Skip to main content

Full text of "Entsiklopedicheski ri͡echnik"

See other formats


ТЬ18  15  а  с11§11:а1  сору  о1"  а  Ьоок  Ла!  \уа5  ргезегуед  ^"ог  §епега1:10П8  оп  ИЬгагу  5Ье1уе5  Ье^"оге  \1  \уа5  саге!"и11у  зсаппес!  Ьу  Соо§1е  аз  раг1:  о^"  а  рго]ес1: 
10  таке  ^Ье  \уог1(1'8  Ьоокз  сИзсоуегаМе  опИпе. 

К  Ьак  5игУ1Уес1 1оп^  епои^Ь  1"ог  Ше  соруп^М  10  ехр1ге  апс1 1:Ье  Ьоок  10  еп1:ег  Ше  риЬИс  дота^п.  А  риЬИс  с1ота1п  Ьоок  15  опе  Ла!  \уа5  пеуег  5иЬ]ес1: 
Со  соруп^ЬС  ог  \уЬо5е  1е§а1  соруп^М  1:егт  Ьа5  ехр1ге(1.  ^VЬе1:Ье^  а  Ьоок  15  1п  1:Ье  риЬИс  с1ота1п  тау  уагу  соип1:гу  10  соиМгу.  РиЬИс  (1ота1п  Ьоок5 
аге  ош"  §а1:е\уау5  1о  Ше  ра51:,  герге5еп1:1п§  а  хуеакЬ  о^  Ь151:огу,  сикиге  ап(1  кпо\у1е(1§е  1:Ьа1:'5  ойеп  ^{"йсик  10  (115соуег. 

Магк5,  по1:а1:10п5  апс1  оШег  таг§1па11а  рге5еп1:  1п  1:Ье  оп§1па1  уо1ите  \У111  арреаг  1п  1:Ь15  Й1е  -  а  гет1пдег  о^"  1:Ь15  Ьоок'5  1оп§  ]оигпеу  {"гот  1:11е 
риЬИ511ег  1:о  а  ИЬгагу  апд  йпаИу  1о  уои. 

118а§е  §и1ЛеИпе8 

Соо§1е  15  ргоис!  1о  раЛпег  \У11:Ь  ИЬгапе5  1о  д\^\1\ге  риЬИс  с1ота1п  та1:епа15  апс1  таке  1:Ьет  \У1(1е1у  ассе551Ь1е.  РиЬИс  (1ота1п  Ьоок5  Ье1оп§  10  1:Ье 
риЬИс  апс1  луе  аге  теге1у  1:Ье1г  си51:ос11ап5.  Меуе11:Ье1е55, 1:М5  \уогк  15  ехреп51Уе,  50  1п  огдег  10  кеер  ргоУ1(11п§  1:Ь15  ге5оигсе,  \уе  Ьауе  1:акеп  51:ер5  Со 
ргеуеп!;  аЬи5е  Ьу  соттегс1а1  ра111е5,  1пс1ис11п§  р1ас1по  1;есЬтса1  ге51:псИоп5  оп  аи1:ота1:ес1  ^иегу^по. 

^Vе  а15о  а5к  Ла!  уои: 

+  Маке  поп-соттегс1а1  изе  о/тке /Ие5  Же.  йсвщпсб.  Соо^1е  Воок  8еагсЬ  ^ог  и5е  Ьу  1пс11У1с1иа15,  апс1  \уе  ^е^ие51: 1:Ьа1:  уои  и5е  1:Ье5е  Й1е5  1"ог 
рег50па1,  поп-соттегс1а1  ригр05е5. 

+  Ке/гат /гот  аШотаТес!  диегу1п§  Во  по1:  5еп(1  аи1:ота1:ес1  ^иепе5  о^апу  50г1: 1о  Соо§1е'5  5у51:ет:  11"  уои  аге  соп(1исипо  ге5еагс11  оп  тасМпе 
1:гап51аИоп,  орИса!  сИагас^ег  гесоошиоп  ог  о1:Ьег  агеа5  \у11еге  ассе55  1;о  а  1аг§е  атоиМ  о^1:ех1: 15  Ье1р1и1,  р1еа5е  соп1:ас1:  и5.  ЛУе  епсоига^е  ^Ье 
ияе  о^риЬИс  с1ота1п  та1:епа15  1:ог  1:11е5е  ригр05е5  апс!  тау  Ье  аЬ1е  10  11е1р. 

+  МаШат  аипЪиИоп  ТИе  Соо§1е  "\уа1:егтагк"  уои  5ее  оп  еасЬ  Й1е  15  е55еп1:1а1  ^о\:  1п!"огт1п§  реор1е  аЬоШ  1:Ь15  рго]ес1:  апс1  Ье1р1п§  Шет  йпс1 
адШИопа!  та1:епа15  Шгои^Ь  Соо§1е  Воок  8еагсЬ.  Р1еа5е  до  по!  гетоуе  '\1. 

+  Кеер  /7  1е§а1  \У11а1:еуег  уоиг  и5е,  гететЬег  1:11а1:  уои  аге  ге5роп51Ь1е  1:ог  еп5иппо  1:Ьа1:  \уЬа1:  уои  аге  с1о1по  15  1е§а1.  Во  по!  а55ите  1:Ьа1:  ]и51: 
Ьесаи5е  \уе  ЬеИеуе  а  Ьоок  15  1п  Ше  риЬИс  дота1п  {"ог  и5ег5  1п  Ше  иш1:е(1  51:а1:е5, 1\\г.\.  Ше  \уогк  15  а150  1п  1:Ье  риЬИс  дота1п  {"ог  и5ег5  1п  о1:Ьег 
соип1:пе5.  \УЬе1:Ьег  а  Ьоок  15  5ИИ  1п  соруп^М  уапе5  И"от  соиМгу  10  соиМгу,  апд  \уе  сапЧ  о{"{"ег  §и1с1апсе  оп  \уЬе1:Ьег  апу  5рес1Йс  и5е  о^ 
апу  5рес1Йс  Ьоок  15  аИо\уе(1.  Р1еа5е  до  поС  а55ите  1:Ьа1:  а  Ьоок'5  арреагапсе  1п  Соо§1е  Воок  8еагсЬ  теап5  '\1  сап  Ье  и5ес1  1п  апу  таппег 
апу\уЬеге  1п  Ше  \уог1с1.  Соруп^Ь!:  1п1пп§етеп1:  ИаЬ1И1:у  сап  Ье  дш1:е  5еуеге. 

АЬои!  Соо§1е  Воок  8еагс11 

Соо§1е'5  т15510п  15  10  ог^ашге  ^Ие  \уогШ'5  1п{"огтаИоп  апд  Ш  таке  11  ишуег5аИу  ассе551Ь1е  апд  и5е{"и1.  Соо§1е  Воок  ЗеагсИ  11е1р5  геа(1ег5 
с115соуег1:11е  \уог1(1'5  Ьоок5  \у1111е  11е1р1по  аи1:110Г5  апд  риЬИ5Ьег5  геасЬ  пе\у  аид1епсе5.  Уои  сап  5еагсЬ  гЬгоиоИ  гИе  {"иП  1:ех1:  о^1:Ь15  Ьоок  оп  гЬе  \уеЬ 


а1:|11'Ь11р:  //Ьоокз  .доод1е  .  сот/ 


I 


РЪЧНИКЪ. 


ЕНЦИКЛОПЕДИЧЕСКИ 

Р-ЬЧНИКЪ 


1)   СВ-ЬДЪНИЯ    ИСТ0РЯЧЕСК1Т,   БИОГРАФИЧЕСКИ,  ГЕ01ТАФИЧЕСКИ, 
НАУЧНИ,   ЛИТЕРАТУРНИ,   МИТ0Л0П1ЧЕСКИ,  БИБЛЕЙСКИ  И 
ДРУГИ,  2)  ЧУЖДИ  ДУМИ,  УПОТРВБПТЕЛНИ  ВЪ  КНИ- 
ЖОВНИЯ НИ  ЕЗИКЪ    И   3)  НАШИ  СИ  КНИЖО- 
ВНИ ДУМИ,  които  МЖЧНО  СЕ  РАЗБИРАТЪ. 


ОГЬ 

Л.  Васжровъ. 


ПЪРВА   ЧАСТЬ. 
А-К. 


-^№  Ц'Ьна  10  лева.  ш<- 


Издание  и  печатъ  на  Д.  В.  Манчовъ. 
1899, 


^ 


г^ъ 


Чвтелет!;  на  нашата  кнвжнпна  ср%1цать  всекидневно 
но  на  исторически  събвтпя  н  дата.  нмена  на  лнчпп  д-^цн 
■  ■■сдптеле.  ирътвн  п  ишвп,  назвяппя  на  гр^1аве  н  дър- 
яявп,  и1^когашнп  п  еегашип,  баснословни  имена,  тернпнн  отъ 
чрд^о  провсхоокдение.  па  и  нашп  си,  употрг&бителнп  въ  нау- 
вю,  детературата.  търговията,  военното  нскусство  п  дппло- 
мпчеекпя  п  политическия  езикъ.  Тия  понятия  с^к  толкова 
тугобройни  и  разнообразни,  че  и  най-честитата  паиегь  не 
моке  всЪкога  да  си  припомни  точно  н  бч.рзо  всЬко  едно.  ВсЬ- 
■ой  ■ютате.Ик  много  или  малко  образованъ.  има  нужаа  иавр'Ь- 
жв4  дд  се  справя  за  □'Ькоо  сгьбитпе.  лпчностк  дата,  терминъ 
еъ  «дй>  вля  друга  кнпса.  Нъ  вс1>1здй  има  ли  подъ  ржка 
качкя  потрЪбни  за  тая  ц-Ьль  книги,  па  и  всякога  има  ли 
за  едно  кратко  снКт^нио  да  рови  ркзнв  ржководства^ 
едно.  утр-Ь  друго,  или  да  ходп  нь  градската  библиотека 
31  оедскптЬ  0111,6  Яб  може  у  насъ  и  дума  да  става  —  да 
гь  е^иа  енциклопедия,  ако  тамъ  има  такъва  и  а«о 
вяиЬе  езика,  на  който  е  наппсянл.  защото  ние  н'кмане  наши 
енцииоиеднн?  Па  и  може  ла  да  се  чака  една  евцпкло- 
издалена  за  другоземнп  читателе.  да  дава  за  българска 
свЪв^ния.  каквито  бългя1кжп  читателе  бпхж  желали? 
аиаемк  че  наший  народь  вчера  из.тЬзс  пзъ  мрака  я 
абввпето,  та  ние.  които  още  ве  познаваме  добр1^  сами  себе  сн, 
аю  за  йъвкашння  снЬтъ  токо-речи  една  1ргга  хпсо^пх^а. 
Очтвщо  е,  прочее,  че  нпо  имаме  вркла  огь  една  наша 
ся  соривиа  впга.  одна  пълна  енциклопедия,  която  да  пн 
тяЛялявл  съ  обЕЛна  св1тлав&  по  всички  пр1д1гЬта.  Съ  едно 
съкровище  на  званието  ние  още  за  много  вр^е  н&- 
цегъ-можА  да  се  (VIобиеxъ.  Ала  и  да  притежавахме  една 
енциклопедия,  огь  15—20  обемисти  тошц  на  каквито 


ЕБЬ  едн 
31  оел 


I 


^^^д^р         II       Я^^^^^И 

спцпклонодпи  се  радватъ  просв11тепитЬ  пародп,  тгае  паю» 
1Ц'кхмб  да  пмамо  нужда  отъ  кратькъ  ^нцаклопедическп  р1^ч- 
пшгь,  защото  енцпклоледппгЬ  не  сл;  достжпнп  за  вспчкитЬ 
кесни.  па  и  не  сл;  сгодни  толкова  за  малкн  справки.  Когато 
четемъ  една  книга.  ср1^1цаме  пмето  на  н^Ькое  заб11Л'ЬзЛита11-" 
но  лпце,  н  пожелавазю  да  пмам^  за  него  н'Ькакво  понятие. 
Имаме  лп  вр^Ьмс  да  четсм'ь  пространната  биография  па  това 
V^пце  в'ь  една  енцпк.К)подн>1,  когато  вниманието  ни  е  съсре- 
доточено на  тот  дпцо  само  мимоходомп^:  имаме  ли  вр-Ьмо  да 
изучваме  една  обпшрна  ггатпя,  иапр.  за  б^цнлиг^^,  тотра  ко- 
гато, като  четемъ  една  книга,  срещаме  таи  ,'1}'ма  и  искаме  да 
внасмъ  само  какво  значи?  Вь  нодобни  случаи  н'Ькои  свЪд-Ь- 
ния  за  главнитЬ  черти  на  нр-Ьдм-Ьга  еж  доста.  Като  иай-добро 
доказателство  за  практическата  полезность  на  малкпгЬ  онцп- 
таоцедпческп  р'Ьчппцп  служи  това  обстоятелство,  че  дори  и  кь 
Германий,  Франция  н  другад1;,  дЬто  вече  има  богата  енип|ио- 
иедическа  литература,  н1;к1)п  малки  еицикл.  рЬчници  се  изда- 
ватъ  токо-рочп  вс1^ка  година. 

Гор^^ш^ложениг!.  прпчпнн  и  съобра^кения  ни  побудпхл;  да 
сгькмпмъ  тоя  Жрапш^  Енишсмт^дичсски  1%чпикъ.  Той  сгь- 
държа  многобройни  св^д^^ншг  по  историята,  биографията,  гео- 
гра1|»ията,  науЕсата  и  литературата,  митологията  и  Библията, 
токо-речп  всички  чужда  думи.  що  се  употр11бявагь  н'ь  кни- 
жовния ни  език'ь,  па  и  много  нанш  си  думи,  които  мжчно 
се  разбнратъ. 

По  историята  сл;  описани  накратко  1)  инн2Дото  на  стп- 
ригЬ  п  съвр1*.мснн1ггЬ  народи,  на  столицитЬ  им-ь  или  и  други 
градове,  сь  прибавки  за  н1>кои  държави  списька  на  царетЬ. 
които  еж  ги  управ.1явалп,  каквото  читательть,  който  желае 
нб-вече  сиЬдЬкия,  да  може  да  ги  нам1'фн  въ  биографпческигЬ 
бкчШки ;  —  2)  събития,  подъ  името,  сь  което  сл  най-пз- 
нктии  (Априлско  ггьзсгание,  Лрпба-кошши:^  ири1слюченпе, 
,'кщи-но  движение  нт.  н.);  — 3)  учреждения  (аяие,  (ктра- 
/(//.м/л.  понеу.Шу  щтОунн,  феодални  сисгема  и  др.);  —  4) 
партии  и  фракции  (и\гфн  п  шбс.тнщ  мл*пп(Ш1гти,  щхме- 
листи,   пнпманмншсти,  ршиа-.таинии  и  др. 

Бчографическата  часгь  обгръща:  1)  имената  на  царе. 
напи.  пятрпа^ки,  държавници  и  др..  които  ех  играли  нЬкакна 
роля  вь  миил'лото  и  чието  име  но  е  съвс1'>мъ  забравено,  и 
1^)  имената  на  частнотк   лЬйци  1п>  историята    на    човешкия 


— _  Ш  - 


^НрКь1Сь  —  учени,  ЛЕГтераторп,  хл;дожи1111,п.  илибуЪшсю^  (Л| 
^РЬатеЛО.  Огь  тии  пос.а1>днцт1^  с;1М0  икрвостепенпа^гЬ  .(^'Ь  кьз- 
можяо  да  се  спомеил;гь  п  зя  в(гЪко  лпце  еж  дадон!?  лпрод* 
ностьта  му,  зваииего  му  п.ш  д1зЛ;1та.  иопто  слс  ю  прославили» 
заедии  съ  епохата,  въ  която  е  ии]в1;до,  понЪкогап  обстоятел- 
ствата, вь  които  е  развивало  дкнгелиостьта  си  или  всходната. 
точни  &ь  поирощето  му.  За  вяшвгк  са  дЬ1)цц  се  дадохл;  жи- 
вотооппсателнп  б-ЬлЬжки  п  за  второгтепеицн  лпда,  по  дв^  при- 
чини, одио,  з;ццото  ние  сме  ^^.гкжап  да  знаемъ  себе  си  п6-добр1ц 
п  друго,  защого  требва  дЪита  п  жпвогьгь  на  онпя,  които 
еж  д'Ь0ствувн,1н  за  общественото  бла10  на  народа  си,  да  се  на- 
правБкгь  достояние  на  тол  ииродъ,  та  да  могжгь  тия  д'кла 
да  послужжгь  за  съревнование  на  сегашното  и  бжджщитЬ 
цокаа^Ьццл,  па  и  да  се  даде  «едно  нравствено  вгъзнаграждение 
ла  заслужи.тлгк  ТрЬбвн  още  да  кажемъ,  че  ограниченото  про- 
сграиство  на  тая  книга  ни  накара  да  исключнмъ  вшого  имен», 
Боаго  бихлБ  заслуисилп  н1*]КоГ1  спомонь  1Л1  едннъ  специалепъ 
биогряфпческн  р1>ч1!пкъ.  Ихнвотооппсанпето  на  сьвр1Ь«енни- 
ццтК,  живитЬ  личности,  с  нрЬдмЬгь  колкото  ингересенъ.  тол- 
кова и  делцкатенъ;  затова  сие  гледали  да  констатираме  фактв, 
и  не  ла  правииъ  полемика. . 

Но  географията  се  дадохж  снгЬд-Ьння  за  нсгорическитЬ 
1трани  и  грндове,  както  и  за  сьврЬмеинитЬ  намъ  дьржав!^ 
съ  стахицитЬ  и  .градоветЬ  имч»,  като  се  споменува  за  всЪка 
ломя  или  м1>сгность  тьрговнятя  и,  проми  I  ИЛ  е  ностьта  й,  исто- 
рическите и  спомени,  или  друго  нТ.що,  което  1а;  отличава. 
Пцтотата  ни  спсциалонъ  геогра<|)ичРгки  р1;чник'ь  мр  туЬбва, 
разбира  се,  да  се  чака:  относително  грндовегК  аапр..  е  добр"Ь 
да  се  каясе,  та  да  си  се  зняо  п1>Ьдварителио,  че,  като  оби;о 
правПло,  нпкое  м-Ьсто  сь  насаюнно  но-долу  агь  3,000  жнт. 
въ  (гьлгарскитЬ  земи  и  огь  10,000  въ  другитЬ  страип  на  ср-Ьт» 
не  Т1»1^бва  д;1  се  тръси  нодь  непяюто  си  име.  ако  но  е  цстот 
рически  или  друго-ячо  достозибЬ^г1и|сително.  При  все  това,'  на» 
шптЬ  околмйсни  градовцо  и  селца  се  онисазслЕ,  колкото  и  да 
ех  шалки,  па  се.  направи  в  пс1и.тючение  на  спомонлгтото  пра- 
тло  3»  гьс1;лнит11  нам'ь  дър:кави,  които  п1;мать  градове  съ 
ли11шо  население.  Километри ческигЬ  разстояния  нг^  градовогк 
0  градовцетЬ  въ  Княнссството  слй  датсни  спород-ь  хартта  на 
Мнннстерството  на  оГмипгЬ  сгради.  пл;ти111ата  и  ст»обИ1енинта. 
11ь1ниниги  окганитГ.,  мо^-етата,  езерата,  цротоцигЬ  и  иО-вадк- 


—  IV  — 


лвтЬ  р'1>кн,  както  п  архвпелазит]^  илп  купове  острови,  ла  п 
осамотенигЬ  острови,  когато  по  принадлежжтъ  на  н^кой  куггь, 
п  дори  отд-ЬлнитЬ  острова  отъ  едни-ь  купъ,  когато  пр1лдста- 
вягь  особенъ  внтересь,  и  тЬ  не  се  испуснжхж  нзъ  внимание. 
На  края  ва  рф.чникн  ще  се  приложи  п  единъ  гоографпчески  лтлтгь. 

По  ес^ственит!;  науки  —  физиката,  химията,  геологията, 
минералогията,  астрономията  и  др.  се  опнсахж,  покрай  обясне- 
нието на  терминитк»  употр^Ьбителни  въ  тЬхъ,  такъ'ви  п1ща  по 
едвцъ  или  другъ  пр1'|ДМ'Ьгь,  които  имагь  илп  пр1Ько  практи- 
ческо значение  илп  особенъ  наученъ  интереск 

Доста  обширно  м-Ьсто  се  даде  на  гръцкото  п  римското 
баснословие,  едно,  защото  то  е  необходимо  за  да  се  разбира 
старата  гр'ьцка  и  римска  история,  и  друго,  защото  поезията, 
живописството  и  ваянисто  зппмагь  още  сюжетвгЬ  сн  огь  него. 

Цв  се  изостави  и  Библията,  макаръ  в  сл;щестнуването 
на  Библейски  р^чппкъ  па  езпка  ни  да  е  намъ,  като  единъ  отъ 
неговигЬ  сътрудници  по  пр1;водп  му,  до6р1;  пзв11СТпо»  и  то  за 
да  се  не  накърни  пълнотата  на  книгата  ни.  На  тоя  пр'1^дм1^'гь 
се  отнасять  и  н1^кои  доп'ьлнителни  св^'Ьнвя,  като  запр.  б-^- 
л-ЬжкитЬ  за  живота  и  д-Ьятелностьта  на  дерковнигЬ  ппсателе 
н  светнигЬ,  —  н^ща,  копто  пнтересуапъ  православието,  а  не  се 
ср-Ьщать  въ  споиенжтия  р-Ьчникъ. 

Библиографията,  като  отделна  часть,  се  исключв  сьвсЬм'ь, 
едно,  защото  ние  още  нямаме  устаповепа  класическа  литература, 
и  друго,  защото  чуждата  литература  е  доста  извгЬотна  на  добрЬ- 
зааознатигЬ*  у  насъ  съ  чужди  езици.  Ала  пакъ  3}1б'Ь|'ккптел- 
нитЬ  сьчинении,  чуждп  и  наиш,  се  посочвхл^  подъ  именат;1 
ва  авторигЬ  имп,  и  въ  историческата  часть. 

Включихж  се  чуждптЬдуми  а1*зли  въ  употр1'1бенив  у 
нагь  и  пб-мжчнпгЬ  български  думи,  защото  еж  на  местото  си  въ 
единъ  енцишшпедическн  р1>чникъ,  както  всички  думи  на  език;* 
влпзигь  в'ь  състив;1  на  една  пчлна  енциклопедия.  Тия  д}'ми  еж 
С1.бирани  огь  нась  главно  една  по  една:  ние,  когато  четехме,  из- 
важ,тахмс  цз'ь  джеба  тетрадката  си  п  записвахме  срещнжтата  огь 
наеь  за  прьвъ  пжть  чуждица  (или  мжчпа  дума)  въ  нашата 
кипжнина;  н  ако,  сл1^дъ  едно  изучение,  намерехме,  че  т:1Я  дума 
СЯ  е  проправила  пжть,  като  се  употребява  оп.  натт1;  пб-личпи 
йпсжтеле,  прпимахме  ж.  По  тая  прпчнва  нашпй  р1^чнпкъ  сь* 
;П>рж1^  МН01Ю  чуждп  лумп,  употр-Ьбителии  у  нась,  каквито  не 


. 


—  V  — 

• 

Д1М1  н  п^й-шанлй  у  нап.  р-Ьчнта,  на  чунсдп  думи*).  При  все 
Гоеа,  вйь  вяшия  р^чяикь  не  се  даде  м1>сто  на  Д)'11И,  (П.  които  пр!;- 
нзобалуш!  спомеажтнй  р'Ьчнп1сь  и  коегго  навгЬрво  никога  и^ма  д» 
добдвьгь  у  васъ  право  на  гран^яанство**);  а  огь  друга  страна  р'кч- 
иякъть  ви  не  дава  дуив  вгь  чужда  форма***).  Н'Ьма  еьмн'&явб, 
че  ■  вяе,  въ  желанието  си  да  бждеиъ  нолезни  на  всички,  свв  се 
пошхтлвжлЕ  на  н^кон  м1^ста,  ако  н  да  сне  гледали  да  сл'Ьд- 
важе  правилото  на  велпкпя  Ларуса,  който  казач:  «Едив!»  р11Ч- 
шпгь  не  тр1;бва  нито  да  остава  мно1*о  назадъ  огь  езика,  комуто 
служи,  нито  да  върви  пр11дн  но!^:  рЪчникъть  е  едпнъ  слу- 
га, който  носп  багажа  на  господаря  сп,  като  В1.рви  подпр1^ 
ву».  —  Котто  сме  обяснявали  думитЬ,  работа  толкова  мжчна 
в  която  оставя  толкова  много  да  се  желае  дори  п  въ  н;1й- 
пространни  речници,  ниали  сме  пр1угь  видъ  да  се  пр-Ьдаде 
за  вЛшА  дуиа  не  то.1коба  буквалното  Л  значение,  колкото 
ве1нвя  с^ктцинскп  смнсълъ,  сир.  овя  смисълъ,  въ  който  тя 
се  7аотр1^ява:  и  ко1'ато  тл  има  н-^колко  значения  в  с1^ики, 
поооченв  еж  всачквгЬ  нарояли  За  н^коп  думи  сл1  отбиЪсени 
в  случантЬ,  кога  и  за  какво  се  употр"Ьбяваттк  Поп-Ьйд-Ь  зна- 
пеавего  на  една  дува  е  разяснено  в  съ  првн1>ри,  написани 
съ  ятяпчески  букви.  За  н^коп  чужди  думи  ех  дадени  съот- 
вЪтетвениг^  гкмъ  български,  когато  ели  общоприети  или  имъ 
врял^гатъ;  и  когато  се  е  усещало,  че  българската  дзма  е  пова 
1ии  не  пр'Ьдава  ясно  значениего  на  чуждата,  прилагало  се  е 
в  обяснение.  Когато  една  дума  има  противоположна,  снр.  упо- 
трЬбвтелна  въ  противоположенъ  смис^аъ,  споменува  се  и  тя, 
защото  така  може  пб-лосно  да  се  разбере  аначенпето  й.  Най- 
С8тн1>  посочено  е  и  происхожленнето  ва  нсЬка  чужда  дуиа,  а 
на  н1шов  е  дадена  и  етпнологията,  когато  се  е  ввдфхло,  че 
иехке  да  разясин  смпгма  имъ.  Мл^ч  неразбираем  и  пати  св 
думи,  дошли  въ  езика  нп  направо  огь  старобъл1^рски  влв  по 


■)  Кто,  зАцр.,  п-Ьхоллп  думи  само  отг  Лукоп  А,  които  ио  сеср^щап.  гъмий- 
маягь  ипосг^каненъ  рЬчкткъ;  абрутирала^  аЛгтть,  птгмсь,  ааамслралп, 
■1|К1>^'  >.  о//  /(№'.  а7  га1оггп1,  а-^•^^мр^I,  икц(Игтт1>,  п.шрма,  алкапи 

лшмлг^  тгр^/нл^ь,  ам^>инш»м-м\  пнир.тлм}.,  анкг»т,  пнкетгнг,  антн» 

^тберчлч1.щ9.  ппшнчмчтиим!,,  аитш'емчтъ.  питиа^лгрич^ски,  а1угн1-сотр$ап{, 
пртгрШ}*^,  пр.цистаи,  артиОук^-инл,  аспиринчн.  шргктирамг,  и  (о14(  рПт,  а 
Л«Ш  камаг\1. 

**>  Касгато  с&,   вап])..   ангдал  {б4>по1ЛАост1.).   антенесорк    {ор^июмтве- 

9ятро6у9*>:  '',  пснмгтрим,  пси,тщт11Я,  асофим,  ателия  в  И|>.  в  П|}. 

***;  11»я\в11  като  апафела,  ^тофсраирпж*,  ании^рилп  ■  пр. 


-  VI  - 


!)лпала  на  русскнл  еяпюн  и  т\\  се  обясппхж*  п  ггКрвамо,  че  и 
това  не  о  безполезно.  Иареченпята,  погловпцпт1'1  п  поговоркмтЬ, 
които  обикновено  се  привождатъ  въ  кингигЬ  и  новр-ЬлгеннптЬ 
издания,  с€:дндо:(ж  в'ь  сжщонскоя  имъ  образъ,  сир.  напиойш, 
|исо  сл  лат^нсшь  <?ь  латински  букви  и  т.  н.;  ала  и  т1^,  както 
вснчкитЬ  другл  лрЬ;'иг1т1,  далеко  не  еж  исчерпанн*  все  но 
сливата  причиня,  че  тая  книга*  не  е  спенпаленъ  рйчникъ  за 
никой  разредь  снедналпсти. 

Не  намирамй  \т  нотр-Ьбно  да  изброяваме  тука  кнйгигЬ. 
списанията,  р^ЬчппцпгЬ  н  енциклопедпит^  огь  ко1пч)  сме  чер- 
пили св1з.д'ЬииятагХ0.  Доста  е  да  кажемъ,  че  смО'  зал1^гали  да 
се  кьснолууваме  огь  всички  •  лостхпнц  намъ  источнпии, 
б'||Лгарски,  франнузски.  английски,  русски  п  че  сме  гледали 
^а  лр'Ьдадомъ  накратко,  точно  и  ясно  за.  вс1^ко  н1^що  гжи;с- 
ственото,  снр.  да  кажемь  много  <Пу  малко  лумп.  Ние  зпаемъ, 
ч^  н-Ьма!  с'ЬВ1>ршенст80  Н'ь  тоя  сиЬть,  п  сме  далечь  от>  мц- 
съл1>тя,  че  не  може  да  се  нанрави  н-Ьщо  нб-добро,  ала  испо- 
в*лвам^  че  е  мжчпо  да  со  събержтъ  толкова  разнообразни 
св11Д'Ьнпя  1гь1так'ьяь  сравнително  малъ1С'ь  обемъ. 

Такъв-ь  е  тоя  р-кчнцк-к.  който  со  поднася  на  училищата 
0  на  интеддгентната  публика,  съ  надежда  да  стане  настолна 
кнага  на  в&^ш1  частна  библиотека,-  на  всЬкой  домъ.  ДобрЬ  е 
дн  се  помнп,  че  рЬчннкъ  е  книга  зл  всички,  п  че  кнккото  се 
вижда  лесно  на  едно,  ммчно  е  зя  други.  Оттука  се  ивнва  по- 
тр1*»6а  да  се  обпсняпагь  пон^Ькога  вТ.ща,  които  па  н1'.коп  би  се 
сторило,  че  ,н1;магь  нужда  огь  обяснение.  Не  требва  и  да  се 
забравя,  че  подобенъ  видъ  книги  не  могжгь  да  еж  свободни 
огь  погр-Ьшки  а  огь  криво  съобщени  св1зд'Ьния.  Затова  ние  мо- 
лимъ  всички  просв1Ьтени  и  благосклонни  лица,  които  бпхж  се 
ипте|)есувалп  В'Ь  труда  ни,  да  ни  съо6|Ц»«гь  каквито  неточ- 
ности бихж  наи1>рнли,  та  да  ни  помогнжгь  да  нанрлвпмъ  кни- 
гата пб-малко  несъвършена.  Тоя  еьобщения,  заедно  сь  нзм-Ь- 
ненията  (като  занр.  въ  живота  на  П'Ькои  лица  и  дрЛ  които 
П1е  ни  наложи  врЬмето,  док.т1'.  изл1.зе  огь  печаП|  ц1^атг1  книпи 
както  п  пропуснжтитЬ  н1-.ща  и  допълнителни  снг^-Ьнпя  по 
(гьрвптЬ  буквп,  п;в  се  приложжтъ  като  една  притурка  най- 
на  края. 

Остава  ни  да  искажемъ  сърдечнптЬ  ся  благодарения  па 
прпят1?легЬ  п  познайнпцпт1^.  които  еж  пи  доставяли  каквито 
сл*1ц^аил    смо  ал1Ъ    поискали.    Подиаашо    особено    благодар- 


—  тп  —   • 

ностьтЪ  си  на  ония  наиъ  .^гич^о,.  Непознати  лица  въ  разни 
части'  на  отечеството  ни,  чиято  готовносгь'  да  ни  послузкжтъ 
въ  т^  нжчна-  работа  изобличава  мнозина  други,  на  които  и 
образованиега  н^  е/поногнл^до  да  съзвашсгь,  че  ние*  имаие 
нравствено  заддъженце  да  правииъ  услуги  дори  и  на  непо-, 
зната  люде.  За  синове,  които  не  иарвкгь  да  ув1^конЬчл^тъ*  па- 
нетьта  на  баЩитб  (и,  нЬиаие  дуии.  Въ  свръска  съ  тоя  пр'Ьд- 
'1гЬгь  ниаме  огцеедна  думица:  исказваце  гольото  си  задлъ- 
женне  на  автс^а  на  'Бь4шр<:!ки'&  Шргшдически  Печашъ  опгъ 
възраждането  му  до  днесь  Г1на  Ю.  Иванова  за  ц^нн9Т0  съ- 
действие^ което  намерихме  въ  труда  му.    . 

Пдовдпвъ, 

деквнврнД  1898. 


^йЬ^с:5>»"---« 


С1>ВРАЩЕН1Ш, 

1 

уло^р^бенн  въ  тоя  рктннвъ. 


алкбр алгебра 

амат анатоки. 

амм..  .    .    .  авпийси. 

амтвк.  .....  антека. 

ороб. арабски. 

арзтт ',  архитектура. 

астр астровомня. 

Библ,     .'....  Библия. 

богосл богословие. 

бот ботаника. 

браз.,  бразил. ,         .  бразилски. 

виж вижъ,  вижте. 

воен.  иск военно  искусство 

•* град*. 

геогр география. 

геол геология. 

^еом.у  ^еакет. .    .    .  геометрия. 

*ерм.  ......  германски. 

1Ж.    .    .*   .    .    .    .  главенъ,  главни. 

гр.: градъ,  градове. 

грам граматика. 

дгт дипломация. 

др други. 

"евр евреДскн. 

