(navigation image)
Home American Libraries | Canadian Libraries | Universal Library | Community Texts | Project Gutenberg | Children's Library | Biodiversity Heritage Library | Additional Collections
Search: Advanced Search
Anonymous User (login or join us)
Upload
See other formats

Full text of "Bulgarski starini"

БЪЛГПРСКИ 



СТЯРИНИ 



КНИГА VI 



СВИЩОВСКИ ДЯМАСКИНЪ 

НОВОБЪЛГАРСКИ ПДМЕТНИКЪ ОТЪ XVIII ВЪКЪ 



отъ 



Дй Л. МИЛЕТИЧЪ 



ИЗДАВД БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЪ 



СОФИЯ 

ПРИДВОРНА ПЕЧЛТНИЦЛ 

1923 



па 
/3^3 



1о::з 



9 7 34 



Съдържание. 



у в о д ъ. 



Стр. 



Свищовскиятъ дамаскинъ отъ 1753 I , важен ь памстникъ на българския 
езнкъ, писанъ на свишовско наречие. — Идентичностьта на свищовското наречие 
съ гол-Ьмото крайдунавско о-нар%чие. Съдържанието на рлкописа 1—4 

Езикови особености. 

I Звукове. Графиката на ржкописа (5). — Ударение (6). — Редукция на 
неударенит-Ь гласни (7). — Пр-Ьгласъ на палатално а и палатално а (10). — Пр%- 
гласъ на палатално у въ и (12). — Пр-Ьгласъ на палатално ъ въ и (13). — Гласната 
гь (14). — у вместо въ (14). — Епентетично л (14). — ^н вм. староб. А (14). — я. 
(дз). Асимилации, елизии, з%въ (15). 

II. Форми. Членъ -от, -6 за мжжки родъ ед. ч. (16). — Членъ -от, -о, 
-ут, -у; 'от, -'о, 'ут, -'у (18). Членъ -ът (21). — Членъ -ат {'ат, 'ет){2\).— 
Остатъци отъ флексията на членнит^Ь форми (23). — Склонявай ь членъ отъ женски 
родъ единствено число (27). — ПрЪдпоставенъ членъ (28). — Падежни остатъци отъ 
именната флексия (29). — Падежни остатъци въ адвербиялна служба (36). — Па- 
дежни остатъци отъ старото сложно склонение на прилагателнит'Ь (37). — М^Ьстои- 
менни падежни форми (38). — Глаголната форма ети (41). — Глаголи отъ сегашно 
вр^Ьме (43). — се вмЪсто С/К (44). — Аористни и имперфектни форми (44). — Мно- 
гократни глаголни форми (45). — Причастия (45). — Инфинитивъ (45) 

III. Синтактични особености. Ла-изречения съ значение на бждеще 
вр-Ьме (47). — Залг'да-изречения (49). — Притежателни прилагателни (49). — 
Страдателенъ залогъ (50). — Граматически родъ (50). — Съюзи въ приставни из- 
речения (52). — Сегашно вр-Ьме или аористъ вм-Ьсто бж.деще вр1^ме (54). — Глаголъ 
бл^дж въ свръзка съ причастие на -лъ, съ ^а-изречения и др. (55). — Кеопр^- 
д^Ьлено и опр^д-Ьлено дЪйствие (56). — Синтаксисъ на падежит-Ь (56) — Втори ви- 
нителенъ и втори именителенъ п. (58). — По-дребни синтактични особености (58). 

IV. Словарь. — По-р-Ьдки български думи (59). — Чужди думи. 1. Турски 

думи (69). - 2. Гръцки думи (71). — 3. Чузди думи отъ другъ произходъ (73). 5—74 

Т е к с т ъ. 

1. Слово на Рождество Христово 75 

2. Слово на Богоявление 90 

3. Слово на Ср^Ьтение Господне 109 

4. Слово за великомъченика Теодоръ Тиронъ 126 

5. Слово на Съшествие на св. Духъ 135 

6 Слово за чудесата на св. Богородица 148 

7. Слово па Благов1^1ценне 168 

8 Акатистъ за чудотворението на св. Богородица въ Цариградъ 181 

9. Слово на Успение на св. Богородица . 191 



IV 

Стр. 

10. Сказание за чудесата на великит-Ь чиноначалници Михаилъ и Гаврилъ. . . 197 

11. Житие на пр-Ьподобния отецъ Сава Освещени 221 

12. Сюво за четиридесетте великомъченици 226 

13. Поучение за св Хиколая чудотворецъ 240 

14. Жигие на преподобна Мария Египтянка 259 

15. Слово на Лоана Златоуста на велики четвъртъкъ 268 

16. Слово на св. Пасха 270 

17. Сюво за св великомжченикъ Георгий 271 

18. Слово на въздвижение на честния кръстъ 287 

19. Словопоученне къмъ царете, войводит^Ь и пр , да не се опиватъ съ вино . 292 

20. Житие и чудеса на св. пророкъ Илия 294 — 308 

Приложение: единадесеть страници на ржкописа, възпроизведени въ ориги- 
нална гол-Ьмина. 



\\ 



Свищовски дамаскинъ отъ 175З •". 



Така нарекохъ още пр%ди години единъ много важенъ български 
ржкописъ, съдържащъ поучителни слова отъ XVIII в-Ькъ, датуванъ въ 
края на едно отъ т-Ьхъ, именно на листъ 158 6, гд-Ьто е казано «ГеСурпе 
«)|'^ь Петрь, марта кк съврьшй се писанУе 1753". Поради запазенит-Ь 
въ него езикови архаизми, а именно още склонявани членни форми об- 
народвахъ отъ него на 1901 год. единъ откжслекъ въ съчинението си 
върху развитието на членни форми въ българския и руския езикъ, 
като посочихъ и съдържанието му^). Езикътъ на р/ТчКОписа е свищовско 
нар'Ьчие, както се е говорило пр-Ьди дв'Ьст'Ь години. Между другит'Ь 
доказателства за туй въ ржкописа служи и твърд-Ь характерната въ 
свищовския говоръ глаголна форма е ти, която означава 3. лице ед. 
число отъ глагола съмъ и която покрай обикновената форма „е" и 
сега още знаятъ по-старит-Ь, коренни свищовски граждани. 

На 1901 година ржкописътъ на свищовския дамаскинъ още при- 
надлежеше на библиотеката на свищовското читалище Хв. Кирилъ и 
Методий", гд-Ьто го б-Ьхъ изучвалъ. С;?^щиятъ рж.кописъ сега е прите- 
жание на „Ученолюбиво и просв-Ьтително дружество Елена и Кирилъ 
Д. Аврамови". Ржкописътъ е на форматъ ср'Ьдна 8-на, както се вижда 
отъ приложенит-Ь въ края на това издание фотограф, репродукции въ 
оригинална гол-Ьмина, и съдържа 326 листа, между които еж и три 
б'Ьли (169,272,275), вм-Ьстени при подвързването на ржкописа вм-Ьсто 
изгубени листове на оригинала, за да се пр-Ьпише, види се, загубеното 
по н-Ькой другъ ржкописъ. И отъ началото ржкописътъ е дефектенъ, 
— липсва началото на словото за рождество Христово, както е ви- 
д^тъ и на приложеното факсимиле на първата страница на първия 
листъ, а така сл^що има и други изгубени листове. 

Сл-Ьдъ изучванията, които правихъ пр-Ьзъ посл%днит-Ь двадесетъ 
години върху историята на българския езикъ възъ основа на живит-Ь 



1) Вж. съч. ми .Членътъ въ българския и въ руския езикъ' Мин. Сбор. XVIII. 
стр 60—65. 

БАлгарски сгариии. кн. VII. I 



български нар-Ьчия, все по-вече се уб-Ьждавамъ, че свищовскиятъ да- 
маскинъ има гол-^мо значение за историческото осв-Ьтление на с-Ьверо- 
източното българско нар-Ьчие, което въ своята диялектология на из- 
точнигЬ говори нарекохъ о-нар-Ьчие, и че е необходимо изц-Ьло да се 
издаде печатно. Пр-Ьзъ мЪсецъ септември 1921 год. ходихъ въ Сви- 
шовъ и настояхъ пр-Ьдъ споменатото дружество, което твърдЬ любезно 
ми пр%даде ръкописа за временно използуване съ речената ц-Ьль. Ус- 
п'Ьхъ да пр-Ьпиша ц-Ьлия рлкописъ, като спазихъ напълно правописа 
на оригинала съ едно малко изключение, че обикновенит-Ь, често по- 
втарящи се съкращения на н-Ькои типични изрази пр-Ьдавамъ развър- 
зани изц-Ьло и че пр-Ьчестата и безсмислена употр-Ьба на буква м съ 
значение на просто и спазвамъ само въ началото на ржкописа, а 
сетн-Ь я зам^стямъ съ буква и. Осв-Ьнъ туй отд%лихъ думит-Ь 
една отъ друга и снабдихъ текста съ обиходната интерпункция, 
така че той сега по-лесно се чете и разбира. Напълно запазихъ ударе- 
нието на думит^, както е въ оригинала; то е народно и пр-Ьдставява 
важна за българската диялектология ц-Ьнность на ру^кописа. 

Ржкописътъ има следното съдържание^): 1. Слово за рождество 
Христово (без начало л. 1 — 25); 2. Слово на богоявление (л. 26—57); 
3. Слово на ср-Ьтен1е господне (безъ начало, л. 58 — 81); 3, Мучение 
светаго великомученика веодора Тирона (л, 82—95); 4. Слово на съ- 
шествие светаго духа (л. 95 — 100); 5. Слово за чудесата на света Бого- 
родица (л. 111 — 131); 6. Слово на св. благов-Ьщение (л. 132 — 147). 7; 
Акатистъ за чудотворението на св. Богородица въ Костандинь градъ 
(л. 1476 — 159); 8. Слово на успение на св. Богородица (л. 160—167); 9. 
Сказание за великит-Ь чиноначалници Михаилъ и Гаврилъ (л. 168— 201а); 
10. Житие на преподобния отецъ Сава освещени (л. 2016 — 208); 11. 
Слово за мж.чението на светит-Ь четиридесетъ великомл^ченици (л. 209 — 227); 
12. Поучение за Николая Чудотворецъ (л. 222 — 251); 13. Житие на пр-Ь- 
подобна Мария Египтянка (л. 252-266); 14. Слово на велики четвър- 
тъкъ (л. 266—267); 15. Слово на св. пасха (л. 268— 270а); 16. Слово за 
св. великомжченикъ Георгия (л. 2706 — 294); 17. Слово на въздвижение 
на честния кръстъ (л. 295—300); 18. Словопоучение къмъ царет-Ь (л. 301 
— 302); 19. Житие и чудеса на св. пророкъ Илия (303—326). 

Въ сравнение съ копривщенския дамаскинъ, който издадохъ на 
1908 година (вж. „Копривщенски дамаскинъ, новобългарски паметникъ отъ 



') Указаната пагинация на съдържанието въ ц. съч. въ Мин. Сбор. XVIII. поради 
грешки, допуснати въ коректурата въ мое отслтствие, не е точна. 



XVII. в-Ькъ", печ. въ , Български Старини" кн. II), въ свищовския дама- 
скинъ се указватъ повторени само шесть слова, именно М- 1, 8, 9, 12, 
17, 18. Сличаването на двата текста указва общъ първообразъ. Разли- 
чията се дължатъ на свободното въ много случаи отъ страна на пр-Ь- 
нисвачит-Ь пр-Ьдаване съ свои изрази известни изречения, като се вмък- 
вали и особености на родното имъ нар'Ьчие. Тъкмо въ това се състои и 
гол-Ьмата стойностъ за историята на българския езикъ на нашата дама- 
скинска писменость, въ която видно м-Ьсто заема нашиятъсвищовски дама- 
скинъ. Когато ще блдатъ печатно издадени по-важнит-Ь, изв-Ьстни вече ръ- 
кописи отъ тоя родъ, ще може едно критическо историко-литературно 
изучване на текстовет-Ь да установи възъ основа и на чуждигЬ първо- 
образи междуособното имъ сродство както и оригиналното, внесено 
отъ наши писатели въ съдържанието имъ. 

Ржководенъ главно отъ интересит-Ь на нашата езикова наука, за 
сега оставямъ на страна всЬка пр-Ьц-Ьнка на съдържанието на вл-Ьзлит-Ь 
въ състава на нашия ржкописъ поучителни слова, а ще се спра по-долу 
върху езиковит-Ь особености на паметника. Сл-Ьдъ като обяснявамъ фо- 
нетичното значение на доста пъстрата графика на рл-хкописа, пр-Ьмина- 
вамъ къмъ фонетичнит-Ь, морфологичнит-Ь и синтактични и лексикални 
особености на езика. Най-сетн-Ь изброявамъ по-р-Ьдкит-Ь български думи, 
които се ср-Ьщатъ въ ржкописа, а тъй сжщо и чуздит-Ь думи, за да се 
види ясно състоянието на едно наше нар-Ьчие и откъмъ тая страна пр-Ьди 
дв-Ьст-Ь години. Ржкописътъ е датуванъ, както вече се спомена, отъ 1753 
година, ала езикътъ, който писателитЪ-пр-Ьписвачи еж говорили, е езикъ 
отъ началото на XVIII в-Ькъ, който тЬ въ младини еж. възприели отъ 
своята най-близка ср-Ьда. Потрудихъ се да отб-Ьл-Ьжа въ студията си 
всичкит-Ь прим-Ьри, съдържащи интересна езикова особеность, и то въ 
пълни изречения, за да дамъ ясна пр-Ьдстава и за досежната синтак- 
тична форма. 

Нар-Ьчието, на което е писанъ свищовскиятъ дамаскинъ, е сжщото 
о-нар-Ьчие, което е било въ по-старо вр-Ьме влад-Ьеще нар-Ьчие въ севе- 
роизточна крайдунавска България и което и сега още съществува въ 
говора на старовр-Ьмското крайдунавско население, на тъй нареченигЬ 
хърцои, уц-Ьл-Ьли въ сравнително малочислени групи, изпр-Ьм-Ьсени съ 
множество нови пр^селеници, които въ по-ново вр-Ьме откъмъ Стара 
планина постепенно се спускатъ въ крайдунавската равнина. Най-добр-Ь 
се е спазило това о-нар-Ьчие въ по-чистъ, старински видъ въ обла- 
стьта около Шуменъ, Провадия, Попово, Разградъ. Сега нашиятъ сви- 
щовски дамаскинъ ни открива същото наречие въ още по-типиченъ 



видъ, спазило характерни архаистични свойщини въ погол-Ьмъ разм-Ьръ 
отколкото шуменското, далечъ на западъ до самия Дунавъ и недалечъ 
отъ западно-българската езикова граница, която сега почва между Ни- 
кополъ и Сомовитъ и върви на югъ между Пл-Ьвенъ и Гривица, отъ 
гд-^то силно възвива къмъ западъ до подъ Телишъ, и отъ тамъ на 
югъ и т. н., както по собствени изсл-Ьдвания на самото м-Ьсто съмъ я 
начерталъ на диялектелошката си карта, приложена къмъ съчинението 
ми „Оаз 081Ьи1§аг18сЬе''. Установената хронология и топография на 
езика на свищовския домаскинъ и несъмн'Ьнната му принадлежность 
къмъ голямото крайдунавско източно о-нар-Ьчие съставляватъ не само 
за историческата българска диялектология една сигурна опора отъ го- 
ляма важность, но и за историята на българския езикъ изобщо. Тя ще 
се изгради само върху историята на българските диялекти, и то тол- 
кова по-лесно, колкото по-вече усп-Ьемъ да подкр-Ьпимъ даннит-Ь на се- 
гашнит'Ь живи български говори съ по-стари данни изъ писменни памет- 
ници, имащи несъмн-Ьнъ диялектологиченъхарактеръ, какъвто е случаятъ 
съ нашия свищовски дамаскинъ. Идентичностьта на нар-Ьчието на тоя 
нашъ паметникъ съ днешното о-нар'Ьчие и особено съ шуменското, 
като неговъ най-типиченъ пр-Ьдставитель, отива до наймалки подроб- 
ности. Така напр. въ езика на нашия ржкописъ срещаме да се упо- 
требя характерното за шуменското нар-Ьчие нйн^ (сега), сжщо тъй 
характерното збр-Ь (утр-Ь) ; употр-Ьбата на глагола и ща, ищемъ; 
употр-Ьбата на м-Ьстоименната форма то го досущъ както въ Шуменско 
и изведената отъ него прилагателна форма то го в, а, о нпр.: който 
бога почита, и богь т 6 г о ще да почете 39 ; ами туй, дето ми каже, 
ТОГО ти казувамъ и азъ 36; на то го гн-Ьеотъ си да ймашъ 3 и пр ; 
да се всели въ мен-Ь тоговата благодать; другата то го в а направа 
и пр, (вж. повече примери по-долу). Въ ржкописа се ср^ща и вин. пад. 
и (= го) па дори осебения прЬгласъ на палатално ь подъ ударение 
въ и, както въ шуменския говоръ: благодари те боже (= благо- 
дар'^, 1. л.); 596 щъ да умръсм 511 ; да си извьршмть воллта (3 л. мн. ч.) 
236 — и пр. о 

Пр-Ьминавамъ къмъ подробна характеристика на езиковит-Ь особе- 
ности на ржкописа. Въ печатания по долу текстъ спазвамъ и пагинацияга 
на оригинала, означена по страници съ черни цифри отъ страни. Циф- 
ригЬ, сл-Ьдъ прим-Ьрит-Ь, които цитувамъ по-долу, означаватъ страни- 
цигЬ на оригинала. 



I. Звукове. 



Графиката въ нашия паметникъ е много пъстра, неустановена. По- 
стоянно кол-Ьбанис съществува въ пр-кдаването на обикновения тъменъ 
еровъ вокалъ ту чр%зъ ъ ту чрЬзъ ь. Преписваните аж н-Ьколцина и 
споредъ пр-Ьписвача, често и въ зависимость отъ оригинала му, въ 
н-Ькои слова почти изключително се предпочита &, ала повечето пр-Ьо- 
бладава ь. Слаботъмниятъ еровъ вокалъ се пр-Ьдава пон1Ькога и чр-Ьзъ 
а, срав. нпр. : да се разнес/.ть душманите твой и да изчезнать като 
димь. Ала и това правило не е издържано. Въ два случая се явява 
като стара реминисценция и знакътъ /К съ значение на &, а вм-Ьсто л\ 
по неразбиране разликата между /К и а петь пжти се ср-Ьща а. 

1. /К = 6 : стана предъ мжскъта; зе да бУе мъскъта 31; изъ 
нивУжта 32. 

2. А = 7; : и оправи са млеката 32; да рекХ (=рекъ) 19; ами 
да горекАазъ 41; станнХ (=стану^) съмрьтень 22; престйнл (3 ед. ч. аор.) 24. 

3. 5, б = & : тТе да се приближътъ и при зговорътъ 58; а той 
да П1е от тбизи сътъ (=сждъ) 555; мирно да умрь 138; нищ/, та ос- 
тйви 261; и другите си годГшм премии ь сьс д-Ьвство 149; миньха пр-Ьзъ 
една река 125; щъть да изядьть; не мога да потьпч-Ь 35; лЬвь 36; 
който е нечъстивъ 57; лъвъ, лъва 26, 27 и пр. и пр. 

4. &, 6, а вм. слаботъмно ъ: престанаха 24; нищь та остави, 
ами ща та зане да са поклунйшь 261; тугйзи с& благодари богь, 
тогйзи са слави тайство 112; да изчезнать 299; премина Анна труд- 
ните годйнь! 149; мал*к/; 193, малак 193; дьржй в рацете си; не 
мога 34. 

5. Въ н-Ькои случаи се ср'Ьща съвсЬмъ неправилно а подъ уда- 
рение съ значение на тъменъ еръ, срав. нпр. покрай : да те от тбйзи 
сътъ, 555 и; държи в ржцете си два садъ (вм. съда 15.); в к а щата 
юсифова 280. 

6. Когато еровъ вокалъ сл-Ьдва сл-Ьдъ палаталъ, поради пр-Ьгласа 
на ера, който се е произнасялъ като по-тъмно или слаботъмно е, 
графиката е много колеблива : употребяватъ се букви а, "Ь, е, напр : 
да се раступЬть като воскь 299; да остав-Ь; амй кое да раздр-ЬшХ, 
41 и пр и пр. (вж. повече прим1>ри под рубриката за пр"Ьгласа на 'ъ;. 

е вм. ь : темно ь. 

А вм. е б^ЬшА изографисан Христос 299; да послушамА 
(1. л. р1.) 125. 



Ударение. 

Отб-Ьл-Ьзваното въ рл\кописа ударение на думит-Ь правилно се 
схожда съ източно-българското ударение, каквото е общоприето и 
въ книжовния ни езикъ. Заслужава да се посочатъ само н-Ькои 
отклонения, именно чести случаи от старинско ударение, запазено на 
посл-Ьдната сричка въ различие отъ обикновеното, отметнато за една 
сричка назадъ. Най-много прим-Ьри съ такъво неотметнато ударение 
има у прилагателни имена отъ женски и ср-Ьденъ родъ ед. ч. а- и о- ос- 
нови, по-р-Ьдко у сл^ществителни имена и глаголи. 

1. Прилагателни имена жен. родъ ед. ч. : стара б-^ше на 
сньга ала млада сьс души, ветха на дине, нова на законь Христозь 
младй б%ше вов благодать 148; зицо е 1б1де млада, 393; осгавети 
ма у пустин4 тьй жива 241; (ала : ту та бихми жива оставили 241); 
ако б|'.да жива 392; и подйрь малко би жива оназм девица 396; 
като гора гаста 270; нитй от десну нитй отъ лева странь 344; слън 
цето от десна страна а м-Ьсецот от л-Ь ва, 194; имаше дьщерЬ н-Ьма 374; 
онйзи вода беши на главГ.та си сладка и добра 387; (ала: дадоха 
му нея и пи и беши сладка тврьдЪ 389); заради тволта б'рза 
помощ' 579. 

2. Съществителни имена ж р. ед. ч. : зима, зимата, 26. 

3. Прилагателни ср. родь ед. ч.: на кае 6 и малко прика- 
захме 18; (ала : тьй да ги развр'за н а к ' с о 19) ; п о-д р е б н 6 и по-тенко 
да го прикажимь 116; ако щете да сторите доброго си ц-Ьлб 123; 
седмо число 198; грозно мЬсто 278; м1-.:тото бЬ не тесн 6 311; имаше 
отроче глухо и немо 369; завеаоха ма на едно мЬсто темнб и страшно 
391; (ала: и беши унуй м-Ьсто темно 392); тЬлото му стой ц-Ьлб; 
намерих гу ц-Ьлб 415; и речи имъ кротко 500. 

4. Съществителни ср. им. родъ ед. ч.: са случи таквози в р -Ь м е ; 
на сетню вр-Ьме; вр-Ьмето умалйх; (ала: кое врЬме на годината 
б^Ъше? 19); защо спадна таквози вр-Ьме 23; горчивото в р "Ь м е 27; 
283; слънцето 194, 283; чу гласъ отъ невидимо; невидими 
днесъ, видймъ являетсе 11; сичкй святъ го знае 152. 

Множ. ч. 1.: три години ц-Ьлй; дванадесеть години ц-Ьлй 285; 
сас нйго двама млади момци, 378; на малй и на голЬми 521. 

2. речи ма насйаюватъ 41; дано му да 1е малко дине 224. 

Глаголи: да ни са см-Ье, 120; не смееши да мине 165; кугй са 
случи 194; да ма научи 504. 

Нар-Ьчия: наставаше полунощь; виньги 204; очийв-кстно, 
29, 40; утрк 



Често се ср-Ьща отметнато ударение, като напр. потопь 264, 
лицето 63; часове 194; зная азг, туко млг. чете вие 74; т1)1 ме 
прелъсти; прелъстила, да са въплъти и пр. 

Особено внимание заслужва т. н. фразеологично ударение, което 
по н-Ькога се ср%ща отб%л-Ьзано въ нашия рлкописъ съгласно съ чисто 
народния говоръ, напр. защо отъ никого не съ е родилъ 20; казватъ, 
че не г у са нам-Ьриле 40 и пр. 

Редукция на неударенит^ гласни. 

Въ нар-Ьчието на нашия паметникъ, като чисто източно, неуда- 
ренитЬ гласни се редуциратъ : а въ ъ, което обикновено е слаботъмно, 
особено въ срички ар-ра, ла. Обикновено редукцията на а въ рлко- 
писа остая неотб%л%зана, като се пише просто а. Гласната е правилно 
минава въ и, гласна о — въ у. Най-малко губятъ характерния си гла- 
сежъ най-високит-Ь гласни отъ двата противоположни реда - - гл. и и у. 
Ала има прим-Ьри отъ редукция на // въ слаботъмно е, което въ па- 
метника се предава чр-кзъ ь; сл%дъ ш, което е отвърд-Ьло, вм. неу- 
дарено и се чува ъ. Сл^що така и то въ по-чести прим-Ьри ср-Ьщаме 
ирационалната слаботъмна ^-гласна, предавана чр-Ьзъ ь вм1>сто неуда- 
рено е. Въ възвратното м-Ьстоимение се, сл-Ьдъ отвърдяването на с 
се развило и ъ. Ще приведа пб-долу примери за всички тия видове 
вокална редукция. 

\. 0, ь вм. редуц. а. Редукцията засега глас. а въ вс%ко положение 
спр-Ьмо ударената сричка. Безспорно е, че по-силна е редукцията пр-Ьдъ 
ударението и че сровиятъ вокалъ се произнася по-тъмно сир. по-гър- 
лено : а) супротивм са на бьщь си; уби бьщГ. си, 306; речи на бьшГ. 
си 243; бьшь си ускрьбй 199; братТа и б ь щй 204; бЬха хубави на 
ббразъ и на снъга 458; сйчките стави на снъгъта му 479; тъквбзи 
безаконТе 254; къту чю тази дума 548; и сьмсй Хагань 304; б1.ши 
съмъ си стрика му 457; имаше д1'авола насьдень на душата си 418; 
къкьвй й работа 4 ; а кь кь бь1 201 ; кь кь д ь въздьхна 575; потЬганУе 
на чьдГ.рите 201; вьзведи гь1 на пльнинГ.га мьслйчна 202; пак' фльзй 
Леонь у пустинА 221; със глъвага на долу 466; каквото мрътурйсува 
(= мартур) 133 и пр.; много мр ь вТе (= мравье) ; мр ь вТете 192; ни 
ръстать 191 ; рьстьть 195; рьспьди гм 368; имами за хрьна 430; пре- 
трьпй и бгнють като мрьзб 444; не може дъ ръзумЬе 498; дърува 
му богь ларъ 599; рьсрьлй са 345; сьракйни 372; туй като чуха са- 
р а кипите 373; да не прорьсте нищо от нея 399; грьждените (= граж- 
даните) 372; като чу баща му д ь дума син му 244; дь раздад^мь 



8 

251 ; и ступш ть се чюдишь 274; защо стори тъй тъ зе хрюшфетъ 497; 
сегн ни пригледай нъ тъзи неправда 496; кое ли зло сторихми тъ 
щътъ нас да погубетъ 495; дъ си фтбри настблник 548; и свеза 
змелтогу зъ гърлото 567; б) показ ъимъ П'ьтъ 71; прйкь ските; н* на 
прйкаска ами на истина 238; намериха са и трйм ь от Гирйгь 217; тьй 
думь богь 358; подйрь нЬколко чась 438; вйде а, дето беши са пре- 
ставилъ; как беши му реклъ светал 523; да ни са присмиват и да 
ни испъждътъ 112. 

2. ь, 0, а вм-Ьсто редуц. е: у баеньто си 153; М'1^сець1ть и 
зв-Ьздйте 192; що стори, що му повьлей Т1м? 240; сьс огньни язьщи 
208; нищь (=ще) устави 241; и тамь сьдЬха (=сед-Ьха) ; ала: седнаха 
368; присьд-Ьти (=пр-Ьсед%те) тука у тъзи нощь 343; и сьд^ тамь 
шесть дине 364; и съдЬха запрени 492; и ф тЬхь съдЬха б-Ьсови 474; 
и присъди м^лко дине 410; дето сь е родйль 11; цар 1удейскь1 дето 
сь е родйль 16; и час' сь минь 166; не сь мин/>ха трй дни 300; защо 
сь й дТаволоть вселйль 324; като и до сега такос съ поклоних' 514; 
чь (=че) ги сьщйсува 546; до веч ара 30; онзи вбчарь 125. 

3. ь вм-Ьсто редуц. и: прйльчно 195; заби си гозди ь на сьрдцету; 
срав. пр1е студень и неисцЬлень г6зд1И на сьрцету си 253. Сл-Ьдъ ш 
се чува слаботъмно а, което на два пжти е пр-Ьдадено чр-Ьзъ о поради 
лабиялизуещото влияние на отвърд-Ьлото ш: пб-шороки р-Ьчи 23; 
м^Ьсто шорбко 406. 

Редукцията и вм. е постоянно се ср-Ьща и е правилно прока- 
рана, ако и въ ржкописа поради етимологичния ус%тъ на' писателя и 
поради непреривната графична асоцияция да влад-Ье напр-Ькжснато 
кол-Ьбание между е и и Тази редукция силно е повлияла и върху не- 
ударено и та се разбъркало въ много случаи етимологичното различа- 
ване на и отъ е, поради което често се е произнасяло е вм-Ьсто неуда- 
рено и па така е и предадено въ нашия рж.кописъ. 

Сл^щото явление установяваме и относително неударенит'к гласни 
о и у. Правилно о се зам-Ьстя чр-Ьзъ у, а по подобни на казанит% по- 
гор% причини често се произнася о вм. неударено у. 

1. и вм. е. Прим-ЬригЬ еж много на всЬка страница на ржкописа: 
от безсловесное зло тегл и ни 10; да ни стани (3 8§ ) 8; 6'Ьш и (3 8§.) 
9; йщеш и (3 5§.) 10; да го посрешни 77; затвбрини; никой да ни 
легни със ж и ната си 72; проводети нн 123; бъдет и 96; чухти ли? 97; 
да кйжимъ 97; кажимъ 119; да му пйшим' 120; му са покло- 
нйхм и 121; ще да стани 124; зе Христа, дети малко; сЬко дет и ; ала 
и: с1жо дете 127; когм урачишь да плач и шь 144; като митЬхь чер- 



ковата 224; ж и лЬеш и твьрдл да види 226; придади душата си 226; 
от си стри си 238; дети малко стйна 290; дстито вино и рак1а да н и 
ше 351; са яви морь на тези читени чловеци 353; да ги читешь 352; 
да иде да ги читс; отиде Ловь и причети евреите 352; члов-Ьци н и- 
четени 352; четиридесеть д и не 355; зеха онуй билТе ; и речи, 
какь му е рекаль за бил и то 379; и намериха туй б1:^ли ипоеета 378; 
затвор и ни седимь дине 426; от Христй да са отр и кътъ 473; м-Ь- 
сецотъ истеч и 278 и пр. 

2. е вм-Ьсто и: онйз е звезди; ала и: онази 8в%здй 18; йщ-^ше да 
развали и да смЬсе 27; ист/ьнска прол-Ьтъ 28; отидоха и намереха 
Христа 28; пренесоха му смйрна 39; ами помните ле? 40; се опал е 
онйзе зв-Ьздй 42; ала: опили 47; му даде да пазе 43; никой, да го не 
изпьде 43; пТяне (р1.) 48; до тьз^ земл 43; да са вид е кой е добрь 44; 
и слав-Ь са богъ 47; който н-Ьсме кръсти не (== кръстени) 59; граховете 
нйше 57; да са не отлъч е 57; да грабе (3. сд.), 58; на планенХта 57; 
пре онйзи планенХ 58; да се бор е (3 ед.) 59; въ ръцЬте наше 73; 
името е (=й) Раава 71; сториха тамъ трйдне 72; и изведе го и удар е 
съсъ него 75; намер-Ь (3. ед.) 98; да вид е (3. ед.) 95; което вм-Ьсто 
който (твърд-Ь често), нпр,: което сме са кръсти ле 110; да смирймъ 
себ-Ь заради него, дето са см-Ьрйлъ 112; да са загрйжеми 112; да 
применемъ живбтъ мйренъ 113; азъ да остави мои члов-Ьц-Ь 123; съ- 
творите (инфинитивъ) 137; приведенТе (провидение) 159; що са чю- 
дете? 203; не сме пиян е; думаха пияни са 203; седемдесеть старце; 
да дймъ на седемдесетт^хь старце да ти бьдать помощнйце 215; по- 
чюде се въ себе си 270; покаже (= покажи) 272; заобеколй 300; по- 
тънаха въ морТето като камекь 312; гдето помен-Ьш и, а той пл-Ьнеш и 
градове и села 342; завестници члов-Ьци 491; тече, Георгк, тече, да 
стйгнешь 552; като го вйде царь чи ход е 553, 

3. у вм-Ьсто 0. Въпр-Ьки правилото въ нашия ржкописъ зам-Ь 
ната на неударено о чр-Ьзъ у далечъ не е посл-кдователно прокарана ; 
напротивъ въ по гол-Ьмата часть на текста у вм. о се явява само тукъ 
там-Ь, докато само въ н%кои слова подъ изключително влияние на 
мастния диялектъ почесто е прокарана въпросната зам-^на. Така 
отъ една страна да сравнимъ текста напр. на стр. 96: намери мръ- 
сни и от, добйгъкъ и от зв-Ьрове . ., да покажи н1жой б-Ьл-Ьгъ 
какъ е станалъ п отопотъ ; а Ное пакь проводи и другиго гарвана и 
пр.", и отъ друга страна напр. текста на стр. 158: ,да му струшй си- 
лата . . . ббгь да ти даде пак местото д-Ьтз' гу имаше ... и възседна 
на кон/оть, сь1 и >/тйди пакъ в^/рман^/ть и чю бой, дет^/ струваше онзи 



10 

зв-Ьръ, и сьс упйшката см заобикулм на кон/оть и пр." Така въ раз- 
лично количество се срЪщатъ примЪри отъ редукцията о — у, като 
напр. ДруО', ннщу, дарз'вигЬ, т1'.лот_у, рабутата, сичкоту^ ми тЬлу/ угу- 
Д11ха г\', у богати, чуду, и пр. и пр. 

4. вм-Ьсто у. Логична последица на зам-Ьната у/ вм. о се явява 
и обратната замина о вместо у поради сжщит-Ь психологични причини, 
както и обратната зам-Ьна е вместо //, за която се обясни погор-Ь. 
Прим%рит% съ о вм. у въ нашия рл^кописъ сравнително не еж р-Ьдки. 
Отб-Ьлязахъ иай-типичнит-Ь : стодено 5; да мо (= му) са поклони. 
17; да погоби 27; случи мо са 31; поклони мо са 33; по-доло 38, 42; 
и бого се не покланяха 44; поклониха мо се 54; когнго омйраше; оти- 
доха о (= у) една ... 71 ; да ги обйятъ 71 ; близо 72; мола ти са пости 
ма 76; имаше ветах кожохъ 75; повел Ь едному б1'.со 103; и което мо 
се кланят, прилйче съсъ чистъ умъ да мо се кланятъ, и да му служатъ 
104; яви мо са 137; речи (=рече) мо ПареенТе 266 ; събодети са 228; да 
не укос11шь сьмрьть 136; дч мо помогнишь 152; не вращами мо, ни 
едно добро му/ не струваме, 161; от дбло 194; въ пазоха ги прТематъ 
300; на обййстоту 241; хора одазеши 230; речи мо архангель 351; 
плача стй ми не озе моятъ стълпъ 570. 

Пр"Ьгласъ на палатално а и палатално ъ (вм. ж). 

Палатално а се приглася въ посока къмъ ^ и то така, че или се 
достига да чисто е отъ ср^дня височина или пр-Ьгласътъ се е извършилъ 
на половината се е спр-Ьлъ при. й Този вокалъ въ нашия рлкописъ обик- 
новено се пр-Ьдава чр-Ьзь /ь, а по никога и чр-Ьзъ й и а; посл-Ьдното 
въ други случаи обаче, гд-Ьто н-Ьма пр^гласъ, си има стойность на 
палатално а сир. я. Когато съгласната пр-Ьдъ а се указва изгубила 
палаталностьта си, тогава вмЪсто й се произнася а или пъкъ слабо- 
тъмно я, каквото може да бжде вследствие на неудареность, или остая 
слаботъмно й. Тр-Ьбва да се изтъкнатъ особено честити случаи въ 
глаголнит-Ь форми отъ сегашно вр-^ме, въ които кеударено стб. ж въ 
личнит-Ь окончания е минало В1; слаботъмно а, а това подирното сл'Ьдъ 
палаталъ се е пригласило въ слаботлмно е, пр-Ьдавано въ нашия ржко- 
писъ най-често чр-Ьзъ /ь, а па и съ просто е\ срав.: не мога да 
потГ,пч/ь вблАта богу моему 35; повелЬвашь да се отфрьл/ь отъ него 
180; да оставе 105; да каж^ (1 л. 5^^.) 80. Когато, напротивъ, ж е било 
подъ ударение та е гласЬло ъ, сл'Ьдъ палаталъ тъй сжщо се е пр-Ь- 
гласило въ слаботъмно г, което пакъ се пр-Ьдава чр^Ьзъ /ь, нпр. да го 
рекъ замъ да са не яв/ь лЬнивъ 108. 



И 

Огъ долуизложепит-Ь примери по-добр-Ь ще се уясни казаното 
фонетично значение на графиката на нашия рлкописъ. 

1. е вместо стб. а, ж, а: богу нгкой се не кланяше; на идолите 
са кланяха 9; где каж^тъ книгите 17; различни питания 18; т-Ьзи десет- 
тЪхь пйган!^ 19; отецъ ражда и изводи', духъ свети исход^ 20; людТе, 
седещТа въ тм1'. не в1>денТ^ 28; като виде, че се не остав^гъ чловеците 
44; яко капл^ каплющ^' на земя 46; сьс свирна ( = свирил) 48; да каж^ 
и за туй 80; погублтъ, упазеть (3 р1. ргаез.) 96; туй принесохме па 
ваш^ любовъ 99; и на грьдйте маж^г нн 101, из' пГ.т^ть 106; да се 
подканяме (= подканяме) 110; каж^гъ н1жои 117; дано ти гь1 прово- 
деть 119; каж^ (1. 8§.) ви да са радувате 119; да сторишь една ра- 
бута, дето щсмь да тТ е речемь 117; ала : сйчката ц-Ьна да ви а 
пров6д<^ 120 (Тукъ е а --^ ж сл'Ьдъ з-Ьвъ); не щ1.ха да проводАьть 121 
пиша до вась, каж^ вамь 121; каж^г' му 122; да гм препйшьть 122 
да гь1 препйш^ть 123; до где препйшлгь книгите 123; христ1>'ните 145 
каквото го прорйч/ь и Давидь 136; гдето ба^ 153. (1. 5§); вашите 
яс11^ ни щГ. гь1 177; позна, чи е вол^ божТ^ 168; азь отъ Христа ни са 
отд-Ьл^вам' 178; седемь сьгр-ЬшенТ^ са Каиновн 199; черковата, дето 
е направи 199; до где проводи вамь 202; знаменТ^ много ставаха 264; 
са похвал(^'ваше 288; който жив-Ь^ть в Цариград', ами и които жив^ать 
по всички вселенни 294; гражданите 302, 303; гражд<?нете 303; ала : на 
боязливите граждйнй 305; и малко се намф^гь; дето да го струвать 
315; йщ-Ьхь теб'Ь да та убт^ 345; закла фи ( = яре) 349; мол^ ти са, 
господи 350; покажи ми да го вйд^ 350; донеси ми да вГгд^ 352; нембга 
веки да трьпб-' 355; прТимй туй ест1е 365; нямаха вола да П1^'ть 387; 
шь да са об1'1С^ 394; темнич^'ръ 494; проводи ни отъ цар^токь 419; да 
му испльнегь волега 428; слези отъ кон^гок си 490; да провбдетъ 
войска на цар^ Констандйна 491; ястТе; ес1'\^ 447; на почестъ и слава 
да те сподоба и да те утъкм^?' 548; тъй азъ работите незнае 531; пре- 
биваха на земята 643. 

2. 1ь, А (=а) вм-Ьсто 'а, '/к: месецътъ дохбд/^ исподь слънцето 
5; оста8/?;М* та 7; да йда и азъ да са поклон/?/ 17; не остава ма 
богъ 31; щ-кхъ да та закол/ь 33; да ти стбр/ь (1. 5§); да ни хбд;ь 
(1. 8§.) 33; туй да сторл 34; азъ да са отдел /?/ да вйд/ь 34; не мога 
да потьпч/ь вблАта богу моему 35; забрав/?;те ( = забравяте) го 40; 
сега са пръсть в' зем/ьта 48; и азъ да йда, дето ть1 отхбд//»шъ 74; 
ала: и азъ да йда, гдето ти отхбждашъ 74; провбдилъ та царъ 
да та исц-Ьл/ь' 77; да дбде домени да го исц%л Х азъ 77; поставил' еси 
его царя и господар/ь 52; да покаже и намъ дйр//> и т',тъ 56; третата 



1^ 

стихТа та е зем/ь' 67; чел/ь дъ 94; ами кое да разр-Ьшъ или що да 
остав/ь 105; със гласът' си изявЬва 105; св-Ьтъ на днр/ьта моа 106; 
да го рекъ замъ да са не явЬ л-Ьннвъ 108; в' земята; от зем/ьта 131; 
Ч1Я е дьщерЬ 147; принос/ьмь 153; рмбарь не фрбл/ь вьдецата си гола 
153; волгь божТа; вола божТа 164; повел/ьвашь да са отфр/.л/ь от него 
и да са поклон/ь на дрьвУл нечестиви 180; остави нел вь пещер/ьта 
247; йща да смес/ь и шестото, защо работата тъй понос/ь 275; никого 
не тегл/ь (1. л. 8§.) на добро 279; не можаха да зарав/ьть 303; жи- 
вЬ^ть (3. р1); жив^Ать 294. 

3. е по регресивна асимилация вм-Ьсто а: да украсЬтъ хуб^в-Ь 278. 

4. /ь по аналогия вм. а: когй хван/ьть да сйл-Ьть христТените 145. 

Пр"Ьгласъ на палатално у въ и. 

Пр-Ьгласътъ на гласната у сл-кдъ палаталъ въ и, толкова р-Ьдъкъ 
въ българскит-Ь източни говори и ограниченъ само въ малка група 
думи : кл и ч, отклич (Панагюрище), либя, либе, се указва въ свищов- 
ския говоръ споредъ нашия ржкописъ по-разпространенъ : ср-Ьща се и 
и въ думата блюдо: избоди си и двете очй и угуди ги в' едно блмдо" 
256, а осв-Ьнъ това, което е и характерното въ случая, и въ редъ мно- 
гократни глаголни форми, въ чието основно окончание -ува-, сл-Ьдъ 
палатална съгласна у се & пр-Ьгласило въ и та основата на такива гла- 
голи окончава на -и в а. Въ ц-Ьлия рлкописъ нам-Ьрихъ само сл-Ьднит-Ь 
прим-Ьри : покрай формата „очистюва" въ фразата: „дето е със вода 
омйване, то очистюва г1.лото" 107, се ср-Ьща и „очистмва": „а пакъ 
душата а духъ очйстмва" 107. Сл^щата форма се повтаря и на стр. 
200: „на 'А день и струплйвите са очйстмваха" и още на стр. 446: 
„пость очйстива т-Ьло (то)". Сжщиятъ пр-Ьгласъ се явява въ глагола 
плюя: „не щЬха да плйать на честнаго кръста* 308, и въ многократ- 
ната му форма: „а царското повелеше и Тдолите упл«ваше" 420, и 
още въ сл-Ьднит-Ь три случая: с1жаквь1 вйдъ мучеше измислмваха 418; 
не си останала нйкогь! да ни помйслмвашь за нашат род' 315; при- 
теглмваха голЬми мъки 473. 

Не се съмнявамъ, че въ живата употреба на досежното нар-Ьчие 
тоя пр-Ьгласъ не се е ограничавалъ само въ тия н-Ьколко многократни гла- 
голи, а че се е ср-Ьщалъ и още въ други думи. 



13 



Пр"Ьгласъ на палатално ь въ а. 

Старото североизточно о-нар-Ьчис, сега още най-добр-Ь спазено въ 
Шуменско и Провадийско, особено въ тъй нареченит-Ь Съртски села, 
между друго се отличава съ дв-Ь фонетични особености досежно ре- 
флексите на еровия вокалъ, билъ той първиченъ или секундарень ; 
именно подъ ударение тамъ се е запазилъ единъ силнотъменъ 
еровъ вокалъ, който поради своята смесена гърленопалаталиа артику- 
лация твърд-Ь напомня вокала ьл Въ своята източнобългарска диялек- 
тология („Оаз 081Ьи1§ап5сИе'') описвамъ тоя силнотъменъ еръ и го 
отб-Ьл-Ьзвамь съ особенъ знакъ, именно чрезъ буквата 5, пр-Ьчертана въ 
горнята и часть (вж. ц. съч. 34, 67—70). Като изтъквамъ все тамъ по- 
добието между тоя ь и и, както и фактически по-нъкога се чува, 
нпр. гор/.! (=стб. горл), горГлтъ (=стб. горлтл;); ядмтъ = ядътъ (стб. 
ядлтъ) и пр. давамъ прим-Ьри, отъ които се установява, че силнотъм- 
ниятъ еръ сл-Ьдъпалатали се приглася въ /г нпр. души (=душл) крещи, 
утървй, коси и пр. (1. л. ед. ч. =крещ'ъ, утърв'ъ кос'ъ) и крещит, 
утървйт косйт (3. л. мн. ч.) и пр. Срав. нпр.: учи ма булйт; тугйс ше, 
ядът, ше ПИ//Т и пр. (вж. прим-Ьри ц. с. 69—70). 

Сл-Ьдвайки о-нар-Ьчие къмъ западъ отъ Шуменско, губятъ се 
сл-Ьдит-Ь на занимаващия ни пр-Ьгласъ. Обаче нашиятъ рлкописъ ни 
дава доказателство, че въ по-старо вр-Ьме той е билъ свойственъ на ц-Ь- 
лото о-нар-Ьчие, защото и въ свищовския говоръ споредъ рж.кописа се 
е произнасяло // вм. ъ, както се вижда отъ малкото прим-Ьри, които 
съдържа рл^кописътъ. Твърди ограниченото количество на прим-Ьрит-Ь не 
тр-Ьбва да ни учудва, защото за една такава фонетична тънкость, за да 
блде винаги или по-често отб-Ьл-Ьзана, се иска внимателно ухо, да 
схване разликата, която звуковата асоцияция на сроднит-Ь по функция 
флексивни окончания твърд-Ь сближава. Затова и въпросната особе- 
ность б-Ь изб-Ьгнала отъ вниманието на толкова познавачи на шумен- 
ския говоръ, докато азъ лично на самото м-Ьсто не я заб-^л-Ьжихъ. Ето 
малкото прим-Ьри за й вместо ь въ нашия ржкописъ: замь да си из- 
вьршйтъ (3. рв.) волАта т^хна 236 (писано е „извьршить", понеже 
въ рлкописа се употребя много често м вм. //) ; оти щъ да у м р ъ с // сас 
речите си и въздухъ и земФ.та 511 ; и ако са сподоб//' и го вйд-Ь, теб-Ь 
та угаждам ксфйлъ 513; благодари те, боже! 596. 



14 

Гласната /ь. 

Звуковото значение на /ь въ нашия рл^кописъ е трояко: този 
знакъ означава е, а, по-р-Ьдко 'а Вь множество случаи на извършилъ 
се пр-Ьгласъ на палатално а. както се вижда отъ прим-Ьрит%, изложени 
по-гор-Ь, очевидно /ъ означава широко а, пр-Ьдъ което съгласната 
е омекчена. Гд%то /ь въ рл^кописа заема етимологичното си м-Ьсто, то 
се произнася по законит^ на североизточното о-нар-Ьчие, а имено подъ 
ударение пр%дъ меки срички вече стеснено, наравно съ етимологичното ^, 
а пр%дъ твърди срички и въ края като 'а. Когато е неударено, то е 
слаботъменъ палаталенъ еровъ вокалъ. Указаната различна фонетична 
стойность на /ь въ нашия ржкописъ се долавя отъ р-Ьдкит-Ь случаи, 
гд%то вм. /ь е писано е, а (я) или а, нпр. сьс тЬхь живей и оживява 
(чети: ожив'ава) 3; наговар/ь са (чети: наговар'а) 3; грехотъ 9; грб' 
ховете 10; (= гр'/ьховет'а) ; по добр я да ричемь 316; попитах гоин-Ьщя 
да ми каже 350. Въ глагола н-Ьмамъ /ь има стойность на е, както се 
вижда отъ прим-Ьрит-Ь: да нема б-Ьсъ 59; дрьзновенТе немамь 137; 
нб''маше 138. Свищовскиятъ говоръ сл-Ьдователно е единъ отъ източ- 
ните български говори, въ които въ сжщия глаголъ началната сричка 
съдържа е (вж. Оаз 051Ьи1йап5с11е, 80). 

у вм"Ьсто въ. 

Често се ср-Ьща у вм. въ: не ще да влГ.зе V царство небесное 70; 
.не ще влЬзе въ царство небесное" сйр-Ьчь не ще да вл-Ьзе у 
царство небесное 109; ни 6% у черкова нитн ф градо, ами б^ у п}- 
стинА 222; замъ да са не умножаватъ ймета у света троица 23; зе го 
въ пустиня 60; ястТето му б-Ьше у пустьшя дивш медъ 60. 

Ср-Ьща се и удвоенъ пр-Ьдлогътъ въ и то въ форма вов: б-Ьха 
са случпле вов водъта 69; а голубъ не щЬ да кондиса вов' тйната, 
ами се врьна вов' ковчегътъ 95, амп вов' що се кръстихте? 99. 

Епенитетично л. 

Отъ епентетичното л има само една сл-Ьда въ ц-Ьлия ржкописъ : 
землъните работи да намразиме 113. Тази сл-чщата дума съ еп. л се 
повтаря н^Ьколко пжти. 

ен вм. стб. л. 

Отъ стб. носовка л е запазена сл-Ьда само въ три случая и то все 
въ числителното девендесеть: дев е ндесеть и три 165; оти са 
чинови девендесеть и дсветь; достави дев е ндесет-Ьхь и деветь 336. 



15 

5 (дз). 
Африкатния сибилантъ 5 (дз) се ср-Ьща ц-^колко плти : $ в-Ьзди 11 ; 
вйд-Ьхмс 1^в-Ь5дата 16; звездата 17: звГ.ровс 39; вьрна са назатъ 63; 
чк) като заекнаха желищитс 462. 

Асимилации, елизии, з-Ьвъ. 

ст вм-^сто сте. Съгласната група ств е изгубила в. Въпр-Ьки вли- 
янието на писмения езикъ често се подкрадва на писателя същинското 
народно произношение: уб11Сто 541 ; христиансто 546; болЬрсто 548: 
сский день беше убисто; азь да ти дарувамь болГ.рсто и пр. 

т вм-Ьсто те: в ///ойте рьц-Ь (често се ср-Ьща) 413; ни са съгр-Ь- 
шиле . . . пред //гой (=твое) царство 497; заради т6\\ любовъ 500; и 
ти съсъ т 6 А (=твоя) хитрост пребор!! го 555. 

т вм. тв=-тх: кой пътъ утажда на Лорданъ 515. 

с вм. ст въ края на думит%: сьс многу радусь, 250. 

из вм. низ (по асоцияция съ пр-Ьдлога и з ъ) : и тъй са врънаха 
низ, другТи пътъ 17; оправеше евреите из' пГ.теть из' червеното 
морУе 106 

дн вм тн: 8в4,здиге с(в)сднаха 278. 

нк вм. мк: избавил ме еси като пти'ца от прйнка 560. 

нт вм мт: канто (=към-то) бога 522; главата й беши канто за- 
пздъ 523; ако имате влра и любовь к'нто мене 542. 

здр вм. 3/7: раздр-ЬшенТето 23; разр-Ьшйхме 23; да раздр-Ьшиме 
23; кугй са тн упйвашь и раздр-Ьшавашь пость 452. 

сл вм. стл: сльбата 47. 

ЗгьвЪ'. преслушах' твбата вола 66. 

в вм. интервокално х: не навиди е а добро 427. 

ий вм. ой^ое (регресивна асимилация): нетТи рожденъ, нет1и 
нерожденъ 21. 

мн. вм. вл: ни рачеши ни единь да са наемни 394 (=стб. на- 
1емл1етъ). 

о вм. во: а тТа извади пичетю на осакь 246. 

ар вм. рг,: ббарчь 192, ала и: ббрьчьть 192. 

Окончание -цки, -цка, -цко, (=ьски, а, о): защо 61^ дарь 
йстенцки 223; архТепйскопь 1ераполцки 231; капище йдолцку 
281; херувймцки п-ЬнУе; на гурГ.та Синаицка 238; ймати,6трочи 
женцко 239; мечтанТе б-Ьсовцку; глась женцки 247; ни нй тр-Ь- 
бува л у ц к иманТе 243 ; от н 1жои корварцки сой 244 ; в ^ра х р и- 



16 

спАнцка 251; образь ангелцки 8253; дТаволцко 258; йст^Ьн- 
цко 260. 

ТрЪбва да се отб-Ьл-Ьжи, че приведенит-Ь прим-Ьри съ цк вм. ек 
се ср-^щатъ само отъ 223 до 260 страница на нашия ржкописъ. Оче- 
видно е, че тукъ неволно по-пр-Ьмо се е отразилъ говорътъ на пр-Ь- 
писвача. 



II. Форми. 



Членъ -от, -о за мжж. р. ед. ч. 

Нар-Ьчиею на нашия рлчкописъ споредъ членната форма ед. ч. 
млжки родъ принадлежи къмъ старото крайдунавско о-нар-Ьчие, както 
го нарекохъ възъ основа на този морфологиченъ 6'Ьл'Ьгъ въ своя 
опитъ за класификация на източнитЪ български говори въ съчине- 
нието си „Оа5 051Ьи1§ап5с11е*' стр. 9 (вж. и съч. „ИзточнитЪ български 
говори" въ Сбор. за нар. умотв. XXI и „Старото българско население 
въ сЬвероизточна България" 1902). Най-добр-Ь личи членьтъ от, когато е 
подъ ударение, защото безъ ударение той гласи -ут, което и въ рж- 
кописа както и въ живия говоръ не винаги точно е пр-Ьдадено, понеже 
писателятъ по навикъ често плти пише от, ако и да се произнася ут. 
Членътъ от ту задържа карйното -т, ту го губи; опр-Ьд^лено пра- 
впло за това н-Ьма, както ще се види от самит-Ь прим-Ьри, които да- 
вамъ по долу. Сжщото е и когато въ сл-Ьдствие на безакцентность 
членътъ глси -ут, той окончава и само на -у. При меките основи се 
явяватъ 'от — 'д или Ут — у. 

Покрай правилния членъ ■о{т), който непр-Ькъснато ср-Ьщаме въ 
ц%лия текстъ на ръкописа отъ край до край, рЪдко, по изклю- 
чение се ср-Ьща и друго окончание на членната форма за млж. родъ 
ед. ч. именно ът гезр. 'ът (пр-Ьдадено ьт, ет, Ът). Това окончание 
принадлежи безъ съмнение на друго нар-Нчие, на тъй нареченото отъ 
мене ът нар-Ьчие (вж. ц. съч ) и може да се счита, че се е вмъкнало 
при пр-Ьписването на нашия ржкописъ отъ оригинали, въ които е 
преобладавало това членно окончание. Колкото се отнася до членни 
форми съ окончание ат, а (я), което формално напълно съвпада съ 
падежното окончание за родителенъ падежъ ед. ч. мр., за това ще стане 
дума по долу. 

1. Сега ще изредя прим-Ьрит-Ь с-Ь членъ от — от, по редъ 
отъ началото къмъ края на ржкописа и то въ ц-Ьли изречения, за да 
се види и синтаксисътъ: на тбго гн-Ьвбт' си да имаме 3; от речтъ му 



17 

чуе или от гласбт 4; та го повни и има го на ум от' си 5; сйчките 
от ум от' са повдГггат, у м 6 т та е като царъ 6; по т-Ьхъ ходи у м (3 т ь 7; 
не щ\\ веки да намрази грех<')тъ 9; на того си имайте ум(')тъ 19; 
11 на духа светаго нарича р-Ьчь, защо е на духотъ рЪчта 21; т%зи 
чстерите стихш, дето са на св-Ьтотъ 26; йщ-Ьше да ст(')ри миръ на 
св-Ьтотъ 27; а ког11го пл-ЬнГг и градотъ 29; да тържествуваме със 
умбт' си 58; ако си приготвим' умотъ за послушанье 59; ала и 
св'Ьтбтъ сйчкь! от тЪх' са влече 67; над' р-Ькъта Юрданска на б р -Ь- 
готъ 75; да са яви на св%т6тъ 81; със духотъ на устата му 103; 
тозь1 утвърждава громотъ 103; щь да вдигна войската градбтьвм 
да изгорХ 122; да станешь парица на св-^тоть 144; беши хри- 
стУенинь от родот си 163; сега от томузи г,в-Ьру от страхбть 
щъ да гь1 остав-Ь 166; ами си угодй на умо 164; оти угодй на 
умбт' си 168; ни угажда на умбт' си 175; да не стане иЬщо 
нбво от св-Ьтбть 180; сЬкакво злб извади от умбт' си 185; 
зарьчай да се ни продавать другТе ясне в' градбть 186; що са 
види и вдига на св-Ьтоть 189; та туй н-Ь е растение или умаленк на 
сльнцету, амй на динТоть, защб копяго е денб гол-Ьмь ... а кугм 
е денб мал'кь 193; в' прьви день направи небето и зем']Ьта и св-Ьто 
198; в денГб педесетнм 203; ето г часове сторил" дУнГбть 203; да 
покажел, вншиньта на умбть 209; а че бЬше третм час' на де нТб 216; 
когй миньдинб 234; незнаете ли бти пркблагн богь сь д бт' му правь 
ети? 241; и щи ни бй голЬмь срамь в' родбть наши 244; тогйзи са 
вьрна сьс дружината си на градб 249; да накладт.ть едйнь бгнь го- 
л 1,мь на среть градб 250 ; стопань на градб 253 ; подйрь г л а с б са на- 
мери Ана сьс очи и прогледа 259 ; да са убрънътъ от г р -Ь х б т си 264 ; 
тбй и на небето тбй и на св-Ьтбть 269 ; царь на св-Ьтбть 270 ; г р 'Ь- 
хбть Адамовъ 276; утиди сас се ср'дце да исплъни дл'гбт си 281 ; 
богъ, дето направи св-Ьт бтъ 282; от родбт му 287; когйто гр-Ь- 
хбть жителствуваше 288; проповЬдвами на св-Ьтбть 291; и смиели 
се за р д б т си 293 ; имате на у м б т си 296 ; угаждаха си на у м б т ь 303; 
да пази градбть 198; заобеколй градбть 300; за пбмощь на гра- 
дбть 298; обикалеши градбть; обихбждаще градбть на бколу 
299; отвбриха пбртите на градб 304; сами станаха на трудбть си 
и на рабутата си губйтеле 305; да имаме умбт си да мй:лимь; да ни 
провбд-Ь умбт' 327; родот' му 319; си угодй на умбтъ 319; и пак 
си полагаще на умбтъ 320; колкото смисльг умбт' ми брьзам' да при- 
казвам скбпосьть на денТбт' 334; и вйд% овень, привезань за рогб 
о еднб дрьвб 341; самси царь са чюдеши на умбт' му 361; собра 

2 

Бжлгарски старини, кн. VII. 



18 

сйчки члов-Ьци от градо; да влЬат в' градо 370; когп дбдоха до 
градот и не пущаха нищо да в.тЬзова у градбвь') 371; да имъ из- 
даде градбть; да приземать градоть 373; нитй на умбть си го ни 
полагами399; да пТемь колкото да си не загубимь умбть 401; каквбто 
името му, тьй беши, и у мбт' му дивь 418; замь дазатрТемь грф.хбтъ 435; 
страшепь е л едбть 435; растопн л едбть 438; колко веселба бн у г р а- 
дбтъ 468; влЬзоха у градо 485; приобърна му са у м б тъ 491 ; фати царь 
да му кйзув! сънбтъ са 498; погуби нас и родбт ни сйчки 500; ре- 
чи ми, какъ е св-Ьтб 508; угодй си на умб 509; досгйга до сгазите и 
до мозгб 533; да научи свлтб 641; и стана от ванъ вратата на 
градб 618; елна шепа брашно йизмь в' с а д б г си ; са д б не ще да 
са изпразни от брашно 618; нетй брашнбго са изпразни от садбт 619; 
и дбде на брсгб рАчни 639; по-напреть дошатъ денбтъ 642; не 
угаждайте си ни умбтъ 646. 

Много по чести са членни форми безъ ударение, поради което и 
о се явява редуцирано въ у, ала непоследователно отб^лЪзано, както 
вече се каза по-гор1^. Тробва да се изтъкне като причина за тая не- 
посл1зДОвателность и близостьта между о н у, поради която писате- 
лятъ въ много случаи и подъ влиянието на двойна асоцияция — зву- 
кова и графична — между от и от въ даденъ моментъ е см%талъ че 
произнася о{т), а не у{т). 

Неударениятъ членъ оту{т) или пъкъ 'о(т) 'у{т) се ср-кща у съ- 
ществителни и прилагателни имена. 

Членъ от-о, ут-у ; 'от-'о, ут-'у. 

I. С/у^ществитеяни имена: да развал-Ьтъ Лерусалйма и храмоть 
46; у зйконо полбжи Христос други законь 46; бнзи гбпубъ показа, 
че престйна пбтопотъ 95; от пбтопотъ 96; провбди Нбе гарвана, 
а гарванутъ отйае и намери мръши 95 ; 1бще от коремоть май- 
чинь си обречень 115; когйго стана потбпоть 126; катб умрЬ стопа- 
нуть й, веюе са не ожени 148; в' една д-Ьвйца в' коремоть вм'Ьстй 
са радй нашете гр-Ьхове 156; в' коремоть на рГ.гбата 142; скончаша 
СА всХ по закуно го.подню 157; писмбто на легебно 165; са от- 
д%л11 от урмануть 167; не ли са убой от гнЬвоть Реинь? 173; му 
речи господарю 178; а господ а рють кату вйд-Ь, повел!', да го 
снемать 179 ; тугйзи гу остави господарю 180 ; и когй замина ч асоть; 
и кату вйд-к господйрють 180; а светмй распаса си пбясуть; той 

') Този единственъ прим-Ьръ въ цЪлия ржкописъ съ членъ -6 в ъ тр-Ьбва да е грешка. 



19 

ми ще да сила да претрьпЬ и огнють 181; скочи вътре в' огиють 
183; отговори патр1архоть; кажи ми патр1ирхоть; сгана па- 
тр1ярхоть 187; мЬсецоть 194; на год1[иата и вЬко 198; и ка- 
мико Заровавеловь н очи имаше 200; да станать под' чадГ.руть на 
вЬрата 215; обрпзут му свсгсши 221; тьй ети п11сано в' пснтикос- 
тарю на едйчь пстукь 221; падна сл-Ьпецу 221; падна царю у 66- 
лссть тешка 223; ни бЬхь достоинь да са поклуиХ на храм у пресветУл 
богородици 226; закле му са навландТю 226; да отвбрлть сьн- 
дьку 227; тогйзи отвориха сьндь ко 227; и зе по по прьст 227; по- 
дйрь живототь си 228; що са станали при животутъ неговь 228; 
тогйзи зе цар ю та стори една майсторил 232 ; ала к н е з у не повЬ- 
рова Лоана 234; кнезу повел!'.; к и е з у, като вид!,, попйга гу ; тогйзи 
кпезо му речи 236; едйнь братъ от манастйрю; боеши са да ни са 
прогнЬва старицу, али и старицу като видЬ 237; коп! са сабуди 
старицу от саноТ" си 238; едйнь момакь излези на ловь; тогйзи речи 
м 6 м к у на слугите си ; и отиди тогйоь кнезу сьс нел ; той вьзлюбй 
момку 243; отиди на пГ.тют си 246; а тТа извади п и ч е т ю на 6:акь 
246; кату А видЬ пбстникуть 247; тогйзи са вьрка кнезу сьс дру- 
жината си на градо 249; и ф^рлиха а вь огьню 251; когй ги вид-Ь 
кнезо, разрадова са 251 ; сйчки, щогу бЪха в' сараю негов 250; 
там' на манастйрю 253; и вйд1з вьтр-Ь в' ултарю 259 пре (=при) 
животуть мой 262; и тутакси се вознесе ангелоть 274; койго се 
сте сьбрали за праздникотъ 275; ней благовеси! ангелоть 288; 
какъ источи камекотъ вода 272; като вйд-Ь зарарють Хагановь, че 
са уплаши 306; което ети на сйнороть между Родость и междо 6 с- 
тровоть Кипрьски 308; народ от ь 310; храмоть 310; царють 
309; приказваха зарарют' си 313; сьс край прьст ут' си гу укусЬ- 
ваше 315; да са умилостивйшь за народоть си 316; тогйзи сьс 
пламено наедно възнеси са архангель 351; и преста мороть 353; 
и преста мбруть 354; имаше царю жена 354; да извади ДанТила от 
т р а п у т ь ; чю от т р а п о т ь 363 ; срешна го на п ь т ю 365 ; тЬхь ги 
фрьли цйрь у трапо 366; флези у коработь 368; вдигнаха камико 
373; пустиха го над' покриву 374; удари сас копТето си камико, 
щото беши т е м е л ю на чсрковата 376 ; излазе от о л т а р ю черковни 378 ; 
дбдоха до манастйрють; вйд-Ьха какь е п-тЬнень манастйрю 381; 
работи на манастйрю 383; връху стьлпу беши написано; на 
ст1.лпу врГ.хуть синката му гдето опираше 383; тича на манас- 
тйрю и убади на егумену Неофйга ; игуменоть; имане много на- 
мериль на метохо ниши; да го дунесемь у мьнастйрю 384; стана 



20 

кандиларииу 385; тогГпи имь заповГ.аа егумену да донесьть 
онуй иманТе на манастйрю 387; сьбраха са у манастпрють 388; 
речи му духовнику 393; стана чловКку; речи и чловЬку 394; 
отГце на манастйрю и скоро научи псалтйрю 402; очисти си умб и 
погледо 404; хбдеши тамь из' потокоть и читеши псалтйрю; от 
западнл странъ на потбку 405; възлГ.зова на стл!, по; в' олтарю 
406; под' олтарю 407; сйчкото имъ дади царютъ; и дади царю на 
светаго Савве писанТе 411; тТлсто негово стой ц1.ло у грбботъ; от- 
вбрихъ грбботъ му 415; пла чеши пред' олтарютъ 415; да ги па- 
з%ть тамь, догде дбди беютъ 425; бею 428; камикуть 430; ала й 
най-сладакь раю 435; тумру (к)чТють АглаУа ни спеши 438; са хва- 
леши д1аволоть 439; туй имь краТоть 445; от какь сме начели пбс- 
тоть 446; а гарвану и урелу се радват ь за месо и за мрьши 487; 
и тТа и дубйтакуть имь 451; колкото прибл и жанать бел-Ьгот' 453 
приближйса при прбзороцу на ьъш,ата 459; (ьс бблакотъ заедно 
465; и тбзи час' стана вЬтру 465; ала снак' не беши са добрЬ утайлъ 
вЬтро 465; защо духа ши в1;тро 466; въссдна на кбнют' си 489; п^а- 
чахъ и връвЬхъ в' пътю 515; на мг. настйрютъ 515; отговбри 
старцу и рече; речи п старицо 516; амй старицотъ са чходеше 
519; на мапастйрю; 521; от псалтйрю 523; и пакъ си стори кръ 
сто 522; амй старцо са връна 522; и тутакси лъвотъ ископа 524; 
я вйште на гадйнит-Ь, дету фрькать на въсдухуть; на мйруть сйчькТй 
528; вьскрьсна Христбс и живбтоть живей 537; влезе въ адотъ537; 
блше грббо еленинъ н-Ькоего; извади камику 596; от тогйзи утвръдй 
се празднику 600; изгара гь1 в' бгню 607; и пише вбда из потбку 
616; исъкна потбку 617; не с<1 загрижа за добйтаку 617; малко 
масло в' барда кю 618; не ще да са изпразни бардакю от масло 
618; от барлакю 619; в'зведе го на бдру, дето почиваше той и 
угуди го на ода РУ си 620; бколъ жарт'виику 625; послушал за 
бгню 625. 626, 627; подир' бгню ще да баде гласъ 629; сложи Или 
кожуху си 631; елйнъ челов^къ срещна нас на патю; и имаше поасъ 
на кр т^сту си 635; прорбкъ ИлТа съблечи си кожуху 638; зе кожуху 
про^бку ИлТю 639; на патю 643; улари сас тоАгата си камикю 649. 
2. Прилагателни имена и .шъстоимения: имаме клетва на другТю 
род' да гь1 не да1ами 121; тьй и в днешнТю праздникь 197; 
седмУю день почитаха 198; в неделята седмУю день 201; а друг1Ю 
нарбд' слушаше 203; шГ, да излЬя от мбють духь 203; на сТю св-Ьть 
219; тутакси стана мьртвТю 227; вйд-Ь бти м1'.ртвТю стана 260; от 
третТютъ чйнъ 324; който сти от благТють и от втбрТютъ чинъ 



21 

324; пакь ми са явГ1 онзи вчсрашнУю М(^макь 351; и вьцарй са тре- 
тТють неговь сГгнь 359; укуси от хубав1Ю плодъ 413; до днешн1ю 
день 419; туй като чк'» поганскТють бей 430; туй като имъ речи 
темничернТю стражи рь 494; нпкуй не ма запре, като пръвУю пъть 
514; до днешнТю день 517; пръвУю пьть 521, 522; и той и сйчкпо 
народъ 615; и скри са ва сухпю поток 616; и да земат онези едйнь 
и азъ други ю 624; азъ да раздробХ други ю волъ; излЬйте и тре- 
тию пать 626; отиде и втбрпо пать 629; и мбю животъ да земат ь 
629; и утид^ по суху па другию край 639. 

Членъ ьт. 

Сравнително р^дко се ср-Ьщатъ членни форми съ окончание ът 
{'ът) подъ и безъ ударение за ед. ч. м. р., за чийто произходъ вече се 
каза, че не може да бУчде другъ осв-Ьнъ да се приеме, че т-Ь сл\ вмък- 
нати направо при пр-Ьписванего отъ оригинали, въ които тази членна 
форма е била правилна : от жезъл'тъ 12; на св-Ьтътъ 16; св-Ьтътъ 
е тл-кненъ 20 (на сл^щата страница и: св-Ьтотъ); примежди са до 
брегътъ и притисна Ва^ааVIу кракбт 32; да не бъхешъ тГ.1 п р о- 
рокътъ 61 (н1 слчщата страница и: пророкотъ); умр-Ь на кръ- 
ст ъ т ъ 65 ; на с в % т ь т ъ 23 ; от с в "Ь т ъ т ъ 24 ;■ съ к о в ч е г ъ т ъ 72 ; съ 
кивотътъ 73 (ала и кивсЗтотъ 72 и кивогать 16.); п р ъ ст и н ътъ 
(ала и прьстинят) 125; под чадьрьт 168; м1.сецьть 194; стлъ- 
п ътъ 414 и др. 

Членъ ат ('ат, 'ет). 

Р^дка е въ нашия р^^кописъ и членната форма, окончаваща на 
-ат или -'ат. Сл-Ьдъ палатална съгласна често се явява гласната а пр-Ь- 
глассна въ й, което се предава чр%зъ е и 1Ъ. Въ сл-Ьдствие на безак- 
центность това а се явява и потъмн-Ьло та въ сдчщносгь има стой 
ность на слаботъменъ палаталенъ еръ. 

Н-Ьма съмнение, че въ о-нар-Ьчие, каквото е наречието на нашия 
рлкописъ, членътъ ат не може да бжде органиченъ ре- 
флексь на сгароб. окончание -ът, което споредъ фонегиката на 
С/Тчщото нарЬчие, какго се вид^ огъ многобройните прим-Ьри по- 
гор-Ь, правилно се изм-Ьнило въ -от (о) гезр. -ут {у). Остаятъ по тоя 
въпросъ дв-Ь възможности: или въпросното окончание апт внесено отъ 
друго нар-Ьчие при преписване отъ стари оригинали и въ такъвъ случай 
може да се сметне, че въ сл^щность представлява пакъ неударено 
слаботъмно о(т) съ слабо изяснение на ъ къмъ а, или пъкъ, че окон- 



22 

чанието -ат не е заемка отъ друго наречие, и въ такъвъ случаи 
не може да бл^де друго осв^Ннъ окончанието на родителенъ падежъ 
ед. ч. -а('а), къмъ което се е наслонило и членното показ. м1зстои- 
мение т отъ род. п. того. Като приемамъ въ случая втората възмож- 
ность, обяснявамъ контаминационния процесъ, на който въпросното яв- 
ление е резултатъ, въ свръзка съ флексията на членуваните форми, а 
именно съ формата за родителенъ падежъ съ оконч. а-|-того, отъ 
която като генерална пад. форма е уц-Ьл-Ьло само окончание -ат. 

Докато флексията на членната форма е била още жива, не е 
можело да се см-^сва именителенъ съ родителенъ падежъ ед. ч. м. р. Сетн-Ь, 
когато именително- винителната форма става генераленъ членуванъ 
падежъ, получава съ помощьта на пр-Ьдлози и значението, което е ималъ 
родителенъ падежъ та посл-Ьдниятъ по пжтч\ на казаната контаминация 
се съкратяв^ съ щърбо окончание -ат. ДвЪт-Ь форми още добр-Ь се 
различавагъ, употр-Ьбени въ едно и сжщо изречение: „вйа-Ьха на тази 
довйца синаток' чи е умрЬль от мразбть" 493. Срав. още: „и тури 
гь1 в' устата на явЬратокъ" 364. Отъ „на яв-Ьраток" по-сетн-Ь се 
образувала формата „на яв-Ьрат". И въ други наши р;^кописи нами- 
раме подобия доказателства за даденото от мене обяснение на формит-Ь 
съ окончание -ат. Така напр. въ издадената отъ мене „Пов-Ьсть за 
падането на Цариградъ" (М. Сборн. XII) се ср-Ьща прим1^рътъ „уте- 
шаваха цар А то го (стр. 435), а на друго м-Ьсто: и още други аскерь 
проьбди Мохаметь да ищать царлтогб из градать" (445 с). 

Формата градать може да бжде съкращение от-Ь градатого, 
а по нъкога и новообразувана отъ родителенъ пад. града, получила 
-т по аналогия на им. вин. п. градът, сравн. напр.: стана цар-Ь и 
утиди 366; и даде царлтъ сичката си каща 31. 

Въ р;^кописа има още доста живи остатъци отъ членна форма 
род. п. съ окончание -а -того. 

Привеждамъ прим-Ьри съ ат {'ат, 'ет): да ми даде царлтъ сич- 
ката си каща 31; остави пътатъ 31; на път ат си 32; защо не аресува 
път-Ьт' ти 33; ще да пр1емне богь и праздникать нашь 48; велйкъ 
е богъ на нашеть родъ 77; да си кирдбсашь животать 166; попита 
патрТирхать 187; едйнь пьть пр-Ьз нбщь и денат' 192 (ала на слч- 
щата страница и: веднСщь в' денУбть и в ноща); спасенТе на нашать 
рбдь, въздвиженУе на нашТлть скбпос 267; удари ками кат 273; да 
го избави от коремать адовь (ала и: в коремоть) 290; господа^ 
р-Ьть (ала на сжщата страница и царють) 297; ако лй бьди от 
трет1ять чинъ 325; случи му се на пьт-Ьть; а тУе остави п/.теть 



23 

344; а на утр^Ь стана цар1> и утйди 366; от праздникать наши 
325; да имь прибТять кра кать 441 ; да са лишйшъ от животат' си 
498; царъ попйга неговатъ си кехай МзгнентУе 546; испроси от царл 
да отвежеть светаго от сендГ1рат 558; от метежать унумузи ;;в1.ру 
165 (ала и: от страхоть ономузи кв-Ьру 165); отвьржй вьжето от 
конАт; азъ да посека змелтъ 567 (ала на сжщата страница и : свеза 
змсАтогу; води змелтого); държеше сьс и б ри кат' (ала и : заедно 
държи ибр11кут') 578; потегли от даждатъ (ала и: бХгаше от 
дьждо; престана дьждб) 628. 

Остатъци отъ флексията на членнит-Ь форми. 

Измежду запазенит-Ь морфологични архаизми, съ които се от/чи- 
чава езикътъ на нашия рлкописъ, най-видно м-Ьсто заематъ остатъцит-Ь 
отъ флексията на членнит'Ь форми, най-многочислени отъ които сл 
формит-Ь на родителенъ падежъ ед. ч. млж. родъ. Сравнително 
р-Ьдки еж. СЛ1Щ0 такивато форми на дателенъ пад. ед. ч. м. р. 

Склоняваниятъ члень за родителенъ падежъ ед. ч. м^жки родъ 
се ср-Ьща въ н-Ьколко вида, въ зависимость отъ фонетичнит-Ь промени 
на м-Ьстоимението то го, въ което или се запазва първоначалната форма 
ТОГО, или се явява съкратена вследствие на пълна редукция на край_ 
ната гласна въ видъ тог или туг, обикновено, произнасяно и пи- 
сано тук, като се зам-Ьнило неударено о съ ^. И въ тая форма 
н'Ьма установеность относително замяната на о съ 3/ : ту се пише то го, 
ту тогу, тог, туг, тук, както и въ всички други случаи на тая 
източно българска редукция на неударено о. Ще изредя всички при- 
м-Ьри сл-Ьдейки рл^кописа отъ начало до край, като групирамъ по от- 
д'Ьлно различнит^Ь фонетични видове на членната форма. Отъ посоче- 
нитЬ числа на пагинацията ясно се вижда, въ кои отд-Ьли на рлкописа 
пр-Ьобладаватъ по-старинскит^ или по новит-Ь форми на члена о-того. Огъ 
пр-Ьгледа на всичкит-Ь случаи па склонявания членъ за родителенъ па 
дежъ излиза, че първоначалното окончание того несъкратено се ср'Ьща 
у сл^ществителни имена 14 пл^ти, а окончанието ток или тук 38 плтн ; 
у прилегателни имена, мЬстоимения и числи тел ни окон- 
чанието ток (тук) се ср'Ьща 11 пл.ти. 

/. Сл^ществптелни имена, а) Окончание а-того ('а-того). Сл-Ьдъ 
палаталъ а се явява и пр-^гласено въ я, което се пр'Ьдава чр^Ьзъ гъ \\ е 
сл-Ьдователно цялото сложно окончание е пр-Ьдадено чр-Ьзъ /ъ-того 
или етого: я наричаше Ваалъ, името на богатого си 34; а филосо- 
фите послушаха цар а то го 17; гледаше господарЪтого си 76; да 



24 

убУятъ и цар-Ьтого 368; и заради праздникатого са собрахмл 
днеска 539; повика тьмничйратого 547; тбго благодареше и ца. 
р а то го плюеше 559; повел-Ь да идатъ на езерото камто змйетого 
563; му се молеха да имъ упази синатого 573; моллха светаго да 
имъ избави синатого от робство 575; и 1уда, като вид-Ь мрътъвца- 
того, радъ би; повел!, да станътъ сас мрътъвцатогу; да опита 
кръстовите на мрътъвцатогу 597; и думата, щото блше речена отъ 
пророкатого 623. 

б) Окончания а-тог (а- ток, а тук), 'а-тог ('а-ток, 'а-тук), гь-ток, 
е-ток. Вместо 'а (я) поради пр-Ьгласа се срЪща %, а е: тръсЬши да 
нам-Ьри 8в1. ратокь; и като хбд-Ьше сьс кбн-Ьток 166; и затечи 
са врьху змеятукь 167; зе светаго и заведи го на господа- 
р-Ьтокъ М1.СТНИГ0; прЬд' господар"Ьтокь Вринга 172; проводи 
на господар-Ьтокь 172; и рекоха на господаръток' ПуплТа 176; 
подирь туй зе господар'Ьтокь Вринга господарь ПоплТе и попитаха 
са двата, що да стбрАть 178; и повика начелникаток' град- 
ски, сиреч' субашуток' 185; на една вдовица синаток от робьство 
извади 188; който си загубЬваше роб а ток 188; каже Христос да про- 
щаваме на съседи наток сьгрЪшенТето 199; рекуха да нагбгви, щото 
тр Ьбува ради царАтукь 222; отиди при цар Атукь 224; да напои сл-Ьп- 
цаток; сл-Ьпцатукь 222; сьс гол-Ьма радусть вида царАтукь 224; 
занеси на царлтукь; напои ца рлтук ь 225; речи на нав л а ндТ'ату к 
226; повель! да вид-Ьть мь ртьвцатук 227; като вид-Ьха мьртьфца- 
тогь 227; ала старцатукь ни можа да познае 228; посочи писмото 
юануво на даскал атукь 233; написа друго рукописанТе царево ду 
кнезатукь на Дамаскь 233; проводи и двете книги на кнезатукь 
234; като видЬ, позна бги от царАтукь би туй прельщавани; таквГпи 
речи да пиша на царлтукь 234; отидоха та рекоха на кнезатокь 236; 
и речи на старцатукь 238; от пьрвата жена царева дето ети чедуто, 
ни е от ца ратокь ами еги от похотен1е ; за царлтукь 240; отиди 
и до кнезатокь; да иди и свекарь и до царлтукь 244; поклика р 6- 
баток му; и други много речи речи на р обу тук' (51с) 245; разумГ. 
от думите на робатукь 245; запечети книгата и дади а на робатукь 
246; угодна би тази реч на кнезатукь 247; тогизи зе мГ.шь й роба- 
тукь и утиди у пустинА 248; тугизи проводиха книга до царлтукь 
250; как си безстудно погледала на кнезатукь 254; игуменицата 
речи на робатукь кнезува 255; кугй дбди нЬкой члов-Ькь от кне- 
затукь 255; и поклика чловекатукь и речи му 256; да са мьчимь 
сьсь н а ч е л н и катокь ваши НесторУе 261; като чю а н ге л аток ' . . • 



25 

каже на ангелатокь 270; да убади вблАта па гос по да р ат о къ 281; 
да пр-кдвари св-Ьтбгъ и вощанипъ цар-Нток'; утиди вр'ху душмана- 
ток'си; а р<')баток'си избави 286 ;тврГ.де са утешаваха от патрУйр- 
хаток' 297; гледаше патрУархатъ варвараток' 299; и сториха сьс ца- 
р-Ьтокь единъ зг(')Воръ 343; падна пред ангелаток' и речи му 351; 
щемьнТе дазагйним' сьс царЬток' за лнбЗЗЗ; като видЬха.чиуби ДанУиль 
бога ток' имь, расрьдиха се тврГ.де да састани 364; бол I, ринаток 
377; и речи па п <) п а т о к ' ; на утр% утиди пбпо и намери в р а ч а- 
ток' че сь й разбол1'.ль 379; привезсха го па шТята на мбмкаток' 
384; и тугизи кой час фрГ.лиха момкаток 384; убади на е гумен а- 
токь, и рече му егумено 385; а комшТйте отидоха на патрУярха- 
ток' Александрийски и рекоха му 395; като вл1.зи сьс а рхУереято к ь 
отвори богь очите на цар%токъ 409; дбдоха и болЬри съсъ патрТ- 
ярхатокь на едно 414; бедствувахме заради цараток' 421; позова 
темницараток' 426; доди беють през динють, седна сьс господа 
раток' Агриколае 427; като прУе власть от белтокь и като стсиха 
пред господар-Ьтокь; думаше на господар15ТОк'на ухбту 432; 
са засрами от мужествоту на ту мру кчТяток ' 439; богь просв1.ти 
срьдцето на ту мру кч1 яток', испльни сьс тумрукчТаток 440; ИлУа 
вьскрьси на вдовицата си на ток; Елессй воскрьси син ат ок Самани- 
тенина 449; заради чловекаток' са пак загрижиха 466; фана саб1ята 
на делатинатокь 388; проводи темничер^Ътокъ 494; и С1бри са 
на старцатокъ, като че е мечтанТе дТаволско 506; та ма управи, какъ 
да аресамъ ка синатокъ твоего 514; да речетъ на 1оана, на игуме- 
натокъ на манастйрютъ еь1 519; тогизи каже на старцатокъ 421; 
стори метанТе на старцатокъ 524; гледа едного лъва, дето лежаши, 
и отговори камт(3 лъватокъ 524; коги са уленй челов1жъ, загобГ.ва са 
душата на челов Ькатокъ 526; защо такъвзи мисль ати на дУавола- 
токъ 527; да изгори вблатокъ 624; земети читйри котли вода и из- 
лейти врьху вблатокъ 626; и думаше среща царЬток' 629; падна 
бгнь от небето и потреби вблатокъ и прахо по1,али бгнютъ 627; обез- 
честйлъ боговете и царлтогъ; и цар-Ьтокъ 633; защо зав11ДАхте на 
комшйятокъ си 634; тогизи зе прорбкъ ИлТа ученйкаток' си 
637; испл1'.нюва речите на даскалатокь си 646. 

2. Прилагателни, мтстоимения и числителни имена: коги 
подсложишь п бм ал к иготого на г ол I. мТя то кь, тогизи стру- 
вашь и правда 132; като умр1. стопануть й, векТе са не ожени, нещЬ 
да земи другиго врьху прГ. вУятого си стопана 148; а можимь ли да 
видимь на твоХток бога синаток дету казуваш? 170; проводи ве- 



26 

ликомученика веодбра на туг1!шн1ЯТ0к ' патрТярха ; отиде светни на 
патрТярхатокь 186; да куртулиса възлюбленаготок' си рбба Алама 
286; помисли Исави, как го направи много ястТе роба на по-малкТя- 
ток' му брата 448; едногб паша зов-Ьха Непотинъ, а другиго зов1.ха 
Ушаръ, а третТАтогъ Ерпилюнъ 485; тебЬ та угаждам' кефйлъ на 
твоиготокъ сина 513; вид/^ царлтокъ че остйви пстинскиато к ъ 
бога 617; земЬте пр'венъ вие едногбток' вола и заколете го 624; 
знйеш ли, че ще да земс днес богь твоиготокъ даскала 637. 

Членна форма за дателень падеж, м. р. ед. ч. се ср-Ьща 
въ нашия ржкописъ доста р-Ьдко, що показва, че изчезването на 
флексията на члена е вървело вече бърже, което и фактически се 
потвърдява отъ липсата въ днешния свищовски говоръ на членната 
форма дори и на родителенъ падежъ, още толкова жива въсъвр-Ьменния 
на ржкописа говоримъ езикъ. Отъ родителенъ падежъ на членната 
форма сега има слаби остатъци, уц-Ьл-Ьли като р-Ьдки архаизми, само 
въ шуменския говоръ и въ говора на близкит-Ь до него околии у старо- 
вр-Ьмското население на хърцоитЪ. Отъ сл-Ьднит-Ь прим-Ьри съ скло 
няванъ членъ въ дателенъ падежъ, които се намиратъ въ нашия 
ржкописъ, добр-Ь се вижда, въ сравнение съ по-гор-Ь даденит-к при- 
м-Ьри за родителенъ падежъ, численното отношение между дв-Ьт-Ь 
членни форми — ролителната и дателната въ о нар-Ьчие пр-Ьди 
дв-ЬстЪ години. Заб%л-кжително е, че членувпни дателни форми се в-Ьстяватъ 
въ текста на рлчкописа тепърва отъ 353 страница нататъкъ, очевидно 
поради по-малката зависимость на писача отъ езика на оригиналит-Ь, 
които е пр-Ьписвалъ. При все това малкото число прим-Ьри съ члену- 
ванъ дателенъ падежъ, които намираме въ сл-Ьдващит-Ь до края на 
рлкописа около 270 страници, тъй сжщо потвърдява гор-Ьказаното по 
отношение на живия езикъ. Съществителното не винаги спазва дател- 
ното си окончание 3^; членътъ тому се ср-Ьща и съкратенъ: том (тум). 

Членъ въ дател. пад. ед. ч. мжж. родъ: и вйд-Ь ангела, и 
б1.ше височината ангелотому от земЬта до небТето 353; и речи 
цйрютуму 363; занесеетс гу врачутому, що гу е напразиль 379; 
зеха онуй билУе и занссуха го врачутому (81С) 379; да са обр/.ни 
на Еол-Ьта господ а рю тому 441 ; светйй Николай яви са гемиуТитому 
на сьн-Ь 482; и изтръгна сабТята от ръкъта уелатому (51с) 
502; б<^же, да слезе змей под кракага кбнютому и паде люти 
змей подъ краката кбнютому 567; да даде веки по еднб 
дете змеютому корбанъ; да а дамъ змеютому корбаяъ 562; 
отхаждашъ на сьмьртъ, змеютом' на облдъ 563; да даватъ по еднб 



27 

чедо свое змеютому корбаиъ 565; и пойде свени на среща змею- 
тому 567. 

Огъ приведенит-Ь прим-Ьри се вижда, че членуваниятъ дателенъ 
падежъ по вече се е задържалъ въ типични изречения въ адноминплпа 
функция като дателенъ прнтежателепъ. 

Склоняванъ членъ отъ женски родъ единствено число. 

Отъ склонението на члена при имената отъ женски родъ един. ч. 
л-основи има слаби сл-Ьди въ езика на нашия рл-^кописъ. Най-много пр-к- 
жив-Ьлици отъ склонявания членъ очакваме въ окончанието на вини- 
геленъ падежъ ед. ч., който почти редомъ е зам-Ьстилъ и именителенъ 
падежъ та е станалъ генерална именително-винителна падежна форма, 
която, придружена отъ пр^Ьдлози, е поела функцията изобщо на псич- 
кит-^ косвени падежи. Съгласно съ фонетиката на о-нар%чие, като из 
точно-българско, въпросната форма тр-Ьбваше да окончава на ъ вм-Ьсто 
на старобългарското окончание за вин. пад. ж. Ала не требва да се 
изпуска пр-Ьдъ видъ двоякия гласежъ на ъ въ зависимость отъ ударе- 
нието и отъ пр-Ьдходния консонантъ и изобщо отъ положението му въ 
края на думит1з. Само удареното непалатално т. {—^^) запазва напълно 
своя гърленъ, по-затворенъ ирационаленъ гласежъ; когато ъ е безак- 
центно, изглаша по отворено, като слаботъмно а\ ако е засловно (въ 
края), то още по-отворено се чува, поради което обикновено слабо се 
различава отъ а, та въ нашата по-стара и нова писменость така се и 
пр-Ьдава чр-Ьзъ а. Затова и въ нашия р;^кописъ както у нечленуванит% 
така и у членуванит-Ь думи отъ женски родъ ед. ч. генералната ви- 
нителна пад. форма се отличава отъ именителната само при ударение 
на крайнит-Ь срички, срав. нпр. нечленувани винит. падежи ед. ч : по- 
пита бащь си 247; дето бьщГ. си стори да са грижи 127; без бащь 
на земАта 269; беши наученъ от бьщъ си Адама 321; мнбгу б-ЬдГ, 
имаше онуй м1^сто 165; фати да върви на странл; (51с) 32; зе Нос по 
дв1-. мъжка стран']'. и женскм от нечи:тите 94; достигна и стана на 
една планинъ 95; да го преведе на друга стран Г, 192; дбдоха на 
восточна странГ. 368; заради малкото си в ой ек Г. 296; да са избави 
от темнинГ. 258; плачеше Агара и 11щЬще водС. 340; тогизи голГ.ма 
бедъ на христТдните имаше 472. 

Ала у сжщит-Ь съществителни членната форма, понеже 
окончанието ШхК винаги е безъ ударение, въ ръкописа е писано та, 
въ което а е слабо рсдуцирно, ерово: плаваше по водъта 95; отиде 
на страньта 296;сьс войската си 297; и тамь и са доврьши водъта 



28 

340; на душьта 7; от душъта си 8; зс да б'\е м ле кът а си (81с) 
стана пред млскъта 31; не оставАше да мине мъскъта 32; като 
вид-Ьха 8 в -Ь 3 д 1. т а 37; показоваше са прилика на яв-Ьздьта 411; да от- 
фръпимъ теготч.та 59; ами душъта да имаме госпожда и стопанйца 
на тГ.лото 59; той има в' ръкъта си лопата 61; едни паднаха долу в' 
мъкъта, а друпи у водт^та 69; да положи ръкъта си на струпъето 
ми 78; отидоха покрай ръкъта 79; познй Н<3е че липса водъта 95; 
св'Ьть зове са и зв-Ьздъта; когито са роди у пещеръта 106; просв-Ь- 
щава душьта 107; да покаже вншиньта на умоть и големиньта 
на дарувит-Ь 209; и отсечена би рькъта Лоанува 234; му са моли да 
му даде рькГ.та; и кнезу повел Ь и дадуха му рькьта 234; от сеги 
ще да исц-Ьлей рькГ.та твоа 235; сабуди царицата момьта; и да ни 
са помине теготГ.та наша 240; тугизи зе слугГ.та МарТл 247; вазпЬ- 

зоха на врГ.хь планиньта 341; и зеха да пуст^ть водГ.та; и дойде 
водГ.та много 375; а вУе го турети при гльвьта му 378; предавамъ 

душъта си 413. 

Напротивъ, понеже членната винителна форма ед. ч. на 

сжществителнит% «-основи винаги има ударение върху члена, 

тя правилно окончава на -тъ и въ нашия р^^кописъ, както и день дне- 

шепъ въ източнит-Ь български говори, срав. нпр от реч'тъ му чуе 4; 

а духъ свегь! на речтъ са зове духъ 21 и пр. 

Съгласно съ казания фонетиченъ законъ и м-Ьстоимението та-зи 

гласи въ винит. пад., станал! и общъ косвенъ падежъ, тъ-зи нпр. на 

тъзи р-кчъ опират са 12. 

Въ р-Ьдки случаи ср%щаме запазена на писмо разлика между име- 

нителенъ и винителенъ ед. ч., срав. нпр. защо е на духог рЪчта? а 

духъ светГ.1 на речтъ 21; а мъската от стра.к коленичи 32; каже му 

мъската; ала: защо си бТешъ толкози мъскъта? 33. 

Графиката не е посл'Ьдователна, затова има и случаи, гд-Ьто а се 

явява вм. ъ (=л\) въ косвенъ падежъ сл-Ьдъ прЪдлогъ: тръгнаха сл-Ьд' 

звездата 37; а пакъ душата духъ очистива 107. 

Сжщо се ср'Ьща и безъ членъ : възлЬзе гор'Ь на една планина 34. 

ПрЬдпоставенъ членъ. 

Колкото отиваме по-назадъ въ историята на българския езикъ, 
толкова по-вече намираме доказателства, че членътъ изобщо дълго вр-Ьме 
е спазвалъ чисто показателната си функция, поради което психичната 
изолация между него и показателнит'Ь м'Ьстоимсния, употр-Ьбявани 
атрибутовно, не е била прокарана. По тая причина употр-Ьбата на 



29 

подирнит-Ь съ функция, която правилно се изпълнявала отъ задпоста- 
вения члспъ, е толкова чссга, че съ право може да се говори и 
за начало на пр1здпоставснъ члснъ, което, мисля, достаточно обо- 
сновахъ, подкр-Ьпсно съ много прим-Ьри изъ „Копривщенския да- 
м^1скинъ" въ своето издание на тоя паметникъ (вж, стр. X^IV — X^V\). 
Въ нашия рл^кописъ прим%рит1^ съ прЬдпосгавено показзтелно 
м-^стоименис онзи, имайки значение на члспт, се указватъ малко, ала 
все пакъ въ достаточно количество, за да можсмъ да заключимъ и 
по т-Ьхъ, че въ съвр-Ьмснния живъ говоръ, отъ който въ това отношение 
не всички прЬписвачи на нашия рлчкописъ еднакво слч се влияли, 
употр-Ьбата имъ е била много по-честа. Прим-Ьрит-Ь сл^ типични, ка- 
квито ги знаемъ от другит-Ь дамаскини: като спеши онзи пТени слуги; 
занеси онуй рукописанТе льстиво (ала и: „дади ру ко пи сан иешо 
да го прочете) 276; архангель Михаиль стана пред' мьската му . . . а 
Валаамь зе да бТе онази мьска 344; яви са на женага Манбйва, и 
онази жена тича скоро и убаа,и на мьжа си 350; тури гь1 в' устата 
на 8в1.ратокь и този час' расипа се онзи ь^-Ьрь 364; кату чу онзи 
врачь 379; като вид-Ь онзи кандиларинъ, уплаши са, а онзи момакь 
от страхь беши заспаль. И тогизи тича онзи кандиларинь и убади 385; 
извади момата и ;1аде му; преминьха се вари колко време и заси- 
ромаша онази мома; подирь малко разбол!,' са онази мома 394; 
рекоха на поповите; и онези попови фанаха..395; повика тьмни- 
чаратого та му каже ... отиде онзи тъмнични стражарь и повика 
му слугата 547 и др. 

Падежни остатъци отъ именната флексия. 

1. Родптеленъ падежъ мжжки родъ единствено число. Още 
е твърд-Ь жива формата на родителенъ падежъ единствено 
число м;^жки родъ на о- основи. Тя, поела функцията и на винителенъ 
и придружена отъ пр-Ьдлози, служи изобщо за косвенъ падежъ. Въ 
о-нар-Ьчие, въпр-Ьки функционалното сродство на тая форма съ съотв-Ьт- 
ната генерална членувана форма, формалната разлика между т-Ьхъ е оче- 
видна, затова и не може да има съмн-Ьние относително произхода имъ. 
Често пжти падежната форма е придружена отъ м-Ьстоимение или при- 
лагателно въ служба на атрибутъ, които я правятъ още поясна. Срав. 
отидоха и нам-Ьриха Христа родил' са 28 ; и познаха защо лГ.ва на цар.^к 
уприличават 39; отиде дори до цар а 33; имаше едногб гол !. ма бо- 
лярина у царството си 76; проводи Ное гарвана; Нбе пак проводи 
и другиго гарвана 95; имаше н1,когь1 и мьжа 146 ; защо имашь бГ.са 



30 

150; имали тволть богь сина? 170; поклика едного роба вКрна 
неинь 240; зе и благослови сина си 245; вид-Ь своего мьжа 249; 
проводи пакь фториго роба 254; намери едного мьртва 260; де- 
сеть татари б^Ьха на едного грька 300; угаждать кликача, и клика 
бги царь почита днес' едного чловЬка 327; повика царь скоро- 
пихца своего 352; дан ми вбл-Ь, да уморЬ тогози звЬра 364; имаше 
братова си сина, името му 1асбнь 368; и вид-Ь едногу чловкка 
393; и майка му разбра за сина си Савва 407; да ни сГ.кати, чи ети 
малко тази мька, да угод1'.ть гола члов11ка вьтре в' ледо 434; зе и 
Т1А сина си на раму 443; гледа едного лъва, дето лежаши 524; и 
тТе повикаха оногова хитр'ца АтанасУе 555; кого бога вАрва 
твое баща? 566; пот'пчи под моите нбз-Ь люта го зм1а 560. 

