 
кога няма да се върнеш по пътя, по кой- 
то сега вървиш.“ И тъй според пред- 
сказанието на праведника той бил зало- 
вен от варварски ръце и не само позор- 
но загубил живота си, а иотрязаната му 
глава останала за подигравка у българ- 
ския народ, който пиел наздравица от 
нея и на всеки пир се гаврел с пораже- 
нието и позора на нещастника. 


2. Льв Арменец воюва с българшне 
в Тракия 


Лъв, безбожният арменец, който бил 
назначен от император Михаил за стра- 
тег на Изтока, получил нареждане да 
мине през Тракия поради войната с бъл- 
гарите, която избухнала тогава! Но са- 
мохвалецът се възгордял още повече и 
стигнал до върха на безумието; той под- 
мамил с хитрост и подчинената си вой- 
ска, и други хора, по-лековерни, който 


намерил, като подкупил едни с подаръци, 


а други с обещания, и така се провъз- 
гласил за имлератор. И уви, този неприя- 
тел на бога и на мира завзел в ръцете си 
върховната власт. | 


С. ОТ НЕИЗВЕСТЕН АВТОР 


1. Гибелта на Никифор ! в България 


31. - - - Самият той с пелия си устрем 
тръгнал на лоход срещу скитите. Но бо- 
жията справедливост, която го настигнала, 
бързо наложила наказание за делата му: 
той не само че бил позорно победен, но 
станал и жертва на меча във войната. 
А не бива да се премълчава и предска- 
занието на отеца за него. Защото, след 
като той тръгнал срещу скитите и мно- 
го се гордеел и хвалел, извикал светеца 
някъде пред града, като изпратил някои 
служители, за да го накарат било суве- 
щание, било със сила да се подчини и 
да сведе глава пред властвика. Но бого- 
носецът станал като вдъхновен и цял 
обладан от светия дух, му казал следно- 
то: „Трябваше ити, царю, да се разкаеш 
за това, което си направил, и да не ос- 


1 Става дума за войната през 813 г. и за поражението, което византийците претърпели при Вер- 


СИНИКИЯ. 


Уйа ТНеодоп ЗпиШае — Житие на Теодор Студит 











и) лаодрвобвби тобобтор кахоу сйеойлеттог. 
ёле. дё об ибро» айтос дайте ус, айда 
хо пиас подс тду бипо? блогов диобог, 
табт@ ва б тотохойтоо дг &ной Аќуеь жіно 
Гоби, «05 ёлиотоёрсо» оби ётотоёрес тў ода» 
ђ о" лодейн оуиєоо» вит“ аи ка хота 
ту” тоб бое поофитыо» ВАС Фи ТО ло- 
Аён) бачиокдах бтадос иди тр Рона», 
Ус д2 хий тодао но» тобв Фолковас убуо- 


ре, (р. 276, 18—34) 


2. Гео Агтепіиѕ іп Тлғасіа риспаі 


34. "Дай ду тобтов дутор айт и хо лас» 
ейгфрорибо» хадоїс ёар воботати тозу 
оду з лугбиа ка оДбШио", Де» 0 дйотрюс 
"Аоиблос, лйоа» дюлодатто»” тури лєоі то деїоу 
ввобйва». тс удо ‘Коа обтох отоигнубт, блд- 
узо” «денс ко тдъ блә усон отоото» 
дооов хАёрас ха й420ъс ойм до уоис оруао- 
лаойв, плоотатис ко! лод ёшо той абтохоа- 
тооос убита Мао’ кар Ой тод та ион 
тўс бФодкис «оролду ий лдоо» тоу Ваві- 
Ае” угидивиос Вад/ейс лоо тд” Махедоо» 
Фиароовйвтои, ЕЖЕ те длдоис, иајдгрос 0то5 
тоб бутілоаттоутос, оте тоб «йоквобе Ахир 
ёххєхоюрхбтос мш тот иоунот) Вох блелдот- 
тос йубою» пупоаивтое ої иот биофейо састо» 
хотаҳоаірар, хеюдс На к лооалдт а фов» 
6 тбоаууос уходе ту дор хотос. 


(р. 278, 13—24) 


тавяиг непоправено таково зло. Защото 
не само ти няма да намериш изцеление, 
но и нас влачиш към подобна гибел. То- 
ва ти казва чрез мене господ вседържи- 
тел. Знай, че няма да се върнеш по пътя, 
по който ти вървиш.“ Прочее и според 
предсказанието на праведника той бил 
жалко убит във войната и станал за срам 
на ромеите и за смях и подигравка на 
ония, които живеят на запад. 


2. Льв Арменец воюва в Тракия 


34. Но докато те се намирали в това 
положение и благоденствували във всич- 
ки блага, внезапно се приближил ня- 
какъв лош и пагубен дух. Лъв, окаяният 
арменец, смутил всяко почитание към б0- 
жеството. Той бил стратег на Изтока и 
като изпаднал в безумие и подкулил под- 
чинената си войска, а събрал и немалък 
брой други хора, станал бунтовник и не- 
приятел на император Михаил. Като на- 
паднал тракийските области и стигнал 
близо до столицата, той бил провъз- 
гласен от македонците за император. И 
той се дигнал оттам, без някой да му 
се противопостави, понеже благочестивият 
Михаил се отказал [от престола] и пре- 
гървал монашеския живот, смятайки, че е 
безбожно да се опетнява с проливане 
братска кръв. Така насилникът завладял 
властта с насилническата си ръка и по- 
бъркания си ум. 


1 Михаил Рангаве прекратил политиката на Никифор по отношение на монасите и според съста- 
вителя на житието било настъпило известно успокоение сред поданиците на Визаитийската империя. 


1 Я г 
19 Гръцки извори за българската история, ГУ 


, 


ХХ ЕПАРХИЙСКИ СПИСЪЦИ ОТІХ ДО СРЕДАТА НА ХВ. 


1. От ІХ в. познаваме няколко епархийски списъка, които още не са доста- 
тъчно проучени, а някои от тях не са издадени критично. Както е известно, Цари- 
градската църква е имала официален списък от края на УПи началото на УШ в., 
който отчасти е запазен в т. нар. Псевдоепифаниев списък, От него в по- 
късно време са произлезли две групи списъци: а) списъците № 8 и 5-6 + 9 по 
изданието на Рагшеу. Тези списъци са от времето на патриарх Никифор (806—815). 
От тези списъци пълен е само № 8, докато в списък № 6 има само първата част 
(на автокефалните архиепископи), а в списък № 9 намираме само втората част 
(на епископите, подчинени на митрополити). В списък № 5 изложението е напра- 
вено във вид, съвсем различен от вида на другите списъци — то е съвсем кратко 
и засяга само Илирик; б) списък № 1, който е от времето на патриарх Фотий 
(858—867 и 878—886). Той е известен под името Василиев списък (КойНа 
Ваз). Бил е съставен от някой си Василий от Армения, който живял ОКОЛО 
средата на ІХ в. Първата част на този СПИСЪК (ред 1—529) прилича на 
всички други съчинения от този вил, където се споменават митрополитите, 
автокефалните архиепископи и епископите, подчинени на митрополитите. Но вто- 
рата част (ред 530—1110) има подчертано светски характер; там е използувано 
вероятно и някое географско съчинение, може би самият Бупесдешиз от Хиерокъл. 
Освен това както в първата група списъци, така и във Василиевата нотиция има 
и известни добавки, които стоят извън Псевдоепифаниевия списък, но за конто не 
може ла се определи с точност, дали винаги имат връзка със създаването на нови 
епископски центрове, или са взети от друг, непознат извор. 

П. През първата половина на Х в., след отпадането на Илирик от духовната 
власт на Цариградската патриаршия, император Лъв №! (886—912) и патриарх Ни- 
колай Мистик съставили нов списък на митрополитите и епископите, който зави- 
сели от цариградския патриарх. 

В много тясна връзка с горния списък стои и списъкът, наречен Мп тахика, 
вероятно от времето на Константин Багренородни. В него няма никакви същест- 
вени промени, а само някои изменения в броя на митрополитите и епископите. 


Епархийските списъци от |Х и първата половина на Х в. представляват голям 
интерес за българската история. Вярно е, че с тях трябва да се работи много 
внимателно, защото на много места те не отразяват действителното положение, 
а просто преповтарят данните на по-ранния извор, по който са съставени. Все пак 
в тях има ценни данни за промените, които настъпват в нашите земи, когато 
българската църква става автокефална, както и за политическите промени, 


1 Сов. Гръцки извори за българската история, т. ПІ, стр. 184—196. 
І рия, р 


р 





МоННае ер всорапит — Епархийски списъци 147 





които настъпват след многобройните войни между Вязантия и България през |Х и 
Х в. и особено по Симеоново време. Те са също и един от изворите За христия- 
низацията на македонските славяни и за опитите на империята да ги приобщи, 


РЪКОПИСИ: А. На списък № 8: Сой. Ташпепзев ог. 1749 СУ; УМ, 21. — В. На списък № 6. 
Сой. Уайс. ог. (без означение на сигнатура). -- С. На Василиевия списък: А Сой. Вагосс. ог. 
СІХХХУ (Х! з.). -- В= Соа. Со151. ог. ССІХ. (ХІ $.); С-=Сод. УтаоЪ. вт. СССХХИ (ХГУ 5.). — О- Сод. 
Соїѕ1. ог. СССТАЛ (ХІ 5). 0. На списъка от времето на Лъв УТ: Сой. Аћоп. 522. — Е. На списъка 
№0 такиха: В==Со4. Со. эт. ССІХ (ХІ 5.). 


ИЗДАНИЯ: ©. Ратгвеу,Негос|ез Ѕупесдетиѕ е! ХоНЧае ргаесае ер1зсорашит ВетоНи1 1866, рр. 162— 
180 (Хонна № 8); рр. 138—145 (МоННа № 5) — издаден по по-стари издания, а не по ръкописи; 
рр. 145—149 (ХойНа №6); рр. 181--197 (МонНа № 9)--издаден по по-стари издания, а не по ръкописи ; 
рр. 55—94 (Копна № 1). — В. беігеғ, Сеотв! Сур БезсирНо Опмв Коталі; ассеай Геопіѕ ітре- 
татойз Гіаіуроѕіѕ сепціпа айһис іпейі а, Іірѕіае 1890, рр. 1—83. — М. Сйгег, ОпведгисКе ип@ ипоепц- 
сепа уегоНнешисте Техіе ег МобЧае еріѕсораїџит, АБп. 4ег К. Бауег. Акайетіе Чег \№15$., 1 СІ, 
ХХІ Ва., Ш АР, 1901, рр. 549—567. Преводите на списъци № 5, би 8, 9 са направени по изданието 
на Ра’Ёйеу, на т. вар. Василиев списък и Ма тахиха — по Сешег, Оеогой Сургіі ПезспрНо, а 
на списъка на Лъв МІ — по Оеігеғ, Опоейгискіе ила ипрепцрепй уегоцепк е Теже. 


КНИЖНИНА: В. Сегег, Хаг ДейЪезититиля бег олесивспеп МоННае Ервсора шиш, Јаһгрисћ їйг 
Ргоіеѕіапііѕсһе Тпеоюрте, 1886, рр. 337—575.—/4ет, Ріе Кисийспе ОСеосгарше Спеспешапйз уот дет 51а- 
уепешгисн, Фейзси Е Ни \9ззепзсна сие Тһеоіоріе, ХХХУ (1892), рр. 419—436.—С. Фе Воог: Гейзспий 
Ни Кігспепсеѕсћісћќе, ХИ (1890), рр. 308—322. — 1. Писйезпев, 1.еѕапсіепѕ субсрев де Іа Отёсе. М&апсеѕ 
Фатснео!осте еї Ф зоне, ХУ (1915), рр.238—278 -— №. Веез, Вейтаве гиг кіссШісһе Сеосгарте Спеспеп- 
]1ап4$ из Миеайег ила Мецегеп Хей, Опепз СийвНапиз, 1914, рр. 238-278. — Златарски, История, 1, 2, 
стр. 323—325. — Н. Бенешевич, Заметки к текстам МойНае Еріѕсораішит, Ѕетіпагішп КолдаКоутапит, 1 
(1927), рр. 65—72. — Н. Бенешевич, Мопитета УаНсапа ай 115 сапопісит регНпепНа, Зил Віғапііпі П 
(1927), рр. 127—186. — Е. Сейаяа, Согриз ХойНагит еріѕсораёцит, 1, Еіпіеіёцпе, Сһаісейопепѕіѕ 1981.— 
У. Гаигепь 1е5 зоцгсез а сопзиИег рош Ге ТарНззетеп! 4ез 1ѕѓеѕ ёріѕсораіеѕ Чи ра Чагса! ругапііп, 
Есһоѕ @Огіепі, ХХХ (1931), р. 65—83. -- Е. Поопшк, |ез 16репїеѕ де Сопѕќапйп е! де Мёћойе упез 
де Вугапсе, Рагіѕ 1933, рр. 160—161. — Г. Комдйок: МЕЕ, ХХІІ, $. у. „Тажик“ ў „Ехдвопс“. — 
У. Гаигепь Та Монца де Вазйе РАттеёпіеп, Есһоѕ ФОгіепі, ХХХТУ (1935), р. 439 549. — Е. Сепапа- 
У. Гашгет, Согриз ХойНагит еріѕсораіиишп, 1, еѕііѕѓеѕ сопсіаігеѕ, Сһаісейопепѕіѕ 1936. — У. Раигей : 
Есһоѕ ФОцель ХІ. (1937), рр. 377—379. — Е. Нопівтапп, е Ѕупесіётоѕ Ф НісгосІёѕ еї ГОриѕсие 
рёортарһідце де беогоеѕ Де Спурге, Вгихейез 1939, рр. 4—5. — М. Хтацобик, “Н тейс тбу Өобнхбу 
ёлооуѓіо» вс тв оъузбурола, Өодгамё, ХІУ (1940), рр. 7—213. — Моғаосѕік, ВугапНпониска, 1, рр. 
463—465. — /. Вгешег, ез пзШшНопз, рр. 466—468. — К. Јаліп, іа һіёгагсіје есс1&ѕіаѕідие Чапз 1е 
фіосёѕе йе Тһтасе, РЕВ, ХУП (1959), рр. 136—149. 








А. КОТША 8 


Таз лооно ох вагоолойтб» 
„. ”Елчода Еђоблу 9 Пани 


"Ало тобто» ог порелфоколо 


И. 


"Клара "Пчимог. “ Маигдомаз 6 Опан 


они 


=.“ ея РА 
Коев о доло 


5 аа г 4 , 
Елаоуіа боди 5 Фиялогло вы 


Раул г ус’ - 7 та Н 
у. °Блҳаоуѓа “Роддле 6 Тойѓауоолбі вох 


°Елоохіа Айшэотос 6 Абеютоглойео5 


"Клоощйа тў ааа 9 Моохироглойео 


де. 5 Лабоб 


2 Я) роли 
пласта 


2г А г 
сиси Мижедота е 6 Фу лле» 


20. 


1 Преди 


административни сдиници имали приблизително 
епархии. Затова тук лаваме грачиците на 


= 


Вж. Ив. Снегаров, Кратка история 


Първа Македония бпла част от диоцеза 
Македония. 


дез Матепз 4ег За байопИЯ, Сб. Ников (-: ИИД, 
на града нж. О. Тара", Тпезваотдие Чес огітіпеѕ аи Хе $. 
и обхвашала земите по срелвото течение на р. Марица с областта на 


била част от диоцеза Тракия 


градовете Филипопол (ди, Пловлив) и Бероя (дн. Стара Загора}. 


траките. Вж. 2. Пансйеш, Пе гакзпеп Зргаснгез{е, 
получил 


К1., Меп 1957, р. 377. Името сн Филипопол той 


В актичността и средновековието се среща и името 
зад РиШррор4, РЪЖ, 1901, №. 50. — Рапо : 


Моййае еріѕсораіишт — Епархийски списъци 


въвеждането на темното. устройство във Византийската 
същия териториален обхват, както и църковните 
провинциите. 
диоцеза Тракия и обхващала земите около Цариград, кран 

на съвременната българска 
2 По-старото име на града е Регіпіћиѕ, Наречен бил Хераклея в началото 
Илирик и 
1 За името на град Тесалоника вж. В. его, 





А. СПИСЪК 8 


Ред в предстоятелството на митро- 

политите : : 

3, в епархия Европа’ митрополитът на 
Хераклея? дн. Ерегли! 


и ТЯХ архиепископи са У 


в епархия | Македония’ от Илирик 
митрополитът на Тесалоника? дн. Со- 


лун} 


А останалите са: 


28. в епархия Тракия? митрополитът на 
Филипопол | Пловдив! 

29. в епархия Родопа" митрополитът на 
Траявопол |цн. Терма Лутра — Лъджа- 
кьой, ю. от Фере] 

31. в епархия Хемимонт” митрополитът 
на Адрианопол" |ан. Одрин) 

39. в същата епархия мигрополитът на 
Марцианопол! |дн. развалини при с. 
Река Девня| 

36. в епархия 
Лариса | 

37. в епархия Г Македония митрополи- 
тът на Филипи" дн. развалини между 
Кавала и Драма] 


Елада митрополитът на 


империя провинциите като 

Така провинция Европа била част от 
Мраморно морг и Галиполския полуостров. 
църква, 1, София 1944, стр. 476—477. 
на 1\ в. 3 Провинция 
обхващала приблизително земите на дн. Гръцка 
иг Егаше пас 4ег ані сагіѕспел Еогт 
ХУ1- ХУП), 1940, стр. 126—188. Общо за историята 
Рап 1919. 5 Провинция Тракия 


в Градът бил варечен Ририйеуа от 
Озел. Ака. асг Міѕѕепеспайет, Рип нет. 
в чест па Филип ! Македонски (886—382). 
Теппопнип, Вж. С. Кагагош, (рег Ше Хатеп Чег 
РУВЕ, ХІХ, сої. 2244—2263, $. х. РаШрроропя. — 


В. Бешевлиев, Античната топонимия у нас като исторически извор, ИЙБЕ, Н1 (1954), стр. 336 и бел., стр. 894. 
7 Провинция Родопа била част от диоцеза Тракия и обхвашала областта ва Родоните и земите на Беломор- 


ското крайбрежие между реките Места и Марица, приблизитедпо дн. 


Западна Тракия. 8 Провинция 


Хемимонт или Тһтасіа Ѕесипда била част от диоцеза Тракия и обхвашала земите между Стара планина, р. 


Тунджа, Черно море и Страяджа планина, както и областта на град Адрианонол 
в чест на император Адриап {117—138}. Тракийското му 
349. Наричал се е и Отеѕійаѕ, Вж. Ореглуиттет: РУКЕ, УП, со. 2174, $. у 
Псевлоепифанневия списък Марцианопол е 


бил наречен Адрианопол 
Р. резсйею, ор. сй., Р. 
Надпапорой$. 10 И тук както в 


(ан. Одрин). 3 Градът 
име с Изсидата. Вж 


митрополия в провинция“ 


Хемимонт. У Нгегосез, 686,2, той е главен град на провинция Втора Мизия. В списъка пък от времето на 


Исаврийската династия (вж. ГИБИ, т. Ш, стр. 
провинция 
наречен Марцианопол от император Траян в чест 
на този грах иж, Р. Сойат, Рюррев, ас 
сі 1а Массаоте огіепіаі А Гсродпе свтеЧепте, 


190) Марцианопол е 
Хемимонт, а Одесос е посочен като митрополия на 
на сестра му 
чев, За наименованието на Маринанолоя — Девня, ИИД, ХІХ--ХХ (1944), стр. 51—58. 
Зе 
Райз 1945. 


посочен като митрополия в 
провиипия Втора Мизия. Този град бил 
Марция. За литератураза вж. Ив. Дуй- 
1 За историята 
- Р. Гетепе, РИПррез 


Масбдотве, Рав 1987. - 


Та» облохвфе с” Форелиоколов 


э Р д ; Гед ма з 
Елсойа Моя 6 обо те Асувти ко 
Баста 


"Елоожи Ха 6 Тоң 
3 | , 3 =. 
"Елаойа Едоблу 9 Веб 


эт « Ч Р 
Елада ‘Родоля;з 0 Мадори 


2 Г2 , Е. 4. 
Елаожа "Роддяце 0 Мазииотовло вия 


2 А; 4 а у г э 4 Я 9-4 
Елаода Ећоблк 9 `Лонабюгло р 
> г . г 

Елиожа Фок 0 Берю 


, с 


2 г ” 4 
плоде Фофак 09 Мхолбдео; 


2 


2 с + 4 
Елаожа “Родолре 90 Ари 
э ра , , ед: и 
Бласа Егодяне 0 ХУулгировак 


°Блаоуіа Кбодлик 9" Аблоот 


9 гл = Р г - А 
Слооуќа “Роддлие 0 Кро» 


От УП в. нататък се среша вече 








МонНае ерізсораішип — Епархийски списъци 149 


Автокефални архиепископи: 


в епархия Мизия архиепископът на Оде- 
сос, който се нарича и Варна! [дн, 
Варна| | | | 

в епархия Скития? архиепископът на 
Томи |дн. с-и. от Кюстенджа| 

в епархия Европа архиепископът на Вя- 
за |дн. Виза] У 

в епархия Родопа архиепископът на Ма- 
рония |дн. Марония| 

в епархия Родопа архиепископът на Мак- 
симианопол? [дн. Месинкалеси до 
Гюмюрд»гина| 

в епархия Европа архиепископът на Ар- 
каднопол* [дн. Люлебургас] 

в епархия Тракия архиепископът на Бе- 
роя’ дн. Стара Загора! 

в епархия Тракия архиепископът на Ни- 
копол8 [дн. Горни Хисарлък при гр. 
Гоце Делчев) 

в епархия Родопа архиепископът на Ан- 
хиалої [дн. Поморие] 

в епархия Европа архиепископът на “и- 
лимврия [дн. Силиврия| 


в епархия Европа архиепископът на Апри? 
дк. Кермиен| | 

в епархия Родопа архиепископът на Кип- 
села |дн. Инсала] 


1 Античният град Одесос е бил старогрьцка колония на брега на Черно море при дн. град Варна. 
цмето Варна. Вж. К. М, ТНпегана Вотапа, УЭиИеаг 1916, 


сої. 512—513. За името вж. Ив. Дуйчев, Проучвания върху българското средновековис, СбБАН, ХМ, 
1 (1945), стр. 163, бел. 1. За историята на града в античността и ранното среднопековие вж. Хр. Данов, 


Западният бриг на Черно море в древността, София 1947. стр. 
а Одесос през късноантичната епоха, ИВАД, Х (1956), стр. 97--109. 
от диоцеза Тракия и обхващала земите на ди. Добруджа. 


социално-икономическото развитие И 


100—124. — В. Велков, Бележки върху 


2 Провинция Малка Скития била част 
3 Старото име на града е Рогвще. Наречен бил Максимиакопол в пачалото на Мв. 4 Старото 
име на града с Вегрше. Наречен бил Аркадиопол в чест на имисратор Аркадий (390--408). » В 


имско време градът бал известен С името Ачоцята 
> 


Веовн - Боруй, като за кратко време в края на УШ в. бил пре! 
един, който се намирал по-точно на левия бряг на р. Места, на мя- 
ж. К. Иречек, Пътувания по България, Пловдив 1899. стр. 889 — 


в Става дума за М!сороМз ай № 
стото на дн. Долни Хисарлък. В 


Кап. К. Николов, По горното течение па р. Места, 
наричал Тутун. Срв. Златарски, История, | 1, стр. 217—218. 
1 


7 В средновековието градът се 


И тук 
в Хемимонт. Срв. Ив. Снегоров, Епархийските 


ските славяни, ИИБИ, МІ, (1956), стр. 653. з В текста името Апрос стон вместо 


Теодосий Велики, който бил „основал“, т. е. възстановил града в 1\ в. 


името Теодосиопол в чест на 


както в Псевдоепифаниения списък Анхиало пеправилно © поставеп в провинция Р 
списъци като извор за хрисънянизаравето на балкан- 


Ттайапа. В средновековието той пак се наричал 


змепуван Кгоиодномс от имисратрица Ирина. 


сп. Минало, кн. 5—6 (190), стр. 160---162. 


слона вместо 


Апри. Спеша се и 


Срв. бои, МУ (1940), рр. 83 —84. За отъждествяването на Апри с Кермисн вж. Г. Га ияото: бду 


Алоо Квонн, оахіхё, П (1920), 


р. 328. У МШег. ор. сй., сої. 526 — Мнелжик, 


анатема ната нота ааа, Батова. ала саседа ить пана ЕНЕРУН 


150 


МоНбае еріѕсораішит — Епархийски списъци 








`Илаожа ‘Родолис 0 А?уор 
"Елаожа Етодлие 0 Аофелдое» 


"Елавиа Айцидътос 6 Меотивовас 





"Клаожа Өоахус 0 Дёохоу 


Ко боо ёліохоло бло илтоолойнас 


"Елоожа у. Ебоблис 
ет , 
Ноахйе бас 
9 той Памоь 


Кол морлойвсос 
Кеодотисос 
Кас 

б “Радватоб 

6 А кос 

© Жооб дос 

о ӨєодоооълбдАєос 


За. $ ФУ 


я. ”Елаожа Вибе 


со М№Мхаіос 


б Гоодоостёова» 


"Ало тобто» оЁ доделохоло 


"Елаожа Мохедотас той "ГАДъоикой 
© бепдайотжис 

ц". "Елооща Побутоо Пойвиомахоб 
о №охгсаоёіос 


< и ме ГА 
6 Конбрау 

хү. "Клаожа Фофкис 
6 Філллоолддєос 





в епархия Родопа архиепископът на Енос 
[дн. Енос] 

в епархия Европа архиепископът на Дри- 
зипара дн. Буюк Каращиран] 

в епархия Хемимонт архиепископът на 
Месемврия! дн. Несебър] 

в епархия Тракия архиелископът на Дер- 
кос [дн. Деркос) 


Кои епископи са подчинени. 
на митрополити: 


3. В епархия Европа 

на митрополита на Хераклея |дн. Ерегли] 
епископът на Панион [дн. Панизо- -Бар- 
барос] 

епископът на Калипол [дн. Галиполи] 
епископът на Херсонес? [дн. неуточнено] 
епископът на Килаз [дн. неуточнено| 
епископът на Редесто [дн. Родосто] 
епископът на Лизик |дн. неуточнено| 
епископът на Цурулум дн. Чорлу| 
епископът на Теодоропол* |дн. неуточ- 
нено] 


8. В епархия Витиния 


на митрополита на Никея [дн. Никея] 
епископът на Гордосерба° |дн. неуточ- 
нено| 


От тях архиепископи са: 


В епархия Македония в Илирик 

на митрополита на Тесалоника дн.Солун| 
17. в епархия Полемониака от Понт 

на митрополита на Неокесарея | дн. Нео- 

кесарея — Никсар] 

епископът на Комани [дн. неуточнено| 
28. в епархия Тракия 

ва митрополита на Филипопол 


1 Името Мкевуь се среща още през ХІ в. във „Видението на пророк Исай“. Вж. В. Бешевлиев, 


9 


Античната топономия у нас като исторически извор, ИИБЕ, Ш (1954), стр. 347. 2 Този град се 
намирал някъде в Херсонския полуостров. Вж. Вйсйег: РУКЕ, Ш, со]. 2251, $. у. Сһегѕопеѕоѕ 2. 
$ - Ношотапи, Те бупесаето5 Него Ев её 1'Ориѕсше рборгартцие де беогвеѕ де Спурге, 
ВгихеПеѕ 1939, р. 12, отъждествява Кили с Килитбахар, а Мег, ор. сії, 525 — с Черибан. 
4 Този град се споменава и в Ргосорй Пе ае@си$, ІУ, 7,5. Срв. Нотртапи.: РУВЕ, Уа, со]. 1920—1, 
$. У. бъодооотлойс. 5 Този град в посочената малоазийска провинция се свързва от някои автори 
с името на сърбите. Вж. №. Сеіге, Опрейгискіе Тех, р. 538. — Е. Пгогик, 1е$ Зауез, Вугапсе 


еі Коте ап Хе 5., рр. 18, 108. 
би с името на куманите, 


в Този град в посочената Малоазийска провинция се свързва може. 


Е 
0 


9 
е 
9 


Е 
о 


герт , р 55 
да. “Клоожа Аёиінорто 


с 
о 


“цохйтиакоулойвос 


Хоб аоторлоАєос 
Діоолб? 05 


*Елаожа “Родолис 
Тоогауоттодесос 


то? Пуоом 


Ф у ря 
Луаотаоюило ес 


*Адоотослойвию 


МоННае еріѕсораїишт — Епархийски списъци 


епископът на Диоклетианопол! дн. мо- 
же би при Чирпан] 

епископът на Севастопол | дн.неуточнено| 
епископът на Диоспол? [дн. може би 
при Ямбол| 


29. в епархия Родопа 


на митрополита на Траянопол [дн. Терма 

Лутра — Лъджакьой, ю. от Фере! 

епископът на Топир? |дн. развалини при 

устието на р. Места| 

епископът на Анастасиопол“ [дн. неуточ- 
нено!| 


31. в епархия Хемимонт 


на митрополита на Адрианопол дн. 
Одрин| 


6 Меогивонас епископът на Месемврия |дн. Несебър! 
6 Хогоилдйвсос епископът на Созолол |дн. Созопол] 
6 ШМоитаонлойвож епископът на Плотинопол? дн. при Ди- 
мотика| 
б `Атабтасюило 0 епископът на Анастасиополе [дн. неуточ- 
1 
нено| 


6 Тогда 
48. ?Елаода Айщидутон 
6 МЧоовагонлойеос 


епископът на Цоида“ [дн. неуточнено| 
32. в епархия Хемимонт 

на митрополита на Марцианопол |дн. 

развалини при с. Река Девня| 

епископът на Доростол дн. Силистра] 

епископът на Трансмариска |дн. Тутра- 

кан} 

епископът на Нове дн. м. Стъклен при 

Свищов] 

епископът на Зекедепа |дн. неизвестно! 

епископът на Апиария? {дн. Ряхово, Ру- 

сенско| 


за : 

до“ Родоотодон 
ло. , 

6 Транайоко» 


Фо Мио 


о Изигдёло» 
6 Ухарос 


1 Местоположението на града не е определено със сигурност. Според. Г. Мутафчиев, Към църков- 
но-историческата география на Пловдивско, Юбилярен сборник в чест на митрополит Максим, 1931, стр. 
90—91. Той се отъждествява с Хисаря от Д. Дечев, Античното име на Хисаря, ГПНБМ, 1935/6, 
стр. 47—51. 2 Последните два града не. са отъждествени със сигурност.— Лиеёек, Оіе Неегѕігаѕѕе, р. 145, 
изказва мнение, че Диоспол е идентичен със средновековния [ГЛатроЙ$, дн. Ямбол, но по-късно се 
отказва от това си мнение (АЕМО, Х, 1886, р. 135. — Пътувания, стр. 382). Л. Яранов, Името на 
гр. Ямбол, МПр, ТА, 2 (1934), стр. 17—25, предполага, че Гозро5 е съкратена форма от Г опузоройв, 
3 Поправката е според Е. СеЧапа, Согриѕ пойНагит ер1зсорашит, | Енейцое, Саседопепз!з 1931, 
р. 17. Този град бил превзет през 549 г. от славяните. Вж. Рлосори Ое БеЦо Сойсо, Ш, ед. Нацту, 
р. 38, 9—12. -- Г. Газе Пе ма Котапогит ЕзпаНа, П, Тиріпеае 1941, р. 37 54. отъждествява 
Пвоо< с развалините Бурукалеси. Вж. също Хт. А поахёдяс, Бобаўтро: изйвтас. Фваоайока) 1939, рр. 40, 
110. 1 Този град се намирал ю.-з. от Димотика, но точното му местоположенис не е определено. 
Според В. Регел, О городе Анастасиополе ..., стр. 147 —152, градът се намирал при дн. Бепиккьой. Кан- 
такузин (вж. 4. Сатасигет Ніѕіогіа, ей. Вопп, 1, р. 542, 10---15), твърди, че Перитеорион бил основан от 
Андроник Ш на мястото на Анастасиопол. И според У. Атогаю уз, Өрихіхп таа, “Правооддиоат Атеу. 
“Ейадос, 1931, рр. 195—222, тези два града са тъждествени. Но Иречек, Пътувания, стр. 389, бел. 1, 
отбелязва, че това твърцение е неправдоподобио, понеже в епархийския списък от времето на лъв ҮІ 
двата града се срещат сдновременно. Тези два града тук са поставени в спархия Родопа, както и в 
Списъка от времето на исаврийците, докато в Псевдоспифаниевия списък те се намират в епархия 
Европа. 5 Обикновено се приема, че Плотиноиол се намирал близо до дн. Димогика. Вж. 
В. Регель, О городе Плотинополе, Сборник в чест Помяловского, СПб 1897, стр. 145—151. — Обегиит- 
тег: РМРЕ, ХХІ, сої. 471, $. у. Ройпоройв — № Вара дас, “Н Ви Шдымолауог атола) отт 
Шотоолойтеи, Воаксха, ПІ (1937), рр. 196—210.— А. "Алоатол ід эрс, Хунгибиата тво ПАоитоябіхос за 
ДЛдтиотз уох, [14., ТХ (1938), рр. 407—444. б Този Анастасиопол вероятно не е идентичен със 
споменатия по-горе в провинция Родопа. г Според Г. Баласчев, Новыя панные для истории грекз- 
болгарских воин при Симеоне, ИРАИК, ТУ, 2 (1899), стр. 212—213, Цоида се памирала някъде около 
Анхиало. 8 За тази форма срв. Е. Нопіотапп: Вугапійоп, ХІ (1936), р. 448. 


Мойіае ерзсорашит — Епархийски списъци 





В. МОТА 5 


"Аудхераданов  тфу» уотатоу  плотошо- 
Фу, то» боойват, хой бота иное хОу 
длостойийт” Фодусо 


“) лофтог добуос̧ тоб хооофаіоь тб» йло- 

4 я - РА є 4 
стой»  Иктоом, тўқ ловоботёоас “Реошне 
лооёдооъ, біёлоътос тб» плоотойид? ха 
лотоюоухд» Фоото” дуо. бу бос» 


Хай» ха! 
Гало» ке 
, а ` 
Каило»“ хо! 
Фоаухо» ха! 
"Ирокфо?, ка иё 
Рабв0о” ко 
“ Поахдевсо ост бу кой бхеатой, аоҳір 8х0?- 
те ёх дрсибу тоб „Мор — — — Чи 
Рарб хо 
Лоу ода, хе 
Өсоосдоуіхђе, 
зло Ае 
<Зидараю ке 
Добби“ ко 
”Авдойю хо! 
Хходе» ка: 
Лазей ов той потацот, — = — 


С. МОТІТІА 5 


Тайв лооходёдооѕ ишргооломтф» 


А. "Елоода Ебофлис 6 “Ноохйеас 


В. СПИСЪК 5 


Обобщение за светите патриарси, за 
границите | на църковните им области] 
и за броя на апостолските престола 


Първият престол на първовърховния 
апостол Петър!, предстоятеля на стария 
Рим, който държи апостолския и патри- 
аршески престол, |чиято власт се про- 
стира| до границите 

на саксите?, 

галите, 

сикамбрите“, 

франките, 

илирийците? и чак 

до Гадира , 

до Херкулесовите стълбове? и океана, 
като започва от запад — — — 

до Равена, 

до лангобардите, 

до Солун, 

до славяните?, 

до арабите, 

до аварите, 

до скитите!, 

и до р. Дунав, — — — 


С. СПИСЪК 6 


Ред в предстоятелството на митропо- 
литите : 


3. в провинция Европа митрополитът на 
Хераклея [дн. Ерегли] 


а) ог. Канбою» тате. @ Ъ) хм гон» от. С | с) Уя/@ве»] ѕіс 5 еі тағо. СС, "АЗдава» СО 
9) 4000Во» СО “Аоавако, деп Раппошае Ра. 215. 


1 Става 
з Саксонските 


дума за апостол Петър, 


в Рим. племена 


стени. 


на днешна Франция, Испапия, Северна 


който се смята 
населявали територията 
Елба и Айдер. Между 772 и 804 г. те били включени в територията на франкската 
3 Галите заемали Северна Италия оше от У в. пр. н. е. и постепенно се пръснали из земите 
Италия, Британия и Ирландия. 
заизлногерманските илемена, които образували по-късно племето франки. 


за основател на християнската църква 
между долното течение на реките Рейн, 
държава и покръ- 


1 Сикамбрите били едно от 
5 Тук „илирийци“ е употре- 


бепо метонимично. Става дума за Източния Илирик, който до 732 г. имал около 20 епархии, подведом- 


ствени на римския папа. Император Лъв Ш ги подчинил на Цариградската патриаршия. 
днешният град Кадикс, който се намира на едии остров до северния африкански 


ралтар. 


тология стигнал Херкулес при един от подвизите си. 


в Гадира е 
бряг, недалеч от Гиб- 


‹ Херкулесовите стълбове є лпошният Гибралтарски проток, където според античната ми- 


х Тук съставителят едва ли с имал пред вид 


само Атлантическия океан, тъй като по тсва време още съществувала представата за един общ „Океан“ ны 


познат свят. 
земите 


водна маса, която обхващала целия 
част от които заедно с аварите заемали 
пред виц сьставителят, като с 
у Рю. 2,15, където се казва "Чвемоко, дена 


на Панония. 
употребил името „араби“. 
Раплотае. 


* Вероятно става дума за запавиите славяни, 
ш Не е ясно какво точно е имал 
Издателят Ратгйеу припомня едно място 


Може би тук имаме едно повторение с 


метатсза на името “Авапо:: или пък става дума за сарацините, конто в началото на УШ в. вече зае- 


мали Испация. 
конто обитавали земите на север от Лунава. 


1 Под „скити“ вероятно тук трябва да разбираме в най-общ смисъд племената, 





"Ало тотоу ог вое охото 


"Елаожа °ПЛобяяс Мажедочас о Өгсочдо- 
эх 

х. °Елаоже боди 6 Филлорлойвос 
1’. "Елаожа ‘Родбля 6 Тоситотлойвсов 


16’. `Елаожа ‘Е иоттотой 0” Адогароглой 06 


ду. Елаохіа т айс 6 Маожяжоглойвос 
4’. "Клаоща “Е Й4дос 6 Аооюопс 


Я. Елаохіа Мохедощас 0 ФіАілло» 


То" абтохвфйлат дотЕЛЮКОЛО» 


а. "Елаожа Моав 9" Одъопоб ђто ко Ва- 
отс Авувто 


В. "Елаожа Хтела 5 Тон 

у. “Елаожа Еђоблус 6 Ви бис 

Е "Елоожа “Родблус б Мадо(ас 

Ф. "Елаоща “ Родболус 6 Майциатокло вс 


г "Елоожа Ебофлис 6 `Аоходбюоло Ев 


в. "Елаожа боахис 6 Веодус 
Ф. "Елаожа Фофжис 6 Млоловах 
29’. "Елооща ‘ Родблус 6 `Ауталою 


х. "Елоожа ХулуиВоіас 


ху. "Елсоща Еђоблус 6 ` Алооо 
и. "Клаожа  Робӧлу 09 Корсо» 
да. 'Елоода `Родолцс 0 Ато 

18'. Елоруіа Ктоолие 0 Либвлаов» 


ду. Елаоща "Кищшабътои 6 МеолиВоіос 


ив. `Елаожа @Яобнис б Арко 


20 Гръдки извори за българската история, ІҮ 


ХоННае еріѕсораїџит — Епархийски списъци 


От тях архиепископи са. 


в епархия Македония от Илирик митро- 
политът на Тесалоника |дн. Солун| 

29. в епархия Тракия митрополитът на 
Филипопол (дн. Пловдив] 

30. в епархия Родопа митрополитът на 
Траявопол (дн. Терма Лутра-Лъджа- 
кьой, ю. от Фере! 

32. в епархия Хемимонт митрополитът 
на Адрианопол (дн. Одрин| 

33. в същата епархия митрополитът на 
Марцианопол |дн. развалини при с. Ре- 
ка Девня] | 

37. в епархия Елада митрополитът на 
Лариса |дн. Лариса] 

38. в епархия Македония митрополитът 
на Филипи [дн. развалини между Ка- 
вала и Драма] 


Автокефални архиепископи: 


1. в епархия Мизия архиепископът на 
Одесос, койго се нарича и Варна [дн. 
Варна] 

2. в епархия Скития архиепископът на 
Томи |дн. с-и. от Кюстенджа] 

3. в епархия Европа архиелископът на 
Виза [дн. Виза] 

7. в епархия Родопа архиепископът на 
Марония |дн. Марония| 

9. в епархия Родопа архиепископът на 

Максимианопол [дн.Месинкалеси до Гю- 

мюрджина] 

11. в епархия Европа архиепископът на 

Аркадиопол [дн. Люлебургас| 

12. в епархия Тракия архиепископът 

Бероя [дн. Стара Загора] 

17. в епархия Тракия архиепископът 

Никопол дн. до Гоце Делчев] 

19. в епархия Родопа архиепископът 

Анхиало [дн. Поморие] 

20. в епархия Европа архиепископът 

Силимврия |дн. Силиврия] 

23. в епархия Европа архиепископът 

Апри дн. Кермиен| 

24. в епархия Родопа архиепископът на 

Кипсела |дн. Ипсала| 

31. в епархия Родопа архиепископът 

Енос |дн. Енос! 

31. в епархия Европа архиепископът 
Дризипара |дн. Буюк Каращиран| 
33. в епархия Хемимонт архиепископът на 

Месемврия |дн. Несебър 

42. в епархия Тракия архиепископът на 

Деркос дн. Деркос| 


на 


на 


на 


на 


на 


на 


на 





И 
Н 
Н 
, 
; 
Н 





А 


в. сАлооуа тв жев 6 Аи 


5 РИ 2 г т за 
п. лара... 0 Го? Ае" 


р. МОТІТІА 9 


“Н та; то» нутооломлб», хађћеѕ драу&- 
А 
урадти Фу тр усотод ожво, мої доо ёліохо- 
- ” А а 
лов тех гло антоолойвтаз 

у’. "Едоожа Ноля 

с ЕА 

родила 


№ 


о те Јоуѓоп 


б Кемо д5 
г > 4 Е + 
б досе 
с ИКС 
б Хаосотноог 
б Амос 

Г 9 - 
б “Родоптой 
с е? 
до Дуков 
б Теоот дон 
б Сводооонлойварс 


т. "Елооща Бита 
о Мои 


6 Гоодопоќобо» 

2 х Р е а В 

Ало тобто» ог дощешохоло 
"Елооща Манета 6 тоб "шокоб 

о Сеодалоткис 


и". "Елаоуа Поъутолодвиомокхйа 
о Аеомщоаоеав 


б Кошо» 

5 .. А 
хү. Влооии (ойх 

б Фалллоплолєо 


Я 05 
б Хераоторло? ея 


© Аюалойсст 


и. "Еловиа `Родолих 
б Тогазослой ео 


о тоб /Прооь 


43, в същата епархия архиепископът на 
Месина! [дн. Буюк Каращиран] 

44. в {същата} епархия архиепископът на 
Гариала дн. Гарела — Харалагюне, 
Одринско | 


5. списък 9 


Редът на митрополитите, както са 
записани в хартофилакията, и кой епи- 
скони са подчинени на митрополита 


3. в епархия Европа 
на митрополита на Хераклея [ин. Ерегли| 
епископът на Паччон [дн. Панизо--Бар- 
барос! 
епископът на Калипол дн. Галиполи] 
епископът на Адрания |дн. неуточнено} 
епископът на Херсонес |цн. неуточвено| 
епископът на Кила |дн. неоточнено| 
епископът на Редесто |дн. Родосто! 
епископът на Дизик |дн. неуточнено| 
епископът на Цурулум (дн. Чорлу| 
епископът на Теодоропол дн. неуточ- 
нено| 

8. в епархия Витиния 
на мигрополита ва Никея |дн. Никея! 


епископът на Гордосерба|дн.неуточнено] 
От тях архиепископи са: 


в епархия Македония в Илирик 
на митрополита на Тесалоника дн.Солун!| 
17. в епархия Полемониака от Понт 
ва митрополита на Неокесарея дн. Нео- 
кесарея — Никсар| 
епископът на Комани [дн. неуточвено| 
28. в епархия Тракия 
на митрополита на Филипопол |дн. Плов- 
див! 
епископът на Диоклетианопол [дч. мо- 
е би при Чирпан| 
епископът на Севастопол |дн. неуточ- 
нено| 
епископът на Диоспол дн. може би 
при Ямбол| 
29. в епархия Родопа 
на митрополита на Траянопол |дн, Терма 
Лутра — Лъджакьой, к. ст Фере] 
епископът на Топир |дн. развалини при 
устието на Места| 


1 Дризипара иди Друзипара бил стар тракийски град, столица на одризите. Вж. Десей, Ге Не- 
егѕітаѕѕе, р. 20 — Д. //. Димитров, Пътуването на св. Александър Римски през Гракия, ИБАИ, МІШ 
(1984), стр. 135. Името Месипа се е давало на Дризипара обикновено през по-късното средцовековие. Но 
тук очевидно има известна обърканост: ако Месина с стъждествена с Дризипара, то тя се посочва 
втори път, а освен това този град не може да влиза в епархия Тракия. 


А 
# 








ХоННае еріѕсорагаит -- Епархийски списъци 


в 2. л 
о Дъцотаокиетолвсоз 


2 ; 
да. Бласа А ацозтон 
а - 
о "Ддошукоилойвсос 


6 Меаривоаз 

А ар ври пана 
6 22600701605 

с е 

о Плоъттортолео$ 


© Тро? доу? 
И. ве 
© "Дъсотасонлойвос 


И кви 
„Маожетотлодесос 


Родоотодоъ 
Тоацаоеиео» 


Фа За 


6 Моб 

6 ИеиЕОёлют 
ще 

6 


хаба 


Е. МОТИТА ВАБПП 


І. Таёс лоохадсдоіо шоолох” ко ай- 

тонефайо» хо ёлиолблоу тейобуеор бло 

тор длоотойхо» доджо табтис тўс дєоролах- 
тоу хо! Вал дос лойвсс 


у. влооща Еоблис 6“ Ноах ов Фофийс 
о Фйиллоило/ вс 


ху. влаощо Войкие 


хд. глаожа “Роддяпве 6 Тоокуотло/всос 


да. ёлаоуѓіа Айиидттой 6 "Адоаоълд/всос 


28. длиоща тўс аблңе 6 Маожакоулодесс 








1 Тук очевидно е пропуснато името на провянцая Хемимонт. 
зали в провинция Втора Мизия, чийто митрополит тук не се споменава. 


155 


епископът на Анастасиопол |дн. не- 


уточнено! 


31. в епархия Хемимонт 
на митрополита на Адрианопол 
Одрин 
епископът на Месемврия |дн. Несебър| 
епископът на Созопол |дн. Созопол] 
епископът на Политинопол дн. до Ди- 
мотика 
епископът на Цоида дн. неуточнено| 
епископът ва Анастасиопол |дн. не- 
уточнено] 


Е. 
на митрополита на Марцианопол дн. 
развалини при с. Река Девия] 
епископът на Доростол |дн. Силистра| 
епископът на Трансмариска [дн. Тутра 
кан] 
епископът на Нове [дн. м. Стъклен при 
Свищов | 
епископът на Зекедепа |дн. неизвестно| 
епископът на Апиария? |дн. Ряхово, 
Русенско! 


(дн. 


Е. ВАСИЛИЕВ СПИСЪК 


1 Ред на предстоятелството на ми- 

трополитите, автокефалните архи- 

епископи и епископите,който се намират 

под властта на апостолския престол 

на този богохраним и царствен град 
[Цариград] 


3. в епархия Европа митрополитът на 
Хераклея в Тракия [дн. Ерегли| 

28. в епархия Тракия митрополитът на 
Филипопол [дн. Пловдив] 

99. в епархия Родопа митрополитът на 
Траянопол |дн. Терма Лутра—Лъджа- 
кьой, южно от Фере| 

31. в епархия Хемимонт митрополитът на 
Адрианопол [дн. Одрин! 

32. в същата епархия митрополитът на 
Марцианопол? |дн. развалини при с. 
Река Девня| 


а) Ховозлйеос С Б) Тобо»| зіс таго. Са Тоогбфъ СО с) ехей °`Елаоуіа Айцидутос 


2 Последните три града са вли- 
З Както в Псевдоепифаниевия 


списък и в списъците № 6 и 8 и тук Марцианопол е поставен като митрополия в провинция Хемимонт 
наред с Адриаиопол. У Шегойез, 636, 2, той е главен град на провинция Втора Мизия. В списъка пък 
от времето на Исаврийската династия Марцианопол е посочен като митрополия в провинция Хемимопт, 


а Одесос е посочен като главен град на провинция Втора Мизия. 


Според Котбфойс, 4 разоолойне, 


рр. 48—49, тези промени пастъпили в провинция Мизия през втората половина па УП в, т. е. през по- 


следните години 


на византийската власт по тези земн. 


156 


П. Мел тобто»  иатоолойие хой Хостоу 
гутеб дер подокии о айлоквфалов 





у № 2” в ( 2-9 “Ш Н 
глоойа Арас" б "Одгодос? 
Ва , У". 4 © с Те БУ 
глаожа мо; 9 Тош 
+ у та 7 т с р Са 
Елаожа Ебоолиа 9 Рош 
ёлаоуѓа “Родолиа б Мао“ 
ѓлаоуѓа ‘Робот 6 Маёнцакорлбдасох 

ГА е 2 24 4 

ложа облу о "Аомадюълойвсв 
Злаоща Өд б Верднз“ 
глоожо Өойхђ о №Мхолддео5 


глооща ‘ Родблэк! $ ?Дууи от 


ёлооуіа Боол 6 Ху)тВоѓо5? 


с | 
хоожа Етофлия б "Алоор? 


лора Родоп! 6 Кофало! 
ёлаохіо “Родолпе“ б Шон 


влаойо Етошлие б Лобиларю тов АТЕ- 


а 1 
отт 


а 2 г = 25, Е 
ёлаожа Неииднто" 6 Меспироаз 


Койцае еріѕсораќиит — Епархийски списъци 


И. Дотук митрополитите, а нататък 
автокефалните : 


в епархия Мизия архиепископът на Оде- 
сос [дн. Варва] 

в епархия Скития архиепископът на Томи 
[дн. с.-и от Кюстенджа| 

в епархия Европа архиепископът на Виза 
[дн. Виза] 

в епархия Родопа архиепископът на 
Марония | дн. Марония| 

в епархия Родопа архиепископът на Мак- 
симианопол |дн. Месинкалеси до Гю- 
мюрджина| 

в епархия Европа архиепископът на 
кадиопол |дн. Люлебургас] 

в епархия Тракия архиепископът на 

Бероя [дн. Стара Загора] 


Ар- 


в епархия Тракия архиепископът на Ни- 
копол [дн. до гр. Гоце Делчев] 

в епархия Родопа архиепископът ва Ан- 
хиало [дн. Поморие] 

в епархия Европа архиепископът на Си- 
ливрия [дн. Силиврия! 

в епархия Европа архиепископът на Апри 
(дн. Кермиен] 

в епархия Родопа архиепископът на Кип- 
села [дн. Ипсала] 

в епархия Родола архиепископът на Енос 
[дн. Енос! Е 

в епархия Европа архиепископът на Дри- 
зипара или Месина |дн. Буюк Кара- 
щирав| 

в епархия на Хемимонт архиепископът 
на Месемврия |дн. Несебър! 


а) Мъобвав| обво В Б)?Оббовот| бфопот роѕі *Одсоооо: "Аодваахолв Ағ ааа. Р. с) Тои | зби 


ВЕ тошк Е 4) 6 Маосувас| б ноооузіас В диолофумис С е) Ввобцо| Ввофцо В 1) “Родолтс] бодюй В 
с) Худ Воѓас] со вове В орлчфвошо АЕ ПВ) "Алоощ Фнрот В 1) “Робдлус| бодфяцо В 1) Кора] 


хитро ен С К) “Родожпе| ёодолус В 


1) Досіябоо»] добилась" СО Мор нвообо В иго С 
т) Ниниботоъ| Злинбэтои АС траноттоб В Айциидбутот 








Ш. Тейв ка Моос тор изтоолойтбо 
ой» тс бл абтос длаохблос 


Г. `Елаода Еђоблу 
6 “Ноох ос Өөд“ 


а. б то? Номов 


В. 5 Коййлойвож? 
ре с г , с 
(у.) 6 АХедрокцоот 
(9) 6 Кас 

(в) 6 “Реидвото?“ 


Н, "Елоойа сте а?ъђх [Вос 


5 Мисас 


(е) 6 Гоодопобовез 


15. ‘Бласа Пойсцонахи 


с де 7 
д. о Авокшопониз 


6 Коидтос 
КИ. `Клаоуіа Өөйхт 
6 Филлонлойвос 
в. 5 ЛохдтпатоолбдАво“ 


(В. 6 УеВаотоилой воз) 


у. б Додло ван 

9. ”Елаоа Айцибуто!" 
е ЕЈ , 

б ’Адоатослой ео 

в. о Меопивоби< 

до с У, = = 8 

В. д Хосоютддєсѕ 

(у.) 9 Пдоптрортд го“ 


(8.5 9 Хобїдеу 
ДА. "Елаожа тўс ат 
Маохіоуортоддє0с 


6 
а. 6 Родоотбдоъћ 


+ 


В. б Топищиохой 


Хоро» 


з 
Са 


д. 9 Хеикдёлоу 


Хаохӣођ 


ра 
Фа 





МоННае еріѕсораіиит -- Епархийски списъци 





ШЕ 





ПІ. Ред и разпределение на митропо- 
ишнате заедно с подчинените им епи- 
скопи: 


8. в епархия Европа 

митрополитът на Хераклея в Тракия 
. епископът на Панион [дн. Панизо — 
Барбарос] 
. епископът на Калипол [дн. Галиполи] 
. епископът на Херсонес [дн. неуточнено| 
епископът на Кила |дн. неуточнено! 
епископът на Редесто [дн. Родосто! 


същата епархия [Витиния] 
митрополитът на Никея (дн. Никея! 
2. епископът на Гордосерба [дн. неуточ- 
нено| 


16. в епархия Полемониака 
митрополитът на Неокесарея дн. Нео- 
кесарея| 
4. епископът на Комани |дн. неуточнено! 
27. в епархия Тракия 
митрополитът на Филипопол 
1. епископът на Диоклетианопол |дн. 
може би при Чирпан] 
2. епископът на Севастопол [дн. неуточ- 
нено] 
3. епископът на Диоспол [дн. неуточнено| 
29. в епархия Хемимонт 
митрополитът на Адрианопол 
1. епископът на Месемврия |дн. Несебър| 
2. епископът на Созопол |дн. Созопол] 
3. епископът на Плотинопол | дн. до Димо- 
4. 


— 


а РА фо м 


тика| 
епископът на Цоида |дн. неуточнено| 
30. в същата епархия 
митрополитът на Марцианопол 
1. епископът на Доростол |дн. Сили- 


стра| 

2. епископът на Трансмариска дн. Ту- 
тракан] 

3. епископът на Нове |дн. м. Стъклен 
до Свищов 


4. епископът на Зекедепа [дн. неизвестно| 


5. епископът на Апиария! |дн. Ряхово, 
Русенско| 


а) 6 “Поахнок| обидно А 1) Кайилбвов| хайловеов В с) от. В Ч) “Родеатов| родоиотов С 
(бодгасго® В ѕирегішѕ, ий іп пе Аѕіае ргоотсае ѕнјјтавапеоѕ Негасіеепѕеѕ герейі) е) Жохфрутатоглод- 
Ағос] дохденатоптбдгос С Т) Анимдлтоц] ёшиобуот В орциттог С г) от. В Б) “Родоотодон| годеотбдон С 


1 В същност последните шест 


града са били в провинция Втора Мизия. 





158 МоНВае ер!зсоратаии — Епархийски списъци 





1 
0 т агарда е4 





13.) Еплоаоҳіа тў адас 
6 Тосѓатоулдд вос 
а.) б тоб Грос 


- 


ср.) б "Аудстапоолбесос“ 


(АВ) Елаоща Фотиас Калотоуӯс» 
с. 6 Маожатотлойвос 


г. е“ Родостфои 


с: г, Га 
7. 0 Тоацадісжу 
8. б Мова» 


. б Аемеделсри 


со. 6 Уна 


Е. 1МРЕКАТОК!5 ГЕОМ!$ КОТША 


Тас ту блонаиётор  ипъоолбА во то 
Ятостойиф хо тотоподщиф объе тйс двофо- 
дахто) хай Вас дос Кгоустаттиоилодвсос" 


Абтр по таб ёх съродийс Фоожбфвос то 
ахо: вре, хадас сйивоо” ву тф оф 
хаотофоданЕ фр драубуоалтач 


АЕ Мтоолбієс 


у. 1 Нойхд а“ 

15. ў Өгсоадоуіх 
20. й °`Лбовва 

Де. я Маблахтос 
с. 1 Филя бло йе 
а я Тошатойлоймс 
79. п ФиАіллор 


й. Я Адоатделомс 


31. в същата епархия 


митрополитът на Траянопол 
[1.] епископът на Топир дн. раввалини 
при устието на р. Места] 


[2.] епископът на Анастасиопол [дн. не- 
уточнено] 


32. в епархия Капатианска Фригия 


6. епископът на Марцианопол [дн. раз- 

валини при с. Река Девня| 

епископът на Доростол дн. Силистра] 

епископът на Трансмариска |дн. Ту- 

тракан! 

епископът на Нове дн. м. Стъклен 

‘до Свищов] | 

10. епископът на Зекедепа дн. неизве- 
стно| 

11. епископът на Апиария |дн. Ряхово, 
Русенско| 


Фо са 


> 


Е. СПИСЪК ОТ ВРЕМЕТО НА ЛЪВ У 


Ред на митрополитите, подчинени на 
апостолския и патриаршески престол 
в богохранимия и престолен гради сто- 
лица Цариград 
Според съборния преглед същият спи- 
сък е точен, както е записано днес в 
свещената хартофилакияї 


Митрополии : 


3. Хераклея |дн. Ерегли] 

16. Тесалоника [дн. Солун] 

34. Лариса [дн. Лариса] 

35. Навпакт [дн, Навпакт] 

36. Филипопол [дн. Пловдив] 

37. 'Граянопол дн. Терма Лутра—Лъджа- 
кьой, ю. от Фере] 

39. Филипи [дн. развалини между Кавала 
и Лрама| 

и Адрианопол дн. Одрин) 


е В л ууу В 
ив. то еоофло: 2. Дирахиум дн. Драч! 
а) от. В, аи! аиагит аштатит веодтаатит питегоз пой ааа. 5} мета Ший, ех 4 
рготіпсіа ХХХ ғерейіит, с про С опише С пабег: . Маожезчтявкеос . ‘Ройобтодой . Товиово- 
хот... „ша рапенѕ газива сен пей? пик баес посав ша рано хирға зема“. (пат іп тағріпе Е. 
с) захма сой. 4} Эгсве лана сой. ©} дроби» сод. 


1 Така са нарича патриаршеската канпелария. 





---------------- Г ” 





Тай тб» боуетохолбу сб то тй5 
рам 400$ оор) Рзтожватев 


я Вет 

й Морфова 

ў `Аохайобтод 
й Хулвоа 


МоННае ер!5сорайниз — Епархийски списъци 


199 


Ред на архиеписконите, които зави- 


сят от столичния престол: 


1. Виза [дн. Виза] 

4. Марония дн. Марония] 

7. Аркадиопол [дн. Люлебургас! 
11. Силиврия дн. Силиврия| 


КАЧЕНА 


то “Робоют 13. Русион! [дн. Рускьой] 
та Курда 14. Кипсела [дн. Ипсала) 





х. 1) Мону 20. Месина [дн. Буюк Каращиран!| 

ма. ў Гооёда 21. Гарела [дн. Гарела — Харалагюне, Од- 
ши ринско| 

мі. } Войо 22. Врисис !Бунархисар] 

ху. 1) Леокойс 93. Деркос дн. Леркос! 

хд. 06 Уи 24. Серес дн. Сяр! 

на. й Ао 41. Енос [Енос] 

ив. ў Меодивом 42. Месемврия дн. Несебър 


ид. й Гота 44. Готия дн. област в Кримския п-ов! 


"Осо. ёиботр изтролойве Слохеоте одре Кой престоли са подчинени 


на всяка митрополия: 


г Тр "Повх Коли Г. 3. на Хераклея в Европа 


а Огоот во 1. епископът на Теодоропол [дн. неуточ- 
нено| 

х Е с 1 р 1 

В а Рибо 2. еписколът на Редесто дн. Родосто! 

Ада ри З. епископът на Панион |дн. Панизо — 

у. 0 Позор Барбарос| 

д. о Херооуцоон 4, епископът на Херсонес |дн. неуточ- 

. нено] 

с. 0 Колмтблкох 5. епископът на Калипол |дн. Галиполи] 

с. 6 Хооилфйвсос 6. епископът на а |дн. Айребол| 

а 7. епископът на Халкидос? [дн. неуточ- 

СИР нено] 

77. о дайчос 8. епископът на Даонион*“ [лн. Еские- 

с. регли| 

0. 6 Мадйтон 9. епископът на Мадитё |дн. Майдос| 

. 6 Паифедон 10. епископът на Памфилё |дн. неуточ- 

49 с 


> ДВЕ нено} . 
11. епископът на Мидия! [дн. Мидия| 


8. 6 ЛЕчиот 
х А 12. епископът на Лизик |дн. неуточнено 


Є 


а : у | 
НЕРУ 13. епископът на Сергеца [дн. Саракини| 
6. 6 Метод 14. епископът на Метре [дн. Чаталджа| 
в. 6 ТРогро об 15. епископът на Пурулум де. Чорлу| 


а) ого сой. 1) ребготой сой. с) лаки сой. @) абогрот о соб. 


1 у Аіеғосіеѕ, 684, 9, към Толарос се среща формулата эт» “Робжот, т. е. „сега Русион“. 
Гајегі, ор. сїї, р. 19, смята, че в този случай има по-късна ингерполация и че името се среща за пръв 
път през Х в. Срв. Ноліетапп ор. сй., р. 12 2 В античността градът се паричал БиаНсиш. Срв. 
Мег, |Нпегапа Котапа, со, 514. $ Според М. Увоатбус, соновите зобниола, П (1935), рр. 156.--170, 
Халкидос се намирал при Метри (Чаталджа). + Отьждествявансто е според на, га Біёгагсіме, р. 
148. ° В актовете на УП вселенски събор (787) -- Асіа сопсійосшт ХШ, со 144 А. Мадит се 


отъждествява с Кила, което у Ношотанп, ор. сії, р. 12, с дн. Килитбахар, а у Мег, 1Нпегапа 


Котапа, сої. 525, Черибан. $ Този град се мамирал между Димотика и Редесто, може би при дн. 
Узункюпрю. Срв. Златарски, История, 11, стр. 189, бел. 2. Лит, Га НКгатсше, р. 148, дава под въпрос 
Рамокоу. г В античността градът се наричал Ѕаітуйсѕѕиѕ. Вж. Мег, ор. сН., сої. 514. 5 Името 


на града изглежда славянско. За отъждествяването вж. бочка, ХІУ (1940), р. 165. 


ТИ 


Хоййае еріѕсораїшип — Епархийски списъци 


Т 77 бгооайонки бвсва ас“ с. 16. на Тесалоника в Тесадия 
а. б АКйооис 1. епископът на Китрос |дн. Китрос| 
в. 6 Всообс 2. епископът на Верея |дн. Бер) 
у. © Доопусивитас 3. епископът на Другувития? [дн. неу- 
Е: точнено| 
д. б тоу УХеовбкот 4. епископът на Сервия [дн. Селфидже] 
ғ. Апббатбоас 5. епископът на Касандрия |дн. Касан- 
е дрия] : 
+ Тӯ Лаоіооџ тўс ‘Еадос ЛА 24. на Лариса в Елада 
а. 6 (тТиутоадос 1. епископът на Димитриада |дн. ста 


Адто, З. от Волоския залив] 


В. 6 Фаосӣдоою 2. епископът на Фарсала |дн. Фарсала] 
у’ 6 Өоъпохоб З. епископът на Тавмак? [дн. Домокос] 
д. 6 Хороо 4. епископът на Зитунион [дн. Зейтун} 
е. б "Егвооб? 5. епископът на Езерос? |дн. Незерос] 
с. 9 Лодоржот 6. епископът на Лидорикион [дн. неуточ- 
нено| | 

С. б Тобекис 7. епископът на Тринки |дн. Трикала) 
г. 6 Ехвон 5. епископът на Ехинос |дн. Ахинос] 
8. 6 Кодвдоов 9. епископът на Колиндрос [дн. Колиндър} 
г 0 Мау» 10. епископът на Стаги |дн. Стаг] 

Тр Хаклфиф Мнолойвос ЛЕ 35. на Навпакт Никополски* |дн. Навпакт| 


+ 


г 2 > ях е ЛАР 5 
В. ӧ "Азов а, 6 Всъудйгис . епископът на Вундица? [дн. Воница] 


. епископът на Аетос дн. Аетос! 


1 
РК 2 
т. ФО З. епископът на Ахелой [дн. неуточнено! 
д. Роуд» 4. епископът на Рогиб [дн. с. от Кампос 
к | тис Артис] 5 
& 6 Тосрубоу 5, епископът на Иоанина [дн. Янина] 
с. 6 Фоижтс 6. епископът на Фотика |дн. при Пара- 
мития| 
„6 ? Аудогатоилодвсос 7. епископът на Адрианопол [дн. при Ли- 
п пойринев бохово| 


8. епископът на Вотрот [дн. Вутринто! 
36. на Филипопол в Тракия 
1. епископът на Агатоники? |дн. Оряхо- 
во, Свиленградско] 


Е 

л. 

{77 Фйтлослодь тўс Өойхс ЛХ. 
а. 6 °Ауадопиғіас 


В. © Лооътӣ т 2. епископът на Лютица [дн. Лъджа, Ивай- 
ловградско| 

у. б Ххортаобюи З. епископът на Скутари дн. може би 

І Щит, Свиленградско] 

й. 6 Дейхиа 4. епископът на Левка |дн. Левка, Сви- 

| ленградско] 

в. о Вуалтом 5. епископът на Влептон |дн. неуточнено| 


а) бесадои Федамас сой. Г) сооъ сой. 


РА 


1 Името на тази епархия се свързва с името на славянското племе лрагувити, които живеели около 
Сояун. Може би тя е идентична със селишето Доауовибов, косто се среща в ІХ в. западно от Солун, вж. 
Коп ата-СоЦотр, Асіеѕ йе Таута, Рагіѕ 1937, № 40. За храговитите обшо вж. Дринов, Съчинепия, т. 1, стр. 


187. — Медене, 58 1, 1, р. 425. Подробиа книжнина вж. във ВИИНЈ, | стр. 186—187. ° Името 
на града в античността е Магнезия. З Името на града е славянско. Вж. М. Маѕтеғ, Піе Зауеп іп 
Спеспешапд, Вет 1941, р. 121. 1 Тук става дума за Никополската тема в Епир. 5 Името на 


града е славянско, среша се и под формата Возитба, Мобудаа. Името се извежда от “Уофика. Вж. 
Уазтег, ор. сН., р. 67—68. По-правилно у Н. Ствоойе : Вугапноп, ХХИ (1952), рр. 166--168, който го 
извежда от старобългарското жл.ицл, 6 За този епархийски център срв. И. Иванов, БСМ, стр. 560. 
? Този град е бил граничен според договора от 814 г. Вж. В. Бешевлиев, Първобългарски надписи, 
ГСУифф., кн. ХХХ, 1 (1994), стр. 17, № 21. 





НЕА о нии ии ии НИНЕН МЫ ЛИ 








мо та тн. -- 


ХопНае ервсора щит — Епархийски списъци 161 
с. 6 Довий нз 6. епископът на Драмица ідн. с. Малък 


манастир, Тополовградско| 
7. епископът на Иоаница | дн, неуточнено] 
8. епископът на Констанция [дн. може 
би градището Асара, Харманлийско! 
9. 6 Вейнае 9. епископът на Великия |дн. неуточнено] 
| 10. епископът на Буково: [лн. Хасков- 
ските бани]. 


в. 6 Гооэуйро» 
я. 6 Коуотаутіос 


г. 0 Борхобђоэ 


+ ТЯ Тожороглоды “Родблис ЛИ. 37. на Траянопол в Родопа 
2..6 Адоцотеѓуоо? 1. епископът на Димотика дн. Димотика) 
8.6 Мамопс 2. епископът на Макри дн. Макри! 
у. 6 Моповитоденс 3. епископът на Мосинопол [дн. Гюмюр- 
джина| 
д. б "Азастасоулб нос 4. епископът на Анастасиолол [дн. не- 
уточнено| 
&. 6 По» 5. епископът на Топир {дн. развалини при 
устието на Места| 
с. 6 ЕоуМас 6. епископът на Ксантия |дн. Ксанти] 
г. 6 Пвобесообоъ 7. епископът на Перитеорион дн. при 
Буругьол] 
177 бу ФИлло»?  Мамвдочас ЛӘ 39. на Филипи в Македония 
ЕИ рон № 1. епископът на Полистил дн. развалини 
| Булустра, Ксантийско] 
В. 6 Вейхейис 2. епископът на Великия? |дн. неуточнено| 
та г 7 А РА . с З » а 
е ооо йде З епископът на Христопол? |дн. Кавала 
Т 4. епископът на Смолен |дн. неуточ- 
‚о цолаоксоъ нено| 
К я 5. епископът на Кесаропол* |дн. може 
а оо би Черепляни, Зъхненско| 
#--9 4 
0 °АдАєхторолбдєшс 6. епископът на Алектриопол [дн. Лев- 
ЕЯ терај] 
ч ә #24 е Е 
ТТИ `Аздоатоолодьк Ациибтос М 40. на Адрианопол в Хемимонт 
а. 6 Хаболодес 1. епископът на Созопол |дн. Созопол] 
В. 9 `АуадоитдАеос 2. епископът Агатопол [дн. Ахтопол] 
у. 6 Аввейтоб З. епископът на Дебелт [дн. Дебелт] 
д. 6 Тоалов ис 4. епископът на Траповиза |дн. при Ковчас] 
г. б Коодвоп 5. епископът на Каравон? |дн. неуточнено| 
с. б ВоохёлАЛот 6. епископът на Вукелиб [дн. Маточина] 
г. 9 Пооратов 7. епископът на Проват" |дн. Провадия, 
БА Одринско| 
7. 6 молот 8. епископът на Скопел |дн. Ескиполос] 
9. д Войовос 9. епископът на Врисис |дн. Бунархисар] 


а) дбииото кок сой, Ъ) 1060 тов Фйлноис сой. С) 19 дтдоуодлдлвос щипидутос СОД. 


1 За отъждествяването на тези градове, повечето от които носят славянски имена, вж. С. Луеёей 
Ше Неегѕігаѕѕе, р. 71. ? Името на града е славянско. з В средновековието градът с носел и 


гавяпското име Морвньць. Вж, Ё. Иванов, Богомилски книги и легенди, София 1925, стр. 286. 


$ Става дума вероятно за Когсаолблойс, което селище се среща в Х в. като зависещо ст Бачковския мана- 
стир. Г. Рей, Те туркоп Че Огбсоіге Раоцгіапоѕ роиг 1е топаз те де Рєігіігоѕ, ВВр, ХІ, 1; БСМ, стр. 6. 





спозисто се наричал Овечь, 


ЕЦК: извори за българската история, Ру 








Н 
П 


152 Мойбае ервсорашит -- Епархийски савсъци 








г б Вонйущюфиооп 10. епископът на Булгарофигон! дн. Ба- 
и. 6 2 о? доу баески| Е : 

11. епископът на Поида |дн. неуточнено] 
+ То оное МВ 
А реда 42. на Дирахиум 


РА ур Зе! У 
елени аа? 1. епископът на Стефаниака |дн. при 


а Пешкопия| 

П. б АХоггащия 2. епископът на Хунавия |дн. Мат| 
у. б Кос“ 3. епископът на Кроа |дн. Круа! 

о 6 Ендо? 4. епископът на Елисос? [дн. Леж 


С. МОУА ТАСТІСА С. НОВ ЕПАРХИИСКИ СПИСЪК 


Тама ид» тв пали тамихй. Ухоле Дотук е старият свпархийски списък, 
ВЕ мей та уба виж и новия. 
(Тасу тр гатоолойво” тор блохеанёчэ Ред на митрополитите, подчинени 
то т Ваойдоз 90070) на столичния престол: 
у. Я Нофийви 3. Хераклея [дн. Ерегли| 


16. Тесалоника дн. Солун! 

40. ро шосе а я Арис ди. онаа 
АЕ 35. Навпакт [дн. Навлакт!| 
аа 36. Филипопол |дн. Пловдив] 

37. Траянопол дн. Терма Лутра — Лъ- 


в. 1) бзочойочии 


45.  Фидллойлойз 


15. я Тоаоғоблон5 джакьой, 10. от Фере! 
2. п Фубстлот 39. Филипи |дн. развалини между Кава- 
и.  "Адоатоглона ла и Драма] 


40. Адрианопол [дн. Одрин! 
42. Дирахиум [дн. Драч] 


ир. то Доооаую» 


Гахе і тб» додетоколфт, ИЕ то Ред на архиепископните, копто са 
а г Вавдос блбназии Водъсо подчинени на същия столичен престол: 
о. 9 ВЯ 1. Виза [дн. Виза] 
д. л Модстна 4. Марония дн. Марония! 
С. й "Аохадфоблойз 7. Аркадиопол дн. Люлебургас! 
са. й Хуйгирое 11. Силимврия |дн. Силиврия! 
д.п 100: 14. Апри |дн. Кермиен] 
св. то “Робого» 15. Русион дн. Рускьой] 
в. та Карада 16. Кипсала (дн. Ипсала| 
хВ: я Мои 22. Месина | дн. Буюк Каращиран] 
хо. ў Гиое а 23. Гарела [дн. Гарела -— Харалагюне] 
ид. г Войо 24, Врисис дн. Бунархисар! 


а) грешу сой. 


1 Златарски, История, |, 1, смята, че крепостта Ноа тит получила името Погйуаоброуот 


след победаза на Лъв М над българите, което събитие според него станало именно там. Но предиоло- 


жевието на Златарски е погрешно. Името се среща сще в актовете на МП вселенски събор (787). Вж. 
Г. Т. КоМас, Н ларв тд Ворйукойротот ивуу ка! ў ба" побмоожа зе Клототатитотиойвов (596), ? Аоуетоу 


той бойткоб Шасудадикоб мо} Г.оасков ъавьоой, УП (1940 --1941), рр. 341--362. - - В. Гьпкова-Заи- 
мова, Крепости и укрепени градове през Първото българско царство, Военно-исторически сборник, 
Ш (1956), стр. 41, бел. 1. 2 Както отбелязва издателят в критическия апарат, тези шест града по- 


грешно са повторепи като намиращи се в провинция Фригия Пакатиана. 





щ! 


ТН. 19 





„охов 

У 2 
Хводаі 
Атос 
Аопивобв” 


. 5 Топжа 


Ето 6 кей дооь ёхботр иттоотддғе 
плоиеетое добу 


. ТЯ Ноахік срв Ебофлие 


а. б Эгодоюовло4 
`Реидеотой 


Нечоу 


Хврвотусоп 
Кеййилойвос 


РА 
а 


Хапотслой вас 


2 
А 
Са 


Халхудбуоѕ 


Печор 


с. 


Мадетои 
ь о Панов 
ЗАдеас 


И Г - 
ДА рхов 


г 
. 9 


га. 0 
1. б 
гу. 6 
8. 


с 
с. 0 


Увоувътепс 
Мето» 

Топрой Дон 

Тя Миа тв Вас 
>. 6 Рогодооборвсо" 


11 бводадотин тўс Ого ос 


6 той Кйоойб 


- 


$ Взеошас 


Е 


; Дотороиба (от 


<->. я фи 
= ее 


9 тот ХЕоВісоу 


б Касаздонав. 


е 


Увохиспона Пдутов По и ото хот 


я 
у. 0 Конор 


АД. ТЯ Лервоц ей: “Ка адос 


с + ле 
а. 0 ДАпижиябос 


б Фаодагдон 
с 


барцахоб 


е 


я Г! 


а) игоивоа В 0) крлоог В 


1 Тук Панион стой очевидно вм. Даонион. 


КойНае ср1зсораниии — Епархийски списъци 


25. 


3. на 
1. 


2. 
З. 


лее 


13. 
14. 
15. 


. на 


163 








Деркос дн. Деркос| 


. Серес [дн. Сяр! 


Енос |дв. Енос} 


. Месемврия |дн. Несебър 
. Готия |дн. област в Кримския п-ов! 


Кой престола са подчинени на 
ка митрополия: 


вся 


Хераклея в Европа 


еписколът на Теодоропол [дн. неуточ- 
нено| 


епископът на Редесто [дн. Родосто] 
епископът на Панион [дч.Панизо — Бар- 
барос] 

епископът на Херсонес [дн.неуточнено] 
епископът на Калипол дн. Галиполи| 
епископът на Хариупол |дн. Айребол| 


епископът на Халкидос |дн. неуточ- 
нено| 

епископът 
Барбарос| 
епископът 
епископът 
епископът 
епископът 
епископът 
епископът 
епископът 


на Панион! [дн. Панизо- 


на Мадит [дн. Майдос| 

на Памфил [дн. неуточнено] 
на Мидия [дн. Мидия| 

на Лизик |дн. неуточнено| 
на Сергеца |дв, Саракини| 
на Метре дн. Чаталджа| 
на Цурулум |дн. Чорлу] 


Никея във Витиния 


3. епископът на Гордосерба |дн. неуточ- 


нено| 


16. на Тесалоника в Тесалия 


БЫ 
2: 


епископът на Китрос |дн. Китрос| 
епископът на Верея (дн. Бер] 


3. епископът на Другувития |дн. неуточ- 
нено! 
4. еписколът на Сервия [дн. Селфидже] 
5. епископът на Касандрия [дн. Касакдрия| 
19. на Неокесарея в Полемониака от Понт 
3. епископът на Комани [дн. неуточкено| 


34. н 


а Лариса в Елада 


|. еписколът на Димитриада |дн. "ста отой 
при Волоския зализ| 

2. епископът на Фарсала [дн. Фарсала! 

3. епископът на Тавмак |дн. Домокос| 





1 54 МойНае еріѕсораіцит — Епархийски списъци 
д. 6 тото 4. епископът на Зитунион [дн. Зейтун 
а, 0 "ЕЕгоой 5. епископът на Езерос [дн. Незерос! 
5. 6 Додомкюоз 6. епископът на Дидорикион |дв. неуточ- 
И нено] 
С. 0 Тихи 7. епископът на Тринки дн. Тринкала| 
н. 0 "Едрон 8. епископът на Ехинос |дн. Ахинос| 
2. о Кодоо 9. епископът на Колиндрос | дн.Колиндър| 
6 6 2тауб» 10. епископът на Стаги [дн. Стаг] 
АЕ. Тр Маилант «Мол йе 35. на Никополски Навпакт дн. Навпакт| 
а. 6 Моод" і. епископът на Вундица [дн. Воница| 
В. 9 "Аетоб 2. епископът на Аетос |дн. Аетос| 
у. 6 "Дхейфо" | 3. епископът на Ахелой |дн. неуточнено] 
д. о Рори 4. епископът на Роги дн. с. от Кампос 
: тис Артис! 
е 0 [ето 5. епископът на Йоанина [дн. Янина] 
5. 6 Фотий би Веййс 6. епископът на Фотика или Вела |дн. при · 
| Парамития.] 
С. 6 "Адогцуовлдвож 7. епископът на Адрианопол [дн. при Ли- 
Е бохо] 
__ 2 0 Водоотоё 8. епископът на Вотрот [дн. Вутринто] 
45. Тр Филлотлойн тс Өобхқ 36. на Филипопол в Тракия. 
а. 6 ?Драдонинас 1. епископът на Агатоники |дн. Оряхово, 
А Свиленградско! 
В. о Дооту 2. епископът на Лютица дн. Лъджа, 
Ивайловградско| 


У) 
е 


Е б 
7 


- 
ма 


е. эи , 
2 хоотайот 
5 Дейкня 


7 Рубтлог 


‚ доаийсия 


2 > 
Гоу у 


Кољоторутеіаѕ 


3. епископът на Скутари |дн. може би 
Щит, Свиленградско] 

4. епископът на Левка [дн. Левка, Сви- 
ленградско] 

5. епископът на Влептон |дн. неуточнено] 

6. епископът на Драмица [дн. с. Малък 
манастир, Тополовградско| 

7. епископът на Йоаница | дн. неуточнено] 

епископът на Констанция [дн. може 


Е би градището Асара, Харманлийско] 
(9. 6 Вемиєіау) 9. епископът на Великия [дн. неуточнено] 
г 6 Ковхобвеу 10. епископът на Буково [дн. Хасковските 


бани 
37. на Траянопол в Родопа 


АИ. Тя Тодатотлода  Родблу 
1. епископът ва Димотика [дн. Димотика] 


а, о Абдонотеіуоъ 


В. 6 Махот" | 9. епископът на Макри |дн. Макри] 

у. 6 МопопоулдАест 3. епископът на Мосинопол |дн. Гюмюр- 
джина| 

9. 6 °Ауастаоіоулбдво“ 4. епископът на Анастасиопол дн. неу- 
точнено] 


5. епископът на Топир [дн. развалини при 
устието на Места] 


с. 6 Ха" ез 6. епископът на Ксантия [дн. Ксанти] 


5 ооо 


«в! 
» . 
Реч 
> 


а) ноодо В 1) наноно В с) дтасотб В 


ДӨ. Тр та» Филло» Македотоз 


а. 


>! 


море е | 


КоНцас ер5сорамит — Епархийски списъци 1 


с» 
сл 





6 Иводесосл; 
6 Ной дон“ 


о Вейимах 
6 Хротоло/ешз 
о Хиойбус» 


с 


о КооаоолдАесос 


с 


6 °Адехтоголбд во 


сл > 4 





39. на Филипи в Македония 
1. 


епископът на Перитеорион |дн. Буру- 
гьол) 


. епископът на Полистил |дн. Булу- 


стра| 


. епископът на Великия [дн. неуточнено| 
. епископът на Христопол |дк. Кавала} 
. епископът на Смолен |дн. неуточнено] 


епископът на Кесаропол |дн. може би 


Черепляни, Зъхненско] 


6. 


епископът на Алектриопол [дн. Лев- 
тера] 


М. Тӯ ’Адоюторлодь Айиидутоь 40. на Адрианопол в Хемимонт 

а. 6 Хоболойвох 1. епископът на Созопол [дн. Созопол} 

В. 6 °Ауађолбдвсх 2. епископът на Агатопол [дн. Ахтопол! 

7. 6 Левайтой З. епископът на Дебелт |дн. Дебелт] 

д. 6 Тойлойсбисб 4. епископът на Траповиза (дн. при 
Ковчас| 

с. 6 Ааойнон 5. епископът на Каравон |дн. неуточнено] 

с. б Вови ло 6. епископът на Вукели [дн. Маточина, 
Свиленградско| 

с. 6 Пооватоь 7. епископът на Проват |дн. Провадия, 
Одринско| 

7. 6 Хиол# ог 8. епископът на Скопел |дн. Ескиполос] 

8. © Вобово 9. епископът на Врисис [дн. Бунархисар| 

. 6 Вордуаооттуоъ 10. епископът на Булгарофигон [дн. Ба- 
баески| 

а. 6 Тоди 11. епископът на Цоида |дн. неуточнено] 

МВ. 10 Аеоосщо 43. на Дирахиум [дн. Драч] 

а. 6 то» Хтеротанбу 1. епископът на Стефаниака [дн. при 
Пешкопия| 

В. 6 Хораўйос 2. епископът на Хунавия (дн. Мат] 

у. 6 Кообъ 3. епископът на Кроа |дн. Круа] 

д 6 ’Ейювой 4. епископът на Елисос [дн. Леж] 


а) лой гот ?от В 5) топло? В 





ХМ. ЛЪВ М ФИЛОСОФ 


Император Лъв УІ (886—912) е автор на многобройни съчинения — догмати- 
чески, астрологически, стихове, епиграми, съчинения по военно изкуство и пр. По- 
важни от неговите съчинения са: 

1. РгоБетаіа — военно ръководство, което представя преработено под 
формата на въпроси и отговори извлечение от Стратегикона на Псевдомаврикий ; 
2. Тасиса - ръководство по военното изкуство, в което авторът разглежда орга- 
низацията, въоръжението и дисциплината на войската. 

Според някои по-раншни изследвачи автор на това съчинение бил Лъв Ш 
(717—741). Това мнение сега е напълно изоставено, още повече че в „Тактика“ 
Лъв МІ споменава своя баща Василий | (867—886). 

Не може да се каже с положителност, кога е съставена „Тактика“. Сигурно 
е само, че тя е писана след нападението на арабите над Солун (904). 

Лъв №І черпи сведения от съчиненията по военно изкуство на Елиан, Ариан, 
Онозандър, Полиен и от Стратегикона на Псевдомаврикий. Като император той е 
имал възможност да използува писма, доклади и други документи от архивен ха- 
рактер. В ХҮШ книга на своята „Тактика“ Лъв УІ дава ценни сведения за воен- 
ното изкуство и нравите на народите, които влизали в досег с империята. Особено 
важни за нас са данните за аварите и турките, които според автора не се отлича- 
вали много от българите. | 


РЪКОПИСИ: М -- Соб. Мейс. — Гашеп. от. ТУ, 4 (Х $.). — М = Сой. Міпаор. ры. рт. 
275 (ХІ 8.).— А := Сод. АтЬго$. от. 189 (ХІ в.). --. Р. + Сой, Майс, Вагрег 276 (ХІ 5.). — У = Сой. 
Уайс, рт. 1164 (ХІ 5.) 


ИЗДАНИЯ: Мшие, РОг, СУП, сої. 672--1120. Непълно критично издание : І.еопіѕ ітрегаёогіѕ. 
Таснса, еа. В. Май, 1—1, Воийареѕйпі 1917---1922, Далените тук откъси са взети от изданието на 
Мірте. 


КНИЖНИНА: К. Е. Расйайа 9, Ілпрепінаі, Хишт МИпагосзей @сѕ ео, ВА, П (1893), 
рр. 606—608. — ет, УЯззепзсвВай шпа Веси Ни Чак Неег ком 6 545 Ашале деѕ 10 Јаһгпипаегіѕ, 
ВЯ, 11 (1894), рр. 487.--457. — К). Кулаковекий, Лев Мудрий, или Лев Исавр был автором „Тактики“ Э, 
ВВр, У (1898), стр. 398—403. — Ф. И. Успенский, Военное устройство Византийской империи, ИРАИК, 
УІ, 1 (1900), стр. 154—207. -- Ю. Вулаковский, Византийский лагер конца Х века, ВВр, Х (1908), 
стр. 68—90. — А. Пат, Га „ТасНаие“ це №ісёрпоге Опгавоз, Рагіѕ 1997. — Мет, зуПове їасіісогшп 
ацае ент „тедНа Геопв ТасНса* Якерашг, Рагіѕ 1938. — Су. Суотам, Вбкз Тео Закйката, піді 
тасүаг ібгіспеті Каоггаѕ, Видарез? 1902. — мет, Га Тасйдис де соп (е Ѕате сотте зоцгес Һіѕтогідис 
Попстае, Аса Попса Асай. здепйапию Нипрапксае, Е (1952), рр. 161—184. — К. Кгитбасйег, 
ОВ, 686 —687. - 1. Вее, 1.05 тяйитопз де Ретріғе Бугапио, рр. 269--279. — А. Я. Каждан: 
ВВр, ХУІ (1959), стр. 285 — (тр. МогаесяЁ, Вулапіпошгсіса, 1, рр. 490 199. 








ШЕОМІЅ: РИШОЗОРЫ] 


ТАСТІСА 


1. Пе ройз Полев а Асерћого Рйоса 
сопіға Вшоағоѕ геретіїѕ 


ХЬ 26. Аста 92 тр Вогдииио” ёжотоа- 
тай мої Етг0о” ат длео и лобе фидо- 
хи’ даяйитой уоцощо", Олво доп ий МИН 
яаоалвиф ети" биоб тв убо ёдороор вж риб- 
тауђ» хор фаухао «і Фаину ёру. 
"Ну дё тлото” Кочачи бө өғицеоа дард» 
биља той» тор алідан», | Ому Або 
ДаВдолнно» оу авт. "Етеро" дё хардуюу биос 
Фуот олгдонедх лёутв, ў моі бс, табо? дето дот 
ё» тр сециба той диоме Мо" ёледеіс, циоквио" 
ёлойјов” готйивтоу охгоба да тая гл’ ау 
до» таз омейс" дъркоотогон. (СО. 800 В) 


2. Пе ае тоғі?иѕдне Тигсогит 
9 


ХҮП, 42. Бла 98 Тобомо» витой, 
оби @божиот кобонви, ий блаж абто лиоа- 
таль хой длос аттов дуплаоатабасви 
до», дДасар тва, Ма нетоѓаѕ лерат дуан 
бәтес, Оте орнийуоѕ абтотс вуопойиейа, Вол 
уйде» таз гойтиждс паоавевииоте" олоудас, 
ха та тўс Оойхис уоона хотадоаидта». ОВ 
й діх язе? допоа тўс 65 Хоотӧу тӧу вот 


. А ~ с Е г) а“ , до И а р 
лаооттис тод» Оо» то" рао/ ка тохох Ефаде» 


ёлдан гр тис". К 200 тб» пивкбооо" 
до’аиео» хата Харах» йадодотиб» Тобр- 
хост ў даа Нодтоа Вт "Родное кота Воий- 
удо Вотоцтетог, лайно Тодор тр таб” 
Вос ас тор “отоор айтойс деилкойватов те 
мой осицадиостос, хо тор хлхбз кота Хою- 
меб" блиойета Вотуфов»" отдато" тобі 


ЛЪВ УГ ФИЛОСОФ 
ТАКТИКА 


1. Никифор Фока изнамира дървени 
триболи във войната срещу българите 


ХІ, 26. По време на войната си сре- 
шу българите той! изнамери и друго сред» 
ство, полезно за охрана на стана, което 
не бива да се отдава на забрава, защо- 
то се оказа едновременно и леко за но- 
сене, и необходимо за отбрана. А то бе- 
ше следното: като взе две неголеми дър- 
вени пръчки, приблизително по гри педи 
или малко по-големи, той ги съедини във 
форма на буквата ДЛ. Взе също и една 
друга пръчка, дълга пет или шест педи, 
сложи копие там, където беше съединил 
двете пръчки, и направи триножник, кой- 
то стоеше злраво, понеже пръчките бяха 
устойчиво сглобени една с друга. 


2. Боен ред и прави на турките 


ХУШ, 42. Понеже се споменава за тур- 
ките?, смятаме за уместно да поясним 
как се построяват [за сражение] и сами- 
те те и как трябва да се строява срещу 
тях войската. Ние знаем това от изве- 
стен опит, понеже ги имахме за съюзници, 
когато българите нарушиха мирния до- 
говор и нападнаха селищата в Тракия 
Срещу тях се насочи справедливостта 
поради извършеното към Христа бога, 
господаря на вселената, клетвонарушение* 
и бързо им наложи наказание. Когато на- 
шите войски бяха заети срещу сараци- 
ните, божественият промисъл опълчи сре- 
щу българите вместо ромеите турките, 
който флотата на нашето царство прека- 
ра през Истъра, иим даде военна помощ. 
Те победиха напълно в три сражения 
въоръжената за зло срещу християни 


і Тук става дума за византийския восначалник Никифор Фока, който в 895 г. бил изпратен от 


Лъв УІ с войска срещу българската граница, като същевременно от Цариград потеглила по брега на 
) Е РН р: 
Черно море към Дунава флота начело с друнгария Евстатий, за да прехвърли маджарите през Дунава 


) 


в България. Вж. подробности у Златарска, История, 1, 2, стр. 295—297. > С „турки“ тук са означени 


маджарите. Срв. Могаос, Вулапипогека, П, рр. 321. — Златарски, История, І, 2, стр. 295-—805. 


з Тук става дума за първия поход, който Симеон предприел срещу Визаптия през 894 г. поради пре- 
местването на българското тържище от Цариград в Солун. Срв. Златарски, История, 1, 2, стр. 25-28%, 
4 Лъв № обвинява българите, че нарушили скрспения с клетва мирен договор между Византия и 
България от 865 г. 


То а 








ийусс хола хоатос уғихухбтос̧, с бу & дя- 
ичопе вЕалооте/ава кота ста», Ёуа ит Ехди- 

с м \ - у РА 
тес Ропаїо Хоюнатя Хооиаубу Воъдубооу 
а нао. хоароото. 


43. Та ХУнебйхо тоблоу Ебер шас оі, 
сос ЕЕ», атаотоофђс те хо! таёвос, лойбаоха 
тв ха! длойунота тонодно$ сос &щлах Вобъта. 
Моза дЕ та тб» Вошуйош» лроови дё хай 
та тб» Тойока" їс дифас фооут Сото 145805 
лодешийе (офиротвоас то Ой» Униб» 
уу тдс хота сботаою иахос лообиенй те 
ха! цогаохобивиа. 


44. Алла Боулуаооу тр” Ву Хрютф её- 
от долабоивиот, хай котоъобтто те вс 
авт» сцотеов "Реоцаок, ивтд түу ёх тўс пот 
ооохас леїоа» ох пробивда кота аўт» усгоас 
ол Ее, ёлі то бОжтоу 0) та хотд тат 
дуартфотес отоатуђиота` дюлео обте ср офтобу 
хай тиф» лообтай», обтв три ђиєтёоо»” хот 
ёме», Сте да те ибо ліотвос йдедфбэу 
влаоудтаж, маё тате ўшєтёосис еїхеу Ввлоууей- 
ХДоцето” «опуцаеи, деоуойфва кос пооди- 
пофиеда. 


45. 1120} ёё те ту Тобоха» диаввовос 

те ха плоратаввож, шноф тие Возйуаов» Й 
э я # ЕД з - [24 , 

000» дглфєоотоус, дт Вообив». "Оп лой ва 
добу ваш ма! Фебдеро" тобто то Ждуос, ис- 
Ат" идуот пообижтот, лаод тас дас лодъ- 
те ав хай тђу гдлобау, то Фудовкос дахетодав 
я60$ тойс (/оис Фудоойс. 


46. Тобто тоѓуту с ноуаоҳобивуо», ха} 
али» с хо! Ваовіос тас лоюдс ёлі тоїс биао- 
тауоиёрос лао аотфу ёх тфу йоубутоо»” отб 
офтдивтоу, ск дудли, аа фове хехоату- 
дбто», тобс лотов ха! ибұдоъс увууаіос фв- 
обгоп. Подс дё кобидта хай лобс родос дъ- 
твуоти, ха 15 долйс тфи ауаухаќо» дас 
»оцайхо» блдофо». 

47. Неовоуа дё «ви та то» Тобохо» фбда, 
ха хойлтотта ту Воъд атфу, болда дё хо! 
лота бота, ка! Ма тс блдтотіас тб» уот- 
дата” хобтобивуа, бохог леоироотобо, инте 


войска на българите като че ли |боже- 
ственият промисъл| беше изпратил пала- 
чи срещу българите, та ромеи християни 
да не се опетняват доброволно с кръвта 
на българи християни. 

43. Прочее скитските племена? имат, 
така да се каже, един исъщ ред и строй. 
У тях има многовластие и живеят без- 
грижно и изобщо като номади. Само пле- 
мето на българите, а също и това на турки- 
те имат подобен военен строй, по-здрав, 
отколкото у другите скитски племена, по- 
неже се бият в редовните сражения и 
се управляват еднолично”. 

44. Но понеже българите възприеха 
мира в Христа и в негово име приеха 
една и съща вяра с ромеите, след стъл- 
кновението поради нарушаване на клет- 
вата! ние вече не мислим да се въоръжа- 
ваме срешу тях, тъй като против бога 
вече бихме предприели военните действия 
против тях, Затова сега не желаем да 
описваме нито техния строй срещу нас, 
нито нашия срещу тях, понеже те са на- 
ши братя поради еднаквата вяра и обе- 
щават да слушат нашите съвети. 

45. Сега ще говорим за уредбата и 
строя на турките, който малко или ни- 
как не се отличава от | този на] българи- 
те. Това племе е многочислеко и свобо- 
долюбиво и има само една грижа, пре- 
небрегвайки останалите удобства и бла- 
гополучие — да проявява мъжество спря- 
мо своите врагове. 

46. Прочее това племе се управлява 
еднолично; то понася жестоки и тежки 
наказания от управниците си за своите 
прегрешения и понеже се управлява не с 
любов, но със страх, храбро понася мъ- 
ките и лишенията. Издържат на жега и 
студ и като номади — на липсата и на 
други необходими неща. 

47. Племената на турките са прекале- 
но лукави и потайни в намеренията си, 
недружелюбни и неверни, обхванати са 
от алчност за пари, престъпват клетвите 


1 Изворите дават различни сведения за броя на сраженията между българите и маджарите. 
Така например от хропиката на (Симеон Логотет може да се заключи, че в имало само одно 
сражение, в косто Симеон бил напълно разбит (ут. Мао? Сртопостар а, арпа : ТВеорВ. Сопё,, ей. 
Вопп., р. 773, 15). От „Чудото на св. Георги“ личи, че е имало лве сражения, н двете несполучливи 
за българите (срв. Б. Ангелов, Нов препис ва старобългарския разказ „Чудото с българина“, МИБЛ, 
ЧІ, 1959, стр. 171--173. — Ив. Дуйчев, Из старата българска книжнина, 1, София 1913, стр. 71-72), 
а в пПриведенето тук сведение се говори за три сражения. Срв. Златарски, История, І, 2, 
стр. 298—299. 2 Със събиратслното име „скити“ византийските автори обикцовспо назовават различни 
тюркски племена: хуни, турки, авари, хазари, първобългари, печенеги и др. Сре. Могат, ВугапН- 
поїшгсіса, Н, р. 279 55. ° С други луми, подчиняват се па елин вожд в противоположност на илеме- 
ната, у конто има многовластие. 3 Вж. тук бел. 4, стр. 167. Е 


Гео РъЦозорниз — Лъв Философ 





отиихас фъйбттота, шие додоос дохобивта, 
9114 ло» 10 додё дЕбоутаь длавор тр” иейе- 
тс” хо дуатоолђу тор сиюбтиф. 


48. Ка! тоос ёлитдыотс хощробс дева 
отоуфботец, кой олоъдасоро об товобто» уе 
хоћ дъзйия тобс 8180005 хаталойвийой, доду 
д длегис, хо! оѓфидіаоцо?, ха! да те сб? 
диаухшат отєрооє005. 

49. “Олйботта 0 олабок, ко! Лорис, 
ха! тбёос, ка! хоутаоќов. "Одву ву тоёс ид- 
хос дел об» бона 0 пАыоувс отб» ёлирё- 
рота, & то Фиов тд корта дуароота- 
Сортвс, ка тд тбёа Ву тайс хво0 кат хоутес, 
хо! бифотёооқ кота түр длаутдооу ое» 
ивхопибо. Акохдивъо: дё ид До” лоотедобос 
тогс тббовс. 


50. Одх афто} дё идуо» длдофоообов, ФА Ла 
хо! ої Гллаи та» 8ифарфу одңоф 1) хєудоћ- 
хд та ѓилоосдғу ивот охблоути. 

51. Пой» 98 иєАётур ха} дохтов лоюобутта 
лёо} тђу ёл) тар Гллоз" товар. 

59. °Аходоюдєї дё айтос ха! лос #40- 
зо» іллаоіоу ха! фооадко», ана и лодс 
длотрофт” ма! уадахтолооѓо», вий 82 ха! дд 
л,тдотв фаутосіа». 

53. "Аликейони 0 ойи ѓу фооощте, @0- 
лво ої “Ронобо, ёлда ибо иёу ттс тоб ло- 
Апоу Пибоас бволаоиёто кота убт хай фи- 
Дас, тофс Еллоив Вбохоутєс̧ дирехбс Ву Юбов: 
ха! деи. Еу 98 кошоф подёпоо тос дтау- 
хоаіоъс Гилойс хахёҳоутєс̧, хо! ледимАоутес̧ 
ліңоіоу тб» Тотошифу твтд» фоАдлтооо: 
ибо каооб тўс ларотаёсож, блд убита тс 
лооотбёєос длаохометое. 

54. Тас 2 Вудас̧ адтбу ало находдеу 
в влай довс лообот, & 10 ий 050405 
афтобс блоибуво ойридасиойе. 


55. "Бу 02 тў нахр одх Фе ог ‘Рона 
лооатадопоп Ви тобі ибовоп, ПИ 2» дьафод- 
005 иоюов дооуруюй оталтоутвс ФА Дон 
тдс поіоас шноду ал СМНАо» диотаиётав, 
боте ша» робжобои пордтобо». 


56. “Еуоъо дё 5 тўс лора вис дбуа- 
шу туд ёи летоооб, ў” лодс ёухооиио ёи- 
лёилооою ката тфу диейфс буттасооиёуоу 
одтой, й хо «вс Вода” тоб Ваоооиёуот 
ифооув фид атторои. То дё тобддо» айтбу длио- 
де» тўс лооатӣёвос лото лдоо», й дева 


и център. За организацията на византийската вой 
Вуёщег, ор. сН., рр. 369—371. Срв. Ф. Успенский, 


ЇМ (1900), стр. 159-—168. 


22 гръцки извори за българската история, 1\ 





А НШ Е И тт 


т 


и не спазват договорите, не могат да 
бъдат задоволени с подаръци, но още 
преди да са взели онова, което им се 
дава, те замислят коварство и нарушение 
на договорите. 

48. Те ловко използуват сгодния слу- 
чай и се стремят да надвият неприяте- 
лите си не толкова със сила и войска, 
колкото чрез измама, внезапни нападе- 
ния и лишаване от припаси. 

49, Въоръжени са с мечове, ризници, 
лъкове и дълги копия. Поради това по- 
вечето от тях имат двойно въоръжение 
в битките, като носят копията на раме- 
нете си и държат лъковете в ръце, слу- 
жейки сийс едните, и с другите според 
случая, който им се представя. Когато са 
преследвани, те кадвиват главно с лъко- 
вете си. 

50. Не само самите те са въоръжени, 
а и конете на знатните са покрити от- 
пред с желязо или плъст. 

51. Обръщат голямо внимание и много 
се упражняват да стрелят от конете си. 

52. Придружават ги много коне и до- 
битък, който им дават храна и мляко, а 
същевременно им дават вид на по-много- 
бройни. 

53. Те стануват нев укрепен лагер както 
ромеите, но разпръснати по родове и ко- 
лена чак до деня на сражението, като 
пасат непрестанно конете си и лете, и 
зиме. По време на война те задържат 
необходимите коне и като спъват крака- 
та им около туркските шатри, пазят ги 
чак до времето на сражението, което те 
започват нощем. 

54. Стражите си поставят надалеч, но 
|нагъсто| едни до други, за да не бъдат 
лесно изненадвани от внезапни нападе- 
ния, 

55. В сражение не се нареждат в три 
мери! както ромеите, но в отделни от- 
реди и се приближават плътно едни до 
други, като отредите имат малко разсто- 
яние помежду си, така че образуват 
една бойна линия. 

56. Те имат в запас вън от строя из- 
вестна войска, която изпращат в засада 
срещу онези, които непредпазливо ги 
нападат, или пък я пазят за подкрепа 
на [някоя] обременена [от неприятеля] 
войскова част. Военния си багаж държат 


1 Византийската войска обикновено се построявала за сражение в три части: ляво, дясно крило 
ска при управлението на император Лъв МІ вж. 
Военное устройство Византийской империи, ИРАИК 


170 Гео РШоѕорһиѕ — Лъв Философ 








) доотвой те лаоатаЁ аз, (06 длд Крос ? 
дертёооо ии, счёте ё” офто хор ОПУ 
лаоорьдахў». | 

57. 11042@1с̧ 06 ха} оъберутбитев тодс ле- 
0100006 тбу Гллож кота тото", ўуору блод» 
тўс лоаратайвов обл» лообо &5 фулан 
офтйс, хаё та ив, ради тб» дж” те паоа- 
тйёео5, пуоуу тогс отіҳотс йодіотоѕ лообов, 
да то лауєвїоу «аси тр” лообтайх Вадоес 
ив до» рооти ботев, кой Гао” лоюбо ха! поитоУ 
тд ибтолог. 

58. Хиро 98 на Лор тоїс алд ипходен 
ивушс, ий #00045, ка тоїс̧ кухйодово кота 
то» Фото», ка тс ёоуриотоиёроис Гло- 
усоновоти, ка! дрпотоофотсе, ко! та дєолао- 
пбусис табо. 

59. "Отау 08 тойражи тобс #убоорс айтбо, 
лата Фу деитвофо тидёао, ха! афыиддс ёли- 
газта, офоёу Втедо" 2орбивто, П то диби». 
Ох докобти удо, фолгво ої “Рошато: ка 
та да ёду, т иєтоѓа котадибте, кой тў тб» 
хопибтоу аолоуў дла иёхо тооойтор ёлі- 
хвото, ёс др тєдсіоос тўр ту ёдо» хотд- 
дроу лощосута лао икдодо еіс тобто меу 
ойдетов. 


60. "Кф» д тес то» Вудоб» объибу дио- 
хдиемо: в дуйооша котарейуажи, опоъдасоъо 
Скофосв хатауоођутес̧ түр тор Ддуйукооо" ?)- 
даа» хо тор Їллоу ха} тб» Фюдофи, ка! 
лроохаотвробав Руа тў отврдтри тобою уғ- 
обоатта тойс 8790205, Я «е та доёохоута 
автогс ойифоуа тобтоис будуть лотос иёу 
ёЛофоотгда тва влабитоботес, кар тбтв оъут- 
дєиёро» адтотв то губору втеой иж бора 
лооосидгаси. 


61. Тата иёу та та» ТГобоноу Ўр то- 
софте) иду диафбоота тб» Вор? убоо», дог» 
гр Хропоубъ обто долдйойдиеуо тои, ко 
тов “Рода котв ёп" д/у» ивтевайдото По, 
т0 те ТО йуу ка! зонадею» то дл/отф от: 
уалова/дътес. 


62. “Еуоупобта д6 лодєшос Тобохос #»- 
деа Восх Ма то ядове @р длифбооута 
бус». 

63. Ка! & ноюф дё сцаво с тайс лей) 
суътвтарибуп найота а?тобс рдбаре, Фе ёуоу- 
иа абтф» хава во» бэта, хо ир хата 
бордутоу йло тфу Глплаз о?дё удо отб 
леб хаотєообою (пс осотодфёртес ёлоҳеѓодон 
тогс Гллок. 


64. ”Куатпобъа дё оћтоїс хаў тдлос биа- 
405 ха! уєуриуасиёуос, хо ду ха таёс хо- 
Валдаонт, хо! пвлохуоиёу, ко! бдгаотӣтоос 
афтоїс дхойотдобаа, 


ваблизо зад бойния строй, отдясно или 
отляво на бойните редици на една-две 
мили, като му отделят неголяма охрана. 

57. Често те свързват излишните ко- 
не в тила, сиреч зад бойния си строй, и 
ги превръщат в охрана; дълбочината на 
редиците на бойния им строй, сиреч от- 
редите, е неопределена; те обръщат по- 
голямо внимание на дълбочината, за да 
бъдат плътни редиците им и правят ра- 
вен и сгъстен фронта. 

58. Те предпочитат сраженията от раз- 
стояние срещу противниците си, засади- 
те, обкръжаванията, привидните отстъп- 
ления, обръщанията и разпръснатия строй. 


59. Когато обърнат в бягство непри- 
ятелите си, те остават всичко друго на- 
страна и безпощадно нападат, без да ми- 
слят за нищо освен за преследването. 
Защото те не се задоволяват както ро- 
меите и останалите народи с умерено 
преследване и с разграбване на имуще- 
ството, но нападат по всички възможни 
начини дотогава, докато напълно унищо- 
жат враговете си. 

60. Ако някой от неприятелите им, ко- 
гато бъдат преследвани, се приютят в 
укрепление, те се стремят да разузнаят 
точно какъв недостиг имат от припаси, 
коне или хора и изчакват, та поради лип- 
сата на тия неща да надвият неприяте- 
лите си или да ги доведат до какъвто 
те желаят договор. Отначало те предла- 
гат някакви по-леки условия, а след то- 
ва, когато неприятелите им се съгласят, 
те предявяват и други, по-големи |изи- 
сквания]. 

61. Такива са |нравите| на турките, 
които се различават от българите само 
по това, че последните са възприели вя- 
рата на християните и малко са се при- 
ближили към ромейските нрави, загубвай- 
ки заедно с неверието си и дивотията 
и скитнишкия начин на живот. 

62. Вредна е за враждебните нам тур- 
ки липсата на пасбища поради многото 
коне, които водят със себе си. 

63. По време на сражение за тях е 
много вреден сбитият пехотен строй. 
Той е опасен за тях, понеже са конници 
и не слизат от конете си. Те дори не 
могат да стоят [изправени] на краката 
си, понеже са свикнали от малки да се 
движат с коне. 

64. Опасна е за тях също равна и 
открита местност и сгъстени конни реди- 
ци, които ги следват без разстояние, 


5 ИНАЯ: 


Гео РҺ!оѕорһиѕ — Лъв Философ 





65. "Еупупобта дё ка! ёх хеюдс опилдокр 
изта тфу длдот, ха! ёродоь ъимтвово! йофа- 
Ябс упоивуни, оѓо” Гуа о ив» ої лоооВӣ?- 
Аоутес абтоїс Ву ив” Фусоо: идоос тетауибог, 
то дё Втеро” 8006 Вдухоилтдивко». 


66. Лиле дё айтофрс офодоа хо! дтах то с 
ёс афто» доосфйуожи тов " Роцабок. Гохбо- 
хоров рйо би @отато» Еуе убит" то Едуос 
арт”, хой фйохкодв?с вот, хар ёх лой бу 
фийфу ссухеивто, хо би ба тобто об лоюбъ- 
те Абуор оърувиб май тўс ес САД Дотс био- 
зов. 


67. "ОМуаз дё таха той пооофоуе» длао- 
хоиёро»у ко ф/лофботовифеко» лаб’ биб», лА- 
ос адтоїс ёпокодо ЕТ. Лю ма! Ваобсов фёооъ- 
оп ёлі тов ал’ адто» азахоообох. 


68. "Отау обу дот? ив лодв афтойс 
ёууѓіоси подс иат, лоб ув паутож уе афто» 
дёо” зас Віудас Владе мо! стуву с бло 
доотпидта» дуу, та ивбша” ос хай поовь- 
товиош та віс дертёоау тйут тъудаубдута“ 
уоъу итлоте тоол убтто тб» футстойвцот»- 
те» адтоїс̧, Гра ко! дуирду» топоу котауопон 
ёу хаюф леоотдовос, хо! далаууу Ффеъоп 
бо» бивоби, & иёу дътатбу &0и ка! тот 
лоу», ёлі лаутдс тфу ахдофь, хо! иайота 
тў» тоб бдатов сйлооа", Ета ной то тођАдоу 
дойде, 05 & тө лв0і адтой хефойтф Пити 
кота. 


69. Ка! ёду ид» обивой лекдв дотротос 
ду тў лоту имота ибут & дою б отоотодс 
ду оъуудеі тоб ёдуоъс живи, Витас абтду 
хата тӧу Оплата бий» & ФА ив тодло», 
гобу? ёоит, @отв &уы» торс хаваййиооис бло- 
тетауиброъв тоїс лкбо?с. 

70. Е! дё идъо» хава оо “ог ог дут 
таообивуо абтобс, ха дидияуои лодс тїр 
вие дбуоциу, хата тот Авудёла тодло? ха! 
афтду & тб ло! тйЕваж Доу таё. а?то?с. 


71. Шуеоуас дё ёу тов плауіос дфрооов 
ка! хотоионс. Ер тф тол удо афту до- 
хоо 01 Аєудиєуо. дирёуоорєс хавай они, ўто 
ог видфхо. Тоос дё хобосооаѕ, то лоопаҳоъс 
и) лй бот тобу, 1} теообост сауптоВодо» тўс 


171 


65. Опасен е за тяхи ръкопашният 
бой с [тежки] оръжия и добре подгот- 
вените нощни нападения. Така например, 
когато се предприема нападение срещу 
тях, една част от войската трябва да 
бъде построена, а другата скрита [в за- 
сада]. 

66. Голяма вреда им се причинява, ко- 
гато някои от тях прибягват към ромеи- 
те. Защото те знаяг, че племего им е 
непостоянно, че са користолюбиви и че 
са съставени от много колена и поради 
това не обръщат голямо внимание на 
родствените връзки и на взаимното съгла- 
сие. 

67. Понякога малцина от тях започват 
да преминават на наша страна, а след 
като бъдат облагодетелствувани от нас, 
мнозина ги последват. Затова са много 
недоволни, когато някои се отделят от 
тях. 

68. Когато някой има намерение да 
се приближи до тях за сражение, той 
трябва преди всичко да има готови стра- 
жи -- чести и на малки разстояния; 
след това да се погрижи и подготви необ- 
ходимото за в случай на несполука. Все 
пак (дано да не се случи!), ако бъдат 
обърнати в бягство противниците им, тряб- 
ва да се определи укрепено място в 
случай на опасност, да се приготви про- 
доволствие за няколко дви, ако е въз- 
можно и за конете, но преди всичко за 
хората, главно изобилие от вода, и да се 
устрои обозът така, както казахме в 
съответната глава. 

69. А ако има пехотна войска, особено 
в първото сражение, и ако войниците са 
родственици! на племето |на неприяте- 
лите, да се наредят по начина, изложен 
от нас на друго място, сиреч да има 
конници, наредени зад пехотата. 

70 Ако ония, който се построяват сре- 
шу тях, са само конници и по боеспособ- 
ност не отстъпват на тяхната военна 
сила, ти ще ги наредиш по начина, упо- 
менат в книгата за строяването. 

71. За фланговете да отделиш по-го- 
лям брой и способни войници) За тила 
са достатъчни така наречените „защит- 
ници“ конници или „отмъстители“. Разуз- 
навачите или предните бойци? да не 


1 Лъв отправя това предупреждение до восначалниците, понеже, както е известио, във византийската 


войска от старо време служели като паемпици много чужденци — готи, славяни, хуни и т, н, Срв. 


Стозве, Кӧтіѕсһе Мі ййгсеѕсһісһіе рр. 


257—258. 


? Тези войници били 


изпращани напред с 


разузнавателна цел и за плячкосване и били известни още с името корсари или хусари. Срв. Вгбйгег, 


ор. сй., р. 369. 


ше 


лооотфвос ‘бу диретодос» ёу тос добо 
оо Саи иде катотобува адтбу». Потос 
92 ха! олоод)» лошовеи Та ёр угитф ка! 
Гор тол ката то дотор атф пр’ лаодй- 
табу диви, ёда ите Во во даоєїѕ, ите 
ладното, инте д8 ходйдек дуохдобо, да та 
лаод тфи Тобожо» длроойивиа Фрхопирета. 


72. Ко! тйс Вірдас дё ёх дейотииотоз хата 
тгоойоюу ивоф? тўс ларолйёвюх лотос. 


73 Еп» дЕ Ффдвувта, хадду Фото Гай) 
дйовата” лотаиду, й падната, 1 Дир" хата 
удтои тўс лоозтӣёєос ё, (та б уфтос бо- 
фа: филаттета. 

74. Ка г» халос тд тоб ло/ био ёЁЕХӘр, 
ийъе хотатовувеа объе» длАцота, иц @ие- 
Дос Фамвтоби" оддё удро ос са Мала 291 
г?» лофттри” птфигуа ийт длодцуооо тоб 
лойбиоп, Ма ивхощ й” кола кото теле 
гойфав, влтидебощи да по бу толь кота 
тру Зудофъ отб» Грувова. ` Еду де обпиши- 
тдв ёоті” ў так, хо! йон о ої песо, 
дёоу лобуоюр» в» тов тоойтгов поктофш 116 
длостоофйе тФу дддуоу. Об удо лезтос 
стууаюобъте ог каво они, Фууббътап тор 
ёудоб», уоотдоцота то» ФЛОуо» дашейуви. 


75. Абтр тоба» по лойвшики тє ко! олур 
то» Тойока оруйохнуоцс Фафвов Вордуйооу, 
сс сбит, кота ира ход, та ёё Фа ВЯ00- 


поло. (со. 956 С—964 А) 


3. Опотойо вейит іп фентв <сіатоғит 
еі Апіағит беғепйит 81 


ХУШ, 79. Ка! удо ха Уяйабо ў” лоте 
бте лёса” хатохору той “Готооо, бу хо Да- 
уобђіо»” койобиеъ. Ос ко! лообелойвиоть  Ро- 
идто ёлидёнєро, зоцафифс ка! афтбу тоте 
бвабоортох ло ПО лвоскойтрии тот "Готрог, 
ха! бло тду Сруд» ге “Родайкйс ЗЕоробав тот 
отоу айба болот. (Од тотоу де та 
ина подс таб идхов хор тўр ОА тр" ору 
Фасо» бутсота оо: каойваро, ВАЛ’ блєо но 
вото пазта со Вис дикуобаро», каййоот Пит» 
? дбъйршисе ёухєоєї, Гуа лаутауб®еу иеййтис 
них Вос Ер кой съ вурс та хоноша. (со! 
964 Э — 965 А). 

99. Каі та Ххдојина дё Ен биодісита те 
аа» хой бибтоола 4447405, ис! З2ебдвоа, ите 
даифв доудобойи В доуводос ледодивта, хо! 
иайота бте лёооу тоб Латойб оу хакфиоуу 
ву тў Ма ход. "Оде кф бтабда леоаио- 


Гео РиПозорвиз — Лъв Философ ^ 





се отделят при преследването от строя 
на „защитниците“ на повече от три-че- 
тири хвърлея на стрела и да не нападат 
неприятеля. Да се положат усилия изоб- 
що да се построи войската по възмож- 
кост в голо и равно място, където няма 
нито гъсти гори, нито блата и пропасти 
поради замислените от турките засади. 

72. Стражи ще поставяш на четири 
места на |известно| разстояние от боевия. 
строй. 

73. Ако е възможно, добре е да имаш 
в гърба на боевия строй мъчнопребро- 
дима река или блата, или езеро, за да 
има тилът ти сигурна защита. 

74. При благополучен изход на сра- 
жение не трябва нито да ги преследваш 
ожесточено, нито пък да бъдеш нехаен. 
Защото те не прекратяват войната, ако 
бъдат победени в първото сражение, 
както останалите племена, а се нахвър- 
лят според обичая си по различни начи- 
ни срещу своите врагове, докато бъдат 
напълно унищожени. Ако бойната реди- 
ца е смесена и пехотинците преоблада- 
ват, трябва при такова положение да се 
помисли за изхранването на конете. Зашо- 
то при приближаването на неприятели- 
те конниците нямат изобщо възможност 
да събират храна за конете. 

75. Такива са обичайните военни по- 
хвати на турките. Както казах, те в ня- 
кои дребни неща се различават от тия 
на българите, а в останалото са едни 
и същи. 


3. Как трябва да се воюва в земята 
на славяните и антите 


ХУШ, 79. Било е време, когато и сла- 
вяните са живеели отвъд Истър, който 
наричаме и Дунав. Ромеите ги нападали 
и воювали с тях, когато те живеели още 
като номади, преди да преминат Истър 
и да превият врат под ярема на ромей- 
ската власт. Мисля, че трябва също да 
те запозная с техните военни похвати и 
останалите им обичаи и както казват, 
ше събера и ще опиша подробно, до- 
колкото ми стигат силите, та като пчела 
да можеш да събереш и подбереш от- 
всякъде полезното. 

99. Славянските племена имат една- 
къв начин на живот и еднакви нрави. 
Те са свободолюбиви и никак не се под- 
дават да бъдат поробени и управлявани, 
главно когато са живели отвъд Дунава 
в собствената си страна. След като пре- 


Гео РЫЙозорВи$ —- Лъв Философ 


бута, иа оїоуєі Маобвъта Эёбаойси пр” дои- 
Дау, обу ёзќоф дё пейжода дело», дда 
тоблоу изд ёоотоїс ховїлтоу удо Пуобуто йло 
тоб доуотос хс афтб» фи е фЭ&ово и, 1 
тс “Роцайко?в дордєбер мої Глок бои 
убио. (7 02 тоў оотђріоо Валиоцатос тоу 
буюоцду хатађвійивуоь йо тб ђиєтёо» 06- 
эо» тобто, бооу пота ийтойс, ес доуешос ВА 
соіа отуудо» діаттооћутой. 


100. /Јолиоудой те поар ко! хаколофђдеіас 
Ёлоиёорта, вбхддож 09 лод хабоота, жі 
рбӧҳос, моћ Вооуір, хе! сфиятоз уобта, 
хо) ту тб» доланцийте" Еда хоотєоо?эта. 

101. Тобта дА 6 Рибтвоос & деа тр ПИБа 
увубивтов лотђо ко “Роше айтохойтоо 
Вас Двос зо» доуша» 80» Елаодв ивтаоттчи, 
хо! уооиобсос, ка! охотой хохд тд» “ Реоияй- 
хду тило» блотавис, ко Валтіснат тис, 
тўс те до (ос ўлєодёоюов та» ата» @0- 
убътот, ной стойтейвобо кота тбу “Роиоос 
лодеиобутоу ёбубу вЕвладкъов», офто лос 
ёле ло та тоабта діанеіѓиєуос, дю хо 
дигоѓиуоус “Роцшоъс За адс лос ало 
Удава» уєуоиётцс ботаооіас ёлойое, подла 
бл? дивбло» дуйнонс ко! лодёноус тоїс дало 
уобутоис блоивбтартав. 


102. "Носу 98, ойм 09 блос еле, тт 
а Лобета хатахбоюс хобиета та Хидавоу 
ёда, 1» 0098 зубу нолойлер Фудгисано», 
044” Еуоъов’ био. 

103. Тоїс удо ёлабетотиётос & ато 
Яо моїй побоь ёуб'орто, ФфиЛофооуобивъоб те 
ад ха! дебюбиято, диаобббоутес, ка! ната 
дододр” ди тдлоп вв тдло» лаоалбилоутес, 
хо дВЛовес Фотнойовои, ко даде лтопс 
далатас ФА дос лоовууибивро. “Ө вгув дг й- 
пва тоб їлодеуоиёоо ооиВаб тор Ето 
Вайтио, по вио» кола &хытои тобтоу лада 
дбивуос вивбир, дут) лботвов оєВаошіаѕ Пуой- 
ивуос тоб Ебьои ту видио. 


104. Едоха дё айдтос ий ВтвооР суило- 
ботвоф” лоте вс. 1055 удо ё» ахиайтов 
лао? адтфи дарВауоиёуоъс обкх йооотеж, Ес 
ду ВойдАсоута лодс доодвіау катетхо", алда 
ид оу ёр тў урфит та» исто ёлоіоъу, 


1 Василий | Македонец, баша на Лъв МІ. 


го 


минали отсам и били принудени, така да 
се каже, да приемат робството, те не 
искали да се подчинят драговолно дру- 
гиму, но се подчиняват, така да се каже, 
само на себе си. Те смягали впрочем, че 
е по-добре да търпят насилия от княза 
на собственото си племе, отколкото да 
бъдат подвластни и да се подчиняват 
на ромейските закони, А ония, които са 
приели светото и спасително кръщение, го 
спазват, доколкото зависи от тях, чак 
до наши дни според обичая на старата 
си свобода. 

100, Те са многолюдни, издържат ли- 
шенията, леко понасят жега и мраз, дъжд 
и телесна голота, също и недостиг на 
припаси, 

101. Нашият блаженопаметен отец, ро- 
мейският император Василий!, ги склони 
да се откажат от старите си права и ги по- 
гърчи и подчини на началници по ромей- 
ски образец, удостои ги с кръщение?, 
освободи ги от властта на техните кня- 
зе и ги обучи да се бият срещу вражду- 
ващите с ромеите племена. Той имаше 
присърце грижите за тия неща и за- 
това осигури ромеите, които в старо вре- 
ме бяха претърпели много щети и пора- 
жения от славяните, против честите им 
нападения. 


192. Славянските племена са били, та- 
ка да се каже, извънредно гостоприем- 
ни, от което качество не са се отказали 
и до днес, но го пазят непроменено, 

103. Те били любезни и внимателни 
към своите гости, приемали ги благо- 
склонно и ги лазели, а след приема ги 
препращали от едно място на друго, ка- 
то поемали помежду си грижата да ги 
пазят невредими и да не бъдат лишени 
от храна. Ако се случело гостът да по- 
страда поради небрежността на дома- 
кина, онзи, който му го е предал, лотег- 
лял на поход срещу |виновния|, като смя- 
тъл за свой свещен дълг да отмъсти за 
гостенина си. 

104. Те смятали че е подходяшо да 
постъпват по следния начин: не държа- 
ли в робство неопределено време, до- 
като биха искали, онези, които са взели 
в плен, но като давали определен срок 


2 Тук авторът има пред вип християнизаторската 


дейност на Василий | сред непокръстените славянски племена, които живсели в пределите на Визан- 
тийската империя — пелопонеските славяви (езерити и милинги) — и сред сръбските славяни. Срв. 
Ив. Дуйчев, Въпросът за византийско-славянските отношения и византийските опити за създаване на 
славянска азбука през първата половина на ІХ в., ИИБИ, УП (1957), стр. 254—256. — С. Райојі іб, Га 
дае де Та сопуетѕіоп дез Ѕегреѕ, Вуғапіоп, ХХИ (1952), рр. 225—160. — @. Озёговогзву, Ногу, р. 210. 


Ма. 


Гео РъПозорриз — Лъв Философ 





Ги. 


бойсотес аётоїс руиду ира тўс доодєіис̧ ҳ00- 
зоу, Гра цвета тоћтор тор боодбута хобро», 80" 
Әс, Ви тої дос рохоюңђоош иета тоос 
Фооивион шодоб, 1} а» Вобдоуташ пао? аб 
тогс ви, ибуеп 9000$ мой дос. 


105. “Есахродуом" дё ка аї даДвиш ата» 
ифиота костабе, фотв таб ло де ай» тр 
тор да» дудобт тедєътір (бр пувгодав 
ха} длол уви бартдс, ий дътаибтав феово 
тђу & уеоа бат. 

106. “Ехофито де далбур хёуҳоф, иайота 
во оъ» 88 ка! диудокеат, доохвобв феоортес 
гофс @2Аоъс тўс уєооуіос лотос, да тд йе 
Ввокотбоа”» и до” фа» афтӣ тт” дгауоуђ” 
лото ха) йлоро», ў о?у по хдлф 20- 
Ада» Вооибто» ў хотибто» ёлихтђоєодон. 


107. “Олдісоуто дё лоте шхооїс дхоъпок, 
уор» бас дуб» ёхаотос @уђ0, туёс дг 
хо} охортаоіос иғуйлос ёлцицхєою, оѓоу 0%0- 
ов07с, дхбуотто д8 ха! тбёос ёдро, жай 
сауіттас оз хеҳотонёуох фаонахо, длво #о- 
ті» ёуғоуушхо», га» ил) 6 АаВа» тір лд 
ў Өпоахі» лой, Й хай Ётвоот Вођдтшо ати 
фбоцахоу, 7 хай падет лещикфри тр” п 
уў», лодс то ий бюбоаия. Паутос удо й» 
ха т0 040» обица дблбААотон, хаф дбого дё 
ха! дпоВатос овгке и хатоъуєїу телобог’. 


108. "Оло Ф паха абъот Флогобъто тас 
ёлидооийс ка! ёрдӧдоох “Рошато тоже, даруй- 
обиђу ёилоооде» ду тў лғоі ддокута» ёфдӧдо» 
бестаёвь Гра хо} аёт, Ф отоаттуё, єї мо ш] 
хота абтфу уб», МА По каса ть биобот аб 
тб», 7 хата бъбрао Ваоййоат лоюбигтос адо- 
хитоус &фодоис, втуе @оа ҳођоцибу м ён тйе 
ботолдовос лес 70297, Фунс ка! тобто 
22 {тоноо лодв ср двороа" дона» (в лооує- 


зицтасибкоу. (с01. 968 р — 972 В) 


1 Териакът 


бил специална мазилка за предпазване 


за робство на пленниците, предоставяли 
на волята им, ако искат, да се върнат 
след този срок в земята си, като дадат 
един определен откуп, или ако искат, да 
останат при тях като свободни хора и 
приятели. 

105. Също и жените им били извън- 
редно скромни: по-голямата част от тях 
смятали смъртта на мъжа си за своя 
собствена смърт и се самоубивали, не 
можейки да понасят живот на вдовици. 

106. За храна употребявали просото и 
обикновено се задоволявали с малко, 
понеже трудно понасяли другите теже- 
сти на земеделието. Те предпочитали да 
прекарват времето си свободно и без 
труд, отколкото с голяма мъка да се 
сдобиват с разнообразно ядене и пиене. 

107. В миналото били въоръжени все- 
ки един с по две малки, сиреч метател- 
ни копия, а някои |носели| големи и дъл- 
ги щитове, подобни на врати. Употребя- 
вали също така и дървени лъкове и 
стрели, намазани с отрова, чието дей- 
ствие може да бъде предотвратено само 
ако раненият приготви териак! или дру- 
го противоядие или пък веднага изреже 
раната, за да не се разпространява, защо- 
то иначе действува пагубно върху цяло- 
то тяло, Имали навик да живеят и да 
търсят закрила в гористи и мъчнопрохо- 
дими местности?, 

108. Аз разказах по-рано, в раздела 
за неочакваните нападения, как ромеите 
тогава предприемали срещу тях походи- 
те и нападенията си, та ако се намери 
нещо полезно от настоящето изложение, 
да го имаш на ръка, военачалнико, ако 
стане нужда, като нещо, което предва- 
рително е изпитано, ако и сега да не пра- 
виш неочаквани нападения срещу тях, 
но [потегляш} срещу подобните им или 
срещу други варварски племена. 


на тялото от Отровни стрели. За него- 


вата употреба срв. Геновева Цанкова-Петкова, Материалната култура и военното изкуство на дакий- 


ските славяни според сведенията на Псевдомаврикий, ИИБИ, УП (1957), стр. 341. 


ЗВ разказа си 


за славянските племена Лъв УТ в повечето случаи преразказва съкратено сведенията на Псевдомаври- 
кий. Срв. Агат ТасНса еї Маштей Аг пйНапв Поп ХП, Орзайае 1664, ХІ, 5, рр. 272—289. 


ХХІ ЛЪВ ХИРОСФАКТ (МАГИСТЪР) 


Лъв Хиросфакт (Хоюосфамтис), или Лъв Магистър, е един от изтъкнатите 
представители на византийската култура от края на ІХ и началото на Х в. Той се 
е родил около 845—850 г. а е починал около 919 г. Лъв Хиросфакт получил со- 
лидно образование по философия, астрология, медицина, проявил се като писател, 
а по-късно станал учител по математика. 

Лъв Хиросфакт се намирал в родствени връзки с император Василий І Маке- 
донец, при двора на когото заемал важни длъжности. По времето на Лъв У! 
Лъв Хиросфакт бил изпращан на няколко пъти с дипломатически мисии при 
българите и арабите. Скоро след 907 г. той паднал В немилост пред императора 
и бил изпратен на заточение, От което се върнал едва след неговата смърт (912). 

Особен интерес за нас представлява кореспонденцията на Лъв Хиросфакт. От 
запазените общо 27 писма 14 са разменени между него и българския цар Симеон. 
Те се отнасят за времето, когато Лъв Магистър като пратеник на византийския 
император е бил затворен от Симеон в крепостта Мундрага (895—896). В коре- 
спонденцията на Лъв Магистър се съдържат извънредно ценни известия за бъл- 
гаро-византийските отнощения от края на |Х и началото на Х в. Дават се сведения 
за войната между България и Византия през 894—896 г. за проникването на бъл- 
гарите към Адриатическо море, както и за техния опит да заемат Солун непосред- 
ствено след изтеглянето на арабските пирати, които го опустошили в 904 г. По- 
ради личното му участиев събитията и широката му осведоменост сведенията, които 
Лъв Хиросфакт дава, се огличават с голяма точност и достоверност. 


РЪКОПИСИ: Р = Сой. Раіпіасиѕ ог. 178 (Х 5.). 


ИЗДАНИЯ: Ј. Зайвенон: Аёозтос пауіотооь, бтдълбтою, патожои, Жънвфт боуозто: Вогдуафав ха! 
шуо» Ло» ёліотођаї, Ледліор тўс #отоик с ка! #доодорктс Вос тўс "Е ддос, 1 (1883—1884), рр. 377-- 


410. — С. КоПаз, 1.ќоп Сһоегоѕрћасіёѕ, тасіѕіге, ргосопзш её раѓгісе. Віоотарћіе — Согтезропдапсе, 
({ехе ер мадисНоп) (Техе ип Ғогѕсһипсеп 2иг Буғапііпіѕсћ-пецэтіесһіѕсһеп РЬНоюв1е 81), АшШеп 
1939. — Тук е даден редактиран преводът на В. Н. Златарски, Известията за българите в хрониката 


на Симеона Метафраста и Логотета, СОНУК, ХХГУ (1908), стр. 122—136, сверен и допълнен по по- 
следното издание. 


КНИЖНИНА: С. Ре Вооғ, Уйа Ечшуш!, Еп Апесфокюп лиг Сезсисще 1.е0’$ деѕ Меіѕеп А, 
886—912, Вейш 1888, р. 189 54. — Кгатбасйег, СВІ, р. 723. - И. Кузнецов, Писмата на Лъва Ма- 
гистра и Романа Лакапива и словото “Ел? тў тфу Вот рдооу оопбёсе: като извор за историята на Си- 
меоновска България, СФНУК, кн. ХУГ-ХУИ (1900), стр. 179—245. — М. А. Шангин, Византийские 
политические деятели первой половины Х в. Византийский сборник, М — Л, 1945, стр. 228—248. — 
Ив. Дуйчев, Из старата българска книжнина, 1, София 1943, стр. 74—75: 213—214, — Е. Э. Липшиц, 
Византийский ученый Лев Математик, ВВр, П (1949), стр. 106--149. — А. П. Каждан, К истории 
политической борьбы в Византии в начале Х века, Ученые записки Тульского пединститута, вып. 3, 
1952. — Моғатсѕів, Вуғапііпоїигсіса, 1, рр. 397—398. 


14 с. 


ГЕОМ!5 СНОЕКОЗРНАСТТЬ 
ЕРІЅТОГАЕ 


1. Хеиво?, додор Вотдлуаоіаѕ, 
Авоут: паугатра) пого Вебоуті ёхе ї- 
оё тр? а лосове ат 


Тр пай» Вийсари" ка тду таёти хоб», 
0% идтоу ивур митове штоб, &ёВдонадос хо 
йиёоас, бдас тв хой опуийв афт, 6 006 пай 
лоолбоно Вас Ес итебоов дфаъп доаъиосид- 
татос, ада ду хо! доо” уодуо» ў Мон Ех- 
Авир длихоотнов дедиокв. Ко! айда дё тобтоу 
2 уооою вдби лой обоатот хотовос хо 
фоойс.Ес 9’ 47:07 табта ув, кой лаб тўс аёунадо- 
сос, 01дг хо} дс гілеу йу со, ФЕ ў йло- 
2убповта лоб’ пифъ ў хатооҳед ово. М- 
урооу от» тб» дбо т) ётгооу, ки! єї тў» &0а- 
дето» ўи» уубун у»фс, Доу хой лооууфовсс 
хо! лоғоВгіас #ёес, оїде хдоюс, то тир у 
цодооѓау даВгїу. * Ефрооо. (р. 77) 


2. Дёоэ, идувотоос, похот: 
Вои/ уао ас 


Мрдоос #01, дохоутоз фіДаудоолототе, 
ё ха ивитръхав. Тороу да бфопе фо» 
ой иуубоне», #влофадвотфти удо я дг ѓёоит 
уёоѕ 8Е ётёоаѕ «с ётќооу игбаонобомё’ феи. 
Ту» дё уоафіди хпобътес лоойвуоиви, Ос и 
Роцайко” оуиодож с» йлоотедєїс, обдашос 
хатбусо» оёту, ай от 08 длодфонс, ов дгд- 
ос дё 1} тиицоаса" хо тобто лошонс дути- 
цобивтов тф оф дыотбтф лото Тб удо 
бозисс’ дъ Вйоаода? ав л006 тобто, тоу Ви- 
діадетоу, хо абдойовтоу #уоута лдвиот, хай 
ту» дуйхайебоибт убит» хахоїс̧; "Буғс 
тр» лобуроою, ко! тедвовсе тоабта. * Еррооо. 


(р. 77) 


минавал за много учен. 


Гео Сһоегоѕрһасіеѕ — Лъв Хиросфакт 


1 Става дума за византийския император Лъв МІ. 
3 Сиреч за тия пленници, които Симеон взел във войната с Византия през 


ЛЪВ ХИРОСФАКТ (МАГИСТЪР) 
ПРЕПИСКА 


1. Симеон, княз на България, до Льв 
Магистър, изпроводен в България като 
пратеник за първи път 


По-миналата година твоят цар! се 
показа премного достоен за учудване, 
като ни съобщи за слънчевото затъмне- 
ние и времето му: той посочи не само 
месеца, седмицата и деня, часа и мину- 
тата, но така също и колко време ще 
трае това затъмнение. Казват, че той 
знае и много други неща за движението 
и хода на небесните тела?. Ако това е 
истина, разбира се, той знае и за плен- 
ниците; и понеже знае, той би могъл 
да ти каже дали ние ще ги пуснем, 
или ще ги задържим. И тъй обади ни 
едно от двете и ако познаеш нашата 
скрита мисъл, то като награда както за 
предсказанието, тъй и за пратеничеството, 
бог ни е свидетел, ще получиш плен- 
ниците.? Здравей! | 


2. Лъв Магистър до княза на България 


Ние вече узнахме това, о най-човеко- 
любиви от князете, което си ни известил. 
Обаче ние не съобщаваме чрез жива реч, 
защото речта, която се превежда от един 
език на друг чрез преводач, е най-неси- 
гурна. Но движейки писалката, пред- 
сказваме, че ти ще изпратиш ромейските 
пленвици, по никакъв начин няма да ги 
задържиш, но ще ги предадеш, и то не 
срещу дарове или откупи. И това ти ще 
извършиш по подражание на твоя пре- 
божествен отец! Защото, кой би могъл 
да те принуди на това тебе, който срещу 
злото водиш вътрешна и доброволна 
борба и имаш мнение, противно на него ? 
Ето ти предсказанието и ти ще изпълниш 
това. Здравей! 


2 Лъв МІ се занимавал с астрология и изобщо 


894 г. Тук Симеон се подиграва на учеността на византийския император Лъв У. Изобщо с това 
писмо той затруднява Лъв Магистър в изпълнението на мисията му. Вж. Златарски, История, 1, 2, 
стр. 305. 4 Тук под „божествен баща“ някои учени (вж. например И. Кузнецов, Писмата на Лъва 
Магистра и Романа Лакапина и словото "Ел! тў т» Воъубооу сиифдан, СОНУК, ХУГ-ХУН, 1900, 
стр. 212, бел. 2) мислят, че става дума за византийския император, който се смятал за духовен баща 
на българския владетел. На нас по-вероятно ни изглежда мнението на Златарски, че тук Лъв Магистър 
е имал пред вид родния баща на Симеон — Борис-Михаил, който се намирал в мир с Византия. Вж. 
В. Златарски, Известията за българите в хрониката на Симеона Метафраста и Логотета, СбНУК, 
ХХІУ (1908), стр. 124 и 136, бел. 1. 


3. Хъуциёсо», бода? Воълуаоѓас, 
Авотте цау 0500 


“Еруос, Ф идуютов Дёоу, обдбдсв тд. 1187- 
Дома ха длдррита, уойрав пити, й мо) 78 
уоарас. ОЁбе д2 мо б 00$ Ваойвбс ко! иетесо- 
ооАбуос обдаифе тд ив от олбу. Еро? об» 
хака уобу єїҳо», оїде ибоюс, то тру хина 
«а» дЕалоотв йо. Тобљ» оби длоотейФ, ле! 
ай тд ив Лот ёлёууос итд’ длостад тис тоћ- 
туу реидфс дубпоас итд’ дот пооууфовсос 
АоВеї” йдъ. “ Ерфосо. (р. 79) 


4. 180», иауіотооб, ХЎриєф», 
вдохозт: Воъдуаоіас 


Кво уооциатеїс̧, хайфс дъаусфокоътас 
вуве, дохбуто»” фіЛаудосолдтоте, ЕЁРлЕО тоїс 
опуш” лоооңхоъооу лоотивуис гблбомс, ёу- 
усу #ууос фуайвубивкос тўу тивевоа» ёли- 
стой, де 10 ив Лоу урбутес̧, д абтйс со 
тобто хотғууооісаиғу. "Ех удо «де: „Пр 
оїуиодоо ау длоотейв? св обдаифс мотёуоу 0- 
г,“ Е? тобою» ої 00 ивдо 100 „блоотєђеїс 
отау, тд д2 „обдаифе“ осуъйфах’ лодс тд 
„хотёхор отъ“, є то „длодфовв“ ий, хомс 
логобътес, йҳоь тод доупикоб иооіоо дядо» 
отізаутес, Ла ти’ зоб“ бони’ т@ „добо 
дА Я циниаою“ ёлафёооутес̧ Поат, т д ко 
ё то „ўта“, соудеихоб убу дбезолих Ёуоу, диа- 
беъжихбу, ид’ блособ» лоонАураоо”, Ёио ес 
йу, фес йуво дбойт ха! тото” тириатоу Бу- 
обраце», пр ауиайожат ос об доне, ВАА 
ёлодобовіс. Ко Ра дуйдбоо та двілоута в! 
г „дитишиойиетос“ хор 10 „Рдоаодо“ 
ха то „айдаовтог“ „ёудийдєтоу“ ок ТОУ 
„лблєноу“ мо т’ „дуихайебоивт» уъбит 
хамос“, тд ии „дуй“ тоб (ооо, да и) тоб 
ёуоутіоъ, та д8 дола ий лво! моб хо ло- 
д&нот хахбс Глеубпоа, 0100 леді узфицс 
лодєнобоцс хой матавайобоне то охАтобу те 
хо! брі доюлоу 195 095 лротвойс л009808055, 
їҳоу Ввлапвтоди бә» Фуфуе Фе ууобс 10 1167- 
Доу тв хо! длбрілтоу, ха офи лото дви 
идьо», ФА др хо! пооутфовос Ао» тру 
абдиайсово” длодавей». Еувес тт? лройежик? 
лао? биб» дбуоци», Тр ўиєїс ёх тоб Йивтвоон 


1 Сиреч Лъв МІ. 