$н.,  знач значи. 

зоол зоология. 

инд *    .  индийски. 

исл исландски. 

итал италвянски. 

исп исиански. 

лат латински. 

лб1ш логика. 

мадж маджарски. 

маланск малайски. 

^матем.  .....  математика. 

медиц медицина. 

межд.  пр международно 

право. 

мексик мексикански. 

механ механика. 


.лпсмер. 

МОН1,  . 

марск. 


муз 

м09.-лат.  .  . 
$м>рв.  .  ^  .  . 
опт.  .... 
перс.,  персид.  . 

полск 

порт 

ПР 

прлнос.  см..    . 

р 

рит.  ;  .  .  . 
рус.    ...    . 

с. 

самск*.    .'   .    « 

сир 

соб.  ан.у  соб.  знач. 
^50б.    млг..     .     . 
срлд,'фис.-лат. 

стар.  .  .  . 
,  стороб.,    ста- 

робьлг. 
стол, .  . 
тур,  .  . 
тгр1.  .  . 
уяг.  .  . 
физик.  . 
физиОАОь. 
фотограф, 
фр.,  франи. 
хам.  .  . 
хир.. 

хол.у  холанд 
хотект. 
керк..     . 


минералогм. 

МОНЛОЛфСИ. 

морски,  сир.  въ  корабо- 

плаиането. 

музика. 

иовб-латниски. 


ворвехскни 
оотвха. 
иерсвдскв. 
полски, 
португалски, 
прочее. 

пркаосеиъ  емисълъ. 
рйка.   . 
риторика, 
русски. 
село. 

савскритскв. 
сврФчь. 

,  собствево  звачи. 
собствено  име. 
срФдно-иФковпо-ла- 
тинскв. 
старъ,  старовр^неневъ. 

старобългарски. 

столица. 

турски. 

търговия. 

унгарски. 

физика. 

физиология. 

фотография. 

французскн. 

химия. 

хирургия. 

холандски. 

хотеатотскн. 

церковно,  въ  цръквата. 


Вс^ка  дума^   употр^бена  за  ;1агла8ие,   сир.,  която  се  тълкува,  обвкяоврво 
е  иисана,  кога  се  повтаря,  само  съ  началната  й  буква. 


ЗСХ^-А.Т^Х:  ^СП=» 


щишцтт 

РЪЧНИЕЪ. 


А. 


нъ  търговията  о:111ачава  ак- 
а1гь  (ариетъ).  В7>  аг|*зн1{ата 
е  тгьрвата  нота  вь  пр1иишната 
Г1ма,  съотв11Тствуш1ца  на  поташ  1а 
въ  сегашната  гама.  Въ  и,ерк«.'В11пгЬ 
ХИЕГВ  а  ^"^Уя^  Д^  означава  1. 
бшк.  С^109Ьнски  цифри. 
Аява.  Градъ  въ  Ха.1дся,  в11ро- 
10  сегашний  Хить  на  Епфрать. 

Аяропопци.  Потомци  па  вели- 
кия   с.тмигчппгь    Аарона.  (Биб.1.), 

Ааропъ.  Врагьна  Моисея,  Х\-и 
а11къ  пр1;ди  Р.  X.  (Библ.). 

Аярхусъ.  Гл.  11>адъ  въ  Дания. 
33,000  жит. 

Аяшнхъ  пяшя.  Зноменатъ  тур- 
ски поегь,  авторъ  на  една  мпти- 
Ч(т.ка  поема  отъ  20.000  стиха. 
Умр.  на  1332. 

Абябдея.   А(|фиканспп   народъ 

«ь  Гории  Егинетъ,  иа  исто1съ  «угь 

Ни.гь.  АбабдоитЬ,  ако  и  да  еж  по 

1   на  кожата  като  арабитЬ,  по 

!гЬ  на  лицето  пб-вечо  прили- 

ч»ть    на   европейцитЬ.    По   в11ра 

мннтвать    за   мохамсданци.   Като 

общо  правило  т*  сд  нопостоянни 

п  невЬрия.  ТЬ  имать  малко  копе, 

йъ  хубави  породи  камили.  Шкои 

<ть  т1йсъ  ех  земед-Ьлцп,  ала  п  - 

^''.т^.мата    ча-   ь    сь    помади.    ТЬ 

ь    вси»  л    около    120,000 


Абадъ  Т.  Пръвъ  мапрски  царь 
на  Севиля  п  пб-сетнЬ  и  на  Кордона, 
и  осиователь  на  дниастпята  ла 
абадитптЬ;  царуналъ  отъ  1023  до 
1042.  — АбадъП  (1012—69),  синъ 
па  Абада  I;  прибавилъ  на  цар- 
ството си  Андалузия;  жестокъ. — 
Абадъ  III  (1039—95),  синъ  на  А. 
II;  сьдобром!.  1Г]1Нлокнлъ  часть  оть 
Португалия  на  ццрсшо^гч)  си;  ио- 
кровитель  на  просвЬщениет*!  и 
с;1.мь  ное1ъ;  [и^нник'Ь  на  марок- 
скня  краль  и  посл-ЬднпЙ  отъ  аба- 
дитнтЬ. 

Абяжуръ,  фр^  (отъ  аба,  сваля; 
Щр^^  Д^^нь,  вн,тЬлдпа).  1)  Поле- 
гато прозорче,  шкъво,  въ  което 
впдклпната  дохожда  отгор-Ь  (въ 
крЬпоаъ).  2)  Качулка  на  ламба; 
служи  да  01фавн  надолу  лучщ-Ь 
на  оп^тлипата. 

АЬаийон  М1  1аггоп.  Франц,  пого 
ворка:  небдптелностьта  иравн  оби- 
рачит^. 

Абязая.  Руоока  европейско-ш^и- 
ятска  область  (Хгавказъ),  планин- 
ска земя  11а  с11веро-занадъ  оть 
Черкезин.  Жит.  Абагинець;  оть 
тука  и  абазински.  РуситЬ  вла- 
дЬ1жть  талгь  н1ька1Ко  кр-Ьпоегн, 
между  другитЬ  1ф'Ьцостьта  Сухумъ- 
кале.  АбиупнцигЬ  еж  единъ  оть 
народнтЬ  на  стара  Колхида  и  мо- 
хамеданди.  ТЬ  ек  били  под^шнени 


—  2  — 


едпо  по  друго  на  рпмлянетЬ,  пер- 
сяиетк  георгийщп^,  турцптЙ  и  ру- 
ситЬ  (1812). 

АЬ  а^^^^ио.  лат,  Огь  пашинЬЕа. 

ЛЬ  пЬтпЬ)^  лат.  По  нелепото, 
бесмнсленото.  (Въ  геомвт]и!Нта 
1гЬкон  прЬ.ддоже1гая  се  диказвагь 
по  способа  аЬ  ч1и^аг(1о). 

Абисидя.  Арабски  господар*» 
или  халпфп,  па  брой  37,  потомци 
на  Абаса,  Мохамедовъ  ст|)цка : 
цар^^али  въ  Г)агдатъ  огь  750  до 
1258.  Вдж.  Лбуль-Лбасл, 

Абисъ.  Огрвка  и  €гьв)^тншгь  на 
Мохамеда  (3150 — 652). 

Абатетво,  </>/>.,  англ.  Ма.тькъ 
римськатолпчсска  моиастирь. 

Абатъ-вса.  фр^  англ.  (отъ  сир. 
авг,  баш;1,  отецъ).  Пгуменъ  на 
мжжско  абатсггво;  шумепюч  на 
а;енско  абатотво. 

Абдераиъ^Първнйкалпфъ  отъ 
омаядитЬ  на  Кордона  вь  Испапин 
(755  —  787).  —  Абдервиъ  II,  4-н 
омаядскп  халифъ,  пр^зелъ  Бар- 
делона  п  изгопилъ  нормапдскпт^ 
пиратп,  оставплъ  славно  име  въ 
кипжпимата  (822—852).  ~  Абде- 
ранъ  III,  8-п  омаядсш!  ха^шфъ, 
осповалъ  първото  медицинско  учи- 
липн'  н'ь  Европа  (011 — 961).  — 
Абдераиъ  IV.  11осл'к:1ни{1  ха.1ифь 
отъ  омаяд|ггЬ,  съборепъ  въ  годи- 
ната, въ  която  гл»  вьюгрплъ  (1088). 

Абдалля.  Бащата  на  Мохамеда 
(545—570). 

Абдалла-бепъ-ясипъ.  Мюслю- 
майски  богословъ,  основлл-ь  С(*1ггата 
на  алморавндптЬ  (^поборпицатЬ  па 
В'Ьратй'')  и  алморавидската  дина- 
стия на  Мавритания.  Царуването 
иа  п])'Ь(!Мнищ1*гЬ  му  траяло  около 
1'ДП"'Ь  1г1лгь  (умр.   1059). 

Абдермтнзяъ*  лат.  Глупаво  по- 
нятие; в11рвапето  на  абдерититЬ 
[абдерптитЬ  сь  бплн  жителегЬ  на 
Абдера,  градъ  на  ЕгеЙско  море, 
въ  Тракия,   пословиадта  по   гду- 


постьта  си]»  че  човечеството  никога 
не  е  напр1^два.1о  н  ннкига  не  ще 
напр-Ьдне.  Отъ  тука  п  абдеристи- 
чески  —  глупавъ.  Въпр-Ьки  това 
понятие  за  абдерититЬ,  тЬ  еж 
жтп  знамеипти  философи  Демо- 
крнта,  Протагора,  Анаксярха. 

Абдестъ,  перс.  (огь  абь,  вода; 
дсстг,  рдка).  Умовение,  миене 
рац1-.г11  п  К1)а1шта  пр11дписапо  па 
мох^имеданццтЬ  оть  иЬрага  имъ: 
агата  си  прави  абдеста. 

Абдикация,  лат,  1)  Отречение 
оть  пр^столъ.  2)  Слагане  отъ  сс- 
беси  власть  или  звание. 

Абднквряяъ,  лат.  1)  Отричамъ 
с*  отъ  ирЬстолъ:  краль  Милат 
абдикира.  2)  Слагамъ  отъ  ссбесп 
а1асть,  чпнъ  или  звание;  отричамъ 
се  оть  право:  правителството  не 
може  да  абдикира  своитЬ  права. 

Абдолвпоскопня.  лаг.-грьц, 
(отъ  л.  абдомснгн  коремъ;  1^?.  ско- 
пео,  гледа-мъ).  ИстЬдване  на  корема 
(медиг^  и  анат.), 

Абдулъ-Азисъ.  Турски  султанъ, 
вторнП  спиъ  на  султанъ  Махм^-да, 
насл1цп  въ  1861,  по  турското  на- 
сл-Ьдсгвено  право,  брата  си  Мед- 
жида.  Въшествието  му  иа  престола 
се  поздрави  съ  радосгь  оть  с1гга- 
ротурската»  партия,  която  не  гл&- 
дашо  съ  добро  око  султанъ  Мед- 
жндовнгЬ  р('<(юрмп.  Ала  той  не 
оправда  пито  очакването  на  тая 
партия,  нито  очакването  на  под- 
данпицитЬ  си.  Въ  неговото  цару- 
ване избухнж  критско  въстание 
( 1 867-3) ,"  и  пц-сетн-Ь  херцего- 
вннско  (1875)  и  българското  въ- 
стание (1876).  Докл^^  ставаше  въ- 
сшнието  въ  Херцеговина  и  Босиа, 
той  биде  свдленъ  оть  пр'Ьстата 
по  министерско  р11ше1те.  НЬколко 
деня  СVтЬдъ  свалянето  му,  па- 
ВкгЬрихж  го  мрътъвъ  въ  стаята 
му  (1876).  Една  провЬритслда 
коашспя,  състояща  оть  пб-вече  отъ 


19  л*Ьк:1р*'.  межд}-  коик^  Н'11колко 

ев])опеПип.  101^^811,40  А.  е  умр-Ьлъ 

огь  I;'  ме  арторнитЬ  па  рк- 

ц11т1.  II  п,  че  се  есамоубилъ. 

СтЬдъ  три    години    устроитсдетЬ 

на    ш^говото    убийство,    Мптхатъ 

паша.  Хюссинъ  Алпи  пата  и  ХаЛ- 

'.   ее  отсждихх  въ  Царип)!1,р» 

иратохх  на  заточение  въ  Ие- 

нснъ;   н    забкт1->жцтеляо   с.  че   и 

тримата  умр-Ьхж  въ  1884. 

1бД7ДЪ-«адвръ(1 807— 1883). 

I  1шть  арабски  глапатарь;  бо- 

■е  в-ь  Ллжнрия  противъ  {||ран- 

•Ь,  огъ  1832  до  1847.    Зетъ 

1;1цкъ  и  освободенъ   отпоел11, 

той    покровителствувалъ   христя- 
'    В'Ь  Сирия   с-ъ  оааспость  на 
1а  си:  Франций  затова  му  от- 
редила  ти-нсня  отъ  100,000  лева. 
ДЛдулъ  Кервмъ  паша.  Турски 
1лъ,  който  разби  сърбетЬ  въ 
1.?Л>.   По  тоя   случай   унгярщггЬ 
»у  П1»дпесохх  въ  Царпграиъ  ^диа 
на  сабя.  А.  б-Ьше  и  главно- 
;  [иу(л;щь  на  турскитЬ  войски, 
съср'Ьдоточеии  ал  ^1огиава  оть  3-и 
'"'    1877;  нъ,  но  причина,  че  о- 
Руситк  да  нр1;мпп,у,гь  Ду- 
той  пзг)би  Олагоиол»м1[И'ТО 
Порта  и  би  пувшсацъ  на:1адъ, 
>тъ  па  защитата  на  Турция, 
»раб«угеиъ  оть   А.,   е   поставялъ 
ггг<5ранителяа  лшшя  Балкана; 
тш  опора   н1>коп  военни  авто- 
счнтатъ  за  пб-сгодна  отъ 
З^нява.  А.  бЬшо  цолучилъ  воен- 
№<л^|    си    образован  ио    въ    ВЪна 
1807— 187'г'). 
Абдулъ-Меджнд!..  Турски  сул- 
1^'    При    неговото    въпарявано 
се  нал(ирало  въ  опасно 
,1<.-.  Турската  войска  била 
ибнти  и  расцръслжта  отъ  егип- 
гапет*   нъ   бнтвата   при  Низибъ 
[18^9),   п    ИПН10    но    нр-Ь^шло  на 
'  [ппоснпн  Ибрахимъ  паша  да 
въ  Цариграль.  Да  не  била 


нам^слта  иа  евронейскптЬ  сили, 
Османовпй  домъ  би  се  изгубилъ. 
Султанъ  М.  вървкгь  въ  пжтеката 
на  пр^образованинта,  започнхти 
отъ  Селнма  Ш  и  Й1ах^пда  П. 
Негови  й  Хати-шери«|п^  ако  и  да  е 
останжлъ  до  гол-Ьма  степен!,  мрътва 
буква,  това  не  се  отдава  на  неговата 
тля.  Рицарското  поведение  на 
султанъ  М.,  когато,  въ  1860,  съ 
опасность  да  пзгубн  пр1Ьстола  си, 
отказалъ  да  ир-Ьдаде  Кошута  и 
другц  политичесю!  б-Ъжанци  пр^дъ 
за гиапшаннята  на  Русия  и  Австрия, 
ще  увгЬков1:чп  името  му  въ,тЬтопи- 
ситЬ  на  чокЬчрството  (1839-1861). 

Лбдулъ-Хяяидъ.  Туники  сул- 
т*,шь,  синъ  \ш  Абдулъ  Мед;ки^, 
род.  на  9-и  септ.  1842;  въцари  се 
на  1876. 

А6дъ-алъ-Лат|фъ.  Арабскв 
псторпкъ  (1161—1231). 

Л1»  /^/^*'^  лат.  Изотвънъ. 

Абеларъ.  Ф])анц.  рс^шпюзонъ 
ученъ  (1076—1142). 

Абелптя.  Христянска  секта  огь 
1Л'-и  в-Ькъ  пь  сЬверна  Африка, 
която  не  доиунииа  цоловото  сно- 
ни'нпе  и  дори  въ  брачниуг  жинотъ. 
Тя  основавала  учението  си  на  това, 
че  Биб-тията  не  споменува  Аво 
лови  чеда. 

Абедяошусъ,  *1ат.  отъ  араб. 
Зърна  отъ  едно  миризливо  расте- 
ние, което  се  ^тютрЬбява  въ  пар- 
фюмерията. 

Абенсеражи.  Слявенъ  маврска 
родъ,  който  аладичествувалъ  въ 
Гренадско1Ч1  кр1и1тю  въ  ХУ-и 
в1^къ.  —  На  български  има  пр'1^ 
ведпнъ  романъ  Приключенията 
на  послЬдния  абенсеражь, 

Аберацяя.  лат.  (огь  аби,  оть ; 
ерраре^  блуждагж).  Въ  астр.  т^рп- 
видното  движение  на  неиодвпжни11Ь 
зв'1;.'ци;  въ  физ.  расЬването  па 
лучигЬ  въ  зрптелпитЬ  трдбп;въ 
прЬнос.  см.  заблувдепне. 


Абивтнпъ,  лаг.  Сматисто  веще- 
ство, което  се  добива  оть  тер- 
пентина. 

ЛЬ  тсопгетепИ,  ^ат,  Огь  не- 
сгода, по  неприлягяне. 

АЬ  гпсипаЬШз,  лат,  Оть  люл- 
ката. 

АЬ  гпШо,  лат.  Оть  начало. 

АЬ  ^п^с9^а^^  лат.  Безъ  завеща- 
ние. 

АЬ  Шга,  лат.  Изотвжтр-Ь. 

А  Ш  еЬ  г)  Ь1апс,  Франц,  пого- 
ворки: кога  скимне  никому.  Соб. 
зн.  оть  мургаво  па  С^ло. 

АЬ  1пиоу  лат^  Огь  гн-Ьвъ  въ 
пгЬвть  (Употребява  се,  кога  се  го- 
вори за  постъпка  направена  додъ 
влиянието  на  гн1;въ). 

Абирнтация,  -шт.  Ослабване 
па  яа^еипита  на  жизнената  сила 
въ  нЪкоя  часть  на  ткюто. 

Абпегвция,  лат.  Самоотрида- 
нпе,  слмоотверженость. 

Абисиоия.  Кралство  въ  неточна 
Афрпки,  но(^то  нь  с-»щиоггь  състои 
оть  три  по-вече  или  пб-малко  пе- 
Ш1ВПСПМИ  политически  разд-ктения: 
Гондарско  кралство,  Тигренско 
крал(ггво  н  Шоамсно  кралство,  иа 
които  главпигЬ  градове  или  сто- 
лици ех  Гондаръ  на  1гьрвото,  А- 
дуа  на  второто  и  Анкоберг  на 
третото.  Негусътъ  (ампсраторъ) 
на  Абисвния,  който  се  титуляра 
^раль  на  кралегЬ  има  за  столяца 
Гондаръ.  ^{да  неговата  власгь  е 
само  именна;  истинската  власгь 
е  въ  ржцЬгЬ  па  дворцовия  расъ, 
домовладпка.  Въ  1гккои  Счтучап  ра- 
сьтъ  пзвръп;а  ролята  си  н  про- 
гласнва  себесн  кра-п..  НаслЬд- 
ственит-Ь  господаре,  конто  упраатя- 
аатъ  зависимите  кралства  илк, 
княжества,  се  покоря  вать  на  ие- 
гуса  илн  на  раса  само  до  когато 
не  еж  доста  силил  за  да  му  про- 
тнвостошть.  Феодалната  система 
е  докарана  до  последната  граница- 


Правосъдието  се  раздава  огь  гос- 
подаретЬ  ц  селските  главагаре.  Въ 
пос^тЬдннтЬ  години  Италия  иа.1оаш 
едпнъ  видъ  покровителство  падъ 
Абиспння,  нъабиспнцигЬнегопри- 
познаватъ.  Населен,  на  А.  се  пре- 
смета  различно  оть  4  до  6  мили- 
она жит.;  простр.  330,000  чет.  кил. 
Страната  е  планинска  и  п^юдо- 
родна,  ала  търговията  е  маловаиша. 
АбпсинцитЬ  ех  пб-вечето  оть  сн- 
митпческо  племе,  и  приличатъ  на 
арабитЬ  и  по  физически  черти  и 
по  устройството  па  езика.  Лбисин- 
ското  1гЬропс110вЬдание,  сир.  нЬ- 
роисповедаиието  на  иб-вечето  аби- 
сиици,  е  н11й-ближно  до  правосзав- 
ното.  АбиспнцитЬ  ех  монофнзнтп 
и  архиепископътъ  имъ.  нарпчанъ 
Абуда,  сир.  отецъ  нашъ,  имъ  се 
испраи;а  огь  Александрийския 
коптски  патрнаргь, 

Авленсвя,  гргц.  (отъ  а,  отри- 
цател, частица;  влетю,  виадамъ). 
Слепота  (въ  мсдгщ.), 

АЬ  ог«,  лат,  Огь  яй^^ето,  сир. 
отъ  самото  начало. 

АЬ  ооо  и^{1ие  ай  та1а.  Лят. 
поговорка :  огь  яйцето  дори  до 
ябълкигЬ,  сир.  отъ  начало  до  К])ай. 

А  Ьеам}(^1^  Ьеаи  гсЛоиг,  Франц, 
поговорка :  едно  добро  д-Ьло  заслу- 
жва  друго. 

Абонаментъ,  фр,  1)  Подписка 
за  приемане  повременно  издание, 
вестншгь  или  списание.  Такъва 
подписка  наричатъ  и  спомощест- 
вование.  2)  Правото  на  некого  да 
се  ползува  отъ  каквото  и  да  било 
нещо  за  срокъ  съ  заплата.  При- 
м^1фи :  за  да  добие  чов-Ькъ  у  дима 
си  нзнЬстно  количество  вода  пре.чъ 
известно  вр-Ьме,  зш^а  си  а^на~ 
ментг^  като  заплаща  паведнжтъ; 
или  иък'Ъ,  за  да  се  кг^пе  човекъ 
въ  публична  баня,  зима  си  або» 
нам€нть,  като  заплати  веднхшъ  за 
много  кхпаиия. 


—    5    — 


Абовятъ   илв    абоненть,  фрА 
Лндето.  което  е  зело  за  себосп  або- 
номевтъ.  Абовать  па  в^стнпеъ  плд  { 
списание  наричатъ  спомогцество- 
4атель  илп  подписнюп. 

А.бонв|)янъ,  фр.  Знмдмъ  або- 
■яменть  за  другиго.  Абонирамъ 
ев  —  аихамъ  абоиамситьза  оебеси. 

Л  Ьоп  сЬа{^  Ьоп  га1.  франц. 
посзоввда:  на  добра  котка,  добъръ 
пдъхъ. 

АЬ  оп///>?л  лат.  Отъ  зачалото. 

Аборииг»,  ^раз.  Кдио  бразил- 
ско растенне.  на  което  кореньп» 
лис1рва  блюване  и  диария. 

Аборти  не  иь  метохьза.тЬгпва- 
не  яаричагь  способа  да  со  уиищожп 
адна  б*:1Л0сть  въ  самото  й  зач^ио. 

Абортнвнн  срЬдства,  .^ат.  Нъ 
медиц,  Ср1аства  сиособсгнужпш 
за  пр^хдевр^сшю  рождоние  на 
отроче. 

АбортмцяджунЪу  заг.  Умрът- 
яиапе  ва  зачеиктото  въ  матката. 

А  Ьгт  отчти^  ^.  Съ  отворени 
обятна. 

Лбреже,  фр.  Съкращение  (па  сь- 
чммсние). 

Абрутирамъ,  фр,  (огь  брють, 
СЕсггь).  Зат&иявамъ  и  загрубя- 
шшъ  никого,  правнк  го  подоОеагь 
псЕогь.  Абрутирамъ  се.  Натжия- 
вамъ  се  п  огрубипадгь:  нашата 
имте^чигенция  се  е  абрутирала, 

АбсевтязяЪ;  лат.  Страсть  за 
отт:»тствие  отъ  отечеството,  за 
пхтувале. 

Абсептъ,  фр^  Ракия,  в'ь  която 
е  Оплъ  патопеиъ  пеллнъ. 

Абсосъ,  фрп  англ,  огь  лат. 
Цврей.  схЬпокъ,  врага ;  изобщо  бе- 
реие  гпой  н11Йд&  въ  тЬлото. 

Абсид»,  гръц.  1)  ДвЬтЬ  точки 
въ  елиптическия  пжть  на  небесно 
с*Ьтпло.  въ  които  та  се  намира 
(гь  вай-^лижиото  и  иаЙ-.V1Дечното 
;'чпч1яние  отъ  свЬтнлото,  около 
^^  л<>  се  огьрти.  2)  Абсидъ  нари- 


чатъ всЬка  патукржгла  часть  въ 
сграда;  заир..  сводъ. 

^/^^/7  1>п'иИа,  лат.  Нека  н^а 
зависть,  зложелателство. 

А^щие  а^дт^о  отта  тпа.  Лат. 
поговорка :  бе:ть  пари  всичко  е 
нц11|»а;то. 

А6солю1епъ,  лат.  (оп>  абсол- 
верг^  развръзванъ,  освобождашигь). 
Неограниченъ,  безусловенъ:  абсо- 
лютень  монархь.  Отъ  тука  п  абсо- 
лютно —  положително,  безусловно, 
съвършено,  напълно.  пепрЬм-Ьнно; 
отъ  дЬто  и  абсолютность. 

Абсолютнаяъ,  лат.  Система  на 
неограничено  правлепие. 

АСсолютмстъ,  лат.  Прпвърже- 
кикъ  на  неограничено  1Ц)аа1ение. 

Абсорбярахъ,  лаг.  ПопиваАГЬ ; 
погльп1,амъ. 

Абсорпцяометрг,  лат.  -  гръц. 
Пнстрд^ентъ  за  оп]|1ц*Ьление  спо- 
собпостьта  на  една  течность  да 
поглъща  газове. 

Абстравтенъ,  лат,  Огвл^ченъ 
(да  понятия);  въ  протпвополож- 
ность  на  конкретенг.  Отъ  аб- 
страктснъ  происхожда  абстрактно, 
отвлЬчеио  и  абстрактност*»  —  от- 
атЬченость.  Виж.  Абстранция. 

Абстракция^  лат.  (отьабстра- 
хсре,  (.»та1нча>а.).0твт11ченпе:  д^ЬЙ- 
ствието  на  ума.  чр-кзъ  което  от- 
теглюва  нЬкое  качество  или  свой- 
ство на  едшгь  прЬдмЪтъ,  и  мисли 
за  това  качество  илп  свойство  безъ 
да  мисли  за  останжлптк  Запр., 
ако  разглеждамъ  шара  на  едно 
цоЬте  безъ  да  разгленцамъ  образа 
му,  уханието  му  и  пр.,  права  аб- 
стракция. ДруП)  при»гЬръ:  Пванъ, 
Драпигь  н  брап»  ми  иматъ  вгЬкой 
огь  гЬхъ  множество  особености 
свойстненн  сшчо  иему.  Иъ  гЬ  нмагь 
и  н-ккои  свойсгва  общи  тЬмъ;  азъ 
могх  да  оставш  на  страна  другитЬ 
и  да  рапгледамъ  само  тия,  и  така 
образуж1МЪ  едно  понятие,   което 


-В  - 


се  нарича  човЬкь.  Чов-Ькъ  с,  итЬ- 
дователно,  едно  отвлечело  пошггае, 
една  абстракция.  Съ  псключение 
на  собственпгЬ  имена.  всичкпгЬ 
схществнтелнп  имена  ех  но  тоя 
пачинъ  абстрактни,  отвтЬченп. 
Ала  има  степеии  въ  аб<^трак- 
циита.  Огач-Ьченото  нонитне  жи- 
вотко  е  иб-внсока  абстра1щии  оть 
отн.тЬч('Ното  понятие  чо^ЬкЪу  като 
обгръща  не  само  всп'ЦШтЬ  човеци, 
а  ц  безбройнптЬ  други  животни. 
Едно  органическо  слщестео  пъкь 
е  една  оп1е  но-висока  абстракция, 
като  об1Т)ън1а  а  ашиотнитЬ  и  расте- 
НШ1Та.  ВчгиСщв}гЬм€, пространство 
ех  мезкду  нйй-впсокитЬ  абстракции. 

Абсл^депъ,  лат.  Нел1нъ,  бсс- 
мисленъ.  Огь  туйа  и  абсурдно  — 
нелЬио. 

Абсурдъплиа6сурд110«ггь,лаг. 
Нелйность,  бесмпеленость. 

Абу  {Ед.нондь}.  Франц,  лиге- 
раторъ,  род.  на  1828;  авторъ  на 
СьврЬмснна  Гръция,  СгврЬмснни 
Рчмь,  Напр-Ьдъкь  и  нЬколко  ро- 
мана, огь  Конто  Горски  царь  е 
лрЬведепъ  и  на  бмгарскн. 

Абу-Бекръ.  Мохамедовъ  тесть, 
и  пръвъ  драбскн  ха.1нф'ь  (У1-н 
1г^т»). 

Абуквръ.  Село  въ  Долни  Еги- 
петъ,  знаменито  по  дв^Ь  битвп: 
въ  1798  англичанегЬ  унищожили 
французската  флота  въ  нриста- 
пнщето  му;  въ  1799  Бона11аргь 
иоб^Ьднлъ  тахгь  една  Т2'река  войска. 

Абулъ-Абасъ.  Първнй  ха-шфъ 
династията  на  абасидптЬ,  н^- 

1вната  отъ  всичкитЬ  арабски 
дйнасгтии;  царува-иъ  огь  749  до 
754.  Ъш  династш[  наьгкп-нла  ди- 
настията на  оманднг!!  цьДамаС1гь. 
Абулъ-Абасовий  пр"Ьемни1Гь  Алман- 
суръ  щ^-Ьнесълъ  столпдата  въ  Баг- 
дад:ь.  Нъ  още  при  Абулъ-Абасл 
испапскатЬ  влахЬния  на  царството 
се  изгубили    чрЬзъ    установява- 


нето иезавпсимъ  халифать  въ 
Кордова. 

ЛЬигн1а^  (1н!с}Ьт  гИНя,  Лат.  по- 
говорка: той  изобнлува  съ  при- 
ятни пороци. 

Л^»  тю  (Пясе  отпс,%  лат.  По 
едпого  сждц  за  всички,  1ин  по 
едно  нЬщо  сждн  за  всичко  (Пи[ь 
ги-шево  прЬсждпо  изражение). 

АЬиаиа  поп  ((>и1(  иаш*^,  Лат.  по- 
говорка: а1оупот1)'Ьбението  не  е 
арпментъ  противъ  надлеашото 
употрЪбение. 

АЬ  Нос  с1  пЬ  Лаг,  лат,  Крпво- 
л11во,  на  дв1:»-на  три,  пр1уъ  кунъ 
за  гротъ;  разбъркано. 

Авидоиъ,  илн  Аполяонг.  Пър- 
вото име  €&р.^  второто  г}п,ц.,  ала 
н  двЬтЬ  знач жтъ  разру ш нтель. 
(Еибл.). 

Аван}].  Р1^ка  при  Дамаскт»,  в1Ьро- 
ятно  сега,тна'га    Нарада   ( Би6,%,), 

Ава нгвардяя  и.1и  аван гардъ 
(фр.  отъ  <1еанг^  пр'Ьди,  гардг^ 
ст1)аиса).  Ча(ть  оть  войска,  коя1х> 
вървн  пай-нанрЬдъ. 

Ававпостъ.  (Фр.  аванъ^  прЬдп; 
ппсть,  мЬст(.1То,  дЬто  е  п(»ставецъ 
нЬкоЙ).  11р'Ьдна  стража  най-блпзу 
до  непрш!теля,  ио(ггаиена  да  нрЬ- 
дупрЪцава  отъ  кенадЬЙно  напа- 
дение. 

АваноИ;  фр,  Посткпкн,  ноито 
човЬкъ  прави  нръвъ,  оъ  1гЬль  яа 
спогаждане  и.тн  сприятелявано : 
направихме  на  Русия  аванси  и 
помирението  е  близу,  императора 
Вилхелмъ  паправи  на  князь 
Бисмарка  аванси  за  помирение. 

Авансврамъ,  фр.  1)  НащгЬд- 
шшъ,  усп1;вамъ.  2)  [авансирамъ 
пари],  значи  аадавамг  пари,  сир. 
планм1М'ь  П])Ьдн  вр11Мсто. 

Авапсценй,  фр,,-лат.  Часть 
огь  сцената  въ  театръ  между  за- 
весата и  оркестра. 

Аваясъ,<;?/^.  Зададььпь  <^ир.  ттари 
платеип    пр'1;ди    нр1шето:    полу- 


\}1хме  оть  прааитс*{ст90то  авапсъ. 
Акаитурнвъ,  фр.  Пол571розра- 
чецъ  тсмеиъ  минералъ  сь  златни 
и.1и  1'|>»'бьрип  искри. 

Авантюра,  фр.  огъват.  Прп- 
ключенпе,  снр.  непр-^авидепо,  и;*- 
гьирелпо  събитие^  пдп  дръзско 
яр1гп{)ия'гис 

Авантюрязя*!..  фр.  отъ  .^ат, 
Тръс**!!»:  иршиючонпи. 