2. Два винителни падежа: закон остави, зам да познае, че 
има над себЪ господар а ббга 8; затуй принесоха д а р ь Христу 
злато 38; и вид], Христа, дЪте малко 116; имаха нЬкого за 
учителА и за цар а 117; приказува, как ' го са зеле за роба 137 ; азь 
господа моего 1суса Христа, тогу имам' за цар-Ь 169; да та 
хиротонисам' архТереа на богбзите 177; и имаха гу врача телесни 
183; когб имашь помбщника? 236; щемь мнбго зло от нса да прите- 
глимь, а-ту та бихме жива оставили 241; детумамен-Ь сподоби и до- 
стбйна ма стбри 250; ма вод-Ьтъ свезана сьс жел1иень синуирь 
258; никого не сме чюле таквази страннолюбца чловЬка 321; 
да ни с:йнишь, догде та не повдигнать мрьтва 356; и намери Мар- 
кТана здрава 379; и оногбзи мбмка стбри го калуера на бнзи 
манастйрь 387; тугись (тя) сЬкаше, че ще да г о има жива, коги го 
види умр1'>ла за любовь Христова 443 ; като та т"1е имать в оди те ла, 
като овце пастирьток' си 452; хиротониса го и направи го пбпа 
456; помилуй ма сиромаха 546; иди си, брате, на нивата, а то щеш 
да си намеришъ вблотбго жива; отиде и намери си вблотбго жива 
546; а ти ма фани за побащима 548. 

3. Сжщата падежна форма въ немалко случаи е запазила и ста- 
рото си генитивно значение, подкр-Ьпено и отъ предлози, а именно 
а) озиачаваша притеж:ание съ помощьта на пр-Ьдлогъ яа; единь 
момакь, синь на едногб киеза, излези на ловь 243; избавп ни от 
рьцете на мйсльнаго вл]', ка, дТавола 292; не отс'1жоха юановата 
рькь, амп на едногб рбба негова рькьта 236; би тамь калугирь, на 
едногб старца послушникь бй, на сурова старца 237; б) озна- 
чавайки потекло: булката моа от зла члов1.ка дьщирХ ети 
246; нпзнаимь от кьква рода ети 244; макарь да ети и от лбшава 



31 

чловЬка дьщирА, ала азь нса йща 244; в) при отрицание : и не. 
маши ни сдног(3 врача 242; как' ща да род!', сина, като мьжа пс- 
зналй 272; нематс ума да са поклон1ггс на великите богови 429; и 
тойзи калугерь, когй са разболеши, врача не тр|'.сеши 378 и другиго 
спна ни са имали 455. 

4. Слщата родите тна форма се употребява в?, разни значения ст, 
пр1ьдлози: днес щети да се избавите от тогбзи хв11ра 167; даде имъ 
ВОЛА, да направетъ от вола глава 648; много б-ЬдГ, имаше от оно- 
гбзи ьв1>ра 196; тГ.й повел!, иарь Сенахерймь на царе вашего Езе- 
кТю 356 (значение дателно); недейти са изльгува на тогбс б<)га, дето 
го в1.рвати 201; оти токо на цар а прил11ча богатство много и злат(3 
38; рекоха на кнеза-токь а други служаха на многоядца бога, 
на Крона ИраклУа 451; утйдоха сйчки на Кир а цар-Ь и рекоха му 
364; а тТе утйдоха на оногози врача 378; и постави го н а мрът- 
ваго и не 6й нищо; и постави го над мрьтвагу 597; проводиль 
юань до цар А 233; близо при тогбс метоха сгояше едй(1ь стГ.лпь 
382; не знаАха евр-Ьйте, че богородица без'мьжа е родила 127; йщ-Ьше 
да са ббре сьс другиго члов-Ька 59; със н 11 кого христУанина 
97; да умре заедно сьс твой г о сина 145; седемь годйнм поживГ. сьс 
мьжа си 148; сьс едного роба проводи 234; слФ.зе сьс сина си 
342; не щЬ да земе другиго врьху прьвУятого си стопана 148; 
не даваха д'щерит'Ь си за мьжа 251; да а дамь за мьжа 252; дожилЬ 
му ради оногози мрътва 260. Въ фразата: „ала азъ пбмногу ве- 
сел Те день имамь гу" 334, ясно е, че весел Те (= весел1я) е старъ 
притежателенъ родителенъ падежъ. Сжщо и въ „блше грббо е ле- 
ни нъ н-Ькоего" 558 формата еленинъ (ъ = редуцир. а) е притежате- 
ленъ родителенъ. 

Осв-Ьнъ въ гор'Ьприведенит'Ь разни синтактични случаи, родителната 
падежна форма на о- основи единствено число мдчжки родъ се е запа- 
зила въ съединение съ м-Ьстоименната форма то го, която се е пр-Ьобър 
нала въ опр-Ьд-Ьленъ членъ, както се вижда отъ по-гор-Ь приведенит-Ь 
примЪри съ склоняванъ членъ. 

Дателен падежъ при о основи един. число мжжки родъ пра- 
вилно се изразява по новобългарски, чр-Ьзъ общата именително-ви 
нителна падежна форма съ пр-^длогъ, обикновено съ пр-Ьдлогъ на. 
Общата падежна форма въ много случаи не е нищо друго осв-Ьнъ 
старобългарска родителновинителна форма съ окончание на а, която 
може да е и членувана нпр.: „даде на роба си" или „даде на рбба- 
того си" (срав. дади а на рббатукь да я занесе 246). Общата пад. 



32 

форма, която пр-Ьдставлява старобългарския именително-винителенъ 
падежъ, когато е членувана и окончава само на -о безъ ударение, 
изм-Ьнило се в -\', формално не може да се отличи отъ същинския 
старобългарски дателенъ падежъ, окончаващъ тъй слщо на у. Ала отъ 
контекста обикновено се вижда произходътъ на окончанието -у, срав. 
напр. тича на манастнрю и убад,и на егумену Неофита, иманТе 
много намерихь, на м ето хо 384; да са поклунл на храму пресветУл 
богородици 226; любовь на празнику 411; да са поклунишь на гробу 
сйну мосму 261; стигнахь на храму светому юачну 515. По-ясна е об- 
щата форма, когато членътъ запазва окончанието си -т нпр : сьс 
упашката си заобикули на конють заднит-^ крака 167. Още по-ясна 
е формата, ако и о въ члена въпр'Ьки липсата на ударение е запазено 
нпр.: работата на разумотъ 322. 

Сравнително р^дки еж прим-Ьрит-Ь съ спазенъ дателенъ падежъ 
въ старобългарската му форма, осв-Ьнъ въ сравнително многобройнит-Ь 
типични фрази, съдържащи адноминаленъ дателенъ съ притежателно 
значение (с1аиуи5 ро55е851Уи8). 

1. Дателенъ падежъ като пртмъ обектъ се е задържалъ 
повече при собствени и родствени (челядни) имена: законъ остави богъ 
Адаму 8; даде прьвенствбто си 1акову, брату своему 128; повел-Ь 
другиму даскалу 233; да са боимь богу 397; члов-Ькь н-Ькой, 
Расланъ, богу се боЛше 71; а жената каза мъжу си Нееману 76; 
донеси ангел у да яде 349; господь рече Гад у 363. 

2. Дателенъ притежателенъ: тъкъвзи день празднуваме мйр- 
ному царю и на всички св-Ьтъ небесному и нетл-Ьнному и великому 
богу 1; да ни избави от ржцЬте нечистому диаволу2; туй д-Ьй- 
ствува и на сънъ чловЪку 5; не щЬ члов-Ькь да стори волята творцу 
и богу 9; т-Ьзи трите свети и поклонен1Ю лица 22; да стори насъ 
синове царствТю небесному 23; б1',ха члов-Ьците зазим-Ьли със испит- 
нята душманину дТаволу 27; не ща йзл% отъ вблдта богу моему 
31; създателъ и творсцъ въсбгу миру 51 (контаминация съ родител.!), 
и то е очищенТе чловЬку на душата 56; да са кръсти отъ ръц-Ьте 
рабу своему 67; даде повелението царю ас1р1Йскому въ рл^цЪте 
царю самарУйскому 77; ради повеленТето асирТйскому царю 11\ 
по думата члбв-Ьку божТю 78; во вр-Ьмето Елисею прорбку 78; 
ако мартурисуването отцу не вЬруватъ 81; ами тукб бЬтегьтъ 1бну 
прорбку 142; до васъ, ученици прорбку Моисею 119; знай добр-Ь, 
бти душата члов-Ьку зове са ббразь и подббУе невйдимому богу 
131; кажаха, чи е Христу бьща 138; от метежать унумузи хв]; ру 



33 

сичките дрьвТА б-Ьха истръгнати 165; многу члов-Ьци, от страхбть оно- 
муизи 8в1фу оставиха си лозТяга 165; злйять и мрьсниять згозоръ 
нечестГ[вому царю 186; и седна с1жи по едному а по стол у на 
гльвьта 203; защо е в' главг.та члов1. ку стопанството, да речемь 
умоть ^'08; сеги ти отвори богу устага 238; по-прилича намь да земимь 
едному члов-Ьку дьщирАта 244; да са поклунйшь на гробу син у 
моему 261; беши примесена сас гр-Ьхотъ праотцу 277; избранъ воша- 
нинъ царю нсбесному 278; Сиронь, синь царю Хосрбю 306 
страшно ети да паднишъ в' рьцете богу живо му 325; щемь скйза и 
за чюдесата Михаил у и ГаврШлу 336; душйта е члов1жу неви- 
дима 335; н спъна Авраамь сйну своему краката и рьцЬте 341; при- 
тисна Валааму кракогь 344; б-Ьше слуга Да ви ду царю 353; архан- 
гель Михаиль порази Сенахерймуву цар у войскьть 359; б1'>ше на мана- 
стйрю светбму архангелу Михайлу 378; пУянство е мййка и 
кбрепь на сйчките гр-Ьхове и злйму и добри му члов1>ку 400; 
тогизи са пощава на душата члов-Ьку добрина 446; отиди на къщата 
унумузи члов-Ьку 459; стйгнахь на храму светбму 1оанну Пред- 
течу 515; рабу истиному богу 521; б^гай, да не бьдешъ и ти 
люто му ЗМ1Ю корбанъ 565; отсече главата лютиму змГю 567; донесе 
го начелному гемидГю 569; и надвечеръ празни ку 576; зе кожуху 
п р р б к у И л Т ю 639. 

3. Дателенъ пршпежателенъ съ предл. на: в'денете на ту музи 

царю 637. 

4. Членуванъ дателенъ (вж. прим-Ьри по-гор-Ь стр, 26). 

Отъ творателенъ падежъ мжж. и ср/ьд. родъ ед. ч. еж въ 
употр-Ьба остатъци все въ адвербиялно значение, съ дв-Ь три изклю- 
чения и то по-вече отъ книжовенъ характеръ: украси а със златом и 
бисеръ 563; ако нЬкои са не породи със водь и духбмъ 109; кой са 
не роди сьс вода и духом', не ще вл1; в царство небесное 310. 

Звателенъ падежъ ед. ч. м. р. правилно е спазенъ. Заслуж- 
ватъ да се отб-Ьл-Ьжатъ сл-Ьднит-Ь примери: тебЬ думамь, душ е н11ме 
и глухи, изл-Ьзь от тогбзи чловЬка 103; нечестйве чов-Ьче 179; 
послушай ма, на чел ни че 185; благодар!', та, светче божш 227 5 
гбсподи, помбщниче 301; ако ли бадещъ живъ, любезне 575. 

Изв-Ьстно е, че наймного е пострадала въ българския езикъ флек- 
сията на женски родъ, главно на а-основи. Причинит-Ь за това, 
които съмъ изтъквалъ по другъ поводъ, главно се свеждатъ къмъ фо- 
нетични изравнения, пренасяни сетн-Ь и по аналогия^). Въ езика на 

1) вж. у .мене въ сч. Нов» влахо-бълг. грамоти отъ Брашовъ, МСб XIII. 107 и др. 

3 

Български старини, кн. VII. 



34 

нашия ржкописъ намираме именната флексия на женски родъ вече 
съвс-Ьмъ въ днешното п състояние. Колкото падежни остатъци има, т% 
еж р-Ьдки изключения. Така въ ц-Ьлия рл^копись отбЪл-Ьзахъ за дате- 
ленъ пад. ед. ч. само формата бащи: тази реч ареса бащи му 245; 
а дъщерХта царева предаде а бащи й 567. Най-много сл^ди е оста- 
вилъ винителенъ падежъ, чието окончание -ж е минало въ &, особено 
ясно произнасяно подъ ударение, докато слщото окончание у я ос- 
нови поради пр-Ьгласъ се е произнасяло като слаботъмно широко с, 
достигаще по н-Ькога и до по-т-Ьсно е, поради което въ ръко- 
писа различно се пр-Ьдава. ту съ я или а, ту съ п,, та дори и съ е. 
Тая винителна форма е станала и генераленъ косвенъ падежъ съ по- 
мощьтл на пр-Ьдлош та старобългарскит-Ь форми на родителснъ, датс- 
ленъ, творителенъ и м-Ьстенъ падежъ, осв-Ьнъ въ случаи на чисто ад- 
вербиялна служба, съвскмъ сл^ изчезнали. Казаната винителна форма 
поради обикновената редукция на неудареното а въ източнит-Ь го- 
вори се е см-Ьсила и съ именителенъ падежъ, и правилно го е зам-Ьс- 
тила; тя добр-Ь се запазила и въ съединение съ члена, така че напълно 
е поела функцията на генераленъ падежъ. Срав. нпр.: попита бащь си 
247; наученъ отъ бьщъ си Адама 321; без бащь 269; от темнин]'. 
258; ищ-Ьше водь 340; заради ма1КОто си войскь 296; на друга странь 
296; (имаше) голЬма бедъ 472 По-долу давамъ по-вече примери и съ 

членъ. 

Обикновено въ източнит-Ь наши говори окончаниетп -о въ зва- 
теленъ пад. ед. ч. остава нередуцирано въ у въпр1зки безакценич- 
ность. Въ нашия рлкописъ отб-Ьлежихъ два случая съ -_у : и речи и: 
Мар1Ю, угр-Ь иди мьжь твой 248; пршми, М а р 1 ю, рьцет^ твой 248; 
рабу истиному богу 521. 

Само сдинъ плчть се ср%ща звателенъ падежъ въ именителна 
форма, ала съ отметь на ударението: виде тамо мома, и момата пла- 
чеше; рече си: мома, что плачишь? 564. 

Отъ и-основи женски родъ ед. число намираме н-1>колко при- 
мера съ спазенъ родителенъ падежъ съ пр-Ьдлогъ: а той от болести 
засвири 167; да я погуби от зависти 239; ядеше и пиеши доволно до 
С1'ятостй 620; а жената от големТе жалости пла 1еше 569; кьк ли 
щат празник да сторлт и служба от големи жалости 577; а роди 
теле негови от големи радости паднаха на земХта 578. 

Изравнението на падежит-Ь въ множествено число е било прокарано 
по-посл-Ьдователно, така че падежнит-Ь остатъци от множествено число 
и за трит-Ь рода ст?^ съвсЬмъ р-Ьдки. Т-Ь се употр-Ьбяватъ безъ да се 



35 

схващатъ като множествени форми или пъкъ не се разбира особеностьта 
на окончанието имъ: от ма избави от сички мой бЬдь искрьбь (роди- 
теленъ падежъ множествено число) 250; мнбгу б-Ьдь имаше унуй м-Ьсто 
165; и тамь б-Ьха много народь члов-Ьци 392; Георг1е беше тогнва к 
годинъ сторил' 572; ето т'1'.зи пет-тЬх сили наричат са 5; от два- 
надесе-тЬх болери по-гулГ.мь 240; заради туй са думать хубави 
думь1 светьгмъ на черковата ниша 42; о велики чудесь твои! 248. 

Употр'Ьбата и на общ,ата падежна форма за множествено число въ 
нар-^чието на рл^кописа е досга ограничена, понеже вм-Ъсто нея очевидно 
се пр-Ьдпочита форма въ единствено число женски и среден ъ 
родъ съ първоначално събирателно (колективно) значени е, 
което вече не се различава отъ множествено значение, така че дори и 
слщинската множествена форма дине (= дене) наприм-Ьръ : в' шесть 
дине 198; въ посл'1'.дниа дине 204; сьс динете 283— се асоциува съ 
групата на колективннт% имена. Прим-Ьри : донеси ми седемъ телце 
и седемъ овни 34; и закла там' друг1и телце 36; многото нйше гр'Ь- 
хове да ги потопим в' длъбинето на забрйвенъето 55; да гй ймашь у 
твоето палат1е 119; ако не провоодите кииж1ята си 122; бЬга 
по гор1е и по пусто мЬсто 129; бЬгаха по планин1ету и по пище- 
р1ету 164: имаше гор1е много и в унези гор1е беши скрита една 
зьм1а 165; лоз1Ята и нивята 165; фати да връвй изъ нив1йта; и 
в' длъбен1ето 189; когйто б^ха евреите в' пустин1ето 214; раз- 
на де на сиромаси и роб1ето си 237; намери едного мьртва на край 
м у р ь е т у пудь бр-Ьго 260 ; защото са ц а р 1 е 263 ; м о р 1 е т о като п л а 
нин1е вдигаше валове 303; като че бЬха на т'1>хните кащУа и чифлици 
309; дори до царското палат'! е 311; вйд% небТето, напра вино и от 
него повЬрува бога 319; дрьв1я и кймани, неб1ето и звездьгге; дръ- 
В1Х и каман1А 320 ; по сйчките я з и ц е 342 ; и побЬгна у пустинУето 
340; пустиньето 354 ; натовариха си камйтмте сас вам1ань и сьс св1зще 
373; и пол1ето да вь1 даде хл-Ьбь вашь 398; да седи тамъ бколу по 
пустмньято 402; пости по пустин1ета 403; вл-Ьзе у царските па- 
лати; заведоха го вьтр-Ь у палат1ето 409; бГ.гаха по гор1ето и по 
пещер1ето 473; проводи г паш1е, сЬки паша по хил1яди члов-Ьци 
със т-Ьхъ 484; седемнадесетъ години сторихъ въ пущен1ето 516; да 
погребемъ на светал мощи ту 524. 

Като по- особени множествени форми ще отб-Ьл-Ьжимъ новообразу- 
вани по образецъ на т-основи: той има дв^Ь ймета 21; сЬко има по 
дв-Ь ймета 22 (ала и: дв% именй ; три именй) ; амй кое са йметата 
нейни 327; тези ймета 333. 



36 

Множествени форми съ окончание-^: колко философа 37 (ала и: 
философ/ле 37). Причастията на - ./г& правилно запазватъ окончанието 
• ле: езьщите, дето бЬха помрачЬле отъ грЪхъ 29; приказуваха 
сйчко, що са в й д 'к л е и ч у л е 18; не 6\\ш п р и м и п ь л е сйчкоту 44; 
не сме ч юл е или В11Д'Ьли 194. 

Двойствено число: от дв-Ь годйн-Ь 42. 

Падежни остатъци въ адвербиялна служба. 

1 . В и н и т е л е н ъ п а д е ж ъ един, число м /■^ ж к и р о д ъ : въ 
истина пбнапоконъ са роди 61 ; напоконъ онзи робь да нн благодари 
160; за на по кон, дето ще да бьди 423; и когй бй подвечерь 390; 
и надвечерь празднику 576; не преставаха и днес и нощес да сла- 
ветъ бога 426. 

2. Винителенъ падежъ един. число ср-Ьденъ родъ: не 
убивай ти ма напрасну 241; тугй»и на п раси о ма грабнаха 390, 391; 
проводиха члов/жа пофтору 254: сьс винопйгТе и за л у ду думаше 
290; що са трудишь залоду 388; и черкви големи заградлваха дру- 
гучъ на име тогово 571 ; и майсторште имь к наопаку се обръщаха 301. 

Често се употребява нар-Ьчието еди акъ, енакъ (= еднако): имаше 
енакь много чудеса да казваме 396; и когм занеси лещата варена, 
енак' беши топло 365; утйди на онзи манастьгрь и остана енакъ 
\ годинь! 375; пйшатъ за него, когй бЬше енакъ младъ 413; и светьш 
Николай енакъ туй думаше 465; ами ти енакъ не тр-Ьбуваше да 
излъзишъ от дружилата си 402; не подобава теб1> на манастйрю да се- 
дйшъ, защо си енакъ младъ 403; имаше три дщере, енакъ не бЪха 
уженинь! 458; и тУе енакъ тамъ бЬха 487; и тогизь! енакъ евреи дръ- 
жаха 1ерусалйу1ъ 590; и това Т1е еднакъ думатъ, дофтасаха тоа часъ 
слугь! от царица 593. 

3. Род и теле нъ падежъ един. число: ду довечера 
234; сзсчера 240; струвать от свечера аколоеТа 294; даваха си 
други кнезови дьщирет-Ь си от малка тамь 252; чу от незаапу да 
просвети свъть в' черкова 259. 

4. Творителенъ падежъ единствено число: излЬзоха 
у крито м' на угрА 71; да са и зтрудимь ден1ямь и нощУямь 162; 
скрйтом' б%ха христУсни 164; беши христТенин на глед', а скрйтомь 
беши еленииь 185; когй го усп1'.ха сички поредомь 227; посипа тЪлото, 
какь е обичай бкрьсто(м) 227; подирь преставленТету на игуменицата 
общимь избра;<а нел 259; редомъ гу приказва 280; а той яздеш- 
кимь и обход-Ьши странГ.та 302; зе да имь казва сичко поредомь 



^7 

386; да свьрзать рац'Ьге на светците сьс важТа и влечешкбм да ги 
бТять 425; угйдоха до край съ мйромъ 466; и сйчки рекоха по ре- 
дом ь по една дума 470; и утйдоха си тическомъ 488; и зз много 
часъ стоАха пичншкбмъ и двага 507; а старец' падна ничишкомъ 
508; и студъ много имахъ нощшиъ 517; депъХмъ имахъ ммбго горе- 
щина 518; а Т1я са мГ.лкомь М().гКше 559; азь щГ. посгсй, тук 6 
(— только) тй идй 349. 

5. МЪстенъ падежъ: удодсвс па пр1[Зор'Ь 224; па угрл 
(.=1 утр'Ь) 71 ; когГ.1 съмна о;;орс (— у зор-Ь) 31; от о:;урс ду до вс- 
чера 234; от вечеро до укорЬ 249; ходеха от у «у ре дор' ду пладне; 
вид-Ь па съ п1ь дУавола 464; гледа Христа па сь не 547; в' таи! пощь 
яви се на с'иЬ 569; внд-Ьха до насетн-Ь 298; страшснь тврьде; за- 
свири по-тврьд-Ь 167; деп1е и ноипс 149; и вид-Ь и той хубеве 385; 
ами нйн^, в сегашното наше врЬме 204; т-ьй и до пйц-Ь онуй 
дьрво пети исьхнува 230; и аз рабь твой, пйн-Ьм6ла ти са 235; нйп'Ь 
добр-Ь разумЬ 241; от сегн ни печалГ!, п 1пгЬ са приближ!! исц-Ьлс- 
н1ето твой; псчаль твоя ипн-\^ п],е да са обьрни па радусть 248; до 
се ги се крихь, ала ип11\ь а азь ща да изьав^ 249; шгн-Ь ми ги ха- 
рйза 251; чуде са, какь си нйпЬ пригркшила 254; азь се мьчихь и до 
днес, пйн-Ь ми са яви преслазнал богородица 362; заради туй сганй 
пйн% 316; нйн-Ь, дету имаме врЬме, нйн-Ь да са покаимь 527. 

Падежни остатъци отъ старото сложно склонение на 

прилагателнит"^. 

Отъ сложното склонение па прилагателните най-малко 
пр1зми остатъци отб-Ьл-Ьзваме за именителенъ падежъ на трит-Ь рода 
един. число, понеже съотв-Ьтната нова членна форма напълно е взела 
върхъ По добр-Ь сл\ запазени косвени падежни форми отъ мллЖ р. ед. 
ч., именно родителенъ и дателенъ падежъ. 

Именителенъ пад. ед. ч. мжж. родъ: като спеши онзи 
пиени слуга 246; а св-Ьтътъ е тл'Ьненъ и вр-Ьменни 20; ей, че 
иде люти змей 567; и имаха гу врага телесни 183; сьс начелникатокь 
ваши НесторТе 261. 

Именит. В инат. мп. ч. : и тогйза мрьснТе он'1И язици напад- 
наха 573; и тогйза го испроводиха със другУе спахУи па войска 573; 
ала срав.: отиде технИг' синъ със дру^гите спахТи 573 ; едни пад- 
наха, а другТи станъха 69. 

Именителенъ пад. жен. и срЬд. р. ед. ч. : на земята обе- 
товани а а 28; като вй^кха туй стра1ипое, царево писание 122; лу- 



за 

шага моХ грешна а 226; тугизи разуми вселукйвал царица 245; 
молим' бистра А твоа пбмощь 316; та ма уставиха ангелите сами е 
391; чйдо моА слйдкое! 441; божТе око милост йвое 458; о, чедо 
мбе сладкое! тежко мене, чедо слйдкое 563; сладкое мое чедо! 
575; речи да упрегне колесницата коне кал 628. 

Родителенъ ед. число мж.ж. родъ. Покрай старото окон- 
чание аго се развило и ново око то :зе светаго и заведи го на господ^- 
рАтокъ мЬстниго 172; проводи пакь фториго роба 254; избйви ни 
отъ рьцете на м п с л ь н а г о влька 292 ; потъпчи л ю т а г о зм1а 566 ; 
да не вХрватъ тогбзи льстмваго антихриста 641. 

Родителенъ ед. ч. ж. родъ: отъ големие жалости плйчеше 569. 

СклоняванитЬ членни форми на с^ществителнит-Ь имена сл влияели 
върху стар;1т1> сложни прилагателни форми та поради функционното 
сродство по асоциация почнали да се пр'Ьнасятъ падежнит-Ь форми на 
члена тъ, та, то и къмъ сложнит-Ь прилагателни. Очевидно е, че тоя 
изравнителенъ процесъ само частично е засегналъ сложното склонение 
и то безъ съмн-Ьние поради бързото разпадане на флексията. По-гор% 
вече посочихме изъ нашия рлкописъ новообразования отъ тоя родъ, 
напримЬръ: възлюбленаготок' 286 (= възлюбленаго -|- того); по- 
малкиготого, гол-ЬмТятокь 132; по-малк1Яток' 448; тугнш- 
нияток' 186; третТлтогъ 485; йстинскиатокъ 617 и др. 

Дателенъ пад. ед. ч. м. родъ. И въ дателенъ падежъ виждаме 
покрай старото окончание и по-ново, облегнало се на именит, пад. 
ед. ч., оконч. -иму. да ни избави от ръцете нечнстому диаволу 2; тькьвзи 
деиь празднуваме мйрному царю и небесному и нетл^нному и 
велйкому богу 1 ; да стори нас синове ца^ ствтю небесному 23; ббразь 
и подббТе невйдимому богу 131; злйять и мрьсниять згбворъ пе- 
честйвому царю; не остави своето сьзданТе да са умрьсй от едно му 
мрьсному згозорьть 186; страшно е ги ди паднишъ в'рьцете богу 
живо му 325; пУянство е майка и корень на сйчките гр-Ьхове и злйму 
и добри му члов%ку 400; да не бьдешъ люто му зм1Ю корбанъ 565; 
отсече главата люти му зм1Ю 467; донесе го начелному гемидУю 569. 

М-^стоименни падежни форми. 

Най-много слч уц'Ьл'Ьли пакъ дв-Ьт^ косвени падежни форми — 
родителенъ и дателенъ ед. ч. м. р. Между т-Ьхъ особено характерна 
е употр-Ьбата на род. пад. того и образуваното отъ него притежа- 
телно прилагателно тогов, а, о, характсристични и день днешень 
у най-типичния пр-Ьдставитель на ц15Лото о-нар'Ьчие — шуменския 



39 

говоръ. Като особености отъ езика на нашия рл^кописъ тр-ЬСва да из, 
тъкнемъ м-Ьстоименнит-Ь членувани форми, образували се по аналогия 
на съществителните съ склонявлнъ членъ то го. Има и отд'Ьлни м'Ьс- 
тоимении форми, които сл характерни за наречието изобщо и които 
по-долу ще спомпемъ. 

1. Родителенъ //. ед. ч. м. р:. то го на тбго гн-Ьвот си да 
11маме 3; на тбго си имайте умогъ 19; амн туй, дето ми каже, тбго 
ти казувамъ н азъ 36; който бога почпга, и богь тбго ще да почете 
39; и ко[б ще, тбго избйвА 236; дано и сьс тбго да бьдим живи 426; 
елате тбго да прйзднуваме днес и тбго да с;)авим' и тбго да хва- 
лим' 539; тблкос з.;аем, каквбто тбго богь прихвани сас вранозете 647. 

2. Того като членъ (вижъ и по-горЪ), напр.: ббгатого ца- 
рятого, 8в-Ьратокь, синатокъ, срав. още: на твойготокъ сина 
513; на твблток ббга 170; зем-Ьте едногбтокь вбла 624; да земе 
твойготбкъ даскала 937. 

3. То го в, ^7, о: да стори нас на тбговата вбля робъе 25; та би 
билъ и той като и другата тбго в а направа 196; т(')гувата сила исц^лЬ- 
ваше болнавите 211; нека да се всели въ мен-к т(') го вата благодать 
274; ни мбжим' да стигнем на тбгувата мЬра 325. 

4. Тогози: дай му вблЪ, да уморЬ тогбзи 8в1фа364; от тогбзи 
зв-Ьра 167: излЬзь от тогбзи члоз^ка 113; на тогбс' бога 301; оно- 
гози 8;1%ра 167; и оногбз и момка стори го калуера 388; рзди о ногб зи 
мрьтва 260; а т1е отидоха на оногбз м пра п 378; повикаха оногбва 
хнгр'ца 555; на едно го рбба 236; гледа едногб лъва 524; поклйка 
е д ногб роба 240; да се ббри с другого члов-кка 59; провбди дру- 
гиго гарвана 95; не щ-Ь да земе другиго 148; другиго сина ни 
са имали 455; да умре заедно сьс твбйго сина 145; вйд-Ь свое го 
мьжа 249; повел!, на царе ваше го 356; сьс нЬкого христУанина 97; 
бХше грббо еленинъ н^коего 558; никого не сме чюле 321. 

Дателенъ пад. единств. число млжки родъ: спчу своему 
341 ; да имъ отсече главите едному по едному 488; едно му апо- 
столу 203; едному члов-Ьку 244; сГиу моему 261; богу моему 31; 
брату своему 128; рабу своему 67: тумузи царю 637; унумузи 
члов-Ьку 459; унумузи хв-Ьру 165; повел!, другиму даскалу 233. 

Дателенъ пад. тому като членъ: врачу-тому, царю-тому, 
коню тому и пр. (вижъ по-гор-Ь). 

Частицата зи се употребява и въ именително-винителната форма 
МЛ.ЖКИИ женски родъ, като нпр. тоз и, оиз и, та къ взи, още и въ ср^дснъ 



40 

родъ: ,да познае, какво е онози (= онова) 5; св^-.ть зове са и онози, 
що се видеше 109. 

Частицата ка, присъединена при частицата зи: благодариха бога, 
дето имъ й проводилъ такъвзика пастйр-Ь и даскала 471. 

Именителенъ падежъ множествено число от т о й, т о з и се ср-Ьща въ 
форма т1е и Т1е: а т 1 е му рекоха 117; как са изл1.зле Т1С евреите от 
Египеть 118; т1е имаха 117 и пр. 

Именителенъ падежъ единствено число женски родъ гласи Т1а. 

Отъ косвенит-Ь падежи множествено число живи форми с;?;. още 

т%х, т'Ьм. 

Остатъкъ отъ винителенъ падежъ множествено число стб. сво1а 
като че се е спазилъ въ фразата: да угодЬгь и свое члов-Ьци, да па- 
з-Ьть градот 309; от премногото свое гр-Ьхове 96. Сжщо н наш а: да 
очисти душйге наше. Посл-Ьдниятъ прим-Ьръ обаче не е сигуренъ, както 
и други подобни, понеже наеударено // често въ нашия рлчкописъ се 
м-Ьси съ е (вижъ по-гор%). 

Отъ формит-Ь на личнит-Ь местоимения ще отб-Ьл-Ьжа, че покрай 
аз се ср'Ьща и азеиази: азе се смесихь сас т+.х 392; макаръ и 
аз и ща ти помогна 233. 

Дателнит'!^ форми ме н%, теб1з се употр-Ьбяватъ и безъ пр-Ьдлогъ : 

те б^з думамь 1 13. 

За именителенъ падежъ множествено число служатъ форми: ние 
и ни а, вие и ви а, наприм-Ьръ: остан-Ьте вие, а нйа да утйдемь 341. 

Особено требва да се отб'Ьл-1^жи употребата на характерната за 
нар-Ьчието м^Ьстоимена форма сето, сета, сети, сет-Ь и пр. (вьсе-|-то, 
вьси + ти и пр.): сето може като същи богь 206; що имаше отець, 
сето е синово 207; що е животно, сето единъ животь имать 214; в 
шести дине направи сета направа своя 198; и сьс духоть на устата сета 
сила т-Ьхна 212; в' седми (день) си почина от сет-Ь работи свои 198; 
пропов-Ьдайте сетк думи мои 202; и сете племен^ вйд-Ьха и сет-Ь в1 
начеха да думать 203; по-добри от сете книжници 214; мола та, сет-Ь 
ми изкажи 516; сет-Ь го пророци прорекоха 209. 

Интересна е членуваната форма ед. ч. м. р. отъ стб. вьсь, обра- 
зувана по аналогия на членувани прилагателни и м'Ьстоимения като до- 
брню, мсЗю и пр.: „ид-Ьте в' сйю св-Ьть пропов-Ьдайте сет-Ь думи мои 202". 

Употр-Ьбява се и м-Ьстоим. вьсе: се, що има синь, та е 
духу 207. 

Винителен пад. единств. число ср-Ьденъ родъ и вм. стб. 
1е. Най-сетн-Ь ще отб-Ьл-Ьжа една важна старина, остатъкъ отъ винителенъ 



41 

падежъ единствено число ср-Ьденъ родъ на личното м-Ьстоимение за 3-то 
лице стб. ч (=: го), което безъ ударение гласи редуцирано като и, сл-Ьдъ 
гласна дори и като й. Въ нашия ржкописъ се ср-Ьща веднъжъ : заръча 
ми и рече: да й знайшъ чедо, и да повнишъ. 

Известно е, че това м-Ьстоимение и сега още жив^е в Шуменското 

, наречие, произнасяно като и за млжки и срЬденъродъ винителенъ падежъ, 

а слчщо и въ павликянското нар1^чие (вижъ Оа5 051Ьи1.цаг15с11С, 119-120). 

Глаголната форма ети 

Свищовскиятъ говоръ, като имаме пр-Ьдъ видъ само старовр-Ьмското 
население, тъй нареченигЬ хърцои, запазва всичкитЬ характерни особе- 
ности на крайдунавското онаркчие. Това имахъ възможность прЪди 
години да пров-Ьря по селата на свищовската околия (вж. за това у 
мене Оаз 081Ьи1стаг18с11е 32; Старото българско население въ сЬверо-из- 
точна България 185 — 192). А свищовскиятъ говоръ си има и една своя 
особеность, че се казва покрай глагола „е" за 3-то лице един. число и 
„ети" съ сжщото значение. Сега само по-старит-Ь свищовчани още 
знаятъ тая особена форма, и безъ съмн-Ьние тя съ старото, още живо 
покол-Ьние съвсЬмъ ще изчезне. Ясно е, че ети е въ генетична 
връзка съ старобълг. форма 1естъ, ала не е още ясно отъ фо- 
нетично гледище, какъ и подъ кое влияние се е образувала тая, още 
загатна форма, въ която, ако тя направо би произлизала отъ 
1естъ, остаятъ необясними изчезването на с отъ инакъ търпимата въ 
ц-Ьлия български езикъ съгласна група ст и окончанието и. Въ 
съчинението си „Членътъ въ българския и руския езикъ" (стр. 60) ка 
захъ, че произходътъ на това ети е неясенъ. Сега мога по-см-Ьло 
да отхвърля пр-Ьмо развитие на ети отъ естъ. Тр-Ьбва да се излиза 
отъ е и отъ една форма е ети, която може би паралелно съ първата 
е сжществувала, като по-архаична и по-р-Ьдка, употр-Ьбявана въ ем- 
фатиченъ говоръ, при логично ударение върху глагола, срав. напр. въ 
нашия р;^кописъ „ни е наше, ами ети на преблагаго бога' ,251 ; богь 
ети и, що ще, може 272. Окончанието и може да е вм-Ьсто реду- 
цирано неударено е, а това посл1зДното да е било показателна частица, 
каквато се явява и въ сърбохърватската подобна форма у сжщия глаголъ, 
]есте, покрай която обикновено се употрЬбятъ ]ест и ]е. Чр^зъ кон- 
таминация отъ е и пр-Ьдполаганото е ети може да се е развила фор- 
мата ети. Може би ще се нам'кри и друго, по -обосновано тълкуване 
на тая всЬкакъ твърд-Ь характеристична за свищовския говоръ форма. 



42 

Затова тя, понеже често се ср-Ьща въ ц-Ьлия иашъ ржкописъ, може да 
се счита за силно доказателство, че рл^кописътъ е писанъ въ Свищовъ, 
съ което се съгласяватъ и другит-Ь черти на езика на ржкописа, главно 
членната форма м. р. ед. ч. съ окончание на д което, ако и днесъ 
да е почти редомъ изм-Ьстено отъ форма съ окончание ъ, е била въ 
по-старо вр-Ьме общо разпространена въ околията и въ града Свищовъ. 
Така въ село Пиперково още и сега казватъ напр. „ох чи ма болп 
крако", а въ съседното село Чаушево по признанието на селянит-Ь 
„до скоро е имало крако", ала сега вече го „изоставили\ Именно у 
т-Ьхното село имало „по-развитички" хора, че го „изм-Ьнили" на „кракъ" 
(вж. затова у мене „Старото българско население и пр. 186). Гражда- 
нит-Ь казвагъ на селянит-Ь по староврЬмскит-Ь села съ коренни жители 
„хърцои", име, което днесъ означава прости хора. 

За да се види употребата на глагола е ти, ще цитувамъ по-долу 
всичкит-Ь прим-Ьри изъ ржкописа, съ изключение на н-Ькои чести, ед- 
накви повторения. Отъ указаната при всЬки прим-Ьръ пагинация ще се 
види, че не въ всички части ни ржкописа еднакво често или изобщо 
се употр-Ьбява тая форма: ами туко на очйв%стни работи и щото са 
проказовать по тЬхъ ходи умоть, сир^чь кькь ети богъ добръ, кькь 
ети слънцето св^тливо и къкъ 6'' члов-Ькъ съмр'тенъ. 7; сугубо беше 
и ети 8; помислете, какво имаме петото пйганТе, и то ети, защо. . . 
37; и туй ети бти да видим' защо празднуваме днес' 184; божестьвнн 
зговорь ети този 186; растеше пак' е ги, з1що от малко бива голЬмо ; 
а умаленУе ети . . . а прем-ЬненУе ети ... ; а по м-Ьста пр-ЬхожданУе та е, 
когй от мЬсто на мЬсто пр'Ьходи 190; защо небето толкози ети сЬ- 
когь! . . . 192; та туй пременуванТе ети, щото има слънцето 194; духь 
светни бещи от край и ети и ще б/.де до на сетн-Ь 204; тойзь! духь 
светуй беши от край и ети и ще бьде до на сетн-Ь 204; тойзм духь 
светГлй са зове и ети св'1'.ть 212; ето водата тука блйзу ети 222; оти 
изь нел неизреченни богь ети родень 225; сЬкащь чи ети слънце 228 
оти на моя ръка ети гйчка държава 233; а тИ, като вид!., чи ети по- 
хубава ... ни щети да чуй друга да ети по-хубава от нел 239; паче 
да А испйгува от где ети и от какьзь род' ети и ч1а д'щирА ети 243; 
оти пС-тъ дьлькъ ети 245; сЬкаши оти ети н1зкое мечтан1е б-Ьсозцку 
247; излези да види кой ети 249; ни е наши, ами ети на преблагаго 
бога 251; богь ети и що ще, може 272; и синъ бож1И ще да са на- 
рече, като си ети 272; явлено ети, оти заради члов-Ьческо спасен1е 
въспр1е тези сйчкит-Ь 276; т1а ети вина 288; щото ети въплотйаа бога; 
моли са, замь да ети готова помощница на сйчки нас 294; прилично 



43 

ети прьвень да прикажемь, какь ети стйнало 29 5; да я благодарим' 
колкото ни ети силата 295; Цариградь ети пусть 297; каквото ети 
писано 298; дето сь й ети от нея родйаь 318; едното е съставленТс, а 
второто ети... 321; видеха, какь ети крьстина 395; па ваша вола 
ети, да сгана азь . . . 424; днес дего стана работата, та ети учивесно 
магУа 430; тЬло ети да го ни мйловами 436; от две рйботи ети . . . чло- 
в-Ькь расположена жйвина — от душа и от т1.ло 446; богъ нашъ огнь 
ети 532. 

Глаголи отъ сегашно вр"кме. 

Въпр-Ьки неустановения правописъ у различнит-к пр-Ьписвачи на 
рл^кописа, установената фонетика на нар-Ьчието съ малки кол-кбания, 
присжщи на живия говоръ, ясно личи и по отношение на глаголнигЬ 
форми. И тукъ писателятъ не е знаялъ добр-Ь да пр-Ьдаде главно сла- 
ботъмння гласежъ на ера, когато е безъ ударение, та често пише 
просто а, а слщо тъй е кол-Ьбливъ при отб-Ьл-Ьзването на пр-Ьгласения 
подиръ палатална съгласна й, произнасянъ като слаботъмно а или ела- 
ботъмно е, го пр-Ьдава чр^Ьзъ ъ, гь, а, е. 

1. /. л. ед. ч.: мръ, рекъ, занесъ, приближь, разр'Ьшъ, щъ; 
3. л. мн. ч.: рекът, занесът, приближът, разр-Ьшът, щът, нпр. 
що ти рекъ, туй да сторишъ 33; азъ да рекь 247; дай ми да а 
занесь 247; как' щъ да се приближъ 63; да разр-Ьшътъ 84; да ни 
може ни единь от еретиците да се пре (= пр-Ьпира) 229. 

2. Мога, п ох вана, см Ма, уча йща, нпр.: как' щъ да по- 
хвана; азъ не мога да смЬя 63; другите могътъ 64; тъй ни 
учътъ 64; азъ да йда 74; йща да смесЬ 275; грЬхъ йще покални 276. 

3. Оставете ма да са посв-Ьсте 386; врьвьть 192; щ-кха да 
св-Ьт1',тъ 29; азь да са отделЬ 33; исцЬлЬ 77; да го исц-ЬлХ азъ 
77; погубХтъ 96; азъ да благодари 291; да ми се поклоГ.ть 186; 
да се поклонетъ 29; да се умрьсЬть 186, да изгурЬть 300; да 
украсеть 263; щъ да ви а каже 494, туй щъ да сторА 34; 
да А уставА 247; да ни х6д'Ь 33; да вйд-Ь 34; вйд-Ьтъ 28; да ти 
стор-Ь 33; да са явЬ 108; йща да смесЬ 275; где кажетъ книгите 
17; (азъ) да каже и за туй 80; упазеть 96; мажет' 101; прово- 
д%ть 121; да гь1 препйшеть 123; припйшать 123; препйшьть 
122; живЬеть; жив-Ьать 294; молатъ 30; да са обЬлеть грЬховете 
наши 57; да я не усететь; да се пазеть 186; да ги улуветь 177; 
да паз-Ьть 177; ней са ангели чуд-Ьть 288. 

4. /. ед. ч. а 3. л. мн. ч — йт влиьспю 'ъ — 'ът (пр-Ьгласъ, вж по- 



44 

гор-Ь): щъ да умръс11 511; ако са сподобй и го вйд-Ь 513; благо- 
дари те, боже 596; да си извьршйть вблАта т-Ъхна 236. 

Въ р-Ьдки случаи се явява въ 1. л. ед. ч. оконч. -м и то при 
глаголит-Ь съ оанова 'Ь»{, -аи, у кои го има и контракция, та се пр-Ьнесло м 
по аналогия отъ глаголигЬ като дам, ям, имам, срав. нпр. : азъ 
прьвень да благодарЬ и да въспФ.мь 291; треперамъ от думата, 
дето щъ да вТ а каже 494; що са гнЬвашъ на мен^? 35; аз тр-Ьбу- 
вам" от тебЪ да са кръщам', а тГи идеш да та кръ щам' азь 63. 

се вм"Ьсто еж 

Спомагателниятъ глаголъ съмъ, правилно гласи в 3. л. множ. ч. сег. вр. 
съ, срав.: не можите да ги разумЬите как съ 23; колко кръщенТа съ? 
64. Ала покрай тая форма се употр-Ьбя и форма се (староб, сагъ?) и 
то само въ една часть на р/ТчКописа, именно от 264 стр. нататъкъ се 
ср^Ьща въ сл'Ьднит'Ь случаи: и други злинГ.1, щото се на св-Ьто, умно- 
жаваха се 264; какви се думите ти, чи'»д'Ь се и дйв-Ь 272; отъ светите, 
щото се в цръквата наша 277; оти колко тайнства се у ветхо писанТе, 
дету се станале 282; колкото се прорекли, се й станало 288; колкото 
се рекли пророците, ней прилича 288; таквйзн члов-Ьци се блажение 
324; сйчките праздници светймь пбчестни се и светьш 325; дето е 
посгь, таму се и ангели 447; а чистите птици се голубу и грьлица 447. 

Аористни и имперфектни форми. 

Между аористнитЪ глаголи и форми се указватъ спа- 
зени по-стари, сега вече р^дки и по нар'Ьчията форми като 
и а чех, н а ч е, раснех, распе, (сега: наченъх, распънъхъ) на- 
прим-Ьръ : начеха да испйтувать други 171; наче на пропов-Ьда 
202; та са распе 130, (сравни и: божеството му остана не р аспето 130). 

Въ жива употр-Ьба е аористъ бихъ (бьтхъ): пръвото чудо б/л 70; 
и приличенъ нам 6й 22 и др. 

Вм-Ьсто аориста мбгохъ, може, и по новата му форма можахъ, можа, 
се ср-кща още по-новъ видъ : можйхъ, можй, сравни: никой не можй да 
спаси 10; толкози туко можй 75. 

Неустановеностьтта на графиката особено поличава въ предаването 
на имперфсктнит-Ь глаголни форми, гд-Ьто подиръ ш въ суфикса се 
явява пр-Ьгласъ на а, което различно се пише, съ а или е. Тоя пр-Ь- 
гласъ се усложнява и съ регресивния пр-Ьгласъ по източно-българското 
правило на гласната 1Ь, която подъ ударение пр'Ьдъ мека сричка минава 
въ е, а безъ ударение се чува редуцирана като слаботъмно е. 



Писачит-к на рл\кописа не сл^ могли да се справятъ съ тия фоне 
тични кол-Ьбаиия, правилата на които не сл долавяли, та пишатъ раз- 
лично: неутЪшено плачаши; тамь дету плачеши 247; плачеше 
394; не можашс 395; азь кал^схь 121; ш! ш а х а 199; лишаха 122; 
кажаха 138; подирь туй ни са уплашаха 420; див Ь ха са и чудеха 
са 202; речи прилични и хубави, д-Ьто тич 1.ха вт устйта му; п ечах а 
гь1 в' пещЕз и яд 11 ха ги 312; доход-Ьха 227; убад-Ьха 420; п-Ьиха 
16 и пр.; II щеш е да спаси Адама 276. 

Отъ повелителните форми отб^тЬзвамъ: замнГ! вм. възьми : 
замнп туй и б1ьгай 340; и форма га б^Ьжь вмЬсго б-Ьжи: ами бешь 
скоро 566; ами блшъ, юначе, по-скоро 565. 

Многократни глаголни форми. 

Заслужаватъ внимание н1зколко многократни (итеративни) 

глаголни форми, между които и единъ случай съ удвоенъ суфиксъ 

ва: оти чювавам' за Евва, какъ е послушала змшта и испаднала 27/; 

легоми Христос се кръщйва, да са кръщаме и ние сьс него 55; азь 

тр-Ьбувам от теб-Ь да са кръ щамъ, а тГ.г йдешъ да та кръи;ам' азь 

63; погрйба пр'Ьдотеческ1Атъ гр%хъ 101; посачашеси сво.^та сила 

на персите 302; да ни са по са ч ами като безсмрътни 527; ету сьс та- 

квйзи пакости пащахъ в онези години 517; о гходЬше 42; (вм-Ьсто: отха- 

ждаше). 

Причастия. 

Въ ц-Ьлия ржкописъ отб-Ьл-^-жихъ само една сл-Ьда отъ старобъл- 
гарското сегашно д-Ьйствително причастие и то въ сложна форма: ,как' 
ща да род('. сина, като мьжа не з на ай" 272. Вмъкнатото въ пьрвона- 
чалното изречение „като" служи за доказателство, че фразата не е 
само книжна. Че тя не се разбира добр-Ь, се вижда от сл-Ьдната фраза 
изказана подиръ цитуваната: „една девица да роди, ала как' ще да 
бГ.де туй, незнадй, ами ма научи" 272. 

От причастието на лъ, ла, ло, множествено число окончава на 
с, за което на друго м-Ьсто се дадоха прим-Ьри. 

Инфинитивъ. 

Въ езика на нашия паметникъ съкратемиятъ инфинитивъ (безъ 
окончанието ти) е още жива форма, съвсЬмъ обиходна въ описател- 
ното бждеще вр-Ьме покрай глагола (хъ)щл\, обикновено сл-Ьдвайки 
подиръ него. по-р'Ьдко заемайки м%сто пр-Ьдъ него. СрЬща се инфини- 
тивъ и сл-^дъ глагола не д-Ьй и глагола могж. Има н-Ьколко случая, 



46 

гд%то въ сложната форма, означаваща бл.деще вр-^ме, едно слЪдъ друго 
се явява инфинитивъ и въ дв-Ьт-Ь си положения — пр-Ьдъ и сл-Ьдъ гла- 
гола (хъ)щж. и тамъ щъ отн и омп са щъ 78; и азе щъ повелЬ и 
раскопа щем това м1',сто 594. 

Указва се още доста употр^Ьбителна и съкратената инфинитивна 
форма би (= бь1ти), -както ще се види отъ прим-Ьрит-Ь по-долу. Само 
единъ пл^ть се ср1^ща ц%лата старобългарска инфинитивна форма бити, 
именно въ фразата: Н1е мощно кому бити богатъ щото чува много, 
какъ намериха други с'кр6зище 646. Въ тая фраза имаме ясенъ оста 
тъкъ отъ дателенъ съ инфинитивъ. Въпросъ е, доколко въ тоя 
прим^ръ още се отразява съвр-Ьменния живъ говоръ. 

1. Инфинитивъ слтдъ глагола щж: ако бь1 ймаль (богь) доврь- 
щан1е та не щ-Ьше би прилйченъ никому 196; защо да б-Ь лйпсаль 
от край та щеши б 1.] на сетн% 209; пресветая богородица щи 
ти бГ.1 помощница 226; и щи ни бн голЬмъ срамь 244; да са не под- 
войми, оти ни ще б й залудо 535 ; макар да ми даде царлтъ сйчката 
си каща, пак не ща йзл-Ь от воллта богу моему 31 ; амй пакь са щемь 
отплати 120; тугйзн щешь позна 170; кой са не роди сьс вода 
и духом', не ще влЬ в царство небесное 210; а той ще да са умили и 
ще пр1е душуспасен1е 249; без' ни едйнъ бой щешь гу зе 233; голяма 
дарба ще 3 е от мен-Ь 233; азь ща написа, дето самсй !оань не ще го 
позна 233; и азь ща та поче и ща ти да иман1е много и ща та на- 
прави от дванадесетт-Ьхь болери погул-Ьмь 240; и азь какь можа ща 
са храни сама 241 ; занесети а у дома, а ту тамь ща а испйта азе 
243; неА ако не зема, друга ни ща зе 244; пучинй си тй, а то ази ща 
отй на мЬсто твой 245: да ни ричещь н1жоа зла речь, чи щи до та 
щи развали мьнастйрю нашь 255; и ако й наши сьрдце чисто, щи ни 
чу богь молитвата 257; ни щь та остави да са удавишь, амй ща та 
за не да са поклунйшь 261; скоро гь1 ще раз не 298; да утйдимь гор-Ь 
и пак щемь сл I; 341; азь щь постоя, тукб ти идй 349; и на сетне 
щемь каза и за двата 380; кой ще до, да се смеси съ дьщерети ми 
458; и попита: коя ще гем1я отй на мойту мЬсто? и рече му едйнъ 
гемид1я: нпе щемь утй; азь щъ да вамъ кир1я 467; тогйзи щемь позна, 
кого ни щи богь избра за владика 470; тогйзи щемь го съди 480; 
по- добр-^Ь щемь тамъ прода 483; и щътъ до та ги щътъ извади 492; 
кажи, дали са ще намери н^^кой дето да ма научи 504; рекохъ на оно- 
госъ, дали щътъ зе и мене 511; дайте и за мене навлонъ, а ту азь гу 
щъ отплати 512; и щемъ вйд-Ь 521; не знаимь, що ще стана до 
утр-Ь, когй не знйим, що ще ни до до утр-Ь 527. 



47 

2. Инфинипшвъ пр/ъд?, глагола щж: който го пйзи чисто, 
сподобн са ще на царство небесное 109; та чи и да имъ са нище, 
проводи гь1 щьть 121; брйте Клеониче, чака ща та, туко илй 182; 
и я щете месо мЬ' сдГшь дсиь или двй215; кой ще доброто, намери го 
ще 279; ако ма пусти богь, ут11 ща 343; ако ми рече да ида, а азь ви 
щь каза 344; тъкмо имайте надежда на бога и избави са щете 465. 

3. Инфишштво сл/ьдт? глагола могл\: \ш двама ни можемь б й 
царь 562 ; кой може и з р е радость, дето я пртсла Мари 249 ; 

4. Инфинипшвъ сл1ьдъ глагола недгьй: не дей плака нстй 
слъзй 167. 

Пркходна форма отъ ипфинитивъ къмъ опр-Ьд-Ьленъ глаголъ (усгЬиш 
{1п11ит) въ д а - изречение, който постепенно го е зам-Ьстилъ, пр%дста- 
вятъ такива изрази, гд-Ьто сл1^дъ глагола сл-Ьдва опр-Ьд-Ьленъ глаголъ 
безъ да, нпр. : и които дбдатъ, щать немерлтъ душуспасснТе 222; 
члов'Ьци можать сьс помощь й (с1а1. 5§.) струвать чудеса, а матсрь. 
сго ни можи 231. 

Кол-Ьбание между ипфинитивъ и да-изречение се ср-Ьща въ при- 
мера: а той ще да са умили и ще прТс душуспасенТе 129. 

Първъ потикъ за интензивна асоциация между съкратената инфи- 
нитивна форма и сегашно вр-Ьме са дали безъ съмнение глаголит%, въ 
които съкратениятъ ипфинитивъ формално се е изравнилъ съ нЪкоя 
глаголна форма от сегашно вр-Ьме, сравни нпр.: йзи ща ти помогна 
233; чи щи до та щи развали мьнастйрю нашь 255. 

Въ фразата „рече имь: ид1>те седЬте въ 1ерусалимь" 202, из- 
глежда, че повел, форма сед-Ьте е зл-Ь разбранъ инфинитивъ „сед-Ъти" 
отъ по-старо вр'Ьмс. 

III. Синтактични особености. 

Да-изречения съ значение на бждеще вр-Ьме. 

Отъ посочснит-Ь прим-Ьри съ инфинитивъ въ съединение съ стб. 
гл. хъщл въ положение пр-Ьдъ или сл-Ьдъ него се вижда, 
още колко жива е била инфинитивната форма пр-Ьди дв-Ьст% години, ако 
и въ съкратенъ видъ Сегашната й употр-Ьба въ българския народенъ и 
кннжовенъ езикъ е сравнително твърд-^ ограничена, 'запазвайки се въ 
р-Ьдкит^ случаи,. гд-Ьто щърбата инфинтивна форма стои пр-Ьдъ гла- 
гола щл^ нпр. дб-щж, вйд% щж и др. Инакъ местото на инфинитивъ 
е заето отъ съотв-Ьтно да-изрече ние. По нашия р^кописъ може 



48 

да се с.тЬди процесътъ ни тая замина, която постепенно се е извършвала. 
По-новото да изречение се шири покрай формит-Ь отъ по-стария типъ 
като нпр. : щи ни б й гол-Ьмъ срамъ; не ще йзл-Ь; пакъ са щемь от- 
плати; тугизи щемь позна н пр. (вж. прим'Ьри погор-Ь). 

Въ едно и С/Тчщо изречение редомъ се ср-Ьщатъ и дв-Ьт-Ь форми, 
нпр,: а той ще да са умили, и ще прте душеспасенТе 229; ще да 
са родп чловЬкъ отъ този родь дего ще царствува 36. Въ втория 
прим-Ьръ инфинитивната форма „царствува" формално съвпада съ уег- 
Ьит !1П11ит сег. време 3. л. ед. ч. въ: „ще да царствува^, и поради това 
е посл-Ьдвало по асоциация частично см-Ьсване на съкратения инфини- 
тивъ съ 3. л. ед. ч. отъ сегашно вр-Ьме, та се почнало въ трето лице 
изпускане на да гезресПуе да въ трето лице не е успало напълно 
да проникне. На тоя процесъ безъ съмн-Ьние се дължи понататъшното 
развитие на формата на бл^деще вр-Ьме въ новобългарския езикъ, което е 
довело и третото лице ед. ч. на глагола щ;?. до обща употр-Ьба за 
трит-Ь лица и дв-Ьт-Ь числа, като се образували съединения отъ ще и 
личнит-Ь форми на глагола въ сегашно вр1зме: ще плетж, ще плетешъ, 
ще плете, ще плетемъ и пр. Глаголътъ напално се е пр-Ьобърналъ въ 
формаленъ елементъ на съединението (формансъ). Въ нар-Ьчията, гд-Ьто 
по-опорито се е задържало д а сл-Ьдъ спомагателния глаголъ, достиг- 
нало се е до пълно фонетично сливане на „ще" съ „да" и то въ раз- 
лични форми: ще + ДЗ' ше-|-да. ш'да = жда, ж'а, ж\ нпр. ще да ида, 
ше да й'да, жда ида, жа ида, ж' ида и пр. Върху тоя процесъ повече 
съмъ се спр-Ьлъ пр-Ьди години въ критичната си студия върху сборника 
народни п-Ьсни на Ат. Илиевъ, печатана въ Мин. сборн, кн. II, критич. 

отдЪл. стр. 220 нат. 

Изъ нашия рж.кописъ тукъ ще дамъ само н1зколко прим-Ьра съ 
да -изречения сл-Ьдъ спомагателния глаголъ щ;?.: оти ще да истече 
слънце; кому ще да тр-Ьбува? 28; тука за малко вр-Ьме щътъ да ни 
надвитъ 30; да вйд%, що ще да ми каже 34; щото ми рече богъ мой, туй 
щъ да думамъ; щ-ьть да изядъть 35; ще да истече вв-Ьзда и да са роди 
члов-Ькь, дето ще да развали царьето и пр. 36; който хвали, и той пох- 
валень ще да бьде; и богъ того ще да почете 39; и знай що ще да 
стане 45; земя и прьсть щемь да станем' 47; тогизъ ще да нь1 от- 
легне; и вас тъй щъ да ви направ-Ь 59; ако ма вйдишъ, когйто щъ да 
са възнесХ 75; малко ще да има да го помн-Ьтъ, ами азъ да вн смйсл-Ь 
97; ако не проводите книж1ата си, щь да вдигна войска гол-Ьма ; 
пр-Ьзъ саб1а щГ. да пр-Ьмина 122; много щьть да се сьблазн-Ьть и пр. 
139; каквото щете да чуете 298; без ни една реч' щь да пленб гра- 
дот' вь1 и щь да опуст!. 301 и пр. и пр. 



49 



За м'-да- изречения. 

Въ нашия рлкописъ доста често се ср-Ьща съединение отъ глаголъ 
и замда, означаваще финалность на д'Ьйсгвието. Явно е, че това зна- 
чение се е развило поради асоцияция съ финалнит-Ь второстепенни из- 
речения съ съюзъ за-да. Понеже „зам" винаги е безъ ударение, ясно 
е, че а въ „зам" е секундарно, и то произнасяно слаботъмно, та 
е ясно, че то е рефлексъ на секундаренъ ъ, развилъ се отъ ь между л 
и м въ глагола възьмж., възьме(тъ). Съкращението, било отъ формата 
за първо или отъ формата за трето лице ед. ч., е правилно. Първона- 
чално въ това съединение на местото на да-изречение е влизалъ ин- 
финитивъ както и сл-Ьдъ глаголит-Ь хъщж, начьнл, имл-ч и др. Развитието 
на значението отъ конкретно до чисто формално е аналогично на раз- 
витието на щж., ще, ше, ш' геврес^уе ще -да, жда, жа, ж'. 

Отъ зам-да въ н-Ькои български говори се образували чр%зъ фо- 
нетично сливане зда и понататъкъ за и дори ста, са, като слч почнали 
въ съединения съ глаголъ да означаватъ бждеще вр%ме на д-Ьйствието 
(Вж. за това повече въ гор-Ьцитув. съч. Мин. Сборникъ II. кр. отд. 221). 

Отъ сл-Ьднит-Ь н-Ьколко прим-Ьра изъ нашия рж.кописъ ще се 
види синтактичното значение на зам съ да-изречение: закон остава 
богъ Адаму зам да познае, че . . . 8; той доде замь да убогати нас 10; 
богь стана члов-Ькь замь да ни избави 2; стана съмрьтень замь без- 
смрътни да стори 22; замъ да стори насъ синове 23; подклони се 
Христос, зам да избйви нас, подписа се, зам да отпише нас 25; Хри- 
ст(')с роди са от жень, замь да почите брак 116; замь покажимь (безъ 
„да"), 116 и пр. и пр. 

Притежателни прилагателни. 

Старата черта на славянския синтаксисъ — обичьта къмъ притежа- 
телни прилагателни, която отива до тамъ, че дори и въ апозиция при- 
лагателното замЬня сж.ществително име, добр'Ь е спазена въ езика иа 
нашия ржкописъ, съставявайки една отъ чистонароднит-Ь му свойщини, 
както ще се види отъ сл-Ьднит'Ь прим-Ьри: замъ да са исплъни ръчта 
Валаймува 41; очйв-Ьс'нъ е бЬ.тЬгъ убийството д-Ьтинско, дето гн 
изби Иродъ 42 (сир. убиването на д-Ьцата) ; съсь помощь Христова, 
щото сь е родйль, раздр-Ьшихме 45; днесъ го прш и него ради спа- 
сен1е члов-Ьческо 54; отиде при вратата на клчщата Елисеева 77 \ 
ще да ви избави от то го вата б-Ьда 167; да надв1е и другите то го в и 
душмани 168; пйдна на коленете старчуви 237; да ни престъпи зйпо- 

Бжлгарски старини, кн. VII. 4 



50 

в-Ьду старчувь 237; Лсань падна при кол-Ьното му кнезову 236; от 
т.рвата жена царева 240; защо претьрп-Ь кръстна смр'ть 276; 
(=смърть на кърста) ; стори в къ'дата б й щ и и а си три години 285; баща 
Пр-Ьдтечовъ 285; архангель Михайль порази Сенахерймуву цару 
войск/^та 359 (вм-Ьсто: Сенахерйму царю — ); Петрь, щото беши скрить 
от страхь Агрикол аювь 445; господи, боже отца нашего Нико- 
л аювъ 446. 

Страдателенъ залогъ (пасивъ). 

И въ нашия ржкописъ чистонародниятъ стилъ на езика се хара- 
ктеризува съ безусловното пр^дпочтенис, което иматъ активнит-Ь гла- 
голни форми. При все това тукъ там-Ь се ср-Ьща и пасивъ и то, както се 
вижда, въ повечето случаи въ зависимость отъ първия пр-Ьводъ по чу- 
жди, гръцки оригинали, сравни: блудство се хвалеше, боюве и карази 
са умножаваха, блудъ се ублажаваше 9; Адамь прест/>пи запов-Ьдь 
бож1а и испьди са из' рай, никой гу не испьди, сам си от своите гр^Ь- 
хове испьди са 43; да са ненадв1емъ гЬлесно, ами тялото да на- 
двиваме 59; да не може едйнъ друг1и лесно да са надв1ятъ 59; за- 
ради туй като преслужникъ бож1и осъди се силата гЬхна от схожде- 
н1е бога слова 69; подобаваше и силата тЪхна да са настъпи 69; бе- 
совете щътъ да са погубХтъ от потопотъ, да речемъ от думите го- 
сподови 96; сам си Христос показа, когйто се распе ради гр-Ьхъ чло- 
в-Ьческь! 100; и от сички цар1е по-много щеши да са поч'тешь 117; 
заушень и присмЬть и опсувань и заплювань бн 191; когй 
са распне синь твой, когй са заплюе, когй са заушй 144; зарад' 
туй щемь да са ось димь у вЬчнал мька 161; ради божественш икони 
десницата моХ са отсечи 235; заради туй се Адамъ създади 278; 
заради туй се избра от сйчките ангели той 181; за туй се Гавр1илъ 
проводи 231; а татарите са с1жогь1 навйваха 300; ала войскьта, 
дето утйде на Балгарйлта, надви са от българите 311; тугйсь става 
т']1лото като мйсльно, когй са утенчй от одален1е на яст1ето 447; да 
възлюбимь вьздрьжан1е замь да се вьзлюбимь и Н1а от светне ангели 
447; той еди и испьди са от рай 448. 

Граматически родъ. 

Почти пълното формално сходство между дв-Ьт-Ь групи съществи- 
телни имена съ моснова, р-Ьзко разд-Ьлени само ио родовото' си значе- 
ние, е повело въ българския езикъ, именно по народните говори, осо- 
бено сл-Ьдъ изчезването на старата флексия, къмъ изравнение и въ ро- 



51 

дово отношение, и то въ полза на млчжкия родъ. Това е ставало си- 
гурно и подъ влиянието на слчществителнит-Ь съ о-и уо-основи, съ които 
м-основи млжки родъ отдавна се см-Ьсватъ. Въ езика на нашия ржко- 
писъ зам-^ната на рода, за която е думата, е станала въ гол-Ьмъ разм-Ьръ, 
недостигнатъ, сЬкашъ, въ други български говори. Ето прим-Ърит^к, отб^Ь- 
л-Ьжени изъ р/^кописа, които групирамъ споредъ съществителното име- 
Най- често се ср-Ьща въ мжжки родъ думата мисьль, сетн-Ь: любовь, скръбь, 
печаль, радость, мждрость хитрость, запов-Ьдь, почесть. Интересно е, 
че тоя родъ прим-Ьри, както се вижда от досежнит-Ь цифри на паги- 
нацията, не еж еднакво пръснати по ц-Ьлия рлкописъ: великите богови 
ми положиха едйнъ мйсль 185; дето ти й даль так/. взи дуб/. рь 
мисль и чудень 252; ала тамь ни си изХви мйсало 254 (членъ!); 
азь сьс смирен1е погледах и сьс дубьр мйсль на него 255; с1.коги 
мйсъль зль ймаши 239 ; тй дай на душманите мой добрь мйсль 240; 
робу не знаеше оти зьль мйсль имаше царицата 246 ; на помишлен1ето 
и на мГ.гсльтъ 325 ; не потаи му се мйслътъ 459; остави на сръдцето 
си този мьгслъ 459; и измисли един' мйслъ 542; и съ загубГ.ваши 
мйслътъ ми злъ 517; да съ размахни мисъл отъ ми 517; тогйзи 
ще да се покаже сЬкиму люббвътъ камто сина твоего 145; ймамь 
сьс теб^ любовь неизречен1й 233; азь нища да развалл любов у 
и дружеството, дето ймамь сась теб-Ь 233; устави са тугйсь Игемонъ от 
плътски любовь и уббрна са на дух6вн1Й мйсль 257; — л юбо- 
вътъ на праздникътъ 105; недейте струва любовуть, дету гу ймамь 
на вас, да гу обрГ.ните на вражба 424; за коХто любоват' са сте 
потрудили 282 (=за чиято любовь сте се потрудили); любовъ чло- 
в-Ьшки камто бога 267; заколи сина си за любовь мой 340; за нс- 
говь любовь 342; — гол-Ьмь скр/.бь и грижа имаха 388; в гу- 
лЬмь скьрбь ща даприминьживбтут си; б-Ь на голГ. мь скьрбь 244; 
оти ни ма си оставила на скьрбь нетй на печаль, и пакь печалю мой 
да гу оббрнишь на радость 248; о какъвъ скръбъ исплъни имъ 
сръдцето 494; нашето сиромашество и скр/, бь нашь 317; — сьс го- 
л-Ьмь радусть 250; и стори се радосъ голЬмъ 568; замь да по- 
гбчи богъ своАть мудрость 266; прилича като на хйтросъ ма- 
С1ЙСКИ 554; да ни престъпи запов-Ьду старчувь 237; потьпка за- 
пов-Ьдьтъ 53; и заповАд' неговь дрьжал' 587; — превьсхбдеха на 
якоста И на вьзрастоть телесни 419; празнуваха му празник на 
негов почест 571; да ми стбришь едйнь благодать 243. 

Правилно е спазенъ граматическиятъ родъ при а-основи: и све- 
тии Николйй отиде на кехаята царюва на Евлав1е и 497. 



52 

Съюзи въ приставни изречения. 

Де то -що то -които. 

Простонародниятъ езикъ въ нашит-Ь дамаскини между друго личи и 
по преобладаещата употр-Ьба на нар-Ьчието д-Ьто (гд-Ьто) въ служба на 
съюзъ на относителнит-Ь приставни изречения, нпр. : богъ, дето нема 
зачело, дарува му дванадесеть т-Ьхъ сили душевьнн, дето ги нма с-Ьки 
члов-Ькъ 2; ето т-Ьзи сили дйде ги богъ Адаму, дето ги казахме 7; отъ 
многото почесть божта, дето му б-Ьши даль 9; вид-Ь, какь дод-Ь р[.ка, 
дето го удйри една плесница 124; недейте струва любовуть, де ту гу 
имамъ на васъ 424. 

Въ нашия рл^кописъ отначало се употр-Ьбява само дето вм-Ьсто, 
който, -ято,-ето, а понататъкъ постепенно почва да се явява и от- 
носителното м-Ьстоимение, така че отъ 1 1 1-та страница нататъкъ вече почва 
често да се употр-Ьбява и който вм. дето. Тр-Ьбва обаче да се заб-Ь- 
л-Ьжи, че писачит-Ь не винаги добр-Ь спазватъ съгласуването на м-Ьсто- 
имението по родъ и число съ съществителното, къмъ което се отнасятъ. 
Липсва имъ правиленъ усЬтъ за това съгласуване, като еж привикнали 
на общата форма ,дето" и на с;^що тъй общата форма що, щото, 
която въ сжщата функция се употр-Ьбява, ако и сравнително много 
по-р-Ьдко, като нпр.: т-Ьзи отй'доха на мЬстото, що са нарича Евхай- 
та 165; а тТ! му убати спчко, щ о са чудеса станали 249; Затова често 
се смЪсватъ, даже и когато „дето" има локално значение, съюзит-Ь дето 
н щото: направи една черкова на м-Ьстото, щото намери водйтй 
чудотворна 222 (= дето намери — ). Вм-Ьсто дето се ср-Ьща и само 
де (=гд'Ь): коги вйд-Ьши МарТл де й по хубава отъ нел 239. 

По н-Ькога липсва дори и глаголътъ въ относителното изречение 
сл-Ьдъ дето, понеже по асоциация се образува, по контаминационенъ 
пл^ть, новъ типъ изречение, сравни нпр. : та че и тТе да са умрьсеть сьсъ 
кръвта де ту от жертвит-Ь 186. На сл-Ьдната страница сжщата мисъль 
граматически по-правилно се пр-Ьдава: затуй са размесини съсъ крьвта 
от жертвигЬ 187. „Дето" може да има значение на „който" и на „ до- 
като", нпр.: туй дето думаха, ето дбди на господйн-Ь му една книга" 
245. Разбира се, че при такъвъ, вече усвоенъ въ народнит-Ь говори 
навикъ, да не се съгласува относителниятъ съюзъ по родъ и число, пра- 
вилната употр-Ьба на относителното м-Ьстоимение създава мжчнотии, 
за изб-Ьгването на които се иска по гол-Ьма начетеность. По този именно 
б-Ьл-Ьгъ, какъ се употребява м^стоимението „който", може да се сжди 



53 

и за грамотностьта на пр'Ьписвачит'Ь на рл;кописа, гд-Ьто личи ясно не 
само почеркъ отъ друга ржка, но дон-Ьклд-Ь и другъ езикъ, срав. 
нпр.: нйе, които пов^рувахме въ Христа 132; причастници Христови та 
са, които струват волята негова 136 и пр., ала и неправилни: много 
бЬдй бЬше връху христУените, кого в-Ьрваха в' Христа 163; а коту 
пакъ ни щ^ха, б1згаха 164; което разбраха своатъ язГ^къ, дйв-Ьха са 
и чудеха са, а което не разбраха, думаха 203; мГ.жУе исраилитЬне и 
което сте са намериле днесъ 203. 

Като съюзъ въ второстепенни изречения, .дето" има разнообразни 
други служби съгласно съ простонародния синтаксисъ, въ който локал- 
ното значение на дето е спомогнало да се разпростре употр'Нбата му 
за см-Ьтка на други съюзи, нпр.: а слухь та е дето когй не може да 
види 4; а осезанТе ть е дето когй пофатимь нкщо, 5; мьчт^нГе зове 
са, дето какво да е когй внди члов-Ькь . . . 5; д-Ьвйца, дето бога про- 
рече ИсаТа пророкъ, днесъ роди Емануйла 11; да имаме прощенТе на 
д-Ьто намь съгр-Ьшать 314, ала и: ами се над-Ьваше на който го е 
проводилъ 270. 

Толкози-колкото, толкози-дето. 

Писателит^ь отъ епохата на дамаскините поради още литера- 
турно съвсЬмъ необработения езикъ, съ който си служили, често ср-Ь- 
щатъ затруднения, какъ да изразятъ обикновенит-Ь въ днешния лите- 
ратуренъ езикъ консекутивни съюзи щото, че. Зм-Ьсто толкова- 
щото, толкова-че, се употр-Ьбява то л ко в а-ко л ко то, а по-сетн'Ь 
въ ръкописа се в-Ьстява и толкова- де то, срав. нпр.: и толкози 
стр^гаха слугите светаго, колкото му се явиха ребрата 179; пеяха със 
него толкос, колкото и стражите сЬкаха, чи има и друпи христУани 
въ темнйцата 176; и пакъ чуха гласове толкози, колкото надник- 
наха отъ едйнъ прбзорецъ 177; толкози са обраща скоро, колкото 
чловеческо око не може сьзрЬ 192; ала мръсните турци толкози уг- 
ладн-Ьха, колкото челов-Ьчески меса ядГ.ха 312; и толкози теглиха 
гражденйте зло, колкото зеха да умйрать отъ гладъ 371; вражба 
ймахъ („толкози" е изпуснато;), колкото не можахъ да гледамъ пр-Ьдъ 
себ'Ь си 392; толкози беши люта онази бурТа, колкото са струшй 
кръмт^та на гемията 468; падна у болесть тешка толкосъ, дето сь- 
браха отъ редомь врачуве 223; и толкось го натисна болесть, кол- 
кото сйчки врачуви рекуха 223; исц^лХ толкось, дето този чась 
стана отъ одароть си дето лежеши 225; толкось б-Ь хубава, дето 
не се намер-кше на държйвата негова друга жена по-хубава 239. 



54 

Като- де вмгьсто като че: да ни сьгр-Ьшйвами, като де ни 
щем' да умремь нйкоги 527. 

Та — да. 

Покрай та, както и въ други н-Ькои ржкописи отъ слщия родъ, 
се употр-Ьбя съ слхщото консекутивно значение и съюзътъ да, нпр. : 
подйрь трй дни стйнаха и не та утйдоха 250; излази царю да ги пос- 
решна 250; и ма спудобй да вид1^хь сегй дьщирХ моХ 250; да ни дрьз- 
нити нЬкакь ть да стйнити от земЬта 257; и повели да извадиха Да- 
н1ила от трйпот 363; много сл-Ьпй створи та прогледаха 466 и пр. 

Сега е ясно, че употребата на сжюза да съ това значение се дължи 
на синтактична контаминация между приставни консекутивни изречения 
съ съюзъ та и приставни да -изречения съ финално значение, сир. по асо- 
цияция съ изречения като нпр. „излезе та ги посрещна* се е об 
разувалъ новиятъ типъ изречение ,изл-Ьзе да ги посрешна" 250, което 
по-гор-Ь приведохъ. Тоя типъ не е нам-Ьрилъ достжпъ въ книжовния 
езикъ и си остая чистонародно новообразование, дължимо на недочу- 
ване и слабо различаване значенията на съюзит-Ь та и да. 

Когй — когй. 
Ср-Ьща се съпоставка на ко ги когй съ разд-Ьлително (дисюн- 
ктивно) значение, облегнато върху основното вр-Ьменно значение на на- 
речието: амй са гледа кугй бЬло, кугй черно, а кугй сйню 193; та 
са врьтй и покйзува слънцето когй камто нйс, когй камтб друпе 192. 

Съюзъ а-то. 

Съ адверзативно-консекутивно значение твърд-Ь е обикновенъ въ 
нашия р;?.кописъ съюзътъ а-то: (ако не сторимь по волята нейна, щемь 
много зло от не^ да притеглимь), а-ту та бйхми жй:$а оставили 241 ; 
зимети и занесети у дома а-ту тамь ща к испйга йзе 243; пучинй си 
тй, ато йзи ща отй на мЬсто твой 245; дайте и за мене навлонъ, а-ту 
азъ гу щъ отплати 512. 

Каквото вмгьсто като: стана члов-Ькь и пл^.ть облече каквото 
нась 159; 

да вместо че: чу гласъ да плйче 243. 

Сегашно вр-Ьме или аористъ вместо бждеще вр-клве. 

Сегашно вр-Ьме на свършено-многократни глаголи (перфектно- 
итеративни) вместо б;^деще вр-Ьме на съотв^тнит-Ь свършени глаголи се 
употр-Ьбя въ условни изречения, за да се представи по-нагледно едно 



&5 

бждеще д-Ьйствие, като че ли се извършва въ сегашно вр-Ьме. Тая 
синтактична фигура съставя едно богатство за художествения ни 
стилъ и заслужва да се отб'Ьл'Ьжатъ такива прим'Ьри изъ нашия трж- 
кописъ: , скоро поб-Ьгнй, . . . ако ли нк, да знайшь, чи угрЬ и тй умй- 
рашь 371; ако ни утйдишъ, н1с сиромй:и по ги ну в а м и и тЬхъ ги по- 
сЬкуватъ 487; не д-Ьй остава тука, чета изяда този хв-Ьрь 167 и пр. 
Още по-силна е фигурата, когато едно блдеще действие при 
дадени условия се пр-Ьдставя като че ли е вече извършено та се упо- 
требя аористьвм. сегашно вр-Ьме, нпр. и речи Непотиянъ: н1е, брат1е 
мое, погинахме 495. 

Глаг. бждж въ свръзка съ причастие на -лъ, 
съ да-изречения и др. 

Между особеностит-Ь на фигуралния народенъ стилъ ще отб^л-Ь- 
жимъ изъ нашия рлкописъ и изречения, въ които глаголътъ б;«.дл въ 
съединение съ причастието -лъ неуверено изразява очакване да се 
укаже сбжднало се вече едно дЪйствие, нпр., попита го богъ: да 
не бъдешъ ялъ от дрьвбто? 66; 276; блаженни са, ако бьдать 
сторили добро за душ^га си 48; ймаши уповач1е на пресветая бого- 
родица, дано я б^ди прихранила 248; ако и до сегй не бьдити си 
познали доброто кое й 432; дано бьдити си познйл и файдГ.та 432. 

Съ слчщото значение се употрЪбя бждл като се изпуска причас- 
тието билъ: тамъ попитаха Предтеча: да не бъдешъ ть1 проро- 
кътъ? 61; ако ббдешь синь божТи, сл-Ьзь от крьстать 139. 

Ако бжде въ съединение съ второ, безлично с)а:-изречение обра- 
зува особенъ типъ второстепенно условно изречение, напримЪръ: каже, 
ако бт. ди да стани туй истина, пакь да си нам-Ьря азь пръстинят' 
си 125; а к 6 б Г. д и д а ста не, а той стана ще и без' твоето баХн1е, 
ако ли бъди да умре, нищо не можишь да му помбгнишь тм 152. 

Ще да бл{д е. Изречението те да б;«-де се ср%ща съ значение пре- 
зентно (сегашно): й;1а баби, дето бАктъ; ами я речГ.те ми, що ще д а 
бь де туй баАн1е? 150; чюдеши са и думаше, що ще да бь де туй 369. 

Б;кди кой: начеха да думать в' бГ.ди-кой род' и племе 203. 

Бгьше билъ. Тази форма на давно-минало вр-Ьме се ср^Ьща без- 
условно въ изречението : направи църква на Кран1еву м%сто, гдето 
беше бь1лъ распетъ Христосъ 598. Повече се употр-Ьбява като услов- 
но изречение съ съюзъ да: да не бЬше б ьгл а прорбчица, таквйзи 
думи не бь1 рекла 147; я речете ми, да беши бьглъ н-Ькой царь и да 
е потеглиль зло 160; от где знаеше тш, че онози д-Ьте е богь, да не 
6'Ьше имала духа светаго 147. 



56 

Неопр-Ьд-Ьлено и опр-кд^лвно действие. 

Между тънкостит-Ь на българския синтаксисъ първо м-Ьсто заема 
разликата, която се прави чр-Ьзъ самия глаголенъ видъ, за да се означи 
неопр-Ьд-Ьлено или опр-Ьд-Ьлено д-Ьйствие. Къмъ тоя родъ изрази при- 
надлежи и изречението: аку роди, дукьтьнесьмь душель азь, а 
ти хубав% я реди, дукьть до(й)да и азь 245. 

Дано би, да би, ако би: моляше се богу, дано му бн от не- 
где помогналь 382; и нщ-Ьха н^коа мьхань дано биха му наме 
рили 361; елите да се помолимь богу, дано ни бй послушаль 
богъ молен1ето 495; по-напреть да бй се усетила, не би дошла 
сь нас 24 1 ; ако са не б ш о б р а щ а л о, та не бй било ни день ни нощь 1 92. 

Синтаксисъ на падежите. 

По-гор%, изброявайки спазенит-Ь още старобългарски падежни 
форми, дадохме доста прим-Ьри, характеристични и за синтаксиса на 
падежигЬ отъ именното, м-Ьстоименното и сложното склонение та не 
ще ги повтаряме. Тукъ само ще се спремъ върху н-Ькои подробности. 

Докато у имената отъ м;к.жки родъ единствено число се спазили, 
както се показа, още доста старовремски косвени падежни форми, изра- 
зяващи пр-Ьмъ обектъ или пъкъ, въ адноминална позиция, и притежание, 
напротивъ при имената отъ жен. р. д-основи за всички служби на 
обекта се употр-Ьбява само генералната падежна форма безъ или съ 
пр-Ьдлогъ. Притежателниятъ родителенъ гезресПуе дателенъ падежъ се 
изразяватъ обикновено съ помощьта на предлога на: а богъ отвори 
на мъскъта устата 32; вйд-Ьха на темнйцата вратата заключини 
176 и пр. (вижъ по-гор-Ь стр. 30). 

Слчщо така се пост;^пва и при имената отъ мл^жки родъ, гд-Ьто не 
е спазена старобългарската косвена падежна форма, което е и въ по- 
вечето случаи, та за косвенъ падежъ служи именително-винит. падежна 
форма, нечленувана или членувана, съ помощьта на слщит^ пр-Ьдлози, 
най-често пакъ на пр-Ьдлога на, наприм-Ьръ съ значение притежателно: 
работата на разумотъ 322; любовь на празнику 41 и други по- 
добни. Въ множествено число генералната падежна форма още по-рано 
е взела върхъ. 

Има въ ржкописа прим-Ьри, въ които още прозира паралелизмътъ 
между постаригЬ, вече на изчезване косвени падежни форми и по-но- 
вит-Ь, аналитични, придружени съ пр-Ьдлогъ, както и между синоним- 
нитЪ стари падежни служби, наприм-Ьръ между родителенъ и дателенъ 



57 

притежателенъ, между притежателно прилагателно и дателенъ прите- 
жателенъ и други, срав. напр. : отъ гр-кхотъ Адамовъ; беши при- 
месена сас гр^хотъ праотцу 277; знамен1е 1она пророка; амитуко 
б'Ьлегьтъ 1ону пророку 142; и то е очищен1е чловЬку на ду- 
шата и ветхаго Ад а ма отчужден1е 56; създателъ и творецъ всегу 
мйру (51с)51; и седна с1'.ки по едному апостолу на главьта 203; 
запечети книгата и дади а на робатукьдая занесе бащи му 236; 
азь името Христово и пр-ЬсветГле богородици и свети мь без- 
сребрьникомь и на друг1и светци имената приносЬмь у бйе- 
ньто си 152; на стГ.лпу врГ.хуть сЬнката му гдето опираше 383; 
(=г гдето опираше сЬнката на врьха на стълба; тукъ „стълпу" може 
да се разбира и като членна форма); в денете на томузи царю 
637; Неофйтъ обади на егумена 384. 

Частичниятъ генитивъ се изразява обикновено чр-Ьзъ гене- 
ралната нечленувана форма: пихме много вода; по н%кога се употр-Ь- 
бя и пр-Ьдлогъ отъ: защо работата еотбогослбв1е23; и кома- 
тите от градоть като падаше в' мор1ето 312 и др. 

Съ притежателно значение^ като се спазва и локалното, се упо- 
требя и надъ вм-Ьсто на: ще да бьде царь над' евреите 350, 

Интсресенъ е единъ прим-Ьръ, гд-Ьто е употр-Ьбенъ пр-Ьдлогъ на 
съ м-Ьстенъ падежъ заедно съ дат. п. му вм'Ьсто общия косвенъ па- 
дежъ: ето дбди на господйн-Ь му едни книга от отца негова 245. 

Заслужва да се отб-Ьл-Ьжи старовр-Ьмскиятъ винителенъ па- 
дежъ въ пр^Ьма зависимость отъ глагола чути: да ми проводите 
н'Ькои книги дето ги чухь, че имате 120. 

Има единъ прим1зръ съ обектъ въ винителенъ падежъ на 
глагола израстити, схванатъ като пр-Ьходенъ: земЬга изрйсти билТХ 
и д рвТХ 198. 

Винителенъ падежъ въ зависимость отъ отглаголно съще- 
ствително съ транзитивно д+.йствие се ср^ща въ сл-Ьднит1з прим'Ьри: 
отъ зло тегленьс 131; пороби се, замъ да стори насъ царте надъ зло 
теглинето 25. 

Дателенъ пад. безъ прЬдлогъ слЪдъ глаголъ, означаващи 
движение, се е запазилъ въ примЬра: а ти гу пруводй мен'Ь 255. 

Родителенъ, схващанъ като именителенъ пад. ед. ч. : проводи 
го цйрь ПелеГа, стрика му 368. 

Членътъ се изб-Ьгва редовно въ фразата мжжь й: докьтъ са 
вьрна м1.шь й у гЬхь 247; тича скоро на жен^.та мьш' й 351. 



5Й 



Втори винителенъ и втори именителенъ. 



Глаголит-Ь ймамъ, вземамъ, хващамъ се ср-Ьщатъ съ два обекта 
въ винителенъ падежъ, отъ които вториятъ е придруженъ отъ пр^длогъ 
за: господь туко пр-Ьсветйя богородица 11\1аше за майка 138; испй- 
туваш, да ни уплйшишь сьсъ мьки, че Н1е ги имами за игри 430; 
имаха н-Ького за учителя и за царл 117; приказува, какъ г о са 
зеле за роба 137; а ти ма фани за поб^щима 548. 

Пр-Ьдъ втори винителенъ се ср-Ьща и наречието като: вид-Ь Хри- 
ста дЬте малко 115, но и: Анка вйд-Ь го като д-Ьте 116. 

Ср-Ьща се и старъ втори винителенъ безъ пр-Ьдлогъ: помисли 
Исавь, как го направи много ястТе роба на помалкТяток' му брата 448, 

Втори именителенъ: не чюдй са Мар1амъ, че щешъ д-Ьвйца да 
родйшъ 273 пр., ала се ср-Ьща и нар-Ьчието като съ втори име- 
нителенъ: — като д-Ьвица. 

По-дребни синтактични особености. 

Пр-кдлогъ ради вм. за: намерихь момата у пустинл, йща да ми а 
земишь рйди жени 243; тамь, дето ход-Ьха ради ловъ 243; рйди 
туй ти са моля 240; и памъ ни домилЬ рйди теб-Ь 241; търсЬши 
н-Ькои време ради да а погуби 239. 

Причастието на -лъ ср-Ьщаме употр-Ьбено безлично въ изречението: 
да ни избави от тъзи нйпасть, що е нападнало на нйсъ 446. 

Криво схващане на старъ адноминаленъ родителенъ като 
винителенъ имаме въ прим-Ьрит-Ь: да покаже сла^кое разтворенис 
своАта си воля 27; когй паднахми на д^но водата 261. 

Глаголътъ имамь съ да-изречение: да покйже намъ да имаме 
да са покланяме на господарьето си 24. 

Интересни еж фразит-Ь: да ми ймашь любовь на жената, как- 
воту ймашь и на менА 245; и да ти ймамь вЬрата 240; да го 
хули и да го псува и доброто да му не йма 161. 

Сравнителна степень на съществителни и глаголи: 
амй 10ще по-злини зе да струва 43; ами туй бЬше нйй-зло 43; одъ 
двете кое по любишь? 252. 



По-р'Ьдки български думи. 

Баснослбвци : и баснослбвци прельщаваха много 229. 

бащнина: занеси гу на б й щн ин ата си 183. 

безбедень: да приминемь живбть невредймь е безбедень от душмй- 

ните душевни и телесни 293. 
безмълвно: лано бихъ намерилъ нЬкое мЬсто безмълвно 464. 
беси се: морТето като дивъ зв-Ьрь са бесеше 304. 
бичове: бЙАха го сьс бичуве говежди 553. 
блъсъкъ: и като блбсакъ да го изгори 295; явй са нйпрасно като 

б л Ьса къ 371. 
богоразумие : да истеч^ прол-Ьтъ богоразумТа 17. 
божестъвно: божестъвное евангелие 23, 24 и др. 
болЬри: на образь пр-Ьстбри са като едни болЬри 395. 
болЬрка: беши н-Ькоя жена бол Ьрка 390; беши една мома, беши 

твр/.д-Ь б л Ь р к а 393. 
ботуш: да донесать ботуш желХзни 552. 
бран, -а, -о: а легеонь беши войска най-брйна 165. 
братол1ббТе ; да й\1ате братолюбТе. 
бълвоч: като когй песь са избелва и пакь са обр^же на свой бал- 

вбчь 400. 
В^рен, • на, - но : та го фърлихме в' онзи трапь вйрн1и; отидоха на 

онзи трапь вирни 551. 
вгоздйли (= въгвоздили) : оти очите твои вгозднли сьрдцето нс- 

гову 254. 
велеглйсен: почеха велегласно да думать 440; кой Я31'.1кь вели- 

гл^сень мбже да похвйли достбйно 313. 
великосйлен: великосйлни богь 183. 

великосъв-ктник : великосйлни богь и вел и косъвГ.тни кь 186. 
ветрила: напрйвиха гемУата и вдигнаха ветрилата 467. 
ветъх: в^тхите чловЬци да смйслиме 48; да мисли за витхбто оте- 
чество 7. 
вини (причина): Т1Я е вини и творець и сьздатель 20. 



60 

влйстост: заради туй (богъ) напрйви Адама самовлйстна, да си има вб- 

лАта, да си има влйстост 279. 
влудЬвам: която ги флуд'Ьваше да ни дуд-Ьвать 309. 
влъхва: блудникъ или влъфа или пиници или хулникъ... 532. 
вощанин (войникъ): и кажеше оти сьм вощанинь 1сусу Назарйнину и 

отвращам' са от воиванУету . . . тугйзи кйжи, нечестиви войнйче, 

туй ли ти пбчеста . . . 173; отидоха и вощани 62; и вощаните 

зеха светаго 181; онези вощани отхаждаха 168; даде дръзно- 

венТе на н-Ьколко вощани 300; н-Ь туко бол-Ьри илй вощани 417. 
вощанска: имай си почеста вощанска 169. 

вражба: що си имала вражба сь диверЬ си; врйжба имахь 392. 
вралец (вр-Ьние): и стори го та вьзвр'Ь и от вралецать на морУето 

раступп са смола га на гемТите 312. 
врач: врачь 224; врачуви 223; врйчувите 224. 
врачевсгво: йщеши голЬмо исцеленТе, йщеши голЬмо врачевство 10. 
въбел (кладенецъ): царйиа повелЬ да го туретъ у въбелъ сухъ 594. 
възрастл: богъ му възрасти родотъ 321. 
въплътя се: въплъти се от света д-Ьвица 10. 
Горък: да имъ кажи онази горка дума 494. 
горница а седна на горницата оти да покаже вшшин/.та на 

умоть 209. 
господарйца: и царици се слугува, робъ служи, и господарйца се 

слугува 279. 
гърдост (гордость): нети ги богъ прТе да ги помил ова от тъхната гръ- 

дость 277. 
гъртань (уста): ма е извадилъ от гартань вражТа 461. 
Дароносно: благодаримь та, посмь та дароносно 315. 
дароношение: имать и по-многу дароношенУе 326. 
движйтелен: и ангели, дето са удущевленТе, туко два скбпоса движй- 

тел ни ймать 190, 
двоение (съмн-Ьние): да немаме ни едно двоенТи на скбпосат 275. 
двоелйк: който е двоелйкъ като л-Ьсйца 58. 
дето е тъй (именно, както сл-Ьдва): в него много богослов! йма, прика- 

зуване, дето е тъй 19. 
дечиЛ: ни сучеши кату другите деч1л 455. 
долняк: защо долнЬкь веяши в-Ьтрь и запр-Ь блатото 433; духа вЪтрь 

д ол н 1^ к ь 434. 
донесох (= доведохъ): за туй го д унесох пред тво^ власть 172. 



досадници: сЬки члов-Ькь спротп своАта работа наричаше и ббгъ : шХ- 
ниците ДТониса, ... досг1дницитс Ира . . ., да речемъ и секи 
члов-Ькь имаше и бога 265. 

достойнство (чинъ, санъ): подирь мйлко време доди Лсонь на досто- 
йнство цйрство 222. 

достохвален: работа чудна и достохвална 119. 

досъдени (нещастни): и ще да стани арх1ерса и много до съдини ще 
да утишй и много души ще да завиде у царство небесное 456. 

драголюбен: сине мой, драголк)бн1И 575. 

дрьзновенно: дрьзновенно писах до вас 121. 

духодвйжен: богомудри и духудвйжни праотци 289. 

д-Ьвствувам: послушайте женм и д-Ьвствуйте 149. 

д-Ьйстува (д-Ьйствува) : туй мъчган1е д'Ьйстува и на сьнъ 5. 

Ехти: седемь клетвн пр1е от бога да ехти, да трепЬре и да работи 
земХта 199. 

Жеднина: не можеше веки да вьрвй от много жеднина 221. 

желиме (желаемъ): четв'рта сила та с похот', сйр-Ьчь да жслимс за 
добро. 

женолюбец: който е женолюбецъ като пастух конъ 58. 

живоприемен : повелХ царь да са нарича водата живопрТемн1и ис- 
точникъ 222. ' 

Завидни к: и онези завйдници 362; завйдници 366 ; завистници 365. 

занепраздня (забр^Ьменя) : оти щешь да занепразднишь и да ро- 
диш' сина 272. 

зауша (удрямъ плесница): когй са распнс синь твой, когй са заплис, 
когй са заушй 144. 

зв^Ьздочетцй : каквото казовать нвЬз до четците 41. 

зв-Ьролйчен: зв-Ьро лични царУе 295. 

згбвор (умисълъ, планъ): а той имаше по преди з говор ь да гу плЬнй 
297; имаше на ум6т'си тькьвзи зговорь 296; и всички зговори 
варварски скоро гь1 ще разне 297; тблкози беши войската супус- 
татска сьс зговорь убр/.жина . . . 300. 

здравствуй, здравствуйте (ср-Ьща се въ края на писмо) 120, 121, 122. 

землън, а, -о (земен, -а -о) : сЬно землъно съм' 63; да см-Ьси небес- 
ните заедно съсъ земл'ните 27; земльни ангель 452. 

зичс (вм^Ьсто зича, миож. ч. отъ заече) : и зе Ное от сГ.какъвъ родъ 
животни ... от нечистите зе седмъ зиче 95. 

злоумень злоумекь: члов-Ькь 323. 

злопроизволйтелен : злоумень и злопроизволйтелень члов-Ькь 323. 



62 

зовъ: коливу, на наши м-Ьсто тъй зовът ъ варенуту житу 187. 

зъмя: който е лукавъ като зъмТа 58; зьмТХта 129. 

Из (низъ): като вйд-Ьха туй чудо, пренесуха го из' градо 236. 

излишя: оти учите й твбрд^Ь любя, и тш ма излишйха, когйто ма 
погледна 254. 

изпръв-Ьнъ: испръв-Ьнъ та е законоположено да се слагаме на цар- 
ството си 44. 

изтекува: сльнцето тамань истекуваше 383. 

изтече: мЬсецоть и стечи 278. 

изтьщен: амй не бй истьщена тази дума 217. 

Капище: угодй бгнь в' едно капище 171; за капищито 172. 

клекав: на болни исцеленТе и на клекави исправленТе 557. 

клик: сьс глас' и кликь се затекоха врьху душманите си 304. 

клйкам, кликна: туй като видЬ кнезу, клйка Лоана 234; клйка дас- 
кала 232; клйка да йда ду него 233; клйкаха и думаха 310; 
поклйка попове, да го усн-ЬХть 226; поклйка едного роба 247; 
ськогйми клйкаши на помощь 248; и клйкна сьс гол^мь глас 439. 

кликач : кликачъ 16ще не б-Ьше вйкалъ 45. 

кл-Ьть мн. ч. кл-Ьти: зам' да вл-Ьзимъ въ кл4те на сръдцата наше 55. 

кнез (кметъ): да са сабирьть сйчки кнезове 244; и там' щоту са 
б-йха сабрааи кнезувите 245. 

книга (писмо): сегй пишети на отца моего книга 250. 

коливо: туй коливу, защо на наши мЬсто тьй зовъть варенуту жйту 187. 

конци (множ. ч. отъ конник, — конници) : земЬта напльни сьс пешци 
и конци члов-Ьци 297. 

кръмчествие (?) : шесто, заступленТе крь мчествТе 200. 

Лъжове (лъжци): сЬки члов-Ькь спротй своАта работа нарйчаши бога... 
шХниците Дюнйса, лъжовете Ермй 265; а унези лукави чло- 
в^ци страх ги беши, да са не изяветъ чи съ лъжови 492. 

