(navigation image)
Home American Libraries | Canadian Libraries | Universal Library | Community Texts | Project Gutenberg | Children's Library | Biodiversity Heritage Library | Additional Collections
Search: Advanced Search
Anonymous User (login or join us)
Upload
See other formats

Full text of "Entsiklopedicheski ri͡echnik"

ТЬ18 15 а с11§11:а1 сору о1" а Ьоок Ла! \уа5 ргезегуед ^"ог §епега1:10П8 оп ИЬгагу 5Ье1уе5 Ье^"оге \1 \уа5 саге!"и11у зсаппес! Ьу Соо§1е аз раг1: о^" а рго]ес1: 
10 таке ^Ье \уог1(1'8 Ьоокз сИзсоуегаМе опИпе. 

К Ьак 5игУ1Уес1 1оп^ епои^Ь 1"ог Ше соруп^М 10 ехр1ге апс1 1:Ье Ьоок 10 еп1:ег Ше риЬИс дота^п. А риЬИс с1ота1п Ьоок 15 опе Ла! \уа5 пеуег 5иЬ]ес1: 
Со соруп^ЬС ог \уЬо5е 1е§а1 соруп^М 1:егт Ьа5 ехр1ге(1. ^VЬе1:Ье^ а Ьоок 15 1п 1:Ье риЬИс с1ота1п тау уагу соип1:гу 10 соиМгу. РиЬИс (1ота1п Ьоок5 
аге ош" §а1:е\уау5 1о Ше ра51:, герге5еп1:1п§ а хуеакЬ о^ Ь151:огу, сикиге ап(1 кпо\у1е(1§е 1:Ьа1:'5 ойеп ^{"йсик 10 (115соуег. 

Магк5, по1:а1:10п5 апс1 оШег таг§1па11а рге5еп1: 1п 1:Ье оп§1па1 уо1ите \У111 арреаг 1п 1:Ь15 Й1е - а гет1пдег о^" 1:Ь15 Ьоок'5 1оп§ ]оигпеу {"гот 1:11е 
риЬИ511ег 1:о а ИЬгагу апд йпаИу 1о уои. 

118а§е §и1ЛеИпе8 

Соо§1е 15 ргоис! 1о раЛпег \У11:Ь ИЬгапе5 1о д\^\1\ге риЬИс с1ота1п та1:епа15 апс1 таке 1:Ьет \У1(1е1у ассе551Ь1е. РиЬИс (1ота1п Ьоок5 Ье1оп§ 10 1:Ье 
риЬИс апс1 луе аге теге1у 1:Ье1г си51:ос11ап5. Меуе11:Ье1е55, 1:М5 \уогк 15 ехреп51Уе, 50 1п огдег 10 кеер ргоУ1(11п§ 1:Ь15 ге5оигсе, \уе Ьауе 1:акеп 51:ер5 Со 
ргеуеп!; аЬи5е Ьу соттегс1а1 ра111е5, 1пс1ис11п§ р1ас1по 1;есЬтса1 ге51:псИоп5 оп аи1:ота1:ес1 ^иегу^по. 

^Vе а15о а5к Ла! уои: 

+ Маке поп-соттегс1а1 изе о/тке /Ие5 Же. йсвщпсб. Соо^1е Воок 8еагсЬ ^ог и5е Ьу 1пс11У1с1иа15, апс1 \уе ^е^ие51: 1:Ьа1: уои и5е 1:Ье5е Й1е5 1"ог 
рег50па1, поп-соттегс1а1 ригр05е5. 

+ Ке/гат /гот аШотаТес! диегу1п§ Во по1: 5еп(1 аи1:ота1:ес1 ^иепе5 о^апу 50г1: 1о Соо§1е'5 5у51:ет: 11" уои аге соп(1исипо ге5еагс11 оп тасМпе 
1:гап51аИоп, орИса! сИагас^ег гесоошиоп ог о1:Ьег агеа5 \у11еге ассе55 1;о а 1аг§е атоиМ о^1:ех1: 15 Ье1р1и1, р1еа5е соп1:ас1: и5. ЛУе епсоига^е ^Ье 
ияе о^риЬИс с1ота1п та1:епа15 1:ог 1:11е5е ригр05е5 апс! тау Ье аЬ1е 10 11е1р. 

+ МаШат аипЪиИоп ТИе Соо§1е "\уа1:егтагк" уои 5ее оп еасЬ Й1е 15 е55еп1:1а1 ^о\: 1п!"огт1п§ реор1е аЬоШ 1:Ь15 рго]ес1: апс1 Ье1р1п§ Шет йпс1 
адШИопа! та1:епа15 Шгои^Ь Соо§1е Воок 8еагсЬ. Р1еа5е до по! гетоуе '\1. 

+ Кеер /7 1е§а1 \У11а1:еуег уоиг и5е, гететЬег 1:11а1: уои аге ге5роп51Ь1е 1:ог еп5иппо 1:Ьа1: \уЬа1: уои аге с1о1по 15 1е§а1. Во по! а55ите 1:Ьа1: ]и51: 
Ьесаи5е \уе ЬеИеуе а Ьоок 15 1п Ше риЬИс дота1п {"ог и5ег5 1п Ше иш1:е(1 51:а1:е5, 1\\г.\. Ше \уогк 15 а150 1п 1:Ье риЬИс дота1п {"ог и5ег5 1п о1:Ьег 
соип1:пе5. \УЬе1:Ьег а Ьоок 15 5ИИ 1п соруп^М уапе5 И"от соиМгу 10 соиМгу, апд \уе сапЧ о{"{"ег §и1с1апсе оп \уЬе1:Ьег апу 5рес1Йс и5е о^ 
апу 5рес1Йс Ьоок 15 аИо\уе(1. Р1еа5е до поС а55ите 1:Ьа1: а Ьоок'5 арреагапсе 1п Соо§1е Воок 8еагсЬ теап5 '\1 сап Ье и5ес1 1п апу таппег 
апу\уЬеге 1п Ше \уог1с1. Соруп^Ь!: 1п1пп§етеп1: ИаЬ1И1:у сап Ье дш1:е 5еуеге. 

АЬои! Соо§1е Воок 8еагс11 

Соо§1е'5 т15510п 15 10 ог^ашге ^Ие \уогШ'5 1п{"огтаИоп апд Ш таке 11 ишуег5аИу ассе551Ь1е апд и5е{"и1. Соо§1е Воок ЗеагсИ 11е1р5 геа(1ег5 
с115соуег1:11е \уог1(1'5 Ьоок5 \у1111е 11е1р1по аи1:110Г5 апд риЬИ5Ьег5 геасЬ пе\у аид1епсе5. Уои сап 5еагсЬ гЬгоиоИ гИе {"иП 1:ех1: о^1:Ь15 Ьоок оп гЬе \уеЬ 



а1: |11'Ь11р: //Ьоокз .доод1е . сот/ 



I 



РЪЧНИКЪ. 



ЕНЦИКЛОПЕДИЧЕСКИ 

Р-ЬЧНИКЪ 



1) СВ-ЬДЪНИЯ ИСТ0РЯЧЕСК1Т, БИОГРАФИЧЕСКИ, ГЕ01ТАФИЧЕСКИ, 
НАУЧНИ, ЛИТЕРАТУРНИ, МИТ0Л0П1ЧЕСКИ, БИБЛЕЙСКИ И 
ДРУГИ, 2) ЧУЖДИ ДУМИ, УПОТРВБПТЕЛНИ ВЪ КНИ- 
ЖОВНИЯ НИ ЕЗИКЪ И 3) НАШИ СИ КНИЖО- 
ВНИ ДУМИ, които МЖЧНО СЕ РАЗБИРАТЪ. 



ОГЬ 

Л. Васжровъ. 



ПЪРВА ЧАСТЬ. 
А-К. 



-^№ Ц'Ьна 10 лева. ш<- 



Издание и печатъ на Д. В. Манчовъ. 
1899, 






^ 



г^ъ 




Чвтелет!; на нашата кнвжнпна ср%1цать всекидневно 
но на исторически събвтпя н дата. нмена на лнчпп д-^цн 
■ ■■сдптеле. ирътвн п ишвп, назвяппя на гр^1аве н дър- 
яявп, и1^когашнп п еегашип, баснословни имена, тернпнн отъ 
чрд^о провсхоокдение. па и нашп си, употрг&бителнп въ нау- 
вю, детературата. търговията, военното нскусство п дппло- 
мпчеекпя п политическия езикъ. Тия понятия с^к толкова 
тугобройни и разнообразни, че и най-честитата паиегь не 
моке всЪкога да си припомни точно н бч.рзо всЬко едно. ВсЬ- 
■ой ■ютате.Ик много или малко образованъ. има нужаа иавр'Ь- 
жв4 дд се справя за □'Ькоо сгьбитпе. лпчностк дата, терминъ 
еъ «дй> вля друга кнпса. Нъ вс1>1здй има ли подъ ржка 
качкя потрЪбни за тая ц-Ьль книги, па и всякога има ли 
за едно кратко снКт^нио да рови ркзнв ржководства^ 
едно. утр-Ь друго, или да ходп нь градската библиотека 
31 оедскптЬ 0111,6 Яб може у насъ и дума да става — да 
гь е^иа енциклопедия, ако тамъ има такъва и а«о 
вяиЬе езика, на който е наппсянл. защото ние н'кмане наши 
енцииоиеднн? Па и може ла да се чака една евцпкло- 
издалена за другоземнп читателе. да дава за българска 
свЪв^ния. каквито бългя1кжп читателе бпхж желали? 
аиаемк че наший народь вчера из.тЬзс пзъ мрака я 
абввпето, та ние. които още ве познаваме добр1^ сами себе сн, 
аю за йъвкашння снЬтъ токо-речи една 1ргга хпсо^пх^а. 
Очтвщо е, прочее, че нпо имаме вркла огь една наша 
ся соривиа впга. одна пълна енциклопедия, която да пн 
тяЛялявл съ обЕЛна св1тлав& по всички пр1д1гЬта. Съ едно 
съкровище на званието ние още за много вр^е н&- 
цегъ-можА да се (VIобиеxъ. Ала и да притежавахме една 
енциклопедия, огь 15—20 обемисти тошц на каквито 



ЕБЬ едн 
31 оел 



I 



^^^д^р II Я^^^^^И 

спцпклонодпи се радватъ просв11тепитЬ пародп, тгае паю» 
1Ц'кхмб да пмамо нужда отъ кратькъ ^нцаклопедическп р1^ч- 
пшгь, защото енцпклоледппгЬ не сл; достжпнп за вспчкитЬ 
кесни. па и не сл; сгодни толкова за малкн справки. Когато 
четемъ една книга. ср1^1цаме пмето на н^Ькое заб11Л'ЬзЛита11-" 
но лпце, н пожелавазю да пмам^ за него н'Ькакво понятие. 
Имаме лп вр^Ьмс да четсм'ь пространната биография па това 
V^пце в'ь една енцпк.К)подн>1, когато вниманието ни е съсре- 
доточено на тот дпцо само мимоходомп^: имаме ли вр-Ьмо да 
изучваме една обпшрна ггатпя, иапр. за б^цнлиг^^, тотра ко- 
гато, като четемъ една книга, срещаме таи ,'1}'ма и искаме да 
внасмъ само какво значи? Вь нодобни случаи н'Ькои свЪд-Ь- 
ния за главнитЬ черти на нр-Ьдм-Ьга еж доста. Като иай-добро 
доказателство за практическата полезность на малкпгЬ онцп- 
таоцедпческп р'Ьчппцп служи това обстоятелство, че дори и кь 
Германий, Франция н другад1;, дЬто вече има богата енип|ио- 
иедическа литература, н1;к1)п малки еицикл. рЬчници се изда- 
ватъ токо-рочп вс1^ка година. 

Гор^^ш^ложениг!. прпчпнн и съобра^кения ни побудпхл; да 
сгькмпмъ тоя Жрапш^ Енишсмт^дичсски 1%чпикъ. Той сгь- 
държа многобройни св^д^^ншг по историята, биографията, гео- 
гра1|»ията, науЕсата и литературата, митологията и Библията, 
токо-речп всички чужда думи. що се употр11бявагь н'ь кни- 
жовния ни език'ь, па и много нанш си думи, които мжчно 
се разбнратъ. 

По историята сл; описани накратко 1) инн2Дото на стп- 
ригЬ п съвр1*.мснн1ггЬ народи, на столицитЬ им-ь или и други 
градове, сь прибавки за н1>кои държави списька на царетЬ. 
които еж ги управ.1явалп, каквото читательть, който желае 
нб-вече сиЬдЬкия, да може да ги нам1'фн въ биографпческигЬ 
бкчШки ; — 2) събития, подъ името, сь което сл най-пз- 
нктии (Априлско ггьзсгание, Лрпба-кошши:^ ири1слюченпе, 
,'кщи-но движение нт. н.); — 3) учреждения (аяие, (ктра- 
/(//.м/л. понеу.Шу щтОунн, феодални сисгема и др.); — 4) 
партии и фракции (и\гфн п шбс.тнщ мл*пп(Ш1гти, щхме- 
листи, пнпманмншсти, ршиа-.таинии и др. 

Бчографическата часгь обгръща: 1) имената на царе. 
напи. пятрпа^ки, държавници и др.. които ех играли нЬкакна 
роля вь миил'лото и чието име но е съвс1'>мъ забравено, и 
1^) имената на частнотк лЬйци 1п> историята на човешкия 



— _ Ш - 



^НрКь1Сь — учени, ЛЕГтераторп, хл;дожи1111,п. илибуЪшсю^ (Л| 
^РЬатеЛО. Огь тии пос.а1>днцт1^ с;1М0 икрвостепенпа^гЬ .(^'Ь кьз- 
можяо да се спомеил;гь п зя в(гЪко лпце еж дадон!? лпрод* 
ностьта му, зваииего му п.ш д1зЛ;1та. иопто слс ю прославили» 
заедии съ епохата, въ която е ии]в1;до, понЪкогап обстоятел- 
ствата, вь които е развивало дкнгелиостьта си или всходната. 
точни &ь поирощето му. За вяшвгк са дЬ1)цц се дадохл; жи- 
вотооппсателнп б-ЬлЬжки п за второгтепеицн лпда, по дв^ при- 
чини, одио, з;ццото ние сме ^^.гкжап да знаемъ себе си п6-добр1ц 
п друго, защого требва дЪита п жпвогьгь на онпя, които 
еж д'Ь0ствувн,1н за общественото бла10 на народа си, да се на- 
правБкгь достояние на тол ииродъ, та да могжгь тия д'кла 
да послужжгь за съревнование на сегашното и бжджщитЬ 
цокаа^Ьццл, па и да се даде «едно нравствено вгъзнаграждение 
ла заслужи.тлгк ТрЬбвн още да кажемъ, че ограниченото про- 
сграиство на тая книга ни накара да исключнмъ вшого имен», 
Боаго бихлБ заслуисилп н1*]КоГ1 спомонь 1Л1 едннъ специалепъ 
биогряфпческн р1>ч1!пкъ. Ихнвотооппсанпето на сьвр1Ь«енни- 
ццтК, живитЬ личности, с нрЬдмЬгь колкото ингересенъ. тол- 
кова и делцкатенъ; затова сие гледали да констатираме фактв, 
и не ла правииъ полемика. . 

Но географията се дадохж снгЬд-Ьння за нсгорическитЬ 
1трани и грндове, както и за сьврЬмеинитЬ намъ дьржав!^ 
съ стахицитЬ и .градоветЬ имч», като се споменува за всЪка 
ломя или м1>сгность тьрговнятя и, проми I ИЛ е ностьта й, исто- 
рическите и спомени, или друго нТ.що, което 1а; отличава. 
Пцтотата ни спсциалонъ геогра<|)ичРгки р1;чник'ь мр туЬбва, 
разбира се, да се чака: относително грндовегК аапр.. е добр"Ь 
да се каясе, та да си се зняо п1>Ьдварителио, че, като оби;о 
правПло, нпкое м-Ьсто сь насаюнно но-долу агь 3,000 жнт. 
въ (гьлгарскитЬ земи и огь 10,000 въ другитЬ страип на ср-Ьт» 
не Т1»1^бва д;1 се тръси нодь непяюто си име. ако но е цстот 
рически или друго-ячо достозибЬ^г1и|сително. При все това,' на» 
шптЬ околмйсни градовцо и селца се онисазслЕ, колкото и да 
ех шалки, па се. направи в пс1и.тючение на спомонлгтото пра- 
тло 3» гьс1;лнит11 нам'ь дър:кави, които п1;мать градове съ 
ли11шо население. Километри ческигЬ разстояния нг^ градовогк 
градовцетЬ въ Княнссството слй датсни спород-ь хартта на 
Мнннстерството на оГмипгЬ сгради. пл;ти111ата и ст»обИ1енинта. 
11ь1ниниги окганитГ., мо^-етата, езерата, цротоцигЬ и иО-вадк- 



— IV — 



лвтЬ р'1>кн, както п архвпелазит]^ илп купове острови, ла п 
осамотенигЬ острови, когато по принадлежжтъ на н^кой куггь, 
п дори отд-ЬлнитЬ острова отъ едни-ь купъ, когато пр1лдста- 
вягь особенъ внтересь, и тЬ не се испуснжхж нзъ внимание. 
На края ва рф.чникн ще се приложи п единъ гоографпчески лтлтгь. 

По ес^ственит!; науки — физиката, химията, геологията, 
минералогията, астрономията и др. се опнсахж, покрай обясне- 
нието на терминитк» употр^Ьбителни въ тЬхъ, такъ'ви п1ща по 
едвцъ или другъ пр1'|ДМ'Ьгь, които имагь илп пр1Ько практи- 
ческо значение илп особенъ наученъ интереск 

Доста обширно м-Ьсто се даде на гръцкото п римското 
баснословие, едно, защото то е необходимо за да се разбира 
старата гр'ьцка и римска история, и друго, защото поезията, 
живописството и ваянисто зппмагь още сюжетвгЬ сн огь него. 

Цв се изостави и Библията, макаръ в сл;щестнуването 
на Библейски р^чппкъ па езпка ни да е намъ, като единъ отъ 
неговигЬ сътрудници по пр1;водп му, до6р1; пзв11СТпо» и то за 
да се не накърни пълнотата на книгата ни. На тоя пр'1^дм1^'гь 
се отнасять и н1^кои доп'ьлнителни св^'Ьнвя, като запр. б-^- 
л-ЬжкитЬ за живота и д-Ьятелностьта на дерковнигЬ ппсателе 
н светнигЬ, — н^ща, копто пнтересуапъ православието, а не се 
ср-Ьщать въ споиенжтия р-Ьчникъ. 

Библиографията, като отделна часть, се исключв сьвсЬм'ь, 
едно, защото ние още нямаме устаповепа класическа литература, 
и друго, защото чуждата литература е доста извгЬотна на добрЬ- 
зааознатигЬ* у насъ съ чужди езици. Ала пакъ 3}1б'Ь|'ккптел- 
нитЬ сьчинении, чуждп и наиш, се посочвхл^ подъ именат;1 
ва авторигЬ имп, и въ историческата часть. 

Включихж се чуждптЬдуми а1*зли въ употр1'1бенив у 
нагь и пб-мжчнпгЬ български думи, защото еж на местото си въ 
единъ енцишшпедическн р1>чникъ, както всички думи на език;* 
влпзигь в'ь състив;1 на една пчлна енциклопедия. Тия д}'ми еж 
С1.бирани огь нась главно една по една: ние, когато четехме, из- 
важ,тахмс цз'ь джеба тетрадката си п записвахме срещнжтата огь 
наеь за прьвъ пжть чуждица (или мжчпа дума) въ нашата 
кипжнина; н ако, сл1^дъ едно изучение, намерехме, че т:1Я дума 
СЯ е проправила пжть, като се употребява оп. натт1; пб-личпи 
йпсжтеле, прпимахме ж. По тая прпчнва нашпй р1^чнпкъ сь* 
;П>рж1^ МН01Ю чуждп лумп, употр-Ьбителии у нась, каквито не 



. 



— V — 

• 

Д1М1 н п^й-шанлй у нап. р-Ьчнта, на чунсдп думи*). При все 
Гоеа, вйь вяшия р^чяикь не се даде м1>сто на Д)'11И, (П. които пр!;- 
нзобалуш! спомеажтнй р'Ьчнп1сь и коегго навгЬрво никога и^ма д» 
д обдв ь гь у васъ право на гран^яанство**); а огь друга страна р'кч- 
иякъть ви не дава дуив вгь чужда форма***). Н'Ьма еьмн'&явб, 
че ■ вяе, въ желанието си да бждеиъ нолезни на всички, свв се 
пошхтлвжлЕ на н^кон м1^ста, ако н да сне гледали да сл'Ьд- 
важе правилото на велпкпя Ларуса, който казач: «Едив!» р11Ч- 
шпгь не тр1;бва нито да остава мно1*о назадъ огь езика, комуто 
служи, нито да върви пр11дн но!^: рЪчникъть е едпнъ слу- 
га, който носп багажа на господаря сп, като В1.рви подпр1^ 
ву». — Котто сме обяснявали думитЬ, работа толкова мжчна 
в която оставя толкова много да се желае дори п въ н;1й- 
пространни речници, ниали сме пр1угь видъ да се пр-Ьдаде 
за вЛшА дуиа не то.1коба буквалното Л значение, колкото 
ве1нвя с^ктцинскп смнсълъ, сир. овя смисълъ, въ който тя 
се 7аотр1^ява: и ко1'ато тл има н-^колко значения в с1^ики, 
поооченв еж всачквгЬ нарояли За н^коп думи сл1 отбиЪсени 
в случантЬ, кога и за какво се употр"Ьбяваттк Поп-Ьйд-Ь зна- 
пеавего на една дува е разяснено в съ првн1>ри, написани 
съ ятяпчески букви. За н^коп чужди думи ех дадени съот- 
вЪтетвениг^ гкмъ български, когато ели общоприети или имъ 
врял^гатъ; и когато се е усещало, че българската дзма е пова 
1ии не пр'Ьдава ясно значениего на чуждата, прилагало се е 
в обяснение. Когато една дума има противоположна, снр. упо- 
трЬбвтелна въ противоположенъ смис^аъ, споменува се и тя, 
защото така може пб-лосно да се разбере аначенпето й. Най- 
С8тн1> посочено е и происхожленнето ва нсЬка чужда дуиа, а 
на н1шов е дадена и етпнологията, когато се е ввдфхло, че 
иехке да разясин смпгма имъ. Мл^ч неразбираем и пати св 
думи, дошли въ езика нп направо огь старобъл1^рски влв по 



■) Кто, зАцр., п-Ьхоллп думи само отг Лукоп А, които ио сеср^щап. гъмий- 
маягь ипосг^каненъ рЬчкткъ; абрутирала^ аЛгтть, птгмсь, ааамслралп, 
■1|К1>^' >. о// /(№'. а7 га1оггп1, а-^•^^мр^I, икц(Игтт1>, п.шрма, алкапи 

лшмлг^ тгр^/нл^ь, ам^>инш»м-м\ пнир.тлм}., анкг»т, пнкетгнг, антн» 

^тберчлч1.щ9. ппшнчмчтиим!,, аитш'емчтъ. питиа^лгрич^ски, а1угн1-сотр$ап{, 
пртгрШ}*^, пр.цистаи, артиОук^-инл, аспиринчн. шргктирамг, и (о14( рПт, а 
Л«Ш камаг\1. 

**> Касгато с&, вап]).. ангдал {б4>по1ЛАост1.). антенесорк {ор^июмтве- 

9ятро6у9*>: '', пснмгтрим, пси,тщт11Я, асофим, ателия в И|>. в П|}. 

***; 11»я\в11 като апафела, ^тофсраирпж*, ании^рилп ■ пр. 



- VI - 



!)лпала на русскнл еяпюн и т\\ се обясппхж* п ггКрвамо, че и 
това не о безполезно. Иареченпята, погловпцпт1'1 п поговоркмтЬ, 
които обикновено се привождатъ въ кингигЬ и новр-ЬлгеннптЬ 
издания, с€:дндо:(ж в'ь сжщонскоя имъ образъ, сир. напиойш, 
|исо сл лат^нсшь <?ь латински букви и т. н.; ала и т1^, както 
вснчкитЬ другл лрЬ;'иг1т1, далеко не еж исчерпанн* все но 
сливата причиня, че тая книга* не е спенпаленъ рйчникъ за 
никой разредь снедналпсти. 

Не намирамй \т нотр-Ьбно да изброяваме тука кнйгигЬ. 
списанията, р^ЬчппцпгЬ н енциклопедпит^ огь ко1пч) сме чер- 
пили св1з.д'ЬииятагХ0. Доста е да кажемъ, че смО' зал1^гали да 
се кьснолууваме огь всички • лостхпнц намъ источнпии, 
б'||Лгарски, франнузски. английски, русски п че сме гледали 
^а лр'Ьдадомъ накратко, точно и ясно за. вс1^ко н1^що гжи;с- 
ственото, снр. да кажемь много <Пу малко лумп. Ние зпаемъ, 
ч^ н-Ьма! с'ЬВ1>ршенст80 Н'ь тоя сиЬть, п сме далечь от> мц- 
съл1>тя, че не може да се нанрави н-Ьщо нб-добро, ала испо- 
в*лвам^ че е мжчпо да со събержтъ толкова разнообразни 
св11Д'Ьнпя 1гь1так'ьяь сравнително малъ1С'ь обемъ. 

Такъв-ь е тоя р-кчнцк-к. който со поднася на училищата 
на интеддгентната публика, съ надежда да стане настолна 
кнага на в&^ш1 частна библиотека,- на всЬкой домъ. ДобрЬ е 
дн се помнп, че рЬчннкъ е книга зл всички, п че кнккото се 
вижда лесно на едно, ммчно е зя други. Оттука се ивнва по- 
тр1*»6а да се обпсняпагь пон^Ькога вТ.ща, които па н1'.коп би се 
сторило, че ,н1;магь нужда огь обяснение. Не требва и да се 
забравя, че подобенъ видъ книги не могжгь да еж свободни 
огь погр-Ьшки а огь криво съобщени св1зд'Ьния. Затова ние мо- 
лимъ всички просв1Ьтени и благосклонни лица, които бпхж се 
ипте|)есувалп В'Ь труда ни, да ни съо6|Ц»«гь каквито неточ- 
ности бихж наи1>рнли, та да ни помогнжгь да нанрлвпмъ кни- 
гата пб-малко несъвършена. Тоя еьобщения, заедно сь нзм-Ь- 
ненията (като занр. въ живота на П'Ькои лица и дрЛ които 
П1е ни наложи врЬмето, док.т1'. изл1.зе огь печаП| ц1^атг1 книпи 
както п пропуснжтитЬ н1-.ща и допълнителни снг^-Ьнпя по 
(гьрвптЬ буквп, п;в се приложжтъ като една притурка най- 
на края. 

Остава ни да искажемъ сърдечнптЬ ся благодарения па 
прпят1?легЬ п познайнпцпт1^. които еж пи доставяли каквито 
сл*1ц^аил смо ал1Ъ поискали. Подиаашо особено благодар- 



— тп — • 

ностьтЪ си на ония наиъ .^гич^о,. Непознати лица въ разни 
части' на отечеството ни, чиято готовносгь' да ни послузкжтъ 
въ т^ нжчна- работа изобличава мнозина други, на които и 
образованиега н^ е/поногнл^до да съзвашсгь, че ние* имаие 
нравствено заддъженце да правииъ услуги дори и на непо-, 
зната люде. За синове, които не иарвкгь да ув1^конЬчл^тъ* па- 
нетьта на баЩитб (и, нЬиаие дуии. Въ свръска съ тоя пр'Ьд- 
'1гЬгь ниаме огцеедна думица: исказваце гольото си задлъ- 
женне на автс^а на 'Бь4шр<:!ки'& Шргшдически Печашъ опгъ 
възраждането му до днесь Г1на Ю. Иванова за ц^нн9Т0 съ- 
действие^ което намерихме въ труда му. . 

Пдовдпвъ, 

деквнврнД 1898. 



^йЬ^с:5>»"---« 



С1>ВРАЩЕН1Ш, 

1 

уло^р^бенн въ тоя рктннвъ. 



алкбр алгебра 

амат анатоки. 

амм.. . . . авпийси. 

амтвк. ..... антека. 

ороб. арабски. 

арзтт ', архитектура. 

астр астровомня. 

Библ, .'.... Библия. 

богосл богословие. 

бот ботаника. 

браз., бразил. , . бразилски. 

виж вижъ, вижте. 

воен. иск военно искусство 

•* град*. 

геогр география. 

геол геология. 

^еом.у ^еакет. . . . геометрия. 

*ерм. ...... германски. 

1Ж. . .* . . . . главенъ, главни. 

гр.: градъ, градове. 

грам граматика. 

дгт дипломация. 

др други. 

"евр евреДскн. 

$н., знач значи. 

зоол зоология. 

инд * . индийски. 

исл исландски. 

итал италвянски. 

исп исиански. 

лат латински. 

лб1ш логика. 

мадж маджарски. 

маланск малайски. 

^матем. ..... математика. 

медиц медицина. 

межд. пр международно 

право. 

мексик мексикански. 

механ механика. 



.лпсмер. 

МОН1, . 

марск. 



муз 

м09.-лат. . . 
$м>рв. . ^ . . 
опт. .... 
перс., персид. . 

полск 

порт 

ПР 

прлнос. см.. . 

р 

рит. ; . . . 
рус. ... . 

с. 

самск*. .' . « 

сир 

соб. ан.у соб. знач. 
^50б. млг.. . . 
срлд,'фис.-лат. 

стар. . . . 
, стороб., ста- 

робьлг. 
стол, . . 
тур, . . 
тгр1. . . 
уяг. . . 
физик. . 
физиОАОь. 
фотограф, 
фр., франи. 
хам. . . 
хир.. 

хол.у холанд 
хотект. 
керк.. . 



минералогм. 

МОНЛОЛфСИ. 

морски, сир. въ корабо- 

плаиането. 

музика. 

иовб-латниски. 



ворвехскни 
оотвха. 
иерсвдскв. 
полски, 
португалски, 
прочее. 

пркаосеиъ емисълъ. 
рйка. . 
риторика, 
русски. 
село. 

савскритскв. 
сврФчь. 

, собствево звачи. 
собствено име. 
срФдно-иФковпо-ла- 
тинскв. 
старъ, старовр^неневъ. 

старобългарски. 

столица. 

турски. 

търговия. 

унгарски. 

физика. 

физиология. 

фотография. 

французскн. 

химия. 

хирургия. 

холандски. 

хотеатотскн. 

церковно, въ цръквата. 



Вс^ка дума^ употр^бена за ;1агла8ие, сир., която се тълкува, обвкяоврво 
е иисана, кога се повтаря, само съ началната й буква. 



ЗСХ^-А.Т^Х: ^СП=» 



щишцтт 

РЪЧНИЕЪ. 



А. 






нъ търговията о:111ачава ак- 
а1гь (ариетъ). В7> аг|*зн1{ата 
е тгьрвата нота вь пр1иишната 
Г1ма, съотв11Тствуш1ца на поташ 1а 
въ сегашната гама. Въ и,ерк«.'В11пгЬ 
ХИЕГВ а ^"^Уя^ Д^ означава 1. 
бшк. С^109Ьнски цифри. 
Аява. Градъ въ Ха.1дся, в11ро- 
10 сегашний Хить на Епфрать. 

Аяропопци. Потомци па вели- 
кия с.тмигчппгь Аарона. (Биб.1.), 

Ааропъ. Врагьна Моисея, Х\-и 
а11къ пр1;ди Р. X. (Библ.). 

Аярхусъ. Гл. 11>адъ въ Дания. 
33,000 жит. 

Аяшнхъ пяшя. Зноменатъ тур- 
ски поегь, авторъ на една мпти- 
Ч(т.ка поема отъ 20.000 стиха. 
Умр. на 1332. 

Абябдея. А(|фиканспп народъ 

«ь Гории Егинетъ, иа исто1съ «угь 

Ни.гь. АбабдоитЬ, ако и да еж по 

1 на кожата като арабитЬ, по 

!гЬ на лицето пб-вечо прили- 

ч»ть на европейцитЬ. По в11ра 

мннтвать за мохамсданци. Като 

общо правило т* сд нопостоянни 

п невЬрия. ТЬ имать малко копе, 

йъ хубави породи камили. Шкои 

<ть т1йсъ ех земед-Ьлцп, ала п - 

^''.т^.мата ча- ь сь помади. ТЬ 

ь вси» л около 120,000 



Абадъ Т. Пръвъ мапрски царь 
на Севиля п пб-сетнЬ и на Кордона, 
и осиователь на дниастпята ла 
абадитптЬ; царуналъ отъ 1023 до 
1042. — АбадъП (1012—69), синъ 
па Абада I; прибавилъ на цар- 
ството си Андалузия; жестокъ. — 
Абадъ III (1039—95), синъ на А. 
II; сьдобром!. 1Г]1Нлокнлъ часть оть 
Португалия на ццрсшо^гч) си; ио- 
кровитель на просвЬщениет*! и 
с;1.мь ное1ъ; [и^нник'Ь на марок- 
скня краль и посл-ЬднпЙ отъ аба- 
дитнтЬ. 

Абяжуръ, фр^ (отъ аба, сваля; 
Щр^^ Д^^нь, вн,тЬлдпа). 1) Поле- 
гато прозорче, шкъво, въ което 
впдклпната дохожда отгор-Ь (въ 
крЬпоаъ). 2) Качулка на ламба; 
служи да 01фавн надолу лучщ-Ь 
на оп^тлипата. 

АЬаийон М1 1аггоп. Франц, пого 
ворка: небдптелностьта иравн оби- 
рачит^. 

Абязая. Руоока европейско-ш^и- 
ятска область (Хгавказъ), планин- 
ска земя 11а с11веро-занадъ оть 
Черкезин. Жит. Абагинець; оть 
тука и абазински. РуситЬ вла- 
дЬ1жть талгь н1ька1Ко кр-Ьпоегн, 
между другитЬ 1ф'Ьцостьта Сухумъ- 
кале. АбиупнцигЬ еж единъ оть 
народнтЬ на стара Колхида и мо- 
хамеданди. ТЬ ек били под^шнени 



— 2 — 



едпо по друго на рпмлянетЬ, пер- 
сяиетк георгийщп^, турцптЙ и ру- 
ситЬ (1812). 

АЬ а^^^^ио. лат, Огь пашинЬЕа. 

ЛЬ пЬтпЬ)^ лат. По нелепото, 
бесмнсленото. (Въ геомвт]и!Нта 
1гЬкон прЬ.ддоже1гая се диказвагь 
по способа аЬ ч1и^аг(1о). 

Абисидя. Арабски господар*» 
или халпфп, па брой 37, потомци 
на Абаса, Мохамедовъ ст|)цка : 
цар^^али въ Г)агдатъ огь 750 до 
1258. Вдж. Лбуль-Лбасл, 

Абисъ. Огрвка и €гьв)^тншгь на 
Мохамеда (3150 — 652). 

Абатетво, </>/>., англ. Ма.тькъ 
римськатолпчсска моиастирь. 

Абатъ-вса. фр^ англ. (отъ сир. 
авг, баш;1, отецъ). Пгуменъ на 
мжжско абатсггво; шумепюч на 
а;енско абатотво. 

Абдераиъ^Първнйкалпфъ отъ 
омаядитЬ на Кордона вь Испапин 
(755 — 787). — Абдервиъ II, 4-н 
омаядскп халифъ, пр^зелъ Бар- 
делона п изгопилъ нормапдскпт^ 
пиратп, оставплъ славно име въ 
кипжпимата (822—852). ~ Абде- 
ранъ III, 8-п омаядсш! ха^шфъ, 
осповалъ първото медицинско учи- 
липн' н'ь Европа (011 — 961). — 
Абдераиъ IV. 11осл'к:1ни{1 ха.1ифь 
отъ омаяд|ггЬ, съборепъ въ годи- 
ната, въ която гл» вьюгрплъ (1088). 

Абдалля. Бащата на Мохамеда 
(545—570). 

Абдалла-бепъ-ясипъ. Мюслю- 
майски богословъ, основлл-ь С(*1ггата 
на алморавндптЬ (^поборпицатЬ па 
В'Ьратй'') и алморавидската дина- 
стия на Мавритания. Царуването 
иа п])'Ь(!Мнищ1*гЬ му траяло около 
1'ДП"'Ь 1г1лгь (умр. 1059). 

Абдермтнзяъ* лат. Глупаво по- 
нятие; в11рвапето на абдерититЬ 
[абдерптитЬ сь бплн жителегЬ на 
Абдера, градъ на ЕгеЙско море, 
въ Тракия, пословиадта по гду- 



постьта си]» че човечеството никога 
не е напр1^два.1о н ннкига не ще 
напр-Ьдне. Отъ тука п абдеристи- 
чески — глупавъ. Въпр-Ьки това 
понятие за абдерититЬ, тЬ еж 
жтп знамеипти философи Демо- 
крнта, Протагора, Анаксярха. 

Абдестъ, перс. (огь абь, вода; 
дсстг, рдка). Умовение, миене 
рац1-.г11 п К1)а1шта пр11дписапо па 
мох^имеданццтЬ оть иЬрага имъ: 
агата си прави абдеста. 

Абдикация, лат, 1) Отречение 
оть пр^столъ. 2) Слагане отъ сс- 
беси власть или звание. 

Абднквряяъ, лат. 1) Отричамъ 
с* отъ ирЬстолъ: краль Милат 
абдикира. 2) Слагамъ отъ ссбесп 
а1асть, чпнъ или звание; отричамъ 
се оть право: правителството не 
може да абдикира своитЬ права. 

Абдолвпоскопня. лаг.-грьц, 
(отъ л. абдомснгн коремъ; 1^?. ско- 
пео, гледа-мъ). ИстЬдване на корема 
(медиг^ и анат.), 

Абдулъ-Азисъ. Турски султанъ, 
вторнП спиъ на султанъ Махм^-да, 
насл1цп въ 1861, по турското на- 
сл-Ьдсгвено право, брата си Мед- 
жида. Въшествието му иа престола 
се поздрави съ радосгь оть с1гга- 
ротурската» партия, която не гл&- 
дашо съ добро око султанъ Мед- 
жндовнгЬ р('<(юрмп. Ала той не 
оправда пито очакването на тая 
партия, нито очакването на под- 
данпицитЬ си. Въ неговото цару- 
ване избухнж критско въстание 
( 1 867-3) ," и пц-сетн-Ь херцего- 
вннско (1875) и българското въ- 
стание (1876). Докл^^ ставаше въ- 
сшнието въ Херцеговина и Босиа, 
той биде свдленъ оть пр'Ьстата 
по министерско р11ше1те. НЬколко 
деня СVтЬдъ свалянето му, па- 
ВкгЬрихж го мрътъвъ въ стаята 
му (1876). Една провЬритслда 
коашспя, състояща оть пб-вече отъ 



19 л*Ьк:1р*'. межд}- коик^ Н'11колко 

ев])опеПип. 101^^811,40 А. е умр-Ьлъ 

огь I;' ме арторнитЬ па рк- 

ц11т1. II п, че се есамоубилъ. 

СтЬдъ три години устроитсдетЬ 

на ш^говото убийство, Мптхатъ 

паша. Хюссинъ Алпи пата и ХаЛ- 

'. ее отсждихх въ Царип)!1,р» 

иратохх на заточение въ Ие- 

нснъ; н забкт1->жцтеляо с. че и 

тримата умр-Ьхж въ 1884. 

1бД7ДЪ-«адвръ(1 807— 1883). 

I 1шть арабски глапатарь; бо- 

■е в-ь Ллжнрия противъ {||ран- 

•Ь, огъ 1832 до 1847. Зетъ 

1;1цкъ и освободенъ отпоел11, 

той покровителствувалъ христя- 
' В'Ь Сирия с-ъ оааспость на 
1а си: Франций затова му от- 
редила ти-нсня отъ 100,000 лева. 
ДЛдулъ Кервмъ паша. Турски 
1лъ, който разби сърбетЬ въ 
1.?Л>. По тоя случай унгярщггЬ 
»у П1»дпесохх въ Царпграиъ ^диа 
на сабя. А. б-Ьше и главно- 
; [иу(л;щь на турскитЬ войски, 
съср'Ьдоточеии ал ^1огиава оть 3-и 
'"' 1877; нъ, но причина, че о- 
Руситк да нр1;мпп,у,гь Ду- 
той пзг)би Олагоиол»м1[И'ТО 
Порта и би пувшсацъ на:1адъ, 
>тъ па защитата на Турция, 
»раб«угеиъ оть А., е поставялъ 
ггг<5ранителяа лшшя Балкана; 
тш опора н1>коп военни авто- 
счнтатъ за пб-сгодна отъ 
З^нява. А. бЬшо цолучилъ воен- 
№<л^| си образован ио въ ВЪна 
1807— 187'г'). 
Абдулъ-Меджнд!.. Турски сул- 
1^' При неговото въпарявано 
се нал(ирало въ опасно 
,1<.-. Турската войска била 
ибнти и расцръслжта отъ егип- 
гапет* нъ бнтвата при Низибъ 
[18^9), п ИПН10 но нр-Ь^шло на 
' [ппоснпн Ибрахимъ паша да 
въ Цариграль. Да не била 



нам^слта иа евронейскптЬ сили, 
Османовпй домъ би се изгубилъ. 
Султанъ М. вървкгь въ пжтеката 
на пр^образованинта, започнхти 
отъ Селнма Ш и Й1ах^пда П. 
Негови й Хати-шери«|п^ ако и да е 
останжлъ до гол-Ьма степен!, мрътва 
буква, това не се отдава на неговата 
тля. Рицарското поведение на 
султанъ М., когато, въ 1860, съ 
опасность да пзгубн пр1Ьстола си, 
отказалъ да ир-Ьдаде Кошута и 
другц политичесю! б-Ъжанци пр^дъ 
за гиапшаннята на Русия и Австрия, 
ще увгЬков1:чп името му въ,тЬтопи- 
ситЬ на чокЬчрството (1839-1861). 

Лбдулъ-Хяяидъ. Туники сул- 
т*,шь, синъ \ш Абдулъ Мед;ки^, 
род. на 9-и септ. 1842; въцари се 
на 1876. 

А6дъ-алъ-Лат|фъ. Арабскв 
псторпкъ (1161—1231). 

Л1» /^/^*'^ лат. Изотвънъ. 

Абеларъ. Ф])анц. рс^шпюзонъ 
ученъ (1076—1142). 

Абелптя. Христянска секта огь 
1Л'-и в-Ькъ пь сЬверна Африка, 
която не доиунииа цоловото сно- 
ни'нпе и дори въ брачниуг жинотъ. 
Тя основавала учението си на това, 
че Биб-тията не споменува Аво 
лови чеда. 

Абедяошусъ, *1ат. отъ араб. 
Зърна отъ едно миризливо расте- 
ние, което се ^тютрЬбява въ пар- 
фюмерията. 

Абенсеражи. Слявенъ маврска 
родъ, който аладичествувалъ въ 
Гренадско1Ч1 кр1и1тю въ ХУ-и 
в1^къ. — На български има пр'1^ 
ведпнъ романъ Приключенията 
на послЬдния абенсеражь, 

Аберацяя. лат. (огь аби, оть ; 
ерраре^ блуждагж). Въ астр. т^рп- 
видното движение на неиодвпжни11Ь 
зв'1;.'ци; въ физ. расЬването па 
лучигЬ въ зрптелпитЬ трдбп;въ 
прЬнос. см. заблувдепне. 



Абивтнпъ, лаг. Сматисто веще- 
ство, което се добива оть тер- 
пентина. 

ЛЬ тсопгетепИ, ^ат, Огь не- 
сгода, по неприлягяне. 

АЬ гпсипаЬШз, лат, Оть люл- 
ката. 

АЬ гпШо, лат. Оть начало. 

АЬ ^п^с9^а^^ лат. Безъ завеща- 
ние. 

АЬ Шга, лат. Изотвжтр-Ь. 

А Ш еЬ г) Ь1апс, Франц, пого- 
ворки: кога скимне никому. Соб. 
зн. оть мургаво па С^ло. 

АЬ 1пиоу лат^ Огь гн-Ьвъ въ 
пгЬвть (Употребява се, кога се го- 
вори за постъпка направена додъ 
влиянието на гн1;въ). 

Абирнтация, -шт. Ослабване 
па яа^еипита на жизнената сила 
въ нЪкоя часть на ткюто. 

Абпегвция, лат. Самоотрида- 
нпе, слмоотверженость. 

Абисиоия. Кралство въ неточна 
Афрпки, но(^то нь с-»щиоггь състои 
оть три по-вече или пб-малко пе- 
Ш1ВПСПМИ политически разд-ктения: 
Гондарско кралство, Тигренско 
крал(ггво н Шоамсно кралство, иа 
които главпигЬ градове или сто- 
лици ех Гондаръ на 1гьрвото, А- 
дуа на второто и Анкоберг на 
третото. Негусътъ (ампсраторъ) 
на Абисвния, който се титуляра 
^раль на кралегЬ има за столяца 
Гондаръ. ^{да неговата власгь е 
само именна; истинската власгь 
е въ ржцЬгЬ па дворцовия расъ, 
домовладпка. Въ 1гккои Счтучап ра- 
сьтъ пзвръп;а ролята си н про- 
гласнва себесн кра-п.. НаслЬд- 
ственит-Ь господаре, конто упраатя- 
аатъ зависимите кралства илк, 
княжества, се покоря вать на ие- 
гуса илн на раса само до когато 
не еж доста силил за да му про- 
тнвостошть. Феодалната система 
е докарана до последната граница- 



Правосъдието се раздава огь гос- 
подаретЬ ц селските главагаре. Въ 
пос^тЬдннтЬ години Италия иа.1оаш 
едпнъ видъ покровителство падъ 
Абиспння, нъабиспнцигЬнегопри- 
познаватъ. Населен, на А. се пре- 
смета различно оть 4 до 6 мили- 
она жит.; простр. 330,000 чет. кил. 
Страната е планинска и п^юдо- 
родна, ала търговията е маловаиша. 
АбпсинцитЬ ех пб-вечето оть сн- 
митпческо племе, и приличатъ на 
арабитЬ и по физически черти и 
по устройството па езика. Лбисин- 
ското 1гЬропс110вЬдание, сир. нЬ- 
роисповедаиието на иб-вечето аби- 
сиици, е н11й-ближно до правосзав- 
ното. АбиспнцитЬ ех монофнзнтп 
и архиепископътъ имъ. нарпчанъ 
Абуда, сир. отецъ нашъ, имъ се 
испраи;а огь Александрийския 
коптски патрнаргь, 

Авленсвя, гргц. (отъ а, отри- 
цател, частица; влетю, виадамъ). 
Слепота (въ мсдгщ.), 

АЬ ог«, лат, Огь яй^^ето, сир. 
отъ самото начало. 

АЬ ооо и^{1ие ай та1а. Лят. 
поговорка : огь яйцето дори до 
ябълкигЬ, сир. отъ начало до К])ай. 

А Ьеам}(^1^ Ьеаи гсЛоиг, Франц, 
поговорка : едно добро д-Ьло заслу- 
жва друго. 

Абонаментъ, фр, 1) Подписка 
за приемане повременно издание, 
вестншгь или списание. Такъва 
подписка наричатъ и спомощест- 
вование. 2) Правото на некого да 
се ползува отъ каквото и да било 
нещо за срокъ съ заплата. При- 
м^1фи : за да добие чов-Ькъ у дима 
си нзнЬстно количество вода пре.чъ 
известно вр-Ьме, зш^а си а^на~ 
ментг^ като заплаща паведнжтъ; 
или иък'Ъ, за да се кг^пе човекъ 
въ публична баня, зима си або» 
нам€нть, като заплати веднхшъ за 
много кхпаиия. 



— 5 — 



Абовятъ илв абоненть, фрА 
Лндето. което е зело за себосп або- 
номевтъ. Абовать па в^стнпеъ плд { 
списание наричатъ спомогцество- 
4атель илп подписнюп. 

А.бонв|)янъ, фр. Знмдмъ або- 
■яменть за другиго. Абонирамъ 
ев — аихамъ абоиамситьза оебеси. 

Л Ьоп сЬа{^ Ьоп га1. франц. 
посзоввда: на добра котка, добъръ 
пдъхъ. 

АЬ оп///>?л лат. Отъ зачалото. 

Аборииг», ^раз. Кдио бразил- 
ско растенне. на което кореньп» 
лис1рва блюване и диария. 

Аборти не иь метохьза.тЬгпва- 
не яаричагь способа да со уиищожп 
адна б*:1Л0сть въ самото й зач^ио. 

Абортнвнн срЬдства, .^ат. Нъ 
медиц, Ср1аства сиособсгнужпш 
за пр^хдевр^сшю рождоние на 
отроче. 

АбортмцяджунЪу заг. Умрът- 
яиапе ва зачеиктото въ матката. 

А Ьгт отчти^ ^. Съ отворени 
обятна. 

Лбреже, фр. Съкращение (па сь- 
чммсние). 

Абрутирамъ, фр, (огь брють, 
СЕсггь). Зат&иявамъ и загрубя- 
шшъ никого, правнк го подоОеагь 
псЕогь. Абрутирамъ се. Натжия- 
вамъ се п огрубипадгь: нашата 
имте^чигенция се е абрутирала, 

АбсевтязяЪ; лат. Страсть за 
отт:»тствие отъ отечеството, за 
пхтувале. 

Абсептъ, фр^ Ракия, в'ь която 
е Оплъ патопеиъ пеллнъ. 

Абсосъ, фрп англ, огь лат. 
Цврей. схЬпокъ, врага ; изобщо бе- 
реие гпой н11Йд& въ тЬлото. 

Абсид», гръц. 1) ДвЬтЬ точки 
въ елиптическия пжть на небесно 
с*Ьтпло. въ които та се намира 
(гь вай-^лижиото и иаЙ-.V1Дечното 
;'чпч1яние отъ свЬтнлото, около 
^^ л<> се огьрти. 2) Абсидъ нари- 



чатъ всЬка патукржгла часть въ 
сграда; заир.. сводъ. 

^/^^/7 1>п'иИа, лат. Нека н^а 
зависть, зложелателство. 

А^щие а^дт^о отта тпа. Лат. 
поговорка : бе:ть пари всичко е 
нц11|»а;то. 

А6солю1епъ, лат. (оп> абсол- 
верг^ развръзванъ, освобождашигь). 
Неограниченъ, безусловенъ: абсо- 
лютень монархь. Отъ тука п абсо- 
лютно — положително, безусловно, 
съвършено, напълно. пепрЬм-Ьнно; 
отъ дЬто и абсолютность. 

Абсолютнаяъ, лат. Система на 
неограничено правлепие. 

АСсолютмстъ, лат. Прпвърже- 
кикъ на неограничено 1Ц)аа1ение. 

Абсорбярахъ, лаг. ПопиваАГЬ ; 
погльп1,амъ. 

Абсорпцяометрг, лат. - гръц. 
Пнстрд^ентъ за оп]|1ц*Ьление спо- 
собпостьта на една течность да 
поглъща газове. 

Абстравтенъ, лат, Огвл^ченъ 
(да понятия); въ протпвополож- 
ность на конкретенг. Отъ аб- 
страктснъ происхожда абстрактно, 
отвлЬчеио и абстрактност*» — от- 
атЬченость. Виж. Абстранция. 

Абстракция^ лат. (отьабстра- 
хсре, (.»та1нча>а.).0твт11ченпе: д^ЬЙ- 
ствието на ума. чр-кзъ което от- 
теглюва нЬкое качество или свой- 
ство на едшгь прЬдмЪтъ, и мисли 
за това качество илп свойство безъ 
да мисли за останжлптк Запр., 
ако разглеждамъ шара на едно 
цоЬте безъ да разгленцамъ образа 
му, уханието му и пр., права аб- 
стракция. ДруП) при»гЬръ: Пванъ, 
Драпигь н брап» ми иматъ вгЬкой 
огь гЬхъ множество особености 
свойстненн сшчо иему. Иъ гЬ нмагь 
и н-ккои свойсгва общи тЬмъ; азъ 
могх да оставш на страна другитЬ 
и да рапгледамъ само тия, и така 
образуж1МЪ едно понятие, което 



-В - 



се нарича човЬкь. Чов-Ькъ с, итЬ- 
дователно, едно отвлечело пошггае, 
една абстракция. Съ псключение 
на собственпгЬ имена. всичкпгЬ 
схществнтелнп имена ех но тоя 
пачинъ абстрактни, отвтЬченп. 
Ала има степеии въ аб<^трак- 
циита. Огач-Ьченото нонитне жи- 
вотко е иб-внсока абстра1щии оть 
отн.тЬч('Ното понятие чо^ЬкЪу като 
обгръща не само всп'ЦШтЬ човеци, 
а ц безбройнптЬ други животни. 
Едно органическо слщестео пъкь 
е една оп1е но-висока абстракция, 
като об1Т)ън1а а ашиотнитЬ и расте- 
НШ1Та. ВчгиСщв}гЬм€, пространство 
ех мезкду нйй-впсокитЬ абстракции. 

Абсл^депъ, лат. Нел1нъ, бсс- 
мисленъ. Огь туйа и абсурдно — 
нелЬио. 

Абсурдъплиа6сурд110«ггь,лаг. 
Нелйность, бесмпеленость. 

Абу {Ед.нондь}. Франц, лиге- 
раторъ, род. на 1828; авторъ на 
СьврЬмснна Гръция, СгврЬмснни 
Рчмь, Напр-Ьдъкь и нЬколко ро- 
мана, огь Конто Горски царь е 
лрЬведепъ и на бмгарскн. 

Абу-Бекръ. Мохамедовъ тесть, 
и пръвъ драбскн ха.1нф'ь (У1-н 
1г^т»). 

Абуквръ. Село въ Долни Еги- 
петъ, знаменито по дв^Ь битвп: 
въ 1798 англичанегЬ унищожили 
французската флота въ нриста- 
пнщето му; въ 1799 Бона11аргь 
иоб^Ьднлъ тахгь една Т2'река войска. 

Абулъ-Абасъ. Първнй ха-шфъ 
династията на абасидптЬ, н^- 

1вната отъ всичкитЬ арабски 
дйнасгтии; царува-иъ огь 749 до 
754. Ъш династш[ наьгкп-нла ди- 
настията на оманднг!! цьДамаС1гь. 
Абулъ-Абасовий пр"Ьемни1Гь Алман- 
суръ щ^-Ьнесълъ столпдата въ Баг- 
дад:ь. Нъ още при Абулъ-Абасл 
испапскатЬ влахЬния на царството 
се изгубили чрЬзъ установява- 



нето иезавпсимъ халифать въ 
Кордова. 

ЛЬигн1а^ (1н!с}Ьт гИНя, Лат. по- 
говорка: той изобнлува съ при- 
ятни пороци. 

Л^» тю (Пясе отпс,% лат. По 
едпого сждц за всички, 1ин по 
едно нЬщо сждн за всичко (Пи[ь 
ги-шево прЬсждпо изражение). 

АЬиаиа поп ((>и1( иаш*^, Лат. по- 
говорка: а1оупот1)'Ьбението не е 
арпментъ противъ надлеашото 
употрЪбение. 

АЬ Нос с1 пЬ Лаг, лат, Крпво- 
л11во, на дв1:»-на три, пр1уъ кунъ 
за гротъ; разбъркано. 

Авидоиъ, илн Аполяонг. Пър- 
вото име €&р.^ второто г}п,ц., ала 
н двЬтЬ знач жтъ разру ш нтель. 
(Еибл.). 

Аван}]. Р1^ка при Дамаскт», в1Ьро- 
ятно сега,тна'га Нарада ( Би6,%,), 

Ава нгвардяя и.1и аван гардъ 
(фр. отъ <1еанг^ пр'Ьди, гардг^ 
ст1)аиса). Ча(ть оть войска, коя1х> 
вървн пай-нанрЬдъ. 

Ававпостъ. (Фр. аванъ^ прЬдп; 
ппсть, мЬст(.1То, дЬто е п(»ставецъ 
нЬкоЙ). 11р'Ьдна стража най-блпзу 
до непрш!теля, ио(ггаиена да нрЬ- 
дупрЪцава отъ кенадЬЙно напа- 
дение. 

АваноИ; фр, Посткпкн, ноито 
човЬкъ прави нръвъ, оъ 1гЬль яа 
спогаждане и.тн сприятелявано : 
направихме на Русия аванси и 
помирението е близу, императора 
Вилхелмъ паправи на князь 
Бисмарка аванси за помирение. 

Авансврамъ, фр. 1) НащгЬд- 
шшъ, усп1;вамъ. 2) [авансирамъ 
пари], значи аадавамг пари, сир. 
планм1М'ь П])Ьдн вр11Мсто. 

Авапсценй, фр,,-лат. Часть 
огь сцената въ театръ между за- 
весата и оркестра. 

Аваясъ,<;?/^. Зададььпь <^ир. ттари 
платеип пр'1;ди нр1шето: полу- 



\}1хме оть прааитс*{ст90то авапсъ. 
Акаитурнвъ, фр. Пол571розра- 
чецъ тсмеиъ минералъ сь златни 
и.1и 1'|>»'бьрип искри. 

Авантюра, фр. огъват. Прп- 
ключенпе, снр. непр-^авидепо, и;*- 
гьирелпо събитие^ пдп дръзско 
яр1гп{)ия'гис 

Авантюрязя*!.. фр. отъ .^ат, 
Тръс**!!»: иршиючонпи. 

АвашюрисгЬу фр. Тръсптель 
ва пршиючеиля, нохраии-майко. 
Огь тука н авантюристииески^ 
н:й'нп^вг1П. на сл5'чая. 
Айяря. Ниродъ с»'гь Урало-Ал- 
а сграпп, който тШ-ноната 
ка показва да е бнлъ отъ 
;• племе; яаклулъ въ Европа 
к'к..л<. 555 г.), КОЙТО опустоша- 
киъ прЬягъ три п^ка. А. се уста- 
1Н И11Г1-и;1пр-Ьдъ вг страннтЬ 
; I Доиь, Волга п Касцяйско 
море. Е,хиа часть отъ гЬхъ оста- 
"тг" йъ Кявказъ, а другата се 
! пла пъ Дакил. Тамъ тЪ слу- 
иъ Юшнинапопата войска, 
1>Г11Л'л» на .1(»мбард1ггЬ да 
^ЗI^ть кра.1ството па гепи- 
.-м^и; и, 0К1Х1О края па АЛ-н в11къ, 
т* аавиов;ии Панония. По-кьоцо 
тЬ станжлп госиодаре па Да.гма- 
мз: правплп опусго1пителни на- 
пя въ Гермалнн, дорп до 
ши. л вгь Пталня, д-Ьти тЬ 
1И съ франкит?! п ломбар- 
ирокгрпиилшиастьта си 
. 1.нс1-Ь, кинто жмкЬлц на 
■рно отъ Дунава, както и 
.- бълп1рРгЬ до ^Герио моро. 
Тия народи »гййч'етгЬ въстанжла 
1въ ■1'1.хъ ц, на 640. гн изгоня- 
ь Да.тмац11я. Ограничени въ 
101ШЯ, т^ били съсипани огь 
^ш Велики, и токо-речп истр-Ь- 
оть моравщггЬ, та сл^дъ 
тЬ псчезвагь отъ историята. 
^няряхъ. Гори па нсто1Пз огь 
Йуьтао море (Би6.€,), 



Апяряя, итал. Повреда причи- 
попа па корабъ или товара му 
тю моро оть буря или друга зло- 
честа с.т5'чкп. 

Аввя, сир. Внщи (Ву6л.). 

Аввякуиъ. Единъ огь 12-т^ 
малкп пророци (Вибл.), 

Авгвй или явгиась, гръц. Бас- 
нословс1гь краль на Е.1ида. Обо- 
ритЬ му, въ конто стояли 30,000 
бика, не били рипжти 13 години, 
док.т1Ь Херкулесъ не ги очистилъ 
съ пр^каршшето прЪзъ тЬхъ р^ка 
Алфа. Сога риясне ЛвгиевитЬ о- 
бори е ноьювично изречение за 
1гьр1непе млмна работа. 

Авгвтъ, грьц. Сжщото каквото 
е пирокеенъ. 

АкгурН, лят. Римски НфЪЦП, 

които пр1=аказвалп бждкшето по 
хвърчонсто, п1шцето и кълването 
па птнпитЪ. 

Августя (Яп%), Епископъ иа 
обществото иа Чо1ПК1ггЬ братпя, 
религиозонъ списатсть, пламене1гь 
проповйдннкъ п духовенъ цо(Ггь 
(1500-1572). 

Августиндн, августяипн, оть 
името на се. Августна. Римока- 
толически калугере п калугерки 
посветени да гледатъ болнп. 

Августинъ (Се.). Най-великий 
отг> отцитЬ на Римо-катсипческата 
цръква, писалъ на латински; ав- 
торъ на ИспоеЬди и др. (354 — 
430). 

Августвнъ. Пръвъ пропов1V^- 
ник^ь на xри(тIН(тнот^^ нъ Ан- 
глия, Каптжрбсрпски архиени- 
скоггь (умр. на 004). 

Августъ, лат. (соб. зн- поч- 
тенъ). 1) Име иа първия римски 
имаераторъ; истинското му име 
било Октавь, 2) Осмий м"^дъ въ 
годината, нареченъ така въ честь 
на тоя пмператоръ. 

Авгусгъ (9-ц— ) Съ това назва- 
ние се оз1{ачава ггр'Ьврат1>ть из- 



- 8 - 



въргаенъ прЬзъ яощьта па 8-и 
среща 9-и августъ 188С, коп»то 
и-Ьколко вислип офицери, Бенде- 
ревъ, Груевъ и пр., еоито си по- 
(иужи1& съ Огрумскнй пълкь и 
сгь юнкеритЬ огь Софийското вс- 
еело УЧН.1И11К', накараха; на сила 
киязь Александра Батемберга да 
иодиише останката си, и въ еж- 
щата иощь го испратпхх подъ 
копвой задъ граница пхтемъВрат- 
ца-РЬхово, отъ дЬто яхтата А^<ек- 
сандрь го отнесе по Дунава въ 
Рени. 

АвгусгЬйши, лат. Нйй-почтепъ, 
свешеи'ь, величественъ. (Титла па 
особи отъ дарствувьщъ домъ). 

Авденаго. Халдейското име на 
А;шрия, единъ отъ Т1)пмата пл'Ь- 
неииПудини князове и Даннилови 
другаре въ двора на Вавилон- 
ския царь (Библ.). 

Авдвя. Единъ огь 12-гЬ малл 
пророци (Вибл.), 

Авдонъ. Единъ отъ СвдиитЬ 
Шраплови (Библ.). 

Апейця. Ханаанови потомци 
(Библ.). 

Авель. Бторнй синь Адамоиъ и 
Евтгь, пръвъ убитъ човЪкь; у- 
бнтъ огь брата си Каина (Вибл), 

Авевъ. Сирийский 11.1иополъ, 
който сега носи иш^то Баадбекъ 
(Бмбл.). ' 

А гсгЬгв а^ гегЬега, лат. Огь 
душ1 на удари. 

АверкнЙ Цетровичъ. Монахъ 
киижовиикь, родомъ огь Сопогъ; 
ржкогтодожеиъза Врачански митро- 
пашть стЬдъ разр11гаението па 
церковнпя въпросъ; училъ се въ 
Бк1градь и по-късно слушалъ 
лекции въ философическпя фак5*л- 
тетъ въ Дрездеиъ, Германия ; учи- 
телствувалъ въ Крагуевевгь (Сър- 
бия), вь Сопогъ и Видииъ; кни- 
жовнитЬ иу произведения еж Щ)*Ь- 
водигЬ Ц€Ьт% Милост или ва- 



вЬи^ние чадолюбиеаго отца (Б%д- 
градъ, 1848), Церкоена история 
(Б-Ьлградъ, 1853), и ()бщь рели- 
гиозенъ философаси п-рЬглсдг (Ца- 
риградъ. 1877). А. П. иочинх въ 
Царнградъ вт. 1878. 

Амроес!.. Арабски л'ЪЕарь п фи- 
лософъ, род. въ Кордова, комен- 
тпралъ Аристотеля. Неговите фв- 

ЛОСОфСКН учения» К.10НИВ1ИИ къмъ 

материализма и иантеизма, се осх- 
дили огь Парижскик университетъ, 
и атЬдъ това отъ папството (1120 
-1198). 

Алесялохъ. Синъ Давидовъ 
(ЮаО пр1ци Р. Хр.) (Библ.). 

Ав|въ, свр. Първнй м11сецъ на 
еврейската година, яаричанъиНи- 
санъ; съответствува съ края на 
мартаи началото на априлъ (Библ.) 

Лп8г к /\п. Франц, поговорка: 
мисли му за края. 

Апвзо, итал. Военевъ параходъ, 
който разнася нзв11стня и заповеди. 

Авнзъ, фр. Ув^Ьдомление (тгр- 
говат терминь). 

Аввяелехъ. Сядия Изранлевъ, 
1235 пр11ди Р. X. (Библ.). 

Авяропъ. Князь, едннъ огь 
възбуитуванитЬ прогивъ Моисея, 
Х\'-и в-Ькъ пр1заи Р. X. (Библ), 

А. г/8/гг. Виж. Виста полица. 

Авяцепъ. Ученъ арабски л^карь 
(Х1-И в^къ). 

Аввя. Царь Иуднгь, 958-955 
пр-Ьди Р. X. {Библ.). 

Аввсентвй Велешкв. Единъ 
огь духовшггЬ подвижници и во- 
дитеде въ борбата на българетЬ 
противъ цер1;овиото иго на 1^ъц- 
ката патриаршия. А., Велешки ми- 
трополйтъ, родомъ отъ Самоковъ, 
отстжпи отъ патриаршията, и се 
присъедини къмъ Шариона Ма- 
кариополски въ Цариградъ. На 
18*50, па Вел1гедень, тия двама 
народни водителе исхвърлихж па- 
триаршеското име изъ церковната 



— 9 — 



а въ б-к1трскята цръквя на 

неръ, пр>из»гЬръ който се постЬдпа 

жд:Ь взъ Българско, дори и въ 

овдпвъ 0П1 ]Мит{)опа1ита Паи- 

спя. чистъ г{.>ъкъ, СлЬдъ една г(>- 

дцва (,29 апр. 18(И). А. Г<и г^аточрнъ 

Измнть, сж|цовр1ьмепио сь Пла- 

она и Папсия, оть турското пра- 

елство. за угодага на патриарха. 

Й почлнж въ Ца1>и1'1)адъ пр-Ьдц 

рлрЬшеиието па пъпроед (1^07). 

Авлшда. Спцмнфьика страна, 

^влись. 
Агпгг (1и /»////» фр. АнглнЙскп 

рIЧ^ВСКИ фуПГЬ УГЬ 04536 КПЛ(>- 

ама. 

Аяряшт. Еврейски иатрпархъ 
(2,000 гмд. пр-Ьди Г- X.)» пушотецъ 
на свргигЬ чр*зъ сина си Цсапка 
в иа арабцт! чр^:п> сипа си Пс- 
наада. {Биб^х.). 

АярАлиннъ. Римски пмпсрп- 
:. : пой1^,"^плъ '^иноинн, Палмир- 
!а 11дрица (275—276). 

Акрйляй (Викто]1г), Латински 

|1Шсате.1Ь 1^Д'11-и йЬкь). 
Авреолъ. Виж. Ореаь. 
АврякялпвЙ, лат. Хирхттпчо 
и;и нис1']1}мгнть, 1гь който шиикп. 
■ъ с.т}'ховпя проходъ вещества 
Бднхли тамъ ((твъпъ. 
Акряг.гь (лат. огь ау1П1съ, ухо). 
•и л^карц коа1Х) .гЬкува 

Аврора (ла']'. Лг/рора^ оп» ау- 
рса, Алятъ; ора, часгь; и знач. 
зора). Дъщеря на Титопап Земятги 
.мга на Перачи и богиня на 
киата а^ра {бпсиос,). 
Авсоияя. Гръцкото име па ста- 
ра и галия. 

Авсовъ. Лашиски пость (1У-и 
кЬкъ). 
Апетралня. Гол'Ьмь островъ въ 
ф. 8.2 15.673 чет. кЛ 

.. и 1яъ Азия. Анг.тача- 

гх осйова-ти По бр-ЬговегЬ му 
; I > бро1Л'П| 4,000гО0О 



жнт. Разработването руднппп н 
отвъжданото овце еж главний но- 
точннк'ь на богатстж/го имъ. Гл. 
I гр. Мслбл^рнъ н Сидни. Огь Ав- 
стралия — австрал1щг п австра- 
лийски, 

А вгтряа. Виж. Алстро-Унго' 

А встронання. лат. - гргцки, 
С'11)ааь къмъ всичко австрийско. 

А встромант . лат.-^ц. Поклон- 
ннггь па псичахо авст|)Нйско. 

Авотро-увгврвя. Кнропейс1{а 
държана, ко11Г(^ с-е тт|»1тЬля съ Ита- 
лия, ПГиейпаряя, Баварпя, Сак- 
сония, Пруспя, Русия, Х^^-мжния, 
Сърбия, Турция и Чернагора. и 
коя'14) захваща (ано п]1осгранстш) 
огь 6В0,000 чет. кплом. и брои 
42,700,000 жит. (слонЬне, н11АЩИ, 
унгарци, |)умжне. итпднянци и П]).). 

1111е)\11'ИИгто на Л.-У. и иб- 
п ьстро но нропсхождсняе и е:шкъ 
огь населението на 1сол-дач' друга 
европейска държава, съ исключение 
на Русия. СловЬнегЬ еж най-мно- 
гобройното племе, около 50 на 
стог11 огь ц-Ьлото население. ТЬ 
образувагь главната часть огь 
наг^лепяето на Чехия, Моравия, 
Карнпола. Далмация, Кроащш, Сла- 
вопня. сЬверна Унгария и Гали- 

ЦНН. Нь Т15 1'Л рШ^цЬисНИ )П1 МП01Ч) 

племена или нгцюди, конто много 
|н1:иичатъ по езнкъ, религия и 
к}лтура; затова т11хното видимо 
надмон1ие въ пмперията така се 
губи. Глави ит* клонове иа сюкЬн- 
ското стебло СД, сЬверно, ЧеиггЬ 
(паЙ-многобройпигЬ отъ всичките), 
Р^-ганцптЬ и ПоляцнтЬ, н, южно, 
СловЪнцитЬ, КроатетЛ, С^ьрбатЬ и 
Българе!*!!. НЙп^итЬ се пр11см1>- 
Т11П> на около 24 иа стотЬ. ТЬ 
еж раепръспжтп по империята, 
нъ пр-ЬоСладаватъ най-много въ 
херцогство Австрия, Салцбургъ, 
Тпро.1ъ, Щирия, Кариятня, западна 



— 10 



Упгария н пр. М^цжарет^Ь пдп 
унгарцигЬ (по-вече отъ 13 на сто- 
тЬ) пасол^1Ш1Тъ главно Унп»рпя 
о Трансилвания). Лта.тпиццигЬ, 
румхицнтЬ п пр. (около 9^'а на 
стотЬ), които говоршп! е:шин 
проиалкии оть латинския език-ь, 
жйв-Ьжтъ пъ1»вптй въ южния Тп- 
ролъ, Ис1-])ин и Дахмация, и вто- 
рпх-Ь въ Трапонлванпи, Упга1)ия, 
Буковпна и П]). Осгаижлата часгь 
(около 3'/« на ст<^тЬ) съсо-он главно 
отъ евреи, цигане и арменци. 

Относително рсл1Ш1ята, гол-Ьма- 
та часгь отъ населението нс11ов'кда 
Римо-катол нчеството. 

А.-У. вгь сжщность състои 1»ГЬ 
ДВ* държави, Австрия {и.*1пгрия\ 
стол. ВЬна и Унгария (кралгтво), 
стол. Ецда-Пгща. Гл. Гр. Прага, 
ВЪ Чехня, ц Трисстг^ гол^^мото при- 
станище иа Адриатическо море. ин- 
дустриална п земед-Ьлческа страна. 
Жнт. Ластриець п Унгарйщь: отъ 
тамъ и австрийски, унгарски п 
австро-уигпргки, 

Автяяеаня, грьц. Бьл1шие по- 
ради самата Солестг. {^мсдщ), 

Автарнати. Народъ отъ трако- 
плприйска чилядь. който наедно 
съ бревни, ааоеляваль Босна до 
завзиманшо н игь слов-Ьнет-Ь. 

Автеатнчески пла автентн- 
ченг, гргц, Сжтинскн, подлпнснъ, 
В'Ьрсц'Ь.0тъту1т автентичность — 
сж11Ц1на, НОЛ1ИНК0СТЦ в1;рность. 

Автобногрпфня. гръц. ((>гъ а&- 
госг, са5Гь;в(г*7сл,живо1Ъ и графо^ 
ппшж). Описание отъ н-Ькот своя 
си жнвотъ. Отъ тука автобиогра- 
фически. 

Автобиографъ, гръц. Оня, кой- 
то самъ и!!1п:ва живота си. 

Автографиа, грьц, 1) Пскус- 
(Г1'пато да расппзпава човгЬкъ авто- 
гра(|>и, сир. чнмто и да бил»» рлко- 
ппгп и подппси. 2) Нектсствшч» да 
въагроизвойч^1 чив1'.кь чуждо нисмо. 



Автограф ячески, грьц. Салю- 
рхчснъ, собствепоржченъ. 

Автогряфъ, гргц. Собствено- 
ржчно ппсмо. или съчинение, ори- 
гиналъ. 

Автокефален!*, грьц. (соб. :ш. 
иа своя глава). Независивгь: авто^ 
кефална цръква. 

Автократия, или автокра- 
тиаяъ, гргц, (Оть «вгосьсамъ; кра-- 
то^ъ, аласть). Самодържавие, пълно- 
а1астио. Оть Т5'ка и автократи- 
'^сс/п*— самодържавенъ, пъ.1иовла- 
степъ,и а<1тоя-/>агв— елмодържецъ. 

Авюяйтнаиъ, гргц. (отъ автоо^ 
самт.; М(10, движл^). Бссъ;яштелно, 
неволно, машишино движение : 
самодвижсппе. 

Автохатъ, гр%7(. Самодвв;ку1ца 
сскткла. или маишна, която подра- 
жава движенията иа въодушевено 
сжн^естио: мартирать като авт<н 
мат^1 (аа войници п др. т.). 

Автояолятъ, грг7^, Цинковъ 
рубинь. 

Автопоиия, гргц, (отъ автос% 
самъ; номосг^ :шконъ). Правото за 
уи])авлеппе по свои си закони; 
са)1оуправлепие: пашата по^^и^и- 
часка автономия. Огь тука И ав* 
тономенъ илп автономичесии — \Т1- 
ра1^.^яванъ ио свои си закови, са- 
мостоятсленъ. 

Автоплвстика, грьг^. Цскусство 
дп се г^амЪняЕШ една изгубена часгь 
о-п» гкюто сь друга часгь, зета 
0Г11 сл;1Щ»то лице. 

Автопсня, гръц. {автось^ самъ; 
опсисъ^ гледъ) Псл1]^1,ване болезнено 
състояиие па мъргьвъ човЪкъ 
чрЬзъ отваряне трупа му. 

Авторизвряяг, лат. (огь аук^ 
торк, творсц!.)- Уиьлцолоншвамъ. 

Авторятетенъ, лат. Който има 
авторитртъ: аеторигстенъ млжг. 

Авторитепь фр., англ. (отъ лат. 
аукп/рптись, атасть). 1) Нравстве- 
но а.-1иянне, уб]цителпость, снла: 



— 11 — 



а^тортттктк уа бащата. 2) Чо- 
нЬкь. чието миЬиие ое ЕГрнпма съ 
уважение. \\л\\ агЬпо. беспр^кослов- 
1\\к ш» ирнчпни, ч»' в св-Ьдущъ 
по гц^Ф^ТУЬта, за който гоиори: той 
е а9ТОритетъ по тая часть; ученг 
аетгуритстъ ; единь авторитеть 

Авторство, лат, Оьчиинтелство 

Актор'ь (отъ лат, аукторк тво- 
р»'1П>). Сьчинптс.ть, писяте.ть; тво- 
ри цъ, дЬятель. 

Авулсвя (лат. авсля^ре, аву.ч- 
сумь, нстр^гпим!.). Въ хирург, ох- 
ках вани удъ ить жаво т^ю вр"Ь- 
Д1гг*'ле1гь за остал ялото тЬло. 

Агь. Петйй м^соцъ отъ цо]1Ков- 
ната и однпад»^г»тнй «пт. Г[)а;1иа1!- 
ската пздпна у овреитЬ. Запичвалъ 
съ иова1ут!ето на юлва пли ав- 
густъ (Библ.). 

Агавъ. Иророкъ отъ апостол- 
ояо вр'Ьме (Библ.). 



«гастието на Полови илп въсвр»»- 
пзводптолпи органи. Такъвп с.ж, 
запр., пичуркагЬ гьби. Отъ тука 
и пгамичссни — беабриченъ. 

Агарня. Страиа въ <'армап1н. 
Жит. агарннияк. ХгщтштЬ се 
считап> аа потомци на Агара и 
Исмапла, 

Агвра. Аврадмова робпня п Ио- 
маилова ма^на. конто араби гЬ, 
които се нматъ за иойнп потомци, 
много почитатъ (Библ). 

Агасизъ. Швейцарско сстество- 
нгантат»?л1>. анТ(»ръ на .1*:дни.цптЬ^ 
ОчеркчА отъ сравнителната фи^ 
а-иология и пр.; гмр. крофнсоръ 
въ Амершй! (1807—1873). 

Агатоклъ. Спракузски тпра- 
нииъ {:1'»9 — 2Ь7 ирЬли Р. X.). го- 
л-Ьмъ н»^прпятсль па картаговяиетЬ. 

Агей. Кдп1гь итъ иалпгЬ про- 
роци (\'1-и вЬкъ пр-Ьдп Р. X.). 

Аглонератъ,, лот. Маса, съ- 
стояща ()Т1* ра:зпн видове мине- 
Агягъ. Краль на амаличашл'!'», ' ра-1И сш^рзанц помежду сн есте<гг- 



побЬхент* 1ггь Саули, а насЪчеиь 
ва кхсово по аапов^дь на Саму- 
шда (Би6,к.). 
Апилактвя, гргц, Безмл11чио, 

Агявеяионъ. К[чи1. на М|п;''КИ 

I пр+оп Р. X.), главатарь на 

игЬ прЬдъ Троя, прцпеслъ 

па хьщоря сн Пфнгеапн за 

' на предприятието со, 

ми завръ1Г1ан1'то му отъ 

1та отъ Еги^та» сплчастникъ 

пл ,и«'на му 1глит»змн1'ет1>а. 

Агаян, инд. Соб. зн. шумища 
1гиша. Птица съ к<^1'|*сио1)брамнн 
П''ра, която прилича на в\)яната 
кокиихкн. Агамот"Ь жцв1ихть ьь 
диво състояние въ гвансйскнгЬ я 
%1зплскет^ жйоове; нъ нам'&рватъ 

г*" и Г|Г1ИГ0М*^НИ. 

Ашпяя. грьц, К<'збрачпе. Дума- 
П«' и 6*) тан, м отш 

мп* I , ^.^.. ._ въдрхтъбезъ у- 



веио. 

Ауг (ро)(1 а(/'1щ лат, Правз! как- 
вото п])авптъ; снърти П1.ото ш.1>- 
шшиъ. 

Агеавлай. ('Партанскн крялъ 
(ЗУ9— 301 прЬдп Р. Х.>, поб^илъ 
персянетЬ п билъ разбить на Ма- 
тпнея отъ Епампнонда. 

Агентство нлп агенция, лат, 
Заведение, въ което едно лпце като 
наггоПиик'ье натоварено да върши 
сшпъ видъ дЬ.1а частни н.ш об- 
п;ествеин : ди^и^оматичес^<о аггпт- 
ствОщ параходно агентство^ тел^ 
графно агентство, 

Агентура, лат. Занятието та 
длъйшостьта на агентъ, 

Аг«11ТЪ, лат. (огь ог^рс дЬй- 
ствувамъ\ Настойпшгь. 

Аге1ГГЪ-11роно1сагорц .лат. А- 
гоппг-1тр'1:д!1лвтм^телг1, чопЬкь на- 
това[)еиъ да 1гьзбу>к,;а ме;к,гу едно 
население исз|Цоволотво и^ютовъ 



-1^-" 



установена власть. 

Аресо (^У). Франд. спнсатсль 
(1668-1751). 

Агяоъ. 11мс ип 1гЬколко спартан- 
ски царо. 

Лгнтяторъ. лат. Под(ггр'Ь!{атсль, 
подсгорникъ; разми1)ител1.; чокЬюь 
който въллува духовсгЬ въ една 
м-Ьстность съ 1г1)Ль да ш настрои 
за или протег 1гЬщо. 

Агитация, лат. Работата на 
агитаторъ. 

Агвтйравъ (лпт. агитаре, въл- 
нувамъ). Вълиувамъ духовегЬ въ 
една местности пидсторнамъ насе- 
ление: раимнрявамъ; шшбщо ра- 
боти ус1ирнно между народъ яа 
илн противъ и111цо. 

Аглмбвти. Американска мюслю- 
манока дпижлии (800—909). 

Агдамя. Е.гна отътрпгЬ грации. 
В. Грации. 

АглосйЯ {гуьц. а. бсзъ; глоса, 
езикъ). Бозезичне, нямане сзпкъ 
за гиворене (мсдиц,). 

Агнадедъ. Ита.^ианскп гра,1ъ. 
поб1ш1 на Франц. кра.1ь Луи XII 
надъ ВоиоииинцнтЬ (1509). 

АгоннотйКА, (гръд. агон%^ по- 
двигт,). Сжишто каквото е ятлетнка. 

Аговястнци. Аскетнческа секта 
христяпе въ Африка, въ 1\'-и в-Ькъ. 
ТЬ ипто работеля пито се женили, 
жннк/тв сь проспя, и тръсвли 
смъртьта са съ подвнги н млче- 
пнчоства. 

Агония (гръц. агониа, борба). 
Пр-Ьдсмьртни м^&кц; влЬзееь аго- 
ния— Сере душа. 

Агоридв, гръц. Едшгь видъ гро- 
зде, което остава все ю1сол(1, пли 
още Я1?озр'к10 обикновено грозде. 

Л1/пиг1г(1^-готъ),фр,Ьъданса: 
на Л11В0. 

Агра. Индийски градъ, стара 
стол. на монп.>лската имлерия ; 
12Г»,ГЮ0 жнт. 

Агуаяъ нлц Нагребъ. Виж. ;3а- 



гребъ. 

Аграраи, лат. Закони за по- 
зрмпото ст}Ттанство (с^бственость). 

Агрдренъ, >'Мт. Позсмонъ. 

Агресивенъ, лат. Настжттте- 
ленъ, киЙТ(> се закача илн папа.1а 
безъ прКяизвикване : агресивна 
политика, агресивно поведенае. 

Агрнвола. Рнмскн генералъ, 
довъ1)тплъ завоеванието на Ве- 
лпкобрптапш! (37 — 93). 

Агрипя. Римски генералъ, зеть 
на нмператоръ Августа (64—12 
пр11ди Р, X.). 

Лгрнияиа. Майката на Не- 
]юна, който заини'Ьд;иъ да нк у- 
би1жгь на 59. 

Агрнпяимческо раждане. 
Р<1ждане, при което отрочето пзлнза 
изъ утробата съ краката папрКть. 

Агронохня (гръц. агрось, поле; 
номосг законъ). Наука за земе- 
делието. 

Агрояояъ; гръц. Ученъ по зе- 

МСД^1И(?Т0. 

Агура (Пълковникъ Г.) Бълга1ь 
ски воепенъ закововЬдецъ и ио!»- 
пе1гъ синсател1ь ашорь на Боен- 
но-угиаено право^ Сравнителна 
студ^кя по военната дисцтихина, 
И пр. А. е бесарабски бъ;1га1>пиъ. 

Адажяо, итал. Въ муа, протег- 
нато, тпхо п^ние или свирене 
на агузнкаленъ инструментъ. 

Адавантинъ, гргц. Непрозра- 
ченъ драгоц1^неиъ камень. изв4- 
стеиъ нодъ името елмазенъ ишагь. 

Адаиьнгь. г^^ьц. Д])агоц^яопъ 
камет^ пйй-твърднй оть всиЧкнтЬ 
мниера.1Н. Въ прЬнос. см. чов^къ 
съ твърда воля. 

Адамитн. Една храстянока секга 
въ 11-ц вЬкъ, конти се въздърашла 
отъ вс*ко чувственно удоволотвие, 
за спомР1гь на невинното състоя- 
ние на чонЬц1гтЬ прЬди гр-Ьхопа- 
деннето.— Съ товя име се наричала 
ц една оош'а фанатии^ въ Чехяа 



I 



V М'фавт1 въ ХУ-и п Х\1-п в., 
ХОНТ!» мропонФавала, мсжд}* Д]*у1Х1, 
Общноспьта на жениН. Иротивъ 
ве1К ратлБали и гусититЬ и ка- 
тпаициг!;. Дори по 1849, кс1гато 
Азсгркя обяви ролишозна сво- 
ООкЗД за вгнчкитЬ си п^^лданници, 
1^в членове отъ тая секта с« 
оояиихх и пом&чтх да придобв- 
аатъ про:{елпти. 

п • пнсъ (Джонъ). Вторий прЬд- 

ль па (>ь(.'дипе1П1г(. Държави 

:-рика^ 1739— 1826). Синъмл- 

Кинси е в\\лъ 6-н прЬд- 

17(37—1848) 

Ад&А'1». Име на първц{1 м&;къ 

Адаяъ (Лдолфь). Фракц. ком- 
ВОвЯТОръ, авггоръ на Колиба^ Да 
йЬх% царь и др. (1803—1856). 

Лдайъ (Албсртъ) Герм. бад^а- 
лснъ живописс'1гь (1786— 1862). 

Адаяъ (Г-ИиЧ Жуолмета Лам- 
щл). Франя- съврЪмеина дитера- 
торва, род. на 1836. 

АдАйъ (Франц%) Герм. баталенъ 
жямлгасецъ, род. на 1818. 

АдАНСонъ. Франц, ботаникь 
(1727—1806). 

А^ агЬИпшп, лат. Произволно, 
пп ваднтя сп. 

Адар-ь. Двапа^гесетяй агЬсессь на 
Р1фейскпта дерковиа содина, и 6-п 
ва граждаискага (Библ,). 

М ав1га^ лат. До зв-ЬздигЬ; 
ДО въавкшоио сълтувнае, 

Лх1а(о иля А. (1а1о^ лат. Въ 
наята, ариопрЩ-лепи*» срока 
лихлх отк настоящата дата. 

Л(( га1оггш (лат. по стоиность). 

" 1рича «птиото дащие не 

га на стоката, а по стой- 



Тт 



^1а Ьппа, лат. 1Ьмотъ 
. це огь ридителе. 
лтствуваиъ, лат. 1) У- 
ч. зв1Шието на адво1И1Тъ, 
Ц Шгр^вамъ. 



АдвокатурЯ) лат. Дплтостьта 
И.1П аапигиою на адвокатъ. 

Адвоши^ь (лат. адьокарСу вв- 
камъ на иомощь). ЧовЬ1гь чието 
ивание е да ^^ащинщва други цр1!дъ 
сждъ. 

Л^^ {^изШп/, лат. По вкуса си. 

Адн^^^въ (Лос). Знамеппгь 
англ. тгасате.тьи публицистъ (1672 
—1719). 

.1*/ г<>'^т)1ип1^лат. До краЙиость. 

Аделаадъ. Градъ пь южна Ав- 
стралия (на англичапетЬ), 133.000 
жит. 

Аднлско првиорин. Африкан- 
ска страна, па с^Ьверо-исяхнгь, 
200,000 жит. 

Адеинлгня, гргц. (огъ адснг, 
:кл^а; ги<госъ, бплка). Болка въ 
жх^-зитЬ. 

Аденятноъ, грьц. Въсналеннс 
на жл'1с^ит1>. 

Адепография, гргц. Опнсание 
иа ж.т!>:ттГ.. 

Адеиологмя, грьц. Учение за 
йитЬзптЬ. 

Аденотоава, гргц. Раснчапв 
на жл-ЬзптЬ. 

Адеоъ. Градъ въ Арабия; ан- 
глийско пристанище на а^хенския 
залпв-ь, 40,000 ашт. Ка<11е мока. 

А дсо Н гг*)(\ лат. Огь Бога 
н царя. 

А(1 пт(1гт (подразбираемо угл- 
(1нт)^ лат. До с&имгт степень. 

А (11*\ лат. Огь тоя день на- 
татькъ. 

Адептъ лат. адептусь, приетъ) 
Чив11Ь"ъ посветенъ въ таЙпитЬ на 
н-Ькое дружество, наука, или искуо 
сгво: пскусепъ, ошггенъ. в11щъ. 

АдерОадъ. 1) Картагснски ге- 
поралъ, поб-Ьдпдъ рим.15П1етЬ на 
249 пр-Ьдп Р. X. 2) Нушинйскя 
царь, убитъ огъ Югурта, въ 112 

1Ц14ДИ Р. X, 

Адаагнооткчесвя, грьц. Коио- 
знаваоиъ, пораснознаваеагь ("за 



болссть), 

Адвагь пля Ечь. РЬкл В7> (^>- 
вериа Италия, влпва со 1гь Лдрп- 
атическо море. 

Лг1 тНаг^ лат. По плчнна ни. 

А(1 пгичйш. В. 1п(гпт. 

Адипоцерв, лат. Масловосък-ь, 
вещо^^^во, ксето со оО})азува при 
рааишието па мрътво гЬло. 

Л(Ги'н^ 1а г()Инуе\н(1'ни, 1п Ьоп- 
Щие. Фрацд. поговорка: с<5о1х»мъ, 
колесницо; сбогомъ, продавиидо, 
т. е. всичко пропалий. 

ли Сп1п1*^а^- (/т'ос'са^^ лат. На 
гръдкиН ка^юпдн; С1ф. никога, 
защото гръциг!; 1г1ш{ин календц. 

А<1 ИЬИиш, лат. По ватя, ирсн 
ИЗВ0ЛН1Ц както е ^толно. 

А^^ ИНегаш, лат. Буквално, 
до<'ловно, дума по .аума. 

Адавтъ. Въ баснос. тесалойски 
царь. комлто Лполонъ. нспхдонъ 
^уги Олимиъ. и;игь.1Ъ с-годат». 

Аднн11нстрятвкенъ,.шг. Упра- 
витолецъ, който се отнася до упра- 
вление. 

Адиинистратявно пли по »д- 
нииистратииепъ редъ. По рас- 
породба па 1Т]1П1ттолстш)то пеяа- 
виеимо огъ САа**оиага власть или 
покнмо неш. 

Адншвстраторъ. шт. Д^ю- 
водптель на обществени и.ти чао 
нп работп: рлсправмикг. 

Аднмннпр&цяа {лат. админи- 
етрарг^ ра<^1[равнмъ). Рапфава ; 
— 1) правнтолстоопото ^праиление 
шт ишьлнителнач-а иласгъ: адми- 
нистрация на(ирж<мата; — клонъ 
011» оСицестаепа служба: админи* 
страция на пощт^Ь; или частно 
д1поШ1Дйтелството : администра- 
цията на вгЬстншсг 3. 2) М*Ьстото, 
д1;то СО занимава адмикистраторъ. 

Адявр1ьл'Ь (отъ араб. ампр^ 
нача.1иикь). Вьрховеиъ началишгь 

на ПОМи|№КП В0(Ш1ГИ сяли. 

Аам«Р«Цая, лат. Удввдяваде 



(нЬкому или па нЬщо). 

Адяирврймг, лат. Дин1ак се, 
удиллипамъ се па п-Ького или ва 
и^що : цЬлг сектъ адмщтрашг 
нашата храбрость; азъ адмири- 
рсииь Вайр.\^на, 

А(1 то(1нпк лат. По начина на. 

А(1 Ш1ни*'пш, лат. За отвра- 
щение. 

Адолфъ Нясаускв. Гермаискн 
императоръ (1202—1298). 

Адолфъ Фрвдрвхъ. Л1ведекя 
краль (1751 — 1771). 

Адолфъ. Хердогъ на Люксем- 
бургт!. в1адГ.е отъ 1890. 

Адонвческв ствхъ, т^ адо- 
нисг. Стпхъ. който състои отъ дак- 
тплъ н спопдей, нлп трокей. 

Адонвседевъ. Хаиаанскп краль 
побЬденъ огь Иисуса Наввна 
(Вибл.)- 

Адоивсь. У старнт^ г|гьди: 
млпд'г., нр"Ькрас^'Пъ лоипгь .гк/т- 
М1м(ь иа Гн»гиня Венс]»;». Сст <гь 
т<)Ба ПМС наричатъ всккой мла^ь 
хубаврцъ. 

Адоатване 1'лат. адоптаре, у- 
сиповявамъ). Е])етици въ Л'Ш-и 
вЬкъ. конто вгЬрпали. че Нисусъ 
Хрнстосъ не билъ синъ Божий, а 
само усиновенъ отъ Бога. 

Ае^ рпО'г.<(, лат, Соб. зд. тм^ 
блщигЬ. Уп()Т1УЬ6ввя 08 въ тая 
<()р;ичя : отива ай рШгея^ сар. умиря. 

Адрвлмтъ. Кдцнъ крайморски 
градъвъМвзпя. Мада-ааия, ср*.'ищ 
о-въ Лесбосъ (Митилинъ^ (Библ.), 

Адрйхъ. Огранн в-ь Сирая, коатю 
се мисли да е била около Дамаскь. 
(Библ.). 

Ай п'Ш, лат. (соб. зн. кьмъ нЬ~ 
щото). Точно в ясно: отговарн 

Адресираяъ. .Т»/'. I) Опначавамъ 
на писмо пли пратка името. п]»'Ь.> 
името или III^Ькора и м-ктгото иа 
лицето, на което се ис1фи1ца; лд- 
р€сирах1 писмото си до Б, 2) Ог- 



еъ шх1ба къмъ другиго: адреси 
р\*хг Б. до Иаа, 

Адресирмиъ ее, фр. Отиасямъ 
се !•! н|.кого оисиотю пли устно 
Ш/ 111;К1>н работа съ молба илп :1а 
Шрпшга: ад]>егираи се до Б. 

кхр^сги, фр, Ошаченис името» 
пр^ора и м1к.ту/КЦгелпвото на 
н1коп.»: а&р€сгть ми е Иванъ Ка^ 

Гшнольу Витиу/каулица^Л^ 1000^ 
Ли! гг'/*гпи1ии1, лат. Зи пб-на- 
пгьшио 11;пчв1111е. 
Ддряян1>. Римгки пмлсриторъ, 
р«^ В"ь 76 ш» Р. X., дар. ОП. 117 
Ю 138. 
А1Г'М»п1.. Име на «> пппп; лпкой 
1. .1-лгь не е за01\.т1'.житолг'П'ь. 
Адриатическо воре. ГоЛ'Ьмъза- 
млвъ *лъ Ср1:..тлз1'М11о море меасду 
Нпиая. Австрия, Чериа-гора и 
Е|фо11^Йска Тур1иш. 

Л 1//'г/?/г (а-др»"1тъ),^/г. Въдан- 
са: пя д1м-но. 

Адевм КАкепь. Изкънродио 
с|.ию н ядко вето^угво, дзв^стно 
ВЬ хшсияга подь амото ааотно- 
пело сребро и мгнсху народа съ 
: 11МР дже^^дем^^ ташг, 

■ '1чиш, иат. До в-ьрха, до 

мгоката точка. 

; 1ув. Столица па Тнгреиското 

. 84» т. АСцгннпн. 8,000 ишт., 

Еддьио ср1»дото'П11} на търговията 

Игж.тт плГ]т11шноотЕ.'га на Тп1'р(? и 

г ито. — Бл1;скава побЬ^ха 

На ^киманпгг!! надъ нт^ицянцнгЬ 

въ 1890. 

Адуяияъ. Градъ П|>н пр1чГЬли- 
Л па 11ецна.мп1га п 11уд;1, олн;*у 
щт Нерилонъ (Библ,). 

*.'* ш**^цгш лат, (до нокътя). 
:,мъ добр*. 

/м. лат. До единь. сир, 
до иии-Ьлниа. 
Лг^ ч^симу лат. Сп(]р('дъ обичая. 
А.1 |".**>м, лат. До края. 



рочно затова, специално. 

А9{ Ьтшпет, лат. До чов-Ька, 
сир. до пгговптЬ интереси п страсти. 

лиЬнпг »и}1 ]и(11гс Па е^1, Хора- 
дпево пнра:кепие : далото е още въ 
рд;ката на схдинта, С1^). въпросъть 
е ОИ40 висящъ. 

ли /шиогч!^', л<АТ. Почетно. 

Адг, гулц. 1) У христянетЬ 
мЪсто ни В11ЧН0 мхчение (нъкълъ). 
2) У стпрптЬ Г]>ъци м-Ьсто. ^Ьта 
се п^^-Ьсе л В!^ а ду шитЬ сигЬдъ 
смъртьта. 

А Лтх та'ш8^ фр. Въ мув. н 
съ дв-Ьт!*. ржц*. 

Адютантъ (оть лат. адиутаре^ 
помагамъ). С>)1'пцеръ отреде1гъ да 
I върти иоржкн на гепсралъп лр.т. 
: Аеродинамика I гръц. агрь, въз- 
|духъ; (>инамисг, спда). Часть отъ 
физиката, която учи на движенията 
I п иялЬганията на въадухообра- 
' знитЬ гЬла. 

Аеролитъ,г^«^. Въ:дуте1П> ка- 
менц мнпсрзина магл иадняла 
отъ атмос1[и'рата. 

Аероиантвка. «7^1^. Възлухо- 
1иакан»'. 

Аеронантъ, грщ. Вьзд^-хонла- 
вагел!.. 

АеростатикА (1-рьц. аирь, въз- 
духъ; стао, държх со). Въ физ, 
ученпе за рлвнои^сието на въвяу- 
хообралнигЬ т-Ьло- 

Аеростагь, з/лц. Впж, Бал^ть, 

Аг}ггиит га/с, лат» Сбогохъ 
за ш;сгда. 

Аеций. Римски гснералъ, по- 
бЬдитооь на Атила, при Шало1гь 
^Франция}, на 451. 

А1/. Химнчоскпй зиа1Л1 ла среб- 
рото {(1пгп11иш). 

Ажио, лат. Връхипната, която 
се 1иапи1 при размЬнението ]та 
единь н11Д'ь М1>Н1''1'а иа другц или 
на К1ШЖНИ ц1;1шистп. 

Аасиотаяг) фр. Тт»рг5-ванр съ 



— 16 — 



тТовишеишюто и понижеиирто яа 
акцш! и обпичггвени фондове. 

Аяймсь.Фратх. философ'Ь.(17б6 
— 1845). 

Авярмя. иудипъ царь, вдри- 
паемъ а Озия (810—742 пр^ди 
Р. X.). 

Азвртаа игро {Нпвап!^ случай) 
ЕомароБграие; пгра, въ която пе- 
чалонето зависи огь слепия случай 
или. както другояче го парнчатъ, 
чспьта, 1цастнето, касметй- 

АзЛестг, ^гц. Плапииски ленъ, 
който има свойството да не гори. 

Азболмвъ, г^)гц. Желтата със- 
тавни чнпь на саждпгЬ. 

Ая«>лво (Марки:зъ Масчмо Т. Д.) 
Очличенъ нталиипглсн 1шсатель въ 
Иолза на обедииспиети па Италия 
(1798—18664 

Аяикв. Градъ въ земята яа Иу- 
дииото племе {Библ,), 

Авио, старий Лкпиумъ. пос.ъ въ 
п-арагрьщш, на Адриатическо мо- 
ре, близу до който Октавий о- 
държа.ть надъ Алтовий и Клеопа- 
тра гол-Ьма морска поб*Ьда (31 
лрЬди Р. X.) 

Азия, грьс^,. Н11й-гол'Ьмата оти 
петьтЬ части на свЬти (блнзу петь 
пжтн по-голЪма огь Европа): проьт. 
45 милиона чет. кпл. и нассл. около 
800 НИЛ. жит. Макаръ тоя 1'рама- 
денъ материьт. и да с^ъдържа по- 
вече отъ половина огь цкюто на- 
селение на земното кл!кб0у числото 
на неговигЬ жителе е толкова малко 
еравн1ггс.1по сгь неговата погфъх- 
яость, п;ото може се ре, ме Европа 
е три пати п(>-гжрто населена. 
А. е отъ три ст1)анн обиколена съ 
овеанъ; яъ, откъмъ заиадъ, е ска- 
пена отчасти съ Африка и Европа. 
Нл югь н истокъ, А. пр^дстааиша 
едно разнообразие отъ морета п :*а- 
. диви, които йдаватъ пр1;пму|це(.тва 
за плаване и търговия много п6- 
горни оть ония на Афрпва, нъ 



пб-долни огь притежаемигЛ огь 
Европа и Америка. Споредъ бао- 
нословпето, една дъщеря на Океана 
и Темпда, слшржга Напетова, и 
майка на Промется, Атласа п пр., 
дяла името си на тая часггь огь 
снгЬта. А. се счхгга изобщо вгЬсто- 
рождението на чонЬшкия рпдъ и 
.люлката на цивилизацията. 

Ааял (Мала), сега Апптолия 
/'Анадолъ). Пмето което старнтЬ 
давали на .западната часть па Азия, 
на югь огь Черно море. Тамъ, въ 
Ионвя. е била люлката на гръц- 
ката 1швплпзащ1я, и тамъ еж били 
странптЬ Фрпгия, Лпкия. Карин, 
Иафлагоиия, Витиния, Лпдия, Пам- 
филия, Киликпя, Пиатни, 1{а11а- 
докия и пр. съТроя, Ефссъ, Смиужа 
н шюго други прочути градове. 
Тамъ, отъ те^гаата ера на Семи- 
рамнда (около 2,000 год. пр^ди 
Р. X.), довр'Ьметона Осмапа (около 
1300 год. по Р. X.), най-велнкитЬ 
завоевателе на глгЬга ех се бо- 
рили за първенство; и тамъ ех ста- 
нжли войнитЬ на мпдппетЬ и пер- 
сян(»г6 еъ скититЬ; на гръцнтЬ 
съ перслпетЬ; на римлннетЬ съ 
5Гнт])ндатовцитЬ и нартянет-Ь; на 
арабитЬ, с*\гтжукит1>, мо!гголит*, 
и ооманцитЬ съ слабата византий- 
ска империя. Тамъ Алексапдръ Ве- 
лики и рпмляиетЬ едно но друго 
се борили за господството надъ 
проснЬтения св-Ьтъ. Нъ, въпр'Ькн 
всичкитЬ тия войни, страната аакъ 
случвала да се радва на нзнЪстно 
благоденствие, док-тЬ не паднжла 
въ ржцЬгЬ патлрцитЬ, подъ чийто 
военеиъ деспотизмъ старата и ци- 
вялизадия погпн&.1а. 

Азиятецъ. Жит. на Азия. 

Азиятски. 11])ниаддежаи1ъ на 
Азия. 

Ааобеозоидъ и Азобеизоилъ. 
ДнЬ органически съединения, които 
се об[)азува'гь отъ дИствисто на 



— 17 — 



Шиваака В1,рху суровото горчиво 
мндалио маеш. 

Амвсжо море. З^итлнъ на сЬворъ 
оггь Ч1'|М1м море. 

А:?0|>ск| о-вя. Купъ острови 1гъ 
Д ски ок1'анъ, на цЪв.- 

::.— ,^-. '.ъ Африка (па По1>т)та- 
шя), 250,000 жит. Протока-ти, лн- 
юан, хз'бави вина. 

Мотт* ?р»1<. Просто т^ло, въз- 
:' 10, Г>е;л> шаръ, безъ 

!!!: _ . _ !'зъ длхъ. Обра:.(ува око- 
ло чггаригЬ пети отъ въядуха. пъ 
оию въ него животннтЬ ие могжтъ 
да ашв-Ьхжть. Отъ тукь и 11)'ьцк(Уго 
иу але, ко^^о значи неживотъ, 

Азотъ. Фпли<тпмски г^шдъ (сега 
«ло Авдудь), койт(1 прпнах1е.ка.ть 
ва Пу дся въ X ри<.1Тово вр Ьме С/>н<1«^. 

Азт^ЕЯ. 11ч(.' на господетвуштето 
Юеле В1» Мгкснко до завоепяниото 
ватая страна итъ пспанциН, шш» 
ючалството на Ко]>трза, иа 1519. 
шпшп^ на А. и пр-Ьд- 
"Ь пмъ виж. Толтски. 

19]ГР»9Ъ (лат. огь араб. аз/иц 
оть). Мпнср}иъ съ и^^Посно-синъ 
ши|»ъ. сгьклснъ блесъкъ и нгра- 
веиъ пзломъ. Химически о (П>ста- 
м^нъ огь м1иенъ окисгь, вжгле- 
ис»1ота п вода. Н^шира се и у насъ 
гь гхитгЬ м1;ста, дЪто № намира 
ьтъ, и има СХ1Ц0Т0 упо- 
■1 :- като него. 

ЛлЛ*г~^т €( 1а с1с1 V ш(1(*гп. Франц. 
п - — т: Помогин си, та н Богь 
л.: ;оП1е. 

АДм^аовскв (И. К), Съпр1;ме- 
вггп. аг.мпиеки живопис^цъ въ Ру- 
' I I нарнчать «яесторътъ на 

I' 11Вопиство>; род. на 1817. ' 

1 11,. Гра.гь пъ Мала Л:зпя^ 

к' ' мнр11;ц ошио ;^5,000 

л ^ , м-;! му втора по иаж- 

»(кть сл-Ьдт. Омлрнопската. 

^^.••:?1ГЬ. ЛЛТ. Дърво сродно СЪ 

1'а. Родн»яо м)" М11СТ0 
ищ^ш II ;1попда. Сега оо развъжда 




като дърво за }^^>апIРпие. 

Айнтвбъ. Градъ въ Сирия, 
20,000 ашт.;турцв, гръпн, арменци. 

Айсбвргъ^герм. (соЛ, лп..'идепа 
пламгша). Грамадна ледена масд 
плавага^иш по лед*)внтпт!1 морета. 
Кдна такъва леднпа се простира 
нЪкатко километра падтьагь и до 
60 метра надъ морската повърхнина. 

Айръ. Лпгл. нжтешественнпкь 
по Ав(ГП)алип; отк11ИТель на едно 
енеро около 195 чет. кил. (1840 г), 
което носи неговото име, и пр, 

Айтосг. Градъ, окол. ц., Б>-р- 
газскнй окр., 3937 жит. 

Айтупский договоръ между 
Русия и Кптай, склгоченъ иа 16 
май 1858 въсело Айхунъ: по тоя 
договоръ л11вий бр11гь на Амуръ, 
като се почне огь р. Арп-пн, минл 
въ владЬине иа Русия. 

Акядеяикъ. Членъ на академии 
(учено д])ужество съ това име). 

Акаденястъ. Въсннтжгашгь на 
академия. 

Авадеиичесви. 1) КойТ'^ ]фа- 
пя.хлсжп 11;1, 1ии 00 отипсн ди, ака- 
демия. 2) Теоретичеиъ. общъ, кой- 
т»1 п-1>ма пр1;дъ видъ ьгЬе(Ш опргЬ- 
Д'Ьлена 1гКль: акадсмюиижо р(1аи^ 
скване на ньи^нн^а. 

Акадвянчиска. 1) По на<шна 
по ко111ч> но^тглия ак:иомия. 2) Тео- 
ретично, бе^ъ да се гони ирактп- 
ческа ц&зь: рат^снватг въпроса 
академически. 

Акадеиия, грьц. Фплосо<|)ско у- 
чилпте основано огъШатона край 
Лтина въ м-Ьстото на Атннский 
гражданинъ Акадома. Сега акаде- 
мия парпчатъ впсню учебно :«1ве- 
дение, д-Ьто се пр'1ии1дава исклю- 
чигслно едпнъ Н])1ам11гъ: военна 
акадсния, духовна академия^ и 
пр. Сжто ашиемпя паричагъ ,х11у- 
жество научени пли а1>тисггн; запр., 
френската академия съотои юТЪ 
40 пзбории члена, дава награди 

у. 



— 18 — 



за успЬхи въ словсспостьта, и об- 
наридва Ака1\'мичссхии р'Ьчнькъ^ 
задължптеленъ :1а всЬкп фраииуу- 
скн инсатель. Пидобни академии 
за ра:шитис па наукигЬ п искус^ 
сггвата сящосгвуватъвъраанп стра- 
ни: Академия ха наукитЬ^ Ака- 
демия на изящиитЬ гсскуствОу 
А}9ад€мия на музиката ц пр. 

А саФ^р' га сЬг (горро аНо ва1е. 
Птал. пошворка: който се катери 
твърд11 високо, отпий .^1 кадис. 

Аваднд влц Нова Шотландия. 

Г1»Л11МЪ П0ЛутП*р1)НЬ 1ГЬ (Г11Н1'РН11 

Америка, между Сеиъ-Лавреитски 
залдвъ и Атлантически океанъ, 
200,000 ;кит., гл. гр. Халифаксч 
(на АНГ.1ДЯ). 

Аказку. Св^тло червено дърво, 
което расте въ Южна Америка. 

Акалефн, грьц. 1Сдцнъ ра;1редъ 
жив(янн които яг)лягь като когфи- 
ва'ш нри сънрикосновенис сътЬхъ. 

АкамисвЯу гръц. Срастиаиие на 
ставъ, поради което не може вече 
да СО пр^гква {медиц.). 

Акантоболъ, грьц. Щипци :^а 
вадене вънкашни п1ица аадн&.1Д 
въ рани (медиц,), 

А сирИс ш1 са1с1^и лат, Огь 
главата до краката. 

Акарндн, гргц, Единъ видъ 
черве. 

Аватнстъ, грщ. (огь а, не ; ка- 
тиме^ ст1-.,тд2ь). Церковно п'11нне въ 
вр^Ьме на което не е позволено 
дасе с^и.— Акатисъ Богородиченъ, 
ангелското благовЬпмпи'.^ на св. 
Богородица за зачатието й. — Ака- 
тисгь Иисусовъ, мо.11[тва за гра- 
хове Иисусу Христу, бе:5Ъ коят) ие 
се извършва богосV1ужение. 

А (р1(1(п; 1ип1п^, фр. Съ четири 
рац-Ь, сир. отъ двама свирено. 

Аваулнчесвв, (гръд. а, бе:л>; 
каулосг, стебло). Низваниото, което 
давагь на ония растения, на които 
диетата я цдЬгьгь като чо изли- 



затъ иепоср-Ьдствсппо отъ кореня, 

Акяцая, лат, Сплккяъ, едно 
дърво донесено огь Америка; цв1к- 
товегЬ му бивагь б'к1Н и желти; 
бЬлата акация има приятна ме- 
ризма, а жслтата не мершне. 

Акваварнвъ, лаг. (соб. за. .мо/»- 
ска вода), Драгоц1;неиъ камень, 
който по тара прилича на мор- 
ската Вода. 

Лвварелъ, фр^ (кор. лат. аква, 
вода). Жииоиишво върху книга съ 
водни бои. 

Акварий или акварвулъ, лат. 
ВодовмЬсгнлии^е, д1;то се сгьхраии- 
вагь водни животни и растения. 

Авватнпта (лат. аква^ вода ; 
тинтсре, ваисвамъ). Способъ ва 
гранирш4е съ кезапъ върху сто- 
мана и медь, по кой*1Ч) отпечата- 
нитЬ рисунки МЦ01Ч) прнличатъ 
на изработени съ кистца. 

Авведувъ, лат. Ьодоироводъ 
нрйть церавнн м'кгга. 

Агртс ро(опЬт^ лат. Оп> в*^ 
доннйци. (Говори се за несв1зстно 
извършена работа, по загатка иа 
единъ Хорацневъ стихъ, който 1{азва, 
че водоннЙцитЬ не слагать трайни 
стихове. 

Акввпарв, лат. Животни конто 
ранцатъ въ вода. 

Авенпнсъ. Германски калугоръ, 
комуто ириписнагь аи-шрството на 
11о1уражавапието Иисуса Христа 
(ХУ-и в-Ькь). 

Акербладъ* (Ж. Доу). Славенъ 
шведски фнлологь и старинарь, ос- 
таввлъ драгоценни съчинения за 
пзучването иа стар^ггЬ паметници, 
между другитЬ едно писмо върху 
Е^пстский надпись вг Розета, 
друго ньрху единъ Фишиииаки 
над71исг намЬренг вь Атина и (*дни 
бЬлЬжка върху два надписа ся 
руничеаси букви намерени еь Вс 
неция (1700—1819) въ Гимъ. 

Акерваяъ. (Г-жа), Фраиц. зиа- 




- 19 - 



шенпта поотка съ матерпалпсти- 
11'скп пд»|| ^1313— 1890). 

жкефигш, грщ. Ьолглави. ТьЙ 
«вртлп» 1) и:и/ицо псички бсз- 
галпа урпд1! ; 2) въ аоол. единъ 
ра:«р»*Л1. мок(1гКтео1Н11 животни, като 

«11ДНТ1к. |.Т]»ПД»ТЬ, п пр. 

Авмаяовлепевя, гръц, Недоста- 
гь1гь 1та пр1;пното, когато синий 
апръ се ввяца като червеиъ. 

Ажялезвя, грщ. Неподвнжтхтгь 
яа тЬлесетгь удъ (медиц.). 

Акятярант»,^/?//. Вът1.рп)пппта: 
ВзД1*т^'"»гглмъ. 

Акеряавъ. Руосш! гт)адъ въ Бе- 
Арабпя. па Черно море, 1гр11 устие- 
то па Диостръ, 45,000 жит.— До- 
грворъгь (дотияителеш. на Бу- 
1ур*»щскяй, 1812) сключеяъ туш. 
8а 1«2<ь между Русш! я Турцпя, 
ог I [» за руспгЬ свободното 

к-|| И1»1Г»' по ЧорН(1 море, 

врЬимбнрането па аташкитЬ и 
КллдавРШггЬ господари по пстп- 
чаяието на срока иа управлението 
пгь, вгь.чвръш:1пето правдпнпI^^ 
вяСьрбня, въкоятотурскнтЬвойскп 
трЪбвадо да тьржжтъ само кр-Ьпо- 
егатЪ. АзиятскитЬ граяяцп трЪб- 
&ало да сн остаяхтъ както бшн 
тоглва: руспт!! сл1зДовптелпо да 
задт>ржатътурскигЬкр"Ьпо1?гн които 
бия злаладйш. Непсптхлненлето 
и тоя договоръ оть страна на 
Портата причинило войната на 
* '^^, панти се е1гьртпла съ Одрил- 
1 икргь. 

I Ажорднрвнъ, фр. Кагласивамъ 

^К Лкордъ, фр. Въ муз. съзвучие, 
^1г : не; иагласено състояние. 

гпт П"/. Лат. поговорка: никой 
й** обязаггь да обвинява себеси, 
«зфгь 1П|1здъ Бога. 

Ап или Сеиъ Жявъ д' Авръ. 
Опрягга Птолемапла, укрЬпепъ 



градъ въ Сприя, 20,000 жит.; пр^ 
зеть на 1191 отъ кръстоносцитЬ; 
обсаждаш» огьБоиаиарта на 1799; 
Т)^ско м-Ьс*1о;тточение на българ- 
ски 11чЛИТИМ1М'КП Пр'Ь<!ТЖПННЦ11. 

Акланацвя, фр. отъ ^аг. Ра- 
досте1ГЪ викъ: удобреиие съ въс- 
к.1ицанпя. 

Аклаяираих, фр. Улобрявамъ 
съ въс1пиианпя. 

Аклияатизацяя, лат. Проучва- 
не на новъ клпмять. 

Акляхатвзвравъ, лат. Пря- 
учвамъ па повт. клнмать. 

Акоеяетръ, г^р^ц, С.тухоягЬръ, 
нпст])умрнгъ :т оггр^т^еиие сте- 
пепьта на глухотата. 

Аволазва^ гръц. В]г{щггелпо 
см-Ьсване на соковетЬ въ човЬпг- 
кото тЬло (м^^диц.). 
I Авояпанваторъ,/;^^. Оня, който 
лрид]>ужава гласпо 1ии съ мууп- 
калепъ ннс^груменгъ, пЬглще 1ии 
свпрящо лице или ЛИ1У1. 

Авовпанвменгь, фр. Придру- 
жаване, гласи(1илп пнструмепталио, 
лице което пЬе п.гп свири. 

А во я па яв ря лъ , фр. Прпдру- 
жавамъ п^Ького ньхгЬяиие или свя- 
репне, гласно или инструментално. 

А сотр(1\ фр. Въ т%рг. срЬщо 
слгЬтка, па гмЬтка. 

Авоивтниъ, лат. Отровпо ве- 
щество, което се добива оть ако- 
шгга. 

Авовятъ, лат. и гргц. Отровно 
растение, което пир-Ье въ канярптЬ, 
отъ д'Ьто и име^го му. 

Авордеонх. Мз*пшсалрпъ иястру- 
меять нзобр1;тепъ отъ Домиана въ 
ВЬна, на 1829. 

А гогр» рсг(1н,фр, СД11ПИП1К0МЪ, 

сир. безъ да се мари яа опасно- 
стптЬ. 

Авравня, грщ. Отсяггствйе па 
цкшй черепъ (да главата), вдн ва 
часть отъ пего. 

Авредвтввеаъ, ф^. Въ дипл. 



- 20 - 



дов1фПТРЛОП7| : акредитивно писано. 

Ахред1тввио, фр. Тьрговскп 
заиисъ. 

Авредятврлмъ, |/'/?. Даво&гь кре- 
дшт», довЬумчпшсть, дов^рявам'ь; 
упълномищиннлгь. 

АЕрндофагъ, г^ъц. Скакалецо- 
ядецъ. 