23 гръики извори за българската история, ТУ 


Тео Сһоегоѕрһасіеѕ — Лъв Хиросфакт 





Ши 





8. Симеон, княз на България, до „Лев 
Магистър 


Никак не позна, о магистре, бъдещето 
и тайната, като ни написа това, що си 
написал. А и твоят цар! прочее, който 
се занимава с небесните движения, никак 
не знае бъдещето. Найстина имах на ум, 
имах -— бог ми е свидетел, — да въз- 
върна пленниците. Обаче няма да [ги] 


‚ върна, тъй като ти не позна бъдещето 


и лъжливо помисли, че няма да бъдат 
изпратени, нито можа да получиш на- 
града за предсказанието. Здравей! 


4. Льв Магистър до Симеон, княз 
на България 


Ако имаше секретари, които четяха 
добре, о най-човеколюбиви от князете, 
ако разнолагаше с люде, които да умееха 
да поставят запетая там, дето трябва, то ти, 
като четеше писмото ми, щеше добре да 
разбереш, наистина щеше да разбереш, 
че ние сме познали бъдещето и че чрез 
писмото сме ти го известили. Защото там 
стои така: „г? оунадожба? длоотеАёїс 0?- 
дайфе хотёхоу абтиу.“ Ако прочее твоите 
секретари бяха поставили препинателен 
знак след думата „лтоотей вс“, а думата 
„оддаифс“ бяха отнесли към „хотвуо 
адтиу“ и ако не бяха прескочили погреш- 
но „длодфовс“, до отрицателната частица, 
поставяйки там препинателен знак, но 
бяха отнесли отрицанието „об“ към „до- 
оос 08 $ шипиаот“, а освен това, ако не 
бяха схванали някак си частицата „ў та“ 
разделително, когато тя тук има съеди- 
нително значение, то ти би разбрал, че 
сме ти писали, че без дарове или няка- 
къв откуп ще ги възвърнеш, а неще ги 
дадеш. Нека да изясня и останалото. 
Ако бяха разбрали правилно думите: 
„Фтищиобивров — Вйоаоди — > абйо!- 
оєтоу — дудийдето” — пдАвио» — бъиколибо- 
ид» ууобиар ханогс“, а именно, ако бяха 
схванали „фи“ в смисъл на „равно“, но 
не в смисъл „против“, а другото не че 
се отнася до гняв и война, но до мисъл, 
която се бори и отхвърля жестокостта 
и безчовечието на твоето предишно раз- 
положение, то тогава аз щях да бъда въз- 
хвален, понеже съм познал бъдещето и 
истината, и не само шях да бъда въз- 
хвален, но и като награда за предсказа- 


178 


Гео Сһоегоѕрһасіеѕ — Лъв Хиросфакт 





бас:А&0с пооутроойкес плиотдиева. "Аледос 
19) лоофітр пото то Сътобивуот лас уао 
лотв леді хной», ЕГ ув ий 28106 ов, 
Фес блостей вс обвобс, хадбс ої 60! убу ио 


Дуото. `Еёрооо. (рр. 79 — 81) 


Чехо» Воодуаоѓас, 
ЕД 
дар отоф 


5. ХуцЕог, 
Л воът: 


102 цйлотов Айо», одд Глеоубит лео! 
оѓунадбта)” об со: А0104 тг оби ёғалоотедо), 
хо! идиста Юс ић то ив дот угойс кадоофс 


(р. 81) 


б. Авшу, ифу:бтоос, Хуцефи 
Фохо?т, Воод упо ас 


"Ауёйёсаитрь нота уегойс про об» отд», 
@ боҳдутоу ибрат, ту обто) лвобуороау: 
„ОПХ блеоудицу ло! абуцайфтео» ов со #76- 
дой тг офи ёбалоотедо“. Полооиош оў еіс 
ооухатађёовос уоафђу тйъ тўс ойс братец 
0805 дфодит», тобто ив» то поблор х®До» 
Хо той дғотёоою доуутхоб мох ат от 
ёлі тейеіа, оо»: „ох Вледоубит лего} от 
падате» 00“, ду той офу блесубить то ор 
Ада 19 „па“, Шах, хатд ду Хаувюйну, 
хотдраоп таз дбо Фейотоб» длофаовам тд 
д2 „ойг дуо“ срухотадєтибс бутаъауусдо- 
тёоу, Фе е #вувс, „одас, би хате вит" да- 
доа по“ ва тд ву „т“ леуопифс, бла- 
дой, то дё „оди ВЕдлооте о“ фу #0098 ле- 
оей от, бр» при дети» ту обл съДаВ®у 
“с тру оңу суюй ди фи Фюдоолоу Зелоца» 
лооио. "АД єѓло тс би бифіволоъ дуфу- 
раю» лош. Адто д2 тобто хдуф врлоци подс 
тоу тобто вуота. "Анфвойо» об», бс ло- 
Мас дутакаупоокхдивтог. Е? 8° дифіВодо» 
хате то длда»®доотоу. Фдатдосоло» 6 10 
тір» у нойооа» алое. "Алой иго ди. 





нието щях да получа плевниците!. Ето 
ти нашата предсказателна сила, която 
ние предварително бяхме узнали от на- 
шия цар. Върни на баща си-пророка? иска- 
ното. Защото ти вече веднаж си казал 
за пленниците, ако не си забравил, че ще 
ги изпратиш, както и твоите хора сега 
ми казват, Здравей! 


5. Симеон, княз на България, до Лев 
Магистър 


О магистре Лъве, не съм обещавал за 
пленниците; вищо не съм ти казвал; няма 
да ги изпратя и особено понеже не по- 
зна бъдещето точно. 


6. Лъв Магистър до Симеон, княз 
на България 


Прочетох намиращото се в ръцете 
ми твое писмо, о най-велики от князете, 
което съдържа следното: „ойх блесхдит 
лед! оёҳиаћолтоу. ой оо 82 той т. офи ВЕо- 
лоотгд®.“ И тъй аз ще превърна в съгла- 
сително писмо това, което дава повод 
да изглежда отрицателно, а именно като от- 
деля с точка първата част от изречението 
чак до втората отрицателна частица вклю- 
чително, така „ойх блвоубитр" лво огуца- 
4 дтоу од“, сиреч не съм обещавал отри- 
цателно, а положително, тъй както според 
Стагирита“ двете отрицания имат значе- 
ние на едно утвърждение, а пък изразът 
„до! а поо“ трябва да се прочете утвър- 
дително, както ако ти беше казал: „ої- 
дас, би котейвшр Лайдоси со.“ После, като 
се придаде на частицата „г!“ въпросител- 
но значение, а пък „ойх Еолостеб“ би 
схванал иронично, тогава целия смисъл 
на твойте думи ще превърна в благо- 
деяние, присъщо за твоето човеколюбие. 
Но някой би рекъл, че това прави чете- 
нето двусмислено А и аз бих рекъл 
същото за оногова, който казва това. 
И тъй двусмислено е, понеже се чете по 
различен начин. Но ако е двусмислено, 
то нека човеколюбието надвие, а пък 
човеколюбие е да бъдат освободени плен- 


4 Лъв Магистър се опитва да изтълкува отрипателния отговор на Симеон за връщането на плен- 


ниците, като стоварва вината върху неговите секретари, който били 


изтълкували погрешно смисъла 


на някои изразив писмото. Вж. Златарски, История, І, 2, стр. 308—309.2 Срв. стр. 176, бел. 4.3 Лъв Магистър 
напомня на Симеон за обещанието, което той дал да върне пленниците в преговорите с друнгария 


Евстатий, водени при устието на р. Дунав през 895 г. 
+ Става дума за гръцкия философ Аристотел (384—822), който бил роден в гр. Ста- 


стр. 308—309. 


гира (в Халкидическия полуостров). Както е известно, 


Вж. Златарски, История, 1, 2, стр. 300—302; 


Аристотел с създател на формалната логика. 





“Еуас удо то діхшо” иета то? фма флот 
бло лета опрфв шаотооэбиєуо». Е? 08 то 
бло’ ёр һлохотіхаїс Флоотуиоїс Дей г" 
роодєђоотб ис тўс ођс Злото с то” »обу, 
обх дхошрот вйов кой! обтос ти» лобс ката- 
уго ёлихгіото. (рр. 81 — 83) 


7. Дёоу, иау0т006, Хуизоу 
4охотте Вод уао( ас 


Леёаивуос̧ тдс бл’ виоб дитдс бутауауро- 
0845, тас йлотоёлофоос п» йлас вор ка пег 
дифво Нов дудутава, дёдор хай тойу” тфъ 
до» Фоцоб. То удо „обвх Юлвохдит“, 
ивтд ойохоопоб деддер, тд дё „ле сура- 
Аобтоу“ ибуо тоб „00: ёалпоа“ итд Вао?- 
түтос йуаууойс, то дилдбиғэоу „ті офи ёВало- 
отейф“ уођоо) ла»тос ёооттиотхбс, ос, Ялво 
#2аВєс, длоота вв Флота, кої обтос оо: түу 
дфілбудоолоу тогс дийбвап тотодуь фйот- 
дофолотдтт” уођооциву, био” ВАР ойх @то- 
иоіа" обва» тўс оўс уибите хой рова. "Ер- 


бооо. (р. 83) 


8. То? 


афто, Хоизфу йоҳоу т 
Воо Ауаоѓас 


ОЩе, @ доубутеоу даъиаогбтате, оїде 905 
лодс тйуоутіо тих уйалтах паобфёса», бте 15 
адудеіос̧ лрохобво то ребдос роодоіиеда, ка! 
т< филаудооліос то афіЛлаудооло” ка тобто 
В:Віог фёоооои, хо! Мос узора лоддахс лойу- 
иас. №у 0 об улдоооу ибро», 0898 пр" лод 
тадтис дійуоа», аа ха! уєїоа уойфотса» та 
ий діхоа с Етра» уоафт” кдс ивтетатото" 
0% уйо кош уойфва атаидаВойос, мб? ис 
Вайбоно та уєуооциёуо истаВа ей лодс вте- 
оо” зоб». То 92 диташа” Ехо», дуті ах, тою- 
обс драфкоофтиеа тйе лотус 000 хататвдовсс, 
Фото ёх лооғоіос̧ #2уҳос, ! лам» 2роод, хотд 
то» лог», вбтошоз ка! бВот. “Еувс ёАёу- 
хоут@ ск ебу, хой арфы ср хєїоа тір бл" 
абтоб лаоож»тдвТооу дуг в с аа дг ди- 
вібоМаѕ ната соб, ай до» Ў блво 000 лос 


уойраодо. "Еррово. (рр. 83 — 85) 


Гео Сһоегоѕрһасіеѕ —- Лъв Хиросфакт 


а ты = 


ниците. И наистина нека бъдат освободени. 
Защото ти, както ясно е засвидетел- 
ствувано от всички, притежаваш справед- 
ливост и човеколюбие. Ако пък изобщо 
някой би намислил с лицемерни запетаи 
да обясни смисъла на твоето писмо, то 
и в такъв случай опитът да те склони 
би се оказал труден". 


7. Лъв Магистър до Симеон, княз 
на България 


След като си получил моите две раз- 
лични четения, които отхвърлят твоето 
единствено и двусмислено четене, приеми 
и трето, несходно с другите. Защото 
като обясних „о?у йлеоудит“ със сарка- 
ЗЪМ И „ло! Оупойбдто»”“ включително до 
„00 4 таа“ разбрах утвърдително, то ос- 
таналото „ті оёх далооте 6“ бих разбрал 
изобщо въпросително, че ти ще изпратиш 
всичко, каквото си взел, и по тоя начин 
твоето нечовеколюбиво за неуките писмо 
бихме разбрали като най-човеколюбиво, 
понеже то е сходно, но не и несходно 
с твоето разположение и естество. Здра- 
вей! 


8. Същият до Симеон, княз на България 


Знае, о най-дивни от князете, знае бог 
да обръща езика към противоположното, 
когато бихме пожелали да предпочетем 
лъжата пред истината и нечовеколюби- 
вото пред човеколюбието ; и това говорят 
книгите, па и животът често го проявява 
с дела. Сега обаче бог не само езика, 
нито преди него разума, но и ръката, 
която пише несправедливи работи, насоч- 
ва към друго писание. Защото може 
да се пише и без да се поражда съмне- 
ние, ако и някой да би се мъчил да 
изменя написаното в друг смисъл. А въз- 
можността да се изтълкува първото ти 
съгласие трояко вместо по един начин 
е изпитание от страна на провидението, 
което според поета наблюдава всяка спра- 
ведливост и престъпление, Ти виждаш, 
че бог те изпитва, а самата ръка, кояго 
е била движена от него, е написала едно 
вместо друго с двусмислие против тебе 
или по-добре за тебе. Здравей! 


1 В това писмо Лъв Магистър чрез разместване препинателните знаци в писмото, а и като апелира 
към човеколюбието и справедливостта на Симеон, се опитва да го склони да пусне пленниците, Вж. 


Златарски, История, 1, 2, стр. 310—311. 





аа 


Гео Сһоегоѕрһасѓеѕ 


-— Дъв Хиросфакт 








9. Тоё адтой, УюиЕфь Йохотт: 
Вон уаоѓас 


“Кузо те дллотой е, @ доҳбутоу ибуств, 
то длоррито”, «в хо кота оё ти" убуру 
лотобиеда. Фес Фе луд ка! Со» дов 
тд лауте Ел лазтор тотебоди, ха дом- 
пасва лод бу ка уойфес. Ка в иё то- 
тебов ис та и) фідаудоблас уойфбивна, би 
ил) тобу Фув, хай ди ит) уопотду ов блёда в, 
декойов длехдокдивуов ос бог л йоъоиекос 
07д” йлахобас. ВТ д? йтотқоғ та обес уоб- 
фбдивуа, би тобу ёуор” дот, ха! би хопотб» 
оё у делотвъхе?, Ос тиифивкос, фи а ЗЕД- 
убиетос Глакобев ёліотаоо. `Нліотқодиғу оё» 
хахбу ов #1, ха 0 тобто фи ?днобиейа. 
фіЛобцеуо дё та пай філа єбооце” фо» дё 
пр? 10 тір оѓдиолсооіоу лой. ” Ер- 


фооо. (р. 85) 


10. То? абтой, ХонЕефу дохоът: 
Вот? раб ас 


Чи обс 9 йрдоолос, @ добуто” иботе, 
ём офбийтов фи! хай шъууйв. гилдобс 98 ий 
б Хдуов, 6 ив” лоороонос ма ѓёууобииотос 
дЕ уоғобс те маі ёудийдєтос. "Куйа др да 
лоофойхос ха! ёууойциотос бходоудвї то 
ёуда ёо хой ришиф, айтдеба» тиотейоощие?, 
хо! лиотєйооотес осбобоше" ло д2 ий дко- 
Аоъдеї, длитйооие» ив хо) длолвифрбиеда. 
Тобл” ии дходоодвотта хб) ад хо) 
з0в0Ф то» лосфорид” ка! ёууойииотоу ёли- 
узбутее ит отёоёоутес дтаувбоигу. "АЙ «лов 
ис, „пфв упкбокас тор ду дийдетоу:“. „Ех 
гфу уопотби лофео»“, влоши бу. "Олор дё 
Хођотаї лойвис дудооѕ, допота зойти хай та 
уоафоивиа. Е? дё хопотос иёу каза зръуђ» б 
лёшрос, кой тобто иесй тфу поауиатоу паутес 
биодоуодо, ит хопота дё та лот? хо) блох 
уоафодиєуа, дожиаоѓа» 424° оби аддаю», хо} 
лодар ВА 00 олордд», ў орана той тд 
уойииа уофротос, ЯР ОФ той т) убафа 
лооотбёаутос влоие” офдеіс удо ту хойфи 
айтдс Фортф 6108 ийхводи, 0098 тбу лоофоо- 
хоз той ёрдіадётор фвово лоАёшоу, ОбОЁ тйс 
допивотш лойбєо пр пуй лой&» ко! (дигои- 


Са © 


9. Същият до Симеон, княз 
на България 


Узнах, о най-велики от князете, тай- 
ната на писмото, ако и да го прочетохме, 
както искаш. Като правдив и живеещ 
добродетелно, ти обичаш да се ползуваш 
с доверието на всички във всичко и 
изпитваш оногова, комуто и пишеш. 
И ако някой повярва, че писмото е на- 
писано нечовеколюбиво, и понеже те е 
смятал за недобър, ти справедливо ще 
го ненавиждаш, бидейки обиден, и ‘не 
ще го слушаш. Ако пък не повярва, че е 
така написаното, понеже има ум и по- 
неже вярва, че ти си добър, то ти като 
удостоен с чест, очарован от приятел- 
ство, знаеш да го слушаш. И тъй ние 
не повярвахме, че ти си лош, и затова 
ще бъдем обичани, а като обичани, бих- 
ме могли да получим това, което ни е 
приятно, а приятно ни е да бъдат от- 
пуснати пленниците. Здравей! 


10. Същият до Симеон, княз 
на България 


Човек се състои от две части, о най- 
велики от князете: сиреч от тяло и ду- 
ша. А двойно е словото, от една страна, 
устно и писмено, а, от друга — ум- 
ствено и вътрешно. Именно когато уст- 
ното и писменото слово следва вътреш- 
ното и душевното, ние бихме повярвали, 
че се говори истината, а като повярваме, 
бихме го приели с удоволствие. А когато 
не го следва, не ще го повярваме и ще го 
отхвърлим. Следователно, като знаем, че 
устното и писменото слово не следва 
вътрешното и умственото, ние не ще го 
приемем и ще го отхвърлим. Но може 
би някой би казал: как можеш да по- 
знаваш вътрешната мисъл? По добрите 
дела, бих казал. А когато делата на чо- 
века са добри, то и написаното се смята 
За добро. Ако тоя, който праща писмо, 
е добър по душа и това всички призна- 
ват по с делата му, а ако пък онова, което 
някога и един път е написано, нее доб- 
ро, то ние бихме казали, че това е из- 
питание, а не истика, и шега, а не сериоз- 
ност, или грешка на оногова, който е 
написал писмото, а не на оногова, който 
е заповядал да го напишат. Защото никой 
от добрите не може да се бори сам със 
себе си, нито да противопостави устното 
слово на вътрешната мисъл, нито пък 
някое, и то случайно, дело на ежеднев- 





Гео Сһоєегоѕрһасіеѕ — Лъв Хиросфакт 


оо” тобто удо тфи стапавдта ёх хажас 
лодс офіс те одтоўђс̧ хой й24оъс. " Кӧфосо, 
ёррооб пог б ий дотдоїс тф Абу хай Ўоллойс 
тф хойинап. (рр. 85 — 87) 


И. То? 


айто?, УвиЕфи подозт: 
Вов/ уав ас 


То Авохдр ха! ходаоб», @ дохдъта" ибу- 
оте, длко єс Вадос иё’ римифс хи, унш] 
де хирос хор афёатаю ботиёоо Фло уоди- 
цатоу тбу ёи иблуос мито об дбуотаг 
то иёу удо обифътд» тв ха! досалдоВдтоу, то 
бА тЕхри дву втпдабтриа ёууіуудигуо”, хай 
ӧд тобто ВЕдоо" ха! ёдат ха аиубивто". 170 
оїда, мЕ’ЕГ то феоду, длоадвир доста дё то 
ова хо! теулхд” тўс тоайтие уоафйс 0805 
удо боадос ютхђооь дтуата тушоо Мон диай- 


уво, ойдв Вид, йрдос, од’ вид» Сфо”, 
089” оѓхос отоазд». Ойиов 0892 уния то 


ви ифдоков эое, блєо фддбас хотд утуй 
с 2 ЕД ? > А А » ` с); 

б Абуос ёдЂђдооғу, ёле! и ддуоло та дёогғ 
хо тёуур ФЕ хо) дор нов, ` Еррсооо. 


(р. 87) 


12. То? адто®, Уииёфт Фоуоътт: 
# 
Воъ/ таобас 


барбейс лодос айудают, доубутов 6 070- 
ёотатос, дарре?с лодс та Ма» влаветф 196- 
Дас д хай тд оду ОТ ёу 100 той ту ВАЛ” 
лотейсодои, за, и пр дохобоа” мат лои- 
ди» дозпоо, биоѓау в тв ко! зоцЕгойс 
тўс ётёооу 20900 хотаребовос. Дебхууго об 
й блотой ФАоудейонса пофуиац. хйу док? 
тф зофицаш звбдғодо, б? п блво тр та» 
й1200у Рлолтероибтр Отдаю й 0 060065 
блолаіѓоъоа кой ходиивтомёун рердоцтдіа, 
Ка! тобто даџриаотду, мой тобто увио” фаз 
бооліос, Гуа, & дох» ‘фебдводо дАтдейЕс, 
глайддевтоутдс соъ тіс вота 6 тпотвбош дъта- 
цвуос, ос рёбор лолотє ; "(2 арердоюс ёууоои- 
иблоо, ёдлдеіас ёилойхтою увиоутос ! Ото) 
бох» црейдеоби дле, хо! дддебор ойх 
с ребдос ас длоидіуєс. ` Ефрбоюо. 


ЕЕ 





ната си дейност. Защото това е свой- 
ствено на ония, които поради злоба сами 
бувтуват против себе си и против дру- 
гите. Здравей, здравей ми ти, който си 
недвоен по разум и двоен по състав! 


11. Същият до Симеон, княз 
на България 


Светлото и чистото, о най-велики от 
князете, което ти дълбоко притежаваш 
по природа и което ти укрепяваш с ум 
и увеличаваш всекидневно, не може да 
бъде победено от писма, написани с чер- 
но мастило. Защото едното е вродено и 
трудно отстранимо, а другото се добива 
чрез изкуство и прилежание и затова се 
заличава и отмива с вода. Аз добре зная, 
че ще остане естественото, а ще се за- 
личи прибавеното и изкуственото в това 
писмо; защото нито стъклото може да 
надвие блясъка на драгоценния камък, 


нито баграта — цветето, нито изобра- 
жението — живото същество, нито пък 
ломът — небето. Така нито писмо, на- 


писано с мастило, не ще надвие онова, 
що речта от душа вече е обявила, тъй 
като прибавеното и изкуственото не мо- 
же да надвие същественото и естестве- 
ното. Здравей! 


12. Същият до Симеон, княз 
на България 


Ти се уповаваш на истината, о най- 
справедливи от князете, ти се уповаваш 
ва най-похвалните дела; искаш пък на 
твоето да се вярва не еднакво с онова на 
другите. Да, ти искаш, щото и привид- 
ният за шега отказ дае и да се счита за 
еднакъв с истинското съгласие на дру- 
гите, Следователно писмото на дело се 
показва правдиво, ако и на хартия да 
изглежда лъжливо, та твоите мъдроше- 
говити и остроумни измамни слова да 
бъдат по-горе от предполагаемата исти- 
на на другите. И това е чудно, и това 
е пълно с човеколюбие, та ако и ти, 
когато изглеждаш, че лъжеш, говориш 
истината, то кога заговориш право, кой 
ще може да повярва, че ти някога си 
го лъгал? О написана лъжа, пълна с 
действителна правда! Така, когато ти из- 
глеждаш, че лъжеш, ти говориш исти- 
ната, а като говориш истината, ти няма 
пък да се обърнеш към лъжата. Здра- 
вей! 


ео Сһоегоѕрћасіеѕ — Лъв Хиросфакт 





12. дДвот,  ибуіотоос, будї патос, 
лато( хаос, ХУвизф» боуфотта 
Вой уаоас 


Мену”охас т оф пото тв хо! Васлї, 
«я длоотейв с, п’ Ехис онолоо, ходо 
доп иснквва ёо. "Еуосрас 08 ко бигу, 
с ойх алостеАєїс, Гуа но кота оё топит 
Птаутоттес топофиву. Тһођбо» о тўр лодб 
09» лагбоа фАатдосолотаги» Рлдоувот, аа 
ий ти’ подс тот Ривррон 00540", @с дуфис, 
ло бонвав доупас, диоб иё» Елана теб» тйс 
ойс доєтђс, диоп д? то хадду ии лофто» гло 
тоб ёоублор ка кахоб из ихдодо Вотібив- 
лос. Обте рад оватду хав то» латвоа дас 
лауте адр Воото», хо пизду аунов» хйкоо- 
тоцісыс` пийс дё ой идто» адйлоъс (де ий 
лариукалчодетас дее, АЛАЙ кой майфв поко- 
бесбайбоне ит пообеътовк. ` Кррсооо. (р. 89) 


14. ЛЕ От, па уготоос, въ йидатос 
ха: плато кос, Хоиефу доуо?т: 
Воъдзуаріас 


"Едер соо тру ёлтотолңу, кота тр 
004У тоу отаоохоу толоу об лєрёҳооооу (ос) 
отуудо, ко Заниабо тўс ойс адудвіас̧ то 
ибуа эй леоВбутоу, пос т0 бидод тўс 
шхойс. Емебтс уор, ной тб ий тоохаоаҳ- 
би холд ти’ дох” тбл, 10 и) дА дес 
атс ђоёиа лос Рледийсооав. Шютебооигу 
ойу тоїс лооувурацибноик, би и?) ибтот фиат 
доолотота но: дуакфібода ка лобс лотёоа 
хо) Васа, 022° би ка’ тў хот? вохи», ос 
2905, ёоторооиёрО дліотђооние»” 08 табтуу соъ 
ср диоой, иа до" дё тұр хат лада» 
шхойр дуовойр, би татоуыа латта тйс лоо- 
тёойс мемлтиё фабвто. (р. 91) 


18. Льв Магистър, проконсул, патриций 
до Симеон, княз на България 


Ти си известил, както току-що науча- 
вам, на твоя отец и цар, че ще из- 
пратиш пленниците, които притежаваш. 
А нам пък писа писмо, че няма да ги 
изпратиш, та да го разберем и ние, като 
го прочетем, както ти искаш. Прочее за- 
пази най-човеколюбивото обещавие спря- 
мо твоя отец, но не и насмешливия, както 
аз мисля, отказ спрямо неговия раб?, 
като, от една страна, вършиш достойни 
за твоята добродетел дела, а, от друга -- 
като желаеш, щото доброто и първото 
да не бъде победено от последното и 
лошото. Защото по такъв начин ти ще 
покажеш себе си и баща си съвсем не- 
погубени и ще наследиш непреходна на- 
града; а нас не само ще направиш неоскър- 
бени, тъй като не ще бъдем пренебрегнати, 
но дори ще ни окажеш чест, че добре 
сме изпълнили пратеничеството си. Здра- 
вей! 


14. Лъв Магистър, проконсул, патриций 
до Симеон, княз на България 


Получих писмото ти, което нямаше, 
в началото, както е обичаят, кръстния 
знак, и се учудвам на величието и сла- 
вата на твоята справедливост, как ти с 
двусмислеността на онова малко писмо 
и с неначертания в началото знак някак 
незабелязано даде да се подразбере неис- 
тинност. И така ние ще повярваме на 
онова, което е написано по-рано, не само 
защото е най-човеколюбиво и недвусмис- 
лено и отправено до баща и император, 
но и поради това че в началото имаше 
кръстния знак; както е обичайно, обаче, 
не ще повярваме на това твое писмо, 
ли по-скоро на тази малка отсрочка на 
шега, защото изглежда, че то съдържа 
всичко противоположно на предното. 


„1 Сиреч на Лъв У]. Византийският император се е смятал за духовен баща на българския владе- 
тел. Вж. В. Оре", Пег Вшеагепһеггѕсһег аїѕ пе снег Ѕоһп дез Бугапишвспеп Каіѕегѕ, Сб. П. Ников, 


София 1940, стр. 219—232. 


° Сиреч спрямо самия Лъв Магистър. 





, , 
15. Гвъбовов, нбуіатоос, буд латос 
ха} латоіхіос Лёоты иар(отос), 
пло тўс лдодеос вс то Ваудӣ 


Ка лас дэ а хай? пийв видах ин ой- 
тов убу «хо, Фе та тте ёлотодңѕ бот шаръ 
пата, @заиутнох рёоота тб» ло? ®ло дог 
ёлідебісос̧ уєуєттшбусо» у Тоу «в ПБорАуаоіо» 
токо» логове Аёусо, хо сте пєуіотус до- 
хогав ёмебңс ма! ЕТО ах, Ф ибротЕ поворет- 
тб», вр” ак моі тоте, и уйэ ветиуобъта оє 
уубутес уобооце", ха пайота ёі тў хота то 
лоооухо» догаж «е оё тир, «Е хо! ёр" ёі иду), 
тў ой убоф, дълойиєба аа ко! тоб Але 
Соцву Эгер ёлеосубоен ое, иа! џет? едер 
фас кой тау ас влазобо! сйдоциокобта оё 


бугода. "Ефреооо. (р. 93) 


16. ЕУ, цдуво тоос, йъйвлагос 
хи: жато биос Аёо%зы айтокоатови 
“Рона? 


Е? и? тоу лоотёооу &тотол ол то падам? 
пхоу еіс озиладыют то од» ёхб'тоє хоатос- 
дёолота, фёов, тас тогїс̧ лововеов дуд? іхет- 
ос, тас ду Воъдуаоіа фиш, иќоо» лоодђоо 
со, ха Ту бло ду Уфа лелобрищ, дёхо 
лобёас Ёхоссау бу ас тобто цёр, мос ко! 
&хотоу млада оушадотсор хсгдви дабу, 
ха! опотдас вруойфонв возрцкав лощоос ёло- 
зе одо" тобто дё, тд той Лърражот тоаіхоута 
фообро оф" обтф пдойто) ка одтоїс оіхң- 
тооо: тӯ Васілі сор дфоо” лооойреука, „дло- 
олдоав“, профтихбв єілеѓу, „дс АоВо» ёх Абоу- 
тос отдиатос̧“, тайта моћ тобу логова тр 
але» бл” Ауооврф” Өвооалоуіхэу» хатог- 





Гео Сһоегоѕрһасіеѕ — Лъв Хиросфакт 183 


15. Генезийі, магистър, проконсул. 
и патриций, от столицата до „Лъв 
Магистър в Багдад? 


И защо ли нашите надежди сега не 
бяха такива, както известията на твоето 
писмо, които припомнят за твоите няко- 
гашни, умело извършени дела? Сиреч 
за твоите три пратеничества в България, 
за онази твоя извънредно голяма мъдрост 
и благополучие, о най-ведики измежду 
пратениците, за които неща и тогава, 
и сега, след като узнахме, че си успял, 
се радваме, и особено за честта, която 
заслужено неотдавна ти бе отдадена, ако 
и да сме наскърбени единствено само 
за твоята болест. Но ние се надяваме, че 
с божия помощ ти и нея ще надмогнеш 
и че ще те видим щастлив след твоето 
благополучно и бързо възвръщане. Здра- 
вей ! 


16. Магистър, проконсул и патриций 
Лъв до императора на ромейте Лъв 


Ако призивът на моите предишни писма 
не е подтикнал към състрадание твоето 
величие, господарю, нека ти предложа 
за обсъждане вместо молби именно трите 
пратеничества в България и това, което 
направих един път в Сирия и което имаше 
десет последици. Между тях беше, от една 
страна, това, че като получих оттам сто 
и двадесет хиляди пленници и като склю- 
чих писмен мирен договор? се завър- 
вах; и, от друга страна, това, че под- 
несох като дар ка твоето царство три- 
десет крепости в областта на Драч за- 
едно с тяхното богатство и жителите 
им, след като — нека кажа с думите на 
пророка -- ги изтръгнах като ухо из 
устата на лъв; най-сетне при третото 
пратеничество, когато българите искаха 


1 Генезий, виден сановник в Цариград, бил приятел на Лъв Магистър. 2 Дъв Магистър бил 


изпратен при багдадския халиф в 904/5 г., за да води преговори. Той сполучил да освободи пленници- 
те, откарани от Солун в 904 г., и да сключи мирен договор. 8 Лъв Магистър бил наклеветен прел 
император Лъв МІ и бил изпратен на заточение в Петра. За да си възвърне императорското благоволение 
и да бъде помилван, той отправил редица писма до императора, като изтъквал своите минали заслуги. 
Императорът обаче не обърнал вниманис на неговите молби и Лъв Магистър се върнал в Цариград 
едва след неговата смърт (912). Вж. С. Ое Воог, Уйа ЕшвупШ, р. 189 з4. Срв. М. А. Шангин, 
Византийские политические деятели первой половины Х в., Византийский сборник, М. — Л. 1945, стр. 
232—233. 1 Лъв Магистър успешно изпълнил мисията си в България — именно да върне пленниците. 
Той успял да склюзи и мирен договор с българите, Вж. Златарски, История, 1, 2, стр. 314-—816. 
5 За второто отиване на Лъв Магистър в България, което е имало за цел уреждането на териториални 
спорове между Византия и България, няма сведения, но по всяка вероятност то е станало между 896 
и 904 г. Вж. Златарски, История, Ь 2, стр. 324—325. 


184 


Гео СһоегоѕрПһасіеѕ 


— Лъв Хиросфакт 





хђўоси Ворлд ёте» Воъйудов пос ной диб- 
бас длёаВоу. (р. 113, 1 —13) 


17. Поохболіос, ола® 00:05 ха, той 
допхойтес йу еребс, Дёоуті да? ба т- 
оф, ало тйе подЕюс ес то Вауда 


“ЕигА4ё лаутос инд тр Бо тфъ обу 
дарийтео” Олойвфдиш хеут, @ ообу ду- 
добу вхооббноу хай уќоос софіас̧ отс. "Еив4А- 
Де таїс̧ ито & Во лооблоюъийис даъ- 
ийбва ивродофоообъсс ’Ауаоцуфу оё ибуоу 
буті даиВоъс дӧфдуш лоутдс, об дд софіос 
адуоу блёобойну, ха! уоб ха! Доуои лоиздира, 
„> фадеоо ёоибтсоу“, 6с фто» “Оипоос а д} 
лайш хо! Уход» дюљоіос тото» ёёёлдр&е», 
йла хо ба тір таїс влезте» удфодсс пво- 
Хадогибтр ивуойофиаи” кой тобут» кор ет 
тео! тойтав охото до Фо» @ифот8005 тоїс 
Фдувоп борогос ивойися увъдивов, л во? ибу 
йиїу, бхолбоос 0’ биос 10 пооойко” йлбив- 
пас, о? идуо» кпозё Ввойвоос дрдес, Са 
др ха! ав бос айтуу уау», хоі лод лдъ- 
то)» той тр? вихпоайоик» вот” обсотони- 
сотас пожжковас год фон» ибта болтов. 


(рр. 95 — 97) 


да се заселят в превзетия от агаряните 
Солун, след като ги убедих и изгоних, 
го получих обратно. 


17. Прокопий, спатарий и племенник 
на асикрита, от столицата до Лъв 
Магистър в Багдад 


Дори Изтокът не трябваше по никакъв 
начин да остане лишен от твоите чудви 
дела, о първенец на мъдрите мъже и 
слава на самата мъдрост. Ти трябваше 
като някакво голямо чудо сам да се по- 
кажеш на агарянското високомерие,? кое- 
то се преструва, че не се удивдява на 
нищо в живота, не само поради изоби- 
лието на мъдростта и силата на 
умаи словото, „подобни на снежни бури“, 
както казва Хомер, които някога три 
пъти бяха изненадали духа на скитите, 
но и чрез благородството, прославяно 
от езиците на всички, и мъдростта и тях- 
ното приложение. Благодарение на тези 
качества ти, като стана най-добър по- 
средник за двата народа -- повече нам, 
обаче също и на двата народа > въз- 
даде онова, което им подобаваше, като 
се показа не само вестител на свободата, 
но най-сетне доведе и нея и идваш, 
като водиш със себе си преди всичко 
архиереите, които укрепват църковния 
мир. 3 


1 На 31 юли 904 г. Солун е бил превзет и оплячкосан жестоко от арабски пирати, водени от 


византийския ренегат Лъв Триполит. Цар Симеон 


направил опит непосредствено след оттеглянето на 


арабите да завладее града заедно със славяните, който живеели в околността. Вж. Златарски, Исто- 
рия, Г, 2, стр. 389. — Р. А. Наследова, Македонские славяне конца ІХ — начала Х в. по данным 


Иоанна Камениаты, ВВр, ХТ (1956), стр. 92. 
бите в Сирия. Срв. тук стр. 183, бел. 2. 


с въпроса за четвъртия брак на Лъв Уі, като успял да доведе автиохийския, 


2 Тук се намеква за мисията на Лъв Магистър при ара- 
3 Лъв Магистър ходил при източните патриарси във връзкк 


ерусалимския и алеа- 


сандрийския патриарх за събора в Цариград през 907 г. 














ХХ. ПАТРИАРХ НИКОЛАЙ МИСТИК 


Николай Мистик бил роден в Цариград през 852 г. Той е заемал патриарше- 
ския престол от 901 до 907 и от 912 до 925 г., когато умрял. 

Като регент по времето на малолетния император Константин УП Багрено- 
родни той е играл голяма роля в политическия живот на Византия. От него са 
запазени 163 писма, от които 26 до българския цар Симеон, две писма до българ- 
ския архиепископ, едно до „първия човек“ на Симеон и едно до стратега на Стри 
мон. Писмата на патриарх Николай Мистик съдържат извънредно ценни сведения 
за българо-византийските отношения през първата четвърт на Х в. -- за кръво- 
пролитните и изтощителни войни, водени между България и Византия през този 
период, който се отразили тежко и на двете страни. 

` Сведенията, които Николай Мистик ни съобщава, трябва да се използуват 
внимателно. В неговите писма личи пристрастност, понеже с тях той е преследвал 
определени политически цели — да спре нападенията на българите. 


РЪКОПИСИ: Р = Раітіасиѕ 178 от. (Х/ХІ $.). — У = Уанс. 1780. — В = Уіпаоь. рнй. 342 
(ХЫХ 5.). 


ИЗДАНИЯ: А. Маг: ЅресПерішт Котапиш, Х, 2 (1844), 161—440. — Мірпе, РОг, СХ (1863), 
сої. 9—392. Тук е даден редактиран преводът на В. Н. Златарски, Писмата на царигралския патриарх 
Николая Мистика до българския цар Симеон, СбНУК, Х (1894), стр. 372—428, ХІ (1894), стр. 3—54, 
ХЦ (1895), стр. 121—211. Текстът е даден по изданието на М!рпе. Преводът на Златарски с допълнел 
с три писма, преведени от Ив. Дуйчев: Прометей, год. Ш, 1939, кн. 4, стр. 26—28; кн. 5, стр. 28—27. 


КНИЖНИНА : Ктитфасйег, СВІ, рр. 158—159. — 1. Пау, Ге раігіагспе М1соаз МузИдие её ѕоп 
ге роцНдие, М&апсеѕ Сб. Гіећі, 1, Райз, 1930, рр. 91—101. — В. Агпйи, РипйреПев лиг Егаре 
пасн Ѕргасһе ипа Уо!Кзпии дег УтЬщеагеп, Хеііѕсћсії Ни ѕ1ауіѕсһе Р11010ріе, Х (1933), рр. 349—351. — 
В. Бешевлиев, Един нов извор за вярата па първобългарите, ГСУифф, ХХХН, 9 (1936), стр. 19—27. — 
Ив. Дуйчев, Из писмата на патриарха Николая Мистика, ИБИД, ХУГ-ХУШ (Сборник в паметь на 
проф. Петър Ников), София, 1940, стр. 212—218, 569. — МогаюсёА, Вухапііпоішгсіса, 1, рр. 278, 
455—456. 


24 Гръцки извори за българската история, МУ = 


186 








МІСОЦАІ СОМЗТАМТЕМОРО- 
ТАМ 5ВСШЕР СОР! 


ЕКБТОГАЕ 


1. Аф 5утеопет 


Тө блеофиготанр – неуадоддёд пуєристихд 
тво Хури похот Вордуаоѓас 


“осо лгбито’ по ли» дохоб иту, тёхуо» 
йнб, боле» се Ворбивуо тоисттри, дросд- 
лоу, рис ха хоо тб» битова Ауу 
2» тй ой ЗесдуЙ ех ёралдхетог лат! 
удо дудофяф ушити” обила) фвови Офес 
Хойбуои тгуудьоутос, найота ховос ёѓотіу дла‘ 
ошітутор того дюавейиждав все йоу ілрос, 
тоўто бют, ёле) хор лоой той лбутоу 
дохозтас @=0% лаовоубди тоё аоуотот ў @0- 
х, ойддерӧс адор уаоу, ?) Гуа подѕ ціш» 
той пиңђооутос̧, ка} вв то прува атабаво»- 
тос йуафо! уот Ааріюѓутес̧. Пао» дё упи- 
уєу}с бу ха! оруєтос ѓліотаоои тр" тоб бой 
фа дос а» и трио хопототита, хай то спи 
лаў 05 ход? боо" дл уогва (затоа дло 
дроиб», тоообто» љиб» иахойте таз пипонав 
бр табу. Ка! тото 08 Мо» ёліотаоси, ди 
уе фес плидфв аёо ез лаой Сжой дедоифнс 
афтоїс друйв. лето” фладубутоу дг у 
Фото оћтоѓс деоалєбер ду, тобтү» идиота 
тр» ФЕ овто” двоалғіо» лроофеооне, то даййз- 
доло” 05 лор ка то див махог, кой то 
лодс тоб Флоҳноіоъс Фбоутод” те хай ори- 
лађдё. Од убо діа тобто тор Доилб»” лооёх- 
ова», го тў ё&оооѓа тоос дуцб" длохобътев 
хо! идхаюв ту дудобло», ЧАР Гуа олдіауҳ- 
зов потокотв, ха» лой тис ита отийЯ ёёа- 
наотйось, то дидотниа ивдоденсожи. Арне За 
тоообто” лоооцийбвови, айту» оо: Милби дх- 
ге биеда ср блодеот, лай с доволобиет. 


"т 


А»доолд тс офи ода биос Ф» бло- 
Яху тного», ойх ода ога то болен є 
лефотасо” ёилєооу, Бувиву той фоввбойов тр 
фид» ЕО», #ф таф той 900, бъ лас 
диойоувг Хоюиатос брдодид» саки те о?- 
хоъиёуцс пооолбфвиуву, ёу а) Ни с, є хай 
дуовго убито ко! ђиёоау пи Лотсеих п009- 
трёооиєу" обтос, ёле) длаоаантос врието той 
ао", лой 10 те бую” Раотиио» лавофие- 
у0с, хой тр” козе лаб Хооноуоїс дедо 





М№ісоіаиѕ Раїгіагсһа — Патриарх Николай Мистик 





НИКОЛАЙ, КОНСТАНТИН О- 
ПОЛСКИ АРХИЕПИСКОП 


ПИСМА 
Вшоеагіае рғінсірет 


До превъзходния велеславен духовен 
наш син Симеон, княз 
на България 


Може би, чедо наше, ще ти се стори, 
че вършим нещо излишно, като желаем 
да те помолим с такава молба, която 
и без нашите слова се таи в твоята бого- 
любива душа. Защото всеки човек е 
длъжен да проявява снизхождение, а осо- 
бено неотменимо задължение е да се 
спазва за ония, които са се възкачили 
на висотата на властта, тъй като и от 
бога, господаря на всичко, е била дадена 
властта на властелините не за друго, но 
за да показват, че живеят за подражание 
на онзи, който ги е почел и ги е въз- 
дигнал до властта. Все пак, бидейки раз- 
умен и разсъдителен, ти познаваш човеко- 
любието, добротата и снизходителността 
на бога, който толкова отстранява нашите 
грехове от нас, колкото изток отстои от 
запад. И това знаеш много добре, чё 
ония, които наистина са достойни за да- 
дената им от бога власт, понеже разпо- 
лагат с извънредно много възможности 
да служат на бога, те извършват тази 
отлична служба — сиреч човеколюбие, 
хладнокръвие, кротост и състрадание към 
подчинените си. Защото те не са поста- 
вени по-високо от другите, за да изпол- 
зуваг властта си, та да се гневят и да 
вредят. на хората, но за да поправят с 
бащинско състрадание грешките, дори 
ако се случи някой често да греши. Но 
достатъчно е това предисловие. По-на- 
татък аз ще ти изложа самата причина, 
за която те молим. 

Някой си човек — не зная заслужа- 
ваше ли той наказание, или като човек, 
изпаднал в зло, понеже се страхуваше 
от вашата власт, -- прибягна в божия 
храм, който всеки християнин счита като 
око на вселената и в който ние, ако и 
безполезни, извършваме нощем и денем 
богослужение. Понеже безжалостно бе 
измъкнат от храма, той ни трогна, като 
многократно призоваваше светия олтар 
и почитанието, дължимо изобщо от всич- 
ки християни към божествените свети- 


1 Става дума за църквата „Св. София“ в Цариград. 





аа’ тос дебос 150075 севаошотита, кой сб 
тфу ё” абготв лооофвоудъте» дои ам, #9 
ову пий. Ка и удо йо #двь лог" Детото- 
уойс дутас, & ко дъа&оъс, той дубот лат 
стпоіоь, віс тд ипдЕ тў» аохђу ооухсоођови тоїс 
Воъдоиёуос одтду Анаит; Тобто лаодеїу ём- 
тео, набор хойвлатдто»", ко! охАңобс ПШ 
да туу от" убо» пообфеооиёто», бнс ёлау- 
ув Доп ёро» хо лӣс тобто ВеВообтоу пийс, 
(с одёр двиду длғоуйо, тёхуо» пифу, ада 
осъуууфинс ёёкудцосто лаой 00), кой те Ел! 
т лтоаісиот ооухоойовсос, ёёруйуоцеу афтоду 
тоб таой хо! длеоте Данеу Өєду ёлииаотод- 
перо маў 10 лоубуоу адтоб аотноо» хо! 
хатд тд» паобута ба мой кожа то» ив Дозта, 
и?) леоидеу абтду дусидриттоу, <Р по Аллод 
афт ка! дисувойс, длв0 и) убврошо сє, т6х- 
ро” Пий», фалодЕаобо, лозов. Ми удибе 
обу тобтоу вм уводв ДаивВатых тор подс 08 
лаоаупоибуш», 444” ёиё Доу Со афто» лаой- 
уот, дс тобто» дЕвИкъдо той жот упоб, хай 
ТЕН тў дай тў ой лаоафдддта воі. хола 
до влос хай то {воду тоб Өғоб пион, хай 
Да тобто лодс абтоу тру ит дювъбукре, 
ха} овйриф тр” броду афтоб ЕбибРаау ёлю- 
ліст, ха тр пи» талвюдтта дй тўс плод 
то» @доюлоу свила ас Ес блеовруоивутр» 
со 10 дуада хо) солцоа, 4120 и) катавофоа? 
бу тўс &5 тӧ” Әєѓо” ходу 080805, Е? тис, 
блео ий убопо, ииоа ха! хбдаоцс тор бу- 
доолор ТлодвЕстоц. 


Хаб де тойтоу Фацуноди, тёхуоу Приб, Ос 


хо! адтос ёлі тов охеис лтооцао: тўс дгїмђс 


хопотбтртос ко ф/йаудоолас уойбес, Пе оби 
Фор 2лиууей ит йуибта тоїс дрейонс та 
дфе/ исто. Кадоу о?у фолво шуй хатаВоАт 
бобуи деф то» еіс то» атдосолот Аво», Гъа 
хо! афтдс збхңс тўс Захйс #ерцосйбънс ка! 
тобто 98 быб» ов отд, бы на фідаудоо)- 
лер уєрорёо) боь хай блед и? оъухоођео 906 
«с то Фоно” тоглоибио лобал/аснов от 
й тўс фйатдоожщас ў тўс коддоссов 1 дум доб. 


№ісоіацѕ Рашагсна — Патриарх Николай Мистик 








лища, и неприкосновеността! за ония, 
които прибягват в тях. Какво друго тряб- 
ваше да правим ние, служителите на 
светия олтар, ако и недостойни, освен 
още в самото начало да не позволим 
да го извдекат онези, които искаха да 
сторят това? Но те пренебрегнаха да из- 
пълнят това, като се сърдеха и се 
отнасяха сурово към нас заради тебе, 
обаче ни обещаха и по всякакъв начин 
ни уверяваха, че ти, чедо наше, няма да 
извършиш нищо лошо, аче той ще бъде 
удостоен да получи от тебе прошка и 
помилване за постъпката си. Ние го из- 
ведохме от храма и го отпратихме, като 
призовавахме за свидетели бога и неговия 
всесвет олтар, щото той да не го остави 
без отмъщение както в настоящия, тъй 
и в бъдещия живот, ако го сполети нещо 
печално и дошо, което, чедо наше, ти 
дано да не извършиш. И тъй не мисли, че 
ти го получаваш от ръцете на ония, които 
са се явили при тебе, но смятай, че съм 
присъствувал самият аз, който го извля- 
кох от божествения храм, и със собстве- 
ната си ръка го предавам на гвоята ръка. 
Гледай как и храма божи да почетеш 
и чрез това му отдадеш почит — за 
самия себе си ще спечелиш свише него- 
вото благоволение и ще направиш, щото 
наше смирение заради проявеното към 
този човек състрадание да измолва за 
тебе благо и спасение, а не да обвинява 
заради поруганието към божествения 
храм, ако някакво наказание и мъчение — 
дано това не стане — сполети този човек. 

Освен това спомви си, чедо наше, че 
и ти сам се нуждаеш заради собствените 
си прегрешения от божията доброта и 
човеколюбие, които няма да се получат, 
ако не се прости дължимото на длъж- 
ниците. И тъй добре е да се отдаде на 
бога като някаква отплата милостта към 
този човек, та и ти сам да получиш 60- 
жието милосърдие. И тоза трябва да 
съобразиш, че ако постъпиш човеколю- 
биво или пък — дано не позволи бог — 
извършиш противното, то възмездието 
за човеколюбието ти ще бъде много- 
кратно по-голямо, отколкото за жесто- 
костта ти. 


1 Николай Мистик говори за т. нар. азилно право (право на прибежище), според което потърсилите 
убежище в храма „Св. София“ в Цариград били неприкосновени. Обаче това право неведнаж с било 
нарушавано, а бегълците, обикновено роби или политически престъпници, бивали наказвани. За азил- 
ното право вж. Вей ет, ор. сИ., рр. 241--243.-- 2. оол Ипретйа!, Оезсис е дев спествср-топвспеп 


Весһіѕ, Ааеп іп Мӣйғіепреге, 1950, р. 326, 


№Мсоаи$ Раігіагсһа -. 





Оё уао бллобу, (5 0045, лойудиовта 
оо 10 аиаотцих 0 тв удо уаоѕ ОВО 
то тоб ог, хи б тейтои дожего?е, в? ха! 
#аҳотоѕ хо! доуцата хотавфойфбивка тр 
бока» тоїс ек то ивуя тобо хотербуо» ма 
тарвйротаи. СА тарта иё» та ёх тўс той 
2буои спаойабовов пить лооовизтаг блддост 
ло” 2 и ёт девоне тоб буіоо Прейнотов та 
еѓоңиёа ёлі лАќо” доодо, хо! оё, тёх- 
зо» риф, ве то ил) бофио по лает» тўс 
оў игуайоЧиот Фовтйе, (1198 длаидотети дас 
орад оаоваг кой Аилду & Мотор ка Үіф хой 
бу» Ррввийиа, пад об пий тов талеро?с 
ёёотога дёдотоь девий» Фл) сотпоа фпс 
тойв & хоба той десно хафотайбуонг, апа- 
уобвтоиЕ» оо: 1108 шар ходаою ђ писах 
длоуауеа тр ёх тоб (Е00б Ооо тоб кой 
Ађфђдёуи, ид’ ве олегофъу трос жамфоевсс 
отд” хотоотђоси,  охпонбу або мой 
огурефице, 95 ду хай ойтде вйоок ёлі тс 
Фотиново пе оивьот то парте» додота ий 
Леолотру, аа ий доуСдиетох, мар лроотв!- 
зожта до: тойс Абубис ёхкіроъс̧, 005 б та» 
ло бб» дүАђибтоу тўс Абок ОИС ао 
дас Влелво тф л/поо» Ффди дотитадђс, 
обу але] длортаивиот 105 деолбтоо д0!- 


хозогт. (Ш, со]. 40 В [43 А) 





- Патриарх Николай Мистик 





Както виждаш, от тебе ще бъде из- 
вършен не някакъв прост грях: зашото 
охулва се храмът божи и неговият ар- 
хиерей, ако и най-нищожен, както и пра- 
вилата, които обезпечават неприкоснове- 
ност за ония, който прибягват в това 
велико убежище. Но това ти казваме 
като наставление; остава още с печата 
ка светия дух да закрепим по-яко каза- 
ното, а тебе, чедо мое, да предпазим, за 
да не претърпиш нещо недостойно за 
твоята високочтима добродетел, нито да 
извършиш грях. Прочее „в името на отца 
и сина й светия дух“, от когото ние, сми- 
рените, сме получили власт да обвърз- 
ваме за спасение на душите ония, които 
се нуждаят от обвързване, забраняваме 
ти да налагаш каквото и да било мъче- 
ние или наказание на изведения от храма 
божи и нито пък да го подлагаш на ня- 
какво зло изпитание, но да го удостоиш 
със съжаление и прошка, та и ти чрез 
молитвите си да спечелиш милостта на 
вседържителя и господа, а не гнева му 
и ония |укорителни| думи, които освобо- 
деният от много дългове роб, понеже се 
е показад несъстрадателен към ближния 
си, е чул заедно със заплахата от госпо- 
даря. 


2. Аа ағсђіеріѕсорит Вшратае 


Тф тишажбтифр двофр/вотфаио съ атототд ха) 


тёхую пафу дойвлохоло Вон? раогас 


Ко дож биг длйъшийе блаоуойот 
те лод ту сом бобттоа ды тоб уоффвв 
сто Мас, "бу лед) хай пойуцотос̧ душу- 
хоп флођдгос лоосбобоа лодс го уойфео: 
в6птровъ, вий ив? ха тр домах лоопуо- 
бойртес, ка тф драухаіф тоб лойунотос ору- 
хпобивуо, тд лаоду оох уойииа охаобтоне». 
"АЛА? ёмеро поойавей дейов ле тйс кото 
двоос тоў лойуиотос дируз оєсоѕ, би, доза 
утес т) дуо Зооюотно лафотаово хо} 
ивошейгвр ёлёо дудоблот Фи уў стовфбивто: 
л00с тду в» о?ойуоїс Леолдти» натоотой утес, 
@ тс фожттс ко Елдо буо» дооєй ма фа- 
Хотиос, дфейоие? оуутбуф долоиф тір таб», 
ёр” 1» хатќотиєу тот». Кой лев 10 лос 
деди дидотедиеуа тоїс Фдофлос лаоситой- 
деда, лой лАёот та ас 120201 ллаіоиота 
тфу дудофлоу файжи олоуда в”, мой тас 
лой ав Ввлауоцбас лаой тфт Ривовуфитот 


До препочтения боголюбим съслужител 
и чедо наше, архиепископа 
на България 


И без това имахме желание да влезем 
в общение с твоята светост чрез писма. 
Сега, понеже се яви и една належаща 
работа, възникна повод да ти пишем. 
Едновременно, като задоволяваме и свое- 
то желание и сме подбудени от необхо- 
димостта на работата, пишем ти настоя- 
щото писмо. Но относно това, което ще 
разкажем поред за делото, ще трябва 
да се приеме предварително, че ние, които 
сме удостоени да присъствуваме при све- 
тия олтар и като обитатели на земята 
да посредничим за хората, застанали пред 


небесния господ -- о ужасен и надсло- 
весен дар и чест, — длъжни сме с на- 
прегната мисъл да промишляваме за 


чина, в който сме поставени. И понеже 
умоляваме за прегрешенията, извършени 
от хората спрямо бога, много повече 
трябва да се стараем за премахването 
на грешките на хората едни спрямо дру- 
ги и да умоляваме за наказанията, нала- 





лоаостетобоио пифоас, блк ду и догухойот 
йиї» тўс лодс ардоттоо лабритас Рлаохой- 
опс, хо є?Абуои лаосштцоеос. Ті удо йу в 
Фудоожлос ЗЕпиоотиков се досл» 0 ий 
хаха лой! Фото» длофайбвта тб» 5005 ЧЕОТ 
хад? видотр» диаотагоифом, фт об тр уір 
Факластпоф ласютането побоВек ко! лаоаш- 
то) хадвотихан; иа 1 тайта ло"; "Ља хо! 
й с Фвофи ие доли, |едатебвй" дауобаа той 
Вордуаооу #0уоъѕ, 1 дедоиё | оо: лаой тоб 
ао  Пуебцатос лаббнеа то? пр вод 
биф» ивисийот, Фиш 0) то пуалциёто» 
паб? тёхуо», влада» оѓа та Федофлра лоо 
дуауйитнай" туос Зауер, тобто иёу пото- 
хфс лаобиеа», тобто 08 ко! доужоаихов лай- 
Бпогабдисьов, й'аддаояус ибтои Оу те 
дудтактновас, иб/ До" дё та лола олий» то 
оадоудооле) пр" будуйиттоо, кой паподф» тур 
пиожа», ос вота би лак иву федиолф 
хотд лод ховитд” ваш той лав» пасюон» 
го добуш оъуууб шр, имота дё тос вод 
ход ёёотоѓау є?ітфбоь паой двоб, 08; товоо? 
тоу длофайл, дауоноотойс ха тушо то ооу- 
уусоиочкд», доо”, бора» &хоутёс холй, 
тру соууифит» пооёжитох те койфовов. 


"АД &л& табта бленуўсоие», 9608 дріб 
офивУ ха} туу блодкой дг Пр то уодийа 
датилобти, ` Аудоолос тс пооолбфвиув тр 

{12 е — д ГА 5 № ГА с Ее 
хай ђидс буотатр "Ехюйтоа, Фе цою, 
оте тоб ВорАуаооюу тъухбэоу убтоцх, обтв т- 
удс то» ёу Вошроие ұопистіоос обвит, ка! 
убу (ос доплётус ояту ёлібгобисуос` тойтоу 
лооофтъудута тб 1200 тоб 900 лодос Хабу той 
ёх дєоў аохоттос хо" длоолчос Восйбивуоь 
тоў уаой, ої биес лейа уайлобовс хо! 
ох пойс лросфвооибиив лаври оби ёВот- 
бида, 0088 окууфов» длоолйош тоб ъооб 
тор Гети», Вос об, л/ђоорооіоу паопаубътес 
с ойдви сеовто дорду леора тоб ёх Осой 
дохозтов, 100 лагатоз ёаћор дооаотцоіот 
лой хо! беду ёлеиаоттоондно» љиб», ко! 
\ < са и ра 2 , 2 т 
то Фо" фасотито», в в: кахд» ть алаютцове 
айто, об и? атпофиву ёо дъ си гб отос- 

4 а: 4:13 Ц А 2 го 92. 2 я 
ффиейа, #9 ко иета ту» & тов Вох алад- 
даур, в ис пы» дховив обо ладасуейе т 
раци 2, а рида А и м ср Да 
тдлоз Вътейвов лод Шот, хаха тоб броюотой 
той дуоъ Въусаотпоои тіс Футейбнс помои 
ха! тўс тойтоо шиожгос. Пазтос дё 97405 
готи 6 оВоютИс оддеіс удо Ёта00б Под и 

А 2 
хода маі тру коб» влеубухо тодицосо, 
Олво ий дор 1506 то ёх тоб увоб урн 
дубле». ОГ ису удо порте ђийх ёбауо- 


М№ісоїаиѕ Рашагспа -- Патриарх Николай Мистик 


189 
гани често от властвуващите, тъй като 
имаме и несравнимо дръзновение пред 


хората, и право на справедливо застъпни- 
чество. Що би сгрешил човек спрямо 
човека, което да не изглежда много по- 
дребно от всекидневните прегрешения 
спрямо бога, за които служителите на 
светия олтар са поставени като прате- 
ници и застъпници? Защо казах това? 
Та и твоята боголюбива светост, нато- 
варена да свешенодействува на народа 
на българите, с даденото ти от светия 
дух дръзновение да посъветва бащински 
вашия владетел, сиреч възлюбеното наше 
чедо, когато той по човешки се разгневи 
някому, и със свещенослужителско дръз- 
новение да го поучиш да знае мяра на 
гнева, повеце усърдно да побеждава гне- 
ва с човечност и да пренебрегва наказа- 
нието, като знае, че за всеки човек е 
много по-добре да прощава, отколкото 
да наказва, особено за онези, които са 
получили началство и власт от бога и 
който милостта представя толкова до- 
стойни за учудване и уважение, колкото, 
имайки власт да наказват, са предпочели 
милостта прел наказанието. 

Но след като припомнихме това, нека 
съобщим и причината, поради която пи- 
шем писмото. Някакъв човек е прибягнал 
в пресветата наша църква. Той, както 
казва, не е нито от рода на българите, 
нито пък е бил служител на някого в Бъл- 
гария, но сега се търси като служител-бе- 
глец. Дойдоха хора, които за угода на 
|въздигнатия| от бога владетел искаха да 
измъкнат от храма тогова прибягналия 
в храма божи. На тези хора, които силно 
негодуваха и свирепствуваха, ние не по- 
желахме да се покорим, нито да им по- 
зволим да измъкнат от храма молителя, 
докато ве ни увериха, че не ще изнати 
нищо лошо от страна на |въздигнатия| 
от бога владетел. Тогава го взеха от 
всесветия олтар, като ние горещо ги за- 
клинахме и в бога, и в светото светили- 
ще, че ако му се случи нещо лошо, не 
ще престанем, докато сме живи, па дори 
и след смъртта — ако нам, бидейки без- 
полезни, ни бъде представена възмож- 
ност за застъпничество пред бога, -- да 
се застъпваме против оскърбителя на 
светия жертвеник и за неговото наказа- 
ние. Оскърбителят е напъдно явен: никой 
друг, разбира се, освен онзи, който ще 
дръзне да наложи наказанието и мъче- 
нието — да не даде бог! — на взетия 
от храма човек. Онези, разбира се, който 


190 


М№Місоіаиѕ Раігіагсһа — Патриарх Николай Мистик 





уви айту офи дэ воа» бВыюте, бют ирд” 
адтоі употта тиооо, АЛЯ майор хабСо- 
иѕуо 10 ёх об йоХоут три тоат’ хате- 
Валдотто олотдір, ха Фо: даосбиео (с 
філ току болос Фіх, 022° ор йа 
тўс ёхєіроъ вс то” дудосолоу тифогас ёуоҳо 
хотахоовож дрдтрио, ос те пооёлаюау иб, 
хо Ос тот лроолефрвурота тф Фъсипотнойко 
Дардутес йлёотелоу лодс офтобу. 


"Еуф 08, в ис ёст товой дйВаос ко! лат 
оопаба зрос но Руис дъдоблот лодс ди- 
дофлоъв, хой тобтб 00 хоро тф вопит 
пибу маі фдаоёто твхъфо проомлвтги, тбхьо» 
ёибу, аётбу ие удшѓе тоїс сотс добу дфдоал пої, 
хо} то’ доло» тр 8ий увов ёх той дъоо- 
отңоіоо ёбауаудута тр от да лора дкодок. 
Мда вв ларолейон, ий лоородойсн, ше 
то’ & тф дуо хоохобта таф, бс̧ тор 
ойрауду п?тоо? хор тр" уйу, ште тдр дуосто” 
тоб уаоб ієоёа 196 п лой ус йиоарот с то» 
лаб” ўир ён топ (6000 заоб &вупувуийтоу 
хай со ларалвифдёуто. Шооиоотбооиаї оо: 
(е 00% тоб вой й дет уоотабе, дА лой- 
Аф Варитв.а”» длотқов зір биту, Пе 62 
сбтос лис тр тайшлооо дудобла” ха 
тобто дё т) оў дожкошойъи н) увивойо» Рло- 
стой} пооовлери авто, би ий иёуа то дує- 
И, 1098 тд трисооггодаг тобто удо ка! той 
тохоттос Дуотар убо хо! косолоупота! хай тд 
Со игоо» тфу хохобоуот уёуоѕ, є Вобе 
дё хо дфес ха! Ако: ка йохтоь ка! Аёоутес, 
хе та а дууиєоа ёо дурата со то дув- 
Дери кой Лиле» то д'облооу. РАД» ги&яуо 
ибуа @с 110@0с то вбеоувар бфдйуси, то 
до лаойафайвтов” ёлатоодооасда 1} ке- 
хоходбетри Гасаодог ха тобтои хор парки 
у тот и? духообита ди ст’ веста тети 
той 100 200 фррон!да логове, ийбмота дё 
тойс 08 ибуо» ёх те л? овес, ва кор бо 
тоб Фохво тб» диодойда» дА оР и фидотин- 
вътас, то фёому тоб пл добитос три био ао». 
Пойа г’хона» ий #тгоа уойте», а тобто 
иёу тўс ос аоугоатхђс тедаблутос норе 
обойв ка! огхойеи та лоблоува паожшиети, тоб- 
то 08 хай тоб буди ейуоутос̧ да тд ийхоз 
то буйтоди, тоїс єоңибоқ Понёодниеу, Виет 
го идуоу пообвлий&уоутес, (Ос паойотое 905 
мтдгу ёроаутіоу тре Пистбойс ларох/насос на! 
тис дАлйдос увубодаг Ера ийте то пувоцайхбу 


с 


Йш» тёхуоу б ёх джоб арус” блобекос ао 


ни убедиха да го изведем, не биха били 
оскърбители, тъй като те не са мъчи- 
тели, а повече за угода на владетеля, 
[роставен] от бога, проявиха такова ста- 
рание и са достойни, като му угаждат 
като на приятел, да получат приятелска 
благодарност. Но нито заради нанесеното 
от него наказание на човека ще се смя- 
тат виновници за осъждане за това, че 
са ни убедили и че като взеха прибяг- 
налия при олтаря, го изпратиха при него. 

Аз пък, ако съществува някаква ум- 
ствена връзка и откровение на душата 
и единение на човека с човеците, пиша 
ти и това да кажеш на богопочтеното 
наше и добролюбиво чедо: „Чедо мое, 
мисли, че виждаш самия мене с очите 
си иче като извеждам човека от олтаря 
с моята ръка, предавам го в твоята ръка. 
Никой да не те измами, нито да излъже 
нито тебе, ниго оногова, който обитава 
в светия храм и изпълва небето и земята 
нито дори нищожния свещенослужител 
на храма, та да стори нещо нечестиво 
на оногова, когото ние изведохме из све- 
тия храм и изпратихме при тебе. Сви- 
детелствувам ти предварително, че и бо- 
жията справедливост не спи, но ще из- 
исква много по-тежко наказание от онова, 
което ти би наложил на нещастния човек. 
И нека твое светителство не се побои 
да му каже, че не е голямо нещо да се 
Убива, нито да се наказва, защото това 
е присъщо на простолкдието: разбойни- 
ци и пирати и другите многобройни зло- 
сторници, а ако искаш, и змии, и вълци, 
и мечки, и лъвове, и другите диви зве- 
рове могат да убиват и безпокоят чове- 
ците. Обаче това е наистина велико -— 
да се покажеш благодетел, да се спаси 
заблудена душа или да се изцели погу- 
бена. И затова трябва изобщо да се грижи 
онзи, който знае, че е създаден по подо- 
бие на бога. Особено пък онези трябва 
да се стараят да подражават на създа- 
теля, които не само от съзнанието, но 
и поради това че властвуват над съроби 
са удостоени с някаква по-голяма почит. 
Имахме и много други неща да пишем, 
но понеже твоето свещенослужителско 
съвършенство може от себе си да по- 
съветва онова, което подобава, па и по- 
неже смисълът се губи поради отегчи- 
телната дължина |на писмото|, задоволих- 
ме се с казаното, като добавяме само 
това: да даде бог да не се случи нищо 
противно на нашата молба и надежда, 
та нито духовното наше чедо, владетелят 





мөр убива хобито, ИЕ ої КООЗЕООРТЕ 
адтф тўс Во Яв хой тўс лойбеос дога 
мо тўс хотахоіово уота. (1У, соі, 44 А— 


45 р) 
5. Аа ©утеопет 


Хриєйу бохор Воздух 


"4 уойфоие" диф», и) Убе нё", ара 
т0їс пиф» дахороь увуойфваг в тобто 700, 
бс Вок, лвоботадо» ибс аї дното таб 
Гуа тоабтос пеоі вой дхоќооие" дуу, 
а? то биётєдоу лодс оё уойииа та дджоса 
Ввотой блотоуобъта подс т усафір”. Фе сон 
диб», Кое б Федс тафг, ка ий лорихсон- 
аус ду пидеащ тўс талвиктров 00У хо! 
дуоддттов тоб 006 деотаотцогот тоюћта ёує0- 
году бло тоб 270»)000 лойриота, д ий 
дойвара лфта аба ивилтобс ной влоуадо- 
гос ла! 10 хдоиф лов?" тосе табта лойт- 
теу бош}ооутаѕ. Адда ихо тоз фебу 0 
36уос хай атаВаЛАето тур плотной бууга», 
хой феф шор ка ф'доблоқ блооблоюу, 
ёироубс оо Двух; "Ауцуув/о? иб», бе 0 
фобуциос, б сиувифтатов, б уоиошитииотатов, 
6 лой 0 иеєтахдатойцеуо и логпой” вхебтр? 
диотоатеко ў» Флотоо кола Хоютиюубуу, уг 
лай» умоом виотоата хо ЧФ шотготёоа 
Фивбор, длохойлтво" ёлаҳгцоеіс, хатои Воъ40- 
ивуос̧ и търатиибв Владе» хотд тоб ит 
дви бдогноаитов, мата тоб итдёр ОДаж Дол! - 
саутос этліоо ко! дофоуоб, ко лоддв Вао- 
Жос, Оте тйе торм дов Во Дават, сос 
Вдедвод пара деф и дудоолонс. Тіс удо 
ойх оїдву би ха двох ттоатида ившоцхе, 
ха! будоо тбу буа позта тойс тифауоис 
бс хорос @1йотооих дава оо; "Айо 
удо ойъе тата с ёуутау 905, ойте 10У 
Похбоа тб» ёофоубу ёувдъиђ® те, дс кой тт 
хотд той тъуфутос дофатоб ада» дъоҳеод- 
ув ха ВдеАбоетои, хаў бироонтох обх а, и?) 
би ув гр” кота Васо, ду ойто хоид» 
оїс ёха оов, тб” охўллоюу тб аётоб я 
ооуошас хотёотцоє деолотуу кой ибо». АЛА? 


О 


1 Това писмо е било написано в 
СбНУК, Х, стр. 403—404. з Николай Мистик 
през 894 г. в Т. е. малолетният 


Қісојаиѕ Рашагсна -- Патригрх Николай Мистик 


от бога, да стане подсъден на вечно 
осъждане, нито съучастниците му в съвет 
и дело да станат съобщници на осъж- 
дането. 


Вшоағіде рипсрет 


До Симеон, княз на България 


Знай, чедо наше, че това писмо! е на- 
писано не с мастило, а с нашите сълзи, 
понеже, както ми се струва, нашите 
грехове са ни довели дотам, щото ние 
да получаваме за тебе такива известия, 
които предизвикват сълзи, когато ти пи- 
шем това наше писмо. Пощади ни, гос- 
поди боже наш, и не допускай в дни- 
те на наше смирение, което е недостой- 
но за твоя олтар, да се извършат от 
лукавия такива дела, които не ще пре- 
станат във всички времена да показват 
пред целия свят като достойни за пори- 
цание и поругание ония, които са се осме- 
лили да сторят това. Но докога ще 
се отклонява речта ми и ще отлага да 
ти каже открито лошото известие, ом- 
разно на бога и отвратително за хората? 
Известиха ни, че ти, благоразумният, най- 
разсъдителният, най-истинският христия- 
нин, който много съжаляваше за онзи 
престъпен поход?, предприет против хри- 
стияните, сега пак предприемаш да за- 
тъмниш с друг поход, много по-ужасен 
н по-ненавистен на бога, като желаеш 
да тръгнеш и тиранически да нападнеш 
детето-сираче и царски син?, което с ни- 
що не те е оскърбило и-не ти е причи- 
нило изобщо никаква обида, без да по- 
мислиш, че. тиранията и пред бога, и пред 
хората се смята за гнусно дело. Защото 
кой не звае, че и бог ненавижда тира- 
нията и че хората във всички времена 
порицават тираните като злодей и винов- 
ници на общите вещастия? Но ти и то- 
ва не си взел под внимание, нито си по- 
мислил за бога — баша на сираците, — 
който мрази и порицава несправедливост- 
та изобщо към всяко сираче и не я 
оставя ненаказана, а още повече, ако тя 
е извършена над цар, когото той сам по 
своя висш справедлив съд е поставил за 
владика и господар на скиптъра на свое- 


началото на юли 913 г. Вж. В. Н. Златарски, Писмата..., 
имал пред вид похода на Симеой срещу Византия 
Константин УП Багренородни, 


192 Меоанз Раітіагсһа — Патриарх Николай Мистик 











ОФОЁ ту хору оъно»оу лотов) Абуо», 
й п» єоңур” &2 дох, др? об тў Вол оиа- 
и лообеАтлделв, “Роиокос ёнєотетои” хой 
ВорАуазоқ" обдЕ ламу тди дертёод» Й тўс 
лолу хах@с дадеАтиёэу воно, 85 ауа- 
хавясиду хаћотбутес тт блд соб абтой 
уєуғупиёуа бохо фохтоїс хатпорећоб тоб» 
гє ий фҳооюђңоа». 

ТЕ тобто, хёхуоу ђиб»; Поб цо то леой 
оё хабҳңиа; Поб ёха та хада, боа ў дуа- 
9) леді соб фёдооса таїс дхоаїс пибу фи, 
Фе 0 вх сой Фохи", дуодос, фіЛбӘвос д!- 
кос, 11007073005, ёоаотђс ёлэрдвіах, пойбшос 
ребдоъс̧; Кай ті ир де хо’ Висото» ?&ув», 
дой хаціѓоъоа пити й хал) ёне хо! дед 
фии) лов даово ёлі 00, вйроабводак, 
оєиубуєодаи, єёйҳаоотіау деф дупфвогг», добабы» 
тду тфу 6402» додозта ха! еду 204 Лєолбту, 
би тообто» дудоа тф уби тфу» Вошйуйоов 
хвфайр ха дохота хе; лоб табта, де 
Фу ха урж ной пибов харда & во вбуйс 
буёрєооу, в? ка! толеудс, в? моћ дуоггос тоб 
дуюи ®ооаотпоіоо лараотфтие, ш) ле 
10 00у олёдиа потё тоб @одер 1ф» Воъдуб- 
ою» тоб торс, итдё тўс кАпоотошас тбу 
объ катоойоийта» та ой ёхлвоєїр тёхра; 
Поб цог дхепа тй хала хой овиуй дтуђна- 
та; пода» дё табта та дуаиа, тд охъдоолад, 
г цешоциба деф ий Фюдофлок, тд вс 
оіохбур» алауотта, та лоюбтӣ но йото" та 
гид дакота; Тіс удо ий бт ув Фе гуй то 
ст» фіАҳоос хай Аб» дот», адд мо Дос 
дехша Хорфдивов, к доб тоў ов дидЕ» 
дхоба» табта, общ лети тр" хаодіау. оз 
оходоолабе, обк фидта, ойд 0406 ута 
тах дахобо"; ТЕ удо ёлодъбтвоо» ёудоб- 
лос; ТЕ ё ий до» дЕибтеро» дотувтодо; тоў 
дрйооло» ёр дог Фюауоду бута, хай вър- 
датов деитпотои тохдута, хоћ оѓо” лаойдеуца 
хай торс хат’ афъ” май тов ивтёлата угувас 
годла» ка! Вох фидодёою увудивуо», вгойръитс 
тобтоу иду Вилвов ха дотио ри, подс 
д2 тд ео дебоойш тру ивстдлиооа; Оно 
ёи» сиифооф», тўс ёияс̧ тайслахас, тбр 
Фиби», 005 орек, длеодо» йиаоибу і Фей те 
глповас той ЗЕ дос шиваудоофлои, тоб тогс 





то наследие. Но аз няма да говоря нито 
за онова споразумение, което още отна- 
чало, откак сте приели християнството, 
установи мира между ромеи и българи, 
нито пък за второто споразумение,? кое- 
то, след като първият мир бе зле нару- 
шен, го възстанови и го обезпечи и у- 
твърди с положените от тебе самия клетви. 

Какво е това, чедо наше? Где е моя- 
та гордост зарад тебе? Где е всичко 
онова добро, което славната за тебе мъл- 
ва донасяше до нашия слух — това, че 
ти си от бога поставен владетел, добър, 
боголюбив, справедлив, че мразиш злото, 
обичаш истината и си противник на лъ- 
жата. И защо аз не трябва на всекиго 
да казвам колко онази достигнала до 
нас добра и благоприятна мълва ни ка- 
ра да се радваме за тебе, да се веселим, 
да се гордеем, да отдаваме благодарност 
на бога, да прославяме владетеля на 
всичко — бога и господа — за това, че 
той е дал на българския народ такъв 
мъж за началник и владетел? Где е всич- 
ко това, за което аз, макар и смирен и 
недостоен служител на светия олтар, из- 
пълнен с радост, възнасях за тебе дени 
нощ молитви, та да не престане твоят 
род никога да властвува над българския 
народ, нито твоите чеда да загубят на- 
следието на твоите успехи? Где са онези 
мои прекрасни и горди думи? Отгде е 
всичко това противно, печално, омразно 
на бога и на хората, което ме кара да 
потъвам от срам и превръща сълзите ми 
в хляб? Защото кой ли — не като мене, 
който обикнах и обичам добродетелта 
ти, но и всеки друг, който мисли спра- 
ведливо и слуша това, без да те обича — 
не ще се уязви в сърцето си, не ще се 
изпълни с печал, не ще се отегчи от го- 
рест и не ще се облее цял със сълзи? 
Защото какво друго е по-мъчително за 
хората? А какво е по-достойно за плач 
от това, че един човек, добродетелен, 
който се ползува с незабравимо име и е 
станал по характера си боголюбив при- 
мер не само за съвременниците си, но и 
за потомците, изведнаж е паднал, проме- 
ня се и възприема по-лошото? О, мое не- 
щастие! О, горко ми! О, безбройни, как- 
то изглежда, мои прегрешения! О, козни 
на оногова, който от начало е враг на 


1 Патриарх Николай Мистик намеква за мира, който е бил сключен межлу българи и византийци 
след приемането на християнството от княз Борис през 864/5 г. Вж. Златарски, Писмата..., СбНУК, 


Х, стр. 396 и бел. 3. 
Вж. Златарски, История, 1, 2, стр. 318—323, 


* Тук се разбира мирът, който Симеон сключил с византийците през 896 г. 








хадоїс де! Мматботобътов, тоб лдоо” олоодђр 
лоотнӘнт ёлі та ую тойс (боблонс 
блабув» | 

Руб», тёх»оу види, то обр ?ийотр тв бта- 
иарда вбув с обуна тйс тус, ха! 
би идёт ётєоо” обто о даолоодисетаи 5 
т0 лабаотйоси три от" ао” йхатйкопо” ма! 
дувйдотог, одх уа хай лоби та уби деубивуа 
туш{буто», оо» ёлоюбди тойс Абуоъс, хо! 
гудоойс блейдиВато” тйс ойс догу, ха да 
тобто табта доуолошї», та ов поинтов кат 
таотђооо, ха! лоддоїс #Аеуоу, (в оддан 
Фра хдора” ў тиабти холруооіа хатд тоб ѓи 
000 0: хоутос̧. "ЕЛғуоу удо с будосолос те 
ибу сдоёВеюу, Седем хаосу, десонообуур» 
пиу, дудиатоѕ дуадо? ка! иуи ёфіёнеуос, 
обх Пу лоте тоооууідос ёлидошау ЕЕв. О удо 
тбоаууос, тобтап ид» лете» ФА дтоос блйю- 
Ха», лелАңооиёуос дё тбуу ёуоутісэ» тү» бло» 
роҳу, подс тату» дуафдёуєтец тм ёлио- 
ша». Ко удо лас тооауто: хо! влиотос, хой 
шеђотуг, ха! лаобуоно кой йдиос̧, ма! тд 
хераћооу тўс хожас, ив уошігау вр 9507 
лоро», и бло тӯ вивйот хоѓтеос те хо 
"пого тд дудобла дюмхеїобдо, хаі дохас 
хаё Вобис дауёиєодо торс даудослтоқ, @440, 
1”; тедарбуиа» т] ёаътоб поуіа хо! @деб- 
три хи блсроід. "Юйвуоу 0 подс тобс оё 
дойф озтас б туоар»ідос подо с, ддосо)- 
ло, ода биб» & та хе йт та дома, та 
Хайотута хаха тоб диоб деоф/одв тихо, ха- 
тд тоб вбоввестйтон, хата тоб лиототатов, ха- 
та т.б дов дроша» ий адна». Кай тобто 
обх дл4фс, 9440 лоостдес таме „О 
л0»005 аудололос ёх тоб лоттооб Фо 
000 тўс хаодіос  лоовф И а та плотной 90 
дуаддс дуЗоюлос вх тов дуодоб дңосатооб 
ге хаодіос лоова в тд дуада.“ То ёиду 
тёнуор Фуадотри уоое дуд убо, хай 
рейдос лфоп детфис ёх тоб оигоо #уоъс 
дибив мой длейобивг хай пиототатов ё, би 
лӣутос бхобо тойс бр” ёоътду пйо: тодлос 
Фу тр лботег би 02 ий доотатос, обто ла 
тес исхойуйоа" ођде удо @абекос тў» дхебютн 
хавуности иихтнобво итол. Пос обу 


25 Гръцки извори за българската история, ІУ 


М№Місоіацѕ Ранагсва — Патриарх Николай Мистик 


1 Т. е. за намерението на Симеон да започне война срешу Византия. 


_ 193 


хората, вечен завистник на доброто и 
който полага всичкото си старание, за 
да насочи хората към злото! 

Слушам, чедо мое, всекидневно за 
благородния стремеж на душата ти иза 
това, че за нищо друго не се стараеш 
толкова много, колкото да направиш 
управлението непорочно и безукорно, ма- 
кар че мнозина и по-рано са ми разказ-. 
вали за това, за което сега говорят, оба- 
че аз смятах думите им за празнословие 
и тях — за врагове на твоята доброде- 
тел. Тъй като си мислех, че те измислят 
тези неща само за да те укорят, аз на 
повечето казвах, че такова обвинение е 
неуместно спрямо един от бога поставен 
владетел. Аз казвах, че човек, който по- 
чита благочестието, обича правдата, ува- 
жава справедливостта и се стреми [да 
остави подире си| добро име и добър 
спомен, никога няма да се стреми към 
тирания, защото само тиранинът като 
чужд на всичките тези качества, но из- 
пълнил жалката си душа с противното, 
се обхваща от тази страст. И наистина 
всеки тиранин е неверен, лъжец, законо- 
престъпник и несправедлив, а главното 
зло се заключава в това, че той не при- 
знава съществуването на божественото 
провидение и не мисли, че всичките чо- 
вешки дела зависят от неговото решение 
и благоволение и че то разпределя на 
хората властта и господаруването, обаче 
той |тиранинът| се доверява само на 
собственото си безумие, безбожие и без- 
разсъдство. Цо-нататък аз тъй казах на 
онези, който те клеветяха, че се стре- 
миш към тирания: „Нека замлъкнат ва- 
шите коварни уста, които изричат про- 
тивни и несправедливи думи срещу 
моето боголюбиво, най-благочестиво, 
най-вярно и най-справедливо чедо!“ И 
аз казах не само това, но и добавих: 
„Лукавият човек от лукавото съкро- 
вище на сърцето произнася лукави не. 
ща, а добрият човек от доброто съ- 
кровише на сърцето произнася добри 
неша.“? Моето чедо се радва на добро- 
та, защото той е истинолюбив и с всич- 
ки сили преследва и прогонва лъжата от 
своя народ. Той е най-вярващият, защо- 
то аз отвсякъде чувам, че неговите по- 
даници във всичко са твърди във вяра- 
та -- тъй казват всички, — защото ня- 
ма ни един несправедлив човек, който не 
ще се хвали, че се е подиграл с негова- 


? Мат., ХИ, 30. 


194 


Мсоанз Рашагсва — Патриарх Николай Мистик 





Фув дуо” то’ алдаб» дуото», то» гаото- 
татоу, тоу дфжибтотот, тор С орг тайта лас 
деботта, и буо хо! Фоуош айтд” увубойеи 
шебапр, 7 йлиото», ў ддигтоло"; Оёх аіо- 
уаудиовтои афтдс олло’ тойс ив» флуидот 
докт» вилошдейа", адтдв 08 хаб 9806 д0- 
хо» хафистфивуос лодс кажа» ка тбте шае 
остри; ТЕ зао шоаофбтеро» теоатидов, Фло- 
хобу: Оёх ёот табта, ий уёбутог об иай- 
До 9 6 Тимос Фи тоб фежбва тоб Фя 
стой 2аилоцбтонс охотЕе» файндодобисиос. 


Облос об» диоуробдин", обто хай 7005 
Вао ва ка! лфутас дутб ро”, длотв, тёхуоу 
ёиду лаб ооб ттоаумхр” длйоо», кар то 
оауъдоз Раева до» ддуонс. № дё ті вло ; 
маі уйо ёхєїға лфта, боа лодтєбо» блёо 008 
#1єуо», боа ёлүуоо», бой под= оботат» зң 
оў дередшобиу» боис, со тд ёуаутоу ив 
жеойотпов, длофобате ио тд отома, натиб- 
бре, и обде Вёлер» ио, ооуҳооєї лоб 
ойс лобтєооу дутёдеуоу блёо тйе 01$ довтйе. 
Т тобто, тёхроу вид»; Поѓос поуподв до шо» 
тў ой доби фдозцоас еіс тобто котботцов», 
Гуа оброс дтоиа идтоооиконе; Пбо 
дигооу ёх део бохозта кв ода 7) тбоа- 
о’; Поѓос бдис повйбото еіс тас ахоас тоё 
уцой тёхуои; О лефокаие? тпр Фей» де 
ёшооїоту ; ОФ фоВеоду лоюйцеда тд болауиа 
хоца лото, > 0 Хоютос & УПС ВИЕ- 
уйдъує Васі ѓа» ; "Ооа, тбитоу вид», лоб фв- 
убигда ; лоб боиђоо диғондңиеу ; Ао 105 
олйобав 0 8805, хатар а А тобс влашоибуонс 
да руда фоотниас в хай лод дМуоу оъу- 
тоов? дохеїу Готаоди, Я а ламу буотоёле 
та. Отдев дутатбе лао” ёартоб те даре 
пої фобуциос Фу 09005 кар усо то» ңиєтё- 
хоу буюу 0с поло лаойвтес аВойд ое, 
дахй дли обоим хо! иєтќуғооау, май лойда 
же двои ас Фолтобс хатеиёцроуто. Кай Руа 
тазта ёсоо та лоодорбута, ис ойто фи/0- 
лахос, ко влд тўс охеос вледаифас ёёауб- 
тивуос, ко! подс тОдиау ётоциох, ду оё ддаохе 
6 9с хо! лод тўс ус дгиотас адтобс то15 
Вао/ввоис тбрактов, хай обутоиоу &олоаҳдєіс 
біт” тйс дуддервотдтис адтоб хаодіас ёла- 





та справедливост. И тъй, как е възмож- 
но да се говори, че истинолюбивият, 
вярващият, най-справедливият човек, кой- 
то учи другите на това, е станал лъжец 
на думи и дела, невярващ или несправед- 
лив? Нима няма да се посрами от това 
сам той, който учи поданиците на доб- 
родетел и по милост божия е поставен 
за владетел, за да води борба със зло- 
то и при това с най-гнусното ? И какво 
може да бъде по-отвратително от тира- 
нията ? — отговарях аз. Пе е възможно 
това да се случи, както е невъзмож- 
но слънцето, оскърбено, да изгасне, 
наместо да свети на ония, на които свети. 

Тъй аз твърдях, тъй аз възразявах и 
на императора, и на всички, когато, чедо 
наше, подхвърляха думи за твоя стре- 
меж към тиранията и изобщо за тира- 
нията. А сега какво да кажа ? Нали всич- 
ко това, което по-рано говорех за тебе, 
което хвалех и което изтъквах за по- 
твърждение на твоята добродетел, нали 
всичко това ме довежда до противопо- 
ложното, затваря ми устата, посрамва ме 
и не ми позволява дори да гледам оне- 
зи, с които аз по-рано се препирах за 
твоята добродетел? Какво е това, чедо 
мое? Кой зъл демон от завист към сла- 
вата ти те е насочил към това, та да 
придобиеш името тиранин? Колко по- 
добре е да се наричаш княз по милост 
божия, отколкото тиранин? Каква змия 
е съскала в ушите на моето чедо? Ни- 
ма ние не се боим от божието правосъ- 
дие? Нима ние не се страхуваме да за- 
мислим грабването на онази власт, която 
Христос е възвеличил на земята? По- 
гледни, чедо мое, накъде отиваме! Накъ- 
де сме намислили да се насочим! Бог 
мрази надменността и събаря тия, който 
се превъзнасят с горделивите си помис- 
ли; а пък ако им позволява за малко да 
заемат уж известно положение, то от- 
ново го разрушава. Никой не е в съ- 
стояние да постигне каквото и да било 
със своите сили. И ти като благоразу- 
мен знаеш и без нашите думи, че мно- 
зина, след като са решили необмислено 
за нещо, свършвали са дошо. Разкайвали 
са се после и много са осъждали сами 
себе си за необмислеността си. Най-пос- 
ле, като изоставям всичко минало, кой е 
голкова свадлив, увлича се от страстта 
си ие готов на дързост, че да не го 
вразуми примерът на оня тиранин, кой- 
то вчера и завчера въстана срещу самия 
трон и който получи бързо наказание, 








Фа» кой той додоопв хай той толипиахос; 
“Оп ойдеж АациВауе, хо идйоса тогото» 
Елвригувдес ддорна, ёду ий По атф Сава” 
сіта ойх аоутоиейда вллов в донв От зрей- 
дозы тпиджюсвиетои, авто! дё Фдфигойутес хо! 
лаобтона лойлтортес; Г дё лаодваоп Фу 
фот" боха лоб Йтюоше»; оби ёст л(о- 
18005 докпов;: ойх Фото еђоеВєіас д/Лотойко- 
ос; одх Вота адтоб той Хоопоубу л/но00- 
иатос атотооля; "Отау уао та фохта тб» 
Хоюпороу ис орон ифотоая, лс ёи 
Хоюиатос ёивїрос изий Мост; 


Атаухабоши бло тўс офодоотатис тўс 
ухе одй и той лво оё бюлќооо д 
тооъ, 0 ФЕ дохсе ФФ буби в» тт Заир ый 
хой ви дё дупф устои, иажобиви тд» дуо” 
лайв дё бло тўс длооодожхтон тайтис оци- 
фоойс ха! тїс влпобас тоб лонпооб дофиотов, 
05 т) 09 облет Доипраобвои  игуойвотти, 
дуахбятоия тоб уви, дайвобикуос ёлі тф 
лаоздоуд) тоб Вуупониатос. "Ошо ёт лоод- 
дас лоДдшйу тоа ѓотода» огупооцо. ° Ахойнес 
гр Ивообу Вада, дор ив» ту дбуцив, 
доп дё тб» лдАо?тсу, хо с оф бло» ё 
дохйз Шов ‘Ромб пойвцобриес алл” 
обте 0 дирехбс та бла лоб “ Рошооне 
ёлоіооутес, &лы)) ”Аохддов б тб Реис» 
Ваойейв тду Во» хатамло» то лоді Өводо- 
око тоте дут холле тр" Вас ам, @бнот 
ка блардооло» во уоцісоутес ВаойЕо то- 
Див", Яр б хатёуоюу бу дувоолвот лоб 
потом» ха донова» фа тр уугибтуто ў» 
орел Футос, 08 ибуоу тду пбдвио» ѓлароау, 
бу лоб "Лохфбо” ёђоуоо», Аа кар лодѕ 
тойс Вутабйа 1с дуужутон лоэёуоутас̧ 9 Ва- 
048$ длеотайв то» Изозб». Хозобис дё ти 
0 пле» зовет в июшрона даВбуос" 
С 4 удо обтос длвотв в лодс торс тйе оъу- 
идитоп доуадас, дубу 05 хай тор лойвиои 
хотай е, ко то? эуліоо вас со лооотцоєтон, 
ха в ис йэтаоо увтояв лойвикав тодицоё, 
лао) Чигуейки диздие, ка! уоонан хай хот 
а с те полез обр т) ох! стощф, ха! 


+ Източноримският император Аркадий (3 
П Млади (408—450). 


Теодосий бил Издигерд (899—420), 


№со!аи$ Раігіагсһа — Патриарх Николай Мистик 


95—408). 
3 Тук вероятно има някаква грешка, тъй като съвременник на император 
а Хозрой І с управлявал през УТ в. (умр. 578 г.). 


195 


достойно за неговото нечестиво сърце, 
за неговата жестокост и дързост ? Защото 
никой не получава особено такъв голям 
дар, ако не му се даде свише. После 
няма ние няма да се посрамим сами пред 
себе си, когато наказваме другите за то- 
ва, че лъжат, когато сами постъпваме 
несправедливо и вършим беззакония ? Где 
ще поставим нарушението на страшните 
клетви? Не е ли това отричане на вя- 
рата? Не е ли отчуждаване от бла- 
гочестието ? Не е ли падение за христи- 
янското множество? Защото как да се 
нарича християнин онзи, който похуди 
страшните тайнства на християните ? 

Да продължавам писмото си, ме карат 
силната душевна скръб и горещата ми 
любов към тебе, която още отначало се 
разпали в душата ми и сега още плам- 
ти. От друга страна, тази неочаквана 
беда и козните на лукавия демон, който 
иска да опозори величието ти, ме удър- 
жат да говоря — мене, когото неочак- 
ваността на твоето начинание привежда 
в ужас. Обаче аз ще разкажа още една 
стара история и тогава ше млъкна. Ти 
си чул за царството на персите, колко то 
било могъщо и богато, а тъй също и за 
това, че персите още отначало непре- 
станно воювали с ромеите, но след като 
императорът на ромеите Аркадий! по- 
чинал и оставил царството си на три- 
годишния си син Теодосий? те, който 
постоянно вдигали оръжие против ро- 
меите, сметнали за несправедливо и без. 
човечно да воюват с империята, чийто 
владетел порадя своето малолетие бил 
неопитен в човешките работи и в дър- 
жавното управление. Затова те не само 
прекратили войната, която водели с Ар- 
кадий, но даже персийският цар изпра- 
тил посланици до първенците на тукаш- 
ния сенат. А Хозрой? бил прочут между 
всичките перси по своята жестокост. 
Именно той изпратил пратеници до пър- 
венците на сената, като съобщил, че пре- 
кратява войната и ше зашищава малолет- 
ния цар и че ако се осмели някой да 
вдигне вражеска ръка срешу него, той 
ще го защищава с всички сили и ще се 
отправи със собствената си войска срещу 


2 Източноримският император Теодосий 


Според 


Златарски, Писмата..., СбНУК, Х, стр. 400—401, бел 9., грешката сс дължи пе на Николай Мистик, 


който бил добре запознат с историята, а на преписвача. Последният вероятно 
име, станало нарицателно у 


името Издигерд и е написал Хозрой ~ 


не е разбрал добре 
византийците за персийския цар. 


ласау оплозди’ Эности мой @убта той хо та 
вима тойтус @’аотойрос вв фас" ви- 
Валер”. 
°Ахойес Воо/вов Воовдоон ко! дъсоёр и: 
фіЛаудоюто» ; ° Алой хобо доакоав хета 
ус тото деииотатуе; Ко! удо болсо 0 #ли- 
тоєо» бофотоб лоддс лойунаоь Аотис ват 
ха! болоё, хо обу блбс адмо, ойто хд 
б тооаууєїу Води ек дофоуду Во а ко 
уўліоу 00 ибуоу Фоуо» тгофрьои поёт, #42й 
Дротоб кой болауов, хо лартоу дрдоблс» 
Вишотдто” блео висттос 9 Ваоворос съд)» 
Вас/ейс, б ип тв Хриотд? ко беду пифъ 
рохо», позеейа фотротле Васи алой 
тийс лоб долауос ко! дустоб диша» ато 
ёиВалЕГ» ву” тов лоде тото деоембовоси 
обтбу (хай удо тво» ка тоте лоддої шоаооі 
хо! Дрота! буто, лодв тобто Глохгтобутес, 
Фолгво хой эб» вой” об три об обузой лодс тобто 
Флауво олоъдагоутси), 947 ёмёїуос  Ввуву 
ойте діхоа ое съирќооута опивот ева» афтоу 
то иё’ удо лооодађВеї» тохоу лйобто” ў дъга- 
отеіо» ёоті хай то» лозпоб” дъдофлчои, то дЕ 
бъоца "добор хтђододо, Я хтудёә дафъла- 
кои хор и алой, дуо» Войо форотисоъ 
ха! воет» мифъто», хо изпит дуб» ко 
тайлях тә ко длоудабдто». ТЕ 26уес ; 
“Ара хайфс ле со, тёхроу Вид”, дг влад 
ше тооот дос уго увувои Хоотоуд» 
фута хай тўс ёхер'оо добус идтоотоша» &л- 
бота, дудодс Ваовфооп хор аби хай! пио- 
дойдйтоот ха пМо» ха сети дерс том- 
Соутос; Кар паю офи биват" иатодгес єс 
тр» тор ойто фоокобито 7) ВАёлы» тор Пот; 


° Е \ 4 2 А ри у 5 

пуб), тёхроу иду, длео лоодават вілоу, 
ёё ОЛИс св финасс зръуђс, фа ат тоб пуей- 
иотов хођаоду, Фе ұоютонибтотор”, сос в 
ишщотато», (с дуувтфтото», (со хага лета 
кой Игоалотта, ка абтф довомеп ие етф- 
19 идмоти уё хо бло по фъ Ддкойео би 
Т 5 А е: 2 Е яй — #4 е а 
урхті и ңиёоа оф Ађучс дєоб дедивуос бло 
тўс лоотёоас соъ кота Хоопоиф» ёхотоатеіос, 
хо лаб тодлос ёхерс тўс анаочас ёту 
ёкходіооют поте к дфкото кой отуто!- 


Місоіацѕ Раїліагсһа — Патриарх Николай Мистик 


самия град и ще положи всяко стара- 
ние и усилие, за да разруши основите 
му и да го потопи в морето. 

Виждаш ли човеколюбието на варвар- 
ския и нечестив цар? Чуваш ли колко е 
разумно и справедливо това решение? 
Прочее както този, който насилствено 
завладява имотите на дете-сираче, не са- 
мо е несправедлив, но еи разбойник и 
грабител, тъй и този, който се стреми да 
върши насилия над император, сирак и 
малолетен, не само постъпва като тира- 
нин, но и като разбойник и грабител и 
най-голям насилник между всички хора. 
Като съзнавал всичко това, онзи цар- 
варварин, който не признавал Христа и 
бога наш, засрамил се да не навлече на 
себе си вместо царска почест безчестието 
на разбойник и грабител. А на тези, 
които го подбуждали към това (понеже 
и тогава имало много нечестиви хора и 
разбойници, които го подтиквали към та- 
кива работи, както и сега има такива, 
които се стараят да увлекат твоя разум 
в заблуда), той казал, че те му дават 
погрешни и безполезни съвети, понеже 
случайно да получат богатство или власт 
могат дори най-лошите хора, а да се до- 
бие славно име или да се запази придо- 
битото и да не се загуби, свойствено е 
само на благоразумни хора, които почи- 
тат добродетелта и се стараят да оста- 
вят с живота си добър спомен. Какво 
ще кажеш? Нима ти е приятно, чедо 
мое, че ти, който се надяваш да достиг- 
неш славата на истински християнин, за- 
ради стремежа си към тиранията си пад- 
нал по-лолу от тоя варварин и безбож- 
ник и огнепоклонник, за когото слънцето 
и луната са били богове? И не е ли по- 
добре за този, който така разсъждава, 
да потъне в земята, отколкото да гледа 
слънцето ? 

Аз, чедо мое, както ти казах по-горе, 
те обичам от цялата си душа с чиста 
духовна любов като най-верен християнин, 
като най-справедлив, като най-благора- 
зумен, като служител на Бога във всич- 
ко, стремейки се да му угодиш, осо- 
бено като чувам от мнозина, че ти денем 
и нощем не преставаш да молиш бога 
да ти прости за предишния ти поход! 
против християните и по всякакъв на- 
чин — с пост, със сълзи, със съкруше- 
ние на сърцето — се стараеш да очи- 


1 Тук Николай Мистик намеква за похода па Симеон срещу Византия през 894 г. 








ра хаодіос. "ААД удо табир вр” ману бот 
хоощовово паздатот, кор туу Ат" поет, 
бар, дай и ” 6 Хорог, бЛлофтуеж Зф раа. 
Кор убу дё пр афту пода оё диоеват фи- 
Ма", хай тар блок» май торой» таб 
ахобоаѕ бууво? оби Трерха оиолђоош, а 
дахойал" маі отезабоу то уобина блёотеда 
лобто»” иёу дедиврос тоб вой тйс ойс @фао- 
бо хоодіас ха ивтаотойри автиу 5006 то 
еђаодєого” одтой маі осажиоиот, и 98 дажупон 
дхотахоко? ка! ахатаурсостоу Шери "Клен 
та д2 бот око та бта, ий поща тб 
донои таодооҳе” За тру #09’ Воойвсо» 
хай тарадел фахобоа тот йиеєтёосду Доза», 
ха лес оѓо” ёАлісоце” усъбоби, ко дхоб- 
оп ђийс ат тофу тб лоуцобр Доу», ка 
бди» иё пий, ёилотобуто», аё дё бооз 
ёф° Болтов дӧ ивуис Срикоофле» та 
хода ка озирбооута, ка шр оубторта тр” 
од» авт’, даите & тфотбъ бут шиле & тф 
ав от лообта блобно» шознов ддо ос 
хай атас, ка длаопуоонто" хоййовос, ў 
тоїѕ айетойа то ибуа дуоно той Жоиотоб хо! 
Йов тиф» влофейвта, 


А 


Паутос д2 ода Фифа ас пе адётцоі 
Вот тоб ивуддой дубиатос̧ ў тб” оъифотор 
ха то» бохор в етрис, ко тд Ворд рои 
йолазаь Васса” тўр хотд пндер то оф у&- 
уч лрооцкоива». "Кл лась тоїс вопибкос 
ха с лолро мота лусбиа, єї хој вото, 
хо! 05 вебейс ха тоб буо» деопаотцоіою ла- 
ойотфенс, & ка! дуабов, хо даро» ЗЕ0отоб с» 
лаод той лоуауіоо Пуебиотос двацф ёлоВа- 
Дар» тобс дЕаиаотфьоътав, вв ха! лезла» дишо- 
таойф» Вуф пофтос, двоиф плова оц” оє ёу 
Па хай УФ хо био Пъєђиот, Рио, в т 
тоюдто» ВеВойдтоси, ка 0с ў) фит поовдой- 
шеу, ёл} тобори бе подс тр” пой» дууа ма- 
таруңоцс 19 боипиа, к лодс туу оо? 
вото” флоотоёџуе, ха тр» ФЕ боуўс ео 
отбобис, ий иПОё’ хототоиђоо: тодицоус у 
фо у & тобто лоф вс, ФА тов двоцо?с 
тд» лета бура тоб лоуауіою Пуєбиотос бло- 
беВАтиёуос ёо, хой та» ієоб” и буобэта» 
ноот» дховсуттос. Ко тб молод Вӯиот 
нета 00? пардотпавит, ё&єёуусо» ог, ёт д00у 
10 ёл” ёноі ойх воупой, 0096 подс тоют 


1 Т. е, мирът от 896 г. 


№ісоЈаиѕ Раігіагсһа — Патриарх Николай Мистик 


и 





стиш себе си от този грях. И като зная 
това твое прекрасно желание и другите 
ти добродетели, за които беше думата 
аз те обикнах от цялото си сърце. А сега, 
като спазвам същата си любов към тебе 
и като чух това зловещо и дошо изве- 
стие, аз не можах да замълча, но със 
сълзи и ридание ти изпращам това пис- 
мо. Моля бога преди всичко той да 
трогне сърцето ти и да го насочи към 
онова, което е спасително и угодно нему, 
и да те направи чист и неукорен; после 
той да отвори ушите ти, да даде на раз- 
съдъка ти спокойствие от външни въл- 
нения и смутове, за да изслушаш на- 
шите думи; да те убеди да станеш такъв, 
какъвто ние се надяваме |да те видим|, 
и да слушаш нас вместо сегашните 
лоши съветници, които и на нас причи- 
ниха скръб, а на тебе - доколкото за- 
виси от тях нанесоха вреда, като 
отнеха красотата и ползата от твоята 
слава. [Дано] да не опозориш своята доб- 
родетел и да не осъдиш сам себе си 
нито в настоящия, нито в бъдещия жи- 
вот на вечно безславие, безчестие и не- 
утешимо наказание, каквото заслужават 
ония, които отхвърлят с презрение ве- 
ликото име на Христа и бога наш. = 

Но във всеки случаи не се съмнявай; 
че отхвърлянето на договорите и клет- 
вите, а тъй също и желанието да граб- 
неш царската власт, която няма никакво 
отношение към твоя род, е отхвърляне на. 
великото име. На основание на всичко 
казано аз като духовен баща, макар и 
най-нищожен, като свещеник и служи- 
тел, ако и недостоен, на светия олтар, 
но [служител] с власт от пресветия дух 
да свързва греховете, ако и да съм пър- 
вият от всички грешници, „в името на 
отца и сина и светия дух“ те задължа- 
вам с това, щото ти, ако имаш някое 
подобно намерение и както донесе мъл- 
вата, се стремиш да се отправиш към 
столицата като тиранин, да усмириш своя 
устрем и да се ограничиш в своята 
власт, да спазваш първоначалния мир! 
и да не се осмеляваш да извършиш ня- 
каква промяна, Знай, че ако ти извър- 
шиш това, ще бъдеш навеки свързан с 
нерушимите връзки на пресветия дух и 
отлъчен от светите и пречисти тайнства. 
И ще се изправя аз заедно с тебе пред 
вечния престол, за да те изоблича, че 
доколкото зависеше от мене, аз не мъл- 


8, О аа ая 


феодивко» дтоліа" лоок!до», 0008 тўс ойс 
Хай уа сотђоѓас, Ад олоъдцу 29витр" ха} 
Фививухери 08 хо! блоотоёро тоб дотифдоои 
хунцотов тўс оъхђс 00%, ка той блдфко” 
оєуёођог ной то двоцоб хор той ай тон ка- 
тахо{нотос. Под дё тобтоу и уб» тас дуа- 
С(01с̧ ноо ҳєї0аѕ ой хотиолаоо тоб ођоағоћ, 
бебиегос тўс ас друацеос ивхис др да 
ор хошо" кооп иставй тўх те ойс блповбас 
хо! тб адмо ёлтоғаѓоцёуо». (У, сої. 45 0 — 


55 С) 


4. Аа 


ТФ ото 


Ка! лобтвоо» @ Руб, тёхуоу ёид», ®лёо 
той коой съифрвоотос “Реиоо» ко Воъд- 
уаофу ко! Вуойфри, ка угу д8 та уозфонвуа 
тис айтђс блаоха лоосоёовас мой опотдпе" 
&0отас удо добифопо" блаодых ёхатёоа Еог- 
оа ка! тов бл’ офт доос то фастасйбве" 
хай то бувойъувъто”, ха! офбдоа тр их 
ё тобто стеудивио, од идуоу д Двжотоуо! 
то? дуоу аМхипотнобюи, & ха те тоайтне 
атаб Датотоуіос ФА би ий тб иахоб 
ходу тўс тайолоооп Со пифу, обх Ну» 
ОУ аиЕ а ёи те тб» іотоођиёроу то?те ла- 
Алоте, ха ту ката тобс ђиєтбооъс холоо? 
увуотота» ийт то» сиивайоътам 8 тИ 
отдов ҳолелоу. ° Адла удао &00тЕс та хата- 
даиВбуоута то а’доотито» ёи фадоксеа ас кой 
вдох Дилпой ха! &подора лойунота, ка бу 
упдфоие” уойЕлор уйо ко &дс дидрдв лодс 
ёра р/йозаща. Ко} удо ойтсос Фудъто», є? ит 
рдасава іођур то фйдрамоу Файйоц, буду 
зов ледитйие 1) тобто» ў &х=ЕГуоу віс &охотну 
Вл Вэр" хаделотєооу дё кой оѓхоу лодс оѓхо», 
ха! лом» лодс лому обто дахгіодог &9тос 
дЕ лодс Ё9тос фон ишв Руви, май ий ё9- 
Аер кота аттвойи, лоб уалелибтЕооу ох 
вом» див дддохео; "Ааа лаз ис суров, ий 
би ув ў об дифооувийти хо! тейвотфтп обує- 
оқ. Оби дуо и лох лет, би май поб- 
тост вото, хо би маі усжив тоб вие 18- 
уе» Фхаудс, в! тёхуоу виду, ха оос песо! 
тоб сурфвооктос ха той хадой хо ае вон- 
рис дддожеа, ит бтё уе овийтф лоитгодо па- 
А 


1 Това писмо е било писано в края на юли 913 г. 


стр. 407. 


МісоІаиѕ Рашагспа — Патриарх Николай Мистик 


чах, нито те изоставих, когато ти се 
стремеше към това безумие, нито пък 
занемарих спасението ти, но, напротив, 
се постарах да те повдигна, да те от- 
върна от вредния стремеж на душата 
ти и да те избавя от веригите и неумо- 
лимата присъда. Освен това и сега няма 
да престана да въздигам недостойните 
си ръце към небето, като ще умолявам 
божествената сила дотогава, докато тя 
не отдаде справедлива присъда на твое- 
то насилие и на ония, които ти неспра- 
ведливо си обидил. 


еипдет 


До сощия 


Това, което ти бях писал преди, чедо 
мое, писах го за обща полза на ромеи 
и българи, а сегашното писмо! изра- 
зява същото намерение и стремление. 
Като знаем, че разногласието и разми- 
рието са вредни и за едната, и за дру- 
гата власт, и за поданиците им, ние 
силно се измъчваме душевно заради 
това не само като служител на светия 
олтар, ако и да сме недостойни за та- 
кава служба, но и защото през дълго- 
временния и нещастен наш живот не 
малко знания придобихме от древната 
история, а тъй също и от съвременните 
събития, какви злополучия поражда не- 
съгласието. Но като знаем също и ония 
скърби и страдания, които постигат чо- 
вешкия род поради съперничество и 
омраза, ние ти пишем и сега. Защото 
дори враждата на един човек с друг е 
нещо тежко и в такъв случай, ако ми- 
рът не предвари да прекрати враждата, 
то опасността застрашава с преголяма 
загуба и единия, и другия. Но по-тежко 
е, когато семейство със семейство и 
град с град враждуват така. А не е 
моя работа да те уча колко пък по-па- 
губно е, когато един народ враждува с 
друг и не иска да се помири. Но всеки 
разбира това, а не по-малко твоят най- 
благоразумен и съвършен разум. Няма 
какво повече да кажа, защото вече и 
по-рано ти говорих и защото и ти без 
моите думи, чедо мое, си в състояние 
да научиш другите на онова, което е 
полезно, прекрасно и за мира, а съвсем 
не се нуждаеш да бъдеш увещаван. 


Вж. Златарски, Писмата..., СбНУК, Х, 


№Мсовиз Рапатсва — Патриарх Николай Мистик 





“А д2 єс Войт пронуйа ко! ос факоуок- 
` \ е, 5 РА Й с ду 

чети тр лод бийс ёотеоуто лобова” ої то 
унётєоо» урйаца хош Соутес дор ңсоута. иё» 
хой афто уивот (дос, длаууєдеї дё со хо 
то пибтео у’ урбица, оте, & писта бтв Вуна 
тоб соў фоорицатоє м ий лае тт 606- 
Арс ес ти» поотбому тиб, ёуоохо” дофийкьят 
Н 7 2 24 5 7 > Ф 

4 га А с # 
уввобви тоб ив тов Вотудоо» дођиробб» 
и лойттер, ко! тейвто?йо иё” надо ЗЕ дох 
хой то Авудивро” хоиВёутеу, от Лео дё 

` 1 5 - ст). п 2 А с за е: 
ха! та ви тӯ “Ронобийс Ваоййис Фу Едос 
лодс 08 оте дикта ивуо тўс „еввдлот, диет- 
дб’ те да та» виктор» д’доблож» мои во- 
9. ~ \ А > - #-. ` 2 ~ Чу. и СА 
Фа пос тир ор" ёёороіоу, ха} доном тоб- 
то» обто утонёро», хо! итде” я во” ёл 
теѓу, цидЕ тур тат Васи» дуЗофлоу подс 08 
бон’ тв хо пооотйтънав. Тобко» обо до- 
бару, губпраику ко бис лоарохайогутес 
ха досодт. бутес̧ феіоаоде ир те хатайо- 
бауодоцс дифотера та убт  Роноіоъ тё 
Фъш ко! Вотйуаоотс, орифоойс, & та 5 
готи, длео ий дор 9=0с, &илобо» убуртаг 
радови д2 ха! те оѓхеіос тиис те хо! д0- 
бу, ха ип т Вер хотаАстеїу дфооние подс 
дарод те кор ибици”» тоб со? лердбёою 
дрдиотос, ипде дуд? фу иё Лото блооттиош 
отифообу та фифотвоа дтн, дод глафеводон 
хота 600 бло то» леблаллоткоу тате оти 
фоояв. Тата дуошлф, табта падар, кой 
Фе латто тёхуоу, ха (е Аетороудбс, є кой 
> № а е 7 = ` 4 - 
дюднос 1с Ваав добре лаой об ов дгдо- 
Е“оивуоу, ка! ив дотта дуо? бре ва атф, 
в? и дудбоъ кар лапа то ёхеіуоо Фо» Ер 
на бр йенс диалообдиетов. 


> \ е Д \ У Рі с И: 
Ел. 08 9 лоос оё шета топ пиствоот 
ходицотос лодтвоот хатадаВдутес, блоотойрат- 
тес, длпуув/а» лобе ий «ос, велдютом йна» 
2» тф уодицап би ддбуато” усов хфоваж 
афийта тр об? бои» увувитодон, айтос дуб 
феогс 0с тобтд фаивт, дт нета тўс тб» сна- 
тоор убовав друрдуоз) длеседдос то ёліувіођиа, 
иєуадос игу вЕва/дупиви, иєуйбдос дё рир 
ис? ёлі тов тоюбтос рпийои, ха гдобиаса 
» А м , 2274 л ` һе 7 
&’ уе Аң А&уоиогу, ДААЙ ий то 040» Гот! 


199 





Това, което е решено в сената и за 
което са изпроводени при вас пратеници 
с нашето писмо, те със собствените си 
уста ще ти предадат, а тъй също и на- 
шето писмо ще те уведоми за това, ако 
ти неизменно поддържаш своето наме- 
рение и ако не искаш да се върнеш към 
предишното положение — да се даде 
клетвено уверение, че няма да се пред- 
приема нищо вредно от страна на бъл- 
гарите, да съществува, както и по- 
напред тъй нареченият хоцвело”", да 
ти се изпраща това, което ти се праща 
по обичая? от Ромейската империя до 
Дебелт и оттам чрез вашите хора да се 
донася до твое господство и ти да се 
задоволяваш от тия неща и да не ис- 
каш нищо повече, нито да пристигат при 
тебе царски хора и да ти се покланят. 
Като мислим така, подканяме те и те 
уговаряме да отклониш бедствието, кое- 


то би постигнало и двата народа -- ро- 
меите и българите, — ако — не дай 
боже — мирът не бъде сключен; да по- 


щадиш собствената си чест и слава и 
да не оставиш подир себе си повод за 
Злословие и порицание на твоето славно 
име; да не бъдеш за бедствията, които 
ще постигнат и двата народа, предаден 
на проклятие от ония, които ще претър- 
пят нещастия. Затова аз те увещавам и 
подканям като баща чедото си и като 
служител божи, ако и недостоен за 60- 
жествената слава, тебе, прославения от 
бога, комуто ти ще бъдеш длъжен да 
дадеш отчет, ако извършиш нещо недо- 
стойно и противно на неговата свята 
воля. 

Тези пък, които по-напред бяха из- 
пратени до тебе с нашето писмо, след 
връщането си ни съобщиха следното: 
понеже ние бяхме казали в писмото си, 
че походът ти не може да бъде извър- 
шен без кръвопролитие, ти си отгово- 
рил, че ние сме казали, че с кръвопро- 
литие ще можеш да изпълниш предпри- 
ятието си. Ние бяхме силно смаяни и 
много огорчени от тия думи, дори аз се 
учудих дали те говорят истината, не е 
ли всичко това лъжа и измислица на 


1 Коивётот е елинизираната латинска дума сопуепшш = сговор, договор, т. е. Николай Мистик 
иска да каже: „да бъле в сила мирният договор“. За думата ход то” вж. Златарски, Писмата..., 


СВНУК, Х, стр. 409 и бел. 2. — Л. Моравчик, Котешоп -- 


Печенежское или русское слово? (Асіа 


Апйдиа Асабетіае 5 епНапит Нипрагісае, +. І, азс. 1—2, рр. 225—288). — М. Андреев- Л. Ангелов, 


История на българската държава и право, 


София 1958, стр. 80. 2 Византийската 


империя откупвала 


мира със Симеон чрез богати подаръци, които периодически му били изпращани. Срв. Златарски, 


Писмата, .., СбНУК, Х, стр. 409 и бел. 4. 


200 №Мсо1аиз Рашагсна — Патриарх Николай Мистик 


уебйдос ко! дуалдаона те тбу ал те» лооби- 
ововаж. Паб иёу диви тв тообто"; пос 
08 то бйиа проотеухав) “Ние удо, тод 
тйс съифоодс длоохолпойътес, бо хотадац- 
Вазова тойт цоуоивуоис кай отабаботтас, 
ёте» 05 ддеъйто» и Об аиста ұодӯусш 
тўс ойв ё&о0онңоєюѕ уроибтс хор тйс ддо- 
зажас хоатойтс. Опо, дё ойх да, еле др 
боантефу, еге г с ойс дхобобутес удфоонс, але 
ЮЕубарто дбуоу, 0» ойу би ує пий е поғоВ?- 
тои рте ка 4018085, є ха дао, ФА 
029” ё” пос фдыузаойи Вот ко. Иво удо 
офх оде’ би, отбовос дуаистаёб тхор ус- 
хоцё, атауяи ха лАуйс дхойонтош ко 
розов; Ой лаутож 08 атаухи хай той өхо- 
лоб тъхеги дхегрон, дг бу хехотибтов ив испос 
ботове тс сб” ито» диуговов. ^Н о?у 
бойс тойс хай” бхаотну уонёроъс лой виоше; 
"Екотойтвйоти иёу удо обтор дладицобътес 
та тот подешо» лрооктнойоби” дутЕлеЕЕо- 
хоти д исто: бло тд Тоне тонах тоб 
та тб» пойдешь дарет», ха съифраргото иёу 
ла) лао ёхолёоиѕ, оба ориђВаіуорою, о? 
лотос де хат ѓАлідаѕ дрфротвоос ѓёхВаув та 
лойунато, аА ої иёр вребодцош ко! дла 
оо» ту ида, тоїс̧ 08 трубу стублвдв лоу- 
те ис 049005 ха! дясна, 


Ар об» тбу пивтеоров дуо? аре оп, тёх- 
го? ђиб», длповдбне, ште ис 91106, лодс то 
оѓхєѓоу обтду дійотоёроу Воблциа, ўлолаиВа- 
»бто) ЖЕуво пийс 0 ицтЕ Ѓоиву, ипте диуоц- 
0и», ите охан" ид до» 0 6 ид’ до 
ётє0дє ис «ло, ий диотеуб» докат” диого- 
Жо» вс тоётас. “Ос объ лробрпиви, офбдоа 
гр проду дяйпуцие ёлі 18 тоабтн тб» 
&лоуто»  иотоойдора. кой «е идъор ў» то 
Фотивур» цатоодоуѓіа, ААД ип но блобихо» 
хоѓистос̧ моло! Е? уйо 1090$ доудс обл 
одоос лаой т Вдиаи тоб Хоотой, лдос 
иа до» токи оъхофоуна; САМ иу ої 
лобс пи@с вблдътес ёи тўс ёаотбу наоМас 
тойто Повббанто, ой тособтоу 2улобош, & хо 
деллоду то рудки. Ади, фоотриотов дтедойс 
хо} ёорадиёуоо туууфиозтос, “иде и дъейй 
хой ёорадиёра хой доуоєїоби ха! фЭвууво- 
даг є дё 106 ос доп обтвай бчАобођс хо 
шзуалотіио) ёёоџоќас то убуциа, ўи» иё» 0 
905 пий» феоото ха} рбоошто дло оухофа- 
тс, 008 дЕ уёуото едис убу тв хай мет 


разказвачите. Как ти можа да помислиш 
това? Как можа да произнесеш тези ду- 
ми? Като имахме пред вид бедствията, 
които постигат ония, които се сражават 
и враждуват, ние казахме, че не може 
да се мине без кръвопролитие, когато 
предприемеш похода си и започнеш враж- 
дата. Тези пък — не зная по собстве- 
ното си ли подбуждение, или са чули от 
твоите уста — произнесоха тези думу, 
които не само ние, старец и архиерей, 
ако и недостоен, но дори и едно дете 
не би искало да произнесе. Па и кой не 
знае, че когато настане вражда между 
някои, то неизбежно ще последват уда- 
ри и убийства? Но във всеки случай не 
трябва нарочно да търсим повод, по- 
ради който някой да излезе виновник 
на кръвопролитието. Нима ти не виж- 
даш всекидневните войни? Едните за- 
хващат война с цел да завладеят иму- 
ществата на неприятелите, другите пък 
тръгват срешу тях със същото желание 
да заграбят имотите на неприятелите. 
И така настъпват нещастия за едните и 
другите, както обикновено, защото не- 
щата не се развиват според надеждите 
на едните и на другите, но едните би- 
ват излъгани и губят надеждите си, а 
пък другите може би ги сполита пълно 
разорение и гибел. 

И тъй нито ти, чедо мое, не извра- 
шавай думите ни, нито пък някой друг 
да стори това, като ги изопачава по же- 
ланието си, та да не се помисли, че ние 
говорим туй, което нито знаем, нито сме 
помислили, нито сме говорили, а още 
повече такова, което не би казал никой 
друг, освен ако не е изпаднал в крайно 
умопомрачение. Прочее, както казахме 
по-горе, ние силно бяхме смаяни при го- 
лямото пустословие на ония, които ни 
казаха гова. О, да беше казаното само 
едно пустословие и да не беше подло- 
жено на вечно осъждане! Ако всяка 
празна дума не е безотговорна пред од- 
таря на Христа, то колко повече такава 
клевета. Но ако тези, които ни казаха, 
са изригнали това от сърцето си, то 
ние не толкова скърбим, макар казаното 
и да е тежко, защото, когато някоя ми- 
съл е несъвършена и погрешна, то есте- 
ствено е, че тя се замисля и изказва 
несъвършено и погрешно. Ако пък това 
е рожба на твоето високочтимо господ- 
ство, което обича благоразумието, то 
нека нашият бог ни пощади и избави 
от клеветата, а към тебе бъде благо- 














Е: 








лата, ха! бидойс &ийъа хо! фооувїу хо Ао 
угода ха лойтте», й каф фйоолбте иви- 
ресс Фдитос быв, хор тф оз кой Яха- 
тіхопо” ларастиав. (М1, со]. 55 0—60 С) 


5. Ад 
То обтф 


ИлАнупиех тр» хаодіо» пут» дботатр, 
гёмуор ио лодтёоаотоу, блд дватс дууе ос, 
хо тобто ив” блво 008 хой тўс оңс добие, 
тобто дё ко! блдо днб» Фуойфаце" й лоо- 
гуодраце” кробивтои лоликбве, ма! уб» ив 
лаоахадоў»тєс, "бу дё Елоцифутес, оѓа та лот- 
ошй олдаухта дорробтла хой опужтођиеа 
оїдғ лодс̧ тй тёхра лові». "Ооте, 8 Вубтихес 
тос  поодавобое уойбциаоь тёхуоу иб», 
вунфосав лбутос убу ёлі л во” тд дистуооу 
лод 08 фідтооу пиф", хо) длаб леошвопо- 


иеда 005 Веке хай тўс & уф тиң тє 
хай добие, ха тўс & обопос оотуоіас 


ха! длойдотовос. АЛААД тата иёу блёо тр 
лооуғуоашиёо», уби дё ба той леиф вутос 
уофицатов лоос то тёхуо»у пит 10” м49- 
хоюто» Вас ва та бета ивиобдоркотвс, 
тўс лоохотаоховонс ђидс Ваоттатс те иеЕт 
дМувов, и уойроиғу Теа ха} сб, тёхуоу 
биб», в м ёлі тй полок дали е: де- 
Аблноси  лобтеоо», тт ат” длор рис 
гойто #00 би кой валира оёх Ту ші 
сос Од лой с дудлив, хай ой идуоу лод- 
Ме, аа мой лотоиўс длр мађ вв цёр 
лоођир» абтос ёуф, в ос й тә от Влас 
охе" олоод» влопойитр бон. Пс хой туа 
гобло»; ЛаиВа»биетос зб» гоб», пеолтоооб- 
истос хефай ри к тд ёинота хо тд иё пфэта 
тоб ёиоб об фіЛоусухобэтос дё сот, ліутоҳ йу 
брань ка тб? подбу. "Клей! дЕ лаоб» аётос 
уф хойбво обк ёдоууаиур, атауки дё длори 
иог олоод) лосове блёо тоб длиоуейтио! 08 


достигнал Цариград и го обсадил, 
` от Златния рог до Мраморно море. Вж. 
История, 1, 2, стр. 364—965. 


М№Місоіацѕ Рашатсва — Патриарх Николай Мистик 





склонен както сега, тъй и в бъдеще, 
като ти дава възможност да обмисляш, 
да обсъждаш и правиш това, което ще 
бъде свободно от всяко човешко пори- 
цание и което ще те представи безуко- 
ризнен пред вечния съдия. 


еипает 
До същия 


Получихме, чедо мое многолюбимо, 
твърде тежък ‘удар в сърцето си от 
ужасното известие. Едно заради тебе 
и твоята слава и друго заради нас ти 
писахме онова, което ти написахме по- 
рано, подбуждани от бащинска любов, 
като ту те подканяхме, ту те заплаш- 
вахме, както обикновено постъпва с че- 
дата си бащинското сърце, изпълнено с 
дързост и вълнение. Така, ако ти си 
прочел предишните ни писма, чедо наше, 
то ти още повече си можал да узнаеш 
нашата гореща любов към тебе и как 
ние горим от усърдие за тебе, за твоята 
чест и слава на земята и за спасението 
и блаженството ти на небесата. Но това 
се отнася до писаното вече от нас. Сега 
пък, когато узнахме от писмото, изпра- 
тено до нашия син, христолюбивия цар, 
за твоите разпоредби? сърцето ми се 
облекчи от много тежката скръб, която 
го угветяваше, и ти пишем? та и ти, 
чедо наше, ако преди си се оскърбил от 
нашето отческо порицание, да забравиш 
това оскърбление, още повече като 
знаеш, че това порицание бе извикано не 
от омраза, а от голяма любов към тебе, 
и не само голяма, но и истински бащин- 
ска. И ако сам можех да бъда при тебе, 
непременно бих се опитал да удържа 
похода ти, Как и по какъв начин? Като 
хвана ръцете ти, прегърна главата и 
очите и цялото тяло на моя син. Ако 
пък и тогава ти би захванал да упорст- 
вуваш, то аз бих се хвърлил в краката 
ти. Но тъй като аз не можах да ти по- 
преча лично, а за мене беше необхо- 
димо поне отдалеч да се опитам да 


1 Т, с. известието за похода на Симеон в края на юли 913 г. През август същата година той 
като го обиколил с окопи от Влахерните до Златната врата, т. е. 
Златарски, Писмата..., СбНУК, Х, стр. 413. — Същият, 
2 Както се каза в по-горната бележка, през август същата година 


Симеон обсадил Цариград, но след като видял, че не ще може да го превземе, той изпратил писмо до 
византийския император с предложение за започване на мирни преговори. Вж. Златарски, Писмата..., 


СбВУК, Х, стр. 413. 
тарски, Писмата..., СбНУК, Х, стр, 413. 


26 Гръцки извори за българската история, у 


3 Това писмо било написано през втората половина на август 913 г. Вж. Зла- 


202 


ЕД: 


т7с доийс, ёдёђову биг” ка! лоое или 
хотастриеа оба д лаг, като дарйей" Еуоз- 
п Ввлалуттва со, тёхуоу риф, об идтои до- 
по тёхтоу блаотас, ай доп ко Мау фі? 
лефбхао 700 ог Ма’ дйойттвс д0 таз 
дал Ейс ту ФИ» фвова" лдоф де ий Дом 
тќхуа лолёоо», ка гдъв тйс ПЛАНЕ блёо 
пис ий остђоѓос уљонеъ тб» вал тто- 
ибро»; "Буи 08 маі АЛ ту фоомиот 
бол» обтов Ро ф ис то боер пдЕсс 
тдс Фиашицовв тфъ? ідол" да и; “Ой ъф 
иёу вубоф» обдек вдяицицав ханс точ лойт- 
тот, Ча ид дон, & дбрато, ха тоте 
йёоѓто, абтос лодок тд уго” Укрлето о 
тойс Фідоис били ко фа тобто, хадд 
Ерпив", упооъои, ой Дилобутеа, ӧтау #1 та 
уе(0о» фбосттои об лада тб» доу влацио-т 
нео. Ете оти (в фобътов Вийицоне, єтє 
с латодс деёйиетос, партию дави" дфе дас“ 
лелойаив» удо ё” део со лале» Уажти 
ха! @одоти ха волотн 05 дупоопошт, об 
в рова та уойфрвиа, хий тур ѓу тр вбние- 
оо” доообивуа, в поооёыр сбтобс В н- 
оёқ, ко тир обовлот добат, Потапов хоо та 
ду уў дохобута хайд ий доба ма дохп ха! 
лаоа ёсотоіа уоделд кои влодъта тфо итн“ 
обибуфо убити, ход? би да тойтоу по ёхеї- 
деу длойвота длойобоас с увуощо оё и!) 
ёхлғоғїу, ной ў лоойохо: со Хоютос б бода 
Яиф» лоєоВеісис те ларауѓас дуофиот Аес- 
лобув биб» те 872905 то» Хоюцатат ко 
сежтоав, кар луто» тб» дуо, (УП, со! 60 


р—61 С) 


Місоіаиѕ РайЧагсва — Патриарх Николай Мистик 


удържа похода ти, то се принудих да 
прибягна до порицания, както подобава 
на баща, който смее, чедо наше, да те 
порицае, не само за това, че ти си ми 
чедо, но и за тоза, защото много те 
обичаме, защото тези, които силно оби- 
чат, са способни благосклонно да понасят 
порицанията на приятелите си, а още 
повече порицанията на родители към 
чеда, особено когато порицанието се от- 
нася до честта и спасението на порица- 
ваните. Освен това природата на разум- 
ните хора е такава, че тя понася благо- 
склонно укорите на приятелите. Защо ? 
Защото никой от враговете не би пори- 
цавал този, който постъпва лошо, а, на- 
против, ако би могъл и ако би придобил 
доверието му, сам би го насочил към 
по-лошото. И тъй на приятелите се пада 
да го укоряват. И затова, както ние 
казахме, те се радват, а не скърбят, 
когато тези, които се стремят към ло- 
шото, биват порицавани от приятелите. 
Прочее, когато биваш порицаван било от 
приятел, било от баща, ти във всеки 
случай трябва да се радваш. Ние в името 
на бога, спасителя и управителя и вла- 
детеля на всичко сме убедени, це нашите 
писма ще принесат полза, а не вреда и 
ще ти даруват благоденствие на земята -- 
ако пожелаеш да им обърнеш внима- 
ние, -- както и небесна слава. Без тази 
слава всичко, което на земята се показва 
добро и славно, всяка власт и мощ за 
този, който ги е придобил, стават тежки 
и мъчителни дотолкова, доколкото заради 
тях се намалява и небесното блаженство. 
Дано ти да не се лишиш от него, с което 
да те награди Христос, бог наш, чрез мо- 
литвите на пресветата и пречиста влади- 
чица наша — надежда и спасение на 
християните - и чрез молитвите на 
всички светии! 


б Ай енпӣіет 


То ато 
"А лой ди тёирор пабт, мата отьохйс 
хоодѓас, иєта дахопа” ёуобрацв», тата хой 
уб” со: пеудобутєѕ ко! дахобоутес уойфоце». 
Пас удо об ледцоо; Поз дЕ об дахобоо 
хой кброиш 6 талғюдс Фуд, хай Фдоуссойтенеси 
деф д ос ожириойс нос оїде хаташо- 
дєіс, блотё ка бос ботообр ий идуоу Фи 
лб е бо Во, 9149 ко ту дудоблав ме- 


До същия 


За това, за което тъй често, чедо 
наше, със съкрушение на сърцето, със 
сълзи ти писахме, за него и сега със 
скръб и плач ти пишем. Та как да не 
тъжа? Как да не плача и да не се из- 
мъчвам аз, смиреният, който съм удо- 
стоен да служа на бога — поради колко 
страдания, той знае, — когато и всеки 
друг, който живее не само в някой град, 
но и далеч от хората и който пребивава 








Мсоацз Рашагспа — Патриарх Николай Мистик 





уюоюнёуос, хо! ёр до д што” хор хо! ѓоң- 
ша тоаўта лодуиата бакобо», оба & тої 
лаооѓоь стил лтоке коообс, об дбтолой хоо 
дахойоу три дхой» блодвоойс г пос од дах 
обоо, дтах дал иё» тд пойуиота еду тоду та 
хол» апоу, вофобти дё тд» латёоо те ка- 
“ес, ий то’ дуумопоуд” то” охаздайо» дий- 
Водо; ЎН ойх вой, тёхуор ид», охбудадо»у 
уадеєлотато» ў уйу увугудиёун ивтаво “Ро- 
моо» ко Воодуаоо»у дут те фе, ат тўс 
оине, ат тўс вуфовос ёҳдой ха! дійотасис ка! 
дроиёрега ; "Ну лоте хоцдс бте диотерто `Ро- 
наїо хай Войдуаоо, бте лодс 02А]00с ид’ 
бло» ёлђесо», датедігоутос айто?бв тоб из 
оотоіхоо 185 9005, 0 по хатёдотса Фийс 
доввиа ®лёВоле” доб 08 то то” хбоиоу Фус- 
лноаютос, тоб то оѓиєїо» п/доцо ди тоб отат- 
оой ха! тоб даудтои той Уо обтоб лодс 
болад” ёлистоёроутоѕ, ко бийс ёллар 
тф фалй тўс ёліуусбосос̧ офтоб вйдожцосзгос, 
хай! хатадфоаутос̧ иё» то ивобтогхоу сте Ехдоас, 
лооохеи?аухбтос дё бийс еіс тоу фотонду тйс 
добив обтоб, каф оъубараутос  Роиаіос болко 
тў лоте, обтас ко ъп дул, хатцоуқто иё» 
й 2хдоа, плато д2 тф" бл о» й хіуңос, 
хай тр» дифотаоп й дуалу, хаі б божи, хой 
ў лодс Ла довс охоо диедехего. 


№у дв в; Феб тўс тоб поунооб доіиоуоє 
длуо ок! изт тосойта» у0279” даоб вто”, 
др” 00 тўс тогабтив пакодте удопов, изта 
наход” обтаж буйлар, итд ломду обтос 
фи Мат, хбоау вропкфв д лоуподе био», паду 
дайотаои, леда &хдоср ду тие Фо: ка 
тўс бубтитос влеаопуаув, ко! оби Зву б 
лациіаоос доо” ёл? афтф тособто” Фото вой 
гс “Роцоо? хо! Воздуаса» ёуфовос котат 
Абер» длеупосп. О298 тду уодтов ёдъбол д, 
ойдЕ три фолво тр” атахоаот ди тосойтот 
Ходуоч дифотёооу тбу йубъ, ЧАЙ оидотей- 
хое хо! фортах тата ий пао? оёдёу дё0- 
Во, лодс 98 тру Фр офеф дедибивоау, кой 
Яс афтдс Зуопидиов латто, “Рошсотс мо 
Вошщ/удоонс оуухообот, түу иахадіоу кой дєо- 
лоу даво» дублу». Тайта мов тёхуоу Вид», 
пёуђдоъс̧ наф” ёнаоти» Глойжос упетаг торта 
по, йотоу та дбхоюа логї. Ла тобто ха} лед- 
1600” лаођуотъ», &дибфло"у, паовх дот” оват- 
той увъвоби, ко! федадбо дё хо то» хо- 
убу” оъифооб», доав йуйуху “Рошооъс мой 
Вошудоонс ёх тўс тоабтцс вудойв хай дю- 


208 





в планината и пустинята, като чува за 
тези работи, които стават сега, не може 
без сълзи да приеме този слух? Как да 
не плача, когато тези работи оскърбяват 
бога, причина на |всички| добрини, а 
радват бащата на злото, създателя на 
съблазните, дявола? Нима, чедо мое, не 
са най-страшната съблазън съществува- 
щите сега между ромеи и българи 
вражда, омраза и кесъгласие вместо 
дружба, мир и единение? Било е време, 
когато ромеи и българи не са живели 
в съгласие, когато с оръжие са се на- 
падали помежду си, тъй като тях ги 
разделяла преградата на враждата, из- 
дигана от нечестието, което господству- 
вало над вас! Но откак бог, който е 
възлюбил света и е привлякъл към себе 
си своето създание чрез кръста и смъртта 
на своя син, благоволи да посвети и вас 
чрез светлината на познанието за него, 
като разруши преградата на враждата, 
призова ви към светлината на своята 
слава и ви съедини с ромеите както по 
вяра, тъй и по любов премахна се враж- 
дата, прекрати се движението на оръжия- 
та и разединението се замени с любов, 
единение и взаимно общуване. 

А какво е сега? О козни на злия де, 
мон! След изтичането на толкова години- 
откакто се удостоихте с такава милост, 
след толкова продължителна любов, след 
толкова стара дружба злият демон на- 
мери случай и отново пося разединение 
и омраза вместо приятелство и единство. 
Нечестивецът не се стресна -- доколкото 
това от него зависи, -- като се опитваше 
да унищожи това толкова велико божие 
дело — единението на ромеи и българи! 
Той не се уплаши нито от времето, нито 
от толкова продължителното, така да се 
каже, смесване между двата народа, но 
упорито настояваше и настоява, щото 
всичко това да се обърне в нищо. По- 
ради любимата си вражда, на която той 
е баща, той желае, като сблъска ромеи 
и българи, да унищожи |тяхната| щаст- 
лива и създадена от бога дружба. Всичко 
това, чедо мое, е причина на моята все- 
кидневна печал. Това превръща сълзите 
ми в хляб. Затуй аз и преди те наставях, 
умолявах и призовавах да дойдеш на 
себе си, да избягваш общите нещастия, 
които непременно ще сполетят ромеи и 
българи поради тази вражда и разлор. 


+ 


1 Т. е. когато българите са били още езичници. 


стфовас отуартиови” ка уй» 08 та диоа ка! 
лаои?® кар дивюло, тёмуоу Вид» Прсизц- 
оти тўс той Къоѓоо лоошуёовос, Пр внес 
фто „Хонрвов тф омаудаМбоут уи тфу 
шхофу, но» бъди дедбодоаь пё0 тбу тод- 
худо», хай ес тр 040000» вробгйи“. Поо- 
0745 тообу «6 то охатдай бот уа ту 
шхоб» тобто опиф6овь И ё00дие” лео тобог- 
тор охоудадою 0 оё лодс Фа Меавайни, 000 
лос лёрте хо) дёха хай нато», адда пс ду 
додицсое 10 лос: 0898 лодс туа тор 
шхобт, 0234 лосс Ва Яо» т> лат ла- 
сув ёліуіоо дохйе, |’ ид & Ур 9 топ 
лазтос Влуйв Васйейс. "Куубв, тбмуоу Диб», 
трос 6 4005’ ох йууєдоѕ вобла Аёує, оби @у- 
доюлбӧс ив ту до’ е» лдортотутот, оби 
длботодос, 00 лоофитие, ЧА абтов 0 и АА» лат 
го лдасиа дотауаувтги, иа то отлов ро 
Впиат лаоаотўоа. ‘нар Фродо боб ио 
тр, боо», Сте торс Абуоқ тобто «с то Е 
оо’ проокюеухфи, то ибуа тобто онардодот тў 
бсцтоб дбохцибогь мхошосћур. ТЕ вообиву тоте ; ТІ 
алойоунодиеда ; Пого’ дфоди” лоовайотиейо: 
ес длодомаз тис фонт котакоовов; Рита ёд» 
хо! тобто поовеъбухи 10 „ТЕ (офейпоге а" досло 
ёду тби идошо» Одо» ходо), тір’ де угуу ато? 
тшо др; ті лодооиғу > ТЕ увуоіцеда; То 
лообх:2ңо» еёоооиғу ; "Куб, тёхтор диби, ко 
лоо тў 9005 вкебис сайта тб» Аёуо» 040; 
я? ноойно фожне, блос ёутооибх «ащ. Хо де 
офх Оба вё ий фойтев ии) товиня дъувтоз 
в хор фобуцнос` хай боо» тўс влеувон доЕцс 
Ообур 195 зи иди атдобоце, обоо» дё иаош- 


уои, пойф лаб» тйс ёлоһооріот ко 
диаобфтот. 