лъстец: а вТе го сте нарекли лъстецъ 590. 

лъфост (? лекость?): доста В1 е лъфоста ваша да са храните 62. 

л-Ьнйвство : л-Ьнйвство нйкоги добро не стори 526. 

люби (обича): добро йще и люби 3; и сметеше дето на този св-Ьть 

веке не люби 129. 
Мйслие (съ събирателно значение): а душата 1бще по-много прТема 

мйсл1е 447. 
младина (младость) : т(в)6ята младина не дей остава тука 167. 
многолЬтен: ала нГле, много лЬтни царю, имаме клетва 121. 
мокр-Ьха (заливаха): и сьс сльзй много се мокреха 301. 



63 

молебник: ако тм, о попе, щото ей земльни ангель и молебникь 

богу за члов-Ьците . . . 452. 
молебницч: да етойшь молебница пред твоего рожденнаго сйча 316. 
мощно: чуде са, може ли д-Ьвйца да роди и какь е мощно да са роди 

богь 124; рйбота думаш', щото н-Ь е мощно да бГ.де 271; ни 

една речь чловЬческа нема нитй йскан1е, дето дан-Ье мощно у 

бога 274; колкото му беши мощно да действува 298. 
Назлание (създание?): кръщенТето . . . та е второ назданТе члов-Ьку 

. . . каквоту беши от бога създаденъ 109. 
нйказ: М1.ка и наказь много ще да истегли 163; защо не зове богъ 

никого на мъка или на нйказъ 278. 
напокон (най сетн-Ь) : и заради туй напоконъ дбде Христос 42 ; напо- 

конъ отдавайте царева царемъ 24. 
напокощен: вь напокощни тбйзи часъ 560. . 
направа (творба): св^тътъ е създание и робъ и нейна направа 20; 

божш напрйва, божТата направа 189. 
напрасно: явй са напрасно като бльсакь 371. 

нарйв (начинъ).- и брьзаше сас сЬкаквь нара в как' да плени Цари- 
град' 296. 
нарочйг (б-Ьл-Ьжитъ) : св-Ьтелъ и велйкъ и нарочйт' б-Ьше праздни- 

кътъ 54. 
настане: никой не рачи да ми настане да ма красти 395. 
наука (навикъ): ако ли речешь наука ети туй, да ти рекь и азь 450. 
начела: тбго слйветь начела, власти, сйлм 156. 
начелни: и пусти да сьбире що сь начел ни господарТе, судУе и кне- 

зове 359. 
начелник: вождъ, иже будетъ начелникъ 12; б-Ь начслникь Са- 

ракйнски 232. 
начитам (сч:5тамъ): ти са начйташь господйнь на този град' 254. 
неблазнен: живбтъ миренъ, неблазненъ 113; сподобй нн тука да 

пр-Ьменемь животь мирно, безгр-Ьшно, неблазно 220. 
невредйм: да приминемь животь невредимь от душманите душевни и 

телесни 293. 
независтно: да имаме братолюб1е незавйстно 314. 
незазбрен (почтенъ, неопозоренъ): живбтъ миренъ, незазбренъ 113; 

да минемъ животъ без' грижа и неповредини и незазбрни 

49; да пр-Ьминемь живбть мирно незазорно и непотъпкано 

от врази 220. 



64 

неизчетен: света троица та е нейсчетна19;на множество неизчетна 

300; неисчетна войска 305; той знай, каква е неисчетна унази 

бол-Ьст 434. 
немилостйвно: бнлха го немилостпвно 553. 
непоносен: а болестта на срьдцето имь беши непоносна 436. 
нощес (нощемъ): и ход-Ьха нощесъ 106. 
Обаяние: та кажете бти е маг1е, обаАН1е тази рабута 551. 
обндник: не ли та н срамь, обидни че 179. 
обичлив: бти е този обичлйвь господар 536. 
обличам (изобличавамъ): ублйчаши дето ненавид-Ьха бога 234. 
облъстя: да облъстй д1авола 265. 
образ (начинъ): сьс таквьзи ббразь госпожда богородица предпо- 

б^дй 304. 
осквърня: и тялото мой оскувернйхь 258. 

ос1^нлвам: то гм осЬнЬваше денье сьс бблакь и не опалеха се 155. 
отв1^тен: амй я речи ми една речь йст-Ьнска и отвЬтна 180. 
очйв-Ьстно: тогйзи погледа Валаам очйв-Ьстно и вид-Ь ангела де стой 

33, 345 и др. 
бшки (овошки): са расхбдеше из' бш кит е да бире емйшь от дрьвУята 393. 
Пазуха (заливъ): Хагань напльни сьс гемТи Кератййската пазуха, туй 

дето ети т-Ьснината камтб Галата 303. 
пастух: който е женолюбецъ катбо пастух' конъ 58. 
пенези (пари): да ти дадем по Т пенЬзи 582. 
пес: като когй песь се избьлва 400. 

пилце (събирателна форма вместо пилци): тУя зе дв1; пилце 130. 
пиянец: никой пияниць н11 е ставаль филосбфь 448. 
племсня (множ. число отъ племе): пл-Ьмен-Ьта и язьщите 217. 
племета (множ. число отъ племе): тблкози яз[11ци и племета 217, 216. 
плоскат: намЬри камикъ-голЬмъ, плоскатъ 596. 
плътолюбец: никой плътол юбецъ н'Ь е станаль достбинь за царство 

небесное 448. 
повеля: ако повелиш да ни хбд-Ь 33. 

повелявам: каквото повел Ьва божестъвное и свещсннос свангслУс 28. 
повелйцем (?): повелйцем да гу изгорйге съвсем' 181. 
повражи (врачува): провбди члов-Ьци до нЬкоя жена, да му по вражи, 

да вйде, да лй ще стана 355. 
подзаконТе: да подзакбнУе искупйтъ 45, 
поднослйв: не зналх, чи сте биле завистлйвь и злй родь и подно- 

слйвь 122. 



65 

подруга: богъ дето му д;1дс под ругаха Ева 66, 277. 

позьаница: б-Ьше н1жои йнок, името му ЕутимУе, познаница светбму 
Аеанйс1Ю 381. 

покров (покровителство): който се надЬва на покровь мой 248. 

помймица: рибарь не фр/.ле вьдецата гола, без помймиць 153. 

п6-напр%д видя (пр-Ьдвиждамъ) : туй по-напр-Ьд' В1{д-Ь пророк Ава- 
кум 46. 

по-напр-Ьд казвам (прЬдсказвамъ): туй пб-напр-Ьд казуваше сла- 
бата 47. 

послух (подслушване): онзи чловЬкь сЬкоги беши на п 6 сл у х ъ 462. 

похоть: тЬзи не с/. са родГгле от похоть м^.жска, амй от ббга са ро- 
дени 115. 

похотение: б-Ь помрачень от похотенТето телесну 254; царица тол- 
кось гу вьзлюбй дето йщеши и на п ох сте и Те да го притегли 
на своХта си вола 245. 

правила (закони) : стурй сьс него кату повелЬвать царските правила 1 72. 

прелка: да работ-Ь и да живея когн сасъ прелка, коги сасъ друга 
работа 510. 

пригвбздя : царица помисли за гбздхету, що б^Ьха Христа пригвбздиле 
на кръсто 599; щЬха да пригвоздеть светаго на земЬта, зймь 
да се не клйти 181. 

пригвозден: оставети ма не пр игвоз д ен а 181; дету е било сас гЬх 
пригвозд^ну светое тЬло твое 599. 

прилично (подобно): прилично тайнство имаме, дето го празднуваме 
58; прилично и седемь клетвь! пр1е от ббга 199 ; и друг1и тьй 
прилично го хул-Ьха 130; прилично пакъ са чюдеши 523. 

примеждя се (доближа се): мъската... примеждй са до брегътъ 32. 

прйникна : хбд-Ьше по сараите си и приникна на долу 355. 

приплоди: не можй да приплоди нищо 323. 

приплбдва: между тьквизи чловЪци приплбдва учен1ету 324. 

присЬкувам: час' минъ много та заради туй присЬкувамь р%чта си 153. 

прифащам (схващамъ): думите б6ж1е да слуша и добр-Ь да ги при- 
фаща 7. 

прйчта (наприм%ръ): като прйчта в' животннх' лбвь 196. 

приятелище (приб-Ьжище, гостоприемница): онази пещер(5 б%ще пр1Х- 
телище, сир-^ч' м-Ьсто, дето кондйсуваха тръговци 40; и дух очи- 
щ^ва пр1ателището 268; и тьг си намери чисто и достойно 
пр1Ателище пресветаго духа 270; Христос трбсеши чисто пр1А- 
те ли ще и достойно за рьпльщен1е 287. 

Бллгарски старини, кн. VII. 



66 

проб%л1.жвам: проводи пророци та пробележваха и прорйчаха 263. 

проказвам: проводи пророци та про казва ха, пробележваха и про- 
рпчаха 263. 

провндец: духь и про внд ець 21, 22. 

прознаменувам: той прознаменуваше калината 46. 

проседна се (хлътна): проссдна се планината и премина Елисавееъ 
на онази странъ 60. 

пр-Нвратен: в-Ьтрь силень и преврат ень 303. 

пр-ЬвЬчен. беше тамо от превечно време черкова 571. 

пр-Ьгласен : сега и гласът' ни е пр-Ьгласенъ 496. 

пр-Ьдгледам (пр-Ьдвиждамъ) : туй предгледаше пророкь Дан1илъ 46. 

пр^лъст: пр-Ьлъстъ д1аволска 27; до где не отфрьлишь твоАта пре- 
л ь сть 170. 

пр-Ьснец: зе единь пр^снець хл-Ьбъ 349, 355. 

пр-Ьобйда : н-Ь по пр'Ь обида, а от много жалостъ та издумахме р-Ьчй 
неприлични 579. 

преобърна (пр-Ьвеждамъ): сториха н-Ькое вр-Ьме, до где ги преобрб- 
на X а (книгите) 123. 

пря се (пр-Ьпирамъ се): и за много чась са прЪха сьс кнезатукь 237. 

псовйсам: и там 1|гуфйса (змеятъ) 168; унези нечестивци цар1е \|гуфй- 
саха 474. 

пучйна : БоХзь Исарь, дето се зове К6з1а пучйна (на морето) 312. 

п-Ьшци (пехотинци) 215, 297. 

пътювам (пжтувамъ); пьтюва 192, 193. 

пътюванье: пьтюван1е 195; пьтрбван1ето 193. 

Работа (причина): от где и за коя работа царь вЬчни поиска да са 
роди 65 

развредил : вид-Ьл ти хубоста твоя и му са развредило сьрдцето не- 
гово 255. 

разговора: какь да вьсплача за тебе, разговоро на моите очи 575; 
тешко мене, разговоро на старость моа 574. 

разсмотря (придумвамъ) : ала богь расмотрй таквази работа (и) онзи 
огнь стйна кату кимерь 183; ала владичица богородица що рас- 
мотрй? 300. 

разрадувам се: туй като чу светая и разрадува са 224. 

растави (мн. ч. отъ растАГъ): блше до н раста» и далечъ 558. 

робя : да плени и да роби 295. 

Самовластен : самовластенъ е, бги никой нема да му съди 206. 

самоволен: направи Адама самоволна 279. 



67 

самодв1{жен : самодвйжсн е, оти сгм си фрька с1'.коги 206. 

самозговорен : направи Адама самозгбворна 279. 

самопроизволителен : направи Адама само п роизвол йтс л на 279. 

самосйлен : са мусил ен е, оти спла има и вьсесйлень е 206. 

самоумен : направи Адама самоумна 279. 

свезан: свезань и угодень в' тумруку 177. 

свЬтлосно: ами защо е огн-Ьнна прилика? Защо е св11тлосно 209. 

ссдЬлищс: м%ста готви за седЬлище за себ-Ь 206. 

силом (усилно, веднага): като вйд-Ьха туй страшное царево писанУе и 
сйломъ ги проводиха (книгите) 122; тогизи и сьс сила ев- 
реите проводиха седемдесеть дйскали 123. 

сйрога: толкози б-Ьхъ сйрота, щото токб на рацете ей са надГ.хъ да 
работ-Ь и да живея 510. 

сиро/гстна : дбди сироХстната иеделА 223. 

сковърна (сквърна, рус, скверна) : и ща да ми умжшь сковьрната 
моя душа 258. 

скрйпна : скрйпна сьс зъби 175. 

сладкопЬснен: сьс сладко п^снень органь мусиюйски 313. 

слекав: доходеха болни, сл-Ьпй и слекави и исцелЬваха се 377. 

сл/.жа: бога слбга 199. 

смотрйтелен; постави три члов-Ьци сьмотрйтелни да ги сьпика- 
сувать 361. 

сърдина: тугизи кажи Пупл1е сьс мнбгу срьдина 173; расръди се и 
сьс гол1ша срьдинй каже; от срьдиньта си зс камикь да удари 
светците 430. 

сърдов^дец : нарича пророка, оти е срдоведець 45. 

стапунка : пристъпи понапрет' три стапунки 222. 

створя (навърша): ствбри ;^ години сьс майка си 202; евреите о го- 
дини отвориха в' робство 200. 

стой се (струва, тр%бва) : със духь на истината стой са да са кланя 104. 

стол (столица): разбра оти царють липсалъ от столоть си 297. 

стойние (състояние): да постим и нТа и да дбдим на правото си сто- 
ХнТе 448. 

страстен (страдаленъ) : а страстна онази утрбковииа остана 242. 

сугуб (двоенъ): богъ сугубо рождение прУе на земХта 53. 

съборно (общо, сумарно): и съборно да речбмъ 265. 

съвършавам се: и попъ в' седмьш цень са сьвьршаваше по за- 
конь Моисеов 200. 

съгледник: познаха ги по дрехите, че са чешйте и сагледници 71. 



68 

съд-Ьйствйтелница : богородица, сьдействйтел ница божест^вному смо- 
трен1Ю 306; т-Ьхната молба, съдействйтелница на исправлен1е 
доброд'Ьтеле 446. 
съдник: пророци и с/.дници 210. 

състана се (срещна се): и са стан а се със блаженнаго сина своего 
Савва 407. 

сЬкогйшен: присносущна, с-Ькогйшна 19; щешь да ймашь в-Ьчное и 
сЬкогйшно пме 1 19. 

сЬнь (чадъръ, палатка): и не вл-Ьзоха под' сЬнь; и постави ги в' 
с-Ьнь 215. 

сЬчиво : тамъ дето сечаха дръвата испадна от едно топорпще сечи- 
вото жел-Ьзно 79. 

Творец (поетъ): Омйрь велйй творець 134. 

твърдина (суша, континентъ) : на втори день направи тврьдина 198. 

тегота (неволя): боеши са да ни падни в' н-Ькоя те гота 172; оти го- 
лЬма ми и тегута 256. 

тлапя (блуждая): съ празднодуманье и да тлапишъ 111. 

тлапанье : н'Ь сьс п1анство и тлапане 47. 

тръбила (трж.би): сьс тръбила паднаха стените 1ерихонскь1е 200. 

Убожя: богъ остана да у божи нас 22. 

у брус: светмй убрусь 299. 

уголя (турямъ, гуждамъ): не фрйл'Ь водицата гола ами у годи стрАфь 
на нея 153; пр1елъ би богъ Адама да го у годи пакь въ 
рай 276. 

ужйаам: чакаха, ужйдаха да вйд-^ть милость бож1а 298. 

у.чор: защо претрьп-Ь псуван1е и укоръ 65. 

умразя: а тм, члов-Ьче, у мрази месоту 448. 

уприличавам (уподобявамъ): що уприличйваха дарбите имъ 18; не 
прилича и нищо 19; ами какъ да са уприличй ней? 20; Т1я по 
истинна уприличаса и на пустин^Ьишаа грЬлица и дЬвственаа 
148; послушайте и уприличЬти са ц-Ьломудрьний Анни 149. 

устав (правило) : зьм1Хта има у с т й в ь, когй я б1ять, тукб главата си крие 1 29. 

Хулникъ: или блудникъ, или вльфа или хулникъ 532. 

Час (вр-Ьме): по-тенко да прикажимь ала тр'Ьбува и много час 154. 

чест (часть): намери н-Ьколко от ^.бщите, врьху които светещи св-йть 
велнкь като хв-Ьзди на сЬка честь 445. 

чете се (см%та се): на едно са чите 205. 

чувстъвен (вещественъ) чувъст/, вни сили 5; ангела чувст'вноне мо- 
жеха философите да вйд^Ьтъ 41; н-Ь сьс масло чувстъвно 59, 



69 

Яра (въздухъ): бЬсовете бЬгаха по яра и плйчаха 475; и сега стои 

пр-Ьстола на яра, не държи го нищо 568. 
ядувам се: ймй са много ядуваши кйкъ не научи името на светил 522. 
яльво (олово?): и сйчки пот/.наха в' мор^ето като яльво 303. 

Чужди думи. 

Турски думи. 

Байрйк: угудйха го на байракать 164. 

баш (главенъ): ами б (70) бЬха най-башъ 202. 

барем: а то барем работите му да в-круватъ 81. 

башкй: сЬки члов-Ькъ башка воля има 20; отхбждаха в' пустйн-Ь, секи 
по башка на един'Ь505; събра бьшка войск/, 306. 

бахчй: една бахча затворена 123; макаръ въ бахче 263. 

бей: да ги паз-Ьть тамь, до где доди беють 425. 

бюлюр: от кристаль, сир-Ьчь от бюл юрь 117. 

велияг (вилаетъ, область): на Певлагон' велият 571. 

гемиуй: донесе го начелному гемидйю 569. 

гурбя (?): единь камикь като гурьбЬ голЬмь 231. 

гирань: що заграждашь так/.взи чуднии гирань 238. 

дева (нема): дева н'Ьс'мь азь богъ ! 77. 

диван: с'браха са сйчки и сториха диванъ голамъ 542. 

дувар: исправиха слйби по дува р ите 371. 

душмйн (гръцка дума чр-Ьзъ турско поср-Ьдство) : оти са умножиха ду- 
шмани мои 552. 

емир: проводиха емир до царл 541; распустй емир е по сйчка страни 
Анатолска 542. 

емйш : бире емйшь от дрьв1ята 393. 

зарйр: гол-Ьмъ зарарь щешъ да патишъ 169; и мьнастйрю на гулГ.мь 
зарйрь ще да бАди 254; и ни би зарарь нищо 375; приказваха 
зарйрют' си 313; и нищо му не би зарйрь 413; да не му 
стори зарарь 524. 

кадия: щото бАха паш1е и кадии 541; да се с'берутъ сйчки кадйе и 
паш1е 542; да види царь, оги ти не си кадйа 490. 

кадър: по-тенко що сме кьд/.рь да ви прикажим' 197. 

кайл: стана и баща му кайль 244. 

калкйн: та си остйзи неговат калканъ над престблатъ 568. 

карйз, карез: злина да не дръжимъ или карйзъ сьс' нЬкого 98; да ни 



70 

дрьжйме карйзь или душм^нство 129; дето дьржй нам карез' 

сЬкоги 585. 
къвзи: зъмята има зйконъ та къвзи, коп! я бйятъ 96. 
кърчйг: носи единь карчйкь вода 224; преснець хл-Ьбь топль и кар- 

чАкъ вода 355. 
кефйл: си станала кефйлъ 514. 
кехая: отидоха на Еулйв1а, на кехайта цйрева 491. 
кимерь: онзи огнь стана кату кимерь 183. 
ковладйсва: който прегрешил' сас гр-Ьх и коготу ковладйсва, знйенъ 

е тамъ 532. 
ковлауйя : или кувлауйя или блудникъ 532. 
комсулук: сьс комсулук и високо умство 588. 
кондй ам: дето б'Ьха кундйсали 309. 
куртулйсам : б-Ьгай да си куртулйсаш живбтоть 37; куртулйсува 

А от гр-Ьхь 107; сегй ма куртулйсай 138; куртулйса 139; 

286; се бЬха курт/лйсали от он^зи б-Ьдъ 466; куртулйсу- 
ва ш ни от агар-Ьнски рьц-Ь 315; 488. 
комшйе: думаше на кум шие ти си 394. 
мангър: извйди три мангари и ми дади 515. 
махана: да не намЬреми мьханй 449. 
мусайп: а мусайпъ царевъ МагнентТе отговбри 554. 
нишан: пр-ЬсветЙА б^ му оставила мйлку нишань 236. 
орман: отиди тамь в' онзи орьмйнь 166; от урмйнуть 166; чи гу 

събудила в' урмануть 183; 
ортйк: и нЬкои ортаци помежду се откраднали 188. 
паша: пашУе и кадии 541, 542. 

рейзбаша: донесе го начелному гемиуУю, рейзбашу 569. 
сарйй: побЬгнала от сараите 244; да йдишь на другите сарйи 240. 
синдйр : имаха синуйрь 311. 

сиуил: написа на светаго и на царицата таквози осуждеше, си у йлъ 559. 
спахия: б-Ь онзи мьжъ Расланъ, блше войникь, сТи реч' спахйл и с' 

сйчко срдце др'жеше спахийски уредь 572. 
сащйсуване: имаха голХма мьлва и с'щйсуван1е много 541. 
съклет: градь голЬмь стака, та чегражденйте голЬмь ськлеть имаха 312. 
темель: удйри кймико, щото беши темел ю на черквата 376. 
тестйк: дай тестйк 542. 
тефтйша: а царь ни го пйга нищо, не го тефтйши, ами повелЬ та му 

отсЬкоха главата 546. 
тумрук (жел-Ьза): угудйха го в' тумруку 175; свезань и угодень в' 



71 

Тумруку 177; ги затвориха в' темница и в* томрукуть 422; и 

дето имаше тьмнкци и томруце, сйчко блше пьлно със хрис- 

тиА.не 541. 
тумрукчй: светците от вьнь сп-Ьха, току тумрукчйють АглаУа ни 

спеши 438. 
уйдурдйсам : кой мбжи да уйдурдйса на Лоановуто слово 283; и 

други много льжбзни думи уйдурдйса льстйзГи цар 233. 
улйк: додоха олйците цареви 473. 
файди: за душевната си файда 7; каква файда ймать 123; коя ти е 

файда? 393. 
хабер: дано чуй от н1жого нЬкой хабер ь 244; проводи му ха- 

бйръ 77. 
хак: азъ да земамъ хакъ от него 458. 
хан: да направи едйнь хань от крисгаль 117. 
харач: са обрече да имь дазать харачь 309. 
харч: да йма за харч 225; струваше тблкос харчь 388. 
хрюшфет: амй й зелъ хрюшфсть от наши зломйслъници 487; не лй 

си зелъ хрюшфетъ? 489. 
хатър: за хатьрь 424. 

чардйк: нЬкои от полетите сйиречь от чардаците 546. 
чалъсщйсвам: за душата ни да чалстйсами 529. 
чаршйя: метежъ голЬмь из' чаршйлта 485. 
чешйг: познаха ги по дрехите че са чешйте 71. 
юзбашй: що са наричаше тирони, като нарйчашь юзьбаша 164. 

Гръцки думи. 

АгТйзма: вьнь на агТйзмата, дето се зове Злйть клйденець 300. 
аравуна (капаро?): и толкози навиха войскьта хаганова, колкоту имь 

като аравуна дадоха за сетнюту развалеше 300; и замнй от 

мене г желтйци аравуна 482. 
аресувам : не аресува 33; тази реч а ре са и бащи му 245. 
арнйсвам, арнйша : ако нЬкой от христУените се ар ниши от Христа 

163; Азъ са не арнйсувамь от Христа 175; скбрз стбри служба 

ббгу, дано са арнйше да престане негов гн-Ьвь 354. 
дйскали : даскали да ти провбдеть 122; едйнь от онТ.зи диска ле 124. 
дофтасам : ето го дофтйса и Христос 62. 
ен1а (грижа): той ще йма ен1а и за трет1ата ми 462; да си врьними 

еннХта на добивани на душйга ниша 528; нетй да ймати еньн1А, 

са що да си облечете снагата 528. 



72 

еннйсувам: да не са еньнасовами едно, ка' щемь да са убогатимь 

528; како са еньнХсовати; кой дету са еннйсова 528. 
исторйсан : на м']Ьстото, дето беши исторнсанъ богородица 514. 
калесамъ: когй люде да калесамъ на трапеза царска 563. 
кандиларин: стана кандиларину, дето запале кандилата 385. 
катйрги (гемии): и фръ1иха желЬзо на катаргмте си 307; армйда 

много от катаргите 308, 309. 
кердбсам: да го кердоса дшволъ 108; аку щешь да си кирдосашь 

живототь 166; друго нЬмаше осв-Ьнь сьмр^.ть да кердоса 161; 

ако не добТешь страх божТи, мудрость ни щешь кердоса 134; и 

престоль отца своего ще да кердоса 272. 
комад: да го разд'Ьлйшь на хиляди кумйти 178. 
ламбада: вьоружи сьс води и сас ламбйдн 298. 
легоми : оти ле го ми, като б-Ьхме поробени 25; чи легомц не б-Ьше 

пророкъ 61 и пр. и пр. 
лйпсам: не ще да липса 133; да липса, да речем' да загини 194. 
лйпсанъ (непъленъ, усЬченъ) : февруйрУе м-Ьсець, щото мина та беши 

л й п с а н ь 282, 
магГа : ги близни сьс маг Т и 546. 
мартурТа: прТе мартури 81; и мартурТе намь ббж1е око 499; да 

б^дать мартурйе за чюдото 217. 
мартурйсувам : прорбкь мартурйсва го и туй 38, 39; мартурйсува, 

мартурйсуваше и пр. и пр. (твърди често) 81 и пр. 
миризма: исплъни са онуй м-Ьсто със мер изма хубава, благоухаше 415. 
навлонь: аку ймашь нйвлунь да дадешъ 511; дййте и за мене нав- 

лбнъ 512. 
орйсувам: по-добр-Ь ли е, който е по-гол^мь да орйсува или който 

е най-малакь? 131. 
пйтема : бЬхме поробени у безпбчестна пйтема 25. 
педепсуваи: да мъчи и да педепсува христУХни 417; не послуша го 

архангель Михайль да му даде здрави, амй го остави да са пе- 

депса 378. 
синор : ко^то ети на сйнороть Памфилшски 308. 
сбсувам, сосам : защо сбсувать 80; не соса му туй 43; кблко ще 

м^со да ймь соса т%мь? 215. 
сЬкам: чи с11каха евреите, защо Пр-Ьдтеча е онзи пророкъ 61; защо 

когй чюешь Анна, да не сЬкашь, чи дума за друга Анна 147. 
скбпос (начинъ, способъ ; употр-Ьбява се често и съ други сродни зна- 
чения): алй скбпосътъ на тбзи свети прйздникъ . .. 18; затова 



73 

се зове троица, защо са три лицй и ймать едйнъ скбпосъ 20; 
вседръжйтел' богъ, щото е със скбпосът' си добръ 53; роди са, 
замъ да обнови и испрйви скбпосът чловЬчески 54; да ма про- 
стите, оти рЪчй ма насилиха и изл-Ьзохъ вънъ от скбпосът' си 
67; Христбсь имаше два скбпоса, богь б-Ьше и члов-Ькь 130; и 
йнгели, дето са одушевленТе, тукб два скбпоса движи гелни имать 
190; небето тГ.кмо г скбпосе има 191; а другите скбпосе дви- 
жеше немать 192; да немаме ни едно двоенТй на скбпосат 275; 
ала легоми времето и скбпосьть приближава камтб край 292; и 
други скбпоси имами заради тбзи праздникъ нашь 327; имаше 
н-Ькой царь ЛикйнТе, щбто беши члов-Ькъ по скбпосъ члов-Ь- 
чески, ала беши от дивите зв-Ьрове по-дивъ 417. 

тафрА се (труфя се): да са не тафрйм съсъ дрехи 47. 

трониясам: да дбдать да тронУлсать онзи образь 359. 

ургйсувам: ни дей ни распьжда, ни дей ни ургйсува 293. 

фтесвам: н^ е кривъ той, амй богъ, дато му дади подругата Ева, той 
фтесва 277; който фтбсва със гр-Ьхъ и не са покйй 534. 

хар: туй са зове без' хар' въздаянТе 6. 

харйзвам, харйжа: тТХ имъ ха риза 288; и томузи харйзува 536. 

хиротонйсам: от как го хиротонйса 476. 

хбра (за първъ пжть се ср'Ьща, употр-Ьбена вм. члов-Ьци, на стр. 46 и др.) 

1'постйс: да са въплъти, отчаа гпостасъ; ни духовна гпостйс при- 
лично 6'Ьше да са въплъти 22. 

Чузди думи отъ другъ произходъ. 

Агаряни: дбдоха ага ре ни 307. 

армада (романски произход): дбдоха сьс армада гол-Ьма по мор1ето 
врьху Цариград. 307 

вймеш (румънска дума — митничар): дето б-Ь вймеш напр-Ьдъ, а на 
сетн-Ь стана апостол 210; тойзи духь светйй вамешит-Ь и трьговци 
на душите члов-Ьчески ги струваше 210 

вйре колко (варе от румън. оаге, няколко): м-Ьсто, дето кондисуваха 
и струваха там' по вйрекблко дни 40. 

дук^ти (ср-Ьд. европейски пр.): и нЬкои ортаци помежду си открад- 
наха ду к^ть! 188. 

мъгул^ (румън. д.): ни хортуваше таквйзи думи за мъгулй и за 
шигъ 456. 

миля (романски пр.): четирдесети мйлюви 165. 



74 

полатье (гърц.-романски пр.): макаръ в' полатТе 263. 

порт^р (роман, пр.): тича до вратйта грйдски и попита там пор- 
тйрите 488. 

съпикйсувам (роман, пр.).: постави три чловЪци съмотрйтелни, да ги 
сьпикасувать 361; ти не сьпикасувашь 557. 

унгия (?): заръча да му давать на день по една унгТа хл-Ьбь 177. 

урйсвам (маджарски произх.; срав. йг, господинъ урйсвам — госпо- 
дарувамъ, влад-Ья, запов1^двамъ): богь у рисува челов-Ьчесюять 
животь 152; кой става царь, до где нема м-Ьсто и градове и чло- 
в-Ьци да урйсва 278; да си урйсва на волАта 279; тази зем-Ь 
щьтъ да я урйсать други 346; единъ от т%хь, щото у рисуваш е 
у Анадолъ 418; като сме мьжТе сЙ1ни, щото урйсвам-е жените 452. 

фъртуна (роман, пр.): защо фуртуна голяма стана сьс в-Ьтрь сйлень 
303; фрьтуни голЪми ставаха 302. 

сулнар: да направите сулнари голЬми и да ископаять земята дль- 
боко и да угудеть сулнарите да дохбде изь т-Ьхь водьта до 
манастирю 388. 



(Текстъ). 

рождествЪ Христови. 



нику възвеселит се людУе. 1 

Ала на влад1чните прйздници тр-Ьбува по-много да се рйдвать 
благословенить! христени, оти е царску тр*жество и пбчестъ царева 
бева, з^щб на роб'ието почеста по-малка похвала има и превьзнесенТе 
и тркжество,Уа царската пбчесть сйч*кмте пбчесть! и славн превъзходк 
Зарад туй секи члов^кь е длкженъ тогйзи да тръжествува, да се ре- 
дува и да са веселс, и сичкВ да струва що царъ аресува. ТакьвзТ 
праздникь имами и тькьв*зи день праздн^ваме мирному царю, и на 
сйч ки св-Ьть небесному и нетл4нному и велйкому богу и спасу нашему 
Исусу Христу. Ами кби и как(се) нарича: богоявленТе, сйречъ кьту да 
речем'К1 божеА явлен(е, бти щото са вйд-Ьши, а то днеска се вид-Ь 
и богъ бе члов-Ькь ; богъ дето нема зачело, днеска се (ви)жьда на го- 
дини, кое е друго най-много || и кое е друго най-чудно и що е друго 2 
най-преславьно? Кой дето да чуе та да са непочуди? Кой да помисли 
тА да са не удиви? Дето е богъ та да стане чловЪкь! От где и защо? 
Зарад! наше спасеше и радй наше добро, замь да ни избави от ръц-Ьте 
нечйстому дийволу. 

Защб испр-кв-Ьн сичкйте добьринй направи богь Адаму, сйчька 
чистотк и сйчка св:тк1ня даде гу нему. И дарува му и дванадесеть тЪх 
сили душевьнь! дето ги има сЬки члов-Ькь. Та чи трите сили наричать 
са естеств*нь1, бти сьс т-Ьхь става и храни са и расте с4ки члов-Ькь. 
И прквата сила та е рождестквна, сйречь дето са рйжьда сЬки члов-Ькь и 
от небето, а тбй го стбри та бм. А вьтбрата сила та е хранинье сйречь 
дето са храни члов-Ькь, а третата сила та е вкзрастна, ей р4чь дето 
расте члов-Ькь и йма естество да расте от малко на голямо, от ма- 
лакъ II да става гол-Ьмъ. Т4зи сили та ги ймать и добйтакь и дрьвТята, з 
бти тк(й) ставать и тйе и растлть и хранять са. А он4зи четирите сили 
нарйчатъ са животни бти сьс' т-Ьхвеи и ожив4важ иь се члов-Ькь. И 



76 

прквата е згбворъ сйр^^чь згбзоръ е члов-Ькь. И наговаря са, ище за 
добро. Ть чи когй избере доброто от злото и злото от доброто, топзи 
оназе сила зове са произволеше, дето й втората сила животьна. Заради 
туТ и Христа зовеми згбворъ, защо имаше оти нищеши той никому да 
му е зл-Ь, ами с4коги добьрб йще и лк'би. А третата сила жТво(т)на та 
е гн%въ сйр-Ьчь катб каже богослбвь Григбрие да са гн4ваме на диа- 
вола и на того гн-Ьвбт' си да имаме и тбго да \|'уваме и тому зло да 
струваме, бти тбй стори (непос)луш'ници нась и тбй ни извади изъ 
рйй ... ни стори та достигнахме до ткзи зе клета. Заради туй 

4 нь1 даде богь гн-Ьвъ, а... || за члов^Ька дето е сьзданТе ббжие или за 
христУянина гдето си една в-Ьра сьс него. Никому безь крйвьда да са 
не сркдиме : макар и крив да да има, че заради това ни даде богь 
гн-Ьвь. А четвртата сила та е похот , сйр4чъ да желиме за добро да нй 
с€ поревьне отечество царство небесное казувамъ. Ето са т-Ьзи четирмте 
живот нии сили, а он-Ьзи петь т-Ьхь сили зов-Ьт' се мудр-кш, и с^с гЬхь 
познава члов-Ькь що е и що ще та че првьта е чув*ств1е, втбрата 
меч'тан1е, третата е слава, чствр тата е мй:ль, петата е умъ. А чув*стъвнь1те 
гЬзи са петт^хъ: виден1е, слухь, убоненТе, вькушенГе, усезанТе и виде- 
Н1е та е когй гледа члов-Ькь къкьвб е и познае го, а слухъ та е дето 
когй не може да види онази къкьва й работа та чи или от другигу 
члов-Ька, от речтъ му чуе или от гласбть на онази рабуту, и тбзи часъ 

5 познае що е. А убонение та е когй мерйши члов-Ькь н-Ьщо Ц и познае го 
какво е онбзи, или смрьди или хубаву мерйши. А вькушенТе та е дето 
гледа члов-Ькь н^що и не може да гу познае горчиво ли е йли сладко, 
амй кугй укуси и сьсь уста тогйзи познае що е. А осезанГе е ть е дето 
когй пофатишъ н-Ьщо тогйзи го поз*наешь стодено лТ е или тббло, тежко 
ли е илй легко. Ето тЬзи петт-Ьх сили наричат са чувъстквни. 

А мьч'тан1е зове са дето какво да е когй види члов-Ьк за един 
илй два илй за мнбго днй та го повни и има го на умбт си. Туй 
мъчЧан1е д-Ьйстува и на сънъ члов-Ьку със члов-Ьческата р-Ьчъ, щото са 
нарича помншленТе. Оти члов-Ьк дв-Ь работи има, еднб дето думаме и 
чуваме са едйнъ със други, а второто помь1шлен1е, де го когй е сам си 
члов-Ькъ, той разум-Ьва щото сам' ей дума със (та)квъзи работа, гледа 

6 мъчтанТе и дума (за) сънят си члов-Ькъ щото види. А славата е Ц сйр'Ьчъ 
илй със въздаван1е, илй без в-ьздаванТе сйр-Ьчъ чул н-Ькой чи е лй4'ало 
слънцето че като не знйе от що е станало туй лй\|гуване, туй са зове 
безсловесна слава сйр-Ьч без хар* въздаянУе. А със въздаван1е та са 
слива зове, когй знае члов-Ькъ защо е лй\|-ало сл(ъ)нцето. Оти месе- 
цътъ дохбд-Ь испбдъ слънцето та го затулй да не св-Ьти, защото 



77 

слънцето иде от десну а месецътъ отъ л'1-.ву та са посреш'натъ дв-Ьтс 
и месецъ е по- дол о от слън цето, и заради туй става темно та не св1-,те 
сл'кнцето. Ето туй е слава, ала пбмнслъ та е когй чуе н-Ькой члов-^къ, 
чй едекбй царъ съсъ тбткози войска надви са от другиго царл, дето 
имаше по мал ко сила, тогйзи стой члов-Ьк и мисли, къквб ще да е 
туй да ли 1 истина или лъжа. Тул помишленУе зове са мйслъ. И кол- 
кото струвать и дъйствувать т4зи (пет) тЪхъ сйлм, сйч'кь1те от 
умбтса пов'дйгат', . . . умбтъ та е като царъ, дето сЬди та ей почива. ' 
Ами тукб на 6чив'Ьс'ните работи и щото са проказовать, по т%хъ хбди 7 
умбть, сйр^чъ къкъ ети богъ дббръ. кькь ети слкнцето св-Ьт'ливо и 
къкъ е члов^Ькъ съм'ртенъ. Ето т'Ьзи кУ т'Ьхъ сили даде ги богъ Адаму, 
дего ги казахъме, да си жале на добрб, да лк>би благо, прав'да да йще, 
да мисли за душев'ната си файда, да става от щбто ни беше, а той 
да с'тане та да б'кде, да са храни т-Ьлесно и душевно : т-Ьлесно съ яст1е, 
а душевно със думм сбж1е; т-Ьлоту да му расте, а на душкта да си 
умножава добрините; а вбля божиа да йще; да разсуж'дава добрбто 
от злбто, на диявола да се гн-ква и де желае царство небесное, добрбто 
да гледа и думите ббж1е да слуша и добр'к да ги прифаща, да мисли 
за витхбто отечество; преблагаго бога да слави, (да) промйслюва ду- 
шевно и да мисли туй, щотб й . . . (н)егова файда. Заради туй даде 
богъ Адаму . . . К1 т-кхъ сили и пак' му рече оти сйч'кото. . . под твбл 
вбля, остав'Ьм' та сйч'кото да . || . тувашь от край как' е станало. Тукб 8 
радй бога да нй пойщешъ да испйташъ кък' е станалъ илй как'вь е 
а тб й прест'пи зйпов-Ьть ббж1а, и там' дето не стигаше да разум-Ье 
как-квъ е богъ, а тбй поиска да разум-Ье, и тутак'си стана преступник' и 
исъпди са из рай. 

Ето туй е прес'туплен1ето Адамово. Ако лй го чувъсгквно ис'чй- 
ташь, нищо не щешь съгр-Ьшй, бги раТ и онбзи др'вб, дето разум4ва 
зло и добро, сугубу беши и ети. Как'вбто члов-Ьк', дето е чув'ст'вен' и 
мислънъ, от тЬлото си е чув'сгквенъ, сирЪчь видим, а от душтСта си е 
мисл'нъ, сйр-Ьчъ невйдимъ. Ткй е и онова др*вб, и чувъствно и мйсл*но. 
Туй изъяв-Ьва го светьГ Григбр1е Богословь и каже : вид-НнУе бо бЬ 
дрсво лкоже неимоще виденГе, ала богъ не б-Ьше го насадил за з'ло, 
кьквбто кажеше бого-ар гйсани Пор*фйрТе. Нитй от завистъ опр^ богъ 
Адама да яде, да нй стани равенъ със бога. Амй закон остави богъ 
Адаму, зам' да познае, че има над себ^ господарл бога. Богъ Адаму 
сйчкото харйза, сичкото му прости. Туку онази малка запов-Ьд що му 9 
повел4 богт: да пази и тбй, катб рббъ и служител* божш, а той не по- 
слуша повелеше божТе, амй на пр^лъсть змшна, дТавола казувам, дето 



78 

му завйд-Ь за доброто. Чи за туй са исп-кди и за туй са изгна из рйй 
от онези големи и чудни добьринй, от р^дость в-Ьчнаа, от думане със 
бога и от многото почесть божш дето му б-Ьши даль. Ал^ си сам' си 
стори зло и затрйване. Ала богъ със скопост, като с! е дббръ, много 
п-кти го наказа със рани страш*нь1 и със други нахождеше колко щ4. 
Ала не щ-Ь веки да намрази грехоть, веки не щ-Ь члов-Ькь да стори во- 
лята твор цу и богу, ами сЬкоги на т-Ьлото си и на душ*манина дшвола 
струваше волята. Блуд ство се хвалеше, боюве и каразе са умножаваха, 
блудъ се ублажаваше идолопоклоненТе умножаваше са. Богу никой са 
не кланеше, ами на идолите са кланяха. И секи на своя вола струв(аше). 

10 И до край т4зи снчките врачеванТе тр-ксЬха и || (из)целен1е ищаха, ала 
никой са не намЬри достоинъ врачь, никой не можй да спаси члов^ческьх 
родъ от мька. И н-Ь туку члов-Ьците, ами барем нй себ! ни мбжаше н-Ькуй да 
са ИС купи от мька. Най на сетн-Ь тол ко и гол-Ьмо зло дето 6'Ьше, йщеши и 
голямо исцеленТе, йшеши и гол-Ьмо врачев*ство. Алй и намери го. Сам ей еди- 
нороднь! синъ божш и богъ и слово отчее, дето сьздаде и направи скбпос 
члов-Ьческь!, той дбде и въплъти се от света д-Ьвица, този дето е царъ та 
пр1е сиромаш*ство, замь да убогатй нас, щото сме усиромашели за добри 
работи и отделени от божа воля. Усиромаша да умалй насъ от греховете 
нашеи. В пещера сиромашес ка роди са, да очисти душйге наше. Дето б4ха 
пещери на злите разбойници на дТаволите. Земята осветм и в(ъ)здух 
просв-Ьти. Земята, оти беше усмрадена от челов-Ьческк! жерЧвн, а въздух , 
защото б4ше потем*нллъ от димь жертъвньь Въ ясли се положи да 
изьбави нас от без словесное зло тег'лине. Чуду во йсти(на) преславьно. 
Съвръшеннн богъ да са явй дете несъв'р(шен)но и безкрайни зачело 

11 да приемани. Невидими днес Ц видим являетсе. Заради туй и сйч ката 
бож1а направа дарби приносеть томува, дето сь е родиль : небеса зв-Ьзду, 
ангели, п4снь, землта, врьтп', пустьшга, гасли, пастйрш, чудо, члов^кци, 
с богородица МарТа. Легбми щ-Ьше богь да прссв-Ьтй сйчки св-Ьть на 
сйчкмте езици да даде богопознанТе. Заради туй и философите на сйч- 
кь1те езици дарби му пренесоха заради туй са явиха. Заради туй анге- 
лите сьс члов^Ьците заедно тржествуваха и п'ЬХха, друго по много не- 
маха. Амй философите от Персйда дарбм принесоха, оти днеска се 
исплъня пророческото проказуване и речите имъ днес край прТематъ. 
Д-Ьвица дето я прорече Исша пророкъ, днесъ роди Емануйла. От духа 
свети го заче и роди го, каквото е сам'сй той щ-Ьлъ. Пророкъ 1еремТа 
днешнь! денъ прорече ка каже : сей богъ нашъ не въм-Ьнйт се йнъ къ 
нему, изобр4те въсакъ путъ худбжни и дастъ егб 1якову отрбку своему 

12 й израилю възлюбленному своему. По сихжеявй се || и съ члов-Ьки по- 



79 

живе. Този денъ пакъ 1сй1а пророкъ прорсче, ьйжс: И31^1детъ жезлъ от 
корене ксеова и цв'Ьтъ от него прозеб'нет и пошетъ на немъ духъ 
прсмудрости и разума. Жезлъ от 1есеа та е пр-Ьсветй Богородица дето 
беше от род' 1есеевъ, а цв-Ьтъ от жезъл'тъ та е господь нашъ 1сус 
Христос, дето проц вт-Ь и благоуха род члов-Ъческй. Туй пакъ провид4 пакъ 
този пророкъ и каже: отрбча роди се намъ, синъ, и даде се намъ. Емуже 
начала бнстъ на рйм-Ь его и нарицает се име егб велика съв-Ьтъ ангелъ 
чуденъ св-Ьтннкъ, богъ, кр^покъ властйтелъ, отец* будущаго в1жа. За- 
ради днешнь! денъ и пророкъ Михей прорече, каже: и ти Виелееме, дбме 
Ефраеовъ, на чим'же мен'ши есй въ владйках 1удовахъ? Ис тебе бб 
изйдетъ вбждъ, иже будетъ начел'никъ въ Израил-Ь, и исходъ егб от 
начала от дни в-Ьчнмхь. Ала на тъзи р4чь опират' са завистлй [[ ^) 15 
каквото му повелл ангелъ : В он-Ьзи дни изл-Ьзе повеленТе от Аугуста 
кесара, да са пише сЬки члов-Ькь на бащнината си и сйчки св-Ьтъ да са 
препише на цйрскТатъ кбн'дикъ. Туй подпйсанУе излезе пръв-Ьн' от край» 
когйто Киринеа обладаваше СйрТа. И сЬки члов-Ькь отхбд-Ьше и пишеше 
са на своятъ град'. Отиде и юсифъ от Галелейско м-Ьсто от Назаретъ 
да са пише и той на Виелеемъ сьс годеницата си МарТа, защото бЬше 
от родъ Давидовъ. Таче когйто са пишеха довтаса вр4ме да роди д-Ь- 
вица отрбчето, ами като немаха м-Ьсто, где да кондйсатъ, вл^зе в' една 
пещера, в коХто пещера имаше м^сто много, и когй отход-Ьше пътнйкъ 
а той тамъ кондйсаше. Тамъ роди госпожда богородица господа на- 
шето 1:уса Христа И положи го в' едни ясли щото б-Нха направини, 
за добйгакъ. А пастирите б-Ьха там близо та не сп-Ьха през онъзи 
нбщъ амь паз-Ьха овцет-Ь си. И тутакси ангелъ господенъ отиде там' 16 
и св-Ьтъ много просв-Ьти пред тъх', а тТе са уплашеха със много страх. 
И рече имъ ангелъ, не бойте са, бти вн казувамъ гол-Ьма радостъ 
стйс^а днес на св-Ьтътъ, бти са роди Христос в този град' Давидовъ. И 
туй да го имате б-Ьлегъ добръ. Ид4те в' пещерата да намерите майка 
му и него повито като д^те. И този час със ангелскУатъ глас множе- 
ство много ангели чуха са дето п-Ьяха : слава въ вйшних богу и на 
землй миръ, въ члов-Ьц-Ьхъ благоволение. А пастирите, като чуха този 
глас, рекоха между си : елате да йдемъ на Виелеемъ да вйдиме тази 
р-Ьч'. И като отидоха, намериха каквото имъ рече ангелъ. 

В дните Ирода, царя 1удейскаго, додоха три филосбфе от йсток 
на Леросалимъ и попйгаха, где е царъ 1удейскь1, дето сь е родйлъ, отй 
му вйд-Ьхме 8В'Ьзд'та на йстокь, и додохме да му са пбклонймъ. И като 17 



1) Тукъ лнпсува единъ листъ, та сл-Ьдва бЪлъ листъ, който при подвързването на 
ржкописа е билъ вмегнатъ, види се, за да се препише сетнЪ. 



80 

чю туй Иродъ, убоА са твръд-Ь и зова архТереите и книжници и попита 
ги, где кйжетъ книгите чй ще да се роди Христос. А Т1е му рекоха, 
оти пророкъ Михей каже на Виелеемь ще да са роди. Тогйзи Иродъ 
скрйтомъ зова философите и рече имъ: йд-Ьте и поклон4те му сА и 
испйтайте добр-Ь, и когй го нам-крите, елате та мй каж-кте да ида и азъ 
да мо са поклон-Ь. А туй думаше поганнм н-к чй щ-Ьше да йде да му 
са поклони, ами да проводи да го убТятъ, да царствува той. А фило- 
софите послушаха царлтого и изл-кзоха от ^ерусалймъ и отидоха до 
где станА зв-Ьздата на Виелеемъ, над' пещерлта. Тогйзи отвориха скрб- 
вищата свой и дадоха пресветие богородици злато и ливань и змйрна. 
Та чй през' тъзи нощъ яви им са ангелъ господенъ и рече имъ, при 
Ирода да не йдатъ. И тъй са врънаха низ' другш пътъ и отидоха на 

18 СЕОята бащнйна, и || приказуваха сйчко що са вйд-Ьле и чуле. 

Ала скопосътъ на този светн праздникъ като на касб и малко 
приказахме, бти различим питанне имаме за този праздник да речемт. 
И пр'вото е най-избранното : защо са не роди отецъ или духъ светн 
амй синъ. Второ, защо са случи таквбзи вр-Ьме да са подпйсува сйчкм 
св-Ьтъ. Трето, кое вр-кме на годината и на м-Ьсецътъ 6'Ьше, Четвръто, фило- 
софите от где разум-Ьха и додоха да са поклонХть Христу. Пето, що 
уприличаваха дарбите имъ. Шесто, какь разум-Ьха и донесоха таквйзи 
дарове. Седмо, где нам-криха Христа философите, в пещер'та илй на 
друго м-ксто. Осмо, оназе йвЪзда, дето са явй, естестьвна лй б^кше като 
другГте, илй туко тогйзи са явй! Девето, онази зв-Ьзда колко годйнм по 
напр-Ьдь явй са от рождество Христово, чи да б-кше са явила на едно 

19 сьс рождеството, че какь биха1|можале да додать тблкози брьже 
философите да нам-крять Христа в пещерлтс. И защо са не вьпльтй 
Христос по-напр-Ьдь, амй на сетню вр-Ьме и остави тблкози душ й чло 
в-Ьческь! да са мъчатъ. Туй е пакъ десето питаше. 

Т1'.зи десетгЬхь пйтанТе имами ги за днешни денъ. Макар да йма 
и другТи пб-много, амй нТе тукб който тр'11боватъ т-Ьх' да кажемь. Ала 
до где не с'мь започель да разврьзовамь пйтанета, туй са моля на ваша 
люббвъ, да са не л-Ьнйте и да др-кмите. Защо подобаваше пб-напр-Ьд' 
да гй рекХ, че за туй умножих речйге, а времето умалйх. Ала тьй да 
ги развр'за нак'со, да начена пр'вото. Ала на тбго си имайте умбтъ, 
оти в него много богословие йма приказуване, дето е тъй. 

Света троица та е нейсчетна, безкрайна, нетл-кнна, присносущна, 

^ сЬкогйшна. И щотб има по свЬтотъ не прилича й нищо. ![ Амй какъ да 

са уприличй ней, като тш е вини и твбрець и сьздйтелъ на сйчкото, 

дето видиц^ъ по св-Ьтбтъ? А св-Ьтътъ е тл-кненъ и вр-кменни, създйнхе 



81 

и робъ и нейна напрйва, та заради товй се зове троица, защо са тр11 
лица и имать едйнъ скопосъ. А единица зове са, защб т-Ьзи трйге лицй 
иУ1атъ единъ скопосъ, като да речешъ три члов-Ьци дето йматъ три 
лица, а сдГенъ скопосъ, на туй прилича, ала на другу нпщу. Оти чло- 
в^Ъкъ та е самовбленъ сйрЪч' т^зи трите чловЬци с^^ки члов^къ башка 
воля има и друго хотЬнУе сЬки Ггма. А свети троица та е едйиочестна, 
сйр'Ьчь една почесть йматъ равно и трите лица, на чело на години илй 
край нематъ, един' от' други не различава нищо. Ам11 тукб отецъ ражда 
и извбде, а синъ ражда сУе, а духъ светГл исходе. Та че отецъ е нерож- 
денъ, защб от никого не съ е родилъ, каквото || члов-Ъческн умъ щото 21 
са от нйгде не ражда. А сйнъ и слбво та е рожденно. Защбто роди са 
от отца, каквото р-кчь члов1>ческа щото се ражда от умъ, а духъ свету 
нетГи рожденъ, нетТи нерожденъ. Оти да б-Ьше рожденъ, щ-Ьше да е 
синъ, а да 6'Ьше нерожденъ, щ-Ьше да е отецъ. Ами що е исхбденъ? 
Защо исходе от отци нерожденнаго и почива на рожденнаго сина. Как- 
вбто духь члов-Ьческь! естеств'нь1 сйр4ч' удйшанъ е, нъ легомн като са 
нарича отецъ и има дв-Ь имена, зове са отецъ и производйтелъ, сйр-Ьч 
исхбдецъ. А синъ нарича се та пакъ е слбво и синъ. И духъ светм и 
той има дв-Ь ймета, духь и провйдець. А отецъ на сина се нарича отецъ, 
защо го ражда. Отъ прбмислъ зове са производйтелъ, защо го про- 
извбди си р-Ьчь исхбди. А синъ на отца зове са синъ, защб е бтчТи 
синъ. И на духа светаго нарича р-Ьч', защб е на духбтъ р'Ьч'тй 
А духъ свети на речтъ са зове духъ, а на про | изводи геля зове 22 
са провиденье. Т^зй трите светм и поклонению лица сЬко йма по дв-Ь 
ймета. Заради туй не бй подобно да са въплъти отчаа упостасъ, да са 
не нарича на три имена : отецъ и синъ и производйтелъ. Амй пак ни ду- 
хбвна упостас прилично б-Ьше да са въплъти, да се не нарича и тб трй 
ймета : духъ, синъ и провйдецъ. Заради туй отец благоволи и духъ свети 
д-Ьйствова, и въплъти се синъ божш и отчш, замь да йма пакъ дв-Ь 
ймета, каквбто и напр-Ьд догде не б-Ьше са въплътилъ синъ и слбво. 
Тбзи, дето без майка се роди от отца, да се роди от светаа д-Ьвица 
Мар1а, и приличен нам бй, каквото и н1е, да спаси нас. Члов-Ькь стана 
да спаси члов-Ьците. Богъ остана, да убожй нас. Станнл съмрьтенъ със 
плътъ, замъ нас душевно безсмрътни да стбри. Синъ божш б-Ьше || и 23 
синъ члов-Ьческь! нарече са, замъ да стори нас синове и наследници 
царствТю небесному. Заради туй са въплъти синъ и слово, замъ да са 
не умножаватъ ймета у света троица. Ала пръвото питане йщеши пб- 
много р-Ьчи, амп защб работата е от богословие, заради туй на касб и 
малко го разр-Ьщйхме. Ала н-Ь чй нема пб шорбки р-Ьчи раздр-ЬшенУето, 

Бхлгарски старини, ки. VII. " 



82 

ами защо не можите да ги разумните как' съ. Да додиме и на второто 
питане, да*раздр'Ьшйме и него, защо е, защо са падна таквози време 
да се пр-Ьпнше св-Ьтбт, когйто са роди Христос Да речемъ и за него. 
Оти вр-Ьме б%ше господу нашему Лсусу Христу да са роди, замъ да спаси 
създашето дето го създаде със своа ръка, сйр-Ьчз Адама и сйчкм род' 
неговъ. Зарад туй се нам-Ьре и таквози вр-кме. Като са въцари Аугустъ 
кесаръ на зем>^та, тогйзи много царства члов-Ьческм на св'Ьт^>тъ пре - 

24 станъха тъй, |1 и когйто са роди Христос, престанА много божТе от св1>' 
тътъ, и тутакси яви са св4тъ да са покланлт члов-Ьците едйнному истин 
ному богу. Сйчки градове поклониха са под едно царство. И езиците 
дето пов-Ьроваха Христа, на едно царство и едному цару Христу под 
клониха се. Написаха са сйчкн члов-Ьци на единъ запис' царю Дугусту 
написаха се хриспаните в книгата небесна. И чловъците в' онози врЪме 
нарекоха са аугустьши. И нТе, които повЬровахме Христа, нарекохме са 
христТане. Написа се Христос в повеленТето Дугустово за дв-Ь работм: 
една, да покаже намъ да имаме да се покланяме на господарьето си ; 
туй повелява Христос, и божестъвное и свещенное евангелТе каже : 
въздадите кесарева кесару и божТа богови. И пакъ апостолъ Павелъ 
каже: напоконъ отдавайте царева царемъ. И концемъ конецъ, бти ис- 

25 пръв-Ьнъ та е законоположено \\ да се слагаме на царството си. А втора 
та е оти легомь! като б-Ьхме поробени у д1аволскь1 ръц^, подклони се 
Христос', замъ да избави нас, подписа се зам' да отпише нас от дявол- 
ското подклоненТе и да напише именлта наше в книгата, дето каже 
пророкъ Давйдъ : и в кнйз^Ь твоей в'си напйшут'се, пороби се, замъ да 
стори нас цар1е над зло теглинето. Заедно със робъето се прйчети, замъ 
да стори нас на тоговата вола рббъе, дето б'Ьхме поробени у безпо- 
честна патема. Какъвото каже и Павелъ: и пак на друго м'Ьсто егда 
пршде испл'ненТе си р^Ьч' край на годините, проводи богъ сина своего, 
щото е билъ от женА и който е билъ под' законъ, да искупи т-Ьзй, който 
са П0Д8 законъ, та ги нТе сино-пожененТе да нам-Ьрйме Заради туй так- 
вози прилично вр-Ьме нам4ре са на рождествбто христово. 

2д Рекохме втброто питане, и сеги да речеми третото 1 . И той е тъй, 

бти кое вр-Ьме б4ше на годината или кбй м-Ьсецъ б4ше, когйто се 
Христос роди, да речемъ и затуй. 'Чи годината йма четири вр-Ьмена, 
еднб прбл-Ьтъ, второ жетва, трето есенъ, четвръто зима. И прбтЬт' са 
зове от 31 февруарТа до ЙУ маш, а отъ йУ маГа до вУ аугуста нарича се 
жетва, а отъ бУ йугуста до дУ ноемврТе нарича се есенъ, а отъ дУ ноем- 
рфУа до я\ февруарТа нарича се зима. И прол'Ьт'тй йма збдУа овенъ, юнецъ 
и близнецъ; а в жетва йма ракъ, лъва, д-Ьва; а в' есеньта йма кбзирокъ 



83 

н скръпУа и стр-Ьлецъ; а зимйта има козирокъ, водолей и риба. Пакъ 
и въздух има з6д1Й овенъ, близнецъ, д-Ьва, водолей, рь1ба и стр-Ьлецъ, 
а долу зодТите та са лъвъ, скърп1а, козирокъ, а п6ср'Ьд^ та е юнецъ, 
ракъ, супругъ. Т-Ьзй четсритс стих1и, дето са на св-Ьтотъ, имат разд%- 
лен1и и з6д1ите та че има л-квъ, скръпш и козирокъ. А въздухъ има 27 
овенъ, д-Ьва и супругъ. А водата има ракъ, водол'Ьй и рьюа. И земХта 
има зодТа юнецъ, стр-Ьлецъ и близнецъ. Тачи господь нашъ 1исусъ 
Христосъ роди са въ м-Ьссца декемврТе, дето има збдТе водолеи, а в' 
зимно вр4ме, защо йщ-Ьше Христосъ да престане гр-Ьховната зимна 
злина и да истече прбл-Ьтъ богоразумТа; да погобй горчивото вр^Ъме, 
щото е прЬлъстъ, и да покаже сладкое разтворенУе сволта си воля. 
ИщЬше да развали голямата борба чловЬческа и да стори миръ на 
св1ьт6тъ ; да развали преградата враждебна и да см4се небесните зйедно 
съсъ земл'ннте, ангелите казовамъ със чловЪците. Истинско зло зимно 
б-Ьше и по зло не можеше веке да бът;е. Дето б-Ьха члов-кците зази- 
м-Ьли със испитнята душманину дТаволу, д-Ьто св-Ьтъ и зара и || слънце 28 
не видеха божш св-Ьть истинни, дето никакъ не можеха члов-Ьцйте да 
вид%тъ богопознаннь! св-Ьтъ. И радй да покаже Христосъ дето ще да 
доде йст-Ьнска прол-Ьтъ, заради туй бЬше зимно врЪме Христовото 
въплъщенТе. А нбщъ б^ше, каквото повел4ва божестъзное и свещенное 
еуангелТе. Оти когйто пастирите пазеха стража нощна, и тогйзи оти- 
доха и намереха Христа родйл'са, нощъ 6'Ьше, защото щ-Ьше да пре- 
мине лукавата в темна гр-Ьховнй и да доде спасителни денъ. Оти ще да 
истече слъчце прйведное, Господъ нашъ кусъ Христосъ. Да просвети, 
казовамъ, и да очисти темните очи на грешните члов'Ьци, оти по-тем- 
ните члов-Ьци щЬха да вйд-Ьтъ св-Ьтлостъ. Пророкъ 1сйТа туй каже : 
люд1е, сед-ЬщТи въ тм4 нев-ЬденТе, вйд-кх!^ св-Ьт' велТи. Амй кой ходи 
денъе със свещъ? Или кому ще да тр-Ьбува денъ да гледа, св-Ьтъ 
дневни, амй тукб нощесъ '| тр-Ьбува св-Ьтъ. Тъй и езиците дего 6'Ьха 29 
помрач4ле от гр-Ьхъ. Че да б^ха ймъ добри работите, щ4ха да св-Ьт-Ьтъ 
като слънце, не щЪха да вйд-Ьтъ св4тъ богопознанТе. Нъ легоми по- 
мраченните имъ работи пб-темни б-Ьха от нбщъ. Заради туй тр-Ьббваше 
имъ да вйд-ктъ и св-Ьтъ божш и св-Ьтлост', туй уприличаваше рождест- 
вбто Христово дето стйна нощТе и в зимно време. Ала божио помощТю 
раздр-Ьшйхме и третото питане, да додиме и на четврътото питане. 

И то е оти философите от где познаха и додбха да се поклонетъ 
Христу. Да речемъ и за туй. Пророкъ Моусей, когйто щ-Ьше да иде на 
земАта обетовйннал, сйр-Ьч' на 1ерусалймъ, кад-Ьто минеше се пл-Ьн-Ьше 
онозй мЪсто. А когйго пл-Ьнй С1бна, цар% аморейскаго и градбтъ, дето 



84 

са нарича Есевбнъ, отпде и камто запад' блГно при крихоиъ. А тамо 

30 имаше царъ, името му Валсакъ, синъ Сепфоровъ, и като ги вид-Ь, този 
часъ се убоХ и повика старци на полалето си, и каже имъ : видите ли 
туй множество еурейско, тука за малко вр-Ьме щътъ да нь1 надвит. Ами 
елите да сторите н4как' да са избавиме от т-Ьхнйге р'ц'Ь Угодйха сичкь! 
заедно със царлтогб един згбворъ. Оти имаше едйнъ магеюсникъ на 
име Валаамъ, сьшъ Вебровъ, б-Ьше на онози време. И когото проклъ- 
нАше, той б-Ьше проклетъ, и когото благословеше, той б-Ьше благосло- 
венъ. Наговореха са него да зоват, зам' да проклъне еуреите. И ту- 
такси проводиха бол4рь1 да йдатъ на Валаама със много дарби, да му 
се молАтъ, да иде при цар-Ь Валака. А магТоснйкътъ имъ рече; сед-Ьте 
през' тъзи нощъ та че да попйгам азъ богамоего довечара. Ако ма остави 

31 богъ мой, азъ щъ до със вазе заедно. И бог || рече му да не ходи. И кога 
съмна оБоре, рече Валаамъ на болЬрйге, че не остави ма богъ да йда със 
вас. Тогйви отидоха бол-Ьрйге при цар-Ь и казаха какъ е работ'та. Тогйзи 
царъ повторо по-много члов-Ьци проводи и имаше и дарбь! много, и 
рече имъ пакъ Валаамъ, че макар да ми даде царлтъ сйчката си каща, 
плъча със злато, и пакъ не щХ йзл-Ь от воллта богу моему. Ами пре- 
сед-Ьте през тъзи нощъ тука пакъ, и как-мй повел-Ьй богъ мой, азе 
вй щъ каза. И през' оназе нощъ рече му богъ: идй, ала що тй рекл 
азъ, туй да сторишъ. Тогйзи стана Валаамъ и тр'гна със бол-Ьрйте цй- 
ревь1 дойде. И на пътат' случи мо са та са отд-Ьлй от бол-Ьрйге. И доде 
ангелъ господенъ и стана пред' мжскъта му и не оставаше го да йде 
по нататакъ. А Валаам', като не вйд-Ьше ангела, зе да бТе мъскъта си, а 

32 тш остави пътАтъ и фати да връвй II на странл изъ нивТлта. Пак зе да 
бУе, и оправи са млеката на пътат си. И ангелъ пакъ отиде и стана 
между два брега дето б4ха лози там', и не остав-Ьше мъската да мине 
по-напредъ. Примеждй са до брегътъ и притисна Валааму кракот и убй 
го. А той зе пак' да бТе мъскьта си. Ангелъ пакъ отиде на друго м-Ьсто 
по-напред и стана тамъ, дето не можеше веке да мине нитй от десна 
нитй от лева н-Ькой и нй тамъ не оставАше да мине мъскъта. А мъс- 
ката от страх' коленичи, нещ4 веке да йде по нататакъ. А Валаам' ра- 
сръдй са и зе една тояга и фати да я бТе п6-твръа'Ь. А богъ, за гол-Ьмо 
чудо, отвори на мъскъта устата. И продума и каже Валааму : що щешъ 
от мен-Ь та ма бУешъ? Каже Валаамъ: що щт^? Толкози пъти ймашъ, 
дето нещешъ да връвйшъ ис п'ьтат'си, амй ходишъ ту насам' ту натй- 

33 такъ. ]: Сегй да имах ножъ, щ-Ьх да та заколи. Каже му мъската : нелй 
ма ймашъ от млади годйнн, чй вид4 ли н-^когь! да ти стбр-Ь тъй? Алй 
сега стой ангелъ господенъ пр-Ьд мене и не дава ми да мина. Тогйзи 



86 

погледа Валайм' очйв-Ьсно и вйд-Ь ангела де стой. И като го вйд-Ь, ту- 
такси падна от страх и поклони мо са. Каже му ангелъ : защо си бТешъ 
толкози мъскъта дето ти н-Ь е съгр-Ьшйаа? Аз' смь дето я неостав-Ьх и 
щ-^х да та убш, защо ми не аресува път-Ьт' ти. Каже му Валайм': съгр-Ь- 
ших, оги не знаях, че ма си ть1 опйралъ. Амй ако повелиш да нй ход-Ь. 
Кйже му ангелъ : идй, амй тукб що тй рекъ, туй да сторишъ. Тогйзи 
остави и смЬсе са пакъ Валаам' сьс бол%рГ1ге цареви. 

И когй отиде дори до царл Валака, тогйзи излЬзе царъ и по- 
срещна го и каже му, защо не додеш' като та зовйхъ: илй нес'мъ до- 
стоин да та || почета? Кйже му Валаам, че ето додох сегй, ала що мй 34 
повелЬи господ, туй щъ да сторл. Презъ тъзи нощъ спаха там', та чй 
на утр-Ь възл-Ьзе царъ със Валаама гор-Ь на една планина, дето я нари- 
чате Ваалъ името на ббгатого си. Каже му Валаймъ: цйрю, зарачай да 
напрйв-Ьтъ тука седемъ черквища и донеси ми седем телце и седем овни. 
И тутакси напрйвиха каквото иска. И заклй Валайм жертва богу. Та че 
каже Валаку чй предстоявайти тука, на жертвата, а йзъ да са отдел-Ь 
да попйгамъ бога, да вй^-Ь, що ще да ми каже И отиде, А богъ про- 
св-Ьти сръдцето му и каже: царъ Валакъ вика ма от Между реч 1е да 
проклъна тези члов-Ьци евреу и да благословл моавитЬните. Амй кое 
да проклънА, дето гТ е богъ благослови 1Ъ, илй кое да благослови дето 
гТ е богъ проклелъ? По-много е сЪме 1ак6вле и члов-Ьческа клетва не 
приема, бти || богъ го е благословйлъ. И като чю царъ Валакъ т-Ьзй 35 
думь1, каже Валааму: чи аз та зовах' да гй проклънешъ, а ти ги благс- 
слов4ващ. Каже му Валаамъ: азъ тм и по-напред' рекох' туй, бти щото 
ми рече богъ мой, туй щъ да думамъ, що са гн'Ьващъ на мен-Ь? То- 
гйзи отиде Валаймъ и на друго мЬсто стори пакъ жертва там' каквото 
напред. Та чй богъ пакъ отвори устата Валаамовь! и каже: я стани цйрю, 
да чюещъ, що каже богъ. Довелъ ма ей да ги проклъна, ала н-ЬебожТа 
ВОЛА, бти 716 са благословени от в4ка, Богъ гТ е благословйлъ, богъ 
Г1 е отхранилъ, богъ гУ е умножйлъ. И кой члов-Ькъ може да см-Ье да 
гь1 прокл'не? Щъть да изядьтъ като лъвове силни много гЬлеса на 
дущманите си. Разгн-Ьва са царъ Валакъ, като чу тази р4чъ. И кйже 
Валайму: азе та за друго зозах, а ти друго струващь. Каже му Валаам": 
не мога да потьпч-Ь вблАта || богу моему, амй туй, дето ми каже, тбго ти зб 
казувамъ и азъ. Пакъ отиде царъ Валакъ и на друго м-Ьсто, дето са 
нарича Фогбръ, и направи и там' другш черквица като пръвитс, и заклй 
и тйм другш телце и овни. И този часъ отвори богъ устата Валааму и 
каза му т^зи р-Ьч': Валаам, сйнь Вебровъ дума и кйзова, чловЬкъ дето 
знае б6ж1е потайни рйботи, бти много е умноженъ родъ 1аковь и богъ 



86 

е сьс' него. Ще да са (роди) чловЪкъ от този рбдь, дето ще царствува 
над сйчкн св%ть, и като л]^вь ще да л5гне да заспи, и кой ще да см4е 
да го сьбуди. Т-Ьзи, които него хваллть, похвалени щьтъ да бъдатъ и 
Т1е от него, и който го кльнагъ, проклети щьт' да бьдать, ще да истече 
зв-Ьзда и да са роди члов-Ькь, дето ще да развали царьето, щото му се 
не покланАть И като чу царъ т-Ьзи думь1, твр/.Д'% са разгн-Ьва и каже 

37 Валайму : много почесть обрекль са б^х' да ти стор^Ь, нъ | легомн сам'си 
си погуби почеста. Б-Ьгай да си куртулйсашъ животот. Тогйзи стана 
Валаам' този час' и отиде на м-Ьсто свое. А евреите следъ малко вр-Ьме 
пл-книха онези м-Ьсто Валаково. И от тогйзи колко философе са раж- 
даха в' Перси да, се чакаха да вйдатъ тъс' йвЪздй и да познадть, че сь 
е родйть онзи велйкь! царь, дето го прорече Валаам' философьтъ. 

Преминьха са от тогйзи хилТада осемстотин и седемдесеть годин 
догде са роди Христос, а он4зн философи, дето бт.ха в' онози врЬме, 
се гледаха да вйд^Ьть далУе истина, дето рече Валаам, и като вйд-Ьха 
вв-Ьздьта, зеха дарове и трогнаха слЬд' вв-Ьздата да йдать да нам%- 
рАт' где са е родил царь. И като йд-Ьха слЪд нед, отидоха до Вивлсемь 
ка пещерХта. Ето заради тьзи работа отидоха философите сьс дарби 
при Христа. Таче съ божТе повеленТе казахме четврьтото пйтанТе. 

38 Амй я помнел ].те, какво имахме петото пйтанТе. И то е ги || защо 
дарбите, дето гь1 занесоха философите Христу, що уприличаваха. Да 
речемь и за туй малко, защо са твр'д'Ь умножиха речите нн и врЬмето 
замина. Дарбнте на он-Ьзи философи туй образуваха. Оти златото по- 
кйзоваше защото ест' царь, оги токо на царл прилича богатство много 
и злато. Туй и пророкь Давидъ прорйчаше и кажеше : царУе еарсшсти 
и островь! дарь1 принесуть, царУе аравшсти и Савва дарь1 приведуть и 
поклонет СА ему вси царТе земстш. И по-доло пак' каже на този \|'а- 
лом : и жйвь будеть и даст се ему от злата арравТйска. Зарад' туй при- 
несоха дарь Христу злато. А ливан занесоха му като богу, защо дру- 
гиму не прилйч-Ь ливан отсв1'.г1Ь богу, Пророкъ мартурйсва го и туй 
каже: да исправит'(се) молитва як(о) кадило пред тобою. Змирна пак' 
принесоха му като тридневному мрГ.тв'цу, щото щ-Ьше да бьде, оги 

39 Христа : сьс змйрна го помазаха и положиха го в' гробь. И туй боже- 
стьвное и свещенное евангелТе мартурйсва го. Т-Ьзи прознаменувах на- 
он^Ьзи философи дарбите. Имаме и петото питане. 

А шестото е, чй от где познаха философите и принесоха т-Ьзй 
даруве Христу. И туй е очйв-Ьсно, оти от р-Ьчйте вльхву Варлааму по- 
знаха, когйто рече, че като лъвъ ще да заспи, и познаха защо льва на 
царА уприличават. Оти той е царь на сйчкмте явГ.рове. А за бога разу- 



87 

мЬха го, като рече, чй който хвали от него и той похвалень ще да 
бьде, сйр-Ьч който бога поч1[та, н богь того ще да почете. И освЬнь 
богу туй другому не прилича, и зарад' туй му занесоха еамшнъ като 
истинному богу. А сьмрьтна го разум1.ха, когйто рече, чй ще да легне 
да заспи, и от туй разум1^ха и пренесоха му смйрна. Рекохме и шес- 
тото пйгане. 

Да доднме и на седмото. И то е чй филоссЗфите где намериха 
Христа, в пещерГ.та или на друго || м4сто. Туй пйтанье йма и много речи, 40 
защо са нам4рАть н-Ькой, дето казоват, че не гу са нам4риле в' пеще- 
р^1та, амй на Егу'петь, гдето б4ше побягнал' със' майка си. Светь'1 1с11- 
доръ, дето са нарича Пилусиотис, дума туй. Амй, аку ще н]жой да раз- 
ум Ьи Гютиниа и каквото повел'1'.ва светь! юаннъ Златоусть, защо в пе- 
щерата го нам1фиха. И дума за 1уй, чй оназе пещера б^ше прителище, 
сйр1>ч' м^сто, дето кондйсуваха тръговци, и като голЬмо дето б])ше, стру- 
ваха там' по варе колко днй. Оги немаха от где да мйньт от много свЬть. 
Амй и ангель дето рече юсифу да б-Ьга у пустьшл, а нустинл Егупггь 
казувам нТ. от чловЬцитл, от благодать божш. Тамо в пещерлга наме- 
риха юсифа сьс пресвета богородица. ОчйвЬстно е, оти в' пещерАга 
намЬриха Христа философите. Да дбдеме на осмото пйгане. 

Амй помните ле, кое б'1'.ше? Ог многото продльжа8ан1е на речйге 
забрав-Ьте го, с^камъ малко да го помните, амй да го рек.^ азъ. Пй- 41 
тахме оти звездата, де го се яви на философите, естьст'вна ли вв-Ьзда 
б-Ьше, като и другите, или туко тогйзи се явй. Да речем' и за туй. 
Оаази кв-Ьзда не б-Ьше отпрьв-Ьнъ каквото другите, чй да б^ше от онЬзи 
хз-Ьздм щЬше да са явй и по-напр-Ьд' илй на друго вр-Ьме. Ами не б-^ше 
естьст'ена звезда, ами аигелъ господенъ; показоваше са прилика на 
8В'Ьзд1',та и управ-Ьше ги по сичк1атъ пътъ. И нити б1>ше пак каквото 
казовать зв-Ьздочетщгте з6д1е естест'вно небесное, амй туко тогйзи са 
явй сьс бож1а воля, замь да са испльни р1зчта Валаамува. И легомй 
ангела чувст'вно не можеха философите да вйд-Ьтъ. Амй кое да раз- 
дръшА, кое да остави? От много грижа падам' в удивлен1е ; речи ма и 
любозь на празнику струва ма да думам много, ами да отсЪка р-Ьчйге 
си , по-скоро и да раздр-^шл и деветого питане. 42 

Което и то е, оти оназе зв-Ьзда колко години пред' рождество 
Христово са явй Чй да бЪше са явила сьс рождесгвото заедно, какь 
щЬха тблкози скоро да дбдатъ' философите да намЬрятъ Христа в' пе- 
щерата. Изарди туй са думать хубавн думь1 светимъ на черковата наша, 
оти очив-1^с'нъ е б-Ьлегь уб1Йството д-Ьтйнско, дето ги изби Иродъ, защо 
той от двЬ годйн% и п6-доло повели да изб1етъ д-Ни^5. А Христос тогйзи 



б-Ьше 1още в' пещерХта. Очйв-Ьстно е, оти пред рождеството дв-Ь години 
яви са 8в%здйга по-напр-Ьд и упрйв-Ьше философите от Персида до Ви- 
тлеем'. И да щ%ха да дбдътъ по-напр-Ьд' от двЪте годйнн, ами съмо- 
трен1е бож1е 6й да ги забйв-Ь, зам' да промйнътъ много мЬсто да при- 
казоватъ и да думатъ, оти велйкъ царъ сь е родйлъ и отход-Ьме да му 

43 са поклонйме | и да му поклан-Ь създйн1ето божТи. 

Тука за многу вр-Ьме да бьде и когй умре и душата му да € жива 
въ в-Ьки, тЬлото му да умрб и душата да му е жива, тПлото да изгние, 
а душйта здрава да стуй, замь да п-Ье бога. Направи богь Адама и сйч- 
кото му остйви на неговата воля, туко едни заповЬдь що даде да пазе 
и то туко да знйй Адамъ, че има бога над себ-Ь си. Имаше богъ вр-Ьме 
да остави Адама да яде от онози дрьво, ала нещ-Ь да почйка Аламь, 
ами престъпи запов^дь бож1а и испьди са из' рай. Никой му не бй кривь, 
никой гу не испьде, сам ей от своите гр-Ьхове испьди са и испадна от 
слива бож1е и достигна до тьзе земл проклета. Не соса му туко туй 
ами 161ЦИ по-злини зе да струва члов-Ькъ, курвбвство, идолослуженТе. 
прелюботвореше, убтйство, зависть, пйгуби и колко други злинй, се 
д1^волски измислинь! И бсзаконни работм, сйчкнте страстни члов-Ькь 

44 струваше ги Ами туй бЬше най-зло || защо и бого се не покланяха 
члов-Ьците, амй на идоли глухи и сл-Ьпй, на дрьвТа и камане и на дру- 
гТи, който са не прилйчнм рйботн, т-Ьм' са покланяха. И богъ легоми 
ищ-Ьше да гй обрани члов%ць1ге от пр-Ьльсть, показа знамен1е сЬкоги: 
потопь бй по сйчкь! св^ть, градове изгори, знаменТа много стори и 
нещ-Ь векь1 да се обрьнеть члов-Ьците от своите гр-Ьхове тежки. Почйка 
богь да са покйять, и не щ-Ьха да се покаятъ от толкозн злинй до край. 
Като вйде, че се не оставеть члов-Ьците от своите злй работм, слЬзе 
сам ей и вьпльтй се от света девица и богородица Мари. Понапр-Ьд' 
не сл^зе, оти пророците не б%ха приминьле сйчкоту. Св-Ьтьтъ 10ще не 
беше са обрьналь да са вйде кой е добрь и кой е з'ль; 16ще не б%ха 
се искусйле члов-Ьците до край, 1бще пророкь 1оаннь и предтеча не 
б11ше родень. Вощанйнъ 16ще не б*ше дошель. Уготовйгель не беши 

4- са пригогвиль; проповЬдникь не б-кше || проповЪдалъ. Кликачъ 1бще 
не бЬше вйкалъ, че йде Христос. Пръвомъ ходи кликачъ та вика е 
че йде царъ, тогйзи стига и царъ. Тьй б-Ьше и чьстнм пр-Ьдтеча като 
проповЬдникъ, а Христос та е като царъ, И заради туй напоконъ доде 
Христос и въплътй се. Туй мартурйсува светйй Павелъ и кйже: егда же 
пр1иде исплънен1е л-Ьтомъ, поела богъ сина своего, бйвшаго от женн, 
бь1вйющаго под закономъ, яко да подзаконТе искупйтъ, да и мй сино- 
положенТе вьспршмимъ. Ето съсъ помощь Христова, щото сь е родйлъ, 



89 

раздр'11шихме десетЬхъ пйтан^е, принеси, да речеми, и щото е остйло. 
Днешни день пророкъ Моусей прорйцаше и кйже : пророка вьставить 
господь богь вамь от брйгТяхь в^шихь, йкоже мен-Ь. Того послушайте 
въ все, будеть бо в'сйка душа иже йще послушйеть пророка тбго из- 
метсе от землй. Нарича пророка, оти е ср'доведець и знай като богь 
дето е и що ще да стйне и защо } прорече Христос, как' ще да стане 46 
да развал 1'.тъ 1ерусалима и храмоть йкоже мене, сир-Ьч' като мен1^, оти 
и Христос члов-Ькь беши като Моусеа туко гр'Ьхь неглаше. Или защ(') у 
зйконо положи Христос други законь, каквото и Моу^сй. Туй по-на- 
прЬдь вйа'Ьше царь Давидь и К1же: сьнйде яко дьждь на руно и яко 
кйпле кйплюще на земля. Туй пр-кгледаше пророкь ДанТйль и казувашс 
царю Нав'ходонос6ру, че в' днйге на т11хното царство ще да вдигне 
богъ небесни царство, което вь в1жи не ще да си развал11 и неговото 
цйрство на друг1и хора не ще да са предаде. Ще да утенчй и да разнесе 
сйчките царства, а той ще да пребьде до вГ.ка. Туй по-напрЪд вйд-Ь 
пророкь Авакумъ и кажеше: богь отъ юга прУйдеть и светьш изгори 
присенТе части. Гора присЬнна богородица нарйчать светаго духа. Туй 
прознаменуваше калината, дето я вйд-Ь Моусей, оти пресветаа прТе бгнь 
съвсГ.мь божества и остана неопалена. Туй прознаменуваше толгата 
Ааронова, [ щото без ни едно напоен1е прорасте. Чи и богородица 47 
без мьжко сЬме днес роди господа нашего Исуса Христа. Туй по- на- 
пред' кйзуваше сльбата 1йкова, бги сьс рождествого пресветие члов-Ь- 
ците възлЬз^т' на царство небесное. Туй напр'Ьд' знаменуваше и пеща 
на трите отроци, оти ни богородица се опале от многото божестГ.вний 
бгнь. Туй пророците сйчките прорекоха, макаръ азь да ги преминах'. 
Заради туй и нйе, благословени христ1йни, да трьжсствуваме и да 
празднуваме днес, да почетемъ владичнйлть день, да прослйвимь Хри- 
ста, дето се днес роди, нТ. сьс жертви елински или сьс игри, н1. сьс 
пшнство и тл^пане, нЬ сьсь игри и п-Ьсни и съсь койго са радовать 
бЬсовете, кугйго ги струваме. 14"^ сьс зло разнбсЬни и сьс много яст1е 
амй сьс благодарен1е и славослбв1е, сьс чисто ср'дце, съ което са ра- 
дова и слав-Ь са богъ. Да са не пром-ЬнЬваме, мьж1е и жень1, земя и 
прьсть щемь да станем'. Да са не тафрймь съсъ дрехи и съсь прем-Ьни 
и облекла ||, оти съмрьть ни чйка. Да ни курвимь и да са умрьсЬвамс, 48 
бти бгнь вЬчни имат, ката огнГ.нна готви са за таквйзи. Да са не опи- 
ваме и мнбго да не ядемь, защо утр-Ь пАкъ щемъ да огладн-Ьемь, като 
че нЪсте яле. Що добиваме от пТянството? Кое добро придобиваме за 
душата си, ако ялемь мнбго и да разнбсЬме злЬ? Колко приминГ.ха 
в' тъквизи дни к-ато днешниять сьс игри и сьс свирне, шине разнесени? 



90 

Ала сега са пръсть в зем-Ьта и блаженнн са, ако ббдать сторили добро, 
за душьта си. Сиромаси да нахраниме, голи да обл-Ьчеми, гладни да на- 
хранимь, жедни да напоймь, болни да нагледаме, запр1шь1 да ги упра- 
вимь, чужденци да пр1емните, ветхите члов-Ьци да смйслиме та че тугйсь 
да речемь, чи трьжествуваме и прйзднуваме. Тогйзе ще да прТемни богь 
и праздникать нашь. Тогйзи щьть да са зарадовать ангелите! Тогйзи 
49 щьть да са загрйжать басовете. И ако прйзднуваме тъй, || достигна 
щемь и другТи по-гол11МЬ1 праздньщи, да тръжествуваме, да се весел ймъ 
и да са рйдваме. И тука да минемъ животъ без' грижа и неповредини и 
незазорни и похвалнн и почетени от бога и от члов'Ьците. А тамо да 
са сподобимъ вЬчните добрини н радостъ ангелска и слава бож1а, цар 
ство небесное, дето ще да бьде сйчкм нйе да получим' благод'Ьт1ю п 
члов'Ьколюб1емъ господа нашего 1суса Христа, дето съ е родйлъ днес, 
тому слава и дрьжава въ вЬки и дори до край в-Ькъ. Амин. 



51 Дамаскина монаха \-подТакона и Студйта слово на све- 

тое БогоявленУе Господа нашего 1суса Христа. 
Отче благослови. 

Въседръжптелъ богъ и многомилостйвь! създйгелъ и творецъ въ- 
сегу мйру, на трй съставм напрйвн сичкото си създан1е : на мьгслъно и 
на чувст'вно и на съставно, си р'Ьчъ и мйсльно и чувстъвно. Та че мьь 
слъно създйн1е зовът' са щото око чловЬческо не може да го вйде 
нито със ръц1'> да го хвани нити друго чувствУе чловЬческу не може 
да го разум%е, ами туко умъ чловЪчески испитува гь1, — туй са зо- 
вътъ мислънь!, като ангели, като бЬсове, като дуща А чувсттзвно съз- 
дан1е та са зове, койго може члов^къ да гн разумЬе със чувството си, 
ей р-Ьч' със очй да види, със укусване да укуси и със умерйсани да 
умерйше и със слух да чуе и със ръц-Ь да хвани, туй са нарйчатъ мй- 

52 слъни. А чувстьвни зовът' са I като небето, като земята, като огнъ 
и като друго нЬщо дето са види. А съставно създан1е напрйви богъ 
дего са и мислъни и чувстъвни. Чувстъвенъ е оти й\1а т1'ло от земяга 
щото са гледа и похваща са. А М1'.1сл'ненъ е, оти йма души, дето е 
въд'хноБен1е бож1е невещестъвенъ, невидима и мЛслъна нЬщо. И ле- 
гомй състйвна богъ напрйви чловЬка заради туй и по-много създанТа 
почете го, и по-много му влйсть д^де, каквото каже и пророкъ Давидъ: 
славою и чест1ю в%нчалъ еси его, сир-Ьч' члов-Ька и поставил' еси его 
над д-Ьл-к руку твоею, сир'Ьч' царя и господар1з, направи го богъ над' 
сичкото си създание; в'са покорйлъ еси под' но8'Ь его си р-Ьч' сйчкитЬ 



91 

си напрйви подклонень! положи на члов-Ька и като работници и робъе 
си гь1 направил' члов-Ьколюпче боже. На члов'Ька малко н-Ьщо туко 
дето е чловЪкъ по-долу от ангелнте, каквото назова и туй пророкъ 
Давидъ : умалГгл ес11 сгб маломъ Ч1'.1мъ от ангелъ си р-Ьч' туко защо 
!' умира чловЬкъ, заради туй е по-малкъ от ангелите. И не направи богъ 53 
члов'1жа тъй да е по-малакъ от ангелите, алй самсй стйна члов^Ъкъ такъвзи. 
Защо испръв^нъ богъ не направи Адйма да умре и да изгнйе ами 
го напрйви да е безсмъртенъ и нетл^ненъ. И нмаше богъ на умъ да 
го поч'те по-много, от колкото бЬше поч'тенъ. А той не послуша за- 
пов%дъ бож1а нити дръжа повелен1ето негово, ами потъпка запов-кд-ьтъ, 
ами яде от онози дръво разумно. Заради туй като преслу1лникъ бож1и 
Осъди са да умира И туй за негово добро, зам да не остйне безсмрътно 
зло, каквото каже и богословъ Григор^е: от зло теглени, от труд', от 
бблестъ, от грижа, от сЬкакви злинм, щото има на тази земя про- 
клета. И легоми каквото рекох' по-напркдъ, двою съставснъ е члов'Ькъ : 
от душа и от т%л6. Заради туй и вседръжйгел' богъ, щото е със ско- 
посът ей добръ, мнбгомилостйвъ и благоутрббенъ, сугубо рожден1е 
пр1е на земАта, едно от света богородица и приснод-Ьва [ Мар1а, ко- 54 
гйто плътски и на години роди са от нея, замъ да обнови и неправи 
скопосът' члов-Ьчески, дето себ1^ си затри от преслушаньсто Адамово. 
А другото рожден1е, или п6-добр4 да речешъ порожден1е днес' го 
пр1е и него ради спасен1е члов-Ьческо, зам' да изм1й и да очисти съ- 
гр'Ьшен1ето наше. Св-Ьтелъ и великъ и нарочит' б-Ьше, благословени 
Христ1ане, дето са замина праздникътъ, Христово рождествб. Казувамъ, 
алй най-св-Ьтливи и най-поч'тенъ е днешн1атъ праздникъ. Оти тамъ 
8В-Ьзда показа Христа, че съ е родйлъ, а тука отецъ мартурйсува, дето 
са кр'щава ; тамъ философите със дарове покл01Л[ха мо се като богу 
и царю и тридневному мрът'Бцу, а тука ангели от небето като истин- 
ному богу служат'; тамъ като дъте малко бГ.ше повит в пелень!, а тука 
като съвръшенъ богъ и съвръшен члов-Ькъ кръщава са, замъ да из- 
мие род' члов'Ьческь1 от гнус* и от смрадъ, от пр'Ьд'Ьд'ни гр-Ьх', там' 
велики архангелъ Гавр1илъ слугуваше, а тука ангелъ мъченйкъ ипо- 55 
стасикь Предтеча юаннь, служйтелъ мартурйсва покрйте работи, та че 
колкото са на днешн1атъ ден' работите по-свЬтлъ е, толкози са и по- 
големи от онзи праздникъ, дето са замина. Зарад1[ туй и нме легомГ.1 
Христос се кръщава, да са кръщами и нме със него, многото наше гр-Ь- 
хове да гй потопим' в' длъбинето на забравенъето ; да престанем' и 
нйе от лукавите си работи, със който са рйдува д1Йволъ, и да се обл-Ь- 
чеме в' нбваго Адама, господа нашего 1исуса Христа, каквото повел Ьва 



92 

Павелъ апостолъ, замъ да вл-Ьзпмъ въ кл-Ьте на ср'дцата н^ше, каквото 
зарачува и богъ като от устата пророку 1са1ю: измийте се и чисти бу- 
дете, отим-Ьте лукавств1а от сръдцъ ваших'. Че ако бъдемъ и несъвръ- 
шенм, и вет'хаго Адама, че макйръ съвр'шене да не сме, ако не бъдеме 

56 отфрълиле от да са кръщаме I замъ да са извръшеме. Заради туй са 
кръсть! и Христос зам' да са покаже и нам' дир-Ь и пътъ за извр'ше- 
вйне. Ако ли бъдем' са кръстйле сьс води и светйго духа, алй пак са 
усмраднхме със гр-Ьх. И Христос пак са кр'щава радй нйшете гр-Ьхове 
да ги очпсти. Съмр'тъ претърпи зарад нас, замъ да покйже нам', как да 
намЬриме пр'вото си кръщенТе, и то е очищенГе чловЬку на душата и 
ветхаго Адама отчужденТе. Христос са просв-Ьщава, ала по-много той 
просв-Ьщава, зам' да са просв-Ьтйме и нне, който сме прТеле неговото 
проповЬдане. Христос са кръщава, ала по-много той кръщйва, да при- 
течемъ които н-Ьсме кръстьше, койго ей имаме усмрадено кръщенТето 
пр1ема нь1 Христос пак като члов-Ьколюбецъ. Кръщава се Христос да 
освети водите. Кръщава се Христос да покаже тайнство. Ръка проро- 
ческа слугува, да са кръсти рлката отеческа, бти ръка отеческа синъ 

57 слово зове са. Члов-Ькъ слугува и члов-Ькъ са кръщава. Предтеча [ самсй 
слугува като рббъ, а Христос като чловЪкъ кръщава са. Зарад' туй и 
ние като робъе ближни и премудрТи да послужиме на тЬзи покрити ра- 
боти. 

Сръдце чисто да спичалиме, каквото каже божестъвни Давидъ: 
яко да чйст'Ь послужимъ тайнству. Умъ благочестйвъ и православенъ 
да имаме оти и православно да смйслимъ за покритите работи. Който 
е благочестйвъ и православенъ, да притече да послуща, що каже бо- 
жестъвни Давидъ. Приступите, рече, к'нему и просв-Ьтйте са та пак, 
ка(к)то каже пророкъ каУа, да обЬлетъ граховете наше, като сн-Ьгъ. 
Който е добръ, см%ренъ и богобоязлйвъ, да прослави и да въсп-Ье 
потайната работа. Оти таквози славословТе прТема богъ, като вамшнъ 
добромиризлнвъ. А който е пак нечъстивъ и да испйтова тайнството 
наше, да са махне от черква, да са отлъче, оти искуси със гнЬвъ 66 
Ж1и такъвзи. Оти и пророкъ Могсей, когнто щ'Ьше да възлЬзе на пла- 

58 ненХта да пркмни плочи напйсанни благопйсаннаго закона, || тъй зарача, 
оти ни един' ;;в1;ръ ни добйтак ни друго нГ.що да са приближи пре 
онази планенХ. Ако ли' са приближи н-Ькой, а то съсъ камане да го 
убУягъ мн6'жество еврейско. Туй и сега е, прилично тайнство имаме, 
дето го празднуваме и тръжествуваме. Зарад туй и на високо щемъ да 
(и)злЬземъ да тръжествуваме, н\\ на м-Ьсто, йми със умот' си, на високи, 
и Г0Л1.М1.1 мисли. А който е лукавъ като зъмТа и да помни зло като 



93 

камила, и да грйбе като вл'къ, и гн-Ьвлйвъ като лъвъ и двойлйкъ като л-^сйца 
и женолюбецъ като пастух конъ*) и сребролюбецъ които чер'в!и, как' 
да са нарече такъвзи члов-Ькъ? Зарад туй като кв-Ьръ злт; издйлечъ да 
стой, да не вйде и гн-Ьвъ божш какъвъ с. Ами който са православни 
тУе да са приближътъ и призговорътъ. Оти царска трапеза йще и царски 
слугГ.1, дето да знаятъ и службГите царски. Ако ли е н-Ькой неукъ, 
далечъ да стой от царската трапеза. Оги царъ, щото царствува над' 
сички, господъ нашъ Исусъ Христосъ. казувамъ, добрГ.1 скопосни и 
свети пр1ема, каквото повелява от устага | пророчески: будете святГ.1 59 
лко азъ святъ есмъ. Оти ако си приготвим' умотъ за послушанъе, 
сйчка мйслъ, каквото повелЬва Павелъ апостолъ, камту бога да са пл-Ь- 
нймъ, да ни ммслимъ за зсмлъното, да са не надвТемъ т-Ьлесно, амй 
тЬлото да надвиваме, да са не подслбжиме душевното добро на телес- 
ната воля. Ами душъта да имаме госпожда и стопаница на т1>лбто, 
тогйзъ ще да ни отлегне. Тогйзъ да отфрълимъ теготъта от нас, от 
злопомисленето, да станиме готови на сйчки ммсленъе съвсЬмъ Законъ 
имаха бллините на ветхото вр-Ьме, чй който йщ-Ьше да са боре със 
другого члов-Ька на праздниците дето струваха, имаха члов-Ьци на туй, 
и помажеха ги със древенб масло голи по сичкото им' гЬло, замъ да 
не може едйнъ друг1Й лесно да са надвУят. И вас тъй щъ да ви направ-Ь 
н'Ь със масло чувстъвно да вй помажа, амй със светм и чудни и свГ,тло 
приказуване да ви ут-Ьшй душите ваши, да нема б-Ьсъ м-Ьсто камто 
вашата голота. Да начена приказоването и скопосът' на праздникътъ 60 
нам' оти много вр-Ьме затрихме сегьг, амй да дбдиме да прикажеме какъ 
и когй са кръсти господъ нашъ Исус Христос. Оти и праздникътъ 
нашъ' зарадъ туй днесъ. 