Акроб&тство, 111фа«е, с1ф. хо- 
доно п правене мжчии тЬлодвн- 
женця, на влже: Въ прЬнос, сл. 
нопост!1довате-1}1осгь н лукавство: 
акробатството на машигЬ 7Ю.<и- 
тически дЬятеле. 

Акробатъ, фр. (ухъгрщ. йграчъ 
на <убтегихТ11 нлгже. джам6а:шнь. 

Акродонгь, грьц. Въ зпол. г)- 
щерь сь лжвм иараенжли иа че- 
люстнпя рлбъ. Такъви ех гуще- 
рот* отъ 1:т1111Ш1 св1;тъ. 

Акроденаъ, ^ово-лат. Лотугце 
масло. К(1ет(1 се доСлш! чр'Ь:гь с)хо 
дистплиране на глицершшта и иЬ- 
кои лоеве. Огь него смаднкгь о- 
читЬ и носътъ. 

Акроновограла» гргц. Стпхо- 
тво]1ение, въ което всЬкой (тнхъ 
подкача съ пос.тЬдната буква на 
пр-Ьдидушни (ггнхь. 

Аврононоснлабвка, грьц. Стп- 
хотвореаие, въ което всЬкоП стихъ 
захваща съ посд-ишш слогь на 
предидущия стихъ. 

АврополЬ) грьц. (отъ акрось^ 
връхъ; 7«)л«с5, градъ). УкрЬнлеаио 
въ староп)ъцки градъ, съградено 
на нйЙ-високото лгЬсто: Атински 
акрогюлъ. 

Акроствхъ, гръц. Краесштне: 
стгосотворспие, въ което начгинитЬ 
букви на всг!жиП стпхъ, яетп на- 
едно, състаамвагъ нме. дума, или 
каквото и да било поиялте. 

Акръ. анг~1. Пог^емна м-Ьркп въ 
Англия, която е равна на 4050 
чет. метра. 

Аксаковъ (А .), СъврЪмелевъ 
русскн сия1)пгь и ученъ. 



Аксавонъ (С. Т,). Рувски стгаса- 
тель и а1ов:Ьпо(|»илъ (1 791 —1 859). 

Акеаховъ С/Г. С). Руе^ки и)*- 
блицпсгь,сгшсатель и &1овгЬно(|>илъ 

(тар. 1м 188(>>. 

Акселбнитъ, герм, (мб. зи. ра^ 

менъширить). Япатнн или сребърни 
върви, конти се турять па еполе- 
тпг% на 1гЬкон военни форми. 

Аксвсу»ръ,*;^/;.Припад1ежность, 
д<)иъ.1ннте.шо н-Ьто на главно цгЬ- 
що: тоя режимъ сь лсичкитЬ му 
шсахуари. 

Авсипвгь (гръц. анскии^ брад- 
ва). Единъ кремеченъ стъклено- 
лъскавь минрраль, който се крн- 
ст»ии:1ира 1Пз вндъ нп Т1)нггрипни 
приуми, съ тънкн и острп краиищ, 
конто н-Ькаксп прпл11ча1ъ набрадва. 

Аксвояв. гргц, Испша тскгкова 
очевидна, чг е иепоТ1>ЬСно да се 
дока.')ва: очевидна пектина: прпм^ръ: 
цЬлото € П('^^олЬмо отъ частита» 

ЛНа сз1 /пЬиЬг, .чат. Драмата 
се изигра. (ХТоОчтЬдннтЬ Августови 
думи на смъртното му легло). 

Автеонъ. гръц. Ь>асноеловенъ 
лопснгь, когото богнин Диана прЬ- 
обърнл.1а на слснъ аа дЬто се осмЬ- 
лилъ да БЕ погледне, когато се 
к&п'к1а съ нимфнтЬ си. А. щомъ 
сганлигъ еленъ, раскхсали го соб- 
ственпт-Ь м)' кучета. 

Актввевъ, лат. Д^йствущигь, 
д1;ятслонъ. 

Активъ, фр. Всичко каквото 
едипъ търп^вецъ нрптеж1гва, вклю- 
чителпо и Щото му селдъжн; въ 
противоположност!! на пасивг. 

АсИ 1аЬогся 1игип<И. Лат. пого- 
ворка: свъришнитЬ трудове еж 

П]1ПЯТИП. 

Актвнизмъ (лат. отъ Г)1ьц. сиг- 
тнсь, луча). Свойството на еъ.'шоч- 
ингЬ лучи, което пропзвожда хи- 
мически пром"Ьнсния (фотограф,), 

Актвнвя (лат. отъ Г])ъц. акти^л, 
йуча). Животно огь вдаса полиии. 



— 21 



гаед1% прилича на* цв%тб. 

Актанолвтъ (гргц. пктисг, лу- 
ча; литоПу камень). Лъскавата зе- 
лена разновпдность иа омфпГюла: 
ШШвра св оПикиовРН*» въ сгькле- 
новйднн прнаматическн крнггалп. 

Актяноветръ (гръц. актисг. .ту- 
ча; мегронг, мЬрка), Лучем1^р■Iь 
Х»»]»шеловъ у|м»дъ за измерване 
ваПгЬвателната сила на сгьлнечнп- 
т11 лучп. 

Актиногряфия, гръц. Описание 
.1}чнг!; па СЕгЬтлината. 

Ажтове, *мт. 1) Документи. 2) 
Заппгки на учрпо уч1к»ж,ТР1гае. 

А вту а л евъ. лат. На стоя тъ ; 
дййствптелснъ. Огь тпча п акту- 
ЛАносгь — настояще състояние; дМ- 
ствнтс.тность. 

Пропаднж държавата. 

*':т%, лат. 1)Д1к10, постъпка: 
: тгигме пктг отъ справгдли- 
тс-Пр. 2) Докуменгь, писмено по- 
втяов.1енпе1иир1^тенп»'лаа1асть; 
ВакопЪч укапъ. 3) Д-Ьйствнг въ ге- 
ат]1ална пиеса. 

Лктъна учжл и ще. Тържествено 
;ше вт. учобпо заводение, кога 
.- - .^ючватъ годишнитЬ попити; 
аъ Т(1ва събрание се държжтъ слова 
я раахавагь нап)ади п свид1ггелстБа 
К1П дшьюма. 

Ахтйоръ-тржса, фр. Д-Ъйству- 
е лице въ театрално пр^дста- 
е. 

Л(^п гИш', лат. Ра1{ии: сннрть. 

А</иа рига^ лат. Въ (шии'к. прЬ- 
варена вода (дистилирана), 

А^иИа поп сарЦ тшсав. Лат. 
П1А'Ливиш1: Орелъ мухи ле лови. 

кж^жЛщ нс^шид, Кдна лакома ри- 
ба агь раз])ода на хрсщ^лнягЬ. 
Тк жнн&е въ морета, и се па^тпра 
жь всичките оспЬнь студенитЬ мо- 
рета. Ш.кои видово еж много го- 
л1аш, к всцчингЬ еж плътондпи. 

Ажупуижгура, лат. Л-Ъкупане 






болость чр-Ьзъ втпкане пглп. 

Авуратенъ. лат. Точенъ. Отъ 
тука п а^1//?атко— точно, п аку- 
ратность — гочиость. | 

А гцнри1г тгопа^ лат. Корона 
отъ копието, си]>. слава отъ военин 
подвизи. 

Акуствка, г/>*ч- (огь акуо, слу- 
тамъ, чувамъ). Учение .ад звука. 

Авустяческт, гръц. ] ) Който се 
отнасн до акустиката. 2) Който 
изисква пазние закоиотЬ па аку- 

СТПЮП11. 

Авушерство, фр- Бабувапе, 

Авушеръ-кву фр, Родопомага- 
толенъ л^карь плп л11карка, хЬ- 
карь или .т}^карка искусна въ ба- 
буването. 

Ажхо. €е1^1иш1Й градъ Акя или 
Сспъ Жант. д' Ак])Ъ (Библ.), 

Авцентуввиъ, лат. 1) Поп*а- 
вямъпа.тъду^т зпаковегЬна ударе- 
ние. 2) Правилни произиасимьдумн. 

Авцентъ, лат. 1 ) Ударен не 
нахь дума. 2) Особеность въ п:1пь 
варянето и самото изговарипе. 

Авцеитяитъ, .«ат. Лицето, което 
щшпма пгпл:гп1ането на шминл. 

Акцептуваиъ^ лат, Приимамь 
нсплащаното иа полши. 

Акцептвция* лат. Приимано по- 
лица, спр Тфплагано на пей над- 
лсжний подппсъ, че на означеното 
вр*Ьме т- се заплати, 

АкцяденгЬч лат. Злочеста слу- 
чка. 

Акцваепъ, фр. Който со отнася 
до акдпзъ. 

Аицизъ, фр. 11(»трЬбптолепъ иа- 
логъ, не1фям'ь калоШ) па ироизвс- 
денпя. 

Акционя. лат. Виж. Ау/сционг, 

Акционерпо дружество. Дру- 
жество основало съ обпп» кат1та-1ъ 
съ1иасно съ особенъ усгавъ. Ка- 
питалътъ за такъво дружество се 
е1>бнра К!1то се издаватъ отъ дру- 
дкестиото каишш биа<т1 нли сви- 



жЬтелства, на които р означено едно 
количество парц. Вс'1-.ко ('вид1тел- 
ство служн като едно обяз;пчмство, 
110 което лицето, коети го иладЬе, 
участвува въ псчалатп н ;чагубата 
на основния кап!1тн.гт.. Тнн евпд^ь 
телства се п»[п^\-Л1'}» акции, д1>Л1.»не. 

Акциоперъ, фр. Яйце, което при- 
тежава рдна или пГьвече акции въ 
едно предприятие. 

Акциунъ. Вш1С Лзгш. 

Акция, фр. 1 ) Участие въ едпо 
прЬдприпше ; дока:штелството за 
него. 2) ДЬйствпр. паетжпка. 

Анъ-Кадл^нляръ. Село, окол. и., 
СплистронскнЙ окр.. 914 жит. 

Анъ-пвланга. Градецъ въ сгЬв.- 
панадна Сърбия. Ту1И1ит1-. омаяахж 
тамъ« на 27-и Юнпя 187»), д'11сноти 
крило отъ сърОската войска, кс- 
хяндуваиа отъ Генерала Чррнясва. 

АЛ Химически анахсь на а.1кь 
минпй (п1иш'17ииш). 
А-ла (фр. й 1а). Употр-Ьбява се ко- 
гато се иска да се нзра;^и сходство 
(п» един-ь нр-ЬдлгЬп». Заир. я-ла 
турка — по турски, съгласно сь тур- 
ския обичай; а-чча франга — собств. 
зн. по френски, а се употр1л6ява 
въ смиить на по европейско, спо- 
редъ европейски обичай; а-ла Би- 
смаркь — по Снсмарковски иачинъ, 
като Бисмарка. 

Адабава, 1) Една отъ Съедп- 
пепптЬ Държави, стол. Мантгомери^ 
1,300,000 жпт. 2) Мка въ Съе- 
динени Държави, 1360 кнлом. 

Л 1и 1*гНе СФп1г^ фр. Подъ зв-Ь- 
здит1ц подъ отворено пебо. 

А 1а (итпг 1ниге^ фр, Добъръ 
чась, на добъръ часъ! 

Алавастръ* грьц. Варовъ 6Ъ.1Ъ 
камеиь, сгодно употр"Ьбяемъ за нз- 
вайки и архитектур1ги укратеипя. 
Вь старо вр-Ьме се употр-ЬОявалъ 
и за правене саьдове. 

Л 1(1 ;/иггп' гп-тшг Л 1а дчитге^ 
фр. Въ войната е въ войната, сир. 



т)-ка н^ма гаега, 1гЬма послаблеипе, 
не се гледа хатъръ; т\тп. се върит 
щот(1 се чака да се върти. 

Аладивъ. Господарь иа асчаси- 
т1тЬ илп, по-право, хатитппитЬ 
в^ь Сирия, въ ХШ-и в-Ьк-ъ. С>гра- 
И1епъ:*а мн1сн>.1ман<:кигЬ и хрнстян- 
скнгЬ (фал е, той ги каралъ да .му 
прататъ богати дарове. Само '(!раи- 
цузский краль Свети Лудовикь пе 
му СО боялъ в прЕнудилъ го да 
му нспрати посланницп, когато 
отителъ въ Палестина. 

А 1п гашра/р1(\ фр. На ссло: 
извъпъ града. 

Алалия, еръг{. Жшотя,. и(*сио- 
собпость па чов-У!^! да говори (ме- 
диц.). 

Алавбмкъ, ораб. Кдинъ уредъ 
за пр-1;варяие, изв1>стенъ меасгу на- 
рода сь името .ламбшсо. 

А.1ахетъ. Минералъ огь вида 
на ппрокеена, 

Аландсни архипелагь мс;1иу 
Шисцпя и Финландия. (Ч.стаие1гь 
отъ около 300 острова или оспров- 
чета прппадле;к111цн па Русия, 
(25,000 жпт.). 

Аларииъ 1.В»кггготскпцярь,опу- 
стошплъ Истокъ. напи*ггвув1игь Н- 
талпя и ограб1иъ Рпмъ (-110). 

Аларииъ II. Вестготскп царь, 
поб11денъ и убитъ отъ Кловнеа въ 
Пиип (507). 

Аларяа, фр. Тревога; призивъ. 

Аларвистъ. фр. Распр<>страпи- 
телт. ла тревожни слухове ; (ггь тука 
н аларнистическа: (мармистиче- 
ски слухове. 

Аляска. КлловрФмепша Русека 
Америка; проетрапиа ледена земя. 
въ сЬверозападиип край на С*Ьверна 
Америка. Тая земя купихл Съе- 
динен птб Държави отъ Русия за 
7,200,000 долара. Наеех 55,000 

Я\ИТ. 

А 1а Та1и//е, фр. По Тартюфски, 
като Тартго(|)а, сир. лдцем:Ьрно. 



- 23 - 



Ал(1аловга. НаПчтпрпП грпдъ 
1и Лахшу^Ин сз.трицк!. иа Р41мъ. 

Адбаим.С-ик-зилктоидцет-ра.!- 
аоти у1Г|а&.1е»ио на лържава Нм>- 
Уиргк Лм«.'р11ка. на Хллса;иъ; »а- 
«'Л. 90.000 жпт. 1*]дннъ о'гъ най- 
п.ргив1'кигЬ ^-рпдовр, кат1» *пч>ва- 
ряще на стоки, на СъехинспцтЬ 
Дгрхавп. Той е пеитръп., пь който 
ое с}г!11иагь н1;колко жсгкпппш, 
С0ГП1 1\1 свр'К1ва'П. (гь Ни)-Иорк'ь, 
Бостоиъ, Б&фа.ю н други важив 
гюмове. Числото нд корабигЪ на 
оргошуго приотаиите е огъ 600 
ВаГОрЬ» ОГЬ ЕОИТО 04Ш0 ^(рйходигЬ 
с< ОГЬ 100 нагори, 

Албаамл олн Арнаутлунг. 05- 
шггь ш» Европейска Турция, на 
А;цчи1ТИ'»ески море; простира (ч' 
игь 1>«^снд и 4<?рна-п>ра до гргьц- 

ВШГЬ 11рМ^1-1И: ГЛ. Гр. Шкодра, 
Япина; наг4*л. \>кол(1 1,000,000 жнт. 
Горня алп сгЬв*риа Албания съот- 
й^т.гнува ца Илирня въ римско 
. в Долна или южна АлГтнип 
I' шпа на стария Еппръ, 

Л, ; иарнчааъ о»0''си 111кп- 

■«твр«*. '1'1> с.^ поггдмци па старит! 
вдир||Л11П. ом1к-^11и гь гръци и 
0№в1жа ТЬ С'& лилу-пивилизованн 
--•■:-■-, откровени кьмъ прни- 

I 1еЛИи 1Г1»МЪ Н1'П[М1ВП'ЛЬ. 
Т 1<.'ЯИЦо на ОрЛЖИО. Н СД 

^ ни нд оОирачеството и 

.тичеегвот!.! отколкото ва ско- 
^--т^пдството и земедк111(То. Т-Ь нш- 
Лщтьвъпостоянца анархия; всЬ- 
лоело воюв;ггь1*ъс^днотоси село, 
я дорв рознитк иваргалп на с;б- 
цвя грлдъ с& въ взаимни п|)и- 
%и*бвв итношеиоя. Едно ир1'.ио 
Ал.<$вли вснчкитЬ христаио; саЬ^ть 
огьртьта иа поатЬдлнЙ ПМТ| гла- 
ввпрц ге[М)йгь Снендербей, н по- 
лревиетг! 1игь отъ Тур1Ш111, го- 
11аш чйсп. станзкди мохамодаицп. 
11- С4 иид11лена на 1гЬколко 1ие- 
гегнт!^ ча1Ш) главна гра- 



дове еж: Шкодра, Дулчино п Ду- 
рацо; кккн'!-!!, въ Берагь и Кл- 
бас<игь: лиаппгй въ илаиинитЬ 
мснау Тоеко и Долвиио; бицанигЬ, 
на н»гь; ('улиотитЬ, в-ь Су.1нск4»то 
окрлжт*; в ФжнтнтЬ ши Мнрди- 
тпт1;, снр. храбрич'!), кои'1ч> сд в(гЬ- 
кога готови съ орджио нъ р&ка 
ДВ бранигь своб1»,'ц»та си и вярата 
си (Римокатолич*'С1й1ТаК на с1;вс1>ъ, 
м*'жду Че1»ни Дрннь и морото. 

Албертъ. Име на нЬколко гер- 
мански имиераторн (1248—1439). 

Албертъ Велики. Германски фи- 
л»к*офъ и бпгословъ, мои^иъ и :ш 
малко вр^Ьме владика* согЪдъ което 
с*' отгеглнлъ въ Келвскня си мо- 
нпспирь п се посвотилъ на кни- 
жовни занятия. Най-важиото му 
съчни**ние еж не1Ч)ВИгЬ к(»М1ЧГга- 
р1!п 1п.])ху Арисахясля (1 193 — 
1280). 

Албергъ (Кннзь). Сивъ на Е|ь 
нссга, Саксъ-Кобург^Готски хе)»- 
цогь. схпржгьиаангл. царица Вик- 
тория, у-жоишгь се за неьж въ 
1&40, прнелъ английското иохтан- 
ство, и билъ на^наченъ фелдм;||>- 
И1алъ и частенъ съв-Ьтиикъ. Обич- 
ни й му характеръ, иокровитслътоо- 
то, корчч) дапа.1'Ь иа просв1п;с- 
пието и искусствап^и най-всчс са- 
моотрпцаиисго му го направили 
популяренъ на англпчанетЬ. Единъ 
величествеиъ паметникъ му е из- 
дитхть въ Хайдъ Паркц Лондоиъ 
(1811:)— 1861). 

Албигевци, ОГЬ грхгь Л^гба, 
въ Франция. Религио:1на сеетт! т. 
кран на Х11-И в11К'ь в-ь южна Ф[)!и1- 
цпн, която не допущала слтеству- 
ван1*то въскръсмиие на М|)ът- 
вигЬ н рап и пъкъ.1ъ, Пагш 
ИнокентиЙ III ;«шов1далъ противъ 
не» кръс1чл1осч?н*ь походъ, който 
ш и пст1)еОнлъ. 

Албивизкъ, лат. Шарътъ, крас- 
ката на аабоиоса. 



-24 — 



Албинось, по;)т (огь д)*ма, която 
зиачи бЬль), ЧовЪкъ сътоко-речи 
б1кТ1а оть рождение коса в еь си- 
ви ота. 

Албиопг. Старото име на АНП1НЯ. 

Албитъ, лат, Б^Ьлъ полски 
шиагь. 

Албохъ, лат. 1) Сбирка отъ 
пирт|)ети» или оть рисунки, която 
прилича на подв'ьр;)пиа нти^и. 2) 
К^шга отъ неписани листа, на които 
приятеле на притежателя й заии- 
свагь за споменъ по една мисъль. 

Албукеркъ. Зпамешпт» порту- 
пискп морегиавате.и», основатель 
на португалското мощество въ Ин- 
дия (1453-1615). 

Албупинурия, лат. Болезнено 
отд1х1яне на б-Ьлтъка въ пикнята. 

Албуимпт., лат. Вещество сходно 
съ б^Ьлгъкъ отъ яйце: бЬлгспвина. 

Албуфера. Цспаиско блатните, 
блнзу до Валенция; франц. мзр- 
шалъ Сюше поб^Ьдилъ 'шмъ англн- 
чанст11 на 1811. 

Алгебра, араб. Нау1м да се пр^ 
см'1»т<1'п. нслпчпии, сматряпп изоб- 
що, съ букви и знакове, взгЬсто 
съ цифри. 

Ал1^6рисгь. Чов^кт., който знае 
алгеГ|]»ата. 

Алгебрически. Който принадле- 
жи на, или се отнася до, алгебрата. 

Алги, лат. Водорасли: една че- 
лядь растения, които растжтъ 
въ водата, най-вече въ солената 
вода. АлгитЬ служагь за торъ. Оть 
т1лъ искарвагь сода^ потаса, иодь. 

Алгология, лат.-гргц. Часть 
оть ботаниката, която разглежда 
подораатитЬ. 

Алголъ. ЗнЬзда 01Т. 2-ра вели- 
чина Бь сьзнЬздаето на Псрсоя; 
нарича се и Медузина глава. 

Але и рвтуръ (билетъ за — ), 
фр, Кнлоп! за »>тпваие и връщане, 
зегьогкпараходь, жел-Ьзннца, Т1)ам- 
вай, и д. т. 



А1га ;пНа ев/. Виж. 5ас^а еН 

ака (буква Я). 

Алеврошетръ (гръц. ал€в^}щ 
брашно; м€троп% м1>рка). Уредъ 
за ипр-Ьд-Ьлеггае сггава .ш едно бра- 
шно за хл'11бъ. 

Алеи, фр. Пхтсва мещу два 
реда дръвеед. 

Алено Паша. Виж. Богариди. 

Александретя, турски Искен- 
дерунг. А:^иитско-1урскп град;ь, на 
СрЬдизешто море, на сЬв.-запалъ 
огъ Халепъ. на който е приста- 
нището. ПрЪвъсходно 1фистаиин;е. 

Александрийски стихове. Ше- 
стостжпнн ямби съ ритми. Така 
се наричатъ, зайчото еж били упо- 
трЬбени пръвъ паггь въ една до- 
ена за Александра. 

Алено |Иваппповъ{ Коветавти- 
новъ. Н'ь.1гарски л1Г№раторъ, ан- 
торъ на обширно пзв11стнигЬ кнн- 
иош До Чикаго и назадл и Бай 
Гапю— плодъ на впечатления до- 
бити отъ лкттването на автора 
имъ До п:1ложеннята въ Паризъ 
(1889). Прага (1891) и Чикаго 
(1893). А. К., роденъ въ Свищовъ 
на 1863, добилъ първоначалш/го 
си образование оть домшнни учи- 
теле Р^м. Васкидовича и Янка Му- 
4^ггак<»ва. Сл1дь тона, 1х;й 1;(»учадъ 
въ Сви1иовъ и въ Габрово, п свър- 
шнлъ к}фса па реалната гимназия 
въ Нпколаевъ и на юридическия 
факултетъ въ Одеса (1885). По 
завръщането си въ България, той 
служи 4-5 1\»дяни въ Сш|»пя по 
сддсбпото в^омство; уволиснъ, 
той се залови за аднокапфата, и 
ир1цаде се по-особено на литера- 
турни :1анятня. Писателсгвото му 
започнало още въ ученпческнЙ му 
животъ: въ Габрово той сп>чцни.гь 
д1ггски стихове; въ Одеския уни- 
верситетъ той издавалъ, сгь сътруд- 
ничеството на приятеле, едно юмо- 
риотичесЕо ржвоиисио 1;кп'ничо а 



— 25.— 



пиескя дп ученическата 
Една попша комически по- 
^ип1) П^сенн ва Пламень-Теня 
ш Слободь Маджара, издадена па 
1882 сггьЛ- Ю. Райковъвъ Свп- 
а101Л1, с написпия въ първата го- 
дина иа универснтегская му жа- 
•огь. Т<"й обнародва въ стихове 
вървп ц1ли пр-Ьводп па пооми оть 
11У1ПКпла н Л^рмоитова — Полтава, 
" исарайгкий фонтани и ЛЪг- 
п демони (п.хиЬдцата пр*!;- 
ведевл сгь уч.чггнгто на 11. П. Сла- 
вейкова), Тартюфь^ комоднн въ 
стихове 1Угь ЛЬонера, к Рч{ег отъ 
Франсоа Ктю идр., и^-чатанп въ 
еяас Сив. К^^цмбнтг,^1кxт^xЬ 11а- 
9и Боже слЬпо да прогледа въ 
Фатнновскни юбнлоеиъ сборкпкъ 
а Ивъ мима.гш( жнвотг на Сло- 
9Ь€Ска БссЬда еж <ггь иетвото 
п<Чк». Нргмвп «'Ж едно чпсло под- 
М!Ш \^ Соф, в. Знаме, к.игго 
1... ..:-и.1кс1 (ТИХотв1)реиш1, Чсргаре, 
воема оть ТТуп1кима, и раскаачгто 
Опмного 1/мь (въ сине. Българска 
ОЛярко). Л. К. с нноалъ и въ сттс. 
1ГвС1^т^ Бь.чгарски прЬглсдь, п Ц). 
Александрия- Кгпштскп 11)ад1>. 

-МНО море, основанъ отъ 
л I В^лнкп въ 332 111)'Ьдп 

'000 жпт. 

мдръ. Име на 8 папи, отъ 

- исшгннтпй р. мг)Ж(>-бп, 
лщгь МП (1655—1607), въ 
•|. /.» (П. Франц, краль Луи XIV. 
Лленеаидръ Велики. Македои- 
с!; ' пнъ на Фплнпа н Олмм- 

Ви [«я на П|'1ТТол*.'на Кпн!)- 

окн; род»"1гь въ 356 пр'Ьдц Р. X.: 
късшггань отъ А]шстоп'Ля; въца- 
рЕТЬ се на 20-годп1нна възрасть, 
вь 336 : едипъ отъ и;Ш-врликнгЬ 
1П.тк<»В"дии на св-Г.ти- А. оть ряно 
»! .'>пта жеица :й1 вглнчпо. 

Ь.. I мл' по^Мп го опечаля- 

вали. Той 14X11 хнгъ иаинкалъ: «Ба- 
Л9 на ае ще цставп иищи ^а меае 



I да (торнк>. Той отгаигь покорилъ 
1 ръция, накаралъ да 1х» прогла- 
\ сБКгь В7, Коринть пшералясимъ 
па елпннгЬ и прйхпнжлъ Хе.1е- 
спонть (Дарданелски протокь). Той 
поб+дилъ ДарпсвитЬ войски при 
Граняка (334) и Пса (333), пр*- 
! зелъ Тиръ, Сидоиъ, и пр., завое- 
I валъ Егнпегь, носл-Ь като пр^мл- 
' НЛ|.1Ъ Ев<|»рцтъ в Тигръ, спечс*- 
лилъ надъ персянетЬ р^Ънгителна 
побЪда при Арбата (331). С.тЬдъ 
I това, той сл11двалъ да върви на- 
прЬдъ, 11р11зелъ Вавилонъ, Суз1Ц 
1 ТТергдзпать. Въ 329 нр15ди Р. X. 
|а. стигпжлъ до най-далечнптЬ по- 
I знати прЬдИлн на ^^гЪв^рпа Азпя, 
и поб11Днлъ скптитЬ. На другата 
: година, той покорп.ть 1гЬда Согди- 
I ана, и ожеяилъ с^ за Роксана, дъ- 
щеря па Оксиарта, согдпанскп пъл- 
коподецъ, княто мннувала за наЙ- 
' го.т11мата хубавнпа иъ Алнн. Въ 
I 327 А. пр*Ьмпнжлъ Ипдъ, нобЬдшгь 
I Пор;1, който му (гп1пж.тьсъ1кзникъ, 
[ иугг1'анов1иъ въонал час1ъ о1ъ Ин- 
I дня, която сега СО нарича Пжпджабъ, 
: гръцки посоления. С.тЬдъ това, 
Той ж^лаялъ да се отправи :»а Гангъ, 
I нъ въ Вавилонъ умр-Ьлъ оть огпе- 
пица нй ЗЗ-годинша възрасть (323). 
1^Ьлото му се но^^гивнло въ зла- 
тонъ кончсгь 1П) Александрия, огь 
Птоломея, и божее.ки пичестн му 
С4? отдашин, не само въ Египетъ, 
а и въ други страни. А. не е сдмо 
Т11>олпвалъ кръвь пр-^зъ живота си. 
Той и рас11ва.п» Г1)ъцкото знание 
всжд1ц д1>то отивалъ, п основалъ 
гръцки кралства въ Азия, които 
е.тЬлва.1и да сжществувагь съ в1^- 
ковс. Нему старнЙ св-Ьть дължалъ 
много отъ познанията си по гео['ра- 
фппта, естествената история, и нр. 
НЬкои Александрови духовити 
изречения по разпи случаи с<) 
ср1]1нагь често въ книжшшата: 
\) Да н€ бЬхь Ллексапдръу же^ 



- 26 



лалъ бихъ да егмг Диогемь, Але- 
ксандровъ отговоръ ца геиоралитЬ. 
които го окржжапалп п копти о- 
отанхли смаяни огь ночсститЬ» 
копто покапалъ иа зиамоиитпи кн- 
ишгь; 2) Александровото расичанс 
на гордиевия в^т^зелъ (]з. Гордиевъ 
В23елъ); 3) И азь, да бЬхь Пар^ 
менионг, Аленсандровъ отговоръ 
1Ш тоя генералъ, коПто го съвЪт- 
валъ да гфиеме Дариевото пр^Мдо- 
жснпе Александръ да 1иадк' Азия 
до Квфратъ, като м^' юиитлъ: ааъ 
бихъ приелъ, да б^хъ Александръ; 
4) Нйй-достойнии, отговорътъ кой- 
то Александръ, »а смрътното сн 
легло, дахь на прпптелетЬ сп, ко- 
гато го пош1та.1П, кой да иасл'Ьди 
шшерпята му. СлЬдъ много сму- 
тове,неговигЬгоиералнпрнпо:^Н1ии 
за царе слаГюуминя Лрнден, Филн- 
повъ сипъотъ Филина, и Алексаи- 
Д1ШВИЯ посмъртснъ си1гь огь Рик- 
оана, като по;^1илн облацтигЬ по- 
мезоу сн, подъ името сатрапи. 
Пердика, комуто А.» при схгцггьта 
си, пр^Ьлалъ пръсгеня си, стан&гь 
пазитель иа царетЬ пр-Ьзъ мало- 
летието им^ь. 

Александръ (Лвань). Г)ЪЛ1*арски 
царц пр1^емиик'ьтъ на С'п.м[>ана 
Шиншаиа П, който, гфЬдп смъртьта 
си, раздЬлилъ 11,ар(>гв<л'о си поме- 
жду сияовет^ си Ивана Шишмана, 
Георгия Страши.нира и ЛсЬнн 
1Г (1331 — 1305). 

Александръ НевСБи. Русски 
юнакъ п снет*'цъ, родеш» въ Вла- 
дшгаръ въ 1219, сшгь на Вели- 
кия Дукъ Ярослава Новгородскп. 
За да браня д^ршавата, която би- 
ла наиадпжш огь вси страни, ба- 
ща му на11уг',пл1ль Нпн!Ч1род'ь, като 
оставилъупраа1{*ниетонаснновет11 
сн Теодора и Александра, първий 
отъ конто скоро починхлъ. Алек- 
сандръ дротпвостонлъ иа непри- 
дтсля, ала лакъ Русия била при- 



нудена да сгганс васална па иопго- 
ЛИТ& въ 1238. А. тогава се Оилъ да 
брапи западния пр1ц1иъ огь дпц- 
цигЬ. Н1врднть, и тевтонокпг!; рн- 
царе. Той доОплъ пр11;шмето Нев- 
ски, поради блескавата си поб15да 
надъ шведигЬ въ 1240, на Нсвя, 
въ мЪстиостьта, дЪто е днссь С. 
Петербургъ. Въ 1243, той ра:»бнлъ 
ЛивоискитЬ рицаре, които Оилн по- 
будени огь папата да нападнхгь 
руситЬ като еретици. При ^•жъ\у\ъ'п, 
на банш си (1247), той станаиъ 
Великъ Д>къ. Нъ до края иа кки- 
вога сн, той останхлъ васалъ на 
татарстЬ 1ин мопгаштЬ. Той ^та- 
р11лъ въ 1263. Петръ Велнки по- 
челъ паметьта му като съпзадилъ 
великол^пенъ храмъ па м1к!Тото, 
д*Ьто ТОЙ билъ разбплъ 1иведит§, 
и като осиошиь рицарски орденъ 
Александръ Невски. 

Алексавдръ I, род. въ 1777, 
рус<1ки царь въ 1 801 . умр. въ 1825, 
борилъ се среща Наполсона I ; 
— Александръ II, рус<:ки дарь, иа- 
сл^Ьдилъ баща си Николая въ 1855, 
упнщожи робството вт, държавата 
сн въ 1863, освободи България въ 
1877, и умр"Ьубитъ отъ нихилисти 
въ 1881;— Александръ 111, русски 
1щрь, насл1ии баща сп Александра 
П въ 1881, и умрЬ въ 1894. 

Аленсаидръ I. Синъ на Мила- 
на 1, род. въ 1876, сръбски краль 
огь 1889. 

Алексавдръ Северни. Римски 
нмпсратпръ (203 — 235). 

Александръ (Схръ ДжеИмсь 
Ед). Английски пхтешеотвеннкъ, 
исл1цоватсль въ зешгга на Н{и1ав- 
ка, Ю1чьи1'ач>чна Африка(1836— 7). 

Алексий. Име иа 5 впзантнй- 
е1ш императори, Алекснй I Комнеиъ 
(1081 — 1118), съврЬменннкъ на 
първия кръстоиосенъ поюдь; — 
Алексий II! (1195—1203) попхденъ 
огь кръстоносцитЬ;— Алексий IV 



— 27 — 



гряъ оть 1грЬстола огъ | 
'Ь въ 1204 (виж. Бо.ч- 

%ешй Мйханловшчъ. РуссБН 
1645— 1б76\ бпща па Пе- 
ел11Ея; иаслЬд.нлъ Г>я|ца си' 

п пшеднтЪ ту съ сподука 
опгиука, 

й Петровачъ. Спнъ на 
Велики, род. въ 51осква въ 
ритавицкъ на 6а11и1ни'г1^си 
Ш и водатель на старата 
партия ; той бплъ обвиненъ 
;сгдиис1П1ето нам-Ьна къмъ 
аа в осадеиъ на смърть 
, Той бвдъ помплванъ, нъ 
► на утр^пшня день въ за- 
В смъртьта М5* ие изглежда 
геств''иа. 

аешацъ. Сръбски градъ, 
ова. Сърбит*, които обяви- 
ла на Т\'рц1Ш въ 18 юпнн 
вдохд раубаш тамъ <угь Т5'р- 
гь края на августъ сктата 
. Е ^на втора битва, при 
адъ, близу до Алексинахп») 
1фъво1Т]>олитпа: тя ко- 
чр отъ а.ООО души на 
«овго не мохах^к да на- 
т ураитЬ да иа1гусн&гь по- 
ен. Скл)чеицй мнръ па 
р. 1877 меяцу Портата и 
задхьжп тая дърисггва да 
^^декспнаппкитЬ укрЬпления. 
0, гргц. Цдна оть трнтЬ 

|6връСд*).Франд. списатель. 
фъ п математнкъ, оть крл- 
еякнклопедисгнгЬ (1717 — 

[. ВароарсБИ иародъ, еойто 

[11р11дводителството на гда- 

;снГоидер1геа, мпнжлъпрЬзъ 

(Унгария) и Германия, 

маякопустопшлъ нъ 406» 

бндъ унищожешь ш» Испа- 

ВестготитЬ (419). 



Ллеутлйсвн о-вв. 01;ворио-аме- 
рштатла! а}>х11П0лагь. ме;кду Бе- 
рингово море п Тнхн океанъ (на 
Сърдиненн Дър;кави). 

Алзвирвя. Франц, колония кь 
(^^пррпа А(11рнка. Насел. 3,000,000 
)кит. (оть конто 500.000 европейци; 
остан&ли1']Ь берберн, набили, араби 
и пр.). Здравъклимать, богати гори 
и рудници, всЬкакви произведения. 
Гл. гр. Алжирг, важно пристанище 
на Ср'Ьдиземпо море, 82,500 жпт. 
До 1830 Ал:кирия 1'-? е намирала 
въ завпснмость отъ Турцнн. 

Алансъ. Германска область, при- 
съединена на «франция въ цару- 
ването на Лудовика Х1\', и йтЬдъ 
.Ява в^ка отнета, наедно съ Ло- 
ренъ, оть Германия (1871). Насел, 
Адзасгь^1оренъ 1,550,000 жит. 

Алв. Брат)'челъ и зеть на Мо- 
хамеда, нишфъ на арабитЬ оть 
656 до 660. 

Аднввц8| отъ лат. Дружество. 

АИа 1п11(1П(1п гш гн1^лат. Другь 
способъ тр-Ьбва да с-е опита. 

АГищ лат. Пнакь, другояче. 

Алваска, Го.тЬмъ полуостровъ 
въ с11вериа Америка, на юго-заийдпь 
1ггъ Аляска. 

Алв бей. ТСавказецъ, нспърво 
робъ, посяй главатарь на мамеиш- 
китЬ и о,гпнъ оть 24-гЬ бееве които 
уцраа^^Iвали Егнпетъ. Въ 1706, 
той заграбилъ а1астьта въ Ь'анро 
и ес прогласилъ султанъ на Еги- 
петь и независнмъ оть Турция. 
Скоро сл^ъ т(»иа1 той прЪледъ в 
ограбиль Мека н пр-Ьдприелъ да 
завоюва цкза Сирия. Сл1^гь н^ 
колко победи въ Сирия, той билъ 
нр1>даде}гь отъ усиновевия си сииъ 
Мохамеда, заробеиъ нубитъ(1773). 

ЛаМ (алиби) |лаг. другадЬ]. 
Юридически термшгь. «Да докаже 
подсхдимий своето — », зпачд да 
докаже, че в-ь врЪмето, кошто се 
с изнръшшио въ извЪотно м1ипч} 



— 28 - 



пр1>стжпле1гаето, въ което со обви- 
нява, той № нпмлрдлъ въ съв- 
сЬмъ друго м^'о, отдето иикакъ 
не е мог1.лъ дп и:ш'ьр111н това ирЬ- 
стйклеине. 

Ал1гаторъ, ^1сп, Американски 

КрОКОДИЛТь 

Алагверн. Виж. Данте. 

АНепИ орИтит /гш 1ша»/&. 
Лат. поговорка : добр-Ь е да се пол- 
зува чов^къ отъ лудостьта на дру- 
готЬ. 

Аляепация, лат. 1) Отчуждо-] 
нпе имоп», чр'Ьз'Ь продлжба или ; 
другояче. 2) Умонобръкване, лу- 
дость. 

ЛНепг 1строг'18 /1огеа^ Лат. по- 
говорк.1:ив'Ьтя отъмпнаьлотовр^ме, 

Аляквантенъ, -^ат. Въ матем. 
който не д-Ьли едно число безъ 
остатъкъ. 

Алвквотенъ, лат. Въ матсм. 
който д'Ьли едно число беаъ оста- 

ТЪ1ГЬ. 

Алмлувя, свр' ХвгиЬте Господи! 

Али наша. Отличенъ турска 
държавншгь съ европейско обра- 
зование; регенть на царсгвото 
прЬзъ султаиъ Азпсовото посЬще- 
ние въ 11ари:п. (юн. 18Г»7) и н1*- 
колко пжтц Всликъ Везпрь ц Мн- 
нистръ на БънкашнитЬ ДЬла: 
пр|1дставител1. на дързкавата сц въ 
Лондонската конферонцнц, конто 
раарЪши русс1шя вьиртгь относи- 
телно отварянето Черна море за 
русски военни кораби (1870) А- 
п. разрЬшп българския церковенъ 
въпросъ чр-Ьзъ издаването султан- 
ски ферманъ, додЬто 1'ръи1;ата па- 
триаршия 01це отблъсквате бъл- 
|'арскит11 исканпя (1870, февр. 28). 
А. н. имаше малъкъ расп. съ не- 
внутителна въпкашность (род. въ 
Цариградъ на 1815, умр. на 1871 
въ сжщш! градъ). 

Али наша Янински. СиирЬиъ 
д лукавъ албаиен^ь, който аавла- 



д-Ьлъ Албания п се прочулъ по бес- 
чов11Чпето си. Той се иампралъужь 
въ завнсимо(^гь оть Вис^.асата Пор- 
та, а диа нхти вли:юлъ В'Ь съик:гь 
съ Наполеона; ]гьрвий пжть, атЬдъ 
Нападеоновото разбиване въ Егп- 
нетъ, прибралъ фреяскпгЬ влад-Ь- 
ния в-ь Албания (17^>8); В14)рйй 
пжтц като не добилъ ожиданото 
отъ Наполеонового в.1дянпе на 
Тил:1итския миръ, вл-Ьзълъ въ 
сгьшлъ съ англичанетЬ. кото при- 
сьедпнили на нла,т1>ння'П1 му Перга, 
на крайб])|1на1ег(» на Албания; п6- 
сетнЬ Ллн паша свързалъ сноше- 
ния съ ^)ъцшI*гЬ въстани нци. Ня- 
колко папш со испрпщалц противъ 
него. ала той иагь сгоялъ на среща; 
най-сстн15,гойсенр*Ьд1иъсрешу кле- 
тва» че жнвоп.гь и имотътъ 1гу 
не ще се закачдтъ. Вьпр'Ьки това, 
той бил*ь уд^-шенъ (1741—1822). 

АЛИСЛ^НЪ. АИГ.ТНЙСКП ИСТОрЛЕГЬ 

(171)2—1867). 

Алифа, грьц. Варено ленено ма- 
сло, което уногрЬбявагъ жнвонис- 
цитЬ и бояджингЬ. 

Алка, лат. Птица отъ раз1>еда 
на плавачитк ЖпвЬе покрай мор- 
скнтЬ бр:Ьгове на сЬвериото по- 
луклхбо. 

Алказаръ. Име на тиатитб 
строени оть маврпт* въ Испания. 

Алкални^ араб. [а.исали, соле- 
ница (едно растение}]. Оп» това 
растение араби г^ вадили сода. Сега 
името алюинй е станхло родово 
назваипе; то се дава на н1>кон 
минерални окиси (потасата н с(>- 
дата1; на алпака и иа н1жои ра- 
стителни екстракги (хинипъть, 
морфшгътъ, иикотинътъ п пр.). 
Тия вен^ествя. като се съедпнявагь 
С7. кпслотптЬ. образувап. соли. 
По-вечето 01^1 тЬхъ еж силни 
отрови- 

Алвализация, отъ д. алкаашЧ, 
Бъ хим, ирш^^твяио а1калкчбСК4 



— 29 — 



ин лугова озль. 

Аджалазшракъ. лат, отъ алка- 
ай, 1) 0б1гъшамъ въ луга. 2) Рал- 
пвалъ алшиическит]^ свойства на 
ЦВ1] вещество. 

д1лепи1:* киличесгвото луга въ про 
Лржпатл Имтаса и содд. 
Длхадялетръ, араб.-грщ, Уредъ 
а »пр1заМеияе количеството луга 
въ продажната потаеа п сода. 

Алкалическв. Който има С1юй- 
сгвогго на '.икалннтк 

АЛХАДОЯДИ, араб,-грщ, Рап'п- 
телшггЬ ал&иии, сир. добнтигЬ отъ 
растения а.1калнд. като норфа- 
плъ в пр* 

Аджана. Идно дръвце, което ра- 
сте въ Т1иши']ескатЬ стра(ш, и 
дява сигканемь корень, който с-е 
"рищгЬвмчп аа вансване н'Ькои ве- 
щества. 

Алкяпин!.. лат. Червената бон 
1& алк^итня корень. 

ж«иеевъ отяхъ. Едппъ видъ 
гпсгь, изобр-Ьтенъ отъ гръцкия 
Пмтъ Алкея, пма сгЪдвия впдъ: 

Ллкей. Гръцки поетъ (604 пр1>- 
лн Р. Х.|. 

Алхеств* с&пркш на Адмета, 
тесиибскн царь, скюшиа да умре 
33 .1 ги и била иъсвръа;на 

V. леса {басносл.). 

Алкнвяадъ. (450—404 ир1^ди 
Р, X.). Знамепитъ Атанскн п-ь.!- 
|;^^В4)де1П> п подвтнкъ. 

АлЕЯдг. Гръц. яр^ЕорънаХер- 

Аавшбяа. Аифотрнопива жена, 

яаЛка. па Хсркулеса (бгц-нос~ч,). 

Адкяеояъ иротояски. Гръцки 

регц нрьиь расичалъ жнво^нп 

сь научна и1;л1>, 500 г. прЬдп Р. X. 

' >■ ":1цъ плн вораих, араб. 

' ; л кти'а на мохамеданетЬ. 

Адиоходяаиранъ, лат. оть ал- 

О0ръш.алъ &ь алкохолъ 



(сппртъ); смесваш, житкость съ" 
сннртъ. 

Алкоходикт. Пннпнца. 

Алкохол и че еня. Който сгм1фн:а 
алкохолъ. 

Алвохолояетръ. СпнртомЬръ. 

Алкохолъ, ораб. Пгиводенъ 
спиртъ. 

Адкювпъ. Английски ученъ, 
повпканъ въ Галия отъ Карла Ве- 
лакп (735—804). 

Аллахъ, араб. Името на Бога 
у мохамодансгЬ. 

Аллегацисъ. Планпнеко бърдо нъ 
(гЬвериа Америка (Съедпнет! Дър- 
жави > 

Лллегорисп., гргц. Писатель, 
или говорител!, па аллепфин; ино- 
сказатсль. 

Адлегорнчесхм,грк1^. 11носкп:т- 
телеяъ: говори а^хлсгоримески^ 

Аллегория, (гръц. отъ ал^гиго- 
/жмк, говори друп11г1.п1(»).11но1'кача- 
ние, сир. друго настане: съ други 
думи, едно да се каива, а друго да оо 
I разбира,- запр. въ една баспя, подь 
видъ на едно проишествио съ жи- 
вотни нли бсздупши сжтества, 
ние разбираме 1Г^кон постл;пка 1Ш 
людеа-Ь. 

Аллегрн. Виж. Кореджгю, 

Адяа. Кримска ])'Ька; поб'1иа на 
францууитЬ иадъ руситЬ (8 Септ. 
1854). 

А1та-та1<г^ лат. Благодатна 
майка. (Съ тия думи ст}'дентцтЬ 
наричать своето више училище). 

Ллнанахъ, евр.-араб, М^ьсецо- 

словъ, сжщото, каквото е календарь. 

; Алхандинъ. Псточенъ или бла- 

городенъ г])аиитъ. Той е нрозра- 

I чеиъ. н се употр-Ьбява 1«1то дра- 

гон;Ьне1гь камеиь. ("р^ща се на 

крист!ин. Името си добнлъ отъ 

: («ди1гь 1*рад1. сьтона име въ Ки|)пя, 

, д-Ьто се нам'Ьр1иъ най-напркдъ. 

Добива с« и иа о-въ Цейлоиъ, нъ 

[Иидиа и пр. 



— 30 — 



Аднанзоръ, 1) Абаспдскн ха- 
дивъ, осповатсль иа Багдадъ, къ 
762. (2) Знпмсингь пълководсцъ 
на испаискигЬ .млнри (939—1001). 

А днев да . П орту галски адми- 
ралъ, първпй подкраль на Индия 
(ул на 1510.>. 

Адиввисгь (Карлъ). Шведска 
сппсатель. авторъ на много учеб- 
ници и романи (1793—1860). 

АлиОАДи. Мюолюманска дина- 
стия въ Африка и въ Испания оть 
1129 до 1273. 

Алноравндн. Мюслюманска ди- 
настия, Еоято 1Ц1рувала нр-^и ал- 
моаднгк 

Алоготрофия^ грьц. Несъраз- 
мерно хранене частптЬ на гЬлото. 

А.лое,грьц. Саркч'аОуръ; расто- 
ппе съ т.гьсти и сочни листа, което 
дава сабура. 

Адовиъ. Гиии'ь алЕолоидъ, кой- 
то гс добива оть алое. 

Алоксанъ, гръц. Вещество, което 
се образува огь д15Йствпето па сил- 
на азотна кнслота в^ърху никоч- 
вата киаюта. 

Аловуция, лат. Слово на па- 
пата до кардиналския еьборъ; всгЬ- 
ко кратко с^овце. 

Алопаткческн, гръц. Който с« 
отнася до алопатпята. 

Алопатая, (гръц. оть аиось, 
Д1>угъ; патосг, страдание). Обик- 
новената м<.'дицина, по която л1Ь- 
куватъ л'Ькарс'11*. Тоя снособъ упо- 
требява цЪрове, които произвож- 
дать атЬдстпия протчвии на ония 
сл-Ьдствия, които нронзводцатъ бо- 
леститЬ. Въ противоположностьна 
тоя снособъ е способътъ хоме- 
опатия, 

Алопатъ. Л^карь, който лек^^ва 
по алоплтията. 

Алотрнофагмя, ^щ- Болезнено 
желание да с^ яджтъ нообикно- 
венн в нездрави нЪща. 

Л1 рап, итал. Равенство иа 



текущата тгЬнность на книжни 
пари съ дЬйс!Твителиата имъ ц-Ьн- 
ность. Вож. Пори или Л.\пари. 

Ллдв или Алпийски плапвня. 
Най-високптЬ планини въ Квропа; 
просггнрать се по Франция. Ита- 
лия. Швейцария. Германия и Ав- 
стрия. Ср1>днага имъ височина е оть 
2,000 до 3,000 метра. Ний-внсокий 
имъ връхъе МонъБланъ(4810 и.). 

Алтайсви плавипя. Шанииско 
бърдо въ Ср15дпа Азия. 

Алтарь, **ат, 1) Жрътвеннтгь 
у старп'11"». 2) Часть въ христни- 
скй храмъ, дЪто е прЪстолъгь: 
светилтц^. 

Алтеенъ корепь, лат. (соб. зн. 
ц1>рителень V.). Корень обилеиъ сь 
сл'^иво вещество, който се упо* 
тр^бява за г|)ллна ба1ес1Ъ. 

А лтепбу ргь. Герм. градъ (Саксъ- 
Алтепбургскод)ксгво), 31,500 жат. 

АНсг едо (другъ азъ), .юг. 
МоЙть — , значи мойтъ зам11€гр- 
никь, сир. лице, на което може 
да се дов'&рявать като мен^. 

ЛИст ьАст^ лат, Другъ тъкмо 
подобе1гь. 

Алтернатива, лат. Избиране 
едно оть дв*!» п-Ьща: поставен* въ 
алтернативата, сир. да си иабо 
което си п№ огь двЬтЬ. 

ЛКстт аНепиз аихШс е^ 
Лат. поговор.: ЕдияиЙ има нужда 
оть по.мотьта па другия. 

Алтвяетръ (лат. А^*.тусл, ви- 
сокь; гръц. летромв, М'Ьрка). Вн- 
сотом-Ьръ. 

Алтиегъ. Оня, който пгЬе алть. 

Алтоаа. Гл. градъ въ дукство 
ХолщаЙнъ (Прусия), пристанище 
на Ь^дба, 144,600 жлт. 

Алтр уиакъ, (лат. алтеръ, другъ). 
ДоброяЬтельта да радн чов^къ за 
доброто на другитЬ ирй.гночтитед- 
но отъ своето си, да иI|1^,гпочята 
въ всичко др^титЬ отъ оебеои; 
въ противоиолоашооть на егоинмг^ 






— 31 — 



^тгрумсгь, лат. Онн, който 
1Грит«*ж:ш:1 дибродЬтельтл илтру- 
1злгь; въ протдвоположнисть па 
ооистг. Оттука п алтруистически: 

Алгь пли йлто. игал. Гласъ 

^^^д^•|| ь меаду тенора н дисканта. 

Ллтънъ-Ооявъ. П|>очутъ тай- 

1)тп1гъ-в<»евода, Котленець, въ на- 

Па.1|>Т0 ня 19-11 1Г&1ГЬ. 

А1ип1ш, лат. ВъспитакннцнтЬ 

1Я КПЛРГПЯ. 

А Г '/м/г(гм<;|\ |/5/?. Докрай; бес- 
юшацао. 

Алфв, гр%ц. (ггьрвита буква въ 
грьигиТП! а:^Лука). Начало: алфа 
И омега, начало и край. 

Алфавитеиъ. гръц. Аябученъ, 
еиттавенъ по азбученъ редъ. 

Алфмрн. Зпамеппть нтал. по- 
еть н т{1агпкъ (1749—1803). 

Алфовсвнъ. Хирургическа ни- 
еср^^менть за вадене коршуми изъ 



Алфооеъ. Пме на н1ьколко кра- 
^^ сгп» които по-главнптЬ еж : въ 
Каспихия: Алфонсъ IX. поб1ап- 
тгль на мавритЬ при Толоса 1 158— 
\2М; Алфонсъ X (1252—1284). 
сганАлъ германски пмиераторъ; 
Адфоисъ XI (1312~1;350). Ш)б11- 
двт^ль иа мавритЬ при Тарифа 
(1340); въ Португалия : Алфонсъ I 
(1 1 39 — 1 1 85), оспователь на крал- 
стжпч); Алфомсъ V (1438—1481), 
осаошлъ първата библиотека въ 
Португалия. — Алфонсъ XIII, ее- 
лшшвй испаискн кра.1ц род. въ 
188'>. 

Алфредъ Ведвкв. НЛП-ииамо- 
влтвй (ггьавгло-саксонскигЬ крале; 
агбгк?||л.гь нашествията ла .яаици- 
Н, иъ онова вр^.ме наП-страгшгигЬ 
•ангеле въ Квропа; показал!! се 
вскусчгяъ законодатель, адмпни- 
стрлторъ и покровнтель на иро- 
овкцеянето ; какараяъ да се прЬ- 



I ведя1П| много ржкопнси на англо- 
саксонски отъ латннс1Ш, и самъ 
пр1;велъ 1г1|Колко съчинения (849 
-901). 

Адфреско, итал, СгЬипо жнво- 

ииство съ водни бои по сурова, 

нарочио приготвена затова, об- 

мазка; картина изработена по тоя 

' способъ. 

Алхаябра. УкрЪпснъ па.1атъ 
на маврскигк крале въ Гренада 
(Испания). 

АлхянЯБЪ, араб. ЧовгЬкъ, който 
борави съадхимическп патЬдваная. 

Алхмиически. Който се отнася 
до алхимията. 

Алхвлия, араб. Лъжовна наука 
на ср'11Днп'гЬ в-Ькове, която дирила 
«все1гЬрптеленъ лЬкъ', «филосовскн 
кдмень», и др. т. Тя е родила се- 
гашната химия. 

Алциова. Най-свЪтлата звк1да 
въ съзв1^;дието на ПлеядитЬ. 

Алционидв, грьц. Иъ зоол. по- 
лппн отъ разреда на еднокрлиКитЬ 
полппп. ТЬ еж иискп, и гжбесггото 
имъ тЬло съдържа микроскопиче- 
ски валячета. 

Алъ-боравъ. Кобилата на Мо- 
хамеда. По арабското пр^Ьданис, 
тп е Оесмъртна п нод еж язд1Ь1И 
Авраамъ, Нисусъ Хрнгпюъ, и 99 
пророци. Кой 1& язди сега, не ое 
знае. 

Алювяалент, лат. Образуванъ 
мудно и постепенно огь вода (за 
почва); въ протпвопа!. на дслю- 
еиалень. 

Алюзия, лат. Намекъ, загатва. 

Алгоинняти. лат. Съединения 
на 1июмиииП, въ които тоЙ играе 
ролята на кпслота (хим,). 

Алюншняй, лат. Проетп г!^1о. 
металъ, Су1лъ и синикавъ. добива 
се отъ глината; отъ тамъ и името 
му, което значи глиний; ако и 
МН01Ч) расп])остраиеиъ въ цр(фо- 
дата, н1кма още гол4мо употр-Ьбе- 



— 30 — 



Аднаваоръ, 1) Абасидскп ха- 
ливъ, оспопатсль на Багдадъ, въ 
7(52. [2) Зннмсиигь и-ълководецъ 
на испаискитЬ мшфп (939—1001). 

Лляевда. Портухияски адми- 
ролъ, първий подкраль на Индия 
(ум. на 15104 

АлмЕвисгъ (Карль). ПГведскп 
сппсатель, авторъ на много учеб- 
ници н романи (1793 — 180(3). 

Адноади. Мюслюманска дина- 
стия въ Африка и въ Испааая оть 
1129 до 1273. 

Аляоравидм. Мюслюианокп ди- 
настия, които царувала нр-11ди ал- 
моадитк 

Алоготрофия, грьц. Несъраз- 
лгЬрпп хранене частнгЬ на гЬ-иото. 

Алое, грьц. Сарж-*тбуръ; расте- 
ппе съ т.тьсти п сочни листа» което 
дава сабура. 

Алоаиъ. Едплъ а.тЕолои;сь, кой- 
то СО добива оть алое. 

Алонсанъ, грьц. Вс1иество, което 
се образува отъ дЬйствнето па сил- 
на азотна кислота в^ьрху пикоч- 
ната кислота. 

Ллокуция, лат. Слово на па- 
пата до кардпналския съборъ; всгЬ- 
ко кратки словцс. 

Адопатнческш, грьц. Който с.е 
отнася до алопатията. 

Алопатшя, (гръц. оть аиос% 
другь; тштосг, страдание). Обик- 
новената мрдпцпна, по която л-Ь- 
кувсчгь л1>каре'гЬ. Тоя спос<>бъ уно- 
тр-Ьбява цЬровс, които пронзвож- 
дать сл'Цствня противни на ония 
С.1*Д»ГГВПЯ, КОИТО н|юизвождагъ бо- 
леститк Въ протпвоположность на 
тоя снособъ е способъгь хоме- 
опатия. 

Алопатъ. Л1карь, който лекува 
по алопатпята. 

Алотриофвгня, г]Щ. Болезнено 
желание да се яджгь необикно- 
вени и нездрави в'Ь|ца. 

Л1 раг1^ итал. Равенство па 



тек)1цата тЛпность па книжнп 
пари сгь дЪйсгвателнатн имъ цен- 
ности Внж. Пари ИЛИ Лл1\арг1. 

Аддн П.1И Алпвйсви планшпя. 
НаЙ-впсокптЬ планппи въ Европа; 
прости ратъ се по Франция, Ита- 
лия, Швейцария, Германия и Ав- 
стрия. С'р1зднагапмъ височина е отъ 
2,000 до 3,000 метра. Най-внеокий 
имъ връхъе МонъБ.1анъ(4810 и.)* 

Алтайскм планмпи. Шанинско 
бърдо въ Ср"Ьдна Азия. 

Алтарь, -лат. 1) Жрътвепникъ 
у старнтЬ. 2) Часть въ христяи- 
ски жрамъ, д^то е прЪстодъть: 
светилища, 

Алтеенъ ворень, лат, (соб. зн. 
ц-Ьрителенг «*.). Корень обпленъ съ 
сл113ЛИво вещество» който се упо- 
тр-Ьбява за г])хдиа болесть. 

Алтеп6ургъ.Герм.градъ(Сакстг 
Алтепбургско дукство), 31,500 жит. 

АШг едо (другь азъ), ^^ат. 
Мойть — , значи мойть зам1мгр- 
никъ, сир. лице, на което мохе 
да се довЪряватъ като мен^). 

А1^сг Шсп*^ лат, Другь тъкмо 
подобенъ. 

Алтернатива, лат. Избиране 
едно отъ дпЬ п1лца: поставснь еь 
алтернативата, сир. да сн избере, 
което си П1е отъ двМ^. 

АИсгшп аие1чиз аихШо еде^ 
Лат, поговор.: Едпннй пма и}жда 
отъ помо1игл'а на другия. 

Адтанетръ (лат. Алтусь^ ви- 
сокь; гръц. метрон%, вгЬрка). Ви- 
сотом^ръ. 

Алтистъ. Оня, който п*е алть. 

Алтояа. Гл. г])адъ въ дукство 
Хол1цайт> (Прусия), {тристанище 
на К1ба, 144,600 ашт. 

Алтрхизнъ, (лат. алтерь, другь). 
ДобродЬтелъта да радн чов-Ькъ за 
доброто на другигЬ пр1цпочтитвл- 
но оть своето сп, да пр^почита 
въ всичко другитЬ отъ оебеси; 
въ протпвополоншость на сеоизмл. 



— 31 — 



.ттрувгп,, лат. Опи, който 

1р11 1 1 -жл иа д»^Ород Ьтельга а лтр у- 
ЖЗКЪ; въ противоположиость на 
аотстъ, Огп-ка п алтруистически: 
йЛтруистичссянгЬ Ш'^ам14л на 

кжги пли ахго, итал. Гласъ 
г[>4доиъ чеаду теиора и дцсканта. 

Аатьаъ-Стоавъ. Прочутъ шй- 
д}т«1Пг-1И10ш>да, Котлснецъ, 1гь иа- 
здляи иа 19-и иЪкь, 

А1шипК лат. Въспитаинпцпт^ 

Л Г ои(гапс1\ фр, Доврай; бео 

тшико. 

Ахфа» гргц. (първата буква въ 
гръцка пг азбука). Начало: ол^а 
и омггп, иача.10 п край. 

Алфавитеиъ, грьц. Аабученъ, 
(гьсгавенъ по апбученъ р**дъ. 

Алфиери. :^наменн1ъ ига.!, по- 
сгь п траппо» (1749—1803). 

Алфоисвнъ. Хирургическо ин- 
гтрумгигь за вадене коршулш паъ 

Адфопеъ. Пме на н1}вол1;о кра- 
.1г. 1ггъ КОНТО по-главнигЬ еж: въ 
Каст^чия: Алфонсъ IX, поб-Ьдп- 
трль на маврите при Тол^к-д 1 1 58— 
12141: Алфонсъ X (1252—1284), 
сгаихлъ гг'рма11скн имисраторъ; 
Алфонсъ XI (1312—1350). иоб-Ь- 
дктель ии маврптЬ при Тарифа 
(1340); въ Португалия : Алфонсъ I 
(1139 — 1 185), основатель на крал- 
сгеого; Алфонсъ у (1438—1481), 
ееаовалъ пърш1та библиотека въ 
Португалия. — Алфонсъ XIII, ге- 
шшний испаясБИ краль, род. въ 
18ЯГ,. 

Адфрвдъ Ведвня. Най-зваме- 
авгв& (ГТЪанглсьсаБсонскит^ крале; 
01йхъснх,гь нашествията на дапди- 
т*. Егъ онова вр'1)Ме н/1Й-страп1нпг!1 
в&огеде въ Европа; показалъ се 
йкусепъ законодатели адмдяи- 
».т;*аторъ и покривитель на нро- 
а^^цеиас1'(^; иакаралъ да се пр*!!- 



всджтъ много ржкописп на англо- 
саксонски отъ латински, н слшъ 
прЬвелъ нЬкодко съчинения (849 
-901). 

Алфрееко, итсм. (Мнно жпво- 
пиство съ водни бои но сурова, 
нарочно приготвена затова, об- 
мажп; картина и:фаботеиа по тоя 
сдособъ. 

Адхаябра. Укр^пснъ палатъ 
на маврскит^ крале въ Грепада 
(Испания). 

Алхввввт. ^раб. Чов1>къ, който 
борави съалхимическп исг^аива. 

Адхмвичеекм. Който се отнася 
до алп млята. 

АлхвлиЯ; ораб. Лъжовна наука 
на ср1у1питЬ в-Ькове, конто днрша 
•всецЬрителенъ лЬкъ*» «фнлосовски 
каменъ», и др. т. Тя е родила се- 
гашната химия. 

Алдяова. Най-снЬтлата знЬзда 
въ съзвЬ;ци^'То па ПлеядитЬ. 

АлционЕДВ, грьц. Въ воол. по- 
липи отъ разреда на еднокржжнтЬ 
полнпи. ТЬ ех ниски, н гжбестото 
имъ гЬло съяържа мнкроскопнче- 
скн в*иячега. 

Алъ-боравъ. Кобилата на АГо- 
хамеда. По арабското ир^аание, 
тя е бесмъртна и невь еж яздили 
Авраамъ, Иисусъ Хрнстосъ, и 99 
пророци. Кой ш язди сега, не ое 
знае. 

Алювяалент, лат, Образуванъ 
мудно II постепенно отъ вода (за 
почва); въ противопол. на де.сто- 
виплень. 

Алюзяя, лат. Намекъ, загатна. 

Алгохиватв, лат. Съединения 
на али)Мии11Й, въ конто той играе 
ролята на кисаота (хим.). 

Алюввввй, лат. Просто т1ло, 
метатъ, б-Ьлъ и синнкавъ. добива 
се оть глината; отъ тамъ и името 
му. което значи глиний; ако и 
много распрсстраненъ въ приро- 
дата, н-Ьма още гол4мо }'Потр^е- 



- 32 — 



пие въ практическия ятвогь, за- 

11и'Т*> П1юн:(Вод(ггноТ1> му става 

СК2ь1Ш. 

Алюръ, фтр. Вървеагь, ходъ (иа 
конь). 

А. М- Виж. А^^шт тифу1п\ 

АяаврОвЪу гргц. Цигдавость 
(очна болесть). 

Аивзонкж. 1) Бясносчловии во- 
И!1(ггнс1гп женп въ А:шн в^ь старо 
вр1)Ме. 2) Амазанка сега иарнчаП) 
длъга рокля, която шк-ж^т, женнтЬ 
когато яздпьгь. 

Аяазонъвлв Аяавонска р'Ька. 
РЬка въ южна Лмершш. истича 
нзъ Кордалерски планини и се 
влива въ Атлантически окоаиъ 
1(5,420 килом.); така е нарочена. 
занмл'0 ра!шиИ американс^ки по- 
селенпи срощижли, по двата й 
бр1^п^ жени, които се бияли юнаш- 
ки като мкже. 

Амаларикъ. Кра.ть на нспан- 
С!Ш11^ Весггити, зеть иа Кювиса 
(501—534). 

Амалгама, грьц. Силавъ иля 
съединение иа единъ металъ съ 
жншигь. 

Амадгаяацня. Действието, ио 
което живакъгь се съедипява 1гь 
друп. метахь. 

Аналганиранъ. Прав» амалга- 
ма; слгЬнамъ. 

Аналния ве. Аравийски народь, 
пст1)*бенъ огь Саула и Давида 
(Би6.<,). 

Аиалия. Германсна (О.гдеибург- 
ска) кня!'ини, сжпржга на г[п>ц- 
кия крал1. Отона I, жека съ високъ 
умъ и твърдъ характеръ, която 
била опора на мжжа сп въ зло- 
чеспитта му. 

Аиалтеинъ рогъ. Гогътъ на 
Ама^тгеи, к^^рмачкатакоиа на 1<М1п- 
тора, дадрнъ на нимфитЬ» коит!) 
отгледали Юпитора въ дЬтинс1'во- 
то му. Съ иего, все по баоносло- 
вието, номфнтЬ могли да правгкть 



всичко, и^ото си желашп>. Тоя 
1}0гь мяричагь и рогь на изоби- 
лието. 

Аканитипъ. Алкол1>пдъ огь «гг- 
ровиата гхба аг/агп-и.^ р'чи'гп1иа, 

Лтап^гк тпаф'»^ лат. Влюбе- 
нитЬ еж гл)пави. 

АптиИюп 1гае, лаг. Крамоли 
иа любовници. 

Аманх, тур. Олеле! (изражение 
па мкчитолно чувство). Падмм на 
аманп, да се МОЛИ 01ъ С1гяхце 
или катЬпопр-Ьклопно. 

Аивраптовну лат. Едия чсшдь 
тропически растеиия, отъ която е 
амарантъть {здраве1гьтъ). 

Атпгс *•( !^нрт' Г1г г/^о сгтгс- 
(Шнг. Лат. иосл. : да люби и да е 
мждъръ едва ли е дадено и иа 
едииъ Воп.. 

Аиарипъ, поео-лат. Е.апо гор- 
чиво вещество. 

Анарилисовя. г^пц. Една че- 
лядь едиосЬмепод^пш луковимня 
растения. 

Анасяя.8-и11удпнъ1шрь(839— 
810 прКги Р, X.) 1^1*^-*.). 

Амятйоръ. лат, .1101мпсл1ч оня. 
който обича н-Ькое искусство безъ 
да борави съ иего като съ зва- 
ние: аматйорг тюетъ, аматш^^п 
тшса тель, 

Аибалажъ, фр, Свръзване или 
правен»' денкъ (страненипа); ((б- 
внвката на депкъ или пакеть, 

Амбарго, исп. «^шр'1^1иеипе па 
корабъ да п;аиза отъ пристанище. 

Амбилогия. лат.-ерщ. Такъно 
распоЛ(/,кгнме па думигЬ в-ь една 
(|)р!гза, че тя има два смисъла. 

Анбиорикоъ. Галски главатарц 
крал]. па ебюроиитЬ, поб'Ьденъ отъ 
Це;<аря на 53 пр^аи Р. X. 

Аябиц|10зеяъ,.<а'лСамолюбпвъ. 
славо.иобппъ, адастолюбивъ. 

Амбнция, лат. Самолюбие, сла- 
волюбие, властолюбив. 

Амбоанъ. Единъ отъ Ма1юк- 



- 33 — 



острови (Малезия), тгринад. 
п ходандцвт^ 100,000 жнт. 

Аябра8]гра, фр, 1) Дупка въ 
лро9орецъ или въ врата. 2) Отвер- 
сше въ кргЪпостна сг^на за стрелба 
сь "гонове. 

Анброзяй. Милаиски владпка, 
едияъ оть цсрковинтЬ опи) (340 
-397). 

жяброияя, грьц, Въ басносл. 
о&н1Шовена1'а храна на богрветЬ; 
въ пуЬнос. см. изрядно ястие. 

Аабръ, араб, Интаръ, кехлкь 
баръ. 

Аябулвнтенъ, лат. Ходящъ, 
шкту1хш:ь, снр. който нЪма посто- 
янно хкгго. 

Аябулаторно, лат. П'1^швомъ, 
ц&игь. 

А шбюокядя.ге;?^. Пусия, засада. 

Амвояъ, гръц. 11ядт'НЖ1^1 м1>(гго 
въ црЪ1ша, отд^Ьто с^ про11пв1цв;1. 

Аж«ба (лат. отъ гръц. ампиви^ 
прокЬнеиие). Въ зоол, жпвотпи1{д 
ОТЬ гушеститЬ коррноноги, която 
оолояано про уЬнява, ако н полека, 
форшта ся; жавЬе пб-вечето въ 
бдатпсгпггЬ води. 

АяедФ^й. 1) 11мо на пгЬколно гра- 
ф»ше н ду кове на Савопя. Шй-нме- 
■жпй е Амедей VIII, който абдн- 
кяралъ въ 1434* нзбралъ се папа 
Я^дъ име Феликсъ Л" н ое отро- 
Ать сть папската тиара въ 1449. 
2) Птаанански князъ, нзбранъ ис^ 
тансхв краль въ 1870. АбдиЕш- 
рцдъ въ 1874. 

Аявйая. Ъъзоол, южно-амерн- 
вшскя гущерь. Той е оть ц*пнж- 
Т' I. гутере, иъ здбитЬ иу 

с^ I лгнаип на ст1шптЬ на 

дюищтк 

Л ттн агтбе, фр. Съ въоружепа 
рхаа, свр. еъ еплата на ор&жното. 

Ажявофяеъ. Име на 3 ешпет- 
епцвр^'. 

Аяерияа. Една отъ петътЬ частн 
псшйтя, вАй-гол±ната сл1^ъ Азия 



[четире пжти пб-голйма отъ Евро- 
па), открпта въ 1492 отъ Христо- 
фора Колумба, н наречена Аме- 
рика въ честь на португалския 
мореплаватель Америко Веспучи. 
ако тоя послЬдний и да стжпилъ 
въ тая часть на свЪта слЬдъ Ко- 
лумба. Ц-Ьла Америка брои гжоло 
100 милиона жнтеле. Тн е разд^Ь- 
лена на два га1'&мп полуострова, 
С'Ьверна Америка и Южна Америка, 
скачени чр-Ьзъ Панамски провлакъ. 
Племената, които нк населяватъ, 
еж пр-Ьселени европейци, ескн- 
мосцигЬ, червенокожнтЬ индийци, 
к>жпо-;шериванскнтЬ индийци, па- 
тагоицигЬ, фуегийцитЬи негрското 
илеме, което европейцитЬ еж пр*- 
цсс^пI оть Афри1са. Псчезнхлп шие- 
мена: маяй111, толтекитЬ, азтекцитЬ, 
караиби'1'Ь, и пр. 

Откритието па Америка, Ми- 
(гьльта, че сжществува четвърта 
часть отъ св^та била вече 1>аспро- 
странена у старитЬ. Платонъ, въ 
У-и в11къ пр'Ьди Р. X., Елианъ^ 
съвр-Ьменникъ на римския импе- 
раторъ Адриана, 1Ч)воркктъ за сд- 
ществоването на една гол-Ьма земя 
на западъ оть Африка. Ала Цер- 
ковнигЬ отци счит^ин за дл ьжность 
да нападатъ като нечестиво това 
мн-Ьиие: т^ не можели да в^рватъ 
въ анпшодитк Запазено било за 
иововр1;моннитЬ мореплавателе да 
докажжть истинностьта па загат- 
кйтЬ за новъ ов^тъ. 

Единъ отъ тЬхъ, Христофоръ 
Колумбъ, Гьнуезп^г, като тръсилъ 
западно пжть за Индия, <:>ткрнлъ 
Америка. Генуа като го бнла счела 
за мечтатель. и Иван-ь 1Т. порту- 
галски кралк като пе бплъ щ\м- 
елъ услугигЬ му. Колумбъ се от^ 
несъль до ис11анс1шя дворъ, и цаг 
рица Изабела му поверила три 
кораба. 

Колумбъ тръгва на 22 юлия 

3. 



34 — 



1492; той потег^^ова отъ Палос- 
ското пристанище (Аддалузия) въ 
тия кораби съ една друишна огь 
120 корабника. Той пристига на 
о-въ Гомера, д-Ьто се снабдява съ 
малко 11от])1»би. Ои|,е три с<:^тл1нци 
ИЗШ1Н&1И И никаква земя яе се 
показала. К(»рабиицп'гЬ роптаели 
и говорели да хвърлжгь Колумба 
въ морето. Той понскалъ още три 
дни. ВториЙ деиъ задухалъ едшгь 
пб-прохладителенъ в1Ьтре1гь, и на 
29 септемврия по 10 часътъ ве- 
черьта провид11:1а се земя; суша! 
сугиа! чуло се въ корабитЬ. Ко- 
рабницитЬ еж на кстИи-Ь пр1Ь.дъ 
Колумба, и иоздравивать го ад- 
мпралъ и вицекраль. 

Земята, до която се допр^лъ по- 
ходъть, била о-въ Гуанахами, който 
Колумбъ парекълъ Санъ-Сгива- 
доръ. 

Той открилъ ат-Ьдъ Т0Ш1 н-Ьколко 
други острови, между които Фер- 
диданл1ь Изабеда и Куба; въ 24 
часа той пристигнж,1ъ на о-въ 
Хаити, който нарекъ.1Ъ Испане- 
цьтг, който по-сстн^Ь кръстили 
Сентг- Домито, и който сега е 
зелъ изново името Хаити. НЛй- 
сепгЬ, въ иб-поатУ^^нигЬ си п&- 
тувания, той открнль ЛукеитЬ, 
1Х)Л*ЬмитЬ и малкт-Ь Анти~^и, и 
и:^гк1ъ.1ъ на бр1'>га па американския 
материкъ, близу до м^Ьстото, дйто 
е съграденъ Картагенъ. 

/Крътва на няколко неправди, 
Христофоръ Колумбъ, по :швръща- 
нето си отъ 3-то си пжт)'ване, 
умр-Ьлъ въ Валаболидъ въ 1506, 
1111 65-годитиа възрасть; н въ1тр1>ки 
неровитЬ о'1'крития, едпнъ Фло]»ен- 
тниски мореилаватель, па име 
Америко Веспучи, ималъ чесаьта 
да даде името си на новото по- 
лукл&бие. 

Открвтвя въ Анерпкж. 
1496. — Себаа-иань Кабо^ Вене- 



оияненъ, въ служба на Англия, 
открива Нова-Земя и Виргиния. 

1518. — /^тялво, испанеигь, ви- 
жда крайбрежията на Мекспво. 

1518. — Баронъ де Леви, францу- 
зин*ь, посещава нсточяитЬ.краЙ- 
бр^^жия на Америка. 

\ Ь19. — Ф^нандъ Кортезь^ испа- 
нецъ, покорява Мексико. 

1 554.— Картие, французпнъ, при- 
стига при устието на р^ка св. 
Лаврентия. 

1607. — Ххдсанъ открива псточио- 
то ирайбрЪжие на Грпнландия. 

1607— 1733. — СъединенитЬ Дър- 
жави въ Америка, основани (ггь 
англичанегЬ, въ царуването иа 
Яко па 1. 

Южна Аяерикв. 

1 500. — -^*<«а/>е5а Кабраль, пор- 
тугалецъ, открива Бразилия. 

1 520,— ^ЬГагй.*ак», португалец^, от- 
крива Огнена-Земя и Патагония. 

1 533. — Лизаръ, испанецъ, открива 
и завоевава Перу. 

1 706. — Откритие на МалуинскитЬ 
острови. 

Анернкавецъ. Жнтель на Аме- 
рика. 
Аяеривапека гжскв. Ск^вгкз- 

дие вь Н)Ж11отм яилушхбо, което 

състои о'гъ 59 зв-Ьзди. 
Аиериванокя. Принаддежапгь 

на Америка. 
А иериканскв мостове. Гана 

система мостиве, конто не нгъ!"!- 

гатъ подпорптЬ хоризонтално, та 

стълповегЬ имъ стоштъ на гол11мо 

растояние, понЪкога до стотина 

метра. 

Анерикаиъ, тур, Жлътиик^юо 

дебело ({(абрнчпо [(амучно платно. 
Аяериво Веспучи (1451 — 

1512). Виж. Америка. 
Анетжсгь, гргц. Драгои:Ьненъ 

камень съ тсменужно-сииь илд мо- 

равъ шаръ. 



35 — 



Фрашг. пословица : па зли купел I 
верига. 
Вув (Д-рь). Франц, ппса- 
тел1г-пхтетестиониикъ н космипо- 
шгъ, който кръстоса-ть въ четире 
пипшв пр'кть .тЬтп1гН{ м^сеип 
(1836— 39; цк1а Евр<тейска Тур- 
ция. Плодъ на това ижт\"ване 
е н*?говото каиитал1!о (гьчиненяе 
Ш фр. Квропеиска Турция или 
па6с€юдения върху географията, 
геологията, естествената истп- 
рШЯщ статистиката^ нравитЬ и 
^бшчаитН, археологията^ аемсдЬ- 
лшето, индустрията, търговията, 
<ра»нитЬ праеителстеа, духовен-' 
стФйто, историята и политичес- 
кото ■ ■ ' и« на тая империя 

1ГЬ ХамОургь па 1794; учплъ се[ 
п ШвеНцария и Англия ; умр-кть I 
въ 1884 Бп. В1на, ц1Ьто се би.ть| 
установилъ да жнвЬе отъ2Ь годипн. ' 

АявлЖЪ, грщ. В'ь:здухоо6разио 
вещество, което се дпОава хнми- 
чесян отъ амнаковата (ч^ки. (ин- 
шадхра); твърди употр1и5итрлии 
» VIСТ^^ве мазни нетна; ополао- 
тщтвать го н аротивъ и пяното 
съсгмяипе и падането въ нссв-Ьсть, 
Турското му име е нишадьрь-руху, 

АвИАЯгъ, грщ. Схи;ото каквото 
е азб^^стъ. 

жИАГДМлввъ, грьц,-лат. (огь 
^Ш^ амигдалонь, мнпдалъ, ба- 
дкмъ). Едно особено вещество въ 
гЬмен&та па мнпдалнтк, огь което 
чр|згь разлагане се образува снл- 
№к отрова нианоаодородг, 

АжнгдалвдЪт дрщ. Миндаленъ 

Анв«яъ, Градъ въ Франция, 
ВОДМЮ жпт. Амиенсни миръ, дого- 
ворь п<иппсапъ 1802 мгжду Ал- 
гаи и Франция. 

Ашмв% Марселипъ. Латинско 
исгиршгь отъ Г\' нгЬкъ атЬдъ Р- X 

Лмксив РШо^ ней та^/гв атип 



ссгИоа. Латинска поговорка: ТТла- 
тонъ ни е М1и ь, ала исггината още 

Н(>-ВРЧО. 

Ашихт Ьитат дтеги, Лат. По- 
говорхш: приятель на чов^шюш 
рохь. 

Аянденъ, гр^^ц. Спиртъ, който 
се добива огь Г»а1)абпя. 

Анидваръ Барва. Картагоноки 
генералъ, баща на Апибила; умр. 
въ 228 П1»1ди Р. X. 

Амватасъ. Име на нкко.1ко ма- 
кедонски царе (392—308 пр*ди 
Р. X.). 

Анвпь, евр. Тъй е, така да бкдс; 
иапстпня. 

Авирантв. Острови въ Индий- 
ски оксанъ (Африка), на брпй 
около 20. 

Авнвствракъ^ гр%ц^ Дававъам- 
нпстпя. 

Авнистия. грьц, (соб. зн. агоб- 
вение, забравяне) Всеобпю про- 
п^сине. Лмннстпята нъпчшовява 
ония, конто СД пр'Ь,ям'Ьгьп1 й, въ 
схщото положение като да не ех 
били осжжда1Ш. Поми^хването^ на- 
протннъ, отагЬнява само наказание- 
то; па то с и поединично, не все- 
обню. СНце, амнистии се дава отъ 
законъ, помилването отъ Дър- 
жавния Глава. 

Авштвсъ, ново-лат. Въспале- 
нпе па тшпата на лтробнин 1иодъ 
(медиц.). 

Авовъ, лат. Кдва челядь ми- 
рнз.1нви растения, огь която е 
кардамоггьтъ. 

Лвоинй, лат. Едно нетахвчеоко 
вещество, което съставлява осп<н 
вага на амиака. 

Авонвтъ (огь гръц. Амонг, 
име на Юпитера, прЬдставляванъ 
съ овнешки рогове). Въ гсол. едно 
вкаменено животно сродно сгь на- 
}"гила, отъ ра;^реда на четирехр^- 
нитЬ главоноги. 

Авонъ. Иудинъ дарь; царувалъ 



- 36 



огь 640 до 639 прЬди Р. X. (Библ.). 

Авопъ. Старосгипетското нме 
на Юппгера. 

Ааовяне. Палестински народъ 
често въ война съ еврептЬ. Т-Ь 
бпли нодчиноии огь аснрийцит^. 

Лтог ппсИ отюа, лат, Ля>- 
бовьта на всичко надвива. 

Лтог пюют^ лат. Обичане па- 
ритЬ. 

Аяорейци. Ханаднски народъ. 
подчинонъ огь Моисея ( Вибл.). 

Анортязация, лат. Погашение 
(ни длггг). 

Ап ортизярянъ, л <> '^- Погасявамъ 
ддъгь. 

Анорфенъ, грьц, Безфорие{Гь. 

А|1орф8анъ,грг1^Безобразность, 
отсжтствиото на оцрйтЬлена форма 
Х1рн крпстализуването. 

Авосъ, Кдииъ отъ 12-гЬ малки 
пророци (Библ.), 

Анпелнвъ, грьц. масло, носто 
сб добива отъ сирната кнадота и 
калий и служи за приготвнне на 
газа. 

А л пелн гъ, гръц, Едннъ глннесть 
черснъ 1самень. 

Аяпиръ. Франц, математикъ и 
фп:чн1гь (1775—1836). 

Аяп/ла, лат, Въ медиц. раши- 
рение (на канала); въ церк, схдъ 
съ миро. 

Авпутацвя, лат. Отр^^ване 
членъ оть чов^^тко тЬдо. 

Ампутирвнъ, лат, Отр^вамъ 
членъ оть чонЬигео тЬло: ампу- 
тирамл р^ккау кракг и пр. 

Анр|й.Пзраи.1СЕпиарь (918 — 
907 1гр1да Р. X.); военачалннкъ, 
който похитилъ 1гр'Ьстола оть по- 
хитителя му Зпкрия (Библ), 

Австердан*} . Столица на Холан- 
дия, прпстаяшде на ОЬверно море, 
437,800 жит., значителна търговия. 

Аву-дармя. Виж. Оксусь, 

Амуниция, лат. Военни потрЪби. 

Ашоиг 2*го^)гСу фр. Честолюбие. 



Атоиг /аН Ъсаисоир^ тагя аг' • 
дпи /аИ 1оШ. Франц, пословица: 
любовьта е мог^Б1ца, нъ иарнтЬ ех 
всемогАЩИ. 

Авурахъ. Виж. Муратъ. 

Авуръ, лат. I). Богъ на лю- 
бовьта и любовните иаславдения, 
синъ на Венера. Сега сь това име 
нарнчатъ красивнт* Д'Ьца. 2) Го- 
ляма р'1Ька въ Азия, мехд^ Сибпръ 
и КитаП, 4377 кплом. 

Авфибиогряфиа, грьц. Описа- 
ние на чемноподнпгЬ животни. 

Авфибвидогия, (гръц. амфщ 
двоенч.; виось^ живоп.; логосъ^ ду- 
ма). Учение аа земноводннтЬ жи- 
вотни. 

Авфибвя, гргц. (Отъ амфи, дво- 
яко; виосг, животъ). Земноводно 
животни, 

Авфвболитъ, грщ, Ихинъ ка- 
мень> въ състава на който влвза 
главно амфиболъть. Представлява 
много разновидности, н бива оть 
едро-зърнестъ до набить. Ср1Ьща 
се въ Чешко, въ ЛлпитЬ, въ С. 
Америка п др. 

Анфибологин, г^рьц, С&щото 
каквото е амбьимгия. 

Авфиболъ, гръц. (соб. зн. дву- 
смнслепъ, сир. сьмнителепъ). Ми- 
нералъ, който състои оть кремно- 
земъ, варь, магнезия, жел1^. На- 
мира се почти вскдЬ масивенъ или 
въ прнзватически кристали, и сь 
разни шарове. КристалитЬ ех често 
лдъги като игли. илп тънки като 
атакна. Черний амфнболъ се на- 
рича рогова изм€и€а; зелений ак^ 
тинолит%; б^ий, тремолитг или 
бЬ^га рогова измама; влиаттнй, 
асбестъ. 

Аяфябрахнй, гргц. От&пка въ 
стнхъ, състояща отъ три слога съ 
средния дълъп>. 

Анфнгурнческя, грьц, Бесми- 
слонъ. 
Ахфигт^ряяд грщ. Слово, 



— 37 — 



сь<пгаение, впь което уьшшлено 
т употрЬбяватьдз^ми. които го пра- 

ВНЕТЪ бс-ть СМИГ^ТЬ. 

АнфмвлрптнческИу грьц. (соб. 
Ш. дтмко плодовити). Употр1/)Я11а 
ее за растения, които давать плодъ 
а ва^гъ лепяха н подъ земята. 

Аяфиоиъ, грьг^. Сянъ на Юии- 
тера а Актиона, който тъй чудесно 
евирЕКЛЪ на лпра, че самптй ка- 
нене ирн свиренето му жшгравали; 
тК сами, Егь иокориость на хармо- 
квята, отивали та се слагали и 
нигЪствалн за да се съзнде сгЬ- 
вата на градъ Тива. Сега Лмфи- 
онъ понякога иаричагь искусеш* 
иузнкантъ. 

Алфмподъ, грьц, /соб. зн. около 
^дкЛ Старъ градъ блозу до устие- 
то ва Струна въ Македония, се- 
ПШШ1Й Бш1олп жя1^ЯмОо^л(Би6,ч.). 

ДяфискаИу гръц. (огь амфщ 
опио; схва, с^нка). ЖителетЬ на 
горещвя поясгъ; г^хната с^нка сочи 
ту къмъ сЬверъ, ту къмъ югь, спо- 
редъ както слънцето е на сЬверъ 
ада на югъ отъ екватора. 

Лафвтеатраленъ, гръц, Въ видъ 
ва ахфнтеатръ. 

Алфитеатрь, гргц, (соб. зн. 
«голо т*:ат1>ь). У старнт^ Ерхгла 
сграда, вср-^дъ която се давалп 
1гр|ц|егга&1еиая. Въ неш шлало за 
зрпедетЬ редове столове посте- 
пеяво вахигихтв едни надъ другн, 
ва да ое визма свободно ар-Ьли- 
щето. 

Аяфвтрвонъ, г-рьц, Тивскн царк 
хевата на когото, Адкмена, въ вркве 
ва отсхтствието му, добила отъ 
Юшгтера сии-ь Херкулеса. Въ прЬ~ 
НОС- сн, радуи1е1гь гос1Ч)приемцикъ. 

АкфитрвгА, гръц. Богиня на 
М'Р»по, жена на Нептуна (Бас- 
носл.). 

Ана АвС1раДсна, дъщеря на 
Фвднпа Ш (испански краль), сж- 
прага па Лудовика ХШ (Франц. 



краль); регенткя, атЬдъ смъртьта 
на краля ( 1 643), прЬзъ малатЬтие^- 
то на сина си Лудовика XIV; 
дала всичкото си доверие на Ма- 
зарена (род. 1002» умр. 1660). 

Ана Йваиовиа. Рус€ка импера- 
трица, род. на 1С93, дъ1церя на 
Пвана, по-старъ брать ва Петра 
Велики, и безд11тна вдовица огь 
курландския дукъ; въскачпла се 
на Н1)Ьстола по пнтрпгитЬ на кан- 
целсръ Остермана и князове Дол- 
горуки, които 1Ж пр^Ьдночели огь 
дв1>1'Ь дъщери на Петра Велнки. 
Нейппй лн>бпме1гь Крнссп.-де-Ви- 
ре1гь заточнлъ князове ДоЛ1*оруки 
и съпартнзанегЬ имъ, и управля- 
вал-ъ държавата пр^зъ пилото й 
царуване. Въ нейно вр^Ьме русскитЬ 
войски отблъсна^ли нашествията 
на кримскитЬ татаре в разбили 
турцитЬ (1730—1740). 

Ава (Се.), Жена иа Св. Иоа- 
кима и майка на Св. Богородица. 

АааСгюнртъ. Английска царица, 
дъщеря на Икона И. Въ нейното 
1Ц1руване англичаннгЬ завоевалн 
Гнбралтаръ (1704). Тя се борила 
аротнвъ Лудовика XIV, и присъ- 
единила Шотландия на царството 
си (род. 1004, цар. 1702—1714). 

Авабаигмаиь, гръц. (соб.зн. прЬ- 
крьщнничество)^ Учението на ана- 
баптиститк 

кнлвлптяашугрьц. 1) Христян- 
ска секта, която се появ1иа въ 
Швейцария (1520) и п6-сетнЬ рас^ 
нросгранила въ н&нон страни въза- 
надиа Европа, и която не припознава 
кръщението въ датската възрасть 
и пр&кръпщва.та въ пълнолетие; 
тя още проповЪдвада общнооть 
на имота и равевство на всич» 
кнтЬ христяне. Пр-Ькръщававето 
е било, очевидно, едно случайно 
обстоятелство въ нЬроучението на 
анабатггиститЬ, !што тЬ с& пргккр1г- 
11;ава1Н въ началото връстеннт^ 



въ ж11тннство обращенняцп огь 
друга христянски испов15даипя. 
ЛнаОаптиггигЬ еж се изметнйлп 
па (чч^атпитЬ 1>аиттп'и, понГ. от- 
нооителио кръщението въ пъано- 
.тЬтиа. 

Аиаграма, грщ. ПрЪ^Ьствапе 
букппт!; въ една дума яа да се 
доОие 1[ова дума <".ь дру1м :ша- 
чение. Прнм'Ьрн: брада, дарба: 
течно^ четно. 

А нкграмвтизнржмъ. Съставямъ 
а11иг|)ама. 

Аваграмагиамъ- Съставяно ана- 
грааш. 

Аимгрнматнсгъ. Съетавнтель 
па пнапк1мн. 

Аиагрнфь, грь^^Орт^пс, което 
лпше наопаки яа печатане. 

Анадирь. Сибирска р1ка, която 
ое влива въ Берпнгово море; 640 
кид, 

Анаиарлвено дърво (гръд. ана, 
като; кардиа, сърдце). Е^астенпе, 
което дава сръдцеобразннтЬ п.ин 
дове. конто се употр1збява'гъ иъ 
а1ГГею!гЬ подъ името оуЬхи акажу. 

Аиаклистикм, гргц. Сшцото 
кпквото е диоптикн. 

Авакреоитически стихове. Сти- 
хове по подражание етиховетЬ на 
Анакреопа, гръцки лирически по- 
©ть (У-п в*къ пр*ди Р. X.), който 
€ въспйвалъ радостьта и удовол- 
ствията. 

I Анакеагоръ. Гръцки фплосафъ, 
1У-п в1еъ пр-Ьди Р. X.; учитель 
1на Ари1?готеля; пр11Дполагалъ. че 
[луната е населена; той нръвъпод- 
!държалъ, че свЬтьп! не е пропаве- 
■денне на една сл-Ьпа сила, а на 
единъ умъ, на единъ Богъ. 

Анаксархъ. Гръцки фплософъ 
огь Демокритовата н1Кола, бн,1ъ 
съвр11менниь*ъ и приятсль на Але- 
ксандра Велики (1У-и вЬкъ прЬди 
Р. X.) 

Аиакеннандръ. Гръцки фа.10 




софъ (610-547 прЬдп Р. X.). 

Аиижснмеиъ. Гръцки фплософъ. 
едппъ огь учптелетЬ на ^Vлексаира 
В'ликн; пнеалъ 1И>ч^етнЪ история- 
та му. 

Авалн^ лат. Летописи. 

^Аналиаиралъ, гръц. Ргичлагам!! 
Н'Ьп1а па гъставпнг!^ му части : 
расчлепнпамъ. п])асж ра.^боръ. 

Аннлиаь ^гръц. анално^ д1инк. 
разлагамъ). 1) Въ хим, разложе- 
ние еди1> н-Ьщи на съсшвнитЬ 
му части: анализъ на водата, на 
въндухч . И пр. 2) Въ грама г, 
логически анализъ или ря:<)1<ръ, 
раздробяване една фраза на пр1лД- 
ложспня и на всЬко предложение 
на поддежап1е, свръсш1 и прилоп». 
Граматически анализъ^ разборъть 
който зима думитЬ една .по една 
за да посочи рода, числото и па- 
дежа на всЬка. 3) Въ логик, схму 
(х>бъ да с« изброяватъ, различа- 
ватъ, и сравнявагь помежду имт^. 
чттичнпгЬ иден съдъ1>жаеми 
е,'Ц!а обпщ идея; въ пртивопол 
жность на синтезисг. 4) Съкрап^с:^ 
ние на тсксть, на слово; резю 

Анаднсгь. Чов1>къ иск>'сск' 
вЬщь въ аиали:гь. 

Аналитяка, г/ш^. Т1рнсиасоГ^ 
ние на алгебрата въ геометри. ^ 

Аиадигически, грщ, Разя^^ 
теле1гь. Въ математиката: ап^ .^ 
тическо нзражепие^ всЬка са 
между величинитЬ ияразена 
условннгЬ математически з 

Аиада'1ическа метода. 
бътъ когато се расжжфа 
доказапото за оспованиетл 

Аналогичеаъ, аиало 
гръц. Гходепъ, подобенъ. 

Аналогично» гръц. Сх. 
добно. 

Аналогия, гргц. Сход^ 
ллка, съотпогаение мсжя^ 
м-Ьта: 6и1гарскии с 
лЬма аналогия с% ру 






40 — 



го памразплъ, та го затворидъ 
(74.Ч), азботь му очитЪ, и запо- 
в^далъ да го раскаратъ по хп- 
подрома на магаре съ главата му 
къмъ опашката. Той умр. въ 753. 

Анястаемя (Се,). Мхченвца вгь 
царуването на Нерона. 

Апастасмя (С&.), Островчо въ 
Черно море, далече 4—6 киломе- 
тра (п-ь Бургазъ.— Монастпрь подъ 
гръцкото духовно В11Д0МСТВ0, почти 
занусгЬлъ. 

Апатеив, грьи.. Отллчение огь 
цръквата, цроктетие. 

Аяатолия (г])ъц. анатоли, ио- 
токъ, снр. огь Царшфадъ). Виж. 
МаАа Азия. 

Аватомирамъ, гръц. Расичамъ 
за исчтЬдване трупъ. Въ щгЬмос. 
с-и. разгледва.мъ твърд^Ь подробно. 

АнатомячесЕи.г^>м^. Който при- 
надлежи на анатолгаята. Анатоми- 
У€ски кабгшетг е стая, въ която 
сл събрани анятомическн уреди 
ноставсни въ редъ. 

Анатошгя, грьц. (огь апа, пр'кть; 
темпо, 1г1;кж). Наука за направата 
на чов1яикото тЬло. 2) Лскусство 
да се изучва човешкото тЬло чр-Ьзъ 
расЬчеио. Въ прЬнос, еж. по- 
дробно пспитване. 

Апятонъ. грхц. Чов11КЪ, който 
се зпнп.мава съ анатомията : тру 
порЬзателъ, 

Апатотт». Градъ на Вепеамино- 
вото племе ; оноредъ Робинсона, 
се1'а111Ио'1*0 село Лната, въ ОКОЛ- 
ноетьта на Иерус4иим*ь (Библ). 

АиафорА, грм\. Повторение нн 
една и сжпщ дума въ началото на 
исЪкоЙ периодъ. 

А яйфродяягь. грка,. Недоста- 
тьггь въ половото побуждеиие. 
Анафродитъ, иеспособенъ въ по- 
лово отношение. 

Апахяромсь. Скитски философъ 
(У1-и и^къ пр-Ьди Р. X.). Ам който 
огь любознателность а&т)'вадъ по 



разни страпн, се явплъ въ Атина, 
дЬто етанддъ приятель и ученикъ 
на Солона. Ка:]ватъ, че кога се 
върнх*1ъ въ отечеството си, ца- 
рьтъ запов-Ьдалъ да го убпжгъ, 
отъ страхъ да не въведе тайиитЬ 
на гръцката религия. 

Анвхронизнъ (гръц. ама, про- 
тнвъ; хроиосг, вр-Ьмо). Погрешка 
въ л'Ьточнслеиието чр'Ьзъ отнася- 
не къмъ една дадена епоха явле- 
ния, които не 02 могли тогава да 
станхтъ. 

Анвереъ. Градъ въ Нел1*ия, 
пристанище па Шелда, 240,000 
ждт. Тьр1ч.шски град*ь. 

Ап1*ажннент1., фр^ ОбЪ1цанве, 
задължение. 

Ангажирдт., фр. Задържямъ 
за свое употр"Ьбение, усдовявамъ, 
наимамъ (чов1!кь или мЬсто); зи- 
мамъ думата никому (обвръзвамъ); 
каннБ. 

Ангажиряк!. е^, фр. Обвръ»- 
вамъ се, об151цавамъ се, даланъ 
дума. 

Авгеларь или ДнгелнриЙ (се), 
Вшк. Методиеви ученици. 

Ав гелс км , отъ амжл». Който прн- 
иадл^^жи на ангелъ. 

Ангелъ г/лц. Съвършено ся- 
щество, което служи Богу. Въ пр*- 
нос. см. човгЬ^ь съ беспр^д^ктна 
доброта. 

Ангива, фр. Жаба {прлепа €о- 
лсоть). 

Апгипграфяя. гръц. Описание 
въ анаг. сждовегЬ на че1г1шко- 
то гЬло. 

Ангяологяя.грщ. ангионь, с«дъ: 
логос», слово). Учение въ анат^ 
което пзлага направата на смдо- 
ветЬ въ чов11ка, по които текжть 
соковегЬ и кръвьта. 

Апгяоскопяя, грщ. Разглеж- 
дане капилярнитЬ сждовс на чо- 
в1;пшоп) гЬло мр-кть ангяоскопъ. 

Ангяоекопъ^г^ц. Инсгруменгь 



— 41 — 



м разглеждане кахгаляршхгЪ (вла- 
огат^ ийй-тъ11К1ГгЬ) сждове въ 
тЬдсгго. 

Авгяп». гргц. Въспа.1еиие иа 
г-адоветй въ човЬшкоти тЬло. 

Аяглшйскя болеетъ (Шос1и- 
и*), Всгесть» свой<ггвена исклю- 
Ч1ГШЛ11о ни дЬтскпта възрасть. За- 
1Шава С1^ съ разнообранио искрв- 
виваае на еостпт!^ п това сггава 
огь веправолпото хранене на 
пн тЬлеови части ; въ коствтЪ се 
заб1д1жва намаление на варлпвп- 
Т* оаш. Тая болесть, П(ьпсчето 
ожтя но е опасна за Ш1вота; а.1;1 
ве1фавнлностьта на востит!^ по- 
вечето пхти остава до жпвотъ. 

Авглнканскд плн епяевопад- 
яа цръкна, парпчапа въ Англия 
П^В11гок*1 цръква^. Цръквата, която 
господствува въ Англия, отъ X У1-и 
вЪвъ» епохата, когато Хенршсъ VIII 
е вгънелъ реформадията. Тоя царь 
9П8ър|лать а1а<пъта иа рнмока- 
толпеската цръква надъ Англяя, 
мацото папата отЕаяалъ да унн- 
1м..71:11 брава му съ Катервка Ара- 
.1 (1584); и понеже извърше- 
ь.1 : 'тратъ бнлъ п»>-вече полн- 
Т1: гколкото ррлнгиоаенъ, ш. 

н;* мов<лч1 в11р41Попов"Ьдание 

» ' малко отъ римокатолп- 

го. Едуархъ %! сл-Ьавалъ 

|н ' ли гиката па пр^дихествоника 

см спрямо Римъ и расц^плоннетс 

(яав&ло П(^-^ат^мо. Марня Тюдоръ, 

н«7Л--№1та ц[1^1>емиииа, извьришла 

1а яасялпн да упшиош! д'&- 

Ачг*17 иа двамата сп ирЬ^тшосггш!- 

шшжЖщ 1гь прод-Ътата огь иош кръвь 

шкиужяла само да направн умра:то 

рммоматодмчеството : за т^ ва и 

пейвата пр^Ьемннца Кавсавста безъ 

....г-.^-г.-! мжка установила оконча- 

1гп»>ниата р»?форма{1562). 

1та нрькол ■ проте- 

Г1 иЦ която 1'лЬдШ1Т0Ки- 

речн 1ю&чкнг1> догмати на Кал- 



вина; ада тя раялича огь друпт- 
тЬ протестантски в'Ьронс]1ов'1;;;аиин 
главно по това, че прнног^нава 
епископството или перархическпя 
редъ на духовенството, и пази 
въ обрядитЬ си, както католиче- 
ската и 1фавос*лавната цръква, 
изв-Ьстпа въпкашна пиш][осгь. 
Царьть или парицата е глава па 
тая цръква, както русскнй дарь 
е въ Руспя на православната 
цръква; тоЙ назначава епископи- 
те», и, заедно 1^ т^1xъ, набли>- 
дава Т0ЧПО1Х) пазене на реда н 
церков1ШтЬ устави. Висшето ду- 
ховенство СЪСТОИ отъ двама ар- 
хцеш115К0па: Кантерберпйски я 
Поркски и 25 епископа. ВъпрЬ- 
ки :ц1.г1ит1ието на апглийскнтЬ 
господаре да под^ържатъ господ- 
ството на една държавна цръква, 
множество секти еж се образува- 
ли въ Англия ;н гоненията противъ 
г!">хъ еж сторили лгЬсто на една 
сиггема в*ро'п>рпимость шьвече 
въ съгласие сь новнгЬ идеи. Много 
в[УЬме членоветЬ на отцЬпенитЬ 
отъ държавната цр'ьква обп1ества 
не ех моглп да участвуватъ въ 
държапинг!. служби, нито да се 
радвать на псаигнчески права; 
ала реформата отъ 1828 и 1Н29 
е отмахнала прЪгра^гапц която 
имъ е затваряла вратата на па- 
роднотч) събрание. 

Англацавнъ, лат. Изражение 
свойсавнно па английския езикъ, 

Антлаа. Име, което изобщо се 
дава па една държава въ сЬверпа 
?]вропа, сьставена огь два гатЬми 
о';трипа : Британия или Велпко- 
бртиния и ирландпя. Британия 
е наЙ-г^лЪмнЙ огь европейскитЬ 
острови, па 33 килом. с1ш.-заЛ11,и1о 
отъ европейсш1И материкъ, огь 
койтг^ ш д1и1жгь ОЬверпо мор", 
Па-дс-Кале и «1а-Маншъ; на 21 
килом. иа запада отъ Пр.1андия, ить 



42 — 



която ш .хЬлшть СЬверпий напалъ. 
Ирландско море и канилъ св. 
Гоорги. СоГютвено А. е южната 
и пб-голЪмата часть отъ о-въ Бри- 
тания 1ии Великобритания [с1> 
вгрпата часть е Шотландия], па 
и наЙ-важппП членъ на държава- 
та; тя има пространство 131.628 
чет. килом. и насел. 29,500,000 
жпт. Простра нетвото на и1иато 
кралство е 314,628 чет. кнлом. н 
насрленнето му 38,265,000 жит. 
Стол. Лондонь, па юго-западъ; гл. 
гр. Лиесрпуль, Гласговь (Шотлан- 
дия), МапчестгрЪщ Еирмпмгамь, 
Лидс*^ Шсфилдг^ Дцблинь (Пр- 
ландия), Единбургъ (Шотлаидня). 

Слищ А. е блатиста почва па 
псггокъ, и 1иаиинска земя па 
сЬверъ и западъ. 1\лиматъп., вла- 
женъ н Атъгловъ, пох1;ържа изо- 
билна растителиость; иъ лозата 
не вщгЬе. ЕдинственитЬ важни 
ост})ови покрай бр111х>вегЬ на А. 
ех: Шепи, Хуайтъ, Герннай, Серсъ, 
Джерсп п А н глези. 

Праатени^то на държавата е 
васл1у1(ггвеца копст1ггу11иои11а мо- 
нархия ; жонигЬ моглггь да иа- 
сл^дватъ пр1)Стола, ала спноветЬ 
царгзагъ прГ.дп дт.щерпгЬ. Царьгь, 
сгьвършенолЬтпгь на 18 годпни. 
тр*бва да е отъ англпканската цръ- 
ква, и не може да се жени, осв-Ьвь .'^а 
протестаптка. Е,т.па царпца може да 
д11ли сь мажа си почестит!'. и 
П|1'1ипмствата на царския чинъ. 

Упражнеиието на вс1шо в'11ро- 
нспойхтднис е свободно, ако не е 
противно на обпьестнепата ярав- 
ствеиость, Дв-Ь в^фопсповЬдаппя 
ех припознати за държавни ре- 
лигии — англи канската и.ти епи- 
скопалната цръква въ сжшд А. и 
въ Уейлсь, я просвитерилнската 
въ Шогмаидпи. Пьрвата яма око- 
ло 20,000,000 пог.г1.,|0Ш1Т1'Л0, вто- 



рата около 1,700,000. Мопархъгь 
е вър.ховенъ глава на народната 
цръква. Католичеството, което брои 
около 6,000,000. господствува въ 
Ирландия. Множество секти еж се 
родили въ народната цръква: ме- 
тодисти отъ няколко подразделе- 
ния, отц1шепнци пресвитерианс. 
башпсти, юингариапс, свободни 
цсрковимци, Евакори, моравски 
б])ит}1 и др. Евреи има около 
60-70 хиляди. 

Войската се бере по добропатни 
набори. Сравнително А. има малко 
сухопжтна войска, ала тя е първа- 
та морска спла наскЪта. II военно- 
морскйг1> набори еж доброволни. 

А. н*Ьма обща система на на- 
родно образование : всЬко уч1!ли- 
1це, основано отъ частни лица, 
огь еснафи, или отъ владКтел**, 
се поддържа огь ср1иствата иа 
оснопателетЬ си, и си нма своа 
особиа наредба. 

По отношение на граждаискитЬ 
права, аиглийскиЙ народъ е раз- 
д+^ленъ па благородници^ приви- 
лсгпрувани пасл-Ьдствени гатЬмци, 
и обикновсполюдци. 

По Т1»рговията и индустрията 
А. държи първото м^сто 1^а св-Ьта; 
никой народъ пе е нмалъ до е^га 
толкова распрострапепи търговски 
скотенин. КамениитЬ в&гдпюа еж 
ияворътъ па богатството иа А., 
защото гЬ еж двигателната сила 
на промпшленопъта й, параплу- 
нитЬ н Ж('л!1;п1ицит11 Л и колони- 
идното й мощество. 

АиглнйскптЬ Еолотга по всич- 
кнтЬ части па земното 1аж6о 
пматъ пространство 23 милиона 
чет. КИ.10М. и едно население отъ 
314 милиона яснт. и съставлявать 
«една империя, надъ която слън- 
цето никога не :адхожда>. Глав- 
аигЬ ОП. тим 1иа,^инин еж ю> 
Европа: ГцОр1и1таръ в Малта ; въ 



- 43 — 



кзпш : Пндпя. о-въ Цейловъ, с^-въ 
Кяпръ; въ А|'рокл: Наталь, Ност» 
Добра Нал»^ж,яа пла Кппска 1Мло- 
ЛШ; пъ Аморика: Канлда. Гш1- 
&иа; 1гь0кеаиш1:3ппа.^1ши Южма 
Айотрилии. Нови И»жцн Угйлсъ, 
Нова 3(»ла1|дт1, Нинторпи, Тас- 
шшяя: между Источи<ьтгдй('кп'гЬ 
»-вя: Жаиайка, Трниодадъ, 1»ар- 
Фадд а Бахама. 

Иетюрая. Англ1ш, /^»уА"^'А 
лсмя нл англиЛ пъ старо врЬме 
с« наричала Брнтаипя, защото 
била населена о'гъ брититЬ, келт- 
ско 1и€ме: друго нейио старо име 
е Л.гбнонь, което пронзвощат!. 
втъ крлтгкат! » албь ил и ал71ъ 
[Озшшшл). Фпппкияпег^ оть рано 
Пи. !.и[апали А. Ка1»гагеисцпгЬ мо- 
.шкгеде ходили по крайбр^Ь- 
Х1шта й за олово. Рим.тянетЬ по- 
кориш т-ая земя п ьк в.Iа,т^x1И 
400 п>ди1П1 ; Щк^арь пр(ишкпл1.1Ъ 
въ ие1Ж два ияп-н въ 55 п 54 прЬ- 
!■ Р» Х^ нъ А1Т5ИКода довърши.ть 
мвосваиш?то й оть 78 до 8о сл11дъ 
Р. X.: и тоя ггьлководецъ пръвь 
равбрадъ. че това г островъ. Жи- 
тм*тЬ ва Каледония (Горна Шо- 
тлад.1пя;, извгкп^нн подъ името 
пигга п скоти, като протпвоста- 
шив ял ромскит!) нападения не- 
1гр1юдо,гя1ГЬ отпоръ, Адрианъ нз- 
дт'|Ц&.1ъ среща тЬхъ една укрЬ- 
пека сг1>ла. Когато вярвнретЪ 
ае-ти да йанадатъ прЬд11.1ит11 на 
римската империя, римляиег!) во- 
В1Калл легионнтФз си наяадъ (408), 
■ 1Ио**тлпн.1н Британия па на- 
I на К1иедонц[гг1ь конто 
и^..^.... . -ш сгЬната, БрититЬ по- 
пкадп ид помои;ь англитЬ и еак- 
сог!, пирати. ко1п*о дохожд!ии 
•ггь Дания да нападять исимкн- 
т1» край6р1;жпя. Тия стрятпп съ- 
шзпица 1п подчинили намЬ^гго 
да 1игь помогн^^гь и основали 
с«дель Е|>алотва или англо-оак- 



сонската ептархия, която не аа- 
късн1к1а да спане една монархия, 
на която Алфредъ Велики по- 

ЛОЖНЛЪ яко ОСНо1НГГЬ. (>Ще Г[0ДЪ 

римското аниичество христяц- 
ството почшБло да си пробива 
пжть въ Л.; нъ то се усггаиовило 
въ земята чрЬзъ грижнтЬ на ан- 
глийския раипоапо(та1Ъ Авгуе- 
тииа. калугеръ, който ие само 
ойърнжлъ въ новата вЬра самит!; 
аигли-саксн (604), а н иапра- 
вилъ ОП. гЬхъ едпиъ просв'Ьте1гь 
народь, който дивалъ па Карла 
Велики в-ь Франция учени като 
Алкюнпа и на Германия пропо- 
иЬднипи като Боиифан.»и. Отъ 
1017 до 1042, данцигЬ нодчинн- 
лц А. Ед)ардъ Ш сполучилъ да 
въстановн англо-саксонска!^ ди- 
настия, нъ А. скоро подпаднжла 
подъ а1астьта на фраицу;^скит1; 
нормандцн, иа които пр'Ь,хвмдц- 
гельтъ билъ Ви.1хелмъ Завоева- 
те*1Ь (1006/ НормандцитЬ до- 
несли въ А. езпка на Франция 
и (['еодалната система, Въ Г2 15 
едипъ (?ъ1жяъ па нормандо-апгло- 
саксонскнтЬ благородници и на иа- 
ро.;а нрндобвлъ отъ царь Ивана 
Безземни, до тогава неогранн- 
ченъ господарь, Воли1{1гта Харта, 
ценовата на всичкит11 английски 
свойодп сега въ сила. Отъ 1264, 
една камара иа народни щгЬд- 
ставителе у ела да засЬдава до ка- 
марата па лордоветЬ. Стогодинх- 
ната война ирптнвъ Франция 
( 1 :УЛ9 — 1 4Г)3) скоро се иосл^Ьд- 
ва.1а отъ гразкланската война 
мсаау Червената Роаа н Б^лага 
или Ланкае1'ерския домъ я Иорк- 
ския. Тая междуособица дала пр'Ь- 
стола на ньрвия домъ — Тюдо- 
ровцптЬ — (1485), който благ1)- 
приятствувалъ на реформацията 
и осповалъ морското мон^ество на 
А. Сл^ъ смъртьта на Елисавета, 



- 44 — 



дв1>тЬ кралства, Англия и Шот- 
лпндия, се съсдипидя позъ скп- 
итра на Якова I (Яковъ VI Шот- 
ландска), санъ на Мария Сткь 
аргь ^1603), ала това съедии!^'- 
ние бидо само лично; то ста- 
шхло подлтичесво едвамъ въ ца- 
руването па Ана Стюартъ (1707). 
Синътъ и нас.тЬдт11п>'гь на Якова 
I, Карлъ I (1025— 1(549), като 
растронлъ (1)11наиситЬ ни държа- 
вата съ войнптЬ си съ Испания 
и франция, принудвлъ се да от- 
от&пи на парламента :3|1 1гЬкои 
субсидии пр'ЬлишнитЬ права Р*'- 
(Щоп о/ К/уЛ/-^. СлЬдъ тс1ва, тик- 
пхгь по пжтеката на деспотизма 
отъ минист])цгЬ си Бякиш^ма, 
Стряфорда, Лода, той И години 
управдявалъ бсзъ па|>ламснтъ; ала 
поради разд" р итЬ съ II 1отл а п- 
дия, принудилъ се въ 1040 н*^ 
само да свика парламеита, а и да 
го припознае :» постояненъ. Тоя 
парламепгь, нареченъ длъгь^ зелъ 
въ р;&ц1>тЬ си в.1астьта и подка- 
чилъ открита война съ краля. Раз- 
бить отъ иарламентскнт!; войски 
(1645), крахьгь побЬга&лъ въ 
Шотландия, нъ бидъ издаденъ. 
Парламептьть на своя рсдъ билъ 
ирш1уд|'нъ да отстлпн влапьта си 
на войската въ глав"Ь съ Кром- 
вела. Кроивехь назначн^ъ коми- 
сия да скди краля. Като сет- 
шша на това, кра.1ьгь билъ на- 
казанъсъсмърть(1б49), кралство- 
то унищожеио и Кромве,ть про- 
гласенъ полшзненъ покровнтедь 
на реп}*бликата. Той потжпкалъ 
въстанието на ирландцитЬ, раз- 
биль Карла II и п:^върIиилъ ^дна 
честита вой на съ Хола1аия. 
Управ:1енп1П'о му нзвъпъ било 
блескаво : всичкитЬ господаре тър- 
сили приятелството вгу. Той 5^1- 
рЬлъ въ 1058. Сл^дъ смъртьта 
му, п^пералъ Мъикъ сь войската 



въстановилъ к|>алството съ Карла 
II за кра.чь (1660). Нъ Стюартя- 
^^1 паь"ъ били свалени огь ирЬ- 
стола въ 1688, въ полза на 
Ораижския домъ, отъ една коа- 
лиция на впгптЬ и торптЬ. Внл- 
хр.1мъ Оранжски, като умр^ъ без- 
д^теиъ, насладила го царица Ана, 
и по смъртьта на тая господарка, 
на пр1>стола се нъскачилъ Брун- 
свигь-Ханоие|№КИ домъ (1714), 
отъ който е царица Виктория, 
която царува сега ^1896). Въ 
врЬм1То иа Георгия 111 А. придо- 
била Канада; изгубила, сл*дъ 
8-годип1на вой иа (1775 — 1 78*'^ ), 
с^вероамериканскитЪ сп колонии, 
които 1>бразували Съединен птЬ 
Държави; и въ 1800 сп присж- 
едннила напълно Ирландия. Фран- 
цузската революция била при- 
чина на една продьлVКНт^^лна борба 
между А. и Франция» която аай- 
сетнЬ се ув11ачала съ пълна спо- 
лука за А. (1815). Т1р11зъ цару- 
ването на сегапшата пдроца 
най-важиото събитие е било съ- 
тзътъ на А. съ Франция и тЬх- 
ната обпщ войиа съ Русия (1854 
— 56) и англий(^ката ок)*пация 
на Кгппегь (1882). Политиката 
на А. е да похтьржа владнчео 
твото си иадъ моретата; по тая 
причина тя аи1во се интересува 
въ участьта на Цариградски и 
Дарданелски протокъ. Ако една 
силна по сухо и по море държава 
стане господарка на тия исходни 
точки за СрЬдпземно море, тя ще 
зацла1пва Суезски каналъ, нйй- 
к&сия ШБТь иа А. за нейната ко- 
локнялна империя, Индия. 