АвашюрисгЬу  фр.   Тръсптель 
ва   пршиючеиля,    нохраии-майко. 
Огь    тука    н    авантюристииески^ 
н:й'нп^вг1П.  на  сл5'чая. 
Айяря.    Ниродъ  с»'гь  Урало-Ал- 
а  сграпп,   който    тШ-ноната 
ка   показва  да   е  бнлъ  отъ 
;•  племе;  яаклулъ  въ  Европа 
к'к..л<.  555   г.),    КОЙТО    опустоша- 
киъ  прЬягъ  три  п^ка.  А.  се  уста- 
1Н  И11Г1-и;1пр-Ьдъ  вг  страннтЬ 
;  I  Доиь,    Волга    п  Касцяйско 
море.  Е,хиа  часть  отъ  гЬхъ  оста- 
"тг"  йъ   Кявказъ,  а  другата  се 
!  пла  пъ  Дакил.  Тамъ  тЪ  слу- 
иъ   Юшнинапопата   войска, 
1>Г11Л'л»   на    .1(»мбард1ггЬ   да 
^ЗI^ть    кра.1ството    па    гепи- 
.-м^и;  и,  0К1Х1О  края  па  АЛ-н  в11къ, 
т*  аавиов;ии  Панония.  По-кьоцо 
тЬ  станжлп   госиодаре  па  Да.гма- 
мз:  правплп  опусго1пителни  на- 
пя   въ   Гермалнн,   дорп    до 
ши.  л   вгь  Пталня,  д-Ьти  тЬ 
1И  съ  франкит?!  п  ломбар- 
ирокгрпиилшиастьта  си 
.  1.нс1-Ь,  кинто  жмкЬлц  на 
■рно  отъ  Дунава,    както   и 
.-     бълп1рРгЬ   до    ^Герио  моро. 
Тия  народи  »гййч'етгЬ  въстанжла 
1въ  ■1'1.хъ  ц,  на  640.  гн  изгоня- 
ь  Да.тмац11я.  Ограничени  въ 
101ШЯ,  т^  били   съсипани  огь 
^ш  Велики,  и  токо-речп  истр-Ь- 
оть    моравщггЬ,   та    сл^дъ 
тЬ   псчезвагь  отъ  историята. 
^няряхъ.    Гори  па  нсто1Пз  огь 
Йуьтао  море  (Би6.€,), 


Апяряя,  итал.  Повреда  причи- 
попа  па  корабъ  или  товара  му 
тю  моро  оть  буря  или  друга  зло- 
честа с.т5'чкп. 

Аввя,  сир.  Внщи  (Ву6л.). 

Аввякуиъ.  Единъ  огь  12-т^ 
малкп  пророци  (Вибл.), 

Авгвй  или  явгиась,  гръц.  Бас- 
нословс1гь  краль  на  Е.1ида.  Обо- 
ритЬ  му,  въ  конто  стояли  30,000 
бика,  не  били  рипжти  13  години, 
док.т1Ь  Херкулесъ  не  ги  очистилъ 
съ  пр^каршшето  прЪзъ  тЬхъ  р^ка 
Алфа.  Сога  риясне  ЛвгиевитЬ  о- 
бори  е  ноьювично  изречение  за 
1гьр1непе  млмна  работа. 

Авгвтъ,  грьц.  Сжщото  каквото 
е  пирокеенъ. 

АкгурН,     лят.     Римски     НфЪЦП, 

които  пр1=аказвалп  бждкшето  по 
хвърчонсто,  п1шцето  и  кълването 
па  птнпитЪ. 

Августя  (Яп%),  Епископъ  иа 
обществото  иа  Чо1ПК1ггЬ  братпя, 
религиозонъ  списатсть,  пламене1гь 
проповйдннкъ  п  духовенъ  цо(Ггь 
(1500-1572). 

Августиндн,  августяипн,  оть 
името  на  се.  Августна.  Римока- 
толически  калугере  п  калугерки 
посветени  да  гледатъ  болнп. 

Августинъ  (Се.).  Най-великий 
отг>  отцитЬ  на  Римо-катсипческата 
цръква,  писалъ  на  латински;  ав- 
торъ  на  ИспоеЬди  и  др.  (354 — 
430). 

Августвнъ.  Пръвъ  пропов1V^- 
ник^ь  на  xри(тIН(тнот^^  нъ  Ан- 
глия, Каптжрбсрпски  архиени- 
скоггь  (умр.  на  004). 

Августъ,  лат.  (соб.  зн-  поч- 
тенъ).  1)  Име  иа  първия  римски 
имаераторъ;  истинското  му  име 
било  Октавь,  2)  Осмий  м"^дъ  въ 
годината,  нареченъ  така  въ  честь 
на  тоя  пмператоръ. 

Авгусгъ  (9-ц— )  Съ  това  назва- 
ние се   оз1{ачава   ггр'Ьврат1>ть  из- 


-  8  - 


въргаенъ  прЬзъ  яощьта  па  8-и 
среща  9-и  августъ  188С,  коп»то 
и-Ьколко  вислип  офицери,  Бенде- 
ревъ,  Груевъ  и  пр.,  еоито  си  по- 
(иужи1&  съ  Огрумскнй  пълкь  и 
сгь  юнкеритЬ  огь  Софийското  вс- 
еело УЧН.1И11К',  накараха;  на  сила 
киязь  Александра  Батемберга  да 
иодиише  останката  си,  и  въ  еж- 
щата  иощь  го  испратпхх  подъ 
копвой  задъ  граница  пхтемъВрат- 
ца-РЬхово,  отъ  дЬто  яхтата  А^<ек- 
сандрь  го  отнесе  по  Дунава  въ 
Рени. 

АвгусгЬйши,  лат.  Нйй-почтепъ, 
свешеи'ь,  величественъ.  (Титла  па 
особи  отъ  дарствувьщъ  домъ). 

Авденаго.  Халдейското  име  на 
А;шрия,  единъ  отъ  Т1)пмата  пл'Ь- 
неииПудини  князове  и  Даннилови 
другаре  въ  двора  на  Вавилон- 
ския царь  (Библ.). 

Авдвя.  Единъ  огь  12-гЬ  малл 
пророци  (Вибл.), 

Авдонъ.  Единъ  отъ  СвдиитЬ 
Шраплови  (Библ.). 

Апейця.  Ханаанови  потомци 
(Библ.). 

Авель.  Бторнй  синь  Адамоиъ  и 
Евтгь,  пръвъ  убитъ  човЪкь;  у- 
бнтъ  огь  брата  си  Каина  (Вибл), 

Авевъ.  Сирийский  11.1иополъ, 
който  сега  носи  иш^то  Баадбекъ 
(Бмбл.).  ' 

А  гсгЬгв  а^  гегЬега,  лат.  Огь 
душ1  на  удари. 

АверкнЙ  Цетровичъ.  Монахъ 
киижовиикь,  родомъ  огь  Сопогъ; 
ржкогтодожеиъза  Врачански  митро- 
пашть  стЬдъ  разр11гаението  па 
церковнпя  въпросъ;  училъ  се  въ 
Бк1градь  и  по-късно  слушалъ 
лекции  въ  философическпя  фак5*л- 
тетъ  въ  Дрездеиъ,  Германия ;  учи- 
телствувалъ  въ  Крагуевевгь  (Сър- 
бия), вь  Сопогъ  и  Видииъ;  кни- 
жовнитЬ  иу  произведения  еж  Щ)*Ь- 
водигЬ  Ц€Ьт%  Милост  или  ва- 


вЬи^ние  чадолюбиеаго  отца  (Б%д- 
градъ,  1848),  Церкоена  история 
(Б-Ьлградъ,  1853),  и  ()бщь  рели- 
гиозенъ  философаси  п-рЬглсдг  (Ца- 
риградъ.  1877).  А.  П.  иочинх  въ 
Царнградъ  вт.  1878. 

Амроес!..  Арабски  л'ЪЕарь  п  фи- 
лософъ,  род.  въ  Кордова,  комен- 
тпралъ  Аристотеля.  Неговите  фв- 

ЛОСОфСКН  учения»   К.10НИВ1ИИ   къмъ 

материализма  и  иантеизма,  се  осх- 
дили  огь  Парижскик  университетъ, 
и  атЬдъ  това  отъ  папството  (1120 
-1198). 

Алесялохъ.  Синъ  Давидовъ 
(ЮаО  пр1ци  Р.  Хр.)  (Библ.). 

Ав|въ,  свр.  Първнй  м11сецъ  на 
еврейската  година,  яаричанъиНи- 
санъ;  съответствува  съ  края  на 
мартаи  началото  на  априлъ  (Библ.) 

Лп8г  к  /\п.  Франц,  поговорка: 
мисли  му  за  края. 

Апвзо,  итал.  Военевъ  параходъ, 
който  разнася  нзв11стня  и  заповеди. 

Авнзъ,  фр.  Ув^Ьдомление  (тгр- 
говат  терминь). 

Аввяелехъ.  Сядия  Изранлевъ, 
1235  пр11ди  Р.  X.  (Библ.). 

Авяропъ.  Князь,  едннъ  огь 
възбуитуванитЬ  прогивъ  Моисея, 
Х\'-и  в-Ькъ  пр1заи  Р.  X.  (Библ), 

А.  г/8/гг.  Виж.   Виста  полица. 

Авяцепъ.  Ученъ  арабски  л^карь 
(Х1-И  в^къ). 

Аввя.  Царь  Иуднгь,  958-955 
пр-Ьди  Р.  X.  {Библ.). 

Аввсентвй  Велешкв.  Единъ 
огь  духовшггЬ  подвижници  и  во- 
дитеде  въ  борбата  на  българетЬ 
противъ  цер1;овиото  иго  на  1^ъц- 
ката  патриаршия.  А.,  Велешки  ми- 
трополйтъ,  родомъ  отъ  Самоковъ, 
отстжпи  отъ  патриаршията,  и  се 
присъедини  къмъ  Шариона  Ма- 
кариополски  въ  Цариградъ.  На 
18*50,  па  Вел1гедень,  тия  двама 
народни  водителе  исхвърлихж  па- 
триаршеското име  изъ  церковната 


—  9  — 


а  въ  б-к1трскята  цръквя  на 

неръ,  пр>из»гЬръ  който  се  постЬдпа 

жд:Ь  взъ  Българско,  дори  и  въ 

овдпвъ  0П1  ]Мит{)опа1ита  Паи- 

спя.  чистъ  г{.>ъкъ,  СлЬдъ  една  г(>- 

дцва  (,29  апр.  18(И).  А.  Г<и  г^аточрнъ 

Измнть,  сж|цовр1ьмепио  сь  Пла- 

она  и  Папсия,  оть  турското  пра- 

елство.  за  угодага  на  патриарха. 

Й  почлнж  въ  Ца1>и1'1)адъ  пр-Ьдц 

рлрЬшеиието  па  пъпроед  (1^07). 

Авлшда.    Спцмнфьика    страна, 

^влись. 
Агпгг  (1и  /»////»  фр.   АнглнЙскп 

рIЧ^ВСКИ  фуПГЬ  УГЬ  04536  КПЛ(>- 

ама. 

Аяряшт.  Еврейски  иатрпархъ 
(2,000  гмд.  пр-Ьди  Г-  X.)»  пушотецъ 
на  свргигЬ  чр*зъ  сина  си  Цсапка 
в  иа  арабцт!  чр^:п>  сипа  си  Пс- 
наада.  {Биб^х.). 

АярАлиннъ.  Римски  пмпсрп- 
:. :  пой1^,"^плъ  '^иноинн,  Палмир- 
!а  11дрица  (275—276). 

Акрйляй   (Викто]1г),  Латински 

|1Шсате.1Ь  1^Д'11-и  йЬкь). 
Авреолъ.  Виж.  Ореаь. 
АврякялпвЙ,  лат.  Хирхттпчо 
и;и  нис1']1}мгнть,  1гь  който  шиикп. 
■ъ  с.т}'ховпя    проходъ  вещества 
Бднхли  тамъ  ((твъпъ. 
Акряг.гь  (лат.  огь  ау1П1съ,  ухо). 
•и  л^карц  коа1Х)  .гЬкува 

Аврора  (ла']'.  Лг/рора^  оп»  ау- 
рса,    Алятъ;   ора,    часгь;   и   знач. 
зора).  Дъщеря  на  Титопап  Земятги 
.мга  на  Перачи  и  богиня  на 
киата  а^ра  {бпсиос,). 
Авсоияя.  Гръцкото  име  па  ста- 
ра и  галия. 

Авсовъ.  Лашиски  пость  (1У-и 
кЬкъ). 
Апетралня.  Гол'Ьмь  островъ  въ 
ф.  8.2 15.673  чет.  кЛ 

.. и  1яъ  Азия.  Анг.тача- 

гх  осйова-ти  По  бр-ЬговегЬ  му 
;     I  >  бро1Л'П|  4,000гО0О 


жнт.  Разработването  руднппп  н 
отвъжданото  овце  еж  главний  но- 
точннк'ь  на  богатстж/го  имъ.  Гл. 
I  гр.  Мслбл^рнъ  н  Сидни.  Огь  Ав- 
стралия — австрал1щг  п  австра- 
лийски, 

А  вгтряа.   Виж.    Алстро-Унго' 

А  встронання.  лат.  -  гргцки, 
С'11)ааь  къмъ  всичко  австрийско. 

А  встромант .  лат.-^ц.  Поклон- 
ннггь  па  псичахо  авст|)Нйско. 

Авотро-увгврвя.  Кнропейс1{а 
държана,  ко11Г(^  с-е  тт|»1тЬля  съ  Ита- 
лия, ПГиейпаряя,  Баварпя,  Сак- 
сония, Пруспя,  Русия,  Х^^-мжния, 
Сърбия,  Турция  и  Чернагора.  и 
коя'14)  захваща  (ано  п]1осгранстш) 
огь  6В0,000  чет.  кплом.  и  брои 
42,700,000  жит.  (слонЬне,  н11АЩИ, 
унгарци,  |)умжне.  итпднянци  и  П]).). 

1111е)\11'ИИгто  на  Л.-У.  и  иб- 
п  ьстро  но  нропсхождсняе  и  е:шкъ 
огь  населението  на  1сол-дач'  друга 
европейска  държава,  съ  исключение 
на  Русия.  СловЬнегЬ  еж  най-мно- 
гобройното племе,  около  50  на 
стог11  огь  ц-Ьлото  население.  ТЬ 
образувагь  главната  часть  огь 
наг^лепяето  на  Чехия,  Моравия, 
Карнпола.  Далмация,  Кроащш,  Сла- 
вопня.  сЬверна  Унгария  и   Гали- 

ЦНН.  Нь  Т15  1'Л  рШ^цЬисНИ  )П1  МП01Ч) 

племена  или  нгцюди,  конто  много 
|н1:иичатъ  по  езнкъ,  религия  и 
к}лтура;  затова  т11хното  видимо 
надмон1ие  въ  пмперията  така  се 
губи.  Глави  ит*  клонове  иа  сюкЬн- 
ското  стебло  СД,  сЬверно,  ЧеиггЬ 
(паЙ-многобройпигЬ  отъ  всичките), 
Р^-ганцптЬ  и  ПоляцнтЬ,  н,  южно, 
СловЪнцитЬ,  КроатетЛ,  С^ьрбатЬ  и 
Българе!*!!.  НЙп^итЬ  се  пр11см1>- 
Т11П>  на  около  24  иа  стотЬ.  ТЬ 
еж  раепръспжтп  по  империята, 
нъ  пр-ЬоСладаватъ  най-много  въ 
херцогство  Австрия,  Салцбургъ, 
Тпро.1ъ,  Щирия,  Кариятня,  западна 


—  10 


Упгария  н  пр.  М^цжарет^Ь  пдп 
унгарцигЬ  (по-вече  отъ  13  на  сто- 
тЬ)  пасол^1Ш1Тъ  главно  Унп»рпя 
о  Трансилвания).  Лта.тпиццигЬ, 
румхицнтЬ  п  пр.  (около  9^'а  на 
стотЬ),  които  говоршп!  е:шин 
проиалкии  оть  латинския  език-ь, 
жйв-Ьжтъ  пъ1»вптй  въ  южния  Тп- 
ролъ,  Ис1-])ин  и  Дахмация,  и  вто- 
рпх-Ь  въ  Трапонлванпи,  Упга1)ия, 
Буковпна  и  П]).  Осгаижлата  часгь 
(около  3'/«  на  ст<^тЬ)  съсо-он  главно 
отъ  евреи,  цигане  и  арменци. 

Относително  рсл1Ш1ята,  гол-Ьма- 
та  часгь  отъ  населението  нс11ов'кда 
Римо-катол  нчеството. 

А.-У.  вгь  сжщность  състои  1»ГЬ 
ДВ*  държави,  Австрия  {и.*1пгрия\ 
стол.  ВЬна  и  Унгария  (кралгтво), 
стол.  Ецда-Пгща.  Гл.  Гр.  Прага, 
ВЪ  Чехня,  ц  Трисстг^  гол^^мото  при- 
станище иа  Адриатическо  море.  ин- 
дустриална п  земед-Ьлческа  страна. 
Жнт.  Ластриець  п  Унгарйщь:  отъ 
тамъ  и  австрийски,  унгарски  п 
австро-уигпргки, 

Автяяеаня,  грьц.  Бьл1шие  по- 
ради самата  Солестг.  {^мсдщ), 

Автарнати.  Народъ  отъ  трако- 
плприйска  чилядь.  който  наедно 
съ  бревни,  ааоеляваль  Босна  до 
завзиманшо  н   игь  слов-Ьнет-Ь. 

Автеатнчески  пла  автентн- 
ченг,  гргц,  Сжтинскн,  подлпнснъ, 
В'Ьрсц'Ь.0тъту1т  автентичность  — 
сж11Ц1на,  НОЛ1ИНК0СТЦ  в1;рность. 

Автобногрпфня.  гръц.  ((>гъ  а&- 
госг,  са5Гь;в(г*7сл,живо1Ъ  и  графо^ 
ппшж).  Описание  отъ  н-Ькот  своя 
си  жнвотъ.  Отъ  тука  автобиогра- 
фически. 

Автобиографъ,  гръц.  Оня,  кой- 
то самъ  и!!1п:ва  живота  си. 

Автографиа,  грьц,  1)  Пскус- 
(Г1'пато  да  расппзпава  човгЬкъ  авто- 
гра(|>и,  сир.  чнмто  и  да  бил»»  рлко- 
ппгп  и  подппси.  2)  Нектсствшч»  да 
въагроизвойч^1  чив1'.кь  чуждо  нисмо. 


Автограф ячески,  грьц.  Салю- 
рхчснъ,  собствепоржченъ. 

Автогряфъ,  гргц.  Собствено- 
ржчно  ппсмо.  или  съчинение,  ори- 
гиналъ. 

Автокефален!*,  грьц.  (соб.  :ш. 
иа  своя  глава).  Независивгь:  авто^ 
кефална   цръква. 

Автократия,  или  автокра- 
тиаяъ,  гргц,  (Оть  «вгосьсамъ;  кра-- 
то^ъ,  аласть).  Самодържавие,  пълно- 
а1астио.  Оть  Т5'ка  и  автократи- 
'^сс/п*— самодържавенъ,  пъ.1иовла- 
степъ,и  а<1тоя-/>агв—  елмодържецъ. 

Авюяйтнаиъ,  гргц.  (отъ  автоо^ 
самт.;  М(10,  движл^).  Бссъ;яштелно, 
неволно,  машишино  движение : 
самодвижсппе. 

Автохатъ,  гр%7(.  Самодвв;ку1ца 
сскткла.  или  маишна,  която  подра- 
жава движенията  иа  въодушевено 
сжн^естио:  мартирать  като  авт<н 
мат^1  (аа  войници  п  др.  т.). 

Автояолятъ,  грг7^,  Цинковъ 
рубинь. 

Автопоиия,  гргц,  (отъ  автос% 
самъ;  номосг^  :шконъ).  Правото  за 
уи])авлеппе  по  свои  си  закони; 
са)1оуправлепие:  пашата  по^^и^и- 
часка  автономия.  Огь  тука  И  ав* 
тономенъ  илп  автономичесии  —  \Т1- 
ра1^.^яванъ  ио  свои  си  закови,  са- 
мостоятсленъ. 

Автоплвстика,  грьг^.  Цскусство 
дп  се  г^амЪняЕШ  една  изгубена  часгь 
о-п»  гкюто  сь  друга  часгь,  зета 
0Г11  сл;1Щ»то  лице. 

Автопсня,  гръц.  {автось^  самъ; 
опсисъ^  гледъ)  Псл1]^1,ване  болезнено 
състояиие  па  мъргьвъ  човЪкъ 
чрЬзъ  отваряне  трупа  му. 

Авторизвряяг,  лат.  (огь  аук^ 
торк,  творсц!.)-  Уиьлцолоншвамъ. 

Авторятетенъ,  лат.  Който  има 
авторитртъ:  аеторигстенъ  млжг. 

Авторитепь  фр.,  англ.  (отъ  лат. 
аукп/рптись,  атасть).  1)  Нравстве- 
но а.-1иянне,  уб]цителпость,  снла: 


—  11  — 


а^тортттктк  уа  бащата.  2)  Чо- 
нЬкь.  чието  миЬиие  ое  ЕГрнпма  съ 
уважение.  \\л\\  агЬпо.  беспр^кослов- 
1\\к  ш»  ирнчпни,  ч»'  в  св-Ьдущъ 
по  гц^Ф^ТУЬта,  за  който  гоиори:  той 
е  а9ТОритетъ  по  тая  часть;  ученг 
аетгуритстъ ;      единь     авторитеть 

Авторство,  лат,  Оьчиинтелство 

Актор'ь  (отъ  лат,  аукторк  тво- 
р»'1П>).  Сьчинптс.ть,  писяте.ть;  тво- 
ри цъ,  дЬятель. 

Авулсвя  (лат.  авсля^ре,  аву.ч- 
сумь,  нстр^гпим!.).  Въ  хирург,  ох- 
ках вани  удъ  ить  жаво  т^ю  вр"Ь- 
Д1гг*'ле1гь  за  остал  ялото  тЬло. 

Агь.  Петйй  м^соцъ  отъ  цо]1Ков- 
ната  и  однпад»^г»тнй  «пт.  Г[)а;1иа1!- 
ската  пздпна  у  овреитЬ.  Запичвалъ 
съ  иова1ут!ето  на  юлва  пли  ав- 
густъ  (Библ.). 

Агавъ.  Иророкъ  отъ  апостол- 
ояо  вр'Ьме  (Библ.). 


«гастието  на  Полови  илп  въсвр»»- 
пзводптолпи  органи.  Такъвп  с.ж, 
запр.,  пичуркагЬ  гьби.  Отъ  тука 
и  пгамичссни  —  беабриченъ. 

Агарня.  Страиа  въ  <'армап1н. 
Жит.  агарннияк.  ХгщтштЬ  се 
считап>  аа  потомци  на  Агара  и 
Исмапла, 

Агвра.  Аврадмова  робпня  п  Ио- 
маилова  ма^на.  конто  араби  гЬ, 
които  се  нматъ  за  иойнп  потомци, 
много    почитатъ  (Библ). 

Агасизъ.  Швейцарско  сстество- 
нгантат»?л1>.  анТ(»ръ  на  .1*:дни.цптЬ^ 
ОчеркчА  отъ  сравнителната  фи^ 
а-иология  и  пр.;  гмр.  крофнсоръ 
въ  Амершй!  (1807—1873). 

Агатоклъ.  Спракузски  тпра- 
нииъ  {:1'»9  — 2Ь7  ирЬли  Р.  X.).  го- 
л-Ьмъ  н»^прпятсль  па  картаговяиетЬ. 

Агей.  Кдп1гь  итъ  иалпгЬ  про- 
роци (\'1-и  вЬкъ  пр-Ьдп  Р.  X.). 

Аглонератъ,,  лот.  Маса,  съ- 
стояща  ()Т1*  ра:зпн  видове  мине- 
Агягъ.  Краль   на  амаличашл'!'», '  ра-1И  сш^рзанц  помежду  сн  есте<гг- 


побЬхент*  1ггь  Саули,  а  насЪчеиь 
ва  кхсово  по  аапов^дь  на  Саму- 
шда  (Би6,к.). 
Апилактвя,    гргц,    Безмл11чио, 

Агявеяионъ.  К[чи1.  на  М|п;''КИ 

I  пр+оп  Р.  X.),  главатарь  на 

игЬ   прЬдъ    Троя,    прцпеслъ 

па  хьщоря  сн  Пфнгеапн  за 

'  на   предприятието    со, 

ми   завръ1Г1ан1'то   му    отъ 

1та  отъ  Еги^та»  сплчастникъ 

пл  ,и«'на  му  1глит»змн1'ет1>а. 

Агаян,  инд.  Соб.  зн.  шумища 
1гиша.  Птица  съ  к<^1'|*сио1)брамнн 
П''ра,  която  прилича  на  в\)яната 
кокиихкн.  Агамот"Ь  жцв1ихть  ьь 
диво  състояние  въ  гвансйскнгЬ  я 
%1зплскет^  жйоове;  нъ  нам'&рватъ 

г*"    и    Г|Г1ИГ0М*^НИ. 

Ашпяя.  грьц,  К<'збрачпе.  Дума- 
П«'  и  6*) тан,  м  отш 

мп*  I ,  ^.^..  ._  въдрхтъбезъ  у- 


веио. 

Ауг  (ро)(1  а(/'1щ  лат,  Правз!  как- 
вото п])авптъ;  снърти  П1.ото  ш.1>- 
шшиъ. 

Агеавлай.  ('Партанскн  крялъ 
(ЗУ9— 301  прЬдп  Р.  Х.>,  поб^илъ 
персянетЬ  п  билъ  разбить  на  Ма- 
тпнея  отъ  Епампнонда. 

Агентство  нлп  агенция,  лат, 
Заведение,  въ  което  едно  лпце  като 
наггоПиик'ье  натоварено  да  върши 
сшпъ  видъ  дЬ.1а  частни  н.ш  об- 
п;ествеин :  ди^и^оматичес^<о  аггпт- 
ствОщ  параходно  агентство^  тел^ 
графно  агентство, 

Агентура,  лат.  Занятието  та 
длъйшостьта  на  агентъ, 

Аг«11ТЪ,  лат.  (огь  ог^рс  дЬй- 
ствувамъ\  Настойпшгь. 

Аге1ГГЪ-11роно1сагорц  .лат.  А- 
гоппг-1тр'1:д!1лвтм^телг1,  чопЬкь  на- 
това[)еиъ  да  1гьзбу>к,;а  ме;к,гу  едно 
население  исз|Цоволотво  и^ютовъ 


-1^-" 


установена  власть. 

Аресо  (^У).  Франд.  спнсатсль 
(1668-1751). 

Агяоъ.  11мс  ип  1гЬколко  спартан- 
ски царо. 

Лгнтяторъ.  лат.  Под(ггр'Ь!{атсль, 
подсгорникъ;  разми1)ител1.;  чокЬюь 
който  въллува  духовсгЬ  въ  една 
м-Ьстность  съ  1г1)Ль  да  ш  настрои 
за  или  протег  1гЬщо. 

Агитация,  лат.  Работата  на 
агитаторъ. 

Агвтйравъ  (лпт.  агитаре,  въл- 
нувамъ).  Вълиувамъ  духовегЬ  въ 
една  местности  пидсторнамъ  насе- 
ление: раимнрявамъ;  шшбщо  ра- 
боти ус1ирнно  между  народъ  яа 
илн  противъ  и111цо. 

Аглмбвти.  Американска  мюслю- 
манока  дпижлии  (800—909). 

Агдамя.  Е.гна  отътрпгЬ  грации. 
В.   Грации. 

АглосйЯ  {гуьц.  а.  бсзъ;  глоса, 
езикъ).  Бозезичне,  нямане  сзпкъ 
за  гиворене  (мсдиц,). 

Агнадедъ.  Ита.^ианскп  гра,1ъ. 
поб1ш1  на  Франц.  кра.1ь  Луи  XII 
надъ  ВоиоииинцнтЬ  (1509). 

АгоннотйКА,  (гръд.  агон%^  по- 
двигт,).  Сжишто  каквото  е  ятлетнка. 

Аговястнци.  Аскетнческа  секта 
христяпе  въ  Африка,  въ  1\'-и  в-Ькъ. 
ТЬ  ипто  работеля  пито  се  женили, 
жннк/тв  сь  проспя,  и  тръсвли 
смъртьта  са  съ  подвнги  н  млче- 
пнчоства. 

Агония  (гръц.  агониа,  борба). 
Пр-Ьдсмьртни  м^&кц;  влЬзееь  аго- 
ния—Сере  душа. 

Агоридв,  гръц.  Едшгь  видъ  гро- 
зде, което  остава  все  ю1сол(1,  пли 
още  Я1?озр'к10  обикновено  грозде. 

Л1/пиг1г(1^-готъ),фр,Ьъданса: 
на  Л11В0. 

Агра.  Индийски  градъ,  стара 
стол.  на  монп.>лската  имлерия ; 
12Г»,ГЮ0  жнт. 

Агуаяъ  нлц  Нагребъ.  Виж.  ;3а- 


гребъ. 

Аграраи,  лат.  Закони  за  по- 
зрмпото  ст}Ттанство  (с^бственость). 

Агрдренъ,  >'Мт.  Позсмонъ. 

Агресивенъ,  лат.  Настжттте- 
ленъ,  киЙТ(>  се  закача  илн  папа.1а 
безъ  прКяизвикване :  агресивна 
политика,  агресивно  поведенае. 

Агрнвола.  Рнмскн  генералъ, 
довъ1)тплъ  завоеванието  на  Ве- 
лпкобрптапш!  (37 — 93). 

Агрипя.  Римски  генералъ,  зеть 
на  нмператоръ  Августа  (64—12 
пр11ди  Р,  X.). 

Лгрнияиа.  Майката  на  Не- 
]юна,  който  заини'Ьд;иъ  да  нк  у- 
би1жгь  на  59. 

Агрнпяимческо  раждане. 
Р<1ждане,  при  което  отрочето  пзлнза 
изъ  утробата  съ  краката  папрКть. 

Агронохня  (гръц.  агрось,  поле; 
номосг  законъ).  Наука  за  земе- 
делието. 

Агрояояъ;  гръц.  Ученъ  по  зе- 

МСД^1И(?Т0. 

Агура  (Пълковникъ  Г.)  Бълга1ь 
ски  воепенъ  закововЬдецъ  и  ио!»- 
пе1гъ  синсател1ь  ашорь  на  Боен- 
но-угиаено  право^  Сравнителна 
студ^кя  по  военната  дисцтихина, 
И  пр.  А.  е  бесарабски  бъ;1га1>пиъ. 

Адажяо,  итал.  Въ  муа,  протег- 
нато, тпхо  п^ние  или  свирене 
на  агузнкаленъ  инструментъ. 

Адавантинъ,  гргц.  Непрозра- 
ченъ  драгоц1^неиъ  камень.  изв4- 
стеиъ  нодъ  името  елмазенъ  ишагь. 

Адаиьнгь.  г^^ьц.  Д])агоц^яопъ 
камет^  пйй-твърднй  оть  всиЧкнтЬ 
мниера.1Н.  Въ  прЬнос.  см.  чов^къ 
съ  твърда  воля. 

Адамитн.  Една  храстянока  секга 
въ  11-ц  вЬкъ,  конти  се  въздърашла 
отъ  вс*ко  чувственно  удоволотвие, 
за  спомР1гь  на  невинното  състоя- 
ние  на  чонЬц1гтЬ  прЬди  гр-Ьхопа- 
деннето.— Съ  товя  име  се  наричала 
ц  една  оош'а  фанатии^  въ  Чехяа 


I 


V  М'фавт1  въ  ХУ-и  п  Х\1-п  в., 
ХОНТ!»  мропонФавала,  мсжд}*  Д]*у1Х1, 
Общноспьта  на  жениН.  Иротивъ 
ве1К  ратлБали  и  гусититЬ  и  ка- 
тпаициг!;.  Дори  по  1849,  кс1гато 
Азсгркя  обяви  ролишозна  сво- 
ООкЗД  за  вгнчкитЬ  си  п^^лданници, 
1^в  членове  отъ  тая  секта  с« 
оояиихх  и  пом&чтх  да  придобв- 
аатъ  про:{елпти. 

п  •  пнсъ  (Джонъ).  Вторий  прЬд- 

ль  па  (>ь(.'дипе1П1г(.  Държави 

:-рика^  1739— 1826).  Синъмл- 

Кинси   е  в\\лъ  6-н  прЬд- 

17(37—1848) 

Ад&А'1».  Име  на  първц{1  м&;къ 

Адаяъ  (Лдолфь).  Фракц.  ком- 
ВОвЯТОръ,  авггоръ  на  Колиба^  Да 
йЬх%  царь  и  др.  (1803—1856). 

Лдайъ  (Албсртъ)  Герм.  бад^а- 
лснъ  живописс'1гь  (1786— 1862). 

Адаяъ  (Г-ИиЧ  Жуолмета  Лам- 
щл).  Франя-  съврЪмеина  дитера- 
торва,  род.  на  1836. 

АдАйъ  (Франц%)  Герм.  баталенъ 
жямлгасецъ,  род.  на  1818. 

АдАНСонъ.  Франц,  ботаникь 
(1727—1806). 

А^  агЬИпшп,  лат.  Произволно, 
пп  ваднтя  сп. 

Адар-ь.  Двапа^гесетяй  агЬсессь  на 
Р1фейскпта  дерковиа  содина,  и  6-п 
ва  граждаискага  (Библ,). 

М  ав1га^  лат.  До  зв-ЬздигЬ; 
ДО  въавкшоио  сълтувнае, 

Лх1а(о  иля  А.  (1а1о^  лат.  Въ 
наята,  ариопрЩ-лепи*»  срока 
лихлх  отк  настоящата  дата. 

Л((  га1оггш  (лат.  по  стоиность). 

"  1рича  «птиото  дащие  не 

га  на  стоката,  а  по  стой- 


Тт 


^1а    Ьппа,   лат.    1Ьмотъ 
.  це  огь  ридителе. 
лтствуваиъ,  лат.  1)  У- 
ч.  зв1Шието  на  адво1И1Тъ, 
Ц  Шгр^вамъ. 


АдвокатурЯ)  лат.  Дплтостьта 
И.1П  аапигиою  на  адвокатъ. 