"Аупукабоше, тёитор виду, ха фло тйе 
отрвуовоус ие йдъшас и бло тўс лед оё 
фа Мос длал во" то бро” дхтебва" хай дъв- 
лаудб хоре. Ейвто бхфоо ни 0 905 
фолво боюу обтос̧ маі тиб кар місе’ ко! 
боо иё ёуёнетау тс лаб’ абтой дедоибуше, 
обто хей диожвдо" дос 98 тб” иёу иво 
доовй” хой) тир болго тобупоши, ддт 
хоо» дё по? т лоо ото» лообгавйт 
офто, ху ёлі шхоб» ёдоба» ей ай поп лоовд- 
дер, аА" об под) то & ибо моі лето» 
ёёёлєсоу. Ко, & Вобйв, ВвЕвотои Пити тобто ёх 
ту оѓхсісоу сиуоой" лоауибтор ко! окдле 


М№ісоІаиѕ Раігіагсһа — Патриарх Николай Мистик 


И сега за същото те наставям и умоля- 
вам, чедо мое! Спомни си наставлението 
на господа, който казва: „Оня, който 
съблазни един от тези малките, по-добре 
е да се окачи на врата му воденичен 
камък и да се хвърли в морето“ По- 
мисли разумно: ако това се отнася към 
този, който съблазнява „един от тези 
малки“, то какво пък ние трябва да 
кажем за такава съблазън, която засяга 
не едного, не пет, не десет, не сто души, 
но безбройно множество? И не кого да; 
е „от малките“, а царската власт, която 
стои по-горе от всяка земна власт и при 
това е едничката, която е установил на 
земята царят на вселената. Помисли си, 
чедо наше, чии са тези думи. Не ангел 
говори това, не някой човек, изпълнен с 
божия благодат, не апостол, не пророк, 
а самият онзи, който ще събере всичките 
си създания и ще ги постави пред страш- 
нич си престол. Помисли си за онзи час, 
когато той, като изтъкне пред всички 
тези думи, ще разследва тази голяма 
съблазън чрез своето правосъдие. Какво 
ще кажем тогава? С какво ще отгово- 
рим за защита? Какъв довод ще приве- 
дем за оправдание пред страшната при- 
съда или ако той произнесе следващото: 
„Каква полза ще има човек, ако спечели 
цял свят, а душата си загуби?“ Какво 
те правим? Какво ще бъде с нас? Какво 
утешение ще намерим? Аз, чедо мое, 
като говоря това още преди този час, 
цял се обземам от ужас, цял треперя! 
И не разбирам как ти като благоразумен 
и разсъдителен не се ужасяваш и не 
трелериш! Ако пък се стремиш толкова 
към земната слава, която днес цъфти, 
а утре увяхва, то колко повече трябва да 
се стремиш към небесната слава, която 
не увяхва. 

Скръбта, която ме обзема, и моята 
любов към тебе ме принуждават да 
удължавам още повече писмото си. Из- 
слушай го без досада. Бог е дал на 
всеки един народ както място, тъй и 
почести и звания и ония, които се задо- 
воляват с дадените от бога почести, те 
се запазват, а онези, който пренебрегват 
божиите дарове и почести и упорито 
сами настояват да придобият нещо по- 
вече, те, ако и да им се струва, че за“ 
малко време са се възвеличили, обаче не 
след много веднага падат сред всички. 
И ако искаш, ние имаме възможност да 
видим това по собствените си дела. 
Обърни внимание на думите ми: ако 








М№Мсоіацѕ Райлагсва -- Патриарх Николай Мистик 


д Ауа. Е’ ис йиетёоо» блоҳеоіау, Ч 
муос дёкобєїс лоб’ пибт, ий тойту дуал 
ид отвоув, аа хо! дидорвскей лАёоу ті 
Голле тео ёодои, о?и йуаахтцооце», ой ш- 
соону, офи ӧруюбиғда хот’ аётоё ; Киа 
Рийс иду, дәдосолоь дутес дълго! хай влбес 
оо, Ру.ду добие будобле Гос ту 900%, 
ёду ий тай ауалцон, 1198 едасіотос 
диво тў доовд, аа лар Вартоб пооофк 
Дотаийсп, ка лвокоудешш  касдтерив пе 
су хай дохеї», дуарахтђооив” пате с тор" 
бедонёриу атф лаб’ йид» пир», ка! атиоз 
ий до лстооце" Фо Фу ёуб шогу ОЕ пЕ- 
овоба лдАёоу той дёоутос &аитоу тир” тот де 
деду оду обтос Глойррвиведа тої ий Вет 
Хоибиас диибва тў лаб’ «моб дадон 
тойтос ций Во; 009” доретайа бу тос 
воонс Блеоварте Воъдзудеѓву т добрс ха! 
тўс цийс ойс ас Вдоюцоото; М) блодй- 
Вис" табта софіоти®с уойфе» Рийс ОЕ удо 
софіотђ Руф Е лидоуо)дуос, ФА & ко! 
дуавос тоб бо допастнобов дғповоудс, хой 
сте лбутоу оалтогас’ Рлеовохдивнос хо! ®ло- 
дац 65, дидътду ле до даде, би ий 
тоїс тоюбтоқ влувончаоп @обохети 6 деб. 


Ханс дё тобтоу хдхєїуо ов дет, тёхуоу 
Риби, деудиивтойки, ӧз пвовот, 85 Ш 07- 
Дио? хотаотбутоу пиб», влпуув?йо пдта «Г. 
озрииа, порта фа Мас мадоойс хой 05 длд Е ТОЙ 
зо йодного иёу лйоа Сов, лйоа лоофасс 
бха»ба с)”, лабовте дё лава отбие, ко! ВооВво- 
ова оф» двф иста» Роше» ка! Вог уа 
ос воти дутос отадтод, хай оѓа ойло проте- 
ооу „вудув”, 086’ вларайтоа об лоо пи» & ре 
увуоубтес. Поб шо, тёирох Види, ў тбте УР 
хета дийбдвос; [Г уёлоуе» ў тїс воре ®то- 
сусос; Поб ёмеїуа та рииота ос #уоос иёу 
б:дс, #усиооу 08 ої дхобоутев Прдосоло у Пой 
2уфонва» ої уопста! ёАлідеѕ @5 ЕГуомет @д1:0- 
тбхтос, Фе офибт исто? Рома” хаў Воъ- 
убою» Фоубой $ лотос дши» блоВал еї» 
охбудадо», 00д8 орутаой&в тў» хађоод» афт» 


; ааа 


някой от нашите поданици, удостоен от 
нас с някоя почест, не я харесва и не е 
доволен от нея, а упорито се стреми да 
придобие нещо повече, то нима ние няма 
да възнегодуваме и няма да го намразим 
и не ще се разгневим срешу него? После 
даже ние, смъртните и немощните, ако 
окажем почест на човек, равен по при- 
родата си [на нас], и ако той не бъде 
доводен от нея и не остане благодарен 
от нашия дар, а захване от себе си упо- 
рито да настоява и да се мъчи преко- 
мерно да бъде и да изглежда нещо по- 
вече, ние [казвам аз] ще възнегодуваме 
силно за дадената нему от нас чест и 
по-скоро ще го лишим от нея, затова 
защото той по собственото си решение 
е намислил да почете себе си повече, 
отколкото трябва. Нима не ще предполо- 
жим, че бог няма да се отнесе също 
тъй към ония, който не желаят да се 
задоволят с дадената им от бога чест, 
нима не ще се разгневи на ония, които 


се стремят да преминат границата на 


славата и честта, която той им е дал? 
Не мисли, че ние пишем това като ня- 
какъв софизъм, защото аз не съм нито 
софист, нито пък изкусен в убеждаването, 
но съм, ако и недостоен, служител на 
светия олтар и усърдно се моля за спа- 
сението на всички. Аз мисля искрено, че 
такива предприятия не са угодни богу. 

Освен това ти, чедо наше, трябва да 
обсъдиш следното: миналата година, ко- 
гато ние се срещнахме лично един с 
другі ти ми обеща пълен мир и искрена 
дружба и ме уверяваше, че от сега на- 
татък се премахват всякаква разпра, 
всякакъв повод за съблазън, че ще пре- 
стане всяко разединение и ще се уста- 
нови с божия помощ между ромеите и 
българите наистина здрав мир, какъвто 
преди не е имало и какъвто не са знаели 
ония, които са живели преди нас. Где 
остана, чедо мое, онова предобро разпо- 
ложение? Какво стана с обещанието за 
мир? Где са ония думи, от които се 
възрадва бог, както и хората, които са 
ги чули? Къде отидоха добрите надежди, 
които ние несъмнено имахме, че лука- 
вият демон не ще бъде повече в съ- 
стояние да всее съблазън между ромеи 
и българи, нито да смути чистата им 


1 Става дума за срещата между цар Симсон и патриарх Николай Мистик в Цариград по време 
на преговорите за мир в края на август 918 г. За подробности окодо тая среща вж. Златарски, 


Писмата..., СбНУК, Х, стр. 413—417. — Сащаят, 


` 


История, 1, 2, стр. 366—374. 


206 
ауалне; хола обушо Фу попі боб, хай 
025 оутдет то хало», тдс исдодеас то? 
поРЦООР до тоолов ёти к лаоц ита» 
хота тўс оотноав тоб ор л/пошатос буо- 
»бетас фдотв? ид" лари аудооюло, л/ вот дё 
тоїс̧ ивбоъов ха» Ларбобо лаоа деоб. Еі- 
де» обу хай оё, збио” Види, фоо’новь оров, 
уопотдти, Злак од, к ал206 пдАёіотос ха 
401 рйдопитйдата лапа боб, хо лодс фддуо» 
дёртвооу кота ооб дуафдАёувто, хо! Ворд етси 
лот ито’ тоу нота 009 фдоуор ліңооро- 
ођову. ° ААА ий Ааудоуёто оё й виток ёт- 
Вол) ий до» дё даф тоїс̧ халоїс лдоотеї$, 
тооойтф толерубтєоос тои, га туу ёхєїуотр 
ёлиВоълр бафбунс. `Едоди оо ёлі уйс тиз 
ха! доёа лара Өғоб, олобдасоу ёлі табтъ хо! 
ти’ одоалюр лообдавет лооолрр 98 тале- 
»офооубт, шт иатеоооиетос, ит түр хаодіо» 
Сробивиос, и бло 6 лоосйхву длоодивкос, 
и} олозбас хай дома лаоавабкор. "А ёдерто 
иё» оф латёоєс̧ ооо лайф ха! лодлайи, доу 
дё ха одтос дас и лоб”. ЕТ из бохоу 
тд об» дроиа лоцосито, ста пасаВЯуои тду бохо» 
тойийоав, длаоотђтос ®ауотоу ёлёхе ть ді- 
жр” 6 дё тд» ліуто» Өєӧр хаф Лђшороуд» 
ха Леолбтуу &5 бохо” лообфиктос, віта лаоа- 
Ватус уюдиєуос, об шооѓо» доуатоу Брохос; 
"ААда ті; бт ш) лаоотіхо бло фіаудоо- 
лас к арбтоо пахоодошас влаув ти’ дір, 
д:0. тобто хотафрогисоше»; "АД? то тобто, 
обики, хойвложбощ ур ту” лому ёлоѓоєг 
ха! до лду ицохообиние?, товойтор ддує»о- 
тоа”. 


Алла уао 1005 тд уодиша п бот ёЕётвуо 
да тобто, Е» елф», онколуоонш. Оди вр 
поофутс 000 тбу лооо0й” та иёдоута х4оп 
доВдэто», ос дё Детоуоудс тоб дҳойутор Фън 
010017000, в! ха! дуйбос, ий с плато ти 
уор тў” о0тђоіоу дб исро, лооаофамѓоцо 
хай лоолёуо. "Ка тўр таз охаудадсоу офис’ 


Місоїациѕ Рашагсна — Патриарх Николай Мистик 


любов? Помисли си ти като човек благо- 
разумен по милост божия и ясно разпоз- 
наващ добродетелта от козните на лу- 
кавия, който е хитър и всякак се бори 
против спасението на божията твар. Той 
завижда на всеки човек, а още повече 
на ония, коиго са получили в по-голяма 
степен божията милост. И тъй той вижда, 
че и ти, чедо мое, си надарен от бога с 
разум, разсъдителност, добрина, снизхо- 
дителност и други много добри качества, 
и затова той пламва с още по-голяма 
завист към тебе и иска по всякакъв 
начин да задоволи своята завист срещу 
тебе. Но нека да не се скрият от тебе 
неговите козни и колкото по-големи ка- 
чества ти обладаваш, толкова по-смирен 
бъди, за да избегнеш козните му. Дадена 
тие от бога чест и слава на земята, 
постарай се да придобиеш заедно с нея 
и небесната, а това ти ще получиш, като 
бъдеш смирено мъдър, като не се възгор- 
дяваш и бъдеш надменен в сърцето си, 
като не се издигаш повече, отколкото 
подобава, и не нарушаваш договорите и 
клетвите, които са утвърдили твоите 
отци още преди и по-преди и които ти 
сам неотдавна потвърди. Ако някой се 
закълне в името ти и после дръзне да 
наруши клетвата, той неизбежно ще бъде 
наказан със смърт. А не заслужава ли 
хиляди пъти повече да бъде наказан със 
смърт оня, който се е заклел в името 
на бога и твореца и господаря на всичко 
и след това наруши клетвата ? Но какво ? 
Нима ние ще злоупотребяваме с това, че 
бог по своето човеколюбие и неизказано 
дълготърпение не им налага изведнаж 
наказание? Мисля, че той ще ни подложи 
на по-тежко наказание и колкото повече 
той търпи, толкова по-мъчително ще 
бъде то. 

Но може би аз твърде много съм раз- 
тегнал писмото си и заради това ще 
кажа още едно нещо и ще млъкна. Аз 
не съм пророк и не съм от тези, които 
са получили дарба да предвиждат бъде- 
щето, но като служител, ако и недостоен, 
на пречистия жертвеник и като баща, 
който постоянно се грижи за спасението 
на сина си, предпазвам теи предсказвам. 
Остави настрана причините за Съблазни; 





Ансоайз Раїгіагсһа — Патриарх Николай Мистик 


длботуі тов фроъбиотов дь ой Я полая 
дугоувети тўс обкодо ите тоб алои Пуєйиотос, 
Рис Вой» ў дуаиетаў "Роу хай Ворд 
удов» ёлі тодобто” уоопоу хотооҳобоа вод 
хо дуйлар влфи/ е подс тоў #5 Пойа 20719- 
цойс, ше? бу удот беоб єфдоибуох хаос 
дахойо" ко! ооифооб» хатвоо? #05 влой- 
тейвто“ ёлғі, е &Ф биз тие тоб вод 
Вубоогож, дудотноеги #6 Видео, хо! 00055 
гони 6 ди то» увод атой вЕщробивкос. 


(МІН, со. 61 С — 68 С) 


_207 


отстъпи от своя помисъл, с който се 
разрушава строителството на светия дух, 
сиреч мира и любовта, които съществу- 
ваха толкова дълго време между ромеи 
и българи. Върни се отново към предиш- 
ните си мисли, благодарение на които 
единият и другият народ по милост 60- 
жия щастливо, без сълзи и бедствия, 
живееха Понеже ако аз колко-годе имам 
понятие за наказанието божие, то той 
ще се вдигне за отмъщение и никой не 
ще бъде в състояние да те изтръгне от 
ръцете му. 


7. Аа ечпдет 


То ато 


Тасо потацойс «гойоо дахобе» ; Шоо 
Ёл} тотс виов ладвоо араба Воптоис; 
"Енд удо та ладу боа тор даду той Хоиотоб 
ха двоб мо хотёођВе, тр бро» афто лёд 
лодутоу кАлоотошат, де їс блёнвуе тду отар- 
об» ий тду Ӛбуатоу. Пс ой» длокдовооцо 
таўта; "Н тта вбого тўс дийс бд "с хой тбу 
слоойуиф? тўс каофав пообийцог» > “О те кос 
жас тоў бл” дохйс шаатвоблоу, той тду пижоду 
фдброу ход, той те дас лайфицс плаонатос 
ЗЕол оаутос, тай йе) до” йудоолоу подс дде- 
доо” хо! длодлеоу Фуозтос. “Ал” дохйв Удо 
б подс, 6 дохбхахов, ёинауеіс ката тод ау- 
дос тост убуоус 08 лайето ивхо: ка} оцигооу, 
ив от 98 ивхов йу ёлі уй лойжера @- 
9002205, дуасоВ®у ко хот Фо" дувувіосо»" 
Гуа, ёле} айде и) суухеуботи поофауёдѕ 
ёліВоодебер Питу, объ: де аЛ До» таб ёли- 
ВооАйс ко и дъйовсо балодлтоиг Зи 
тобтус тс дл” доуйс идуибдонс абтоб лоби 
оќёоесос, мой бдЕЙфо! блйоау увтоас ката ту» 
Ви тоў айтой олёоиотос кой вс одтўс лоовй- 
бутор уаотобс ка! тотвовс длёнтара» патдав, 
фло бу „Кото по фас таб ртуас поо- 
афегрои, ко Ф200 Фокс Пу’бпоа» Фгвбгош тоб 


1 През февруари 914 г. Зоя, 


До същия 


Какви потоци от сълзи да намеря? 
Какви оплаквавия да подема за моите 
страдания? Защото мойте страдания са 
толкова големи, като тия, които постиг- 
наха народа на Христа и на моя бог, 
неговото свето и възлюбено наследие, 
за което той претърпя кръст и смърт. 
И тъй как да ги оплача? Или какво 
утешение да намеря за моето страдание 
и за гърчовете на сърцето си? О, злоба 
на отколешния човеконенавистник, който 
е въоръжил горчивата завист срещу тво- 
ренията на божията ръка и който води 
винаги човека към унищожение и поги- 
бел. Защото изначало нечестивият, родо- 
началникът на злото, побеснял срещу 
човешкия род, не престава и до ден 
днещен — а може би и докато на земята 
управлява човек — да заплашва и да 
подбужда един срещу друг. Затова, по- 
неже той не може сам явно да злоумиш- 
лява против нас, |кара ни| ние сами да 
кроим козни едни през други и да се 
изтребваме. Вследствие на това отко- 
лешно негово безумно желание и братя 
са въоръжавали ръката си срещу свойте 
еднокръвни и едкоутробни братя, и бащи 
са убивали децата си, за който често са 
обещавали да дадат душите си, и прия- 
тели са се отказвали от приятелите си. 


майката на Константин УИ, взела властта в свои ръце, като от- 


странила от регентството патриарх Николай Мистик. Цар Симеон се обърнал към новото правителствс 


с предложение за сключване брак между дъщеря му и младия 
придобие влияние във византийския двор. Обаче след като получил отказ, той 


начин той е искал да 


император. Както изглежда, по този 


се подготвил за война, нахлул в Тракия и през септември 914 г. обсадил Одрин. Византийското прави- 


телство се опитало да предотврати военните дейст 
пад Симеон. То се обърнало към Николай Мистик, 
настоящото писмо с цел да спре похода на българите. Това лисмо било написано в края на 


вия, като използува влиянието на Николай Мистик 
който, макар и отстранен от регентството, налисал 


Юли или В 


началото на август 914 г. Вж. Златарски, Писмата... СбНУК, стр. 422—429. - Същият, История, 


І, 2, стр. 375 - 380. 


аА&0т000оѕ ориг д иотос ко! та зб» ёиё хотала- 
Вота лідэр хо об Вото, ий та дакора 
Вхероъ т с хахоипуатаз п афу той дит 
двоцов тйс дудлиз тб» тоб Хротоб ха! вов 
шор тёхуоу, те тв “Роцабийв моі та Ворд- 
уе ВвЕопобас“ 

"Ар" ог уао 6 Воарегош Воолтдеіс «он- 
ур’ тф хӧоиф да г з ёх то» ло?" кой- 
лоу ивуооссов, то кф» Вордуйоо» увгов лодѕ 
бартд» риводоато, мой віс ддейфрбтита то “Ро 
ишщиф уби: съттре, хай тр атур лаоќоҳе 
пир то кайодо тобтоив Хоопатобс, бо- 
леб хор Пий», об фтоши" тр» тосабтуу уєувут- 
ивту вс бийс вдвоус а» 0 де! фдоубу тогс 
хадо с, йхатфлатото» дё дуфта лоойистос тоў 
дао?” ёл’ айтф дулташ иё» тду Хоютду хо! 
бб» пибу тду койб» гдеоуёть бпииови де 
го Боџдуаосоу увуос тйс лаб’ адтоб дедоиупс 
иийе, вбов», ак оне’, бб лоте тўр Вас 
тўс влавоейт е, ха! вйвобт охе, хай тду ио- 
хіою» "Алдотойо», котпопоивуа вс дло ео», 
й иёу ёх тоб Пивтброи уёуоъс, ё дё ЗЕ пиб, 
Зупрупав то Асабу тобто ка! лодъдіхоотоу 
Йигу тє хо) биг ёоуоу, ха) тософто» чо 
ха! Федооу тўс то? Хотоо ёЕвтёЛєов идтоо- 
зощов, хвоб» ёоуасацёо» тду буо», о?у} 
ахадаотоу, о?дё хў доевеа доуйебы» ёлота- 
двио», а тор ивходаоибус то буѓ Вал- 
пісцом, хо} лодѕ тоу оводио”» Патёоа ёлои- 
ооцёуоу, ко тф тоб отоъооб спи долтойс 
хотаофађсонёроу ёх тўс той лоупооб Злпокас. 
Пе ув’ лодс таёта; ті алойбёоно с и 
уос алохдађоо иси, той хаг ОДНА» бух 
уудёртоѕ хай тф омейр фур ма! таїс ора- 
уаїс̧ ио/дуаутас иёу тўу уби, иойбуоутас де 
тои дёоа оходоолаоош дё од ибуоу гойс йхойор- 
тас̧ тала Хротиойс ёр бр тр оѓхоуи) 
лотоодзтас, 4140 хай тойс вр обоарф Фууб оса“ 
оходофлаѓоюоі ка! афто! лбутос, ко, в? па- 
оку ддхота п фбок, ёдодупса» йу, тоб тб» 
бо» Дволдтоу Фа! тф  угуо’би ёАуо?ътос. 
Рхабис уао лдутос, тёхуор вид", оЃоу 10 #1- 
упиа 106 ил) Воодоиёою тду Эазато» той биао- 
тодоб, алда тд влготобри хай Рў» афко», ѓлі 
тобобтоис дауйто, об: ойде Фос ў дий- 
родос 0 тўс диаойас уєууңтоо, маі ої табтиу 
дуалбутес воуавалто. 


2 


"Аа иёхо лоб табла доу ха! бло- 
хдоіоцон у Лёоу тй иё» усуоубта хаделд Алеї», 
влеглво дуоВіоюс обх Вот ту тедуихото, 
лодс д2 та да дло ув тоб убу лойуиато 
иегафвово тду Абуоу, тёхуо” иду, олдйуууо»у 
дидг. И? удо хо ту» хаойо» Елиас, е? хо) 


№юсо!аиз РаёЧагсва -- Патриарх Николай Мистик 


От този злосторен демон идват, уви, 
обзелите ме сега страдания, оплаквания 
и сълзи. От неговото злоумишление про- 
изтича разкъсването на връзките на обич 
между чедата Христови и божии, между 
ромейската и българската власт. 

Откак бог, като напусна бащините си 
недра, пожела да утвърди мира в света, 
приобщи към себе си рода на българите, 
свърза го в братство с ромейския род 
и го удостои със същата чест да се 
наричат и те християни, оттогава вечният 
завистник на всичко добро, като не можа 
да понася това толкова велико благо- 
деяние, оказвано на вас, води вепрестанна 
борба, за да наскърби колкото може 
Христа и бог, нашия общ благодетел, а 
българския род да накаже заради ока- 
заната му почит. Той намери, както из- 
глежда, най-сетне изход на своите козни 
и като откри съсъди — както казва бла- 
женият апостол, - приготвени за гибел, 
едни от вашия род, а други от нашия, 
предизвика това жалко и достойно за 
оплакване от вас и от нас дело, извърши 
толкова много убийства и такава гибел 
сред Христовото наследие. Изтреблението 
беше извършено не от ръце нечисти, 
нито от такива, който са свикнали да 
служат на безбожието, но от ръце, очи- 
стени чрез светото кръщение, които се 
въздигат към небесния отец и са укре- 
пени с кръстното знамение срещу злото 
на нечестивия. Как да се отнеса към 
това? Що да сторя? Кои да оплаквам — 
тези ли, които се вдигат едни срещу 
други и със своето изтребление и убий- 
ства оскверняват земята, а оскверняват 
и въздуха? Ге правят да се наскърбяват 
не само християните по цялата вселена, 
като чуват за това, но и ангелите на 
небето. Те и сега всякак скърбят и ако 
природата бе им дала сълзи, те биха 
заплакали, тъй като господарят на всичко 
е опечален за това, което става. Защото 
ти, чедо мое, можеш всячески да си 
представиш колко се измъчва за толкова 
избивания, който е извършил само дя- 
волът — родоначалникът на греха, — 
както и обичащите греха, онзи, който не 
желае смъртта на грешника, а желае 
той да се обърне и да живее. 

Но докога аз ще проливам сълзи и 
ще оплаквам това? Трябва да изоставим 
тежкото минало защото умрелите 
не могат да бъдат съживени, - а да 
насочим словото си към предстоящите 
събития, чедо мое, утробо моя. Въпреки 





ддд довлдноас дг бу Елоавав та лотома 
ал дуука оъотоёретои ёлі оо, °Аохёођзти тоїс 
сѓоуасиёуок, иёҳоь тобто отита» Я той лоу 
ооб доѓцоуос нат@ тў хорс фу Хоюиатфу 
мофро ас ёуёоува, иудё т пло” іоубор аб 
т05 иу ёгооҳеїодон кой уоово ёлі т) мою 
соифооб, 0 Хоютф 0 хо Өгф пифу лаб 
лошї» 19 охудоолабво, ной торс фьоудоблос 
дуубдок, ий пёс» боо то вбоврег? &%41000- 
сто дуадвду игу удо итдбдсос ДаВеѓу дот 
доуо» лоуңод», иде тоб лоёлоэтос алоофо- 
дў то» будошло” ёду 98 дра хой ута 
п тоюбто», оїа опивабта фйукие 10 пом 
ашаотте хай лойил/ от Во, дла лай (с 
иоідас бвоб иа Вуорот, дрейдистду ёст 
тф лтооио лоообуғр тў» ёлатбодоо. Г&- 
уоре то дъ увуоъдс ёАсыиуду ко! лойбилеъдвс 
изтаЁу Вотудоо» хо “Родша птаїсна, ё 
ис ходуос добор тр хой и?) порта тду та 
вс код отр ка! бувдов вр Фаиупио- 
уводистоу, тд иё и хо пафу лтшофио», то 
дё ха вифу; "А а тд ив» бибтеро? кой усо- 
ос тфу ёибу дбусоу о0йто! длеуифоквте лотос 
удо фодииов Фу» кор тр» оіхвіор оъфувдуоо 
хо кодот, Етприбан т айар ка! 
лод ту ЙиЕтёоо» бубу. | 

То ё тоб пивтвооп дао лтадиа, фев 
тўс ту лоно» аудофлол ѓоҳдос ! обх ода 
слей” ховс, бӧлос лқухңову, ёле} 009” 
Фо оёте 1» ВеВооАєииёкоу диви туу &1- 
дуою” “А иву удо поовциейсти кой! лоохотєо- 
хкъйо®ду, 087 удо хатууоођсо, тр” дА дкеоо 
пифутов ђийс, ка} зб» дтоббо Лаҳбэтоу @0- 
уви, обтв бъъёууоцеу, оте ек ийадтою #Вото- 
не» 000’ блох ў катоив тў тосабтис логе 
отошийс, ёле да та ёутабда хотёЛавоу (с &- 
хос пи, 000’ пиас то лойуиа доде, пос удо 
тособто" лос тада оттейгуивтот, 9420 
то трчхабта, в ха! и) лаой тор та лойу- 
шата бохобуто», Ма лаой ув то» Фо" ти» 
ай си" тўс си Доуйв той отоатоб дЕвддаохдиейа, 
ос биха т подс Вордуйооъс ёхотослеіас 
ђ тооайтн убуоте кто, тоте ду, тбтв, түу 
“с то Воойна (ртцоаутес вїосодоу, влеблео 
тоїс йоуоъоу ѓуєтбуоне», Око улоо иадеїу 
добие» той отобтоб тт” сърхбнош, каф (о- 
лво ёуођ” ха Ривираивда хо! Дъвфоаиен 
тобойтоу лобуиатос ёллокол 05 Прайс бутас тўс 
лойваж и) даботтос хоророт ес Воо тб» 


27 Гръцки извори за българската история, [№ 


Ккозиз Раїгіагсһа — Патриарх Николай Мистик 


_209 


тт 





че ти порази сърцето ми, ако и да ме 
изпълни с болка с това, което извърши, 
то бащиното ми сърце ме тласка към 
тебе. Задоволи се с извършеното. Нека 
оттук да спре дейността на лукавия · 
демон за общото изтребление на хри- 
стияните. Нека той да не бъде повече 
в състояние ла тържествува и да се 
радва на обшото нещастие, Нека той да 
не бъде повече в състояние да причинява 
скръб на Христа, нашия бог, и на човеко- 
любивите ангели и на всички, които са 
изпълнени с благочестие. Добре би било, 
ако това лукаво дело никак не бе за- 
почвало, а човекът не бе изоставил пътя 
на благоприлизието. Но ако действително 
е станало нещо такова, което е трябвало 
да се случи в многогрешния и изпълнен 
със заблуждения живот, то ние, които 
сме свързани с божието жребие, длъжни 
сме да изкупим прегрешенията си чрез 
изправление. Случило се е вече печално 
и многоскръбно деяние — сблъскване 
между българите и ромеите. Кое време 
би могло да го предаде на забвение и 
нима няма да се сломенава през всички 
времена като общо петно и позор, по- 
неже и ние, и вие сме еднакво виновни 
за него. Но ти прекрасно знаеш и без 
моите думи грешката си, защото като 
благоразумен човек и такъв, който смята 
съвестта си за съдия, съзнаваш. преди 
нашите думи вината си. А грешката на 
нащия народ — уви, сила на лукави 
люде! — не мога да кажа точно как тя 
е произлязла. Защото нямам точни све- 
дения за съвещанията. Защото ние, които 
почитаме истината, сме длъжви да по- 
рицаем и тукашните управници. Защото 
ние не знаехме това, което по-рано е 
било решено и подготвено, нито пък 
научихме как е станало придвижването 
на толкова голяма войска. Но след като 
разбрахме, както е естествено, тукашните 
работи и не остана скрито за нас, че е 
била събрана тук толкова голяма войска, 
тогава ние се осведомихме относно при- 
чината за събирането на войската, и то 
не от тези, които управляват държавните 
работи, но от други, а именно, че такова 
голямо придвижване е станало заради 
похода срещу българите. Тъкмо тогава 
потърсихме достъп в двореца, а след 
като се срещнахме с управниците, опи- 
тахме се да узнаем от техните уста за 
движението на войската и както подо- 
баваше, и ги укорихме, и ги порицахме, 
че ние, който сме епископ на града, не 


мы 








д2 0 и» ЛАП алолома пооцоҳето ий» (ос 
г» дото" дло?оуводо абтоѓс̧, ха три с- 
Нах’ байда тўс ибилреос ёАгуо» 08 лоос 
Райс ёхотооледет об лойбиот ину, обдё фо- 
уоу» вугхеъ хай афийте» вхубовос, МА” йлео 
длууувй до”, торта оо, тёхъо» пиб», ўд ухе 
оон». 


° Еліотасси латео ко! дволота, тоос г с Ма- 
хедочос и те Фофкив отоатпуобв. Обто 
ди об» Феуо, об дай логи хай Ехдотр 
14 нё” уобииаоь дидобитес, та дё ка! удобни 
ту обкеко» длохоибиещие», ко Мадебсотисто 
ос Фи?  Муову, кой! ойдеща торе Абуос 
лобовом» дифаВвойа, ди ло 0 тор Вогуа- 
оу тоюбтос & ахолдс, ботє гр” пиво 


С уфоа" охъйсвош пазтейфс ко! дариоаусуйоск. 


Ка! лодоглеферо ліси» тоїс̧ /буос абтфу, 
би ий уейдона, ВАР 0с ддфс табло 
схятота: Вобдуаоо :.оїу тр фи увуку 
пёр оцифотоу цих, Пу ёАЕуОУ лопоаода: 
Вот удоонв, (в обхбви Ворлоиёуор ёииёув 
тоїс йд боилефотлиётос. Ета ка! тобто 
лооовтдеоат Дёуоттес Пий, 05 000 10» Во- 
уаз друов?с, би тўс Хеоо@уос тата отоа- 
туї». Оттос 9} 5 тўс Хєообуос стоатпуде об 
олияпбуы дех дуорёооэу бе лаоо» олот- 
дір 1 дкута Воёдуаоо, хо Потрртажтас, ка! 
«Е тома ётғоа ёр вхейгоис вот тоб голос &9»н, л000- 
Дрреодо с тр хатд  Роцоѓо»у вфоддъ те хо! 
ту подвноу. Ка ОВД тота убу иёу дув, убу 
д2 оуб, Ла дорен май хай ёхботуу тоой- 
тоқ уойииас ка! буи таз дхойс пид» 
ха тде кообос поаостоу Г глі тобтощ ка! 
длохотаоеие уох ибо тә Едва 
Лхозтав той тф» Полбтражи" уброис тою?та 
дооойууб ес, сос вЕалеоте нас" лодс отор 
ёх Вордуаоіос блоков обу йлаб 0098 
дю, алда ко! лдаотфис лоосхалобиєо той- 
тотс &5 туу лодс вбаттойс ёоо" ха) тосойто» 
10 лойуиа олоздасети Воодуаоо, фотв ха! 
уйиою хожоо» тб» оо плода» олоода- 
беа ёрдоси ка! съдйов ср” подс &0ллфу вии- 
пажа» Погтрожаф». “Ос обу тообтоис Ад- 
уов ФДиотооаодивуои, &ладулео поойоВфутес кой 
07200є01у Еуупвафос, ка ипубиадо дуойроис 
олоудуу 8лотодиеда то вютикд” фобэтна 


Млсоаиз РашЧагсва — Патриарх Николай Мистик 


сме взели участие в съвета за една такава 
голяма работа. Те се оправдаваха раз- 
лично, доколкото им беше възможно да 
се оправдаят и да премахнат причината 
за моето негодувание. Те ми казваха, че 
отивали на поход не заради война, нито 
за убийства и проливане на кръв, но 
това, което известяваха, чедо наше, вече 
ще ти го съобщя. 

„Ти познаваш, отче и владико, вое- 
началниците на Македония и Тракия. И 
тъй те казваха, че не престават всеки- 
дневно да донасят ту писмено, ту пък 
устно чрез пратениците си и като твър- 
дяха, че били казвали истината и че не 
може да има никакво съмнение в техните 
думи, какво целта на българите била да 
разграбят и разорят изцяло нашата страна. 
И в потвърждение на своите думи те 
добавиха, че не лъжат, но че българите 
наистина целят да направят това — да 
отхвърлят сключените съглашения, кое- 
то — казваха те — българите вече били 
извършили, тъй като не желаели повече 
да се придържат о сключените по-рано 
договори.“ После към това те прибавиха 
и следното: 

„Ти знаеш добре, че Вогас! е на- 
значен за стратег на Херсон. Този имен- 
но стратег на Херсон не преставаше да 
донася постоянно, че българите полагат 
голямо старание да привлекат също и 
печенегите, и някои други народи и пле- 
мена по онези места за нападение и война 
против ромеите. И не може да се рече, 
че за тези работи той ту казва, ту мълчи, 
но непрекъснато и всеки ден досаждаше 
с тези писма и речи на нашите уши и 
сърца. Освен това — казваха те, — че 
са пристигнали около шестнадесет пра- 
теници от племето на печенегите с това 
известие, че били изпратени при тях от 
България пратеници не веднаж, нито два 
пъти, но много пъти да ги подканят да 
се съюзят с тях. И тази работа е по- 


стоянна грижа на българите, така че те 


се стремят да свържат чрез бракове 
децата си и да установят съюз с пече- 
негите? И тъй ние, като бяхме смутени 
от тези думи, понеже вече бяхме се опи- 
тали и чрез писмени предупреждения и 
неписмени напомняния да затвърдим мир- 


2 Вогас (Воуйс) бил назначен за стратег па Херсон още през регентството на патриарх Николай 
Мистик. Той предложил да уреди съюз с печенегите за война срещу българите, като в замяна ша това 
искал от императора титлата патриций. Вж. Златарски, Писмата..., СбНУК, ХІ, стр. 6, бел. 2. — 


Същият, История, !, 2, стр. 383 — 384, 386, 825—826. 


негите на своя страна и да сключи съюз с тях. 


2 Симеон също се стремял да привлече пече- 


Ф 








М№ісоіаџѕ Рашагсва — Патриарх Николай Мистик 211 





ивтай? тодлео Войо ха диб» радови, 
оби пдиридние» 98, пАдОиЕ” кей бхоутас єс 
тоавтр" лкоіуою», ботє отоатвіо» хат аби» 
супиадтіт, ха лебойтрни тф тают Бон 
убо" и дом’ токе, ЧАР об подс 
апата и офауйс тор Ладу ҳоођоса, в? лос 
дог бкдс ба тўс тоют лотах 8жбаси 
Хийс лодс дуалцу алое, ко! дофайй тду 
десиду дЕвоудопоби те фи Мас“ 

“Еуас при длойома», Ф Патго хо! дёо- 
лото, ий ит дойбот индЕ дусуйхте. °Еуф 
д2 алиотёту оби еруо», лат ко! обтеж ёлет- 
но, ёлёлАттоу, Ее до», ко бс ёде, ёА8- 
уо», ха! ёти итбвош табта д уоофђс. Ко! 
ої иду Фор» ѓиё уодфво, дуф д 9 иатоос, 
биодоуцоо удо три ѓиоътоб биаотіау, хай ко- 
тђуоођсо тўс ёиаутоб й@9Аӧттос̧, одх ода 
лфс дютодс ёуєәбиу» подс тафт» түу Фиа- 
хорор, тд иёу ти, Фе Фа, тбу Вид” аиао- 
бу тду дхуоу ёилощоацёзо», тд дё хо бло- 
давбутор ђибу, Фе Ввлеглво хотд тос ёха» 
дбуоус вв охђиа идуо” ха! тоутаоіа» иа 
й той 4000 орухітђоц влувудути, об лоохдра 
лодос Ау) лОдЕМОР, 000 подс офауйв ха! 
убок пифо» по тиайти боші, ка ба тобто 
008” ў той Пивтвоот уобииалос длоотойи 2добе 
лесоловдаотос. Тафта при дар" фовотайв ууб- 
из’ тоб подс оё, тёхуоу баби, рофрео" лоо т 
лодродбуою той лоћёнор оипивдовос. РАД 
слё но и 0%, тёхуоу ўи» досолб, Ялор- 
бррас тбу дви” иш тўс руе тр" тихо о», 
хо! с оъъвтдс̧ 009Ф Хомоиф кого” таб 
ӧлӧте дир тйс Мохедонас ха тйс Өодюс̧ 04 
отоаттуобутғх, ка! Воуйс ётёообер иді об 2х 
Паттражас длохосйони ладу дереВообтто, 
хо! тообтоиш фиша тас хаофас абтфу #0й- 
дєроу и фооует» афто\с #де хо лоту, тоюттои, 
021001 дуу ас̧ гхтодассонёроюс ; Ода д? 
би хоб» лодуцата отуєтдс Фъ, лбутоос био- 
доуқевс, Фе ёхеїуа фооуёу ё хо ло, 
й блео осжнобив ос Ти бютовто дни, 


Тобтов Бувхви, доо» ви? лас рой «бе Ту 
& фи Фовевтовивои вл поофдопоа», й тоб 
отодтоб уќуоуєу оу ка! оъухблис, ко! 
й под Патгт'ахітос дилеицис, обу ёра пб- 


ните отношения между българите и нас, 
но не успяхме, затова, макар и против 
волята си, прибягнахме до тази предпаз- 
ливост, за да устроим привидно поход 
срещу тяхі и по този начин да се опи- 
таме да задържим напора на българите, 
а не да подлагаме народа на кръвопро- 
лития и кланета. Дано да би дал бог 
чрез тази предвидливост да ги привлечем 
към обич и да завържем трайни връзки 
на приятелство. Ето нашето оправдание, ~ 
отче и владико. Не се сърди и недей 
негодува.“ Аз не можах да не им вярвам, 
но все пак ги укорявах, мъмрех и гъл- 
чах, като казвах, че трябва тази работа 
да се извести и с писмо. И те поискаха 
аз да напиша това писмо. Но аз, наивни- 
кът — признавам грешката си и укорявам 
моето нещастие, —— не зная как се забавих 
за тази поръчка, изглежда, заради някои 
от моите грехове, които ме накараха да се 
забавя, отчасти и понеже предполагах, че 
тъй като съгласно техните думи придвиж- 
ванията на войските стават само привидно 
и външно, не ще се дойде до истинска 
война, нито пък това раздвижване ще 
доведе до кланета и кръвопролития. За- 
ради това именно на мене ми се струваше, 
че изпрашането на нашето писмо е при- 
бързано. Ето какво задържаше желанието 
ми, чедо мое, да ти пиша още преди 
началото на тази пагубна война. Нои ти, 
сине, кажи ми, като отхвърлиш гнева и 
горчивината на душата си, обсъди пра- 
вилно, както си свикнал, това: когато 
именно военачалниците на Македония и 
Тракия и, от друга страна, Вогас и пе- 
ченежките пратеници отново твърдяха 
и с такива думи раздвижиха сърцата им, 
какво трябваше да мислят те и да вър- 
шат, смутени от такива лукави известия? 
А аз зная, че ти, който си способен добре 
да обсъждаш работите, ще признает 
напълно, че те е трябвало да обмислят 
и да вършат онези работи, който е 
трябвало да обмислят, за да [постигнат] 
спасение. 

Поради това, доколкото беше естест- 
вено да се убедя от това, в което те 
ни уверяваха съгласно получените све- 
дения, че събирането и придвижването 
на войската е станало и пратеничеството 
на печенегите е било проводено не за 


1 Патриарх Николай Мистик, след като научил за поражението на византийските войски при 
р. Ахелой (20 август 917 г.), написал настоящото писмо, за да спре по-нататъшното движение на Симеон. 
Писмото на иатриарха е било написано вероятно към края на август 917 г. Вж. Златарски, Писмата..., 
СбНУК, ХІ, стр. 11 — 12. За сражението при Ахелой вж. Златарски, История, 1, 1, стр. 385. — 


Българското военно изкуство, стр. 177 — 183. 


ите тена 


212 


№со!аиз Ранагсра — Патриарх Николай 


Мистик 


ЛЕНЕ ЕВЕ и 





Децот огухоотойош, 080’ Гус той соб 4005 
сфауд< ёувоуқоооо, 811? фотв тобто ив” бои 
готс лволоноосдо тд дофайдс, тото 98 фоте 
иу дуахби т’ бои” идуоу, 05 фаоь 
хо съоте? с лобс 10 и) лови» тђу Рос 
цара" хост, кадос Я тбу ФйАКо? ёхетроу 
дудоблоу тоб в Воуй ко тбу ёх Потбп- 
уби» длоотайбта", лоообп хой тбр АЛ 
отоотууф» ої Авуос авто “Шота лаогіҳо»уто. 
Тобтох вїло” уф» увъбоди около” ай тие 
сйс тоб отдатоб 0170900108005" тойттри аа” 
ср 19 подс тоб Пато таз далбирвос“ 
ха гуф тобтов Влайдици, ето Фдъдт?ес, 
ви оц ис хо тоот дудоблос био’ їр 
0098 абтос тёхъоу Пиф», дуо с 5 #ледат 
ха подс тойс уоуєїс̧ диастаощеооп, віта 
ої лолбове пбута д? ёоаотбу лойттоутеѕ (1) 
дуото таро оѓхеіошс олоъдоїѕ кота боо тђу 
отбой’ бу текут, буаухаѓоутои тф л00с аћ- 
горс дот лбе, ий ёёодеу С Доус тус 
лоооХаиВбугодог їс Вода, оте дР ёхеі- 
зе» фоВўоо, каї лодс ёозтоїс Злголйоаода 
ха! вхотта 10 твхюа, блео кдуф блейаво» хай 
тођтоос подс Вайс Ввлоодас. "Еладр ёх тод 
лотцо0б дайиотос діаотбовос увувибте Воъ?- 
удо» ка! “Раиойо» оёх побуауто д» де 
баътбу &хбоо подс ёаотофс 0 увуоуодтев ла- 
тбовс, ПА ої иё обтос феуойдцод» судиа 
лойёноо бир» ибуоу ётоєїоо, Вооддивуоь, @5 
асі», ёуєхеу тоб лоосдайвода хай дусукай- 
сасда, 011° оё лбдвноу плвдюостош ард, 
0088 ивхо офаубь ха! аіибтоу уоойаа, Фе 
дитвбозаг Фадо” 98 ава 1 потоф дой- 
иот лоброою лораоҳбутес тоа?та ла) хо! 
тоайтас гахойс ддбос лась хоопотогс длеоуӣ- 
сисдае Ос лойфив иёу, ий пудешӣс лоофі- 
сес 88 дудоблоу ойо, аётдс̧ лауу ела кат 
хсдуйсетаг ло див дё, ха дихойѕ тос дааЕа- 
икуос вфооийс тр пао” ёаото? ло, иблота, 
хамд ёмтедєї, ой хо) убу то ибуа тобто хажд» 
хой оби Ехо" блеовойр игтаёь Воуйуфоси хо! 
“Роцаво», Ё тб» &ифу дийотпидте ! хоп» 
вбову вв дЕсоуаога”. 


Отда би Вос, ка! інша пдутос вовтс, в 
ив ВАЛИ ив кой лаб’ пий” дфодий хф доа 
тобто) дуотйовтаг фовс удо лӣутос, би лео, 
в? тду пбАєвшоу Воупифибо», хо! подс тобто 
{Велер афтоїс 6 околдс, Ш дулотв віс тђу 


да водят война и за да избиват твоя на- 


род, но за да си обезпечат сигурност, 
а, от друга страна, само за да възпрат 
вашия поход, както казват, и да ти по- 
пречат да нахлуеш в ромейската земя, 
както пратениците на тези нещастни люде, 


`на Вогас и на печенежките пратеници, 


а също и на другите военачалници ги 
накараха да повярват. Тази била целта, 
казваха ни те, за събирането на войската, 
тази била причината за изпращането на 
пратеници при печенегите. Аз повярвах 
на това, като си помислих също, че е 
възможно у хората да съществува така- 
ва измислица. Ти сам, сине мой, много 
добре знаеш, зе когато чедата въстанат 
против родителите си, а после бащите, 
ако действуват във всичко сами, не могат 
да усмирят със собствените си усилия 
въстанието на чедата си, те понякога 
биват принуждавани поради обич към 
тях да повикат и някои други отвън на 
помощ, та чрез тях да ги уплашат и да 
привлекат към себе си чедата си дори 
против волята им. Такова нещо, както 
разбирам аз, бяха намислили да направят 
спрямо вас. Защото след като по вина 
на лукавия демон между българите и 
ромеите настана раздор, то тези, които 
станаха ваши баши, не можаха отново 
да ви привлекат към себе си. Тогава те 
така намислиха под вид на война само 
да ви изплашат, като желаеха, както 
казваха, да ви привлекат към себе си и 
да ви приемат в своите обятия, а не да 
водят истинска война, нито, както твър- 
дяха, да стигнат до убивания и кръво- 
пролития. Обаче те забравиха, че дават 
на лукавия демон повод да причини та- 
кива страдания и толкова тежки мъки 
на всички християни, когато той често 
пъти дори без да съществува някакъв 
предлог от страна на хората, сам им 
причинява всякакви злини. А често пъти, 
като използува някакъв малък повод за 
своите намерения, причинява най-големи 
злини. От него и сега това голямо и не- 
надминато зло — о мои прегрешения! — 
намери почва за осъществяване между 
българите и ромеите. 

Аз зная, че ще кажеш — и съвсем 
справедливо ще кажеш, ако, разбира се, 
от наша страна не бъде противопоста- 
вена на тази справедливост някаква дру- 
га причина, — защото във всеки случай 
ще речеш, че ако те привидно са водели 
война и целта им е била насочена към 
това, то защо са нахлули в земята на 











Воьйудос» &ођдасау уй", кар лоб тоб лодё- 
иот тф то» подаю» флойттото; Еілоу 
ођтоїс моћ Руб, тёирот приб", табто хаи под 
тўс тб» об» )буер блартђоєос, иті дисщро- 
ит» хой ёлёлубо. Аа ха! тодѕ табта обк 
блбођои»" длодоуіос & де дуудив 1 длодоуіа 
оф йу едеп. ”Ефпоа» о0о би тах Вой: 
ооу лойбион тудою ёЕсдосбуто ката Фр В” 
орбадко `Ронагиб бло», ха ката тб» ду 
Оводайот кн, уёуохе” афооит той лодс тр уђу 
тб" Вошудоо" та ‘Гия отоотебцата &0- 
се" ха 000” обтос Зладооидс, оос оёдву 
б лойзиос, ёууоооу балоабасдог табла в! 
объе» уёуотер, гу иё» оби &тотанаг обла 
6# диохтоіСоутоь обу 06 доти 808 хай тңс 
ойс Вифроков осувднаваж 10 ий длаомвгебдо 
тд уєуоуос. АДА, тёхуоу ђибу, длота лот 
ду а длодоуіи фут тада угуотаот, ойх 
в дуове атас пупойит, хой ба тобто ха! 
Сугди ної, кой ибо’, жаў Влапицовоо прил 
уйму, ха ёт об балецроци анлубиетос. ХЕ 
д2 ога лаобр ха тё оф тойхийео лихих, 
табта лоаракайа’ паройаодо) Вос тортоо та 
халепа утоммооие» батойс, дадорбоиейа 
би Хииотов дойе идпоотбиог кой в хай той 
утес дррониеда, ФА Ри офиа тр тоте #о- 
иё», га ар херад» ивитиейо тд» Хротоб, 
хай СД” сё и ка оби оѓде та 
иё каб Гортфи отаойгва" Яра нота тӧу 
иахфоо" °Алдотодоу. „КГ пасха & иёлос, 
яфта 14 ив двилйоуе.“ Хропауоб ов», 
и уеидфивда три коз офио тфу дфо- 
още” хохот’ Тос Фдаохоивтонс от 
ива лфтап дидхет, РЕвлойвисов хай ёо 
торс б диводос тойс дфейотас лоокїс «бо 
лова лаутос артдоблоис хат” АД нра’ и 
яелойрие» б тўс ночас дохпуде, 


Пай иФ" ор тоу Ховотдъ ёуроходтес̧, 01109 
ёхатоь дуо бубийи ёліхехАњиёроь түр уй” 
тоїс океос пуават ої нао, то» ёёоп го аб 
ёлАќоооау, тду двое» ору тої абтоб иатто- 
хоза” да{иооь, тоїс дуубдос доовбво 80 добау 
хо ожотду, тду Деолоти» таїс омекис #00- 
сабо’ офауа?с зи 08 и; О тоб Хоюто? 
ёлорииоё дата» и упр тос око аЁ- 
иао, дъвофас Руби под” тор Фра, Хо0вйЕО 
тогс биос #дохау, флодео тоб оки?ос)- 
лбы» тоїс дууб ок лоооуо”, т Деолбтү 
лооєёёуцоо»” й2уос, оо” 008” ої ёлі тоб 20до 


Мсотаиз Раїіагсһа — Патриарх Николай Мистик 


213 








българите и зашо преди самата война 
са извършили вражески действия? Казах 
им и аз, чедо наше, това, и то още преди 
отговора на твоите думи, и ги смъмрих. 
Но и за това те не останаха без оправ- 
дание, а дали тяхното оправдание е ис- 
тинно, то сам ти би могъл да знаеш. 
Те казаха впрочем, че тъй като бълга- 
рите нахлули враждебно в ромейските 
области, Драчката и Солунската, това 
вече беше повод за ромейските войски 
да навлязат в българската земя, обаче 
те не са и мислили да направят такива 
нападения, каквито са свойствени на една 
война. Тъй ли е станало това, аз не зная, 
те твърдят, пък твоя работа е да знаеш и 
работа на твоята разумна съвест е да 
не отричаш това, което е станало. Но, 
сине мой, каквито и да са били техните 
оправдания, аз сам ги смятам За недо- 
статъчни и затова ги отблъсвах с укори, 
мъмрения и порицания и няма да пре- 
стана да упорствувам. Тебе пък, сякаш 
съм лично при тебе и обгръщам шията 
ти, моля те за следното: нека дотук се 
прекратят бедствията; нека познаем са- 


ми себе си и помислим, че ние сме на- 
следници на Христа и ако и да се раз- 
личаваме по произхождение, обаче ние 


по вярата съставяме едно цяло и имаме 
една глава — Христос, — а ние сме 
членове помежду си; а пък членовете 
не трябва да въстават един срещу друг, 
защото според думитс на блажения апо- 
стол, „ако страда един член, с него стра- 
дат всички членове“. Цие сме християни 
и няма да се посрамим с това име. О 
непоносими бедствия! Тези, които са на- 
ставали да пазят мир с всички, дяволът 
самите тях ги е подбуждал към меж- 
дуособна война! Тези, които са задъл- 
жени да бъдат кротки с всичките хора, 
родоначалникът на безумието ги е на- 
карал да беснеят един срещу друг! 

Някога си ония, които бяха познали 
Христа и които носеха неговото свето 
име, осветяваха земята с кръвта си, из- 
пълваха въздуха с благоухания, унижа- 
ваха дявола заедно с демоните му, а пък на 
ангелите даваха да ликуват и се радват 
и прославиха господа със заколението 
си А сега какво? Тези, който НОСЯТ 
името Христово, оскверниха земята с 
кръвта си, изпълниха въздуха със 8л0- 
вония, допуснаха дявола да се радва, а 
на ангелите дадоха повод да скър- 
бят, на бога пък причиниха такава го- 
рест, каквато не са му причинили ония, 


тобто» стагофодттес. Ко бте ФА був, поз 
оёх кар иаудауе. хе иву зао & ха Пдуев 
ди таб пдрудс, АЛ’ Фушов дй ту” волна» 
го блёо от" @ лйпуоб дтабда 98 зд иё 
бдъзйо ки лаовот, то дё усов’ ойдацо?. ` Ао 
ойи вмдток ал’ Фоув 9 Адуос лотацобс Вита 
дохойо», тоойтаз опифооб» пр дир” ФФ газ 
лвдиотайето” бот; Ос в79= лооалойойва", 
ха? ий тоиойтоие дуо лойунаою ў вир 
отувтеттото Сон АА в? т со ие, тёх- 
зор пифу, топ Арлоу у то” Аротди ко! 
бей» пит тот дг бийс ёх тф» лотов» 
хенођёта молло», тор рлоиебкта лада (уа 
лайф» пийс ёдердеробо ЕТ тіс 00 фоомйе той 
и окебиолабви тойс фадазводлоне @у- 
убд0ис̧, тоб ий хорова маі охшохбу тоў шоо" 
Зодлоис донотас пооодјоо дё кто Вид" єї 
п те вийс тетоалвиоиеттс вбуйс 9; патобс ёу 
хо а хаћіотаос, ипкеи докопа блповфоси, 
иде лОдЕНО» доадаВеадок кота то? вой луёвиа- 
ихой Патоос, той деоотеробв Пиф» Вас 805 об 
& хо ий пеѓооу Вдавве тңс дудлис ди те то 
йсоооу г: аах, ка! Да та рддоста парен 
с” ёх той логнооб окатдала, 0120 арр 
лфутос Воаветойонс от бвф тўс опън, 
ха надой лера, би болео т’ охилтосои 
уёуоув хАңооубнох то? цахаиои лотодс айтой, 
ойта) ха тўс отобуйс, ка! дуал, ка тўс убит 
хе лодс 0ё дюдёсеюс̧. 


"Елі ларь ё, тёкуор Йибъ, с паовхад&- 
саша», кор доа ш) хатарооуцоцс той Хоюто? 
ха! Өғоб иб” фор вота. „О бдвтбу бийс, 
ёиё адетеГ“ об, в? ко диоото ддс, пф Факна- 
07101 лооёотухо кей паой тоё дуюи Пребиатос 
ви мой деонеїу Фадо» ёёороѓоу. "Ооа оў», 
лай» фи, и и} котафоотнонс, двацф ое 
хадулова оше ддт ха! дрриф В, Пото), 
хо УФ, ха буі Пебиаи, тоб и) тўс ойс 
Фи уооас Ве йош, иңте ов, ите тду оду дад», 
ипде Влавър той 1) ёлновоу хо! огумойво е» 
ёлєуєухеѓу тиїс дос 1} тогс, Даде бу ў локйн- 
00015 хо! вхогоа по тоб "бу влйоде тоїс Хоо- 
пат» охултроие, ар” 06 уодтои то с Воъдуа- 
005 вЕвубувто дий тоб лагадойутои Валтіосцото$ 
тоу Хоотда ка Өєд» тбўу био» &туубти, хойто 
уєугутиёға бтв обифета тб» те "Родос ха} 


МісоІацѕ Раігіагсһа --- Патриарх Николай Мистик 








които го разпънаха на дърво. А че аз 
говоря истината, ти сам разбираш и 
съзнаваш. Защото там, ако и той да 
страдаше поради раните си, радваше се 
заради спасението на ония, за които му 
се нанасяха рани. А тук той се измъчва, 
но съвсем не може да се радва. Нима 
още от самото начало писмото ми не 
търсеше справедливо реки от сълзи при 
толкова големи бедствия, които обхва- 
щат от всички страни нещастния ми жи- 
вот? Не би ли било по-добре по-напред 
да загинех и да не бях доживял такива 
мъчителни нещастия? Но ако ти, сине 
мой, се грижиш да не опечалиш Христа 
и бога наш, който за нас слезе от ло- 
ното на баща си, претърпя страдания, 
за да ни избави от страдания, ако ти 
се грижиш да не оскърбяваш човеколю- 
бивите ангели, а ненавиждащите хората 
дяволи да не се веселят и радват, ще 
прибавя и за себе си -- ако обръщаш 
внимание на моята най-Смирена просба 
като на просба от баща — то ти няма да 
помислиш да нанесеш вреда и да наче- 
неш война срещу духовния си баща и 
срещу боговенчания император. А ако 
пък ти още не си изпитал неговата обич 
поради незрялата му възраст, а тъй съ- 
що по причина на съблазните, които не- 
давна възникнаха по насъскването на 
лукавия, то ти ще я изпиташ, когато с 
божия помощ мирът настане, и от опит 
ще узнаеш, че той е станал наследник 
както на скиптъра на блаженопаметния 
си баща, тъй и на неговата любов, при- 
вързаност и разположение към тебе, 
Всичко това, чедо мое, за което те 
уговарях, гледай да не го пренебрегнеш, 
понеже думите на Христа и бога наш 
гласят: „Който отблъсва вас, отблъсва 
мене.“ Аз, ако и грешник, служа при 
светия олтар и съм получил от светия 
дух власт да отпускам и свързвам на 
земята. И тъй гледай, повтарям, и не 
пренебрегвай моите думи. Ние те под- 
лагаме на неразвързаните и неизречените 
връзки в името на отца и сина и светия 
дух, щото нито ти, нито твоят народ да 
не излезете от земята си, да не нанася- 
те вреда, нито оскърбление, нито опле- 
няване на онези страни и народи, управ- 
лението и властта на които и до днес 
се държат от християнски скиптри, отто- 
гава откак за българите стана възмож- 
но чрез всесветото кръщение да познаят 
Христа и бога на всичко; сключеният 
още тогава договор определи погранич- 





М№ісоїацѕ Раігіагсћа -- Патриарх Николай Мистик 


Воъдуаосот ти’ длахойтчо” дюоісоута отиле- 
фотон. ° Алвотеідеше» дё оду (ос дфоом, АР 
(ос иот” хай обееобта тру абр, твикот 
гид», пасиб» тр ой рообин ко лой а, 05 
уф лебоши, хаоба, = ка та тоб лотпооп 
охаудаде табтиу #Евтофут»г, та Феба тоб Хо 
отоб ха! Өғоб иоз био дг Фр фолко ёр 
Офйойнотв дов та итог сото тр дъ- 
Золе лб, то дхейрои кето» Фо» ано, 
блёо ор той хдоиси, ий той дцобс ато 
идоза Абуов, ДА дето (в тёхуо» ти" лас 
тёра, відо тд пиктвоив лаооубов хо! ха 
иле тф Рио лаойддириа ек добо” иёр тоб 
агуддои Өвой ха Хотоос риф», 616 хайунна 
дЕ оду, Вобда дуо), ной то дид", ко! “с оєц- 
годдупич вио, би тообтор Водо” мот гла 
хо п» вар лойф пита, бес лоте тоб 
лоупоой дафиохов охфудайда дата моі имота 
ёиВадбутох, хо тотос (олво лома ато 
фАёбартос йхатдоресто», оёх ддоке" уопа» то 
поэпоф дно 21 пой? ёухатуйођ о тў лас 
айтоб ёёафдеор похо аа убоортоѕ лат- 
00с̧ тов дйховоь лоосу» ка! торс бдиоцосс 
ха! то Фупияо,тф лой мої ёливеї ёдоне 
милост тйе уос тр” скок, ко тд ято 
длооввойс тоб Фрис, та те наҳс хайла 
ха! тоб лойиом, цеєкёВоАвр ес Вот ко! 
буйлар кой а ко. “Ну лоойодо Өвдс, є хо 
абхо той уг, уеб тўс тоб лоэпооб глпочас |! 
ойх дфрйив? бъвлпобйото", 017 @ло УЕ тоб 
лоофутов дитжелвос, дуотвос» сот лаоне ВА 
275 ка! діуоотаоіоѕ, ий тоб фотон той да!- 
цоуос хоейтоко биос’, ий хотпорайо- 
ибур» т} дофойеа ъс «они вкебте, Пр 
хоте ле" 9 Хоютос хо! Өєдс̧ риф», кой Па- 
тђо, тоїс биодоуодою о?тду отвора, жай тўр 
офтоб ёлілодобо: ддбоу и ийноото шах. 


(О 82 той уоациатов блохошотђс длодаъ- 
ойто) тўс 095 лис, тобто иёу да тт" 
лоособоа» объ дов, ха! удо б ё@доолбс 
доп иёу тб» ёр `Ођило дохт» хођтуодй- 
ивуов, об иву 0420 хой то’ дуо тўс ліотеос 
ёр °А?атоёс обтос ди тр бурая тоб лакоубот 
ёолеюё Гребиотос, хо) іса торс деіос #лод- 
тов Аелоноупош лаой Өғоб йлохех? ђотон. 
"Бот иёу обу тафта ийрота лобс то боотйои 
автО» хо! одиеифой, хёхуоу ђиб», 19 ор дго- 
пили» 00а & ОЕ тіс доп, ка ид» лаод 
соі 46уос, оёх дифва/ оо дё лдутос бт в, 
хо! 0 тобто аёйодуто тўс ойс ёличхвіос дло- 


215 


ните владения на ромеите и българите. 
Ние ти изпратихме това не като дар, а 
като посредник, който да направи наше- 
то наставление приемливо за твоето сър- 
це, сине мой, което е разумно и кротко (в 
това съм уверен), макар съблазните на 
лукавия и да са го направили жестоко — 
собствеви думи на Христа и бога наш. 
Затова, като имаш винаги пред очите 
си неговите спасителни за хората стра- 
дания и неговата света кръв, пролята 
заради спасението на света, не прене- 
брегвай моите думи, но по-добре като 
син пожелай до почетеш баща си, по- 
неже ти разбираш нашите наставления, 
и послужи с живота си като пример за 
слава на великия бог и спасител наш, 
за похвала на себе си и ако искаш, ще 
кажа и за моето прославяне, че съм 
имал такъв послушен син, който е ува- 
жавал белите ми коси и който, когато 
злият демон пося ужасната и велика 
съблазън и с това разпали сякаш не- 
угасим пожар, не даде на злия демон 
повече да се хвали с пламналия пожар, 
но след като обърна внимание на съд- 
зите, оплакванията и горестта на стария 
си баша, позволи на кроткото и добро- 
то си |влечение| да надвие на душевния 
гнет и като угаси огъня на душата си, 
промени ужасите на сражението и вой- 
ната в мир, разположение и любов. Нека 
бог запази мира и ако и до ден дне- 
шен —0 козни на лукавия! —и да е до- 
пускал да се наруши, обаче отсега нека 
той го гури по-високо от вреда и раз- 
дор, за да си остане той |мирът| зави- 
наги по-силен от завистта на дявола и 
да бъде обезпечен с якостта на оня мир, 
който е оставил Христос и бог наш и 
баща на ония, които го признават за 
баща и които желаят неговата слава 
и наследие. 

Нека този, който ти връчи настоящо- 
то писмо, изпита милосърдието ти и по- 
ради присъщата му добродетел, понеже 
той стой начело на аскетите в Олимп, а 
тъй също и порали това, че той с |по- 
мошта на] чудотворната сила на пре- 
светия дух е посял словото на вярата 
между аланите ие избрал да служи ва 
бога заедно с божествените апостоли. 
И тъй това е доста, за да го препоръ- 
чам и да го приближа към твоята бого- 
чтима власт, сине мой. Ако имаш нещо 
да ни кажеш (а чеима, аз никак не се 
съмнявам), то нека той и в това се удо- 
стои да изпита твоята снизходителност 


пи 


№со!ац$ Рашагспа -- Патриарх Николай Мистик 





дабооц, хо 99 тбхоъс тўр лобс пиас ёларё- 
деро лойсаойи. "Крроибтот ов уа Яо: Хою- 
тос 0 бебе диф» хо! рът ха! офи, ёиєта 
ха! фоопобъта ха! ивдетазла и лойттозта, доц 
ёр тф ибЩоуи абду тў ёхеіуо0 хітооъд ио» 
хатаотиоо дбёпс, тўс ёутоз иахоб об добпе 
ка теолуйс удохеіаѕ, бте тб» вбаовотподутот 
айио Зу ибо» (де Со 0с деойв хофмотиистос 
сас доуоиіс лаоёбы то» афдаото» алое 


ова». (1Х, со. 68 С — 80 р) 


8. Аа 


То атф 


Адто тойто тув ка и фооуіиус ёлі- 
отоАђс сор тд лоопуобивто» рбиа. хауа) лооп- 
уобиеғо» три, техто” Пиф, 87180 дег тёхоу 
хо ии то 5Воіго» лотёоо тёхроу, лого дё 005, 
йу те Води дю те ий 1090, ёліохолос вї 
хо ё2ауотос б т’ еіс @гоу и) алпозтивтос 
вдоврас". Ка уао е хор биаотодоі, Л” обу 
бийс ёліохолоь хөлд Еуонои" биб» хотой тоу- 
уйуогою ог ёліохопо, 6 ук тўс Хоотой ауё- 
Де Вот, хо! ий тўс ёхетор лойене плато 
иетог ВАР дисоаудииеи, св ёру 6 фодииос 
об" ейуаотобие то ОФ тиф” с убо тат 
дишоий» пиб»р вс то дафоб пийз тђ 68. 
овас биратт. АЛА? &лё но, 6 6006 сб хо! 
роотиожотос, #6 Руб» исоде 0 упопбя ложно, 
хо) дроолб» латда уважат олёо «опис, блво 
дай суйс, блво той Уж хвтовигта Хоюто- 
д» анато, ис бэ вр Усоріос̧ ос б тди 
лохёоа «орчка дрота исюод» алохайа» 5 
Побохес оѓа фоо?е, оїа Деунс, да уофрес. 
„ЕТдо», ЕАвувг 6 поофиенс блеопройивто” ко 
ёлоюбиєуо»” (10 лаоадвирд?у йиїу дот 19 
005 08 лора влтаг от дё оди укойхок), 
ха лаођ?до», ха ідо? одми ў, ка! ЗЕттпаа 
обтду, ка! оду 500881 0 тӧлос адтоб.“ "АЖа 
тобто то 4600$ тобобто» ёуёто) то уойиия та 
дё ребе дхоъв. ро торе ср” увувупибтр 
упта» тфу» об» иотаіо» доуснибу Вл! тейвио- 
оп увугуйобо, ит тобто ёлодднроуе «в д” бло- 
даиВагыс, с рАоаоіа” длоотойфи и ти’ бло- 
Аут. А Йа зебато 6 поо 08 Даде Ввхдотой- 


20 август 917 г. 





и колкото може по-скоро да се върне 
при нас. Да съхрани Христос, бог наш, 
твоето телесно и душевно здраве, а тъй 
също и тебе, който мислиш, грижиш се 
и извършваш това, което в бъдещия жи- 
вот ще те направи наследник на него- 
вата слава, на неговата блажена и въз- 
хитителна слава, когато бог, стоящ сред 
свойте угодници, ще им раздава като на 
богове нетленно блаженство. 


ецпает 
До същия 


Същото слово, което стои в началото 
на твоето хубаво и разумно послание, и 
аз турям в началото, чедо мое, ако, раз- 
бира се, трябва да нарека чедо чедото, 
което е оскърбило баща си; но аз съм 
твой баща и щеш не щеш, епископ, кой- 
то, ако и най-незначителен, не е отхвър- 
лил почитанията към бога. Прочее на 
епископите, ако и да са грешници, вие 
не сте съдии; напротив, епископите са 
ваши съдии, ако, разбира се, сте от ста- 
дото Христово и не сте се отклонили 
от това стадо. Но ние сме оглупели, 
както казваш ти, разумният. Ние благо- 
дарим на нашия бог, който заради нашите 
грехове ни е хвърлил в нозете на ос- 
кърблението. Но кажи ми ти, мъдрият, 
ти, най-умният: ако аз, старият баща, 
съм глупав, като умолявам сина-мла- 
деж за мир, за спогодба, за прекратява- 
не кръвопролитието между християните, 
то какъв трябва да бъде младежът- 
син, който нарича глупав умоляващия 
за мир баша ? Внимавай какво мислиш, 
какво вършиш и какво пишеш. „Видях— 
казва пророкът -- човек горд и надме- 
нен (изпуснатото изпуснахме от уваже- 
ние към тебе; ти го твърде добре 
знаеш) и отминах, и ето той повече не 
съществуваше, и го подирих, и мястото 
му не се намери,“ Но нека бъде това 
доста за тази част на това писмо. Слу- 
шай по-нататък. Не мисли, че станалото 
поражение! е произлязло за изпълнение на 
твоите суетни помисли, не предполагай 
така, а ако пък предполагаш така, от- 
хвърли това предположение като праз- 
нословие, Обаче победен бе народът, кой- 
то беше излязъл на поход срещу тебе: 


1 Тук патриарх. Николай Мистик има пред вид поражението на византийците при р. Ахелой на 





Хісоїацѕ Райіагсһа — Патриарх Николай Мистик 








твбойс, лобтоу ив» ишиас» длоффтос тоб 
22 длоховфит тацєіоу тас ѓаотоћ хоісес блоте 
Вобдото лоойуоутос` денжвоо де, боо” от 
хой дудосблою = бур тат оёхёісоу ёбуехеу сфой- 
ифто». Кахфс лошїс ка об лвдвокеииеусос 
г» бет» подс и» Мо” долфба» Флаш», 
ха! блодоубиехос (бе еме» тов оё таз “Ро- 
ид” натаодеь ёсоооіа», то усуордс йидо- 
триа тф “Ропа ид ооуёВт даф. №06 вЕ жай 
& им» оби Йхопойв, иабудаг= «? дЕ Яхогоаз 
ЕОс, атануцо 8 ни. 


Пада пот п Нкоск! отрайй ибуоь тб» 
дтайда пойсато, ий ёс длеай с лиохобас 
ха ожодоцтифеа»" иатастоофавс делоаїото. 
РАД ої иё» длеоддото, ка! боор” єс нуңилр 
дубиатос лвоетоктас Я 98 Рано) Вослва 
ёл) тўс оре Фотцив хол ос. `АМа ко! 
буо) тобто та ту “АВдоа» уви, Фу вис 
длоолйдес (ма! иде" со годе Ваооѕ 6 1.705), 
хо! доло ха! доал8иш увубрате, ёлі ох егото" 
гр» ивуйлар тайт ха! бло тр лазтат дво- 
лой! кор кооба стойтуогибр пора, чии ко 
тфу тауф» влбдоацо” ФЛ ха оёто йледдозто, 
хо! 0898 дейрауоу тоб броне Руотота, абти 
дА озу тў Лахобср абе? ЗЕ дохле ха до 
хо! Вао/ ва фодобувтоа. ВобЛе со кор САРУ 
уофроше» тъоатор" вфодо», мой 000” бао? 
хой Фа» онтхобвойи тў Сивебод 00; 
То Хаоохри в" уёъос зато? цёр ион» іл- 
логи 02 мої песф даф влвеова оти, тр 118- 
убХ» тот» хий бс ділда тоб бвоб лом» 
ёлі уобуос ёлтӣ леоєхфидооо», хой лауга 
##де» длойна, ха! ложе с дАіуоы людс ту» 


бе пода  Влботовша” ап 980 дю- 
ибе: ма! даост т #8 доҳӣ 8900- 
жас фоогоопибт тиїс лтёовёт. "Нудяцоо 


моћ дуалф ав, го» пифу, © шоооудеіс Ос 
об дуг, плато, иа ооиВоюдєдо оо, ор иёу 
с хошы, нба, пбутос 08 о ц020й“ 
хоаиле тбу св пдоунобэтор тр пдд” 
Едро” тд исто ёАлідос, дохёодти тр ё200- 





Н __—— 600655 





ТЕ 





първо, по неизречената присъда на оно- 
гози, който изважда от съкровени хра- 
нилища своите присъди, когато му е 
угодно, а, второ доколкото е въз- 
можно и на хората да знаят, -- поради 
собствените му грешки. Постъпваш зле 
и необмислено, като приписваш победа- 
та на собственото си желание и като 
предполагаш, че станалото поражение, 
което постигна ромейския нарол, е ста- 
нало за това, щото ти да завладееш 
властта над ромеите! Млад сии ако 
не си чул, то узнай, а ако си чул, но си 
забравил, то спомни си. 

Отдавна някога персийската войска е 
тояла на стан чак до тукашните ме- 
ста? причинявала пожари и разрушения 
на сгради, с който ти сега заплашваш; 
но тя погина и само името й остана за 
спомен, а Ромейската империя стои на 
собствените си основи. Но и преди тях 
аварските племена, от които, нека думи- 
те ми никак да не те обиждат, сте из- 
дънка и бяхте техни роби и бежан- 
ци? извършваха нападения до стени- 
те на този велик град, защищаван от 
Владичицата и господарка“ на всички; 
но те погинаха и не съществуват даже 
и следи от тяхното племе, а пък този 
град се украсява с отколе падкалата му 
се слава и царска власт. Искаш ди да 
ти напиша и за друго тиранско наше- 
ствие, което не може да се сравни нито 
по големина, нято по значение с вашето? 
Сарацинското племе обсади с множество 
кораби и с още по-голям брой конница и 
ехота този велик и наистина божи град 
цели седем години, но всички ги споле- 
тя погибед и съвсем малко се завърнаха 
в отечеството си? а градът си остава 
и се запазва, охранен под крилата на 
изначалното благоволение божие. Обик- 
нах те и обичам те, чедо наше, аз, оглу- 
пелият, както казваш ти, баща, който ти 
дава, както ти мислиш, глупави съвети, 
а в същност — съвсем неглупави: ос- 
тави заблудата на ония, които те за- 
блуждават, отхвърли суетните надежди, 
задоволи се с властта, която си насле- 


1 След победата си над византийците при Ахелой Симеон открито изявил своите претенции над 


императорския престол. Вж. Златарски, Писмата... 


‚ СбНУК, ХІ, стр. 20---28. 2 Става дума за 


голямата обсада на Цариград от перси, авари и славяни през 626 г. Персите начело с Шахрбараз се 
намирали на малоазийския бряг, а аварите и славяните начелс с аварския хаган — на европейския бряг. 


$ Николай Мистик намеква за времето, когато 


4 Т, е. от Богородица, смятана за покровителка и спасвтелка ка Цариград. 


прабългарите се намирали под властта па аварите. 
5 Арабите начело с 


Моавий обсаждали Цариград в продължение на седем години (669 — 676). Всяка пролет те се явявали 
със своята флота под стените на византийската столица н прекъсвали обсадата през есента. За тия 


събития вж. Озворозку, Ніѕіогу, р. 111. 


28 Гръцки извори за българската история, У 


ии... 


218 Мсоаиз Рашагспа — Патриарх Николай Мистик 


и 


оід По ёх то» обу полёоож ви поотбдитойс, ит 
Во дои дволдсвей бф” фр» ёддаудиуз Злаускда- 
хех збу тб» бо” ДАколотт" обдев 008405 
блаохо» тид, «та Рф”тбоор тв доуйдчас 
да ауцбуов, хо! софооуфи, ёлибупєї усуводои 
деолдтис тоб тӯ доиде ас адтду алой Лабалтос. 
"Кудри хой сб, бт додо дориот аз” её, 
хо! тўс виеваж длъ ауиие дос ас бло та 
Оквоб убо делбуио" тр» “Роищий» #Еот- 
аа" ий ботойоде тб» бф”фт тўс Еее 
ос оуд, деолбти увубода’ и) ёлі то- 
сото» дууеноуцотте, иде катайбтие рэ)» 
тоату», (95 уёуоуё ис Воцйуаост бото, 
дс Войн тоб Аво двобойтоз 19 Поодуа- 
ол’ убгов ёх тӯ тоб диВддоу доод вій, бр 
атто» дорддсоц, ха! эеуќодоь тф? вен йвосо- 
обте» дволдтис. Габта по: убурафа 6 исмюс 
кота пр оти" добар пс фоо ие от де оби 
дутовто (бе пофде, 10° „дог борф доди», 
ха! соротғоох вота.“ (Х, со 80 0—84 В; 


9. Аа 
То ато 


Е? иёу дирохор Пр айто» див плоду оё, тём- 
зо” Йи», параувивойи, оби йу ладоутподин? 
тобто лотов аМЯ ко те 0дов тд ийхоз, 
ха! той уашфов т’ силой» Су дертёот дт 
ё0&иур, хо тр" подс тр ивуайддотдв ор 
дот ори Физцоа лоовіау потосови. М 
2 би ха т0 уйпойз ёліхетон, к ў тостот 
Варйтиз инхооб в тоб ёх те ху Пий 


_ чотаове йлдосоѕ бо диоь и йхоутес влк- 


убиеда тй тоюйтус 60и, |’ ода Фо «лед 
т» вудатоодои, ох Пу длётиуо” тоб биолог 
оф уао йэ лолодинт. тобто иё” фдиаоь дос 
лбу, тобто д2 ти’ керей фр» ной та дишата, 
хо то фо’ Рио лодбфлот, хө! тас уво 
хатаф? у, тобто дё ий уохато»р плтоцетос, 
тоху 08 хо! таж лоду», Еоз Фи то олорда- 
Ёбиєуо” котслойваир. АА ?лбув ив а 
тоибтує бон то уайелот упраз, мой п йла- 
оаітутос̧ тироттс тй бођдєуеіох йа тайто лооо- 


дил от предците си, не пожелавай да 
господаруваш над ония, от които ти си 
се научил да познаваш господаря на 
всичко! Никой, който е бил някому 
роб, а след това е бил освободен от 
робията от другиго и е разумен, не 
ще поиска да стане господар на то- 
гози, който го е освободил от робство. 
Помисли тъй също и ти, че вие бяхте 
роби на бесове и че бяхте избавени от 
тяхното робство благодарение на ония, 
които по милост божия управляваха ро- 
мейското царство. Не помисляйте да 
станете властители на ония, чрез които 
вие се удостоихте със свобода! Не бъ- 
дете дотолкова неблагоразумни, нито пък 
оставяй такъв спомен, че е имало един 
български управител, който пожелал да 
покори под властта си онези, които са 
освободили българския род от робство- 
то на дявола, и да стане господар на 
освободителите. Това ти написах аз, 
глупавият според твоето мнение, на те- 
бе като разумен, а ти твърде добре 
знаеш, ако си мъдър, следното: „Дай на 
мълрия повод и той ще стане още по- 
мъдър.“ 


гипает 


До същия 


Ако беше възможно самият аз да се 


явя при тебе, чедо наше, не щях да се 
откажа да направя това: щях да пре- 
небрегна дългия път и суровата зима и 
не щях да се поколебая да предприема 
пътуване към твоята преславна власт. 
Сега пък, когато и старостта ни е на- 
легнала и нейното бреме едва ми по- 
зволява да ставам за малко от леглото 
си, ние против волята си се въздържа- 
ме от такова пътуване, за което зная, 
че ако можех да го предприема, то щях 
да постигна целта си. Зашото нямаше 
да престана ту с думи да те умолявам, 
ту да ти целувам главата, очите, милото 
лице и ръцете, ту да обгръщам колене- 
те ти и даже краката ти дотогава, до- 
като не постигна желаното. Но мене ме 
въздържа от такова пътуване тежката 
старост и неумолимата тирания на бол- 


1 Тук авторът на писмото има пред зид покръстването на българите. 2? Вероятно това писмо 


е написано през 918 г. 





№со!ац$ РаБЧагсна — Патриарх Николай Мистик 


219 











дедигта уойциатоѕ. АЙа лофто” хотауотцооу, 
тёхуоу пит, блёо ытос й повоВЕа, ий є 
тууду у) Фа тас 8иас диаопас дуйёлос ей за- 
хобводи, 8279 тд и уедос тоў лойуцатос, бл2о 
0$ логоВефонгт, тру от? фа, дуоиото» доволп- 
ойто» фир, блєо ори, хой аётдс ёлафоивїс 
ха Сис, ко оо та ЗЕ йудобло» дуоутиђ- 
нота тр» хай табтр дуахоройа либищох. 
АДА ті ив то» ус тд ВобАтио хў фръхлс 
хо! 10 лойуна ; Поолараохераѓоцит 98 хо! оо? 
лооодоло тў” лоосауоуђ» тў Ристпойш Ристей- 
оне» кой дебиёда, тёхуо» Пийт, мери» оо тт 
дров’ фёооутєс, с 9 Потро хо) Федс тб» ОДсзи 
то” цотоувуй офтоб Уют алдотодо» хай лосова 
ес тду хдоцо» длботвийв»" длботвйв удо ёх збу 
дхофла»” ко дей» «дала» тоу бидишо» автоб 
ха! биддобоу У» ёлі то хатой бо иё» то ивод- 
тоот тйс Фудоас Восвебом де ит «ори 
тов хаг дА Асо" вилелойвисоивнос. росот 
лобив» Пис 07 талыто кар лаодіотоодоь то 
диво Ўъоастңоко кстайсодвутвс, ойдЕ дг Бу 
ивтеро” котдобощца, Ла ма тт” дратои ауа- 
дӧтрта тоў таби ђийѕ тйс хйотос хатаби- 
опутос ПА дгослобиви ооо тр» фи йбуоосто» 
уъут, блео хай бжду тб) дисаотпоко лаоо- 
тдивъо: дъофлобиви, Елво гіорихђс катаста- 
02005. 


"Бес рос б л дохйе ёудодс тод ллбо- 
шато тйс екс лоћанус ёлєороа»дновтои 
таїс̧ иб» отифооаї< ; "Кож 1005 й уй Хою- 
пау» аияо шобети ло Хоотпоубу увобф? 
хеуориёуо ; "Бораёв Ки» “АВеА тӧр ддг2- 
фор, маё бикос сфарбтос 6705 ёВбо аиа лодс 
тду Озду. Ті доби, твхров иб»: ТЕ дюуоӣ 
тооойта»” сиб ибо тоб убу хеуоъиёуоу ; 
Подот” «где тру Бору дуофрвовадйи лодс̧ тот 
Өгбу; Ка! ойле ус лвор ть Сото», 1095 
бофоуо?с лаїдас, таз ұпоғробоас уана, 
тоос бдедфе» ѓотєођиёуоъс, тобв тизер ёоң- 
ноъс, та дум Факластноа, тб» цоуабдутс» тдъ 
охёдаоиду, тб” лаойётот тр бафдоод», Фу 





навостта, та затова трябва да ти пиша.! 
Но най-напред помисли, чедо наше, за 
какво се отнася пратеничеството? и ако 
аз случайно поради моите грехове съм 
недостоен да бъда изслушан, то поне 
важността на работата, за която се за- 
стъпваме, нека да смекчи твоята христо- 
любива душа, което, аз мисля, и ти сам 
желаеш и търсиш и само препятствия 
от страна на хората задържат това 
прекрасно желание. Но защо ли аз да 
не язкажа по-скоро душевното си жела- 
ние и | същността на] работата ? Аз пред- 
варително се приготвям и като че 
предварително подготвям достъпа за 
молбата си: умоляваме и просим, чедо 
наше, като ти представяме онази молба, 
заради която бог и отец на всичко из- 
прати в света единородния си син като 
апостол и пратеник, понеже той изпрати 
от своето пречисто и божествено лоно 
своя равночтим и равнославен син, за да 
разруши прегралите на враждата и да 
закрепи мир между враждуващите едни 
срещу други. Умоляваме те ние, смире- 
ните и удостоени да стоим пред свеке- 
ния олтар, и не само заради един наш 
успех, но заради неизказаната добрина 
на онзи, който ни е удостоил с тази 
благодат, умоляваме твоята христолюби- 
ва душа за установяване мира, за което, 
застанали пред олтаря, молим бога. 
Докога изначалният враг на творе- 
нието на божествената ръка ше се рад- 
ва на нашите злополучия ? Докога хри- 
стиянската земя ще се обагря от кърви, 
пролени от християнски ръце? Каин уби 
брата си Авел и макар да беше убит 
само един човек, все пак кръвта му на- 
дигна глас към бога. Какво мислиш, че- 
до наше? Какво смяташ, когато толкова 
кърви досега са пролени? С какво сте- 
нание трябва да се вика към бога? Аз 
вече няма да говоря за живите: за деца- 
сирачета, за жени-вдовици, за тези, които 
са се лишили от братя, за тези, който 
са загубили чеда, за свещените олтари, 
за разпръсването на монасите, за изна- 
силването на девиците, чиито непрекъс- 


1 През 919 г. великият друнгарий на флотата Роман Лакапин отстранил от регентството Зоя, 
майката на Константин УП Багренородни, и взел властта. Той оженил дъщеря си за младия император 


и се обявил за василеопатор, т. е. за баща на василевса, а малко по-късно 





и за сьймператор. След 


тия събития Симеон видял своите планове разстроени. Тъй като може би с искал да сс възползува 
от вътрешните неуредици във Византия, той започнал да сс готви за война. Това писмо на патриарх 
Николай Мистик (от 919 или 920 г.) е било изпратено с цел да се предотврати войната. Вж. Златар- 


ски, Писмата..., СбНУК, ХЬ стр. 27—30. 


? За да се предотврати войната, от Цариград е било 
изпратено и специално пратеничество до цар Симеон. 


200 Мсо!аиз Рашагсва — Патриарх Николай Мистик 





ог дереиєї отезауий хай та дажоза Ртъууа- 
зона ба лазтос то беф. Ода би к ох 
тб» ўивтёоо»у буо» фобищов (075 хаё вЕлео 
ис дудофлю» фоощиофтатос, ий тобто 
Фоно ! дофиотоз ёлповіа хо Фодофла 
хахоВоъМа тй ой лосыа фъхб вилгообоа пе 
хоѓо, ёрдоолоу бута диовд вс хай форекс? 
иђ овухоойоси ренбодов тўс ёизтоб Диводтитос. 
"АЛЛА, тёнъо» дуолттд», ее дафиоуос 10 #0- 
ро», ий 87 я бо? лооасубив»” обтф котор- 
утоба хай пибт ва Фодофлет маходвот- 
Исис алууеноЕ ъй єєд тофта кой дъохсой 
лобунота, дохводфие» таїс каг Фо» ёи- 
95овойг ога» тоб погпооб Злииоциетог 01 
лоокатдоботес поовбяцосз про оңу оу 
дг бэ хотд соб лоохехротав. “дех хоз» тір 
мнооо" дуайдрос тб. съдвейцидта лід, ми 
сВќсоу тд» Фиби тўс зех ос ёлађо» об 08 
как поноси дледпопоазтез. 


"Боту б убио обтос хоол» об порох ё 
бдоблоѕ, 8129 ко! ё” дулоб. `Еот уйо лой- 
Данс #део он ло динов мал? ЗАРА» 
ёфооиђооутоа виа тоб 8705 Ейотофеттис, то 
Етеоо» хоталоаўуғтои. М) Вот бие" пита 
хо! Фот фбоу лабєёед дей”, ипдо дорготот 
уе» Юриди, изд три лихоіо» дхаталухто». 
ДА? га! дочоиойв #902 дудоз ток, ко 
имота 1ў 09 лоблотас фооуңов, З4оас той 
ловиоцс, таз офауйѕ ка тав тар анато» 
хбоне, длбВдероу лодс то изуа лойуна тйе 
вгопуис, шт дтіитсоу хлооуошау, Пр хатё 
Мл пить 6 ддейро; иб» ре боб хазаяю)- 
оох, а вртролотоав Чодетеи бийс то 
Өв ха! Пато. "Кисгио”, тёхъоу, тошоо» себ’ 
исто "Роиоко» ха Вотдуаое» ботфто, ка! 
тд офиёТа тоабиота блод бута, тру офа", 
тўс лдєђоос, тдс тоңо тб» даюбфу ка тб» 


псдб», зоюйта вуво. ТЕ тобто, твхуа виа, 


Даб ёиох, хіђоос пуолциётос, йэ ио. ёдауиву 


г + 4 +3 ` а з де) с 4 \ - 4 
6 Потро дъп тўс вийз блохойк, кор те НЕКОЕ 


ототооб ка! тоб Чаталой опукотаййова:; Т 
Би х ма ? РИ: а та въ а сер =. Бре 
зоб; Поз ёлеАбдесде тўс вийс той йе; 1105 
дизацоуеттв тфу дибу лаошэёсвоу у Поб ия 
длобйвто й дублу у холёмлоу Тибо; Т убуоуат 
е - И 29 АЯ = с вы - а \ да 
й мо, й 8Одаёа биас; Пес Ти херад 
биодоуобитес, хої иа) бий фигогзтех хатаулиасе- 








нати стонове и сълзи постоянно дости- 
гат до бога. Зная, че ти, който и без 
нашите слова си разумен и дори извън- 
редно разумен, размисляш за това. Но, 
уви, поради злобата на дявола и зло- 
умишлението на хората попадналата в 
кротката ти душа горчивина те раздразва, 
бидейки човек, и те подбужда, щото ти 
да не допуснеш да се прояви твоята 
кротост. Но, възлюблено чедо, ако това 
е работа на дявола, то нека не му поз- 
волим повече да се подиграва с нас. Ако 
пък теза достойни за съжаление и не- 
приятни неща са произлезли от зло- 
умишлението на хората, то нека се задо- 


волим с тези взаимни нападения, Пре-. 


дишните управници! започнаха недобро 
дело: те предварително опечалиха ду- 
шата ти с това, което повдигнаха срещу 
тебе. Ти им доста отмъсти ; помисли за 
станалите бедствия и угаси душевния 
си гняв, защото ония, които се бяха 
заловили да ти вредят, са вече наказани. 

Съществува закон, който има сила не 
само между хората, но и между зверо- 
вете. Често се случва да виждаме как 
зверовете в гнева си се нахвърлят един 
върху друг, но когато единият бива по- 
беден, другият се укротява. Нека не се 
стремим да надминем природата на зве- 
ровете, нито да имаме неугасим гняв, 
вито безкрайно озлобление. Но ако пре- 
минеш към човешки разсъждения, и осо- 
бено такива, които подобават на твоето 
благоразумие, и като оставиш войните, 
убийствата и кръвопролитията, обърни 
поглед към великото дело на мира, на 
безценното наследие, оставено ни от то- 
гова, който счете за достойно да ста- 
не наш брат, за да ни направи, след ка- 
то въдвори мир, синове на бога и отца. 
Представи си, чедо, че той стои между 
ромейте и българите и като показва 
своите рани, прободената си страна, про- 
битите си ръце и крака, казва следното: 
„Що е това, чеда мои, народе мой, въз- 
люблено наследие, което ми даде отец 
заради моето послушание и за това, дето 
съм стигнал до кръста и смъртта? Що 
е това, как забравихте моята заповед? 
Как не си спомняте моите наставления? 
Къде изчезна любовта, която аз ви ос- 
тавих? Шо стана мир, на който аз ви 
научих? Как вие, които ме признавате 
за своя глава и които обичате да се на- 


1 Под „предишна управници“ Николай Мистик разбира византийското правителство начело с 


императрица Зоя. Вж. тук, стр. 219, бел. 1. 





М№ісо1ацѕ Рашагспа — Патриарх Николай Мистик 


2 





одо, хо АА» бл век; Одх &0и тобто 
нел» ту’ аёту” мерадтр ёҳбртоу, ОДА” дубуху 
усо вода мой ётёдау бут” херад». Таёта 
по: звшбв тд Хоютдь ха! Өғду ђифу лдё0оу 
ӧдоубиєуою 1} дтё тф отолюф лоооңдобто А&- 
уви” об фе 0/1005 дхобоутєс дооолуд изу 
торс 107005, одвойбиви та тообната, форт 
Эфир тр Доли» абиф Ввилаовуво ко! 05 вота 
хаодс Ввралейдаоив” та &5 ат оис афай- 
пота, йлаллаёоцеу 98 кфивгро» тия ёф пийс 
ддбънв ко) тоб алуңиатос, хатаотђооюиё» г0- 
ией тур Шак диети, ламу лодс то вйотрихду 
ивтавевтийо, ха) тр” доуша» ауйлу» дуа- 
}аВӧивуоы, хой и) дуонеронеу Зхетде” флёо 
бр вк 04494005 ёЕслодєи иие, ив дом дё 
ғілеїу ёёвийути», ноу бте кой ў длодора 
длободехтос, хо} лада ло риск дреуёэуоѕ, 
хай ? хотйхоюіс доъуходођтос. М хотауибс 
иб» «бос бдодєсҳобутоу, е? л вот тду Аоуоу 
ёхтєроису" та удо хоља ладу, ха об ола- 
оауцої тўс хоодіас подс тоўто Вайгоуто. Кой 
вїлғо ў” ио, хата тот пайсод» Доуом, ядадуоу 
врлоойош удоосб»х, тобто убит ду, буа 
гоос ойто іхпубс длехлотоаиуу, и таб 
деўсас ий лой тор хаку Анплоиёрос хой 
лодс Өєоу ѓлоуойиэ, к лодс ри оў» ивуа- 
Хофър ёгёоъоіо». САД ёле ий пАєдбуоюу ёси 
ног удособу ввлооа, 19 дедоиёур тё05 лаод 
тўс фобвос длоуођооил кой, @олго ло», 
фло тоб ёіуоъс тўс ъс Віаббиёуос, наход- 
5500» ду буо» лощоошо. `Еудои ра, хёхуо» 
ёиду, лод тоб шёЛАОУТОС хоптоот, под тйс 
фођєойс дк лараотбоват, би бдійхонис оби 
Вот? йохбутоу хо лерутоу ёх тис хосшкйс 
тайтие леоираувіаѕ, АР длд идъо” ту фу- 
их» калосдонатал 4аВе шо хаза уобу хо! 
лод тйс лаухосшот хаус оттауфуйс ел! 
то? бдёндотоу холой, та & то лоодти МФ 
ивта тд? Пибтвро” Затоло» ёлд ту тдтв отОЕ- 
фону ву тў бот тобти, по пий єс и 
ит» 8одигта. Тіс удо тб» нета тайта тасайттр» 
дховаас Хостоубу ридирота” об Лодооносте, 
офи ёлаоӣоғии, 00 лат’ є и лоутоду бтоца 
ес тофс тй тоюбта лелрйудтаз дтадног; 


°Бубуоуто лой о! лієютфас 81900 лос ад- 
231025, ФА боо #гивиботвоо, боот тот тодло” 





ричате мои членове, се въоръжавате един 
срещу друг? Това не е свойствено на 
членове, които имат една глава: тям им 
е необходимо да се разделят и да си 
търсят друга глава.“ Представи си, че 
това говори сам Христос и бог наш, 
опечален повече, отколкото тогава, кога- 
то той беше прикован на кръста. Нека 
се побоим от думите му, сякаш наисти- 
на го слушаме, нека се засрамим от ра- 
ните му, нека се побоим да му причи- 
ним печал и навреме да оправим взаим- 
ните грешки! Нека го освободим от 
скръб и мъка заради нас, нека направим 
благосклонно божественото правосъдие, 
като се възвърнем отново към мира и 
възобновим предишната любов! Нека не 
чакаме, щото това, за което ние започ- 
нахме да воюваме, или по-добре да ка- 
жем, започнахме да беснеем един срещу 


друг, да бъде осъдено [от него], когато 


и защитата бъде неприемлива, и всяко 
оправдание недействително, а присъдата 
неотменна! Не ни осъждай като хора, кои- 
то бръщолевят, ако проточваме надълго 
словото, защото общите бедствия и гър- 
човете на сърцето ми ни принуждават 
към това и ако за мене беше възможно 
съгласно древния израз да разполагам 
„с много езици“, то аз бих пожелал то- 
ва, та по този начин може би щях да се 
наплача достатъчно и щях да отправя 
към бога и към твое великодушно господ- 
ство просби, който не биха отстъпвали 
много на самите нещастия. Но понеже 
аз ве разполагам с много езици, то ще 
се възползувам от този, който засега 
ми е даден от природата, и затова, как- 
то вече казах, принуден от душевна го- 
рест, ще разтегна словото си. Помисли 
си, чедо мое, преди бъдещия съди пре- 
ди тамошното страшно представяне, че 
не се прави разлика между управници и 
бедни според тяхната светска знатност, а 
само според техните духовни заслуги. 
Вземи пред вид и това, че преди онова 
всеобщо явяване пред неподкупния съ- 
дия делата в вастоящия живот ще бъ- 
дат споменавани след нашата смърт от 
ония, който ще живеят тогава. Кой про- 
чее от по-сетнешните поколения, като 
чуе за толкова голямо изтребление на 
християните, няма да порицава, няма да 
проклина, няма да нарече с най-лошото 
име онези, които са извършили това. 
Твърде често мнозина са ставали 
врагове помежду си, но ония, които са 


222 





5 Р = < = 2р з 
дъдоптикотвоо, #дохоу бооу 19 Ехдоа, обх 
гъбиеаз дюлаутдс то махо, аллд сътедотес 
ос Фдоолб ис фбавож а отою» тд дудоа!- 

4 з з г | Е Р 

ре, истёВадоу вс вопр’ и ёудоау. Ко! 
оф Дуо твиза подс латќоас, @д84ф005 лодс 
адгдфоъс лотосютас, абд подс ддаска- 
доъз, алда хо! тойс лдрро тўс тосайтие съу- 
афгіас ха} оҳёоєшс. То д"бибтвоо» лоталду; 
Тёхуа лоб патёоос &доа? йслоудоу #увте, 
2 а Ц > А \ А Ҹ 
ддейфо! лодс̧ ддейфобс, нор лодѕ дидао- 

2 ` 7 27, д М ГА 57 
291006, ха! тоте лух ОдавкаМас!/ ис 
биду дуёфёє та димата тўс рое, дуто 
лодос то фаз, тўс тоб довддои доудкіас ёф00- 
боото’ хо тд ёлі тобто добукопо», 11005 Өвоб 
блғоуаоото. Тіс обу тб» циетауєусотёосоу табта 
и ко» йуацаудаъею, ойі лаута дув дт, од 
лаоас Влаофуш ех ёлорўоё кожа тоб» обтос 
з Р 4 2. т. и чт. Ра \ #, 
д9фуотоу #ҳдоа” аоаиёуст. Ета ті 10 хёодоѕ 
та ёртердғу леограугіов, тўс добие, тис аохђс, 
тўс &500оіос, блох длвохдиво те оң таб- 
тие, бгойа лоуңоду хатодвіроиєу, ӧтоу 680: 
Сбиеда, бтоу 8 озыдефиеда лаой тбу уиообъ- 
тоу» 1 позу», бтау влаобутиш пилу ої тд 
тўс «опис ходо” дуйлодитес, ко! тас̧ офауаѕ 
ха тас шороо Вдедъоодигро ; Аовтооог 
драйв» дуоца, тёхтоу &и0у, об ибъо» бёлёо 
яйобто» лойт, 4220 хой пло лаоа» добаз 
ха) риоижй» леофауеоу. 


"троє но таба мой длєо лоддс брома 
хадду ёлелӧдңђооѕ, иур дупио» кой даи 
лоб”. Табт ай алодвофиер до. флоте» 
ха) сако! уръуйс ход? ёродюу лооѕ тду 
ив дотта іо» то огуалйош ив тбу тўс доє- 
т с &уканио» хадду дё хо то хагайолеїр тої 
0075 уопотоб лотодс туза кайсгойои, ёлиехобе, 
лойоо, Рибоог, фіоудоблоо, Ла и?) та той- 
то» Фау ийдв уёғото, тёхуо» диоди, обто 
тов оой 1005, та вий удъжбтота доотъуйос 
ТЕИРИ, ботев Фей «у вло” хайбъ буойдто», 
хрпоотоийоси тфу ёуоуцоу. °Еиётос 9 илђоос 
теиотвоов те ив обонс адтоїс̧ ласа ооб 
котадилатвойи док а хо! оба” @» а? 
фооуида лоойивов, 05 ёта лоод вой 
тоб 008 Ёдтоис йоуви хотаотас. Кай пооови 
тўс ёі доус 00% анис ко пибоот зо 
и) диотфивьос, Сото» Пий та бта, ха! лод 


№Мсо]аиз Рашагспа — Патриарх Николай Мистик 





били по-снизходителни и по-човеколюби- 
ви по нрав, са слагали предел на враж- 
дата, не са упорствували изцяло в злото, 
но като са съзнавали, че ненавистта е 
чужда на човешката природа, са пре- 
връщали омразата в мир. Аз не говоря 
за чеда, които са извършили това спря- 
мо бащите си, братя -- спрямо братята 
си, ученици -- спрямо учителите си, но 
и за ония, които са далеч от подобно 
родство и отношение. А какво е вашето 
поведение? Вие, деца, питаете неприми- 
рима вражда към бащите си, братя -- 
към братята си, ученици -- към учите- 
лите си, и то на какво учение! — на 
учение, което отвори очите на вашата 
душа, приведе ви към светлина, освобо- 
ди ви от робството на дявола и освен 
това -- което несравнено |стои| най-ви- 
соко от всичко - направило ви е сино- 
ве божии. И тъй кой от потомците, като 
узнае за това, няма да зачерни с всякак- 
ви порицавия и хули ония, които са пред- 
извикали по този начин безсмъртна 
вражда ? После каква е ползата от зем- 
ната знатност, слава, власт и мощ, кога- 
то като си отидем от този живот, ние 
оставяме подире си позорно име, когато 
ще бъдем охулвани, когато ще бъдем 
порицавани от онези, които мразят зло- 
то, когато онези, които обичат благото 
на мира и се отвращават от убийствата 
и кръвопролитията, ще ни проклинат ? 
Доброто име, чедо мое, стои по-високо 
не само от голямо богатство, но и от 
всяка слава и земна знатност. 

Иде ми на ум, че ти още от детин- 
ство желаеше добро име, почетен и сла- 
вен спомен, Нека да не го загубиш за- 
ради честолюбие и суровост на душата! 
Добре е човек да замине за онзи свят, 
като отнесе със себе си възхвала за 
своята добродетел, а добре е да оставиш 
своите да се наричат чеда на отличен, 
справедлив, кротък и човеколюбив баща, 
а не противното на това. Да не се слу- 
чи, чедо мое, щото твоите синове, моите 
пресладки чеда, да бъдат тъй злополуч- 
ни, че вместо тия хубави имена, които 
споменах, да наследят противните. Та- 
кова наследство е по-ценно от оная 
власт и мощ, която ти ще им оставиш. 
За тези неща лостоянно се грижиш, тъй 
като наистина си поставен от бога да 
управляваш своя народ. Освен това, ка- 
то не се отказваш от твоята изначална 
справедливост и кротост на душата си, 
обърни слуха си към нас, а преди слу- 


Мсоанз Рашщагспа — Патриарх Николай Мистик 





то» фто туу хаодіа», хо лобоуєс того Деуо- 
ибов 05 лаод фот Аєуоиёуою хой Улотодс“ 
лодс дуалбтос. Е и зошбив дуфбо” то 
хай» полёоа, = ка! диоота 0», биос дё 
лововбтту, ха ёлоиблоо таб Фауобъта, од 
6 Хоотдс пиб? ха! Өє0с̧ лъвъцайкхобс бит” 
лообохв латёоос, лой тр кота ойоха у» 
оотбооус ёле та иёу тс саокде ето, та 
92 т0б луебиатос Фата. САД #5 вдури" 0 
Дбуос иб» тейвотато’ хо) и Втеооу ў тобто 
фаи&’; “(25 ва Хоютӧс 0 бліс Өєдѕ пи, 
9 18? вс то? кдоцо” Фиходфош та окт 
дада, ёбоналі ёсу туу обр усу проду, кой 
=? и охбудолоу Ву абтй лооалёлтохе» срама- 
Фооо», хай тд &5 доуйз Феотатис фбс ауа- 
плус, ӧлсо 8олойдаову д той окдтоъс лото 
блоођёоон, палу & бий бгаллор ка! ло» 
дуадбилғер" 0 тұр Вудодт длоитырас ёр тр 
саохі адтоё, ий оттазас та Овотбла, б 6!- 
ођуолошоас та лбута да той @ои хоі лата- 
уофтои обиатот, айтдв хай убу лаоау дубуоо», 
ласо» дботаю, лассо» ёудосу 850090 Ви те 
Воуйуаос» ий “Роцако», х лай» «с Ву 
друйро, ха Ву алодайов дот уѕуёодои тбу 
тўс сори халу, суътовентос ёу тҳе тоб 
ту охаудадо» олообеж хо тү хахіос ув 


зиторов. (ХІ, с01 84 В — 89 С) 


223 





ха — и сърцето си и обърни внимание 
на онези слова, които ти се казват ка- 
то от приятел и любещ баща. Ако, раз- 
бира се, не смяташ за недостойно да ни 
наречеш баща, ако и грешник, все пак 
аз съм старец и епископ по сан. Тях 
Христос наш и бог ви е дал за ду- 
ховни бащи и са много по-истински, от- 
колкото плътските, защото плътската 
връзка се разкъсва, а духовната е не- 
разривна. Но нека речта ми се свърши 
с молитва. Пък и какво друго ние ще 
кажем освен следното? Дано Христос, 
истинният наш бог, който е дошъл в 
света да изчисти съблазните, смекчи 
твоята благородна душа и ако някоя 
съблазън е поладнала в нея, да я очи- 
сти и отново да запали у вас и да на- 
прави да блесне изначалната светлина на 
пребожествената обич, която бащата на 
тъмнината се стараеше да угаси. Онзи, 
който е унищожил враждата в пдътта 
си и е съчетал разделеното, който е 
умиротворил всичко чрез своята света и 
пречиста кръв, той и сега да прогони 
всяко разномислие, всеки раздор между 
ромеите и българите и отново да ги съ- 
четае в едно, като им даде да се на- 
слаждават от благостта на мира, след ка- 
то бъде смазан бързо сеячът на съ- 
блазните и родоначалникът на злото! 


10. Аа агстщервсорит Вшоапае 


4 2 ? И у 
Тф дойелюхоло ВорАуаоіоѕ 


°Еліотдигдо т’ пибу доужойик” твід 
тута лері тоб лойуиатоє ой уойфео лоону- 
пие», та афта фооуеїу ду хо иес фоотобиви, 
ту Тот» бдеть фвово ё” тй хардіа, тобс 
блок Моабабводо олаоауиов. Кай Ма тобто 
уодфоив" ой ларайвоп" 0092 ддаоха го», дАР 
ооу оптом а” ка! боа & лообутєс диоб ко! 
отуфиотоввоттес, хоубс ду двохердивйа. Тобто 
д2 Вай пв0 тфу хаталарбэтсо» хаха» тоу Буа 
иёу Хоютоё Аад», “Роищоьс фъш ха! Воъд- 
уйооюс, маиєетодётас дё 2: Асо? бло тоб 
8Е дохђс то» йудоолоу бло Өсоб Фиатвидътос 
хо! дишеобюаттос то» даб».  Үлёо тойтие уоб- 
фомЕР тђс кою фооутідос, В” Фолёо пис 
дфо/влтос фероътев отеуаѓоиеу мої дотобиє», 





а) Іосиѕ соғғиріиѕ 





1 Датата на това писмо не е известна. 


До архиепископа на България 


Знаем, че ваше първосвещеническо 
съвършенство мисли същото, което ми- 
слим и ние относно делото, за което се 
заехме да пишем носи в сърцето съ- 
щата болка исе разкъсва от същите гър- 
чове. И затова не пишем нито увещание, 
нито поучение, но нещо като разговор 


и неща, които, ако бихме били съ- 
брани заедно и съпребивавахме, об- 
що бихме обмислили. Това се отна- 


ся до злините, които са сполетели един- 
ния Христов народ, сиреч ромеите и 
българите, разделени едни от други от 
оногова, който изначало е откъснал чо- 
века от бога и е разделил народа. Пишем 
за тази обща грижа, носейки я непрестанно, 
въздишаме и плачем, а зная, че и самият 


224 





ода би ка! абтос биокос фвове, хо! дотос 
со. та ддхоша удетаг ёх збу пиво» удо 
та биётеоа дфдаохдиеда фу уао тд ёоуоу хо 
ў Махота кой, тобъа» вїхдс̧ дога тео 
та леда ха! тойс каиатоис” ЗА би и й 
афъй съроу) хата вида ивутв Фут и от? 
хаодіа», оба ха пийс, дохвї тособто” ёліиуц- 
од руби. 


Доктбу 98 др тўс оїоу стои Мас хай тйе 
хоп с длаоубдивда соудиокбрвос“ ААО иду 
вс длғтйуңоау дюмоуісис & тр лаообон 
табу Созӣ, Вас ве ус и йохоутас пойвс»”, 
ёліоъбта лоауийте» А оу, омотбиотв тйс 
деоиновов, Фу Ехаотов лоде Пр Жавв таба 
дфообу, 10 оѓхгїо” ботс Вифоа» олосдобе 
дивилтос Форс” ёліледєб” Пис д8 ої лао!о- 
тоодщ Тф буі длотетауибто Фобюото, 
= хо) поддбэ вот хоефоти хайвотуиаие»з 
Ёлитедеїу ту’ дакота”, аа ув лод соитос 
Аавооу тд пс вюрив Ёоуо» хай то дидхво” Зх 
пиќоою та охфдайа хай и» добу, в рлопо- 
„ар 21аВоивт. Н удо те фоктйс ієоороуѓа ду- 
оѓас, Пу &5 будитно» 2главлобив” тоб Гуа хо- 
тай оур тр авто» Вудой», тр Виа» вкебтр» 
лодс еду тб» дудосолоу пазва” хай дъбАиотоу 
є олоодас оф опиВўуоь блоцеб'оутоѕ боа 
бябивотв, 14 ёиллќсиота, та фоліонота, то 
дбиотов то» хохобоуоу, тобто пы таданедєбе- 
т д лозтбс то лао) дийия, лао} пот 
лат 26р се вопупз еп слохдоботе оъиид- 
ховс, тўс Фуйочс лойеибъз, ко лор рох ало- 
хаебеа пр” вгоодои та охйидайсо" влеблео ого» 
ёл? буч» пир" тобто д) то иёра те ієоороуіас 
нивото" блодеботою, аћтду тду Уди тоб дидау- 
Зофлов Патоде Ос тоообтоу ђуйлтоє то» хбо- 
ио», Фсте тобтоу ёёалоотеїи подс йийс` аа 
удо хд” Моуоуеуў тобтоу, тор ауаллтоу тоу 
"Ацуб»" тоб Өвой дъбиєуоу ха! &1200она уд 
мғуоу ас Йнетёо0с #09005 подс тду Од» хой 
Потёоа, тої дфдадиов ђибр (фолсо 000- 
иёуоу то пазбглоу 10710 итотңоюУ лооіоттаю, 
55 хлтооубиос фи тӯ Әвїхў дбЕс, хатероб- 
пов’ ооубупв тооабтус кор Фдо ас бл” д»- 
додло» гл авто той дека; “Ра тойс 
дестфтис, тойс Фуйооте, тойс пойдвиюис да 
тф» омейо» ладфь, бій тфу» тойуна», дай 
ге ооубуис длай дн ка! отау тў сорт, 
ха огиоие длеоудоти то беф. ТЕ о?у, 
Пбейфв хо сънвовб, дет лодлты” пийс; Но- 
тая ут хаодіа», блоіау ивощжа», пАбер 
йусуіоу, бте» точ дофиви кат дА Асо» Вис 


№со!аиз Раітіагсһа — Патриарх Николай Мистик 





ти също така я носиш и сълзите ти 
стават хляб: от нашите чувства, разбира 
се, узнаваме за вашите. Защото онези, 
които имат общо дело и обща служба, 
за тях подобава да станат общи страда- 
нията и трудовете. Но понеже същото 
безпокойство и еднаквите болки измъчват 
твоето сърце, както и нас, достатъчно е 
да се припомни това. 

Прочее да наченем вече разговора, та- 
ка да се каже, и обшото обмисляне, 
Различните лица са отредени за различни 
служби в настоящия живот, сиреч царе 
и началници на градове, предстоятели 
на други дела, управители на области, 
от които всеки, като се насочва към 
поверената му служба, се старае, бидей- 
ки разумен човек, да извършва делото 
си безукорно. Ние пък, който сме отре- 
дени да служим на светия олтар, ако и 
да сме нищи в много неща, поставени 
сме да изпълняваме тази служба, но преди 
всичко друго сме натоварени да подпо- 
магаме делото на мира и да прогонваме 
гнева и омразата между нас. Свещено- 
служенето на страшната жертва, която 
извършваме в помен на оногова, който 
претърпя онова, което претърпя, именно 
заплювания, удари, смърт на злодеец, за 
да разруши онова насилническо безумие 
на хората спрямо бога, за което нямаше 
надежда да се превърне в усърдие за 
мира ни подканва винаги да бъдем с 
пяла сила, с всяка мисъл, с всяко сло- 
во усърдни съратници на мира, врази на 
омразата и с цяла душа да преграждаме 
достъпа на гнева, тъй като вече сякаш 
пред очите ни са показали това велико 
тайнство на свещенослуженето : показани 
са ни самия син на човеколюбивия отец, 
който толкова възлюби света, че го из- 
прати при нас. Но, разбира се, тогава 
той представи пред нашите очи едино- 
родния си син, възлюбения, пожертвува- 
ния агнеп божи, който стана изкупител 
на нашата омраза към бога и отца, сякаш 
видимо за нас всесвето тайнство, оного- 
ва, който, бидейки наследник на боже- 
ствена слава, пренебрегна такъв срам и 
опозоряване, което дръзнаха да му на- 
кесат хората. Той го стори, та чрез собстве- 
ните страдания, чрез раните, чрез опозо- 
ряването да примири смразените, враго- 
вете, неприятелите и да ги съчетае в 
мир и да ги направи близки богу. Шо 
прочее, брате и съслужителю, трябва да 
правим ние? Какво сърце да имаме, каква 
грижа, какво безпокойство, когато виж- 








М№ісо1ацѕ Рашагспа — Патриарх Николай Мистик 295 





иосгойбкочс, ха! түу Ввудоа дъ! се ауалис 
г Ласаоцбонв; Кай! тата фти лей то хоб” 
а тов ка до ивров. Пот" ой» кеД0ВО)- 
отнхаиву лодюоо” фвови, боте обто дийедет- 
ибуоув таб прода бло тоб лоупооб сои дос, 
ха! вготролотощ, кой! лето пам» дд тпе 
дудлув с &тота се: ри; "Отар де ойх 
8їс, одр 050, ой дёха, 9098 поййф тотоу 
лис ббийтоос ожа хай лойс, ЗАТ Вос 
блох лодос Одо 29ъос ха! тоте оибліото» ої 
иог тбу вий? лаффу тд раобтахос, 6ло т 
тоб дойпотос ёуєоусіас с то хохду тобто леог 
уёудуоо»,  потофигу; ті бютонафиг; ті 
фооуђооиғу ; лоѓа ђиќоа ъйЕ дталафђов Пийс 
@ло тйс тоаїтус изобщо, й 1$ осъохйе; 


Поой Е и ау тобтор 0 20705, 
болго поойй е" дом 0, болго оба та 
лобуиата дъайавоъта фалит, тоакотвоо" фдёу 
ута. "Ккбиос” б тўс хажас латйо дийродов, 
б тс вюниис лойбшос, ивтаво Рои» кей 
Вотдубоюу блда к Ери. ёёёшурер обторс 
хат ДААА», дуноупову боо дуоупов” иќ 
тўс оцигоо" фе? той лос ёну дидриф» ! 
Тє досиолцов; тіс увупово ивайиз; тб ©9505 
старт ацфагоивтои отнов: то» тоосётор дА 
ооу тот бодофлов; ак шаооюибер туу ре 
ФЕ ордато” Хоопалие @полабов; ки ис 
2006; тото иду хо об» 10 уовфотииа" 
022° ПЕС ид» абтос, Ф лабототой паба хоо- 
дас Еудоиною, ёёеліотатои ви хой тр дол 
длетобраще” тт" тоб лойфиор ууеонов” хо! 
тоб хахоб вииинсантос лооапобитес 00 ЕЛ 
рош’, фотв рпра и тд. бла, Фии/арбоби 
82 тўс лод Вор?йуйоонс опус маі пудлтс. 
ха! тўс лами побѕ одто?с диайвовос ка! 
Овой тбу хаойф” объе» браитои, кой обс 
Ялебдудд” лобтеоо» истефосупови, на! 015 изта 
табта лаорубовиет, побдъцо лог” та лаоо- 
увддта увубтаоь ка! ЗЕ ёхгрор коооб ко 
и хо тоб убр та те &іоңуңе ёлтобоь хой 
тӧу очубевиот тс ауалус, ка! та тоб лодс 
бийс лоЛёноо ившоцхао пойуиата. Ала ч 
гло; О &5 доуйс фдоупоав тф дудоолбо 
уёув, доир ёоус ма! убу тоу фдбруоу хата 
тўс Буфовос Воруйоа ка! Рона», ка! 
би 2фЭаову Фриш тў” поохаїду тўс Вхдоас, 
хо тф прихофддоф тобто) сър, кой лод?» 
то» бура ловто тйс тобтор бубареос, жай 
00 спууфов? то ка ий дуатто в роо 
10 фоощиожатео, то дголдѓыу ВордАуйооу Дос 
убуи, тӯ ёартоб угуёофо малохауађіос, ко! 


даме някои хора разярени един на друг 
и проявяващи омраза вместо обич? И 
това обаче казвам за тях поотделно и 
поредно. Каква грижа в същност трябва 
да проявяваме, та да съединим така раз- 
делените от нечестивия души, да ги по- 
мирим и да ги убедим отново чрез обич- 
та да се съчетаят в единство? Когато 
пък не един, не двама, не десет или 
много повече от тези — цял дом и град, — 
но цял народ срещу цял народ, и то 
единоверен -- уви, бреме на моите стра- 
дания — под въздействието на демона 
са доведени до това зло, що да сторим ? 
Що да мислим? Що да чувствуваме? 
Кой ден или нощ ще ни успокои от та- 
кава грижа или безпокойство ? 

Стигна, както стигна, словото ми до- 
тук, а сега сякаш самите неща, като пое- 
мат глас, по-ясно въззовават. Дяволът, 
отецът на злото, неприятелят на мира, 
раздвижи оръжия и мечове между ромеи 
и българи: вмеси ги едня срещу други, 
стори, що стори, до днес. О множество 
мои грехове! Кой ще умолява? Кой ще 
стане посредник? Кой с божията помощ 
ще спре тази гибел на хората? Кой ще 
успокои осквернената от християнски кър- 
ви земя? И кой друг? Това е мой и 
твой дълг. Но онзи, за когото е явен 
всеки размисъл на сърцето, знае, че ние 
и в началото препятствувахме да започне 
войната и даже когато злото надделя, 
не престанахме да увещаваме да се за- 
хвърлят оръжията и да се прегърне ми- 
рът и обичта към българите и бащин- 
ското разположение към тях. И когато 
бог докосна техните сърца и те обърна- 
ха мисълта си към онова, в което по- 
рано не вярваха, и към онова, за което 
после ги увещаваха, станаха готови да 
изпълнят нашите увещания и оттогава и 
досега търсят мира и връзката на обичта 
и възневидяха делата на войната срещу 
вас. Но що да кажа? Изначалният зави- 
стник на човешкия род и сега таи гор- 
чива завист срещу единението на бъл- 
гари и ромеи и като успя да запали по- 
жара и омразата, радва се на този ду- 
шегубен огън и води голяма борба за 
неговото разпалване и не позволява на 
добрия и възлюбен най-благоразумен мой 
син, на когото се е паднало да господа- 
рува над българите, да прояви своя- 
та доброта, да се възвърне към доброто 


1 Николай Мистик има пред вид цар Симеон. 


29 Гръцки извори за Сългарската история, ІЧ 


226 


М:со!аиз Раігіагсһа — Патриарх Николай Мистик 











лодс то хафо? тў горе вллотрафтуси, хо! 
тй5 пода увуёо и уАужбтттос" 941’ деи 9 
фдотв00е, 6 тофу хай@» дохт ОлоВа Дао 
ліход» а ?битца ё тў удомғіа тобтоо фи 
олоъдаса с» „дикутдтр” дибхых іо}? 
446 тд ив» то лоупооб дафиоъос тогабта. 
“Нивїс дё до лело9дбтес, ий хў той лода 
хой 1100 цоо Дисодпра 65 оёх @лотвибо нада 
тоў охоло?Ў, уобииа лоос айто» балёиаие”, 
Ривїта лаоахадоѓэтес, ФиёТьа дъооолобутее, доа 
9 атой фидаубдоо вот! Д оѓхєѓа, дода 
ша Риврои маофас. Ко удо & хо Воаугу 
хобхо», АР бна мо риёї, бте віс булу ате) 
ёдароцгу леї0о» те. атой «ри 
с» поадтута, 


мотвотиив, 
овес ис Вуупивъ тір ООВ, 
про Вией про хоцотбита, жй 05 лесна 
лр ува ий наибттос @1отоіа 7 тобто 
065 хађёотрхёу. "Еробдраце" ой’ повоВейот- 
785 Ево стоте, ха! РЕЛЕ Роме, 05 ди- 
солов. ив" лобто» тобто» д дос ато» Ворд 
удос» деолобыт Өгдс, дгаоэлђоғ дё каф то 
оѓхеїоу ўиєооу маі фпуадю досу зовтои 
ФФ хой бло тйс пивтбрас лаоожцазов. То 
ша, ўиётедо” „ООТТОУ, ид длооадейоик” Ву 
тои Вот. "Еот дё хо! те Риби, дод 
вособурс ёлі тоїс хорос лавою ЧА 
085 нори съ НОС, тў тобот) ТОУ хохи 
леобов, ко 05 огхойет кехтиеця т) той 
лойунотоў ҳовдотиа, огивлоВЕ да тр ие. 
твой пововеа Е ведеубоаода, хойбиивтебос ТОР 
пуалцибто” Мот пиб». 


"ус 204205 йфооийѕ виуворобоат 1005 
ту» Висбон доолоо" побтов ит, 00а 0 
Дбуос поолойфу віле, тоб Хоотоб хш 005 
фаб» то аладан то» дЛуос, Фр $ об то 
Вхейон тишно? Фебоутес бъома 05 лодрато» 
ёлі отау} дуд бтос, Гра тобто пий" то фоша 
хооюттав, хат До» ёбед окоо», тойс 
5005 уаоре Ви 9$ 1005 Фтвойо” вговоуета тоб 
Окоб ло ватто?, Рлео ладо», ха дог тий 
тоб #дуонс, ой деслобєр хатёот), 10 бую» хо 
лоурато" обиа хор аѓиа, со, домат ий 
яд ддотйхтоох Влас Ву Тлобиой нёто- 
хоз убводол. Поодотноо» оётб ба тфу обр 
Абуо» Абу» ду бфдаЛиотс бой виегтов оё- 
яейис бувои и лоб тр ойт бус» тедед- 
ибос обх бууогї, те эйс бэт» диде три 
готи» туу буті 15 боди зе ус тоб убу 

Фбадттов, ту тод» до] ёх 16» Отар ба, 
доз #Е дилёол, бот & тб» ве” @коо- 


ЕЕ, 2 


1 Тук се говори за една от спешите между 


на мира и да прояви по-раншната си 
благост, но винаги завистникът, преслед- 
вачът на доброто, като подхвърля някак- 
ва горчива мисъл в неговата блага душа, 
се старае да прогони преблагия мир. 

Но такива са делата на злия демон. 
Ние пък с упование в бога и в кротостта 
на възлюбения мой син, че ще сполучим 
в намерението си, изпратихме му писмо, 
като го съветвахме, като го умолявахме 
за това, което е свойствено на неговата 
добролюбива душа и на неговото сърце. 
И наистина, ако и за късо време, но все 
пак и ние, когато бяхме изправени пред 
неговия лик, изпитахме неговата при- 
рода и узнахме неговото благоразумие, 
кротостта, милостта, добротата му и че 

еговата природа е чужда на всяка же- 

стокост и дързост. И така писахме, за- 
стъпвайки се за мира, и храним добри 
надежди, че ще го умилостиви първом 
бог, който му е дал да властвува над 
българите, ще го умилостиви и собстве- 
ната му кротост и добролюбие; ше се 
умилостиви и от нашето увещание. Та- 
кова е нашето положение и на такива 
надежди се уповаваме. Трябва също и 
ваше лървосвешенство, измъчвано от 
общите страдания, от общите злочестини, 
от товг обилие от злините и като съзре 
от само себе си наложителността на де- 
лото, да подпомогне нашето застъпни- 
чество, да умилостивява, да умолява 
възлюбения наш син. 

Имаш множество средства, които да 
съдействуват за неговото умилостивяване. 
Първо, както вече се каза, неутешимата 
мъка на Христа и бога наш за това, че 
онези, които носят неговото честно име -- 
за да им бъде подарено това име, той 
биде отведен като овца на заколение, — 
са се озверили едни срешу други; после 
светите храмове, в които той влиза замолба 
към бога за самия себе си, за чедата 
си, за целия, казвам, народ, над който е 
поставен да господствува; светото и 
всечисто тяло и кръв, от които, като 
яде и пие, храни несъмнени надежди да 
стане съпричастник на освещението. Пред- 
стави пред очите му чрез твоите слова 
онова, което той знае и преди твоето 
слово, като го е видял със собствен по- 
глед, пустошта на земята, която е обхо- 
дил, вместо съзираната досега красота, 
жалката грозота на земята без класове, 


цар Симеон и патриарх Николай Мистик. 





№ісо1ацѕ Рашагспа — Патриарх Николай Мистик 


добо» девур” биоофиат. "Атдизпоо идтоу тйс 
хотаотоофйс тб» Фуко» тоб бкой оѓиоо», 005 
єдоғВбэу увтовс вв дӧбау вой шета лоб» 
хаиато» Фупувоюа». Пободес тт” алел ғо? 
ту овизф» бштүибтооу, Ви ойс иогасо»твс, ёу 
ос лаодбро д лазтос Визосс дуёлвилоу т 
Өғф, хой убу ѓу ѓопліос АЛелти натахейиес 
лободес ёлі тобто тдс лодлтоблооѕ т» Ф- 
Золе» орауйс, оїио тўс тооафтив тоб 7071000 
даѓиоуос (оувос, ту оф», тбу иозаботтоу 
д”добу, уотикот Вита обита, ха! ид” 
авто тобто тафйс Йежи иа, адла хюа но бт- 
оюс еіс Водою поотедецивта. 


Кой 1! буо таёта; ` Еде лой" ка! Чит 
дутоу ём тйс бтотооўтоъ тайтс тоаусдіаѕ 
ту еёлооіа», хо Фл! лай тр" той дъойхт 
иќтоъ Пивобтита, хо пр тедаотфир” фодбеиса, 
вс то орухаталойёасдо три лововео”" аа 
удо хообивуос таїс коте Ви те хо! ов ала- 
още! тож оъувҳобоса одетав хай таїс вдобаше 
ий дфелбтас ивойасис бло 16 хоо 0с)- 
тов ха} орк, лдайо иё’ и та лао" 
боллоб піңосоо” д2 ка отд? ђнбр та ђиё- 
теоа бой & лауте бэ авто: делоабанеда 
увтоас пеоёлтоёси, даВой уорасо», «Е децов 
х тб» лодбу, и! бліс буо ка! лоау- 
иам и?) длӧохр пата ло», Вос йу тр @о- 
деу сбит лод то тйс ворс ходо” 7 
»Азата тоб Пивтвоои тёнуоу сет 91 УХ), 
ха! б»дооло лаб’ тов ЗЕолостайфон, дг бу 
буахарлођцовтои и и тд те &оптне, катаоунви- 
оғто Ф 10 тф» лойбиот" хай тўс Вхдойс, йле- 
Дедов де маі диВодов б тас хоюаїс вии- 
фоойте Воулуйоо» ной "Роща ёлооуо? иеуо, 
лоћфтойовтоь д2 лайт ў тишолбтр дула, 
ха! та Внёс тиша подумата, 8Е Фу є0роо- 
ой) хай тбу хайфу длфдасоз дифотёдоо 1015 
Хаос лросувуйовтац, тот уайвлолата» де лоду- 
ибто» й лёоа ко хатураа ка й охъдйоа)- 
лос ть лоообло» бфелођђовто. (ХПИ, со]. 


89 р — 96 р) 


ЛАТ 





без лозя, без плодни дървета. Спомни 
му за разрушението на светите божии 
домове, които благочестиви ръце с много 
труд са издигнали за слава божия. При- 
помни разрухата на светите обители, В. 
които инопи, в които девици всякога из- 
пращаха песнопения богу, а сега са ос- 
танали да лежат в развалини. Добави 
към това и различните убийства на хо- 
ра — уви, каква сила на злия демон, — 
на свещениците, на мъжете-иноци, захвър- 
лените трупове на жени и при това нито. 
удостоени с гробове, но подхвърлени за 
плячка на псета и зверове. 

Но защо казвам това? Ти имаше го- 
лямата и неизчерпаема сила на тази не- 
описуема трагедия и над всичко кротостта 
на този, когото увещаваш, и съвършената 
негова разумност, за да съдействуват на 
това застъпничество. Но подтикван от 
страданията, които общо и неумолимо 
ни обладават, мене и тебе, и от обхва- 
щащите ни нас, длъжниците, грижи за 
общото спасение и мира, покажи онова, 
което засяга самия него. Изпълни вместо 
нас онова, което самите бихме сторили, 
ако присъствувахме; прегърни му ръце- 
те, хвани му колената, ако трябва, и но- 
зете му и просто с думи и дела не про- 
пускай да сториш всичко, докато по бла- 
говоление свише благата душа на нашето 
чедо не се склони към доброто на ми- 
ра и докато хора не се изпратят от него, 
чрез които ще се поднови мирът, ще се 
премахнат войните и омразата, ще се 
прогони и дяволът, който се радва ка 
общите злочестини на българи и ромеи, 
ще се възстанови отново пречестната обич 
и нейните честни дела, от който и двата 
народа ще получат радост и наслада от 
добривите, ще изчезне изпитанието на 
суровите дела и унинието и скръбта по 


лицата. 


11. Ай ритит $утеопіѕ потіпет 


Те лото бдобло тоб Хљиёу 


Те» иеуайоу ЗЕопофу об ёлуоёо иєуіо- 
тис доєтоїс, тёитор пафт, хоонобта хо! 
хотоододипоь, хо тобвобта ийе с", дсоу хо! 
ойхеотвоо бәтес угооготе. Тообтду се бита 
даотфивиои, ха тойто суувлотдиейа ба ка! 
жооқ ту ђиєтёрсу Абу» вхЕгоа барс} боа 
2$ иғуёде лобла тўс ойс дови. "Еле об» 
ойто Фуоцё» лей ооб, с пр лаообооу ёлб- 


До първия човек на Симеон 


Служителите на големите владетели, 
чедо наше, се украсяват с най-големи 
лобродетели и успехи, и то толкова по- 
вече, колкото се знаят, че са им по-близ- 
ки. Като знаем, че ти си такъв, знаем и 
това, че и без нашите слова мислиш 
онова, което полобава на величието на 
твоята добродетел. Като мислим наисти- 
на така за тебе, заехме се да ти изло- 


296 М№ісоІаиѕ РашатсПпа — Патриарх Николай Мистик 


Эго тоб уойииятов ёиуудпие” исуайт" те 
обдйу, к да тўс ойс фодуйовив хотоодо- 
97ус дфеідоъооу. "Коп дё ай лво! тўс &- 
оңу, " диет пий" Хоютос 6 Овдв пифи, 
леді тоб лабо тдс офарйв ка таб ұбоғс 
тб» аибта" хай! тўс вис камеосов, дой 
ди тбу лойёиот уусобвтаг фу оО’ ис?бо, 
0098 роо”йшо? дудоолоу и рёуготоу кос 
губута» Зоро" ёоті» дату оквотвоо". Пей 
тойтоу дуодране маі тб исуа/о0ддЕФ хо! 
лелодрибео тиф» ъф, и оби дуусогие», 
@с й дивбот да фрайос ръж ђ лооеїа хо! 
Хивоов & ко 10 лАђдоОс т» ёиб» дидотбу 
та ти стихове ѓубд уна олбоцата, лообёбе то?с 
Хивтбоос Абуов вдисебс. “Ойос хай 98 хоой- 


ше” да той уобицелтос отелі ађВёодо хо! сос 


» > - А 2 ~ , А 2 ДАТА 
сйуоъу обтоб ха! офкето" Зводлотта тур дуто» 
ива к дӧ ато) подбкуо" блоъоуѓау 8Ен- 

ГА 2 в — а А за Є 
лђоєтіоводо. Еъ лой? с иёу уао 405, ос 
хаВаобу собо» то ф /тоо» 700$ авто”, (05 
тўс офтобй Завивтос цийс те хо! дб Зси- 

~ 0 ГА Е ЛЕ 2292 > и. 
япоствтобо тобто) олоьдагос, СЛ оддвуі ёл 


ЕА , а Е: у р > 
Ар лойуноті, се & тойт Фуажиодноп ё&0- 


> 


лтовтофиеуос та «в тиў иа доба» оф, 
о?дё то лодс абто» фИтоо" влдахурга» маі то 
той ёоотос дийлтоор тодѕ тор оиго” „1е0- 
лоту. 


‘Родин нь удо, тёирот пибъ, та той ло- 
Лёнор хаха, тд ёхєтбдеу тоге ауЗофлог: хато- 
Хойоъта Фрей, хой лам» тд. тйе єѓоқупх хада, 
хо: тру ёё а?тӯс ёууроцёту тої Фобофловз 
йлдЛаъою. Ко! тафта ооухоб'ю», охёроє лдонс 
абтф реунор л00&8у05 тис ка! добие, & вой 
отувлмаиратоттос ати то» лойбист, буті ту 
орауф», азы тот надо», бл бе буті 
тоў иєуадоо тфу будоблору дА69рор, илл 
овгроас атф тайтур тў” &вох блцовоѓау, 
то властови да та дроби тис «отно, хой 
добабеотои, ЛА из) та 8ратыа лодісеодо дд 
та вх тб» лодёиор хаха. Об ий двудие 19- 
ус» лой", од? длоотойфрновта( вов ти» дёң- 
оф По ХОЛ вхеброй фаидовтос туй, нӧвә 
лоойрий ит, мото» дбисолйось Вон ите га 
лёлаюиси (е Втошо»” дута барер тр» еби” Е 
оп длаубттобута. Тобто дё сбу йлафс Абу), 
адда лелаоибуос Е б» 6 фибъдоолос Өк 
«гоудсато торс удо айбис тоб пойцои, ко 
тўс тооабту шороо, хоцад ої «тов 
оде Фиоос, ви иёсоу лелобрие, тр» аїоу 


жим предмета на настоящото писмо!, 
понеже това нещо е голямо и нуждаещо 
се от твоето благоразумие, за да се из- 
пълни. Отнася се за мира, който ни даде 
Христос, нашият бог, за прекратяване ва 
убийствата и кръвопролитията и другите 
злини, които произтичат от войните — 
защото няма нищо по-велико от това 
дело, нито по-присъщо на хора благора- 
зумни и притежаващи голяма слава. От- 
носно това писахме и на многославния и 
възлюбен наш син? и знаем, че него- 
вата добролюбива, блага и кротка душа, 
въпреки че множеството наши грехове 
вложиха в нея семена на горчивина, ще 
се отнесе благосклонно към нашите сло- 
ва. Все пак чрез писмо подтикваме и 
тебе да съдействуваш и като привързан 
и близък негов служител да му послу- 
жиш ревностно в делото, което ще му 
създаде наистина велика слава. Защото, 
като спазваш чиста обичта към него в 
много други дела, стараеш се ла му 
служиш, като съдействуваш за неговата 
чест и слава, но в никое друго дело, 
както в това, не ще се прочуеш, че слу- 
жиш за негова чест и слава, или пък 
ще засвидетелствуваш така преда- 
ността си към него и горещината на обич- 
та си към своя господар, 

Помисли, чедо наше, за злините на 
войната, страданията, които сполетяват 
хората от нея, и, от друга страна, доб- 
рините на мира и ползата, която про- 
изтича за хората от него. И като ги 
сравниш, виж сътрулник на каква негова 
чест и слава ще станеш, ако с божия помощ 
вместо войните, вместо убийствата, вместо 
заробванията, с едно слово вместо голя- 
мата човешка гибел, ще му служиш в 
тази боговдъхновена служба да бъде 
възхвален заради добрините на мира и 
да се прослави, а не да придобие про- 
тивното поради злините от войните. Не 
се нуждаеш от много слова, нито него- 
вата добра и добролюбива душа ще от- 
блъсне твоята молба, само се постарай, 
само пожелай да помолиш и аз вярвам, 
че ще го видиш готов да потърси 60- 
жествения мир. Не казвам това просто 
така, но съм убеден от онова, което чо- 
веколюбивият бог стори: зашото той 
отстрани причинителите на войната и на 
това изтребление по своите неведоми и 
справедливи присъди, като им въздаде 


1 Датата на това писмо не е известна. ° Т. е. на цар Симеон. 





Ккоаиз Раігіагсһа -- Патриарх Николай Мистик 299 


------ ---- 








бил» хой боибѓоуоо» тў тосайти абтбу поуй- 
са ёладғіс. Дю тобто 009” ђиёїс лАёоу ёууо- 
хора» ёхтерыу тоу Абуоу, 088’ ёуохЛеї» ов тФ 
итив тоб уойциатос, Ада идут» вх 7000- 
вгидвашет, 65 ер Хоотов 6 Овдос ђибу 
идмвгидоу тиб» ха доёдѓоэу кой ву то лаодуи 
Во ха & тф ив Лоти дк тоб стр сорт 
длите вой, ка! оё, тежто» Пифу, ёлилдбоу 0 
хетоу дамубс то омеко деолдтр и Сл адтоб 
вуолфивтоу, ма) блёо тўс тогойт лоосиоёсео 
ха! олоъдўс ту акт хотаб бу дуадеу. 


(ХІ, соі. 96 0 —97 р) 





наказание, достойно и съответно на тази 
тяхна злоба. Заради това и ние не смя- 
таме повече да продължаваме словото, 
нито да те отегчаваме с дължината на 
писмото, но само една молба ще доба- 
вим, щото Христос, нашият бог, и него 
да го почете и прослави и в настоящия 
живот, и в бъдещия чрез сключването 
на мира, като направи тебе, чедо ваше, 
още по-близък на твоя господар и лю- 
бимеп негов и за този стремеж и стара- 
ния те удостои с вечни блага. 


12. Ай бутеопет Вщрагит 


ХУоиео» ВорАуаоо 


Техуор ўиб» лодеротато», ной ф со» @0- 
хай” ка уёар б удижбтатос ф 4ов, @мооооу 
65 био" ий фйос Рциата латодс ВЕ Похйе 
ог фа ноозтов хаў фіЛоћутос ха ообоътов стод- 
уў» угноа» лоб; оё ѓу ду Пьзбиать лобохес, 
тёхуоу ёиду, 0с уодфоив” лелобдоиеъ удо Ву 
беф би тд, отуеофоситотта хо! оъуўдоута уоб- 
фои», май гл) тоге Боров то бутона тйс Фа 
ВеВогобутес. "Аховоот ха ламу фиш Фе тоб 
Өгоб йудоолос оъусбиос вілеїу, єаууёАша ру 
ху» двор  двойлвфотта є удо ка! лодѕ тїр” 
хооший» ѓёоьоіау тоб Хатай тй охбудала 
хежутхдтос д“ Фу ката я ойс пусъфбауто 
ишас Рио ивфаййс вЕвтоахвюдтс, ко аА} 
Я фе вото, 81 ио би двощь АА ёліоташи 
бкоВбс би ёлі тф лада тўс ’Еххйуоас Дуо 
9) тф олаоауиф хай тў даотфов ту тёхусду 
афейс, ко! си уас, ха! отувідот пед пифу 
лихооїс тагс бдбис, тибу мой & тобто) Хо 
ото» тд» Өєду пиф», лао? об со: хай тд дохо” 
ха! то обвод, ар & тф ибдоъи али 
длохеовто: сажиоа, ий пий дтедебтлутос, 05 
ув вдудивда хо! Вабоив». 