Лн1лом«&аиа, гр. Отрасть къмъ 
всичко апг.1ИЙско. 

Англокмиъ, грьц, Поклопиикъ 
на всичко английско. 

Анг^ао-оаксонци. Оби;о нме 
иа германскагЬ народи, които 



45 — 



иитдн в-ь Великобритания въ 

Амгдофнлстко, гръц. ТТрияпл- 
гпн» къмъ Англия, 11игли'1анет1>. 

Ашлифндь, г^^ц. (отъ англо 
31 &иг4ичш1инъ, и ^и^*ось, прия- 
тел»). Приятоль на Апглия, англл- 

Аиглофобшм, 9рщ. Страгь огь 
Ангдпя, огъ англнчанетк; омх)азп 
гьмъ гЬгь. 

клгльфобъ (отъ амг.ю, анг.ш- 
<1аийи1>;^о4/]с^гграхъ). Ненавнст- 
ПБЪ на Англля. англачанет-Ъ. 

Ат^чм». Португалска колония 
ягь южва А<|>рика, на Атлаитпчс- 
СЕП океанъ; гл. гр. Сень-Поль де 
Лаанда; окпдо 2,000,000 ЖПТ. 

Анголско дърво. БДИО Ч1'рВ1^ 

Но хьроо. което расте въ Ашчиа. 

Авгора. Градъ въ Аяинтска 
ш^ едаовр'11мешиа Анкира; 
-....'гиО жит. 

Ангроеасгь (огь фр. ань гро, 
п * ! чавачъ на ^'Д^х}, кру- 

И'. чь(то11танджш1); упо- 

требява с<? въ протовоположность 
ва дстанлилтг. 

Лн^шз гп НегЬйу дат. Зияи 
[ср. вряе] подъ тр1*1Ш1и, снр. не 
«е дои^ринаб а на най-прши'!^ 
Бкгедиагга вгьпкашностъ. 

Андалукй^-Ъг итъ Лндалувия» 
Млнералъ, коЙто състоп отъ гли- 
Шщ {фенпоземъ п варь. Крвста- 
лгг* му еж обикновено ромбнчески 
цоззш; червеппкавъ илп жлът- 
■кшвъ съ стъклеиъ блесъи~ь; най- 
дрбрнй вгь Тнрол1>. 

Ашд^Х^лшш. Страна въ Пепа- 
шиц ра;д&1она па 8 обласпи, рао 
ВМ0К<>т1 да югъ ме-а;д^' СрСип- 
аехяо море н Атлаш-ическа оке- 
«1гь ; простр. 58,4013 чет. кил., 
вмяа. 3,000,000 жит. Изобщо ху- 
<АЛ* кдимагь и плодородна земя, 
1ие11аоггьГвада.1кпвпръ. Скотовъд- 
шито раашсто; аидя^рскитЬ коие 



се слав1;ргъ. — Въ началото на 
историческите вр1змеиа А., която 
«тарнгЬ наричали Бе.ччмна, била 
I населена отъ едно пберско племе. 
I сходна съ баскнт1>, мо/кду което 
Емало финикийски селл1да- П6- 
С€тн11 А. била подчинена едно по 
друго на картагенянег?! (огь 1У-и 
вЬкъ пр'111ди Р. X.), римлйнстЬ (огь 
205 слЬдь ^Р- X.). вандалит-Ь (вь 
началото па У-н вгЬкъ) и готитЬ. 
Огь вандалските св завоеватсле 
страната добила името Банда- 
лузия, което напоконъ стапакло 
Андалувия, Въ 711, А. на,1нжла 
подъ властьта на арабигЬ, и отъ 
тогава въ непк се образували мавр- 
скнгЬ кралства на Севпда, Хаенъ. 
Кордона н 1^енада. Въ 1492, нрЬ- 
зммането на Гренада огь Фор- 
диианда Католика :ивършило съ- 
единен ие1ч> на А. съ испанското 
кралство. 

Андвнаиокн 0-вя. Купъ остро- 
ви въ Бсиписки :}аливъ (Аиия); 
принаддеж. на Англия ; 15,000 жит. 

АпйапН, игал. Въ муз. мсво 
и не скоро, 

ЛпйшНпш^ итал, Пб-скоричко 
огь иш1и)Ф'. 

Аиддрннм птал. Длъгпссга 
зрънца огь во[)мнпизлъ. 

Амд|)411'гь. Кди1гь видъ ншатъ, 
който по-обикновено намирагь въ 
Аидски планини. 

Андерсииь. Даяскн спвсателц 
авторъпа прпклскн (1805—1875). 

Авдерол^нъ (Д^кепмсь). Нску- 
сеиъ английски агрономъ (1739 — 
1808). 

Авдм и.ш Кордвлерм. Планини 
1гь Южна Америка, докрай Тнхя 
океанъ; многобройна волкапн. 

Аадокндъ. Атински ораторъ 
(У-и вгЬкъ прЪдн Р. X.). 

Андора. Ренуб,1ичнца, распаю- 
жона пь толината СЪ това име, 
нежд^' Фра11ции а Испанна; насоа» 



— 46 - 



6,000 жпт^ проетринсгг. 452 чет. 
ки.1ом. 

Андора ля Виела. Столгищ ца 
А1ио1т, 00 <^ жпт. 

Аидрашу. Унгарска държав- , 
пнь-ь (1823— 18У6^. 

Андрогшвв, грьц. Слицото, как- 
вото хррмофродптп. 

Аядроядъ, грщ. 'отъак///!», чо- 
нЬкъ). А1П'оматьцъчо1гЬгакаф|!гура. 

АндроканнЯу грьц. хсиска по- 
лова иснаситпорть. 

Андролаха. Съпряга нд Хек- 
тора и майка па Астнанакса. пл'&и- 
НПШ1 на парь Ппра п знаменита 
по ма(1'шиата и съпружеската си 
дюОовь. 

Авдроаеда. Една баспословка 
бигиня, прочута по мжчсннити 
си отъ едно морско чудовище. 
ПерсеЙ убнлъ това чудовище п 
ое оженнлъ за Аидромеда. 

Авдронявъ. 1) Име на 4 не- 
точни императори ^Х11-п и Х1\'-п 
кЬкове). 2) Латински поетъ (Ш-и 
еЬкъ пр15дн Р. Х). 

АодрофАГЪ, гръц. Сятото, как- 
вото антропофагъ. 

Аневрязяъ, гръц. Рашарение 
па К1)'ьв<Л1осна жила, 

Авевдотическн, гргц. Проио 
xодян^ъ отъ анекдотъ. 

Авекдотованяа, гргц. Страспъ 
да раеказва или да слупш чов*къ 
аигк^хотп. 

Апекдотоиявъ 2^о&1^ Охотнпкъ 
да раска;ша плп да слута анекдоти. 

Авекдотъ, гръг^ I ) Раокасчсцъ 
за заб^лЬжптелна случка. 2) Лю- 
бопитна особсность въ живота илп 
хара1пч*ра на н1>кого. 

Аиехячвски или ввемнчеиъ, 
грьц. М;и1окръисиь, слабокръвспъ. 

Авенвя, гръц. Малокръвие, въ 
сдпцноеть слпбокрьвие. 

Авемобароиетръ, гргц. Ин- 
струмепп^ за опр1дкзение силата 
т в'Ьтера. 



Авево1*ряфъ,^/>%Ч* Урсдъ, кой- 
то отб^кгЬжпа на хартия посока- 
та на вЬгрра. 

Апемолигмм, грьц. Учение за 
в-ктровет*. 

Анеяои1ггрв11, гръц. Учевпе за 
измерване сплата и скоросгьта на 
в1ггера. 

Апеяонетръ {гргц. аи/гмпсг, 
в-Ьтеръ: мегрпиь, м-Ьрка). В1>тро- 
м11рь. 

АвевонввЬ} лаг. Е^но веще- 
ство, Което се добива отъ ане- 
мона и другн видове растения. 

Анввовъ, гръц. I) 11Ьтлп-к|)акъ 
(растение). 2) Животно отъ раз- 
реда на полинитЬ. 

Авестезячески, г/пкц. Обесчув^ 
ственъ: ан€сгези*и:ски сънь. 

Авестезиа, гръц. Обесчувстве- 
ние, врЬменио упип^оженне на 
чувствителностьта : хяорофпрмьтъ 
щюизвожда анестевия. 

Авжеръ, (Жанъ Дави(Уъ).Ф1мищ. 
живопнсецъ нортретисть ( 1 781)- 
1856). 

Авябвлгь. Картагенски гене- 
рал ь, едннъ отъ първитЬ пъ.1ко- 
водцп на свЬта, синъ на Амплкаръ 
Барка. Той прЬчинжлъ Испания^ 
ю;кна Галия и АлпнгЬ, разбилъ 
римлянетЬ при Тесенъ и при Тре- 
бия (2\Н),к при Траспмена (217). 
С.т1'дъ това, той билъ сп1у1^нъ за 
и+жолко врЬме огь искуспигЬ ма- 
неври на Фабпя Кунктятора, въ 
спеча.1илъ зпамг']штага бнтва пря 
Кана (216), най-гибелната, която 
никога изгубили рн51лянетЬ. Ло- 
птта воля иа Картагенъ, който 
отказалъ да испрати помощи, по- 
бъркала Анибалу да нзвлЬче. полза 
ОП. поб1иата си. Сл-Ць иЬколко 
години А. бплъ рпзбптъ при 3<чма 
отъ Сциппопа Африкански (202). 
Сл1;дъ разбитието си, той ири- 
б1^гв;клъ прв Пруснасль краль на 
Ввтнада. Като се ваучплъ, че 



— 47 — 



ГОСШПрПОМППКЪТЬ му ПН>гЬрИВ11ЛЪ 

д& ги 11рЬдлу11' нй римляпсп^ц той 
се сяноубнлъ съ отрош1та, конто 
оосвлъ во1ж11га у осбс; пи иъ едиаъ 
иръсггень (247-183 ирЬдн Р. X.). 

Ап1!б;иъ<^[иъ па 9 годнип, кога- 
т-' снп» впдкть баща си, славния 
:;|ръ Барка, да отива въ хра- 
ка да припее* жрътва на бого 
вегЬ и да проси отъ т1'^гь благо- 
!грпятст81ГГо имъ вгь войната, която 
(оКть да иодкдчп съ иснаивп, 
игьрлплъ ге на шията му п го за- 

'п-ть да го води съ себе си. 

.«.гъ н поб^хенъ отъ молби- 
' *п1л сп, въ вогото виждалъ 
■ишъ бжджщъ герой, Лмил- 
г. 1 ; ь го мслъ въ обятията си, и, 
сл]^^ пристигането си въ храна, 
вакарал!! п) да се закълне, че те 
арвзв вгЬчно римлянетЬ. Тая Анп- 
бадош! кдртия Ч1ЧТ0 сч? споменува 
въ кнплшината. Въ свръзка гь 
АнкГ!а.ш (Ч^ срЬиу»тъ и други аа- 
гаткп : „ЛптЬп1 ш1 рог1аа'\ („Ани- 
Оа.ть е на вратата ии"1, трево- 
Ж1е1гь виьпж, кпйто иа,1алн рим.'1Я- 
■стк сд^хъ битшгга при Кана, 
който викъ тЬ на,\авали колчимъ 
гп ЗАПлагпвпла належап^а опа- 
яюсть. пТи знаенгь да побЬжда- 
вппгк Анпбале, ала ти не анаснгь 
ползувашъ огь побЬдата/' 
, _ ^ ь, иаправенъ Лннбалу отъ 
воеавчалннкг му Мпхарбала, сл'1иъ 
блтвзта при Кана, за дЬто пе се от- 
прлввлъ т>-такси за Римъ. Тия д^ми 
(патъ на оногошц 
'■ да иив.гГ»Ч1» Полза 
гггь «"ДИа П|гЬнму1Н.еетви, иля оставя 
X» го приспи една първа сполука. 

Авшляаъ. араб. аиач. симь, 
Ь' ' мо отъ сннплото, 

а инкть хубавигЬ 

ааил11н<(ви бои. 

Ддялялявацшя, лат. Пр1;връ- 
ОШО на хранаш вь а>б(пв('Но- 
9и ш>1црство на животното. 



Аппяяляанъ, лат. Учение, кое- 
то нрЬднолага, че зародиигьгь на 
живота е напълно образуванъ у 
млжа въ неговата сперма. 

Ап1ша1 гтр!ит(' Ь'1ра<^ яаг. 
Неперясто дпуного животно, сир. 
човЬкъ. (Платоновото олр^Ь^тЬле- 
иие за човЬка). 

Анняакула, лат. Ситна живо- 
тинка, токо-речи невидима. 

Аняналкудизъмъ, лат. Уче- 
ние, което пр1;д11олпга, че утроб- 
иий плодъ прои(^хожда отъ сгь- 
д1дйствиет(1 на сгювевни яшвотипва 
и жет-ко яйде. 

Аавназъяъ, лат. Учение, което 
приписва на една разумна душа, 
сир. на една сила пезависима отъ 
веществото, и сжществугжща сама 
но себе, управлението на всички- 
тЬ жпзиеннп ^Ьйствин вь здраво 
и болно сплтоиние на т1к1ото. Сга- 
лонага пжола се нарича аними- 
етическа школа. 

Аяанасп, лат, Посл1;дователь 
иа аиимизма. 

Ашеъ, лат. Растение, отъ чи- 
ето сЬмо С1* искарва маело, упо- 
трЬбяемо за угалагане иа каш- 
л и пата. 

Апжернтъ. Минерал> който съ- 
стои ОТ1. калий, талкъ и пр, 

Анкетв., фр. Пснитпане или 
провЬр1и, правена огь 1иасггь. 

Анкетевъ, фр. Испитателенъ, 
пагЬдователенъ, пров-Ьритедеиъ : 
анкетяа комисия. 

Анкетялъ. Франц, спнсатель, 
(гьчниител!. на (1>|>анцузска исто- 
рия (172:^-1800). 

Анквловмсъ, г^гъц. 1Пч;хта:вие- 
чч> на кръвообран11'Ние въ никой 
члент! иа т^юто {мгдиц,} 

Аякнлотояъ, грьц. Крпвъ хи- 
рургически нож-ь. 
' Апкоберъ- (.'т*^лпца накралстш» 
Шоп, въ Абисииия; 12,000 жит. 



— 48 — 



Аявояа. Италинноки пристанн- 
щоцъ 1-радъ на Адриатическо море, 
45,000 жит.; пр!«егь въ 1799 отъ 
франиузетЬ, (хтЬдь зпамснита об- 
сада; въ 1845 единъ ревагюцио- 
нснь 1*арпизонъ се пр^д^иъ на 
ав1Я7)ИЙц.итЬ сл1Ь,'^ь 25 -дневна 
обсада. 

Апкг-Марцвй. 4-и царь на 
Гпм-ь (041-617 ар11дп Р. X.). 

Анобонъ. иснинсБн осфовъ въ 
Гвипейски заяивъ. 

Анодйнъ, грщ, Болеутолите- 
ленъ д1.1гъ. 

Анолпрпшъ Ннж. Анулирамг. 

АвояАлеп'ъ, грьц. Неирашьюиъ, 
нередовенъ. 

АнонадметмчвокА година, гр. 
ВрЬмето, което употр'Ьбявагъ слън- 
цето, планетитЬ и спжтницптЬ 
имъ за да се върнжтъ въ аж- 
щата абснда, оть която еж из- 
д^Ьзди П1)1цпшлата година. 

кпошплшЯу г^гьц. Неправи.'1ностЕ>, 
всЬко пагизяпе извънъ обикно- 
вен ив редъ. 

Анонинввъ. грьц. Безименъ, 
неизв1хггеиъ. 

Анонняно дружество. Друже- 
ство» чиито съдр^-жннца не еж 
познати о1)иц11ално. 

Анонвиъ, гргц. Пнсатель, чието 
име не е означено въ съчинението 
нлн писмото му. 

Апоплотеряв, гргц. Животно 
отъ дебелокожитЬ безъ кАЧешки 
вжбн: намира ое само въ вско- 
паемо съсгояние. 

Анормядевг. гръц, (отъ а, не, 
безь; норма, нравило). Неправн- 
ленъ, въ противно(лъ на правилата. 

Аиоснвя, грьц. Изгубване обо- 
ниниеш. 

Ансвмблъ, (/гр. СъотнЛгстнсн- 
ность на ноичкиг!*. чапи нц вди(1 
1Гб*10 помежду си: стройна пълнота. 
Обншость, единство. 



Антабленевтг, фр. Горг 
часгь на каюна (спълпъ), състояща 
отъ три части: корнизъ, архн- 
травъ и фризъ. 

Антягоиввиъ, грьц. Противо- 
борство, нр}1жда, несъгласие , въ 
мнЬниЯу понятия^ интереси). 

Аптагоннсгь, гргц. Против- 
никъ, вра;кдебн11къ. 

Аптагопвчеекв, грьц, Враждо- 
бенъ. 

Аятарктвческм, (гръц. анти, 
протц въ ; арктикось, сЬверенъ). 
Юженъ : антарктически тшлюс^ 
въ противоиодожносггь на арктог- 
чеаси. 

А7Ф^, лат. Прйдн. 

Ап1с Ьс1ит^ лат. Прйди вой- 
ната. 

Ап(е таге ипФхс, лат. Пр1Ьдв 
морето, во дитЬ. сир. ирп ч и н ата 
предшествува сл1\дствието. 

Антей, исполшъ, поб11денъ оть 
Херкулеса, който го уд51ии.ть_вь 
рЖ11:ЬгЬ си (6а<:носл.). 

Аатекв, грьц. Лнде, които ж»- 
в1^^ж^ь нодъ единъ 1'раду1'ъ ддъ- 
жива, нъ подъ разни градуси ша^ 
рина. 

Автерядвя, гръц. Въ бот. клет- 
ка, въ която се образувтъ ошо- 
дителнптЬ тклесца у бесцв^ЬтпитЬ 
растения. 

Автв.Гръдко наречие, което зн^ 
чи протилг; сжщото, каквото е 
анте. То влиза въ сьетапа не 
нЬкои думи : антиюмбрь^ ант^^ 
христъ^ антарктчесни. 

Антнварн или Ввръ. Ук||Ъ- 
пенъ град> на Черна гора, ма 
която с« отст2ьпи въ 1878; аа 5 
килом. оть Адриатическо море, нв 
което има ирнстаннше^ и на 35 
Ейлом. запа,^«о оть Шкодра. 2,000 
жит. Досш дЬнтелна къртили. 

Аптибахвй или внтвбахв- 
ческв стихъ. Стдшка нъ стнхъ 
огь три слога ( '^). 






— 49 



Л-ж Б&кь шркт Р- X- • 

яа * 

щл^ ш Скрп въ зов. 
1ПП| в хбшгъ пра Пяс^ФЪ 14р» 
т: М2иа ЛзваХ вь ^1«1шР 

1 Сх^гь 'ПЯ бхтв» 

шп ■Адеряв ое 1»х1хжя. 

АнтаДАКттх^ 
пхвоти е аашкт^ 

»I^тшл^^> с т ^ц^а^ V ^т^ Не- 
меел, въмъелп 
плвхгъ е:ии 

шеаъ ва ду 
Авгялог», 
лкъ за итрцш, 

с^^ уашцохив 

А1ТВВВ. лат. 
^ароив 



Авпкрвтахв» 



п.пти ьп 



Автялвваяъ. Птавввгир й%§т> 
гакфцдро съ Лвпвъ^ 

яве твx^^ дв& нвсп в& схвкло 
супвеяве. 

Автвловв, «рв1|. Едва 9гь ■»- 
рювН ва еаешпг!) вада ое въ 

в 




— 50 - 



още въ лгЬкарството, за пропзвож- 
Д1ше на бЬлнгЬ огново въ фише- 
щггЬ п др. 

Автиноралввнъ, грьц. - лат. 
Противонравственпчеетво. Учение, 
което счита п доброто, и злото за 
безраа1пчнн, н с^гЬдователно, и 
вснчкит!! ^:Ьннш1 1га чов111^'^ за 
отъ еднаква стойность. 

Аптяморялнстъ, г}щ,-лат. Пи- 
сл1^доватеVгь на антиморали:п1а. 

Аптимъ I. Първпй български 
екза])гь, утвърдени отъ В. Порта. 
(Виж. Иларионг Ловченски) п Ви- 
дински митрополитъ. Той б-Ь ро- 
дснъ въ Лозеигродъ въ 1816 и 
б* добилъ обра:новаииета си въ 
Г1)ъцката семинарии иа о-въХалкн 
(11.арпг1)адъ) ц въ Московската 
духовна академия. Пр^'>зъ екзар- 
хуването са А. I работи усърдно 
и неустрапшмо за доброто на на- 
рода си. Въ 1876, атЬдъ Април- 
ското въстапие, А- 1 се испрати 
ва заточение въ Апгора. когато 
за скзархъ се избра Иосифг I, 
Сл'Ьдъ освобозЕДенисто, А. I биде 
почетенъ пр'Ьдс11датель на нашото 
първо Велико Народно Събрание 
— учредителното: онова, което из- 
работи въ Търново първата кон- 
ституция на България (1879). 
А. 1 ПОЧЦН& въ епархията си на 
1-и дек. 1889. 

Автинацаоналейъ, грьц -лат. 
Протпвельиа иилрссптЬ на сдшгь 
народъ. 

Антапомня, гргц. Противор^ 
чие на закошггЬ помеяцу си. 

Автиахяя. Г!'»,^^ въ Азинтска 
Турция, съ 8,000 жпт. (согапт. 
А н такие); едно вркм е цвЪт^чца 
столица па Сирни ; подъ римското 
владичество 3-и градъ на импе- 
рията, който ималъ 700.000 жнт,. 
в едняъ с^гь първитЬ градове на 
които апоотолитЬ продовЬдвали 
евангелието. МюслюманетЬ го за- 



владели въ 638; кръстоносцитЬ 
въ 1008, и градъгь пакъ паднж.гь 
въ ржцЬт^ на мюслюманетЬ въ 
1208. Едно земетресение въ 1822 
токо-речп довършило съснпва- 
нето му. 

Антнох!.. Име на 13 сирийски 
царе; шШ-зиаменптигЬ еж Аитиохь 
II/, Велики^ съваяникъ на Анн- 
бала, ум. въ 186 пр-Ьди Р. X.; н Ам- 
тиохъ 1У, Епифанг, който ползо- 
жнлъ на мжченическа смръть ма- 
кавептЬ; ум. въ 164 пр^Ьди Р. X. 

Автипапа, грьц. ТГротнвонапа, 
сир. нохптнтель на папството. На- 
броявагь до 30 гиггипапи, оть 
Новасиана до Феликса V ^25 1 
-1439). 

Автв паралели и ливнв, гргц.- 
лат, Дв^ прави линии, прекарани 
въ една равнина, които съста- 
вляватъ съ трета права лпния 
рав1ги, 1гь обърнжтп въ нротиво- 
полоншнгЬ страни, жгли. 

Автвпатеръ. Генералъ на Але- 
ксандра Велики, управлнпалъ стра- 
ната Ш) врЬмв на отсжтсггвието 
му; поб-Ьдилъ възбунт^^ванитЬ 
атиняне при Кранонъ (Тесалия) 
въ 322 щгЬди Р. X. 

Автнпатичеовв, аптипатв- 
чевъ, гргц. Който внушава или 
докарва отвращение; отвратите- 
лснъ. 

Аптвпатвя, гргц. Врождеио, 
цссъ:п1атслно отврап1.е1гае къмъ 
едно лице или пр-Ь.гм^тъ; нена- 
внсть; въ протпвоноложность на 
симпатия. 

Аптвпатрвда. Старовр^мененъ 
градъ въ Палестина, на чието 
м1*стоположеиие е сс!^ арибското 
село Ке()»ръ Саба (Библш), 

Антвпатрвотвзиъ, грщ. Враж- 
дебно чувство кьмъ отечеството. 

Автвпатриотическн,г/м((.Вра- 
ждебонъ на отечеството. 



— 51 — 



Актяадтряотг, гргц. Човйкь 
ааараво Щ'отпвоположенъ на но- 
люссня патрпогь. 

жнгйпермегАДтическа, грьц. 
Прстщвочорпообрйзеш.. Вии<. Пе- 
риетОшЧ ти чгаси^ 

жятнпярииь. (гр. оть ангщ 
пропгвъ; пирг, огьнь). Л-Ькъ, из- 
тгал^ренъ прЬди 5 — 6 години ить 
.^сца Кнора, Употребява се 
\}^'\ппаъ павобатле, нервни н 
други болести. 

Лшмподмческну грщ. Про- 
тивопатожопъ: който се отнася до 
итшоднтк 

Антиподи, грг1^ ПротовоЕОжии 
(сгь крака едни среща други) нсн- 
тек ка двЬ точно противополояош 
шшеацу са м^ста ца земното 
ихбо. 

Аа^мпортнкх, гргц.-лат. От- 
кр1пв газерпя, украсена сь колоип. 

Аятисешвтнзнъ. гргц.-лпт. 0- 
цр&з» пр|.тнлъ евр|?т-Ь; нр-кл-^^д- 
йапе евреитЬ. 

Ам1Воеяитъ, гръц.-лат. Про- 
'къ па евректк; члеяъ на 
варгня, която си е поставила за 
цкхь да прк^гЬдва еврепгЬ. 

Аитмс^пгическИт гръц. Про- 
тиБ.1Гпнн51ць ( — лЬкъ);.тЬкь, КОЙТО 
.1зва отъ загниване. 

Аит11си«9яодвчеокм, гргц. Про- 
тавоспазменъ, противъ дЬйствпети 
■а ошами; пр^дотвратптеленъ на 

Аатвстеиъ. Гръщш фн-юсоф-ц 
утлтель на Диогена и начинатель 
ва киивческата швола (444—365 
П1гЬди Р- Х). 

Аштмтез» 11.ТН »нтитеансъ,г/т(. 

Въ ритор, пр<т1воположеш1е, по- 

•-т'^'^и»? една до друга двгЬ про- 

1 мяслн ВЛ1 дуаш. Отг^^ва 

. «нгвгетяпескв- 

Автвфлогнствкъ. гръц, Про- 
хшвнхгь па учението на флоги- 



Автвфлогвстнчвскву грщ, 

Протпвовъспаллтелепъ (лЬкг). 
Антйфо и ия, грьг^ Въ цррк. 

отв1;тпо нГлше. 

А нтвф раз а , гргц. У потрг(^с- 
пие па една дума нли 11)раза въ 
смпсъ.1Ь нротивоположенъ на ио- 
ТПНС1ШЯ (^мжгьлъ; пр1иг1>ръ: единь 
царь^ който уби брата си, се на- 
рече братолюбець, 

Лнтифродиаяакъ, гр, (отъ 
анти, против-ь; Афродита^ боги- 
ня на любовьта). Шкъ про- 
тивъ чр1амЬрно полово възбу- 
*|1сдаие. 

Лвтнхрис1'яивзи'|,. Учение про- 
тивно на хригтянсюхта в1>ра. 

Аитвхристаасвн. Противенъ 
на хрпотяпската в^Ьря, 

Ацтвхолеряческв. 11р^Ь:шаап- 
теле1гь отъ хаюра, който противо- 
дЬйствува на юлера, 

Аатвхрисгь, гр. Непрнятель 
на Хрпста, чието идване, спо- 
редъ Г)ткровението, н№ пр-Ьдмю- 
ствува окончателното тържество на 
евангелието. 

Аитвхр011Н811ъ» ер. Погрешка 
въ исчпсл(Ч1пе па вр11мето. 

Днтицнпаравг, лат. (соб. зн. 
прЬдварямг). Плаш^пмь по доку- 
менгь нрКт.н исгичането на на- 
значения въ него срок'ь. — Двт1> 
цвпараво под11левйв е актъ, 
чр1ш> който батда п майка и други 
въсходяпш подйлятъ прпжив11 1гЬ- 
лня си имотъ И.1И часть отъ него 
мевду всичкитЬ си чада илн по- 
томци. Тоя актъ ое извръшва 
пр-Ьдь потариусъ. 

Античвскв или витячеиЪт .(ат. 
Старпне1гь» паправенъ по древенъ 
вкуоъ. 

Антитянбръ *^лат. анте^ нрЬди; 
фр. тпмбрк, стая). ИрЬдна стая. 

Антография, гр. Баикьгь иа 
щгЬхата. 



52 — 



Антоколокя. НМ-знамет1ти{1 

съп[>&мгп-'т» русскп ваятель; тво- 
редъ на статуптЬ Ивань Грозни, 
ЕрмакЬу Нестарь ЛЬ тотищ ь, 
Летрк Велики и др. Статуята 
Иванг Гроани му е създала все- 
мпрпа а1апа. Едно изображение иа 
тая статуя се нампра въ Софий- 
ското С1ШС. Искусство (бр. 4, Г0Д.1). 

Антология, (гръц. антосп, цв-Ьте; 
л«го, берж). I) ЦвгЬтнлкъ,— сбор- 
никь огь отборъ стихотворения. 
Оттука ачтоло1и^1есхи, 2 ) Цер- 
ковно-богослуж. кш1га, която сгь- 
д;ьржа службнт!} на голЬмптЬ проа- 
дншщ. (Нарвча се и антологионъ^ 
па и трефология). 

Антониевъ кръстъ. Има впдъ на 
датЕнската буиш Т, наречгнъ по 
им€То на св. Ашч)пия, който бвль 
распнжть на него въ IV 1гЬкъ. 

Антоний (Маркь). Зиаиенптъ 
рпмлянинъ, трпумппрт. сгь Октава 
и Леннда, по^УЬдеиъ огь Октава 
на 31 пр']^гиР.Х., убилъсенаЗО. 

Антоний Велиии (Св.)- Знаменпгь 
пустаннтгь въ Горна Егапетъ, 
учредитель на отшелническия мо- 
нашески живогь; отъ него има 
слова и писма и наставления за 
монагитК (251— ЗГ)6). 

Антонини- Име, да^^ено на 7 
рвмоки тгаератори (Нерва, Тра- 
ян% Адриан9^ Антонинь, Маркь 
Аврелий, Верг, Комодь)^ конто 
царуваш оп> 90 до 192. 

Антонинъ Благочестиви. Римски 
пмператоръ, който царувалъ сгь 
у^гЬреяость и справеддивость отъ 
138 до 161. 

Антоновъ огьнь. Сжщото, какво- 
то е гангрена. За происхонсдението 
на това име расказвать, че въ 
1809 единъ моръ нзморшгъ много 
св*тъ въ франция. Н1*кои лзоде се 
иаг1;кут1?га чудотворно чр^гь мо- 
^ип'ви ирЬдъ мопщгЬ на св. Анто- 



ния. Отъ тогава Антоноигь огъяь 
зелъ да значи гангрена. 

Антономазия, гр. Употр11бяванв 
дш^цаниетипа,тдъжнос.тьтанли за- 
нятието, нам-Ьсго ямето на ляд^ро» 
което занимава тая длъжпость или 
върши това зани1'ие^ н наопаки, 
като а^и>с'I'олг7^ намЪсто Павелк^ 
Аристархг^ наместо критикг. 

Антранолигь, гр, Едняъ варо- 
вйтъ к;1ме1П». 

Антраноиетръ, гр. 11н(7гр7мснтъ 
за ощуЬд-Ьление количеството вж- 
глекислота въ свНюь огь газове. 

Антраксъ, гр. 1) Драгоц1«енъ 
камень съ кървавъ таръ. 2) Въ 
медиц. гангренозенъ схЬпокъ, 
чумна врага, карбункулъ. 

Анктрантъ, фр. Междуд-Ьйствие, 
иромежд}Тъкъ между дв* д^Йо 
твия въ театра.1на пиеса. 

Антрацвнъ, (хим,). Съставна 
часть на газа или кпменновя- 
глищното масло; добива се на 
полу1Iро:^р^^чин петуркп. 

Антрацигь, гр. Най-чистий видъ 
каменеиъ или ископаемъ вжглеиь. 
Въ не1Ч) токо-речи не се заб*- 
лЬаша растително строене. Той 
е коравъ съ силеаъ металически 
блесъкь, има неравенъ изломъ и е 
МН01Ч) крЬх1съ. ПГпръть му е огь 
кафяво-черонъ до жел1ио-черенъ, и 
чертата сиво-черна. Непроярачетгь. 
Употр^ява се за топ.хиво. Горя 
токо-речп безъ пламень; срЬта се 
на големи маси. Въ България го 
има меж,:1у Айтосъ н Бургазъ. 

Антре, фр. Входъ; входна платка. 

Антрена, гр, Едшгь видъ кораво- 
крили насЬкоми. 

Антропоглифитъ, гр. Кямонь въ 
п})иродно състояние, който при- 
лича на чонЬшко т4ло. 

Антрополатрия, вр. Учение па 
ер*;тпцн, копто еж припознавали 
въ Инсусл Христа само чов^къ. 

Антролологичесни, гр. Който св 



— 53 — 



ДР Мувягге за •мвг&ш, или 

ПрИрО,1Д. 
Дй1р0110)ЮГия, гр, (ан тропось^ 
*№1вь; лсахг^ слово). Наука за 

Аггрмодогь, 2р. Уче1гь, който 
ое ааяямаво ггь взучвавето иа 
чоиЪка. 

М1гъ, гр. ОчовгЬ- 
пр^^сгааадвамъ си Бога 
въ човгкшки форма н му припие- 
вигъ чов)шкм сяабоотя в не- 

АмтроповорфнвиЪу 9р. (Оть ам- 
тротос^ чо1Иекъ; лиг{}фе^ образъ). 
О{г^10Гаваяване божеството подъ 
«ШАШШ! вцдъ. 

Амтрамшорфмстячесяи, ?р. Който 
<ю опгаов до ангропомирфи:ша алн 
« (юаоооаъ на него. 

Амтропммрфигь гр, 1) Окаме- 
и1к1осгц която прилича на човешки 
мтвшга. 2) ПойтЬдователь на уче- 
пегск, коото приписва Богу чо- 
в1мш оОразъ. 

Дмтрмюфагмя, 9р. (отъ ант}ю- 
мвщ, чопЬгь; ^го, ямъ).ЧовЪко- 

Д й трооофагь, гр, ЧонЬкоадецъ. 
^■уIГ^егь• ,\ат. Годшипппа, еже- 
го.пш одаПЕИ за пос^ъ^неаио иога- 
аа длъгь. 

'гр:?мъ, Л4ЖТ, Уннщожавамъ 

'■ П.). Фрпни, спп- 
1 1^ль на Сенъ- 

Лм^^^^^ада, ^^р^ Въ 90СН. иск. 
стрЬляае^ отправено по посоката 
о дплагаатн па негтуиятрлска 
во§аа, кргЬпость, плп корабъ, 
ш^ се няпадД' 

Лнфшшрлтъ. Фр- Въ *о««. 1ЮС. 

ецНьшгьгь артилервя пощитше- 

"- .жпяата) на войсиато, 

или кораба, коАти иа- 



Анхалтъ. Дткетво вгь герман- 
ската пшюрпя; 271.759 жит.; 
стол. Дь^ау. 

Анхиалъ п.<ш Анхиало. Приста- 
нн1ценъ градъ край Черно море, 
окол. д., Вургаз.окр.; 5,865 жвт. На- 
близу солено езеро, отъ което ое 
добива морска сачь.—Ятнзу до Ан- 
хиалъ царь Симеонъ поб1§дилъ на 
20-и авг. 917 год. византийцигЬ. 
Тан побЪда е записана въвизаптий- 
скитЬтЬтоппсй като една отъ нЛй- 
гагЬмнИ злочестнпи, които сно- 
л1Ьт1ип византийската държава. 
СгЪ^ГЬ тая ноб^Ьда Симеонъ до- 
билъ титлата царь български: до 
тогава ни ндинъ български, нн 
едннт. слов^Ьнски атах^^тель нр но- 
снлт. тая титла, която отговаря 
иа римската имги-рагор%, и която 
се давала само на византийския 
самодържецъ и ня римския само- 
дьржрцъ. 

Анхидритъ, (иово-лат. оть гр. 
ап^дросъ^ безводенъ). Безводенъ 
гипсъ; ра.г1ича отъ гниса по това, 
че не съдържа вода. Бива б^дъ, 
сивъ, спнь и червонъ. Пма бя- 
серснъ цлн мазенъ блестят» и 
пропуща свгЬтлпната. Обикновено 
се намира въ набити зърнести 
и прлч«т1 маси; ср^пха се и на 
кристнли въ (1юрмата на ромбо- 
едрп. Мжчно се топи, мжчно ое в 
растваря въ кислотит^. О!. водгп^г 
се прЬвръпш въ гипсъ и обем1.ть 
му се увеличава. Упот1гЬбива «^е за 
ст^июне п за 'горене. 

Анхидричеснн, \р* Безводенъ, 
лишенъ оть водя : анзуиЬршш^мл 
соли, <^нxп<^р\^ч^^кVк гсисм^ти, 
I А одп1 исссНо, вио п1Йо й Ьойо, 
1*7-0^. На веЬка птида своето 
пгЬадо е хубаво. 

I Аорта, лат. Дебелата артерия 
иа сръдцето, която раздава че1>- 
вената кръвь на всвчкигЬ часга 
на т&аото. 



— 54 — 



Аортевризиъ, гр. Болестно рае- 
шпреипс на аортата, 

Аортитисъ, гр. Въспа*1ение на 
аортага. 

Апанажъ, фр, Доходъ, отреденъ 
за пом*ьржаие царски синъ или 
дъп^еря, 

Апарелъ^ фр- Накл(»н*шъ насипъ 
отъ пръсть за искачвапо ордцне 
(тонъ) на барбетъ. 

Апаратъ, лат, Уредъ. 

Апартаменгь, фр. ОтдЬлоние, 
етап въ кжща. въ които може да 
жив'Ье ц1ио 1'1»мейство. 

Апатитг, (аово-лат. оть гръц. 
ап11ти, измама; поноже често ех 
го сбръква-1н за други минерали). 
Мпиералъ, по химическия си със- 
тацъ фисфореиъ аихидригь съ 
ка.1цие1гь окись а хаоръ или флу- 
оръ. Намира се обикновено въ 
шестожгь.1нц призми, съ зеленъ 
или зеленовать шаръ; бива и б1аъ, 
жслтъ, моравъ, синь, червенъ. 
СрЬща се и въ набити маси. 
Кр'^хкъ и съ перавенъ изломь. 
Пр-Ьдъ духалката се топи мжчио: 
ие се ])а<ггваря въ солната и 
азотна кислоти. У насъ до сега е 
нам-Ьрепъ въ Витоша на мпкро- 
скопичес1Ш кристали въ спенпта. 
УиотрЬбнва се за торене иивиг1'>. 

Апатиченъ, гр. Нечувствителенъ. 
равнодушенъ. 

Апатия, или апвтичность, гр. 
Нравствопо бсз^Йствие, нечув- 
ствителностц равнодушие. 

Апега. Наказание, което състо- 
яло въ това, че жрътвата при- 
гръщалъ единъ афтоматъ, у кой- 
то иодъ ризата имало скр ити 
ЗЕе.т1^зни игли. Това наказание е 
пзобр1Атенй отъ Снракузския ти- 
рани иъ Набаоа. 

Апелативно с&дилище. лат. Съ- 
дилище, до което е^ отпасятъ съ 
аподитЬ (въззивитЬ.оплаквдннита) 
ов Н0Д0В0ЛВИ11» оть р1циеиията 



на сж^чилтца оть първа инстанция. 

Апелаторъ, лат. Опя, който при- 
бягва до апелативно сд;,гили1це. 

Апела1;ня, ^^ат. 1) Скн^ото, как- 
вото е анелативно слмидн4це. 2) 
Апелиране. 

Апелирамъ, лат, Отпасявгь се 
къмъ т>-гореиъ сждъ. 

Апелъ, ла г.Възаивъ, оплакване, 
което прави едииъ осждеш» на 
по-горио сждшгаще. 

А пекински планини. Плаиипскп 
бърдо, което минува щтЬзъ Италия 
въ всичката й дхьжнца. 

Аперитифъ, лат, Шкъ за отва- 
ряне охота. 

Арег(;и. фр* Изложение съдьр- 
жапнг'То на книга, писма и пр. 

Аписъ, г.тар,~е^1пет. Едно отъ 
н;Ш-заб^1-1ЖителнитЬ божества въ 
Египетъ въ старо вр-Ьме : черенъ 
бикъ съ четверожгълно бкю петно 
на челото. 

Апетигь, лат. Охота. 

Апиенг. Гръцки псггорпвъ (П-и 
в1'.иъ). 

Апланатическа ирива линия. Ли- 
1П1ита, конто заграаЕда ашанати- 
ческо стекло. 

Лпланатическо стенло, гр. Та- 
къво испъкпжло стекло, което съ- 
единява въ една точка всичкит1Ь 
лучи свЬтлина, които иадать на 
него пара.1елпо. 

Аплодираиъ, фр. Р&коилоскамъ. 

Аплодисиенгь, фр, Ржкоплео- 
кине. 

Апломбъ, фр. I) Ув^рспостьвъ 
себе. 2) Въ архит. отв11сна линия 
къмъ равнината на хоризонта. При- 
М'Ьръ: тая ст^на е изгубила а- 
гичомба с«. 

Апогей, гр. Въ астр. то*1ка въ 
орбитата иа е^т;1т планета, д1;то 
тя е н/1Й-далечс оть земятги Бъ 
прЬнос. см. вйй-виоока (П'епень 
(на Сшяава^ величие, почести и пр.). 



— 55 — 



Апографъ, г7>. Снилпса отъ първо- 
оО]);1;1Но писмо, сир. огь почерка. 

Алоиалилсись. гр. Книгата От- 
1роВ1'иие 1гь Нови Зав-ЬП), която 
съ.п»ржз откровенията, направено 
аП'-'СТолу Цоаиу на о-въ 11атмосъ. 

Лпокалиптичесни. ?/>. Таппсггвенъ, 

Апонрифичесмм, гр. По^тложешь 
аолпраксит». 

Лп^нрифъ, гр, Соб. зп. скригг. 
Такл п;1ричатъ съчинения, на 
юнто съчцпитедетЬ еж испзвЬотии. 

Лполоний Родосски. Гръгшп по- 
(тъ п граматпкъ, авторъ на крго- 
налтика (ТП-и в1лп, пр!ан Р. X.). 

Лполоний Тиансии. Грьцнп (|»и- 
д^яух!»!», ум. въ 97 сл1цъ Р. X. 

Ллолонъ, гр. У старитЬ езнчни- 
ая йогъ на деня, на художествата, 
в I га и па модпцвната; 

^■1 ! "раи Латона;ш1ал'ь 

,1а пророкува и се от.аи- 
-каь«»ль сгь 1убость; взпам^рплъ 
аузиката ш поезията; по цапоо11дь 
В1 Юпптгра упра(иявалъ (-ъ коне 
ехьндеох* въ врЬме на дипикяо 
«у дшгжеиле. 

Ллологетика. гр. Учено и;и<_»же- 
ане и11 до1и1зателствата за Оо- 
Жественото происхождеппе на хри- 
опиюкяти ЕЬра. паннслно отъ 
Терту^ВАна. 

Амяогетг, -гисгь, г]к Ьраип- 
тедь иа чието и да било мн-Ьние, 
:(1ьйствие п пр. 

Апа]югия, гр. Отбранително слово 

АШЗ ППСМи. 

Апологь, гр. Нраво^-чнтеленъ 
раскать. 

Лпонввроть, ?;>. Въ анат, цп- 

п- м1 об^кьща мпшгшт!! и 

га 1Ш1»» ко1тигЬ; 1;ухижилно 

Ломевротическм, щ БоВто се 
(ггяяо! до аиои1^В|и)звтЬ: апомеи/н*^ 
тшч€ека трссжа. 



Лпопленсия, ?;>. Дамла; болез- 
нено яатение, което състои въ 
вце:шппо изгубване съзнанието 
и.1и <п'вството и движението. По- 
вечето става отъ кръвоиатнванс 
въ сдмата гькаш. на мозъка, 1гь 
бЬлия дробъпли въ друп. органъ. 

Апоплектикъ, ^рт(. Накюиеиъ 
къмъ апо111екеня. 

Лпоплектически, гр. Който со 
отнася до апоплексия : апопл€Н* 
тии4*ски удар*, дамла. 

А роззе а(1 евяе, -^ат, Отъвъзмо- 
жносгьта 1гьм'ь д-ЬЙствително(гп.та. 

Апостазия, гр. В-Ьроотстшпш- 
чество, отггкпничество. 

Апостатъ, гр. ВЬроотстжпникъ. 

А 1)081ег10[1 (апостериори), (дат. 
ще рече по което слЬдва). По 
слЬаствпята: но опитъ: отъ атЬд- 
ствпето къмъ причината: доказа- 
телпо. ПрнлгЬръ: Ако покажл 
ужасниН» сл-Ьдствия на анар- 
хията, ще докаж,9, пос^гЬ й ро- 
к1огюп, че тя е г<м*.к» зло. А 
ро81ег'юг1 е противоположното на 
а рг1ог1. 

Лпостолически или апостолсни, 

гр. I) ]{ойтч пде отъ атнтолитк 
апостолско г/чение. 2) КоЙТО иде 
огь Паната: а11остоли*1еско пис^п, 

Лпостоловъ (Георги). Ьун1Х»п- 
цнкъ-аностолъ пр^^зъ 1 876. А., 
родомъ огь Заари (Стара Загоря), 
на 29-годии1на в'ь:фаоть, бЬше 
изб-|»гнллъ въ Гюргево отъ Заар- 
ското въстаинг. Като члеоъ въ 
четата на Ботева, А- застрЬлп съ 
мартнпка при с. Павелча глава- 
таря па черкелетЬ Дж^^.нбулетащ 
веднага сл^хть като курнгумч.гь на 
Дн;умбулета бЪ ударнлъ Ботева. 
На другия день Л. бнде гъсГ.ченъ 
огь черке31*тЬ. Той за1*инд1 въ 1Х*- 
рата при с, Лютн-бродъ, близу 
орн Братиа. 



— 50 ^ 



Апостолсни п«тувам>. Пктувамъ 
и)>111Ком1^ снр. както еж пжтували 
а Постил итЬ. 

Лпостолъ, гр. 1 ) Единъ отъ 1 2-т^ 
>Ч1.'Н11ка, нзбраш! особено агь 
Днсуса Христа. 2) Първий про- 
пов1:дя1Пгь ва христянството въ 
една е;^пческа земя. 3) ВъпрЬнос. 
см. распространитель иа вово 
уимше, нова ПД1'Н. 4) АпоетолскигЬ 
хиинвя н поапаиия кь Нови. За- 
вЬтъ. 

Апогтрофирамг, гр, 1 ) Обръ- 

щамъ ;кпво р1;чьта сп къмъ н1т- 

кого или кььпъ |Н>1ио, земено за 

личность. 2) Турямъ апострофъ 
(въ граматиката). 

Апострофъ. }р. 1) Риторическа 
фигура, чрЬзъ колту) гаворит^мьгь 
пли ппсательть се обръща на- 
право къмъ п1;кого нлн къмъ 
н11Щ0. ПриьгЬръ: 0, добродЬте.^ь, 
колко си обична! 2) ХЪтамеипа, 
яивнтелна р11чь, обьрнжта кьмъ 
!г1жого. 3) Въ грам, б^Ьгъ (*), 
който показва паоставена буква. 

Лпотеосъ, апотеоза , ?/>. Обого- 
твореиие. 

Апотеций. лат. ПлодоввгЬстп- 
телна кл-Ьтка у гхбнтЬ дпско- 
плоди. 

Апоцннъ, -<ат. Растение, на ко- 
ето корриьгь докарва бъ^чваие и 
диария. 

АррцЩи» гаНоп! рагеа!, лп т 
Не1и1 охотата отстжпи на разума. 

Арг1'а шо1 !е 1]е1|1(^е, фр. Сх^дь 
мене нотопътъ, сир. сл1и:ь мене 
да става каквото ще. 

Л рГ1ог1 априори) (лат, по 
което първи пГкпапр-Ьдъ). ТГрЬди 
всЬкой оиигь, гада гол но, умо:»рн- 
'гелво, о7ъ нричиианк къмъ сл1^;- 
ствието: сл,ж<)енме а рпоп. Въ 
л^ютавоположность пи а ром1е1чог). 

АпрнЛОВ^ (Вппитй Евст.). 
Бъшареки родолюбедъ и киижов-. 



никъ, родоиъ отъ Габрово. Той въ 
1800, когато билъ 10-год. момче, 
отин1слъ сь брата си, 1ърго- 
веи> на коприна и гюлово мас^о, 
въ Москва, д'Ьто ое училъ въ русско 
ушлите в П1'>-сет1гЬ въ Брашовъ, 
дЬто свьршалъ средно образова- 
ние, Въ 1810 той станж-1Ъ тър- 
говецъ въ Одеса, дЬто достпгнклъ 
до добро състояние. Цървень, 
както пд-вечЕЛЧ) наши търговци 
по чужбина въ онова вр'&ме, той 
се гърчЬялъ и жрътвувалъ за 
гръццнтК училища п буптовяпци. 
Н> когато въ 1831 проче.ть 
Венелиновото съчинение ДрскиТе 

N нммкшнТеБоАгяре той по- 

зналъ заблуждението са и ста- 
ижлъ ревностенъ бъ^тгарски па- 
триотъ и усърде1гь рачитоль за 
българското просв-Ьщение. Сь не- 
говото иачнваапе и .за.оягане, 
подпомаганъ отъ други габровски 
родолюбци въ Одеса в Букурещъ, 
се отворило на 1835 въ Габрово 
първото бтигарско учштнще по 
овропейс1са система, съ учитсдь 
Иа»фитъ 1^лски; и това учи- 
лище послужило за другитЬ гра- 
дове у насъ като образецъ, по 
който скоро се прМразувалп ке- 
лиитЬ пли замЬппло гръцк<лн) уче- 
ние съ българско: до 1841 имало 
вече народени «взаимни училища» 
въ Копривиаша, Папагюрип^е, 
Калофоръ, Елена, ТрЬвна, Тър- 
ново, С|.н|1ия, Лом'ь, Сиин^овъ н 
др. Учптелет1> и учебницитЬ сп 
'гЬдпбнвалн по-вечето агъ габров- 
0К1т) учплип1е. 1{ато книжовпикь, 
А. е писл.1ъ по напюто възраж- 
.ханс; и пеговитЬ енижовнн 
произведения сжсаЬанитЬ: Льлгар^ 
скм кннтници или на кое с-ло- 
вЬпскп племе собствено прина' 
')ле}ки Кщпиховсната азбука (Оде- 
с,'1. 1341), на ру^чт Денница ново- 
болгарскаго обра^ован4Я (Одсм 



57 — 



Ь 



1841), Допплнгмья к% Д1*няицЬ 
{С-Петорбургь, ] 842)» Болгар- 
апя грамоти (1845) и Ммаи ва 
Юа^шфото болгирасо ученгг (Одп^а^ 
1847). Въ поаШното (гъчцпсние 
А« 6 ясвазалъ възгледа си, че 
<(1Лгарск1Г0 шгажовенъ езнкъ не 
ще можо б^вь ч,я^на, както искали 
да се ппше 1гЬкоа отъ неговнтЬ 
ськрЬмеиици. А. умр^ть въ Га- 
дшгь, кога се връщалъ отъ 
Габрово» дЪто билъ отшиелъ да 
ввди сьагаденото сгь неговпгЬ 
грвхн училище, въ 1847. Всич- 
ква 01! имогъ тай иав'{;|11.'иь на 
това учплпще; и то е сл11Двзло 
да се развива отъ день на день 
кпо расалинггь пя просвещението 
въ България. Въ нашо вргюке 
ирвзяатбдното потомство го кръсти 
Апрмловсна Гимнатхя. 

Априлсио въстание. Въстанието, 
воето пзбухнж въ Копривпснца, 
Цанапорише, Ктсура и другадЬ 
ва 20-и априлъ 1876 г., когато 

Г. 110ЛИТИЧ^'СКИ НР СЯ1ЦР- 

п ; —Историята па това въ- 

ставие е много длъга. НългарРгЬ, 
сггь падането имъ подъ турското 
апх, не пр'Ьставали да иравштъ 
разп яесио.т>'члпви опити за осво- 
боядеявето сп. Дви .кон пята иа 
Пеячевпчовци, Мамарчевцн и гор- 
ското воюваие на толкова си бъл- 
гарски вооводи, които се въсиЬ- 
ввть в^ь иагпитЬ иародпп и па- 
трнотпчески п*{1сия, както и уча- 
сгаего на хиляд?! българе въ раа- 
яятЬ русски походи среща Тур- 

1ШЯ П въ освободи ГеЛИНГЬ В0Й1ГИ 

ва Гръция И Сърбия, свидЬтсл- 
сгв5'М'П| достатъчно, че българ- 
спД наро,гь никога не бп.ть из- 
гтблхъ духа на свободата. Въ на- 
юого вр1ме едно тайно българско 
'"■') имате за седалище 

<>*рх.О0но НА[к>дио, Бгдгнрско, 
1иш, Х>4Ядисхо Яачмство. 



първо Б-ктграхь, пос^тЬ Б}'К)фопгь. 
и единъ български цептралеш. 
падитическй комитетъ**) засЬда^ 
пате въ румАиската еголида. 6ъ 
1867 г. избухиж критското В'Ь- 
станяе и комитетътъ отправи ме- 
моаръ до султана, съ който ис- 
каше дуализмъ на Т^рцин н Бъл- 
гария, какъвто е австро-унгар- 
ский. Момоарътъ не се зе въ вни- 
мание. Не се минж много и на- 
шигЬ воеводи-родолюбцн, които 
не нЬрвахж въ мемоарите — Па- 
найотъ Хитовъ, Филипъ Тотю, 
Хаджи Днмитръ и Стефанъ Ка- 
раджата. люде на тайното начал- 
ство, се цр1;хвърлихж съ въоръ- 
жени чети български юнахш от^ 
гАмъ Дунавъ, р-Ьшени съ орхжие 
въ рхка да се бо1>гаггъ за бъл- 
гарската свобода. Ала критското 
въстание и нашнтЬ заявления 
не отворихк Псточния въпросъ. 
Въ Франция царуваше още На- 
полеонъ Ш, кръмската война 
б!.тр опю пр1'|Спа въ ума па дЬда 
Пьана, Хобартъ паша улови Ар- 
кадия — параходъ, който восшне 
припаси на критянегЬ отъ гръц- 
кото кралство, — и като сетнпна 
отъ всичко това. Високата Порта 
нанесе дипломатическа поб1>да на 
Гр71цпя, та Кригь се задоволи сгь 
ре11)орми, а аа наоъ и дума не 
сткнж. 

На 27-и февруария 1870, бъд- 
гаретЬ извоюкахл вь Царнградъ, 
слЬдъ многогодишна тежка борба 
(виж. Церковепъ въпросъ), единъ 
султански фермаяъ, който въста- 
нови унищожената имъ ио гръцки 
интриги церковна йерархия. (Виж. 
Охридска независима архпеписко- 
пии). Той актъ имате бесн:Ьпно 
значение за насъ: той викате на 
животъ осжде1Шя нЪкога на но- 

**> Вкж. Таевъ Цеатралввъ Б-илгарски 
Комитетг въ Бувурвщъ. 



- 58 — 



гп^ваие български парохь; нъ п 
той не задоволи б'ьлгарскит1> бун- 
товници, и тЬ си кзрлхл; рпботата. 
Едпо бунтовническо движение се 
зтшп нъ Софийско чрЬ;гГЬ Араба- 
конашкото ирик-шчспнс (1873), 
когато погиих Левски, пос^гЬ В1| 
Хасково 1р1аъ приключението с^ь 
хаджн Ставре (1Ь75), когато У:1у- 
новъ потегдл ^ггьгата верпга бъл- 
гарски патриоти за Дпарбекиръ, 
и пакъ въ Стара Загора чр-Ьзъ 
тамошното въстание (1875). 11 тия 
лора^Еония пе обесръдчихж съв- 
сЬмъ воичкитЬ бунтовницп-дЬйцп. 
Шкоп огь а1тосгголт1'.*} па бунта 
още чавахк сгч^денъ случ!1й, който 
и пе закъсн"Ь да се 1гр11дставп. 

Далечъ отъ Царигра^^ъ, въ еЬ- 
веро;^ападнитЬ частн па Турция, 
въ Херцеговпна, нас^^лсна главно 
съ православни слов1ше, избухил» 
пр'юъ ЮЛИЯ 1875 въстнпе. Хер- 
цеговннци бЬхж въставали ня- 
колко пжтп среща мюатлмапскпгЬ 
сн госпо.^ре въ новпгЬ врЬмена, 
нъ това посл1>дното имъ въстапне 
б-Ьше нйй-страипшто. Огь не!*©, 
по едно ностсшенно ра:цштие на 
събитията» с*' родн нааюти Април- 
ско въстание, онова, нп което вЬ 
писано да докара освободителната 
война. 

Тур1щн се показа, ако не бе- 
силна, мудна да потуши пламиж- 
лия въ Херцеговина пожаръ. Го- 
дината 1875 аЬше вече кддЬ края 
сп,и херцеговннското въстание не 
б Ьиш оп1е потъпкано ; дори то 
бЬше зело агаого п6-гол^ми раз- 
мЬрп, като бЪгае П]}'Ьмиижло въ 
Босна. 1Тр1;зъ декеяврня сжшата 
година коптъ Лпдрашп отправи 
знаменитата си окржжна нота до 
силпт!!, която излагаше възгле- 



*) Пиж. Цввтрмвп ВуптовпичесЕВ Тюр- 



дптЬ па тригЬ сЬвернн дворове 
(русски, австрийски и германски) 
но въпроса. Контъ Апдраши пр^ 
поржчаше реформи за побунената 
страна, които да се посп-авштъ 
подъ грижата па една особна ко- 
мисия, която да състои половина- 
та отъ мюслтомане и половината 
огь хрпстяне. Портата проточи 
работата и оТ1'овора пр1;зъ фегфу- 
арпя; п едно приимаше, друго не 
принмаше. 

Докл'Ь продължаваше хорцеговин- 
окото въстание, пашит* бунтовни- 
ци-аппсуголи в'ь Гюргево — Бен- 
ковски, Воловъ, Стамболопъ, Зан- 
мовъ, Измирдиевъ и др. б11хл сн 
подкшли България на п^жолео 
окрхга за Д'Ьйотвае, и всякой се 
отзова да работи въ своята часть, 
Главатаретк бЪхж наредили обшия 
планъ на заговора и р^Ьшилп да 
вдигнжгь знамето на бунта на 1-п 
май 1876. Тая дата пб-сетн-Ь б^ше 
се зам-Ьнила съ 11-и сж1цпя м^ 
сецъ. Ала движението избухнх 
црЬждеврЬменно, иа 20-п апроть, 
въ Пловдивския бунтовнически о- 
кркп». И ето защо и въ какви об- 
стоятелства. Пловдивското црави- 
телство, увгЬдомено отъ доноси, че 
се крои въстание, испрати кжръ- 
агасж Нед1киб'Ь-ага въ Коприв- 
щица да излови тамошнитЬ гла- 
ватаре. Съзак-хетницитЬ, па чело на 
конто стояше Клбле1Нковъ, еднпъ 
отъ нЛй-распаленптЬ апостоли иа 
б1)Лгарсш1та свобода, като раабра- 
хж, че плановете имъ еж открити, 
уловихж се веднага за оржжие. 
Заптиетата на Неджибъ-ага пад- 
нжхж жрътва въ първата пр1^ 
стр-блка; самъ Иоджнбъ-ага по- 
б1Ьгиж и занесе новината за въо* 
танието въ Пловднвъ. Въ сжщня 
деяь бунтовническото знаме се 
разви въ Панагюри1ие, Клисура 
и друга околни градовцс а села. 



59 — 




а Т. Пхи: 1>^^ш- 1 се оорМКп точао ■пмлото ва 

дтту ж, като ! х|г»гвл1и вое шкъ п ар^хжЬг 

съ живо редовш тио на 13,000 храш- На ]^-я 

сшш^юояв, схошД дапвгнип» явсвиас 

бшпк- ч« вп едкп отъ обваролвшвт! 

пехво съ I оть вето слухове не се е опро- 

мвд>тв, ве|>гахь, в че я^яол ог в шщпгър- 

годввв двдв- Едвкъ есобевъ д рпвгя в к ъ» 

хвшто вспрвтъ отъ ехнша вЬспвкь 

— «ъ бигжрссвг! «ъ Ц^Т**^^ тиегрвфврв вв 9-я 

в Ч&*рвГ- I В1ХВВ. че В СВЧкД1<» щшобвтв до- 

срещв сь ваахгедетва водсяъ^двп твърде- 

вжъ се оорЬг , ввкп вв другвв допвсвдвь. Ужвг 

т^ ве ее о^яЕВ- свт^вовръткххпросвкгеявясвкгк 

11с<6гв^ 11|г1ахкгьгь се вааеее ор4«хь вв* 

вть^фапмишк »№ сзв§ссвя хшрзамеятъ вв 14-всх- 

че зв- 1 п(вв зс1}еекь, ввпоо цреввергъть 

азвървпгхх I Двзрвелх [по-оехв^ лоф^ Бюгъв- 

офвх1ъ]г въ оттеворъ вв сдво ит- 

ш Бвлг^п штяаж въ | пве вазв, че праввт&шввто в^ 

ш^жлло офоцввхвв С81л;&авж, влпо 

в квого ху- Д1 водтвърдоЕГъ твъ|цевввтв вв 

доввсввант^ въ че тоД ве се 

гзппИаитъ да бие спшив я^ 

шм свврЬоспв, йезъ воят» ве 

типо шь тигьяя 1ф1мева; а »а- 

шло че Фълпфсвв яаквчета ое 

1дюдаватв нъ робегвоц В1В че в6- 

вече 9гь 1(М)00 <Нап|>е6яхя ав- 

твореяв, то1 ое схяяйвах^ <Нв- 

вггвва>.ло6ава вреяяерътЪг <вжь 

се сваса:%шгь. че 

ва алрвхь. тив>ая дтшв. вдв че х*>(втя въ 

€я17т в1авак Пспжь ш ццвгагь въ гол^асъ 

Въ Авпвв. ряжЦгъ ввя1>вяв|| вв вжвж; тй 

шМ4гъ^ао ое ш»- ркдво, в1рвазгк ииш / Лишж хъ » 

М 11-я моя яхчвтмство, а 

то«. Тоя ввгъ рвбапяха ся сь 

«бв^двш пт 

) отъ 

въ Царя- 70 Дввряеш птехялБ 

е, ч^ вър1ху едвв 

въ Отж, вхсврв 

'^- зпсхгь в б -веч; ярвс^пояе хЬшго 

В(«г>> с-р::»^ ва аосгряд*^вгк ^(фжт-Вюе^, 

к Слха щг1дяявяпяъдалапше10чвосл>та 

ек, Г1яя ^В1 яс- 
да!вввхя ооибеоъ шягасвр§ яь ^' 




— Бвтаягъ, 
Бяаст|я — прМгь^ 





— 60 - 



згаренвт^^ местности да истшта 
работата. Избраното дице за тая 
работа <хШе Макъ-гяханъ, едннъ 
добръ амершшнецъ, когото при- 
дружи г-1гь Сю1Йлеръ, американ- 
ски 1Ч'Пграл{*1П| копсулъ въ Ца|Ж- 
градъ. Въ сжщото вр1ше г-нъ 
Дпзраелипнй кабпиетъ се впхЬ 
прппуденъ да направи подобно 
нсл1»дване; и х^нъ Беринп», единь 
оть секретаретЬ на английското 
посолство въ Цариградъ, се от- 
прави за опустошенитЬ агЬста, 
Псл-Ьдвапията па амернкацекитЬ 
пратеници и на английския 
комисарц ако и да стап&хж пъ 
едно врЬме (пр^Ьзъ м. ниия), бЬхж 
съвсЬмъ независими едно отъ дру- 
го. Скоро Дейли Нюсь почнж да 
бомбардира ТомовцитЬ съ Макъ- 
гяхаиовитЬ дописки. Г-нъ Макъ- 
гяханъ намираше вс&д^ знакове 
огъ страшни бесчовгЬчия; чуеше 
всждЬ отъ всЬкиго (отъ бъ.1гарскп 
селяне, отъ другоземнп консули. 
еV1Инскп пол^анницн, австрпШш и 
германци, конто б1»сх иа служба 
у турското правителство, и отъ 
самитЬ турци) раскши] за неопи- 
суеми нстовства; и привеждаше 
купове доказателства» които ин- 
крн21ивврахх и царските низами. 
Състоянието на Батакъ се прЬд- 
ставляваше съ всичкитЬ му стра- 
хотни. Той бЬше едннъ простра- 
Ненъ отворенъ гробъ, пъленъ съ 
разлапижщи се тк1а на мжке, 
ясени, д-Ьда и бозайничета ; и между 
разва.7ншгг11 на И31\)р1иит1} кящн 
се скитаха или си сЬд Ьх л^ сь 
сгърижти ржц-Ь, останжлит!; живи, 
та оплакваха въ безиаде/кдна ум- 
ствена агония постигижлата ги 
схдбпна. Такъвн зр1иЕ1иа нсл1}- 
дователетЬ бЬхх вшгЬли п въ 
други м^Ьста; английското общество 
се покръти още П1>-вече; п пр1ан 
всдчюггЬ откровешш да се <>бна- 



родвать, г-иъ Бхркъ, главний се- 
кретарь въ министерството на вън. 
Д'1)Ла каза, говорейки въ камарата 
па пр-ЬдставителетЬ: «Аз-ь се счи- 
тамъ за длъженъ да допустнж от- 
кровено, че правителството наис- 
тина н1;маше понятие за станх- 
латЬ въ България съб1ггия, доклй 
не се обърна вниманието му въ 
камарата; и азъ на драго срадце 
се иол:1увамъ отъ тоя случай да 
кажд, че правителството и стра- 
ната твърдЪ много длъжхтъ на 
в^ЬстникарскптЬ дописници, чр1зъ 
които тия събития станжхл из- 
в1»стяи». Така каза г-нъ Нжркъ; 
ала английското общество бЬше 
заключило вече огь ир1;диишитЬ 
обявления на Дизраелп въ кама- 
рата, че правителството е знаело 
работата, па и въ Царпгра^ъ имаше 
почтени лица, които знаехяц че 
насжръ Хенри Елиота[тогавашенъ 
апгл. послаяникъ въ турската сто- 
лица] одавна б-Ьше изв1Ьстно ста- 
ндиюто. Рапорт1гг^ на г-нъ СкаЙ- 
лжра и г-нъ Берш[га но зак1.сц^хх 
да подтпърдвктъ г-нъ Макъ-паа- 
новнтЬ съобщенни, ако п сь п6- 
умЪренъ и въздърженъ езикъ: тЬ 
' бЬхж и едно опровержение на до- 
клада на оня иедобросъв1зСтенъ 
ислЬдователь Едииъ ефенди, който, 
испратенъ отъ Високата Порта въ 
I Пловдивско да испита работата, 
доложи, че турцитЬ не били на- 
иравили свпрЬпствата, а бълга- 
ретК; и сега англпйский печагь 
р1}ши, че за напр^ъ думата Еднпъ 
I ще бжде синонгшна съ лгжа. 
I Трагедията б^ше въ такъвъ го- 
I д*мъ разм^ръ, па б1Ьше и придру- 
; жена съ такъви потресажщн об- 
I стонтелства, че турскитЬ свнрйп- 
ства съ Агкмгци иал'Ьгахж като п^ 
кой каракончо пгЬла цивилизована 
1 Европа. И въ това вр'&ме даде 
I Госнодь, та оултаиъгь ц ншш- 



- 61 — 



му нам^риxж за добрЬ да 
"иествнЕТЪ съ кръвплиитЬ. 
Ахл^дь ага, който запоЛта да се 
квошкгь )к№же, женп и д-Ьца пъ 
Бктгъ, се накичн съ ордена М^д- 
ятдис. Нелдибъ ефенди, който 
остава дюдетЬ си да ограбшть 
в взгорЕБТь Енпкюй безъ ни- 
какво съпротввленпо оть еки- 
войдя, в той се декорира. Шеф- 
хеть паша, чаито овзами огра- 
бнхж Ш1билъ, добн впсово игЬсто 
7Ь Сарая. Кжд-Ь края на м1.с:ецъ 
авгусгъ г-нъ Глндстонь оОнародиа 
брошурата сп Б%ягарекитЬ ужаси 
и Источний вгпрол и оть висо- 
юто положенпе, което занимаваше 
пто ствръ водитель на лнбера- 
лтЬ въ отечеството сп, исказа 
Ябгодованяето си по адреса на 
ттрии^ н Турция съ дума н ар- 
гументи, конто бихж накарали 
всякой чувствителен ь турчииъ да 
потъне оть срамъ въ дЬ1гь-земя, 
I лапчкяваше, че английското 
иривятелство, което било рабо- 
тили по една посока. тр'&бвало да 
работи по другата. То требвало 
да залегне съ все снла да съ- 
диотвува съ другит& европейски 
ХЬрхавн да се пр-Ьмахне т^-рската 
власть въ България [въ друга 
страница той говореше н за Босна 
в Херцеговина]. Двама пратеници 
оть Бълшрин — г-да Драганъ 
Цалковъ и Марко Балабановъ — 
ТръпиБхх прЬзъ есеньта по Европа 
ДВ тръсжгь л1бъ за положенцето 
на българегЬ, н обнародвахк те- 
гладата нмъвъброшура България. 
По това вр'1;ме работит-Ь б1;хх 
ое оше п6-вечв заплели: въ Со- 
1'.-ггт., турцигЬ, за да пот^*рч»тъ 
' 1лгарско момиче, ра:шя,1нхж 
^1 ■ ' ч си, ти въ рднараспрапа 
;^' 1[>варскя фрапцуискин н 

г -.'л консули, и ;1а една 

щ... . ._ ^^гле^кдаше като че това 



събитие пгЬше да докара друго- 
:н'мна пам1^са въ Турция; въ Цари- 
градъ Султапъ-Азисовото слънце 
аайде; Черна-1Ч)ра и Сърбия, по 
съчувствие съ Босна и Херцего- 
вина^ вл^')охж въ неравна борба съ 
Турция. Доклй продължаваше вой- 
ната, повий султанъ [Мурадъ V], 
сл-Ьдъ 3-м-Ьсечно царуване, се за- 
мкгги отъ другь [Хамидгь П]; въ 
всЬка часть на Британия се дър- 
жеха митинги, които осАЖДахх 
Турция за свирЬпствата й въ 
Бьтгария па нрЬ;фЬ11ие. Лордъ 
Дерби [тогавашенъ английски ми- 
ншггръ на вън. Д'к1а|, който на- 
начало не искаше да чуе за на- 
М'Ьса въ Турция,*) б^Ьше се повди- 
>иъ до толкова, че зе да говори 
какво, ако и да не билъ съгла- 
сенъ сгь оная, които псвахх ,да 
се ааличжть турцитЬ оть хартата 
на Европа», трЬбвало да се даде 
самоуправление на Босна н Хер- 
цеговина и на България. 

Съ несна1у1сата на сръбската 
война започнж втора сггалвя на 
понЬствуемитЬ събития. Русия 
заговори сама. Па 19-и октомврия 
— въ схщня день, въ който 
^иекспнецъ падня пр'Ьдъ по^до- 
носни-Л турцс и пжтьть за БЬл- 
градъ оставаше отвореаъ за тЬхъ 
— генералъ Игнатнсвъ въ Цари- 
градь даде на Портата сдшгь 
у.ггнмат)'мь да се съгласи въ 48 
часа да приеме едно 6-седмично 
гц^-^мирне за сключване миръ. 
Сл*дь нЬколко преговори мевду 



*) АягхнОсвпй Еябмеп — Лорхъ Бв* 
пясфидовна - б%шв отканиъ да удобрв 
Берлинсжия меморамдумг, съчпнвиг на 
1-н каА отъ тр им ата квпцлори германски, 
мстрпйскм и русска, кийто 1Ш1Даш1ашв 
Турция сг аяергнчян м1(рвв, ако ме не- 
ггълвв 1иевнт% ом по Авдр&шввата аота 
об^щавмм. в къкъ ко1то ЬЬхж се арисъ- 
адавии в Птадид в Фравцвв. 



— 62 — 



си.татЬ, ииператоръ Александръ 
П вк^гласи въ Москва, , че скоро 
1ц1чио да 00 събере в^ь Цярпградъ 
една европейска конференция, за 
да се дойде до общо съгласие от- 
носително М"ЬркатЬ за иодобрение 
положеиието на христянетЬ въ 
Пстокъ, и че, ако това пе се по- 
стигне, той бЬ твърдо рЬшенъ 
да действува независимо. Конфе- 
ренцията се събра н изработи 
аитономяи реформи забкггаретк 
Т\'рцпн отрече да ги приеме и 
конференцията*) се разотиде (8 ян. 
1877). СилптЬ се опятахж оию 
сднйшгь да склонваЕтъ Турция 
чрЬзъ Лондонскхк протоколь; ала 
тя не ие и отъ това, та Русия се 
залови за ор&жие. Войната докара 
С-анъ-Стефанскня и Берлинския 
договори, на които сетннната е 
днетиото иоложсние на работитЬ 
кь Б 1к1гарпя. Виж. Освободителна 
война; Сань-Стефански договоръ: 
Верлински договоръ: Съединение. 
За подробни снЬдения върху А11[). 
въстание чети Записки по Бъл- 
гарските Въстания отъ Зах. Сто- 
яновъ; Минллото, отъ Ст. За- 
иновъ; ПротоколитЬ на Цари- 
градската Конференция сг Лон- 
донски протоколг, прЬв. на бълг. 
отъ Т. Шономовъ, 



*) Тоя Еовфереяцкя нн направя тов& 
добро, че оор^дЪли 81 пръвъ пхп бфв- 
ЦЛ1ЛЙ0 ар'Ъд11111т^ 1ш земята, д11Т0 пр11- 
Облм1Ш& бмг&рскдт& вародносгъ. Спорвдъ 
кввфврекцията, въ тая ир^д-Ьла влнаахл 
Сшцж&цнгЪ Русенски, Търиовски, Тулчаа 
ека, Варвенски Сднвенскн. Пл>вдавека, 
квавН Лозеиградъ^ М;'ст&фа-ааша в Кх- 
вхл^агачъ, сандхацнгЬ СофиОсвв, Ви- 
дински, Пишски, Скскюки. Бвтолскн, едва 
часть отъ С1рски гаиджал (тритЬ с*- 
вврвв кавн) и казигЬ Струянца, Тнквешъ. 
Нолнсъ 11 Ностуръ Санъ-Стефавсквй дого- 
воръ рашираваше тим пр11Д'Ъла иа Бъл- 
гария въ едва писъка, а ванияваше бъл- 
гарската аояя съ Добрудж», Нмпга н ЛЪс- 



Алрилъ, априлкй (лат. отъ апе- 
рире^ отварямъ). ЧетвъртиЙ нЬ- 
сепъ ОП. голината. 

А ргоро8 (апропо), фр. По тоя 
(пучай, раагеле. Едно апропо е 
нЬщо сторено или казано въ 
сгодно врьке. 

Аптека, гр. МЬсто, д*то се нри- 
готвятъ и п|>одаватъ лакове, по 
пр11дписанпе отъ л1л1арь. Други 
думи за антена сл; фармакия, 
спицерия. 

Аптекарски, аптеченъ, ^. Който 
се отнася до ант**карь, аптека. 

АптенарЬт гр, Приготовитель на 
Л'11Кове въ аптека. Други думи за 
аптекарь фармацистг^ спицсрг. 

Апулей. Латински снисатель, съ- 
вр11менпкъ на Марка Аврелия, 
авторъ на романа Златний осг>1ь 
(П-н нЬкъ). 

Араба-нонашкй планински про- 
ходъ, по пхтя отъ Орхание за 
Златица, 1005 метра надъ мор- 
ското равнии1е. — ПрЪзъ русско- 
тз-рската война (1877— 78). сл^Ьлъ 
падането на П^тЪвенъ, гепера.гь 
Г>'рко изгони турциг!!, които СЯнх 
се укр^нмли въ тоя проюдъ и, 
сл^^дъ единъ р-Ьшптеленъ бой при 
с. Богоровъ, залови Со»|»ня и пр*ь 
дъ-чжи пжтя си за Пловдивъ. 

Араба*конашко приключение. ()- 
биръ на т^фската поща. която но- 
сяшс нари, въ Араба-коиашкия 
ироходь при Приведена —на — пан- 
тата, ипвършенъ отъ Д. Оби^и, 
на чело на едиадружинЕа оть Г»ун- 
товниид-дЬйци на20-н септ. 1873. 
Тоя обиръ случайно се откри па 
20-н октомврня, и на 25-ц затво- 
рихж Общи въ с. Чернково. Обиш 
раскри д1лото прЬдь Оофийския 
сждъ. Пб-главнптЬ д-Ьйпи на Те- 
тевенския, Орданийския, Етропол- 
ския, ИлЬвенсния, Софийския и 
Ловчанския комитети падик^к въ 
раид]^!^ на турскитЬ власти; сь 



— 63 — 



т11хъ бяде уловенъ в Левски. Се1^ 
аината шт» това б^ше, че двамата 
«поспаи Л*^вски и Общи аагп- 
1ГХХЖ. к мнсиииа (>тъ гЬгнитЬ 
гнпци бидохж исцратсци на 

Арабеска. Архптекгурио у^аше- 
нпе, иалравеко отъ жнвописецъ 
в ваатедц кое1ч> със1Ч)И огь фи- 
гури н цигЬтя, расположеня ио 
ар8б*'КП В1а<гь. 

Араби паша (Ахмедь). Египет- 
ски геиоралъ, който се постава 
въ 1882 на чоло на една епшет- 
ски военна нартня среща евро- 
, войскспч) влияние въ Е1'и11егь и 
египетския хедпвъ Псмаилъ панш. 
' 'тг. бомОардираие- 
I -( отъ флотата 

I тмь. и Араби п го зато- 

г чихх :.„ . „!. Дейлоиъ, като го и 
'нпрахж. СтЬд:ь това тЬ о- 
^ии!рахх Егппегь и окупацията 
^Ч' цродглжава и до днесь (18[1б). 
Арабия. Полуостров!, т> юго- 
заиц.гна Лзин. гь 11р1и1ин ни за- 
вади» Червено мире. на [1сток'ь Пер- 
СеКдскн заливъ н ПндиПски океаиъ, 
па югь Адонски ааливъ п 11ндпЙ- 
еш океапъ, и на с1^оеръ обгиириа 
втетоня, която с<^ см*1;сва съ иу- 
вшшп! на Сирия и Халдез!. Про- 
.-..-.. ,,-РВо 3,070.000 чет. ки.1ом., 
12.000.000 жит., дон1>Пт1; 
I- !Ь ОГЬ Турцни. По 

'? л пертп Арабия нрн- 

.110 п(>-вече на Африка, от1\ол- 
,.4. . ла Азия. Климатътъ й, из- 
общо, е твгьржЬ гореигь; край- 
брежията, много плодо]>однп, да- 
вягь: каф*\ палукъ, теманъ, гома, 
чл тръстика, скжпоц-Ьшги а- 
1!. Между жнвотпвгЬ, тамъ 
чме камили. Арабската порода 
к ; П-хубавага и пай-умиата 



п рпмляпетЬ ех д1кти- 
иа Ч.е(тшц Камениста 



п Пустпнпа» разд15леппя непознати 
на арабитЬ, които кк дйл1кгьтака: 
1) Бериа, плстиня; 2» Хнджащ 
|уь гл. гр. М*мса и Мсдине ; 3) 
ИеменЬу отговаря па Честита А., 
и захван;а южната часть огь по- 
луострова. На югъ е Адепъ, укрЬ- 
пеното пристанище на англнчане- 
гЬ; въ иеменското окрхжно Ти- 
хама се вамира Мока, толкова про- 
чута по качеството па кафето си; 
въ планинптЬ (Дтебелъ) — Сана, 
статаца на едпнъ краль, който 
носи титлат умам^, Иявънъ дър- 
жавата па саненскня имамъ има 
мноп^ частн, които принадлежжть 
на отдктни шепхп. 4) Оманъ (Бшк. 
тая дума). Ъ) Бахрсинъ илп Хед- 
жазъ^ крайморие, по което сл р]и- 
ко посЪяпп градове ; тамъ е ари- 
станището Ель-катифь, което съ 
околнос1ъта се присъедини на Тур- 
цня въ 1871 ; 6) Вадждь захва- 
ща срЬдоточнето на тия земни раз- 
,т1>ленпя; главпий му градъе Дерая. 

История. — АрабитЬ ое нматъ 
за потомци на Псмаила, синъ А- 
гарипъ и Авраамовгь. РимлянетЬ 
нн могли да П1 подчпнжтъ до им- 
ператора Траяна, който П1 поко- 
ршгь (П-и в1.къ слЬдъ Р. ХЛ. ТЬ 
били отблъснхли игото на Ромъ, 
когато се явнлъ Мохамстъ и на- 
1фавил'ь Араб ия ср1\доточ ио на 
в1фата и завоеванията си (УП-и 
в-Ькь). 

Въ 622, тоя закоподатель по- 
б-Ьгнжлъ отъ Мека въ Медине, 
д*Ьто осповалъ втората, която носи 
псго[Ю1*о име. Тая епоха се на- 
рича егира: тя с ерата на моха- 
мртап1п1.. 

МохаметовитЬ пр11емшщи се на- 
ричали халифи (заместници). При 
тЬхното царуване арабит?!, нари- 
чани и саранипп, нахлули въ А- 
яня, Африка п часггь отъ Ев[Н1па; 
испапия спшц&ла гЬхио Баад1и1ие 



— 64 - 



(711), п ^>ра1гцпя щ-^тта да стане 
гЬхпа п.т11ЧК11, яко да не била хра- 
бростьта па Карла Мартола, който 
ги побЬднлъ бллзу до Т\ръ въ 
Л''Ш-11 »Ькъ (732). Огь 750 тая 
пространна нзшерва изгубила с- 
дннството сп. 

няколко челяди халифи управ- 
лявали арабпгЬ: пай-знаменитит!1 
ся. омаядигЬ {^61—1031\ а аба- 
сидит^ (760 — 1258); при тия по- 
ся-КхнитЬ нАй-вече блещ^Ъла въ 
Багдадъ славата па гЬшото име 
и на техния прЪсгголъ. Аарунь- 
аль-Рашидъ или Справедливи, и 
оинъ му Аль-Мамунъ покровител- 
ствували науките и искусствата 

(786 — 8зз;. 

Докл11 Европа киснела въ не- 
вг1зжество, араСитЬ изнааг1^рнлп ал- 
гебрата, цифрцгЬ, 1гьрвитЬ поня- 
тия огь химията и астрономията: 
нъ пр11вратитЬ въ Азия и Европа 
съсипали тЬхиата империя, и по- 
томцигЬ пя гр^ителетЬ на позна- 
тия тогава свЬп» заявявагь днссь 
съществуването си, подь име бе- 
дуини, само като обирани на кер- 
ван етЬ. 

Арабсии. Който е оть Арабия, 
или който принадлежи на арабитЬ. 

Арабски цифри. Десетьт^ бкт1>- 
га, сь които пишемъ числата: 
1, 2» 3» 4, 5, 6, 7, 8, 9, 0. Така 
ги наричать, защото ек пзпам11- 
рени отъ арабитЬ- 

Арабъ и.ш арапинъ. Скщото, 

каквото е аравитяпииъ. 

Арабъ-табия, тур. Укрепление, 
паправеио он;е отъ т5*рш1тЬ при 
Силистра, едниъ кнлометръ на 
истокъ оть неш. Споредъ Берлин- 
ския договоръ, това укр1Ьплепие 
оставаше на България; ала румк- 
нитЬ, въсползуваии оть сръбско- 
бъ-и^арската война, го завлад+.хж 
своеволио. 



Аравийско море. Същото, каквато 
е Омаискн :тливъ. 

Дравитянинъ. Житель на Арабия. 

Драго. Знамеиогь франц. астро- 
номъ и математикъ; единъ отъ 
нйй-пеликигЬ учени на Х1Х-И 
вЬнъ, който е паиравилъ в;1ааш 
открития въ астрономията и фи- 
зиката (178С— 1853). 

Ар»гонигь. Минерахь, ко&топо 
тимическитЬ си свойства е сю- 
денъ съ калцита, та се и употре- 
бява като него. Ала той се раз- 
личава отъ валцита по кристал- 
ната си ({юрма, по пб-гол^иата 
си твърдость, и по това, че пр15дъ 
д>'халото става на прахъ. Пръвъ 
пдть билъ нам^ренъ въ Лраго- 
чия; у насъ се намира въ Сли- 
венската планина в въ околностьта 
на Пазарджикъ. А. се намира н 
растопенъ въ н^кои минерални 
извори, запр. въ нарлсбадскатк 
Оть водата на такъви гореиш 
извори се отд*Ьля граховий камень, 
съставеиъ оть варовити зърна, 
ро.тЬми колкото грахово зърно. 

Арагония. Въ ср1цнитЬ вгЬкове 
кралство, съ стол. Сарагоса^ сега 
область на сЬверо-источпа Испа- 
ния. Простр. 46,565 чет. кнлом., 
насел. 1,000,000 жнт. Пои се отъ 
Кбро и тфитоцитЬ му, оть Тага 
и Гвадалквивиръ, д11То еж главитЬ 
пмъ. Огь 180 до 1035 сл*дъ Р. 
X. А. ое намирала едно по друго 
подъ а1астьта на римлянет^, го- 
титЬ, мавритЬ и паварцитЬ. Въ 
1035, сл*дъ смъртьта на Саншъ III, 
паварски кра.ть, яаварската /сьр- 
жава се подбила между иеговитЬ 
синове, и А. се паднжла на Ра- 
мира. Оть тогава арагопското 
кралство се 5'величило чр^Ьзъ ед1гаъ 
ре,гь завоевания, които обгьрнхди 
гри<|»ство Барце-юна (П37), Мон- 
шиие {1204), Балеарски о-ви 
(1229—1233), токо-речи ц-Ьла Ва- 



— 65 — 



г . Спшмпи [отъ 1282 

■ ,11Д1шлн (1326.1. Сп- 

' иуново 1 1409), Неаполъ 
1*...'||. Съ ожениаиет*] на Лра- 
1ч>искиц краль Ф1?рдиианда Като- 
лика, отп^стЬ :завоеватолъ на Гре- 
нада 1 14^*2) п на Навиря (1512и 
:«1 ИлаО«'ла 1-Састцлска, насл-Ьдиица- 
та на Клстилам, со сврътва што- 
рвитп на Арагонвя п подкачи пс- 
ториити на испапското кралство. 
Виж. Испания. 

Араманъ Ограна пъ аиглийсва 
Дндпл; 500,000 жит.; гл. гр. Л- 
раканг, 

Апзкелъ. Знамепитъ арменски 
.лкь отъ Х\'П-и вЬкь, пз- 
|ф|7Гс!ГЬ ПО истории та се, въ 
втгго раскшша сьбятнята на вргЬ- 
ирто га, оть 1001 д»1 16(^2. Род. 
въ Танрисгь (Перснн). 

Аоак!», араб. Спиртно питие отъ 
кокосоиъ 01гЬгц орп:Л) и нахарь. 

Аоадсяо море или езеро въ за- 
па,ща Л:}ця (русоки Тюрксстанъ). 

Арамийски е;)инъ. Клтгьтъ на 
жптодетЬ па стара Снрип. 

Арамъ. Синъ Сизвовъ. гтраотеи> 
II; ^., люде, които насе- 

^; >гами11 п Сирпа. ТЬ 

»>• ■ .1 Н ЬКОЛ КО Д'11р;1И в и ци 

ой .. .. I нита на Тип^ъ и на Ев- 
фр(1П>. А рампи дитЬ под на.;н &1 и 
ед|ш ПО друго подъ аснрпйското 
п п>гть еврейското нго- ТЬхниЙ 
пъ съ евр|*йекин, са^ 
; ' -1 огъ спрппцнтЬ око- 
ли Мосуаь. 

Арат», сАр. 1)иГ|.|'П(Кого наива- 
ии'.' аа Сирнп, ик.1ючцтслпо Ме- 

Аранжира1гь. фр- Уреждамъ, у- 
гт]м»явалгь (въ музиката), 

Ар2 ' ■'"ь). Уашрскн иоогь 
1 1-га I на 1ХХ-П в^игъ). 

Аранъ. Шотландски (н'тровъ въ 
аадава 1Ш }иайда; 4,800 жнпчие. 



Араповски монастирь. Кмгярскп 
монастнрь, на юго-исюшз т-ъ Сга- 
нпмака, 1[ловдпвсш1 окр., расио- 
лиженъ въ една хубава долила 
1гь землинмгго на с. Лраноно, и 
посвотенъ на се. ПедЬля. Тоя мо- 
настирь, основапъ въ 1856 ог'Ь 
архимандрита Софроний съ разр-Ь- 
шснне па тогавашния пловдивски 
митрополить Паисий, е може-би 
единствепнй монастири атГаь Рай- 
ския, Зогряфския и Хнлендарския, 
който е нграхь важна ролъ въ 
нанюто духовно и наштическо 
възраицапе. Няколко години щгЬдн 
освобоадонието ни тракнйск1ГгЬ 
българо съ въсхтцение нос^нщ- 
вахж тая обитоль като бъ.1гарска. 
и тоя монастирь не давап1е само 
така удовлетворение на народ- 
ното чувргво: въ него имаше и 
училище (до 1 — 2 кл.), д11То со 
учехж д-Ьца оть околннрЬ селана 
брой до 70—80, и ш>-вечето б-Ьдии, 
много отъ КОИТО се поддържаха; 
огь монастпря н жав^тик въ него; 
така СК1Ц0 вснчкнт]^ разноски за 
поллържанего на това учебно за- 
ведение (учнтеле и др.) бЬхж пакъ 
отъ монастирн. Свх1еЙманъ-папю- 
вт1;ордп и бапиьбозуцитЬ горихх 
А. м. въ 1878; нъ агКдь осво- 
бо;кл,енпето архпм. Герасимъ се ио- 
грн;ки да го постег^не. 

Аоарагь. Шаипиа въ Армения 
(Турция), дЬто, споредъ Библията, 
се с1Гр'Ьдъ Ноовий ковчегь. 

Аратусъ. Гу)ъцки иоегь (Ш-и 
и!1К'ь ир1*.ди Р. X.). 

Лраукария (по името па м1>ст- 
постьта Лраукария^ на югъ въ 
Чили). Кдна челядь борови дръ- 
В'^('а, които растжтъ иДй-миого въ 
южна Америка и Австр^иия, 

Драхме. Въ баснос. мома, която 
Мим1р[1.1 обърнлиа на паякъ. 

Арахнология, гр, 1) Часть отъ 



ссгесгиенага история, 



воято раз- 



— 06 — 



гложда па5геообраз1гатЬ животни. 1 
2) ]1ск}*ссгвото да со пр^дкалвать 
проагЬиенпета на атмосферата но 
работата и двпж^'Ннето на паяцитЬ. 

Арбанаси. Е,т:ииственото гръцко 
село въ вктр-Ьнпюстьта па сЬ- 
верна В'Ь1гприя, въ Търнов. око- 
лна» на сгЬвс1гь отъ Т^ьрново. Това 
село би.10 населено въ ХУ1-и вЪкъ 
отъ албапдц н гръцп. Въ врЬме 
на гоненето гръцкптЬ аладшщ 
въ българско, поаг1-.дппй гърпов- 
скн гръцки мнтрополптъ се дър- 
жалъ н*!-!» и ко 1'од и нн въ 1'ова 
село, отдЬто с^ оггепилъ въ 1867. 

Арбитражъ, фр. Сж^^ше раепря 
отъ Т110тейскп (ждъ (арбиТ1Ш). 

Арбитрация,лаг.ТретмЙ1'Касждъ. 

Арбитръ, лаг. 1) ТретеЙскп сж- 
Д1Ш. 2) Въ тгргов, помпрптель; 
вънкащно лпце, назначено отъ 
сждъ да разгледа распрята между 
двама търговци. 

Арверни. Народъ на стара Га- 
лия, въ оная часть, която сега се 
нарича Авуегдпе. 

Аргаиаковъ. (Генерал.-м. Вас, 
Тедар.). Русскн воепенъ писатель, 
който е участвувалъ въ русско- 
турската война прЬзъ 1877 — 78 
(умр. въ 1896). 

Аргентинъ, (фр. отъ лат. арген- 
тумл, сребро). Мннерп.ть, химичес- 
ки съставенъ отъ сребро {87**/о) и 
с11ра. Криста.1изира сп въ прап»ина- 
та система, главно въ кубове; п6- 
вечето се ^)•ЬпI.а въ набити кжсо- 
ве и наръсе1гь. ЦЬпп се слабо по 
плотнтЬ на куба. Има нерапенъ 
изломъ. Кове се п е гъвкавъ. Има 
сивъ таръ, лъскава черта и ма- 
товъ металически блесмп.. Вь Кк- 
ропа се намира въ Унгарпи и Нор- 
вегия. Той е една отъ Н)1Й-глав- 
нитЬ руди за добиване сребро. 

Аргирокастро. УкрЬпеиъ градъ 
въ Япипски виляетъ, 75 кнлом. 
на сЬв.-заа. отъ Янина; 12,000 ж. 



Аргишъ. Рз*мжнска р1Ька ("Вла- 

хин), извира въ трансилванскптЬ 
алпи, получва отляво Дкмбовица, 
и СО влива въ Дз'иавъ. 

Арголнда. Старогръцка страна 

въ П»'Л01ЮИРГЬ. 

Арголичесии заливъ. Слшюто, 

какпото е НавпляЙски заливъ. 

Аргонавти, >.р. Баснословни гръц- 
ки герои, които добили името сп 
отъ кораба Арго, на който тЬ, 
подъ прЬдводителството иа Язона, 
отишли въ Колхида (сегашна 
Грузия ) за да завладЬшть злат- 
ното руно. 

Аргонавтъ, гръц. Осморамрнио, 
главопого, огь разреда на дву- 
хрплнптЬ; мжжкото безъ черупка, 
а женското съ крЬхка черупка; 
живЬе въ Средиземно море. 

Аргонъ, ^рьц. Просто въздухо- 
образио гкто, което състав.1ява 
около 1 •*/» отъ атмосферата ; от- 
крито въ Англия пркгь 1895 отъ 
лордъ РеЙло и професоръ Рамое. 
А., наречепъ така отъ неговата 
бездЬйствепость, се крие въ а- 
аота; нам11ри се още, че въ са- 
мия аргонъ СО крие друго про- 
сто въ.з,\ухообразно тЬло, хелий, 

Аргосъ. Гръцки градъ въ Пело- 
попесь, близу до Навп.1ийскн за- 
ливт.; 10.000 жит. Стара столица 
на Арга1ида; Аргосгь играе го- 
л11ма роль въ старата история, 

Аргулъ, иат. Тунеядво животно 
отъ ц1шнжтонопггЬ; достига 14 
м. м. на ,%1ъжииа; живЬе ио ша- 
ранитЬ и по други риби, ,тЬто се 
I залавя само ириврЪмеино. 
I Аргументаторъ, лат, Оия, който 
иригнлкда яргумсити. 

Аргументация, лат. 11]гЬдставяие 
доводи, пр1ГВож.1ане доказателства, 
докааателно разсжшдение. 

Аргументирагь, лат. Привож- 
дамъ арг-уменат. или аргумента, 



— 07 — 



пшпигь доквзатвлно, снр. съ до- 
водд. 

Аг^теп(11т а<1 тегесии^1аш, лат. ' 
Въззпвъ 1гь1гь скромпостьта. 

Агеипит1иш ж! ]^погап(1аШт лат. 
Аргрсентъ, основанъ на П1)оТ1Ш1ш- 
ковото нов^ество (иениаяне ра- 
ботжтв). I 

Агрттеа(и]11а<1зи<}1с1ит, лат. Въз- 
зигь къагь разс&1,ъка. 

Аг1511шеи(ши а^ 1пп(Ла, лат. Въа- 
зявгь Бънъ аавнстьтн, или изобщо [ 
Еъмъ нисшггЬ страсти. 

Лг^пев11Ш1 ш1 сгишопаш, лат. 
Аргумеать до кисията, сир. въз- 
вивгь къмъ интереса идд, кога 
1Г^>11а г611дитеднд доказателства. 
давало п<<дк7иъ. 

Аг^ишеииш а(] 11ош1иет, лат, 
Аргумецть до човгЬка, сир. аргу- 
моитъ, който добива силата си 
агь положението па лицето, до 
което се 1Л'11рани. 

Аг^ишеи1:иш ЬасиИниш, лат. Ар- 
гууонть въ образа на тояга ; сир. 
въ:<2И1П> ш>)гъ силата, даване па- 
мЬлгту» доказателство — бой. 

- '^нгь, лат. Доводъ, доказа- 
чнова, п1,о се привожда 
за ^а докаже. иЬщо. 

Аргушенгъ ^ соикапо. Аргументъ» 
коАто <^ ииалпча огь протишигго 
аа ооова, което се твърди. 

Ар^уеV гръц. Басносл^вио чу- 
Оошице^ което имало сто очи. Въ 
чрЬмос. см. неуморимъ, опвтеиъ 
ш сгрогь надзирателъ. 

Арда. Н^^й-^ол'Ьмий 1Грито1П> на 
Мярвпа, извора въ Родопат!*, бли- 
• връха Круш»'В(|; тече ир1ш> 
, 1 .«ит>1[асна долина доОдринъ, 
Лйт>^ «-«« влива въ Марица отдЬсно, 
сроща устното на Тунджа. Около 
Арда сл жне1ап едноврЪмешиитЬ 
^омош! 1Сърджа.шптЬ. 

Дплаханъ. Градоцъ въ т>рска 

на с^верь оть Карсч», 

.*|т .лпгаь на Руоая въ 187У год. 



Неговото пододенпе му дава стра- 
тегическа вакность. Битва иа 25-и 
апри.тъ 1877 межд}' турдитЬ и 
руситЬ. конто тоя пжть ие- мо- 
жа хк да пр^йемлгь гра,1д; тЬ го 
11[)1х1ехх малко п6-<мугн* (па 7-и 
май). 

Ардрахъ. Държава въ Гориа-Гви- 
нея, васална на Яриба; стол. 
Алада, оть 10,000 до 15.000 ж. 

Арена, лат. (соб. зн. 71Ьськь), 
Мкгго въ римска амфитеатрь, на- 
сипано съ ц'Ьсък'ь; м^сто за боре- 
не, за надваряне. 

Аренда, лат. Насм'ь на земя, 
1аи на прибирането ^гЬкой да- 
нъкъ: платката, която со плаща 
за то1*а оть наемателя. 

Арендаторъ, срЬд.-е.-лат, Нае- 
.матель на чужда земя» на приби- 
рането нЪкоЙ данъкъ, като октроа, 
кръшшпа п др. т. 

Ареоиетръ, гр. Орждпе, което 
сиужи да се оир1а!ия 1иьтноспьта 
иа жпдки гкха, жидкомЬрь. 

Ареопагъ, гр. (соб. зн. Марсовь 
х^ямъ). Шощидъ въ Атина, д1>то 
се (гьбир:иъ въ старо врЬме атнн- 
ский углавенъ сядъ, който съ- 
стоялъ огь 31 члена бивнш ар- 
хонти. Сега ареоиап. зпачп съ- 
боръ иа учепи, на мждреди, на 
дшиомитй. 

Арестантъ. Арестувано лице. 

Арестувамъ, лат. Запирамъ, за- 
дъраагмъ, ^пмамъ подъ стража. 

Аресть, с2?*^.-в15К.-^4аг. Зимане 
подъ стража. 

Аретино (Нетро). Прочуть ита- 
лнннгки глтирпш* и пи1тъ; сла- 
вата му по-иьтйла (гь скаид11ЛИ0:)на 
стихотворения; авторь на н'^колко 
комедии, една трагедия и др. 
(ЬЦ»2— 1557). 

Аретуза. По баснослонието, ним- 
фа, Които придружавала вс11К(»п4 
богини Диана, когато богапнта 
Ходила на ловь. Аретуза страстна 



— 6Й - 



пр-куйдвалъ богьтъ па рЪка Алфей 
ю> Пелопонесъ; Диана, за да ш 
,язбавп оть него» прЬобърнжла ьк 
на изиоръ. Тон пзворъ се намп- 
ралъ на островъ Ортигия, близу 
до Спракуза (Сицилия). 

Аг^еп1-С1)шр1ап1, фр, Вь търг, 
парп 1Л. брой. 

Аржанъ-плане (аг^с»ир1а<1и^). фр> 
Посребренъ (сл^дь). 

Аржентина (Република). Федс- 
р1ана република въ Южна Аме- 
рика; 8,800,000 жит., 2,835,970 
четв. килим., вкиочително о»1е не 
учредени на Д1ф;киви земи ц Па- 
тагонпя. Стол. Буеносъ- Лйресг, 

Арзруни (Тома). Арменски исто- 
рпкъ оть ГХ-п в^къ. чов^къ съ 
гол11ма ученость; авторъ на една 
хстория, която подкача отъ пър- 
1итЬ Ноеви потомци и стяга до 
година 388 сл±дъ Р. X. Тоя трудъ 
се и:1'»нн много по беснрпстрастието 
на а1ггора му и по живостьта на 
описанието. 

А рмана. Дъщеря нд Мппоса 
Критски ; тя дала Тезею нишката, 
съ помощьта на която изл-Ьзъ.1ъ 
лабиринта, откакъ убилъ ми- 
потанра. <3гг}'ка Арианина ниш^ 
на, Н1-ЛЦ0, ноето пжтеводп въ за- 
плетена работа. 

Арианизиъ. Впж. Арии, 

Арманца (Донъ ЛСуанг). Иопан- 
поггь и лрамат>'рп>; авторъ 
га Па триотичесгуп пЪсни (утар . 
1837). 

Ариенъ. Гръцкн псггори1гь отъ 
П-и вЬ^къ. 

Ариерга|)АЪ, Фр* Тилътъ, Н11й- 
задиат;1 часть на една войска. 

Ариета, игал^ Арии съ живо 
темпо. 

Арйй. Александрийски пресвя- 
^З^ръ, пачннатель на арианизма, 
»есь, която отричала божествен- 
постьта на Словото (Христа). А., 
осл^девъ на иикейскяя съборъ и 



заточенъ въ I^1ирпя, добилъ бла- 
говолението па цариградския им- 
ператоръ Константпна, който га| 
назначилъ :\лексдпдрийскп ищт- 
архъ; нъ той умрЬлъ внезапно, 
кога отивалъ да завземе поста си 
(280—336). Н11К0ЛК0 неточни им- 
ператори Л7>ржали Арпевата ересьв 
и пр'к'л1ив<ип в11рнптЬ христяно.Я 

Арийско племе, арийсни езици. 
Пмето арийско племе плп арий- 
ска челядь народи сега изобщо 
означава онова етпологнческо от- 
дЬление отъ чоБ!1чеството. което 
се нарича индо-евронейско и.ти 
индо-германско. Арпйското нлеме 
състои отъ два клона, географи- 
чески отд1х1ени : псточенъ и .-т-. 
паденъ. ЗападнпЙ клонъ обгръий^ 
жителетЬ на Европа, съ исключе^] 
ние па турцитЬ, унгаритЬ и фи-} 
нитЬ; источний обгръща хвтеле- 
гЬ на Армения, на Персия, на А({ь' 
ганисгганъ и на сЬвериа 11ндпи. 
Челядпата сврьекя, която слаце- 

! ствува между тия народи, се е до- ^ 
казала чр-Ьзъ езика. Между ези-Д 
цптЬ санскритски (майката на се-^ 
гашнпгЬ шанйскп наречия въ Ин- 

; дпя), зсндски (езпкътъ на старо- 
вр-^меннитЬ персяне), грьц*си (кой- 
1\з е още езикъть на Гръция), ла- 
тински (езнкътъ на рпмлппетЬ, и 
майката на сегатпит^ езтш ига 
ЛИЯНС1Ш, ф])аицузскн, испански 
португалски, румхнски), ксл^ 
(1гЬкога езшгьтъ на гол'Ьма част^^=" 
отъ Европа, сега огранвченъ вг:ш= 
Уейлсъ и н^кои части отъ Ирла1в^— 
дия п Ш"Л'ландия), готически (сгс^^- 
рата основа на тевтонските^ ил— г 
!Трамискит!» еаицн — Н1иючите::^^ 
по английски — и на скаидГ^} 
вавскитЪ), и слаеЬнаа* (отъ ко^ 
то еж произлезли сегапагатЬ »?;^в 
ди на разпптЬ словЬпскп нар*-^^*" 
въ Европа) фплолозигЬ сл отк^^^ 

, ли въ нащдя в-Ькъ такъвд ас--^ 



- 70 - 



наседснае въ Африка, на заггадь 
отъЕгипетъ], които учили, че? най- 
голЬмото добро за чонгЬка еж чув- 
ственитЬ удовакггвци, у.\гКрявани 
(угь разума (1\*-и вЬкъ прЬди Р. X.). 

Ариотократизмъ, гр. [1рв[1ър;)а- 
ногп. 1;ъмъ господството на аристо- 
кратиги. 

Аристократически, *рьц. Свой- 
(?гвеиъ па аристокрацията, който со 
отплся до аристокрацшгга. 

Аристомратъ,?/'-Лаце огъаристо- 
крацнита. 

Аристокрация, гр. 1) Най-ви- 
сокото (гьсловие въ монархичен*- 
китЬ държави: (»лагород1Пп11. вп- 
сокороднигЬ. 2)Правлецие, В1»което 
върховната вдасть ое намира въ 
ржц^гЬ на велможи, прпвилеги- 
рованъ разредъ чов*Ьци. 

Арвстотелево колело. Въ 

матем. к|)л;п., който се движи но 
прана линия. 

Аристотел и8яъ. Учение на 
Арпстотолн, което се основава на 
П0НЯТП1Г, игдобитн отъ опатъ, 

Арнстотель. Зиаменигь гръцки 
философъ, род. въ Стагвра, Ма- 
кедония; сдпнъ отъ най-забМЬ- 
жите-лнит11 гении въ старо врЬме. 
ученн1гь на Плагоиа, учитр.оь на 
Александра Велики, основатель 
на училището па перипати1;цтЬ 
въ Атояа. А е иисалъ но иного 
пр1здм1>тц : по естествената нсто- 
рин, философията, риториюгга н 
др. Неговато логиг^а е била зако- 
пътъ на философията въ ср*д- 
пит* в1'.кове (384— 3*22 пр-ЬдиР.Х.). 

Аристофвиъ. Знаменнть гръд. 
комически ноеть (У-и вЪкъ пр*- 
ди Р. X.). 

Аритметик!-, гр. Наука за чи- 
слата, или за сигЬтаце: чис^и- 
телница. 

Арнтнегнкъ, гр. Опя. който 
знае или ирЬд;1ва аритметако. 



I Арнтаетнческн, гр. Който ое 

отнася до арптм1-тпката. 

Арнтяометрна, гр. Гадание по 
числа. 

Арнтнонетръ, гр. СнФ>та.1на ма- 
Н1ииа. 

Аряя, лат. Стихове огь опера, 
конто п*Ье само едннъ гласъ. 

Арка, лат. Сводъ, кубе. 

Аркада, ^ат. Името, което се 
дава на няколко арки, съедЕнени 
па едпо подножие. 

Агса*1ез ашЬо, лат. И двамата 
арк;иин (Ниргилиево ипражеиие 
.за двама арка^1,ски овчаре. Що рече 
п двамата простаци). 

Аркаднй. Источенъ императоръ, 
синъ Теодосиевъ (395 — 403;. 

Аркадня, гр. Старогръцка ара- 
на въ Пелопонесъ, на която яш- 
телетЬ се отличавали по просто- 
тата иа нравитЬ и живота. Въ 
пргЬн. см. образъ на такъвъ жи- 
вогь и мкпч», дЬ'1Ч) жннЬькгь така. 

Аркядски, огь Аркаднл, Ов- 
чпрски, селс1га, невипенъ. 

Агсаиа соекаНа, лат, Небоснв 
тайни. 

Агсапа {шрсг!!, -^пг. Държавнн 
тайни. 

Аркансасъ.ЕднаогьСъедписнн- 
тЬ Дъ]Г/1швинъ Америка; 484000ж. 

Аркапъ, или Юлъ. Си1гъ Ено- 
евъ (басносл.). 

Аркацеш, лат. Миди огь ]);ш- 
рода на гднаквомускулшггЬ ; пл1ап> 
еднакви черупки съ множество 
малки зжбета въ ключалката. 

Лркрайтъ. Английски меха- 
иик'ь, цзобр'Ьтатель на едниъ станъ 
или водна маишна за предене па- 
мукъ — иаибр1)Тенпе, кое^го било 
една голЬма крачка нацр'1хдъ огь 
староврЬменяия сганъ (1723 — 
1792). 

Арктически, гр. СЪворенъ, ш 
.тяронъ; въ нротивоположность ва 
ап тарктинесни* 



-п - 



стола на А. и основалъ третята 
арменска династин — династията 
иа багратидитЬ. \\ъ тЬхното ца- 
руиане А. бпла 6ла1ЧЯР"<п'вопа до 
Х1-и в111гь, когато вл^трЬпиш раз- 
дори ослабилн държавата ; прЬзъ 
тоя В'Ькъ гръцит)! завоева.1И пдна 
часть отъ к1»а-1ството, а турщггЬ 
и кюрдптЬ— остандиата. Въ 1242 
А. станхла П(:'рсидска область. 
Сл11Д'Ь тона :за11адиата й часть пад- 
нкда въ рлпЬт!! па турския сул- 
танъ, Сглнма П. — Мала Арме- 
ния бпла независима до вр1шето 
яа Тнграна Пиликп, който и пр11- 
зелъ около 70 пр1ии Г. X. Пб- 
сетнЬ Мала А. стапжла римска 
область п при деленето на рим- 
ската хшаерил ое паднала на не- 
точната им Церия. Въ Х1-Н кЬкъ 
тя добила и;?ново и^^;^а»н(иIМо(^^ьта 
СИ; Р1(пен% нотомсмгь па багратн- 
дит1>, оспов1иъ въ Н1'Ж арм^1^^^ко 
К])алство.Нсговпт11 ир-Ьемници рас^ 
пространнли властьта сн п;иъ Ка- 
падокия пКнликияи играли важна 

рОЛЬ въ кръстоносни Г!» Т[0Х0ДИ. ?у- 

пеновата династия царувала благо- 
дрнствсно до 1374, кошто сгнпет- 
скиЙ су.тга1П1 Шабанъ :1ариб1иь 
Постлания Ш1рь Лъва VI и;п. дома 
на люзнниновцигЬ, и турилъ край 
на това кралство. Въ 1405 Мала А. 
мии.ъла подъ атастьта на тюркме- 
исгЬ, п въ 1508 — на пррсняст1ц 
и схЬдъ това на турцитЬ. НЬкон 
части огъ А. еж стапяли въ иа- 
И1НН н1ись русско атадЬни^*. Опу- 
стошенията, които до1шрали ной- 
нитЬ въ А. въ срЬднигЬ в-Ькиве. 
ц гоненията на петима противъ 
христ5шството, ек накаралп армен- 
цитЬ да се нс<мва1'ь илъ отсчс- 
стного си. Ето аан^о намираме 
армспнн раснръснжти по 1сК1а 
А:1ия н Квроиа. Въ Унгарин, 
Трансилванмя и Галиния гп прЬ- 
смЬтагь на 10,0^0 дпшь 1^ еж 



мпогобройпп вгъ Мала- Азия и въ 
Цариградъ и окатностьпх му, д11То 
има около 200,000. Лаб-Ьл^Ьжигсл- 
но е, че дЬто и да се намяратъ 
арменци, вь Лмстердамъ,Лембергь, 
ВенецЕЯ, Астраханъ, Москва, Ца- 
рпградъ, Смпрна, Ма-драсъ, Ка.1- 
К5"га — кингопечатницата е отли- 
чителна черта па тЬхпптЬ а»ли1ца. 
Арменската книжнина е пъвтЬлл 
мсиау 1\'-н и Х1У-и н1.къ. Армен- 
ский езикь си има своя си азбука, 
«•ьведена отъ Меероиа въ 406. 

Сл^^ъ войната пр1*1Ъ 1877 — 
1878 между Русия н Турция, 
султанътъ се задчъжи но Гкр- 
линскпя договоръ да направи въ 
А. реформи и оздрави за армен- 
циЛ беопечпость отъ кюрди и 
черксзе, като прйщрио да съоб- 
щава па европейските сааи зе- 
титЬ агГ.1>ки. Това по1П^новление 
па договора, както и подобното за 
Максдо1П1Я. не се непълни. За 
тия рс«|юрма не ставаше вече п 
дума, когато въ 1893 41юслюма- 
нст1'» извършпхж въ Сасунъ, Ар- 
мения, ужасни кланета. Сл11дъ 
тоя сЬчъ, подобенъ на Батаигеия, 
армснцит!^ :^ацочи;кх& едно поли- 
тическо движение нротинь т\^ 
скигЬ си госаодарс. Страната на 
инмл&ченитЬ арм(?нцн зе диплома- 
тически Лпглня, на чело иа друга 
с1ии; ала само дипломацията не 
помогна; и арменцитк осгпхвенн на 
1\)рчпвата пиъ сждба. страшно 
не1иг1И1.у»: около 100,000 арменци 
бидохж исл^тапп въ разпи градове, 
включително и Цариградъ; и вто- 
рото трепане арменци въ турската 
столгца. лрЬ;=1Ъ 1896, надминж 
всЬка грозотия съ страхотпитЬ св: 
до 10.000 пзброявахж тоя ихть 
поннатого число истрЬбепн армен- 
ци н сл^Удъ три дни правипи- 
ството издаде заповЬдь да се спре 
вече грспаш-аи 



ш 



— 73 — 



Дря^яекя щгьквя. Виж. Гри- 
Ш}тянска црьнеа. 

&ркаля, лаг. Астрономпш^ски 
яяструмедтъ, който )Т7отр'Ьбява^1н 
астуюяимптЬ до Тихо Брахе, вклю- 
чителпо 

Аряаларпд сфера, лат, Урелгь, 
който оока^^ва ииглодно двпже- 
янкг<1 на нрГ)есн11тЬ гЬла. Състои 
»)тъ тръкалца. 

Арянотая, лат. Пр1;м1фис, 
"ЛПрапе .ча опр1зд11лени врКм*.' 
всЬко военно д^Ьйствие по спо- 
П1Л'''а меж.\\' дв-Ь пепрнятелскп 
\.Т1>Л1Ш- 

Аржяя, фр, 1) Изобщо воен- 
ЕжгЬ снлп въ едпа .тържава. 2) 
(>гд&111а часть вой(;ка, която д:&Й- 
»7гвтва олзбно подъ 11ачалството на 
от.ткю-пъ на'1ХТ11Н1гъ. 

Арметронгъ. ('Джонъ), Шо- 
нандеки !1^^огъ (1709—1779). 

Арнетроягъ (Скр. Уилйамг 

ЛнглиПски мехапшгь. тфъвъ 

;'||.гъ въ 1842 парата да 

::1 електричество въ го- 

.1 пчество; той е и пяо- 

6] ль па сдннъ топъ, който 

Во^-и и»'1\)вото имн, и който со 

■рц^иъ «ггь английската артйл»^- 

рон въ 1858. Род. въ 1810. 

Аривт. (.4//г). А. фоиъ) 1)Гер- 
напгжн драматургъ И ромаписгь 
,1781- 1м:Н1). 

Араеп ( Л.чфр. ||юнъ). Австр. 
И1Торпкъ, род. 1Я| 1.Н12. 

Лрвяв% {Бсгчна фоиъ). Гор- 
Мш^сгш пасАтслка (1785— 1852). 

Арно. Ижа пъ Нг.ипя (Тпскпиа), 
мшилва покрай Флоренция и Пиза, 
п се в.1П8а въ Ср1ииземно море, 
*>20 тиом. 

Аряо. Ф[>а111С. Г>о1Ч)си1овъ и спи- 
' чикъ н Вс^чики Арно 

Ариодъ. Фраип. 1рап(чоски 
ацегьа0а(:т)1шсч'и:ь(170«}^1834). 



Аряп.. Горманскп народовъ по- 

егь (1769— 1Нва). 

Ароидеи* .<ат. (отъ агиш, праш- 
никъ). Яяна челядь расп-енин уугъ 
едносЬменодЬлнитЬ; впр'Ь1ЖТЬ въ 
а1аж1шт6 гори на троппчсскигй 
земи. Н^Ькои отъ гЬхъ ех билки. 
Отъ тая челядь е папурътъ. 

АрокАпшя. Земи въ южиа Аме- 
рика, на югъ отъ Чили. 

Арояатвческв^г/). Нлаговоиенъ. 

Ароиатъ, .7'. 1иагоулапие,6ла1Ч>- 
воние, хубава мериама; благовон- 
на вещь. 