Адвоши^ь  (лат.  адьокарСу  вв- 
камъ  на  иомощь).  ЧовЬ1гь  чието 
ивание  е  да  ^^ащинщва  други  цр1!дъ 
сждъ. 

Л^^  {^изШп/,  лат.  По  вкуса  си. 

Адн^^^въ  (Лос).  Знамеппгь 
англ.  тгасате.тьи  публицистъ  (1672 
—1719). 

.1*/  г<>'^т)1ип1^лат.  До  краЙиость. 

Аделаадъ.  Градъ  пь  южна  Ав- 
стралия (на  англичапетЬ),  133.000 
жит. 

Аднлско  првиорин.  Африкан- 
ска страна,  па  с^Ьверо-исяхнгь, 
200,000  жит. 

Адеинлгня,  гргц.  (огъ  адснг, 
:кл^а;  ги<госъ,  бплка).  Болка  въ 
жх^-зитЬ. 

Аденятноъ,  грьц.  Въсналеннс 
на  жл'1с^ит1>. 

Адепография,  гргц.  Опнсание 
иа  ж.т!>:ттГ.. 

Адеиологмя,  грьц.  Учение  за 
йитЬзптЬ. 

Аденотоава,  гргц.  Раснчапв 
на  жл-ЬзптЬ. 

Адеоъ.  Градъ  въ  Арабия;  ан- 
глийско пристанище  на  а^хенския 
залпв-ь,   40,000  ашт.  Ка<11е  мока. 

А  дсо  Н  гг*)(\  лат.  Огь  Бога 
н  царя. 

А(1  пт(1гт  (подразбираемо  угл- 
(1нт)^  лат.  До  с&имгт  степень. 

А  (11*\  лат.  Огь  тоя  день  на- 
татькъ. 

Адептъ  лат.  адептусь,  приетъ) 
Чив11Ь"ъ  посветенъ  въ  таЙпитЬ  на 
н-Ькое  дружество,  наука,  или  искуо 
сгво:  пскусепъ,  ошггенъ.  в11щъ. 

АдерОадъ.  1)  Картагснски  ге- 
поралъ,  поб-Ьдпдъ  рим.15П1етЬ  на 
249  пр-Ьдп  Р.  X.  2)  Нушинйскя 
царь,  убитъ  огъ  Югурта,  въ  112 

1Ц14ДИ    Р.    X, 

Адаагнооткчесвя,  грьц.  Коио- 
знаваоиъ,     пораснознаваеагь     ("за 


болссть), 

Адвагь  пля  Ечь.  РЬкл  В7>  (^>- 
вериа  Италия,  влпва  со  1гь  Лдрп- 
атическо  море. 

Лг1  тНаг^  лат.  По  плчнна  ни. 

А(1  пгичйш.  В.   1п(гпт. 

Адипоцерв,  лат.  Масловосък-ь, 
вещо^^^во,  ксето  со  оО})азува  при 
рааишието  па  мрътво  гЬло. 

Л(Ги'н^  1а  г()Инуе\н(1'ни,  1п  Ьоп- 
Щие.  Фрацд.  поговорка:  с<5о1х»мъ, 
колесницо;  сбогомъ,  продавиидо, 
т.  е.  всичко  пропалий. 

ли  Сп1п1*^а^-  (/т'ос'са^^  лат.  На 
гръдкиН  ка^юпдн;  С1ф.  никога, 
защото   гръциг!;  1г1ш{ин  календц. 

А<1  ИЬИиш,  лат.  По  ватя,  ирсн 
ИЗВ0ЛН1Ц  както  е  ^толно. 

А^^  ИНегаш,  лат.  Буквално, 
до<'ловно,  дума  по  .аума. 

Адавтъ.  Въ  баснос.  тесалойски 
царь.  комлто  Лполонъ.  нспхдонъ 
^уги  Олимиъ.  и;игь.1Ъ  с-годат». 

Аднн11нстрятвкенъ,.шг.  Упра- 
витолецъ,  който  се  отнася  до  упра- 
вление. 

Адиинистратявно  пли  по  »д- 
нииистратииепъ  редъ.  По  рас- 
породба  па  1Т]1П1ттолстш)то  пеяа- 
виеимо  огъ  САа**оиага  власть  или 
покнмо  неш. 

Адншвстраторъ.  шт.  Д^ю- 
водптель  на  обществени  и.ти  чао 
нп  работп:  рлсправмикг. 

Аднмннпр&цяа  {лат.  админи- 
етрарг^  ра<^1[равнмъ).  Рапфава ; 
—  1)  правнтолстоопото  ^праиление 
шт  ишьлнителнач-а  иласгъ:  адми- 
нистрация на(ирж<мата; — клонъ 
011»  оСицестаепа  служба:  админи* 
страция  на  пощт^Ь;  или  частно 
д1поШ1Дйтелството :  администра- 
цията на  вгЬстншсг  3.  2)  М*Ьстото, 
д1;то  СО  занимава  адмикистраторъ. 

Адявр1ьл'Ь  (отъ  араб.  ампр^ 
нача.1иикь).  Вьрховеиъ  началишгь 

на    ПОМи|№КП    В0(Ш1ГИ   сяли. 

Аам«Р«Цая,  лат.  Удввдяваде 


(нЬкому  или  па  нЬщо). 

Адяирврймг,  лат.  Дин1ак  се, 
удиллипамъ  се  па  п-Ького  или  ва 
и^що :  цЬлг  сектъ  адмщтрашг 
нашата  храбрость;  азъ  адмири- 
рсииь  Вайр.\^на, 

А(1  то(1нпк  лат.  По  начина  на. 

А(1  Ш1ни*'пш,  лат.  За  отвра- 
щение. 

Адолфъ  Нясаускв.  Гермаискн 
императоръ  (1202—1298). 

Адолфъ  Фрвдрвхъ.  Л1ведекя 
краль  (1751  —  1771). 

Адолфъ.  Хердогъ  на  Люксем- 
бургт!.  в1адГ.е  отъ  1890. 

Адонвческв  ствхъ,  т^  адо- 
нисг.  Стпхъ.  който  състои  отъ  дак- 
тплъ  н  спопдей,  нлп  трокей. 

Адонвседевъ.  Хаиаанскп  краль 
побЬденъ  огь  Иисуса  Наввна 
(Вибл.)- 

Адоивсь.  У  старнт^  г|гьди: 
млпд'г.,  нр"Ькрас^'Пъ  лоипгь  .гк/т- 
М1м(ь  иа  Гн»гиня  Венс]»;».  Сст  <гь 
т<)Ба  ПМС  наричатъ  всккой  мла^ь 
хубаврцъ. 

Адоатване  1'лат.  адоптаре,  у- 
сиповявамъ).  Е])етици  въ  Л'Ш-и 
вЬкъ.  конто  вгЬрпали.  че  Нисусъ 
Хрнстосъ  не  билъ  синъ  Божий,  а 
само  усиновенъ  отъ  Бога. 

Ае^  рпО'г.<(,  лат,  Соб.  зд.  тм^ 
блщигЬ.  Уп()Т1УЬ6ввя  08  въ  тая 
<()р;ичя :  отива  ай  рШгея^  сар.  умиря. 

Адрвлмтъ.  Кдцнъ  крайморски 
градъвъМвзпя.  Мада-ааия,  ср*.'ищ 
о-въ  Лесбосъ  (Митилинъ^  (Библ.), 

Адрйхъ.  Огранн  в-ь  Сирая,  коатю 
се  мисли  да  е  била  около  Дамаскь. 
(Библ.). 

Ай  п'Ш,  лат.  (соб.  зн.  кьмъ  нЬ~ 
щото).  Точно   в  ясно:   отговарн 

Адресираяъ.  .Т»/'.  I)  Опначавамъ 
на  писмо  пли  пратка  името.  п]»'Ь.> 
името  или  III^Ькора  и  м-ктгото  иа 
лицето,  на  което  се  ис1фи1ца;  лд- 
р€сирах1  писмото  си  до  Б,  2)  Ог- 


еъ  шх1ба  къмъ  другиго:  адреси 
р\*хг  Б.  до  Иаа, 

Адресирмиъ  ее,  фр.  Отиасямъ 
се  !•!  н|.кого  оисиотю  пли  устно 
Ш/  111;К1>н  работа  съ  молба  илп  :1а 
Шрпшга:  ад]>егираи  се  до  Б. 

кхр^сги,  фр,  Ошаченис  името» 
пр^ора  и  м1к.ту/КЦгелпвото  на 
н1коп.»:  а&р€сгть  ми  е  Иванъ  Ка^ 

Гшнольу  Витиу/каулица^Л^  1000^ 
Ли!  гг'/*гпи1ии1,  лат.  Зи  пб-на- 
пгьшио  11;пчв1111е. 
Ддряян1>.    Римгки  пмлсриторъ, 
р«^  В"ь  76  ш»  Р.  X.,  дар.  ОП.  117 
Ю  138. 
А1Г'М»п1..  Име  на  «>  пппп;  лпкой 
1.  .1-лгь  не  е  за01\.т1'.житолг'П'ь. 
Адриатическо  воре.  ГоЛ'Ьмъза- 
млвъ  *лъ  Ср1:..тлз1'М11о  море  меасду 
Нпиая.    Австрия,    Чериа-гора  и 
Е|фо11^Йска  Тур1иш. 

Л  1//'г/?/г  (а-др»"1тъ),^/г.  Въдан- 
са:  пя  д1м-но. 

Адевм  КАкепь.  Изкънродио 
с|.ию  н  ядко  вето^угво,  дзв^стно 
ВЬ  хшсияга  подь  амото  ааотно- 
пело  сребро  и  мгнсху  народа  съ 
:  11МР  дже^^дем^^  ташг, 

■  '1чиш,  иат.  До  в-ьрха,  до 

мгоката  точка. 

;  1ув.  Столица  па  Тнгреиското 

.  84»  т.  АСцгннпн.  8,000  ишт., 

Еддьио  ср1»дото'П11}  на  търговията 

Игж.тт  плГ]т11шноотЕ.'га  на  Тп1'р(?  и 

г  ито.  —  Бл1;скава  побЬ^ха 

На  ^киманпгг!!  надъ  нт^ицянцнгЬ 

въ  1890. 

Адуяияъ.  Градъ  П|>н  пр1чГЬли- 
Л  па  11ецна.мп1га  п  11уд;1,  олн;*у 
щт  Нерилонъ  (Библ,). 

*.'*  ш**^цгш   лат,   (до  нокътя). 
:,мъ  добр*. 

/м.  лат.  До  единь.  сир, 
до  иии-Ьлниа. 
Лг^  ч^симу  лат.  Сп(]р('дъ  обичая. 
А.1   |".**>м,  лат.  До  края. 


рочно  затова,  специално. 

А9{  Ьтшпет,  лат.  До  чов-Ька, 
сир.  до  пгговптЬ  интереси  п  страсти. 

лиЬнпг  »и}1  ]и(11гс  Па  е^1,  Хора- 
дпево  пнра:кепие :  далото  е  още  въ 
рд;ката  на  схдинта,  С1^).  въпросъть 
е  ОИ40  висящъ. 

ли  /шиогч!^',  л<АТ.  Почетно. 

Адг,  гулц.  1)  У  христянетЬ 
мЪсто  ни  В11ЧН0  мхчение  (нъкълъ). 
2)  У  стпрптЬ  Г]>ъци  м-Ьсто.  ^Ьта 
се  п^^-Ьсе л  В!^  а  ду  шитЬ  сигЬдъ 
смъртьта. 

А  Лтх  та'ш8^  фр.  Въ  мув.  н 
съ  дв-Ьт!*.  ржц*. 

Адютантъ  (оть  лат.  адиутаре^ 
помагамъ).  С>)1'пцеръ  отреде1гъ  да 
I  върти  иоржкн  на  гепсралъп  лр.т. 
:  Аеродинамика  I  гръц.  агрь,  въз- 
|духъ;  (>инамисг,  спда).  Часть  отъ 
физиката,  която  учи  на  движенията 
I  п  иялЬганията  на  въадухообра- 
'  знитЬ  гЬла. 

Аеролитъ,г^«^.  Въ:дуте1П>  ка- 
менц  мнпсрзина  магл  иадняла 
отъ  атмос1[и'рата. 

Аероиантвка.  «7^1^.  Възлухо- 
1иакан»'. 

Аеронантъ,  грщ.  Вьзд^-хонла- 
вагел!.. 

АеростатикА  (1-рьц.  аирь,  въз- 
духъ;  стао,  държх  со).  Въ  физ, 
ученпе  за  рлвнои^сието  на  въвяу- 
хообралнигЬ  т-Ьло- 

Аеростагь,  з/лц.  Впж,  Бал^ть, 

Аг}ггиит  га/с,  лат»  Сбогохъ 
за  ш;сгда. 

Аеций.  Римски  гснералъ,  по- 
бЬдитооь  на  Атила,  при  Шало1гь 
^Франция},  на  451. 

А1/.  Химнчоскпй  зиа1Л1  ла  среб- 
рото {(1пгп11иш). 

Ажио,  лат.  Връхипната,  която 
се  1иапи1  при  размЬнението  ]та 
единь  н11Д'ь  М1>Н1''1'а  иа  другц  или 
на  К1ШЖНИ  ц1;1шистп. 

Аасиотаяг)  фр.  Тт»рг5-ванр  съ 


—  16  — 


тТовишеишюто  и  понижеиирто  яа 
акцш!  и  обпичггвени  фондове. 

Аяймсь.Фратх.  философ'Ь.(17б6 
—  1845). 

Авярмя.  иудипъ  царь,  вдри- 
паемъ  а  Озия  (810—742  пр^ди 
Р.  X.). 

Азвртаа  игро  {Нпвап!^  случай) 
ЕомароБграие;  пгра,  въ  която  пе- 
чалонето  зависи  огь  слепия  случай 
или.  както  другояче  го  парнчатъ, 
чспьта,  1цастнето,  касметй- 

АзЛестг,  ^гц.  Плапииски  ленъ, 
който  има  свойството  да  не  гори. 

Азболмвъ,  г^)гц.  Желтата  със- 
тавни чнпь  на  саждпгЬ. 

Ая«>лво  (Марки:зъ  Масчмо  Т.  Д.) 
Очличенъ  нталиипглсн  1шсатель  въ 
Иолза  на  обедииспиети  па  Италия 
(1798—18664 

Аяикв.  Градъ  въ  земята  яа  Иу- 
дииото  племе  {Библ,), 

Авио,  старий  Лкпиумъ.  пос.ъ  въ 
п-арагрьщш,  на  Адриатическо  мо- 
ре, близу  до  който  Октавий  о- 
държа.ть  надъ  Алтовий  и  Клеопа- 
тра  гол-Ьма  морска  поб*Ьда  (31 
лрЬди  Р.  X.) 

Азия,  грьс^,.  Н11й-гол'Ьмата  оти 
петьтЬ  части  на  свЬти  (блнзу  петь 
пжтн  по-голЪма  огь  Европа):  проьт. 
45  милиона  чет.  кпл.  и  нассл.  около 
800  НИЛ.  жит.  Макаръ  тоя  1'рама- 
денъ  материьт.  и  да  с^ъдържа  по- 
вече отъ  половина  огь  цкюто  на- 
селение на  земното  кл!кб0у  числото 
на  неговигЬ  жителе  е  толкова  малко 
еравн1ггс.1по  сгь  неговата  погфъх- 
яость,  п;ото  може  се  ре,  ме  Европа 
е  три  пати  п(>-гжрто  населена. 
А.  е  отъ  три  ст1)анн  обиколена  съ 
овеанъ;  яъ,  откъмъ  заиадъ,  е  ска- 
пена  отчасти  съ  Африка  и  Европа. 
Нл  югь  н  истокъ,  А.  пр^дстааиша 
едно  разнообразие  отъ  морета  п  :*а- 
.  диви,  които  йдаватъ  пр1;пму|це(.тва 
за  плаване  и  търговия  много  п6- 
горни  оть  ония   на  Афрпва,  нъ 


пб-долни  огь  притежаемигЛ  огь 
Европа  и  Америка.  Споредъ  бао- 
нословпето,  една  дъщеря  на  Океана 
и  Темпда,  слшржга  Напетова,  и 
майка  на  Промется,  Атласа  п  пр., 
дяла  името  си  на  тая  часггь  огь 
снгЬта.  А.  се  счхгга  изобщо  вгЬсто- 
рождението  на  чонЬшкия  рпдъ  и 
.люлката  на  цивилизацията. 

Ааял  (Мала),  сега  Апптолия 
/'Анадолъ).  Пмето  което  старнтЬ 
давали  на  .западната  часть  па  Азия, 
на  югь  огь  Черно  море.  Тамъ,  въ 
Ионвя.  е  била  люлката  на  гръц- 
ката 1швплпзащ1я,  и  тамъ  еж  били 
странптЬ  Фрпгия,  Лпкия.  Карин, 
Иафлагоиия,  Витиния,  Лпдия,  Пам- 
филия,  Киликпя,  Пиатни,  1{а11а- 
докия  и  пр.  съТроя,  Ефссъ,  Смиужа 
н  шюго  други  прочути  градове. 
Тамъ,  отъ  те^гаата  ера  на  Семи- 
рамнда  (около  2,000  год.  пр^ди 
Р.  X.),  довр'Ьметона  Осмапа  (около 
1300  год.  по  Р.  X.),  най-велнкитЬ 
завоевателе  на  глгЬга  ех  се  бо- 
рили за  първенство;  и  тамъ  ех  ста- 
нжли  войнитЬ  на  мпдппетЬ  и  пер- 
сян(»г6  еъ  скититЬ;  на  гръцнтЬ 
съ  перслпетЬ;  на  римлннетЬ  съ 
5Гнт])ндатовцитЬ  и  нартянет-Ь;  на 
арабитЬ,  с*\гтжукит1>,  мо!гголит*, 
и  ооманцитЬ  съ  слабата  византий- 
ска империя.  Тамъ  Алексапдръ  Ве- 
лики  и  рпмляиетЬ  едно  но  друго 
се  борили  за  господството  надъ 
проснЬтения  св-Ьтъ.  Нъ,  въпр'Ькн 
всичкитЬ  тия  войни,  страната  аакъ 
случвала  да  се  радва  на  нзнЪстно 
благоденствие,  док-тЬ  не  паднжла 
въ  ржцЬгЬ  патлрцитЬ,  подъ  чийто 
военеиъ  деспотизмъ  старата  и  ци- 
вялизадия  погпн&.1а. 

Азиятецъ.  Жит.  на  Азия. 

Азиятски.  11])ниаддежаи1ъ  на 
Азия. 

Ааобеозоидъ  и  Азобеизоилъ. 
ДнЬ  органически  съединения,  които 
се  об[)азува'гь  отъ  дИствисто  на 


—  17  — 


Шиваака  В1,рху  суровото  горчиво 
мндалио  маеш. 

Амвсжо  море.  З^итлнъ  на  сЬворъ 
оггь  Ч1'|М1м  море. 

А:?0|>ск|  о-вя.  Купъ  острови  1гъ 
Д  ски    ок1'анъ,    на    цЪв.- 

::.— ,^-.  '.ъ  Африка  (па  По1>т)та- 
шя),  250,000  жит.  Протока-ти,  лн- 
юан,  хз'бави  вина. 

Мотт*  ?р»1<.  Просто  т^ло,  въз- 
:'  10,     Г>е;л>    шаръ,     безъ 

!!!:  _  .  _  !'зъ  длхъ.  Обра:.(ува  око- 
ло чггаригЬ  пети  отъ  въядуха.  пъ 
оию  въ  него  животннтЬ  ие  могжтъ 
да  ашв-Ьхжть.  Отъ  тукь  и  11)'ьцк(Уго 
иу  але,  ко^^о  значи  неживотъ, 

Азотъ.  Фпли<тпмски  г^шдъ  (сега 
«ло  Авдудь),  койт(1  прпнах1е.ка.ть 
ва  Пу  дся  въ  X  ри<.1Тово  вр  Ьме  С/>н<1«^. 

Азт^ЕЯ.  11ч(.'  на  господетвуштето 
Юеле  В1»  Мгкснко  до  завоепяниото 
ватая  страна  итъ  пспанциН,  шш» 
ючалството  на  Ко]>трза,  иа  1519. 
шпшп^  на  А.  и  пр-Ьд- 
"Ь  пмъ  виж.  Толтски. 

19]ГР»9Ъ  (лат.  огь  араб.  аз/иц 
оть).  Мпнср}иъ  съ  и^^Посно-синъ 
ши|»ъ.  сгьклснъ  блесъкъ  и  нгра- 
веиъ  пзломъ.  Химически  о  (П>ста- 
м^нъ  огь  м1иенъ  окисгь,  вжгле- 
ис»1ота  п  вода.  Н^шира  се  и  у  насъ 
гь  гхитгЬ  м1;ста,  дЪто  №  намира 
ьтъ,  и  има  СХ1Ц0Т0  упо- 
■1 :-  като  него. 

ЛлЛ*г~^т  €(  1а  с1с1  V  ш(1(*гп.  Франц. 
п  -  — т:  Помогин  си,  та  н  Богь 
л.:  ;оП1е. 

АДм^аовскв  (И.  К),  Съпр1;ме- 
вггп.  аг.мпиеки  живопис^цъ  въ  Ру- 
'  I  I  нарнчать  «яесторътъ  на 

I'  11Вопиство>;  род.  на  1817. ' 

1  11,.  Гра.гь  пъ  Мала  Л:зпя^ 

к'  '  мнр11;ц  ошио  ;^5,000 

л  ^       ,  м-;!  му  втора  по  иаж- 

»(кть  сл-Ьдт.  Омлрнопската. 

^^.••:?1ГЬ.  ЛЛТ.  Дърво  сродно  СЪ 

1'а.    Родн»яо   м)"   М11СТ0 
ищ^ш  II  ;1попда.  Сега  оо  развъжда 


като  дърво  за  }^^>апIРпие. 

Айнтвбъ.  Градъ  въ  Сирия, 
20,000  ашт.;турцв,  гръпн,  арменци. 

Айсбвргъ^герм.  (соЛ,  лп..'идепа 
пламгша).  Грамадна  ледена  масд 
плавага^иш  по  лед*)внтпт!1  морета. 
Кдна  такъва  леднпа  се  простира 
нЪкатко  километра  падтьагь  и  до 
60  метра  надъ  морската  повърхнина. 

Айръ.  Лпгл.  нжтешественнпкь 
по  Ав(ГП)алип;  отк11ИТель  на  едно 
енеро  около  195  чет.  кил.  (1840  г), 
което  носи  неговото  име,  и  пр, 

Айтосг.  Градъ,  окол.  ц.,  Б>-р- 
газскнй  окр.,  3937  жит. 

Айтупский  договоръ  между 
Русия  и  Кптай,  склгоченъ  иа  16 
май  1858  въсело  Айхунъ:  по  тоя 
договоръ  л11вий  бр11гь  на  Амуръ, 
като  се  почне  огь  р.  Арп-пн,  минл 
въ  владЬине  иа  Русия. 

Акядеяикъ.  Членъ  на  академии 
(учено  д])ужество  съ  това  име). 

Акаденястъ.  Въсннтжгашгь  на 
академия. 

Авадеиичесви.  1)  КойТ'^  ]фа- 
пя.хлсжп  11;1,  1ии  00  отипсн  ди,  ака- 
демия. 2)  Теоретичеиъ.  общъ,  кой- 
т»1  п-1>ма  пр1;дъ  видъ  ьгЬе(Ш  опргЬ- 
Д'Ьлена  1гКль:  акадсмюиижо  р(1аи^ 
скване  на  ньи^нн^а. 

Акадвянчиска.  1)  По  на<шна 
по  ко111ч>  но^тглия  ак:иомия.  2)  Тео- 
ретично, бе^ъ  да  се  гони  ирактп- 
ческа  ц&зь:  рат^снватг  въпроса 
академически. 

Акадеиия,  грьц.  Фплосо<|)ско  у- 
чилпте  основано  огъШатона  край 
Лтина  въ  м-Ьстото  на  Атннский 
гражданинъ  Акадома.  Сега  акаде- 
мия парпчатъ  впсню  учебно  :«1ве- 
дение,  д-Ьто  се  пр'1ии1дава  исклю- 
чигслно  едпнъ  Н])1ам11гъ:  военна 
акадсния,  духовна  академия^  и 
пр.  Сжто  ашиемпя  паричагъ  ,х11у- 
жество  научени  пли  а1>тисггн;  запр., 
френската  академия  съотои  юТЪ 
40  пзбории  члена,  дава  награди 

у. 


—  18  — 


за  успЬхи  въ  словсспостьта,  и  об- 
наридва  Ака1\'мичссхии  р'Ьчнькъ^ 
задължптеленъ  :1а  всЬкп  фраииуу- 
скн  инсатель.  Пидобни  академии 
за  ра:шитис  па  наукигЬ  п  искус^ 
сггвата  сящосгвуватъвъраанп  стра- 
ни: Академия  ха  наукитЬ^  Ака- 
демия на  изящиитЬ  гсскуствОу 
А}9ад€мия  на  музиката  ц  пр. 

А  саФ^р'  га  сЬг  (горро  аНо  ва1е. 
Птал.  пошворка:  който  се  катери 
твърд11  високо,  отпий  .^1  кадис. 

Аваднд  влц  Нова  Шотландия. 

Г1»Л11МЪ     П0ЛутП*р1)НЬ     1ГЬ    (Г11Н1'РН11 

Америка,  между  Сеиъ-Лавреитски 
залдвъ  и  Атлантически  океанъ, 
200,000  ;кит.,  гл.  гр.  Халифаксч 
(на  АНГ.1ДЯ). 

Аказку.  Св^тло  червено  дърво, 
което  расте  въ  Южна  Америка. 

Акалефн,  грьц.  1Сдцнъ  ра;1редъ 
жив(янн  които  яг)лягь  като  когфи- 
ва'ш  нри  сънрикосновенис  сътЬхъ. 

АкамисвЯу  гръц.  Срастиаиие  на 
ставъ,  поради  което  не  може  вече 
да  СО  пр^гква  {медиц.). 

Акантоболъ,  грьц.  Щипци  :^а 
вадене  вънкашни  п1ица  аадн&.1Д 
въ  рани  (медиц,), 

А  сирИс  ш1  са1с1^и  лат,  Огь 
главата  до  краката. 

Акарндн,  гргц,  Единъ  видъ 
черве. 

Аватнстъ,  грщ.  (огь  а,  не ;  ка- 
тиме^  ст1-.,тд2ь).  Церковно  п'11нне  въ 
вр^Ьме  на  което  не  е  позволено 
дасе  с^и.— Акатисъ  Богородиченъ, 
ангелското  благовЬпмпи'.^  на  св. 
Богородица  за  зачатието  й. — Ака- 
тисгь  Иисусовъ,  мо.11[тва  за  гра- 
хове Иисусу  Христу,  бе:5Ъ  коят)  ие 
се  извършва  богосV1ужение. 

А  (р1(1(п;  1ип1п^,  фр.  Съ  четири 
рац-Ь,  сир.  отъ  двама  свирено. 

Аваулнчесвв,  (гръд.  а,  бе:л>; 
каулосг,  стебло).  Низваниото,  което 
давагь  на  ония  растения,  на  които 
диетата  я  цдЬгьгь  като  чо  изли- 


затъ  иепоср-Ьдствсппо  отъ  кореня, 

Акяцая,  лат,  Сплккяъ,  едно 
дърво  донесено  огь  Америка;  цв1к- 
товегЬ  му  бивагь  б'к1Н  и  желти; 
бЬлата  акация  има  приятна  ме- 
ризма,  а  жслтата  не  мершне. 

Акваварнвъ,  лаг.  (соб.  за.  .мо/»- 
ска  вода),  Драгоц1;неиъ  камень, 
който  по  тара  прилича  на  мор- 
ската Вода. 

Лвварелъ,  фр^  (кор.  лат.  аква, 
вода).  Жииоиишво  върху  книга  съ 
водни  бои. 

Акварий  или  акварвулъ,  лат. 
ВодовмЬсгнлии^е,  д1;то  се  сгьхраии- 
вагь  водни   животни  и  растения. 

Авватнпта  (лат.  аква^  вода ; 
тинтсре,  ваисвамъ).  Способъ  ва 
гранирш4е  съ  кезапъ  върху  сто- 
мана и  медь,  по  кой*1Ч)  отпечата- 
нитЬ  рисунки  МЦ01Ч)  прнличатъ 
на  изработени  съ  кистца. 

Авведувъ,  лат.  Ьодоироводъ 
нрйть  церавнн  м'кгга. 

Агртс  ро(опЬт^  лат.  Оп>  в*^ 
доннйци.  (Говори  се  за  несв1зстно 
извършена  работа,  по  загатка  иа 
единъ  Хорацневъ  стихъ,  който  1{азва, 
че  водоннЙцитЬ  не  слагать  трайни 
стихове. 

Акввпарв,  лат.  Животни  конто 
ранцатъ  въ  вода. 

Авенпнсъ.  Германски  калугоръ, 
комуто  ириписнагь  аи-шрството  на 
11о1уражавапието  Иисуса  Христа 
(ХУ-и  в-Ькь). 

Акербладъ*  (Ж.  Доу).  Славенъ 
шведски  фнлологь  и  старинарь,  ос- 
таввлъ  драгоценни  съчинения  за 
пзучването  иа  стар^ггЬ  паметници, 
между  другитЬ  едно  писмо  върху 
Е^пстский  надпись  вг  Розета, 
друго  ньрху  единъ  Фишиииаки 
над71исг  намЬренг  вь  Атина  и  (*дни 
бЬлЬжка  върху  два  надписа  ся 
руничеаси  букви  намерени  еь  Вс 
неция  (1700—1819)  въ  Гимъ. 

Акерваяъ.  (Г-жа),  Фраиц.  зиа- 


-   19  - 


шенпта  поотка  съ  матерпалпсти- 
11'скп  пд»||  ^1313— 1890). 

жкефигш,  грщ.  Ьолглави.  ТьЙ 
«вртлп»  1)  и:и/ицо  псички  бсз- 
галпа  урпд1! ;  2)  въ  аоол.  единъ 
ра:«р»*Л1.  мок(1гКтео1Н11  животни,  като 

«11ДНТ1к.    |.Т]»ПД»ТЬ,   п    пр. 

Авмаяовлепевя,  гръц,  Недоста- 
гь1гь  1та  пр1;пното,  когато  синий 
апръ    се    ввяца   като    червеиъ. 

Ажялезвя,  грщ.  Неподвнжтхтгь 
яа  тЬлесетгь  удъ  (медиц.). 

Акятярант»,^/?//.  Вът1.рп)пппта: 
ВзД1*т^'"»гглмъ. 

Акеряавъ.  Руосш!  гт)адъ  въ  Бе- 
Арабпя.  па  Черно  море,  1гр11  устие- 
то па  Диостръ,  45,000  жит.— До- 
грворъгь  (дотияителеш.  на  Бу- 
1ур*»щскяй,  1812)  сключеяъ  туш. 
8а  1«2<ь  между  Русш!  я  Турцпя, 
ог  I  [»   за  руспгЬ  свободното 

к-||  И1»1Г»'    по    ЧорН(1     море, 

врЬимбнрането  па  аташкитЬ  и 
КллдавРШггЬ  господари  по  пстп- 
чаяието  на  срока  иа  управлението 
пгь,  вгь.чвръш:1пето  правдпнпI^^ 
вяСьрбня,  въкоятотурскнтЬвойскп 
трЪбвадо  да  тьржжтъ  само  кр-Ьпо- 
егатЪ.  АзиятскитЬ  граяяцп  трЪб- 
&ало  да  сн  остаяхтъ  както  бшн 
тоглва:  руспт!!  сл1зДовптелпо  да 
задт>ржатътурскигЬкр"Ьпо1?гн  които 
бия  злаладйш.  Непсптхлненлето 
и  тоя  договоръ  оть  страна  на 
Портата  причинило  войната  на 
* '^^,  панти  се  е1гьртпла  съ  Одрил- 
1  икргь. 

I        Ажорднрвнъ,  фр.  Кагласивамъ 

^К   Лкордъ,  фр.  Въ  муз.  съзвучие, 
^1г      :     не;  иагласено  състояние. 

гпт  П"/.  Лат.  поговорка:  никой 
й**  0  обязаггь  да  обвинява  себеси, 
«зфгь  1П|1здъ  Бога. 

Ап  или  Сеиъ  Жявъ  д'  Авръ. 
Опрягга    Птолемапла,     укрЬпепъ 


градъ  въ  Сприя,  20,000  жит.;  пр^ 
зеть  на  1191  отъ  кръстоносцитЬ; 
обсаждаш»  огьБоиаиарта  на  1799; 
Т)^ско  м-Ьс*1о;тточение  на  българ- 
ски   11чЛИТИМ1М'КП    Пр'Ь<!ТЖПННЦ11. 

Акланацвя,  фр.  отъ  ^аг.  Ра- 
досте1ГЪ  викъ:  удобреиие  съ  въс- 
к.1ицанпя. 

Аклаяираих,  фр.  Улобрявамъ 
съ  въс1пиианпя. 

Аклияатизацяя,  лат.  Проучва- 
не на  новъ  клпмять. 

Акляхатвзвравъ,  лат.  Пря- 
учвамъ  па  повт.  клнмать. 

Акоеяетръ,  г^р^ц,  С.тухоягЬръ, 
нпст])умрнгъ  :т  оггр^т^еиие  сте- 
пепьта  на  глухотата. 

Аволазва^  гръц.  В]г{щггелпо 
см-Ьсване  на  соковетЬ  въ  човЬпг- 
кото  тЬло  (м^^диц.). 
I  Авояпанваторъ,/;^^.  Оня,  който 
лрид]>ужава  гласпо  1ии  съ  мууп- 
калепъ  ннс^груменгъ,  пЬглще  1ии 
свпрящо  лице  или  ЛИ1У1. 

Авовпанвменгь,  фр.  Придру- 
жаване, гласи(1илп  пнструмепталио, 
лице  което  пЬе  п.гп  свири. 