Сл-Ьд рождеството господа нашего Исуса Христа, каквото чухте на 
рождествб Христово, като остана Иродъ на прйсм-Ьхъ от философите, 
проводи та искла Д! хилТяде малки д-Ьца от дв-Ь години и пб-долу. 
Между он-Ьзй д-Ьца случи са и честни Предтеча,, д-Ьте малко на майки- 
нйте си ръцЬ Елисавееини дето б-Ьше. И катб щЬха и него да затрТят, 
проседна се планината и прймина на оназе странъ Елисавееъ със Предт 1.ча 
и ангелъ господенъ зе го въ пустиня. И отхрани го там' до где заякна 
и до где дбде на възрастъ ?\ години и мЪсеци три. Ястшто му б-Ьше у 
пустиня дйвш медъ и от пустинските дръвУя ластарите. И тогйзи му 
дбде р-Ьч' бож1я и каже му да остави пустиня и да йде на 1удейската 
страна, да проповЬда покаХнТе по езиците галилейски. И мнбжесгво 



') От страни е написано: айгърь 



94 

много еврейское отхождаха и исповЬдуваха си гр%ховеге и кръщаваха 

61 са от него на юрдан. Тамъ попитаха | Предтеча: да не бъдешъ ти про- 
рокътъ? А той каже, чи н'Ьс'мъ ауь. Чй легомм не б-Ьше прорбкъ? Въ 
пстину прорбкъ бЬше. Ала не питаха го: да не бъдешъ ти прорбкъ? 
Си реч' да не бъдешъ ти този, дето рече прорбкъ Моусей, оти пророка 
ще да вдигне вам" господъ богъ наш' от братТа наших? Сп р-Ьч', бги 
ще да дбде едйнъ велйкъ прорбкъ от родъ еврейски. Чй сЬкаха евреите, 
защо Предтеча е онзи прорбкъ, и зарад туй го опйгаха. А той им' 
отговбри и каже имъ бти н'Ьс'мъ азъ онзи, амй ще да дбде тбй сл-Ьд' 
мен-Ь щото н'Ьс'мъ азъ достбйнъ да му отвръза ремането от убущата, 
дето му са на краката. Азъ не мога да разум-Ьл, как съ е тбй родЙ!'. 
Въ истина пб-напоконъ са роди тбй от меня като члов^къ, ала катб богъ 
дето е та е по-напр-Ьд' от мен-Ь със години на божеството си. Азъ ви 
кръщавам' тукб със вода, а тбй ще да вм кръсти духом' светймъ и 
със огнъ. Той има в'ръкъта си лопата и очйстюва пл'1шата от житото. 
Сй р-Ьч' сръдцевЬдецъ е богъ и познава гр'Ьшнит-Ь и праведни та чй 

62 гр-Ьшни осъжда въ бгнъ в-Ьчни, а праведни Ц събира у царство не- 
бесное. И сйчките члов-Ьци отхбждаха и пйгаха го, чй що да стбриме 
да са спасймъ. И каже имъ: кбйто йма двъ дрехм, едната да даде оно 
музи, дето нема, и кбйто йма хл-Ьбъ мнбго, а тбй да даде томузи, дето 
нема. Отидоха и вамеши и попйгаха го, що да стбримъ, да (са) спа- 
сймъ? И каже имъ: пазЬте се от неправда; пб-много от щотб вУ е 
зарачано не земайте, амй тукб зарачанното земайте си и тбго ищЬте. 
Отидоха и вощани и попитаха го: амй ние що да стбримъ да са спа- 
сймъ? И каже им': паз-Ьте са, зло никому не струвайте, доста В1 е 
лъфоста ваша да са храните. Като стоХха члов-Ьцит-Ь и чакаха и мис- 
леха, чи тбзи е Христос, пакъ продума и каже им': Н'Ьс'мъ азъ тбзи 
щотб вне мислите, амй бнзи дето йде със мнбжество члов'Ьци. Като 
думаше Предтеча туй, ето че дофтаса и Христос да са кръсти- Тогйзи, 
като го вйд^Ь Предтеча, каже на евреите: се агнец божТи въземлей гр^хй 
мйру. Сйр'Ьч' ето туй е бнзи дето ви казувах' синъ бога истиннаго, 
щотб зе на члов'Ьците граховете вр'ху себЪ, да ги очисти. Тогйзи отиде 

63 |! Христос при Лоанна и кйже му: ела, кръсти ма, че за туй дбдох'. 
Кйже му Пр-Ьдтеча: азъ тр-Ьбувам' да мартурйсам' и да зем1з друго 
кръщенТе на твбйто йме, а ти йдешъ да та кръщам' азъ. ^ордйн' като 
та вйд-Ь, вр'на са назатъ. А азъ как' щъ да см-Ья да та кръщам'? Чи когй 
Моусей, бнзи боговидн-Ьйши и велики прорбкъ осрамй са да та погледа 
в' лицето, амй азъ как' щъ да похвана свети твой връх' със грЬшни 
ръцЬ: сЬно землъно съ.м' и как' щъ да са приблйжъ при бгнъ непосто- 



95 

янньь Тй ма освети, господи, п'.! ма кръсти, владико, ти ма очисти от 

смрйдъ гр'ЬховиГ.1. Оти азъ не мога да см-Ьй да та крг.щамъ. Каже му 

Христос: Лсанне, остави т^зй думи. Сега н-к е вр'Ьме за таквози мнсЗго 

думаме, оти вр-Ьме с за смотренТе. Зарад' туй члов-Ькъ станах', зарад 

туй обл-Ькох' плътъ, зарад туй сьфомах и смКрснъ явих' са, зам' да 

исплъня сйчка правда. Зарад туй кръсти ма, да са исплъчя съмотрс! Усто 

мое и сичкото мь1 сънисхожденТе. Тогйзи хвана чьстнн ПрЬдтеча та 

го кръсть! и духъ свети като голупъ сл^^зе връху главъта Христова 64 

и глас чу са от пебесй, чй тоз с синъ мой възлюбленни, със когото сь1 

сина тогози направих спасенТе члов-Ьческое, Тагизи изл-Ьзе Христос от 

р-Ькъта кръсгинъ. Та че от где и как' са кръсть! Христос, тъй нн учътъ 

божест(ъ)внь1 и свещеннм евангелисти. Ами имаме и н'1жолко питане 

за днешнТат празникъ. И пр'вомъ щемъ да питаме: защо Христбсъ, 

като беше без* грЪхъ и кръсти са? второ, защо са не кръсти в' друга 

р-Ька, амй на Лорданската? трего, духъ свеи'.!, защо сл-Ьзе духъ свети? 

четвр'то, бь1 на прилика голубова; пето колко кръщенТа съ? шесто колко 

имена йма кръщенТето? седмо, на колко са казува духа? осмо, на колко 

имена се казува св^т'? девето, защо е кръщенУето от вода и от духъ? 

десето, що може кръщението да помбгнм на чловЪка? Т-Ьзи десеттЬхъ 

пйган1е имаме днес. Макар да са пада да йма 16ще по-много, ала ние 

туко който трЬбовътъ, да кажемъ, оти туко от тЬзи десетт-Ь пйтанТе 

могътъ и друмсте да са разр-Ьшътъ. А вие, о благословени христТане, 

който сте са събрале радй праздникътъ, отвор1^те очйге си, н^ туко 65 

т-Ьлесннте ами и душевнмте, да празднувате тръжеството, замъ да ра- 

зум-Ьйте чисто, щото са дума, оти н-Ь е работа и скбпос за този свГ.т, 

ами е за члов^Ьческо спасеше туй тайнство. Легомй и скбпосътъ празд- 

нику светому ради чловеческо спасенТе бй. Ала от где друго възлюби 

члов-^цит^ богъ та доде да са въплътм? От где прТе творецъ и създа- 

телъ мйру да сл%зе със плътъ не земХта? От где и за кол работа царъ 

в11чнь1 и безлЬтнь! та че поиска да са роди на годйнм и да са нарече 

със годйнь!? От где и за коя работа господъ, дето му п^Атъ хсрувйми 

и слав-Ьтъ го серафУми, въспр1е да са нарече симаранинъ и б11сенъ? 

Амй защо претръпЬ ||гуван1е и укоръ и заплюване и н^покунъ и умр■1^ 

на кръстътъ? Очйв^стно е, оти туй сйчкото прТе ради спасенУе члов-Ь- 

ческо. Защото йщ-Ьше да спаси Адама и онЬзи, щото са от Адама; 

йщ-Ьше да ивбавь! д}'шйте им' от ръцЬте дУаволскм. Чй от как' испадна 

скбпос члов-Ьческь! от преступленУе и изпъди са из' рай, не можеше веке 

да възл'Ьзе от гдето б-Ьше ^1 слЪзлъ, оти грЬхъ Адамовъ ей р-Ьч' пр-кс- 66 

лушанУето затвори вратата райски. Пакъ бм прУелъ богъ Адйма този 



96 

час' да го уведе пак' в'рай, ала грЪх, ище покаХнУе, да са исправи, а 
Адамъ не щЬ да са покае, нещЬ да плаче нити рече, когйго го попита 
богъ: да не бъдешъ ялъ от др'в6то? — чй съгр-Ьшнх' творче мой, из- 
мамих' са и преслушах твоата вола. Зарад туй плйча и проливам' слъзи 
и мблА ти са прУими ма пак, преслушника. Ала не рече тъй, ами фрълм 
крйвдата на бога и каже, чи женйта, дето ми а даде, тш ма прелъсти, — 
показа тутакси, чи той и!-, е крйвъ, амй богъ, дето му даде подругата 
Еува за женъ, тия й крива. Попита богъ и Еува, ала ни тш не рече, 
чи съгр'Ьшйх', амй фръпь! крйвдата на зъмУАта, че тш гТ е прелъстила. 
И легомь! не щ-Ьха тогйзи да са покаятъ, ала богъ гн не прТе рйди 
тяхното подносЬне. Зарад туй пророзумЬ на сетн-Ь, на посл-Ьдно вр-Ьме 
да доде да са въплъти от света богородица и приснод-Ьву МарУл и 

67 да са кръсть! от ръцЬте рабу своему Пр-Ьдтечу. Амй да ма простите 
оти речи ма насйлмха и излкзохъ вънъ от' скопосът' си. 

Ама да дода да раздр-ЬшА пйтанъата. И пр'вото питане имахме, чи 
като б-Ьше безгрешен' Христос, защо са кръсти. Оти кръщението та е 
избавленТе от гр-Ьховете члов-Ьческн и очищенТе от пред-Ьднаго гр-Ьха. А 
Христос б^Ьше не примЬсенъ със гр-Ьхъ, каквото каже пророкъ Исй1а: 
грГ.ха не сътвори ниже обрЪте се въ уст'Ьх' его лъстъ. Амй защо са 
кръсть!? Да речемъ за туй. Четири стихш са, от което стих'(и е члов-Ькъ. 
Ала и св^тотъ сйчки от тЬх' са влече. И пак' на т^зи стихТи ще чло- 
в%къ да са разсипь! и до втору пришествие господне пак' от т-Ьх' да 
са събере. Пръвата сгихш и потребна та е въздухъ, защо без' отдж- 
шане члов-Ькъ не може да дръжй един' час'. Втората стихТа та е и 
п6-вь1сока топлота, сйр-Ьч' огънъ, нЬ тоз' дето са гледа на земХта, амй 
и мЬсто вмсоко въздушно, горещо е. Третата стихТа та е земЬ. От т'Ьзй 
четирите стихж та е съставенъ члов^Ькъ та че аеръ зове са въздух', 

68 оти бива от ао, си р-Ьч' от ао Ц дишане. Защото от този въздух отди- 
шаме си. А топлотата зове са топлота, оти бива от горенУе ей р-Ьч' от 
жеженУе, защото е горещо нЬщо. А водйта стйва от извори ей р-Ьчъ 
мокрота. Зове са земА оти става от вселюване да речемъ от вм-Ьств')- 
ване, защо земХта събира сйчкото множество члов-Ьческо. ТГ.зи чети- 
рите СТИХ1Й легоми са съставленТе на гЬюто члов-Ьческо, прилично бЬше 
да са осветХтъ от господн-Ь снисхождете. Таче легоми топлотъта и 
въздух осветиха са от сънисхожденТе бога слова. Каквото и от слънцито 
просваща ватъ се а земЬта се освети, когйто са роди плътски в' пе- 
щерята. Зарад туй приличаше и водата, дето е една от четирите стихш, 
да са и ти отсветй, ала йнакъ не б1'.ше мощно да са освети водата 
до где са не кръсти господъ плътски на Лорданската р-Ькй. И друго, 



97 

бги б-Ьсбвете, дето испйднаха от щото са погол-Ьмн денйцата, когйто 
стана архангелъ Михайлъ и рече || стйнемъ добре, станемъ съ стрйхомъ 69 
бож1емъ. Тогйзи едни паднаха у бездни долу в' мъкъта, а друпй останъха 
на зеМ)(та, а друпи у водъга и друпи станъха на в'здух, т-Ьзй дето са 
нарйчатъ въздушни в^ми. До тука туко стйнъха б-Ьсовете, когйто чуха 
глас: които б1'.ха на въздух' илй на земХта, тутакси надви са силата 
т-Ьхна от схожденУе бога слова. Подобаваше и на т'Ьзи басове, дето 
6'Ьха са случйле вав водъта, и силата тЪхнА да са настъпи, че зарад туй 
кръсти са Христос в' водъта. Един безгрЬшен, каквбго каже и прорбкъ 
Давидъ на Христа, ть1 съкрушйлъ есй глави змУемъ въ вбд-Ь. Туй е 
пръвото разр%шен1е. 

И второто та е по-много. А третото замъ да покаже намъ тйй- 
(н)ство като голямо и чуждо дете е, оти и туй е едно тайнство на вя- 
рата наша от седемт-Ьх тайнства. И пр'вото тайнство туй е кръщенето 
а второто па е свето муро, третото е светое причещбнТе, четврътото 
та е пръви бракъ, а пето та е свещенство, шестото е калугерство ей' 
р-Ьч' велйкь! образ, а седмото е свещенУе масло. И легоми като ве- 70 
лико и пр'во тайнство на вЬрата наша дето е, замъ да го покаже нймъ 
Христос, бти да покаже, който са не кръстм не ще да са спаси, как- 
вото повел'Ьва и Христос у светое евангелТе : кбйто са не породи от 
ВОДА и от духа, неще да вл-Ьзе у царство небесное. Легомй е велико и 
потребно тайнство светое кръщенТе, и зарад да го покаже намъ Хрис- 
тос, зарад туй са кръсти, а то н-Ь' да са очйстм тбй от гр-Ьх, небмвъ тъй. 

Ето със помощъ божТю разрешихме пръвото питане, да разр%- 
шимъ и второто. И то е чй защо са некръстм в' друга р-Ька, амй на 
Лорданската. Да речемъ и за туй. Оти мнбго чудеса бЬха сторйле са в 
тъзй р-Ька та чй 6'Ьше отд-Ьлена от другите р-Ькй и наричаше са света 
р-кка. Зарад туй отиде и Христос та са кръсти в' нея. Чудеса станъха 
кбйто щете да гй чуете. Пръвото чудо би, когйто премана Исус, синъ 
НавТинов със кувотътъ | презъ него станл^). Той бй онзи велики про- 
рокъ Мо\'сей, когйго омйраше, остави наместника на царството си Зсуса 
сйг1а Навйнова, а Лсус Навйнъ, като зе царството еврейско и отхож- 
даше камтб Леросйлимъ, планине и градове и царТето, който б^ха на па- 



1) Отъ тукъ, имено отъ началото на 36 листъ на ръкописа до включително 41 
лисгь следва текстъ, който се повтаря, само че писано отъ друга рж.ка. отъ началото на 
листъ 42 до къмъ края на листъ 47, гдЪто на посл-Ьдния пети редъ (отъ долу), вече про- 
дължава текстътъ нататък%. Пр-Ьписвало се е отъ единъ и сл^щъ оригиналъ. Интересни 
с^ различията, повечето отъ фонетиченъ, но не малко и отъ синтактиченъ характеръ, 
които се дълждтъ на свободата на прЬписвачит'Ь. Както се вижда, тЬ еж. прочитали по 
ц^Ьли изречения, които, пр'Ьписвайки, често еж ги изменяли по своему. Откъмъ тая страна 
двата пр-Ьписа на единъ и сжщъ текстъ еж твърди интересни. Първиятъ пр-Ьписвачъ 
е по-неграмотенъ, позволява си по вече отклонения отъ оригинала. 

Бллгарски старини, кн. VII. 7 



98 

тет' му. Ала щеши да пде на Лерихбнъ да го съгледатъ. Отидоха онези 
момци една курва, името е Раава та са скриха вз къщата и, а граж- 
даните като ги видеха тутакси познаха ги по дрехите, че са чешйте и 
сагледници. Поискаха да ги хвйнътъ да ги обйятъ, а онази курва, и- 
мето е Раава, покйзъ имъ пътъ, да пбб^гнатъ момците. Чй и радй туй 
добро, дето имъ стори, рекоха й онези момци, чи нйл този град' щемъ 
да приземимъ веки какъ можимъ, амй угудй нЬкой б-Ьлекъ на къщъта 
си, та чи когьг пл^нймъ другите кащил да са пазимъ отъ тволта къща, 
да ни потеглишъ' ни едно зло никакъ И тбгизи излязоха укрйтом и 
отидоха Лсуса Навйнова и убадиха му щото са видели и потеглйлн, та 

72 чи утрА сички станаха от туй м^сто ||, дето б^ха кондйсалм, щото са 
наричаше Сатътминъ, и отидоха близо при Лордйна, сториха там' трй- 
дне. Тогйзь! изл-Ьзоха поповите еврейски и викаха по сйчкото мно- 
жество еврейско, чи когй видите ковчегатъ, чи го вдигатъ дванадькйтъ 
попови, а виА сички да стйните исподйрА далечъ от него колкото хи- 
ЛАДЬ1 лакти. И утрА никой да ни легни със жината си, амй да стн чйстм 
чи утрА ще да покаже богъ гол-Ьмо чюдо по сичкй язйци. И на утр-Ь, 
когн самна, вдигнаха поповите на рамото си кивбтотъ, а ^сус Навйинъ 
рече имъ: стбйтн в' р-Ьката в(ъ)тр'Ь със кивбтатъ догде примьшатъ 
сйчкм евреи. И тъй сториха. Тогйзи вл-Ьзбха попбвите вътр-Ь в' ^ор- 
дан. О чюдо, пр-Ьславно. Лордан в'рнъ са назатъ толкозн вода туко ос- 
тана, колкото сн намокриха краката до гл-Ьзните. Тамъ станъха със ков- 
чегътъ, догде премйнъха сйчкото множество еврейско през Лорданъ и 

73 никак са не наквасйха краката имъ. Тогйзи викна Лсус Ц на хбрата и 
каже: дръжите са народ еврей(ски) и не ббйте са, бти предаде богъ в' 
ръц-Ьте наще сичкйте езьщи: Хананей и Хет'тей и Ферезей и Еудейте 
и Гергесей и Амморей и Еувусей. Т-Ьзн седемт4хъ езйцн предаде гм 
богъ намъ. Амй вйе сйчки та сте дванадесетъ колана, и от сЬко ко- 
лено сЬкь1 члов-Ькъ по единъ камикъ гол-Ьмъ до земе да го угодйте 
тука, при кра(ка)та пбпъскм, замъ да бъде за б4легъ сЪкогм, като когй 
са намери н-Ькой да вм попита, що е туй камане, а в\е да му речете, 
че тука стоХха попбвите със кувотътъ и не наквасиха са, Лордан' са 
повръна назатъ до где нТе сичкм еврее премйнъхме. И други двана- 
десет камане от Лордана да земете, да гй имате със себ-Ь в къщТХта си. 
И така сториха. И стоХтъ камането Тоще у Лордана и до днешни денъ. 
Пръзо чудо туй бь1 на Лорданската р-Ька. А втбро бй, когйто премйнл 
пророкъ Ил1а със Елисел като по сухо, и то тъй бй. Прорбкъ Ил1а, ко. 

.74 гйто щЬше да са възнесе, имаше едногб ученика, името му Еллисей. 
И кйже му: сЬдй тука бти господъ ме провбдн да ида от тука до таме, 



99 

Каже му Еллисей : да ми не даде богъ да та ост^в-Ь, амй и азъ да йда 
дето тй отхбд-Ьшъ. Тогйзи стйнъха и двйта от Галгала и отидоха до 
Веейлъ. И тймъ имаше прор6ческ1'.[ д%цй, и кажеха Елисею : ето да 
знаешъ, защо богъ ще да земе даскала ть1 ИлТа. Каже имъ Елисей: 
знал го и азъ тукб вТе млъч-Ьте. Пакъ рече прорбкъ Ил1а Елисею: седи 
тГ.1 тука, до где йда азъ до таме. И Елисей нещЪ да го остави, защо са 
боХше от него да са ле възнесе н1'жакъ и да го не види. И от тамъ стй- 
нъха и отидоха на Лерихбнъ, и тамъ рекоха му д-Ьцата пророческн, чй 
да знайшъ че ще да земм богъ даскала тьг ИлТа. Каже имъ Елисей пак: 
знйя и азъ тукб млъчете вие. И тамъ пйкъ рече му ИлТа: седи тука 
ть1, до где йда ^зъ до Лордана. Каже му Елисей: да мн не даде гос- 
подъ да та остави, ами и азъ йда, гдето тм отхбждашъ. Тогйзи тр'г- 
наха от Лерихбн със Елисеа и другТи със 1бще петдесетъ Н чло- 75 
в%ць1. Д-Ьца пророческь! б4ха он4зи члов-Ьцм. Отидоха и ста- 
нъха над' р-Ькъта Лордйнска на бр-Ьгбт. Та че тогйзи имаше прорбкъ 
Ил1а един ветах кожохъ, и изведе го и ударе със него Лордана. И 
тутакъсй стана пътъ посрТ.дъ р-Ькъта та чй онЬзи педесетт-Ьхъ 
члов-Ьць! останъха из отсамъ р-Ькъта и никак' са не омбкриха. Тогйзи 
кйже ИлТа Елисею: ищй каква щешъ дарба от мен-Ь да дре(е)мешъ, 
до где са н-Ьсъмъ възнеслъ. Каже му Елисей: тйзи дарба дето а 
тй ймашъ, дваждъ тблкози да дбде у мен-Ь. Каже му ИлТа: н-Ьщо 
твърд-Ь гол-Ьма дарба поиска. Амй ако ма вйдишъ когйто щъ да се 
възнесХ да прТемнишъ туй щото го йщешъ. Туй като думаше, ето ко- 
лесница бгн-Ьнна със четьфи коне грйбнъха пророка ИлТа от пред' 
Елисеа, а Елисей тблкози тукб можй бти грабна бнзн ветхн кожох, дето 
го имаше Ил1а, и стоХше та гледаше катб са възнбсЬше на небето. И 
тъй са връна пак да премине Лордйн Ц самсй. И ударе един пътъ Лор- 76 
данската р-ккй и не разд-Ьлй са катб при Илха. Тогйзе каже; где е богъ 
Ил1инъ йпфо, да речеме оцу моему. И удйре вторн пъть, и разд-Ьлй са и 
пр-Ьмйна и той на онас страна р-ЬкХта като по сухо. Туй пак чудо второ 
бь1 на Лорданската р-Ька. И друго 1бще, едно трето тъй бй. 

В С1ф1а имаше н4кой цар та имаше едногб голЬма болЬрина у 
царството си, зов-Ьха го Нееманъ. И тбй б^ше струплйвъ по лицето и 
имаше робйня от еврейскм родъ. И едйнъ денъ, катб гледаше господа - 
рЪтого си тъй струплйва и рече на господарката си, дето б4ше жена 
Нееманова: да бЬше отйшелъ господйръ мбй у СамарТа'та бй исцЬд-Ьлъ 
от този струпъ. А жената му отиде и каза мъжу си, Нееману: туй тъ, 
кйже, рече робЛнлта наша. Тогйзи стана Неемйнъ и отйае при цйрл и 
кйже му : мблА ти са, пости ма да йда у СамарТа да са исц-ЬлХ. И дйде 



100 

му царъ десетъ таланти сребро, си р-Ьчъ хилМда дв-ЬсгЬ и петдесеть 
77 литри сребро, и даде му | юще хилъада жалътице и десетъ дрехи 
новш, и писанТе царско даде му да го занесе царю СамарТискому. То- 
гйзи стана Нееманъ н отиде у СамарТа и даде повеленТето царю Ас1р1Й- 
скому в' рАц1^те царю Самарккому. И като вйд-Ь царъ, раздра си 
дрехите и каже Нееману: дева н-Ьс'мъ азъ богъ, и провбдилъ 
та царъ да та изц-ЬлЬ! Скръбъ гол4ма имаше царъ в' този 
денъ радй повелбнТето асир1йскому царю. Тогйзи, като разбра про- 
рбкъ Елисей, че си е равдралъ царъ дрехите, проводи му хабаръ, 
каже: що са грйжишъ за туй, о царю! проводи го да дбде до 
мен-Ь да го изц-ЬлХ азъ, замъ да познаятъ, чи велйкъ е богъ на нашетъ 
родъ. Ст^на тогйзи очзи болЬринъ Нееманъ и отиде при вратата на 
къщата ЕлТсеева и стана от въиъ да чака да изл4зе вънъ да го по- 
срещни. А Елисей заръча му, каже: идй на Лорданската р-Ька и омнй са 
до седемъ пъти т^мъ и ще да са отвръчи плъта ти по теб-Ь и щеш да 
очистишъ. Докато чу Нееман туй, разгн-Ьва са тврьд-Ь и рече: азъ ка- 

78 жех' че I ще изл-Ьзе вънъ и да са помоли господу богу своему и да 
положи ръкъта си на струпъето ми и да ма благослови в'лйцето та да ис- 
ц-Ьл-Ьа, а той ма проважда да ида на Лорданската р-Ька, да са омУа. Чи 
или нема и на друго мЬсто р-Ькй по-хубави? Н-Ь ли е Арванъ и Фар- 
фаръ, двЬте р^кн Дамаскови по-дбЗри от Лордана? И тамъ щъ отй и 
омй са щъ Тогйзи стана да си йде на свбето мкто и приближиха са 
момъцьгте му и рекоха му, че илй ти голяма р-Ьч' продума прорбкъ и 
не ще да я стбришъ да изц-Ьлейшъ. Що е туй?! Идй и омш са, че кое 
зло щешъ да потеглишъ. Та че отиде Нееманъ и потопи са седемъ 
пъти у Лордана по думата чловЬку бож1ю и тутакси очисти са и връна 
са лицето щ и стана катб на малко дЬ^е. Тогйзи са вр'не Нееманъ и 
отиде при Ел1сеА да му даде от онбзи имаше, дето го нбсЬше, а той 
нещЬ да го земе. Трето чудо туй бн на Лорданската р-Ька. 

А четвръто стана тъй пакъ. Во вр-Ьмето Елисею прорбку отидоха 

79 члов-Ьците ; покрай р-Ькъта Лорданъ да сЬкътъ дръва. Отиде и Елисей 
със т-Ьхъ. Тамъ, дето сечаха дръвата, испйдна от едно твпорйще сЬч!- 
вбто желЬзно, н викна между т-Ьхъ члов-Ькъ, дето имаше сЬчивбто. 
Тогйзи зе Елисей топорйщето и угодй го на устТето при р-Ьк^^та и рече: 
покажи чюдо, ббже мой, и тутакси искбчи желязното' сЬчйво и вл-Ьзе 
в топорйщето посред' и стйна катб кръстъ. Туй чудо б-Ьше прообра- 
зуване за светое кръщенТе и чъстному кръсту, каквото каже и светн' 
Козмй на единъ тропаръ на въздвиженТе кръста: сйце въ глъбине по- 
грузшу сЬкущую издйстъ Лордйна древо кръстномъ и кръщешемъ, пр-Ь- 



101 

сЬченГе лъсть! назнаменуе. Сйр-Ьчъ р-Ькй Лордан дето прУе в себ-Ь сн же- 
л'Ьзото дето сЬчеше, ала пак го даде на свбйто м1.сто на дръвбто му 
и знаменуваше бги каквото със сечивото сечйха дръва, тъй със силата 
честнаго кръста и светое кръщенТе пр-ЬсЬче са пр^Ълъстъ еллинскаа мно- 
гобожнаа. Зарад' гЬзй чюдес^ и радй друпи по-много кръсти са 80 
Христос в'тъз11 рЬка. Прикйзува у ветхьг зйв-Ьдь и другТи чудесй и рй- 
ботьл' дето са стйнъле у юрданската р-Ька, каквото и Гедеон прорбкъ 
премина и Лйковъ, синъ Исйковъ, и братъ Ис^вов. И той премина го 
със тоягата си, дето я йиаше, каквото кйже сам'с11, съ жезлбмъ бо- 
сймъ, рече, прейдохъ Лордйнъ. Амй азъ т^^зьI пр-Ьминувам' гь1, защб с6- 
суватъ, щото казахме да мартурйсатъ, пйганъета. 

Имаме благословени христМни и второто питане, дето разрешихме 
Ала да принесХ и да разр-Ьшймъ и третото. И той е, защо сл-Ьзе духъ 
свети' като са кръщаваше Христос. Да каже и за туй : Господъ нашъ 
Лсус Христос, когйго са кръщаваше, разделиха са небесата. И 
отецъ мартурйса сина,- кйже: съй естъ смнъ мой в'злюбленнь1, о 
немже благоизволих'. Легомг^г, като мартурйса отецъ, сЬчаха евреите, 
чи радй Пр-Ьдтеча продума този глас, защото го знаХха като пророка 
дето е и прорбчи синъ, пбстника и пустиняка го познаваха. ; И замъ 81 
да не рекътъ, чи Пр-Ьдтечю кажетъ сина възлюбленна, зарад туй сл-Ьзе 
духъ свети на прилика голубова над' глъвата Христбва, и показа бти 
радй Христа отецъ мартурйса съ вйше. И друго пакъ, чи легомй све- 
т^'а троица е едйнъ богъ истинни, заради туй приличаше да са явй и 
на св-Ьтотъ. И легомн синъ кръщаваше са, отецъ мартурйсуваше, а духъ 
свети показа, когб мартурйсува отецъ съ внше като чюднй богъ пора- 
ботите свой, колко показа радй наше спасеше. А нйе окаанни, небла- 
годйрнь! дето сме кам'то него, в-Ьрувайте ма бги мнозина йма и до дне- 
шни денъ, щото са отрйчатъ от светбе кръщенТе и най-твр'д'Ь евреите. 
Ала Хрисгос от съ втше прТе мартур1а, а нЬ от себ^Ь или от каква да е чло- 
в'Ька, каквбго каже и у светбе евангелТе: яко свид-Ьтелство мбе н'Ьстъ от 
мира сего. И пак ни друго мГ.сто каже, чи другТ е дето мартурйсува за мен-Ь. 
И ако мар'турйсуването отцу не вЬрувать, ато баремъ работите му да 
в4руватъ, детб стори: мрътвн въскр-Ьсй, слЬпй просвЪтй, хрбми исц^лй 
и другТи без' чета чюдесй стори. Алй ни рахи т^Ьх' са не покланяха. 82 
Зарад' туй да кердбсатъ в-Ьчна м'ка, а Н1'.1е да празднуваме тбзи вла- 
дични светн праздникъ и да са наситиме със божестьвнм р-Ьчи и със 
небесно ястТе, дето душъта хрйни, дето са нарича хл1збъ Ангелски. Със 
таквосъ ястТе да са наситиме и със чисто сръдце и съ вЬра истинска 
да послушаме божестъзнмте думьь Амй раздр^Ьшйхме и четвр'тото питане. 



102 

И то е, чи защо слЪзи духъ светн на прилика гблубова. Да речемъ и 
за туй. Едно изображен1е от ветхи законъ, дето го вйе сйчкм знайте, 
амй тукб колкото ради да са поменува, толкози да речемъ. 

У Ноевото вр-Ьме сйчкн чловеци б-Ьха безчестни и гр-Ьшнй и нй- 
какъ бога не поменува онзи прелъстени нарбдъ, тукб бсемъ души на- 
мериха са прйведнш тогйзи на сйчкн св']Ьтъ; Кое, к^жа, и жената му 
и трите му синове Симъ, Хамъ и Афетъ и трите жени на синовете му, 
амй легомн намрази богъ граховете на онзи народ' и поиска да гй по- 
топи. И рече Ною : направи си един кувотъ, да речемъ ковчегъ гол-Ьмъ 

94 и ^) вл-Ьзи тй и жен^ти твоя и синове те тй Ц оти щъ да потопЬ 
сйчки свЬтъ. Тогйзи напрйви Ное ковчегъ гол-Ьмъ и вл-Ьзоха в него 
женйта му със сйчката си чел-Ьдъ. И зе Ное от сЬкаквъ родъ живбтнн 
по двЬ мъжка странъ и женски от нечистите. Алй от чистите зе седмъ 

95 ! 8иче. И като вл-Ьзе в ковчегътъ, заключи вратата. И тбзи час д^де 
богъ дъждъ на земЬта четирмдесетъ дине и четйридесетъ нощи, тб- 
лкози колкото сйчки добйтакъ се издавиха и вв-Ьровете заедно със 
сйчки чловеци. А ковчегътъ плаваше по водъта, догде достигна и 
стйна на една планинъ, щотб съ зове Харарйтъ. И когйто престана 
онзи много дъждъ, провбди Ное гйр'вана да виде, да лТ е престаналъ 
потопътъ или нЬ. А гарванутъ отиде и намери мръши от добйтак' и 
от 8в1Ьрове и чловЬчески и веке нещ!', да са връне да покажи н-Ькой 
бЬлегъ какъ е престаналъ потбпътъ. А Мое пйкъ провбди и другиго 
гйр'вана, амй и тбй се не връна. И почака й дине 1бще, та че провбди' 
гблуба, а гблубъ катб чйстъ дето беше със' скбпось, нещ-Ь да кондйса 
вов' тината, амй з1е едно клбнче маслйняно и този час' пак' се врьна 
вов' ковчегътъ. И тогйзи позна Нбе, че лй4'а водъта. Таче каквбто 

96 онзи гблубъ покйза че престана потбпотъ, тьй и духъ светйй, || дето 
се яви на прилика гблубова над' главъта Христова, покйза оти пре- 
стана онзи велики и мнбгото потбпъ на челов-Ьческите гр-Ьхове. И ле- 
гомй Христос, като се помаза от отца със' мйсло веселГе, каквбто кйже 
Давидъ, че Христос кръщава се, бти басовете, щото съ душмани ббгу, 
щътъ да са погубХтъ от потбпотъ, да речемъ от думите гбсподови, а 
праведниците щътъ да се упазеть и да са куртулисат от премнбгото 
свое гр-Ьхове. Каквбто и Нбе се избйви със' сйчката си челЪдъ от 
потбпотъ със' бнзи кувотъ. Ето заради туй са явй, благословени 
христ1енни, духъ светйй на прилика гблубова. И друго пакъ, бти 



1) Тукъ почва да се повтаря течстътъ, за което по-гор^ се спомена, отъ стр. 83 
до 94 на оригинала. Повторението пр-Ьскачаме тукъ и продължаваме по ржкописа отъ 
края на 94 страница. 



16^ 

гблубъ та е ц-Ьлъ със' скопосъ, сйр-Ьчъ незлббивъ от сйчките птици 
фрькйте, каквото кйже Христос въ светбе евангелТе, Ч1е бъдети мудрТй 
като ЗМ1Й и Ц'кль1 като голуби. Си р1.чъ зъмята има зйконъ такъвзь!, 
когй я б1ятъ нЬкой члов-Ькъ, да речемъ когн ще да я удари нЬкой, а 
тТя сичкото си т\,по предава на съмрътъ, ами туко главъта см крие. 
Тъй и ийе, христТени, да бъдеми ц-Ьл6умнь1 | сичкото си иманУе 1б1це 97 
и тялото сь1 да предадемъ на съмрътъ за любовъ Христова. Тъкмо 
вЬрата си да пазим от сичкото п6-много и да станимн като гблубъ 
за сЬкакво незлббивъ, зльша да не дръжнмъ или карйзъ със н1.кого 
христ1анина, нитй да струваме лукав'ство на с1жа рЬчъ и да гй при- 
струваме на з/>лъ помнслъ. И защото си е гблубъ от сйчкьгте птйцм 
най-чистъ и незлббивъ та заради туй са яви дуъх светшй на прилика 
голубова. 

Чухти ли, благословени христТени, четврътото пйган1е? Послу- 
шайте да речемъ и петото, ами помните ли кое б-Ьше? Или от много 
р-Ьчй забравихте го? Струва ми са малко ще да има да го пбмн-Ьтъ, 
ами йзъ да ви смйсл-Ь. Питахме, че кблко кръщенТа има. Да кажимъ 
и за туй оти петъ кращенТа съ. И пръвото кръщенТе та е Моусеюво, 
дето приведи евреите през' Червеното морТе, каквото мартурисвува и 
светйй Козма на едйнъ тропаръ неговъ на днешнилтъ праздникъ, на 
седма п-Ьснъ каже: бблакъ древле и море божестъвнаго, проображаху 
кръщенТе. Чуд'(?) въ нжхъ древни кръстйше се, исхбдеще закони 
людТе . А морТето б-Ьше прилика на водъта, и облакъ духови, сйр-кчъ 98 
на м-Ьсто вода б-Ьше Червеното морТе и на мЬсто светаго духа, то 
б-Ьше онзи бблакъ, дето закйваше израильт-Ьните денье, и не опалеваха 
се от горещинъта от слънцето. А второто кръщенТе та 1е прорбку 
Пр%дтечу и кръстйтелю Лоанну, със което кръщаваше евреите, каквото 
кйже и светбе евангелТе дето от Лоанна, бти у Салймъ много водн 
б4ха и тамо се кръщавахъ. А Салймъ са зове ^ерусалймъ. Ала Лоан- 
новото кръщенТе беши тукб за покаХнТл, си р%чъ приугбтвуване б-Ьше 
унуй кръщенТе радй кръщенТето Господне. Защб онуй кръщенТе духъ 
светии не даваше са на он-кзи, който се кръщаваха. Каквото кйже и 
д1\ХнТето светнмъ апостоломъ. СйрЬчъ Павелъ апостолъ хбд-Ьше да 
пропов-Ьда по високите м-Ьста кам'то йстокъ. Сл-Ьзе до Ефесъ и на- 
мер-Ь тамъ дванадесетъ мъжТе, дето са казуваха и тТе че съ от апо- 
стольте ученици, си р-Ьчъ христТени. Попита ги Павелъ апостолъ, че, 
прТехги ли духа светаго и в4ровахте ли въ Христа или н!>. А тТе му 
рекоха, че нйе || не сме ни чуле, че има духъ светмй. КажТ имъ апо- 99 
столъ Павелъ, ами вов' що се кръстихте? Илй вов' кое кръщенТе съ 



104 

кръстихте? А Т1е му рекоха : у Лоанновото кръщеше съ кръстихме. 
Тогйзь! имъ продума светни апостолъ Павелъ и кажи ймъ, че Лоаннъ 
кръсти члов-Ьците тука със вода, кръщенГе за покаХн1е, ей р-Ьчъ да се, 
покйАтъ и да се кръщават със кръщешето дето го показва господъ 
нашъ Лсусъ Христос. Тогизм като чюха он-Ьзн дван^десетъ члов^ци, 
т6зь1 чйсъ се кръстиха със кръщението Господа Лсуса. Туй принесохме 
на в^ше любовъ, благословени христ1ень1, оти да разумните защо 
бЪше и кръщенТето прорбку Лоану кръщение. Ала туко за покаХн1е 
б^ше. Имаме и второто кръщенГе. А третото кръщенГе та е господу 
нашему Лсусу Христу дето показа намъ на христГените щото си е от 
водъ и свет^го духа. Въ туй кръщенГе който се не кръсти, той нЪ е 
христГенинъ. А четврътото кръщенГе та е мученТе сл-Ьд' Христа, дето е 
от сйчките кръщенГа найпочестно и най-добро, защо веки съ не бой 
да се осмрадй със гр-Ьхъ. Туй кръщенГе пръв-Ьнъ го самсй Христос 

100 показа и кръсти се когйго се распе радй гр-Ьхъ члов-Ьчески на кръ- 
ст-Ь и прол'^ пр-Ьсветую свою кръвь. Ала и сйчкмте мъченжце сжс туй 
кръщенГе съ кръстиха и сподобйха се на царство небе:ное. А пето 
крщенГе та е слъзй, да речем' дето да смиели чловекъ гр-Ьховете свое 
и за туй да плйче и прослъз^ва се; като кръщенГе бива томузь! дето 
плйче, защото със слъзй очйстюва чловекъ пръвото си кръщенГе, дето 
го усмрадй със гр4хъ. Амй много трудъ йма, защо мученГето йма трудъ 
и бблестъ. Амй туко за едйнъ часъ или за едйнъ денъ или за неделя 
или за м^гецъ. А слъзйте тр^бватъ да ги йма члов-Ькъ догде бъде 
живъ. И заради туй са н^й-труднм по -много от другите кръщенГа. Ето 
рекохме колко кръщенГа йма и разр-Ьшйхме и петото питанГе. Да ре- 
чемъ и шестото дето е и той, светое кръщенГе колко има имена и 
нарича се. Да кйжемъ и за туй много и чюднн имена йма. Амй 
туко колкото к^же светйй ГригбрГе богословъ, толкозм да речемъ. 

101 Зове са дйръ. Оти нйе нищо не дадохме богу, а той го дйде намъ ||. 
Зове са и харизма, защо харизма даватъ намъ толкозм гол-Ьмо добро. 
Зове са погруженГе, оти погрйба пр%дотеческГАть гр-Ьхь, да речемъ 
Адамовото прегр-ЬшенГе. дето йма сЬко дЬте, когй са роди, та го по- 
гружйватъ и погубет' го въ светое кръщенГе. Зове са и помазанГе, 
защо у ветхо време, когйто щЬха по закон да стор-Ьть цар-Ь или 
архГереа, помажеха гь1 съсь дрьвено масло на челйта имъ, тъй насъ 
христГените легомй царуве над мГ^ките струвать нйсь; заради туй кръ- 
щйвать н^съ съсь светое кръщен1е и помажет' нм съсь светое муро 
на челото и на ръцете и на грьдйте. Оти д1аволъ да нема м-Ьсто да 
се весели по сйч'ките стйвм нйше. На челото помазуват' ньт, замь да 



105 

не може Д1аволъ да надв1е нйсь в очите ни със' призна хубость ни 
на добротвор'ството другому. А на рьц-Ьте помйзувать нь1, замъ да 
не може д1аволъ да надвТе н^съ за надземуванТе и друг1и гр-Ьхове дето 
гь1 струватъ ръцЬте. И на грьдйге Мг1жет' ньг, зймь да не пбмниме 
лукйви II помисли, защо пбмнинето члов-Ьку та е на грьднге. Зове са юг 
прос8'Ьщен1е, оти просв-Ьщйва и свктла струва душата члов-Ьку и 
куртулпсува а от вечните темнм мъкм. Зове са и одежда нетл-Ьнш, 
защо със светое крещен1е покриват' се гр-Ьховете члов-Ьчески и 
облаче се члов-Ькъ вов' здрави работи, и да речемь векГл не боп са 
онзи члов-Ькъ оти ще да са мъче, ами отхожда у в^чное и нетлкнное 
царство. Зове са бйн-Ь пакъ бь1Т1е, оти излива и очйстюва члов-Ька от 
прегр-Ьшен1е свое. И онуй кръщенТе бмва, когито съ втори пъть 
породйлъ члов-Ькъ без' гр-Ьхь. Зове са и печать, защото е като пе 
чать б^легъ на христТХнството. И каквото евреуге помазаха вратйта си, 
горните прйгове у Егупетъ със' агнешка кръвъ и не приближи се съ- 
мрътй при тЪхь, т/>й и истиннаго христУанина не може да надвхе дТй- 
волъ, оти се б-Ьляжени съ светое кръщенГе. Рекохме и шестото пйтанУе. 
А седмото е, чй на колко имена зове ся йме духово. Да кйжимъ и за 
туй. Оти духъ на много имена || се зове. Зове са духъ светии, каквото юз 
каже прорбкъ Давидъ. Със думите господне небесата са утврьдйха и 
със духогъ на устата му сйчката сила т4хна. И пакъ вов' книгата 36- 
вова каже, духь господенъ е дето ма стбриль, и диханТето вседрьжй- 
телю съдръжа ме. И пакъ вов' книга, щото се зове Левитико, каже, 
оти духь господнь исплъни веселТе. Зове са духь и ангель, каквото 
кйже прорбкъ Давидъ: този щото струва ангелите свое пламикъ ог- 
н-Ьнь. И пакь каквото каже велйкьг апостолъ П^велъ : не вь сйле слу- 
жебни сутъ на службу посил^емий. Зове са духъ и б-Ьсъ, каквото каже 
свегбе евангелие, оти господь наш повели едному бЬсо и изл4зе от 
члов^ка. Теб-Ь, речи, думамь, душе нЬме и глухи, изл-Ьзь от тогози чло- 
в-Ька. Зове са духъ и в11тръ, каквото каже и на книгата пророку Лбну: 
и повдигна господъ духъ гол-Ьмъ на морТето, когйто б1;ше прорбкъ 
Лбна сьсъ гемГата. И пакъ каже прорбкъ Исат: тбзи щото утврьждава 
грбмотъ || и съзвдува духа. И Давидь : ще да подухне духътъ неговъ 104 
и да потекътъ водите. Зове са духъ и душа, каквото каже пакъ про- 
рбкъ Давидь: ще да изл1-.зе духь неговь и ще да се врьне вов' зе- 
мята своХ, си р']'.чь когй излЬзе душата от члов-Ька, а гЬлото му остане 
на зем-Ьта. И на друго м1'.сто пакъ този прорбкъ каже: като духь ще 
да промине из' него и не ще да бьде и не ще веки да познае местото 
сво^. Пакь и на друго мГ.сто : и ул-Ьнй се вов' мене духь мой. Зове са 



106 

духъ и умъ, коквбто речи Христосъ на Самаранини : духъ е богъ, и 
което се кланятъ нему, със' духь на истинната стой са да са кланя. Да 
речемъ богъ е умъ, заради туй и което мо се кланятъ прилйче със 
чистъ умъ да мо се кланятъ и да му служатъ. Зове са духь и рабо- 
тите светаго духа, каквото каже прорбкь ИсаТа: и да поч1Ють на него 
седемъ духове: духь премудрости и проче. Зове са духь и даруванУе 
синоположенТе, и на туй щото прилйче каквото каже апостолъ Пйвелъ: 

105 че не пр1ехте духь работи, ами пр16хти лн духъ синоположеше? Зове 
са духъ и на м^сто, кугй проводишь книга до н-Ького. И туй апос- 
толъ П^велъ мартурйсува и каже: пис^нТето усъмрът1>ва ал^ духь ожи- 
в-Ьва. Зове са духъ, щото от в'трЪ разум-Ьвамъ, каквото каже пророкъ 
Исй1а: и тогйзь! щътъ да разум-Ьять прелъстнмте духа. Зове са духъ 
и животная сила, като каже премудр1и Соломонъ: духъ един' над' 
сйчкм, ей р-Ьчъ сйчките живн работм едйнъ живбтъ ймать. Амй кое да 
разр-Ьшъ или що да остав-Ь? От много грижа падамъ въ чудо, речи 
ма насйлювать и любовътъ на праздникътъ да думамъ много. 

Амй да принесъ рачите си и да разр-Ьшймъ осмото пйганхе, пй- 
тан1е, дето е и то: св^тъ име на колко работм са казува? Да кажемъ 
и за туй, оти св-Ьтъ зове са и ангелъ, оти пръвому свЬто светйе тро- 
ица та е пр^месенъ и примЬсюва се със св^тлостъ божестъвнаа. СвЬтъ 
зове са и члов1>къ, защото йма глас и щото ще а той го със' гласът' 

106 си изяв-Ьва. || Св-Ьтъ зове са и бгнь дето дйде богъ Адаму, каквбту 
каже пророкъ Давидь: св1>тилникъ ногама мойма законъ твоймъ и 
св-Ьтъ на дйр-Ьта мо^ И на друго мЪсто пакъ: защбсв-Ьтът' на повеле- 
Н1ето твое по земЬта а. СвЬтъ зове са и законъ, дето го даде богъ на 
еврЬйте. Св4тъ зове са и онзи бгнь, дето горЬще и не изгор-Ьваше. 
Св-Ьт' зове са и онозм, що се вйд-Ьще като стльпъ огн^нъ и оправеше 
евреите из' пбтеть из' Червеното морТе и хбд-Ьха нощесъ. СвЬтъ зове 
са и туй щотб просвЬти над' пастирите, когйто са роди Христосъ у 
пещеръта. Св-Ьтъ зове са и звездъта, щото оправеши филосбфите от 
йстокъ дори до Виелеемъ. СвЬтъ зове са и туй щотб показа Христось 
на баворската планина и просв11ти пред' учениците си. СвЪтъ зове са и 

107 бнзь1 св-Ьтъ, дето щътъ да просв-Ьтътъ праведниците на втбро при- 
шеств1е Христово. СвЬтъ зове са чйсго и съббрно светбе кръщен1е. Ето 
със' пбмощъ бож1А рскохмс И ОСМОТО питаше Алй да дбдеме да речемъ 
и девето нскан1е, и то е да питаме, че защо е кръщенГето отъ водъ и 
от светйго духа. Да речемъ и за туй. ЧловЬкъ та е сугубъ, от тЬло 
и душа, та че гЬлото му е чув'стьвно, каквото рекохме думите испрь- 
вень от край, а душйта е мйслъна и невещестъвна. Тъй и кръщението 



10^ 

дето е от водата е като чувстъвна работа. А от духа светйго дето сь1 е 

мйсльно и невещестъвно. Зъщо тГ.лото, когйто щеме да го очйстиме, а 

то го със' водъ очйстиме А пакъ душата а духъ очйстива и просв-Ь- 

щава. Заради туй и пророкъ ИсйТа думаше : измТйте се и чисти бъ- 

дЬте, сйр-Ьчъ от тЬлото са отфрълЬте лукавсгвото от сръдцето ваше 

пред' очйге мой. Сй рйчъ дето е, със' вода омшване, то очйстюва тЬ- 

лото. А благодйть светаго духа просв-Ьщава душ^.та и куртулйсува а 

от гр-Ьхь. 

Имаме девето пйганТе, амй да кйжимъ и десето питаше, илй да го 

остав-Ь. II Струва ми са, оти го сйчкь! разумЬватъ като просто сй е 108 
очйв-Ьстно е, че кой христшнинъ е, дето да не разум^ва, каква дйрба 
йма светбе кръщеше и какво добро дава на члов-Ька. Амй и азъ на 
мйлко да го рекъ замъ да са не явЬ л-Ьнйвъ. Туй пйганГе, че що може 
да стбрь! кръщ,ен1ето члов-Ьку. Да кажеме и за туй. ЧловЬкъ испръ- 
в-Ьнъ без' гр-Ьхъ и без' съгр-ЬшенТе от земХта създаденъ бй от ръкъта 
божТа. Алй когйго престъпи заповЬдъ божТа и яде от оновй дръро ра- 
зумно, от тогйзи на сам' кол(ко)то са природиха сйчки родъ члов-Ь- 
ческь! заедно пйкъ сичките примЬсиха се със' прегр-ЬшенТето Адймово. 
Заради туй не мбжиха да влЬзатъ у царство небесное, тамъ отъ дето 
отпадна пръвь! члов-Ькъ Адамъ. А Христбсъ, като члов-Ьколюбецъ дето 
СЬ1 е и милостивъ, не остави рбдъ чловЬческм да погине до край, сй 
рЪчъ създанТе свое да го кердбса дТаволъ, амй дбди и кръсти са та 
покйза намъ ббразъ и пътъ, как да са спасймъ и как | да се сподо- 109 
бйме на царство небесное, на правото наше отечъство. Та че светбе 
кръщенТе та е спасени члов-Ьку на душата и куртулйсува го от гр-Ьхъ 
неговъ. Кръщен'1е та е ключъ на царство небесное. КръщенТето е про- 
св-ЬщенТе чловЪку на душата. КръщенТето е освЬщенТе и св4тлость на 
члов-Ьците. КръщенТето е живбг' и спасеше на христТените. КръщенТето 
е куртулйсуванТе от мъка. Оти който го пази чисто, сподобй са ще на 
царство небесное, КръщенТето та е мйслъно, да речемъ на късо та е 
второ наздйнТе члов-Ьку. Оти когй са кръсти чловЬкъ стане безгрЬ- 
шенъ, каквото беши от бога създаденъ испръвЪнъ безъ грЪхъ. Ищеш' 
ли да са научишъ по истина, що може кръщенТе? Послушай, що каже 
Христбсъ въ светбе евангелТе: ако нЬкой са не породи — речи — със 
водъ и духбмъ, не ще да влЬзе въвъ царство небесное, сй р^чь който 
са не породи пбвторо със светбе кръщенТе, той не ще да вл'Ьзе у цар- 
ство небесное. Амй който се кръсти, той ще да вл-Ьзе. Що йщешъ 
др^го пб-много? Илй кбй дйръ другТи пб-добръ йщеш' от този, дето по 
го дива светбе кръщенТе? 



108 

Заради туй, благословенн христГени, което сме са кръстиле в' йме 
отца и сина и светйго духа у една светая и всечестнал троица, векТе да 
се не омръс^ваме и да не струваме б-Ьсбвскм работи. Амй що са обля- 
кохме въ светое кръщенГе, т-Ьхъ да побрьзамн да ги стбримъ, защо са 
обрекохме с4'когь1 да послушаме езангелските думн, щото е заръчалъ 
Христось да струваме: науките негови да па1име; за своито спасеше 
да са грйжиме и царство небесное да пщемъ; б-Ьсовите да мрйзимъ, от 
работите имъ да се отвращаме; курвовство веке да ни струваме; да не 
уб'1емъ; да не грабимъ; на сила да не земаме; зло да не мйслимъ единъ 
другиму; да се не предаваме; единъ съсъ другш не д-Ьйте би неми- 
лосръдш; и не гн^вайте са и да са не подсмиваме едйнь другиму; да 
се не поднбсЬме, да са не голЯмймъ залудо, и просто да речемъ да не 
имаме ни едни бЪсбвска работа. Амй христовйт-Ь работн да се подка- 

111 неме и да ги струваме; да имаме д^ьвство чисто; чюжденцн да лю- 
бими, люббвь със' сЪкого да имаме и в-Ьра камто Христа, надежда на 
бога; милостиня на сиромаси да струваме, добро да струваме на те- 
лесните душмани; тръп-ЬнТе вов' напасти гЬлесни; да са покланАме на 
мили и на велики; да слушаме черковните книги, да са удръжймъ от 
зло теглинТе, да отстъпимъ от снчките злинн, от гр-Ьхъ да са па- 
зиме. Тези сйчките и друйи по-много рйботи добрн обрекохми са да 
ги струваме, благословени христТени. Заради туй да дръжймъ, туй да 
испр^вимъ, да са не явймъ неблагодарни и несмнслъни. Амй да почи- 
темъ Христа, да прославимъ владичний и светйй денъ и± със' служби еллен- 
ски и със' пТанство илй със' неприлични и нескбпосни игрн или със праз- 
днодуманъе и да тлйпишъ илйсъс много яденТе и мнбго пит1е. Ззщб тези ра- 
боти та ги нев-Ьрньщите дръжътъ, каквото каже и велики апостолъ Павелъ, 

112 бти туй сйчкото, рсчс, сзиците щото на този св-Ьтъ йщътъ. Да не сЬ каме || чи 
сътаквйзи работи щемъ да аресуваме богу, илй със' таквбзи струване слу- 
жи, са богу. Ш, амй да смирймъ себ-Ь заради него дето са см-Ьрилъ дори 
до съмрътъ. Туй пр\ема Христбсъ. И акб пбстими заради него, щотб 
укуси оцетъ и желчъ заради насъ, тогйзи са благодари богъ, макаръ 
да бъдемъ укорени и о\|-узани за люббвъ Христов?, щото прТе укбръ 
заради насъ. Тогйзи имаме дарба от бога, макаръ и да ни са приеми 
ват' и да ни испъждатъ. Ако са и напастймъ и запрЬт' ни вов' тем- 
нйца и стбрят ни сюргюнъ илй друго н-Ькой злб потеглимъ за любовь 
Христова, тогйзе да се възрадуваме и да се възвеселймъ, бти много 
плътй имаме въ царство небесное, каквбто речи Христось у светбе еван- 
гелУе : рйдуйте се и веселит(е) са, бти платъта ваша мнбго та е на не- 
бцето, Тъй ако струваме, благословени христГени, тогйзи съ благодари 



109 

богъ. Тогйзи са сливи тййство. За душевно спасенУе да се загрйжеми, 
т-Ьлеснаа скръбь да отфрълиме, а небесньие да възлюбимъ; землъ- пз 
ните работь! да намрйзиме, Христа да пщемъ, от д'1^1вола да са от- 
вращаваме, небесное цйрство да побръзаме да го придобкме и 
от вЬчна мъка да избЬгнимъ. Отй да прТемни богъ прйздни- 
кътъ нйшъ и съборътъ и славословТето. И тука да подобй н^съ 
да применемъ животъ мйренъ, неблазненъ, безгр'1;шенъ, неповр-Ьдймъ, 
безгрйженъ, незазоренъ, похвйленъ, почетенн от бога и от члов-Ьците. 
И тамо да сподобй насъ да станиме със' сьгчкь! светци въ в1.чнь1 жи- 
вотъ въ не стар-кемое блаженство въ пбчестъ избраннммъ въ цйрство 
небесное, дето дано бъде на смчки насъ да го получймъ поради самаго 
Храста бога нйшего, дето му прилича сЬкаква слава, пбчестъ и покло- 
неше светиня и богол-ЬпУе, със' безкрайни неговъ бъщй и със' пр-Ь- 
добритъ и дето сйчко ожив4ва неговътъ духъ. И сега и с^кога и в' 
недовръшеннь! св-Ьть и безкрайните в-Ькове. Амйнъ, 

Слово на ср^тен1е Господне. П5 

(Липсува началото). 

жеск1а, но от бога родйша се, сиреч' каже, който прТеха пропов-Ьдан^е 
евангелское и пов1.рваха Христа, т-Ьзи ни сь са родйле от пбхоть 
мбжска, амй от бога са родени. Щб думашь, о Лоанне евангелйсте? Чи 
Петрь не б-Ьше ли синь Лбнинь и Андрей не лй е брать Петров? Амй 
ти ни лй си сйнь Зеведеевь? Чи какь кажишь, чи н-Ьсте от пбхоть 
м/^жска, легомь! вме без' сЬме сте са родйле? Легомм от майка и без 
бьщ^ вие сте са родйле? Амй какь думашь, че без мужеска пбхоть са 
сте родйле? Каже заради туй божестьвни апбстоль Павель : яко йхже 
позна богь сихь и предизбра, йхже предизбра, сйх' и оправда, сйр-Ьчь 
тези, дето зналше богь чи щьть да б/.датъ члов-Ьци добрьг, т-Ьхь и 
ОТЛ/.ЧИ от другите. А т-Ьзи, дето избере от сйчки т-Ьхь, йш.е да спасе. 
И пакь на друго м4сто каже, яко отлучень будетъ на пропов-кдь 
ббжТа от чрева матере своел: да речем, 1бщ,е от коремоть майчинь си 
обречень и богу дарувань. Ради туй и за таквбзи каже евангелйстъ , : Пб 
ти ни са рождени от пбхоть мужеска и от с11ме ни са станали. Амй 
койго не знйАха бащите ймъ, какви щьть да бьдать, тькмо богь позналь 
чГе сьстоХшето. Легомй и свети мьже като ражда брйкъ, заради това 
е почтень от ббга, каквото каже и Павель апбстоль : бракь честень 
Н ложе несковрЬно. И пйкь богослбвь Григбр1е каже, че заради туй 



110 

роди са Христос от жень. замь да почите бракь, а от д-Ьвйца, замь 
п6-добр1ь да почите д-Ьвството. Че защо принесохме т^зи р%чй на 
ваша любов? Замь покйжимь оти пр/,во женьшье, жени са намериха, 
дето аресаха богу и сториха волята негова; и н^ туко женм амн и 
мьже, каквото и днешни Сумеонъ богопршмець. И прорбчица Анна, 
дъщи Фануилева, дето б^ше от кол^кно Асйрово, и легомй Сумеонь 
б-Ьше праведень и сподобй са та вид4 Христа д-Ьте мйлко. И Анна и 
тш така се сподобй и вйд-Ь го като д-Ьте. Ала какь е бнла рабутата 
и какь са внд-Ьле Христа, по-дребно и по-тенко да го прикажимь. 

117 Пред вьпльщенТе смотренТе Христово колкото до осемдесеть го- 
дини имаше нЬкой царъ, Потоломей името му, еллинь сьс в^ра, ала 
твр/.д-Ь учень. Кажеть н4кой оти поиска да направи една избрана ра- 
бота у царството си, дето н^ е сториль другш царь нйкогн, ей р-Ьч' 
да покаже какь има иманТе много да направи едйнь хань от кристаль, 
си р-Ьч' от бюлюрь. А н^кой философи рекоха му: царю, чи да щеши 
да сторишь една рабута, дето щемь да тТ е речемь, и име добро щеше 
сл-Ьдъ себ-Ь да оставишь и от сйчкм цар1е по-мнбго щеши да са 
поч'тешь и другТи царь веке не щеши да са намери дето да та достигни 
на тази работа. Каж1 имь : що е туй? Кажете философе. А Т1^ му 
рекоха : едйнь род у Лерусалймь намЬре се и нарича се евр-Ье та че 
Т1е, царю, имаха никого, името му Моусй, за учйтелл и за царА у 
ветхо времй. Ог тогйзи до сега ще да има колкото хилТяда и осемь- 

118 стотинь 1; годйнн. Този Моусей предйди имъ пет' книги, каквото и 
сами ги казуватъ, та че прьвата книга зове са Врисйфъ, ей р-Ьч' бнтТе, 
чи онази книга приказува как' са испръв-Ьнь станале члов-Ьците. А 
втората зовьть ЕлТдимоеъ, ей р-Ьч' исходь. чи онази книга приказува, 
как' са изл4зле Т1е евреите от Егупеть. А третТята книга зовьть УдуТе- 
кра, ей р-Ьч' Левуть, и приказува за свещенство. А четврьтата зовьть 
УТдавйдь, сирЬч' чйсль, дето приказува какь е онзи Моусей подйрь 
двЬ години, откакь излЬоха от Егупеть, исчель сйчки колЬна и 
кьщТя еврейски. И петата книга зовьть Елеварймь, ей рЬчв второ за- 
конТе, чй колкото пйсаль и думаль онзи Моусей тамъ в' онази книга 
по второ ги кйзува. ТЬзи книги, царю, 1бще и другТе колкото до де- 
ветнадесеть, този род' йма, амж на еврейски езйкь и сьс еврейски 

119 слов^. Чи ако проводиш Ц за тЬзи книги дано ти ги проводетъ да гй 
ймашъ и тм у твоето палйтТе та щешъ да нанравишъ работа чудна и 
достохвална, дето никой таквози гол-Ьмо добро пЪ е сторил от какь е 
свЬть създадень. Защо, царю, ако направишь хань, дето са канишь, 
то е рйбота за нищо, и до малко вр-Ьме ще да се затрхе и нищо ни щешь 



111 

да придоб1ешь. Ами туй ако стбришь, дето Т1^1 ийе кажимъ, твой робье, 
та щсшь да нмашь вКчное и сЬкогйшно име. 

Като чу за туй царь, твГ.рде са зарадува и този час' проводи цйр- 
скь1 члов-Ьци на Лерусалймь и по селата на около сьс царско писанТе, 
дето тъй пйшаха: Потоломей, велики царь вьсточпь! и зйпадни, до вас, 
ученици прорбку Мвусею, щото са наричате евреи, каже ви да са ра- 
дувате. Чухь и разбрахь как' сте тврГ.д-Ь благочестйвь родъ и св(я)ть, и на- 
м:['>рАт'са от родГ.ть вашь велйкь! и кнйжнм чловЪцьь Заради туй са рад- 
вамь и азь, кату ви чувамь, че сте такв1^1зи, и благодарим великите 120 
богбви, дето ма сподобйха и в'царйх са над' вас' и на сйчкм свЬть. 
Едни нЬщо добро поисках' и азь да сторя у моять род' на сллините, 
зймь да имь дамь очй да прогледать, си р-Ьч' книги много да добТя, 
дето да разум-Ьять С1^чки св1'.ть и щото е по св-Ьт/.ть, защо с'мь царь. 
Амй ви са моля да ми проводите н4кой кнйгм, дето гн чухь че имате. 
А то азь за хат/.рь не йща гм, амй сьс ц-кна, една година харачать да 
вь1 прост-Ь и сЬка книга, колкото а прец-Ьнйте, сйчката ц-Ьна да ви а 
проводе. Защото н-Ьсмь неблагодарень члов-Ькъ азь. Амй пак' са щемь 
отплати, и здравствуйте. Туй писа царь и проводи имъ. А он%зи еврее 
като вйд-Ьха писйнТе царско, рекоха помежду си: що 'е^намь та (да) 
дадемъ н4кому езичнику (друговЬрному)^), щото е в/.нь от вярата наша, 
книгите си да ни са см-Ье, амй да му пйшим мирни р-Ьчй и да му ни 
проводиме кнйгнте. И така написаха : нт^ге, еврее, твой робье, покла- 
нЪми ти са, царю Потоломею. Твбйто царское писаше прГехми и как- 
вото му при II лйчаше то сйчки му са поклонйхми. Амй вйд-Ьхме, оти 121 
пйшешь йамь зарад' нашите кнйгн. Ала ние, многол4тнь1 царю, имаме 
клетва от пророците наше на другГю род' да гн не давами. Заради туй 
да ти ни дотегни на твоето царство, защо гм н'Ьсме проводиле. И 
здравствуй. А царь, като вйд-Ь еврейското писанТе, позова философите 
и посочТ имь книгата. Тогйзи му рекоха философите: многолЬтни царю, 
т6зь1 род* та е твр^д-Ь завистлйвь и от многото си зависть не щ1.ха да 
провбд-Ьть намь книгите. И друго, защото вйд-Ьха, че гьг мблишь и 
йщать по много н1>що да ймь оставишь. Амй проводи ймь писанТе стра- 
шно, та чй и да им са ни ще, проводи ги щ/яь. Зе пакь тутакси царь 
и пише туй: Потоломей, велики царь и вьсточни и зйпадни, пиша до 
вас Моусею прорбку ученици щото са зовете еврее. Кйже вамь да са 
редувате. Азь кйжехь, чи сте йст-Ьнски и вКрни мой робье, заради туй 
и дрьзновенно писах до вас | бти не знйах' чи сте биле завистлйвь и 122 
зль рбдъ и поднослйвъ. Амй не струвайте ма да са разгн-Ьвамь, бти 

1) Отъ страни така е пояснена думата езйчннкъ. 



112 

тако ми силата на великите богове, ако не проводите книжТята си, щь 
да вдигна войска голЬма на вас, та че градоть ви да изгорХ, а сйчки 
вас през сабш щ^ да пр-Ьмена. Амп вижте и сторЬте, което е най-добро и 
здравствуйте. И като видеха евр-Ьйте туй страшное царево писанТе и 
сйломь гь1 проводиха. И като вйд-Ь царь книгите, тврьде са зарадва. 
Алй бЬха еврейски и речите и словата. И туко за туй мнсл-Ьше, какь 
да стори. Кажет' му пакь философите: проводи, царю, и даскали да ти про- 
водеть, дето да гй истьлку вать н да гн препйшьть на еллински езикь да разу- 
мЬймь, що думать тези книги. И пакь ймь проводи аругш книги, дето лиша- 
ха тъй: Потоломей, велики царь в'ст6чнь1 и западни, пиша до вас' ученици 
123 пророку Моусею дето са зовете еврее, каже ви да са радвате. || Една бахча 
затворена илй едйнь кладенець студень та пакь да е покрйть, каква 
файда ймать? Тьй и книгите, дето мй гй проводихте, като затвбрини 
и скрити т^й ги ймамь. Ами, ако щете да сторите доброто си ц-Ьло, а 
вйе проводети ни даскали, дето да ги истлькувать и да зналть и двата 
езика, дето тш да гн думать еврейски, и азь да остави мой члов-Ьц-Ь 
да гй препйшеть на елленски. Зарад' туй сторЬте доброто си да е 
сьврьшенно, замь да прТемните и дарбата, д^то ви с'мь обрекаль, и 
здравстсу(й)те. 

Тогйзь! и сьс сила евреите проводиха седемдесеть даскали да ис- 
тлькуватъ книгите. И като гй вйд-Ь царь, пр1е ги тврьд-Ь и почети гй. 
Сл-Ьд' туй оставе в' седемдесеть келк сто и четеридесеть мьже, на 
сЬка кел1а по двама, едйнь евреинь, а други еллинь. И заръча царско 
ястТе да ймь давать и елйнъ със другш даскалите да са не вйд-Ьть, до 
где припйшать книгите. Сториха тамь нЬколко вр-Ьме, до где ги пре- 
124 обрьнаха, дето едйнъ |1 другиго не вйд-Ьха нитй ги продумаха. Ала със 
благоволен1е божТе сйчките една от друга не променуваха са, ами 
сйчките еднакви — с'гласнь1 б-Ьха. Тогйзи даде ймь царь много 
дарове и проводи ги пакь да йдатъ на своето м-ксто на Леруса- 
лймь. Та чй и едйнъ от он^зи даскале от евреите б-Ьше този Су- 
мебнь, дето прш Христа на рьцЬте си. И легомй принесоха онЪзи да- 
скали ИС п^ть като врьвкха, заради книгите как' ги са истьлкувале. Оть 
говори Симебнь а кйже посред т-Ьхь: азь тамь дето тлькуваль пророка 
Лса1а, вйд-Ьхь дето кажеше: се д-Ьва въ чрев% пр1иметь и родйть сина 
и нарекуть име ему Емиануйлъ, да речемь една д-Ьвица ще да стани 
непраздна н да роди сина и да му нарек/,ть името Еммануйлъ. Туй вй- 
д-Ьхъ, дружино мой, и чуде са, как' ще да стане тази работа, може ли 
д-Ьвица да роди илй какь е мощно да са роди богь. Не вЬровамь азь 
туй нйкогь! да бьде. Тамо като думаше, туко вйд-Ь тамо като думаше 



113 

туко вйд-Ь от невйдемо какь дбде рька, дето го удйри една плесница и 
чу са гласъ, дето му каже : и Христа да видиш' и сьс р^.ц-Ь да го хва- 125 
тишь. Като си отхаждаха, миньха мръкнало през' една река. И зе 
С1^ме6нь прьстиньть свой и фръли го в'р'Ьк1',та и каже: ако бьди да 
стани туй истина, пакъ да си намЬря йзь прйстинят' си. И тогйзи онзи 
вечарь останаха на едно село, дето беши тймо близо при р-Ьк/.та. А едни 
рибйрь! продаваха риба, дето б-Ьха я ловйле в' онзи час, когйто си 
фр^ли Сгмебнь прьстенъть. И он'1^зи даскале купиха тогйзи риба да 
яд1.ть и сьс воля божТа в тази риба, дето зе Сгмеонь да срЬже, вйд-Ь 
прьстиньть си вов' рибата в червата. Тогйзи като гу вйд-Ь, зе и при- 
кйза т6зь1 работа. И повЪрува, чи по истина ще' да са роди Хри- 
тсос, и тогйзи чакаше у Лерусалймь в^тре и чакаше когй види Христй 
като малко дГ.те и да го земи на рьц-Ьте си. И когйто остарЬ докрйй 
и не можеши веки да ходи, толкозн колкото достигна дори до сто и 
десеть години и пб-много, тогйзи са сподобй и вйд-Ь онбзи, щото жела- 
еши и душата му йщеше. Ала как' прТе Христа да послушамл, как' при- 
казува божест'вное | и свещенное евангелие от Лука: егдйже испльнйша 126 
СА днТе очищенТю ихъ по закону Моусеовъ, вьзведоша отроча в' ^ерусалймь 
представите его пред господемь, лкоже писано есть в'закон'Ь господн-Ь, 
яко вьсйко мужеско полъ разр1Ьзаей ложесна светб господеви наречет 
се и даст' се жертву по гл;.голу еже в' закон-Ь господне' супругь грб- 
личищь илй два птенца голубйна. Чу лм евангелските думи? Разум-Ьй 
и тльков^нТето негово. Когй са, каже, изпл^ниха дните за очищенГе, ей 
р-кч' Моусей повел-Ь у законь, защб с^Ька жена, дето роди дЬте, дори 
ни стбри четиридесеть дни да са не приближи при мужа си й на чер- 
кова да ни ходи, у Лерб да са ни мбли. ЧетиридесетЪхь днй обречени 
бЬха, защо четиридесеть днй дбждь бй у времето, когйто стана пото- 
поть, защб четйредесет' ранн бйр безчестни, каже евангелие. Когйто са 
испльниха четйредесеть дни за очищенш пресветйе богородице, че ле- 
гомй богородица беши от мьжа зачела и от гр-Ьхъ родила и заради 
туй са очйстюваше и тш до четиридесеть дни? Н*, ами, и без' нейна 
воля, защб не зналха еврЬйте, че богородица без' мьжа е родила и 127 
заради туй не остав-Ьха ^ да влЪзе вь ^ер6, амй стбри и тТя тЬзн чети- 
ридесеть дни щотб бЬха обречени, и когй ги испльни, зе Христа, дети 
малко, да го занесе у Леросалймъ да го остав-Ьть пред бога, сйр-Ьч" 
имаха законь и остйв-Ьха малки д-Ьца у черкова и обричаха ги 
на Лерб, бти тьй пишеши законь Моусеовь, защб с1жо дете, което 
прьвень отвбри ложето майчино си, то бива свето и дарувано 
богу. Тйзи р-Ьч', глбда са, бти сЬко дети, което са пр1,вомь 

Бжлгарски старини, кн. VII. 8 



114 

роди, на него са испл^ня, ала не намеря са истинска на сЬко 
прьворожденно, ами туко на Христа се испльни туй. Какь че има 
н1зК0Й прьворожденнь!, ала не б-Ьха свети? Я речи ми, Мойсей какь 
кажишь? Каинь, като бШе прьворождень, чи светь ли беши той, дето 
закла брата си Авела? Дето бьщь си стори да са грижи, дето разгнЬва 
бога, дето от бога прТе клетва, светь ли беши той и богу обречень? 
Или Лсавь дето беши прьворождень и той легомй светь лн бЬше, дето 

128 за една паница леща даде прьв-Ьнствбто си Лакову, брату своему, 
дето туко сьс сйбшта си живЬеши, дето от много курвовство щото 
имаше та го нарекоха едймь, си р-Ьч' распаленье на гр-Ьхь, Легомй и 
той б-Ьше светь? Или Рувймь, дето е и той прьворождень синь Лакову, 
светь ли б1;ше, дето продаде брата си Лосифа, дето падна със . • • ^) 
бащина си, сьс Валла, дето усмрадй ложето бащино си, светь ли 
беше той и обречень богу? Ами какь думашь, че с4ко мГ.жко 
дете пр^.вомь отвори ложето майчино си та е свето ? Видиш ли, 
оти ни каже за с!жо дете, ами туко за Христа каже. Ами пакь да 
дбдеме на прьвата си р-Ьч'. Легомй тьй б-Ьше повелЬно от Моусеа 
да струвашь, заради туй отиде и пресветал богородица на Леро. Имаха 
и друпи уставь, защо заносЬха на Леро двЬ гр^лици или два голуба, а 
от друпи род' от птиците не земаха, туко от ткзи двЬте, защо тЬзи та 
са най-чисть1 от сйчкнте птици. Оти грьлица та е твр/.де девствена, 

129 замь когн умре едното, а другото веке не см1.сс са сьс друго, ами 
бЬга по гор1е и по пусто м^сто и смешенТе дето па този св1.ть вске не 
люби. И голубь и той е тврьдЪ ц-Ьль, сиреч' незлобивь, кротакь, как- 
вото и господь каже у светое евангелие: буд-Ьте убо мудр! яко змш и 
ц-Ьль! яко голубм. Да речемь зьмУХта има уставь, когТ я бшгь та чй 
сйчкото си тЬло остави на смрьть, туко главата си крк. Т/.й и ние хри- 
ст1йне, да бьдемь мудрш та че богатството си и тЬлото си да го да- 
ваме на сьмр/.ть за любовь Христова, тькмо вЬрата си да пазиме от 
сйчкото нйй тврьд-Ь. И да бьдеми като голубь за сйчко незлобивм, да 
нь1 дрьжйме каразь или душманство сьс с1->кого христМнина нитй да са 
гн-Ьваме на сЬка р-Ьчь и да X фрьлеми на зль помисль. Легомй голубь 
та е от сйчките птици най-чисть и незлобивь, зарад' туй занесоха две 
голубчета. Амй какь ги струваха онЬзи птици? Добро е и туй да ра- 
зумните. Едното грьличище илй гблубче заколеха, а другото оставиха 

130 пак да фръкне на кьд4 ще. Туй прознаменуваше, оти Христось имаше 
два скбпоса, богь б-Ьше и члов-Ькь, та чй члов-Ьчество му са расне и по- 

1) Тукъ е оставено празно м11Сто колкото 3 сантиметра. Види се, че пр-Ьписвачътъ 
не е можалъ да прочете оригинала. 



115 

тегли зло и умр-Ь, а божеството му остана нераспето и лло непотеглило 
и безсьмрьтно. Туй прознаменуваха онЬзе двете птйць1. Т{.й стори и 
пресветал богородица по законь и тУя зе д,вЬ пилце и отиде на Лерб 
сьс Лйсифа щото й са наричаше мьж'. 

Послушайте по-долу що каже у светое евангелУе. И се бЬ чло- 
вЬкь в' Леросалймь, йменемь Сумеонь, и члов-Ькь б-Ь праведень и бла- 
гогов-Ьнь, чаХ ут^ш^нТе Лсраилева, и духь свето б-Ь на немь, и 61; ему 
обещано от духа светаго невид-Ьтм сьмрьть дондеже вйдить Христа 
господня ; и пршде духомь в' светилище. Си р-Ьч', на Леросалймь 
имаше н^кой члов-Ькь, името му Сумебнь, и бЬше праведень и благо- 
гов'Ьнь. Слушашь ли евангелйсть Лука какъ го мартурйсува за пра- 
ведна и благоговГ.на, оти б^Ьше какьвого гу казува, защо да не б-Ьше 
так/>взь1 нить! щеши да са сподобй таквази дарба. И ти, о чловече, 
ако щешь да пршмнишь Христа нЬ като дГ.те, ами като сьврьшена, 
н1; като пльтскн |! ами божестьвно, нЪ на рьцЪте си, ами на срьдцето 131 
си, остани праведень и благоговЬнь, каквото бЬше Сумеонь, стани 
праведень и бой са от бога, да са сподобйшь и п6-гол1ша дарба. Ала 
какь да станишь праведень? N1; туко когйто угодЬть суд1а или д-Ьлй- 
теля да сьдишь и да д-Ьлйшь по право, амй знай добрЬ, оти душата 
члов-Ьку зове са образь и подббТе невидймому богу. А тЬлоту е земя 
та пакь в' земята отхожда. Легомй душата е образь божш и подобУе 
та е най-пбчестна, а т^Ьлото е най-долу и слуга е на душата. И душата 
йще сЬкогь! да струва добро, а тялото, легомй като' С1 е от земЬта та 
земльнн работь! йще да струва, ей р-Ьч' да спи много в' грЬхь и вь 
зло теглине и да еде много плодь гр-Ьховнь!, да грабь! и да курвн и 
сйчко земльно, най-тврьд-Ь дшволскн работм йще т4лото да струва. А 
ти, чловече, я речи ми, п6-добр4 л\ с, който е пб-голЬмь да орй- 
сува, илй който е най-малакъ? По добрЬ ли е най-почестншть да 132 
царствува, илй безпбчестншть? Види са, чи по-добр-Ь е да орйсува п6- 
гол-ЬмУять. Т6Й е и на члов-Ька пб-добр], да струва тялото душевната 
воля, нежели да струва душата на т1>лото. Ето туй е правда, бти 
когь1 подсложимь пбмалкиготого на гол-Ьмштокь, тогйзи струвашъ и 
правда. Когй стори тЬлото душевната вбля, тогйзи са зовешь праве- 
день. Когй тялото не струва ни една от своите зльг вбльг, тогйзь! бмва 
праведно, тогйзь! са сподобм да приемни Христа, каквого Сумебнь. Ала 
да йдемь от гдето оставихме р-Ьчта. И члов-Ькь сей праведень и бла- 
гоговЬнь сТи чаХ ут%шен1А Лисраилева, ей рЬч' чакаше Сгмебнь когй 
да дбде ут-Ьшеше Лисраилево, а Лисраиль нарича са умъ щото гледа 
бога. Мше, който по в11рувахме в' Христа, зовеми са Лсраилйте. Чйкаше 



116 

Сумеонь, когй да дбде утешенТето христГанско и да доде тозм, дето 
ще да избави насъ от нашнте гр-Ьхове. Тьй прорече и патршрхь 

133 Лаковь : не оскуд-Ьеть кнезь от Лудь и вождь от стбгнь его дондеже 
пршдеть йже подлежить и той чаднТе язьжомь. Си р-Ьч' не ще да 
л11\|-а царь от Лудинь родь, до где доде, когото чакаше, и той ще да 
бьде чаянТе язьгкомь, си рЪч' него щбть да чакать езьщите. Тазьт р-Ьчь 
испльни са на Христа. Защото евреите имаха царл до где са роди 
Христбсь, а от тогйзь! насам веки не вьцарйха са евреите. Того казу- 
ваше пб-напр^д' Лаковь чаянТе язьгкомь. Туй каже евангелТето ут-ЬшенУе 
Лисраилево, таче легомн Сумебнь чакаше Христа, когй да го види духь 
светни б'1>ше на него. И евангелисть Лука каже, си р-Ьч' легомн катб 
б^ше праведен' и благогов-Ьнь, имаше и духа светаго, каквото мръту- 
рйсува и светни Павель апостоль : якоже не ймать светаго духа н'Ьсть 
Христовь. Да речемь: който н-Ь е достбйнь колкото да има духа све- 
таго, бнзь1 нь1 е Христовь. Нь легомй Сумебнь, катб бФ.ше Христовь 
робь и достбйнь слуга, имаше и духа светаго? И пакь пророкь Давидь 
и синь му Соломбнь кажать начело премудрости страхь господень, 

134 н-Ь члов-Ьческа премудрость, току щото е на тозн |1 св-Ьть, еллинска и 
пр'ЬлБСтнаа, амй божТа. Защб да не бЬха казувале радй онази еллин- 
скаа пр-Ьмудрост', щЬха да лйжать. Какь? Оти кой мудрь еллински 
имаше страхь божш? Не б^йха ли 1долослужйтели? Омйрь велики твб- 
рець не кажи лн Зеусь Кудисте, най-велйкм келенефесь ееершеонь, 
да речеме туко защб приказувать Дта, амй Лс1бдь и той не кажи лм 
Зеусь \'\|'1времетись бсь упертата домата ней, ей р-Ьч' бти орйсува грь- 
межать. Амй и сйчките фнлосбфе не бЬха ли и тТе еллени? Чи какь 
имаха тТе страхь божТи? Амй за коя мудрость каже? Тукб за една 
благодать светаго духа. Защб сед'мь дарови са пр'Ьсветаго духа, ка- 
квото кйже пророкь ЛсаТа : духь премудрость прьво, духь разума 
второ, духь познйнУе трето, благочестТе четврьто, духь крЬпости пето, 
духь сав^та шесто, духь страхь божТа седмо. Видиш ли какь е най- 
висока дарба премудрость, а страхь божТа пб-ниска та е катб сльба? 
Ако не добТешь страхь божТи, мудрость ни щешь кердбса. Защб го 

135 каже и пророкь Соломбнь : нечйстому срьдцето богь не влазе, ма- 
карь и да влЬзе, ала скбро излйз'Ь. Сй р-Ьч' в' срьдце грЬшному чло- 
в-Ьку богь, да речемь благодать божТа, не влаз-Ь; ако и влЬзе, скоро 
пакь изл-Ьзува. Тук' легомй и прйведнм Сумеонь, катб б-Ьше благого- 
в-Ьнь и като имаше стрйхь божш, имаше и духа светаго. Амй да по- 
слушаме пакь евангелТе. И бЬ ему об'Ьщанно от духа светаго не вй- 
д-Ьти сьмрьть дондеже вйд-кть Христй господна. Кйже прорбкь Амось 



117 

заради туй : не сьтворит' господь дЬла сво/г дондеже не откртеть рй- 
бомь своим' в' пророц1.хь. Сй р'Ьч' не струва богь ни една работа, до 
где я не яви на пророците си. Оти щото щЬше господь да сторь! 
на земята, сйчкото рекоха пороците. В'скресенТето ; Давидь : да в'скрьс- 
неть богь и да разьщут са врахи его. За рождество кйже ЛсйУа : се 
д-Ьва вь чрев-Ь прп^меть и родйть сина. За крьщенТето к^же пакь Да- 
видь : Лордйнь вьзвратй се в'спеть. За преображение пАкъ кйже той : 
бйворь и Ермонь имени твоему в'зрйдуеть се. За вьзнесенТе пйкь 
Давидь : вьзйде богь и вьскликновенУе господь в' гласЬ трубн-Ьм'. 136 

Амй що да думаме по-много, токо що да ст6р'Ьше Христос, сйч- 
кото го казуват пророците и легомй щЬше Сумеонъ да прТемни Хри- 
ста, заради туй го прорече духь светйй. Оти той прорйчаше сйчко от 
устйта пророчески. Ала как' го прорече? Каже, ако не прТемнишь Хри- 
ста господня, да не укосйшь сьмрьть. Христось господйнь, господь 
нашь, Лсус Христось нарича са. Защо са помаза от светаго духа сьсь 
масло даровйн1е, каквото го прорйч-Ь и Давидь: яко помазй те, боже 
богь твой, сйрЬчь отець със светаго духа масло радости паче причаст- 
никь твойхь. Причастници Христои [та са, който струвать волята не- 
гова. И по-долу кйже евангелйсть: и прТйде духомь въ светилище. 
Чуеш' ли к^кь чисто приноси духа светаго, замь да разум-Ьещь, чй го- 
ляма работа щеше да стйне. И заради туй духь светйй настави Суме- 
она да иде на Леро. Алй пйгаме да разумЬемь, да лТе бйл' свещенникь 
Сумебнь като прТе Христа, дЬте малко, по зйконь, илй не беши све- 
щенникь. В' истинна види са, защо свещенникь е бйль, чи да не б1^ше 
I свещенникь кйкь щеши да струва свещеническа служба. А за бЬл-Ьгь 137 
да речемь думата светому Петру Авонскому, оти приказува тамь, как' 
го са зеле за роба. А той моляше светйго Николае да го избйви. И 
яви му са светйй Николае и каже му: азь сегь1 за туй дрьзновенТе не- 
мамь. Амй помоли светаго Сумебна богопрГемца да та избйви. Когй го 
помоли, че през' онази нощь явй мо сА светйй Сумеонь богопрТемець, 
облечень като свещенникь, и дрьжеше в' рьцЬте си зелена тояга и из- 
бави го от робство. Туй принесохь на ваша любовь, з^мь да познайте, Ч1 е 
биль свещенникь богопрТемни Сумеонь. Ала да ма простите, благосло- 
вени христТени, оти много грижа на думите си, много думзмь. Амй да 
кажа пакь евангелските думи: и егда введоша родйтеле отрбча Лсуса, 
сътворите имъ яже по закони оставленное онемь, бнже прТемь его на 
руц-Ь своемь и благословйвъ бога и рече. Сйр-Ьч' като занесоха Христа 
като д1'.те малко на Леро неговите родители. Че Христось немаше ро 138 
дйтели, амй кйкь кйже евангелйсть на дЬтето родителите. Господъ туко 



118 

пр-Ьсветаа богородица имаше за майка. Ами дето са гледаше Лбсифь. 
кажаха, чТ е Христу бьща. И зарад туй каже евангелйсть родителите 
на дЬтето. Когн занесоха Христа дете малко на Леро родителите му, 
т6зь1 Сумеонь пр1е го на рьц^те си и рече: нин-Ь отпущаеши раба сво- 
его владику по глагблу твоему сь миромь. Сир-Ьч' : сеги ма куртулйсай, 
владйко, от м'1рскь1те грижи, от нйпасть мфска, мирно да умрб, да са 
избав-Ь от старости, да са куртулйсамь от тозм прельстньт св-Ьть, оти 
вйд-Ьхь сьс очите си спасението твое. Сйр%ч' сегн вйд-Ьхь доброто, дето 
го стори на члов-Ьцити, щото са твой робье. Таквйзн работа стори, 
Христе мой, отъ най-св/^тль! свЬть бй по сйчкм езнци сьс твоят св-Ьть. 
И защо стана слава на твоята работа по сйчкм нарбдъ твойхь Лисраил-Ь, 

139 сйр-Ьч' на който го пов^руваха в' пророците пр1,вень, и сега || у тебе 
щ1,ть да та пов1фувать. И 64 Лосиф и мити его чюдеща се о глаголе- 
м-Ьмь немь и благослови ихь Сумсонь и рече Марш матерм его : се 
лежйть сей на паденУе и на вьстанТе мнбгим' в' Лисраил-Ь, в' знаменТе 
пререкйемое, сйр-кч' тбзь! твой синь та е и на ставанье и на слйз-Ьнье 
и на бЬлегь, дето много да му са супротйв%ть, като б-Ьха евреите от- 
пр/.вень прельстнь! и испбдини от лице божТе. Сл-Ьд' туй доди про- 
рокь Моусей и вдигна гь1 от прельсть сьс чюдеса, сьс речи сьс учеше, 
сьс законь, сьс пророчество. А сегн п^кь, като се в'пльтй богь 
слбво, сам'сй щьть да испадньть, оти не щ^ть да му послушать про- 
поведан1ето, защо легомн язьгците, дето щьть да пов-Ьрувать Христа, 
щьть да пристаньть от гр-Ьховете сн, от пр-Ьльсть, от (долослуженУе, от 
мракь еллинскаа, от местото адово щАть да се в'знес1.ть на царство 
небесное ; щьть да са просв-^тАть сьс свЬт богопознанТе, да са очйс- 
т%ть сьс крьщен1А сина твоего, пр-Ьсветал; щьт' да намраз-Ьть еллин- 

140 ството да претекйть на нбвое благочестТе и тогизм щ^ть да станьть. 
А евреите, като щьть да го потбпчать и да му думать самарйнинь, 
катб щ/.ть да го расп^ньть и да го заплюАть и да го \['увать и да го 
уб1АТЬ и сьс правда щьть да отпаднать от прьвата си дйрба. Се ле- 
жйть сей вь падеше и в'стан1е многимь в' Лисраил-^ и в' знаменТе пре- 
рекйемое. 

ЗнаменТе пререкаемо нарича Христа и крьстьть; Христй оти в' 
времето, когйто щЬха да го распТ.ньть, много щьть да се соблазн-Ьть: 
Петрь апостоль отфрьли са от него, а другите му ученици оставиха 
го и поб-Ьгнаха. А евреите, като не знйяха, чи е богь, бТлха го сьс 
плесници и кажеха му: проречй намь, Христе, кой ти са присмива. А 
други го хул-Ьха и кажаха : другТи куртулйса от зло, а себ-к си не 
мбжиш да куртулйсашь, ис вЬрувами чи ей богь. Ако б^дешь синь 



119 

божУи, слЬзь от крьстать да видимь и да в1.руваме. И друпи тьй при 
лично го хул-Ьха и думаха : уа, ть1 дето рече да развалйшь черковата 
I и за трйдни да я напрйвишь, отрьвй сегй себе си от сьмрьть. Заради и! 
туй Сумеонь сьблйзань и знамение пререкйемое нарече Христа. А крь- 
стьть, бти много кевЬрнь! сьпротйвиха се на работата и на чюдесата 
светбму крьсту. Зарад' туй кйжеше апостоль Пйвель. Понеже 1удей 
знаменТе прбшуть. еллини же премудрости йщуть. Алй по истинна 
евреите йщЬха да вйд%ть знаменУе да стори крьстьть, а еллините пакь 
1{щеха р-Ьчи философски. Ала нйе мроповТ.даме Христй распетаго на 
Лудейте за сьблйзн', а на еллините за безумТе. Защо Лудейте ймать 
крьстоть за сьблазнь, а еллините за лудость и за безумство. Видиш 
ли, чй апостоль Павель сьблазнь нарича крьстать. РазумЬй и от прит- 
чите евангелски и пророчески. Отидоха евреите да йщать от Христй 
да стори чудо, да вйд%ть нЬкой знамение. И кажУ ймь гбсподь : рбдь сей 
рбдь лукавь есть, знаменТе йщать, знаменТе же не дйсть се ему рйзв-Ь 
знаменТе Лбна пророка. Яко же бо Лбна бйстъ в утрбб-Ь кутов-Ь, тйко 
будеть и синь члов%ческь1 в' срьдцб землй трй дни и трй нбщи, 142 
ей р-кч': род' еврейскь! та е род' лукс^вь и зль; йще бЬлегь да вйдеи 
алй нище да гб вйдс, амй тукб б-Ьлегьть Лону прорбку. Колкото той 
стори трй дни и трй нощи в' коремоть на рнбата, тьй ще да стори и 
синь члов^ческь!, да речемь Христбсь. Своять бел%гь Христос' крьстать 
си нарича. И п^кь кйже прорбкь ЛезекТиль тймо дето вйд-Ь йнгели, 
като сеч-Ьха члов-Ьците, че и глас от ббга дето думаше: не пощадите 
бчима вйшима и не помйлуйте стйрца ниже юноша и д-Ьвиць и д4тей 
и жен' ; убивайте ихь вь очищенТе. НбсещТи же знаменТе на челе да 
не прикоснбт се. Този прорбкь ЛезекТиль гледаше щотб ще да бьде 
пришествТе Христово и като м^зчать ангелите грешниците члов-Ьци. А 
Христось кажешТ имь : сьгчките гр4шници мьчете, и стйри и млади и 
д-Ьвице и децй и жени, сйчкьг мьчетм. А който ймать крьсть на че- 
лото си, не мьчете гь1, защото са христтйне и мой робТе. Видиш ли и 
прорбка Лезек1ила какь нарича б^ллгь крьстьть. Зарад' туй кйже и из 
богопрТемець Сумебнь и вь знаменТе прорекаемое, та иАк са обрана 
камто богородица и к^же й : теб'^ же сймой души пройдеть оружТе, 
/'1К0 да открйетсА от многихь срьдьць поммшленТе. Сй рЬчь мечь от 
дв-Ь страни острь! ще да вл^зе в' срьдцето ти д^вице. Кое? Когй види 
Христй на крьсть, когйто го види гбль, когй го види мр^^твь. Та че 
жйлбата дето я имаше и болести дето я имаше на срьдцето см, нея 
зове Сумебнь мечь. Защо макйрь да б-Ьше богь син^ й, макйрь и да 
знйеши богородица, чи ще пйк' да вьскр^.сне Христбсь, амй като б4ше 



120 

майка, прилично б-Ьше и да сльзн и да тъгува и да плаче възлюбл^н- 
наго своего сина. Ала богородица не знаяше, че ще зло да потегли Христос. 
Зарад' туй, макарь и да ббде рекла Сумеону : какь думашьтй, о стйрче Суме- 
оне, че щь азъ да се загрнжамь н-Ькогм, като го сШъ азь сьс радостъ за- 
чела, сьс радость родила, сьс радость го с'мьотхранила? Та че азе ли щь 

144 да се загрйжам || за него, дето е той радость и веселТе на сйчки св^ть? 
Та че азь д-Ьвйцата да се огрижамь, щото скрьбь на рождеството негово 
н^смь имала? Че макарь да се и оскрббихь, като б-Ьгахь у Егупеть, 
ала пакь са зарадвахь, като внд-кхь чудо, дето паднаха Тдолнте егу- 
петскь!. Амй какь думашь тм Сумеоне, чи ще да промине мечь от дв-Ь 
странь! острь в' срьдцето мн? Ала Сумеонь пакь каже й: госпбжда д-Ь- 
вице, доста ти е тука да са нарйчашь майка на туй д-Ьте. Сосува ти е, 

•г 

дето щешь да станешь царица на св-Ьтбть и мййка божш. А то когй 
го вйдишь, каквото ще да ст^не, тогйзе щешь смйсль! моите думьт, когьг 
хванишь да плачишь и да пролйвашь сльзй за него, тогйзе ще да вл'Ьзе 
онзи мечь у твойто срьдце, дето ти казувахь, пр-Ьсветаа д-Ьвице. А еже 
яко да открйетсе от многихь срьдьць помишленТе, ще да рече, чи 

145 когй са распне синь твой, когй са заушй, когй са сьди, когй до край 
осьмрьтй са, тогйзи щьть да са познйять, кой са камто Христа и кои 
са камто евр-Ьйте. Луда, дето 6'Ьше ученйкь, и той стана предатель и 
душманинь. А разбойникь дето б^ше гр-Ьшникь и чюждь от бога, ше да 
са яви насл-Ьдник' на царството сина твоего. Тогйзи щьть да са пока- 
жать, който го любеть. Като Петрь, дето ще да се отрече от него, 
от него, дето ще испрбв-Ьнь да казува да умре заедно сьс твойго сина. 
А Павель, гонйтель дето б^ше, отпр^в-Ьнь ще да стйне апостоль, за да 
пропов-Ьдува сина твоего. Тогйзи щьть да са явАть сЬкому ммсленьето, 
тогйзи щьть да са открнять на снчките срьдцата и н-Ь тугйсь туко, амй 
и сл-Ьдь туй, когй са в'царАть еллините и нечестивите царТе, когй доде 
б-Ьда на христТАНите. Когн хван^ть да сйл-Ьть христшните да ставать 
еллинь!. Тогйзи ще да са покаже сЪкому любовотъ камто сина твоего. 
Когй мартурйсать апостолите и мьчениците и когй ги мьчать нев^рни- 

146 ците, тогйзь! щьть да са открТять срьдцата от многото имь помиш- 
леше. И 61 Анна пророчица, дьщи Фануйлева, от колЬно Асйрово, и 
та заматор-Ьвши въ днйхь многихь, жившихь л-Ьта седемь по муже сво- 
емь от д-Ьвства своего, и та б% вдбва, яко лЬть осемдесет и четирь!, 
яже не оставлЬше се от црькви постомь и молитвою служаще день и 
нощь. Сй р-Ьч' на оназь! черкова, дето заведоха Христа като малко 
дЬте, имаше една жена, името й Анна и пророчица, стара и преминьла 
сьс дни. Имаше иЬкогь! и мьжа и стори сьс него седемь годйнн. И нй- 



121 

когь1 ОТ Леро не ли\|гуваше, ами сед•1^ше сЬкогь! и пбст-Ьши са и м6- 
ляши са, служаше богу денье и нощье. Що думашъ, о евангелйсте 
Лукй? Чи коги н%що прорече тш за нГ.кой работа? Чюле сми про- И7 
рбци, алй пророчици н^ сме чюле, ами пйкь що ли прорече та я зо- 
вешь прорбчица. Въ йстину пророчица б-Ьше, <3ти щешь да чюешъ, 
какви р-Ьчй и каквм е пророчества рекла за Христй. Че да не б-Ьше 
бь1ла прорбчица, таквйзь! думь! не би рекла. От где знаеше тп1, че 
онбзи дЬте е богь, да не б^Ъше имйла духа светйго? Каже евангелйсть, 
оти бь1ла е дьщерТ. Фануйлева, защб когй чюешь Анна, да не сГ.кашь, 
чи дума за друга Анна. Защб в' онбзи вр-Ьме имаше и другУи жень1, 
дето гь1 зовЬха Анни. Зарад' туй рече евангелйсть и чТл дьщер-Ь е 
бь1лй Анна, и н11 туко тблкозн, амй и от кое плЬме е била Анна. 
Каже, чи от кол1>но Асйрово. Този Асирь бЬше синь Лаковь, дето б-Ьше 
Лаковь синь Лсааковь. Защб Лйковь стори дванадесеть синове: Рувйма 
и Сумебна и Левш и Луда стори ги от ЛУя, по-старата дьщер'Ь Лавй- 
нова, Адана и Нефеалйма стори ги и т-Ьхь от Вала, робйнята Рахй- 
лина, а Гида и Асира роди ги от Зелфа, робмнята ЛТйна, а Лсахйра 148 
и Завулона роди ги и т-Ьх от Л1Я, а Лосифа и Вениамйна роди ги от 
Рахйла. Та чи този Асирь, дето бЬше Анна от неговото кол 1.но, бГ.ше 
синь 6:мь1Й на Лакова от женъта му от робйнята от Зелфа. Амй да 
додеми пакь на евангелското тлькованТе : и тш заматар-Ьвши в' днихь 
мнбгихь. 