Арорутъ. анг.*. (оть аро^ стр1»- 
ла; рутъ, корепь). Едннъ видъ 
яшпесте, което се добива отъ дъ- 
нера и коренегЬ на южно-амери- 
каискитЪ растенин Магаии агип(1Ь 
пасеа и ю^1са. 

Ареакъ. Основатель на импе* 
ринга на партяиегЬ (255 прЬди Р. 
X.) и на династията на арсаки- 
ди ■/% която царувала оть 2 56 
пр1ии Р. X. до 22() оть нашата 
ера. Едннъ клонъ оть арсакндпт1| 
царуналъ много вр'Ъме въ Армения. 

Арсепалъ, фр. Орх^жехранп- 
лище. 

Арсепмйтъ, отъ арсеникъ. Въ 
хим. соль, образувана отъ съедн- 
нениего па мвшеморна кнслота 
съ една основа. 

Лрс^внй. Г1>ъцки пат|П1арг!н 
иативарннъ отъ Лагкнра П (гь 
н!Н''гойннче<п'шгго на^^ь ('иг1ои(гг1* 
му. Л.у в1}ронъ на л1ьжиосп>га ся. 
отллчилъ оть цръкгтта нохнта- 
теля на короната .Мнхапла Пале* 
олога: за т^на той билъ аато*Г#яъ 
на рдинъ опров-ь, д*Ьт>:) | ^яр^С^ 
(1273). 

Арсеияй. Посл^ишй 
копь на Охрндс! 
прьнпа. 15иж. ^Лп 

П*.|*а ар^■|^^^Iги^^е0^ 

Лрсенияъ 

Лишела вля 




— 74 — 



сир. песъставно, тКло, металъ съ 
черонъ и блескавъ шаръ, много 
к[»ехк'ь, та може да се чука на 
ситенъ прахъ. Тоя металъ е отро- 
венъ; употр-Ьбява се много ползо- 
вито въ л1зка|)ството. 

Арсенопарять, гр. Мпнералъ, 
химическа съставенъ огь арс^?- 
пнкъ, жел-Ьзо п еЬра и много 
крехк-ь. Криспип;шра се въ ром- 
бическата система; ср'Ь1ца се и въ 
набптп дребнозъриести маси. Упо- 
тр^ява се за добиване арсеника. 

Артябанъ. Име на 4 партян- 
ски царе (огъ 216 пр-Ьдн до 226 
сл^дъ Р. X.), които се борили среща 
римляпетЬ. РимлянетЬ н1>колко 
пдтн свалили оть прЪстола А. Ш 
н той Бое ополучва.ть пакь да си 
придобие прЬстола. А. Ш умр. 
въ 44 сл^дъ Р. X. 

Артакоервсъ. 1Ь1е па нЬколко 
персидскц царе: Артаксервсъ I 
(465-425 пр*дп Г. X.), бплъ 
разбить огь Кимона, н приелъ 
изгонения Темистокла, когото оп- 
сипалъ съ почести; — Арта- 
хсервсъ II (405-359 нрК^и Р 
Х.\ наложнлъ на снартанцитЬ 
срамотенъ договоръ (387);— Арта- 
всерксъ III (359—338 пр^и 
Р, X.), завоевалъ Египетъ въ 345. 

Артезиански владепецъ, така 
нареченъ, зан4ото такъвъ кладе- 
нецъ билъ ископанъ н1й-1гьрво въ 
Артоа, Франция, Въ тоя впдъ 
кладенци пров1.ртяватъ отнЬсно 
дупва въ земята до н^Ькоя под- 
земна скала, която има достатъчно 
вода да зацвърчи нагор*. Вьз- 
мойшостьта да се добие вода така 
зависи отъ геологическото стро- 
ение: въ Лондонъ едннь артезпан- 
скд кладенепт» е 393 крака дъл- 
боЕъ, въ ТТеща — 3,100 крака. 

Артелчявъ (руо. огь пртсм, 
задруга» като на работници, конто 
работЕктъ за обща смЬтка^ на 



войнпца, които шир№ггъ заедно 
и д. т.). Комисярь, обакновено 
редникъ, на рота, който прибира 
за ие]к храната отъ пр^дирпима- 
Ч1ГГ&, ИЛИ и самъ правв покунки 
за неш. 

Артемвда. Гръцкото име на 
Диана. 

Артеховсввй Гулавъ [Иетр. 
Петровпуъ). Малорусски литера- 
торь, а1ГГ0ръ на Папъ та Сабака. 
и на пр11Води отъ Хорацпя, Гете и 
пр. а 79 1 — 1860). 

Артеисвн валввъ. Рккавъ на 
Ионическо море, вдава се въ 
Гръция. съ гръцкия прнстаии1ценъ 
градець Арта (4,000 жпт.) па него. 

Артервалепъ, гр. Който при- 
надлежи па, или се сьдържа въ, 
артерия: артерисмна кръвь, 

Артернографня, 1р. Оннсанпе 
на артериигЬ. 

Артервологня, гр. Учение за 
артерпигЬ. 

Артервотоввя. гр. Въ хирург. 
отвариие артерия. 

Артернтвсъ, гр. Въспаленяе 
на артерия. 

Артерия, гр. Битжпщ жила; 
шила, пр1;зъ която тече кръвь оть 
сръдцето къмъ н1>коя часть на 
тЬлото. Въ пр-Ьнос. сл, важно 
ПЛШ10 съобщение. 

Аргнвул%, '^ат. Стока (о 
единь вид?>}. 

Артвлервйскя. Който г« от- 
нася! до ;1рТИЛН[)ИЯ. 

Артилернетъ.^ Слтжащъ въ 
артилерия, топчия. 

Артвлервя, срЬд.-вЬк, лат, \) 
ВсичкаН военни топове съ вспч- 
кигЬ нмъ принадлежности въ една 
държава, 2) Войска^ която дФЛству- 
ва сь тонове. 3; Наука за огне- 
стр1злни11> оржжия. 

Артветнчесжя, лаг. Художе- 
ствень, нскусеиъ. 



1Т-^ 



— 75 - 



4р1ие гь->», лат. Художникъ. 
хулоквшц»; дицр. Еоето се зани- 
1ПВЯ съ вЬяое игь нзящнитЬ нс- 

Аг1|и1В Ьасс11аш'е11а, лат. Бака- 
с» нссгесхвата. Шй-висо- 
ткпяч воото се дава въ средно 
учебпо зааедеиие. 

АгИшп пи^181ег, .«ат. Магистръ 
■явсх^оствата (нрофесорсна титла), 
■опо ее дип отъ }1знверспт1П*ъ; 
обижвовеяо ое таше съкратено А. М. 

АЯтрв^^ артратнеъ, гр, Въс- 
оаленао на ставъ. 

АртД^ръ. ЛлглийСЕп краль (VI 
вЬкь). Псторшпа му е пъона съ 
бяевя. 

Арт^ръ. ПрЪдс^атель на Съ- 
едквешггЬ Държави (1830—1886). 

Арфа, лат, Музикаленъ пн- 
стрр|р&ггь въ ъахъ иа три&г^ьл- 
нхпц съ струпн не еднакво 
дгьгн. 

Архааашъ, гр. Дума осгар^а 
И ааЛ^ха вече изъ употр^ение: 
звор. абшг, лаж^сго тутакси; а/1инг, 
адуЪсго воЙ1{Н1ГЪ; ми, тя ся, иа- 
1|1><гго ме, хе, с« вла ма. та, са; 
протявоаадоокного на архаизма е 

Архаастяческн, гр. Остар1аъ, 
язлйзплъ вече п»ъ употр1^еиве: 
Архаисти**есхи стилг. 

Архашгелскъ. Русоки 1фадъ 
ва д^сння бр-Бгъ на Двииа, блнау 
до устието й вгь Б^о море: центръ 
Н-. и';п_,-^8ерната губерния въ 
н .1 Гусня; 737 калом. на 
г ь огь С.-Петер1':бургь ; 
'.^ чпт. Прнспшпщ^гм му. 
го сь с?Ьверш1 Русия, е 
, ._ 'пгь септемврия до юншг. 

Архавгелъ (гръ1Ь архае^ на- 
%ииа1гь; анг^яос^ ангехь). Ан- 
гч-тъ огь 1\»ренъ чииъ. 

Архейско вр*ив — оть гръц. 
д^ма а/лги, иачало — въ лод. *• 



вр-Ьмето, въ което еж се образували 
пай-раниптЬ скали на земната 
кора, върху които сл се расглалн 
скалигЬ па пб-подпрнитЬ епохи. 
АрхейскптЬ скадц, конто се про- 
стиратъ около земното клхбо, ех 
на по-вечето м-Ьсга скрити <;)тъ 
иа1питЬ очи. Въ Европа т^ с» ни- 
днмн въ сЬв.-западна Шотландия, 
въ же.тк^ниг!'! сгграни на Норве- 
гия н Швеция, въ сЪв.-западиа 
н сЬвер.-исгочна Руспя до БЪжо 
море, въ УралскитЬ оланнна н 
пб-на мгъ въ Подолня. Въ срЬдна 
Европа тЬ се явявать въ АлнитЬ, 
въ КарпатскнтЬ пдапннп и въ 
Бавария п Чехия между Дунавъ 
я Елба. Въ Канада (Америка), 
дЬто е бнло възможно ,чд се изу- 
чхгъ, дебелината нмъ е опрЬ- 
д1иена на 30.000 крака; въ Европа 
за т1*хната точна дебелина едва 
лн моглгъ да се п^>ав^ктъ догаткп, 
нъ вЪрва се. че тя е много хи- 
ля,щ крака. Тия скали еж главно 
кристални, съставени огьграннгь, 
сиенагь, гнейсъ и други. 11ма 
и нЬкон корави конгломерати и 
кварцови скали. ТЬ често съдър- 
а^атъ и много руди: пирити, хе- 
матитъ, магнепггь н др. 

Въ архейскитЬ скали токо-речи 
нЬма сл1ци отъ жннотъ. По тая при- 
чина архсйската епоха се нарича п 
аао1Уческа, безжизнена. Ала въ 
Каня.га се е открнлъ единъ видь 
варовить камепь, който геолозит* 
мпа1нктъ, че е една коралонодобна 
окамен11лость, станх.1а отъ пър- 
ваци (първични или пърц. ' л 
жнвотин) отъ класа ко]' 
най-простий видъ живогь} -и!!! 1- 
ннтЬ. Неговггго органическо ' л .- 
сгв«) он1е не е доказано; нъ пагъ 
геатознтЬ мпсл1жть за вкропш^ 
че кореноногнгЬ ох шацшину* 
валн въ водит* прЬда «жхатаз- 
него па архейсаото яр%м^ а ч» 



— 78 - 



А. пр^мпкжлъ изт. рж1гЬ'гЬ на бнр- 
маииит^ вь рж1г11тЬ на англича- 
иетЬ вь 1К26. 

Асансйоръ, фр. Двпгататна ма- 
шина. УпотрЬбява се за дпгане и 
свилние товари и чиоЬцн В11 ма- 
газини, хотели, рудници, и1^кои 
ЧЯ{;ТНИ КК1ЦИ п др. 

Асаръ-Хадокъ. Ьави.1онскп царь, 
поб11лп.гь Манаоня и го отвл1Ъ 
въ плЬнъ (707 — 668 прЬди Р. 
X.) [Биб.1.\ 

Асасини, правото халаишини. 
Мюс^аюмаиска секта въ Снрпя и 
Персия. КОЯТО, въ вр'Ьмето ня 
кр ьс1оиосяитЬ походи, се предавала 
на всякакви буйства н насилия 
подъ влиянието на хашиша. 

Асгерианъ, (отепгь Вертанесг), 
Арменски мехаторпстъ въ Вене- 
ция, кой!^ нр1»вель на латински 
всимкнтЬ книги, конто съсггавля- 
нат1» литургията на арменската 
цръква. Огь него има прЬведенн 
ва арменски мяожество съчине- 
ния, като Ролнновата Римска ис- 
тория н др.; той е и авторь на 
Арменски вЬиень ка,4сндаръ ( Царп- 
градъ, 1720— Венсхщя, 1810). 

Асдрубал!). Име на н^Ьколко 
картагенски генерали, меяс,гу Лру- 
гит11 на наурея н на брата Ани- 
баловъ (^Ш-и вЬь"ь пр1»ди Р. X.). 

Асеиъ-калеси. Градецъ въ Ази- 
атска Турция, 180 килом. на югъ 
огь Смнрна, АЙджнскп виляетъ, 
на Средиземно море. Хубави раз- 
валини огь стар. гр. ]а5808. 

Асесоръ. -лат, За(г1)Латель, жюри 
(В'ь сн^К 

Асмгновна, фр. 1) Пълномощно 
или писмена яановЬдь за отпун^аяе 
нЬн10. 2; Отреждане пари за една 
оир11хЬлеиа цйль съ запов11дь да 
се заилат1лггъ. 

Асигнувамъ, фр, Отреждамъ, 
опр1ц'и1имъ за отпущано пари илн 
вощп. 



Асигурация, -«ат-. Обеспечение, 

;^страхуване. 

Асимилация, лат. Д1зйствпсто, по 
което одио органическо г1ио пр1ж- 
връща въ своя собственъ съставъ 
ие1ц*^ствата, които добива отвънъ; 
усвояване, вг11десява11в. 

Асммилираиъ, лат. Уподобявамъ. 
пратлЕ едно 1гЬп№ подобно на 
друго, усвоявам ь, вг1иесявамъ^ 
чрЬзъ пищеваркмието ние асл^ми- 
лираме каквото ядемь и пиемь. 

Асимилираиъ се. лат. ВтЪлося- 
вамъ СО. у11одабпвам'Ь се. 

А51т18 а(1 1угаш, -<аг. Оселъ на 
лирата; оттука неловко, несрхчно, 
нелепо. 

Абши» а81пат рпса!; Латинска 
поговорка: ооелъгь че^^о осела, 
(Казва се за двЬ лица, които се 
въсхвал>гватъ взаимно). 

Асириецъ. Житель на Асирия: 
огь тамь и аси/шЛгли. 

Асирия (наричана Атура по 
нерсндсЕитЬ кдннообразнн надписи 
и Лсура по мпдиЙСЕПт!^) е б1Ь1а 
знаменита държава въ старо вр-Ьме 
и е имала за ир1!д:1^-'Ш на сЬв., 
Армения; на югъ, Сусиана и Ва- 
вилония; на истокь Мидия; и на 
зан.. спорсдъ еднн Тнгръ, нъ нй- 
гочно ипд()рл^^д|1льгь на Ев<1)ра1'ъ. 
защото много асирийски развалини 
С7& се нам'Ьрпли на запахь огь 
Тнгръ. А. обема оеганшия I^юрди- 
сганъ, Мосулския виляетъ и др. 

История. — АоирпйднтЬ првте- 
завали, че били наЙ-отариЙ народъ 
па зрмнта. Риината асирнйска пс- 
'1'ория е темпа: Асирия б1иа съ- 
ставена отъ дв^> стари кралс1'ва: 
вави.юиского, основано отъ Ням- 
рода. кхд-Ь 2680 пр1>дп Р. X.. и 
асирииското^ основано огь Асура, 
сннъ Симовъ, около схшото врЬме, 
НапрЬдъ етнолозитЬ считали аси- 
рнЙцитЬ за народъ отъ арианското 
[иеме, ала сега изобщо се при 



— 73 — 



че гЬ ех бин ионъ отъ 
опилпмжпа чаидь оародн. огь 
вто с& биш сврайдвтЬ, (|)ани* 
тюаттк еъ седящата югь, евре- 
■гЬ, а 11овоц|гЪнеяаягЬ араби. 

За осаователь ва асприйската 
пш«ркя ае счтл Баль, копто съ- 
едяннхь вавзиовеногс» и аспрнй- 
тато Ералетво (1^03), откакь пз- 
гюахь арабкН^ тогава господари 
и сграажпи Сняъ му Шгаъ (1**68) 
расоротмвкхь завоеванията си 
Ш Балрвава н съградп.гь прочу- 
таа граН Нпевня (Впж. тая 
д^л^. С^Ахъ него Сбмирамида, 
съпр&гвга ху ( 1 016). управ.1н- 
виа асярнйцитЬ и расптрила 
шшераята св до въ Бтпоипи н 
Даваа. Шей се длъжкть украше- 
ввата вл Вавнлонъ. (Вих. тая 

Сеапранвдиви!^^ приемница еж 
вввчкнтЬ непознати яа 
до Сарда1шпа.1а (759), 
иябъ царЬч «оЛп» № занимаволъ 
саво съ удоволствията си. Името 
ва тоя варь се упитр1иЗива като 
санотшъ за * * п кввзове, 

кцото, като Ч' игь само за 

кефа С8. 

Ведесъ ц Арба^ь. Сардявапа- 
Д|>вв Ооляре, съборили аспрпй- 
сяЕатя ивп»*рпя. Отъ исш *ч' образу- 
в11и Три цлретва: 1) царство на 
> .си Лрбгш 3^1 царь : 

2; -,^, -^^^ иа еави-чпнннгтЬ, съ 
1киеса за пари н 3) царство на 
мингвийцит^!» СЪ Фуда и.1н Сар.^а- 
нлтиа П за цлрь. Това пос^Ьд- 
иото Ш1]>СТ80 се съединило отъ 
{{авоВоласлрп сгь ваонлинсЕото» в 
пя Нова винернн зе^за името 
$7<^м асириИ4жа империя. Тя 
траядя п6-ма^1Бо отъ еда1гь в1Ьвъ 
(♦ " ■ 1 ла шесть царе, 

I., шмепишй Оплъ 

И.1., !ни:<1ръ II, който 1Iр^^:?елъ 

и *,м.41*и»-гъ Перусадим-ь (606). 



Въ царуш1Н<*то иа Вачтасара яся- 
рцйската империи се завоевала 
отъ пер<;идскця царь Кира, въ 
У[-й вЬеъ (538). 

Старини. — Раскопкитк напра- 
вецц отъ Бота и Леярда въ Мо- 
суль, Хорасабадъ и Коюкджпкъ. 
еж открили интересна работи : 
скулпт)'рни нроизиеденш!, надпи- 
си» скдовс отъ слонова кость» отъ 
вета-хъ, огь стекло, огь глииа, 
п нюсолко палата и с[^рада. Пада- 
тигЬ ся; пълни съ нзвайкн. вспч- 
кнгЬ покрити съ надпасв, н1>Кйи 
отъ тЬхъ расчетени вече. Надпи- 
снгЬ по стила прпналлежкгь една 
часть на са^ро-асирпйското, и една 
часть иа ново-асирнйското ца1>- 
ство. Е.;иа особность на асприй- 
ската архитевт)'ра е отсктствието 
ва колони и сводове. Много отъ 
хивоппсппт^ и изваинцтЬ фпгури 
пр^дставляватъ едно смЬшение 
на части оть чов1>шко т1ио и 
части отъ гкюто иа н^кое жи- 
вотно. СтЬнптЬ еж украсени съ 
релпефп, конто ш1обра:1я шпъ под- 
вигнтЬ на асирнЙскйтЬ царе. Огь 
релис||)и'гЬ се учимъ малко и за 
частния аспвоп. на аснрийцит!^: 
вЬколко 11р1и.став."ишатъ храие- 
! нето доб1ггъкъ, жени да •Ь;и^жтъ 
I мулета п др. 

Асиръ- Единъ отъ ЯкововптЬ си- 
ново. д;игь името си на едно огь 
12-г\. из])ай.1ски племена. 

Асистенгь, .1ат. Помотникъ-л-Ь- 
карь : з;пг1>стнпкъ-професоръ. 

Аснариди. гр. Кдниъ видъ гди- 
сте, Конто се в-ьдж гь В1. червата. 

Аснетмзиъ. <*/'. 1) отшелниче- 
ски живоп*, 2) учение за необходи- 
мостьта да се умъртвява плътьта. 

Аснетина, *р. Една отъ прак- 
тическптЬ науки на православното 
богословие, които посочва сред- 
ствата да направа чов1}къ въ 
христннското благочестве, кат*» I'*' 



— 86 — 



ржководи, главно, по прнзгЪрпгЬ 
иа сцгтцитЬ. 

Асивтичесми, ?р. Който се от- 
нася до аскотц:*ма, строгъ. 

Асиегь, гр. Отшолцпкъ, пустии- 
ншгь, постникъ, 

Аснии, гр. (огь а, безъ; скга^ 
сЬнк;1).Житрл*>огъ горещия понггь, 
д-Ьто слънчовптЬ лучи падатъ по 
пладн'Ь отв1сно. 

Лсклепиадъ. Гръдкн поетъ отъ 
Л*П-п иЬк1ь пзобрктапиь на ас- 
клеп1ич)1>аскии стть, коЙго <гьстоН 
ОГЬ два (малки) пла тра (гатЬми) 
хореямба, пр1^^п които в'1.рвн тро- 
хей или спопдей. по който сл+лва 
амбъ. 

Асклепим. г-р. (Огь Агклепи- 
«с» или Еск1/лап% богъ на лЬкар- 
егвото). Въ бот. единъ родъ ра- 
етенип съ .тЬчебни свойства. 

ЛсмодеЙ, елр. Князъгь на демо- 
шггЬ: злий духъ на плътската 
любопь. 

Лсортиментъ, Фр- I ) Сборъ <»ть 
стоки, които ньрншш! наедно и'ь 
продань. 2) Отборъ. 

Асоциация^ -яат. Дружество. 

Асоииация на идеигЬ, иово-лат. 
(соб. зн. сдружаване, слрьска на 
идеитЬ). Въ фнлос^|)ннт: егге- 
ствриата евръска, конто схще- 
ствува мржду сходни и ближни и- 
дри и внечатл^нпн въ ума. По а- 
сопиа цнн на идоит!; вс^к<к идея 
въ ум;1 СО строми да пр1зди:1вика 
гьтружвитЬ еь нсш иден. 

Асоииирагъ. иово-лат. Въ фп- 
лософииш: миша; по асоциации 
на (исиг!., сир., кога мпс.иж :т 
едни ][1:1Ц1)« нлунЪкшь си т*ноли1.) 
*1 други н1шу1, които ииагь евръ- 
ска 1ии ("ходство съ него; при- 
^рътЬкои аеоциирать б^дл.щия 
о^ с* разгареи^на пелць. 

Лспарухъ. Спнъ Кубратовъ, о- 
споват<*ль на Гп.лглрского цар<тио 
на Дунаиъ. Подь ис1'оШ1Го прЦно- 



.щтрлство. една ордпя бъ.тгар^ раз- 
били гръцка га войгка и :завоова.1И 
Мизия (623): отъ тогава тая немя 
добила името България. Виж. Бь^ч- 
гарпя. 

Аспидъ, ?.р. Една много отро- 
вна змия. Въ щтЬи. гг«. яъдь и 
хитръ човгЬкъ. 

Аспирантъ, фр. 1{ацдидатъ, тър- 
си тел ь. 

Аспирация, лят-. Ламтене, стрем- 
ление. 

Астарта. Финикийска богиня иа 
блажеистното. Тя означавала Ж(М1- 
ската зв1^1да иа н1астието, сир. 
плянетга Венера. При поклоне- 
нието ней се върипии срамотия 
работи. Тя била вто1)ото божесгво 
па фииигшяп!^]^ сл^дъ Ваала иде 
Вила. 

Астереонетръ, гр. Зв153до1гЬръ; 
уредь, сь коЙгооирЬд^ляватъ и;*- 
гр11Вйнето и захиацаието на зв*Ь- 
здитЬ. 

Астероида, гр. И мето иа го- 
хЬно множество ма.1ки планета въ 
а1ънчовата система меаду Марса 
и Юпптера. До сегатния а*къ 
тЬ ек били нензнЬстнн на астро- 
номията. Въ нървии день на тоя 
в11Г{Ъ първата отъ тЬхъ от1{рилъ 
Пиаци отъ Пялермо, и неговата 
сполука подбуд?иа неговитЬ съ- 
брагии астрономи да търс1кгьо1Цб 
плаветкп. До 1807 год. се открили 
още три; нъ понеже вснчкитЬ 
търсения аа няколко врЬме оста- 
ИЛ.1И безусп11И11!н, астрономи гЬ по- 
опч1еино дошли до уб^ж.V•иие^ че 
пНма вече нланотки за отк[>и11ане ; 
ала въ 1845 Хенке открилъ пета 
планетш! и това съживило надеж- 
дата за иови откршия. Отъ то- 
гава рдина не минува бе:гь дл 
прибави на снис1>ка нова планеткл. 
Сега познатото чисю е 170 Таи 
311б11л1>1цит1'.и1а спагука на астро- 



— 81 - 



■омнтЬ въ пято нр^-.мо се пдъ- 
Ж1 па оисгематнчгския начииъ, 
п*1 кюйто тЬ ох нсл1!дшии зодпяка 
п опр^т1>лп.1Л Т0Ч1Ш мЬстога и 
правлдката гол-Ь«нпи на вс^ка 
зв^вдд въ тоя понсъ. Поради това. 
11|Я1СЗСте1'лаото иа кгГасо т1к1о, кое- 
то пхтува пр"Ьзъзодня1са азедцлииъ 
'^ "гкрниа. ВеличцнптЬ на тин 
1111 ткта не ек точно оар11- 
дТи».'ци : ала е вЬрно, че т* ех 
крайно малкн нъ сраииепие дори 
сь11ерку])ая, паП-малката отьдру- 
Г1гк 1иацотн: пр11чни1п>тъ иа най- 
.»Гй астероида изобщо се 
прш1 да не е п6-вече отъ 725 
шио1и а оъкъ п<>-иечето отъ дру- 
пп* с» много По-малки отъ неж. 
Агт»*|»пщптЬ еж наречени по 
(ената на старовр-ЬмешяитЬ гръц- 
богини: Цорера, Пала- 
X' 1й1[оиа, Вирпшцп, Пан- 

Лорй и ир. а пр. . . . 

Лстиагъ. М»инйскп цари Ки- 
|| х11ао (ЛЧ-п вЬкъ пр'||Дн Р. Х-). 
Астнанаясъ. Хекторовь н Ан- 
дрокашяъ сннъ. 

Астна, гр, Задухъ (болссть)^ 

Астоиъ " ' Германска спи- 
оатозсп, п. I :1а правата на 

неянитЬ п<'"?-главни сьчи- 

■вша с«: Лидия, Революцията 
п Комтря-ргаплюцимта (1-га по- 
лишш! ни ГХХ 1гЬ1гь). 

Астра6ад>. П(*рсид(:|ш грпдь: 
аай-добр(т» в токо-р1^чи еднич!^^! 
^■сгтшиас на 1г{х1ии южепъ бр^ш. 
м БаетАско море; 1Г|.оОО жнг. 

Астрахан^. Руе^ки градъ, въ 
ост])овъ на Волга, я блп- 
дг» 1С8С1ПиЛско море; цен1ръ 
едвопепва губерния; 70,000 
«вт^ 8(№пао и търговско прпета- 
ппи»: стонарнще на пи^-.ма тър- 
(чшш и1^*ду Руенн, Персия н Л- 
«а. — А- о <5илъ столица ната- 
прсяЕито 1алт^а па ^а1'иа'га ор- 






дпя: Ипаиъ Василиевнч-ь го от- 
нелъ о|-ь 'гап1р<^гЬ вь 1554. 

Астрея, гр. Баснословна бош- 
1Ш на справидливостьта, дън^фя 
на Зевса н Темида. Тя. по сказа- 
нието на гръцотК жявгЬла на зе- 
мята въ з.1атная 1гЬк'Ь;а.1а въ же- 
л^^^Iгия в1>къ пороцитЬ п 1гр11стж- 
пленнята на людетЬ гас принудили 
да се върне на неСюто. 

Астролатръ. гр. Поклонникъ на 
яв1^:иит1:. 

Астрология, гр. (огь астронг^ 
•лнЬ'лхи;лагасг, дума). Ммниа наука, 
наречена авЬадоброкство^ която 
се емчила да пр1;дказва бждж- 
щето по наблюдаване зв'юди'11>. 

Астрологъ, гр. Звюдоброенгь или 
гадатель. по зв113ДИтЬ. 

Астрономия, гр. (агь астропг^ 
звезда ; но.нось^ законъ). Наука за 
небесипт!! св^^тпла. Оггука астро- 
помиугски, който се «ггнася до ао- 
трономпята. 

Астрономъ, гр. Ученъ, който со 
:(аинма11а особено сгь астропомнята. 

Астроскопг, гр. Астрономически 
ппетрумеитъ. сь помошьта на който 
зв1'»здптЬ и ск^вЬадията се намн- 
ратъ лесно на небото. 

Астростатина, гр. Наука за раг»- 
нов1;снето н дпижецяето на зв1»- 
дн11ъ бурави съ Ир1'.е.м1уп1а11е ви- 
сата нмъ и относителпни яиь ра:*- 
далечъ. 

Асуиръ. 1^пб.1ейското и»е ш 
иерсидския парь (Кс-ерап,, о^ 
ргдъ един: ДариЙ I плл А^п- 
кс»*рист., споредъ друш). а1г»' 
ойснп.ть за Естира. 

Асуръ. Спнъ (/нмпкк 
нп а4'нрий(Котч К| 

Асуси Д'-) Фрае 
поеп> ( 1 ()0 1 — : 

Асфалтово 
Море. 1Ьи« 
искаршии 




— 82 — 



Асфалгь, ^р' Минерална смола. 
крехка и съ чорепъ плп въсчоренъ 
шаръ п съ мазенъ блесъкъ. Топи 
се и горо кога се нагрее. На- 
мира се по повръхнината п бр%- 
говетЬ на Мрътво море, което за 
това се нарича п Лсфалтово. На- 
мира се и въ много части па Азия, 
Ев^юпя и Америка. Съ растоист! 
асфалть засмол>1ватъ корабит!!, 
и^ЬггкитЬ иа мостове, бЛ|111,11и по- 
криви и др. 

Асфинсия. гр. Задугиване, сл1>дъ 
което често дохожда смърть. 

Асцидии, (отъ гръц. аскдсьу жЪ- 
хурь, м-Ьхъ). Едн1гь ра:^редъ жи- 
вотни, отъ клаел па тупнчпиг!;, 
отъ впда иа мекотклитЬ. 

Ас^нь I (Иваиг). Първнй бъл- 
гарски царь па второто българско 
царство. СлКдъ падането па бъл- 
гарското царство, сл11дъ смър1ьта 
на царь Владпатава, подъ визан- 
тийската ачасть, двама братя АсЬнь 
и Петръ |г1> бштпотъ български 
корень п влад'к1п крЬпостигЬ на 
Търново и Трапезица, като фео- 
дали па гръц. пмператоръ], поднг- 
ПЛ1ЛП народа, и гь помощьта па 
кумап1гг1з, отхвърлили гръцкото 
иго, което тежало на Б'К1гарин 167 
години. Сл^Ьдъ 9-годишно славно 
царуване, царь АкЬнь умр-клъ въ 
двореца си въ Търново, прободенъ 
огь болярина си Иванко, поду- 
ченъ да стори това огь гръиигЬ 
(1195). 

Ас^нь II (Иванг). Български 
царь, син-ь на АсЬпя I, пйй-великпй 
отъ АеЬновцитк Той отнелъ ирЬ- 
отола огь похитителя Борпла и 
сполучидъ да уреди п расшири 
царството до разм-крн, каквито то 
нймало н+>колко в1;ка п каквито 
то отпосл1> и не достнгнжло. Огь 
вр'Ьмето па Самуяла, сега пакь 
бьл1'арег1; се съединили подъ е- 
дииъ ск111ГГ])ъ: българското царство 



допирало до тритЬ морета: Адри- 
атическо, БЬло я Черно. Фржз1ГгЬ 
(||^рапк11тЬ цлн л;п*инцптЬ) удър- 
н«ии само Царнградь. При Кло- 
кот1гаца, близу при Пловдивъ, А. II 
разб1иъ епирцигЬ и :№робплъ царя 
имъ (Виж. Епирь) и два пжти 
наказвалъ мад}наретЬ. Въ н е го- 
вото царуване ое п прппо:«1ала 
тържествено пезависимотъта на 
Българската патриаршия отъ 
византийския патриархъ Германа, 
огь съгласието и на другигЬ па- 
триарси (1218-1241)." 

АсЬнь (К.)- Виж. ПЬманичг. 

АсЬнь 1Н (Иванг), НЬкой си 
Пвапъ, отъ дплечъ сродеиъ съ 
АсЬп(»вци. когото внзантийскнй пм- 
ператоръ Палоологъ I оа;еиилъза 
дъпхерн си Ирина и испратилъ 
съ виаантпЙ4!ка войска въ Бъл- 
гария за български царь въ вр1ь 
мето когато царува.ть Ивайло, не- 
приятельтъ на византийцигЪ. Той 
памЬрнлъ сдз^чай да алЬзе въ 
Търново, нъ Ивайло скоро го яа- 
кара.ть да бЬга въ Цариградъ, 

АсЬнь IV, Български царь, спнъ 
на Ивапа Александра, който, при 
дЬленето на царството, добилъ 
ПрЬолавъ съ околиостигЬ. И той 
спод1ии.ть участьта на брятнта си : 
турциг!"> пр1'>лели земята му. 

Атавизиъ, лат. (отъ атавусъ^ 
дЬда). Закопъгь на гЬлосната н 
душевната наслЪдс-твеность, по 
който людетЬ кюннкть да се връ- 
татъ къмъ първобитния си тппъ. 
По тоя законь виукътъ по-прпдпча 
на д-Ьда си и пр^^Т^^да си, откол- 
кото на баща си. 

Атака, ^р. Вне:запно и бърз«) 
нападение на пеиризггеля. 

Атанамигь. Минералъ, който се 
ср^ща въ Атака, южно-американ- 
ска пустиня. 

Атакуваиъ, атанирамъ, фр* На- 
падамъ неприятоль. 



— .84 — 




ЛЧербомсъ (Д. 4.)- ТГТш^дскн по- 
егь, П1н>11|(^соръ на фпл»»г411|)и11та 

(17Я0 - \ьььи 

Атестатъ, лат. ('впд1|Тглство 
п:ш здостовЬ|1('нио,дадено гшсмоио. 

Атмка. \\\т (/гь дърнсавицитЬ 
яа Стара-Гръцая или Елада, съ 
Стагаца Атина. Виж. Атина. 

Атила. Краль па хушггЬ; поб11- 
днт(\1ь на Г1Н;шнтнйгкит1| а рим- 
сгагг!! войски, чиято алжль :т кж- 
сл) вр^ме се простирача огь Китай 
до Галия. Царш^радъ не падндьлъ 
въ ржд-ЬгЬ му единствено благо- 
дарение на евопгЬ 5-кр-Ь11Л1Ч1ня и 
па невгЬжоството на неприятеля 
въ обсадното искуаггво. Гпмъ се 
и:1бавилъ отъ съсипване само 
чр*Ьзъ поср1-дничестпото на папа 
Левъ I., К0Й10 посЬтилъ стратния 
варварннъ и и»ма1илъ мплость- 
та му. Л. 5илъ по(г1Ьдеиъ при Ша- 
лонъ (Франция) огь римския ге- 
иоралъ Аешш п весп^отския 
кр&хь Теодорика н сина му То- 
рисмонда. Ако трМва да се в^рва 
на старпгЬ псторпцп, тая бнтва е 
била най-кръвопролптната въ 
Европа ; защото, споредъ тЬхъ, 
не пб-маяко отъ 250,000 или 
300,000 убити остапжлн на бой-, 
П(УП) шие. А. се 0'пегл1иъ на 
бр1их)ветЬ на Дунанъ, д-Ьто умр11дъ 
(453). Името на А., който сдмь 
ларичалъ себеси Бичь Бажч и 
се хвалнлъ, че д11То е сташплъ 
неговий конь тр'Ьва не никне, е ' 
стаядию пословично за страшенъ 
ра;^орптель и опустошптель. 

Атина. гр. Баснословна богиня 
на мхдростьта и пзящнитЬ ио- 
куссгва, покровцтелна на гр. Атина. 

Атина. Столица на атаишото 
кралство Гръция, близу при Епш- 
скн заливъ; има аа прнтаншце 
Пярея; 114,000 жит. Обширна 
гьршвиа, 



История. — А. била въ смч 
вр1\ме мпамеиигь градъ и <т 
на Атити. По обшенриетото пре- 
дание, т била (кшована окито 
1550 1^д. пр'Ь,хи Р. X. отъ една 
дружина египетски пр11ссленци, на 
които водительтъ бплъ Кекроисъ; 
затова и пръвото н име било Ке- 
врония. Кекропня поатЬ се на- 
рекла Атина, по името на богинн 
Мннерва (Атина). Теат се има 
за основатсль на атинската дър- 
жана^ зшцото той съедннилъ подъ 
едно правителство градовце!'^ и 
селата около Атнна^ населена отъ 
пелазп! п ионийци. Заб'Ьл'кжите- 
ленъ отъ царегЬ олЬдъ него е Ме- 
нестей, който погинжлъ въ обса- 
дата на Троя; и посл'1аниЙ царь 
на атинската държава билъ Кодрь, 
който се пожертвувалъ своополио 
1гь една битва съ дорнйцитЬ за 
да спаси отечеството си (1132 
пр1лди Р. X,). Сл^дъ Ко.-фа, учре- 
дила се република, която испърво 
бп.1а оли1*архическа н която упра- 
в.1явали архонти. (Виж. Архонть), 
По едно вр1ше се ус11тцла погре- 
ба отъ нови закони и Драконъ из- 
работнлъ непрнспособпмо строги 
закони, та държавата исиадн&ла въ 
анархия. Тогава поискали закони 
Саюну и тоя мждръ закононгКт.е1ГЬ 
въвелъ въ управлението 1г^кои де- 
мократически реформи (594 ир1аи 
Р. X.), които по-оетгЬ усъвършен- 
ствувалъ 1{листенъ (510 нр^дн Р. 
X.). 1ипстену се приппсва наред- 
бата острацизмь, Въ 490 пр11ДВ 
Р. X. Дарнй Пстаспъ, пероидски 
царь, нагънва Гръция съ едшгь 
мплионъ войска; Мн.тгиадъго раз- 
бива въ Марачонскпт-Ь полета ; въ 
480 г. Ксерксъ пр'Ьмцну1М1 наново 
Холсспонть (гъ тмпрашня войска» 
заЕимдква Лтшсаи съсипва Атина; 
НТ) Темцсток-1Ъ го ршзОиви при Сси 
ламинъ^ и оня, който каралъ да 



^ 



— » — 




01' 

вв«е шатъ 

на Б^чггаяожяп 

суогеашяяя ш> муапкпта: 
гралпм Ш4 ака.и** 
Лвцея, 1^ според Ди- 
Хрвосмлина, бйЛЛ 2(Н) ьтадии 



вра Аср«ма 1338 а|||им1 Р. 

п 

(иб врМи Р. Х.\ тя яаь 
се 

а«й8>т^ гчЕдвщя Г>|ия ^>а|« атн 
яепш! въ Г\'-« б1ц№ ш вишпв 
ера к КХиоигъ кмнгь пмъ ;м1 
трг&о 11ри1ишт ж илпюо»- 

л-чолв огь Л. о1% ]г8швгя«е 
1кд>ль спрпя в «ьпва. Въ врйи* 
вя 4-тА Бр1|гго«оаю воДва А. шв- 

«0Ю Х«рЦЮГ0<Я1к 

врвшлияио вспрвв ав 
Оговв а«-4в-Риюв; С2кгь кйшво 

Вр^ВО то МВВЖА» 9Ь рвцкгк ВВ 

*^^о|н*итавскя госовцак* восят» 
ствахло в(мико х^рцогопв* Ткя 
:р>ркаш ср гм-ипАла ат% Мохв- 
меда II коОи» {иисврвхь м ух}* 
1шлсгь посаЬдииз вйлоеьхп*!! 



— 88 



Аукционъ, -МАТ, ПубличеШ) 

гьргк мез^1тъ. 

Аигоа гас(1|осг|1а8, лат. Ялатиата 
ср*Ь,';и11а; сир., н^ЩО, което не 
отпва до крайносгь, а е поср*да. 
е з.'1атно, 

Аурнпнпентъ, (отъ лат. ау- 
румь, :иато; пигментумг^ наисшгь). 
Мянера.гь, хпиичсскн 1м»станнн'ь 
отъ арсенн1гъ (01 **/,,) и сЬра. 
Крн(гпи11311].)а се въ ромбическата 
спсп'ема. ала ибикновено се ср'Ьша 
въ бобовиднп маси. Шаръть и 
чер1'ата му ех лимовено-игьлти, 
и има мазенъблесъкъ. Той е мекъ, 
на тънки листа, гьвкавъ п полу- 
прояраче1гъ. Намира се въ Европа 
въ Уигарня, Румж]шя п др. Упо- 
'ГрЬбниа се за добниане арссншгь. 

Аурястъ, лат. Сшцото, Еаквото 
е авристъ. 

Лиг1 засга !ате8, лат. Прокле- 
тата жаи;.;;1 :*а ;ааго. 

Аускултяцяя, лаг. Нс^тушшше 
признаци на ба^есть. 

Ауст«рлндъ. Село въ Моравия. 
30 1ШЛ0метра отъ Бърно, на 
Литава, съ 3.800 жит., знаменп1*о 
като м1чгго11роис1И(ЧП'ви(:' нл 1>оно- 
партовата побЬ^ха падъ съедпие- 
нитЬ СИЛИ на Австрия и Русия, 
подъ командата на гЬхнит!> им- 
ператори. За това и тая битва 
понЬкога се нарича «битвата на 
тримата императори >. Сл1ць пр1>- 
давапе^го на Мака, въ Улмъ, и 
окупирането отъ французег!! на 
В11ца бе:гь «гьпротиатрппе, ста- 
ияияа тая битва. Фрапцузст!; нмали 
80,000 дупги и съедниснитЬ ноПски 
— 84^,000. Битвата почнала у- 
триньга на 20-и иоемврпя 1805. 
КлдЬ края на сражението лЬвото 
крнло на (гъ1жзнниит1^ мн<>го по- 
страдало, та се опитало да се 
сиаеи като 11р1;миие едпо за- 
мръзш1^1о езеро; нъ Ндпалеопъ 
заио1г1ццль па ар'гилер1П11'а да 



' стр-Ьля възъ леда, който се счу-~ 
пилъ и около 2,000 ногиплии въ 
водата. Споредъ Алисхна, съгаи- 
нпцигЬ изгубили, осв^нь 40 зна- 
мена и 120 тона, 30,000 убити, 
ранена и плЬнени. и франаузетЬ 
— 12,000 души. Сл1>,1.ъ тая бнтва 
сганж-ю прЬмирие. иа което усло- 
вията диктуваль Наполеонъ, и 
нЛскоро, на 14-и декемврия, се 
сключплъ ТТресбургскнй договоръ. 
Отъ веичкигк Напатеонови по- 
беди, ни една не крхжи него- 
вата паметь съ по-славно и п6- 
легендарно обаяние; за това а 
често Наполеопа нарнчатъ Ауг.тер- 
лщский побЬдитель. 1М Нанм- 
леоиа и войската му тая нобЬда 
останхла за вс1)К0гл едно отъ 
гЬхнитЬ наЛ-хубавя въспомнна- 
н ия . НЬколко минути прКди 
битвата на р. Москва, слънцето 
се показало въ всичкия (Н бле- 
съкъ. «Войници», цзвикалъ Па- 
папеонъ, «това е аустерлпцското 
СуТьице*. И тия думи електризи- 
рали пъ.1чи1цата му. 

Ли1 аша1, аи1 0(11(. гаи11ег. Лат. по- 
говорка: Ж4*иа или лк»би, или мра:ни. 

Ли( 1п$ап11 Ьошо, аи1 уогзн» ГасК. 
Лат. погово[}ка : човЬкъ е яли 
лудъ, н*1И пъкъ слага стихове. 

Аи1 Саеяаг. аи1 ци118, лат. Це- 
зарь или никой. 

Ауто-дя-фе, испан. (Соб. ай. 
поднигг на вЪратл). Наказание за 
прЬ<гглплеиие противъ в1^рата, яз- 
мислемо огь католнцптК н което 
състояло въ тържгчтпено пзтрянс 
иа осл1Д(Ч!и огь инквизицията да 
се н.з[4)р1лггь живи. Въ пр^мог, с«г. 
погубване съ огьнь. 

Аутопсия. Вик. Летопсия, 

Ауторизврамъ. Виж. Автори^ 

Афгапистанъ. Плаионска ст1>а- 
па въ срЬдиа Азия; 4,100,000 жит., 
721,*304 ч^тв. КИ.10М.; мсац)' Хин- 



— 89 



Хостанъ и Персия; стол. Кабулъ; 

гл. Г|). Хератг, (ИСпт. афганщь; 

оттука и афгански), ДфганцитЬ 

^( лл|>0.хт* оть цраиското племе. 

^К суннтоки мохамедане. Афган- 

^^Бий еаикъ е оридень (ть перспд- 

1 пшя. п 71ф1'а11с1сата ипижииия о 

1Г1ПН0 па перспдската. 

Л1;1вктвцяа, лат. Присгире- 

аисть» арпструвка. 

А||»е1СТ11ра111Ъ (нари), фр. От- 

реждямъ п:1рц за особена егЬль. 

Афнляя, гр. НаЙ-дал'*чното рас- 

П)Я1П1»'^ 1м гдна планета огъ глън- 

детп. 

Афера, фр. Тьр1члк'Ки дкю : 
пр1ц(1р11Н'1ие, започпхто огь иЬко- 
П> съ 1Х\^1Ь л^\ иквлЬче :и с^-Оссц 
оолза. Оггука Лфе.ристъ^ коЙто се 
дюахава еъ такъии дЬла. 

Афяппъ, тур. Скщопл каквото 

Р (ШПуМ!-. 

АфяОш.-кяря-хясяръ. Г])ад1. 
1гь :ицячс1и Турция (Мала-Липи), 
290 кплмм. иа астогь отъ Смириа; 

40,()0() жпг. 

Афятирявъ, фр, 1) Обнвявамъ 
чрЬзъ афатъ; ра:1Глаояв1игь. 2) 
Кзвах.т[игь а1>1цо па аоказъ. 

Афяпгъ, фр. Нилочатано вла 

рг' ' ' обявление, което се 

(^ ^ кат1) СО пистиви иа иид- 

во 1гЬсто въ улицит1>. Отъ гоя 
«^'"^1 ся; обявленията, копто со 
гъ па зидове илц показвать 
иа хл-^^мм- 
А 1оп^, фр. До дъното; сьвсЬмъ. 

Афпяяя. ^р. Ве:}гласпе, Оез- 

•' (цпчбиаие гласа). 
Лфоре<*8якт. гр. Отлжч1имъ 

огь и].1,кна. проклпнамъ. 

Афорявно. гр. Отлжменпе, п1>о- 
и.|г'1И1' |игь цргква). 

Афпряянх.'/} 1Сратко парочепие. 
Опука пфп^тстин4!скщ кра*п.1П- 
а ноучйтслень. 



А ГогНог!» лат. 0|це пб-вече, 
толкова нб-вече. 

А {г1еп<1 1п песч1 1Я а Гг1ет1 Ш11ео^. 
Англ. пословш1а : пстпискн нрня- 
тель е прнятельтъ въ я^жта- 

Афрйскя. Жпвоппетво гъ водна 
б(»и сь л-Ьпялп върху мокри 
ар1>сии стЬнп. 

Африкй. Една оть петь1'11 
части иа сп'Ьта, 3 пжти по-голяма 
огь Кн|нлт (блн.чу 30,000,000 чет. 
кплом.). Простряиенъ полуоспчюв-ь, 
скачеьгь съ Азня чр1«ъ Суезскп 
пр(11иа1п.; 200,000 жпт. Л((»рика 
има важни планини Лтлпсъ п 
гол Ьмото Феаанско плато^ двгЬ [чхтЬ - 
ми пустини Сахара и Ка,%ахчри, 
грамадни е;ч1.*ра Чадг, Укс^куе и 
др. Н Г0.Г11МИ рЪки У/^^.^^ Нигсрь, 
Конго и Замбезп^ Които пошть 
плодородни земи. РаднигЬ й дър- 
жави ел5 посочени вскка на реда 
си. Жпт. африканець ; (ггтука и 
африкански. — Главни и<',г1.до- 
вателе на А(|)рпкасж Лпвпнгстицъ, 
Камеронъ, Стянлп, Наншпить, 
Бартъ, Брада 

Африканска вапвдъ. Француз- 
ско ашдЬнпе ми Л(||]»ика: глав. гр. 
Ерпцсвилг на Конго. 

Афрядяп., гр. (огь афросъ^ 
п*Ьиа\ Мпнера.тъ отъ вида иа 
тяорла, който се хгЬни подъ :«а- 
тарското ^^^-халце. 

Афродилиакъ.г/;. СрЬдетии, ко- 
нто вьлбуждап. нолопата лохо1Ъ. 

Афроднзлогряфия, гр. Опп- 
Счипи' ул(>волети1Шта иа любовъта. 

Афродятву гр. (соО. :ш. ив~ 
л-Ьз.<а 0/*» пЬна). Грьцкото име нд 
В*мг'ра. басниглувиата Смн'иня на 
и*|)ас1)тага, киИ1Ч> со родцда отъ 
морска иЪна. 

Афродитъ. ^>. Мпнералъ, из- 
гг('н?пч1 г. н 1-к ггрманекоТ)! име 
ммртомъ. II дв1'.'г11 паанании ана- 
члть морена пЬна, ТпП е гдиа 
хубава &Ь.1а, вгь;^сииа или жълт- 



— 90 — 



нпкава глина, пц-лека отъ во- 
дата^ и по химпчсскни си сгьстявь 
е магнгзия съ кромно-земъ в 
вода. Намира се въ Мала Азия 
(Ески-Шехирсна околность), Гръ- 
дия, Испанпи. Уцотр'Ьбява се ва 
правене хубави лули п цигарета, 
които вар!»^» въ маслинсио масю 

ИЛП ПО(П>!ГЬ и искхгь. 

А(\*ропп9фр. Обида, оскръблс- 
ние, докачеиие. 

Афръ. ПарижсЕП архнспископъ. 
убитъ на барикадигЬ, пр11.'гь юн- 
скптЬ дцп въ 1848, когато се 
м^&чилъ да спре кръвопролитцето. 

АНа^ге йашоиг, фр. Любовна 
работа. 

11Тшго |1*Ьоппеиг, ^/^.Въпросъ за 
честь. 

АШгаа(1га, лат. Утвърдително. 

Ахаавъ- Царь на 10-тЬ нзра- 
плевп племена, синъ Амрпевъ, 
извгЬстеаъ по нечсстието си (907 
—888 ир1ии Р. X.) [Бнбл.]. 

Ахягяръ. Плапииска С1^рнпа 1гь 
ср1'ана Саха](11, малко нслКхнаиа. 
ЖителетЬ й сд туарештЬ, люде 
отъ берберското племе. 

Ахавъ. Иуданъ царь; цару- 
валъ отъ 737 до 723 пр-Ьди Р. 
Хр. {Би/1лХ 

Аханя. Ч;ить оть стара Гръ- 
цин, въ с^шернн Пелопопезъ, ш^- 
напр1]дъ паричапа Егиалея (мор- 
ска). АхеПдьггЬ ра;^зича.га много 
огь другитЬ гръцки племена. 
Жестс-костьта па царя имъ Ги- 
^са стаплиа причина да се уни- 
щожи монархическата а1асть. Два- 
надесоть ахейскп 1'радовеобрпзува- : 
ли тшт1на една конфедерации; нъ1 
гЬ се полчишии огь македонските, 
царе, прЬгмнвцп на Ллснсан<Ура ! 
Велики. Въ 281 прЬдн Р. X. 
ахейцитЬ, като изгонили тпрапегЬ, 
направили пзпово едннъ про- 1 
4}"гь сьниъ, в7. ЕоНто пб-сетпЬ 
влЬздд друга гръцки народи д 



пойто ставлигь въ течение па 
135 години страшенъ. Тоя съаз'Ь 
се борилъ отлично съ римлянетЬ 
за независимостьта на Гръцпя, 
нъ консулъ Мумии му дошелъ 
до-оки, 146 година пр'Ьди Р. X. — 
А. е область оть сегашна Гръция. 
съ глав. (ф. Лптрасл. 

Лхемепндп. Персидска дина- 
стия, огь Кпра до Дария Ш (500 
-330 пр1да Р. X.). 

Ахевбахъ (Андреасъ), Герм. 
знаменитъживописецъ пейзажи стъ; 
творецъ па картннптЬ Морски 
изгледг от% морени фенерьу Буря 
'1лиа1(до Остемд^^ и проч. Родспъ 
въ Каселъ въ (815 год. 

Ахеропъ. Р!1ка въ адъ по по- 
нятията на старптЬ Г1)ъцп. По- 
г.тин, ггьк^ьлътъ, смъртьта. 

Ахяд ь ИЛП Ахилесъ. По сказа- 
нията, спнъ на тесалийския краль 
Пелея и богиняга на морето Те- 
гида; наЙ-знпменитий отъ гръц- 
киН". герои обесмьргени отъ Омнра 
въ Ктиядата. Той убилъ Хектора 
въ обса,1ата на Троя, а пъ1п» него 
убилъ Парпзъ, и той герой на 
троянската война, като го нара- 
ннлъ съ стх»1зла въ петата. Името 
Ахилъ е остаяжло въ вспчкитЬ 
езици олицетворение на юначе- 
ството я пеустрагаимостьта. Други 
черти отъ живота му често се 
спомеиувагь въ кни^гиината, Еак- 
вито ех: Ла:иль пототгнг еь 
Стихсь отъ майка си Тетида за 
да го направи непараннмъ; Лхи~ 
ювата пет1'1, единствената часть 

1 огь гЬлото му, въ които моп>лъ 
да се нарани: Ахилг оттег^гемг вг 

! татгра см, пора,^н едпа распря 
(.-ъ Лгамемпона; прЬпирня за А' 
хи^^ювитЬ ор.пжия^ заштка за рао- 

I ггрятя, която се подигнхла между 
Аякса и Одисея, скз^ъ Ахпловата 
смърть. 



— 91 — 



Ахвя. Пророкъ въ вргТ>мгто на 
Оипмона и Иоровоама {Библ,). 

Лхшедъ. Име пл 3 1урскн сул- 
танн : Ахлидь /, 14-и султаиъ, на- 
б11адлъ (5н11ш си Мохаме.х*! Ш &ь 
1603, иа 15 п>днни. Той отбра- 
налъ уигаригЬ огь германския 
т|перат^^ръ Рудолфа II, нъ билъ 
злочестъ 1Л| войната ся съ пер- 
свдекш! краль Абаса I; персянетЬ 
отлели !г15Кс»лко области в-ь А- 
Той умр. в-ь 1617, на 28 го- 
дяли. Въ неговото дар>т1ане хо- 
адвдии!-^ въвели вь Т^-рция упо- 
Тр110енпрто ва тютюпп ; — Ахме(к II, 
21-и султанъ, иаа11.дилъ брата си 
Сглеймана Ш въ 1(зУ1. умр. въ 
16115. на 52 годцнп. Той ос:гавп.1Ъ 
|'рвжат11 на упрааюнието на вс- 
ааря си Кюпркию, който изгубоь 
б1гш1та при Сгианкемгнъ среща 
австриЙцитЬ, унгарцигЬ, Полша п 
Венеция. Въ царуването па тоя 
|[ДВ|НЪ вен<лшянцп'1'11 прЬзели о- 
кИо и онустошили кр!1йбр!> 
^На БЬло море; — Ах^нсдл, 
(, 25-и султанъ, насл1|Дилъ бра- 
та св Му^тафа И въ 1703: той 
|д|иъ ара61>жнш.е па Карла ХП. 
сл'Ьдъ битвага при Полгаш!. Бь 
1711 той разбнлъ Иетра В1'Л11Ш1 
Прутъ, та му наложплъ Фалк- 
договоръ, който му от- 
1ъ Азовъ (градь на Азовско 
п Н''.ть назадъ ЛЬрся оп. 
гдцянцпт^; нъ билъ иобГаенъ 
кияаъ Евгения при 1]рте{>- 
взрд<;п1ГЬ (^1710) и язгубнлъ К1и- 
грахь (1717). ПасаревнцокиЙ дого- 
воръ се ек.т»»чиль тогава мсиглу 
[Тлрцня, Всиедця и Ав<ггршц(шж. 
Пасарслицски договО}/ь). Д, Ш 
.кналъ 1г!>Болко несполуки ореща 
I Острен истЕц н билъ сва^юнъ оть 
"^пижа вть еипчарегЬ въ 17;^0; 
^уш^^зъ въ затвора въ 1736, 
74 ^одпн^^ Въ неговото цар\- 
!е се отворила първата печаг- 
въ Цприг^одъ. 



Ахнедъ Вефвкъ патя. Тур- 
ски държявник-ь и учон ь, 1а:)вагь 
огь българско происхоадение, ро- 
денъ въ Цариградъ, прЬдс1чатоль 
на Митхадъ-папювия парламентъ 
въ Т^урдия. Той отвори първата 
сосия на нарлам(чгга на 7-и мар- 
та 1877, сл1^ъ като изслуша 
тронното слово, произнесено отъ 
султана лнчио, А. В. п.. въснц- 
танъ въ Паризъ, говоренте и пп- 
шегне добрЬ <|)раицузскн и знаеше 
и латински и гръцки. Той бЬше 
прочутъ т» изанипп'^ си турски 
нрЪводи па ЛафонтеновитЬ басни, 
Молиеровит!» комедии. Феиелоио- 
вия Теломахъ и др. По едно вр-!1- 
ме А. И, п. би.гь посчтанникъ въ 
Франдш! (1800) и миого години 
иб-сетяЬ бЬн1е брусенски валия 
и мюггешаръ па великия везпрь 
(1818-188.1). 

Ахяедъ Аидхаа-ъ ефендн. Съ- 
вр*Ьмененъ ту^юкп нисатель и п}'- 
блидпсгь, авторъ на романи, дра- 
ми, комедии, критики, философски 
отудш!, Политически и обм1еагве- 
ни статии и оспова1Ч'ЛЬ па ца- 
риградекия вйсгги. ТерОжулшии 
Хакика'п (Тълкователь па Пстп- 
ната), чр-Ьзъ който се запозпах;& 
турцитЬ сгь Европа. А. М. е. ра- 
боти на т)'рското книжовно поде 

отъ ;-!0 — 40 1ЧТППИ. 

Ахолря, гр. НЬмаио жлъчка 
(м^диц.), 

жЯфояАтвческн, гр. (отъ а, пе, 
безъ; хрома, ша]>ъ, боя). Безша- 
рсиъ, чисп*: и хромати^иско стъ- 
пело, стьк-ю чр^^ъ което Н1гЬдм*Ь- 
ТИтЬ се пшкдатъ безъ прим^Ьсъ 
отъ вънкяшвн мтрове. 

АхроямтоасуЛг гр, Болечггь па 
очптЬ, ггрп която т-Ь не ноглкгь 
да рагтичавагь ишровегЬ. 

Ахр0Нк)?«?ски, гр. Въ астр. 
БеяпрЪмененъ (изеуЬвцне на збЬ- 
ада при аахождане на слънцето^ 



— 92 — 



захождаме на злЬзда прк иагрЬ- 
ване ма агмг^то). 

Ахтоиодъ. Схшото, каквото е 

01ГПШОДЪ. 

А Ьи18 с1оа, фр. Дверемъ затно- 
роинмъ, при зитвореяа врата, снр. 
тайну (аа събрание). 

АхА-челебнска кла*. Ка:аа въ 
помюлдгкинскп сапджакъ, одрнпски 
виляетъ, съпр'Ьд'Ьлпа съ нашата 
рупчоскаокодця.Цоитръ па упраат. 
Лашмакли, соло <гь около 2,000 
жцт. българ1' хрпстяпе п помаци, 
п 8 километра отъ Ешекъ-кулаа, 
планинската верига, която е пр^Ь- 
дк1ътъ можду Т^-ргцш п Бълга- 
рин. Най-голЬмото с^?ло въ таа 
каза е Устово^ чисто българско 
христанско село (съ 8,000 жит.', 
което 1гь вр1шето па нашото в*ьз- 
раждане е играло важна роль в-ь 
казата. То първо направило бъл- 
гарско училище, н се повдпгпжло 
среща гръцкото дровенство. Оть 
другнтЬ села на казата най-заб1ь 
л^икитолии сл Долно и Горно 
1^айкоао, ДВ* села раздЬжепп съ 
рйка съ-по 300 к»1иш; Долно Р. 
е паамопо само съ хрнстяне бъл- 
гаре, а въ Горно Р. има и малко 
помаци. 

А|^ет11лъ, лат. Шидкость, която 
седобпиаогьокпслепиевагикохола. 

Ацетйтм, '<ат. Оцетно-кислени 
соли (хим,), 

Лцогиленъ, лат. Вещество, 
което се камара въ освЬтлител- 
ния газъ и оьстои оть вхглеродъ 
и подородъ. 

Аце^тшлъ, латш-гр. Радикалътъ 
на оцетната кпслота (хим), 

Ацтекй. Сжщото. каквото е аз- 
теки. Виж. и Гватимоаинь. 

к с\\щт тп1 за сЬаи(1еПо. Франц. 
пословица : на всЬкн 4;ветецъ 
С1гЬ1ЦЬта му ; снр., 1'ледаЙ да бла1П>- 
ра(и1<.ио'|ии1[1ъ В(^Ько1'о кьмь с^еси. 



Ашаятя. Негрско кралство 
сЬвериа Гвипен. 1иаиписка (^1Ж1са; 
3,000.000 жит. АгааицпгЬ прола- 
ватт» на европоЙццтЬ гиатець 
прахъ, слонова кость, фпниково 
масло и пр. Т1-. е» войнствени. 
Стол. Кумаси. 

Ашея ь или Ачявъ. Държ<1внаа 
въ с11верната часть на С^тлатра; 
единственото кралство, което вс*- 
кош е иротпвосто$ио на холандци- 
гЬ; прост. ок»1Ло 16,500 чет. килом.; 
пагел*П1П(1Ч) до 300,000 жит. Ко- 
ран.ть, камфора, пияеръ, памукъ, 
оризъ с& главнпгЬ произведения. 
Колкото има в'Ьроисиов1^дание е 
мохамеданско. ЖнтелетЬ ех раз- 
дк1енп на три колЬна; нъ в^рва 
се, че всичкитЬ ек оть племето 
на •ЬатаитЬ. Чов^коядпо племе. 
Судтанътъ е само но нме върхо- 
венъ господарь ; властьта е въ 
ршг^т! на шесть насл^ствени 
{люнодаре. Стол. Ашешъ или А- 
чннъ съ 45^,000 жит. Присгани- 
ще на индийсЕН океанъ. 

Ашодъ 1 Велики. Пръвъ ар- 
мейски царь отъ днпастштта на 
багратил1ггЬ. Възвшпепъ въ 859 
на чина упрапитель на Армения, 
оть Багдатскпя халифъ, той спо- 
лучилъ да измоли отъ халнфа, 
чр1Ьзъ армонскитЬ сатрапи, да го 
н;«начи царь. Той направилъ го- 
лЬмя услуги на отечеството си, 
и умрЬлъ кога се в])ъщалъ оть 
Царнградъ, дЬто бнлъ ходвлъ да 
по:1Дравп Лъва Философа по слу- 
чай па въсшествието му на пре- 
стола (890). — Ашодъ II. наг 
реченъ ^лЬяни (9М— 927). — 
Ашодъ ЛТ, пареченъ Ми^<осгрдни, 
коропнсаш. царь иа ц15ла Арме- 
ния (ум. 977). 

Аюбити, сир. Иововн чада, 
АГюслгомаисю! династия, която ца- 
рувала надъ Егппетъ, Арабия, Си- 
рия и Месонотамцн. Тя била ос* 



- 03 — 



1^1 



воиша въ 1 7 1 1 надъ рязва-твпг!-. • 
ва «{«атпмптскал х!и11<[>атъ въ Е- 
гопить (ггь Саладина (виж. Сала-' 
Ллнь)^ син-ь Аюбовъ; тя образу-, 
1&1Л 4 клова: егппетсннй, 1171 — 
1254; пзй би.ть и:*!1гЬсте1гь оть 
нямелюкитЬ (ии;к. Мамелюки); 
иемппский 1173 — 1229; длмао- 
скпй* 1174 — 1258, халеиский, 
1183 — 1260. ТатаретЬ сгьсипали 
1госд1д|1нтЬ д&Ь дпнастнн. Аюбит- 
ската дииаегця пустнхла вЬтвп 
Хамд (Сирин^, вь Хвлагь (Ме- 

потамия) и др. 

Ляксъ. Км^ на двама гръцки П'- 
]иш ВЪ обсадата па Трои: 1) Аавсъ, 
си»п> на Те.глмона епшски крал», 
1И|01це1ГЬ огъ Одисея въ раепрята 

ЮГЪ ЗН ЛхОЛОВи!'^ ОрЛ1'ЖИЯ (внж. 

Ахилг). Едно обстоятелство въ 
ХЕВОта му че4Гго се споменува отъ 
сцисателетЬ. и то е това. Кдихшъ 
едно пипечптедно божество на 
Трая, като обгъра^оо въ облакъ 
ММЬхЬ вобски. за да благоприят- 
ствува на троинцитЬ да избкгк^кчъ, 
той взвнкалъ : < Велгиси Боже ! 
^рми ни еидклината^ па се бий 



среща «ас»»;— 2) Аяксъ, сппъ на 
Ойлея, локрпйскп краль; прюър- 
1гЪлъ корабокрутецие на връщане 
оть Троянската обсада; намКрвлъ 
достяпъ до една канара, отъ д-Ьто 
иаюашшиъ небото: ба.ть погьл- 
НАтъ оть иъ.1нитЬ; ад това об- 
стоятелство с^ загатва по1гЬкога, 
като се кш^ва, че Ляксг аатьлатва 
боюеетЬ, 

Аавв илп санджакъ-бееве. Съ 
това име се иа|»нч1иц слЪдь до- 
хойсьчнето на туршггЬ до срЬдата 
на мппжлия вЬкъ унраиптелегЬ на 
Румелийския беглербеглигсь^ кой- 
то обх^ващалъ вспчкпя Балкански 
полуостровъ, осв-йпь Босна. Ляне- 
тЬ (помощници) бпли на брой 
2(>-ма, и н'Ькои отъ тЬхъ, както въ 
Шкодра, Скопие, Т. Пазарджикъ н 
др. били наслЬдственщ падузави- 
сими. Началишщт*, подъ в*дом- 
ството на аянетЬ, бпли голЬмигЬ 
спахии «сиаметлипгк», на брой 
около хиляда^ и «тимарлцлгЬ» мад- 
китЬ спахив, на брой около осемь 
хиляди души изъ 1гЬла Румелия 
(внж. Опахия). 



ъ. 



в, иаг. Химнческнй знакъ па 
бора (Ьогааиш). 

Ва, .4иг. Хшшческнй знакъ на 
бария (Ьагуиш). 

Бт»дб«къ. Село (2,000 жит.) 
а:ч(штска Т5'рг;ии, па м1иггото 
стар ая гра,1Ъ 1 1 л иопать ( си- 
рпйсЕп), 65 кплом. на с1^в.-зап. 
оть Дал!аскъ. Ново1'о му име ина- 
чн градъ па Вшиа или бога на 
слънцето, както старото му име — 
Пшдъ на стънцето. РачвалпнитЬ 
тоя сланен-ь 1'радь нь грьцко 
въ римско вр11ме, особени о- 
сгапштЬ отъ храма носветенъ на 
саъоцетй, божестваго на Снрня, 



още свпд;Ьтелствува*гь за неговото 
В1^.1ичне. 

Вабя. Планинскп връхъ на сЬв.- 
западъ оть Златица, 1,7^5 метра 
надъ морското равнище. 

Вабн. Заб11Л'11Ж11теле1п> врьхъ 
па Пиршгь-нланииа, надъ град:ь 

Н1'ВрОКОПЪ. 

Ваба, рус. Боеиепътерминъ: то- 
тмакъ, съ който се набивап» сваетЬ, 

Вабв. Носъ в'ь 1к1ола Азия, наЙ- 
западната точка на кЬлпя азнят- 
скн материкъ; на пстокь е единъ 
еднопмонрнь гра,:1ъ, ма.1Ко тър1Ч)н- 
ско пристанище на Б^ло море; 
4,000 ишт. 



- 94 — 



Ва6а-дя8. Градъ (10.000 жит.) 
въ подруяхнска Добруджа, 1 30 
килии, иа Ю1ч>-И(пчлгь огь С(ии- 
стра, до едноименната му штаннна 
и блазу до езеро Розелонъ: ис- 
карва много солена риба. Тоя градъ 
е Оилъ основа нъ я населенъ съ 
татаре отъ Бая:^я,1а I. 

Ваба-еокя. Граденгь въ Одрин- 
око, етанцпя ни ^(^^«нт^ата. 

Вабвл1.-Мйндебъ. Пр1т)1гьмеж- 
ду Арабия п Лфрпка, съединява 
ЧерВ(*но море съ Лденскн залив1>. 

Бябивъ-восъ. Едннъ огь връ- 
ховетЬ па Врънпсачука, нпч>чн;1 
погранична аланина па Сърбия, 
високъ надъ морското равнищ!.' 
1,123 мгтра. (>1Ъ тон връхь су 
вия{да обшпреиъ изгледъ на Бъл- 
гария п Вланхко. 

Ьабиру^ся, М(и*ай4^, Ш^кони- 
тагаггце животно огь разреда на 
многокопнтнцгЬ. Въди се въ о- 
стровнгЬ на Индийски архипелагь. 

Бнбува^. Ма.т1и1 рЬка. притокь 
на Вардаръ, а1ива се въ пе!^» 
подъ Велееъ. 

Ьабуна-идаввиа. Македоисва 
ллапнна между Шаръ-планпна п 
Боръ-дагъ. 

Бабакъ. Помашкв колиби и 
кжнщци, около 3,000 на брой, ии 
Ееврокопската 1ШШ1. 

Б14вария. Кралство отъ бивша- 
та Германска конфедерация; сега 
една очъ дъраагвигЬ — втората 
по гол'Ьмпна — на Германската 
имнерпя; простр. 7'*3о0 чет. кп- 
ломегра, насел. 5,600,000 жит.: 
стол. Л[юих*:нь. Праа1ение кон- 
етптуцпоппо-монархипеско. Бавар- 
цитЬ ех народъ о*1ъ германското 
хиеме, който се см^снлъ въ старо 
вр1;ме съ бои^'Ь или баваритЬ, 
първнгЬ жптоле на опал земи, 
воито били отъ келтско ПрОПСХОВЕ- 
деиие. По вФ.роисповЬдание, бавар- 
цигЬ сл^ околи три четвърти рнмо- 



католици, и останж.1гат!| лнггеране 
нма и 60,000 евреи и около 10,000 
(Угь но-ма.иси сеьтн. Б. с съста- 
вена отъ сл11ца Б;1иар1Ш п 01Ъ 
РеЙнска Бавария, расноложена на 
Л'Бвш1 брЬгъ на Рейнъ. 11р1Ьзъ 
ср-Ьдата на сж1ца Б. тече Дунавъ, 
и на сЬверъ отъ него Майнъ; 
Д5'навъ прибира въ В. не по- 
М)ико огь '6Н р1^ки, отъ които 1ь>- 
главнит1;,отдЬсно, ех: Цлеръ, Дегь, 
Пзаръ и Шгь; и отляво: Алт- 
мго.1ъ, Раабъ и Реге1гь. Б. има и 
няколко езера, и влад11е е;и1нъ ж- 
гълъ отъ Баденско езеро. Клн- 
магьгь въ Б. е изобщо добръ, п 
почвата доста плодородна. ЗемедЬ- 
лиетосъстанлива главното занятие 
на жителетЬ; освЬнь него, важна 
еж л1*совълството, скотовъдството 
и винодктието. Земята изобилна 
съ жел'Ь:)о. ископаемп вжгли[11я, 
соль и минерални води. Главня 
отрасли на фабричната промишле- 
ност.: жел11зни, стомапепи, златни, 
ср«^бьрни, стьклеиа изд'к1ия, оп- 
тически инструменти п бира. 06- 
ншрна и дЬягелна търговия. 11р1> 
въсходни пжтни съобщения, же- 
лезници. каиа.1п и др. Три уни- 
верситета, Н1>-вече отъ .30 гимна- 
зии. Въ Мюпхенъ е една огь най- 
добритЬ библиотеки въ Европа. 

Ьавкиди. Баснословна жена,с;к.- 
прл(1^ на Филимона. ТЪ жпвкю 
въ единъ 1'])адець въ Фрпгня, ко- 
гато Юпптеръ и Меркурий, като 
пос1иила тоя градъ, никой огь 
жителетЬ му не н^ъ да ги при- 
бере у дома си. Б. п Филнмопъ 
гн п])нелв гостолюбиво, ако и да 
не знаели, че тЬ ех богове. Ю- 
питеръ, като погубплъ тоя градь, 
промЬмилъ колибата на гостопри- 
емцитЬ си на великол-Ьпенъ храмъ, 
в самитЬ тЬхъ на жръця. Б. и 
Филимонъ бплн поискали отъ бо- 
^^^в^*тЬ да нс^ умаратъ единъ безъ 



— 05 — 



' : зп това п когато били до- 
'хлп до х(>лГи1КЛ (.'тартть, Ю- 
ь гп пр'Ь*>бърна^гь па дьр- 
-. V^. . Б. стандла лнпа, а Фили- 
хонъ дкбь. Кога се говор» за че- 
епгго слшрликеетво, понякога се 
^V^сщв^ь въ Бнижпнпата пзр^ике- 
внята: •ТЬ сл Фнлимонъ и Бав- 
Бвда», ти гЬ «жавгЬштъ като Фц- 
.пмонъ н Бавкпда». 

Вигазгъ, фр. Партии; вещи, 
Които чов1^къ носи съ себеси въ 
П8гув,и1Р. 

багАте.11', Фр. Бабини дрвети- 
ии, аадъгалкп. празднн работи. 

Вагдяд!.. Укр1»пепъ градъ въ 
азйитска '1\риия, рясиоложрпъ на 
двага б|гЬга ва Тн1'ръ, 1,Н5() ки- 
дом1?тра на юп>исто1п. оп> Царп- 
^)а.ть п 6^0 па юго-западъ отъ 
Техоранъ; 80,000 жпт.; цонтръна 
едноимепенъ впляетъ, който ома 
за а|гЬл&зн на с^в. днарбикирскн 
в навеки вйляети: на зап. и Ю1П1. 
Сорив н Арабия; на пстокъ Пор- 
ени ; ва Ю1-0-ИСТ. Персидскп аа- 
лявъ. Шй-гол Ьмата ллъжина на баг- 
дадскп " I. е около 8.^0 кплом. 
яаай-. . 1нпрочппаоколо500. 

Тая :*оЛ1>1 е** пои отъ Еа'|'рагъ и 
Таг}>ь. Клнматъть й хЬгЬ е мно- 
го горгшгъ. На сЬв. се нампратъ 

КИрДИСТЯИСКИГЬ планини и 1СЛ0- 

ниве огь Тавричсска планина. 
Нас»'Л. 2,000,000 жит. по-вечето 
турци и араби, остаплй.1пгЬ евреи, 
армевцн, индийпл, афганцн, пер- 
сяпс. Чумата пос:1нцава тоя виля- 
ггь исрио.хически — по еднлтъ 
пя К) п.дини. Въ 18:П, по '1,ОоО| 
ДУШИ ГИНАЛИ ис1;кидпевно н-Ькол- 
&:> дни нарсдь очъ нейното опу- 
сто1Пецие. Тьрговия съ Персия, 
Тюркрстанъ, Арабия и Индия. НЬ- 
- -; ' т,1 ач^а работжть по 

мд1| и 1»тъ него; и 
&» Ки1д.чдь е една огь главнпт!! 
станции на англо-инднйскпн пь 



лсграг|>ъ. Тоя виляегъ отговаря 
на етара Ваннлоннн и часть огь 
Асирия и Месопотамия, и на не- 
говата аемя еж се намп[>али мно- 
го зпамеипти старовр^^менни гра- 
дове: Ваьилоиъ, Ниневия. Се- 
левкня н Кте;ш<|и>нъ. — Б, о- 
снованъ въ 7(»2 въ околност1.та 
на стара Селевкия отъ халп({)ъ 
Абу-,1жйафаръ-Ллмансура, бтгьвъ 
течението на пе1ъ в1ка столпца 
на мюслюманския зсалифа1гь въ 
пстокъ. Въ ГЗб*^', внук1;гъ на Чен- 
шсъ-хана Хулаку турилъ край на 
стария халифатъ; нъ потомцитЬ 
на тоя татарски завоеватель били 
иснжденн отъ Тимур.% който пр1>- 
.1елъ града въ 1393. Сл1аь 1гЬ- 
ка1ко пром1ши, Б. минллъ въ рж- 
цЬгЬ на единъ тюркмеоски гла- 
ватарь, чиято династия го упра- 
влявала до 1470. Въ началото на 
Х\'1-и вЬкь го заа,1ад-Ьлъ перспд- 
ский ншхъ Псмаи.ть; и отъ това 
врЬмс той станлгиъ нр1цлг1угь на 
борба межлу турцнгЬ и персянетЬ, 
НйЙ-сетнЬ, су.гпшъ Мурпть IV 
го пр11золъ сл1;дъ една онорпта 
обсада (И>38). Шахъ Надирь на- 
ара;^дно се мжчплъ да го нркземо 
накъ ьъ ХЛ'Ш-н в-Ькъ. 

Багезенъ. Данскн пое1ъ, който 
е нислль и ма германски е;н1къ 
(17Г)4— 1820\ 

Вагирлн. Виж. Бггарми. 

Вагрнтиояъ. Отличенъ русскн 
генсралъ. убнтъ въ битвата при 
Бородино (1765 — 1812). 

Бпдепъ. (Велико п^цогство). 
Държаш! 1ГГ. Германската империя, 
на дЬспия бр!,гъ на РеЙ1ГЬ; 
1,057,000 жит. Стол. Карлсруе, 

Баден!. нли Балвлъ-Бядвяъ. 
Градецъ вь велико херцогство Ба- 
денъ; 12,766 жит. Минерални во- 
,ти, на които се ггнчать мно1Ч1брой- 
ми пог1.тителе. 

Бодеиъ. Градехр» въ архидук- 



- 96 — 



ство Австрия, 25 юиом. на юго- 
западь огь В-Ьиа; 4,000 жит. Топ- 
лиг!'. му мппсралпи пзоори се по- 
аЬщаиагь лЬтЬ огь 1 2.000 до 
15,000 1101УЬтитрле. 

Бажвппп!.. (Пав, Вас). Русокн 
ипашш-ръ-лълкивнпкъ : издалъ : 
Искусство дефилиро9ан1я и^ли 
краткос руководство какг распо- 
лагать укрт.ингя вг гористьххг 
мЬстахь ; Полева н фортпфика- 
ц\я д.ял употреблешя вь гиколахъ 
инисииернаго корпуса по л^сгПср- 
нона (1788 — 1819). 

Бяая. фр.^ амгл. оть гр. Осно- 
ва, темелъ. 

Вйзялтнтъ, лат, К1мепь отъ 
вада на базгигга. 

Бнвялтг. лот. Еднпъ видъ 
вс1лканнческп камопк който се 
срЬща в*ь вндъ на сгь.1поно обра- 
ауткнсн колонада понЬкога па 
огромно протяжснне. Оп у ка и 
базалтовг, бпзплте>4ь — състоян1ъ 
отъ ба:^ал^•ь. 

Баведовт. Внж. Еа^^дау. 

Бавелт- ШоеКцарскп градъ на 
Рейнъ; 75,000 жит. Въ Б. се р 
дгьржалъ проч)^» римо-католп- 
чоскн съборъ отъ 1431 до 1449. 
Задачата на тоя съборъ била да 
нримпри хуснтптЬ и да пр11махне 
:*лоупотрЬбенияга въ цръквата. 
Пана ЕвгенпЛ вл1\зълъ въ борба 
съ събора» който за това го обя- 
вил^ь ('р(ггик'ь н (!н;ицль оть 11р1> 
СТ0Л11. Ш1ТО иилмамилъ н понь 
папа; ала нобЬдата останжля ивй- 
С0ТН11 на папа Евгрния, благода- 
рение на германския импррат*)ръ 
Фрплрпха 111, Б. е далъ името 
си на дал до1'опорл, подииоанн въ 
1795 огь Франция, едииим съ 
Прусия, а другиО гьИсианин. За 
нрьвъ 11л;ть Монархическа 1'-вропа 
силоннла да се сп<фа:1ум1;ва съ 
Републн1шта. 

Ввзеиъ. Франдузсш! маршалъ, 



разлс^иванъ п осл1де1гь на смърть 
па пеисшипенце лдъжиостьта си 
въ врЬме на франц.-И1)усс'кага вой- 
на, когато (въ 1870) пр^дпде на не- 
приятеля МпП) п едпа войска огь 
179,000 войници, ноагЬдпата на- 
дсвда на отечеството. Слгьртпото 
наказание се :)ам1^нп съ 20-год. 
ограничение иъ о-нь Св. Марга- 
рита, огь дЬто В. и:}б11гнх вь 
Испания, д1уго и умр* (1811 — 
1888). 

Вяяядня, лат. Вь бпт. единъ 
видъ к.т!1тка, която се дкш чрЬ;зъ 
пр11градно дЬлепе пра развъ;кда- 
нето: на едно крайче с« обраяува 
пр1ич)адка, на пр11градката кл-Ьт^ 
ката много се свава, и носл^Ь 
крайчето се отд'Ьля на спора. По 
тоя начинъ се развъждатъ п1^коп 
отъ гжбигЬ. ко и то се въднггь 
чр1хгь бесполовпи спори. 

Бяя11ЛЯ1ея, гр, Собств. янач. 
царски п опица се. че първона- 
чално тая дума е озиачав;иа за- 
лата, въ която царьтъ лично е 
раздавалъ правосжднето. Сега тя 
ниачи храмъ, който има видъ на 
ирод'ьл1ч>ватъ четцрежгьлни1гь съ 
портпки на краищата и редове 
стълпове отъ странптЬ. 

Бязялякя. Снодъ закони на 
виз;и1тийската тшерпя. Тоя сбор- 
никъ се започнжлъ въ царува- 
нето на Василия Македонски, 
който умрМь вь 886 — огь ко- 
гото се прЬдполага да е дибил ь 
името си; гой се прояъ.Vжав^иъ 
въ царуването на Лъва Филосо<1)а 
и св'ьршнлъ се при сина му Кон- 
стантина 11(»р1|)ирородни (Я45Х 

Бяянранъ, фр.^ англ. Осно- 
вашпг11. 

Вааисъ, гр. Основа, подн4»жне. 
ОпАряцнонепъ базисъ е инап 
часггь ОП. една м*[иггпост1:ц К1)ЯТ1) 
въ вр1>ме пя воПпа со намира въ 
тила на една дЪйствушща армш!, 



— 89 — 



а ня воято ек събрагги военнитЬ 
яшасд д проиаои. 

Ванпгтонъ. (д-рь Т. Л.}. Амс- 
ушса1[«пгь, иснинатрль и мноп) п^- 
джнв главе1гь редакгоръ на ссд- 
гачвзта Зорни^^а. Б. редактпр4 
мя в^тинк^ь с»тъ яачгиото на 
1876 1\а до вр;ш на 1884, ко- 
ито 01' огптлп по баи-аъ а за- 
уЬоти оть Р. Томсжна. Отъ 
1Ш1 болесть той почяпк въ 
Алеряка елНдъ 3*/*-1*одишио бо- 
лсдлваие. Б. бЪшр дишолъ въ 
Б ьлга рий като м исион ер тгь въ 
18о8 п въ течение на осемь го- 
дтш б1ше принов-Ьдиалъ п ржко- 
водндъ едно дЬвпческо училище 
въ Стара Загора. СлЬдъ това той, 
по доматпн причини, прЬкара 
яЪволко ГОДИШ! 1гь Америкп, до 
1875. Щяо негово съчинение, 
обшкродвапо на бъ.1гарски, засду- 
жва да се спомене; то е Дока- 
«ог«><сг«а 8а христянството. В. 
(Л гчръ на Биплповието и 

■■ ллъ донЬЯдЬ правшггЬ ^ 

ааукн (1881—1888). 

Вяйдввовъ (/'.). Редакторъ на 
Русяха, 1Г1*рвий български нуяи- 
жу рналъ (Пловдивъ, (1 8Я I ), 
»рь на учебници по му:ш- 
юта. Бм род^'Нъ въ 1851 въ Ст.- 
За1^ра, свършилъ У-класното 
училище въ родното си игЬсго н 
щ. - : "мъ учението си въ Петро- 
11 .1-11 соминарин. Подпугов- 

К ' г;1 Той ДООИЛЪ 

В1 . . I II' Гсраспмо- 

Ш1ча и 11. Мустакова и ш до- 
1ги1нпх1| дон-ЬйхЬ В1> музикалното 
училище въ Букурощъ. Званието 
па С. е учитслствого. 

В&ЙКАЛкгь. Кдпи ь видъ тал1сц 
коПгоо' н.'шпра п[1И (»зеро Байкалъ. 

Ва&калъ. ТвърдЬ дълбоко езе- 
ро пъ йзиятска Русия (южни 
' ' илта му в-ь пЬ- 
до 4,000 крака. 




То е 576 кил ом. длъго и поср11да 
50 килом. ншроко. 

БаЙлв. Ф1>анц. литераторъ и а<5- 
трономь; пр1и('Цатель на учре- 
дителното събрание, сл11дъ прЬаи- 
мапето на Бастилия; умр1кгь па 
ешафота (1736 — 1793^. 

Байлъ. Франц, списате-хь и фи- 
лософ!», авторъ на единъ исторх^ 
ческо^критически рЬчнинь (1647 
— 1706). 

Вййоаегв, фр. Копие, щиеъ, 
сюипш. 

Ьяйронъ (лордь). Всликъ ан- 
г.тнйскц поетъ, авторъ на Чаилдь 
Хярол(Уб^ Донь Жуань^ и Др. У- 
мр(х1ъ отъ тр'Ьска н ревматизмъ 
в-ь Мисаюигц ( Гръцпя), д-Ьто 
бплъ оти1не,гь да помага съ вли- 
яниеах! п паригЬ си на гръцнтЬ 
в'ь т1>хната бс1рба за независи- 
мость (1788 — 1824). 

Байря1Ртаръ (Мустафот^агиа), 
Турскп волпкч» везнрь. ТоЙ би.гь 
русенски паша въ врЬме на В1»с- 
таннето на еничеротЬ. ко»?т*^ съ- 
борило Солима Ш и дало нр-Ь- 
с^'ола на Муста([)а, който иакаралъ 
д» улушлтъ Солиха. Б. отишелъ 
в-ь Цариградъ, отмт>стнлъ за 
сиъртьта на ОлагодЬтеля си, съ- 
бор п.гь Му(та<1)а и да.1ъ пр1".сто- 
ла на Махмуд}!, Солпмовъ братъ. 
В., назначепъ великъ пезирь, ир4д- 
приелъ и11Кои реформи ; ала по- 
гипдль исрЬдч. единъ иовъ бунть 
иа емич1'рог1;, когато аска.1Ъ да 
ирЬобри:*ува войската по евро- 
пейски (17Г15 — 1808). 

БиЙрямъ, на тур. праздтскп. 
Им*' на два 1'ол1ши праздндди у 
мохамеданетЬ. Пьрний бийримъ о 
веднаш ел1'.,=^'1. ШкститЬ прЬзъ ра- 
ма:тиа, и трае три дни. Вторий, 
който се парпча курбань-баНг 
рямь — турската дума курбаиъ 
значи яфътва, — за1цото па тоя 
байрямъ се прцшюн^гъ жрътва 



— 90 — 



овни, за да се раздаватъ па бМ- 
нит-Ь, се праздпува прЬзъ лгЬсехгь 
зилхиджс, 3-и агЬсецъ сз-Ьдъ рама- 
зана, в трае четире деня. По 
тържественость байрямьгь отго- 
варя на христннокня Великдень, 

Б»Йфъ. Фра1щу:1ски поегь 
(15:-;2 - 1.^80). 

Вявалаврсгво. Чниъ, звание 
ва бака.1авръ. 

Бакалавръ. яат. Оня, който е 
яридобилъ н;1Й-главната учена 
степень въ лсцей или колегия. 
Въ европеЙскитЬ държави изоб- 
що тр1^ва да е бака.1авръ чонгЬкъ, 
за да може да слгЬдва Е}фса на 
правото, на медищшата и др. 

Бякара. Б.апнъ видъ комаро- 
нграие на карти. 

Бя 1ее II ба р ди, герм. Брада на 
буяитЬ. 

Вавн. Първий огь Т5^рскнтЬ 
^гарнчески ноети, п |)пятел !.ть н 
любименгьгь на султаггь Сюлей- 
нана, по чиято смърть той написадъ 
една елегия, конто минува за 
шедевръ по вида сп. Умр-Ьлъ въ 
1600 год- 

Бакнчъ (Павелг). Старъ бъл- 
гарски воевода, на служба у нЬм- 
цитЬ въ вр^Ьмето па първата об- 
сада на ВЬна огь СюлеЙмана П 
(1529), Др>''жината му състояла 
огь окаю 200 конника бъ.1гаре 
п сърбе. За лгЪсторождението му 
се зима село Павелско, дЬто е 
мосгьгь Павле-кюпрюою па Ер- 
гене за Текирда;!. Виж. БЬ.чЬжки 
ва нЬкои стари восводи огь II. 
Р. Славейкова въ министерския 
сборникь, кн. П. 

Баконичеекщ стшлъ, отъ н- 

мето па Францпса БгДл-лка или 
Вакона. Кратьк-ь и нзразителепъ 
слоп>, какъвто е слогьтъ па ан- 
глдйскип философь. 
Бавонъ. Виж. Бейклхнъ. 



Бавтврвологнчеокя, *4ат.-гр. 

Който се отнася до бактериоло- 
гияга. 

Бнвт«>риология, лат»-гр. Нау- 
ка за бактериитЬ. 

Бжвтериологъ, лат.-гр. Учен-ь, 
който се занимава сь баетерволо- 
гипта. съ бактериологически иа- 
(^тЬдванпя. 

Бавтеряя, лат, Едпнъ микро- 
сконичсскп растителенъ организмъ. 
Нам1^рва се въ мъзгата на расте- 
нията, въ мокротитЬ на чов^цатЬ» 
жпвотнит1ц насгЬкомитЬ, ларвитЬ 
и яйцата; нзоб^ива при пачппа- 
телнп'!'!^ стадии на въскисв;1нето 
и гниенето на жнвотпнтЬ и рас- 
тителнитЬ вещества. БактериитЬ 
се съобщаватъ като зародиши, но- 
симп въ въздуха; гЬ вцркштъ 
вскд'Ь и еж вездЬсхщц. НМои 
огь г(1хъ се имагь за причина 
на зар11зцгелнит1^ болести. 

Вактрмана. П]>остранна стара 
страна въ Лзия (сегашна Тюрке- 
стаи ь) па игтспгь огь Персия. Най- 
старигЬ бактрпйип се пр1*аг1олага 
да еж били нлемето, отъ което 
ироизд'Ьзла и се расклонила арий- 
ската или ипдоовропейската че- 
лядь народи. Вакт1)пЙ11.игЬ па ис- 
горнческпгЬ врЬмепа слбилн С|)0Д- 
пп съ мпдипогЬ и персянегЬ. и 
еж говорили зендски езикъ. Бак- 
трия е била никога силно цар- 
ство. Ние знаемъ, че Нинъ, аеи- 
рнЙсБий царь, ако и да е имал^ь 
грамадна войска, много се затруд- 
пплъ да 1ж покори. Ллекспидръ 
Македонски, на връщането си огь 
Персия^ осгавилъ въ Бактриана 
14,000 гръцнда распространявагь 
цпв1иизациип1. СлЬдъ Алексзщро- 
вата смърт!., Бакт1>иапа с^ щтсъ- 
единпла па сирийското кралса'Во; 
нъ унравптельгь й Диодотъ I осно- 
вал ь гръцко кралство въ тая страна, 
около 250 пр1ии Р. X. Нсторпита на 



~ 01 — 



гаи 



т ' птво б^ше ма.1ки изв-Ьсп'- 

п ^ ' ■'1ГГпето въ нашитЬ врЬ- 
мона нл Г[»ъцко-Оаитрпйокц минети. 

Блктрвя или Бавтра. Стара 
стилица на Вактрпаиа. Ма вей- 
наго иЪт.) е распаюжеиь сегаш- 
алЙ гра.гъ Волт. 

Баву. Азаятско-русски градъ, аа 

(.'паЙсБо море; 17,000 жителе. 
Пристанището му. което е силно 
укрЬпено, е една оть главпитЬ 
ешицвп на русската флота въ 
К;1сциЙ(*К1) море. Земята 1гь окол- 
,ноггп.та му изобнлва сь нефтени 
^еици. а нефтътъ н га;гьтъ о- 

азувагъ важенъ клонъ отъ не- 
говата промнииеность. Б. е и срЬ- 
доточно тържище на соль, копрпна, 
вфионъ, гаафранъ, сплнтра. Рцбо- 
ловствонатголенн. — Бакускотохаи- 
ство, нслгьрво нн.чавпснмо, иоитЬ 
васално аа Персия, сл^дъ това 
&аено на руситЬ (1723) в вьр- 
(17;*5). е б1ио окончателно 
присъодпнсно на Русия съ Шир- 
ванъ Егь 1813. 

Бакунанъ (Мих. Алекс.) Зна- 
енягь русскп инхилпггь, гдцнь 
оснонателс^тЬ на Социалисти- 
ческа но Менчту народно Дружество. 
рмденъ въ 1814 г.: авторъ на По- 
нятие аа Държавата^ Науката и 
Научното дЬло и др. УмрЬлъ въ 
Швейцария въ 1876 год. 

Бакшашъ, перс, ту ре. Даръ, 
влп нари, дадени пъ даръ. 

Балабаница. Връхъ оп> Родо- 
пптк на аапахь отъ прохода Же- 
лЬзни врата (Т. 11а;зарджишко). 
2,300 метра надъ морското рав- 
нище. 

Бадабаповъ 1Д1ио Лвчнь). 
Бь.1га1»скн родолюбець и кнпжов- 
■вкц родомъ сугь се до 'Гьр.1цсгь, 
Н«врок'>пско : учитель на П. Р. 
Сшлигйкова нъ 'Рьриово; авторъ 
аа квип на гръцки езакъ съ ду- 
ховно съдържание О^Л-^о^ то; Еу- 



^е^егя; ГВодите.пь къмъ благочес- 
тието), Ехло^юу (Събрание) и КО- 
1го; ПоЬауб'^; (МногоцвЬтна гра- 
дина), печатат! 1гьрвата въ Ца- 
риградъ, а другигЬ дв11 въ В-Ьна. 
Въ пр1>дисловпето на иосл11дната 
авторъпз ув1ицана българскнгЬ 
младежи да се 5'^жгь на матер- 
ния си езикъ, като съжадяваль 
себеси, че самь не можа.гь да на- 
прави това, но причина на тога- 
вашнигЬ слЬнн врЬмена. ДЬдо 11- 
ванъ, заедно сь съселенана си 
йеромонаха Теодосия Гологанова, 
ноддържалъ архимандрита Псаия 
(виж. Исай) въ богословското 
гръцко училище въ Халки, Царн- 
гра.ть, д*Ьто 11еофи1'ъ Ри-иски прЬ- 
нодавалъ старо-бьлгарски езикъ. 
Той иравилъ и друга благод-^яния 
на селото си. ТоЙ умр11.1гь вь дъл- 
бока старость въ монастнря Св. 
ПантелеЙМ01Гь, Св. Гора, прЬаъ 
1800 Г0.Д. 

Балабаповъ (Марко), Българ- 
ски публнцисгь, книжовннкъ, дър- 
жавннкъ и учитель, роденъ въ 
Ктнсура въ 1837 год. В. доби.гь 
образованието си въ гръцкото 
бопн'лов('.ко учили1це на о-въ Х1и- 
ки (Цариградъ) н свъришлъ 
курса но правото вь ииризь. Сд-Ьдъ 
връщането си огь Франция. Б. 
стаих секретарь на Българския 
си нодъ в ь Цари градъ и скоро, 
нодъ неговото гланио рвдакторство, 
се започнж. издаваното на повр-Ь- 
мениотоснисанне Чига.\ище (1870, 
окт. 1-и), оргаиъгь на онова про- 
св-Ктсно дружество съ схпияо име, 
което тогава скществуваше въ 
столицата на Турция и упражнява- 
ше сь нримКра и влнипието си 
[фкго.гЬма народоиолезна д1ш- 
тедность. 

Б. редак^гира това сндоание н^ 
колко м^ксец!], до когат*» редакти- 
ране го му се нов огь Л. Цовчева. Ъь 



— 92 - 



1874 К. основа въ Дарпградъ по- 
литически вЬстниш. ЬЬк^ който 
се прЬкрати въ третата годн"'^ 
оть сжществуванс^то му сл11дъ 
Аирилското въстание. Скоро сл*Ьдь 
Баташкия (гЬтъ, Б., наедно съ Д. 
Ццнковн, ходн при кабиаотнтЬ на 
свропойскатЬ сили да проси гнус- 
ното лоср11Д1шчество въ похча на 
България. СтЬдъ освобойценпето, 
Б. биде ц-Ьколко пжти народенъ 
11р1)Дставитель, министръ иа вън- 
кашшсгЬдгЬла въ първия бъ.1гарски 
кабннггь, б1злгарски дипломати- 
чески агсить въ Царпградь, и 
пр. НЬколко години той б^ше 
професоръ въ Висшето училище. 

Народното събрание на 25-н ян. 
1897 му отреди по прошението 
му пожизнена пенсия 6,000 лева го- 
дшнно :^а участието м^' въ цер- 
вовнпя въпрось. 

Б. е и снисал-ь и пр11велъ ггЬ- 
колко книги, между другитЬ Ск.},- 
71€рнг1къть отъ Молиера, Дяв(к<ско 
блато отъ Ш. Зандь, Изложение 
учението па Всеобщата право- 
славна ^^ерква отъ Б. Гете, Ьа 
Вц1дапо (Б'ьлгарня) [напнеяна отъ 
Б. наедно с^ь Д. Цанкова], (гипни 
за снисаи. Братство (1881) и др. 
Огь неговото перо е и ДЬ.%ото 
на Сароглуу едно пзучение по 
това твърдЬ пнтерсено дЬдо» което 
до ВИС01Ш с^гепень характеризира 
беспомощностьта на Темида въ 
собственото Л отечество. 

Валлдм, ига.1. (отълат. баларг^ 
1Агщ\х, хорЬ). Стихотворенъ рас- 
каз'ь, обикновено на печална йлуч- 
ва, основанъ ия пр-кдавве. Едно 
вр-Ьме тоя вндъ лирически стихо- 
творения п1^оли, като гп и нри- 
дружавали съ хороиграие. 

ВиликЛ!!!»^. Кримско приста- 
нище, оьупнрпно щуЬ-ть кримска- 
та воЙн;ц огъ 1854 до 18о6год.,оп. 
английската и франнузската флотя. 



Баляпсяраиъ, фр. УравновЬ- 
синамь. П1»;ипл; доходъ и расюдъ 
равни едлнъ съ другь: балансхлг 
рамь бюджетг. 

Бйланоъ, фр, РавносмЬтка, о- 
кончателна скгЬтгш.. Ба.чанс% съ 
актпвъ е балансъ сь пшпшъкъ 
въ капптпла. Балансъ сь пасхшг е 
ба.1апсъ съ пзлишъкъ въ хгьга. 

БалаисЙОръ, фр. Играчъ на 
обтегнжто вя^же. 

Балдръ. Франц, ученъ хамикъ 
(1802 — 1Н76). 

Баласгь, хол, 1 ) М-Ьхъ сгь п^Ь- 
ськъ, който се туря иа дъното на 
кораб7>. за да подър:ка равнове- 
сието н устойчивостьта му среща 
н'Ьтера и вълиитЬ. 2) ПЪсъкъ 
И.1И счтканъ камень. 

БалОм (Лдрианъ). Знамоннгь 
пталияпски географъ, авторь па 
Ктнографически атлеих на зем- 
ното клл^бо, д1Ьто народнтЬ еж по- 
ставеш! сноредъ езнпптЬ им^ь, и 
др. (род. въ Венендн! вь 1782, 
умр. въ ВЬна въ 1818). 

Балбипъ. Римскн императоръ. 
убпП) в-ь 238. 

Балбйнъ (Богусю&ь), Чешскн 
патриотически сппсятель-ие;?уи- 
тинъ, нисалъ на латински (1621 
- 1088). 

Валбоа. Испански хореплава- 
тать, открвлъ въ 1513 Тихи 
океаиъ. 

Ьалбуваръ. Село, окол. ц., Ру- 
сенски окржгъ; 1,271 жит., тн 
вечето мюслюмане, 52 килом. на 
истокъ огь Ру<й% 32 килом- на 
югъ отъ Тутракигъ, и 15 на сЬ- 
веро-истокъ огь гара В-Ьтово. 

Б&лдахицъ, 7и*рс. Покрнвъ за 
укр11и1еипе отъ скяпъ плагъ, кой- 
то се повисва над> П11^столъ 
или легло. 

Балдуииъ. Имена 1) фландрски 
гра|1юве, отъкоптп пай-.шам<*иит(1Й 
стан^клъ цариградски имц<'рагоръ 



— 03 — 



:04. Товя ста!1ЖЛо така : часть 
■грьсгоносцц гЬ пи четвърт Й 
Гоносеиъ походъ — 1>. ме;кду 
ггК, — (гтиюли да помогнать 
ииециницитЬ да си огнемагь 

Г Далмация огъ упгарцнтЬ. 
бнли тамъ, м.1адай Алек- 
санъ на Исава П, цараград- 
[шператоръ, ги слюниль да 
■кмогижтъ среща стрика 
вк1-и>1 Ангела, който билъ 
кгь ба1ца му Исакп а 1ь>- 
гь цр1мгга1а. Скоро кръсто- 
са посгавЕНИ иа щ^-Ьстола 
В Ллексия: ала той ис ис- 
Шяъ даденитЬ си гЬмъ обЬ- 

1Я, ЕЕ ГЬ ОбЪЦПХЛа 0}).Г4Ж11ЯТа 

греша него. Избухнала въ 
революция н &иадиЛ дарь 
1итъ, СлЬдъ това, ир1>сгго- 
похитилъ оть Алекспн 
.; Егъ кръстоносцатЬ а неги 
1. Гь се избралъ амиера- 
кйпчалъ па прЬстола иа 
щрилъ 1204; иъ той до- 
10 четвъргь отъ имперн- 
^ариградъ и Тракин. Не (ч- 
шзого вр'Ьяе и тракпй- 
1ЖЛИ. Н. обсаднлъ 0- 
пъ българский царь Ка- 
дошелъ на помощь на об- 
шгЬ. Б. бдль побЬде1ГЬ отъ 
яна П]1^дъ Одринъ, заробеггь 
й<;денъ иь Тьрп^цо, дЬто ум- 
една година, сноредъ 
въ окови (1200); а 
тола му наслйхплъ спиъ му 
>югь. Другъ Г>алдупнъ, Бскч- 
« 77, би.1ъ 11ослЬг'Мгь латин- 
Ьмператоръ на Цприградъ 
Р — 1 2»? I ). Той бнлъ сваленъ 
1гр11стоаа сггь Михаила На- 
ша уиркть въ Италил ( 1 274). 
Рц^умиь. 1Ь(е иа 5 перу- 
ксБи царе, които царували 
ЦиО До 1187, когато моха- 
Ш^ при егннетския с>мта1гь 
Кияа 1хр1;аели па1гь Иеруса- 



Вялеарскв о-вв. Острови въ 

СрЬдплемно море : на Испаинн, оть 
която гн дЬли Бал4:аргки катигь : 
насел. 2^)1). 500 шит.: гл. гр. Пал- 
ма. Отъ Б. о-ви заб1и1>жителии 
еж МаЙорка, Минорка, Ивиса, Фор- 
мецтера и Кабрера. 

Внлен», фр. Пряика отъ ки- 
товъ мустакъ, употрЪбяема въ кор- 
сета, който нос1Х'П1 п Ькои госпожи. 

ВцлетЪ| гр. Театргино нрЬдета- 
атение сь хорД и пантомими (я-Ь- 
мп д-ЬЙствин). Оггука балетень. 

Валаикь (ЖаньЛуиде), Франц, 
списатель. Огъ всичкитЬ му съ- 
чинения ний-много се цЬшкть не- 
('опитЬ Писма, които още се че- 
тжть (1591 ~ 1055). 

Ьмлцйкь (Оноре де), Единь отъ 
най-добритЬ ОП» новивр'1>менннтЬ 
фраипузскн ромаиисти, авторъ па 
романигЬ: Умствената истории 
на Луи Ламбера н Евгений Гран- 
()е (1790 — 18511). 

Валвавяновв. фр. Челядьдву- 
сЬменодктни ложецв1;тнп растения. 

Валааяииъ^ фр. Ке-онно ра(ггв- 
ние. което ппрЬе ць Лфршш и 
южна .Азня, Нсичкитк му видове 
ст^държать балзамъ. 

ЬАлаакирннъ, оть дума ба.<- 
замг. ТТъдптж чов11шкн трупъ, 
огъ който еж извадени влегр^Ъти- 
ностнт1ц съ ароматически про- 
тниигннлостнн вени>ства, за да пр'Ь- 
дотвърнл гниенето му : вг старо 
врЬме ег ип тянетЬ балзамнрали ' 
тЬлата на умргЬлитЬ^ 

Валвакъ, 0П1 гръц. валса^аось. 
1) Благоуханенъ сокъ, който се 
добива отъ балзаминоввтЬ расте- 
ния. 2) Всичко, КООТО ПрШ1ТН0 

дЬйстиува на чувсггвованппта пи: 
тон в^Ьсть бЬшс за мене ба,%замь. 
Отъ балзамъ иде балзянич^ски: 

балзами*и:ски капсули (ханове), 

Валнсгм, оть гръцка дума, 

която значи хвърляиъ. Военна 



- 94 — 



машяяа, съ която отароврЪмеп- 

н1ГгИ11ар1да хвърлили каменее а др. 

Валнстяда. лаг. отъ гр. РиОа 

от Г* <'|)Л1'ТЛ'>Ч0ЛЮСТНПГЬ. 

ВалистиЕА. гр. Наукл, която 
опрЬдЬлп лакоиит!* за дппжоинето 
на пртилерийскнтЬ саариди ц ко|ь 
шумпт-Ь. 

Балкански. Шанимски, по-о- 
собено Старо-планянскп. 

Балкапскн полуостровъ или 
Балкански държави. Съ тона 
общо име озиачаплгь държавитЬ : 
Р(/мжиия, Сърбия, България, 
Турция, Гръция, Черна-гора 
н Босна п Херцеговина. 

История. Като нДй-стари оби- 
тателе на Б. н. ех известни трако- 
нлирийцитЬ : пръвъ плть \мях\~ 
рията гопорп аа гЬхъ. Т1> се де- 
лили гланно па дв-Ь 1иемеиа: не- 
точно — тракийско и западно — м- 
ли;тйс;со. ТракийцнтЬ населява-тн 
Тршшя и Македония, па н Ми- 
зия и има предположение, че тЬ 
б1иц сродни съ старитЬ пеласги. 
Т6 ое х^или на много малки и 
независими племена. По-извЬст- 
нитЬ отт. тЬгь на сЬвсръ отъ 
Стара-планина биле гети1% ()Лн;«у 
до Черно море; на западъ отъ 
тЬхъ кроби^итЬ, по Впдъ а Осъм^ь: 
ми^итЬ^ по Цибръ; тихамигЬ, по 
Тююкъ и пиценвигЬу по Пека 
(въ сегашна Сърбия). На гогъ оть 
Стара-1иапина, най-силното п.1еме 
отъ траки ЙцигЬ бши од/тзитЬ, 
но Марица. ИлирийццтЬ, които 
сх11;о бали подрш^хЬлени на много 
племена, ое ^гЬлплн главно на 
нлшрийци и епироти, оть ко1гго 
иървптЬ жик^к^п по прибрНжпето 
яа Адриатическо море, отъ устие- 
ту» на Но до р. Шкомбъ въ Алба- 
ния, а вторятЬ па югъ отъ гЬхъ. 
За прЬд1иъ на тракийцит!'! и 1ии- 
рааии11> I ■ |\1ь плн 

Дринъ. Вь _ .иоа П 



и плярнйцитЬ н тракпЙцптЬ под- 
паднаити подъ атаетма да .маке- 
донского 1иеме : наЙ-добрптЬ фа- 
лан1'н на Александра Македонски 
п л н е 1>ста ве н и оть тра ко-и л и- 
рнйцц. Сл15Д'ь Александровата 
еиь1»ть на В. и. се обра:»уиалн 
няколко д-ьржавици. конто враж- 
дували помежду си. Въ началото 
на Ш-ц в-Ькъ пр-Ьдн Р. X. на Б. 
п. се нояинватъ келтщ които и 
основаварь едпо царство въ Босна 
и лру1>) на югь оть Оара-нлани- 
на въ долината на Тунджа, съ 
главень градь Тиле (близу до 
сегашни Шшинлъкъ). Т1р1ип1 единъ 
вЬ1П| много отъ съсЬдпагЬ племе- 
на били затрити оть лицото на 
земята отъ келтптЬ, които н4й- 
сетн11 п С41МЦ исчезняли. СхЬдъ 
тона В. п. биль посещаваш, оть 
скити а слов1^иско племе басг- 
тарни, а с;тЬдъ 3-та пуническа 
война римлянет!) обърп&ли орк- 
жието си възъ него. Мизия (сл.^- 
пипна сЬв. България) била обър- 
н;Ета ни римска область отъ Краса 
(29 г. прЬдн Р. X.); Тракин, на 
К1]НТо царетЬ п.1ан1а.1И слмо дань 
на нобЬдители, била обьриа;та въ 
чисто римска область В'ь врЬмето 
на императора Тнверия ^26 г. 
сл^дъ Р. X.); п Дакия (сегапша 
Румкния) била завоевана оть 1ш- 
цератора Т|тяна (104: г. слЬдъ 
Р. X. I. Понеже войнитЬ били обез- 
людили В. п., рнм.1яннтЬ направи- 
ли въ него много седяща. Влрваре- 
т^ ноб-^ждавани отъ тЬхъ, бн.1И 
поселвани въ тая земя съ стотн- 
ни хиляди. Константинъ В|микя 
цоселил'ьдо300,000сар>' :;у 

които много слоцгЬне. ] м[е- 

ната колонизации аа^вала въ те- 
чението на два вкка. Въ У-и вЬкъ 
слов1>нетЬ заночвагь да Н1*ра1жть 
роля въ ви:1антайската империя: 
Юстшгь I и Юстоншшъ I и сдав- 



— 95 — 



тгъ-тководепъ Велнсарий бпли 
■н«? отъ Македония. Сл Ьдъ 
ючното пр1и>бръ1иане В. п. 
[устиня огь хз^н»*^' и 1N^тн■^Ь, 
1его почвагь да нахдувагъ 
)и«'гЬ п въ Л1-П в1>къ словЬн- 
аюво 0*^ чуваю но цктии 
полуост|ювь, в!С1юч1пг*лнои Елада, 
въ КОЙТО мов-ЬнетЬ господству- 
вали цбли 215 год. (587 —805). 
Пъ.шаги колоиинация на Б. а. 
огь с^и.>в^ЬнетЬ се свършила само 
кь \*11-и в1^къ. Когато бьлгарргЬ 
'. се втвърдили на Б. п. (в70),той бил ь 
1Г1иь нпселенъ отъ словЬне. Пб- 

"•лть историята на В. п. е 

па на българетК сърбегк 
, инаалгийцигЬ и турш1тй. 

Валканъ, 'гур. (соб. зц. тгла- 

м|р<а). 1) Стара- пла1га па. Виж. 

Сгара-71.1анимл. 2) Планинска зомя. 

' Валклшъ. ГолЬмо е;^еро въ кь 

;жнн Спбиръ. 

^ВшлшонЪофр., анг.<.11лощадецъ, 

^К^евъ взъ стЬиата на зданш? 

^Щ>1ит» заградеиь еъ прЬчки. 

Бйлкъ (ш-лр. Влктра). Г.1. градъ 

на ина область вь Н)жмн 

1Т*к Ю.ООо жит. Тая стра- 

, йл, наи^леиа сь татаре, окати 
1.000.000. съставлява сега най- 
сЬв*.фаатаоблясть иа Афгаинстань. 
1Лясчгь. Испански свсчцснпкь- 
1т*'ль; :(аГ'|1и(;житолпцг11му съ- 
гния: Основнатч философия; 
пестантсгвотощ сравнено съ ка~ 
\чсството; Искусството да се. 
иа ист«ч«га* (1810— 1848). 
ЛПАОгрвфяя, лат.^р. Оцц- 

10 Ва лЬКпВПТЦ В0Д1Г. 

[лвология, лат.-гр. Учение 

Ькошии ВОДИ. 

ю да се приготвягь иску- 
ю в гпотр11бявагь л-Ьковпти 

(Фр. отъ бол», топка). 
иаяьлиено съ пил» (вьз- 



духообразно вен1ество") пб-лекъ отъ 
иьадуха, за да може да се искачва 
вне^жо въ атмг>с4|1ерата. Тоя уредъ 
е иноОр'Ьтс1гь н ь 1 783 оть братя 
Монголфяеръ. ПървнтЬ б;иони 
1Пк1нели сь топъть вмдухъ; днесь 
у11огр|1бявать вь1ду1нция освЬти- 
гелеиь газъ, който е два плти по- 
ле к-ь отъ въздуха. 

ВолоинтЬ еж снабдени съ ко- 
рита, които нос1Лгь вк^^ухопла- 
вателегЬ. За атизане. отваря се 
една клапа, която се нампра на 
връха на Огитопа; за искачваие, 
иама.1ява се тежи пата на балона, 
като се хвърля отъ писъка, който 
се държи въ торбички. 

Ва1ои (1'ез8а1, фр. Слухъ, пуснжтъ 
въ ходъ ,ча опитъ, за да «^ ра;^- 
бере какъ би се посрещижло въ 
ра,1пи кржгове осжще<;твление1Ч) 
на кроежа. до който се отнася 
с.1ухъгь. 

Валотировка, фр> (огь 6ал%^ 
тоика;. Повторно гласуване; у 
насъ се унотрЬбява и въ смпсълъ 
на първо гласуване: балотировка 
се нарича, ааиц/т едно врЬме жре- 
бият били тодчиии. 

БалсАлиряш,. Виж. Балзами- 
рамь. 

Вллта-лияапъ. 1) Залввче въ 
Восфира на европейската страна; 
1гЬкога сбо[)енъ пуяк"гь па тур- 
скаш |1'Лог!1, която се готпела да 
1:»бсади Царигра,дь. 2) Русски градъ 
въ ТТодолия, изв'Ьсте1ГЬ по една 
спогодба агъ 1 Й49 меж.ту Русия и 
Ту1>цця, по която тия дв^ снлп 
окупирали Влахи)1 и Молдивия, 
та уицщожц.1П правителството, на- 
редено сл1»дъ свалянето иа кия:1'Ь 
Вибеско и поставн.ш ново прави- 
телство. 

ВалтиЙско норе. ТТрпстраненъ 

опри111'йеК11 имивь М1'Ж,Ду 111В»'11ИН, 
русия. Германия и Дания; обра- 
зува се огь Атлантически океан ь. 



— 96 



>4 

- % 



^ 
«г 



Валтшнора. Градь т, Мейрп- 
ляндъ; 500,000 жит. Пристанище 

на Чизепнкски залнвъ. 

Вялфрухъ. Псрспд^^кп градъ, 
бли:»у Д1» Каспийско море; 50,000 
жит. Важпи гьргоннп съ Русин. 

Валчикъ. Градъ. окил. ц., ва|ь 
неиски окржгъ; 5Д37 жит.» 32 
1С1М0М. на с1>веро-псг(Лгь отъ Вар- 
на. До Г>. има малък!» зхшвъ съ 
незначително Щ)нет<п1пгце. 1>лизу 
до В. се добива морска сать. — 
Б. се споменува въ ср1цицгЬ ве- 
кове подъ нмето Карбона. 

Валъ, фр. 1 1 Събрание за дансу- 
ване. 2) Г»1)Л'Ьжка, направена въ 
спислжа на ученодитк за успЬ- 
хятЬ имъ. 

Валъ-касЕе, фр, Ба.1гь. на който 
присАТс^гиу^жнштЬ носнкгь на лп- 
цето сн маски и бпва'1ъ н])Ьд(11«- 
шеня. 

Валъ-паре, фр. Тържественъ 
балъ. 

Ваибергееъ. Германски живсь 
пнседъ (1814 — 1873). 

Ваябергъ. Баварски грп.ть, на 
Р(Ч'ниц1», прцток7л на аМаЙнъ; 
31,300 жит, 

Вннбузитъ, лаг. Оканен^а 
бамбукова тръстика. 

Ваябукъ, малаНсл. Исполпн- 
ска грьгтнна, коит<> расте въ топ- 
литЬ страни. 

Вамбукг. Африканско кралство 
В1, Сспегамбин; 80,000 жит. Во1'а- 
ти зл1гтн рудници. }К'игелет1>, но 
име мохамеданцц, сл суе1г1>рнн 
еаичннци, и сд5 много свир1я1и. 
Б. е б11.т1>, нрЬди четирс вЬка, за 
мплш) вр*ме, въ влад-Ьние на 
португалцптЬ. 

Банаденъ, фу. Пршюнъ, ника- 
къвь : бана.гемъ раигитр-к, банал- 
ни фрази. (>1тука и бвналвость. 

Бянана. испан. Тропическо ра- 
стение, извЬстно ои1.е похь име- 
ната райска ябь^\ка И Адамова 



смоква. Плохьть му, който при- 
лича на краставички, е вкусегь 
и се употрьбява за храна; отъ 
листата му правцьтъ тъкани. 