А во я  па яв  ря лъ ,  фр.  Прпдру- 
жавамъ  п^Ького  ньхгЬяиие  или  свя- 
репне,  гласно  или  инструментално. 

А  сотр(1\  фр.  Въ  т%рг.  срЬщо 
слгЬтка,  па  гмЬтка. 

Авоивтниъ,  лат.  Отровпо  ве- 
щество, което  се  добива  оть  ако- 
шгга. 

Авовятъ,  лат.  и  гргц.  Отровно 
растение,  което  пир-Ье  въ  канярптЬ, 
отъ  д'Ьто  и  име^го  му. 

Авордеонх.  Мз*пшсалрпъ  иястру- 
меять  нзобр1;тепъ  отъ  Домиана  въ 
ВЬна,  на  1829. 

А  гогр»  рсг(1н,фр,  СД11ПИП1К0МЪ, 

сир.  безъ  да  се  мари  яа  опасно- 
стптЬ. 

Авравня,  грщ.  Отсяггствйе  па 
цкшй  черепъ  (да  главата),  вдн  ва 
часть  отъ  пего. 

Авредвтввеаъ,  ф^.   Въ  дипл. 


-  20  - 


дов1фПТРЛОП7| :  акредитивно  писано. 

Ахред1тввио,  фр.  Тьрговскп 
заиисъ. 

Авредятврлмъ,  |/'/?.  Даво&гь  кре- 
дшт»,  довЬумчпшсть,  дов^рявам'ь; 
упълномищиннлгь. 

АЕрндофагъ,  г^ъц.  Скакалецо- 
ядецъ. 

Акроб&тство,  111фа«е,  с1ф.  хо- 
доно  п  правене  мжчии  тЬлодвн- 
женця,  на  влже:  Въ  прЬнос,  сл. 
нопост!1довате-1}1осгь  н  лукавство: 
акробатството  на  машигЬ  7Ю.<и- 
тически  дЬятеле. 

Акробатъ,  фр.  (ухъгрщ.  йграчъ 
на  <убтегихТ11  нлгже.   джам6а:шнь. 

Акродонгь,  грьц.  Въ  зпол.  г)- 
щерь  сь  лжвм  иараенжли  иа  че- 
люстнпя  рлбъ.  Такъви  ех  гуще- 
рот*  отъ  1:т1111Ш1  св1;тъ. 

Акроденаъ,  ^ово-лат.  Лотугце 
масло.  К(1ет(1  се  доСлш!  чр'Ь:гь  с)хо 
дистплиране  на  глицершшта  и  иЬ- 
кои  лоеве.  Огь  него  смаднкгь  о- 
читЬ  и  носътъ. 

Акроновограла»  гргц.  Стпхо- 
тво]1ение,  въ  което  всЬкой  (тнхъ 
подкача  съ  пос.тЬдната  буква  на 
пр-Ьдидушни  (ггнхь. 

Аврононоснлабвка,  грьц.  Стп- 
хотвореаие,  въ  което  всЬкоП  стихъ 
захваща  съ  посд-ишш  слогь  на 
предидущия  стихъ. 

АврополЬ)  грьц.  (отъ  акрось^ 
връхъ;  7«)л«с5,  градъ).  УкрЬнлеаио 
въ  староп)ъцки  градъ,  съградено 
на  нйЙ-високото  лгЬсто:  Атински 
акрогюлъ. 

Акроствхъ,  гръц.  Краесштне: 
стгосотворспие,  въ  което  начгинитЬ 
букви  на  всг!жиП  стпхъ,  яетп  на- 
едно, състаамвагъ  нме.  дума,  или 
каквото  и  да  било  поиялте. 

Акръ.  анг~1.  Пог^емна  м-Ьркп  въ 
Англия,  която  е  равна  на  4050 
чет.  метра. 

Аксаковъ  (А .),  СъврЪмелевъ 
русскн  сия1)пгь  и  ученъ. 


Аксавонъ  (С.  Т,).  Рувски  стгаса- 
тель  и  а1ов:Ьпо(|»илъ  (1 791  —1 859). 

Акеаховъ  С/Г.  С).  Руе^ки  и)*- 
блицпсгь,сгшсатель  и  &1овгЬно(|>илъ 

(тар.  1м   188(>>. 

Акселбнитъ,  герм,  (мб.  зи.  ра^ 

менъширить). Япатнн  или  сребърни 
върви,  конти  се  турять  па  еполе- 
тпг%  на  1гЬкон  военни  форми. 

Аксвсу»ръ,*;^/;.Припад1ежность, 
д<)иъ.1ннте.шо  н-Ьто  на  главно  цгЬ- 
що:  тоя  режимъ  сь  лсичкитЬ  му 
шсахуари. 

Авсипвгь  (гръц.  анскии^  брад- 
ва). Единъ  кремеченъ  стъклено- 
лъскавь  минрраль,  който  се  крн- 
ст»ии:1ира  1Пз  вндъ  нп  Т1)нггрипни 
приуми,  съ  тънкн  и  острп  краиищ, 
конто  н-Ькаксп  прпл11ча1ъ  набрадва. 

Аксвояв.  гргц,  Испша  тскгкова 
очевидна,  чг  е  иепоТ1>ЬСно  да  се 
дока.')ва:  очевидна  пектина:  прпм^ръ: 
цЬлото  €  П('^^олЬмо  отъ   частита» 

ЛНа  сз1  /пЬиЬг,  .чат.  Драмата 
се  изигра.  (ХТоОчтЬдннтЬ  Августови 
думи  на  смъртното  му  легло). 

Автеонъ.  гръц.  Ь>асноеловенъ 
лопснгь,  когото  богнин  Диана  прЬ- 
обърнл.1а  на  слснъ  аа  дЬто  се  осмЬ- 
лилъ  да  БЕ  погледне,  когато  се 
к&п'к1а  съ  нимфнтЬ  си.  А.  щомъ 
сганлигъ  еленъ,  раскхсали  го  соб- 
ственпт-Ь  м)'  кучета. 

Актввевъ,  лат.  Д^йствущигь, 
д1;ятслонъ. 

Активъ,  фр.  Всичко  каквото 
едипъ  търп^вецъ  нрптеж1гва,  вклю- 
чителпо  и  Щото  му  селдъжн;  въ 
противоположност!!  на  пасивг. 

АсИ  1аЬогся  1игип<И.  Лат.  пого- 
ворка:   свъришнитЬ    трудове    еж 

П]1ПЯТИП. 

Актвнизмъ  (лат.  отъ  Г)1ьц.  сиг- 
тнсь,  луча).  Свойството  на  еъ.'шоч- 
ингЬ  лучи,  което  пропзвожда  хи- 
мически пром"Ьнсния  (фотограф,), 

Актвнвя  (лат.  отъ  Г])ъц.  акти^л, 
йуча).  Животно  огь  вдаса  полиии. 


—  21 


гаед1%  прилича  на*  цв%тб. 

Актанолвтъ  (гргц.  пктисг,  лу- 
ча; литоПу  камень).  Лъскавата  зе- 
лена разновпдность  иа  омфпГюла: 
ШШвра  св  оПикиовРН*»  въ  сгькле- 
новйднн  прнаматическн  крнггалп. 

Актяноветръ  (гръц.  актисг.  .ту- 
ча;  мегронг,  мЬрка),  Лучем1^р■Iь 
Х»»]»шеловъ  у|м»дъ  за  измерване 
ваПгЬвателната  сила  на  сгьлнечнп- 
т11  лучп. 

Актиногряфия,  гръц.  Описание 
.1}чнг!;  па  СЕгЬтлината. 

Ажтове,  *мт.  1)  Документи.  2) 
Заппгки  на  учрпо  уч1к»ж,ТР1гае. 

А  вту  а  л  евъ.  лат.  На  стоя  тъ ; 
дййствптелснъ.  Огь  тпча  п  акту- 
ЛАносгь — настояще  състояние;  дМ- 
ствнтс.тность. 

Пропаднж  държавата. 

*':т%,  лат.  1)Д1к10,  постъпка: 
:  тгигме  пктг  отъ  справгдли- 
тс-Пр.  2)  Докуменгь,  писмено  по- 
втяов.1енпе1иир1^тенп»'лаа1асть; 
ВакопЪч  укапъ.  3)  Д-Ьйствнг  въ  ге- 
ат]1ална  пиеса. 

Лктъна  учжл  и  ще.  Тържествено 
;ше  вт.  учобпо  заводение,  кога 
.-  -  .^ючватъ  годишнитЬ  попити; 
аъ  Т(1ва  събрание  се  държжтъ  слова 
я  раахавагь  нап)ади  п  свид1ггелстБа 
К1П  дшьюма. 

Ахтйоръ-тржса,  фр.  Д-Ъйству- 
е  лице  въ  театрално  пр^дста- 
е. 

Л(^п  гИш',  лат.  Ра1{ии:  сннрть. 

А</иа  рига^  лат.  Въ  (шии'к.  прЬ- 
варена  вода  (дистилирана), 

А^иИа  поп  сарЦ  тшсав.  Лат. 
П1А'Ливиш1:  Орелъ  мухи  ле  лови. 

кж^жЛщ  нс^шид,  Кдна  лакома  ри- 
ба агь  раз])ода  на  хрсщ^лнягЬ. 
Тк  жнн&е  въ  морета,  и  се  па^тпра 
жь  всичките  оспЬнь  студенитЬ  мо- 
рета. Ш.кои  видово  еж  много  го- 
л1аш,   к  всцчингЬ  еж  плътондпи. 

Ажупуижгура,    лат.  Л-Ъкупане 


болость  чр-Ьзъ  втпкане  пглп. 

Авуратенъ.  лат.  Точенъ.  Отъ 
тука  п  а^1//?атко— точно,  п  аку- 
ратность — гочиость.    | 

А  гцнри1г  тгопа^  лат.  Корона 
отъ  копието,  си]>.  слава  отъ  военин 
подвизи. 

Акуствка,  г/>*ч-  (огь  акуо,  слу- 
тамъ,  чувамъ).  Учение  .ад  звука. 

Авустяческт,  гръц.  ] )  Който  се 
отнасн  до  акустиката.  2)  Който 
изисква  пазние  закоиотЬ  па  аку- 

СТПЮП11. 

Авушерство,  фр-  Бабувапе, 

Авушеръ-кву  фр,  Родопомага- 
толенъ  л^карь  плп  л11карка,  хЬ- 
карь  или  .т}^карка  искусна  въ  ба- 
буването. 

Ажхо.  €е1^1иш1Й  градъ  Акя  или 
Сспъ  Жант.  д'  Ак])Ъ  (Библ.), 

Авцентуввиъ,  лат.  1)  Поп*а- 
вямъпа.тъду^т  зпаковегЬна  ударе- 
ние. 2)  Правилни  произиасимьдумн. 

Авцентъ,  лат.  1 )  Ударен  не 
нахь  дума.  2)  Особеность  въ  п:1пь 
варянето  и  самото  изговарипе. 

Авцеитяитъ,  .«ат. Лицето,  което 
щшпма  пгпл:гп1ането  на  шминл. 

Акцептуваиъ^  лат,  Приимамь 
нсплащаното  иа  полши. 

Акцептвция*  лат.  Приимано  по- 
лица, спр  Тфплагано  на  пей  над- 
лсжний  подппсъ,  че  на  означеното 
вр*Ьме  т-  се  заплати, 

АкцяденгЬч  лат.  Злочеста  слу- 
чка. 

Акцваепъ,  фр.  Който  со  отнася 
до  акдпзъ. 

Аицизъ,  фр.  11(»трЬбптолепъ  иа- 
логъ,  не1фям'ь  калоШ)  па  ироизвс- 
денпя. 

Акционя.  лат.  Виж.  Ау/сционг, 

Акционерпо  дружество.  Дру- 
жество основало  съ  обпп»  кат1та-1ъ 
съ1иасно  съ  особенъ  усгавъ.  Ка- 
питалътъ  за  такъво  дружество  се 
е1>бнра  К!1то  се  издаватъ  отъ  дру- 
дкестиото  каишш  биа<т1  нли  сви- 


жЬтелства,  на  които  р  означено  едно 
количество  парц.  Вс'1-.ко  ('вид1тел- 
ство  служн  като  едно  обяз;пчмство, 
110  което  лицето,  коети  го  иладЬе, 
участвува  въ  псчалатп  н  ;чагубата 
на  основния  кап!1тн.гт..  Тнн  евпд^ь 
телства  се  п»[п^\-Л1'}»  акции,  д1>Л1.»не. 

Акциоперъ,  фр.  Яйце,  което  при- 
тежава рдна  или  пГьвече  акции  въ 
едно  предприятие. 

Акциунъ.  Вш1С  Лзгш. 

Акция,  фр.  1 )  Участие  въ  едпо 
прЬдприпше ;  дока:штелството  за 
него.  2)  ДЬйствпр.  паетжпка. 

Анъ-Кадл^нляръ.  Село,  окол.  и., 
СплистронскнЙ  окр..  914  жит. 

Анъ-пвланга.  Градецъ  въ  сгЬв.- 
панадна  Сърбия.  Ту1И1ит1-.  омаяахж 
тамъ«  на  27-и  Юнпя  187»),  д'11сноти 
крило  отъ  сърОската  войска,  кс- 
хяндуваиа  отъ  Генерала  Чррнясва. 

АЛ  Химически  анахсь  на  а.1кь 
минпй  (п1иш'17ииш). 
А-ла  (фр.  й  1а).  Употр-Ьбява  се  ко- 
гато се  иска  да  се  нзра;^и  сходство 
(п»  един-ь  нр-ЬдлгЬп».  Заир.  я-ла 
турка — по  турски,  съгласно  сь  тур- 
ския обичай;  а-чча  франга — собств. 
зн.  по  френски,  а  се  употр1л6ява 
въ  смиить  на  по  европейско,  спо- 
редъ  европейски  обичай;  а-ла  Би- 
смаркь — по  Снсмарковски  иачинъ, 
като  Бисмарка. 

Адабава,  1)  Една  отъ  Съедп- 
пепптЬ  Държави,  стол.  Мантгомери^ 
1,300,000  жпт.  2)  Мка  въ  Съе- 
динени Държави,  1360  кнлом. 

Л  1и  1*гНе  СФп1г^  фр.  Подъ  зв-Ь- 
здит1ц  подъ  отворено  пебо. 

А  1а  (итпг  1ниге^  фр,  Добъръ 
чась,  на  добъръ  часъ! 

Алавастръ*  грьц.  Варовъ  6Ъ.1Ъ 
камеиь,  сгодно  употр"Ьбяемъ  за  нз- 
вайки  и  архитектур1ги  укратеипя. 
Вь  старо  вр-Ьме  се  употр-ЬОявалъ 
и  за  правене  саьдове. 

Л  1(1  ;/иггп'  гп-тшг  Л  1а  дчитге^ 
фр.  Въ  войната  е  въ  войната,  сир. 


т)-ка  н^ма  гаега,  1гЬма  послаблеипе, 
не  се  гледа  хатъръ;  т\тп.  се  върит 
щот(1  се  чака  да  се  върти. 

Аладивъ.  Господарь  иа  асчаси- 
т1тЬ  илп,  по-право,  хатитппитЬ 
в^ь  Сирия,  въ  ХШ-и  в-Ьк-ъ.  С>гра- 
И1епъ:*а  мн1сн>.1ман<:кигЬ  и  хрнстян- 
скнгЬ  (фал е,  той  ги  каралъ  да  .му 
прататъ  богати  дарове.  Само  '(!раи- 
цузский  краль  Свети  Лудовикь  пе 
му  СО  боялъ  в  прЕнудилъ  го  да 
му  нспрати  посланницп,  когато 
отителъ  въ  Палестина. 

А  1п  гашра/р1(\  фр.  На  ссло: 
извъпъ  града. 

Алалия,  еръг{.  Жшотя,.  и(*сио- 
собпость  па  чов-У!^!  да  говори  (ме- 
диц.). 

Алавбмкъ,  ораб.  Кдинъ  уредъ 
за  пр-1;варяие,  изв1>стенъ  меасгу  на- 
рода сь  името  .ламбшсо. 

А.1ахетъ.  Минералъ  огь  вида 
на  ппрокеена, 

Аландсни  архипелагь  мс;1иу 
Шисцпя  и  Финландия.  (Ч.стаие1гь 
отъ  около  300  острова  или  оспров- 
чета  прппадле;к111цн  па  Русия, 
(25,000  жпт.). 

Аларииъ  1.В»кггготскпцярь,опу- 
стошплъ  Истокъ.  напи*ггвув1игь  Н- 
талпя  и  ограб1иъ  Рпмъ  (-110). 

Аларииъ  II.  Вестготскп  царь, 
поб11денъ  и  убитъ  отъ  Кловнеа  въ 
Пиип  (507). 

Аларяа,  фр.  Тревога;  призивъ. 

Аларвистъ.  фр.  Распр<>страпи- 
телт.  ла  тревожни  слухове ;  (ггь тука 
н  аларнистическа:  (мармистиче- 
ски  слухове. 

Аляска.  КлловрФмепша  Русека 
Америка;  проетрапиа  ледена  земя. 
въ  сЬверозападиип  край  на  С*Ьверна 
Америка.  Тая  земя  купихл  Съе- 
динен птб  Държави  отъ  Русия  за 
7,200,000  долара.  Наеех    55,000 

Я\ИТ. 

А  1а  Та1и//е,  фр.  По  Тартюфски, 
като  Тартго(|)а,  сир.  лдцем:Ьрно. 


-  23  - 


Ал(1аловга.  НаПчтпрпП  грпдъ 
1и  Лахшу^Ин  сз.трицк!.  иа  Р41мъ. 

Адбаим.С-ик-зилктоидцет-ра.!- 
аоти  у1Г|а&.1е»ио  на  лържава  Нм>- 
Уиргк  Лм«.'р11ка.  на  Хллса;иъ;  »а- 
«'Л.  90.000  жпт.  1*]дннъ  о'гъ  най- 
п.ргив1'кигЬ  ^-рпдовр,  кат1»  *пч>ва- 
ряще  на  стоки,  на  СъехинспцтЬ 
Дгрхавп.  Той  е  пеитръп.,  пь  който 
ое  с}г!11иагь  н1;колко  жсгкпппш, 
С0ГП1  1\1  свр'К1ва'П.  (гь  Ни)-Иорк'ь, 
Бостоиъ,  Б&фа.ю  н  други  важив 
гюмове.  Числото  нд  корабигЪ  на 
оргошуго  приотаиите  е  огъ  600 
ВаГОрЬ»  ОГЬ  ЕОИТО  04Ш0  ^(рйходигЬ 
с<  ОГЬ  100  нагори, 

Албаамл  олн  Арнаутлунг.  05- 
шггь  ш»  Европейска  Турция,  на 
А;цчи1ТИ'»ески  море;  простира  (ч' 
игь  1>«^снд  и  4<?рна-п>ра  до  гргьц- 

ВШГЬ  11рМ^1-1И:  ГЛ.  Гр.  Шкодра, 
Япина;  наг4*л.  \>кол(1  1,000,000  жнт. 
Горня  алп  сгЬв*риа  Албания  съот- 
й^т.гнува  ца  Илирня  въ  римско 
.  в  Долна  или  южна  АлГтнип 
I'  шпа   на   стария    Еппръ, 

Л,  ;    иарнчааъ  о»0''си  111кп- 

■«твр«*.  '1'1>  с.^  поггдмци  па  старит! 
вдир||Л11П.  ом1к-^11и  гь  гръци  и 
0№в1жа  ТЬ  С'&  лилу-пивилизованн 
--•■:-■-,  откровени  кьмъ  прни- 

I  1еЛИи  1Г1»МЪ  Н1'П[М1ВП'ЛЬ. 
Т  1<.'ЯИЦо  на  ОрЛЖИО.   Н  СД 

^  ни  нд  оОирачеството  и 

.тичеегвот!.!  отколкото  ва  ско- 
^--т^пдството  и  земедк111(То.  Т-Ь  нш- 
Лщтьвъпостоянца анархия;  всЬ- 
лоело  воюв;ггь1*ъс^днотоси  село, 
я  дорв  рознитк  иваргалп  на  с;б- 
цвя  грлдъ  с&  въ  взаимни  п|)и- 
%и*бвв  итношеиоя.  Едно  ир1'.ио 
Ал.<$вли  вснчкитЬ  христаио;  саЬ^ть 
огьртьта  иа  поатЬдлнЙ  ПМТ|  гла- 
ввпрц  ге[М)йгь  Снендербей,  н  по- 
лревиетг!  1игь  отъ  Тур1Ш111,  го- 
11аш  чйсп.  станзкди  мохамодаицп. 
11-  С4  иид11лена  на  1гЬколко  1ие- 
гегнт!^  ча1Ш)  главна  гра- 


дове еж:  Шкодра,  Дулчино  п  Ду- 
рацо;  кккн'!-!!,  въ  Берагь  и  Кл- 
бас<игь:  лиаппгй  въ  илаиинитЬ 
мснау  Тоеко  и  Долвиио;  бицанигЬ, 
на  н»гь;  ('улиотитЬ,  в-ь  Су.1нск4»то 
окрлжт*;  в  ФжнтнтЬ  ши  Мнрди- 
тпт1;,  снр.  храбрич'!),  кои'1ч>  сд  в(гЬ- 
кога  готови  съ  орджио  нъ  р&ка 
ДВ  бранигь  своб1»,'ц»та  си  и  вярата 
си  (Римокатолич*'С1й1ТаК  на  с1;вс1>ъ, 
м*'жду  Че1»ни  Дрннь  и  морото. 

Албертъ.  Име  на  нЬколко  гер- 
мански имиераторн  (1248—1439). 

Албертъ  Велики. Германски  фи- 
л»к*офъ  и  бпгословъ,  мои^иъ  и  :ш 
малко  вр^Ьме  владика*  согЪдъ  което 
с*'  отгеглнлъ  въ  Келвскня  си  мо- 
нпспирь  п  се  посвотилъ  на  кни- 
жовни занятия.  Най-важиото  му 
съчни**ние  еж  не1Ч)ВИгЬ  к(»М1ЧГга- 
р1!п  1п.])ху  Арисахясля  (1 193  — 
1280). 

Албергъ  (Кннзь).  Сивъ  на  Е|ь 
нссга,  Саксъ-Кобург^Готски  хе)»- 
цогь.  схпржгьиаангл.  царица  Вик- 
тория, у-жоишгь  се  за  неьж  въ 
1&40,  прнелъ  английското  иохтан- 
ство,  и  билъ  на^наченъ  фелдм;||>- 
И1алъ  и  частенъ  съв-Ьтиикъ.  Обич- 
ни й  му  характеръ,  иокровитслътоо- 
то,  корчч)  дапа.1'Ь  иа  просв1п;с- 
пието  и  искусствап^и  най-всчс  са- 
моотрпцаиисго  му  го  направили 
популяренъ  на  англпчанетЬ.  Единъ 
величествеиъ  паметникъ  му  е  из- 
дитхть  въ  Хайдъ  Паркц  Лондоиъ 
(1811:)— 1861). 

Албигевци,  ОГЬ  грхгь  Л^гба, 
въ  Франция.  Религио:1на  сеетт!  т. 
кран  на  Х11-И  в11К'ь  в-ь  южна  Ф[)!и1- 
цпн,  която  не  допущала  слтеству- 
ван1*то  въскръсмиие  на  М|)ът- 
вигЬ  н  рап  и  пъкъ.1ъ,  Пагш 
ИнокентиЙ  III  ;«шов1далъ  противъ 
не»  кръс1чл1осч?н*ь  походъ,  който 
ш  и  пст1)еОнлъ. 

Албивизкъ,  лат.  Шарътъ,  крас- 
ката на  аабоиоса. 


-24  — 


Албинось,  по;)т  (огь  д)*ма,  която 
зиачи  бЬль),  ЧовЪкъ  сътоко-речи 
б1кТ1а  оть  рождение  коса  в  еь  си- 
ви ота. 

Албиопг.  Старото  име  на  АНП1НЯ. 

Албитъ,  лат,  Б^Ьлъ  полски 
шиагь. 

Албохъ,  лат.  1)  Сбирка  отъ 
пирт|)ети»  или  оть  рисунки,  която 
прилича  на  подв'ьр;)пиа  нти^и.  2) 
К^шга  отъ  неписани  листа,  на  които 
приятеле  на  притежателя  й  заии- 
свагь  за  споменъ  по  една  мисъль. 

Албукеркъ.  Зпамешпт»  порту- 
пискп  морегиавате.и»,  основатель 
на  португалското  мощество  въ  Ин- 
дия (1453-1615). 

Албупинурия,  лат.  Болезнено 
отд1х1яне  на  б-Ьлтъка  въ  пикнята. 

Албуимпт.,  лат.  Вещество  сходно 
съ  б^Ьлгъкъ  отъ  яйце:  бЬлгспвина. 

Албуфера.  Цспаиско  блатните, 
блнзу  до  Валенция;  франц.  мзр- 
шалъ  Сюше  поб^Ьдилъ  'шмъ  англн- 
чанст11  на  1811. 

Алгебра,  араб.  Нау1м  да  се  пр^ 
см'1»т<1'п.  нслпчпии,  сматряпп  изоб- 
що, съ  букви  и  знакове,  взгЬсто 
съ  цифри. 

Ал1^6рисгь.  Чов^кт.,  който  знае 
алгеГ|]»ата. 

Алгебрически.  Който  принадле- 
жи на,  или  се  отнася  до,  алгебрата. 

Алги,  лат.  Водорасли:  една  че- 
лядь  растения,  които  растжтъ 
въ  водата,  най-вече  въ  солената 
вода.  АлгитЬ  служагь  за  торъ.  Оть 
т1лъ  искарвагь  сода^  потаса,  иодь. 

Алгология,  лат.-гргц.  Часть 
оть  ботаниката,  която  разглежда 
подораатитЬ. 

Алголъ.  ЗнЬзда  01Т.  2-ра  вели- 
чина Бь  сьзнЬздаето  на  Псрсоя; 
нарича  се  и  Медузина  глава. 

Але  и  рвтуръ  (билетъ  за  — ), 
фр,  Кнлоп!  за  »>тпваие  и  връщане, 
зегьогкпараходь,  жел-Ьзннца,  Т1)ам- 
вай,  и  д.  т. 


А1га  ;пНа  ев/.  Виж.  5ас^а  еН 

ака  (буква  Я). 

Алеврошетръ  (гръц.  ал€в^}щ 
брашно;  м€троп%  м1>рка).  Уредъ 
за  ипр-Ьд-Ьлеггае  сггава  .ш  едно  бра- 
шно за  хл'11бъ. 

Алеи,  фр.  Пхтсва  мещу  два 
реда  дръвеед. 

Алено  Паша.  Виж.    Богариди. 

Александретя,  турски  Искен- 
дерунг.  А:^иитско-1урскп  град;ь,  на 
СрЬдизешто  море,  на  сЬв.-запалъ 
огъ  Халепъ.  на  който  е  приста- 
нището. ПрЪвъсходно  1фистаиин;е. 

Александрийски  стихове.  Ше- 
стостжпнн  ямби  съ  ритми.  Така 
се  наричатъ,  зайчото  еж  били  упо- 
трЬбени  пръвъ  паггь  въ  една  до- 
ена за  Александра. 

Алено  |Иваппповъ{  Коветавти- 
новъ.  Н'ь.1гарски  л1Г№раторъ,  ан- 
торъ  на  обширно  пзв11стнигЬ  кнн- 
иош  До  Чикаго  и  назадл  и  Бай 
Гапю—  плодъ  на  впечатления  до- 
бити отъ  лкттването  на  автора 
имъ  До  п:1ложеннята  въ  Паризъ 
(1889).  Прага  (1891)  и  Чикаго 
(1893).  А.  К.,  роденъ  въ  Свищовъ 
на  1863,  добилъ  първоначалш/го 
си  образование  оть  домшнни  учи- 
теле  Р^м.  Васкидовича  и  Янка  Му- 
4^ггак<»ва.  Сл1дь  тона,  1х;й  1;(»учадъ 
въ  Сви1иовъ  и  въ  Габрово,  п  свър- 
шнлъ  к}фса  па  реалната  гимназия 
въ  Нпколаевъ  и  на  юридическия 
факултетъ  въ  Одеса  (1885).  По 
завръщането  си  въ  България,  той 
служи  4-5  1\»дяни  въ  Сш|»пя  по 
сддсбпото  в^омство;  уволиснъ, 
той  се  залови  за  аднокапфата,  и 
ир1цаде  се  по-особено  на  литера- 
турни :1анятня.  Писателсгвото  му 
започнало  още  въ  ученпческнЙ  му 
животъ:  въ  Габрово  той  сп>чцни.гь 
д1ггски  стихове;  въ  Одеския  уни- 
верситетъ  той  издавалъ,  сгь  сътруд- 
ничеството на  приятеле,  едно  юмо- 
риотичесЕо  ржвоиисио  1;кп'ничо  а 


—  25.— 


пиескя  дп  ученическата 
Една  попша  комически  по- 
^ип1)  П^сенн  ва  Пламень-Теня 
ш  Слободь  Маджара,  издадена  па 
1882  сггьЛ-  Ю.  Райковъвъ  Свп- 
а101Л1,  с  написпия  въ  първата  го- 
дина иа  универснтегская  му  жа- 
•огь.  Т<"й  обнародва  въ  стихове 
вървп  ц1ли  пр-Ьводп  па  пооми  оть 
11У1ПКпла  н  Л^рмоитова — Полтава, 
"  исарайгкий  фонтани  и  ЛЪг- 
п  демони  (п.хиЬдцата  пр*!;- 
ведевл  сгь  уч.чггнгто  на  11.  П.  Сла- 
вейкова), Тартюфь^  комоднн  въ 
стихове  1Угь  ЛЬонера,  к  Рч{ег  отъ 
Франсоа  Ктю  идр.,  и^-чатанп  въ 
еяас  Сив.  К^^цмбнтг,^1кxт^xЬ  11а- 
9и  Боже  слЬпо  да  прогледа  въ 
Фатнновскни  юбнлоеиъ  сборкпкъ 
а  Ивъ  мима.гш(  жнвотг  на  Сло- 
9Ь€Ска  БссЬда  еж  <ггь  иетвото 
п<Чк».  Нргмвп  «'Ж  едно  чпсло  под- 
М!Ш  \^  Соф,  в.  Знаме,  к.игго 
1...  ..:-и.1кс1  (ТИХотв1)реиш1,  Чсргаре, 
воема  оть  ТТуп1кима,  и  раскаачгто 
Опмного  1/мь  (въ  сине.  Българска 
ОЛярко).  Л.  К.  с  нноалъ  и  въ  сттс. 
1ГвС1^т^  Бь.чгарски  прЬглсдь,  п  Ц). 
Александрия-  Кгпштскп  11)ад1>. 

-МНО  море,  основанъ  отъ 
л  I  В^лнкп  въ  332  111)'Ьдп 

'000  жпт. 

мдръ.  Име  на  8  папи,  отъ 

-  исшгннтпй  р.  мг)Ж(>-бп, 
лщгь  МП  (1655—1607),  въ 
•|. /.»  (П.  Франц,  краль  Луи  XIV. 
Лленеаидръ  Велики.  Македои- 
с!;  '  пнъ  на  Фплнпа  н  Олмм- 

Ви  [«я  на  П|'1ТТол*.'на  Кпн!)- 

окн;  род»"1гь  въ  356  пр'Ьдц  Р.  X.: 
късшггань  отъ  А]шстоп'Ля;  въца- 
рЕТЬ  се  на  20-годп1нна  възрасть, 
вь  336 :  едипъ  отъ  и;Ш-врликнгЬ 
1П.тк<»В"дии  на  св-Г.ти-  А.  оть  ряно 
»!  .'>пта  жеица  :й1  вглнчпо. 