Н1^колко грижа има тази р'Ьч', бти нЬ туко защото б-Ьше стара 
сто годйньш, амй и в' богоугодни и светйй работи; стара б1ьше на 
снъгй, ала млада сьс душа, ветха на дене, нови на законь Христовь. 
И н4 туко защб б-Ьше стара на снаг^, амй и на законь Моисеовь 
Млада б4ше вов' благодать, бти на старото й вр'1ше прьво явй й са 
Христбсь т-Ьлесно. Ти! пойстинна уприлйча са и на пустин^ишаа грьлица 
и д^вственаа. Защо, като умр-Ь стопануть й, ^) век1е са не ожени, нещ1"> 
да земе другиго врьху прьв1ятого си стопйна-). Амй туко седемь го- 
дини поживЬ сьс мьжа си, а другите си години премии!^ сьс д-Ьвство 149 
и ц^ломудр1е. До где стана осемдесеть и четери години, премина Анна 
трудните години, каквото каже Давидь : дн1е лЪть нашихь, в' нйхже 
седемдесеть лЬть, аже в' сйлахь осемдесеть лЬть и множае трудь и 
болЪзнь. В' таквйзи години б1.ше Анна, ала пйкь не лй\|-уваше от 
Леро, амй са пбст-Ьше и моляшьг са и служаше денье и нощУе. Послу- 
шайте женж и д-квствуйте. Послушайте и уприличЬти са ц-клому- 



1) Отъ страна е пояснено: ,мьшь й'. 
'') Пакъ пояснено ,мьжа'. 



122 

дрьнмй Анньь Разумните, какь е била и тш стйра, алй пакь н-Ь е 
лй4'увала от Леро, стара б-Ьше, ала са пост-Ьше, моляши са и служаше 
богу денье и нощТе. Где са сегй бабите, дето баять, дето правлть 
магш, дето врачувать, да чуять? Ала тТя не б-Ьше таквйзи да е в/.нь 
от бога. Макйрь да б1.ше еврейка и пред' Христй б-Ьше, макйрь да 
вйд-Ь и отрочето, ала пакь не струваше тьй, А днешнТй има нЬкой 

150 христЧйнки бйби, !| дето бйлть. Амп я речете ми, що ще да бьде туй 
баяше. Той б-Ьсовска рабута е и вьнка от славата божш та е Д1а волска 
рабута и нахожденТе, да прельщава душите члов-Ьчески. Чи или си 
богь тм та че можеш' да исц^лйшь Солна? Ами от где си зела тйзи 
дйрба, от девството си или от постат си, от чистотйта си илй от 
светинйта си, от где си доб1'.1ла тази дйрба? Nи видиш' ли, че ни 
една рйбота твоя нЬ е божТа, т^й и Т1;1 н-Ь си божУа. Што можешь тй 
да сторишь, едни жени гр4шна, дето до вчера макарь и днес струвашь 
грЪхове? То очйв-Ьсно е, оти я от светинята си илй от недостойнство 
свое струвашь исц^ленТе. Та че ако речешь, че си света и чиста и 
добри, тежко теб-Ь, защо са тафрйшь, защо ймашь б4са, защо тбл- 
кози, колкото са гледашь че си христТйчка. Амй каква светиня ймашь, 

151 кажи ми. Когй си сторила четйридесеть 1 години у пустиня та че да 
струвашь чюдо като пустинйците? Когй пости четйридесеть дни 
тькмо, да ни ядешь нищо, та че да исц-Ьл-Ьвашь и тй като ветхите 
светци? Когй маргурйса за любовь Христова, та че да исц^л-Ьвашь ти 
като мьченйците? ГорЬла ли си н-Ькоги за Христй, постила ли си нЪ 
когй, дЪвство имйла ли си вьв сйчки свбй живбть? Милостиня сторила 
ли си да си раздадешь сйчкото имйше? Разум4й, от кое добро й бож1й 
работа струвашь ти чюдо. Ако ли кажишъ, че ей гр-Ьшна, знйй, оти 
б-Ьсбвска рйбота струвашь. Щешь да речешь, амй какь е че комуто 
побЙА а то стйнА от болесть си. Я речи ми тй, дето бйешь, вЬрвашь 
ли, бти живогать члов-Ьку та е в' рац-Ьте и в' повеленТето божТе, или 
не вЬрувашь туй. Та че ако в4ровашь, нитй кйжешь, че живбтать 
чловЪческТи ни е в' повелбнТе бож1е, ти н-Ь си христтйнка. Алй нитй 

152 члов^кь нитй бЬсь ЩОТО е нйй-зло. | Езиците сйчки мартурйсувать. 
защо богь урйсува челов-ЬческЧять живбть. БЬсовите го испов-Ьдувать, 
оти т/,й е. Сичкй свЬть го знйе, и тй, нечьстйвице, кажешь, че н-Ь е в' 
раците бож1и животйт' члов-Ьчески. Ако ли кажишь, бтТ е члов-ЬческТйгь 
живбть в" рац%те божТе, амй как' го исц%лявашь ти със твоето баХнУе? 
Можешь ли ть1, когй ще члов^кь илй ког1 и повеленТе божУе да умре, 
а тй да го стбриш' да не умре? Амй акб б^.ди да стйне, а той стйна 
ще и без' твбето баХнУе; акб ли б/.де да умре онзи члов-Ькь, нищо ни 



123 

мбжишь да мо помогнешь тй. Штб можишь тй сьс едйнь парцаль 
повора конопна или вльнена или черночерень ножь илй друго н-Ькое 
струваме да по(м6)гне дето го струвате бГ.совскн на члов-Ька? Д^воль 
йще да подстори члов-Ьците да вЬрувать туй, и много пГ.те са покйзува 
като да струва исц'Ьлен1е на бблнм члов'Ьци. Ала щешь да речешь, 
какво зло струвамь, когй бйя; ^зь името Христово пр'Ьсвет1'.1е богоро- 
дици и светьшъ безсребрьникомь и на другТи светць! имената прино- 153 
сЬмь у баеньто си. Че струват' ли зло светцьгге? Илй именйга имь, 
когй ги приносЬмь т-Ьмь, дето бае. 

Послушай, жено. Рнбйрь, когйто ще да иде на мор/ето да лови 
риба, не фр6л1Ь вьдецата си гола у морТето, оти когй види туко жел!.- 
зото голо без помймицъ рибата, а рибата поб-Ьгни. Зарад' туй не 
фр1'л'Ь вьдецата гола, амй угодй стрьфь на нея. Тьй и дУйволь струва ; 
зймь да измами и да прел/.сти члов-Ьците, принос-Ь имената свет1'.1мь. 
Защо тй да принбсЬше дшволскь! имена та ни едйнь христТанинъ не 
щеши да йде да си бай. Безчесто нЬщо е, благословени христйне, 
биенето. Щ4хь да рекъ 16ще за него по-много и зарад' туй, алй 
евангелУето Уоще н^смь истьлкувалъ ц^лб и чйс' минъ много та зарад' 
туй присЬкувамь р-Ьчта си. 

Амй да дбда да истьлкувамь свещенно евангелУе. Евангелйсть Лука, 
щото е за днешни день, кйже, замь да разумЬете, какь е ц-Ьломудрьнал 
Анна от своХта чистота и от пбсть и какви рЪчй думала, как' познй 
д4тето, кое бГ.ше, кбй и защб а нарича евангелйсть прорбчица. И тж 
в' тбя чась предста, ' исповедаше се господеви и глаголйше о немь 154 
всЬмь чйющимь избавленУе въ Лерусалйм-Ь. Сйр-Ьч' онйзе Анна, вдови- 
цата, в тозь1 час', в който прУе Сумебнь Христа катб малко д4те, стйна 
и изрече камтб господа и приказуваше на т^^зи, който са намЬриха тамь 
и чйкаха да чюять н^^що за своето спасенУе. Велики и пречюдни рабутьг 
думала. Штб думаше Анна тамь? Потенкода прикйжимь алй трГ.бува и 
много час'. Амй нйе мйлко нЬщо да речемь и на кьсо, сйр-кч' как' са 
р-Ьчйте Анньши. Видите ли, члов-Ьци, които са намЛрихти тука днес, туй 
дете малко утврьдй небУето и земЬта; туй мйлко д4те то напрйви 
сйчкь! св-Ьть. Видити ль1 туй малко дЬте, то направи небУето, то на- 
прави ангелите, то напрйви въздухь да си удйшаме; то напрйви то- 
плота, замь да са стбплюваме; то повел4 и стой земята на вола; тб пб- 
велЬ и стбриха са дрьвУя плодонбсни и безплбднм, добйтокь, кггове у 
морУето, четворонбги на земЬта, гадове на земЬта и пт11ци по въздухь, 
на касб да речемь, то направи вода да пУемь нйе; то повел1-> и стйяа 
сйчки св-Ьть; то сьздади и прУ>ваго члов-Ька Адама;то му дйди дихйнУе 155 



124 

и живбть; то и пр-Ьотците наше оправда; то Аврайма в'зрастй, то Лса- 
йка умножи, то Лакова распространй, то упази Моусеа от рац-Ьте Фарао- 
новь1, то показа чвздо, то разд-Ьлй мор1ето, то потопи ЕгуптЬнните, на- 
шите душмань!. Видите ли, о члов-Ьци, туй малко д^Ьте, дето го дрьжй 
Сумеонь на рьцЬте си, то куртулйса нашите отци от робство егнпет- 
ское, то гь1 приведи през Червеното море; т6 гм просвещаваше нощье 
и ход-Ьха; то гьг осЬн-Ьваше денье сьс облакь и не опал-Ьха се; то гн 
прихрани четйредесеть годйнм у пустиня, то гм упази от сьмрьта от 
душманите имь; то источи вода от край сЬчнаго камен-Ь, то усладй во- 
дъта морска, дето бЪше горчйза. На туй малко д4те силата убй царТ 
ето, който са супротйвяха Моусею. Неговата сила събори стЬнйте Лери- 
хонски. Туй дЪте укр-Ьпй Лсуса НавТйна; туй д-Ьте струшй градове и 

156 жилища II силни; туй д4те доведе нашете отци на тази земл об^то- 
ванаа; то изгна езйцит-Ь, дето б-Ьха тука, и всели праотцйте наше; то 
упази трите отроци от пещнТлть огнь гр-Ьхове; туй мйлко дЬте курту- 
лйса ДанТила от устага л^.вови; то вьзнесе нашТять род'; то възвеличи 
многото 1удей ; то и радй нашето спасенТе доде и облече плбть от тази 
д-Ьвица ; туй д4те, дето го прегрьналь Сумебн' на рьц'Ьте си, того сйч- 
кото небие и сйчката земя ни можи да го сьбере, алй то в' едни д-Ь- 
вйца в' коремоть вм-Ьстй са радй нашете гр-Ьхове ; туй дЬте п'ЬХть 
го Ангели, того славеть арйнгели, херувймм и серафйми, пр-Ьстбль гос- 
подств1е, начела, власти, сили; на туй дЬте служать, тбму и нйе да са 
поклйн'Ьми, ТОГО и нйе да прослйвиме като бога йстиннаго. 

Туй са речйге ц'Ьломудр'ний Анни. ТЬзи пророчества нареко я 
пророчица, та заради т-Ьзи р-Ьчй нарича А и евангелйсть Лукй проро- 

157 чица тази Анна. Та че легомй речйге Аннини да доврьшимь, а то да 
кажиме и щото е остйнало от божестьвное и свещенное евангелТе и да 
го истлькуваме та че тогйзе да кажеме и колкото йще день и времето 
и тогйзн да довръшиме р-Ьчйте си. 

И яже скончаша са вса по закуно господню, в'звратйша са в' Га- 
лиле1б в' грйд свой Назарееь, отроча же раст-Ьша и кр-Ьпляше се ду- 
хомь светймь, испльняе се премудрости, и благодать божт б-Ь на н^мь. 
Ето до тука е днешното евангелТе. А тлькуванТето му кйзува, оти като 
испльниха, дето пишеше законь, вр/>наха се въ Галилея на селото свое 
Назарееь. А дЪтето ей рЬч' Христос растеше и укрепваше са сьс духа 
светаго и испльняше се сьс премудрость, и благодать божТа б']Ьше на него. 
Че колко кажеше законь да сторъть да занесьть двЬ голубчета илй двЬ 
грьличета да прТемни свещенйкать онози д-Ьте и да го обрече в' чер 

158 ковата, туй б-Ьше дето пишеше зйконь. А Галилеа и Назарееь — Га- 



125 

лил:а нарича са околоврьсть селата Лерусалймскм и Палестински, а На- 
зарееь б4ше село малко. В туй село Назарезь, дето са отхрани Христос, 
отибеши и пророчеството прор6куМаллах1Ю заради дето казваше, яко На- 
зорей наречет се, гледа са работата като да е на вьзьбрГ.до от Наза- 
рееь до Лерусалимъ. Заради туй кажеше евангелисть Лукй от край на 
днешното евангелТе: в'звед6ха его в' Лерусалймь, сир-Ьч' заведоха Хри- 
ста на Лерусалймь като малко д|'.те дето бсши. А еже отроча растХше 
и кр-Нпляша се духомь и испльнйше се премудрости и благодать божУа 
бЬ на немь, — што думашь, евангелисте? Че той беши богь, той бГ.ше 
премудрость, каквото исамсйкаже: азь есмь премудрость и истинна. Че 
когй бЬше той премудрость? Когй беши той дозрАшуванТе и по-много 
от доврГ.шуване, Ами какь кажишь,оти растЬше и заякноваше сьс духа 
светаго и напльняше са сьс премудрость? Зарад' туй много ересе 159 
вдугнаха са, благословени хрисланм, и най-тврьд-Ь арИните, ами разу- 
мните истинната, Христось бкше истенень богь, н/. легомй стана чло- 
в-Ькь и пльть облече каквото нась, прилично б%ше и като члов%кь 
да са храни и да расте. Че ако са не храни по малко, по малко щЬха да 
ймать р 1.чь еретиците да кажать, че нн е станаль члов-Ькь пойстинна, ами 
по приведенТе. ЗарадГг туй щь да река, заш,6 евангелисть не сьгр-Ьшава 
н Ьщо, амй по истинна растТ.ше, алй като члов-Ькь, а нК като богь. Легомй 
божеството нитй расте нитй са смал11ва, зарад туй са не хран-Ьши като 
бог. Легомй богь нема нитй дльбина нитй ширина, и зарад' туй не расте от 
малко на голямо, защото е сьвр^шень сьс сйчко и нищо несьврьшеннно нема. 
Амй по члов-Ьческь! каже евангелисть оти раст-Ьше Христось. А прему- 
дрость. Каже н^ долня и щото са потьпкува, амй одушевленна, дето 160 
имаше Христось, оти Христу премудрось не тр^бува нитй разумь, защо 
той самсй б-Ьше мудрость. Амй що ще да покаже евангелисть сьс т^зн 
р-Ьчь, че да рече оти колкото му са гледаше тЬлото че расте, тблкози 
са гледаше оти мудроста му расте и разумьтъ му. Зарад' туй и нме, 
благословени христ1ени, колкото бЬше за тозн светьй день и чась и кол- 
кото можйхме, тблкозн принесохме на ваше господство, да вйдиме да 
исправимь сЬкогь! себ% си, гр-Ьховете да намразимь а добро- 
дЬтель да вьзлюбймь, да са не явйме неблагодарньг и без- 
умни камто благод-Ьтеля бога. Оти б-Ьше богь та пакь пр1е тол- 
козь! радй нашите гр-Ьхове, а нне на сЬки день и чась го разгнЬваме 
и огрйжуваме го и \|-увами го и потьпкувами го и повелението еван- 
гелское затьпкувами му. Я речете ми, да беше бь1лъ н-Ькой царь, дето 
да съ е бйлъ и да е потеглиль зло и да е затрйль царството си радй 
любовь едйному робу, какь да го почите оногбзм роба, нйпоконь 161 



126 

6нзь1 робь да нь1 благодари царю, дето го почете, ами да хули и да 
го \|'Ува и доброто да му не има. Колко ли бн зло потеглиль онзи 
робь! Друго немаше осв^нь тукб сьмрьть да кердоса такьвзьь Тьй и нам' 
с, на неблагодарнимь члов-Ькомь на христшните. Богь б^ше и царь 
на снчки св1'.ть; ангели пеяха го, арангелн славАха го, сичкм род' 
члов-Ьческь!' като богу кланяха му се. Ала зарад' наше спасение и ради 
наша почесть, зарад' наше добро поиска и вьпльтй са от светьш д-Ьвици 
и пречйстие богородицм Марш и бм члов-Ькь и пльть облаче и огладн^ 
и ожеднЬ и снчко т^Ьлесно имаше осв^нь гнЬвь и пожаленье, бЬга 
душманите см, хула прТе като чуждь, заушень и присм^ть и о\['увань 
и заплювань 61.1. Другите п6-много и гол-Ьмите остав-Ьмь, ами до край: 
и распе са и умрЬ и погреби са и снчкн без' почести и смиреше пре- 
трьпЬ, туй радй наше спасеше. А нйе, обмдньг и страшни, ни една 
плата не вращами мо, ни едно добро му не струваме, та зарад' туй 
162 щемь да се ос^димь у в-Ьчнал мька. Ала не д^йте || тьй, брат1е мой 
христТани, ами да побрьзаме да са повдйгнемь, да се потрудимь дешямь 
и нощшмь, оти богь е милосрьдь и прУема, който са покае. Заради туй и 
ние да са покаемь, да плачемь, да сльзймь заради многото и големите 
сь1 гр-Ьхове, замь да ни помйлува и да ни пожали сам ей Христось, 
йстинньш богь, дето му прилича слава и дрьжава и почесть и поклонеше, 
сьс нерожденаго отца и сина и исходещаго и пресветаго и животворе- 
щаго духа, и дори до край св-Ьть и вь в-кки в%к6мь. Амйнь. 



163 МученТе светаго славнаго велйкомученика Оеодбра Тй- 
рона. Преписано на 6бщ1е язьжь йже въ монас'Ь(хъ) 
меншаго Дамаскуна йнока ипод1акона Студйта. Из- 
браное же в' прьвую суббута светаго великото поста. 

Отче благослови. За молитва. 

Кугйго Ма;им1янь и Масйминь, тезм двата царУе елени царствуваха, 
тугйзм много б-Ьда беши врьху хрисиените, което в-Ьр'ваха в' ;Христа. 
Защо проводиха по сйчк'1ать свЬть повеленУе страшно и сьс повелешето 
на едно проводиха господар1е зли по сйчкм м'Ьста. Ако нЬкой от 
христ'1ените сь арнйши от Христа, голяма почесть да йма от цар1ето; 
ако ли са дрьжй на в4рата си и не ще да са поклони на еленските 
богови, мька и наказь много ше да истегли. Та че едни от хрисУтените 
отхаждаха и мрьтурйсуваха, оти е Христось богь истински и сьс гол Ьми 

164 м1»кь1 умираха, а други пакъ от страхь отхаждаха и отфрьл-Ьха се отХри- 



127 

стй и служаха на наолите. А коету пак нить1 да мрьтурнсать можаха 
нитн да станать елени не щ4ха, ами б1.гаха по плани(н)1ето и по пи- 
щерУету и крйяха са тамь. А друпи се боХха да се изяветь, че са вйд-Ьха 
елене, а скрптом' б1.ха христТени, щоту единь от т4хь бсшм велико- 
мученикь 0еод6ръ, дето го днес празднуваме. ХристУенинь скрйть бсши 
и боХши да се изяви. И нЬ оти чи са боеши от мученУето и от мГ.ките, 
ами си угодн на умо, оти ни ще да с 1б1де вбл-Ь божи да мрьтурйса. 
И зарад' туй поиска да испйта да лй е вола божи. И испитуван1ету 
токвозь! беши. 

Тозм светии беши христ1енинь от родот сьг, от едно село Има- 
С1ЙСК0, що се нарйчаще Хумилмь. Та че нсговать разумь и юнашеству 
дето имаше, беши и той един на чйноть, що се наричаше тирони, кату 
нарйчашь юзьбаша. И като щ1,ха да йдать на Анадолъ да паз-Ьть, угу- 
дйха го на байрйкать, що са наричаше легеонь. \: А легеонь беши 165 
войска най-брана, дето бЬха чловЬци осемстотинь и девендесет и три, 
оти писмото на легеоно тблкозм исчйтани събйрать. Този байракь, С1е 
речь защо беши по-избрйнь от сйчкмте, за туй имаха башка йие и на- 
ричаха са Мармарйте, с'1е реч' силни. Та че стйнаха сьс господар-Ь 
Врйнга та отидоха на Анадолъ на мЬстото, що са нарича Еухайта. И 
блйзу при унуй мНсто колкото до четир'десеть мйлювм имаше горю 
много и в' унезь! гор1е беши скрита една зьмТа силна, коягу беши от 
мнбгу време тамь скрита, и стана змей страшень и нйкуй не смТ.еши 
веки да мине из' онзи, пъть, оти от метежа унумузи яв^ру сйчките 
дрьви б4ха истръгнати. Ала и мнбгу чловЪци от страхоть ономузи 
8В-Ьру оставиха си лозшта и нивята си, щоту б^Ьха тамъ на околу. Амй 
и когй засвйр-Ьши онзи змей, сйчкоту село от страхь трепЬреши. И да 
речем мнбгу б-Ьдь 1шаше унуй м-Ьсту от оногози 8в1фа. А светьж 166 
беодоръ поиска да испйта да вйде, да Л1 е вол-Ь божУе да се мрьту- 
рйса. Отиди тамь в' онзи орьмань и трьсеши да намЬри явЬратокь. И 
като хбд-Ьше сьс кбн^токь и уморйса, оти беши м^сто мнбгу и час' сь 
минб. Амй са отдели от урманут малку и легна да си упочйни. Тамь, 
дето си почиваше, заспа. А една жена болЬрка, на йме Евсевхе, нам4ри 
са онзи час' тамь на унуй м-Ьсто и вйд-Ь светаго като спеши, и като 
члов%кулюбйва дето б+.ше, отиди СоС сльзи и сьбудй го и кажи му : 
хубави юначе, аку щешь да си кирдбсашь животать, бКгай от тука, 
оти тука живей едйнь 8в%рь голТ.мь и страшень. От тогбсь звЪра ни- 
кой не смей да мине от тука. Тугйзи каже светйй : коХ си тн? От- 
говори жената и кажи : азь смь христшнка и ймахь тука н11КОлко 
м-Ьсто от родителите ей и сега от томузи 8в1'.ру оть страхоть щъ [< да 167 



128 

ги остав-Ь. Оти многу члов-Ьци вйд-Ьхь сьс очйт-Ь си, чи гй убьг тбзьг 
змей, и тоята младина не дей остава тука, че та изйда този зв-Ьрь. 
Каже й светни : о жено, ни дей плака нетй слъзй, бти днес щети да 
се избавите от тогозь! зв-Ьра. Господь мой Лсус Христос ще да му 
сгрушй силата и ще да вн избави от тоговата 6'Ьда. И зарад" доброто, 
дето ма събуди, богь да ти даде пак' м-Ьстоту, дету гу имаше за на- 
слЬдТе. Туй речи светйй и тутакси сторн крьсть на себе сн. И в'седна 
на конют' сь1 и утйди пак' в' урмануть и чю бой, дету струваше онзи 
зв-Ьрь. Затечи са камто болтъ и вйд-Ь, чи изл^Ьзи онзи кв^рь страшенъ 
твръде, и из очите му излазаши бгнь и засвири силно, и тутакси стори 
светйй крьсть на себ^Ь си. И затечи са врьху змеятукь и кату простр'Ь 
кбпТято си и удари гу в' главьта. А той оть болести засвири пб-тврьд-Ь 
и сьс упашката си заобикулй на конють задн-Ьт-Ь му крака, и други 

168 работи страшни стори. И тамь \|''уфйса. Тугйзи светии беодорь 
излази радостень от онзи урмань, защо познй, чТ е воле бож1е да са 
мрьтурйса. Оти угодй на умот' си, легомй като нави на онзи страшень 
зв-Ьрь, той легомй щеши да му помогни богь да надвк и другите 
тбгови душмани, кату щ^ти да чуйти. Та чй тугйзи светии беодоръ утйди 
пак' на мЬстоту, дето б-Ьши сьбрана унази войска. Тугйзи дбде вр^ме, като 
си имаха обичай да се поклан-Ьть на идолите. Та че онези вощани отха- 
ждаха и поклан-Ьха се и слугуваха. А светии ©еодорь седеши под ча- 
дьрьт ей. Тугйзи са позна, чУ й бйль христТенинь. А Врйнга бнзи, госпо- 
даръ щоту беши над' войската, кату разбра, Ч1 и светйй беодорь хри- 
стТенинь, сьбра войск/)Та си сйчка и каже на светого веодора : защо са 
ни поклонишъ и тй кату нас сйнца? Амй да ни ей тй христТенинь? 
Отговори светйй сьс гол4мо дрьзновенТе и каже : азь сьм' христТенинь 
и от малакь Христа моего в-Ьрувам' и тбму щь ас да служа. Кажи му 

169 господарь Врйнга : Оеодбри, имай си прьвата почесть и поклони са на 
идолите и не дей струва тй днес' да се обезчестйшъ от сйчкиать си род' 
и от сйчките ей дружина тй да умрешъ зл-Ь. Амй са поклони кату сйч- 
ките вощани и не дей са протйв-Ь на повеленТето царско. Оти ако раз- 
бире туй царь, голЬмъ зарарь щешъ да патишь. Амй са поклони и 
имйй си почеста вощанска. А светии отговори: азь ти рекохь явно, че 
с'мь христТенинь и пак' ти казувам' и ни са отфрътЬмъ отъ Христа 
моего, Лсусу Христу моему слугувам'. А господаръ Врйнга кажи, чТ й 
вощйнити са сйчки христТени, ала пак' служать и пак' са вощйни. Тйзи 
речь каза Вранга, нитй б1>ха вощаните христТени, амй туко да испйта 
да види, да лй йма и други христТени от вощаните. А светйй, кату чу 
тази дума, кйжи: секи себ^Ь познава, а азь знал и мрьтурйсувам, бти 



129 

сьмь небесному царю вощйнинь ; азь господа моего ^суса Христй и 
сина божТа тбгу || имам' за цар-Ь, тбгу в4рувам'. А едйнь от т-Ьхь десет- 170 
никь, на име Посидбше, отговори тихо и каже на светаго, йщеши да 
му са присмее: веодбри, йма ли твоХть богь сини? А светйй отговори 
сьс многу дрьзновенТе и каже: йма пророка Дпввида й кйже: слове- 
семь господнемь небеса угврьдйша се и аухомь усть егб вса сила йхъ. 
А господарь Врйнга кйже : чй можим ли веодбри да вйдимь на твоа- 
ток бога синаток, дету казуваш ? А светии отговори : макарь и да 
йщеш' да го вйдишь, алй до где ни отфр/.лишь твблта прельсть и да 
станиш' христшнинь и тугйзи щешь позна, кой сйнъ божи, дету ти 
кйзувамь. Кажи му Посидбн1е на присм-Ьхь: чй и да разумеймь на твб- 
Аток бога синйток, каквб добрб щ^хме да пйтим' илй каквб зло щеши 
да нй дбди? А светйй кйже: ПосидбнТе, т е мнбгу н^що да остйвиш 
войската тлЬному цару, а то да стйнишъ вощйнинь небеснуму цару 
кату и азь. Тогйзи са обрьна Врйнга господарь и кйже на Посидоше : 
да му дадемь време, данб са смиели за || доброто си. Та че остйвиха 171 
светйго а ту начеха да испйтувать други христТени. А светйй веодорь 
отх^ждаше подйрь христТените унези и учеши гь1 и казуваше имь : брат1е 
мбй ХристТени, вощйни небесному Христу, ни дейти б-Ьга от мъките и 
от наказувйнТето времено, бти тукб на гледъ ймать страх'. Ако лй ти вьс- 
прТемните и да земити идна илй двЬ от тези м^ки, тогйзи радость 
и веселТе да ви са вйд-Ьть. Вйдити ли, брйтТе мбй, да се не отфрьлите 
от Христа владика, бти е готбвъ да ви сподобй на цйрството си. Ако 
лй са поклоните на 1Долите, що щети добйвь да спечалите, на сетне да 
умрети елени, тежко вймь. Амй стбйти, брйтТе мбй, твр/>ди и силни. Тези 
и другш думаши светии и утврьд-Ьваше христТените. Та че другите хри- 
стТени запр-Ьха ги в' темницата, А светйй отиди през нощи та угодй бгнь 
в' еднб капище еленско, що се нарйчаще Реа богйна, замь да посочи, бти 
нТ е туко сьс думи христТенинь, амй || и сьс рйбота, и да посбче на еле- 172 
ните, бти на дрьвТ^ глухи и нечувстьвних са клйн-Ьть. Тугйзи стана мнбго 
сметенТе в' Евхайта бнзи день за кйпищито, като изгорЬ. А н-Ькой слуга, 
дето бЬ на кйпищиту, Кронйъ на йме, вйд-Ь светаго, катб угодй бгнь в' 
капището, и боещи са да ни пйдни в' н-Ькоа теготй, зе светаго и заведи 
го на господар^токъ мГ.стниго, на йме ПуплТе, и стйна пред' него и каже: 
господине ПуплТе, тбизи нечестйвТи члов-Ькь, вощанин' царски, пр-Ьд го- 
сподар-Ьтокь Врйнга, що 61;ши над' войскьта, мартурйса какь е христТе- 
нин', и той запили капищиту богйно Реа и протйв-Ь са на повеленТето 
царско. За т^й го дунесох пред твоХ власть. А ти, кату рйзумень рббь 
на ббговите, стури сьс него кату повелЬвать царските правила. Тугйзи, 

Бллгарскн старини, кн. VII 9 



130 

като чю Пупл1е, проводи тутакси на господар-Ьтокъ Врйнга и кажи му: 
ти ль1 остави тугбзь! нечестива да изгори капищиту богино Рей? Отго- 
вори Врйнга и каже: азь му дадохь време да се смйслн за добро, ату 

173 н-Ь да изгори капищиту. Подйрь || туй му думаха мнбгу да се поклони. 
Ала ни щ-к, амй имь са 16ще подсмиваше и кажеши оти сьм вощанинь 
кусу Назаранину и отвращам' са от воиванУету на си шнте цар'1е. Амй 
легомн, кату сн господарь, мьчй го какь щешь дано му преврьнешь мрьс- 
ниАть умъ, оти са упйра на блаженннте богове наши. Тугйзи кажи Пу- 
пл1е сьс мнбгу срьдина : нечестиви воинйче, туй ли ть1 пбчеста на вели- 
ките ббгови, на м^>сто да ймь са поклонйшь въ капищиту Рей, велйкн 
богйнм, а тй утйдь! та гу изгори. Сьс кое дрьзновенТе отиди та гу из- 
гори, мрьснйче, и стори таквбзи беззаконие? Ни ли са убоя от гнЬ- 
воть Рейнь? Не лй са уплйши от мъките на ббговите? Не лй са устра- 
шй от пове(ле)н1ето царско? Амй кату че са умр-Ьле дружината на бб- 
говите цар1ету, тъй ги потъпка. Таквйзи лй пбчесть отдаде на царТету, 
дету Т1е тблкози пбчесть харйзаха теб-Ь? А светии отговбри сьс мнбго 

174 дрьзновеше и кажи: господине ПуплТе, аз смь бнзи, 1 щоту изгорих' 
кйпищиту Рейно, бти поисках' да испйтам' и да вйд-Ь, да лТ е йст-Ьнска 
богйн-Ь, чй вид%хь чи са дрьвТл глухи и нечювстьвнш. Легомн так'взм 
пбчесть трЬбва на 1дулите, кблко очй имать и не ьйд-Ьть, уши ймать и 
не чувать, уста ймать и не думать, крака ймать и не хбд-ЬСть). Какви 
ббгови са тези неми дрьвТа? Тогйзи господарь Пупл1е ни можа да 
са упре на думите светбму и повел!^ да го бить. И като гу биха, кажи 
му ПуплТе: защо ти са гледамь азь сладко думлйвь, зарад' туй са вели- 
чйшь тй тблкози. • Амй да та испйтамь сьс мбки и наказваше, тугйсь сьс 
сила щешь да се поклонйшь на царското повеленТе. А светии каже: ка- 
квбту ти не прТемашь мбйте думи, тьй и вашету плашеше не устрашава 
мене. Вашету плашенТе малки д-Ьца страшй, амй кату д^ту ймать Христу 

^75 моему силата, радость и веселТе ги ймать. Ала нитй мъките, дето ми 
гй казвашь, ни гй ймамь за нищо, бти силата йстинному Христу моему 
ще да ми ги облече. Кажи му господарьть: веодбри, поклони са на 
богбвите да са избавишь от мбките. А светии отговбри : щб щешь и щб 
знайшь, туй струвай сьс мене ; азь са не арнйсувам' от Христа. Тугйзи, 
кату чу господарьть, скрйпна сьс з^би кату лъвь и сьс страхь голЬмь 
речи на слугите си: земети тугбзи нечестива, щоту ни ни угажда на 
умбт' си нйзащо и заведети го в' темнйцата и затворети вратата и пе- 
четети гй сьс моатъ печать, та чй нитй хлЪбъ му давайти нитй вода, до 
где злЬ да умрЪ. Тугйзи зеха светаго и заведиха го в' темнйцата и угу- 
дйха го в' тумруку. Амй каквоту той претрьп'Ь сйчкоту туй за люббвь Хри- 



131 

стова, тъй и Христос него не остава. АмГг през уназь! нбщь явп му са Хри- 
стос и кажи му: радуй се веодоре, войнйче мой, не ден се грижа нйзащо 
нитм имай зло срьдце за бой, дету гу поУХ за моать любовь Оти азь смь 
сЬкогь! II сьс теб^. Подирь малко дни щешь да додешь на царствоту ми. 176 
Алй нитьг яст1е да ни земаш от т4хните ръц-Ь, оти моать благодать ще 
да та храни. Ами са радвай и весели са. Та че господь тьй му рече и 
възнеси са. А светГ-гй остана в' темнйцата радостенъ и пееши и ангели 
бож1и пеяха със него толкось, колкото и стражите темнйчне сЬкаха, чи 
има и другш христУяни в' темнйцата. Чи вйд-Ьха на темницата вратата 
заключени и печатать господарскм стой цЬлъ и неповрединъ, отдале- 
чиха се и пакь чуха гласове кату от многу члов-Ьци и тблкози, кбл- 
коту надникнаха от едйнь прбзориць и вйд-Ьха мнбжеству члов-Ьце в' 
бЬлн дрехи щоту п%яха сьс светаго. Тугпзи отидоха и рекоха на гос- 
подар-Ьток ПуплУа, оти в' темницата има и други христУени и не зна- 
емь от где са влезли. И кату чю господарьть, уплаши са и стана сьс 
сичката сн войска и утйдьт в темницата та че воискьта си остави на 
бколу || да паз-Ьть темницата, аку има христУени, да гй улуветь. А той 177 
влезм в'тре и глас' чю кату от многу члов-кци, амй нйкогу не вйд-Ь 
вътр-Ь амй туко светаго свезань и угодень в' тумруку. И като гу вйд-Ь, 
уплаши са тврьд1з и пак заключи темницата. И заръча на стражите тем- 
нйчни да му давать на день по една унгУя хлЬбь и по малко вода. И 
като излези от тамь господар'ть, занесоха темничерите на светаго ястУе, 
а той нищЬ да го земи, амй имь каже: азь ястТе ймамь небесное Хри- 
ста моего и силата му, амй вашите ястУе ни щь гм. Каквоту повел-Ь 
прорбкь Давйдь: елейже гр-Ьшником да не намастйтъ главн моа. А на 
угр-Ь повел'1^ господарь и извадеха светаго ис темницата, и кугй утйдь! 
пред' него, кажи му : послушай ма, любймче веодоре, ила поклони са 
на идолите, до где та ни съм' мьчилъ, и тако мм силата на вели- 
ките богови, да пиша на царУету да та хиротонйсам' архУерез на богб- 
вите, да та имами сйнца за отца и да станишь равно честень, сьс 178 
рась почесть да прУемнишь голГ.ма от царУету. А светьш, кату чю, прь- 
в%нь са засм-к зарад' архУерействоту дето му речи господарю, та пакь 
отговбрь! : господине, господине ПуплУе, нидей са надТ.ва сьс таквйзьг 
измами и льжбвни думи да надвУешь умбт' ми. Амй разумей. оти ма- 
карь на бгнь да ма изгоришь, макарь звГ.рови да ма изядьть, макарь 
морУе и реки да ма удав-^ть, макарь сабУа да ма сьсече, макарь сйч- 
коту ми тЬлу да го разд-Ьлйшь на хилУада кумати, ала азь от Христа 
моего ни са отд-Ьлевам' до где си удйшамъ и до где сам жйвь, оти за 
люббвь Христова ща и да са наказувам' и да са мъча на секи день. 



132 

А той, като чю, господар'ть почв')де са тврьде на дрьзновенТето све- 
тому. Подир туй зе господарьтокь Врйнга господарь ПоплТе и попи- 
таха са двата, що да сторАть. Кажи му господарь Врйнга : господарь си 

179 на туй мЬсто, струвай как' щешь. Тугизи зарьча ПуплТе | и направиха 
една мька за светаго, С1е речь да го обесЬть сьс главата на долу и 
със желЬзнь! рац-Ь, щоту гн имаха за туй наготвинь!, да стрьжать т-Ь- 
лоту на светаго, до где или да умре или да се поклони. И тблкози 
стръгаха слугите светаго, колкото му се явиха ребрата та че слугите 
са умориха да стръжать светаго. А светьш друго нищо ни думаше 
туко пееши : благословлю господа на всако време в'ино хвалу его въ 
усп-Ьхь моихь господ-Ь похвйлит СА душа моХ А господарють, кату 
вйд-Ь, чи ни можи да неправи нищо, повел11 да го снемать. И к^жи му: 
не ли та й срамь, обйдниче, ами са над'1шашь на едного осмрьтена 
члов^ка на Лсуса Назаранина, не ли са на него надЬвашь, щоту на 
себ% си ни можй да помогни. Отговори светьш : макарь да беши ми 
туй сйчк1Ать срамь, нечестиве члов-Ьче, и мене и на сйчкмте христТени, 
дету са над-Ьвать на Христа. И тугйзм в' онзи час' стана метежь многу 

180 от члов-Ьците. А господар^тъ || са убоХ да не станн н-Ьщо ново от св-Ь- 
тоть, С1е речь да пов1фувать и другите члов-Ьцм. Амй попита пак све- 
тйго и кажи му: да оставимь многу речи, ами X речи ми една речь йс- 
т-Ьнска и ответна, щешь ли да са поклонйшь на боговите илй да исте- 
глишь 16ще многу мькн? А светьш отговори: нечестиви члов-Ьче, ис- 
пльнинь сьс сЬкаква дшволска майстори, не боишь ли са от бога, щото 
ти й даль тазь! власть, амй повел^шашь да са отфрьл-Ь от него и да са 
поклон]; на дрьви нечестиви и безгласни? Тугизи гу остави господарю 
за малко час', замь да размисли що да стори. И когй замина часоть, 
кажи на светаго: п6-добрЬ лТ й да си сьс нас или сьс Христа твоего? 
А светйй отговори: сьс Христа моего б-Ьхь и пак йща да б-Ьде сьс 
него. И кату вйд-Ь господарють, че веки нищо ни може да исправи, амй 
1бще сметеше струва, отсъди да затрйять светаго и записа так'вьзь1 от- 

181 вЬть: и легомй 0еод6рь бй злъ супротивникь на царското повеление || 
и отфр^ли са от нашите богови и повЬр'ва распетаго Христа. Повелй- 
цем' да гу изгорите съвсЬм' тблкози, колкоту нитй земЬта да му не 
пршмни мрйсноту ткло, ами бгнь да го изгори легомй кату и той из- 
гори черковата богино Рей. 

А вощаните тутакси зеха светаго свръзана и заведоха гу на м-Ьстоту, 
ус1.дино, А светьш распаса си поясуть, дето гу ймаши и извйди и дре- 
хите сь1 и обущата си, щото ги дрьжеши. Тугизи вощаните щЬха да при- 
гвоздеть светаго на земята, замь да се не клйти. А светйй ни щ^, амй 



13^ 

им кйже : оставети ма непрегвоздена, бти Христос, дето ми дйди силата 
да пр-Ьтрьп-Ьх' другите мГ.ки, той ми ще да сила да претрьп11 и огнють. 
И ни гу пригвоздйха, ами туко гу сврС.заха. А светьш вдигна рац-Ьте 
си камто бога сьс слъзи го помоли и каже : господи Исусе Христе, еди- 
нородни безсмрьтнуму отцу, щото си зарад' нйше спасенТе и излЬзал' 
см от небето и дошел' С1'и на земТ.та, благодари те, чи ма си | сподо- 182 
бил да претрьпЬхь мАки и наказувйнТе зарад твбету пресветое йме. Сла- 
вословлю те, че са сподобйхь да мрьтурисах за твоа любовь, сподобй ма, 
Христе мой, на царството си, и като какь претрьпЬхь азь мученУе за 
твоя любовь, т^.й и ти, боже мой, да ма прослйвишь в' царството си. 'Ала и 
вощаните, щоту бЬха сьс мен-Ь втемнйцата, зарад' твоету име сподобй 
и тЬхь да мрьтурйсать и да пр1емнать съмрГ.ть за твоя любовь каквоту 
и азь. Тъй речи. И тамь ймаши единь христ1Хнин скрить на йме Клеб- 
никь И кату гледаше светаго и плачеши. Кажи му светьш : брате Кле- 
онйче, чака ща та, туко ила. Туй речи светии. И поче пйк' да са моли 
богу. Казваше: Христе, ббже мой, и прГ.в-Ьнь ти си посбчиль туй мучен^е 
кату претрьп Ь крьсть и смрьть за наше спасен1е и зам' да покажиш пьть за 
спасеше и какь да дохбд-Ьми на твоету царство. Тм пр1имй туй малко мбй 
мученТе и пр1ими душата ми на вечното си царство и причтТ а сас душит-Ь на 
твоите светии мученици, бти на теб% са 1! надЬвах и притрьп1'.х тблкози 183 
мГ.ки и наказан1е. И кату се надЬвахь на твблта слава, щь да пр!Хмна и 
смрьть. Туй речи светйй и тугакси скочи в'тре в огнють, като са б]1ши 
разгорЬлъ. А светии п-Ьеши и славеши бога. Ала ббгъ, дето посбчи чюдо 
да прослави светаго, расмотри таквази работа, бнзи бгнь стана кату ки- 
мерь и тугакси туку кблкоту заобикулй т1>лото светбму, ала нищо му 
ни додел. А свети благодари бога и предади светата своХ душа в рьц1^те 
бож1А. А унази жена ЕвсевУа, дету а рекохми по-напр-Ьд', чи го сьбудйла 
в урмануть, отиди и купи му мбщиту сьс мнбгу иман1е и занеси гу на 
бащнината си, и на сГ.ка година на Евхайта струваше прйздникь на све- 
таго. И имаше гу за пбмощь на сЬкакву искушенТе, и нЬ тукб^ т^, ами 
и сйчки болнави щото бЬха там' на унуй мЪсто и имаха гу врича те- 
лесна, и н'1'. туко щбту б1;ха близо, амй и далечните, и пр1емаха дарбата 
му. и по сйчк1Ать || св^ть ймахз гу за пбмощь. И прьвото му знамен1е 184 
на чудото, дету щ/, да гу прикажа сьс божУе пбмощь. Амй послушайте 
сьс сичкуту ваше усрьдУе, замь да пр1емнити и плата от светаго. И туй 
ети бти да видим', защо празднуваме днес' паметь светбму. 

Цариград' дето й сегй, прьвень наричаше се ВезйнтУе. Амй зарад' 
туй гу загради на бколу със град' велики Констандйнъ, наречи са - 
Констандйну поле. И в' този град' в'царй са велики Констандинь. Та 



134 

че тогйзь! беши православие и благочестие на унуй време по сйчкТать 
св-Ьть. А щоту е душманинь, истина е дТаволъ. Кату гледаше, чи са 
умножава христТлнству, трьсеши сЬкоги да нам^фи н^кой зль сьсудь и 
лукава члов/жа, дето да му струва вбл-Ьта. И кату трбсеши мрбсни 
сьсудь и нам']фи го ЛулТана казувам' законопреступника цар-Ь. Оти по- 
дирь смрьта велйкуму Констандйну и Констандш и Конста, а подирь 

185 гЬх' са вьцарй тбйзи мр/>снь1 ЮлТань, и колко || злини зе да струва 
мръсни, ко1 речь члов-Ьческал може да искаже, Учйвесно еленин бЬши, 
проклети. До где не бЬ зелъ царство, беши христТенинь на глед', а 
скрйтомь беши еленинь, оти са боеши от войскь и от велйкаго Кон- 
стандйна. И от като умрЬ той а Улшнь зе царството и сЬкакво зло 
извади от умот' си да мрьсй христУените. И между сичките ей мрьснн 
измислювате измисли и туй. Оти през нидел-Ьта, щото а миньхме, 
хритените имать голЬмо прошение. А той поиска да направи на сйч- 
кТять град' ястУе, да го размеси сьс крьвта от жертвите, щоту гй стру- 
ваха на бесовете. И повика начелникаток' градски, си реч' субашуток' 
и кажи му: послушай ма, начелниче, великите богови ми положиха 
едйнь мйсль. Легоми христгените, що се нарйчать Назорей и Галилей, 
ни ни слушать сьс добро нитй сьс зло, ала да, направим' Н1е нЬщо 

186 та че и сьс зло какь имь се ни ще да нй послушать. \\ Заръчай да се 
ни продавать другТе ястУе в'град6ть, амй туко царските, та че и т1е да 
се умрьсегь сьс крьвта дету от жертвите. И т1.й да стани работата 
дано със сила да се умрьсЬть христУените и да ми се поклонЬть. Та 
че пази, работата' да е скрита, да а не усететь Назарейте, че щьть да 
се пазеть. Туй речи мрьснйять царь, а начелникьть отговори: тако 
ми силата на великите богови, божествени зговорь ети този, а то н-Ь 
члов^чески, амй да стор-Ь ас' т^й, като какь повелГ.ваш' тй. И тутакси 
зарьча и стана повеленТе царско. А христ'1ените нищо не знаяха злйять 
и мрьснйять зговоръ нечестйвому царю. Ала велйко-снлни богь и ве- 
лико съв'Ьтник не остави своето създаше да са умрьсй от едн(ом)у 
мрбсному зговорьть, ами проводи тугйзн светаго великомученика веодора 
на тугйшнияток патриярха, щото б^ше на Цариград' на йме Еудо^Те. 

187 Отиди светии на патршрхаток 16ще като б-Ьше будинь и кажи му '■: 
арх1ерею Констандинуполски, скоро зарьчай на христ1ените да ни купу- 
вать от царските ястУе, защо са размесини със крьвтй от жер'твите 
1Д0лски. А патршрхоть отговори : амй що да ядбть члов4ць1ге кагу пос- 
гЬть и угладн-Ьли са? Кажи му светйй : да яд/.ть коливб. Отговори 

.патршрхоть: що е туй коливб? Оти Тбще немаши до тогйс' коливб, 
ала нитй гу поменуваха и зарад' туй попита патрфхать, що е туй 



1з5 

кбливу. А светмй му кажи : свари жйту и раздай на христТените, туй 
коливу. Защо на наши м4сто на Евхарйта тьй зовъть варенуту жйту. 
Кажи му патрТярхоть : чи кой сь1 тй, светче божш, дето см тй дошслъ 
при мойту смирен1е, речи мь1 й(ме)то си да го знал. Отговори светйй : 
азь сьмь веодбрь мученйкь, щото мартурйсах' на Евхайта, и проводи ма 
богь да ти убад% згбворьть нечестйвому царю Лул1йну, и зарад' туй да 
сторишь туй, а ту нЬ н4какь. И тутакси стана патрТлрхоть и клепа. 
Събраха се клйриците, и , христУените, и обиди им' веденУе дето б4 ^88 
вйд-Ьл. Тьй стори, свари жйгу и раздали на сйчките христУени царо- 
градски, и нйкуй веки нищ-Ь да купи от царските ястТе тблкос, кол- 
кото са в'смрьд'Ьха през онази нидел-Ь, и фр/.ли гу в' морТету та са 
излъга мр^сниять царь, ала по-многу дГавол' на згбворать дето щеа1И 
да го напрйзи. И зарад' този скоть и за туй добро, щото гу стбри 
светии, празднуваме и трьжествувами днес' светбму паметь. Ала и други 
чюдеса много стбри светйй : робш куртулйса, болни исцелй, на една 
вдовица сйнаток от рббьство извади от Персйда. И у Цариград» 
ймаши негова черкова, що са нарйчаще явлеиТе, бти който си загубЬ- 
ваше робаток, да йдеши да пита в' унази черкова, намерещи гу де да 
беши. Ала и н-Ькои ортаци помежду се откраднаха дукати, ала све- 
тмй ги изяви и вощани педе\|-а да се пазеть от грабленТе, и на еднб 
дети уалко просенУету му харйзя. И члов^ци щото б-Ьдствуваха в' 
морТето от смрьть ги избави. И други ;| велики и преславни чудеса 189 
ствбри в славу отцу и сину и свето.му духу, едйному божеству и цар- 
ству неизреченному и члов-ЬколюбТе получим' благодать вЬчнТи в' нес- 
кончаеми в-Ьком' и нейни давши (?) свЬть. Аминь. 

Дамаскуна инока иподТакона и Студйти слово в неделл 

и-ную на Сашеств1е пр-Ьсветаго и просв-Ьтителнаго духа. 

Отче благослови, ех. за молитва. 

На трй дЬлове е разделена божТа напрйва, като кажать творците. 
И божествьнн Павель мрьтурйсува, каже: на твбету име та са с1.ко ко- 
лено клан-Ь : небето и зем Ьта и дльбенТето в тези трите, в' небесноту и 
в' земльноту и в' дльбенТето, та е сйчкото божТа дрьжйва. Кажать 
нЬкой, бти божТата направа осйлно ети да са смЬсювл от туй щото са 
види и вдига на св-Ьтоть. Амй слущайте да ви кажим', кблко е направа 
що са види и вдига. Шесть напрйви са: пр/.во е битТе, второ е тлЬнУе 
трето растенТе, четврГ.то умал!.ванТе, пето премененТе, шесто по м-Ьстй 
пр'Ьх6ждан1е И бит1е та е, бти сйчки са божТа направа, от напр-Ьд' не 



ш 

190 II бешь1 направена. А то я направи богь та бй. А тл-ЬнУе та е щотб 
н-Ькоя божТа напрйва дету погйнува щото е било, бйвать в' небйпе. 
РастенГе пак' ети, оти са н%кое бож1е напрйви, защо от малко бива го- 
лямо. А умаленТе пак' ети, оти от голямо бива мйлко. А прем-ЬненУе 
ети защо са н-Ькое рйботи от топло бива стодено, а от стодено топло, 
а от 6'Ьло черно, а от черно б^ло, а от сладко горчиво, а от горчиво 
сладко. А по мЬста пр%х6жданТе та е когй от м-Ьсто на м-Ьсто пр-ЬходСи) 
он^зе божТа направа. И защото рекохме, от туй са см-ксюва небеснаа 
и земная и дльбин^. Да видим', ко^1 сьс коя се примесюва. 

Небето разумЬети, благословени христТени, оти е на дв-Ь прилики, 
в'одушевл^нно и бездушно. Одушевлени са ангели, и бездушно небето, 
слънцето, м-Ьсецьть зв-Ьздйте. И ангели, дето са одушевленТе, тукб двй 
скбпоса движйтелни ймать: бйтУе и по м-Ьста пр-ЬхбжданГе. БйтКе оти 
отнапр-Ьд' не бЬха създаденм, а то гй сьздйде богь та биха; а по 
м-Ьста пр-ЬхожданТе, оти когй на небето са, когй на земята са, и нй 

191 кьсо да речем' ход-Ьть от м-Ьсто на || м-Ьсто. А другите д движеше не- 
мать. Защо нитй са загйнувать, оти са безсьмр^.тнь1, нитй ръстйть, нитй 
са умалявать, нитй са пром^нувать. И тУе, сйр^чь онзи йнгель, щото го 
зовьть денйца, той отпаднъ и стйна дТйволъ, от вйд'Ьло стана тимн6,'от 
добро стана зло. Затуй тъкмо, ако рече н'Ькой оти и ангели'' пр1емать 
пром-ЬнуванТе и напр-Ьд' до где не б-Ь испаднала денйцата, по истинна 
имаха пром-ЬнуванТе и н-Ь работа, амй сила. Сй р-Ьчь не напрйви богь 
Ангели да са със гЬло, да прГемать пром-ЬнуванТе. Амй на сетн-Ь сами 
са пром-Ьнйха, а откакь отпаднаха ангелите та станаха б-Ьсове, веки са 
ангели не пром-Ьнувать и до сеги немать пром-ЬнуванТе. И друго пак' 
слушайте. Небето та е бездушно, едно има и то и шест-Ьхь видеше и 
движеше, друго нема. И види са небето тькмо г скопосе йма. БйтТе, 
оти го направи богь като не беши от напред' а той го створи да бьде 
тл-кнхе, оти чака да погше, като мартурйсува пророкь Давидь, каже; 

192 тй погйбнут' тйже пребиваеши и вса яко риза обетшають. '| Има 
небето та прехожда по м-Ьстй, защо кажат философТи и като е да 
разум'1]ва сЬки члов-Ькь. Обрйща са о небето едйнь пьть пр-Ьз' 
нощь и денат'. Защо ако са не бй обращало да преведе слънцето и 
да го преведе на друга странб та не бй било ни день ни нощь. Амй 
толкози са обрйща скоро, колкото члов-Ьческо око не може сьзр-Ь та 
са врьтй и покйзува сл^.нцето когй камто иАс, когй камтб друг1е. Т^.й 
са прилични и м^сецит-Ь и зв-Ьздйте. И слушайте прйчтата. Като да 
бй положиль на н-Ькой гол']шь обарчь много мрьвТе да врьвбть и до- 
кЬт са обрбни ббрьчьть едйнь пбть и догде са обрьне на около, колко 



137 

ли пьте б^ха пр-Ьмен/^ле мрьв'1ете. Тьй са и небето обраща скоро и по- 
кйзува и скрива от нас слънцето. Амй слънцето мйлко врьвй, ведн/.щь 
в' денТотъ а в' нощи. А от какъ начене да връвй и докъть стигни пйк' 
т^мъ на крий та за ^Е(-: днй и в чйсове пътюва. Чюхте ли какъ йма не- 
бето по м1.ста да прехбжда. А другите скопосе движенТе нематъ. Защо 
небето не расте, амй като С1 е открай със божТе повелеше толкози ети 
сЬкогь!. II Амй нетй омал4ва нитй бива йнакво, ами са гледа когй 193 
бЬло, кугй черно а когй сйню. Амй туй не е от него този скопос, амй 
го облаците разлйч^Ьтъ тСй. Слънцето и 5В'Ьздиге и тУе имать бйтТе, 
защо не б4ха от напр-Ьд' създаден1е, а то ги направи богь та биха. 
Амй иматъ и Т1е тлЬше, да речемъ загйнуватъ и имат и по м-Ьста та пре- 
хождатъ. Защо слънцето връвй от йсток на запад', тьй и звездите, токо 
3 наопако връвьтъ — от запад' камту йсток. Зарад' туй ги тЬхь нар11- 
чАтъ планйге, да речемъ загубени илй прельстини. А растенТе и ума- 
ленТе немат, защото тГе каквото б-Ьха ствбрени от напред' таквйзи са 
и н(й)н1». Ако ли речешъ, оти еди кой е день мйлак' а еди кой голЬмъ, 
та туй н-Ь е растен1е илй умаленТе на сл/.нцету, амй на динТбть, защо 
когито е дено гол1.мъ а то пътюва сл/,нцето много м4сто от тукашна 
странь, а кугй е дено малкъ, а то пътюва слънцето малко м'1^сто. За- 
ради туй нЪ е туй от слънцовъ скбпосъ, амй е от пътювйн1ето негово. 
А за пр-ЬминуванТето || кажатъ нЬкой оти прГема слънцето, когй са 194 
случи в н^кое вр-Ьме и връвй слънцето от десна страни а м%сецотъ от 
л-Ьвй и дбдатъ та са събер^тъ двЬте и м-Ьсецотъ е по-ниско, а слънцето 
по-високо. Заради туй стуй м-Ьсецотъ от дбло под слънцето и потъмн1.е 
слнцето и не св-Ьти до где са не раздел 11тъ едйнъ от други . Та туй 
пременуванУе ети, щото йма слънцето. А зв-Ьздйте прем-ЬнуванУе не- 
матъ. Не сме чюле илй вйд-Ьлм нйкоги да е било туй. 

А м'Ьсецътъ и то йма пак' шесть скопосе на движете, и то йма 
бйтУе. Оти като не б1'.ше създйденъ от напред' а то го създаде богъ та 
бй. Амй и то чака да лйу|га, да речем' да загини като и другите 
стихУе небесние и ръст^тъ и умал-Ьзатъ са, каквото гледаме на сЬки м-Ь- 
сець, и пр'Ьменуват' са, каквото са гледа в' годишни времена, дето 
потъмн]ша та пак' свЬти, пътюва и той от м-Ьсто на мЪсто и обходе 
веднбщь в' годината безь Т дене и в часове. И ето са тъй смЬсювать 
небесните скопосе щото са види и вдига. А землъната какъ е, слу- 
шайте. 

Землъна направа та е на два скбпоса. | Едн^ е бездушна, а друга 195 
е със душа, и прбсто да речем дето е землъната направа без' души. 
Та Т1Й т^кмо ^ скбпоса на движението йма: бйтГе, погйнуванГе, раст^нУе, 



умал-Ьн!^ пром-ЬнуванУе. А по м-Ьста поьтюванУе нбмать, бти да речемъ 
прйгчата. Ето гол-кмо дрьво и бива и лйпсува, да речемъ загйнува и 
рьсте и умалЬва се и пром-Ьнува се, като сурово дето стане сухо. А 
дрьвй дубравньш и сЬкакви билт и боршне гЬхь фмлософш не нари- 
чать с^що бездушно, амй одушевленно. НЬ чй ймать душа като чло- 
в-Ька, амй какь ймать нЬкой одушевленТе, да речем' бти като рьст^ть 
токо и хран-Ьт' са. Защо растеше и хрйнин'1'е та са туй душевни сили. 
А защото като немать по м-Ьста да пр-Ьхбждать, защо не хбдеть от 
м-Ьсто на мЬсто като члов-ЬцУи и добйтак', а каман1е и сухи дрьвУа и 
желЬзо и което т-Ьмь прйльчно. Растение немать и по м-Ьста хбдише, 
защо к^макь не расте нитй хбди, а добйгакь и члов-Ькь йма и в т^х 

196 скбпосе да са раждать и да загйнувать и да рьстбть и умал^ват' са ' 
йнаквь! бйвать, и от мЬсто на м4сто прЬхождат'. Като прйчта в' жи- 
вбтних' львь. И бива от небнтТе, и лйпсува от бйтТе в' небжт'(е, и рьс- 
т/.ть от мйлко на голЬмо, и умал-Ьва се когй го пос'Ь1еть, и пром-Ьнува 
се, когй са разсрьди и пйк' са укроти, и прихожда от м-Ьсто на м1.сто. 
И на дума чловЪкь такьвзьт йма я скбпосе без питаше и сьс таквйзьг 
прилики та са см-Ьсюва земФ.та и небето от щото са вйде. А дльбишето 
и то толкозь! движен1е йма, колкото ангели. Защо басови и т1е бЬха 
йнгели, амй зарад тЬхьни скбпос и отпаднаха, и от ангели станаха ба- 
сове и'тькмо са и тТе тьй, и по м^ста прехожден1е ймать и тТе. И по 
божТйта направа таквшзи прилйкьг та са см-Ьсувать от щото са вдига 
и зарад' туй са нарича движима, а богь легомн нй едно загйнуванТе 
нема — нй растенТе, ни умалЬванТе ни прим-ЬнуванТе, нй по м-Ьста при- 
хожданГе. Зарад' туй са зове недвижим', без' край са зове, бти край 
нема Защо ако би ималь богь край от какь е та бь1 бйль и като и 
другата тогова направа, или ако бь1 й^алъ доврьшан1е, та не щ-кше бй 

197 прилйчень никому. Амй 'защото е без' крий и без' доврьшенТе, зарад' 
туй е и богь и царь на сйчката направа Амй по някоа работа пома- 
н/.хме за тези скбпоси, замь да разумЬемь кое е и колко е разл^,чена 
между бога и между неговата направа. А светал троица ни едно раз- 
лъчеше нема, тькмо бти отець ражда и издава, а сйнь са ражда и духь 
излазе. По скопосать нищо не разльчава божестьвнаа троица. И защото 
не разлГ.ча та зарад' туй праздниците и зборбвите наше немать раз- 
лъчеше. Кое са праздници? Което са владйчни и в което са слави и 
почита богь. Защото е и тази една почесть светии троице, ако праз- 
днуваме Христово рождество, прославе са отець и светйй духь; ако ли 
крьщенУе, а то синь трьжествуваме, поклан-Ь са отець и светии духь. Тьй и 
в' днешн1Ю праздникь, макарь и башка духу светбму да са зове, амй 



139 

легом'1-. тькмо е почестна светал троица, и явлено е, оти са прослав-Ь 
отець и синь и празднува се куп! чуешь бож1е име. Амй смиели отца 
и сина и светаго духа, като каже и богословь ГригорУе. Що е трьжество 
наше и по що педесетница са празднува, по тенко що сме кьдьрь да 
и прикажим'. 

Седмьш день у евреите празднуват, защо богь в' шесть! дине 
направе сета направа своя. В' прьви день направи небето и зем4та и 
св-Ьто, а на втори день напрйви тврьдина, в трети изрйсти земЬта 
билТХ и дрьви. В четврьти бй сльнцето и м^сецьть и яв-Ьздйте. В' 
пети морУето и издаде К1'ти, риби и щото е в' морУето, а земкта 8В'1.рь1 
и птици пернате и щото е на земята. А в' седми си почина от сет-Ь 
работи свой. И заради туй са нарича саввага, да речем' суббота, защо 
саввато покой щй са казува. И защо в' седми день си почина богь 
от сйчките работи свой, зарад' туй я евреите празднуваха и почитаха. 
И нк туко 8-ми день в недллАта почитаха, амй н годината седма, защо 
в седма година имаха законь евреите и оставТ.ха нившта си робУето 
си пращаха, и що имаха залог, оставаха го. Тойзи день та го нари- 
таха и овилйя и 3 пьти по н седм1Ю день почитаха. Защо н пьти по .^ 
те са л\Д, остав-Ь едйнь день до н. земами го от сьврьшенУе да речемь 
на годината и вЬко, и тьй петдесетницата почитаха евреите. А защо е 
почестна седмо число? Послушайте. - ■- "' 

Седмъ дароре са пр-Ьсветйго духа като какь пророкь Исша : пре- 199 
мудрость па зговорь и страх. А н плодове са, апостоль Павгль каже, 
пр%светаго духа: любовь, радость, дльготръпенТе, вЬра, кро(то)сть, вьз- 
дрьжанУе. Седемдесеть пьте по .ч п/.те каже Христос да прощаваме нТе 
на съсЬдинаток сьгр'Ьшенето. Седемь сьгр-ЬшенТе са Кайнови. ПрС.во 
бога прогн-Ьвй, и второ бьщь си ускрьбй, третш мййка си обезчедй, 
четвр]^.то убТйство ствбри, пето земГ.га усмрадй, шесто бога сльга и 
рече не знам' де й брать мм. Седмо оти са поучи да са отфрСли пр'Ьд' 
бога. Прилично и седемь клетви прТе от бога : да ехти, да треп Ьре, 
да работи земАта и да му не дава рожба, да не смЬе нЪкой да го 
уб1е и да е умразинь, да е изгнань от лице божУе и да са скрие от 
члов-Ьци. И пак' Ламехь б пьте по з щеше да му са врьне от бога 
да ни ей бЬ исповЬдаль гр-Ьховете, дето уби брата си Каина. 

Амй и черковата, дето е направи премулрш Соломонь, на седемь 
стУ.лпове е утврьдина, сУе реч' й прилики са черковни, дето го исчйта 
апостоль Павель, каже: братУе, положи богь в' чрькве прС.вое апостоли, 
вторе пророки, трето учйтеле, д сйль1, пето даровйчУе игцЬленТа, 200 
шесто заступленГе крьмчествУе. Седмь род' язиком', н пьти и злй 



140 

сьсЬде в' пйзоха ги пршмать, като п-Ье Давидь: з пьте та хв^лимь 
господи. И камико Зоровавеловь з очи имаше. И неплодна Анна з д^ца 
роди да речемь на черковата, дето приплоди з скбпосе като предрекохме. 
Ако ли йщешь инак да видим', какь са седмото число почита. В' се- 
демт4хь родове бЪше Енохь от Адама и пр-Ьсгави го богь ; в' трите 
пьти по 3 родове бЬше Авраймъ и утькми богу, защо от Адйма до 
Авраама йа родове преминьха, и до Христй, като пиши евангелйсть 
Лука, 03 родове пр-Ьминьха от Адама; сьс трьбилй пйднаха стените 
Лерихбнскме и сьс з обехожденТя; и св-Ьтйлнику сЬни св-ЬденТе з св-Ьтилй 
ймаши. И попь в' седмьш день са сьврьшаваше по законь Моусеов ; 
прилично и струплйвите на з день са очй-.тиваха ; и обновявайте на 
черковите в' седмьг день бива ; и еврЬйте б години створиха в* робство 
на Багдать. Оти да са почита и десеткуванТето на годините като и на 

201 денеть. И Христось сьс петь хл-Ьбове |1 и двЪ риби насити ,(-: народ 
и останьха кТ кошове трухй. И друго показаше ако испйтуваш, намери 
щешь де кйзувать, че е пбчестно седмоту число. Сьс з хлябове насити 
Христось ,д хора и останьха з кошове големи сьс трухй. Зарад' туй 
бкше пбчестно седмото число и н-Ь туко в' неделята з-мТю день, амй 
и годината и на неделятя неделята, ей р-Ьч' педесетница дето я празд- 
нбваме. РазумЬхти лм, благословени христУане, защб са почита н-ца. 
Амй ето евр-Ьйте за туй почитаха н-ца, защо трй велйкь! праздници 
имаха в' едни година. Прбво пот-ЬганТе на чьд/.рите, дето го праздну- 
ваха в' седмь! дбнь септеврГа м-Ьсеца, за пом-ЬнуванТе на времето, когй 
влязоха в Лерусалймъ. Втори пасха, дето я струваха по времето, когй 
са случаваше, за пом-ЬнуванУе на вр-Ьмето, когйту излязоха от зем-Ьта 
Мусйрска и ослободйха са от робство Фарабново. А третУю н-ца, когй 
примин^ха н днй от пасха. А ние христ1йне не празднуваме н-ца за- 
ради 3 число, амй защб сл-Ьзе днес' пр-Ьсветнй духь и просвЬтн свети 
апостоли. А кькь бй, за тйзи работа и защб са просветиха от сь вжше, 
слушайте да вй каже открай. 

202 Господь нашь Лсус' Христос щЬ да спаси Ц сузданТе руко своею, 
сл-Ьзе и породи са от света д-Ьвйци МарУи и ствбри X години сьс мййка 
си напр-Ьд' крьщенТето си а в «"^-та година, когй са крУ.сти, наче да про- 
пов1)да царство небнсное. Като слушаха члов-Ьците, отхаждаха подйр% 
му мнбго и друпи. Амй б бЬха най бйшъ, и от седемдесет'Ьх пйк токб 
МТ бЬха добри и найзбрани. Амй и Т1е бЪха бсзкнйжни и пр-Ьпрбсти. 
Тутакси учЬше ги господь и настйвеши ги. Амй няколко — вариколко 
— от ученТето разумЬваха, а друго забрйв-Ьха. Когй са распе и погре- 
бень би и вьскресе, явй са пйкь тЬмь и пом-ЬнУ. имь речите си, и рече : 



141 

ид-Ьте в' С1Ю св1;ть проповГ.дайте сет-Ь думи мой, дето рскохь вамь, и 
крьстети гь1 в'йме отци и сина и светаго духа. Учети ги и зарГ.чаитс 
им, да струзать се, щ6 заповЬдах' вамь и скйзахь. Тутакси ги изведи 
вьнь до ВиванГе и в'зведи гь1 на пльниньта мьслйчнаа и рече имь тамь : 
ид'1',те седЬте в Лерусалймь до где проводе вамь пр-Ьсветаго духа да 
просвГ.ти вас* и да обади вамь по много, от колко думах вамъ, и да 
даде вам' благодать да знйете [ сЬкаквь! язицм чловЬческш. И сториха 203 
т^й. Куг1.1 сед-Ьха в' Лерусалимь V дни подйрь туй, а в ден1о псдесетнь!, 
като са б4 сьбрало множество народ' зарад' праздникьть, грьмежь ве- 
лйкь бй над' кйщата, дето б\\ха седнале апостолете, и сете племен-Ь 
вйд-Ьха кТ езйць! огнени слЬзоха от небето и седна сЬки по едному апо- 
столу иа гльвьта и сег-Ь кТ начеха да думс1ть в' б/.ди кой род' и плем-Ь 
езйкь с]жакьвь. А язнците рекоха племена, и другУю народ' слушаше 
апостолите като думать различно, и което разбраха своять язглкь ди- 
в-Ьха са много и чудеха са, което не разбираха, думаха : пияни са апо- 
столите и много думать. Тугйзи стана апбстоль Петръ посредь т\;хъ и 
рече: мГ.жГе 1исраилитЬне и което сте се намермле днес', що са чюдете 
та гледате, разум1,йте сйкца, оти не сме пияне. Ето г чйсове сторил' 
дшТбть, ами туй що е рекал пророкь Лойль ше да бьде в' послЬдни 
дине. Кйже господь: щь да изл-Ьл от мбють духь на с1жа плъть и да 
прорекьть синовет-Ь ваше и да дамь чюдеса на небето гбр-Ь и знамеше 
на земята долу, крьвь и бгнь || и пара дймь. Сльнцето да са пр-Ьо- 204 
бр^не на тьма и м-Ьссцьть в' крьвь напр-Ьд, докьть доде деньть госпо. 
дювь велйкь! и просв-Ьщенни. И ще да бьде с!,ки кой призове йме- 
господюво да са спаси. Туй ети от племета и язйци щото гледати в' 
нас'. Днес са испльни туй пророчество, днес излЬ духь светии в' нас 
по пророчеството Лойлево, братш и бьщй 1исраилит'1>не. И други много 
думаше и уч-Ьше апостоль Петръ И като чуваше народ, много от гЬхь 
повКроваха. 

Амй еврФ.йте тьй вярваха туко от едно поучение, а ше христТяне 
много пьте слушаме думи б6ж1е и стоймь нев-Ьрнм и неиспедеу|'ани в' 
благочестие. Амй нйн% в' сегашното н^ше време надавам' са на бога, 
да нема никой от христУйнете, дето да йма невЬрство в' светйго духа, а 
в' ветхо време много б1.ха таквйзи. Амй ние, благочестиви христ1йне, 
да послушаме щото е за божественаго духа. 

Духь светии беши открай и ети и ще да бьде до на сетн-Ь. Не са 
наченува нитй пр-Ьстава нЬкога, ами е виньги сьс отци и сина, на едно 
са чите и прослав'Ь, бти б-Ь богь. За туй не 61 прилично да липса 205 
сйнь от бьщь илй духь светйй от сини, като кйже и богословь Григб- 



142 

рТе в' днешното слово. Защо да б-!'. лйпсаль светйй духь открай та 
щеши бм на сетн-Ь. Очйв-Ьсно бьг било, оти богь не знаеше своята до- 
брини, ами на сетн-Ь я добм, и какь е слушайте. Духь светйй почетен 
лТе и светь Л1е и добрь лТе, или е без почесть? Чи ако рече нЬкой от 
нечестивите члов-Ьцн, защо са нечестиви и от нечестивите най нечестивий 
таквнзи члов-Ьци. 'Ако лй рече бти е светь духь светни, амй какь 
немаше благодать (отнапр-Ьд'), почесть и светиня, амй на сетн-Ь я доби. 
Знае са, оти открай бЬше духь светмй поклонень и славен' отцу и сину, 
та б-Ьше смЬсень, а не прим1^;сюваха са нему, С1р%ч' други са прим^Ьсю- 
ваха духу светому като б-Ьха лйпсали, а той са ни от нйкогу ни см-Ь- 
сюва, защото е сьс сйчкото сьврьшень. Той осв^т'Ьва, а не осветЬвать 
него; той добро струва, а не струвать нему. Виньги той е и прйличень 

206 ети. А нищо му са не промени. ДругТе |! струва синове божТе, а той 
самсй е богь безкрайнь, оти край нема. И невйд-Ьнь е, оти никой не 
може да го види. И невм^стинъ е, оти нема м-Ьсто чювстьвно да го 
вмести. А чи е кепром-Ьнень, бти са не пром-Ьнй от каквото б-Ь, амй е 
се таквьзм. И несьздадень е, бти сьзданТе нема, Невйдень е, оти вй- 
д-ЬнУе и прилика, да речем' скбпос други нема. И нефанать е, защо 
никой ни мбжи го хвана. Сймодвйжен' е, бти самсй фрька сЬкогн. И 
самовластень е, бти никой нема да му съди. Самусйлень е, бти сила има 
и вьсесйлень е, оти сето може катб сьщи богь. Ето е животь, чи дава 
животь. Ето е свЬть, чи дава св4ть. От саму себ-Ь добрь, бти самсй за 
.за себ-Ь йма добрб, чТ е кбрень и край на добринйт-Ь. Духь е правь 
сьдникь. Господь проважда и разделя добро, освет-Ьва черковш, мЪста 
готвь! за сед-Ьлище за себ-Ь. И другь! наставува на добрб, а той са не 

207 наставува от никого. Струва шо ще и раздава какви ще дарове. Духь 
е на пр-кмудрость на разумЬван1ето, на умь благочестйвь, на сговоръ, 
на якость и на страхь. От него са отецъ познава и синь са славьь 
и тукб от него са познава една слава, едно поклонеше, една сила, едно 
сьврьшенУе, едно слугуванТе, еднб освещенТе та е светйй троици. И що 
да думам' мнбго? Що ймашь отець, сето е синово освЬнь бти отець (баща) е 
нерождень, а синь е рождень. Се що йма синь та е духу осв-Ьнь оти 
синь са ражда от ббща, а духь кзлаз-Ь. Той ствбри пророците, той прь- 
вень открай ствбри ангелите, да са вдйгнать на зло отсв-Ьнь от духа- 
Тбйзь! духь па по-второ ствбри отцТи и прброцТй, дето едни пропов^^- 
д-Ьха бога, а другТи прорексха, що ще да б^.де. А третТя рйбота в' апо- 
столите и в' т-кхь трй пьте: прьво, когйто гн проводи Христбс и рече 
имь: ид1,те по сйчкнте язьщи проповЬдайте евангел1е царство небесное; 
болнави исц-Ьл4вайте, струплйви очйстювайте, б-Ьсове изгбнювайте. 



143 

II Дарувате дадох' вам', дайте и вк на други. А второ, подирь в'скре- 208 
сеше, когйто духна и рече имь: пр1им'Ьте, духь свсть, кому простите гр-Ь- 
ховет-Ь, да са простени : ако го ни простите, да н-Ь е простень. А третУе 
пьть днес'. Ами пр/.вУю пьть по-много и пб-чйсто и по-сьврьшено, защо 
легомм сьс очйв-Ьстно сл4зе синь на зем 1,та. По тойзи скбпос приличаше и 
духу да сл'1'.зе и да са яви като равночесгень и равнопрестблен' сину. Тойзь! 
духь светьгй трй пГ.те и на три лица са яви. Сл-Ьд' в'скресен1е Христово 
веднГ.щь. и пр-Ьд' вьскресенУе дваждь. И прГ.ви пьть са яви на прилика гблу- 
бова на Лорданската р-Ька, когйто са Христос кращаваше. А по втсЗро са яви 
като облак на ваворската планини, като са пр-Ьображаваше Христос. А 
третш пьт' са яви днешнме день вязйци огн-Ьнни и седна на гльвйге на 
светьж апостоли. Сьс бгньни язьщи бти слбво и дарь даде на светите 
апостоли. А седна, защб е царь и богь; а на главйге ймь, защб е в' 
главьта члов^Ъку стопанството, да речемь умоть. Амй защб е в' огн'Ьнна 
|[ прилика? Еднб да^ пока-ке, бти е богь огнь и изгар-Ь, а друго, защб 20*) 
е св%тлосно. А раздел-Ь са, бти да покаже различно даровет-Ь, дето ги 
дарува на апостолите. А на горницата, бти да покаже вмшиньта на 
умать и големиньга на дарувит-Ь. А друго, защб, и Христос на гбрни- 
цата показа потаената вечери на апостолите тогбзм духа све аго. Сет-Ь 
го прорбци прорекоха. Прорбкъ ЛсаТа: духь господень на мн^, егбже 
радй помаза ме. И пак' и да почйнать на него я духбве: духь прему- 
дроеть, духь ума, дух благочестТе, духь кр1.пост1я, духь сьвЬта духь 
страха и други, каже й слЬзе господювь и настави ги. И на друго 
м-Ьсто пак': художества*) исплГ.ни веселТа. И духь струва поучение. И 
духь зе ИлУа. Тогбзи духа йщ-^ще Лелисей дваждь да земе. От Ил1а 
тогбзи духа йщ-Ьше и пророкъ Давидь, каже : духь твой благи наста- 
вит ме на землю праву, и п^к' духбм' владичном' утврьдй ма. Тогбзи 
светаго духа и прорбкь Лоиль прорече: ще да бьде в посл'Ьдни дни, 
каже господь; щь да изл1.мь от духа моего на сЬка пльть. Тойзи духь 
све1'.1Й утврьдй ангелските сили, Давидь мрьтурйсува (кйже) : словесемь гос- 
поднемь небеса утврьдйше се и духомь устьегб вьсЬсйла ихь. Тбизи духь 210 
обнов Ьва лицето на зем]1та. Пак тбйзи прорбкь мрьтурйсува : пбслеши духь 
свой и сьзйждут се и обновйше лице земли. Тогб светаго духа мрьтурйсува 
Лбвь катб твбрца каже: духь господювь ма ствбри а диханте вьседрь- 
жйтелево ма дрьжй. Тогб светаго духа кбе го не прТемни, царство не- 
бесное не мбже кердоса. Христос мрьтур11сува за туй каже: кой са не 
роди сьс вода и духом' не ще влЬ в' царство небесное. Тбизи пр-Ьсве 
тйй духь пастире ствбри пророци, като Давйда и^Амбса, дето Давидь 
*) Отъ страни пояснено: .майсторка* I- • ^^ 



144 

пасЬше овце а Амось козн, Амй на сетн-Ь станаха пророци. Тойзй духь 
светйй млади момци струва пророци и съдници на стари хора, като 
пророка Даншла, дето сьдеши на съдниците еврейски и осьди гь1. Тбизи 
светйй духь рибари створи апостоли, кой Петра, Лоанна и другите апо- 
столи по ймен-Ьт-Ь имь. Тойзи духь светжй вамешит^ и трьговцш на 
душите члов-Ьческь! ги струваше. Маеей евангелйсть, мрьтурйсува туй, 
дето б-Ь вамеш напр-Ьд, а на сетн-Ь стйна апостол. Тойзн светжй духь, 
гонцтел(и) и убшци створи да са прьвй над' апостолите като Павла 

211 апостола, дето бЬ гонител и нечестйвь, а на сетнЬ стйна || най-искусень 
от апостолите. Тойзм светйй духь прощава гр-ЬховегЬ на хората като 
богь. Той струва нечестивите да ст^вать христйне и синове божТи и 
насл-Ьдници на царствш небеснаго. Той другари божТи и пророци утьк- 
м-Ьва, като каже премудрш Соломонь: той струваше чюдесйта на све- 
тТи апостоли и знамен1е на свети отци в' работите светьш. Той сила 
даваше на мученице и яки струваше слйбите. И струваше чюдеса. Той 
ожив-Ьваше мрьтвмте. Той оздравяваше сл-Ьпите. Тбгувата сила из- 
ц-ЬлЬваше болнавите и просв-Ьтюваше темните. Тбй умудр^ваше без- 
кнйжните. Тбй научи глупавите. Тбй просв-Ьти ловците. Той духна в 
устата на пророците и прорбчествуваха. Тбй думаше в' устйта на апосто- 
лите. Той думаше из' устата на светмй отци и на учйтеле светьш, на 
пбстниць! и мьченици, тбй думаше. Той утврьдй думите и заповедите 
отеческие. Той струва попбве, помазува благочестиви цар1е. Тойзи 
духь пр-Ьсветйй зове са прьсть божш е от направа божТе. Христос 
каже, бти азь сьс прьсть бож1е изгбнювам' б^хове. Тойзи духь све- 

212 тйй са зове || и ети св-Ьть, отй просв-Ьщава темнй, и щб дума(м)ь 
мнбго : тойзи духь е богь, други утешйтель, други заради сьс ст^ва а 
угЬшйтел' за ут-Ьшен!^ Амй туй рекохми, благословени христ1ане, за- 
ради два скбпоса. Еднб, бти е прилично за тбизи пр^здник, а втбро 
бти да покажа силата пр-Ьсветбму духу. Да начена да кажа и 1бще. 

Слушайте и разум4йте, бти има духь като кйже прорбкь Давидь : 
сьс р-Ьчите гбсподюви небеса утврьдиха и сьс духоть на устата негови 
сета сила т-Ьхна. И пак' в' книгата Лбвова кйже : духь гбсподюв' ма 
ствбри. И левитекб кйже, бти духь гбсподювь испльни веселТе. Има и 
другТи мрьтурГи за светии духь, амй н1е ги остав-Ьме т-Ьхь. Зове са 
духь и ангель, като к1же пророкь Давидь: творей ангели свое духи. 
И 1още и пакь като каже велики апостоль Швель: не лй са сйчките 
слуги духови и на слугуваше дето са пров^ждать. Зове са духь и 
дйволь, като каже в евангелТе Христос: душе н-Ьме и глухи, азь ти 
повел-Ьвамь, изл-Ьзь от тогос чловЪка. И на друго м4сто кйже за Д1й- 



145 

волите: и зема други н дТаволе Ц сьс €66"^. Зове са духь и вЬтрь, 213 
като каже в' книгата прорбку Лбну : и наведе господь духь велйкь на 
море. И пакь пророкь Леша кйже : утврьждай грома и зйжди духа. И 
Давидь : духнеть духь его и потекугь води. Зове са духь и души, 
като каже и пророкь Давидь : и изйдеть духь его и в'звратйт'се в'землю 
свою. И на друго м-Ьсто пакь тойзьг пророкь кйже : Ако духь пройдеть 
в' немь и не будеть. И пак' на друго мЬсто : и унй в' мн-Ь духь мой. 
Зове са духь и умь, като каже господь Самарйнинм : духь богь, и 
което са клйнять нему, сьс духь и сьс истина, подобава да са кланЪть. 
Зове са духь и рйбота светаго духа, като каже и пророкь ЛсаУа : и 
почТють на него з духове ; духь премудрости, и друго зове са духь и 
дйръ синоположеше и на туй супротйвно, като каже апостоль Пйвель • 
н-Ь сте прТели духь работ4, ами духь синоположен1е. Зов^ са духь и 
на м-Ьсто провиждаше, писйн1е. И туй Павель мрьтурйсва каже : писанТе 
убива, а духь оживЬва. Зове са духь и умь вьтрешнн сложенТе, като 
кйже пророкь ЛсаТа : тогйзи щАть да разумЬять, щото са загубени 
духомь. Зове са духь и животна сила, щото я йма сЬкакво, като каже 
пр-Ьмудрь! Соломонь II духь в' всЬхь, С1е р-Ьч' що е животно, сето едйнь 214 
живбть ймать. Ето духь светии тблкозн ймени йма и Тбще пб много 
назнаменува, и В1е, когй чюете днес духь светйй и духь разум-Ьете, 
защо за него й трьжествбто и речите мой. 

Тойзь! духь пр-Ьсветнй откблЪ в' вр-Ьмето Мойсею прорбку слЬзе 
на н-ккой 6 хбра на чет, дето пиши и казува книгата, дето са зове 
Чйсль. Оти в' онбзи вр'Ьме, когйто б-Ьха еврЬйте в' пустишето та ймь 
провиждаше богь манна и ядЬха, а Т1е не захвал^ха богу, ами се 
србд-Ьха и думаха : ох, где е сега намь хл-Ьбь и месо и лукь чеснбвь. 
А чй вйд'Ь Мойсей еврЬйте като са срьд-Ьть та му са нажали твр^д-Ь 
и речи богу : ббже мой, щб да стбр'Ь на тбйзи нарбд прелбстинн, 
хТлТада хГлшди са, що да имь дам' да яд/,ть. Расрьдй са на тЬхь и 
погуби ги в' едйнь день, бти много ми додеяха и мен-Ь и теб-Ь, боже 
мой. Илй имь дай месо да ядбть, бти да се не срьд-Ьть, илй имь дай 
другиго господар-Ь, азь веки не мбга да имь повелЪвамь. Тогйзи 
му речи богь: легомй когй думаш таквазн прилика, избери б 
стйрце, дето ги знйешь най-хитри и по-добрй от сете книжници 215 
и постави ги да станать под' чадьруть на вярата, и да сл'11за йс 
и да зема от духьть, дето го тй имаш, и да дам' на седсмде- 
сет'т'Ьхь стйрце да тй б/>дать помощнйце. Защо тн самси не мбжиш 
да царствуваш над тЬхь. И зарьчай на сйч(к)1ю народ' за угр-Ь да 
ббдете готови да ядете месо, колко са туй срьтите на бога, и я щете 

Бллгарски старини, кн. VII, 10 



146 

месо н^Ь един день или двй, или една неделя, ами в' мЪсеци и времена. 
Отговори Мойсей и рече : господи, колко ще месо да ймь соса гЬмь, 
макарь да исколишь сйчкнте овце, що са по св-ктьть, или да излЬзать 
сет-Ь рибь] мбрскТе, ами от где да нам-Ьреть месо, толкози народ' са : 
,Х са токо п4шць1, и где толко месо, господи мой, да са насйт-Ьть. N4 
е едйнь день или два или в' една неделя, ами в' м-Ьсеци и времена 
като кажиш'. Кажи му богь : или не мога толкози малко н%що створи?! 
Тогйзи отиде Мойси и избра б старци и постави гм в' с4нь (чадарь) 
св%ден1е, и два от т-Ьхь останаха, името бЬши едному Елдадь, а дру- 
гиму Мудадь, и не влЬзоха под с4нь св-ЬденТе. А духь слЬзе и почина 

216 на т-Ьх' на Е-т-Ьх' и осм' ] и пророчествуваха прилично и на он-Ьзи 
двата, дето б^Ьха остале. Тогйзи отиди н^Ькой мбмакь при Моисеа и 
каза му, оти Елдадь и Модадь пророчествувать в' войската. А Лсусь 
Навшнь стоеши блйзу при Моисея и к^за му: господине Моисй, за- 
бранТ имь да не пророчествувать, защо не дбдоха и Т1е в сЬнь св-Ь- 
дент като другите. Отговори Мойсй, каже : чй илй ймь азь дадох' 
тбйзи дарь та пак' да го зем-Ь? божТ е тойзм дарь; добр-Ь бм бмло 
сйчките евр^е да са пророци. Ведньщь тогйзь сл-Ьзе духь светйй, а 
втори в днешн1Ю день на апостолите. А че б-Ьше тогйсь, когйто са 
просвЬтиха апостолите, трети чйс' на деню. И защо? Да покажи, 6т1 е 
светаА троица богь на три с'стави : в' едйнь скопос светне троице 
като мрьтурйсува Лоань Дамаскунь в' едйнь от тропарите в' днешн1Ю 
праздникь каже : третТю убо благополучи часовь благодать яко да 
явить три сьстави почитати вь простоти власти. А кое б-Ьха язйци и 
плЬмега, дето слушаха своите езици и разбираха, послушайте, добрЬ 
е и туй да знаете. 

217 Б^ха евр^Ье благоговейни Паре-Ьнм и Мид^не и Еламйт-Ьне, 
дето жив-Ьяха в' Междур-ЬчТе, в' Лудей КаппадокТи в Понт-Ь, и Вас1И в' 
Фрйпи и Памфйлш вь Мисйрь и дето в' странь Лившска, дето е синор 
Киликшски. Намериха са и трймь от Гирйть и от арйпска зем! Т^Ьйзи 
сет% чюваха своите езйце, дето ги думаха апостолите. Прйтично е да 
видим", защо са намереха тймь толкози язжци и пл-Ьмета, от каду и 
какь намЬриха са да бьдать мрьтурУе за чюдото, дето е било, да 
приказувать на роднините свои чудо, и кугй йдать апостолите т^мь, 
да нам-Ьреть малко н^що приготвино. А какь са намереха? От дв4 
работи едно казувать нЬкой, оти бЬха сбрйни заради прйздникать 
н-ци. Амй не би истьщена тази дума, защо коя потрЪба имаха он-Ьзе 
родове и от друго плЬме дето бЬха и чюжди, да йдать на евр-ЬйскТать 
праздникь. А друго, дето е истина, оти като бЬха разнесени пл'Ьмен'Ьт^ 



147 

и язйците около Лерусалймь, като б^.ха блйзу по он-Ьйзи мЪстй та 
йд-Ьха и тУе на прйздникьть заради да са прихбдеть. А от ко(5 пленЬн1е 
б'1.ха разнесени? РазумЬйте и туй. 218 

Трйжь пленень би Лерусалймь до край. Едно, когйто пл-Ьнй Nаву- 
ходоносбрь царь и пр-Ьсели еврГ.йте от Лерусалйль на Багдать. А второ, 
когй го пл-Ьнй царь Антибхь, синь Селевковь. Заради голЬмо и много 
безаконство. А трети п/.ть, когй го Успас1ань расйпа и погуби до край 
сьс войскьта рймскаа. Амй плененУето Навходонбсоруво бЬше напред' 
мнбго години. А Успасшновуто не бЬше !бще. Знае са, бти от племето 
Антибхову б1'.ха т-Ьзи язйць! и плТ.мени разнесени. И дваждь бй раз- 
д-клянУе язйкомь. Веднащь в' времето Фалеково, когйто са зговбриха 
хората да направеть стльпь, сенарь са зовеши, бти да са не боять 
веки да умрьть от вбдни потбпъ, а втбрм бй днес'. Амй тугйс' мнбго 
язйци остави богь и отсечи ги отстльпо твбрний, а днес' гй проводи да 
проповЬдать евангелУе по сйчки св-Ьт'. Тогйзь! ги осьди богь, а днес' 
ги просвети. Там' беха нечестйвьш члов-Ьцш и сьпротйвни богу, а 
днес' благочестивий и слуги и апостоли Христови. Тугйсь, защо са 
разнесоха по различни м-Ьстй, а днес да са съберемь, благочестиви 
христшне, в царство небесное. !| Амй да оставимь и да прикьсймь 219 
думите, защо кблко можйхме и чйс' що принеси тблкос' казахме, а 
праздникьть да не остав-Ьме. Амй с1жоги и непрестанно с^бор-Ь да му 
струваме, защб е спасенТе нйше и свобожденУе на граховете наше 
т-Ьзи сГ.бори и прйздници. Елате сйнце провосл^вни христТане да сврь- 
шим' думата сьс благодарение. 

Отче безначелнь! и нетленни, сине сь безначелни и безсьмрьтне 
душе светне, дето си сЬкоги сьщи, тройце светаа и поклан4ема, непо- 
стижима с'престблна, едйночестна, единослйвнаа. Отче нерождене, сине 
и слбве рождение, душе светни, дето исхбдишь от отца и на сина по- 
чйвашь. Теб-Ь са поклан-Ьме, теб-Ь славимь, тебЬ имаме бога, теб^Ь цар-Ь 
зиждйтеля, сьд-Ьтеля мрьтурйсуваме и пропов^дуваме на С1Ю св-Ьть, 
захвйляме на мйлость твоя, слйвимь благоутрббТе твое, бти помилува 
н^с' и обикнал' ни ей нАс', и ствбри таквбсь тайство, славно и йнгеломъ 
непостижимо. Амй юще ти са мблимь и прошка йщемь, сподобй ни 
тука да пр-Ьменемь | живбть мирно, безгр-Ьшно, неблйзно, незазбрно 220 
непоббрно и непотьпкано от врази душевни и т-Ьлесни. А тамь ни спо- 
добй да та п-Ьемь сьсъ ангели и сасъ твоите светии, което са свр^- 
шили и ствбриле волята твоя. Оти си ти почетень и слйвень, 
кланЬямь, и славословйм' и нин-Ь и прйсно и в' безконечнме в'с'Ьхь вЬков' 
амйнь. 



148 

221 Слово о чудес^хь пр-ЬсветУ^ владичице и наши бого- 

родице и присно д-Ьви Мари. 

Тьй ети писано вь пентикостарю на едйнь петукь пендесет'чн1и. 
На Щриградь имаше едйнь мьжь благочестйвь и милостйвь, твьрдл до- 
брод-Ьтелень, името му б^ше Леонь. Ради добрините негови стйна царь 
от бога. Алй когйту б^ войнь, тръгна да йди у пустинл, и тамь дето 
вьрвеши ИС пбть вйд^Ь едногб сл-Ьпца^); образут му светеши кату 
слънце, ала беши твр'дА жединь. И като гу бйда Леонь, думилХ му 
твьрдА и фАти гу за ракьта и тьрслши вода да гу напуй. И тймь кату 
вьрв-Ьха, падна сл-Ьпецу и не мбжеши веки да вьрвй от много жеднинй. 
А Леонь, кату видХ, чи ни можи да вьрвй, трогна сам ей да тьрси вода, 
дано намери да напой слЪпцатокь, и ни можа да намери. ОскьрбХ Ле- 
бнь, бти щеши да умре сл-Ьпецу от жеднина, и пак' фльзй Леонь у пу- 

222 стинА, данб тймь намери. \\ Чу глась от невидимо и речи му : не ос- 
кьрбй се, Леоне, ето водата тука блйзу ети и напой сл-Ьпцатукь и 
му омйи очите, да познае моХта сила. А тй подйрь малко, вр^ме ще да 
ббдешь царь и да ми направишь на туй м1^сто цьрква, бти ази ща да 
ббда ф нса' и който дбдать на молба радй пбмощь, щать намерАть ду- 
шуспасенУе и т-Ьлесно здравТе. Туй като чу Леонь, растреперА са тв/>рдА 
и пак' са вьзрадува, бти намери три дарби от бога, Прист/.пи по-на- 
прет' три стапунки и намери едйнь трапь пьлнь сьс вода. Тогйзи напой 
сл^пцатукь, и той са напи и по р^Ьчтй пресвети богородици омй му и 
очите, и тутакси прогледа. О чудо голямо! Кблко ли радость й билб 
тогйсь, дето отпрьвень беши слЬпъ, а на подйрА прогледа. Подйрь малко 
време дбди Леонь на достбилство царство и направи една черкова 
чудна на местото, щото намери водата чудотворна, на йме пресветУе 
богородици и приснод-Ьви МарТе. И повелХ царь да са нарича водата 

223 жйвопрУемнТи истбчникь, защоту 6"^ I дарь истенцки. Радй туй а на- 
речи пресветЙА. Ни еднб чудо ни остана, докьть настана на онази вода 
толкось д^то извади небесни чудо струваха тамь. И много бблни, 
сл4пи хрбми, б%снй и други какви да кажишь вьсесйлнал царица и жи- 
вототочнаХ о нась исц-ЬлАва и до днес'. ИЪ туко живи, амй и мрьтви 
вьскресЬва. Тбй трЬбува да напйшимь неизреченнаго бога, бти из неА 
са родйль, тбму подобава слава, честь и поклоненГе в' в^ки амйнь. 

Вь вр-Ьме, егда царствова премудрш Леонь, ймаши подружница 
ТВЪРДА добродетелна, ймету и б-Ьше беофану, щоту пише на синаВйр' 
на декемврУе м-Ьсеца на шестьнадесетш день. Док/.то не беши са прес- 



1) Тази дума е зачертана тукъ, а по-долу и отъ по-нова рАка е заменена съ : „сирмаха*. 



149 

т^вила свет^А, пйдна царю у бблесть тешка и неисц-Ьленна тблкось, дето 
сьбрйха от редомь врачуви да го исц'ЬлХть. Ал^ ни можй ни едйнь 
врйчь да го исц-Ьли. Дбди сироХстната неделл, и тблкось го натисна бо- 
лесть, кблкото сйчкТ и врачуви рекуха на цйрицата, да нагбтви щото 
тр4бува рад1 царлтукь. Тогйзи блажена веофйна, като видЬ от зем'лнь1 
врачуви нема ни едни пбмощь, притече на небеснаго и утйди на цар- 
ската II нейна черкова и затвбри вратйта черковни и падна пред икб- 224 
ната пресветш богородици и сьс сльзи плйчеши и молеши са, дано му 
даде МИЛКО дине, зймь да постйви царХ на мЬсто негово Костандйна, 
сина своего, замь да ни стани нйпоконь нЬкоа м/.лва рад1 царА. Туй 
като са молаши з6м'лна царица на небеснаа радГ земл'на царл, чу 
глас' от невидимо, речТ и : не плйчи, о веофано, днес' ще да дбди 
исц-ЬленТету да исц-Ьлй мьжь твой. Туй като чу светйА и разрадува са 
твр'дХ и отиди при царлтукь сьс голЬма радусть, вйда царлтукь като 
бире душа. И врачувите стоать и чакать, когп да почини, й тТи да го 
прогрибать. Оти б-Ьха разумели, каквоту и до сегй ймать обичай вра- 
чувите да пуфащат' на рькьта, и туй кату гу дьржаха за рьк/.та, рече 
веофана : оставете гу, бти сегйчку ще да дбде врачь да гу исц-Ьлй. 
Туй като думаши светал, погледаха са врачувите идйнь сьс други, и 
там дето гледаха, вйд-Ьха де йди една калугерица, имету и Агаеш, от 
цьрквата пресветТи богородици, дето са нарича животопрТемни истбч- 
никь, носи едйнь карчакь вода и речи на царицата : удодеве на при- 
зори, като митЬхь черковата пресветТи богородици, чухь | глась от 225 
невидимо и речи ми : АгйпТа, земи малко вода от истбчника моего и за- 
неси на царлтукь да пТе от водата и той да исц-Ьлей от бол-кзнь, зймь 
да познйе, кблко люббвь ймамь азь на вьзлюбленната ми веофана, дето 
сЬкоги ми вика сьс сльзи, и да б/,ди радусь на нед от сегй. Тутакси зе 
водйта и напой царлтукь сьс чудотворната вода и тутакси са избйви 
и сьвьршено исц^лХ тблкось, дето този чась стйна отъ бдароть си, дето ле- 
жеши, и сЬкаще, чи не 64 лижаль. Като вид-Ьха туй чудо тамь щоту 
б-Ьха, сйчки са зачудиха. И царю повел!; на сЬко лЬту на тбзи день да 
приви сьборь пресветш богородици и присно д%ви Марш, зам да са 
поменува таквбзи благод'ЬХнТе и да давами благодаренТе на преслйвная 
владйчица наша, бти из нел неизреченни богь ети родень. Тбму подо- 
бава и слава и държава во в-Ьки в-Ьком' амйнь. 