Банагь. Унгарска область иа 
Дунавь, насел. 1,100.0(»0 жит. — 
Въ тая область жив'Ь»кть въ «■Ь- 
колко села Оългаре, които еж пр1^- 
сслони тамъ поради в1>ронспов11ДНН 
[•овения огь Никополско въ Х^Щ 
в*къ (около 1730). ТЬ ■яшв*Ь1^стъ 
до г. Темашваръ п еж осповалп 
градъ Нинга (Мария Теро:»пош1л ь). 
Пмнератрнца Мария Тереаин нмъ 
била дала особнв правдиии {\1\:4\ 
Една часть огь тЬхъ се заселили 
пр'Ьзъ 1740 въ КрашовскигЬ пла- 
нини, д^то и днесь има н1;ео.1Ко 
български села. 

Бангуело. Гол1зМо южно-афри- 
кан(;ко о^зеро, на юго-:ц1па,тъ огь 
езеро Тантнайка; открито огь 
Ливттгостона. 

Банда, нтаи, I) Дружина, чета; 
музикална банда. 2) Разбойниче- 
ска чета. Оттука бандистг^ членъ 
отъ бавда. 

Бандажисгь, фр. <!^абрика1ггь, 
или п.ргомець иа бандажи. 
Бандажъ, фр- ПрЬвръска за 

рана. 

Бандеролъ, фр, 11р'Ьвръска, сгь 
която се св]>ъзва единъ прЬдм-Ьгь, 
сл1а'ь като се заолати за него 
паллежиото даждие. 

Бандини. Италиански литера- 
торъ (1720 — 1800). 

Бандмтъ, итал. РазбоЙник^ь. 

Банида. Едно отъ пб-главнптЬ 
села въ с^рската клза. 

Банка, ига.ч, (слбств. зи. столь), 
\У Частно, дружествено или дър- 
жавно кредитно (вЬрптелно) учре- 
йс;енке, ко4'то 1Ь1а1ца или дава въ 
заемъ иарй, д-ьржп парА иа съ- 
хранеиио, шконтпра полици п 
изобщо 'гуря въ обращеипе пари. 



— 105 — 



\ 



2) ПаритЬ, копт!» поставя държа- 
цщй касата въ комароигране. 

Баннеръ, фр. Притежатсль или 
уир1;1Е5Ц1ель иа банка. 

Банкетъ, фр- I) Пиръ, богато 
}го1ие11ие. 2) Пздигнлто мЬсто 
итъ влггр Ушната страпа на брус- 
тврра, огь което ст стрЬлн съ 
пушки среща пеариятсля пр-Ьзъ 
'^руствера. 

Баннегь-гам, фр. Тьржественъ 
апръ вгь Еинжескп, кралски или 
императорски дворъ. 

Банки. Селце, 15 кило», на с1>в.- 

З&и. отъ София» зиОЬлЬжитслно 

но тптиитЬ си 111кгьчии бани. По- 

!*а се л'Ь'гЬ отъ софиянци. 

Лмьй м-Ьстоположоние. 

Банкнота, «тал. 1>илетъ, изда- 
дрнъ огь банка, илатимъ при 
виж.хлнс и ва иоситоля. 

Банкокъ. Стол. на Сиа>гь, ирн 
'-' '"-Го на Мс-Намъ; 500.001) жит. 
ва коспк златенъ прахъ, 
ирилъ, л^й^говични гиЬада. 

Баикрутирамъ, итпл, (отъб^^пко, 
. и рота, счупеггь). Обявя- 
_^и^ се за испадцжлъ; нккога 
съ лукавство. — Едно врЬме стро- 
шавали стола на баикерина или 
търговеца, кога испадиелъ; оату- 
кл корснктъ на думата. 

Банирутство, ита^. Пспадаие въ 
аесгьстоятелность. Измам~ччвоба-н- 
крутстбо, бесчестиа несъсгоятол- 
вость; състоянието на гьрговецъ, 
който ск^»ива имота си и об>1Вява, 
че не може да ила ща ,гтьго- 
ветЬ си. 

Баикрутъ или баннротъ* итал. 
Лш1е, иосто е нсиади&ю въ ие- 
с^л'^^^ителность. 

Баисио. НаЙ-»иоголюднот9 с«ло 
ь !-ь (14,000 жит.), до пс- 

II 1 ай ия Пирииь-1и1а11нна, 

надъ ш»оах1 се издига връх ьтъ Елъ- 
,..„.. . / 1И) м.). Б. « а оть Н4111- 
1гЬ сола оъ Македоини; 



жнтоле чисти българе. С>течоство 
на Неофнта Рилски. 

Банту. Люде отъ черното племе. 
ТЬ жнв*Ь1жтъ по ц^ита Африка на 
юп» отъ еквагора, оъ исключенпе 
на ийй-южния и юго-западиш1 й 
кжгь, д1;то жителегЬ й сл хотен- 
тоти. 

Банъ, мадж, [полски пан% го- 
сподинъ!. Стара титла въ Унга- 
рия нц началникь на иогранична 
область. 

Ваня. Село въ поп^ерска око- 
.тия, въ живописна долина; 2Д21 
жит. Топли извори, които доста се 
посЬщавагъ л11т11. 

Ваня. Село въ чеппяско, 46 
килом. на юго-западъ оп1 Пазар- 
джикь. расположено въ живописна 
>г11стио(ль, при полит^ на Родо- 
лиг1ь населено съ помаци. ЛЬтЬ 
много народъ го посещава за 

ТОИЛИ!^! му ИЗВ*>рН. 

Ваня. Едно отъ пб-г.тавпитЬ се- 
ла въ аихпалска опалия. 

Ваня. Село па югь оп. Карло- 
во, прочуто съ топли минерал ИЛ 

ВоДЦ. 

Ваня и В11Л0ТИПЦ11. ДвЬсела 
близу ДО Ф^фдппандъ, вопто пр<ь 
и:^иождагь най-\убавитЬ вина въ 
фердипацдовската околия. 

Баня-лука. Градъ въ Босяа, 
на д1зсния бр11гъ на Вербица ; 
12,000 жит. Топли извори въ о- 
коляосаъта. 

Вяптястн, гр. ((гп. ваптивп, по- 
топнпамъ), Пр(т'(ггапгска се1гга въ 
Ааглпя н Америка, която поддър- 
жа, че само иотопението въ вода 
е кръщение, на основание, че вап- 
тизо, което сега аначи кръщавамъ, 
първоначално е значило само по- 
топявамъ. БаптистнтЬоще поддър- 
жагь, че кръщениито важл само 
когато кръшаштий се е на въз- 
рапъч ;*ц да може да го приеме 
сь разумиа вЬра. Сл^дъ моравски- 



— 100 — 



тЬ брата, баишетитЬ иървп ех ио- 
пращали мнсионерп да проповгЬд- 
ватъ хрпстянството въ индия, 
Цейлоиъ. Африка» Китай и другаде. 

Бара. Виж. Барь. 

Барака, исп. Колиба, наираиена 
огь дъски за войници на лагеръ, 
или за работници на 1[ол(по; прп- 
вр1;менно мално дъсчено здание. 
Въ прЬпос, см, зл'Ь съградена 
сграда. 

Влрякояичъ (Юрий). Хърват- 
ски поетъ, авторъ на УПа 81от1а- 
ка и пр. (1548 — 1628). 

Бярнвовъ (Алекс, Лндр.). Пър- 
вий управитоль ни русска Аме- 
рика. Въ 1776 год. устаповилъ 
едно селище иа Берииговъ про- 
токъ; въ 1799 завлад'кгь единъ 
отъ СиткепскитЬ острови, сега Ба- 
рановг островг (1746 — 1819). 

Бярантъ (де), Франц, псторикт» 
(1782 — 1866). 

Баратяаскнй (Е. Л.), Руески 
поетъ. съвр-Ьмеиникъ и приятель ва 
Пушкина; авторъ на Еда^ Циган- 
ка^ При смьртьта на Гетс^ Римь, 
ДролЬтьта и лр. (1800 — 1844). 

Бйрбадв. Най-важний о-въ отъ 
малкитЬ Антили; на ан1мичанетЬ; 
172,000 жит. Ц. на управл. градъ 
Бриджтаунъ. 

ВагЬае (еаиз 8ар1епЬе8, лат. Мж- 
дъръ до бра.V.^та. 

Барбаризиъ, лат. (оть борбен- 
русг, другозем1'1гь). Чуж,-у1 дума, 
кояту може да се замЬип съ ра- 
вносилна дума оть народния е- 
зикъ, пли изражение, несвойствено 
на пародЕШЯ езикъ; наар. генера- 
ция^ вамЪсто покотЬние; вояжг^ 
напето пялуване; той с тв-ьрд-!! 
уменъ ва да говори глупости, на- 
м^Ьсто т<:)й е доста уменъ, та не 
може да п)вори глупости, 

Варбарвсовв растения. Т(1ъи- 
лпви растенни огь сгна чолндь 
сь барбариса оди киселата ягода. 



Вярбароса, лат. Червена бра- 
да, пр-Ькоръ па германския вмпе- 
раторъ Фридрпха 1. 

Вирбарвя. Страна въ северна 
Африка, която обгръща Мароко. 
Алжирия, Туннсъ и Триполи. Тя 
се простира отъ Египегь до А- 
тлантичеокп океанъ и отъ Ср1*^и- 
зенио море до пустиня Сахара. 
Меаму населението й може да се 
цзбр01хтъ седемь различни пле- 
мена: берберии (кабилн), маври, 
бедуини, евреи, турци, кулугли и 
негри. БерберптЬ и бед^тгнитЬ на- 
сс-ляватъ селата, а пъю. араб(ггЬ 
— градовсгЬ, КулутлигЬ ех чада 
на турци отъ ту-земни майки и 
лишени отъ много права. Негри- 
тЬ еж роби отъ Суданъ н Гвинея. 
Търговията и сношенията с^ вър- 
шхтъ на арабски еяикъ. Името 
Нирбарин не нроисхо#ада оп. Ьаг- 
Ьагс (варварииъ), както се вгЬрва« 
а отъ бц>6ерь^ име на първона- 
чалните жигеле на 1гграната. Бар- 
барското население, исключитедно 
евреитЬ и христянетЬ, е около 
1 1.000,000, всичките мохамеданин. 

Барбетъ, фр. Насипъ оть 
цръ^упл, прнлЬненъ отвхтрЬ до 
бруствера, който позволява на то- 
поветЬ, поставени па тоя насипъ, 
да стрйз^ктъ над:ь бруствера. 

Бйрболдъ (Ана Лет.). Англий- 
ска синоателка и поетка (1743 — 
1825). 

Варданиский (Ят А.), Пол- 
ски снпсате.ть оть ХУШ-и в&къ, 
пр1;ве,гъ н-Ъкоп латински класици, 
като Ювенала, Клавдиана, Сенека 
и Лукана; онсалъ латински отв- 
хове- 

Бардя, лат. Поети пли стран- 
ству1К[ци п1^вци у келтнтЬ и у 
галитЬ въ ср^днитЬ в1;кове, кои- 
то въспЬвали подвизитЬна героитЬ. 

ВнрелЙефъ, фр, Банни полу- 
дспъкнхли фигура за украшение 



— 107 — 






■а сг|»адн и помет^аца. Подобни 
украшения пб-оече испънпхлн нз- 
рочать хоре^лйсфи (огь хо, ви- 
С|'^гь и р<\*и€еъ, асиъкпяить). 

Ьарнерно право, фр., амгл. 
(агъ бариерь^ прЬчка, пр11града ; 
одъ па градъ). Банг, входно да- 
ие; далдпе, ко^то се плаиш за 
III кола клн добатьцъ, 

ь- лть въ градъ. 

ЬАрнеръ (Теодарь). Фрцнц. дра- 
катургь, авторъ пл ПарижанетЬ, 
Мрпморната мома а др. (1823 
- 1877). 

Вмрвй^ лат. Просто тЬао, ме- 
та.гь сгь !гьлтъ шаръ и 

осгг}'Ъ а.11. и вкусъ; иаии- 

р4 се въ природата въ (пА-дннеио 
съсшяияе, като напр. въ вшвера- 
дж баритг. — БараЙгь е откритъ 
оть дпглнИекая кнмпкъ Дейвя въ 
1:608. 
В*ряк«да. фр. Митиризъ, ва- 
рак поправена огъ каквото се 
и (коля, денкове, столове, 
е я др.) пр1;гра,^1 за отбра- 
■I оггь неприятелски коршумв. 

Бярйметрня, гр. (оть еари, те- 
жъкъ и мстрионг, игЬ]1ка). ЙахгЬр- 
вавц тежицата на тЬлага. 

Вярявгтовъ- Английски лой- 
зажястъ (умр. 182«). 

Вжритонъ, г}>. (ооб. ЯЕ1. тежгкъ 
г.часьк Въ муз, човКтки гласъ, 
посрЬдсиъ ме/кду тенора ц баса. 
Ь«рйТ1»^ лат. Мипералъ, хи- 
каческа сьставенъ огъ окпса на 
хепиа барий и сгЬррнъ анхндрттгь. 
Намира се вь У1{П1])ия, Лнглая, 
Фравщш а др. крпсталнзнранъ въ 
рокбаческата система а в'ь ваби- 
п яъриеспи п шкакиестн в др. 
вапг. По шаръ бава различенгь 
— 1ервРнакаво-б-к1ъ, кафявъ, син- 
въ, вгьззрлснъ. Има цгьклень 
н 11**»^нъ блеськ-ь п е про.^ра- 
«•ит. вь ранни степени. ПрЬд^ьду- 
ха^иата ие се тоии, а се аръска 





п вапсва пламъка съ жъ.п'о-зеленъ 
1па[а. Въ кислотигЬ пе се ра- 
стварн. Унотр'Ьбива (ю в*ь лабора- 
ториите м пршотияно баритови- 
гЬ соли. 

Барва (стар. Киренацка или 
Киринея). А<||риканска страна по- 
край СрКгиг^емно море, която се 
простира огь Кгппотъ до заливъ 
Сидръ и има :ш и1гЬд'Ьлъ на югъ 
неточна Сахара. Населеиие, пр"Ь- 
смЬтаио различно, отъ 300,000 до 
1,000,000: араби, берберп, номад- 
ска бедуинп. Гл. гр. Бгигази, 
Барка, Дерна, Грена и др. Съ- 
ставлива часть отъ Трапаяи огъ" 
Х\'1-и 1г1жь. 

Варклай-де-Тола (князъ Мих- 
/к)гс»ан.). Русскпфелдмар1иалъ. Ка- 
то вовпепъ мшшстръ Б.-де-Т. у- 
строилъ отпора срет.а францу- 
зстЬ (1810) и народилъ плана 
да се прив.т1»кд1гь пб-навапуЬ въ 
Русия »а да азмржтъ отъ студъ ; 
п6-сетн'Ь, на бойното поле, спа- 
силъ русската войска отъ пълно 
злополучие пра Бородино ; и още 
11б-сетн'Ь, като главнокоманду1Х1цъ 
на русската войска въ Франция 
среща Бонапарта, съдЬйствувалъ 
:{а пр^пмапето на Паризъ въ 
1814 (1709-1818). 

Варвлей (Джонь). Английска 
анатомисть п фазиологь, пготлап- 
дець, автч)ръ на Движенията на 
ми'ищи'гЬ па упв^шкото т^ло в 
др. (1758— 1 820). 

Варло. Знамопитъамеракаискн 
дцпломагъ и поетъ (1756— 1812). 

Ьаро (Ьаггеаи), фр. Адвокатско 
г&ю : Д-р^ С, е членъ на софийсхО" 
то баро, 

БаромакрометрЪу гр. Инсгру- 

менть за измерване тежппата и 
Д1ъжнната на нов(11»одени дЬца. 

Варояетрпд, гр. Пскусство да 
се опр11дЬ.1Я тежаяата на въздуха. 



— 108 



Вирометрвческ*^ гр. Който се 
отнпся до барометра. 

Бароявгро1'рнфь, гр. Урсдъ, 

койт!» гамъ :1;11111спа писючшшта 

Бириме I ръ* гр. (огь варосъ, 
тежпна и метронг, лгЬрка). Ин- 
струментъ за измЬрвяне налага- 
нето на атмог41^Р'1та, ичобрЬтень 
въ 1043 огь нталпянекия )}>изи[П» 
Торичрлц. Оьстон огь сгьмеиа 
тркба, иапьлнеиа съ живакь; го]>- 
ннй край па трхбата е с1г1х1онъ, 
а даший, отвореиь, о потопенъ 
въ едннъ сждъ живак^ь. Натиска- 
нето па ш»:иуха кара жипака да се 
иоп;ТД11'а ки тр&Оата и тожииага па 
това натискаш» со равни сь на- 
тискането на въздуха; и понеже 
колкото чов*Ькъ се искачва нагор-Ь 
въ атмосферата, въздутннтЬ пла- 
стове еж по-р'Ь,шп, барометрътъ 
(жниачннй сп-ьлиець) спада. Това 
спадапе е оподзотворено да VА^ 
лгЬр1Жтъ височннптЬ на планпннгЬ. 
Барометрътъ пр^^пзвЬстнва до- 
И'1'>йд^ за хубавото а лотото вр1;- 
ме; когато се искачва 6ароме1рътъ. 
монсемъ да се ]1ад^яме за хубаво 
врЬме, н наопаки. 

Бяроветъ, ахал. НаелЬд^^вена 
почетпа тптла въ Апглпя, суш 
степень пб-наска отъ титлата ба- 
ронъ. 

Баронетво, герм. Баронскп чпнъ, 
или земя^прппадлежаща на баронъ. 

Варонъ-еса. герм. Тнтла на 
благородство в^ь нЬкои европейски 
държави, конто елЬдна непосред- 
ствено сгЬдъ титлата впконтъ. 

Баропъ. Франц, драматургь п 
актйоръ (1*153 — 1729). 

Вяроокопъ, гр. ^;'^ии•ь видъ 
бпрометръ: състои отъ стп.клена 
тр«'&бииа, напьлнена съ ракин и 
съ см1>с1. стълчена камфора, сал- 
миакъ и с1иигра; 1^)рниЙ край 
ца трл^бицата ниа мьннпЕа Ауи-| 



«шца. Кога е сухо врЬмето, на дъ- 
ното СО явнва б-Ьла еднородна 
млггпа отийка: а кога е а1ажмо 

Л дьииони(1, отайкага се цскачна 

, нагорЬ. 

I Варох (Ислакь), Английски фи- 
лологь и богослопъ (1630 — 1677). 
Барска ковфедерацвя- Виж. 
Барг (полскп градъ). 

Бартеаъ (//.)- Едн^ьогь най- 
учспптЬ (|)раиц. л-Ькаре на ХУШ-и 
вЪкъ, знаменнтъ по своша тео- 
рия за жизненото начало, изл<:>- 
жена въ съчинент1ето му Нови 
начала отъ науката за чоеЬка 
(1734 — 1806). 

Ьартелвнн. Франц, поеть п са- 
тиршгь (1706 — 1Я67). 

Вартелеяи-Оентъ - Плеръ 

(Жниъ). Фрянцузскп полптшгь п 
учепь, съчинитель на Лристоте- 
лееата политика, Аристотеле^ 
вата логика, Лристотелееата 
психология н др. (1805 — 1У05). 
Вяртоль. Знамеиитъ италиин- 
ски юриеконсул гь отъ Х1Л'-и в'Ькъ. 

Бартъ (X.). Германски нсд'Ьдо- 
ватель на срЬдна Африка и пж- 
тепгественпкъ въ Турция; авторъ 
иа Пмтунания и открития вь 
срЬдна Африка^ Лл^туване въ 
в^нтрЬгиностьта на €врочеиска 
Турция (1824 — 1865). 

Вартл^иъ. Турски градъ пъ 
Мала-Лзия, блпзу до устието иа 
едноименна рЬка въ Черно море 
(Кастамунскн виляетъ ; 10,000 ж. 

Варханъ (Рич. X,), Англ. юмо- 
ристь, извЪстенъ съ името <То- 
масъ 11н1ч>лдсби>^ авторъ на ро- 
мана Мойть братовчедь Никола 
(1768 — 1845). 

Вярц««лоиа. Пспанс1т г{)адъ, 
нЛЙ-кр1.по1П'ио м1»сто на Понанпп, 
съ едно отъ паЙ-хубавигЬ 11рц- 
п*ани1ца на Ср^анземно море ; 
272,500 жиг. 



— 100 — 



Б»ръ- Полски градецъ (2,500 
хнт.) 1Л. 11одол1ш, часть ».1ТЪ русска 
Пскдша. На 17-и февруаран 1763 
та1Г1» се цроглаешта прочутата 
1ив<]н'дераиия съ тива име. съ коя- 
то за1п>чва ерата на полскнгк бор- 
бн за исзавнснмость. Копфедера- 
щпгпц съставена отъ Пулавскц п 
Красипскн, 00 образуий.1а сро1ца 
чу;к.1*'стра«ната тнранвя, сдЪдъ 
като Катериш. П окупирала Пол- 
ша и й наложила за крал{> Ста- 
нислава Панйотовскц (1764). Кон- 
федерацията обивила Огаиислава 
ягшеяъ отъ пр'Ь(УГола и постаио- 
ат па сеПма, направени но 

П] лне отъ военната сила 

на Русин, незаконни. Това да- 
до поводъ аа Русия да пспрати 
воЙсшгг!^ си подъ началството на 
Суворова среща иецк. Въпр'Ьки 
геройсгв1Яо на кон(|»едератн1ггцгЬ 
в една слаба помощь, която до- 
бвли отъ (1>{)аицпя и Турция. тЬ 
<Иик По61иенн и Полнт лр'ю'Ьр- 
В&аа (24-п юлнй 1 772) първо 
лод^ение между Русин, Турцпя в 
Ан171'}ти. 

Ба{Пм Виж. Антива-ри. 

Влръ или Бара. Кралство въ за- 
шапл Африка, прп устието на 
Гамбия, съ 200,000 жвт. огь пле- 
ието на ман^^ннгпгЬ. МжжетЬ, зе- 
МД^дци, с& заб'^11^жителнн ио 
71|лесна саройносгь. Стол. Бара- 
Идингг. 

Ваоаво. 11та.1ия11ски градъ(Ве- 
веаия); 13.000 жит. Поб1иа на 
Ндиолоова I въ 1796. 

1. </*р. Сшгь чорапъ; ди- 

Васедау (И. Берн.). Германски 
псдаго1'ъ, борецъ сррпи1 Русо 
иа иолкто на въепптанието, осио- 
гь иа Десадауския Филан- 

)аиумг{\114,) — учебно ааведе- 
яве, въ което въсннтаниего било 
основано на ун1^реяь рациона- 



лилмъ. Подобни заведения ое 
отвори.1И н1'»колко въ Германия. 
Въ тЬхъ и1;рата се пр1^дапяля 
иж)бща, бе;гь вЬ^юнсповЬдни прнм1ь 
сн. Вогь се прино;лт11а.1ъ аа оби^ъ 
Отець и ниню по-вече. Ала опи- 
гьть докаралъ до убЬжденнето, 
че такъва вЬра не е достатъчна. 
Васейяъ, фр, 1) Водоемъ, во- 
дохрапплинхе, водовдгЬстшгище. 2) 
Корито (н.ч рЬка). 

Ва$1з ги-(и(.ит соп81ап11а. Лат. 
поговорка: Постоянството е осно- 
вата на добродЬтелетЬ. 

Басяетъ. фр. ПЬвець или свн- 
реиъ сгь баа». 

Васки. Много старъ иародъ 
отъ иберийското племе въ запад- 
на Пснания; говори единъ първо- 
битен ь езнк'Ь. 

Басра. Градь въ азиатска Тур- 
щш, на западния брК[п> на Кв- 
<1(рагь, дЬто тая р1'дка с(! нарича 
111атъ-елъ-Арабъ. ЛхигелетЬ му, 
н1>кога 150.000, сега около 15,000, 
еж по-вечето араби и персяне. Ко- 
рабите огь морето могжтъ да плу- 
вать до В.; тн е пристанпн^ето 
на Багдадъ. 

Васая. 1) Измнсленъ расказъ, 
който не съдържа нищо ЕЬроятно 
1ии възможно; запр. въ е,гна ба- 
сня могАхГЬ да говорккть живо- 
тни или растения; оть тамь е н 
баснословенъ. като басня, сир . 
измисленЪт не :« в^фване, за чудо: 
баснословно бтатство. 2) Лкяа. 
— БаенитЬ обикновено се пишхгь 
за да се извлича отъ тЬхъ нра- 
воучение. Огь гръикитЬ баснО' 
п«с?^инай-знамен»ггиЙ е Езопъ; отъ 
новонркмениит1ц нЛЙ-много со е 
прославилъ французинътъ Ла(|)он- 
тенъ; отъ ])усскнгЬ първо мЬсто 
занимава Крилонъ. — За значе- 
нието па баснословис виж. Миг 
тология. 



110 - 



Бястнлшя, фр. Пропутъ дър- 
шавгчгь затпорь. поггрогнъ иъ 
Парп;1Ъ въ 13*39, пр1*:1оть отъ на- 
рода вь 1 789 и сравиеиъ съ 
земята. 

Ьасо илп 1>асъ, итал., фр, 1) 
Шобщо ннсью.. дебел> :шукъ на 
гласъ. 2) Му:п1каленъ пнсфументъ, 
който има формата на циг^мкпта, 
нъ е само пб-гол-Ьмъ отънень. 

Бчсорвнъ. Въ хим. едно ве- 
щество, което основата аа ба- 
сренската гома, па салепа н др. 

Вистардъ, лат. Животно или 
растение, което се е родило оть 
животни яли растения отъ два 
ра:иични вида. По отношение 
къмъ чов1;1и1гЬ тая дума значи 
копеле, иезаконнороде1гь. 

Бнстиянъ. Герм. пжтешестве- 
инкъ но Индия (1861 — 64), Ко- 
лумбия (1875—76), Яна (1878). 
ГлавннтЬ му съ»шнения : Ч/хг*- 
кьтг 9Ъ историнта^ НародитЬ на 
источна Азия, Род. въ 1826. 

Наетия. Франц, политико-ико- 
помпсть, който се е борплъ среща 
мптната система и социализма. 
ГлавннтЬ му съчинения ех: Коб- 
денг и сьшзьть, Икономически 
софивми, Икономически хармо- 
нии (1801 — 1851). 

Б&стаопъ, фр. 1) Лздадена 
часть на укрепление, 2) Пето- 
кгъ.1Ио укрЬгирние пристроено до 
кр1шость. 

Васутв. Едно племе оть бсчу- 
анитЬ въ юж. Афрпка, на брой 
100.000 души. БасутигЬ еж на^ 
Пр*днжли дон^йд* въ земед11- 
лието и хотвплизацпята подъ вля- 
яннето на *|)ранц. мисионери. Въ 
1866 Б. б1ии принудени да от- 
стжптктъ часть оть земята си на 
Оранжската Свободна Държава и 
въ 1868 — останжлата часть на 
Натадь. 



Бятавн. Германски наро; 
селснъ иЪкоги при у1.'гп1ето и» 
Рейн-ь. В., които се отличавали 
по юначеството са, били ту сь- 
ш:)ниц.и вли полуподчш1ени аа 
римлянетЬ, ту гЬ51ш противници. 
Вь земята имъ нахлули франкнтЬ 
въ Ш-н н^к^ь; самото име батава 
исчезнхло вь УП-и вЬкъ. 

Ьатания. Столица на о-въЯва 
(холандско влад-Ьние); 104*500 агнт. 
Търговия съ оризъ, кафе. захарь 
а др. 

Батав. Люде, конто населя ватъ 
часть отъ Суматра, В. нЬрнагь въ 
върховенъ творецъ а влиянието 
на добри и :^1Н духове. Кзикъгь 
н.мъ е малайско наречие. Наир^оь 
меасду тЬхъ нр'Ьобладавало чон^Ь- 
коядството н ж1п,тин'Н1 Опли само 
убнйцп. воеиноплЬииици и прЬ- 
любод-Ьйца. Жени никога не яла. 
Многоженството не е запратено 
между Б., които плащать по де- 
сеть бивола за главатарска дъще- 
ря и по петь за мома отъ п6- 
доленъ чпнъ. 

Вата къ. Село, расположено 
вср!ур> една гЬсна горска клис^фа 
въ нещерска околия, 15*/а килом. 
на югь отъ Пен1ера, с^га съ 
2,368 жнт.; въ него се разрази 
нйй-беспошддно ^щвашката свв- 
р^ость на бангабозуцитЪ пр-Ьзъ 
Априлското въстание въ 1876 г^ 
когато тЬ, подъ началството ая 
Ахмедъ-ага, псклахж н-Ьколко хи- 
ляди беззаиштнн българе въ една 
цръква, въ която жрътвитЬ вЬхх. 
потърсили приб^жпще. ВаташкнЙ 
сЬчъ възмути цЬлъ св11тъ и докара 
освободителната война. Виж. ^- 
нрилско въстание; Ос43о6о&ителна 
война. Едно подробно оппсани«з 
на Баташкия сгЬчъ съдържа книж- 
ката Въстанието и клането вш 
Батакг (историческа очеркъ) отъ 
» Бойчо» (^Шовдивъ, 1892^. 



- 111 — 



Батадшовъ, фр.От^вхь п-Ьхотни 
1ска, Който (ггговара на нашата 

1ма а на турсппя табурь, 
Бятално жявопяство^ фр. (огь 
4ат^нль, бвтва). Жнвиииство, но1ь 
ю шюбрлжава морски илп сухо- 
пхтхш бптви. 

Бятврел шл «^А^ерпя, фр, 1) 
НЬК'л1ко артилерийски орждпя (то- 
вове) сгь прпцпл^дсжпостигЬ пмъ, 
ваглАспш за стр1к1Я11о наедно: у 
щлсл чма 6 топа вь батарея. Ва- 
преа, преведено на г»ългарски. мо- 
ке да се нарече топчиска чета и.1и 
рота. 2) МЬстото, д-Ьто се памиратъ 
оркдвята, що съотавляиагь една 
(Старея. 3) Електрическа бате- 
рия, нКкплко ЛаЙденони стъклс- 
вкщ събрани наедно да давагь 
е1е1сц1Ичесгво. 

В«тб1геци. Туземпо племе :гюде 
яь фраццузско Ковг<>. 

Б*те«6«ргово. Едно огь по- 
гзававтк села въ разградската о- 
Юсгая (стартч) Кмвллъ-Муратг). 
ВйТеиберп. (княвь Л^^ексан- 
^А ! ' кнн:гь на кияжес1'во 

!^лгг1; игь единодушно отъ 

и>ско Велико Народ- 

, иа 17-и апр. 1879. 

_ А. бЬше роденъ на 24-и 

' '7 къ ДарМ1и,агь. кеоси- 

. чство, п бЬше спнъ на 

аиь<ь Л.1екс^ииря хесенски, брагь 

|& пгг, Мчлта императрица Мария 

,1 яа царя-освободителя), 

I сн б1>п1в отъ словЬн- 

ож-топие; тя е била дъ- 

:цъ Хаука, воененъ 

последния полски 

\. (Я1ше ностхиилъ 

^^...1 войска в-ь 1870 и 

— въ руеската въ 1877- 

'40 упрашитнето на 

го» А. оЛикати е- 

ие. България му 

. ,. ^..,:и.]а, защото въ 

па русско-турската война, 



която предшествува избирането иу, 
той б^Ьше участвувалъ въ боевет* 
въ българската земя. Князуването 
му се ознпменува съ бурни съ- 
бигия. Сл1>дь днИго^хишно КОЖУГИ- 
тущхонно уц])авленпе, той сюспен- 
дира конституцията за да добие 
иб-шпрокн права по управлението 
на държавата и, ол^Ьдъ единъ о- 
питъ да управлява «пълномощен- 
ски>, принуди се да въстанови 
конституцията. По-штгЬ, когато 
военнптЬ въ П. Румелия сгьбори- 
ха правителството й (в септемврий 
1885), той с* постави на чело на 
движението и се прогласи князъ 
на съединена България, по по- 
водъ на което сърбигЬ цах.1у1« 
дебнишком'Ь въ отечестно1Ч> ии и 
кннзъ А. им4 щастието да води 
българскага войска на славна по- 
бЬда, която издигнд България 
ирЬдъ 0ЧИТ11 на св11та. Между това, 
отношенията на Русия към'ь Бъл- 
гария бЬхя обтегнжти, по пртгава, 
шшнагь, че русското правиччмство 
се намерило иннена^шно адъ пр-Ь- 
врата на Съединението. Незадо- 
волството у иасъ противъ княза 
и правителството му растеше. По 
тая илп по други причини пр-кчъ 
1гоии>та на 8-п срепщ 9-и авг. 1 886 
1гЬколко виоиш офяце]>и^ конто си 
поол^ткихж съ струмски пъ.1къ и 
съ юнкеритЬ отъ со<1)Ийското во- 
енно училище, извършихл пр*- 
вратъ, като накарах» князъ А. да 
Ц0ДППП1С оставката оп, С&щата 
иощь князьгь е^ испрати подъ 
конвой задъ граница пжте.чъ В|)ат- 
ца — ОрЬхово до Дунавь, л^то 
го чакаше яхтата Александрг, Ях- 
тата го откара въ Рени. Единъ 
контръ-прЬвратъ, на чело на кой- 
то се постави Ст. Сп1Мб(1Л0В1ь (то- 

гавапюнъ прЯтсЬдатель на На^ 
родното Събрание и в ьзвърн ж сл Ьдъ 
п1«олво дни княза въ София. Ала 



— пре- 



връщането му пе се удобря оть 
руескии 1М1рь Александра Ш и 
Еняаъ А. се отрече доброволио 
оть пр'Ьо1Х)ла. сл^о!» като наредн 
едно тричленно р^гсиство, на чело 
егь Ст. Стамболова. Книаъ А. се чн- 
сленгс за пръвъ генермъ отъ нн- 
фантерията на бълшрската ар- 
мия. Той починх въ Грацъ (Ав- 
стрия), като командпръ на единъ 
австрийски нълкъ съ чннъ пъл- 
ковиикъ въ 1893 и брсннитЬ му 
останки со пр-Ьиссохк н погр^^бохж 
въ Софнн. За угчТугнтЬ му па Бъл- 
гария 6-т(> обикновено Народно 
Събрание, въ 2-та си редовна се- 
сия нр11зъ 1^91, СЬ му оар1и1>- 
лало ножигниеиа иенсия 60,000 
лова годтнно. Отъ смъртьта му 
наслмъ пенсията сл-Ьдка да се 
дава въ п6-малъь*ъ размЪръ на че- 
лядьта му. Б. бЬше стжпилъ въ 
бра[гь сл-Ьдъ оттеглянето си отъ 
българския пр*столъ, н остави вдо- 
вица съ днама синове. Подробно- 
сти за Б. се памира;тъ у А. Фонъ 
Худа : Иаг бьлгарс^смтЬ бурни 
врЬмена^ 11{»1ш. на бьлгар. огь Д-ръ 
Ва.1тера (^Гусе, 1й90); у А. С. Ца- 
нова: Льрвий бь^ягарски князь или 
Очерка иль историята на пър" 
еитЬ седемь гпдннп на свободна 
Бьлгар^т (Идовдивъ, 1895); у А- 
долфа Коха: Лленсандрь^ първигг 
балгаргки князъ^ щуЬъ. на бьлгар. 
оть И. Н. Николовъ (Пловднвъ, 
1 895)^ у Огаийаг : С1и(1 аиз 1]е 
К^^1С [1и Рг1псе А1еха11(1го ^е Ва1- 
1етЬеге еп Ви1?апе (Рапз, 1884). 
Бятерло. Воен. форт. 'П'рминъ: 
ор&дие, съ Боето се заанщва во- 
да въ крЪпость. 

БатовскА р'Ька. Извира пзъ 
Дели-о1)манскитЬ възвишения а 
се атпва въ ^Герно море, менсху 
Варна и Ба^ччпкъ нрЬзъ усугие 
около 3 кшюм. нтроко. 

Батоветрвя, гр. Учение аа из- 
мерване дъдбо'хшшт& на моретата. 



Бятоаетръ, гр. Уредъ за измЬр- 
цале дьлб»»чпиата на море по1Ъ 
корабъ, който 1иува по него. Тоя 
уредъ е К. Сименоово и.5обр11тение. 

Батнста. фр. ТвърдЬ тънко ле- 
нено платно. 

Батумъ. Русскп укрЬнепъ градъ 
на Ч(фио море, 300 кплом. оть 
Тифлпсъ. близу до пр1Ша на а- 
зпятска Турция; 8,000 жит. Ру- 
ситЬ го нрнлобихх оть турцитЬ 
въ 1878. Пристанн1цето му е едно 
оть най-добрптЬ на неточното чер- 
номорско краПбрЬжпе. На Берлин- 
ския коигресъ въ 1878. Русия о- 
бявн В. свободно присгацщце; ала 
отпослЬ ти измЬнп рЬшението си. 

Бату-хаиъ.Татарскпханъ,внукъ 
на Чеигиеъ-хана, пр'Ьдприелъ въ 
1235 гол*Ьмъ походь С1)е1и.а Евро- 
па, опустонпиъ южна Русия, часть 
оть Полша, Унгария, Волжски и 
Дунавска Бьдгария, ]3дахия, Кро- 
ациц, СьрГ1Ця н внупшлъ ужасъ 
дорп до Швеция и Англия. Иъ 
енергичното настрорпие на гер- 
манския императоръ Фридриха П 
н нЬколко несполуки по бр-Ьгове- 
г\* на Дунавъ накарали Б. да С5е 
тегли назадъ (1243). Той основалъ 
по бр'Ьп1вет-Ь на Волга кипчакска- 
та клн златната ордин, съ столи- 
ца Серай. Династията на В. ца-^ 
рувала тамъ два в-Ьь-а, до когато 
държавата и била завоевана оть 
руситЬ. 

Багъ (соб. зн. баня), Градъ вгь 
южна Англия, съ 60,000 жит.; сла- 
ви се по топ.,1[ГгЬ си бани, изв^ 
стни още на римлянетк 

Батюшков*». (Кон. Иикол,).'Р^о- 
ски поеть (^1787 — 1855). 

Бауернф(^лдъ (Ед, фонг). Лв- 
стриЙСЕИ комически драмаг5р1'ь. 
роденъ нъ В11на въ 1802. 

Бауеръ (Антонъ). Знаменичъ 
германски кримп1иипстъ (1772 — 
1843). 



— 113 — 



(Пруно). Германски фи- 
в бпОлейокц кр1гп11гь, ав- 
ТОрЪ ва Критика на еванг^л- 
амта синоптка (род. 1809). 

Вауръ {прш{|ес. Ферд. Хр.), Гер- 
швскя С10['ос.1ов'К осяователь иа 
•Тюбингенската Вогоаювска шко- 
аа>, псторикофолисофнчесиа шко- 
1а« воятч) е имала гол11мо ашнпио 
върху разви'пи*^П1 на релпгнолца- 
п мнсъль. Бауровпгк н;^й-важки 
съчАненяя ех: Христмнскага гно- 
етика вля Христянската фи^ю- 
оофия па у«У1игиято(1835), Хри- 
сгянското еЬроучекие за искупле- 
итто ( ЬН38), и Христянското 
§Ьр01риние за Троица и вьило- 
ч^енлито (1841—43). Въ тия и 
други съчинения В. е си.1но убЬ- 
депъ въ историческата истпнность 

Я.1 "' :ПВ|7ГН1ГГЬ писяния ; нъ 

П1 . . че гЬ ех (п\л\\ на1П1са- 
яа въ едно вр^ме догта лб-къоно 
«ггь апостолския периодъ, 

Вауекъ. Село въ Курландвя, 
40 юиом. на югю-иег. шъ Мн- 
тава. Поб^ца на Петра Велики 
надъ гав^гдит1> въ 1705. 

В«гЦ«нъ (9,000 жнт.). Сак- 
сонски грпдъ, на Шире, заб'&1гЬмп1- 
ТС;1енъ 110 една побЪда на Напо- 
арона I надъ руснт! и пруситЬ 
въ 1813. 

В«фшново иоре и.1и аялввъ- 
Прогграненъ залпвъ на сЬверъ 
от^ ' тгачески ок«'анъ, ме;|цу 
Г| :л и сЬвсриа Америка, 

вареч*ги'ь по пмето на УПл.-Ба- 
финоу ангд. мореохаватель, който 
сподтчнлъ да стигне до него 
въ 1616. 

Вахакски о-вн. Острова въ 
Атла1т1Ч('|'1;н (»кеань иа юго-ио- 

Т01П. оГЬ <'Ъ«»ДИМС1ГИН1 ДЬ]>Ж<1ВИ 

(нл Лиглня); 44,000 жит. Вь едпиь 
41ТЪ тоя 0-ви (Саиъ-Салнадоръ) 
Шиумбь стжпи.ть прьвъ пжть въ 
Новия пгкгь (1402). 



Вахаритв. Първата мамелюкока 
династия, основана (1251) отъ 
Н>редпна Али, който зелъ титлата 
египетски султанъ. ат^дъ като 
похнтплъ вла1а'ьта отъ аюбити.тЬ. 
Въ 1382 В. се зам"Ьстпли огь 
борджптптЬ, 

БахАръ, тур. ДобрЪ познать 
ароматнческп илодъ, коЙ го се упо- 
трЬбива въ нЬкоп храни като ме- 
рудия. Той се ражда огь едно 
дърво, което расте въ южна Аме- 
рика^ западна Пндия д Жанайка. 

Вахяй. отъ Вахуа. Стхпка въ 
стп.гь отъ едннъ кжсъ и два длъгн 
слога. 

Вахая или Сянъ-Оалвядоръ. 
Бразилски градъ, пристанище на 
Вс^светпйски заливъ (Атланти- 
чески океа1гь); 152,000 жнт., токо- « 
речи ед!1ак1ю раадГленн иа 611^1И, 
черни и мулати. Оатица иа Бра- 
зилия до 17(13. 

Вахрейясвн о-вя. Острови въ 
Порсидскн заливъ (Слциу до Ара- 
бия); прочутъ подмолъ съ миди, 
конто доставятъ най-хубавитЬ би- 
сери въ Пстокъ (на Турция). 

Бахуоъ, лат.^ гр. Баспословеяъ 
богъ на виното, на пиянството. 

ВахчисараЙ. Впв[иа сташца 
на крюккигЬ ханове, располо- 
жеиъ въ една долина по р. Чи- 
ркжь-су блину при Синфероиолъ; 
13,000 жиТм пб-вечето татаре. Огь 
сградитй заб^тЬж1Ггеленъ е. гтариЙ 
хански дворецъ, коЙто ир1ицча 
на лабнрцнтъ отъ здания н гра- 
дини. 

Б&цядъ, лат. Мнкроскопическа 
животинка, зародишътъ на 1гЬкои 
болесгги. която има образа па 
права н.1и пр1крииеиа пржчи^^, 
огь д'Ьт11 е и имгго (и 

Бачково. Село блину нрп Г>га- 
нимака, :шб'[иТ)^нште^:но по мона- 
стпря до него, нареченъ Бачкоа- 
снгк Тоя моиа1т!рь, ^^спЬние Пр-Ь- 



-114 — 



сеетая Богородица, е втори въ | П|)1«ъ 1877—78. За тЬхната сви-' 
Битгарпя пи бигапл-вото и исто- 1 рЬпость виж. Батакъ, 



рцческото сп значение с.11^дъ Рил- 
ски Мйнасти1)ь. Той е осаоваиъ 
въ БрЪмето на византийскии царь 
Алексия Комиена, въ 1084, отъ 
доама гр1(зинци всрЪдъ хубава 
гора и с прЬмпиуваль въ рж^цЬгЬ 
ту иа бъ.1Рарскот(.», ту на гръц- 
кото духовенство. Българсиий царь 
Ле. Ллександрг^ когато П[>к*олъ 
Шовхниъ въ 1:144, сганл1лъ бла- 
Г(>д11Тель на монагтирн. коИто 
щедро надарилъ, и негови Л лнкъ 
билъ нсписанъ въ естествена ве- 
ли*шна въ цръквата. Пр^иъ пе- 
риода ва турск^уго а1адпчее.тво, 
гръцкото духовенство присвоило 
монастнря, като и у11ип1о'л{ило. 
Еовто тоя лшгь, та1{а и вснчкит!; 
*сд'Ьди, конто напомняли :ча Г»1С1- 
гарското минжло на тая обнтель. 
Пр^^ъ 1895 браггггвого на мона- 
сггпра, пр"Ьдъ ВИД!» па исгпнага. 
че ц1;ли осемь в-кка той е билъ 
даряван ь и поддъ|гл;анъ главпо оть 
български наре п оть бъ.1гарегЬ, 
отхвърли властьта на гръцката 
лат|1иар]ния и припо:н1а в1цом- 
ствато на бъ.1гарската екзархия. 
Башв. Кунъ о-ви въ архипе- 
лага па ФнлипипскигЬ, откритъ 
оть Дамниера въ 1 687 ; около 
10,000 жит. (на Иепанпя). 

Бвшнбозукъ, тур. (соб. зн. 
разва.и'на г.\ава). Войннкь отъ 
нередовна войска въ Турция. Тия 
войници еж оть коль и ньи^* мо- 
хамедане, които се ааписватъ вой- 



БашЕсири. Едно нлеме отъфин- 
СКО-Л1ОНГ0ЛСК0 происхождение въ 
Русия, при политЬ на Уралъ. 
В. ех гостолюбпвц, нъ подозри- 
телни, б-Ьдни, наклоини на кражба 
и прЬмного хЬннви. Т^ пматъ го- 
лЬми глави, ма.1кп чела, гЬснп п 
нлоскп очи, въсправени уши и 
черна коеа. ТЬ еж умствено огра- 
ничени и тЬхпото мохамеданство 
е твьрд^Ь в1пърнпчаво. 

Вашня, рус. Воен. форт. тер- 
мннъ : кула, въ която се държжть 
топове. 

Башъ-дагь. Кдиоъ отъ двата 
клона на Кресна-планнна, който 
се свръшва на сЬверъ отъ градъ 
Драми. 

Бняандъ. Гра,хецъ нъ турска 
Армения, ор:1ерумски вил. Б. б*шо 
зр|1лн1Ц|* нл н11Колко турск'>1)усски 
сражения въ 1877. БерлпнскиЙ 
коигресъ върна Б. на Туртщя, 
ако и да б^п1е отстжпе1п. на Русия 
по Санъ-Стефански договоръ. 

Баявндъ 1. Турски султакъ. 
наслГаплъ на пр1ктола баща са 
Мурада I, който па^ижлъ въ бпт- 
вата на Косово поле среща сър- 
бпгЬ и съ1к:шацптЬ имъ, В. до- 
билъ прЬкоръ Илдлрммг (св-Ьт- 
кавица) оп» б1|рзинат11, съ коЯто 
нзвършиль и:^вънреднит1> си за- 
воевания. Въ три години той за- 
воевалъ останала Бъ.?гарин в 
Сърбия, Македония н Тесалия, и 
покорплъ П(>-вечего отъ Мало- 



ници, когато се пр+астпви случай Азпятекит»-. държави. Той об«1 



за воюваме и еж пО-готовн да 
се пр+ааджть на грабите^^ства 
кош нрилегне, отколкото да се 
бн1жтъ. Иа Т(»н видъ недиоцпплв- 
нирана '^ нередовна нойска> е ста- 
вало вънросъ въ кр;&мската война, 
въ сръбско-турската «ойиа пр1>,ть 
1870, въ русеко-турскаха война 



дплъ и Царигридь. За да избави 
тоя градъ, упгарский краль Сн- 
гиимундь нотеглилъ сь гол^Ьма 
воЙ(;к:1 срен1а турцнтЬ. Б. побър- 
:«игь да го срещне н при Ннко- 
полъ на Дунавъ спечалнлъ р1»- 
шителна побЬда надь унгарцитЬ 
ц съькзиицигЬ имъ ноляцигЬ п 



115 — 



фраицузскптЬ кръстоиосци (1396). 
Б. пг*1лъ може-бп да мЬзе въ 
Цдрвграхь, да но го 6и.и> с»р1к1у 
Шкхлтваното на Тамерлапа. V*.. 
воОЬденъ огь монгилекия заноова- 
тиль про Ангора (1402) п заро- 
бенъ, умр^лъ па с^^диата година 
(|юд. 1:-147, дар. 1^89—1402). 

Влялш,%ъ II. Турски султацъ, 
синъ на Мохамсха II, з;1В01^ва- 
теля на Цариградъ; иаслЬднлъ 
Оапш св въ 1481 в царувалъ до 
1 512. Неговото царуване било 
испълнеао съ н»:пр1^с^^кцжтъ род*ь 
воИна среща Унгария, Полша, 
В*>н»:^ция, Кгппетъ и Исрспя, конто 
взобщо заякчили турс1мта дър- 
жава. За да угодн на енич1>рн'г|->, 
Б. се о^греклъ огь престола въ 
полза на ао-млалоя сп сонъ Се- 
ляка и СБоро умрЬлъ. 

Бделвй, лат, Въ апп.к. чорво- 
Еокава плн зеленикава аромагн- 
чесса смола, която се добпва отъ 
едшгь видъ Ьа1>ато(1ап*1г1оп. 

Ьделонетръ, гр, Инструментъ. 
КС1ЙТ0 замопяпа хгпявнцнгЬ, 

Вдштеленъ. Много вннмателенъ. 

ВднБ. (Жий буденъ, на 1црР1гь. 

Вд11вве. Нсспане, голямо внн- 
ханво. Всенощно бдЬние. Чер- 
ковна а1\ткба, 1гъ която вечеринта 
с>^' съодпнява съ ут1)1зннита. 

Веатвфикация, лат, (беатусь, 
б11ажепъ; фачере, Г1рав1Ж). Лк1Ъ. 
съ кг>йто папата причнслива у- 
||р1>.1Ь чов1)КЪ въ лнка на бла- 
хенит!*. 

ВеОедъ. Германски водигель на 
соппалъ-демокрагнчегк.чта на1)тня, 
1к1Я«-|гь на 1840. 

Ьггазъ ' Кчрлъ), Прусски прн- 
дш/р*'НЬжтпИ111п'ЦЪ( 171*4 — 1854), 

Ьегарви нлн Ьагирии. Страна 

■ • ' 1>1.дна Л<(>[>ика, която има за 

(ли езеро Чадъ, крплсггво 

■но Уадай. Населе- 

1 ' ) жит., п(;>-вечето мо- 



хаме^анско, а останклото още 
езическо п ц*1>лото много суеверно. 
КдниственигЬ промингюпи нскус- 
ства ся: п>качество1Ч> л вапцар- 
сгвото. Султанътъ на страната е 
П1щанен*ь на по-силния Бурнускц 
господарь, Ста-тпцвта на Бегарми 
е Масона. 

Бе1'внотъ, <гвр. Я{пвотио огь 
разреда па дебелокожцт1>. нечетно- 
копитнитЬ, което ишике на стада 
но брЬговетЬ на р^катЬ въ ср^на 
АфрИ1са. 

Ьегл в кч ия, тур. Заку питель 
на данъка на опцегЬ въ Турцвя, 
Оттука бег.1 1исчиииси. 

Вегливъ. тур. (отъ (5еЛ» княггь). 
Даиьь-1> на о}ни*'1'Ь въ Турцня. 
(}ттун^^ бсглиьчки^ койго по;1лежн 
на тоя данькъ. 

Вегташи. Мохамедански калу- 
герски орденъ въ Турция, учре- 
дснъ въ Х1\*-ц вкюь отъ дер- 
вншъ хаджи Бе[таша. 

Веделъ, тур. Вмененъ данъкъ. 
(Тон д.чнъкъ пла1ца въ Турция 
немохамеданското мжжско населе- 
ние, което законъть не донупщ 
да отОива чр1;.$ъ служене военната 
нопииноггь). 

ВеджйСи.НубиЙско племемежду 
Лбноцнпя. Червено море п Нилъ. 

Ведзвехотъ (Уолтл^рь). Ан- 
глийски писател1>, редашч^ръ иа 
лондонския Икономиста и автори- 
тегъ въ финаициалиигЬ работи 
(1825—1877). 

Бедунвъ, араб, (соб. ан. оби^ 
татель па пустинята). Лравий- 
ски чергаринь, който жнв11е съ 
грабеипн аравнйскн разбойпнкъ. 

Ье8апелационво.оп>фр. а7^л%. 
Безпъгишно. окмичапмно. 

ВеаОородсво (А^икс Апбр,), 
Русски държлвникъ, мпнпстръ на 
Вън. ЛМп въ нркмето на Кате- 
рица П, таенъ п|»отпвппк'Ь на По- 
темкина, иодписнвкъ на Ншскна 



-116 



ДоГоворТь 1792. Въ цар5*ването на 
Павла I, той бихь държавенъ 
канц,1еръ и душата на вснчкит-Ь 
дшиюматическисношгиш! на Русил 
съ другнтЬ държави. До омърт1у- 
та си В. блль голгЬмъ любитель 
на нскусствата; галерията, която 
образувалъ въ С. Поторсбургь. 
още привлича удивлението на 
дру гоним шп-Ь (1742 — 1799). 

Ве^възиезл^^нъ. Безъ мъзда. 
награда, плата; даромъ,бескорастно. 

Вевв^сгень. НензнЬстснъ, кой- 
то не се знае. 

Ьеагранотеаъ (оп. гръд. гра- 
ма, писмо). Бесяшсменъ» бссжнн- 
женъ; който не знае ни да чете, 
нд да инше. Полуграмотенг, ной- 
то знае само да чете. а не да 
птпо. Оттука безграмотность. 
* Беадареиъ. Който н^ма дарба, 
способность, самостоятелна произ- 
водителна сила (говори се пб-вече 
за хждожници и писателе). Оггутса 
беадарность, 

Веадва. Бездънна пропасть, дъл- 
бочина безъ дъно, сир. много 1чь 
л1>ма или Н('изм'[фнмн Д'м0очциа. 

Вецд'11Йетиае. Неработеие, въ 
положение да не върши нпщо. 
ВеадЬйствувамь, Нищо не работвБ 
изобщо; не вършаь шицо по 1И- 
вктна работа. 

Беад 'к л н и къ. Чо в^къ, който 
нпшо не работи, нехранниайка. 

Безеишекь (Лнтонь). Бъве- 
дитель на стенографията въ Бъл- 
гария, редакторъ на Юго&ло&Ьнаси 
стенографь (София 1880) и ав- 
торъ на учебнаци по стеногра- 
фическото искуоство н др. В. е 
по народиость саовенецъ, род. въ 
Буковие при Целе (Щнрии) въ 
1854. Той живЬе в*ь Бктгария 
огь 1879 н е сега прМавате,1ь 
въ ШоЕдивската м. гимназия. Той 
има писателство к на езика сн. 



Безестепъу тур. Сград» яа пя- 
иаиръ; сграда, въ която се по- 
м-Ьшаватъ дюкянн. 

Беааав^тоиъ. Който не може 
да се зан'1ицае, за каквото 1гЬма 
зав^тъ, :{ав111цанио; който не е 
наатЬдилъ другиго. 

Беааавоненъ. Незаноненъ, про- 
тивозаконенъ. Безааконностъ, нЬ- 
маие закоин ; неиспълняване, нро- 
изнодно нарушаване законитЬ. 
Безвсисонюп. Законопр-Ьстлшникъ. 

Беаягъ. фр. Единъ видъ пгра 
на ка1)ти. 

Беввдейенъ, огь гръц. и лат, 
идса. Който н'[ша иден. Веаидсйг- 
ностъ. Състояиве при н^анв 
иден . 

Везнсходенъ. Който в1^ма не- 
ходъ, изъ който не може да ое 
изл11зе; отту1са бевисходность, 

Безл'Ьсбаъ. Д1>то н^а 0*^0066, 
сир. горп. 

Безначадие* Отсктствне на за- 
конно началство или правител- 
ствена власть и поредъкъ ; смуть, 
неуредица. Виж. Лнаратя, 

Бвзнравствеиъ. 11ро1'пиенъ на 
нравстиеностьта,* на душевната 
чистота; раавратенъ, безсънЬстенъ, 
Везправстввность. Прошвность 
на нравстве}1осгьга; развратъ. 

Беаобнденъ. Който никому не 
причинява обн>ха* безврКаенъ. 

Веаобразне. Грозота, безсра- 
мие. Везобрааень. Нехфнстоенъ, 
бесраменъ; оттука безобразность, 

Бедотв11Тб11'ь. Безъ отговоръ: 
който н»^ дава отговоръ; .-за който 
не е доб(ггь отговоръ. 

Безропотенъ. Който не изявя- 
ва роитлние, неудоволствие; по-^ 
коренъ, смирс1гь; оатука 
потность, 

Вваукорнанепъ. Безу коренъ, 
който не заслзтква укоръ, 1кзу- 
коризненость, бе;^укорпость. 



-117- 



Безусдовевъ. При който не е 
направено пнкое 1,'а1овие идн 
Д|цчи»ръ: п'и'1Р11Ъ, ницр11М'Ьпенъ: 
ба^^словма покорность. С^ггука 
бешусловнпсть, 

Безус1ИЬшенъ. Безъ ус1гксъ, 
безгъ сполука^ иесиолучлнвъ. От- 
тука бевуспЬшность. 

вв8форяевъ, огь форма. Който 
гЬма опр|'Ь1Ьленъ образъ; който 
не носи форменно об.гЬкло. 

Вевъ-яеаь. фр^ Цктуване р&- 
ка, — церемония, която се из- 
връшва къ»ъ особи огь царству- 
ашш довгь въ тържествени дни. 

Бей, бегъ, тур. (анач. князг, го- 
сподарь). 1) Тнтла за благородство 
вгь Турция, отговаря на баронъ, 
графъ, кпазъ, кога се дава надър- 
яавею» глава [Турция е ^швала 
тая титла па господаретЬ на 
Влахпя, Молдова^ Тунисъ ц др.]. 
2) Титла, която се прилага въ 
Турция и други неточни държави 
жьзсъ името на едво лице просто 
©гь учтивость. 

Ввйв2»|гь (Роджмрь), Англнй- 

учехгь моиахъ, който с« счита 

взоСрЬтатель на барута (1214 

— 1294). 

ВеЙКХВЪ (Фран цись). СЛЕ- 
веоъ английски <|}11Лосо<|гь и 
държавнпкъ. покалалъ за прънъ 
пхть истицскпг& иача.1а на фи- 
ло1я><1)1и1та и на научнптЬ М1То- 
дн; авторъ на Новата метода, 
по която се достига до опровер- 
хеяяв на Аристотелевата (|»ио- 
гофш п яа заблужденията на 
ср111Вов&ковватя схоластика (1561 

- 1в2в). 
ЬеЙвАръ (сщгъ С. ХуаНтъ). 

лпйскп нжтетесгвеникъ, от- 

*^11ГЬ главнт1к на Нилъ (1Н62), 

«1т)ръ иа са>чиирнието Откри- 

гието на еаеро А^юбртг Нианза. 

Род, въ 1821. 



1г 



Бейлеръ-бей, тур, (значи го- 
сподарь на господаретЬ), Виж. 
Аянинь. 

Бейвъ (Аленсандрь). Англий- 
ски филосо4|)1к авторъ на Логшт^ 
Наука ва вьспитанието и др. Род. 
вь 1818. 

Вей-паваръ- Градъ въ азвятсна 
Турцпи, 80 килом. на зап. отъ 
Лнгора; 6,000 ншт. Кози и овце. 

БеЙрихъ (Хснрихъ-Ерн.). Зна- 
менигь германски п^аюгь и па- 
лео1ггологь, авторъ на важнп съ- 
чинения за Гониатитит-Ь еь де- 
донската формация; за Конхи- 
лиитЬ еъ третичната формация 
и др. Огь чпс^юто на Бейрихоои- 
тЬ ученици ех излезли много 
учени геолози въ нашото вр-Ьасе 
(1815 — 1896 въ Берлинъ). 

Вейрутъ. Градъ въ азиятска 
Турция (Сирия), пристани1це на 
Средиземно море ; 85^000 жит., 
по-вечото отъ конто ох христяне. 
Б. е цвМ^шъ търговски градъ въ 
живописно местоположение на край- 
бр1>жието на Сирия при политЬ 
на Ливанъ, 100 килом. отъ Да- 
маскъ ц около 160 отъ Иеруса- 
лпмъ; тоя градъ е главното при- 
отаншцс яаДамаовъ и н1>кои прг&д- 
па1а1'агь, че зам1)С'гва Ветхо-за- 
ветаия градъ Веротай. Калдуииъ 
Т, иерусалимски ца|)Ь, го обсаднлъ 
п пр1йелъ въ 1111; нъ христя- 
нетЬ го изгубили пакъ въ 1187, 
Въ 1197. Т'^й пакъ падндлъ въ 
рдпетЬ на христянетЬ, и сл^дъ 
това— едно по друго подъ властьта 
на сарадинитЬ, селджукцигЬ и тур- 
скц-гЬ султани. Въ 1840—41, ан- 
глийгкатл н австрийската флоти 
бомбардирали Ьейрутъ, на който 
б1иь турил ь рхка епшетский 
паша, прозели го и го върн;Е.1и на 
турцнгЪ. В. не притежава забЬ- 
.11^жителни сгари пгшетница. 



- Г18 - 



ВеЙтъ-едъ^акн. Грать въ юж. 
Арабия, Пеменъ (кралство Сана), 
150 кплом. на с1>р.-пст. отъ Мока; 
силна ЕьрЬпость; стоварище на 
иронлт1П'Ь мокепоки кафета; 8,000 
жиТм миого «'вроаейци. 

Векария. италпинскисйпс^те.гь. 
сгьчннитель на ПрЬс.тлплеиията 
и наказанията^ съчицеицр, което 
посочили ийтя на лр1-.оГ|разопа- 
иията въ углавния кидикаь на 
европеПскптЬнародн(17Н8— 17Я4). 

6в1Шр'1.. Му.^икалеиъ знакъ, кой- 
то о:1начава, че трЬбва да се по- 
върцо одна повашопа или поии- 
жсна нота в-ь есп'е(Л'ве11пя й топъ. 

Бвкясъ* Оевйци, фр. Птичка 
отъ челядьта на длъгокракнгЬ и 
/цъгоклъвуннигЬ; месото й е твърдЬ 
вкусно» та МН01Ч) се приел Ьдва 
отъ ловцитЬ. 

Беке ( Чарлсъ). Английски исл11- 
дователь на южна Абисиншх и Па- 
лестина (1836—37) [1800-1874]. 

Бекеръ (А). Знаментт. герман- 
ски снисатель, авторъ на Рл/го- 
водстео на римаситЬ старини 
(1796 — 1846). 

Бекеръ (К Ферд,). Единъ отъ 
най-отлпчнит11 германски филоло- 
зи (1775 — 1849). 

Беветъ (нр(»фес. Л. Н.), Руо 
скн учепъ авторъ на много ученп 
популярни съчинения, учебници 
н нр11Водп. Род. въ 1825. 

Ьекетъ. Румянски градепгь на 
Дунавъ, сренха Ор-Ьхово; 5,000 
жит. Хубава градина, направена 
оть руситЬ въ една отъ прЬди- 
шнигЪ имъ войни. 

Бенешъ. Градъ въ Унгария, въ 
едпоименонъ окрхгь; 25,000 жит. 
Тьржнпи' на добптькъ. 

Ввкувръ (Г. Лд.), испански 
дитераторъ и ноотъ (183(1—1870). 

Ьеклввъ (Лрн.), Знамепить 
швейцарска живописецъ, род. въ 
1827. Творсдъ иа картинигЬ: А- 



''Мавонки на лоег вл е(>иня^ 
Ловьтъ ма Диамо, Битвата на 
ценгаври-1^}, 

Бекландь. АпглиЙсеи есгество- 

испптдтель (умр. 1850). 

Векуелъ. Английски пзобр-Ьта- 
тель на копиру1К1ДЦя тедеграг|)Ъ 
(1840). 

Бевъ (Карль), Шмски лири- 
чески носп^ь (1К17— 1870). 

Бела. Име иа 4 уигарски царе 
(1061-1272). 

Беладона, итал. Отровно рас- 
тение отъ челядьта на барабой- 
питЬ, което се употрМяаа въ 
лекарството. 

Велведеръ, итал. Тераца или 
цавилнонъ па връха на к&ща или 
на високо м11сто. 

Ьелгиа. Констп1'уционно крал- 
ство въ занадпа Европа на сЪверъ 
оть Фраицпя ; насел. 6,200,000 
жит.; простр. 30,000 чет. калом.; 
най-г^Бсгго населената страна въ 
Европа. Населението е отъ гер- 
манско и келтско происхождение и 
има си своитЬ стари нар"Ьчия, 
нъ фраидузскиП езпкъ е добилъ 
гасподството въ образованото об- 
111,есп'во. Гс1СНОДстпу1Ж1дето вгЬро- 
цсции11дание е католическото. Зе- 
меделието, индустрията и тьр1'1>- 
вията еж много развити, благо- 
дарение на трудолюбието на бел- 
гийцитЬ, заб11Л'1жително още въ 
вр-Ьмето на римляиетЬ и иа мно- 
гобройнитЬ камеиовжглинши руд- 
ници. Стол. Врюксель; гл. градове 
Анеерсь^ Гандь и Лгижг. Жнт. 
Белтець^ отд*Ьто и белгийски. 

Историл. Когато римлянегЬ за- 
воева.1п Галцн, (58 — 50), жи- 
гелсгЬ на Белгия, която тогава 
се наричала белгийска Галин ((1а- 
Иа Ве1(Г11;а) противоставилп Цк^арю 
наа-спленъ отпоръ; и Друсъ, Гор- 
маипкъ, КалпП|'ла често водили 
во&скитк си въ Белгия, за да 



— 119 — 



^П4псжгъ в-ь покорность тоя у- 
Поркгь (гародъ. Вь \'-и вЬкъ 
В&1ГШ1 завиюва.1И франкят^; нъ 
«О^хь ДШ1 вЬю1 въ страната се 
усг.цшвцла феодалната сист':'ма и 
к: ! 1!Е'. ФландрскнгЬ 

Г| _ I и - ■ . .^ц огь всцчкнтЬ 
Лруга по промашленоеть и тър- 
говии, поддържалп ч\уЬ:гь една 
дхьга борба сь Франций незнвн- 
сши)сп.т:1 си огь Франций до 1385. 
когато и;Бжс'кого по^гекло на флан- 
дрскитЬ графове се довършило и 
Белгоя стан&ла атадЪние па бур- 
гуидския домъ. Въ 1 477, тя маижла 
вгь владЪние на Австрийския домъ; 
я огь 1705 до 1815, тя била, по 
завоеваное, подъ ахастьта на 
Ф1^ ^ я г^ия. С тЬдъ на дането на 
:цона, В'1^нскпЙ конгресъ нк 
||^)И'-ьедяпнлъ 1гьмъ Холандия; нъ 
ВЪ 1330. сл^дъ една ь-ьрвава ре- 
вахюшвн. тя оОралув^иа незави- 
сшйа 1ържава, благодарение на 
в 1га па Англия н Франция. 

Б*/,!!!!!!' к^яо народно събрание 
взбрадо княсьЛеополда Саксъ-Ко- 
взгргски кр5иь. Тоя кня:П). който 
ое Оалг оженндъ въ 181 7 за 
виаганя Шарлота Английска, 
в въ 1 832 за княгиня Луигш 
ОрЛ1>аяска (умр. 1850) царуваль 
МЛД1М) до 18в5. Синь му Лео- 
поддъ 11^ сргапшкп кргиь, го 
ввс.т1ии.1Ъ на пр^сто.1а с.11иъ 
огъртьта му (1В65). ТоП се 0|Ке- 
1гяхь за нрхндуЕнпя Марин Хан- 
раега Австрийска. 
Валедъ-елъ-Джерид'!. или '^е~ 
I ФиникитЬ. 3*'МЯ въ сЬверпа 
[ а меж.1^ А^тжирия и голЪ- 
нуспиая, заб1ктЬжитеана по 
пЬ си дървесу!. Въ оани- 
1вЬ1АПЪ нммади. 
:11(в. И1'*'.г!>;ии1 икови въ 
- . ^ ивнц-сп^коитотурщггЬза- 
кГЬ ржцЬгЬ на пр1;(-1-лнци- 



Ввлв11питъ{лат.огьгр.сг/^*ли), 
Едно жииутио, което сега съще- 
ствува само въ окамекЬно състоя- 
ние. То е пм;ио цнлиидрическа 
форма, съ единия край връхлеетъ, 
и е б1ио га1'&мо колкото едниъ 
иръсгь. 

Белеоофоаъ. гр, Васиословенъ 
герой, иоОЬдигел». на Химера. Въ 
А ргогь ца рпцата го обви н ила 
црЬдъ м^жа си въ ца>г^репие да 
ЦК събла.чии. Царьтъ го пспра- 
тилъ 10 Побата, лпдийски царк 
сгь писмо, съ което молнл*ь Побата 
да отмъсти Белерофоиу. Сега беле- 
рофомасо писмо нарпчатъ П01гЬ- 
кога такъво писмо, което е напи- 
сано съ налгЬроине да поврЬдк на 
оногова, който п^ прЬдава. 

Белетристика, фр. Ияящнп 
пр(Ш.чведення на йювесностьта, 
като раскаап, пов-Ьстп и римани. 

Белетрисгь, фр. Ппсателъ на 
изящни произведения на сю- 
весностьта. 

Белнпв. Венецианско семей- 
ство, което е прои;^вело трима 
живописци, Джакомо (род. 1398) 
и снновех-Ь му Джснтиле (род. 
1421) и Джиовани (род. 1424), 
които се почптптъ като глави нп 
1^еиецпнпе.ката школа. Много кар- 
тини ла погл1ццня зт^рашаватъ 
цръквигЬ иа Венеция. Флоренция, 
Ми.1аиъ и др. 

Веляяв (Виценво). Итгинянски 
мно1'опопуля}»ень ком^Iо:^и^«^ръ, съ- 
чннитель па Норма (1802 — 
1895. 

Беловезъ. Галски гллпатлрц 
ш»Й1Ч1 нахлулъ в*ь 1Тт1иин в-ь Л'1-и 
вЬкъ ц основаль Мплшгь. 

Белена, -тт. Богиня на вой- 
ната у римлянетЬ. 

Беляанъ. Шведски поегь (1740 
— 171)5). 

Белтъ. (Го-^-Ъми н Мшки). Име 
иадва црот(^'ка, които сьедииявагь 



— 120 — 



Б1)лтийско моро съ ОЬверно море 
пр11зъ 1гатсгатъ и Скагеръ-Ракъ. 
]1р11;л. лид1.ть на първия мии^^тъ 
Кардъ Гу(ггавъ съ войската ен 
(1658). 

Велуджвотянъ или Бвлучя- 
гтаят. Ааиятска страна, на пстокъ 
отт. Персия; 275,000 чет. кнлом., 
съ население, което се пр^ЬсмЬта 
различно — отъ 400,000 до 
1,000,000. Велуджит!, конто еж 
иохамедане, живг]>шть чергарскп 
жнвотъ, ако и да пматъ нЬколко 
грала. ТЬ се иоминувагь главно 
сь скотовъдотво. Столицата имъ 
е Келатг, 

Белфоръ. Фраиц^^зски градецъ; 
25,000 жит., 443 килом. па истокъ 
отъ ПарЕЗъ; съ първостепедна 
крГ.пость. БелфорскпЙ гарппзонъ, 
който Шие се одържалъ среща 
германците въ 1870 — 71, по 
заповЪдь отъ правителството си 
испрш^ни кр-Ьпостьта, като усло- 
вие да се сключи прЬмирне между 
двгЬтЬ воюшщн страни. На га!)- 
ни:юна ое позвачи да пзл'Ьзе съ 
ПСИЧКИТ11 воепии почести. Герман- 
ский нмператорь въриж на Фрлн- 
цня Бел'|.1о|»ъ. сь усювие войскигЬ 
му да агЬзжтъ 1Г1> Паризъ. 

Белчжръ Ссхръ. Ед.). Ан- 
глийски исл^Ьдователь на запад- 
ипгЬ крайбрежия на Америка и 
па шточпа Ппдии меиау 18Н6 н 
1843; въ 1852 тръгнялъ да дири 
Франклина, нъ билъ припуденъ 
да изостави кораба си. НеговвгЬ 
главни съчинения еж: Л^чтува- 
нето на См^чфгръ {пме на пара- 
ход ь) около свЬта II ПосгЬднпго 
пътуване въ ОНеерния полюсъ 
(1799 - 1К77.). 

Ввлг. 11аЙ-«гтрнй пзв'(итенъ 
аоирийскн царь, баща на Нина 
(2,(Ю0 год. пр]ци Р. X.). 

1>елг. (Андреа) Щггглапдецт*, 
К0Й1Ч) нънелъ въ Евроиа методата 



на кзаимното уче!гие, по която се 
прЬдаваловъНндия (1753—1832). 

Белъ. (Грахамь). Американски 
елекът 1гь, изобрЬтатель на теле- 
фона ифоггофоиа; родеиъвъ Един- 
бургь въ 1847. 

Бвл-фонъ Фаберъ (Цицги^ия). 
Отлична испанска романистка. 
изйгЬстна на книжовния свЬгь 
лодъ мхжския псевдоиимъ Фер^ 
нанг Кабалеро (1797 — 1877). 

Бвпбо. Пта.1и>шски карднналъ 
ипоегь (1470 — 1547). 

Бвволъ, итал. Музикаленъ бЪ- 
л^Ьгъ, който означава, че тр^Ьбва 
да се понижи нотата, пр^дъ които 
е поставенъ, съ полови нъ тонъ. 

Бенъ. {Лосифь). Полски гено- 
ралъ, отпоатЬ Амуратг -паша. Б., 
на чело на една войска отъ 
10,000 въстаижли унгарци, раз- 
билъ въ Трансилвания авсл^рай- 
ската войска и истласка.ть и иещ 
п рус^кигЬ й съ1жзници въ Вла- 
шко (1849); пЬ-сстп-Ь, слЬ,гь н»мцас>- 
тиата бнтва при Тенишваръ, той 
изб^гнжлъ въ Турция, д4то, по 
политически сгъображепия пригър- 
ижль мохамеданството. (Род. 1795 
-- умр. отъ треска въ Халепъ, 
слкть като потьпкаль арабското 
въстание въ 1850). 

ВеяАрвсъ. Гра.яъ въ английска 
Индия, на Гангъ; 200,000 жпт. 
Свещенъ градъ на пн^т^усигЬ, съ 
около 1,000 индусски нагоди и 
пб-вече отъ 300 мохамеданскн 
джамии. 

Беневептво. Италиянскп градъ; 
24,000 жпт. Наполеоиъ го нап- 
равилъ кня;ке1Тво за ТалеЙрана: 
послЪ тоя градъ б1иъ д:1день на 
папството (1814) и прис1»единеяъ 
на Пта.чия (1Н«)0). 

Бенвен]гто Чвлмнн. ^^паме- 
нитъ 11га,1пянс1ш ваягель и ам- 
тарь, повика нъ въ Франция оть 
Фрапооа I (1550 — 1570). 



I 



I 
I 



— 121 — 



лекш яялнвъ. Чаоть о1'ъ 
Лидийски оккигь, можду 11ндо- 
спшъ н ПндокптаЙ. 

Веягйлевн огъль. Пскуствено 
ари1»твени лесповъспаляемо ве- 
щесз'В1Х което дава сплва спня. 
червена, или друга свЬглнна; из- 
миолсио въ Бенгалъ. 

Беягалъ. Страна въ английска 

Нвдня; най-важното отъ трнгЬ 

гат^м п отд11л рння, иа които о 

11а.иЬзена; ирустр. 40К,1132 чет. 

_^ ом^ 69,600.000 жит., (гЬдаон- 

^е иа главн. упраш!. Калкута. 

Бвнгувла. Обширна^ няобнц) 
пдаяЕВСЕа, страна въ западна 
Дфршса, НА ЛтлантпчесЕН океанъ. 
сь язобялав води и раенотна рас^ 
тятелность. в. се населява отъ 
рааив малки племена, които гь- 
Н2кГЬ отъ дълбоко невЬжество и 
варварство, н отъ които нЬкоп еж 
човЪсондцп. Порту гал цптЬ аш- 
хЬжгъ Бм 1гъ не упралашватъ 
токо-речн ниюшва влашъ въ вк- 
ТрЬшностьга. Гл. грауТ,ъ Санъ-Фуг 
лшл-д€-1кнгуеиа съ 3,000 жнт. 

Вентеревъ (капптапъ). Ге1)ой 
при Глнвинцл въ сражението при 
Три уши, комуто много се ддъжи 
за българската поб-Ьда : другарь 
ва воеи и и н мп нпстръ ел1\дъ 
Г! 'мглрпшт война: единъ 

1'1 чштЬ нппциаторп за 

д^грониранвтг) на кннаь Алексан- 
Х|»а Батемберга. Той, освободепъ 
по жлданпето па Русия саЬдъ коц- 
тръ-пр^вратл, емигрира въ Русия. 
Б. *.* п ооеш.'1гъ, ц граждански 

гаголь, авторъ [на русскн е- 
] иа Историята на сръбско^ 
българската война. Военна геогра- 
фия н статистика на Македония, \ 
и др. Б- родом'Ь отъ Горпа-ОрЬ- 
ювкца. 

Вендеръ. Русски градъ, въ Ве- 

аОия. на ДнЬстръ; 30.000 жит. 
нъ по обсадата, която 



издържалъ тамъ Карлъ ХП атЬдъ 
разбптието еп при Пулта ой; прЪ- 
зпманъ и6-сетн11 нЬкол »> нлтн 
отъ русптЬ (1770, 1789. 1811), па 
които останзйлъ по Букурещсшш 
мпръ (^1812). 

Бенедявтинци. Общото име на 
вснчкпгЬ римокатолпчески вал:у- 
гере, които атЬдвагь правилото 
иа св. Бенедикта. Първий бенедпк- 
тннски мопасгирь е бплъ оснопанъ 
въ Монтекасико. неаполско крал- 
ство, около 529, оть сн. Бене- 
дц 1гга, Тоя монашески орденъ 
порастиклъ изумително бърже 
сл^хъ ЛТ-п в-Ькъ, и Б. се имили 
за главнигЬ дЬйдн въ распростра- 
непаето на христянството, обра- 
зованието и знанието въ Запад;ъ. 
По едно вр^ме тЬ броели, назвать, 
до 37,000 монастире и принасяли 
вшкнп усту ги на кн пжнината, 
Р^енеднктнкскпй орденъ се уишцо- 
ЖИ.ГТ» въ франция, покрай дру- 
гнгЬ монашески ордени, въ рево- 
люцията прЬзъ 1 792 ; относл* 
пакъ се въ:1родшть. Св. Веиедив- 
тицовото правило изисква отъ мо- 
яасптЬ да се въздържагь отъ 
см^хъ, да не притежаватъ частенъ 
ткЮп», да жи1гЬ1ЖТЪ пестовно, да 
с« гостоприемни и най-много оть 
всичко да еж трудолюбиви. 

БвведнБТЯНЪ. Питие пригот- 
вяно едно врйме само оть Бене- 
дшп"ипскит11 монаси. 

БенедиЕТъ. Име иа 14 панн, 
отъ които Н11й-зн;1менитъ е би.гь 
Беиедпктъ ХТУ (1740 — 1758). 
Той основ<1лъ учителски служби 
по Физи1й1та, Хи^пшта и Матема- 
тиката въ Римъ; възродидъ Бо- 
.^"IIск^^^а академия и учредилъ и 
други : накаралъ да се пр'Ьво- 
дйтъ нйЙ-добрнгЬ английски я 
франдузскн книги на ит^ииянски; 
и по много други начини поощря- 
валъ книжнината и науката. Не- 



— 122 — 



говото благочестие било искрешю 
и просветено и той се отлйчавалъ 
по прим^Ьрна вЪротърпимость. 
ПоддаинпцнтЬ му го обвиняват 
СИМО въ едно 1гЬ1цо, че миого 
Ш1е<тлъ и челъ, а малио упра- 
вляваль. НеговитЬ съчинения о- 
бразувагь много томове. 

Бенедивтъ. Рииоватазпчески 
светия, осповатольгь на монаше- 
ството въ Уападъ, родомъ итали- 
янедъ (480—543). 

БеаеЕб {Фрид. Ед.) Германски 
фидософъ, авторъ на учебника 
Дсихологията като естествена 
наука, ржководство, което нгШ- 
добритЬ германски учени ио кьо 
пнтанието прЬпоркчагъ ка1Ч) п6- 
сгодно за практическо приспосо- 
бление огь кое-да-е-друго (1798— 
1854). 

Бднетъ (Гордонь). Пздатель на 
американския вЬстппкъПю-Иоркг 
Хералдл, на чиито разноски се 
пр^дярне знаменитото пжтеше- 
отвие на Стянли въ вктрЬшна А- 
мерика и п6-сет1г11 (1870) учений 
походъ къмъ сЬверпия полюсгь на 
парахода Жанета, наЙ-непщстниЙ 
въ лЪтописитЬ на аркгпческитЬ 
походи. За посл'^ннй ноходъ К 
оадивн 80,000 долара. 

Вваейс1шп асс1реге, ИЬегШега уеп- 
йеге> *11ат. поговорка: да приеме 
чои^Ьеъ благолгЬяние е да си про- 
даде свободата. 

Кевефнцнавгь-ка лал Лпце. 
въ иол:з;1 ла което се дава теа- 
трално, концертно, или др. под. 
прЬдставленне. 

Беизоииъ, или фенилевь водо- 
родь. Течно вещество, което съ- 
стои отъ вжглеродъ и водородъ; 
растопява мастьта, восъка и др. 
под., та се употребява за нскар- 
ване пятно. 

Кензннъ. Едно пр'Ьфинеио про- 
изиедеиие отъ газа. Употр'Ьбйва 



се за двигателна спла^въ матиян. 

Вензой, лаг. Смириа, аромаги- 
ческа смола ; употребява се въ д*- 
шгрството и парфюмерията. 

Беввойенъ, лат. Отъ бен:50Й. 

Вепингсенъ- Русски гепералъ, 
разбитъ отъ Наиолеона при КЙ- 
лау в-ь Прусия (1807), побЬдитель 
на Мюрата при Воронова (1812), 
зелъ голЬмо участие въ битвата 
при Лайпцигь въ 1813 (1745 — 
1826.) 

Венянкорн. Италаянскн кои- 
позиторъ (1779 — 1821). 

Бевнпъ. Кралство въ Гвинея, 
Африка, иа Нигеръ; твърдЬ пло- 
дородна земя, произвожда оризъ, 
палми, захарь и пр. Населението 
се клапя на краля сл като на 
н{1й-гол1лМИЯ си фетшпъ. Въ цв^ 
туп1ето си състояпие кралството 
распатагало въ врЪме на война съ 
100,000 войника; нъ сега е рас- 
покжсано на независими хьржа- 
внцн. Столица Бенин%, съ около 
15,000 жнт. Въ 1786 французетЬ о- 
сновали селища при устието на 
Нигеръ, Които англпчаиегЬ уни- 
щожили въ 1792. 

Венйовсвя (Гра<[)ъ М, ЛвгХ 
Едииъ огь главатаретЬ на Вар- 
ената конфедерация, род. въ Ун- 
гария (1741). Той б1иъ уловенъ 
отъ руситЬ и заточенъ въ Кам- 
чатка, огь дЬто избЬгнжлъ; слЬдъ 
това той отишелъ въ Индия, въ 
Франция и нАЙ-поолЬ въ Л11иа- 
гаскаръ. Той кроилъ да завоюва 
острова, когато билъ убигь отъ 
т>^^емцигI^ (1786). В. е ипсалъ 
своитй 1Ьиуванин и Мемоари. 

Вевятцвйй. Русски пов-^ство- 
вател ь, авторъ на Ибрагимг, 
Бедг/инь^ На &ругой день (1781 
— 1809). 

Веаковокв (Георги), истии- 
ското му име Гавриль Хлгтиоеь, 
Буитовшцгь-аиостнлъ и душата 



— 123 — 



ОЬ 1 



п Аориското въстанпе въ 1876. 
Той бЬше родонъ отъ Копрпв- 
5а ранното му минжло ср 
!, че въ Лиатолня, д-Ьто б1иь 
агашвхь абаджия, в^ктьтъ въ 
хяАд^щкатп чета па Левтеръ во- 
гвода прЬ.ть 1865 — в8. Сл-Ь^ть 
това той емигряралъ оъ Румд^ипя. 
Въ 1875, иколо врЬмето, когато 
о да избухне Старо-Загорското 
алгие, той билъ итишелъ въ 
Цариградъ като чле1гь огь едиа 
тайна четяца палачи, на която 
пр1дяазначението бяло огь 4 стра- 
шг ДВ запали турската столица 
въ деяя на въстанието. Тоя п.1а1гь 
в« ое осхии»(ггни. Въ нр-кме 
вл приготовлеиннга :ш Априлско- 
то въстание. Б. к[>Ш'и1е своето 
Шроясхождепие и родно лгЬсто и 
Ш това б^ше зелъ ненстняското 
орЪзяме. Дра потъпкването на 
б]гпта, Б. биде уСптъ отъ баши- 
(к)зу1Ш въ тетевенския балканъ, 
въ м-Ьстностьта Свинаршип^ па 
11-и най и главата му бЬ пока- 
иваиа въ разни мЪста на поруга- 
ние. Съ тая дкз1. тя, турнжта 
оь кл^искл Торба, е била аакачена 
вгъ София на вас^жа върлниа въ 
пагаовская иоиакъ ^с^гашната 
1>ва караулни среща град- 
1 градина) оть 18-и до 21-н 
; агк!е1гь. НаЙ-сетн11 тя се 
0]|1дала на едпнъ софийски попъ, 
I^>ЙТ1^ гй. пг1Гргб;иъ. Внж. Лприл- 
слс 0%стамис. 

Вепт&шъ. Знаменнть англий- 
ски списатель-юрасконсултъ. Тео- 
шие на негова- 
; , риалннй утн.1и- 

щразмт», който тръгва отъ нача- 
Л'Уг^ «ийй-го.тЬмото добро за най- 
гиШи/го число люде». Заб-ктЬжп- 
тглна н*товп съчинения: Творил 
ма нанааанията и на наградиг 
тЬ; ',^ гражданското и углавно- 
то тлконодатслстло. Философията 



на Б. е изложена въ неговата 
Дьонтология 1ии Теорхт на дя^г 
жмогтиН^ (174К — 1832). 

Вентл н. А и глийска фплологь 
(1661 — 1742). 

Бешуш. Русскп аквалерснт> нш- 
вописецъ, род. въ 1852. 

Бенумръ, фр. Партерна ложа, 
Ложа въ театръ наравно съ сцената. 

Венуе. Гол'Ьма корабоплаваема 
рЪка, праток!. на Нигеръ. 

Венфей. Германски фнлологъ, 
професоръ на сапскритски в сра- 
внителната филология въ гетин- 
генския университегь; апторъ на 
История на науката на езщи- 
тЬ и др. (1809 — 1881). 

Виоцмя или Вяогня. Страна 
ц-ь стара Грьции; стол. Тиви, Жи- 
телегЬ н, добри земед1злци, мпну- 
вали за плпткоз'мпн и груби; 
ала межд)' тЬхъ не липсвали ве- 
лики генерали, като Епаиинонла, 
и поети и историци, като Хезиода, 
Пнгцара, Итутарха и др. Б. се 
управлявала огь единъ архоятъ, 
подпомаганъ огь единъ 4-члененъ 
съв-Ьть. 1115-гатЬми-1'Ь градове иа 
В., до 14, образували единъ с*ь- 
1Жзъ, отъ който една сЪнка оста- 
вала до Филипа Маш^донски. 

Ьераиже (Пиеръ), ^^наменитъ 
фрапцтзски поетъ, авторъ на Ш- 
сни (17Н0 — 1857). 

Бераръ ПЛ11 Нтгпуръ. Индий- 
ска ;сържява, М(?жд)' Мадрась и 
Низамъ, която влияла окончателно 
1п. състава иа ан1'ло-инднйската 
имш?[)ия в^ь 1854. Насел. около 
3,000.000. 

Бера'1"ь. Султанска грамота, коя- 
то констатира пидарени оть оул- 
тна милости или правдинв. 

Бера-1Ъ. Г])адъ въ Албания, 112 
кнлом. сЬверо-занадно оть Янина; 
огь 8,000 до 10,000 зкит., двЪ 
трети ^>ъцн, останя1ЛИтЬ турци. 
Силна твърдина. 



-124- 



Вербври* ПървптЬ жптеле на 
е]^вррпа А<111>икл или Кпрбарш!. 
Сега га пр11смЪгагь отъ 3 до 4 
милиона. В. ех съ ср^Ьд^^иъ расп», 
изобщо чернооки и Ч(^рнокоси, и 
вожата имь огь червена до жлът- 
ниваво-курга, ТЬ с» жестоки, по- 
дозрителни и неукротими. ТЬжи- 
ккжтъ въ колнбн огь каль и ша- 
три н поминъкътъ пмъ е ското- 
въдсггвото, земедЬлпето и особено 
овощарството. Кдно В1г1^ме тЬ били 
христине, нъ сега еж фанатическл 
привърженици на мохамеданегк 
Отъ берберското племе еж кабн- 
лигЬ, туарегитЬ и др. Това племе 
;ве тр:Ьбва да се смесва съ араб- 
ското. 

Вергенъ. Холандски пейза- 
жисть-жпвоппсецъ; нйй-добратл му 
картина е Отдхиу^ на ^ювци {} 620 
— 1685). 

Вергенъ. Норвежекп градъ : 
53,600 жпт.; пристанище на 01»- 
игрно море. Корабоггроение» из- 
носъ на дъски, маиш, оголена риба. 

Вергнапъ. Шведски хпмпкъотъ 
иаЙ-отлц*тит11 ; открилъ ваи^ле- 
кпслотата и др. и пр^образувалъ 
маиер1иигпята (1734 — 1784). 

Вергха^съ. Германски географъ 
(179Я — 18ЯЗ). 

Вердвчевъ. Русски градъ въ 
Волхипня; 101»000 ншт., по-вечето 
ев])ои ; прочугь по панаири си. 

Вердяискъ- 1^>адъ въ европей- 
ска Русия (таврическа 17бернця), 
ЗУ6 кплом. отъ Снмферополъ; 
добро пристанище на Азовскоморе; 
около 13,000 шит. Пзносъ жита, 
кълчища, вълна. Б. се основа лъ 
въ 1827. 

Верезяая. Русска р1и{а, тгрнтокъ 
на л-Ьвия брЬгъ на Дн-^шръ, 600 
КЦ.10М,, корабонлаваема по едно 
протяжение отъ 400 колом.; съеди- 
нява се съ западна Двнна чр^зъ 
единъ шшалъ, който носи името 



й и който дава възможности да 
се съедшшва Черно море съ 
Балтийско. Берозипа е ."зномрипта 
по поражението на франц)'зегЬ 
по брЬговегЬ й близу при Нори- 
совъ пр^зъ паметното амъ огге- 
глюване отъ Русия въ 1812. Огь 
1 4-и до 1 7-п ноемврпяфрапц^^зската 
войска, която се теглила назадъ, 
сполучила да премине р'Ьката, въ- 
прЬки уиор1ггигЬ усилия на три 
ру(я;кп войски, командувани отъ 
К5тузова, Вштенщайна и Чича- 
гова, Пр-Ьминуването се извърши- 
ло прй Студианка^ при студъ отъ 
26 градуса. Наполеонъ загубнлъ 
тамъоколо 50,000 войника и 24 топа. 
При все 14)83, той сполучи.1Ъ да 
се върне въ Западъ и да убегне 
на русскитЬ генерали, които има- 
ли за 1гк1Ь да му пр-ЬсЬшкть шктя. 

Берейтеръ, герм, учитель иа 
■Ьздене. 

Веренде. Се^со въ царибродсаа- 
та околии, заб'11л11житолно по една 
с])'Ьдно-нЬк11вна Ц1)ьквнца, запу- 
стила, нъ въ която върху единъ 
камень е надаисапо съ словенска 
букви «Поанъ АсЪнь въ Хрпсгга 
Бога благоверенъ царь п само- 

дьршецъ въ л^то ». Цръ- 

квицата се е открила и-Ькои 14 

— 15 години слЪдъ освобожде- 
нието ни. 

Верен нка. Виж. Верникия, 
Вервелнусъ. Зпаменпть швед- 
ски хпмикъ, едшгь отъ съдато- 
летЬ на сегашната химия. Той 
нареднлъ химичес^кото символв- 
ческо записване, основано на по- 
нятието за еквпвалентагЬ> и оп1)1>- 
^^1плъ точно еЕвивалентнтЪ на 
голЬмо число прости тЬла, меаду 
.тругитЬ варпйтъ, барнйть, строн- 
цойтъ, кремдйтъ, и отк]]илъ ое- 
л е на. Той изучи лъ ел екгролмза 
и разпил ь теорията му (1779 

— 1848). 



I 



— 125 — 



лат, 11р*;нгго ткю. 

мвао- <хх11<нгЬоватк и оГжкпопо 
■■г! мрпик. Не гора вгь иь.г]о^'хь, 
в^н с^ра п дора ма- 
до аосвЪтдяваве не ра- 
шала. Оеисътъ м}* се 
цгкм» въ сзорапд ■ барала. 
бщтгъ ^ «ъ 1798 сть Вокдена. 
Ве^в^п. Драга1111ненъ еомъкъ 
съ опра вя морската вода; ра- 
ахвчж сггь сжарагда товю-речи само 
а» шарв са, въ ве е ксшсото него 




Вервагово воре. Северна часгь 
вв Тнхв океанъ, меж1}' Лзня 
а Авервка. 

вротокъ. Протокъ 
Аавя в с^ Аверпка, съеди- 
вява Твхв о«еаа^ сь Ледовнтп. 

Вврввгь {В,). ДансБи море- 
пзвавтиь на русска служба въ 
1р1шего яа Петра Велюш; яро- 
ивввхь ее съ похода сп, 1725— ЯО, 
аа раар^евие на въпроса: гьеди- 
веяадн е Азин съ ЛмернЕа, плл 
И. Въ тоя походъ той открилъ 
овова вг^ре в овя протовгъ мевд}' 
двап маТVрака. които иосштъ 
ввговоп) яве- Въ друго пжтуване 
врМвряппнвий псл1цователь ум- 
рвгь отъ утруднение н оть ли- 
агспвя на о-въ Нерпнгъ, одинъ 
оть АлеутскнтЬ острови ( 1 680 
— 1741)! 

Вврво. Внж. Малибрань. 

Вервв. Градъ въ стара Маке- 
доная, 50 калом. на зап. огь Со- 
аувъ. д1гго апосгодъ Павелъ про- 
Шквгйдподъ евавгелнето съ сполука. 
Тоя грахъ пЬ-сетнЬ се нарича.ть 
Ирьтополл^ а сегашното му име 
е Бур». както го имснуватъ гур- 
МтЬ: варичатъ го и Верия ил» 
Кара^Всрия: ЖООО жит. {Библ,), 

Вервеяъ. Ф])аци. синсатель, 
вушнвгель на маого книги за 
дкц^та (1749 — 1791). 



Бервовяца. Гра^ъ, окол. ц., 
ломсЕП окр.. 80 Еилом. на с^. 
отъ С<и{|кн п 44 на зап. отъ Врат- 
на; 7.99Н жпт. Надъ града, рао- 
положенъ до сЪверянгЬ полн на 
Стара-планнна. има развалини на 
едва старовремска кр^аость. 

Верковсвн въставая. ДвЪвъо- 
танпя на ОьлгарскитЬ селяне въ 
Берковско среща турската вдасть. 
Първото сгашкло въ 1835, и об- 
гръщало токо-речи 1гЬлата берков- 
ска ка;1а. То е извК^тно въ оня 
край съ им(ПЧ) Манчова буна или 
Манчова роамирицо^щ защото но- 
говвй главенъ двигатель бвлъ 
Манчо Пуншгь оть с Бнстрили- 
ца. Въстанието, приготвено въ 
Чипоровски мопясгпрь, избухнхдо 
на Спасовъ^день. ВъстанннцитЬ, 
отъ три до четире хиляди, би- 
ли въоркхени съ коси; съ пуш- 
ки имп-10 само окаю 150 ду1пъ. 
Турскпт!» власти се бояли да на- 
паднжтъ въ<^ганнищгги, и въста- 
нието траяло около едапъ м11сецъ. 
Непоср^Ьдствената причина на тая 
буна били 6езобрази1гга на бер- 
Еооскня аянипъ Шернфъ-Ахмедаа 
ц съд])унгае. ВъстанллитЬ, като 
не добили 04 а кваната помо щь 
отъ Сърбия, задоволн.1П се съ 
отстранението на аянина оть поста 
му и СО пр'Ьдали изиово на мнр- 
нитЬ сн полски запития. СлЦдната 
гидпна едно въстание избухнало 
въ Пиротско, и прЬзъ 1837 въ 
Берковско пакъ станхло въстание; 
ала въ него зсли участие само 
селата, конто боли близу до сръб- 
ската граница. Въстанието траяло 
огь 14-и до 24-и ноемврия. На- 
ден;,гдта на Сърбия пакъ била 
измамена. БорцитЬ, около 2,000 
дупш, бнлп събрани пакъ въ Чи- 
поровски моиастпрь. Когато на- 
падвялп т^рцщ-Ь С23-И ноем,), 
въоташпщнтЬ безъ пушки се раз- 



— 126 - 



бЬгали; останлипгЬ въоржженн 
40-50 души се бнли до.тЬто могли. 
Сл-Ьдъ сражепието, оъстанницигЬ 
се опчтлпли т» Сърбия, като 
остапнл» мрътинт1> трупове на 17 
Д)11111. Душата на въстанието, Вър- 
ба1П> Поповъ. родомъ огь с. Не- 
лимелъ. сь предателство падп^лъ 
въ рж1гЬтЬ на турската власть п 
билъ об-Ьсепъ. Б^Ьсцлката била 
направена огь двата дирека и 
гредата на кжщата му. Виж. за по- 
пълни ев^ЬдЬнпя стат. Политически 
движения и въстания вг 8. Бъл- 
гария отъ Д. Мирпнова въ Сбор- 
никг на Народни умотворения^ 
наука и книжнина, кя. П. 

Берковска (Петрь), Главен ь 
бунтовопъ-л^оиъ и учнтель въ Хас- 
ково пр'Ьгп> вр^.мето на Левски, 
който се б1иъ учи.ть въ родното 
си М'1>сто Ломъ п дои'Ьйд^ въ 
Прага и въ Лембергъ. Б., атЬдъ 
Узуновото покушоипе противъ Ха- 
Д|КП Ставре, се испрати на зато- 
чение въ Диаръ-Бекиръ, отъ дЬто 
иц&Ьпшвъ Русия. 11рк1Ъ русско- 
турската война, той ОЬше опъл- 
ченецъ. Пр-Ьзъ 1882, той основа 
въ Пловдивъ по желанпето на 
княза Багомборга в-Ьст. Съедине- 
ние, на който 61)ШС н'Ько.1ко вр^ме 
единъ отъ редакторитЬ, С.тЬдъ 
това, той Шпе окржжонъ украви- 
тедь въ с11верна България, и по- 
«шнж въ Ломъ (1850—1892). 

ВерЕОвскв проходъ. Плании- 
ски проходъ, по пжтя отъ Ломъ 
за София; 1«455 метра надъ мор- 
ското ранните. 

Верлвнскя договоръ. Пр1^зъ 
юииг 1878, въ Бер.тттъ етанж 
копгрссъ оп> пр1цставителе на 
евра1к>йск1ГгЬ силп, похь пр-кдс1т- 
дателството на Бисмлрка, канц- 
деръ на Герма)1ската нмперпя. съ- 
бранъ да прегледа Сапъ-Сте<|»аи- 
сваи договоръ (виж. Сань-Сте- 



фански договоръ). Тоя конгресь 
чрЬ.гь Берлинския договоръ нг»- 
мЬни Сап.-Стсфа1гсш1я въ ущт>рбъ 
на Русия. По Берлинския доIн^- 
воръ, Руспя задържа въ Азия само 
Карсъ ц Батумъ безъ Крзерумъ. 
Въ Кврииа, ;^емптЬ отстлпенн пЬ- 
папр1иъ на Черна-гора бщохж 
намп.1енп, а наП-мяогч) пострада 
България: тя бпде расаокксана 
на княжество България, между 
Дунавъ и Стара-планива; южната 
й часть, лишена огь достхпъ до 
Бкю море, обра.зувА една нова 
турена область, Неточна Румелия, 
която се управляваше отъ едтгь 
христяпскя унравигсль, назначепъ 
ш Ь години съ съгласието на 
Европа; отъ другитЬ части на 
1>ългарпя. ЙГакедопия и Одрин- 
ско останжхк подъ прямата власть 
на су.ггана, а Нишско, Ппротско 
и Враненско мнн;кхж въ вла^тЬиие 
па Сърбия и с1^верпа Добру,-ика — 
подъ ахастьта на Ромжния. Грь- 
цин нрид(1би обещанието за по- 
земно расширение въ Кпиръ и 
вгь Тесалия, кое1Х) обкп^анне Тур- 
ЦШ1 испълни подъ военния па- 
тис1гъ на евронейскптЬ сили. Ав- 
стрия доби ранр^шекие да окупира 
и да угг1)авлява Босна п Херцего- 
вина, за да обеспечц тишината на 
съпрЬд-ЬлнитЬ си области; н тал 
окупация се пзв'ьр1ии кръвопро- 
литно, защото населението, което 
б11П1е се борило за свобо,'щ. не 
искаше да зам1^ни едно чуждо нго 
съ друго. Най-оегнЬ, судта1гъгь 
тр11бван1е да направи въ азият- 
скитЬ п европеПск1ГгЬ си области 
ре<))ормп. БерлинскпЙ договоръ 
доби отпоатЬ, отиос1ггелио Бъл- 
гария, едно м}ико изменение. Виж. 
Съединение и кнпгитЬ Берлин- 
ский догово^уъ и неговата основа: 
Санъ-Стефанскии прслиминаренъ 
договоръ^ пр11Водъ отъ оригинала 



— 127 — 



разв 

■рва 



Я. С. Ковачев7., 1878): 
4итЬ на Б^рлинс^тя кон' 
^рес^, пргЬве,ть на български Т. 
Пкоаомовъ (София, 1м84к 

Верлявъ. Столлца на Прусия 
и огь 1У71 ц иа Германската им- 
и-])1Ш. на р. Шпре^ 800 кнлом. 
на сЬвгро-нсггогь отъ Ипризъ: 
1^580,000 жит. (жпт. Бсрлинеця^ : 
огь тазгь и Б^лински), Въ 1>. 
кна Ж10Г0 хубави паметияии. За 
раз8ЕГТЯ).гто на нагкагЬ и нскус- 
та ома много прЬвъсходнп 

В1'Деяая: универсатетьть, осно- 
ванъ въ 1810, е едпнъ отъ най- 
зо^гКтЬжителнитЬ въ Германия ; 
Ерал<:в. <^нблпотека съ 50,000 тома. 
в П'*-ш'Че отъ 10.000 ржкопвса: 
«юиомил иа пауки^^> (съ обсурва- 
торйй) н на искусствата, академия 
ИА архшчлггурата п др.; старнй 
музей съ галсрпп на извайки и 
на картони; повнй мужй, единъ 
<ш» н^й-богатиг^. иа с1гЬгд: пЬ- 
ПШЕО театра; тгЬвческа академия; 
мл^го дружества за наукитЬ и 
искусствата. Много благотвори- 
телни заведения, болници и др. 
Нъ наЙ-ноно нрЬме Б. е станжлъ 
нноги важепъ фабричеиъ и тър- 
говски Грядъ, в е си1]р;{анъ по 
жолАзниин в^ь всички главни точки 
!1 ма Германия, а и на оста- 

^ [и.па. Гралътъ е аа(»бнко- 
^епъ ОП» стЬна сь 19 врати, 

П. е съграденъ на едно равно 
и1к-ьчдипо поде, оть което има го- 
.1' г..)дп за жателегй: лЬт1>. 

т I. която с*' отражавл кгь 

п1^ька, е веспосна. и об-тади 
прагь се издигатъ по<ггопнно ; 
иъгъ зйм1ц студътъ е еднакво го- 
^1ип•. Понеже пЬма стръмнина, 
мцдщ 04» застоява въ улнцнт!!, 
та пг м схЬдствпя, които 

вс1ар.':1 тесно да си пр-Ьдста- 

вм. Въ Фрнлрихова улица, една 
отъ в^й-дс^ритЬ, около 3 ввлом. 



; гтъга, н1;ма пито едивъ I^)акъ 
ианадолнни1.е отъ единия край до 
др у гня . А ла въп р Ькп тия <>сте- 
ствепи несгоди, градъ1ъ е расълъ, 
особено пр'Ьгь иосл1ццптЬ години, 
извънредно. Въ 1858 населението 
е било 4о5,000; въ 1871 то е било 
825,389 (включително 21.000 вой- 
ника ; въ 1875, 9*зО,8Т2. — Въ 
XIII вЪкъ, В. е билъ мадко п6- 
вече отъ едно рибарско село: той 
станжлъ важао м-Ьсто като ср!*- 
доточенъ градъ и столица па е.хна 
гол-Ьма държава само когато Фри- 
дрихъ Внлхелмъ (1640 — 88) 
билъ съедннп.тъ от,т14лнигЬ хер- 
цогства, оп> които Прусия е сега 
съставена. Ан<ггрийцнт1; влЬзли 
нь Нерлииъ въ 1757, руситЬ въ 
17*>0, французетЬ въ 1806, п го 
окупирали 3 години. Въ 1878, 
еврепрЙскптЬ сили подиисахж тамъ 
едпнъ догоноръ относително Нето- 
чния въпросъ (ВИЖ. Берлински 
доюворь). — « Има сл^дии въ Бер' 
линг^ еж думи, които често се 
срЬи1агь в-ь книжнината. Т6 еж 
отп»ворътъ даденъ огь единъ во- 
денчарь на прускин краль Фрн- 
дриха Велики, ког^ан^ '(4)4 краль 
ги заплаткалъ да му аеме па сила 
насл^нето (земя), ако го ие даде съ 
доброгь. Тия думи се упагр1>Г»нвагь 
като поговорка въ всички подобни 
обстоятелства, сир., кпга1Ч> силата 
се емчи да нгцвие иа правото. 

Берлнозъ. Фракц. ком11озито|)'ь, 
сьчшшгелъ на Проклятието на 
Фауста^ Ромео и Жулиета и др. 
(1803 — 1869). 

Верка. Въ фортиф. тЬсно про- 
странство, което д:^ин бруствера 
отъ рова. То гл>тки за намаляване 
натиска набрустве|>а върху с^гЪната 
иа рова и да задърж<ч пръстьта, ко- 
ято се рони при падаж-то на не- 
ириятелскитЬ снаряди, да не пада 
БЪ рова и да го ислълва. 



— 128 — 



Ввоиудскя 0-вн. Купъ острови 
въ Аглаигпчеоки океанъ ца сУ,- 
в*фь отъ АнтилитЬ.; 15,000 жит. 
(па Аягдия). 

Вернярденъ де сенъ-Пнеръ- 
Франц. списятель, авторъ на 11а~ 
всп ц Виргиния (М\М —1614). 

Бернардъ (Всмики св.). Пла- 
нннскп проходъ въ АлпигЬ, Швей- 
цария, 3,371 метра надъ мор- 
ското равнищо, съ проч\та го- 
стоприомница до самия връхъ ла 
П1)охода, съгра^гена в^ь 962 за 
пдтиаццгЬ-по!иойнииа иа Рпмъ. 
Тая гостоприемница казватъ да 
е н^й-виеокото 7кнлтио въ Е1- 
вропа. Въ иетж жпиЬштъ десе- 
тина монаси, които сь своит11 бла- 
городни кучета отъ Сепъ-Бер- 
нардска норода, еж спасили живота 
на стотпни пжтници отъ зимнптЬ 
мразове ц с1гЬгове. 

Верпаръ (КлавдиИ). Отлпченъ 
францу;з. фпзиологъ. направил ь 
важни фпзяологпчески открития; 
авторъ на Фиеиолотята и пато- 
ио^1ята на нервната система, 
Храненето и разеитието и др 
(1813 — 1878). 

Вбрнаръ (Сара). Знаменита 
Франц, актриса, родена въ !8-45 
въ Амстердамъ, отъ баща еиренгь 
и майка холандка. 

Верпв {ЛудХ Германски поетъ 
отъ епрейското племе (1786-1837)- 

Вернявя. ИталвянсЕИ архя- 
тек1Ч>ръ, ваятелъ и живопнсецъ. 
Кц.'Ш(ч1лиата колонада на Св. Петрт. 
въ Рнмъ е построена отъ иегч! 
(1598 — 1680). 

Вс^рсовъ ( Берн%цернь), Нор- 
вежсЕп драмату])гь в новелпстъ, 
род. въ 1832. 

Верв еторфъ. Зиамеипть да н- 
сш! министръ човЪколюбецъ; ое- 
нопалъ яемед1злческо дружество 
и една гатЬма болпицл в'ь Конин- 
хагеиъ, раздавалъ грамадни ми- 



лостини, освооодилъ мужицитвон 
11712 - 1772). 

Верв^нлн (Якоеь, Иван% Да- 
на1и1ь). Знаменити швейцарска 
математици (1654 — 1782). 

Бернъ. Столица на Швейца^)- 
стсата конфедерация; 48,000 жит. 

Верово. Село въ струмска каза; 
6,000 жат. 

Веронъ (Д-ръ Вас.). Българ- 
ски народенъ д-Ьецъ и книшов- 
пякъ, сестринъ синъ на Пиерь 
Перона, чието презиме приеть 
въ Германия по негова покапа. 
Добилъ образованието си въ род- 
ния си грндь Котелъ. нь Краево, 
въ Цариградското патриаршеско 
уч1ииим^ Куру-чешме [шгава въ 
Куру-чешме се учили и други 
българчета, между които и Раков- 
ска] н въ Одеса; а курса на ме- 
дицината сл1>двалъ въ Мюнхенъ 
п свършилъ въ Бюрцбургъ. Б. 
бнлъ първий дипломиранъ л1^карь 
въ Търново (1856) в съд*Ьйству- 
валъ за ггросвгЬ1цението на съна- 
родницптЬ си, както и за отстра- 
нението на гръцшггЬ владици отъ 
Бк1гария. Отъ 1864 до 1872, той 
С1и1ъ директоръ на българската 
гимназия въ Болградъ. Отъ посл^Ьд- 
ната дата, той жнв'1'»е па1гь въ Тър- 
ново, и се занимава съ .т11карската 
сп практика и съ книжнината, Кшь 
жовицтЬпронзведоипйнаБ.сж Бьл- 
гарско-Фрснска Граматика (15у- 
курещъ, 1859), Логика (1861), 
Българско^ Немска Граматика 
(Болградъ, 1868), ЧовЬкь вь сра- 
внение съ животните (Болграхц 
1870), Зоология (Русе, 1886), Ар- 
хеологически и исторически ио 
л^дбания (Търново, 1887), и др 
Род. въ Котелъ въ 1828. 

Беровъ (Д-ръ Лиерг), пГ.-рано 
Беровичъ (Петрг х.). Знаменигъ 
български списателц род. въ Ко- 
телъ въ 1797. Добилъ образова- 



4 
I 






— 120 — 






лврти си въ Буку[№11гь н Бра- 
Вовъ, а пистЬ въ Мюихенъ овър- 
ЯКЕДЪ мелицшьчта. Огь 18И2 до 
1Н:1д, Б. бнлъ с1Крж;кенъ лЬкарь 
въ Крагво (1*умж1шя», атЬдъ ко- 
«в се (лтеглилъ въ частенъ жн- 
вогь въ Паризъ. Б, ко8то мнну- 
млъ за Ш1Й-обрп:1оил1пП бълга- 
рпгь въ 1Л1иви ирЬмо, е пцсллъ 
ш бъдГч фр&шц гръц. и герм. 

№ШЦВ. 

На български Б. написахь и 
■адлхь въ Брашонъ едая7> букварь 
|1й24^, К(>Йто се прославчлъ въ 
Бъзгарип подь името рибениИ 
€ук4арь, нярсчецъ тъй. :ш1иити 
въ ■е1Ч> нма гри изоб]1!икепи11 ла 
жавотвя, огь които едпито е дел- 
фаиъ. Тоя букварь направилъ 
01г1;вратъ въ кплнйското учение, 
като нлкЬстнлъ нлусгвцдата и 
а<:алтпрн; въ вего се ирЬ11ор;кчва 
лаавасгерс^к^гга асш в:{а1]миоучи- 
тсляата мртода; до 18152, той 
ввдкп> Г) ииданпн. Нг^целинъ го 
«вали ктч» тндобръ огь кой-дач^ 
.11 Оукварь. Н. ще е помапьть 
ц>-ячо па иашото училищно 
1п^;|м,1; 1 ще. защото Априловъ в-ь 
К1шас(сш1 сц Мчсщи ва сегашното 
^V«V|/). ^^чгнпе го сьрадва яа д(т.» 
(имцчоокн:- ушипеца. 
; I ■ 1 1 ь главната си нни- 
Лковиа д11Ятелиость ва члткш е- 
дп: вл Франц, еяикъ той е на- 
оиъ едпиъ редъ иарад»кс41лиа 
^^ I по Фн:^цка^а и Химн и- 

Т-. :ио каингално съчинение 

отъ 1гЬко1ко тома, той излага своя 
трорвн :$а лр>оисхождеии(ггоиа свЬ- 
т«. кояш ие лоб1иа удобреннето 
на 41''1>'11}'%'Ка'1'^ ак^иемии. На гер- 
маискв гяшсь той е написа.1ъ кии- 
ш за сдовЬиоката философш! (Пра- 
I.. 1л.".Г>1 н на гръцки ралш! бро- 

, И1. 1'ю[)гево, убитъ огь 

н , 111 убийци въ 1871. 



Вертолегь {Ел, Л.). Отдичен-ь 
(|фапц. хпмикь. Техническата хи- 
мии .1,1ь;ки за сегаппюто си сТг- 
сгомиие много на Б.; тоЙ открилъ 
о(5ссшарптелиигЬ свойства на хло- 
ра и нриенособлеиието имъ въ 
избЬлване платната, уиотр11бение- 
то на вжглин1ага за чистене во- 
дата и др. Ос^^боно важно е съ- 
чаневиего му Ххиличина сгатшка 
(1748 - 1822). 

Беръ {Кцихъ Ернстг). 0тличс1гь 
п^рмавскн биологь (1792-1876). 

Беръ (Пол^), Франц, ученъ фи- 
зио^югъ п полптикъ (18:33—188*)). 

Бесарабия. Русока областц на 
румжнската граница ; 1,420,000 
жит. руси, полици, иолдавцн, ата- 
си, българе, гръци, ар.менци, е- 
врни, 1гЬмцн. татарь' и цнгане. Гл. 
градъ Кишеневг. ГолЬмо производ- 
ство на жито, царевица л овон1ия. 
}Киг. бесарабег^ отъ дЬто н бе~ 
сарабат, — ПългаретЬ ночикли 
,^^1 нанун^агь Кмгприи и да оти- 
вагь е^тМ,ъ руескитН войски въ 
Русия. и.меино въ Весирабии, огь 
1792 ; наа-мно1'о се ирЬселилн 
СчтЬдъ русско-турската война въ 
1829. ИзселенцитЬ еж главно оть 
южна България, Ямболско и Сли- 
венско. Идна часть се ц]гЬселилц 
огь Кс^сарабия ъгъ тапричесиа гу- 
бериня, нъ ио-вечето отъ тпн пр-Ь- 
селенци се извръщалв пакъ въ 
Бесарабшг. 1>1|Лгярското население 
въ Русин, споредъ Бу.^иловачи, с 
9Т.000. 

Весенеровъ способъ за 1гра- 
всно стоманата, или ;*а чистонс 
жел:Ьаото. Снособь, измиатенъ въ 
иапи>то врЬме отъ шведецъ Бе- 
семеръ, 

Весака. 3;иивъ отъ КгеЙско 
море, па западния б|гЬгь на Мала- 
Лзия, б.тозу до входа въ Дарда- 
нелския протокъ, среща о-въ Те- 
иедосгь. 



— 130 — 



Весконечевъ: 1) без-ь край, 
вЬчснъ: духовний зкшють е бес~ 
конече-нь. 2) Миого продължите- 
деиъ; бесхонечсиъ плть. Оттувса 
беа^онсчносп). 

Беоконечпн величивн. Вели- 
чипв, които ек пб-гол^мп иди п5- 
мал1Ш огь всЪка дадеиа воддчила. 
11р'Ьд'Ьлътъ па иървитЬ е бег^со- 
нечностъ (о:)гтчаома вь мат. сь 
зпатп! со\ а ма Пескопсчно малки- 
т11 — нулата. 

Весворвстяе. Отсжстине на ко- 
рист1>, пежслание отъ страна на 
н^Ького да ииилЬче за себеси полза. 
Бескористенъ. Който се ржководн 
отъ бсскорпспк'; ипукибескорист- 
пость, свойство ка бескорнстеиъ, 
некроене постигането на н*коя 
облага. 

Веепоиовщнва. Христянска с<^ 
ета въ Русия, която ие при по- 
8навг1 свещенотното. та нЪма попове. 

Ввспрввципенъ, отъ лат. прим- 
ципиумг (прпип^ипъ). Който и'кма 
принципи, основнп пачала, твърди 
у (гЬждения. Оттука беслри нцип- 
•ностЪщ състояние па н1>маяе прин- 
цппп; бесхаракториость. 

Беспрвстрастевъ. Бднакъвъ 
Еъмъ ВСИЧКИ, пслицепряятеяъ; кой- 
то не жрътвува истината, кога 
разглежда 1г111;оя работа: беспрм- 
страстенг сл&ия, кргинкъ, исто- 
рикъ. — Беспристрастие, бсзъ пе- 
справелдиво пр-Ьдпочптаяе. 