Ебоууеиббивда объ тёятоу пит, єбаууёма, 
ф» ха! со то анойооь лауте» ђдбтото», ха! 
бийр тд вйаууеМоооби поеподёотолор лат- 
тор хо! оѓиғбтато”. О"Нупто по тоб ©г05 
"Ехииоа, ёлабди тоб & дохс лотповиса- 
ифиои табту» ёхтаодосыт 1 хотшуіс прожош, 


98 лос хай хотоуіс плата. ОЕ идэ #8 


До Симеон българина 


Твърде въжделено наше чедо и най- 
мил приятел от всички стари и нови прия- 
тели! Като чедо и приятел изслушай ду- 
мите на баща си, който отколе те е 
обикнал, обича те и спазва искрена любов 
към тебе в името на светия дух. Обърни 
внимание, сине мой, на това, за което 
пишем, повеже се уповаваме на бога, че 
пишем за радостно и приятно нещо и 
на дело уякчаваме името на приятел- 
ството. Изслушай ни, повтарям, като 60- 
жи човек — да кажа накратко — ра- 
достното известие, което ще облекчи 
благолюбивата ти душа. Наистина сата- 
ната причини съблазни за светската власт 
чрез ония, които се бореха срещу почи- 
таемата твоя глава, та ти се ожесточи и 
не си разположен, както аз желая. Но 
все пак аз зная точно, че ти, когато 
страдаше църквата, сиреч когато нейни- 
те чеда бяха разделени и разединени, 
ти също страдаше и бе обзет заедно с 
нас от горчиви мъки, почитайки и чрез 
това Христа, бога наш, от когото зависи 
твоята власт, твоето здраве, спасението 
ти в бъдещия век и безкрайната ти слава, 
за което се молим и се надяваме. 

Известяваме ти, чедо наше, радостни 
известия, които и на тебе е най-приятно 
да чуваш, и ка нас е най-прилично и 
свойствено да съобщаваме. Обедини се 
църквата божия! Престана да я въл- 
нува бурята, причинявана от оногози, 
който отколе действува престъпно! Но 
щом тя се обедини и бурята престана. 


1 На схизмата, която възникнала в Цариградската църква заради четвъртия брак на Лъв Уі 


Мъдри през 906 г., бил турен край със събора в Цариград през юли 920 г. Тогава привържениците 
на патриарх Евтимий, който намирали подкрепа ст правителството на Зоя, след неговото падане се при- 
мирили с патриарх Николай Мистик и единството в църквата било възстановено. Вж. Ј. Неўёіё, Пеоте 


дез Сопсіїеѕ, ІУ, 2, рр. 790 -- 791. 


930 | Масотанз Рашагспа — Патриарх Николай Мистик 


йи@т хеусюоибуои ко! тоб (бои дутеудието 
таюйвиоб йлғтаёоуто 10 ох е фооупиби, 
нетёуусоба» ёф” ос вфйотвхому, мой сътпА Во? 
хаот Өғєой тб Пивтвой) фооъйиан“ хо 0 19 
ЕххЛтоіа ёттето, кой тобто бъушиодо- 
у тр ко! отутдиос єілеїу тд оѓхеїоу биодо- 
уђсауте лтаїоиа таїс духбЛос лооођА®оу тўс 
°Ехилмоіас ф/аздоолов флауокуіосис абтогс. 
"Алва и?ёу удо иёҳо тоб лаобутос ў ”Кх- 
хАңоіо 105 йухадаѕ, оїа та дудоотиуа хахмвіоуу 
аудоолёоҳс Фахвиета»", и обх ода лох 
обоих ауалоутоу тоб дъи вува. `Елй 0 
лазта ёхеїуа боб абдожо увуотву ёнлодау, 
тўс Эс иволетодоус оңу, отуирдоиеу 
«с ёрбтүта ко! пооовдавоиеу торс тёос && 
пибу диотацвуойв ос ойка твкра, ко! Фе 
иго ідіос сеир ииву, кар йилоу ёошу ӣ 
то? гой °Бххдноіа ша херад) тф лото 
дохков к Сф ђибу, кор пити тобв дуа- 
“ос, биос 0’ о?” додводтебва ИЕкоибуовс, 
ха осътадриороуоъиет, хай дтаовуос обвод 
уоиёэт. Пир Мус» тобу, об то уф Сео 
2уоттЕс ФЕ бдуабов тодлоп, Гуа ий то» ВГоъ 
буеуъноу дилвобоши, ёи тйе вот? леобпооб- 
пети хаос то до: тоууаты» бооу гл’ ад- 


_ торс ТФ охейвр ивооио билет» түр будтито 


ой фвердавобтеа тўс "Екитюоав. лдә” хо! 
ойто пос вв тўс кефой с Пибу «ви тоб 
нєуӣдоо Өєоб ко! доувовив пиб», йуалйооно 
тъуо» иё” ту, тиуд» дё ива тобто оао- 
носу тў вартфр карай? «в дё шр лойу- 
ца одг об иёу удо хаосу ва Йу Й 
тойте» алотом ёе ёбато чег п 0 ао 
той Өғоб "Ехийкиа тўс таролтобоптс айтйу аё- 
ах йлрллаунёт, ёуғ т дол таб» вота, 
сёхаоотобса Хөотф) тф уошріо айтӣс, блёо 
Фу тв тб» онорбайо»ю длу аита, ко блво 
и та обкета ивхио айтйе посотаиета хавоой 
тёхуа, 00005 и б &5 йодђс длооинаас #и- 
доолор” тп; иахаоав охаодттов ий бр дло- 
сидђосш той Ккоспкоб лйтриифистов дедбуутац. 


Тафта оо, твхуоу тиф", та «йоург ии, 015 
лелаойо түу опр вбфоазди фот боди 


1 Сиреч привържениците на пагриарх Евтимий, които признали за законен четвъртия, противо. 





Ония, които се бяха отцепили} от нас 
и твърдо стояха за отделянето си, отказа- 
ха се от самомнението си, разкаяха се за 
ония неща, за които враждуваха, и по ми- 
лост божия пак се съгласиха с нашето 
мнение. Това, което искаше църквата, те 
приеха единогласно. С една реч, като 
признаха заблуждението си, отново се 
върнаха в обятията на църквата, които 
човеколюбиво се откриха за тях. Досега 
църквата затваряше своите обятия, за- 
щото те според свойството на човешката 
природа чувствуваха по човешки и не 
зная по какви причини обичаха да про- 
тиворечат. Но когато по благоволение 
божие всичко това беше отстранено и 
настана божествен мир между нас, ние 
се съединихме в едно, приехме като соб- 
ствени чела ония, които досега бяха 
отделени от нас, и отново се съединихме 
като със собствени членове. Най-после 
църквата божия има една глава чрез 
първия архиерей и бог наш и чрез нас, 
недостойния, но все пак удостоения да 
бъдем архиерей, обединена е и се уп- 
равлява спокойно. Изключение правят 
малцина, които имаха възможност да 
разберат всичко правилно, та да не пре- 
карат живота си безславно, но подбудени 
от своята злоба, не се страхуват открито 
да проявяват —- доколкото това зависи 
от тях — своето разделение и да на- 
рушат единството на църквата, Но и те, 
ако действително принадлежат към на 
шия глава — великия наш бог и пръв 
свещеник, — или сега, или после с ра- 
дост ще се присъединят към него; ако 
пък не [се присъединят], нищо от това, 
защото те ще легнат на мястото, което 
им е избрало тяхното безумие. А пък 
светата пърква божия, освободена от 
причината, която я смущаваше, придо- 
бива твърде добро устройство и въздава 
благодарност на Христа, своя жених, за 
това, че той я избави от съблазните, и 
вижда отново събрани около себе си 
своите чеда, които и сега не можа да 
лиши от пълнотата на свещенството он- 
зи, който отначало е лишил човека от 
собственото му блаженство. 

Ето ти радостните известия, чедо на- 
ше, които, убеден съм, че ще възрадват 
душата повече от всичко друго, което 


речещ на източноправославпите пърковни догми, брак на император Лъв УР Мъдри. 


М№ісо1аиѕ Раїгіагсһа — Патриарх Николай Мистик 





ёл? обде4 120) то» ёр дъдодлов лоовуеш 
єбфоосбууу ғідбтоу. Тод’ длд тобтои тіс цо 
хф уф сув ута: Тіс со одобий ио 
тў р/одоблф хой удъжлтети ръж ооипо- 
оботиш хото» 1 буф; Ба дуаитцоодбу 
ов бкой дідбутос̧ од иду ог” Зл е тоието” 
тўс оёхєіас Пивооттос, 014° ӧлд дудодло? 
ох ода и лаб афту гїл, пд би: хах 
додводо та Воріуйоо» ха Роиоаіоу поду- 
ната бауотдбтоу, ёле оїходе», вив Фло 
бой цоуос погтооб лодс тобто хемотиёусоу, 16005 
лаовЁгАђеѓу Віаоашёно», хо! «в лойуцата кота 
отђош й ипдёлоте обте абтос тоа, Рей иоо 
дадатдоахлдтолв, обтв пивбе, обтв ис С Лос 
тор тў» ой» уөхоохбутоу  дхопдюто” фа? 
дооло» хо биғоотдт”" итар. Тіс удо тобто 
лот? ло’ увубодав лоооєдбиоє», ба Хои» 
6 да тробупою ивуайи», 9 до то Феофил 
ври в ибуа доёнс то Вогйуйоа Едуос дуа- 
уб», 6 лозпойт & ис тоте дъдофлю» шоф», 
б Дхпозвтр тиб», б Ёдедоосзиєуоѕ, ада, 
6 хо” пдоибт, б тр» раствра хатауҳоу 
00б8” ўттоу ос & догов П боб, 9 огРот 
душотог, б хат оФдёу лора оба» ту О) 
тоб кдоцоб Ей’ влаууеЛомёрат, Я &’ мот 
тў кийввоупов тўс лаоа Өғоб дебоиёус айтф 
доу. Тіс й” офу лоосдожаи Фоуе @5 9 
тогобтос хо} обто Ого йе йудоолоѕ вс та 
убу хотайавбута уадєлд. “Роищоьс лофотпосв 
хо! Воздудооис, хор и» влеоо» тб» офийте 
убо ка тр” тооабт вот» ойно. Вопща 
дхийпокб» деоб, дшттийтоу пардёо», а лод- 
Дас хо) то дъалуеї” тб» двоа ёреідоэто, ио- 
застноко" будобу, об убита Пиво бебе 
Физодоувто хо вдотатето. 


ТІ ив деї Аун» лолєоу, хдоас йлар, 08 
мо», боа тоїс йудоблоқ еіс лаоашођіоу олоъ- 
даѓвто тўс Сос тур ФА оъироод», 80) 
тў Федофлииоу оъуёсу, хпобіа” фиш, дофа- 
дах, адеб» йлоотёоцою, ауноадсооіо», доъ- 
Дейци, хо йлібс ті тйс лобу Вордуаоо» 
ха Реноар есас, тр» ёсер таблу 
ивтавой три, еіс Пу ёх тб» тоб лойёцоо хана» 
лғоіќотђогу; Обк ёҳбоб» тобто далоабацёау, 
ой тб” Зов тўс ибрдоос тоб алидооб лог 


може да донесе на хората радост. Но 
кой след това ще помогне на речта ми? 
Кой ше бъде с мене, като вземе участие 
в думите ми, когато беседвам с човеко- 
любива и пресладка душа? И ние ще 
напомним, че по божия воля ти не си 
забравил своята кротост, но си принуден 
от хора — не зная какво да кажа за 
тях освен това, че са намислили да вло- 
шат отношенията между българи и ро- 
меи било по собствено подбуждение, или 
пък подтикнати към това от лукавия 
демон, -- достигна дотам и да дойдеш 
до такива работи, който нито ти сам, 
най-човеколюбиви ми сине, нито ние, ни- 
то пък някои други от тия, които знаят 
и чуват за твоята човеколюбива и кротка 
душа, сме очаквали. Защото кой можеше 
по-рано да очаква да се случи някога, 
че Симеон, който със своя велик ум и 
благолюбие е довел българския народ 
до голяма слава, който повече от всички 
хора мрази злото, почита справедливостта 
и се отвращава от несправедливостта, 
който побеждава страстите, въздържан 
е в храненето си не по-малко от ония, 
които се подвизават в планините, който 
не вкусва вино и с нищо не се отличава 
от ония, които са дали обещание да 
живеят вън от този свят, освен по да- 
дената нему от бога власт да управлява, 
кой прочее може да предположи, че един 
такъв и толкова боголюбив мъж ще до- 
кара ромеите и българите до сегашните 
бедствия! до безкрайното кръвопро- 
литие и до такова опустошение — уви, 
опустошение! — на божиите храмове, на 
обителите на девите, които често се въз- 
държаха дори да дишат въздух, и на 
мъжките манастири, гдето бог се въз- 
хваля и прославя ден и нощ? 

Какво пък да кажа за градовете, се- 
дата, къщите и за всичко, което съставя 
за хората утешение в живота, за другите 
нещастия, които постигнаха човешкия род, 
сиреч за овдовяване и осиротяване, ли- 
шаване от братя, пленяване, робство и, 
с една реч, за това, което е заместило 
предишното благоденствие на българи и 
ромеи, за тази печална промяна, която 
те претърпяха от бедствията на войната ? 
Всичко това извършиха не врагове, не 
тия, които се намират вън от кошарата 


1 През 920 г. Симеон предприел поход срещу Византия, като изпратил една войска към Тесалия, а 
друга — в Източна Тракия. Българските войски нахлули чак към Коринт и извършили опустошения, за 


който Николай Мистик говори в писмото си. Вж. Златарски, Писмата... ‚СӧНУК, ХІ, 


Същинт, История, 1, 2, стр. 403— 412. 


стр. 35—37. — 


240 М№ісоІаиѕ Рашагспа — Патриарх Николай Мистик 





идос Хоютоб тоб Өвоб Пибг, об тб» #4 До- 
тоо» те кАпоокощав тўс лотесов, АЛО пару; 
АТ, а тот вифъ Ваоътатоу подо» / феб той 
#Аввто0? Отуниотос! лодб тор ёр Хоютф 
лолёоас #ЕВаоваобйи та тёмта, и та лод- 
Вата тоб Хоютоб хат? е вЕеднокоди- 
да», 9 хлородио: тўс молве хо! орухАцоо- 
убио тйе добив тоб Хоотойб подс ситофс 
ёёелолғио®ђвау. Те йр лоте лов лай 
ё00 тоата ладу, ка тообтат стифоофу 
лойуиота, лоб тоў ду буры табта ідеї», °Ро- 
идоъв ка! Воълуаоооюс хатадођвї» ; "А Да удо, 
те ро» биб” вофообопто» & ка! хотбдавв 
тоаста, Фе где и) береле, кол авв» вЕ ёлу- 
ос ас той лоуңооб до иоуос, хатёадву ёх фдо- 
зор тоб лаб иё ардоблоқ фЭотобутос, ий- 
Пота 98 Хоопако? с хотд ҳоюторбу удо ий?- 
До” лодѕ фдоуоу аллеи 6 диводос, диб 
тогтотв оїде лодєшолйтоъс атф, бт лава 
Хоютоуду ёи лао алулар те окошибуне, 
хо! Хосиауой иёуоь ко? оңиєоо» пр дърао- 
таит адтоб талатойо, ха) Пу хабс «рходо- 
иубе тоооэуіда, төбту» ба лоутдс̧ катаййотон. 
“на табта иабето ката Хоота»б», дей табта 
лоутоѓс̧ убкти єс тд ход” боо» дуото: душ- 
Млгеўу ко! оъирооаѓѕ леоай е» абтойс. "Ние 
иё’ об», де лоу, ёх тўс той діаВбдор мажис 
та дерд тафта хо! лбоа даб пив д8 хо 
#5 дудослоу, тобто иёу тр дхебот наши блоио- 
хотел тобто дё ха диотууобио #5 фо& 
уос, ной тір» ёкдоуђ» ий от тфъ» хаб» лоюъ- 
мёрт" об ка тду лодс оё дуооуто лбдвио», 
вие т логпоф дофиотм оъугоуобутес, ЕЕ дий 
фовуб» дротиуіо» тобто Воодудбутес, хой тўр 
от? удухетат, ур обто датедыхбтєс. Еле) 
ит пвръкв пойдис ко! хоо блодю бове- 
ото» ф4дуа ёбалле», ойто ка! тфьу дудосулсо» 
ёхероу б ё афооббрих 8илвобу солото вс 
тр» сп’ хаодіар дуйрве тр" ивуайт тайтиъ 
фйдуа, хай тез бое тоб уб» дхатдовеото». 


ДААЙ дыр, тёхтоу цоо подвид», ий обто 
77105 та хаха ипде беод ик буЗолос 
блох # си, ий ий дуо» & фодюнове лао- 
вобигРот тр хай” ёоутбу усей, кой «в рейс 
«будна» аобухотос, а’дофлю» хобот, ко 
„омайва 4 225 - эх с - ~ 
ті по | шудё бВодог азот, Иттидйе тўс 





на истинския пастир, Христа, бога наш, 
не ония, които са чужди в наследието 
на вярата, но кои? О твърде тежки ми 
бедствия! Уви, достойно за съжаление 
повествование! Децата се ожесточиха 
срещу бащите си во Христа и овцете 
Христови станаха зверове едни срешу 
други, а наследниците на вярата и съ- 
наследниците на славата Христова водят 
война помежду си! Кой, ще кажа пак, 
ако не види със собствените си очи, би 
могъл да се надява, че такива страдания, 
такива бедствия са постигнали ромёи и 
българи? Но, чедо наше богохранимо, 
ако и да ни е постигнало това — о, да 
не беше станало, — то ни постигна по- 
ради козните на лукавия демон, постигна 
ни поради неговата завист към всички 
хора и особено към християните, понеже 
дяволът повече пламва против тях от 
завист, понеже знае, че те най-много во- 
дят борба с него, че той е бил изгонев 
от цялата вселена от християните, че 
християните и до ден днешен отслабват 
неговата мощ и постоянно разрушават 
въдворената от него гибелна тирания. За- 
това той беснее против християните, за- 
това всякак се старае — доколкото мо- 
же — да ги наскърби и отрупа с неща- 
стия. И тъй тези ужаси и даже повече 
от ужаси са произлезли, както казах, от 
злобата на дявола, а тъй също и от хо- 
рата, които, от една страна, сами спо- 
магат на неговата злоба, а, от друга 
страна, поради своето слабоумие все по- 
вече отблъсват от себе си добрите [хора]. 
Те повдигнаха и войната срещу тебе 
било като съдействуваха на лукавия де- 
мон, било като желаеха това поради 
своето слабоумие и така разположиха 
твоята блага душа. Понеже често малка 
искра подпалва неугасим пламък, то и 
искрата, която произлязла от безумието 
на тези хора, запалила в сърцето ти тоя 
голям пламък, който оттогава и до днес 
не угасва, 

Но, желани ми сине, дано не вземат 
връхнина нещастията! Дано и ти както 
всеки боголюбив човек, който няма равен 
на себе си по ум между съвременниците 
си, несравнен по благороството на 
душата си, дано не отстъпиш на зломи- 
слието на долни хора, които не струват 


1 Николай Мистик тук загатва за византийските управници, които предприели похода срешу 


България през 917 г. Той не споменава причините за новия поход на Симеон, но представя работата 
така, като че ли този поход е бил продължение на неговото отмъщение за 917 г. Вж. Златарски, 


Писмата..., СбНУК, ХІ, стр. 96 — 37. 











320 





хажас, итд’ бт ѓёліхоауоа” брдото: тлобто, 
Мо тобто Воъдтдиву дадауотор ёе» пихоа? 
хота хђс̧ “ Реиоїийс ос, Ве ёліотаоси 
лой» маі икуаймо” єдєоувтбр ду длодойосе 
уендивьос. Ті удо подс про "Роцарор дож" 
ха! то” блоуейно" абтйе дадә, & 0 дета ка! 
о деа Абуоо итде» Фудоолдоа #5 то хота 
соб ёгууёхдтооу дойаоз; ТЕ тофта лоб то 
Вас ва то’ ипдёр оруадбта, є йудооло та 
дхвфоо лойуиота хахбс дюхоћутес тр афр 
унар пво! соб дуелаВоухо ; Пл» #07 
ёувс̧ хор» тур дир ната те? Аолросутб» 
иаААоу дЕ лой? той Гмарой ёлеооіоороо»х. "Ото 
уаө ив тду адиейови иелетјоаута хата 10 Ёоо» 
Гловайтв те Гъшас, ий Аар пакоде в", Вук 
то [хоро тоу 08 хо ес то длеарол ято», 
лес уа усов» ёт дойслайки маі п/во» 
долеѓу Вобвойси тот дилпоата; Кой од Деусо 
део! муос тоб кола оё пиёоог хо фідоудод- 
лоу, 022° оо дӧ» | Фр федоолов хой бъц- 
ивоов лабовти тйутос 15 тихоще, ко кота- 
овса то лйо той фииой, ха олеісето побс 
го» боёи уаобъ деко» длотот ёта. Кай ди, 
тёмуо» фи», бот ко аётдс тс боуйс, ха 
лодс то оіхеТоу Йигооу влатей дв, ка! ддс пабор 
гаї дудосолофот оис, ха то ФА Жжас оъиро- 
оаїс̧, 00% лоаод Хоюцотфу еіс Хрототойс 
ибхо: той лаобутос увудрао. 


Лёуо соь табта, тёхуоэ цо удохбтато», 
уб» иё’ ди и&Аатос” & 9 Хто; 6 Федс 
пиву, ? патта тобъ блвобхосса сорт, да 
тўс афтой ларажнавов т» от ёлі тобтф 
ръу, Гуа хай прес авто каза лобоолб» 
со дифамойфив", хай ока уддсор тата 
те хой в и ЙДвоо” влабъттон та лодукота 
вглоцеу, ётоциоі даиви лодс ов Пхеи. хо! об 
дайфие» та уђоас, обтв тр дойбуват, обте 
тўу ёи тўс бдолошас тайслоокю», дә идтоу 
лоб вотр бларейва п ой буолцовь дости. 
Дуло) тобпту пи», & тодто дс ёлі тоб» 
со: тёдехе то иќуа кой дажйоо» лойуна “Ра- 
искове хо) Воъдубоос лодс тд айтд” ёиё ло- 
оаувивойбо, май” бо ёр дтәотб» доп угуёод 


ни обол. И заради това, че са те огорчи- 
ли подобни хора, да не питаем вечен 
гняв спрямо ромейското царство, чиито 
многобройни и големи благодеяния ти 
знаеш, понеже си ги изпитал! Какво от- 
ношение има към ромейските власти и 
подвластния им народ това, че някакви 
си недостойни човечета са дръзнали да 
въстанат против тебе? Какво отношение 
има това към императора, който още нищо 
не разбира, ако хората, които лошо уп- 
равляват делата му, са взели такова ре- 
шение спрямо тебе? Но ти си оскър- 
бен. Нека ти бъде достатъчно, че са на- 
казани ония, които са те оскърбили -- 
и при това много повече, отколкото те 
заслужаваха. Защото, когато някой е 
подложил на съответно наказание оня, 
който е тъкмял да нанесе обида, то той, 
ако не е твърде жесток, се задоволява 
с това. Когато пък отмъщението е много 
по-голямо, нима той може да се гневи 
повече и да желае още повече да на- 
скърби тоя, който го е оскърбил? Аз 
тук не казвам за някой кротък и чове- 
колюбив [човек], подобен на тебе, но за 
такъв, който, макар и да е бил жесток 
и необуздан, все пак ще прекрати своята 
жестокост, ще угаси огъня на гнева си 
и ще сключи мир с тоя, който неспра- 
ведливо е намислил да повдигне ръка. 
Тъй и ти, чедо наше, прекрати гнева си, 
върни се пак към собствената си кротост 
и тури край на човекоубийствата и на 
другите бедствия, които търпят досега 
християни от християни. 


За това, най-любезно ми чедо, сега ти. 


съобщавам писмено? Но ако Христос, 
бог наш, мирът, който превъзхожда 
всеки ум, със своето наставление насочи 
душата ти така, щото ние сами лично 
да се явим при тебе и със собствените 
си уста да поговорим с тебе за това и 
за друго, ако това поискат обстоятел- 
ствата, то ние сме готови да се явим при 
тебе. И не се страхуваме ниго от ста- 
ростта си, нито от немощта, нито от 
трудността на пътуването си, стига само 
твоята добродетел да поиска да се съ- 
гласи на мир. И тъй съобщи ни дали 
бог ти е внушил това велико и спаси- 
телно за ромеите и българите дело, т. е. 
да се явя сам при тебе гам, гдето е въз- 


+ Патриарх Николай Мистик се стреми да убеди пар Симеон, че императорът не е имал никакво 


отношение към предприетия от византийците поход срещу България през 917 г. 


2 Това писмо 


Николай Мистик е написал вероятно в края на юли нли началото на август 920 г. Вж. Златарски, 


Писмата..., СбНУК, ХІ, стр. 35. 


30 Гръцки извори за българската история, |М 





234 





тблоу, ха! дедоаодо! ов то Рио! лодвпдтато? 
двоца, кой Дуа ва та лоборооа хай съи- 
тёооэта лед! тўс & Феф йло ув тоб убу &- 
опис ка ъв хос катостдавокс. Фу Дои де 
ба тоб длоот? Аш тойс хотаоухедвутоав "Ро- 
иойхойв длохокнафонв, ной тоб мер ди тс 
адтбуу уйбоснс об» 10 уобииоті вою пр’ блоу- 
уеМа» тўс уадобвон ооо лоосиоёзешс, Го ойто) 
ивта пАңоорооѓаѕ ёаътоїс гхдедохбтвес л00- 
биос, в ха блёо деи диф тд лойуна 
лоо тойг лоот то лоовіох, вте лоб ТУ 
ЛеођиВоѓох", } "об об ду довоп холайа- 
Вог. Ка) доа овитёов  Роноаіоѕ ха Воод- 
уйооқ &їлаї» хо) дхобос, фубдцовтоь, ди °бу А 
са ив та той пойвиот, ВоаВеодйаєтоь дё вї 
орт" ёр” й добиодноето 9 Өє0с, хотод 
дловти дА Волос и ої тойт ёсолтоєтар 
сфивтов ивуадтуд оета Ф ко! 10 оду Оуоца 
ёр те тф яаодут ат кой до хф плот ко! 
Виђоозну ву дралобов хо длайдауй тбу ха- 
хб» 6 те бло тђу ой ҳеїда дедоиётос Дадс, 
ха! ог тадобутес бло и Ваоййах тс об 
Оф ха! ддйокойве по ко! бдпуде ий лодѕ 
сотпой Губието, ха! тор доуоѓоу #96у" @та- 
давоибт, поде 10 лой ф хоейтопа ко! блан 
обхозта изтёотнов, ха! тоб дотйбеобои хай овит 
звивода, ха! обхо тоб Хоотой доусо) иогоа 
уифобеово тас дрорийс ёилаоќоҳето. (ХУ, 


сої. 97 р -- 105 В). 





М№МісоЈаиѕ Ранагсва — Патриарх Николай Мистик 





можно да се назначи място, и да видя 
тебе — тоя многожелан за мене образ — 
и да поговорим за това, което е нужно 
и полезно относно общото положение. 
Яви ми чрез задържаните от тебе ромей- 
ски апокрисиарии!, който ти ще изпра- 
тиш назад и които ще дойдат тук, устно 
и с писмо за твоето боголюбиво наме- 
рение, та така с пълна увереност и на 
драго сърпе да предприемем това трудно 
пътуване, ако и да не е според силите 
ни, като пристигнем или в Месемврия, или, 
другаде, гдето ти се нрави. И онова, 
което трябва да се каже и чуе За ромеите 
и българите, ще бъде казано и с това 
войната ще се прекрати и ще се закре- 
пи мирът, с който ще се прослави бог, 
а дяводът пък и ревностните му слуги 
ще се посрамят, ще се възвеличи и името 
ти в настоящия и бъдещия живот и ще 
живеят в спокойствие и далеч от бед- 
ствията подвластният под твоята ръка 
народ и ония, който са подчинени на 
империята. Тя с божия помощ ти е слу- 
жида като учителка и пътеводителка към 
спасението и като възстанови предишни- 
те обичаи, ще те насочи към доброто и 
най-възвишеното, ще ти даде възмож- 
ност да се прославиш и да добиеш чест 
и по този начин да познаеш първоначал- 
ното предопределение на Христа. 


18. Ад еипает 


То ато 


Та уобниота аси, Звон пибфу (ё, дв- 
Едивиш хаойс 11до ко! лувомаияйс ёлАо- 
Эпир Пдозйс, ий влъбдиейа, 8 мо диао- 
той0, Фу? ар оф побдонос Вубуоп віс 
лодооло» 84987 тие Вайс талатдтитоб, аёко- 
рус оё той лооосжтои Эватй» увиводо иет 
ебладфногботое опувдіцоеоѕ тои Къоіоо иб» 
°Гдооў Хоютоб, бтау 801 тобс дос те мат 
хабос дкебив фев е „Дайте, о Е Доупи то: 
то? Потобе ноъ, хАпоотоцнаолте про ттошас- 
нё» бийт вас а» бло хатароАђс мдоцов.“ 
Тото и ибтдиеда 204 ха! вбудисда, дот: 
ёифочодўоь абдима тў диф тф ђивтёод) 
лооти} дс лоодблф лаоаохо де 9 айтос 


а) изозиВоау 1060 Меопивобаз іп га. 


Ло същия 


Когато получихме писмото ти, бого- 
чтими наш сине, се изпълнихме с истин- 
ска радост и духовно наслаждение и се 
помолихме, ако и да сме грешни, загдето 
ти изказа такава готовност да дойдеш 
на свиждане с мое смирение и да се удо- 
стоиш да видиш с чиста съвест лицето 
на господа наш Исуса Христа, когато 
той е казал на достойните за неговото 
блажено слово: „Елате вие, благословени 
от моя отец, и наследете присъденото 
за вас царство от сътворението на света.“ 
За това се молихме и се молим, тъй като, 
след като получи известието |ни|, ти на 
драго сърце пожела незабавно да се 
явиш пред нашето лице. Нека господ 


| 1 Т. е. задържаните византийски пратеници. За апокрисиарии изобщо вж. А. Етеғеаи, Агосп!5!- 
аігеѕ еі аросгіѕіагаї. Мойоп 4е Гаросгіѕіагаї; зез уагісіёѕ а ітауегѕ Гѕіоіе, Еспоз 4Огіепі, ХҮП (1914), 
рр. 289 — 297. — дет, 1.еѕ аросгіѕіаігеѕ еп ОпепЬ, іЫа., рр. 542 — 548. 





ит 


Мсдаиз РабЧагспа — Патриарх Николай Мистик 





Кбоос йи», “уоойв Хоот05, п блеоёдоиоа 
лат обр сорт, й дратЬ й дАудеа, ў 0с0- 
трое диб», ха ви наддоу лоосєђ&ао ди бий» 
Фа Віоъ лаутос боо те тоалет е Сос пи 
ої Войуеш пивом блво фу хо! Ри лобдъноѕ 
хотоуєбеу ордноор торс йивтброиз Хоро, ойс 
Пхозтес поо оё фдеуёдигда ойу Өєф то де 
ддъп дуо" стувавов Рлво те хоотс еббожас 
хо! ауалобово тоб Вошудое» ха! "Рошефа»" 
убғоыс. АД? ойто) иё’ п дож тоб уодинатос, 
тёхуоу Йиф, Е 18005 длдоуети Пий” вдуйс 
вл?о 08 то» дла», ий @ иетаёо тоб ходи 
мото &ЕФЕОЕТО, ДФО тоб и) дуйдноо! увув- 
ойбе т) ицие би ду, ио дота Оп ВА 
гоиву бвоб Войдоивкон отбио тод отдиа Хадй- 
се, пвопто» пулодивйи усадив. 


“Киейпо дЕ идро” (в фуаухао” уойфоиғ», 
Луалпибув мои Ш ка! дедобасивув, бс ко! 
го упоас длао Елтоив», хай то дойвуйв ла- 
овфив» тв фбовов, ка! та & тс 6000 ёли- 
лота ка! Хълпой, мор гр буть тайцлож ау 
обх ёлолоудивда, ёду идуоу лдтоофоога» лас 
ойох ђиїу, ди лаойквк ите поп тиша рой 
ай дийдош тоу холо» ђибу, итд п» лово- 
Вес» По лов тв подс оё, тёхтоу пи, упошос 
латђо хай! оъутеоциќ”ос, Фйхоо? флостобрие 
ка! лооодедоуоситтр. Пооомси 08 лдутов 
логодес мой! 00, зёиуоу ђиб»у, влофвйй, хай 
тов “Роноѓоқ од лет алаоп влавоой ко афо- 
отоу. Е обу, 0с врло” пазтос обтов паоа- 
витро, пофто” иё» фло той Өєоб, дейтгоо» 
82 фло тйс ойс ёифооувомйтс дилохбрвсс, хо! 
Тото», & ис соь дуов ха! тўс пафъ талето- 
тутос, блд тс пивтвоас денавос Е4еббоии 
лодс 82 ко ръуй ллєоођиврос хо то офиаи, 
тоу Воооубутоу пфло» три вит» боль кой 
то уйоас дал еДусивуос. 


Ег 8 блео длаухдивда, Фи кфиггиа та 
жоойавбута охдубойа (8140 и) стуусойоов 
9:05!) гу тў ой Даибови чер, ка а Воъ- 
Да} мо охёрес о? в Монс ѓоуйоорто “Ро- 
пеоъс хаў Вордубооъс, ко! ёт лері сте “ Ро- 
цар с Васе ас тос боха оис & ово 
Доу:сцо?с фвомс, айтду ос. лоора оше иго 
тур, абтду йууғ2оу ту ўс Воо? с тоб Овой хо! 
Нотоов, > тоїс бло тоб фдоплохтдроу дой- 
цогос вилелойвиолвуос ал’ дохйс Пуувйев, най 
тў ф/оаздобло дуувИо ёлороє иёу ду с0- 


наш Исус Христос — мирът, превъз- 
хождащ всеки ум, любовта, истината и 
нашето спасение, — нека ни сподоби още 
по-усърдно да се молим за вас през це- 
лия ни живот, колкото и да бъдат крат- 
ки дните на нашего смирено съществу- 
ване, та ти да се покажеш готов да се 
съгласиш с нашите думи, който, като 
дойдем при тебе, ще произнесем с по- 
мощта на бога, внушителя на разумна 
реч, за общото благоденствие и успо- 
коение на българския и ромейския народ. 
По този начин, чедо наше, началото на 
писмото ни начева със света молитва; 
а относно другите неща и за това, което 
се намира вътре в писмото [ти], сметнах- 
ме за излишно да ти пишем, за да не 
ти дотегне дългата ни реч и особено 
защото се надяваме, че с божия воля ще 
поговорим лично. 

Пишем само за едно като нещо необ- 
ходимо, обичви и прославени ми сине, а 
именно за това, че аз забравих старост, 
че не обръщам внимание на слабостта 
на тялото си и че никак не мисля за 
трудностите и мъките на пътуването и 
за цялата умора, стига само ти да ни 
дадеш пълна увереност, че твоята честна 
душа не ще пренебрегне нашия труд и 
няма да върнеш назад, без да изслушаш 
и без да обърнеш внимание, пратеничес- 
твото, което изпраща до тебе, чедо 
наше, твоят стар и немощен баща. Аз ще 
изпратя във всеки случай посолство, 
което и за тебе, чедо наше, е полезно, и 
за ромеите не е тъй тягостно и неиз- 
носно. И тъй, ако ти, както казах, си така 
разположен, на първо място от бога, а 
после от твоята твърде благоразумна ми- 
съл и най-сетне от нашата молба, ако 
ти колко-годе обръщаш внимание на на- 
шето смирение, то аз ще дойда при тебе, 
като хвърча с душата и тялото си и като 
забравя всичко, което отегчава моя живот 
и старостта ми. 

Но ако — дано не е така — предиш- 
ните съблазни се таят още в душата ти, 
което да не допуска бог, а тъй също и 
ония желания и стремления, които на- 
правиха нещастни ромеите и българите, 
ако оше носиш в себе си първоначал- 
ните помисли за ромейското царство, то 
призоваваме за посредник самия изве- 
стител на волята на бога-отца, която 
той извести на нападаните още отначало 
от човекоубиеца-демон, и със своето чо- 
веколюбиво извесгие прекрати вечната 
война, унищожи преградата на враждата 


236 Місоіаиѕ Раїгіагсћа — Патриарх Николай Мистик 


зто” лдйвиоу, ВЕЕТАЕ де то тўс Вудойв ивод- 
тохоу, мої вс Бубета ка вюрт" отупуауе 
то аудофтиро». А отб» со лоораддоио 
вс деофлноит то» Кфоио» сф» хоокот, тот 
Васа то’ Вао/въдуто”, ма ВЕоуиабозта 
ласу ос, фоугоду биг” тђу ст" лоб 
лоощ овов дб» дрилёррес уоашийтоу` Фот 
ив пиле хблоу блоиего дахвъйс, ите л000- 
уєуоубта иатайозс фдбубаобо Абуоъс єс 0 
орёт" ив” п дир, вв убота 08 тат 
лой вас фіЛобутоу хотахеотоией" хой уд та 
йиётгоо. Оїдос 08, фойдииос Фу Фвоб удоги, 
с ло тб» дудоблоу, ойно +15 ад 
ліху 14євыубтутос̧ ! тоойтис Рлдохото: да 
д&оєос` трубу дё хо! «с котахоша те сйс 
тишотфенс йе. То удо иат» жоса Зо 
лоу уёооута, ЗЕодвуцибоу, дожгоба, вї хо! 
дуйѓіоу, хай иёҳоь тоб боб лдооблои тобтот 
дуауёї» Ета Фажвуйс алоотоёро: иатоюу ёло- 
иёиғурхбта пбэоу ха кфиото”, уёдсто дедау- 
ибоу тов лооаовов Ёхого хотауєАӣ” иф», 
сибро, тёхто» пот 7ралпибо», ит ойх Бота” 
дхагдкото” тт ой 94095 уох). Та д° аа 
#5шибуо" се бафодатоь Хоютдс 0 Өєдс иф», 
хаі убу иёу дло лаоцс хахтовож Оопивупс 
тє хо! доойтоъ бртдбтеооу оъутно@», хай ву тф 
иот буч тре дуалабово ко! дӧётс тр 


хопозЧа» лаовхд иегос. (ХУ, со!. 105 С— 1080) 








и отново събра човешкия род в единство 
и мир. Призовавам да те убеди госпо- 
дарят на господарите, царят на царува- 
щите и господствуващият над всяка власт 
да ни изявиш намерението си чрез пис- 
мата, които ще ни пратиш. Така аз нито 
напразно ще се моря, нито след като се 
явя, ше произнасям напразни думи за 
мой срам, за посмешище на ония, които 
често обичат да се подиграват и под- 
смиват над нашите дела — а ти знаеш 
като благоразумен по милост божия, че 
мнозина от хората, о човешка окаяност, 
са разположени към това, — и може би 
и за осъждане на твоята пречества душа. 
Защото да раздвижиш напразно стар човек, 
съвършено омаломощен, архиерей, ако и 
недостоен, и да го докараш при себе си, 
а после да го върнеш назад напразно, 
след като е понесъл напразно труди 
мъки и е станал за присмех на ония, 
които обичат да ни се присмиват — по- 
мисли, възлюбено ми чедо, че това не 
ще остане, без да бъде осъдена твоята 
боголюбива душа. Прочее да те запази 
невредим Христос, бог наш, и да те пред- 
пази сега от всяко зло, видимо и не- 
видимо, ав бъдещия живот да те напра- 
ви съпричастник в своя покой и слава. 


14. Ай еппйет 


грм э ~ 
То айто 


Па» ва то уоафер, МЕ иот Ўсорооботе, 
дфаухайов квехатио, тобто иё» бло. тб» адуу 
дбусоу кадекфотт туитбивкос тір фо, а 
бд та нора лёт хо тдѕ ооироодс Році оу 
ха) Воудуйооу огуёдоъою ђийс, тобто дё ха! 
Ма тўр дк деу фореодә тилоо”, ёар #ли! 
тособтос хахо?с оіуб@уте Моте/босоив». Ххолов 
Удо тейфотвс, & хай Фрай, се тор атолла» 
солпоюх, ой доуйиева окола», Гуа ий то 
«иа ас офауйс ‘Роиоу ха Боздуао 


Ло същия 


Отново, богохраними ми сине, съм 
принуден да пиша, зашото, от една 
страна, всекидневно душата ми се раз- 
дира от страдания, на които сме подло- 
жени поради общите нещастия и бед- 
ствия на ромеите и българите, а от друга 
пък, защото се боя от страшното нака- 
зание в отвъдния мир, ако продължава- 
ме да мълчим пред толкова големи злини. 
Понеже ние, който [сме] поставени, ако 
и недостойни, за блюстители на човешко- 
то спасение, не можем да мълчим, за да 
не би бог, който ни е поставил за блю- 
стител, не зная по какво свое решение, 
да поиска от нас кръвта на убитите ромеи 
и българи. Заради това, ако и да се от- 


1 Това писмо е било написано между края на август и 24 септември 920 г. Бързото съгласяване 
на Симеон да води преговори за мир с византийците възбудило у тях недоверие, затова Николай Ми- 
стик прави редица уговорки около срещата, която щяла да се състой в Месемврия. А цар Симеон, 
както изглежда, е пелял да спечели време, за да може изпратената към Дарданелите войска да пре- 
вземе гр. Лампсак и ла се закрепи на малоазийския бряг. Вж. Златарски, Писмата..., СбНУК, ХІ, 


стр. 39 — 42. — Същият, История, 1, 2, стр. 412 — 414. 


2 В. Н. Златарски отнася това писмо 


към началото на 921 г. (Писмата..., СОНУК, ХІ, стр. 45 — 47). 





Не Пульти не ча чин ро и 





Р) 


ЗЕ дибу длалор 6 кошево ос обе 05 
омолд” хотастцоас бийз. Диа тобто, 8 ха 


яавотфис  уофражтве лодгЛоуіодтиє" Още 
ха уђу уофроив», дедивъо тоб (єой той 
лдтта» ойор тфу дуад у, хат ёр то лас 
одуп лообхе оо добуш тф Абдус) ңиб», 
ада ир Фиби тобто» се  поародороио», 


ога ёлі тфу поодаВбуто» овибЕВнхе: Гойфо 


дё, тёхроу Риби, ох оба лобтєооу ибуо» пер 


отис ав дросолбу, АА” ётеобу муа тооло» 
дуо» хо! лєудбу» ®лёо збу ие Дбута)” гау - 
одо хахбу иєтаёр *%Роцоіоу ха! Бойд. 
Пам» уао, Фио тўс ёлуовіас зоб лоуңоо?ћ 
до! ноуос / отойтерийтоу лаоадквей ха! лам- 
тахбдер су оуй хай рис итофудоолес, 
оба» об дбтаисй паопотйоси тф Абу. Ко да 
тобто отвуйбо) ко! бдбоошш пооВАёло» моі 
хотауоб» дод ёх тўс тоюбтус котовос тофу 
отоатол до» ивто&) ‘Роищол ка! Вордуаооу 
отиВйоЕти уойвла, Фу лато й обивасс 
хоо) Хоиопамос спифоод, ха! тикоду йлуоѕ 
Хооо тф ОФ пифу, тф лволопюайбио 
ён «с хАпоо”ошіау тд ту Хаюнаьу уё- 
хос̧ ба той аў иотос ис буас̧ ийвиойс адтоб. 
Её уао то Воодуаооюу #дуос длододёусц уб- 
ото, тр Хоотф ха Өғф пифу ЛЕО ЕТО 
то дуво” вие б “Роиойнос дад, оїа та тоб 
лойвиоу лойуната, вв д/вдроу лвоютй, ка 
обхо ў лаутоу мефа?) Аротовс 9 Өєдѕ пи@» 
ёлі тобто ддитоиетос ёотон. Ита об то» то- 
соло» оо: ооифооб» тра оо лооодо- 
хіау; Поѓау хо! ёр тф лоаодуи В датбоот- 
оу, вГ УЕ то Су одтобс пєоёотш; Кой ёу то 
и Доуи Во лорвобивко, ивта лос 8411005 
ёхеї лоогйооти; Иде 14 лооофла тоб Өвоб 
лаоастнооте; Поз ту» видвуоибур» блош 
обо» айтобв ииооіоу ; Туй =бопооцох бло- 
Хома’; Троа лобфоо» лровайовиш тӯ то- 
сайтис ту» Хоюиауфу алой вас ; 


Табте ив боъёуеь тёхуоу виду, ха! в» пибоа: 
хо & тихи’ ди табта олардсооце тр род, 
ха) осуду ий дъубивуос тд уойииа во да- 
лёилоиси. ’Азойдуюби, 018 поз, даа поб» 
тўс ойв иєуйАңс оъуёоєос̧, тде 10085 тор 0- 
патом ‘Рон хай Воодуйооу, аё тўр уби 
Зидатау, Оте б паухаДЕЛОХ дивгиос суъвоти 
лбйвиос ивтаёо то» уєубу ёхотёооу. "Кудо- 
иђӘти вот тотё сгифоой Воъудоов ко! “Ро- 
ишов длуртђову, хо! иђ Ворас ёт тоай- 
тр» Яивоау длотодишо» &лдеь. М) тобтд ое 
доёр влофови ди Вобдуаоо иву, & хо! лАе!- 
сто подом Воуо» увубдуйоп, биос лейеуб- 
уоуто, “Роцшато: дё у ттар хай то Вдолтоу 


ааа! 





насяш с презрение към нашите много- 
бройни послания, ние все пак пишем, ка- 
то молим бога, причинителя на всички 
блага, да ти внуши да обърнеш внима- 
ние сега на нашето писмо, а не да го 
отхвърлиш, както се случи с предишните. 
Паша, чедо наше, не като те моля, както 
по-рано, само за мир, но и като страдам 
и плача по друг начин за бъдещите зли- 
ни, който ще настъпят между ромеи и 
българи. Защото отново — о козни на 
злия демон! — има приготовление на 
войски и отвсякъде сбор и движение на 
хиляди дущи, което аз не мога да изразя 
с думи! И заради това аз охкам и скърбя, 
понеже предвиждам и си представям как- 
ви злини от това движение на войските 
ще произлязат можду ромеите и бълга- 
рите. Те ще бъдат общо нещастие за 
християните и горчиво страдание за Хри- 
ста и бога наш, който чрез кръвта на 
своите свети ребра е направил за свое 
наследие рода на християните. Защото, 
ако се случи да погине българският на- 
род, това ще причини страдания на Хри- 
ста и бога наш, Ако пък ромейският 
народ изпадне в гибел, както става на 
война, и тогава също главата на всички, 
Христос, бог наш, ще бъде опечален. 
Заради тях после виновниците на всички 
тези страдания какво могат да очакват? 
Какъв живот ще прекарат те тук на зе- 
мята, ако животът им бъде оставен, и 
когато се преселват в бъдещия живот, 
с каква надежда ще се явят там? Как 
ще застанат пред лицето на бога? Как 
ще понесат наказанието, което ги чака? 
Какво оправдание ще намерят? Каква 
причина ще изтъкнат за толкова голяма 
гибел на християните ? 

С това съм зает, чедо мое, ден и нощ, 
От това душата ми се терзае и като не 
мога да мълча, аз ти пращам писмо. Раз- 
съди, сине мой, ти, който извършваш 
дела, достойни за великия ти разум, за 
кръвопролитията между ромеи и българи, 
които оскверниха земята, когато избухна 
оная най-ужасна война между двата на- 
рода! Помисли си какви бедствия спо- 
летяха българи и ромеи и не пожелавай 
да видиш такъв отвратителен ден! Не 
се гордей с това, че българите, ако и 
мвозина от тях да станаха жертва на 
меч, все пак удържаха връх, а ромеите 
претърпяха поражение и бяха надвити! 


+ Патриарх Николай Мистик има пред вид кръвопролитния бой при Ахелой. 


238 





длуубухазто ой удо ай той лойвион тетау- 
аба та ёоуа, ал2° ёдопою адидоу тих рол», 
ха лой в тас ёг вживоа ивтаводас. М 
лайв’ офор ту мар ива ооб узубодаь 44 
обоолоз фу охбле кой! та дуъдойлата. «кои 
лой До! дотфтес, Ос Вубифот, ёл дофай ос, 
блеоо» хтша (Ещоо" ха! ПОЙ и ивр 
дуоодойднос»” лойдо, замжихотев ис! добаттес 
ере дхотаийуитои, аёбоооу ўтердёртес ало- 
Доуто. (да би ха! хоок тбр ёибу Доу», 
тов ё” фооунове трууймсоу, тата урока“ 
я/ р" хо ђиєїс уойроце" ойх 80 уоброутес 
тоб вотов. 465 ио, твито» дцот, тў» от» еб- 
обуєто” хоу, ий 0? дё лоо тұс Охоћс тў» 
ой’ ооуу яой филатну вио фо». Асовс 
д2 лоообхаж 10 гие бниббе, ахоцож 20- 
705 потодв, кр полис опиВорієбортоѕ хой 
сърфеодуго 05 ус пвлодаие’ & 9%, кой 
лодс̧ оу доза’ ко! & тў лаообор бой ко! 
ди тӯ ив обоц, Фр 1 иалИота 1 доза ёлё- 
оаотов тойс дуто влилодобог той доба- 
Бао. М Воъдуд ўс сит опухбтою тфу убу 
отоотерийтоу вв лаобтаё” оо: хафноташёуу» 
де, пуде лай» лоіљаудоюло» офауй» “Ро- 
иаіоу кой ВорАуйооу угоди, иң болго 
дуахолоиб» дету ёхерор тоб лолёцор тб» 
отифооб», ий отв лодс истаиб ве" хота- 
отб игу, бте тоду & ат с ойдеу йлеитйовта: 
бфедо$. 


Фооуі цо» дудоажта»" дот, ха иайота блоѓос 
иФтдс 1, л00000” хо! поопофай вота тб» ха- 
ифу тру влбдвиос, 0110 ит ёлефЫлтар ато 
фолго иботда бфдалиогс еіс и» леїоау офтоб». 
46вЕ с длидъие?е, твхо” Види, лдобтом кой Ади 
дроб дубиатос̧; о оо лейоибиео то?с 
Яивтбоос бутс ий тўс глодошас длотиуес». 
Ко! лодоувс ос Аёуоигу” коиаоп об #Евл!- 
отатоь 9 Өєдс, вс тду добуо» тӯ Вас/ввис 
ёуідръаєу, Фе уё мої айтдс, офи, дуро, 
тду хоу “ Роцоубу ооуйфбтн хот ёлцуаца» 
ат, в е лодб одела лаїда вивйоу друотёда 
лоосаоибсо», вв лобс тр" друатёоп ёхвіуоою 
шоу вс ууифіоу деддивтос. Кай тобтои уро- 
ибуот обдкубс алотєйёр тб» кого оу», боа 
лобе доёоу тру лоёлооооу ко! лод тў» о» 
длӧАотою дфоой, и лорі тф Воодуйоюу 


1 Роман Лакапин. 


МісоЈацѕ Рашагспа — Патриарх Николай Мистик 


Тъй като не винаги делата на войната 
вървят по установен ред, но изходът на 
войната е неизвестен и везните се на- 
кланят ту на едната, ту на другата страна. 
Не мисли, че победата пак ще бъде твоя; 
но като човек имай предвид и човешките 
дела, защото мнозина, които са мислели, 
че стоят на здрава почва, са паднали 
със страшно палане; и мнозина които са 


“лежали паднали, са се вдигнали; трети, 


които са удържали победа и са се смя- 
тали непобедими, са претърпявали пора- 
жение и веднага са загивали. Аз зная, 
че ти всичко това и без моите думи раз- 
бираш със своя съвършен ум; пък освен 
това и ние не пишем за неща неправдо- 
подобни. Насочи към мене, чедо мое, 
твоя благоразумен слух или по-добре 
преди слуха разтвори ми твоята разсъд- 
лива и многообична душа. Но ти ще я раз- 
твориш, ако се отнесеш с внимание към 
думите ми и изслушаш думите на своя 
отец, който, уповавайки се на бога, бащин- 
ски с полза те съветва заради славата 
ти както в настоящия, така и в бъдещия 
живот, в който славата е особено при- 
ятна за желаещите действително да се 
прославят. Не пожелавам да видиш дви- 
жението на сегашните войски, изправени 
срещу тебе, нито да настане пак много- 
бройно избиване на ромеи и българи, 
нито пък да видиш като че се подновя-. 
ват бедствията на предишната война, за 
да не се разкайваме после, когато от 
нея не се получи никаква полза. 

На благоразумните хора и особено на 
такива, какъвто си ти сам, е свойствено 
да предвиждат и да се предпазват от 
настъпването на бедствията, но не да се 
хвърлят като със затворени очи, за да ги 
изпитат. Слава ли желаеш, чедо мое, бо- 
гатство и славно име? Ти можеш, ако по- 
слушаш думите ми, да постигнеш жела- 
нието си, Но обърни внимание на това, 
което ти казвам. Бог по решение, което 
той сам знае, постави на императорския 
престол господаря Роман!, както мисля, и 
ти сам вече знаеш. Сроди се с него чрез 
брак, било като дадеш дъщеря си за не- 
говия син, било като ожениш своя син 
за неговата дъщеря. Ако стане това, ти 
нищо няма да загубиш от това, което же- 
лаеш и което се отнася до надлежната 
слава и твоята полза -- нито за целия 
български род, нито за подчинения ти 











М№ісо1аиѕ Ращагспа — Патриарх Николай Мистик 


убре кар бло ав твдобии даб. 'Елебитее лод 
тобто” кпдегош Ваойет, и тр ор» байков 
лада рабо» влогуспито обв ёдосє тобто лоту” 
"бу ёсон со тр той? ти кндей овитбрвобби. 
"Елейдбия спухидеота увубодо “Розпейсоу 
Все вов, бт тобтд со ребра уао (ето б хехе 
обс. Ка иде» по боги Фото” тд уивсост! 
тото” подс то рос тйс Ваодвіас драдоаият?, 
ада надор Зеро хотатоб» ди ту лоау- 
идтет би, оло успаугоуойивтов Ало вой, 
сридиос обе и св оде (Дос охедби 
ети" ёлі то Вас/ейва” мотвоти. Пообнибтеоос 
уеуоб подс тўр тоиобттри тоб убиочт стуфужии" 
угудао лой о! Васлї, 944” охо» тай лада- 
хогототтла те Вос“ ас йуасиг опто дё, мо- 
Эс рур, Фолго бло тоў соб уеойусун- 
дек & тих тогиатии ПАЖ" доу». 


ЕЛ 08 цо ха ез "Ехбтоиис туу хотдотас 
оп 55 Рудбийоо дгайайви Баните, ЯДЕОР 
бар тр" ёлі тб дуд тоб Өғоб сбдохи”. 
Огде удо оси по тейыстиу дао" поро 0 ибо 
Лёсу блёут) 0 Ваойейс, ата ход об вЕ дхейон 
та кота лойунито деликоиттвх, ВАА обх стдои 
т ос тўс тех олотбйс, би изд тт, @5 
Фокс, Вобдђио той Овоб“ тойтоп дё катоотаттос 
ёлі тб» ков» лоаунатор тб дюңовоо5, 
Абд ибу вхетуа тв пойтуофни охбудадо, хой 
$ т9с `Еххлтоіас подс ха до" ко таооуо5, 
хо! аут тобоо» & уйти ко «гот та та 
"Ехитобс бойто, хо ої ичудивнои дівотбтес 
тў тоб бое Гревиатос Хао от дот 2005 
"аж. Подар ётёосодву Я лотос те 996 
пиру опуаранбурз Пот май! тобто въ тоїс 
ђиёосис тобтис евдоннодонс коталоаутрав : 
Тайга плодотейа хацен, (а ко а?тдѕ ре би 
и) две Фухвуейноти тд охйлтои тя Воо- 
Дос, ха! Гуа тобто відо, Пр» ё: бох 8055 
25} то худебоо то Вист чар ‘Побит 
ёфету, убу, 8 Войдоо, тедеаоонётр Ес, кой! 
хатаотђ< біђдос #5 20 тў ‘`Роийий 
Васа. Ко! дю тўс тоайтие 2020505 лота 
иё» та ходела, порта 08 тд. бдогпой "Родос" 
хо} Ворлубоюу ёхлодоу уётутог лада ёё дує- 
ос ха! длодапов, кой бо тох Віоу тобто» 
до» фоидобуы, дифотвоос тоїс уёреоу Сли- 
дар войдиавти. Ко! убо тб» тёху» бу іс 
уаноу съъалооибно”, пелой ной ёҳонеу лодс 


1 Лъв У]. 
$ Вж. тук стр. 229, бел. 1, 








народ. Още по-рано ти поиска да се сро- 
диш с императора, но твоето искане не 
се почете от ония, които решиха да по- 
стъпят така. Сега ти имаш възможност да 
се украсиш с такова родство. Ти искаше 
да станеш тъст на ромейския император, 
сега тебе ти се представя удобен за това 
случай. Не трябва да ти бъде никак не- 
приятно това, че Роман недавна се въз- 
качи на върха на империята, но, напротив, 
като имаш пред вид, че той, като че ли 
ръководен от бога, така лесно, както 
никой друг, може да се каже, беше по- 
ставен да царува, бъди готов да се сродиш 
по този начин. Мнозина са ставали им- 
ператори, но [тяхното възцаряване] се е 
придружавало с нещо недостойно за цар- 
ското достойнство; а той, както казах, 
сякаш ръководен от бога, достигна до 
такава власт. 

Ако пък пожелаеш да обърнеш вни- 
мание и на състоянието на църквата, то 
още повече ще разбереш благоволението 
на бога към този мъж. Защото твое съ- 
вършенство знае колко труд е подожил 
господарят император Лъв, а после и 
следните след него управители на дър- 
жавата, но те не видяха края на грижите 
си, защото, както изглеждаше, не беше 
такава волята на бога. Когато пък този 
|мъж пое управлението на държавните 
работи, то ония многогодишни съблазни, 
голямото вълнение и смут в църквата се 
прекратиха? и вместо това църквата видя 
тишина и мир, а ония които се бяха от- 
цепили и които се бореха |срешу цър- 
квата], по милостта на светия дух отново 
се възвърнаха към единство. Откъде дру- 
гаде това е произлязло, ако не от 60- 
жественото провидение, което ни е съ- 
действувало ив тия дни продължава да 
благоволи към нас? Това ние прибавихме, 
та и ти сам да знаеш, че не без волята 
божия е връчен нему скиптърът ва цар- . 
ството, и като знаеш това, сега, ако 
искаш, можеш да изпълниш отколешното 
си желание -- наистина да влезеш в еди- 
нение с Ромейската империя. Чрез това 
единение всички бедствия и всички скърби 
на ромеи и българи биха били отстранени 
и покой и щастие на онова, което донася 
радост на този живот, в изобилие биха 
били дадени на двата народа. И наистина, 
когато вашите деца встъпят в брак, ние 


2 Сиреч ие са могли да видят църквата умиротворена след схизмата от 906 г. 








240 


М№ісоїіаиѕ РаїгіатсПа 





ду Өєду, фес ла» е? ть кайду хой пд? хота?!|- 
реки бибз, сЕ ть дЕ ворот хо! лаоду да- 
реййвта, шаре даа» 407105 той лоунгой 
до иорос, } тах падоъдвисо» тр» вивбоп лор 
діа” дудофлю», та Охета лобатер ка &ує0- 


увгу. (ХУІ, со. 108 2 — 113 А) 


— Патриарх Николай Мистик 


се уповаваме на бога, че всичко, което е 
най-добро и най-приятно, ше ви свърже, 
а всичко пък враждебно и неприятно ще 
бъде отблъснато от вас, тъй като злият 
демон или пък които му подражават в 
лукавството, не ще могат повече да из- 
вършват и осъществяват своите зли дела 


15. Аа ецпдет 


То «мо 


Е? ха) лоді ас Руофраиви где хорс дло- 
дробиеуоь опироодх, бош Воойудоотв ма“ ТЕ 
паса съзвуонот, 6 ог Ўуалушёуе ка 
игуайбдов, в! хой лой фас ёд оолђоаше», ха! 
съуудс лооопебуханв" падах товес, ха! л020- 
8» тф Фтіф соъ оби ФЕвубивто тотс Хбуощ 
библ" 9110 Хана} тойтогс длеррарас, хо} обте 
талой ко! биаотойов латодс ѓдроблтоё ов 
то уўрих, обще доҳаіа фи а, обте то тђе 4800) 
опус аідёсіио», ўр, & хо ата, хатёко- 
ушер бово ойтЕ 10 лбутою ётаухоабтатоу 
ойт0 10 побуна блёо об логовейоне", блёо дуд- 
лус, бло «гори, блёо Фуахолйс сбито» 
Хосиаииф його ка! офауйс хото» тёхуо" 
иб», ивто те ви воо боғ. хо! та Зета 
бла нейвф», оби Фуко с @ лодѕ той пат 
тас̧ 5 Кбоюс Феув” „О адетб» бийс Ви 
дете,“ Фи й дадох ВЕ Вхебоот ха ивхо: 
тоб угу ва ђибѕ хатёбт тойс дховоиз, 016 
ноиаот вайотота 6 ©гбс. "Алда удо, вї ха 
яймотфис блёо обл ивуйдоо лодуцатос хо! 
осотуокодоъс * Роноіо те хой Воудудоос #5 
хкуб" #доофлпаа, 1 лопоою ; Пай» дуауха- 
хоно доооле?», ёле} ётё вв тоіабту» табо 
гоб ивойтс офу «аъ той лас дуйн 
торс Фбвотфтас оууйлтет, тоў охолеїу та охйу- 
дада тоб 29025 хой тйс влавоъййс, ха) алау- 
»&2Аер торс ёлибоъдғроиё”о тір ём тойта)» 
поосупоибт ВЛавтр. 


Оба убо пої Зота ёду иу оо фооуф 
ёд” ий тобто лойтто, ёй” ий ФО тайтпр 
три дирисий олоод” Фойто при длейтр пъ 
Рлейтов» 6 Өғдс ха лАйотус той вл’ а?тоб 
тедеци бос еї тт будур табттр схолид», мої 
тф бре буйЛоуо» вуойор тд» хбдуко». Дох 
шог, тёхуоу вбовввотаго”, иду тво тф ёлихђот 


Ло същия 


Ако и да сме често писали, оплаквайки 
общите нещастия, които постигат бъл- 
гарите и ромеите, сине мой възлюбени и 
велеславни, ако и да сме често умолявали 
и постоянно сме отправяли увещания, 
обаче моите думи не са достигали до 
твоя слух. Ти си хвърлял писмата ми на 
земята и не те е трогвала нито старостта 
на смирения и грешен баща, нито старата 
дружба, нито величието на духовния сан, 
който ние, ако и недостойни, устояхме 
да носим, нито даже онова твое важно 
дело, за което ние се застъпваме, т. е. 
любовта, мирът и прекратяване на кръ- 
вопролитието и изтреблението на христи- 
яните. Обаче, чедо наше, ти покрай дру- 
гата си добродетел, като изучаваш бо- 
жествените слова, твърде добре знает 
онова, което господ е казал на учениците 
си: „Който презира вас, той мене 
презира“; а пък приемници на него- 
вите ученици оттогава и до днешен ден 
по изволение божие сме ние, непотребните. 
Но ако и многократно да те умолявах 
напусто за това важно и спасително за 
ромеи и българи дело, |сега| какво да 
правя? Отново съм принуден да моля, 
тъй като съм поставен на този чин, за да 
бъда посредник на мира, За да обединя с 
всички сили разединените, за да следя за 
съблазните и козните на врага и да въз- 
вестявам на ония, които се поддават |на 
козните|, вредата, която произтича от това. 

Горко ми, ако не мисля тъй, ако не 
правя това, и ако не проявявам ПОСТО- 
янна грижа! Аз не се боя от заплахата, 
с която бог и създателят заплашва въз- 
ведените от него на този висок чин. Мене 
ми се струва, чедо мое преблагочестиво, 
че аз, ако и да пребивавам в този скоро- 


1 През 921 г. българите отново навлезли в пределите на Византия и стигнали до Катасирти. Из- 
вестието за това нападение на българите накарало византийците да вземат мерки за отблъсването им. 


Била изпратена войска към град 


Термопол, а пагриарх Николай Мистик, за да спре българите, на- 


писал настоящото писмо на Симеон. Това писмо е било писано през пролетта на 92] г. Вж. Златарски, 


Писмата..., СФНУК, ХІ, стр. 51—54. — Същият, История, 


1, 2, стр. 416--422. 








МісоІапь Раійгіагспа -- Патриарх Николай Мистик 


а. 





тобто) Ве) атушаотовроно, 10) Фи де" лао 
стая и коштоко, хо торс булж ёЕолоцтеў- 
ода те факомав ўр фахотй" пообетауйя- 
ще" хай тр" роВеод" ёхеіудт катадртт" тоби 
ха дладаіттто», ўра видбути торс фађендб- 
тғ00У лобс три &оңуђу оотбуортах тоў Хо 
ото? хо Оеой пифу тос бло той лозтоой 
доиотос ес то дудоайто длеусудбтас, Ио 
тобто хо! убу» ддиодигтос уойфо, а тобто 
лай» тўс лодс ог дейогос Ввллйаивфоше. Кой 
ао, огиш“ та ив ота пад Хиюиатотс 
длатт? хоо тобс дрдайдио с #жеаоф, ха! 
отухёҳтиош 0406 бло тоб дленхион ёиғіуог 
дедийтов ха, тор оходоюлбу лрауибто», @ 
едои лой дву, тўс паообонс Бойс Вед 


дету. Ка удо и то Фудс аудофлог бэс 


офатр "дей, бои йэ ў 6 блоллио" тў 
офауй, гАвытор Эвана. Пос удао ойх Авт» 
ддоюлос бл’ аз’дотои сфаббиетос тоћ тўс 
те ивтбуозтос л/довос той тейоблос бло 
аб» фан», той ёх тоб офтог лэдой є 
уоуотоқ 106 то” аѓйтдр ивитниёог прот 
хай дооцуот тўс лаоробонв Бойс, ной сгуа- 
уота лайт, дтоз ит дох #5 бор то 
лйдоца подв три Фметде" Зорь; "Отор 08 
0 офӣбоутвс ка! офабдиети об ибтор май” 
бу кРлонё? буор Ёуоуоё ковка, ФЛ жай 
латёовс тиудатовор моі тёхуа хай ддейфо, ви 
ду хо хллоозоще тоў Хротой ка! Овог Пифи, 
той то аѓна тўс бус адтог лдєройс то йойу- 
холо» тобто Шизиа дедожхбтов, Гуа пий 
дЕазтоттеи ка ха оо» оѓхєїо” длоде н, бтат 
ото. мот? 8 Даде лолаи, Ото тір уў» хаў 
тас 82004 щаб таз отфауоїс, ті би тис 
«лө Поѓос *Ієовшіос ботов та торта 
лад; Пога 8аофодтовта даного тў ойто) 
хайвл? оонфооб; 


< 
> 


Тота хай, лай» фи, кат ив лоб тд 
уоафеа ка добфлЕГр, бы олиойодоци тр" 
мъх, тб» ёсоор лоафийтез" доп ито 
тү» @лартнов" хо об дфташов виола, 080” Ву 
Лоёшід долей». Пай» уао отоололёдою ору- 
хі'1)015, ха! плозтаудве" ёхотоотесоа, хаў Хооб 
бдъпидицтои сър вис обр офи ода лоѓа 
БлодЕ ето уооа, ў тіс уоонон толос ее Ви орує- 
дал дотав. Ета вл ло тобто обдес 91405 
9 отобтцуфу, ойх #Еууойивуос той тособтоъ 
лос, ФА автос 0 Васев иета лдснс 
тс Вантоб доорфодіас. Айтос удо стдотнудз 
то? лойвион, абтдс Еуруетав та» отоотолёдат, 
одтос̧ дуаданВбтеь та бийа ха! сиотооиетис 
бша хой сътупуототс хо) дуфсоуобдвтис хо! 
стоте. Гоабтис ойу пугоибне тўс ларпоквъйс, 
тоту тс огухетогаж, обто  изхиойвито" 


81 Гръцки извори за българската история, [У 


преходен живот, стоя пред отвъдния съд 
и че от мене се иска отчет за службата, 
която ние сме били назначени да изпъл- 
няваме. Аз се боя от неговата страшна и 
неумолима присъда, която очаква ония, 
който много безгрижно се отнасят към 
мира на Христа и бога наш и са вмък- 
нати във вражда от лукавия демон. За- 
това и сега със сълзи пища, затова от- 
ново се обръщам към тебе с молба. И на- 
истина — горко ми! — аз виждам като 
че с очи онова, което ще постигне хри- 
стияните, и цялото ми същество се въз- 
мушава от онова омразно зрелище и ония 
ужасни дела; преди да ги видя, аз бих 
желал да се махна от този живот, тъй 
като убиването дори на един само човек, 
който и да бъде убитият, представя 
жално зрелище. Как да не е жално човек 
да се убива от човек, който представя 
същото творение, има същата природа, 
сътворени са от една и съща пръст и 
имат един и същ създател ив този живот 
един и същ ръководител, който, щом му 
бъде угодно, ще призове всичките си тво- 
рения към отвъдния живот? Но когато 
пък убивашите и убиваните не само, 
както вече е казано, имат обща връзка, 
но още биват бащи, деца, братя, с една 
реч наследие на Христа и бога наш, който 
чрез кръвта от своите свети ребра ни е 
дал тази несравнена чест, за да ни из- 
купи и да ни направи свое наследие, ко- 
гато те се въоръжават едни срещу други 
и оскверняват земята и ръцете си с убий- 
ства, то какво тогава може да каже ня- 
кой? Какъв Еремия ще оплаче тези бед- 
ствия? Какви сълзи ще се сравнят с това 
ужасно нещастие ? 

Ето, повтарям, какво ме кара да ти 
пиша и да те моля; тъй като душата ми 
се терзае, като предчувствувам изхода на 
предстоящите събития, и аз не мога да 
мълча, нито да бъда спокоен, Понеже 
пак се начева движение на войски, от- 
всякъде тръгват на поход и се събират 
безбройни войски. Аз не зная коя страна 
ще ги приеме или кое място ще позволи 
да се съберат на едно място! После 
началствува и предводителствува това 
множество не някой друг, а сам импе- 
радорът с всичката си свита. Той сам е 
главнокомандуващ във войната, сам на- 
чалствува войските, сам се хваща за 
оръжие и заедно с това е и войн, и спо- 
движник, и разпоредител на сражението. 
Когато става такова приготовление, та- 
кова раздвижване и се събира такава 





249 №ісојанѕ Рашагспа — Патриарх Николай Мистик 


отоотийс дфоошфоце, и дег Лоуісводои ђийс ; 
поталу ёз» тр арок; Оба иёу объ, тёх- 
зо» ђибу, @с хай ў ст ёліототоц обуєонс, би 
вот» Фооцбиов 6 лдйвиос, оёд? ёлідудоу вот: 
159” бр И уб увуцовта, В В» дд дос 
хеТтой то г Дос. Айда тото ойи 00у, ий» 
те Сло “Роос надаоас тд Ворлуаоиду 
драйсиднавтов, ий» те бло тс ту Воолуаоо» 
“Роцого: кототиуд отт Хпиототчка а ната 
бло Хоопанф» убвто, ко уй тої Хоопауф» 
ої насы пойбъита, хой 6 Хоютдс хо Өғ05 
шб, об Аад бшеєї те ка обтоё л=оіотооѕ 
хо} тёхуа хай хАуооуоша, ёлі з) за» офабо- 
иё бдотновто длой а. “ЎН об тобто од 
сас би ивуіотп 696 тф Хоютф ко @ф 
Рибе, Фе те Войдуари ё” тє “Ромого: ёоуоу 
цаучоас уетаатто; Кай зіс 020 ве Сутово 
тобтор ходИототи; ас обр оруонодоуцов т’ 
ха” с но» ёлауботату тот Хоотоуб» да 
нббоп т" оо Кюлев ол фуунеои той 20 
глоос реф» тйу папур дъдабъвви ‹ 


Две" вибро латобе полза ущооу- 
тос, гіти ёё фус те кат а Дио 1б» лай 
до» ёлазабтаовою. Пас обто бакатов, блат, 
буті тоў сгопрейви, бу тоб биоуоєї» та ёаъ- 
тоб тёхуа, ВАёлу Вудоа” аАобаивтоис, хой 
ход ес а” афауйв та бот» ёфт Вал- 
тоутос; Ой иетавайёт тўу хаоб’ вс доңуотс̧ ; 
о холтор и) дъуаиғуоу бур уф 
лоовтоь; 0$ уа? бантф тт” уби вет 
ий До» 9 ВАёлат тор Пот; Ета лахёоєс 
им, ог ипдфоа хдлор вс тўр Тиб» хо 
тебадоэто удвои, й лоу, &  дрйухис 
бфйиоото лбоҳоутєс, Оте” бобов та техъа 
лодвиот лоос дА орв драивьоъс, 6 08 Хос- 
тос ко! где ђибу, дс, гта ктпоте ђийс, гта 
долотот, тб» поло» &оллоу вибупюв хода, 
хо! спохдв иєтёоҳ= К ОГиолос лаоалдтоіос 
Ти», хо) отомод? бёлёоту но братоу, Гуа 
мобс длворудотта, боб» та оквта тёхуо, Воцй- 
убооос фи хо} “Роидоис, обто хот” ИДУ 
ёхивитубтос, хо) ёлиделцоиёуоъс цёу тоё тоот- 
то» Потобв ка тўс идтитов, буті 08 тңс̧ @084- 
фихђс субовав «с 9ђоиђьдр ка! дудивооу дъй- 
во” хатаотаутос, оё ийй До» дотухототв вото 
фбоа» таб ддйуас; об лой ф хеутегтои доцио- 
тво ддуйиот; "Кұн пой» вблооки 6 дуос, 
016 цоо подытотоле хо) іде, ка в? и. ЁЛАО 
оѓхедтёоо” тома ха! удожотеоо” ёр дудоф- 


многохилядна армия, то за какво ние 
трябва да помислим и какво душевно 
настроение трябва да имаме? И тъй аз 
зная, чедо наше, както добре е известно 
и на твоя разум, че изходът на войната 
не е определен, нито е известно чия ще 
бъде победата, а също и краят й не е 
известен. Обаче известно е, че или бъл- 
гарската войска ще бъде изтребена от 
ромейския меч, или пък ромеи ще бъдат 
изсечени от българския меч. Във всеки 
случай християнска кръв ще се пролива 
от християни; земята ще бъде опетнена 
от християнска кръв и Христос и бог 
наш, чийто народ, чеда и наследие сте 
както вие, така и ние, ще бъде дълбоко 
наскърбен от гибелта на убитите. Или 
ти не помисляш, че много голяма ще бъде 
скръбта на Христа и бога наш, ако бъл- 
гарите или ромеите станат жертва на 
меча? Кой изобщо не знае за това? Кой 
няма да се съгласи, че повдигането на 
християните едни срещу други нанася 
силен удар на човеколюбивото сърце на 
нашия спасител? 

Нека вземем за пример баща, който се 
радва на много деца, но ето тези синове 
изведнаж въстават едни срещу други. 
Как може той да остане в такова поло- 
жение, когато вместо мир и съгласие 
между децата си вижда, че тях ги раз- 
деля вражда и че обагрят мечовете си с 
братска кръв? Няма ли да обърне ра- 
достта си в плач? Нима него няма да 
го обземе неизказана скръб? Нима той 
няма да пожелае по-скоро земята да го 
погълне, отколкото да гледа слън- 
цето ? И тъй бащите, които не са понесли 
никакво страдание при нашето раждане, 
по необходимост ще започнат да страдат, 
както казах, когато видят, че децата им са 
повдигнали война едни срещу други. 
А Христос и бог наш, който, за да ни при- 
добие и да ни осинови, остави отческото 
си лоно, прие плът и кръв подобно на нас 
и претърпя кръст и смърт, за да ни направи 
[свои] синове, нима няма да търпи не- 
сравнено по-големи скърби, като вижда, 
че собствените му деца, сиреч българите 
и ромеите, тъй свирепствуват едни срещу 
други, че са забравили такъв един баща 
и синовния си дълг, и наместо да се 
държат като братя, са премивали към 
зверски и груби отношения? Нима той 
не понася несравнено по-големи стра- 
дания? Нима не се уязвява от много по- 
голяма болка? Въжделени ми сине и при- 
ятелю — и с какво друго по-подходящо 











а 











№со|аи5 РашагсПпа — Патриарх Николай Мистик 943 





лов Ри тфу будооліуоәр поосдфеова 90 ту 
лоооіуєоіу, ек то оътідеїр фв таойта лобтто- 
нех, хот? а от тд блда жтобутвс, оїа лас 
дъдосхлос по віс дру, ха! торс тфъ ха- 
хф» тотоу ёоуйтос ёдйотооос Путта. ТЕ 
. удо фооуқоє хооиобђиг»ох, тіс ёлаота це”ос зіу 
фбс’, ис ууооѓсо» тот Пласт», ис дл Фе 
пудоющунс фбаваж Влаоуоу ха! Аоую нос 
т ёошу дудосоліуотс. бобу тойс тйз автйе хой 
шас пісте дутас, тор абтб» Фо” оёвоиЕ- 
роб, ӧлла хат ами» ёлаіооутас, 80 уйо 
убу думу тёхуа подс лотёоос, патёоас лобс̧ 
тёхуа, ко! ддейдробв адглфоїс плодвиобутос, о? 
ожиоолт дтодаирати диво”, ит ласа 
й0ас др то хата бу обтов ес йлірдоотоу 
лрошоес дДаафитот. 


"Еуа цё” от, 05 вфлоу, ви тъ като ар 
дофдбо» лой» 9 10705 лоойхітот кс то 
ЙЕ иёу Рийс ту офаубу хо тор лойбисо», 
ёліотоафўуси 0 лодс түр оотђою»” ко Вей 
гѓойуну. "АЙ 60 моё, тёхуоу Биби, кат лв 
та нато» ко! та дбофлоа, хай тд ёх тобто» 
лаооюёовс и тос 107005, хш тд оду диша 
тйс блихолатис уътуйс Влаоо" лодс тор 07- 
оауб? хай хатастий лодс суадефопов тб» 
Фу» дъудива», боси тд) Хоютф арвотико- 
ог, би ха! адтй оходоолаѓоъо, кой вкдтос” 
дофош удо то’ Леоблотиь ддотфивтор ёлі тў 
алой тоб Аво? офтоб, 4005 упо хебот 
Вис те хо Пийс ёлі тр длайа тр тех- 
ушу хо дде фи, ха 05 лато таб» Вто 
сито», ко! @5 ддеЛфобв сътухтроондионтв ла- 
обравеи, вс легоар тоб тоойтом лайоив хай- 
готажа. ТЕ Двунс, обто ибуос обойоб ту 
пивтёос» дъаваподута» хакфу, ос б ал” дохт 
бъ досоложтбиов дбаволос `Роищовх #фийоув- 
кпове ка! Вотдубоовх леовайети; Оё 2оива- 
уоиєу Хороидъ тду лоблота Хоопоато?с; Обх 
длистовфдивеба подс ёалтойс̧; Оби Вутообис? 
гр» тоб доупоов хамоитхатат, д Пе Апиа 
увти питу, ка! подс глоздойвооо бу огкей со» 
хах» дуауитроцет ; 


"Ево бити да лдор ёмтє{ уер то уоацит 
хо удо лёръхё лос бдифибт хаода тў ша- 
хоотёоа дюё0дф ту Хоуп болео буалуёу 
ко хоуфибводи тоб пабботовс Вӣооъс" 0144 
тоб Абуоо лаоаотисаътос 0с ной ибхо тат 
обоза иєто&р “Роиоіоу ха! Воуйрйосо» 
#рдасо»у оъифооаі, ёууоу тоб Хдуот то ийкос 


и по-приятно за човеците име |да те на- 
речем], — словото има голяма възмож- 
ност да те увещае чрез човешките дела, 
за да съзнаеш, че ние, като вдигаме 
оръжие едни срешу други, извършваме 
такива дела, които всеки човек предава 
на проклятие и счита за нечестивци ония, 
които извършват такива злини. Защото 
кой |човек|, надарен с разум, който знае 
природата и познава създателя, който 
просто има човешка природа и човешки 
понятия, като вижда, че хора от една и 
съща вяра, който почитат същия бог, 
повдигат оръжие едни срещу други — 
аз сега няма да говоря за деца, които 
воюват против бащите си, бащи — срещу 
децата си, братя — срещу братята си, — 
кой няма да бъде в мрачно разполо- 
жение и няма да отправи всякакви клетви 
против ония, които са дошли до такива 
безчовечни решения? 

И тъй, както вече казах, словото може 
да приведе от земните човешки дела 
много увещания да прекратите убийства- 
та и войните и да се обърнете пак към 
спасителния и божествен мир. Но ти, че- 
до мое, остави земните и човешките дела 
и ония примери и наставления, който 
произтичат от тях; обърни окото на про- 


ницателната си душа към небето и ПОЧНИ 


да съзерцаваш светлите сили, които стоят 
пред Христа, за да видиш, че и те самите 
се наскърбяват, и то с право, тъй като 
те виждат, че господ скърби за заги- 
ването на своя народ (а негов народ сме 
ние и вие), за загиването на децата и бра- 
тята (като баща той ни е нарекъл свои 
деца и като братя ни е взел за съна- 
следници) -- естествено те изпитват съ- 
щата скръб. Какво ще кажем, когато до- 
стигнат по този начин до небето всичките 
тези наши бедствия, ва които изначалният 
човекоубиец — дяволът се е стараел да 
подхвърли ромеи и българи? Няма ли и 
ние да разсъждаваме, както подобава 
на християни? Няма ли да се осъзнаем? 
Нима не схващаме зломислието на лу- 
кавия, с което той ни причинява вреда, 
няма ли да се стремим, за да поправим 
собствените си злини? 

Аз бих пожелал още повече да про- 
дължа писмото си, защото опечаленото 
ми сърце при по-продължително течение 
на мислите сякаш че си отдъхва и се 
облекчава от потискащото бреме; но по- 
неже стана дума за това, че нещастията 
на ромеи и българи са достигнали до 
небето, реших да съкратя размера на 


в 








ёлтохеб”. Тобто идуо» фиш, тобто лаоакойф, 
тобто диоюяф, ддс ид три с» ажону, Тр 
#да хо йл? дохйс п» лаопоҳвїз" об удо ду 
стуу та тоабта ҳалела 012° ехо иф лоб- 
тєооу, 241° ёр те тф лаодуп ддс ио, ий пб» 
доф, түу об”, 18 ноо 80ав шсобтотв, дхођр, кой 
де талеров лотодв Во)" ка войупови. 
Пелобаие ду бф се об истоцейнднан 
тото лонуу" ден талваоб Фодвобос диод 
логу ло той корой доосолобооу отифёоо»- 
тов, и лво: итни с хо ӧубнотос тоб 08 
добдбво, ёу уф кой ди обоаф ив оутос три 
опотдру лоюниёгоь. М тўр дуаоѓ д итоу тай- 
түу отоанду лай» пооолейдоовр тобс збу Воъй- 
удоа» Воот боіоқ, ид? упиифов та 
блфа латёоос лоб тека, ка! твиуа лодс ла- 
тврос; 085 тд латйио» Пребиа 1 тоабтр 
оъиўуе оҳёсег идёт отоутту” ёивіууу Пи 
Оа” кор Фос» дейңосоциеу ети, & ро тобс уо- 
опа» обнаоь нар лай» ў уў иойъудиавтоц, 
“0с удо йуодеу вїлоие», вЕ удо хай дифіВа2- 
Авто ў Мин ив? фу отпавтш, ВАДА тобтб ус 
ойх дифводо», би Фиат иго ў уў фипа- 
2ловии, кой дахоп  дидвоойс зифъта “Роо- 
шоу ко! Вотдуйосоу хатахйбов та побаото. 
Каі, тёхуоу пибу, лоби соивоойЯ талеров 
убооътов, 0б ибддоу “Ронщол 7 Воъйубос» 
гр сета” ёлабттобутос, одд? то” фАеуо- 
ибуоп та олдаудра кой хндоиёог тўс та» 
Воъйрдоа» вббаЖас, ха) голоде ас Я тоб 4аоб 
су бодводтейеа РАдуоиву, хо) блёо Ө» тої 
фоо о» бдіиадгілтос ёпауоглуобигу. 


АДА та и?” лоб’ пифу бло тоб ий бада 
хоп тов в лаобхіуоу ко! дъофблпоп тўс 
ойс Вифроувотатие іона приуйв тоаобта. 
Пепоіданеу дё тф ято» Вас ет ха Веф, 
лаб’ об пдоа она хо доу, де 00 б 0 
“ос кота вота по ецос, ма отит тф мбошфр 
дедфотеа, 06 ёхеїуос̧ та Аєілоута & тй оў 
Хайтов хаодіа ха! одтбс ое (и баитоб то ха- 
Ад» тс’ воттис драддайв, хо пов подс 
тір аохаіоу котдотаоп лозе ети, ной Фуа- 
лтос иву ёхеіуту те бор Вр" ўс йийс кота- 


стпов дий тўс буѓас хойдиивидоас, маі тўс ё. 


офтў дуаувуупсвос, Етодбас (в обс погодя 
то “Рой? убуа, игойощ 9 тд ёх то 
ло»пооб ёлеседддута охатдода, ха} боа ёх тбу 
тофето? охоудадоу. "от тобтос 6006 длғ- 
Восс `Роищоус ха! Вогйуфооус дёдухе то- 
соёто” дЕ ий ёт пообдяс, ёлопобсонає с, 


М№Місо1аиѕ Раїгіагсһа — Патриарх Николай Мистик 


писмото си. За едно само ще кажа, за 
едно и ще моля, за едно умолявам: 
да ме изслушаш, което трябваше още от- 
начало да сториш, и тогава не биха се 
случили такива злини. Ако не по-рано, то 
поне сега -- пак ще кажа -- изслушай 
ме, сине мой многолюбими, и приеми 
съвета и предложението на смирения си 
баща. Уповаваме се на бога, че ти няма 
да се разкайваш, ако направиш това. 
Приеми от смирения архиерей молбата, 
която се отнася до общата полза, понеже 
той се грижи за добрия спомен и името 
ти, та да се прославиш сега на земята и 
в бъдеще на небето. Не пожелавай тази 
неизброима армия пак да се приближи 
към границите на България, нито баши 
да вдигнат оръжие срещу децата си, нито 
деца срещу бащите си, които всесветият 
дух е свързал с такова родство, нито ла 
пожелаем да видим оня страшен ден и час, 
в който отново земята ще се опетни с 
християнска кръв. Защото, както вече по- 
горе казахме, още е съмнително чия ще 
бъде победата, във всеки случай несъм- 
нено е това, че земята ще се смеси изо- 
билно с кръв и потоци от сълзи ще по- 
текат по лицата на ромеи и българи. Да, 
чедо наше, послушай съвета на смирения 
старец, който желае спасението на роме- 
ите не повече, отколкото на българите 
и не по-малко се съкрушава в сърцето 
си и се грижи за благосъстоянието и спо- 
койствието на българите, отколкото за 
народа, чийто архипастир сме и за който 
непрестанно бдим и се грижим. 

Но всички тези неща казахме, за да убе- 
дим и измолим от твоята преблагоразумна 
душа да не се вдига оръжие. Уповавам 
се на царя на всичко и бога, от когото 
иде всичката власт и началство, от ко- 
гото е прекъсната вечната война и мирът 
е даден на света, че той ще внуши на 
твоето сърце това, което не достига. Той 
сам ще те настави в благото на мира и 
ще те убеди да се върнеш пак към пре- 
дишното положение и да обикнеш този 
живот, в който той ни постави чрез све- 
щения купел и чрез възраждането в него, 
като ви съедини с ромеите като синове 
с бащи! и ви научи да мразите съблаз- 
ните, внушавани от злия демон, и тех- 
ните сетнини, Ето вече колко време се 
изтребват ромеи и българи. Като прибавя 
още това, ще свърша. Ако с божия по- 


+ Пак се намеква за покръстването на българите. 





мат А а е ЕЕЕ Я ——-.. . - - 





соң обр 6жф томно, 9 ди Вой “Рсо- 
исоие дгабттебси дуй түс т» Олда» хотадё- 
005, вие фдоойс ве т. #тєооу, дядо” Тит 
лойро?" исто" форитбу Фото то Еутобивуди, 
хо ир ту Мах Ваорудутоу ха блво дпицив” 
хо пада» лопооис пововейци, паса» іхеоѓа», 
лдой" ито» сирианоо поб тр” о Оф 
хоВгоубссота “ Рона со» Васева те хо! ёЕор- 
оба», иёхос вт то Гутойивьо” лао? би» «вс 
те дос поройй8о. О дА Од; тўх вонтит, 6 то 
ивоодтосоу сте вудоас лозов хитадћоах оѓхвіо, 
0 та дестфта ёё обуос отфрас, ойтде ко! 
уй” торс ёллоғід Ощиороз дхлвлодвисивьоис 
#6 сорт» хотастной, кар тр» & Гебен 
арки Фоотта. хай до ту ёх тофту ив 
фоойбуа» дуайфо те коі пдъъдутаж" тўу ало- 
дото, аладдаур дё кт ёх тўс Фудойс ма) 
ту охатдайсо» хаделбу» те хи 02йрвоу. (ХУП, 


со]. 113 В — 121 А) 


М№ісоїацѕ Раїгјагсһа -- Патриарх Николай Мистик 


245 








мощ настане мир, то каквото и да по- 
искаш от ромеите за прекъсването на вой- 
ната — било дан или нещо друго, — 
съобщи ни. Само нека твоето искане бъде 
изпълнимо, а не твърде тежко и непо- 
силно. Аз пък всякак ще ходатайствувам 
и всякак ще моля, ще употребя всяко 
средство пред царската държава с божия 
помощ, докато твоето искане не се из- 
пълни. Богът на мира, който е разрушил 
със страданията си преградата на вра- 
ждата и е съединил разделеното от ве- 
кове, той нека доведе до мир и един- 
ство в светия дух въвлечените във война 
по подбуда на дявола. Нека той ни даде 
да се насладим от благата и сладостите 
на мира и да се освободим от бедствията 
и угнетенията —- сетнини на враждата и 
съблазните, 


16. Аа гипает 


То авто 


"Ние подс ңийс, тёмуоу пибу пуйалтивтом, 
ив", & ко! Роодбтвоо”, 7 ліпоофооіа тўс ойс 
лодс пиас дудлис обвтов удо дл/поофбопоас 
ту тивтбра” талер, ди обес ёт 
9 2 Е те А э ~ ` ; 
дайвов чюлоглЙ лодс дуовго» и?» лотёоа, 

и А А су ^ у Е: - ь 
лодђоола дё 10» 10у лодф адуу ка! 
дувеивикф. ` Еуф иёу удо бледаиВауор В» 
то Воабууы» тоу алохоюнаоюу иб» ос #ђдоъ 
лора файдо» ид, хо офжба обоутой паба 
60} бвоит вкейт дуали ий тоб пъебиотос 
с и: > 513 с ЕН с м ` 2 
} 01001. "АМ фе ёохєу, Пие те ит длда- 
иозивда, оф дё, тёхуоу цор удтхбтатоу, ёфб- 
Хатте паса оваотф &оВғотоу ае уйле т 
2 И ` - 37 с ЕРА \ - 
даилада, ной убу ёдаёас би обёатой дид. тйс 
гоб уойдиматов хай тўс тоб длохоюаодіоо Фло- 
отой, хой РАйвувас тү» қђиєтёоау блбуою». 
Ка даст биойоуб тф Вер, тёхро” ноо ўуа- 
с? л \ ЕД А 1 А: 
лвийтот, от дуд ив” 7Авухдиу леобу еіс то 
тт» блоуоко», об дё тд даилоби тђс ойс вудлиз, 
Оте Өє0с п» ойу диртав хаодіоу, Фолго пау- 
` - А >. з е - 
тотв, ко убу дидавас. АЙ в той ооб роби 
патос Флойд) обто, тёхуоу иот дуйлитду, 
бёфуже’ пийс, ко тоййтис удихбтитов котвоти- 
ову #в длд4олов». 


ЕД - А 2 2 ГА Е а „а, гл 
Кивтко дё обх длохойроце” лодс оё, МЕ 
ноо дуалтё, би лоовиуп хо! ли ис 19 
„а се а \ з = а 
тоб уодицогос Йдоъй, ха! оби афйхЕ тўр ру 
уй йибу ую» ёпі т уофииат ходорб. 
а а; "От дуодрайв" тру соруу сон ла- 
м ФА ры х # Ч 
оахалобутес каоба», парда. иду та охаудала 
тоб ло”ңооб, дуахоюлодђуос дё тўр ФЕ дохйс 
зопун» “Роше” хо! Воюдудоо». Ка обу 


До същия 


Получихме най-после, любимо ни чедо, 
получихме, ако и малко късно, уверение 
в твоята любов към нас. По тоя начин 
ти напълно увери наше смирение, че още 
пазиш синовното чувство към немощ- 
ния си баща, който обича сина си с истин- 
ска и духовна любов. Поради забавянето 
на нашия апокрисиарий аз предположих, 
че ти си се отнесъл с пренебрежение към 
нас и че няма вече в тебе предишната 
гореща обич и душевна привързаност. 
Но се оказа, че ние сме се заблудили и 
че ти, наше пресладко чедо, си запазил 
в себе си неугасено светилото на любовта 
и сега с изпращането на писмото и апо- 
крисиария показа, че ти още я пазиш, 
и с това обори нашето подозрение. Из- 
казваме благодарност богу, любимо ми 
чедо, загдето аз, който бях паднал в та- 
кова подозрение, бях опроверган, а пък 
ти, след като бог трогна сърцето ти, по- 
каза и сега, както винаги, силата на лю- 
бовта си. Но получаването на твоето писмо, 
любимо ми чедо, толкова ни разчувствува 
и ни даде да вкусим от тази сладост. 

Обаче аз няма да скрия от тебе, лю- 
безни ми сине, че край удоволствието от 
писмото ти се примеси и известна скръб 
и не позволи на душата ни искрено да 
се радва на писмото ти. Защо? Защото 
ние писахме, като призовавахме твоята 
миролюбива душа, да прекрати съблаз- 
ните на лукавия и да възобнови първо- 
началния мир между ромеи и българи, и 


алАбу5 обтос, ада дайобтиов при» лора бибу 
дєодоотоо ддЕ с блАбдс ка! хадаобв та 
лофуцата, де” плоовповеи ў віођуу, и оте 
и) дийдатоу ха! ддбиато” вр туу айтцоси, 
0240 тоюдти» Пис хо) Воодубооъс Фа, 
ха “Рошоовв ом блод ог оф дё, тёхуох 
љиб», хотайле» та лей тойтою уобе, ёуоа- 
рос, той ёиоб уђооъс хотеароувубивуос, 05 
офи ддбуата ёлиСэутеѓс` 080ё удо тфу тедихо- 
тоу Вордубооу тўр дуботоою ёлиСэутеїс̧, 644 
Ёутєї$ пойуиота, бу доп дьуотду ти» теді сж" 
лров дер. Ко! тафта уй” ёхетруо блефроциес, 
то тд” 07 паса Өгоб «в тдр додуоу буђ- 
ибо” тўс Васдеіас Ёхетдер йрохсооїу. Ка! 
ті тођтоо бдъуатобхеоу, тёхуоу ђиб» ; Пос 
Ву Лбуоу тоу діхокбнаоу ос оідеу 6 09505 
тўс ивудайтс офтоб ктоовощав тр хоВёоун- 
о Ааҳбута тобто” ѓёхотўуоь тўс хъреоуңоє(0$ ; 
Мү, тёхуоу ёибу, иң котеосувион" тўс ёиўє 
ломӣс лотажи Удо к хоо тор ёибр 
д0уоу, бы ддъзадос абе й литое. Кота- 
Але обу тайт, к ыу @с Оитатуу ВлитЕДЕС- 
Эйри Дорго" оддё удо дузатоу абигуобу тобто 
увуводог лоос алда дё иєтайуд: ё&ситўиата, 
доа фбо ха то лёва даиВбуеп” од) и 
1870), хогооб лоодтта, Гном», туб» д8 ха! 
"с 1 мёоос. Гобта»", еї тіс со Йегос 2оуоноѕ 
тйс тоб Хоютой оуу диледотовфети,  Воб- 
де Одо’ хатаотноо” ий". "Еуф АБУ, тёхуот 
ёибу, тобто ЕТУ бэт лозтоб хќодоъс, тобто 
фи! 201015 лооохтиаваж, то Войт ђро тас 
тру аадта» дуйоте ст дов" зі удо тобто? 
лод; будофлог АХоошатд" хо оф? Я, ка 
иаМмота оѓос ог тоууфяещ, тёхуор Виду; то 
хазалоабао ди тобто, хой иеодпоа дуахоліу 
тфу офауфу, длдламоо тб» лой био, ё 


70080: сите» Хиоптатиют. Пр" Фото 
ива тог  ивуй доп тотор ибодос хай 
йооухоітоп кар хёодп Вера  лоовупбисна, 


0 фддойв єіло”, хороіо" лоадтита, Ристо», ў 
хой уй пос ибоонс 8240005, бот тихо» ди- 
ха ко бийс фдфайти, ка “ Роцаоис и’ 
суша» длауеа афдотоу. Май, тёхзот цор ха! 
йудооле той кой, лодѕ томбтиу двлдв еро» 
«ор, подс тот’ ивтдот утофити, кой 
бфез ёхєѓуоуѕ торе Холоцобв, ої итдёу оъи- 
Ва дот лобе тр? вот, айда ийЛдоу 20=- 
"Ебомо тобв лойвионс иа таб афоуйс. 


1 Т, е Роман Лакапин, 


Мкойаиз Ранчагсва — Патриарх Николай Мистик 





не току-тъй просто, но да ни се извести 
от вас, комуто бог е дарувал слава, про- 
сто и ясно условията, при които ще се 
сключи мирът, и то искането да не бъде 
трудно изпълнимо и невъзможно, но та- 
кова, което и на българите да принесе 
полза, и за ромеите да не бъде пагубно. 
Обаче ти, чедо наше, без да ми отгово- 
риш на това, написал си, като се надсми- 
ваш на староста ми, че не искаш нещо 
невъзможно. Защото не искаш възкреся- 
ването на умрелите българи, но искаш 
неца, изпълнението на които било въз- 
можно. Като казваш това, по-нататък да- 
ваш да се разбере, че онзи!, който вече 
е от бога възведен на престола на импе- 
рията, трябва да слезе оттам. А какво 
може да бъде, чедо мое, по-невъзможно 
от това? Как е възможно онзи, който по 
решение, извгстно само на бога, е получил 
управлението на неговото велико наследие, 
да остави управлението ? Не, чедо мое, не 
се присмивай на белите ми коси, защото 
ти и без моите думи знаеш, че това искане 
е невъзможно. И тъй остави това искане 
и не мисли, че то може да бъде изпълнено, 
защото съвсем е невъзможно това да стане, 
Премини към други искания, които по 
своето естество могат да се изпълнят, 
като: известно количество злато и одежди 
и може би някаква част земя. Ако пък 
у тебе се яви някакъв друг план за мира 
Христов, съобщи ни за това, което ти 
желаеш, Аз казвам, чедо мое, че жела- 
нието да се прекратят кръвопролитията 
стои по-високо от всяка изгода, по-високо 
от всяка печалба. Защото какво значи за 
един християнин и за човек боголюбив, 
а особено за такъв, какъвто си ти сам, 
чедо мое, да направи това и да постигне 
да се прекратят убийствата, да спрат вой- 
ните и да се прекъсне проливането на 
християнска кръв? Освен това нека се 
постигнат заедно с тази велика и несрав- 
нена изгода и други придобивки, както 
вече казах, а именно: известно количе- 
ство злато и одежди или част земя като 
добавка, която и на вас може да принесе 
полза, и на ромеите няма да причини не- 
поносима загуба. Да, чедо мое и човече 
божи, обърни погледите си към такъв 
мир, възприеми такова мнение и отхвърли 
ония мисли, които съвсем не водяг към 
мир, а още повече възбуждат войни и 
убийства. 


№е0]аиз Рашагсва — Патриарх Николай Мистик 


247 





„Киупидувъв го уобииа хой лво тфу вброй- 
ус» с дистдву п тор нахфу ада" ка! фазоду 
гобто ха! лдав” ёуушоиёроу мофвотиие. Кой ті, 
тёхуо» цог, подс пийс тд тб» вдуобуо»; Екейгтов 
иду хакфс лефоознибтес орувтйоава» ха! оъ- 
убувоу, Фолво та холд “‘Роивио» лодудата, 
обхо) хай тўр коз" дуйлу» ха! бидуоо” `Ро- 
пож ко Ворлуаооу. АМ од хоп хиоотд- 
ио йийс ври тс диво» хажав, ид до» 
028 камфс = дфооойтне вкего духах, 
тофта ти’ тв ођу фобуђою, и пр го? ° Ро 
ище»» дийохеру доойосасда. “ ЕЕвийупод? 
дивгро; М уброло тўр вито цажа шиет- 
ода Тийс. “Адма диети кота ооб ив 
сау; Оди йууоєїс, тёхуоу ђиф», Фе вотойфи 
ес рай одтбу 1 ддойа адтбу. °Аохёодти 
тў тоб. Өгоб хоов, кош! алддебоь ту 6идбгтоо, 
йу 6 дс ёл аблойс хотєлойіото, хөй ра) 
Ёлұиќуңс бий тўр виватт бума» П розта», еї 
Воб2ғ тбу ѓийхцооэті ов лодалопбу. "Н од 
зощевв, тёлуоу Пиаф», лододотеїу тду Хоотд» 
хо Оёду ђифу тоообтор ффуоп Бугоупдертос 
тов лєооооіоо абтоб 4408, тс хАңооуошоѕ 
агтоб, тоб Хоютоубу Аро убуоив тоб тв Воъй- 
уаокоб ко “Роийхоб; Й об Хор и аду» 
гу фи Фудоелоу ёлі и товар ту 8800- 


лох вопр, да! тособтов лбйват, 2 тФ 
я да тбр диклобу, ёлі 10 оп бе 
тф» ипотаотноко», во тф лфю” > тойто 


дфамоиф; № ода, твхуо? иду, с 0086 
св ДоаЛо”ддуа тобто" хайде обу ло» ко 
блго ѓу тф оф уойицат длвитцибъвтоас, ту 
шінтою тоб Хоютоб хо! Өгоб пибу двїбоу 
хо! дтобта паой 007 тишоиётр, кой фӣроу 
ас Айд» боа паой тб» вбтобиюу Лейфлпоси, 
хо увуоб овозлоб хо! тўс "Фос лоадтитов хо! 
тўс сѓоримӱс коладтфовав, ко отобфро» вс 
лбудос тф лоуђоф доиомт, боа таїс хопойс 
дустущас “Роиойо»р хо! ВооХуаоюу влезфой»- 
да ко гЕооҳђоато` поъобсдо) тб» бллсо» ђ 
эпос котд ту деду хой лотёоо». 


Е? ис оўу и сог доуосийс дебйе» хай Фод- 
упиа той Хоютоб коі двоб пибу тоб &07- 
моб и дийуоу лей тоб т’ Войт», Ву 
бвалдоатв” б тїс Вудойс утро дгаводос, 
лай» Фоахотобтиоа, уоброу ит» блі хой 
сарӣ та лобуиаза бгу ў Войт Өгоб Воч- 
Хоифоо еіс ати лор ко! ий уойфре 


В писмото си ти споменаваш още и за 
евнусите! като за причина на неща- 
стията. Това е ясно и на всички е станало 
известно. Но какво отношение имат де- 
лата на евнусите, чедо мое, към нас? Те 
със своите Зли помисли разбъркаха и сму- 
тиха както общите работи на ромеите?, 
тъй и общата любов и съгласие между 
ромеи и българи. Обаче ние не трябва да 
бъдем наследници на тяхната злина, а, 
напротив, това, което те по своето небла- 
горазумие са извършили лошо, нека твоят 
ум и разсъдливостта На ромеите да го 
поправят. Безумствували ли са те? Нека 
ние не подражаваме на тяхното безумие. 
Нещо несправедливо ли са намислили те 
срещу тебе? Но ти твърде добре знаеш, 
чедо наше, че тяхната несправедливост 
се обърна върху главите им. Бъди до- 
волен от божието решение, приеми на- 
казанието, което бог им е наложил, и не 
чакай заради тяхната глупост, или ако 
искаш, заради тяхното безумие да оскър- 
биш оногова, който е отмъстил за тебе. 
Или ти не мислиш, чедо наше, че опе- 
чаляваш Христа и бога наш с такова из- 
биване на неговия избран народ, на него- 
вото наследие, сиреч на християнския 
род — българите и ромеите? Или не ми- 
слиш, че той, човеколюбецът, не страда 
за такова изтребление на хората, на тол- 
кова градове, на такова множество цър- 
кви, на множеството манастири, за унищо- 
жението на всичко това? Да, чедо мое, 
зная, че нищо от това не се укрива от 
тебе. И тъй, като постъпваш добре, както 
споменаваш в писмото си, подражавай и 
тук на Христа и бога наш, предай на за- 
брава всичко онова, с което ти беше опе- 
чален от евнусите; дойди на себе си и се 
обърни към предишната си кротост и ми- 
ролюбие; доведи в скръб лукавия демон, 
който се радваше и лихузаше от общите 
нещастия на ромеите и българите. пека 
престапе движението на оръжието против 
братя и бащи! 

И тъй, ако имаш някой план свише и 
желание от миролюбивия и невойнствения 
Христос и бог наш за подновяване на мира, 
който беше нарушен от дявола, родона- 
чалника на враждата, напиши ни просто 
и ясно условията, при които мирът по 
волята божия ще бъде възстановен; и не 
пиши както по-рано за нищо съмнително 


1 Така тук се наричат привържениците на Зоя, които водели враждебна политика спрямо бъл- 


гарите. 


2 Т. е. управлението на ромейската държава. 


248 


ом уобрис дифрфода хо! адътата, Аёус) дот” 
ёх тоб роо тўс Воойыоз хатдвасо тоб лаод 
Өгоб лод тайтл» дуаВеВэхдтоб. Кол ёт, тёх- 
зоу биб», Фдооло» бот те 05 дот, 
дуалбута вот, аАЙдао» цибута ёёалод- 
ото" Вдох би хо дутебфву алоотЕ о ито 
биоіоо хо! аопио" Фудобе, де фу ої Аду 
тўс &оущс тооубс̧ тў те ой иғуадолоєлёіа 
хо) тотс тбу Ромас” Вао/ ера: ладаотпоот- 
га. Ко тбте Өғоб вдистобс убитой, Фе уе 
в? ха дипотой0, Ал боиви, й сон лоорй- 
оєтае ёле, Фе ув эу дуо: дойфе?с ка аифі- 
Воо: ФА Ндоъс дЕуоъта, ойде» болеют 0092 
хоркофе/ вс усупаета. ° ААА ей ий’ дес убо 
“отне Зу тр 01) хаодіа отоёфеқ, дуалитЕ иот 
014, каза та вопивуа в! Флай оётос 0 40 
биде тў» ођр холёҳги хаодіау, Ос ёу тф добусо 
тўс "Роиаийс їдооудңор Васе ас, кой тои 
тих ёдоёос оёх да бе» тр л2ңоофооіо» А0- 
Наги, бы тобто ёдоёе тф @еф, найфж внёс 
0796 мей ВойЛета буаугїр «в лёооѕ, хай из) по- 
Жиов хо офауоаїс тдшбе тъдеб» тоб Воълциа- 
тос 8 убо Фооти паоӣ Өєф, биниатор ш) 
лодс лёоос #260. "Вито обу лооодёуоо 
блео тошееав лад одтой 00! све то (0060- 
иё’о» обр лоооохеїт. Кой ті хоабчис а нао 
пр упр хай поте Хоопоиткотвс; Те лоойетс 
ёхмАпоіас Фвов; ТЕ тада 0 итд дёш Двуво 
дидс, тбао» ђибу, ёлитеђеТођса повте, дЕ бу 
ха) Айлар Өєф лробси с, ха! огантду оби 
ФЕ) хоиотос хад.отӣс ; То Бутебйвр лооохёі- 
одо вёл) тб» дарехо и?” дуарғдоиёуо» 
Өе ей иб” Зрроибоюг ха фолу ка! 
дгоусоб исуос, боя лодс пр’ ФЕ дохйе ёлоуауе 
ог Зах вођу, пи да тов йуюг Валиоша- 
тох дедойбтр “Рошиок ка! Вовлу@о05” кой 
бой подс лойвиогс хо! сфараз вой е, тобта 
ви тф лозноф добио ко тобто» ёоуату 
175 ос длейабис" тийак хай фот иц поте. 


(ХУШ, сої. 121 А--125 С) 


17. Аа 


То ойто 

Тоб длокшоаоюв пибу, АЕуонар др тоб 
Тлодтайвутос иотахоб лаод 1 пит талитд- 
туго, ёлауаотобраутос, тёирот пий пуола- 
про», ив тбу об» убари@тот, єілдутоѕ дё 


1 Това писмо е било написано към началото на лятото па 921 г. Вж. Златарски, 


С@НУК, ХИ, стр. 125. 


Місоіаиѕ Рашагсва — Патриарх Николай Мистик 


и невъзможно, сиреч за свалянето от ви- 
сотата на царската власт на онзи, който 
е от бог възкачен там. Още, чедо мое, 
изпрати ни достоен за славата ти човек, 
който обича мира и почита истината, като, 
разбира се, и оттук се изпрати подобен 
човек и също тъй почтен мъж. От тях 
ше бъдат ясно представени на твоето 
велелепие и на ромейските императори 
условията за мира. И тогава по милост 
божия ние, ако и грешни, се надяваме, че 
ще настане мир, защото, като се разменят 
неясни и двусмислеви думи, нищо спаси- 
телно, нито общополезно няма да се по- 
стигне. Но ако в твоето сърце има ясно 
желание за мир, любими ми сине, доста- 
тъчно е казаното. Ако ли пък веднаж 
сърцето ти е обвзето от мисълта да сед- 
неш на престола на ромейското царство 
и си сметнал, че си получил — не зная 
откъде — уверение, че това е богу угодно, 
понеже той знае и желае да докара де- 
лото до края, то не мисли, че с войни й 
убийства ще достигнеш желанието си, 
защото това, което е определено от бога, 
не е възможно да не се осъществи. И 
тъй чакай това, което, както ти мислиш, 
е определено от него да ти се даде. И 
защо оскверняваш земята с кръв, и то 
християнска ? Защо разрушаваш църквите 
божии? Защо правиш още много друго, 
което на нас, чедо наше, не е позволено 
да кажем и с което ти причиняваш на 
бога скръб, а себе си предаваш на осъж- 
дане? Към гореказаното нека бъде при- 
ложена и молитвата, която постоянно въз- 
насяме към бога: да бъдеш здрав — да 
обмисляш и съзнаваш това, което те води 
към първоначалния божествен мир, даден 
на ромеи и българи чрез светото кръще- 
ние, и да изгониш от твоята честна и 
разумна душа всичко, което подбужда 
към войни и убийства заедно с лукавия 
демон -- техния причинител.! 


еипдет 


До същия 


Когато нашият апокрисиарий — аз го- 
воря за изпратения от наше смирение 
монах -- се върна назад, любимо ни чедо, 
с твоето писмо и ни предаде със соб- 
ствените си уста това, което имаше да 


Писмата..,, 














Ҳісоіацѕ Рашагсва — Патриарх Николай Мистик 249 


ха ова Адбор, боа йи» дяпуув ви, Фтє- 
уой ладьи’ боа хай об дуо Фатоту, хо? то 
сд» влебрта уойиша, хай длеотӣдар л0оѕ то 
Гай двотиттот гооо д той отой цота- 
хой. А вивтиос иё’, 0с зощбоиет, три ВовА- 
рабах хатбавк, хо Фот дуго Вие 008 08 
лодс 10 ибоп табта ё&є220)Ат'дотоѕ, ои оГдииет 
лоте уєуђоєтш дифотвоок. ёрои ха иайей" 
г)» биб» деотіитго» ёёотоіо» тд урафета оби 
ла? пифи хо д” абтоб кошфдиета. Ш 
тобто вде/ ив" тод лаодутос уобииатос, ми 
уобфоиву, тёхуо» Диаби, тү” ст фолво ка! 
лобтвоо" лооаходобутес фоомит фиуй» пат- 
ра тдс тбу «идто» кбовк, овеойриш тү 
Еудоас пр” лоохобдъ, |’ дл’ дохс брат 
6 тўе ёудоас угро дийводос, хой Рда- 
Ввъдйуш лай» изтоёй Роноѓіор хой Воз?- 
удоот пр иахаоіот вот», трио додвтоа 
хАўооу Хоопакос лаод Хоютоб тоб го 
ха! Хотйоос пиб ха! уоофђуон ко! та 
дру пити, & ув падахёхдтоі сооъ 1 080- 
сий) ий подс то» дуахайноиот тўс веле, 
и) лай» ёивўуо оѓа лобтеоо»у 8дъ/обто 0д- 
рота фута ма! див вота, ФА” боа дууота ха! 
доде 10 тёдос давйуо офи дъвилбдюто. 


Ті обу дай» 0 фуш; М) дъйфоув, хото- 
Илйо три Воо/вам 6 подс здр додуоу дуа- 
ВеВухдж тўс Васйвас, тобто уао дипдао" 
и?) уоффе то? д&&аодаі св Ваойва хо! хвоо» 
го! с йохоутос тўс “Родойкие Вафен ас кой ту 
даду, дийхозо» удо тобто увувойс, ха! оддас 
тобто» 10у 26уоу бубувти дхоаїѕ лоопдеса- 
содае 0444 уофро» ҳоооіор даВеѓу лосбттга, 
{натіоу, ў хо) уйв ётідоод а8о0ъб, бой дъ- 
уот ха) Вогуйоос ффейв?и, ка Раши 
мў блфуво суийо» дфбоцто». Мо ФёИРО ШОР 
хо} ддоолв тоб @206, лодс токойу» @4ло- 
Вавроу вот, подс тоат’ петадои ури" 
хей дрес тойс долоцойс ог ипдё’ ооиВад- 
Фотев подс тр вот, 0220 иб до" ёде 
го: лодс тойс 02600 и тдс офаудс. 
Уилоюс» ой отеуйуио! ка! та дамота, бая 
“Роисйо» кор Воьђуаоют ивхос той лообутос 
виси, оРио тор ёибр лайф»! хай ёт 
даиби хвуобиера. №, 8 шоо уали, 
и тбу фйо” 6 флагов” обойти три до 
уодтов т.сойтои лодс оё уроиёу денот" 
Табу, боофлиуйти от» олаоауиб» тўс ка- 
дас биб», де дой тбтадхоу ётос вбита 


ни съобщава, аз отново отговорих на 
исканията, предадени устно и в писмото 
ти, и изпратих писмо до вашата богочтима 
власт чрез съшия монах. Той, както ние 
предполагаме, е пристигнал вече в Бъл- 
гария и там пребивава. Но понеже в това 
време ти вече беше тръгнал за тези места, 
то ние не знаем кога вие ще се срещнете и 
кога ще може вашата богочтима власт 
да прочете онова, което сме ти писали 
и е донесено от същия |монах|. Затова 
се наложи [да ти пишем] настоящото пи- 
смо! и ние пишем, чело наше, като при- 
зоваваме, както и по-рано, благоразумната 
ти душа да прекрати кръвопролитието, 
да угаси огъня на враждата, запален от- 
давна от родоначалника на враждата — 
дявола, — и да утвърди отново между 
ромеи и българи щастливия мир, даден на 
християните в наследство от Христа, 
бога и спасителя наш. Да напишеш и ни 
известиш съгласява ли се твоята благо- 
честива душа да възобнови мира, при 
това не с ония невъзможни и неизпълними 
условия, които бяха обявени |от тебе| 
по-рано, а с такива, които са възможни 
и безпрепятствено ще могат да бъдат 
изпълнени. 

И тъй за какво аз говоря? Не казвай 
„нека остави царството онзи, който вече 
се е възкачил на царския престол“, по- 
неже това е невъзможно. Недей писа 
управителите на ромейското царствои на- 
родът да те признаят за император и гос- 
подар, защото това не може да стакеи ни- 
кой няма да се съгласи даже да изслуша 
подобна реч. Но пиши да получиш извест- 
но количество злато и одежди и да ти бъ- 
де отстъпена част земя, което и за бълга- 
рите може да бъде полезно, и на ромеите 
няма да причини непоносима загуба. Да, 
чедо мое и човече божи, погледни към 
такъв мир и се насочи към такова искане. 
Остави мислите, които нищо не допри- 
насят за мира, а, напротив, подбуждат 
към война и убийства. Нека се прекра- 
тят стенанията и сълзите, които досега 
са проливали ромеи и българи — о, мои 
страдания! — и продължават да се про" 
ливат. Да, любими ми сине и най-любим 
от приятелите ми! Посрами се от нашата 
така продължителна просба, убой се от 
съкрушението на сърцето ни, което вече 


1 Тъй като Симеон тръгнал на поход и писмото (18-0) на патриарха не го сварило, то Н. Мистик 


написал веднага (пак през лятото на 921 г.) настоящото нисмо. Вж. Златарски, Писмата. 


... СбНУК, 


ХИ, стр. 125. — Същият, История, 1, 2, стр. 424 — 425. 


32 Гръцки извори за българската история, На 


250 








к ђыѓёоо», ий от 0ё лаоо» (брат, оди д 
па фабайоу Тидйе. 

Годфо тобто, АаВе Өєду атор идотиоо 
тб» Авуошёуау оби вдатто» фооуті гоор сте ТОУ 
Воюдуаооу ооттоіос ко! тўс ойв тиў 1 
"Роцоіоюу кой тбу Воодєбв» даҳбэтс» ата. 
Е ив обу ваш доусидс тйс оотпоіоъ воне, 
тёхуоу ђибу, уофроу» пилу, бла хо! дуаи- 
Фродо’ кої лето, є? тойтоп дєђов, адтос 
ву ёєооио 201005 бийс, дңдоудт подс “Нод- 
хАвау ёоҳоиёуоъ сом, ў лобс Хлуивою”, й 
и тйс ёойуђс хородоуђсоиа, ий от” ОФ 
вілеїу, боа дутоата ёом {Гутобутоу биб» ло- 
равуейнооти. Ко лай буохошнобповти ў 
сорт, хоў ої лолбовс лоде тв твхуа, хо та 
тёхуа лодс торс латёоос, фолго гой» дфе/о- 
ивуоу, диатедцооъто длодабоутес сб» тйс дуд- 
лус холбуу, хо го дли оуибту ёҳоутес 
тб» уайвлождтет отировфу, 05 #Есубуупову 
б тс Еудрас платно фавойов, кар По тб» ёи=- 
топ охо»далсоу дЛеЙонотатт ёлюлооса. То 2о:- 
лоу йу лообкодо пит, ўр пооофёооие» 
60 лоуто то Өєф хо! соб дргообутос вис 
дийә &роибтос, ий блеобую тфу лаждож 
тод лоупооб дилтаигтос, доа хлзооудиоу ов 
буадев е тўс аѓоіоо ха Вао/в ас и блю 
даћђогос, хой йхотахотоу лаоаотцок то форлф 
Вииат тоб Хоото® ха} деоб пий». (ХІХ, со]. 
125 С—128 р) 


четвърта година денем и нощем и даже 
всеки час не престава да ни терзае. 

Аз пиша това — нека сам бог бъде 
свидетел на казаното, — като се грижа 
не по-малко за спасението на българите 
и за твоята чест, отколкото за спасєнието 
на ромеите и честта на техните импера- 
тори. И тъй, ако има в тебе мисъл за 
спасителния мир, чедо наше, напиши ни 
лросто и недвусмислено. И, разбира се, 
ако е нужно, аз сам ше дойда при вас, 
именно когато ти пристигнеш в Херак- 
лея или в Силимврия и сам ще по- 
веда преговорите за мир! и ще кажа с 
помощта божия, че ше бъдат приети 
ония от вашите искания, които са въз- 
можни. И тогава ще бъде отново възста- 
новен мирът и бащите към чедата и че- 
дата към бащите ще се намират в такива 
именно отношения, в каквито подобава, 
като се наслаждават от благата на лю- 
бовта и заживеят живот, свободен от 
ужасните бедствия, които са породени 
от бащата на враждата — дявола — и 
от най-губителния посев на неговите съ- 
блазни. Най-после нека прибавим молит- 
вата, която ние постоянно възнасяме към 
бога, без дори да знаеш ти: да бъдеш здрав, 
да избягваш козните на дявола, за да те 
издигне той като наследник на вечното 
царство и блаженство и да те представи 
безукорен пред страшния съд на Христа 
и бога наш. 


18. Ад еппйет 


То офто 


”НАлабо», ЩЕ мор дебовосиёрЕ, тотс со?с 
уобинасох КВутиууфуа» пооброуйу «йови тоб 
одаодовоутос йАуоус" дубивуо”» Дива до: па- 
оаййтко» тс дфабопобопс ив убхта мор пий- 
оп» ддбъптс. °`Еуєдоиоди” удо бт, хої & и) 
лодтеоо» дг @» ёуобранеу лой ас лаовх иди 
00% ў ръж, ФА ує убу дг бу лоогдушидтр 
лобс 08 лооауєуёодоц, мо) уцоойе катофоон», 
хо! дойде ас, кої пбуюу ту ёх тӯ бдото- 
ас, Оп лорахдидтот хо! лообдё ив боба 
лобъта иа ойх блоизуйс длоотобро димвулс 
тү» лодс оё Челониёуи» поовквои»“ угрпостев дё 


До същия 


Аз се надявах, сине мой прославен, 
като получа писмото ти, да намеря в него 
облекчение за страданието, което ме тер- 
зае. Очаквах да получа утешение за из- 
мъчващата ме денем и нощем печал. Мис- 
лех поне, че твоята душа се е трогнала 
ако не с това, за което често ти бях пи- 
сал по-рано, то поне с това, че ние сме 
се решили сега да се явим при тебе, каго 
пренебрегваме и старостта, и слабостта, 
и трудностите на пътуването; че ти ще 
склониш и ще ме приемеш като просител 
и няма да допуснеш да извърша напразко 
това пътуване при тебе, но, напротив, 
моето идване при тебе ще послужи, за 


1 Патриарх Николай Мистик смятал, че Симеон ще тръгне към Хераклея и Силимврия, и 
затова изявил желание да се срещнат, за да го склони да преговаря за мир. Той обаче се излъгал в 
предположенията си. Цар Симеон, преди да тръгне за Цариград, обсадил Одрин. Вж. Златарски, 
Писмата..., СбНУК, ХП, стр. 127. Същият, История, 1, 2, стр. 425 — 426. 








М№ісоіацѕ Рашагспа — Патриарх Николай Мистик 251 


ид Жо» По подс 02 фис ђифу, длдлатощ 

ты» тоў логноой дої иоуос̧ охоудалоу, й #91- 

доувінуок * Ронаіоу ко! Восдудос" нета? 

ёиВа? гї». Таёта дё ў тиғо» сбх блл) обтос, 

8174 ха! лоопуопибис ах с? буот Е 

доцойит” удо хат виоллоь би Авлейевооцав 

лобовис кой и іхкоќоу фот, об подс д1- 
доло” оо: лоддої тбу вУдофло», Ада лоос 
йудоолоу ви боб ЛаВдута ё0уотс &ботошщ- 

Ев, кай фа тобто лой» ѓу отубощ, лой? 
ёр фоагойов, ко єдбта нотах ха пр приет 

тќоау лароъоіау бот ис вота” би, кой є бцао- 

тодої, ДАА’ обу доҳіоєїс оЇор хо! 000% Хиог, 
бло ас лов, тўс додкоатебеда Фф? пий" 
Лаҳоботс, хус ё5оуас полю, & ха! дуа- 

ос, лоовеВ иа, Я» идът 8 уе 9 Хою- 
тдс фут офтоб тфу глі уйс Ёдето ёФороагер. 
411” ёѓувуботу би, подс тообто" будооло» 
а оо? пововейви, те во тр» лосове, дію- 
лойёоиои то хоў съифеоо», хо! дуасоооиь 
тру Форт длойа а» лобтоу иёу даі иоуоѕ 
съохвор Елата дё кой дудоблоу хаховсои Ма 
ха! хоіооу блоотоёро, фёоаљ иё тір ввха- 
оотіау Өгф, ёхдиробиғуоѕ ё лась ту оўу 
боєтђу, хо! ивуайбиуа» тобс лотос отуу, 

єїлво тіс &0и Абуос толеуой уќооутоє хой й0- 

хісоќсос тойс оос дієйбутос ёлоіроос фёбоу 

де и хо! адтос & пода хёодоос, 0 лаутоу 

хсодбр ёиоћ тинблато», му “Рода” ка! 

ВорАубооә 5 то бл бохўс бибуоюу хо! 

вору. 


Уви 98 оф тата шог то об» бабе 
уофииа, ФА? дао ёх тб» фтийтоу @4а 
ддасхоит, би шотоюлоуоо), би ойд ъ Зх- 
1воо тбу де @ хол” лоощообиш, 088’ 
‚ длаютйов мо ласа ооб ус, 0608 доссолц- 
йор 6 дуалитфс ноо 6 ис тд тоб лотодѕ 
уйоас, 0898 талатой дожвовос аідеодңоу па- 
ооъоЃа», ВАР дуо ив тбу ФА боо: т00с 
оё лораувудуши лобоВис итдгу дгафёоё». 
Епа Воуйбиетох обто ив дёхесда, обто ив, 
1хуоу Пуалтибо», тду лолёоа, 10” дожеоба, 
тӧр убоота тий», лоотовла: Пие”, лада- 





да се прекратят съблазните на лукавия 
демон, които той се е вече постарал да 
всели между ромеи и българи. На това 
аз се надявах не тску-тъй, а защото имаше 
вече основателна причина. Мислех си, че 
ще отида като пратеник и просител не 
при човек, каквито са повечето хора, а 
при такъв, който е получил от бога власт 
да управлява народ и поради това има 
много по-голям ум и разсъдък и знае да 
отсъди какво значение има нашето при- 
съствие. Прочее аз, ако и грешник, но 
все пак архиерей на толкова голям и ве- 
лик народ, на такъв един град!, комуто 
се падна да има нас за архиерей, макар 
и недостоен, съм отреден да бъда баща 
на такава голяма власт, която единствеко 
Христос е установил на земята, и да я 
изпълнявам вместо него над тия, който 
са на земята. Но аз предполагах, че въз- 
намерявайки да отида като пратеник при 
такъв един човек, ще изпълня мисията си, 
ще постигна обща полза и ще възстановя 
мира, който беше унищожен най-напред 
от хитростта на демона, а после от безу- 
мието на хората. [Предполагах|, че аз с 
радост ще се върна, като въздавам към 
бога благодарност, като прославям пред 
всички твоята добродетел и я възвели- 
чавам с похвали, ако само думите на 
смирения старец и архиерей, който те хвали, 
имат значение, [надявах се| и аз да получа 
някаква печалба, която за мене е по-скъпа 
от всички печалби, а именно — предиш- 
ното съгласие и мир между ромеи и бъл- 
гари. 

Обаче сега нищо подобно не ми обе- 
щава писмото ти.? Напротив, доколкото 
научавам от думите ти, ти говориш съвсем 
друго, а именно, че аз напразно ще се 
трудя, че няма да постигна нищо от това, 
за което съм решил да се потрудя, че ти 
няма да проявиш към мене никаква бла- 
госклонност, че моят любим син няма 
да се съжали над старостта на баща си, 
нито ще се засрами от идването на сми- 
рения архиерей, но ще сметнеш, че аз по 
нищо не се отличавам от другите прате- 
теници, които са идвали при тебе. 
После, като желаеш по такъв начин да 
ме приемеш, така, любимо ми чедо, да 
почетеш мене, бащата, архиерея и стареца 


5 


1 Сиреч Цариград. з Докато цар Симеон обсаждал Одрин, сърбите начело с княз Павел 
Бранович под влиянието на Византия се отметнали от съюза си с българите и започнали враждебни 
действия. Разгневен от политиката на византийското правителство, Симеон изпратил войска срешу 


сърбите и писал на Николай Мистик остро писмо, в 


което отхвърля молбите на патриарха за мир. Вж. 


Златарски, Писмата..., СбНУК, ХИ, стр. 128, 134—135. -- Същият, История, 1, 2, стр. 426 — 428. 


Фафрбъвс хатофоорйоси убоонс и позор хо 
таховлажиас, бой ёх тс доб йи» длагъйов ; 
Ті лодс тата ло; ТЕ Форонооши: Ток 
лоте 0105 фу п00< лотра ипубор “Ние 
лодс тийс, 0 латво, Руа тойс сорс Збуонс 
фо оо; СЕЛО, та идеи Фу ёлцувїс дуй- 
015, гуа лото» дкводп бфдей диидейдистос ; 
Оёх прогой иёҳоь ной оңивдоу тоюбтоис лби- 
лота Хоуойв аб. Каі лім” фи, авхъоу 
ид», аа табто тўс оўс ивуодогобив, тӯ 
0с дапиабодети фоотбовож ипрбыр тф лото} 
ди ТоЛдшлаюко поток” родовое, літо, хо 
Лив лод тд» бу, Гуа хеудс блостобров забу 
бу Алдо», драдос вс лаоь тов тафта 
иаудадуорої у ` Афіц уЧо тёос то обу, тёхуор 
рибу, да ої тортаҳо® ус ёбрдоолоь лсо! 
ёообот, Ото» “с дхор тоїто Лавсоюоп" 
0414 ха 0 Лоуос изй 00 Пийс пооонайй, 
моё л005 тур 000» лооооийс, @с ариастос 
ха! Мах ёлолуетбс. Аёуеқ удо 05 ої длботодо, 
тоёҳортес ёл? дд дос хай то ВяВпобивро» оди 
ідбтес, дишс тоЕхо» ко! ёхоліор дй три 
дупе" шодолододѓах. 


`Ауал@ тір лаооб'ео, тёярор цоп Фуалт- 
то” маі уао & у Ауыс отроиойоув?то, би 
хай ис хета Вобйно» вой, боло дхегуо, 
лоодъиовиейа колб». Пес удо лож бло- 
хеовта Пий” 6 шодд5, «в ий пола вой 
бойдо 0 холос ђибу ; “Оолво удо дхкбкис 
пт» б хдлос добохео" беф, бт хола то 85 
Ара тобто колит, ка лао абтоб ива 
уо» тду диоду" овио порто ко б пиётерос 
хблос, 8 ойдр бл о афтоб даиВатоив» лаод 
воб, хадд вв фооъфу биодоувїе, ката Воб- 
41100’ убретоц боб. Епа од фоВЙ тд» холо» 
иб», 0» 0 кос длодёдето, с имота то 
абтоб убито» Вериа; пб удо ё», еї ий 
тобто Пу, то’ ёлёо одтой дою шодду; ин 
длодеудивтос о’, 1198 тиб», болго дот? лоё- 
ло», хо лаобхат суухотйвоп «опис Г (бо 
холибиву, 441” длоотоврес холибутас Фамгуйс. 
Ко! яфс Фуа Лбуоу, Веди иду длодвугофи 
гр Фар» тайсложа», ко! дуй тобенс бибус 
Обо» тўс вартоб дуайбентос, оё 0 фи йодео 
блдохоъта, тёхуор биб», ир тф део води 
шот охутоёҳаю, аа фооуеїу Вана; ха! 
було ёхєїуоб пброу Пифу, Фе бл айтоб 
увбдивуо», шодо» оби 24, оё тобто» фе фрай- 
Хоу лооообу, ко! ойдеудс ноу }буоо тош- 


№ісо[аиѕ Рашагспа — Патриарх Николай Мистик 


все пак ме насърчаваш да дойда и ме 
караш да гренебрегна старост, трудности 
и бедствия, който ще ме сполетят по пътя. 
Какво да кажа на това ? Какво да помисля? 
Где се е видяло син да съобщава на баща: 
„Ела при нас, татко, за да пренебрегна 
думите ти, Ела, за да не постигнеш нищо 
от онова, което искаш, и за да се по- 
кажеш, че си се нагърбил с безполезен 
труд?“ Аз не съм чул и досега син да 
се еобръщал [към баща| с подобни думи! 
Повтарям, чедо наше! Нима е достойно 
за твоя велик ум и за твоето удивително 
благоразумие да съобщаваш на баша си: 
„Отче, предприеми напразно тежък труд 
я дойди при сина си, за да се завърнеш 
излъган в надеждите си и да станеш за 
присмех на всички, които знаят това!“ 
Аз вече, чедо наше, не говоря за това, 
което се отнася до тебе, за това, което 
навсякъде ще кажат за тебе хората, ко- 
гато чуят тези неща. Но колко е чудна 
и похвална речта ти, с която ти ме каниш 
и подбуждаш към пътуване! Понеже ти 
казваш, че и апостолите, ако и да са оти- 
вали в неизвестност и не са знаели за 
резултата на своето дело, все пак са хо- 
дили и страдали заради мъздовъздаяние 
свише, 

Мене ми се нрави този съвет, любезно 
ми чедо, защото с тези думи ти призна- 
ваш, че и ние по волята божия, както и 
апостолите, искаме да се мъчим. Че как 
ли инак ще ни бъде дадена награда, ако 
нашият труд не беше според божията 
воля? Защото ако техният труд е бил 
угоден богу, тъй като са се трудели по 
негова воля и от него са вземали на- 
града, го и нашият труд, ако за него 
получим награда от бога, както ти бла- 
горазумно признаваш, става по божия 
воля. И наистина, не уважаваш ли на- 
шия труд, който бог приема каго ста- 
ващ по волята му? Защото как иначе 
той щеше да ни даде награда за него, ако 
не би било така? Ти пак не само не го 
приемаш, нито го уважаваш, както подо- 
бава, и не даваш съгласие за мира, за 
който ние се борим, но ни връщаш на- 
празно, когато ние се трудим. Та и как 
може бог да приеме моя тежък труд и 
за него да ни дава като дар своята бла- 
годарност, а ти, чедо наще, който си бого- 
любив, да не се съгласяваш с божестве- 
ната воля, но да мислиш противното? 
Докато той не оставя без награда нашия 
труд, който извършваме в негово име, 
ти го презираш като нещо празно и го 





сеп; Хубун в йо“ тобто фдодёог зръупе, 
маі ойу &тёосуде” тобто стуфуете ФА, и ёх 
то» обу д) роот доу. “Бф у00, 
ха хайфс рус, бе тої длоотдфощ ог 
о шобос ёдідото холие, ий’ тоох о 
по" тоте 20) ле пдеуотто. 


ЕА 
си 
А 

пе 


"Алла төх ог шу ледоникто, ка тобто 
«ле лотос г, би до ни добо” ко 
Өғой Войнов ебчи то» коло тфр отоотоблсо»т, 
бб’ ао стоте пуобто исйалодосас, 
0220 пий от койдавос ма инора" ди тобто 
ёдхо» ха Зтиеоробъто ато? б д2 оподо- 
э Дурвовна сойду латте лоотедот био- 
доуеї би блодвувти холирттох пийс 9 9205, 
ка тобто у» они тои шодо” ка! Ежос 
иё” алоб&уето ти’ Фери тадилером, кой 
ботон вето та Джа омооеов афтоб тр 
шодолодооѓа об д5 боото (т оби длодехи; 
"О доолоо» обреобо мо уй оби Фицйге то» 
идло» писи" пфе 700, є? динй, дбажи тд» 
шодо у Хр д2, 4 ис деояобиз 2000 боси 
лотё ий двологис, діда УЕ авг ОАуор учит 
лазкох бубобле» тавіотасіми ибо» те) ЛЕ 
олотн тфи бас, пао? еди те тих пичавоск 
тодоор» у Кор лог лоосйхоу тойта ув й тў 
субом бот, 1 х) фода ооп, 1 ПА Вос» 
пёр то» тодлох вой налаотаве; Тота ойх 
дгатовлоутес Аёуоцву то оду подобна, тёхроу 
иб», 44? глошциупокоттес хой дидоттеѕ дфоо- 
пір" оотішо @гоб уйоть Фи, Ффоотцисёоо 
увуёо до. Войдоноі ве, 6 цоо пуалъуавив, май 
Фи тф Абу) поосауауєї” оєваттдр, мой болго г? 
лаобто» диб» Йкогес ду уорувубс тб» Деуо- 
ибо», обто фид то товуғҳёс 1ф буф. 
ПА» ойх дуровї» огбивба ов, # иЗЛоие" уда: 
фею, ид дот 0 фбооще» ёпддлуун” фа ото 
сог тафта ий дос тот биб» Абуб», дила 
олоъдоїо” бута блойаивата» ха с то таб 
{отооіос драйвуво тот лайт у ат 
даооббва" отоъду». 


"АДА? в? хор ий дууоєїс, бнс хой таа 
(с лобс «Мота 2» Ўлоиуңоєас таба лооби- 
душ. °Ехобте то» Ренат окрлтоо» 


" Дохдос, ха! лолос фу Гагуйс ёмеїрос длеіор 


+ Източноримският император Аркадий. 


МісоЈаиѕ Раќгіагсһа — Патриарх Николай 


Мистик 


253 


смяташ за съвсем недостоен! Виж, до- 
стойно ли е това за една боголюбива ду- 
ша и дали не произлиза от другаде, а не 
от твоите наистина благоразумни думи, 
понеже ти добре каза, че на апостолите 
бог е дал награда за грудовете им, ма- 
кар понякога те да не са могли да убе- 
дят ония, при които са идвали, 

Но кажи ми кого не са убедили те? 
Ти ще кажеш: всички ония, които не са 
знаели, че трудът им се извършва по 60- 
жията воля, и са мислили, че апостолите 
са достойни не за мъздовъздаяние, а, на- 
против, за наказание и отмъщение. Затова 
са га преследвали и наказвали. Но онзи, 
който признава, че ще се даде награда, 
предварително вече признава, че бог одо- 
брява моята тежка работа и затова ми 
дава награда. И ако бог приема моя труд 
и ми въздава отплата според своето спра- 
ведливо решение, нима ти, човек, не одо- 
бряваш ? Повелителят на небето и земята 
не пренебрегва нашия труд, понеже ако 
би го пренебрегнал, то би ли давал на- 
града? А ти, ако и да заповядваш на 
един народ, който ти е подчинен, но подир 
малко време, отделен от всичките хора, ще 
се представиш пред господаря на всичко, 
нима ти смяташ нашия труд За нищо ? 
Как може да се съгласува всичко това 
с твоя ум, благочестие или другите про- 
славени качества на твоя характер ? Всич- 
ко това ние говорим с цел не за да те 
отклоним от предначертанието ти, чедо 
наше, но за да спомним и дадем на тебе, 
благоразумния вече по милост божия, въз- 
можност да станеш по-благоразумен. Аз 
желая, щото ти, любими ми сине, да 
вникнеш в тази реч и както ти би слушал 
внимателно тези думи от нас лично, тъй 
да съблюдаваш и тяхната разумност. 
Освен това ние мислим, че ти отлично 
знаеш за какво ще пишем, дори нещо 
ловече, ние предполагаме, че всичко това 
ти е известно и без нашите думи, тъй 
като предполагаме, че ти, като си усърден, 
спазил си това усърдие и в четенето на 
старата исгория. 

Обаче ако и да знаеш това прекрасно 
все пак аз прилагам следното за на- 
помняне на знаещия. Аркадий! владеел 
ромейския скиптър. Известният Гайна? с 


2 Гайна, гот по произход, бил на военна служба при 


цариградския двор по времето на император Аркадий. В Цариград той оглавявал готската партия, пол 
зуваща се с голямо влияние в управлението, но поради нарасналата омраза на населението към готите 
той напуснал столицата и започнал да опустошава Тракия. Разбит от византийскитс войски, той пре- 
минал отвъд Дунава и паднал убит в сражение с хуните (ок. 400 г.). 


254 





ле: толи др п» УЙУ лоолодб» кой «уцо- 
ото, Фолво хо Вив?е, лета тблоу ой 
ду Зло: каййлто” тф лае, ко ойх ўр 
уетрас лодс отду йутоіовр’, об ий йо ў лоос 
торс &6 обоатой дфивийтонс охилтойс. “Ос 
обу ду тоойтие лойуиасю блйвой" лобс афто» 
лоЕОВЕЙИ тоб Ваойвос, Риебуос длероотте та 
та, к лодс лазта буо» @тёугиву, (машадс 
ис Фу хо дивижтос. ”Аътблриттв уйо ђ ёли- 
Фо Тр" пе Ршуєїто, п то дмотбоуєтос Фо 
тов офауаїс ха! тос фбъос, болёр хе! 
биете. "Еув лодс табта б тоб Феоб во 
028$, ёолаоаооето и» фор, болео ко 
пис ої дуото: хо) талетоб обтос дё ту 
"Годуупе 9 Хоюботоиос то длбууцо”. Адуу 
оф? двуоййи лобуца увйбивио" тов лойдо?с“ 
то 98 ў” буті дфто» ёоотду добри, ха! 
лов тду Гаїубу ле Ти, мар тўр буў иєоо» 
вхебой лаоахад ёсон при, ий тоб Зуцоб то 
довесто" лбо тфу 2дуот а?тоб 1ў добоф 
лаобайс хотаобвтбви. ` А1? б иди доусовйс 
обто феуодтр Фу да» 08, болго Ёфт", лой- 
доѓ. Тв уао лае» длоувдтреа тор Гавра 
тур доийт, тоб игоот дивйоп поне три 
хбто”, бл” дудоде убитой, ии итд (Д0 
феоотог п’ ту” т@» буор плаоййвои; 
"Ошо ладаубита лодв тӧу дъдоохлог, хай 
0092" Втв0о” ў идуо” ледлт!аовти тобто», 
табта Аёуфу °`Аонёодни, йудоолпе, тої иво 
тоб лоодутос 0507$, побош  Фудосолйчис 
ойнас: лото» тр ур, гурил вт об 
лой! то В” и#9ф, ха! торс окекис Блодебето! 
св хддлос йодо» 4фиоб катвотне, оду (та 
100$ фороис дуце, Яд” Гуа тўс афтбу поо- 
зо? сотпоювс. ТЕ лодс Фото" ФЛабунс 
хдос»; " Дохёодти тў лада Вкой дедоийт 
оо. Ті пйвотвите?р вата с Й и) дофайфс 
2005 Ё6с; Котамле тогс “Роиоюь тдлоис, 
тўс дас ттуф? фи дофоотнавав, ки подс тд 
омо: ёлу. «де тб” дохшвова 6 Гаїуй, 
хоров тб” ато Абуа», ха! айбщиа доосо- 
ПЕРО, ИО хаталеіле ив" то йуоюу ко йлбз- 
осло», урет дё ес д”доотуу Пиводти- 
тос, лоте тас̧ тбу аіийтаю убо тоте поо- 
Аовобор хахоїс йохєођеіс, ма дмивабте: лос 
ѓор то Ваоієї, лаВбиєуос ив» ту лодф» 
тоћ 407508006, огдофооутдеі 0 боо” Ту 
Ио», кої лодс тй охета влароотойфрес. 