На синаз^рь пиши у петукь на обновлен1е н-Ькой члов-Ькь, твьрдл 
богать, повдигна са от Сблуна да йди на черковата, що са нарича жи- 
вопр1емни истбчникь. Сас мнбго благоговен1е зе срибрб и злато довблно 
да йма при себ-Ь си да даде на черковата и да йма за хйрчь, защб б-Ь 



150 

226 чуль чудесата щоту струваши || богородица и водйта живопр1емнТи ис- 
точникь, Жил-Ьеши твбрдл да види онйсь усвещената вода и да са по- 
клони на божествен1и храмь, замь дано получи душуспасен1е. И фл^зи 
у една ГИМ1А да йди, и тамь, дету вьрвАха, падна у тешка болесть и си 
познй сьмрьта, оти ще да умре, и речи на навланд1атук': знйа, бти ни 
бЪхь достойнь да са поклунл на храму пресветТА богородици и да пТа 
вода от источника неинь, оти гр-Ьховете мой ни ма остав-Ьть да йда тймь 
живь. Заклйнамь та вь име пресвет1е богородици, когй умри, да ма ни 
фрьлйшь у мор16то, амй да ма огудишь у едйнь санд^кь и да ма за- 
нисеш' ду светйго хр^ма, дету жилелхь, и тамь да ма погребешь. И йко 
жйвь йда и тй, пресветаА богородице щи ти бй помощница и теб-Ь сЬ- 
коги. Азь от моету имйн1е харйзувамь сто жалтйци, а другото да пуда- 
деш тймь, зАмъ да са помине душата моХ грешнал. Туй като думаши, за- 
кле му са навламд1Ю какь ще неправи, що му е зарьчаль, и тутакси придйди 
душйта си богу, а навламщлта зе тугйзи и напрйви единь сандькь и угуди 
т-Ьлото вьтр-Ь и подйрь трй днй стигнаха на Щриград и извйди преста- 

227 вленнаго и поклйка попове да го усп-ЬАть и да гу погребьть на чер- 
ковата, щото б^ пресветТл богородици. Когй го успаха сйчки пор^домь, 
повелЬ ЕфимбрТА да отвбрлть сьндьку и да вйд-Ьть мьртьфцатукь, оти 
ни смардеши като други мьртьвци. Тогйзи отвориха сьндбко поповите. 
Като вйд-Ьха м/.ртьфцатогь и зе попо прьсть от зимХта и посипа тЪлото, 
като какь е обичай, окрьсто и речи; землХ бси и вь землХ пойдеши. 
Тогйсь едйнь от гимиуТите зе мйлко води от живопрТемнаго источника 
и донеси малко и речи: сиромаши, колко желанУе ймаши да шешь от 
т^зи вода, и сегй пршмй мьртвь. Тьй речи и пол'Ь гу сьс водата по т-Ь- 
лото му. О преслйвнихь твойхь чудесь, господи, тутакси стана мъртвТю 
и славеши бога и пр-Ьсветую его матерь. Колко и било чудесй, брйтТл 
мои, тамь дето са вйд-Ьли онбзи чловЬци, по-много е било на онези ги- 
МИУ1И, дето сами б-Ьха вйд-Ьли, какь е умр^ль и подйрь четири дене 
вьскреси. Каквото и четиридневнш Лйзарь, тьй и той от мьртвихь во- 
стана, хвалеши и слйвещи бога и пречестную его матерь. И тутакси 
стана калугерь и бй тамь на унизи черкова, до скончйнУе его служаши 
и работеши богу. Доход-Ьха от други м-Ьстй и питаха гу рад1 вечшА 

228 муки, ала той нйкакь Н1 им' \\ дйваши отв-Ьть, каквото и четвородневнТи 
Лазарь, прохождаше жйткто си чудно и богу угодно. Жйвь бй л-Ьть 
й'1 подйрь живототь си, пакъ пучйна и предйде духь свои вь руц'Ь бо- 
жТи, ему слава вь в-Ьки в-Ькомь аминь. 

Светш ГригорТе чудотворець беши постникь. На идно мЬсто ви- 
соко постеши и приминуваши жйт1ету си чудно. Туй радТ на архи^рбй 



151 

стйна чудень, ала ни 64 у черкова нитй ф градо, амй б-Ь у пустинд. 
Тймь проводиха и гу донесоха и архУерел го поставиха на Неокесйри. 
И когй стьпи на високь ст^пень архУер^йства, пичеши са и добрини ми 
показуваши. Алй и той от бога гол1,ма дйрба зе и сподобй са. Оти тьй 
мартурйсува на жйтУету негову, що са станали при живбтуть неговь чу- 
десй. Едни нощь, като сЬдеши у келйлта си и по убйчай като са 
м6л1>ши, чу от незаапу де просвети божественш свЬть и напьлни 
къщата сьс миризма светла, сЬкашь чи ети сльнце. Тугйзи вйд-к 
едни жена боголЬпна и хубава и чудна, и при нел стой единь ста- 
рец честни. Почуди са ГригорУе и стоХ много та мисли и р^чи : 
он^зи честна жена ти и ангелцка царица, алй стйрцатукь ни можа да 
познйе, кой б Ьше, докьть I ни му речи пресветйл богородица : Лойне, 229 
вьзлюбленнж ученйче сина моего и владико и богослове що са нари- 
чаш', предай тайно истина в1'.ра хрУстиХнска нашему вЬрному рйбу и 
учителю твоего ГригбрУю, да разумей многуто богословие. Да ни можи 
ни едйнь от еретиците да са пре. Кугй чу туй свети ГригорУе, разум!;, 
оти стйрицу б4 свети Лойнь богослбвь и дошле да научьть светйго Гри- 
гбрУе на правослйвна в4ра, зйщб на онуй вр-Ьме ймаши еретици много 
и баснослбвци прелащйваха мнбго и обрйщаха ги на своето поучбнУе. 
Тугйзи владика чудотвбрець Григбрш седна и написа повЬсть йстенцка 
и православнал христинска ниша вЬра, каквбту пресветйл богородица и 
Лоань богословъ вь разумь научиха и придйдуха му светите сьббри и 
апостолските проповеди, каквоту и на неговоту жйтУе са намер напи- 
сано. Н-Ь туко сьс такьвзи благодать от божУе матерь са сподубй, алй 
кату си бЬ благоразумнш и вернш рабь неинь алй и мнбго чудесй 
стори сьс пбмощь вьсесйлнТи царици, таквйзи чуеесй, дето и кби ги чуе 
а той ще да са умили и ще прТе душуспасенУе. И пйкь кбито ще да ги 
читб и да ги чуе на житУето негово и да прУемни душевно весел1е и 
рйдость на срьдцето си. Защб азь от чудесата негови много | остйвихь, 230 
алй туко еднб чудо ща да рекь за в-Ьра, кблко благодйть от ббга наме- 
Р'Ьть, дето зйпов-кдь негова опйзювать. И мнбгоп'ЬтаА богородица по- 
чита у НеокесарУл, дето 61^ светУ сь арх1ереь1 и ймаши едни вода та X 
наричат Ликбнь. Когй дбдеши зимно време а т1а тблкось пр1идваши, 
кблкото и градоть подлйваши и кащ1Х развйтлши и мнбго пьта и хбра 
одйвещи. Дбдуха от онбзи мЬсго хбра до светйго ГригбрУю, на мблба 
припйднаха, йщеха пбмощь. Свет1и Григбр1е им рбче : ч^да, ймайти си 
уповйн1ето на бога и на пречестн1а его матерь. И стйна светУи и утйди 
сьс т'Ьхь и зе пйтерицата си и утиди при главйта на р-Ьката. ПАрвень 
помбли са вь тайна и нйпоконь сьс голЬмь глась речи : вь йме господа 



152 

нйшего Лсуса Христй казвам' ти азь, р^бь божТе и присно д-Ьви Мар1е, 
да ни примин^шь веки от туй М'кто нетй да приминешь патерица 
моя. Туй речи и удйри патерицата си у земХта. О владику чу- 
десь твоихь господи, сухбдьрвб безь ни една мокрота да фани кбрень 
и да пусти зилено листи. О, чудо туй дор1 замь напуконь да са про- 
пов4дува силата Христова. Тьй и до нйн-Ь онуй дьрво нетй исЬх- 
нува нетй р-Ькбта премйнува путь него, тблкось тукб ду него дохода, 

231 чи п^кь назат' са враща. Оти тьй || запов-Ьда светш, да ни минува дьр- 
вбту онуй. И до сеги чу почйтать. Отй богь секигу прослави; койту го 
хвали него, и тбй бива похвалень. Видите ли, брат1А мой, колко чудеса 
и знамен1е струваха благоговеши раби богородищи, защото в^Ьруваха 
бога? Какь дрГ.знать едни сьс високоумш и казватъ, бти чудесата пре- 
свет1е богородици льжа са. Члов-Ьци мбжать сьс пбмощь й струвать 
чудесй, а матерь его ни мбжи. СветТи Марку Трачаски на едйнь камикь 
като гурьб* гол1^мь повел-Ь и са помести от свбито м-Ьсто на друго; 
тИл владйки Аверк1е, архТепйскопь {ераполцки, повелЬ д1Хволу и зе едно 
капище 1долцку, едйнь кймик висбкь и занеси гу вь Фрйг1Ю, л\ дене 
пбть беши. И кбйту го видЬ, почуди са. Тьй и чудотвбрн1И Спир1Д0нь 
на едни р-Ька повели и вЬрна са назать и мина по сухо; н4 самсй све- 
тш минб, амй и който са намериха тамь и Т1а миньха. Чи когй свет1те 
стбрмха таквйзи чудеса, амй богорбдица какь не ще да мбжи рьце от- 
сечени да прелепй илй мьртви да вьскреси, илй други чудеса не мбжи 
да стбри, дето и бога родила. Азь туй в^рувамь и пиша тьй, каквбто 
ньмерихь писано, да са умил'Ьвать грешниците и да са обращать на по- 

232 каХн1е и прощ6н1е да получбть, или ако сам' сгр-Ьшил, || богь да мй 
прости гр-Ьховбте. Оти азь вЬрувамь щоту запов-Ьдува вьстбчната чер- 
кова гърцка, православнал, и да ни мй са подсмЬе нЬкой без' прйвда. 
Защб радТ мнбго люббвь дегу ймамь на пресветал богорбдица, испйсахь 
тйзи книга и ймамь уповашето си на благоутрббГю еХ, какь е блага, ще 
ма избави от вечнТе мьки. Тьй да са избавимь вьсй христТАни рад1 мо- 
литвите приснод-Ьви владичице нАше богородице и вьс^хь светих' амин'. 

Пиши на жйтТето светому Лоану Дамаскйну, дето гу написа пре- 
мудрТи Лоань, питрирхь АнтиохТйски, бти на времету Исавра Лйва б* 
голЬму иконоборству вь Цариградь, много православни христИни ради 
иконопоклонен'1е Христу ненавйстнш царь у тешка мька ги мьчи. Туй 
като чу Лойнь на Дамаскь, дету бЬ начелникь Саракйнски и пьрвось- 
ветникь, пйшеши сЬкоги книга на Цариградь на православни христИни, 
показваше имь от писанТету радй мартурисувани, защб едни ни щЬха 
да се поклан-Ьть на светите икбни, защо еретици много ставаха и цар- 
ства Христова устав-Ьха. ФлЬзи туй в' ушите цареви, бти Лойнь тьй 



153 

струва и провижда сЬкоги книги у Цариград'. Тогйзи зе царю та стори 
едни майсторТл, сьс хйтрость клйка даскали и посочи имь от пйсанита 
II и вьнувй едни книга и речи : кой можи оть вась да уидурдйса на 233 
Лойновуто слово, голЬма дйрба ще зе от мен-Ь. Туй като речи мрьсни, 
излези едйнь дйскаль и речи царю: йзь ща написа, дето самсй Лойнь 
ни щ6 го позн^. Тогйзи повелЬ мрьсни и посочи писмото Ло^нуво на 
дйскалатукь и научи гу да пиши лукави думи, кату какь е провбдиль 
ЗоАнь ду цйрА царюгр^дскУи рукописанТе : пиша йзь, Лоань рабь твой, 
царю от Дамаскь, и ти давамь поклуненТе да знйишь, оти град' наш 
услабна и нема много бой да са опрьть теб-Ь, макарь и малко войска 
да проводишь, а ти без' ни едйнь бой щешь гу зе, макйрь и йзи ща 
ти помогна, оти на моя рькй ети сйчка дьржава. И други много ль- 
жовни думи уидордйса льстйвТи царь. Нйпуконь повели другиму дй- 
скалу да написа друго рукописаше царево ду кнезатукь на Дамаскь: 
Благор6д1е и вьселюбйми обладателю Дамаска, радувай са, оти ни вй- 
д-Ьхь от теб-Ь ни едно зло, и пакь радувай са, оти ймамь сьс теб-Ь 
любовь неизречеши и да ма вЬрувашь, (Зти азь ни щй да развалХ лю- 
ббву и дружеството, дето ймамь сась теб-Ь, макарь да ма повдига едйнь 
от другь твоихь верни и клйка ма да йда ду него и сЬкоги книжХ ми 
проважда, замь да дигна войска на теб^Ь. И ако не вЬрувашь, про- 234 
важдам' ти една книга, от дето М1 и провбдиль той, да познаешь мсЗлта 
истина и любовь дету ймамь на теб-Ь, онзи льстйвш и отфьрлинь от 
теб15. Туй и други много б-Ь пйсаль Лойнь. Амй азь тукб туй ти про- 
вйждамь. А онзи льстйвш царь сьс едногб раба провбди и двете книги 
льстйвш на кнезатукь. Туй кату видЬ кнезу, клйка Лойна и дади му и 
двете книги, да види самсй той. Кату вид-Ь, познй бти от царлтукь би туй 
прельщйвани и зе да са кьлне, бти нетй на умь немамь йзь таквйзи 
рйботи и таквйзи речи да пиша на царлтукь. Ала кнезу от мнбгото 
гн-Ьвь щоту беши нападналь на него, не повЬрува Лойна, амй повелЬ 
да му отсЬкьть десната рька. И отсечена бй рькъта Лоанува, дету сЬ- 
коги ублйчаши дето ненавйд-Ьха бога, и на мЬсто кьрфь изл!', мастило 
от нел и прикацена бй сьс пов-Ьлен^ету кнезуво рькьта Лоанова от озуре 
ду до вечера, зкмь да я види малко и голямо. Когй минь динб, про- 
вбди Лойнь чловека на кнезатукь да му са мбли, да му даде рькьта да 
я погрибе, дано му мине от болесть. И кнезу повелЬ и дадуха му ръ- 
ката. 36 Лойнь десницата си -рькь и влези у келита си и затвбри вра- 
тата, падна на мблба пред' икбната пресветУи матерь божУе и речи : 
владйчице вьсечестнал мати бога моего, радТ божественУи : икбни 235 
десницата мбл са отсечи, дету немаши ни едни грешка. Ради туй 



154 

молА ТИ са, владичице моХ, услишй моленТето мой, скоро исц-Ьлй 
десницата моХ, бти из' теб-Ь са й родйль богь мой и в-Ьрувамь, 
оти силата твоХ много исц'Ьлй дето теб-Ь вЬрувать. И ^зь, раб твой, 
нйн-Ь молА ти са да исц-Ьлйшь десницата моХ, замь да можи да про- 
слави бога, и да пиши нови п1зсни рад1 благоумилителни на ниша 
правослйвнал черкова на сЬка служба. Туй и друго като думаши сьс 
сльзй и стоеши на молба, задрйма малко и вйд-Ь му са предь иконата 
пресветш богородици излези глас' и речи : не плачи Лойне, чедо мой, 
бти сегй ще да исц-Ьлей рьк/,та твоа и да ббдишь готбвь, дету ми са 
си убрекль рад1 да направишь перо и книга. Туй катб вид-Ь Лойнь туй 
чудо, тутакси са сабуди и вид-Ь рькьта си исц-Ьлена от велики сили 
твое, вьсечестнал. Като видЪ ЗоАнъ туй чудо и радува са през сйчката 
нощь, п-Ьеши п-Ьснь и благодареши бога и казваши : десница твоа нйн-Ь 
же изьявй исцЪленТету на вразите наши, дето ни почйтать вьсечестнУе 
икони и рождението твой и мнбготу слави твое, дету са протйв-Ьха на 

236 икбните ниши и мйсл-Ьха да погубЬть рькьта моХ, замь да ей извьр- 
шь1ть вблАта т4хна. Туй и друго думаши сьс гол^Ьма рйдусть и хвй- 
леши присно д-Ьва и богоматерь. Когй бй наутр-Ь, комшТите му като 
вйд-кха туй чудо, прснесуха го из градб. Алй едни Христа ненавйдни 
завйд-Ьха му, отйдуха та рекоха на кнезатокь, бти ни отсякоха Лойно- 
вата рькь, амй на едногб рбба негова рькьта отсЬкоха, защо му дбди 
мнбго имйнГе. Кнезу пов(елЬ) да дбди Лойнь да му види рькьта. И той 
утйди и пос(о)чи си рькьта отсечина, бти пр-Ьсветйл б-Ь му оставила 
малку нишйнь рад1 льжбвну да му са мартурйса отсЬч^ното на рькьта. 
Кнезу като вид-Ь, попита гу, кбй врйчь та исц-Ьлй или когб имашь по- 
мощника? Лоань отговбри и мартурйса сьс гол^мь глас' и би пропо- 
ведник' чуднии и речи : господь мой Лсусь Христось, врйчь вьсесйлнТи, 
дето йма сила и когб ще, тбго избавл, той и мен-Ь исц-Ьлй. Тогйзи 
кнезо му речи: прости ма, члов^че, бти вйд-Ьхь, чи ни си ус^динь и ни 
ей биль сьгр-Ьшйль нищо, ала азь та неправедно осбдихь. Имай си 
пйкь пьрвата пбчесть от мен-Ь и да б^.дишь п^>рвосьв'Ьтникь мой, как- 
вбто бЬ и пб-напрет', и ти са убрйчамь от сегй нищо ни ща ти стори 
док/>ть бМа жйвь азь, сйчко да б^.ди по тв6а вола. Лойнь падна при 

237 коленото му кн^зову и иска прощенТе да йди | да слугува благод*- 
телници свое, бти тьй му 61. повелила. И за мнбго чась са пр4ха сьс 
кнезатукь, нйпуконь дйди му кнезу вблА да йди де ще. Тогйзи Зойнъ 
благодари кнезатукь и утйди у гЬхь и раздйди си сйчко своб им1>н1е 
на сиромйси и робТето си прости и сйчко испрйви. Тугйзи утйди на 
едйнь манастйрь, що са нарича свети Сива, и бй тАмъ калугирь, на ед- 



155 

ногб стйрца послушникь бй, на сорбва стйрца, бти му повелЬ да са 
остйви от своХта си вола и да ни струва нйкуги нйщу радй прощенУе 
нитй тропйри да п-Ье, нитй нЬкои слово да пиши. Да ни прест^.пи за- 
повЬду стйрчувь, умьлчй и той и коиту йщи да са омилй срьдцету, да 
причите житУето му на м-Ьсець декемврУе на д день и да земи гол1;му 
поучеше. Едйнь день помоли Лойна едйнь тропарь за упокоени умили 
телни, замь да гу йма за утишенУе, защо б-к умрЬль неговь брать. Зо- 
йнь боеши са, да ни са прогн4ва старецу, ала от мнбготу мблба из- 
мами са Лойнь, боеши са, да ни са прогнГ.ва стйрецу, алй от мнбготу 
мблба измйми са Лойнь и написа едйнь тропарь богоприлйчни, т/.й 6\. 
рал1 упокоенТе члов-Ьческо. Пак' гу толкос п1; слйдко сьс многу оми- 
лен1е колкоту и старицу минуваши от там' и т^й са почуди, ала са 
разгнЬва твьрдя и изгна светйго кату прьслушника, ала тбй пйдна на 
коленете старчуви и иска прощеше. Ала и стйрцу, кату вид-Ь мнб- 
готу молен1е светбму, пйкь прУе светаго и заповЬда му кату и отнапр^ть да 238 
мл'чй. Ни мин'ха мнбго дине явй са пресветйл богородица на сСнь и речи 
нь стйрцатукь: що заграждашь так'взи чуднии гирань, дету има да тиче 
таквйзи хубава вода и да напулва души и пб-хубава дету истйча от пу- 
стинА, от кймику, дету напоява страни, йть1 той пб-сладакь ети? Устави так- 
вазь1 источника да напой все вьселенУе и да покрий морето еретическо, 
сшреч' дьлбочината на зловремените и да вйд'Ьть благоверУе наши дивни 
чудесй и сладусь душамь. Оти той ще да натьмне ^'З-^тйр' прорбчески 
и гусли Давйдови и ще да п-Ье п1.сни нови господеви, пакь от Мои- 
сеовите пЬсни и от систра му МарУл сладчайши, и ще да отвардй до- 
брогласни и чудни гусли и ще да убр'ни прйкьските непотребни и 
несмйсл'ни Рафебви, и ще да п^Ье духбвни и небесни п-ЬснопЬнУе 
и сьс херувймцки дьржателни п'Ьн1е и ще да неправи вЬра ьйша на 
поученУе и ще да искуренй сйчка бресь развращенна и лукава. Когй са 
сабуди старицу от санбт' си и кату вид1; туй виденУе, речи светбму: 
чедо, радУ послушанУето Христбво сегй ти отвбри богь устага н4 на 
прйкаска, амй на истина, н1. на вьзношен1е, амй на поучен1е, и да каз- 
вашь речи, дето гУ и духь свегУи напйсаль на срьдцето твой. Душель 
си сегй на гурьта Синаицка радй видеше бож1е, нин-Ь си откри смирб- 239 
Н1ету I идй на гурбта черковна и пропов4дай и благов^Ьстуй Лерусалйма 
вь кр1'.пости и вьзнесй глас, бти препрославленнал ми речи радУ теб^, 
и прости ма, що ти самь сьгрЪшйль, бти бт невид1.н1ету мои та ни 
оставихь. Тогйзи легоми наче Лоань сьс медотбчнии п-Ьсни и про- 
свети и вьзвеселй сУчкии черкови тблкось, дето ни остана нй едно пра- 
вило илй черковни потреби. Се испйса, бти на с1жи день негови бого- 



156 

поучени думи имами. Тьй легоми житТету си свети премина на дубрй ра- 
боти и чудни, и много писанТе на иконопенавйдни устави испйса и канони 
твбрдА хубави и песни рад1 умилеше, и други рЬчи прилични и похвални 
радй пресвет1А богородици устави и преставн са о господ-Ь, емуже слава 
во веки В'кк6мь аминь. 

Б% на Вранък1А едйнь царь обдув4ль и ймаши от п/.рвата си 
жена огрочи женцко, името му б-Ь Мари. Подйрл зе царю друга жена, 
толкось б-Ь хубава, дето ни са намер-Ьше на дьржйвата негова друга 
жена по-хубава. Толкось тукб МарТл са намери по-хубава. А тТХ като 
видЬ, чТ ети по-хубава, ана завйде и царицата. Оти такв^зи бЬ завист- 
лива, ни щеши да чуй друга да ети по-хубава от нел. Когй вйд-Ьши 
Мари дей по-хубава от нел, а ти са разгнЬваши твр'д'Ь, ймаши лН- 
вола на срьдцето си и сЬкоги мйсль злб йиаши и тьрсЬши н-Ькои време 
радТ да X погуби от зависти, да ни са намери друга по хубава от нел. 
Доди вр%ме царю да утйди на нЬкоа стрЬна радТ н1>коа работа. На- 
240 мери тогйзи ученпца дивола ; време да стори своАта си вола, поклйка 
едного роба вЬрна нейнь, дето ймаши дрьзновенТе много на него и речи 
му: йща от теб-Ь едно добро да ми стбришь скрйтомь, да с^ ни изавй нй- 
коги, и ази ща та поче и ща тй да иманГе много и ща тй направи от 
дванадесет'тПхь болери по гулЬмь. А той са убречи и закле са как' 
ще стори, що му повьлеи ти. Тугйзи му речи : от първата жена царева 
дето ети чедуто нТ е от царатокь, амй ети от похотенТе. Радй туй ти са 
мблА, оти ще да посрамй домь мой, ако бъди живи; мблЬ ти са зим1 а 
утр-Ь и занеси а нейди на скрито мЬсто и погуб! а. И реч1 и: мащи- 
ха ти речи да йдишь на другите сараи утр-Ь, и ти ще да дбди подйрЬ, 
а тТ X тугйзи заведи у пусто мЬсто и уб! а, и да ти ймамь в-Ьрата, от- 
сеч1 и рацете и донеси ми ги. Тьй стори. Слугйта и речи: да ббди по 
вол-Ьта твоА. И нагбтви са от свечера сьс едного роднина негова вЬрна. 
Когй бй у полунощь, сабудй царицата момйта и речУ и, бти и азь ща 
да дода тамь скоро и да бьдимь тамь, док^тъ доди царю и да ни са 
помине теготьта ийиг, дето имами за царАтукъ. Тогйзи ст^на Мар1А и 
отиде сьс онези неверни, и занесуха а надалеч на едно пусто мЬсто. 
Тугйзи познй, отТ А измами мйщиха й, вдигна си учите камто небето и 
речи сьс мнбго сьлзй, м6л'1'.ше са и думаши: владичице богородице, от 
никого немамь помощь, тькмо на благодать твоХ, тй дйи на душманите 
241 мой дббрь мйсль. Рекуха и |1 слугите: ни бби са нетй плачи, оти 
ни щешь да вйдишь от нась нй едно злб. А тТ^ речи, защо льжити 
мйщихата моа тТа, ма прелГ,сти и ма дади на рьцете вйши да ма по- 
губити. Немамь надежда ни от Н1иде, бти ви дала безаконТету неину 



157 

в* рацЬт'Ь ваши. РазумЬчь, бги м11Стото пусто етк, м6л% ви са, не 
дЬите струва волАта на госпожда в;1ша, ни убйвайти ма напрасн>' 
оставети да са йсповЬдам' сьс молба и да си дам' душйта моа 
в'рацЬте божш. А тТи рекоха: по-напрегь да би се усетила, не би 
дошла сьс нась, нйн'Ь добрЬ разуми, оти мащиха ти повелЬ намь да тА 
погубнмь, оти й са убрекохме тьй да сторим'. ТУа имь речи: не ли са 
от бога бойти, как' щети да ма убйити (неп)раведно и напрасно? Не 
знаете ли, оти пр-^блапи богь сьдот' му правь ети? Ни уставя тьквйзи 
работи да са потаени без' наказйн1е да б/^дать, ала ги открива богь 
потаените работи ; ни щь устави и вйсь, докьть ни вй сьди радй беза- 
конТето ваши. Ала ако щети да са избавити от тьквози беззакбнУе, ос- 
тавети ма у пустинА тьй жива и ней й речети, оти ма убйхти, и азь, 
какь можа, ща са храни сама, тукб да си ни умьрсити рьцЬте ваши на 
крьвта МОА, а то знймъ, че ща да умра от гладъ, туко не д1шти си 
усмрадЬва рьцете на обйистоту мои. Тези и други много имь речи и 
плачаши сась сьлзи, а тЬмъ имь думил('> и рекоха и тУе: и нам' ни до- 
мил-Ь рад1 теб-Ь, амй немами що да ти сторим', бйхми та ц оставили жива, 242 
ала боим' са да ни прислушами царицата, защо заповЬда да ти отсЬ- 
чемь и рьцЬте, когн та убТимь, и да й ги занесемь радТ да имами в-Ьра, 
илй ако ни сторимь по вол-Ьта нейна, щемь много зло от нел да при- 
теглим', а ту та бйхми жива оставили, чи макар от звЬрове да умрешь. 
Тогйзи и тш речи : чи ни соса ли ми една сьмрьть, амй и друга. Тешко 
мен%, 8в1фове да ма изЬдьть, туй щи да ми бьди за утешенУе, туко вТе 
не дЬйти струва таквбзи безакбнУе, да ви б/.ди за йме пресветУи бого- 
родици, дету и рудйла йстиннаго бога, да ни усьдини бьдити радй 
уб1истоту мои. Ала защоту казвати, оти й сти са убрекли радй рьцете 
мои да гй отсЬчети и да й ги занесети, отсЬчети ги и занесетн и ги и 
тш да са порадува на т-Ьхь, а мен^Ь ма уставети така, зверове аа ма 
из-Ьдьть илй от бблесть щь да умрУ,. И тш рекоха : колкось молишь, 
простри си рьцети на туй дьрво. И т1а ги прустрХ. И отсккоха и дв^те рьце 
и занесуса ги на царицата, а Т1а ги благодари и дади имь иманУе много 
и голЬма дарба ги дари. А страстна онйзи утроковица остйна у пустинА 
сьс много бблесть, и нбмаши ни едногб врача за утешавани туко пре- 
пето йме пресвет1е богородици сьс сьлзи и сьс в4ра пбмощь от неА 
прбсЬши рад'1 бол-Ьсть да пристани. Тамь дету са мбл-Ьши непрестано 
клйкаши сьс гол11мь глас', ала ни ногреши прущенГето, ала го и намери 
от благаго бога сьс тьквбзи умоленУе олучй пбмощь Де едйнь мбмакь, 243 
синь на едногб кнеза, излези на лбвь едйнь день по онуй мЬсто, дето 
бЬ Мар1А, И тамь дето бЬ Мари, чу глйсь да плачи и са нарежда, а 



158 

той тьрсн сьс слугите си докбт А намери, и като а намери, почуди са 
рйди рьцет-Ь й дету б^Ьха отсечени. Ала по-много са почудиха рад1 ху- 
боста дето а ймаши и о пустинл как' са намер-Ьше сами. Ала тТа нищо 
не имь отговори, тукб плачеши и ищеши помощь. Тогйзи речи момку 
на слугите си: зимети и занесет! а у дома, а ту тамь ща а испйта Азе. 
И утнди тогись кнезу сьс нса у т-Ьхь и много имаше издади, докьть а 
исц-Ьли от рйните, Тогйзи наче да а испйтува, от где ети и от какьвь 
род' ети и Ч1А д'щирХ ети и защо й са отсекли ръцете. Ала тТХ нйкакь 
отдв-Ьть ни му дйди, нитй речи от гол-Ьмь род самь, туко сйчко потай у 
себ-Ь си и ни речи ни едно що е притеглила зло, защо б^Ь твьрд-Ь умна и 
дубр^. Ал^ кату 61^ на лйцету хубава, то и а вьзлюбй момку дето единъ день 
речи на бьщб си: очи мой, знймь оти ма любишь, и аку ма любишь, мбл-Ь 
ти са да ми сторишь единь благодать, оти ние сми богати и ни нй 
трЬбува луцко имйнТе, защо богйти, К'.>гй щ1тъ да са жен-Ьть, ни 
тр^бува да йщать богати жени за себ-Ь си, ами да бьдат добри и при- 
лични и хубави и богоугодни. Туй радТ и азь йща рйд1 държавата 
твоХ да мй стбришъ едно добро, дету намерих' мом1>та у пустинА, йща 
да М1 А земишь радТ жени Тогйзи му речи бащи му: синко, не ли п6- 
244 прилича намь да земимь едному члов-Ьку дьщирЛта, дето намь при- 
лича, а ти йщишь неА, дето ети без' ръце. Туй ради не прилича нймъ, 
оти ни знаишъ, от къквй рода ети. Да ни ббди от н-Ькой лошавь род' 
и от н-Ькои корварцки сой? И щи ни бй гол^мь срймъ в'род6ть ниши. 
Отговори син' му и речи: очи мой, ни е так'взи род', дету го казувашъ 
тй, оти са види, чи ети от добрь род', защото ети тв^рд-Ь разумна и 
благочестива и покйзува са, оти ети от царско колено. Макарь да ети 
и от лошаво кол-Ьно и от лошава чловЬка дъщирХ, ала азъ нел йща, 
илй нсА йко ни зема, друга ни ща зе, и докбтъ б^.да, в' гул^мь ск^рбь 
ща да приминь животут' си. Туй като чу бащи му дь дума син му и 
тблкось желан1е и люббвь йма на неХ, стана и баща му кайль и речи : 
да бьди, чеду мой, по волята твоя. И сториха брйкъ сасъ многу рйдостъ 
и ужени гу. А царю, Маршнъ баща, 6% на гол^Ьмъ ск^рбь, оти ни зна- 
еши, как' б-к станала д'щирХ му. Оти б-Ь рекла царицата, чи ети по- 
бутнала скрйтомь една нощь от сараите и не знйимь, де утйди. Плйчеши 
царю, скьрбь гол4мь ймаши и ненавпдюваши веки царицата, защо ни 
му обади праву. Пудйрь малко време проводи хора пу сйчката си дър- 
жава, замъ дано а испйта нейди. И написа книги, да са сабирьть сйчки 
кнезове и да додать до царл, замъ дано чуй от н-Ького н-Ькои хаберъ 
рад1 Мари. Отиди и до кнезатокъ, дето бЬше царювата д'щирХ, да 
йди и свекаръ и до царлтукъ. Ал^ ни остйви син' му да йди; речи му: 



159 

очи мой, ни прилича ти да йдишь и да са потрудишь, бти пбть 245 
дьлькь ети и ти си устарЬль и ни мбжишь толкось да йдишь. Пучинй 
си ти, а то Ази ща отй на м-Ьсто твои. И да ми ймашь любовь на 
женбта, каквото ймашь и на менл, илй аку роди, дукАть ни сам' душель 
йзь, а ти хуб-Ьва а реди, дукьть дода и азь. Тази реч', ареса и бащи му. 
Зе и благослови сина си и пророди гу с' мйром', а той сьс божи п6- 
мощь стигна. И там' щоту са бЬха сабрйли кнезувите и като гу вид1.ха, 
сйчкитсса почудиха на речйге му прилични и хубави, дето тич4ха от устата 
му, и сйчки гу похвалиха, щоту б-Ьха тамь, рад1 смиренТе, дету ймаши. 
Ала нЬ туко кнезовит-Ь гу похватиха, ала вьселукавай царица гу по- 
хвйли и толкось гу вьзлюбй, дето йщеши и на похотенТе да го притегли 
на своХта си вола. Поклйка рббаток' му и попйга гу : от где и госпо- 
дйнь твой и има ли жени той и други много речи речи на робутук' 
И речи робу на царицата сйчко, какь е намерйль една мума у пустинА 
без' раце и какь а исц^лй от раните и ожени са за нса и други много 
речи, щоту 61; стйнало, до край. Туй дето думаха, ето дбди на госпо* 
дйн-Ь му едн^ книга от отца негова, бти родила 6% жената му д-Ьца 
двЬ мьшки и да нема скьрбь за нса. Тугйзи разумЬ вьселукавал ца- 
рица от думите на рббатукь, бти ти ети, дету бЬ повел Ъ та да я убЙАть 
и рьцет-Ь да и отсЬкьть и ней да ги занесьть. Тогйзи заче голкма бо 
лесть и безакбнГе радУ, помбли |: тогйзи оногбзи, дето донеси книгата: 246 
когй ти пиши господйнь твбй кнйгя, да дбдишь ду мен-Ь, бти ймамь и 
^зь нЬщо да тй рекь. Когй писа мбмку до бащи си и мбл%ши го да 
йма поп-ЬченУе рад1 жень му и рад'1 д-Ьцйта и други много речи написа 
и запечети книгата и дйдУ а на рббатукь да а занесе бащи му, и робу 
не знаеши бти збль мисль ймаши вьселукавА царица й дунеси книгата. 
А Т1А му ДЙД1 яст'1е хубаво и напой го сьс вйну мнбго, док/.т гу упй и 
легна та заспа от млбготу пшнсту. А ти извМи пичетю на бсакь и 
списа друга книга, тГ.й речи лукави : очи мбй, да знаишь, булката м6а 
да знйишь ети от зль кбрень и от зла члов-Ька дьщирА ети, и рьцет-Ь 
и рад1 защб злЬ й струвала затуй ги отсекли, ала и д^цйта дето й 
родила, и Т1И ни са мби. Мбл-Ь ти са, когй причитешь книгата м6а, а 
тй да А погубишь сьс д-Ьцата нейни. И докАть не чуА азт сьмрьть 
нейна, ни ща да дбда при тебЬ. Тьквбзи льжбвно пис^нГе написа онази 
льстйва царица. И угуди а на м1,сто, дето беши другата книга, катб 
спеши бнзи пТени слуги. Сабудй са от сьнь и отиди на пьтют си и 
ни знаеши, що му б-Ь сторила льстйва царица, и занеси унуй рукописанТе 
льстйво на господина своего и дйди рукописан1ето да го причете. И 
той, като вид'11 таквози писанУе, почуди са и на гол-Ьмь скьрбь пМна. 



160 

247 И НИ можаши да са доум-Ье, 1 какво да стори. Поклйка едного роба 
от негувите и попита го, какво да стори, а той, като си бЪ умень и 
разумень, речи му: да ни ей стбриль нйкоги таквози безакбнТе да пре- 
дадешь члов1.ка на смьрть. Дай ми а да а занесь дето а намерихми у 
пустинА, тамь да а устйвА и богь да й бьди на помошь. И йзь да йда 
да рекь господйну моему и сйну твоему, оти нйи испрйвихми повеле- 
нтето твои. Угодна бй тйзи речь на кнезатукь и повел-Ь да к занесе 
тамь, дету а намериха. Тогйзи зе слуг^.та Мари и занеси а сьс чедата у 
пустинА и тамь а остави, а той утйди на мьжа и да му убади, каквбту 
й повелЬль, а тТе извършиха. А МарТл остана на (уну)й пусто м-Ьсто, не- 
утешено плачаши и чакаше си смьрьть ей. Тамь, дету плйчеши и са на- 
реждащи, погледа на една ст-Ьнй и вйд-Ь улица и зе двете си чеда на 
рац-Ьте си и трогна по нея. Тймь дету вьрвеши, стигна една пещерА. А 
в' нел ймаши едйнь пбстникь пбстеши вьтр-Ь. Кату к вид-Ь постникуть', 
сЬкаши оти ети н4кое мечтание б-Ьсовцку. Алй като чу глась женцки, 
домилЬ му и устави нел вь пещерата, а той отиди на друго м4сто. И 
сЬки день и нбсЬше корене от тр-Ьва. И хран1>ши са Мари сьс пбмощь 
бож1е и тьй Т1а приминь докьт' са вбрна мьшь й у т-Ьхь. А когй вйдЬ, 
чй ни е тамь Мари, расплйка са твбрд-Ь и попита бащь си, а той му 
речи, как' си проводиль книга ду мен-Ь и азь порадТ писанТету стбрих 

248 ти по вол-Ьта твоА, и що б'4, сичко му речи по редо(м). Тогйзи зе 
м^шь и робатукь и утйди у пустинА дано а намери. И тймь дето я тър- 
сеши, бги ймаши уповйнУе на пресветТе, богородици, бти знаеши, чи ти 
мнбго пьтА мблбата си ймаши на пресветаА богородица, дано я бьди 
прихранила и дано я намерл. Той като я т^.рсеши, тьзи нбщь и са явй 
на с^.нь пресветаА богородица и реч1 й: Мар1Ю, утр-Ь йди мьжь твой 
вернии, да та земи от тука. От сегй ни печалй, оти скьрбь твоя и пе- 
чаль нйн-Ь са приближи исц-Ьлешето твой радТ тьрпенУето твои и в-Ьра, 
дето ймашь на м4не. Печаль твой нйн-Ь ще да са уб^рни на радусть, 
защо сЬкогй ма клйкаши на пбмощь. Тогйзи отговбри Мари и речи : 
благодари та, царица иок пр-ЬблагзА, и поклан-Ьм' ти са и велич^ю спа- 
сеше твое, оти ни ма си оставила на скьрбь нетй на печаль и пакь 
печалю мбй да го обьрнишь на р^дость. Оти и до днесь самь безь 
рьце, мбл-Ь ти са азь грешна и недостбйна раба твоа ймамь надежда, 
замь да стбришь благодать и да ми исц-Ьлйшь рьцете. Тези и други 
думи сьс смире.ч1е думаш и мнбго. Услйша й богородица молешето Ма- 
рТино и реч1 и : пршмй, Мар1Ю, рьцет-Ь твой радТ сина моего и бога 
твоего. Оти тбй ети помощнйкь. И кбйту са надЪва на покрбвь мой, 
ни ще са лиши ни от едно добрб. Туй речи пресветйА богородица, и 



161 

сьсь речта нейна намери са МарУя сьс рьцете здрйва. От рйяость | са- 249 
буди са и вид4 очйв-Ьстно, какво б^ вйд-Ьла на сьнь. О велнки чудесь 
твой, владичице ! Бива истина, ала кой може изре радость, дето я прУ- 
ела МарУд, и благодаренУето, дето й дйвала пресветУи богородици. 
Сйчка нощь стоХ на молба и коленет% си приклокй ду зем1.та и мо- 
леше са неизречено, каквото ймаши сЬкоги убйчай, сьс благоговенУе и 
умилеше думаши от всчеро до у зуре. Когй с/.мна, члов1',ческа мьлва; 
излези от пещерХта да види, кой ети. Вйд'Ь своего мАжа, претечи камту 
него. А той, кату а видЬ, расплака са от радость. А тУа му убади сйчко, 
що са чудеса станали, и покйза си рьцете цели и здрави. Когй вйд-Ьха, 
сйчки са почудиха и прославиха бога и матерь его. Тогйзи са вьрна кнезу 
сьс' дружината си на градо. Когй стигнаха, повел!, кнезу да празднувать й 
дине пресветУи богородици сьс много веселУя. Подйр-Ь зе кнезу да струва 
испитанУе, кой 64, дето унуй писанУе льжовно написа, да го затрие. Речи му 
МарУА : до сеги се крйхь и ни щЬхь да са изьяв4 и да ви убад%, коа самь 
азь, ала нйн%, защо са явй велУи благод-Ьть на мен-Ь, и азь ща да изьав!, 
сеги вамь радУ мен-Ь, да знаети, бти азь самь дъщУр-Ь на царл вашего. 
Ала щоту притеглихь, се от мйщиха ей гу притеглихь. Отпьрвень ни 
вй рекухь, бти да ма ни види без' раце отець мой и ще умрЬ от пе- 
чаль. Шн^Ь, като мй стори мен-Ь гол-Ьма милость мати милости, благо- 
словено да ббди йме ей, бти ма избави от [ сйчкш мой б-Ьдь и скбрбь. 250 
Сеги пишети на отца моего книга и убадети радУ мен-Ь напреть, докьть 
и Н1И са наготвими и нУи сами да йдими до него. Туй като чу свекьр' 
и, почуди са, бти отпьрвень не знаеши от де бЪ снаха му. Тогйзи са 
разрадува твьрд-Ь иЬ туко той амй и сйчки, щото бЬха в' сараю негов 
са утешиха и поклониха и са кату царици. Ала по-мнбгу мьжь и вдигна 
си рацет-Ь на небето и речи : благословень богь, дету ма мен-Ь сподобй 
и достойна ма стори госпожда моХ и владичнца моХ за жена та зехь. 
Тогйзи провбдиха книга до царлтукь. Подйрь трй дни станаха и тУе 
та утйдоха. Кугй стигнаха на ФрангА, излези царю да ги пусрешна сьс 
мнбгу радусь. 

Кугй вид-Ь царю Мари, притечи са камту нса и расплака са сас 
сьлзй и ц-Ьлува а сьс гол^мь радусть. И речи: благословенъ еси, гос- 
поди, бти ни мь си забрйвиль мен-Ь недустоина раба твоего и ма спу. 
добй да вид-бхь сеги дьщирХ моХ. Тогйзи ги заведи царю вь сарйите си- 
Тугйзи злбмисльнал онйзи царица, като видЬ а тИ са скри да ни I на- 
мери царю. А царю повел]Ь да а намер-Ьть. И кату я намериха, повели 
царю да наклад1.ть едйнь бгнь голЬмь насреть градо и да я фьрл-Ьть 
в^тр-Ь, зймь да изгори до кбсть. И тьй сториха повел']Ьн1ето царево. И 

Бжлгарски старини, кн. VII. 11 



162 

ф1,рлиха А вь огьню и ни остана нитй кость от нел. Тугйзи стори цйрю 
радусть сьс зет-Ь си и сьс МарТл доволно и пакь ги испроводи сьсь го- 

251 лЬма рйдусть. Тугйзи царювь зеть сьс Мари си отйдуха. Когй ги видЬ 
кнезо, разрадова са твьрд-к и поклпка спчки родове и кумш1и и дру- 
жина и сториха праздникь свЬтель пресветТи богородици. И ч^ркова на- 
правиха на йме нейно твбрд-Ь хубава. И от тугйзи празднуваха в нел 
сйчки праздници богородични. Ала по мнбгу празднуваха онзи день и 
почитаха гу чудо дето стори пресветйл исц1>лй рацет-Ь МарТини. Ала и 
сама МарТА мнбго благод-Ьлше струваши, кугй си дукараши на умь радТ 
гол-Ьмь благодЬть дету стори пресветзА. По-многу милостйн-Ь струваши 
сьс двет-Ь си рьце, бти тбй казваши: ни с^ мби тези рьце, амй са на 
небеснаА царица. Легомй радй многото утрббТе нейно нйн-Ь ми ги ха- 
рйза, зймь да са труд-Ьть- сЬкуги на добрбтворенТе рабом' ей речь да 
дава дето тр-Ьбува милостйна, бти тьй казваши сами ти, дето гу да- 
вами, нТе наши, амй ети на преблагаго бога, Христа владика. Ради туй 
подубйва намь да разд-Ьлймь от неговуто, щоту ш и даль, и нТи на си- 
ромаси дь раздадемь. Таквйзи и други много струваши благоразумна 
царица. И порадува са на земьлни св^ть и царствуваха много време. 
Подйр-Ь са пристави, утйди на небесно царство, его же буди вьсЬмь 
намь получйти, амйнь. 

Отпбрвень, когй прТбха в-Ьра христинцка вританТе, б-Ьха тамь много 
благочестиви члов-Ьци и добродетелни и много от тЬхь ни дйваха дь- 

252 Щйрет-Ь си за мьжа амй издаваха имани |[ много и направюваха мьнастйри 
и даваха дьщирет-Ь си там' калугирици ставаха. На унуй време ймаши 
едйнь кнезь, боголюбйвь твьрд-Ь. И ймаши една дьщерХ тв^рдл хубава 
ймету й б-Ь Анна, на кТ години б^. Ищ^ши да а направи калугерица, алХ 
ни смеХ да я направи, дукьть и ни видЬ произволенТегу. Едйнь день зе 
да я испйтува и речи й: желалх' от бога да ймамь д-Ьца две, едноту да 
дймь на ма(на)стйрь и половина от иманиту си и да слогува на Христа 
владика, а другата да I дамь за мьжй. Ала сеги ймамь туко теб*. Речи 
ми, синко, от двете кое по любищь? Струва ми са по добрЬ и да стб- 
ришь добрбту, дету преблаги богь даль. И който са убрсче нему, той 
ще да се посвети, нежели да слогува тл^нному чловЬку на растленТе. 
Илй, ако стбришь по вбл-Ьта моХ, щешь бй на този свФ-ть похвалина 
от хората и от небТету щешь зе дубьрь в-Ьнець от рьцете господна. 
Речи му отрбкувицата : праву си рекль, 6(т)чи мой, бти и йзь желйл да 
ймамь жениха небеснаго Христа, спасителя моегб, нежели земльнаго н!'.- 
кого кнеза. Тогйзи а благослови баща й и речи: благословень^ богь, 
дето та й научйль и тЧ и дйль такьвзи дубрб мйсль и чудень. И подйрь 



163 

малко време издйди имани много и напрйви единь хубавь мьна- 
стйрь и клйка игумени и калугерици от други мьнастйрь и заведи 
дьщерь свою тамь и причетТ а и нед сьс т-Ьхь. И приминуваши си жйтТе- 
ту чудно. Даваха си и други кнезови дьщирет1ь си от мйлка тамь на 
онзи манастйрь и сЬдлха до вьзрйста закона тамь. Тогйзи дбд-Ьха ро- 253 
доветЬ имь и питаха ги, кое имь аресова о(т) двете, чй едни от т4хь 
вьзлюбйха иночисто чисто жйле и облачаха са на ббразь йнгелцки и 
пребиваха тамь на манастйрю до сьмрьть си, а други ни щ-Ьха да сЬ- 
дьть тймь, амй излЬзоваха от тамь от манастйрю, и ни щЬха да про- 
ход-Ьть жйтгето си ф чистоти. Мижду т-Ьхь ймаши едйнь кнезь, името 
му б'Ь Игембнь, стопань на градб, дето б-Ь манастйрю, ала б\) и блуд- 
никь тв^рд-Ь и сЬкоги си сгруваши вола на т^лоту. Ала ймаши и той 
една д'щерХ, сирйчи от майка. Доведи а и тбй на онзи манастйрь да I 
причите и да я направи лйкь йночески и да я устйви тймь. Игумени- 
цата, като а вид'1^, пр1е а сьс гол-Ьма радость, иска да направи Иге- 
мбну почисть. ПовелЬ да са сьбербть сйчки сестри и да вйд-Ьть и да 
здравйсать ново привиден1е, отроковицата ; тймь дето дбдуха сйчки, 
бЬха и Ана между тЬхь. Когй вид-Ь Игемона сьсь дрехи светли и мнб- 
гоцен(н)и и слава дету йма, и погледа гу на лйцету и помисли на 
умбт си : господи мой, може ли на царството твби да йма человЬкь 
таквази слива, каквбту йма тука Игембнь? Като вид!!, де погледа на 
него Ана, заби си гбздиь на сьрдцету, бти ймаши мнбгу хубость, сЬкаши бти 
радТ нЬкой похотеше смиели, чи за туй погледа на него. ПрУе тугйзи Иге- 
мбнь студень и неисц4лень гбздТи на сьрдцету си. .4ла тамь ни си изави || 254 
мйсало, амй когй си утйди у т-Ьхь, провбди до игуменицата челов1жа да му 
провбди до вечера Ана. Игуменицата тугйзи са упечалй твьрд-Ь и речи Иге- 
мбну: ни подобава теб% да стбришь такбвзи срамь на наши манастйрь, 
бти ти са начйташь, господйнь на този град' и не трЬбува тй таквбзи да 
струвашь. Ти трЬбува да чуишь другигу, когй стбри тьквбзи беззакб- 
нТе, а тй трЬбува да гу мьчишь. Теб-Ь туй подубава, а н-Ь чй самсй да 
ги струвашь тези работи. (Тези) и други мнбго речи хубави испй:а и 
провбди му. Алй тбй, катб бЬ помрачень от похотешето телесну, нищо 
ни прифати от речите, ами провбди пакь фтбриго рбба и речи, да ни 
стбри н1'.какь, амй да ми я провбди, бти учите й твьрд-Ь любя и тТи ма 
излишйха, когйто ма погледа на манас(тирю) ваши, илй аку н4, а то 
азь сам'си ща да дбда и сьс сила ща да я зема и тй щешь посрй- 
мена да бАдишь и манастйрю на гулЬмь зарйрь ще да ббди. Докьть 
ни б!; провбдиль Игембнь чловЬка пбфтору, поклйка игуменицата Ана 
и реч1 и : даль та й отець твбй богу и приснод-Ьви Марш сьс сйчко 



164 

имйнУе свое и сконча са сьс радость много ; вйцЪ та теб'Ь какь дьр- 
жишь запов1^дь божУе безьпорочно и ^зь подирь мен-Ь немахь друга, 
игуменица да остйва, т^кмо теб^Ь щ'1>хь да оставл, ради добрините твои. 
Чуде са, как' си нйн-Ь пригр-Ьшила и как' си безстудно погледала на 
кнезатукь, оти очите твой вгоздили сьрдцето негову. И убадй ми, ако 

255 щешь, да та проводл нему без' ни едно | прикословил, и ни знамь, каква 
рйбота стана между н^с. Тогйзи речи Ана: мати моа, азь сьс смиреше 
погледахь и сьс дуб1.рь мйсль на него, алА той като сТ и лукавь убьрна 
го на зло. Ами кугй доди н-Ькой члов-Ькь от кнезатукь, а ти гу про- 
води мен-Ь и азь сама да му дамь отвЬть, да познаешь, колко желанТе 
имамь на чистота моХ ниповредина. Речи и игуменицата: синко добр^, 
стори как' щешь, туко да ни ричешь нЬкоа зла речь да прогневйшь 
Игемона, чи щи до та щй развали мьнастйрю нашь. Ана и речи : мати 
МОА, азь ща да вл^за у манастйрю и да са пом6л'Ь на всеп-Ьтал вла- 
дичица, дано ма настави, какьвь отвЬть да му дамъ и мьнастйрю и 
нази да упази от сЬкакво зло. Тогйзи влези Ана ф мьнастйрю и падна 
напр-Ьд' иконата пресветш богородици сьс сьлзй и мол-Ьши са дано я 
упази от осковьрненТе телесно. Тамь дету са мол-Ьше, доди человекь 
от Игемона 'гьс фтора книга ду игуменицата и речи : вищь, щу пиши 
вьтр-Ь, тьй да сторишь и да ни сторишь н^какь, амй да му проводишь 
Ана. Игуменицата речи: на робатукь кнезува мен-Ь ни подубава да по- 
сйлювамь ка грЬхь никого. Амй идй самсй и реч! й, чи ако ще, а тХ!" 
сьс теб'Ь да йди, илй ако нЬ, а тИ сама да тй даде отв-Ьть. Туй речи 
радТ страхь Игемоновь. Отйдуха ф черкова при Ана. И речи Игемоновь 
робь на Ана: госпожда моХ, господйнь мой вид-Ьл ти хубоста твоя й му са 
развредило сьрдцето негово радТ вид^нТето хубаво твой и ни можи да 

256 намери йнакво исц'Ьлен1е докьть не йдишь да та види. А тй идй сьс 
дубрь ВОЛА да та направи госпожда на сйчката си дьржава, и щйшь да 
ймашь голяма честь от него и щешь да бьдишь прославина на сйчка земХ. 
Илй ако ни йдишь сьс твоа вола, сьс сила ще да та земни и щешь да са по- 
срймишь по сичка Вритани. А па му речи: излезь вЬнь от черкува и почакай 
ма малко и подйр-Ь щешь зане онось, дету го люби господйнь твой. Той то 
гйзи, излези от черкова и сЬкаши, оти ще да стори вбл^Ьта Игемонова и ще 
да йди сьс негу. Т^й сЬкаши игуменицата, оти и измамина от дУавола 
и ще да стори вол-Ьта Игемонова. Тьй са размьти и тия и ни знйеши 
що да стори. Добромисьлна оназь невЬста Христова затвори вратата 
черковни и стана напред' иконата светш богородици, наче сьс сьлзй на 
нея да са моли и речи : владичице моа вьсемилостива, добр-Ь ми беши 
сьс очи да гледамь сЬкоги на пречистал твоя икона, ала сеги тТе ма 



165 

угудиха на гол1.ма б-Ьдб, бти погледаха на человЬка нечестива и съ- 
блазниха гу очйге мой; пааа ми са да ги извадд, нежели да осковьрнА 
девството мое. А то ща благодать твоя гледа сьсь душевни очй И 
прости ма, госпожда моХ, и да ни ми бЬди гр-Ьхь, щото самь намислила, 
бти голЬма ми и тегута. Защо мижду два огн1. самь. Подубава да из- 
бира добрбту от злоту. Тьй рбчи Ана и извади ножь и избоди си и 
двете очи и угуди ги в' идно блйдо, и поклйка человекатукь и речи 
му: К0Г11 тези учи са сьгръшйли на господина твоего и са уязвили 257 
сьрдцето му, и азь праведно ги усьдихь. А ти, колко кажишь, чи Т1е 
щ^ть гу изцели, на и занеси му ги да прУемни рйдусть и весел1я и да 
са насити от тКхь. Челов-Ько, кату вид!., растрепер!. са от стрйхь за 
очйти и занеси ги Игемону и речи сйчко, що му 6"^ рекла Ана Иге- 
мбнь, кату внд]. очйтс, почуди са и тутакси са обърна на божествнТи 
мйсль, и почуди са на добрбмисьлнад онась утрбковица. Устави са ту- 
гйсь Игемонь от пльтски люббвь и убьрна са на духбвнТи мйсль и 
боголюбйвь. Тугйзи зе да плачи горко и от се сьрдце ненавйд-Ь беза- 
кбнТето си и умили са дущевно, стана и утйди на манастйрю сьс очите 
и флези в' черкова и положи ги пред иконата божТи матерь, и повел!. 
Ана да стой при очйге. Тугйзи пуклйка сйчкТи калугерици .• елати да 
паднимь на молитва и да са помблимь сьс сьлзй и сьс се сьрдце, 
дано ни чуе Христос владика и пречистТии его матерь, да стори мйлость 
радТ сестра наша Ана и да исц-Ьлй очите нейни. И ако и ниши сьрдце 
чисто и молитвата, щи ни чу богь молитвата н^ша. Тукб ни дейти 
размнслюва на сьрдцету ваши нитй са чудети, оти нТ е възможно от чло- 
в-Ька, ала й вьзмбжно от бога, когй му стбришь вол-Ьта и когй са 
буйшь от него. И мблл ви да ни дрбзнити н-Ькакь ть да стйнити от 
зем1;та, дукьтъ ни свърша и азь недостбйнГи и грешнии мое молитви 
Туй речи и посипа пепель на главйга си и падна сьс лицето си на зе- 
мята и речи сьс мнбго смиреше и сьсь сълзи и риданТе и наче да са 
мбли : госпожде и владичице ангеловъ, мати вьсесйлнаго бога, ма- 258 
карь да ни съм' достбинь да погледамь на икбната твоХ светал нетй да 
отвбрл устата мои лукави и да ти са мбл-Ь теб^Ь, бти ни оставихь ни 
едйнь гр4хь, дету да ни гу стбр%. ОкаанГ и азь усмрадих душата си и 
т'1;лоту мои земълно оскувьрн11хъ. Ала заради туй господь нашь Исусь 
Христосъ са вьпльтй учестГе твои кьрве ради насъ грешнии и непра- 
веднии и ни са гнуси нети от блудница нети от разбойника нетй от ми- 
тарл, ала сйчки прТемаши, когйту хбд-Ьши на зем1-.та пълтши, а по въз- 
несенТю его от насъ божестбвно теб'Ь нймь остави мулйтьвницу и хода- 
таицу къ нему радй гр-Ьховет-Ь наши. Тьй и ась грешиш на теб^Ь са 



166 

над-Ьвамь, владичице моХ, и на сина твоего благоутробнаго, оти от 
сеги убращамь са от пьть лукавь н от безаконУето мои и покйах са 
от истина. И ща да ми умшшь сковбрната моа душа, тРл да услиша благо- 
д-Ьть твоА молитвити и моленУето на сички сестри наши поклан-Ьми са и 
молим са на Христа владика и на благодать твоа радТ раба твоа Ана. Оти 
азь б-Ьхь неразумнии и радТ мен-Ь си избоди учите, замь да ма избави 
от нечистота моа. Молим' ти се, владичице, пршми моленТето ниши и 
дай св^ть да са избави от темнинь и да прогледа пакь сьс очите си, 
замь да можи да слогува на манастйрю на храм' твой, и азь недос- 
тойни рабь твой рад1 молешето тЬхно ти да ма избавишь от многото 
пл-Ьнен1е д1аволцко, дето ма вод-Ьть невидимо свезана сьс жел^зень 
синуцрь. Тези и други мнбгу речи Игембнь и моли са сьс сьлзй в' чер- 
259 кова сьс калугериците , сички день. Ради защо сьс право са молеха, 
услишано би моленТето имь. Когй бй вечерно време, от незайпу про- 
свети св-Ьть в черкова и глАсъ чуха, речи: прТимй св^ть той благо 
датУю от мен-Ь са и родиль. И подйрь гласо са намери Ана сьс очи и 
прогледа и рйдЬ вьсесйлная владичица вьтр-Ь в' ултарю де стои. Ту- 
гйзи Ана речи : величаю пресветое йме твое, госпожде моа и вьсхва- 
лАмь благодать твоХ. Игембнь и калугериците чуха глас, ала ни вй- 
д-Ьха пресвстал богородица. Когй станаха подйрь гласо от молбата си, 
вид-Ьха Ана де стои пред иконата сьс учите здрава. Прославиха сйчки 
бога и матерь его и сйчка нощь стоХха на бденТе, благодарЬха и п-Ь- 
Аха, сьс се срьдце вьсхвал-Ьха йога. Подири Игембнь даде на манас- 
тй(рю) мнлостйнА много и покая са от грЬхь свои ; веки не сь ус- 
квьрнй, тьи си сконча життету чйсту и богуугбдну. Честна Ана по- 
чуди са рад1 смиренУету негово и ц-ЬломудрУе дето имаши, и от сйчки 
сестри б-Ь почитена. Подйрь преставленТету на игуменицата ббщимь из- 
браха неА и направиха а игуменица радй доброд^зтелнаА, опази ста- 
дуто свето и манастйрю хубаво ридй и отиди на царство небесно, дето 
и намь нь все подубава да получймь благодатТю и человеколюбУе гос- 
пода нйшего Лисуса Христа, дето тому подубава с1^коги честь и поклу- 
неше сь безначелним' его оцемь и пресветимь и благимь и жйвотво- 
рещим' его духомь и нйн-Ь и присно и вь вЬки в-Ькомь амйнь. 

На м-Ьстуто СирУицко ймаши много постници, защо 6% мЬсто 
260 топло и можаха да пост^ть и да тьрпЪть наготу и да прохождать || 
нестежанУе и вьсаку т4сноту. На онуй време ймаши между унези пост- 
ници едйнь постникь, добродЬтель члов-Ькь светь, името му 61. Па- 
реенУе. Имаши убйчаи да ходи чисто на гурьта Синаицка, да са по- 
кланА и светои Купйна, дето б-Ь' станало чудото тамь приснод-Ьви 



167 

Марш. И отваждаши ду черно море и п1;еши троп^рь на Дамаскина 
Лоана вь чермн-Ьмь мори и неискусимн невести образь напйсань на 
дьрвб. И тамь дсту хбдЪши, намери едного мьртва на крий мурьету 
пудь бр-Ьгб де лижи. Дужил I. му твьрдЬ реди оногози мъртва и пйдна 
на молба на бога да му помогни богь и пресветйл владичица ниша бо- 
городица, зАмъ да гу избави от гр']1хь. Тамь дету са мол-Ьши, вйдЬ, оти 
мьртв1Ю стана, поклони му са и р^чи : благодари та, светче божш, оти 
много и твоито благотворен1е, дето ймашь любовь на бога и на пре- 
чистТи его матерь. Н4 тукб себ'Ь си можишь спаси, ала и много м6- 
жишь да избавишь от душевна смьрть п6-много менЬ окаХни. Речи мо 
ПарзенТе : заклинам' та на имету пресветш богородици да ми ричешь, 
какьвь си и какьв си законь ймаль. Той рече: истина, рабе божш, по- 
дубава да са проповЬда на сйчки св4ть тези чудни рйботи, и нсизре- 
ченни са чудесата приснод^ви Марш, истина божТи матерь ети И слу- 
шай, азь бЬхь заградень о ересь нечестйваго НесторТл и когй чулхь 
да са поменува името пресветш богородици, разгнЪвах са и противно 
думахь и казвахь оти и гол^му безакоше да са нарича жена богоро- 
дица. Станахь едно време да йда на Лерусалймь, и когйту вьрв-Ьхми 
сьс гим'1Ата по 1| мор1ето, случи са тамь . . . дЬтелень. Кугй ма усеги, чи 261 
сам' ере ... та да устав-Ь ересь. Алй азь струвахь припиранТе сьс него 
ищ4хь да пукажа, оти моиту и мудров^ше йст-Ьнцку, ш" е неговоту ис- 
т^Ьнцку. Тамь дету са препйрахме мижду гемиуГите сьсь гулеми про- 
тивни речи толкось йд'Ьхми да са заколими от голямо припиранТе. Самн 
гемиу1ите са угорч'11ваха от нась. Веднашь и двашь и триш ни разде- 
лиха, ала нТи пйкь ни сь устав Ьхми. Подйрл, кату видЬха, чи немами 
мирь, уставиха ни да са пубйимь, туко тШъ да ни ймь додЬвами. Тймъ 
дету са б6р%хми сьс негу, паднахми и двама в' морТето. Когй пМнахми 
на дьно водата, вйд-Ьхь тамь . . . пресв^тла и преславна жена де фана 
уногози за рьк^.та и рече нему : защб си другь мбй и са ей ббриль за 
йме мое, нищь та остави да са удавишь, ами ща та зане да са поклу- 
нйшь на грббу сину моему по желанУето твби и подйрь трй години 
щешь да додишь на царство негуво. Туй думаши и дрьжеши гу за рь- 
кС.та. И стояха прави. Тогйзи са морето разд-Ьли на две страни и ии 
са уквйсиха нйкакь. Тугйзи ми речи мен'Ь владичица : а ти безумнш да 
йдишь у вечна мька, дету й учйгель твой Сатана, тамь да са мьчишь 
сьсь начелникатокь ваши НесторТе и сьсь другите, дето мен-Ь ни ма мар- 
турйсаха, оти самь истина богородица на божестбвно какь са вьпльтй 
сйнь мои вь мен-Ь. Туй речи и зе уногози и ни знам' щу станаха, 
туко ми са струва, чи гу заведи тймь дету речи, на Лерусалймь ... ри 262 



168 

морето тутакси кугй утйди пречйстал дева. Мо1та душа зеха а мрачни 
б-Ьсове и занесуха а вь вечна м^ка. ВидЬхь многу дето са мбчиха и 
проклинаха НесторТе, ради неговуто прильщавани са мъчиха и тТе. ТАмъ 
и азь са мьчихь и до днес; нйн-Ь ми са яви преслйвнал богородица и 
речи ми : излезь от тука радТ моленТето ПареенТево. И речи му веки 
да са ни моли радй душманите мой, а тй да пропов4дашь на сЬко 
мЬсто рад1 мъчението Несторйево, замь да разумГ.еть злочестйвш арТ- 
ени истината моА. Туй кату чухь азь, тутькси мй са вбрна душата вь 
т^Ьлоту мой, замь да бьди за чудеса. Ала азь сеги мол-Ь ти са, светче 
бож1и, и благодари та да ми стбришь мйропомазанТе, бти са, отрйчамь 
от НесторТе и от нечистТе ереси и мартурйсувамь, бти и приснод-Ьва 
Мари истина богородица. И мбл-Ь благоутрббнаго бога, да ма прТемни 
раба мен-Ь недостойна и да рйбутл пресвет1е богородици пре живвтуть 
мой, макарь да и ни тр4бувамь недостойнТи рабь неинь. Туй като чу 
преподббнш ПареенТе, разрадува са душевно. Тугйзи утйдоха на Леру- 
салйм и намериха оногози члов-Ька, щоту го рекохме понапред' бла- 
гочестива христТлнина, и отидоха вь пустинА и тримата и рабутиха богу. 
Дук^ть б-кха живи, свЬтло си миньха жйтУету. Тогйзи са преставиха и 
на небесни блаженства са сподубйха. Дето тр']Ьбова и намь да получимь 
благод'Ьть и члов-ЬколюбТемь господа няшего Лсуса Христа вь вЬки, 
амйнь. 



263 Слово на светое благоввщен1в првблагословен1в вла- 
дичици наше богородици и приснод'^ви Мар1и. Сли- 
сано от йже в' монасЬхь менша Дамаскуна ипод|а- 

кона и студйта. Отчи благослови. 

Имать законъ царТето, благословени христТани, коги щьть да идать 
на н-Ькои мЬсто дето тТе щьть, а тТе прьво провбдАть свое хбра да 
пригбтв^ть и да украсеть хубав-Ь онози м-Ьсто, дето ще царь да по- 
мине, макаръ в полат1е, макарь въ бахче. А тТе му тъквози хубаву 
пригбтв-Ьтъ, защото се легомй царУе и за туй не кондйсватъ на с^жо 
М1.СТ0 като и другш члов-Ьци. Макаръ на войска ако ще да отиди 
царь, а той се проводи напред сйчката войска та че тбй тугйсъ от- 
хбжда подйръ нел. Тъквйзи работн направи и всликТать царь, дето 
над сйчките царю царь : отй легомй и тбй щеши да излази на войска 
да се бори със дТавола. Прьво провбди божестьвше и свещенТе про- 
роци тй проказваха и пробележваха и прорйчаха пришествие Христово : 

264 проказваха и думаха, бти ще да доде царь велики и крЬпкм, амм 



169 

прелъстнй члов-Ьцьг не щ1.ха да послушать. N671 имъ думите пов-Ьрваха, 
нети се оставиха от многото си грахове да се обрГ.нать и да се по- 
кЙАТЬ, амй сЬкоги п6 в' гол 1'.мо зло пйдаха чловкците. ЗнаменУе много 
ставаха в' онуй време, градове изгорЬваха наедно сас члов^цйге, 
ст-Ьнй градски пйдаха, потопь стана по сйчкиать свЬть, Содомъ и Го- 
моръ от бгнь изгор!'. и друпи страхове много ставаха от бога, ала 
нетй тьй СА обрнаха от грЬховете си члов^Ъците. Законъ даде, пакъ 
пророць! проводи, праведници яви свети показа, алй нетй тЬхните 
речи послушаха да се убрънъть от грЬхот си члов-Ьцитс. Курвйрс(т)во 
и прелюбоделнУе и убТиство и зйвисть и други злин1л, щото се на 
свето, умножаваха се. И туй беши най зл1. от сйчките идолослуженУе, 
щото остав^^ха да се поклан'кть богу. И сЬки члов'Ькъ спрбти своХта 
работа наричащи и бога. Орачите зов'1;ха земЬта ДимГ1тра, и гемиуште 
Посидона, сиреч' морето, а курвите и мрьснйге Афродита, мудрите 265 
Авйна, вльфите и убТците АрТа, юнаците Ира, п1Хниците Д10ннса, лъжо- 
вете ЕрмТА, досадниците Ира, а великите и св-Ьтлнте царТе Аполбна, 
ловците АртемТа, и съборно да речемъ секи члов-Ькъ имаше и бога, и 
н1. токо от гол^.мите направи бож1и, амй от сйчкото, щото бЬше най 
бес' почест, а тТе го имаха за бога. Легоми тьй б-Ьха прельстени чло- 
в-Ьците толкосъ, кблъкото не мбжаше веки да се намери достбйнъ да 
йди въ царство небесно, легомй нетй пьть ймаши. Заради туй поиска 
бога самсй да дбди и да се въплътй и да се яви на свЬть. Ала н'1-. 
каквбто 6'кше, бти легомй очй члов-Ьческй н1. е мбщно да вйдет' св11- 
тлость божества, облече са въ плътъ, замъ да надвТе безплътнаго б1',са 
въ пльтй, да облъсти д1авола. И т^й се яви силно и праведно и му- 
дрость божУа, силно, защо онуй, дето никой не мбже да направи, а богь 
туй стори. А праведно, бти мбжеши богь самовластно да избйви рбдь 
члов-Ьчески от мъка, алй не ще, отй да нема \ д1аволъ отвГ.тъ и да 266 
рече, бти члов-Ька навйхъ и от бога навитъ бйхъ. Що е туй чудно? 
Амй заради туй благоволи богь тези сйчките да въспрТемни, защо ле- 
гомй прьвь! члов-Ькь Адамъ испадна, заради туй нови Адам, господь 
нашь Лисусъ Христос', стана прилйчень нему. Таму беши Евва, а тука 
госпожда богородица ; тугйзи слугуваше змУата на погйбель члов%чески, 
а сегй божестьвнь! архангель Гавршль слугува на божестьвное тайнство. 
Въ Едемь бй преступлеУне, а тука въ Назаретъ стана спасеше. Евва 
чю : радуй се, благодатнал, господь с'тоббю. И сйчкото се уприлич!!, 
замь да посбчи богъ свблть мудрость. И легомм жена се намери прГ.- 
в-Ьнь да подстбри и да направи погйбелъ, заради туй жена и сегй се 
избрй от сйчкТать родъ чловЬчесюи да се всели богь. Каквбто е много 



170 

твоАта милость, Христе мой, бти отъ слабата страна доходе твоАта сила. 
Легомй днесь започеваше на нашето спасеше става и тайнство, що б^ 

267 покрито от вЬка, днес са явЬва и прьвоздани Адамъ днесъ се избав-Ь 
и Евва печал' отгбнва, щото е открай глас на тайнството, днес се за- 
поченва и сйчки св-^т' се рйдва, отм гледат твбрца, че иде, ангели 
трьжествуватъ за нашето спасеше. Защо радость бива на небето; за 
което се покалть царство небесное се готви да пртемни душите члов-Ь- 
чески. Гавршлъ слугува и д-Ьвицьт благовЪствува. Чиста чйстаго въ- 
спр1ема и беспльтни са проважда. Легомй преславно рождество щеши 
да стани и преславно зачатТе се уготтва божественое рождество, бо- 
жественое зачатТе, божте тайнство, божественал служба, царское при- 
шествте, царску и приготовленТе. Легомй царь щеши да се роди, туй 
слуга служи, туй празднуваме днес, туй трьжествуваме сйнца, люббвъ 
члов-кчески камто бога, спасение на нашатъ рбдь, пр(и)шеств1е Христово 
и прихождеше царево, въздвиженТе на нзшТать скопос' и смиренТе бе- 
совската гръдость. Днес се зем-Ьта готви и цар^Ь чака, днеска са яв-Ьва 

268 благоутробте божте на члов-Ьците | днес' отець благоволи и синъ се 
въпльщава и дух очищава прхателещето. Заради туй и богоотець 
Давида от духа светаго прорече и казваши : милость и истина сретбста 
СА, правда и мйрь облобизаста са. Благоутробте божТе пропов-Ьдва 
пророк, защо се омилостивй богь и помилва създан1ето си. Пойстина 
же а то нЬ почтанТе въплътй са, зам' да се не явй м'чтанте въплъ- 
щентето. Амй като С1 е истина богь, по истина се и въплътй, легомй 
милость и истина се срещаха, прилично правда и мйръ се явиха. Правда 
та е, оть1 осуждентето праотцу нашсму днес' праведннм' судомь божтемь 
се затрива. От где? от равнообразте прьвъзданаго С1реч' от въчлов-Ь- 
чешето. А миръ щото стана на ангелите и на члов-Ьцнте, и ветхаА 
вражда Адамува раздрушеше. Тьй и на друго м-Ьсто заради туй пакъ 
тойзи пророкъ прорйча и каже : истина от землй въсй и прйвьда съ 
небесе приначе, истина д-Ьвица нарича заради истенското д^вьство. 

269 Отн понапреть, до где не 61. родила, и като роди и подйрь рожде- 
ството по истинна се д'Ьвица беши. А правда, Христа казва щото се 
въплътй, отй легомй д-Ьвица МарТамь от зем^Ьта беши, като чловЪкъ, 
а Христос като богь от небето. Туй и Швелъ мартурйсва апостоль и 
каже : пр/,ви члов-Ькъ от землй пр'стнй, втори от небеси, богь и на 
небесй, члов^к' на зем4та и в' зем-Ьта съвсЬмь неразлучень никйкь; 
той и на небето, той и на св1.тоть, без башь на землта, без майка на 
небето, д'ЬЕЙца на земХта и богь на небето. Безл'Ьтень се роди на не- 
бето от отца, а тука на години и без сГ.ме мьшко. На туй таинству 



171 

проводинь бй и Гавр'1ил', чк'» безначалнаго отца и божУе повелеше, 
дето му каже : иди, Гавртиле, служйгелю блажени, вь Nазар6ть град' 
галилейски, дето д-Ьвйца Маршм' жив-Ьй сас' Лосифй, и уготви мЬсто 
прилично и до^:т6йно за въпльщеше бож1е, иди и да не уплашишь 
душата, дп й д-Ьвица неблазна. ,1 Туй като чи» Гавржлъ, почюде се 270 
в' себе си, как' ще да послужи на таинствоту. Ами се надЬваше на 
който го е провбдилъ, Утпди и утвори вратата безглъчно и речи д-Ь- 
вици : радуй са обрадованнал си, защо тебе избра богь и тй се намери 
чисто и достойно прителище пресветаго духа, тебе прор(Зць1 пропо- 
вядваха и писанТета казваха. Обрадованна си по истина, оти си упазй 
девството и ц-ЬломудрТе удръжа и чистота исправи. Радуй се проро- 
ческое пропов-Ьдаше и слава на речйти имъ, тебе се клан-Ьтъ ангели, 
почйтать те члов-Ьци, слав-Ьть та светйй. Радуй са обрадовйннзА, от11 
тебе проповядват пророци, заради тебе прорйчать, заради тебе се 
просветиха от духа светаго. Аввакум' теб-Ь вйд-Ь като гора гастй, оти 
си ти покрита от духа светаго сасъ дарба. Дашилъ тебе вйд-Ь и той 
като гора, от ко^^то гора ще да се отсече въ твр'дь каменъ царь на 
св-Ьтоть, богь без' семе мГ.жко. Обрадована си по истина, отн тебе 271 
вйд-Ь праведни Лковъ като слъба, защо от твоету рождество щьть 
да възлаз-Ьть душите члов%чески на царство небесное. Вина и битте 
на пропов-ЬданТето пророческое тй си бьгла. Амй се радвай и весели и 
играй, защо си от бога обрадованнал, отм си от безначалнаго отца 
уготвина и от сйчките родове си тьг най-избрана. Тебе намери богь 
по-чйста от сйчките д-Ьвйци, заради туй да е сас теб-Ь и по-напред' 
беши пред теб-Ь. Ала и сегй вьспрТе да се весели, радуй са обра- 
дованнзА, господь с тобою. А госпожда богородица, като се случи 
тугйсъ, смйслюваше какь исп^на Адамъ и Ева от рай, и като чю 
ангелаток', почюди се и думаши в себе си, какво щи ц-ЬлованТе да 
б^ди туй, си речь какво поздравление ше да е туй. Каже на ангелатокь : 
какь да те нарека? Члов'1.ка, амй думашъ речи небесни; Ангела, амн 
гледашь като члов-Ькъ. БоХ се да ми не думашъ на льжа. Оти чюва- 
вам' за Ева, какь е послушала речите на змТата и испаднали ; боХ се 
нЪкакь' да нй измамишъ и тй мен-Ь. Работа думаш' щото н1, е мощно 
да бГ.де. Богь как' ще да се въплътй въ моать коремъ? Невм-Ьстйма : 
как' ще да се въмести въ д-Ьвица? Царь, как' да се упокой въ малко 
: м4сто. Какви се думите ти чюд-Ь се и дйвЬ. Каже й ангелоть : не 272 
бой се МарТамъ, нетй се чюди на поздравленУету, защо много си дарба 
намерила от бога. Nедей се чюди, как' ще да се въплътй богь, оти 
кйкъ источи камекотъ води, какъ струваше Муисой чудо, богь сти и 



т 

що ще, може. Nе чуди се, как' щешъ тм да го родиш', защо много 
дарба си намерила от бога, и зерадй туй недЬй са бо^ от мене. Азь 
трЬбова д^Ьвпце да се бол от теб'Ь, бти си тй по-почестна от мен'Ь. 
Nе бой СА Мар1амъ, ами покаже тутакси, отй макарь и да е немощно, 
дето тй приносемъ азь, ала онзи дето ма е правбдиль, той ще изврши 
тези сйчко чюдо и мйсль, и извади от умот' си, отй щешь да зане- 
празднишь и да родиш' сина и името му Лисусъ. Той ще да е велик' и 
синъ божКи ще да са наречи, като си ети, и престоль отца своего ще да кер- 
доса и царството му не ще да йма край. Отговори Мархамъ и каже му: 
как' ща да род^ сина кат(^ мьжа не зналй? Пойстина чювамь и азь про- 
рока ИсаУа, дето повелТ.ва' че ще една девица да роди, ала как' ще да 

273 бъди туй незналй, амй ма ' научи, отй той казва Емануйль зовать оно- 
гозъ, дето ще да се роди от д-Ьвицата, амй тй как' гу нарйчашь Лисусь ? 
Каже й ангелоть: не чюдй са Маршм', че щешь д-Ьвица да родйшь. То- 
ягата Ааронова какь процвет-Ь без' напоеше, амй тоХгата Моусеова как' 
удари камйкать въ пустйнЬ и изл^Ьзе вода, амй плочите как се нам'Ьриха 
написани без' рака члов-ЬческзА, Сарра какь роди Лсаака, като беши не- 
плодна и стара? Майка ти Анна какь роди тебе като беши неплодна ? 
Не чюдй се затуй ; богь дето ще да са вьплътй, той ще и туй направи. 
Капйната кйк' не изгорЬ, амй остана зелена? Тьй и тй щешь да пр1ем- 
нишь; духъ светйй найдеть на те и сила вйшнаго осенить та — духъ 
светии ще да доди в' тебе и щешь да станишь непраздна, сила бога 
ВЙШНАГО ще да те осени. Духъ свети, щото просвети пророците, духъ 
светйй що тъ е упазилъ тебе до сеги д-Ьвица, т^й ще да се всели въ 
твоАть коремь, заради туй и твоать сань ще да се нарече светь. И аку 
ма не вЬруваш', идй при Елисавета, роднината си, да вйдишь, дето и 
Т1Х йма шесть месеци от какъ е станала непраздна, и тугйсь да пов'Ьру- 

274 вашь отй що ще богь, сйчко може | да го довр^ши. Ни една речь чло- 
веч-Ьска нема нетй искаше, дето да н-Ь е мощно у бога. Сина божш, ка- 
звамъ, че щешь да родйшь, и стуйшь ть се чюдишь и пйгашъ, от где 
щешь да родйшь. Духь свети, щото дава дарбите, дето съвръша проро- 
ците, дето струва учители, дето умудрКва немудри, дето просвещава 
слепи, дето струва, щото ще и може, той ще действува и рождеството. 
Отговори богородица : ето робйн-Ь господн-Ь да бада по твоите думи. 
Готова самь, архангеле, д-Ьвица смь чиста и нетлЬна да б/>да като си рекль. 
РобйнА смь божУа, неща преслуша повеленТето му ; робйнА смь царева, 
не ща изл1. от негова вола. Нека да се всели въ мен-Ь тоговата благо- 
дать. Готова смъ за рождество, заради него си нагбтвих душАта, заради 
него си упазих д-Ьвството, да ббди по твоХта дума. И тутакси си вознесе 



173 

ангелотъ от пред нел, пльтскУи като се видеши и просвкти по ангелскить 
скбпось беши таму с1жоги. Ал;1 легомГ! скопосать и каквсЗто повс- 
л-Ьва божественное и свещенно евангелТе казахме приликата на на- 
шать праздникь праведной и прГ1лично. МетГ! нЬколко от питанУето на 
праздникать наш да оставшмь та че прьвото пГгтане : защо богь не се 275 
въплъти без' благов ЬщенУе ангслову на д-Ьвица ? Вторуто е : защо се не 
проводи други ангель, амГ1 Гавриглъ? Третю : въ кой мксець стана бла- 
гов-кщенТе и защб не бГ.1 въ други м-Ьсець, ами въ МартТе, и въ кое 
време бй благов'Ьщен1е пресветй богорбодици? ЧетвГ.рто: кблько год11ни ' 
беше тугйсь девица ? Пето : защо благов4сти архангель пресветЬй и ме 
ще на друга? Шесто е: д-Ьвцца МарТам' далш беши избавина от гр1.хь 
Адамовь илн нК? Добр1. й и за туй да речемь, бти много ереси се по- 
вдигнаха на туй и най-твр'д-Ь от прбсти члов-Ьць!. Време еть1 на правото 
отв-ЬщанУе, зам да немаме ни едно двоенш на скопосатъ. Сегй дето щъ 
да започена пръвото тгташе йща да смесЬ и шестото, защб работата 
тъй понбсЬ. А вЙА благословени христИне, които са сте днес' събрали 
да празднувате тръжеството, които са сте събрали за праздникотъ, от- 
ворети си очйге ваши и н-Ь токб телесните, амй и душевните, замъ да 
разумЬети чисто, щото се дума, бти н-Ь е работа и скбпосъ за този св 1.тъ, 
амй за члов-Ьческото спасеше тайнство ети. Легомй и скбпосатъ на пра- 
здникатъ нашъ свети заради члов-Ьческое спасенТе стана. | И от где другу 276 
да с6 умилостиви богъ, да дбди и да са*въплътй? от где възпрТе твб- 
рецъ и создателъ мТру да влези плътскТй на землта? от где и за коа 
работа царъ в-Ьчнь! и безлЬтнь! та че поиска да се родй на години и да 
се нарече подъ лЬта? от де и за коа работа господ, дето го п-Ьатъ хе- 
рув(им)'1и и славетъ го серафйми, въспри да се нарече съмаранинъ и 
беснъ? Защб претръпЬ 4'УванТе и поношенУе и заплюванУе и най-подире 
кръстна смр'ть ? Явлено ети, бти заради члов-Ьческо спасенУе въспрУе тези 
сйчките, бти йщеше да спаси Адама и щото са от Адбма, йщеше да из- 
бави душите наши от ръцете дУаволъски, легомй естествбту чловеческо 
отъ падане от преслушанУе и от рай излези и не мбжаше веки да ваз- 
лези от гдето беши испаднало. Отй гр-Ьхбтъ Адамовъ сйречь преступлс- 
нУето беши затворило вратата райскУи. ПрУелъ бй богъ тутакси Адама 
да гб угодй пакъ въ рай, ала гр-Ьхъ та йще покзанУа — да се неправи. 
Ала Адамъ не щ1. да се покай нетй речи на бога, когйто го попита да 
не бъдешъ ялъ от дръвбто, избръкахъ, боже мой, съгр-Ьшйхъ твбрче 
мой, прелъстих са и преслушах твблта вола, заради туй плачА и слъза и 
мблА ти СА, прУимй ма пакъ преслушника. Ал^ не речи тъй, амй фръли 
крйвъдата на бога и речи, отй жената, дето мК а дади, и\к ма прелъсти, 277 



174 

показа тутакси, че н^ е крйвъ той, ами богъ, дето му дади подругата 
Ева, той ф'тесва. Попйга богъ и Ева, ала нетй т1а речи, че й съгр-Ьшйла, 
амй метна крйвдата на змТата, защо тТл я й измамила. И легоми тогйсъ 
т1е не са покалха, нетй ги богъ пр1е да ги помйлова от т-Ьхната гръдость, 
амГ[ смотрй на сетн-Ь на довръа1ван1е годините и времето да доди, да 
се облече въ плътъ от светил богородици и приснод-Ьви Мар1и. Амй 
да простите, отм речи ма насилиха и излЬзохъ вбнъ от скопосатъ на 
речите, амй да дода да развръза питан1ата наше. И пръвото имаме, 
отй защо богъ се не въплътй самсй, без' благов-Ьщен1е ангелово на 
богородица. А шестое пйган1е, отйт да лй беши д-Ьвйца Мари изби- 
вина от гр-Ьх Адамовъ илй н1>. Да речемъ за тези двете, ала нЬ наши 
речи, амй .от писан1ето наши и от светжте, щото се въ цръквата 
наша. Пръви етн свети Лоанъ Дамаскинъ, щото повелява въ бла- 
гослов1ето си, бти д-Ьвица Мар^а не беши непричастна от гр-Ьхотъ 
Адамовъ, С1речъ д-Ьвйца беши и чиста и нетл-Ьнна, амй беше и тУа 
от смешенТе мужеску родена. Огй токб Христось самсй беши без- 
грФ.шенъ. Той се роди и без гр4хъ, а д-Ьвица беши примесена сас гр-Ь- 
хбтъ праотцу че легомй трЬбоваше и тТХ да се избави от гр4хъ Ада- 

278 мовъ, заради туй се благовЪстй. И каквото н-Ькой царъ, когй ще да 
иде у н/жого болерина въ къщата и проводи чловеци напред' да на- 
готв-Ьтъ и да украсЬтъ хубев-Ь унасъ къща, тьй и господь нашъ Лисусъ 
Христос, легомй щеши да се вьселй въ корематъ девици. И легомй 
плъть щеши да ублече от пресвета нейна кровъ, варадй туй се прова- 
жда добрь робъ и разумни слуга велйкому да украси мЬсто, достойно 
и прилично за бога. За туй наготвюва душата д-Ьвици сас речи и ту- 
гйсъ се въплъщава богъ. Защо легомй богъ н-Ь щЬ да направи Адама 
понапредъ от другите си направи, амй най-сетн-Ь? И н-Ь като нЬщо бес- 
почестно, амй като за почестъ и за царЬ на созданТето. Наготвиха са 
зданТетата, слънцето просвети, мЬсецътъ истечи, дравШа прорастоха, 
зем-Ьта сл утвръдй, морето се отдели. ТемниАтъ въздухъ се просв-Ьти, 
8В-Ьздйте сведнаха, и сйчките направи божТи станаха пб-напред та че ту- 
гйсъ се създади Адамъ на шести денъ. Легоми кой царъ отхожда въ 
грознб м^Ьсто? Или кбй става царъ, до где нема м4сто и градове и чло- 
веци да урйсва? Зарад' туй се Адамъ създади на сетн-Ь, заради туй се 
д-Ьвицй нипред' благов-Ьтствува, замъ да знай и когб ще да роди и 
кбй ще да й е сйнь и каквб ли ще да е детето. ПроизволенТе йще 
богъ на добро. Или когб ни насилва да струва добро? Защб не зове 
богъ никого. на мъка илй на нйказъ илй на мучете, амй на покой и на 

279 рйдостъ и на цйрство небесное. Зарад туйй не насилва богъ произ 



175 

воленТето члов-Ьческое. Легомй члов-Ьческата вола ище богъ, заради 
туй проводи Гавр1ила да земи вола от девица МарУа. Защс) богъ ие 
ще на сила да са роди от света богородица? Знасши богъ ск(Зпосатъ 
д-Ьвици, ами за наша нйука да чуваме и да разумкваме, от11 произво 
ленУе члов^ческо може да исправ-Ь доброд1'.тель. Кой чловЬкъ струва 
н-Ькому добро на С1'па? Кой харйзва дарби? Т'Г.й и богъ без' произво- 
ленТе нйкоги не спасГ.ва. Заради туй направи Адйма самовлйстна и са- 
моволна, самопроизволителна, самозгбворна, самбумна, да си ур11сва 
на вблАта, да си има властостъ, да си урГгсва на волАта, та че кйкъ му 
й ВОЛА, тъй да струва ила зло да люби или за добро да желае. На туй 
да не е богъ крйвъ, защо на добро богъ ети дето го дава. А на злото 
произволенТето члов-Ьческо и приложеше дУаволско ети криво. Заради 
туй и Христос повел 1.ва у свещенно евангелУе: йже хощетъ по мн-к;йти; 
никого не насйлвамъ, никого ни карамъ на добро, никого.' не теглЬ въ 
добро. Кой ще доброто, намери го ще, де ще струва добро. Кой ще, 
каже Христос, да дбди подГгре ми. Заради туй ГаврТилъ благовЪтствува 
и д-Ьвйца вЬстъ прУема, вощанинъ служи и царици се слугува, рббъ 
служи и господарица се слугува. Безплътни предстоХва на землънаго, не- 
тл1;нни тлЪнному, невйдимими'!' вйдимому, мйслъни на чувстбвнаго, ан- 280 
гелъ на члов-Ька, ГаврУлъ, казвамъ. Марш д-^вици. За туй се проважда 
архистратига да послугува на тайнството. И таквосъ тайнство, бти и 
сами ангели се чудетъ и дивет са. Тайнство, щото е от в'1жа покрито, а 
днеска се яви; тайнство чюдно, коету го пророците пропов^даха и апо- 
столите изявиха и мучениците исповЬдаха и писанУето го мартурйса, и 
учителите го ут(в)р'диха, и черковата Христова го прУХ. тайнство пре- 
славно, които ангелите го слав'Ьт, члов-Ьците го п'ЬАть. Родове и язйци, 
койту СА подклонени богу, покланАТ му са. На таквбзи тайнство про- 
вбдинъ бй ГаврУйлъ от небето на земАта, от бога при д-Ьвица, от цар-Ь 
на царица, отъ вмсота въ Назаретъ, от чиновете въ кащата иосифова, 
от п-ЬнУе на благов-ЬщенУА, от страхъ на боХзнь, от служба 6ожУа на 
служенУе д-Ьвическое. Пб много на онуй, дето беши го провбдилъ, ал\ 
легомй кблко можахме и какъ понесе часъ, разварзахме пйтанУетата; 
пръвото и шестото. Да дбда да река и втбруто, щото ети : защб се не- 
провбди други ангелъ да послужи на тайнствоту, ами ГаврУйлъ? Да 
речемъ и за туй. В' цр'ковнуту писанУе трй ймета ангельскь! сХ намер- 
ватъ: Михайлъ и ГаврТйлъ и РафаГглъ. Та че Михайлъ у ветхи зав-ктъ 
редомъ гу приказва, въ работа и въ чюдеса и въ служби на еврейскУАтъ 
рбдъ. N3 тази служба се случи божественьй Михайлъ. А Рафайлъ писа- 
шето и книгата дето се зове. Товитъ, тамъ го приказва въ чюдссата 281 



176 

щото Г1 И сторилъ и той. От каде й тайнствоио други не послугува на 
тези, амп божественТи Гавр^йлъ. И туй видТ.н1ето Дан1илу пророку яве- 
ного казва и защо сичките виден1А, дето ги вйд-Ь Дан1илъ, се архан- 
гелъ Гавр1илъ ги раздр'аваше (?). Ами и рождеството богородици той 
благов-Ьстп Аннь1 и Лоакиму. И рождеството пророку и предтечю Лоанну 
той обади Зар1ю пророку. И легомй той слугуваще на тайнствата и на 
откр'вен1етата светймъ. Той и на светад светжхъ носЬши яст1е на пре- 
светал богородице. Той слугуваше, той а отхрани, той и сеги и благо- 
вЬтствува рождеството спну б6ж1Ю. Зарадп туй се той проводи на слу- 
жбата съкръвенному тайнству. Скрйту беши, догде не беши станалу, 
явлену бм заради службата, щоту и той самсй не разумЪваше на рабо- 
тата, амй се чюдещи, как ще да послугува. Заради туй се избра от 
сйчките язйци. Затуй се Гавр1илъ проводи, като наученъ на таквйсъ 
тайнства бож1и. Не са подвой, не испйта, не разтръсй илй да повярва 
на повелен1ето, амй като разумни рббъ и ближни слуга, утйди сас се 
ср'дце да исплъни дл'гот си, да извръши повелен1ето, да убади волАта 
царева велийкому и кр-Ьпкому, силному царю, казвамъ, щото е надъ 
цар1ето, и на господаратокъ, щото е над, господар1ето. Знайши, кой го 
282 е проводил, знайши кому й повелен1ето; разумЬваше, куму службата, 
ще да стори. Заради туй без ни едно подвоАН1е благов-Ьстй д-Ьвици за 
рождеството Христово. 

Заради туй и заради т4зи проводинъ бн Гавртйлъ. Ала л^гоми 
развр'захме намалко второто питаше, да додим' и на третТюто, въ 
коету пйтан1е има три врати : едното е, в' кой м'Ьсецъ бн благов-Ь- 
щен1е, и туй сйнца го знаете че в' м-Ьсеца МартТе стана. А второто е, 
защо бй в' Март1е, и трет10то в' кое време. Тези трите йма третюто 
пйтанТе. Да речемъ за пр'воту питаше, койту го знайте, оти в' МартТе 
на двадесет и пет' стана благов^ЪщенТе. Ала защо бй в' тбзм м^сецъ? 
Послушайте благослтвени христ'1ани сас сйчко срдце, събодети са мисл'но 
и разум1ште речите ми ; отворете ср'дцата да ви просвети госпожда бо- 
городица, за КОАТО сте се сабрали, за коато любоват' са сте потрудили 
днесь. Да начена от тука. Марти м-Ьсеца та се зова артТе, като да речешь 
т'кму. Отй февруарТе м-Ьсець щото мина, та беши лй\|-ань. щото упри- 
личава на времето антихристову, каквото всака плътъ, а Мартш м-Ьсець 
уприличава втору пришествие Христу и в'зставленТе светим', щото щьть 
да кердосать царство небесное и вечное. Легомй м^Ьсецоть, защо упри- 
личава унуй време, заради туй стана благов-Ьщени в' него. Оти за спа- 
сенУе челов-Ьческое и заради да кердбсатъ члов-Ьците царство небесное, 
въплътй се благоутробши богъ. И друго пакъ. Отй колко тайнства се 



177 

у ветхо писанГе, дету се станйле, се в' МартТа м-Ьсеца се свр'шили. Пръвой 
и най-открай богъ дето направи светбтъ \\ въ този м-Ьсець го създйди. 283 
Слънцето и м-Ьсецьтъ и хз-Ьздйте и земЬта и небето и самсй Адамъ ту- 
гйзи се съзлйди; тугйс' и испадна ; тугпзи излезе от рйй; на тбс м-Ьсеца 
на к{ дни пр-Ьстьпи запов1Ьд' творцу своему и богу. А как' е в' този день. 
послушайте. М-Ьсецот', когй е ц-Ьлъ и т'кму та е четир'надесет' дене. А 
богъ четверт1ат' день рече и стана той тък'му и съвс1';мь ц-^л', каквбгу 
е куги е четиринадесетъ дене. Явно е, отй богъ на дванадесети день на 
този м-Ьсець поче да прави направата си, та че дванйдесетТлт' день на 
този м-Ьсець та е пръви на божТата направа. А осм'надасет1Ат день та е 
на направата та че до двадесеть и петь ли\|-уват' седмъ, и тблкос стори 
Адам' въ рай, тъкму сась динете на седмицата, тъкму сас' сед'мтЬхъ да- 
рове светаго духа, тъкмо сас' сед'мт'Ьхъ дйрби, дето му ги харпза ббгь 
на Адама. И пр'вата е дарба мудрость; втората кротост', третита ц-Ь- 
ломудрТе; четверта е косми; пета е странолюбТе; шеста е якостъ ; седма 
е тр'пенТе в' искушенТе. Та че пр'вата дарба имаше Соломон', а втората 
Давидъ, а третшта Лосиф' прекраснТи, а четварта Авесаломъ, синь Дави- 
довъ, а петата Авраамъ, а шестата Са\|-онъ, а седмата праведнш ^6въ. 
Спорйдъ дарбите и любочест1ету тблкос' стори и въ рай. А сас други 
скбпостъ пакъ, отй приличаше въ кбито час и день беши чюла Ева 
клетвата, в' този да чюй и пресвета благословешето. В' бнзи час, в' който 
чю Ева: в' печал-Ь родйши чада, — в този да чюй и богорбдица : ' ра- 284 
дуй се, обрйдованнаА, господ и с' тоббю. И пакъ евреите пасхата си в' 
този м-Ьсець сториха, в' него изл-Ьзоха и изъ Егйп'т и пременаха през 
Червеното море. Та че благов-ЬщенТето пресветГй на унуй време уприли- 
чава, отй каквбто евреите въ тбзи м-Ьсецъ са избавиха от злотегленТе 
египетско, тъй и нТа избавихми са от вечна м'ка: тТе от рацете Фарао- 
нови и от гонйтели, а нТе от дТаволски горчиви и страшни мученГл; Т1е 
примигаха Червеното морТе, а нТе гр-Ьховете наши; Т1е утйдоха в' пу- 
стинАта на гр-Ьховете, Т1с ядоха пасхата му в' Егип'т, а нТе в' царство 
небесное намерихме Христа. Туй Павелъ мартурйсува и каже: яко 
пасха наша за нас пожренъ бмст Христос. И пакъ други скб- 
посъ, отй потбпътъ въ тбзи м-Ьсець стана и уприличава на днешнГАтъ 
день, отй тамб стана истлЬнТе на грЬшните члов-Ьци, а тука истлЬнГе 
на гр-Ьховете наши. Таму се упази прйведни Нбе сас чел'Ьд'та си, а 
тука което служатъ и клан-Ьт се на тайнството. Таму беши кУвот, а 
тука пресвета, прилична на кшот, отеческое с^нГе, щото спаси душите 
члов-Ьчески сас св-1;тъ богопознанГе в' тбзи. 