Ь.. I  мл'  по^Мп  го  опечаля- 

вали.  Той  14X11  хнгъ  иаинкалъ:  «Ба- 
Л9  на  ае  ще  цставп  иищи  ^а  меае 


I  да  (торнк>.    Той  отгаигь  покорилъ 
1  ръция,   накаралъ  да  1х»  прогла- 
\  сБКгь  В7,  Коринть   пшералясимъ 
па  елпннгЬ  и    прйхпнжлъ    Хе.1е- 
спонть  (Дарданелски  протокь).  Той 
поб+дилъ   ДарпсвитЬ   войски  при 
Граняка  (334)  и  Пса  (333),  пр*- 
!  зелъ  Тиръ,  Сидоиъ,  и  пр.,  завое- 
I  валъ  Егнпегь,  носл-Ь  като  пр^мл- 
'  НЛ|.1Ъ   Ев<|»рцтъ  в  Тигръ,    спечс*- 
лилъ  надъ   персянетЬ  р^Ънгителна 
побЪда  при   Арбата  (331).   С.тЬдъ 
I  това,  той  сл11двалъ  да  върви   на- 
прЬдъ,  11р11зелъ   Вавилонъ,   Суз1Ц 
1  ТТергдзпать.  Въ  329    нр15ди  Р.  X. 
|а.  стигпжлъ  до  най-далечнптЬ  по- 
I  знати  прЬдИлн  на  ^^гЪв^рпа  Азпя, 
и  поб11Днлъ  скптитЬ.  На  другата 
:  година,  той  покорп.ть  1гЬда  Согди- 
I  ана,  и  ожеяилъ  с^  за  Роксана,  дъ- 
щеря па  Оксиарта,  согдпанскп  пъл- 
коподецъ,  княто  мннувала  за  наЙ- 
'  го.т11мата  хубавнпа   иъ   Алнн.    Въ 
I  327  А.  пр*Ьмпнжлъ  Ипдъ,  нобЬдшгь 
I  Пор;1,  който  му  (гп1пж.тьсъ1кзникъ, 
[  иугг1'анов1иъ  въонал  час1ъ  о1ъ  Ин- 
I  дня,  която  сега  СО  нарича  Пжпджабъ, 
:  гръцки    посоления.    С.тЬдъ    това, 
Той  ж^лаялъ  да  се  отправи  :»а  Гангъ, 
I  нъ  въ  Вавилонъ  умр-Ьлъ  оть  огпе- 
пица  нй  ЗЗ-годинша  възрасть  (323). 
1^Ьлото  му  се  но^^гивнло    въ  зла- 
тонъ  кончсгь  1П)  Александрия,  огь 
Птоломея,  и  божее.ки    пичестн  му 
С4?  отдашин,  не  само  въ  Египетъ, 
а  и  въ  други  страни.  А.  не  е  сдмо 
Т11>олпвалъ  кръвь  пр-^зъ  живота  си. 
Той  и  рас11ва.п»  Г1)ъцкото  знание 
всжд1ц  д1>то  отивалъ,  п  основалъ 
гръцки  кралства   въ  Азия,   които 
е.тЬлва.1и  да  сжществувагь  съ  в1^- 
ковс.  Нему  старнЙ  св-Ьть  дължалъ 
много  отъ  познанията  си  по  гео['ра- 
фппта,  естествената  история,  и  нр. 
НЬкои  Александрови  духовити 
изречения    по    разпи    случаи    с<) 
ср1]1нагь    често   въ  книжшшата: 
\)  Да  н€  бЬхь  Ллексапдръу   же^ 


-  26 


лалъ  бихъ  да  егмг  Диогемь,  Але- 
ксандровъ  отговоръ  ца  геиоралитЬ. 
които  го  окржжапалп  п  копти  о- 
отанхли  смаяни  огь  ночсститЬ» 
копто  покапалъ  иа  зиамоиитпи  кн- 
ишгь;  2)  Александровото  расичанс 
на  гордиевия  в^т^зелъ  (]з.  Гордиевъ 
В23елъ);  3)  И  азь,  да  бЬхь  Пар^ 
менионг,  Аленсандровъ  отговоръ 
1Ш  тоя  генералъ,  коПто  го  съвЪт- 
валъ  да  гфиеме  Дариевото  пр^Мдо- 
жснпе  Александръ  да  1иадк'  Азия 
до  Квфратъ,  като  м^'  юиитлъ:  ааъ 
бихъ  приелъ,  да  б^хъ  Александръ; 
4)  Нйй-достойнии,  отговорътъ  кой- 
то Александръ,  »а  смрътното  сн 
легло,  дахь  на  прпптелетЬ  сп,  ко- 
гато го  пош1та.1П,  кой  да  иасл'Ьди 
шшерпята  му.  СлЬдъ  много  сму- 
тове,неговигЬгоиералнпрнпо:^Н1ии 
за  царе  слаГюуминя  Лрнден,  Филн- 
повъ  сипъотъ  Филина,  и  Алексаи- 
Д1ШВИЯ  посмъртснъ  си1гь  огь  Рик- 
оана,  като  по;^1илн  облацтигЬ  по- 
мезоу  сн,  подъ  името  сатрапи. 
Пердика,  комуто  А.»  при  схгцггьта 
си,  пр^Ьлалъ  пръсгеня  си,  стан&гь 
пазитель  иа  царетЬ  пр-Ьзъ  мало- 
летието им^ь. 

Александръ  (Лвань).  Г)ЪЛ1*арски 
царц  пр1^емиик'ьтъ  на  С'п.м[>ана 
Шиншаиа  П,  който,  гфЬдп  смъртьта 
си,  раздЬлилъ  11,ар(>гв<л'о  си  поме- 
жду сияовет^  си  Ивана  Шишмана, 
Георгия  Страши.нира  и  ЛсЬнн 
1Г  (1331  —  1305). 

Александръ  НевСБи.  Русски 
юнакъ  п  снет*'цъ,  родеш»  въ  Вла- 
дшгаръ  въ  1219,  сшгь  на  Вели- 
кия Дукъ  Ярослава  Новгородскп. 
За  да  браня  д^ршавата,  която  би- 
ла наиадпжш  огь  вси  страни,  ба- 
ща му  на11уг',пл1ль  Нпн!Ч1род'ь,  като 
оставилъупраа1{*ниетонаснновет11 
сн  Теодора  и  Александра,  първий 
отъ  конто  скоро  починхлъ.  Алек- 
сандръ дротпвостонлъ  иа  непри- 
дтсля,  ала  лакъ  Русия  била  при- 


нудена да  сгганс  васална  па  иопго- 
ЛИТ&  въ  1238.  А.  тогава  се  Оилъ  да 
брапи  западния  пр1ц1иъ  огь  дпц- 
цигЬ.  Н1врднть,  и  тевтонокпг!;  рн- 
царе.  Той  доОплъ  пр11;шмето  Нев- 
ски, поради  блескавата  си  поб15да 
надъ  шведигЬ  въ  1240,  на  Нсвя, 
въ  мЪстиостьта,  дЪто  е  днссь  С. 
Петербургъ.  Въ  1243,  той  ра:»бнлъ 
ЛивоискитЬ  рицаре,  които  Оилн  по- 
будени  огь  папата  да  нападнхгь 
руситЬ  като  еретици.  При  ^•жъ\у\ъ'п, 
на  банш  си  (1247),  той  станаиъ 
Великъ  Д>къ.  Нъ  до  края  иа  кки- 
вога  сн,  той  останхлъ  васалъ  на 
татарстЬ  1ин  мопгаштЬ.  Той  ^та- 
р11лъ  въ  1263.  Петръ  Велнки  по- 
челъ  паметьта  му  като  съпзадилъ 
великол^пенъ  храмъ  па  м1к!Тото, 
д*Ьто  ТОЙ  билъ  разбплъ  1иведит§, 
и  като  осиошиь  рицарски  орденъ 
Александръ  Невски. 

Алексавдръ  I,  род.  въ  1777, 
рус<1ки  царь  въ  1 801 .  умр.  въ  1825, 
борилъ  се  среща  Наполсона  I ; 
— Александръ  II,  рус<:ки  дарь,  иа- 
сл^Ьдилъ  баща  си  Николая  въ  1855, 
упнщожи  робството  вт,  държавата 
сн  въ  1863,  освободи  България  въ 
1877,  и  умр"Ьубитъ  отъ  нихилисти 
въ  1881;— Александръ  111,  русски 
1щрь,  насл1ии  баща  сп  Александра 
П  въ  1881,  и  умрЬ  въ  1894. 

Аленсаидръ  I.  Синъ  на  Мила- 
на  1,  род.  въ  1876,  сръбски  краль 
огь  1889. 

Алексавдръ  Северни.  Римски 
нмпсратпръ  (203  —  235). 

Александръ  (Схръ  ДжеИмсь 
Ед).  Английски  пхтешеотвеннкъ, 
исл1цоватсль  въ  зешгга  на  Н{и1ав- 
ка,  Ю1чьи1'ач>чна  Африка(1836— 7). 

Алексий.  Име  иа  5  впзантнй- 
е1ш  императори,  Алекснй  I  Комнеиъ 
(1081  — 1118),  съврЬменннкъ  на 
първия  кръстоиосенъ  поюдь;  — 
Алексий  II!  (1195—1203)  попхденъ 
огь   кръстоносцитЬ;— Алексий  IV 


—  27  — 


гряъ  оть  1грЬстола  огъ  | 
'Ь  въ  1204  (виж.  Бо.ч- 

%ешй  Мйханловшчъ.  РуссБН 
1645— 1б76\  бпща  па  Пе- 
ел11Ея;  иаслЬд.нлъ  Г>я|ца  си' 

п  пшеднтЪ  ту  съ  сподука 
опгиука, 

й  Петровачъ.  Спнъ  на 
Велики,  род.  въ  51осква  въ 
ритавицкъ  на  6а11и1ни'г1^си 
Ш  и  водатель  на  старата 
партия ;  той  бплъ  обвиненъ 
;сгдиис1П1ето  нам-Ьна  къмъ 
аа  в  осадеиъ  на  смърть 
,  Той  бвдъ  помплванъ,  нъ 
►  на  утр^пшня  день  въ  за- 
В  смъртьта  М5*  ие  изглежда 
геств''иа. 

аешацъ.  Сръбски  градъ, 
ова.  Сърбит*,  които  обяви- 
ла на  Т\'рц1Ш  въ  18  юпнн 
вдохд  раубаш  тамъ  <угь  Т5'р- 
гь  края  на  августъ  сктата 
.  Е  ^на  втора  битва,  при 
адъ,  близу  до  Алексинахп») 
1фъво1Т]>олитпа:  тя  ко- 
чр  отъ  а.ООО  души  на 
«овго  не  мохах^к  да  на- 
тураитЬ  да  иа1гусн&гь  по- 
ен. Скл)чеицй  мнръ  па 
р.  1877  меяцу  Портата  и 
задхьжп  тая  дърисггва  да 
^^декспнаппкитЬ  укрЬпления. 
0,  гргц.  Цдна  оть  трнтЬ 

|6връСд*).Франд.  списатель. 
фъ  п  математнкъ,  оть  крл- 
еякнклопедисгнгЬ  (1717 — 

[.  ВароарсБИ  иародъ,  еойто 

[11р11дводителството    на  гда- 

;снГоидер1геа,  мпнжлъпрЬзъ 

(Унгария)    и  Германия, 

маякопустопшлъ  нъ  406» 

бндъ  унищожешь  ш»  Испа- 

ВестготитЬ  (419). 


Ллеутлйсвн  о-вв.  01;ворио-аме- 
рштатла!  а}>х11П0лагь.  ме;кду  Бе- 
рингово  море  п  Тнхн  океанъ  (на 
Сърдиненн  Дър;кави). 

Алзвирвя.  Франц,  колония  кь 
(^^пррпа  А(11рнка.  Насел.  3,000,000 
)кит.  (оть  конто  500.000  европейци; 
остан&ли1']Ь  берберн,  набили,  араби 
и  пр.).  Здравъклимать,  богати  гори 
и  рудници,  всЬкакви  произведения. 
Гл.  гр.  Алжирг,  важно  пристанище 
на  Ср'Ьдиземпо  море,  82,500  жпт. 
До  1830  Ал:кирия  1'-?  е  намирала 
въ  завпснмость  отъ  Турцнн. 

Алансъ.  Германска  область,  при- 
съединена на  «франция  въ  цару- 
ването на  Лудовика  Х1\',  и  йтЬдъ 
.Ява  в^ка  отнета,  наедно  съ  Ло- 
ренъ,  оть  Германия  (1871).  Насел, 
Адзасгь^1оренъ  1,550,000  жит. 

Алв.  Брат)'челъ  и  зеть  на  Мо- 
хамеда,  нишфъ  на  арабитЬ  оть 
656  до  660. 

Аднввц8|  отъ  лат.  Дружество. 

АИа  1п11(1П(1п  гш  гн1^лат.  Другь 
способъ  тр-Ьбва  да  с-е  опита. 

АГищ  лат.  Пнакь,  другояче. 

Алваска,  Го.тЬмъ  полуостровъ 
въ  с11вериа  Америка,  на  юго-заийдпь 
1ггъ  Аляска. 

Алв  бей.  ТСавказецъ,  нспърво 
робъ,  посяй  главатарь  на  мамеиш- 
китЬ  и  о,гпнъ  оть  24-гЬ  бееве  които 
уцраа^^Iвали  Егнпетъ.  Въ  1706, 
той  заграбилъ  а1астьта  въ  Ь'анро 
и  ес  прогласилъ  султанъ  на  Еги- 
петь  и  независнмъ  оть  Турция. 
Скоро  сл^ъ  т(»иа1  той  прЪледъ  в 
ограбиль  Мека  н  пр-Ьдприелъ  да 
завоюва  цкза  Сирия.  Сл1^гь  н^ 
колко  победи  въ  Сирия,  той  билъ 
нр1>даде}гь  отъ  усиновевия  си  сииъ 
Мохамеда, заробеиъ  нубитъ(1773). 

ЛаМ  (алиби)  |лаг.  другадЬ]. 
Юридически  термшгь.  «Да  докаже 
подсхдимий  своето — »,  зпачд  да 
докаже,  че  в-ь  врЪмето,  кошто  се 
с  изнръшшио  въ  извЪотно  м1ипч} 


—  28  - 


пр1>стжпле1гаето,  въ  което  со  обви- 
нява, той  №  0  нпмлрдлъ  въ  съв- 
сЬмъ  друго  м^'о,  отдето  иикакъ 
не  е  мог1.лъ  дп  и:ш'ьр111н  това  ирЬ- 
стйклеине. 

Ал1гаторъ,  ^1сп,   Американски 

КрОКОДИЛТь 

Алагверн.  Виж.  Данте. 

АНепИ  орИтит  /гш  1ша»/&. 
Лат.  поговорка :  добр-Ь  е  да  се  пол- 
зува чов^къ  отъ  лудостьта  на  дру- 
готЬ. 

Аляепация,  лат.  1)  Отчуждо-] 
нпе   имоп»,   чр'Ьз'Ь  продлжба   или  ; 
другояче.   2)   Умонобръкване,  лу- 
дость. 

ЛНепг  1строг'18  /1огеа^  Лат.  по- 
говорк.1:ив'Ьтя  отъмпнаьлотовр^ме, 

Аляквантенъ,  -^ат.  Въ  матем. 
който  не  д-Ьли  едно  число  безъ 
остатъкъ. 

Алвквотенъ,  лат.  Въ  матсм. 
който  д'Ьли  едно  число  беаъ  оста- 

ТЪ1ГЬ. 

Алмлувя, свр'  ХвгиЬте Господи! 

Али  наша.  Отличенъ  турска 
държавншгь  съ  европейско  обра- 
зование; регенть  на  царсгвото 
прЬзъ  султаиъ  Азпсовото  посЬще- 
ние  въ  11ари:п.  (юн.  18Г»7)  и  н1*- 
колко  пжтц  Всликъ  Везпрь  ц  Мн- 
нистръ  на  БънкашнитЬ  ДЬла: 
пр|1дставител1.  на  дързкавата  сц  въ 
Лондонската  конферонцнц,  конто 
раарЪши  русс1шя  вьиртгь  относи- 
телно отварянето  Черна  море  за 
русски  военни  кораби  (1870)  А- 
п.  разрЬшп  българския  церковенъ 
въпросъ  чр-Ьзъ  издаването  султан- 
ски ферманъ,  додЬто  1'ръи1;ата  па- 
триаршия 01це  отблъсквате  бъл- 
|'арскит11  исканпя  (1870,  февр.  28). 
А.  н.  имаше  малъкъ  расп.  съ  не- 
внутителна  въпкашность  (род.  въ 
Цариградъ  на  1815,  умр.  на  1871 
въ  сжщш!  градъ). 

Али  наша  Янински.  СиирЬиъ 
д  лукавъ  албаиен^ь,  който  аавла- 


д-Ьлъ  Албания  п  се  прочулъ  по  бес- 
чов11Чпето  си.  Той  се  иампралъужь 
въ  завнсимо(^гь  оть  Вис^.асата  Пор- 
та, а  диа  нхти  вли:юлъ  В'Ь  съик:гь 
съ  Наполеона;  ]гьрвий  пжть,  атЬдъ 
Нападеоновото  разбиване  въ  Егп- 
нетъ,  прибралъ  фреяскпгЬ  влад-Ь- 
ния  в-ь  Албания  (17^>8);  В14)рйй 
пжтц  като  не  добилъ  ожиданото 
отъ  Наполеонового  в.1дянпе  на 
Тил:1итския  миръ,  вл-Ьзълъ  въ 
сгьшлъ  съ  англичанетЬ.  кото  при- 
сьедпнили  на  нла,т1>ння'П1  му  Перга, 
на  крайб])|1на1ег(»  на  Албания;  п6- 
сетнЬ  Ллн  паша  свързалъ  сноше- 
ния съ  ^)ъцшI*гЬ  въстани  нци.  Ня- 
колко папш  со  испрпщалц  противъ 
него.  ала  той  иагь  сгоялъ  на  среща; 
най-сстн15,гойсенр*Ьд1иъсрешу  кле- 
тва» че  жнвоп.гь  и  имотътъ  1гу 
не  ще  се  закачдтъ.  Вьпр'Ьки  това, 
той  бил*ь  уд^-шенъ  (1741—1822). 

АЛИСЛ^НЪ.    АИГ.ТНЙСКП  ИСТОрЛЕГЬ 

(171)2—1867). 

Алифа,  грьц.  Варено  ленено  ма- 
сло, което  уногрЬбявагъ  жнвонис- 
цитЬ  и  бояджингЬ. 

Алка,  лат.  Птица  отъ  раз1>еда 
на  плавачитк  ЖпвЬе  покрай  мор- 
скнтЬ  бр:Ьгове  на  сЬвериото  по- 
луклхбо. 

Алказаръ.  Име  на  тиатитб 
строени  оть  маврпт*  въ  Испания. 

Алкални^  араб.  [а.исали,  соле- 
ница  (едно  растение}].  Оп»  това 
растение  араби  г^  вадили  сода.  Сега 
името  алюинй  е  станхло  родово 
назваипе;  то  се  дава  на  н1>кон 
минерални  окиси  (потасата  н  с(>- 
дата1;  на  алпака  и  иа  н1жои  ра- 
стителни екстракги  (хинипъть, 
морфшгътъ,  иикотинътъ  п  пр.). 
Тия  вен^ествя.  като  се  съедпнявагь 
С7.  кпслотптЬ.  образувап.  соли. 
По-вечето  01^1  тЬхъ  еж  силни 
отрови- 

Алвализация,  отъ  д.  алкаашЧ, 
Бъ  хим,  ирш^^твяио  а1калкчбСК4 


—  29  — 


ин  лугова  озль. 

Аджалазшракъ.  лат,  отъ  алка- 
ай,  1)  0б1гъшамъ  въ  луга.  2)  Рал- 
пвалъ  алшиическит]^  свойства  на 
ЦВ1]  вещество. 

д1лепи1:*  киличесгвото  луга  въ  про 
Лржпатл  Имтаса  и  содд. 
Длхадялетръ,  араб.-грщ,  Уредъ 
а  »пр1заМеияе  количеството  луга 
въ  продажната  потаеа  п  сода. 

Алкалическв.  Който  има  С1юй- 
сгвогго  на  '.икалннтк 

АЛХАДОЯДИ,  араб,-грщ,  Рап'п- 
телшггЬ  ал&иии,  сир.  добнтигЬ  отъ 
растения  а.1калнд.  като  норфа- 
плъ  в  пр* 

Аджана.  Идно  дръвце,  което  ра- 
сте въ  Т1иши']ескатЬ  стра(ш,  и 
дява  сигканемь  корень,  който  с-е 
"рищгЬвмчп  аа  вансване  н'Ькои  ве- 
щества. 

Алкяпин!..  лат.  Червената  бон 
1&  алк^итня  корень. 

ж«иеевъ  отяхъ.  Едппъ  видъ 
гпсгь,  изобр-Ьтенъ  отъ  гръцкия 
Пмтъ  Алкея,  пма  сгЪдвия  впдъ: 

Ллкей.  Гръцки  поетъ  (604  пр1>- 
лн  Р.  Х.|. 

Алхеств*  с&пркш  на  Адмета, 
тесиибскн  царь,  скюшиа  да  умре 
33  .1  ги  и  била  иъсвръа;на 

V.  леса  {басносл.). 

Алкнвяадъ.  (450—404  ир1^ди 
Р,  X.).  Знамепитъ  Атанскн  п-ь.!- 
|;^^В4)де1П>  п  подвтнкъ. 

АлЕЯдг.  Гръц.  яр^ЕорънаХер- 

Аавшбяа.  Аифотрнопива  жена, 

яаЛка.    па    Хсркулеса    (бгц-нос~ч,). 

Адкяеояъ  иротояски.  Гръцки 

регц    нрьиь  расичалъ  жнво^нп 

сь  научна  и1;л1>,  500  г.  прЬдп  Р.  X. 

'  >■    ":1цъ  плн  вораих,  араб. 

'  ;  л  кти'а  на  мохамеданетЬ. 

Адиоходяаиранъ,  лат.  оть  ал- 

О0ръш.алъ  &ь  алкохолъ 


(сппртъ);    смесваш,  житкость  съ" 
сннртъ. 

Алкоходикт.  Пннпнца. 

Алкохол  и  че  еня.  Който  сгм1фн:а 
алкохолъ. 

Алвохолояетръ.  СпнртомЬръ. 

Алкохолъ,  ораб.  Пгиводенъ 
спиртъ. 

Адкювпъ.  Английски  ученъ, 
повпканъ  въ  Галия  отъ  Карла  Ве- 
лакп  (735—804). 

Аллахъ,  араб.  Името  на  Бога 
у  мохамодансгЬ. 

Аллегацисъ.  Планпнеко  бърдо  нъ 
(гЬвериа  Америка  (Съедпнет!  Дър- 
жави > 

Лллегорисп.,  гргц.  Писатель, 
или  говорител!,  па  аллепфин;  ино- 
сказатсль. 

Адлегорнчесхм,грк1^.  11носкп:т- 
телеяъ:  говори  а^хлсгоримески^ 

Аллегория,  (гръц.  отъ  ал^гиго- 
/жмк,  говори  друп11г1.п1(»).11но1'кача- 
ние,  сир.  друго  настане:  съ  други 
думи,  едно  да  се  каива,  а  друго  да  оо 
I  разбира,-  запр.  въ  една  баспя,  подь 
видъ  на  едно  проишествио  съ  жи- 
вотни нли  бсздупши  сжтества, 
ние  разбираме  1Г^кон  постл;пка  1Ш 
людеа-Ь. 

Аллегрн.  Виж.  Кореджгю, 

Адяа.  Кримска  ])'Ька;  поб'1иа  на 
францууитЬ  иадъ  руситЬ  (8  Септ. 
1854). 

А1та-та1<г^  лат.  Благодатна 
майка.  (Съ  тия  думи  ст}'дентцтЬ 
наричать  своето   више  училище). 

Ллнанахъ,  евр.-араб,  М^ьсецо- 

словъ,  сжщото,  каквото  е  календарь. 

;     Алхандинъ.  Псточенъ  или  бла- 

городенъ   г])аиитъ.  Той  е  нрозра- 

I  чеиъ.  н  се  употр-Ьбява   1«1то  дра- 

гон;Ьне1гь   камеиь.    ("р^ща   се   на 

крист!ин.    Името  си  добнлъ   отъ 

:  («ди1гь  1*рад1.  сьтона  име  въ  Ки|)пя, 

,  д-Ьто   се    нам'Ьр1иъ    най-напркдъ. 

Добива  с«  и  иа  о-въ  Цейлоиъ,  нъ 

[Иидиа  и  пр. 


—  30  — 


Аднанзоръ,  1)  Абаспдскн  ха- 
дивъ,  осповатсль  иа  Багдадъ,  къ 
762.  (2)  Знпмсингь  пълководсцъ 
на  испаискигЬ  .млнри  (939—1001). 

А днев да .  П  орту галски  адми- 
ралъ,  първпй  подкраль  на  Индия 
(ул  на  1510.>. 

Адиввисгь  (Карлъ).  Шведска 
сппсатель.  авторъ  на  много  учеб- 
ници и  романи  (1793—1860). 

АлиОАДи.  Мюолюманска  дина- 
стия въ  Африка  и  въ  Испания  оть 
1129  до  1273. 

Алноравндн.  Мюслюманска  ди- 
настия, Еоято  1Ц1рувала  нр-^и  ал- 
моаднгк 

Алоготрофия^  грьц.  Несъраз- 
мерно хранене  частптЬ  на  гЬлото. 

А.лое,грьц.  Саркч'аОуръ;  расто- 
ппе  съ  т.гьсти  и  сочни  листа,  което 
дава  сабура. 

Адовиъ.  Гиии'ь  алЕолоидъ,  кой- 
то гс  добива  оть  алое. 

Алоксанъ,  гръц.  Вещество,  което 
се  образува  огь  д15Йствпето  па  сил- 
на азотна  кнслота  в^ърху  никоч- 
вата  киаюта. 

Аловуция,  лат.  Слово  на  па- 
пата до  кардиналския  еьборъ;  всгЬ- 
ко  кратко  с^овце. 

Алопаткческн,  гръц.  Който  с« 
отнася  до  алопатпята. 

Алопатая,  (гръц.  оть  аиось, 
Д1>угъ;  патосг,  страдание).  Обик- 
новената м<.'дицина,  по  която  л1Ь- 
куватъ  л'Ькарс'11*.  Тоя  снособъ  упо- 
требява цЪрове,  които  произвож- 
дать  атЬдстпия  протчвии  на  ония 
сл-Ьдствия,  които  нронзводцатъ  бо- 
леститЬ.  Въ  противоположностьна 
тоя  снособъ  е  способътъ  хоме- 
опатия, 

Алопатъ.  Л^карь,  който  лек^^ва 
по  алоплтията. 

Алотрнофагмя,  ^щ-  Болезнено 
желание  да  с^  яджтъ  нообикно- 
венн  в  нездрави  нЪща. 

Л1  рап,  итал.    Равенство  иа 


текущата  тгЬнность  на  книжни 
пари  съ  дЬйс!Твителиата  имъ  ц-Ьн- 
ность.  Вож.  Пори  или  Л.\пари. 

Ллдв  или  Алпийски  плапвня. 
Най-високптЬ  планини  въ  Квропа; 
просггнрать  се  по  Франция.  Ита- 
лия. Швейцария.  Германия  и  Ав- 
стрия. Ср1>днага  имъ  височина  е  оть 
2,000  до  3,000  метра.  Ний-внсокий 
имъ  връхъе  МонъБланъ(4810  и.). 

Алтайсви  плавипя.  Шанииско 
бърдо  въ  Ср15дпа  Азия. 

Алтарь,  **ат,  1)  Жрътвеннтгь 
у  старп'11"».  2)  Часть  въ  христни- 
скй  храмъ,  дЪто  е  прЪстолъгь: 
светилтц^. 

Алтеенъ  корепь,  лат.  (соб.  зн. 
ц1>рителень  V.).  Корень  обилеиъ  сь 
сл'^иво  вещество,  който  се  упо* 
тр^бява  за  г|)ллна  ба1ес1Ъ. 

А  лтепбу  ргь.  Герм.  градъ  (Саксъ- 
Алтепбургскод)ксгво),  31,500 жат. 

АНсг  едо  (другъ  азъ),  .юг. 
МоЙть  — ,  значи  мойтъ  зам11€гр- 
никь,  сир.  лице,  на  което  може 
да  се  дов'&рявать  като  мен^. 

ЛИст  ьАст^  лат,  Другъ  тъкмо 
подобе1гь. 

Алтернатива,    лат.    Избиране 
едно  оть  дв*!»  п-Ьща:  поставен*  въ 
алтернативата,  сир.  да  си  иабо 
което  си  п№  огь  двЬтЬ. 

ЛКстт  аНепиз    аихШс    е^ 
Лат.  поговор.:  ЕдияиЙ  има  нужда 
оть  по.мотьта  па  другия. 

Алтвяетръ  (лат.  А^*.тусл,  ви- 
сокь;  гръц.  летромв,  М'Ьрка).  Вн- 
сотом-Ьръ. 

Алтиегъ.  Оня,  който  пгЬе  алть. 

Алтоаа.  Гл.  градъ  въ  дукство 
ХолщаЙнъ  (Прусия),  пристанище 
на  Ь^дба,  144,600  жлт. 

Алтр  уиакъ,  (лат.  алтеръ,  другъ). 
ДоброяЬтельта  да  радн  чов^къ  за 
доброто  на  другитЬ  ирй.гночтитед- 
но  отъ  своето  си,  да  иI|1^,гпочята 
въ  всичко  др^титЬ  отъ  оебеои; 
въ  противоиолоашооть  на  егоинмг^ 


—  31  — 


^тгрумсгь,  лат.  Онн,  който 
1Грит«*ж:ш:1  дибродЬтельтл  илтру- 
1злгь;  въ  протдвоположнисть  па 
ооистг.  Оттука  п  алтруистически: 

Алгь  пли   йлто.  игал.  Гласъ 

^^^д^•||  ь  меаду  тенора  н  дисканта. 

Ллтънъ-Ооявъ.  П|>очутъ  тай- 

1)тп1гъ-в<»евода,  Котленець,  въ  на- 

Па.1|>Т0    ня    19-11    1Г&1ГЬ. 

А1ип1ш,  лат.   ВъспитакннцнтЬ 

1Я    КПЛРГПЯ. 

А  Г  '/м/г(гм<;|\  |/5/?.  Докрай;  бес- 
юшацао. 

Алфв,  гр%ц.  (ггьрвита  буква  въ 
грьигиТП!  а:^Лука).  Начало:  алфа 
И  омега,  начало  и  край. 

Алфавитеиъ.  гръц.  Аябученъ, 
еиттавенъ  по  азбученъ  редъ. 

Алфмрн.  Зпамеппть  нтал.  по- 
еть  н  т{1агпкъ  (1749—1803). 

Алфовсвнъ.  Хирургическа  ни- 
еср^^менть  за  вадене  коршуми  изъ 


Алфооеъ.  Пме  на  н1ьколко  кра- 
^^  сгп»  които  по-главнптЬ  еж :  въ 
Каспихия:  Алфонсъ  IX.  поб1ап- 
тгль  на  мавритЬ  при  Толоса  1 158— 
\2М;  Алфонсъ  X  (1252—1284). 
сганАлъ  германски  пмиераторъ; 
Адфоисъ  XI  (1312~1;350).  Ш)б11- 
двт^ль  иа  мавритЬ  при  Тарифа 
(1340);  въ  Португалия :  Алфонсъ  I 
(1 1 39 —  1 1 85),  оспователь  на  крал- 
стжпч);  Алфомсъ  V  (1438—1481), 
осаошлъ  първата  библиотека  въ 
Португалия.  —  Алфонсъ  XIII,  ее- 
лшшвй  испаискн  кра.1ц  род.  въ 
188'>. 

Алфредъ  Ведвкв.  НЛП-ииамо- 
влтвй  (ггьавгло-саксонскигЬ  крале; 
агбгк?||л.гь  нашествията  ла  .яаици- 
Н,  иъ  онова  вр^.ме  наП-страгшгигЬ 
•ангеле  въ  Квропа;  показал!!  се 
вскусчгяъ  законодатель,  адмпни- 
стрлторъ  и  покровнтель  на  иро- 
овкцеянето ;  какараяъ  да  се  прЬ- 


I  ведя1П|  много  ржкопнси  на  англо- 
саксонски отъ  латннс1Ш,  и  самъ 
пр1;велъ  1г1|Колко  съчинения  (849 
-901). 

Адфреско,  итал,  СгЬипо  жнво- 

ииство  съ    водни    бои  по  сурова, 

нарочио    приготвена    затова,   об- 

мазка;  картина  изработена  по  тоя 

'  способъ. 

Алхаябра.  УкрЪпснъ  па.1атъ 
на  маврскигк  крале  въ  Гренада 
(Испания). 

АлхянЯБЪ,  араб.  ЧовгЬкъ,  който 
борави съадхимическп  патЬдваная. 

Алхмиически.  Който  се  отнася 
до  алхимията. 

Алхвлия,  араб.  Лъжовна  наука 
на  ср'11Днп'гЬ  в-Ькове,  която  дирила 
«все1гЬрптеленъ  лЬкъ',  «филосовскн 
кдмень»,  и  др.  т.  Тя  е  родила  се- 
гашната химия. 

Алциова.  Най-свЪтлата  звк1да 
въ  съзв1^;дието  на  ПлеядитЬ. 

Алционидв,  грьц.  Иъ  зоол.  по- 
лппн  отъ  разреда  на  еднокрлиКитЬ 
полппп.  ТЬ  еж  иискп,  и  гжбесггото 
имъ  тЬло  съдържа  микроскопиче- 
ски  валячета. 

Алъ-боравъ.  Кобилата  на  Мо- 
хамеда.  По  арабското  пр^Ьданис, 
тп  е  Оесмъртна  п  нод  еж  язд1Ь1И 
Авраамъ,  Нисусъ  Хрнгпюъ,  и  99 
пророци.  Кой  1&  язди  сега,  не  ое 
знае. 

Алювяалент,  лат.  Образуванъ 
мудно  и  постепенно  огь  вода  (за 
почва);  въ  протпвопа!.  на  дслю- 
еиалень. 

Алюзия,  лат.  Намекъ,  загатва. 

Алгоинняти.  лат.  Съединения 
на  1июмиииП,  въ  които  тоЙ  играе 
ролята  на  кпслота  (хим,). 

Алюншняй,  лат.  Проетп  г!^1о. 
металъ,  Су1лъ  и  синикавъ.  добива 
се  отъ  глината;  отъ  тамъ  и  името 
му,  което  значи  глиний;  ако  и 
МН01Ч)  расп])остраиеиъ  въ  цр(фо- 
дата,  н1кма  още  гол4мо  употр-Ьбе- 


—  30  — 


Аднаваоръ,  1)  Абасидскп  ха- 
ливъ,  оспопатсль  на  Багдадъ,  въ 
7(52.  [2)  Зннмсиигь  и-ълководецъ 
на  испаискитЬ  мшфп  (939—1001). 

Лляевда.  Портухияски  адми- 
ролъ,  първий  подкраль  на  Индия 
(ум.  на  15104 

АлмЕвисгъ  (Карль).  ПГведскп 
сппсатель,  авторъ  на  много  учеб- 
ници н  романи  (1793 — 180(3). 

Адноади.  Мюслюманска  дина- 
стия въ  Африка  и  въ  Испааая  оть 
1129  до  1273. 

Аляоравидм.  Мюслюианокп  ди- 
настия, които  царувала  нр-11ди  ал- 
моадитк 

Алоготрофия,  грьц.  Несъраз- 
лгЬрпп  хранене  частнгЬ  на  гЬ-иото. 

Алое,  грьц.  Сарж-*тбуръ;  расте- 
ппе  съ  т.тьсти  п  сочни  листа»  което 
дава  сабура. 