М№МісоІацѕ РашагсПпа — Патриарх Николай Мистик 








многобройна войска опустошавал с огън 
тая страна и пленявал, както и вие, Всяко, 
място, гдето той вападал, покорявал със 
своята войска и не било възможно да му 
се противолостави някой, както на ударите 
на мълнията, изпрашана от небето, И тъй, 
когато при такива обстоятелства се явили 
при него пратеници от императора, той 
си запушил ушите и отказвал на всяко 
предложение. Той бил грубо неумолим, 
понеже страстта, от която бил подбуж- 
дан, се противяла, и не могъл да се въз- 
държа от убийства и изтребление, както 
и вие. За това скърбял архиереят божи 
и се терзаел душевно, както и ние, не- 
нужният и смирен [архиерей]. Името му 
било Иоан Златоуст!. И тъй в скръбта 
си той се решил на един подвиг, на който 
се подсмивали мнозина. Той решил да 
пожертвува себе си за всички, като отиде 
при Гайна, за да убеди неговата сурова 
душа и да се опита да угаси неугасимия 
огън на гнева му с кротките си речи. 
Тъй бил разсъдил архиереят. Мнозина 
пък, както казах, му се смеели, понеже 
кой се надявал, че походът на Гайна и 
движението на неговата хилядна тълпа ще 
бъдат спрени от един беззащитен човек, 
невъоръжен с нищо друго освен със сло- 
вестно увещание. При все това той се 
явил при този човек, като не мислел за 
нишо друго, освен да го прегърне и да 
му каже: „Задоволи се, човече, с досе- 
гашните ужаси! Престани да напояваш 
земята с човешка кръв! Помисли, че по- 
дир няколко време тази земя ще приеме 
и тебе в своите недра! Ти си поставен 
за началник на войската не за да я водиш 
за убийства, а за да се грижиш за спасе- 
нието й. Защо нападаш чужда страна? 
Задоволи се с тази, която ти е дал бог? 
Защо се стремиш да увеличиш това, което 
може би ти няма да владееш безопасно ? 
Остави земята на ромеите и като бъдеш 
почетен с достойна награда, върни се в 
своята!“ Гайна видял архиерея, чул ду- 
мите му. Той веднага се уплашил, из- 
оставил суровостта и безчовечието, при- 
добил човешка кротост, прекратил кръво- 
пролитието, като се задоволил с дотога- 
вашните злини, склонил да се помири с 
императора, прегърнал нозете на архиерея 
и приет радушно, доколкото е заслужа- 
вал, се върнал в земята си. 


1 Йоан Златоуст заемал патриаршеския престол в Цариград от 388 до 401 г. 











255 








Отда би муфоныс тайта, ко долоно» бт 
лодѕ йудослоу в ддта, ка дъеташо Ехоъто 
ддйокеи" то хайд» Етбоон, тафта рйетуоио. 
Пай» дуаухоїоу Пула то робрев, Гуа. хой 
др? ўс у’огоз 66 ёди, ха дф Ф’ див 
Аќуоцеу, айтос хата свои” увбиетос, ха! 
то» Горб» диегио” кала бтают лаоастпой- 
ивуов вузопоцс в! лоёлоу  0й иврайоддлф 
дос вкебо" боди Аветбивио" Ву тойт) 
тў блодгов. “О иё’ удо оби дер повов“оя 
деътбоис, @А2° флай ибтоу лообвй Зори Рлегоди 
т доџковї, кар та длда те, май тойс 
лойвионв лог, ойх пупофивуос ловло" атф 
хооб сова тд дои, 080’ болео Фот ид- 
уор бәлёҳкодо тўс "ас бонӣ, аа ид до» 
ёлќоусу дас во то фойе» Озипиа оѓбу 
топ хам»ф тоз вотрихо с тоб додевовос 4о- 
уо" биєїс 98 лароувивойи подс оё ив Доу- 
тес истд тодойтас лоодивойдас дейовс, лот 
фас? ёдеёаиедо ирдә с во» ЕЕви лоараре- 
убиєуо, фу мо длбутес рбие дЕЙЕРТЕС. 
ТЕ Авувь, 218 мою теципивув, оотетобтоле @у- 
Зофлот; ‘О доби влво ис дос ёре: 
ивигтибос, блоиётыс тптаофои те тоб Гойуа 
ёлааныас хо! ўиєодтутос ; “Одос Фор д=5- 
твоос дхвбоо флейвухводи; "Еро дут 005 
Водо ха! охорони. Ена оёх додиит таѕ 
ёх то’ аудофла» ивициис, бта» “е сбухоот 
й ой ишютис вие тф бо паодутос б0%, ке 
хо! твдупидтос лаод збу” вото» тдс їотооіос 
лоофобде; Тіс удо др ‘`Роища» 1 Вотйуд- 
ооу ё” тб ивтблета ёсоиёур но, дируђоєо5 
тоафтис дхойо», би, охоудбдау иста? Ро- 
ишо» ка! ВорЛуйоюр зувуоудтау, поворбтие 
доҳіоєс Форми ловоВеотис усубодои 8с то 
ладоо тос хат ао поАёноъс̧, оттауа- 
уєї» бифотвоа та уќ лоде пр” дохоіо» вїоц- 
уу, 6 98 та» ВогЛуаоюу дволобо” одх 
іссе д&осдо ту ловоВгіоу, 0? хогитоон- 
ов хо} вїлоь холӣ ооф, бой #0 иё” оби й» 
Фо»; итдё орухоођоои @ёдб’ диегро дё 
лфтос 80060 хо! лдгіоуа Аођдётос тоб фдВоо 
тоб Дун #хастоу лео! 600, блох а ф00- 
уңоёос` длоп ув ха убу, Ра ит Аут пбу- 
тес, ЛАО ло/доЇ, 0с ув дкобоиву, тоб сос 
1200, тоб 008 убо, иёшроуток тоб длобохоо 
лодёцоъ, моћ тойс удоиёуоқ ёліотеуагорон. 


Аюдфоиш лдѓёоу той дбоутос вла «да 
1! лобёо; Еіс тобто, в хо! дуйбос, поонеҳгі- 
ооиш бло Өвоб ивойтс вортс, дд4фожайос 
вотутс. Кой иёҳосѕ й» ў луоп влаокй, табта 
пог одвуусода дудук дий лаутос, ко! идмота 


Аз зная, че всичко това ти е известно 
и тъжа, като говоря гова на човек, който 
знае ие способен да научи на добро други- 
те. Все пак смятам за необходимо да напи- 
ша, за да | можеш | ти сам, като се опомниш 
чрез знанията и думите ни и като си спом- 
ниш за този Гайна, сам да обмислиш дали 
подобава на твоята велеславна добродетел 
да се покажеш по-долен от него в това 
дело, За него не е било нужно второ 
пратеничество, понеже той веднага по- 
слушал пристигналия архиерей, хвърлил 
оръжието, прекъснал войната и като раз- 
съдил, че не трябва да отстъпва на гнева 
си и да се предава на увлечението си 
като някой звяр, но, нещо повече, поради 
миролюбивите речи на архиерея той за- 
държал като с някакви юзди губителния 
поход. Ние пък, понеже след всичките 
си предишни просби имахме намерение 
да се явим при тебе, сега решихме, че 
и с присъствието си няма да постигнем 
повече от това, за което бихме те молили, 
когато се намираме далеч от тебе. Какво 
казваш ти, най-почтени и най-разумни от 
хората сине мой? Нима ти, който се стре- 
миш повече от всеки друг към слава, ще 
допуснеш да бъдеш по-долу по снизхо- 
дителност и кротост от Гайна и ще по- 
несеш ли да бъдеш изтъкнат втори след 
него? Аз се червя и срамувам за тебе. 
После нима ти не мислиш за укорите от 
страна на хората, когато твоята честност 
ще бъде изправена — приживе ли или след 
смъртта — пред съда на ония, които 
знаят историята? Че кой от ромеите или 
българите в бъдеше, като чуе такъв раз- 
каз, а именно че във време на раздорите 
между ромеи и българи старец-архиерей 
отишъл като пратеник, за да прекрати 
войните между тях и да доведе двата 
народа към предишния мир, а повелите- 
лят на българите не е благоволил да 
приеме пратеничеството му, кой няма да 
осъди и да каже срещу тебе това, което 
аз не се решавам да кажа? Да не дава 
бог! Те ще кажат това и много други 
неща, когато изчезне страхът им, и вся- 
кой ще каже за тебе това, което той 
мисли. Даже и сега, да не кажа всички, 
но както чуваме, мнозина от твоя народ 
и твоя род порицават непрестанната война 
и скърбят за станалото. 

Чувствувам, че казах повече, отколкото 
трябваше, но какво да правя? Аз, ако и 
недостоен, затова съм поставен от бога 
за посредник и учител на мира. И докато 
дишам, трябва да говоря за това посто- 


256 
убу блотк тёхуа лодв лоатбоас, ддеАфоі Пдей- 
фобрс хот САД Ас" Зкиаубутес длоофеттоъси" 
Оте тд Ву офиа тоб Ховий ко Феой диву, 
@олєо тўс фас длйайонено" мефойтс 89” п 
сгупоиодоу би, хай’ ёаътд отооиісе, кой та 
тору цапоивеот, о? та окега хотеоботои нЕт, 
«лале Гота др со? ут той лайшоб меа 
?во" дот Нш?» кар зов, хд» ий ладони», 
ха’ ес то изоёу илтеиква, тор Ддуо" Вжтей- 
тоя" дъ сруоца и хола то» лаобрта Вот 
Фабио пойттеш, бой ив ва лдонс Ве воду 
оғ ибиужаж дракпойтери, ха 2" тў нохаоѓа 
тб” уо» со спо или. “вук дА то 
родина те Гифт тиибттос кар пай адда- 
"оо, кой деохдивтов гоу тдлот той уодицитос 
ёлилдё< Вдахотоа, бт тособтоу оулови б д 
родос «бот Аоюиатох лоро Хотару 
тай твой“ болео 8 то В” сфиш то 
а доблот ото хо ѓиътоб хехоютибто" тбу 
боптой недо» ётстеї лошѓодог дэта арр” 
і Лв; лос зов ти’ хафайр пибо 
то» Хоистд” ха! Өвду йш» ёлі тобтос ёго с 
"Буй зои (е) тдёоу Вар тоб лаобутес ПО ёлі 


той отапроћ глонёге таб одитаз, 


Ш ле товабта ева ка бнотуй 
"Роищоцс хо! Воуйуйвоне нагёдиВа лойунати, 
хо тобото д лос хо аве хотос, хой 
доп" аА Порос избтеной у #хоото» Вобд- 
радо” ха “Роиоѓот фамкбсе хой ддейролов- 
дес «с та охефа Флав деи, & ору тодойто 
‹д0л0 вглоу ёхобтђов тд ханд» хо? динуото" 
ба тўс фр ис ка! уАохитатус зюцине лбзтас 
бооп п той лоуђоої &лпоаа тож офиеко» 
ёлоіпое дуостатоис, блАбс обто ка! ддейоний 
длойбов. лоде та оѓявїа лай» ёлауотоќуво. 
"ААЛА тоайтие дєїоде бдуайдауйс, Яр то та 
лой ше" Ввлотати фпфос тобтоутєс ив” хо) 
Эду, агдобивио 08 ха тойс иствлета &00- 
ито Фодофлонс, й ‘Рош, съухотоварни 
лоте. Пообногтоь дё пазтос 10 ъоюйто’ 
ФА ло», Волво вот. эбиос те тб» дата» 
хотаотдовеос" обкогу фенов но ёг Биби трос 
та ёртарда холода», ха! ле лоб бийс 
ладаувувода “Роцаоув, Фотев. ховйс реноме 
тис охбрвос той лес де кота аут тобс 
ав Лозтас ёла бзтгађо, хаті то кайфс хо 
хо отифёоор ка Воъйудоос ка! Рондо 
обто увубофи хой то до". (ХХ, со]. 128 


2— 137 В) 


1 Става дума за размяна на 


Мсоанз Ращагспа — Патриарх Николай Мистик 


янно и особено сега, когато синове сви- 
репствуват срещу бащи, братя срешу 
братя и се избиват помежду си; когато 
единното тяло на Христа и бога наш. като 
че забравя своята глава, с която е свър- 
зано, въстава срещу себе си и върши 
дела на безумци, които изяждат собстве- 
ните си членове. Да, заради тебе, нашия 
стар и нов приятел и син, ако и да не 
сме те убедили, ако и да се унижаваме, 
пак продължаваме речта си. Моля те да 
вършиш в настоящия живот онова, кое- 
то ще те покаже свободен от всяко по- 
рицание и ще те причисли към блажения 
живот на светиите. Писмото на твоя 
честност съобщаваше оше и за размяна 
[ва пленници]. Аз, като четох това място 
на писмото ти, много плаках за това, че 
дяволът е толкова силен, че кара хри- 
стиявите ла се разменят с християни, 
като че ли тялото на човека, като се 
бунтува само против себе си, иска да 
направи размяна на своите членове. Какво 
казваш ти? Как, мислиш ти, ще се чув- 
ствува нашият глава, Христос и бог наш, 
при такива обстоятелства? Аз мисля, че 
в сегашно време той понася много по- 
големи страдания, отколкото на кръста. 

Но тъй като такива беди и нещастия 
са постигнали ромеи и българи и лука- 
вият е получил такава сила, та не е въз- 
можво, освен като се сключи мир, всеки 
българин и ромей приятелски и братски 
да се завърне в своята земя, щом като, 
както вече казах, злото е добило такава 
сила и е невъзможно на всички, които 
козните на дявола бяха накарали да из- 
лязат от земите си, да се разотидат при- 
ятелски и в приятен мир, така просто и 
в братско помирение. Но вие искате та- 
кава размяна, каквато познават неприя- 
телите. Като се бои от бога и срамува 
от бъдещите поколения, ромейската власт 
е съгласна, но все пак тази размяна: ще 
стане по закона, според който се извър- 
шва размяна. Затова ще трябва няколко 
[души| от вас да дойдат тук и от своя 
страна ще се явят при вас ромеи, та като 
се обсъди общо как трябва да се из- 
върши размяната, тя да стане добре и 
да бъде полезна както за ромеи, така и 
за българи. 


пленници от двете воюващи страни. Златарски, Писмата... 


СбНУК, ХП, стр. 196, смята, че тук се имат пред вид пленниците --- българи, които били взети от 
византийците през пролетта на 921 г. в сражението при гр. Термопол. 








257 





19. Аа ейпдет 


Та офтф 


Пол дас вуофраиек, тёхуо» пифу, ка пс 
«ло бд тас йнаотас ђибу, обх ёубэето Пис" 
плтодавос тӯ фейс ту бус” поне 
2олєіоашєу єіс т’ ур’ хоодіос сот, 18 пот 
лобделобтате, х лай фи да тв ашсотас 
биб» оёх ёдвоісаиғ" обс длойойив” хоолойс 
я ФА об да тобто околцою блеАлісо», 
а а уобфо хай тўс ҳопототёоах #лідос увуб- 
ивтос, хо ёоо» ёлі Өєф тір лелойщоп 05 
хаодлфооиа! и то» соло о» ка (федор, 
Ко} вї б лфто» аРиос т@р ной, тр 
ла под то тёдос̧ бут, ха ддойс хо! 
фиг» др” Ф» уойроце Фрер, кой тф 
луврианяф мог оф & у тоїс тоб Потооѕ 
уобииась лоооошлєї. "Ехобъше 08 лоде т0 
уойфеу тб оф уойииат Футихдутес, хо! ей с 
ёх лооошйоу вбобутее лаууЕМа», Өѕой та- 
лебхооп шиотибтр“ & фт Жеувс бт, ициоб- 
ивуос Өєоу, дудоя талеуду ха! вйтёАЯ обх 
длвотойфие, 8240 матд лобоюло» Пуаувс, хай 
тйс ойс ПЕКооас биМас. А? об хой 10 успио. 
лодс 10 уойииа лоде 10 тода ёлё леђа 
пабу уобъ й влоуувМа «йе талейфовиж п00є- 
тоёрато ђийѕ уойфен, ёиєїто Вудиитдеутос 
би роҳу йлай толвоб» одуиа ктпойие"?, 
хой лоде Өєой шипот йлойдёлоооо, лау 
6 п ка! лоолёлорде лаой муос Дилцодт, тобто 
“4ов, хой то лиходу абе хаодіос меусдові хо! 
то уадбувко» йлобдцое, хе хатаотцоєток иё» 
хо! до” батой хой лоос тойс лоёлоэтос лоую- 
чофс, дхойовти 98 ий ёт оо? вбивфс та 
дована хай оатуою блотдєиёусу. 


Гоффоив» обу ди табта оїа уодфойе" ка! 
с? ид ис уётташ Ффёаа, ввущиотнооие” тф 
та биетќоа» фооюйттр шъ обто долно, хо 
толытой хай апаотолоб додво ос хо Патодс 
леѓсорт д6Евобфа сеоттоибди лаосй’вов” в? дё 
и) Ффелцооце», хой обтос сйуаото то пиб- 
теооу, #0 8 ховоотобие" л/пообив» То де 
оду, тёнтох иб», Фе фобииов хотаъдвь єї 
Фот хай лаод Өєб) дяолінотоу хи лаод ф- 
дофлов буепішошо" 1220 халу то? удйщиа- 
тос ў 00%, талой  шиовиетос ог, 
Яуаувс катй лойаслоу Фуйофоло» талетду, ка! 


33 Гръики извори за българската история, 1У 


До същия 


Често сме ти писали, чедо наше, и 
може би заради нашите грехове не ни 
се падна да изпитаме ползата от нашите 
думи. Често ние хвърляхме, любезни ми 
сине, семе в твоето сърце и, повтаряме, 
заради нашите грехове не събрахме же- 
ланите плодове. Но при всичко това аз 
все пак няма да мълча и да се отчайвам 
и пак ти пиша с много по-голяма надеж- 
да и упование в бога, че ше достигна 
нещо спасително и полезно. Нека тво- 
рецът на всички блага помогне да се 
осъществи тази надежда и ни даде въз- 
можност да извлечем полза от това, за 
което пишем, както и духовният ми син 
да извлече полза от това, за което му 
говорят писмата на стария баща. Като 
прочетохме твоето писмо, ние бяхме под- 
тикнати да ти пишем, тъй като още в 
самото встъпление ние намерихме изве- 
стие за подражание на смирението божие. 
Там та казваш, че като подражаваш богу, 
не си върнал назад смирения и прост 
мъж, но си го допуснал при себе си и 
си го удостоил да беседваш с него, по- 
ради което си ми пратил това писмо. 
Именно това известие за твоето смире- 
ние ни подбуди да ти пиша, като имам 
пред вид, че една душа, ако е придобила 
смирени мисли и се е насочила да под- 
ражава богу, ще забрави заедно с това 
и всичко тягостно, което е претърпяла 
по-преди от някого, ще премахне горчи- 
вината на сършето си, ще отстрани свад- 
ливостта, ще се обърне сама по себе си 
към надлежните мисли и ще изслуша 
ония, който благосклонно предлагат по- 
лезното и спасителното. 

И тъй, ето защо ти пишем. И ако се 
получи някоя полза, то ние ше възблаго- 
дарим оногова, който така е настройл 
вашата благоразумна душа и ви е убедил 
да приемете спасителния съвет на смй- 
рения и грешен архиерей и баща; ако ли 
пък не извлечем никаква полза, то и т0- 
гава ние ще изпълним, доколкото зависи 
от нас, своя дълг. Колкото се отнася до 
тебе, чедо наше, то ти като умен човек 
обмисли няма ди нещо, което да бъде 
осъдено от бога и порицано от хората. Но 
прекрасно е началото на твоето писмо, 
гдето се говори, че подражавайки на бо- 
жието смирение, ти си допуснал при себе 
си един смирен човек, че величието на 





ыы 


2 з 7 ` А А - > - з фъ 
ойх ёлђоё& ов то иёуедоѕ тү дох, ойда 
сғозтоб пуйоо буйёюу би Лас обкейр отбият 
тф догухойос длойвлоивиф тов 008 иғуё- 
Зовс тўс дбёлс. Тобто ёлоцувтбу, но 1 ӣхб- 
Доъдоу хо; та ЕЙС тоб уойинотоѕ тў афтӣ 
суузфодлиа талеубтут хой и? лао сеегу 
тре тоб двоб 95 физ шиповос. Мп д2 
до» Вы уарохтйоа та изза табта той уоби- 
шото" сб толатотитос, ойх’ ёліғінвіас оф фийс?- 
дооліос, Аа тос ётёоос дайвовшв. ФЕ? то? 
ло»ђооб даиотос тоб тотв дуадоїс 8 до 
дгафдотонивион, хой де! тр оёхеіоу хаміо» лооо- 
влущуубео: фиоуыхоутос тоїс дусдотс. Каі 
ло де ид» то уофица, збххоу ўи», леолокас 
дог Вий, хай уби ив” дутвбдву отовфегси, 
м хо лт \ с \ ом \ 
убу 94 дка гу. Юс д5 0 охолов отт) то 
Войвойеа м» йиєтёооу лоойовса” ил) йо- 
изгода тов іо, итд” вииёриь тоїс вс 
> - И с т. А > Р) - , 
доуйс двдодбос бий» ФА ёлилудбу лоау- 
иаоп @4207006) хой тбтв тб» у Патёоо»у 
тб» угруповуто» бийс, хо! лооуоні Ваой=ав 
21 еә > е А 4 2) » ЕЛ \ 
9 ла’ Едьос блд лоддас #Әухк кой обдёу 
27 з = с и ГА Е] 2 
#дуос && ой ‘Рено хойто ёууооіо®ђ, 
4 б 2 Ре 
хаъдваода иђ 087 то» авиа ки ато). 


Роу» &л бес" кайдс 0 Лбуос, дЕ 50 
хо 76 доуф зу 10уот дхбЛогдво”. “Н вот 
об збу вото двто, оў тої ипдЕ” л000- 
Ихоъов ёлилудӣ, об утоас аїов подс блда, 
оё лаобус поофдоне лой вит, 08 уоов 10- 
ова оїийтоу, оби оїдеу пуиайбтоис Ф9об- 
лоус пов». Е? тоайтт ройрр» пойейв, =] 
Хоотос 6 Фос пиб» б тд оіхєїо» а блео 
тўс вѓоцуцс тоў кдоионхеубоас то оду диа, 
ид2Лоу ё то хорду” ха! Вордубоот кой "Ро- 
пай” ёхлдпобэ” & 98 лод табу 08 ВАёлес 
тр» обу», хі той фўиатос ёредос, бтоу та 
лойунота трубу ло ша; Котбдес та блдо, 
ларёо®досо» тб» оїибтоу ой убо, збу обхион 
Афбтсоу а! ооифодаі, тб» дофаубу, тбу Хобу 
та дахота, й влимица тоб гтдсорехтеїу, тоб 
тбу длдотоіоу Воѓдєодош бота. Тата увуёо д, 
ха! бтос вот Өєф добожовоо Вооввудцов- 
та. То д8 Двуга торс латоас тобс ёи те 
доудєіис̧ тоб смдтойз ив ує Фвдъ 8Авудвоф- 
соутас бийс, тобтоис Рлоуаооис даве», бе 


Мисоаиз Рашатсна — Патриарх Николай Мистик 


властта ти не те е прелъстило и че не 
си смятал като нещо недостойно за себе 
си да се разговаряш лично с оногова, 
който е поставен много по-ниско от твое 
славно величие. Това е похвално, а беше 
необходимо и продължението на писмото 
ти да отговаря на същото смирение и да 
не се отклонява от подражанието, както сам 
ти каза, на бога. В същност обаче продъл- 
жението на писмото има друг характер. 
Това вече не е смирение, не е снизхо- 
дителност, не е човеколюбие, но съвсем 
друго душевно състояние. О, лукави де- 
моне, който още отначало завиждаш на 
всичко добро и всякак се стараеш вина- 
ги да смесиш собственото си зло с до- 
брото! Това писмо, чедо наше, съдържа 
много неясности и тегли ту насам, ту 
нататък. Целта на дявола е една: той 
иска твоето стремление да се не огра- 
ничава със собствените ти владения, нито 
да останеш с онова, което ти е дадено 
отначало, но да навлезеш в чужди вла- 
дения — и при това в чии владения ? -- 
във владенията на бащи, които са ви 
родили, и да се стремиш към привиле- 
гиите на онази царска власт, която е по- 
ставяла всеки народ под краката си. Про- 
чее ни един народ, откакто се знае ро- 
мейската държава, не може да се похва- 
ли, че не е преклонил врат пред нея. 
Ти искаш мир. Прекрасна дума! По- 
кажи и ва дело, че следваш съобразно 
с тази дума. Мирът не се домогва до 
чуждото, не напада на ония Земи, който 
никак не му принадлежат, не вдига ръце 
за оръжие, не дава повод за война, не 
се радва на кръвопролитие, не знае да 
взема пленници, Ако ти желаеш такъв 
мир, то нека Христос и бог наш, който 
е пролял собствената си кръв за мира, 
да изпълни твоето желание, още повече 
че то е общо желание на българи и ро- 
меи, Ако ли пък не желаеш такъв мир, 
то каква полза ще има от думи, когато 
отношенията са враждебни. Сложи оръ- 
жие! Нека престанат кръвопролитията и 
бедствията на пленените! [Нека се спрат! 
сълзите на сираци и вдовици ! {Нека из- 
чезне| страстта към користолюбие и же- 
ланието да се завладява чужда собстве- 
ност! Нека бъде всичко това и тогава 
действително мирът, угоден богу, ще 
бъде утвърден. Ако пък захванеш да го- 
вориш, че искаш да подчиниш под власт- 
та си бащите, които подир бога са ви 
освободили от робството на тъмнината, 
нима това е мир? Не е ли това свой- 


№ісоіацѕ Рашагспа — Патриарх Николай Мистик 





в 





ёошу вотте; САД од тф» лоте лодє- 
шелф”, хо итдёлоте вору’ с?дота)» у 

РАЙа Мувс, тёхуо» ўи», обто Вон во ди 
гу» Фед. АЖуо туос сб» алолеото» сто000- 
вес тс Аңооқ фойчиов @ ; "Боқ поте 
лаоажоооєс тоїс Фуалфов ёх той лоутоо? 
фдёуусодеи луб цатос, тої оаїс йхоа е ту» 
лоуоіар афту лот»; Одх от тобто, 
тёхуот” ыб», @2200 ойде вой вта тото 
Өєдс, 914’ 6 @л’ доҳӯѕ дэдоолохтдуо даро- 
дос, 6 де) уаіооу та с отавғо, таїѕ надо, 
гос лодё&иоқ, таїс Фрдоофоувис, хор єї т 
Ало канду ву то шито) фр тб» а’дофло 
ууооібети. Офтбс. Феи» 6 табта хө Вот40ив- 
рос ха! дюапооттбиерос, вие дк» торта, общо 
зб» диф» лада», лети ж та хамд ивсо? 
“Рода” хо! Вогдуаос»”, ито) тобу литва» 
ха ту тёхуоу, ойс о?у аїна ко оаох, да 
то лаудио’ Пэгйиа 14085 хо! латбоас @лё- 
дев. Өйуото" удо б Өєӧс ойх лотов, ЧАР 
длатп доиотов мо) ёлидәшіа лооа/дуов т) 
блатр ё&оходордоова, 2 Пе хо та убу оги- 
Вофоута; хайвлд лооўдде” іс убувоп. Ей иң 
удо ооло дордадиёо, хо лов тт 
оў» фоофит ри ЗЕулотпоа", кой те ёх 
тбу лотёоо»” стубдеас тоб Бог ка! ъй дво- 
уоуйс длёотђаау, оди фи обд8 лови" л005 
Хооиато?тс Туфлпоа Хоютюудс Сп" 0008 
свовввти удвои Өғоў биойоуфи, вворетс в мес 
агуиайфлочс хор алое вілєїу офи ду вс 
ѓопшіау мотботпоас оїхоъс ха тдлоне, 8 ос 
то тоб Хоютоб ето" броиа ёдоёйгето, аА 
блео ру’ боВодое фдбуос̧ м то» диврон 
шиоуиёоу три хаміа» дудодлот торе дойвс 
лой тобтис омак поов Г. 


4140 удо ма тобто ёуєрёоєто ёр 10 зодис 
нат, Фе дуал» то билроҳо» ка то вѓотуе?- 
ви, лета пройтас ё лобе. Кой т) и 
бибръуо” хо! то зопиейво Воуо” той дучдоб, 
то Ф лофива Я поблтек, ѓоуоу той лотов. 
Оббек єѓоқулу &ибстибу ёлтіроодедвь Схвбон 
ид’ оф отеки» ФлеллеГ ода дидфъхо» 
бух Воойдивуде ито, 1 офоуђ сойтое шабе: 
тас уегоас, 8220 Фералебв, 001° дуалӣ, Ла 
лазй тобло 10 тйс Вигбоп дувавас влатейвг 
йуоуісетои. Тд дё битом оф томита, обког" 
0098 биоръдети, 0098 вгопрейви Вл бтобъто», 
С. тофуоутіо» ие Йо» Фхдоситбрто» ма ио- 
хоиёусу, ной итд? бт ті лотё вото вот" 
сътето. Ко! сайта уойфоце», тёирот ђиб», 


ствено на непримирими и никога незна- 
ещи мир врагове ? 

Но ти казваш, чедо мое, че бог така 
желае. Докога ти, разумни човече, ще 
слушаш празнословията на измамниците ? 
Докога ще отстълваш на ония, които 
предпочитат да говорят по насъскването 
на злия дух, и ще се вслушваш в тях. 
ното лукавство? Това, чедо наше, не е 
истина. Не бог желае това, а изначалният 
човекоубиец — дяволът, — който вся- 
кога се радва на разприте, сраженията, 
войните, човекоубийството и изобщо на 
всяко зло, което го има в суетния живот 
на хората. Ето кой желае да се домогва 
до това! Ето откъде - о мой страда- 
ния! — са произлезли тези бедствия ме- 
жду ромеи и българи, между бащите и 
чедата, които не кръв и плът, а всесве- 
тият дух е направил синове и бащи. Не 
бог е създал смъртта, а измамата на дя- 
вола и страстта, която безразсъдно следва 
подир измамата и поради която са про- 
излезли между народите настоящите ужа- 
си. И наистина, ако покварени хора и из- 
мамници не бяха измамвали твоята благо- 
разумна душа и не бяха те отклонявали 
от навика и начина на живота ва бащи- 
те ти, ти, който сам си христянин, не би 
предпочел да воюваш против христия- 
ните, Ти, ако изповядаш, че по милост 
божия си благочестив, не би откапвал в 
плен благочестиви хора, с една реч, не 
би опустошавал жилища и места, гдето 
се е просдавяло божието име на Христа, 
обаче, както казах, завистта на дявола и 
на подражателите на злословието му е 
станала причина за тези бедствия. 

Но в писмото си ти казваш, че вси- 
чко, което е извършено от тебе, ти си 
направил от любов към съгласието и 
запазването ва мира. Наистина съгла- 
сието и запазването на мира са дела на 
добрия дух, но това, което ти извър- 
шваш, е дело на лукавия. Цикой, който 
иска мир, няма да мисли зло против оня, 
с когото желае да живее в мир. Никой, 
който желае да има съгласие с някого, 
няма да осквернява ръцете си с неговото 
убийство, но го уважава, обича го и вся- 
как се старае да направи това, което е 
необходимо за неговото успокоение. А ва- 
шите дела не са такива и не са даже 
дела на ония, които не искат нито съгла- 
сие, нито запазване на мира, а по-скоро 
са дела на ония, които враждуват и вою- 
ват и даже не разбират какво нещо е 
мир. И аз пиша това, чедо наше, не за 


Мсотанз Равчагсна — Патриарх Николай Мистик 








общ дидфохоътес с дууообта, а би да 
тб» тоюбхоу фуибтоу, оди ода рас дов 
то уодищо падало вода. "Кодяфий" ов, кой 
длохо и. Е? ис ў ддейфов ў тбу твхусу” 
офі» лоогддт, парта лойттоь оте ЛаВеѓу 
г» 0» хгоста хор тр? бо» тоб 89т0%с, 
спа уо < Пойтто) табта хо! ауауібоио 
удо» тоб в бибръҳбс со: хой тоб #Е07- 
увиво, Поа тобто” длод Ер тйв тоийтис 700- 
01060505, ?) СОС ёліВоодо» ха} ѓудоду плоти 
тодла хо! тс 05 одтор види вас усоав ; 
Кар ис Фото дс тобто дупохв; А) тобту 
ипде съ ёх тообтои 00» мато бидрътос 
ври, ид ёлаттеї» год тр" гѓоқут” то удо 
болото та 0220тоо, то Войвода ту 
ий поооухбутоу ёліВабе», тодоууідос вот! 
ха! иаҳоиќуоо тодлоп, ЧАР оба диофъдас, 
0008 ыоптийс холаотдовов. “НО дё лво| 1» 
хооб раз» хай ту лика» ха! тор жообу 
уова оби оїда еи со поо888 по. "Аз 
доолос иё удо веб» &о дгвоб, ко түу 
Ва» ишковивуос” довтиу, убета хоеито» ят 
ос холіа5, кой сор атдофле ӧоууотёу @Едб, 
ха да тобто лада боб дебииогоунтог а 
8 рис фа, в ха! „нито ц 1005 дудоо- 
ло» дладебреитоа, ФА обдгу подс та бз9006- 
ла лойуџата оле удо будодлоо оту 
фоайето сауд, ойте будосолос Авувода ход 
огодидотв тодло», болео ёх поохолйс 0 @- 
дофлос пара Өгоб дадваъв то хайтобо: Ведс 


Пр" кош тобто, твхуо» ђиб», то лаоа- 
дауца в! Вонрою огтообу тос Фалобойет 
еѓотиёзокс, била ладат в удо В тобтф 


ууоріготтш Хоютито, ё’ тф фодаттар тб» 
зоотолаљ таб Зап Евис ёу тф дуалак вот», 
Вйро» 10 бла, хотадор тду подвио», надаоот 
тдс тетоас ди тат Хоюцолиб» афидте", ёлб- 
уже ас тйъ йоҳаѓа» холботасіу, у 
тойс поатќоас хо! ёдєАроўс, дуодоВ ду дада» 
ўр Й ёх тоб пуєбиотос отуубгча Вобдетаь, мої 
хотел ту урби” подс ў” Ваожота доио- 
пос ха! дудофлоу поуцоѓа хатвохеваов». Ат) 
гот» ӧс Фобос воютт, Яо ох (оубе ПИТ 
вдош, 10 пат ро тойс лойвиоис, тд атано- 
лини 10 тб» обибта» убовс, то дохеѓодш 
дуохоро 1дс ту оїибто» бое, то дохе!- 
одо ов т} паса бкой ВЕ доуйс ха ёх тбу 
лотёооу двддивт сог ёЕоооід ной тиђ, то 
иф блеово»раь бою Я &9ато ої лохёовс оог, 
хай про шета? Ворлуіооу ко * Роцоіо», 


вало да говориш за дроздовете, 


да те науча, като че си неук, а защото 
поради такива [твои] думи не зная кого 
повидимому писмото лъже. Ние те пи- 
таме и отговори. Ако някой — или брат, 
или по-големият от синовете ти — би 
направил всичко, за да вземе твоето 
господство и властта над народа и по: 
сле би казал „Всичко това правя и се 
старая да живея с тебе в съгласие и 
мир“, то ще одобриш ли такова жела- 
ние, или пък всякак ще го прогониш от 
цялата страна като зломишленик и враг? 
И кой би започнал да действува така? 
Не, дори и ти самият не с такова на- 
мерение искаш съгласие и не към такъв 
мир се стремиш, зашото присвояването 
на чуждото и желанието да се посяга на 
неща, които не ти принадлежат, е свой- 
ствено на тиранията и на враждебните 
отношения, а съвсем не на съгласието и 
на мира, Аз не зная защо ти е потряб- 
майму- 
ните и свраките. Човек е образ божи и 
като подражава на божествената добро- 
детел, става по-силен от всяко зло и до- 
колкото е възможно за човека, става бог 
и затова е създаден от бога. А живот- 
ните, за които ти говориш, ако и да про- 
явяват наистина някое подражание на 
човека, но никак не подражават на чо- 
вешките дела, тъй като те нито са спо- 
собни да възприемат човешката добро- 
детел, нито могат да бъдат наречени 


‚хора, докато човекът, като преуспява, 


получава от бога названието бог. 

И тъй този пример, чедо наше, ако ти 
би поискал да обърнеш внимание на го- 
реказаното, представя нещо подобно. Но 
ако християните се познават по пазене- 
то на апостолските наставлення, по лю- 
бовта към мира, захвърли оръжието, пре- 
крати войната, очисти си ръцете от хри- 
стиянската кръв, върни се пак към пре- 
дишното положение, познай отците и 
братята си, като възстановиш ония отно- 
шения, които се изискват от духовното 
родство, откажи се от намерението, към 
което те подбужда завистта на дявола 
и лукавството на хората. Ето това е ис- 
тински мир, който заблудите не могат 
да премахнат. Това значи да прекратиш 
войната, да спреш кръвопролитията, да 
се задоволяваш от властта и честта, 
които са ти дадени от бога изначало и 
са ти оставени от прадедите, да не пре- 
минаваш границите, които са установени 
от твоите отци, и да спазваш мира меж- 
ду ромеи и българи, мир, сключен, ко- 


М№ісоіаиѕ Раёчагсва — Патриарх Николай Мистик 261 





бтв тоу Хоютох #лбууале ха! ду, оъиле- 
фозпибтр вору. КТ обтос фоотойив”, ду- 
тех ойд2 абтос 0 дробове ната пфоне айтоб 
ша отоотийс ивхотивтос паротобуки тр 7005 
оё втор ђибу дъуновта. Хоа, Ла Вотдпиа 
гой тру то» “Роцобо” ёёоооіа» бийс дарей” 
длиофайв? с 06 Лоуюцої, оби єёловту й а 
иңоқ, йдпАор т0 18405 вв 0 хотоутногтоц. 
ПоћЛоЇ тойс тёос̧ лаооѓоь и) ёлаохобиёуоь 
ААЙ подс лдаіора блервитейонтез вартобе, ие 
Й тёос вруо”» поооалодесат. Обтоз ёоті та 
фудофлаа лойуната, обтос ётофат ко! 
а Ва пр» в Войдрио Өсоб, де то» ото 
лепойота фес трета и пода ©8065, дкебот 
леоибва тўр но’, вкегдеу дидбувода сб 
дядра тф» Аабоифто», АЯ ий таз офа- 
уй, лобв тойс фотоив, подс й ивщотжву 
6 бебе ёрооиф. Ко! тӧте лодс трас; Од 
лоо Фдуп и) дота Фед”, 0б лод даду 97- 
2бтою»у тоб Хоюто?, од л005 Фдофлоиз бана- 
иро лодєиіоқ лобѕ бийс, алд подс лотё- 
005, поов дде фойв, лодс тоюбтоис̧ ду800- 
тои, ої Фе тёхуюу бифу 8дето лобуоау, 
лод тообтоъс ёебаоВаодутте, ёе ловите, 
хо! Пупоаоде г) ёр той бивтбоис сли 
иетодо, ма! бибон то» Хоропалиф» аі шато» 
лаоей боди три во» ха} Васа», адъатос 
ив» ёлиугообутес. Е 


"ЕВвоъбиеда хадёхастоу ёлебёти тф уойи- 
иот, ЗА бы сътебвоив” три тоб уоддиотос 
фибу под Лоис» лоде вуа ка! тду афтбу ако- 
лб» опутвборай”, булво Фл” доуйс ибуос тоб 
убу дуедёгаоде, оби #доёеу уви мос поов 
Ёхаотоу алоко»войси тбу увуоациёуоу, Гуа 
ар дуй уоащидта” ВіВАоу фазфив» уоброу- 
тс, ко! оууиблтоттвс ив” 06 тр лойиррпиостти 
иду дё #аос фредоботес. Дай тобто хатаћм- 
лбутвс ко лАбота уодфет, тобтд оо уойфо- 
пе” Мэуңобдут тёхуоу иб», пигобу аоущо» 
ёхвіуюу бтв те двойф тоб дуѓоо Пебиотов 
опудедвиёғос ётйухоуес тў хоб лотодс хо! 
Васи бос̧ Фе 1105 лодеаудс̧ дубл шоди 
тўс ходе ёхвбтс ха баб иєтаёћ "Роцаіот 
хо} Воъдуйоо» єѓоңутс, 196 Удохёіас̧ сътоусо- 
тоофйс, тўс йтораҳот Сойс бте Окдс 200& 
бєто шў хо! уз ха Фи Боріуйооу ка! 
%Рауцоіо» т0 лоуйуюу буоца добасдтоо, бте 
д:аВоЛос мої о ав? атф да цоувс бофутес 
г бибу оотңоѓа», то фАадеАфо», тоу 890807 
хо! боюу тоблоу, Здоутог» те ха! Фдбооуто, 
ёте Вофйуфоо” лодс три уў” тб» “ Рошосо» 





гато вие познахте Христа и бога. И ако 
ние мислим така, тогава действително 
даже сам дяволът с всичкото си войн- 
ство не ще бъде в състояние да нару- 
ши нашия мир с тебе. Но ти казваш, че 
бог желае вие да завземете властта над 
ромеите. Погрешни съждения, неблаго- 
пристройни мисли! Неизвестен е краят, 
до който ще се стигне! Мнозина, като 
не се задоволяват от настоящото си по- 
ложение и като отиват твърде далеч в 
своите стремления, са загубвали и това, 
което са имали до тогава. Такива са чо- 
вещките дела! Ето доколко са те не- 
трайни и несигурни! Затова, ако бог же- 
лае, то онзи, който вярва, че ще получи 
от него нещо, длъжен е да чака негово- 
то решение и от него да получи очак- 
ваното, а не да се хвърля в истребле- 
ние, убийства — в онова, което бог не- 
навижда. И то срещу кого? Не против 
племена, които не признават бога, не про- 
тив народ, чужд на Христа, не против 
хора, враждебни вам, но против бащи, 
против братя и против ония, който по- 
стоянво са имали попечение за вас като 
за чеда -- ето против кого вие проявя- 
вахте варварщина, водите война и смя- 
тате със своите оръжия и чрез проли- 
ване на християнска кръв да завладеете 
властта и царството. Но вие се залавяте 
за нещо невъзможно. 

Аз исках да разгледам поотделно вся- 
ко нещо в писмото, но видях, че мно- 
гословието на вашето писмо е насочено 
към една и съща цел, която преследва- 
те от началото и до сега; стори ми се, 
че не е добре да отговарям поотделно 
на всичко, което е писано, та да не из- 
лезе, че вместо писмо пиша книга, и да 
не ти досаждам с многоглаголство, кое- 
то може би няма да принесе полза. За- 
това, като се въздържаме да пишем об- 
стойно, пишем ти следното: спомни си, 
чедо наше, за онова старо време, кога- 
то ти, свързан с връзките на светия дух, 
се наслаждаваше като любим син от 

любовта на бащата император, спомни 
си за онзи прекрасен и свет мир между 
ромеи и българи, за ония добри отноше- 
ния и безметежен живот, когато бог се 
прославяше единодушно и единомислено 
от българи и ромеи, които прославяха 
неговото всесвето име; когато дяволът и 
неговите демони, виждайки вашето спа- 
сение, братолюбието и брогочестивите и 
набожни нрави, плачеха и ридаеха; когато 


ромеите приемаха българите, които иде- 





вісібутау», «9с тёита, дс дде ро Блодеудивуон 
тойтоуз “Роноаго ооо» ко! єффооіуохто, бте 
лайт? “Роцао» плод Воъдуйоове лаоауо- 
ив" бис ўс гопе уаойс ха! дуо довсос 
длефайете. 

Тафта будуцидти, тёхуоу пифу, тр хос 
уу» вфоодйути, и? лдъвоцайкт меб мой 
походах пдозйт, пе дл дово" ої тбте “Роо- 
нагой хай Воёлуаоо, дг Ру б даВодос ёёе- 
поето, д пу ёохъдодлабе ка! хатуфђс ко! 
ба" ёлооєђетә, ХО лата тодлор ёиууиубто 
лдоо» лоовіау ђ?айувто той орухёт ка! от”- 
таодто тр” толбдуто» дхебор дауфуй», б хо! 
вЕвфенов, реб тўс дийуои кажав, Яж дРОшов 
хаталойваова. Аа и опухсувоново то 
лопоф ёлі лАбор ёухарҳйодо, идд 00- 
хеїодо хота тӯ Ворлуйооу ко “ Гонаіо» 
бгастйовос` 0941” (се уоруєђ 65 фобтио, 
дфес тойв орубҳоутас Хомоцовг, влородбас 
та фта тоїс вловд они та лоуной Вов 
ната, уѕрой оваигоб ха те об сослобопс 
боғтўс, лв в лодс тру бохоіау сорт, 
дафтие лодс 10 Цивоо” ха! Втавиёс тўс Ви 
тоо»1< сор туй Фъпотоафитеота об отғуау- 
но ха та дахопа `Роноор и Воуйудос», 
й пообеёвуног» 6 Хотаидс, ёг Фино" айтор 
то" гбоетр» те кажа, олоовнвофко пай? 
оѓиӧѓоу ка иблтоу вантб” ва тт лодс три 
вот" огиваое кар оф ет биорижа то 
085 & Део” Маотђош кахоитубож деди- 
уто. Елі лён де тотток то Ввкейж» коти- 
о1о», тво" Вифът, ха тд» фовеоду диэт» 
Фуадолсбиейа, ха три хора иєта плато" 
ёлі той фоктоб Вуиатох лоойотаою, Оте ойте 
Вадйе в оби йоусоу оћх Гдифтит фикобкетои, 
а 74 пазтес урний и тетойуписифто лида 
отпобиеда, ой исто» тас лойќа, 0120 ха 
тос ёрдриђоёқ ха 10 оерефос еіс ФАвухо» 
ласютанера Ёуоттес, бта" ис адтдс таг ёлон- 
оа оно дизбиис тодиос и фобки хотађдрретон. 


Табта ёудрирд дне, хо АПёФИЕ от 
йоуср то» ибвуо той Ути Дело ифу тор 
Хоютох хо беди йир, умов» дё таоасивиа- 
Сбутоу” тойс фрбдообтас тр остро а ђиб» 
дафиотав, хай вв ёлоуоодоои катастносие” 
й памофайцие", ипоё Воъдтд Фи» вливат, 
ди. свупрлйадниеи в, тоїс вгоупойвиос 
хахо?тв ип атаиытоиву тўр ёотати» ђиёоор, 
бтв хо Воийдиато уоцотд” ш фоозёГу Тосос, 
ойбЕу до’нодиеда, пеоолоив нс тс о ис 


А№со]виз Раігіагсһа — Патриарх Николай Мистик 


ха в земята им, като синове, като братя, 
радваха се и ликуваха, когато вие от 
своя страна изпращахте със същата ра- 
дост и веселие ромеите, които идеха при 
вас! 

Помисли, чедо наше, за това, за 06- 
щата радост, за онова духовно блажен- 
ство, от което се наслаждаваха тога- 
вашните ромеи и българи. Поради това 
дяволът беснееше, огорчаваше се, мра- 
чен и опечален се луташе и прибягваше 
до всякакви средства и търсеше всякакъв 
път, за да наруши и смути онзи твърде 
много желан живот, което — уви, о не- 
победимо зло! — той сполучи да извър- 
ши така, както мислеше. Обаче нека не 
бъде позволено на лукавия повече да ли- 
кува и да скача от радост поради раздора 
между българи и ромеи! А ти като чо- 
век умен и благоразумен, след като от- 
стъпиш от мислите, които те обладават, 
запуши ушите си за онези, който ти вну- 
шават лоши съвети, дойди на себе си, 
запази подобаващата ти добродетел, вър- 
ни се към предишния мир, върни се към 
спокойствието и кротостта на благора- 
зумната си душа. Нека стенанията и съл- 
зите на ромеите и българите, които е 
причинил сатаната, се струпват върху 
самия виновник на нещастията, Нека той 
да се отдалечи със стенание и мъка по- 
ради споразумението за мир и поради 
боголюбивото единодушие на ония, които 
се опитва злобно да раздели едни от 
други. Освен това помисли, чедо наше, 
и за онзи съд, за страшния съдия и за 
общото представяне заедно с всички 
пред страшния престол, когато няма да 
нма различие между цар, управител и 
обикновен човек, но ние всички ще се 
представим голи и открити и ще се явят 
на съд не само нашите дела, но и 
нашите помисли и съвест; и страх и тре- 
пет ще обземе даже самите небесни 
сили. 

Нека помислим и за това и нека пре- 
кратим ония дела, които досега оскър- 
бяват Христа и бога наш и дават въз- 
можност на завиждащите на нашето спа- 
сение демони да се радват, и нека при- 
стъпим към изправление на това, което 
сме прегрешили. Нека не желаем да 
упорствуваме в злото, поради това че 
сме били увлечени от извършените зли- 
ни. Нека не чакаме последния ден, кога- 
то може би ще поискаме да помислим 
за нещо добро, но вие не ще бъдем в 
състояние да сторим това, тъй като ду- 


Қісоіаиѕ Раігіагсһа — Патриарх Николай Мистик 





хай лодс ибуу» ти’ ёхдушоу длов влобаца 
той офиотос, ий дуомефопс & ок ие: 
бло то» тив лаоютаибто". "0 тоб фортов 
дедиотос де Фуубо» кар лото» да:- 
ифиоу дврвиубвойо кой вЕетдсвобво. Му ёлёд- 
сиву обтов ёи тўс паробоце Соң, би фо- 
Веод» то ёилғогї” віс ҳеїоа; вой буто 
итдЕ убуото фий дкобощ тўс бдиупойс вт 
тої; Фдгооботов ёо ос ва/приивцобие вх те 
лоообойс Соў длгогос длошйовос, бтв обхи 
леоебтето просдожо игтароіқ, оди #15005 
той длоооолоцлтоо холоб 080’ уа 16406 
ў блбрасі, ЛА длќооэтос дищибув вДево с 
тду лёта оабуа тойс Фл? абтф слвобегос 
ходбгооса кой тийгоооуивут. 


"Бизцибувов д2 тд родина х лед @ло- 
косо» длолой в. Ко Пиф», тёнуоу 
йид», пуалтибоу, блдобу кой дъулоудито» 
то тофс лад’ бифу котехоибоцс длооте Аси, 
хай до Ёхвіусоу дрА@оо тй дохобута в дё 
ий тоћс Обо, тёос тор ётеооу нета троў ду- 
боблоо фи», ма} тбтє Етвдог Го длеотадцоах 
одс лете» ёуубхепе, Му 08 10 хотёуеодоа 
лаф бибур тойс лооалосталёутас, 00 дідо 
ура» тд #тёооис дЕалооте Аводац. Е? о?у 
адс 6 с єіоқууе ивойтс Хоютоѕ 6 Оеос 
пи» Хопоцобв буіоъс ла тўс сорс блё- 
Вайви ду тр оў жох, длоотайухооау ої ха- 
теубивуо, Ў тб» 600 6 ётерос ивта дудоблоъ 
тс ойс ивуадоддбоп Фоуйе, хой хоталаиВа- 
убутоу афифи, кой тобс 2буоиз длохошифоъто)», 
ойс йу ёлиоёцить, ЗЕдлоота/ ооо об та 
лаой тоб двоотвфобв Воо/800с Пиби хор те 
соухіђтор длауувдобитес. (ХХІ, сої. 187В — 
148 А) 


20. Аа 
То айф 


"Еалидцив» и) двёбиєуоь уойииа тоб 
ўш» пелобђиёуоо тёхуоо, ка Фе дс ёЛо- 
уюйигда бт ѓу хатолерооутиќур нова ха 
ида лаой 00, хай дй тобто хой уоафеу 
лодс ўийс оёх Еос. Т удо ив до ёде 
доуісзода:; О8дЕ уао вудбувти #0» дуалфута 














шата ще се отдели, ще 
раздялата си от тялото и само ще се 
страхува от онова, което ще настане 
тогава. О ужасно зрелище — човек да 
бъде изпитван и издирван от божест- 
вени ангели и лукави демони! Да не си 
отидем от този живот така, че да бъде 
страшно да попаднем в ръцете на живия 
бог; да не ни се случи да чуем мъчи- 
телното наказание на ония, които са 
оставили този живот без изкупване на 
греховете си, когато вече няма да има 
надежда за разкаяние и милост от без- 
пристрастния съдия. Това наказание няма 
край. То вечно ще трае, ще убива и ще 
мъсти навеки безжалостно на ония, които 
бъдат подложени на него. 

В писмото си ти споменаваш още за 
изпращане на посланици. Би било, любимо 
ни чедо, по-просто и вън от всяко по- 
дозрение да се изпратят назад задържа- 
ните от вас пратеници и чрез тях да ни 
известиш за това, което мислиш, или ако 
не двамата, то поне единия, с някой 
ваш човек. И тогава само ще бъдат из- 
пратени други, които си намислил да 
искаш. Засега, поради това че вие задър- 
жате изпратените по-рано, не е възмож- 
но да бъдат изпратени други. И тъй, 
ако наистина посредникът на мира, Хри- 
стос, богът наш, е вложил в душата ти 
свети мисли за мира, нека бъдат изпра- 
тени назад задържаните или пък един 
от двамата наедно с пратеник от твоята 
всеславна власт. Когато те пристигнат 
и ни съобщят онова, което вие им възЗ- 
ложихте, тогава ще бъдат изпратени и 
ония, които ще ви възвестят решенията 
на нашия боговенчан цар и на сената? 


гледа. само 


еипдет 


Ло същия 


Понеже не получихме писмо от наше- 
то любимо чедо, ние се опечалихме и, 
както подобава, помислихме, че ти си 
се отнесъл към нас с пренебрежение и 
поради това не ни удостой да ни пишеш. 
Защото какво друго трябваше да поми- 
сля? Не е възможно, щото син, който 


1 От настоящото писмо се вижда, че Симеон е направил предложение за мирни преговори с 
византийците. Обаче това писмо, както и следващото (22-0) представлявали дипломатическа маневра 
от негова страна. Той искал да заангажира париградското правителство с преговори, докато получи 


резултат от пратеничеството, 


което изпроводил при арабите в Египет. Както е известно, той търсил 


съюз с тях, за да може да използува флотата им лри обсадата на Цариград. Вж. Златарски, Писма- 
та..., СОНУК, ХП, стр. 145—148. — Сецщият, История, |, 2, стр. 481 — 440. 





14 


сад 





264 _ Медацз Рашагсва — - Патриарх Николай Мистик. 


лотќоа хай отоду» длооббота пр дфедоиё- 
ир, уобииота ларй той лолобѕ деддивуо», 
н) пім» дталёилах та лаб’ ёатой уодирота. 
"Ошо оти, тёхрОР Дифу, е ха об уобрш 
лодс̧ ђийс̧ оби 750008, пис хаў лал» уой- 
фор, 0298" и дй тд лаоойдоподтии пр 
лодс 08 лотос» отобу 4Лобвоутес, ПАА 
бу офбоутес три ова қиб» три подс оё, 
ха} три лото ёр +10 ловлотой» Маб. 


"Бувтбуоиву тов Васко уодишовь хай 
хатєуоңђоаиеу ди абтотс тр” от бур лоойЕ 
осоо, ий би бкоб вгдохобютос фобтцие хо- 
боти тообто й с) ф/фйоолог ха! пивоо- 
тоти Фа сте лор той лойфиоце, 
ДЕ тдс сфауас, повийоси тас тбу ойиатоу 
хубав хо! дувхапобира лам» туу оти «(оН- 
"тр ивтав? "Роцасо каї Бот убо, СА ёдорхеу 
иёу 6 Хротде хо Өс таб» б хорс Потро, 
б лфтоу Авслотие, бргоуврецав де б ал 
доҳӣ дуд оолохтбуос дійВолос Або, ха дут 
тўс х400уоиісс ёхегт хотаотђоси &5 ‚лоау- 
пота Воъй 7400%5 хо: “Рошогоъс, д бу ха! 
ду тӯ ла00601 бот поййт блтртђов хадєпб- 
тс ха) длойна, ивтавойр «3 то ковито» 
оёх ёҳорса. Ебдуаоотовит обр тф @еф тф 
дотлоцб» тообто» ёу тў ё&ирооэі вор ха вт 
иететвти каодіа Якира, ко сбудивда, «Е ха! 
дивото до, ви ха Фа тф воуикф луебдан 
ти» ой’ пие рр дилувесйи, ко добъи 
пр» било хоол тие ео #065 
длогатош “Рошщот ка  Воъйудоотт, в 
де с» ву тоб о?хеѓоп бубиатоз, 85 до си 
дё сїр, тёхуо» пог Пралцивио” дештцото”, хай 
єїс аѓоубуђ” тоб давиотов о тр ёактой кахо- 
тоолід ёлі тособлеа въвоп битие хаг дРАҢ- 
го», Хоотко в лод Хрюпамотв, ох 
лобс 9100$, ка Гуа съутбио в ло, Ядейройс 


лодс ддейфовя, мої тёхуа лодс латвойв. Тибта. 


ебубиғда ко? лелойаие ко ОФ ха тт 0) 
йуа® ў сигайцан, Ото ОГ те ворис Хоувао! 
ёр тў ой хаодіа болго бр фаіоути дратёд- 
доътес, обто ма то ожво" фФв  тёлаюу 
Мюатуйдво" ах. Еле д6, тёхуо” пи», тд сб” 
Деус уойина ха Фдомло" длоотадђроь, де 
об 6 тоблос те опис теАеос оо узо - 
оета, л00< тд идан ёт диф вой ат тта 
ёлбохе» нї», блеотвлаиву ("доолор ӧс 
тёитоу пб» обиЕТо» хабёотуме ко удо хо! 
убхез» ВЕ длоайф» и? оътвуёуєто, ка! лаб’ 
иб» ооа хо тоё бууда? оҳіша- 
тос ёта кар тд «па дожвоврс # ау 
Пуввиат. лаой тс пивтвоас талвийс 79005 
2)ЕЕато, ха} плс тоойтд Вот твхуот Пу 


обича баща си и запазва дължимата към 
него обич, след като получи от него пи- 
смо, да не му отговори със свое пис- 
мо. Но, чедо мое, ако и да не си ни 
удостоил да ни пишеш, ние пак ти пи- 
шем, без да изменим ни най-малко пора- 
ди това пренебрежение бащината си обич 
към тебе, но запазваме добрите си от- 
ношения към тебе и подобаващото ба- 
щинско разположение. 

Ние случайно прочетохме писмото ти 
до императора и от него узнахме за то- 
ва, че по божие изволение твоята чове- 
колюбива и кротка душа има намерение 
да прекрати войната, да тури край на 
убийствата, да прекрати кръвопролити- 
ята и да възобнови отново мира между 
ромеите и българите, който е дарувал 
Христос и бог наш, общия отец и гос- 
подар на всичко. (Гоя мир| изначалният 
човекоубиец -- дяволът — се постара 
да наруши и вместо това наследие той 
се помъчи да тури българите и ромеите 
в тежко положение, поради което в на- 
стоящия живот настанаха много трудно- 
сти и гибел, без надежда да се промени 
към по-добро. И тъй ние благодарим на 
бога, който е вложил такава мисъл в 
благоразумното ти и много разсъдител- 
но сърце, и се молим, ако и да сме греш- 
ници, той да вдъхнови твоята честна 
душа все повече и повече с миролюбив 
дух и да позволи на ромеи и българи 
общо да се наслаждават от спасителни- 
те плодове на мира за вечна слава на 
неговото име и за твоя слава, незабра- 
вимо и любимо чедо мое, за позор на 
демона, който със злобата си през тол- 
кова години враждебно настройва хри- 
стияни против християни, приятели про- 
тив приятели и, накратко да кажа, бра- 
тя срещу братя и чеда против бащи. 
Затова ние молим бога и се уповаваме 
на него и на твоята добра съвест, че 
мислите за мир постоянно, както и сега, 
ще се проявяват в твоето сърце и ще 


пръскат своята пълна светлина. Тъй ка- 


то, чедо наше, твоето писмо съобщава- 
ше за изпращането на човек, чрез кого- 
то да ти бъде съобщен точно начинът 
за сключване на мира, за да няма ни- 
какви недоразумения, ние изпратихме чо- 
век, който е наше собствено чедо. Той 
е живял с мене заедно от самото си де- 
тинство, от мене е възпитан и се е удо- 
стойл с ангелска одежда, приел е виме- 
то на светия дух от моята смирена ръ- 
ка архиерейски сан, с една реч, той ми 








оо» Зу тины и Пиёоа лоо тб» оѓхгіоу 
Фуоутес ӧрдаЛиб» ср гл атф луына) 
Хао» ивхтуиеда. 

Тойтоу обу, вади длегиттоав, Фокиолор 
потд" ко иидё»’ ВЕ тў Фуд ас фрдву- 
усодог вбдта, длеотейаие, Гуа пбоау тір 
алая» аллее ха длауоооувтас лао" адто? 
иа, длов лебі тўс ойу Өєф ив Добота 
#0505 «Тис о! те Хаудутес той Васідєбер, 
хай лбоа ђ обухАтос отб», хаў Вой 
29еуто, и стр Войн» «с ёоуоу иб Донс 
йуею, & ий и айтдс тёхоу иб», блео ил бой} 
беов, до ть фагофдей &илодюр тђ порт 
додиекоу. ААА тобта ив» ойх ёлі тоообго”. 
Абтду д2 тб» лбутоу Кроу хо! Фвб» ха Ва- 
ова Вуоохбоиву оє той ит котасуег” афто», 
и70ё Аълђос то упойс пиф» ёлі тр катоохгбог: 
стой, да ибуов лете кар дека пивоф” й 
Воййа лей тўс соус дтанопнососфо абтф, 
хай, тўс леутенидендеис пибоав тд тедос фадйо- 
гобонс, ходта», д05лодс, б8лар с, длооте ан 
афто» лодс ђийс. №оі, тёхуоу иот, ато» дидели- 
Әти тду одратоб ха „пс Поли», ту ћи» 
гф» талеубу лодос оё отооут. Пооодңооие 
к? Воййв: хай тэ дытороуѓау, у Аелотоуой- 
ие” паоютаиети 10 дтооотдоѓф тоб ео 
за ду маі тд талерду пибу уђрас, кої ий 
Дулноцс ђийс ё Поло) каї Уф ка аур 
Пювбиап 11 сбу Аа” дршороуф Тоа, 
двоиду Вл оше” сог инде лойапс йи95 
отеуарею ба лаътбе коло оой хо! пробвутоу- 
хфва ОёФ иёҳоіс в» ёр тр бой тайт) дус- 
отоерфивда, на’ тў» нетобтута тб» дудоо)- 
ліуоу поауцдтез дуадеоообтес Рлйохойв». 


(ХХІ, со. 148 В--149 С) 


М№Місоіаиѕ Рашагсва — Патриарх Николай Мистик 


265. 


е такова чедо, щото, като го имахме 
нощем и денем пред очите си, чрез не- 
го получавахме духовна радост. 

Тъй като ти именно пожела такъв чо- 
век, ние изпратихме верен и истинен чо- 
век, за да узнаеш от него просто и без 
хитрости цялата истина за това, как се 
отнасят към очакван с помощ божия 
мир управителите на държавата, целият 
им сенат, които вече са взели решение 
и имат намерение да го изпълнят, ако 
ти сам, чедо наше, — което да не дава 
бог, — не си намислил нещо друго, кое- 
то да попречи на мира. Но едва ли мо- 
же да се боим от това. В името на са- 
мия господар на всичко, бога и царя, 
заклеваме те да го не задържаш и с то- 
ва да не оскърбиш нашата старост, но 
да му съобщиш в продължение на пет- 
надесет дни всичко, което ти искаш, 
относно мира, и след изтичането на пет- 
надесетия ден безпрепятствено и без 
оскърбление да го изпратиш назад при 
нас невредим! Да, чедо мое, убой се 
от самия създател на небето и земята 
и се засрами от любовта на нашето сми- 
рение към тебе. Ние от своя страна, ако 
искаш, ще добавим и литургия, която 
ние отслужваме, застанали пред божия 
олтар, а също добавяме и смирената ни 
старост; и не ни огорчавай. Ние те об- 
вързваме в името на отца и сина и све- 
тия дух и на животворящата Троица, 
създателка на всичко. Не ни принужда- 
вай постоянно да ридаем заради тебе и 
да прибягваме към бога, докато още се 
движим в този живот и ни е позволено 
да гледаме суетността на човешките дела, 


21. Ад ейндет 


То та 


"Куф хаі лодтв0о? Фуоафо» 1) тот 
ооо, тёхуор Пиаф», хо! уойфо» лаоеуоит" 
лйпоофойа» 1ў стюбов осоо, би обх буечеу 
тўс збу “Рода” камфогас, 8474 хат тйс 
ходе оатпоас Вогдудошт ка! Рори 
торс 46055 лоюбиаг ма абте Тоос ёдбиооу 
йліота Аёушу Риби, но эё” 08 уодфо 116 
адейс лосошобовос ёлаоуоу, хор трио атр 
Фу» хпденомах йлёо ёкатёоов уќроъс, ВорА- 


34 Гръцки извори за българската история, ІУ 


1 Византийското правителство, изглежда, иовярвало на предложението 
цар Симеон и затова изпратило специален пратеник. 


До същия 


И по-напред бях писал аз на твоя 
честност, чедо наше, и в писмата си уве- 
рявах твое благоразумие, че аз говоря 
не заради нещастието на ромеите, но 
заради общото спасение на българи и 
ромеи. И може би тогава речта ми да 
ви се е показала, че не заслужава до- 
верие, а и сега аз пиша със същото 
намерение, като имах същата грижа и 
за двата народа, сиреч за българите и 
ромеите, та ако е възможно, поне сега 


за мир от страна на 


266 МісоЈацѕ Рай 
7400» фи! ко “Реошовко" Гуа в? дототби, 
длво 85 дохйс 0 усубоби Ввлпова Ф тоб 
дойиотос ой уёуоув ит уб” дёхутош убиеоп,. 
Поѓоу д тобто; Фи тйс “овунс то ибуа 
лойуна, тд йуолоигроу ха! тф Хоютф ха! 
Өєф@ тибу, ко подс ооифёоо» ёобигуоу 1015 
иёхо той лаббутос росе ма) Яд Кос тоу 
Віоу диебаудоао, то Ађіси тор сфрийта то 
хоовс бои лаойӣ Хоотоубу” ес Хооискойс 
Фувоуобута. Ка! табта Буоафо" иё» лрдтвоо», 
09$ єї лоу, иет? бдерис хаофас, на ъбу Фли- 
от оо цвета ибтоот тйе ёдбуус лфухиксжвоот, 
Подгу дё тд аїноу тоб убу офодоотёот пдАқт- 
тєодог ибх хбтоф Чноуё нор, уолуибє 
дуухбтов дугототфи, доо» вота Фий блода- 
Вер», ёи тв Васи олоод; хатд ў Сие- 
т600с̧ Вхопофав май тоб зов уүёро, ў лаоє- 
ахтаота, ) лоооохеуасђ осто, тб» те “Рос, 
хай обу дивроив тбу Патёпуажиб», ёт 0 хо 
"Адауфт, ка) тбу ви тйе Лос, Тобоно»», 
лбутоу биофооууоа»то», хай тор нота оо? 
лӧлецоу дойивусо». 


Табта леду тай вис аноатс поост во», 
бос спувуб дири, ной лАңоцс дувубитр дохода», 
ха! тах дос ха! лоуподе тўс Зийс Еос 
дивирйир Пибойс, би лодс обиВаою тогой- 
го» побуиаиот, ка тр ФЕ афтбр ддупдбиа 
ес дийс хоодіаѕ лаоёткуву б Вос Пифу, хо! 
00 лооалойо во” 009 аля до» ёи тўс лоообонс 
сос ло» й тайта уєуќодо ка тобс ёцаїс̧ 
бхоаїс тої лгоі адтбу лоосейєїр Абуоис 
обто обу датедециёуос хай торс фйоуобтос 
йи» Вас:Асдов, @ тд й2уос Рис ёлётовле 
хаодіох пообвлёбу оби длохуңоа, хо! лобс 
бийс д2 д уойфы» лооедъиң® уойфо. "А 
иёу оду лодс тођ & Өгоб даубтос той 
`Роиоу Ваофебы» уёуоис ёрдғвуёаир, 0 
ёдиосблтоа, бор падаіуеоку ёлопойшор, табта 
воз’ диод тб» #дубу ёивіроу зўр хаб? 
бибу ооухіңою иахоодтийовь ха) ёи ёл) 
лдов ос ӧлёотђооу лао биб» дәутадої< 
#1: тособто кб тихо рейс хай 
дуауйктцов: гоуду #10942 тоб тоообту» йиъуах 
лодс̧ тд Вошудосо» ётідгібаодои уёрос, боте 
лоуті тоблф фёбыу олоюдђу тоб ёдуу дег 
събфъта орухблте» вллобро тобс дудиап иёу 
тоб Хоилоб хо бой Гифи ёлихехдтибуотс, 
адей рос д8 ко! тёнуа Глфохота, & ко! деа- 
ВӧАоо длоойиаор ддедоіос вс Зудообс хой 
лойвиотт хотёотуоау. 


1 Запацни турки били наричани маджарите. Вж. 


гіагсһа — Патриарх Николай Мистик 


да се сбъдне това, което трябваше да 
стане още отначало, но поради злобата 
на демона не стана. А какво именно е 
то? Аз говоря за великото дело на мира, 
което е угодно на Христа и бога наш! 
и ще бъде полезно за ония, които досега 
жалостно и бедствено влачеха живота 
си, а именно за прекратяването на кръво- 
пролитието, извършвано от християни 
срещу християни. Писах аз за това и 
преди, като казах с болка на сърцето, 
а сега изпращам ти писмо с още по- 
тежка болка. Изслушай [ме], любими сине, 
защо аз сега съм уязвен от още по-силна 
болка. Защото, доколкото мога да раз- 
бера, поради императорското старание 
да се противопоставя срешу вашата власт 
и твоя народ подготвя се или пък ще 
се подготви твърде силно раздвижване 
на русите и заедно с тях на печенегите, 
па още и на аланите и на западните 
турки!, които всички се споразумели и 
са започнали война срещу тебе, 

Когато това дойде до моя слух, аз 
силно се смутих и се облях със сълзи, 
проклинах малкото и нещастни дни на 
живота си, загдего нашият живот се про- 
дължи до такива събития, а поради 
тях — до такова страдание на моето 
сърце и загдето предварително не по- 
гинах, вито се махнах от този живот, 
преди това да се случи и преди да дой- 
дат до моя слух известията за тия неща. 
В такова състояние на духа аз не се 
поколебах да изкажа и пред нашите хри- 
столюбиви императори? всичко, което 
ми внуши скръбта на сърцето ми, а на 
вас пиша това, за което силно желая да 
пиша. А това, което казах на избраните 
от бога да царуват над ромейския народ 
и за което ги умолявах и толкова уве- 
шавах, е следното: да не позволяват да 
се разпростира нашествието на тези на- 
роди срещу вас, без да гледат злините, 
нанесени от вас; да не се предават до 
такава степен на злобата и ненавистта 
си, ако и под благовидния предлог, че 
се бранят от българския народ, но всякак 
да се стараят да внушат на тези пле- 
мена, живеещи в безбожие, че те изтреб- 
ват наречените братя и чеда по името 
на Христа и бога наш, макар че поради 
губителните внушения на дявола са ста- 
нали врагове и неприятели. 


Могаос Е, ВулапНпоїигсіса, П, р. 321. 2 По 


това време във Византия формално имало няколко императори (Константин УП Багренородни, Роман 


Лакапин и неговите синове Константин, Христофор и Стефан), 
рр. 239 — 241. 


на Роман Лакапин. Срв. Озйгорогвку, Ніѕіогу, 


по фактически властта била в ръцете 








ЮМсоаиз Раїтіагсћа -- 


Тоабта на даа Иа лвоштфу» доп ТФ 
уофищеат опутбттвеу, подс той длдођдёоу Пиф» 
ёфӘғуёйцитр Вас ете, хай тд ус да а аоло? 
обо» хо Флай офтіха та» ђистёоор» лоод- 
сув Аду», и одж дутвїло» 088” вадомебий- 
со» подс пийс тоб йируау увуводаг лоб 
Воъ)уйооюс тойс обте) хажфсаттас ср “Ра- 
нож» ёғороіа», 0120 подс три & 4006 
лоб’ або» влбторибтр Форт" От тр» 
лооаовав ®фдђоар ёлиИтаутес, ка слон 
тоабта лоб йийс „0 патео хо! поцир тс 
тоб Хоотоб лошите, об дЕватцив» тие оби ая 
уубице, длдаа ди тд Вошудра  убуос 
єѓоуйсото &5 Пийс уайвлд, 0298 Аоубиёда 
тд хеұуиќуа лао? амбу офиола тоб ђивтёооо 
2406 мої тр Аар лауодедоіа», дот” 1Ф 
лоулоф добио: дуворовивно хата тбу Пив- 
боаз еѓоуйоозто блухда”, об итр 022° 080 
ту» хоротошоу боти Тлиотние бло хобуос 
тосойтос в гр” тбу убу длохенацибио” ёд- 
убу йлохбтов, 009” боа ёту ив ошву хопио- 
томеТодои, іс додиоб буо” поюбивда. "А 
зле тофта и’ биф» Фвройбив лаоахайвги 
Васе», Ривбир в! Вобйв влйоте/о», дуй тоб 
лойбиоу хо тор сфауф» тр” вот? ёлабтң- 
оси, ха єї ус А4Вос адлду тов 00° лейдд- 
ивуоу Лбуос, ўийс Рас тў оў лооахдцон ий) 
душАёуортас.“ Тобта иу йод ёхеіуо» дот 
стбтңс, кой йо тоб ходой лойунатос тўс є101- 
ус 0505 подс тир ђиєтёооә Флефдёуото 
дор". То долду ёлі оё тёнуоу иду 200- 
86 оц тўр ларви то”, и ӧлео ВЕ 40716, 
тобто ха) уб» уойфа ивта Войт» ко! ӧдоо- 
ибу алоВдеро» лобс то тйе воютиис дуађд», 
длбй вцо» подс три той 008 убгоив оста, 
ид? Влаиввоис ёли ср кожотр у/отвойд, инде 
лоопийапс тдс офаудс ха! та оїната, тас 
хпо ас, тс длодейас, дл/ Фес тўс уйс тр 
ёођшіау, тб” хай" прауидтот хо! Ядгатал 
бой ёи тўс гоютус “Рриооис лвщубетас кой 
Вош?удоовс. 


Горохв удо фђиі ха пан» в? и ёуф та 
тўс Ваонйс изтоваж над’ бибу котеъдиза 
ловриото, лаз убос 08 ш) боти ввс тду 
ход" Биф» Федооу споухтовитес, обте Тобо- 
хоюс, обе ”Адауобс, ое Потброжнас, обте 
“Рас, обте та да Зхобнд убу, ивхов бу 
тд 16» Вордубоюу їс 1805 Еоло/ оо 
удос. Ка! оёх вуо лфс ёлі тобто диди Войо» 
дуаййроиа ууфир, ди и?) подс ёоуоу 1 ха’ 
бндотиу абто?тс олоодабоиёти иєАёт) обх ало- 


Патриарх Николай Мистик 


‘бивите наши 


(267 


С такива и други подобни думи, за 
които излишно ще бъде да говоря в 
писмото си, аз се обръщах към боголю- 
царе и те поради своето 
човеколюбие и снизходителност веднага 
обърнаха внимание на думите ми. Те не 
възразиха и не се постараха да се за- 
щитят пред нас по отношение на бълга- 
рите, който са причинили толкова злини 
на ромейската държава, но се показаха 
благосклонни към търсения отначало 
мир и ни казаха следното: „Отче и па- 
стирю на стадото Христово ! Каквито бед- 
ствия и да ни е причинил българският 
народ, ние няма да отстъпим от собсве- 
ното си решение; ние не държим сметка 
за проляната от тях кръв на нашия на- 
род и другата обща загуба, която те 
|българите;, подбуждани от лукавия де- 
мон, са причинили на нашите поданици. 
Но ние даже не вземаме пред вид онова 
напрежение, което претърпяхме през 
толкова години при изгонването на от- 
блъснатите вече племена, нито пък ония 
промени), на които още ще трябва да 
се подложим. Но тъй като ти имаш же- 
лание да молиш нашата царска власт за 
това, то, ако искаш, извести му да по- 
иска мир вместо война и убийства и, ако 
ти сполучиш да го убедиш със своите 
луми, ние няма да противоречим на прос- 
бата ти.“ Ето какво по добрината си и 
от стремеж към благото на мира те 07- 
говориха на нашата просба. Най-после 
и аз ще прибавя просбата си към тебе, 
нашето чедо, и ще пиша, както и пре- 
ди, със сълзи и ридания. Погледни към 
благото на мира, погледни към спасе- 
нието на своя народ, не упорствувай в 
това най-лошо съперничество, не пред- 
почитай убийствата, кървите, овдовява- 
нето, безчадието, с една дума, опусто- 
шението на земята пред ония добри и 
приятни дела, каквито произтичат за ро- 
меите и българите от мира. 

Знай, повтарям, че ако аз колко годе 
съм разбрал смисъла на царското дви- 
жение срещу вас, то те [императо- 
рите няма да престанат да подбуждат 
за вашето погубване всеки народ — нито 
турците, нито аланите, нито печенегите, 
нито русите и други скитски племена — 
дотогава, докато последните не изтребят 
българския народ съвършено. Аз не зная 
защо би било съмнително моето пред- 
положение, че тяхната |на императо- 
рите| всекидневна усърдна грижа няма 
да се осъществи на дело. Ако да бях 


о Браво 





Втовта. Е? иёу удо фот та од лойунала 
меті тоў дхаіоо тъудйтота, ий подс Өвоћ 
довбхво» пооВабоута, тада Фи поі те тб» ри- 
одо» май биб» олоодӯс моћ тйс ёлмоотеѓос 
ёоҳоу Хоронобс дидайддонс лаоёуоутос, бс 
гиудъ обтЕ тйу др Й соумъуоі, ойбтк то 
тўс “Рона? Васі еа влоцейвс маі лероб»- 
пмоиёро» гоубос кога Вордуаоо», тўс демщосй- 
77$ оготоатветоибуне биѓу, ка тўс ААС пио? 
боб лао” ^и» дгоалероивуус фолӯє. “Отау 
дё «с ёудбипою 89% тор товобтот Ехийнс 
обу тоб Өєо? тўс хотаотоотӯс, тб» ёлцохо- 
ле», ту цоудстпоіо)», тоб фброъ тбуу (вобор, 
те фдоойв тду лаоббиот, збу  мозаботтоу 
сте $00805, ис дои Аоуюидх, би таға лос 
одфега 6 05; мо) об три иахоодпиѓо»х 
То влад ото ивуо тоб лоо тов, (е да фи- 
доолос, Фе дуе мамо Сф» Пиф» ту ле 
отоофву, об лрдс борт ко дъшби тӧу хотд 
Воойудос» ёғиотоёреи, ха туу видить аў 
тосайтив Влай дибифотас; Тойта, ЕО дот 
ауалтё, 6 Овде удо офдер Оп дуйлф Фийс, 
гр, талва» пох олардооа еду, на би 
наздато ий збу тўр тасавтр" орухіууар 
то» хай бибу длохвкатибуо»” ЕЯ’ ко 
алу маддо ёлёо то» Рацио», авто на 
ӧлёо та» Воудуйоо», ий лоте фоуаноцуто 
биб» хор ёте хо! лойбиоъс ёлабтобуто» дта- 
Хобив, оба по джв оттЕВи ёр подлоге Ё- 
уеду, айо иёу хата хобтоис дарби", тў 
дё фіДолодёиф лоотоёсе. тєдсіор дгёаиёуоэу 
блод ею». 


Тообта ид” лой ис! по фас ната, тойс 
ідіоуѕ ооуё р кос. у 08 ёлерубивуос̧ 
и тобто ко ёф” бий" оъибӯоь, иноё Хеота- 
хойс бдйв бутав подс тообхо» хотартўсо 1809, 
ёлі лдор ос поойавф” три ор» фооизтри 
ко! ўиєооу уту» &0иоблтоо, хай уйу диосол, 
хай @с̧ лаофу лволтбосоши, ха бс ъф 
пуалуиёуә то орифёоотта лаодштбо тёхуоу 
иб», бохєтдс б ҳобуоѕ, 0» ёгооуцоато хотд 
тор Роишоу мой тб» Вордуаоо» 6 хорд 
ёлірордос хаї &у9005, ва) лаб’ аймой ў ує- 
зоиб Флуова, аохвї тд ибуо: той лообътос 
вв хор длф два» увувъриба Вордуйооу 
ха “Роше, кор вс ддупддуа тоб Хоотоб 
ха Өгоб Фифу об трос хо “Родото ка! 
Вобдуаоо: офиа тиухароцо бс тийс кфо? с. 
Ода би: хаб” вхдотр тобс Соолоюбс эйпао 
т< ддасхай аз тбу тов цахафон ° АлоотбАоъ 
пр» от» хай котаодевр ред „М ино 
ло той ханой, ФДО на ду тф дуайоф то 
хах», д 0$ ит владивто ёлі то лаоолоиф 
биду.“ ТЕ тобто; лоб тофта недєтб» ; лфс 
ёх лоидодеу тобою ёутоаргіс̧; Ода удо бт 


Місоїаиѕ Раітіагсһа — Патриарх Ни 


колай Мистик 

видял, че делата ти са съединени с прав- 
да и насочени, за угода на бога, то аз 
по-скоро бих се усъмнил в старанието 
и силата на императора срещу вас, а 
именно че нито раздвижването на тези 
племена, нито обмислените и пресмет- 
нати мерки на ромейското царство ще 
могат да надвият българите, тъй като 
справедливостта воюва на ваша страна 
и изобщо волята божия ви благоприят- 
ствува. Но когато си спомня за разоре- 
нието на толкова църкви божяи, епи- 
скопии, манастири, избиването на свеще- 
ниците, насилието над девиците, поруга- 
нието на монасите, то с какво ще докажеш, 
че бог ще пренебрегне всичко това, че 
дълготърпението, което той е показал до- 
сега по своето човеколюбие и търпели- 
вост, очаквайки нашето покаяние, няма 
да се преобърне в гняв и негодувание 
срещу българите и да навлече отмъще- 
ние за такова изтребление? Ето какво, 
обични ми сине, — богу е известно, че 
те обичам — терзае смирената ми душа, 
а също и това, че зная за толкова голямо 
раздвижване на народите против вас. 
Страдам както за ромеите, тъй и за бъл- 
гарите, да не би, като си съперничите 
помежду си и търпите войни, да поги- 
нете, както често се е случвало с много 
народи, които са се засилвали за известно 
време, обаче поради наклонност към вой- 
на окончателно са загивали. 

Много подобни примери често са ста- 
вали в наше време, Сега обаче се моля 
да се не случи това ис вас, да не по- 
стигне и вас, християните, същият край, 
въпреки че аз съм молил по-рано бла- 
горазумната ти и кротка душа и сега 
пак [те] моля, като че ли съм при тебе 
и те прегръщам и те съветвам като лю- 
бим син за онова, което е полезно. Чедо 
наше, доста вече време се е подигравал 
над ромеите и българите общият зло- 
мишленик и враг, достатъчно е злото, 
причинено от него, доста е и това, което 
досега се е извършило за обща гибел 
на българи и ромеи и за наскърбление 
на Христа и бога наш, чието тяло със- 
тавят ромеи и българи като под една 
обща глава. Зная, че ти всекидневно 
напояваш своята прекрасна душа с жи- 
вотворящата влага на учението на бла- 
жения апостол. „Не се оставяй да бъдеш 
победен от злото, но побеждавай злото с 
добро. Залезът на слънцето да не те сварва 
разневен ! Какво значи това? Как разбираш 
ти това? Не си ли възпитан от детин- 


Мко!аи$ Раігіагспа — Патриарх Николай Мистик 





Фолго фетру № дивсддос дато едал, 
обто иа бо ой & тобто дретобт хи. 
Дей а? тобойтоу ёхойтђог» й те оу тихоіа ; 
Ма т да! тооойтот ёёбтиғеу Пр бори, мо! 
ВАбќле» в9орхаие то ҢА Фл товобтор ии 
хоб” хобо" та ей торта беймата боа та 
ройиена бла нета“ “Рона ка Вон? 
хоо» бедовобои лаовохе" айт; 


Дохе огр дои ии тоб уб” Вйкдоото 
лотцод ха упдспа подриита. Аетто» мёта- 
Воду» т полого Хостолоиф хай тў ой 
ооунов ёлотойфт тобе ти’ бич тб 
еѓорос хово” холле тру трауета» той яо- 
Авнои 690» мор дхоудоотоодо», иил дё @т- 


А а“ е С а зе > - + с 
Эосолордбоо», Пр 0 той ё док ардосолох-. 


тбуо" иа логпооб дабиотов блёдайе рйотос. 
"Ри кф отб» б файдинотос Воо оно 
гф срудвацео тие Морис св Фо до хо 
бдг} огудедбавс, Хо яфта уадісвода хо! 
лотах» вой ето той поблотос Адуоп три 
пуетвоа" о?дв Ввдйалейво, Фона». АП} Вон 
2удфие ёлну» таї вгирфавдап" ёттоѓсис 
цудЕ подс топоте пс ёр био» 
буто», 7 таб ёортбу дребни зръҳдх, По лау 
ухи 2807600 Вордуйдоъс лооибЕЙФие» т0- 
оахб&вс «аплот» ий лод&иохс. ° Адрдос ў той 
лодёной касс” ид ог дё оба (добос, бооу 
дот ко более оуібеобдо, кар подс тр" 
той Феой имаше увива» дфообътат Алисе. 
Уивуфиедоа то 900015, ка и) пролетбс 
дайвфие» вс таб подс Ехебоне опитдохас ко 
те иЧуав ха тв афауйс, ми поте иЕГ 
мер тйс не увтонбтив леолворс ходё- 
об каї лойунасю, ВЕ Фр Ботвооу Ялоутцосто 
ид» ВаВу ка аіоубуп ко! ивтаибйева. Оби ода 
66 & ий ижтоиейдивюов ётитейЕр тос та 
дъраийе" пооар Мат тэд тб» лефотогиго?- 
то» уойвлф» леилошвасва бийт. 


Тобта, твкъо" иб», Вудафа доходе» хой 
бдъобивуов хай дуют” ка ФОВФ по Ф 
псъусубиетов, ий пас хотайдаво тд Вопдуаоот 
уёрос̧ тоюйта лаз Фа по обв холвЛорв, 
дбЕсотас иёр т00с ходу Тоа? ито левое 
Войвода, ивевлата В тў ѓоуйтр дъотохф 
лерлвофутос. "Аубрш 10 лайв, хо Фу ё 
[отооіас кой дуауусбовоо три уифой квхир 
иеда, САР блво убу убуокв, лйутос 08 зом а 


ство в такова учение? Аз зная, че както 
добре разцъфтява дървото при изворите 
на водите, тъй и душата ти е възпитана 
в такова [учение]. Защо обаче толкова 
много надделява душевната злоба? Защо 
дотолкова се продължи гневът и тол- 
кова дълго време ние оставихме слън- 
цето да гледа тези жалостни зрелища, 
които му дават възможност да вижда 
как между ромей и българи се повдига 
оръжие ? 

И тъй доста лоши и ужасни работи 
е видяло досега слънцето. Покажи про- 
мяна, подобаваща на християнството и 
благоразумието ти; върни се пак по 
гладката пътека на мира, остави нерав- 
ния и трънлив, а още повече и пагубен 
за хората път към войната, по който те 
е насочила завистта на изначалния чове- 
коубиец и лукавия демон. И сега още 
христолюбивият цар е готов с връзките 
на мира да се съедини с тебе като със 
син и брат и да даде всичко и да из- 
върши онова, с което би могъл да удо- 
влетвори ваше господство, както е уме- 
стно. Да не настояваме да упорствуваме в 
пагубните си намерения, нито пък да 
предпочетем въоръжението и войната, ко- 
гато едно толкова голямо множество от 
народи е готово или душата си да по- 
ложат, или наистина да изтребят бълга- 
рите. Изходът на войната е неизвестен, 
но твърде добре е известно, доколкото 
е възможно по човешки да се разсъж- 
дава и очаква, че ние не ще избегнем 
справедливото божие наказание. Нека 
имаме пред вид сигурното и нека не за- 
почваме необмислено сблъсквания, сра- 
жения и убийства с тях, за да не се 
подложим, в случай че те спечелят по- 
бедата, на опасности и такива обстоя- 
телства, от който след това ще последва 
вреда, позор и разкаяние. Аз не зная 
дали ще намериш, дори ако почнеш да 
се разкайваш, някого от тия, които могат 
да ти дадат някакво утешение при бед- 
ствията, които те заобикалят. 

Ето какво, чедо наше, аз написах със 
сълзи, ридание и стенание, понеже много 
се боя да не би да постигнат българ- 
ския народ същите такива страдания, 
каквито постигнаха мнозина, които смет- 
наха, че за известно време се радват на 
някакво щастие, а след това изпаднаха 
в такова бедствие. Оставям настрана древ- 
ните неща, за които знаем от четеве 
на историята, но аз ще кажа само това, 
което сега се случи и което, разбира се, 


и и 


ха иво: та» обр бхобу фдаови тд» Дбуои, 
Ава» виепос 0 Тоилойни 0 ёлі ту ао тў 
бгосодоъбеив да тіс биаоцас̧ диб» стоим 
хънсаивуов ибуа, кой дуиреВлибс лодб дфоти 
85 оѓо» офи оди еї тс а Дос Фу тс пибосис 
табтес, Евотойтенов тоабти хоиробивтос, 
Фе „Мехо трос рао/ дот Фото пойесок, 
кар труб» мі» &40 тайт" & ВЕ про той, 
їнауду шо кагууваойт би лосс ту» Васа 
тс “Рода ёЕороіос̧ паокувудир лоби, 
хо ВЕ хат айт ёёєиброза.“ САД удр 
обтов 6 тонитуь Дави» фаза», 6 ого 
ВаронЕ’ос, ПАабе иёу иё 06 тобто" И тоб 
Ого" бут дасв уос. ` Еои Ф 6 тдлос уўоос 
по Аероиёт) Атиьос вие торлу матайавбот, 
ха фаттагоивьос об Аразт Ето, Фтиув тйс 
лада тов бвой Ихоис бътолодсовож. Ка боа 
нос боов 0 уобтос тв тов гов дроў хо! 
иакоойъщас, твитор пог пуалцифуо” хо! удо 
Рлвойдаову ётос лор двмото" ха Фа тобо 
#0доцо» ў будоо" аа тао иктфо тр" тодай- 
тр» ласолиуу тоћ хобу, оби Ве тоб 
боб ту коси, об? её тбйос ооуу) 
тоїс потщоис домбио ёухаъҳӣобдош. Пдоѓиое 
уао атддои уй» ёл” абтоу ёдалоото? уто, фли- 
тоғ” атф тоютти длооодбиттох хотаотооф)) 
май длодеа хай удо 0 и ё тў опдеѓоу 
гаф диетоВг лоодо” хо Рбоиекос даб 
га кота тр" хода” @лирта 9$ гудшёе. Тоб- 
тор дё ойтос ди све Пиетвоас Влонрфюто: 


диаойас ко! фатао осколобитот та тофу оф. 


хе” доону, хатайдаивфв б а/ биос тб» 
“Разиаѓоу 9019405, каї лба дивтов хо лдоѓа 
маі пахтас, ха! блдбс тір» дуаотђъ Вит 
пуаш изта тйс бобер єћивуєѓіох ка! Мишас 
той (вой ётрдёресос тф 026доә плаобдеомс». 


“2046, 11 поо дуалттё, ивта пбооъ добро 
даВао" тез алабута ха) Глбоофот вталей- 
уров» 9 9гбс; Тоат уйо п Оша уопотдейс, 
) схлордосоліа" одн абмна тү” абтоё фош- 
оба» длаув кота тб» лоси» ко вда- 
Соус’, ФА отйве ит афт», лёх дР тр 
ёлістоофір @тамёте» к тр» ёлі та хопотд- 
теа петаВод т» ту тво дуалоутоу тд лАпи- 
ией] лойлтєр, мар та ёхеїро»” Долобъта. М) 
уёуото 0 ха) лобтеоо” дуби” ма) у? 


№Місоіацѕ Раїгіагспа — Патриарх Николай Мистик 


е дошло вече до твоя слух. Известният 
Лъв Триполит, който си придоби велико 
име с превземането на Солун?! заради 
нашите грехове и с това се прочу 
повече, отколкото друг някой в наши 
дни, тръгна в поход, като се хвалеше 
със следните думи: „Ще дойда аз до 
царския град и може би ще го превзема; 
ако пък не, то доста ще бъде да се по- 
хваля, че съм ходил срещу столицата 
на ромейската държава и съм насочвал 
срещу нея стрелите си“. Обаче с такава 
мечта и самохвалство той нападаше до- 
тогава, докато съд божи не се разрази 
над него. Има остров, наречен Лемнос. 
Там именно той, след като пристигнал 
и си въобразявал това, получил спра- 
ведливо божие въздаяние. И виж сега, 
любимо ми чедо, колко време се про- 
дължава въздържанието и дълготърпе- 
нието божие, защото от тсгава се изми- 
наха приблизително 17 или 18 години, 
но и след изтичането на голкова време 
той не избягна божия съд, нито пък на- 
края му беше дадено да се хвали със 
свойте суетни помисли. Когато срещу 
него беше изпратена въоръжена флота, 
него го постигна неочаквана катастрофа 
и гибел в това време, когато, пребива- 
вайки на поменатия остров, той по своя 
обичай опустошаваше и плячкосваше без- 
пощадно цялата страна. Докато по такъв 
начин поради греховете ни той се поди- 
граваше и се предаваше на мечтанията 
си, настига го ромейската флота и по 
благоволение свише и по справедливо 
божие решение предава на погибел всич- 
ките намиращи се там кораби и вой. 
ници, с една реч, цялата агарянска 
сила.3 

Виждаш ли, любими ми сине, след 
изтичането на колко време бог усмири 
самохвалеца и горделивеца? Такава е 
божията кротост и човеколюбие. Бог из- 
веднаж не отправя своя меч върху ония, 
които се въздигат и се гордеят, но блясва 
с него и го задържа, та да се обърнат 
и променят към това, което е по-добро, 
ония, който обичат да извършват и пре- 
грешения и да го оскърбяват. Аз преди 
се молих, моля се и сега и постоянно 


+ На 31 юли 904 г. Солун бил превзет чрез неочаквано и дръзко нападение от арабски пи- 


рати, предвождаци от византийския ренегат Лъв Триполит. Срв. тук стр. 184, бел. 1. 


2 Пораже- 


нието на Триполит при остров Лемнос е станало в края на август или началото на септември 922 г., 
а това писмо на патриарх Николай Мистик било написано след това — в края на 922 г. Вж. Зла- 


тарски, Писмата..., СбНУК, ХИ, стр. 154. 


3 Хората на Дъв Триполит били предимно от арабски 


произход, т. е. мюсюлмани (агаряни), затова тук се наричат агарянска сила. 





ғбуошш, ха дай лазтов ту вби» татуу 
лотооиш, тоатта бийс нотадавят, айда пот 
оабуедтуи иёт Гай, бло Окото ёлі дороноз 
г тс дуализ ки тод тодор тус̧ 6026, 
зо Хеоютё Хетво ђиб” ми! Веб, ий овес? 
зе иѓу тр” ёудосу, длейид ри де тор фало 
лӧігно»” даиота, хо) О тўс Риетвойс ёти- 
стоофйс 1005 та ход к сотня реве 
длостобфотв ёх той хай фид» лОЛЕМОВ, тобс 
обто сружуђдёутос мо) ёте спука това хай 
биб» ив Адоътас, ко длето битой 
фиас лфоцс Вірус ха! ҳадклотутос, бот 
той лойвиоп ода’ й фбоқ ёлирёое» стоте ёлі 
нотда” диотрусотвот ди тат ол со» катайто- 


пбос. (ХХШ, со, 149 С — 157 В) 
22. Аа 
Тео абто 


По ание ёуоаша лодє ад" дуаледивто», 
с лато Рвоъбит" вїлеїр дуагтоиетов, А 
ой дгдос нор топбт" атодова» парой», 
хой тобто Ффбдёудоодо, де 02р о дей а? 
аа! (с на Ло да таб &и05 дипотов. 
Графе» жой уб» тр афтї» согоор те брфлие 
лобс оё, 1вхро” пафу, дейдо, хай тр абл 
оо»тіда Ёуо» & тр ий талеот утир пей 
те добпе ка єўс ост ас тих хор тоб 
уфюуз тд” Воъдудос ко "Гойи дуваесос, 
ха та’ кону длолайоож. Об дираиои д2 
окол» ёл} хопов лавот де Фи об ШОРО 
ў лаоогой гал) тоб корой уёроос Зан Сети 
“Роиоайо" хо ВогИчост, Ада кор по ш 
Хогоа Сей @Лотоюгх блобвікузои» оћтоос айс 
ідѓас ивтоуйс, ха) дбуотос найблте обйделотв 
Айор дехдивзос по уйо те тоб Өгоб роодеіос 
ёмлто)оис кой тйс удохеіос ађтоб дло/абогос 
длоотёоңою, ко й лодс хддАаор обру кот 
тбхоок" оїдас, тбхуоу пох дуолутд», би 04- 
зотдс доп? диаотей » лотноде. Аш тобто 
хо э?» ёлі тд уойфай мешуи, дедивиос 
ха лооолілтољ, ий тб» обр уозато» длто- 
авуос дхобош ийу брё лоте хой ий динйос 
тру дедо” биби, ФА паосохва Пато! та- 
лвоф ва пообуть ио & тф Двор ідеї» изтабь 
“Роцоко" ха Вошуфора” оти», (дегу ти 
йуоахолђ»у зб» уоютомиб» иди тўс ёх! 





М№ісоіацѕ Раіагспа — Патриарх Николай Мистик 





271 








ще извършвам тая молитва: да не по- 
стигне и вас това същото, но бог да ви 
внуши и насочи към любов и желание 
за мир — да, Христе спасителю и боже 
наш — и да угаси враждата, а войно- 
любивият дявол да бъде изгонен и чрез 
вашето обръщане към онова, което е 
добро и спасително, да бъдат отвърнати 
от войната срещу вас конните [народи], 
които са раздвижени и ще се раздвижат 
срещу вас, та и вие да бъдете запазени 
от всякаква вреда и беди, причинявани 
обикновено от войната на ония, които 
чрез оръжието изпадат в по-нещастна 
участ. 


гипает 


До същия 


Често съм писал до любимия си син — 
исках да кажа като любим баща, но ти 
не ми даваш да говоря с тебе тъй от- 
кровено и както ми се струва, не по 
друга някоя причина, а заради моите гре- 
хове. Пиша обаче и сега? като спазвам 
същото разположение към тебе, чедо 
наше, и като имам всмирената си душа 
същата грижа за твоята слава, за об- 
щото спасение |и| успокоение на бълга- 
рите и ромеите и за прекратяването на 
бедствията, Аз не мога да мълча при 
общите страдания, от които не само се- 
гашният живот на двата народа, ромеи 
и българи, се погубва, но и в бъдещия 
живот те ще бъдат лишени от своето 
наследие и безкрайна смърт ще ги по- 
крие, именно ще отпаднат от царството 
божие, ще бъдат лишени от сладката 
наслада от него и ще бъдат осъдени 
на вечна мъка. Ти знаеш, любимо мое 
чедо, че смъртта на грешвиците е лоша. 
И затова аз се заех сега да пиша, като 
прося и умолявам, обгръщам твойте ко- 
лена, за да изслушаш, ако и късно, на- 
шата просба и да не я пренебрегнеш, но 
да дадеш възможност на мене, смирения 
баша, докато съм още жив, да видя мир 
между ромеи и българи, да видя пре- 
кратяването на проливането на християн- 


1 Авторът има пред вид споменатите по-горе печенеги, алани и маджари. След като Оприн бил 
превзет в 922 г., нямало друга голяма крепост, която би спряла движението на българската войска 
към Цариград. Византийското правителство схванало опасността и, за да забави появяването на бъл- 
гарите под стените на столицата, прибягнало до открити заплахи — че срещу България щели да бъдат 
насочени печенеги, алани, маджари и други племена. Вж. Златарски, Писмата... СбНУК, ХІ, 
стр. 155—-156. — Същият, История, 1, 2, стр. 440--442. 2 Настояшото писмо е било написано в 
началото на 923 г. Вж, Златарски, Писмата..., СбНУК, ХІ, стр. 162. 


279 Місоіациѕ Раќгіагсһа — Патриарх Николай Мистик 


ов0в бло хоопамийв дейд вуеоуоциЕриу. 
Ка ип Вой, 016 ноп дуалтта, алейдать 
пийс ди тўс ладойацс соўс, йду удо «с тдъ 
т4фоу прохблтоие", цей тоб ЙАуоъс, ивта 
то? оларариоб те талвойс диб» хаодіаѕ бе 
влирвобивйа ёлі ср тооайти хахобоғ той хо 
гоб Лаой то? Хото? ка боб ђиб», да тў 
госайтр оёх ода лдйе» лото, ў” б ло- 
”пооѕ дана давай ск со исо” об дбуо- 
таш хдро» Харви, тӯс броојтоо хахесєо. 


Му Ворд, ха лал» рищ, то лв, дебо 


ах тоб лероб ёх той яиобутос Вон иєха-` 


хезиёуоус, хш тру шод» бар дволадауиетоте 
ёлі та?йс хоп с оршрорагс, ий, хобуос бобѕ боос, 
“Роцабонс хай Воедуйооос апе Сорта. Ла 
то иё» дид” тоюбтор дос дё по хай ло? бой 
віле» аул кой дуєлахд с, хай ито» ёр ої 
А&уоцеғ” дусуакттоус. °Аотйђшутдс вота" ў бр- 
дооту Со, тёхуо” фибри" об ибро» ої увун- 
оалдте 010$ ёуй) бло тор доубтою таувож 
хотоадашдато»таь айда кой лой 20! та» @аниа- 
Сото» &' афт) тр дхиў той даров тф 
дрелйтф Флёлетот, ка ву афтф тф буде тўс 
4дойас бвОёЕаТо то дуЭуод» й тон. ТК 
одву в? ув Па лойа та Фодобатта хо ёл 
те биб» део Фдохйс ха! дЕоробас съит 
плебеи; Епа проойщво уйо жи тобто тўс 
075 шири в фоо а» ка? вали ас хай тйс 
& тр изМобон Вот фтолайовос „ТИ бфє- 
Анов: босло», ву тду хбоио» б< кводиот, 
кой ту” ур абтов Суше :“* Т 96 диди- 
Валле, ЭвощизтЕ цою и, био дедо йдей- 
фо’ длоктевбас, ой Гршобти тўи ойсо 
ре’; `Буднарти об тў» & Хоютф бдвд- 
дала Вондуйрат о Роцаќор, хор боо 
дде ро! 28 ёлотёоо убоис бло дерин 
ѓораууса” дейд. 


Кор тобто» о?’даие» фо вто ёо) локте 
оѓо ий двуас йАдор боб тор тобобтоя: 
диму" мой ат Абувис кой ђиєїс биодоуобиет, 
Ос Фдобле» дроообэ тб» нота каоойс ей 
тобто оъредађёртоу бло той дацоков лаобохе 
тов лойвиоп ту’ аа. "4 дивборв ибо 
ђ даа Мин дъкдоаса с ?Вобйвто, тои лен 
лоауибе» дтуцоЕ пу лопти, об 0 ла- 
оѓёоҳгто лоддалдооіоуа б” Еладвс дидодос 
обтойс. "Аоиеодфие", тежко» биб», ибо той 
эп» вв мору ВАарт» диалелоауибнос“ о? 
холд дов да ср, о? хат Рубобу тов 





ска кръв извършвано от християнска 
десница. Не пожелавай, любезни ми 
сине, ние, които вече се приближаваме 
към гроба, да се разделим от настоящия 
живот със страдание и терзание на на- 
шето смирено сърце, което ние понасяме 
поради такова голямо бедствие на общия 
народ на Христа и бога наш, поради та- 
кова велико — не зная защо -- нака- 
зание, което лукавият демон наложи на 
нас, без да може да се насити в непо- 
носимата си злоба. 

Не пожелавай, повтарям, щото ние, 
смирените, да се разделим от настоящия 
живот обидени и изтерзани в цялото си 
сърце заради общите бедствия, които ти 
виждаш, че вече от толкова време раз- 
делят ромеи и българи. Това е тъй, кол- 
кото се отнася до мене. Позволи ми да 
кажа и за тебе без докачение и омраза 
и никак не се сърди за това, което каз- 
вам. Неустойчив е човешкият живот, чедо 
наше! Не само остарелите вече като мене 
бързо биват грабвани от смъртта, но и 
мнозина, пълни със сила, в цветущата 
си възраст са падали под косата на 
смъртта. Нейният удар унищожава в раз- 
цвета на годините всички техни сили. 
Кой знае какво според общата човешка 
съдба ще се падне и на твоята бого- 
чтима власт и сила? Сетне, като се грижа 
постоянно за твоето душевно спасение 
й упокоение в бъдещия живот, ще до- 
бавя и следното: каква полза за човека, 
ако спечели цял свят, а погуби душата 
си? Кой се съмнява, богочтими ми сине, 
че брат, като убива брата си, вреди на 
собствената си душа? И тъй, спомни за 
братството во Христе между ромеи и 
българи и за това, колко много братя 
от двата народа са били избити от брат- 
ска десница! 


Аз зная, че ти снемаш от себе си ви- 


ната и казваш, че други са турили на- 
чало на тези толкова големи бедствия. 
Ти казваш истината и ние признаваме, 
че безумието на ония хора, които бяха 
подбудени към това по внушение на 
дявола, даде повод за война. Но съдът 
божи, като ги наказа, както трябваше, 
поиска наказание за техните дела, на 
тебе пък беше предоставено многократно 
да им отплатиш за онова, което пре- 
търпя. Нека се задоволим, чедо наше, с 
това, което досега се извърши за обща 
вреда! Ти се въоръжаваш не срещу не- 


1 Тук става дума за управниците на Византия, преди Роман Лакапия да вземе властта. 





РЯ 








ототроб той Хоотой, ой хат #0” ий #00- 
тоу то дзойа той кой, да хита тотёоо», 
хата ддейфбт, ал4фс, хата опууенвбас, Пу ой 
саоЕ ха Чиа, А а то лозато’ Пуеђиа 
Гооов той бой. "Еос лоте усовйеп тф диот 
Водо ие тоїс абтоб лаоббоиер деносо; Ок 
бууоєїс ёё бы ҳооғіау диепос оинотиса" ёлі ту) 
го Хоютоэб» подс донесе дклойвисове кой 
тў тб» афифте»" абтор Фог ОА Асо» РОИ 
убоғ. Ка оуб та долі, тбу Вихрь 
о тур ётад ешр, тт погабдутот то» охедооиб», 
то» паодёуа» пр дд дса, тд» тонет 
Киуор ка! дободожо» ёр торс (зсобс Рао 
три длдоввоо. “Ес лоте тф Хоютр ка 
Оф диб» то да три пит оттоо» лто- 
уебсауи, т) РРнодбети, тб) отагосйейть ко! 
тої фиЛоудодлоққ йрубоис отой Глобдко" 
Абл хо! хотпреіос доддане; “НО ана 
Дес, 08 ною, ЧАД ода ди ойх бифібалд а, 
(с ёл тобто иєвуйдар одеть, ко, Гуа вло), 
ив сора тот 2 отагооб До» 6 Хоютоѕ ха! 
бвдс йир блоиёувь ха охъйофлотис дойу- 
хотос тд бууемхӣс леолобув дъуфияя; Е 
ха! хошаса ос «де уоцотейвти хо! цакоот 
Зои, хо твос дубе тр» пиана, ко тір 
ёспАВоиёрр" одтой фоифеіоу кота тб» іл 
лобуто» о?и влаф но. 


ТЕ ие да лАќо» подс ооло" уаит Ввой 
делдошифо” фоотогаж обра»; Ожоб» 
Вузе пелабооиаг мої уйдо в! идуо” Вод 
бейс подс тд обу Ўиєооу ха фйдудолот 
длаъей ту, 08 иоко» тата, ОАО пойй йУ- 
доажлакбтвоа хай коватота хота овейто» ка! 
дупохери, мой при &= ато» (фф ва? ата 
десонсав. ай тобто лооохеіодо ў» да поу- 
тӧс̧ Фиафвооив" Рур тф Өєф, кой лАёоу ой 
да” 6 Окос ка Потро то? Кобо пифо 
Гоо? Хоюто?б, б ейв ту хдоцо" вЕалоотейас 
абтор Ёта Абон 10 ивабтоуо" тя 89095 да 
тоб ай нато той Үїо? ойтой, ка! "отюлощо) 
тд лета, обтос ха убу Воавейоу вот» 
2» тӯ оп маофа отутойро тд» Хатоуду ло 
тойс лддас бифи, и отоёроь туу ло тб» 
оказбадор увуойвир хбхсоою пета “Ри- 
ие» мо! Воюлубоо» єї при" #хебот херад)" 
ха! добр лайт тфо огудвоши ИБ удха 
«гойуис ос то дл’ доуйс байта бийс кой 
длохоафиотв вв тр» лоблоооиу лотос ка 
1витос ис! ддейфо?тв дуйлиу те ка! стооуп”, 
ото пийс иё» тўс тойслидоон тойтие ЗЕдусо» 
гойв, бити д8 иста тўс орк момодтита 
иго» лаобжо", хо! тйс Вютде”» айотот 
Бойс и» длойото. (ХХТУ, сої. 157 С — 
161 В) 


35 Гръцки извори за българската история, АУ 


Мсо!аи$ Раііагсһа — Патриарх Николай Мистик 27: 





честиви, не срещу врагове на кръста Хри- 
стов, не срешу народи, които не знаят 
името божие, но срещу отци, срешу бра- 
тя, с една реч, срешу родството, което 
са създали не плътта и кръвта, а пре- 
светият дух божи. Докога ние ще поз- 
воляваме на дявола и на неговите демони 
да ликуват ? Ти твърде добре знаеш, че 
той ликува, когато християните воюват 
един срешу друг и проливат братска 
кръв. Аз ще премълча другото: разру- 
шаването на църквите, разпръсването на 
монасите, обезчестяването на девиците, 
прекъсването на песнопенията и славо- 
словията в свещените храмове. Докога 
вие ще причивяваме скръб и печал на 
Христа и бога наш,който е приел заради 
нашето спасение образ на беден, поруган 
и разпнат на кръст? Докога ние ще на- 
скърбяваме неговите човеколюбиви ан- 
гели? Нима ти се съмняваш, сине мой 
(но аз зная, че ти не се съмняваш), че 
поради това Христос и бог наш претър- 
пява голямо страдание и, нека кажа, мно- 
го по-голямо, отколкото от гвоздеите на 
кръста, и че несравнима тъга обзема ан- 
гелските сили? Обаче той по своето ре- 
шение, което сам знае, още е добър и 
дълготърпелив, та и досега сдържа на- 
казанието и не повдига своя огнен меч 
върху тия, който го наскърбяват. 

Какво повече трябва да пиша на чо- 
век, който по милост божия е изпълнен 
с благоразумие? И тъй тук ще прекъсна, 
защото, ако ти само би пожелал да се 
възвърнеш към кротостта и човеколюби- 
ето си, ти би постигнал не само това, 
но я нещо много по-добро и по-съгласно 
с човешката природа и би извлякъл пол- 
за от това. Затова нека бъде приложе- 
на молитвата, която ние винаги възнася- 
ме към бога, и нищо друго: нека бог и 
отец на господа наш Исуса Христа, са- 
мият той, който го е пратил в света, за 
да разруши с кръвта на сина си прегра- 
дата на враждата и да въдвори мир във 
всичко, нека той и сега, като даде мир 
на твоето сърце, да съкруши сатаната 
под вашите нозе, да обърне върху гла- 
вата му злобата, която възникна между 
ромеи и българи поради неговите съблаз- 
ни, и да даде пак да се съедините чрез 
връзката на сладкия мир, както това бе- 
ше отначало. И като възстанови той по- 
добаващата на бащи, деца и братя лю- 
бов и обич, тогава да ни изведе от този 
тежък живот, а на вас да даде заедно 
с мира дългоденствие, а и благоденствие 
в отвъдния живот, 


№со]аи$ Рашщатса — Патриарх Николай Мистик 











28. да 


То те 


“Олво ви таїс хотайс оъртъуіолс боб оъи- 
Ваѓуо», твхуо” нор двощинтох, ӧтоу лой Адис 
2000805 лооолілиоу тс йхооїс̧ тор Абуоу 
тоб лоосошАобутос об оъухсооєї ёёохобђводои 
тойто ха! ёф ђибу урбӧиғєуоу мотатоф. Ка! 
удо ха уйу @с оиву 0 дбоувов та» дифу 
диадий длохо/ бе тос Доуонв пифъ тс 
‚0045 лооседдсїу бхоаїс, хо дг обла» «с 
ту» ўиєоб” ооо хо! р/дудошпот риути дъей- 
дет, Е уао и тобто пи, лос ус Абуоу 
тдс тооабтав пи@» дейоыс флёо той надой 
хо? соцеёроутоѕ ВордАуйоос хо “Роиокис 
Футритоис ивуо хай отивоов дама; Пл» 
ха! ойтос Жоутос той лойунотос, дледр драу- 
хү ио лентой иђ оолду, об удо ио 
дот ёду тд ивотвбви флёо те Форте ка- 
талер, хой ламу уойфо ко об ладони 
уодфес, фалво 0йд8 тоб д6водиш той Өғоб, 
ибхов бу оф дАуш тс Сойс пифу пиво 
дотовво Пит» & тф пдобуи Вко биддаос. 

Техроу вид», олйфуууо" ёи», 08 подеюб- 
тате, изза тђс̧ дк Ту Ввуйс тб» обу лоб- 
Ево” дуадвооповос, ха! тобто тонера, бт 
4ф” об тд Вордуаооу уёрос тд’ агубии блём- 
ИЕ то Хоотф на Өгф иб», дебтеоос оъ 
тоухатаю 0 тобтоу деолотеіау ѓухехєцноиёуос. 
Ко! діхибу Вота болео к поонбиос уёуорас 
тўс дохйс тоб ооб иахабои латодс, овбто ха! 
те ёхєіуою хАтооубиоу в св воуриийс 
шохе, хо тие ФА е хоюопоти?йс хотаотӣовос. 
“Ехвбос ёлуёє ор беф то’ вий мор, оё 
лоёлоу вот” оѓходонвї», ФА ов хатађбет, 
0808 ту ви цоу ЕЕообоови” Ввивгуос оътвдпов 
то» дезиду тўс лоос “Роцаоиз дуйлис, о? 
ӧфеідес сузфууво, бот дбуашс, АР обр 
дотвизвп" ёнєгуос да тўс йуодер ёлилуоіос 
блёотоєџє та ӧлда тўс ката Хоютауб» офа- 
ус, 00 65 тибу тду потёоо, (с Здкерот 
ӧлаохфу ууңоюс 3405 маі хітооубнос той 
фіодёор тодлом, дфейис лоутеАбёс обта л- 
тей’ 0с ахоноѓау тўс тообтис гувоуас. Тобто 
лооођибу оп фротей 1 оў иёгуадоддёо 


еипает 


До същия 


Това, което аз виждам, мое богочтимо 
чедо, че става в обществените събрания, 
когато често пъти шумът, като поразя- 
ва слуха, не позволява да се чуе речта 
на говорешия, това същото, аз мисля, 
става и с мене. Сега, както ми се стру- 
ва, шумът на моите прегрешения пречи 
на речите ми да достигнат до твоя слух 
и чрез него да дойдат до кротката ти и 
човеколюбива душа; понеже, ако не беше 
така, как може да си обясним, че тол- 
кова много наши просби за благото и 
ползата на българи и ромеи до днешен 
ден остават неизпълнени? Но тъй като 
работата се намира в такова положение 
и тъй като върху мене лежи обязаност 
да не мълча (горко ми, ако престана да хо- 
датайствувам за мир), аз пак пиша и не ще 
престана да пиша, както не ще престана 
да моля бога дотогава, докато малкото 
дни от нашето съществуване ми позво- 
ляват да остана още в този живот. 

Чедо мое, сърце мое, сине мой преже- 
лани, със свойствената на тебе строгост 
към действията си вземи пред вид и то- 
ва, че откак българският народ е прекло- 
нил врат пред Христа и бога наш, ти си 
вторият от ония, които са получили власт 
над него! И справедливо е, както си 
станал наследник на властта на блажения 
си баща, така да бъдеш наследник и на 
неговата миролюбива душа и на другите 
християнски качества. Той с божия по- 
мощ положи основата, на тебе пък по- 
добава да градиш (по-нататък), а не да 
разрушаваш, нито да подкопаваш осно- 
вата. Той завърза връзки ва любов с 
ромеите, а ти пък трябва да ги затегнеш, 
доколкото имаш сила, а не да ги скъ- 
саш; той по внушение свише отвърна 
оръжието от убийствата на христия- 
ните, а ти като почиташ баща си и си 
негов роден син и наследник на него- 
вия боголюбив нрав, длъжен си съвсем 
да го захвърлиш като вредно нещо. 
Това, що трябва да мисли твоята веле- 
славна добродетел, това трябва да пра- 


1 Очевидно патриарх Николай Мистик смята цар Симеон за втори християнски владетел на 


България, след Борис, като прескача управлението на Владимир (889 — 893), Златарски (Писмата. .., 
СбНУК, ХИ, стр. 164, бел. 1) предполага, че причина за това е краткото управление на княз Владимир 
или пък че през неговото царуване не се е случило някакво събитие в отношенията между България 
и Византия. По-вероятно е управлението на Владимир да се игнорира поради опита му да въз- 


върне езичеството, 


2 Т. е. на княз Борис (852 — 889). 





дост, тобто лак ко уоюк те ЕО 
ладахдове, ФА общ тойбта О ляво уби 
ёдєвуа лобунота убити. "Коажф вв тёхуо» 
Фиби, хо! длохоід ті ас тлс 016 Еиакнав 
хой дуаддтутос & тф Вр и лоб б убу 
ивта та» уор гу обоағоїѕ бетдюитоиато, 
хо! тафта ёдоа ок олооттд нето” ко тов 
офауас хо торс лодёшоос̧ ёргоуоѓта, тгиач 
й” ёфу лодв оё Хбуов; Пс ог тобто» 
дотедетодо тр» роу. Ар оёх йу СлАпообъто 
доходе» ; ОБИ оходоюлбтутос ёувубрв л”поня 
хай хотифиас, хаі Ай отои «тук тор Во»; 
одуі 105 тиіос час тйс кефа в ка тоб 
лебусоуоѕ ИА бротёооиѕ увоо: ива дорог 
тоафта ёхќхоауе ТЕ лові, вито ёибу; и 
тру дбёо» ђибт» хадоюєїс ; Т то ёоуо» 6 оти 
Оёф воуоовит, кор ёр Ф то ханна у 
ёиоћ хаі 60 и ло’ т пивтвоф эё ха- 
таййав; ТЕ тобс̧ бистќооыс дууа дг ә 
6 обилас тар Фудобла» Вос #нєде иомао!- 
Сер’ ёё те хо тир вии» узуваху кеуобс йлє0- 
уб я Спа” обтос дойуконо” оватф 
ха} пат" глаувс; 


Т оп; Е ав тайда поо" кой оду 
дудофлос Е ит баусул, овтов ду би- 
тё ка! тообта Фодуфу изходуег тйь дё 
гоїс буѓоб отб» ха беф пооотдивков, хо 
лой с длодох в ђёиоиёрос ёуєиғу лоб &0уоъ, 
0 шета ед» Вошуаоше сіоуасато, ка! тоб 
Явив Мон тўс пістеюс, ха! єіхбтес ёл айтфу 
оєируюуд цвуос ка ту убу ёраруио» лоауиа- 
то" дацВіуоу пр" аѓодтою, пето дё оби 
дир ай ас, тёх»оу ёибр, (бс̧ Вот: тоїс̧ ёивїдєу 
Віобо дуои по тфу Фу хбонф утоиёо 
аїо00:с, 00 лодАф л/ во? хш то Алу #лд- 
016, ёролќоас тс ёхейдєу бое теухазовотб, 
бдъзповта, ха! ивтайв тўс дуєхдируцтоъ #кей- 
уус фоидодтутос охийоол со»  дрдцовта: 
Тобто иёу, ка то оѓхвїоу оуох блёо об тт” 
рид" афтдс духе & ка да те даос 
дитацеов Флёотеоос уёуоутё бт форєотбу` 
табто дё ха) блёо тоб оёхеіоо тёхро", блёо 
о? диоолеї тр" Өв0», ла», «Е м хадоу хо! 
доєтђс удеу Ёуоу, паооҳғђоай 00, хо! 
ивта тото хой тўс йэо дОЕцс пооселахттойо- 
деи тўр хАђооуоші ак. Адтдр лабеть оо: то- 
ие, тёхуоу &иот, обтаж ВАввибс дютедецав- 
от, хай й уойфоиеу ий йбуоъс Пиетвооъв 
айран, ЧАР ёхвѓуо” ос алиас тота оо: да- 





М№Місо1аиѕ Рашагспа — Патриарх Николай Мистик 275 


ви и без чуждо наставление, а не да ста- 
ват такива достойни за съжаление дела, 
каквито произлизат сега! Питам те, чедо 
мое, и ти ми отговори, както е прилично 
на твоята кротост и доброта: ако беше 
жив още онзи, който сега се намира при 
светиите на небето, и те види, че дей- 
ствуваш така и вършиш убийства и вой- 
ни, с какви думи би се обърнал той към 
тебе? Какво, мислиш, би било неговото 
душевно настроение, нима той не би се 
облял със сълзи, не би ли се изпълнил 
с печал и униние и не би ли сметнал 
живота си за непоносим? Нима той, ка- 
то скубе с двете си ръце космите от 
побелялата си глава и брада, с ридание 
не би извикал: „Какво правиш, чедо мое! 
Защо унищожаваш нашата слава? Защо 
разрушаваш това, което аз с помощ 60- 
жия създадох и което е станало похвала 
и за мене, и за тебе, и за целия наш на- 
род? Защо осуетяваш моите трудове, за 
които цялото човечество ще облажава 
мене и моя род, и с това нанасяш на 
себе си и на нас несравнима щета?“ 

Е, какво? Ако той присъствуваше тук 
и живееше заедно с хората, то той би 
се трогнал и с ридание би възкликнал 
така. Но сега той се намира със светий- 
те и стои пред бога, удостоен с го- 
ляма похвала за делото, което с помощта 
на бога е направил за българите, а имен- · 
но за това, че е турил основата на вя- 
рата, заради което и справедливо се по- 
чита.! Той чувствува сегашните против- 
ни дела (разбира се, ти не се съмняваш, 
чедо мое, че живеещите там светии чув- 
ствуват всичко, което става в света). 
Нима той, ако и животът на светиите да 
е по-горе от всяка печал, не ще скърби 
много повече и не ще ли се яви сред 
онова неизказано сияние мрачен, първо, 
за собственото си дело, За което той сам 
е положил душата си, въпреки че пора- 
ди божествената сила стои по горе от 
убийствата; второ, за собственето си че- 
до, за което моли бога да му дарува 
всяко благо и всичко, което е проява 
на добродетел, та след това ти да при- 
добиеш като наследство небесната слава? 
Представи си, чедо мое, че той сам при- 
съствува при тебе в такова достойно за 
съжаление положение и че това, за кое- 
то ние пишем, не са наши думи, а той 


1 След като се отрекъл от престола в 889 г, княз Борис се оттеглил в манастир. След 


смъртта си бил обявен за светец. 





276 МИсоайз Рашагспа — Патриарх Николай Мистик 





Аёугодо. Пе удо Одос дифиВ Ле, Фе б той 
бвой Фудослос ёиєїуос ёлі торс оцивооъ 
рооивиив лава соб о? офодофз быти; Кой 
& ує дъуолд» пи ёх тс др нахаоіас̧ 
Сойв плоде тр адАау тобтур ко! ўивтќоау 
ларауерво да пиву бр 08 ибуоу тоабта подс 
ог, Та ёфуиєу дуо», Фа кор лол? плавно 
тобто», й те ха лой» ёуоу єђлооіау, с 
далудАЛауиёуоѕ тў магаз тайтие лвоютоофйс, 
ко тф лобто зо! птойбот, хо бес тӯ 
вие де» пелАђосонёуос дА Диресос. 


Ноовфвову, Ш иоу Чеощите, то оду 
уобииа тор иҝ̆уот Моойи, хай т ёиєіот 
сони Еудолрав оѓа д7) хо! Руосирас. Ка тра 
лоб то» Мор Був та йиётоа копка; 
Поѓот 80 лоод Өсоў хођонобс̧; Поб д? 
про деѓау ёдеасоә добор тоабта по» лоо- 
товломёгь ба лой; Поос доъйегос, 
лос кажбовас Аотосотђс буер тф Ааф 
тоб Своб; “Еф удо Лувру, ёле лос 
абтас вЕгтоауфдноаие», бош хахбоыс паб’ 
биб» ха! хатёлоВоу ко! хотойаивфовос хай 
Емфотп” тду Лабу тоб бвоб и, тёирор ўш», 
ойх Вои тата @зой лоотоолӣђс, о? длсото- 
Айс, А дудооліу огио лс вЕло ёлуовіас 
ха! лой длеуотиа той деїхоў дей иатоз 
лоошоопиётс. "ЕАвуе 08 кар тд рофиша ко! 
ди 16” лоолотфоа” ко! лотос” пелорпхо- 
то», пас длодађонер ту Рибо» пдусу" 
хайфв маі ў» доиббюоу, визоу Пифу, тоб ооб 
йуіоо Патоде & тоїс бяёо тўс «оқу лойу- 
ноот тўс итоб)? “Родос” ха) Воелудосоу 
ло 4 хаибутос алодавит бибс дходобос 
тф» Рио" хоанато», А 000 лобс сума 
тоблвойи ууц, 080’ ду Ривбюос отоёрео®он 
хай зошбах’ длбфаноп Фиёо бу диетрос, Гуа 
ст” е хотаоуп9й иахоойс дреде бато лбуоъс. 


Ело» тайта ёи тоб тд оду дуо вувода 
уодица, ддобс тр длдкооо" Аёуоиє” дё па- 
й, в хо! лобееро» по ис опхаде" “Ріроу 
та блйа, тёхуор диф" лобоов той дойвиоцс 
ха! 105 то» офийтао убовв, Степоот внут» 
хо! дісобоу абтуу ивта тоб иахадот лоофђ- 
тоо, & хо дубо лаоаиф, кой дут табтис 
16 поощововож ёліқтңоор дй Тоос хо) оё 
дімолоу доВеї», хой “Роиобо добооъо лообб- 
шос. Хоъсдӧ» & Войн хо доуроот, упс тў» 
дудвхоибтр длдиора», йо тубу поауид- 
то» 00085, бой мої Вопдуйооыс севфратобсн, 
ха ‘Роищою одх ти ў ддас брдото 





в действителност разговаря с тебе. Защо- 
то изобщо кой ли би могъл да се съм- 
нява, че тоя божи човек няма да започ- 
не силно да скърби за онова, което се 
върши днес от тебе? И ако беше въз- 
можно да се завърне той от оня блажен 
живот в този наш жалък живот, не само 
казаното |по-горе| от нас, но и много по- 
вече би ти казал, защото той като сво- 
боден от тази суетна превратност, при- 
ближен към висшия разум, изпълнен с 
божествена светлина има по-голяма въз- 
можност за това. 

Писмото ти, богочтими ми сине, спо- 
менава за великия Мойсей и тона, 
което си написал, е написано в спомен 
за него. Но какво общо има нашето де- 
ло с Мойсея? Какви предсказания ти си 
получил от бога? Где си ти видял божи- 
ята слава, която да заповядва да правиш 
такива дела, каквито ти правиш? От как- 
во робство, от какво зло си избавил бо- 
жия народ? Аз няма да повтарям, тъй 
като много пъти вече описвам със скръб, 
какви бедствия поради вас са постигнали 
и постигат всеки ден божия народ. Всич- 
ко това става, чедо наше, не по божия 
подбуда и внушение, а по човешко — уви! 
как да кажа -- злорадство, което пред- 
почита да се правят противни на божия- 
та воля дела. В писмото се говореше още, 
че ние след подвизите на праотците и 
отците се ползуваме от трудовете им. 
Добре! Но в такъв случай следвало би, 
чедо наше, тъй като твоят свети отец 
много се е трудил за мира между ромеи 
и българи, и вие да се ползувате съот- 
ветно от неговите трудове, а не да се 
обръщате към противното мнение, не да 
се занимавате с такива дела и да смята- 
те за нещо добро онова, за прекратява- 
нето на което той с божия помощ е по- 
ложил много трудове. 

Ето какво ти възразявам, като проче- 
тох писмото ти. Ще кажа пак, както ве- 
че много пъти по-рано сме казали: за- 
хвърли оръжието, чедо мое, прекрати 
войните и кръвопролитията, потърси ми- 
ра и се устреми към него, съветвам те 
аз, ако и недостоен, заедно с блажения 
пророк. Вместо сегашните домогвания 
поискай онова, което може би справед- 
ливо би било да получиш и което ро- 
меите на драго сърце ще ти дадат. Зла- 
то ли желаеш, или сребро, или подходя- 
ща част земя, или да ти се дадат други 
неща, които са за българите приятни, а 
за ромеите неотегчитедни. Срещу роме- 


й 


Мсо]аиз Ра щагсна — Патриарх Николай Мистик 


»вубраоь пдеютаяк ка! Иброоив лдавцо: подс 
“Ронеоъв, ко! Воздудоов тоїс биб» лооуд- 
кос, ооайтос ка! ёлі уодкос эбу ивю лос 
зру бё ёДаттоою” ЛАО тёлос Вавот, и я005 
слоуддв хотуртнаа» вфотримас, обв ибо тей бу 
уоопуопивнои, лотё иё’ & ёхероу подс 
“Роцаоне, лот 08 "Роищит блотедогутери 
дигбок. Во (ос 0 то лявото” тонити Вот: 
тах лоАёиоу й фйощ. 10 дё ффотихей” лот- 
тей дот даре” абонат, ка! Ктоо? 
обтд” хотаотрош тоб бон уёғоъ ко! т 
ё&ороіас, тойто ту лаз дъсуговотдто»?, подс 


а Ы сҮ). Е 4 ` м 
98 и» Рона» Вас ва» ха тоутеА®с̧ 
пдбуото». Тола Злиди лАвотамс уор), 


та е 2 за рф 2 э = 
Гос ка убу оби ёде уоафђуаь ал биос 
то уодица ба Вооуёоу алеитцибуеисет Гу 
0ё лооодеіс Фи той уойфеи лелабооио. 


Оо» обтос бое хо! ёёороѓас̧ до», 
сс то атаоахо» ка! уайротот т< арихйс ко 
тд ходдооу & тв буож ка! лойбео. Ла и 
обу, 1виуо» пифу, дтаяа ло» тс 095 бох 
ёВоютнбс уойрес плобс тойс духеувцисивуоус 
вло ис йусодєу фифов тў» вао/ аи, ўр иб- 
зу» б ©0с йхатадллтоу ёлі уйс ёлибву; Е! 
хо! хоќнаоо ос оїде ладауооєў 107$ тои 
гооот ёлитдсодо, иёҳос йу д плод” адтоб 
дкоооибиос хоодс лют хаб? б» лфлес ко! 
ёибутес хай йхоуъєс блохИтобоь хор абубио, 
ха! тт» адтйс хтобтто, ха! биодоуусоио: 
ха! лооожиуоотог урафеав (с ёифс̧ бе ОГ 
ло що: йутдоуіос поовд ото" уойфе буи- 
Дуа» кор ий Воо», ЧАДО фъйфи три 
ФЕ доуйе лоёлотвоу торс доуотои ивуадолов- 
лают, хо! ий котавабив подс то ввтед с мо) 
талито» тс ойс 200105 йуйоиоотоу. Е?те- 
Аб” удо будофлау БВоб ви, моћ ГУ т ш) 
уроо бута» єдодтнообуу», ВАР обі збу дуй- 
ВеВухдтоу ко! іддтор ётёоос̧ вбодииозас 
блотеђеїу. “ЎН дууоєїс, тёхроу ђи@у, би Ос 
дала» 0б ибую» бу йохею Аоубуто», 8224 
хой боо то» ОЛА» Фудофлко" овиудтитос 
дуплообтле, таб Воис болео. м ббласиа 
даудофътав ко длостоёроуто, мої федозте 
16 хађдою» тўс удал ха! тб» Абу» ко! 
лоб ув торта» тйс ууфицс & тф фолбснат 
лесобове зб» ОВ оса)”. ; 


Ті пе дар Аёуғу доуоіоус те ка! уёос 
Пёооох, "Ауаотробв, 02200 лод тобто», 0001 
ЕД: 2 г е И: ал 
доуде Елиотейдноо»; “Ос лой ие пойиот 
дуаивтай? юшуоъибо», тд ив» хоб лой иог 

ГА - м 
ёуңоуооу, @Воғоу дё ходе хо дощифе фоо- 


ите обаче са имали често пъти войни 
персите и българите, вашите прадеди, 
войни малко или много продължителни, 
но все пак те са се свършвали с мирни 
договори, според които била установявана 
дан, плащана понякога от другите на 
ромеите, а понякога от ромеите на дру- 
гите. Такова е обикновено естеството на 
войните. Но да се съперничи изобщо, за 
да се заграби чужда власт -- да станеш 
господар на цял народ и държава, — то- 
ва е едно от най-тежките дела, а спрямо 
ромейското царство е и съвсем невъзмож- 
но. Може би и сега не трябваше да се 
пише, понеже много пъти се е писало 
за това, но все пак трябваше накратко 
да се спомене в писмото, Ще прибавя 
още едно и ще свърша. 

Нишо тъй не е свойствено на един 
началник и владетел, както невъзмути- 
мостта и спокойствието на душата и искре- 
ността в думи и дела. И тъй, чедо наше, 
зашо извършваш недостойни за твоята 
власт дела и пишеш хулно на овия, на 
които от висшата воля е поверено цар- 
ството, което единствено бог е учредил 
на земята като неразрушимо. Макар той 
по свое произволие и да отстъпва на 
ония, които имат обичай да вършат на- 
падения, обаче това ще бъде до опреде- 
леното от него време, когато всички 
щат-нещат ще преклонят врат и ще 
признаят неговото господство и ще се 
покдонят. Ти справедливо пищеш, че вра- 
говете обикновено си противоречат един 
на друг. Паши, като |ни| противоречиш, 
но не обиждай, а запазвай достойството 
на владетелите, което от древно време 
подобава, и не изпадай в простота и ни- 
зост, които са несъобразни с твоята власт. 
Понеже да се хули е свойствено на дол- 
ните хора и, тъй да кажа, на незнаещите 
приличие, а съвсем не на ония, които са из- 
дигнати и, от друга страна, знаят да проя- 
вяват приличие. Нима ти не знаеш, чедо 
наше, че обикновено не само самодръж- 
ците, но и ония хора, който претендират 
за почтеност, странят и се отвръщат от 
хулите като от нещо скверно, съблюда- 
ват чистотата на езика и речта си и най- 
много се грижат да не осквернят поми- 
слите си с хули. | 

Какво трябва да кажа за старите и 
новите перси, за агаряните и други предиш- 
ни [народи], на които им беше дадена 
власт? Те, когато са имали войни помеж- 
ду си, изпълнявали са свойственото на 
войната, но разсъждавайки добре и по 





278 
зобътес алехото Ка ивуо тоб рб оїтє 
бойтог угдивро». Гойфово» "Ауаотио тд иё» 
па доа блоВаддоро тб» поауийта» а бло- 
6055, тр” бфрейдоивут дБ ий лооотуооіа» 
ха! тїр длоообсоутес тӯ Васа. Обто кой 
00, тёхуо»у Пиф, то лоёлоу тў ой иєуадолоє- 
лед оббаж, длёҳою тб» бВове», ӧтоу уойфиус" 
пайот@ ув хой тоб подс оё от доибуот Ваоч- 
Ихой уойишотос ипоёу ббооикбт? Ёуоутос, 
ПАА" лиин поообайвубивиои, хай пр дее- 
доир сог зир бюфийоттоутос. Ко удо 
оїдос ас в м хо! ло ив лоб; 08 топубте- 
оо» об туу “Роца кр Вас а" діёлортес о 
Ога) Фуосра», об лаб’ Валфи ек тобто мє- 
хборта, #4 соб уобразтос й и лоооўхоу 
ӧлӯоҳе, кой адтоі лодс то тойуйтвоо” датолб- 
оси то уоаииа Еераоднос" фотв ў и?» тоа- 
ус ёх тб» оф» ПВогот даиВата ту дро0- 
ші". “Я д2 Васи дидак дъдафготза тд 
оёхеїо», ддЕрд» оғ дуоибѓе. хо! філо» Пус- 
лудо», хо! бай огоруйс хо! дублу гот» 
Одос кор Гу то па ло, ду ибгоибт 
да дофродусз оїа литро ойкего» оід». 


Хой обр хаї об про биоіоу бдвовь дли- 
деіатодо, ха «ос кіло” тд ив" Фа тоб 
ло вион уобфеа Фа Вобдн, тас да прове 
бериуи, ко лоозаува тийбтир таит Фу тф 
оф уобицат, блайас ха! ато лаой той Ва- 
10 ёс абобивтос фадерочтт. Табиф сос род- 
Фе), евхюо» &и0у, Гуа ха да тобто угфс, би 
@5 тато Фидфс үбә», ха то айс бис 
хоё пийс хпддивтоз, & ок по хаторо тў 
ой 062) дловл с ха? @уаомоотор ой Вобдоиш 
пол, Фа лан? тодлф боор ва вади рву 
дфаше леби тр бизгвоа» отлотах с8до- 
“а. "О дё биде тўс д0Ёус 6 тўс ларобонс 
хо) те педдобсва соўс хоопудс, айтос лаоаь 
лой» бод лодс дохо” длфувв тошовву 
ёхлодо», ка хагиоубти тоу лоуцоду даѓио», 
бс 5 аохй: хо? иёуо той уб” хатаю 
ойх веле диуопнбдиеков то теторибтои той 
об л/доша хо! доп «йдбЕ0с бийс хо} тўс 
ладойойс ивтооттро Горе мар ддЕнс блбте 
то бу айлоб Возйциом лаоаотў, ес тр 
дидоатто” ОбЁау хотаохрофов оф» пйов тої 
ал’ оуос ёл адтоб дотогоиброк. (ХХУ, 


сої. 161 В — 168 Г) 


Мкоаиз Рашагспа — Патриарх Николай Мистик 


царски, удържали се от обиди. И досега 
не се е видяло да става нещо такова. 
Агаряните пишат всичко друго, което им 
налага положението на работите, но спаз- 
ват подобаващата за царската власт 
чести уважение. Тъй и ти, чедо наше, 
като запазваш достойнството на своето 
величие, удържай се от обиди, когато 
пишеш, а особено когато изпращаното 
до тебе царско писмо не съдържа нищо 
обидно, но като запазва дължимото към 
тебе почитание, представя от себе си 
само благосклонен отговор. И ти знаеш, 
че ако управляващите по божия воля ро- 
мейското царство и да са ти писали че- 
сто пъти грубо, то това са сторили не 
по свой почин, а защото ти си сам писал 
това, което не подобаваше, и те са били 
принудени да прибягнат към по-сурови 
изрази. Така щото суровостта е била пре- 
дизвикана от твоите обиди. Императори- 
те, оставайки верни на своето разполо- 
жение към тебе, те наричат брат и лю- 
бим приятел. И тази любов и разполо- 
жение са истински. С една реч, тук се 
проявява същата искреност, каквато про- 
явява баща към собствения си син. 

И тъй, трябва и ти да показваш подобно 
разположение. Както казах, пиши по ра- 
ботите на войната каквото искаш, но 
остави обидите и отдавай в писмото си 
същото почитание, с което се удостоя- 
ваш от императора. Това ти пиша,. чедо 
мое, за ла узнаеш и по тоя начин, че ло- 
неже аз искрено те обичам като баща и 
се грижа за твоята слава и чест, не ис- 
кам да мълча, ако чуя нещо неприлично 
и несъответно на славата ти, но според 
силите си всякак се старая да поддър- 
жам вашата добра слава. А пък бог на 
славата, подателят на настоящия и бъде- 
щия живот, нека сам да отблъсне всяко 
действие, което води към безславие; да 
посрами лукавия демон, който от начало 
и до сега не престава да унижава в по- 
стоянна борба украсеното божие създа- 
ние; да ви даде славно да преминете от 
този живот и слава, когато бъде угодно 
на неговата света воля, и да се посели- 
те в неувяхваща слава заедно с всички 
прославени отвеки от него.! 


1 Това писмо е било написано в отговор на едно писмо от цар Симеон до Роман Лакапин, 
което е загубено. По всяка вероятност писмото на Николай Мистик е било писано през първата по- 


ловина на 923 г. Вж. Златарски, Писмата . . 


., СбНУК, ХП, стр. 168. 