Веспрфкословепъ. Безъ прЬ- 
кословие. ирЬпирни, въчражепие ; 
безспореиь. 

Веоребрепнцв. Опия, които еж 
раад1и1и аа спасение на дуишта 
си вспчкпя си светски пмогь. 

Веотактепъ, отъ лат. гактумг 
(такть). Който посткпя пеум*ла, 
безъ ержки. БестактностЬт неум-Ь- 
лость. 

Бесхврввтеревъ. 1{ойто и1ша 
добрьхарактеръ, който и'Ьма твърди 



уб*Ьждения, непоетоянвнъ, бесче- 
отенъ. Оггука бесхарактерносчъ, 

Весцеревопевъ, огь церемо- 
ния. Който не пази обпчайшгг!» 
приличия. 

Беец11леяъ. Въ който 1г1ша ни- 
каква 1гЬль, както с^ сзучн. 

Весчеотве. КсЬко д^^Йствне 
противно па чсстьта нанася бес- 
иестие^ ерамъ, позо{)Ъ. Бесчестенъ- 
Въ който н+.ма честь. БссчеспА. 
Посрамявамъ, позор^ж; обесла- 
вямъ, ди1павамъ отъ добро име. 

Бесъ. Персидскнй сатрап ь, който 
убилъ Дария Кодомапа, и б1иъ пя- 
казанъ о1ъ Александра Велики. 

Беседа. П исмено слово, оби- 
кновено съ нравствено задър- 
жа ппе. 

ВесЬдувап. Приказвамъ. 

В01е по1ге, фр. Собств. значи 
черснъ звЬрь. Каракончо. 

Бетонъ, фр. СмЪсь огь варь, 
пЬсъЕЪ и кремъчни камснчета ; 
употр-кбява СО за подводни по- 
стройки. 

Бетулвиъ. Летуще масло, което 
се употр+^бява аа джбене кожи. 

Ветховевъ. Зиаменптъ герм. 
комнозиторъ, съчинптель на Сим- 
фонии н Сонати (1770—1827). 

Бехавнъ (М.). Знаменигь герл 
космуграфъ (1430 — 1503). 

БечхвпЯ' Кафрски племена в-ь 
Е)жна Африка. Б.ск изобщо кротко, 
па в страхливи, и всШз племе 
се навгара под> управлението па 
главатаре, които упражняватъ 
надъ него патриархална атасть. 
Споредъ д-ръ Ливингстона, всЪко 
едно огь тия племена се именува 
по името па пЪное животно, в1ь- 
роятно на жив<тнп'о, на което 
въ пр^-аигннигЬ вр-Ьмена се кла- 
няло; т*гка едно 1иеме се нари- 
чало маЙм^'иовци, друго — а.1и- 
гаторовни, тр('то — рнбовци, п 
т. и. В. иматъ теино поиятие за 



132 



Вяблвотеваръ, гр, Управвтрлъ 

на Гл1^>лп<*Т('КП. 

Бвблиофялъ, гр, Сжщото, как- 
вото е бпблпоманъ. 

Ьвблвя, гр. (итъ вивлиом, кли- 
птц сп]). нЛй-отличната книш). 
Свощепо Иислннс (ВсгхиЙ и Ни- 
ви Гк -.иигЬть). 

ВявакЪ} бввуакъ, фр. отъ герм. 
д., която значи буденг. Располо- 
женне на войска на полето, подъ 
открито небо, беаъ шиаткп. Отту- 
ка 6ивуа^и;пг. 

Бвгяива, лат.-гр. (отъ &ис\, 
дважъ; гамось, бракъ). Двоежен- 
ство; това, д1зТ0 да нма н'ЬкоЙ 
дв1> жени. 

Бвдпвй. Индийски баснописехо, 
ЖИ1г1иь прЬдн Инсуса Христа. 

Ьвжуг фр. ДрагопгЬицость. 

Ввжутервя фр. Търгуване съ 
драго1гЬнности. 

Виж) геръ, фр. Фабрпкантииъ, 
или Г1.]и'овоцъ на драгоц^Ьцносгн. 

Ьнзонъ, хол. Американски двпъ 
волъ; животно отъ отреда на дво- 
екопнтнптЬ, покрито въ прЬд- 
иата часть на гЬлото съ длъга 
въдтчпн косми. 

Виввадрятепъ ворень, лат. 
(огь бисг^ дваж'ь; квадра^-умг^ 
квадратъ). Корель огь четвърта 
отопспь иа едно чпсло (матем,). 

Бвквадратно урввиение ; .^ат. 
Въ матем, уравпонпе, въ което 
най-голЬмата 11тепс'нь на нензв'Ь- 
стното с четт.ртата. 

Вяквадратъ^ лат. Проиаведо- 
пието па едно число, поашожено 
само ва себе т]}и пжта; запр. 81 
е бисвадрата на :з. 

Ввлатераленг, лат. Двустра- 
веиъ; 6н.\атераленг контракть, 
коитра^ггъ, който задхьжава дггМ* 
страни: 6и.чатерално сходство-- 
ония случаи, въ конто синьчт» или 
дъщерята въснроизвоида признаци 
И на д»;гга си родителе. 



Вялвтъ, фр. Расппскй за втсвтй 
или иа мр1/>иш1ние 11*и1л11, кдто 
въжелЬ-чноилтенъ влакъ, иараходъ, 
и др. ; записка или распнска гре- 
И1а пари, дадени за участие въ 
лошрии : ^%отари4:нъ би^лич^. 

Ьплият10пъ(Елисавгта). Най- 
знаменнтата английска п1;вица на 
вр-Ьмето си; дъщеря на германски 
нузвкантъ, родена въ Лондонъ. 
Б. Сила и духовита. За пояснение 
на нейнатадуховптость расказватъ,- 
че когато Катери па II п]»1.дло/1шла, 

Чр1й'Ь ЛОНДОНСКПН си и0СЛ1ШНИ1П., 

да ангажира г-жа Б. за с.-пе- 
терсбургскня театръ, п'Ьвпцата 
попсшиа възпа^>аждеяие, което 
се ввд'1ио на посланнвка непо- 
м^рно. <ВсеросI1ЙСЕатаиш1ерат^^и- 
11а » , заб1и*Ьжилъ поела нп икътъ. 
«не дава пб-вече па министритЬ 
си». «Тогава», отговорила п1^ии- 
цата, «нека накара министрпгЬ си 
да й п-Ьштъ*. (1709 — 1818). 

Ьвлионъ. фр, Хилядо мтитиона. 

вик'! <Гзиио\1г^фр. Л1ибовиопнсмо. 

ВШек йоих. фр* (а^б. зн, сладко 
писмо). Любовно писмо. 

Ввлротъ (Пр^)^11ее^Тодоръ).НаЙ- 
великиЙ хпрургъ на ов^та, по прс^- 
исхождение ншедъ, който жнв11е- 
ше въ ВЪна; създатедь на опе- 
ративното акушерство и па една 
школа професори въ Австрия и 
Германий; вършитель на най-см^и 
иперапин, межд^' кс>ито такъвя, ка- 
квито пр'Ьдн него никлй не б-Ь]пе 
правать, като р81;го1Ьоп11а, епНю- 
го1110т1а и пр.; и съчнпитоль на 
огромно количество съчинения, н'Ь- 
кои пр'Ьведени на всичкнтЬ евро^ 
пейски езици (1829 — 1894). 

Ввлъ* аигл. Законопроектъ» вие- 
сенъ въ англпйския парламенть. 

Ввля, фр, Кл;б6о отъ слонова 
косгп, въ билярдната игра; ка- 
менно вшшчр. ко*пч) употр1и5явагь 
въ игра дЬцата. 



— 133 



Врлжрдг, фр, Чртирежгълна 

11р|адг*^г«1мт« маса отпррдь съ въя- 

ватн иагорЬ крпшцп н об.тЬч<'ни 

"^ '*Vкк»x па конти се играе чр1^аъ 

к- били (гь тонпц иарицц(!ма 

опашка). 

I :Л'г I кклвзмъ, поео^лат. Си- 
употрЬ^яште като мо- 
.ш. .ж< ^^>,. метала, именно среброто 
■ алдтоти. 

Вшлеталвсть. ново-лат. При- 
■П.рв;^ипк:ь на Г|ПМР1:4Лннма. 

Бшабашшя, т^лТнс>пцктп>,хи- 
1вдиа^ь: ифпцеръ въ Турция. 

Ввверевъ, лат. Двоенъ: би- 
п€рна еьедиш:нг1е^ въ тг^м. съодн- 
врпяо на ДВ* прости тЬл.ч (еле- 

Ьваокп. фр. (огъ лат. бисг, 
лшжз» ; ок\^усь, око). Двоенъ лор- 
нсть; д[юс<гъ и^лескопъ, сир. т(^ 
дгскоггк който състои отъ Д1ГЬ 
тсаорсдин трябида, пр-Ьзъ коитм 
се гледа съ д1гЬтЬ очи с«11и*В|г1»- 
ненво. 

ВавонЪт лат. Двоеп.юлъ: въ 
алибр. и.чрлжрнир, което гъст»» и 
<т> два •и1^1га, съединени съ бЬ- 
Лга 4* илп — , 

БнятувАНь* 11р'Ьвъра№1мь съ 
бпить. 

Бавтг, ир. Платнева лвиц^, 
се у1ищЛ/шпА при кръво- 
ие 1ии ш ирЬмисю! ни раин. 
■& ваи1хв&тн. или на счупени 
гйд^сш! чпсгп. 

Бяо. Знаменйтъ фраиц. астро- 
вогь, фвзак-ь п химикъ (1774 — 
1»б2>. 

Бвографвческв, «/'. Животоо- 
ввоаггслрнтч жл:1пс'онпс«телеиь. 

Баогряфмя, гр, (огъ тюс% жи- 
вотъ: графо^ пишж}. Жипогоипп- 
оащр, ;кп;1П('«>ппсание. 

Бвогрвфъ, гр. Жпвотоописатсль, 
«яа11е<л1нсателъ. 

Бвоерасоаъ. Норвежски рома- 
вшггь, род, 0Ъ 1832. 






Бяолоп1лесвв> гр. Който се от- 
пас» до ополтията. 

Бнодогвя, \р. (отъ ваюсь^ жи- 
воть; лпгосг^ слово). Наука за 
жннота— проис.х(>/К,1еннето му, за- 
коинт!. па развитието му и др. 

Бнолог%, гр, Уче1гъ по биоло- 
гията. 

Бвоявгяетвавъ, гр, Животенъ 
магиети;^мъ или мссмеризмъ [отъ 
името на д-ръ Месмера, открите- 
льтъ на силага на жнвотнип ма- 
гпетпзмъ], жизнена сила, която 
сжществува у вс11кого, у кого по- 
вече, у кого пб-малко. Тя се про- 
явява като способность на единъ 
чов11къ да дЬйггвува върху дру- 
гиго бе,тъ повидпмому веи;еетвеип 
срЬдства, чисто по атиннието на 
духътъ си, та да проиявоа»да в-ь 
пего каквито си !це дЬйствия и 
мисли — да ускори на или закъ- 
снява биенето на пулса му или 
диитнето му, да го докарва да 
чувствува, че му е топло или че 
му е спдено, че каквото яде е 
сладко или е пзрмиво, 'Н- е нада- 
репъ са. неесте<твгна сила и др. 
так"ьви. По месмерическата теория, 
нервната енергия на д^йсп'иу1хще- 
то лице надвнна на оная и» лицето, 
иадъ което се дЬйствува, както едпиъ 
силонъ магпитъ надвива па еднпъ 
слабь; и на десетина души сямо 
едпнь е сгоденъ да се д-Ьйствува 
така върху него. 

Месмерическото състояние се е 
приспособявало съ сполука въ 
л'Ьк5'ванего на н^кои нервии бо- 
лести. НЬкои псл-Ьаователе на 
месмерпзма — хнмицп и физици 
като Ьлзеотслна, Врайда, Райх- 
генбаха — не допушагь, че н"Ь^ 
каква сила их1иза въ несмерп- 
ческигЬ случаи нзъ хЬЙству1ЖП1е- 
то лице ц прЬдполагагъ, че жи- 
вотний .мгм^и^^тизмъ е една неви- 
дима п просязаема за иап]ПтЬ чув- 



- 134 - 



СТШ1 1Ч"гно(Ггь, раатЬя«а жгхд"!? вгь 
П11Н|>(иата. и по която с** Д'ЬЙ- 
сгвува силно на нервптЬ. Иппо- 
тизмъть, еои1]имоулц:1мьт% спирм- 
туалнзмътъ, и д. п. се считатъ 
за видои:^1гЬнения на д-ЬЙстваето 
па таи сила. Вшн. Животенъ ма- 
гнетизмъ 710 ппн-полоясите^тп и 
наи^нови ислЬдвания У';г вг1дни 
професорщ съставилъ А. Т. (Тър- 
ново. 1887). 

Бнопъ. Старогръцки поетъ (Ш-й 
в. прЬдн Р. X.). 

Биогигь, огь Био {В1о1), името 
па едппъ франц. гстостноисиити- 
трль, Мин1'ралЪт химически сьста- 
вешь отъ магнезпевъ окисъ. Еа- 
лисвъ окисъ, глниоземь н кре- 
миозрмъ; памЬреиь паЙ-напрЬдъ 
въ окашостьта на Возувий: па- 
нира се въ празнините на волиа- 
иическнтЬ минерали па листове, 
зърна или иопранилпи люсппип. 
У насгь се срЬща въ берковския 
11)аннтъ, витошскня сш-нпгь ц 
др. Обикновено е черъ, кафнвъ, 
зелеп*ь, сивь сь бисеренъ-блссъш», 
особено но равкиннгЬ на ц^не- 
яето. 11р'Ь,гь духалцето се топи 
мжчно; въ солната кнс^зота не се 
раатага; напь.1но <:е рж^лага нъ 
силна сЬрна кпслога. 

Бшпедъ. иаг. Двоеногъ. 

Бярв, герм. Пиво. 

Бирария. Ппвопродавнпца. 

Бнриштя. Държава въ Индо- 
Кигай ; 7,500.001) жит. Столица 
Мандала, Жиг. би-рманщъ, Ьир- 
ианш! 6'Ьшв незавненмо кралс1'во 
до 1886, когато стана английско 
влахЬние. 

Бнриивгмнъ. Английски градъ; 
48;',.''00 /КИТ. Най-важна жслк^ар- 
ска индустрия въ 1']вропа. 

БврхпфеЙферъ. (ГПар^юта), 
Германска акт|»исат драматическа 
писапмка и ромапистка. ( 1 800 
— 1808). 



Бвоагоскн о-вв. Купъ остро] 
около 20, иъ Атлантически океа1 
нрн краПбрЬжиего на Сенегамбия. 
Шкип оть гЬхъ СА {'Дсчч» насе- 
лени сь краддиви днваца отъ не- 
грското племе, копто обработватъ 
царевица, банани и палми, тг- 
двБтъ говеда и коли. На едпнъ 
отъ тия 01Я'рови, Булема, се по- 
селило англичане въ 1792, нъ 
скоро се Гфпнуд1ита да го на- 
пусп-нжтъ норади лошая му кли- 
матъ. На Бисао, другъ едивъ отъ 
гин острови, сь 8,000 жит., има 
апртуписко амшце. Той върти 
търговия съ робе и гоко-речи 
вснчкигЬ му европейски жителе 
еж прЬдадени на тая търговия. 

В18 т1пс11, ци1 8С у111а1 ]Н т1с1опа. 
.1ат. пословица: втори пйпъ по- 
б-Ьаиава оня, който обгоздава аV 
беси въ поб^а. 

В!» <)а1, ^ц^ п1Д (1а1. Лат. посло- 
вица: който дава готовно^ ддва 
дваип, по-вече. 

Бвевввтъ. фрл [соб. знач. два 
пАти печснь (хлЬ^\]. Пексемелъ, 
който съдържа захарь п яйца. 

Бисварк'ь(Князъ Огонь). Прус- 
скп дт.ржатишкъ, до скоро кан1иоръ 
на 1\'рма)1('1;:п'а нмне{)ии и н-ай- 
прЬдииЙ чов^къ въ Европа. Б. се 
счита за обедпнительтъ на Герма- 
ния подъ водителството на Пру- 
сия. Той, при сключвап»гго нафран- 
цу;!!Ско-нрусската война (1871 ),дик- 
'17ва условията на мира на Фран- 
ция, стКхъ 1Ш1'о бЬшс иб-наирЬдъ 
ноннжвлъ Дания а Австрия нъ 
полза на възве;шченяето па Пру- 
сия. Той бкше пр1исЬ.1ательть 
на Берлинскни конгресъ нъ 1а78. 
1и11СТ0 въ вънкатната, така и пъ 
вжт|)1;Н1нага политика, Б. често св 
е служиль с7. всГ.кякви ср1|дсгва, 
за да постига цЬлпч-Ь си. Една 
ОТ' 11 ч^'рта на пе1ч>вото 

уи, бЬне борбата му (гь 



— 130 — 



— 19) и иа сЬп. брЬгь на Африка, 
именни на Киремаикя (1821). Б. 
умр. въ 1850. 

Кячл^ръ (Хариета)^ г-жа Стоу. 
Аморпклнска литераторка, огь чие- 
то 11г|ю е прЬвед^ниЙ на българ- 
ски романъ Чичова Томова ко~ 
мба (1814 — 181»(5). 

Кнгаовъ (Ь\). Германски отли- 
чонъ химшсь н геолоп., авторъ 
на Химичесрса и. Физическа Гео^ 
.<пгин (1792 — 1870). 

ВвтАОЪ (сжръ Л'. /^.). Англий- 
ски отлич1Ч1ъ комиознторъ, анторь 
на операгЬ Р^^ба7^^, Родната Земя 
(1780 - 1855). 

Кдлго. Старобългар. дума, конто 
значи добро, приятно; ^потр-Ьбява 
се въ съставнп думи. 

Кдаговяденъ. Хубявъна гледъ; 
^'глрдгп 1., ирандоподобснъ, който 
^Г'леж.и1 истинень. 1клаговидность. 

гледиосггц вънкашно п|тл1Г1И(». 

Влагоноленяе. Д1)6ра воли, о- 
бнчь, 11иК1и»Г1Птелство. — Благово- 
лявамъ. Имамъ добра поля, бн- 
ва.чгь добрь, до6р1> съмъ распо- 
ложеиъ. 

Клаговоаепъ. Който моришо ху- 
баво. И1Г1К. проматг. 

Бд||Г0в11ревъ. 1{оЙго иопо1гК,явн 
ит1НС1сата вЬри, православен ь : 
князъ Борисъ търновски се спо- 
менува в% нашата цргква като 
6лагоеЬрен%, 

Клягов^Ецене. Едпнъ огь 12-т^ 
най-впжин нраздмнцц, въ иаметь 
на арханпмь Гавринлопцто бла- 
гов^кггне въ Назаротъ Д-Ьвн Ма- 
рин, какво тя щ-кла да роди И- 
исуоа Хршсга (Лук, 1 ; 26 — 38); 
Пра.цпуш1 се на 25-и мартп. 

Клагогов'Ьпв<>. Страхопочита- 
ние; уважение, смЪсоно съ страхъ 
и смирение. 

Благо дать. 1) На богослопекин 
еаикь, всич1ш онова, което дарува 
Богь иа овоигЬ твари беуь ей- 



I 



каква огь гЬз 

2) На обиЕНОВеиия е:1ик1ь нрЪс»- 
д;&ма Добрина: отъ гамъ м ^«аю- 
датень, който дава и.111 докарва 
гол'1>мо добро. 

Благоденствяе. Добруване, че- 
(ггигь живоп»; оть тамъ и бла- 
годенствени 

Благодевотвувяиъ. ЖивЬш въ 
бла[Ч1енствие, въ миръ и довол- ^ 
ство. Ц 

Благодушопъ. Съ добра д^юа, 
сь Добро ер ьдце. 

Благод^телио братство. Бъл- 
гарско дружсогво. Което сдще- 
ствуваше ьъ Цариградъ 1 — 8 
годнин наредъ до нашото осво- 
бождение. То б*ше учредено огь 
н ашата и б-млада нител и геиции 
въ тоя 1'радъ и има1Ио за зада- 
ча да буди духоветК и подп(Т1 
народното съзнание. ЧленопетЬ му, 

НСГиК01'а готови ,ТД р(*б0Т12СГЬ сшио 

за идента, унотр^Ьбивахл всичкото 
си свободно врЬме да размишли- 
ватъ върху ср^дствата да свктн- 
ватъ и 11росв1)1цаватъ съна[>одии- 
цпгЬ си. Съ тая ц1х1Ь. г1* &!лк 
отворили и подл>ржахк бъл[*арсви 
учнлии(явъра:1Ним1и'гинш(Нлан1'а, 
Топь-!;аиин, Лйналл-чешме) па 
проьтраниата турск;1 (П*олица. Уче- 
нициг^ на тия учебни заведения 
бЬхл; главно македончета, зети огь 
работата на баншг11 нмь, градн- 
наре и м.1'Ькаре. ОсвЬнь говя, Бл. 
бр. поддържаше 20-на въенига- 
инци в-ь българското народно 
училище на Фенеръ; 1гЬкои отъ 
1'Ьхъ стан «;ха!1 отиосаЪ у ч ителе 
и еднпь, Измир^^игвкл аностолъ 
и м&ченикП) на бъ.1гарската сво- 
бода. Братсгвото бЬшс и расноре- 
дило да се предава ьсг\г]1л нед'Ълн 
иа въ:1ра(П'нн негр:1М</гнн българе, 
б-ьлгарско четмо и писмо. ФондътЬ| 
иа дружеството происхождаше оть, 
редовни мЬсечни внооове иа члс- 



- 137 — 



воитЬ ну в оть волни помощп; 
«два-кутвя, запечатана а съ едно 
«чкво отверстие ла иеш, ое пол- 
якаше еднжлгъ въ с^дшшата на 
ФьптрскятЬ търговци и занаятчии 
М првбврА лептата пмъ. Начнна- 
ПлетЬ. па и най-л:Ьятелн11тЬ чле- 
нове вв това учреждение, бЪх» 
плоферци г-да Лазарь Карамнн- 
хоагь п Лазарь Дагоровъ [тогава 
студешъ вгъ медицинското учи- 
дкше], търновии г-да Иванъ Пва- 
вовь в Дасвалъ Паскаловъ, еоп* 
рав8|Евецъ г-нъ Никола Мин- 
«ювк Постояшгай дкловодптель на 
дружеството бЬте г-къ П. Му- 
сФввть оть Пазарджикъ. Това тол- 
кова вяродополезно учреждение 
врАвраш дЬятсдностьта си сл-Ьдъ 
оевоФодвтсавата война: токо-речл 
а с атад г Ь ву членове нанусплкхк 
Царвградъ сд^ъ освобождението. 

Вявгод-^те;!^. Който правн до- 
бро в&коиу; чггтука благодЬте,яень, 

БдвголЪвнецъ. Оня, комуто е 
ваправено д*^бр^. 

Влагод^внвв- Доброто, което 
лрввв в^люй. 

Кввгоевъ (Димитрп). Дпрек- 
юръ ва пловдивската семииарця*) 
твял^ 1370 о 1875; първий, 
воАто ньвелъ зв}'«шата метода въ 
това ^-:----1 . тогава расадникъ 
ва П( 11ето въ б-мгарско, 

I авт единъ Букварь но 

па 11 на Изяснения на 

%к#о/>я.— Ь., родомъ оть Само- 
вовъ, бахь свпфшолъ унпверси- 
тетсвв вурсъ по историята въ 



') 1Ьо«апекмо учжлтц», п жоето е 
д^З^и, Ишй гь овФВ4 ар^>о 5 иасао учв- 
ЛВ1. Ог^ топмшвятЬ бутрои учи- 
аю ш ряяао съ яего стоод сдю га- 
1у««е<иго » егжро-^горокото. Ако и да 
1^ а^чил семя&риа, ти бЪше са мир- 
ов» |^тлпц*. Духовното ние ну дами 
<М» «» ^(а яе се втор&чЕатъ п оого 



Русия. Той билъ учителствувалъ 
отколко години въ Харковъ в 
една година въ родното си м1игто, 
Богато поелъ управлението на 
пловдивската семинария. Учени- 
ческото дружество при сегашната 
пловдивска гимназия е основано 
по нсшво насръдчение въ негово 
вр{>ме. В., човЬкъ съ енергична 
воля и незавнспмъ характеръ, 
строго осжждалъ пловдивските 
български първенлизавсЪкат^хна 
ненарлввосгь въ народополеанит^ 
работп н открито изобличавалъ 
лк>боугоднпцнтЬ на турцнтЬ. Той 
почншклъ въ 1875, на около 45- 
годиш на възрасти Б. оставилъ 
никакви рхкоппси, копто не се 
зпае дали ех упазеяи. 

Благояадеждевъ. Който дава 
добра надежда :<а бжджщето; от- 
Т5'ка б^яагонадеждность, 

Бд&гонаи^ренъ. Който е съ 
добро пам1;ренн(', който е безъ 
омвсъль, снр. безъ задна п^ль; 
оттука благон(хмЬрсность, имане 
добро намерение. 

Влагоправве. Добри нрави, 
добрп навици; оттука благонра- 
венъ, 

Бдагообраяве. Хубость, прп- 

личнос1ь. почтено^ть. 

Влагоподучве- Добра сполука, 

сполука бо1ъ спънка; добруване» 

Благопрветоевъ. Прллпченъч 
хрпсимъ : опука бла^ю71рисгой- 
ность, приличие, хрисимость. 

Елагоприятствуванъ за илп 
на пЬлю. благоприятенъ сънъ 
за плп на н1-»п1о. Спммапшъ да 
стане това иЬщо. Оттука блого- 
приятства. 

К.1агорасположвнъ.Благоо1ио- 
пепъ, д<»б1»(';к(м;пчл(чгь. 

Благороденъ- Който е оть 
благороднишггЬ. Въ прЬно<и см. 
много иочтбнъ : благородна душо. 



— 138 



благородна обхода, благородеь/щ 
^шгледг. 

Влагородвикъ, лшож. благород- 
ници. Клпиь р;иф('Д7. чо1гЬци, кои- 
то ш) ройст.енпето си или но при- 
вилегия, дадена тЬмъ отъ царя 
или кня;^а иа държавата, (;то}ктъ 
п6-гор'Ь отъ другитЬ граждапе. У 
нпсъ. както и въ друга н1>кои 
държави, това различие законитЬ 
не допуиштъ. Впж. Аристокрация, 
Влвгородство. Качеството, чр'Ьзъ 
което и^Ькой е благороднпкъ. Въ 

ПрЬнОС см. ВЪ;ЗВИИ11!Н()СТЬ, поч- 

тсность: благородство на сръд- 
цето, на егина^ на стила. 

Благославялъ. Чов^^ъ благо- 
славя Бога^ като му въздава хва- 
ла, и чоеЬка, като му желае до- 
брото, щастието. Духовно лице 
кога бдатславя н1>кого туря пръо- 
титЬ си, каквото да образувагь 
по дв15 букви изь името на Спа- 
сители! (И. X.). 

Влагоеловенъ. Който по Бо- 
жията водя добрува. 

Влягосъотояние. Добро състоя- 
ние, добро положение. 

Благость. Доброта. 

Влаготворевъ. Който докарва 
добро ол1'.д(.твие. 

Благотворителевъ. Който пра- 
ви добро; оттука благотворита- 
ность, правене добро. 

Благоустройство. Уредность. 
Влагоустрояеамг. Добр^Ь уреж- 
дамъ. 

Благоухание. Хубава меризма, 
добрь джхь. 

Благочестие. Разбрана набож- 
но(пъ, истинско богопочптание, 
припознаване благоговейно бо- 
жествените истини и живгЬяне 
споредъ тЪхъ. 

Влагочвпяе. Добрь редь, по- 
редъкъ. Отгука благочинно^ вь 
добръ редъ. 



БлажепствувАхъ. ЖивЪш че- 
стито, добрувамъ. — Блаженг. Че- 

стптъ, и!дстливъ, който дс»бр5'ва; 
божи угодцщгь. Блаженство. Съ- 
сгоннието на блаженъ чон-Ькъ ; 
официална титла на българския 
екзархъ : Негово Блаженство 
Иосифъ I. — Евангелска блажем- 
ства. Учението па Писуса Х1)и- 
ста (Мат. 5; 3 — 12) 'за 9-тЬ 
доброд"Ьтелн, за които Богъ дарува 
блаженство. 

Вламврап. Корга, неудобря* 
вамъ, осжткдамъ: камарата бла- 
мирп министерството. 

Влавъ, фр. Укоръ; нсудобре- 
нпе, исказано отъ събрание на 
отговорепъ или отговорни нему: 
бламътъ на народното сгбра~ 
н«^, на окр» съвЬтг^ на град, 
с*в*гк. 

Блдпкн (Лдолфь), Едииъ огь 
най-пр11днитЬ французски поли- 
тнко-икономисти, авторъ на Исто- 
рия на Политическата Иконо- 
мия въ Европа отг старо врЬ- 
мг до днесь, и др. Сл11дъ звер- 
ствата, извърп1ени отъ гурскигЬ 
башибозуци въ пнротско, аишско 
и л'Ьсковско при потлЕПКването 
на едно въстание (1841) въ сио- 
менжтит{1 м-к-тностп, Франц, пра- 
вителство [виж. Пиротски въста* 
ния ; Ал. Екаархъ], испратяло 
В. да ий1'Ьдва станжлото: н 
схЬдствието на пзучването си той 
обнародвалъ вь знаменитата си 
кни1'а: Уоуа^е еп Ви1каг1е (Ижту- 
ване въ България) (Парилгь, 
1843]. Въ тая книга В. взлага 
между друго икономическото, земе- 
л:к1ческото и индустриалното съ- 
стояние на българетЬ. Б. е билъ 
пран1анъ да изучва още Корейка, 
Алжирия и финапциалното иаю- 
женис па Лондо1гь (1798 — 1854). 

Бланко. Ноп.на заиадъо тъ Саха- 
ра, най-с1>верцата точка ца Африка. 



— 140 - 



оПука блудний синь въ Еванге- 
лието, което значи заблуденъ илн 
сбърнллъ пжтя на шюота. Блуд- 
ствувамъ. Извръшвамъ блудство. 

Влуненбнхъ. Зкамеиитъ герм. 
е(ггегти()йс1гп'гатель. Неговото Рл- 
ководство 1ю сравнителната ана- 
томия и физиология е прЪведспо 
токо-речи на всичкнтЬ европейски 
езици (1752 — 1840). 

Влуяфилд^ Английски поетъ, 
обугцоишвата (1766 — 1823). 

Влуачдн. Швейцарски юрпо 
консултъ, 11ро(|)есоръ на междуна- 
родното право въ М10Ехенъ и п6- 
посл:Ь на иолнтнческптЬ паукп въ 
Хайдеабергь; авторъ на цЬнна 
политически и правни съчинения; 
род. въ Цюрпхъ въ 1808. 

Блъсковъ (Илия Р,), СъврЬ- 
меионъ 6ъл:гар. пов1|Ствователь и 
сгаръ учите.1ь, род. въ с Дълбо- 
ки (старо-загорско) въ 1839. И. В. 
се училъ при баща си Р. И. Блъс- 
ковъ и учителствува.ть отъ 1857 
до 1860 въ с. Айделшръ (снли- 
сгреяско) и отъ 1860 учителствува 
въ Шуменъ, съ една пр-ЬсЬку.ика 
оть 5 години, пр11зъ които е бп.ть 
училип;. инсцек1Ч)ръ. И. Б. со от- 
личи ц'ь пов^ствователната наша 
книжнина съ първообразни пов Ьсти, 
на които съ,т:ьржалгието с земено 
изъ нашия народепъ жнвоть. Т1> 
еж: Изгубена Станка^ първото 
издание отъ която е печатано на 
бащиното му име въ Болграосъ въ 
1862, и която е инада горещъ 
цриемъ въ България; Злочеста 
Ергстанка (.Русе, 1870), която е 
имала още пй-горещъ. па и п6- 
заслуженъ приемъ; ДвЬ сестри; 
Три поеЬсти; Лияпь баща- сияе 
Градинка^ пб-поатЬ, Градина, 
което е излизало въ разни м+вста 
и вр'ю1ена; п редъ книжки, оза- 
главени Китка^ които ст^държать 



разни повести п расвазп. 11. П. 
редактира сега сппс. Палитникь, 
Блъсковъ (Райко Ил,). Б1>лг. 
учителт> и слмоу1гь-списатель въ 
периода на въз])аждането пи, род. 
въ Кшсура (карловско) около 
1818. Училъ се въ родното си 
м1кп'о въ една отъ отаитЬ на мя- 
тоха [тогава въ Ктисура в1шало 
още училище] при нЪкой си ка- 
лугерь от. Константина на тога- 
вашнитЬ науки: русски букварк 
часословъ (наусгннца), псадтирь 
и апостолъ; всичкото си друго 
знание той придобидъ чр^ъ са- 
мообразование. Въ своята авто- 
бпографийка той споменува, че 
като искарал'ь и сеЬтчето, та зна- 
елъ да чете в'ь цръква и да 
канерва, той стан&лъ много 
важно лице въ родното си м^иуго; 
и още б'Ьл1зЖи, че въ онова 
врЬме само въ Копривщица и въ 
Габрово имало както 1р'1>б вало по то- 
гавашния азаимноучителенъ редъ 
наредени учшаища. Учителството 
почнжлъ въ 1837 въ е. Дълбока 
(старо-загорско) п н4й-мпого у- 
чителствувалъ въ провадийско е 
силистренско, дЬто съ негов(»то 
зал11гане се основали много ц])ъквп 
и училища. Пр-кгь 1869, Р. И. В., 
гоненъ огъ грънкитЬ владици, се 
прину,гнлъ да б-Ьга в'ь Рум&ния, 
дЬто стоялъ до 1880. Тамъ той 
учителствувалъ въ Волградъ [то- 
гава тоя градъ билъ подъ власть- 
та на Румжния] н Плоещъ. Пи- 
сателството му започнжло въ Вол- 
градъ съ сппс. Духовень прочитг 
(1862). Отъ тогава неговата кни- 
жовна дЬятелность е бнла непр-Ь- 
станна; другитЬ негови новрЬ- 
меннп издания еж : Дузсовни книж^ 
ки (Волгр., 1864), Умилии^. (Бу- 
курещъ, 1871). Яова Бг.\гария 
(Гюргево, 1876). Славянско брат* 
ство (Букур., 1877; Русе, 1878Х 



Васгаешлкь (Варна, 1881), и ае- 
пшггЬ пб-глдвни кин^ковин про- 
Езш*дения еж: Вукварь^ Сборнчкъ 
отг ранни съчинения (зЛ1иио съ 
Д, В. ТТопосгь) рнсказъ Стоенчо 
Ж пов1;сть Изгубена Станка, ЕО- 
ятс» е пр^Еарала ^колко изданш! 
к е даза сяленъ потикъ на на- 
шото саносъзнанде. Писателството 
за ТШ1 пов^сгь пратезава синъ му 
Нлш. Р. Н. Б. починж въ Русе в'ь 
18Н4. 

Влюетмтель. Който съб.тюдава, 
строгь пазвт<мь, стража (на за- 

г», прави,1а). 

Блюхвръ. Прусскп фелд&шр- 
шагь. докаралъ съ пристигането 

увр&ме поражението на Бона- 
при Ватерлоо (1742—1819). 

Влшкл (Дж. Ст.), Английски 

гсатель, шотлаахецъ ; на българ. 
е преведено цеговото съчинение 
В^жо^исо думи за умственото^ 
фияическото и нравственото са- 
моразеитие а809 — 1895). 

Блакстонь (Сгръ Уйлиямь). 
ТвърдЬ отлпченъ анг. юрискон- 
султ», авторъ на Тьлкуваньм 
прху ваконитЬ на Англия (172Я 
- 17801. 

Бдакъ (Иосифг). Шотландски 
ХЯМП1ГЦ развнлъ теорннта на 
«погтАпата тоилипа>, върху конто 
почива неговата научна слава 
(1728 — 171)9). 

Ьо«. лат. 1) Американска змия 
веотровна. дебела, длъга отъ 5 
ди 10 хеТмСЪ огромна сила-2) Единъ 
В1хь мека кожа или пероншна, 
совго госпожптЬ нос1а;гь на шнята. 

Воадбалъ. 11оо.тЬднпй маврски 
Х^ШЛУ на Гранада (1481 — 1492;. 

Б«АЛО-Добирео (Никола). Зна- 
юшггь Франц, поетъ, авторъ на 
Олтара, Ласлания^ Поетическо 
икуество и ир. (1636 — 1711). 

Воясере (Мил. и Оюл,). Допма 
Срйтя, отлични гсрм. археаюзи; 



посл^дний е авторъ оа с^ьчннс' 
иието Памятници отъ архитек- 
Т1^ра по Долни Рейнг отг VII до 
XIII ^кг (М. 1786 — 1851; С. 
1783 — 1841). 

В01С0надъ. Едп1гь отъ пай- 
тче1гагЬ Франт;, елинпсти (1774 
— 1857)- 

Во()ековъ (Павелгу Единъ отъ 
главннтЬ (Организатори и герои 
на Анрилското ньстаиие; прЬдсЬ^ 
датель на привременното прави- 
телство въ Панагюрище, родомъ 
отъ тоя градецъ. Б., буен-ь мла- 
деягъ, б*ше напуснжлъ наукитб 
си въ медицинското училище въ 
Царпградъ, за да работи по при- 
готвя нето на освободителното 
движение. Когато турцит!!, йтЬдъ 
юншнки отпоръ огь панапорци, 
зехж наза;|,ъ Панагюрище, Б. спо- 
лучи да избегне и стигне въ Ру- 
мдшня; нъ той занесе съ себесн 
грж,хна болесть, огь която се по- 
мннк на другата година въ Рьр- 
ново. Въ Вткурещъ той издаде 
20-на броя огь в^Ьстникъ ВсЬни- 
дневний новинарь. Отъ него има 
нрЬводени : На сила оженване 
отъ Молиера п Бъдни ве^ерь на 
Коледа (8-и пкт. 1851 — 17-покт. 
1877). 

Вобвнъ, фр. Въ телегр. единъ 
впдъ гнбелъ, па който навититЬ 
питки с& металически; т11 ех н 
изолирани като ек обввтн съ ко- 
приненъ конецъ. 

Вобошево. Село въ дупншнка 
околия, което се ата ви по хуба- 
вптЬ си винн; 2,000 жит. 

Вобруйсвъ. Руссю! гралгь пъ 
минската губерния, съ 1ф11аость, 
при вливането на 1гЬка Бобруйка 
въ Березина; 28,000 жит. Скеля 
на параходигЬ, конто плуватъ по 
Березпна и Дн^пръ. Доста голЬма 
търговия, ала въ рлцЪгЬ на еире- 



— 142 ^ 



птЬ. Французеа^Ь обсаждали Б. 
иапразио. 

БобрЪу рг/с. Суховодио мдЬко- 
пита!К1ио животно, отъ ра:}реда 
на гриза читЬ. Има кгьсо, дебело 
ткю. Заб-Ь^гЬжителпо е по остро- 
умието, оь 1шето си П[>яви жи- 
дищата. Жив110 въ общества. Храна 
се сгь кората на дърветата. ЦЬни 
се аа кожата си п за сккпо1гЬн- 
ната мокрота касторий, която се 
добива огь двЬ торбнцн, прЬдь 
дирппка иа нсивотното. Бобрьть 
въ Европа е токо-речи истр1;бенъ. 

Ьобчевскя [ивтрь). СъврЬме- 
непъ български иублицистъ и об1щ^ 
стврнъ дЬец,ь, който ра:^ви доста 
гол'ЬА1а дЬнтелноггь и показа една 
С11^10<пъ и постЬдователность като 
опознциоиеръ иа Ст. Стамболовия 
режимъ; редакторъ иа варнеискп 
полцт. яЬстн. Черно море (1-Й 
му брой 9 юн. 1891), прЬкратенъ 
пр^зъ 1890. В. е сега (1Н97 год.) 
пр1цставатель въ народното съ- 
брание. Той е младъ и, до кол- 
кото е изБ^сггно, притежава до- 
машно образование. 

Боб чевъ (Стефанг). Бъл га р. 
пубдвдистъ, кнажовникъ и об- 
щественъ д]1еи:ь, род. въ Еленд 
прЪзъ 1853. Училъ се първо- 
начално въ родното сц м-Ьсто, 
дЬто се запозаалъ съ фраиц. и 
русски езици. Въ 1868 г. по- 
ст диилъ въ медицинското учи- 
лище въ Цариградъ. 11р1»зъ 187*> 
избЬгнж въ Одеса за да се 
избави огь п р Ьсл^1.ва н п 1гга и и 
ТурскятЬ аадсти» които по поводъ 
па тошватппгЬ събития въ Бьл- 
Га1)им, го подозирах* въ качество- 
то му членъ на печатарското дру- 
жество Лромишление^ прЪдсЬда- 
тель на Македонската дружина 
И др. н. Прк^ъ 1877 той посташи 
въ московския универснтеть н 
овърош правнитЬ науки (18Ь0), 



сл1ць което се установи въ Шов- 
дпвъ, д-Ьто съединението го па- 
.м-1>ри ди|)екторъ на правосжджто. 
С.гЬдь ирЪврата на 9-и авгусп>, 
той се принуди да емигрира въ 
Цариграл:ь и посл11 въ Русия. 
Сл*1иъ завръп1ая1гго си въ Плов- 
див ь (1НН9), той се залови за 
идвокатството. Въ румелийско врЛ- 
ме той бЬше пр11дсгавитрль на об- 
ластното събрание, сега е такъвъ 
въ народното събрание, 

Публицпетическата и книжов- 
ната д-Ьятелность на Б. е била 
пепрЬстаана и неуморима, п за- 
хваща огь много ранна въз- 
расти Оню въ 1866 — 7. той 
редашпралъ едно рхкопиеио в1'1<тг- 
ничй Утро, Първий му публи- 
цистичоски трудъ, подъ заглавие 
Сегашний нашг езшп се отпечата 
въ цариградския в1Ьстнцкъ Маке- 
дония (брой 9, 1871.1; а тгървиЙ 
му кнпжовенъ печатанъ трудъ е 
едпнъ прЬводе1гь расказъ Нобо- 
днснието на Дунава (Цариградъ 
1871). Като студенть па медицин- 
ското училище, той знмагае участие 
В1> бъл1'арскитЬ вЬсгници, които 
се издавахА онова врЬме въ Ца- 
риградъ: Македония, Драео, На- 
пр-Ьдькь, ВЬкг, и по едно вр'Ьме 
редактираше Читалищ (1В74), 
както и в-Ьст. Депь (1874 — 6). 
По-главнптЬ му кт1Жовип тр,удо- 
ве пр:Ьзъ тоя периодъ еж: Осман- 
ска история отъ г-жа Фгоре, Исто- 
рията на Геновеаа съ притурка 
иа повЬсть Величко и Ивань^ 
Ключгтъ на науката отъ Брюера, 
Пмтуванс около с^та и др. Въ 
па-хвечерието на русско-турсдата 
война, Б. редактираше въ Буку- 
рещъ политически в. Сгара-пла- 
нини, ВЪ ко?гго изначало се под- 
писваше подъ псевдонима С. Б^ 
жанъ. Пр^зъ вр^Ьмето яа студен- 
чеството си въ Русия, той написа 



- из — 






вь руоскпя печатъ, межлу друго, два 
расвваа изъ българския живогь: 
Баб^тла Рада, ДЬвичая скала 
I втяографич('Ски очеркъ На- 
родния обичаи болгарь. За по 
схЬдиото си со^чипспве (именно 
Ш Семейното право) той е на- 
градевъ съ сребъренъ меда.гь отъ 
Има. Рус Географ, об [цество. 
Сх1ть оо.вобожд<^пп»:'то, Б. б111пе 
единъ отъ реда1п:орн'гЬ на в1и.гг. 
Марица ц епис. Наука, СхЬ^дъ 
еьедав«наето захвавл; съ М. Мад- 
янрова, издаването на в. Новини, 
юйто трая до 9 авг.: н стЬдъ еми- 
гранството основа, еь М. Маджа^ 
рова, спис^ Юридически прЬгледг н 
Бш^арска сбирка^ конто сггъ \ЯЯЪ 
остаик да ре.тдктира самъ. Отъ 
освобождението насамъ иеговигЬ 
я^главян шшжоввв трудове с&: 
Штор%1Я на бь^иарския паро/Н 
ПО д-}гь Пречека, учеб. :*а ср-Ьд. 
ЗГ^их; Кратгкъ учсбникь върху 
българската история; За събира- 
нето и изучвансто на народни- 
т* юридически обичаи; Жинзи- 
фовш; ЩуЬьлсдь на българския 
глечатъ нгь Фотиновскп юбнлесвъ 
С^фННКЪ п др. 

Б. ошриаиува 25-годишвш! 
юбилей на литературната си х^ 
ятедность всрЬдъ доспи обширно 
съчуветвае ир^зъ 1896. 

БоглАЛОвичъ. Русски поетъ, 
а8Т1)рь па рояаитическата поема 
Дуаа-нька 11743 — 1^03). 

БогхявОвит!^, (Модсстъ Ив.). 
Руоска ворнепъ И(пч1рпкъ, .геие- 
ъ-лсйтенаптъ п пр.; авторъ на 

сторияга на в(^снното искус- 
сг*о, Военната история на срЬд- 
>тг* *#ховс (1805 — 1882). 

Б^ГДАяцв. Оело въ Аврать-хн- 
сарскгга 'кукушскагд) кааа; 3,К50 
ЖЕг*т *ЛТ1 които »$Л00 българе. 
осшииягЬ ту])Цк1' 

Бм|ми>%* Най-вииоииА връхъ 



на Ср^дпа-гора, падъ Копривщи- 
ца; 1,572 метра надъ морското 
равинп|.е. Съст^зи огь два вр'ьха; 
ГолЬми и Мали Богдппъ. 

Вогднханъ, монг. Официална^ 
та титла па натайскин нмпсраторъ. 

Вогнвя. Епическо басноаювио 
божество отъ женски по.гт». 

Вогобоязлввъ. Който СО бои 
огь 1к|га, койп^ му се покорява. 
Еюгобоязливость* Сграхь отъ Бога. 

Ваговвч!. (Мирко), Хърватски 
поетъ (1)0Д. 1816). 

Боголюбовъ (А. Н.). Отличеиъ 
русски мариннсть-жпв1)пнсець;жи- 
в^е отъ много години въ Париггъ. 

Боговвлв или богуивлв. Бд- 
новр-Ьмешна религиозна секта въ 
Българин. Основательтъ й билъ 
нЬкиЙ сп понъ Богоми.тъ, който 
жнв1иъ въ в^екмето на царь Пе- 
тра. Пр^полага се, че богомил- 
етвото е било одипъ протестъ про- 
тивъ гръцкото влияние въ Бълш- 
рия, ц ц^гьта му е била да отърве 
България отъ това влияние. 

Богомилството е било см^сь огь 
ппаликянството и български ези- 
чески вирвании. Учението на бо- 
гомилнтЬ е било д^уя*1"*''ТИческо, 
спр. допущало слществувапето въ 
свкта на Д1гЬ пач;иа — добро и 
Х10. БогомилитЬ учили, както гио- 
СТИПНТ11 и мапихеиг!!, че 1г1иий 
ов1;гь е направенъ не оп» лоброто, 
а ОТЪ з*1ото, спр, не отъ Бога, а 
отъ дявала, и че паишгЬ тЬла еж 
тъмнини за божественитК души, 
та тр1»бва да ги умъртвяваме съ 
трухь и поетъ, за освобо;кденнето 
на дунпггЬ. Богч>мили'1'1; пр11гс'1'а- 
ап1н;ии Бога като сжщество не- 
видимо ц бестк1еснс1, нъ въ чо- 
в1>ш1са ||№рма. Богь ималъ двама 
синово : пб-старнП Сатанаилъ, а 
по-младий - Иис.усь. Сатанапл ь, 
когато се възгордкгь. изгубнль 
божеството си, та стаплить сатана 



— 144 — 



и зелъ да паностп на чов11цитЬ. 
Сл1цъ 5,500 год. оть създанието 
на св-Ьта, Богь пронодить сина 
си 11исусу1 на земита да азбами 
чогЬчеството отъ сатана; и И- 
исусъ не се въплотнлъ в-ь истинна 
плъть, а зелъ само привидно г!ио. 
За Д1зва Мария богомплптЬ ушлп, 
че тя бала само видима жена, нъ 
нЬмала гЬло. Оть цялото Св. Пи- 
санно, гЬ приимали само Псал- 
мт1> и ПророцптЬ, 4-гЬ Еванге- 
лия и АпостолскигЬ ДЬянпя. ТЬ 
отхвърляли таинп'вага и обряди^^^ 
на пръкната. Споредъ тЬхъ, хра- 
мовете били жилин^а на лошит!^ 
духове, камбанитЬ— дяволски трд;- 
бн. Обикновените богомили се же- 
нили, нъ нриималн развода на 
хепата Между тЬхъ имало сьвър- 
шенНщ които ниадд брака за 
гр1^ишо състояние, та се не же- 
нили; и тЬ се гнусели оть д-Ьцата. 
защото гн считали за мамопцчии^а 
или дяволска рожба. Най-главната 
тЬхна маштва била Отче нашг, 
и нйй-важний имъ обрядъ — кръ- 
пюнието съ молитви и възлагане 
евангелието. Вк^дьржанпе отъ ме- 
со и вино, и изобщо трезво1ггь Шз 
живота е била гюсна отличителна 
черта. БогомплптЬ не увазкавалн 
кръста, защото той би.1Ъ послу- 
жилъ за бесчестие и смърть на 
Спасителя. ИконитЬ счпгалн за 
идоли, и 1гЬмали мноп^ празници. 
Богомилската цръква имала само 
епископски и сврН1еннически чи1гь. 
Еписко1гьтъ на всЬка нейна •> 
бласть се казвалъ Д-ьдьць и бплъ 
изборно лице. Богом1иигЬ не били 
само противъ цръквата, нъ и 
против-ь държавата; тЬ не прп- 
ямали учението, че «царь п бо- 
лерн Богомъ суть поставени». 

По гомилствгггобилопуснхло дъл- 
боки корепе вь Бь1гарпя и раз- 
дорите, конто то причинявало ме- 



жду народа били една отъ гла- 
вннтЬ причини за падането на Бъа- 
гарии нодъ византийската власть. 
Въ 1118 Алексий Ютпсиъ, върлъ 
непрнятельна еретицигЬ, изгорилъ 
водителя нмъ Василня; ала [Гоне- 
нето не ги истр-Ьбнло и въ вргЬ- 
ме на мохамеданското завоевание 
на Ба.1кански полз^островъ, осо- 
бено Босна (Х\1 в1>к'ь), нпе на- 
мираме, че наЙ-.\шогото отъ вЬ^о- 
отстхпнпцптЬ хрнстяне, конто при- 
гьрнхли нЬрата на завоевателегЬ, 
би.1и отъ тая счмгга. 

Вогомоловъ (И, С). Бдшгь 
оть най-даровититЬ русхзкн архи- 
текторн (18.12 — 1886). 

Богориди (князъ Стефапг), п6- 
рано Стсфанъ Богоровг. Високо- 
поставенъ турски сановникъ, «кай- 
макаминъ» (госнодарь) въ Мол- 
дова, съвгЬтникъ на турския по- 
слапиикъвъС.Петерсбургь, санос- 
скп князъ, и др. Б. е бплъ бъл- 
гаринъ оть Котел ь, вн^тгь на 
Софрония Врачански^ п е билъ 
добилъ образование на фрапиу.зскв 
и гръцки въ Букурен1Ъ, и П1>-се1^ 
нЬ изучилъ турски въ Цариградъ. 
Съ не1Х)вата подкр1>па се издЬй- 
ствуваловъ 1 858 да се ржкоположи 
на епископски чшгь Илариоиъ 
(виж. Пларионг Макариопол- 
ски) за управпте.111 на бтктгарсчшта 
нрькпа вь Фенеръ (Ца]>иградъ), 
и се добило ферма нъ за сгьграждане 
голЬма цръква на М15СТ0 незавядипя 
парак1нсъ. За тая цЬль той и по- 
дарилъ собствения си домъ, дЬто 
едвамъ пр1>зъ 1896 се въадпгнх 
единъ великол^Ьпенъ храмъ, въ 
името на св. (.>гефана (1770—1859 
въ Цариградъ), Биографически 
бЪз^шап за Б. се намиратъ въ 
Нглгарски Книжици (Цариградъ. 
1859): аг Слово^ казано вь бк1' 
гарската цргква отг Н, В, Бла* 



— 145 — 



ИК 



дшсатхл се. Макариополснаго на 
счуле^ата ва девятипитЬ на тю- 
лойншя кпявь..,, 

Вогорядя (Енязъ Александра,). 
Сшгь на Ст. БогорЕщо, първай 
гдлвенъ управитель на Неточна 
РумсАим, която улраа]ява 5 го- 
дите, цгь а1ф. 1879 до апр. 1884. 
Ю1'ато и а мЬсгото яу се назна^ш 
Га^рии.1ь Крьстетшь. А. В., въ 
{НцЕлонна възрнстц зшв^о сега 
часте1гь жн11ип> въ Парнзъ. 

Еопьршчъ(Адам%). Словенски 
ученъ, сьнркмениикъ иа Трубсра, 
сьчишгтель на първа грамачнка 
на езика сш 

Вогоров%. Село между Араба- 
коиашка цроюдъ и София» при 

ето генера-гь Гурко, стЬдъ па- 

его иа 11лЪве1гь. разбп тур- 
ците п проправи пхтя си за София. 
(1877 — 78). 

Богоровъ (д-ръ Ив. А.), п6- 
р1111и Богоевъ (Ив.), п още пГьраио 
Андреевъ (Пванчо). Бъаг. киижов- 
иакъ и аублицисгь въ периода 
на иашото ктдраждане и заб^тЬ- 
хпгеле]гь иуриганпнь кь «^ию», 
уо!Д01ГЬ оть Карлово. Б. б^и|^' се 
утоъ п ьрас^пашиио при даскалъ 
Райко Поиовпть въ родния си 
•*^*'^ -ць, Д01гЬЛ,т11 въ гръцкото у- 
г!е Куру-чршме въ Цариградъ 
11, пи-сетн-Ь, въ една одйстса гпмна- 
зяя. СлЬд^ь ^анотднтио умнтел- 
ствуване въ Стари-Загора, Б. о- 
таше,гь вт. Г|)'куреи1ъ птамъпа- 
печатолъ своята Пх^рвикка Бмл^ 
' '' 'чца \1^раматика\ 
I. това Б. се явява 
1гь ^плискц дЬто основава вЬст- 
вазп» Бл.лгар<,кн Народенп Па- 
^^сгник^ (1846), нрЬк1>ъстенъ на 
Вмлгарски Орель (огъ цървпЙ из- 
|11алв само дни бу^ои, а шъ втй{)НЙ 
— са«о 31. Въ 1М47г Б. основалъ ; 
жь Царигра^хъ българска печат- 



ница н Цариградски^ ЕЬстнгиеь^ 
който 1Ч)й рода1Ггиралъ иървигк 
три години. Прк^ъ това врЬмо 
той дцршь българсК1ГгЬ д:Ьцг1 съ 
прочутия расказъ на Е. '1>ое Чу- 
десиитЬ ма Робинсона Крусо. Въ 
1851. Б. е въ Букурещъ п тамъ 
печати своята Всеобща География. 
Въ сжщата година, той с^г усло- 
вява за учитель въ Шуменъ, д:Ьто 
учптелствува дв-Ь години. При о- 
бявяването на Кримската война, 
той отива в*ь Паризъ, дЬто свръ- 
шва медицината. (^д1;дь това, на- 
мираме го три години лЬкарг. въ 
Пловдивъ, посхЬ въ Петерб5'р1'ь 
[тамъ се прнима на ауденшш отъ 
императора], и скоро въ Букурещъ, 
д1;то издава в. Народность. Не се 
минува много и той е въ В-Ьна, 
д:1лч) печата доста сподучения си 
за онова вр1>ме Френско-Бжлгар- 
ски рЬчш1кг (1809) и съвсЬмъ 
песполученняси Бмлгарско-Ф^кнг- 
ски рЬ^1игисъ (1871). Б. редакти- 
рате въ Пловдии*ь нркзгь 1879 
снис. Наковалня; той с и автор1| 
иа Книговище, Упътване п други 
брои1у|)ки и книжки. До смьртьта 
си, той се ползуваше съ пенсия 
(1818 — 1892). 

Богословие. Науката за Бога, 
пб-ос^беио науката за христян- 
ската в11ра, сир. за историята й, 
источницигЬ м, ученията Л, цър- 
ковното управление^ дльжноетит-Ь 
иа пжгтиря и на наоомит!:. и др. 
Богословски. КпПто гс отна(111 до 
Оо1*ословието.Богословъ. Който знае 
богословието, или, който пише по 
талг наука. Виж. Теология. Бого- 
служение. Всенародно почпглне 
Бога, По церковннтЬ наредби. Бо- 
гослужебенъ. Който се отнася до 
тая служба. 

Вогосцасаенъ. Покровителству- 
ваемъ оть Бога, 

10. 



146- 



Вогота (Санта^б-де), Столица 

ра Ка1умбия (юиша Аиерива); 

95,000 жнт. 

Воротворкк. Почита мъ като Бога, 

обожавамъ. Боютвореие, оботяпапе. 

Воготъ. Ваш. Бохотъ, 

Богокрянялъ. Пазенъотъ Бога, 
подъ Божията закрвля. 

Богочестнвъ. Който чествува 
или тачп Бога. ЧлсиоветЬна княж. 
сЬмойство се споменуватъ въ на- 
шата иръБва като богочестиви ; 
лск.1ючение црави само князъ Бо- 
риг/ь, който ср спомопуиа като 
благовЬренъ. 

Вогочестне. Чествуване, почи- 
тане Бога. 

Богочов^въ. Богъ, който е 
велъ на соОесн 'г11лото, образа на 
чов11ка ; Богъ въ илъть, Спнъ 
Божи. П. Хрястосъ. 

Богоявление (Водици). Празд- 
никъ аа сиоменъ кръщението на 
И. Христа въ Норданъ, на в-и я- 
нуария. Богоявлеиски, който ое от- 
нася до Ногиян.тоннс. 

Богуолавъ (Любковицг), Чеш- 
ски ппс;1тель, анаменитъ П]гЬд- 
ставитель на класицизма и пяте- 
шественнЕЪ (1462 — 1510). 

Богъ. Творрцътъ. Създательпь 
Вседържитсдьтъ на св^та. Богове 
нарпчатъ мннмнтЬ създателе и у- 
прав1[теле на свЬта у идолопоклон- 
цитЬ, и самит^ идоли. 

Воденсво еверо. Герн. име на 
Консганцско еверо. 

Бодепщетъ (Фридр.). Герм. 
поегь, авторъ на ПЬснитЬ па 
Мирза Шифи и пр^водцтелъ на 
англпЙскиН! и русскитЬ най- 
добри снисателе. Род. въ 1819. 

Бодевъ (Лг^к.). Франц, шете- 
шественикъ: до 1801 исл1цвалъ 
два пжтн Вандпменова земя. 

Бодъ. Знамсиить германски а- 
егронолгь (1747 — 1320). 



Бодянекий (Осип. Макс). Мо- 
лорусски списатедь, нървий руе^ 
скп славистъ сл'1М> М. II. Пого- 
дина; памиралъ се въ бански от- 
нопюини съ ченюкия учехгь П. И. 
Шафарика и др. (1808 — 1877). 

Воереско (Бос.). Румашски по- 
лнтикъ, род. въ Букурещъ въ 
1830. На 18-годишна въ:^расть, 
нрЬзъ прЬврата въ 1848, писалъ 
въ румйнскигЬ в1кп'ници подъ 
псевдонима Ргиаси! Ношаи. Сл*.дъ 
това, той бнлъ прннуденъ, за да 
се избави огь прнатЬдванин, да 
побЬгне въ Паризъ, д:Ьто свър- 
кшлъ курса на правото съ док- 
торатъ въ 1857. Една година пЬ- 
напрЪдъ, когато засЬдавалъ еон- 
гресътъ въ французската столица, 
той отправплъдо пълиомощницитЬ 
Мемоаръ по тюлитич^скпя и ило- 
номичсския вьпрось на Молдо- 
Влахгм, който направидъ доста. 
голЪмо впечатление и ибнародвалъ 
съчинение ^^-млнш^ г*«*д» ^7а-. 
ргикскин договорь. Друго п6-ваишо' 
негово с*Г1чинение е Сравнително 
ивученаг на прЬстлпленията и 
накааанията отг философччсска 
и юриди^^еска гледна точка. Б. д 
бнлъ прЬдс1цатель на сената и 
^гЬколко пжти министръ въ оте- 
чеството си. 

Боерн. Холандски поселешш, 
първи, които се поселили на иосъ 
Добра Надежда (южна Афрпка), 
едиьгь и по-ювина 1уЬкъ стЬдь от- 
критието на тоя край о'гь Васко 
де Гама, именно въ 1650. Алгли- 
чанетЬ заа1ад^1и въ 1815 Кап- 
щать или Канскага каюния и 
нстикади боерпт!» пб-на сЬверъ, 
въ Трановалъ. БоеритЬ повторно 
извоювахх независшюстьта си въ 
1880, откакъ разбнхя няколко 
лхти англичанегЬ. ПрЪзъ 1895, 
една чета англнчане нехранимай- 
ковци о1Ъ 700 душя, иодъ ир1д- 



I 



I 



— 147 — 



1ЯТСЛСТВ0Т0 ца гаотландеца д-ръ 

Е^Ймслна. хайдуншн назгь1тж 
въ Триагши ь, иъ бидн зирибси.ч 
отъ боеритк По тоя случай, гер- 
маисквй вмператоръ Вп^хелмъ II, 
вцвдва г 'ическа ар^деЬ- 

хвгехя на ; , : ката република 

Кр\хсра, ц ьъ лнглия останлгх 
попаренв оть сгъбитието. БоернтЬ 
ое занинавагь съ сео го въдство 
ш земедкше, и живЬгкть по селски. 
Оттука названието Ьосг, солачъ 
«рачъ, както гсрм. Ьаиег. Виж. 
Трамеваля, 

Воецай. Римски фпло(у>фъ, 
съ>{кнктеаь на кннгята Фи.<о- 
сочеха ут^ха (470 — 524). 

Вожморъ* Иосъ на Атлантп- 
чесхк овезнЪг западно крайбрЪжне 
8а Сахара. Порту1^лцпгЬ ^оби- 
пивдн и4й-напр^дъ тон носъ въ 
1433» и дали му името, което значи 
9калчесп мосг. 

Воаюсха. Който ирииоддежи, 
или е СБОйственъ, на 11(1га. 

Во«ествен%. Свойствонъ на 
15ора, който происхошда оть Бога ; 
нр(1>;1внимъ. шиостнжамъ. Боже- 

СТвенОСТЬ. СВиПсТВО и.тн СУЛШОСТЬ 

па божественото: П11инсху;кдение 
оть бощесгвенъ псточникъ. 

Воааеля. Вий:. Неофит^ Хит 
лен&арат. 

Во^Купнъ, тур. Орхжне на1Ч) 
товузъ: употр^явало се въ старо 

вр*|1Л. 

Войевя. Галски паро^ть (М-п 
«1къ щЛая Р. Хр.). 

Вой ч«» ноевода. Прочутъюнакъ- 

г - , оть с. Цепаранп, който 

11. : вл+кТьлъ сь четата сн вь 

р}ГОСва служба, си желание, както 

М"^гтр^евъ, да докара освобожде- 

нл Българки. Б., сл^дъ 

п то на одринския миръ, 

(,, ха хване цакъ гората. ^За 

юаа русит!» го прат1ии ^^ два- 

изта му братм на заточение въ 



Снбиръ. Тамъ, една попгь, ти» 
братя, скокнйлн оть сч*^ната на 
ти1.рд|П1ата да бЬсап.. При 1Жй- 
чанети, единъгь брать си счупилъ 
крака и Бойчо го заклалъ, за да 
се не »ж*п1. Останжлнт]! двама 
нЬшн пр1>зъ Русия стигатъ до 
Цариградъ. оть тамъ въ Стара- 
планнна, Д'Ъто. Бойчо пр^каралъ 
хайдушки животь хгкти 21 годи- 
ни. Той ногинжлъ въ едно сра- 
жение съ Зейнилъ наша. 11зк1> 
стннй Тотю воевода е неговъ 
учеинкъ. 

Вокачао. ^^наменигь втал* 
поетъ и лптсраторъ, авторъ на 
Десето&неиниха (1313 — 1375). 

Вокль. Биж. Емклг, 

Боксъ, англ, Бпене съ юмруци 
въ Анг.тия, любимо забавление 
на англнчанетЬ съ в'Ькове. Бок- 
съгь ималъ едно врЬме въ Англин 
так'ьви отлнчнн покровитсле като 
царь Алфрсда и 1*нчарда Ш. Той 
нмалъ и :1.1атнш1 си нГ.кь. ко1'ато 
професори публично обмвнвали 
желанне^ч) си да даватъ уроци «но 
благородното кскусство на само- 
защитата»-. Въ 1817, русскнй царь 
Николай бнлъ зрнтель на е,аннъ 
боксъ за награда въ Англия. Прц 
сключването на бокса, нобЬднте- 
льтъ билъ црЬдставенъ на царя, 
н той СО рд;кувалъ съ него. Тоя 
е послЬдниЙ пжчг, въ който цар- 
ски ос^5п сл нрнг-жтствушкш на 
едно отъ тия отвратителни зрЬ- 
Лйша. Сега боксъгь е отнсяв1к1Ъ 
обичай ц въ Англнн. 

Бовсл^рь, англ. БоеЩ|, който 
се бне съ юмру1у1. 

Ьовъ (д-ръ Карч4^ К). ,-Гермвп- 
скп анатомистъ, прЬобразоватолъ 
на л-ЬчебннтЬ :«1вед<*ния въ Сак- 
еонин и распрострапигель на у- 
чениига на иГ.нската школа; нро 
фесоръ въ лайпцигския ухгавер- 
ситетъ и директоръ на клиннче- 



— 148- 



отдЬгь: авторъ на Изучс- 
ние по патологията и по диагно- 
стиката^ Ръководство по анато- 
мията и по фмаиологията^ Лт- 
лась на анатомията на чоеЬка 
и др. НЪкоа оть неговнтЬ съ^ш- 
веиия ек лрЬорденн и на бъл- 
гарски. Род. въ ЛаЙпцпгъ т, 1809. 

БолввркЪу герм. €&111,ото, как- 
вото е бастионъ. 

Волгярн. Село въ европейска 
Руспя, казанска г}'берн1ш, 45 ки- 
лометра огь Казань н блнзу до 
Волга; 650 жит. Развалини отъ 
гр11дъ Вългаръ. стара столица на 
волжскигЬ б7х1гаре. 

Водградъ. Гра^ь въ Бесарабия: 
10»000 жит. До пр1чтп н1'.ко.тко го- 
дини вь Б., д-Ьто насолепието е 
ио-вечето българско, имаше бъл- 
гарска гимназия. 

Волеславъ. Име на б полски 
царе (992 — 1279), отъ коп'п> Н!1й- 
знаменитвА е Болеславъ I Храбри, 
който сполучплъ да распрострапи 
владенията си огь Балтийско море 
до КарпатскптЬ пла1гапи н Унга- 
рия, и огь Чехия до Волхнния (цар. 
992 — 1025). 

Боливаръ (1783—1830). Лме- 
рнканскт! гспера.1Ъ, освободилъ Ве- 
незуела и Нова Гранада огь ис- 
панското владичество (1819). Той 
е далъ нмсто си на Боливия, н 
него паричап, Вашингтонъ на 
юнша Амерпка. | 

Болввиа. Южно-америкаиска | 
република; 2,325,000 жит.; простр. [ 
1,222,250 чет. килом.; стол. Чу-\ 
куисака. СреОърпп рудници. | 

БодивгОрокъ. Английски дър- 1 
яшвпикъ п стшсателъ, авторъ на| 
Писма по и8у*1€ни€ на исто2тл» I 
та (1678 — 1751). I 

ВолоашЕ. 11тп.1пяиски грндъ на ' 
Рояо, притокъ на По: 1ьО килом. | 
на юго-ист, огь Млланъ; 147,000 1 
жнт. Упнверситогьгь- въ тон градъ I 



е едпнъ отъ нАй-старитЬ и най- 
добрптЬ въ Италия, съ биб.тиотека 
ОП» '_*00.00() тома и музей. 

Болоръ.Планинскобърдо менцу 
Китай и Тюркестанъ. 

Болтовъ. Английски градъ, 1в 
килом. на сЪв.-зап. огь Манче- 
стеръ; 116,000 жит. Важни (фа- 
брики .за памучни произведения. 

Болтъ, хал, Дебедъ жед1Ьзенъ 
пржгь, употрЬбясмъ за стягане 
частитЬ на сграда или корабъ. 

Бол'Ьзвевъ. Който боледува, па- 
клоненъ къмъ болести, слабъ. Бо- 
л^зненость Расноложение къмъ 
болести, немо1цк 

Болярввъ. Сжщото, каквото е 
бонрнпъ. 

Боя». ОЬдалище на упраатение- 
то на Конго. 

Бонарше. Франц, пнсатель, съ- 
чинптель яа Севги^скиИ бргснарь, 
Фигаровата сватба (1 732 — 179У)' 

Вонба, Франц. Кухо кл&бо отъ 
леяио жел'к}о, напълнено съ ба- 
рутъ, което е направено да се 
пръсне или въ врЬне на полета 
си, или при падането си ; съ него 
стр-Ьлятъизъ голЬми арти.1ерийски 
орвдшь 

Бомбвй. Ограва въ английска 
Индия; 16,500,000 жит. Еднои- 
меиенъ гл. градъ на тая страна, 
съ 821,000 жит. Градъ Б. е при- 
станище на Индайско море. въ 
едшгь о-въ на Оманскн заливъ, 
п върти гол-Ьма търговия. 

Вомбярдярамъ, фр, Отрклямъ 
съ бомби, гголлрта и др. 

Бопбарднръ, фр. Войникъ, кой- 
то хньрля бомби изъ мортиръ. 

Вовб&рдопъ. М^денъ инстру- 
мспп. употр1и5яемъ въ воениптЬ 
оркссггрн. 

Вонбасгяческв ствлъ, амг.%. 
Над5тъ, нисокопаропъ слогь. 



— 149 — 



Вошбоя^ръ. Инструмеятъ за 
1МНС дебелината на стЬнитЬ 
йа бомба или граиага. 

Воа«. Францу:^. хпмпкъ. усъ- 
вгъргаенств5'ва.1ъ аерометра и ил- 

Пр&ВЯЛЪ МШИХ) ПрПК'П1'((*С.1Ш при- 

соособевяя нъ иск}хотш1та (172^ 
-1804). 

Вем шот1е, фр. Иегьнченото, 
модното 1>бгцество. 

Бошонъ. Фра1щ. геологь (1798 
—1874). 

Вова* Алсирсшх градъ, прнсгл- 
ншце на Ср^1ДНземио море; 1^,000 

Ж1Т. 

Бона, фр. 1>авачка па д1^|Да. 

Бона. Оьвр-^менеиъ (|)раиц. цсц- 
■отгсецъ- род. въ 1833. 

Воаалдъ {Луи де). Франд. по- 
дптпчески писатель, ангоръ на 
1Нр€обитного ааконодателстбо 
(1753—1840). 

ВопАпаргь. Корсиканско сЪ- 
кеЙство, про<'-тзвено отъ Напо- 
^V»IМI /. Наполеонъ Боиапаргь 
(1769—1821). нмалъ 4 братя в 
3 сестрн. (ЛТ. която п6-заСЬл1'.жи- 
тепгатЬ: Иосифь^ непаигкн кра.1Ь 
(1768—1844), Луи, холандски 
вра.1ь, бапш на Нап(иео11а Ш 
(1778—1864), Иеронимъ, вест- 
фискакраль (1784—1860). Виж. 
Ншполеонъ. 

Вооа П(1е, М1Т. (соб. звач. добра 

вЬра). ДЬйствптелно, наистина. 

Това изражение се упо1'р1>бява 

ввтд се опр*д11ЛЯва исгияостьта 

увпншшкги и др. п. и подраа- 

Шга клп незаконно д^йшвунано. 

Воябокъ. фр- Кофета, «иадка. 

Воикиванъ, фр, (отъ бонь, 
Дрбрт»; виванг, НОЙТО ЖПвЪе). 
та&гь, който жпв11е весело. 

Кмдх. Кралство в-ь СеисгамОня; 
люиеме ЬоОСООО жиг. 11омц- 
пп. земеделие; земята е плодо- 
]«|Ш1 в ароизвожда памукъ, си- 



нило, царевица, тютгонь в Др. 
Жителет!» испов^Ьдагь мохамедан- 
ството. нъ вЬрватъ много на ча- 
родЬйцнтЬ. 11зноснага търговия 
на Б. е добигь1сь, жита и смоли. 
Спи. Були^анщ (П> насел. около 
2,200, съставено пб-вечето отъ робе, 
отъ продажбата на които господа- 
рьтъ извлича зяачнтеленъ доходъ. 

Боне. Швейцарска филос^фъ 
и естествоиспитатель (1720 — 
1793). 

Вонеръ (Рова). Франц, рсали- 
стическа живописна; нейни изя- 
щни картини ; ОЬнокось ви Оверние, 
Конски пазарь. Род. въ 1822. 

Бонявгтовъ. Знаменитъ англ. 
пейнажистъ (1801 — 1828). 

Боиннъ. Верига острови въ 
Полинезия, на юго-нст. отъ >1по- 
ния, до пр^ди П-ЬКОЛЕО п^дини 
съвсгЬмъ ненаселенп (на Япония). 

Воп15 иосе( (^и^8^и^з ререгсегЛ 
таПз. Лат. поговорка: който щади 
лоишгЬ, вр'Ь,'^и добритЬ. 

Бонмфвцмй. Име на 9 паип, 
между другптЬ БонифациЙ VIII 
(1294 — *1303), въ борба съ 
Франц, краль Филипа IV. 

Биинфнвнцня. -^ат. Награда на 
направено подобрение, или за по- 
ощрение, която се дава но про- 
мпу1леник*ь. 

Бониланъ (Еме), Зиамеингь 
фр?11Щ. ботапикь, 5-годишенъ оъ- 
пжтппкъ на Хумболта въ южна 
Америка, авторъ на Равподен' 
ственни растения^ събрани вь 
Мексико (1773 — 1858). 

Бонхолдеръ, англ, Встодържа- 
тель, заимодапецъ: евртшшси!'^ 
6(та:олдери на Турция, 

Еончевъ (Нето), Отличенъ 
български К])птн1П> и писатель, 
родомь оть 11!1иагюрп1це. Б. 01»ше 
свършплъ исторпко-фнлологиче- 
ски курсъ при московския омие- 
раторсЕИ упяверситегь въ 1807 




— 150 — 



г. п ^те постхтшь пр^даватель 
по гръцки езикъ въ московскагд 
I гимиа:п111. Той оОиародва ьгЬщц 
статии нь Ш}пюднческо Спи- 
сание на българското кипжовпо 
дружосгво въ Ьрапла и пр11веде 
Тарасъ Булба огъ Гоголн и Лм- 
бойницнтЬ оть Швлера. Кшпко- 
виата му ,т^>ятедность се прЬнрати 
отъ ранна смьрть. Той починж 
въ Моск1т, като зав1^талъ пр'Ьди 
смъртьта си: на слов11цския ко- 
вштеть 1,000 рубли, за училища- 
та въ Панагюрище 1.000 рублп 
в на одна вдовица въ Москва 500 
рублп (1839 — 1878). 

Коиъ-тоиъ» ф}к Св-Ьтско при- 
личие, благовъсшггана обхода, иая- 
1Ц1ГЦ обноски. 

Бопъ (Фрапцъ). Зпамонитъ 
герм. филологъ, основатель на 
науката на сравнителното езнко- 
вниине (1791 — 1867). 

Бора. итал. Ураган'Ь по море. 

Бораксъ, фр.ч акг.1. Соденъ 
борагь, тенекнрь', нпАгара се д1. 
нб-вече, дЬ пб-малко чнсгь, но 
брЬговетЬ на иЬкон еаера; упо- 
тр-Ьбява се да улеснява топене!*© 
на металитЬ, въ колосване б^антЬ 
дрехи и др. 

Борд'1-ъ, лат. Бориокпслена 
соль (хим.). 

Боргеси (графь). У|1евъ иташ- 
шккп нл-мизматпкъ (1781—1860). 

Боргу. Африканска страна въ 
ср11днп Суданъ, на запа.ть оп» 
Нигеръ и па <тЬверъ огь Ярнба: 
наричатъ 1Ж и Моба. Б. е раз- 
дЬлспъ па н1жо-т«о държавици, 
подминепи на ([и'лаганокия суитанъ: 
държава Пуса е пай-важната, Жн- 
телетй на В. еж мохамедане; тЬ 
сл честни, мирни о веСеЛп люде. 
Поминъкътъ пмъ 8 земед-Ьлне и 

СКОТоВЪДСТВО. 

Бордвл*, фр. Пубдичонъ домъ, 
бардакъ. . . 



Борджштк. Втората днпастоя 
на мамелтокит!!, която царувала 
нь Е1'ииегь. Вп^к. Мамелюкп, 

Кордж1Я. италиннско сгкмей- 
СТВ1», огь испанско иропсхождение, 
огь което е би.гь папа Алск- 
сдндръ VI (1492 — 1508), кой- 
то умр11лъ отровенъ. — Цезарь 
БорОжия, неговъ синъ, бнлъ кар- 
даналъ и бесчов1ьченъ, 011ятнп.тъ 
се съ прЬсткпления, и уир1иъ въ 
1507; портретътъ му, изрисуванъ 
отъ Рафаела, е единъ гаедевръ; — 
Люнрецмя Варджия, оест|1а на 
кардинала, 1гроч\та по хубостьта 
си и по безредията си; — Лю- 
креция Борджиящ заглавие 
на една историческа драма отъ 
Викторъ Хюго (1833), приве- 
дена и на български (1Н72, Царп- 
градъ); — заглавие на една ита- 
лняпска опсраотъ Доннзети(1834). 

Кордо. Французсви градъ, про- 
чутъ по ВИН01Ч) си; Г)78 квдок. 
иа юго-зап. оп, Наризъ, на Га- 
[юна : 25'2,400 жит. Пристанище 
я каменень мостъ 48^) метра Го- 
д^а търговия съ впно и ракии. 

Борий. Вогъ на северния в^тръ 
у рпмлянстк 

(коржь. Пме на печат1тп букви 
на 9 пмпгга или непосрЬдотвено 
по- едри отъ петита. 

Корнлъ- Български царц се- 
стрцнъ спнъ на Калояна и похя- 
тнтряь на ир1к?.тола. Той съ лу- 
кавщцна грабналь нр11стола отъ 
насл+дпнш! му Лс-Ьня П, нъ йх11дъ 
14-1Х)Дпшно царувале билъ нри- 
нуденъ насила да го отстхпи на 
истипскня насл1|ДнаБЪ (1221). 

Бормсовгрйдъ (старий Хабжгл- 
Елесг, згр^кръстепъ въ чесП| ка 
П. Ц. В. кнн:гь Бориса). Околий- 
ски центръ, хасковска окр., 47 
кйлом. на :тп. отъ Хасково; 1,252 
жит. Б. е расноложенъ край Ма- 
рица, и е и станция па жед!»»- 




— 151 — 



лшШТА: ир-Ьзъ тая станциа се пз- 
вмсятъ ароцзведеаия ие само огь 
1оршзовградо[сати околня, а в оть 
Иршшската. 

Вориеов*!.. Русскн градецъ па 
Б^резнна. Бий между французе^гЬ 
1 руснтЬ прЬчГЬ ноомврая 1815. 

Вор«гк. Бмгарски царь. опнъ 
11р'ч'аяммвъ. в-ь чието царуване 
българ^тЬ се покръстгии, като 
самъ той приелъ св. кръгцоние 
1ЛЪ двамата братя св. Кнр1иа п 
Метидвя въ 862. Б. до покръще- 
1И6Т0 си воювалъ среща гръцигЬ, 
юято по до1'ово|»ъ му отстъпили 
Заоуре иди земата край Чмрцо 
море ва югь оть Стара-илацнна. 
Вь неговото царуване още, поради 
диемешю п в^ронсаов1запо съчув- 
етвое, юго-запа^^нпй пр^^х-кгъ на 
Бигарня се пр1;м11стцлъ пакъ 
аадъ Охридско езеро и сЬверний 
до земята аа гьрватагЬ и фраи- 

ВП^. Б. ИЗВОЮВаЛЪ, СЛ'ЬД1> длъгп 

1грг1гивори, тт съ Византия, ту съ 
Гимъ, иолуие;тви('.имостьта на 
&1ЛП1рскдта прьква, когато :ш 
български архиеипскоаъ с*» ржко- 
шаожилъ въЦариградъ (3-п маргь 
678) Т^о4'Плакпц а спорсдъ 1гЬ- 
юв Поси«})1*. Ииж. Формоаа, Гри- 
дмо-«д»> Теофцлактъ п, осв^Ьнь 
ОкИ^арекигЬ истории, Синдгмь на 
ца^я Бориса^ ]>хкоШ1съ итъ Х1\"-п 
^^фц гь сипе. Български Кни- 
Лшщ (Царпградъ, 185Н : Жития 
на С4ятий и б.гагпвЬрнин царь 
В^ршса ЛГихаилПщ се. Кирила и 
1Гп«г)|1я«.(СофяяЛ879); Истории 
"И1 българската литература огь 
1 Маряновъ. стр. 02—73 (Пюв- 
тк. 1887). 



П. Въл|*ар. парк сшгь 
Пстрмгк въ чието царугшио цс- 
Мкию б^тгароко царггво под- 
ю П0Д1) дшшитцйсиа власт1>. 



Борнсь Ш или Борялг. Виж. 
Бори.яъ. 

Борим» (киязь). ГяагарскиЙ 
прктолонаслКгиик^ь, кшкгь Тьр- 
ибвски, х^фцогь Саксонски, родепъ 
въ с-1н|)ийскня дворецъ на 18-и 
януария 1894; началникъ на 111Ь- 
хоти1иг пълкъ Л? 4. на кавале- 
райскпя пълкъ Лз 4 и на ар- 
тилерийски пълкъ Лг 3. — Князъ 
Б. биде кръстеиъ по католически 
обря,гь и дон^ЬйдЬ по частеиъ на- 
чи нъ въ сюфи ЙСК1! я дворецъ яа 23-и 
януария 1804. Крьстникьть и 
крЪ(Угницата му б-Ьхх Н. Кр. В. 
Робергь Бурбонски и Н. Ц. В. 
К1ШГИПЯ Клпментиня. Тогава бъл- 
га[и*кий кш1зъ ие б^ше още при- 
тулптъ огь европейекигЬ силя. 
На 2-п февруария 1896 българ- 
ский прЬстолоиасл'Ьдцнк> по р*^- 
шеияето на кияза Фердиианда, 
съгласно съ исказапото желание 
на народното събрание, прГ.миня 
въ лоното па православната цръква; 
ц по тоя случай Н. Ц. В. кия- 
зъгь се потвърди огь султаньгь 
и удобрп отъ спллгЬ. Актьтъ по 
пр^минуването въ правоа1авието 
СП1МЖ пъ София въ съборната 
цръкпа св. Краль, чрЬзъ свещено 
миропомазание. Обрядъгь се на- 
върши огь Иег. Блаженство ек- 
иарха Поснфа въ съсдужеине съ 
вснчкптЬ в.1адици вь княжеството, 
въ прпслгггвнето на княза Фер- 
динацда, на двама делегати хрп- 
сгяне на султани, па диплома- 
тическитЬ агенти на Русин, Фрап- 
цин. Гръция и Сърбия, ма всим- 
кнтЬ народни ир1)Д1тавпт('л<', на 
денутацяи (тгь всичкигЬ части на 
България и на хиляди народъ 
нзъ областнгЬ. Въсириемникъп, 
на князъ Б. бЬше, отъ нмето на 
сегашния русски имперагоръ Ни- 
колая П, графъ Годенпщевъ -К} 
тузоц^ь. 



-152 — 



Борнео. Гол-Ьмъ остроиъ въ 
Океания (Малезия): 3,000,000 ж.. 
една часть холандско вла^хЬппе н 
една чаегь английско (М1'та.1л н 
драгодЬннп камене). Стол. Борнео, 

Борну. Кралство въ срЬдна 
Африка, на западъ отъ езеро 
Чадъ; нассл. около 5,000,000, по- 
вечето отъ негрско п.1еме ; 1чнм1о- 
дарствушии'То племе огь арлбско 
Потекло п мохамедане; ломинъкъ 
земедЪие, ламукъ, синило и ско- 
товъдство на слонове, коне, биво- 
ли, Брави, овце ппр.;дпви зв'Ьрове 
въ л'1и?оветЬ, лъвове п пантери въ 
рЪкптЬ, крокодили ц пр. Стол. 
Кука. 

Боряъ (Игн,), Чешекп минера- 
логь (1742 — 1701). 

Боролнно. Рус«ко село, въ мо- 
сковската губерния, около 120 ки- 
лометра на западъ оть Москва, 
което е дало името си на една 
гатЬма битва меаду (|)ранцузетЬ. 
иодь началството на Йанолеона. 
и русит11, подъ началството па Ку- 
тузова, Барк.аая-де-Толи и Ба- 
гратиона, 26-и авгусгь 1812. Бит- 
вата при Б. била една отъ Н11й- 
упорцтитЬ въ историята, и за17- 
бата и на дв11ти страни била 
токо-речи еднакво гагкма. Оть 
240,000 ду"1н, които се сразили, 
до 80,000 били убити п ранепи. 
РуситЬ се оттеглили на другия 
деиь, нъ въ съвършенъ поре,тъкъ 
в безъ иеариягельгъ да см1;е да 
ги наиадие. Затова руситЬ всЬ- 
кога С&. имали тая битва за по- 
бедя, и въ 1880 в'1з;иигнхли ху- 
бавь мавзолей на бойното поле. 
Ала ф])анцузетЬ не съ пб-малко 
право Н1>1ггезавагь чссггьта за тая 
побЬда, понеже тЬ не само оста- 
НЖ-1И па бойното пате-, а сд-Ьдъ 
седемь деня бнди вече при гр. 
Москва. ФраацузетЬ варичать тая 



битва битва при Москва, отъ име- 
то на р-1ка Москва. 

Боромейскя о-вя. 4 ост]>ова 
въ ез^^ро Лагомажоре (с!;верпа 
Шалая). 

Борсв, гр. М^Ьсто, д1>то се с>- 
биратъ банкерпгЬ н др. да вър- 
ш&ть работитЬ си. Нурсьгь на бор- 
сата — ц1и1ата, 1[о които се ирс 
даватъ д1иии'гЬ книжя. 

Бортянсвяй (Д. С), Русски ду- 
ховенъ композиторъ, знаменлтъ по 
русската ся самобитность (1751 — 
1825). 

Боршъ. р?/с. Кисела чорба оть 
ра:ши зеленчуци и говеждо месо. 

Боръ, ^шт. Просто тЬло, мета- 
доидъ, който се намира въ при- 
родата само съедииень, откригь 
ОП) ГеЙ Люсака и Тернера въ 180К. 

Босилнгрядъ. Планинско село« 
около ц., кюстендилски оЕр., 39'/» 
кнлом. на сЬверо-западъ отъ Ккн 
стендплъ, 879 жит. Вь околность- 
та му има сл1>ди оТъ едноврЬ- 
мешно разработване сребърни руди 
ц добиване же-.1'кзо. 

Босна. РЬка, която се образува 
близу до Босна-СараЙ, и се влива 
въ Сава; 170 кплом. длъга: дава 
името си на облашь Босна, коя- 
то пой. 

Босш. Ски.-западна обласпъ на 
европейска Турция, на прЬд:1ииг1 
на Австрия, Сърбия и Черна-гора, 
окупирана за пеопр-ЬдЬлено вр^ме, 
по силата на Берлинския договоръ 
(1Й78), огь Австрия, наедно съ 
Херцеговина и турскитЬ части оть 
Кроацця и Далмация, които всич- 
ки състаагявахж единь турски 
виляетъ ; простр. на всичкитЬ тия 
земи около 60,000 чет. килом. и 
насел. 1,357,000 жит., отъ конто 
493,000 мохамедане, 230.000 пра- 
вославни и 190,000 ката^ици, о- 
станжлпт* евреи, цпгаие, арменци. 
Изобщо, босп^нцигЬ оле ботня* 



— 153 — 






щтЬ сак слов^^не отъ сръбската 
Продность ; мохамедапдпт!^ ех по- 
ЮШШ аа .\рп(ггиие» които сн про- 
х1и1ки1 в11рата въ вр1^мето на 
мохял101аисвото завоеваипе. Самн- 
Г| т)'рЩ1 ВЪ Б. ех само около 
2!,000. Оъ поключение на сгЬшф- 

тл часгь, която се простпра по- 
й Сава, Б. е всхд1'> планинска 
земя; пр1кгь !и'1Х мпиушпъ Ди- 
аарскн!*^ Лл1ш и ик ио1^ктъ Сава 
ж лрвтоцнгЬ й. Ум11ренъ и здравъ 
иимать. Скотов-ьдство. — Въ ста- 
ро вр'кме Б. съставлявала часть 
агь Паноння; въ ср11днцтЬ веко- 
ве, откакъ прнпалдсишла пд пи- 
зантайска!'» империя, тя образу- 
виа особна държава, която се 
управлявала отъ каязове, които 
ое паричалп банове пли воеводн; 
С11дь 17-годишиа вийна, тураитЬ 
щ Егркзелп въ 1480. В. е била 
често театръ на политически раз- 
Шфнца. Една опасна буна из- 
бухвхла въ 1 851. Въстапп^то. 
юе1ч> ое появи В'Ь Хирцогоаина 
ВЪ 1875, скоро зе разм1>риг1> па 
«дяо ндродпо лвнжеи цо, та на- 
сръ,1'ш начинателе1'Ь на наиюто 
Ааролско въстапнс и докара воЙ- 
■л между Сърбия, Черна п^ра иТу^н 
фч. ииат1хУ*а виЛната пр11;гь 1Н77 
— 7Н меаау Русия н Турция: 
0|1№-Оге4'апскнй договоръ, който 
П оиючн схЬдъ тая война, прЬлг 
ЛНШВ0 да се даде па Б. адмнмн- 
гг ниимия, нъ Берлпп- 

сь м отъ 1878 р1'>11П1да 

№ окупира и упраатива отъ Ав- 
стрва. СЬдал. на гл. управл. иа 
В, е Восна^Сарай илн Сараево, 

Босна — Сарай или Сараево, 
Гродъ въ Босна, па р^ка Мплмца, 
срптокъ на Боеца, около 1 90 
квлом. па юго-западъ отъ Б1и- 
]р]иъ; 50,000 жит., пЬ-вечпо хри- 
стяпе. дртгигЬ мохамедаие и с- 
вреи. ЗабКтЬжатслевъ е двореггьгь 



или са/райтъ^ построенъ отъ Мо- 
хамедаИ-Б.-с. е цонтръ пауправд. 
нп ооласть Босна. Градъгь сда ае 
и окупира отъ австрийцнтЬ слгЬдъ 
кръвоцролнтно сражение съ боо- 
ненцитЬ ггр-Ьзъ авг. 1878. 

Бостовъ. Глав. градъ въ Маса- 
ч<*зетсъ; 450,000 жит.; еЬдалип^е 
на ср+.доточното управление на 
дьржавага. Прнстапище на Атлан- 
ГИЧ1-СКП океанъ. Отечество на 
Вен. Фраик.1ииа. 

Босфоръ. Старото име на Цари- 
градски протокъ, протокътъ, кой- 
то д11ли Европа отъ Азия и ска- 
ча Чсрпо море съ Мраморно море. 
Името, което значи волски или 
кравешки бродъ, му е било да- 
дено, защото тамъ, спородъ сказа- 
нието, пр-1и1лувала По, която Юпп- 
теръ прЬобърналъ на телица; или, 
както изобщо се пр^полага, за- 
щото той е толкова т4сенъ, че 
волъ може да го пр^1шлува. 

Босюе (Ж. Б). Франц, вития 
и пнсателц еппскопъ кондомски 
и постЬ моски. Св11тъ"гь се уди- 
в.1нва на неговитЬ Цогребални 
слова, ПроповЬдиу Всеобща Нс- 
тория и пр.; него ек го нарекли 
наЙ-краснорЬчивнй отъ чов-йцитЬ 
(и)27-1704). 

Бота (Ж.). Пталнянски поетъ и 
псггорикъ ( 1 766—1 837 въПариз-ь). 

Бота (Л- Емиль). Франц, аси- 
риаюгъ, основательтъ на аси- 
рийсюгта археология, сянъ па Ж. 
Вита (1805-1870). 

Ботапн-Бей. Английска колония 
въ Австралии (рлкавъ въ край- 
брЬжието на Нови-Южни-Уейлсъ). 
Б. бй.ть 0Т1{рн1ъ огь Кука (1770). 
Въ 1787, Англия пспратила за 
първи поселепцц ш. таи земя 
углавни прТктл^нпинп; опитьтъсе 
иродь.'1Жи.1ь отъ нейяитЬ поселе- 
иия въ Австралия. На 6р1^га на 
Б. се е цздиги;&лъ въ 1825 па- 



- 154 



иетникъ на зпаменятня иещастенъ 
фра11Ц>'зсни м^реплавате^и1 Ла- 
Перузъ. 

Ботавизнранъ, ф'р*<^ англ, Съ- 
биря-мъ п пзучпамъ растения. 

Ботапшка» гр. (отъ еотани — 
растение). Наука за растенията. 
Оггуш1 ботаничеснм. 

Ботаникъ, гр. Ученъ, който 
се занимава особено съ ботаниката. 

Ботеиъ {Хутто), СлавпнЙ бъл- 
гарски поегь-воевода, 1гЬвеп11Тъ 
на поклонената Хаджи Днмлтру 
знаменита ода: 

щТозл^ чокто %ад*и 9% бой за свобода. 
Той не умира : него жа^^»штг 
Земя и небо, звшрь и природа 
И ппвци плени за нем пллтг. , . ./ 

ЕОЙто умр^Ь геройски въ бой, за 
да запечати съ кръвьта си истнн- 
ностьта на своето свето учение. 
Б., роденъ въ Калоферъ въ 1 848, 
б1ш1е сннъ на изв^стенъ старъ 
учитель и писателт! Ботйо Пет 
коп. НМ-наир11,хь той се училъ 
въ родното ой кгкгго, а послгЬ въ 
Русия. Буйниб и немнрний агу 
дугь не 64 го осггавилъ да свъриш 
курсъ. Сл4дъ учитеаствуване въ 
Знамснка (Бесарабия), Галацъ я 
Александрия, той ночнхлъ да 
редакшра Дума па Българските 
емигранти СВрапла), сл^Ьдъ което 
станжлъ въ Бук^фенгь помонцшкъ- 
редакторъ на Л. 1{аравеловия бун- 
Товенъ в. Незаеисимостъ, н въ 
сшцото вр-Ьме редакторъ на са- 
тирическин в. Будилникь (1873): 
пЬ-сетнЪ той редактираше самъ 
в. Знаме и съ мощното си слово 
караше роба да въстане среща 
тиранина сн. Въ 1876, йгЬдъ из- 
бухването на Тракийското въста- 
ние, Б., яа чедо на 230 млади 
патриоти, се притече на помо1ць 
на въстанжлнтЬ си братя ет> Бал- 
кана : на 1 7-п май българскитЬ 
юшщп иавл'Ьзох;к отъ разни при- 



станища на румкнокая бр11гъ въ 
ав(ггрийски редовенъ параходъ 
Радсцки съ п:Ьль да миагБТЪ въ 
България. Никому пр-Ьзъ )*мъ не 
минуваше, че въ парахода има 
въстаннацп; нъ когато парахо- 
дъгь доближи до българския брЬгь 
между Ор11хово и Ломъ-Палаика, 
нен1^1:11Йно засвири трхба н 
българскитЬ пхтшщи веднага се 
явпхк съ саби, пушки и съ вой- 
нишки дрехп. Б. накара каппта- 
нина да ги извади на българския 
бр^Ьгь и т* п^иунжхж светата 
отечествена земя при Козлодуй. 
*Ми лЬттмс за свобода кръеь да 
х6б.нг днесь^» говорьзстъ т& въ 
пЪсепьта на народния поетъ и 
наистина, сл-^дъ няколко юнашки 
сражения съ турска редовна войска и 
башибозуци, тЪхний воевода наднж 
убигь въ боя в'Ь Врачанската 
планина. На Б. сега има издиг- 
н&ть паметнякъ въ Вратнд. За- 
служва да се забМ1^жи, че пър- 
вото Ботево книжовно произведе- 
ние е било стихотворението Ча^ 
даръ воевода. БотевптЬ стихотво- 
рения, политически статии, под- 
лнстпици ся събрани въ едннъ 
томъ подъ насловъ Окчинснията 
на Хр. Ботйовг подъ редакц. на 
Захарвя Стояновъ (София 1888). 
Виж. и Христо Ботевь (опитъ за 
биографията) отъ Зазс Сгояновъ; 
критика па Ст. Заимова върху 
тая книга въ министерския ебор- 
внк'ь, книга I ; Христо Ботевь 
(кр ити ческа сгу дпя ) въ сшгс 
Дсннш^ (София, 1890 -УП: 5Ь- 
тата на Хр. Ботевь отъ М. Моо- 
ковъ (Търново, 1894). 

Вотенъ. Франц, фнлософъ н 
богосаовъ; главнитЬ му съчине- 
ния : Опитна философия, Дсихб' 
логия. Философия на христяп- 
ството, Религията и свободата 
(1796—1867). 



1.А 



— 155 — 



Воткжеръ, Герм. учонъ, който 
подобрать твърдЬ много фарфо- 
ровата шщспрая въ Германия 
вт. вачалато на 18-и кккъ (1085 
-1719). 

Вотйо 11втвовъ пдиДаекадъ 
Вотйо. Старъ учпте-ть и кннжов- 
някъ цри възраждането нп, ба- 
щата на патриота Хр. Ботевъ и 
учвтель на народвия поеть Ив. 
Возовъ. В., родовгь отъ Карлоио, 
се учолъ вгь Одеса, и учителству- 
валъ длъго вр1^о въ Калоферъ, 
Той пр^велъ отъ гръцки НЬщо 
8а6езгр<хмотнитЪ чоеЬци (Смпрна, 
1843); Психология шш Душесло- 
вне (Сшгрна, 1844) и отъ русски 
В|;*полцн1>вото съчинение Криту^ 
чески издир0апия за 1Кторията 
българска (Зел1яинъ, 1853). Б. о 
1иад1ииъ основно езнка са и е 
бшъ отдиченъ въснитатель. 

Вотншчесва залввъ. Щй-сЪ- 
вервата часгь на Балтийско море, 
можлу Финландия и Швеция. 

Вотовудя. Туземпо население, 
распръскхто по хЬветвеннигЬ гори 
на Бразилия. 

Вотрвовефалв, гр. Единъ впдъ 
гднстъ въ чървата. 

Вотснавъ, герм. Старши ун- 
теръ-офидеръ па корабъ. 

Ботуш явя. Руаишокн градгь 
(Моддова); 31,000 жят. Големи 
панаири. 

Вохврне (Хкксакдрк де). Пър- 
вий скпрхгь на императрица По- 
сифина, 0|шркга на Бонапарта; 
увр. на ешафотп въ 1794 пр^зъ 
Т^юра. — Бохарне {Евгений де 
Щя князъ Евгений)^ спнъ на пр*^ 
Хппшия* полкр;иь на Пталия, оть 
1в05 до 1814. — Бохарне (Ев- 
штя, Хортенаа де)^ сестра на 
11рг|^(1ПШ1НЯ (1783 — 1837), оже- 
вВ1а се за Лув Наполеона, хо- 
враль, В родила Напо- 



I Бохеняя. Виж. Чехия. 

Вохотъ |руситЬ го лшшкть 
Боготъ]. Пл-Ьвеиско село на юго- 
исачпгь агь Пл-Ьвснъ, :адб11Л'Ь!1Ги- 
телно като главна квартира на 
Енязъ Нннолая, главнокомандуос- 
1ЦИЯ на русската войска пр^зъ 
обсадата па 11л1шеяъ (1877 — 8). 

Вочарь(-11/ар«о/ Българска воо- 
вода, родовгь оть Водипъ, едннъ 
оть многото паши борци подъ 
знамето на «Кръста! за незавн- 
симостьта на Блада. Неговото токо- 
речи баснословно юначество се 
въсц1Ьва, не само у гръцнт!», кон- 
то си го присвояватъ за свой съ- 
народпикь, а и въ нЬкои отъ 
европейскитЬ литератури. Тоя ге- 
рой на гръцвата независимость 
бидъ убптъ близу до Шсалонгн 
0789— 1Н23). 

Бошвоввчъ. Далматински ма- 
тематтП), астрономъ и ноеть, ие- 
зуятпнъ ; ппсалъ на латински 
(^1711 — 17.47). 

Вояджяевъ (Захирия Л.). Бъл- 
гарски Енижовенъ д^ятель и ги- 
мназналенъ учитель, род. въ Ко- 
телъ прЬзъ 1850, свьршилъ по 
естественото отд'1х1енне на фнзако- 
математичеокпн факултеть въ о- 
десвия упиверситотъ въ 1881. В. 
е пнсалъ учебници по естестве- 
ните наз'кн и пр1)Велъ История^ 
та на бъ^*гаретЬ [аълспъ пр-Ь- 
водь] оть д-ръ Иречека и др. Той 
е и редакторъ па Научно списа^ 
ни^ ирЬводе1гь журналц подка- 
ченъ прЬзъ 1886 кь Габрово, 
посл-Ь стЬдвалъ въ Огара-За1Ч)ра, 
сега ю> Т'ьриово, назначенъ да 
распространява «меицу народа и 
З^тщптЬ се младежи полезни кни- 
ги отъ капитални съчинения». 

Вояджвкъ. Българско село. 20.5 
килом. па сЪв.-зап. огь Ямболъ, 
което на 17-п май 1876 бндо съ- 
еииаио сь топове и пр11дадемо па 



— 1бб ^ 



о1*ьнъ а мечъ огъ Шефкетъ паша, 
на яело на едно отделение тур- 
ска войска и една сюрпя баши- 
Гюзуци. Токо-речи всичкото млик- 
ско население на това село биде 
застроено, бе^зъ никаква сждебна 
формалность, подъ пр-ЬдсгЬдател- 
ството па пашата, чиито ннзамп 
храбро колехх жени п носехж бо- 
з^ьЙничета на ГтйонстнгЬ си. Б. 
имаше тогава 260 клици и 1,200 
жптеле. Бояджичапци прЬтьрп-Ьхж 
трагическата катастрофа въ мирно 
вр1^ме, безъ да дадлггъ поводъ на 
бунтовно движение: всичката тЬх- 
на вина бЬше, че т% нЪкатно 
деня пб-папрЪдъ, не бЬхх позво- 
лили на една сгань баши6озу1р1 
в черкезе да навл:!1зе въ селото 
инъ, за да го разграби. 

СгЬдътоя и друга подвизи (виж. 
Ямболь), Шефкегь паша биде на- 
граденъ въ Царнгра^хъ съ орденъ 
и му се даде висока служба въ 
Сарая; ала, по валгЬсата на н*- 
кои европейски сили прЪдъ тур- 
ското правителство, той скоро биде 
отстраненъ. 

Бояджикското клане се обяснява 
само съ това, че по онова врЬме 
турцитЬ, подъ внечнтлениятн на 
токо-що потдптканото Априлско в'е^ 
стание, б^хж разярени н наеженп 
противъ всичко българско. 

Разорението на В. се описва 
въ книжка Жсияно историческо 
събитие по клането па село Бо^ 
ядясикь (спомеиъ огь 1876), отъ 
Ив. К}).Златаровг{Славвнъ, 1 88'5). 

Вояна. Р^ка, която нзвнра пзъ 
шкодренското езеро, и пр^ть коя- 
то това езеро излива водитЬ си 
па югъ отъ градъ Дулчияо въ 
Адриатическо море; тече въ при- 
морската равнина, успоредно съ 
Дрипъ; изобилна съ риба. 

Бояна. Село въ софийската о- 
катля щт полит* на Витоша, съ 



стара историческа цръква Ов. Пан- 
телеИ-монЬу съградена въ 1 250. В. 
отстои 7 кил. па югъ отъ С<н1)яя 
и е много старо село. П(>-старо 
дорн огь София. Селото е нмало 
силна кр-кпосаъ, останкитЬ отъ коя- 
то личхть до днеоь. 

Бояновъ (капитавь Летрь). 
Български офпдеръ, родомъ отъ 
Сливен ь, главини двигатель па 
Ст.-загорския нссполучливъ бунть 
противъ Регентството пр11яъ 1 386. 
Тоя бунть, въ който б^хж зелн 
участие до 3,000 селяне, се заяви 
и въ самото му начало осуетя на 
22-и среща 23-й соптсмвр. Ка- 
питаш» В. погннх убитъ въ Вур- 
газско въ Набоковата чета въ 
врЬчв на" отстжпянето й при село 
Мемечкюй, 25-декемвр. 18У7. Той 
умр* на 40-годп1нна възрастъ. 

Боянъ. Български дарь, прЬ- 
емникь на Сабива {2-та половина 
на Л'Ш-и в-Ькъ). 

Боярвнъ (отъ бой, биББ, или 
боляринъ отъ болий, гол^мъ). 
Воевода, пълководецъ, голЪнецъ, 
велможа, човЪкъ отъ най-знат- 
ното съсловие въ държавата. 

Боярско. Село въ воденската 
каза; Я,300 жит., оть които 2,800 
българе, а останклнтЬ Т}'РДИ. 

Вг. ХимичесЕий знакъ на брома 
(Ьгот1ит). 

Брявада, фр- Дръзка постжпва, 
която се прави съ ц:Ьлъ да се по- 
каже неудоволствие пр^Кдъ оно- 
гова, прЬдъ Когото се прави. 

Б^лвпрлжъ, фр., герм. 1) Пр-б- 
зирамъ (опасность), 2) Сто^ на 
среп^а (н-Ькому или па нЬщо), 

Браво. итаи. Удобрнтелно яъ№ 
клпдаппе: много хубаво, прЪкрао- 
по, пр-Ьнъсходно! 

Ьрадашк» (Фрапйо), ОъврЪ- 
мепепъ словенски историкъ, съчи- 
нитель на стара славянска истории. 



-157 — 



РЬто 



В|Н19я:пвг, лат. Бесшарио 

вещество на кристали, което се 
Д(|Лпва огьфрриямбуковото д-ьрво. 

Вразклия. Реи^бляка въ южна 
Лм^^рика. 11ланинск!1 стра1га, по- 
ет ^Пд1^ съ тЬвствспни гори. 
7; юменавъвлтрЬпшостьта 
1 З^аю, драплг!>аяи камене, л%- 
яебяп и вапсатолни растения, па- 
мукъ- Простр. 8,337,218 чет К1и.; 
насрл. 12,003,000 жит. Стол. Ргю- 
Жапеиро, Жнт. брштшхець; аггука 
6ра91и<схи. 

История. — ТТетръ Алварезъ Ка- 
брать, португалски адмира-ть, за- 
каравъ западно отъ прогввин ве- 
трове, откролъ крайбр11жнето на 
Бра;|цлия въ1500.Кдвахгьвъ1531 
пиртугаддягЬ, които Г»илн много 
тп 1гь Индия, основали пьр- 
сп селнще въ Бразилия. 
Въ 157в Б, паднхла, наедно съ 
Португалия, подъ властьта на И- 
соанпя. ХоландцитЬ заа1ад1ии Б. 
1Ъ 1624. слгЬяъ кървава борба съ 
юаанцигб. Въ 1654 Б. миааиа 
кзново въ рлщ'ЬтЬ на Португалия, 
която сн била ирндоби.1а неза- 
висююстьта въ 1640. Въ 1822, 
донъ Педро, нсцъ])во вицек1>аль 
на Б. за баща си Ивана VI, пор- 
тугалски кра.1ь, зелъ титлата п«- 
аератиръ. Една военна революция 
го принудила, въ 1831, да абди- 
кира н да отиде въ Европа: донъ 
Педро Е, иеговъ синъ, па въз- 
расгь 17 години, подномаганъ отъ 
едно регентство. го насл^днлъ. 
То0 б1;шо бразилски императоръ 
до 1889, когато една революция 
го отстрани С1гь пр11стола и Б., 
хоятс> ■ м(п*ит>'ппопна монар- 

хия, ■ ^ ^ > к-и република. Виж. 
11€Оро. 

Врашда. Румжнски гра^ть на Ду- 
ШймЪщ 20 килон. на к>гъ отъ Га- 
лтъ; 47*000 хит. Търговия съ 
хет\|, вожв н др. 






Брлйтовъ. Анр^тпйски градъ, прй- 
станинхе на Ла-Манигь; 11(1,500 
житоле. 

Врайтъ (Джонг). Английски 
популяренъ политпкъ, като де- 
путатъ [1ат_уп1иь за свободната 
тър1ч>в1Ш а въ 1 885 ослдилъ крлш- 
ската во^^на; една сбирка отъ не- 
говнгЬ рЬчи се обнародва въ 18(58 
(1811 — 1893). 

Враконеръ, фр. Лице, което 
бракоинра. 

Ьраковинрство, фр. Навикъ 
да се браконпра, занятието на 
лице когато браконира. 

Ьравовнраяь (фр. отъ бракь^ 
еднпъ видь куче). Ходш на 
лопъ б»^зъ позволително, п'ь аа- 
прЬтеио вр-Ьме, |ии сь занр-Ьтено 
орждие. 

Бракувамъ, рус. отъ герм. 
Отказ вамъ се да приема н^що 
като негодно. 

Бракъ, старо-бьли Женитба. 
Той бива \^еркпвен% когато е осве- 
тен ьогъ пръкната илпгт'^'''^'^''*''^'^ 
когато е утвърденъ отъ св1Ьтска 
в.1асть само по Г{)аждаискп <1юр.ии. 
ГражданскиЙ Оракъ не иснлючава 
церковния, ала и не го налага ; 
той не е узакопе1ГЬ у пасъ. 

Врама или Врахна. Пърпото 
лице па индийската троица. Виж. 
Брамах^змь, 

Врана (Иос) Английски меха- 
никъ, и:^обр'Ьтатель на хидравли- 
ческата печатна машина ( 1 749 
-1814). 

Браяа18нъ или браманство. 
Религия въ Индия, много (тгара, 
и:иожена въ веднтЬ н други све- 
щени книги. Тая релип!Я учи, 
че Брама, върховното божество, 
се въп-ютило едно по друго 
въ Брама, Внгану и Сива: то- 
ва т[>ойно въплонцчше състаа1Я- 
ва индийската троица. Отъ своя 
аграна Брама, първото вънло- 



— -168 — 



щенпе, 1Шалъ четире сина, оть 
които пронз^г&зли четпрегЬ иа- 
сл^^дствени неравноправни касти 
рь Пилил: брамапи или брами- 
ни, кта'1'ри, весцц и судри. Ш- 
вьнъ н подъ тия касгги еж нечи- 
ститЬ нди парпитЬ. По ведитЬ, 
Бравш е невпданъ, несътворсиъ, 
самоскщъ и въ сжщото вр^^не 
създатедьгь н веществото : тоЙ 
1ф"Ьд(гга1иива миизйлото и за ем- 
блема му служи слънцето; Виишу 
е мждростьта, (гьхранителиата 
сала, пространството : той пр^ста- 
а1ява сеганшото вр^ме, неговата 
емблема е водата; Сива ат Шива 
(огънь) е разруи1ительть: той 
пр1!1,хсгавлнвл бждж-щето и е богъ 
на правослдието. Тия три бого- 
ве увравлявагь св^та чр11зъ по- 
ср^ството на гол'Ьмо ча<ио малка 
божества или светии. Посл1иова- 
телетЬ па тап в11ра в11рш1тъ въ 
безсмъртието на душата. Миене 
въ свещспитЬ р-Ькп състаадява 
единъ отъ реднгнозннтЬ обреди. 
БрашшигЬ, които с^й иай-високата 
каста, с;к нндп&скитб сввн1еншш 
и богослови. Т^Ь обяспяватъ на 
народа ведигЬ, сир. индиЙско1Ч) 
свещено писание и извръшвагь 
богоатужепието. ТЬ носнггь особно 
обл^кяо и се ползувать съ го- 
лямо уважение. Тая реллгня брои 
около 1 50 милиона отъ разни 
секти. 

ВрамАНТЪ. Италшшски архв- 
текть (1444—1514). 

Ьраяяпутрв. РЬка въ Пндия. 
2,000 кил., извира пзъ Хима- 
лайски планипн и се влива въ 
Бенгалски залпвъ, 

Враяянъ. Жрецъ на брама- 
пзма. 

ВравдеОургски донъ. Знаме- 
нито германско семейство отъ X 
в^к1., отъ което ех процзл'Ьзлв 
друоодКцгЬ крале. . 



Вряндебурп. Прусска обдасть; 
2,342,500 ашт.; гл. гр. Верлинь. 

Враодебургъ. Прусс1Ш градъ, 
на Хавелъ, притокъ на Елба ; 
39,000 жит. 

Брантъ. Шведски химшсъ, кой- 
то открилъ фосфора въ 1669, 
като пр1>варявалъ въ едднъ ошггь 
ексгракть оть пикня; умр. въ 1692. 

Брантъ (€,), Германски сати- 
ричесЕИ поетъ, авторъ на Кора- 
Оьтг на лудигЬ (1458 — 1521). 

Вравь» старобглг. БоЙ, война: 
щ$ ходимъ на брань (и'Ьсень). 

Враслегь, фр. Гривна (отъ 
скмпг металг^ често с« склпО" 
ц-Ьнни камсне на нс1^). 

Вратиапо (Иванъ)^ Рум&нскв 
дърщавпнкъ съ (|>ранцрско обра- 
зование, който е игралъ значи- 
телна роль въ отечеството сн. 
Той бидъ единъ оть най-^Ьятед- 
нитЬ и нйй-вдиятелпитЬ члеяове 
на при врЬмевното правителство 
сл-Ьдъ отстранението на Бибеско 
отъ Влахия. Малко п^^-оетя^Ь по- 
лптпческитЬ събития го прдну- 
ДЦ.1Ц да потърси приб^ище въ 
Парижъ. Въ 1866, той билъ глав- 
ний дЬятель за избирането за 
румльнсквя арЬстолъ ввязъ Карла 
Хохенцолерпски, когото ходилъ да 
търси въ отечеството му и когото 
придружилъ до Букурещъ. Въ сх- 
пшта година той вл^'ьлъ като 
миннстръ на фштансиитЬ въ ка- 
бинета на Катарджн. 

Наскоро лябералятЬ като добила 
болшинството въ изборитЬ, В. 
образувалъ новъ кабннетъ; ала 
увеличението на румхнската вой- 
ска възбудило у снллгЬ подозр^Ь- 
иие, че Б. м'Ьри да расширява 
Румжнтш на счетъ на Трапсилва- 
пин и Турция, та той, бнлъ при- 
нудеяъ да се оттегли (1868). 1и- 
бералнтЬ, Сктйдъ като били отстра- 
нени отъ властьта,обвиш1В1ипсе, 



— 159 — 



че еъзакдетннчесгвуватъ противъ 
ХВЯЗ&; смущенията, които стаг 
вяаж въ 1870 и 1871 въ Румж- 
шш в заплашва.1п юшза, се 1Гри- 
пвсважи Братиагту. Въ 1870, кон- 
оерваторский каСиветъ, разбагь 
Л| оенаторскнт]^ избори, се при- 
нуда да ое оттегли; и Б. стаих 
шшмщгь пи фипанснптЬ н мн- 
нжсгръ-пр-ЬдгЬдатсльЛТрГь-гьесонь- 
та сжщата година — годцаата на 
нашдто Априлско въстание а иа 
безуспешната сръбсно-чврпогорска 
война противъ Турция — Б. ходи 
въ Лавадия за да се сиоразум-Ьва 
сь Русня. С.гЬдгь това споразу- 
згЬапр, русската войска мннж сно- 
бодно прЬзъ Румхния, когато 
Русия обявя война на Турция 
(12-н апр. 1877). Сключената съ 
Русвя спогодба гарантирала на 
Рукхния цкюстьта на земята й. 
Еа 8-н кай 1877, Румдния про- 
гхаса независимостьта ся п обяви 
во&ва на Турция, и румхнската 
во§сва дойде ва помоии. на рус^ 
свата и се отличи при обсадата 
ва ШЪвенъ. 

По Санъ-Стефапскпи договоръ 
Рувишвя тр^'ваше да отстжпи 
ваРусяя Бесарабия, еоято Парож- 
схай договоръ пр^ги 20 годиин 
бЪше присъедишиъ на Молдова. 
Тогава В. положп всички!'^ си у- 
стоя за да отвърне това сл^^- 
ствяе; той отправи няколко про- 
теста до силптЬ. и дори ходи 
въ В^а а въ Берлинъ. Берл1ш- 
скйй кояг|)(.*съ напразно биде об- 
зстъ съ тая рибога; Румжния с» 
отгтлша Бесарабия, н зема въ за- 
кана Добруджа. Отъ друга страна, 
п придоби облагата да се при- 
познае вейяата незавасвмость. На 
друш т а годияа нЪвоЙ си Пие- 
траръ по<гЬгиж па жнвота на Б. 
СгЬхь като прогласи Румл^мтг 
Крахогво (14-я мартъ 1881), Б. 