Заради туй и заради тези работи стйна благов-ЬшенУе в' тбзи мЬсецъ. 

Бллгарски старини, кн. УП. 12 



178 

Да додимъ и на третТата глава на третТото питанГе, щото е, въ кое време 
бй. И каже: в' м-Ьсецъ же шести послань бист' ГаврТйлъ от бога в' град' Га- 
лилейскТи, емуже йме Назарет. Ами шестъ м-Ьсеци се минаха от зачатието 

285 Елисаветину, от как' запразднЬ жената ЗахарТова сасъ Пр-Ьдтеча. От то- 
гисъ б%ха са минали шестъ м-Ьсеци до благов'Ьщен1е богородично. Защо 
приличаше на св-Ьтйлника да предвари св-Ьтотъ и вощанинъ цар^Ьток'. И 
заради туй пр-Ьдтече шестъ мЬсеци, пр-Ьдвари рождествбто Христово. Ето 
в' туй време се благов-Ьстй на преснета богородица. Ако ли питаме и в' Ч1е 
времЬ й било, евангел1ето ни учй и туй светому Лука, защо казва тъй : 
владичествующу Сир(ю Киринел, сиреч' на времето, когато обладаваше 
в' Сир1а Кир1ней. Амй легомн третото питаше сеги развр'зйхме, да до- 
несемъ и четвъртото, щото имахме питан1е, да го развр'зим'. И повийте 
ли, кое беши? Илй като продлъжйхми речите та го забравихте? Струва 
ми се, бти малко има да го пбмн-Ьтъ. Амй да го кажа азъ. Пйгахме, колко 
години беши пресветал богородица, когито и благов-Ьстйха. Да речемъ 
и за туй. Госпожда богородица, откак' са роди, стори в' къщата ба- 
щина си три години ц-Ьлй и плъни. Друга не й беши работа отсв^нь 
токо да ходи майка й Анна на секи день да X учй. Подир' туй зане- 
соха А родителите й, каквото се бЬха обрекли, у светал светжх, и стори 
тймъ дванадесетъ години ц'Ьлй. И ангели божш слугуваха й и хранеха 
А. Тугйзи беши и архТереа ЗахарГи сйчь В'рахТинъ, баща Пр-Ьдтечовъ. 
И угодй си на умбтъ, отй н1'> е прилично да седи д-Ьвйца в(ъ)три въ 

286 Лерб тблкосъ време и на тблкази възрастъ, отй легомй Ц нечисти дИволъ 
беши чюль пророка ИсаТа, дето каже : се д-Ьва в' чрев-Ь прТиметъ и ро- 
дйтъ сина и нарекут' йме ему Емануйлъ, еже есть сказаемое съ нами 
богъ. Заради туй умр'с'Ьваше момите и не остав-Ьше ни една да е до- 
стойна да стани майка божТе. А богъ, замь да збарка и пб-многу да за- 
трш майсториите бесовски, заради (туй) просвети умбтъ ЗахарТювъ да X 
згодй за м(ъ)жа, за1У1ъ да се убезгрижй дТаволъ зарад' д-Ьвица Мари. И 
пак, катб рекохме, три години в' кащата си и дванадесетъ в' черкова, 
станаха петднадесет'. Ето тблкосъ години беши пресвета като й благо- 
в-Ьсти ГаврТйлъ. Имаме четвертото пйтанТе, а петото ети отй защо не 
благовестй архангелъ на друга нЬкоя, амй богородици МарТи. Да ре- 
чемъ и за' туй, Отй легомй щенТето божТй бЬши да се в'плътй за спа- 
сенГе члов-Ьческое. Защб каквото нЬкой царь да йма н1жого твр'де лю- 
бймаго та че да дбди н4кой царевъ душманинъ да го прелъсти, да го 
земи да го заведе н-Ь на добрб нЬщо, амй на мъка и на наказъ. Та че 
събере царъ сйчката си войска и утйди вр'ху душманаток' си та че го 
нав1е него, а рббаток' си избави. Тъй стбри велйкштъ царъ мирни, го- 



179 

сподь нашъ Лисус Христос, благоволи да доди на бой сьс бЬсовите да 
куртулйса възлюблснаготок' си роба Адама. Д(3ди, ала нЬ каквото е на 
небето прославени и препЬтъ от ангелите, ами смиренъ и сиромах' и 
трьпелйвь, тйхь, крбтокь, [| послушливъ до смр'ти и смрьти же крьста, 287 
каквото повел 1,ва и светии Павелъ апостоль: кой рибаръ фрГ.лЪ в' мо- 
рУето гола вудица? Или кой отхйжда на войска без' оружГе? Тъй и Хри- 
стос легомй прелукаваго дивола щеши да области, прекрй си боже- 
ството сьс плГ.ть, и легомй на бой щеши да дбди сьс душманина, заради 
туй имаше и божество и бЬ богь с'врГ,шенъ и члов-Ькъ сьврьшенъ. Та- 
квбзи тайство като щеши да действува Христос, тр/.сеши и чисто при- 
телище и достойно за в'пльщен1е, и намери са тази госпожда Мар1а. 
Отъ где? От нейната чистута, от нейното действо, защо колко рекоха 
пророците, се ней прилича. Прор1гча патрУярхь Лаковь заради нея и от 
рода Юдина а нарича; и тУа дЬвица от Юдина рбдь беши. Пророкь Лсаи 
от рбдь Лесебвь зове а, ала и неговото пророчество се намери испльнило; 
д-Ьвица А нарича, ала беши. Даввидъ тогова а д'щер|'1 я зове, ала истинна 
д'щер-Ь му б?ши н!; по естество или по единолйчТе, амй от родбт' му. 288 
Колкото се прорекли, се й станало. Илй не беши д-Ьвйца, каквото про- 
речи ЛсйТа? Или не беши сльба разумна, каквото X вйдЬ Лаковь? Ме 
лй беши тоягата каквото Аарбновата? Ме лй беши стомна, плоча, ка- 
дилница, св-Ьтйлникь, капйна, трапеза, престоль и колкото проЕЙд-Ь 
Моусей? В' йстинну и1, туко тблкос, амй и пб-много. Гедебнь руно а на- 
рича; ДанТиль гора а нарича напресЬкбма ; Авакумь гора присЬннал; 
ЕзекТйлъ врата, Даввидь царица. И на кьсо да речемь, колкото се рекли 
пророците, ней прилича. Легомй от рбдь царски беши от Даввидовь; и 
д-Ьвица и чадо молитви и отхранина у светал светнх. Заради туй са из- 
бра, заради туй се вьзлюбй тТа от сйчките жени. Коя девствува като 
нея? Коя упази себе си в' таквбзи време като нея, когйто гр-Ьхбть жи- 
телствуваше, когйто женинТе и семеное рожденТе са похвалеваше, а не- 
плбдТе и бездейство се укар'ваше и подсмиваше? И легомй друга като 
нея не са намери по чиста и заради туй и ней благов-Ьстй ангелоть | и 289 
слугйта ббжГа ГаврТйлъ. 

Ала легомй разврьзахми пйташетата, прилича да доплънимъ и що 
е устанало, заради този светии праздник'. Алй богоотець Даввидь про- 
речи и казваше: благов-Ьстйге день от дне спасенТе божУа. И пакь на 
друго м1.сто каже: язмка, егбже не вйд-Ь, услйша. Кой? Пресветал бо- 
городица, като 410 ангеловите речи. Зарад)! нея проречи пакь той, каже: 
слишй, д'щи, и виждь. Шо да чюе? Реч11те и принос Г.нТето ГаврГилову. 
Мел пророците прорекоха и богомудри и духудвйжни праотци, Мел 



180 

желаеха да а впд^ть, праведни да а разумЬАТь, патршрси да а погле- 
дать. Кей са ангели чюд-Ьть, члов-Ьци трьжествувать, души праведни пра- 
зднувагь. Кел в'зжела Авраамъ да я впди, и не можй да се сподобй. 
Тха ети вина и начело на спасен1ето члов-Ьчаско. ТТа на ангелите унуй, 
дето гу немаха, а тГа имь харйза, кс^ оти ангелите, до где не беши са 
в'пльт11лъ богь, не можаха да вйд-Ьть св^ть божества, и откак' се в'пльтй, 

290 прТеха благодать и гледать сегй малко по-чисто отнапред'. Този || све- 
тии и почестнь! праздникь и избави род' чловечески от мька. Защо ле- 
гомй заради туй слези богь-слово от небето замь да в'зведе Адйма, 
от гдето беши испадналь. Заради туй се явй смирень, да го по- 
чите ; яви се безславень, да го прослави; явй са сиромахь, да го 
убогатй; явй са смрьтень, зам да го стори безсмрьтень; в' коремоть 
на жена д-Ьвйца се въмЬстй, да го избави от коремать адовь, по- 
каза се отроче, да направи Адама младь; дети малко стана, да до- 
вр1.ши Адама в' мЬра сврьшина богупознан"1е, дето беши недовр^.шень и 
уветх-Ьль, недоврьшень на добро и ветахь на зло. Заради туй са дрьжа 
на женски рьцЪ, замь да го избави от рьц-Ьте дТаволски. Заради туй 
тезь1 сйчкмте благоволи отець и направи гу синь. А духь светйй дей- 
ствува заради спасенТА члов-Ьчески. Заради туй и ше да се не явймь не- 
благодарнТи, да ни обезчестймь светйй и всечестньш прйздникь в' п1ан- 
ство и в' прелюбод-ЬАнТе сьсь вйнопитГе и налуду думан1е, амй сьсь бла- 

291 годаренГе и сь славословТе да празднуваме ]| сьс умилеше и сьс ськру- 
шенно срьдце да трьжествуваме, оти тьй са служи богу. И радват се 
ачгели, аку сториме тбй. Тугйзи да речемь, че празднуваме, тугйсь да 
речемь, че трьжествуваме. Тугйзи са слази богь, тугйзн са почита и 
светзА троица. Легоми тТя благоволи, Т1я смотрй, тТя поиска да испльни. 
Елате да дадемь благодареше богу, щото н1 е сподобйль да достйгнахми 
и да вйдимь тойзм светйй день. И какь да благодарймь? Азь прбвень 
от вась сйнца вн да благодари и да въсп^мь вина на трьжествуто наши, 
замь да видите и В1е да се научите, как' се благодари богь: Отче без- 
началнТи и нетлЬннм, сине безначалне и безсмрьтне, душе светии сь при- 
сносущнь! и незлобйвТи, тройце светЙА, и поклан^емал, непостижймаА 
съпрЪстблнаА, едйнославнаА; отче нерожденне, сине йединородне, душе 
светн, исходещш от отца и сина почивающТи, тебе са клан-Ьми, тебЪ 
слйвими, тебе имаме бога, теб-Ь цар-Ь, зижлйтел-Ь, сьздател-Ь испов-Ь- 
даме и проповЬдвами на св-Ьтоть сйнца. Благодарймь твоАта милость, 

292 славимъ благоутробТето ти, || оти се учелов-ЬколюбйвТи на нась, оги ни 
в*злюбй и свр/,ши тайнството, чудно и преславно и ангеломь непостижйму. 
Та че сась речи тьй са благодари богь. А сьсь работа, ^ко имаме в-Ьра 



181 

йстенска, ако Гшаме любовь, щото е глава на добринГ[ге, ако исправим' 
братолюбТе, ако спечйлимь мирь, ако вьзлюбГшь чистоти, ако убйкнимь 
пость и съборно да речсмь : ако възжелаемь за царство небесное, ако 
исправимь тезь1, има щемь дрьзновснТе да се м(3лимь д-Ьвице МарТн да ни 
послуша, що й по11щемь. Ала легомГ! времето и скопосьть приближава 
камто край, да приложа, що е устало та че тГ.й да доврГ.ша, и куе й 
послушайте. Госпожде богородице и царице и почест и и слава на хри- 
стТените, щото си по-висока от небето и по-чиста от слънцето, д^вице 
всепЪтая и пречйстал, надеждо на грешните и пристанище тйхое на унези, 
щото б^Ьдствувать от грЬхъ, погледай на людТето си и на достоХнУето си. 
Овце сми от оградата сину твоему, аг'нца сме незлобйвТи и прельстени. 
Заради туй ни упазй и избави ни от ръцете на мйсльнаго вл/жа дУйвола. 
Защо теб-Ь \\ имаме ходатайца и предстателница и помощница; на тебе 293 
имаме надежда; грешни сме и приб11гнувами под' твоатъ покровь; усь- 
дини сме, ала тйчами на тволта пбмощь. Ми дей ни распьжда, ни дей 
ни ургйсува. Вйдишъ, д-Ьвице, искушенТето, гледашъ злинйге, дето ниса 
намерили. Заради туй смиели се за родот' си, дето гу имаме, отй сйнца 
сме от едйнъ родь, нТе и те, богородице, и ходатайствуй и моли се снчу 
своему, дето гу си вплътйла, дето го си дрьжала, дето го си крьмила, 
да са умилосрьдй за нась, да се учеловъколюбивй ва нйс' тука, да при- 
минемъ животъ невредймъ и безбедень от душманите душевни и телесни, 
а таму да ни сподобй на в-Ьчное царство небесное, дето дано б^.ди на 
синца ни да го намеримъ благодатТю и члов^ЬколкЗб^емъ господа нашего 
Лисуса Христа, дето тбму прилича слива и пбчесть със' безначалнаго не- 
гова отца и пресветаго и благаго и жйвотворещато тогова духа. И нйн-Ь 
и прйсно и вь недовръшени вЬком амйнь. 



Субота акаоиста вь п реела вное бьгтТе чюдотворенУе от 294 
пресветие владичици нашме богородице и прйсно д^- 
вь1 Мар1и. В' Констандинь град' заради ко^лто работа 
съврьшаемь и акаоистнал п-^снь. В' петую субботу све- 
таго и велйкаго поста. Отче благослови. Сх. за молйтвь. 

С'Ькоги сме дл/.жни, благословени христТлни, да пЬем' и да благо- 
дарймъ владичица ниша богородица заради добрбто нейно струванУе, 
дбто стбри на члов-Ьческн родъ, щото ети в'пльтйла бога слова, а нйй- 
избранно и пб-добре стбри на Цариград'. Заради туй и учителите чер- 
ковни разположиха да струвать в'споменйнТе и благодаренТе на туй чудо 



182 

днесь. И нЬ туко койту живЬеть в Цариград, ами и който живЬать по 
сйчки вселенни христТХнь!. Легомй ти можи и сегй и сЬкогм да избав-Ь, 
който сьс в^ра са мол-Ьть христТани от сЬкаквм напасти чювстьвни и 
мйсльнь!. Заради туй сйчки черкови христшнскь! струвать от ссечера и 
всенбщнал аколоеУа и благодари и моли са пресветьш богородици. Бла- 
годари заради доброто струвайте, дето го направи тогнс, и моли са замь 

295 да ети готова помощница на сйчкм нас, щото сме христГани, амй || при- 
лично ети прбвень да прикажемь, какь ети станало туй преславно чудо 
от пресветал владичица наща богородица на Цариград' и защо се зове 
тазь! служба акаейсть, замь да разумните и ваше заступлени, оти при- 
лича и сегй и сЬкогь! да Л п'Ьеемь и да я благодарим', колкото Н1 ети 
силата. 

N3 годините ИрйклТл, грьческаго цар-Ь, Хосрой, дето имаше цар- 
ството Персндско, проводи никого войвода на йме Сарварь сьс сила 
многу и сьс войска мнбгу доволна, зАмъ сйчку анадолску м^Ьсту, колкоту 
ети под' власть грьческа, да плени и да роби и като бльсакь да го из- 
гори и да гу затр1е. Защо и по-напр-Ьд' тозн Хосрой развали сто хи- 
лМди христТани и купуваха ги евреите ти гй убиваха. Тозьг Сарварь сьс 
много леснина като пленеши Анадоль и затриваше грбците, койту са на- 
мериха напреде му. Nемаше никой да му са упре нити мнбгуту му брьзина 
да упре, защо тугйсь силата грбческа б-Ьше тврьд-Ь малко и смирена от 
тежки и зв-Ьролйчни царТе, дето б-Ьха по напр11д' царствувале. Тирйнь 
Фока и от войската му, тъй кату пленеши Сарварь, достигна и на Хри- 

296 сополТи, ,[ което зове сегй Юскюдарь, и угодй войскьта си на Халки- 
донь град', дето ети среща Цариград' на страната Анадолска. И готвеши, 
щото трЬбуваше за бой. И щ^ше да затвори члов-Ьците, дето б].ха у 
Цариград'. Защо тйй беши имъ зговорьть и туй брбзаше сас сЬкавь на- 
равь, как' да плени Цариград'. И като гледаше туй на унуй време, дето 
беши цйр-Ьтъ ИраклТа, който тогйсь наскоро беши зель царството от му- 
чйгеля Фока, и като не мбжеше да се упре на Сарвара заради малкото 
си войскь и царското скровище, зе сьдовете златн и сребрьни от чер- 
новите и направи ги се дукати жльтйцм, а ту са обрече да даде п6- 
многу, когй са вр^.ни. Полйрь туй остави царството тврбд-Ь печалинь, и 
отдели са та утйди на страната ауЙентТю пбнту, сТе реч' на черно море. 
Тамь сьбра м^лко войска грьцка, колкото се намери бнзи час' и тутакси 
напрйсно, догде не бЬха разбрали нищо персйдците, утйди на Персйда 
и поче да плени мЬстото Хосроюво. Имаше на умот' си тьквбзн зговорь, 
оти ще да се убуй Хосрой от войскьта царева и ще да проводи за Сар- 

297 вара да се врьни || назадь сьс войскьта си. Та че легомй царь ИрйклГе 



1^^ 

так^взь! скбпось имаше ть упосгЬваше м-Ьстйта и селйта персйдски. А 
господйрЬть мус1'фски и скузски, си реч' влйски и татйрски Хагйнь на йме, 
като разбра оти цйрють лй\|'алъ от стблоть си и Цариград' ети пусть, 
а той имаше попреди зговорь да гу пл-Ьнй. И той поиска тугйсь да си 
изврьши вол-Ьта. И тутакси земЬта напльни сас пешць! и сьс конци чло- 
в-Ьць1, а морТето напльни сас гемТи, дето са правЬть на унуй мЬсто, коету 
са направини от едно длбгу дрбво и голЬму и наричаха ги едйнодрьвни. 
А члов-Ьците, дето сенамерваха тугйсь вьтре у Цариград, тврГ.де са 
утврьждаваха и утешаваха от патрУярхаток', щото беши на унуй време 
СергГе на йме, да са не оскрьбЬвать, нетй да се боять ог бедата, което 
имь казваше : др/.ж'ти са, чада, и туко на бога едйнаго да си оставимь 
надеждата и камто него рьцете си и очите си сьс сйчка души да вдйг- 
ниме, и той ще развали злото, дето Н1е обиколйлу, и сйчкн згбворм 
варварскь! скоро гн ще ' разне. На тезм речи са над-Ьваха члов-Ьцйте 298 
грйдски и оставиха си надеждата сйчки камто пречистал богородица и 
камто от нел без' сЬмене рожденнаго Христа, бога нашего. Чакаха и 
ужйдаха да вйд-Ьть мйпость божТл, коету а вйд-Ьха до насетн% и ни от- 
паднаха от надеждата си, каквото щете да чуете подир туй. Та че легомм 
члов-Ьците тьй са надаваха, а патрйкТе на йме Вбнь, дето го остави царь 
да пйзи градбть' кблкото му беши мощно да действува и той за помощь 
на градбть, не са ленЬши, защо йще богь и от нас да не седймь празднь! и 
без' рабута, ами да работим' н^що и да струваме, което ети за наша по- 
мощь, а на бога да си имаме сйчката надежда за спасенТето си. Тбй и у ветху 
време богь повелЬ Лисусу Мавйну, да направи майстор1а та че да плени 
Га! град', каквото ети писано в' книгата ^исусу Мавину. Тбй и Гедебнь 
вьоружй сьс вода и сас ламбадм, да надвк МадТймь, каквото го при- 
казва в' книгата, дето се зове суд1е. Алла легомн бнзн Вбнь утврьд4- 
ваше град'ските стенм и което |' тр^буваше за бой исправ-Ьше, а па- 299 
трТярхь Серг1е дрьжеши светал икбна божТи матерм, на куХту бЬшА 
изографйсанъ Христос като дети, да го дрьжй на рьц4те сь1 майка му, 
и обикалеши градбть и струваше сьс иконата на градот' пазеше и по- 
мощь, а на душманите неразбраннм страх' и затрйванТе и бЬгь, А по- 
дйрь няколко дене, като гледаше патрТярхать варваратокь сьс персите 
на халкидбнската странь, че угудй огнь и изгориха на бколу селата, 
а члов-Ьците едни порббиха а други изсякоха, тьй и Хагйнь сьг дру- 
гите татарь! от другата страни на градбть струваха т/.й, зе на рьцет-Ь 
си нерукотвореннаго ббраза гбспода нйшего Лисуса Христа, дето беши 
на светии убрусь типбсань, и честнал риза пресветйй влядичице нашей 
богорбдиць! и светбе древо жйвотворещаго крьста, и обьхбждаше гра- 



184 

дбть на околу и сьс сльзи са мол-Ьши и лумаши : въстани, господи, да 
се разнесьть душманите твой и да исчезнать като дймь и да се ра- 

300 ступ-Ьть като воскь от огнь |;. Не сь минаха три дни, откакь угодйха 
огнь да изгур^ть на околу селата, Хагань сьс сйчката си войскь заобе- 
колй градоть. Толкозн беши войската супустатска сьс зговорь обрь- 
жини и на множество неизчетна, оти от малко образь да разумейте 
много: десеть татари б^ха на едного грька. Алла легоми владичица 
богородица дето помага понапред' на б-Ьдйте християнски, дето ети 
скоро помощница на унезм, дето а сьс вЬра призовбть, що расмотрй? 
Даде дрьзновен1е на няколко вощани, дето бЬха вьтре в' градоть и 
излЬоха вьнь на апазмата, дето са зове Злать кладенець, дето ети 
от камто портата дето са нарича Силливри. И тблкози навиха вой- 
ската Хаганова, колкоту имь като аравуна дадоха за сетнюту разва- 
лен1е дето гу патиха, каквбту щете да чуете. От туй навйван1е дрьз- 
новен1А царуградците и на секм день излЬуха в^.нь и ударваха се сьс 
татарите. Алла си имаха пр^светал богородица помощница и поббрница, 
та че тТе са вращаха победйтелн, а татарите са сЬкоги навйваха и 

301 майсторТите имь | к наопаку се обращаха. Врьху тези сьс згбворьть 
сйчкото мнбжество и патрТярхову провбдиха се н^кой боляри от гра- 
дбть сьс дарби и да думать мирни речи сьс Хагана, замь да стбр-Ьть 
мйрь и любов'. Алла бнзи звЬрь а то н^ члов-Ькь, Хагань, н^ току че 
не прТе реч1те имь, амй и дарбите имь зе и исп^ди гн праздни ту имь 
тукб речи: недейте са изльгува на тогбс бога, дето го в^рвати, защо 
утр-Ь без' ни една реч' щь да плень градбт' вм и щь да го упост*. 
Амй заради дубриньта ми давамь време вамь да излазите сйчки сьс 
добрб, голи да йдети где щете ; та че идети и веки не деиги чака друга 
члов-Ьколюбйва работа от мене. Тезь! речи като чуха гражденмте от 
онезь!, дето гн б-Ьха провбди(ли), въздъхнаха от се срьдце и вдигнаха 
се рацете на небето и сьсь сльзж мнбго се мбкрЪха и молеха се богу, 
казваха : Гбсподи, помбщниче, дето са протйвишь на грьделжвите, дето 
ймать сила ненадвйга и царствТе ненарушйму, послущай речите варна- 
варови, дето Г1 е проводиль, и укур'Ьва та тебе щото ей тй господарь 

302 над' сйчките, и избави тбзь! град' и твоето достоХнТе, което си ис- 
купиль от дТавола сьс честната твоХ кр/>вь, и спаси людТе, което твбйто 
йме зовЪть, да не рекьть язйците, где ети технить богь. Алла народать 
тьй се мблАШИ, а Хагйнь надума са да са смеси сьс войската персйд- 
скаго Сарвара, да станать пб-много. А богь от тбзн мйсль гу упрЬ, 
защб фрьтуни голЬми ставаха и удавиха се пб-много перси, което 
щ-Ьха да приминьть сьс гемш от камтб цароградската страна Тугйсь, 



185 

катб вцд-Ь Хагань, че испйдна и от тйзи надежда, събрй неговата вой- 
ска и стБори згбворь, оти на едно време и на едпнь день да са уда- 
р-Ьть по морТето и по сухо. А колкото да н6 са обр/.жиха чловЪците 
за бой, а той земаши, колкото имаше по избрани, яздешкимь и обьхо- 
д-Ьши страната камто Галата и пб-нататакь дорГ1 до Черну морТе. По- 
сачаше си своХга сила на персите и войскьта, дето а имаше. И Сарварь 
п^кь от онас странь от Анадбль и той т/,й струваше. Та че Хагйнь от 
страната западна, а Сарварь от анадолска странГ, като зв/фови диви и 
некрбтки ревЬха камтб Цариград, || угаждаха си на умоть като лбвь 303 
готбвь' го ][\1аха. Алла кбй да изрече чудесата божУи, дето станаха 
тугйсь? Кой ли м6.ч<е достойно да искаже помощь владичице нашей 
богородици, дето а .йд-Ьха гражданите тогйс? Защб Хагань напльни 
сьс гемш КератТйската пазуха, туй дето ети т-Ьснината камтб Галата и 
Киннка до камйяскГАть мбсть, й щеши от морТето да развали едната 
страни на градбть, а пб сухо другата стран/., защб тблкозн мнбжество 
татари от сйчките страни на градбть избиваха ги гражденете, кблкото 
живите татари не мбжаха да зарав^ть умрелите. И туй стана на унезн, 
дето са бхяха по суху. А унези, дето са бхяха по морТету сьсь гемште, 
единодушно потънаха напред' черковата богородична, дето са нарича 
Влахерна, пб-гбр^ от Кинйк1е. Заш,б фуртуна голЬма стана сьс вЪтрь 
силень и превратень, и струшй гемТите ймь и сйчки пот/.наха в' морТето 
като яльвб, Тугйс' да беши н'Ькой да види преславно чуду, мор1ето 
катб планин1е вдигаше валове |] и катб дшь зв-Ьрь са бесеши камтб 304 
душманите богоматери и сьс гн4вь голЬмь иступй татйрите, каквбто 
нЬкогь! Червеното морТе египтените, когито гбн-Ьха у ветхо време 
Лисраиля. 

Сьс таквьзи ббразь госпожда богбродица предпобедй и предвьз 
брани заради свойть град' без' крьвь токб сьс морТето надви на душ- 
маните й та че татарите, дето бЬха вдйгале войска на нейното достоХнТе, 
наеднб сйчки ги истопй, а христТйните, дето са надЬваха не нея, избави 
гь1 от злинйте сйчки, дето бЪха гм нашле. Тогйсь и тугйзн и сьмсй 
Хагйнь, катб седЬши на еднб високо мЬсто сьс нЬколко убръжени и 
гледаше сьс очйге си затрйванТето на войск/^та си, сьс рьцете си бйяши 
грьдйге сь1 и лицето си. А гражденйте, като разбрйха затрйванТето на 
варварите вь морТето, тугакси сьс божТа сила се уячйха и на пресветйл 
богородица помощи се надаваха. Утвбриха пбртите на градб и сьс глйс' 
и клйкь се затекоха врьху душманите си. И тблкос рйдост и сила се 
излЬ тогйсь на христТаните, а на варварите страхь, колкото и жените и 
д'Ьцйта се ц затекоха на войскьта татарска. Тугйс' да беши да види сЪки 305 



186 

исплбнина по истинна реч'та прорбку Моусею, защо едйнъ гон-Ьше хь 
лТяда, а двама мьжТе гои-Ьха двадесеть хилТади. Таквазн сила дади пре- 
чйстал на боязливите граждани и такбвзн страхъ стори на грьделйвите 
татари. И като са минб онзи день и стана нощь, сьбраха си, щото б11ха 
устанали варвари, сйчките дрьвТя, дето бЬха направи град' да се бхять 
и угодйха гй на огнь и изгориха гм самьь И благодарймь бога и пре- 
чистил владйчица наша богородица, отй пак' сами станаха на трудбть 
си и на рабутата си губйгеле. А патртархь СергТе и другите чловЬци 
прострЬха рьцете си на небето и сьс сльзй благодариха бога и казваха : 
десница твоя, господи, прослави се в'кр'1>пости десна твоХ господи, сь- 
круша враги и множеством слави твоел сьтрель есй сопротйвних твойх'. 
И легомй члов-Ьците тьй думаха и благодариха бога. И безумни Хагань 
добре че имаше от прбвень тблкос неисчетна войска, каквото п6-напред' 
рекохь, алла пак' сьс голЪмь срамь и горчивина угодй си прьсть в' уста 

306 си \\ и врьна са посрамень на татарската земЬ сьс няколко войска. Ли 
и Сйрварь от другата странь, като вйд-Ь зарарють Хагановь, че са уп- 
лаши да не пати и тбй тьй и поб^^гна и тбй назадь. Тугйсь и Сйронь, 
синь царю Хосрбю, супрутйви са на бащб си и сьбра бьшка воискь и 
почети себе си за цар-Ь Перскаго и уби бьщб си и стбри мйрь сьс цар-Ь 
Ирак(л)Тя, да се вр^)Не сьс мйрь на царството си. Сьс' такьвзн ббразь 
богородица и д-Ьвица сьдействйтелница божестьвному смотренТю и бла- 
гостйню, пресветал и пренепорочнал, христТХномь тврьдал помощница, 
показа своята сила. Сьс таквьзь! ббразь направи велйкое и преславное 
спасенУе, на което и се надЬвать на нея заради нейното добро струва- 
ше ивъспоменанк. Струваме и нТе туй бденТе, благослованн христТяни, 
и легомй тугйсь чловеците прави стояха и всенбщно благодариха пре- 
светал богорооица, заради туй са нарича тази служба акаеисть, сТе реч' 
несЬденТе. И пб много патрТархь СергТе тбй тугйсь, каквоту казвать, 
направи дето са намервать и четать се кд-те йкуси богородични, което 

307 гь1 пеяха всенбщно, каквото се намерваха || по ветхите стихирари. И от 
тугйс (се) задрьжа таквази служба да са пее по сйчки градове и сели. 
Алла тезь1 станаха на времето царю ИраклТю. Амй щь да прикажа, какь 
ети и подйрь унезь! времена от мнбго искушен1е и пленеше избавила 
госпожда богородица Цариград'. 

Отм подйрь туй дето са минб колкото до ;\8 години, на времето царю 
Констандйнь, щото се нарича Погонйть, дбдоха агаренн сьс армада го- 
л-Ьма по морТету врьху Цариград' и фрблиха желязо на катйргнте см 
на страньта дето седем' т4хь кули. и бйяха се сЬкоги често сас цйру- 
грйдците, от прбл-Ьть дорь на есень. И когй стйнеши зима', а тТе отхйяс- 



< 



м 

даха на грйд', дето се нарича Кизикь, дето ети на пропбнть, камтб ана- 
дблска странГ, на морТето, и тамь призимуваха гемшге си. Та чй п^к, 
кугй стан-кше прбл-Ьть, излЬзуваха пак' на Цариград' и биха се пак до 
есень и пак' са вращаха на Кйзикь. Та че сед'мь години се тьй са бияха 
нечестивите. А като вйд-Ьха, бти не мбгать да стбр-Ьть нпщо, защо се 
избиха много силни и избранн от т-Ьхь, и гемТе много се струшйха от 
фуртуните и армйда много от , катаргите са счупиха, тугйзи са вр^.наха 308 
назадь празд(н)и. И като дбдоха на стрьната Силейска, сТе реч' на Пер- 
гТйскить град', което ети на сйнороть памфилшски между Родость и 
междо бсфровоть Купрьски, таму са расйпиха до край от гол-Ьми фрьтуньг 
прйведнаго гнЬва всесйлнаго бога. Тькбвзм ббразь в' различни времена, 
когй какь додяха без'ббжните агар-кни врьуу Цариград' сьс' гнЬвь го- 
лЬм' са вращаха прйзднн и посрамени. Алла и трети п^ть пакь подйрь н Ь- 
колко време усилиха се тезн нечестиви агарень! и събраха много войскь 
от йсток' и от запад'. И прьво плениха Перското царство, подйрь него 
Егупеть, сиреч' МТсурь, подйрь туй Лувха, сиреч' Барбарха. Дето отхаж- 
даха, даваха реч' на христТените, бти да ги не сйл-Ьть на в-Ьрата си, да 
се отфрьл-Ьть от Христа бога. А което не щЬха да гй слушать до насе- 
тн-Ь, отй много мъченици са показаха, защо ни щЬха да плИтъ на че- 
стнаго крьста, и н4 тукб колкото язьщм напред рекох'ми плениха и по- 
робйха агарените, амй и Инд1а, сиреч' Адеми, и ЕеюпТа, сйречь Хам- 
безТА, и Мауврус1ски язйцм, дето 1| живеять на Барбарха и нарйчать 309 
се сегй Мбрь1, ИспанТблите и други пб-мнбго язьгци потьпкаха до край 
сйчко, дбдоха и до Цтриград'. И щ^ха да пл^неть и него. А цйрють на 
унуй време бешм Леонь Лсавру и иконоббрець, тугйсь беши са скоро 
в'царйль. И убоя се от силата ймъ, че имъ се обрече да ймь д^ва ха- 
рйчь. А тТе рекоха да угуд-Ьть и свое члов-Ьци да паз-Ьть градбть, бти 
се надЬваха на многото си войска и на катаргите, който б4ха ,аVV, как- 
вото гь1 приказватъ л-Ьтопйсците. И тамь, дето б'11ха кундйсали в' Цари- 
грйд', не гледаха да се бТять, амй като че бЬха на тЬхните кащТя и чи- 
флици, за много сЬкаха че щьть да зематъ Цариградъ, и кугй гу земать 
да седЬть вьтре. А то беши сйчку туй промишленГе пресветш богородице, 
който ги флудЬваше да нй дуд'Ьвать на чловеците й и на достоХнТето 
й, амй да се заб^в-Ьтъ на суетни и различни работи. Та че легомй хри- 
стТаноббрците агарени тбй суетно струваха, [ а благочестиви народ', дето зю 
беши в* Цариград', сьс сльзй струваха молба и молеше кам'то бога, об- 
хождаха стените градски сьс честное и животворещое дрьво честнаго и 
животворещаго крьста и сьс иконата богородична наставница. Клйкаха 
и думаха: вьскрьснй господи и не отранй людей свойхь до конца, яко 



18а 

се врази твой в'зшумЬха и ненавид-ЬщТи тебе в'здвигбше глйву. Не пре- 
дйждь достоХнТе свое в' поношенТе да господствують над' нйхь язйци 
неверни, да не рекуть, где есть богь йхь, нь да познають, яко нарицает 
СА господь Лисус Христос в' славу богу отцу амйнь. И легомш 
народоть тези думи думаше и молеха се богу, а н1жуй от безбожните 
агарени сьс хулни речи Цариград едно тенко име КонстаньдТл го нари- 
чаше и светЙА Софи хрймоть токо Соф1а го кйзваше. Алла се сасйпа и 
п^дна в' едни голяма яма и той и кон-Ьт' му. И нЬ туко той, амй и за- 
коноучйтелъть ймъ в'лези на едно м-Ьсто висбку да пропов^дува хул- 

311 ната своя молба прилично, и той се изрйна и пйдна нуждно и мръсната 
си своя душа исфрьлн. Подйрь туй угодйха згбворь да се разд-ЬлАть на 
дв-Ь страни та че едната страна да й^е врьху българите, а другата да 
устйни да бТй Цариград'. Алла войскьта, дето утйди на БалгархАта надви 
СА от българите, изсЬкоха се от тЬхь до к хйлТяди члов-Ьцм, а щбту 
устанаха побягнаха засрамени и дбдоха назадь при своете, а унась войски 
дето остана на Цариград,, надума се да фкарать гемште си в' Кератхй- 
ск1Ать лимань среща Влахерна, щотб ети храм' богородици. Алла не мо- 
жаха, защб гражданите имаха синдйрь, простр-Ьнь от срЬща на страната 
от Галата дори до царьското палатТе и не оставиха ги да приминьть За- 
ради туй, като не можаха да стбр-Ьть тбй, врьнаха се на гбр-Ь на т-Ьсни- 
нйта на градбть, дето се зове СостенТбнь, камтб пристйнищ,ето светбму 
Фока и безпльтному Инеохару, и таму пристанаха сьс гемТйте си. И ле- 
гомй м-Ьстото б-Ьше теснб, замь да се презимьть, тутакси гемхете за малко 

312 дине фрьтуна голяма стана \\ и строшиха се една от друга от тес(н)и- 
ната и много от тЬхъ изгурйха и христУаните. Алла и врьху тези сйчките 
гл^дь гол^мь стйна на унуй време та че гражденйте гол-Ьмь ськл^ть имаха 
бти немаха що да ядьть. Ала най-тврбде мръсните турци, като бЬха мно- 
жество мнбго, тблкозь! угладн'Ьха, кблкото меси человечески яд^ха и от 
добйтаци мрьтви. На сетне до тблкос глад достигнаха, бти человечески 
лайна умесваха сьс малко брашно и печаха ги в' пещь и яд-Ьха ги, кбл- 
кото от йметата ймь не тр-Ьбува да гй река. И прбвите от агарените б-Ь- 
гаха камтб царуградците и поклан-Ьха йм' се. Та че легомй Егуптените 
у ветхо време, като гбн-Ьха Лисраилтените, че потънаха в' морТето като 
камекь. А турците, като б-Ьгаха от Царигрйд, тъй испйтиха и тТе. Защб 
като се врбнаха да йдать на мЬстото вбнь от нбвите градове, дето са 
нарйчать сбги БоХзь Исарь, дето се зове КбзТа пучйна, фуртуна голЬма 
хвйна и град' сйлень падна от небето и катб желЬзо, когй етй стодено 
и кугй влезь! в'6гнь стйва горещу, тъй и комитите от градбть катб па- 
даше в' мор1ето и стори го та вьзврЬ и от вралецать на моршто расту- 



189 

пй са смолйта на гем1ите. И тьй безбожните 1' единодушно за единъ час' 313 
пот/.наха. Тукб тринйдесеть гем1е утрьвйха се и врАнаха се сьс срймь по 
м-Ьстйта си и приказваха зарарют си. А островите и покрий морюто, 
дето ети от Калйполи на долу дори до Светал Гори, напльниха се сьс 
рйкли и сьс мрьши чловЬчески турци. Тезм снчки прилича да се при- 
казувать от род' в'р6д, и секи уста христински да казувать сьс про- 
рока Даввида: тн, господи, ськрушпль есй глави змТемь в' вод-Ь. Той и 
сьс пророчица МарТймь да пеемь п4снь исходнал : поемь Господеви 
слйвно ббгопрослйви се. 

И до тука, дето приказвахми, благословени христини, ами гледам' 
вмсотйта на чюдесата богу и владйку и пресветьш владйчици нйшей 
богородици и безгласень от чюдо устйвамь, бти не мога да намер^Ь 
речи, колкото тр-Ьбувать и на едно колкото работата, бти кбй язйкь 
велигласень мбжи да похвали достбйно д-Ьвйца и богорбдица? Кбй да 
вьспЬе преславната нейна благодать? Кбй да прослави истбчника чло- 
в-ЬколюбТето нейну и да а благодари, какебто ней прилича? Защб при- 
лича намь да дадемь богоматире от где благодаренТе, легомй по-много 
се весели тТя от таквое благодарен1е и тТл и еднородни нейни синь, от 
колкото сьс сладкоп-Ьснень органь мусикшски. А туй дето от д-Ьль 
благодареше ети да имаме || любовь йстенска, коато ети глйва на 314 
закон-Ьть и на пророците : да имаме братолюбТе незавйстно ; прощеше 
на дето намь сьгр1зшать; д-Ьвство богуугбдна ; ц^ломудрТе непознаемое; 
правда на сйчко; мужество над стрйсти; мудрость благочйнна; милостиня, 
Христу угодна; вьздьржанУе негрьдостно; смеренТе благоумилено. И 
врьху тезь1 сйчки да имаме умбт' си, да мислим' божествените работи, 
уста да нй думать празну думанТе, язйкь да дума добро и речи благо- 
словени; очй, дето да гледать добрини; рьцете ни да ни са готбви на 
неправда; краката нй да не тйчать по пътищата греховни, амй по во- 
лите божТе; гнЬвь камтб дТазола, да нй привбд-^ умот' нй на гн-Ьвлмви 
работи; желанТе будущи благодать и другите сйчки добринн. Сьс 
което са украсява, дето е по ббразу станаль человекь. Сьс тези прили- 
чаше да благодарим' пресветал богородица. Легомй което подобава 
благодаре, туй казувать мудрите, което бйвать сьс работа а ту нЬ сьс 
речи. Ама легомй немощь естества нашего и лЬность мйслей нашей 
струват' ни лениви камту трудйть доброд'Ьтелни || и малко се намереть, 315 
дето да го струвать, каквбту каже речта: сьс край прьстут си гу уку- 
сЬваме. И заради туй за отвращен1е таквбзи благодарение не можем 
да вьздадемь. Амй елате сьс речи да я благодаримь, да си влйгаме 
гласовете и мйсльт' си и тьй да речем' : ти владичице богородице, 



190 

дето ймашь человеколюбйву естество, не сн останала нйкоги да нй по- 
мйсливашь за нашать род', амй като майка на рбдоть христински ча- 
долюбпва и любопрштна, ти сЬкоги даваш' намъ добренйте сь1 и спа- 
сЬваш' нь1 и покриваш' ни от душманите нми избаа-Ьш' ни от иску- 
шенТе и куртулйсуваш' ни от агар-Ьнскй рьц4. А нхе заради тезн бла- 
годарим' та, поемь та дароносно, ц-Ьлуемь твоету благод1зянТе, въсп-к- 
ваемь и славословим' твой чюдотворенУе, славим' твоету усрьдТе, про- 
мишл^емъ твое, величаемъ предстателство твое, хвалим' твоХта работа, 
превьзносеми благоутр6б1ето тн. Славослбвимь та че сами привети те 
чудеса поменуваме, как' сме са от големи б-Ьдй избавиле сьс тебЪ. 

316 Тези благодарст6вн1е п-ЬнТе като длъжни отдавами пойстинна не || сме 
достойни, колкото твоету благод'ЬянТе, отй кое благодаренТе може да 
се уприличй на тези. Амй тж прТимй ги като майка любопрштна на 
д-Ьцата си приношеншто. А заради сегишните беди молим' бйстрал 
твоХ помощь, молим' са на твой благоутробТе, за пе, ^) щото са помежду 
нас сьблазнй, разнеси облакьть гр-Ьхбвнйй, от когото сме потемнели и 
едйнь другиго илй по-добря да ричемь себе си ядеми и не познавами 
родовете си нитй разум^вами любовните си дружина и тблкози лю- 
бймь кое й на самаго духа, синове и самому Христу робТе, дето имаме 
тази сама в-Ьра, тбйжде крьщенТе, едйна црьква, едйно пречещенТе. 
Амй да нй продльжавами р-Ьчта, заради туй мблим' твоето благоутрббхе, 
да са умилостивиш' за народот' си, за достоХшето си, да стойшь мо- 
лебница пред твоего рожденнаго сина, бога нашего, да го умблишь да 
ни помбгни, отй тврьд-Ь бъдствуваме, да нй куртулйса от злинптн наши 
мнбго, да ни избави от искушенТе безм1зрное. Гледашь и сама, вла- 

317 дичице, кблко злинй ни са ] обиколили, заради туй стани нйн-Ь и не 
дей ни отфрьл-Ь до край. Защб си отвращашь лицето от нас и забра- 
в-Ьшь нашето сиромашество и скрббь нашь, разговори на, молим' ти 
са. Което ни обиколило нась, страхь и трепет' затрТе препйранхето 
христинско. Утишй боювете и сьблйзните, укроти, което са повдига 
врьху нась гн^вь божТе, дай тишина и мйръ на робТето си, приложи 
на прьвото си благод'ЬянТе (още и туй, дето ти са мблимь. Стори, замь 
да пропов-Ьдаме и да славим' твоите чюдеса. Ето до тука като прика- 
захме, благословени христТени, да прекасйме речите си. Тукб тези 
пакь да вьспом^на на събраните христТени, бти да са не явймь небла- 
годарни на пресветал богородица пити да са ленймь сьсь речи да я 
благодаримь и туй, дето сась работа тТя нТ е добро стбрила. Защб, 
ако А благодаримь, пакь камтб нась сь враща добйвать. Отй ако ббдимь 



^) Погрешно ще да е писано : .затрТе" 



191 

благодарни заради унези, дето са миньха, йма щемь и заради дето 
щьть да дбдать гол1'.мо дрьзновенТе и да получймь сась нейната молба 
и царство небесное, дето дано бьди на сйчки нась да получймь благо- 
д^т1Ю и челов-ЬколюбУемь | господи нйшего Лисуса Христа, дето сь й 318 
ети от нея без' с4ме родиль, щото нему прилича сЬкаква слава и пб- 
честь и поклонеше сьс безначйлнаго и виновнаго негова отци и пре- 
светаго и благаго и животворещаго и едино виновнаго негова духа, 
N114"^ и прпсно и въ в-Ьки в-Ьковь амйнь. 

ГеоргУе, отець Петрь, марта кк съврьши се писанТе 1753. 



Месеца Августа в1 Дамаскуна йнока 1под1акона и Сту- 319 
дйта слово ббщим' язйком* на Успен(е пресветме вла- 
дичице нашие Богородице и присно Д'^вь1 Мар1е 
Отче благослословй. 

Трй съставленТе са сйчкнте члов-Ьцн, благословени христини, как- 
вото казва писанТето наше. Едно ети, бти йма едни члов-Ьци, дето нетй 
ученТе неть1 слово бож1е нетй друго нЬщо да чюять, ами туко нами- 
сл-Ьть доброто и стбр-Ьт' гу, каквоту боголюбйвий онзи Авраамъ, как- 
вото го мартурйсувать книгите наше. Отй до где да ни чуе учени, ами 
от где да чуй, кату баща му 0арра онзи и ро^от' му сйчки б-Ьха Удо- 
лослужйгель!? И що думамъ за родотъ му, като сйчкТю св-Ьтъ тьй 
беши. Ала той легумй като имаше душа света и готовъ беши да струва 
добро, туко вйд-Ь неб1ето направино от него, пов1фува бога и умрази 
щолмте бащини сьь Защо си угоди на умбтъ и каже, че когй са зв-Ьз- 
днте [I и м'Ьсец(ъ)тъ и слбнцето тблкози свЪтли и хубави, дето са на- 320 
правинь!, кблку ли по-мнбгу ще да бъди онзи, дето гм направи т1'.хъ? 
И пак' си полагаше на умбтъ, кату мудръ и кйзваше, бти баща ми и 
родот' мь1 сйчкй се поклан^Ъть на Тдолм и казватъ, бти са Т1е богбвм 
като са дрьвТя и камани глухи и нечювстьвни? Илй можаха тези 
1Д0ЛЬ1 и напразиха небТето и звЬздите, че какь щ1тъ да мбжат' дръви 
и каман'1А да направ-Ьтъ таквйзи направи? Амй се ще да йма н4кой 
богъ, дето ги направи тезм хубави зданТл, щото Н1 е от члов-Ьцй, защо 
ще да е той по-св-Ьтлйв и по-хубавъ и не можемъ да го видим'. И 
тогбс бога прилича да се клан-Ьтъ члов^ците и да вЪрват', и азъ в4- 
рувам' въ него. Таквйзи смиели онзн патрТХрхъ Авраамъ, ала ги и 
довръши, защо е сьрдцето му, дето пб-много помисли доброту, 



192 

тутак'си и до край люб-Ьши да го испрйви, каквото гу и испрйви. 

321 Алла заради туй и богъ му | възрасти родотъ а умножи му семету и 
и благослови му исчад1ету. Заради туй и от Авраамъ, дету каже отецъ 
на едно дете, нарече го богъ Авраамъ, сТе реч' отца мнбгим' язйком'. 
Кой беши, дето го научи туй добро? Кой го научи да стане толкозн 
милостмвъ и страннолюбецъ? Никуй, амй от себ^ си и сам' си позна 
доброту. Да речемъ, че имаше по-напр^Ьд' и други таквйс' и научи са 
от т-Ьх. Алла никой немаше. Кой беши понапред от Аврайма странолю- 
бецъ като него или по малку? Никого не сме чуле таквази странно- 
любца члов-Ька. Алла тбзн Арраамъ беши, оти от само себе си позна 
доброту. Чюли сме, оти и Сйеъ, синъ Адамовъ, и той беши такьв'зь1 
добръ члов-Ькъ, алла той беши наученъ от бьщъ си Адама и от майка 
си Еуа. А тойзи Авраамъ нейде слово божТе или учеше не беши чболъ. 
Амй туко от само себ-Ь си направи добро. Едното е съставленТе чело- 
вЬческо туй. 

А второто ети, оти секи члов-Ькъ' не мбжи от себе си да направи 

322 добро, ами тр'Ьбува [[ учителл да го научи, кое й добро, та че коги го 
чюе, със сйчку усръдТе да го пршмни и направи гу тутакси какьвоту 
съ всЬм' да речем' сйчкн светьш на черковата наша и прбвоапостолнте, 
дето б^ха чловеци без'книжни и прости и толкос не зналха истинната, 
какво та а разум^ха на сетн-Ь. Оти пръв-Ьнь немаха нЬкого наставника 
или учителА на доброту като Христа, дето го намериха на сетн-Ь. Ами 
колкоту беши работата на разумотъ добри и богу угодни, тбгу и стру- 
ваха, алла и довръшенно добрата работа 10ще не 6'Ьха чюле. Ами какъ 
щ^ха да X направ-Ьтъ? Ами когй дбди гбсподъ нашъ Лисус Христос и 
научи гй и настави гьт и посбчТ ймъ истината. Тогйзм и тТе, като добрб- 
умни и доброволни члов-Ьци дето бЬха, тутакси хванаха добрбту и ис- 
правиха гу, и н-Ь тукб тТе, ами и което тръгнаха по-дер-Ь ймъ. Подйръ 
туй нетй тТе не познаваха истинната и до край доброту, отй едни б-Ьха 

323 еленски д-Ьца, а други б^ха еурейскй д-Ьца, а други !| различни и пре- 
лъстим родове. И заради туй нетн знзАха, кое й вблА йстинному богу, 
а като чюха от апбстолите и от нам-Ьстниците техни, тутакси еднб отж- 
доха и станаха мьченйцн, други станаха пбстници, други исповЬдници, 
други праведни, други учители а архУерей, и други на коа м-Ьра дос- 
тигнаха и угодйха ббгу. Разум^хти ли, благословенУе христНии, каквб 
беши второто саставленТА челов-Ьческо? 

И послушайте и трет10то. Третюто съставлеше челов^ческо ети. 
когй н4кой человЬкь нетй от другигу илй да чюй илй да стори каквбту 
мнозина и до днешни день. И пръви Луда, дето беши и той едйнь от 



193 

апбстолмте, аллй като злоумень и злопроизводйтелень члов-Ькь дето беши 
мрьснь!, не можа да приплоди нищо нетм от себе сь1 мнсл-Ьши за добро, 
неть1 като чюваше от устага Христови щ1^ да стори. В коету туй тре- 
тТюту стоХнГе дано н1жой от христините да са не намери, отй добр-Ь, 
аку в' пр<1Воту сгоХнТе не достигаме, ами макарь на второто да бьдим'. 
Оть1 и царство | небесное тбквйзи члов-Ьци прТема, отй трьжествата и 324 
праздниците светймь таквйзи члов-Ьци, че какь отй ако бьдн от н'1жой 
от пръвТлтъ чпнь, не му тр-Ьбува ученТе. Отй Христос ети вътре в срьд- 
цету на такьв'зь1 члов-Ька и учй гу. Истинна, ако ли ббди нЬкой от трс- 
Т1ютъ чинъ, тьквьзь! члов-Ькь не му тр^бува уч6н1е. Защо, колко да му 
дума нЬкой на ушите, се загубени ги йма, като когй пищи н-Ькой на 
ледъ или по води, защото сь й дТаволоть вселйль в'неговоту срьдце. А 
който ети от блйгТютъ и от втбрУютъ чйнь, тькв/.зь1 тр1>бува му и уче- 
нТе, ТЬКВЬЗЬ! лн^би и да слуща добро. Между таквйсь члов-Ьци и който 
учй йма от бога платъ, каквоту каже и прорбкъ : блаженнн глагблющш 
в уши слишащА. Таквйзм члов-Ьци се блажеше, каквото повелЬва бо- 
жественое и свещенное евангелТе: блажение слишащТи слбво божТе и 
хранещи е. Между тьквнзм члов^Ьци приплбдва ученТе и приказваше; 
заради таквйзе са пропов1^два слбво божГе; заради таквйзи || ставать 325 
праздници и трьжества. Та че, о благословени христУХни, което сте се 
собрале да празднуваме праздникьть пресветйе богородице, акб има 
н'Ькой между вась от прьвшть чйнь, да нь1 прости, аку не мбжим' да 
стигнем' на тогувата м-Ьра. Ако ли б/>ди от третГять чйнь, да се не пре- 
смива и да се не подиграва на речйге нм и на праздниците наше све- 
тии, отй страшно ети да паднешъ в' рьцете ббгу жйвому. Защо ети той 
испитатель н-Ь тукб на работите члов^ческм, амй и на помишленТето и 
на мйсльть. Заради туй илй да неправи себ-Ь си или да лй\|'а от празд- 
никать наши светйй. А нТе, що сме послушници и рббТе Христови, да 
празднуваме и да трьжествуваме и да изврьшим' на трьжествата си пб- 
честите, замь да прГемниме мбздь от светите, дето гь1 празднуваме. Сйч- 
кьпе праздньщи светймь, благословени христТХни, пбчестни се и светйй, 
и благочестивите христИни на сйчкь! да са веселР.ть и радвать, каквбто 
каже премудри Соломонь : похвал Г.ему праведнику и вьзвеселйть са лю- 
дТе. II Алла и вь господските праздници пб-многу са веселим', благосло- 326 
венихристТХни, бти царските трбжества ймать и пб-многу дароношенТе, защо 
рабьските почести ймать и малко похвала. Малко привьзношенУе имать 
и царските почести и слави. Сйчките почести и слави превьсхбдеть. 
Секи члов-Ькь ети дльжинь тугйсь да трьжествува и да се радва и да 
се весели и да струва, щото с достойно за царското трГ.жество. Тькв(.зь1 

Бжлгарски старини, кн. VII. *0 



194 

праздникь имаме и тьквьзи день празднуваме, чТ е госпожда богородица 
царица небеснае, мати безсмрбтному царю, едйною д-Ьвици матери. Кой 
вйд^ илй кой чуль майка та че ети д-Ьвнца? Или д-Ьвица та че да стане 
мййка ? Аллй тазь1 и майка стйна царю нашему Лисусу Христу и д-Ьвица 
нетл-кнна остана. Нейноту трьжество празднуваме, благословене христИни. 
И толкось ети трйжеството, оги ети край и сьврьшенТе на сйчкь! празд- 
ници нейни що са през сйчката година. Заради туй сме длъжни и по- 
свето и по-свЬтло да празднуваме. Аллй легоми обичай ети, когй н-Ь- 

327 кой господарь или царь ще да почете никого члов-Ька, || угаждать кли- 
кача, и клйка, оти царь почита днес* едногб члов-Ька. Тбй и азь, като 
кликачъ сьмь на днешноту трьжество. Заради туй сам' дльжень, колкото 
има пресветал за почесть нейна, се да ги река. Амй кое са имената нейни, 
дето ги йма за похвала, тЬхь да река. И послушайте сьь сйчко уср:&дТе, 
замь да пршмните и доврьшана пльта и щь да река п'Ь, колко ети до- 
стойно, амй колкото ети силата мм и времето и часоть, защо и други 
скбпоси имами много заради тбзн празднкь нашь. И заради да не ума- 
лймь времето туко на йметата, заради туй като на кьсб да ги река, ала 
пйкь н± сйчките, амй колко донисе времето и колко смйсль! умот' ми. Да 
начена от тука. 

И госпожда богородица зове са купйна. И послушай мартурУата про- 
рбку Моусею, дето речи на Синайската планина, когйто вйд-Ькапйната кату 
гореши и не опал-Ьши са : сьшед' вйжду виденТе велйкое С1е что, яко ку- 
пйна горйгь и не опал-Ьет са. Зове са жезль. Послушай мартурхата пророку 

328 ИсаТу, I! дето каже: изйдеть жезль от кбрене Лесеевъ. Зове са и корен'; 
тозь1 прорбкь мартурйсува каже : и будеть кбрень Лесеовь и вьстающТи 
от него началствовати будеть язжком'. Зове са землХ света. Послушай 
пакь и тйс' мартур1а от устата ббжш на Моусеа : Моусей, Моусей, 
не приближай, се само ; изуй сьпбгь от нбгь твойх, м-Ьсто бо, на немже 
тй ттойши, землХ света есть. И прорбкь Давидь каже : и уничижйша 
землю желанною. И пак' тбзи прорбк' : истинна от земли вьсТя и правда 
сь небесь принйче. Истинна богорбдица нарича прорбкь за радй йстен- 
скоту нейно Д'Ьвство, бти и в' рождеств^Ь и прежде рождеств-Ь и по 
рождествЬ пойстинна д-Ьвица беши. А правда Христа нарича, защб 
ети прйведни судТе, и пйк' защб д-Ьвица МарТамь беши от земЬта катб 
члов-Ькь, а Христос от небето н^ като члов-Ькь, амй катб богь. Туй 
Павель мартурйсува и каже : прьви члов-Ькь, сиреч' Адамь от зем-Ьта 
землень, а втбри, сТе реч' Христос, от небето. Зове са югь. Послушай 
пророка Аввакума, дето каже : богь от юга прТйдеть. Зове са гора. 
Пак' тбзи прорбк' каже: и светие гбри пресеннне части. И ДанТйлъ; 



I 



195 

II Кавьходоносбру тЬхь царю, яко отсече се камень без' руки. И 329 
Давидь : гора, юже благоволи богь жйгь1 вь ней. Зове са маслина. Про- 
рбкь Даввидь мартурйсува като от лицето пресветйй и каже : азь же 
яко маслй.ш плодовита в'дому божТи уповах' на мйлость божТю. Зовб 
са кувотъ. Послушай мартурхата пакь на того пророка, дето каже : 
вьскрьснй господи, в' покой твой, 1й и кувотъ светини твоед. Зове са 
пр^Ьстоль. И послушай мрьтурТата от устйга прорбку ИсйТу : вид^хь 
господа Савабеа сЬдлще на престбл-Ь висбц-Ь и превъзнесенн-Ь. Зове са 
врата. И туй мартурйсува прорбкь Лезекшль : врата С1а затворена бу- 
дутъ, не отвръзут са и никтб же пройдеть сквбз^Ь йхь. Зове са СТбнъ, 
каквбто мрьтурйсува прорбкь : прТйдеть от Сюна рикйем1и и отвратйть 
нечестУа от Лакова. И пак' прорбкь Даввидь : избра гбсподь С1бна и 
изволй и в' жилище себ^Ь. Зове са мати. Послушай пророка Даввида 
като мрьтурйсува : мати С1бнь речеть члов%кь. И евангелТето : от куду 
мнЬ сТе, да прТйдеть матм господа мое(го) ка мнЬ. Зове са одежду, 
сТе реч дрьжйлТе. Послушай песнь п4сней : одежду сьтворй себ-Ь царь ззо 
Соломонь от древа ливанова. Зове са бдрь. Послушай мартур1ата пак' 
от тась книга : се бдрь Соломбновь и шестьдесеть сйлнь! окрьсть его 
от сйлнмх Лисраилевнх, Зове са глава, и мартурйсува гу прорбкь 
ЛезекТиль глаголл : и се рука простерта к' мнЪ и в' неа глава. Зове са 
книга. Тбйзь! ЛсаГа мартурйсува : и будеть по глагблу сему, яко глаголл 
кнйгь! запечатн-Ьной. Зове са сечивб. Пророкь ЛсаТа мрьтурйсува и 
каже : рече Господь к' мн-Ь ; възмй себе секйро нбвою. Зове са главни. 
Пакь тбзь1 пророкь мартурйсува : и послй се к'мн'Ь едйнъ от Серафймъ 
и имаше в' рьцете си клещи а на тЬхъ въгленъ. Зове са д-Ьва. Пакь 
тбзь1 пророкь мрьтурйсува : се д-Ьва в' чрева пршметь и родйть сина 
и нарекуть йме ему Еммануйл'. Зове са прорбкь. Пак' тбйзм мартурй- 
сува : и приступйхь к' прорбку и в' чрев-Ь прТХть. Зове са царица. 
Послушай мартур1а прорбка Даввида : пресвета царица о десное теб^Ь. 
Зове са блйжнал. Послушни п-Ьснь || п-Ьсней : вси дббри и ближни мой, 331 
вей дббри и искрьни нЬст в' теб-Ь. Вьстанй блйжнТл моХ и прТидй к' 
мн^Ь. Зове са невЬста. Пак' тази книга мартурйсва : по чтб прилипйша 
СА бчи твбй, сестро мба нев'1^сто? Зове са гралйна и истбчник'. Тази 
книга мрьтурйсува и туй казва : грьдйна заключина и кладенецъ запе- 
чатлЬннъ. Зове са дъщй. Послушай пророка Даввида : слйши, дъщм, и 
вйждь и приклони ухо твое и забуди люди твое, и дамъ отца твоего. 
И Соломбнь, дето казва на прйчтите : мнбго дъщере стбриха сила, 
тйже премини и превъзнде их всЬхь. Зове са обручена. Послушай от 
Луьа евангелТету : в' шести же м^Ьсець послань бйсть ангель ГаврУйль 



196 

от бога в' град' Галелейскьт, емуже име Казареть, к' д-Ьв-Ь обрученней 
мужу, емуже йме Лосифъ. Зове са бблакъ, и мартурйсува гу прорбкъ 
Лсйта : се гбсподъ седйть на облаци легцЪ, и прТидеть в' Егупетъ. Зове 
са виденГе, каквото го мартурйсва пророкь ЛезекМль : вид-Ьхь видеШе 

332 огню и свЬтъ его окрьсть, яко видЬнТе луку. || И пакь този пророкь 
кйже: сТе виден1е прилично слави господна зове са. Пак' този марту- 
рйсва : и видеха яко лица господна видснТа огню. Зове са измЬна, и 
мрьтурйсува Давидь глаголА : си измина десница вйшнаго. Зове са день 
и нощь. Пак' той мартурйсва : день от дне отричаеть глаголъ, и нощъ 
нощи вьзвещйетъ рйзум'. Зове са небо. Пак' този пророкь мартурйсва 
и тъй кйже : съ небесе призр^ господъ и пак' небо небеса господеви, 
землю же дйде сйномъ члов-Ьческьш'. Зове са вьстбк. Послушай пак' 
ТОГО прорбка : иарьствТе земнал пбйте богу ; вьспбите господеви вьшед- 
шему на запад'. Зове са сльнце. Пак' тбзи пророкь го мартурйсва : вь 
сльнце положи селенТе свое. Зове са град'. Тбйзн пророкъ мрьтурйсва: 
преславнА глаголашл са о теб-Ь, граде божш. Зове са и керамйда и 
мартурйсва го прорбкъ Лезеюйль глаголе : сине члов-Ьгь прТимй прйнеу- 
сТю новую. Зове са мЬсто, и мрьтурйсва го патрТярхъ Лков' глаголА : 
яко страшно мЬсто се. И прорбкь Лезеюйль каже : и вьзведи духь и 
сль1шах по мнЬ глас' трусу велйкому, глаголющТи благословена слава 
господн-Ь от м-Ьсто сем'. И Даввидь : надам' сна очйма мойма и в^ждама 

333 мойма др-ЬманТе, Ц дондеже обрещу м^Ьста господеви. Зове са руно и 
мрьтурйсва го пак тбзи Даввидъ глаголе: снйдетъ яко дъждъ на руно 
и яко каплА каплющаА на землю. Зове са жена и мрьтурйсва го от 
Лука евангелТето, глаголА : благословена тй в' женах и благословень 
плод' чрева твоего. И апостоль Павелъ : и егдаже прТйде исплънешА 
л11том', поела богъ сина своего бьшшаго от жени, бнваема под лЬтом'. 
Зове са блаженна, и мрьтурйсва го от Лука евангелТето : и блаженна 
в-ЬровавашА, яко будеть сьврьшенТе глаголаном' ей от господа. И пак' 
на друго м-Ьсто : блаженно чрево носйвшее та и сьсца, юже есй сьсалъ. 
Зове са МарТам' и сьббрното й йме, каквото го мьртурйсва и него от 
Лука евангелТето, като й казваше ГаврТйлъ : не ббй са МарТамъ, обрете 
бо благодатъ пр^Ьд' бога. 

Алла тези ймета и мартур1И на йметата рекохми ги, благословени 
христТАни, замъ да чуети и да разумните, бти от многото нейна чистота 
и светии!;, каквб друго добрб и свето йме а нарече н-Ькоа, се й прилича, 
защо ети по-света от сйчките свети, бти ети от сйчките похвални по-чюдни 
ети от сйчките чюдни. Втбра ети на светал троица и прьва ети над сйчките 
сьздйше. Защо ети пр1Атилище светйе трбиць!, царици на сьздан1етата. Алла 



нТе, благочестиви христини, макар' ако немаме друго нЬщо достойна 
работа за праздникать, ами макар' да п-Ьсм' сьс' ангелите, да славиме сьс 
апостолите на светТя день силата. Ами що ети този праздник' наш? До- 
врьшванТе край ети на трьжествата и на праздниците сички, бла- 334 
гословени христУХни. Оги каквото благов-Ьщсше ети започевашл т^й 
днешнтать прездникь ети довръшенТе. Легоми госпожда богородица и 
зачало и край ети на спасенТето чловЪческо. И до где беши плътски, 
начало имаше тайнственната главйзна, а като се престави от зем11та, 
довръше се неизреченоту смотренУе божТе, и край прТе, щого беши от 
в'Ька мйслъть ббжти. Много от чов-Ьците днешнТат' денъ имат' го скръ- 
бни денъ и за слъзй достойни, защо се престави от зем4та богородица 
и госпожда. Алла азъ по многу веселТе день ну1ам' гу. Оги до где беши 
на земЬта, туко Геесиманшското село X имаше, а откак' са престави, 
сички свЬть А доби помощница и нагледница, бти са престави от зе- 
м-Ьта на небето, от тл1ш1е на нетлЪн1е, от печал' на рйдость, от гнилость 
на неизгниваше, от спчки грижи на радость и веселТе. Заради туй се 
радвам', заради туй се весел-Ь, христГХни, и брьзам' да приказвам' скб- 
посьть на денют, зам' да видите и господство ви, защо ни ети за скръбь 
день, амй по-много за радость и веселТе. Амй ни дейти са л-Ьнй и дрЬма, 
бти нт е за тозн свЬть скопосат' и думите мой, амй за спасенТе на унези 
чловеци, дето слушат. Да начена от тука. Алла слушайте добр-Ь. А го- 
спожда богородица, като щеши да умре, беши не годй^^и. Еднак' разу- 
мните, пресветаА когйто утпди в' Лерб, беши г години и стори в' Лерб 
кТ години, и догде роди Христй премна а година, и стори сьс Христа лк 
години, живН подйръ туй а! години, ето станаха сйчки години не. И като 
достигна тблкос години, пресветйА богородица по напредь. . . . ^) 



Дамаскина иноиа Ипод1акона и Студиха сказан1е о чю- зз5 
десехь, що е било от пр^великмхь чиноначелникь Ми- 
хайль и Гавр|йлъ. Отче благослови. Сх. За мблитвь. 

На три дЬлове е разд-Ьлена сйчка направа божГе, щото е ббгь на- 
празиль, благословени христУени, в' чювстУ.внаа и в' мьгсльнаа и в' сьс- 
тавнаа. И чувстьвна се зове, което са вйде и гледаш' го сьс очйге си 
илй го похватиш сьс рька, да речсмь щото може члов-Ькь да разум4е и 
да усЬти сьс петьтЬх си неговн ч1ов'стьвн1.1, си р-кч' да види, да укуси, 
да чюе, да помириши, да похвани. И туй се зове чювст^^внь!, да речешь 

^) Ке е дввършено. 



198 

като камане, илй като дрьвТя и друго що е таквозн. А сьставнаа се зове 
члов-Ькь щото е ствбринь, дето е и мькльнь и чув'ст6вень. И мйсльно 
са зове, защо йма душа и душйга с члов-Ьку невидима и безсьмрбтнаа 
и невещестьвнаа. А чювьстьвно се зове, защото йма пльть, що е чюв'- 

336 стбвно от земя ствбрина. А мйсльна е !| твйрь божТа, като да речешь 
душа илй ангели илй бЪсови, щото е безплътно, и туй са зове мйсльно, 
защо нема пльть. Ами и ангелски сьборь са днеска празднува, и пЬ тьк'мо 
на ангелите, ами на сйчкмте, щото са тварь мйсльна и божТа и мйсльнаа, 
да речемь що е врьху небТето, дето е прьви и начелни божТи архангель 
и ГаврТйль. И за тезм архангели стоймь днеска и сьборь празднуваме. 
Малко нЬщо да прикажимь за тЬхь, благословени христТане, ами и го- 
спостб вь1 заради туй отвор^ти си очите, и душевните и телесните, бти 
да разумните добрЬ и да разбирети дето щем' да прикажимь. И пр^.- 
в-Ьнь да прикажимь какви са ангелите и кблко са чинове небесни, и 
тогйзи щемь сказа и за чюдесата Михайлу и ГаврТйлу. 

Кажать н-Ькой, бти са чйнови девен'десеть и деветь небесни. По- 
казувать от евзнглТе от Лука, що е прич'та господна, дето дума Хри- 
стбсь: кб(й) е члов^кь от вась, дето йма сто овце и да загуби една от 

337 тЬхь, и нелй остави девендесет-Ьхь и деветь и || 

^ •) 

339 Агаро името й б^ше. И легна сьс н^я и роди Исмайла, и от тогйзи 
Авраамь любещи Агара. И Сарра, катб гледаше туй и завйд-Ь й при- 
ствбри Авраама сьс думи и испьди Агара сьс Исмайла. И тогйзи пое 
Агара сина си и побягна. И катб бЬгаше срЬщна л архангель Михайль 
и реч1 й: Агаро, Саррино робйно, от кадЬ йдишь и где отхбждашь? И 
речи му Агара : бЬгамь от госпожда моя Сарра, отй ми мнбго досьжда, 
и отхбждамь где ми очй вйд-Ьть. И речТ й архангель Михайлъ: врьнй са 
назадь и умири са сьс нея. И тогйзи са врьна Агара и прУе л Авраамь. 
И мин<^ са време н-Ьколко и Сарра роди сина Лсаака. И в' едйнь день 
излЬзоха и двЬте децй да играять в^пъ. И Измайль, катб беши пб-гол'Ьмь 
и б1еши Лсаака, и вйд-Ьтуй Сйрра и расрьдй са тврьде и рече пакь Аврааму: 

340 распьдй тази робйна, защо ни двама ни мбжимь бй на еднб. \\ И неми 
що да стбрь! Авраймь, амй налЬ води у мехове и зе хлФ.бь и даде Агйри 
и реч1 й : замнй туй и бЬгай, где ти очй гледать. И зе Агара вода и 
сьс голЬмь плачь и побЬгна у пустинТето. И тамь й са доврьши водС.та 
и зл]1 минуваше. И детето й Исмайль щеши да умре за вода, и Агара 
го остави под' еднб дрьвб и скри са да го не гледа, катб ще да умре 



') Листь 169 е празенъ. Който е подвързалъ ръкописа, е вмъкна.1Ъ б'1олъ листъ, оче- 
видно съ нам-Ьрение да препише пропуснатото. 



199 

туй отроче. Плачеше Агара и йщеше водь. И архйнгель Михацль пак' 
са явй Агари и рсч( й: не бой са, Агаро; стани и замнй отрочето твое 
и я нали вода, пш и тй и отрбчиту ти. И тугйзм отвори богь клй- 
денець тамь, и пи Агара и синь й Исмайль, и напл(.ниха си меховете 
сьс водь. И туй чудо прьвень ствбри архангель Михаиль. Послушайте, 
и второ пише на ветхи законь. Като богь искусЬзаше Авраама и речи 
му: Аврааме, поймй сина своего вьзлюбленнаго Лсаака и вьзлезь! на една 
планина и заколи сина си за люббвь мой. И на утрЬ стана Авраамь и 
оседла мьскьта си и зе двйма от момцг^Ете см и зе сина ей Лсаака и 
съсечи дрьва || и зе ги сьс него. И на трети день дбдоха на онази пла- 341 
нин^, гдето му показа богь, и речи на момците см: останЬте вйе тука 
под' тазм планини, а та да утйдимь на планинС>та гбр-Ь, да са поклонйиь 
и пакь щемь слк И тогйзм зе Авраамь Лсайка, и зе Лсаакь дрьвата на 
рамото см и Авраамь зе огнь и нбжь. И като вьзлЪзоха на планиньта 
и обр/.на се Лсаакь камтб отца своего Авраама и речи: господине мой, 
ето дрьва и огнь и нбжь, ами где е овень, отче? И речи му Авраймь: 
да ще богь и овень, чедо мое. И когй вазлЬзоха на врьхь планниньта, 
и спьна"Авраамь сину своему краката и рьцЬте, и посегна да земи нбжь 
да гб закбли. И тогйзм архангель Михайль явй са Аврааму и речи му : 
Аврааме, Аврааме! И речи Авраамь: що е господи? И речи му ангель : 
да не угодйшь нбжь на Лсаака, сина своего, защб разумЬ богь, какь 
ймашь люббвь камтб него, отй не пожали сина своего Лсаака. И тогйсь 
погледа Авраамь и вйд-Ь овень, привезань за рогб о едно дрьвб. Тогйзм 
Авраамь зе бньзм овень и закла го на м-Ьсто сина 1; своего Лсаака. И 342 
рече Авраамь името на оназм планина, ббгь вйд-Ь, оти са явй тамо сила 
божТа. И пакь му продума архангель Михайль и речи му: Аврааме, 
Аврааме, т^й каже господь, защо йщ%ши да закблишь сина своего за 
неговь люббвь, и той щи да та вьзрастй и да тй умножи сЬмето и рода 
твоего като яв-Ьздй небеснм и като пЬскь морски, почетено ще да бьде 
сЬме твое по сйчкмте езжце. И тогйзм слЬзе Авраамь сьс сина си и 
отйдн в' дбмь свой. 

И друго чюдо послушайте, христТени. Пророкь Моусей, когйто щЬше 
да йде на об-Ьтованную землю, сйр-Ьч' в' ^ерусалймь, и гдето поменЬши, 
а той пл-Ьнешн градове и села и м15ста. И когй пл-Ьнй Сибна, цйр-Ь Амо- 
рейска, градове що се зовеха Ессевой, и отиде на западна странь близо 
при Лерехбнь. И тймь имаше царь, името му Валаак', синь Сеофбровь. 
И кагб вйд%ха исраилгЬните, уплашиха се тврьд-Ь, и повика старци от 
палатТето си и речТ имь: вйдити ль1 тбйзи народ' мнбго еврейски? В' 
малко време щбть да изгубЬть нас, амй вйжьти скбро, що да стбрлте да 



200 

343 са избавимь от т^хь и || от т^Ьхните рьц-Ь И сториха сйчкмте сьс цйр-Ь- 
токь едйнь зговорь. И имаше нТжой члов-Ькь, името му Валаам, сйнь Ве- 
кбровь, и бЬше на унуй време, кого богословеши, биваше благословень, 
и кого прокльнЪше, биваше проклеть, И надумаха се да го довед^ть да 
прокльне евреите. И тутак'сь1 проводеха унезм бол^рм, да йдьть за Ва- 
лаама сьс големи дарове и да му се молать да доди при цар-Ь Валаака. 
И Валаамь речГ имь: присьдЬти тука у тбзи н6щ,ь, да попйтамь азь бога 
моего, и ако ма пусти богь, утй ща да йда сьс вас. И тогйзн у тбзи нощь 
речи му богь : ни ходп. И на утр^ стана Валаамь и речи на онези бо- 
л^рн: богь ма не пуща да йда сьс вась. И утйдоха си онези болЬрм 
при цар-Ь Валаака и казаха му, ка(кь) имь рекаль Валаамь. А той пакь 
проводи пб-второ по много члов^ци сьс много иманТе. И като утйдоха 
та гь1 вйд-Ь Валаамь и речи имь Валаамь, чи ако бн ми даль сйчката си 
кбща сьс иманТе или сьс злато, пакь не мога престЬпа думата богу моему, 

344 амй присьд-Ьте и у тьзь1 | нощь, да го попйтамь, ако ми рече да йда, а 
азь ви щь каза. И през З'назь1 нощь речи му богь: иди, амй що ти рика, 
туй да стбришь. И на утрЪ стана Валаамь и оседла мьскьта см и утйде 
сьс члов'Ьць1те царевьь И случи му са на пьт-Ьть та са отд-Ьлй от дру- 
жината си. И архангель Михайль стана пред' мьскьта му и не дава му 
да йде по напред'. А Валаамь не вйде ангела, амй зе да бУе оназн мьска. 
А Т1е остави п^теть и фана да врьвж на стрьна изь нивТята. И пак' зе 
да я бТе, и оправи са мьскбта на пьтеть си, и ангель пакь отиде и стана 
между два брега, дето б^ха лозГяга ймь, и не остав-Ьше мьскбта да мине 
пб-напредь, примеждй са до брегьть и притисна Валааму кракьть "и убй 
го. А той зе пак' да бТе мьсньта си, ангель пакь отиде на друго мЬсто 
по-напр-Ьдь и стана т^мь, дето не може веки да мине нитй от десну нити 
от лева стран!. н-Ькой, и нитй тамь не оставаше да мине мьскьта. А мьс- 

345 кбта !{ от страхь коленйче, н^ щЬ веки да йде по напред'. А Валаамь 
рьсрьдй са и зе една тояга и фати да я бТе по-тврьд-Ь. А богь, за го- 
лямо чюдо, отвори на мьскьта устата и продума и кажи Валааму: що 
щешъ от мене та ма бТешъ? Каже Валаамь: що щ6? Тблкос пбти имашь 
дето не щешь да врьвйшь ис п^тат' си, амй ходишь ту на самь, ту на 
татакь. Сигй да ймахь ношь щЬхь да та закбл-Ь. Каже му мьскбта: не лй 
ма ймашь от млади годйнн? Чи внд-Ь ли н4когь1 да ти стбр-Ь тбй? Ала 
сега стбй ангель господень пр-Ьд' мене и не дава ми да мин!.. Тогйзм по- 
гледа Валаамь очйв-Ьсно и вид-Ь йнгела де стбй. И като гб вйд-к, тугакси 
от страхь падна и поклони му са. Кажи му ангель: защо си бУешь тбл- 
козь1 мьскьта дето ть1 нТ е сьгр-Ьшйла? Азь сьмь, дето я не остав-Ьхь и 
йщ-Ьхь теб-Ь да та убк, защб ми не аресува п^тет' ти. Кажи му Валаймь: 



201 

сьгрЪшйхь, бти не знаях', чи ма ей тй опйраль. Ами ако повел Т.вашь да 
II ни ход-Ь. Каже му ангель: иди, амй тукб що тй река, туй да стбришь. 346 
Тугйзь! го остави и смеси са пакь Валаймь сьс болЬрмте цйревьь 

И пакь казува на вторм законь за архистрйтига Михайта, бти 
прорбкь Моусей, когйто щеше да умре, вьзлЬзе на едни планинГ. на 
врьху дето е блйзу прк Лерихбнь, и от тамь му показа ббгь сйчката 
земя Лерусалймска и речи му: вйдишъ ли, тази земЬ щьт' да я урйсать 
други и ть1 ни щешь да утйдишь тамь. И на уназн планини умр11 
прорбкь Моусей, и дТаволь щеши да фл'Ьзь1 у тЬлою му да прелисти 
евреите, да им каже други законь. И архангель Михайль яви са пред' 
него и заръча му : запрещает' ти гбсподь богь, дУаволе ; изчезни от туй 
мЬсто, дТаволе. И туй казва Луда, брать господень и каже заради 
архангела Михаила, когйто са свади сьс дТавола заради Моусейвоту 
тЬло и не смЬа да стбри сбдь ангеломь, тъкмо речи : запр'Ьщйе те гос- 
подь дТаволе. 

И пак' на книгата Лисусу НавТуну казува за архистратйга Михайла, 
бти прорбкь Моусей, Ц когйто щЬши да умре, остави цар-Ь над' евреите 347 
Лисуса Nав^Vна, и тбзн Лисусь NавТVнь вйд-Ь архангела Михайла так'взь1, 
дето го пйшать книгите, и поведи ги в' Галгал-Ь, и тамь стбриха евреите 
пасхата си. И от тугйзи липса маната от евреите, бти ядоха хлЬбь 
земльнь!. И в' онезь! днй случи са Лисусь НавТунь и утйди на Лерехбнь 
и погледа и вйд-Ь члов-Ька спротй себ'Ь см и дрьжй у рькьта си мечь, 
и отиди Лисусь кам'то него и речи му: нашь ли сьг или от супостать 
наших'? И продума бнзн и речи: азь есмь архистратйгь господень Ми- 
хайль и дбдохь до теб'Ь. И уплаши са Лисусь КавТйнь и падна на ли- 
цето сь1 и поклони са архистратйгу Михайлу. И речи му ангель : изуй 
сапогь от твбйте крака, защб мЬстото, дето тж стойшь на него, 
свето е. 

И на книгата, дето са зове СудТа, казува за архистратйга || Ми- 348 
хайла. Т6Й речи. Стбриха евреите лукаво пр-Ьд' господа и пр-Ьдйди 
богь на рьцЪте царю МадТаму, и за седемь годйнм досбждашТ царь 
МадУамь и злб имь струваше. И когн сеяха съдбата см и дохаждаха 
мадТймните и поженуваха, и овцете и говедата ймъ земаха и из^Ьдаха 
гм пред' очите имъ. Амй и на Лерусалимь дбдоха да пл-Ьнеть. И на 
унуй време бЬше н-Ькой евреинъ, името му Лона, и имаше сина, Гедебнь 
името му. И онзи Гедебнь едйнь день женеши на нива. И вйд-Ь пред' 
себ-Ь см архангела Михайла. И речи му ангель : господь, що е сйлень, 
да та укр-Ьпй. И речи му Гедебнь: със мене лТ е гбсподь? Чи когТ е 
сйлень ббгь сьс назм и где са тбговите велики чюдеса, щото ни каз- 



202 

ваха нашите бьщй, и какь гь1 извель богь из Егупеть, а сега кйкь нм 
отрйна от неговото лице и предади ни на рьц-Ьте Мадияму. И речи му 

349 ангель: иди у дума си и избави Ц щешь евреите от тйзм б-Ьд!. и от 
т^зь1 напасть. И речи Гедеонь : азь ли, господине мой, да избаве евреите, 
и какь ще да ббде туй? Азь самь 'юще малакь и слабь от сйчкнте 
езнць!. И речи му ангель: господь ще да ббде сас теб-Ь и щешь да 
надвТещь МадТяма, си- реч' да гу поб-Ьдйшь. И речи му Гедеонь: ако 
бьде туй истинна, а тй постой тука, до где утйда до доми и да тй 
донисб молитва пред' теб^ да ядешь. И реди му ангель : азь щь по- 
стоя, тукб тй иди. И отиде Гедеонь и заклй ери, и свариха го и зе 
едйнь пр-Ьснець хлЬбъ и донки ангелу да яде. И речи му ангель: за- 
мий туй, щото ми гу донеси, и угодй гу при т6зь1 камикь. И угодй гу 
Гедеонь по речта ангелова. Тогйзм си угодй ангель патирицата при 
месоту и излЬзи огнь из' 6нзь1 камикь и сьжже унуй ястТе. И вьзнеси 
са ангель на небТето пред' очите Гедеонови. И тогйзн п^дна Гедеонь 
на лицето сьг и речи : о, тешко мене, че вйа^Ьхь ангела лице сьс лице. 

И на сетне по смрьти Гедеонова б-Ьше нЬкой члов-Ькь от село 

350 Сарай, името му Ц Манбе. И жената негова бЬше неплодна и не раж- 
даше. И ангель Михайль са яви на женбта и речТ й : тй см неплодна и 
не ей родила. Ами щешь от сега да родйшь сина, амй са пази от сега 
да не пТешь нитй вино, нитй ракТа. И отрочето, що щешь да го 
родйшь, брьснйчь да не угодйшь на неговата главь, отТ е даруванно 
от бога, защо ще да ббде царь над' евреите. И утйдм оназн жеий и 
намери мъжА си и речи му: йзь днеска сед-Ьхь си у дома и дбди едйнь 
мбмакь младь и св-Ьтлйвь и имаше пбгледь ангелски. И попитах' го за 
името му и н-Ь щя да ми каже , тбкмо ми речи : щешь да родйшь сина, 
и вино да ни пТешь и рькха и брьснйчь да ни угодйшь на неговата 
глава. И помбли са тугйзн Манбе богу и речи: моле ти са, господи, 
боже мбй, покажи ми оногозм члов1>ка да го вйде и да ма научи, чтб 
да стор-Ь на онуй отроче, когй са роди. И послуша богь Манбе и пакь 
са явй архистратйгь Михайль, явй са на жената Манбйва, пакь сед'Ьше 

351 у дома си, и он^зь! жени тича скоро Ц и убади на мьжа см и речи му: 
пакь ми са явй бнзн вчерашнТю мбмакь. И тича скбро на женьга мьш' й. 
И като вйде Манбе, падна пред ангелаток' и речи му: тй ли см, го- 
сподине, щото ей са явйль на мбята жена? И речи архангель Михайль: 
йзь есмь. И речи му Манбе : що ми повел']'>вашь да стбр-Ь на отрбчето, 
когй са роди. Р^чи мо архйнгель : щото смь рекйль на женбта ти, да 
са пазм, тъй и детито вино и ракха да ни пТе, и сйчко нечисто да ни 
яде и да си не бръсни главата. И речи Манбе: постой тука, да ти до- 



203 

нис^ молитва и яденТе да та погостймь. И речи архангель Манбю : стурй 
гбзба богу, а мене пи струвай гозба. И пак' го попита Манбе и рбчи 
му: моле ти са господню, покажи намь твойту йме, защо когй са ис- 
пльни твоАта дума, да та прославимь. И речи му ангель: защо тТ е 
мойто йме, то е чюдно. И занеси гозба Манбе пред йнгела, и запали 
са бгнь да л изгорн. И тогйзм сьс пламено на еднб вьзнеси са архан- 
гель на неб1его и веки са не явй пр-Ьд' т%хъ. И тогйзн паднаха от 
стрйхь на лицето си и рекоха : о тежко || нймь, че и те вйд-Ьхми ан- 352 
гела господня. 

И друго чюдо послушайте, благословени христТХни, що стори ар- 
хангель Михайль, какь изби седемдесеть хилйдн члов^ци вь времето 
Давида цар'Ь. Пише на ветхи зйконь на книгата, що се зове Паралипо- 
мень. Давидь царь тогйзн поиска да счете нарбдь еврейски, да гй знай, 
кблко са у неговото царство. И повика царь скоропйхца своего, Лбвь 
името му. И рече му : идй и пречетй ми члов-Ьците от Вирсавк даже 
до Дана и донеси ми писмбто да вйде, кблко са члов-Ьци под' мбйто 
царство. И речи му Ловь: мнбго е нарбд', царю, и коя Т1 е невбля да 
гь1 читешь, сйчкь! са твой робье макарь мнбго макйрь мйлко, и пак да 
ни бй злЬ било това пред' бога, дето щемь да сторимь. И царь при- 
сйльт ^бва да йде да ги чите. И отиди Лбвь и прочети евреите, що бЬха 
туко на Лерусалймь, и намери тйсущь тйсущь и сто тГлсущь, сйр-Ьч' ,а 
,а и сто ,а осв-Ьнь жени и децй и старци. В' Лудей намери нарбдь петь 
стутйн и седемдесеть хйл1яди и остана много м-Ьсто и члов-Ьци ничетени, 
защо I туй повелеше злб са явй пр^Ьд' бога и нападна мбрь на тези чи- 353 
тени члов-Ьци, и мнбго умр11ха. И господь речи Ладу, щотб 6'Ьше слуги 
Давиду царю: речи господарю си, тИл трй злинй ще да проводи го- 
сподь на теб'Ь заради злбто, щото си стбрилъ, и избери от тези трите, 
илй трй години да бъди гладь по сйчки свЬть или трй м-Ьсеци да бЬ- 
гашь от робство илй тькмо трй дни да бьде мбрь на тези члов-Ьци, щото 
гй си чель. И утйди Гйдь и кйза Давйду, как' му речи ббгь, ами избери 
от тези трите, кое да тй проводи богь. И речи Давидь: и трите ми са 
т-Ьснй, амй пб-добрЬ й да припадна на милость ббжТа, нежели да бЬгамь 
от рька члов-Ьческа. Амй пб-добрЬ да бьде мбрь. И пусти богс тугйзи 
архистратига Михайла и трй часуви изби седемдесеть хйлТяде члов-Ьци. 
И господь пакь речи ангелу, и преста мброть, и погледа Даввидъ и вйд-Ь 
ангела, чи стой на гумното н-Ькоему члов-Ьку, името му Орни, и б-Ьше ви- 
сочината Ангелу толку от земЬта до небТето, и в' рьката си дрьжеши мечь и 
рькьта му б^ши простр-кна над' Лерусалим'. [ И от страхь пйдна на лицето си 354 
и мбляши са и речи: доста бй гнйвь твой, господи, на члов-Ьците; нека да 



264 

дойде на мене твбйта лютина, а не на твоите члов-Ьци. И продума му архан- 
гель Михапль и речи му: Даввиде, скоро стори служба богу на туй гумно, 
дано се арнпше да престане неговь гн-Ьвь. И утнде Даввидь и купи гум- 
ното, щото врьшеши Орна, и купи пшеницата и волбвнте и ралото, и 
сьс^чи гу на м]^сто дрьва, и волбвите закла и свари житото на едно сьс 
воловите и стори служба богу. И тогизн повели богь архистратйгу Ми- 
хаилу, и преста мбруть. И тамь на туй гумно на сетн-Ь изгради Соло- 
монь черкова светм Сюнь, и подере когй умрЪ царь Даввидь и Соло- 
мбнь и Ровоамь, и тугйзь! са вьцари вь Сьмар1а царь Ахавь името му. 
И имаше царю жена Ельзавела. И тТа ищеши да уб1е пророкь Ил1е, 
защо б^ше избиль пророкь Ил1е педесеть попови еленскн. И Ил1а са 
уплаше от Ельзавела и поб4гна у пустиньето и почина сн под' едно 

355 дрьво. Скр1.бень заспа и думаше : замнй ми душата, божи мой, оти 
веки не мога да трьпе гладень и жединь. Тугйзн думаше Ил1а тьй, и 
архангель Михаиль сьбудй го и речи му : стани, яждь. И сьбудн са Илха 
и погледа и вид-Ь при вьзглавТето сь1 преснецъ хлЬбь топль и карчакь 
вода. И той стана, яде и пи и пакь легна и заспа. И архангель Михаиль 
пакь гу сьбудй и речи иу: стани, яждь и пш, оти щашь далеко да утй- 
дишь. И тугизь! пакь стана Илга и яде и пи. Сьс унуй ястТе има сила, 
и п^ть ходи четирдесеть дине и четйрдесеть нощи и гладень. И когй 
умр^ царь Ахавь и вьцарй са ОхозТа вь ИсрашлА, и той едйнь день хо- 
д-Ьши по сараите см и принйкна на долу да погледа и падна долу и за 
много време едвем' са свестн и зл^ лижеши до сьмрбть. И проводи чло- 
в-Ьци до н-Ькоя жена да му повражи, да вйде, да лй ще стана. И архан- 
гель Михаиль явй са прорбку Ил1Ю и речи му: стани и идй на среща 
царивнте члов-Ьцн и речт имь тьй: защо царь Охоз1а нема надежба на 

356 бога, ами са нед-Ьва на една беззакбнна жена и заради туй се расрьди 
богь и речи му, да ни станишь от бдрьть, дето на него лежйшь, до где 
та четйрма не повдйгнать мрътва. И утйди пророкь Илха и каза думите 
ангелувь! на члов-Ьцьгте царевм. 

И друго чудо послушайте, благословени христшни, за архистра- 
тйга Михайла. Вь АсурУю б^ше н]зкой царь, името му Сенахерймь, и у 
Лерусалймь б^ше други царь, името му Езеюа. И царь асурГйскн Се- 
нахерймь йщеши н-Ькогь! да плени Лерусалймь, и сьбра сйчката си 
войска и провбди гн сьс Ра4'акТа, войводата ймь, на Лерусалймь. И 
едйнь день излкзоха трй члов'Ьць1 от Лерусалймь да думать Ра\|-йк1Ю 
за мйрь да стор-Ьть. И реч! ймь Ра\|.*ак1а : т1,й повел4 царь асурТйскь! 
Сенахерймь на царе вашего ЕзекТю : на кого се над-Ьва, илй сьс дума 
да подума та щети мене да надвиете. И сега на кого са над-Ьвате та 



205 

ни щети да ми са поклоните? Амй илйте и поклонети ми са и азь да 
ви дймь дв-Ь хйляде коне избрани, и вТе, ако можите, дййти намь у 357 
члов-Ьць! на мЬсто коньете и ни дейти са надЬва на бога вашего да 
вь1 избави от моята рькй. Защо и мене мь1 речи богь да ида да вм 
бк вАс. И продумаха онбзм трйге члов-Ьцн и рекоха: думай намь, не- 
дей дума на царлток'. И Ра\|гйкТе речТ имь : вк не думайте много и 
не хййте като \|-нта, ами т/.кмо щото е рскаль царь, тГ.й да б/.де. И 
пйкь стана Ра\|'акТе посрЬдь тГ.хь и рече високо : т/>й повел1;ль царь 
асур1Йскь1 Сенахеримь да не прсльщава вась ЕзикУа царь. Езек1а каже 
вймь не бойти са. Ами послушайте мирно и поклонети ми са, и азь да 
ви дймь села и лози по-многу отколкоту имате. И не надЬвайте са на 
вйшего бога да ви избави от мсята рька. Где й богь вашь, що ни В1я 
помогна на другите градове, щото ги развалпхь? И какь не можа да 
избави вамь ни едйнь градь от моите рьце. И тогйзм млъкнаха сйч- 
кмте и ни мбжащи никой нищо да му продума, ами си утндоха онезн 
трите члов%ць1 на Лерусалимь и казаха царю Езеюю думите, щото имь 
бЬ рекаль Ра1['акТе. И като чю царь Езекха тези думи, [ и стана та си 358 
раздра дрехите царски та са облечи в' садрани и сиромашески и 
утйди на черкова. И проводи пакь по онези трите члов-Ьци до пророка 
ЛсаТа да му кажать, какь е царь скр^бень. И утпдоха онези члов^ци 
рекоха пророку Лсаш. И реко(ха) му т^й : проводи нась царь да ти 
кажемь, какь щемь Н1е сйчки да загйним' днеска сьс цар11ток' заедно, 
амй проводи нас царь до теб-Ь да са помблешь на бога, давно бн богь 
послушаль твоето моленТе да избави нас от туй плЬнство. И речи 
прорбкь ЛсаТа на онези члов-Ьци, що б1>ха провбдини от царЬ: тАй 
речети царю Езекхю, да са не бой нищо от думите Ра\|-акТевь1, бти 
тбй думь богь, що е небесний и земни, Страхь голЬмь ще да падни 
на войскьта Сенахерймува и ськрушенТе голГ.мо ще да стори на не- 
говите члов-Ьци и него на сетне ще да убТе. Амй ако са обр^нать 
твоите чловФщи сьс сйчко срьдце камто мсн% и да бьде срьдцето т1>хно 
сьс мене, и азь да послушамь тЬхь. И туй да стбр-Ь на асурТйската 
войска. И през' тьзи нощь, като речи ЛсаТа прорбкь, |, велйкий архан- 359 
гель Михайль поразм Сенахерймуву цару войскьта и погуби от тТ.хь 
сто и осемдесеть и петь хйлТяди члов-Ьци. И на утрГ. са сьбудйха, що 
бЬха остйнали от войската Сенахерймува. И като вид1>ха туй чудо, 
като ей толкози измрЬли, уплашиха са тврьд-Ь и бягаха от Лерусалймь 
сь срамь голймь. А цара Сенахерйма погуби и двата му синове, Адра- 
мелехь и Сарасйрь. И вьцарй са третТють неговь синь, Леордань вь 
Асурхю. И царь Навоходонбсорь тогйзи направи ббразь злать, и ви- 



206 

сокь б^Ьше лахте Й, и ширбкь лахте шесть. И направи го на поле 
Дейр-Ь, що е блйзу при Вавулбнь градь. И пусти да сьбире що сь 
начелни господарТе, судТе и кнезове от сйчкн страни и от сйчки м-Ьста 
да додать да трошясать онзи ббразь, дето го направи царь Мавьходо- 
носорь. И сьбраха се господарТе и сичкн кметове вьвулонскТе, като 
б-Ьше повел^ль царь, и повика теллйлинь и речи : вамь думамь, чло- 
в-Ьць! и племина и езици, кое час' чуети глас' трубни, сйчкм да при- 

360 падните II да са поклонйти на образать, дето гу направи цар-Ьть. Ако 
лй са нЬкой ни поклони та да престъпи царево повеленТе, тозм чло- 
в-Ькь да са фрблм у пламена пещь. И тогйзи, като чюха глась трубни, 
поклониха са на ббразь царевь. И бЬха тугйзн н-Ькой трй отроци, 
АнанТе и АзарТа и Миса1ль, ни поклониха са на ббразь царевь. И раз- 
бра туй царь и расрьди са тврьд^ на т^хь и речи на слугите си, да 
палеть пбтврьд!! пещ^, до седемь пьте, и тогйзи да тур-Ьть трите 
отрбце у пещь. И тьй бй. Когйто ги фрьлиха у горещата пещь и то- 
гйзи архангель Михайль сл-Ьзе от небТето* и вл^зе у пещь и расладй 
пещний пламень. И погледна царь Навоходнонбсорь и вйд-Ь по средь 
чи ход-Ьть четйрма, и попита слугйге си и реч! имь: азь вамь не ре- 
кох' ли да турите туко трйге отрбци у пеща, ами сега от где са че- 
тири? И сйчки са почюдиха за туй чудо. 