К со]аиз Рашагспа — Патриарх Николай Мистик 





279 














24. Аа еипает 


То вало 

Е? хо лдыотемис Фора, тёхуоу пифу, 
флёо те хоюўс ворте хаі ботов та» то? 
Хоотоб ха! двор пибу тво», вхюа упо 
гивбое “Рошато ка! ВоѓАуаоо, ко тф пир 
тўс лієоойс айдтой аиаы вЕпуораоиеоо, кол 
Даб адтф пеообоюѕ дъатедениёгог а удо 
в ха пиотфис ёуоара лсо тоб ной суш- 
срёооутос вмотбоф убие, май ві 0бдву» ё0уіюдт 
та лаб днб» ргудопщиба, ойм дфіотаио 10? 
уобфею, 080” длоотўооищ 10 Вио! хехогоот- 
ибоу ліңоб», хой баору йо! фитатоу тўс 
длей упс ёо) хофистф ёиазтор 115 
дледовопс хф охолеїу тетауџёуф, бтоу ий 
гр» влеохоийтр фошфоіау дроууе кота то? 
тобер дехоибуои, гЁ айтоб 10 «иа Сттеіодса 
то? дий тўе боифеас длододйбтос, Обтов 0 фо- 
Вос ма! лоотєооу хо} уйу ло, ТЕХУОУ имот 
пуалориёбо», ий оса” иа 02 ко! Доувидб 
ис ёл) тоб лаобутос #0148 (16, би &ё ха! 
ий `лобтєооу, ААА ув 3» 8 о} хад) хо! 
Хивоос приз, доа Фу ро об фёою #0104 
г? бут» ёхебтр Фо» ву й оду бло, 
бёсвтои латодс 10» оїду дуолйтов лараб’в ог, 
ха! оВёоы 19 пбо ко} ср” фйоуа три твсос 
бублеы» фи/отикобой” им Мойдпиоттоцеб»тр 
“Роисоов ко! Воурадоъс. Пай» обу дидолф, 
лай» обу лоаоо»®, лай» онат дахойо та 
лаобута уойииато влаотв До)». Кош удо & 
бахорою буті ивЛанос доуатд» їлђоҳ= уобуии 
14 уобимото, Ввдедобо йу тір ту Зифу до- 
хойоу фриой (05 ой лбой лойф огиатов дло- 
до. Ка пёс удо оё и Жо тообта да- 
мога фбово, вто” &т уой? фоазфошт та 
яд ка! та оъифоойс, түу оёх ёуоубсау ла- 
о4дауца тфу жаху тоауфдіа», Пи ёфіДоуеі- 
хпов” 6 Хотоуйс ЗЕ аўийтоу Хоопиикфу, 
хо! офоуб», ха? 619000 т000070% ёліохолёіоу», 
ноуаотцоію», ідиюия@р ої», ас тоу Віоу 
Ѓосауауєї», май 10) иетёлела убув ту» товай- 
туу падалвиле: бщуцов; 


а] 


Дай тобто, МЕ ноо Пуалтив в, а подс тойс 
деостефвтс ђи@у Ваоіуєїс уйђаоз л0009%&У- 
уоша, тафта хой 00ї тф уобинат файвуойо“ 
"Алов/ воле подс 10 тс ФГгорие дуодот, 
длой вротв лод тр» 1» блухдои отцов», 
ар Забув тў хаюіотр фота ид? 
лоощийоте 10$ офаудс ка) та а ната, таз 


Ло същия 


Ако и вече много пъти да съм писал, 
чедо наше, за общия мир и за спасение- 
то на чедата на Христа и бога наш, по- 
неже ромеите и българите като изкупе- 
ни с драгоценната кръв на неговата 
плът са негови синове, а като посве- 
тени нему са негов избран народ; 
ако и много пъти да съм писал за 
общага полза на двата народа и моите 
писма да са били оставяни без внимание, 
все пак аз не се отказвам да пишай ня- 
ма да престана да изпълнявам дълга си. 
Доколкото |ми| е възможно, ще заставам 
вън от заплахата, която виси над поста- 
вевия да бди, за да не би да пропусне 
да извести за надвисналия меч срещу он- 
зи, който ще понесе удара, та да се ис- 
ка от него сметка за кръвта на онзи, 
който погине от меч. Този страх, както 
и преди, тъй и сега не ми позволява, 
любимо ми чедо, да мълча, а освен това 
сега ми е дошла мисъл, че ако не преди, то 
поне сега твоята прекрасна и кротка 
душа -- доколкото аз узнах характера 
ти през нашето непродължително свиж- 
дане — ще приеме наставленията на 
един баша, който обича сина си, и ще 
угаси огъня и пламъка, който със сил- 
ното си избухване вреди на ромеи и 
българи. И тъй, отново умолявам и пак 
увещавам, и пак се обливам с кървави 
сълзи при изпращането на това писмо. 
Ако да беше възможно да се пише със 
сълзи вместо с мастило, то ти би видял, 
че сълзите ми по същество никак не се 
отличават от кръвта. Че и как да не 
проливам такива сълзи всеки път, кога- 
то ми идват на ум ония страдания и 
злополуки, оная безмерно гибелна тра- 
гедия, която сатаната се стараеше да 
въведе в нашия живот чрез християнска 
кръв, убийства, чрез толкова голямо опус- 
тошение на епископства, манастири и част- 
ни домове и оставя на бъдещото по- 
коление такава |печална| история ! 

Затова, любими сине, аз ще ти изло- 
жа писмено онова, което устно говорих 
с нашите боговенчани императори: обър- 
нете внимание на благото от мира, поглед- 
нете на спасението на поданиците, не 
упорствувайте в това най-лошо съперни- 
чество, не предпочитайте убийствата, кръ- 
вопролитията, овдовяването и безчадието ; 
спомнете си ония прекрасни и приятни 


ии 


280 Мсодиз Раігіағсћа — Патриарх Николай Мистик 


хповас, таз дладеас драизпоботе тбу ной 
лоаумйта" хо тол, бод ёх тс сорта 
“Ронаіос кар Вордудоос лпвовубєто. ? АД 
о иё тот “Роцавт Вос с фиот Стошов 
лефдаоуеп" т} лаойован, ка! дедо тїр 
лаодайтоии, ка! 08 нуңохахобоо 009” длабн- 
гобой то” лӧдено" ёт, кв? дауд лаой Воюд- 
у4ош) лєлбудаои, хйу Мода фёдотою & Фу 
дім блёотцооу лао биб», ха! & бу 
Гето цаймота игта тўс буде» джоообнс 
Ффуохайвтовов түр бот» с фивїс роцібете 
хдахоюо. ХЕ дё лод тр» био хатастђуси 
умр” дидшлф, ко дтадаВеть било” фоб- 
ири, и доксойтреа тої фбдбсао уалелобс. 
“Гхаудс удо 6 лаовдтірд с кодуос, ид оз 
дк ха! лёса тоб їхатоћ тобабтас ддшороуђвас 
сиифоойде фел йцотонт ивта&) “Роишо кой 
Вордудооу. С Будина, абюот цоо, то 
"Ех по» той Ого ти’ блолеау, доби єс 
таа Едоохолвеши, баш иозаотноот, тд» фо- 
хо” т» вовоп, тір фдоойт то» лаойто, 
те” ипозабозтет три Гро”, М табта плаод- 
ети 9 ОФвдс; Оба и» нахооЗешат Бу ёлє- 
дегсато ибо той лаоото (в дида досолос, 
Фе дуейінахос зру длстрофи" бане», лодс 
бор’ вихатоц; ха! три дифипой тйс тосай- 
та ёлаёы иишфоноѕ у Ка тв би Лоу 
отуі” длооббат ой оптдиоетои ; °Елахоисоу 
диб, @рдоле тоб Өго?, йхоъсор Пагода 
дуалфугос ов ха! то об» #уос 0 Фос учо 
огде» Оп дуйлб бийс, хай бдр мадех Йлдо 
ту” Рони», сбтоз хе! Глёо Вонйубфосо». 


"Айда дер иё” тор Романо" Рус» точ 
#Дт! дас хођототёоах, дтођд ло" с йбха 
лаохони, жа) #005 би де тої пдхонибтоия 
Федс Тлеобуе роо угода, блоте падай 
тр тобтор блод нею. Каі Фдъботе ти 
Ва вт тр блоноти», вихайблтей Вотбив- 
Рос ту лаоубтаж та адна. Паб Боъдуаос» 
обх о таш ходототвоа Алида водови 
упр РОобитЕ уао ввтижа" тай левый вони. 
"АМа ті то «турии бтоу офи уг отоати- 
уогой” тү" деобу ; Ху ви хо 2да 
ду} хата каро< трас «бтъулай, и бс 
Рурдшой» а? роб ира пооодаве», 0220 т) 
фа долойвиф плоощовав хатёотуоо» єс тейс ср 
дло во», ко 080’ Фона ленд елетш отб» 
та Уб» ду Фдофлос увсохбиуоу, п» боа 
0ї тас іотооілс дуайвудиено три изпит айтфъ 
лед оонов. Оїда би кар айтде, Ш иот 
пуалтибе, фона бу хор тор ладонь 
бивоубиетос тас ВЕ Донс длеубфохая @ уоб- 
фонеу. "Алегудит тобу, обойн дё ий, 


дела, които от мира се паднаха на ро- 
меите и българите. Но ромейските им- 
ператори казаха, че са готови да по- 
слушат [нашите] наставления и да прие- 
мат съвета ни, не злопаметствуват и не 
искат повече война, ако и да са жесто- 
ко изпатили от българите, и се надяват, 
че за всичко, което са несправедливо 
претеглили от вас, те, особено с помощ- 
та на висшето правосъдие, ще бъдат 
способни да прекратят своята според 
вашето мнение злина. Но аз те моля и 
ти да имаш същото мнение, да покажеш 
същото благоразумие и да се задоволиш 
със станалите вече бедствия. Защото до- 
статъчно, повече от достатъчно време 
се измина, през което станаха сред ро- 
меи и българи толкова незабравими не- 
щастия. Спомни си, чедо мое, за унищо- 
жението на божиите църкви, епископии, 
манастири, за избиването на свещенослу- 
жители и за насилието над девиците и 
поруганието на монасите, Нима бог няма 
да види това? Нима онова дълго търпе- 
вие, което като човеколюбив и незлобив е 
проявявал досега, очаквайки поправление, 
той няма да обърне в гняв и няма да 
отмъсти за такова кръвопролитие ? Та и 
кой човек със здрав смисъл няма да се 
съгласи с това? Послушай ни, човече 
божи, послушай баща си, който обича 
тебе и твоя наред! Защото бог знае, че 
аз ви обичам и страдам както за ромеи- 
те, така и за българите. 

Обаче относно ромеите аз имам някои 
по-добри надежди, като виждам, че те 
несправедливо страдат, и като зная, че. 
бог всякога протяга своята помагаща 
ръка на онеправданите, когато той реши 
с премъдрия си съд. И понякога той по- 
дълго време чака, като иска да разкрие 
неправдите спрямо страдащите. Относно 
пък българите аз не виждам никаква до- 
бра надежда, защото вие мислите, че ви 
съпътствува някакво щастие. Но какво 
значение има щастието, когато няма спра- 
ведливост? Случвало се е и други наро- 
ди понякога да бъдат щастливи и те 
са помисляли, че са достигнали до 
известно величие, но окончателно са 
загивали поради войствената си наклон- 
ност и дори името им не е известно 
днес между хората и за тях сега 
знаят само ония, които четат исгория- 
та. Аз зная, мили ми сине, че и ти 
като любознателен читател на съчи- 
ненията на древните разбираш за какво 
пишем. И тъй, умолявам те, но в също- 





ёліивубуго» Биби тс офаро!т ха тофс ло- 
Миос, блоахтов по еду) хатоотђ, тобто хо! 
ё? бит овивцовеи. Аа ни ей тото, 
иде ута, инд” блотјор Хоютатотх обо 
фигу лодс тоюйто” хаготтош тос ААО 

- + 4 РА у , я Пг 2 
ид йо» ёи ивоон увуводо та охбудала @ тё 
Вайви 6 плотподс, хай те олоойс #Вхебог та 
РУ З и а 2} ал з А , Ц 
абфла ка то Воодуйооу 2тос лал» тр 
тоб Хоотой вот", ёлауеоиётотс ёр вбло- 
дей, 2% вббо а Досев тӯ ш@ нефа) 10 
Хоотф ий Оф нб», обитос ха ‘Ромой 
хо! Вобдуаро офиа теухатовоь хо! фидатто- 
ивуонс ха! афсауоиёуовс. (ХХМІ, со]. 168 р 
— 172 В) 


25. Аа 
10 оадтф 


“Оодюс т боиђою лоо 08, ЩЕ цоо #ео- 
“ите, уоффво, ?Алідеѕ хопотдтвош ту Вит" 
лвойдивфоне ох, би пбутас тр об 
Биводита ий фіЛаудооліат то уойииа паоо- 
хасе, ко! подс “оти” ёххадёоєтоь, кой тд 
лёдос тўс айовос ёоцеу, Фолво тадс уд 
квас сбодатоиой дитдѓоєсос, моћ про шор 
Вафобтоноь тўс 0дбъпв 1 ёлі тойс коуаїс 
ооифоооїс “Рому кон Воьлуаою» ёоо, 
йс 6 цъофедоолов добио» вв ивоо» аёт» 
длёрфире, хой тд охейошлду хо! ў холйфаа 
ў ёті тобто оло дохеї дуаотёААғодон. 
"Отау 0 тд уобино тўс ойс игуадодобое 
дохйс ёуауюобохоу дохо но, лодолдообёв- 
то ись 10 йдуос, хаў Вадбтєоос 0 уздофос тпе 
ддощав з) вир" Вакфилтв зрур". Ко удо 
обтос Руа. "Ела хо! Фатодс фаонахоу ёли 
дес хатд тоайиатос, каф ВАёлооэ пр" ФАЕУ- 
пор» ёлі л Фо» дутор'оиётр, ле ооте 
ддошос ха! стуҳќоеос ко Пис обр ої та- 
яепо?, хоіиасю ос вайотати 6 Федс, еіс 19 
10 тор фоуф» паду Эеоблебы» катоотадву- 
тес, длеблво дофив г? хата дбашо лоопа- 
зоцвтр двоал аз с«бфедогоси ойдгу, 49. то 
гообиа ори тф 9 фр, юй Ако» тоабио, 
2л} тд хеїоо» лоохдлто", ОАО кахва хо! 
охъдоолбтос ко! отууовбос, обисуоми обх 
Еош «дер, боо ллтообиеда адМота ив» 
г» ой» 28 поь дєотіиттв, ивуййтр» Фобъпот, 
об қи, ВАР ам леіод уобахоутес май 





МісоЈаиѕ Раіғіагсһа — Патриарх Николай Мистик 


281 





то време се боя да не би просбата ми 
да остане неизпълнена, да не би и вас 
да постигне същото, тъй като вие упор- 
ствувате да вършите убийства и войни. 
Но да не стане това, да не се случи и 
да не постигне и вас, християните, такъв 
край, а, напротив, нека бъдат изтръгна- 
ти съблазните и плевелите, посеяни от 
лукавия. Нека прочее българският народ, 
като приеме отново мира Христов, живее 
в доволство и благополучие, запазван и 
умножаван от единствения глава, Христос 
и бог наш, чийто членове са ромеи и 
българи. ! 


гипдет 


Ло същия 


Всеки път, когато се залавям да ти 
пиша, благочтими ми сине, душата ми 
се обзема от все по-добри надежди, че 
писмото ми? ще произведе впечатление 
върху твоята кротка и човеколюбива ду- 
ша и ще я склони към мир, че ние ще до- 
стигнем целта на молбата си. Чувствувам 
известно приятно разположение на духа 
и душата ми се облекчава от скръбта, 
която ме обхваща поради общите неща- 
стия на ромеи и българи, причинени от 
човеконенавистника дявол, а съкрушение- 
то и мрачността като че ли изчезват. Но 
колчем прочитам писмото на твоята все- 
сдавна власт, скръбта ми отново се уве- 
личава и още по-дълбок мрак на отчая- 
ние обзема душата ми. Така обикновено 
бива. Както един лекар, като тури лекар- 
ство на раната и види, че възпалението 
се усилва, се отчайва и смущава, тъй и 
ние, смирените, поставени по божие ре- 
шение за лекуване на душевните стра- 
дания, като виждаме, че лекуването, което 
ние прилагаме според нашите сили, не 
принася никаква полза, а раната —- гор- 
ко на мене, клетия, и то каква рана! -- 
отива към още по-лошо, се изпълваме от 
неизразима печал, мрачност и смущение! 
Това изпитваме, още повече че знаем, 
богочтими ми сине, твоето голямо благо- 
разумие и не по слух, а от опит, защото 
онова време, когато ние беседвахме по- 


1 Това писмо на Н. Мистик било написано около средата на 923 г. Планът на Цар Симеон за 


съюз с африканския халиф е бил разстроен поради 
правителство смят 


от византийците. Византийското 


залавянето па българските ч арабските пратеници 


ало, че моментът е благоприятен и че Симеон след 


своя неуспех щял да бъде склонен да сключи мир. Вж. Златарски, Писмата. .., СбНУК, ХП, стр. 173. — 


Същият, История, 1, 2, стр. 448—451. 
Вж. Златарски, Писмата. 


36 Гръцки извори за българската история, 1% 


` 


? Настоящето писмо било написано около средата на 923 г. 
.., Сб НУК, ХИ, стр. 172, 177—179. 


МісоТааѕ РабЧагсва — Патриарх Николай Мистик 





282 


70 Ввиврос 0 кашюбс, код’ ду дА подс 
бшМа» оътАВоше”, вв ко! бос Пу, ФА 
обу іхоуђу лаобохе» биг" ууфой тйс ойс 
тедсотатие фооъновос. | 

Ко даавфив из Пийс лис, доме 
тйт 08 сужув дб’) лос дудослос тособ- 
тос ха тийжобтос, Оо» 80 котанайЕь 
 ёоуоу, об ибуоу бло тўс омебок Ффооуйовсос 
той лоуңоо? до! шоуос хотаровїс тў” лова», 
ха} ив тўс дройву дъурудцеос та ёхеірот 
хоталоте? в ипдазиота, хо! та оназдода віс 
10 лодооло” абтой длорфвлтавк, ной уір тйе со 
ловлобопв довтйс ка! тўс ЗЕ доуйс йуѓас єіоқ- 
ъс, ў да той воб дог Патодс 6 лата» 
Пато хай Овдс ивтаёь Роноіоу ха! Воюд- 
7досо» ёфбтєрову. `'АДа хо! пибу тор тале- 
хо» лой див дуоолпофто”, ыететобтот, 7 
ха, їз” обтос ело, дахобос тд уойниола 
уєуоафото», вс то ипдв» 80009" боа ибуо 
той лаобътос дъосхлобутвв дурфущие. Койо, 
тёхуоу пибл, & хиш трос тбр Йо» и ОФ 
йлороуобутоу, Ву усма дё модиро, то- 
сабту дособлтоқ ёуғубун, оди Ёсир пот 
0002 лобло» тў ой довй уоопаткожетр обор 
тр» доп паод фаб до" логїодош. Е де 
тобто охёроц то ўиётєооу, 05 є хо! дуовоче 
2дпив» д Оёдс Автопоусаи и тф Фуко Фъ- 
соотпойр то дё ка! Ағтороуоіс тйс адтой 
блповоас ко! хотаотйовож, “Ос вїлоу, ёхлдар- 
вс ђийс & тобто котбув ха! доштӣ) 
ӧд. 


АМ, иё мор ћуолтиёре, фе лелобтиёе, 
отђоо” тр» Вил и ладооу тў» обои 965 
шог тў” от» ёбобуєтоу дхор де Виста 
талвооб та доживобаж ка! увооътос Патобс, 
хо! Глоидвивуос та оуирќооути =опуоциёлон 
та остною, ха й доё4оы хаі ивуойиуЕТ то 
абу дуоцо, ий & тф лаобут зн ког» 
то ив оти иста тб» лаод Өєоћ добабоибио»» 
ото ицов. Аде ид тр» от пивойжеттр 
ур” ђиєоотблу убо воти, боор Фу) табту» 
хатвудпоа, хо! & логнодс добио» ѓёолдоувімн- 
ов» дАЛоідасг тайтуе тд Пивоо” ддс ио обу 
ту о” фа бдослов ‘фо, ко до тойс 
т< лаоахйтовов Абуоус, о0с̧ ёлёо Хоцотоб 
лаоахалобутес лооойуоие». “Улёо ёхеїуор ди- 
аюлобиву, Ош ёхеуоо Хадес хо! кйпоотоша 
“Роиаѓоь маі Вобдуадо кар бо тушоо адтоб 
огиат Вофрараивуо: тоууйуоро, б) тб» ёцбу 
лодђийтау" об убу тф онот тўс мот? @ААн- 
Жо» офауђс ио/буоуте ёартобс` отйоор тду 
ӧДедоор ёхотёоою уёуоюс ѓу туф түу «отт 
буахоуіоо, у 6 дл? дохйс дудосолохтбуос 
холёдъову` ёуахавнођдфоєтоь д2 пдутос, Е цоо 


между си, ако и да беше непродължи- 
телно, все пак ни даде възможност да 
се запознаем с твоето превъзходно бла- 
горазумие. 

Наистина, мене ме обзема ужас и ме 
мъчи най-силна скръб, чети — един такъв 
и толкова велик човек, какъвто аз узнах 
в тебе — не само със собствения си ум 
не разбираш козните на лукавия дявол, 
но и при помощта на небесната сила не 
ги потъпкваш и не отхвърляш явно съ- 
блазните му, а тъй също не търсиш по- 
добаващата ти добродетел и оня първо- 
начален свещен мир, който чрез светия 
ти отец бог, бащата на всичко, установи 
между ромеи и българи. Но въпреки че 
ние, смирените, песто сме се унижавали 
и молили или, тъй да кажа, със сълзи 
сме писали писмата, всичко, което сме 
писали досега с молба, бе оставено без 
внимание. А при това, чедо наше, ако 
някой от угодниците божии и от живее- 
щите в усамотение би се обърнал към 
тебе със същата просба, би било непри- · 
лично и недостойно за твоята християн- 
ска добродетел да се отнесеш с презре- 
ние към неговата молба. Ако това е та- 
ка, то обърни погледите си и към нас, 
ако и недостойни, но от бога поставени 
да служим на свещения олтар, а тъй също 
да помазваме ония, които служат нему 
и управляват [църквата]. При това поло- 
жение мене ме обземат, както казах, 
ужас и най-силна скръб. 

Но, любими ми сине, желани приятелю, 
тури край на моя ужас, прекрати моята 
скръб! Насочи към мене благоразумния 
си слух, приеми думите на смирения ар- 
хиерей и стария баша, който внушава 
онова, което е полезно, предлага спаси- 
телни неща и това, което ще прослави 
и възвеличи твоето име и в настоящия, 
и в бъдещия живот и ще те включи в 
числото на прославяните от бога! Обър- 
ни към мене своята прекротка душа, по- 
неже тя е прекротка, доколкото аз я 
познах, при все че коварният демон се по- 
стара да промени нейната кротост. Обър- 
ни към мене човеколюбивата си душа и 
приеми уваженията, който ние привеж- 
даме в името на Христа. Заради него ние 
те умоляваме, тъй като негов народ и 
наследие са ромеи и българи, които са за- 
печатани с драгоценната му кръв, а се- 
га — мои страдания! — те сами се ос- 
кверняват с кръвта на взаимното си из- 
биване. Спри гибелта на двата народа и 
с това възобнови мира, който отколе е 





М№соіацѕ Рашагсва — Патриарх Николай Мистик 


283 











лобдербтолє, тб” поотаово» тбу Ваоутатат 
Яс лоова ее лодс то ёлтиёбтедо" ивта- 
Вало йо. 


(дас удо фобтиыос Фу, би Вяф паутоу 
ту лод идхр хай Лоу блб той 
лоупооб діастаоасбутау овк вота" 1105 с» 
Фудоди хаї п» 8х хоталаидута, вий 
спуматовотижебтвоот подс 8000 оу ов 
ої бло тўс Вудоас даотаобазтеЕс, ёлєі тд 
уё лд ё&оъсѓос то Етвооу цёоос 108$ обийота 
4буоос лоотебео ка та абтФ дохобута Сети, 
оди овде отит 089 дубли’ Воаеца». 
Фауводу удо би 6 пту ддбуата офи вюорт 
габтев, уд илло» то бхатадлљтоу т) ёда 
лооуовпа. Ко сб об», 014 роо дуалтё, Ос 
тўс «оцу 4106, 06 удо єї тйс вортив, би 
Ру хаюф тўс Фопик длвувуур т «йо 
соо Пото!, Фе лоод Хоотоб той тў» сойр 
доођодшёроо 1ф идойф т бор» тоб оѓхеіоъ 
#дуощс даб», та тйс «ос ёли», е01- 
ихӣс лоотебюр жай тах блёо ду либо 8с 
сё “Роцото длотогс` Ауоиву д2 оїа ка! 
лао лоовуобфт уозсоу отувсроод», доуб- 
оои, хопийте Ада», тьудә ха! иё00%5 т1дс 
„ре блсхіңооою, ко и) тоабта ога лоо- 
Вас ёдбуата. Ка удо обе й ё тр” лом» 
сосдос дувитй, объе то ётєоо» блео вуве тс 
лос Айовос ў хоо сб Рошайий Ваог- 
Даа тоухате. "Юотё тофта хотайлфу, та дъ- 
»атд лоовайой, ха й о» Өєф мо) оё Юеоо- 
леров, лбутос удо войлебови, Виа бо 
лоовувудивуа в ите © лод 008 тр “Ро- 
пор» Васева» вохо» ёлотелодоау ите биг, 
ито той лаобутос хоноод. тофта  хводи 
ёууооѓсоте. Паоќёбоъог 52 ха! об то Воодєђе» 
Даубутес май ў тобтоу обухдАтос хоос Ваог- 
туос хой бр лоощойов кор обу Өгф тўс 
бус гѓоқтцс тд деоид ладу оъуброоо: Вой4- 
удро ис “Рошатог хай угуйогти б Хотағас 
иё» ёхлодф», евфоаудовтаи де б Хоютос хо! 
Өєдс биб», хо боо. те ео иводос ха! 
я 25 воде вбдацота ха! уйиигта хах40т0045 
лай» ивгабр Роше» хо Воуйуаосу лда" 
туу дуото. 


Пеоетуе 58 ка то убу длоота/ в” уоаииа 
ооо, 16оу ўи», хаї лой тобтоу ётвда уоди- 


нарушил човекоубиецът. А и мирът на- 
пълно ще бъде възобновен, въжделени 
ми сине, само когато промениш тежките 
условия, които предлагаш, в по-снизхо- 
дителни. 

Като благоразумен човек ти знаеш, че 
за да се прекъснат враждата и раздорът- 
между всички, които водят война и си 
съперничат поради насъскването на лука- 
вия, не е възможно иначе, освен ако враж- 
дуващите не проявят по-голяма отстъп 
чивост помежду си. Защото, ако |само| 
едната от двете страни по своя ВОЛЯ 
предлага свои условия и търси това, ко- 
ето й се струва |приемливо|, едва ли тя 
е в състояние да утвърди мира и друж- 
бата. Ясно е прочее, че онзи, който ис- 
ка невъзможното, не желае мир, но се 
старае |да има| непрестанна вражда. Тъй 
и ти, любими ми сине, като син на мира, — 
и наистина, ти си син на мира, понеже 
си се родил от светия си баща във вре- 
ме на мир, -- като си получил властта 
над своя народ от Христа, който е дал 
мир на света, като искаш мирни отноше- 
ния, предложи условия за мир, и ще по- 
лучиш удовлетворение за загубите, кои- 
то ромеите са ти нанесли. Ние говорим 
за това, за което вече отдавна е писано, 
а именно да ти се даде злато, сребро й 
други неща, а тъй също и да ти се от- 
стъпи и някоя част от земя, а съвсем не 
за такива невъзможни неща, който ти 
предлагаш. Нито влизането ти в столи- 
цата е приемливо, нито другото, за ко- 
ето ти говориш, тъй като целият Запад! 
се намира под ромейската власт. И тъй, 
остави всичко това, предложи изпълними 
условия и такива неща, които с помощ 
божия ще ти принесат полза, и наистина 
ще те ползуват, ако ги получиш, Нито 
твоите предшественици са получавали 
лан от Ромейската империя, нито вие 
досега сте знаели за такива придобивки. 
Обаче императорите и техният сенат, без 
мъка и единодушно ще се съгласят на 
това и с помощ божия ромеи и българи 
отново ще се съединят пак с връзките 
на свещения мир. И сатаната ще бъде 
отритнат, а Христос, бог наш, и всички 
ония, които са с него, ше се възрадват 
и предишното благополучие и щастие от- 
ново ще настанат между ромеи и българи. 

В своите писма — последното и пре- 
дишното — ти молиш да се изпратят 


1 Под Запад се разбират балканските владения на империята. 


284 


пола, Фе апоотайту проб об пер сйе «гон- 
ъс отзошА сотой бай" хор длвоте и ёлі 
тото доолос деа аот ка! оос@р ефда- 
рас хо! довй кой тӯс̧ Огоинторос ха! ко- 
ло» пиф» тоб ёр ВБлохвотис уооб схеро- 
фодаё, ду блодехдивтос та дохобута со: й- 
ооо” хо ит тр" вить длоуаотоорт”, єї 
у= й оц дуадр ка Ливоос фей лоо то 
хадд» вірте ВИ? ръж дловА рев, длостой!!|- 
сорт мой ес °Еххіңоѓис Фодооло ма тўс 
лой ас ту прохойез. де бу ог Адуоь то 
ВЕВошоу и лают Дрротеа, ЕТу д2 Хоотдс 
6 Өсдс табу, бу ода би Феоалейеви ууофбизр 
ддайелто» узо, бс тре нефов ОВЕН дулбис- 
зов ву идоотбиос угобарт удо ло- 
ообва доба дудос удотоп, дхвгиа ёилуќо», 
дава віс Аоуаиобс оор фвост, боа тур” «об - 
ур Воафебов“ Флёо ўс т0 Йуобутоу а?то? 
аиа кдивос ёгёуєв, най та дол Работи 
лађу, др Фу тои латёоа тўс #ҳдоос иоттоупов 


тд» даводот. (ХХУП, со. 169 С — 176 р) 


26. Ад 
Т отд 
Пам» уоафоив” подс Мо» дуалоиғуоу 


лао? ид», & ха! лооайоигоивда бло тоб 
“об, 0224 уобфоме» подс ту” буйлар иайдо 


ту ЕХОЕООТНИвРИУ тойс лотойо под: тд 
тёхуа алођдёлоътес, 020° 7005 тӧу оду 


е" 
лададоуюид», бу лоў подс Пийт уойфоиви 
дё тд ибу и коойценои ФЕ ѓортбуу, то дЕ и 
ха! л000 100 длажфтои» Пала тоб ддейфрой 
пифу хо! въ ваотоуот. Одтос удо, следи) 
лодс лбой» Елф?) тр» уђу ки лартоҳей 
Аадєтог тд извес’ Вонудово хо Рона» 
Аааа лойунота, хото ий дейофивуос тоїс 
бфдайиоте тў” тосабер" охифоойу, тр» аѓдио- 
дофа», тү” пирхайди, ит длойве” тор ви 
хАтои», про дюрдооду тфу лаобёч», три 
хио аи, тр” дофаж», ий Федобистос тайта 
441” алд ибуц; тйс ахойс дхвїоу боту ду 
г хаодіа ту» лАђуђу, ха ит доуфивтос зас 
доцивбав Рлофвови бдбнас, Флота» 100 


1 Скевофилакс (омсъор а) се наричало лицето, 
ковната посъда и др. Той се грижел да доставя и всичко необходимо за 
сък, жито). Т. нар. велик скевофилакс стоял в „Св. София“ 
кровище, скъно обковани книги и др. Вж. Вх ен, 


хернска“ в квартала Влахерни (ай В7аубозос) 
рог и градската стена. Вж. 


ският папа Иоан Х (914 — 928), 


Мсо!аиз Раїгіагсћа — Патриарх Николай Мистик 


някои при вас за мирни преговори. За 
това е изпратен един мъж, по божия ми- 
лост предаден на благочестието и добро- 
детелта, скевофилаксът на храма на 
Св. Богородица и владичица наша във 
Влахерните.2 Като го приемеш, съобщи 
мнението си. И след завръщането му, ако 
твоята добра и кротка душа напълно 
бъде склонена към благото на мира, ще 
бъдат изпратени духовни лица и държав- 
ни сановници, чрез който преговорите 
ще добият тежест и сигурност. Нека пък 
Христос, бог наш, комуто аз зная, че ти 
си винаги готов да служиш — тъй каго 
ти се стремиш да станеш на небето на- 
следник на неговата слава, понеже зем- 
ната слава е като градинско цвете, — не- 
ка внуши и всели в тебе мисли за онова, 
което ще затвърди мира, зарад който той 
е пролял своята пречиста кръв, като приел 
върху себе си страданията на другите и 


с това унищожи дявола -- башата на 
враждата. 
енпает 
До същия 


Отново пишем? до възлюбления наш 
син. Макар той и да ни пренебрегва, но 
ние пишем, като имаме пред вид повече 
любовта, която бащите дължат на деца- 
та, а не пренебрежението, което ти про- 
явяваш към нас. Ние пишем отчасти по 
собствено желание, а отчасти по под- 
буда на пресветия папа, нашия брат 
и служител. Понеже се е разнесло по 
цялата земя и навсякъде говорят за до- 
стойните за оплакване работи, които ста- 
ват между ромеи и българи, той, ако и 
да не е видял със собствените си очи 
това толкова голямо бедствие, пленение, 
опожаряване, разрушение на църкви, на- 
силия над девици, овдовяване, осиро- 
тяване, без да е видял всичко това, 
но като дълбоко се съкрушавал в 
душата Си само от слуховете и понеже 
не бил в състояние да понася горчи- 
вата печал, е изпратил свои свещени 


което съхранявало черковните одежди, чер- 
литургия (вино, зехтин, во- 
в Цариград и пазел патриаршеското съ- 


ор. сН., р. 501. 2 Храмът „Богородица Вла- 


сс намирал в северната част на Цариград между Златния 
апт, Сопзапиторе Ъуғапіпе, рр. 303 — 304. З 
писано през лятото на 923 г. Вж. Златарски, Писмата. . 


Това 
„ СбНУК, ХП, стр. 182 — 184. 


писмо е 
4 Рим- 





додвовтс хот лета ОФ 
вдаоботоис, тду ив" лофтот Глаохогта тоу 
бастой лоно. Ежофридахтов 08 обтоѕ кат 
Дети Вгеоо" ОВ ха ото» ёлісхоло»” об пом; 
туз ёхейот далдиетоу т0е05 Кдоос ка 
обтос майна. РАО зао тобтонс Фяаботе/е 
лодс оё уофиия хошгонтос, об 0 охолде хо! 
ђ олонд та дайвлф тафта то имат? ВоуА- 
удо» хо “Рошабко" ёх нёооо ув ёобдо, кой 
то” долой мот наиб» дидпойот хотоо 
и, вот дё фоавен ро, у вхаогвато тоїс 
ёлихеміднкто те той Хрютой дрднат айтос 
7 Дион: Е Й ООС лёта той» 


аттой дудоолонт 


пето, -тойс метров о а 
| „4 з я э с я су 

х Кобо, АА? блео ЕТлоу обтаж ёх идти 

тўс @нойс плеяду "ох тур хоодши, 0 та» 


“Реоцайся бумотатос додвовие, и лите ої 
те обътес бл? афто» болохоо, длкотейи» стоя 
Рийс уодұаутес̧ ха пай» тобтотв терті тоолф 
дг дабу вилгифд ии подс Вокйуаах, Ая 
Гоутеє фс летен пвобцон Потро дгоиф. 
Иооемейви сато убо тойто тоїс ёоло? длоотот 
Док б букототос Палас, Ра да? пед поде 
ар" лаоабтвов иеоц та бта, двонф Сто 
ов той Фиои П»ебиатох съудвоицофо“ Той- 
торс оўу ёяі той) лоде оё дявотойи оня, 
ёроод уд ние хо пие лобс оё длоотег до 
041” Зактрио ё бдоитеутес, с ойх ода падет, 
тор Йуолривот, нета тот ит хо! тобто 


лот» фбутов об хабс, то тойе дложиоше 
оѓо хатёуы», блво гә обде те АЛОР 


ддуфу 088” ву тос дл/оток додто уто иго», Фо16- 
от вие оте ші) торс йидоас ив те ВАЛЕ 
той, Пу блеотнаа” тодобто” итхос 
6900 вхлоуйоазтес, ки #5 ти’ лоой воб 0те- 
зохоба» ха! хфхо ёнлвовїу. а тобто то 
иѓу уоафёу лодс оё уойииа лаой тоб прожа- 
тоо Пала в вбифдир тб» 8? дудобло» фа- 
сфивуо тўс кахфоссов, Гуа и Аёуо той дахд- 
тог, 15 л005 св йфібвас ёлёоуоиеу аттойс. Т 
07» фти тёхуо» пифу; Ххдла ко! ка] отт 
ўс болео Лиф» хатарооуђови, ото хай тоб убу 
лод 0ё уобраутос той “ Роцакоу дойеовсов. 
"ДА вв хо ис гу оффе дор ха та 
ђивтёоос лаоо& овес, гбицоо» Вивбон тўр тоъ- 
Веда, ий лоте дииагоивиоъ абтой, обхват 
о хооъфато длдотойо туу диша» лотовив- 
хо, Фе & урай хо ђиёод тобто #Енлтовс 
тоонёроу, дори? Рав буре ёл) об хо обх 


Мсо!аиз Рашагспа — Патриарх Николай Мистик 


285 


мъже архиереи, угодви богу във всич- 
ко: първия от епископите си, на име 
Теофилакт, и другия, тъй също епископ, 
който по достойнствата си не отстъпва 
на първия, на име Кар. Но той ги е из- 
пратил да ти донесат писмо, целта и на-. 
мерението на което е да се премахнат 
раздорите между ромеи и българи, да 
бъде посрамен дяволът, бащата на злини- 
те, да се утвърди мирът, превъзхождащ 
всеки разум, който дари на наречените с 
негово име самият наш Христос, разру- 
шителят на враждата, желаещ да съеди- 
ни с връзките на любовта ония, който, 
го изповядват за господар и господ. По 
този начин, както вече казах, потресен 
само от слуха, светейшият римски пър- 
восвещеник и всички нему подвластни 
епископи изпроводиха споменатите архи- 
ереи до нас с писмо, за да ги отправим в 
България, като се надяват, че ти ще по- 
слушаш или техните увещания, или тех- 
ните заплахи (анатема), защото светей- 
шият папа заповядал на свойте пратени- 
ци, в случай, че ти не обърнеш внима- 
ние на техните увешания, да те вържат 
с неразривните окови на светия дух, И тъй, 
ние решихме да ти изпратим тези хора, 
пратени до тебе с тая цел. Но ние помис- 
лихме, любимо чедо, не зная защо, да 
не си решил да постъпиш зле с тях, как- 
то и с другите и да задържиш пратени- 
ците — |нещо|, което не става у никой 
друг народ, дори сред неверните. Ние се 
побояхме да не би тези мъже покрай 
другите неприятности, които са претегли- 
ли, като са изминали толкова дълъг път, 
да се подложат и от твоя страна на при- 
теснения и оскърблевия. Поради това 
пратихме писмото, написано от светей- 
шия папа до тебе, а хората, като ги 
запазваме от оскърбления, за да не кажа 
от смърт, задържахме ги да не идват 
при тебе. И тъй, какво мога да кажа, 
чедо наше? Внимавай и не мисли да се 
отнесеш с пренебрежение както към нас, 
тъй и към римския първосвещеник, кой- 
то сега ти пише. Но ако ти не смяташ 
за нищо и нас, и нашите увещания, то 
отнеси се с почит към неговото внуше- 
ние, та да не би, за непочитането ти към 
него, върховните апостоли, като сметнат 
това за свое безчестие, да ти се разгне- 
вят, тъй като той денем и нощем им слу- 
жи, и аз не зная, дали ти ще бъдеш в 


и. 


ода вв додор и» диибтта блоотйус. 
“Ауайдиош  Пвтро», блох °Аъамар ко тўр 
Ехо оббъуо тф дамп  лаобдоме» Фи 
шоу дуауактцавсос" вудъшидта Падло, ос 
"Еиа тоб ийуоъ тофс дфдайцойс Пшатогобв», 
блед) шуо” дов» б тадлілодос вмвбиос лодс 
ётаридттеа фбогодш той °`Алоотдлоъ. Тота 
обу дудишидора, евро» биб, ма) лайт д, 
ха! фробер ка бро» дуайдавоб «вс то ходо 
йийв, обто ка! тоб Пала пр фдаохаМа» 
лооодоуооода“ идиота ди хе) айтос об Фо 
УЕ мардатоне? лет лойов лоў то? миди 
торс Ддуоъс хо! кооирао тб” ито, 
об ей алдо тишд, лбу ойм дицдовс 
тоу & тф досчо тобтоу хабиғроъ. ? А220 
тафта иё» уобфомву лей тб» Році» Фехи 
тис лодс оё дблоотодўс. ГэкодіСоиоу д во 
ха! тобто, бт хдот Өсоб та Фтобйа хатиђа- 
Ебутес, вї и охфудайои ёх тоб тєтботоо уацот 
ё а "Енке опивевуже, тобто иктд 775 
па тахвобтитос тф диаде палта лададедохаси, 
ха! лазта боа дето едалеіас, ё Е тўс 
бфедоибуцс ійосо, ной долду хост 101$ дхоа- 
утоқ Олповтудаце» итогђоіос, ий тс хоакот ас 
айта» иетбохоие” хо! тоб бас нов, хой уќуоує 
Холоъ ђ Ронда» хой ђ Козотазирослойта» 
"ЕмхАтоѓа ис суилтобас хо} биоуоѓаѕ. `Еуой- 
фаи” об” хай лед! тойтор, той иёр Руа хой 
афто хаіоє уро, (болео ма? диво, гл! тў 
хатаотдов тб» ёхилуои?»”. Ода удо би лво 
& ха 0 Хатис та да хахдс біте 
ива? "Рошао ха Ворйудоои, И биос 
Ос тоб Хоштоб дотоғотђе, док #лв тр ха- 
гаотдов те абтой Ех пог. 


“Ехегро д8 бариасо, тёхуоу Риби, лфс 
тооайт)) отуёой далобла", лодуиа лас 
Фино" тйе 0й$ ботбовас. Лехдиєуос удо 
ходица пада тб» доҳбттоу ёх Өғвоб Ватдєбир 
тоб “Родайкобо 4006, атиуойфрас о? поос 
сивфонс, 4414 лодс тт» обух)тоу. 6 ха! ла- 
оадобоу дхобощ ха! длровлес, ий оё вс иЕЦ- 
фа ёирад?оу. Тс уфо лот тфу лбтор дл 
болор, ёх тоб Дахдутос поува уойнна 
деҳӧиғуоѕ, ёхероу иду котайсбтва, уоафге 92 
700$ тойс фло хегоа теЛобәтоѕ ; Тс лотв, їду 
деолбтур драйк, 65 боот блбоуы ло) тб» 


Х№ісоЈацѕ Раїгіагсһа — Патриарх Николай Мистик 


състояние да понесеш гнева им! Спом- 
ни си, как апостол Петър предаде на 
смърт Анания и неговата жена само по- 
ради негодувание [от тяхната постъика];* 
спомни си как апостол Павел ослепи влъх- 
ва Елима, когато този нещастник само по- 
видимому се отнесъл враждебно към апо- 
стола?, И тъй, чедо наше, повтарям, имай 
пред вид всичко това, бой се и страху- 
вай се да пренебрегнеш както нашите, 
тъй и папските наставления, особено за- 
щото и ти сам, както знаем, много дър- 
жиш да почиташ светите и върховни уче- 
ници [на Христа]. Заради тях, ако ти на- 
истина ги почиташ, ще сеотнесеш с на- 
длежното почитание и към онзи, който 
седи на техния престол. Но това ние пи- 
шем за римляните поради пратеничество- 
то до тебе, Съобщавам ти и за това, че 
по милост божия те наредиха и тукаш- 
ните работи, Ако и да произлязоха козни 
в църквата поради четвъртия брак, обаче 
те заедно с наше смирение ги предадоха 
на анатема и всичко, което се нуждаеше 
от лечение, получи надлежното целение. 
Прочее ние служихме заедно [с тях] в 
пречистите тайнства, участвувахме в об- 
щението и освещението заедно с тях и 
по този начин бидоха възстановени едино- 
душието и единомислието между Римска- 
та и Цариградската църква. И тъй, ние пи- 
сахме и за това, та и ти заедно с нас да 
се радваш поради съединението на пър- 
квите, Понеже зная, че ако и да е раз- 
валил сатаната отношенията между ромеи 
и българи, все пак ти, като служител на 
Христа, се радваш поради успокоението 
на неговата пърква. 

Мене ме учудва само това, чедо наше, 
как ти, надарен с такъв разум, извър- 
шваш дела, недостойни за твоя разум! 
Защото, като получи писмо от тия, кои- 
то са поставени от бога да царуват нал 
ромейския народ, ти отговаряш не пред 
тях, а пред сената — нещо, което е 
странно да се чува и е неприлично, и те 
излага на укор. Понеже кой от хората, 
като получи писмо от владетеля, оставя 
го |без отговор| и пише до поданиците 
му? Кой, след като остави без внимание 
повелителя, който като господар опре- 
деля какво да се говори и дали да се 


1 Николай Мистик искал да използува авторитета на папата, за да склони цар Симеон към 
мир. Затова освен с писмото на папата той се опитал да му внуши страх и от бъдешо духовно нака- 
зание. Вж. Златарски, Писмата. .., СбНУК, ХИ, стр. 184. 2 Деяния, У, 1 — 5. 3 Деяния, 
ХІН, 6 — 12. “ Става дума за четвъртия брак на Лъв УІ, който предизвикал разцепление в Ца- 


риградската църква. 


а 


№М:е0]аи$ Рашагсра 


Деуоцбуво” мой мототвоео хо ий, тойс добЛок 
байфувта, хай паб’ Виа дої урод 
?аиВаує» ; Поб тойто габивуоу 00005 ё» 
ябор дудоблов; Од уёуотЕ НЕО кой убу 
обданой 10 ларадоуо» тойто, 06° 80» 05, 
тобто дхобайв, ог лот хатфутооо хат 
той тоабтоа ФООУОГУТОс лошоётои. Котёйле 
обу, во» тиб») ТР тойлуу гони ой 
„до Зап олоибагоуте», ВЛАДО лабото». Кай 
ог об», 87 уе дарау даде» дириар #5 х0- 
таро» АЕС ко! изтои Ано” «фу лаод 008 
устоцёуо», тт фото’, ту полой Нова”, су 
а ис дописавож, нар та 116 воцуне 9007816 
41790: уойфе 9005 то?с лавбутас лапа Огоб 
ха три Вао/в а» ко! ти? лодуощи той Дооб 
абло хай вї ув тобто домв?, ко! то» толоу 
22 ф сътоффцоота 0? та те вођу} 0- 
0 обикуо. 


Ко в? иёу обтдс Войдве ди овиитой лас 
оауеуёодов, хай тото лотоо» удо” бота хо 
Вир» таларотита, & хор увоа” ха! дойки, 
822? бис блеобде тобтат иа 700$ ог ла- 
даувувойо, и Фо бу додийдофсе поохойе»" 
тўс лойтав ої фЛодоотов Васй тс Пий. 
Тойто порсо», # Аа мешопкос лой 
поз хаћ 195 орауас, хай те вйропунс Во ёлі- 
доша хато. Е? ® й уойрещ ойх 80 
олордаѓоутос, 0098 пр» войтр длаптобитос, 
4440 поофдовв хай дуо плода иєшунё?о» 
ховїлтбу ом оли» 2001000040, хай ште 
уойфею тоавта, ицтЕ Фі иохоодо ив лао 
биду уоафоибтие, дупуоффеойо! до: иатиойо- 
„ас влабитвп. Та д айда Боромётох ов д10- 
сай ако Хоотбв 0 Өго диф», лй во” влвитей 
уюу п» увгоа вс Водена” тоб хабс тд» 
Вох леодоб хо! бхотанойс, беф яп/ёоу 
бар» то фоото” 10У хосшх@» поауийло 
дледуме, хай ш?) съруоонво: тф тобто расы 
тоб той уойообтта то ѓутоуо?, хо! да тобто 
лод дловлй пойуиатоа ВЕеуехборан, блео 0$ 
га лой а отивайхы тоїс тос 90105 двлотов, 
хо; доғастеіау носит ма! ёёоооіоу духеде- 


окопёуос. (ХХІХ, со. 176 С — 181 А) 


27. Аа 


То ало 


"Еоголиоаиви, тёхуор пибу лелодцивког, 
ходуом іхоуд», ка! оъувотадтиё» тоб подс Тийс 
уобфаи’, тобто и” Ваоєіа Фивбдивуо: Айр, 
ви ви тб» дъб» уоашибто», Фу поовуой- 
рашу оддашоау с!доивр дфй во» длатраат 


— Патриарх Николай Мистик 


287 





даде съгласие или не, преговаря със слу- 
жителите му и иска да получи мнение от 
тях? Къде си чул да става това сред 
хората? Досега никъде не е ставала та- 
кава несъобразност и няма такъв, който, 
като чуе това, да не осъди строго оня, 
който мисли така. И тъй, остави, чедо 
наше, този начин на действие, защото 
това не е свойствено на сериозни хора, 
но на ония, който се подиграват. И тъй, 
ако ти, след като получи от бога вну- 
шение, се опомниш и се разкаеш за из- 
вършеното досега от тебе, т. е. за убий- 
ствата, опожаряванията и другите опусто- 
шения, и ако действително мислиш, пиши 
на ония, които от бога са получили управ- 
лението и полечението над неговия на- 
род. И ако това е така, определи място, 
гдето трябва да се съберат онези, които 
ще установят условията на мира. 

Ако пък и сам желаеш лично да при- 
съствуваш, кажи открито, та и мое сми- 
рение, ако и стар и немощен, като пре 
небрегна всичко това, да се явя при тебе 
заедно с ония от високопоставените в 
държавата, който ще бъдат определени 
от нашите христолюбиви императори. На- 
прави това, ако наистина ти си намразил 
войните, убийствата и си обладан от 
желание за мир, ако пък онова, което 
пишеш, не са думи на човек сериозен и 
на такъв, който иска мир, а са хитриви 
и приказки, смесени с шега, то тогава п0- 
добре е да се мълчи и да не се пише 
подобно нещо, нито пък да се стараем 
да отговаряме на твоето пустословие. 
Прочее нека Христос, бог наш, те пази 
невредим и нека толкова повече ти про- 
стре ръката си за помощ, за да прека- 
раш добре и безукорно живота си, кол- 
кото по-голямо бреме на светските ра- 
боти ви е наложил той. Нека не позволи 
той поради тяхната тежест да се отсла” 
би силата на ума ти и поради това да 
се предадеш на непристойни дела, което 
често се случва с ония, които управля- 
ват и на които е поверена светска власт 
и мощ. | 


еппает 


Ло същия 


Доста време, любимо ни чедо, ние 
мълчахме и се въздържахме да ви пи- 
шем, отчасти угнетени от тежката печал, 
загдето от честите си писма, който ти 
пращахме, ние не видяхме никаква полза, 


288 №со[аиз Рашагспа — Патриарх Николай Мистик 


по», тобто дЕ хо! лодос тду той вой тор 0ў< 
Форс а’иот ха хобпуот тас талвойс йи» 
децоме Фуатевсиотев ка подс иб» тђо поо 
ёхгірот дроофъгес едивунаи, хой ту осот 
дидди лодтош", Пиз ёл? ойду В Ае, боо» 
ёлі тў той хдоцог Йералебвета «оқу. №? 
де, тёмуо» иә, ёле болео 10 по?" А4008 
ёиеї0о то Орех ёх тўс хаодіас йир 
йлоуғуғутиѓёро» фоддивда, хай подс таб 
Фуадав катвотпив”, кой ва и дипре обрни 
Пад тў Пойа” ебдохбаз тобто лооитдориё- 
с, пай» ёлі то уодфва лодс тру биб 
иеуа ддобо” Фоицоциег тишотита, тёхуо» Пи», 
ЧЕ пор дуал дбуалфигу Удо се, хо от 
тоу латёои ойи дуалйс е? удо Пуфлас, Пиои- 
045 ё” лаоогковам летоик е САД, тбхуон 
мох пуалпивуот, ибо тос обо) Фицхвод- 
пей, Рилобутес иё’ ед», др” ос бдедооу 
лообвРобцеу т] ау тотоп хАңооуоцід, єс 
буадос 0 ватф», би уодиои глі тособгои 
тагс хат ФА Де офауаїс Ходиото! пой 
ротой ойм ёууоцоаце" то фовводу хотоо" 
той Өєоб ; 

Ода би, ёйу Вобйу, обдероб тор ёл) фоо- 
гуров даВооиёуоу то той Котор ушфохис хо- 
тахоша. "Ес̧ лоте птроотвмие» хахӣ тої 
хамо; "Еш итос ладаҳоођооне” хатоо- 
хеїодог те маВдйф тої тот Хоотауб» хат 
Ау сфауаѓс ; Рубли ть бего По, 
би тафо ха те бое қибр 6 хоброс лао}- 
далв, кой ое об ианой пооввощи тоў ди- 
Ату тїр ууу ёх тоб офиатов. Ети 
ивта лобас блаіоошеу отъеИогих ди тўс ла- 
оойотс бо, ёй тобто спибй да та дудоо)- 
лой; Кат’ ё0д85 алотФо лойдфит ибти, 
ди лообиетойие» ёлі ло” 1) паооќор бой’ 
п’ вообиву тот; ТЕ батон иву, бтк ствубс 
б 000005, м тўр прут длолоћутес дуреби 
ёреотухаою, би о? ибуоу 20утех ёлойсоце, 
ога ёлойбациех ; Одос 98 пбртос оѓа лоб, 
доп Воодуйошю» ко ‘Рома длодаа, тбур 
зовет ета» Өєф да тоб Волиоиотос бан 
ту бих тоб» тоб Өғоб Фоуша, и тӯ 
Ривбои доёодоуіас хай тор тейогийи)" ирати- 
обву гіс блохадаои’ тб» дидотбо љиб», 
оо: ту ёибр ладу то Ваобтато», дфато- 
нос ха ёлдларос. °`Ауађоу(Соо шо тт иозаь ^ 
‚ отно» ту» длойва», зу ёлиохолеіо» тўр 
ёсододовиот, тор Дот бош хата уфоас 
блђохо»” ёхидңоіов вар тйс & автейс утоиё- 


1 Това писмо е било написано през лятото 
ХИ, стр. 172. 


а отчасти понеже възнасяхме своите сми- 
рени молитви към бога, твореца и пода- 
теля на мира, и се надявахме сами на 
неговото благоволевие и спасителен про- 
мисъл, който не се грижи за нищо друго 
освен за мира в света. Но сега, чедо 
наше, почуствувахме, като че ли това 
голямо бреме на мъчението се махна от 
сърцето ни и бяхме обвзети от добри на- 
дежди -- дано с помощта на висшето 
благоволение не бъдем излъгани, — та 
решихме пак да пишем! до ваша веле- 
славна чест, чедо наше, сине мой лю- 
бими! Защото ние те обичаме, а ти не 
обичаш баща си, понеже ако го обичаше, 
щеше да послушаш бащинското увеща- 
ние. Но, любимо ми чедо, докога ще се 
намираме в такова положение и ще на- 
скърбяваме бога за това, че навличаме 
гибел на неговото свето наследие, и за 
наш срам, че християните се оскверняват 
с взаимни убийства толкова време, без 
да помислят за страшния съд божи! 
Зная, че ти, ако искаш добре да раз- 
береш, нито един от твоите помисли 
няма да избегне осъждането на върхов- 
ния съдия. Но докога ние ще прибавяме 
злини към злините ? Докога ще позво- 
ляваме на дявола да ликува от взаим- 
ните убийства на християните ? Помисли, 
чедо наше, че и времето на нашия живот 
бързо измина и може би определеният 
за раздяла на душата от тялото ден не 
е далеч. После, с каква съвест ние ще 
заминем от този живот, ако това се случи, 
както обикновено бива с хората, въпреки 
че често празни надежди ни мамят, че 
уж ние още дълго ще останем в този 
живот? Какво ще кажем тогава? За 
какво ще мислим, когато настане страш- 
ният час и ангелите, като поискат ду- 
щата, ще прегледат какво сме направили 
през живота сир Тебе пък ти е добре 
известно какво е било извършено, каква 
гибел на българи и ромеи, осиновени от 
бога чрез кръщението, какво опустоше- 
ние на божиите храмове, какво изчезване 
и прекратяване на славословието към бога 
и на извършването на тайнствата за очи- 
стване на нашите грехове — о вай-тежка 
моя скръб! Помисли за разрушението на 
манастирите, за унищожението на епи- 
скопиите, запустяването и на другите 
църкви, които се намираха в страната, 
и за прекратяването на богослужението, 


на 923 г. Вж. Златарски, Писмата... СбНУК, 


ТИТУ 





М№ісоіаиѕ Раігіагсһа — Патриарх Николай Мистик 289 


эу ес боба Своб Аатосіоқ тір 2вониеоу,. 
Ро) та й Да, ср боой» тор лаойддко", тўс 
дредоибуне шорйгопотю вбдарнас три вито 
би», ту фвойо» той бой три, (От ебе ди 
тр абхиайооа», оѓа те Фбофлиа, тўс Теди 
тің тфевос маторооэтов" ха} тобто» пот 
теу, болео о?у мег» блаоуоитор є мари 
той Хаотой хо) Оеой ўш», ли ивта тір 
о’ длоВгоот пло ой хотайилатонётаи 
охо’дадо» блох к бдеоблейто». ПӘ) 
ту’ тебтта Глеойдозас бтото и до 
”ебтуи то лорацйбеа тф ріс 1 Алі блоте 
дё тру зебтита блеорфиет, ко пайота лодс 
ЗЕ хоотб" иотаутңос)ие» #тос, отон хо сб 
туб” Я лАђоагех ў 08 лой поррео првотне- 
хас, ті деї доубеоби; Поде удо то &8дон- 
хост» олоо тфу дудоюлож дуарабонови, 
(ос ёлі тдєїото» де добие” то футоблооъ 
фвуос катойе" тортои три бот" мотоотовфот. 


ТБ оу Фхрёд ені Рио то ок хаторириен єс 
Мафдоой” той кат али» лодёноъ Редно» 
гв хо Воуруаофу тйс лаоацо»ӣ ; ТЕ ОЛЛО 
Йо то шў ибтоу 2 тў бой йи» то» кохфс 
уєуғутиёуоу & то бие де" той Озоб хоттой 
тас̧ діхас ѓлооҳеї», Ада мої тб» иста Зато 
тоу дос лойтоибе" ђис Рлоотриа тір 
хбдаою ; Ма тобто тёлроу пибу, оѓа лаод» 
лооолтйодонщ, хатат т0 оти, тойс дфдад- 
ш00с, х ло’ Фо шЕЛОС ёралтоноь тб» 
уотбта» ка! дооолф Флхоифдри три отр 
Рисоатжатр арор», ЕЕ ко поауийтео» кажа 
табтр” ВЕВОТНОЕ той оѓхеѓор афт с дидиатос, 
лобв тр в#юрор" бохвойриси тот ПОП увув- 
утиёрас баедогоив лойдуцаот, алой тоб 
хат? ФА аз ту Хоропит лодёиоъѕ ха! 
тас офауйс, инд8 хоатайлей" изпибочтох де: 
вто? ко котйоав йоу, ди Хуива» дхегиос 
б хата ит ёоотоб увукау бой ув та ёх (г00- 
знавос, та & дойле ногах, та ём латов 
вдоис боєтӣс уетдивуос Слербофцастов, ко! 
оо’ фоотђо тоб Во удов»" уёуоус̧ обтос 
хотвл сиав тїр зове туу бло той оёхеіоо 
латодв увстоибтр, ити» оѓхеїа ойифса 
хо! бохоъс хо! сиивфаве лоос тоз "Рошойоне, 
хо убуоуё лойбшос длууёотєдос тб» лооло- 
тбооэу абтоб, ої то’ Хостду ко! дедо» пидг 
офх дууооов. Кар об идро» Фр тоїс 500%, 
Глдохе»" тоюбтос Фон, ЧАДО коі цетд тд» 


което се извършваше за слава божия. 
Не споменавам другото — разтлението 
на девиците, упадъка на подобащото на 
монасите благочестие, презрението към 
служителите на бога и към свещениче- 
ския чин, което обикновено става при 
пленяването и е свойнствено на хората. 
И всички тия съблазни като че не са до- 
статъчни да огорчат Христа и бога наш 
и след смъртта ти да останат непопра- 
вими и неизличими. Ето ти премива мла- 
дините си, а между това даже за мла- 
достта надеждата да останем живи е 
съмнителна. А когато ние сме прекарали 
младините си и особено когато сме до- 
стигнали до шестдесетата година, към 
която ти вече или се приближаваш, или 
от която се намираш недалеч, какво 
трябва да мислим? Понеже до седемде- 
сетата година рядко някой от хората 
доживява — както виждам, повечето от 
хората умират около тази година, 

И тъй, каква е ползата от това, че 
ти толкова настояваше за продължение- 
то на тази гибелна война между ромеи 
и българи? Какво друго ще ни постигне, 
освен наказание в отвъдния съд божи 
не само за лошите дела, които сме на- 
правили през жавота си, но и за ония, 
които ще бъдат извършени след нашата 
смърт от другите ? Затова аз, че до наше, 
като че присъствувам лично, обгръщам 
те и целувам устата ти, очите и целия 
тебе. Обгръщам колената ти и умолявам 
твоята прекротка душа, ако и да са я 
лишили позорните дела от особените й 
качества, да се склони на мир; нека тя 
се задоволи от извършените вече пагубни 
дела и да прекрати взаимните войни и 
убийства на християни, да не остави по- 
дире си жалък и достоен за проклятие 
спомен за това, че известният Симеон, 
който се прославил в своя род с мъдро- 
стта си, със справедливия си съд и с 
различните си добродетели, и е като све- 
тило на българския род, така е потъп- 
кад мира, сключен от собствения му баща, 
нарушил е собствените си съглашения, 
клетви и договори с ромеите ие станал 
техен много по-жесток враг, отколкото 
неговите прадеди, които не са познавали 
Христа и бога наш. И нека да не кажат, 
че той не само се показал такъв през 
живота си, но и след смъртта си е ос- 


1 Цар Симеон бил роден към 865—866 г. Вж. Златарски, Писмата, ..., СФНУК, ХИ, 


стр. 188, бел. 1. 


37 Грълки извори за българската история, 1% 








290 





ёартоб дуото” @олоудох котле пбАвио», 
хо про хот? ЗАД идхаоа» “Роиаіоу ма} 
Воштудов» той тўс орауђ а иотоѕ Ялооста- 
ѓе» ђдалуоє. 

Той оо: удара, тёхуоу Пиаф», доуубу 
хо! ддообивуос пофто” иё випътбу, бт ибхог 
гобовто? лаоётеуе тд вид» Мох уйоас, ко! 
тоютту вах» лоауибтоу Зувубитри ду 
іотооіа’ Форф» дё ка! Рийс, уо) др мой то 
“Ромайо” убуос, Фи Вена на уб» мал? дАДИ- 
Аюу изобивуо пйохвтв. мор вс ту иё&Аорта 
обра, Отв та лай оди уа алблаооо, 
лихо0оїс блойудтоводе писокие, бе тд аиа 
то? Хоотоб ий боб диф, дг об йуооӣо®э- 
ше», и 10905 айтоб увувуниедо, вс оддёу 
дор диво. Шар ог деоотефе?с йибу Вас 
дї, хойфс полда, овбто и убу три 201] 
ур’ влбтобо, хо латы тобле) та Зи тфу 
лоодавдюуто» дйудоблор ладахоЛоодсо»та 
офд4иота двоалвудтуав олоодісооо. Ав тобто 
хо уби» алботаЙа» Фодоблонс, о? лёд тўс 
аорте бий, оилдадоорог ма) Вот доби хой 
те ойс тейдвотдтие суубовов є тд лослойдас 
съцрдовв кош бжф здорвотонс, ха! копфс 
стиферойдав “Ромайоз ий Возудоос отв 
ей Гра ка 0 Хобс 6 то» охоудажов 
май тож лойбиа» ато котооутди, хой ос 
то #5 дохс #Войввъов Фкедс туу ѓу» ик- 
таб Роийо» ха Воздудоо», лам» Фупте 
пр вот. Каі бивїс̧ иёр ӧс тёлуа тох 
потёоо ёлу дохете, лоо? бр 896 аобв мо) 
той дуои Валтіоиотос три удот, маі ої 
“Репаѓоь фес лотёовс та оѓикќа Фу Хоютф 
тёмуа тофс Воріуйооъюс ёлінуфоноть мой Өгдс 
ёлі тойтоқ доёасуто, хой ті тоб мовюб Віоо 
ха! тс сое подуцота ‘Роикйос ка) Воъй- 
?доов лодв тђу & дожвс блохатаотў вби 
огах те хо! блбдАсъо. 


"Елі тойтоис ёиєїуо просиденви, бс дуд- 
па пощ?в 196 ойс ивра?оддвои дохйе, Бвовс 
уойфоу хо пооодомоиф» Ёђиата бот. тб» 
ек 0 уопфоиёроу див» уойщийто май 
тұлутор ту бигтвоор оба» лаод тоб 
дийодоіотою жоў віс вото поонадоцивот 
сё Вос ос. Фики удо, тёхуоу Пифи, фс оёх 
друовбв бт є хо! До’ фодупиа тфъ тале- 
Уфу ха хода у дудобло»у, а? бое дъ?о0- 
лоу в? ебтейф» ко фрооъйиатос йлеёфіи- 
ёо дох д5 ої давфтес под тоб Өғоў 
Фравоош», ва» съушойфиоттог тйс аут» доспс, 
ойдглоте катовабоссо. "Оойе, тёхуду Ти», 
ту” Яавтвой” лодс оё дублу», ви и ду той- 
тов, с ойс Ффооутісоутес, ддЕнс, Фе потбовс 
влагоодобивда 10, офи ода лфс, влоходот- 


№со]аи$ Раігіагсһа — Патриарх Николай Мистик 





тавил непримирима война и се радвал 
че мечовете на ромеите и българите са 
се обагрили с кръвта от взаимни изтре- 
бления. 

Това ти писах аз, чедо наше, като 
тъжа и скърбя, първо, сам за себе си, 
загдето моята нещастна старост се е 
продължила до такива времена и достиг- 
нах да видя такива достойни за съжа- 
ление събития. А плача и за вас и осо- 
бено за ромейския род, загдето вие, като 
въставате един срещу друг, страдате и 
загдето в бъдещия живот, когато, раз- 
бира се, нещастията няма да се пре- 
кратят, вие ще бъдете подложени на 
горчиви наказания, тъй като сте прене- 
брегнали кръвта на Христа и бога наш, 
чрез която ние бяхме изкупени и ста- 
нахме негов народ. Освен това нашите 
боговенчани царе както винаги, тъй и 
сега желаят мир и всякак се стараят да 
изправят грешките, останали от техните 
предшественици. Поради това те и сега 
изпратиха хора, които да водят с вас 
преговори за мир. От тебе, от твоя 
пресъвършен ум зависи да влезеш в 
надлежните съглашения, угодни богу 
и общополезни за ромеи и българи, та 
да бъде посрамен сатаната, виновникът 
на съблазните и войните, и както отна- 
чало бог е утвърдил мир между ромеи 
и българи, отново да имате мир. И вие 
като чеда да признаете бащите, от които 
сте получили дара на светото кръщение, 
а пък ромеите, като бащи, да признаят 
българите за свои во Христа чеда. И 
нека се прослави бог за тия неща, и нека 
връзките на общия живот бъдат възста- 
новени между ромеи и българи за пре- 
дишното щастие и благополучие. 

Към това ще прибавя и следното, че 
ти извършваш недостойни за твоята ве- 
леславна власт дела, като пишеш оскър- 
бления и презрителни думи в отговор на 
дружеските и почтителни до тебе писма 
на христолюбивия и призоваващия те за 
мир император. Аз мисля, чедо наше, че 
ти добре знаеш, че хулите, макар нищож- 
ните и прости хора да мислят иначе, 
са присъщи на хора незначителни и ли- 
шени от разум. Тези пък, които са по- 
лучили от бога висшата власт, ако съ- 
знават своята слава, никога няма така да 
изпаднат. Ти виждаш, чедо наше, нашата 
обич към тебе, както и това, че като се 
грижим за славата ти като бащи, попра- 
вяме заблуждението, което, не зная как, 
те преследва и унижава твоето велеслав- 


Мео]аи$ Рашагспа —- 
боб» по: лтаїоио, хо три об» хотвоте Гор 
иєуалодоёо» Рлєооҳцу. Гобфе ко лео ти 
лоохашеуто» лойунатоу ога дет уолрер би- 
досто” дедобаоивио», гласит тр” истдотаови, 
ёле» т) оритрёооу, ёла» тн» сони, 
ос лоод Өсой дадо” то дог, фз Хоота- 
ус 05 ива тф (роЗеоф тоб гой изти- 
око порасте, ко Дуо’ лодан" Гао 
тўс ойс боуђе, кар тўс тб» блоумойоу дьокн- 
ое0в ха! ото. Каі и ударне воре, 
108 броас хо! атас, била ори фишфботов" 
хто л00б 085 уойрес, аа и до» в 
тў” биатёобу, ойи тдедот вітер садої тү 
л005 оё дуйлус, 244° диоюс бло тйс д?а)двіос 
жообиетов ус, нотйуроси} вломаотовфото. 


(ХХІХ, сої. 181—185) 


26. Аа 


То ото 


М) двЕфието уойциа лаоӣ ооб, тёхуоу 
Яифу, адтої уойроцеу бло тйе ложи хо 
с̧асус̧ ос ибс лобтєоо», ий уб” уоафе» 
хехотиетог ойт дё Ввои тис пахаоіос иа 
лодвотс воне й Благун, В" Флосъ сос 
6 бохаѓос су дуйоолет Зудобс 6 Фдбодос, 
пейоте» иё” @радот СЕрийоов тд Воодуй- 
осо» убъов ка “Рошша"т, лой" дЕ блупиа то 
Хоотф ха! ОФ ђиб» ёуелоіцое, та дё ёхві- 
тои лоќита еі тду хот Фо? дАетоот 
доиђоо лаосохвиаодиятов. ‘Улёо тобтоо под- 
Дас убрана», ко у» уойроце диосолобъ- 
тес ха) ибйюта тос сойс удижейс 20700 Е» 
тойс -фари бибәр Ёуоутес, но тобто хай 
бидоттр” ивйсибътвс, 00005 тв лобе пийе ў 0) 
фоотиц ёдёзоато уИфоса, хай бсоив 000$ то» 
фа йдурато" тиф» Вас ва, бъ оба ВеВо ос 
би ад’ об 2йейой, жи лоб» 15 виебгот 
атадотитос ВЛабвве, лотос ко лодебс. Кой 
удо ха! подс ёхеѓуоу, твхто» ђиб», влауув ос 
лаоёоҳёс вот, ка би Ађёороо а сфаро, 
ха © ло иот, кор та вх тобтюх диотохй 
лойуцата, маі лай» вс пр" лоотёоау ввдацио- 
ау "Роноїо хой Войдудро: хатаотнсоута. 
РАЙ хор лод тўс оттъдас тйв лоов тт 
фи Охоюто” пий» Вао/ва, поб тр тиб» 
ёс талеіуоор вх Вор?уаоіос то ёутатђда 
хатодаре?ти, вот увуёодо Воъйдивтос, ка 


Патриарх Николай Мистик 


291 
но съвършенство. Пиши и за предстоя- 
щите работи така, както трябва да пише 
един прославен човек, като се стремиш 
да възстановиш |предишния| ред на ра- 
ботите, като дириш ползата, като дириш 
мира както всеки, който е получил власт 
от бога, като християнин, като човек, 
който ше се представи пред страшния 
божи съд и ще даде отчет за своята 
власт, за управлението на подчинените 
си и за тяхното спасение. Но не пиши 
нито иронии, нито обиди и докачения, 
които позорят не ония, против който ти 
га пищеш, а, напротив, повече съдейству- 
ват за твоето осъждане. Аз от уважение 
и любов към тебе не исках да говоря 
за това, но го казах, подбуден от прав- 
дивостта си. 


еипдет 


Ло същия 


Ако и да не сме получили от тебе, 
чедо ваше, писмо, все пак отново ти 
пищем, подбудени от същата причина, 
която и по-рано често ни подбуждаше 
да ти пишем. Това е желанието ни за 
блажен и въжделен мир, нарушен от из- 
началния враг на човечеството — дя- 
вола, — който лиши от най-големите 
блага българския и ромейския народ, а 
на Христа и бога наш причини голяма 
печал, понеже подбуди неговото стадо да 
се устреми към взаимно унищожение. 
Затова често писахме и сега пишем с 
молба, особено като звучат още в ушите 
ни твоите сладки речи. Ти мислиш всеки 
ден за ония |думи|, които бяха от тебе 
благоразумно произнесени както пред 
нас, така и пред нашия христолюбив им- 
ператор, когото — аз зная положител- 
но — ти, откакто го видя, обикна го, 
понеже се убеди в неговата доброта. 
Освен това, чедо наше, ти даде пред 
него обещание за мир и за това, че ще 
се прекратят убийствата, войните и тех- 
ните пагубни сетнини и че отново ромеи 
и българи ще се върнат към предиш- 
ното благоденствие. Но още преди свиж- 
дането с нашия христолюбив император 
ти беше писал на наше смирение от Бъл- 
гария, че ще пристигнеш тук с желание 
да настане мир и да се прекрати с божия 








299 МКо]апз Рашагсна — Патриарх Николай Мистик 


йлолаёео от @ёф туу хо дААҢАОУ то» 
Хоопот")" ифут хо) тб» блёот стр” эро. 

Тойтоу Ёхозтес т" изпити» белі? тото» 
Фи тў коода Пибт, ий июфокозтес ит лаов 
600 пифнвут аА беау, тд лаоду 8уобраиву 
уоаиио, оїа лой див (ивтебойиви, ко убу 
Геєтеђоутес̧ Дебор, тбитор бифт, тбу обр 
бпийта» то тёдос ёлбчо” тўс лоосикобонс 
по: дОЕйс, лойропоу тдс Елосубовс, Гуа ха! 
Өгдс̧ доба9дй, хо 10 обр бюиа убт 
дейзтото” ко! Фу тофс Влета усувайс, ко! 
бифдтвоа та пойона тоб Хрклоб, ус др тб 
те Вордуйооу 2905 ка! тд “Рошоіоу убуос, 
длайаубив фтркоб к соияикоб дАќдооъ, 
хо длодобопо ий офщмаик с дувсвос, ма 
уту оалповв. (10 уао й 0) иер и 
отувос, би 00 ибъоу тр сошаижтри Реф 
8евобс Сршобта * Ронаѓіоь ко! Вой?уаоов 
ЛА оке длоофабонтес, да ка! тӯ уъуйс, 
огно: то а, длоотсріохоутог М, тёҳуоу 
свои? тоб Фииоб тт» фбуй, Пр вие ло- 
этодс добио», вие дудоюло дуќд вра» йроо- 
ес. "Куф и й20уо уту ёдваоацуу лотё бло 
Этиой котета, мої хот ФА аз” боийосота 
ха надига, 042° длоабобуто лай» тоў Въ- 
цой хай той идуеоби, ка! икотботпайу подс 
то пивоо" "Епа, тёхуоу мот, ті иёу Фоуа 
ий хехтив’а Абуо” ёл&ҳоута тду дид», дА2” 
Рло Фойав дудива виста тоб Вуцов 
длдлагош, ко те кот’ дА ндаз" дойотаътов 
иа, ха! иетараддоуто подс вор” бро 
ло: дё Абу хорвготфигуоь а Фед» биодо- 
уобътес, &1 бубном те тоб Хоютой хо! Феой 
тиф» Здлихекдтавбто, доби Вврдава" хол” 82- 
ДД» бяйа кото, тобтою хођоото бд 
лдутдс, хо! таїс каг ФА Асо" орауаїс̧ болго 
дутойффутвс дотейвоотоии, 444’ об Холоиф 
ховоба та лоёлоута, ний бурё лоте тўс кол” 
а да офау с дуббота; Ка лоб тобто 
оу тўс Фдоолбтс фбовов тйс нат’ вибуа 
Огой дДал/даодебюнс, хай буд) тецитибйте; 
"АМа ті иахобуа) то уойциа; °АохгодФигу 





помощ междуособната борба на христия- 
ните и раздвижването на оръжието.! 
Като запазваме в сърцето си незабра- 
вим спомен за това и като знаем, че по- 
читаш истината, написахме ти настоя- 
щото писмо и както често сме те молили, 
и сега пак те молим, покажи, чедо наше, 
че твоите дни ще имат край, достоен за 
твоята слава, изпълни обещанията си, 
та и бог да се прослави, и твоето име 
да стане незабравимо и за следните по- 
коления, и двете стада Христови — сиреч 
българският и ромейският народ -- да 
се избавят от душевна и телесна гибел 
и да се насладят от телесно спокойствие 
и дущевно спасение. Защото твоят велик 
разум знае, че с взаимните |си| изтреб- 
ления ромеите и българите се лишават 
за съжаление не само от телесен живот, 
но (о, горко на мене, клетия!) и от ду- 
шевен. Да, чедо мое, нека угасим пла- 
мъка на гнева, запален от лукавия дявол 
или от безумни хора! Аз съм виждал, 
как понякога дори и безсловесни съще- 
ства, подбудени от гняв, нападат един 
на друг и се бият, но отново са усми- 
рявали гнева си, преставали са да се 
бият и са се укротявали. И при това, 
чедо мое, безсловесните, ако и да са 
лишени от разум, все пак се въздържат 
от гкева и водени от инстинкта, умеят 
до възпират гнева си, избягват борбата 
помежду си и се обръщат към мира. 
Нима хората, които се управляват от 
разум, признават єдин бог, наречени са 
по името на Христа и бога наш, затова 
че по-рано са вдигнали оръжие един сре- 
щу друг, ще действуват с него постоянно 
и ще продължават да се гордеят с взаим- 
ни убийства и няма ли да обсъдят с 
разума си това, което подобава, и макар 
и късно, да се откажат от взаимното 
избиване? Нима това е достойно за чо- 
вешката природа, която е създадена по 
образ божи и е надарена с разум? Но 
зашо да удължавам писмото си? Нека 


1 Тук се говори за срещата между цар Симеон и Роман Лакапин, състояла се под стените на 
Цариград през септември 923 г. Още преди ла дойде до Цариград, Симеон писал, че желае да сключи 
мир. Обаче преговорите не довели до сключване на мирен договор, поради което патриарх Николай 
Мистик отново напомня обещанието на Симеон и моли да се прекрати войната. Писмото е написано 
скоро след свиждането и оттеглянето на Симеон в България, т. е. към края на 923 г. Общо за пре- 
говорите вж. Златарски, Писмата..., СОНУК, ХП), стр. 182—196. — Същаят, История, 1, 2, стр. 461—470. 
2 Патриарх Николай Мистик подканва Симеон да изпълни дадените през септември 923 г. обещания 
за мир. Обаче, както изглежда, тия обещания Симеон с дал с цел да отвлече вниманието на визан- 
тийците, докато той се справи със започналите размирици в България и с въстанието на сърбите. В 
началото на 924 г. той изпратил една голяма войска срещу Сърбия. Княз Захарий избягал, а стра- 


ната била опустошена. Вж. Златарски, Писмата. . 


рия, І, 2, стр, 461 — 464; 469 — 477, 


.. СбНУК, ХП, стр. 204 — 205. — Същият, Исто- 





М№Місоїацѕ Рашагсва — Патриарх Николай Мистик 


293 





тс «онифов плода удо & Өс, би 
фолео лаойт &24лпсас подс и» пиб» толві- 
эеобх, м пров то’ р”охоисто» Васи ёа Пиф 
то” 001 подобигто» де фот, обто и увин- 
ова а о> ёлеруоиеда по: ипхооттта 
лиавофу, и кота тр ларобоа" бор ве 
Ова", ка ви тў дей обор кдпоогоще» дОЕНС 
те длохеибтус лас то то Өгө ейарвотин- 


сдоп. (ХХХ, со. 186--188) 
29. да 
Тф авто 


"Еуоора по ие, < иби Ву 80ибот, 
а а ка ви зо бо, ха Ффённа маі оъи- 
феоозта. Графо уб» ёлі лдоо, ос пооёуовра, 
тобто др то ёоуатор уойина, био иё» ктой- 
гроб Елдо тре ё’ тр Вы] хоода ёухоциё е 
Фа лаутдс фдфринс уор тф» хоруу сайт 
тб» хатадалауовто»” то’ ладу тоў ©8500 то? 
ёу Воъдуаоо ке“ Родеос оутадийшойикто». 
°Бхєроо убо ёот іабс д\удес ка то Ворд- 
уйошу убуос той ёгауооасаэтос одтобс оён) 
ай цот, тоб ддейдфробв лотодибог ди тў 
оѓо®дєоіас тоб Пуєђиатос` вр ко! тобтоу обу 
ёо 60 зо ас Ладу, 9 отиврог йоҳоу, кой 
авоо» бло окой хо» далоудтобиєуос. Үлёо 
тойтоу офу бдъуфисьос уоафою май ёи, ви зб» 
обу жтобйиерос буо», 005 ёутарда лаооув- 
уорбтос 00% дло тўс оң улобттус ай пивтеос 
дхой! Фурувудива" доб’ удо та Авудиета 
лао? био» тошўто, би хвехативва Ё тйс 
Фос оос вувиве той мадоб хо иєуадот 
лойуиотос̧ тй$ вис. 

"АЛАД тафта иёу Фюбодутож #Авувс подс 
ўийс, бтв то лобфтоу юж оо: лооѕ ди 
хатвотпие» ёлета да бте исто тоб воотефойс 
Лифъ Вао/8ос сеуощш/ таш уёуотЕ, хо тбу 
ЗЕ ёлыроу фіЛотишіоу блох тт корта”, 
и&иупиоь тоабтд шуа фуиота вілдутоѕ 00%, 
(в одиёи та тоб подёиоо пи» вугоуп носии, 
оёдё то? лодс уогіоу ёлиддоиќуор в» тоїс 
лодёцос уифуос пилу ёт. деңов, ко Ада 
бой подс партёЙЙ тоб лойвиоу хоталроо ко! 
тўс вопунс длохотйотада. "Ор ёлі тоб стуе- 
дотос ус туу иуђир, тоте пооовгивс тофта 
ив моєї 1005 тд ёоҳолоу тобто уобиио. Ной 
тойуу, фев лер оо лоосфдёууоне 16 
обуу Ддуа” а блооҳёочс; ТЕ оёуоуєр ў иа- 
хаба Вивби & торс Рпийой гон, Пе мой 
идбуор 1 ФПИ ха & тӯ тб» Воздудовт 


се задоволим от казаното, понеже аз се 
уповавам на бога, че всичко ще бъде 
така, както ти лично каза на наше сми- 
рение и на нашия христолюбив импе- 
ратор, твоя въжделен брат. Заради всич- 
ко това аз ще се моля да имаш дълго- 
денствие и щастие в този живот и да 
наследиш слава, която е определена за 
всички божии угодници в бъдещия живот 


ейндет 


Ло същия 


Често съм [ти] писал за това, което 
съм смятал и сега смятам за нужно и по- 
лезно. Сега ти пиша в добавка на всичко 
снова, което по-рано съм ти писал. Това 
е последно писмо, подбудено от същата 
скръб, която винаги лежи в сърцето ми 
заради общите бедствия, който изтоша- 
ват божия народ — ромеите и българи- 
те. Защото и българският народ на- 
истина е народ на оногова, който из- 
купи българите със своята кръв и ги 
направи братя чрез осиновяването на 
светия дух, макари ти, който днес си 
господар, а утре -- жертва на червеите, 
да го считаш за свой народ. Поради та- 
кава скръб и, освен това, подбуден от 
думите ти, които чухме от устата ти 
при твоето пребиваване тук, пиша това 
писмо. А вашите думи бяха такива: 
„Излязохме от земята си заради доброто 
и велико дело на мира.“ 

Но това ти ни каза, когато беседвахме 
частно с тебе, когато за пръв път гово- 
рихме. А после, когато почна разговор! 
с нашия боговенчан император и беше 
удостоен от него с почести, аз помня, 
че ти каза някакви такива думи, че враж- 
дебнате към нас отношения няма повече 
да се подновяват и че ние няма вече да 
се нуждаем от хитона, който по необхо- 
димост се облича във време на война. 
Също и други неща каза относно окон- 
чатедното прекратяване на войната и 
възстановяването на мира. Понеже ти 
помниш онова, което каза тогава, именно 
то ме подбужда да ти напиша това по- 
следно писмо. И тъй, где са — говоря 
ти, като че ли се намирам при тебе — 
изказаните от тебе обещания? Где е оня 
блажен мир, за който ти говореше? Само 
слухът за него, разнесен по земята на 


1 Тук се имат пред вид разговорите, водени през септември 923 г. при Цариград. 


294 

удоа кар др тў тот `Роищо» Фау етаа, 
лдоо» удбосау віс гой вйуаноша» иное; 
Пот ие" дудоблфр тодлос дуаддс Фи тобто 
зуоофета, ёт то тиб” тр Фуднат дохр 
дЕ ддймота тр лобе ивусдолоблес ВЕцопиб»н, 
ойде» обтос До віс ООбар соутедеї ха ови- 
бита те дож, (05 п то’ Абуоюр АНЕ 
ха! тб» ёларуЕ Дон» то ддищенотоу. “Ова: 
об” & доётс дунлоюриќуф см хо ивуодо- 
лоєлеіос̧ аонобе то лайбтоолох ий исталт- 
да’ Фи Хоум” вс Дорис ипдаиой то вФощот 
ха! добро» икитрибоне. 


"Ерофйошт дос дойда тоабта уобфе», ЛС 
ло0$ проб ёоо &лентатбиетос б Дброс дуЛн- 
ие" "Алд дё тор лоб пийс 2 ухо ко 
ораду 055 хатоублиоу тоб Йеоотвфойс 
паб» Вандёсс ВАёууот ха! буад и» хо 
тоблоу тоа фазИ бе тр" диб» блеф дрон 
попа, ЕДЕ со то Флд тойдв лооо- 
дёууоиош. “Едвусс удо  когециорвъбиетос 
Ыб», ёусумеї” тоу Глло», 0с лаой тд» лд- 
децо» арй соб тр лур" дато ис! тобто 
лооодіасќоо»” пийс ёеуєс ее ђиғгёоос «вуйс 
ёоуо” »вуәтођа" кор ибт длодоуооиёно», 
5 009Е" тобто» лох обтоцен, обтв лоо- 
соол» лойио" лощодиеюоь оле тоабти" 
с? Едиеуог афтде Фуотбдвувв, бх пифу ёлі то» 
дооуо” т.» дойвоаикд" (дриибо», Пк 10$ 
ходбош тб” лойвио" # 0 и, тво тўс 
ёмидзоіос длейабе" тойс про леадонфкорс 
г с лобового. Тича оди ди уродов, 
ху Во, би уй ойс во» ворс ко 
хатууооіоѕ тс кой пиб» та фината. "Ахонв 
обу мої ЛЕО тото» 04 оо ф®ёууоиш, хо! 
ЧОЇ твож тоу бухот тис дохз соъ талебнооо», 
и метоби дхоиїє дхордо" фйот лойтой 
ха! талой, доҳеоёос буор хатаубноо». 


ТЕ тобто то тру плацу той их Фусу- 
Эри ката таб Гллом, оё 08 лесов; 
"Еу Фодоолде ви, ха ПОП тф Фра тас 
фоёиас вдоттодес, 04да ка! а Лос йудоолос 
Ф» фооуцавов иатӣ по, удес, биодоуф 
удо тўр оѓхеіоў додбща" пр» тобто об 
ди той ш) тр» лднур еіс 08 лети, 
9144 ката той иттиозс. Побсувс ок Думе», 


1 Става дума за боя при Ахелой през 917 г. 


българите и ромеите, раздвижи езика 
на всеки човек да благодари на бога. 
Добрият нрав на всеки човек се познава 
по това, че той почита истината. А осо- 
бено за владетеля, който трябва да блес- 
ти с. величие, нищо друго тъй не пов- 
дига неговата слава и величие както ис- 
тинността на думите и верността на обе- 
щанията. И тъй, виж, прилича ли на те- 
бе, който се стремиш към слава и ве- 
личие, да се отказваш от думите си 
и да преминаваш към думи, които ни- 
кога не са имали нещо основателно и 
твърдо. 

Аз исках да ти напиша за много по- 
добни неща, но може би поради своята 
общирност моята реч да ти се покаже 
отегчителна. Затова се ограничавам само 
с това А от укорите и порицанията, 
които ти произнесе за нас пред нашия 
боговенчан император, като опозоряваше, 
оскърбяваше и по някакъв начин, така 
да кажа, за нищо не смяташе моето не- 
щастие, аз ще посоча само следното: 
ти казваше, присмивайки ни се, че си 
изгубил коня си, който в сражението! 
бил ранен вместо тебе, и твърдеше, по- 
дигравайки ни, че това се случило поради 
наша молитва. А ние отговаряме, че дич- 
но ние нищо такова не признаваме, нито 
сме подбуждали към война, нито пък 
сме се молили за нещо подобно. Ти сам 
възразяваше, че ние, като възведени на 
архиерейския престол, сме имали власт 
да попречим на войната, а ако ли не, 
то поне да отлъчим от църквата тия, 
които не се покоряваха на нашите уве- 
щания. Ти без съмнение ще разбереш, 
ако само пожелаеш, че тези думи не са 
нищо друго освен твоя подигравка върху 
нас. И тъй, изслушай това, с което се 
обръщам към тебе: усмири поне пред 
мене гордостта на твоята власт; изслу- 
шай прилично и разбери думите на стария 
приятел и смирен архиерей. 

Какво значи това, че ударът от меч 
бил нанесен на коня, а ти си останал не- 
повреден? Аз съм човек и при това по- 
ради старостта умът ми е отсдабнал. 
Но и без това като човек съм ограничен 
винаги в разума и признавам собствената 
си слабост. Обаче при всичко това аз 
разбирам, защо не на тебе, а на живот- 
ното ти бил нанесен ударът. Обърни 
внимание на думите ми, защото може 








Гос удо ду тобтоз фоощияж хо отохабонеда, 
ха! фЭгуудиеда. "Еладр удо ої хатд то» 
хоро” Ввистуот ту лрауиате» ту’ хъоютна 
дривувиоивуо: пададдуос тр» хотд воб влой- 
сауто но», ётиувс 15 Ярое» едир, 
ха тр» ПАПУ тоб бкроиз алёотоврер ло 
соб ў тбу квехотивуиот тотЕ лаойоуов бон 
хо! лаоа то Оно», ПУЕХЗИ де хола тоў хтуроюс 
й пу" Та лайу лоде и} адоуѓќотф 
ёлаоов тора тӯ эі, ОА ивитлойо 
тф» будоо» лоауиаеоу ха! иетоюфооуєбу" 
хо} ит 6205 убеобои тод дохобутов свтоууша- 
тос, 0414 ко! подс та опивабозта тої Фи- 
бдоблою дъотиуниата тор тобу ёлтотоѓое». 
Хер др ий лоте той лойдбион убу ив 7оз- 
тос ба 98 тйу шах Хаавфви, офи ёлі тор 
Гллоъ, оби в то ктетров, ФА” ёли аё, блео 
длебуощи, й лАУй фФдаов. "Ауфутожоу Вли- 
цев й убурофа, ка! ёи торта» лроос таб 
ладоцотёоос ботоокс ода удо би ка! табтас 
ву МЕДЕТИ ло, дравивс кор ий убшёв ла»- 
тоте иєта 000 тр” уіхур єіуси, йла хой таг 
Доуісои кота лодос йёхоіордеїу` адла тобобтоз 
Иер явор тўс кой ибс єѓооуєіас. 


Та д2 Атаев» торта лодс 06 уобфоце», 
оїа иа! подс тду зВозб ио) р/йдушото» пиба 
Вас ва, ха! лодс тру сдухіцсо» афто но 
вийотт и ларатобив? ка! Фивтейошк” тдъ 
фи/охоото” ђибу Воой8а мо) тўс офоуйс той 
4908 адтоф, хо тйв офауйс тоў Вошудоп»” 
удоцс, ха! добищ мо) ви Фоуй ха! ийхоо- 
ба обу 19 брой» лоотойр то фийаъдосо- 
лоу айтов фодупиа, ха и? паудучоу ёхотоо- 
тео» лофоси хатд то? Ворлуаооу #уоъс. 
Таха ба тўс бифу нахоодоиѓаѕ бурето. Фос 
гйс хоодіаѕ то? тож Ворлуйроо» 8ЕогоийЕоътос, 
хо длой уя лодс 10 хадду тис соус, хей 
дуалпав тўр доуаю” тайтис хатдотаст. Ка! 
б тв ф/ е доолос ко! ёлиихђс ха! ауадос 
йир Воо/в0в6, пазтос 08 оду блоллвбас 
й Хбуоице” Вутов убо ка! абтдс леіод да 
три атой длибио» маі тд лобоу хо! Пигоо” 
тўс ръуйе, хо! лето ко! блебя тоїѕ 40- 
зов пиф». АД 1 обумйитов блаба, хоћ био? 
лаоа Я лойс, ха! и бус три ид и; влоаз 
то плода» тўс атой Воо/сас кробивно 
обнёш ДФуопдш блоибва тру тобббтиу тъ 
Вордуаооу алдуоюу, о0дЕ хософооуєвїу тфу 
оёивіоу и оъууғубур три лола», 0йдЕ тбу 


М№ісоІаиѕ Раігіагсһа — Патриарх Николай Мистик 


295 





би сега аз благоразумно разсъждавам 
и говоря. Когато ония, които по онова 
време държаха властта, предприеха не- 
очаквано поход срещу тебе, тогава ти 
се удостои с висше благоволение. Нена- 
дейното и несправедливо нападение на 
ония, които бяха се вдигнали тогава, 
се отклони от тебе и ударът се насочи 
срещу животното. Ти трябваше отново 
да се поучиш да не се предаваш на без- 
умно високомерие заради победата си, 
но да си спомниш за човешките дела и 
да сесмириш, та да не се отдаваш всецяло 
на привидния успех, но да насочиш ума 
си към нещастията, които постигат хо- 
рата. Гледай да не би във войната, която 
сега ще започне поради твоя вина, ударът 
да бъде нанесен не на коня, не на живот- 
ното, но на тебе, което не ти пожелавам. 
Прочети внимателно това, което написах, 
а от писмото премини към старата ис- 
тория, защото аз зная, че ти се зани- 
маваш с нея. Не мисли, че винаги побе- 
дата е на твоя страна, но смятай, че и 
поражението следва по стъпките |ти|. Но 
достатъчно е това във връзка с поди- 
гравката |ти| спрямо нас. 

Тези неща пишем на тебе, но същото 
казваме всеки ден и на благочестивия 
ни и христолюбив император и неговия 
сенат. Ние увещаваме и умоляваме нашия 
христолюбив император относно изтреб- 
лението на неговия народ и изтребле- 
нието на българския народ да прояви 
също своя човеколюбив разум чрез въз- 
държание и дълготърпение с помощта 
на висшия промисъл и да не предприема 
всенароден поход срещу българския на- 
род. „Може би бог заради вашето дъл- 
готърпение ше трогне сърцето на бъл- 
гарския владетел и той ще обърне по- 
гледа си към благото на мира и ще 
обикне предишното състояние на мира.“ 
А нашият човеколюбив, кротък и добър 
император — ти съвсем не ще се усъм- 
ниш в това, което казваме, защото и ти 
сам по личен опит узна кротостта, сми- 
рението и благостта на душата му -- 
вярва и слуша нашите думи. Обаче це- 
лият сенат, а заедно с него и целият 
град, що казвам — градът, всичките по- 
даници на неговото царство, възмутени, 
казват, да не се търпи повече това без- 
умие на българите, нито да се прене- 
брегва гибелта на близки и сродници, 


+ Походът през 917 г. срещу България е бил предприет от правителството на Зоя, Вж. тук 


стр. 211, бел, 1. 








оиЕ» толор тр» аѓунодооіау. А є хай 
дейда лаутос блодаувїу, ид До» тобто Фро- 
луто», й то Рлоивъви овтов тр той Вол 
„дооп ёлаоою. Ка! Долби лелиоибуос увъог, 
205 длоэта та отоосвбиота, ха паутЕС боо 
увгра каопибтр" хочю ивта тўс бас топ 
Өсой ооциауіас влиотусото подс Рийс, ёи 
Еладбуоттов ооб ко! дуалолтос та ём то? 
лойбиот хаха. 


"АЙа ива паоус алая дурууелд оо 
та ёута®до лаойоквиабоието об дё би лер 
лофто? ду дудобло лововити, ход оддёу 
Етеоо" П тоу тафо» дофти, Елеша дё, «Е ха 
ба ий», биос 08 Авлоооуф тоб дуют 
дтоіаотуоіою, хо) в и ё” 20у оо: увубутии 
т0 Ўиётсооу ф И тооу, хо! боа лбооѕ б уобуос 
& об ф с: угубуаце" ВЕБ лаоафвош Пу кой 
о ри дуоотов пибъ Воо/в?е деувовев Робохето, 
ха! об пребовти тур блодувош, ёар хо ог 
борду та Той Вией фрроокт,. °Ауйлноо» 
ту’ вот», исноо» то в подвиотс како! 
700 ка! ої лодз тойс вод вуйоогв лодецол. 
"Овог 98 подс потёойқ, лсо де дос, лоб 
055, лод бисліото 1005 тойс Руа еду 
длооапфоивъоъв, ёта Киоюр ной Шезлоли’ хе 
Уотйоа, и б» ис «ло; Оду бой виа лод- 
даже про бала ипоудива иш лайт егой- 
тебозта; длӧВдеро” ес таёта, ко! Гутпоок 
орар. Обх дидв б дороз, АС тов легауов 
Пувбиотос“ ха дкобо» оптуу, тоттвот добие 
бліоо) табъе, ката? в «въ», ка отјооу та 
ката ладу, ко та ддхога, ма того сткио- 
05, ха таз хотасис б ас ёті оё лауте 
соло ка! Вобфуаво ха ‘Рона лдой- 
ох кар пёуутес иоработет, ко Теобе ко 
ино колалбилонат. `В 700 тор «тосвт 
ха! даддуоютот пис» расйва обдас ее ат 
бово" а о, ЕЁ ог & то’ додро» тйе рась 
деа ёхайнос, гр &«опруу Флабттобрутос, хай 
лашаходогутоз, ка Глохйиоифон дг ойдет, 
Етерог, ) д та ѓи той п виор хаха. Кой 
то хш укус упоидак те #4 ибов, обх 
дходакоз то тимати то хат лобе 
паук) удо кар опруге ка ор иа оѓиві- 
о тф мжудауп алодёсаг тоста удо та той 


лойвцо" ааа ха! сиухехрира. (Од 
й Аёроиау, 81 р ий лос пёлодоу ка 
зо, е ха! ижта ооб уёуореу почин, аа 


лойдобе длейвоаз те" уийтото», аз" Еп ко! 
эй’ й ити дагаа тр» о» каодют, ко! 
офи #фов ходао®с лодайви те эб ай де 
гигроте алуудбтєс. 


Мкоаиз Рашагсна — Патриарх Николай Мистик 





нито пленяването на собствените земи, 
но ако най-сетне трябва да се мре, то 
по-скоро това е за предпочитане, откол- 
кото да се понася така надменността на 
българина. Прочее, бъди уверен, че ця- 
лата войска и всичките способни да носят 
оръжие при справедливата божия помощ 
ще се вдигнат срещу вас, щом като ти 
не отстъпваш и се наслаждаваш още от 
бедствията на войната. 

Аз напълно истинно ти съобщих за 
тукашните приготовления. Ти пък по- 
слушай най-напред стария човек, който 
нищо друго не вижда пред себе си, 
освен гроба, а при това е и служител, 
ако и недостоен, на светия олтар. Ако 
моите думи са ти доставили нещо колко- 
годе приятно, обърни внимание само вър- 
ху това, колко отдавна е започнала на- 
шата дружба; приеми съвета, който на- 
тият христолюбив император обеща да 
приеме, и той няма да наруши обеща- 
нието си, стига само ти да пожелаеш 
да се споразумееш с него, Възлюби мира 
и намрази войните, понеже войните дори 
срещу външните врагове са гибелни, а 
какво да кажем пък за ония войни, който 
са насочени срещу бащи, братя, прия- 
тели и единоверци, почитащи един и същ 
господ бог, владика и спасител? Нима 
ти не виждаш, че често и зверовете враж- 
дуват помежду си, но пак се прими- 
ряват? Обърни внимание на това и по- 
искай мир! Тези думи не са мои, но на 
пресветия дух. Гони мира, т. е. стреми 
се към него, достигни го и спри общите 
нещастия, сълзи, стонове и проклятията, 
с които те обсипват всичи хора, и бъл- 
гари и ромеи, богати и бедни, монаси, 
духовни и миряни. Понеже никой не може 
да припише вината на нашия благоче- 
стив и христолюбив император, който, 
откак е седнал на императорския пре- 
стол, търси мира и моли за мир и не се 
стреми към него поради нищо друго 
освен поради зланите от войната. Освен 
това, когато победата преминава на една 
страна, тя не се добива от победителя 
безопасно, понеже победителят трябва 
да загуби роднини, приятели и близки. 
Така безразборни и разбъркани са де- 
лата на войната. Ти разбираш думите 
ми, тъй като сам всичко това си изпитал. 
Ако победата досега и да е била с тебе, 
все пак ти си загубил мнозина от най- 
обичните хора, споменът за които още 
и сега ръзкъсва сърцето ти и скръбта 
за тях не ти позволява спокойно ла се 
наслаждават от победата. 


\Нсо!ац$ Раігіагспа — Патриарх Николай Мистик 997 


417” гл) той уодиматос то 1606 ивтаот?- 
ие». “О дайдушотог пиб» Вас/ейс, = хо бло 
тўс орухіцтое ий бло лабцс тў ломка 
хой тб отоотуу@р абтоб ка! тбу дохбътсо» 
лодс про ход” Риф» ёхотоотеіо” бхрейбеток, 
044? об» бс длиакие 1 пороибов тус пъб 
галвобтитос ив до" вод? дуддобс, еіс тоюб- 
тоус лодс пийс котботп Абуоъс. "2 Патео, 
Фома & иёс тай вотфс хай! дюолоиетос, 
тўс ив» лойджейс #хойсис воде, т де 
оўс доуеоосбутс койос обе арт". Той- 
то» обтос Вубутоу, тобтд оо: длохобоцай 
Гоброу лодс тду ддедфд” Пиаф» Фе хо 
хоооіоь лообита влддбацву, Вор доол) на“ 
лоблоива, хай гише” добиод», адда хо ё 
т Ётеоот, е ёхеуоо дювойто» деоалеіау, 
лоёло» вой’ ёи? ладаодеїу ха & ув ха! 
лао? оёх ёуалусбу Зап тӧ еѓотуеђер, Вуис 
ёгоіиоис йийс, ха! обдё лоде пр оўу ла- 
осіувоі” дуауећоутас. 

Да тата уоффоиви во, деоиоу Влад Аоу- 
тес 27 Поло, хш ҮІ, х а ПРЕКиить 
ду фаш Бий хой ҳоъодіоо плоодета боту 
Кабиле ?с, кой Гнашоу добио" 0006 со т0- 
ойтото. Пфтов 08 та лоблота т) иеуадо- 
ловле ас доуйс вот хой тў офи ной 
соудіаохёшу хаї битове од вар 0120 хо! 
& т йеооу, 6 хай оё лоблор Вале, ка! 
то» Воо а лаобуво” вот, хихеїуо лобода ёлі 
те 19 тоб хоооіоо, хаї тў тб» їшатіоу ддовь кой 
гей Еп кохероъ тйс длодайогос. Ка) тобтот 001 
лаогхонёуо», увъоб тўс оўу, уой та 90- 
хаас дублис’ увѓёодосоу пай» Вобдуаро: 
ха} “Роиатов поде шоу ддейдиктр обилуоит 
ха бибон», ха! хатарутд ито иё» 0 ВЕ дохйс 
ўс 2удоав буриотоудс доёаодіто де 6 Хон 
от ий 6 Вос пибу, 6 да отагоой аћтої 
хата дас тўс 00$ 10 изодтощо”, ха! 
кѓоутебсас тоу хбоцоу абтой, влойаиРатобайа 
иё» тв "Роцафрейс Ввоо/вов ха түрә до 
мотдоукош, вхобопс 98 Вогдуаик е ёбороіос 
Здефс тд омета но дофай , хо ициёи @фоб- 
ийс блоцилсюидт онаудайо», 0120. Верайиз 
вдгоприс, хо! вббеоас ёу дифотбоовв тоїс &уєо 
беаиетовотс" 6 лаодохо Хоотдс б Өєос ђиб, 
холаоу@» иёт тр" тоб дгаВодою #лурва?, 
грол бу дё т0с птбриуас, афто, хаў охёлоу 
гу блабеід тр» капоокоще» афтод, ўс Едохе 
кипиа то буюу хо! ѓоолоюф» ия те дх0й- 


топ лАворйс абтоб. (ХХХІ, сої. 181 А--196 А) 





Но нека свършим писмото си. Нашият 
христолюбив император, ако и да е под- 
буждан от сената, от всичките държавни 
власти, стратезите и арховтите да пред- 
приеме поход срещу вас, обаче вслушвайки 
се в увещанията на наше смирение, обър- 
на се към мене с думиге: „Отче! Както 
се вижда, аз се намирам между две про- 
тивоположни мнения: от една страна, 
управниците, от друга -- твое преосве- 
щенство. При такова положение на ра- 
ботите, ето какво аз ще ти отговоря: 
напиши до нашия брат, че ние предла- 
гаме такова количество злато, каквото 
е възможно и прилично, одежди, а и 
други неща, каквито нему ще бъдат по- 
лезни, а на мене ще е прилично да пред- 
ложа. Ако му е угодно да сключи мир, 
то ние сме готови и в нищо няма да се 
противим на твоя съвет.“ 

Заради това ние ти пишем, като те 
призоваваме в името на отца и сина и 
светия дух да ни известиш, какво коли- 
чество злато желаеш и какво количество 
одежди. Във всеки случай ти ще поискаш 
всичко, което подобава на величието на 
твоята власт и на твоето благоразумие. 
Освен това, ако поискаш и друго, което 
ти подобава, а за императора е достойно 
да ти даде, добави и него към златото 
и одеждите и ще го получиш. И като 
ти се предлага това, обърни се към мира 
и предишната любов. Нека отново бъл- 
гарите и ромеите се върнат към брат- 
ското единодушие и единомислие и нека 
погине изначадният творец на враждата! 
Нека се прослави Хрисгос, бог наш, който 
със своя кръст разруши преградите на 
враждата и умиротвори тоя свят! Тогава 
Ромейската империя отново ще възста- 
нови свойте собствени владения, а бъл- 
гарската мощ ше владее своите владения 
без страх и опасност, и повече не ще 
има повод за съблазни, но ще се утвърди 
мир, и ше настане у двата народа бла- 
годенствие. Нека даде това Христос, бог 
наш, като унищожава козните на дявола 
и простира своите криле, за да запази 
от беди своето наследие, за изкупването 
на косто той проля светата и животво- 
ряща кръв на пречистото си ребро". 


30. Да фисет іғутопіѕ 


Утоотиуо длопидтот 


— — — (ХХХМ соі 221) 


До стратега на Стримон? 


1 Последкото писмо патриарх Николай Мистик написал през втората половина на 924 г. Вж. 
Златарски, Писмата. . . ., СбНУК, ХП, стр. 208, бел. 9. 2 От това писмо само заглависто пред- 


ставлява интерес за българската история. 


38 Гръцки извори за българската история, Үү 


ПИСМАТА НА РОМАН ЛАКАПИН ДО ЦАР СИМЕОН 


Византийският император Роман Лакапин (920 — 944) произхождал от армен- 
ски род. Преди да стане император, той бил велик друнгарий (иёуас доотуубнос) на 
флотата. Енергичен и ловък политик, той успял да добие голямо влияние при двора 
на малолетния Константин УП Багренородни и впоследствие да се провъзгласи за 
негов съимператор. От времето на Роман Лакапин има запазени законодателни 
паметници, както и няколко писма. Значение за българската история имат неговите 
три писма до цар Симеон. Тези писма са били написани вероятно от Теодор Даф- 
нопат по поръка и от името на Роман Лакапин. Теодор Дафнопат, чиято дейност 
се отнася към първата половина на Х в., бил пръв секретар (лоотаопхоие) при 
византийския двор. На него се приписват и някои анонимни исторически съчинения. 

В писмата на Роман Лакапин, които се явяват като продължение на препи- 
ската между патриарх Николай Мистик и цар Симеон, има пенни сведения за българо- 
византийските отношения през периода 924—927 г. 


РЪКОПИС: Р -- Сой. Раїтіасиѕ ог. (Х 8.) 


ИЗДАНИЯ: "Г. Хахиз от, “Роцаъоб Вас ос тор Аахалутоб вапотода, Авто» тўс отооийс хаі 
2зоборий с Бос тўс “Е дадос, 1 (1883/84), рр. 657—666, П (1885), рр. 84—48. Гръцкият текст с взет 
от това издание. Тук е даден редактиран преводът на В. В. Златарски, Писмата на византийския 
император Романа Лаканена до българския цар Симеона, СОНУК, ХШ {1896}, стр. 282—822. 


КНИЖНИНА: Кгитвасйег, ОВІ., р. 459. - И. Кузнецов, Писмата на Льва Магистра и Романа 
Лакапина и словото „Ел! тр тб» Воріубооз опндбағ:“ като извор за историята на Симеоновска България, 
СбНУК, ХУ1-ХУП (1900), стр. 179-245. — ЕА. Побшег, Кесе еп Чег КавегиКипфеп Че; оѕітӧті- 
ѕспеп КесЦез, |, МапсПеп 1924, Мг. 606—608. --. Златарски, История, 1, 2, стр. 485—491; 830—836. 
— Овговогзку, Ніѕіогу, рр. 235--236. — Моғатсѕів, ВугапНпониска, І, рр. 502--503. 


КОМАМ ГАСАРЕМ ЕР1ЗТОГАЕ ПИСМАТА НА РОМАН ЛАКАПИН 


ъ 


Г. Да бутеопет Вшрағогит йотілит 


Хъивфу ёёоюоюотў Воийуфосоъ До Симеон, владетел на дългарите 


"Ех пойб» ууоовийто» Йліотало й ёи По много признаци нашата от бога 
беоб Воо/ а пибу тео) тўс бифъ лувоиан- царска власт се е убедила, че ваше ду- 
кс ддейрдттос, фа де те ловле иа-  ковно братство, като се отдава винаги на 

непристойни и празни размишления, пред- 








таѓои Вос оҳодаѓоъоса, лодс то Фазиаотот 
тӣс овойуне ёоуо” ёхоъоіос лаовилодісето, 
хо} ойдацбс лоте хађообс хой адде ў #те- 
"боё и ў ёуоареу, 0224 лво та ий над 
хота бъгоолодотаа кар тии ёзалатооа, 
хо! ђийс Доуддуво долойдабв" Олво ано бс 
ёууођовутес̧, тйс лаод тс ойс ддейфотттос 
лоотероцёуос ддімоъс ёуотбог те ха! лоофа- 
още лартод& ЛЕМИОЛТОРТЕС, тойс лоо тобтом 
уобинао Вуопофивда, ларитобттес хай де 
авбефу &а00 ив” тд подс офауйс ка! лоАё- 
цоъс влёбуводи, тўс 0 мазобюс «Горе 
бутёхводои Госов ём то стивуобв тр роаи- 
пота» длосто с 10 тйе бивтвоас хаодіоѕ 
охАтод" матоио/ аба дууд бие». 


"АД, бс ФВокв”, Аафонву ёоптобс̧ #5 
хеуду холифутес, ка, фе влет, &5 дёра тобс 
Дбуойс Пифг диҳёоутес. Тоїс уао иєтёдо 
дутрубутес уодийаст, ий три тобтоу фжоса- 
шеро: лоорраф и, & отс ха идуце ёууб- 
хаце», @с оди Вофайибтис дао! те бибу 
дей фрбтитов тђу тоавет Елдирдра Фохоце”, 
ар дуобдру вр тду ёудоу увуойщивио” тр 
дбзаши, ви тоб хоаолёдох т) Ло? хотауоңоо"- 
тес бфавиа. Ко но Фоуийбва влбохета тір 
оўу фойолоибир фобупай тв ка обувог, 
лфс 08 ибро» да лоауийтет, Яд ка дг 
ойтбу тбу буийто» оби Зуддос ав, тво! 
тфу ий лоосђкбутоу фауообщетос, ко тт" 
тўс ЭОС баотао» воуабдигтос. 1 удо, 
ел иоь ха! леотообтероу Ёвуёуето оо Ех 
тоў огаитду уофрва Ваойёа Воодуйоо» ка! 
`Роно{о», тоб @}05 ий опуводокобутос, ий 
съувоуобитос 1ф побуиаи; 1 68 оо: кор тр 
уў” когаохбутов Вос три Гивтрат лоо2е- 
твтп хбодос; Пото об ёи табтис фдоо; Тоо 
то ЗЕ афийс длодддивуй оо тва; МАЙ Лоу 
ифу ой», єї охолеї» бхоВ0с #деДповес, обдёу 
0220 сов иеай тойс тосойтоув «фбуоъс̧ хай таб 
Леудаоіас блой алти пір ў таз хдотоб» 
хо} идуоу ёёораіа, ВЕ бу ош ка оби ОМУТ 
хаштотошо лєдівот табта олаоҳобути ко х0- 
ЭолИ соты, тоб те Въ адтоїс 200? сто Во- 
ибо тв хо! длоййиифгон. 


Е? тофу» Васілейс Владъие с холод 
“Роцако», 2ёво со Вочйонёуф кой тўс уйс 
длфонс ибою» &лоу @ъауобевыт. 16 о®дё тд 
Воауйтато» иё00б ёодвс «в хотожер, иду 
иёуа фооуве в? Войт 98 маі вигомотиу 


Вотан! Еасарер{ еріѕіоІае — Писмата на Роман Лакапин 299 


намерено пречи на чудното дело на мира 
и никога искрено и без хитрост нито 
нещо е помислило, нито е написало. Оба- 
че, като мечтае за неприлични дела и 
като заблуждава себе си, постарало се е 
да укрие |това| и от нас. Като обмисляхме 
грижливо това и опровергавахме по вся- 
къкъв начин излаганите от твое братство 
несправедливи възражения и доводи, ние 
се възползувахме от предишните писма 
и те уговаряхме чрез тях, от една стра- 
на, да престанеш да се стремиш към 
убийства и войни, а, от друга страна, да 
се придържаш о блажения мир, та може 
би чрез изпращането на чести писма да 
бъдем в състояние да смекчим жесто- 
костта на вашето сърце. 

Но, както се вижда, ние, без да раз- 
берем, напразно сме се трудили и тъй 
да се каже, по вятъра сме пръснали ду- 
мите си. Когато получихме вашето писмо 
и погледнахме наслова му, от него самия 
узнахме, че не напразно сме имали тако 
ва мнение за ваше братство, и като „по- 
знахме от влакното платното“, |разбрах- 
ме], че смисълът на написаното вътре не 
е добър. И като си помисля за твоето 
благоразумие и ум, учудвам се, че ти, 
като мислиш за неприлични дела и дей- 
ствуваш за отдалечаването на мира, ни- 
кога не отстъпваш не само на дело, но 
дори и на думи. Кажи ми, прочее, какво 
предимство има за тебе в това, че ти 
се пишеш цар на българи и ромеи, ко- 
гато бог не съизволява и не съдейству- 
ва на това дело? Каква печалба си при- 
добил, като си завзел насилствено наша- 
та земя? Какви са приходите ти от нея ? 
Какви са данъците, които ти се дават 
от нея? Напротив, ако би пожелал да 
погледнеш справедливо, след толкова 
убийства и опустошения за тебе не ос- 
тава нищо друго, освен само владение 
на крепостите, от който ти се явяват не 
малко грижи за тяхното продоволству- 
ване и въоръжаване, а при това населе- 
нието в тях се измъчва и гине. 

И тъй, ако желаеш да се наричаш цар 
на ромеите, нищо не ги бърка да се про: 
възгласиш, ако искаш, и За господар на 
цялата земя, от която ти не притежаваш 
ни най-малка част за поселване, ако и 
много да си въобразяваш. Ако искаш, 


1 Според Златарски, История, І, 2, стр. 486 — 487, в своето писмо до Роман Лакапин Симеон 


се нарекъл „цар на българи И ромеи“, защото знаел, че византийците никога нямало да сключат мир, 
докато той носед тази титла. Симеон искал по този начин да протака преговорите, за да печеди време. 


300 


гоу Хаобиууа», длож ко! и ов ўс фовводс 
тойс диойомоги, Гуа и Дуо лебдивнов хай 
тр тоб иййои уруаїхо, пойрдофчо" тор с 
15 бгодаоддат лда то’ мета ноб» те- 
дєртуооута. КЕ дё ко надетод ира Ваодќа 
“Родово” ка! ВоьЛуаоо» 2да, ђийс 05 1407- 
доу хай год, тобс ха! лоой Өғой тойто 
дабдутас, хор пар” обтой лцотероиќроис три 
дож” в оре, В бийс тов оѓнаоу хо! 
офауаёс тойтуу къуассбо Фоуотгбоитноис. 


РА а лого" то ёи тобто дуафавошето» 
04406; ис по тс каб пийс прооййит те 
май Фёда, є а отооиз будиас олтой 
ха сл оше»; Мор тобто по Лорводо, лует- 
иатхё 00849, лбоар про доп хогойфооги, 
хаў торс Ву айти катихоблас оуцайфтоме 
даронёус, гта д той тоойтоу тоблор Вао- 
дейс “Ройшо» хототоцит об удо айдоцов- 
тов 00 лоооёутъуоу, 01да Віа кар лои 
лоо? Рафт доб утес, тор биєтёооу дло- 
дедоаснозо, яш подс йийс $ биоуѕувїс 
хатафетуоти. Кахеїуо тобур ёуроцооъою" тиі 
ова? 0с нёд пои тб» йот уаде» 
Войдуаоо» лобе то рай» и віотиио» тўс 
Ваоеіас пад» хаталефейуаоь хойто ту 
биєтёоау Фолер шопойутев ф/олойвио" ёуота- 
оу ха ддай ажтов лобдесю. ТЕ обу, ба 
тобто майёоомех багоў Вайс ‘Рона 
хой Вордуаоо» ; М доп пад Кйоос, тбу 
до» дтоотфтас торс вос будна дли- 
оєшубреодо, хи да тобто Фе ййхо ко 
долаувс хотахоіувобои. Пост дё "Ромео 
божбу длохойе? се Вас ва, тё» лаой ооб хоа- 
гдето», 2) ту длоток ресе” дидойбутсот 
хо поде дог” хотакой ите; лвор удо 
тбу ле» ойх буроєіс Фа лзб соб ко! 
фоотобор ха! Аёуоъо. Оплобъ Риоб иайдо» 
йхоъсоу, лруєопотхё ёделуё, ў те» лоо? оо 
увъдолрофии тт тв маф ийутео», о? тўр" оўу 
блохдАёлтоутес и дловотиодобътес дайус», 
(в увидейс тдёуутсд» те хо Звуудносътов, 


Котапі Гасареш ерзоае — Писмата на Роман Лакапин 





|наричай се| и амермумн! на сарацините, 
за да станем по-страшен за тези, които 
слушат, за да не говоря празни приказки 
подобно на жената от приказката, която 
нарекла дълголетен? сина си, който на- 
скоро след това починал. Ако наистина 
трябваше някой да се нарече цар на ро- 
меите и на българите, то трябваше да се 
наречем по-скоро ние, който действително 
сме получили това ст бога и по негово до- 
верие сме взели властта, отколкото вие, 
които се борите да добиете тази власт 
чрез кърви и кланета. 

Но каква полза има от това, каква 
е придобивката и предимствата за нас, 
ако ние се кичим с чужди имена. Недей 
мисли, духовни брате, че ти, като си 
разорил целия Запад и си взел в 
плен жителите му, можеш поради то- 
ва да се наричаш цар на ромеите. 
Защото те не са прибягнали добро- 
волно при тебе, но са заробени от вас 
насилствено и чрез война, бягат от ваша- 
та страна и бягат при нас като при ед- 
ноплеменнипи. Прочее помисли и за това. 
Миналата година са избягали в мирната 
и спокойна наша държава приблизително 
около двадесет хиляди българи, които, 
види се, са намразили вашия войнолюбив 
устрем и непримирими замисли“ И тъй, 
нима поради това ние ще се наричаме 
царе на ромеите и българите ? Да не да- 
ва господ да се откажем от своите име- 
на и да се кичим с чужди и чрез това 
да се подлагаме на осъждане като не- 
справедливци и похитители! Цар на кои 
ромеи се наричаш ти? На ония ли, кои- 
то са от тебе изловени, или на ония, кой- 
то са предадени на неверните племена и 
обречени на робство 25 Обаче за други- 
те твърде добре знаеш какво мислят и 
говорят за тебе. И тъй. духовни ми бра- 
те, ако искаш да разбереш, повече слу- 
шай мене, отколкото своите лъжепроро- 
ци и гадатели, които, облащавайки и из- 
мамвайки твоя разсъдък, изобличени са 


1 От арабската дума емир-ал-муменин, титла па халифите със значение „княз на правоверните“. 


Вж. "1. Хихкейот, ‘Ронатоб Вав вас тов Лахалузоб ёлиогоћоі, дедо» тс Готодийс кой йодорийс ётолоѓас 


тӯѕ `ЕАЛадос, 1 (1888:84), р. 659. * Пе е ясно за коя приказка се загатва. 


3 Сиреч европейските 


провинции на Византия. Според В. Златарски, Писмата па визаптийския император Романа Лакапена 
до българския цар Симеона, стр. 300, изразът „разорил целия Запад“ означавал разоряването на Сър- 
бия слез усмиряването на бунта през 924 г. Обаче от текста се вижда, че тук се загатва за завладя- 
ването на византийски земи, косто дало известно право на Симеон да се нарече цар на българи и 
ромеи. + Продължителните и тежки войни, конто Симеон водил с Византия, предизвикали недовол- 
ство сред българския народ. Срв. Златарски, История, 1, 2, стр. 463, 477, 487—488. Срв. История 
на България, 1, София 1954, стр. 120—121. 5 Тук се говори вероятно за пленени византийци, 
конто били продадени от българите в робство. Срв. Р. Браунинг, Рабство в византийской империи 
(600 — 1200 гг.), ВВр, ХГУ (1958), стр. 51 и бел. 52,53. 


бе ёлі то уфооу ос тру топунбтор лдо- 
Вавбуто", врув сизоой» ёда. Аа фовог- 
ша ид Васа Рево ео» вито» флохо/ф», 
хо та дас аоуђс отво 5, ка лодАд тйс 
Пивтвоас Елисробцен Ффооуцоєоѕ, Пу 05 д 
обо», накала» лауогоуіоу Фиайвойв сбтос 
тефйеттат лей тру Гобфт” хола удо тор 
софотото» Холоназти, ти? логогомар фоб 
со т Одасномада, хада лог фо: „Пи 
до бийм) лозонолот“, патосоу ог ёутоб да 
ой трио лов то уктоов Боль» айиатдиетос, 
4220 ти" ива фоотповав бли диюе седи 
лов" ф кор лайбивто, оёх (Йо ий" роб- 
пот тоойиву, 0220 дЕ лаксгоуви», ай о 
хай тр афту» вр рачбокозтев, тф тўс па- 
»опоуіас донат овитъутаиейс ей 08 тес ЯД) 
лоуоъоуѓіа пвръкв плода оо, ато бу утоб 
тосвнягоо». 


СОта дё кар та дщрвоонеа ди торс уоби- 
шасі тўс 05 ддейфотитос, влипрофурини дЕ- 
хаю хор дейба ё: обтре ок аЛар воб бе 
ойи абтбв лаф пибт лро мазда одн, й м 
то» ёлі фойбов тот бранетаёр отифа» 
лоолгело дас, Гуа со хе} хото ти" део» вло- 
туфи той, ха бахрома» соп три 
хоодіо» хоталдсћро неу" ЧАР абтос пийс ло0- 
Дейблихас хо! побтос тръу таз» оттфозкот кой 
то» божот Фловос даду, ко хо диб» 
дЕвотрйтейдйк, кар тв” упр» котпорисов, кой 
тав плоде в7рурав, кор то’ Флота дадут тф 
ска 8950045, та те фиосаотииа то? Өєо? 
ём Водо» абгфъ хатрдйарияк, ко 120815 кой 
иоуйбоътас ёоуоу шпушоав лелоркас ха дъб 
‘беоне, ос дропдажуибуо ко! дедилуиятчои, 
0й тўс тохойойс лоо биб” дпободи ласа- 
иъбас, ко алодоћ еї, й тисаттикфс Яфнон- 


педа, ибй ло» (е бниоортьс пари тбе ойе. 


ддедротптос ёухадобнғда, ка лох стерас, 
хо! тдлойс лар ойс длойбобив” длотойиейа, 
хо биф» пфжтойто», (е б Абуос длёдаќе», 
ђиєїс «вфаътоцейо. Вавав тйс ддобас к те 
лаоовдосов А оф ба той тоюбтоь Риф 
хохоурупиатов тис тф» ома хоташейс 
соме», 0098 тах биос поорбовс ка! 8770- 
зов пафъ ёухАнсесқ длооиолцооиғу, ди иң 
тафта дг оїийто» ко тиойътдов, 0с абто, ко- 
тёоҳоцғу. Тс удо та" єї фоозойутов оёх ойдв», 


1 Вероятно се загатва за 
монови, 1, 4. 


срещата 


Вотапі Гасареш еріѕгојае --- Писмата на Роман Лакапин 


под стените на Цариграл през 928 г. 
3 В текста стои Хоуос и тук се има пред вид или разговорът на Симеон с 


и ще се изобличават като лъжци, тъй 
като работите ти отиват зле. Но аз се 
боя да не би, като се наричаш цар на 
ромеите, да се лишиш от собствената си 
власт и да не си спомняш по-после често 
за нашето благоразумие, което ти, над- 
смивайки се и шегувайки се, нарече ко- 
варство!, а сам оставаш сляп пред Све- 
тото писание; и наистина според премъд- 
рия Соломон ние знаем, че коварството е 


мъдрост, поради което той е и казал дл 
А ғ о 
Ажтъ НЕЗАМБНЕЪМА КУБАДСТВО ‚ като за- 


гатва в този случай за коварството не 
в лош смисъл, а го сочи като разум- 
но достояние ; вярвайки това, ние не под- 
разбираме под мъдрост едно, а под ко- 
варство друго, но знаейки, че то е едно 
и също, ние го отбелязваме с името 
коварство; ако пък се е породило у тебе 
някое друго коварство, то ти сам можеш 
да знаеш по-ясно. 

Това и предявеното в писмото на твое 
братство е справедливо да бъде споме- 
нато и да се покаже самата истина, а 
именно не че ти сам си бил по-рано ос- 
кърбен от нас или пръв си пострадал 
поради нарушението навзаимните съгла- 
шения, та да ти се покорим съгласно с 
божествената заповед и да успокоим уяз- 
вената ти душа, но че ти сам по-напред 
ни огорчи и пръв наруши съглашенията 
и клетвите, като тръгна на поход срещу 
нас, опустоши земята и завзе градовете, 
цялото население изкла с меч и боже- 
ствените олтари разруши из основи, а 
свещеници и монаси направи [да станат| 
жертва на меча. И вместо, както се па- 
даше, ние като по-напред онеправдани и 
опечалени да се удостоим от вас с под- 
ходящо утешение и да получим онова, 
което ни бе тиранически отнето, напро- 
тив, ние сме укорявани от твое братство 
като онеправдатели и се изискват от нас 
и други градове и места освен ония, кои- 
то ние изгубихме. Въпреки че вие сте 
извършили неправда, както и писмото? 
показва, ние бивзме обвинявани. О, не- 
справедливост и неправда! Но поради 
такова ваше злодеяние ние няма да пре- 
небрегнем своите [работи| и няма да пре- 
мълчим справедливите основания и наши- 
те разумни обвинения, че ние сме при- 
добили земите си не чрез кърви и наси- 


2 Притчи Соло- 
Роман Ла- 


калин при срещата им, или пък писмото на Симеон, на което Роман отговорил. Вж. Златарски, Пис- 


мата на Романа Лакапена. .., стр. 287. 


302 
ис ходе» изъ «поз © бос, кохби 02 дуо!- 
т105, ха лАпфиуеофои ий Доу то дюдослону 
ђ оттого лоосётаёє: Пе ори Злотаги, 
бе ой лава Огой о т тбъ исто» дейсд- 


отто, би „дудой дойоттох хор фибто 
Вдедйоєтол“" кор ей тобто облос Фуа, лб 


фңооиер віта до: та тобто одоонта, той 
бой вютикхбс ха! аудио таб дах 
хаоѓоиёуоо доовас, Фе хо Воде; "Еф" 
бдо» удао 20ы огухатаве Ихаце" зодинась 
вготикобс л00 тит Гивтвоа» &хоподигда обив- 
да дфоа, та иё” лоойбиов дедркаиеъ, тд 
дё лообиидлевот блвоубивда добри, в ло 
вготувбеа котатевон ђ оп йдейротис дуоъ 
латвоав ес лордк са длеотеёі аце" лобове 
та подв &опрцу 26у. этас ФЕелвираив” ка: 
те двотоато” веле, Фос Рробдуцет, ӧ из 
дет лоте увуоудх ддейовто та тф Өєф с?- 
совоста Асан, & и ипдви ёх тобто» 
917985 в#бойхаце лаой оо. Е дЕ лаой тата 
ётёоа” Сутеїс орухотбраот, лос" др табтт 
ейло) деур түу лао? бибу влуллогибтр»; ойх 
Фа? афер огукотаваск, над” пийс, да 
Об илт0901с` 0? котдотаов, ФА? Фоцисос обу 
#усдсис, а Да диотасв. ‘О здо та лаоа Фвой 
леліотеђиёуа айтф Ефиво: плооддойв ао 
до хо аїноВдоме, оду Оз спухотавас"", Д 
Ос лаоабаою лелойрбрв жатихёхито. | 


М по оти вале, лувиийиие ног ддейфв, 
гост и ре бой лотё оиухотваои" од удо 
тф» фас пий, ёғуҳеоюдӘтоу лаоа Фео, 
тов адіхес̧ тобою афтбу  хатахпоие?оси 
ла: ахоојооие. Пола дё во ха! лобфасс 
ЕбАоуос то Ауе, б обәуд&с̧ ѓош Вогд- 
740065 вЕтег ті @4д0тоа мой ип дёлоддбэо, 
блог ув хо “Рондо збиос Вот, дофа- 
Двотатос и? та оёхеїа хоталооддвит; Ка = 
тр" адєоио” табу’ оърудвау обтос виетс 
дарил атеп олордаӣғев, Гта дг айтйс дло- 
ходио та дААбена, абе фийс тоў блёо 
тот (Обоз фищао  Фуотгоибуочс, болт 
дибо баба лофтвш 2буєтв, то вбауувиибо 


СНЕ: М; А. 
патриарх Николай Мистик до Симеон. 


Котапі |асареп?! ер ас — Писмата на Роман Лакапня 


лие както вие. Защото кой от благораз- 
умните не знае, че бог е причина на до- 
брото и не е причинител на злото и че 
той заповядал по-скоро хората да се 
размножават, отколкото да се намаляват ? 
Кой не знае, че нищо наше не ти е да- 
дено от бога, защото той се гнуси от 
мъж кръвник и лукав?! И ако това е 
тъй, как ние ще кажем, че толкова 60- 
жии дарове са твои, когато бог мирно и 
безкръвно раздава собствените си даро- 
ве комуто той желае? Доколкото пък 
трябваше, ние бяхме снизходителни: ние 
се обръщахме към вашия разум с мирни 
послания; ревностно дадохме подаръци 
и още по-ревностно обещахме да дадем, 
ако твое братство склони да живее в мир; 
свети отци провождахме да те умоля- 
ват? пратеници пращахме с предложе- 
ния за мир; и най-после се срещнахме 
един с друг” каквото никой никога не 
е виждал да става; ние се разговаряхме 
за богоугодни неща, ако и да не наме- 
рихме в действителност нищо от тях у 
тебе. Ако ли пък ти освен това искаш 
още друга отстълка, то за каква 
още отстъпка да говорим? За това 
ли, което вие искате? Това според нас 
не е отстъпка, а падение; не устрое- 
ние, а опустошение; не обединение, а 
разкъсване, понеже този, който предава 
повереното нему от бога на иноплеменни 
и кръвожадни народи, се осъжда като 
такъв, който е направил не отстъпка, 
а престъпление. 

И тъй не се надявай, духовни ми бра- 
те, че ще се получи някога такава от- 
стъпка: понеже това, което ни е от 
бога справедливо връчено, ние няма да 
отстъпим на ония, който несправедливо 
искат да го владеят. И какъв е твоят 
основателен предлог, за да казваш, че 
българите имат обичай да изискват чуж- 
дото и да не дават, когато и ромеите 
имат най-непоколебим закон да не пре- 
дават своето? А пък ако вие тъй усърд- 
но се стараете да спазвате този безза- 
конен обичай само за да придобиете 
чрез него чуждото, то как [можете] да 
казвате, че ние, които се борим за соб- 
ствените си права, вършим нещо недо- 
стойно за себе си, при това и привежда- 


2 Вероятно тук Роман Лакапин има пред вид многобройните писма, изпратени от 
3 Тук по всяка вероятност се говори за пратениците -- ду- 


ховни лица, - изпращани до Симеон от страна на Византия. Вж. Златарски, Писмата на Романа Ла- 


капена. . ., стр. 287, бел. 10, и стр. 288. 


+ Тук Роман Лакапин има пред вид срещата си със Си- 


меон, която се състояла на 9 септември 928 г. при Златния рог. 





диво фут» «с ибоот лаойуоттес т0 рано: 
„Го «атоото ало воў то (ийтду сор лодоп- 
лоби кар то» тора“. Ко м 0 Хоотос 
ха то» око” дифта тс буйлив ддбуси 
лооахеЛв вто, О та аддомна офетвойдивтос 
х ий длодбов, п@с 6б тооћтос вони: 
ёоиссус, хор од т Гоафо» алый» и’ 
ватой ёғирёоо» ; К ода, @5 офи буров 
доп ддейфотия из 0 то тоюдто” рог бл! 
пъжттоиоаф хо! діє) ту той Хоитой дда- 
унітот хоподивтос ха ох де ак наи 
фута Хоотой, ходо ёлаух& А, та лап” авто? 
вуйезта ароҳсофеАбс, кар д лоутпоф кой 
дтолот дланите» дюацвека риуордавфо. 
"Адбушто» уао тор тоабта датоойивто» ка! 
ди, тойс тообтос Ёлииёторта, подс ғіозрихдс 
олоудае сте еї”. Гс уао ий увурсета то 
тоойто” иФуа но обобто» гоуот, бой и 
ЗЕсторибои ха! влабртобутов, Фа хо лодтє- 
оо”, диб” д8 1808 тоу лаой той &ёото»», 
хйу лета ато, иң т ув подал Йо хатйо- 
Хе’ ус, # и хай ёаттду ЎЛоуіг) у0д- 
фот пити, 05 то „Гоойагодо”» ха та Аилд, 
бло Фу тойс 0015 &тёфууос уойциаою, яа- 
тёѓуорто иё” лава тт лоб” Вао/ват, убу 
дЕ лаод во? двологдигта, ди) тд ё’ отрова 
тобто» бийс увюбойи, сб Ваой лод дий 
глафабллаг хой би, 8 най лао ди» додаї 
по та лова соп Лоудой иадобиєуа, ёәида 
води обла &хоиву, (ос идивтоу. 


"ААДА упкоохбто Поти сбуво, с ох 
6096 тойто ёуосре". Об удо 8Мосутез “Ро- 
шаѓоь сх арт» уби колбувнии паб’ биб», 
ёлідқоцоуєс тафтус Вубиото” (Ай хо 085 
тобто тдте лаофахсюндактас Вал АЕТЕ об лихобс 
хохорёшрохтов, 0с косадебаивьоис бийс тр 
тоюту” лооохђса уђу. Г тобту тд Фи Ее 
туд исра, ёафобтата вйки тоцойетейс, ко да 
тобто пийв Фос ёх тб» оно ёлидобуоі 
со, увиоб иш афтоф Ву Ёде пото тс Фос 
уй, ка ий длайбие та той пйтоо», шб? 
ёліВаоёс то тоюйтф" со фазите, (с дда- 
ох йо тобто» туууфиотаг ФА)? ёғидадор иё» 


1 Една част от изречението е взета от Лука, У1, 29, а другата от Мат., У, 40. А 
3 Тук текстът е повреден и лоради това не може да се разбере сми- 


се загатва тук, не е ясно. 


Ботапі Гасарепі еріѕќоіае --- Писмата на Роман Лакапин 


303 


те известното евангелско изречение, кое- 
то гласи: „Ако някой ти вземе дрехата, 
дай му и ризата си“! Но ако Христос 
заповядва и собствената си риза да да- 
дем от любов, то как такъв, който при- 
своява чуждото и не го връща, може да 
бъде привърженик на мира и да не си 
навлече заплахата на Писанието? И аз 
зная, че на твое братство е твърде до- 
бре известно, кой е този, който се е въз- 
ползувал от това изречение за насмешка 
и поругание над Христовото учение И 
ти не трябваше като ученик Христов, 
както ти се представяш, да разбираш 
неговите душеполезни думи като вредни 
за душата поради |твое| порочно и не- 
уместно желание. Понеже не е възмож- 
но, щото този, който мисли за такива 
неща и упорствува в това, да се съгласи 
на мирно споразумение. Прочее как ще 
се извърши такова велико и небесно де- 
ло, когато ти искаш да се домогваш до 
това, което желаем преди қиб» 0ё иде 
тот лаой тоб Едото и ти би употребил 
всичко, без да говорим за градове или 
завземане на земя, ако сам и да разсъж- 
даваш в писмото си до нас, че Доростол 
и другите места, указани от тебе в пи- 
смото ти, са Сили под вдастта на пре- 
дишните императори, а сега, когато ти 
ги владееш, не ни се струвало тежко, за- 
щото ние сме били свикнали с това, и 
че ако да бяхме ти дали тъй наречени- 
те от тебе „мандри“, то ние можем да 
забравим и тях, както и ония. 

Но нека знае твое благоразумие, че 
неправилно си написал това. Понеже ро- 
меите, ако и да са привикнали вие да 
владеете земята им, все пак не са я за- 
бравили, па и императорите, които няко- 
га са допуснали това, немалко биват 
укорявани, загдето са позволили вие да 
заселите тази земя. И тъй, ако ти пос- 
тановяваш, че онова, което е станало на- 
вик, е твърде лесно поносимо, и поради 
това искаш от нас да ти предадем част от 
нашите земи, то и ти сам привикни към 
собствената си земя и не пожелавай оная 
на ближния. Нека това да не се стори 
тежко на тебе, който се явяваш учител 


3 За кого 


съльт на тия думи. Според някои изследователи 5 озо” е тюрко-българската дума ќтъіосъ. Вж. 5 
Міадепоо: Веуце їсѕ “идез Зауев, 1(1921), р. 51. — В. $. Агпйт, ги Сеѕсћісһіе дег Опоситеп ип4 От- 


Ъшрагеп, 


р. 346. — Могаосяй, ВугапНнпойгака, П, р. 212 1 


По всяка вероятност Симеон е 


нарекъл „мандри“ (кошари) ония крепости, които той искал ла му бъдат ладени от страна на Визан- 


тия. Вж. Златарски, 
306. — В. о. Агпит, ор. сИ., р. 346. 


Писмата на Романа Лакапена. . 


„ СбНУК, ХШ (1896), стр. 289, бел 17, и стр. 


304 Котапі Гасарепі ери ае — Писмата на Роман Лакапин 





те" лол набор ддаитоваж, торс дё та? 
абу посуду’ 0005 донёсдтт отйоор тїр 
ийат" квхицив май у ки аби} ката- 
офаттогоа, ицлоз хаб? ён» пост деи 
огох Бошрше трой. маб то тобо» афто 
ато)’ длдадеиро» рё лоте той ди тў ха 
Фа осот ладой ха! дуаутфотобз тйломе, 
Ги бут ёхвіно» 87у009.Й то се хайаойс #от- 
эс оЕВаошох дрон" дъфирро" ко сув ии 
га тір алодоуѓа» диетеу бребас, бта” оо па- 
опот то п/удос тфи лада 000 лефовинето», 
хола соб то’ хот" ка лот» ёларобывуоу 
длоррароу т’ под та «готика обрдфрота 
охАобтта, кар лвор т 00 ло акт деди 
Хохаиви, 8 Во а, лед тобтор ко сгифо)- 
сие”, ту ОНО» ос т» пиби» дивтатовл- 
тах Вевовонбо лаоёуо»тес, (с обла уй" 
Еос бб оидаи, обте хастро", ойте туд 
00 Ввтедо» духо” лаоёоне лолотк, & ий 
иба та лоодуйойета бо хатд” охаойийуща 
лооопйкаше» тос лад той хороо? Лотос 
той Васіл 505 съифажтвета: стоунияоп" ёле 
#0” ёмеїусс, Оте тоб деф тўс ёору фок- 
тої бохор аифотвось хохеВӣддвтде, тоют» 
т лаоедёсото, то Фл! доод кар Адир тўс 
те»  Рошоі» дохйх тейоб». 


Тоту ха! дие тобто ёёоцоюбцео, ито 
про тф» афто уоащиате" дхоВеау, тўр 
гор» ёл бтогивх, пр" биєтёса» дде фотита 
лоотоєлдиєро тд афто Фоо, хаде хо 
ив? в. Кор в иё ос Аң уоютиубс да 
гр» сёиотоб уох)» то идуа уопиа те вору 
рода колоодеюи, Ялсотобфат бити ту” те 
эй’ йир ладах ко та ёу афтӣ квотоа, У06- 
рот, кой длоотедобие" дубоолсис торс вс то 
тообто»  Чвохаойоло» Блозоупооттас ёоуоу` 
е де тофу поотвое” оёх дохотаво дооң 
то", ПАА? ёр торс одтоїѕ ёт ка! уу ёотухос, 
ите д0д0ос хиилтдиетос, иуте тр той Вкоб 
фОВе ти’ хаодіоу хатоктудивуос, ите ибтда 
Лоте уофрие лобе пийс, итЕ лар диб»у 
длоотод уа ира блоддиВауе Оба удо хо! 
пелдуоордођио, лаоа ос 8Ф” кар дуо 
др» тобто дхрхобс, $ ват ий Нор 
белђоңс лотос, об диъпот обто той Өсо? 
омдАлррбуартос ти’ хаодіоу ооо, п” ёлі 00! 
ёде ут тў” дбуошу обтой. 