ое оттеиш отъ правителството, нъ 
сл^дъ яЪколБо м1Ьсеца, той павъ 
се постави на чело па кабинета н 
слЪдва да улрав.1ява Румл^ния до 
1868, когато сл^дъ едно второ 
покушение на живота му въ 
1886, станжхк сериозни смутове 
въ столицата и околностьта й про- 
тивъ министерството (1822-188?). 

Братвя. Връхъ отъ СрЪдна- 
гора менау Панагюрище и Зла- 
тица; 1,518 метра надъ морското 
равнище. 

Вратушково. Селце въ окол- 
ностьта на София, прославено въ 
сръбско-бъ.1гарската война (1885). 

Враупшвейгъ. Херцогство въ 
с11вериа Германий; 404,000 жнт. 
Стол. ВрауншвеИгл, 

Враувшвейгъ.Столицана едно- 
имен но X ерцогство, па Океръ ; 
101.000 й1ит. 

Враунъ СДжонв). Английски бо- 
гословски списатель, шотландецъ, 
авторъ па 1^1никг на Светата 
Библия^ Историята на цргквата^ 
и др. (1722 - 1787). 

Враунъ (Робер-п). Английски 
знаменнтъ ботаникъ, шотландецъ, 
зам11нилъ въ Англия Лииеевата 
система съ Жюсиевата (1773 — 
1858). 

Бряунъ (Томасг). Шотлапдс1Ш 
метафизикъ, авторъ на Причината 
и СлЬдствието (1778 — 1820). 

Брвуиъ (Уйлямь). Английски 
пжтешественпкъ, първи й европе- 
ецъ въ Дарфуръ (неточни Су- 
данъ) (1793 — 96). Въ 1813 В. 
трьгнжлъ огь Тахиранъ за дп но- 
сЬти С!шаркаидъ и исчЬдва ср1у1- 
па Азия, и нищо не се чуло вече 
за него (^1708 — 1813). 

Браупъ (Ч. В,). Американски 
знаменигь ромаивс1'ь, яв'Г1^ръ па 
Едгарь Х>^,нтли^ или П}тключ&- 
мкята на единь сомнамбулисть 
(1771 — 1810). 



— 160 — 



Брахмаветво. Виж. Брама- 
измъ, 

БрахокефвЛ!, гр. (оть вра- 
осис\ ц.т.сь; нефали^ глава). Една 
породи хи[)а, които имагь соло- 
сндть лобъ и гЬсна глака. 

Брахокефалня, гр. Огличител- 
пата чс*р'П1 на брахоке<1нигпгЬ. 

Врахфогель. Гермая. драма- 
турп», авторъ на драмата Нар- 
цись (1824 — 1856). 

Враца. Островъ въ Адриати- 
ческо мо|)е^ наЙ-гол11МИЙ и пай- 
плодороднпй оть 0-ватЬ на Дал- 
мация (Австрия); насел. 16,000 
жит. 

Браца (до—)- Франц. истЬдо- 
ватель на Африка; раиграиичнлъ 
коритото на Огуо ; опр11дйлилъ по- 
ложението на устието на Келеръ, 
прптокъ на Огуе ; открилъ р^ка 
Алвма и Лииа, притоци на Конго; 
род. 18-42. 

Брацигово. Градецъ въ петор- 
ска околия, расположрнъ въ една 
дълбока котловина» гь ЗД84 жит., 
7 кюом. на истокъ оть Пои1ора 
и 23 к. на юго-исток-ь оть Т.- 
Пазард-.кнкъ. Б. е жюбпколснъсъ 
много черковинщ. Главното заня- 
тие на Гфяциговци е дюлгерството. 
ТЬ зохж живо участие въ .\прнл- 
ското въстание (1876). 

Брапювъ. Унгарски градъ, въ 
Тран1-ил11ипия, при IIа1ит^1 на 1'раи- 
силвамскитЬ планини, близу до 
ир15|Д^х1а съ РумАНия, свързанъ 
с^ь унгарскитЬ жел1>знииц и на 
жел1инчя пхть за Плое1цъ-Буку- 
рощъ; около 15»000 жит., огь кои- 
то 10,000 унгарци и останхлитЬ 
власи, бтагаре и др. Д1штелца 
търговия. Кожарстпо; за това ис- 
К)-ссгво Свпнювъ и други бъл- 
гарски крайдунавски м-Ьста пснра- 
щятъ иостоянио въ Б. гол-Ьми ко- 
личества снрадшка. Каменни в&- 
гли1ца въ оБолностьта. ^ъ Б., ако 






и планпнсЕИ градъ, вяр%в л 
зата. Отличителна черта на гра- 
да е хубостьта на сградпгЬ му 
чистотата на улпцит11 му. 

Бряяпть (Уй.4.ям7, Кмлень) 
личенъ американски поетъ и ж> 
налпстъ. До Лонгфело и По, не- 
говитЬ ноеми се сч1ггали за н4й- 
добрптЬ п|>оизведент1 на амери 
канската муза (1704 — 1878 

Бреве (ва иаобрЬтение)^ 
Сжн^ото, каквото е натентъ въ 2). 

Вгет! шапа» лат, (соб. знач. с* 
кл,са р/кка), Безъ нрпготовление, 
експромтъ. 

ВгеУ18 еззе 1аЬого, оЬесигш Ло. 
Лат. поговорка: като се трудш 
да бждж крагькъ, ставамъ теменъ. 

Бреввн. Народъ, който наедно 
съ автарпатптГь [и двата народа 
бплп оть трако-илирийското пле- 
ме] нас^ляв^иъ Босна до заа^и 
нето й отъ словЬнетЬ. 

Бреге. Франц, янаменптъ 
ханнкъ п часовниварь, род. 
Швейцария (1747 — 1823). 

Вреда (Ж. И.), Дански живо- 
пиеецъ (1С83- 1750). 

Вредалъ {Г.и Дапски драма- 
турп> (умр. 18С0). 

Вредонъ (Мария). Англ. ро- 
мапистка, 1)од. 1837. 

Бревовачккй- Хърватски мона 
писатель на всс^ми раскпзи 
медии и др. (1754 — 1803). 

Бревчяя (втал. уломгкь от» 
камснь). Въ г€Ол. камень, сгъста^ 
венъ отъ рхбатп, остри кжсов« 
или оть едпнъ я сжигь мнпералъ» 
или огь разни минерали, яко 
сньрзанн поме!Кду си съ цемепть, 
и ир1ис^гав.1Я1й^1ци едно ра-за 
образна отъ ншрове. 

Време. Тяжесть, товаръ. 

Врененъ. Герм. прнстанвпюнъ 
градъ на Везеръ, еди1гь огь 3-гЬ 
свободни градове на сЬверна Гер- 
мания; съставлява часггь огь Гер- 




I 



- 161 — 



■меката шшерпя; 130,800 жпт. 
Е е гдавниИ градъ па една дър- 
кавпш1, която е»^ управлява ре- 
иубаакниски. Самата л>ржаинца 
■ха 180,4(30 жит. 

Бренъ (А.\фр1^&ь). Герм. знаме- 
пггь з^аюгь н пжтешсетвеникъ, 
авггоръ на Илюстрираний жиг 
ФОп на животнит^^ Животьть 
ма ятици^^}, Жиеотътъ па единъ 
Л(* в др. и 629 -1884). 

Лренеаъ, рус (огь старобълг. 
а^шнс, каль). Трошлпвъ, тд-Ьнеиъ; 
йрсмми останки, тЬло, тЬдесян 
•шстн улгъ умр^Ьлъ човгЬкъ. 

Брентаво (Л1<.) Герм. рома- 
нпегъ п драматически поегь, ав- 
тиръ на римаиа Историята на 
Юнахш Каспара п на драмата 
Основанигто на Прага (1777 — 
1842). 

Бреелавль. Г.1ивепъ гра^ть на 
лрусската абласть Силезия; сл-Ьдъ 
&?(ан?ъ нйй-населений градъ на 
Прусия, по двата Г^р-Ьга на Одеръ: 
Ш.710 жиг. «Рраицузет!! го нр*- 
аеаи въ 18(>7. 

Брестъ. Французоки градъ, до- 
плртаменть Фиии*г1оръ. 574 кшюм. 
■а зап. отъ Париагъ: 76,000 жит.; 
даа отъ и^й-важш1тЬ приморски 
^В^"*^^*^" в'^ :ш11адна Францин и 
^В^нпо пристнитце; прпстаишцето 
Ш Ху може да побере до 400 кораба. 
I Ар«^*?налъ, военноморско училище 

I » АР- 

Брестъ-Литовскв.Русскн град-ь 

1ГЬ ГриЛНсНСК;»!;! [^/(НрННН н иьрг*о- 

Класиа кр1;пость при алпвапето 
яа Муховецъ в-ь Бугъ; 22,000 ж. 
Бр1ггонж. Народъ огь келтссо- 
то п,1ем*^. който насолявалъ въ 
стар.) Бр1;ме Британия, сегашна 
«1ЦД Англия. 'ЖрьднтЬ му бнлп 
друидв и поетпт1* нля п-ЬвцигЬ 
на воешшгЬ му подвизи— барди- 
РвмдяветЬ го иокориливъ 1-и вЬкь 
вя нашата гра, а въ У-н в'Ь11Гь 1Ч) 



завлад^тн англитЬ и сакситЬ. 
Виж. Англия, 
Вретонъ или Кяпъ-Вретояъ. 

Ку1гь острови ньс-Ьвериа Америка, 
нри входа на заливъ св. Лавреития; 
40,000 жит. (на Англия). 

Бретояъ - де - Л осъ -Хереросъ. 
Най-любпмпп испански поогь въ 
новигЬ вркмена (1800—1873). 

Бретояъ (Жюль). Франц, съ- 
вр11мене1гь живоннсецъ, творецъ 
на картинитЬ ДобирачитЬ на 
жетвата^ Вечерь и др. Род. въ 
1827. 

Бретжвайдеръ (Карлг). Отли- 
чен ьгерм.бо1Ч1еловь(1 776— 1848). 

Брвтшиайдеръ(Х«'нрил:%). Герм. 
пивЬствиватель п сатиринески он- 
сатель (1739—1810). 

Врешъ, фр. Продомъ въ зидъ, 
направепъ отъ подде. 

Брешъ-батарея, фр. Батарея 
назначена да прави пролояъ въ 
укрЬнления. 

Врхадхонъ (Хенрихг). Бел- 
гийски генералъ п воененъ пн- 
сатель. По неговия пла1гь е укр*Ь- 
аен*ь Аитверпенъ. Род. въ 1821. 

Брнарей. Въ грщ. бс^сносл, 
нснолинъ, синъ на небото и па 
земята ; чудовище, което имало 50 
глава, 100 рл^п^, въ които вмало 
!00 меча и 100 щита. То се по- 
бун1ио среща боговетк За нака- 
зание, Нептунъ го хвърлилъ в-ь 
морето, а Юнитеръ го вързалъ 
съ вериги подъ Етна. 

Бригада, фр. Г< Отрядъ войска, 
който състои отъ два шика, подъ 
кача.1ството на особено лице. 2) 
Отделение жандарми, подъ коман- 
дата на единъ младши унтеръ- 
офнцеръ. 3) ОтдЬление инжинери, 
отредени за изучване н^коя техни- 
ческа раб1.>та. 

Врвгадиръ, г*!рм, 1) Начал- 
никъ па бригада. 2) С;&1цото, иакво- 
то е е(К)рейторь. 

и. 



Бригъ, хол, Двоомшцеиъ во- 

Врвджтаунъ.Г[)ал:ь, центръ на 
З-прнвл. на Барбада, на запад. 
1фай<)р1;жпе ; 25,000 жпт. Търговия 
съ колониялгаи прозведения. 

Брикетъ, фр. ВсЬко ситно то- 
пливо заомолено и искалдпено 
чр1^ть натпскъ въ вп,т:ь на тухлн: 
кеименна-вмглищни брикети^ тор- 
фени брикетч и др. 

Брнлант%. (фр. оть бриле — 
Сл^^ни*]. Днамангь (елма:?ъ) 1мр^ 
заиъ така, че да иха много 
лпчпца. Впж. Диаманть, 

Брнвднзя. ]1т:и1иинскн градъ, 
пристанище на Адриатическо море; 
13,000 жит. Исходца точка на 
италпянскп търговски параходи. 

Првядли (Дтеймсъ). Гениа- 

ленъ апгл. иижнперъ, (ггроитоль на 
бриджуотжрскиа каналъ, каналъ 
пр1;.гь планини л долппи (1716— 
1772). 
БрнологнЯ| г/>. Учение за млб- 

Х0В€ТЬ. 

Вряологъ, гр. Учевъ, който се 
занпмава съ брнаюгията. 

Брнонъ (Густаеь). Франц, жя- 
вописецъ, творецъ на картината 
Шчстий демь на създанието на 
сеЬта, Род. въ 1824. 

Брисбонъ. Гл. грпдъ на Куип- 
сляндь нлп Кнпиелендъ; 30,000 
жпт. 

Врнсо (Жань П.). Фраиц. адво- 
катъ, писатель и журналпсть, во- 
дитоль на партията на жирон- 
дпстпгЬ, )*мр. на гилотината (1754 
— 1793). 

Брястолъ. Градъ въ Англия, 
голЬмо индустриално ср*Ь;';оточие, 
тнър,хЬ важно търговско прпсгга- 
нп1це; 223,600 жит. 

КрнтансБп 0-ви. Име, което се 
дава на Англия, Шотландия и 
Ирландия. Виж. Англия. . 



1(1 1 а 

ацц^ 
ал^Н 



Британия нлп Велякобрнта- 

нвя. Името на Англия в Шо- 
тландия съединени. 

Брогли (Дукъ АЖ). Фраиц. 
държа вннкъ п писатель-акадезппгь, 
авторъ на Церквата и Римската 
Империя (« 1УвЬкь. Род. въ 1821. 

Вродъ. М11СТ0 на р-^ка, дЬто 
може да се пр^Ьгазн. 

ВроднБ. Свитамъ ое. 

Врожевъ. СъврЬменснъ знаме- 
нить чеш(жц живоиис1'ЦЬ. 

Брояъ, г^. (сггъ еромось^ злово- 
ненъ). Просто тЬло, металоидъ, съ 
неприятна миризма, добивано хи- 
мически отъ морската соль, и от- 
крито огъ Ба.1ара въ 1826. Съ- 
единенията му съ металитЬ се 
употрЬбяватъ въ л-Ькарството и 
фотографията. 

Вровеносецъ. Сега парлчатъ 
така воене1гь нараходъ обкова 
за пй-гатЬма якость, съ мет; 
ческп плочи. 

Вронзувакъ. 1) Давамъ на 
н*н1о вида на бронзъ. 2) Отвър- 
дявамъ, правш н-Ьщо кораво или 
яко като бронзъ. 

Бропзъ, фр. Сплавъ отъ к%дь, 
олово и цпнкъ. Пма много видове: 
староерЬмененг6ронзг\алн>миненъ 
бронвь^ който съдържа и алюминиЙ; 
^онзь за 9в%нци; бронзъ за то- 
пове; стсро, който съдържа и же- 
.г1'>зо: и тучътъ. 

Вронтометрг, гр. Урелъ за 
вамЬрване степеньта на атмосфе- 
рпческото електричество въ вргЬме 
на буря. 

Бронхни, гр, ДнЬтЬ тряби на 
дихателното гърло, прЪзъ които 
минува въздухъгь огъ трахеята 
въ бЪлитЬ дробове. 

Бронхяп., гр. Въоиалеппе на 
бронхнитЬ. Кашлицата е главний 
прнзнакъ на бронхита. Когато е 
лока, иЬкатко тпзани сл доста- 
тъчни да нк оборниъ, Остръ броп 



т^ 



- 163 — 



якп^ капилярен^ &ротсить^ хро- 
нически бронхить ех. болоств^ за 
юито тр-Ьбва да се 1гриб1^гва до 
л^Епрь. 

Бровхотояня, гр. Въ хирург. 
отваряае иа дахаташото гьрю 
чргкзгъ раирЪване. 

Врова. Жел-кзно нли отоианени 
Оби^кю, което покривало цялото 
ткло, и което едно вр^ме ао- 
одв за отбрана, кога ходади на 
вовяа. 

Вроеегъ. Французскп лптера- 
торъ, прнятель па Боало (1071 
-1743)- 

Вросъ {Жакь де). Франц, архи- 
тевторъ, в'ьздигн»иъ Л^жсембург'- 
СКВ11 палать в'ь Парижь (умр. 
4621). 

Брошура (фр. кяюЕка запшта 
въ корици). Леко полятаческо, 
лнт^-ратурно, шш полемическо сгV 
чпаение, което състои огь малко 
лкста. 

Врошъ, брошка, фр. Скжпо 
украшение 1гь ондъ на кърфица, 
ко<.то госиоааггЬ нос}»ть на грх- 
дпгЬ си. 

Брукливъ. Грахь въ Съедц- 
венвтЬ Държави» скаченъ съ Нжь 
Доркъ СО мостъ, 1,800 метра 
зоъгь; 930,000 »агг. 

Бруао (Жордано). 11та.1пннскн 
фп.1о€офь. изгорен ь за еретичество 
лгь Рюгь въ 1600. 

Бруса. Градъ въ Мала-А:^ая., 
90 килом. па югьоть Цариградъ: 
60^000 жит.; въ старо вр:^ме про- 
чутъ по топлпгЬ си иивори. коаго 
©те слществувап». — Тоя градъ 
е билъ стсавщ на едновр1;меиша 
Ввтяивн, в е осиованъ огь вв- 
пшскяя цдрБ 11русиасъ въ 11-и 
вЬгъ пр1гц Р. X.; той има за 
турцптЬ историческа важность 
като стиддца на туреко1Ч1 царсппо 
прЬои Одрииъ и Цариградъ- Сул- 
таяъ Орхаць, 2-й турски султань, 



го прйзелъ въ 1356, когато го 
направл.тъ и столлда на царството 
си. Виж. Ви-тяхт. 

Брустверъ, герм, Насипъ огь 
пръсть п-хп ва1ь, който предпазва 
отъ пеприителскигЪ пстр^ш. 

Бруталенъ, лат. Скотски, бее- 
чокЬчеи-ь, грубъ. 

Вруто, итал. Стока въ есгестве- 
по състояние, още не пр-Ьчисгена 
и иеизработена; стока заедно съ 
дарата; печала отъ която не ех 
иаБа.гснп оп1е разноскитЬ, 

Вр']^галвнцв. Малка р^ка, из- 
вира въ околносгьта на Шшпичка, 
мннува покрай Щипъ и се влива 
въ Вардаръ подь Велесь. 

Бр1;гово. Кьл1'ирско село до са- 
мия пр'ЬдК1ъ на България сь Сър- 
бия, на Тнмокъ, 25 кил. на с^ 
веро-западъ отъ Видинъ, съ около 
3,000 жш*. 13а а1ад1>янето н^кои 
бр11Г0ве1Ш лишин, гьрОитЬ подп- 
гвжха прЬпцрця съ б'К1гаретЬ, 
които, на основавпе па Берлин- 
ския договоръ, о*гб.гьсижхж при- 
тслапЕята имъ като празни. Ала 
БрЬговскин въпрос^ както се на- 
рече прЬппрнята, остапж длъго 
врЬмв вион1ЦЪ и съ1>битЬ употрЬ- 
бихж п неш като прЪ^югь да 
обявштъ на България война, ко- 
гато намнслнхх да развал1ктъ 
ирогласуното отъ българет-Ь съе- 
динение на княжесгво България 
п Истсша Румелия (1885). Виж. 
Срьбско-бьлгарска война. 

Вр-Ьзннкъ. Село съ 2,136 жит., 
окол. ц., грънски икр., 25'/а килом. 
на юго-псгокъ отъ Трънъ и 40 кнх 
па западъ огь Со<11Ия. Въ ближна- 
та м^стность Високото бърдо едно 
врЪме ос вадило сребро и имало 
много среб7,р1ги руди. Въ послЬд- 
ната сръбско-българска война Б. 
биде пр■I^зе^ь о-п» сьрбигЕц които 
атЬдъ два дни бндихд; принудени 
да го отсгжп1Х'гъ обратно. 



— 164 - 



Вр'!аово (ту1р- Абрашяа/ре). Се- 
ло съ 2,045 жнт., овол. ц. иа сър- 
нелогорсЕата ока1ия, плопд, окр. 
— Военннй римски цхть, който е 
сьедпнявалъ Дариградъ аь 1>!1л- 
градъ, е нин^иалъ на б кпл. на 
югь отъ Бр-Ьзово. Въ околностьта 
на Б., 1 кплом. на с^веръ, блнзу 
до село Рахман^ларе^ СХ нам^Ь- 
рвНЕ въ елна могила, нр11зъ рус- 
ската ок>'аация. единъ златенъ 
в1шецъ, двгЬ позлатена метали- 
чески сърнсни глава н цорЕовни 
прибори. В-Ьнецътъ е сега въ мос- 
ковския музей. 

Вр'Ьстоввца. Едно отъ пб-глав- 
ннт]^ села на пловдивската околия. 
Лозарство. 

ВрюБселъ. Столица на крал- 
ство Белгия; 482,000 жит, Жит. 
Срюкселецг; отъ тамъ н брюк^ 
селски. 

Брювеъ. Чешскп градъ, 70 кил. 
на с^в.-зап. отъ Прага; 7,000 жит. 
ПруситЬ разбили там^ь авсгрий- 
дит1ц 24 януар. 1759. 

Вгй1ег (а сЬа1и1е11с раг 1в8 (1ецх 
Ьои15. Фрнпц. поговорка: да се гори 
св1^1ць отъ двата края, сир., да е 
чов1>къ непом^^ренъ вдн расточн- 
теле1гь. 

Брюнегь-ка, фр. Черноокъ 

:жъ; черноока жена. 

Брюаъ. Виж. Ььрмо. 

Врюсъ (Дже(1мсъ), кпгл. нжте- 
шественикъ въ Нубия и Лбнси- 
нля (17Н8 — 1773), откри гельгь на 
езеро Чанъ, нсточн. на Сини-Нилъ 
(1780-17У4). 

Ьрядла (Джеимсь), Знаненвгь 
англ. астрономъ, откритель на абе- 
рацията на свЬтлината и др. (1092 
— 1762). 

Брядфордъ. Градъ въ Англия, 
при еднонмененъ каиалъ; 220,000 
ХНТ« Вашш! фабрики за вълнени 
ж другв платове и кедфвол^Йжщн. 



Вубовъ, 0р* О^къ; олйпокъ 
(медиц,). 

Вугенвалъ. Франц, зпамеяпть 
ми])С'Плаватол. (1720 — 181 1). 

Бу|*1м РЬка, нзвнра 1гь Гали- 
ция (близу при м1ют. Глиияна); 
700 килом. длъга; иритокъ на 
Висла, въ която се влива 25 
килом. на сгЬверъ огь Варшава. 
Корабоплаваема отъ Уотилугь, сяр. 
по 480 килом. 

Бугъ. Русска р11ка, д1к1енъ прн- 
гокъ на ДнЬнръ, близу при устие- 
то му подъ Херсо1гь. Главата й е 
8 килом. на юго-занадъ огъ Старо- 
конста]гп1новъ (Волхяння); 580 ки- 
лометра длъга. Корабоплаваема, 
освЪнь между Николаевъ н 01- « 
ваополъ. 

Буда (санскритска д., която зва- 
<ш млдрь). Индиянеигь, осно- 
вательтъ на будизма, \"-и в*къ 
ор-Ьди Р. X.). 

Вуда-Пеща. Огатвца па Унш- 
рия, 200 килом. на юго-жгг. огь 
В'Ьна; състои отъ два Г11ада, Вудд 
(словЬнски Будинъ) и Пеиш, рас- 
положена на двата бр4га на Ду- 
навъ [Б. на дЬснпя брЬгъ] о съ- 
единени съ великолЬпенъ пови- 
сенъ мостъ; 511,000 жит. Б. има 
жнвописенъ пзгледъ; тя е съгра- 
дена около една могила, на връха 
на която се намира крЬпость. Ин- 
дустрията досгга развита; ала 
главната износна стока е виногО| 
отъ което се произвождать ми- 
лиони килограма.— Б. е много отаръ 
градъ, нъ вахностьта му датува 
огь 1240, когато била вз^шгнхта 
кр11постьта. Султанъ Сюлейманъ П 
пр'кчелъ Б. въ 1 526, нъ на дру1'ата 
година Фердинандь!, чешскн кр*1ль 
Бк отне.тъ огь рхц:Ьтй иа турци- 
гЬ. Въ 1531 султанъ Сюлейманъ 
пакъ ш !1р'Ь:н'Лъ, и посгнв1иъ нъ 
неш едннь гарпизонъ огь 12,000 



— 165; - 




и тя останжла въ вла- 
[е иа турците до 16^0, когл- 
те ЕК пр1и1елъ лмреноимй херцогь. 

|мии1Ч1 шлгградила оъ пойната 
ГЬ 1949. Б. И Шмка ибраиу 
|| одинъ 11)а^ъ въ 1872. 
кудЕсйсп». Чешскя градъ, 120 
жалох. ПЯ югъ отъ Прагз; 18,000 
жгт. 

Будвловячъ (Антонь Семен,). 

Съвр-Ьмепеаъ руо-ски слависгь: 

сяьршидъ к}*рса иа петерсбург- 

университетъ въ 1868; бнлъ 

►еооргь Егъ исторпко-«11плологи- 

йнституть въ ки. Безбород- 

|)» и сега е такъвъ въ 

упаверситетъ, — На 

прввалдеххть ииого съяпвенвя, 

огь конто пб-гдавнитЬ еж: Из- 

Ьш^нмне е9ика на старо-словЬн- 

атя прЬ0од% на 13'ТЬ слоеа на 

Гртория Богослова, по рлкописа 

ма Имги Публична Библиотека 

ог% Х1-и *гЬк% (Сиб. 1871); ХП 

слова на Григория Богослова въ 

старо-словЪнския прЬводг^ порл- 

ттиса на Имп. Публична Би- 

6лш>г€ка отг Х1-и вЬкг {Сив. 

1Ь75); Статистически таблици, 

^^Н^^епве па слов'1н?'гЬ 1) по 

щЩш в народности. 2) по в\\- 

роас0ов^VЦ1вня« азбуки п литера- 

|нюл езици (Сиб. '187Г)): Дгрво- 

^^иитЬ с^ховЬне вь гЬхния еагись, 

^6шт% и понятия по даннит% на 

^Арк«ц«т*,-пиднрванр въ обласп- 

^Вня .тпягвнегвчсската палеон- 

ИЬпшааолов^нетЬ (Квевъ187Н). 

Товя съ>пгаенне е първия обпш- 

рея въ слов-Ьнската наука, 

ул^ .^..АА данни, копто со от- 

Нрггь до яънкяшната прпрола. — 

ЯР е редактпралъ Методисвския 

Юб9и*еен% Сборнихъ, пядад**1гь отъ 

Шгп. я: :! тппверситегь за 

К«)1; Б. е родопъ въ 

— вь гроднонска губернии. 
дасгь. ВКр^-шщъ въбуднама. 



Кудуарг, фр. Дамска стая, ооо- 
бснага гтая на госпожа. 

Куе (Д-р^>- Биж. А.ни Вуе. 

Вуевоеъ-Айресъ. Сто^тица па 
република Лржантипа, цъ южпа 
Амсршса; 400,000 жит. 'ГиърдЬ 
тьрговско пристанище, при устие- 
то на Ла-Илата. 

Бузлуджа, Връхъ налгь Ка- 
занлъкъ, въ шипченсквя блонъ 
огь Стара-планина; 1,^00 метра 
надъ морското равнище. На Бр- 
луджа. на 18-и юлия 1868, Хаджи 
;[,амитръ АсЬновъ сложи косгигЬ 
си заедно съ остандиитЬ 26 юна- 
ка отъ четата му за свободата на 
Бъ.1гарпя. Околннт!; села и гра- 
дове и изобщо почитателегЬ на 
неговата паметь всЬка година 
на тоя деиь ходнкгъ на повлоие- 
иие на това м11сто. 

Букваленъ, който е споредъ 
б^^IШVта, дума подума, дословенъ: 
буквалснь прЬводь на една книга, 

Вуквя.1внъ снйсълъ, въ иро- 
тпвоположносгь на прЬносенг (фи- 
гуративенл.) или алегорически сми- 
оълъ, е оня смисълъ на една 
фраза или съчинение, който се 
иска]>ва право отъ значението на 
отдй1нит1; думи и на тЬхното 
в;*аимно отношение въ прЬдложе- 
нинта, безъ да се обръща внпма- 
пяе на особяитЬ отно1пония и 
обстоятелствата за м^сто, врЬме 
и д. т., конто е пмалъ пр'Ьдъ ви,^ъ 
писагельть. 

Бу кво^^дъ. П р1»коръ за пр и- 
смЬп. нз педанти чески'111 фи- 
лолози. 

Вуветъ, фр. Китка цвЪте ; 
пзобпю, китка. 

Вуковяаа. Австрийска область. 
съпр!и1^тпп съ Галация, Русия, 
Молдова, Трапснлнання, Унга- 
рия; 646,700 Ж1ГГ. (огь които 
41"/о 0» р}ти!1ски слонЬне и 
38"/о сл( матдавди; а остаи&1ИтЬ 



-166 — 



еж поляцп, ярметхн, еврее и др.). 
Гл. гр. Черновицъ. Пб-гол-Ьмата 
часть огь Б. е плакинска и го- 
ршгта аемя; 11ла11т!1п11 ек рапио- 
иеиия огь Кариатсшп']! планини. 
ДърводЪлнето н рударството Д(> 
ставятъ занятие на значнтелна 
часть огь жигелетЬ. Огь мпне- 
ралнатЬ произведения ое до6ива'1"ь 
соль, м^ц олово» желйзо, па н 
сребро и злато огь Бас1*р11ца. 
Скотовъдството е много напр-Ьд- 
нкло, и пр«)11:)вожда пр1;1гьсходаи 
коне. Д-Ьятолна търговия съ Ру- 
м;к.пия н Бесарабия. — Б. добнла 
името си огь една гол^а букова 
гора между Пругь н Дн-Ьстръ, До 
края на ХУ-и в-Ьк-ь Б. прцнад.1о- 
:кала на Траиси.1ваиия, когато 
:юедно съ Молдова цодпаднхла 
подъ т}'рска власть. Русия ш 
отнела отъ турцигЬ въ 1774, и 
]л& отстжшиа на Австрия. 

Вуколвва, гр. Стихотворение, 
въ което се оппсвагь прЬдугЬтн 
отъ овчарския или селския бигь. 
Оггува и буноличесни, който се 
отнася до паст)'и1еската поезия. 

Букгь, лат. Чемширъ, едио 
добрЬ поннато все зелено дръвце. 

Вукурещъ. Огол. на крал. Ру- 
мжния; 221,800 жит. Промищле- 
ностьта му е пелпачителяа, ала 
в'ьрти д-{штелиа и обширна гьр- 
говня съ жито, вълна, соль, гра- 
диво, добптъкъ. м^дь п др. Бм 
раснолошенъ въ богато и обширно 
поле на Д^мбовида, нрптокъ на 
Аргишъ, билъ едно просто село, 
когато стапялъ, въ 1098, столица 
на Еъ1хня наместо Търговище. 
градъ сгъвсгЬмъ въ развалини. Той 
е страда-1ъ много въ войинтЬ 
между Русин и Т^^рция. Истори- 
чески Н. е заб1иЬжнгелець по 
мирния договоръ огь 30 апр. 1Н12 
ме1кду руситЬ н турцитЬ, по който 
Турция отстАцил!^ на Русия Бе- 



сарабия и една трета огь Молдо- 
ва съ най-важни кр-Ьпости, като 
Лкермань. Бендеръ, Исмаи-гь, Ки- 
лия и др. Бь В. още се подписа огь 
пълномощници иа Сърбин и Тур- 
ция, като сн)зеренка на България, 
българско-сръбский миренъ дого- 
воръ. който заддъжн България, 
победителката на Сърбия, (виж. 
Срьбсно-бглгарска «оина)^ д| 
исира:л1и сръбската територия, 
която бЬ^х. завзели воЙскитЪ й. 

В/ла, -лат. Цапско повеление 
\1лп грамота по ду.ховна работа. 

Вулагь. Градъ въ Долни Еги- 
пегь, на дЬсияя бр-Ьгъ на Нилъ, 
едно отъ пр'Ь,^м"Ьстията и огь при- 
станищата на Каяро; 18,000 жит. 
Б. е билъ изгорегь отъ фраицу- 
зегЬ въ 1790 и съграденъ изново 
отъ Мехмегь Али, който осиовалъ 
тамъ едно висше училище за на- 
укигЬ, едно инжннерско училище, 
една кии1^п<.'>1ативЩ1 и нЬколко 
ин,т^стрналнн наведения; Б.е евър- 
заиъ по жел"1ззцица съ Алексан- 
дрия и Суезъ. 

Вул&нзве (генералъ), Ф])анш 
политикъ и депутатъ, съвр11мея- 
никъ на Гамбета; за няколко вр1ше 
заплашваше, с^ь своята популяр- 
ность и настроение, сжщесгвува- 
нето на сегашната франц. репу- 
блика. Сгшоуби се на гроба на Л10- 
бовни1^1Га си. 

Булаиже (Луи). Фраяц. живо- 
писецъ (1806 — 1867). 

Булверъ. Биж. Бллулрь-Лг^ 
тонъ. 

Вулгарннъ (Тадей Всн>) Руо- 
ски роман исгь и публшшсгь, ре- 
дакторъ ца ОЬверна 11че.ш^ ли- 
тературно-научно-полнтическа га- 
зета, основана въ 1825 и пр'Ькра- 
тепа въ 1860 (1789 — 1851)). 

Вулдогъ» .*аг. Куче съ каьси 
крака, голЬма глава. 1ипрока 
муцуна и иснъБн&ш очи. 



— 167 — 



Вулевар», фр, М^м-го за рас- 
хохвац насадено съ дървеса. 

БулАонъ, фр. Чорба отъ ва- 
{(«■ну ме<ч\ по-особспо говеждо» 
^лъ някакъвъ прнм1>съ, осв11нь 
ож »ЛТ| 1гЬкой зелепчукъ. 

Будоняа (пргинорска). Фрапц. 
пристан шцонъ градъна Ла-Матиъ. 
пе1гтръ на икр. 11а-де-1{але; 45,200 
жиг. 

Булопвя-на-Сеаа. Франц, гр., 
ви ^Ьсивя бр^гь на Сена» около 
8 кидом. на загт. отъ Парпзъ, отъ 
Юйто го д-^ли Булопсь*ата гора; 
32,000 жнт. 

Вулг (Джомг). Соб. зн. Иваил 
&яйт%, Пр^корт» на английския 
ввроть. 

Бунаръ-Хвсаръ. Градепъ въ 
0^фвв(^Бо, на юго-истокъ оть Ло- 
зенъ-гра^. 

Буяая. Вр'о1ъ птъ Ср*дна-п)ра, 
яадъ Копривщица; 1,566 метра 
1П1ГЬ Мирското равни1це. 

Буваенг. (Робсртг Нилхе,1мг), 
Герв. хпмякъ. професоръ на хай- 
делбергския университетъ, открн- 
тель заедно съ Кнрхова, на спек- 
тралния анализъ; построилъ депо- 
лвризврана електрич. грамада. Род 
П 1811. 

Бунвчг-Вучвчвввчъ (Ив.). Ду- 
(^внцскп лраматургъ и поетъ 
(рср. 1658). 

Бурбопв. Кюпъ отъ капетпн- 
квгга дяяастпя, който с дп*1ь 7 
Ц»ро ва Франция, отъ Хеприта 
П' до Кярла X (1589 — 18:^0). 
I Ктрбонв (Испански), Потомци 
ЬлФплипа Л*, внлкъ па Луи XIV. 
Цратч:» (•^^ »|)'Ьдстаа1Я ватъ днееь 
от- а ХП1, нспанскп кра.тъ. 

^' . 1886. 

Курбонв {Орлеапсгт). Потомци 
яв Луи ХШ, по сяна му Филипа 
0р21!апс&и. брап, на Луи Х1\'. Ор- 
деавеввтЬ Сур^^оип дошли на ре- 
темявото въ Фран1шя ОЪ Филипа 



Ор^кански, нр-Ьзъ малол-Ьтпето на 
Луи Х\" и на прЬстола 1гь Луг*- 
Фхишпа, съборенъ въ 1848. 

Бургазг. Окр. градъ. край Черно 
море; първо българско прнстанпгце, 
атЬдъ Варна; 8,426 жнт.; 18 кил. 
иа юго-западъ отъ Анхнало, 30 
кил. на занадъ отъ Сезопатъ, и 
33 кил. на юго-истокъ отъ Айтосъ; 
желЬзница Нургась-Имболъ. Б. е 
най-важното прпстанпи1Р на юяша 
Бъ.1гария. чиято гьрговня, главно 
износна съ жито. со върти до го- 
лЪма сгспень прйзъ него. Новото 
му пристанище му об-Ьп;ава 1чь 
лЬмо развитие. Б. е заобнколенъ 
оть д1гЬ езера: Ваякюиското п 
Атанаскюйското. ТоЙ е старъ 
градъ, нъ е основанъ на сегашното 
му м^Ьсто пр1ци 100-на годпни. 
Борбата :т народното ни свЪстя- 
ване е бяла оть н;1Й-тежкнгЬ въ 
В., д^то гръцитЬ СД били много 
силш!. Въ тая борба се спомену- 
ватъ похвално имената на бъ.!- 
гаре Яни и Нико.\а Русглисви. 
Хр. Поповг, Пот Георги, Дими- 
тръ Врака.4овь, Сава X. Дечевг, 
Сааа Чатрафиловъ, КОЙТО умр1>лъ 
поатЬ като поборникъ въ Бото- 
вата чета и др. 

Бургаска залввъ. Заливъ 1га 

южио-бьлгарското краЛб|г1;жие, на 
Черно море, доста дълбо1ГЬ ш да 
приима голЬми кораби. На него 
е расположеиъ гр. Бургасъ. 

Бургосъ. Испански градъ, цеи- 
тръ па едноименна область, н-Ь- 
коган1на столица на Стара-Кастп- 
лпя; лрп пмитЬ на Снера-дОка 
и ни дЬсн. бр. иа Арландонъ; 
29,000 жит. Уштверсптетъ, акаде- 
мия на художествата, една отъ нйй- 
хубавигЬ цръквп сгь готическа 
направа въЕвропа, крМость, Фран- 
цузетЬ прЬзелц града н го огра- 
били въ 1808. 



Бургувди. Герм. нароДъ, който 
"се заселплъ нъ неточна Пития въ 
У-н в1игь. Ву[>гу11ДитЬ имали 
ду кове до Карла См1>ли, слКгь 
омъртьта на копгго една часть 
огь Бур1'уидин се съединила съ 
Галия (1*477). Другата часть се 
съединила съ Австрия. 

Бургъ зпачп на герм. укрЬпено 
жЬсто\ оттука Салвбургг^ градъ 
на оолппци : Стрлсбургь, градъ 
на пжтя : Петерсбургь, Петропъ 
градъ и др, 

Бургь. Прусскп градъ, иа Пнк 
20 Енлом. на сЬв.-истокъ огь 
Магдебургь; 20.000 жпт. «1>абрики 
за стоманени н:ц'Ь,1пя и др. 

Бурдалу. Франц, иезуитинъ, 
зиаменитъ ораторъ въ царуването 
на Луи Х1Л''. НеговпгЬ проповеди 
съетаатяпать няколко' тома (1632 
— 1704). 

Курдон*. Франц, яшвопнсецъ 
(1616-1676). 

Курв (Никола ПХ Франц, ди- 
пломатъ и 110сланинк'ь вь Цари- 
градъ огь 1866 до 1870. Пома- 
галъ на българе*]-!;, въ врЬме на 
борбата пмъ съ Фенеръ. да учре- 
днкгь Унпята (1811—1877)." 

Буренивъ {Вик. Лртр,) Съвр^- 
мепоиъ русски кригик'1н]»ейлето- 
нисть, спгприк-ь и иоег1г-1тр1»но- 
дачь. К. е обогатилъ ру<ч'ка'га 
литерату1)а съ цкгь редъ прЬ- 
въсходни преводи 0ТТ1 (11раицуз- 
сшггЬ. английскитЬ, 1гЬмскитЬ и 
ит!ипннскптЬ поетп, а като юмо- 
ристь-сатарпкъ п паМ1|иетпсгъ, 
той въ сегашно вр^ме едва ли 
има иа себеса равенъ. ЗабЪлЬ- 
зкитеднн ся и не1Ч)Ш1т*Ь крвти- 
чееки нзучонпя на Готлн, Ту[>- 
ген1'ва, Гончарона, гр. Толстоя, 
Успенскй и другя прозапци н 
по«'и. Той работи огь четвъргъ 
3'Ькъ въ Вс€м1рная 1/л1Юстра' 



1ВННЦ^| 



Ц1Я н въ Новое Врсмя. Род- въ 

1841. 

Вуржуя, фр. Граастдшинъ, пь 
снодарь. Оп*ука буржуазия. с|» 
съсловие. [Суржуалия въ протн 
положность ва двЬтЬ съаюв 
благороднииеското и работниче^ 
кото (аролетарнять)). 

Буржуавенъ, фр. НоЙто ое от- 
нася до буржуазията. 

Вурненъ. Франц, държавншсь, 
секретарь 1т Наиолеоиа I, агггиръ 
иа прочути Записки (11^9 —\Н'Л4). 

Бурлосъ. Езеро въ Долни Кги- 
п<*тъ, иа истоь-ъ отъ Розета, близу 
до Ср-Ьди земно море, съ което се 
съобпшва чр1>:^ъ едтгь огь рхка- 
вигЬ на Ниловата делта; 65 кил. 
на длъж'ь и 35 на ширъ. 

Буриовъ {Теодоръ С\). В 
ски иублвцастъ и държа 
род. въ 0. Нова-Махала, габро 
ска околия, прЬзъ 1834. Б. се 
учи.ть въ селската <келпя> и по- 
ел* въ габривсното училище до 
1847, когато отишедъ въ Кневъ, 
д1ьто свършилъ, като русски сте- 
пендпянпь духовната академил 
съ степень магистръ въ 185 
Сл11дъ д в'Ь-1Ч)дп |ц но у ч ителся* 
ваке въ Габрово, Б., по покана^ 
па цариградската българска об1 
на, зелъ въ началото на 1860 ре- 
дакцията иа спис. Български Кни- 
жицщ въ онова вркме едни(ггне11 ь 
народе1гъ органъ, издаванъ огь 
казаната община. Въ Цариградъ, 
по него вр-Ьме, се издава.тъ п % 
Еглгария; нъ той про11ов+>двалъ 
унията, катч) единствено срЬдство 
за избавление отъ гръц. духо 
иго. На Б. прЬдсггояло да за) 
щава българското дкло, Еакто а 
тивъ притезаиията на гръцка! 
патриаршия, така п противъ 
могванннта на споменл^тпя вкт 
цикъ. Това ТЧ1Й вър1иалъ усп'Ь111 
въ сдоменжтото савсааце и 



йИЯ 

1 



— 169 — 



(^етвЪ въ редактираните отьнего 
в« СигЬтпикг н ВрЬме, Бъсхщо- 
V} вр^е той освгЬтаавалъ по бъл- 
гарския церковенъ въпросъ и 
р]госшт) общество чр-Ьзъ доинс- 
мггЬ си въ разнп русски в1ютинцп, 
оообево МоскоАск1я В-Ьдомости. 
СлЬхь сювобождеинето, Б. б-Ьше 
■И11истр1г-пр1ис*дитель на първо- 
'Мгарско министерство (кон- 

;1|1ити) п мпиппръ на фц- 
вансктЬ въ пр1юбразувааия ка- 
банетъ па геаерааъ Соболева. 
СгЬхь съединението, въ началото 
В» 1886, Той ходн въ С. Петерс- 
бхргъ0<№приетъ на частна ауден- 
цпя ^утъ императ. Александръ П1; 
ия ва връщане бпде за тована- 
зпивжтъ ш бвть въ Шовднвъ. По 
нрЬврагга огь 9-и августь [насил- 
отвевото отдалг-чеипе на К11и:п1 
Алевсаадра огь ор1ктола], тоП 
бЪше членъ на двоедневния ка- 
бвдетъ^ 

Бурву. Вн% Борну, 

Бурпуаъ. тур, Банва ав.1Ш1 
вди гьрнй. направена ль видъ на 
рв:1а съ качулка. 

Бурса. Виж. Борса. 

Бтру. Пи-Ьмъ холандски о-въ' 
ш. архппслат на МолукскпгЬ о-ви. | 

Буръ. Рнм1'1ш гспоралъ» кастав- 
Н111Л. па Н*'1мя||Ц кой'1'о нак;|р!и1Ь 
хи го (Л'роВ1йпъ въ 02 г. 

Буемлянъ [Георги (Попъ Или- 
«'Въ']. Бълг-ар. книжовшигь, [ю- 
домъ огь Пат;*къ, авторъ на 
В^гирски бг^кварь {Москт, 18-14). ; 
Тця буквари риздаденъ въ иерио- 1 
ла ня въяраждгшето ни по общн- 
иятЬ у иасъ, иряиесълъ значител- 

куслуш па нпиат!» ии писмо- ' 
[Ъ; н и1жои наши (гьир^мси- 
^ври11о;ннавагь, Ч1' той и сеш ' 
Р по сипка С1Ь да < VI уши ;т ^ 
образсиъ на нлииггЬ книжовници, 
Г ' гчил ь на о-т. Лидрогъ, 
Д1. ;Ш училищни другаре. 



били До^ровски, Чомйковъ; Ила- 
рнояъ Макариополски и др., послЪ 
въ Атина, н слЪдъ това свършнлъ 
въ московския университетъ. Той 
умрЬлъ въ Москва прЬзъ 1845. 

Буснпцв. Село въ трънсва 
0КО.ТИЯ. Мвого хубави грънчарски 
нзл:к1ня. 

Бутвковъ. Русски контръ-адми- 
ра^гь, исл11Дователь па Аралско 
моро (1840). 

Бутанъ. Планопска държава, 
въ ейв.-пст. Индостанъ, на нолитЬ 
на ХималайскнтЬ п-нн; 200,000 
жнт. Стол. Тасисудопь. ТолЬил 
нскопаеми богатства. Б. е зала- 
зилъ пълна позависимость отъ 
англичанетЬ. 

Бутилка, ;^р. Стъкленица, гаизпе. 

Кутонъ, фр. Копче, петелка; 
кез-ь на пуин^а. 

Куфвгь. Ви/К. Бюфстъ, 

Буфле. Франц, поегь (1738 
— 1815). 

Бгфопетво, фр^ Смехория, сюй- 
тарел\1кг. 

Вуфовъ, фр. Глумчо, гаутпикъ, 
сюйторе. 

Бухвлтервя, герм. Счетовод- 
ство, кппгодържане. 

Бухарв. Стол. на Бгхария; 
70.000 ишт. 

Бухардонъ.Франц^зсБИ ваитедь 
(101)8 — 1762). 

Бухарва (стар. Согдиана). Не- 
зависима държава въ Тюркеотанъ, 
2,500,000 жпт. Стол. Бухара. Под- 
чнн^^на на русското атоянпе. Жпт. 
татджицн, узбеци, тюркмени и др. 
(вохамедане). Сегашната узбексва 
династия управлява огь 1505. 

Бухъ (Леоволдъ). Зпамоиить 
ге|)М. пмиигь (1774 — 1853). 

Буцефял!), г]}. Означи во^^ска 
глава), Знамеиигь конь^ на коЙто 
само Алексаидръ Македонски но- 
П|ЛЪ да 11ИДН. — Гра.ть Буаефа- 
лин, на р'Ька Хндасиъ въ 11идия, 



— 170 



./ 



се основалъ близу до гроба на 
буце(|)ала, който умр-Ьлъ щгЬзъ 
Александ{ювпя похода въ Ипдия. 

Буше де Кревкйоръ. Франц, 
архсологъ ; намЬрилъ въ 1 838 
кремеини изд1з.1цп между носо- 
рошш и сюповп кости въ делю- 
впадшггЬ пластове около Алменъ 
и Абвплъ въ Франция п до]{ляалъ 
сжшествуването на пр-Ьднсториче- 
скпя човЬь-ь (1788 — 1868). 

Бушневн (англ.: люде на хра- 
ститЬ) или ботимани. Племе дп- 
вацн въ юиаш Африка, на Горна 
Ораппя. 

България. Нашето княжество, 
васално на Турщш, съ насел^чше 
(1893 г,) 3,310,713 жит. и съ 
простр. 95,705 'гет. килом. Бъл- 
гарегЬ еж около 75*/о; соЬдъ тЬхъ 
иаЛ-многоброЙпи еж турц}ггЬ 1 около 
Хв^/о). ОстаижлптЬ ех огь разни 
племена — гръцн, власи, цщ-ане. 
татаре, евреи, гагаузе, чехи, н-кмцп, 
франц^^зе и др. Българпя е една 
огь пб-главнптЬ Д7>ржавп въ Бал- 
кански полуостровъ съ пр-Ьд-Ьли : 
па сЬверъ Сърбия п Влашко, на 
югъ Родопнт1\ на нстонъ Черно 
море п Турция, па западъ Тур- 
ция, ц съ стол, София. Главни •п.р- 
говски гр. Пловдивъ п Русе; гл. 
прнстанан1ни гр. Варна и Бур- 
газь; гл. шцустриалепъ гр. Сли- 
венг. 

Управление. Конституционна 
монархия, насл'^дствена въ дома 
на кнжгъ, избранъ огь великото 
народно събрание и подтвърденъ 
отъ Високата Порта съ удобрение- 
то на евронеЙскитЬ сили, които 
подпнсахж бо^иинския договоръ нъ 
1878. — СегашннЙ князъ е Н. 
Ц. В. князъ Фердинандъ (виж. 
Фердинандь 1), — Конституцията 
на държавата е огь 17-и априлъ 
1878, изменена на 15-п май 1893. 
Обикновеното нар, събрание се 



съставлява оть 150 народни пр1ц- 
ставнтеле, озбиранн чрктъ прямо 
и всеобщо гласуване за 5 години. 
Великото народно събрание се 
състаатява отъ 300 пр"Ьдставн- 
геле. МннистрптЬ еж отговорни 
на кня:за и на народното събрание 
и еж па брой 8, споредъ мини- 
стерствата: министерство на вж- 
трЬ1ПП1ггЬ дгЬла, мин. на вънка- 
ншпгЬ хкла н испонЬданията, мшь 
на финансн^^^, мин. па правосж- 
дието, мин. на войната, мин. па 
просв15щението, мпн. на търго- 
вията и земедЬлпето и мпа. на 
оби[.итЬ сгради. — Адмнннстра- 
тнвно, България о разд:клена на 
22 окрж1^. На чело на вс1шой 
окржх^ь стои окржх. управвтель, 
подпомаганъ отъ окржженъ съ- 
вгЬтъ, който изборно учрежде- 
ние. — ВсЬкой окржгъ се ,дЬ.1П 
на по нЬколко околии. БсЬка о- 
колпя се унраахява огь единъ 
околийски нача.1ншгь п всичкнгЬ 
околии еж 85. ВсЬна оксиня е 
раздЪлена па по н'Ьколко обишни, 
и управленпето на всЬка обншна 
е понЬрено на едпнъ 1с«еть, под- 
помашнъ отъ помо1цнпкъ или но- 
мо1Ц11пии и общински съвкпн кои- 
то еж вснчкптЬ изборни лица. 
ВсичкитЬ общини еж 1857, 

В^ра. В^роиспов^нпето на 
държавата е православието, оть 
което еж токо-речи вспчкнтЬ бъл- 
гаре. Глава на това в-Ьроисповг!- 
данпе е българский екзархъ, съ 
сгЬдалище въ Цари1'рад-ь (виж. 
Иосифъ ]\ Негово Блшк. е ду- 
ховнпй началлнкъ и на иснчкнгЬ 
бьлгаре въ Турцпя. Турцит!. въ 
княжеството еж всичкпгЬ мохаме- 
дане, ала между тЬхъ се бронкть 
в българомохаиеданетЬ {помаци), 
на брой около 40,000 души. Оп> 
другите христяне, около 20,000 ех 
католици, около 4,500 протестан- 



— 171 — 



ю 5,000 армена-григориан- 

ца. ЕвреитЬ. около 25.000, ек 

параилтяие ; и др. 

^иПравос&дие- То се раздава оть 

^Ковп скдкишца, каквото ама 

^т; оть ОБр^Евсцп ск.тдлтца, 1шк- 

вкто има 22, по вдии ьъ вс1;кой 

окржженъ градъ; оть ааелатнвни 

сжднлвша, оть които има по едцо 

въ София, Плоцдавъ п Русе; и 

цть едно касационно слцплшце въ 

София. 

Просвещение- По отношение 
ушгь просвЬщсиието, България е 
^■^сЬаена на 45 учеб. окркжии. 
П№ по едийъ училищенъ инспек- 
торгц и има ( 1 893 — 94 год) 
2,895 първоначални общински 
кзБЖвка, женска в см-Ъсеии учи- 
лища, съ 208,528 ученици и уче- 
нички; 104 класни общински у- 
талища съ 11,617 учеппцп и у- 
ченички. ДържавннтЬ уч*'бпи за- 
сения еж: 1 впше училище, 8 
[?.кв п 5 девически гвмназии, 
;и педагогически училища 
1СНИ училища, 2 духовни 
гта, 3 тр>И1гласнн училища, 
^шо търговско уч1иищр и 2 г№- 
^ЬЬлчески у-ща, едно занаятчпП- 
^К учвлии1е и едво военно учил. 
— всвчкитЬ съ около 10,000 уче- 
апцц и ученички. 

Грамотность- Грамотни (1893 
г.), на сто жителе [безъ дгЬцата 
^1^ вгьзрасть отъ — 6] 2431 
^Ьке, 6 57 хеви, общо 15*63; а 
^вцентъгъ заедно съ д1>ца1^ е: 
Н^ млжетЬ 30*87, за женн111 8*37 
'и общо ла вас^1ението 19'88. 

^■ено зсмедктчески вародъ, нъ 

ЯБ|ед:Ьлле1Х) оп1е се върши но 

Д1фВобитенъ яачинъ. Новит-Ь спо- 

обработване земита стабо 

шватъ пжть, и главната 

1Ииа се впиеха да е, че ние, бъл- 

1*Ь, сме дребни земеп.зо.т.йзци. 




И тука е потр-Ьбио сдружаването 
па има нужда и отъ пб-добри или 
пб-евтинн пр'Ьвозня срЪдства. Зе- 
мед1и1щт1> се занимавагь и съ 
скотовтаство, нъ и то въ поатЬд- 
1тт\* години ударп наз^цъ. Лозар- 
ството е много развито, ала не 
се обръща надлежно внимание на 
винодкшсто; и лозата се заплашва 
огъ (^илоксерата, която върлува 
вече у насъ. Розовото масло, кое- 
то се добива иь Т^азанллинко, и 
оризопроизводегвого въ Пазарджп- 
ско— съставлявагь важни извори 
на м1»стцо богатство. ЗанаятитЬ, 
конт^^, както токо-речи всичко дру1Х), 
по-вечето се вършхп. по стгаро- 
вр1>ме1!ниг1> способи, оть година на 
година пб-вече нспадатъ. Отъ Н'Ь- 
колко години насамъ се отворш(^Б 
нЬколко фабрики, по-вечето сь 
водна сила, за шаецп, и други за 
пиво и снпртъ. Установи се и 
единъ законъ, съ ц:!х1ь да се на- 
сръдчавагь подобрения въ ра:^нп- 
тЬ клонове на промишленостьта, 
нъ международното положение на 
Бъл]'ария и нрЬчн да се огради 
огъ чуас1,естраината нонк}'реиция, 
га тая законодателна мгЬрка не 
Постига назначението си. С'Ь ис- 
колаемигЬ богатства на отечество- 
то ии, като камоннитЬ вжглища и 
д]».. пие сега почваме да се пол- 
зуваме. 

Търговия. Общата търговия е 
пб-вечсто вносна, отколкото из- 
носна, и ние изнасяме пб-вечето 
сурови произведения — жпта, не- 
взработеии кпжн, нмиа и памукъ, 
копринени пашкули, градиво и др. 
Глави ит1> виоспн стоки еж: пла- 
тове, жел-Ьзни издалия, памутаа 
прежда, готови дрехи и обунш, 
захарь, химически произведении, 
хартия и др. СрЬдната търп^воя, 
вносъ и пзносъ, прЬзъ посл1ипия 
10-годпш. периодъ (.1886—1895) 



— 172 - 



въ.ч1иза на Г4702 вгалпона лева. 
11р'Ьзъ 1894, когато вносътъ е 
билъ съ няколко нилаоиа пд-воче 
отъ обикновения, защото търгов- 
ците ек 1г!>ршш да се въсползу- 
вагь отъ новия законъ за акдоза, 
нашата вносна и износна търго- 
вия е била, както «^тЬдва: 



Впосъ. 

Огь Ав.-Унгария за л. 
„ Англпя „ щ 

„ Болгпн , „ 

„ Германия , ^ 
, Гръция 
„ Италия „ „ 

п 1 ^НЖНИЯ „ „ 

р§ А усия п »» 

„ СърГшя „ „ 

„ Турция 

„ франция 

, Холандия 

„ Швейцария 
Други държ 






35,105,785 

20,173,23») 

1,711.080 

12,006,553 

535,322 

2,694,645 

2,828,296 

4,946,722 

1,197,014 

12,7й5,907 

3,740,464 

62,344 

1,000,878 

150,612 









99,028,858 




Изиосъ. 




Вь 


Ав.-Унгария 


за л. 


2,881.902 


я 


Англия 


»» и 


12,302,795 


п 


Белгия 


п » 


3,252,209 


• 


Гермаиия 


и 1» 


11,951,960 


« 


Гръция 


П )» 


165,682 


и 


Италия 


» »* 


548,399 


п 


'Руижвля 


■ " 


727.374 


я 


Р)'СИЯ 


П " 


42,923 


п 


Сърбия 


.•» п 


132,123 


п 


Турция 


я » 


26,794,851 


п 


Франция 


П 11 


8,720,453 


п 


Холандия 


п « 


396,420 


п 


Швейцария 


и »» 


39,293 


9 


Други държ. 


» п 


4,894,291 



72,850,675 

Горната таблица показва н^й- 
вг11рно въ кои държави иие вна- 
сяме по-вече, отколкото изнасяме. 



Войска и флотилия. Воеинаш 
служба е задължителна и лична, 
осв1;нь за михзмоданстк. които 
мигжть да с*^ откуивагь, като за- 
плащатъ по 500 л., и за неспо- 
собнпт* за военна служба гра- 
ждане.за които личната военна те- 
1ч>ба се зам1|1шна съ воененъ да- 
1гькъ (отъ 10 до 20 л. годишно, 
десеть години наредъ). Воеината 
служба подкача отъ възрасть 20 
год. навършени и трае 25 години. 
Д11йствителната служба въ посто- 
янната войска е: за пехотата 2 
год.; за кавалерията, артилерията, 
пнжинернитЬ воПски, санпгарипгЬ 
команди — 3 години; за (1>лоТих 
4 !Х)д. Съ съкратени срокове на 
дЬйствителната служба се подзу- 
вагь лица, които еж добили висше 
и ср'Ьдио образование; първитЬ 
сдужд1'ъ шесть м1юеца, а вторит11 
— една година. Съ право да ислу- 
жя.тъ службата си по части се пол- 
зуватъ 3 чнтелетЬ изобпш, незави- 
симо отъ тЬхното образовааше: тЬ 
служжть по два мЪсеца двЬ го- 
дини наредъ. Све1ценослужителеН 
се освобождавать отъ воениато 
служба; нъ никому не се позво- 
лява да приеме духовно ввание 
пр^кди да непълни военната си 
служба въ постояниптЬ войски или 
резервните кадри. Въ мирно врЪ- 
ие войската има (1896 г.) всичко 
1,568 офицери въ действителна 
служба съ 37,090 войници, въ 
вр'Ьме на война числото па офв* 
церитЬ достига до 2,400, а на 
воЙницит-Ь безъ народното опъл- 
чение и милицията до 200.000. 

Флотилията, която яма посто- 
янно м1^»стопребивание въ Русе, 
състои: 1) отъ три парахода ко- 
лесни: а) яхта Ллексан&рь 1, 
строена въ Марсилия въ 1883; 
б) яхта Крумъ (сегашната яхта 
за Н. Ц. В.)| строена въ 1 884 въ 



— 174 — 



Доходи отъ дъ|1жавш1 

вмоги и капити^ти . 3,745,535 

Сл у 'I ай и н аостлп ле- 
ния 3,448.500 

Сборъ: 83,425,010 

Расходъ. 

лева 

Върховно П11авител- 

ство 1,796,774 

Държавни дългове . . 18,267,992 

Върховна см'ктна па- 
лата 217,980 

Министерство на вън- 
шнитЬ раОоти и ио- 
повЬданията 3,833,877 

Министерство на вж- 

трЬшпцгЬ работи. . 8,380,876 

Министерство на на- 
родното просвеще- 
ние 9,188,560 

Министерство на фи- 

панснтЬ 4,991,940 

Министерство иа пра- 

восждието 4,978,792 

ВоЛ1до министерство. 22,104,000 

Министерство па тър- 
говията и земедк" 
лието 2.736,838 

М и п пстерство на об- 
ии1т1> сгрпдн. пжти- 
ищта исгьобщспнята 6,92Г),030 
Сборъ: 83,422,659 

Бюджетъть иа България се у- 
1Ч)лЬни много бърже. Като първа 
година сгь правиленъ бюджетъ се 
счита 1879 година. Пюджегьть за 
тая година се състави така : пред- 
видени приходи 23,230,337 лева 
и 37 сг., а предвидеии расходи 
21,494,555 лева и 07 гг. Така 
прЬдвидрппй бюджегь № непълни 
или СК.1ЮЧП, споредъ поправптеV^- 
пия бюджегь, паречень «законо- 
проекгь за окончателното сключ- 
ване на бюджета >, каето сл-^два: 
ириходъ 22,520,414 дева и 91 ст., 



а расходъ 20,486,184 лева и 86 
ст. Развитието на бюдж»*та :^хван;Б 
по-особено отъ 1880 г., жи^ато 
сЪверна ц южна България се сгъ- 
едпнихж въ една държава, подъ 
едно общо упраа1ение. ПървиЙ 
бюджегь, който посрещна съеди- 
нена България, достигаше въ прн- 
ходптЬ сп до 47,150,916 лева, а 
в'ь расходнтЬ си до 46,991,683 
лева. Въ послЬднитЬ година той 
ОЬте надмпнжлъ 100 милиона, а 
сега се полагатъ усилия да се 
намалява. 

Държавенъ дългь (1897 год.) 
164,104,550 лова. 

Държавни чино8НИ1^1| и служа- 
щи пр^зъ 1897. Всичко 20,509. 

Параходи. Водни съобщения 
ставатъ по Дунав-ь и Черно море. 
дЬто цирЕулирать, осв+^нь другч)- 
земцц параходи н кораби, М'[кггнк 
кораби, както и Н"Ьколко парахода 
на една бъ.1гарска частна компа- 
ния, подкр1>пена огь П])авител- 
ството, съ сядалите Варна. Бъд- 
гарсю1тЬ параходп пжтуватъ меацу 
Балчикъ, Варна, Бурга-ть и Цари- 
гра,гь; 'гЬ почнлхж да работштъ 
пр'кзъ 1894. 

Гербъ. ДържавниЙ гсрбъ е ада- 
теггь коронова1гь левъ па тъмно- 
червено поле и надъ полето кня- 
жеска корона. 

Знаме. Народното знаме е три- 
шарно съ б1>лъ, зеленъ и червенъ 
шаръ, поставени едшгъ сл1цъ 
другъ хоризонтално. 

Девизъ. Народний девизъ е 
СьсШненпето прави силага. 

История. Най-раннитЬ жителе 
на земитЬ, въ конто диесь живк- 
(кгь българе, ех били разни 
племена (виж. Балкански гюлг^ 
ост-ровь) огь траконлприйската че- 
лядь, конто с*ь нрЬме се погър- 
чили. По-сетн* въ тия земп до- 
шли отъ Азия слов^Ьнски племена. 



1?5 — 



П 110ЧПХ.1П дадохохдатьвъБал- 
вшояв подуостровъ, споредъ Дра- 
вова я Иречека, въ Ш-и, а свър- 
ппия това свое лрЬсслвано въ 
УП-п нЬ^гь, п то птггспенно. Вь 
началото на VI вЬкъ вие вижда- 
ме, че Анастаспй, вияаитпйскд ии- 
ператоръ, гради ддъга стЬна да 
бранп яемптЬ си отъ мизийскн111 

'. Въ УП-и вЬк-ь бм- 
^ дьогъфцнско ли, отъ та- 
тарско лн, или отъ ]унско племе 
[по въпроса за пропсхояцението 
шгь има н1>Ба1ко теории* нъ ни- 
коя пе е аела още връхъ Ш1То 
вАй-достонЬриа]» иодъ пр-Ьдводи- 
телството на Аспаруха, сгЬдъ 
халко бавене при устието на Ду- 
я&!гь (въ сегашна Бесарабия, на- 
ричана тогава Онгьль или />1г&.и), 
1тр1^1шнхаи въ Мизия (страната 
меаод' Дунавъ, Стара-1и.чнниа и 
Черно море), та покорили сло- 
в^етЬ п положили началото 
н;< ' й^-българското царство. 

II 'ТЬ не бндп многоброй- 

на : гЬ иа,^алн били пб-вече отъ 
50.000. Това се заключава отъ 
обстоятелството, че тЬ еж би.1и 
сано петата часть отъ войската на 
Ку<1т>*тя, гч>сподарьгънабьлгарег]1 

1;иж. /^&.«(а;>ия,волжсБа). 
_„ -:..['." вр1яме основаното отъ 
Аспаруха царство се расншрочило 
иноп!) н имало за пр-ЬдЬлц на ис- 
токъ Чнрно море-, отъ устието на 
Душшъ до О. плпманд: на югъ 
пааннпа; на западъ р. Морапа 
ДцкЛна Сава, и на с!^веръ часть 
Ванагь, наедно съ Трансил- 
вания, Влахня н Молдова. Въ те- 
чекае на вр^м^.то бъ.1гарвтЬ, конто 
ддлн вмсто сн на страната, из- 
губили своя ези1Пк, ако е и има- 
ло Е{1каква разнпца въ това 
гггнопгенпе моацу т11хъ и мпог^о- 
бр глонюп', и побЬдитоле 

п а се с.гкш въ едно. Въ 



1Х-И вгЬкъ Бъ-тгария е вече страпгаа; 
българетЬ въ вркчето на Крума на- 
насятъ поб1"1да на,аъ аварет1ц та сн 
при(гьсдинипа'1'ъ Паионня; пора- 
жанап» въ 1у1рствпто си единъ 
ви;тнтнйскн нмператоръ съ вой- 
ската му, и продъхжаватъ съ ви- 
зантпЙцптЬ единъ редъ сполуч- 
ливи боеве, които н^катко п»ти 
ги иавождап. до ст1»ннгЬ на Ви- 
:зантпя. Въ втората половина на 
скпшя вЬкъ заритЬ на хрнстян- 
ството огр^ватъ надъ България 
и скоро царь Снмеоиъ прославилъ 
българската държава н вмтрЬишо 
и вънкаигно. ;-1наменнтиЙ аиглнй- 
ски неторик*ъ Гибонъ признава, 
че 'н1гЬзъ 40-годи1ицото царуване 
яа тоя царь България станжда 
една отъ просв1^тешIтЬ сили на 
земята; затова и царь Спмеоно- 
вото царуване се на])екло влатенг 
вЬ*съ на бг^ггарската история. 
Всеизвестно е какъ Велики Си- 
меонъ отнгаелъ съ поб1;доносио 
оржжие до стЬнитЬ на Византия, 
н какъ славно вл'1:злъ въ пеш за 
да дпкт}'ва уинзителеиъ за гор- 
дия гръцки импраторъ мнръ. Пй- 
сетнЬ вжтр'1>тнигЬ раадори и гръц- 
кото а1вянпе докарватъ Бъ^тгарвя 
да стане нодвластна на гръцнтЬ: 
нъ па^ь въ вр'Ьмето на Самунла, 
когато нейнпт^ пр*ЬдЬлп стипии 
до Адриатическо море и нейната 
столица била въ ПрЬспа, п въ 
врЬмето на АсЬновцнтЬ тп била 
не П(>-малко слаппа. Въ 139У гур- 
цигЬ въ царуването на султанъ 
Мурада прЬзРЛн тогавашната сто- 
лица Търново, и въ 1400 н:Ьла 
България имъ била подчнпена. 
Оть тогава много опити за осво- 
бождение^ еж се правили неспо- 
лучливо. Пб-пзвЬст1гатЬ сль оон- 
тътъ на Геор1*н Пеячееюму опи- 
гьтъ на Мамарчева^ ПиротскитЬ 
въстания, БЬ^гоградчишкО' Видин- 



ско^Ломското въстание и разнптЬ 
опити на разнпгЬ восводп-Оунтов- 
инци въ ра:лш вр1».\1ена. Пр1>;гь 
априлъ, 1870, едно въстанио из- 
бухнж въ българско 1виш. Апрч^я- 
ско въстание) п бишпбозуцитЬ плц 
турскитЬ переднпцп го нотдпка- 
XX съ днвашка спирЬпость. Ба- 
ташкнй с1>чъ е още жннъ пъ умо 
ветЬ иа всички. УамсигЬ докя- 
рахж дипломатическа вам111'а; и 
прЪзъ деБемврнн въ Цариградъ 
се събра рдца конференции отъ 
далегатн на свропейскнтк сили, 
нъ бозъ да докара практически 
ол^дствио. Тогава Русия истегли 
сабята и започнл^ се войпа за 
нашото освобоис^епне (виж. Осво- 
бодителн а война). Бой ната се 
свърши сь Санъ-Стефанскня до- 
говоръ, който въздигна Българин 
на княжество съ пр1ц'кли 01ъ Ду- 
навъ до ЕгеЙско море и отъ Че!)- 
но море до Албания, Лла европой- 
скнтЬ сили, чр1>;^ъ делегатитЬ си 
въ Берлпнъ, изм1^нихк тоя дого- 
воръ пр1^ди да се приведе напълно 
въ испълнеппе. Верлппский кон- 
гресъ изобщо спохЬлп мн1;иис*ти 
на англпЙскитЬ делегати, та рас- 
поклкса Санъ-Стефаиска България 
па 5 кжгч!. Огь бкшфскитЬ земи 
той образупй: 1 ) едно васално 
княжество България, межд^' Д)- 
навъ н Ст.-плаяпна; 2) една ав- 
тономна область. между Ст.-хиа- 
нина ц РодопнтЬ, която кръсти 
Цсточна Румелия; 3) остави по- 
ловина г-а отъ Одринско и ц|1ла 
Македония подь прямата власть 
ия Турция ; 4) нр-Ьдяде еЪв. До- 
бруд;&а на Румжнил ; и 5) даде 
нишЕШГ, враиенския, л1ъскоискпп 
и пиротскпя окр.т«зи на Сърбия. 
Разединението иакняж. България 
и Пет. Румелия (Южна Бъ.1гарин| 
не трая мно!^ На в-ц сент. 1Ь85 
Еиижеството и автономиата область 



провъзглаоихх съедипението сп и 
оть тогава образувать се1'ашното 
княжество (виж. Съединение). 

ОсвЪнь хЬто бълг. народъ е 
така искуствено надробень, много 
българе пр-Ьзъ периода на роб- 
ствоп^ си сл5 се изселили въ разнн 
нр^мона пзъ българското отече- 
еггво. Таю.ви има съ хиляди въ 
Румхния*), въ Русия (таврнчегка. 
херсонска и бесарабска губерния), 
въ Маджарско (Банагь), иъ Мала- 
Лзин (околностьта на Измить) и 
въ европейската окодность на Ца- 
риградъ. БългаретЬ и'^кон избро- 
яватъ до б ми.1Иона. 

ХродохогичесЕи спгсгкь ва бъ2Г. 
царе Е ЕЕЯзове. 

Дунавска България. 

Асггарухъ (679 — 700) 

Терведъ (700 — 720> 

Дулоидъ (720 — 748) 

Севлръ (748 — 753) 

Ешрмисошъ (753 — 760) 

*) Най-«ного прйсмавв Фътре вша 1Ъ 
Руиловя, особево въ В^аxия. Офвпяиа! 
цифри за това иаселение, воето отъ дсяь 
ва лепь се поруихвчва, в%ма; п бV1гаре- 
т-Ь въ тая земя т|I^6ва да ех в%колв« сто- 
тиви хндлдв. Г-въ Дававиб .7)*тогт;>у6 
за 1869 (стр. 2»1) гв ПI>^см^та до ТИО 

— 800 хилядя, а русскиП аигателк А. С. 
Г>удв^овичъ туря. като н^й-ниский пр%- 
д1игь ва рувжясЕВтк бъдгар«, 500,000. Въ 
тая ся^ткв ав в^■аа с^верва вдв оидру- 
■хясва Добрудап съ ввсед. овияо $50.000 
хит. Българското наседевие въ Русяя. соо- 
редъ Г'ВЪ Вудвловвча. й 97.000; сооредъ 
други, дори до 1^00,000. Въ Мал»-А8и, 
около Игмигъ. вяа около 20.000 бъдгере; 
въ Австрия (Бавагъ), около 60.000. Бъд- 
гарегЬ въ Олиииско н Накрдоивя пр^* 
ем-Ьтатъ до ^ЬОО 000 бпъ (^гарояоха- 
мпянет^!. които въ Ивкедовва доствгатъ 
до 250,000 (ввас Македомил: етшогра- 
фическа таблица на населгмагто); Ь%л- 
гарегЪ въ подсръбскигк бълпрокв втга 
(Нмшско, Пяротско, Вравямгко, Княжо- 
вацско, Иеготнпско, Зайяврско, Л^сковсво) 

- около 270,000. 



— 177 — 



(760-763) 

. . (763) 

. . (763—764) 

(764-765) 

али Телерихъ. (765—777) 
(777—802) 
(«02—815) 
споредъ други 
а сл±аъ не 14) 
тгь .... (815—820) 
ртагъ и^н Морта- 

ь, (820-852) 

■амъ (852) 

Ш (852-йЗЗ) 

■шрь. . . (883—888) 
Игь. .... (888-927) 
(927—968). 

бъл. 1;арство (963—971) 
и . . . . (969—971) 



\ 



Западно бъл. царство. 

игь I . . . (903—969) 
. . (969-977) 
. . (977—1014) 
1Ъ (Ромянъ) (1014-1015) 
Владнмавъ (1015—1018) 
елио присъединение ни 
(рия къиъ византийската 
ша. 

то българско царство. 

I (1186—1195) 

. (1195—1196) 
. (1196—1207) 
. (1207-1218) 
П . . (1218-1241) 
1нъ I . . (1241 — 1246) 
Ьнх, (Мяцо) (1246—1257) 
П [Пв.Т . . (1257) 
АсЬньШ (1257— 1277) 
. . . (1277-1270) 

гп. Ш (1279) 

Тергггп. I (1280—1292) 

(1292-1295) 

ь. . (1295-1322) 



Гооргп Торторъ П (1322—1323) 
Видни. Мих. Шишм. (1323— 1330) 

Шнпшлнъ (1330) 

Цв. Алоксапдръ . (1331—1.365) 
Ив. и1т1шаиъ Ш (1365—1393) 
Страшимиръ (видин- 
ски князъ) . . (1365—1393). 

Княжество България. 

Алека Батембергь (1879—1880) 
«1>ердинан,ть I . . . (огь 1887). 

Главна источницп на бъ,1гар- 
скатп псггорин п филология : Пето- 
рна €1Лкдно-Болгд(ксклА, идродд.хъ, 
1|Д(к«,тъ, н скАти.хъ Болглрски^ъ, 

съчинение на ири1*.нопам>1тнш1 от. 
Папснн (17(32, напечатано подъ 
име Царственникъ въ Будимъ, 
1844); Нстор11 Слдвднскнчъ мдро- 
докъ. ндй-пду€ Болгяръ, Хорклтовъ и 
Ссрвикъ ип» сръбския нсторПЕЪ 
Гайчл(1-воизд. В1-1на, 1794—95, 
2-рона^ Будимъ, 1823); съчинения 
на всензв-ктнитЬ чешски слависти 
Иос, Добровски, Конитара Варто- 
ломея, Пав. 11. Шафарика, и на 
Фр. Микютича; Дреки1б и имигш- 
н|с Б<мглрс о'1'ъ Венелипа (^1о(Жва, 
1829); Критически издирвания 
аа историята българска отъ Ве- 
нслнна, прЬв. на бьлг. отъ Ботя 
Петкова (Зсмлшгь, 1853); Очеркь 
ученаго путешеств1я по ев-ропей- 
ской Турцип отъ Биктора Грнгоро- 
вича (Казанц 1-во иад. 18 14; 2-о, 
1877); Писма обь истортСербовг и 
Болгарь огь Гилфердинга (Моо- 
ква {\^ЪЬ—Ь^)\ Европейска Тур- 
ция, па Франц, отъ Ами Буе 
|]1ариж'ц 1840); П.итх^ване вь 
Българин, ла франц., отъ Бланки 
(Пари»П1, 1 84Н); История Бъл- 
гарска подъ имя Унобь итъ Г. 
Кръстевича (Цариградъ, 1869) ; 
Погледь еьрху происхождението 
на българския народь и Начало 
на Българската история огь М. 

12. 



— 178 — 



Дрииовъ (Пловдивъ, 1{'69); ста- 
тии отъ схишя въ Браплското 
Периодическо Списание ; Засел- 
ване па Ба^гкапски п-оеъ отг 
С10в*м€т*, ОТЪ сжщпя (1871); 
Ж)жмие слоеЬми п Виаантт &% 
Х-п еЬкь, отъ сжщая (Москва, 
1876); И^зко^^ко р-Ьуи о ЛгЬню 
Льрвому, великому царю Еьлгар- 
схому и сь1ну му АсЬню Второму 
отъ Г. С. Раковски (Б'11лградъ, 
1860); Памятник}1 пароднаго 
бьхта Волгаръ отъ Л. Караволова 
(Москва, 1861); Дунавска Бълга- 
рия и Балкански п-оаь^ историчо 
ски, географическц и етнографп- 
ческп пжтнп наблюдения, 1860 — 
73, на Кавнца, съчинение паписапо 
на н1шсБп, и пр'Ьведено на русскп 
(Спб., 1876) и на фраицузски; 
За словЬнското проис^сождеюсе 
на ДунавскитЬ бьлгаре, отъ Д. 
Плогтйски, пр-Ьводъ на бълг. отъ 
русскн (Букур»мцъ, 1875) ; Исто- 
рия на бблгаретЬу отъ Д-ръ Конст. 
Иос. Иречка, пъленъ пр^водъ па 
бълг. отъ 3. Бояджиева (Търново, I 
1886); много статии отъ сжщия ; 
по нашата история, география и 
антология въ иериоди-чсско Спиг 
санис; Княжество България^ отъ 
сжщия, пр^Ьвед. на бълг. отъ Г. 
Бенева (Шовдивъ, 1878); На- 
родите на Турция, 20-годишпо 
прЬбивание между бъдгарегЬ, гръ- 
цитЪ, турцигЬ, албанцнтЬ и ар- 
менцигЬ на дъщерята и на же- 
ната па едннъ консулъ, — съчи- 
нение на англ., нрЬведено на руо- 
ски (Спб., 1879, над. Паптел11евъ); 
Кл!ючь бглгарскаго язьгка отъ Г. 
С. Раковски (издание на внукъ на 
Раковски (Одеса, 1880); История 
ма българския народь огь С. 
Н. Милврова (София, 1885); Бъл- 
гария т Неточния вкпрось отъ 
А. Цанова (Шов,^1въ, 1879); Стари 
пътувания прЬвъ България, жзуче- \ 



В&Й въ Министерския Сборникь, 
кн, IV и \Х огь Д-ръ И. Д. 
Шишманова, ^^ Милетича и Д-ръ 
Хр. Кесякова; въ слпцш сборнпкъ, 
кн. VI, Положението на Бь^иа- 
рия кьмъ края на ХУ-и вЬкь 
отъ Д-р. Хр. Кесякова; въ сж- 
щата кн. Бьлгарский рлкопись 
вг Ватикань огь Д-ръ П. Т. 
Гудева; въ кн. УП, БЬлЬжки за 
положението на България ек 
ЛТ-и в%къ огь Д-ръ Хр. К.; в-ь 
с;БШата кн. Бъ^иарски рл^кописи 
вг библиотеката на лорда 2оис11е 
отъ Д-ръ П. Т. Гудева; Кня- 
жество България въ историческо, 
географическо и етнографическо 
отношение отъ Г. Димитрова 
(Пловдивъ, 1896); Школко ста- 
тии върху старобългарската ли- 
тература отъ Н. Бобчева т» 
пловдивското спис. Българска 
Сбирка^ год. 1, кн. X и ХП; Седми- 
градскитЬ бглгаре огь Д-ръ Л. 
Милетича въ Министерския Сбор- 
нпкъ, кн. ХШ (1896); Български 
рЬчникъ отъНайденъГерова(11лов- 
див'ь, печата се на части сега). 
Други извори по пр^Ьдм-Ьта еж 
споменжти подъ заглавията Бъл- 
гарска цръква. Българско възра- 
ждане^ Церковенъ еьпросъ, Ма* 
кедониЯу Апри^юсо въстание, Съ- 
единение^ Сръбско- Българска &(Ни 
ка, Батембергъ. 

България (Волжска—)щ нари- 
чана и Ве.<пка, Б-Ьла, или РГо- 
точна Бъ.тгарця. Земя въ Русия, 
между р^ки Донъ п Волга, д-Ьто 
въ старо вр^ме нма^о едно гатЬмо 
българско царство. Историята ни 
казва, че сл-Ьдъ смъртьта на царь 
Кубрата, петимата негови синове 
раздкхилл народа помежду си на 
неть дружини и отъ тЬхъ двама 
сгь дружннит* си остаижли да 
жнв11ьжтъ въ (ггечеството сп, а 
другитЬ трима потеглили кьмъ 



* 



— 179 — 



раяия страни да ей търсшть 
нови ЖИЛП1ЦД. Тогава третиЙ Ку- 
братовъ сцнъ, Аспарухъ, съ сво- 
ята др5-жи11а ос заселихь въ 
днеиша Бесарабия и п6-сети1^ 
освовалъ българска държава въ 
сегашна България (виж. Бълга- 
рия, история). Мнн&дото на Болж- 
ското бъ^тгарско царство е пократо 
въ мракъ. Знае се само, че бъл- 
гаретЬ на Вгига исчезнхли въ 
ХЛ*-в в-Ькъ, като оставили раз- 
валипи71; па н-^колко града, и^^^^- 
забкг^ителний Б^лгаръ, тяхната 
спояца. На местото на н11когаш- 
вата столица на Волжекитй бъл- 
Г8р€ с« вазшра сега едно русско 
с^ло съ близу С&1Ц0Т0 име (виж. 
Еолгари). 

Българка. Връхъ въ ОтттЬ 
каменс, расклопсние огь Пндже- 
бнлБяцълри Слнвсиъ; 1,186 аютро 
иахх» морското раиитце. 

Вългарофалство (ц'п> бълга- 
ривъ в гръц. фи.<осЪу првятель). 
Прпптслстио къ^гь бхлшрс^Ь. 

Вългарофнлъ. Прингель на 
българет!!. 

Бългпрофибсгво (отъ бьлш- 
рннъ и 1^. фовуме, бонк се). 0- 
мра:<а 1гъмъ българетЬ. 

Бъдгарофобъ. Чов^къ, който 
мра:зн б1^1гарР'гЬ. 

Българско княжество. Виж. 
България. 

Българско царство (Дунав- 
ско)* Впж. България. 

Българско царство, ^Замадм^л^. 
ЗезситЬ огь Оъл1'ар. царство {Ма- 
кедопвя, Албания, Морава. Видин- 
ско и Ср1^децко), които Шитмапъ 
Маврв отиелъ на царь Петра въ 
063. й които ^гьставлявгии отдЬлио 
царство до сипа му Самупла, въ 
«гаето вр11м»' царството се про<'.тр1|- 
До до Д)Ч1авь и Поитъ. Западното 
бълг. царство се завоев>ио окон- 
чателяо отъ гръцит^ въ 1018. 



Българско царство, (Неточно). 
България огь Дунавъ до Шов- 
дивъ, която остандиа подъ вла- 
стьта на царь Петра, когато дру- 
гата часть образувала западно 
бьлг. царство съ царь Шишмапа 
Мокри. Цсточното бълг. царство 
се завоевало въ вр'&мето на Пе- 
тровия синъ царь Вориса П отъ 
гръцитЬ, които . били вл'Ьзли в^ь 
бълг. земя подь прЬдлогь да по- 
могижтъ за изгоишшсто русския 
квязъ Св11Тослава (971). Това не- 
гово иодчиненно подъ визаитий- 
ската влапть траяло 8 год., до 
Самуила, когато жителетЬ му въ- 
станали, та ИЗРОВИЛИ гръцитЬ 
(978) и се 1трисъедини.ш къмъ 
западното бълг. царство (979). 

Бърно (Брюнь). Гл. гр. на Мо- 
равия (Лвстро-Унтрия), 115 кил. 
па сЬв.-иа огь ВЬна: 94,46'*^ жпт. 

Бървсъ (Роберть). Шотландови 
народош, ноегь, който е ималъ 
голЬмо влияние на английската 
поезия. За неговитЬ а11снп сл 
казвали, че тЬ не тр11бва да се 
нагласивап. на музика, защото тЬ 
сами еж музика. За най-добри отъ 
неговпгЬ пронзведендя се вматъ 
Веселите сиромаси в Томг 0^ 
Шант/г.рь (17.59 — 1790;. 

Б'Ьглввица. СловЬиското име 
иа м;п1кап1 на Юстиннала I, чнсгь 
словгЬнииь; това име преправили 
на латинското Вигилянцин. 

Б-Ьда. 3.10чес-шиа; тегло, въ 
което човЬк*ъ пспада съвсгЬмъ не- 
аад11Йио: сиротството, слЪпотата^ 
>^1ухотага сл бЬди, 

Б'Ъдеиъ. Който в'Ьмадостатъчно, 
скуденъ. Б^дность. Оскудие, не- 
достатъчност ь, 

Бидствие. Нещастие, което до- 
хожда не сънсЬмЧ) неочаквано: 
лаиш.га жетва, аарситтеинитЬ 
болести^ бг/ритЬу наводнения та 
сл бЬдствия. 



— 180- 



В'Ьла. Градепъ на р. Янтра, 
окол. ц., русенски окржгь, 58 кил. 
на югь отъ Русе; 4,380 жит. 
Пр1>зъ по<л'Ьдната русскскгурска 
война (1877 — 1878) главната 
русска военна коартпра 0-Ьше около 
10 &г1Ьседа въ Бкта. 

ЪЬлй (Вилхелмг фопъ). Ученъ 
австрийски астрономъ, знаменнгь 
като откритоль па одна комета, 
кръстена ВЬловогкомета ( 1 782 
—1856). 

Б^всвца. Македонска планина, 
на югъ огь Малагаевската; едпнъ 
клонъ огь ненБ се протака на югь 
между сгЬрското и солунското по- 
лета и отива до Б^о море. В. е 
исторически забктЬжителнапоедно 
поражение на българетЬ въ 1014. 
Когато, подъ началството на царь 
Самуила, българска войска вар- 
дпла проходитЬ въ тая планина, 
гръцит*, които билп обико.тилл 
планината, ги нападплити изот:чадъ и 
сполучили дазаробжгь, казвагь. до 
15,000 българе, копто БасилнЙ 
В'Ь.тгароуГ)ийиата оаткпилъ. Ка- 
зватъ още, че отъ бт^лгарска стра- 
на имало изм1^на: единъ бълга- 
ршгь показалъ на гръцитЬ една 
ск{)НП1па пжтока въ планпнат«и 

Б'Ьла-Слатя11а. Село, окол. ц., 
врачан. 0К1)Жгъ, 41 килом. на 
аЬверо-истокъ отъ Вратца; 2,493 
жит.; заб'Ьл1Ьжнтел110 по старо- 
вр-Ьмскпт-Ь си паметници, като 
надписи по камсне и др. Едшгь 
огь надписи гЬ пде отъ год. Ю.Ь 
ол1щъ Р. X. Въ околносоъта на 
В.— С. се намира единъ ста1>о- 
вр'Ьмски окопъ, който СО простира 
дори до Дупавъ, прп село Острово. 

В'Ългрмдь (стар. Синтдунъ), 
Стол. на Сърбия, при атпвапето 
па Сава в-ь Дунавъ; 54,000 жит. 
В. притежава една кр^пость, 
ашого силна твърдина, която, рас- 
положепа па еднпъ носъ меж^ту 



р1'.китЬ, господств/ва па Дунавъ. 
Въ римско вр1)Ме въ В. квар1'И- 
р}*валъ единъ легиогь. Паюше- 
нието м}^ го направило главна 
съобщителна точка меаду Цари- 
градъ п ВЬна, н ключътъ на Ун- 
гария откъмъ юго-истокъ. По 
тая причина той е билъ тсатръ 
на МН01Ю тежки борби. ГръцитЬ го 
влад1кт до 1073. когато го пр^Ь- 
зелъ унгарский кра.1ь Соломонъ. 
Сл1^ть това той мннхлъ пр-Ьзъ 
ржтгЬтЬ на гръцпгЬ, българетЬ, 
боснендитЬ и сгьрбетЬ. Въ ХТЛ'-и 
вЬкъ Душанъ го расшпрплъ, а 
(.^гефанъ Високи го паправилъ 
столица. Деспотъ Георги Бранко- 
вичъ го продалъ, въ началото па 
ХУ-и к^къ, на унгарския к^^аль 
Сигисмз'нда, и пр^неслъ столица- 
та си въ Смедерево. Въ 1440 
турпдггЬ, подъ началството на 
султапъ Мурата, го обсадили 
пръвъ шкть, ала изгубили 17,000 
дугпп напразно; и втора обсада въ 
145*> не била честита. Въ 1521, 
той падиА.1ь въ рхцЬгЬ па Сю- 
леймана И. Въ 1688, той билъ 
прЬзеть съ прнстжпъ огь Макси- 
милпапа, баварски киязъ ; ала 
турцптЬ пакъ го отнели двЪ 1Ч>- 
диии п6-сетн1>. Въ 1717, кр-Ьпость- 
та се щгЬдала иа клязъ Ев- 
гения, сл-|1,тъ една знаменита по- 
б11да [австриЙцптЬ тоя пжть раз- 
били едпа турска войска огь 
200,000 души], н пасаревпцскпй 
договоръ оздрани.тъ В. на Ав- 
стрия. Нъ въ 1739, Б. пакъ про- 
м'Ьнилъ господарет!! си; 1>рцигЬ 
го придобили безъ да гръмне 
путка. АвстрпйпигЬ пакъ го пр-Ь- 
аели въ 1789; ала мирний дого- 
воръ, въ 1791, го възвърнж.тъ 
на турцптЬ. Отъ 1806 до 1813, 
той билъ въ владЬвие на въста- 
ижлитЬ сърбе; и макаръ че прп 
основанието на княжество Сърбия, 



— 181- 



столица, кр^постьта 
икла въ ряигЬгЬ на тур- 
тштЬ до 1867. Пркгь тая година 
Т\-рдвя била цраиудена отъ ди- 
вдокадЕята да отст&пи твърди- 
на Оьрбпя. 

лево. Село прп полнтЬ па 
ттптЬ и станция на жол-Ьзни- 
боизу ду Т-Пазарджикъ, 30 
на юго-западь отъ тоя 
Върти голяма търговия съ 
дьскв п друга Г1)адежнп врщестпа. 
Бар<*нъ Хнршъ, авпрнПскп евре- 
■нъ, едноврЬмегаенъ ирптежатель 
на хел^иидата^ е опустошшть 
еЬкои оть околиитЬ гори, които 
продалъ въ образа иа градиво за 
холвоии лева. 

В^ецъ- Овя, който жпнЬе въ 

ионаспфь, пля огце пе е постри- 

женъ въ мона1иеп'во. 

В'Ьля стяхове. ОгюЕове безъ 

и. СтпрптЬ не считали рцт- 

за важно 1г1ь1Цо, а обрьпшли 

АтЬмо внимание въ стихо- 

вгьрху иу:1икалната съранмЬр- 

оа звуковетЬ. 

япсЕнй (Вас, Григ,). Зна- 
русски историкъ ^1811 

ковнва.Веществото яйченъ 
1гь« което химицитЬ иамн- 
а въ други животни и рас- 
ТИТР.1НИ части: в-ь кръвьта, миш- 
цвтЬ, соевата и др. Виж. Ал 
бумшл. 

БЪляекенъ. Връхъ въ Родо* 
шп"Ь^ иа истокъ оть Машиу ; 
2^77 м<?т. надъ морското равните. 
В^догювдовъ (Никола), Ре- 
да интереслото софийско 
но дЪтско спис.5<г*а^^а 
тека библиотека — редъ 

за д1>ца. Б. се е училъ 

л~^дння ся градъ Копривпцща 
пб-сегнй въ Йловдивъ. Пр1>зь 
0, кошто б14ше учитель въ 
авщшиц той биде хвърлопъ 



въ яатноръ за участието си въ 
Априлското въстание п ннЙ-с.^-тиЬ 
заточенъ въ о-нъ Родосъ. <^вобсн 
дата му въ;{върил; Сан-Сте(|>анский 
договоръ. Б. е род въ 1856. Зва- 
нието му е учителството. 

Б'Ьлоградчмх'ь. Градецъ, окол. 
д., видински ок'рАгъ, 51 килои. 
на югъ отъ Видигь п 62 на юго- 
западъ отъ Ломъ; 1,489 жит. На 
ИСТ01П1 отъ Б., на 1'/2 килом., се 
памиратъ остатки отъ една старо- 
вр1>мска кр[.11осггь. 

Ь'1^логридчишко-Видннсво- 
Лопсво въстание. Бъ.тгарско въ- 
к^ткппе, което етапжло пр11зъ 1850 
среща турското иго. У Д-ръ При- 
чка стои криво, че размирицата 
стаижла хф-Ьзъ 1851, както е по- 
гр11иц1о още, че въ пеш зело у- 
часггае и населението въ Бер- 
ковско.*) Общата причина на то- 
ва въстание били турскит!; свое- 
волия, а неноср'Ьд(!Тпенити причина 
— уведичеиието на данъка отъ 
Хюсепнъ паша ир'кгь 1849. На- 
чинатй1ет]Ь на въстанието били 
н1>колци на б1'|Лоградч н нши пър- 
венцн. които се споразумКти съ 
селскитЬ първенци въ Впдписко, 
Бклоградчшнко и Ломско па едно 
събрание въ Раковски моиастирь. 
Съпаклетницит11 си избрали единъ 
ржкоьодителснь комитеть и на- 
редили нлана па въстанието: най- 
напр-Кдъ да се нрк^еме «1 омъ, 
като най-неукрЬпе1ГЬ и сшабъ 
градъ, атЬдъ него Б*»»оградчпкъ, 
и цаЙ-сеТ1г11 Видинъ. ОпрЬдклнло 
се и въстанпетг) да се обяви въ 
тритЬ «"Ъстности сжщеврЬмснно, 



*) За ТОКА, както в на аодробца свЪ- 
д^ивя относителио това гьставие, впж. 
алшпя всти<]ивкъ Сборпикъ ма пародии 
умотв01)ения, нпухп и книжнина, кя. 
П, стана Политически движенил и 
вгстаиия 9% 3, Вълшрил оть Д. Ма* 
рввовъ. 



-182 — 



вметго ка 1-я юния, Спасовъ- 
день. 11рЬ;1Н да избухне въста- 
нието, начинателегЬ му бнлп хва- 
нжти н посЬчени мкчени ческп 
въ б1}лоградчишката кр^Ъпостц нъ 
това не спр-Ьло движението и 
въстанието си сганжло на 011р1>- 
дйаеното вр-Ьме. 

Въ ЛомсЕо, въстанннцитЬ били 
около 800—900 души, отъ които 
само 15 хуаш били въоръжени. 
ВъстанницпгБ били нападнл;ти на 
4-и юния блпяу при с. Хаоанова 
махала отъ 70 Д5'1Ш1 въоржнсенп 
турци отъ Ломъ. Сражението тра- 
яло около два часа. БългарегЬ се 
распр'ьснлои, като оставили около 
60 дути убити. ТурднтК като 
поб-Ьдптеле, занеаш въ Ломъ гла- 
вигЬ на видннтЬ борци, между 
които и главата на *капнтанъ1> 
Кръстйо, пр1>дводительтъ на по- 
бунеиитЬ, родомъ отъ с. Раковина. 
Съ това се потшгвалъ бунтътъ 
въ Ломъ. 

Токо-речи въ сжщото вр"Ьме се 
нотутило и въстанието въ Ви- 

ДВНСБО. ВИДИИСКИГЬ В-ЬСТЙНЛиТИ 

селенн би.1и, казвагь^ на брой до 
5000— вООО Д5ШИ, събрани на 
три м-кгга. При единъ отъ сбор- 
нитЬ пунктове, с. Гръцн, имало 
до 2.000 дути, въоржженп съ с•^»- 
кири и коси; съ пушки имало 
само 40 — 50 души. На това мЬсто 
въстапиицитЬбилп нападнжтн отъ 
300 въорхженибапгабозуци. Сра- 
жението траяло около два часа, и 
на полето останлли 240 мрътви 
трупове; остапжлнгЬ В7>станници 
се разбягали, и всички се при- 
б[}алн тнхо по домоветЬ си. 

Въ ТЖюградчишко въстапнп- 
дитк били най-много; живи люде 
ув^Ьриватъ. че тЬ не бали по- 
малко огь 10,000 души. Сутрнньта 
на Спасовъ-день, Б-Ьдоградчпиъ 
ое впд^гь отъ вси страпи оби- 



коленъ съ въстанпнци. 
нитЪ бЕЛИ въоржжеии съ коси 
брадвп, а съ пунпсп имало ов 
200 души. На помощь на 6% 
градчишкит^ т^^рцн би-хи до^ 
и лрци огь Видинско и Л 
ско, дЬто въстанията били в| 
потжпваии. Сл^ть нЪкодко общ 
нля поб^'Щ1'а остапжла на турцщ 

Сл^дъ потушеннето на въстав! 
то, българетЬ испратили едпа , 
путация при Великия везирь I 
Дариградъ да пр-Ьдетави же| 
нпята шгъ. Тия желания съй 
яли въ това: даждието да ов ] 
мали, господарлжцитЬ (сшиш;) 
нитЬ) да се уцищождть, и С1^ 
иолнита на турцитЬ да ое 1|{ 
крат1жтъ. Въ Цариградъ де1Г(1 
цията приложила въ прошенй 
си още едно искане: да се цр| 
въ Вядииъ български влаЛ 
Това посл-Ьдиого искане било Щ 
шено отъ цариграт^китЬ воднт| 
по церковния въпросъ. Деп| 
цията се въражла съберат», ш^ 
бплъ уважилъ исканията : 
само за ахадвка вь бе; 
споменувало ни1Цо. Н.1 ^ 

би.10, че спахилжцит^ се уив11 
жили и яемитЬ се обявили 
|»б]цинскп. Ум^Ьстно за61Ь.тЬжва г« 
Д. Маринонь, единс1непий о| 
сатель на тия паши движения, 
кръвьта на па^хижлитЬ 350 бо] 
не отишла напразно. 

В-Ьло духовенство. Лугр] 
стно, което не е покялтге! 
монашествува; поповетЬ. 

В'Ьло море- Сжп^ото, 
е Лрхппелагь или Егейско 
Б*Ьло море е името, което об1 
вено даватъ па Егейско 
гарегЬ, гръцитЬ и турщ 

в-1^ло11атовъ ( Тодорьи 
секретаръ на Бенковски пр< 
Априлското въстание, родомъ I 
напорецъ, па 20-годяшна в{ 



1СКО V 

го обт 
мома 



— 183 




убить отъ потерята етро- 
оомш читаци въ етри11а1ския 
битгъ. Съ него наедно па^гияита 
п р&а1>гЬ на поггерята архишьта 
■ сореспон.1е{1цията на аанагюр- 
воевенъ съвЬгь. 
Алоето п. Русски гра,гь (нЪ- 
П|л1ша), цептръ на едно- 
область въ гродненската 
орн р1иса Б^иа нлн Бяла; 
0,000 жат. Фабрика за 
» вохн и агЬхове.— Б^осток- 
область се прнсъедпнпла 
спя по Тнлзитсцоя догониръ, 

В-Ьлотивци. Виж. Баня, 
В%лек%, БЬлка, Градъ въ евро 
Д(>вс«21 Р^гсля. на р. Б^а. 34 кнлом. 
В1 ж>гъ мгъ Б1)Лостокъ; 4,500 кит. 
— Разбитпе на руснтЬ отъ поля- 
ШГГ^ въ 1831. 

Бфдчевъ (Христо). Български 

шшисгръ на финанситК наднж 

убвгь оть злодЬйска ржка на 15-и 

прть 1891, въ С|:и|»ин: той, про- 

ясагъ съ два крУ^^У^^^* нздкхнл^ 

&ъ 2 — 3 нинуги. Убийството се 

■иърша на 8 часа всчерь!^, ко- 

^■» министри Стамболовъ и Б11л- 

Вп се завръщах^Б у дома сп. 

УСнЙШ1ТЬ не се изнамерих». Б. 

упр* ов&до 35-годшиенъ. Той 61'» 

р(ца1гъ аЛГЬ Търново. Най-напр^дъ 

(№ше се учолъ въ родвня си 

' -■'тътова б^гае свъртилъ 

лъ курсъ въ Загребъ 

!|1Ик1>) и 61; слЪдв;иъ въ 

грахь една годи]1а въ фп- 

:ия факултетъ. Въ 1881 

н«ц иткакъ б1>ше испълнявалъ 

Нрвя аужба въ България, отиде 

% Шрнзъ, дЬто свърши учцли- 

(№10 ка патнтнчеснитЬ науки въ 

18&1. Мдилстръ на фянанситЬ 

1^1 ое шсшачл на 2-н ноем. 1890. 

В. С8 витрресувате и оть книж- 

Швата (В1ГЖ. Бацоп}. Заслуж- 

е и неговите Мислщ 



напечатани сл11;^ смъртьта ну въ 
Български ПрЬгледь^ год. Ш, кн. 
VII и Л'Ш. 

В'Ъснооть, Л*снотя, Хидрофо- 
бни, водобоязиь, водобиение, страх ь 
отъ вода; страшна бол1^<пъ, коя- 
то, безъ нр^варително зара- 
зяване, се явява у жнвотнит1^ отъ 
кучешкия родъ: у кучето» вълка, 
лисицата и др. Съобщава се отъ 
други животни на чов^ЬцитЬ чр^зъ 
ухапване. Въ това състояние чо- 
вгЬкъ става като лють зв'1'.ръ. Ста- 
рото лЬк5'вайе, което много р*Ьдко 
биваше над|.'жно, състоеше ьъ из- 
гаряне раната на ухананото 
мЬсто, асмукване отровата и др. 
Отъ ц11колко години, благодаре- 
ние на Па^ггйора, л-Ькувагь б*- 
снотата чрЬзъ по,гкожно нацърква- 
не на единъ видъ серумъ всЬкога 
съ сполука, кога се подкачи ле- 
куването увр-Ьме. 

Б'Ьснуеность. Душевна бо- 
лесть; състоянието на чов11К1ь за 
К01ЧПГ0 се нЬрва, че е подъ а1асть- 
та на б-Ьсь, дя волъ. ^1и в-Ьк-ь 
нь Т((ва състояние со нарича бй- 
снуеиъ (Библ.), 

В^Ьсгь. Зълъ ду хъ, дя вать ( Библ .). 

Вюлжетъ (ан|л. отъ скпшя 
корень, о1ъ който е франпузската 
дума бужетг, плтна чанта). Съ- 
стояние на ра:1И0СКИтЬ и прихо- 
дите на правителство, окржп», об- 
щина или каквато и да било 
учреицеине за годината, конто ще 
поатЬдва. — ДьррнавниИ бюджетг^ 
прнготвеиъ 01ъ разиятЬ мини- 
стерства, се полдага на гласуване 
на народното събрание, и утвър- 
ждава оть княза; окрм^кний бюд- 
жеть се приготвя и гласува отъ 
окржжния съвЪтъ я утвърждава 

отъ МННИСТ. на ВЖТр. Д1чТН; и об- 

щинскиИ бюджетъ, приготвенъ 
ОТЪ кмета, се иоллага на глаоу- 



-184- 



ване на об1ЦИН. съо^гь и утвър- 
ждава отъ окрхшиш! упрапптель. 

Вголетяп!., фр, 1) Кшшка, па 
която глясуватель запиова въ 
врЪме на пзборъ имената на ли- 
цата, които желае да се избержтъ: 
пуснмхь си бхкяетина въ урна- 
та. 2) Дневно нзв-Ьстце за вър- 
вежа па събитие, което интере- 
сува публиката: бюлетинъ за хо- 
да на &)лестьта на княза; бго- 
\тинг за врЬмето. 

Бюлойъ. Прусскп генералъ, 
велъ 1'ил1;мо участю въ побЬдата 
Ьадъ Бонанарта при Ватерлоо 
(1758-1310). 

Ьюловъ. Отличенъ герм. пна- 
нисгьпкомпозпторъ(1830— 1894). 
— Б. бЬше зеть на Листа. 

Вюргрръ (Гот.). Герм. народ. 
посгь, авторъ на баладата: Ле- 
онора (1748—1794). 

Бюркелъ (Г.). Герм. жалрнсть 
жпвоинсмцъ (1802—1869). 

Вюрлесвъ, фр. 11[|1цсп1влл- 
ване каквото и да било голямо 
или с-илни нЬию Егь смЬшепь впдъ. 

Бюрпуфъ (Е.), Фрпнц. ориеп- 
та,чпсть, едпнъ огь найч1глични- 
гЬ ориенталпстн на новигЬ вр1>- 
мена, авторъ на Комен тарии 
еьрху Ясната (1834) [Ясната е 
една отъ литургическитЬ кппги па 
старнтЬ нерснис, ппсана па зс1и- 
ски 1ии сгари-персидскп езикь |, 
съчинепне, което откри не само 
догмитЬ, нъ и езтсч па Зороа- 
стра; Въведение аь историята на 
будизма (1845), нлодъ па Б.-то 
нзучвапе на санскритскитЬ книги 
(1801 — 1852). 

Бюро, фр. 1) Писалище, м-Ьсто 
жЬто се вършжгь писмени работи. 
2) Писалащна маса. 3) Четвъ])- 
тить двнжимъ долапъ съ чекм(?- 
джета въ него. 4) Персонелъ на 
събрание (пр1дсгЬдательтъ и се- 
вретаретЬ му). 5) Ллцата отредени 



да рхководшлъ изборъ: избира- 
телно бюро. 6) Нарочно избрани 
рж1!ОВодителе на партия: бюро 
у^ибералната партия ^ 7) Нзоб! 
всЬко настойничество или аге] 
ство. 

Бюроврвтазиъ, фр.-гр. (< 
бюро; и кратосг, власть), 
стема на чиновипческо власп 
ване. 

Бюрократнл, фр.-гр. 1) ПрЬ- 
обладанпе на началото на капце- 
ларщнната въ правителствени! 
работи. 2) Чоповничество. 
тука и бюрократически. 

Вюрократъ. фр. 1) Важна лвч- 
ность въ бюрата па една адз 
нистрация. 2) Прав-ьрженнкь 
бюрократизма. 

Вюсгь, фр. Изображение 
горната часть иа човЬшко тЬдо 
(глава, гркдн и пр.), направе] 
посрК^ством!) ваяне, фото1^»а« 
чесии, нлн друг(М1че. 

Вюфеть, фр. 1) Стая ваяд< 
или за закусване (вг гара, теа\ 
и др. п.). 2) Трапезата, яа която 
намирать съ1>с*гиигЬ 1гЬ1ца и 
пигьццтЪ въ такъви мЬста. 

Бюфонъ. Знаменитъ франц. 
стествопспптат4:*льнписатель(1707 
— 1788). 

Вюхверъ. Герм. х&карь и а1 
ис1'ичсскп философъ, авторъ пв 
С^игата и Материята^ род. 
1824. 

Бмние. Франц, фвлософъ д 
литии-ъ (1796 — 1865). 

Вююкъ-двре. ГолЬмо п хуб( 
сели на европейския брЪгь 
Пос({)ора, 16 килом. на с^веръ 
Цари1'радъ. Многобройни вили 
п р^дсгавителегЬ на дьрисавнгЬ. Х|_ 
бави води Хункярь-сую (цнрсВ8 
вода). 

Вякъ (Схръ Джорджь). Англ. 
морякъ, пжтешественикъ въ по- 
лярните страни; открвлъ въ 18В4 



— 1Вб — 



ги* ПКРПИ^ЮЕа и нсд^яв^ъ п6- 
ЖИЮ арктвческатк крайбрежия 
(1796 — 1878). 

Вяйкрофтъ (Джорджг). Аме- 
рШЕЯПСКП цсгоракъ. Главна съчи- 
ШВШШ: История на ОьединенптЬ 
^^ртат1^ История на Амери- 
жанасатареволю*0*я,Л.Линкоян%, 
Днлн ллснта. Род. въ 1800. 

Вяшшеь (Схрь Джов.). Аиглий- 
сп есгествоаспитателг. п цжтеше- 
етвеяввсъ; по<гЬтилъ Лабрадоръ п 
Нова земя, прпдружилъ Кука въ 
Шфиаго жу илтуване около зе- 
мята, ис1&1валъ ХебрвдскнтЬ о-вп 
I Исяаядия, — островъ, който той 
9|гьвъ описалъ добр^. Каталогьть 
иа бабдвотекато, завгЬщапа отъ 
вего па Бротанския м^^^^сй, обра- 
шрл петь обемисти тома; п тая 
(ЖЦаотека е Н11й-хубавата сбярка, 
е&Шгсгвтшюа по естеств. дсто- 
ри (1743 — 1820). 

Вярн (Сжръ Чар^^сь). Най- 

чи:1м. ннтпй ОТЪ английскитЬ ар- 

г1! нл вр1й1ето си, строитоль 

лрнтската с^)ада (1705 

Вжкд-ъ (X. Том.). Английски 
совазшь, аеггоръ на История на 
Цштйлшаацията, сънпк. лр1>в. на 
^гарски (1823 — 1862). 

ВжлЖ]гл;р%-Литонъ. Англай- 
си ромагасгь, авторъ на Л|>- 
слЬ^нит^ дни на Помтия, на Ко- 
ш*а М$^ Иигч9п, црЬиедони на бъл- 
гарски (1805 — 1Н7:{). 

^"'гттгтпъ (Джонг). Англ. ре- 

(111С.;1Т<\11ь ЯГГГОр^Ь ИВ ПР- 

« ; Пмтеше^ 

ет ■ :гь до 0Н9Щ 

ирЪ& ва <]гьл. 11р1>дп(х1ага се, че 
авжоа друга киш^а, осв^иъ Би- 
блалта. не е имала толкова много 
«здиая в ае е бяла толкова по- 



пулярна на всички езици, каткото 
тая книга (1628 — 1698). 

Вжнкжрсъ Хялъ (Бмннл^рова 
могила). Ндииь рхгъ, който го- 
сподствува нпд-ь Бос1Ч)нъ» зна- 
менач^ь по първата битва прЬаъ 
войната за амернкапската незави- 
спмость и поб-Ьдата па америкаа- 

I цатЬ падъ апгличанегЬ» 5-и юииЙ 

1 1775. ПаметниЕЪ за споменъ на 

I това събитие. 

I Вл^рклн (Джорджг). ирланд- 
ски атадика и фшософъ (1684 — 

'1753). 

Ва;ркли8къ. Философското уче- 
ние на Сжркзц, по което пр1Ьд- 

|м1>титЬ не сжществуватъ иавъйъ 
насъ. Ц'Ьльта на това учение е 
била да се подкопае материя- 
лизмътъ. Ако п1ша вънкашевъ 
си11г'ь, заьшчлналъ Бхрсзи, то 
явленията иа чувствата могжгь 
да се обясншгь само като се 
пр^дполоиш, че сжщесггвува едйо 
божество, К01Т0 посгояипо ни дава 
възможность да ги ск^орцаваме. 
Бжрк.1нзмь е дру1Ч) име на идеа- 
лизмъ. Вшк. Идсализм*. 

В&ркъ 1Ед.иънд%). Знаменить 
апгл. ораторъ и политически пи- 

|сатель, ирландецъ (1730 — 17!)7). 
Вхрвсъ (Робертг). Шотландскн 
пость ^гь гол кми самобптпос1ъ ( 1 759 
— 1796). 

Вхта-Вавя. Село В1> Папагюр- 
ско, С1> топли миперални води 
(бани), което л-ЬтЬ се пос^1папа 
отъ околпитЬ жителе. 

Влтлжръ (^аму}V^ъ). Англий- 
ски яорть (1612 — 1680), 

Вжфнлл. Градъ въ държавата 
Н8>-11орк11» на г31'ро Крие, близу 
до Ниа1'ира; 250,000 ж»гг. ГоитЬма 
търговия. 

Вх«|аваи1; (Джеймсг). Пр-^- 
сФаатель па СъедипепптЬ Държави 
(1795 — 1868). 



— 186- 



В. 



V. 1) Химвческяй знакъ 1т ме- 
тала ванадий (саптИшп), 2) Петь. 
Виж. Римеки цифри. 3) Въ цер- 
ковиитЬ киип! к изпачава 2. Виж. 
СлоеЬнски цифри. 

\\. Химлческий званъ на ме- 
тала волфрамъ (10о1/гаш1шп). 

Вааднж и. Статуи или взображе- 
иии на Ва^иа (Библ.), 

Ва&лъ, евр. ФиникийсЕи ези- 
чески богь (ндохь), на който се 
ктаняли рвреигЬ въ времето на 
Лхааво. Сега таи дума ое лтилфЪ- 
бяшц за да означава разврата 
(Библ.). 

Валса. Изранлско военачал- 
инкъ, който похитилъ царския 
прЬстолъ, като убилъ Надава, въ 
953 пр^ди Р. X.; царувалъ 24 
години (Библ.). 

Вавилония (сегашннй Иракъ- 
Арабщ който влиза въ багдатски 
виляеть). Старовр^Ьменна западно- 
азиятска държава, която се про- 
стирала огь ирадаитЬ на Аси- 
рия до Персндски заливъ и об- 
1фъщала коритата на Тигръ и Ев- 
фратъ. По старостьта на цивили- 
зацията и всторанта си, ти 1гЬма 
съперница въ Азия. Единсггвеиата 
страна на св1>та, които може да 
се сравнява съ неш, въ това от- 
ношение, е Бгииегь; ала псто- 
рнита на В. е пб-ннтересна за 
насъ, защото е пб-тЬсйо свързана 
сь историята на европейската ци- 
вилизация. В. е била ср^с:;пщето, 
огь което цивн.1азацията се рас- 
простравпла въ Асирия, огь тамъ 
въ М:иа-Азия и Финикия, отъ тая 
въ Гръцця и Рнмъ, и отъ Ршгь 
въ иововр^Ьменла Европа. 

До скоро ранната история на 
В. б11ше съмнителна в темна. 
ЕдинствепитЬ й исги^ишцп бЬхл 
н^олко случайни б1и11Ж1Ш кь Би- 



блията ; няколко откжа1еци 
изгубенит11 послания на Бе] 
вавилонски жрсцъ, който бплъ 
прЬвелъ отече(Л'венигЬ сп .тЬто- 
пиои на гръцки ; н яйй-поотЬу б^г- 
л1^жкигЬ на гръцки пнсателе, гла- 
вно Иеродота. Сега светлината 
пробива въ мрака. Въ посл1анитЬ 
години нслЬдователетЬ пскопахж 
отъ развалините на гг^когашнит! 
градове по бр^говетЬ на Тиг1 
Евфратъ вавилонската книжни] 
Пб-вечсто огь книжнината си в<Р 
вилонянетЬ писали съ к.1иниц- 
бразпи писмена на глина, ко! 
посл^Ь втвърдявали въ огънь, 
сравнително малиа часть огь неш 
била написана на папирусъ, 
глинена таблица станжла е^ 
значителна съ книга. 