Алоаиъ.  Едплъ  а.тЕолои;сь,  кой- 
то СО  добива  оть  алое. 

Алонсанъ,  грьц.  Вс1иество,  което 
се  образува  отъ  дЬйствнето  па  сил- 
на азотна  кислота  в^ьрху  пикоч- 
ната кислота. 

Ллокуция,  лат.  Слово  на  па- 
пата до  кардпналския  съборъ;  всгЬ- 
ко  кратки  словцс. 

Адопатнческш,  грьц.  Който  с.е 
отнася  до  алопатията. 

Алопатшя,  (гръц.  оть  аиос% 
другь;  тштосг,  страдание).  Обик- 
новената мрдпцпна,  по  която  л-Ь- 
кувсчгь  л1>каре'гЬ.  Тоя  спос<>бъ  уно- 
тр-Ьбява  цЬровс,  които  пронзвож- 
дать  сл'Цствня  противни  на  ония 
С.1*Д»ГГВПЯ,  КОИТО  н|юизвождагъ  бо- 
леститк  Въ  протпвоположность  на 
тоя  снособъ  е  способъгь  хоме- 
опатия. 

Алопатъ.  Л1карь,  който  лекува 
по  алопатпята. 

Алотриофвгня,  г]Щ.  Болезнено 
желание  да  се  яджгь  необикно- 
вени и  нездрави  в'Ь|ца. 

Л1  раг1^  итал.    Равенство  па 


тек)1цата  тЛпность  па  книжнп 
пари  сгь  дЪйсгвателнатн  имъ  цен- 
ности Внж.  Пари   ИЛИ  Лл1\арг1. 

Аддн  П.1И  Алпвйсви  планшпя. 
НаЙ-впсокптЬ  планппи  въ  Европа; 
прости ратъ  се  по  Франция,  Ита- 
лия, Швейцария,  Германия  и  Ав- 
стрия. С'р1зднагапмъ височина  е  отъ 
2,000  до  3,000  метра.  Най-внеокий 
имъ  връхъе  МонъБ.1анъ(4810  и.)* 

Алтайскм  планмпи.  Шанинско 
бърдо  въ  Ср"Ьдна  Азия. 

Алтарь,  -лат.  1)  Жрътвепникъ 
у  старнтЬ.  2)  Часть  въ  христяи- 
ски  жрамъ,  д^то  е  прЪстодъть: 
светилища, 

Алтеенъ  ворень,  лат,  (соб.  зн. 
ц-Ьрителенг  «*.).  Корень  обпленъ  съ 
сл113ЛИво  вещество»  който  се  упо- 
тр-Ьбява  за  г])хдиа  болесть. 

Алтеп6ургъ.Герм.градъ(Сакстг 
Алтепбургско  дукство),  31,500  жит. 

АШг  едо  (другь  азъ),  ^^ат. 
Мойть  — ,  значи  мойть  зам1мгр- 
никъ,  сир.  лице,  на  което  мохе 
да  се  довЪряватъ  като  мен^). 

А1^сг  Шсп*^  лат,  Другь  тъкмо 
подобенъ. 

Алтернатива,  лат.  Избиране 
едно  отъ  дпЬ  п1лца:  поставснь  еь 
алтернативата,  сир.  да  сн  избере, 
което  си  П1е  отъ  двМ^. 

АИсгшп  аие1чиз  аихШо  еде^ 
Лат,  поговор.:  Едпннй  пма  и}жда 
отъ  помо1игл'а  на  другия. 

Адтанетръ  (лат.  Алтусь^  ви- 
сокь;  гръц.  метрон%,  вгЬрка).  Ви- 
сотом^ръ. 

Алтистъ.  Оня,  който  п*е  алть. 

Алтояа.  Гл.  г])адъ  въ  дукство 
Хол1цайт>  (Прусия),  {тристанище 
на  К1ба,  144,600  ашт. 

Алтрхизнъ,  (лат.  алтерь,  другь). 
ДобродЬтелъта  да  радн  чов-Ькъ  за 
доброто  на  другигЬ  пр1цпочтитвл- 
но  оть  своето  сп,  да  пр^почита 
въ  всичко  другитЬ  отъ  оебеси; 
въ  протпвополоншость  на  сеоизмл. 


—  31  — 


.ттрувгп,,    лат.   Опи,    който 

1р11 1 1  -жл  иа  д»^Ород Ьтельга  а лтр у- 
ЖЗКЪ;  въ  противоположиость  на 
аотстъ,  Огп-ка  п  алтруистически: 
йЛтруистичссянгЬ     Ш'^ам14л     на 

кжги  пли  ахго,  итал.  Гласъ 
г[>4доиъ  чеаду  теиора  и  дцсканта. 

Аатьаъ-Стоавъ.  Прочутъ  шй- 
д}т«1Пг-1И10ш>да,  Котлснецъ,  1гь  иа- 
здляи  иа  19-и  иЪкь, 

А1шипК  лат.   Въспитаинпцпт^ 

Л  Г  ои(гапс1\  фр,  Доврай;  бео 

тшико. 

Ахфа»  гргц.  (първата  буква  въ 
гръцка пг  азбука).  Начало:  ол^а 
и  омггп,  иача.10  п  край. 

Алфавитеиъ,  грьц.  Аабученъ, 
(гьсгавенъ  по  апбученъ  р**дъ. 

Алфиери.  :^наменн1ъ  ига.!,  по- 
сгь  п  траппо»  (1749—1803). 

Алфоисвнъ.  Хирургическо  ин- 
гтрумгигь  за  вадене  коршулш  паъ 

Адфопеъ.  Пме  на  н1}вол1;о  кра- 
.1г.  1ггъ  КОНТО  по-главнигЬ  еж:  въ 
Каст^чия:  Алфонсъ  IX,  поб-Ьдп- 
трль  на  маврите  при  Тол^к-д  1 1 58— 
12141:  Алфонсъ  X  (1252—1284), 
сгаихлъ  гг'рма11скн  имисраторъ; 
Алфонсъ  XI  (1312—1350).  иоб-Ь- 
дктель  ии  маврптЬ  при  Тарифа 
(1340);  въ  Португалия :  Алфонсъ  I 
(1139 — 1 185),  основатель  на  крал- 
сгеого;  Алфонсъ  у  (1438—1481), 
ееаовалъ  пърш1та  библиотека  въ 
Португалия.  —  Алфонсъ  XIII,  ге- 
шшний  испаясБИ  краль,  род.  въ 
18ЯГ,. 

Адфрвдъ  Ведвня.  Най-зваме- 
авгв&  (ГТЪанглсьсаБсонскит^  крале; 
01йхъснх,гь  нашествията  на  дапди- 
т*.  Егъ  онова  вр'1)Ме  н/1Й-страп1нпг!1 
в&огеде  въ  Европа;  показалъ  се 
йкусепъ  законодатели  адмдяи- 
».т;*аторъ  и  покривитель  на  нро- 
а^^цеиас1'(^;  иакаралъ  да  се  пр*!!- 


всджтъ  много  ржкописп  на  англо- 
саксонски отъ  латински,  н  слшъ 
прЬвелъ  нЬкодко  съчинения  (849 
-901). 

Алфрееко,  итсм.  (Мнно  жпво- 
пиство  съ  водни  бои  но  сурова, 
нарочно  приготвена  затова,  об- 
мажп;  картина  и:фаботеиа  по  тоя 
сдособъ. 

Адхаябра.  Укр^пснъ  палатъ 
на  маврскит^  крале  въ  Грепада 
(Испания). 

Алхввввт.  ^раб.  Чов1>къ,  който 
борави  съалхимическп  исг^аива. 

Адхмвичеекм.  Който  се  отнася 
до  алп млята. 

АлхвлиЯ;  ораб.  Лъжовна  наука 
на  ср1у1питЬ  в-Ькове,  конто  днрша 
•всецЬрителенъ  лЬкъ*»  «фнлосовски 
каменъ»,  и  др.  т.  Тя  е  родила  се- 
гашната химия. 

Алдяова.  Най-снЬтлата  знЬзда 
въ  съзвЬ;ци^'То  па  ПлеядитЬ. 

АлционЕДВ,  грьц.  Въ  воол.  по- 
липи  отъ  разреда  на  еднокржжнтЬ 
полнпи.  ТЬ  ех  ниски,  н  гжбестото 
имъ  гЬло  съяържа  мнкроскопнче- 
скн  в*иячега. 

Алъ-боравъ.  Кобилата  на  АГо- 
хамеда.  По  арабското  ир^аание, 
тя  е  бесмъртна  и  невь  еж  яздили 
Авраамъ,  Иисусъ  Хрнстосъ,  и  99 
пророци.  Кой  ш  язди  сега,  не  ое 
знае. 

Алювяалент,  лат,  Образуванъ 
мудно  II  постепенно  отъ  вода  (за 
почва);  въ  противопол.  на  де.сто- 
виплень. 

Алюзяя,  лат.  Намекъ,  загатна. 

Алгохиватв,  лат.  Съединения 
на  али)Мии11Й,  въ  конто  той  играе 
ролята  на  кисаота  (хим.). 

Алюввввй,  лат.  Просто  т1ло, 
метатъ,  б-Ьлъ  и  синнкавъ.  добива 
се  оть  глината;  отъ  тамъ  и  името 
му.  което  значи  глиний;  ако  и 
много  распрсстраненъ  въ  приро- 
дата, н-Ьма  още  гол4мо  }'Потр^е- 


-  32  — 


пие  въ  практическия  ятвогь,  за- 

11и'Т*>     П1юн:(Вод(ггноТ1>    му     става 

СК2ь1Ш. 

Алюръ,  фтр.  Вървеагь,  ходъ  (иа 
конь). 

А.  М-   Виж.    А^^шт  тифу1п\ 

АяаврОвЪу  гргц.  Цигдавость 
(очна  болесть). 

Аивзонкж.  1)  Бясносчловии  во- 
И!1(ггнс1гп  женп  въ  А:шн  в^ь  старо 
вр1)Ме.  2)  Амазанка  сега  иарнчаП) 
длъга  рокля,  която  шк-ж^т,  женнтЬ 
когато  яздпьгь. 

Аяазонъвлв  Аяавонска  р'Ька. 
РЬка  въ  южна  Лмершш.  истича 
нзъ  Кордалерски  планини  и  се 
влива  въ  Атлантически  окоаиъ 
1(5,420  килом.);  така  е  нарочена. 
занмл'0  ра!шиИ  американс^ки  по- 
селенпи  срощижли,  по  двата  й 
бр1^п^  жени,  които  се  бияли  юнаш- 
ки като  мкже. 

Амаларикъ.  Кра.ть  на  нспан- 
С!Ш11^  Весггити,  зеть  иа  Кювиса 
(501—534). 

Амалгама,  грьц.  Силавъ  иля 
съединение  иа  единъ  металъ  съ 
жншигь. 

Амадгаяацня.  Действието,  ио 
което  живакъгь  се  съедипява  1гь 
друп.  метахь. 

Аналганиранъ.  Прав»  амалга- 
ма; слгЬнамъ. 

Аналния  ве.  Аравийски  народь, 
пст1)*бенъ  огь  Саула  и  Давида 
(Би6.<,). 

Аиалия.  Германсна  (О.гдеибург- 
ска)  кня!'ини,  сжпржга  на  г[п>ц- 
кия  крал1.  Отона  I,  жека  съ  високъ 
умъ  и  твърдъ  характеръ,  която 
била  опора  на  мжжа  сп  въ  зло- 
чеспитта  му. 

Аиалтеинъ  рогъ.  Гогътъ  на 
Ама^тгеи,  к^^рмачкатакоиа  на  1<М1п- 
тора,  дадрнъ  на  нимфитЬ»  коит!) 
отгледали  Юпитора  въ  дЬтинс1'во- 
то  му.  Съ  иего,  все  по  баоносло- 
вието,  номфнтЬ  могли  да  правгкть 


всичко,  и^ото  си  желашп>.  Тоя 
1}0гь  мяричагь  и  рогь  на  изоби- 
лието. 

Аканитипъ.  Алкол1>пдъ  огь  «гг- 
ровиата  гхба  аг/агп-и.^  р'чи'гп1иа, 

Лтап^гк  тпаф'»^  лат.  Влюбе- 
нитЬ  еж  гл)пави. 

АптиИюп  1гае,  лаг.  Крамоли 
иа  любовници. 

Аманх,  тур.  Олеле!  (изражение 
па  мкчитолно  чувство).  Падмм  на 
аманп,  да  се  МОЛИ  01ъ  С1гяхце 
или  катЬпопр-Ьклопно. 

Аивраптовну  лат.  Едия  чсшдь 
тропически  растеиия,  отъ  която  е 
амарантъть  {здраве1гьтъ). 

Атпгс  *•(  !^нрт'  Г1г  г/^о  сгтгс- 
(Шнг.  Лат.  иосл. :  да  люби  и  да  е 
мждъръ  едва  ли  е  дадено  и  иа 
едииъ  Воп.. 

Аиарипъ,  поео-лат.  Е.апо  гор- 
чиво вещество. 

Анарилисовя.  г^пц.  Една  че- 
лядь  едиосЬмепод^пш  луковимня 
растения. 

Анасяя.8-и11удпнъ1шрь(839— 
810  прКги  Р,  X.)  1^1*^-*.). 

Амятйоръ.  лат,  .1101мпсл1ч  оня. 
който  обича  н-Ькое  искусство  безъ 
да  борави  съ  иего  като  съ  зва- 
ние: аматйорг  тюетъ,  аматш^^п 
тшса  тель, 

Аибалажъ,  фр,  Свръзване  или 
правен»'  денкъ  (страненипа);  ((б- 
внвката  на  депкъ  или  пакеть, 

Амбарго,  исп.  «^шр'1^1иеипе  па 
корабъ  да  п;аиза  отъ  пристанище. 

Амбилогия.  лат.-ерщ.  Такъно 
распоЛ(/,кгнме  па  думигЬ  в-ь  една 
(|)р!гза,    че    тя  има    два    смисъла. 

Анбиорикоъ.  Галски  главатарц 
крал].  па  ебюроиитЬ,  поб'Ьденъ  отъ 
Це;<аря  на  53  пр^аи  Р.  X. 

Аябиц|10зеяъ,.<а'лСамолюбпвъ. 
славо.иобппъ,  адастолюбивъ. 

Амбнция,  лат.  Самолюбие,  сла- 
волюбие,  властолюбив. 

Амбоанъ.  Единъ  отъ   Ма1юк- 


-  33  — 


острови  (Малезия),  тгринад. 
п  ходандцвт^  100,000  жнт. 

Аябра8]гра,  фр,  1)  Дупка  въ 
лро9орецъ  или  въ  врата.  2)  Отвер- 
сше  въ  кргЪпостна  сг^на  за  стрелба 
сь  "гонове. 

Анброзяй.  Милаиски  владпка, 
едияъ  оть  цсрковинтЬ  опи)  (340 
-397). 

жяброияя,  грьц,  Въ  басносл. 
о&н1Шовена1'а  храна  на  богрветЬ; 
въ  пуЬнос.  см.  изрядно  ястие. 

Аабръ,  араб,  Интаръ,  кехлкь 
баръ. 

Аябулвнтенъ,  лат.  Ходящъ, 
шкту1хш:ь,  снр.  който  нЪма  посто- 
янно хкгго. 

Аябулаторно,  лат.  П'1^швомъ, 
ц&игь. 

А  шбюокядя.ге;?^.  Пусия,  засада. 

Амвояъ,  гръц.  11ядт'НЖ1^1  м1>(гго 
въ  црЪ1ша,  отд^Ьто  с^  про11пв1цв;1. 

Аж«ба  (лат.  отъ  гръц.  ампиви^ 
прокЬнеиие).  Въ  зоол,  жпвотпи1{д 
ОТЬ  гушеститЬ  коррноноги,  която 
оолояано  про  уЬнява,  ако  н  полека, 
форшта  ся;  жавЬе  пб-вечето  въ 
бдатпсгпггЬ  води. 

АяедФ^й.  1)  11мо  на  пгЬколно  гра- 
ф»ше  н  ду  кове  на  Савопя.  Шй-нме- 
■жпй  е  Амедей  VIII,  който  абдн- 
кяралъ  въ  1434*  нзбралъ  се  папа 
Я^дъ  име  Феликсъ  Л"  н  ое  отро- 
Ать  сть  папската  тиара  въ  1449. 
2)  Птаанански  князъ,  нзбранъ  ис^ 
тансхв  краль  въ  1870.  АбдиЕш- 
рцдъ  въ  1874. 

Аявйая.  Ъъзоол,  южно-амерн- 
вшскя  гущерь.  Той  е  оть  ц*пнж- 
Т'  I.  гутере,  иъ  здбитЬ  иу 

с^  I  лгнаип    на    ст1шптЬ    на 

дюищтк 

Л  ттн  агтбе,  фр.  Съ  въоружепа 
рхаа,  свр.  еъ  еплата  на  ор&жното. 

Ажявофяеъ.  Име  на  3  ешпет- 
епцвр^'. 

Аяерияа.  Една  отъ  петътЬ  частн 
псшйтя,  вАй-гол±ната  сл1^ъ  Азия 


[четире  пжти  пб-голйма  отъ  Евро- 
па), открпта  въ  1492  отъ  Христо- 
фора  Колумба,  н  наречена  Аме- 
рика въ  честь  на  португалския 
мореплаватель  Америко  Веспучи. 
ако  тоя  послЬдний  и  да  стжпилъ 
въ  тая  часть  на  свЪта  слЬдъ  Ко- 
лумба.  Ц-Ьла  Америка  брои  гжоло 
100  милиона  жнтеле.  Тн  е  разд^Ь- 
лена  на  два  га1'&мп  полуострова, 
С'Ьверна  Америка  и  Южна  Америка, 
скачени  чр-Ьзъ  Панамски  провлакъ. 
Племената,  които  нк  населяватъ, 
еж  пр-Ьселени  европейци,  ескн- 
мосцигЬ,  червенокожнтЬ  индийци, 
к>жпо-;шериванскнтЬ  индийци,  па- 
тагоицигЬ,  фуегийцитЬи  негрското 
илеме,  което  европейцитЬ  еж  пр*- 
цсс^пI  оть  Афри1са.  Псчезнхлп  шие- 
мена:  маяй111,  толтекитЬ,  азтекцитЬ, 
караиби'1'Ь,  и  пр. 

Откритието  па  Америка,  Ми- 
(гьльта,  че  сжществува  четвърта 
часть  отъ  св^та  била  вече  1>аспро- 
странена  у  старитЬ.  Платонъ,  въ 
У-и  в11къ  пр'Ьди  Р.  X.,  Елианъ^ 
съвр-Ьменникъ  на  римския  импе- 
раторъ  Адриана,  1Ч)воркктъ  за  сд- 
ществоването  на  една  гол-Ьма  земя 
на  западъ  оть  Африка.  Ала  Цер- 
ковнигЬ  отци  счит^ин  за  дл  ьжность 
да  нападатъ  като  нечестиво  това 
мн-Ьиие:  т^  не  можели  да  в^рватъ 
въ  анпшодитк  Запазено  било  за 
иововр1;моннитЬ  мореплавателе  да 
докажжть  истинностьта  па  загат- 
кйтЬ  за  новъ  ов^тъ. 

Единъ  отъ  тЬхъ,  Христофоръ 
Колумбъ,  Гьнуезп^г,  като  тръсилъ 
западно  пжть  за  Индия,  <:>ткрнлъ 
Америка.  Генуа  като  го  бнла  счела 
за  мечтатель.  и  Иван-ь  1Т.  порту- 
галски кралк  като  пе  бплъ  щ\м- 
елъ  услугигЬ  му.  Колумбъ  се  от^ 
несъль  до  ис11анс1шя  дворъ,  и  цаг 
рица  Изабела  му  поверила  три 
кораба. 

Колумбъ  тръгва   на   22  юлия 

3. 


34  — 


1492;  той  потег^^ова  отъ  Палос- 
ското  пристанище  (Аддалузия)  въ 
тия  кораби  съ  една  друишна  огь 
120  корабника.  Той  пристига  на 
о-въ  Гомера,  д-Ьто  се  снабдява  съ 
малко  11от])1»би.  Ои|,е  три  с<:^тл1нци 
ИЗШ1Н&1И  И  никаква  земя  яе  се 
показала.  К(»рабиицп'гЬ  роптаели 
и  говорели  да  хвърлжгь  Колумба 
въ  морето.  Той  понскалъ  още  три 
дни.  ВториЙ  деиъ  задухалъ  едшгь 
пб-прохладителенъ  в1Ьтре1гь,  и  на 
29  септемврия  по  10  часътъ  ве- 
черьта  провид11:1а  се  земя;  суша! 
сугиа!  чуло  се  въ  корабитЬ.  Ко- 
рабницитЬ  еж  на  кстИи-Ь  пр1Ь.дъ 
Колумба,  и  иоздравивать  го  ад- 
мпралъ  и  вицекраль. 

Земята,  до  която  се  допр^лъ  по- 
ходъть,  била  о-въ  Гуанахами,  който 
Колумбъ  парекълъ  Санъ-Сгива- 
доръ. 

Той  открилъ  ат-Ьдъ  Т0Ш1  н-Ьколко 
други  острови,  между  които  Фер- 
диданл1ь  Изабеда  и  Куба;  въ  24 
часа  той  пристигнж,1ъ  на  о-въ 
Хаити,  който  нарекъ.1Ъ  Испане- 
цьтг,  който  по-сстн^Ь  кръстили 
Сентг- Домито,  и  който  сега  е 
зелъ  изново  името  Хаити.  НЛй- 
сепгЬ,  въ  иб-поатУ^^нигЬ  си  п&- 
тувания,  той  открнль  ЛукеитЬ, 
1Х)Л*ЬмитЬ  и  малкт-Ь  Анти~^и,  и 
и:^гк1ъ.1ъ  на  бр1'>га  па  американския 
материкъ,  близу  до  м^Ьстото,  дйто 
е  съграденъ  Картагенъ. 

/Крътва  на  няколко  неправди, 
Христофоръ  Колумбъ,  по  :швръща- 
нето  си  отъ  3-то  си  пжт)'ване, 
умр-Ьлъ  въ  Валаболидъ  въ  1506, 
1111  65-годитиа  възрасть;  н  въ1тр1>ки 
неровитЬ  о'1'крития,  едпнъ  Фло]»ен- 
тниски  мореилаватель,  па  име 
Америко  Веспучи,  ималъ  чесаьта 
да  даде  името  си  на  новото  по- 
лукл&бие. 

Открвтвя  въ  Анерпкж. 
1496.  —  Себаа-иань  Кабо^  Вене- 


оияненъ,  въ  служба  на  Англия, 
открива  Нова-Земя  и  Виргиния. 

1518.  — /^тялво,  испанеигь,  ви- 
жда крайбрежията  на  Мекспво. 

1518.  —  Баронъ  де  Леви,  францу- 
зин*ь,  посещава  нсточяитЬ.краЙ- 
бр^^жия  на  Америка. 

\  Ь19.  —  Ф^нандъ  Кортезь^  испа- 
нецъ,  покорява  Мексико. 

1 554.—  Картие,  французпнъ,  при- 
стига при  устието  на  р^ка  св. 
Лаврентия. 

1607.  — Ххдсанъ  открива  псточио- 
то  ирайбрЪжие  на  Грпнландия. 

1607— 1733.  — СъединенитЬ  Дър- 
жави въ  Америка,  основани  (ггь 
англичанегЬ,  въ  царуването  иа 
Яко  па  1. 

Южна  Аяерикв. 

1 500.  — -^*<«а/>е5а  Кабраль,  пор- 
тугалецъ,  открива  Бразилия. 

1 520,— ^ЬГагй.*ак»,  португалец^,  от- 
крива Огнена-Земя  и  Патагония. 

1 533.  —  Лизаръ,  испанецъ,  открива 
и  завоевава  Перу. 

1 706.  —  Откритие  на  МалуинскитЬ 
острови. 

Анернкавецъ.  Жнтель  на  Аме- 
рика. 
Аяеривапека  гжскв.  Ск^вгкз- 

дие  вь  Н)Ж11отм   яилушхбо,  което 

състои  о'гъ  59  зв-Ьзди. 
Аиериванокя.   Принаддежапгь 

на  Америка. 
А  иериканскв    мостове.    Гана 

система  мостиве,    конто  не  нгъ!"!- 

гатъ  подпорптЬ  хоризонтално,  та 

стълповегЬ  имъ  стоштъ  на  гол11мо 

растояние,   понЪкога   до   стотина 

метра. 

Анерикаиъ,   тур,  Жлътиик^юо 

дебело  ({(абрнчпо  [(амучно  платно. 
Аяериво     Веспучи     (1451 — 

1512).  Виж.  Америка. 
Анетжсгь,   гргц.   Драгои:Ьненъ 

камень  съ  тсменужно-сииь  илд  мо- 

равъ  шаръ. 


35  — 


Фрашг.  пословица :  па  зли  купел  I 
верига. 
Вув  (Д-рь).  Франц,  ппса- 
тел1г-пхтетестиониикъ  н  космипо- 
шгъ,  който  кръстоса-ть  въ  четире 
пипшв  пр'кть  .тЬтп1гН{  м^сеип 
(1836— 39;  цк1а  Евр<тейска  Тур- 
ция. Плодъ  на  това  ижт\"ване 
е  н*?говото  каиитал1!о  (гьчиненяе 
Ш  фр.  Квропеиска  Турция  или 
па6с€юдения  върху  географията, 
геологията,  естествената  истп- 
рШЯщ  статистиката^  нравитЬ  и 
^бшчаитН,  археологията^  аемсдЬ- 
лшето,  индустрията,  търговията, 
<ра»нитЬ  праеителстеа,  духовен-' 
стФйто,  историята  и  политичес- 
кото   ■  ■  '  и«  на  тая  империя 

1ГЬ  ХамОургь  па  1794;  учплъ  се[ 
п  ШвеНцария  и  Англия ;  умр-кть  I 
въ  1884  Бп.  В1на,  ц1Ьто  се  би.ть| 
установилъ  да  жнвЬе  отъ2Ь  годипн. ' 

АявлЖЪ,  грщ.  В'ь:здухоо6разио 
вещество,  което  се  дпОава  хнми- 
чесян  отъ  амнаковата  (ч^ки.  (ин- 
шадхра);  твърди  употр1и5итрлии 
»  VIСТ^^ве  мазни  нетна;  ополао- 
тщтвать  го  н  аротивъ  и  пяното 
съсгмяипе  и  падането  въ  нссв-Ьсть, 
Турското  му  име  е  нишадьрь-руху, 

АвИАЯгъ,  грщ.  Схи;ото  каквото 
е  азб^^стъ. 

жИАГДМлввъ,  грьц,-лат.  (огь 
^Ш^  амигдалонь,  мнпдалъ,  ба- 
дкмъ).  Едно  особено  вещество  въ 
гЬмен&та  па  мнпдалнтк,  огь  което 
чр|згь  разлагане  се  образува  снл- 
№к  отрова  нианоаодородг, 

АжнгдалвдЪт  дрщ.  Миндаленъ 

Анв«яъ,  Градъ  въ  Франция, 
ВОДМЮ  жпт.  Амиенсни  миръ,  дого- 
ворь  п<иппсапъ  1802  мгжду  Ал- 
гаи  и  Франция. 

Ашмв%  Марселипъ.  Латинско 
исгиршгь  отъ  Г\'  нгЬкъ  атЬдъ  Р-  X 

Лмксив  РШо^  ней  та^/гв  атип 


ссгИоа.  Латинска  поговорка:  ТТла- 
тонъ  ни  е  М1и  ь,  ала  исггината  още 

Н(>-ВРЧО. 

Ашихт  Ьитат  дтеги,  Лат.  По- 
говорхш:  приятель  на  чов^шюш 
рохь. 

Аянденъ,  гр^^ц.  Спиртъ,  който 
се  добива  огь  Г»а1)абпя. 

Анидваръ  Барва.  Картагоноки 
генералъ,  баща  на  Апибила;  умр. 
въ  228  П1»1ди  Р.  X. 

Амватасъ.  Име  на  нкко.1ко  ма- 
кедонски царе  (392—308  пр*ди 
Р.  X.). 

Анвпь,  евр.  Тъй  е,  така  да  бкдс; 
иапстпня. 

Авирантв.  Острови  въ  Индий- 
ски оксанъ  (Африка),  на  брпй 
около  20. 

Авнвствракъ^  гр%ц^  Дававъам- 
нпстпя. 

Авнистия.  грьц,  (соб.  зн.  агоб- 
вение,  забравяне)  Всеобпю  про- 
п^сине.  Лмннстпята  нъпчшовява 
ония,  конто  СД  пр'Ь,ям'Ьгьп1  й,  въ 
схщото  положение  като  да  не  ех 
били  осжжда1Ш.  Поми^хването^  на- 
протннъ,  отагЬнява  само  наказание- 
то; па  то  с  и  поединично,  не  все- 
обню.  СНце,  амнистии  се  дава  отъ 
законъ,  помилването  отъ  Дър- 
жавния Глава. 

Авштвсъ,  ново-лат.  Въспале- 
нпе  па  тшпата  на  лтробнин  1иодъ 
(медиц.). 

Авовъ,  лат.  Кдва  челядь  ми- 
рнз.1нви  растения,  огь  която  е 
кардамоггьтъ. 

Лвоинй,  лат.  Едно  нетахвчеоко 
вещество,  което  съставлява  осп<н 
вага  на  амиака. 

Авонвтъ  (огь  гръц.  Амонг, 
име  на  Юпитера,  прЬдставляванъ 
съ  овнешки  рогове).  Въ  гсол.  едно 
вкаменено  животно  сродно  сгь  на- 
}"гила,  отъ  ра;^реда  на  четирехр^- 
нитЬ  главоноги. 

Авонъ.  Иудинъ  дарь;  царувалъ 


-  36 


огь  640  до  639  прЬди  Р.  X.  (Библ.). 

Авопъ.  Старосгипетското  нме 
на  Юппгера. 

Ааовяне.  Палестински  народъ 
често  въ  война  съ  еврептЬ.  Т-Ь 
бпли  нодчиноии  огь  аснрийцит^. 

Лтог  ппсИ  отюа,  лат,  Ля>- 
бовьта  на  всичко  надвива. 

Лтог  пюют^  лат.  Обичане  па- 
ритЬ. 

Аяорейци.  Ханаднски  народъ. 
подчинонъ  огь  Моисея  ( Вибл.). 

Анортязация,  лат.  Погашение 
(ни  длггг). 

Ап  ортизярянъ,  л  <> '^- Погасявамъ 
ддъгь. 

Анорфенъ,   грьц,  Безфорие{Гь. 

А|1орф8анъ,грг1^Безобразность, 
отсжтствиото  на  оцрйтЬлена  форма 
Х1рн  крпстализуването. 

Авосъ,  Кдииъ  отъ  12-гЬ  малки 
пророци  (Библ.), 

Анпелнвъ,  грьц.  масло,  носто 
сб  добива  отъ  сирната  кнадота  и 
калий  и  служи  за  приготвнне  на 
газа. 

А  л  пелн  гъ,  гръц,  Едннъ  глннесть 
черснъ  1самень. 

Аяпиръ.  Франц,  математикъ  и 
фп:чн1гь  (1775—1836). 

Аяп/ла,  лат,  Въ  медиц.  раши- 
рение  (на  канала);  въ  церк,  схдъ 
съ  миро. 

Авпутацвя,  лат.  Отр^^ване 
членъ  оть  чов^^тко  тЬдо. 

Ампутирвнъ,  лат,  Отр^вамъ 
членъ  оть  чонЬигео  тЬло:  ампу- 
тирамл  р^ккау  кракг  и  пр. 

Анр|й.Пзраи.1СЕпиарь  (918  — 
907  1гр1да  Р.  X.);  военачалннкъ, 
който  похитилъ  1гр'Ьстола  оть  по- 
хитителя му  Зпкрия  (Библ), 

Австердан*} .  Столица  на  Холан- 
дия, прпстаяшде  на  ОЬверно  море, 
437,800  жит.,  значителна  търговия. 

Аву-дармя.  Виж.  Оксусь, 

Амуниция,  лат.  Военни  потрЪби. 

Ашоиг  2*го^)гСу  фр.  Честолюбие. 


Атоиг  /аН  Ъсаисоир^  тагя  аг'  • 
дпи  /аИ  1оШ.  Франц,  пословица: 
любовьта  е  мог^Б1ца,  нъ  иарнтЬ  ех 
всемогАЩИ. 

Авурахъ.  Виж.  Муратъ. 

Авуръ,  лат.  I).  Богъ  на  лю- 
бовьта и  любовните  иаславдения, 
синъ  на  Венера.  Сега  сь  това  име 
нарнчатъ  красивнт*  Д'Ьца.  2)  Го- 
ляма р'1Ька  въ  Азия,  мехд^  Сибпръ 
и  КитаП,  4377  кплом. 

Авфибиогряфиа,  грьц.  Описа- 
ние на  чемноподнпгЬ  животни. 

Авфибвидогия,  (гръц.  амфщ 
двоенч.;  виось^  живоп.;  логосъ^  ду- 
ма). Учение  аа  земноводннтЬ  жи- 
вотни. 

Авфибвя,  гргц.  (Отъ  амфи,  дво- 
яко; виосг,  животъ).  Земноводно 
животни, 

Авфвболитъ,  грщ,  Ихинъ  ка- 
мень>  въ  състава  на  който  влвза 
главно  амфиболъть.  Представлява 
много  разновидности,  н  бива  оть 
едро-зърнестъ  до  набить.  Ср1Ьща 
се  въ  Чешко,  въ  ЛлпитЬ,  въ  С. 
Америка  п  др. 

Анфибологин,  г^рьц,  С&щото 
каквото  е  амбьимгия. 