А то тобто 080ё та убу лодв оё уоїрех 
2 А . 2 за , А > а А 
Води" 442° Гуа лфта двозга вкл? посос)- 
ЕР, хо! пр Вивтозт» Дуолойдунто” котооти- 


1 Тук се подразбират условията на мира, 


в тия неща; но забрави ония неуместни 
мисли и бъди доволен от пределите на 
своите прадеди. Спри меча! Понеже и 
той се вече умори да убива, за да не би ме- 
чът ча отмъщението ла заблести над вас, и 
да се одъне лъкът на отмъщението. Заличи 
в сърцето си най-после старите и неуз- 
наваеми образи, за да може да се впище 
вместо тях свещеното име на чистия мир! 
Свести се и познай какво оправдание 
там горе ще представиш, когато се пред- 
ставят множеството избити от тебе, като 
призовават срешу тебе съдията и създа- 
теля! Отхвърли упорството против мир- 
ните съглашения и ако искаш. ще се 
съгласим за онова, за което често сме ти 
известявали, като те уведомяваме за на- 
шите неизменни решения, а именно: ние 
никога няма да ти дадем нито една педя 
земя, нито крепост, нито пък някое дру- 
го пространство, а само това, че към ус- 
ловията, сключени от императора кир 
Лъв, ние ще прибавим още извест- 
ните ти сто скарамангии, понеже и той, 
когато вие двамата сте произнасяли страш- 
ните клетви за мир, не приел нищо та- 
кова, което би причинило гибел и позор 
на ромейската държава. 

И тъй, и ние, като се съгласяваме с 
това, като се съобразяваме с останалите 
от него документи, искаме мир и прикан- 
ваме ваше братство да мисли същото, как- 
то и ние, И ако ти, като истински хри- 
стиянин, заради душата си желаеш да 
издигнеш великото дело па мира, като 
ни вървеш назад всичката земя и кре- 
постите в нея, напиши и ние ще изпра- 
тим хора, които да уредят това най-бо- 
гоугодно дело. Ако пък не се отказваш 
от предишните си намерения, но още и 
сега държиш за тях, без да се поддаваш 
на подаръци и без да се смиряваш в 
сърцето си поради страх от бога, то не 
ми пиши друг път, нито пък мисли, че 
някой ще бъде изпратен от нас; зная и 
съм съвсем убеден, тъй като това съм 
чул от благочестиви и свети мъже, че 
ако и да желаеш да сключиш мир, не 
ще бъдеш в състояние [да сториш това], 
понеже бог така е ожесточил сърцето ти, 
че да покаже силата си върху главата ти. 

Цоради това аз не исках да ти пиша 
дори настоящото, но за да изпълним 
всичко необходимо и да отнемем от ва- 


сключен между Симеон и византийския импе» 


ратор Лъв УЕ през 896 г. Вж. Златарски, Писмата на Романа Лакапена. . ., стр. 289, бел. 18, и стр. 


305, 307. -- Същият, История, 1, 2, стр. 492. 


КАИ Е Е 


дв вертел 


Оз Зрение ВЕР, утре“ Чл —— ВЕН ори наод > > 


РЕ 


сага. 


осн аа «аашаа ре: исар р Аар ЫНЫН Ч ас от сера сла 


лавот 





офиет Пдейдфбтига, то паод” сог длвоте дацеу 
уойииа ибтбе 88 хадс йу Вод дютоо? те 
ха! побив. 0098" удо Фу леломас ХЕТ0ОР 
лотос дъно, ў хоготвра” Влабр лао” Пу 
лелбудаца» вленвухей" уоне’ удо Феду ём- 
декове», Өєӧу 2 ос хай охпоифи, Рледу- 
оброк дуитадобихуо»”, 1055 талесойс атей- 
хиозта, тофс бутдођс хотаойосоута, еболдаух- 
ғор, був нано», ёл) хажаис дудоблот иети- 
хообъта 55 Фатишотбов то ЕДвос алой ёр” 
ибс, яой йлодобов тов ледодбв лоюгов’ 


Глвопфа а» (1, рр. 658—664) 


Вотан! Гасарелі ер ае — Писмата на Роман Лакапин 


що 





ше братство възможността за защита, ние 
ти пратихме това писмо? а ти сам ре- 
шавай и постъпвай тъй, както искаш, по- 
неже не ме бъдеш в състояние нищо 
по-лошо да направиш от това, което си 
направил, или пък да нанесеш някой дру- 
га вреда, освен тази, що сме претърпели. 
Ние се уповаваме на бога на отмъще- 
нието, на бога на милосърдието и със- 
траданието, който противостой на висо- 
комерните, който издига смирените и 
сваля гордите, който е състрадателен и 
дълготърпелив, който се смилява над зло- 
честините на хората. Той чудесно ще 
прояви своето милосърдие към нас и ше 
отплати на извънмерно надменните. 


2. Ді еипдет Зутеопет Вшёвагогит дотишт 


То атф Ушивфь охот Воодуаоіаѕ 


Падо иё» то тўс даотбовос тоабиа уву0- 
перо” & тф ловъцаниф шоо ддеМрф кой 
лодс кос диадобе, хо теЛсіо» тр» ойро 
дледуасфивио» о? дейвлоше» ддеддихбе, авто 
Гатовйоттес хай лдооцхоъоа» тір готовлю всл4- 
зомвв. Ко 700 лата и» фаоиаха, пабах 
82 вралєіоу длапдерофивто, хо? коо? тф 
лодунай плоосйкозтас Вугоцосйтес ойдву лАёоу 
Дубойиеи, ха да тобто 0808 тоюб! 880- 
2бивда уойтеу лодс тір биби лювгиотоери 
ддейфбита Рав хо лоддаубс блвохдивда 
гойто лойоа, 22° Гуа ий тд пате бе око 
ла» длойа со: зошобмовто, то лоов Ехаотоу 


> - т 7 - 7 
тб” лаой сой уойфрбете» длойдоукготки кехосс 


хацеу деещо", ка’ потаолота Фоубовти, ха 
лдуос дидуртос пай» лава соб Хочлодцавта 


Ой дей ой’ пийв тото ГЕлолтвбоутас ий 
гоїс лаой 008 увафёгов дутелаоотау дири, кой 
д’ абтйс тўс дАрдвіас длод ва, Ос паб 
2буос цреируе ди тўс в бдойс дуотовлтот 
длодоуос 0808 уйдо 10 дл/ с длодоувтодо 
бежоот тду ёлодоуоќисуо», 0124 то ас 
29‘ А А я > у. 5.994 А 
0098 10 бий лой /оуас влотошбк", айда то 
ив? длода вас ий д вбАбро» @фовийт. 
= \ ` з ” мода А - 
(Зе хай тў» сп & Хиого бйдедфотла тої 


До същия Симеон, княз на България 


Отколе отворената в моя духовен брат 
рана на раздора, която се е превърнала 
в язва и не е свършила съвсем гноене- 
то си, ние не преставаме братски да ле- 
куваме и да прилагаме съответното ле- 
чение. Обаче ако и да приложихме вся- 
какви церове и всякакво лечение, ако и 
да измислихме съответните мерки, ние 
нищо особено не достигнахме и поради 
това ние и сега не искахме да пишем на 
ваше духовно братство. И наистина ние 
много пъти обещавахме да направим то- 
ва, но за да не ти се стори пълното [ни] 
мълчание като затруднение, ние сметвах- 
ме за справедливо да се защитим от 
всичко, което ти си написал, макар това 
да се сметне за пустословие и да бъде 
преценено от тебе пак за напразен труд? 

И тъй, като подозираме това, ние тряб- 
ва да се противопоставим на това, кое 
то ти пишеш, и чрез самата истина да 
докажем, че всяка лъжлива дума се опро- 
вергава чрез правдивата защита; понеже 
не простата защита оправдава тогова, 
който се брани, но истинската; и не с 
многословие се накарва |човек| да замъл- 
чи, а с доказателства и основателни до- 
води. Затова счетохме за прилично да 
оборим с истински доказателства твое 
во Христа братство, което се уповава на 


1Пасмото било написано в началото на 925 г. Вж. Златарски, Писмата на Романа Лакапена. .., 


стр. 300. > Второто писмо на Роман Лакапин 


било написано през март или април 925 г. Вж, Зла- 


тарски, Писмата на Романа Чакапена. . ., стр. 300. 


39 Гръцки извори за българската история, ү 


Котап! Гасаре ер ае — Писмата на Роман Лакапин 





306 
то се єауатоёлтос Здладофройоо” дло4о- 
#6, хор пийс бтолойоуовх тошЕогодк, 
ловло» йупоаџедо тоб нет Фар» длодвіёвоу 
тађтос дейвуба хоі дтоуђдоъс длоде с, хай 
гр, тфу ожеко” бус” оботаог атилаодотвоси 
хо ууожот со, (05 обй ха фес табу хате- 
ивиро, доби ий то Хаойктойс ида до» 


хататаухабонау длостобфри Пий, туи тв уђу. 


ид? хо! та хдотба ха! тор Ход». Пас удо 
Вота деещо” тойтоис патозы ось, итдёлоте 
лод пийв дорвиф оршроуңсаутас вот», 
(в 5 пувицапхдв пифу ддейрос, ФА потё 
иду лойцоиибтонс ха} аіхиодатѓоцёоъс б? 
қиб», лотё 2, & тбуо ийхвіуоъс лойвцобу- 
тас мої Форърауоуобутав ђийс; Пе 9 ха 
г) ей фооуойттоду 2000, хай табто йліото), 
хо? удцоц 6тбоов ко! вор ивхопивуо, хато- 
Уедо: лоблоте ; дк поз» овейе Гоаффи уою- 
Юетуооив»; алд лок лоофтшхбу думдюихд 
лоопо добие да Фуиота; ёе тоу убио» Ў 
обифоо» лора атас] айтобс дейву опа], 
па’талаоз тат об дюаквциетотс подс Пийс; 
85 облео 0002 даренбс вопуебоиой нед" биб», 
Фада доо ха! тоюї» дтео тр» оу» пеоюоі- 
Созтес, табти» ботноойот длаоаофаентоу, тобс 
оёхеблс дацвфьоттев кар дтифдоттвс тобе 
Пивюнс об об дрещот браво, 8779 
идо оё тбу дреуцайхду пиб» ддейрду, тдъ 
ха лоте лос ђийс оруардбта, ко збиф 
тф аёт ръдифбието», на Гоафас таў 
атс уоуйетобивуо”, ка! |съдфос донос 
тд дохеї» котвубивъог, ФЕ бу ко б подс Веди 
ліотс хаоахтоі Сето. 


"ДАА? ёлеї мой та Ебуа мохёҳві ђибс̧ ®лу- 
убосоё ооо тд уойииа, тд длоотойхби ёхвїуо 
буто» вс йлодеіёсос Ддродиф» лооВолАбиегоу 
йлодеісоиеу бс оё зотувуфс тобто Феохбфото 
соо 7 обувов. Меуіотуу уд би ивуіотуу 
ли» хой Флогауй» плоде тду иётвооу Ввле- 
дебдивда уаивод” ко! Вас ва, `ЕлеВобдєроу 
офтф оф тринабта хоатобутес ие во» кат 
адтоб" тр” ийуороа» ибуот» поовтодли» лао? 
офтоб тойтоис Фо тоб лойол он блухоъоа, 
ФЕ оса |одтоёс Д“ ебуроцоубу" офи о хобво 
лос адтду [иудас, 0440 тс ахо? 
леюђєіс лоотоолоїс 8алосоофит" афтоу тўс 
тобто»... (1, рр. 664—666) 


а) атой сопі. ей, 





1 Има се пред вид извършването на 


такива лесно оборими оправдания, а нас 
смята за незащитими, да покажем, че те 
са безсилни, да противопоставим смисъ- 

ла на собствените думи и да ти дока- 
жем, че ти несправедливо ни укори, за- 
гдето ние повече не принуждаваме сара 

цините да ни върнат земята, крепостите 
и народите ни. Защото как може да бъде 
справедливо да изказват порицание оне- 
зи, който никога не са се съгласявали с 
нас на постоянен мир, както нашият ду- 
ховен брат, и понякога са побеждавани 
и пленявани от нас, а понякога, ако се 
случи, и те воюват против нас и ни ограб- 
ват? Кой здравомислеш човек ще за- 
хване да укорява врага и при това не- 
верника, който се ръководи по други за- 
кони и обичаи ? По кое свето писание 
ще ги наставяме? От кои пророци ше 
им привеждаме укорни думи? Въз осно- 
ва на какви закони или съглашения ние 
ще ги порицаваме като престъпници, ко- 
гато те винаги са враждебно настроени 
против нас? Поради това те не живеят 
постоянно в мир с нас, но като сключат 
мир за две или три години, спазват го 
ненарушимо, като получават своите и 
връшат назад нашите! Не е справедли- 
во да укоряваме тях, а по-скоро тебе, 
нашия духовен брат, който е свързан с 
нас и по вяра, ръководи се по един и 
същ закон, наставляван е от едно и съ- 
що Писание и привидно се придържа към 
клетвени съглашения, по които се опре-. 
деля и вярата в бога. 

Но тъй като твоето писмо ни обвиня- 
ваше, че държим чуждото, привеждайки 
известното апостолско изречение като 
доказателстно, ние ще покажем, че твоят 
разум е разгледал това неразумно. Защо- 
то ние-проявихме най-голяма вярност и 
покорство към нашия зет и цар? Тога- 
вашните управници? крояха нещо сре- 
щу него и си точеха меча, злоумишля- 
ваха против него. Аз бях подбуден от 
него да ги изгоня от двореца; аз се под- 
чиних; изгоних ги с добро намерение, без 
да съм се надигнал сам срещу него, но 
като се подчиних на неговите подбужде- 
ния, 43 го освободих от тяхното покуше- 


размяна на пленници между двете страни, Византия 


склочвала договори със своите съседи за откупване или обмяна на пленниците (капример с арабския 
халифат). Такъв договор бил сключен и между Византия и България по времето на хан Омуртаг. 


Вж. В. Златарски, 
В. Бешевлиев, 


Сюлейманкьойският надпис, ИАД, 
Първобългарски надписи, увод, текст и 


Ш, София 1912—1913, стр. 131—179. — 
коментар, ГСУифф, ХХХІ (1934—1935), стр. 


47—48; 128. — Общо за тия отношения вж. Браунинг, Рабство в Византийской империи, стр. 49. 


2 Т. е. към 


Лакапин. 3 Ту 


император Константин УП Багренородни, който бил женен за Елена, 
х се имат пред вид регентите начело със Зоя — майката на малолетния император, — 


дъщеря на Роман 


които управлявали до 919 г. В тая година Роман Лакапин ги свалил и заел властта. 





Вотап! Тасареш ер1з01ае — Писмата на Роман Лакапин 





оф |Ввлдвотй с,  дхаообит), «А ЕТ 
су [Өгф) фб, при Бол». || тор тобто, 
хо «с тиот” афтоб фона хой Фиджи, 
лора ёотоб Ввлеуофрато, ка! но{торроз| тп 
Ваоелс лелобуив, по»... нанюатЦос |... 
ее[еёа»;] тдс ив ди в... |Вао аж], кой 


> с ааа ` Ч Ӯ: 
одр Фе... ло... 9444... ха кидеибуа 
л{оојоёдаВе» ... || идхороа” от Пбоаше”, 
об... | вас Еос дёибнатоѕ двло... ка лд- 


Дак, #6 ифр... дооъайтоте пелощи... т 
Воо/ас ёлиВпобиєда ... 0427 ойто 10005, 
ддообвсов,... мой вотихфа поос тоъхоуі тд 
Ваоахду добро» дур Вай». Ай то тобто, 
0008 биос но @146тоос то ЕЁ фоозойас А0- 
модер. АД є оъъооб 0с, ша ёшо} 
хбхеіра) дӧёа, Фе лато} ъф В» офиа хо! 
и&0с ба тўс тоб уйно? стафеия реубивтос, 
ха} ёй тобто хой ў) Восдеіп ховч]. МАО» 
иё» об” ёде т@ огаътоб охолеї» ка! дуало- 
уіѓеода, лс & ооб таза ФатеАбу, тйс 
луериатиўс ней; длолудңоос їбтцтос, @0- 
яво лбдо тўс фъоийс, кої ту таба” съудвос, 
хай фуоиду бифотёоо» лелоирбс, болео хата 
лотодс ъвамеройивтос, ВЕ Фу т@ 48504 тоб 
лойбцос, влеувю оо Д ока’дайо», Вас ва ё0- 
1б» об ибро» той дю: фупучовивас 0$, 
44 м абтб» вивбко... ой хай овие 
оё лугоиашифс {уоодет|оазтес длоотйуси т 
тоабтие влифушоваж, 00 идуо” обдешас ало- 
доҳӣ | об пие лоой 00, тобаущох 0 
ай дот... 00 ёАоуіодтие". “ Улпудовие удо 
6... то уодица тў ой бурю, 06... 
лаб тобутес дфооит... по? тоб тўс Вас“ 
2вѓас оо уєро[ашиёуоь| дудиатос, ко Сто), 
тіс ий от іЛоуеіас йроои?р вбовойи слот- 
дав, $ ш) идтор ё" тр кр Ета дохобиет 
уос, ВАО хой тў” ид? длодобт ПОйОбОБОй» 
атф «ви офетёдідигуоѕ, ў 6 лада” бог 
ха) ориВоодебо» тоїс "дос дроздов 00- 
яой хо ий леоштёоо лоовабев. По дё 
0008 кор& ооо ў бутдотати ка! допотки) 
фоб”, фе 08 пер тоб ипдддос хадгїодаі 
се Ваойёа увуодфане», АЯ лео тоб огарто» 
уойреа Ваойёа Рораіоу, па хор 2 т] 
Фа плохо Ево со пой» д Войдег е! де 
дег т02у9%с лаг", 009 & ад. Пӧдеу удо 
со: 10 тообто” лоопаоцосйвназта дома; йлд 
лооубуш» ; лё»тос абтдв ууохвқ „АЛ? дло 
тросу дос Ў хотаоуќёсеос упс хай съиффсо» 
г бохо» ; оби ёот тобто Вавйво, ВАР бл? уо- 
иа отде удо ха тд Віа бие?” илр иё 
«с 10 дирехёс` обе Вот тобто, оби о, ха 
адтос опейдус хай буор Фос лтеообс оѓа 
ходос койохиСводоа, влво ивтд иижоб” дио?- 
боёута фатвобвоит иёт тр” @ло убровс оо. 


1 Многоточията означават повредите. 


= р НИЕ 


ние.. 1 аз спасих живота [му] с божия 
помощ, тъй да се каже. Поради това, 
като верен негов страж и отмъстител, 
той ме избра за свой баща и направи цар- 
ството общо... но тъй спокойно, без- 
метежно... и мирно аз се покачих на тоя 
царски престол. Заради това аз не можех 
да се считам от здравомислещите нито за 
пришелец, нито за чужденец. Но ако жела- 
еш [да знаеш], еднаква чест |принадлежи| и 
мене, и нему, както на баща и син, кои- 
то чрез родството на брака станаха едно 
тяло и един член, а поради това и цар- 
ството е общо. И тъй, по-скоро трябва- 
ше да разгледаш и да обсъдиш своите 
дела, |а именно| как ти, като се намираш 
в положението на син, си отстъпил от 
оная духовна, както и по-преди от физиче- 
ската синовност. След като наруши това 
положение, като смеси двете неща... и 
постъпи спрямо баща си като глупав! 
юноша, от което [се породиха] ужасите 
на войната, ти произведе съблазън, като 
провъзгласи себе си за цар не само на 
собствения си народ, но и на самите 
ония, ... и като те често наставлявахме 
духовно да се откажеш от такова лошо 
прозвище, ние не само не се удостоихме 
с никаква похвала от тебе, но, напротив, 
бяхме зачетени за... относно приписа- 
ното на тебе царско име и питам: кой 
повече се старае да изнамери причина за 
съперничество? Този ли, който не само 
не се задоволява от собствения си народ, 
но още си присвоява и никак неподхо- 
дящо нему прозвище, или този, който те 
поучава и съветва да бъдеш доволен от 
собствените си доходи и да не се впус- 
каш много по-надалеч? Как твоят най- 
възвишен и проницателен разум не е 
обсъдил, че ние писахме не за това из- 
общо да не се наричаш цар, а за това, 
че се пишеш цар на ромейте, тъй като 
ти в своето отечество можеш да правиш 
каквото искаш. Обаче ако трябва право 
да говорим, то и там не |можеш. Поне- 
же откъде би ти се дало такова име? 
От прадедите ли? Но ти сам всичко зна- 
еш. А [може би] от узурпация или за- 
владяване на земя и от [нарушение] на 
клетвени съглашения? Това не е царско 
достойнство, а алчност. Знай и това, 
че извършеното със сила не остава за- 
винаги. Така не може, не може, дори и 
да се стремиш и силиш да се накичиш 
като гарван с чужди пера, които, след 
като изпаднат подир малко, ше покажат 











308 Вотапі Гасареп еріѕіоїае — Писмата на Роман Лакапин 





лооођиооооу йон, 10 8” ёлілдоотоу ха 
зезойвиивуо” тйе 005 ди, вубопи УРИ. 
Пос дё хай дбо Вао/в?с ёооуто, код с а?тоѕ 
потооло»вї $, хаў уби дивотпибтес, КО! тоблоқ 
дтопивъс, хай тиў Ваодвіас блеохеивуон ; 
Мед лоору 9 ха “Роше, єіоте?ов5 
оваото» длохаАбу Ваойва “ Роиаісоу тобат 
иђ доти» ; фу уао тс вом мб0:05, обл 
соеви иет? офифи, С” боба. Кой 
в ё&оуотаси» Стийв, обх &оптебех влелойе?е. 


"Бляди 98 ха) тобто лооотсвимас, с пой- 
Дас дхойсаутес лсо} тойтои ка! околпойтев, 
лай»? лео абтой оо увубйфаиву, убу йло- 
хотобизда оор дон а. "ЕВвоъддиеда отходе 
ёліуудуої ов тд тоюбтоу те віоу»ңє лодохои- 
ий те хоў охаудадо”, яа} кайбс тд хахб» 
ёурођоота лодс ддодеоою айдооётос Аду" 
Флай д2 тов абтойв оє холєідоцеу влиибкоута 
ха! оёдол? подѕ тд дуойодт дратебоута, ти- 
чиабта бошти уобщо оо лері айтоб, 
гоов 19 дима табти Фдлл Ен доодосоиёу 
соо 10 офай диво». “Ела 96 тобто л000&- 
квото ка тата, — Пас ой отеуоутоойдейа 
фоуеботтес ха! дуусоувфоутес та лаоабйодооа 
хдотоа. — Каі Вобдоиаї оє уєудиєуоу сва- 
той ёлхуубууош, (е биес тйс тоибтас вЕОдоис 
хатаВаАбиєро с Като тфр нау хой ло- 
уофутес̧ ко! кдизоттев, обх 820 ть тоб дёоутоѕ 
балоатебиейа. А 700 лаой тбу лод пибу 
вдволд вто Васо:Аёсуу, табха кар лоф иб» 
Махоратетеи хой ооу вто, болго & дАЛО- 
тоюу ёлєиєдобиеђда Флофайс ў” ха ёліро- 
уо" 005 7150 & и б лувонатиос тиф 
пдейфдв, то» нобинор ёмхїуоу лоцира кашой- 
асуос 05 Зу бос хаиотос та а, Фе ёдбке, 
яволоойивтос овицата, спи 20819095, 
хӧивїоє йуоіоъс өїуох в000», кой тобтшс тоо- 
фр дараивцврос т ду Ривоптбоас ёоуа- 
ооіто, тор дё оз” катанедб», 8Лодер Волтоду 
Ац) иёу Зататфосс та иа, апотихо» дё 
ха 1" «уф» д дуобт длво оби кой 
ий оъ тор плувицайкд» ио? лайт адейфот. 
Ка} удо д ёт аотобих доуойойивтов лойу- 
шат ха ло’бр ёу афтоїс, икбота той бл 
одтбу иёодоъс тү» суша» бфіотолои. 


т. - А ра - 

Каі тойто дё подс тФ лаорй 000 уоафёут 
2 Ф. П 
бртолодоуойиєда. °Елй удо ёфпоос побло» 
вї т0у ир ходтобута лаой той храгобътов 


наяве званието, което по род ти при- 
лича, и съвършено ше покажат изкуст- 
веността и фалшивостта на твоите замис- 
ли. Па и как може да има двама царе, 
както ти напразно се силиш, които се 
различават по род, различни са по нрави 
и се надпреварват по царско достойнство ? 
Аи с какви ромеи ти ще се помиряваш, 
като се наричаш цар на ромеите, когато 
те са едни и същи? Понеже никой не 
сключва мир с тези, на които е госпо- 
дар, но господарува |над тях). Ако пък 
ти се стремиш да господаруваш, |вначи| 
ти не желаеш да сключиш мир. 

Тъй като ти си присвоил и това |вва- 
ние], ние, ако и много пъти да чувахме 
за това и мълчахме, все пак ти писахме 
за него, а сега ще отговорим откровено. 
Ние искахме ти сам от себе си да при- 
знаеш тая спънка и съблазън за мира и 
като обмислиш добре злото, доброволно 
да се насочиш към изправление. Но ко- 
гато видяхме, че ти упорствуваш в също- 
то нещо и по никакъв начин не се скло- 
няваш към доброто, тогава ние бяхме 
принудени да ти пишем за това, [пред- 
полагайки|, че с този справедлив укор 
ние ще поправим твоето заблуждение. 
Към това се притури и следното — как 
тъй ние не се стесняваме да снабдяваме 
с пари и с храни крайморските крепости? 
Аз искам ти, като дойдеш на себе си, 
да признаеш, че ние, като правим за себе 
си такива разходи, понеже се трудим и 
грижим за собствените си работи, не 
правим нищо вън от дълга си. И наисти- 
наи ние владеем и се грижим за това, 
което са владеели императорите преди 
нас. А пък ако се грижехме за чуждото, 
би било несигурно и осъдително. Такъв 
е например и нашият духовен брат. Той 
подражава на оня овчар от баснята, кой- 
то, за да спаси уж собствените си овци, 
вкарал ги през зимата в една пещера. 
И като намерил там диви кози, той за- 
почнал да им дава храна с цел да ги на- 
прави питомни. По този начин той, като 
пренебрегнал своите, без да забележи, 
изморил ги от глад, а козите съвсем из- 
губил поради тяхната дивост. Това, мис- 
ля, и дори нещо повече си е изпатил и 
моят духовен брат. Понеже, който се 
занимава с чужди дела и се труди над 
тях, той получава от тях повече вреда, 
отколкото полза. 

И ето какво ние възразяваме против 
написаното от тебе. А тъй като ти каза, 
че на невладеещия прилича да иска от 


Вотати 1.асарепі еріѕіоЇае — Писмата на Роман Лакапин 309 


Снт», тобто дАрдё5 пуобивко, лао@ ооб то? 
гр диетёоах уђу а ма! лойвис» матёҳоутоз, 
тай» блододфуо Пий” длагитобие” д.д удо 
тобто май три пре сб» лувинаияд» пот Ядей- 
фо” буалиу Злепойобиз». Б? ёё ув доша 
хо фото оо оуоаове роба, узо 
6: тв а отоии, кой леді фу суйрфитоин #700- 
кос холеіҳоъ, тата ипделоте дфе оби олей- 
дас тоб мотбугю, 00 хотвхес. “А удо ду 
лоте дхоъоќис иё длобдбущ, ті с блёо 
Го ео] дуо ту бо ид тду Во» хатах 
До», шуђит" дум» блоМли» адл? аіоті- 


Ѓороау хижіо» ; ПУ фебуво ліс дъудив пог. 


ооб 169 лелоддивф шоо дбефФ, ха! 
буд» хо?" Фо поуцойс гф Во хатамотеї». 
Рачо» удо ої изпит ив вухоушхо ёёддоутаи 
ха вс де похаоіСоутол ; ойі 10» гвготрлифе 
Слофотоу; Тб» хе! одтд та дтомота ВдЕдинто 
иёҳоь тоб збу дюфпиКо»та ; об тб» подът 
дловаибе ка то торбо» орёл» ; й 
тобта об" уой ог, лувийшив нот ддейсрв, ало- 
дбивуо» та лвоита хо} дуоунто ко! об топой- 
тоу 16 афиа ледлообивиа, дооу тђу про 
бгафйейротта, рвудода: пот? ў опус ха 
тс буали5, дроолобивгуос в ир и в 2о, 
дда ре таз їводс тобтас хо; ос Пибоас, 
Фр ас ко! доиоуве фооооутев тӧду доов би 
досблоос диви колалоћоъои лӧАєиоу. ТЕ ҳеї- 
оо» хоб лоуңооб, 05 оси хахіос пасус 67- 
шоъоубс ; аа кой обтос тъй фооов хой 
тоёив, и збу лод @2Ађдоыс вопувъбутот 
дфіототш. "Ехла ав о?у иё хо даиВос ха- 
ҳоро Фудииойивтот, лфе обтас дувотрей- 
тос хой ёұдоодбс то тбу бу тобтоу пи 
обу ди дос стадюу, хо? ив» длехдиекос, 
т» 82 той пдейфоб сабжу дилалАфивиос, 
ха! фадоував ёлеутоофб» хо 8оюг ла 
тр» лакайо» ко! соолою» то? Хоотой хот 
тора фудотаси, ойто) лодс тӧу ддейфд” длех- 
бс бах изтос лос те дхофтот ха! блво 
биб» тъдгісс соохос абтоб изгадавие 940$ 
бу пиоуибуов, 9405 мехуМдоиёуоѕ мой лф- 
тодеу мотеолићо ёо" локие 8001 тоу обофлот 
мой блќођацлооу ёмеїуо» Блодвст наоуаоіт», 
0с тойс деКОс обтду ивтодаиватоутас дежоцог, 
то 6 буаас блодехоибкоис хотахой» я. 
“1де, лувонаииё шоу ддедАфё, ёлі лой» ХО0дУ 
иб вс хатаутђош, кой ш) ё? влдущот лас 





владеещия, то и ние, като смятам това 
за вярно, искаме от тебе, който си при 
своил със сила и война нашата земя, да 
ни я върнеш, защото чрез това ние сил- 
но желаем [да възвърнем| любовта си 
към нашия духовен брат. Ако пък ти 
искаш справедливо и правдолюбиво да 
разсъдищ, ти ще разбереш, че ти не вла- 
дееш чуждото и се стараеш да не бъде 
никога отнето от властта ти това, което 
ти си завладял въз основа на клетвени 
съглашения. Защо се бориш като за свое 
за това, което по-късно ти неохотно ще 
трябва да върнеш? И защо, като напус- 
каш живота, да не оставиш добър сио- 
мен, а навеки лошо име? Аз съветвам 
моя въжделен брат да избягва с всичка 
сила това и да остави в живота добра 
слава, а не лоша.И наистина паметта на кои 
люде се възпява с похвали и се облажа- 
ва навеки ? Не на тези ли, които са жи- 
вели в мир? И на кои дори самите име- 
на досега се разгласяват като гнусни? 
Не на тези ли, които са отблъсквали ми- 
ра и са поддържали раздорите? И тъй, 
поради това и ти, духовни ми брате, като 
изоставиш излишното и безполезното, ко- 
ето не толкова запазва тялото, колкото 
покварява душата, трябва най-сетне да 
прегърнеш мира и любовта. Ти трябва да 
се убоиш, ако не от друго, то поне от 
тези свети и божествени дни, когато до- 
ри демоните, ужасявайки се, прекратяват 
вечната си борба срещу хората. Какво 
има по-лошо от лукавия, който е създа- 
тел на всяка злина? Но и той сега се 
ужасява и трепери и се отстранява от 
ония, които живеят мирно помежду си. 
И тъй страх и ужас ме обвземат, когато 
си помисля, как ти тъй размирно и враж- 
дебно можа да прекараш тези свети 
дни, като се въздържаш, от една страна, 
от месс, а, от друга -- се пресищаш с 
плътта на брата си и се гордееш СЪС 
съпервичество и раздори! Как ти ще по- 
гледнеш на пресветото и животворящо 
Христово възкресение, когато ти си на- 
строен тъй враждебно към брата си? Как 
би се причастил с неговото пречисто и 
принесено за нас в жертва тяло, когато 
ти си цял окървавен, цял си осквернен 
и отвсякъде опетнен? С какви ръце би 
приел оня небесен и пребляскав бисер, 
който дава оправдание на ОНИЯ, КОИТО 
достойно го приемат, и осъжда ония, кой- 
то го приемат недостойно! Ето, духовни 
ми брате, до каква радост ти ще достиг- 
неш и поради преходна страст не се 








310 _ Воташ Гасарепі ерізіоіае Е Писмата 1 на : Роман Лакапин. 


овохоивтри те Яфодотои виене отготднсн 
дуайийовсов. МЕЙ дА Асо” ёоцёу. Гъусиеда 
да тўс воурихйс съивдовос В офиа, Гра мо) 
сутаоподоупдфие” Хоютф тў лазтож хефайлй. 


"Еле 0ё хо дофоос Крис аббводо мо) 
хротбуводи ср» буйл», рон, фс  ФАадие 
дуал обте доме лахпоис аййети, обе 
Хола?с фиофоотцова: леодггоотеїтаи, 12а ибун 
лоооёон  хотоодобта" 0с ОГ уё дос 
гр» тоб бФкоб буалуу итдодо олоудаботтес 
социётоҳоь тўс тоб Хриатос той ийуою хота- 
оос ёооутон, с ти’ доогау тоб Өгоб ба 
хођийто» хтйсда оѓдрерог. “Еф, об» абтдс 
#Е дуобт 000100805 тр сор долдоц 
ха! туу буйл», фоуобиєда ха пиве лей 
0ё ивуаддово итдеудс фаддиеии тоб віс 
даш» пий" Ижоутос. "Оса иду оўу до; тб 
лофт» ивиртхаце оо уоацийтоу, табта хо! 
да тб» ууи Флавевшобиву. КР иё бс дАң- 
ус ҳоютоудс, ха дй тір оотңоѓа» тўс 
овоттоб чо, адд 007 ну пос ибобоус 
Риошхо? тр» ВОт вл тЕс, длофдойс Пий» 
пр те уў”  пиф» лдоо” ха тд Фу аб 
хастоа, ройфо” ђиїу, ка! длостейобив" дъдосо- 
лойе 1005 тф тоонтф 0 фюокхоупоооас. 
"Еос д дъ та айта офх длодбож, 0098 лей 
ср деди» оцифото» ароба Пи», ии 
Али тоиайт со дойда! лов паб’ пиву, 
ла)» бийбу ха ибуа охаодидула ве лоо- 
обр» тфу лоотвоот отори». Афубо 
уао віоуолсиї» «а иёоор ий поохецивуоу, 
иа ђ Фр ва тфу длоотеддоцёусоу, блою ув 
ха! бифотёовур дб айтофра? маборийпофлии, 
офдё» то" |е7<| абон озеро» вубРвто. 


"Еуф иё" ойу Алц, лувонатнё ио 
адеАфё, Фе в? лобс ФЛ оъс вотребобие" хо! 
Зиозойсома», 0с й” ё пибу поохотай бор тот 
от, хатодєбре тор ётєоо» тофу ёартоћ лойдсо» 
сооуоти» те хай фбака ко дейтеоо" пожвоа 
лувъцаикоа" ФА? вле еб тото усубоде 
оби «бдохе?, одд? пие?с 1ў Рой бутлілто- 
не», `Елхадобиеда ЗЬ аўто» Вод доси пай" 
ду хао Ў0ареоус, хай увувода блераотопр 
ха! дуидўлтооа, ко ёл? абтду зас дас 
геддаив”, хой лоо? адтоб три #идредаа". ЕбИ- 


гойиеда. (П, рр. 40--45) 





лишавай от онази неизказана радост. Ние 
сме части от едно и също тяло. Нека 
станем чрез мирния договор едно тяло, 
за да се съединим с Христа, главата на 
всички. 

Тъй като ти казваш също, че с даро- 
ве се увеличава и усилва любовта, то и 
ние казваме, че истинската любов нито с 
тленни подаръци се увеличава, нито пък 
с други изрази на дружба се усилва, но 
се поддържа само със свободна воля; 
че тези, които се стремят с подаръци да 
придобият божията любов, ще станат 
съучастници в проклятието на Симона 
влъхва, защото мислят с пари да придо- 
бият дара божи. И тъй, ако ти сам по 
добра воля приемеш мира и любовта, то 
и ние ще се покажем щедри към тебе, 
без да се поскъпим в нещо от това, кое- 
то зависи от нашата власт. И тъй, това, 
което бяхме ти обявиди в предишното 
си писмо, потвърждаваме и със сегаш- 
ното [си] писмо. Ако ти като истински хри- 
стиянин и заради спасението на душата 
си, а не поради някоя житейска угода 
искаш мир, като ни върнеш всичката на- 
ша земя и крепостите в нея, то напиши 
ни и ние ще изпратим хора, който да 
послужат на това дело. А докато ти не 
ги върнеш и не ни напишеш за надлеж- 
ните съглашения, не се надявай да по- 
лучиш някога от нас нещо подобно, ос- 
вен само сто скарамангии в прибавка към 
предишните условия. Понеже не се го- 
вори за сключване на мир, каква полза 
ще има от пратеници, когато ние двама 
лично водихме преговори! а не става 
нищо от онова, което допринася за мира? 

И тъй, аз се надявах, духовни ми бра- 
те, че ако ние се помирим и съгласим 
помежду си, този от нас, който по-напред 
напусне живота, ще остави другия като 
настойник и пазител на децата си и ка- 
то втори духовен баща. Но тъй като бог 
не благоволява това да стане, то и ние 
няма да се противопоставим на неговата 
воля. Ние го призоваваме да ни помогне 
във време на скръб и да ви бъде защит- 
ник и помощник и на него възлагаме 
надеждите сииот него просим отмъщение. 


З. 44 еипает Зутеопет Вшрагогит дотпит 


ТФ афф Хриефу йохоут Возлуаоас 


° дор ха лад» ёуф лод ЕА Форс» 
сър дева длазвохоиа, ха т’ лат сшб» вођу 


До същия Симеон, княз на България 


Ето аз пак се връщам към стария си 


навик и не се отказвам да търся няко- 


з Загатпа сс за срещата при Цариград през 928 г. 








Елф» оби дфотоии. Е удо #6 фта иң 
душт оёх дхорбуто» ў павоциа дюжейвбетол, 
а? 6 Хосоо фИйудоюлос Фу: тф кообоуи, 
фуоѓу, дуоуђаєвт. Кой в тоу пойауфе уоъде- 
тобиєуоу ха ир блакобоута когайилйиво 
6 °Алдотоос ёңову, ВА Риби, ко лос 
рака ги, кой виллах 6 адтдс ивта тата 
длеговреу, ос ёи тў тоойтне ёлцлоуўс хо! 
лаоахіцовос тд олордаббивуоу убита. Тоб- 
торс хой ит шодиву ов оолђооиєУ 
хообоитев, ка! лёО т» афту длоротас ло- 
оаходобутес ка! ѓәилдзртортес̧, 805 ду тоб 
пуврдайхоб ноо ддедфой тбу оѓятоиб» та 
олійуҳуа діауох9ў. Е? удо циноа раме ало- 
отдсотва охАңобтта дот хотадалоуд, пас 
офі ид йоу хаодіоу отувй» лаоахйцос #1 
полобс, хай Абуос лооарєимдс бдлойбко ка 
хохаиайфЕс дъупавта; вв! хай абедфо ше 
ходу подс А торс фифоувинойютес до /- 
Даупос но! лохбовс латдас доуодётес, ивта 
тойла лоб ёозтоёс єѓођуєосау. “Н удо ф/о- 
увойо дий шкоорощас утоибтң, бло ивуадо- 
утас ха! віотрлиђс катаотвовос дю ето. 
“Ниетс 82 тобтор хотарёйобутес ту лодан’ 
ова, лодс афдатехуи ас ко блла хай 
биботту хододиєу. Тіс 1 дф Ана; и тд мё0- 
дос; лога та ёх тбу сйи@тож дуафаобигуа 
буала; Е удо ддейфииду айиа ддіхос ёх 
9» 6 бос дей вото, ка! тбу ёоубту» то? 
фбуоу отбви ко! товиви ёлі те уйс хоте- 
діхаов, убу оду биде, ЧАЯ исфо» ёдғАф@у 
мон? ёмботур бог ФА» дускоотивусо», И 
лео! тобтоо діадоуібу тбу Фед» диауовгода; 
“О лбооу Торо тоб дуихецибоо ў сътвоуо! 
“о пвоо» дАебоо” будаиєтоёђ пифр ѓлают- 
уау! Вова, пс буыдос ко! ёліҳадиа тоїс 
увтоп хай торс Зудоов Пиаф» Вувудиеда ! 
Мадоиг» ийу рё, пуєоцотмё мох бдее, 
би 00 подс 10 хотаофетво @А0ЪЅ лада 
дкоб ёл2йобтиғу. Ес доёолоуіоу поопидтиех 
вс хотоаубтою ту лоб’ айтоб увуоиёуоу ит- 
сито» віс ууфош Лидатс тотес хо! 
ёоуаоіау ту Втодф» айтоб. Таха хаспуоой- 
соро иф» кой та даа, бы абта иёу лой- 
Жрас тбу Фупошойо” охтиоийто» оду дл- 
готи, фес пёр 10? Волф» дйохлуду еблавой- 
пати‘ пие д2 ха! шелудо» тото” то Ера 
хотаивобоив», хо збу уют Фибтєрог кой 
дсъилаботвоо: хафеотхаиет. МА, лувъщолив 





1 Не е ясно за кой мир между Византия и България става дума — за мира от 896 г., 
за мира от 865 г., сключен още по времето на Борис. 


Вошаш Їасарепі еріѕіоіае — Писмата 





311 


на Роман Лакапин 





гашния мир! Ако и да съветва посло- 
вицата да не се говори на уши, които 
не слушат, все пак Христос, като чове- 
колюбец, е казал: „Ще се отвори на онзи, 
който чука“? Ако и да е казал апос- 
толът да се оттегляме от оня, който чес- 
то бива наставляван и не се покорява, 
сам след това обаче препоръчва да се на- 
стоява, приканва и укорява, та може би 
с такова настояване и приканване ще се 
достигне желаемото. И ние, подражавай- 
ки на това, няма да замълчим, като ча- 
каме, напомняме постоянно за едно и 
също и укоряваме, докато сърцето на 
моя духовен брат се разтвори от състра- 
дание. Ако една малка капка, падайки по- 
стоянно, разяжда твърдия камък, то кол- 
ко повече едно миротворно подбуждане 
и една увещателна реч ще може да смек- 
чи и да умилостиви едно благоразумно 
сърце ? Тъй като и братя, след като са се 
скарали малко помежду си, се помиря- 
вали; и бащи са се разгневявали на деца- 
та си, но след това пак са живели мирно с 
тях. Наистина съперничеството, породено 
от душевна низост, се премахва с велико- 
душие и мирно разположение. А ние, ка- 
то пренебрегваме тези наставления, при- 
стъпваме всекидневно към кръвопроли- 
тие и оръжие. Каква е ползата? Каква е 
изгодата ? Какви блага произлизат от кър- 
вите? Ако бог се погнусява от неспра- 
ведливо проляната братска кръв и осъж- 
да виновника за убийството да охка и 
трепери на земята, то сега, когато не един, 
а много хиляди братя всекидневно се из- 
требваг взаимно, какво, предполагаш ти, 
мисли бог за това? О, колко е силно 
действието на дявола! О, какво не- 
щастие е вмъкнал той между нас! Уви! 
Колко сме станали предмет на позор й 
злорадство за съседите и враговете си! 
Нека се вразумим, ако и късно, духовни 
ми брате, че не за взаимно изтребване 
сме създадени от бога. За славословие 
ние сме създадени; за да разберем съз- 
дадените от него твари; за да познаем 
истинската вяра и изпълняваме заповеди- 
те му. Скоро ще захванат и животните 
да ни укоряват, защото и те често не се 
докосват до мъртвите трупове, като че 
ли се боят от своя създател; ние пък ги 
разсичаме с меч почленно и сме станали 
по-жестоки и по-несъстрадателни от жи- 
вотните. Не, духовни ми брате, да не сти- 


или пък 


2 Мат. УП, 8. з ПЦ Гямот., ГУ, 2, 





312. 


поп адёйрё, и вс тосабтри Сома» 279о- 
ив», Фот та ие" ойх три правтвос” Еуви 
дарюрт, хай тоос болта еѓотуебер, хай 
свуисоцоъвотеда дескриойви, ђибс 98 три дхе!- 
уу долабвови дуоютнха` АЙ тоаїйту ВОТ 
>» май дудли’ владей обцева, 0с палас оси 
табу» та квийо у ха! тод Ижоутраикоар 
ёлеѓуёодси. Пес удо тиотєђооъоу ог и) Өсо» 
упифохозтес, ӧт йу чатов; вопивбва дддохоъ- 
тес, афто й дддохоие” ой лообиву; “Ра м 
йифотёооу ибт б лад, өї иёу Зи оаіхиалооіа 
ха фодахас кото? Вот, об Ф ко подс 
дозах лао биф» алотос Едувоп ЕЕдОВЕЯ- 
са’; Пога се Е о жи хотоо; ту 
абуиайетав ту’ хахоріау, ў тб» датбута» 
тъ блена» ; то» дофазвийбутов тот отеуат- 
иду, 9 тб» вату хнобт та ддхова; и 
гора тб уй 1) то’ лови и хота- 
отоофт"; Пбоа бвоб дтошотша котеохйфи- 
са» / Пбоо: {60815 ка! погдбоутве, 0 иди три 
беа? влавобивс пиотауоу ор, об дЕ тір 
“Ееоду дободожар Фл отбиатос Еуозтес лени 
ду а». Туз доохйс соо Куе той ос! 


“Ба табта ог’ пота, лувицашкв цон 0дей- 
$, ойдене ту кота ддано Рравйил» 7 
феіооиси, 00 ҳоовоб, овк дорбоон, обу иатко» 
лодотедбу, ойи Фото трус @тарищое лойу- 
патос. Парта удо та лоёлоута  длошоаие”. 
Алор будоо #5 ларфийнош флеотейцивн, 
ПоєоВєртаѕ лоде вбойтр’ Ау эта ё&ёелёцра- 
не”. Лфоа та иё” лооббиюс дедфкаше», та 
де поодгидтеро” ёлтуугддикда дой»оь ЕР лего 
еориебво хатауебоч По ой бдедфотух. Поб 
адо райра. Та тр беф  йобокоъти 
шодиву. О хобо плаобрута" ТО тбдос 
те бойс @дийот. То ив до» хотино» дла- 
дабтрто”. Долф» то Второ" глойбАалта ў тд 
«теба ха! те дА Ае дубл маталә- 
даба»; Одхобу пладах луеоцашие мов 
адедфё, ма) є ид ба тато Роба Ёлохобоа, 
ЧАД” оѓу ды тір той вой ѓгутодр" ві дЕ хо 
тайт ларахойонс, тта соь @Яютиютотвооу 
ођибоъло» той воб лоооєъќужцеу ; Оита 
со” Ехо» лотёдоб, ле хор обтбе лагђо 
ёуёрою. ЕЛёооу тёхуа лотос», дот лво 
тёла до 6 Өгдс ѓёҳаоісато. "Елихдирдии 
боеру одбионотс, ёле! моі афтос Воёфос ёуќ- 


Котапі Гасарелі ер ае — Писмата на Роман Лакапан 


гаме до таково безразсъдство, така щото 
животните да усвояват нашия живот, да 
живеят мирно помежду си и да се по- 
кажат по-разсъдителни, а ние да прие- 
мем на драго сърце тяхната дивост; на- 
против, нека покажем такъв мир и лю: 
бов, щото и околните народи да покажат 
ревност към тях и се насочат към бого- 
познание. Понеже как ще повярват тези, 
които не познават бога, когато ние, кои- 
то ги учим да живеят в мир, сами не пра- 
вим това, на което ги учим? Та и защо 
от народа на двамата ни едни се угне- 
тяват в плен и затвор, а други са пре- 
дадени от вас в робство на неверни на- 
роди? За какво ще стена и какво ще 
оплаквам ? Злочестините на поробените ли, 
или безчислеността на умрелите? Охка- 
нията на осиротелите ли, или сълзите на 
клетите вдовици? Опустошението на зе- 
мята ли, или разрушението от войните? 
Колко божии жертвеници са разрушени! 
Колко свещеници и монаси са погинали — 
едни при извършване на божествените 
тайнства, а други със свещено славо- 
словие на устата! О дълготърпение на 
твоето милосърдие, господи! 

И тьй, поради всичко това, духовни 
ми брате, ние не пощадихме нищо от 
това, което е в наша власт, и нямаше да 
пощадим нито злато, нито сребро, нито 
драгоценни одежди, нито друго някое 
необходимо нещо. Прочее, ние извърших- 
ме всичко, което подобаваше; и изпро- 
вождаме свети мъже, за да те уважават; 
пращаме пратеници с предложение за 
мир; дадохме на драго сърце подаръци 
и с още по-голяма готовност обещахме 
да дадем и други подаръци, ако твое 
братство склони да се помири; срещнах- 
ме се един с друг и беседвахме за бого- 
угодни неща. Времето минава. Краят на 
живота е неизвестен. Бъдещият съд е 
неумолим. Прочее какво друго ни оста- 
ва, освен да се помирим и да се насла- 
дим от взаимната любов? И тъй, въпре- 
ки това, нека ти бъде напомнено, духов- 
ни ми брате, и ако ти не искаш да |ни| 
послушаш, то поне послушай поради бо- 
жията заповед. Ако пък и към нея оста- 
неш глух, то какъв по-достоен за дове- 
рие съветник от бога можем да ти по- 
сочим? Съжали се над бащите заради 
синовете, тъй каго и ти сам си баща! 
Умилостиви се над синовете заради ба- 
щите, защото и на тебе ти е дарил бог 
синове. Трогни се от плачовете на мла- 
денците, тъй като и ти си бил младенец 


Котап! Гасарел! еръюае -- Писмата на Роман Лакапин 


мор, хо пас Кохее, ий моотоу Вдудадас, 
бы мой @АЛовс ви тб» дір зиотвйнс. Корос 
до, луєриатхё ноо ддейфЕ, хо тр дах 
болеро ха та» хай». Е? о? та хада, хо! 
лоб тўс леіоас Ёуоута тр” дот, ивта тр 
уєбою »бро” лош, та 08 лод тс лас 
Еуота тў” дудіо», п@с̧ ой иет про увбос 
дтдёотгоа фоуђоотоа. хай хбооэ пощоото; 
Пойвиои 08 адейфоу ойду ёліоташси диде- 
ствосу на Ваойтвоо”. Губи, удохітотё иот 
де ф8, ви Сб» лотойбутоу тр” длоохр" то? 
ло виоз, хо! лоод об догщож вгойобови- 
бту, йду доп тд” хорду дабу ндё»у 
ддживазта хотасбттєодон. М) ҳғіоо»єс Вао- 
Ваооу ў фабвон фауфиву, оўиуєс иду ддо)- 
соб» пе Пиф» вопувбоътвс, хо йоу 
агуиайфта»”» логобътвс, бс ий гей ав бътес 
ліотеоос, 0098 тей» «ртр долдботта. 2% 
д, лувииаияё ноо ддейр8, те ос хо! добо- 
твидоо ліотеос Фи” доастис, бам ий лоос 
«отихде ко ддоайбтоув соибиданс ооуёоҳ з 
"Бихмио удо длӧ хохоб лобщоо” ауаддт, 
6 490 ие? иу тот оог Соо? 
во” хай діобоу одтур. “Ауопотос пъвоног 
ихё ноо ёдегдрё, ў Ро тй Фоа тс тейвите 
иғтаиёеа. По» 0 Юфуатос ёлтотђ, то дуа- 
ду лофщоо», ийлос айридков дуаолоо®д?, 
ма мотбкоша ибуа тЙ сваитоб лообвуйотс 
ой. 


РАД Вуд ив», пувииолкв ноо ддедрё 
е? ха! тыабта уобфо, огда бт ивтаие 9 с?) 
мо! лодс “орт" аётородцонс` 08 удо ёудёде- 
га Ыс двоавйобв бота ве ил) диооъс айтйс 
моћ тойс хооло?с ё&хВлаотўоо. Метаие Ной 
98 об уводфс, с? долєобѕ, ВАА 0904006 ха! 
ддд, ий ховлафс супиабиетос, ий пво! 
тўс тоб лдгіоуос̧ хотасуёовшс, йутауюр див 
уос ий лед тўс тоб ёлттоуос 000806 дут- 
хойиотфивтос, ий лгоі то» адууатоу лод 
лоауиоутбу ка! лой доуобивуов, да лво! 1б? 
руотбу ка! боуоотола», хо! длайвудиетос. 
“Ос убо, & 01 лотос пифу» хойфс хо! 
дъха ЗЕФ ето, ис обтос доаойс, ӧс хата- 
Щом ко! блеовйовои; “Ро обр, пуеииолв 





313 


и си имал деца, и ти си сукал от май- 
чина гръд, за да повярваш на другите 
от собствения си [опит]. Има насита, ду- 
ховни ми брате, и от злините, както от 
добрините. И тъй, ако добрините, преди 
да бъдат изпитани, причиняват удовол- 
ствие, а след като бъдат вкусени, пред- 
извикват насита, то злините, които, пре- 
ди още да бъдат изпитани, причиняват 
неприятност, как, след като бъдат вку- 
сени, да не се покажат по-противни и 
да не предизвикат пресищане? Аз не 
зная нишо по-противно и по-тежко от 
войната между братя. Знай, премили ми 
брате, че след като други са почнали 
войната! и справедливо са + изтребе- 
ни от бога, то несправедливо е, щото 
пелият народ, който не е направил нишо 
лошо, да се избива. Нека не се показ- 
ваме по душевно разположение по-лоши 
от варварите, които, ако и да живеят 
донякъде в мир с нас и извършват раз- 
мяна на пленниците, все пак не оби- 
чат съвършения мир, понеже не са от 
съвършена вяра. Ти пък, духовни ми 
брате, като привърженик на съвършена 
и правилно предадена вяра, защо не 
се съгласиш на мирни и неразрушими 
договори? Отвърни се от злото и стори 
добро. Давид ти казва наедно с нас: 
„Потърси мира и го последвай“?. Безпо- 
лезно е, духовни ми брате, разкаянието 
в часа на смъртта. Преди да настъпи 
смъртта, извърши доброто, да не би ня- 
как внезапно да бъдеш грабнат [от нея| 
и да не навлечеш страшна присъда за 
душата си. 

Но аз, духовни ми брате, ако и да 
пиша това? зная, че ти ще се разкаеш 
и ще се съгласиш на мир, понеже не е 
възможно ти, който си от благочестив 
корен, да не дадеш и плодове, който 
подобават нему. Ти ще се разкаеш не 
лъжливо, не коварно, но незлобливо и 
истински, не като се преструваш тайно, 
не като се бориш, за да завладееш по- 
вече земя, не като се противопоставяш 
на даването на по-малък подарък, не 
като замисляш невъзможни неща и мно- 
гоглаголствуваш, но като обсъдиш и 06- 
мислиш възможното. Понеже кой ще бъ- 
де тъй смел да наруши и премине гра- 
ниците, които са установили добре и 
справелливо нашите отци? И тъй, ду- 


1 Роман Лакапин загатва за регентите, които управлявали, преди той до вземе властта, и 


които започнали войната с България. 
Вж. Златарски, Писмата на Романа Лакапена. . 


40 Гръцки извори за бъягарската история, ТУ 


2 Пе., ХХХ, 15. 
„ стр. 801, 320—322. 


8 Това писмо било писано през 926 г. 


314 Вотапі І.асарепі еріѕіоіае — Писмата 





шоо 405106, и} блёо тобтоу лфуто» Фиегдеу 
Дбуо» алое иеу, ддаошв» тў» @ношюоу лйео- 
убор, ха ту» двотод» абтфохно” Фуйтйосо- 
мау, кой вот ивошвенойто, хор б Фвос до- 
гоодто. Еї тобто Оейцовс, пувицашие мот 
дде 6, потом, дув. тду обоатбъ дувруибуор, 
ха! тойс йуу&Аоюс̧ тоб боб дуоВороутас мо) 
хатаВоіуоутаѕ, и оруҳаіооутос ёлі тў ларі 
000 л00с ђийс гор хой биотоа, отугоуѓа 
Хоютобй тоб @Аудооб бков ўну, тоб та 
двотфта 1ф оїхеікр отголонодутос оё роти. 


“Аш. (П, рр. 45—48) 


АЕ 


на Роман Лакапин 





ховни ми брате, За да не се поиска от 
нас отчет там горе за всичко това, нека 
се откажем от неуместното користолю- 
бие и да свикнем да се задоволяваме само 
със своето и нека настане между нас мир 
и бог да се прослави! Ако желаеш, ду- 
ховни ми брате, да направиш това, то 
ти ще видиш небесата отворени и как 
ангелите божии се качват и слизат и се 
радват за твоя мир с нас и съгласие, 
постигнато със съдействието на Христа, 
истинския бог наш, който умиротвори 
със собствената си кръв раздорите, Амин. 


ОРНО 


Ж не 





ЖИТИЕ НА ЕВАРЕСТ 


Еварест (17. ТУ. 819—26. Ш. 897) бил игумен на манастира Куроковион при 
Цариград. Авторът на неговото житие е бил вероятно негов сподвижник или монах 
от същия манастир. Затова може да се допусне, че житието е писано не по-късно 


от първата четвърт на Х в. 


Даденият тук откъс дава няколко кратки вести за историята на нашите 


земи от средата на ІХ в. 


РЪКОПИС: Р-Сой. Рав. от. 1171 (Х 5.). 


ИЗДАНИЯ: СА. оап йе Могѕі, Та Ме де Зан! Етапз!е, Шеоптепе а Сопзіапііпоріе, Апаеса 


ВоЦапй Напа, ХСІ (1928), рр. 288--329. 


КНИЖНИНА: Могаосяк, Вугапйпойшгайса, 1, р. 561. 


МПА ЕУАКЕЗТ 


Пе Котапогит Черанопе т Вишшапат 
11554 


7. °Еуб дё тор Абуоу абд ёлі тду Еббоєо- 
гоу иетотойро” оъуёВ) уйо т тообто. * Еђдэос 
до охъбикб» бот тоб АТтиоз дооъс лооӣ 
тӧу Датобвют потаиду Фишсиёуоу, 005 хадодо 
Воъдуйооъс` подс тобтоус 0 лводобос 2751706 
Вотабнос лаод Фводфрйс тўс єдогВобс Вас 
бос лоќовіс ЗЕоалоств ето“ вЕлето обу алф 
22 дъфухис кой 9 Зедовотос обтос Евдовотос 
ха} фе лобс ті лойуто» Фоажждб» Пооватот 
4вубиғроу лареуброто тої 005 діоуалаф- 
одутес, со дфивто! туос 6 Ефдовотос аудоас 
кодове соёфутас май тор ѓотшхду Во» до- 
лабгоибиоис ду тої лддокігооои идоов ёлдд- 
деу ёу тбл) Авуоивуф хол фр" кой ди ВіВ- 
До” лаой туос тб» Фухобо» ойтђоос ко! 


Воше ац [Хе 5., р 
р. 14. 
гентка, докато Михаил Ш бил малолетен. 
Провадия, Одринско. 


ЖИТИЕ НА ЕВАРЕСТ 


Византийско пратеничество 
в България 


7. Аз отново ще се върна към Еварест. 
Защото се случи такова нещо: има един 
скитски народ, който живее в планината 
Хемус покрай река Дунав. |Тези хора| са 
наричани българи.Известният Вриений!бил 
проводен като пратеник при тях от бла- 
гочестивата императрица Теодора? Про- 
чее и боголюбимият Еварест трябвало 
да го придружи. Когато пристигнали при 
един тракийски градец, наречен Проват?, 
за да си отпочинат от умората, Еварест 
научил, че някои мъже, отдадени на бла- 
гочестие и приели отшелническия живот, 
се намирали в близките места, в едно 
селище, наречено Скопел. Той поискал 
и една книга от някого от местните жи- 


2 Императрица Теодора (843—856) била жена на император Теофил и управлявала като ре- 


316 Уна ЕуагезН — Житие на Еварест 


дуалте ас Ввутуууфие тоїс па хоіовшс Аус 
"Кросби тоб таур тобто» тфу цотауб ано- 
Веотатох надпугидтос, бр ба тр" Здувукаибт»е 
тр ин тўс обе дубиаи Слотоцагоки 
5500». Тоблог тобтт тої дож трубу 
Абуос аћдіс дупле то? паи лбдор и 
фЯбуи ха той лодооиёроър охолой тахо$ 
дЕуте: АаВёодо: &леб’ лай кота оле ла- 
това, үорєѓс̧, блаобо, сруувуєїс тє хо фот, 
ёледъце хо одто то обица отопобсо жа 
уриудс дходотбт ва Аоотф дг ду тафта хо- 
телка»). Охо дё ха? вантду Воъйвройикуов 
ха вілу ту същото» ато лод ойдвуа 
шуде”, хотамилауг тотоу и ойу аётоїс 
то’ хосио» лфта ка! та Фи кдешфр, хо! лоодс 
бр ёлидето Хиблелоу Жо” кор Фи лобе 
ди локорбир тр ао матаокпровиво» 
хо! тбу ёођшхоу хай добор Вю» ёёаохоъиќ- 
тр”, 8 тя Двуойбн ПЕтоа ти котауфур" 
ёхоута пларауєубиєуос, — Хи 08 тр» обтос 
то увуос, да тв тр? блеова оста” дост» 
лвоВбттос лас, пооутовиж е те уаоиос 75:а)- 
ивуос — лоо офто лира. "Но 98 тф доъ- 
ваор тобтф погоВоту дуоца ‘Гбр ко! 
ёлоуъша втбоа хата еп Воълуаооу Фодекто? 
Лис бошрвъонбт кота п» дада фол 
2вувта идат буд дЕ лдутов ба то ибо» 
ёудоца тоб иоуңооъс Моб тос йл? доуйс 
дєцёуоъс афто) ти’ лоосууооіо” таўтуу ойто 
ёлоронасею тортоуі дарийоюу будо оруй 
дё тобто) мой иоуахдс Етерос хб» афта» Риейбо» 
хотоодонйтоу отухоуо»удс дб тду гілбута 
Хоютду` „8 иёоф 060 7 тибу” Зу тф ёиб 
буб иот: олрушёуо» вхег в 8 ивоф абъфу.“ 
"Н» обу обу абтоїс 9 Едаовотос дуюуцбик- 
70$ ко короб» тос 89505 Зоров афт» 
НЕХО цуду ВЕ (ихоф ти пл воуабоутс» 


7 Глойалоибо». (рр, 301, 10 -- 202, 9) 


тели и каго я отворил, попаднал на сло- 
вата за [страшния| съд от великия Еф- 
рем, когото поради родината му нари- 
чали с народноството означение на тая 
страна Сириец. Прочее, като попаднал на 
божествените му слова, у него отново 
се резгорял пламъкът на някогашното 
въжделение и той поискал да достигне 
веднага желаната цел. Затова той извед- 
наж напуснал родина, родители, имот, 
роднини и приятели и възжелал да из- 
мъчи своята плът и |лишен| от всичко 
да последва Христа, заради когото из- 
оставил всички тия неща. Като взел в се- 
бе си това решение, без да каже нищо 
на никого от придружаващите го, той 
ги напуснал, а заедно с тях и целия 
свят и всичко в света и бързо се от- 
правил за Скопел, за който бил чул. 
Той отишъл при едного от старците, 
които пребивавали там, и се подвизавал 
в отшелнически и безмълвен живот. Не- 
говото убежище било в така наречена- 
та Петра? Този човек бил скит по про- 
изход, известен на всички поради извън- 
редно голямата си добродетел, и бил 
удостоен с благодатта да предсказва. 
[Еварест| останал при него. Името на 
този дивен старец било Иоан, а ка езика 
на българите той имал и друг прякор, 
който, преведен на гръцки език, означа- 
ва „черен“? Аз мисля, че сигурно пора- 
ди черната му монашеска дреха хората 
отначало са му били сложили това про- 
звище и така наричали този дивен мъж. 
С него бил и друг монах от тия, които 
участвували заедно с него в |монашес- 
ките| му подвизи според думите на Хри- 
ста: „Когато двама иди трима са събра- 
ни в мое име, аз съм там между тях.“ 
Прочее Еварест се подвизавал заедно 
с тях и взимал участие в боговдъхнове- 
ните им дела около шест месеца- малко 


повече или малко по-малко. 


+ Ефрем Сирски (308—373) бил известен църковен писател, който превел на сирийски свеще- 


ното писание и оставил голям брой теологически съчинения. * Петра се намирала при днешното 
едноименно село Петра, с.-з. от Лозенград. Вж. Иречек, Българските градове у Мануил Фил, 
ПСп, 55—56 (1898), стр. 255. 3 Това име трябва да се свърже очевидно със старобългарското 


име „черноризец“, т. е. монах. 


ЖИТИЕ НА ЕВТИМИЙ 


Евтимий бил цариградски патриарх от 907 до 912 г. Преди да бъде поставен 
на патриаршеския престол, той бил игумен на основания от него манастир Пса- 
матия (той Уошема) в Цариград. От 912 г. до смъртта си (917), прекарал в споме- 
натия манастир. Неговото“ житие било написано през 20-те или 30-те години на 
Х в. (вероятно около 921 г.) от неизвестен автор. Житиеписецът, съвременник 
на съъбитията, бил добре запознат с живота във византийския двор. Това обстоя- 
телство е придало светски характер на житието, което значително се отличава от 
другите византийски жития. 

Житието на Евтимий съдържа сведения за отношенията между България и 


Византия през първите години на Х в. 


ИЗДАНИЯ: С. де Воог, Уйа Ещтутй. Еп Апссфооп 2 Сеѕсһісһіе 10$ деѕ Меіѕеп 
а. 886—912, Вегіп 1888.-Р. Канй-Науег, Уйа 5. Ешћуті, Вуғапіоп, ХХУ--ХХУ1--ХХУП (1955-- 
56-57), рр. 1-172. Преводът е направен по последното издание. 


КНИЖНИНА: Кгитфасйег, ОВТ, р. 313. — Р. Мадз, Т.Негапвспез га йег Ма Ешіһутіі, ВА 
ХХІ (1912), рр. 486—440. — М. Лиме. Ба ме еї 1е5 оепугеѕ ФЕшуте раїтіагсһе де Сопѕѓапіпорје, 
Еснов @ФОнепь ХУІ (1913), рр. 385--395, 481—492. — И. Сгитер, Тез тереѕіеѕ 4ез асіеѕ Чи раїгіагсаї 
де Сопѕіапіпоріе, 1, 2, 1986, рр. 146 —147.-— Могатезв, Вугаптоигаса, Г, р. 563..-М. А. Вееѕ, Со1- 
1аНоп, РЬоіоріса! Орѕегуаііопѕ апі а Митђег оғ Вфуса! Веѓегепсеѕ, Попкмиб тйе °Ахадушас `Адтт®@т, 
ХІХ (1944), рр. 105—136. — Псамафийская хроника, предисловие, перевод и комментарий А. П. Каж- 
дана: Две византийские хроники Х века, М. 1959, стр. 7—138. 


\ЛТА ЕСТНУМП ЖИТИЕ НА ЕФТИМИЙ 


1. Льв МІ Мъдри изпраща дарове 
за българите 


1. Гео Рийозорйиз аопа Виват; тиш 


Мей” йиёоос д8 лай» паойт л00с адто» След няколко дни императорът отно- 





е \ ` \ ра я раз \ ЕА 
6 Вао/в в ивтд мой тфу МЕЛО» хой тоу 
т» толотуюб». ооувілоуто д8 тФ Вас 
ха} ої офтоб длохоюони, 9 те Лё», 6 хат 
я. и А + \ с дА 
влрйдт» Хоюосфаревс, хой Хуивфю д деофи/ ие 
хаў пиибтотос хо кота лфта бёйуостос 


1 Сдед като патриарх Николай Мистик отказал 
пъти при Евтимий, за 
Лъв УІ направил на Евтимий. 

сания на папата и другите патриарси във връзка с четвъртия брак на Лъв У1. 
з Тук се имат пред вид духовниците, изпратени с определени пълномощия 
папата, антиохийския, ерусалимския и александрийския патриарх в Цариград, по въ- 
4 Тук се говори за Лъв Хиросфакт, или Лъв Магистър, който бил 
те и арабите. Срв. тук стр. 175. За името вж. Ц, Ко- 


Лъв МІ 
говори 


ходил няколко 
за едно от лосещенията, които 
БЕаһутіі, р. 188, п. 1. 
от страна на 
проса за схизмата ирез 906, г. 


изпращан на няколко пъти да преговаря с българи 
Наз, І.еоп Сһоегоѕрћасіёѕ, Маоіѕіге, ргосопзш ет рашсе, р. 


во пристигнал при него! с книжата? и 
самите наместници. Заедно с императора 
били и неговите апокрисиарии? Лъв, по 
прякор Хиросфакт, и боголюбивият пре- 
почтеният и достоен за уважение във 


да му даде разрешение за четвърти брак, 
да го убеждава да стане патриарх. Тук се 

° Това са били пи- 
Вж. С. йе Воог, Уна 


16, п. 2. 


ше, 





0, 0$ хо про поди’ бОвосойоувецс ибховс 
дроу ката веоби ив дороат лаод той хога 
огрубдопоп двоб ха л470д0; пиб» биаотиб» 
лаоададдутос тобти» досвойв Тоцапйтон, той 
Толо/то) иадотиивио, то ладвоуох ёоуоу лот- 
обивгос ха! адторі тр» ао оу деаофивтос, 
с дрхбвоиз хо! ду вроя" ле де тойтоу тб те 
йот) сбору 8600 ка то тўс оуиойсосас 
яАвгото» хотамлеї», ит в: Воџдубооз лоб” 
айтоб Флоотай вой» фии деткобо исто ко! 
тђс 0155 той уогоое тої `Аооун паоаохо- 
цезос тобто де «одна дажтйаи тңу те той 
а”додс дот иш то аблисто». (р. 106, 


7—90) 


2. Пе Місеѓа Райозорво Рар№асопо 


Побоз 8 т боибтоатос дуђо 10 хат" 
ёмєіуо к0020 сахе иоз хай пуобиғос блйо- 
хе те той дуо“ Фохӣ ио» ёх Пофдауо- 
угас дбифивузв. обтос̧ Фиецидф» ёсұғу Мита» 
гобуоща, ду ладай ка! уондеоба дубтовфе». 
ёх део? дё хару давфи тофс те ооиротута < 
хаё серу еасотоих блоутис блеоухбут еу, Фоте 
ха! Фо діддохаАдос фота» хо иёуа дуона ёх 
т] Вао/йетоибур плода итцоцодо, хой ихо 
тоб раойеботов тй лед! абтой фишо ри. 
обтос парта тй ёр хбошр холафозтйоас тотс 
тв лёуђо ха! тс иадфутис диреиас три 
блаобп дуайфовг ёлі туа тоб Ефёврор лб- 
то» толо» ёуоута олуАондіс оипеою», Фу 
Ф во» побуабв. “О де Вазйвьс Әсәр 
Отдуи лао” ваиф #Вува ма тўс сбтоб уред- 
ово ло коалереи, тду опо дво» та 
лед?! абтоб дупобта. 6 98 #2еуви тобтоу ёёвотӯ- 
хео ка бурой» дло ной дуо. хобот 
д2 лаофхихбтос, лара тоб гр» Өофюр отоа- 
тпуобтос йаууоодеіс ха} хоотдеіс «с с 
Воъйудоонв лообфиувп” хотаууедАбивуос, т 
Вас Г дёсшоѕ ладалёилети. тобгоу б Ваон 
Дейс деёйивуос мой дуйкойас то ті подс Воьд- 





УНа Ешвушй — Житие на Евтимий 


всяко едно отношение Симеон.1 Той, ко- 
гато град Солун щял да бъде разрушен 
до основи, след като по божие попуще- 
пие и заради многобройните наши гре- 
хове беше превзет от безбожия исмаил- 
тянин, наречен Триполит,? направил вто- 
ростепенното дело първостепенно :? лич- 
но видял окаяника! и като съобразите- 
лен и разумен го убедил да остави гра- 
да невредим и да освободи повечето от 
пленниците, давайки на арабите предна- 
значения от него за българите приятел- 
ски дар заедно с известно количество 
злато. Това го казах, за да покажа доб- 
родетелността на тоя мъж и че заслу- 
жава доверие. 


2. За философа Никита Пафлагонски 


Имало някой си Павел, който произ- 
хождал от Пафлагония, мъж преблаго- 
честив и по онова време сакеларийб и 
игумен на манастира Свети Фока.” 
Той имал племенник, на име Никита, ко- 
гото отгледал и възпитал. Получавайки 
благодат от бога, надминал всичките си 
съученици и връстници, така че той ста- 
нал учител и придобил добро име в сто- 


лицата, като мълвата за него достигнала. 


чак до императора. Никита, като пре- 
зрял всичко в света и като раздал имота 
си на бедните и на учениците си, се от- 
теглил в някакво място до Черно море. 
Там имало пещероподобно жилище, в 
което той се настанил и прекарвал в 
безмълвие# А императорът? желаейки 
да го има при себе си и достойно ла 
почете неговата известност, попитал чи- 
чо му за него. А той казал, че Никита 
се отдалечил и че не знае къде пребива- 
ва. След като минало известно време, 
той бил познат и заловен от стратега на 
Тракия, обвинен, че се готвел да бяга 
при българите, и вързан бил изпратен 
на императора. Императорът, като го при- 


1 Известен византийски сановник, През 904 г. той предотвратил пълното опустошение и разру- 
шение на Солун от арабите, а по-късно ходил като пратеник в Рим във връзка с четвъртия брак на 


Лъв МІ. * За Лъв Триполит срв. тук стр. 270, бел. 2. 


3 Авторът намеква за съобразителността на пратеника 


Симеон, който сметнал за по-важно в дадения момент да задоволи исканията на арабите, като им лале 
златото и подаръците, предназначени за българите, и по този начин да запази града. Златарски (Ис- 
тория, 1, 2, стр. 831—338) смята, че парите били изпратени за българите чрез стримонския стратег, 
докато Р. А. Наследова приема, че парите били предназначени не за българите, а за стримонските сла- 
вяни и че авторът на Евтимиевото житие е допуснал неточност и с отъжлествил славяните с бъл- 
гарите. Вж. Р. А. Наследова, Македонские славяне конца ІХ — начала Х в. по данным Иоанна Каме- 


ниаты, ВВр, ХІ (1956), стр. 88—92. 
бряг на Черно море. 


4 Сиреч Лъв Триполит. 
в Сакеларият (0ах2// 4006) 
(саке Пот), в която постъпвали приходите в пари. 


5 Област в Мала Азия, по южния 


стоял на чело на управлението на държавната каса 
Вж. Я. Скабаланович, Византийское государство 


и церковь в ХІ в, СПб., 1884, стр. 175—176. — Вғёћіеғ, ор. сії, 127, рр. 127, 149, 168, 225, 
257 — 258, 269. Пре, Вейгаве, рр. 16--18. Тук обаче се говори за сакеларий като духовно лице— 


чиновник при патриарха, който отговарял за манастирите. 


? Манастирът „Св. Фока“ се намирал в 


Цариград, близо до дн. Ортакьой. Вж. /ашт, СопзапНпор|е Ъуғапіпе, рр. 434 — 435. 8 Сиреч 


отдал се на отшелнически живот. 


3 Император Лъв УЕ 








Уна Ешһуті -- Житие на Евтимий 


319 











„дооус Асу дріхоло Побта. „в! ии лодс 
ат» (ффеАнат, Еда ко! ђибс тобто п0001- 
лонупод р,“ фнов „а дё хай иб» тбу 
биоф аз», логос эбцос оо: тобто зоракейейв- 
та“ 6 5 дросаледоувно иуте ес вуйбиво» 
абтоб тд тообтоує ѓодёсаоде. ха! 0 Вао/вйс. 
„078 тогто надонодоунонс фес Хоюто” ован- 
го» фубиооо;“ 6 0 ка тобто атерайАЕто 
ш) пойос 10 лаодла» фюитйивтов. Ос д? 
Воойвйс глёивуЕ, фцоїу ёивїрос „тобто и} 
таооттёто) тр” Васо віоу ооо. убудалти у4о" 
го «ла, єоі доте хаў їой Гуйотон порте). “ 
‘од тойтос 6 Баойерс уойёоае тоб длохо- 
шіовутоѕ тобто” лооохайвойивуов бло тобто» 
2ребооу дутобта. @5 д8 г! Мудиа 19 лд 
сіоусообоп Вошдудоос дисиадукв; хедвбе 
лаоводъ тотоу фоаувйжодтииш ка! обтос Ву 
ридакт ухдыюй ро блох дкоцввотвоо” то. 
хат” адтду діоууф. ў” удо доуоуооарцоаѕ хатӣ 
те той дотеойос ка! адтоб тоб йуахъос Мо 
блеудбс ко Флаобс. тобто тф окууодииол 
«с тб» ёолтой фоштф" бефеддиєрос̧ то Ва- 
ої паобоувто блво йраруобв пАдообто 10 
лоодбло бос вЕвотнишс. тр 06 влайоо» ло0о- 
хайводивков то’ лотощоутри о?у паст тў ба 
соубда) Вндлюу паоцс тйс Чвоас съухитот 
тобтоу ЕТ» лрообтавв? ка! лодос айтб» ёру 
„А8уЕ по, Фуойстотв, об кота той хопоб па- 
годе Пифи хай лао тс ісойс табтуѕ би 
убого уќуоорос̧ ; 08 хот” ёиоб хо тў вийс 
Вао ас три уАблто» жотпоас; Авув мог хд 
417955’ хой удо, & оди ёЕвілс ио, ёл т0 
йЛуос тбу тойрийто» ооо п000д0.“ б д2 
дъбеиву идр ёлЌотасдои Ауру. 1дъе боуг 
одеіс 6 атоё вс ёлуђхооу лдбутоу дупутоо?т- 
уси то одтой обууоациа ладахед бето. тойтот 
6 Дгуоиёуот, хаў лета" хот одтой ахдоиЕ- 
усу и ёоуоцёуоу, литое кадтдв то їди» 
ср иа дієуоєїто, ті балойвото. тбте 6 хат 
ёмєТуо хоцооб 2оуодётус, Өоийс хадобиетос, 
дивгов парютбиғуос зейв: тобтоу торс тоб Ва- 
о/в0с под лрослвов" д ий лаовъй! пе- 
лобиву, д 98 Васетс изта био иа блед 
офобойс мейвба: тобтои & 1 поме ёу- 


хвои. (рр. 110, 12 — 112, 28) 


ел и подложил на разследване, запи- 
тал го защо искал да отиде при бълга- 
рите. „Ако е в тяхна полза, трябваше 


и ние да бъдем уведомени за това — ка- 
зал той, — но ако си тръгнал срещу 
нас — сънародниците си, — кой закон 


ти позволява товар“: А той се защитил, 
като казал, че и на ум не му е минава- 
ло такова нещо. А императорът казал: 
„Дори това ли не признаваш, че си се 
наричал Христос?“ А той отхвърлил и 
това, като се заклел, че изобщо не е по- 
стъпвал така. Тъй като императорът на- 
стоял, той казал: „Гова не трябва да 
тревожи царството ти, защото е писано: 
„Аз казах, че всички сте богове и сикове 
на всевишния.“ При тия думи импера- 
торът се разгневил и като повикал тия, 
които го докарали, запитал ги къде са 
го намерили. Като узнал, че в Мидия, 
съседна на България? заповядал вед- 
нага да го бичуват и да го затворят в 
тъмница, за да се установи по-точно 
неговото поведение. Защото той бил на- 
писал срещу патриарха и срещу самия 
владетел нещо много неприязнено и огор- 
чително. Един от неговите ученици, като 
взел тайно това писание, го дал на им- 
ператора. Като го прочел, той изкривил 
лице от гняв и напълно излязъл вън от 
себе си, На другия ден повикал патриар- 
ха заедно с цялия свети синод. Наредил 
Никата да се яви пред лицето на целия 
свещен синклит и му казал: „Кажи ми, 
безумнико, не си ли писал срещу нашия 
общ баща и целия този свет сбор? Не 
си ли острил език срещу мене и моето 
царство ? Кажи ми истината! Защото, 
ако не ми кажеш, ще продължа да те 
измъчвам.“ А той отрекъл, като казал, 
че нищо не знае. Тогава владетелят, 
разгневен, заповядал да бъде прочетено 
на всеуслишание неговото писание. След 
като било прочетено това и всички не- 
годували и се гневели против него, сам 
разбрад собствената си грешка и раз- 
мишлявал що да стори. В това време 
тогавашният логотет, на име Тома, който 
се намирал там, му кимнал да падне в 
краката на императора и той веднага 
направил това. А императорът с гняв и 
големи закани заповядал да го затворят 
в преторията. 


1 Никита е искал да отиде при българите може би с мисионерска цел. Вж. Хр. Лопарев, Жи- 
тие св. Евдокима, ИРАИК, ХШ, София 1908, стр. 172.--Каокдан, Псамафийская хроника, стр. 125---126. 


2 Ис., 82,6. 3 Ди. гр. Мидия. От 
(по времето на цар Симеон и Лъв 
а Пс. 69,26. 


контекста се вижда, че границата между България и Византия 
МУ, в периода от 907 до 912 г.) е минавала близо до Мидия. 
5 Тома бил логотет към края на управлението на Лъв УІ. Във Византия имало НЯКОЛКО 


вида логотети. Вж. ВиёШег, ор. с., р. 254—255, 257—258, 277. 


ИОСИФ ГЕНЕЗИЙ 


Генезий бил съвременик на император Константин УП Багренородни (913—959) 
Произлизал от знатно семейство и заемал висока длъжност при императорския 
двор. Той принадлежал към кръга от учените, които Константин Багренородни 
събрал около себе си. 

Историята на Генезий — Виодё, която той написал между 944 и 959 г., 
се състои от четири книги и обхваща събитията, станали при управлението на 
Лъв У Арменец, Михаил П, Теофил, Михаил Ш и Василий 1 Македонец, сиреч вре- 
мето от 813 до 886 г. При написването на съчинението си авторът е използувал 
хрониката на Георги Монах и на Теофановия продължител, житието на патриарх Ни- 
кифор от Игнатий, житието на Игнатий от Никита Пафлагонец, а така също устни 
предания и разкази на очевидци. Като привърженик на православието Генезий е 
враждебно настроен към императорите-иконоборци и е твърде пристрастен в пре- 
ценката си за тяхното управление, Под влияние на Константин Багренородни той 
се стреми да представи в благоприятна светлина паруването на неговия дядо Ва- 
силий 1 Македонец. 

Генезий е важен извор за българската история. Той съобщава за сключения 
по времето на Омуртаг 30-годишен мирен договор между Византия и България. 
Освен това той дава сведения за участието на българите в потушававето на бунта 
на Тома Славянина, за покръстването на българите и др. 


РЪКОПИС: 1--Сод. Іірѕіелѕіѕ ог. 16, 4 (ХЛ 5.) 


ИЗДАНИЯ: бепеѕіиѕ, тес. С. Гасптапл, Воппае 1834. — Мене, РОг СІХ, со|. 991--1156. Пре- 
водът е направен по първото издание. 


КНИЖНИНА : Ктитфасйег, ЗВ, рр. 264—265, — Моғаосѕік. Вугаг потиска, І, рр. 318—819. 
— А В. Виғу, Тһе ійепіііу ої Тошаз Ше З1ауотап, ВХ І (1892), рр. 55—60.— А. Каз ео, Ніѕїоїте Че 
Гетріге руғапііл, 1, Рагіѕ 1932, р. 361.-Н. Сгесоге: Вугапнол, ІХ (1934), рр. 201—202.—Е. Э. Литииц, 
Восстание Фомы Славянина, ВДИ, 1939, 1, стр. 352--365. — Мила Рајковић, О пореклу Томе, вође 
устанка 821—823, Зборник радова САН, ХХХУІ, Византолошки институт, П (1953), стр. 33—88. 





Іоѕерһиѕ Сепезшв — Йосиф Генезий 





[ОЗЕРНТ СЕМЕБИ 


КЕСЕЅ 


7. Вшрап Місћаеіет Капоафе ітреға- 
іоғет хіпсипі 


"Еу ёте В Васй ас Маха) уаиВоой Хр 
фдиог той ВаоАёсоѕ, хооиийс Е хтіого, 
оти, сода С, ёлі очиВаоцс ўттас ‘Ро 
ишо лора Коойинот той похнуой Воъйта- 
осоу, Лёоутос̧ ув трчкабка стоатруобитос тб» 
дутойкет, ит тр отиліохӣ той лойвиот 
лершиудътос, 0120 охообопд ос Рлоусоноантос 
оти тф бл афто” таумаи, хооорьлохобуто$ 
ти’ те Васі ав гла, дас б Васі 
Май. ёутебде” ха отат обу тд явор вр 
Фери афто) Локо. 


"05 08 тов Ефпойк, би ибро 6 Абсоу 
хад? 2 и ибоов посорайт Вот ро уву- 
зо св хатпуоъ Сето, (ос вийвуде ивйоттр" дло- 
бад сбийво” 0 де Вао/е?в тђу лрос Гло- 
отоофр тойво» воть», тб» бликда лі етота 
хата иво, 9$ и) плефосупието» тб» ёу- 
убафо» дохо» отб», ада лоосуажойтет 
“с дюотдонв, ё (рлео тте. оъиђоѓуорот, 
лооотдбав ер Ари пета тоб ёл? афтду отрй- 
тейцатос ёё пообедовйат тўс ложе Ма тр? 
иво" одтой лодос ВоиДуйоосс хадглеотёот 
оар, е то ш) тобтотв диуаудоѓах ка фи- 
уодгіас “Рошебгийс товобтох дото» Гфоойодоц. 
4ф @» 6 отоамотидс 06220705 хитедодбови 
тоб Вайс дфеАна", кар Видъто" тобто» 
ёлеууфісесо, май тор отоохцу Дети бои 
фета «ве рабйот лообхтое- (рр. 4, 


7—5, 6) 


2. Пе оғівіпе Тйотае 


Уфу оте дЕ ной Айхан тот вЕ ° Аиодіое 
тъухфоъта, @ то тўс уЛежене паодотиот 
дугубуто, пы бу ха! Өоий» тд» дло Мизия 
Гоѓаъооб, ко) одтду & °Аоиєуіо» тд убуос 
хотауоута, 2 ите ко аудовїо” ко! пой 
лоаудоввотато». тоб об” ВаодоЧои пооутос 


ЙОСИФ ГЕНЕЗИЙ 


ЦАРЕ 


1. Победа на българите над 
император Михаил ! Рангаве 


През втората година от царуването 
на Михаил“, зетя на император Никифор, 
6822 година от с. м.3 седми индикт, на 
ромеите било нанесено поражение от 
Крум, предводителя на българите. То- 
гава Лъв, стратегът на войските от Ана- 
толик, не взел участие в самото сражение, 
а недостойно избягал със собствения си 
отред, като дебнел удобен случай да за- 
граби царската власт. А император Ми- 
хаил се принудил да избяга оттам с 
остатъка от войската си. 

Обаче някои казваха, че самият Лъв, 
храбро разбил българите, като нападнал 
една тяхна част, от което придобил го- 
ляма слава. А императорът, като поел 
пътя на отстъплението, обвинявал извън- 
редно много подчинените си, че не са 
устояли на своите писмени клетви, но се 
отдали на раздори, които водят до пора- 
жения. Той заповядал на Лъв поради 
частичното му надмощие над българите 
да остане настрана с подчинената си 
войска вън от града, за да не би те да 
си въобразят занапред, че ромеите са 
толкова малобройни и страхливи. Поради 
това събранието на войниците започнало 
да хули императора за глупостта му, 
обявили го за свален и единодушно про- 
възгласили за император стратега Лъв. 


2. За произхода на Тома 


С него бил и Михайл от Аморион, 
който имал недостатък в говора си, а 
заедно с тях бил и Тома от областта 
на езерото Газура,! който водел потек- 
лото си от арменците, а бил и смел и 
способен мъж. Говори се прочее, че след 


1 Император Михаил 1 Рангаве. 2 Никифор 1 Геник. 3 Сиреч 813 г. Годината тук е дадена по цари- 


градската ера, според която за начало на сътворението на света се смятала 9008 г. 
5 Бъдещият император Михаил П (820—829). 


бъдещия император Лъв У Арменец. 


1 Става дума за 
в Относно произхола 


на Тома има различни сведения. Според Теофавовия продължител (Тђеорћ. Сопі. Спгопоотар а, ей Вопп., 

. 50, 18—31, Тома произхождал от славянски род. Генезий го нарича на едно място арменец (ей. Вопп, 
р. 8, 15—16}, а на друго място скит, което се тълкува като славянин (р. 32—,8—12). По-приемливо е 
мнението за славянския произход на Тома. Срв. /. В. Вигу, Тһе деи! у ої Тһотаѕ Ше 51ауопіап, ВХ, 
Г (1892), рр. 55—60.—Мила Рајковић, 0 пореклу Томе, вође устанка 821--828, стр. 83—38. — А. А. 
Уазет, Вугапсе е! 1е$ Агађеѕ, 1, рр. 25—26. — Д. Ангелов, История на Византия, стр. 292, бел. 10. 
` Газура — град на едноименно езеро в областта Понт в Мала Азия, на юг от Амасия, Вж. 
Кире: РУКЕ, УП, сої. 891. 


41 Гръцки извори за българската история, Г 


322 





ув тф позаботи, пота лодс адтоб та тйс 
датобов  дуйхайблтеобои  Воъйниата Аќуєтой, 
ха тособтоу Фотё проаууе ра афто моћ туру 
лецоуобас дфаогов хай тў» офдадибу диосо- 
сіу. тортой 08 ёлі тойс лрорв ос 0с о? 
дъуиқђоғоу ёлаоҳалАоутос, б шос тд. соъйди тўс 
вдуйс длолепрашёуоо, та тйс Влохооповос 
афиф лаовътоблисто. пообходиоаийль дё т» 
дсолповтогифа» Гллоус абтф тобтоъс 6 ио- 
уахос лду ивта л/вотия ле еос бло- 
уоотЕїУ порове: тду Вообатот. 10 ОЕ иста 
леощооіас ёуохбиуоут, 0с плросдохфъи тб» 
хотодоще» авто по осунођдђуби, тофуаутіор 
айтоб тб» Алор лай фуо» б деолдблос̧ 
40° „итдб, во пей тоб охоюоођиотос, $ тў 
ой дюуоіа хадбс ий ёуќохтре, лгрооутоцё- 
уоу вото. ту удо обр, Ос вр три вілу оо, 
диийтоу ко тўс блаоёвос блоотңоу гр» 04- 
Аотоіово” ої дё тойс #ллоус̧ осо лодс блт- 
ого» влахоибооутес дъдове, тойтоу д лофтос 
хо) б иет адтд» дадђисотофоођов, кой 6 то!- 
тов дгатохфу дуаоойоваж таувос Форд ха- 
таостоарповтщ.“ 6 об» Воодфлос лодс табта 
уаЛвтбс пйуоисбёос̧ та тоб Доуювиой абтоб 
тф те Двоти хо Миойй хо! Она, тоїс ѓлд 
Хетоа тото, ие ко! рос ёлі тоб џоуаҳоб 
Вот лообоудповос лаовдтдот. (8, 13 — 


9, 12) 


3. Пе Ве/іѕ пиег Вшрагтоз 
Котаноздие 015 


ФуидеВихотов ОЕ лоАќ&иоо ивтаёо * Роища» 
хо Боуйдуаост, ной тоб иё одтб» доупуоб 
Кообииоо ффокортос Фраддосби тобс лоо- 
офуудутас ВорАуйосоу, @бодтох де ко!“ Рсо- 
Нау, в тобтос 9 Воойвов сриВвовсо» р, 
хф» тов лой в тбу ивдотфот ў тот 
уудощ Моа» ёотасиігето, оду иста дё хо 
бвохиотф иауотос’ лоб су дстифожас 
съутедссдгсіотс лодс ёуоуибтуто хоообою ди- 
фотёоо. ёхотоатебоъо: тоуаооёбу * Роца?їої те 
хо! Воддуаоо хаг ФА Ат, хо лойвщийс 
опивой с майвотфонс дуй хойтос тъайти то 
“Роиахду отобтеиа, (бе ёореу бтвосов тўс 


Іоѕерһиѕ Селезиз — Йосиф Генезий 





като Вардан отишъл при монаха, мона- 
хът познал всички негови планове и на- 
мерения и дори му и предсказал, че ще 
бъде конфискуван имотът му и че ще 
бъде ослепен, Вардан се разгневил на 
предсказанието, което не било по волята 
му, но все пак оставил обичайните |даре- 
ния| за молитвите |на монаха! и се при- 
готвил да си тръгне. Неговите помощ- 
ници му докарали конете, а монахът, 
като ги видял, подканил Вардан! да за- 
мине колкото се може по-бързо. Когато 
той с радост си тръгвал обратно, въобразя- 
вайки си, че му е било предсказано нещо 
хубаво, отново божественият предсказа- 
тел му казал противно на неговите на- 
дежди: „Ни най-малко не мисли за неус- 
пешното си начинание, което не съвпадна 
добре с твоите намерения. Защото, както 
ти казах и по-рано, ти ще бъдещ ослепен 
и ще ти бъде от нето имуществото. От 
тия мъже, които ти докараха конете 
оседлани, първият и другият след него 
ще бъдат увенчани с царска корона, а 
третият скоро след като бъде провъз- 
гласен |за император, ще го сполети 
смъртта. Тогава Вардан, като въздъхнал 
тежко при това, споделил мислите си 
със своите подчинени Лъв, Михаил и 
Тома с някаква ядовита насмешка към 
монаха. : 


д. Войни между българи 
и византийци 


По време ва войната между ромеи и 
българи предводителят на българите Крум 
предлагал да се предадат българските бе- 
гълци, а също тъй и ромейските? Им- 
ператорът бил съгласен с тези искания, 
при все че това мнение не допадало на 
повечето от знатните и най-много на ма- 
гистър Теоктист. Тъй като сред тях на- 
станало разногласие? българите и ро- 
меите се разделили като противници. 
Прочее те почнали война едни срещу 
други ив станалото сражение ромей- 
ската войска била напълно разбита. 
Както изглежда, висшият промисъл въз- 
намерявал иначе да нареди нашите ра- 


1 Патриций Вардан дигнал бунт срешу император Михаил Рангаве, за ла завземе властта. 


2 През 818 г. Крум 


предложил да се сключи мир, като се поднови договорът между Византия и Бъл- 


гария от 716 г. Точка трета от тоя договор предвиждала взаимно връщане на бегълците. Понеже 
това предложение е било отхвърлено, Крум се отправил на поход и превзел Месемврия и Дебелт. 


Срв. Гйеорћатіѕ Спгопостарща, рр. 497, 16—498, 26. 


3 При решаването на въпроса за мира се на- 


ложило мнението на привържениците на войната с България, чийто най-изтъкнат представител бил 


Теодор Студит (Срв. Тйеорйап!5 


Сйтопоргар Ча, рр. 498, 18--499, 18). 





323 





и л г 4 (32 с р сай 
Фо поотоіас ив довопв та хай? ђибс дитас 
уг», хотайтреов Абу ду хоєіттот. 


> 424” вде» диотпику, абс Убу ёлоуіо)ие». 


°Ауаооњдеіс др дпиома Ао 0 Васа 85 
Оийу тбу ёоллоб фжидтр тороибоузр” ғ 
фодвойтоис ёлёотпову, ка Мот, об тб» 
латда лугоиаияйс ёх ходиивидоас аолоі- 
сото, тй потооіф моћ ёхохоъђітоо пи! дгё- 
овитиуву. 

Та» оф» бидивуф» Воуудов тр поотвов 
ит колвлаойбтот, одд Й тохобса лар 
ойтоїс & лой же уфовв ко! хотоюіоис дий 
тє лролодйово ка! аушайстебавов ла0трко- 
дойда: додифсс, фотв лодс обзор тду Вой?- 
уаро» пвифдтуш лаой тоб Раойвос г0Доуоу 
Ту, лобо 10 ворихди длоребоутоѕ опоздав 
глеоудоаойе. 100 08 моотобутос Вошудоос 
ий лодс тобта котодвибоъ, дле Ваоваошхой 
10» тоблоу моћ хотајаѓорєоонёуоь, Део б ба- 
одеўс хат? афтбру ёхотоотєбву ёлеіуєтон. ко! 
ибс хоатоийс хооттдеіотс, Вапихф дьалау- 
нап б хай дийс Дадс тоолй слова тои, 
ботев ха) аблоб тоб Воо/#ов отутоблеодон. 
дай бу Воълуйооюу тў дибве: вложвцибуо, 
ФЕ блоотоофӣс икта тоб пво0ътос Даоб дуц- 
хол Мотото 6 Ваойейс хо тобто поовиВо/ 0?» 
доготебс нот адъбу бота бс дуодєінуотои, 0% 
и АДА ко аблоб хотоҳбоси Вошудов» 
100 доупуой, хай тоїто»у тд ёнуо»а та иёу 
лоодаофеа таїс лётооис та дё Ву бота ҳадє- 
лос пиоооаоди, (с ёутебдеу ёр тото 
лелгоатдосдо: лаМутта ёоуа хата тр” лото. 


Торп” 6 Васіедс Абу, ката те Воъй- 
Удо» ко! ° Ауаопуфу уватвъсйивов хо йт- 
го ойон катасуедек, дЛагоуоеотебос йлави 
хотерафовто, Фе ёртебдгу ко! длох ей" подс 


тд фидтеоо. (рр. 12, 1—13; 16, 15—18) 


4. ВШрап Котатцие јоейиѕ раприпі 


"Оу тофс ледаохобутос абтф простжобонс 
80у фи дофоознавок, тобв д8 ит ледоивюотв 
ожово: лозтодолойс дтив вето, та Хиопо»бу 


дума за бъдещия 


Їоѕерһиѕ Сепезшз — Йосиф Генезий 


император Михаил И 
на Крум пра Версиникия на 22 





боти по причини, които надвишават на- 
шия разум. 

Но нека се върнем отново там, от- 
където се отклонихме. 

Лъв, след като тържествено бил про- 
възгласен за император, назначил своя 
връстник Тома за началник на федера- 
тите и почел със званието патриций и 
|началник| на екскувитите Михаил, чийто 
син бил възприел от светата купел. 

И тъй враждебно настроените бъл- 
гари, възгордени от предишната победа, 
започвали да вършат големи опустоше- 
ния, като опожарявали и пленявали 
много области и селища. Тогава импера- 
торът, който се стремял към мир, наме- 
рил за благоразумно да проводи [прате- 
ници] при българина да сключат договор. 
Понеже българският владетел не се съ- 
гласил на това, бидейки варварин по нрав 
и самонадеян, то император Лъв побър- 
зал да се отправи на поход срещу тях. 
След като се завързало ожесточено сра- 
жение, нашата войска по императорска 
разпоредба започнала да отстъпва, та и 
самият император побягнал заедно с нея. 
И тъй българите се впуснали да ги пре- 
следват, но императорът се обърнал 
срещу тях със съпровождащата го вой- 
ска и като ги нападнал, проявил срещу 
тях извънредно голяма храброст. Той 
също така победил и самия вожд на 
българите и едни от техните деца удрял 
о скалите, а други жестоко избил на 
„гумното“ 3 По този начин били извър- 
шени дела на възмездие, както се казва 
У Поет = 

И тъй император Лъв, като се про- 
явил срещу българите и агаряните и 
обхванат от голямо самомнение, се по- 
казал извънредно дързък и поради това 
започнал да проявява по-голяма жесто- 
кост. 


4. Българи и византийци 
сключват мирен договор 


Ония от тях, които му се подчинявали, 
[император Лъв] удостоявал със СЪОТ- 
ветни почести, а които не му се подчи- 


Балба. 
юни 813 г. 


2 Сигурно става 
з Както изглежда, 


тук Генезий има пред вид победата на Лъв над българите при крепостта Вии из през 814 г. Вж. 


Златарски, История, 1, 1, стр. 298—299; 428—432. — 


Бешевлиев, Първобългарски надписи, ГСУифф, 

















324 Тозервиз белеѕіцз — Йосиф Генезий 


пао? оёдёу деозоцата оу биво, Фе Одет 
ха тас̧ лодос тоос Огбувонс «орайи вии- 
Васе та?та озубуве», ёхеіроқ иё дуое 
ёоуйасаоден та Пибтвой Пода, ёартф дЕ ха 
тої бл? ато» та Вхебе»” Фопохебиата. дг 
фр тфуа опоцо фокодвотото ошо тв ка! 
абхитойи ко! ѓхфдАоуобогіс @8005, лодѕ тобтос 
хо Ввифтбиов отфов ката пойму хо убод 
лдоо», дохӯдеу тйс Эвошообс Воо/ваз адтоб 
ибо лой" ход" дирохвад", ха автб» 
то» отоцейо» дидамаоувтотите оѓоу тобто 
торс хахоморушасе". тоабта та нота дъосейвот 
абтоб ёууоуиота ха! теууйошата, ха тоттос 
то ёлаудёс Врхоотбот. 


“4240 ха лоос тоу ви Аролгдобутоу 
діќууоото, фідолоріас офи ёре" д? ўс хата 
уе бод Махедоуіау те пдоар ха! ё аб» 
бою тс Хурду уйс подаю фвуефооло, 
афтоз ёле у ог» отоатидпо фадауби, бло 
тв тв лодєніоу ёфбдоъ< ёхтоёлопо хей тої 
тойтоу тоннеле лаоёус то еђлооатотоу. 


(рр. 27, 21 — 28, 18) 


д. Ое атзитгеснопе Глотае 


"Анно 98, сж фаи, 6 Оюфнас тд 
Ахад? Воофебоцута, тадёох {хот абтоб| нес): 
теси» лойнфюдосло» дтиовйети хаг абтот, 
фувхаде" уао ФА дос Фуилвлорвотоз диотан- 
то хо 6 иу Дихан, лаоалатобс той тбу 
дъогойкф» отратебдотез ётбуҳаув отоствуос 
ойу иктоу дё хо! ваиоиоз блод те тў лато 
дос абтоб ’Айфууато» лір Ехтоефойонс, 
соб Роке, моі а то тйе УАТ ЕР аттоио 
ха то шр хаос ар тої лодос брдосійу 
ромео 6 дё Отис лдоь фдоотооуођ це- 
уос бй тв то Фдовофоо” офх ото хо) 
дотеѓо” хог вдлооспуобом, ха ту ВеАтіотору 
оби ёдатгобиёуо „Портос, в хо ожо Су 
т уй тойс 0 ко уңооюх (Фу, то” лода 
лел)кото. оѓтоў обр» хотаоҳо» тойс тор ду- 
шоо» ооо» пазтас йлентутос ёууоброу тас 
усрошонёуах длехдтообто володя, & (у 


нявали, подлагал на различни унижения, 
без ла зачита ни най-малко християнските 
закони,! и то дотолкова, че открито ги 
погазил при сключването на мирния дого- 
вор с хуните, като позволил те да из- 
вършат нашите религиозни обреди, а 
той и приближените му — техните, По- 
ради това може би настанали страшни 
земетръси, мор, суша и жега, а освен 
това и размирици в столицата и из ця- 
лата страна, които траяли много години 
още от началото на неговото богоомразно 
царуване, като че ли и самата природа 
негодувала поради неговите злодеяния. 
Такива бяха замислите и хитрините на 
неговата нечестивост и чрез тях злото 
се затвърди. | 

Но пък ако се залавяше да изпълни 
нещо полезно, то трудолюбието му ня- 
маше край. Чрез него той възстанови 
градовете в Тракия, в цяла Македония и 
чак до границите на скитската земя, 
сам излизаше с военни отреди, за да 
отблъсва неприятелски нападения и на 
техните начинания да сложи добър |за 
нас| край. 


5. Въстанцето на Тома 


Разказват, че Тома, като чул, че Ми- 
хаил“ се е възцарил, веднага подготвил 
голям бунт срещу него? тъй като те 
отдавна били непримирими противници 
един на друг. И тъй Михаил бил стра- 
тег на цялата войска на Анатолик, обаче 
той бил не малко укоряван, както изглеж- 
да, поради това че от неговото родно 
място излезли много атингани, също и 
поради недостатъка в неговия говор, а 
освен това някои смятали, че му липсва 
храброст. Напротив, Тома бил обичан от 
всички поради мъжеството си, а не по- 
малко заради своята благовъзпитаност 
и любезност. По достойнства той не от- 
стъпвал на Лъв, ако и да имал нещо 
скитско в произхода си” а освен това 
бил стар и куц. И тъй той събрал всич- 
ки събирачи на държавните данъци и 
писмено им определил обичайните да- 


3 С тия думи Генезий изразява своето неприязнено отношение към Лъв У, който бил иконобо- 
рец. 2 С името хуни византийските автори често наричат българяте. Срв. Могаосяй, Вуғапіпоішг- 


сіса, П, р. 234. 
Михаил П Балба. 


5 Т. с. до границите на България. 
3 Бунтът на Тома е избухнал през декември 821 г. и продължил до 823 г. Той 


1 Става дума за византийския император 


бил израз на недоволството на народните маси срещу тежките икономически и социални условия, при 


които живеели. Вж. Е. Э. Линии, Восстание Фомы 
С. Озтозогзку, Ніѕіогу, р. 181. — Д. Ангелов, История на Византия, стр. 292—-295, 


Славянина, ВДИ (1939), 1, стр. 352 — 365. — 
б Атив- 


ганите били християнска секта, разпространена през УШ в. във Фригия и Ликаония. Известни били 


с крайния си аскетизъм. 


? Тук Генезий загатва за славянския произход на Тома. Вж. Ра/ковий, 


пос. съч., стр. 36. С името Ума, Хх ро някои автори наричали южните славяни. Срв. М. Уазтег, 
Ше Зауеп іп Опеспешап, Вегіп 1941, рр. 176.-177, 


юзерниз Оелеѕіиѕ — Йосиф Генезий 


отонас Фу Лаос ломрбивтох отосттугоіок 
хотд тоб МухађА ухостох Мот ое. одде 
дА тб” ЗЕ братом фоиниёта» длайилатато, 
ойд8 тўс болбоас обтвя, 08 то’ 85 бр 
глиййдо», оби адтоҳдбуот, ой уитогоруто, 
ой тйс дооихӣс иоіоас ёоо” лаой» шоодёоло- 
то», ОВД увтокобуто”, оё тўс дормхђс шоіооѕ 
во» лаоў»” шоодёолото», ойу, блохАцосоу ёдубУ, 
хотд докрбоотс каообв ої офа атф лооое0- 
обђса» хо оъувілорто, об иё” ката ур, ої 
д2 хата д4даобо», уб) 208 иду ӧиоліото 
бтафатвун, Фе ёутебдеу ко лдуто то дёнота 
сфу торс отостуүуоїс олёудесдон тобир с1и6- 
Во», О Вюуоб ибуот, тоб тбу "Аопемахфо" 
отооттуофутос, тобтоъқ леопобив ёлилегдвїс 
дроутос, хой Колахола тоё "Оцимюъ тф Воог- 
Ат Михон ув лооохеиёуоу. хо! тобобтоу 
ёлодолдаоіоѓе 10 пдўдос хата т@у бнордло», 
Фотё хо то?с Хадахуроўѕ ёл” адыас довводо 
хо! лфоав 310005 мо уфойс хатала Сео, 
ха! хадесви Лос афтде, в и?) мета тобта 
тотос ба лой с ФИПС > Фдуоютаусмтотос 
6 Фоийс дтедЕдеито. д 07 хой лао@ти лодс 
абтобс хпоукейвойош тоблфо тоирде, лауобо- 
уос дудедвдоас блео адтоїс̧ Воъйлтду торе 
„вто тў ёхёідоо лаил ида дтдци ката- 
лдауєїо». далвилета обу лоде айтойс зор 
дуахойдовивкос, ло Ф д2 ий до съраотоиб», 
тўс вас ийс будёгғодо длолтбовфос. лов та 
тофу олоуддс иг ’Аудотуб», вдуав то? 
ото» доупуоб, дтадеита отёрос Ваойвоу 
лаод. тоб додвобос `Аутоҳгіос "ГбВ, виа иет 
"Дуоорб» "Гду Аѓуюлтіоу "Аосиобко» АПВ- 
доу °АВаб» Илуб» "Внос" Каваоо» 
ХхдаВо» Обуе Вада Гей» мо! бод 
тўс Маувутос Ворос ивтегдо», Лабу те 
хо ?Адазбу» Хейдот те и `Аоиғуіоу хо! 
ётёооу лоутойоу гробу подобно" ла 
отоду отоойтоледиевдиктос длфонс тйс то 
тоййс дишоивиову, тедвотого” ивого торс ката 


да ги 





нъци, от които раздавал на народа, като 
по този начин засилвал враждебните дей- 
ствия срещу Михаил. Нямаше никой нито 
от Изтока, нито от Запада, вито от по- 
селените чужди племена, нито от местни- 
те, нито от съседните, нито враждебни на 
господарите си роби, нито дори цели 
народи, които да не минаваха по различ- 
но време на негова страна и го посдед- 
ваха — едни по суша, други по море. 
На свойте съмишленици той изглеждал 
като някакъв нов Ксеркс и поради това 
всички отреди заедно със своите стра- 
тези се присъединявали към него, като 
само Олвиан, стратегът на войските от 
[тема] Армениак, които били послушни 
на неговите решения, и Катакил, [стратег] 
на Опсикий, оставали на страната на им- 
нератор Михаил. Дотолкова се увели- 
чила войската, която излязла срещу 
сънародниците си, че и сарацините? до- 
били възможност да опустошават всич- 
кя острови и области и изобщо шели 
превземат, ако след това Тома 
поради голямата си слава не им се по- 
казал непобедим. Поради това той се 
опитал да води преговори с тях по та- 
къв начин, че хитро ги измамил да взе- 
мат уж доброволно решение, уплашени 
от многобройната му войска. Прочее той 
проводил при тях пратеници да сключат 
мир, дори нещо повече -- да сключат 
военен съюз за свалянето на импера- 
тора. И тъй той сключил договор с ага- 
ряните? със знанието на техния пред- 


водител, а антиохийският патриарх Йов 
му поставил императорска корона. След 
това, като събрал разноезична и голяма 
войска от агаряни, инди, египтяни, аси- 
рийци,  мидийци’ абасийциё зихи, 
ивири, кавири, славяни, хуни, вандали, 
гети? и колкото имало привърженици 
на Манесовата лудост, лазит алани? 
халдейци, арменци и от всякакви други 


а) Хайфоо» 1. народи, завладял целия Изток”? Най- 
1 С „Изток“ се означават азиатските области на Византийската империя, а със „Запад“ --- ев- 
ропейските владения па империята. 2 Т. е. арабите. 3 Агаряни е общо наименование за 


мюсюлманите. Срв. Моғаосѕіё, Вугапіпоїигсіса, 10, р. 62. 

означава абасгите, племе в Западен Кавказ. 
Жителите на Зихия — област на североизточния бряг на Черно море. 
8 Племе в областта на Кавказ, Срв. 


торът навярно 
АБаѕКој. 6 
на Ивирия, дн. Грузия. 
р. 144. 
които живеели на североизток от устието на р. 


„привърженици на Манесовата лудост“ се разбират манихеите, обаче 
Те до голяма степен били повлияни от 
автори, дори до 
ДН. 
живеело в степите на север от Кавказ и Каспийско 
13 Сиреч малоазиатските владения на Византия. . 


има пред вид павликяните. 
нихейския дуализъм. Много византийски 
п Лазите били жителите на областта 

12 Алани —- племе, което от У в. от н. е. 
море, до устието на р. Дон. 


Лазика, 


9% С името гети византийските писатели наричали 
Дунав. Вж. Моғаосѕіё, ор. сИ. П, р. 111. 


1 Сиреч персите. 5 С абасийци ав- 
Вж. Тотазейев: РУВЕ, Ь сої, 20, $. у. 
7 Жителите 
Моғаосѕік, Вуғапііпоёигсіса, П, 
много племена (даки, готи, узи и др.), 
10 Под 

тук, както изглежда, Генезий 
манихейството и възприели ма- 

наричат лавликяните манихеи. 
източния бряг на Черно море. 


АП в., 
Лазистан, на 


396 Іоѕерһиѕ Пепезшз — Йосиф Генезий 








Өобхуу проовилеййоав лоду то Вобфупоъ 
гивсвта Глёбо вбол/ос хай петоовойотатс 
тойс бло ҳеїой лебойв, ёи ко! офвудототайс 
ув хо! ледтоотатс диётоос блосизвиетов, 
лоообп ит хо! лойноохутноїс оби бос 
тєуэбоиаоь хоатътбивиос. ие Фу лоне 
тої хот урлыюот теіҳгоь лоооройс»" йлоахтос̧ 
длохообета тоб Васко лодос (бжоф (об 


адтобс ёлюттох хо! даусотгбоиетое та намотоу 


1744 ап» хой той лотос Мруай Боб” ӧте 
блејбутос хо! тобс блвуаутос ёлатдєиёуоою 
афтохвгоос. бду дихан» 6 Өийс кай ёлі 
уариоҳіау лооёоуетаи, ло дъ бхадоу ооат 
ёлаубивуос, ийхевов лаоолддоіос ѓудротоҳе 
афташ удо ТФ пойнихф лоді хатауаАоуто, 
ес лє0і тобтоо лоой Вооҳ^` то ло» дюдАуиё- 
упс сдновшв, прлхабта 02 овтов Фувиовйеботс. 
Кол Жнийс ис тфу Е АГублто", буо ёхёфоау 
хо} абтдс ибтос = диету тоде, паоопоаодие- 
уос ёру 10 ВаойЕ кота Эфий сиилоурова 
айб лора дддооойу, єїлго лооёЛоло. дс тех- 
хе тбде орудєіс тойс зазфожис ёлеҳо- 
опупов». 


"Ел! тоо) 98 6 дейоос дувожвобюато Втео. 
обиро увотесвоиоб ёлі Вав ес Лёоутос тё- 
пас т» длофоадоу ФЕ поодвдежтои. 0009) 
хоиўтуѕ хог обоаъбу Фу буциоль оєубу 
6! Лаилофбс отчоообу хаў анс дюподеюбу 
хо бищрбооис оротбоес, & со» ёхтдлона 
п диёродлоу влйдоби 020005, дудоб» лов тбу 
иет тата паопоауаудуто” холд Хоютюуб» 
то биёрадоу дбуна тўс отасиддоъс афововсос, 
ў хо} Офий» тӧу дАдотода, Ос ѓоиме, хефайтри 
хай доупуду» натойгоута тс &= Фор дна- 
отфовос ивиттивуо» лос лооєрцтеооеу. пудоа- 
уадциеав” 98 ёр тоблф 6 те ’ОЛВьауов, ка! 
Хоопфбоов, тримабта ибуотоо5 уеуоудс, ог 
оі 010) Ваодфюибе тен Хдоао латойиоь хо! 
Котдхъдас афто уа Васа ВЕадЕЙрОС 
хо! потофиос, лей Фу пообедуйотиг дг а» 
той отаоибтои 10 фооиаха докёдаото. 


Ко общо фао! та хола Өсибу дхогВёсте- 
ооу диотооговои. обтос уой» б пота, 
ёх логодос оёхтойс ко! тйуңє дфауофѕ уєуо- 
>с, тбу дуоухоіоу вс тд Ср” Хао еіс түу 
Коуотоутіуор кой Вао/втоной» пб» єі04- 
в», ха} ходе им тб» патоюкіо» (Воо- 

1 Бъдешият император Теофил (829—842). 


после, приближавайки пределите на Тра- 
кия, се опитал да превземе Цариград, 


подсилен с добре въоръжени конници и 


с подчинените му пехотинци, камено- 
хвъргачи, както и с безброй прашници 
и леко въоръжени войници, а още и с 
не малко обсадни оръжия. Като нападнал 
с тях стените откъм сушата, бил от- 
блъснат, без да постигне нещо. Срещу 
тях излязъл императорският син Тео- 
фил сражавайки се много упорито, а 
също и неговият баща Михаил излизал 
понякога и лично нападал враговете. 
А Тома, объркан от това, започнал мор- 
ско сражение, като довел голям брой 
плавателни съдове, но и там също така 
претърпял неуспех. Защото те били уни- 
щожени с военен огън,? чието приготвяне, 
забравено по-рано за известно време, то- 
гава било възстановено по следния на- 
чин. Някой си Калиник от Египет, мъж 
умен и който единствен знаел това, се 
осмелил да заяви на императора, че ако 
той пожелае, ще му съдействува по море. 
И той, като приготвил изкусно течния 
огън, предал го на морските военачал- 
ници. 

Три години се бунтувал окаяникът. 
За този бунт се беше появила страшна 
поличба още при паруването на Лъв. 
На небето се показала комета във вид 
на две луни, които се съединили с бля- 
сък и отново се разделили ва различни 
съставки. От тях се откроил образ на 
безглав мъж, който един вид предвеща- 
вал безумното движение на започналото 
след това срещу християните безглаво 
учение на > бунтовниците-еретици или, 
както изглежда, -- |образът на| бунтов- 
ника Тома, глава и безумен предво- 
дител на бунта, повдигнат от чужденци. 
При потушаването на бунта се отли- 
чили Олвиан и Христофор, магистър по 
това време, чиито синове Варсакий и 
Назар били патриции, а така също и 
патриций Катакил, братовчед на импера- 
тор Михаил, за когото се каза по-горе. 
Чрез тях била разпръсната отровата на 
бунтовника. 

Казват, че истинската история на Тома 
е следната. Този бунтовник, който про- 
излизал от жалко родно място и долно 
потекло, пристигнал, в столицата Цари- 
град, за да си изкарва прехраната. Той 
се" прилепил към един от патрициите, 

з Под „военен огън“ Генезий разбира т. нар. 


„гръцки огън“, който бил изнамерен от сириеца Калиник през втората половина на УП в., а не през 
ІХ в., както съобщава авторът. За гръцкия огън. срв. тук бел. 6, стр. 43. 








дартс обоз Тр б 445) ёухАнам аё» 
пиоцеќос пара тобто" тоб 420005 ёадо, бъ 
пладето хоталойёоода. тобто Хрдооѕ 6 
трчмоўта то Васева Даубу, 1 Воодет 
Васхоба» да тр” лообобоау ходов 
айтбу фебуат 6 пр ёлі то идее Обеть, 
Дъ хоталойЕсови иё» ёле, обн ве ёоуоу дё 
лооёВт, ек Хлоѓо» длёдоа, “ай побто» ив” с? 
сіс Хоютд» вЕдоунто лош", хой ҳодуо» сидбъ 
2» адто?тс датойрав, бозі в! ко! ж лаоеАмтођ уох 
длогтойс, ужид? фи» ват ледот, 
Козстотоот «ие авто” Коруойикуов ТО 
Аботос ка Еос. обтов дё йоа да тр 
чорба ту тролот ива ту брдодибу 
ха ъс Васе ох дствоти хай вс дуйооло» 
Ррфчоти иєтд Вох’ те ёхттодскио, ко! 
б тойдё уёходс & пи калетё 0000 тОте 
тр Фи тў Вао/въобоц овитейо». ФА був 
лалануотос обтос Фо ива Харожпуб” да- 
Сб», Рлосуќосоь тобтон: лов Даилой?в, Фе 
ПлотЕЙЙ лойово аётоїс пи “Радон дори», 
#? и ҳођисла бхауй мої отоотоу дбоҳоёоу 
догу лодс тд ёоуо» офф. в др ту апо- 
ор токо» дхотоотейв хатд “Реоцоко" сас, 
поето ё ко ди то ибуёдоб 10у вууеюот- 
ибо? од» вздоблюо» ть шбоѓаораоо» ебой- 
кос, ивтд тўс ръдийз фарйотров ий буоіис 
Фи бр хо! дъгиооф(о обшолос дистиуоб» ха! 
та ту тобто" 0 др и Козотдушо» Сли- 
тобла хайтода, длдиоюф тв тобтф ава 
хүубу отрдтебийтос дойс оти абтф #5 та 
“Ронаіоу вода а пъ. Акоу дё тоте као? 
тобто» Ў” Ваойвие, о Вдода иё» тоб лото!- 
моъ ббс, & "Аойсиво” дё хотйуо» то увуос“ 
00 лођрооѓас 6 @бидзас то влиръй» “Ро- 
пабе панду, суедйоас 9 2219005 стойтевий- 
тос Войу? хо кадпувидуа отоапбат надо» 
Й отоатпудт вотусав котд Өюнй длоотвй ес. 
ха! ё) тб» отоохерибто» дифотвос съйле- 
обуу Дос кота и тбу ёу т) &Ф хоо», 
ли и 6 тоб Вас/ ос отоохдс хой «с 
фоуй» тоёлетог ёл” абс 0 0 алоотатус 
уєрбигрос фута подс ёіоуота мо» влатоб- 
ха ко лодс Во та ёаотой лото фооувй". 


Об лой 98 тд ди ибоф ко Майй Лвот- 
та фозебы ко пр” Васа» ёхдёдєтон. б 04 
ув отаобохис Фоийс, Фе ш) йохоболс атф 


Іоѕерћиѕ Пепезшв — Йосиф Генезий 397 





а именно споменатия Вардан, и бил 
уличен от този мъж, че е извършил пре- 
любодеяние. Тогавашният император Ни- 
кифор, който завиждал на Вардан зара- 
ди неговото добро име, му внушил да 
извърши това. Прочее, като се отървал 
от обвинението в прелюбодеяние, което 
той се опитал да направи, но не го изЗ- 
вършил, избягал в Сирия. И отначало 
той се отрекъл от вярата си в Христа 
и като прекарал там много време и из- 
минади около 25 години, започнал да 
разпространява лъжлив слух за себе си. 
Той твърдял, че е Константин, синът 
на Дъв и Ирина, който бил лишен от 
зрение и от царска власт поради своята 
порочност и умрял наскоро след сваля- 
нето си, като неговият труп бил погре- 
бан в раклата на един от тогавашните 
манастири в столицата. И действително 
този пагубен мъж, който живеел заедно 
със сарацините, ги подигнал с големи 
обещания, че ще подчини на тях ромей- 
ската държава, ако му дадат достатъч- 


но пари и значитедна войска за делото 


му. И като получил това, което искал, 
веднага тръгнал на поход срещу ромеи- 
те. Поради големината на своите замис- 
ли, като намерил някакъв човек, полу- 
варварско човешко изчадие, което освен 
от душевна пустота и глупост, страдало 
и от телесна грозота и от други подоб- 
ни неща, накарал да го наричат Констан- 
пий. Той му дал един отред от сараци- 
ни и заедно с него нахлули в ромейски- 
те предели. Император по това време 
бил Лъв,? син на патриций Варда, който 
произхождал от Армения. Като не обър- 
нал внимание на възникналото за ромеи- 
те зло, приготвил набързо малка войска 
и като й назначил за военачалник по-ско- 
ро войник, отколкото пълководец, я Из" 
пратил срещу Тома. А след като двете 
войски се сблъскали при някакво сели- 
ще в източните области, императорската 
войска била разбита и обърната в бяг- 
ство. Бунтовникът започнал безпрепят- 
ствено да напада всички източни обла- 
сти и ги накарал да преминат на негова 
страна. 

Не дълго след това Михаил? убил 
Лъв и взел царската власт. А бунтовни- 
кът Тома, сякаш не му стигало господ- 


1 Сиреч Константин У}, син на Лъв ІУ Хазарски и на Ирина. Той управлявал заедно с 
майка си от 780 до 797 г., когато бил свален и ослепен от нея. Узурпаторът се представил за Кон- 
стантия УІ с цел да придаде легитимна форма на своите действия срешу византийското правителство. 
2 Лъв У Арменец. 3 Сиреч бъдещият император Михаил П Балба. 


а 


Іоѕерһиѕ (бепеѕіи 


те хота уђу ёлходтеіас оҳедор бебо, 9) 
то зарихду лоу тд бло "Рецафонс бу, п 
об Васо ириМутос, влоловто, ома 
зас лАЕотас уаолууқоос ббоос отов тв ла- 
оайлойлойв хор Еллот таз те лойвшотцокас, 
табтаб кота Лаво" кейгбиа обир" 6 08 биа 
шло ду точ отратф хатойцивйт тд» ивта 
Фуотоб ка "АВудог лоодид», нот ъолов д 
Аетоэу баътоб тоду регдохазотфито” моћ лопта 
"оз Чиа ивуѓотр дезаота тб» лоохотвайлциё- 
уюу абтф та дола хотадопивї» ёлитоёлв, доци- 
Уфу дё ейсзруҳогот обтос мой иоттейис бунё- 
705 ходуои таїѕ срилбтои лоойвуи каб ду 
т] Вао/етобот лооё&до лбде ё оо» д5- 
ёр тоб др дЕ тўс хпоіас Зуотдоцз айтЙ; 10 бло 
тор "Одбитд” леотілте отолтф, ой лодс 
Боа и) диухфи тру бор фейувс те май 
е0дёос дИоквтаг ха ту хориду айтоб 6 
уерраїос̧ "Ооо Фитецф» явила т Вас 
мг Моро б 08 тф отобибт табтир май 
реодойиф длост в лего. ЧАР обес ий 
0096» те тўс лоте Лето, 822° биа то 
ит) Абовобве» Джоуи ото, ка) алде ран 
Фо ёллауоюуоїс хехопивкос, уйма деаохолноас 
до ро», ёк лаойбдоп тотон тоду 6 ду 72005 
г» Вудооко” хойвто "Оохбою», лоддахоб 
ледогобто те боди доде», своб” б) ла» 
тас бобхас кагпидонт ибт, като тоў Вио- 
Лвов, От др ФИИН лвотууба фе ава 
завой 0 длостітус тду холд про "АВодоу тйс 
Войтаце поофиду, ёиотоптебоаутбс те жиг? 
аётой донот) от00тф на ди лоофу лбе» 
довжкфи с седиаутоопа Вас єї лісе 
даВдутос" диас табас бласис лад ойд» де- 
иё” адтб», лойс б тбоотуос ёуєубуе, ха 
тойт» лоооонбтав атф. лаоихођиа б асі 
дес лос түу ло блоуоотеї, ҳай фе дути 
та хит” ати» дофовстота дис, лебдъ иа 
хо! убллииор оруадоо в: отомко» ди тфу хот? 
Фото ри ПОП тоб длоотбто" Влоусопаоутос 
лодс ус Вой?” ходъо» тўс тора! дос длий- 
Даушво». Вор дА Васі? ма! ло лойвшо- 
суров тафс затоа, ко тр» одой» суогуо» 
йл? диоолбвеж ибуш той лёоадв» фоогобротъ 
давбтейвр, бе и то нала тў» лой хайобивуои 
Кврос Ш] ёи той отддон тб» ария» я 


1 Град на брега на Хелеспонта в Тракия, срещу Абидос: 
+ Тук става дума за прочутата желязна верига, която започ- 


стността Оркосий не е отъждествена. 


вала от крепостта (Порос) на едната страна на Златния рог и 


$ — Йосиф Генезий 


ството почти по цялата суша, вече под- 
чинил цялата ромейска флота с изклю- 
чение на тази, която се наричала импе- 
раторска, и като построил и много дру- 
ги кораби, които пренасяли жито и коне, 
а така също и военни кораби, им запо- 
вядал да го чакат при Лесбос. А той 
с някаква си многобройна войска завзел 
протока между Систос? и Абидос, като ос- 
тавил зад гърба си осиновения от него 
Псевдоконстанций и му наредил с твър- 
де голяма сила да опустошава останали- 
те завзети вече области. Той, воден от 
внушения на демони и от предсказания, 
предрекъл пред свойте съмишленици 
деня, когато уж с неизказана слава шял 
да влезе в столицата. М когато вече на- 
стъпил уреченият ден, той? попаднал на 
войската, предвождана от Олвиан, и не 
можейки да издържи дори за кратко 
време нападението й, побягнал и веднага 
бил заловен, Доблестният Олвиан отря- 
зал главата му и я изпратил на импера- 
тор Михаил, който я изпратил на бунтов- 
ника -- неговия лъжлив баша. Той 
обаче ни най-малко не се вразумил. 
Като избрал безлунна нощ, той се качил 
на един от корабите, които превозвали 
коне, и заедно с идващата от Лесбос 
флота от една крайбрежна местност, на- 
ричана от местните жители Оркосий, 
тайно обикалял много места от Тракия 
и намерил, че всички тракийци са му 
предани. При все това императорът, като 
му било съобщено, че бунтовникът пре- 
минава с корабите си пролива при Аби- 
дос, тръгнал срещу него с малобройна 
войска и взед уверение от всички тра- 
кийски градове, че ше му съдействуват. 
Но те погазили всички ония обещания 


и узурпаторът се засилил много, след 
като те преминали на негова страна. 


Императорът веднага се върнал в столи- 
цата, каго взел, доколкото било възмо- 
жно, всички мерки за нейната безопас- 
ност. Той събрал сухопътна и морска 
войска от източните области, които се 
отметнали от узурпатора наскоро след 
като той се оттеглил. Императорът по- 
ставил в корабите и военен огън и про- 
строил желязна верига от градската кре- 
пост чак до отвъдното укрепленией та 


така нареченият Рог? при столицата да 
2 Т. е. Псевдоконстанций. 83 Ме- 


продължавала до отвъдния бряг. Тя 


била спускана по време на война и затваряла пътя на неприятелските кораби към Златния рог, 


който не бил укрепен откъм морето. 





5 Сиреч Златния рог. 








рабо. Гопудио» ё, пади иёу уорнайост- 
та отойхууб», дг ащаз де Васе увуотота 
ха фа тобто #с Ххбоо», ша" бг Къх ад» 
ъпса», фруадвийета, додор” 0 длостдтие, сте 
др прооуаюпвата атф, хадототЕё стрстей- 
нотоб бувиста нида» брдобу, ка тоттон 
лобдооноу оїтоб хата те Вао/киобоне лоо- 
явила, ада ди хаф сто” хаті о" дубов, 
Гуа др дифо ката тайго” & тр Кототахитов 
убуотто лай. кой др убуоре тобто тадёос, 
ооуёдддутес ОД до Пло те уй хо ВОИ 
хота тас Ваофйоон той лотаной ёхђолах, 
0608 тўс одпобас дЕархвофонс очойс модови 
тр» тор подешо» добор лАоін. пег 0? 
лой! 02 хай айтбс оё” л ино ёлототеї тў 
лой, Т0 лроёооқ пои ъф) хай #те- 
оо» дуадеіхиот, ° Ауаотбою»у дуона, пай иёт 
«с торс койонибонс те оста позиуойз, е 
хоси» дё тобле» фардое таба ёл оддза, 
сісҳоду то дос, оте дохей #Е оѓролосісс 
"Тудоувуйс рош, иохдноотвро” орех бло 
Ёип?ңёіас ёсүйтус. нета тобто) обу но лиу- 
тос той отоатой лосораы т) поле, диа то 
рауржи об иброс дуор ие 105 пойас афт. 
вле! де тис ёАтідос̧ баиаотаты, ту лота» 
пей” врого» длолеирета ато», орот 
холӣ ту оевазоз °Атарубосоу зебу, й 
лфтас ода’ глумдонс того хата то’ Фоджот 
окойтас Водалодо». ата лойвиот петд тйе 
лбӧАвос отухоотей тобебиато біток и тоїс 
ди то» летооводо дос долат», ида до 
хата ивоос тоу Вахо" лох тобеи 
Фет. 0» др ха д Васкес Мар дара 
в тўс доофйе тоб тўс Ввотдкоп заой то ло- 
Дешхди опиётор лўууъо, кейвба дё и 9а0- 
фо» тоу бот дође» ув то ихолод» тоб отапооћ 
Сб4от хо! тр освастт" во то сте Йеошиторос, 
ха! леое Вей" тоу тоб Ваѓаутіо» теб хонс леєоі- 
Войо» ивта Атаувіас, об” йна ъф вод хАцоо 
хо тос Фос лойт тӯ ос вгиховоив 
дедиеуот. лпарататети ди лоттово лойбиот 
где 0 длоотйтис хо! иуруараїс дА? 86 Глео- 
дейои об тоб дао вос таїс те Воде ха 
50$ бтиинуарциаое кехопивьои  дкодобъте 
торс ёуартіоъс, ФотЕ ка хиахас хо! увйтас 
хоюђс те хо! ла’ #7 ть тоюбтоу доуауо” Алб 


Гозервиз Сепеѕіпѕ — Йосиф Генезий 


329 


не търпи щети от противниковата флота. 
Бунтовникът пък взел като свой спо- 
движник Григорий, който по-рано бил 
стратег, но паднал в немилост пред им- 
ператора и затова бил заточен в Скира, 
един от Цикладските острови, направил 
го началник на десетхилядна войска и 
го изпратил като свой предвестник сре- 
щу столицата. Той приготвил и флота, 
така че и двамата да се намерят по ед- 
но и също време пред Цариград. Това 
било направено бързо и двамата се срещ- 
нали по суша и по море при устието 
на река Варвиз като дори желязната 
верига не могла да спре настъплението 
на неприятелските кораби. Цаскоро и 
[самият Тома] пристигнал с 80-хилядна 
войска при столицата, като към първия си 
осиновен син прибавил и друг, на име 
Анастасий. Той някога бил монах, но 
поради поквареност на нравите преми- 
нал към светския живот; бил грозен на 
вид и поради прекалено пиянство при- 
личал ва индиец, а още по-отвратителен 
по душа поради крайното си безразсъд- 
ство. С него и с цялата си войска той 
нападнал града, като смятал, че щом се 
появи, вратите ще му бъдат отворени. 
След като се излъгал в очакванията си, 
понеже гражданите го отблъснали с ху- 
ли, той се разположил на стан при хра- 
ма „Св. Безсребърници“ и покорил 
всички ония, които живеели в Тракийс- 
кия Босфор. След това той започнал 
война с неизброими стрели и хвърляни 
от метателни мащини камъни, бидейки 
уверен, че ще превземе града откъм 
Влахерните. Вследствие на това и импе- 
ратор Михаил, като се качил върху по- 
крива на храма на Богородица, забил 
военното знаме. Той заповядал и на си- 
на си Теофил да вземе победоносния 
кръст и пречестната одежда на Богома- 
тер и молейки бога за помощ, заедно с 
целия клир и другите граждани да оби- 
колят в шествие крепостната стена на 
Цариград. Бунтовникът си служел с 
различни начини на водене война и во- 
енни съоръжения. Но императорските 
войници от удобни места с помощта на 
стрели и противодействуващи бойни съо- 
ръжения отблъснали противниците, кой- 
то > изоставили стълби, „костенурки“, 
„овни“ и всички други подобни съоръ- 


1 Варвиз (Ваовубус, Ваовбооос) е река, която се вливала в Златния рог (дн. Као апеѕи). Вж. Хати, 


Сопѕіапіїпоріе Буғапііпе, рр. 9, 16, 232. 


? Храмът „Св. Козма и Дамян“, който се намирал в квар- 


тала, наречен „ёр тоѓс Даоос“. Срв. Јаліп, ор. с, р. 123. 


42 Гръцки извори зг българската история, [У 


330 {озерНиз бепеѕіцѕ — Йосиф Генезай 


тас пло тдс Фес дадойуиш охра. аа кой 
б уазтхдс той длоотдтот сотоитоз ка! е?тос 
т Гроб ивдорибнос тоо, хохдо? тр ябйи 
тобто) те ха тоёебиао доной лігвіоб, 
лоо 98 хо} тегойохе оо бделдА во: хайооиё- 
усих, пуввоата вари луейцот длохоотетен, 
те д) моі уаивион 15 Фойс обот. 


“Нан 08 тоб роо тоїс ботов обкцавов!" 
ёлидёортос ди те тоб лекоб ка той уаите- 
хоћ отоитой поооВаддв тр леи хас Вито 
ада, тд ивоос 0 ди Крас то сурна кадети, 
тегойскв/ ес делба катаохетоав ка ён 
тр ленлоибгон де авто” бло тор в А 
оно хатиаеви то твегхос 008706, 0 дЕ уг 
Вас еба па тат ато» ба тоб тебдотсо 875 
Дбуоис Пе» диъротеа" ту Фораоивупт ато 
ер, в петанедаудєТеу, пабеууибу об пећ 
дЕ тобто, ОЛЯ отоато» пра хидолдАісас од 
отоу абосоу т 05 ёби иар тоб 
блотуиооатоз атф ката хоблох тна, ной миа 
ерата д2 товогтор боле та лора лоо 
эў” дохкфажав съудеденёра 7005 тойс Фи та 
хќовое шоҳонёуоъх @тафиуЕТь кар тор ёх Вас 
Дакс длауооебодао®ђо олбйещо», ёхортақ те 
лойобе тфи ловно» поовуеютой: то Пас 
дат. 2 ос ха Горубою, огуейхтааз отф 
хо пра ноосу ВоауеТат отоблой хой ката 
убита тай Хабдиеноз «вхиоис, тегу. 1905 
про Өофор я ката уежог убета той тода 
ох. 022° буе потодишохне бша тф тото но 
бег» отодтебг кото Гоцуофон, ха тобтоу хеч 
тодаВ оу дрошоєї, хой пам» еб тір лому ёл- 
90» тйс ЗЕ боле Виста пооовдонат, уоби- 
пос те пелдаонфуок, < хола те р ха 
дедавоа «Пр рете, тф@ хато те арр А 
дада хо тис рңооъ плаоиз загихф ёбала- 
тоа Фуд хедебы ко то Васеў дн- 
шахеони. ка да пила опоуоуд 105 ло- 
дешотђоѓох  пооокадол сите лоудошадо 
фил оня, лоосоошѓоти те тр тб» хадоы- 
абе Вебо» вит, терь поотбрат оби ФЛат- 
тор обо то яй вот ка убо ве)" хор т! 
6 тойто» "Ето доиде. Визе дё боа ёк те 
конои ивоон ка Воовіои тӯ лойвож ор 
лоооВейв " таїс око. Ваю де лоорда- 
вас длост и сиордоойз уай ат ду тоа 
тб» роті» кеч! хата то’ попабнот ёлидё- 
ав убоот, 5 м’ Одонортогов айтбу, 05 
дА охедаттйооою, таз лос ВЕ тогто съй- 


< зт 


1 Малко пристакище на брега ка Мрамерио моое, недалеч от Евдомон. Срв. Зап, ор. сн. р. 407. 


жения и избягали под своите шатри. 
Морската войска на бунтовника, а и 
самият той, като си послужили с течен 
огън, обградили града с флотата, но били 
отблъснат от многобройни стрели, ОТ 
така наречените четириноги стенобойни 
машини и от противния вятър, който ду- 
хал, понеже било зима. 

Тъй като вече настъпвала зимата, той 
нападнал града със сухопътна и морска 
войска, главно оная част на града, която 
поради формата си се нарича Рог, като 
приготвил четириноги стенобойни маши- 
ни, смятайки, че ще разтърси крепост- 
ната стена и чрез хвърлените от кора- 
бите камъни. Императорът от градските 
стени влязъл в преговори с някои от 
противниците и им обещавал, че ако 
се разкаят, ще им даде опрощение за 
извършеното. Обаче не ги убедил и 
като въоръжил малобройна войска, вне- 
запно излязъл от града и разбил на- 
пълно ония, който се опълчили сре- 
щу него. Също и по море им нанесъл 
такава победа, че мнозина от неприя- 
телите, като закотвили корабите непо- 
средствено до брега, избягали при ония, 
конто се сражавали откъм сушата и 
отказвайки се от морски бой, премина- 
ли доброволно на страната на императо- 
ра. Между тях бил и Григорий, който 
водел със себе си малък отред войска 
и като намерил сгоден случай през една 
нощ, избягал в Тракия и се явил в тил 
на узурпатора. Но бунтовникът, щом 
узнал това, се отправил срещу Григорий 
и като го заловил, убил го и пак тръг- 
нал срещу града, като подновил обсада- 
та. С лъжливи писма измамил флотата 
в Нлада и във всички острови, че бил 
победил по суша и по море, и заповя- 
дал тя да бъде доведена, за да се 
бие против императора. И найстина, като 
приготвили товарни и военни кораби, 
които на брой не били по-малко от 
предишните, те отплували стремително 
и пуснали котва до брега на така наре- 
чените Вириди.! Тяхното число възли- 
зало на 350. Той имал намерение да 
чападне с корабите града от северната 
г южната му част. Обаче императорът 
успял на време да изпрати огненосни 
кораби, които нападнали противниковите 
кораби в споменатото място и едни от 
тях изгорили, други разпръснали, а по-го- 


г 


+ 





Іоѕерһиѕ бСепеѕіцѕ — Йосиф Генезий 331 


дацдатоюо" азбоао’ айтосе кар то Пасда? 
лооойуороі». 

`Ахиновс дЕ Моотауб» б кйшос Вонпйрас 
оѓас доа те ха) ба кота то Ватдди лод» 
стуу) укувойи, бологовейвти лод Ва- 
оба мої опинаўєї» опера атф” а удо бло 
Лбоутов той Вао/важ лобе «айтобс тогахоуток- 
тыс олордо 03) тт пошт” дехивтобда оъ- 
”елАцооъу охе\о”. длодоупс дё икуййис б ва 
оде тур рро авто» а хорих длодо- 
УГ шу хоў тох дай товобло» добро» ио 
Аоуухотас Хоюиитийр  фиато» бё воден 
т то тб» отасоното» лойвиа та хае до- 
ёарта отойбва" олдофооуноа нето 0 «йтобс 
т лоодрніах абс подс три борт» бло 
от е. А? ойто иё» кит’ оћдёу тфи той Ва- 
Ех фоотаство Хорст можа те той тео 
зов отдотейони и єс та Ресор «авот 
Абрте др ката тор Кудорито" хадобиккох 
отоатоледевоже 000и. поду дё 0 длостатне 
тў” хат одтой тб” Воидудооь Ефодо”, той 
хогайевутов автф озимой Жоро” одени 
лакти, Оде” др тойто ла’ тф Басет лооо- 
хоре Одос дк той лего? остожой усуокфс 
ди ог иг’ той лооовдоева» аў лойа, кота 
ОА то “оцикио” подо’ лосоВадоу тотве Вон4- 
уао0х кота хоатос твои. хар я #Тото: иди 
тор той итейожти коі лиолобобуита: тос 
топто)" ог 98 лео/сирдеитес ос «Гуо” обро 
охедбозатаф лог. Азот дё ло» та» пойет 
шор об Войдуарои соифооноантес подс три 
дате" Блостовфотас". 