361 По смрьта царю Навьходоносбру вьцарй са синь негов' Ц Вльта- 
сарь и подерь него вьцарй са ДарТе и направи да йма на неговоту цар- 
ство сто и двадесеть господарТе, защо му са струваше добрЬ тбй. И на 
тези снчките постави трй члов^)ЦЬI сьмотрйтелни да гй сьпикасувать. 
От трите едйнь бЪше прорбкь ДанТйль, и тбй б-Ьше сьс умь най-разу- 
мень от сйчките, бти б-Ьше духь светни у неговото срьдце тблкози, кбл- 
кото и сам' си царь са чюдеши на умбт' му. И затуй го поставиха да 
е прьви и начелни и стройтель над' сйчките, що б1>ха господарТе над' не- 
говото царство. И вйд-Ьха онези господарТе какь е почитень ДанТйль от 
цар-Ь и завидеха му от туй и йщ-Ьха нЬкоа мьхань данб биха му наме- 
рили, да го затрйять. И не мбжаха нищо да му намер-Ьть мьхана, защбто 
б4ше в-Ьринь и умовйть нйд' царските работи. И рекоха онези госпо- 
дарТе между си: нк ДанТйлу не мбжимь да му намеримь ни една мьхана, 
тькмо на в1фата му щймь намери крйвда. И утйдоха на цар-Ь и рекоха 

362 му: ДарТе, царю, жйвь да бьдещь вь в]^ки. Стбриха едйнь згбворь сйчки 
члов-Ьцьт, който ядьть твой хл-Ьбь при твой царство, що са кмитбви и 
начелници. Да стбришь повеленТе на царството си, да ни пойще никой 
никому нищо за четиридесеть дине, нитй от бога нЬщо да йще нитй от 
члов^ка. Ако лй са нЬкой намери да ни послуша твобето повеленТе, да' 



207 

са тури у трйпоть при левовите да го изяд^ть. И послуша гь1 цйрь и 
написа таквозь! повелеше. А пророк Даншль имаше обичай трн пьте 
днеска да се поклан-Ь богу. И кате Гшаши, падна на коленете сь1 на 
този день и помоли са богу своему. И онези завйдници вид-Ьха го, като 
са моли богу, от1Цоха и рекохе царю: не лн си сториль законь ти, ни- 
кой да ни пойще нищо нитй от цйр-Ь нитГл от члов-Ька за четиридесеть 
дине, илй сеги да вйдишь ДанТйла, какь са покланя богу и йще нЬщо от 
него. Тогйзи царь, като чю заради ДанТйла, оскрьбй са тврьд!-,, бти защо 
го тврьд% любеши и не щеши негу да го фрьли у бньзи трапь при льво- 
вите. И онези господарТе утйдоха (с) и рекоха царю: н-Ь е подобно | 363 
теб-Ь да ей развалйшь повеленТето, щото си сториль. И царь векь! неми 
що да стори, амй повелЬ и заведоха Даншла и ф^рлиха го у онзи трйпь 
при львовите. И донесоха камикь голЬмь и туриха го на устата на онзи 
тр^пь и запечетиха го сьс царски печать, и сйчкьт господарТе удариха 
техни прбстинь и запечатиха тврбд-Ь, да ни би н-Ьщо станало, да дойде 
н-Ькой да извади Даншла от трапуть. И царь от много грижа ни вечер-Ь 
нить1 заспа у тьзи нощь. И господь проводи архангела Михайла у този 
час' и затвори устата львови. И би ДанГйль непочекнать от онези львови 
и ввЬрови диви. И на утр-Ь стань царь и повика онези завистници го- 
сподарТе та утйди на едно сьс т-Ьхь на онзи трапь, дето б-Ьха л/>вовь1те. 
И повика царь от далечь ДанТйла: ДанТйле, друже мой, жйвь ли си? 
И ДанТйла чю от трапоть, и речи царютуму, да си жйвь царю до в1',ка. 
Господь мой и богь мой проводи ангела своего и затвори устата левови, 
и жйвь самь до сега, царю. И като чю царь, зарадва се тврьд-Ь и повели 
да извадиха ДанТйла от трапоть. 

И по смьрта ДарТе царю прТе царство К1'рь името му. И тамь у Ва- 364 
вулонь имаше едйнь звГ.рь голКмь и вьвулонГ.нь1те почитаха го катб бога. 
И речи царь К1'рь ДанТйлу: поклони са и ти томузи богу. И речи му 
ДанТйль: азь, царю, кланям' са богу моему, що е сториль небТето и зе- 
мята. Амй дай ми вбл-Ь да уморЬ тогози звЬра без' оружТа никакво, И 
речи му царь : стори, що щешь. Тогйзи зе пророкь ДанТйль смола и .гой 
и косми и умеси ги т-Ьхь и направи ги като пити мйтки дванадесеть, 
и тури гь1 в' устата на звЬратокь. И този час' расйпа се онзи звЬрь. И 
вьвулон-Ьните, като вйд-Ьха чи убй ДанТйль ббгаток' имь, расрбдиха се 
твр^де и утйдоха сйчки на К1'ра цар-Ь и рекоха му : дай намь ДанТйла 
да го убкмь. Ако лй го не дадешь, теб% щемь на бгнь да изгорймь. И 
царь нсма що да стори, амй ймь даде ДанТйла. И там' имаше седемь 
львови, и тамь фр/,лиха ДанТйла и сьд-Ь тамь шесть дине. И на унуй 
време беши пророкь Аваакумь на Лерусалймь и беши време жетва. 365 



208 

И нагбтвь! пророкь Аваакумь сочйво варено, сйречь леща варена да за- 
нисе на жетварите. И зе хлЬбь, като отхождаше при жетварите, срещна 
го архангель Михайль на пьтю и речи му: туй ястТе занисй гу прорбку 
Даншлу у Вавулонь, дето е турень при львовнте, и дйй нему да яде, 
защо е тврьд-Ь угладнЬль. И речи му Аваакумь : господине мой, азь Ва- 
в\'лбнь не зн^я и трапоть на львовнте не зная. Тогйзм го грабна архан- 
гель Михайль и занеси гу у Вавулбнь у онзи трапь при львовнте. И по- 
вика Аваакумь и рече: ДанТйле, Дан1Йле, прТимй туй естТе, дето ти го 
проводи богь. И речи Даншль: илй и мене поменъ богь и не ма й оста- 
виль да умръ. И стана ДанТйль и еде до сйтость. И архангель Михайль 
пакь грабна пророка Аваакума и донеси гу на Лерусалймь, дето е пбть 
даанадесеть дине от Вавуилонь до Лерусалймь. И когй занесм на 

366 жетварите лещата варена, енак' || беши топла. И на утр-Ь стана цар-Ь 
и утйди та извйди ДанТйла от трапоть жйвь. А дето 6'Ьха настояль! да 
фрбли ДанТйла при львовнте, т-Ьхь гь1 фрьль! царь у трапо. И изЬдоха 
гь1 львовнте до труха и тъй погинаха унезн завйдницн. 

Амй тезь1 чюдеса дето ги сторн архангель Михайль бЪха пред' Ро- 
ждество Христово, а подйрь Рождество Христово по-мнбго сторн. Амй 
заради нашито много продьльжаванТе щ4х'ми до тука да сврьшим' ду- 
мите сн. Амй защо ймамь за днешнТя день мнбго чудо да приказувамь. 
Тбйзн архангель Михайль извади апостолите от темнйцата, когито гн 
затвареха архТерейте еврейски, защото учаха члов-Ьците да в^рувать в' 
Христа. Щото казува на д-ЬянТето апостолско. Тбйзн архангель показа 
апбстолу Фйлипу да крьсти Еунуха. Тбйзн архангель явй са и КорнплТю 
в' час' като са молащи. Тбй извади апостола Петра от темнйцата. Когйто 

367 II щеши да убхи царь Иродь, дето щешн да стбрн вблята на евреите. 
Тбйзн архангель закла Ирода цар-Ь, дето беши са превьзнесаль и про- 
тйвеши са сьс бога. Тбйзн архангель явй са апостолу Павлу, когйто 
щеши да са потопи кбрабать в' Сйрта, и речи му, да са не бой. Тбйзн 
архангель замьтюва водьта в' Лерусалймь на Овче Купель на сЪка година 
и исц'Ьл^ваше бблнн. Тогбзн архангела вйде Лоаннь Богослбвь на от- 
крштГето негово. Тбйзн архангель Михайль ще и антихриста да убхй. 

Амй послушайти, благословени христшнн, и друго чюдо за ар- 
хистратйга Михайла, защб да разумГ.ети, кблко е чюдеса стбриль. Ве- 
лики царь Костандйнь, когйто сьградЬваше Цариградь, сьградй черква 
в' Цариград' в' йме архангела Михайла, нЬ вьтре у Цариград, амй 
отвЬнь, що са зове Сос'тенТо. И защб сьградй тамь черкьва? Заради 
н4коя работа, що сь й стбрило. Слушайте. На Ларйсь град' беши царь 

368 ПелТа I името му. Имаше братова сн сина, името му Ласбнь. И провбди 



209 

го царь ПелУа сгрикй му в' СкувТю. И онзи Ласбнь зе педесеть члов-Ьци 
избрани юнаци и флсзь! у коработь да йде, гдето бЪши проводинь от 
цар-Ь. И като врьв1.ха, пл-Ьнуваха градове и села и дбдоха на вьсгочна 
странГ. на м-Ьстото, щото са зове ВеврйкТа. И тамь имаше други цйрь, 
името му Амикбсь. И надумаха се унезм юнаць! да йдать да пл-Ьнлть и 
тамь и да убхять и цар-Ьтого. И той гм посрешна сьс вбйскь много и 
рьспАди гь1, и тУе побЬгнаха и д(Здоха до туй мЬсто Состео, и тамь 
сьд-Ьха и надумаха са, що да стор-Ьть. И туй тУе думаха. И яви ймь 
са едйнь члов-Ькь златокрйлень и стана пред' т-Ьхь и речг имь, да са 
не боять от Амйка цар-Ь нйкакь, ами да йдать и да го убТять. И ствб- 
риха онези мьж1е тьй, и убиха цар-Ь Амйка. И като го убиха, отидоха 
пакь на туй м-Ьсто Состеню и седнаха да си разд-ЬлЬть, щото б1;ха 
пл-Ьнйль!. И рекоха между себ-Ь си : елате да направимь едного идола 
като оногозь! члов%ка златокрйлнаго, щото || ни са яви тука. И стб- 369 
риха тьй и оставиха го там' да стой за пбмень. И подйр-Ь велики царь 
Костандйнь вйд-Ь оногозь! идола и чюдеши са и думаше, що ще да 
бьде туй, и питаше болярите си. Амй и тТе не знаеха, що бЬше онзи 
йдоль. И у тьзь1 нбщь явй са архистратйгь Михайль цару и речи му : 
азь есмь архистратйгь Михайль, помбщникь на христТените, дето по- 
мбгнахь и теб'Ь та навн на душманите си. Амй заради туй стани скоро 
и направи черкова на мой йме, и азь да та упаз^ от сйчките твоите 
душмане, до где бьдешь жйвь. И тогйзи стйна царь Костандйнь и 
стори кйкь му повели архангель Михайль. И сьградй черкова гол-Ьма 
и мнбгу имаше остави у онйзи черкова. И от тугйзи са христМне сь- 
браха и струвать праздникь на с1жа година и до днеска. И нЬкой 
христТанинь ймаши отроче глухо и немо, откак' са бЬши родило, и зе- 
маши гу баща му на сЬка година и занбсЬши го у ! черковата све- 370 
тбму архангелу Михайлу и мбляши архангела Михайла да му исц^Ьлй 
отрбчето. И като са мнбго години моли, послуша му светжй архангель 
моленУето, и в' този час', когй бй божествена литурпа, като сЬдеше 
пр4д' иконата архангелова, отрбчето, на сьврьшеше литург1И, като 
щЬше дшконь да рече „в^.нм% светал светймь", пр^Ъдвари отрбчето и 
речи : в1'>нм'Ь. И от тбзи час' исц'Ьл'11 онуй отроче, и от тогйзи на де- 
тито бащата струваши служба светбму архангелу на сЬка година. 

И н-ккогь! сьбраха се езици, що са зовътъ авари, да йдать да 
пл-Ьнеть Цариградь. И утйдоха тамь (и) н'Ьколко време от вьнь бйяха. 
И арх1'ереята, що б4ше на унуй време, сьбра сйчки члов-Ьци от градб, 
утйдоха у черковата архистратйгу Михайлу да са мбл-Ьть богу, дано 
ги избави богь от туй пл^нство. И едйнь день щЬха аварите да вл-Ь- 

Бллгарскн старини, кн. УП. Л 



210 

371 зать в' градо и архангель Михайль яви са пред' тЬхь напрасно като I 
бл^сакь, и от страхь паднаха долу на лицето си. У тьзм нощь пакь са 
явн царю аварскому и речи му : скоро поб-Ьгнн от тука сьс сйчката 
сь1 войска. Ако лй нЬ, да знайшь чи утр-Ь и тн умйрашь и сйчките 
твой члов^ци. И уплаши са тогизи царь тврбд-Ь и поб4гна през' тьзн нощь 
и отиде на неговото си м11Сто. И други пьть пакь са надумаха переш 
да бйять Цариград', и сьбраха се много силни юнацм. И коги додоха 
до градбт, тамь сн распрострЬха чадърите, защо по сухо бЬха дошле, 
и не пущаха нищо за ядене да ил'Ьзова у градотъ. И тблкозь! теглиха 
гражденнте зло, колкото зеха да умнрать от глад, ала имаха надежда 
на бога и на архистратига Михайла. За туй утйдоха пакь на неговата 
черкова да му са мол-Ьть, да имь покажи чюду кату и прбвень. И в' 
едйнь день исправиха сльби персите по дуварите да вл1з3ать у градоть, 
Амй архангель Михайль явй имь са като бльськь страшним, и като вй- 

372 д^ха туй чудо персите ' уплашиха се и хванаха между себ^Ь см да са 
секьть. Струваш! имь са, чи ги грьжденйте сЬкьть. Тогйзм, като по- 
знаха гражденнте, чи сь поразеннн аварнте, изл^^зоxа и тТе и избиха 
колко можйха. 

И пакь друго чюдо що стана н]^когь1. Сьбраха се много народ' 
агар-Ьне и додоха на Цариградь. И тугйзь! царствуваше царь Костан- 
динувь внука, името му ИраклТа. И той сьбра народь много христТанскь!. 
И утйдоха у черковата светому арангелу Михайлу, що са зове Евсевю, 
и тамь се помолиха богу и архистратйгу Михайлу да имь помогни. И 
архангель Михайль що стори? Едйнь день проби сйчките гемш агарен- 
скьш и много войскь удави, т1.кмо трй гемш останаха и вр^наха са на- 
задь. И на Чермное море град' б^ше н^кой, що са зовеши Ак6л1е. И 
сьбраха се сьракйни много и додоха да пленеть тойзи град" АкблТе. И 
много майсторха струваха от в^нь градоть и не можаха нищо да сторлть. 
373 И Т1е са надумаха да бТ.гать. А едйнь отиде да имь издаде градоть. 
И каза имь, защо не можать да приземать градоть, защо йма христ1бни 
вьтр-Ь и черкова йма на йме архангела Михайла. И тамь хбд%ть члов-Ь- 
ците и молять бога, и не можите вТе да сторите нищо. Туй като чуха 
саракйните, сториха тамь от в^н сьс нЬкоя хйтрость, направиха градь 
дрьвень сьс вьжш и сьс врьшеше, и вдигнаха едйнь камикь гол-Ьмь от 
гбр-Ь и пустиха го над' покриву 'черковни светому архангелу. И онзи 
камикь този чась като гу пустиха, обрьнаха ймь са лицата и плещите 
на криво, да кажимь назадь. И на уногози, щото предаде градоть и на 
сйчките царю бол-Ьри и щото вдигнаха камико, обрьна се онзи камикь 
и падна на тЬхь и строши много от т-Ьхь. И тУе, окаянУе, като патиха 



211 

туй, тугйзь! усетиха са, чи са сьгр-Ьшйлм. Ами що стбр-Ьха на сетн-Ь щото 
б^Ьха устали ? Матовариха см камилите сьс еамТань и сьс св1^ще и сьс 
мйсло и извад-^ха от конете см юздите среброто и занесоха С11чко у чер 
ковата светому архангелу Михайлу. От тугйзи сториха клетва ' между 374 
с^б-Ь си век1'л да ни йдать на градь АколТе за н(жоя зла работа. 

И друго чюдо послушайте, благословени христТени, що е било от 
архистратйга Михайла. Nа френско м1.сто имаше н4кой градь, зове са 
Хоне. И тймь б-Ь вода освещенТе от архангела Михайла, дето я пр^.вснь 
намери Лойннь Богословь, И много чюдеса струваше онази вода на йме 
архангелово. И имаше тамь н Ькой кнезь, еленскаа в-кра дрьжеши. И имаше 
една дьщер!'. н-Ьма. И поиска да дбде на освещенУета вода да вйде, що 
е и какво е. И заведи и дьщер-Ь си. И додоха и дадоха на дьщерЬ му 
от онази води. И ср/>бна и този чась исцел!; и продума добр-Ь и бла- 
годари бога и светаго архангела Михайла. И туй като вйд% баща й на 
онази моми, вЬрува в' Христа и крбсти са сьс сички домь неговь и много 
иманТе разнеси и сьградй тамь една черкова голЬма над' унази вода све- 
щенна. И от тогйзи минаха се до деветдесеть години, и имаше нЬкой 
отроче, името му Архйпа от град' КраполТй, утйди на онзи манастйрь 
и остана енакь Т години и сед-Ь на манастйр-Ьть нЬколко и стана пбпь 375 
и паз'Ьши оназь! черкова. И на сбки день струваше чудо от онази вода. 
И елените, като гледаха на сЬки день като са струвать чюдеса, завйд-Ьха 
и надумаха са да развал-кть манастйр-Ьть. И за светата вода надумаха са, 
защо имаше тамь голЬма р-Ька, зовеши са Хрйса, и натькмйха да обрь- 
нать камтб ч^рковата, да развалЬть черковата и сйчко мЬсто. Амй ббжТе 
повеление не бй т/.й като тТе мйсл-Ьха, амй са обрбна водата на друга 
страни и ни бй зарарь. Тогйзи, като вйд-Ьха еллените, засрамеха се. И 
пакь са надумаха да стбр-Ьть. И други р-Ькй дв11 ймаши, щотб тич1;ха 
от йсточна страна и отхаждаха в' ЛйкУю. Едната р-Ька зоваха Куфа, а 
другата Кбка зов-Ьха. И тези двете реки натькмйха да ги обрбнать на 
черковата, и утйдоха от далечь и копаха дльббко и изградиха бкулу и 
зеха да пуст1>ть водата. И дбйде водьта мнбго и приближи са блйзу при 
черковата. И Архйпа, като вйд-Ь 1 туй зло, припадна на иконата светому 376 
архангелу и приплака и речи : помогни светии архангели на твоята чер- 
кова и мене грЬшному. И тбзи час' явй са архангель Михайль пред' него 
и дрьжй в' рькьта см кбп1е. И речи му: не бой са Архйпе, тькмо вЬрувай. 
И изл-Ьзе изь черковата и вид-Ь как' ще да слЬзе водьта и да пйдни на 
стените черковни. И архангель Михайль удари напрасно сьс копТето см 
камико, щото бешм темелю на черковата. И стана прбпасть голКма кбл- 
кото да сьбире и д.в'^те реки гол^^ми, и водбта влези под' черковата и 



212 

тогйзь! не бй нищо на онзи манастиь зарарь. И от тогнзи са нарече туй 
м^Ьсто Хоне, а от прьвень зовеши са Коласае. 

И пакь на друго мЬсто, що са зовЬ ГермТа, и тамь имаше таквазм 
вода освещенна на име архангела Михайла. И кой отхождаще тамь, се 
уздравешь! от сккаква бол-Ьсть, И онази вода имаше рибици дребни, и 

377 Т1е лйжаха на болните члов^ци т4лото | и исц-ЬлЬваха. И на унуй време 
у Цариград' имаше н-Ькой болЬринь името му СтудГе. И разбол-Ь са от 
люта болесть и ни можеше от нищо да са исц-Ьлй И като лижеши, дойде 
н-^кой от Герм1а, името му ГулТо, и дбди у Цариград' да састани СтудТа, 
бол1^ринаток'. И зе да му казува онзи члов-Ькь заради онази светая вода, 
какь струва исцел^нТе. И като чю за туй Студш, зарйдва се и зе да са 
над4ва на помощь божТе. И утйди тймь сьс други болни и вл-Ьзе у онази 
вода светая и ук^па се. И този чась исц-ЬлЬ и той и другите болни 
сйчките. И едйнь от т1>хь имаше б^ло на окото, и той исцел-Ь. И като 
Бйа-Ь онзи болЬринь Студхе тблкози чюдо та фина и разнеси много имаше 
и сьградй черкова гол1ша и остави тамь мнбго нмйте и на секи день 
доходеха болни, сл^пш и слекави и исцел^ваха се от онази осветена 

воли. 

И на времето, когйто бЬше благочестиви царь Михайль и майка му 

378 веодора царица, у Цариградь беши н-Ькой йнокь името му \\ Марюйнь 
на манастйрю светому архангелу Михайлу, що са зове Евсевю вьтр-Ь у 
Цариград. И тойзи калуерь, когй са разболеши, врача не трьсеши, амй 
припадаше напред' иконата светому архангелу Михайлу и оздравеши. 
И едйнь день са разбол 1^ и утиди пакь пред иконата, като си струваши 
по напред', и не послуша го архангель Михайль да му даде здрави, амй 
го остави да са педепса. А роднината Маркшнова йщеши да довиде врача 
да го цери. А Маркшнь имь не даде. А тте утйдоха скрйтомь, да не знае 
Маркшнь, на оногози врача. И даде ймь билТа, що се зове ипоеета, и 
реч1 имь: когй заспи Марюйнь, а вТе го турети при гльвбта му. И тТе 
тьй сториха. И през другата нбщь заспйха сйчките, а Маркшнь ни заспа, 
амй като лижеши, вйд-Ь ангела Михайла като че излйзе от олтарю чер- 
ковни и сас него двама млади момци, и додоха при вьзглав1ето Мар- 
К1ЙН0В0 и намериха туй били ипоеета. И речи архангель Михайль Мар- 

379 кшну: що е туй? И речи Маркшнь: не знамь, о архйнгеле Михайле. 
И речи архангель Михайль : замиете туй ипоеето и занесети гу врачу- 
тому, щото гу е напр^виль, и дайти му го. И онези двата мбмка зеха 
онуй бйл1е ипоеета и занесуха го врйчетому. А архангель Михайль зе 
м^сло от кандйлоту, щото б1^ше напред' иконата му, и помаза МаркУйна, 
и тойзи час' оздрави. И по полунощь отиди пбпо да пее утрьни и на- 



213 

мери Маркшна здрава. И речи МаркТань на пбпаток', какь е вйд-Ьль ар- 
хангела Михапла. И на утр-Ь, когй с1.мна, утйди попо и намери врйчаток, 
чи с<. й разбол1.ль. А той му речи заради МаркМна и за архангела Ми- 
хаила, какь му е рекаль за бйлито. И тогйзи, като чу онзи врйчь, 
стана и заведоха го до черковата светому архйнгелу Михаилу, и сед1. 
тамь едйнь день и оздрави и нещ1. веки да са врьни у дома си, амй 
са покалуере, и що имаше, сйчкото си даде на черковата светому ар- 
хангелу Михайлу. И той тамь остана. 

И тезь! чюдеса, щото приказвахме, благословени христтени, туй сто* 
риль архангель Михайль. Амй да прикажимь м^лко и за архангела Га- 380 
вртйла, и на сетне щемь каза и за двата, що са сторили. 

Казувать книгите черковни, що са видЬли и разум-^ли светии отци, 
сйчко Гшь архангель Гавршль показува. Пророкь Дашйль той показа ви- 
д 1'.н1'ето щото го вйд-Ь. Той благов-Ьстй Лоак\гму и Анни, и каза имь, какь 
да родеть МарТа причистйл богородица. Той нбсЬши ней ястУе у черко- 
вата светал светГ.гх. Той кйза и ЗахарУю прорбку, какь ще да имь са;родй 
Лоань Крьстйтель. Той благовестй и богорбдиць! и к^за й какь ще да 
породи господа Лисуса Христй. Той речи Лбсифу да земн пречистал бо- 
горбдица, да я упйзи. Той и на унуй време, когй са роди Христось, речи 
на пастйрете да йдать у Веетлеемь и да вйдеть отрочето. Той рече Л6- 
сифу да бЬга у ЕгС-петь. Той му речи пакь, да са врьни назйдь. Той и 
на м\'рон6сиците благов-Ьстй вьскрьсешето Христбво. И тези чудесй сам 
СУ архйнгель Гавршль гь1 извр^ши. 

Амй от сега послушайте, благословени христУени, и двйта на едно 
що сь стбриль! чюдеса. Вь цйрство Никуфбра цйр-Ь вь ТбнТата бЬше нЬ- 
кой йнок, името му ЕутймТе в' Светйй гори Авона, познаница светому 381 
Аванас1Ю, дето сьградй голЬма Лаувра. Тойзи Еутйм1е~сьградй една чер- 
ковица малка в' Светую гбру в' йме светому Киколйю и тамь са пбст'Ьши 
сас други калуерь! на м4стото, що са зовеши Дафнй. И саракйни додоха 
та плениха унуй м4сто. И случи са та додоха "до манастйрють Дафнй да 
го пл^кнеть и него.' И калуерите като разбраха и побягнаха по гората 
сйчките до едйнь. И светйй ЕутймТе и той поб1^гна. И онези саракйни 
додоха и убраха манастйр-Ьть и утйдоха си. Тогйзи додоха "калуерите 
и светйй ЕутймТе и вйд-Ьха какь е пл-Ьнень манастйрю и чюдеха се, що 
да стбр-Ьть. И светйй ЕутймУе стана та утйди да убйди унуй м-Ьсто и ха- 
реса му унуй м-Ьсто, дето е сега ДохМрь манастйрь, и тамь вйд-Ь какь 
е скрито мЬсто и мирно. И сьградй тамь друга черкова, п^кь на йме све- 
тому Миколаю, и направи мйлко келш. И приминбха се мйлко динени дбде 
нЪкой члов-^кь от Цариград, името му ); Миколае, роднина светому Еу- 382 



214 

ТЙМ1Ю, И донеси сйчкото си имаше. И ст^на и той калуер' на тойзм ма- 
настйрь ДохТарь и пристори си името си Неофйть на тойзи манастйрь. 
И подйрь малко дине стана игумень Неофйть заради неговото добро и 
постъ. И роднината му ЕутймТе пбсгкши самсй на скрито мЬсто. И като 
ст^на егумень Неофйть, развали тази малка черкова и сьградй друга, 
п6-гол4ма, и на около сьградй град' и доварь гол]^мь да са упази ма- 
настйрлть. И до тука направи и доврьши му са иман1ето и не можа да 
са подпише сьс образь черковата. И заради туй бЬше скр1.бень Неофйть 
и мблАши са богу, дано му бй от негде помогналъ да доврбши писмото 
на светйй манастйрь. И богь му послуша молешето и бй таквозь! чюдо 
спротй Свет^А гора Аеонскме. Колкото до шейсеть поприща йма едйнь 
островь, зове са Лукь, и на този бстровь беши метохь манастирски, и 

383 близо при тогос метоха стояше едйнь стьлпь правь от камень, напра- 
вень от прбво време. И врбху стьлпу беши написано таквйзи думи : кой 
ма удари на главата, ще да намери много злато. И много члов^ци фрь- 
л-Ьха сьс камикь и получаваха го и нищо не намЪреваха. Ами за тйзи 
речь друга мйсль беши: на стьлпу врьхуть сЬнката му гдето опираше, 
когй истичеши сльнцито, тамь ббши скрито онози иманТе. Амй богь, ко- 
гйто щ-Ьши да обяви да са извади иманТето,.т6й расмотрй. Ма този ме- 
тбхь манастирски бЬше едйнь мбмакь мл^дь до к години и пристаналь 
беши да работи на манастйрю. И той хбд-Ьши на онзи стьлпь и гле- 
даши и чюдеши са. И в' едйнь день утйде тамь и слънцето тамань исте- 
куваше, и откри му богь умбть и разумЬ и вйд^, гдето опира на стьлпу 
врбхут' му синката. И фана да копай тймь и намери едйнь мр4морь и 

384 под мр-Ьморатъ едйнь кутель гол^мь, плбнь сьс желтйци. И като вйд% 
туй, растрепер-Ь са и покри туй м-Ьсто пакь и тича на манастйрю и убади 
на егумену Кеофйта и речи: владйко светйй, имаше много намерихь на 
метбхо ниши. Амй дай ми в^ри колко браПе да йдать сьс мене да го 
извадимь и да го дунесемь у мьнастйрю. И игуменоть, като чю туй, и 
избра трима калуери вЬрни и проводи ги сьс гемха манастирска да до- 
нис^.ть онуй имаше. И влязоха у гемхата и плаваха ду тамь и прелъстиха 
се за имантето онези калуери и рекоха да го скрйять за т-Ьхь и да го 
подел-^^.ть. И зеха онбзи мр4морь и привезоха го на шТята на мбмкаток' 
и фр^.лиха го у моршто на дбното. И като го фрълиха беши вечарь, ко- 
гйто пеяха духовниците вечбрнл и излЬзоха от черкова и затвориха к. 
И тугйзи кбй час' фрълиха мбмкаток' в' моршто и тбй са помолйль ар- 
хангелу Михайлу. И явиха му се като два орла златокрйлни и напрйсно 

385 го извйдиха от мор1ето от дьноту и донесоха | го на манастйр-Ьть на ср-Ьд' 
-. черковата. И на утр1> стйна кандилйрину, дето запале кандилата черковни. 



215 

да запали кандилата. Алй онезь! калуери туй не знаеха, амй си поделиха 
унуй имате. И тогйзи, като вйд-Ь онзи кандиларинь уплаши са и сЬкаше, 
чТ е нккой приведен1е. А бизи мбмакь от стрйхь заспйль вьтр-Ь у чер- 
кова. И тогйзи тича онзи кандиларинь и убйди на егуменатукь и речи : 
владйко светйй, приведеше и сьблазнь нЬкой вйд-Ьхь у черковата. И речи 
му гумено: що са бойшь? Стори кр^сть на себ% си и влЬзь без' страхь. 
И утйди пакь да вл Ьзи у черкова и пйкь не см-Ья, амй са пйк' врьна 
назадь и речи пак егумену. И като чю туй егумено, стана и утйди у чер- 
кова и вйд-Ь и той хубеве, Ч1 й истинна кАкъ лежи онзи мбмакь насрЪд' 
черковата и йма кймикь привезань на шшта си. И удйри го игумено сьс 
патерицата полегичка и сьбудй са и речи онзи мбмакь: убадети ми, 
братУе, де самь сега ; мене ми са струва чи сьмь у мортето на д^^ноту, 386 
дето ма фрьлиха трите калуери. И речи му егумену : не знайшь ли, где 
сь1? Тука си у манастйрь, и туй черкова, и ето самь тука и азь, егумень 
Nеофйть. Амй ни кажи, що щешь тука и що си патил ь? Тогйзи кажи 
имь бнзи мбмакь: оставети ма мйлко да се посвиете. И зе да ймь кйзва 
сйчко поредомь, що е патйль от онези калуери. Тугйзи му речи егумень: 
Т1^ сЪди тука до де сьмни, а ше да сврьшимь утрьнл отвьнь черковата, 
до де дбдеть от пресганищито и онези трите калуери да вйд-Ьть и тУе 
чудо, що е станало. И на утр-Ь дбдоха и тримата. И речи егумено : щб 
сторихте за онази работа, отци мбй. И Т1е рекоха : льжа е билб, вла- 
дйко свети, и присм% ни са, а Н1е го \|гувахмь1 и распьдихми гу, и тбй! 
поб-кгна от нась. И егумень кйже: слава теб^, Христе боже, слава теб^ 
ПрТидЪте да улезимь, братТе, |, у черкова да благодарймь бога. И като 387 
вл1,зоха у черкова, вйд-Ьха, че члов-Ькь лежи насред' черковата, и камекь 
привезань на Ш1ята му. И като вид4ха тези трите калуери, от страхь 
биха безглйсни. Тогйзи ймь заповяда егумену да донесъть онуй иманТе 
на манастйрю, и оногбзи мбмка стбри гу калуера на онзи манастйрь. А 
егумено Nеофйть тугйзи подписа черковата и украс! а и наречт а на йме 
светбму архистратйгу Михайлу и ГаврТйлу. 

И друго чк)ДО послуш айте на тбйзи манастйрь, що е стбриль 
архйнгель Михайль и Гавра1Йль. Тойзи манастйрь та беши сьградень 
на едно мЬсто междб гьста гора на бколу му и безвбдно мЬсто. И що б^ха 
члов-Ьците на онуй м%сто, немаха вода да пТеть, амй от далечь беши 
доведина до трй поприща, и ископали б-Ьха и дбхождаше у манастйрю. 
И онази вода беши на глав/.та си сладка и добра, амй доь{.ть да дб 
деши до манастйрю стйваше злй, от слънцето гореща и пакь беши от 
земЬта люта прьсть и болестна. ^ И члов-Ьците, дето я пшха, добиваха 388 
бол^снь от нея, паче бтокь на краката си добиваха. И голЬмь скр^бь 



216 

и грижа имаха у манастйрю зарад' оназм води. И в' лЬт-к шесть хйлшди 
и седемдесеть и седемь, в' царство Палеолбга цар-Ь сьбраха се калуерм 
у манастйрють, да са надумать, какь да стор-кть оназь! вода. И сЬки 
поредомь продумаха и на сетн-Ь избраха една дума сичкьпе : да напра- 
ватъ сулнарь! гол^мм и да ископаять земята дльбоко и да угудеть 
сулнйрите да дохбде изь т1)ХЬ водьта до мьнастйрю. И като сториха 
тойзь! згбворь, веодулъ нЬкой, калуерь майсторь и хйтарь на зйданш, 
и зе на себ-Ь сь1 тазм работа да я доврбши. И натькмй, да кажимъ като 
от утр-Ь да за започени да работн. И през' тьзьг нощь яви му са ар- 
хангель Михайль и Гавршль и рекоха 0еодулу : члов-Ьче, що са тру- 
дишь зйлоду и струвашь толкось харчь на манастйрю ? Да знайшь, че 

389 утр4 ще да дойде водбта \\ у манастйрю сама. И беодуль туй като чу, 
струващи му са 6т\ е станаль и дума сьс тЬхь. И речи имь : мол Ь ви 
са на вйше госпоство, покажети мм, где й водата? И тТе го зеха за 
рьката и рекуха му: ила да ти убадимь где е. И заведуха гу у мана- 
стйро и зеха мутйка и раскопаха, и истече вода напрасно. И дадоха 
му от нея и пи. И бещи сладка тврбд-Ь. И туй вйд-Ь и сьбудй са 0ео- 
дуль. И вика сйчките братТе и каза ймь и рече имь : вйд-Ьхь у т^зи 
нощь двата архангела Михайла и ГаврТйла. И кйзаха ми, какь има 
вода вьтр-Ь у манастйрю. Амй елите да йдемь и да разкопаймь онуй 
мЬсто, дето ми гу показаха, да вйдимь йма ли вода. И утйдоха ка- 
луерите сьс беодула на едно и раскопаха малко и яви са жила воднал, 
и пакь покопаха п6-дльб6ку и излезе вода много и сладка доста. И 
прославиха бога и светжй архангели Михайла и ГаврТйла. И ймать тазн 

390 вода и до днеска като агТязма, и кой пТе от нея сьс чиста в-Ьра, прТема 
исцелЬнТе. 

И у Цариград' бещь! н-Ькоя жена бол1^рка, името й Анна. И случ1 
й са та са разбол-Ь, до где и онем!,. И щото б4ха на околу й, рекоха 
чТ е умрЬла Анна. И м^щь й бещи отищель на село. И проводиха за 
него да доде да си погребе женьта. И Анна лежа едйнь день като 
мрбтва. И майка й сестрите й и плачаха и чакаха да доде мьщь й да я 
погребе. И когй бй под' вечарь, прострЬ си Анна рьцЪте и речи: 
слава теб'Ь пречйстая богорбдицл. И стана и цалуна мййка си и се- 
стрите сь1. И попита А майка й: що тн, сьшко? А тш не щ-Ь да про- 
дума. И на утр-Ь доведоха доховника отца, и той сьс много молба 
едв^мь продума Анна и речи : не мога, отче мой духовни, да ти испо- 
вЬдамь сйчкоту, що сШь видЬла, чюдно и страшно. Ама слушай да тй 
кажа МИЛКО, що мТ е на умь. Азь, като плачаха, се чювахь, амй не м6- 

391 жахь да думамь на бнзьг час', като от далечь чувахь глас'. И тогйзь! ц 



217 

вргд'Ьхь, чи дбдоха като два мьжУе н1жой страшни, и струваши ми са, 
как' са тези двата архангелм Михаилъ и ГаврТиль. \\ тУе тблкозь! све- 
теха, кой може иск^^за тЬхната св-Ьтлость. И тУе ма поеха, напрасно ма 
в'знесоха до небУето и щото поммслювахь азь а Т1е разумТ.ваха. Защо 
азь знаяхь, чи сьмь грешна и щь да са м/.ча, и тУе туй мйсл-Ьха да ма 
туреть вь адь. И кату ма занесоха до небцето и видГ.хь тамь, чи много 
п-Ьяха сьс гол 1'.мь глйс' : св(а)ть, св(а)ть, св(а)ть, господь Саваовь, ис- 
пльни небо и землю слави его. И архангелите, щото ма нбсЬха, рекоха 
ми да са поклон!'., и азь тугйзм от страхь паднахь и поклоних са, и 
кому са поклонйхь, не зная, и дето са поклонйхь, от тймь чюхь глас' 
голЬмь речи : замн Ьте тази жена и заведет'1 я в' адь. И тугйзи напрасно 
ма грабнаха страшните онези ангели и заведоха ма на едно м^сто 
темнб и страшно та ма уставиха ангелите самае. А тТе ост1.пиха от 
мене и веки гн не впд-Ьхь. И беши унуй мЬсто темно. И тамь бЬха 392 
много народь члов-Ьци, и пл^чь много. А азе са смесихь сас т1.хь и 
много плакахь и думахь, кой мене гр-Ьшнал да ми помогни на туй 
м1)сто зло. Амй ть1, пречйстал богородице, помогни ме и избав11 ма 
от туй мЬсто зло. Ако ббда жива, да са покал сьс сйчко срьдце. И 
други грешници плачеха тймь и думаха : и ти ле тука дойде, сйрота, 
да са мьчешь? Или и тн непослуша светое евангелГе щото учеши нась 
да се покаемь? Туй чюхь и вйд-Ьхь злй мъки. И рекоха: стани от тука, 
чи пречйстал богородица дарува ти живбть за два мГ.сеца. И рекуха 
ми : идь'1 и прости са сас мьжува си брата, защо по двата месеца пакь 
щемь да та земимь. И намерих' са тука на постилката. И рече й ду- 
хбвникь : що си имала вражба сьс дивер-Ь си ? И речи Анна : вражба 
ймахь колкото не мбжахь да го гледамь пред себ-Ь си. Амй ти се мбле, 
отче светмй, да реч^шь на мьжа ми да стана калуерица, защо ми ре- 
коха ангелите пакь , щьть да ма земать. И ето мьш ьгй дбде, и речи 393 
му духовнику : тоята жена страшно казува, остав! а да стане калуерица. 
И рече м^ж' ий : не е вьзмбжно, бтчи, да си остав-Ь женАта, защо е 
1бще млада до кк години, да прибира грЬхь сьс нея. И речи му ду- 
ховникь, как' ще подйрь два мТ.сеца да умре, коя тУ е файда? И тбй 
речи : болнава й и не знай, що дума, амй нея не уставамь да стане 
калуерица. И куги навр^ши два м-Ьсеца, умрЬ жена му. И приказу- 
ваше Анина майка, откакь е видела Анна туй виденУе, по едньщь едеши 
хлЬбь на день и туй до вечара на д час' и водГ. тбй пУеши сас м4ра, 
догде умрЬ. И тьй би на покаянУе Анна. 

Амй послушайте и друго чюдо, благословени христУяне. И в' Алек- 
сандр1я беши една мома некрбстина, сирачи от бащи и от майка. Амй 



218 

беши тврьд-Ь бол-Ьрка. Единь день ходеши у градината си та са расхо- 
деше из ошките да бире емйшь от дрьвТята И вйд-Ь едногу члов-Ька де 

394 привезува вьже да са обесн. Повика го момата и речи му; що щешь 
да ст6рь1шь, члов-Ьче! Стани да ти река н-Ькоя речь. И стана чловЪку 
и тш му речи: защо щешь да са обЬсишь? И речи й члов1жу: остави 
ма да умрб по скоро, защо ймамь злм длъжници от голЬмо зло щото 
тегл-Ь. Заради туй щь да са обЬсе. И тТя му каже: колко си дл/.жинь? 
Той рече: ф желтйци. Речи му момйта: азь да ти дамь тезм желтйци, 
туку са не дей убесюва. Извадм момата и даде му ф желтйци. Преми- 
ньха са вари колко време и засиромаша онази мома и лсжещи и пла- 
чещи, толкози засиромаща, колкото зе да курви. Подйрь мйлко разбол1'1 
са онази мома и лежеши и плачеще, какь умира не крьстина. Думаще 
на кумшиете си: молю ви са крьстети ма. И тТе думаха: кой да прТемни 
курва та да я кръсти. Ни рачеши ни едйнъ да са наемни. И въ едннъ день 
явй са йнгелъ хранйтелъ на душага й на образь като оногози дето щещи 
да са обеси, и речи на момата: що си скрьбна? И тТя речи: защо самь 

395 некр/.стина и желая да съмь христТянка, а то никой не рачи да ми на- 
стане да ма кр/.сти. И речи й архангелъ: да ти доведи ас члов-Ьци да 
та крьстетъ. И утй(де) и доведи архангела Михайла и ГаврТйла на образь 
престоли са като едни болЬри. И заведоха момата на черкова и рекоха 
на попбвите : нте прУемами тази мома блудница (курва) да бьде христтйнка. 
И онези попови фанаха и кръстиха я. Пакь а зеха онези болкре от чер- 
кова и заведоха а у кьщата й. а тУе са възнесуха от нея, веки са невй- 
деха. А роднината й и комшште й вйдЬха, какь ети крьстина, и попи- 
таха я: кой тя крьсти, кой ти беши крьстникать? И тТя не знаеши, кой 
беши крьстник и не можаше да са управи. А комшТйте й утйдоха на па- 
трйрхаток* Алейандр1Йскь1 и рекоха му: владйко светйй, еди коя блуд- 
ница (курва) кйже, чи сам' крьстина, а тТе кръстника нема. Може ли тьй 
да б/.де ? И повика патрТярху попбвите и реч1 имъ : ви ли кръстихте 
онази блудница (курва)? И рекоха му попбвите: ше, владйко светйй я 
кръстихме. И речи имъ патрТярху: кой беши крьстнику? рекоха попо 
вите: еди кой бол4ринъ и еди кой. И повика патр1ярхо онези двата 

396 бол1фи и речи 1 имъ патрТярху: вйе ли крУ,стихте онази блудница (курва)^) 
и б1'лхте крьст(н)икуви? И тТе рекоха: не сме нитй знаемь кой бйль. 
Тогйзи патрМрхь много пита и чюдеши са. И тогйзи позна патрТарху, 
41 й н1жое божТа работа, и повика попбвите и момйта и питаха я : знайшь 
ли нейде да си сторила нЬкое добрб да си сторила? И със много испй- 



1) Това пояснение винаги е написано отъ страни, види се защото думата блудница 
не ще да се с считала доста понятна. 



219 

тува(не) едвамь убади, какь е сторила тгЗлкозь! малостйна сьс оногозм 
чловЬка, дето щеши да са уб1,сь1. И от тамь разум1-,ха сичките, чи са 
биле бож1е архангель Михайль и ГаврГйль. И подирь малко бй жива 
онйзь! д-Ьвйца (мома) и пристйви са и ангели божи зеха й душата. 
Тези думь1 и тезь1 чюдесй, дето гь1 приказахме, благословени 
христюни, туй сйчко са Ангелите стрували чудо, дето днеска праздну- 
ваме. Имаме енакь много чюдеса да казваме, щото сь струвале ангелйй 
божТе. Амй доста е нам тблкози, колкото да разум-Ьемь и да прославим 
бога и архангела негови. Подобйва да струваме и ше, | като е угодно 397 
богу и светите ангели, нИ много да ядемь или много да пТемь или да 
празднуваме сьс свирне и сьс игри илй сьс п-Ьснй дГаволски, амй да 
празднуваме сас благодареше и сьс славословте, а не да са упйвамс. 
Защо каже пророкь : 6 гор-Ь на тези, дето проваждать динете си у 
тази пропасть, пУяници колко у болесть паднаха, колко у темница се 
затвориха заради беззаконна работа що са сторили на П1янство. Вижте 
и познайте, благословени христГени, от где ни намер-Ь тблкози злина 
и б-Ьда, ни защо друго, амй защо види нас ббгь, че сме злбмйсльници 
и завистници и поднослйви. Заради туй богь пуща на нас други езици 
погани да ни досьждьть и да ни мьчать на с4ки дснь, защо ако би 
видЬль нас богь, че хбдимь по христшнски зйконь, да са боймь богу, 
да сме смирени и кротки, да имаме люббвь между нас, и богь би са 
за нас умилостивйль, и що му са помблимь, послушаль би нась. Защо 
прорбкь ЛсаТа ., т^й каже, що е рекаль богь сас устата негови, речи : 398 
ако йщети, да послушати мене. Благо и добро да имате на зем1.та 
ваша, да ядете на благо мГ.сто, да са насл-Ьдйте душата ваша. Аколи 
не щети да послушати мене, оружУе да ви пояде. Уста господня ду- 
маше туй. И прорбкь Моусеу т^.й думаше, речи богь : ако хбдити по 
мое запов'Ьдь и по мбе повел-ЬнТе, да послушате. Да дамь азь вамь 
д^ждь на времето свое и зем4та да ви даде плбдь свой и полУето да 
вь1 даде хл1.бь вамь до сйтость. И да дамь на зем1'.та вйша мйрь и 
плЬнство и войска да не примине през вашата земк Ако лй не послу- 
шати мене и не ходите по мой пьть и мбл запов-Ьдь не дрьжйте, да 
доведа азь на вась суша, да сеете залоду семето ваше и да изядъть 
стбката ваша вашете зломисльници, пред' вась да си обрьна лицето 
мой от вас и да вй остави на душманите ваши да вй сьтрТять сьс до- 
с^дени, да зар^.чамь на небцето да стане като желЬзо, да не пусти 
д^ждь, : и зем4та да стани като м4дь, да не прорьсте нищо от нея, и 399 
трудь вашь, що са мьчите, да ви бАди зйлоду ; и дрьвТята тблкось да 
ви не дад/.ть плбдь свбй, и да пуст-Ь на вйс зв-ЬрУе земскУе. да ядьть, 



220 

вашать добнтакь, и да бьде зем4та ваша пуста и дубравите ваши 
пусть1. Като ход-Ьти вте камто мене на стрьн^, и азь да трьгна кам'ту 
вась лютость на странь. Тьй каже господь богь светйй Лисраилевь. 
Чюхте ль1, благословени христТени, какь ни заръча богь страшно. Амй 
и нТе чуваме на сЬки день, дето учп нась светое евангелие, ала нТе ни 
гу слушаме нитй на умбть си го ни полагами, И не щемь да бьдемь 
камто бога и не прТемами какь ни учать нас' книгите черковни и какь 
нь1 апостолите зарьчувать, да са не упйваме, като каже апбстоль Па- 
вель : неопиваите са вино, вь нем' же есть блюдь. И пакь каже друго : 
брат1е, туй да знайте, оти нитй курви, нитм пТяници, нитй завйдници, 

400 нитй магТбсници нитьг щото туй струвать, царство небесное не могать 
да нам-Ьр-Ьть. Туй сйчко чуваше на сЬки день дето речи апбстоль Пе- 
трь. Като песь когй са избьлва и пак са обрьне на свой балвочь, тбй 
и н1е вйдимь нЬкоего, чи струва зло и безаконство, а нк са гнусймь 
от него, а Н1е утр4 струвами туй зло. Амй книгите наше що зар/.чу- 
вать нймь? Да са не опиваме, кйжать, защо пТянство (е) майка и кб- 
рень на сйчките гр-Ьхове и злйму и добрьшу члов^ку. Ми едйнь чло- 
в1.кь нема дббрь разумь на П1янству до де не продума зла речь. И 
вйдимь много П1ЙНИ члов-Ьци думать безпътно, а нГе имь са пресмй- 
вами. А утр-Ь, когй са упТемь нТе, а тб другите са нймь присмйвать, и 
нЪ туко чюжденци, амй и наши члов-Ьци. Заедно са присмйвать. Амй 
н-Ь туко струвать сиромасите, амй и болЬрите туй струвать. Амй коя 
файда йма от туй братТе? Шщо нема, тькмо срамь и гр-Ьхь и омраза. 
Заради туй уч^ть нась черковните книги, да са пазимь от мнбго питТе, 

401 защо члов-Ькь, щото струва зло на птанству, ни подобава кити да 
думамь! нитй да пйшиме. Амй заради туй, благословени христЧени, 
колко мбжимь да са пазимь от много ястТе и от много питТе ; дбста е 
намь да пТемь колкото да си не загубимь умбть и да знаймь, що стру- 
ваме. И ако та н'Ькой насили да пТешь мнбго, а ти го ни слушай, 
макарь да тй й свой члов-Ькь, макарь и да е пбпь, макарь и владика 
да е илй другь! нЬкой да е, а тй го не слушай нйкакь да пТешь без' 
мЬра. Ако са раср/>де на теб^ а ту утр-Ь ще да гб и срамь от теб-Ь и 
ще да тй захвали и да ти са чюде, защб струвашь вблл божи, когй ни 
П1ешь мнбго, нежели томузи, щото тй кара да пТе(шь) мнбго. И богь, 
щото е нйсь сподобйль та сме дачакали днешнТять день, тбй да спо- 
добй нас' на царство небесное, оти тбму подобава сйчка слава и честь 
и поклонен1е до вЬка амйнъ. 



221 

М'Ьсець Декемврге < . Жйтге преподобнаго отца нашего ^^2 
Саввь! освещеннаго наставника, пустини жйтелъ. Отче 

благослови. 

Преподобнььхь отець пашь Савви, освещенньш бсшь! въ царство 
Веодбае Маааго, от мГ.сто Кесартйско, от село Муталаско. Бзща му и 
майка му бГ.ха христУени. Бащиното му 11ме Лоанн', а мййка му Соф1а. 
И когй стори светмй Саввьг годинн н, отиде на манастГлрю Флавйнскьж, 
да учи книга и прТе Гшочсскмй чйнъ и скоро научи и \|-алтйрю и сйчкн 
законь манастирски и добр1. са подкйнювашс на правилото черковно. 
И сЬдА у манастйрю години десеть и пом1'.[сли да иде на Лерусалймъ, да 
сед11 тамь на околу по пустьшьято. И тогйзн архимандрйгъ повика све- 
тото Савве и подума му скрйтомь и речи му: азь, чедо, със божУе по- 
веленГемъ та остйв'Ьмъ да утйдишъ на Лерусалйиъ, амй тн енакъ не тр1.- 
буваше да излГ.зишъ от дружГгната си. Амй когй си намйслилъ, идГ.( и 
господь да тй б^де на помощъ. И т(.й ут11ди със' пбмощъ бож1е въ 403 
^ерусалимъ и светии Савви чу заради светйго ЕуешУе, как' пбсти на 
възточна странъ от Лерусалймъ по пустинУета и св^Ьтеши като св1;тйл- 
никь. И отиде при него и вйде светаго ЕутймУе, чй отхождаше у черкови, 
и помоли му са със' слъзи, дано го приеми при него. И светуй ЕхвймУс 
поучи го н-Ьщо малко и речи му: чадо, неподобава теб-Ь на манастйрю 
да седйшъ, защо си енакъ младъ до осемнадесетъ години, амУ е по-до- 
брЬ да йдешъ далсчъ от манастйрю, чедо мое, да йдешъ при веоктйста 
йнока и голЬмо нЬщо щешь от него да приемнишъ наука и добро. И 
блаженни Савви рече : вйжъ, честний отче, дето е преразумний богь 
на сйчко добро, какь йщи да ма спаси и настави ма на твоите рьце. И 
сеги що мй заповЬдашъ да го стор-Ь. И тогйзи велйкУе ЕвзймУе проводи 
го до блаженнаго веоктйста и даде писанУе да са загрижи за него ве- 
октйстъ. И думи пророчески речи, дето е душелъ тбйзи и ходи по ка- 
луерско жйгУе, ще да бьде прославенъ по сичките постници, що съ по 404 
тъзи Палестина, и пакь ще да бьде архимандр11гъ на тези четиредесет1.хъ 
манастири. И седЬ светмй Савви при блаженнаго Веоктйста десеть го- 
дини, слугуваше денУе и нощУе. И сл^^чй са та са представи блаженни 
©еоктйсть на м-Ьсеца септемврУа, на трети денъ. И доди светии велики 
ЕуеймУе и погреби го и постави егумина Марина, нЬкой калугерь от този 
манастГ[ръ. И тогйзи бЬши стбрилъ светмй Савви трйдесеть години и 
над сйчките братУе надминуваше със пость и със бдИнУе и послуша нУс. 
И позна к' ще да се развали мънастйрьски законъ и отиде на друга 
странъ при светаго Герасима и свЬтеши като св-Ьтйлникъ по онази пу- 



222 

стинХ. И на едно иоточещи сед-Ь на въстбчна странъ седемъ юдйнм и 
очисти си умо и погледо толкози, колкото му са откри лицето и вйд-Ь 
славу господне. И от тугйзьг му са испльни срьдцету от духа светаго и 
направи тамь на срЬдъ онзи потокъ едни малка черкова и олтаръ светь 

405 постави и прТе със' него едного свещенника да му литургйсува, защо 
ни щеши сам'сй да струва литургТа. Имаше крбтость гол-Ьма и смеренТе, 
люб-Ьше и дрьжеши Христовата дума щото речи у светое евангелТе : на- 
учети са от мене, оти сам' азь кротакь и смерень със' срьдцето. И т^й 
учеши и казуваше да станемь със тазм кротость спроти нйказь дТавол- 
ски, щото нй дос^.жда. И в' една нощь излЬзе от келхата см светйй Саввм 
на вънка и ходеши тамь из' потокоть и читеши \|галтйрю, и вйд-Ь ви- 
деше страшно от западна странъ на потоку, дето му е сега положено 
тЬлото между дв4те черковм. Вйд-Ьше стл'пь огнЬнъ че стоешн от зе- 
мята и стигащи до небТето. И като вйд-Ь страшноту туй ведеше, зарадва 
се и помисли тамь и речи: туй страшно чудо н^ е туй нищо друго, амй 
е туй домь ббжТе, и сед-Ь тамь на молба догде са развйд-Ьли, и тогйзн 
отйдь! тамь, дето вйд-Ь стлъпатъ огненн със' гол-Ьмъ страхъ и намерн пе- 

406 щеря гол 1ша и черкова чудна, дето имаше || божш образъ. Ина въстбчна 
странъ образъ беши от бога ствбренъ, и на северна стран-ь намерн домъ 
гол-Ьмъ и м-Ьсто шороко за слугуване и от пладне да влЬзова м-Ьсто шо 
р(5ко и вйд-Ьло от сльнцето. И т-ьзи пещерХ като а вйдЬ светьш Савва, 
зарадва се тврьде и украс! а със' помощъ божТю и утвръд! а и тамъ запо- 
вяда да се пее канбнъ въ субога и в' ниделю, И т-ьй по малко по малко 
със' благодатъ божУю та се умножиха дружина и станаха до педесеть све- 
тйй отци. И като се умножиха много дружина и направиха кел1И многу 
на околу онуй потбчищи и над' божТата черкова, имаше от дйр-Ь камикь 
лютъ тврьд-Ь, и на тбйзн кймикь изгради светйй отецъ нашь Саввьг стлъпъ 
и направи от пещер-Ьта скрити врата да възл-Ьзова на стл-ьпо и на него 
седЬши светйй Савви. И арх1епйскопь Лерусалймсккш вика блаженнаго 
Савви и освети го на свещенство, и пак' са вр^на със' него на манастйрю 
светбму Савви, що е нареченъ Лавра, и освети черковата, дето беши от 

407 бога създадена, и светую трапезу в' олтарю !1 постави. И много моще све 
тйхъ постави под' олтарю от долу, и поставиха ги на м-Ьсеца ДекемврГа 
на кТ. И архТепйскопъ събра сйчкн братк и реч{ ймъ : сега вк имате 
отца егумена на ваши манастйръ Лавра, дето го е богъ съвръшйлъ, а 
не члов-Ькъ. Туй речи и благослови блаженнаго Севва. И в' унуй време 
на светйго Савва баща му Лоаннъ, что е на речнм канон, представи са в' 
Але0андрТй. И майка му Софта остарЬ тврьд-Ь и разбра за сина си Савва, 
какъ е прочютъ по сйчка Палестйн-Ь, и разпродйде сйчкото свое имате 



223 

и доди в' Лерусалймъ и донеси злато много и састана се със блаженнаго 
сина своего Савва. И т6(й) я поучи да се остави от сГшкото м1фско. И 
подиръ малко дине престави са и майка му и погреби а със' неговите 
ръце на чисто м1.сто. А иманУето зс и даде гу у Лавра своХ. И мм(')Го 
манастири съградй и черкови напрйви и натъкми, братУе много събра. 
Б1-.ШИ светГлхъ отецъ Саввь! тмхъ със' мйслъ и кротакъ и испльненъ със 
сйчка духовна премудростъ. И имаше любовъ чиста със' блаженнаго 408 
0еод6сТе, тъй светьш веод6с1е имаше любовъ със' свстаго Савва. И 61. ха 
и двамата истински синове божш и в1.рнь1 слугГ.1 и св-Ьтйлницм. И на- 
ставиха много йноць! на царство небеснбе. И престави са светии Вео- 
доск на м-Ьсеца ЛануарУе на аУ денъ. А светмй Сйвви б-Ьши сторилъ то- 
гйзь! девендесетъ години. И поставиха игумена на мНсто 0еод(')С1ево Со- 
фроше старца, и той исплъненъ със' духа светаго. И тогйзн архУепйскопъ 
Петръ със' съббротъ сйчкм моляха се свет(')му Савво старцу, да Г[дс у 
Цариград' да испроси от цар% данмте палестйнских заради защо беши 
убшство от самарани. И послуша свету Саввь! архУепйскопа и утйди на 
Цариградъ на м-Ьсеца АпрйлУа. И патршрху царуградскм разбра, че иде, 
и проводи царъска геми на среща му, и утйди и патрУархъ ЕпифанУе на 
среща, и папа ЕусевУе и епйскопъ ЕфескЛй. И тГ.й срещнаха светаго Савва 
и тУе го поеха и заведуха го при цар-Ь. И със божУс благодатъ като и 
пръв-Ьнъ на раба своаго при АнастасУе цар-Ь, като в-Ьл-Ьзь! у царските 409 
палати със архУереятокь и когй отвориха вьтр-Ь зав-Ьсьть, щото беши на 
вьтрешните врата, отвори богъ очите на цар-Ьтокъ и вйд-Ь нЬкой в-ЬденУе, 
и божТе благодатъ св-Ьтеши като едйнь ббразъ на главьта светбму Савви, 
и в-Ьнецать му като сльнце св-Ьтъ дйваше. И стана царю и поклони му 
са със' радостъ и със слъзьг му цалува главата негова освещенна. И бла- 
гослови са царъ от него, и тогйзн зе царъ от светите негови рьцЬ по- 
сланУето от епископите. И заведоха го вьтр-Ь у палатУето. И царГгца го 
прУс сьс' радость и поклони му са и помоли му са и рече: бтче светьш, 
помоли са за мене, да ми даде богъ рожба. И речУ й светьш Савви: богъ 
и владика на сйчкото да вй упази вашето царство и да живейти на мирно 
време. И отиде от нея. И рекоха му другите светни отци, щото б1.ха 
сьс' него: защо тъй жалба остави царици та са не помоли богу да й 
даде рожба, защо ти са толкосъ помоли? И речи светьш отецъ Савви: 
в].ру вайте ма светии отци, бти от нел плбдъ ни ще излкзе, защо се 410 
Севйрово ученУе нахбде у нел. И тблкози повел4 царъ да седи у пала- 
тУето негово. И тогйзи му дади светии Савви неговото писанУе, заради 
щото беши проводинъ. И прочети царъ посланУето и вйд-Ь молбата, защ() 
са мбл-Ьха за светите черкови щото тр-Ьбува, и как" йматъ скръбъ от 



224 

самараните. И расръди са царъ твръде на самараните и остави законъ 
царю, да са не събйратъ съмарени иа съборотъ, амй от сйчкмте м^ста 
да гп испъждатъ и да ги не прТематъ. И пакъ повелЪ, стар-ЬйшйнЬт-Ь 
ймъ да гй убйватъ. И присъдЬ светйй Саввьг мйлко дине. И повика го 
царъ и речи му: разбрахме отче, как' ей много манастири направилъ 
по пустннГето, амй що ти тр-Ьбува имаше, ищй да ти дамъ и да са м6- 
ЛАТЪ светите отци за наши животъ. И светйй Савви речи: дето е ваша 
чистота дръжава, царю, щото е на палестинско мЬсто, щото ни земашь 

411 дан', туй просимъ онзи данъ палестински да го дадешъ на светите чер- 
ковьг. И благочестиви царъ не помисли нищо, амй ймъ дади, що искаха, 
сйчкото имъ дади царютъ, и дади царю на светаго Савве писанТе и проводи 
го да си утйди съ мйромъ. И доде си светйй Савви в' Палестйн-Ь на м-Ь- 
сеца СептеврЧе на аУ денъ. И утйди въ Лерусалимъ и даде писанТето царево 
и убйди, щото му беши далъ царю желтйць!, и разд-Ьлй желтйцмте по ма- 
настирите негови. И пречетоха писйнТето царево в' Лерусалймъ. И пакъ 
са моли архиепископ и другите светйй отци светбму Саввю да йде в' 
КесарТя в' Искуеопбли, да вйд^Ьтъ и Т1е царевото писйнТе. И утидм 
светь! Саввь! въ Искуеопбли, и излази митрополйтъ веодосТе със' свещен- 
нйци и члов-Ьци много и посрещнаха го, а светйй Савви подари ймъ 
писанТето царево. И заведуха го на епископията, и тамъ посъд!; у чер- 
ковата светбму мученйку Прокбп1Ю. И от Искутопблш излязоха със' 
светите отци. И свръши си работата и врбна се пакъ със' радость и 

412 утйди в' ^ерусалймъ и прУе го патршрху Лерусалймски и заведи го и 
поклони се на светите мЬста. И тогйзм пакь ей отиде на негова велика 
Лавра. И малко време преби и разбол-Ь са. И разбра светйй архТепй- 
скопь Петрь и доди да го сьстани, вйд-Ь го чи немаше нищо що да 
яде, а той намери у кил1ата му малко рбшковце и фйници ветхи и 
сухи и подади му. И тогйзи гу зе Петрь владика със' сила и занеси 
гу на епискуп1ата си. И мин1^ха се малко дине и вйд-Ь у черкова, как' 
му са показа, че ще да са престави. И той са помоли архтепископу да 
го пусти да си йдй на своХта кил1Я и тамъ да си умре. И архТепйскопь 
го провбди да си утйди на своХ Лавра. И светйй Савви утйди на не- 
говию стьлпь и легна на месеца ДекемврТе на а день. И събра сйчки 
братУе и постави имъ игумена Мелйгь името му и запов-Ьда му, щото 
е предацень законъ манастирски добрЬ да го дрьжй. И даде му пи- 
сашето манастирско. И бй жйвъ четири дине и нищо не укуси и нищо 

413 не продума. И в' събута поиска светбе 1 причещенТе и пречестй са 
със светйхь тайнь, и подире рече : господи, в' тбйте рьц-Ь предавамъ 
душъта си. И престави са и отйае к' господу на месеца ДекемврУе на 



225 

пбти день. И т^й преподббнйй отецъ нйшъ Савви със' добръ пбдвигъ 
подкани са и вЬра чиста удрьжа и в-Ьнчй се прйведний в-Ьнбцъ. Пй- 
шать за него : когй бЬше бнакъ младъ, вйд-Ь у една градина йбалка и 
пощ-Ь му са и откъсна си една йбалка и з6 я в' рьц4ге си и речи : добръ 
беши на гледь онзи плодъ и добръ за ядеше, дето мене умрьтвй Туй 
поменъ за Адама как' отпйдна от рай, защо укуси от хубавУю плодъ, 
сйр-Ьчь от райско дрьво. И погледна унйзьг Лбалка, дето я дрьжеши 
в' рьцЬте си, и фрьли я на земЬта и пот/.пка А със' кракйта си и остави 
си сам'си з^конъ, да ни укуси йбьлка до где б^де жйвъ. И пйкъ 
едньщь вл-Ьзи у една пещь распйлина и нищо му не бй зарйръ нитй 
на гЬлото му нитй на дрехите му. И други много чюдесй стори и на 
безводно м4сто със' молбата си нбгова излЬзаши води Пйтать | за 414 
него светйй отщ!, колко е бйлъ жйвъ. Когй утйди у манастйръ Фла- 
вйнскьш, петъ годйнм беши стбрилъ у бащъ си и у майка. И у ма- 
настйрю с^д-Ь дванадесетъ години да учй книга, и на Лерусалймъ с-Ьд-Ь 
едни година, защо като доди у Палестйню и утйди пре светаго 0еок- 
тйста и тймъ с%д4 дванадесетъ години, и по постинъето ходи седемъ 
години и у гол-Ьма Лавра стори педесбтъ години, и станаха сйчките 
негови години девендесетъ и четири години. И тогйзи са прест^ви. И 
разбрй се тогйзи по сйчко онуй мЬсто кйк' съ й прест^вилъ. Тогйзи 
са събраха много нарбдъ йноци, члов-Ьци м-Ьряне и жени. И дбде ар- 
хУепйскопъ Петрь съсъ други епископи от Лерусалймъ. Дбдоха и бо- 
л-Ьри със патрТярхаток на еднб. И полбжиха честное негово т-Ьло у 
Голяма Л^вра между двЬте черкови на онуй м^сто, дето вйд-Ь стлъ- 
потъ огн11ни. И тъй светйй праведно пожив-Ь по тъзи зимЬ и богу 
угодй, като каже царъ Соломбнъ ||: праведнихъ душе в' руц-Ь божТе 415 
и не прекоснет'се ихъ мука. Амй тЪлото негово и до днешни денъ 
стой ц-Ьлб у грбботъ, защб вйд-Ьхъ азъ гр-^шнихъ и недостойни Петрь 
със' очите си подйръ преставленТето му до десетъ години като са ми- 
нъха. И отвбрихъ грбботъ му, защб като са пр-Ьстави блаженний Ка- 
сУХнъ и щ-]Ьхми да му полбжими тялото при светйго Савви освещенний, 
и азъ Петрь, гр-Ьшний и недостбйне влЬзохъ вбтр-Ь да са поклони на 
т-Ьлото светбму Саввю освещенну и нам-Ьрих' гу ц-Ьлб. И исплъни са 
тймъ унуй м-Ьсто със' мерезма хубава благоухйнТе и прославихме бога, 
дето е прослйвилъ раба своего. Имаше едйнъ члов-Ькъ в' Лерусалймъ, 
името му Румйлъ, сребропрод^вицъ на онуй време, когйто са престйви 
светйй Савви освещенни, и пролучй му са та му откраднаха сйчкото 
му сребро, кблкото до стб литри сребро. И отиди онзи члов-Ькъ Ру- 
мйлъ на черковата светбму ©еодору и тймь са моли богу за петь дине, 

Б&лгарски старини, ки. VII. 15 



226 

416 пали св-Ьще днесъ и нощесъ и плачеши пр^Ьд' олтарютъ, и на | пепю 
денъ през нощъ по полунощъ заспа и вйд1> светаго мученйка 0еодора 
и речи му: що тъй много плака тука Румйле? И речи му Румйлъ : какъ 
да не плача, като ми липса тблкозн сребро и чюждо и мой? Толкози 
тъгувамъ и нищо не мога да го намер-Ь. Тогйзи му речи светйй 0ео- 
доръ : да ма в Ьрувашъ, о члов-Ьче, отй не смъ бнлъ тука, защо б■1^ше 
повелено от бога да са съберемъ да провбдимъ светому Савву душьта 
блаженнаа на м 1.сто упокойно. Ами идй си сега на онуй мЬсто да си на- 
меришъ среброто открадино. И събуди са бнзь! члов-Ькъ Румйлъ и 
стана т6зь1 часъ, и отиди със' дружината см на унуй м-Ьсто, гдето му 
го показа светни веодоръ и намери си сйчкото сребро и прослави 
бога и светаго веодбра, дето стбрн туй добро да му изяви сребрбто. 
БлагодатУю и члов-ЬколюбТе господа нашего Лсуса Христа, дето подобава 
сйчка слава във в-Ьки в-Ькбмъ. Амйнъ. 



417 М-Ьсеца Март1е на д. Мучвн1е светимъ и славнь1мъ велй- 
кокомученйком' Христовимъ четйредесетимъ. Отчи бла- 
гослови, ех. за молйтвъ. 

Когй са минъха триста година от плътское смутреше господа на- 
шего Лисуса Христа, ймаще нЪкой царъ на Анадблъ на йме ЛикгнТе, щото 
беши члов/жъ по скбпосъ члов-Ьчески, ала беши от дивите звЬрови пб- 
дивъ. Оти друго нищо немаше на умбт сь1 с4коги, нитй язйцн да под- 
подклонй нитй градове да приземи освйнь тукб какъ да мъчи и да пе- 
де\|гува христТлни. Гол4ма беда беши тугйсъ връху христТлните на секи 
денъ, защб нитй по градовете оставеха да седйтъ, нитй по села, нетй 
по пустинТе, ами съвс11мъ туй имъ беши тръсинито и испйтуванТето, какъ 
да намЬретъ нЬкого христТАнина да го мбчатъ и да го убштъ. Заради 
туй което вЬрваха Христа н-Ь туко бол1фи илн вощани, амп и сиромаси 

418 и прости, голЬма т-Ьснота имаха на секи денъ, голямо искушенТе, го- 
лЬма беда имаше на с1жа епархТа по анадолска страна. И господарУе и 
суд1е, който йщ-Ьха да аресать на умбть царски та че сЬкаквм вйдь му- 
чен1е измйсливаха на светите. Чи пак' другите господарУе имаха уте- 
шение. А едйнъ от тЬхъ, щото урйсуваше у Анадблъ една епархУа, щото 
са наричаше Понт' Кападокшски, имаше и градове Керасунта,^Трапе- 
зунта, Неокесарш и СевастТе. И друго. Защб мнбго беши твр^де дйвь 
и вв-Ьрообразень, защб каквбто името му тьй беши и умбт му дйвь. 
Зов}>ха го Агриколае. Имаше дшвола насьдень на душата си. Беши 



327 

на образь страшенъ. И туй си имаше сЛкоги на скопосать какь да са 
яви пб-страшень на христюните от другите господарУе анадолскГе. Едно 
с1'.каше, оти като ще да мьче христУените, ще да ареса на богбвите 
еленски, и второ, да му се чуй ймету на царетокь и по другите го- 
сподар1е по-велйко и по-многу. || 419 

И въ онуй време б1'.ха и тези светии четйредесеть мученици, во- 
щани царски, проводини от цареток сьс Агриколйл, да паз-Ьть унази 
епархТа. И не б-Ьха сичките от едйнь грйдь или от едно село. Амй 
като и до днешн1Ю день какь са сьбйрать царските вощйни от раз- 
лични градове. Амй случват се-сйчките на едйнь чйнь, Т1',й б-Ьха и тези 
светьш от различни градове и сели б-Ьхй секи. Ала се случиха и че- 
тиридесегЬхь на едйнь чинь вощани. И от чйновите дето ги имаше 
Агриколае сьс себе> си;^запазин1И уназь! епархТа, тезм б-Нха най-силни и 
по-хубаве от другите вощйни на другите чинове и сьс душата си и 
сьсь тЬло си. Амй не токб царски момци превьсхбдеха на якоста и на 
вьзрастоть телесни, амй и другите члов-Ьци простите преминуваха. За- 
ради туй и по-много пбчесть и достбинство имаха от другите вощани. 
Защб и пб-напред дето влязоха на ббй и беда, не са намереше нйкуй 
да ги надв1е. Едно туй, сйчкуто б1'.ха христТени благочестиви и мрьту- 420 
рйсува(ха) Христа за йстиннаго бога, а на идолите се пресмйваха и на 
унезн, дето са т-Ьмъ поклан^ть. Амй що бй;подйрь туй ни са уплашаха 
от лукаваго господар-Ь Агриколал, амй убйд-Ьха, чи са христТХни. А той 
ги повика и посачаше Тймь царското повелен1е та пак' имъ поръча да 
се поклонЬть на богбвите еленскнй. Ала светйй нищо ни пр-Ьдпочетоха 
от люббвь Христбва нетй са от господари убоХха, амй сьс едйнь глас 
и сьс едйнь язйкь сйчкмте му^рекоха : н^е сме христшни, кат вЬруваме 
йстинскаго бога, а царското повелеше и 1Долите уплйваме. А тбй, като 
си беши лукавь и йщеши прьвень да гй фани сьс добро данб ги 
убрбни, поче да гй мами и да ги фйща сьс добрб. КйЖ1 имь, оти с4коги 
В1а м бЬхте нагласени на царските служби еднакво и сйчкь! В1е еднб 
усрьдУе показахте като братле пльтскм на царскмте боТове, пакь вУе 
пб-много якость и мудрость" имахте от вашите едйно възрасти вощани. 
Туй II и азь и сичките вощйни гу мрьтурйсуваме. Заради туй подобава 421 
туй съединеше, туй сьглйсТе, дето имахте, да го посбчити днес' на цар- 
ското повелеше. И каквото имахте от прбвень по-много пбчесть от 
другити, тбй и сегй елите прьвень В1е да са поклоните и да служите 
на богбвите, дето са клйн1; царь и сичките негови болери. Защб йку 
стбрите царското^^повелеше и какь зарьчуваме нУе, щете да са почи- 
тети по-мнбгу от т^й и щете да приемните и дйрби. Ако лй са явите 



228 

супротйвници на царското повелеше, мило ми е да ви река, ала ле- 
гоми тр-Ьбува да разум-Ьете, бти злй смрьть щете да умрете. Ала ле- 
гомй господарЪть тИл думаше сьс добро на светште, а светите 
На т^зи противни речи господарски малко и м^дро отв-Ьщаше стбриха. 
Кажать : Н1е, о господине, бйхми са и бедствувахме заради цйраток 
сьс сйчко нйше усьрдТе. Алй легомй колко заради люббвь тл-Ьнному 
царю потьпкахми нйшать живбть, колко по-много трЬбва да се пов- 

422 дйгним за люббвь небесному царю. Амй защо |1 ни принбсешь пбчести 
и дарби насред? №е едн^ пбчесть имаме, благочестТе, и едн^ дйрба 
йстенска познаваме, царство небесное ; едйнь живбть имаме дето да 
прУемнимь за Христй сьмрьть. Туй като чу господар('Ь)ть, каже на 
светите: не тр4бова сегй мнбго да думаме, амй утр-Ь да дбдите да са 
поклоните. И туй рече и йщеши да се покажи страшень. Повел4 да 
ги затвбр%ть в' темнйца. И като ги затвориха в' темнйцата и в' томру- 
куть, и светите преклонйха коленете си и помблиха се господу. Кйзваха: 
упазй ни, господи, на йстенската твбл в-Ьра и избави нас от нг1пасть без- 
закбни. Та че тугйсь т^.й са мбл-Ьха. И когй мр^,кна, почеха да пееть тбзи 
\|галом' : жйвмй въ помощь вйшнаго вь крбв-Ь бога небеснаго вьдворит се. 
И гу доврьшаха да пееть до полунощь. Таче в' молитвата и в' превьз- 
носенТето ббши им' свети Курюнь. А на господарското отговаренТе са 
готвеше светйй Кандйдь и Дбмну, който бЬха по-кнйжни и пб- избрани 
между т-Ьхь. А в' полунощь имь са явй гбсподь нашь Лисус Христос между 

423Т'Ьхь I! и речТ имь: добрб В1 й усрьдТето и ар^суваме, ал^ който претрьпй 
до кр^й, тбй ще да се спаси, Тьй думащи Христос секиму и утврьжда- 
ваще ги и уячаваше ги за нйпокон' дето ще да бьди. А второ предкй- 
зваше и предявлАваше уногбзм, дего щещи да отпадни до на сетн-Ь от 
чйноть светьшь. Защб едйнь от тези свети са уплаши и на сетн-Ь и от- 
падна от чйноть светймь, каквото щети да чюети, и врьна се назадь. Тбгу 
предвйдеши Христос и думаше, бти кбйто претрьпй до крий, тбй щи да 
са спаси, каквбту и на времету предйнТе своего, йщеши да отсече Луда 
от преданТе речи на апбстолите ей : амйнь глаголювамь, едйнь от вас' 
предасть ме. Алй да дб(ди)мь на прбвата си дума. Легомй Христос тьй 
речи на светите и утйди. А тТе, катй чюха, стойха сйчката нбщь на молба, 
до где с^мна. А на утр% господар'ть йщеши да засрйми светците. Сьбрй 
дружината и зговбрниците си, седна на стблъ страшень и повел-Ь да гй 
доведАть пред нбго. Утйдоха и доведоха ги. И като станаха пред' него, 

424 поче прьвень п сьс голЬмо маминГе да имь дума и кйже : Азь, о вощани, 
и вчера ви рекохь, алй и днес пйк' туй ви думамь, и н4 че ви думам' 
на измама нетй за хат^рь нетй за лйцемерГе, амй истинна. Оти като вас 



229 

ни с'мь В11д-Ьль др^ги вощани царски, нетй по-силни нетй пбмудри нетй 
по-хубави на лице. Заради туй, като ви гледамь сЬкогй на лице, че са рй- 
дувам' и убйчам ви по-добр-Ь от другите. Не дейте струва любовуть, дсту 
гу имам на вас', да гу обрьните на вражда, нетй кртостйта ми да а пре- 
враните на гнЬвь. На вашата вола ети днес' да стйна азь вймь илй другь 
илй врагь, Легомй, ако ма послушате, мога да ви почети като друзи, 
ако лй ма не послушате, щ^ да са яв^ като душмйнин вй.мь. Та че ле- 
гомй Агриколйе тАй думаше, сьс голЬма майсторТа и крбтость йщеши да 
привлече светците. А светйй Кандйдъ нйкакь са не убоХ, амй му отго- 
вори : прилично та зовбть Агриколае, о господине, защо си неразбрань 
мамйтель, че с'1жашь че сьс таквйзм измйми щешь да нй уплйшишь, Алй 
да ни б^.ди нйкоги да отпадним от тАзь! скбпос, дето го имами. Каже 525 
Агриколйе : нелй рекох азь, че на вйшата вола ети днес да стана ас' сьс 
вас илй другь илй душмйнинь. Отговори светйй Кандйдь : колко кйжишь 
чи е на вблята ниша и двете, заради туй знаимь, защб Н1е Христа убй- 
чами, а теб^Ь ненавйдими и отвращами са. Ала нетй пй.къ йщеши да ни 
убйчашь ть1 нйс. Легомй какавь люббвь щемь да имаме нТе сьс тебЪ, 
като не си члов-Ькь, амй от сйчкит'Ь звЬрове по-дивь и покрйвашь злй- 
ната си сьс туй лице направино за измама. И като чю туй господар'ть, 
сьвсЬмь са измени от гн-квь и тутакси повели на другите вощйни да 
сврьзать раците на светците сьс важМ и влечешком да ги б1ять и да ги 
завидьть в' темнйцата, да ги паз-Ьть тймь, до где дбди б^ють на име Ли- 
сйн][е от КесйрТе, който беши провбдинъ от цареток' въ онези дине, прьви 
властйтель на господарето анадблски. Заради туй него чйкаше Агрико- 
лае да дбди в' унези дине на Севасти. || И като хванаха вощйнитс да 426 
врьзать светците, каже светйй Дбмно : немашь власть на нас, о госпо- 
дине, да ни педе\|гашь, амй да нй пйташь. Тази реч' като чю Агриколйе, 
уплаши са та че оставиха ги да ги не врбзать. Амй повел11 туко да ги 
затвбр^гь и позови темницйраток' и зарбча му сьс се срьдце да пйзи 
светците, до где дбди беють от КесарТа. Сьс такьвзи скбпось като са 
затвориха светците, не преставаха и днес' и нощес да славеть бога в' те- 
мнйцата. А светйй КурТонь ги учеше и казваше ймь: о брат1е мой, вой- 
ници, каквбто на тази времена войска не са разд-Ьлйхме, амй бЬхми и 
Л, единодушни и едйномйсльни, тьй и на испов-Ьдйншто да сме. Вйшти 
да упйзими тбкму сьединен1ето и згбворать. И пйкь кйкь бр^захме да 
са явймь! искусни на смрьтнаго цар-Ь, тьй да са потрудимь да ар^сами 
на едйнаго безсмрьтнаго и в-Ьчнаго цар-Ь, дано и сьс тбго да бьдим живи. 
Сьс таквйзь! молби и хвалеше преминаха тамь в' темнйцата светците, 
затвбринь! седимь дине до где дбди ЛйсТа. И като дбди беють през 427 



230 

динють седна сьс господар^Ьток' Агриколае и повелЬ да довидьть свет- 
ците пред т4хь. И като врьв4ха светците ис'п6ть, поче светйй К^'- 
рТбнь да ги учй и казваше имь: вйшти, братТе, да се не уплашим от 
прещенТето на тези господар1е, щото имь славата като цв'Ьть травни, 
дето са днес гледа хубавь, а утр-Ь изв1^хни, и добрите имь дине са 
като сьнь. Не лй знайте, какь сь, когй падахми на бой, как' се не на- 
давахме на сабТете си иетй на лаковите си, амй призов^хми йме Хри- 
стову, а той ни чуваше и даваши ни сила и навйвахми на душманите 
си. Нели повнить! щото са минь войскьта, какь побягнаха другите во- 
щани царски и останахми туко нТе л\ между душманите си и призовахме 
Христа на помощь и навйхми ги до крий? Че когй тугйзь! бедству- 
вахме за любов' тл-Ьному царю нечестйвому и беззаконому, че ни даваше 
Христос помощь, амй сегй като са б1мь заради тбгова любоЕь, не ще ли 

428 да ни помогни? Не ли са б1яхме и умирахме на множество и много 
супротйвници и се навйвахме? Амй сегй туко трима дето нн б6р'Ьсть), 
невйдими^и безплътни супротивник' дшволь и бею ЛйсТа и господарь 
Агриколае' Ала по-многу едйнь ети дето ни бори, щото ети душманин 
на истина дТаволь, който подструва Лйсш и Агриколое да му испльнеть 
волета. Че какь да^надв1е едйнь на четирйдесеть? Да ни б^.ди туй. За- 
ради туй ви са молА, братТА, да се не уплашите от искушен1ето, да са не 
убоимь от прещен1ето, Дано да ни дадемь уши на дТавола, да са не поклоним 
на душманите Христови. Амй като си ймахми обичаи, когй щЬхми да вл^зими 
на бой и п-ЬХхми този 4^аломь: боже, вь име твое спаси ме и в' сил^Ь твоей 
судй ми. Тьй и сегй да сторим' да призовем едйнаго йстиннаго Лсуса Христа, 
и той, силень, проводи ще помощь от светйго жилище своего да надв1емь 
душманите на вЬрата и да настъпим на главьта мйсльнаго и безпльтнаго 
супротйвнику дтволу. Тьй светбй КурТбнь като учеши ги като врьвЬха 

429 си п1тъ и довтасаха до мЬстото, дето седЬши беють ЛйсТе и госпо- 
дйреть Агриколае. Тамъ беши са събрало множество народ члов^Ьци, 
замь да вйд-Ьть чюдо, дето ще да стйне, А беУоть са вдигна и кажУ имь : 
гледати ми са, о вощани, н'Ь чи немати ума да са поклоните на вели- 
ките богови, амй легомй чйкати да ви мол^Ь ^зь, та че тогйсь да го сто- 
рите. Амй В1е като разумни дето сте, не подобава да ви мол-Ь, оти когй 
члов^жь от своята вола стори повелени царско, йма и почесть и слава. 
Ако ли го насйл-йть сьс сила илй от стрих или от м:^ка и направи пове- 
лешето царско, малко дйрба йма такбвзн члов-Ькь. Заради туй и вТе не 
дейте чака мьки и накйзуваше, а чй да са поклоните. Алй до где не сте 
са педе\|-али, сторети повеленУето царско, оти днес ети време от двете 
едно, да сторите велйкьте дйрби, йлй ако ма не послушате, да 



321 

ви зема животать, което да с за бслекь на почеста ваша. И туп^с' 
да ви м/,ча немилостйвно. Отговори светуй Кандйдь: наставниче темни 
и учителю всекому беззакбчУю, сьс що се надФ.вашь да ни уплашишь 
небоХзнини ? Сьс щб се испйтувашь да ни сториш да се уплашим сьс 
мьки ? ! че нУе ги имами за игра сьс накйзванТе, ала нТе то имаме за храна ззо 
сьс смьрть, ала нТе го вменяваме като животь ; сьс имйнТе, ала го ние имаме 
като каль. И испйтай ни пьрво сьс кое щсшь и вйшь помоща йстинному 
Христу богу. Ето сме готови сГ.каква м<'.ка да претьрпйм' заради негова 
любовь. Туй като чю пбганскТють бей, разгнЬва се твьрде и порьче на 
вощйните да земать камане в' рьцЬте си и да бУят' светците по устата, 
до где имь струшать зьбйте. А тйе, като са позабавиха слупгге на по- 
велението да го ни ст6р+,ть, расрьди се ЛйсУа по-тврьд-к и сьс голяма 
срьдина каже: що са забавихте, о проклети, та ни стсЗрихте какьвбто 
ви зар/.чах? Тугйс и слугите сьс голямо брАзани зеха кимане да б1ять 
светците, а тие не гледаха да бТлть светците, ами се врйщаха та са бМха 
едйнь други. А беют ЛйсТа, като вйд-Ь туй, от срьдин1'.та си зе камикь 
да удари светците и тутакси са врьна камикуть от светците а ту удари 
Агриколал по лпцету и направи му лйцету се крьвь. Ето Т1'.й прйвда 
божУа педе\|га елените, което се достойни за мька, ала пйк тТе не познйха 
смотреше божи. А светйй Курюнь, като вйде туй, каже: врази наше 431 
изнемогбша и падбша, в' истину и мечь ихь внйде в' срьдце ихь ськрушй 
се. Подйрь туй каже господарь Агриколас: разум-Ьвамь, оти сйчки което 
са разумни щ^ть разум Ь, оти днес дето стана работата та етиучйвесно магТа. 
А светйй Домно отговори : нТ е магТе, амй е велйкому богу правосудУето, 
оти лицата ваши, щото думаха на бога нечестТе в' грьдости и в' изступ- 
ленТе, испльни ги сьт безчестТе. Туй кату думаше светьш Домну и друго 
по-много, раснали са сьс гн1.вь беють ЛисйнУе, заради тъй пакь повелГ. 
да ги затвбр-Ьтъ до где са смиели, каква сьмрьть да имь даде. ТАЙ 
като затвориха светците, през сйчка нощь пЬха и славеха бога. А в' по- 
лунощ пакь имь са явй гбсподъ нашь Лсус Христос и кажи имь: който 
вЪрва в' мен-Ь, макарь и да умре, ала иакь ще да е жГ[вь. Дрьж'ти са 
и не бойти са от тези м<'.ки, оти са |се времеви. Законно постраждети 
замь праведно дн са венчайте. Та че Христос тьй имь речи на светците 
та пак' са вьзнеси. А утр-Ь като сьмна, пак седна господарь Агриколае 
на сьдбвищито страшно. Като прте власть от белтокь ЛисйнУе вр/.ху 432 
светците, повел1^ на светците да дбдать преа него И като стояха пред 
господар%ток, явГ1 имъ са самсй, щото е найстинна душманина дУаволъ. 
В' десницата си дрьжй сйбУл, а в' левицата си змУа голЬма и думаше на 
господар%ток на ухбту : ть1 си мой, тукб са труди. Туй тьй като гледаха, а го- 



232 

сподарьт са повдигна камто светците и каж1 имь: гледа са, оти ако и до 
сега не ббдити си познали дрброто кое и, ами барим сегй, като са пе- 
де||гахте, дано бьдити си познали файдьта си. Що с6 сте приклонйли? 
Илйге и послужите на великите богови нйше по царското повелеше. 
Илй йщети сами смьрта си? Отговори светйй Кандйдь: каквото си фрь- 
лихме сами полейте н^ше, тьй сьс се срьдце пот&пкувами и смьртй 
заради люббвь Христова. И туй кату чю господ^р-Ьтъ, повелЬ да ги 
сврбзать за Ш1Йте и да гй завидьт' в' блатоту. Отй в' СевйстТе грйд' 
тамь имаше бл^ту гол-кму и дльбоку, коету от стуть мнбгу дето стйна 

433 в" унезн дине, беши сйчкоту съвс4мь замрьзнало. || Ала нйй-тврбд-Ь 
през оньзи день, в' който отседи господйрьть да угодЬть светците вьтре 
в' блатото, беши тврьде гол-Ьма и страшна студь. Защо долн^Ьхь веяши 
в-Ьтрь и запр-Ь блатото и приврьна на водьта естеството сьвсЬмь, да 
речемь на тврбдь к^мик. Амй що сториха светците? Като чюха повеле- 
шето господарско, сьс сйчка р^дость се предадоха, едйнь от другиго са 
надбрбзаха, кой по-напред да си фрьли дрехите. И каквото когй наме- 
ретъ н-Ькой вощйни иманТе чи са надбрьзать, кой по-много имйше да 
земи, тбй и тугйс светците едйнь от други са надбрьзаха, кой по-напред 
да са намери голь. О множеству, о трьпеше светймь! Заради туй каз- 
вах реч'та си от пр/.вень, оти в' коХто душ^ вл4зи страхь божш, нема 
ни едни работа да ^ отдели от доброд-Ьтел'. А ше днешни день тукб 
като чюваме унези мъки че трепераме и тресем' са, а тТе ги тблкос ни 
на умбг' си ги угаждаха, амй се Тоще надбрьзаха, кой по-напред да са 

434 намери 1 вьтре в' блатото. Че що ви са струва, благословени христшни, 
да ни сЬкати, чи ети малко тази мЬка да угодЬть гола члов-Ька вьтре 
в' ледб? И туй да духа вЬтрь долн-Ькь и да ети нощно време. Защо 
тукб който ети пйдаль в' таквбзи време той знай и каква е не- 
исчетна ун^зи ббл1^ст'. Защо прьвен почерн'Ьй сйчкуто му т'Ьло на 
члов-Ька от голяма стуть и затрш естестьвната хубость и побе- 
гни му сйчката крбвь вЬтре в' срьдцето и останать покрай стйвите 
чловЬчески пусги от сйчка топлина, и когй останать ставите лишени от 
топлина, почнать по малко да се крТлть и да текбть та че тугйс н-Ь 
токо покрайните стави фйщать да стйвать много ббл-Ьсть, амй и срьд- 
цето са тесни от крЬвь и прТема болести стрйшни. Алй легомй светцете 
таквбзи мька като щЬха да потеглеть, сьс се срьдце брьзаха и едйнь 
другиго утврьждйваха и тЬй другь другиму думаха, чи илй дрехити.си 
нУе сьблйчами амй ветхаго члов-Ька отлагаме. Легомй заради змТХта н-Ь- 

435 когй са облЬкохме в' кожна риза, да са сьблечемь сеги \\ заради рай, 
дето бЬхми го затрили. Що да въздадемь госполу, легомй сьблечи са 
господь нашь Лисусь Христос на крьсть. Що е чюдно, ако с^ сьбле- 



233 

чемь и Н1е заради него? Ала по-много защо него вощаните сьблЬкоха 
тугйсь и оставиха да прУеми хула от другите вощйни. Да са саблечемь 
и Н1е, замь да затркмь на унези вощйни гр-Ьхоть. ТУе зл I; сьблЬкоха 
Христй и разделиха му ризите. Да са съблечемь и ше сегй добрЬ, замь да 
си дадемь самоволно на другите вощйни нашите ризи. Люта й зймала, алй 
й най-сладькь рйю; страшень е ледбть, алй е прТетГето райско по-сладко. 
Малко да претрьпимь, зймь да ни огрей пазухата Авраамува. За една 
нощь трудь да искупимь радость вЬчна ; да ни помрьзнать краката, зймь 
да могать да игра.Ать в' рай; да ни истинать рьцбте, замь да имаме дрьз- 
нувенш да ги вдигаме камто бога. Колко вощани в' нашето време пад- 
наха на войска заради любов' тлЬному царю, а нУе заради любовъ не- 
тл-Ьннаго цар% толкось н-Ьщо да ни претьрпймь? Колко члов-Ьци заради 
нищо крйвда претрьп1,ха без' в6ла та имь безчестна смьрть додоха, а 
Н1е да ни пот'пчиме сьс нашата вола смьрта? да са не убоимь, о во- 436 
щйни, да ни дадем ушй на дшвола. Т-Ьло ети, да го ни мйловаме. Легомй 
нТе ло когй да е се щемь да умремь; по-добре сегй да умремь волно, 
зймь да сме живи в'вЬки, да стйним' жертва богу, да заколимь ставите 
си за любовъ Христова. Та чй легомй светците сьс тьквози разговйринУл 
подкйн-Ьха са едйнь други и влЬзоха в' благото. А лукави Агриколйе, 
послушайте, що измисли. Бан-Ь имаше през онази странб на блатото 
близо; поръча да а запал-Ьть, да л гледатъ светците, дано се привле- 
кбть отъ гол-Ьма стуть да йдать да се угрелть и т^й да се явЬть чи са 
се уплашиле. Амй"|светцйте какь сториха? До где дрьжеши топлиньтз 
дневна, малко стуть усЬщаха, а от какь са минаха три часове от нощ^ 
познаха гол-Ьмъ трудъ на снаг1.та си, защо ставите имь почеха да се 
умрьтв-Ьватъ, крьв'та имь помръзна а болеста на срьдцето им' беши 
непонбсна. И т^й като б^ха другите г1Д, тврьд-Ь трьп4ха, едйнь 
другиго ут-Ьшаваха, едйнь другиго сьс речи мбл-Ьха. А едйнь от т1.хь 
не можй да претрьпй от много стуть, ам1^ излази от блатото и отиди 
в бан-Ьта да вл-Ьзи. И тутакси тукб кату 1 гу удари топлинйта от ба- 437 
н-Ьта, раступй са като воскь. И туй като вйд-Ьха лД, дожел}'. имь тврьде, 
бти как б1>ха напред т^кмо начеть Л, че са лишиха от едного. И сьс 
гол-Ьмь глйс начеха да са мбл-Ьть камто бога, казваха: да не в' р-Ьках 
прогневйеше се гбсподи,'да не в'реках ярость тво.Х илй в' мори стрьм- 
леше твое. Защо се тъй отдели от нас? Като води се разлЬ и разнесоха 
се ставите имь. А Н1е да са не уплйшимь нетй да се отфр^лим' от т^бе 
боже, господи милости. Когото хвйтЬт сйчки бездни води и огнь и 
грйд и сн-Ьгь голоть и в-Ьтрови; тй, дето си укротйль морУето, като 
са 64 разм/.тилу на времето, Гкогйто беши пл/.тското пришествТе, щото 



234 

погледът си изсушйваш источниците водни, дето сьс прещенУето си кла- 
тишь зим-Ьта, услишй нас" молещих ти са и облегчи теготйта и горчиви- 
ньта на времето, и да позналть сйчките, бти камто теб-Ь поклйкахме и 
послуша не, и на теб-Ь са надКвахме и спасохме се. Та че легомй свет- 
ците т^й се молиха. Амй богь що стори, дето повелЬва сьс пророка 
Лисеш: т^бе глаголюще изь реку се зде есть, сТе речь тйму, дето думаш 

438 и молиш ми са, азь да ти рекб: ето смь тука при теб-Ь. Онази стугь 
голяма и непоносна превр/>на се на горещена, и тутакси се растопй ле- 
дбть и стана водьта топла и св^.ть велйкь и чудень светна от небето. 
Та че другите вощани, дето паз-Ьха светците от вьнь и сп-Ьха, току ту- 
мручТють Аглша ни спеши, амй гледаши тблкос трьпенТе светймь, стоХши 
будинь и чюдеши се, като слушаше молбата на светцете и мйслеши за 
уногбс' как' те тутакси раступй и умрЬ. !А Т1е в" толкос стуть стоХха и 
и никак си ни угаждаха на умъ, чудиши са и дивеши са. Поиска да 
погледа камто небето да вйде, от где дбди онзи св-Ьть та светна в' бла- 
тото и растопй ледоть и вйд-Ь ето л\ венце таче ;^д имаха м-Ьсто и сто- 
Аха на главите на светците, а едйнь немаши м-Ьсто Туй като гледаше 
АглаТа, чудеши са, що е туй веденУе. Едвамь подйрь няколко чась 
смиели са и позна работата, бти едйнать венецъ беши на уногбс, дето 

439 беши отпаднал' || и легомй защб побягна от блатото загуби си венецать 
мученйчески. Тутакси утйди и събуди дружината си и фрьлй си дре- 
хите и скочи в блатото и клйкна сьс голЬмь глас: христ1енин сам" и азь. 
И помоли са Христу, кйже: Гбсподи Лисусе Христе, щото посагашь сла- 
вата си на твоите светци и рбб1е, дето посочи и мене, недостбйному 
твоите чюдеса, прТими и мене и причтй ма сьс чйнать светймь. 

И туй като видЬ щото е душманинь найстинна дТаволь, не можа 
да трьпй победата, амй са приствбри на члов1>ка и угудй си главьта 
между коленете си и плачеши и клйкаше, казваши : о, тежко мене, 
навих' са от светците, зашо са явйхь немощень, сегй останахь на при- 
см-Ьхь, алй туй патихь азь, защо немахь слуги, каквито азь щ-Ьхь. Амй 
що да стбр-Ь, да обрьна срьцата на господарТето и да ги подстбр^ да 
изгурЬть телата на светците и да ги фр/.л-Ьть в' реката да имь са не на- 
мереть нитй мощите. Туй казваше и плачеши мр/.сни, като са засрами 
от мужествоту на тумрукч1Яток', бти са хвалеши дшволоть, ч"1 е навйль 

440 оногос, дето се уплаши и сПкаше, че ще да начени четйридесетуту 
четеше, да стбри жалость между светцйге. И кату видЬ, чи му са по- 
каза на пусто хвал^та, прилично и плачеши катб пресраминь, каквбту 
и на времето, като беши пльтскоту Христову пришествТе й щеши да 
начени дванйдесет-Ьх ученици Христови влези ф Луда, като ей му беши