Вавилонската книжнина била 
твър;сЬ обширна и библиотекитЬ 
въ В. били пълни съ сьчивения 
по вспчкитЬ клонове на знанието^ 
Една огь най-прочутптЬ огь 
библиотеки била А1'аненскаГ|1, 
сиована огь вавилонския мош 
Саргона (около 2000 год. П] 
Р. X.)- Тя съдържала великото съ- 
чинение по астрономията и аст| 
логията въ 70 книги, пр'Ьвел< 
на гръцки огь Бероса въ Ш-й 
вЬкъ преди Р. X. Часть огь 
талога на тая библиотека е 
л^ла до нашо вр^мо, като еон^ 
което ое пазило в-ь Ннневийската 
библиотека и отъ тоя каталогь 
се вижда, че вс^ко съчяненпе. 
било пумеровано. Друга ироч] 
библиотека имало нгь Сеп 
то била богата съ мат< 
сьчинення. НЬкон огь тня, една 
таблица съ квадрати и една 
кубове, ех сега въ Британс! 
музей. Сега се знае, че иа1 
астрономическа системадошла: 



— 187 — 



вовачадво оть полетата на бави- ' 
доявя» (1тъ д-Ъто водшть началото 
св в нашата уатематика. м1рене 
врЬнето, 1гЬркн и то1 лиякв. заво- 
аж в правление. РасЕопкатЬ ла 
дшвнвканскив калугерь Шайла 
щЛвь 1694 (ГПфИх&, меЖг^у дру- 
го, шюжесггво плочи, пГ>-вече'[ч> 
отъ тЬхъ писма и кошраЕтп да- 
твранв пр1»ъ царуването ва Сам- 
суащгна ^около 2210 прЬди Р. ХО* 
пкто н свещени п чародей- 
втвевЕ, па дорп и любов1Ш ии- 
ЖЕ. При това. Шайлъ пма ща- 
сгаето да поставв единъ до сега 
веподиатъ госполдрь отъ Урската 
ХИалстия (около 2500 год. пр1;дн 
Р. X.) на историческото му м11- 
сто. II искуоствата, строителното 
■скусство, в&ннето, живоиисството, 
веталодЬлпето, тъкачеството н мно- 
го д|>угц ек били ваправпли въ 
В. 81! чъ нацргЬдъкъ. За 

грвва.: въ иЬкои саучаи 

ва сградитЬ свндктелствуватъ раз- 
ввлннвтЬ 1» единъ храм^ь на бога 
ва слънцето, отъ които № прЬ- 
сжЬта, че ЗО.ОоО.ООО керпнчя ще 
св Свдв тпотр-Ьбеня въ ст|)оенето 
му. Гр>адивото е било Еерпичъп!. 
аиибФО ваменьтъ и дървото въ 
гаа аева ех бнли оскуднв. За 
ороеанъ е служила нсЕопаемата 
свсла^ Бизгго тямъ била вс^кдЪ въ 
ваобплнр. Зг'мята б1иа плодоро.гпа 
в заяшщ&вива отъ наводномин 
чркзъ ввожество кавали и иску- 
опенв езера. Относително рели- 
гвята ва вавилонянетЪ, тя ба.1а 
^>однд съ финакпКскага : т& се 
и1аал0 ва салитЪ на природата, 
Вйвп) ое проявя 8а1*ъ въ небеснптЬ 
екЬтвла и въ плодородието на зе- 
мвш, та божес^гвата и№ь били 
Вавхь 8 Ваалтвда (Астарта). 

Въ нДА-раиния нернодъ. до коЙ- 
1М 11сл1аоватслетЬ могли да про- 
сдМнпъ мвалиото на В., иаселе- 



нието й се състоя.то главно оть 
племена отъ туранийско П1юио- 
хожденне^ сродни по езикъ съ фи- 
нитЬ, маджаре1'1>, турцнтЬ, пгУ 
б.тиски и съ племената на ц11лата 
страна на юго-исггокъ отъ Као- 
цийско море -- Мидия, Армения 
и др. Въ оная земя се възвишава 
Лрарать и на оная земя пре- 
нията на турапийскитЪ народи 
соч^гь като люлката на тЬхното 
теме. Когато В. става ягвЬстпл 
на историята, тя била царство съ 
пръвъ господарь Нимродъ (^2640 
год. ир%ди Р. X.). СлЬдъ вр-Ьме 
царството минхло у арабит11 (22 1 8), 
конто се прЬдполага да ех надонин 
въ течението на нЬкове отъ Ара- 
бия и Епшетъ. Ала гЬхната ци- 
вилизация била само развитие на 
онова, което тЬ зели отъ корен- 
ните житеде. Въ 1993, когато 
Болъ основялъ асирвйската импе- 
рия, Вавилонии стаилата асирий- 
сно влад^^ние. Въ царуване1'о на 
Сарданапала (7^9), псирнйската 
империя се разд1иила и нашион- 
ското царство се възобновило еъ 
Велеса за царь. То траяло до осно- 
ванието на втората асирийска 
империя (625), която пък^ь била 
подчинена огь Кира (538). Ма- 
кедонцнтЬ заместили пореянегк 
^331); посл'Ь дохошдатъ партя- 
пе^^1 (140): слсаиидптЛ (226 стЬдъ 
Р. X).; арибнтЬ (Й32); иакъ пер- 
сянегЬ (1258) и Т}-ршггЬ (1638)» 

ВйВвлоЬйл. (Отъ Вави^гонь, 
дЬто, по Библията, стаяжло см1ь 
шенпето па езппитЬ). СмЬшение, 
бъркотия, беспоредък-ь. 

В«1Вилов'ь (сегаш. село Бабилг), 
Столнца на Халдея *), сл^ъ това 



*1 Вг много ВАчало Влвионва восил& 
името Халдвл; л. това пше от110сд% се дв* 
вал» цд едва юго-всточва часть, вадг сли- 
ването ма Тнг{)г и Евфратъ. 



№1 Асиряб л на Вавп.тонпя, осно- 
шша кжд*Ь 2680 пр-Ьдп Р. X. огь 
Нимрода въ Азия, по двата брЬга 
на Евфрать. ВавалонсБата Еула. 
висока 100 метра, служила за 
астропомпческитЬ наблюдения на 
халдейскягЬ жръци. Вавилонъ, 
подчиненъ на Ннневия отъ Бела, 
билъ украсепъ, ка:шатъ, оть Сени- 
рамида еь ииогобройни памет- 
пицц; котата и мостъть на Кв- 
фратъ, едннъ иалагъ иеть кплом. 
околовръсгь, прочути повисени 
градини, които се бросли меж,ту 
чудесата на св^та, и ^)адски стЬни 
високи 82 мет., шир. 21 м., и съ 
окржжносггь 80 килом. Това веди- 
коЗгЬпис, увеличено още (гп. На- 
вуходонооора, спечелило па столи- 
цата НА^ето Царицата на Истокг. 
В. произвождалъ прочути килими. 
БвреитЬ бали испратени тамъ 
плЪанпци щгЬзъ 70 години, оть 
606 до 536; тЬ били избавени 
оть единъ Киров-ь ука;п> дв-Ь го- 
дили сл1|ДЪ завоеванието на В. 
оть персндския монаргь (5:38). Въ 
дсспотпческата политика на псточ- 
нитЬ народи въ старо вр^ме било 
правило да се п|1|.м1кггвать водп- 
ТелегЬ и голЬмдитЬ на една за- 
воевана страна въ н1^коЙ дале- 
чевъ край на царството, за да 
ве лиши нарол1»тъ имъ оть влия- 
нието имъ. Насел. на В. било оть 
600,000 до 700,000 жителе. Уна- 
дькътъ на В. започвллъ сл1цъ 
смъруга на Кира. Александръ Ма- 
кедонош (330) искалъ да повърне 
иа В. стария му блосП|КЪ и да го 
направи столица, нь прШхевр'!- 
ивнната му сжърть осуетила иа- 
и^рението му. Основанието на Се- 
девкая усвори.1о пспадапето на В. 
ВагаОонтанъ. фр, ЧовЪкъбе:г!. 
м%сто;!;пли1це, бпзъ позпати ир1> 
пптателпц срК-^ства, който не у- 
пражш1Ш( цц зашшть, ни звонио: 



^дам.енъ^ 6с8<Я^лтисъ^ празноХ 
талец^ пгхранимайка. 

Вагепиейстеръ, герм . Оф| 
церъ, иадз11рате,1ь на обоза. 

Вагверъ (Рихардь}. Геннале] 
герм. композитпръ. авторъна Та^ 
хаузерг^ Лоснгринь, и др. (18Ь 
— 1888). 

Вагонъ, ам&д. Жел1>зно1ШТ1 
кола. 

Вагран%. Австрнйсво са«ц 
килом. сЬверо-источно отъ ЕЬва, 
торически забйтЬжително по 
шЕтелна победа (23, 24-и Ю1 
1809 г.) на Наполеона I надъ л> 
стрийдитЬ, която накарала Лвотрм 
да се пр^Ькзони прЬдъ Наподе^шц 
и подчини на тежкитЬ условия на 

втория ВЬНСКИ ДОГОВОрЪ (ВИЗк, 

ВЬнски договори), 

Вадо. ИталиянсЕИ у кр-Ьп ей 
градецъ и вшзнно пристаитде 
Гепуезска задивъ; 15.000 Ж1 

Вадуцъ. Столица на кннжест] 
Дихтешцайнъ; Ь018 хит. 

Уао >'1с1;13. лат. Тежво на по( 
денитЬ! (Когато Бренъ подуч! 
валъ откупа за Рпмъ, той квъ| 
лнлъ меча си въ капоннгЬ, аа 
добий така пб-гатЪмо качичест! 
злато, като извикалъ: Уао шШ 

Бааа, ^лат. Схдъ отъ стъ! 
фарфоръ и др. съ разлато у( 
назначенъ за украшение: еду 
вааа цеЬ2'я. 

Вааа или НшЕолайщагъ. Фи1 
ландскн градъ, центръ па ваза< 
губери., пристанище нд Б< 
чески заливъ; 5,000 жнт. Тър1 
вин съ рибено магчЯо. Вазасва*] 
губерния има 380.000 жнт. — 
оглована отъ Карла Е[, шведс! 
кра.1ь, въ 1606, добп.1а вопото 
аме въ паметь на царь Ннкол! 
I стЬдъ елпнъ пожаръ въ 1851 

Вааарм. ита.1Ш1нски живописен 
и архнтекгь, авторъ на ис: 
на живописцитЬ (1512 — 167* 



^ 16в - 



|1в«рх«лг. Упгярскп гра,гь, 
(ля; .VI кге{Н) Ходъ, 1!5 ки-юм. 
■а е1<.<-нст. «лъ Шегеданъ; 42.501 
хш*. Ви111д. тютюиь. 0ВО1ЦПЯ. 

Ви^дава. Едииъ пидъ масю, 
■оего се добива чр^^ъ дисп-ц- 
лир|я агь газа и.ги истрада. Уно- 
1|гМпю се въ т^нлрспюто, д^то 
пмйвава иаоьта (гь ир'кш1уще- 
спкпо да пе граицова. 

Вамагь (Иванъ И.), Ний-вид- 
ПЙ епЕ>^ю|рве}гь български пиетъ 
а датсраторъ, род. въ Сопотъ на 
27-и юн. 1850. В. свършилъ три- 
впсяогго ученве на тчилитето въ 
родтая си градецъ» дЬто при у- 
чатель Мартений БгЬлчев% въс- 
шгпшакь ва квевсБата сомнаа- 
рш, ос учвлъ и русски (1865). 
П|гЬ;п» п^дмла 1806 той (хгкдвалъ 
ерсЕОТо училн1ие при 
Вотя а таиъ се запозвалъ 
аь чяоренията на Лериоитова, 
Гогола и други корифен па руо- 
дитература. Йа другата го- 
т«4 заи^нилъ Еалоферското 
]ГЧЯ1аще гь пловдивското, първо 
ва вп^сто си ц р;^ководено отъ 
М. Груела; цргкЛ) тая година той 
С1 . да се заии:4нае доста 

сь с^...».*. езнкъ. Това бшш всяч- 
асгго негово учение, останх-юто 
то! ддъжв само ва саиообразо- 
|Лашит9; в заслужва да се спо- 
■■■е фаггкпь може бн съ физи- ^ 
Цмга^кеко явачрпие, че на нагавя 
а1х<ть вакога не се подавала аа- 
техагяаата и по-няската, както 
а вАД-вяоовата. Понеже той пе 
|;||0в1етворвлъ бащицото сп жела- 
вае да се ваучп гръцки и турски, 
баща ау го оттегля.ть оть уче- 
ва* а го т>'рилъ па търговската 
ги раб1ггя; ала той по-вечо с^ 341- 
ваааяадъеъ кпигитЬои. Бъ 1470 
адвдвя В. пспратили въ Румл^- 
нпя прп [лдшшн ла го шигга)1л.П| 
оа п(!»*доГ|ро гьршвсво поиршии. 



Ноиу ир теглило оръдце яя тър- 
говия и пр1;карпалъ ирЬм<?то са 
въдругаруванесъ тогавашнитЬ на- 
ши хлшове — недоволници отъч}-ж- 
дото иго, което тежеше на Бь.1- 
глрш1. Въ Румжиия в. стжпп на 
литературното поле съ стпхотво- 
ренпото Борг, напочатнно въ Яе- 
риодическо Списание^ тогава н^ 
давано в-ь Брди^та подъ редакдн- 
нга на Василий Друмева — сА*га 
митрополнгь Клпмен^^ь. Тони сти- 
хотворение просто описвало една 
пстииска глед]са въ природата, а.1а 
чвтателетЬ му го разбрахк като 
аяегория за сждбата на българ- 
ското царство. 

В. се завърни въ Цариградъ 
въ 1872 и нр1я1ъ триагЬсечно прЬ- 
бнванис въ турската столица об- 
народва» В'ь спис. Читалтце^ н"Ь- 
колко стихотворения, конто му г.пе- 
чедихл п6ч»б1Ш1рна изв1Ьстность. 
Сл^*дъ това, той учителствува една 
година въ Мустафа-Паша, служа 
ири п^>воп внжпнери въ Перникъ 
;со*|»ийско) и пр. 

В., сл1ш> Априлското въстание, 
въ приготвянето на което ие 
дЬятелно участие, изб1;гнк въ Ру- 
мл&нпя и напечата въ бмиг|тнт- 
скнтЬ вЬсгтнти много революци- 
онни и патриотически стихотво- 
рения: издаде сбирш! ПрЬпорщг 
и Гусла (1876) и Тл^гигЬ на 
България (1877). 

Сл'Ьдъ освобождението, В. са 
запърн« въ Н1кЛгарця ц оконча- 
телно се настани въ Иловдивъ, 
тогаватиага столици на Неточна 
Румелин (южна Бьлгарш!). Пр-Ь-ть 
пр1^бпвапнето си въ с1:в. Бълга- 
рия като чяновникь той пригот- 
ви и ИЕ1печата в-ь Свптовъ и 
Рус« лирическа сбир1га Пзб€%влс- 
ми<! (1Ь78) и въ Берковица пое? 
мата Грамада и пълното съ ю? 
моръ (П1иотш)ренив Моята съ* 



190 - 



сЬдка Гмитра ( 1 879). Въ гожиобъл- 
гарската сто.1пда В. занимавате, 
кл'1Ч)ир1ас1атгп'ЛЦ1:лужбата»иснъ 
на Постоянни Кимитетъ, а.1а не- 
говата д^ятелн^сть се поглъща- 
ше отъ литературата. Той бЪте 
глявепъ рсдакторъ на спнс Наука^ 
въ което нааочата : Неотдавна, 
Хаджи ^.7Л*лв, Митрофапъ, Д^Р" 
мидо.1Ский, Единь кмтъ от Ст,- 
планина^ Не мили не драги \л 
др. Пр-Ьаъ 1чл«1 вр-Ьме тоЙ обна- 
родва сбирка съ лирпческп сти- 
хотворения Гусла^ Лоля и Гори, 
Загорка^ Италия — поатЬдната 
плодъ на впечатления, придобити 
пр-Ьзъ еяно не1Ч)во пжтуване изъ 
Италия и Гръция. На тоя пе- 
рнодъ огь иеговата книжовна 
д^ятелвость прпнад.1ежи мио1х> 
популарната му поена Епопея на 
Забравените; пр-Ьгь него той 
заянн (4'беси и на понритето на 
журналистиката. На неговото перо 
се л^зъш ать въ в11ст. Народни Гласг 
пламенни членове противъ пр1з- 
врата ла пълномощията. Бъ тоя 
вкггншсь той напечата въ под- 
листшщи и сатнрпческото стихо- 
творение Ремлингснгь герой, както 
и фантасчпческата поема Въ цар- 
ството на самодивитЬ. Сл1цъ спи- 
рането на Наука, В. в^ь дру- 
гарство съ К. Величкова сппса 
Христоматия, и започнж да из- 
дава списание Заря^ което пора- 
ди преврата на съединението не 
вирЬ. Въ това списапие В. печа- 
та гол'Ьма юмористическа пов1>сть 
изъ провпнциялния яшвотъ: ^?*- 
човци, Сж I пата г«>ди и а . т>'таксп 
подпрь (-ръбски-българ<.'-ната война, 
той написа сбирката Сливнш^. 
СлЬдъ 9-и авг. 1880. В. се 
шпова въ Цариградъ ц отъ тамъ 
въ Русия» отъ дЬто се прибра вь 
София въ 1889. Отъ тогава на- 
самъ, той посв<>щава всичкото си 






вр^ме на книжовни яанятпя. Шу 
колко свои пжтування въ Русая 
той с описалъ въ Изаьнъ България. 
Въ Русин той е напнелль и мЬ- 
колко повкгги, между които Епоха- 
Кърмачка п псторнко^итовпЦ р<^- 
ма1гь Подъ Игото. Въ българска- 
та столица, В. основа Л1ггерату- 
ренъ ж\'риалъ Денница (1891) н 
по прЪкратенпето му обнародва 
въ министерския сборникъ Ве- 
ликата Ра^юса пустиня п Въ 
недрата на РодопитЬ — плсщ» 
отъ иктуванинта му изъ българ- 
скптЬ планини, Пркгь 1894 той 
обнародва драмата А'ншо*в и Дра- 
ски и П[аркщ сбирка раска счета 

НЗЪ СТ0.1НЧНПЯ жпвоть. 

ПрЬзъ поат1аиитЬ си 
В. събра и издаде въ в1^кодко 
тома печаташггЬ си въ разни опи- 
сания нувели и поетически тру- 
дове. Мноп) негови ирозаическн и 
поетически трудове сж прI^нед^^пи 
иа пб-вечето европейски езици; 
особено неговий романъ Подъ 
Игото доби европейска изв^сг- 
яость. Върху тоя романъ има н, 
въ огдЬлна кциж1са, Критика огь 
Д-ръ В. Балджпевъ. 

Сл1)^т,ъ 18-н май на В. се при- 
ложи министерски портефелъ въ 
кабииета на Д-ръ С1Х>илова, който 
той не прие. В. е сега народенъ 
пр1аставнтель. На24-п сеш'. 1893 
българската интелигенция търже- 
ствено лршшува 25-годн1иния 
юб{ией на неговата книжовна д1>- 
ятелнос1Ъ. ПрЬзъ 1896 п;и-Ьзе 
огь печатъ Нова Земя, втори 
рома1гь на иоета, п въ началото 
на 1897 драма БЬлодушковъ. 

ВаЙЕ*яндъ (проф. Густап), 
Съвр11меиенъ австрийски фило- 
логъ и етяографъ въ ЛаЙнцпгь. 
който дгЬ Години е пжтувалъ по 
А1акедония. Тоя в-^^мска ученъ е 
обнародвалъ на езика сп разна 



— 191 — 



пуче&вя я статив за Македония, 
Е|гаръ. Тесалия п Гръцпя, въ 
шнгто, м<'ЖД}' другс», се припозна- 
ва, че бглгарстЬ сл пр-Ьобладиш- 
шатв иародпость въ Македония. 
Ст1дъ 1^хъ, 110 числи ндкш въ 
тая область т\фШ1тЬ. В. е наииеалъ 
е ваЙ-дибрвтЬ с-ъчинекпн за куцц- 
юасвтЬ въ европейска Турция. 

Ваймцг. 1*усски островъ въ 
<!^.кг-рнп Л<ь?довнти океанъ, п едно- 
лъ иротокъ, който го д-Ьли 
41 ь йатгрика. Наседенъ отъ п1>- 
ймко чел яли слмосдп. РуситЬ хо- 
Д1кгь тахъ на ловъ и на риба 

ВакаятевЪг -♦ат. 111»азенъ, не- 
заавкаезгь отъ никого: вакантна 
^и^жба^ лакантень министерски 
^V»ГV"*ч вакантно жЬсто. 

Вак«нцкя, лат. Вр1зме, пр1;зъ 
юего училищата, сждилшцата и 
др. пргЬюксвагь работата си : 
реитуск 

Вмарвлъ. Село въ самоков- 

*•!»?« о-Л)и1, 1И'жду Б'^1ево п Их- 

ь» станция на жел1>зципдта; 

, . ^ '^ жнт. 

Вапи1М&. Японска Ефидъ : 

&в»448 кит. Пристанище въ о-въ 

Ев4юнъ. 

Вииядов-ь (Христио Д.), Бъл- 
герСШ П)'бЛИ1ШСТЪ и енижовникъ 
шрЬаъ периода на народното ни 
С1Лсгяване. В., родомъ отъ Казан- 
лъюч се уча.гь първоначално ^ь 
шцдши! ся градъ, и п6-сетн11 въ 
Одрннъ н Дарпгра.ть (франц. ка- 
^герска колежъ въ Бебекъ). Той 
тчаствтвалъ въ редактирането на 
Д{». Цапковия цариградски в11ст- 
(1859 —63), по спира- 
кийто редактпралъ по- 
лпическо-на^^чеш! 011стникъ Вьяг- 
га Лч^ла (Браила 1863), и 
1^дмнчпо сцислние Зорница 
ц1иа год1ша: 1Й04). 
ла, той зи^салъ учасакс, 



I АПЧ' 



за н-Ькодко вр1Ь1е въ уреждане!^) на 
цариградския в. Источно брЬме, 
и по-сетн'Ь писалъ въ разни вЪсТ' 
ниид и списания подъ псевдони- 
ма ЧерновЬждонь. В. е състави- 
тель и.1И прЬводнтель на учебни- 
ци и книги Алгебра (Цари1^адь, 
1800). Кратка свщена история 
(Браила» 1У()4), Благонравие за 
дЬца (В-Ьип, 1Н7,7. втор. аздан,), 
Първоначални познангт отъ ио^ 
иитичеаса икономия (Пловдивъ, 
1 884), История на Турската 
империя, 1]рЬстл\Плепията и на- 
казамсята отъ Вакаро, и Кня- 
ОТГ8, флорентскпй секретар о, отъ 
Макиавели (Пловдивъ, 1889); отъ 
него има и една часть РЬчнгип 
Француаско-Еглгарски. Пр'Ьди ос- 
вобож,1оиието В. е билъ осемь го- 
дини канцле])ъ и драгюманъ при 
австрийското консулство въ Од- 
ринъ; сл11дъ това, той бЬше на 
с;.1у|Кба въ П. Румелия, и сл11дъ 
съединението — окр. управптедь 
въ Т.-11а:юрджикъ, Сливенъ п 
Бургать. Той почин» въ Стара- 
Загора (1841 - 1891). 

Вякса, герм. Воя за лъсване 
оОупш. 

Важтялгг. име на н-Ъколко 
крале на Георгня, отъ които едянъ 
осповалъ Тифлись въ ^'-и в-Ькъ. 
НаЙ-пзв-Ьстецъ е Вантангъ V, който 
парувалъ отъ 1703 до 1724. Той 
поб1ин:гь кавказскитЬ татаре. Той 
е о(П^вилъ една Всгобира Хро- 
нология на Георгия. 

Вакуизш.. лат. Празно оп. 

I въздухъ м^Ьсто. 

I Вавуфъ. арабс^ Пмотъ, зав^ 
щшгь на джамия, п.тн турско учи- 

; лище. 

I Влкхяналнв. врьц. Празници 
у егарит11 египтяне. гръци и рнм- 
ляие въ честь на Вакха, които ое 
сьн])овождалн огь разни неистов- 



- 192 — 



ства. Сега впкхаяалвя наричать 
развратонъ пиръ. 

Вякхяческа ст;кпкл въ стпхъ 
(гьстияла отъ 1'динъ кйсъ и ДШ1 
длъгц слога. 

Влкхячесви со шкша за всичко 
това, което има видъ на буйна, 
вепозволптелиа весс»лость — раз- 
вратна веселость. 

Вявхг, %р. Сжшото, каквото е 
Бахусъ. 

Вавцяня, лат. Гной, огь кра- 
ветюч шарка, унтрЬбяеагь :*а при- 
саждане, като пр1здпази'Г(1Лно ср'Ьд- 
:во отъ ловшта 1иариа или си- 
ти ци. 

Вякцилаторъ, лат. ТТрнсодн- 
телц оня, който вакцннпра. 

Вакцип&цм, лат. Присаждане 
за пт]>ка. 

Вакданврамъ, лат. Присаж- 
данъ за шарка. 

Вала. Робиня на Рахв-Пь К05ГГ0, 
съ Рахилано позволение, добила 
Пакову Дана е Нефтюцма (Библ.). 

Валаааъ. Лъж.1пвъ пророкъ, 
заб1^л1»жителенъ нп това. че вь 
сдииь случай ослнцата му прого- 
ворила сь човешки глась. 

Валавъ. Маовсин краль въ 
врЬмето когато из]>анлш1отЬ се 
приближили до обещаната земя 
(Библ,). 

Вялваворъ (Баронъфонг),Сл(>- 
венски списатель, авторъ на Почи- 
тай отечеството си н 1гЬколки 
латински топогрпфически списа- 
ния (1041 — 1693). 

Валдадъ. Потомецъ Авраамовъ 
отъ Хетура {Библ,). 

Валдайсва пдвняяа. Едно1иа- 
пцнско плато въ Русия (Иовго- 
родскл губерния), коото оОра:пва 
водораздЬната линпя между Бал- 
тийско и 1гаспцйско море; нйй-ви- 
оокий му връхь. Попова гора^ е са- 
мо 285 \ь и рав- 
вшце. В1 : хиато 



ех много гористи. Главвигйруч^скя 
р-Ьки Волга, Ока, Донтц Дн-Ьпрь. 
Н'к»а1гь, Дюна, Оиега, Двиав в»- 
внратъ въ гЬхъ. 

Вялдвк%. Германско княжество, 
вь сЬв.-западна Германия, между 
Хесень и Бест(})алия ; отъ 1868 
се управлява направо огь Пру- 
сия: 1Д21 чот. кнлом.; 57.5^6 
жпт.; гл. гр. Лрслс^н},; 2,442 жит. 

Вяллвмарг. Име на 4 дапсп 
1У1ре ^1167— 1376). 

Ввлден^тргъ- Прусски градъ 
(Силезия); 12,500 жит. — Валдев- 
бургъ, стар. стол. на бнвшото гер- 
манско княжествпщ» Хохенлохе ; 
900 жит. 

Уа1е, лат. Прощавай, сбогомъ. 

Вялев6«ргая. Растение гьй на- 
речено но името на тведсвия 
Проф, Валепберга. 

В»ленсъ (Публики). Единъ огь 
тъй нареченигЬ 30 тирани, сир. 
римски императори ; царувалъ 
само С седмици (641 слЪдъ Р. Х.1 

Валено!. {Флавий}. Римски им- 
нераторъ, род. кь Паиоини 1СЛдЬ 
'Л291 възд111'ил^1'Ъ на царския санъ 
огь брата си Валентинияаа (Зв4)| 
който му пов^рилъ да управ- 
лява Пстокъ; устаяовнлъ с^Ь^ч- 
литето си въ Цар11П)адъ в Аи- 
тиохия ; пригърн&1ъ хрпстан- 
ската в1;ра, нъ съ АриевитЬ мне- 
ния; разбилъ готитЬ близу при 
Дунанъ (369), ала по-сетл^ бйлъ 
рй.<бигь огь г11хъ при Одрннь» 
д-Ьто и погинжлъ (878). Пр1ев- 
нигьгь му бнлъ Теодосай Велики. 

Валеятяявяя!. I. Римски им* 
ператоръ отт. 364 до 375; род. 
въ Паиоивя; нзб^жнъ яа пм* 
перат(,1ръ о'Гь войската въ Енкея 
сл1>дъ смъртьтп на Иовианя; пр1*»- 
Д1и1ъ исгочнпта половина па пм- 
перинта на брата си Валенса. а 
самъ цар^ ' западната» сгь 

Милавъ л;^ .х 



— 103 — 



Вадбйтвннянъ И (375—390), 
«ь пи])уването на брата си Гра- 
апа1ш 11ар\~палъ на Неточната 
рвм. имш^рпн, убнтъ ОГЬ ЦЪЛКО- 
1>оД»'иа си фраика ЛрГюпигга. 

Валс^птшпвянъ 11Т. Имиора- 
то{гь ца Зааадиита римска имперяя 
142 4-45.3». 

Вадепцяя. Испански градъ па 
Ги:1ха.1кв1!впръ: 170,700 жпт. Уни- 
внр1-птетъ, щуъюз въ Испанпя ; 
ИН1ЧЧ5 ||»аГ|рикн и д1,нтелиа морска 
тьртвня. — Обласгьта валенция 
аЬкога Г>ила кралстви, което Д(» 
12:^8 СО намирало въ рдц+.гЬ ип 
йрпОигЬ ; ОГЬ гЬхъ го отиелъ ара- 
П'|1склв краль Яковъ I и посл11 
:'-|»мио сгь арагинската корона пр1;- 
минхло на Кастилия. 
Валенция. Островче близу до 
1ПНЯ край на Ирландия, ис- 
. точка на четирс Тк'легра<||ни 
«р1улв11 ирЬзъ Атлантип. океапъ 
за ЛУ1фика. 

Валепцяя (Яова— ). Градъ въ 

В»н^:1^»и;|; Зв,Г10о жит. 

ПАлгпщайнъ (хер!;. Ллбертг). 

шгть австр. гецералъ; иро- 

ль с« нркгь ЗО-годишната 

;. когато ра;?бнлт» гсрм. ге- 

иираль АГ > вь Дссау, Щ)Ь' 

Зрль М' 1 . . ь, Померании, 

Хилишйиъ и 1и.1сг-(ВН1*ь, и ири- 

мудилъ .цшския краль да нодии- 

ВЕе Лю/^ешжин мпръ въ 1 029. 

- той ппднжлъ въ номплос-п, 

имамрати1»а Фердпн. И, ала 

:'-дския иериодъ иа 30- 

I войпа накь зелъ слу- 

билъ битката при Лю- 

И>32, противъ Густавъ 

; ойто падН|'к.1ъ тамъ у- 

спечелиль 1ц('й11а>'тската 

л 11ядъ твсднтЬ; бюь у- 1 

С}т^ при Еп)а оть 3-ма офицери, 

■ гт. 1шзш1'гь, оть импира- 

ниаида (1583—1034). 



Вилервяня, лат. Едно лекар- 
ствено растение 01Ъ валериано- 
витЬ, снопоцв1>тнп растения, свой- 
ствени па умЬренш! климагь на 
Липи, Еп[н(на и ю. Америка; иа- 
рича се и дилямка или коча- 
тргЬва, НЬкои оть видоветЬ на 
тоя родъ имагь силна и неприятна 
миризма, които прилича на ми- 
ризмата на коча пикня и прия- 
тенъ вкусъ. 

Валерианела, лат, Бдииъ видъ 
расгпчшя ОГЬ сЬмеЙството на ва- 
ле (ша пата. 

ВялернЙ Максияъ. Латински 
исторшсъ (1-и вЬкь ел1и.ъ Р. X.). 

Уа1е1; аасНога аНиз. Лат. пого- 
вор1ш: Доброд1тельта саули като 
котва. 

Валвде-султапа, тур. Султа- 

Нова м;Шк:1. 

Валяденъ, латин. ^аконсиъ; 
който в<1жи, или има сила пр'Ьдь 
власгь: валидепъ докумснтг. Ва- 
лидность, лат. Закон ность; сила. 

Валяскя о-вн. Острови въ 
Океания (Полинезия), открити въ 
ПвОотъапглийскин мореплаватель 
На.1П(М1 (Уолнса); па Ф[к1нция 
птъ 188К. 

Валвснервя. Южпм-гнроиеЛско 
мпоголЬгио Водно растение, наре- 
чено по името на нпитшеиа Ва- 
лиснерн, есгествоиспататсль (умр. 
1730). Валиснерия (спиралиа — ). У 
тон видъ валисперпн, мкжский 
ниЬгь, като со раивио, се отк^ксвя 
ОГЬ стеблито и, док.11; 1иува, о- 
п.1одотворява женскши 

Вядвя, араб. Управитель иа 
виляегь 1ии область въ Турция. 

Валвеиаеръ. Зиаменитъ хо- 
ландски фцлоло1*ъ (1715—1 785). 

Валив. (/ело иъ мариски де- 
паргамопгь (Фраицпн!, дкш Дю- 
мулие н Ксле[»,чапъ иоб^или иру- 
ситЬ въ 17У2. 

13. 



— 194 « 



ВалОввщА (тзф. Демирь-Хи- 
сарь). Градъ, центръ на демиръ- 
хнсарската каза, солунски виля- 
етъ, 01) кил. па сгЬв.-исгг. оть Со- 
лунъ; 1Г>,000 жпт. КрЬпость. 

Внл парено. Гра,хъ въ Чили; 
95,000 жпт. Търговско пристанище 
на Велики окоанъ. 

Балснракъ, фр, ИгряЕ^ валсъ. 

Вялеъ или Валсво княжество. 
Сжщоти, каквото е Уейлсъ. 

Валсъ, фр. Игра въ данса. 

Валтасвръ. Пос.111дни11 вави- 
лоиски царь (554 — 538 прЬди 
Р. X.) Биис Мене. 

Валтвсасаръ (княаь на Вала). 
ХалдеЙското пме на Далиола 
(Библ,). 

Вадтвръ (Драгутинь К.). Бъл- 
гарски списатель, по ипродность 
хърватинъ. В., който о родонъ въ 
Хърватско въ 1842, добилъ висше 
образовал не вт» Ново-м^сто. близу 
при В'Ьна. Той участвувалъ като 
доброводникъ въ сръбско-турската 
война, н пб-сетн-Ь въ русско-ту1ь 
ската освободителна война, сл-Ьдь 
която се поселилъ въ Българш!. 
Той ррдатстира нЪколко години ру- 
сенското научно спнсаппе Наро- 
денъ учитель. В. е п пнсалъ като 
дописнпкъ въ чз1кдестранип и 
наши в-Ьстницп и е пр'Ьвслъ на 
български огъ Н11МСКИ кннгнгЬ: 
Борбата на бьлгарстЬ за сьедиг 
ненглето сщ Иаъ бьлг, бурни врЬме- 
на отъ А. Фонъ-Хуна и Мара, 
хубава българка, огъ американ- 
ския ромапи<.тъ Ратклп<[>а. 

Вялшеронъ. Холандски островъ 
(Зеландия), вгь ОЬверно море: 
36.500 жит. Гл, гр. Миделбурл. 

Валъ, 1ер.п, I) Насипъ оть 
пръегь въ крЪпость за нашита 
отъ неприятел скатЬ ист|гЬли. 2) 
Цилиндрь на машина. 

Валюуа, итал. Цената, по която 
върви една монета. 



Ванпвръ, лат, 1) Кръвоппецъ, 
рхкокрпло животно, което се въди 
въ Вра.зилпя. Пие кръвьта на 
добигьш!, като продуичва кожата 
сь езика си. 2) Каракончо. умркгь 
човЪкъ обърн1ЕТЪ на дяволь, по 
суев-Ьрието. 

Вана, герм. 1 ) Ккпалня : крхглъ, 
или продълговатъ, обикновено 
цивковъ скдъ, доста готЬмъ да 
може човЬкъ да нотоии въ него 
гкюто си. 2) Самото н&папе вгь 
так-ьва кхпалня. 

Ванадий, лат. Просто тЪло« 
р^ъкъ металъ оть малка практи- 
ческа важность; намара се въ 
малкп количества токо-рсчи въ 
всичБитЬ г.тннн, иъ п6-обвлняа 
му нсточникъ е атовниЙ вала- 
днагъ, който еж намирюп въ 
Шотландия, Мексико и Чили. 

Вяядалв. Прочуто племе евро- 
пейски варвари, в1»роятпо (угь 
германско, ако В'^оп и да го очн- 
татъ отъ словенско пропсхоацеоие- 
ВандалитЬ се явяватъ първъ 
пжть въ историята въ 2-та П(н 
ловипа на П-и вЬкъ, когато бнлп 
пооелени на юп^ оть Балтийско 
море. между Висла и Одеръ; 
ала по мн-Ьннето на Прокопия и 
Плннп, ко1ао ги считатъ за готи. 
гЬ населявали иаЙ-напр-Ьлъ страна- 
та около Азовско море. Въ царувапе- 
то на пмп. Проба гЬ най-първо, на- 
едно съ готнгЬ и гепидитЬ, се явя- 
ва гъна Ду иань, въДакин. Конгпи!- 
тннь Велики ги нстикалъвъПано- 
ния. Въ началото на \'-и в111П>тЬсе 
прЬселя.1н на вападъ : нахлули, 
наедно съ свевнгк и аланитК въ 
Галия (406), и отъ тамь, подъ 
прЬдводптелството на Гензериха, 
въ Пеппнпн (409), и населили ов 
въ Андалрия (Вянд.я.1идия). Въ 
429 т^ пр1;мип&лн вгь Африка, 
хЬто Гензерихъ осиовалъ Ван- 
дсиАско кралство^ което, освЪпь 



— 195 — 



бр^гове ва Африка^ 

«бопио БадеарсЕитЬ о-вп, Сар- 

цгнив, Корсака н частп отъ Си- 

ЦКЛШ1. Бъ 455, ванда.1а1'{1 нахлули 

въ Ит&жая и грабили Рпзсъ въ 

п{ч>дъджение на 14 дни. 1^убость- 

Тй п б^чмющадцостьта, съ които 

тЬ нстр*6нли въ тая славна 

гтилнца придзведенвята на нзящ- 

н»т| кскусства, дали иоводъ да с^ 

уаат^Ьбя ва думата вапдсмизм г 

аа всЬюу подобно варварство. Го- 

рещвй кламать и любовьта къмъ 

удоволствията и раскошностьта 

ймазо»01иилн духа на оандалитЬ. 

Бъ 534, штдалското царство било 

оикирено огь великвя внзант. ге- 

■ерадъ Велисария. Пб-всчето ван- 

дия 60.18 зачислени въ имлор- 

скгт 0ойснаи цстр1^беип въ войни- 

тЬ съ Персия. Малката часть, които 

<к?ппхлв въ А(|>рнш1, бързо нз- 

>. 1н мюкду туземдитЬ. 

11аиделцвмъ, фр. Стремление 

гьзп. :'^ние произведенията 

■аху^..;. . .^иап искусствата; вар- 

нфека посп-Апки или мисли. 

11«пд»«1ски, {^р. Варварски. 

Вяпдавенопа зешз- Острош^въ 

аа ют-исто1сь огь Нигмх 

- .1; 130,560 жвт.; гл. гр. 

1ргъ Таунъ (на англичанегЬ). 

I м гровъ билъ открцгь отъ 

'; ' , холандски мореплаватель» 

кмОю I*) нарекълъ Ванд^сменова 

вгмя. по името на управите.^я па 

АигличанетЬ основали 

г.п м. .-■ .лллща нъ 1Н04. като пр'Ь^ 

вса1и таась прЬст&пници. Пб-сотаЬ 

' ' се ир4селвалл и свободни 

Грга 1х1злого населен ие е 

;;о. Чпсюто на туземци- 

... ; ,_, ...шити, е омал1ио до 1000. 

Вавилшиъ, л<кт. Вещество. 

й.-тз с*^ вади огь кояифернна и 

;и)г111ина ачин^шита. 

Ъшпшлшя, исп. \) Едно амерн- 
Ю1П1Ж0 растение поллзлдво като ло- 



зата. 2) Шодътъ на това растение, 
ковто се употрЬбява за подправка 
па и^кои ястия и сладка. 

УааНаз тан11а1иш, лат. Суета 
сустъ. 

УаиНаз Уаш1а1ига, е1 отша уапЬ 
(ля, лат. Суета суетъ и всяческая 
суета. 

Вавтяйдъ, фр. 61Ьеръ, варило. 

Вавтуза, фр, Рогь за иущапе 
крьвь. 

Вавъ. Градъ въ азиятска Тур- 
ция (юго-пст. Армения), близу до 
юш-ист. бр11гь на езеро Ввнъ; 
40,000 жнт. Кр^;пость на еднв 
височина. АрменцнтЬ наричатъ В. 
Шамирамакергь, снр. Сомирами- 
дипь градъ. Въ В. еж нач{;репи 
Елинообразни надписи, въ които се 
срЬм;а името Ксерксъ. — Кзсро 
Вань е 1Ч)Л'Ьмо солено езеро, 125 
КИ.10М. наддьжь и 80 наитиръ; 
простр. 2,500 килом. Въ него л»- 
В1жгъ само едииъ видь сардеди 
които прод^гвагъ посодевв кзъ 
Мала Азия. 

Ванъ. Гл. градь иь дешцп»-^ 
мепть Морбпхаиъ (Франция), бш- 
зу доокелиа; 409 килим, ие ^тя\ 
о1п> Париж ь; 21,504 жот. 

Вапорнзацая, ллт, 11||1|||в.г 
ването на едно ткю ип. ^ня» 
или жядко състоиин** въ 
зио : прЬврь\1^нс 

Вапориметръ, 

оирЬдК1ение, чр^ЕП. 
парата, количевгшпо 
една жидко^ть. 

Варадавъ. У 
Кроация. ка 
Драва, 45 
Загребь; 1 1,< 

ВаракЪм 
рапля ^тгьштт 
крахь Шг- ^ 






— 196 — 



вЬкъ нев^жеотвепъ, жестюкъ. От- 
тука и варварс тво, варварски. 
3) Съ о<^1цо имр варвари нарн- 
чатъ народитЬ, които нахлули вь 
римската имаерия. Пб-главннтЬ 
отътЬхъ еж бургундцитЬ. свевнтк, 
вандолвтЬ, алената фраикпт11, ан- 
ГЛ1П'1> п саксондигЬ. х^иитЬ, хе- 
рулитЬ, готит!) [исстготнтЬ н ост- 
роти гЬ), ломбардцит-Ь. Второсгч^пеи- 
ип варварски иарида ек: ава- 
ритЬ, гепндигЬ, българетЬ, вене- 
цитЬ, слов11истЬ, унгарцнтЬ, гор- 
маоцптЕц данцпгЬ п норманддпгЬ, 
турцитЬ. 

Вардаръ (старпЦ Ах1ш), Една 
отъ ДЕЙ)'!^ зиачителпн р11кн [дру- 
гата Струма I въ Македония. В. из- 
вира въ Шаръ-планнна, малко п6- 
нагор-Ьоть българския п)адецъ Ко- 
стово или Гостиваръ; п тече юго- 
нсточно. ДоКостово носи името Па- 
далишка р%ка. По-надолу се усил- 
ва съ много потоци п тече прЪзъ 
тетовската и пр11зъ скопсната до- 
лниа. Надъ Скоиие, въ н«то се 
влива мношводнага рЬ1{а ТрЬска. 
Пб-нататькъ въ течението си Ш1- 
нува пргЬзъ ср^дъ търговския 
градъ Велесъ в няколко киломе- 
тра похь него прибира водпгЬ па 
БрЬга^тица ц на наЙ-гол'Ьмия 
си притокъ Черна пли Цьрна. 
С1-Ьдъ това нннува пр'Ьзъ т1"лнитЬ 
Жел1»ии врата (Демиръ капу). 
ПокраП В., пб-вече по д15сш1Я му 
брЬгь, върви желФлннцата оть Со- 
луцъ за Ипшъ. Пр-^зъ со*туиската 
равнина В. расширява коритото 
си, и се влива, 18 ки^юх. яа западъ 
оть Солунъ, въ солунски заливъ. 
В. е около 290 килом. длъгь. 

Вареае. Ишлиянски град'1>. иъ 
ломбардската область Комо, на е- 
зеро Варезе: 12,000 жит. ДЬятел- 
ио коорвнарство. 

Варявптъ, лат, Изм11вегтпе на 
нзржеице въ съчинения, напра- 



вено отъ самия съчинитель илтг 
оть тълковптелетй му ; |)аз1101г1>- 
' чия въ ръкописи и.1н печатни 
1 книги. 

Уаг1е1(', фр. СмЬс!», ]1а:^нообраяпо. 

Варяй. Просто ткю. металъ, 
вк^агьлть и лъскавъ, въ свободао 
състояние не се намира ва. при- 
родата, извлича <;с изь варьта, 

ВарвЕовенъ, лат, На&юиень 
да се рлстирява (аа жила). 

Варнковность, млт, Наклои* 
Н0СТ1. па жила да се расшпрява. 

Вариола, фр. Едрата шарка. 

Варшеедъ, фр, Лещеннца (хал- 
ката шарка). 

Уаг1шп е1 ши(аЪПе зешрег Гоешша. 
Латпи. поговорка: Жената е все 
променливо и капрнцпозио н^що. 

Варйн, гр. Звакъ на ударение 
ва посл-Ьдната буква въ цорков- 
апт* книги. 

Варняцня, лат. РазнитЬ пр^ 
ходи вь музикалнитЬ ноти; раз- 
нообразие на музикашитЬ звукове. 

Варна. 0[;р&жрнъ гр^цъ, прв 
усггието на Провадия, край Чер- 
но море, първо българско при- 
станище: 28,174 жит. В, отстои 
32 килом. на юго-западъ оть Бал- 
чпкъ, 42 КИ.10М. ма.1ко на с1^в.- 
нстокъ отъ Провадия, 5 1 па юго- 
истокъ отъ Добричц 7о на нст. 
огь Шуменъ, 115 на юго-истокъ 
оть Силистра. На 10 килом. оть 
В., с41веро-источяо, се намира 
м^стпостьта Евксиноьрадь илн 
Сандрово^ лЪтна резиденция на 
княза съ пр']^красеиъ палагь край 
морето. — Старото име па В. е 
Одисосз^, нарсчеаъ по името на 
Одисея, единъ отъ IVрон^Ь на 
Т[10ннската война; и иаЙ-новнтЬ 
полЬдвапия показвагь, че тоя 
градъ е билъ иай-папр1>дъ, още 
въ \'1-и в^къ цр-Ьдц Р. X., едно 
самосхоятелно гръцко селище отъ 
ми^гезиснци изъ Мала-Азия ; име- 



— 1«7 - 



т 1 "ое ср!1та отъ Л'71-п 

ки.. -..ць Р. X. — Аспарухъ за- 
в^^ъ по5Ьдо11оснит11 са войски до 
В^ която била изгорена и разгра- 
Ссаа Въ 1100 царь АстЬнь I нз- 
иово :1авладЬлъ В., която скоро 
г» пр^р.ш пакъ отъ низантий- 
цитЬ: ала бпла още едп&шъ пз- 
1тСена отъ Алексия Комнена стЬдъ 
Иного бптви и една прочута оО- 
с '^ 1 Калояш, 1Б пр^зель сь 
п- :. на 24-н мартъ, 1207 г. 

Тая победа турила край на 16- 
годищнятп воЙ»а (л> инзантий- 
цнтЬ, о подпри неш всп'1Ю1т11 за- 
воевап области остан^ьли иа бъ.1- 
прет^» чието царство се прости- 
рало до Б15лградъ включително, п 
оть дупавскигЬ устия до Струма 
и Гораи Вардаръ. Едппъ повъ 
лнръ повърнжлъ па гръцката им- 
пграя В., нъ гоцтати 1370 1д; 
вид'1ил да надио въ рдщЬтЬ на 
^ългарскаи кннзъ Добротича, койти 
распр<мл'ран1и1> воепиото си мо- 
п^ -■ т' крайбр-Ьжпята на Азия 
1] :и1Ъ вог-ипптК СИ кораби 

До Траппзонъ (виж. Добротичъ). 
Въ 1 31* I В. с«од"Ьл1иа у част1.та 
на Търново. Въ 1444, въ окол- 
ппт.та на В. почиилиь юнашки 
Ил.1 1псла!гь IV. полски п унгар- 
ска крали въ борба сренш тур- 
ПтттК на които ц1).1ьта била вз- 
ггц»-го на храстянегЬ отъ 
.■'Г*1 иго. — Споредъ Марти- 
1, В. била тава измжчена отъ 
п.. мГ. ВЪ 1610, че турнптЬ 
<•* 111 да пздигнхгь нзиово 

■ннгК й ст11нп. Тогава 'га 

.ь-ха най-важната кр^постьна 

Т^рапя на Черно море и напраз- 
но въ 177Н п В7> 1810 русскитк 
гещ^ралп Щерибер1а> и Коменски 
I италн да гас пр11;^емхтъ. ГуонтЬ 

.^ ^р^»-ли въ 1828, 1иа тн ко- 
сг}вал21 на русокия т\)и «ябора 
т веговитЬ воители; и укрепле- 



нията п, ако и да се ^гртпгжлп 
по Одринския миръ, отпослЬ се из- 
дпгнл^ли пакт». Тоя градъ станжлъ 
главната операционна основа на 
англо-(|(раниузск1гг1* войски въ18о4 
(нрк(ъ крьмската война), слЬдъ 
испразиуваиего на Гелиболъ. Сет, 
по договорцт!^, В. е обезоркжена 
кр^Ьпость. 

Варнава. Едииъ огь 12-тЪ а- 
постоли. 

Варонъ. I) Римски консулъ. 
побЬденъ огь Анпбала въ битва- 
та прн Кана, 21в пр1^|и Р. X. 
2) Латински поетъ, 82 — 37 
пр-Ьдн Р. X, 

Варта. Полска р^ка, извира въ 
краковската губернии; стЬдъ 500 
килом. течение въ Полша, тя те- 
че пр^Ьзъ Прусия, минува прЬзъ 
Позна пъ. и се влива въ Одеръ 
при Кю(П'ринъ, д1гго е 620 кратш 
ишрока. Ц1к1ата й длъжина 800 
килом., огь които по 300 корибо- 
плаваема. 

Вартап^ Арменски историкъ 
отъ ХИГ-п н1.к'ь, осгавп.гь е една 
Всеобща история л,о година 1207, 
тв1фдЬ цЬнна :«» точностьта на свЬ- 
д1;пн11та относително историята на 
кр'ьш'оносниг!1 походи и на тата- 
регЬ. Огь него има и други съ- 
чинения 

Варта ией. СлЬпоць, комуто 
Хрнстост. дп.гь зр1я1ие на швтя 
до Иерихоиь (Библ.). 

Впртолонеевска нощь. Стра- 
нгепъ гЬчъ пъ Франция на фран- 
цузски нроге(гпжгн или хугепоти, 
извършенъ ир1кл> жнцьта на св. 
Вартоломея (^]( авг. 1572) по запо- 
вЬль на фран11. царь Карла ГХ 
и иа майка му Катерина де Ме- 
дичя. В[.рна се, че 25,000 про^с- 
танти погипх-ш. 

Вартолоией (Св.). Единъч/гь 
12-т11 апостоли, нр1>гърн1иь мъче- 
ническа смърть въ Лрмен1шиа 71, 



198- 



Вярухъ. 1) Приятель на тфо- 
рок-ь Псремня, нему се приписва 
една апокрпфнчсгка кнпш. 2) 
Прнятель на Неемия (Библ.), 

Варшава. Градъ въ европей- 
ска Руспя» бивша столица на 11'Ъко- 
га1пнотокра-1стви Полша, цемтръ на 
еднонмеика губерния, иа лЬв. бр. 
«а Виа1а, 1Д61 кплом. на юго- 
зап. отъ С. Петср1*б5Т)ГЪ, 596 на 
ист. отъ Берлннъ, 600 отъ ВЬна: 
505,000 жит. — В^ расподожеиа 
на една височина, е съедннр!1а по 
едпиъ мосгь съ прЬ.тградие Прага; 
тя е 21 килим, окаювръсгь. Тв1»р- 
днната, 11ос1роена въ 1032, е уве- 
личена въ нашо врг]}ме съ гра- 
дежи, К01ПЧ) ^й прапнкП| тпко-речи 

Н('Нр11(П'ЛъПИа. В('ЛИК0Л1ШП11 днорци 

н сгради, кенсерваторня, поли- 
техническо учнлигце, п др. Унп- 
верситетьтъ, з41Творенъ отъ импе- 
ратора Николая ^11^.1» въстанието 
въ 1830, се отворнлъ нзново въ 
1864, чр11зъ влиянието на вели- 
кия дукъ Константина. Паметни- 
ци: на Сигиямуага III, на Копер- 
лика, а въ твърдината на Алек- 
сандра I. — В, е старь Г1)адъ: яа 
иеж се споменува онц* въ 1224 : 
ала много врЬме била маловажна: 
тя станлиа столица па кралство 
Пачша въ 1 566, въврймето на Сиги- 
амунда Ш. В. билапрЪстаогь Кар- 
ла XII въ 1703, и огь Сувор4^Ш1 
въ 1794. Въ второто д^Ьлене на 
Полша, тя се паднжла на Прусия. 
ФранцузстЬ влезли въ неш на 
18-и ноеи. 1806, и отъ 1807 до 
1815, тя била столица на великото 
дукство Варитвско. СтЬдъ тона, 
ти била далсна на руснг1к, оть 
конто ноемврийската буна нркгь 
1830 № освободила за п'Ька1ко нЬ- 
сеца; ала гспералъ Паскевнчь ш 
зедъ ца:1здъ. на 27-и авг. 1Н31. По 
нричина на едно ново въста1гае 
уь 11^48, тя била бомбардироия. 



Варшавско веяяхо дукетм»^ 

Държана образувана въ 1^07, по 
Тилзитския Ш1ръ, ОП* бнншето 
на1ско крал1.^гво, глапно (ггь нруо- 
ския дЬлъ отъ Полша, сгь свободна 
конституция, съ стол. Варшава^ 
и съ гл. гр. Люблаиъ, По;*иаиъ, 
Замошъ Тя се основала огь импе- 
ратора Наполеона (1гЬдъ сполука- 
та нафраицузет^ въ първата война 
среии1 австрийцатЬ и русит1ц като 
награда за участието на една вой- 
ска <угь полски патриоти, конто 
се била подъ фрапцузското знаме. 
Тая държавица се д:иа на сак- 
сонския краль Фридриха Августа, 
внук-ь на бившия полски краль 
Апгуста II. Въ 1815, по вЬнския 
договорь, земитЬ. които били по- 
атужили да се състави, се вър- 
нал и па пр^ншнигЬ имь вла- 
дЬтеле, 

Варъ. Римски генералъ, шь 
сЬчеиъ съ 3-111 си логиоиа отъ 
Герман цитЬ на 9 пр1ии Р. X. 

Варяга. Нормандско, а по Бо- 
отомарова, литовско племе, което 
съ пирактштя си ннот пако- 
стило на търговията иа новго- 
родската република, и съ вр1и1е 
подчинило едно по ,'фуго словЬв- 
скнтЬ н финскиг]^ племена на 
с1^верна и ср-Ьдна Русин. Варя- 
гитЬ принудили кривичптЬ, чу- 
дитЬ и др. племена да имъ пла- 
1цатъ данъкъ, и отнели па руситЬ 
областитЬ изв^-тни сега съ име- 
ната ревслска, е. петерсбургска и 
архангелска ; а руситЬ се отте- 
глили въ Финландия и Кареидя. 
Постепенно двата народа се смЬ- 
сили и кл^хЬ 1Х-и иКь"!* имената 
русинъ и варягъ се внвда да с« 
би.зи сиионимни. Въ 862, слов-^н- 
скпгЬ племена, които съставля- 
вали новгородската държава, по- 
канили тримата (грима братя) 
рус-око-варниссип князовв — Ркь 



— 199 — 



рпацСняеуса н Трувора — д» имъ 
квяатвать и да ги управлявагь. 
Тк враола поканата п Рюрнкь 
осповадъ рус4^катя монарх ни. Ва- 
рипггЬ ясг1*ърво различали по 
швого 1гЬ1цп оть другитЬ народи 
ва иоцп»родгката държава; ала 
п м пб-мллобройин, 

1^ ^.1 и нрави гЬ си 

1у1-1Ч1или а10в11нскит1>. Сполуката, 
които ималъ опитътъ на новго- 
радсквтЪ държавн1ш. подбудн.1ъ и 
дртгя словенски държапнцн по 
Д01пръ да ее посташжгь подъ по 
вроввтрлството па войнсггвенитЬ 
мрягв, та скоро слЬдъ 862 се 
»А1квала втора слов11иска дъ])- 
хава вь Кпевъ, подъ гоепод- 
сгеогго па Осколдя, варяжски гла- 
втр1н н покоритольтъ на вар- 
мрскитЬ изаре, СлЬдъ Рюрнко- 
вата смгрть, прЬемникътъ му 0- 
лсгьсьедпянлъ повгородската дър- 
Хква съ ки^-вгката. Отъ тогава 
сгоо. станж-гь Киевъ, коЙто се 
зи1&1гахь И1>-стгЬ съ Москва; м 
Рю^мкковсто сЬмейство царувало 
уь Русия до 159Й(вин».Л.нокоеге). 

Вяоалство, срЬд.чгЬк,-^€ат. Съ- 
стияине и 

Вае«Л1. , ' /г.-ллг. Въ ср1зд- 

пнгЬ иЪкоие така иарич^иц оня 

31'Н{'Плцд1к11.'Ц-ьили самовпикъ.коЙ- 

7^) .швисАХЬ огь едшгь господар!., 

. (чиъ длъжрнъ да плаша 

: повнпиооти: сега съ това 

пее иарпчать сх)сподарь на дър- 

жл!1;1. КОЙТО прнпоипава върхо- 

политпческа власть па другъ 

|-1и.дар(,. 

ВагАв^ Една п)риста област. 
1мкь оть Иорданъ (Вибл,). 

и^1»двй Велики (Се,). Ц|'Р~ 
ю-йипъ гптпъ, родомъ отъ КеС11- 

• '- ^рвйски прхпепяскопъ, 

.1"ь на Евссвия (;17(>). 
]иа . !тль обраминапистп 

(3 V 1.11тЬ философи вь, 



Атина, и покаяалъ гол-Ьмо посто- 
янство, когато имп. Валенсъ по- 
чндлъ да го прпсл-Ьдва, поради 
протавлеиието му на Ариапняма. 
В. е съставнлъ една литургия, 
която иашага цръква |]звръ1пва 
въ изв1>стни дни, п е наппсалъ 
правила за подвиткиичсски хрн- 
стниски жцвоть (329 — 379). 

Васални I, Македонецьтг. Ви- 
заигийскп пмператоръ; род. въ 
едно село въ Македония, си1гь на 
бЬдни родитсле ; достигнжлъ да 
:^ап(1мава високо положение въ 
двора на имп. Мпхаила Ш, който 
П1>-сс*тн'Ь 1\» направилъ дру1'арь 
въ царуването. В. сега употр'Ь- 
билъ влиянието си да отклони 
Мпхаила отъ пхтя на излише- 
ствата, коПт»^ го правилъ омра- 
зеиъ на народа; И'ь когато това 
не помогнжло, той уегроилъ едноъ 
:^агов(»рь гцютивь него, кпйто 1*о 
пр1шах1ГЖ.ГЕ> (Мб7). 

Не1Ч)ва'га храброгть бп-ха гиа- 
шило за сарацнпитЬ, оть които 
той извоювалъ изново Мала-Азия, 
която тЬ бплп завиевали. Той за- 
повЬдалъ да се състави единъ 
сводъ закони, които добили име- 
то Ба^и^ииаА, и иа11иса.1ъ па сина 
си книга (гь мж.1ри съмГ.ги (род. 
81 Н или 8-Ч1, цар. 8()0 — Н80). 

Васални Ц, Бьлгароу6иець{%. 
Внза1пийскп император ь. сппъ 
на пмпйр. Романа II (цар. 975 
— 1025). Вь неговото нрЬме се 
почикла една борба съ Б1агарпя, 
конто траяла сгь клей п|)1и.'1;кулки 
близу 28 год. (991 — 1018), и 
па КОНГО с^чнниа-щ бпло сьвър- 
шепото подчнпснни на Вьлгарии. 
ВаснлиЙ. както н бь.1га1)сю1Й царь 
Симуплъ, лично били на чело на 
воЛскитЬ си. Ви'за1ГГИйцнгЬ пр-Ь- 
зели Вндипъ сл^^дъ 8-мЪ<;ечна 
оГ)с,ада; вь обгадата на <ур1дедь 
(1ли{)И}1), тк били ирогоненя в 



— 200 — 



съвърш<>но1^об*дониотъ българегЬ 
при 1!хт(1мавскигЬп.11ишня. Сл1з.'ь 
четире впзавтпйски походи, отъ 
Самуцловото царство осгапхли 
само иапидиа Мпюмотт, Албаилн 
и Софийско. 11р1'*.ть посд-Ьдпата 
война, сл1яяъ една мжчно придо- 
бита поб'Ьда падъ бъл гарегЬ 
(1014), В. зедъ въ хьхЬиь 15,000 
бъл1*арв (В1Г/К. ВЬласица), йота 
за п в^да лъ да ослЬп гжть, като 
остав1гкгь па всЪка 100 дупш по 
адииъ съ едно око за да гп води 
и въ тоя видь ги 11С11раг11:п> при 
цара пмъ въ ПрихЬпъ. Когато Са- 
муалъ чулъ хиачоветЬ на пзмж- 
чената си войска, той толкова се 
растхшилъ, че сл-Ьдъ три дни 
умр-Ьлъ. В. П оженнлъ сестра си 
Ана за св. Владимира, и тя била 
пърпата причина за покръщението 
па русин. 

Василий. Име на 5 русски ве- 
лики кинзове и иарс (1272 — 
16124 Василий IV би.гь иървнй. 
който зель титлата царь ц осао- 
валъ самодържавпето; той поб'Ь- 
ди.1Ъ татаротЬ сд^ъ сполуката 
имъ да пр-Ьземлтъ Москва въ 
1521; и още С1> хитрость унпгцо- 
жилъ ргпубликаискигЬ права па 
Новгородь и 11гков'ь (цар. 1505 
— 1533). Василий V. Шуйский. 
Русскц царь, регентъ пр-Ьзь мало- 
лЪтиото па Федора П, за1'рабилъ 
властьта, като съборилъ Лжсдн- 
мптра въ 1С0(). Нападнлт> отъ 
полскнн царь Снгизмупда. комуто го 
прЬ.тдли москоици!'!^ той умр1иъ 
въ шгЬнъ в-ь Вар1нава въ 1612, 

Васил нскъ, ер. УаЛЧи тв'ьрдЬ 
отровна змии. съ б*л-Ьзи по гла- 
вата, които об])азу вать царска 
ко))оня^ оть д11Т0 е и пмсш н; 
прКгполаш се да е алжирски ао- 
пидь (Библ.). 

Васвлъ Александрк. Нйй-от- 
личаай румлпски поегц род. 1821 



а умр. 1890. Пвсалъ а въ проза, 
осх)бено (заедно съ руижискня дър- 
жави икъ Когалачсану п Конст. 
Негруци) по възраждането. В. 
А. развилъ 1'ол1-.ма дЬнгслпость п 
въ политиката 1^ идеята за съеди- 
нението на румхнскптЬ княжества). 
Той б1иъ ч.1е1гь и ^Ьягелелъ съ- 
трудннкъ на пшското книжовно 
дружество Жюминка (отъ д:Ьто 
и жюминнсть). — Кога да се из- 
бере кпязъ Александръ 1 (Куза), 
В. А. билъ иатоваренъ С7> послание 
мри двороветЬ и правителствата 
на вслнкигЬ сили. Той бпль ми- 
ннстръ въ врЪмето на Александра 
I, нЬко^тео шкти депутать а се- 
наторъ, особенъ пратепикъ и по- 
сланникь въ Парингь. 

Васкшдовщчъ('Ь'жануи.<ь;. Учи- 
телъ въ Свтцовъ ц-ь нрЬме на на- 
шото възращане и кннжовпикъ» 
родомъ отъ Мелннк-ь. Въ нгговото 
врЬме вгь Свищовъ учителствувалъ 
Христаки Пашювичъпн^Ькой другь 
учитель-писапаь н наедно гЬ при- 
готвили и издали по русекия обра- 
зоц-ь огь Уншкова единъ крхгъ 
учебници за начално учение, — 
сицтслопединта СловЬно^ьлгар- 
скодЬтоводство (Крагусвацъ. 1 885) 
мъ 1пе(яъ ча(Л'и: Букв;1рь, Разни 
иравоучении, Граматика, Аритме- 
тика, География и ПрЬдручний 
пос.1ателникъ. В. П1)'Ьвель огь 
Французскп Понятхи перва^ кни- 
жка украсена съ изображения, 
напечатана въ БЬ^1Гр;иь т» 1^47 
и посветена царю Лбдуль-Мпджпдъ 
Хану. Въ нйй-ново врЪме та со 
нркдаван1е въ учнлпи1,ата подъ 
название Пьрви познания, 1{ато 
учнтель в*ь ПтЬвенъ, В. нздялъ 
въ Царнградъ вь 1851? ДЬтцмско 
прибавлсние гми различни м/>а«- 
ствсни поучения и иравоучиг€^*ни 
истории, В. с пиеаль по русо- 
церковногч) нравописаиис и уаотрЬ- 



— 201 — 



бквагь падежвгЬ, за да има раз- 
говорцмпП езикъ огь ансме- 
Умр-кгь въ 1875. 



Вигжо де-Гама. Откритедьтъ 
ви морския цжть за Индия, пор- 
тугал^П!». род<'нъвъСинес1»,португ. 
прпморскн п)аде1Пь точно неиз- 
вктпо кога. Още пгь рано тоЙ 
м! бплъ агличилъ кат»! неу(ггра- 
швуъ моряоъ; н е.11кД'Ь завръща- 
ВР1 о ва Ва ртоломея Д яаза, въ 
! * "•нк.-иянето на посъ 

Д г г1орт5та-1скиЛ краль 

Ниао, като гьрсилъ чоегЬкъ да 
Пр1царнеме откриванетс» юженъ 
дхп> за Пядоя, язбралъ В.-де-Г., 
толкова било гол11мо довЪраето, 
шоега в^хьхнували неговитЬ спо- 
собпости. Скьртьта осуетила Ио- 
аивагЬ пам1феа1ш ; иъ неговий 
пр1;^-з«га1гь. Мшпплъ Честити, ту- 
ралъ нол1> нач1иството на В.- 
д^*-Г. четире кораОа съ 100 
мсгршш. Флотпцата тръгяжла огь 
Дасабо1ГЬ па 2Г»-и юний 1497. 
По ЕЦЕТЯ тя срсчдпжла едипъ 
ргхь мяоро сгграишн бури. Корлб- 
шпшгЪ ср уплашили и иска.1н 
да се върнжть въ Порт>т;иия ь 
В-дя-Г. балъ принудеиъ строго да 
ппгьпче едаиъ буитъ между 
Нд-и, Сл'1иъ като со сп11'Ьлъ въ 
|«:ши м*стп на не[!озна1чяо - то- 
гава иггочно крайбр11жие па А(|н 
(•йка. В.-де-Г. нрЬмпяжлъ 11н- 
1НЙСКЯ окранъ в стигнжлъ въ Кал- 
К5ти, въ Пядия, на 8-и май» ЬИ)8. 
Йъ дв11 посл"Ьджши№ пхтувания 
вя В.-д<?-Г., владнчествот*.» на порту- 
шщггЬ 14' утвърдило по брЬго- 
вртЬ яа Азия. отъ Порсидскн яа- 
дшп. дп МолукскитЬ о-ви. Въ 
152* В.-до-Г. умр1х1ъ впце-краль 
на холояиитЬ въ Индия. Неговото 
•ШЕрЩИШ!* пжть :а\ Индпн токо- 
р^чн ст1иер ни чествува но важпость 
съ огЕраването Америка огь Ко- 



лумба, което стаижло* само 
колко години пб-напр-Ьдъ. 

Васкоацв. Огаръ испански иа- 
род ь, и'пел илъ е« въ Франция, 
ка,тЬ годината 700, и да.1Ъ името 
си на Васкония или Гаснония, 

Ватахъгь (Дончо). Най-атав- 
ний и най-анамеиитнй хайддтппъ- 
бу1Ггов1гакъ. В., копривщонех^ъ, 
биль ученпкт^ на прочутъ гони- 
толь па кхрджа.1иитЬ, поиброяоцъ 
ДЬдо Никола. Той се скиталъ по 
Стара-планина и по РодопвтЬ, и 
слизалъ дорн до устието на Ма- 
рица. Често той распръсвадъ въ 
око.1НОСТьта на Узунъ-Кюприя 
цЬли роти Т}'рсш1 войска. Въ 1848 
среща тоя неустратимъ воевода 
били иепратенп 200 ннзамп, иъ 
отъ тЬхъ се върнжлн читави само 
60. Той гонилъ но само тур- 
скигЬ притЬспитело и грабнтело, 
а и върлитЬ чорбаджии. Той не 
нравшп. ра:инка межд^' селен4»гЬ 
българе, турци и гръци, и обра- 
н1ггЬ пари д1ип.1Ъ б|*зъ разлика 
на б-Ьдпото население ; затова 
и населението много го почитало 
п обичало. Не се знае кога н какъ 
се е помпнжлъ В. 1Мърн1авп и час- 
тични, па надали и точни, по- 
дробности за В. се намярагь в^ 
киижката ДЬлата на Донча Ва- 
таха прЬзъ воюването му щю- 
тиег^ тущитЬ, нрЬпель [н|'изв1^- 
етно огь кой първообразъ] Док- 
торовъ (Сливенъ, 1896). 

Ватеркловетъ, англ. Заходъ 
по европей('1и1 иап]»ава, (гь У1К'ДЪ 
да се вкарва въ него вода за 
цромиване. 

Ват«рянняя (англ, мга1ег, во- 
да). Чертата до която единъ ко- 
рабъ потхва въ Ш1дата. 

Ватерлоо. Село В1. Внлг-ия (бра- 
(^:1И1ска чЛласть). И* кил. на нпч»- 
исгокъ огь Врюкселъ. Това село 
е дало пме'1Х) си па битвата, въ 



Еоято Наполеопъ I бплъ разбитъ 
отъ англячанвтЬ и пруинтЬ (б-н юн. 
1815). Тая битва докарала пада- 
нето на Наиолеона и второто иа- 
хлувапе на съккзишштЬ въ Фраи- 
поя. Бъ ватерлооското сражение 
фраицузегЬ изгубили убити 35»000, 
пл-Ьнени 6,000 и, докл^ 6-Ьгала — 
всичката си артилерия и всичкия 
си обозъ. Въ англо-иддерландската 
войска имало 20,000 убити» въ 
прусската 6.000. За това сражение 
дукъ Услинггоиъ добихь титлата 
ватерлооски книз'ь. 

Ватерпаоъ, хол, Уредъ за 
изи'&рваце хоризонтални иовръх- 
ности. 

Ватерфордъ. Ирландски градъ, 
центръ на еднопмененъ окрхгъ, 
20 калом. отъ морето, и 142 на 
юго-зап. оть Дубллнъ, съ който е 
свързан ь по иЬкояко железници; 
23,000 шит. Окржгътъ В. има 
112,768 жит. 

Вятеръ. Герм. ориенталистъ а 
филологъ, авторъ иа Староевреи^ 
ска^ Сирийска^ Халдеиска^ Араб- 
ска граматики (1771^1Н26). 

Ватнквнъ. 1) Палдтътъ на па- 
питЬ вь Рямъ, съграденъ на една 
моги.1а съ това име. 2) Папскай 
дворъ. 

Вдто {Ант.} Знаменпть фран- 
цузсЕИ жявошюецъ хаврпегь 
(1684—1721). 

Вятъ нли Уатъ (Джеймс^). 
Англ. инжпнеръ(173в — 1819), из- 
нам-Ьрплъ, пли пЬ-право усъвър- 
шенс1'вувялъ парната машина. 

Ватъ. Еврейска м^рка за жнд- 
кости, която м1>рила 23 квлогр. 
ада 18 оки (Библ.) 

Вахабип. Една мохамедаиска 
секта, която господствува въ пЬ- 
гол*Ьмата часть оть Арабия. Тая 
сеша се образувала в'ь Иеменъ 
вгь ХУШ-и в-Ькъ оть Мохамедъ- 
бевъ^бъ-делъ-Вахаба. В. прин- 



мать достов^ряостьта на корана, 
нъ отхвърлять вс^ко негово тъл 
кованно, както и пр^поята. Сао-, 
редъ тЪхъ, докаченпе е за божие 
везд1№&н1ие да се молгасть човЬ^ 
цптЬ Богу въ опрЬд^ени мЬста ; 
исключава се само Кяабето. ТЬ 
отричаП) Мохамеду всЬко боже- 
ствено послание. ТЬ счптатъ за 
своя длъжность да съсипватъ ве- 
ликол']^[1НИтЬ гробници и всичкит1> 
паметници въздигнати оть гор- 
достьта и неравенството. ТЬ си 
даватъ помежду си името братя, 
и се стрем1а5тъ къмь общиостмн 
на имота. — В. распроотраапли 
бързо ученията си въ цкла Ара- 
бия, въ Египетъ, а въ азият\:ка 
Турцая. Поб-Ьдоносаа надъ баг- 
дадскяя паша, комуто било запо- 
йвано оть султана да ги уни- 
щожи (1801), тЬ завлад:Кди Мека, 
ирЬминйЬЛИ Суезскя цроа1анъ въ 
1803, и заилашвалп Кайро, ала 
били отблъснжтн отъ мамелюки 
т^^ Главатарьть нмъ Мохаме 
погинжлъ убить, малко вр^Ьме 
шигь пр-Ьзелн Медипо. ИрЬемна" 
къгь му б1иъ шейхъ Сеюдъ. В 
1808, Абдала, синъ Сеюдовъ, н 
хлулъ въ Сирия; нъ Ибрахимъ. 
синътъ на Мехмедъ-Али, го псти- 
калъ въ Арабия, 1812. Дв11 го- 
дини п6-о-етн%, самъ Мехиедъ-Адн 
се вмъкн&лъ въ Неджедъ; той 
пр-Ьзелъ Дерейе, столица на ва- 
хабнтитЬ, заробилъ Абд1иа, а 
испратилъ въ Дариградъ, д* 
султан'Ь'гь занон-Ьдалъ да го обеа^ 
главБЕГъ, 1818. ВахабитигЬ обра- 
зувагъ и сега една държава, конто 
обгръща ц&ла ср'^а Арабия я 
която има за столица Ртдь, Тая 
държава амаблизу 1,500,000 жвт. 

Вахяя Л/ювгиата. Т>'р»'кн учснъ 
законов-^д^^ггь поетъ, авторъ на 
Диеань, сбирка поезии. Умр. 164-(. 



4 




Щ 



— 203 — 



В«хжастръ, ггрм. Старши ув- 

В&ХТ9, герли Карау.гъ иа ки- 
райъ, който иде по редъ. Оггука 

Вахтеръ, герм. Уятеръ-офи- 
яеръ при провиантскн и комаса- 
рптскв магазанн. 

Вацовъ (Спась). Б'Ь1г. сппса- 
туль. р^а^яъ въ Пиротъ пр-Ьзъ 
1856, В. полл'Ч1аъ първоначал- 
югго си обра:адваш1е въ Пирогь 
в Софвя п ср1ано п висше обра- 
зование (физики - математически 
фйв)лтегь) въ Загребъ, Хърват- 
ско. Отъ 187& год. е билъ па 
развн служби въ мяипстерството 
яа просвещението ; иъ сега е дв- 
рекгоръ на метеорологическия от- 
дктъ. В. иише сь пълния си под- 
пасъ, или подъ пачалнитЬ си букви 
С. В. или само См и досега е ии- 
салъ вгь Учебень вЬстникг, Ш- 
ршудическо Списание иа бълг. кпи- 
20ВНО дружостио. Българската 
Й^йюстрация, Зора^ Наука^ Библ. 
гв. К^*и.ш4:н7^ Дснница и др. Той 
е пр^Ьае^^ь» заедио съ Христо Б-Ьл- 
чева. на хърватска сзикь С. Ми- 
ларовата книжка Сгюлинь отг цог 
/" " гЬ тьмни1^г1^ п самъ — 

Па чкн ра;1Ш! новели п ио- 

ви-гя събрани въ книгата Кар- 
ти901 отг живота (1884). В. сл- 
що е цр^велъ Д-ръ Оксъ отъ 
Жють Всрна и сьстащиъ Упмт- 
шмева метеорологически наблю- 
дения. Физика за до-тинтЬ кла- 
сове на гимиазоитЬ и др. 

Вашаагтоиъ. 1) 01олица на 
правителството на Съединен Н1'Ь 
ХьрЗБЗВН въ Америка, въ Колум- 
бия; 250.000 жпт. 2) Една огь 
Оъелин. Дър. вгь Америка; 350,000 
жат.; гл- г. Олимнин. :^1 Ввшинг- 
тонова земя. Островъ на (гЬв.-зап. 
(>гь Гринландия, въ Полярно море. 



Вашвпгтовъ (Георги). Аме- 
рпкапски геиера^ть, основатель на 
I република Съед. Дьр;кави въ А- 
' мерика, на която билъ първий 
ир'1и1гЬдатель отъ 1789 до 1797. 
СъединенитЬ Държави испърво би- 
ли английски колонии, основани 
отъ англичанегЬотъ 1в07 до 1733. 
В., избранъ за пр1>дводитель въ 
1775 отъ волонннтЬ, при всеоб- 
щото имъ въстание среща Англия» 
съ своята храбрость, осторожность 
и и<ютоянство азвоювалъ гЬхнат!! 
ие;^ависимостЬт атйдъ В-годишпа 
война (род. 1732, умр. 1799). По- 
дробностн за В. има въ Животътг 
на Георги Вашингтона въ «На- 
родна Библиотека > на Д. X. Иванова 
и 3. Паламидова (Пловдивъ, 1888) 
и въ книгата АмериканскитЬ па- 
триоти, пр1)В. отъ русски сСтоннъ» 
(Варна, 1880, изд. на Р. И- Блъ- 
сконъ), 

Ваавие. Цскусство да се пра- 
впктъ <|»иг\'рп вь камъкъ. дърво 
и други п»^|цества, способни да 
арниматъ какъвто щемъ видъ, като 
глпна, восъ1ГЬ, металъ и др. В. 
достигнж.10 най-високата степень 
развитие у гърцнт!!, на което спо- 
ообствува.1а т-Ьхната религия съ 
аейяото идеализпруване чов11гаки- 
тЬ формп, а еднакво и тЬхнитЬ 
гимнастически игри, конто нвг 
гледно нрЬдсгашии хубостьта на 
т1'»лото въ неговитЬ форми и дви- 
жения. Пластоката на гръцитЬ 
процъвтк1а пай-много въ нЬка 
на Перик^та, когато се славпдъ 
Фндий, ученикъгь му Алкаменъ 
и др. Сила и благородство въ 
формитЬ, важиость и величестве- 
ность въ изражението били отли- 
чителна черта въ произведенията 
на тоя период!». ВториЙ периодъ въ 
[1р<игьнг1шапето иа ваятелното ис- 
кусство се отнася къмъ 1Л'-и нЪкъ 
нр1ин Р. X.; пр^зъ тоя периодъ 



— 204 — 



с& забйтЬжителнн Скоиасъ, Прик- 
ситель, Лизипъ и др. Грацпозность 
ц цЬжность сл отличителната чер- 
т въ проп:ш(?денш1та нн 1ч^я ие- 
рподъ. П прЬзъ това вр-Ьме се 
употр-Ьбявалъ пб-вечето само чисгъ 
мраморъ, а пъкъ произведенията 
на пр1Ьдшшшя периодъ състо^иш 
огъ различни вещества, запр. го- 
дитЬ части )>гь мраморъ или сло- 
нова костц а драгшровката отъ 
Д'ьрво и :иато илз1 само отъ злато. 

Баятель. Они, който со запи- 
маиа т» ваяпие. 

ВавБ. Работ1ж искусството ва- 
янпе. 

Вделионъ. ВлаговонноЙ клей 
на едно дърво^ кое1Ч) расте близу 
до Персидскв заливъ, споредъ едни 
библейски гь^коватоле ; бисери» 
споредъ други (Библ.), 

Бдодъ. Една орЬюдна птица, 
както ластовицата, сь ддъгь, м:ико 
кукестъ, клюнъ, кнтЕа разноци-Ьтнн 
пера на главата и впсокъ гръ- 
аделивъ гласъ. 

Веве- Швейцарски градъ, ва- 
адсии ка1П'онъ, вн Жоиевсно езеро; 
8,000 жит. 

Беберъ. ^^нам^шитъ герм. ком- 
позиторъ, основательтъ на герман- 
ската романтичеока музика; съ- 
чшгатель па Фрайшуцьу Оберонъ 
и др. (1786 — 1825). 

Вега. Зв1^да отъ първа вели- 
чина въ с'1>;шЬздието Ллра. 

Вегбтернавецъ, -лат, ЧовЬкъ, 
който се храни само съ расти- 
телна храна. 

Бегетерванство, лат. Хранене 
само съ растителна храна. 

Бегетвранъ^ лат. Жив-кш въ 
бездЬйствпе или въ окаинство. 

БегецйЙ. Лат. сннсателк ав1'иръ 
ва едно съчинение върху военното 
вскусс1'во (1\''-и вгЬкъ). 

Беди, ипд. (отъ в*дагь, знание). 
Свещената книга на шцусит^ 



която съдържа релцгията, филосо- 
(||нята и знанието имъ. Има 4 ведя, 
и Ч(П'претЬ написо'^ въ стихове. 

Бедетъ. фр. Коиенъ стражарь. 

Беелсефулъ. Градъ въ Егн- 
пегь, сега съ нензв-Ьстно м^то- 
положение; мисли се, че е билъ 
близу до сегашния Суезъ (Библ.), 

Беевотъ. Име, ио обп1</го мн^ь- 
иие на бвблейскит!) тьлкователе, 
на речния конь (Библ.). 

Веестера. Левптски градъ 
(Библ.). 

Вежавъ. Май-високий връхъ на 
:^1ати11шия ба.1канъ, 2123 метра 
надъ мор. равнище, 
Бевивъ. Ханаански градъ/Би/Хл.> 

Безеръ. Герм. р^ка, ашнува 
пр-1;зъ Минденъ и пр-Ьзъ Бременъ, 
и се влива въ СЬверно море; 
480 килом. Отъ притоцитЬ на В. 
главнитЬ ех: Днмель, Алеръ, Охта, 
Леста. В. е корабоплаваомъ по и;11- 
лото си протяжение. 

Везнкаторнй, лат, Въ .мед. 
пех.шванск;! якия. ислршцителенъ 
плаетиръ: пласгнръ, който се гу]»я 
н-Ьйд-Ь на гЬлото за да се испрн- 
щи, каквото да се образува нрЬ:гь 
кпжяга отлхчеиие на вжтр. (Ч»кове. 

Бваирь, араб, 1) Главпий ми- 
яистръ въ Турция. 2) Чинъ на 
първенство, който се дава на пшпи 
въ Турция. 

Везувммвъ. Е,>шнъ впл:ь мине- 
ралъ сродснъ съ гран1гга. 

Веауввй. Волванъ въ Итплш!, 
8 килом. на юго-исг. огъ Нсапать; 
първото му, намъ извЬстно, нзрнг- 
вапе, въ 79 агЬдъ Р. X., заек- 
нало градоветЬ Херкуланъ, 11ом- 
пей и Стабия. Отъ тогава е им.ио 
много други изригвания; оть 11а- 
чалото на 1ХХ-и в-Ькь иярягва- 
нията се повтарятъ токо-реч и 
вс&ка година. 

Вен. Старъ италиянски пародъ, 
подчнленъ оть римляиетЬ ст^ъ 



205 — 



10*па обсада па гр. Веп (395 
ор^ Р. X.). 

ВаЙвицгь- Герх. градъ, столпца 
и ведякото дунсгьо Саксъ-Вей- 
шргц 96 калом. на Ю1ч>-зап. итъ 
Дайшшгь по хеа'Ьзиаца : 25,000 
жкг. Въ Б. хан&1н Гете, Шнлеръ, 
Хердеръ п др. 

Вейяутк. Лнгавйски градъ, 

пристанище па Ла-маншъ, съ пр1^- 

въсходки морски бани; 13«700 шат. 

Велаеже. ИспаисЕИ живописецъ 

(1599—1660). 

Ведеелавннъ (Д. Л.). Чешски 
спвсатель. .та^шнпгь като сти- 
лсгь, езикьгь и стилъгь му се 
ечкта образцовъ (1545—1599). 

Вблесъ (тур. Кюпрюлю). Градъ, 
цеигт. на каза, солунски ви.1., рас- 
псаожепъ на живописно м1ют() по 
хват;ь бргЬга па Вардаръ; 18.000 
жят„ оть конто 15,000 б-ктгдре, 
гкшшллвгЬ турци п цигапе. Търг. 
^ш,тъ, гпигцця на желЪзннцата 
Сму нъ-Л1 пт{»о ви да, 

ЕедавариЙ (аюнЬпски БЬли- 
царь), Велнкъ нълководецъ на 
Игточнатг! империя, но народность 
сховЬшшъ» комуто императоръ 
Юсппшвавъ главно лтьжн славата 
царуването сн. В. би.тъ роденъ 
* 490 въ с Германъ, близу 
Ао Охрнда, и унр. въ 565. Той 
Г>а2ъ пос1'А1Нилъ въ гвардннта на 
Юеганнана, и прьвъ ильгь въ 523 
зелъ участие въ война (среша 
ПР1юая«ггЬ), и се отличилъ; въ 528 
ку се поверило главното иа*ни- 
ство иа ясггочната армия па пм- 
первкга, която се нампрала на 
пр|дк1ВтЬ на Персия, л^то, въ 
Щ Ш1несь.1ъ победа надъ една 
пррсндска воПска два пжти по-го- 
^^оть негоиаш- 11сгорп1сь Про- 
КМШЙ бнлъ по тона вр'Ъме сегсре- 
тчрь аа В. На другата година В., 
лраяудецъ оть нетьрггЬнието на 



I Юсч 

^Ш I 



войската си да даде сраженпе иа 
персяоетЬ при Калпнинц градъ 
на Евфратъ, билъ разбпгь, и за 
това повиканъ назадъ. Нъ бъпр'Ьки 
тая неправда, той накъ си оста- 
ндлъ вЪре1ГЬ па длълшостьта си. 
Въ Цариградъ, борбата на дв№; 
партии «зелената» и «синята» 
били турили въ опаспость 
а1астьта н дори нтвоа^г на Юсги- 
пнапа; вече иовъ нмператоръ, Хи- 
патнй, билъ язбранъ, когато В., 
на чело на императорската гвар- 
дия, нападнжлъ и нзбхиъ до 30,000 
оть зелената или побунената па(>- 
тяя, н въстанови.1Ъ реда. 

Военното поприще на В. може 
да се раздкта на днЬ главни 
епогн: войната срепц1 вандалотЬ 
въ А(|)рпка, п войната сренш го- 
тигЬ въ Италия. Юстинианъ ис- 
пратилъ В. въ 533 г. съ 15,000 
войници въ Африка, за да отпомс 
пр11зетнтЬ оть вандалегЪ области. 
Той, сл1цъ като спечелил ь дкЬ 
поб'Ьди, заробилъ вандалския крсиь 
Гелнмера, па и заловилъ съкро- 
вищата му, и откакъ пр1^елъ Сар- 
дин ия, Корен ка и Бал еа рскнтЬ 
о-в», завелъ царския си робъ въ 
Цариградъ, дЬто се явнлъ въ 
триумфално шествие на нобЬдп- 
тель — първото дадено на гкц- 
данинкъ огь В1гЬмето на Тиверии. 
А'|)риканскит|1Ш1Ид;ие никога иече 
пе ДИГНЛ&.1Н връхъ сл^Ьдъ тоя съ- 
сипъ, Охх^Ькли се меда^тн въ честь 
на В. На първи януарня 535 В. 
завоевалъ Сицилия; есеньта на дру- 
тта година, той мин&аъ въ 
долна 11галш1, дЬто вснчкитЬ гра- 
дове му се подчинили, оснЬнь Ноа- 
полъ, който зелъ съ нристлшь. 
Сл-Ьдь това, той издържалъ въ 
Римъ еднопдншна обсада среша 
остгч)титЬ: и откакъ добилъ под- 
кр1;1иенин, нрЬ.^&^ъ изиов<.» Равена 
(540) и зароб1иъ остпугскня краль 



— 206 



Витигеса; нъ пр^дп да довърши 
аавобвиннео^о си, бплъ повиюшъ 
назадъ огь Юстиниаиа 1гь Царп- 
градъ, д-Ьто скоро се явплъ, кгго 
Н завелъ съ сч^Оесп крпль Витп- 
гесц и иЬколко готеки главата ре 
н занесълъ готското царско съкро- 
втце. Въ 541 — 42, той пр-Ьд- 
приа1ъ единъ походъ среща пер- 
сянет*. Въ 544, ост1Ч)Тит1\ пакъ 
нахълтали ^гь Пталпя п нк пр'Ь- 
зедл. В. се пспратпл!^ среща тЬх!» 
съ недосталъчна войс1ш, и поатЬ 
бялъ залгЬстенъ съ Нарсеса. Сл^Ьдъ 
10-1х>диц1снъ частенъ животъ, В. 
погьрсилп па1{ъ: тоЙ събргиъ на- 
бърже една войска, та отблъсиж.1ъ 
кутригурскпгЬ хуни, които били 
заплашили елмия Цариградъ. Сл*дъ 
това, в-Ьрний вонтсль, който билъ 
отю»31иь да приеме огь готитЪ 
короната на Ит;иия, билъ паЕЛС- 
йетенъ въ съаак-1етпнчоство про- 
тнвъ Юстнниана и ограничеиъ въ 
домашенъ затворъ (дек. 563); нъ 
сл^^а;ъ 6 — 7 месеца, Юстнннан-ь 
се уб'К1илъ въ невинностьта му н 
му 1гьавърнжлъ званието в по- 
честит*. 

РоманистнтЬ и поетитЬ. особено 
Мармонтелъ, много еж искризпли 
жизиеописаиието на В.; т* еж 
прЬдставяли герои о<*л1тенъ и при- 
пуденъ да проси милостиня илъ 
цариградекитЬ улици. Това С1саза- 
пне е сюжегь на много картини. 
— За В. има на бглгарскп, ос^ 
в^нь подробноститЬ въ разнптЬ 
кплги по историята, една истори- 
ческа драма подъ заглавие Велиг 
яарий отъ Т. Шишкова (Цари- 
градъ, 1873) и книжка Пов%сть 
на Велисария, военачалникьть на 
Юстиниана еелгисаго, прЬводъ 
огь Матон Петрова (Русе, 1870). 

Велакань. ЧавЬкъилн животно 
извънредно годЬмо; гагангь, ис- 
нолниъ. 



Велккдеяъ. Празденство, у( 
новено отъ цръквата^ да ое 
нува в-ь паметь на Хрнсто! 
въскръсепие. Вшк. Пасха, 

Ввдикобритаиин. 
1аш). Общо пме па сь ._ -1 
кралства Англия, Шотлаодля 
Ирландия. Виж. Англия. 

Белвкодушве. Свойството 
пр'Ьцася чов'Ькъ кротко вои' 
гЬ неприятности въ жишт1, 
пр(Н1и1ва нсЬка обнда^ во^кога 
желае добро на другитЬ и щ 
добро; въ протнвоноложность 
м(ллоду\ши. Великодушенъ, шЛ 
притежава това свойство. 

ВвлиБОлЬане- ГолЪма хуб( 
раскошна гиздавина, п;1Я1Г1ес1 
въ вънн. изгледъ. Велинол^пеиъ. 
Много хубавъ, много гиаяа! 
изи1це1гь. 

Велнчаьь. Отдавамъ н11 
величие, правнь го гол-Ьмъ, щ 
славямъ го. 

Величестявнъ. Испълнепъ 
величие; който по вънкашно< 
по изгледа, по впечатлението, 
прави, внушаза мисъльта, че 
много гол1>мъ, или че много ва; 

Велачество. Го.тЬмство; у! 
тр1>бява се като титла иа ко[ 
новани особи : императорско^ 
щу}Ско, пли кралско величес^ 

Величие. Гол1^\1пяа, огромнос 
прЬвъсходство въ неве1црствена,, 
ховно пли нравствено отноше! 

Величина. Големина. — 
езика па астрономнт1ь в. оз! 
чава, не голЬмина, а яркость; 
зв'Ьзди отъ първа величина 
нй.й-яркпгЬ звезди, зв1»зди 
втора величина по-малко яр1 
зв^Ьзди и т. н. Зв1йдигЬ ех в| 
дими за човешкото око до 
величина включително, н огь 7- 
величина иатагьк*ъ, тЪ се В] 
дагь само съ телескопитЬ. 
съобщението на франд. астроноз 



-207- 



^Ашаршт пр^аъ 1896»^ да оега 
опрятя, съ ажИ-ояляштй те- 
вмгто слаце^твуватъ. до 
40 мпива звЬадо. 

.ш1оешн1егорнвъ, уяр. ягь 

аа ХЛ-Ш-в вЬкъ, 
КЧК0Г1. ( Констххнт.),Въ1Г. 
лорк шг^шшеть и поан- 

п ра.св1т1 ся м:Ьсго, в на 12-а 
нъзршзть пост^Бсш Егь цдрв- 
аарскв лш«й. на който 
кзгрса пр1 ^ "4. ПрЬзъ 
■а учевп' си ва- 

В1|рвия св лягературенъ 
р^^(Ь драмата Сктосдам и Не- 
Оть 1874 до 1876 ОЬт? 
аъ Пазарлдвкъ. Сл1),тъ 
[ваврто ва Априлското въ- 
въ което б^ше много за- 
биде аресгуваиъ п от- 
к|гвъ въ Плоахввпц а оть тавъ 
Одр«в>, дЪто го освободп евро- 
к*^»1П!<'ия. Оть Одраиъ 
пдъ. д11То осганж 
» руссК'-. г --1а война, пр1^зъ 
в^ат^ по01.г[1Лк въ Австрия. 
Сд^хъ освобождгнпето, В. се 
шова въ Пловдивъ п до съ- 
;вввто 5*ше народе-нъ пр11д- 
въ областното събрание, 
шъ вжго поЕаза бдескава оратор- 
са1Ч)о<)Ность, п редакторъ [за- 
съ Цв. базова] па Д. В. 
в^ст. Пародний г.<ас%, 
тч>ва врГ.мо обнародва нЬ- 
сгоко лггс'раг}'рии л{)(»пзведения: 
Яршвтв Отечество, раоказигЬ Жър- 
»«■ а Отмьи^^ие^ Найда, Ви- 
«М90 а Анжелина {печатани в'ь 
сввс. Наука] и П])И1*отви, вь дру- 
Пртю сь Ив. Вазова, едва 
Хутстоматя, Щгкгь есеньта на 
1^1, 1.т1аъ новнт!; азборн за 
<йаасгн(яг1 събрание, В. бнде па- 
ВИчевъ ^пъ новия главеиъ уара- 



ввгедъ Г. Бръст^вичж д]фект1)ръ* 
ва народното вросвЪщенве. Подарь 
това. тоВ обнародва въ оавс Зо- 
ра [основало (ггъ него в Ва^ва], 
ВХСНЧВВТЬ мсвази Та^яасчмх, За- 
Т0Ч^ншп^ Д^^ Дш-л^грк, Сиам- 
€жа легенда н я^пово «кзаео- 
внсаввя на Виктора Хюю, Мшц- 
клвича, Тууье.нела, Раковсл^и и др. 
'. прг&врата оть 6-и септ^ 
:1бранъ оть Хасково пр1)Д- 
ставитедь аа народ, събранне въ 
София. Сл1аъ закрива вето на 
сесията пр^ть ю.таз 1886. той 
8амнн2за странство. Пр^вратътъ 
оть 9-и авг. го налгкри въ Бтда- 
Пеща, оть д-Ьто отиде въ Италвя 
н посещава въ Флоренция двЬ 
години академията по жнвоанство- 
то. Сл'Ьдъ това, той П{^кара н^Ь- 
колко вр^ме въ Рпмъ, подирь 
кое1'о започнлБ ,ха обнародва въ 
спис, Денница свовтЬ Писма от% 
Римь^ литературно пронзведенне 
съ възвишени мпслп, п на което 
критиката црпзиава особено до- 
стокнство оть къмъ сгала. Тия 
писма се [1родължвх&, сл'{ц> ар1^ 
ставането на споменатото списа- 
ние, въ друго — Мисъм. Въ Ви- 
зовото списание В. обнародва п 
крпгнчегка от>дия Любенъ Кара» 
ве^овг. 

Пр^зъ 1890 В. остави Пти- 
лия н се назначи учвтель въ Со- 
лунската бълг. гнмпазия. Сл'кгь 
нЬколко врЪме пздате па св1»п» 
учебннка си Всеобща История 
на Литературата. На дру1'ата го- 
дина на1пчтнж учителспшто п до 
1894 жпЕгЬеше въ Царн11>адь в 
се :тинмав;1Н1е сь кпижмнн» н 
ишвопиство. 11рЬ;1Ъ това врЬме 
обнародва въ Мисьль прЬвода си 
па ХНексопровия Х<хмлегг и на 
Дангевата Г10жеств(П1а Комедия 
Адь^ като и «'ътрудинчашо въ т. 
пазарджишкия в^ст. Прогрессь, ре- 



дактпранъ оть брата му Б. Ве- 
личкова, Велчева и Косева н който 
ратуваше протпвъ Ст. Стамболовия 
режимъ. В. е написалъ и множество 
оригпналип стихотворония. Отъ 
неговото перо е н драматдческата 
Поема Хадераль^ печатана вь пре- 
мия па Прогрессь (гь псопдинпмъ 
Л. Минеег. 

Сл11дъ 18-и май, В. се завърих 
въ Пловаивъ и въ изборцтЬ за 
\'111 народно събрание биде из- 
браиъ оть Т.-Пазарджикъ и Хар- 
мандий. Скоро (1гЬдъ това, той 
нл'11:^е, като водитсль па съедини- 
стптЬ, въ кабинета на д-ръ Сто- 
нлонъ-Радославова мпнистръ на 
обпштЬ сг|)ади, а п6-оети1», въ 
Н0ВШ1 кабинеть на д-ръ Стоилова, 
миппст. на просп^п^епие^о. 

П»*>-младъ братъ па В. {Богданъ 
В.) пма публицистпческа дЬятел- 
ность (виж. Велчень), която пре- 
крати поради незадоволително здра- 
впе. Той има гпмна:зиално обра- 
зопаипе. 

Ввлзевулъ, евр. Кня;гьтъ на 
диаволитЬ. 

Белей Патеркулъ. Латин. ис- 
Торикъ оть кЬка на Авгугта. 

Ведяожа. Гол1>меи:ь; лнде, кое- 
то има много гол-Ьмъ чпнъ въ 
държава1'а. 

Велосвиедиогь, латин. Оня, 
който може да се вози на вело- 
сипедъ. 

Велоевпедъ, ^аг. Механиче- 
ски ур«*Д1. ''Ть дв"!; или три колела, 
Който се турн вь двцжепио оть 
чов'Ькь, с"ЬдиАлъ на него. 

.Велтвинъ М. Т.}. Русски бе- 
лс*трпсгь и историкъ, авторъ на 
фаитастичееки повгЬстп, менау коп- 
Т(^ Райма, българ. царкиня, пр11- 
ведеца па бъ.ггар. въ хубавъ прЬ- 
водь отъ Елена М5тевя (Санкт- 
П(ггерсбуп>, 1^!52), и па н<.П'орп- 
чески цадирваиш! (1800—1860). 



Велчевъ (В. Т,). Съвр11менеиъ 
бълг. публицистъ, редакторь на со- 
фийския политическо-киаж.-общ^ 
ственъ в11ст. Прогрессь, — В. е 
род. въ Т.-Пазарджикъ в'Ь 1867, 
а ое е училъ въ родното си аЛ- 
сто, въ пловдивската гимназия до 
У-и класъ, и ел1иъ това въ Ж*^ 
нева 2 години въ гимназията и 
2 години въ унпверси ' ' ю 

въ 1889 г. свършилъ 1а 

по естественитЬ науки. Той ре- 
дактираше, ваедио съ Богдаоъ Ве- 
личкова, научно-литер.-обп1ествеш) 
спис. Лл^ча (Т.-Шзарджпкъ, 1889 
— 92) и атЬдъ това, заедно сь 
сжщня и сгь Рачо Косева [съ Р. 
К. (.Ч1М0 първата 1Ч)дина] нЬсг. 
Прогрессь, който почия; да се на- 
дава въ Т.-ПазардБИКЪ на 14-и 
ноем. 1892, н който иай-с<к1)ло 
ратуваше противъ Ст. Стамбаюввя 
режшгь. СлЬдъ 18-и май. ПрО' 
грессг се пр^м^стн въ София, в 
оть 1895 В. го редактира са1гъ. 
6. е писалъ и н1>колко критвкя 
и научни статии въ разни в-кт- 
ницп и списания. 

Веаа, лат. Жила, по кояти 
кръмьта се връща въ сръддето; 
чсрнокръвна жила. 

Ввпадяп. I. Сирийски царь въ 
Дамаск'Ъ (Бпбл.). 

Веняда-П) II. Синъ и насл^д- 
никь па Венадата I (Библ,), 

Венгрня и венгрн. Схтото. 
каквото е Унгария п унгарци. 

Веидета, итал. Кръвна мьст!^ 
отмъщение за 1фъвь между се- 
мейства. 

Веядв (нЬроптно огь герм. аеядл, 
скитамъ се). Име да,а»'Н0 отъ гер- 
манцптЬ па едппъ к-юпъ огь сл> 
в-ЬнетЬ, който жпв^ть вече въ 
\'1-и в^кь въ сЬн. н ист. Герма- 
ния, отъ Елба до бр11говегЬ на 
Ба.1Т11йско море до Внсха, ц на 
юп» до Чехия. БендигЬ бали раз- 



-209 — 



■жвггъ 



хЬипп на разни шсемена: »ба- 
тргш, вилдп, утфи, ревели, ре- 
пряВг дужичане, сорби. Тия пле- 
иена едио-ио-друго били подчи- 
1еак &гь гермаяцпт^ и нли ис- 
л^^беиж, вхи постепенно поиЬн- 
чевя н погълиятп, макарь и да 
се вамврать тукъ-тамъ още отъ 
тЬгь остатки. Въ пб-гЬоенъ сми- 
сълъ, в. се варпчнгь остаткнгЬ 
отъ едно словЬнско населеипо въ 
^ '1ЯЯ (земя. часть на Сак- 
: >1, часть ца Прусия), конто 
и сега говорн^гь веидскп езикъ 
I СА уиааиди оообииитЬ си нра- 
л цбичаи. Чигаото ииъ е до 
000. ОтъХУ1-и вЬкъ вещский 
1та11жлъ Енижовенъ, и въ 
й-ново врЬме съставлява пр-Ьд- 
на обработка, за патриоги- 
тЬ; той прилича на четския и сао- 
вацюш еанкь. 

Вввезуеда. Регтублнкаяска дър- 
жава, въЮжиа-Лмррика; 1,639/398 
четв. кил. [Бъ.1гария : 95,705] 
■ 2,122,000 жит. [България 
3,310,713]. Стод. Каракасъ, 

В^нелннъ (Юрий). Русски спи- 
1:^мм'-1ь бк' '"'Ць, по народ- 

ил;!'!. .4*1. , който е далъ 

каП-^ нл^нъ потикъ на българ- 
■ж-гто в'ь;фаж,таие. В., синъ на 
п\мть светениЕсъ, бнлъ роденъ 
Н1. 11>02 1гь Наги-гибаръ, береш- 
г»ги К1-ЧИ П1гь (с1ш('риа Унгария) 
училь въ дъвоискии 
.[•'ТЪ. Въ 1823 той отп- 
нъ Бесарабия; тамъ ое аа- 
^т гъ бьлгарстЬ, и нанис- 
плучн тяхното миихдо. 
<>диин, прЬмЬсгилъ се 
.1 дц ср учи медииима- 
Г1, в все прольТ/1и1в;иъ исторн- 
•'- ►г-то си издирване. Въ 1829. въ 
11 вр1»ме, когато свършилъ 
■ мя курсъ, обиародвалъ 
'\гь ОП* Д|кев1И'с п ии- 
пхттс Кодп^с кг полнтнусскоиъ, 



идродопнсмо111Ъ, нсторнуескоиг и ре- 
лнг1озиоиг н^съ отномси!!! мг Рос- 
С1ди.1мъ. Това съчинение обър- 
нкло вниманието на х^Ьдъ с1гЬгь, 
и иато че въскрьсило бъ.1гарс1шя 
иародъ. 

В. н&тувалъ пб-сетиЬ (1830 и 
1831) въ сЬвериа България, по 
порхка отъ Императорската Руо- 
С1М Академия, да събира българ- 
ски паметпиаи, пародии иГ.сни 
и др. Въ 1835 той бндъ пригот- 
внль една българс1;а граматика» 
която по независя1цп огь него 
причини остаи^Б^а пенапечатаяа 
въ Академията. По неговигЬ душ1, 
тая граматика не б1иа назначена 
като Нео||)Итовата аа дЪца, а аа 
учеиитк 

Много интересни еж въ свръска 
съ нашото възраждане ДвЬ писма 
отъ Юрин Вснелина до Василия 
Априлова, нам-Ьреии въ прЬписъ, 
яав-11репъ огь В. Априлова, въ 
ирЬписката на Неофита Рилски и 
обнародвани въ Министерския 
сборникъ, кпига I (1889), както 
и Венедииовага брошура ^лро- 
Лмшк иовой БолглрскоП 1Нтволтнри 
(Москва, 1Н38). Друго Веиелнпиво 
с-ьчиненне, обнар<иш1Нодок^тЬбидъ 
живъ. било (гьчннението х.^ряк- 
тср« идродиихъ мгсеиь V Сядкднг 
^^лднидйскихг (Москва. 1В35). 

СлЬдъ сиьртьта на В. ек изда- 
дени игГ.дпигЬ пегоии (гьчинения: 
Кллдо-КилглрскТд н Длки-С.ллклиски 
гр.шоти (СПК. 1840); ИгкотормА 
уьрти пнтсшестки вг БолглрТА 
(Москва, 1857); Крптнуеск1д и^сдг- 
доклии осъ нсторж Болглрг (Мое- 
кпа, 1849). ПослКхиот*! сгьчино- 
ние е пр^вед»^но на български отъ 
Вотю Петковъ въ 1853. 

В. умрЬ.тъ въ Москва, въ 1839, 
на 37-годн1Пна възрасть. Надъ 
гроба му е положена мраморна 
плоча съиаднисъ: Шрмю Ивдио 



— 210 — 



кнуиВеи€днииОдБсскТе БОАГЛ|к€ 1841 
год. Ндпоииилъ скгтн о ^лкмтомъ. 
йо НТ.К0ГЛ1 сллкноиг н иогкфг.сткси- 
иомъ плсмсии г.и.\глръ и пллмсино 
жслллъ кндгть сги козрождси^е. 

Венера, лат. \) Баснословна 
богиня на лгобовьта п хубостьта, 
която СА} родила огь морска хгЬна. 
2) Една огь планетптЬ, пай-блес- 
юшата огь исичкигк, конто пие 
тщ\чаа<^ Задница или Ве*и:рница, 
опоредъ както нк впждаие при 
изгр'Ьвапето ида при захожда* 
яето на слънцето. 

Вевернчесжа болееть, отъ 
име Венера. ОГнцо пгшванне на 
нЬкои болести на ноловитЬ ор- 
гани, като спфпласа, блснореята, 
и др. 

Венеръ. Най-гол'кк1ото езеро на 
С1мндпнавскп полуостровъ, въ 
запад, часть на южна Шпецня ; 
5,5()8 чет. килом. РЬ1ш Гота 1Ч) 
съединява сь Категап». Въ него 
има много острови, и6-печсто на- 
селени. На сЬв. му бр1>гъ е градъ 
Карлстадъ ; на юго-зан. е Ве- 
нерсборгь. 

Веветн. Така се наричали пъ 
старо вр^е два народа въ раз- 
^[ичин земи. 1) Люде (наричани 
и внети или генети), въ с4в.-ист. 
Пталпя, между Ечъ, По, АлнитЬ 
и морето: огь тЬхъ добила името 
си Венеция. 2) Люде въ Галия. 
въ Ванъ, сегаш. норбиански де- 
партаментъ). НЬкои учени считать 
венетитЬ в венднтЬ за единъ и 
схщн народъ огь словенско яроио- 
хождение. 

Вепецкя. УI^)^^пепъ градъ въ 
сЬв. Италия, едилъ отъ нг^Й-про- 
чутнгЬ в чудновати градове на 
св^та, расположепъ на купъ 
островчета въ Адриатическо море, 
стара столица на Венецпаяск. ре- 
публика, сега гл. гр. на Венеци- 
анската область; 132,800 жит. 



(Венециян*^), Дожсскп 
богати музеи. 

История. — В. била осно 
нь Л'-и вЬкъ огь венетитЬ, вол' 
нри нахлуването на хунитЬ, 
търсили прибюси1це въ остров 
ВсЬкой островъ се управляшиъ 
испърво огь особенъ трибунъ. ТЬ 
се са.сдини*1И пбч-.етн-Ь, иодъ единъ 
гланатарь, наричанъ дожъ (дукъ, 
херцогъ). Първий дожъ билъ Па- 
велг Анафесто (697), Дожеството 
бпло избирателно, ала пожизне 
и дожъгь едва ла пе би.ть 
нархъ; нъ малко по нал1кО не 
вата власть со ограничавала 
правителството си станжло реп 
лика. В., въ цеитра на из 
стнпя тогава свгЬгь, между исто] 
н западъ, се обогатила своро ч 
ш^ртвията в отаакла могл^м^а, 
особено въ вр11мето па кръстоп 
нитЬ походи. К11гато кръс^тон 
инг1> пр1аели Царнгридъ (12 
В. завоев!1ла н^^колко нрнсгаио 
въ Албания, въ Гръция н въ 
Морен; тя господарува1а дори въ 
островигЬ Кандпя. Корфу, К»^<1)а- 
лоиия и др. Въстановлението 
византийската империя и въ:^ 
шенирто на Генуа ве побъркали 
много на В.; тя почшвла да иснлда 
отъ 1497, К0П1Т0, съ откритието 
отъ Васко де Гама иа носъ Добра 
Надеж,ха и океански пять по^ 
край тоя носъ за Нндия, С 
дизеяно море нр^станжло да р 
доточието на всемирпитЬ инте- 
реси. Еднакво сл-Ьдствие за В. 
имало и откритието на Аме- 
рика. Нь и въпр11ки тип пром^!- 
нения на щастието, В. накъ щ* 
да държи почетно агЬсто ме: 
морскитЬ държави, да не се б 
обърпжло правителството й 
олигархия, която управлявала съ 
тероръ н развращавала вей 
СтаритЬ добро;^теди, храбр 






-211 — 



^долюбието пячпяплклп. Ма- 
иръ че В. щастливо св избашиа 
цть ЕаибреЙсЕня сънкзъ, съста- 
веиъ пратнвь ненк въ 1508, тя 
била принудена да изгуби владЪ- 
шогга си въ Пстокъ, и одвамъ 
Нигла да са задържи Кор(|>у и 
^длшщоя. Цаполеонъ прниудпхь 
В. да наруши неутралиостьта, 
кинти тя 1г1-.рила да поддържа въ 
1Г91>, уцящожилъ правителството 
I, в по хампон|>ормийская дог» 
воръ отстх1Шлъ областьта на Лп- 
сгроя. Въ 1806 В., съ областьта 
А, се дала отъ Наполеона на 
коязъ Евгения Ьохарнс: иъ въ 
1616 по ВЪнския до1Ч)воръ ти се 
оърк&ла на Австрия, която обра- 
зувала отъ пеш Ломбаряо-Венв- 
Ошвско нралства. Въ 1848, В. 
1гъсганх.1а протпвъ Австрия и се 
обявЕаа република; иъ въ 1849 
биа прн1П'дена да се прЬдаде на 
австрпйцитк, коегго нк докарали въ 
халко сгъстояние. Нь 1860, гра- 
Т1»гь и <>бласпл'а му се (гтгжпи- 
зи на Ишлия. 
({««взелъг полсн. НачяишгЬ 
и на Ю1ето па елшгь чов1къ 
|цп.ал*ггеии помежду си. 
Уеп1, Т1|1и Т1С1, лат. Додохъ, ви- 
' ''. \ ь. — Це:^ар1>ви думи 
"й1иа надъ Фарнака. 
М г т 1 .1 г* ии ъ. 1 2-й синъ на На- 
..... ^4^ик. ;. цъ на едно отъ Г2-тЬ 
' ^мшски племена (Бт.<.). 

Неявчъ (К. Богд.). Русстсп жи- 
ьмппмцъ, тво1)ен:ь на картиннт!! 
Ааарь еь пустинята^ Естиръ. 11о- 
лмангто вь гроба (СпаситоляЛ 
Ангели льз^ща}мщн погиб^^^ьта 
на Содомь п др. Род. въ 1821). 

Вевозенъ, лат. Който при- 
В4;Ъ1еап1 па, ^ип со (п^ържа пь, 
в«па : венозна кръвь. 

Ввнсенъ. <1'ра1щ. градъ, нан- 
^•'1 !гь II. (сененски деиарт.)» 6 
г, па псг. ^)тъ Парнж-ь: 24,626 



: ишт. Арсеиалъ, артилерийско учи- 
'липц'. :шмъ1п> оть Х1\' пЬкк 

Вептнлаторъ, фр. Уредъ, който 
служи да подновява въздуха въ 
затворено м'Ьсто (болница, рабо- 
тилница, казано, и др.): еЬтрил- 
никъ. 

Вентилация, фр. Подиов^тение 
на 1гь;ггуха чрЬзъ в^трилникь; 
нропЬт1>яване. 

Вептндвра1гь, фр. Подновя- 
валгь възду1а ч|)1>зъ вЪтрилншгь; 
провЪтрппалгь. 

Веицвсмавъ. Чешски херцо:ш 
яли крале между 920 и 1419: 
В. /, херцогъ, безъ да гледа яа 
протпводЬйствието на майка си 
Драгомп])а, езичница, раслростра- 
нилъ пь Чехия христяж-ггвото ; 
убить въ УЗЙ отъ брата си Во- 
леслава.— В. П, херцогъ въ 1191, 
сваленъ оть прЬстола с&щата го- 
дина отъ лу:ш1киямаркгравъ; — 
В. I (Ш), краль отъ 1230 до 1253, 
въ чисто царуване монголнтЬ нах- 
лули вь Чехия и гаг рааорнли; -- 
Б. II, краль отъ 1288 до 1305, въ 
борба съ паната за унгарската 
корона; — В. Ш, сииъ на В. П, на- 
рече1гь млади, род. 1280, убить 
1306; — В. IV, германски пмпс- 
раторъ и ч»'111скн крали род. въ 1 361, 
наслЬдилъ бап1.а си Карла IV въ 
1378. Слабость, звЪрство, раз- 
врвтъ, продажность били отличи- 
телнигЬ черти въ характера на 
тоя царь. Той оставнлъ градоветЬ 
и благороднпдптЬ да обрануватъ 
съБкзи, които унищожавали не- 
говата власть; прЬда-тъ на смърть 
Ивана Ненохука, духовнпкъ на 
кралица!^ и самъ мхчилъ жръ- 
твата; въ К-^ОО, той заличилъ 
всичкнти д.1Ь[*оцс, >-и1ъжимц на ев- 
I рей, като постаповплъ да се за- 
I плати нему отъ 10 до 30"/ <, отъ 
сумата. Въ 1394. чешскитЬ бла- 
! городници направила ваговоръ, 



-212 — 



аресгува.ти го, и затворили го въ 
Т1р!и'а ; нъ го пустилли но влин- 
нието на гермалскит^ князовс. 
Понеже зелъ страната на Фран- 
ция, която искала да се отстра- 
нжтъ отъ папството папи Бони- 
фациЙ IX и БепедиЕТъ Л'111, и 
да се избере ловъ папа, и-Ькои 
германс1ш князове го сва2шлн 
отъ пргк^ола въ 1400, и ощу^у- 
дЪли^ш палатннъ Рюпера за не- 

ГОВЪ Пр'(1СМ11ШГЬ. СкОрО п6-С€Т1ГЬ 

брап» м}' Сигизмулд-ь то зптво- 
рилъ въ В1Ьпа; и въ 1410 той 
пр'Ьдал'ь правата си като импе- 
раторъ Сигизмунду. Той поЕазалъ 
допЬйдЪ прп1ггелство Еъмъ Хуса. 

Бера-Круцъ. Градъ въ Мек- 
сико, прпсгганшце па Мексикански 
залпвъ; 21,000 жит. 

Веранда. СЬнцшгь около Б&ща, 
открита галерия. 

Бератрииъ, *<аг. Алколоадъ. 
открпть въ сЬмената на расте- 
нието елеборъ. Когато се досгЬгне 
до ноадрит!!, вератриньгь произ- 
вожда силна кихавица. 

ТегЬа е1 уосез, ргое1«гоа<|ие аПи1» 
,мт. Думи и фрази и нищо по- 
вече. [Овидовъ стихъ ; прпспособя- 
ватъ го па ораторски рЬчи]. 

Бербаленъ, лат. Устенъ; въ 
противоположность на писменъ: 
вербална декларация. 

УегЬ| р-аНа, лат. За хатъра на 
изражението. [ЗаагЬства запри- 
мЬрг, така да рсчсмь]. 

Вербовннкъ, огь вербуеамьг 
Наемател!» па охотннди за воешю 
прЬдприятне. 

Вербуванъ, Щт, Берж или 
вовкамъ оютннца за военно 
яр^дтфиятие. 

Ьервие. Белгийски градъ, лю- 
тихслм область; 45,521 жит. Сук- 
певи фабри1Ш. 

Вергаа, тур. Прямъ данъ^гь 
въ Турция. ; 



Вердш. Итац^^^р воипози- 
торъ, [юденъ въ 1814, аит^^рь на 
Труберь^ Травгмта, 1^иголгто, 
и др. 

Верднктъ, лат. Присхда. 

Вереи^агнаъ. СъврЪменсиъ ог- 
личепъ русски живоппсецъ, 1юд. 
въ 184 2; творецъ на ///пгАомимх, 
Ла Шипка, и много другп кар- 
тини, които яр1дстаа1явать сцена 
огъ русско-турската война въ 
1877—78. Въ тая война худож- 
пипътъ самъ е уча*ггвувалъ и е 
бплъ рапенъ. Той е наградеш. оъ 
бълг. златенъ медалъ за наувитб 
и искуссгвата. 

Верила-плаааиа. Планинска 
вернга, която свръзва Рила съ 
Витоша. В. п. е 22 квл. длъга и 
9 пгарока. Най-високата й точ1а 
се намира при връха ГолЪжш Дс- 
белецг, 1352 метра надъ морск. 
равнище. Ср1Ьдн. й височина на^ть 
морското равнище достига до 
1,300 метр