Оби длобррт де ха офто пойбас дас 
те блоуоѓас̧ 6 тооаурос, ААА тобс вигдио- 
Овутас он ав (моі) тоос тр" хадовибтр 
авас, бте д) лобс тд отойтоледейос лута 
обоо ёлитудеіоу, да те тір тб» Гллаз тона» 
ха! лоос̧ туу ФА хо афъу Фдоблоо» 
дфдожотвоаЙ тоухатоуоат, Зи? ок охргобто 
то тёАнат тоб ҳооѓоо дооођоас, Вики те 
фолво ЕЕ дхоолодввсж, ОРТО сбойтууос бу, обт- 
зас лови катоддондс ка! таб ллтоаѓобоос 
лоолодеї ибне. длво бр ис» 6 Вас 
Ма 4. фсе вув доздивов, вваодитто” сув- 
абе: отоотд»” хо! ката тоб тообууоо подс тоъ 
копивуот Вруети Убоот об” идашс» отоатуує- 


лямата част заловили заедно с войници- 
те и ги изпратили на императора. 

Когато българският владетел Омуртаг 
научил какви и колко големи неща ста- 
нали в Цариград, проводил пратеници 
при императора и му предложил военна 
помощ. Защото почти се изпълвадо едно 
десетилетие от тридесетгодишния мир, 
сключен от император Лъв с тях! Им- 
ператорът, ако и да сметнал, че това 
предложение заслужава голямо внимание, 
изтъкнал, че ония, които от толкова 
време са се въздържали от проливане 
на християнска кръв, не трябва да погаз- 
ват добрите си решения във войната 
срещу бунтовниците. Като им поблаго- 
дарил за усърдието, той ги изпратил с 
почести в страната им. А те, като не за- 
чели думите на императора, се стправи- 
ли на поход срешу узурпатора, нахлули 
в земята на ромеите, разположили се на 
лагер при тъй наречения Кедукт.? Бун- 
товникът, като се научил за похода на 
българите срешу него, пренебрегнал оце- 
лялата флота, така че тя цялата минала 
на страната на императора, Като се опрял 
само на сухопътната войска, той вдигнал 
обсадата на столицата и като влязъл в 
бой с българите до споменатото място, 
бил напълно разбит. И повечето от не- 
говите хора били избити или изтребени 
от тях. А останалите се пръснали кой 
където можал. Българите, носейки голя- 
ма плячка, взета от неприятелите, се 
върнали в страната си. 

Лори и след този неуспех бунтовни- 
кът не се отказал от безумието си. Той 
събрал ония, които се били разпръснали, 
и се разположил на стан при така наре- 
ченото Диабазис,? което било твърде 
удобно за военен лагер поради пашата 
за коне и понеже изобилствувало и с 
припаси за хората. Като се уповавал на 
блатистата местност, като истински узур- 
патор предприемал оттам чести нападе- 
ния като от крепост и опустошавал близ- 
ките села. Щом научил това, император 
Михаил приготвил, доколкото можал, 
една малобройна войска, подредил я 
по всички правила на военното изкуство, 
ободрявайки хората си с думи и различ- 
ни обещания и потеглил към спомена- 


1 За този мир съобщава Уйеорйанез Сопйппаѓиѕ, ей. Вопп, р. 81, 10--12. Към този мир се 


отнасят и данните на Сюлейманкьойския надпис. Предполага се, че той е бил сключен през 814— 
815 г. Срв. Бешевлиев, Първобългарски надписи, стр. 47; 121—128. —. Златарски, История, І, 1, стр. 
299—305; 432—441. — Същият, Известията за българите в хрониката на Симеона Метафраста и Лого- 
тета, СбНУК, ХХГУ (1908), стр. 47—80. — Същият, Сюлейманкьойският надпис, ИАД, Ш (1912—1913), 


стр. 131-171. 
тук бел. 9, стр. 11. 


2 Кедукт или Кидукт (Аквидукт), равнина в Източна Тракия при Хераклея. Срв. 
з Диабазис — местност западно от Цариград, 


339 Гозервиз Сепезиз — Йосиф Генезий 


даб пот, ддуоқ ха тс ис блооубово: 
тойс опудутас юри с. б де тпойкьов лс 
ва лой йо ду пада Гпозпаса тф Ваодеї, 
дурцан бета? те риупу, оте тот то? Воо/йвож 
отостоб дай ро остадлоцдо”" дюмаотаты 
дё тоб охолой, ите тр» таба той Васикот 
болбоос отрато, ше 1015 ватой отиофйА- 
за ос тв угудотс, адда тор Фото» ми 
Фусухай тр бор (е «бус захон, дойти 
роу) ка лоде про "Аохадоблойв обр тии 
тб» витой дгадегети. биодоуцойтая да авто 
тойс пеотоге иду стаболфъ 0 Ваотдећ ес 
феж Слвоуетои тр лод «айт хо фу о та- 
осто деофббето, хаоика тє леова две ай 
хаотеоб” яйхдо. омотоие де 0 длоотйен 
дуо» Видо” тўс лолзаж іллдтиѕ, лоддбас, бте 
ду лефГоНЕРОЕХ бардов. тоў ёуаутіоос, ра 
хат ойт тобтоъс ЧАР ог» ув ко зобу 197 
до” ёла! р до» ог дено 0 дё уе 
бдаошегѕ ғАёломУ иё’ об лооойуе тр лойч, 
федог мате тоа топ долоб тб’ биодобо 
берес) бэашовоћи, воре рор даудтров то 
Уийвис с дутолор итҳоаї абс бло Ро 
нас» ети плодах Пиф 0 ха пооседо а 
лелуєєода тоб тиодзтое дуо. кар дрти 
лой ДоГ добро бадовиозтос товойтох додетто 
тфз? плод то Гр б твойто фраужшс»", Фоте 
лото’ иёу лдоау Фуопото" пажа» и бор 
Зкиеоб тђе подвох, «та тфу Елло” афтӣ» 
да тр мно» длофваоблто»", би" ховд ате», 
ха! тата ӧдодото»у, увпойобки лег лоођА- 
Яо" дё в то ходай те хо пйда сийти «ра 
уку. маі тёдох ой ив ато» фа тфу лифт 
Дауйатоттес, о дЕ хай да жб» тыд» ходал- 
тоут85 хайл, аАдо дё и ёарто\ Рилтобътес 
хота то ёдеро кар та иёт отд ивтов 
йрюнадоуоеу тф Баолеї, хо! спуутдице трух 
Хатоттех кой адво ° Ауаотаоіо тф зрепдоубисф 
тоб тиойттое овуулгорто оф, той Вес Зле- 
Анри лодо цоо, ёх тобоо 2» атоїс дас 
ПОЙЕНЕТ» 10) Ристе? попавюо, Ра др лаоао- 
хо то длоотат) ё’ тф ийхкови фраотаулр 
фъутс. “с де Аоуоі б Васев торс Ве тр пода 
во ко ор с артд» бнаотђибтоу ДИ 
ие” бохо” Глодудивьов ей, хата той тъ- 
00270" стуотертои хав ороҳбутес аћтду лоо- 
одуози Вот кг 0 дЕ упдоибе лоб хат 
абубуа лато абтду уноб»” бифе хо лодбу 
отео едва ёлі хоутоб тє Фаотвобки 


1 Вероятно българите, 


#1 





тото място срещу узурпатора. Разбира 
се, узурпаторът излязъл срещу импера- 
тора с твърде голямо множество и пред- 
приел привидно бягство, за да се раз- 
строи бойният ред на императорската 
войска, но се излъгал в очакванията си, 
понеже нито разбъркал строя на импе- 
раторската войска, нито пък можал да 
се съедини със своите войски, но като 
не издържал напора на противниците 
си, побягнал с най-голяма бързина и 
се спасил с някои от своите в Аркади- 
опол. Императорът, като приел във вой- 
ската си по-голямата част от бувтовни- 
ците, които се разкаяли, потеглил срещу 
града, в който намерил прибежище узур- 
паторът, и го обградил отвсякъде със 
здрав окоп. Бунтовникът, който имал 
много малко конници в града, когато 
забелязвал, че неприятелите са пръснати, 
често ги изпращал срещу тях. Но дори 
и така нещастниците не толкова нанася- 
ли, колкото търпели |щети А импера- 
торът не докарал при града стенобойни 
машини, защото не искал повече да по- 
губва с меч някого от свойте сънарод- 
ници, нито пък да бъде даден пример 
на скитите! как могат да се превземат 
с машини ромейски градове. Той решил 
с глад и обсада да надвие узурпатора, 
И след като минало много време, узур- 
паторът до такава степен започнал да 
изпитва нужда от хранителни припаси, 
че отначало отдалечил от града всич- 
ки старци, деца и жени, а след това 
ги убеждавал да ядат от месото на ко- 
нете, който били умрели от глад и 
вече се били вмирисали. Стигнали дотам, 
че започнали да ядат нетавени и всякак- 
ви други кожи. И накрая едни ст тях 
незабелязано бягали през вратите. Други 
пък, като се спускали с въжета от сте- 
ните, трети, като се хвърляли на земята 
и се осакатявали, преминавали на страна- 
та на императора, но след като получа- 
вали прошка и безопасност, се присъе- 
динявали към Анастасий, лъжливия син на 
узурпатора. Той бил завзел градчето 
Виза и започнал от там да воюва с им- 
ператора, за да даде възможност на бун- 
товника да избяга по време на сраже- 
нието. А императорът влязъл в прегово- 
ри с жителите на града и им дал клет- 
вено обещание да опрости прегрешенията 
им към него. Те се вдигнали срещу 
узурпатора и като го хванали, го отвели 
при императора. Тържествуващ, той стъ- 
пил с крак на шията му и заповядал да 
му отсекат ръцете и краката и след 





Іоѕерһиѕ бепеѕіиѕ — Иосиф Генезий 


лодс тобтф. лоютдатобиерос дё 6 де сос 
овтос #8да иёуа „#810б” ив, ад Ваои- 
Деб“. ѓоонёрою дЕ тоб Васі ёо афтор & ы 
увс ве" хорфвос отувуроибтє тўс длоуоіоѕ 
афт, тада би ло бу» хотеїле зреъдоқ та» 
Васи дд" ФА? Тот дуђо ёлда 
ох Клавоб ос; ё’ полов тебу, то’ 
тбооу»о” вавоуе» елей», рүоос то Вай (ос 
оф до» кота фор истеер Вудро?в. ВАА? 0 
иё” тбоаттос обтеж  деотидбс иотастовфе 
то» Во» итуде `Охтовоіою ивообутос Пд 
едо 88 ко "Дуйотанот ої ёх Вон, Еладл 
то’ блоотати’ надо’ дуђођобои, ледуойтез 
уоас хо пӧдос подс Боса хонов, 
бром др ти ай тоб ужъдотвиой летоде 
хотадж ба лот). 


° Еле 08 тес тфи тов теойтом тр кос 
Аовиёут" Пд» хожасубнес пой», бот иё’ 
тойто" длефбооотов, в 10 лойгийт Вас е 
деужова" иотаотруш, подс |» #000» 0 Ваве 
деу Мда) ха буди ротрихобс поотато- 
цеьос ойдииба леде хотобвойа та Олда, 
убити др те ебет оиго) ато опоцос 
000 офододв то те 18105 хатё&Воде хо тоа 
тоў Васо пр «с лод» дедомв лйродо” 9 
1015 ошоцоохолоқ ођикїо» тис, Оде’ уубу 
тото. Ла др ха“ Нойхдва п лами Пвор'дох 
ходовибт, та тоб ттодутоь Аа» зобогои, 2005 
тр б то» той Ваойвож 20у» дерале 
бэтёоуе». бер ду та Ритой дадатиот игооте 
той теѓхонс ётдооиўс то Вас" пегоабетов 
отоитиотб»” бМохетаї тв кар ко тоор] 
дла тес боо” атакой кайдлай бло то» 
ёуоутіоу” длфгїоо. тейде» др Васида лета 
хатихоо Лайф" ватоб поос ти’ вас да ло- 
му блороотеї, хо лат" ёлитеАёбас био 
0082” дурхкотои тобс стаокотос ложи, пр’ 
то? дй ивоцс тс Еллодоощас “с та дліоо 
дедсийроис тбс уетоас ёбон, ка ттас «ес 
фърадебош оф. хой овъо боиВебы пр 
убор". 


"В: Ы! » ФІ 2 е 2 е Е 2 д 
Елі хофиоп 0 ё’ ф длоогазіа тоова 

с - 2 Ре ял е ИТ. > Й 
хе ў Өюниӣ, ддебс @ло * олотас °Ауаото! 
ёдо» ти» ‘Роиоида уй? с двха ледмаи- 
лёсі уатоі, кота д2 тис >’. (рр. 32, 1 — 46,5) 


333. 
това да го набият на кол. Изтерзан, 
нещастникът извикал силно: „Помилвай 
ме, истински царю!“ Когато императо- 
рът го запитал дали има някои тайни 
съмишленици на своето безумие, може 
би този щял да назове лъжливо много 
от приятелите на императора. Обаче 
Йоан, наричан Ексавулий, патриций по 
чин, не позволил на узурпатора да гово- 
ри, като казал на императора, че не тряб- 
ва да вярва на враговете срещу прияте- 
лите си. Така нещастно завършил живо- 
та си узурпаторът към средата на ме- 
сец октомври, А пък жителите на Виза, 
щом узнали, че бунтовникът е убит, 
веднага завели Анастасий при импера- 
тора с вързани ръце и крака. Той бил 
подложен на същото наказание като 
своя лъжлив баша. 

След това, при все че узурпаторът бил 
вече загинал, някои от неговите хора 
завзели града, наречен Панион, и реши- 
ли да продължат войната срещу импе- 
ратора. Император Михаил отишъл там 
и ги увещавал към мир, но не можал 
да ги склони да сложат оръжие, То- 
гава им се явило някакво божествено зна- 
мение. Защото силно земетресение раз- 
рушило крепостната стена и дало до- 
стъп на императорските войници в града. 
Това според гадателите било знак за 
поражение, както и станало. Но също и 
Хераклея, която някога се наричала Пе- 
ринт, страдала твърде много от преда- 
ност към узурпатора и отхвърлила бла- 
госклонното предложение на императора. 
Поради това този град бил нападнат 
от императорските войници откъм кре- 
постната стена край морето и бил завзет. · 
Така завзет от противниците, той без 
кръвопролитие изведнаж се излекувал 
от заразата на узурпатора. След това’ 
императорът, като подчинил всичко под 
властта си, се върнал в столицата. Той 
устроил конни съзтезания и не наказал 
тежко бунтовниците, освен дето ги пре- 
карал през средата на Хиподрома с 
вързани отзад ръце и някои от тях вед- 
нага изпратил на заточение. И така тър- 
жествено отпразнувал победата. 

Докато траял бунтът на Тома, агаряни 
от Испания с десет, а според някои с 
20 извити кораба безпрепятствено опу- 
стошавали ромейската земя.! 


1 Поради бунта на Тома военните сили на империята отслабнали твърде много. От това се 


възползували част от испанските араби, 
владели остров Крит около 827—828 г. 


които начело с предводителя си Абу Хафс нападнали и 34- 


334 


6. Вшоагі Юоташз фейит тіпапішғ 


“Ер дЕ тф ива? уобуд коде тд тйе 
лайтеос Вхемиввоуто лаой те Ваойвос Ме 
хе 4 ка Оводооас тўс тобто штобс, иеов- 
теъдуте»» тор лоодийоддутоя" дудофи. 6 дЕ 
дохпуде Вордуаоѓас (дос то уброс ФЕ °АВа- 
дез те ка! Хабаров, дло Воъдубооо къобот 
Охоиотос, 0с паоа ‘Роийщо» Ву кагокнове 
Лобротодои жой тўс Мнобас увуёто) ёлах? 
ло ӧдната ётдооиђ»у * Роишов длале/ б». 
ў де Дасиова тойтф дудовофобиос иєтй тоб 
ботйс отратолвдо" Яко Ворйусовейс уйс ай 
вларсотейви Фивуодабуцов" „ко в? и» ур- 
хасха уитцопис, 0098, со тобс уїхос 10 хай 
хуна «в дё ої бло тафтис дачкивенс, паб 
то обу ттуца хатауёдиото».“ тофта 6 Хийдус 
обра пове” жотд три ИУ их убоса" бабузчожет. 


(рр. 85,19--86,7) 


Г. Пе Тагасфиз Масейопіриѕдие 
гп ехесйи Юотапо тИйапирбиз 


Епа хобур до сабктлеиото» "Ано 
об» иго тос айвадфе дхотостейвти. ма 
Май ву лослок Оойнас ха Мохеддуас 
ор 200107 Эенатолт отобтевино. ёо тетод- 
дос дехай уайиддос ос ААебдивтос бере. 


(91,19--99) 


8. Пе сопоегѕіопе Вшоаготин 


“О об» хайдрувиф» Вордуаоо» лед тойтон 
блеууожов хай те тоюобте) кототооло бас вже 
дни про &орраіау хатдотадо Влом ето, 
& ка лой Рдобобугто, аа пр ха) Аш 
оё лво абтбу тесоцѕуо (дер ха) зд Ош 
0ехбу ха? варто Фа еімдс̧ иеуербурто 265 
у». 


парте ив» стоувоо? йдуато. деботои Воотоїон, 
Адиб Ф оипото» дарён» и боле» дА 


1 Михаил Ш. ° Сиреч княз Борис. 


Іоѕерһиѕ Сспезив — Йосиф Генезий 


3 Някои византийски 
като родоначалник на българите. Срв. /еопіѕ Рѓасопі Ніѕіогпіае, ед. Вопп., р. 103, 20. 


6. Българите заплашват Византия 
с война 


Между това държавните работи добре 
се ръководили от Михаил! и майка му 
Теодора със съдействието на спомена- 
тите по-горе мъже. А предводителят на 
българите, по род произхождащ от ава- 
рите и хазарите и водеш името си от 
господаря си Булгар? когото ромеите 
оставили да се засели в Доростол и Ми- 
зия, отправял към ромеите враждебни 
думи, като ги заплашвал с нападение.. 
А императрицата гордо и мъжествено 
му заявила, че ще настъпи с войската 
си чак до земята на българите: „И ако: 
победиш жена, няма да можеш да се 
гордееш с победа, а ако бъдеш победен 
от нея, то всички ще ти се подиграват 
за твоето поражение“ 4 Скитът,5 катс 
чул това, решил да стои мирен в стра- 
ната си. 


7. Войници от Тракия и Македония 
във византийската войска. 


След като изминали две години, Амер 
самоуверено потеглил на поход с три- 
десет хиляди войници. И Михаил, като- 
събрал най-напред тракийци и маке- 
донци,ї заедно с останалите войски от 
темите до четиридесет хиляди души, из- 
лязъл срещу него. 


8. За покръстването на българите 


И тъй владетелят на бъдгарите, като: 
се научил за това и променяйки намере- 
нията си вследствие на този успех? се 
съгласил на мир, ако и по-рано да бил 
дързък. Освен това и неговите хора 
били измъчвани от глад, поради което: 
те, както изглежда си припомняли Оми- 
ровите думи: 

„Всяка смърт е страшна за нещастните: 
смъртни, но най-страшно е да завършиш 
живота си, като умреш от глад.“ 


„Булгар“ 


автори споменават 
+ Зла- 


тарски, История, 1, 2, стр. 2—3, смята, че българският влалетел чрез тези думи е предявил терито- 


риални искания към Византия. ° Под 


„скитът“ 


авторът подразбира българския княз Борис. 


в През 863 г. арабският предводител Омар (Амер) нападнал малоазийските владения на империята, 


ко бид 
и Македония. 


разбит от византийския 


стратег Петрона 
“ Става дума за победата на византийските войски над Омар в 863 г. 


и убит. ? Сиреч войници от тема Тракия. 





Ко тобобто» фотв ной тоб Хоюиатеу з0ле!- 
ддс хотано то Валиопотос йлаутас, збу дё 
ат» Фохпуд” сфовтасодва Месо отомас- 
до ёлі то) Вао/ вот будисти, билеиф ето» 
ёигїоё дожсоват мифу Едиот та тйс Хоо- 
шатийс пфотеож вухротптаови. (р. 97,12—23) 


9. Пе Ущоо фиодат дисе тетайз 
Орзкаш 


"Аздрбо" Удо ира отоуаоанеуоѕ будов по- 
Аефосра ха пойнлееас  ивтадидхожта, оду 
пто» Е ха дудовіос иду Слехбкрилто, кабфс 
ў та" поегийто ддлрдча стаоедийкоову, (обтос 
Худду  Болвоно вЕбошнто)  Алоотойтнуот 
тобто” той мато то "Оубио" плооуо дёна- 


тоз. (р. 115, 1—5) 


10. Пе Вшраго диойат 
га Сопзанипорой риспане 


"Кижуайгцуооввто дё хай то дохнрео Бота 
уаоаж пойоошихос, 0$ кота лойщотро! Фиби 
туо то бутро" тобто” лоб про Васидо 
Заооойутос дилблоифе лешаобурчи друсотебоу- 
тос. ёді тобто додфоотя «угу 6 раве, 
ало тр’ дрофоодіо» во то ейфооо" ите“ инт 
ову, битди хабе тў лойшщотоа, пир исто 
лооођиойоц тия ёлихобрео< петасуито" 
дас удо тб» расан» дофуто то) ларщоги 
лодос. хой до ие" ХУнийнс то" Мохеддта пт 
теИЧа пр ёудвдохоте тў осе. дојиаодтә”" 9 
дё тобто” усоср увтинис бойкот дынна 090д- 
об тв леидитвас длаужйи ети, кар мота 
у’ лтона Бета лацивуғ дес, боте плато 
иёу Рас, брейк дё ойто, поо 08 т 
ди фойе стаудой ёухотоцбооб нео» номе 
лор тўс увнофовос дла ха, бор те хой 
рб» ёхВдАбоиутох а иотос' «с ёудбде хаха 
лойп бдаһабош то? лоодо то уєуороЅ б 
„кой ибуи тоў то ёитедо!2 атон. (рр. 127, 


15—198, 5) 


[оѕерһиѕ Оепеѕіиѕ — Йосиф Генезий 


о 








Поради това всички лесно се съгла- 
сили да приемат християнско кръщение, 
а техният владетел приел да се нарича 
Михаил — по името на императора. Там 
били изпратени отбрани архиереи, за да 
укрепят християнската вяра. 


9. Славянин — военачалник 
на тема Онсикион 


И тъй той? избрал някого си Андрея, 
мъж много умен и с голяма опитност, 
който бил и не по-малко храбър, макар 
и прикрит, както показало действител- 
ното положение на работите — той поо- 
изхождал от западните скити, — и го 
направил подстратег на Опсикийската 
тема. 


10, Българин — борец в Цариград 


Пред владетеля на българите се 
бил прочул някой си опитен борец, който 
си бил спечелил име на непобедим на 
арената. Той предизвикателно го изпра- 
тил в Цариград, за да премери силите 
си. Императорът? се ядосал за това, но 
като прикрил гнева си с добро разполо- 
жение, сам отишъл на арената след сьот- 
ветно преобличане и като сменил цар- 
ските одежди с дрехи на борец, излязъл 
на арената. Скитът не успял да повдигне 
македонеца, който не се оставил да бъде 
повдигнат. Обаче македонецът, като го 
вдигнал изведваж със здравите си ръце, 
силно го завъртял, стегнал го и го хвърлил 
на земята като истински труп. Едва го спа- 
сили от смърт, като го облели с много 
вода, вино, а освен това и с розова вода; 
кръв бликнала от ушите и ноздрите му. 
Поради това присъствуващите останали 
много учудени от станалото, за което 
и досега се говори. 


1 Покръстването на българите станало през септември 865 г. Вж. Златареки, История, 


1, 2, стр. 24—82. - Същият, Известията за българите в Хрониката на Симеон Метафраста и Логотета, 
стр. 53—58. Общо за покръстването срв. Ал. Бурмов, Против буржоазно-идсалистическите становища 
по въпроса за иалагането на християнството в България през 1Х в., “Пр, Х (1954), кн. 2, стр. 36—52. 
— Е. Георгиев, По въпроса за християвизпрансто на средновековна България, ИПр, Х (1353), кн. 5, 
стр.82 105. — М. Акдреев-Д. Ангелов, пос. съч., стр. 78—81. За това събитие срв. оше А. Уай апе — 
М. Гаѕсағі, Га дае де 1а сопуегйоп 4ез Вшрагез, Веупе Чез Ешиез 51ауеѕ ХШ (1939). рр. 5- -15. 
2 Василий 1. 5 Тук очевидно става лума за кияз Борис. + Византийският император Василий | 
Македонец. 


ПОКАЗАЛЕЦ — ІМрЕХ МОМ1МОМ 


ЕТ ВЕКОМ 


СЪКРАЩЕНИЯ — АВВВЕУТАЛТОМЕ$ 


гр. — град 

имп. — император 
кр. — крепост 
окр. — окръг 
нар. — народ 


обл. — област 


о-в — остров 
пл. - - племе 
р. — река 
с. — село 


Показалецат е съставен по българската азбука. Гръцките и латинските думи са подредени 
според произношението си, Цифрите посочват страниците. Получерните цифри означават, че на 
тази страница към думата има обяснителна бележка. 


абасийци (абазги), пл. 320 

Абидос, гр. 22, 328 

Абу Хафс, арабски предводител 333 

Авадий, лично име 115 

авари, пл, 9, 13, 16, 33, 44, 45, 46, 120, 152, 166, 
168, 217, 334 

Августа Траяна, гр., дн. 
Бероя, Боруй 

Авел, библейско дице 219 

Авролева, връх 1338 

Агавърски манастир 132, 137, 138 

Агапит Ъ, римски папа 70 

агаряни (араби), обозначение също на всички мю- 
сюлмани 124, 126, 127, 277, 278, 323, 325 

Агатон Моравски, епископ 117 

Агатон, римски папа 70 

Агатоники, гр. 160, 164, дн. с. Оряхово (Хасков- 
ски окр.) 

Агатопол, гр., дн. Ахтопол 161, 165 

Адрания, селище 154 

Адриан І, римски напа 72 

Адриан Н, римски папа 113, 115, 116, 118 

Адрианопол, гр. (в Тракия), дн. Одрин 22, 29, 56, 

‚ ИУ, 148, 158, 155, 157—158, 161—162 

Адрианопол, гр. (в Епир) 160, 164 

Адриатическо море 117, 175 

Аетос, гр. (в Епир) 160, 164 

азилно право 186—190 

Азня, провинция, азиатските владения на Визан- 
тийската империя 69; вж. Мала Азия 

Азовско море 46; вж. Меотидско езеро 

Айдер, р. 152 

Айребол (Хайраболу), гр. 159, 168; вж. Виайсит, 
Хариупол 

ит (Кедукт), местност при Цариград 17, 
331 


Стара Загора 149, вж. 


акувити, участвини в 
$24, 125—127 

алани, пл. 266, 267, 271, 325 

алебард, оръжие, вж. скиптри 

Александрия, гр. 40, 42, 62, 65, 67, 68, 69, 70, 72, 
99, 113, 184, 317 

Александър, александрийски епископ 62 

Александър, брат на ими. Лъв УТ 104 


императорските пиршества 


Александър Македонски (Велики) македонски вла- 
детел 9, 94 

Александър, цариградски патриарх 61 

Алектриопол, гр., дн. Лефтера 161, 165 

амалекити, пл. 134 

Амер (Омар), арабски предводител 334 

амермумн, вж. емир-ал-муменин 

Аморион, гр. 321 

анфодос 12 

Ананий, библейско лице 286 

Анаплус, местност 43 

Анастасий Библиотекар 116 

Анастасий, осиновен от 
332--333 

Анастасий [, византийски имп. 43 

Авастасиопол, гр. 151, 154, 155, 158, 161, 164; 
срв. Бешиккьой 

Анатолий, цариградски патриарх 66 

Анатолик, тема 17, 18, 35, 55, 121, 123, 131, 134, 
142, 321, 324 

Андрей, подстратег 335 

Андроник Ш, византийски имп. 151 

анти, славянско пл. 172—174 

Антим, монофизит 70 

Антиохия, гр., дн. Антакя 32, 40, 62, 65, 67- 68, 
70, 72, 111, 114, 184, 317 

антипат, титла 123—125, 127 

Анхиало (Ахело, Тутхон), гр., дн. Поморие 117, 
149, 151, 153, 156 

Апиария, гр., дн. с. 
159, 157, 158 

Аплакий, военачалник 17, 18 

апокрисиарий, длъжност 245, 248, 317 

Аполинарий, александрийски патриарх 68, 72 

Азюлиниада, гр. 48--49 

Апри (Алрос), гр, дн. Инеджик (Кермиен) 22, 
149, 158, 156, 162; вж Теодосиопол 

араби, африкански 32, 50—51, 58, 107, 152, 168, 
179, 184, 217, 263, 270, 281, 300, 305, 317, 318, 
325, 888 

араби, испански 333 

арена 335; срв. хиподром 

Ариан, военен писател 166 

арианство, ерес 62, 63--65 


Тома Славянин 329, 


Ряхово (Русенски окр.) 151, 


Показалец — дек погліпит 


Арий, основател на арианството 62, 63 —64 

Аристотел, древногръцки философ 178 

айпи част от императорската гвардия 126, 128 

Аркадий, източноримски имп. 149, 195, 253 

Аркадиопол, гр., дн. Люле Бургаз 51. 57, 117, 
149, 153, 156, 159, 162, 332; вж. Бергуле (Вег- 
още) 

Армениак, тема 121—123, 325 

Армения 17, 47, 52—53, 107, 121, 146, 327 

арменци, нар. 10, 16, 17, 19, 22—25, 35—37, 
40—41,53, 109, 116, 144, 298, 321, 325, 327 

Арсений, монах-исихаст 103 

архиепископ на България 108, 125, 188, 223—226 

архонт, титла 20, 297 

Асара, градище в Харманлийско 161, 164; вж. 
Констанция 

асекрит (асикрит), длъжност 

асирийци, нар. 325 

Аспарух, български хан 120 

астрология 166, 175—177 

Атанасий, александрийски епископ 62 

атингани, християнска секта 324 

Атира, гр. 21 

Атира, р. 21 

атриклиний, длъжност 127 

аул (а?Ау) 11, 40, 54 

Африка 281 

Ахело (Анхиало, Тугхои), гр., дн. 
52—58 

Ахелой, р. 211, 216—217, 294 

Ахелой, селище (в Епир) 164 

Ахинос, сслише 160, 164; вж. Ехинос 

Ахтопол, гр. 61, 166; вж. Агатопол 


126, 127 


Поморие 50, 


Баба Ески, гр. 36, 117, 162, 165; вж. 
фигон, срв. Буртудизус 

Багдат, гр. 188—184 

Бакаджик (Бакаджиците), пл. 120 

бави 46 

Вас ас 320 

Бачковски манастир 161 

бсгълци 822 

ВвдоотЧовав 24; ВЖ. поставки за изхвърляне стрели 

Бер, гр. 160, 168; вж. Верея 


Бергуле (Вегее) гр., ди. Люле Бургаз 149; вж. 


Булгаро- 


Аркадиопол 
Берзития, обл. 51 
Бероя, гр., дн. Стара Загора 53, 148, 153, 156; 


вж. Августа Траяна 

Бесарабия, обл. 22, 46, 49, 56 

Бешиккьой (Мальк Бешиккьой и Голям Бешик- 
кьой), села в Солунско 151; срв. Анастасиопол 

бирници 324 

бит, славянски 172—173 

Битоля, гр. 117 

Богородица Влахернска, 
329 

боен ред (строй! у българите 169—170; у визан- 
тийците 169, 331--332 

бойни машини 16; вж. обсадни съоръжения (тех- 
ника) 

боляри 77—78 

Бонифаций, презвитер 66—67 

борба, състезание 325 

борец-българин 385 

Борис | Михаил, български княз 58—106, 114, 
116, 176, 192, 274—275, ЗП, 334—335 

Боруй, гр., дн. Стара Загора 149; вж. Августа 
Траяна, Бероя, Иринопол 

Босфор, проток 21, 43, 328, 329; вж. Стенон 

Британия, провинция, дн. Англия 152 


храм в Цариград 284, 


43 Гръцки извори за българската история, ІУ 





еі гегцт 


337 


Буатикум (Впайсит) гр., дн. Хайраболу 159; ви 
Хариупол 

Буково, гр., дн. Хасковски бани 161, 164 

Булгар, „родоначалник на българите“ според ви- 
зантийски летописци 334 

Булгарофигон, гр., дн. Баба Ески 117, 
срв, Вигінёілит 

Булустра, село и нос в Саръшаданско 161, 165; 
вж. Полистил, срв. Аблера 

Бунархисар (Пънархисар), гр. 159, 161, 162, 165; 
вж. Вризис 

Вигии Илит (Буртудизум, Бурдина), гр. 36, 
срв. Булгарофигон, Баба Ески 

Буругьол (Портолагос), езеро 161, 164; вж. Пе- 
ритеорион 

Бурукале 117; 

Буюк Каращиран, с. в 


162, 165; 


вж. Перитеорион 
„1озенградски вилает 150, 


158, 154, 156, 159, 162; вж. Дризипара 
българи, нар. 9—14, 16--29, 32—-38, 36--37, 40, 

43, 46—54, 57, 99--102, 113, 115- ИТ, 119-- 121, 

125.128, 130—132, 135—138, 140, 167--175, 


199, 203, 205, 208-.218, 218, 
220, 225, 225, 231, 232, 242—244, 246—247, 
249, 251, 254, 258—268, 265—269, 271—272, 
274, 276—277, 279—284, 288—291, 298, 295—300, 
308, 315, 817—321, 331 * 

България 19—12, 17, 18, 27, 29, 40, 51, 59, 
108—104, 109, 113—120, 135, 137, 141, 146—147, 
176, 185--186, 188—189, 192, 210, 244, 249, 
325 


189, 192, 198 -- 


Валентиниан Ш, източноримски ими. 20 

залове 20, 49, 201 

вандали, нар. 325 

Варвиз, р. дн. Кар рапези 329 

Варла Арменец, патриций — баща на имп. Лъв 
У 16, 19, 327 

Варлан, патриций 322, 327 

Вардавий, скопелски епископ 117 

Вардар, р. 122 

Варна, гр. 148—149, 153, 156; вж. Олесос 

Варсакий, патриций 326 

василеопатор, титла 122, 219 

Василий, аркадиополски епископ 117 

Василий, ерусалимски патриарх 40 

Василий 1 Македонец, византийски имп. 104, 
105-106, 109, 113, 114, 166, 173, 175, 320, 335 

Василий Н Българоубиец, византийски имп. 141 

Василий, императорски придворен 40 

Василий от Армения 146 

Василий, чорлийски епископ 117 

Ватикан 9, 10, 13; срв. Рим, Римска църква 

Вела, селище, дн. Парамития (в обл. Теспротия — 
Епир), 164; срв. Фотика 

велик доместик, длъжност 19 

велик друнгарий на флота, длъжност 219, 298 

Великия, гр. 160, 164—165 

Великоморавия 58 

венети, циркова партия 126, 127 

Верея, гр., дн. Бер 160, 163 

верига, желязна през Босфора 328—329 

Версиникия, кр. 19, 35, 130—131, 144, 323 

взаимно връщане (екстрадиция) на бегълци 322 

Ута Еспайа 38 

Вигилий, римска папа 68 

вигла, военна стража 125 

Виза, гр. 117, 149, 153, 156, 159, 162, 382 333 

Византион, гр. 46, 139; вж. Цариград 

византийци (ромеи) 10—11, 14, 16—23, 25—27, 
29, 35—37, 40, 43—51, 119, 198, 208, 205, 
208-- 213, 217, 220, 223, 225, 231—232, 249 247, 
249, 251, 254, 258—263, 265—269, 271—272, 


сс Ит 


274, 276—277, 219—284, 288—291, 293, 296—297, 
299—301, 822—323, 884—835 

Византия (Византийска империя, Римска империя), 
Ромейското царство) 10, 11, 20, 28, 43, 49, 66, 
68, 115, 121---128, 130, 142—143, 146—165, 185, 
21. 278, 288, 287 

Викентий, презвитер 61 

вино 12, 231, 284, 385 

Виряди, пристанище 380 

Виталиан Тракиец, византийски военачалник 43 

Витиния, обл. 17, 61, 66, 71—72, 132—133, 150, 
154, 157, 163 

Витон, презвитер 61 

Владимир, български княз 274 

Влахерни, париградски квартал 284, 329 

Влахернска врата на Цариград 20, 24, 56, 201 

Влахернски дворец в Цариград 49 

Влептон, селище 160, 164 

Вогас, византийски стратег 210, 211, 212 

волопроводи 17, 48. -49, 120 

военен огън 326, 926; вж. 
огъп 

Воилади, род 138 

Войника, с. в Ямбодски окр. 120 

волове 12, 24 

Волоски залив 160, 163 

Вонипа гр. 160, 164; вж. Вундица 

восък 284 

Вотрот, гр., ди. Бутринто {Вутринто) 160, 164 

Вриений, сенатор 13 

Вриений Теоктист, византийски военачалник 315 

Врисис, гр. дн. Бунархисар 159, 161—162, 165 

Втора Мизня, провинция 148, 155, 157 

Вукел, гр., дн. с. Маточина 161, 169 

Вукеларий, тема 122—128 

Вундица, гр., дн. Воница 160, 164 

Вутринто, гр. вж. Бутринто 

вълци 190 

Върбишки проход 10, 13 


гръцки огън, течен 


Гаврил, охридски епископ 117 

гадатели (прорицатели) 40, 300, 322, 333 

Гадира, гр., дн. Кадикс 152 

Газура, гр. 321 

Газура, езеро 321 

Гаина, готски пъпвенец на византийска служба 
253—255 

Гала, местност в Цариградско 20 

Гала Плацидия 20 

Галатия, обл. 17, 129 

гали, нар. 152 


Галиполи, гр., дн. Гелиболу 150, 154, 157, 159, 
163; вж. Калипод 

Галиполски полуостров 148 

Ганос, планина, дн. Текирлаг 22 

гарвани, птици 307 

Гарела (Харалагюне), с. в Одринско 154, 159, 
162; вж. Гариала 

109, 


Гариала, гр., дн. Гарела (Харалагюне) 154, 
162 


гвардия, императорска 126, 127 

Гегнезий-Тимотей, павликянски проповедник 111 

Гелиболу (Галиполи) 150; вж. Калипол 

Генезий, византийски сановник 183 

гети, пя., обозначение също на разни други пле- 
мена 325 

Георги Акрополит, писател 48 

Георги, александрийски монах 70 

Георги Кедрин, писател 13 

Георги Монах (Амартол), 
42, 48—57, 320 

Георги, презвитер 70 


византийски писател 


Показалец — а4ех потіпит еї гегиш 


Георги 1, цариградски патриарх 70 
Георги, ученик на Теодор Сикиот 129 
германци, нар. 152 
Гибралтарски проток 152; вж. Херкулесови стъл- 
бове 
Голиат, библейско липе 133, 136 
Гордосерба, селище 150, 154, 157, 168 
гостоприемство у славяните 173 
гостилници 25 
готи, нар. 171, 258, 325 
Готия, обл. 159, 168 
Гоце Делчев (Неврокои), гр. 149, 153, 156; вж. 
Никопол 
градопревзимачки, (#28л042:5) обсадни машини 23 
Григорий Богослов, нисийски епископ 63 
Григорий, византийски военачалник 330 
Григорий Декаполит, християнски светец 38, 39 
„гръцки огън (военен, течен) 43, 326, 328, 330 
гумно, медно 40, 323 
Гюмюражина, гр. 117, 149, 153, 156, 161, 164; 
срв. Мосинопол 


Давид, библейско лице 133, 136, 138, 313 

даки, нар. 325 

Далмация, тема 122, 124 

Дамас, римски папа 68 

данъци 9, 20, 47, 54—55, 324—825 

Даонис (Даонион), кр., дн. Ескиерегли 22, 44, 
159 

Дарданели, проток 22, 328; вж. Хелеспонт 

Дардания, обл. 117 

дарове, български 128; византийски 181, 
176—177, 199, 276, 283, 297, 31), 312, 818 

Дебелт гр., дн, с. в Бургаски окр. 117, 161, 165, 
199, 322 

Деркос, гр., дн. Теркос 117, 150, 153, 159, 163 

Диабазис, местност 331 

„диви магарета“, обсадни машини 24; вж. опарй 

Дивпа планина 32 

Дивриги (Оти к, Гіугірћ), гр. 109; вж. Тефрика 

димарх, длъжност 127 

Димитър, св., солунски чудотворец 31 

Димитриада, гр. при дн. Волос 160, 163 

Димотика, гр. 117, 151, 155, 157, 159, 161, 164 

Дидим, богослов 68, 69 

Диодор, епископ на Тарс 65, 69 

Диоклетианопол, гр., 151, 154, 
при Чирпан 

Дионисополис, гр. 151; срв. Диоспол, Ямбол 

Диоспол, гр. 151, 154, 157; срв. Дионисополис, 
Ямбол 

Диоскор, александрийски патриарх 67 

диофизити, 71 

Дирахиум, гр., дн. Драч {Дуръси) 117, 158, 162, 
165 

Дирахиум, тема 122, 124 

дисипат, титла 126 

добитък 12, 21—24, 169 

Добрулжа, обл. 149; вж. Малка Скития 

Долни Хисърлък, дн. Заграде — при гр. Гоце 
Делчев 149; срв. Никопол (№ісоро1іѕ аа Мезнит} 

доместик на екскувитите, длъжност 123 

доместик на схолите, длъжност 119, 123 

Домн, антвохийски патриарх 68 

Домокос, гр. 160, 168; вж. Тавмак (Магнезия) 

Дон, р. 326 

Доростол, гр., дн. Силистра 151, 155, 157, 158, 
334; вж. Дръстър 

драговити, славянско племе 117, 160; вж. друговити 

Доатовисов, селише 160 

лраконарий, ддъжност 127 

Драма, гр. 148, 153, 158, 162 


169, 


157; срв. Хисар 








Драмица, гр., дн. с. Малък манастир, Тополов- 
градско — Ямболски окр. 161, 164 

Драч, гр., дн. Дуръси 117, 158, 162, 165, 183, 213; 
вж. Дирахиум 

дрехи 23, 81, 125, 126; вж. одежди драгоценни, 
скарамангий, хитои, хламида 

Дризипара, гр., дн. гр. Буюк Каращиран 150, 158-- 
154, 156 | 

дроздове, птици 260 , 

друговити, славянско пл. 160; вж. драговити 

Друговития, обл. 160, 168; вж. драговити, друго- 
вити, срв. Аоар тоой 

Друзипара, гр. 154; вж. Дризипара 

друнгарий, длъжност във византийския флот 167, 
178, 219; срв. велик друнгарий на флота 

друнгарий на виглата, длъжност 125—126, 128 

Дръстър, гр., дн. Силистра 13; вж. Доростол 

Дунав, р. 22, 46, 49, 56, 120, 167, 172, 253, 325 

Дукавски устия 325 

дървена преграда, стена 13—14, 54 


Евагрий, църковен историк 68, 69 

Евандров манастир 119 

Еварест, игумен на манастира Куроковион 315-- 
316 


Евгений Остийски, епископ 114, 115, 117 

евнуси 123, 247 

евреи, вж. юдей 

Европа, провинция, епархия и балканските владе- 
ния на Византия 148--150, 152—156, 163; вж. 
Запад : 

Евстатий, антиохийски епискол 62 

Евстатий, друнгарий 167, 178 

Евстратий, игумен на Агавърския манастир 132, 137 

Евтимий, цариградски патриарх 229—280, 817, 
318—319 

свтихианство 67; вж. мовофизитизъм 

Евтихий, архиманлрит 67 

Евтихий, цариградски патриарх 68 

евтихиофори, част от императорската гвардия 126 

Егейско (Бяло) море 31, 122, 124 

Египет 42, 67, 263, 326 

египтяни 325 

Едикуле, 51; вж. Стронгилон 

единовластие у бьлгарите 168 

езда у българите 170 

Езерос, селище, дн. Незерос 160, 163 

сзерци, славянско пл. 173 

Ексамил, селище 22 

екскувитори (ехсићій) 126, 133, 328 

екстрадиция на бегълци, вж. взаимно връщане на 
бегълци 

Елада, обл. 18, 122 124, 148, 153, 160, 163, 330 

Елба, р. 152 

Елена, съпруга на византийския 
тин УП Багренородни 306 

Мелдас, вж. градопревзимачки 

7ажбу 12 

Елиан, военен писател 166 

Елим, библейско лице 286 

Елисей, ученик на пророк Илия 135 

Елисос, гр., лн. Леши (Алесио) 162, 165 

емир-ал-муменин (амермуми), арабска халифска 
титла 300 

Енос, гр., дн. Енез 38, 150, 153, 156, 159, 168 

енарх, длъжност 43, 123 

Епир, обл. 122, 160 

Епафродит (Иосиф), павликянски проповедник ша 

Еремия, библейски пророк 241 

Ерегли (Мармара — Ереглиси), гр. 17, 21—22, 
148, 150, 152, 154—155, 157—159, 162—168; 
вж. Хераклея 


имп. Консган- 


Показалец — шаех потіпит еі гегшт 


339 


Еркене, р. 23; вж. Ригина 

Еркесия, граничен окоп 49 

Ерусалим, гр. 40, 62, 65, 67—68, 70, 72, 112—114, 
129, 184, 317 

Ескавул, лично име 21 

Ески Ерегли (Ески Ерсглиси), с. в Текирдагски 
вилает 159; вж. Даонис (Даонион) 

Ескиполос, с. в Лозенградски вилает 117, 161, 165; 
вж. Скопел 

Ет-ти, пустиня 134 

Кфес, гр. при дн. гр. Селчук в Измирски вилает 
32,65 

Ефрат, р. 109, 111 

Ефрем Сирийски, църковен писател 316 

Ефремий, антиохийски патриарх 7 

Ехинос, гр., дн. Ахинос 160, 164 


жени, български въоръжени 13 
жертвоприношение у българите 20, 37, 56 
жилиша на българите 12 

жито 284, 328 


Загорня (Загора), обл. 49 

Запад, европейските владения на Византия 300, 
325 

запални скити 335, вж. българи, срв. скити 

затвор, наказание, 319; срв. преторий 

заточение, наказание 333 

затъмнения, слънчеви 176 

Захари, сръбски княз 292 

Зейтун, гр., 160, 164; вж. Зитунион 

Зексдепа, селише 151, 155, 157—158 

земеделие у славяните 174 

земеделски сечива, вж. кирки, сърпове 

земетръси 37, 43—44, 131, 324, 333 

зехтин 284 

зихи, жители на Зихия 325 

Зихия, обл. 325 

Зитунион, гр., дн. Зейтун 160, 164; срв. Зейтун 

Златен рог, залив в Босфора 284, 302, 328, 330 

Златните врата (царигралски) 20, 21, 49, 54, 56, 
201 Я 

злато 20, 249, 276, 283, 297, 312, 318 

змии 190, 194 

знаме, византийско военно 329 

Зоор, монофизит 70 

Зоя, византийска императрица, майка на Констан- 
тин УП Багренородни 207, 219, 220, 229, 247, 
295, 306 

Зъхненско (Зиляховско} 161, 165 





Ивайловградско 160, 164 

ивири (иверийци, грузинци), нар. 325 

Ивирия, дн. Грузия 825 

Игнатий, дякон, писател 35, 36--39, 320 

Игнатий, цариградски патриарх 58, 113, 114—116, 
130, 131 

идолопоклонство у българите 38 

Издигерд, персийски пар 195 

изкоп (ров) 14 

Изник, гр., вж. Никея 

изроди 44, 45 

изтезания, вж. мъчения 

Изток, азиатските области на Византия 325 

икавати (хиканати, ёхаталог), част от император- 
ската гвардия 11, 126, 127—128 

иконоборство 23, 32, 36, 40, 72, 320, 324 

иконопочитане 28, 32, 50, 72, 141, 320 

илирийци, население на провинцията Илирик 152 

Илирик, провинция 112, 129, 146, 148, 150, 158— 
154 


340 Показалец — 4ех потіпшт ег теги 


Илия, ерусалимски патрнарх 72 

ипди (индуси) 325 

Инеджик, с. в Текирдагско, срв. Апри. 

ипат, титла 126 

Ипсала, гр. 149, 158, 156, 159, 162; вж. Кипсада 

Ираклий, византийски ими. 71, 112 

Ирина, византийска императрица, съпруга на 
Лъв Б 21, 53, 72, 119, 136, 149, 327 

Иринопол, гр., дн. Стара Загора 53, 149; вж. 
Августа Траяна, Бероя, Боруй 

Ирландия 152 

Исаврия, обл. 17. 38 

Испания 152, 333 

Истър, р. 167, 172; вж. Дунав 

Италия 38, 152 


Йоан Дамаскин, византийски писатед 40 

Йоан, дардански епископ 117 

Йоан, дякон 70 

Йоан, евангелист 119 

Йоан Ексавулий, патриций 338 

Йоан, житнеписен 141 

Йоан Златоуст, патриарх и църковен писател 254 
Йоан Малала, византийски писател 10, 16, 42 
Йоан, монах 72 

Йоан УШ, римски папа 114, 115—118 

Йоан Х, римски папа 284 

Йоан Черен, отшелник в Петра 316 
Йоаникий, аскет 132—140 

Поанина, гр., лн. Янина 160, 164 

Йоаница, селище 161, 164 

Йов, антиохийски патриарх 40, 325 

Йосиф, български архиепископ 108 

Иосиф Генезий, византийски писател 320--335 


Йосиф Епафродит (Афронит), павликявски проно- 
ведник 112 


Кавала, гр. 38, 117, 148, 153, 158, 151, 162, 165 
вж. Христопол; Мор8ньць 

кавири, пл. 325 

Кавказ, планини 325 

кавхан, длъжност 20 

Каликс, гр. 152; вж. Гадира 

Кар Папези, р. 329; вж. Варвиз 

Каин, библейско лице 219 

Калиник, архитект 48 

Калапол, гр., дн. Голиболу (Галиполи) 150, 154, 
157, 159, 168 

Калистен, историк и философ 9 

Камениат, Йоан, византийски писател 318 

каменометни (метателни) машини, каменохвъргачки 
23, 24, 326, 329 

камизион, дреха 125 

Кампос тис Артис 160, 164; срв. Роги 

Калиник, откривател на „гръцкия огън“ 826 

Камчия, р. 13 

Канастрон, нос 31 

кандидат 128 

кандидат веститор, длъжност 127, 128 

Кападокия, обл. 17, 63, 122—123 

Кар, епископ 280 

Каравон, селище 161, 165; срв. Хавса 

Карасу, 21; вж. Мелас 

Кардам, български хан 54, 133 

Карнобадски хисарлък 120; вж. Маркела 

Касандра, полуостров 31 

Касандра, гр. 31, 160, 163 





Каспийско море 325 

касталд, владетелска титла 47 

кастризий, длъжност 125 

Катакил, патриций 325--326 

Кедукт (Акведукт), местност 31 

хвеътдорот то? дофинов 128; срв. аритми 

Кермиен, селище 149, 153, 156; вж. Апри, Теодо- 
сиопол; срв. Инеджик 

кесар, титла 122 

Кесариопол, гр. 161, 165; срв. с. Черенляни, Зъх- 
иснско 

Кефаления (Кефалония), о-в 122, 124 

Кивириоти, тема 122, 124 

Кивоса, гр. 111, 112 

Кисв, гр. 13, 102 

Киевска Русия 102 

Кила, селище 150, 154, 197, 159; срв. Килитбахаг, 
Черибан 

Килитбахар, 150; срв. Кила 

Киликия, обл. 17, 65, 69 

Кипсела, гр., дв. Мосала 149, 153, 156, 159, 162 

Кипър, о-в 53 

Кир, александрийски патриарх 70 

Кирил, александрийски патриарх 65 

Кирил, ерусалимски патриарх 63 

Кирил {Константин Философ), славянски просвети- 
тел 58 

кирки, сечиво 24 

Китрос, гр. 160, 168 

клетва, договорна у българите 36. 37, 168—169, 
192, 207, 304, 306, 324 

Клиторологий, съчинонне за церемоннала в прие- 
мите на византийските императори 121, 122—128 

князе, славянски 39, 173 

Ковчас (Ковджас), с. в Лозенградски вилает 161, 
165; вж. Траповиза 

кози, дивеч 308 

колена, вж. родово устройство у българите 

коли, български, обковани с желязо 24 

Колиндрос, гр., дн. с. Килиндир (Килийдър, Крун- 
дирци) в Кукушко 160, 164 

Колония, гр. 112, 122 

Колония, област и тема 111, 122, 123 

Комани, селище 150, 154, 157, 168 

Коментиол, военачалник 44 

комети 326 

комит, длъжност и титла 121 

комит на схолите, длъжност 126, 127 

коне 36, 49, 328 

коне, български 169—-171, 271, 294 

конни състезания 128, 3388 

конска броня, българска 169 

Констанс П, византийски имп. 120 

Константин, българофигонски епископ 117 

Константин Велики, източноримски имп. 43, 62, 77 

Констайтин-Силван, павликянски проповедник 111 

Константин, син на Пацик 20—21 | 

Константин (Симватий), син на Лъв \ Арменец 
22—28, 40 

Константив Философ (Кирил), славянски просве- 
тител 58 

Константин ГУ, византийски имп. 46—47, 71, 112, 
120 

Константин УМ Копроним, византийски имп. 23, 
50—53, 138 

Константин МІ, византийски ими. 31, 53, 72, 119— 
120, 132—133, 136, 327 

Константин УП Багренородни (Порфирогенет), ви- 
зантийски имп. 121, 146, 185, 191, 194, 196, 
207, 219, 266, 298, 306, 320 

Константин, сик на Роман Лакапин 266 


аа А. а. е в А А-а к 


абы 


Константинов град 130; вж. Цариград 

Константинопол 186; вж. Цариград 

Костанца Кюстенджа), вж. Томи 

Констанция, гр., дн. Асара, градище в Хасковско 
161, 164 

консул, титла 126 

копие, забиванс на — в гумно 40, 56 

копия, дълги, българска 169 

копия, малки, метателни, славянски 174 

кораби, арабски 217, 333; византийски 326, вж. 
флот византийски, хеланция; извити арабски 
333; славянски 43 

Кордува, гр., дн. Кордова 62 

Коринт, гр. 112, 231 

костенурки, обсадни машини 23, 329 

кошари (мандри) 308 

Кримски полуостров 49, 58, 122, 159, 163; вж. 
Херсон 

Крит, о-в 333 

Кроа, гр., дн. Круя (Круз) 162, 165 

Крум, български хан 11—13, 16, 20—24, 28—29, 
35, 54—56, 821—328 

Ксантийско 161 

Ксантия, гр., дн. Ксанти 161, 164 

Ксеркс, персийски цар 325 

Ергоу (чертог) 303 

кубикуларии, част от императорската гвардия 125, 
126 

Кубрик (Мани), основател на манихейството 100 

кули, подвижни, бойни, вж, дало 

кумани, нар. 150 

Куроковион, манастир при Цариград 315 

куропалат, длъжност и титла 129, 131, 139 

кучета 37 

Кюстенджа (Костанпиа), гр. 149, 158, 156; вж. 
Томи 


Лази, ил. 325 

Лазика, обл., ан. Лазистан 325 

лангобарди, нар. 122 

Лариса, гр. 148, 153, 158, 160, 162—163 

Левка, гр., дн. с. в Свиленградско — Хасковски 
окр. 160, 164 

Левката, местност 48 

Леж, гр. 162, 165; вж. Елисос 

лекари 281 

Лемнос (Лимнос), о-в 31, 270 

Лесбос, о-в 328 

Лефтера, гр. 161, 165; вж. Алектриопол 

Либа, местно име 138 

Либохо (Либохово), селище 160, 164 

Лидорикион, селище 160, 164 

Лизик, селице 150, 154, 159, 163 

Ликаония, провинция 17, 324 

литература 58 

логотет, звание 20, 53, 125, 319 

логотет на геникона, длъжност 20 

логотет на лрома, ллъжност 20 

лодки, славянски 38, 39 

Лозенград, гр. 316 

Лозенградско 117, 161, 165, 316 

лостове за обсадиа техника 24 

Лука, евангелист 105, 303 

Лукиан, драчки епископ 117 

Лукинсий, епископ 67 

Лъв Амалекит 134; вж. Лъв У Арменец 

Лъв Граматик, писател 16 

Лъв Дякон, византийски писател 334 

Лъв Магистър, вж. Лъв Хиросфакт 

Лъв, ригийски епископ 117 

Лъв 1, римски пана 67 

Лъв Склир, стратег 17 


Лъв Триподит, арабски военачалник 184, 270, 318 

Лъв Хиросфакт (Магистър), византийски учен и 
писател 175—184, 298, 317 

Лъв Ш Исавър, византийски имп. 22, 23, 50, 122, 
123, 133, 152, 168 

Лъв ГУ Хазарски, византийски ими. 53, 133, 327 

Лъв У Арменец (Амалекит), византийски имп. 10, 
16—17, 19, 22—924, 35—87, 40—41, 55, 181, 134, 
139, 142—145, 162, 320—323, 327 

Льв УТ Философ (Мъдри), византийски ими. 104, 
113, 121--122, 146, 151, 158, 166, 167—177, 182, 
184, 229—230, 286, 304, 317—319 

Лъджа, с. в Ивайловградска община, Кърджалий- 
ски окр. 160, 164 ; вж. Лютица 

Лъджакьой (Терма лутра, Лутрос), с. в Деле- 
агачка околия 117, 148, 153—155, 158, 162; вж. 
Траянопол 

лъвове 190 

лъкове, български 169, 304 

дъкове, дървени, славянски 174 

Людовик, германски крал 114 

Люле Бургаз, гр. 149, 158, 156, 189, 152; вж. 
Бергуде, Аркадиопол 

Лютица, гр. 160, 164; вж. Лъджа 


Маврикий, византийски амп. 44—45 

магистьр, титла 125, 127—128, 183, 326 

магистър на официите, длъжност 128, 124 

Магнезия, гр. 160; вж. Тавмак, Домокос 

маджари, нар. 121, 166--168, 266, 271; вж. тю0р- 
ки, турки 

Мадит, гр., дн. Майдос 159, 163 ; срв. Кила 

маймуни 260 

Макавеи, библейски лица 30 

Макарий, антиохийски патриарх Т0 

Макарий, ерусалимски епископ 62 

македонианци 64 

Македоний, цариградски патриарх 64 

Македония, обл. 17, 18, 39, 51, 58, 117, 122, 147, 
149, 150, 158, 154, 165, 184, 210 -211, 344 ; 
срв. Тракия Източна, Първа Македония 

Макелония, павликянска църква 111, 112 

македонци, нар. 9 

Макри, тр. 161, 164 

Максим, антиохийски патриарх 62,67 

Мала Азия 17, 38, 46, 65, 69, 121—122, 132, 138, 
318, 321, 334; срв. Изток 

Малка Скития, провинция 149 ; вж. Добруджа 

Малък Манастир, с. в Ямболски окр. 161, 164; 
вж. Драмица 

Мананалис, селище 111 

мандри (кошари) 303 

Манес (Мани) 100, 111, 325; вж. Кубрик 

манихейство 100, 107, 111, 325 

Марикат, село във Витиния 133 

Марица, р. 22—23, 38, 148; вж, Хеброс 

Маркели, кр. 120, 133, 136 

Маркиан, източноримски имп. 66 

Мармара Ерегли, вж. Ерегли, Хераклея 

Марония, гр. 149, 153, 156, 159, 162 

Марцианопол, гр. дн. с. Река Девня {Варненски 
окр.) 148, 151, 153, 157--158 

Марция, сестра на имп. Траян 148 

Масалма, арабски военачалник 50 

Мат, гр. 162, 165 ; вж. Хунавия 

Матей, евангелист 303 

математика 58, 175 

Маточина, с. в Хасковски окр. 161, 165; вж. Ву- 
кел 

медицина 58, 174—175, 281, 305 

медно гумно, вж. гумно 

медни монети, вж. монети 





342 


Показалец — Іпйех потітит е! гемия 





медни статуи, вж. статуи 

Мелас, дн.р. Карасу 21 

Мелетий, антиохийски патриарх 63 

Мемнон, ефески епископ 65 

Менологий на Василий Ц 141 

Меотидско езеро, дн. Азовско море 46 

Месемврия, гр., дн. Несебър 46, 49, 177, 
151, 158, 155, 157, 159, 163, 322 

Месина, гр. 154, 156, 159, 162; вж. Дризипара 
(Друзипара) 

Месинкалеси, развалини при 
128, 156; вж, Мосинопол 

Месопотамия, обл. 67, 111 

Места, р. 38, 122, 148, 151, 154, 158, 161, 164; вж. 
Нестос 

метателни, вж. каменометни машини 

Методий, славянски просветител 58 

Метре, гр., дн. Чаталджа 159, 163 

мечове, български 134, 169, 225, 242, 279—280, 
301, 304 

мечки 190 

Мидия, гр. 159; 168, 319; вж. Салмидесус 

мидийци 325; вж. перси 

Мизия, област 10—15, 43—44, 148—149, 153, 156, 
334 

Мизия, Втора вж. Втора Мизия 

милинги, славянско племе 173 

Мина, цариградски патриарх 68 

Мириобиблос, сборник 58 

Мисис, гр. 69; вж. Мопсуестия 

Михаил Аталиат, византийски писател 12 

Михаил 885, вж. Борис | 

Михаил, студийски монах 141, 142-143 

Михаил І Рангаве, византийски имп. 11, 16, 17, 
19, 21, 35-86, 55—57, 130, 131, 132—135, 139, 
145, 821-322 

Михаил П Балба, византийски имп. 56, 135, 315, 
320, 821, 328—325, 327—333 

Михаил Ш, византийски имп. 42, 59, 320, 334 

Моисей, библейско лице 135, 140, 276 

монети, медни 12 

монотелитска ерес 70, 71 

монофизитизъм (свтихианство) 67, 70--71 

Мопсуестия, гр. 65, 69; вж. Мисис 

Морана, р. 117 


Мор8ньць, гр., дн. Кавала 161; вж. Христопол 

Мосинопол. гр., дн. Месинкалеси 117, 161, 164; 
срв. Гюмюрджина 

мостове, български 23; византийски 21 

Мраморно море 21, 22, 148, 150 

музиканти 125, 128 

Мундрага, кр. 175 

мъчения 188, 319 

мюсюлмани 325, вж. агаряни; араби 


150-- 


Гюмюрджина 149, 


набиване на кол, ваказание 332—833 

Навпакт, гр. 158, 160, 162, 164 

Назар, патриций 326 

наемници, български 133 

наказания 333 

нападения, внезапни на българите 169 

нападения, нощни на българите 169 

началник на екскувитите, длъжност 323 

началник на федератите, длъжност 323 

Нектарий, цариградски патриарх и писател 63 

Незерос, гр. 160, 164; вж. Езерос 

Неокесарея, гр., дн. Никсар 114, 150, 154, 157, 163 

Несебър, гр. 46, 150—151, 158, 155—157, 159, 
163; вж. Месемврия 

несторианство 65, 68—69 

Несторий, цариградски патриарх 65, 69 

нефт 43 





ниви 12 

Никея, гр., дн. Изник 35, 61--62,71--72, 150, 154,. 
157, 163 

Никита Ксилинит, патриций 50 

Никита Пафлагонец, оратор и писател 130, 131, 
818—320 

Никита Славянин, цариградски патриарх 50, 53 

Никифор, димотишки епископ 117 

Никифор Скевофилакс, византийски писател 129 

Никифор, траянополски епископ 117 

Никифор Фока, византийски военачалник 167 

Никифор, цариградски патриарх 35, 36—37, 42, 52, 
109, 120, 146, 820 

Никифор 1 Геник, византийски имп, 10, 11, 12, 
14—17, 19, 21, 25, 27, 54—55, 118, 118, 120, 
131.184, 137-..138, 140—143, 321 

Никола, анхиалски епископ 117 

Николай Мистик, цариградски патриарх 146, 185— 
298, 302, 817 

Николай І, римски иапа 100, 114, 116 

Николай Студит 25, 26—27 

Никон, проповедник 116 

Никопол, гр. (в Източна Македония, развалини при. 
ди. с. Заграде, квартал от Гоце Делчев) 149, 153, 
156 

Никопол, гр. (в Епир) 122, 123, 160 

Никсар, гр. 150, 154; вж. Неокесарея 

Ниса, гр. 68 

Нове, гр. развалини при ди. Стъклен при Сви- 
щов 151, 155, 157—158 

новелисим, титла 122 

нотарий, длъжност 126 


обичаи у българите 170; у славяните 178--174 

обковка на книги 284 

облекло, вж. дрехи 

облекло, българско 128 

обреди, религиозни у българите 20, 36- 37, 324 

обсадна тактика у българите 169—170 

обсадни съоръжения (техника) 22—24, 329; вж.. 
„диви магарета“, градопревзимачки, каменоме- 
тателни машини, „костенурки“, кули подвижни, 
лостове, „овни“, стълби, петраболи, прашки, тет- 
раболи, триболи, четириноги 

обувки 125—128 

„овен“, уред от обсадна техника 23, 24, 320 

Овеч, гр., дн. Провадия (в Североизточна Бълга- 
ия} 161 

ВЯ 2 23 

огнепоклонвици 198 

огнехвъргачки 24 ; срв. огън гръцки 

огън, гръцки (течен, военен) 43, 326 

одежди, драгоценни 12, 20, 125, 128, 249, 297, 304,. 
310, 812 

одежди, черковни 284 


Одесос, гр., дн. Варна 148, 149, 153, 155—156 
одризи, пл. 154 
Олдрин 16, 22, 148, 153, 155, 157—158, 161—152, 


207, 249, 251, 271 

Одринско 154, 159, 161, 165; вж. Тракия, Източ- 
на Македония 

окови 119, 135, 140 

окои, вж. вал 

Октагон (Осмоъгълник), школа 58 

Олвиан, стратег 925--826, 328 

Олимп, пл. (във Витиния) 215 

оловни предмети 21 

Омар, арабски предводител 334 

Омир (Хомер), древноғръцки поет 184, 334 

омофор (палиум) 117, 118 

Омуртаг, български хан 29, 36, 306, 320, 331 

опаоті, обсадни машини: вж. „диви магарета“ 





Покгзалец — шаех 


поліпит еі гегит 


Г 





-оногури, пл. 9 

Онозандър, военен писател 166 

Опсикий (Опсикион), тема 121—123, 325, 335 

Оптимати, тема 122 

Ориген, богослов и философ 69 

Оркосий, местност 328 

Оронт, р. 65 

Ортакьой, предградие на Цариград 318 

оръжие 19—20; срв. копия, мечове, обсадни съо- 
ръжения, поставки за изхвърляне стрели, праш- 
ки, примки, „скорпиони“, стрели 


Оряхово, с. в Хасковски окр. 160, 164; вж. Ага- 
тоники 

Осий, кордовски епископ 62 

откуп за пленници у аварите 44; у българите 


176, 177; у славяните 174 
отшелници 816, 318 
Охрид, гр. 117 


Павел Анконски епископ 114, 115 

Павел, апостол 78, 102, 112, 129, 286 

Павел Бранович, сръбски княз 251 

Павел Популонски, епископ 100 

Павел, мосинополски епископ 117 

Павел, сакеларий и игумен на манастира „Св. Фока“ 
318 

Павел Самосатски, антиохийски епископ и оскова- 
тел на секта 111—112 

Павел П, цариградски патриарх 70 

Павел ГУ, цариградски патриарх 53 

павликяни 325 

павликянство 107, 
манихейство 

Палене, гр. 31; вж. Касандра 

Палестина 67, 134 

палиум, вж. омофор 

Памфил, гр. 159, 163 

Панизо (дн. Барбарос, с. в Текирдагско) 150, 154, 
157, 159, 163; вж. Панион 

Панион, гр., дн. Барбарос (Панизо) 150, 154, 157, 
159, 163 

Парамития, гр. (в обл. Теспротия — Гърция) 160, 
164; вж. Фотика, Вела 

Пасхасин, епископ 66--67 

патриций, титла 11, 13, 17, 19, 50, 119, 122—125, 
127, 130, 182—183, 210, 322.--323, 327, 333 

патриция зости, титла 122 

Пафлагония, обл. 17, 122—228, 318 

Пафнутий, участник в Никейския събор 62 

Пацик, от свитата на хан Крум 20--21 

Пелопонес, обл. 17--18, 122, 124, 173, 315 

Регіпіћиѕ гр., дн. Мармара Ерегли (Ерегли) 148; 
вж. Хераклея 

Перитеорион, кр., дн. Бурукале при езерото Пор- 
толагос 117, 151, 161, 165 

перси 45-- 46, 195, 217, 277, 325 

Петра, манастир в Лозенградско 183 ; срв. с. Петра 

Петра, с. в Лозенградски вилает 316 

петраболи (летоайд7ос), машини 28 

Петрон, стратег 334 

Петър Апамейски, монофизит 70 

Петър, апостол 78, 118, 152, 286 

Петър, визийски елископ 117 

Петър, византийски военачалник 45 

Петър, друговитийски епископ 117 

Петър, ерусалимски патриарх 70 

Петър Патриций, писател 119 

Петър, протопрезвитер 72, 115, 117—115 

Петър, монах от Александрия 70 

Петър. монах-житиеписец 132, 136—137 

Петър Сицилийски, писател 107—112 

печенеги, пл. 168, 210—212, 266—267, 271 


108, 109, 111—112, 325 ; вж. 








Пешкопия, гр. 162, 165; вж. Стефаниака 

Пизидия, обл, 17 

Пилат Понтийски 61 

Пир, цариградски патриарх 70 

пирати 190, 270 

платна 299 

Платон, сакудийски игумен 3] 

племенно устройство у славяните 173 

пленници, българи 176, 217, 256, 258; византийци 
20—24, 28—29, 44, 46, 109, 149, 140, 177.--180, 
182—188, 231, 256, 258, 300, 318; у славяните 
173—174; размяна 256, 258, 305, 313, 318 

Плиска, гр. 10, 13, 133 

Пловдив, гр. 148, 150, 153—155, 157---158, 162; вж. 
Тримонциум, Пулпудева, Филипопол 

Плотинопол, гр. 151, 158, 157; срв. Димотика 

подаръци, вж. дарове 

покривки, скъпи 23 

покръстване на българите 58, 59—106, 130, 131, 
214, 218, 320, 334—335 

покръстване на славяни 173 

Полемониака, епархия 150, 154, 157, 163 

Полиен, военен писател 166 

Полистил, гр., дн. с Булустра (Балустра, Авдира-- 
Ксантийско) 161, 165 

политически престъпници 187; срв. екстрадиция 

политрихон, угощение 126 

Полихроний, монотелит 70 

Поляновград, гр. 120; срв. Маркели 

Поморие гр. 50, 117, 149, 151, 198, 156; вж. Ахе- 
ло, Анхиало, Тутхон 

Помпейонол, гр. 48 

Понт, обл. 17, 150, 154, 163, 321 

Порсуле, гр. 149; вж. Максимианопол 

Портолагоски залив 117 

поставки за изхвърляне стрели 24 

постилки за легла (арменски) 23 

посъда, черковна 284 

прабългари, нар. 217 

прасини, пиркова партия 126, 127 

пратенипи, арабски при българите 281; бъдгарска 
при арабите 263, 281; български при византий- 
ците 331; визаптийски при българите 263, 265, 
285, 315, 823; визангийски при арабите 325 

прашки, част от обсадна машина „скорпион“ 24; 
лично оръжие 326 

прашници, вид войска 326 

препозит, длъжност 125 

преселвания на византийци 22, 56 

Преслав, гр. 13 

преториански префект, длъжност 120 

преторий, стражница на имиераторската гвардия 
127, 319 

примка от ремък, българско оръжие 133, 136, 
198, 148 

Провадия, гр. в Североизточна България 161, 160; 
вж. Овеч 

Провадия, с. (в Одрински вилает) 161, 315; вж. 
Проват 

Проват, гр. 161, 165, 315; вж. с. Провадия 

продоволствие, военно у българите 169 

Прокопий Кесарийски, византийски писател 12 

Прокопий, спатарий 184 

проконсул, титла 123, 125, 127—128, 182—183 

Прокопия, византийска имлератрипа 17, 19, 130 

Прокъл, философ 43 

прорицатели, вж. гадатели 

просо 174 

лоотивихоттис, вж. пръв секретар на византийския 
лвор 

протиктор, длъжност 126 

протомагистър, длъжност 122 


344 Показалец — |аех потілит её гегит 





лобтос == първенец, титла на българския владе- 
тел Н 

протоспатарий, титла 121 

Пру?, р. 22 | 

пръв секретар на византийския двор 298 

Псаматия, манастир в Цариград 317 

Псевдокалистен, 9; вж. Калистен 

Псевдоконстанций, лично име 327—328; вж. Кон- 
станпий 

Псевдомаврикий, 168, 174; вж. Маврикий 

Псевдосимеон Магистър 21; вж. Симеон Магистър 

Пулпудева, гр. 148; вж. Пловдив 

Първа Македония, провинция 148; вж. Македония 

първобългари 168; вж. прабългари 


Равена, гр. 152 

разбойници 38, 190, 196; срв. пирати 

разузнаване, византийско в България 51 

Редесто, Родосто, гр., дн. Текирдаг 22, 150, 154, 
157, 159, 163 

резерв, боен у българите 169 

Рейн, р. 152 

Река Девня, с. във Варненски окр. 148, 151, 153, 
55, 197, 158; вж. Марцианопол 

религия на прабългарите 33; вж. обреди, клетви 

резиденция на българските ханове 11—12, 40 

ректор, длъжност 123 

ремъци на седла 36 

ремьци-примки 133, 186, 188, 113 

Ригина, р., дн. Еркене 23 

ризници 19, 23 

ризници, дългарски 169 

Ригион, кр. 21 

Рим, гр. 123, 152, 286, 318 

Римска империя 66; вж. Византия; срв. ромеи 

Римска пърква 58, 72, 99, 100, 13--114, 285-- 
287, 317 

роби 218, 300, 325; у аварите 217; у българите 
300; у византийците 187—188, 231; у славя- 
ните 173 

“ров, вж. изкоп 

Роги, гр. 160, 164; срв. Каппос тис Артис 

родово устройство у българите 169—171 

Родопа, провинция 148—150, 153—156, 161, 164 

Родопи, пл. 148 

Родосто, гр., вж. Редесто (Текирдаг) 

розова вода 335 

Роман Лакапин, византийски имп. 266, 272, 278, 
292, 298, 299- -314 

Романия, обл. 48 

ромеи, вж. византийци 

Ромейска империя 217; вж. Византия, Римска им- 
перия 

Рос 102; вж. Киевска Русия 

руси, нар. 9, 13, 116, 266—267 

Русион, гр., дн. Рускьой, Кешан 159, 162; вж. 
Топейрос 

Ряхово, с. в Русенски окр. 151, 155, 157—158; 
вж. Апнария 


Сава, монах-житиеписец 132—136 

Саватий, прорицател 40 

сакеларий, длъжност 124, 318 

сакси (саксонци), нар. 152 

’ Салмидесус, гр. 159; вж. Мидия 

самаритяни, пл. 32 

Самос, о-в 122, 124 

Самосата, обл. 11) 

Сантаварин, манихей 115 

Саракини 159, 163; вж. Сергеца 

сарапини 152, 167, 217, 300, 306, 325, 327: вж. 
граби 











сбруя, конска 21, 36 

Свети Мамант, предградие на Цариград 21, 56 

Света София, нариградска църква 58, 113, 125, 
186—187, 284 

Света София, солунска църква 31 

Свети Безсребърници (Свети Козма и Дамян), ца- 
риградска пърква 329 

Свети Сава, манастир в Рим 72 

Свети Фока, манастир при Цариграц 318 

Светослав, киевски княз 13 

Свиленградско 160, 164—165 

свине 12, 30 

Свищов, гр. 151, 155, 157—158 ; срв. Нове, Стъклен 

свраки, птици 260 

Севастопол, гр. (в Армения) 47 

Севастопол, гр. (в Тракия) 151, 154, 157 

Севир, монофизит 70 

седла 21, 26 

секретари дворцови, български 177; византийски 
императорски 133, 298; срв. пофтасриритие 

секретици официали (асикрити), длъжност 127; вж. 
асикрити 

селитра 438 | 

Селфидже (Серфидже), гр. 160, 168; вж. Сервия 

Селчук, гр. в Измирския вилает; вж. Ефес 

сенат 131, 195, 199, 265, 283, 286, 295 

сенатор, титла 126—128, 134 

Сенахерим, асирийски цар 56 

Сервия, гр. 160, 163; вж. Селфидже 

Сергеца, гр., дн. Саракини 159, 163 

Серес, гр., 159, 168; вж. Сяр 

Сергий, павликянски проповедник 112 

Сергий І, цариградски патриарх 70 

Сердика, гр. 12; вж. София 

Серет, р. 22 

Сечише, вж. с. Сюлейманкьой (Сюлейман) 

сикамбри, пл. 152 

Силван (Константин), павликянски проповедник 
111—112 

Силвестър 1, римски папа 61 

силенциарий, длъжност 126, 127 

Силиврия (Силимврия), гр., дн. Силиври 21—22, 
21, 117, 149, 153, 156, 159, 162, 249 

Силистра, гр. 151, 155, 157—158, 334; вж. Доро- 
стол, Дръстър 

Симватий (Константин), син на Лъв У Арменец 22 

Симеон, български цар 37, 147, 167—168, 175— 
313 

Симеон, византийски военачаллик — павликянин 
112; вж. Тит 

Симеон, византийски сановник 318 

Симеон, дебелтски епископ 117 

Симеон Дивногорец (Стълпник), отшелник 32 

Симеон Логотет, византийски писател 168 

Симеон Метафраст, византийски писател 132, 137— 
40 


Симеон, силиврийски епископ 117 

симиофор, длъжност 127 

Синай, планина 135 

Синаксар на Цариградската църква 141 

синкел на цариградския патриарх, длъжност 123; 
на римския папа, длъжност 123 

сирийци, нар. 53, 65, 109, 316, 326 

Сирия, обл. 17, 52, 65, 67, 188--184, 316, 327 

Систос, гр. 328 

Сицилия, о-в 107, 122, 124 

скарамангий, дреха 125, 128, 304, 310; български 
128 


скевофилакс, длъжност 284 

скиитри = брадви, оръжие 126 

скиптрофор, част от императорската гвардия 126, 
127 





Скира, о-в 329 

Уход Хидово, 324 

скити, вж. българи 29, 32, 52, 142—144, 152, 321, 
324, 332, 385: срв. западни скити 

Скития, обл. 43, 119, 158, 156; вж. Малка Скития 

Скитска земя 324; вж. България 

скитски племена 267 

Скопел, гр., дн, с. Ескиполос в Лозенградски ви- 
лает 11%, 161, 165, 315—316 

„скорпиони“, машини за изхвърляне на камъни 
или стрели 24 

скотовъдство у българите 12; вж. добитък. коне, 
свине 

скрибоний, длъжност 127 

Ѕегірїог Іпсегїиѕ (Неизвестен автор) 10, 13, 16—24 

Скутари, гр., дн. с. ит (преди Юскюдар) в Хас- 
ковски окръг 160, 164 

славини, славяиско пл. 23 

Славиния, обл. 39 

славяни, нар. 9—10, 15, 23, 31, 88-39, 45, 45, 
47—48, 50, 53, 57, 146, 151—152, 171—174, 184, 
217, 315, 318, 921, 325, 335; пелопонески 315; 
стримонски 818; скитски 824; вж. анти, друго- 
вити, славини 

Сливен, гр. 49 

Смолен, обл. 161, 165 

Созопол, гр. 151, 155, 157, 161, 165 

Соломон, юдейски пар 301 

Солун, гр. 31, 38, 101, 117, 122, 124, 148, 150, 
152—154, 158, 160, 162, 166—167, 175, 183—184; 
218, 217, 318; вж. Тесалоника 

София, гр. 12 

спатарий, войник от императорската гвардия 126, 
184 

спатароканлидат, длъжност 126; вж. кандидат 

сражения, нощни у българите 169 

сребро 276, 283, 312 

Средиземно море 122 

Ставракий, логотет 09 

Ставракий, син на Никифор І Геник 11, 12, 14, 
118, 181, 134, 138—139, 142 

Стаги (Стаг), гр., дн, Каламбака 160, 164 

Стагира, гр. 178 

Стара Загора, гр. 53, 148 -149, 158, 156; вж. Ав- 
густа Траяна, Бероя, Боруй, Иринопол 

Стара планина (Хемус) 122, 315 

статуи 21, 56 

стенобойни машини, вж. каменометни машини 

Стенон, проток 21; вж. Босфор 

Стефан, български архиспископ 108 

Стефан У, римски папа 114—115 

Стефан, монотелит 70 

Стефан, син на Роман Лакапин 266 

Стефаниака, гр., дн. Пешкопия 162, 165 

Стилиан Зауца, василеопатор 122 

Стилиан, неокесарийски епископ 114 

стражи, военни, български 169 

Странджа плавина 148 

странноприемници 25 

стратег, военна длъжност 17, 121—125, 127, 131, 
142, 210, 297, 318, 321, 324; срв. подстратег 

стратег на Изтока, длъжност 144—145 

Стратегикоп от Псевдомаврикий 166 

стратилат, воснен чин 45 

стрели 21, 24, 169, 829; срв. поставки за изхвър- 
ляне стрели 

стрели, отровни, славянски 174 

Стримок, р., дн. Струма 38—39 

Стримон, област и тема 39, 122, 124, 185, 297, 318 

Стронгилон, кр. 51 

Струма, р., срв. Стримон 

Струмица, гр. 117; срв. Тивериупол 


44 Гръцки извори за българската история, ІУ 


Показалец — Іайех 


пошиништ еї гегит 345 


Студийски манастир 28 

Стъклен, местност при гр. Свишов 151, 155, 157— 
158; вж. Нове 

стълби, високи, обсадни 23 

Ѕијдаѕ 12 

суша 324 

схизма, цариградска 229, 317 

схоли, военна част 1926 

събирачи на данъци, вж. бириици 

съглелвачи 24 

съимператор 219 

сърби нар. 173, 251, 292 

Сърбия 292, 300 

сърпове, земеделско сечиво 37 

сьстезання 128, 133, 335 

Сюлейманкьой (Сюлейман), дн. с. Сечище в Ко- 
ларовградски окръг 331 

Сюлейманкьойски надпис 381 

Сяр (Ссрес), гр. 159, 163 

спра 43 


Тавмак, гр., дн. Домокос 160, 153; вж. Магнезия 

тагма, военен отряд 128 

тактика, бойна, у българите 169—174; 
ците 169—174 

Тактика, съчинение па византийския имп. Лъв \!1 
168 

Тарасий, цариградски патриарх 72 

Тарс, гр. 65 

Текирдаг, гр., вж. Редесто (Родосто) 

Телериг, български хап 51 

телесно възпитание 81 

тема, воепноадминистративна единица 17, 18, 19, 
85—36, 50, 111, 121—122 

Теодор Анагност, писател 42 

Теодор Дафнопат, църковен писател 141, 298 

Теодор, мопсуестийски епископ 65, 69 

Теодор, презвитер 70 

Теодор, солунски епископ 117 

Теодор Сикиот, галатийски архимандрит 129 

Теодор Студит, писател и църковен дееп 28, 
29—32, 33, 34, 141, 142—145, 322 

Теодор, фарански епископ 70 

Теодора, съпруга на имп. Юстиниан Ц 48 

Теодора, съпруга на византийския имп. Теофил 
315, 334 

Теодорит, антиохийски патриарх 72 

Тсодоропол, селище 150, 154, 159, 163 

Теодосий І Велики, източноримски имп. 65, 149 

Теодосий П Млади, източноримски имп. 66, 195 

Теодосиопол, гр. 149; вж. Апра; срв. Кермиен, 
Инеджик 

Теодот, лично име 16 

Теодота, съпруга на византийския имп. Констан- 
тин УГ 31 

Теоктист, магистър 822 

Теоктист, тивериуполски епископ 117 

Теоктиста, патриция зости 122 

Теофан, византийски писател 14, 17, 19, 42, 48, 
109, 120, 133 

Теофапов продължител 320—321 

Теофил, византийски имп. 40, 135, 315, 320, 326, 
329 | 

Теофил Ефески, архиепископ 32 

Теофилакт, епископ 285 

Теофилакт, патриций 180 

Теофилакт Симоката, византийски писател 45 

Тервел, български хан 48—50, 120 

териак, противоотрова 174 

Терма Лутра (Лъджакьой, Лутрос), с. в Дедеа- 
гачко #7, 148, 151, 153—155, 158, 167; вж. 
Траянопол 


ү византий- 





= 


Термопол, гр. 256 

Тесалия, обл. 51, 160, 163; 231 

Тесадоника, вж. Солун 

тетраболи, обсадни машини 28 

Тефрика, гр., дн. Юічтісђћі (Юітік) 107, 109 

Тиберий 1 Константин (Тракиец), византийски ими. 
44 

Тиберий И Апсимар, византийски има. 48, 49 

Тивериупол, гр., дн. Струмица 117 

Тимотей, александрийски патриарх 63 

Тимотей (Гегнезий), павликянски проповедник 111 

Тамогей, месемврийски сиископ 117 

Тит, вж. Симеон 

Тома, доготет 319 

Тома, монах 72 

Тома, началник на федератите 323 

Тома Славянин 56, 57, 320—321, 324—333 

Томи, гр., ди. Кюстенджа 149, 153, 156 

Толешос, гр., 199; срв. Русион 

Топир, кр. 151, 154, 158, 161, 164 

топки за стенобитни машини 28 

Тополовградско 161, 164 

тор, конски 54 

Тракезийска тема 17—18, 121, 122--123 

Тракийски Босфор 329 

Тракия 17—18, 22—23, 34—56, 43--47, 50, 58, 


117, 120, 122—123, 127—139, 142—143, 145, 
148. 150, 153 -.156, 164, 167, 207, 210—211, 


253, 334 

Тракия, Източна (Македония), обл. 22—23, 34, 36, 
38, 50, 56, 143—145, 148, 231, 815-816, 318, 326 

Тракая Секунда (Хемимонт), провинция 148 

Трансмариска, гр., дн. Тутракан 151, 155, 157--158 

трапеза, византийска императорска 124—128 

Траловиза, гр., дн. с. Ковчас (Ковджаз) — Лозся- 
градски виласт 161, 165 

Трапузунд, гр. 122 

Траян, римски ими. 148 

Траянопол, гр., дн, Терна Лутра (Лъджакьой, 
Лутрос --- Делеагачко) 117, 148, 151, 153—155, 
158, 161—162, 164 

триболи, тризъбци, отбранително съоръжение 23, 
167 

трибунал, зала 58 

тригитик, празник 127 

Трикала, гр. 160; вж. Тринки 

триклиний, помещение 127—128 

Тримонциум, гр. 148; вж. Пловдив 

Тринки, гр., дн. Трикала 160, 164 

триножник, византийско отбранително съоръжение 
167 

Тунджа, р. 148 

турки, нар., вж. маджари, тюрки 

Тутракан, гр. 151, 155, 157—158; вж. Трансма- 
риска 

Тутхон, гр. дн. 
Анхиало 

тъмница, българска 135, 140 

тържище, българско 167 

тюрки, нар., вж. маджари, туркн 


Поморие 50, 149; вж. Ахело, 


узи, пл. 826 

укрепления, български 46, 54; вж. окопи, дървени 
стени 

училища, византийски 119 


фарана, гр. 70 

Фарсала, гр. 190, 193 

федерати 325 

Фере, гр. 148, 191, 153—155, 158, 162; сре. Тозя- 
нопод 

Филип П Македонски, пар 148 


Показалец — дек попипит её гегит 


Филип, одрински епискои 117 

Филип, хрисополски епископ 117 

Филици, гр. 112, 148, 153, 158, 162, 169 

Филипик Вардан, византийски имп. 49 

Филипопол, гр., дн. Пловдив 148, 150, 158--155, 
157--158, 168 

философия 68, 175 

Филотей, протоспатарий и писател 121, 122—128 

флот, византийски 167, 270, 326, 328—329 

Фока, византийски имп. 45 

Формоза Портуенски, епископ 100 

совойтоу 13 

Фотий, нариградски патриарх и писатед 58--106, 
113--118, 130-181, 146 

Фотика, гр., ан. Параматия 169, 154 

франки, нар. 124, 152 

Франция 152 

Фригия, обл. 17, 824 

Фригия Капатианска, пров. 158, 162 


Хавса, гр. 161; вж. Каравон 

хазари, нар. 9, 58, 121, 168, 384 

Хазария 38, 120 

Хайраболу (Айребол), гр. 159, 183; вж. Хариупол, 
Вчайсит 

халдейци, нар. 325 

Халдея, обл. 122- 128 

халиф, арабски 281, 206 

Халкелон, гр., дн. Кадъкьой 06 

Халкидически полуостров 178 

Халкилос, селище 159, 168 

Харалапопе (Гарела), с. в Онрянски вилает 154, 
159; вж. Гариала 

Хариулол, гр. ди. Хайраболу (Айребол) 159, 163; 
вж. Виайсит 

Харманлийско 167, 164 

Харсиапска тема 122--123 

хартуларий, длъжност 126 

Хасковски бани 161, 164; вж. Буково 

Хеброс, р. 22; вж. Марица 

хеландия, плавателен съд 20—21, 50; вж. кораби 

Хелеспонт, проток, дн. Дарданели 328 

Хемимонт, провинция 148---151, 153, 155, 157—158, 
165; вж. Тракия Секунда 

Хемус, планина 315; вж. Стара планина 

Хераклея, гр., дн. Мармара Ерегли 17, 21—22, 
46, 148, 150, 152, 154, 155, 157—159, 162—163, 
249, 331; вж. Перинт, Ерегли 

Херкулесови стълбове, дн. Гибралтарски проток 152 

Херсийска стена 50 

Херсон, гр. 49, 210 

Херсон, обл. 122, 124; срв. Кримски полуостров, 
Херсонски полуостров 

Херсонес, селище 150, 154. 157. 159, 163 

Херсонски полуостров, дн. Кримски полуостров 
150; срв. обл. Херсон 

Хиерокъл, древногръцки географ 146 

Һісапаїі вж. иканати 

хиподром 56, 333, 835; срв. арена 

Хисаря (Хисар Момина баня), с. в Пловдивски 
окр. 151; срв. Диоклетианопол 

хитон, дреха 125 

хитрост, военна у българите 169 

хламида, дреха 125-1728 

Хозрой 1, персийски цар 195 

Хозрой П Парвус, персийски цар 45 

Хомер 184; вж. Омир 

Хонорий 1, римски папа 70 

Хризопол, гр., дн. Юскюдар (Скутари) 117 

християвизания на Илирик 129; на Македония 
147; срв. покръстване 





Христопол, гр., дн. Кавала 38, 161, 165; срв. Хри- 
зопол 

Христофор, александрийски патриарх 40, 41 

Христофор, магистър 326 | 

Христофор, син на византийския ими. Роман л1а- 
капин 266 

Хунавия, гр., дн. Мат 162, 165 

хуни, нар., поданици на хуяската племенна държава 
36, 124, 133, 136, 139, 168, 171, 253, 324—325; 
срв. българи 


Цариград (Византион, Константинов град, Констан- 
тинопол), гр. 16—17, 20—21, 23—24, 34-- 36, 
43, 45—46, 49, 56, 58, 63, 68, 70, 72, 99, 102, 
107, 113—115, 118—120, 122—123, 129, 130, 
133—134, 137, 139, 148, 155, 158, 162, 167, 183-- 
187, 201, 205, 217, 219, 229, 250, 253—254, 268, 
270, 284, 292, 301, 315, 318, 326, 328—329 

царска титла на българскин владетел 299 

Целестин, римски папа 65 

центурия, военен отред 128 

Цикладски острови 329 

Поида, кр. 151, 155, 157, 162, 165 

Пурулум, гр., лн. Чорлу 150, 154, 159, 163 

църкви, построяване 80 


Чалта-чай, р. 109 

Чаталджа, гр. 159, 163; вж. Метре 
чаши 36, 54, 144 

чардаци 12 

череп, набит на кол и посребрен 54 


Показалец -- Бъ ех потіпит еї тегит 


347 


черел-чаша 144 

Черепляни, с. в Зъхненско 161, 165; вж. 
риопол 

Черибан, селише 150 

Черно море 46, 122, 148, 167, 318, 325 

черноризец 316 

четириноги, стенобойни машини 330 

Чирпан, гр. 151, 154, 197; вж. Диоклетиапопол 

Чорлу, гр. 117, 150, 154, 159, 163; вж. Цурулум 

чумни епидемии 50 


Кеса- 


шатри, тюркски 169; византийски 390 
ШШахрбараз, персийски военачалник 217 
шлемове 28 


Щит, с. в Хасковски окр. 160, 164; вж. Скутари 
щитове, славянски 174 


Ювеналий, ерусалимски патриарх 68, 67 

юдеи (свреи), пар. 134, 301 

юзди 21, 36 

Юлий 1, римски пана 61 

Юстин 1, византийски имп. 43 

Юстин 11, византийски ими. 32, 44, 120 

Юстиниан 1, византийски имп, 32, 43—44, 68 

Юстиниап П Ринотмет, визаитийски ими. 47, 48— 
49, 120 


Яков, перитеорски епископ 117 
Яков, участник в Никейския събор 62 
Ямбол, гр. 151, 184; срв. Диоспол, Дионисополис 


Янина, гр. 160, 164; вж. Йоанина 











СЪКРАЩЕНИЯ 


СПИСАНИЯ 


БИБ :-: Българска историческа библиотека 

БПр -сп. „Български преглед“ 

ВДИ--Вестник древней истории 

ВВр= Византийский Временник 

ВИИНЈ=Византиски извори за историју народа 
Југославије 

ГББИ = Годишник на Българския библиографски 
институт „Блин Пелин“ 

ГНМ=РГодишник на Народния музей в София 

ГПаНБМ Годишник на Народната библиотека и 
музей в Пловдив 

ГСУиффе-+ Годишник 
„Свети Климент Охридски“ -- 
логически факултет 

ГСУбф--Годишник на Софийския университет 
„Свети Климент Охридски“ — Богословски фа- 
култет 

ЖМНИ-- Журнал Министерства Народного Прос- 
вящения 

З6Р САН Зборник радова Српске академије наука 

ИАД -:Известия на Археологическото дружество 

ИАИ = Известия на Археологическия институт при 
БАН (след ХУ том) 

ИБАИ = Известия на Българския археологически 
институт (до ХУ том) 

ИБИД Известия на Българското археологическо 
дружество в София 

ИВАД :- Известия на Варненското археологическо 
дружество 

ИзвОРЯ Си Ими Ак Наук = Известия Отделения 
Русского Языка и Словесности Императорской 
Академии Наук 

ИИБЕ-- Известия на Института за български език 
при БАН 

ИИБИ --Известия на Института за българска ис- 
тория при БАН {до УШ том) 

ИИБЛ=Известия на Института за българска ли- 
тература при БАН 


на Софийския университет 
Историко-фило- 


и 


АВВКЕУТАТ!ОКЕ5 


ПОРЕДИЦИ 


ИИГА --Известия на Института за градоустройство 
и архитектура при БАН 

ИИД-- Известия на Историческото дружество в 
София 

ИИИ: Известия на 
БАН (от УШ том) 

ИРАИК „Известия Русского археологического ин- 
ститута в Константинополе ; 


ИСИ Ифф СУ -Извсстия на Семинара при Исто- 
грико-филологическия факултет на Софийския 
университет „Свети Климент Охридски“ 

ИПр=еп. „Исторически преглед“ 

МПр-=сп. „Македонски преглед“ 

ПСп- - Периодическо списание на Българското кни- 
жовно дружество в Средец 

СбНУК-- Сборник за народни умотворения, наука 
и книжнина 

СпБАН -Списание на 
науките 

УчЗап=Ученые записки 

УпПр=сп. „Училищен преглед“ 

АЕМО = Атсһаоіооіѕсћ-ерістарһіѕсһе` Мійеипоеп 
ацѕ Озѓеггеісһ-{0пвагп 

Вм№оЈЬь — Вуғапіітніѕсһ-МХецегіесһіѕсһе Зайтрпсйег 

Ва]. С]. 5с. т. р. Ас. В. Ве!г. ВиПейп де 1а 
СЛаззе 4ез ТеМге$ еі 4ез Ѕсіепсеѕ тога1еѕ ей 
ропНдиез йе Асайєшіе гоуа!е де ВекНдие 

ВА Вуғапіпіѕсһе Хдейзсрпи 

РОг--Рапоюта Огаеса 

РМ =РіШІо]осіѕсһе АМоспепзсри 

РМВЕ--Рашуѕ Кеа!-Епсусорафе дег сіаѕѕіѕсһеп 
Айегїотѕчуіѕѕепсһаё. Меце Веагреіїцпо уоп 
С. Уввожа, №. Кто, К. Мщешаиз, К. Део]ег 

КА = Кеуце агсһёоіосідие 

ВЕВ — Кеуце Чез ёёпйеѕ руѕапіпеѕ 

59. Ву2.=5їийі Вуғхапіпі пеоеПепісі 

25Рһ -- Дейзсвий #йг 51аҹіѕсһе РиПоорте 


Института 


за история при 


Българската академия на 





ИЗПОЛЗУВАНА ЛИТЕРАТУРА — МОЕХ ПВВОВОМ АОНВПОВОМ 


Ангелов, Нов препис на старобългарския разказ „Чудото с българива“, 
ИИБЛ, Ш, 1955. 

Ангелов, Влияние на чужди ереси върху богомилството, ИСИФФСУ, кн. 1, 1949. 

Ангелов, Богомилството в България, София 1947. 

Ангелов, История на Византия, № София 1959. 

Андреев - Д. Ангелов, История на българската държава и право, Со- 
фия 1959. 

. А. Андреева, К вопросу о составе Клиторология Филофея, Зешпапит Коп- 
Пакоуіапит, П, Ргапа 1928. 

фон Арним, Принасяне кучета в жертва при цар Симеона, БПр, Н, 1933, 1. 

Баласчев, Новыя данные для истории грекоболгарских воин при Симеоне, 
ИРАИК, ТУ, 2, 1899. 

Баласчев, Върху държавното и военно устройство на старобъдгарската дър- 
жава, сл. Минало, 1, 1909, кн. 1. 

Фр. Баришић, Цар Фока (602—610) и подунавски аварословени, ЗОРСАН, ХИХ, 

Византолошки институт, ГУ, 1956. 
Н. Бенешевич, Мопитепіа Уайсапа ай 108 сапопісит регііпепіа, 54. Вуг. 


п пе в ЕННН Я 


1,1927. | 

Н. Бенешевич, Заметки к текстам ХойЦае Еріѕсораїиит, Ѕетіпағіцт Копдакоу- 
пит 1, 1927. 

В. Бешевлиев, Първобългарски надписи, ГСФифф, ХХХ, 1, София, 1934. 

В. Бешевлиев, Няколко бележки към българската история, ГСУифф, ХХХ, 
9, 1936. 

В. Бешевл иев, Вярата у първобългарите, ГСУифф, ХХХУ, 1, 1938. 

В. Бешевлиев, | Един нов извор за вярата на първобългарите, ГСУифф, ХХХІ, 
9, 1936. 

В. Бешевлиев, Новият извор за поражението на Никифор 1 в България през 
811 година, ГСУифф, ХХХШ, 2, 1936. 

В. Бешевлиев, Паралели, ИБИД, Х1!М-ХУ, 1937. 

В. Бешевлиев, Античната топонимия у нас като исторически извор, ИИБЕ, 
Ш, 1954. 

В. Бешевлиев, К вопросу о награде, полученной Тервелем от Юстиниана П в 
705 г. ВВр, ХМІ, 1959. 

Р. Браунинг, Рабство в византийской империи (600--1200 гг.), ВВр, ХІУ, 1958. 

Ал. К, Бурмов, Против буржоазно-идеалистическите становиша по въпроса за на- 


лагането на християнството в България през ІХ в., ИПр, Х, 1954, кн. 2. 
В. Г. Васильевский, К защиту подлинности жития патриарха Игнатия и при- 
надлежности его современному автору Никите Пафлагону, ВВр, УП, 1899, 
В. Велков, Бележки върху социално-икономическото развитие на Одесос през 
късноантичната епоха, ИВАД Х, 1956. 
Византиски извори за историју народа Југославије, 1, Београд 1955. 
М. Войнов, За първия допир на Аспаруховите българи със славяните и за датата 
на основаването на българската държава, ИИБИ, МІ, 1956. 





350 _Използувана литература — Тпбех НЫгогшт аф БНогит 








Ем. Георгиев, По въпроса за християнизирането на средновековна България, 
ИПр, Х, 1954, кн. 5. 

Гръцки извори за българската история, Ш (Еощез Стаес һіѕіогіае Виісагісае, П) 
София 1960. 

Ив. Гошев, Правилата на Студийския монастир, ГСУБф, ХУП, 1940. 

Хр. Данов, Западният бряг на Черно море в древността, София 1947. 

Д. Дечев, Античното име на Хисаря, ГПлНБМ, 1935—1936. 

Д. П. Димитров, Пътуването на св. Александър Римски през Тракия ИБАИ, 
УІН, 1934. 

М. Дринов, Съчинения, № София 1909; П, София 1911. | 

Ив. Дуйчев, Нови житийни данни за похода на Никифора 1 в България през 
811 г., г. СПБАН, ПУ, 1936. | 

Ив. Дуйчев, Писмата на Николай Мистик, сп. Прометей, Ш, 1939, кн. 4 и 5. 

И в. Дуйчев, Приноси към средновековната българска история, ГИлЛНБМ за 
1937-1939, София 1940. 

Ив. Дуйчев, Из писмата на патриарха Николая Мистика ИБИД, ХУ-ХУШ 

’ (Сборник в памет на проф. Петър Ников), София 1940. 

Ив. Дуйчев, Из старата българска книжнина, |, София 1943. 

Ив. Дуйчев, За наименованието на Марцианопол — Девня, ИБИД, ХХ--ХХ, 1944. 

Ив. Дуйчев, Проучвания върху българското средновековие, СбБАН, ХІІ, Клон 
историко-филологичен, 21. 

Ив. Дуйчев, Славяноболгарские. древности  |Хло века, Вуғапііпоѕіауіса, ХІ, 
1, 1950. 

Ив. Дуйчев, Към въпроса за появата на парите в нашето народно стопанство, 
ИИБИ, Ш--1У, 1951. 

Ив. Дуйчев, Славяни и първобългари, ИИБИ, 1—11, 1951. 

Ив. Дуйчев: Вуғапііпоѕіауіса, ХУ, 1954. 

Ив. Дуйчев, Югославски приноси в областта на историографията, ИПр, ХИ, 
1956, 3 

Ив. Дуйчев, Въпросът за византийско-славянските отношения и византийските 
опити за създаване на славянска азбука през първата половина на ІХ в., 
ИИБИ, УШ, 1957. 

Ив. Дуйчев, Бележки върху историята на българската архитектура през Сред- 
новековието, ИИГА, ХІ, 1957. 


В. Н. Златарски, Писмата на цариградския патриарх Николая Мистика до бъл- 
| гарския цар Симеон, СбНУК, Х, 1894; Х], 1894 и ХИ, 1895. 

В. Н. Златарски, Писмата на византийския император Романа Лакапина до бъл- 
гарския цар Симеона, СбНУК, ХШ, 1896. 

В. Н. Златарски, Клятва у языческих болгар, Сборник в чест В. И. Ламанского, 
Петроград 1905. 

В. Н. Златарски, Известия за българите в хрониката на Симеона Метафраста и 

Со Доготета, СбНУК, ХХТУ, 1908. 

В. Н. Златарски, Сюлейманкьойският надпис, ИАД, Ш, София 1912--1913. 

В. Н. Златарски, Посланието на цариградския патриарх Фотий до българския 
княз Борис в славянски превод, Български старини, кн. У, София 1917. 

В. Н. Златарски, История на българската държава през средните векове, 1, 1 
София 1918. 

Йо орд. Иванов, Богомилски книги и легенди, София 1995. 

И орд. Иванов, Български старини из Македония, София 1931. 

К. Й. Иречек, Българските градове у Мануил Фил, ПСп, 1У МІ, 1898. 

К. Й. Иречек, Пътувания по България, Пловдив 1899. 

В. М. Истрин, Хроника Георгия Арматола в древнем славянорусском переводе, 

т 1—11, Петроград-Ленинград, 1920—1930. 

А. П. Каждан, К истории политической борьбы в Византии в начале Х века, Уч. 
Зап. Тульского пединститута, вып. 3, 1952. 

А. П. Каждан, Социальные и политические взгляды Фотия, Ежегодник Музея ис- 


тории религии и атеизма, П, 1958. 














Използувана литература — Іайех | 


іргогипі аа Йоги 351 








А. П. Каждан, Псамафийская хроника. Предисловие, перевод и комментарий : 
Две византийские хроники Х века, Москва 1959. 

А. П. Каждан, Хроника Симеона Логофета, ВВр ХУ, 1959. 

А. П. Каждан: Византийский Временник, ХУ, 1959. 

Г. Ил. Кацаров, Клетвата у езическите българи, СпБАН, Ш, 1912. 

И. Кузнецов, Писмата на Лъва Магистра и Романа Лакапина и словото „лі 
19 то» Воъуйос» соиВісг“ като извор за историята на Симеоновска България, 
СбНУК, ХҮІ--ХУҰП, 1900. 

Ю. Кулаковский, Лев Мудрий, или Лев Исавр был автором „Тактики“? ВВР, 
У, 1898. 

Ю. Кулаковский, История Византии, |--Ш, Киев 1912—1915. 

В. И. Ламанский, О славянах в Малой Азий, Африке и Испании, СПб 1859. 

Латински извори за българската история, П (Гошез Гана: ы$юпае Вшгапсаз) 
Ш, София 1960. 

м. В. Левченко, Очерки по истории русско-византийских отношений, Москва 
1956. | 

Е. Э. Липшиц, Восстание Фомы Славянина, ВДИ, 1, 1939. 

Е. Э. Липшиц, Византийский ученый Лев Математик, ВВр, П, 1949. 

Е. Э. Липшиц, Павликянское движение в Византии В УШ и лервой половине 
1Х вв., ВВр, У, 1952. 

Стр. Лишев, За проникването и ролята на парите във феодална България, (0- 
фия 1958. 

Хр. Лопарев, Житие св. Евдокима, ИРАИК, ХШ, София 1908. 

Хр. Лопарев, Византийския жития святых, ВВр, ХУЛ, 1910. 

Хр. Лопарев, Византийския жития святых, ВВр, ХІХ, 1912. 

Ст. Т. Мелик-Бахшян, Павликянское движение в Армении, Ереван 1955. 

Митрополит Симеон, Посланието на цариградския патриарх Фотий до бъл- 
гарския княз Борис, Български старини, У, София 1917. 

Кр. Миятев, Крумовият дворец и други новооткрити постройки в Плиска, ИБАЙ, 
ХІУ, 1940-1942. 

Д. Моравчик, Кошешюп--печенежское или русское слово, Ас+а апНаиа Асадепиае 

Ѕсіепнагит Нипеапсае, Ё. 1, азс. 1—2, 1951. 
. Мутафчиев: МПр, |, 19928, 2. | 
. Мутафчиев, Към църковно-историческата география на Пловдивско, Юбилеен 
сборник в чест на митрополит Максим, София 1931. 
А. Наследова, Македонские славяне конца ІХ — начала Х в. по данным Иоанна 
Камениаты, ВВр, ХІ, 1996. 
. Николов, По горното течение на р. Места, сп. „Минало“, 1911, кн. 5—6. 
Острогорски, Постанок тема Хелада и Пелопонеза, З6Р САН, Визактоложки 
институт, 1, Београд 1952. 
Острогорски, Тактикон Успенског и Тактикон Бенешевийа, 36? САН, 
ХХХМ, Византолошки институт, Н, Београд 1958. 
С. Пальмов, Цариградский патриарх Фотий и его отношение к современному 
ему славянству, СПб 1881. 

Панченко, Памятник славян в Вифинни УП в., ИРАИК, УШ, 1902. 

. Пигулевская, Византия и Иран на рубеже М1 и УП вв., Ленинград 1947. 

. Преображенский, Преподобный Феодор Студит и его время (759—860), 

Москва 1890. 
‚ Прим ов, Българското народностно име в Занадна Европа във връзка с бого- 
милите, ИИБИ, УТ 1956. 

. Примо в, Богомилски дуализъм, ИИИ, МІ, 1960. 

Мила Рајковић, О пореклу Томе, воће устанка 821—825, З6Р САН, ХХХІ, 
Византолошки институт, П, Београд 1953. 

М. Рајковић, Област Стримона и тема Стримон, ЗбР САН, ПУХ, Византолошки 
институт, 5, Београд 1908. 

В. Регель, О городе Плотинополе, Сборник в честь Помяловского, СПб 1897 

ф М Россейкин, Первое правление Фотия, патриарха Константинопольского, 
Сергиев Посад 1915. 


ч пк о аа 


о оп вся м 


352 г Използувана литературна — = Мех ИБгогиит ад Ноти _ 


А. 
Н. 








П. Рудаков, Очерки византийской Культуры по данным греческой агиогра- 
фии, Москва 1917. 
Скабаланови ч, Византийское государство и церковь в ХІ веке, СПб 1884. 


Ив. Снегаров, Кратка история на съвременната българска църква, |, София, 1944. 
Ив. Снегаров, Неизвестен досега препис от разказа „Чудо с българина Георга“, 


ИИБИ, Ш--ТУ, 1951. 


Ив. Снегаров, Епархийските списъци като извор за християнизирането на бал- 


канските славяни, ИИБИ, УТ 1956. 


М. Я. Сюзюмов, Проблемы иконоборчества в Византии, Уч. Зап. Свердловского: 


п 


ва 


гос. пединститута, 1948, вып. ТУ, по Кафедре истории древнего мира и ис- 
тории средних веков. 

Томић, Фрагменти једног историског списа ІХ в, З6Р САН, да, Византо- 
лошки институт, 1, Београд 1952. 


Ю. Трифонов, Известието на сирийския презвитер Константин за Исперихова 


Ю. 


В. 
В. 


Ф. 
Ф, 


Ф. 


Ф, 


9; 


| + 


Г. 


К. 


победа над византийците, ИИД, Х--ХП, 1931—1932. 


Трифонов, Към въпроса за византийско-българските договори, ИБАИ, Хі, 


1937. 

Тъпкова-Заимова, Крепости и укрепени градове през Първото българско 
царство, ВИСб, Ш, 1956. 

Тъпкова-Заимова, Първоначалното българско селище и въпросът за аулите, 
ИИБИ, УГ, 1956. 

И. Успенский, Византийская табель о рангах, ИРАИК, Ш, 1898. 

И. Успенский, Константинопольский эпарх, ИРАИК, ТУ, 1899. 

И. Успенский, Военное устройство Византийской империи, ИРАИК, м, 1, 
1900. 

И. Успенский, История Византийской империи, 1, СПб 1912. 


Ферлуга, Ниже воено-административне јединице темачког уређена, ЗӧР САН, 


Византолошки институт, 2, Београд 1953. 


Ферлуга, Прилог датирању платног списка стратега из „Ое сегетопііѕ ашае 
Вугапипае, Збр САН, ХІХ, Византолошки институт, 4, Београд 1956. 


Цанков а-Петкова, Бележки към началния период от сарани на българ- 
ската държава, ИИБИ, \, 1954. 

Цанко ва-Петкова, Материалната култура и военното изкуство на Е 
ките славяни според сведенията на Псевдомаврикий, ИИБИ, УП, 1957 

А. Шангин, Византийские политические деятели первой половины Х Ви- 
зантийский сборник, Москва-Ленинград 1945. 

Шкорпил, О земляных укреплениях и окопах, ИРАИК, Х, 1905. 

Шкорпил, Надписи от Първото българско царство в източната част на Бал- 
канския полуостров, Вуғапііпоѕауіса, Ш, 1931. 

Н. Юзбашян, К истории павликянского движения в Византии в ЇХ в. Вопро- 
сы истории религии и атеизма, 4, 1956. 

Я. Яцимирский, Написание о избиенныхь блъгарехь христиань в святые 
посты, Изв ОРЯСл. Имп. Ак. Наук, УЦ, 1902. 


°4лостоАіда х, Хнигидиоха лаб ажаолойноз хай оное дою, Өодғахӣ, |Х, 1938. 


Атг ап! Тасіса еї Мацгісіі Агііѕ шйШапз Иб ХПИ, Орѕајае 1664. 


В. 
В. 


№ 


уоп Агпіпь Лиг Сезсшс е 4ег Опосигей, 25РЩ, Х, 1933. 
уоп Агпіт, Ргіпғіріееѕ гиг Егасе паср Ѕрғасһе ила Моїквішт дег Итшратеп,. 
75Р1, Х, 1933. 


Вапезси, ез НопНёгез де Гапсіеп ЕТа! Бщеаге, Мешопа! Іошѕ Рей, АгсЩуев. 


де РОпегт! Сһгенеп, І, Висагеѕї 1948. 


„ Варегдис, “Н ёх пдоцетецос дуабдънайи опа ПАотполойгб", Өофиха, Ш, 1937 


Н. Ваупез, Тһе Рае оѓ ће Ауаг Зигризе, ВА, ХХІ, 1912, 
А. Вееѕ, Вейгасе лит Кігсћісһе (Сеортарһіе Спеспешапав па МінеЈаіег ипа 
Мецегеп дей, Огіепѕ СризЦапиз, 1914. 


А. Веез, СоПаНоп, РъШооекса! ОБвегуаНнопз ара а Хишбег ої ВЪПса! Кеѓегеп- 


сез, Подйхихд тўс "Аакадъшаз Абдур, ХГХ, 1944. 





зева 0 7 


ЫТ 


“ 


ЕА н И зоа 


а ерта арт 


картона 1, 


> ФИБЬ ДЫННААР. с мч УЛЬТРА 


р». 


9 Зет чре: 





Използувана литература — Тех ИБгогнит а Ьногит 353 





У. М. Вепеѕеуіс, Піе Бруғапіпіѕсћеп Капризтеп пасһ дет ҚІеќогоіосіоп Рипощет. 
(Пе Сег., 1, 11, р. 52) ипа пасп Деп Јегизајетег НаойзсайНеп гизатшепое- 
Зе ипа геуіјегі, ВКе В, У, 1926--1997. 


- СоЦагЬ РъШррез, уШе де Масейоіпе, Рагіѕ 1937. 
- Па Совта-Гон е; Ме де Зап! |опасе (798—877), ВугапНоп, ХХІУ, 1954. 
. Оаіп, Га „Гасицие“ ае Мисерпоге Оцгапоз, Рам$ 1937. 
- Оаіп, ЅуПоре ЧасНсогаш диае оши „Јпеййа Г.еопіѕ ТасНса“ Феран, Рав 1938. 
. Че Воог, Уйа Еашуш!, Еш Апесдоюп ги Сеѕсһісһіе Геоз 4ез \еїѕеп а. 
886.—912, Вет 1888. 
С. де Воог: Хейзсь йе Ни Кігсһепреѕсһісһёе, ХП, 1890. 
П. Ре] евауе, Ѕупахагіцт Ессіеѕіае Сопѕѓапііпоројіїапае, ВгихеПеѕ 1902. 
р. Пезспем, Пе Шгашксвеп Ѕргасһгеѕіе. Озегесызсве Акайетіе дег М/15зеп- 
зсваНеп, РЬ!оІооіѕсһ-һіѕіогіѕсһе Казве, Меп 1957. 
Ег. Об1вег, Кесеѕіеп аег Казегигкипаеп 4ез озибпивсреп Веісһеѕ, 1, Мӣіпсһеп 
1924, 
Ег. брег, ВейгАсе гиг беѕсћісҺе ег буғапііпіѕзсһеп Н/папхуегуа ито Безоп4егз 
дег 10. пп 11. Јавгћипаегі, Ву2. Агсһіу ІХ, |ерао--Вейшт 1997. 
Ег. рӧІсег: Вуғапіїпіѕсће Гейзер, ХХХУП, 1937. 
Ег. Об1гег, Рег Виісагепһеггѕсһег а!5 зезШспег Зори 4ез Бугап степ Каіѕегѕ, 
ИБИД, ХУ1--ХУШ (Сборник в чест на проф. П. Ников), София 1940. 
Г. ПисПевпев, Гез апсіепв бубспев де Ја Огесе, Меапоеѕ @ағсһёоіоріе еі д’ћіѕ- 
іоіге, ХУ, 1915. 
1. Оијсеу, Ргоѓобшрагеѕ еї Зауез, Аппаез де Рознни Копдакоу, Х, 1938. 
1. Ри] беу, Оп вріѕойе де 1а ргепмеге сгоіѕайе, За Зег@сепзиа, Ь 1938. 
1. Ри] ёеу, Аи |епдешаш бе |а сопуегѕіоп ди реире Бисаге. |вриге де РпоНиз, 
Мйапоев Де ѕсіепсе тејісјецѕе, 1951. 
1. Ри] беу; Вуғапіпіѕсһе ХейзсъпН, 1, 1957. 
Ег. руогпік, Іа Ме йе Заш! Отёроіге Іе Рёсароійе еі 1ез Зауез Масваощепз ай 
1Х зіёсје, Рагіѕ 1996. 
Ег. Пуотпік, [ез 51ауеѕ, Вугапсе её Роше ап [Хе ѕіёсІе, Рапв 1996. 
Ег. Оуотпік, Гез |6оеп4дез де Сопѕіапііп её де Мёіһойе уцев де Вугапсе (Вугап- 
їіпоѕЈауіса Зирр!етера, 1, Ргавце 1933. 
Ет. Оуогпік, Тһе РпоНап Ѕсһіѕт, Ніѕїогу апа Гевепа, СатђЬгіре 1948. 
1. бау, Ге раїіагсһе №со]аз МузНдие еі ѕоп где ро щие, Меапреѕ Сһалеѕ Пещ, 
се 1, Рагіѕ 1930. 
Н. Се! 2ег, цг Дейреѕўпитиште ег отіесһћіѕсһеп МонНае Еріѕсораінит, ЈаһгЫЬисһ 
Ѓаг Ргоїеѕіапќіѕсһе Твеоосче, 1886. 
Н. Че! 2ет, Сеогой Сургй Реѕсгірііо Огрв Котапі; ассейй Геотв ітрегаїогіѕ Гіа- 
їурозіѕ репиша айһис іпейїа, І.ірѕіае 1890. 
Н. беіғег, Пе Ккігсһісһе ЧеортарШе Спеспешапйв уог дет 51ауепеіпргисһ, 2ей- 
зсри Ғаг \УИззензсраН сне Тһеоіоріе, ХХХУ, 1899, 
Н. бе/ғег, Опредгис е шпа ипрепівепі уегбНеп сте Теже дег МоННае еріѕ- 
сораїиит, АЪћ. дег кӧпісјіспеп Бауегіѕсһеп Акайетіе Чет \іѕѕепѕсһайеп, І СІ., 
ХХІ Ва, Ш Амейипе, 1901. 
Сегіапа, Согриз МоННагит ерізсораїшит, 1, Енейшпр, Сһајседопепѕіѕ 1931. 
Сег[апа — У. Ганпгеп, Согриѕ МонНагип ервсора щи, 1. Тез Нзе$ сопсШайез, 
Спа! седопепзв 1936. 


45 Гръцки извори за българската история, 1У 


1. Вгёһіег, Тез шзишНолв де РЕ трие Вуғапііп, Ге Мопае Буғапііп. П (Г’вуо]иНоп 
де ритапйё), Рагіѕ 1950. 

Ј. В. Вигу, Тһе ету оѓ Тһотаѕ {Ве Уауошап, ВХ, 1, 1899, 

Ј. В. Виту, Тһе пирейа! айтітіѕітануе Ѕуѕіет, Гопдоп 1911. 

Р. Сһагапізѕ, Тһе 5Јауіс Біетепі іп Вугапипе Аза Міпог іп Ње +гіеер+Һ сепишу, 
Ву2апНоп, ХУШ, 1948. 

і. Ч иепеф Ніѕіоїте йе Зап! М№Місо!аѕ, вода! её тоіпе, Кеуце де РОНели! Сртейеп, 
УП, 1902. 

Е. Сишопі, 1ипЙогте де Іа саудепе Огіепіаіе е Це соѕёште Бугапши, Вуғапіїоп, 
П, 1925. 

Р 

16: 

А 

А 

С 


гора 





354 Използувана литература — шаех Ногогит аа БНогит 


В. Сегоу, иг Егаре пас дег аб шеайзсНеп Богт Чез Машепѕ ег Бай! Ѕа[опікі, 
ИБИД, ХМ--ХУШ (Сборник в чест на проф. Петър Ников), София 1940. 

А. Сгеси, Виѕагіа іп погдшШ Пипаги іп уеасигИе ІХ-Х ева, Зшан Я сегсенш аі 
іѕіогіе шее, 1, 1950. 


Н. Отеро ге, і?етрегецг М№ісёрћһоге |е Снацуе еї Кгоши, „ргетіег“ де Вщоапе, 
Ви. С. 5с. тр. Ас. В. Вес, ХХ, 1934. 

Н. бтероіге: ВугапНоп, 1Х, 1934. 

Н. Отёроіге, Капрабв ои Соцгіетаіп, Вуғапіїоп, ІХ, 1934. 

Н. Огеро! те, Гез зоигсез Де РНіѕіоіге дез Рашісіепѕ, Ви. С. Ге $5. т, р. Ас. В. 
Ве. ХХІІ, 1936. 

Н. Стбро! ге, Заг РНіѕіоіге де РаиИсет$, Ви, С. Ге, 5с. ш. р. Ас. В. Вею. ХХИ, 
1936. 

Н. Сгвро! те, Ре пошуеац ѕиг Ја Свгоповтарще Бугап ие: |е „оспрог іпсегіцѕ де 
еопе Агтепіо“ еі [е дегшег СопНпиа!еиг бе Ма1а1аѕ, Ви. СІ. Ге $с. т. р. 
Ас. К. Вер., 5° з6пе, ХХІ, 10—12, 1936. 

Н. Огесо! ге, Ашоиг 465 Рапстепз, ВугапНоп, ХІ, 1936. 

Н. Огеготге, Ци поцуеаи насшеп ац „Успрог іпсегіиѕ де Теопе Агшепо“, Вугап- 
поп, ХІ, 1936. 

Н. бгёроіге, Оп вай ае Гетрегецг Лъзншел П, даіё де ѕерѓетЬге 688, Вуғхапіоп, 
ХУП, 1945. 

Н. Отёроіге, Рош РНіѕіоіге 4ез Есйзез раціісіеппеѕ. ОгіепіаНа СһгіѕНапа Рено са, 
ХЦ, 1947. 

Н. Стеро! те: ВугапНоп, ХХІІ, 1952. 

В. Сговве, Вӧљтіѕсһе Мпиагрезсас те уоп СаШепиз в гит Вершп аег Буғапіі- 
о5среп Тһешепуегѓаѕѕипо, Ве 1920. 

У. Оташе!, |ев гесеѕіеѕ Чез асіес ди рашагса! 4е СопѕіапііпорІе, |, 2, 1936. 

У. Отише] Зиг 1еѕ соШишез Чез апсіепѕ Вщшеагеѕ Чапз Іе сопсщзюп 4ез Найб$, 
ИБИ Д, ХГУ ХУ, 9, 1937. 

К. Чи! ]апа, Ещаез зиг Рһіѕіоіге аатіпіѕігануе де Вугапсе, Вуғапііпа-МеѓаБуғап- 
Нпа, 1, 1, 1945. 

К. Си Шапа, Ешдез де Ишааге БугапНие, Кеуце 4ез Еішйеѕ Вугап! тез, ХШ, 


1955. 

Су. Суош!ау, В91с5 Геб іакікаја, пи! шаруат 1оПепен Киіоггаѕ, Видарез! 1902. 

Су. Суош!ау, Га Тасіідие йе | ёоп Је заве соште зошсе һіѕёогідце Попогове, 
Асіа һіѕіогіса Асайетіае ѕсіепііагит Нипрагѓісае, І, 1959. 

Ј. Негвепгӧіһет, Рһойиѕ Раігіагсһ уоп Сопап торе]. Зе Ьеђеп, ѕеіпе бей. 
еп ипа дав рпесшвспе Зсшзша, 1-- Ш, КевепѕЬиго 1867—1869. 

4. Негрепгд  Пег, Мопитепіа Отаеса ай Раойци етздие Ызюнат ре пеша, 
Кайзропае 1869. 

К. Г Неѓє] 6, Ніѕіоіге Чез Сопсйез, ІУ, 1, Рагіѕ 1911. 

Е. Нопівтапп, Ге Ѕупесієтоѕ ФНіёгосіёѕ еї РОризсше сборгаршдие йе Сеог- 

гез де Сһурге, ВгихеЦез 1939. 

Ноп! о шапо, А ргороз йе Ротреїіороііѕ йе „Музе“, Вугапиоп, ХХИ, 1952. 

. Јапіп, Сопзапипоре ВугапНпе, Райз 1950. 

. Хапи, іа Һібағсһіе есобуазНаие дапѕ 1є Чюсёзе де Гһгасе, ВЕВ, ХҮП, 1959. 

- Јіге сек, Агсһаоіоріѕсһе Етаотепіе аиз Вшрапеп, АЕМО, Х, 1888. 

‚ Јігесек, Ге Неегѕігаѕѕе уоп Вејетаа пасһ Коп гапипоре!, Ргас 1877. 

‚ Јивіе, Га уіе е! 1е5 опугез ФЕцћуте раёгіагсће де Сопѕіапіпор1е, Есһоѕ ФОгі- 

еп. ХУІ, 1918. 

- Уиете, [$ огісіпеѕ готаіпеѕ йе ГЕеіѕе гцѕѕе, Есһоѕ @Огіелі ХХХУ, 1937. 

. Кагііп-Науѓетг, Уйа $. Ешрупи, Вуғапіоп, ХХҮУ-ХХУІ--ХХҮП, 1955— 

1956—1957. 

. Кагагоу, Обег Фе Матен ег ад! РЫ@рроре!, РҺ\№. 1901, № 50. 

Сопгайца К1гси, Мсерпоп! 5Кецорпуасв епсотішп іп $. Тһеойогит 5ісеоѓат, 
Апаіесіа ВоЦапапа, ХХ, 1901. 

Хт. П. Къогахід у, Өоажма та да, НигооАбую" Мер.“ 24до, 1931. 

Хт. П. Коргах!дус, Вибарньей мед ёте, Эвосойомин 1939. 

М. Р. КопдаКоу, Гез соѕіитеѕ опешацх А Па соцг Че Вугапсе, Вуғапіоп, 1, 1924. 


о ЗЕ енкююм 








Използувана литература — Јабех Итоги аЧФиогим 355 


Я. Ко1іаѕ, І ёоп Сһоегоѕрһасіёѕ, таріѕіге, ргосопзи| еї раігісе. ВюозтарЫе-Соггез- 
ропдапсе (ехе е! ігайисііоп) (Тех{е цпі Богѕсһипреп 2иг Бугапишвс-печ- 
ртіесһіѕсһеп РЫоіоріе 31), Ашеп 1939. 

Г. Т Ко аз, П лаод то ВорАуаобрьуо»” ибх) я я днде ломоожа тў Кототонтион- 
лойвос (896). °Чохгїо” тоб ВФоджног аоудидихоћ ка Годокот Оноатоой, УП 
(1940—1941). 

Г. Коу:даоус, А иттоолодых кф доуклюхола! той огхогивтхой лотоюохвіое ха ў 
тайс абта», АШепез 1934. 

Ф. Когхой вс, Бигатаб» роз ко! ломтонох, П, Аћепеѕ 1934. 

К. Кгишрасвег, Оезсис е ег Буғхапіілізсһеп ПНеганг, Мӣпсһеп 1897. 

Г. Дацлъис:йдас, “Алоюс — Кеши, бошка, П, 1920. 

В |атузсвеу, Уйа 5. Треодоп З+аАНае іп софсе Моздиепз! тиге! Випиапгомати, 
№ 520, ВВр, ХХІ, 1914. 

В. Гаигаа$, А пем Гейег ої РооЦаз То Вопв, река, ХШ, 1954. 

У. рацгепі, 1 е5 зоцгсез а сопзийег рош Геађіѕѕетепі дез Ц51ез ервсора!ез ди 
раїпагсаї Буганип, Есһоѕ ФОпеш, ХХХ, 1931. 

Р. Гетег!е, РЫШррез её Іа Масёіоіпе Опещае а ГЃёроцие сПтеЦеппе еі Бугап- 
ипе, Рагіѕ 1945. | 

М. Гоо$, Пепх сопігірийопѕ а Ри опе 4ез Рацісіепѕ, Вулапіпоѕіауіса, ХМІ, 1, 
1956. 

Р. Мааз, |егайвспез хи ег УПа ЕшБупнь ВЯ, ХХІ, 1912. 

Р. Мааѕ, Пег Пиегроаот ӣеѕ РаПоШео5, ВХ, ХХХ, 1934. 

А. Маі, ЅресПесішт Котапит, Х, 2, Кошае 1844. 

5. а. Мегсаїі, Мое сгійспе, 10, Рег й Те во деа Уа і 5. Огегопо ПесароШа, 
За ЫхапНо! е пеоеепісі, 1, 1931. 

Н. Меизе!, Рзепдо-СаШзШепез пасп дег Геерег НапазсВиИ Пегацзеесебеп, Јаһг- 
риснег їйг сІаѕѕіѕсһе РаПоофе Ѕиррі. — Ва, МУ, 1864—1872. 

К. Мі1ег, Цепегайа Котапа, Ѕішіїрагі 1916. 

51 М!адепоу: Кеупе Чез 6и4ез Зауез, |, 1921. 

Су. Могаусѕік, Хиг беѕсысһе ег Опоситеп, Опрагіѕспе Јаһгрйсһег, Х, 1930. 

Су. Могаусѕік, Магуаг Му@х, ХХУ! (1930): Опрағіѕспе ЈаһЫӣсһег, Х, 1930. 

Су. МогаусѕіК, Ге М№Матепііѕіе ег Ббшеагіѕсһеп Сезапфеп ат Коп?! уот (|. 
869—870, ИИД, ХІН, 1938. | 

Су. Могаусѕік; Сопѕќапііпе Рогрпугореп из, Пе айтіпіѕігапіо ітрегіо, Вийареѕї. 
1949. 

Су. Могаусѕік, Вухапііпоѓцгсіса, 1—1, Вегіп 1958. 

і. Міеаегіе, Зоуапзке ѕіаго2їпоѕі, Л, 1, Ргапа 1906. 

МУ. Міѕѕеп, Пе Гнаѓахіѕ 4е5. Мае! АНа|е1ае$ уоп 1077, Јепа 1894. 

. ОБо!епзкКу, Тһе Восотіѕ, Сатьіасе 1948. 

. Оѕзігосогѕ Ку, Ніѕіогу ог Ше Вугапипе Зе, Охіогӣ 1956. 

Паладблотдос- Квераигис, Шендомкие 9 Парлауфу ка! 6 тойов Дос тоб лах 

тоіоҳоо "Ррратон, ВВр, УТ, 1899. 
. Рарадори! 08 - Кегатецѕ, Мопишеша огаеса еі Іайпа ад һіѕіопат Рош 
раїгіагсһае регНиелНа, 1—1, Регороц 1899—1901. 
. Рарайорціоѕ- Кегатецѕ, ‘О лахобохи Ффтюс б лото Фос тя `Оододоёоо 
Кадоми "Еххисас, ВХ, ҮШ, 1899. 

. Раг! Неу, Ніегосієѕ бупес4етиз е! МоННае Огаесае еріѕсораїишт, Вегош 1866. 

В. Р. 1. Ре:11, е Турісоп де Огёроіге Расоцгіапоѕ рош |е топаѕіёге де Рег!205 
(Вабкоуо) еп Вшрагіе, Тех{е опота!, ри ЕЮ раг... ВВр, ХІ, Санктпетербург, 
1904, Приложение Хе 1. 

С. Кайо Сте, Іа да де Ја сопуег оп Ддез Ѕегреѕ, ВугапНоп, ХХП, 1952. 

То. Јас. Веіѕкіі Сопипепіагіі ай Сопѕќапііпштп Рогрвуговепйит Пе сегітопііѕ 
Ашае ВугапНпае, Воппае 1830. 

о. Кои! Пага—Р. СоПотр, Асіеѕ Че Гаута Ефдшоп ФрютаНдие е! сййаце, 
І (897—1178), Рагіѕ 1937. 

Ј. Ѕаккеііоп, /отос пиуіотдоп, ёрдолбтое, лавижоу, Уиивф" йоҳо»этоѕ Воодуаоіаѕ хай 
туу ААУ ёлиотодоі, Лейко тйс Готошийс ха #одорийс ётооіоѕ тўс ‘ ЕАадос 


1, 1883—1884. 


Бос 


О г > 





356 Използувана литература — шазх Шргогит аа Бионит 


Ч. Хажке о>, “Ронохой Вашиот тоб локолпоб лото. Деймот тўс оо ха 
Фдуодорхйс &танас тў ЕЛадос, 1, 1883—84, П, 1885. 

Хаойъдув, Шошотко родицато, П, 1935. 

Ту». Хаобфоудоъ: Фоамка, П, 1999. 

К. 5сһумаг21оѕе, рег ВИаегней. Еш Катрі ег рпесшвспеп Киспе ша ге 
Бісепагі ципа ит Шге Ргефей, Софа 1890. 

М. Хтапой ас, "Н таёс хб” Фодахби Флооуо» ас та отутауиати, Водка, ХУ 
1940. 

Е. 5їеіп, Ніѕіоіге дч Ваз Етріге, П, Пе Іа враг юп де РЕшрие ФОссійепі а Ја 
тогі ае Јиѕіїліе (476—565), Рагіѕ--ВгихеПеѕ —Атзегаат 1949. 

Т. ТаГе!, ре ма Котапогит Еспайа, П, Тъбшеае 1841. 

О. Та та, Тһеѕѕаіопідце йез огісіпеѕ ац ХІҮ з, Рагіѕ 1919. 

А. Топрага, Ре Гиѕіоіге ргоѓапе Чапз Пе Асіеѕ Отесв йез ВоПапӣіѕіеѕ, Райз 1874. 

А. МаіПапі — М. Газсагтъ, [а даіе де ја сопуегзіоп Яев Вшсагез, Веуце 4е$ 
ЕтиЧез Зауез, ХШ, 1939. | 

Сп. уап ае Уогзь Та ме йе баш! Еуагізіе, Шооцшёпе А Сопзтапипоре, Апайеста 
ВоПапдтапа, ХСІ, 1923. | 

У. уап де Могѕі, Іа рее Саіћёсһёѕе де 5. Тһёойоге Эщайе, Апа!еса ВоПап- 
Фапа, ХХХІІ, 1914. 

А. Уаз Неу, Нізіоіге де РЕтріге Вулапіі, 1, Райз 1932. 

А. Мазз1 Цеу, Вугапсе е! |ез Агарез, | Ш, 1935— 1936. 

А. Уаѕіііеу, Ап Ефате оѓ Ше Етрегог узИшап 11, ЗергешБег 688, Ѕресшит, 
ХУШ, 1943. 

А. Уаз тем, І?епігбе потрна!е йе Ретрегепг Лизишеп Па Тһеѕѕаіопідце еп 688, 
ОпешщаПа СһгіѕНапа репойка, ХШ, 1947. 

М. Уазшег, ріе Зауеп ір Спеспещапа, Веги» 19-1. 

У. Уацгепі, Іа МойНа де Вазйе РАмибшен, Есвоз дОпещ, ХХХ, 1935. 

Е. Мегпег, Пе Кгіѕе пи Уетайшв уоп {аа ива Кігсһе іп Вугапг: Тпеодог уоп 
5 оп. Ацѕ дег Буғанііпіѕсһеп Агрей дег Реціѕсһеп ОетоКганзсвел Ке- 
роБик, І (ВВА 5), Вей 1957. 

К. Е. Хасһагіа уоп | (преп Ва!, Хит Ми йагрезейт Чез Гео, ВХ, П, 1893. 

К.-Е. Хасһагій уоп | 1преп!ва!, \іѕѕепѕсһай ипа Беси г ав Неег уот 
6 515 Ашапо 4ез 10 Јабгіипаегіѕ, 82, Ш, 1955. 


А 


К. Е. Хасһагій уоп І іпоепіћаі (Оеѕсһісһе йеѕ отіесһіѕсһ-гӧшіѕсһеп Вес, 


АаІеп іп М№Мігіепбего, 1855. 


С. Депое!1{5, Ге Тец огбреоіѕ еі 1еѕ агптеѕ & Гец 4е5 Вуғапііпѕ, Вуғапіоп, МП, 
1932. 


СЪДЪРЖАНИЕ — НОС УОШОМІМЕ СОМТІМЕМТОВ 


уводсот Ив, „ДУИЧеВ ое ое Д кр Ан рв аъ др) 


Ртаеѓано 
1. Псевдокалистен — увод, превод и коментар от В. Тъпкова-Заимова . . 
Рѕепао-(а115епеѕ 
2. Анонимен ватикански разказ — увод, превод и коментар от Ив. Дуйчев 
М№ағггаіо апопута е содке Уаіісапо 
3. Неизвестен автор — увод, превод и коментар от Г. Цанкова-Петкова . . 
Ѕсгірїог іпсегіцѕ 
4. Житие на Николай Студит — увод, превод и коментар от Ив. Дуйчев . 
Уйа Мсоат ЗиаНае 
5. Теодор Студит — увод, превод и коментар от В. Тъпкова-Заимова 
Тпеодогив Ѕіпїѓеѕ 
6. Житие на Никифор от Дякон Игнатий — увод, превод и коментар от 
В. Тъпкова-Заимова . ..... а... 
Уйа №серПогі 
7. Житие на Григорий Декаполит от Дякон Игнатий — увод, превод и ко- 
ментар от Г. Цанкова Петкова... мн 
Уйа Огесогй Оесаро ае 
8. Послание на Христофор — увод, превод и коментар от М. Войнов. 
Срозгорпоп ер оа | 
9. Георги Монах — увод, превод и коментар от Ив. Дуйчев..... 
Сеогрив Мопаспиз 
10. Патриарх Фотий - превод от митрополит Симеон (Писмо № 2 е преве- 
дено от Ив. Дуйчев) — увод и коментар от П. Тивчев. 
Рпой Рашагспае Еріѕіоіае 
1. Петър Сицилийски -- увод, превод и коментар от В. Тъпкова-Заимова . 
Ретиз 5ісиіцѕ 
12. Съборни актове — увод, превод и коментар от Л. Йончев. 
Аса СопсШогиш 
13. Житие на Петър Патриций -- увод, превод и коментар от Л. Йончев. 
Упа Рен! Рашсп 
14. Кратка анонимна хроника - увод, превод и коментар от Л. Йончев... 
Апопуни Сргопоетгарща Ѕупіотоѕ 
15. Филотей — увод, превод и коментар от Г. Цанкова-Петкова. . . . . 
РЬйоШен$ 
16. Никифор Скевофилакс —- увод, превод и коментар от В. Тъпкова-Заимова 
Мсерпогив Зсецорпу ах 
17. Житие на Игнатий от Никита Пафлагонец - увод, превод и коментар от 
В. Тъпкова-Заимова 4 а на 
Уйа Іспаніі . 
18. Житие на Иоаникий — увод, превод и коментар от В. Тъпкова-Заимова 


Уна Јоаппісі: 








358 Съдържание - — - Нос уопиште сопишпетиг 
19. Житие на Теодор Да — увод, превод и коментар от В. Тъпкова - 
Заимова .. Е ОИ 
Уа Тпеодоп Ѕапайае 
20. Епархийски списъци от ЇХ до средата на Х в. -~ Увод, превод и комен- 
тар от В. Тъпкова-Заимова а пеел. РОР" 
МоННае ер всора шиш 
21. Лъв УТ Философ — увод, превод и коментар от Г. Цанкова-Петкова . 
Гео РЫозорви$ 
22. Лъв Хиросфакт (Магистър) — превод на В. Златарски, увод и коментар 
от П. Тивчев . .. н ка и таа жук Е 


еопіѕ Сһоегоѕрһасі еріѕёоІае 


. Патриарх Николай Мистик — превод на В. Златарски, допълнен с пре- 


вода на писма № 2, 10 и 11 от Ив. Дуйчев; увод и коментар от 
П. Тивчев ., а. ае Мо а Че дедо ТУЧ" 
№Мсоіаі Агсһіеріѕсорі еріѕіоіае 


. Писма на Роман Лакапин до цар Симеон — рор превод на В. Зла- 
тарски, увод и коментар от П. Тивчев А РЕ" я 
Кошаш Гасареп! еріѕіоіае 
. Житие от Еварест -- увод, превод и коментар от В. Тъпкова-Заимова 
УЦа Епагеѕіі 
. Житие на Евтимий — увод, превод и коментар от 11. Тивчев . . . 
Уйа Еціһуті 
. Йосиф Генезий — увод, превод и коментар от Г. Цанкова-Петкова и 
П. Тивчев . а: алб 
Тозерпиз Сепеѕіиѕ 
Показалец - Съставил П. Коледаров. 
Іпаех потіпшт еї гегит 
СКВАШения: р по боли ан до Моди оа оа О 
АБЪгеуаНопе$ 
Използувана литература — Съставил П. Коледаров 


тдех Пргогит ада Бйогнт 


175 


185 


298 
315 
317 


320 
336 
348 
349 


а, а то