Авфиболъ,  гръц.  (соб.  зн.  дву- 
смнслепъ,  сир.  сьмнителепъ).  Ми- 
нералъ,  който  състои  оть  кремно- 
земъ,  варь,  магнезия,  жел1^.  На- 
мира се  почти  вскдЬ  масивенъ  или 
въ  прнзватически  кристали,  и  сь 
разни  шарове.  КристалитЬ  ех  често 
лдъги  като  игли.  илп  тънки  като 
атакна.  Черний  амфнболъ  се  на- 
рича рогова  изм€и€а;  зелений  ак^ 
тинолит%;  б^ий,  тремолитг  или 
бЬ^га  рогова  измама;  влиаттнй, 
асбестъ. 

Аяфябрахнй,  гргц.  От&пка  въ 
стнхъ,  състояща  отъ  три  слога  съ 
средния  дълъп>. 

Анфнгурнческя,  грьц,  Бесми- 
слонъ. 
Ахфигт^ряяд  грщ.  Слово, 


—  37  — 


сь<пгаение,    впь    което  уьшшлено 
т  употрЬбяватьдз^ми.  които  го  пра- 

ВНЕТЪ  бс-ть   СМИГ^ТЬ. 

АнфмвлрптнческИу  грьц.  (соб. 
Ш.  дтмко  плодовити).  Употр1/)Я11а 
ее  за  растения,  които  давать  плодъ 
а  ва^гъ  лепяха  н  подъ  земята. 

Аяфиоиъ,  грьг^.  Сянъ  на  Юии- 
тера  а  Актиона,  който  тъй  чудесно 
евирЕКЛЪ  на  лпра,  че  самптй  ка- 
нене ирн  свиренето  му  жшгравали; 
тК  сами,  Егь  иокориость  на  хармо- 
квята,  отивали  та  се  слагали  и 
нигЪствалн  за  да  се  съзнде  сгЬ- 
вата  на  градъ  Тива.  Сега  Лмфи- 
онъ  понякога  иаричагь  искусеш* 
иузнкантъ. 

Алфмподъ,  грьц,  /соб.  зн.  около 
^дкЛ  Старъ  градъ  блозу  до  устие- 
то ва  Струна  въ  Македония,  се- 
ПШШ1Й  Бш1олп  жя1^ЯмОо^л(Би6,ч.). 

ДяфискаИу  гръц.  (огь  амфщ 
опио;  схва,  с^нка).  ЖителетЬ  на 
горещвя  поясгъ;  г^хната  с^нка  сочи 
ту  къмъ  сЬверъ,  ту  къмъ  югь,  спо- 
редъ  както  слънцето  е  на  сЬверъ 
ада  на  югъ  отъ  екватора. 

Лафвтеатраленъ,  гръц,  Въ  видъ 
ва  ахфнтеатръ. 

Алфитеатрь,  гргц,  (соб.  зн. 
«голо  т*:ат1>ь).  У  старнт^  Ерхгла 
сграда,  вср-^дъ  която  се  давалп 
1гр|ц|егга&1еиая.  Въ  неш  шлало  за 
зрпедетЬ  редове  столове  посте- 
пеяво  вахигихтв  едни  надъ  другн, 
ва  да  ое  визма  свободно  ар-Ьли- 
щето. 

Аяфвтрвонъ,  г-рьц,  Тивскн  царк 
хевата  на  когото,  Адкмена,  въ  вркве 
ва  отсхтствието  му,  добила  отъ 
Юшгтера  сии-ь  Херкулеса.  Въ  прЬ~ 
НОС-  сн,  радуи1е1гь  гос1Ч)приемцикъ. 

АкфитрвгА,  гръц.  Богиня  на 
М'Р»по,  жена  на  Нептуна  (Бас- 
носл.). 

Ана  АвС1раДсна,  дъщеря  на 
Фвднпа  Ш  (испански  краль),  сж- 
прага    па  Лудовика  ХШ  (Франц. 


краль);  регенткя,  атЬдъ  смъртьта 
на  краля  ( 1 643),  прЬзъ  малатЬтие^- 
то  на  сина  си  Лудовика  XIV; 
дала  всичкото  си  доверие  на  Ма- 
зарена  (род.   1002»  умр.  1660). 

Ана  Йваиовиа.  Рус€ка  импера- 
трица, род.  на  1С93,  дъ1церя  на 
Пвана,  по-старъ  брать  ва  Петра 
Велики,  и  безд11тна  вдовица  огь 
курландския  дукъ;  въскачпла  се 
на  Н1)Ьстола  по  пнтрпгитЬ  на  кан- 
целсръ  Остермана  и  князове  Дол- 
горуки,  които  1Ж  пр^Ьдночели  огь 
дв1>1'Ь  дъщери  на  Петра  Велнки. 
Нейппй  лн>бпме1гь  Крнссп.-де-Ви- 
ре1гь  заточнлъ  князове  ДоЛ1*оруки 
и  съпартнзанегЬ  имъ,  и  управля- 
вал-ъ  държавата  пр^зъ  пилото  й 
царуване.  Въ  нейно  вр^Ьме  русскитЬ 
войски  отблъсна^ли  нашествията 
на  кримскитЬ  татаре  в  разбили 
турцитЬ  (1730—1740). 

Ава  (Се.),  Жена  иа  Св.  Иоа- 
кима  и  майка  на  Св.  Богородица. 

АааСгюнртъ.  Английска  царица, 
дъщеря  на  Икона  И.  Въ  нейното 
1Ц1руване  англичаннгЬ  завоевалн 
Гнбралтаръ  (1704).  Тя  се  борила 
аротнвъ  Лудовика  XIV,  и  присъ- 
единила Шотландия  на  царството 
си  (род.  1004,  цар.  1702—1714). 

Авабаигмаиь,  гръц.  (соб.зн.  прЬ- 
крьщнничество)^  Учението  на  ана- 
баптиститк 

кнлвлптяашугрьц.  1)  Христян- 
ска  секта,  която  се  появ1иа  въ 
Швейцария  (1520)  и  п6-сетнЬ рас^ 
нросгранила  въ  н&нон  страни  въза- 
надиа  Европа,  и  която  не  припознава 
кръщението  въ  датската  възрасть 
и  пр&кръпщва.та  въ  пълнолетие; 
тя  още  проповЪдвада  общнооть 
на  имота  и  равевство  на  всич» 
кнтЬ  христяне.  Пр-Ькръщававето 
е  било,  очевидно,  едно  случайно 
обстоятелство  въ  нЬроучението  на 
анабатггиститЬ,  !што  тЬ  с&  пргккр1г- 
11;ава1Н  въ   началото   връстеннт^ 


въ  ж11тннство  обращенняцп  огь 
друга  христянски  испов15даипя. 
ЛнаОаптиггигЬ  еж  се  изметнйлп 
па  (чч^атпитЬ  1>аиттп'и,  понГ.  от- 
нооителио  кръщението  въ  пъано- 
.тЬтиа. 

Аиаграма,  грщ.  ПрЪ^Ьствапе 
букппт!;  въ  една  дума  яа  да  се 
доОие  1[ова  дума  <".ь  дру1м  :ша- 
чение.  Прнм'Ьрн:  брада,  дарба: 
течно^  четно. 

А  нкграмвтизнржмъ.  Съставямъ 
а11иг|)ама. 

Аваграмагиамъ-  Съставяно  ана- 
грааш. 

Аимгрнматнсгъ.  Съетавнтель 
па  пнапк1мн. 

Аиагрнфь,  грь^^Орт^пс,  което 
лпше  наопаки  яа  печатане. 

Анадирь.  Сибирска  р1ка,  която 
ое  влива  въ  Берпнгово  море;  640 
кид, 

Анаиарлвено  дърво  (гръд.  ана, 
като;  кардиа,  сърдце).  Е^астенпе, 
което  дава  сръдцеобразннтЬ  п.ин 
дове.  конто  се  употр1збява'гъ  иъ 
а1ГГею!гЬ  подъ  името  оуЬхи  акажу. 

Аиаклистикм,  гргц.  Сшцото 
кпквото  е  диоптикн. 

Авакреоитически  стихове.  Сти- 
хове по  подражание  етиховетЬ  на 
Анакреопа,  гръцки  лирически  по- 
©ть  (У-п  в*къ  пр*ди  Р.  X.),  който 
€  въспйвалъ  радостьта  и  удовол- 
ствията. 

I  Анакеагоръ.  Гръцки  фплосафъ, 
1У-п  в1еъ  пр-Ьди  Р.  X.;  учитель 
1на  Ари1?готеля;  пр11Дполагалъ.  че 
[луната  е  населена;  той  нръвъпод- 
!държалъ,  че  свЬтьп!  не  е  пропаве- 
■денне  на  една  сл-Ьпа  сила,  а  на 
единъ  умъ,  на  единъ  Богъ. 

Анаксархъ.  Гръцки  фплософъ 
огь  Демокритовата  н1Кола,  бн,1ъ 
съвр11менниь*ъ  и  приятсль  на  Але- 
ксандра Велики  (1У-и  вЬкъ  прЬди 
Р.  X.) 

Аиакеннандръ.  Гръцки  фа.10 


софъ  (610-547  прЬдп  Р.  X.). 

Аиижснмеиъ.  Гръцки  фплософъ. 
едппъ  огь  учптелетЬ  на  ^Vлексаира 
В'ликн;  пнеалъ  1И>ч^етнЪ  история- 
та му. 

Авалн^  лат.  Летописи. 

^Аналиаиралъ,  гръц.  Ргичлагам!! 
Н'Ьп1а  па  гъставпнг!^  му  части : 
расчлепнпамъ.  п])асж  ра.^боръ. 

Аннлиаь  ^гръц.  анално^  д1инк. 
разлагамъ).  1)  Въ  хим,  разложе- 
ние   еди1>    н-Ьщи    на   съсшвнитЬ 
му  части:  анализъ  на  водата,  на 
въндухч .    И    пр.    2)    Въ    грама  г, 
логически   анализъ    или    ря:<)1<ръ, 
раздробяване  една  фраза  на  пр1лД- 
ложспня  и  на  всЬко  предложение 
на  поддежап1е,  свръсш1  и  прилоп». 
Граматически   анализъ^   разборъть 
който  зима  думитЬ  една  .по  една 
за  да  посочи  рода,  числото  и  па- 
дежа на  всЬка.  3)  Въ  логик,  схму 
(х>бъ  да  с«  изброяватъ,  различа- 
ватъ,  и  сравнявагь  помежду  имт^. 
чттичнпгЬ  иден   съдъ1>жаеми 
е,'Ц!а  обпщ  идея;  въ  пртивопол 
жность  на  синтезисг.  4)  Съкрап^с:^ 
ние  на  тсксть,  на  слово;  резю 

Анаднсгь.    Чов1>къ    иск>'сск' 
вЬщь  въ  аиали:гь. 

Аналитяка,  г/ш^.  Т1рнсиасоГ^ 
ние  на  алгебрата  въ  геометри.  ^ 

Аиадигически,  грщ,   Разя^^ 
теле1гь.  Въ  математиката:  ап^  .^ 
тическо  нзражепие^  всЬка  са 
между  величинитЬ  ияразена 
условннгЬ  математически  з 

Аиада'1ическа  метода. 
бътъ  когато  се  расжжфа 
доказапото  за  оспованиетл 

Аналогичеаъ,    аиало 
гръц.  Гходепъ,  подобенъ. 

Аналогично»  гръц.  Сх. 
добно. 

Аналогия,  гргц.  Сход^ 
ллка,  съотпогаение  мсжя^ 
м-Ьта:  6и1гарскии   с 
лЬма  аналогия  с%  ру 


40  — 


го  памразплъ,  та  го  затворидъ 
(74.Ч),  азботь  му  очитЪ,  и  запо- 
в^далъ  да  го  раскаратъ  по  хп- 
подрома  на  магаре  съ  главата  му 
къмъ  опашката.  Той  умр.  въ  753. 

Анястаемя  (Се,).  Мхченвца  вгь 
царуването  на  Нерона. 

Апастасмя  (С&.),  Островчо  въ 
Черно  море,  далече  4—6  киломе- 
тра (п-ь  Бургазъ.— Монастпрь  подъ 
гръцкото  духовно  В11Д0МСТВ0,  почти 
занусгЬлъ. 

Апатеив,  грьи..  Отллчение  огь 
цръквата,  цроктетие. 

Аяатолия  (г])ъц.  анатоли,  ио- 
токъ,  снр.  огь  Царшфадъ).  Виж. 
МаАа  Азия. 

Аватомирамъ,  гръц.  Расичамъ 
за  исчтЬдване  трупъ.  Въ  щгЬмос. 
с-и.  разгледва.мъ  твърд^Ь  подробно. 

АнатомячесЕи.г^>м^.  Който  при- 
надлежи на  анатолгаята.  Анатоми- 
У€ски  кабгшетг  е  стая,  въ  която 
сл  събрани  анятомическн  уреди 
ноставсни  въ  редъ. 

Анатошгя,  грьц.  (огь  апа,  пр'кть; 
темпо,  1г1;кж).  Наука  за  направата 
на  чов1яикото  тЬло.  2)  Лскусство 
да  се  изучва  човешкото  тЬло  чр-Ьзъ 
расЬчеио.  Въ  прЬнос,  еж.  по- 
дробно пспитване. 

Апятонъ.  грхц.  Чов11КЪ,  който 
се  зпнп.мава  съ  анатомията :  тру 
порЬзателъ, 

Апатотт».  Градъ  на  Вепеамино- 
вото  племе ;  оноредъ  Робинсона, 
се1'а111Ио'1*0  село  Лната,  въ  ОКОЛ- 
ноетьта  на  Иерус4иим*ь  (Библ). 

АиафорА,  грм\.  Повторение  нн 
една  и  сжпщ  дума  въ  началото  на 
исЪкоЙ  периодъ. 

А  яйфродяягь.  грка,.  Недоста- 
тьггь  въ  половото  побуждеиие. 
Анафродитъ,  иеспособенъ  въ  по- 
лово отношение. 

Апахяромсь.  Скитски  философъ 
(У1-и  и^къ  пр-Ьди  Р.  X.).  Ам  който 
огь  любознателность  а&т)'вадъ  по 


разни  страпн,  се  явплъ  въ  Атина, 
дЬто  етанддъ  приятель  и  ученикъ 
на  Солона.  Ка:]ватъ,  че  кога  се 
върнх*1ъ  въ  отечеството  си,  ца- 
рьтъ  запов-Ьдалъ  да  го  убпжгъ, 
отъ  страхъ  да  не  въведе  тайиитЬ 
на  гръцката  религия. 

Анвхронизнъ  (гръц.  ама,  про- 
тнвъ;  хроиосг,  вр-Ьмо).  Погрешка 
въ  л'Ьточнслеиието  чр'Ьзъ  отнася- 
не къмъ  една  дадена  епоха  явле- 
ния, които  не  02  могли  тогава  да 
станхтъ. 

Анвереъ.  Градъ  въ  Нел1*ия, 
пристанище  па  Шелда,  240,000 
ждт.  Тьр1ч.шски  град*ь. 

Ап1*ажннент1.,  фр^  ОбЪ1цанве, 
задължение. 

Ангажирдт.,  фр.  Задържямъ 
за  свое  употр"Ьбение,  усдовявамъ, 
наимамъ  (чов1!кь  или  мЬсто);  зи- 
мамъ  думата  никому  (обвръзвамъ); 
каннБ. 

Ангажиряк!.  е^,  фр.  Обвръ»- 
вамъ  се,  об151цавамъ  се,  даланъ 
дума. 

Авгеларь  или  ДнгелнриЙ  (се), 
Вшк.  Методиеви  ученици. 

Ав  гелс  км ,  отъ  амжл».  Който  прн- 
иадл^^жи  на  ангелъ. 

Ангелъ  г/лц.  Съвършено  ся- 
щество,  което  служи  Богу.  Въ  пр*- 
нос.  см.  човгЬ^ь  съ  беспр^д^ктна 
доброта. 

Ангива,  фр.  Жаба  {прлепа  €о- 
лсоть). 

Апгипграфяя.  гръц.  Описание 
въ  анаг.  сждовегЬ  на  че1г1шко- 
то  гЬло. 

Ангяологяя.грщ.  ангионь,  с«дъ: 
логос»,  слово).  Учение  въ  анат^ 
което  пзлага  направата  на  смдо- 
ветЬ  въ  чов11ка,  по  които  текжть 
соковегЬ  и  кръвьта. 

Апгяоскопяя,  грщ.  Разглеж- 
дане капилярнитЬ  сждовс  на  чо- 
в1;пшоп)   гЬло  мр-кть  ангяоскопъ. 

Ангяоекопъ^г^ц.  Инсгруменгь 


—  41  — 


м  разглеждане  кахгаляршхгЪ  (вла- 
огат^  ийй-тъ11К1ГгЬ)  сждове  въ 
тЬдсгго. 

Авгяп».  гргц.  Въспа.1еиие  иа 
г-адоветй  въ  човЬшкоти  тЬло. 

Аяглшйскя  болеетъ  (Шос1и- 
и*),  Всгесть»  свой<ггвена  исклю- 
Ч1ГШЛ11о  ни  дЬтскпта  възрасть.  За- 
1Шава  С1^  съ  разнообранио  искрв- 
виваае  на  еостпт!^  п  това  сггава 
огь  веправолпото  хранене  на 
пн  тЬлеови  части ;  въ  коствтЪ  се 
заб1д1жва  намаление  на  варлпвп- 
Т*  оаш.  Тая  болесть,  П(ьпсчето 
ожтя  но  е  опасна  за  Ш1вота;  а.1;1 
ве1фавнлностьта  на  востит!^  по- 
вечето пхти  остава  до  жпвотъ. 

Авглнканскд  плн  епяевопад- 
яа  цръкна,  парпчапа  въ  Англия 
П^В11гок*1  цръква^.  Цръквата,  която 
господствува  въ  Англия,  отъ  X  У1-и 
вЪвъ»  епохата,  когато  Хенршсъ  VIII 
е  вгънелъ  реформадията.  Тоя  царь 
9П8ър|лать  а1а<пъта  иа  рнмока- 
толпеската  цръква  надъ  Англяя, 
мацото  папата  отЕаяалъ  да  унн- 
1м..71:11  брава  му  съ  Катервка  Ара- 
.1  (1584);  и  понеже  извърше- 
ь.1  :  'тратъ  бнлъ  п»>-вече  полн- 
Т1:  гколкото  ррлнгиоаенъ,  ш. 

н;*  мов<лч1  в11р41Попов"Ьдание 

»         '  малко  отъ  римокатолп- 

го.    Едуархъ    %!    сл-Ьавалъ 

|н '  ли  гиката    па     пр^дихествоника 

см  спрямо  Римъ  и  расц^плоннетс 

(яав&ло  П(^-^ат^мо.  Марня  Тюдоръ, 

н«7Л--№1та     ц[1^1>емиииа,   извьришла 

1а    яасялпн  да  упшиош!  д'&- 

Ачг*17  иа  двамата   сп    ирЬ^тшосггш!- 

шшжЖщ  1гь  прод-Ътата  огь  иош  кръвь 

шкиужяла  само  да  направн  умра:то 

рммоматодмчеството :    за    т^  ва    и 

пейвата  пр^Ьемннца  Кавсавста  безъ 

....г-.^-г.-!  мжка  установила  оконча- 

1гп»>ниата  р»?форма{1562). 

1та  нрькол  ■    проте- 

Г1  иЦ  която  1'лЬдШ1Т0Ки- 

речн    1ю&чкнг1>   догмати    на  Кал- 


вина;  ада  тя  раялича  огь  друпт- 
тЬ  протестантски  в'Ьронс]1ов'1;;;аиин 
главно  по  това,  че  прнног^нава 
епископството  или  перархическпя 
редъ  на  духовенството,  и  пази 
въ  обрядитЬ  си,  както  католиче- 
ската и  1фавос*лавната  цръква, 
изв-Ьстпа  въпкашна  пиш][осгь. 
Царьть  или  парицата  е  глава  па 
тая  цръква,  както  русскнй  дарь 
е  въ  Руспя  на  православната 
цръква;  тоЙ  назначава  епископи- 
те», и,  заедно  1^  т^1xъ,  набли>- 
дава  Т0ЧПО1Х)  пазене  на  реда  н 
церков1ШтЬ  устави.  Висшето  ду- 
ховенство СЪСТОИ  отъ  двама  ар- 
хцеш115К0па:  Кантерберпйски  я 
Поркски  и  25  епископа.  ВъпрЬ- 
ки  :ц1.г1ит1ието  на  апглийскнтЬ 
господаре  да  под^ържатъ  господ- 
ството на  една  държавна  цръква, 
множество  секти  еж  се  образува- 
ли въ  Англия  ;н  гоненията  противъ 
г!">хъ  еж  сторили  лгЬсто  на  една 
сиггема  в*ро'п>рпимость  шьвече 
въ  съгласие  сь  новнгЬ  идеи.  Много 
в[УЬме  членоветЬ  на  отцЬпенитЬ 
отъ  държавната  цр'ьква  обп1ества 
не  ех  моглп  да  участвуватъ  въ 
държапинг!.  служби,  нито  да  се 
радвать  на  псаигнчески  права; 
ала  реформата  отъ  1828  и  1Н29 
е  отмахнала  прЪгра^гапц  която 
имъ  е  затваряла  вратата  на  па- 
роднотч)  събрание. 

Англацавнъ,  лат.  Изражение 
свойсавнно   па   английския  езикъ, 

Антлаа.  Име,  което  изобщо  се 
дава  па  една  държава  въ  сЬверпа 
?]вропа,  сьставена  огь  два  гатЬми 
о';трипа :  Британия  или  Велпко- 
бртиния  и  ирландпя.  Британия 
е  наЙ-г^лЪмнЙ  огь  европейскитЬ 
острови,  па  33  килом.  с1ш.-заЛ11,и1о 
отъ  европейсш1И  материкъ,  огь 
койтг^  ш  д1и1жгь  ОЬверпо  мор", 
Па-дс-Кале  и  «1а-Маншъ;  на  21 
килом.  иа  запада  отъ  Пр.1андия,  ить 


42  — 


която  ш  .хЬлшть  СЬверпий  напалъ. 
Ирландско  море  и  канилъ  св. 
Гоорги.  СоГютвено  А.  е  южната 
и  пб-голЪмата  часть  отъ  о-въ  Бри- 
тания 1ии  Великобритания  [с1> 
вгрпата  часть  е  Шотландия],  па 
и  наЙ-важппП  членъ  на  държава- 
та; тя  има  пространство  131.628 
чет.  килом.  и  насел.  29,500,000 
жпт.  Простра нетвото  на  и1иато 
кралство  е  314,628  чет.  кнлом.  н 
насрленнето  му  38,265,000  жит. 
Стол.  Лондонь,  па  юго-западъ;  гл. 
гр.  Лиесрпуль,  Гласговь  (Шотлан- 
дия), МапчестгрЪщ  Еирмпмгамь, 
Лидс*^  Шсфилдг^  Дцблинь  (Пр- 
ландия),  Единбургъ  (Шотлаидня). 

Слищ  А.  е  блатиста  почва  па 
псггокъ,  и  1иаиинска  земя  па 
сЬверъ  и  западъ.  1\лиматъп.,  вла- 
женъ  н  Атъгловъ,  пох1;ържа  изо- 
билна растителиость;  иъ  лозата 
не  вщгЬе.  ЕдинственитЬ  важни 
ост})ови  покрай  бр111х>вегЬ  на  А. 
ех:  Шепи,  Хуайтъ,  Герннай,  Серсъ, 
Джерсп  п  А  н  глези. 

Праатени^то  на  държавата  е 
васл1у1(ггвеца  копст1ггу11иои11а  мо- 
нархия ;  жонигЬ  моглггь  да  иа- 
сл^дватъ  пр1)Стола,  ала  спноветЬ 
царгзагъ  прГ.дп  дт.щерпгЬ.  Царьгь, 
сгьвършенолЬтпгь  на  18  годпни. 
тр*бва  да  е  отъ  англпканската  цръ- 
ква,  и  не  може  да  се  жени,  осв-Ьвь  .'^а 
протестаптка.  Е,т.па  царпца  може  да 
д11ли  сь  мажа  си  почестит!'.  и 
П|1'1ипмствата    на    царския    чинъ. 

Упражнеиието  на  вс1шо  в'11ро- 
нспойхтднис  е  свободно,  ако  не  е 
противно  на  обпьестнепата  ярав- 
ствеиость,  Дв-Ь  в^фопсповЬдаппя 
ех  припознати  за  държавни  ре- 
лигии —  англи канската  и.ти  епи- 
скопалната цръква  въ  сжшд  А.  и 
въ  Уейлсь,  я  просвитерилнската 
въ  Шогмаидпи.  Пьрвата  яма  око- 
ло 20,000,000  пог.г1.,|0Ш1Т1'Л0,  вто- 


рата около  1,700,000.  Мопархъгь 
е  вър.ховенъ  глава  на  народната 
цръква.  Католичеството,  което  брои 
около  6,000,000.  господствува  въ 
Ирландия.  Множество  секти  еж  се 
родили  въ  народната  цръква:  ме- 
тодисти отъ  няколко  подразделе- 
ния, отц1шепнци  пресвитерианс. 
башпсти,  юингариапс,  свободни 
цсрковимци,  Евакори,  моравски 
б])ит}1  и  др.  Евреи  има  около 
60-70  хиляди. 

Войската  се  бере  по  добропатни 
набори.  Сравнително  А.  има  малко 
сухопжтна  войска,  ала  тя  е  първа- 
та морска  спла  наскЪта.  II  военно- 
морскйг1>  набори   еж  доброволни. 

А.  н*Ьма  обща  система  на  на- 
родно образование :  всЬко  уч1!ли- 
1це,  основано  отъ  частни  лица, 
огь  еснафи,  или  отъ  владКтел**, 
се  поддържа  огь  ср1иствата  иа 
оснопателетЬ  си,  и  си  нма  своа 
особиа  наредба. 

По  отношение  на  граждаискитЬ 
права,  аиглийскиЙ  народъ  е  раз- 
д+^ленъ  па  благородници^  приви- 
лсгпрувани  пасл-Ьдствени  гатЬмци, 
и  обикновсполюдци. 

По  Т1»рговията  и  индустрията 
А.  държи  първото  м^сто  1^а  св-Ьта; 
никой  народъ  пе  е  нмалъ  до  е^га 
толкова  распрострапепи  търговски 
скотенин.  КамениитЬ  в&гдпюа  еж 
ияворътъ  па  богатството  иа  А., 
защото  гЬ  еж  двигателната  сила 
на  промпшленопъта  й,  параплу- 
нитЬ  н  Ж('л!1;п1ицит11  Л  и  колони- 
идното  й  мощество. 

АиглнйскптЬ  Еолотга  по  всич- 
кнтЬ  части  па  земното  1аж6о 
пматъ  пространство  23  милиона 
чет.  КИ.10М.  и  едно  население  отъ 
314  милиона  яснт.  и  съставлявать 
«една  империя,  надъ  която  слън- 
цето никога  не  :адхожда>.  Глав- 
аигЬ  ОП.  тим  1иа,^инин  еж  ю> 
Европа:  ГцОр1и1таръ  в  Малта  ;  въ 


-  43  — 


кзпш  :  Пндпя.  о-въ  Цейловъ,  с^-въ 
Кяпръ;  въ  А|'рокл:  Наталь,  Ност» 
Добра  Нал»^ж,яа  пла  Кппска  1Мло- 
ЛШ;  пъ  Аморика:  Канлда.  Гш1- 
&иа;  1гь0кеаиш1:3ппа.^1ши  Южма 
Айотрилии.  Нови  И»жцн  Угйлсъ, 
Нова  3(»ла1|дт1,  Нинторпи,  Тас- 
шшяя:  между  Источи<ьтгдй('кп'гЬ 
»-вя:  Жаиайка,  Трниодадъ,  1»ар- 
Фадд  а  Бахама. 

Иетюрая.  Англ1ш,  /^»уА"^'А 
лсмя  нл  англиЛ  пъ  старо  врЬме 
с«  наричала  Брнтаипя,  защото 
била  населена  о'гъ  брититЬ,  келт- 
ско  1и€ме:  друго  нейио  старо  име 
е  Л.гбнонь,  което  пронзвощат!. 
втъ  крлтгкат! »  албь  ил  и  ал71ъ 
[Озшшшл).  Фпппкияпег^  оть  рано 
Пи.  !.и[апали  А.  Ка1»гагеисцпгЬ  мо- 
.шкгеде  ходили  по  крайбр^Ь- 
Х1шта  й  за  олово.  Рим.тянетЬ  по- 
кориш т-ая  земя  п  ьк  в.Iа,т^x1И 
400  п>ди1П1 ;  Щк^арь  пр(ишкпл1.1Ъ 
въ  ие1Ж  два  ияп-н  въ  55  п  54  прЬ- 
!■  Р»  Х^  нъ  А1Т5ИКода  довърши.ть 
мвосваиш?то  й  оть  78  до  8о  сл11дъ 
Р.  X.:  и  тоя  ггьлководецъ  пръвь 
равбрадъ.  че  това  г  островъ.  Жи- 
тм*тЬ  ва  Каледония  (Горна  Шо- 
тлад.1пя;,  извгкп^нн  подъ  името 
пигга  п  скоти,  като  протпвоста- 
шив  ял  ромскит!)  нападения  не- 
1гр1юдо,гя1ГЬ  отпоръ,  Адрианъ  нз- 
дт'|Ц&.1ъ  среща  тЬхъ  една  укрЬ- 
пека  сг1>ла.  Когато  вярвнретЪ 
ае-ти  да  йанадатъ  прЬд11.1ит11  на 
римската  империя,  римляиег!)  во- 
В1Калл  легионнтФз  си  наяадъ  (408), 
■  1Ио**тлпн.1н  Британия  па  на- 
I  на  К1иедонц[гг1ь  конто 
и^..^.... . -ш  сгЬната,  БрититЬ  по- 
пкадп  ид  помои;ь  англитЬ  и  еак- 
сог!,  пирати.  ко1п*о  дохожд!ии 
•ггь  Дания  да  нападять  исимкн- 
т1»  край6р1;жпя.  Тия  стрятпп  съ- 
шзпица  1п  подчинили  намЬ^гго 
да  1игь  помогн^^гь  и  основали 
с«дель   Е|>алотва  или    англо-оак- 


сонската  ептархия,  която  не  аа- 
късн1к1а  да  спане  една  монархия, 
на    която    Алфредъ    Велики    по- 

ЛОЖНЛЪ  яко     ОСНо1НГГЬ.    (>Ще  Г[0ДЪ 

римското  аниичество  христяц- 
ството  почшБло  да  си  пробива 
пжть  въ  Л.;  нъ  то  се  усггаиовило 
въ  земята  чрЬзъ  грижнтЬ  на  ан- 
глийския раипоапо(та1Ъ  Авгуе- 
тииа.  калугеръ,  който  ие  само 
ойърнжлъ  въ  новата  вЬра  самит!; 
аигли-саксн  (604),  а  н  иапра- 
вилъ  ОП.  гЬхъ  едпиъ  просв'Ьте1гь 
народь,  който  дивалъ  па  Карла 
Велики  в-ь  Франция  учени  като 
Алкюнпа  и  на  Германия  пропо- 
иЬднипи  като  Боиифан.»и.  Отъ 
1017  до  1042,  данцигЬ  нодчинн- 
лц  А.  Ед)ардъ  Ш  сполучилъ  да 
въстановн  англо-саксонска!^  ди- 
настия, нъ  А.  скоро  подпаднжла 
подъ  а1астьта  на  фраицу;^скит1; 
нормандцн,  иа  които  пр'Ь,хвмдц- 
гельтъ  билъ  Ви.1хелмъ  Завоева- 
те*1Ь  (1006/  НормандцитЬ  до- 
несли въ  А.  езпка  на  Франция 
и  (['еодалната  система,  Въ  Г2 15 
едипъ  (?ъ1жяъ  па  нормандо-апгло- 
саксонскнтЬ  благородници  и  на  иа- 
ро.;а  нрндобвлъ  отъ  царь  Ивана 
Безземни,  до  тогава  неогранн- 
ченъ  господарь,  Воли1{1гта  Харта, 
ценовата  на  всичкит11  английски 
свойодп  сега  въ  сила.  Отъ  1264, 
една  камара  иа  народни  щгЬд- 
ставителе  у  ела  да  засЬдава  до  ка- 
марата па  лордоветЬ.  Стогодинх- 
ната  война  ирптнвъ  Франция 
( 1  :УЛ9  —  1 4Г)3)  скоро  се  иосл^Ьд- 
ва.1а  отъ  гразкланската  война 
мсаау  Червената  Роаа  н  Б^лага 
или  Ланкае1'ерския  домъ  я  Иорк- 
ския.  Тая  междуособица  дала  пр'Ь- 
стола  на  ньрвия  домъ  —  Тюдо- 
ровцптЬ  —  (1485),  който  благ1)- 
приятствувалъ  на  реформацията 
и  осповалъ  морското  мон^ество  на 
А.  Сл^ъ  смъртьта  на  Елисавета, 


-  44  — 


дв1>тЬ  кралства,  Англия  и  Шот- 
лпндия,  се  съсдипидя  позъ  скп- 
итра  на  Якова  I  (Яковъ  VI  Шот- 
ландска), санъ  на  Мария  Сткь 
аргь  ^1603),  ала  това  съедии!^'- 
ние  бидо  само  лично;  то  ста- 
шхло  подлтичесво  едвамъ  въ  ца- 
руването па  Ана  Стюартъ  (1707). 
Синътъ  и  нас.тЬдт11п>'гь  на  Якова 
I,  Карлъ  I  (1025— 1(549),  като 
растронлъ  (1)11наиситЬ  ни  държа- 
вата съ  войнптЬ  си  съ  Испания 
и  франция,  принудвлъ  се  да  от- 
от&пи  на  парламента  :3|1  1гЬкои 
субсидии  пр'ЬлишнитЬ  права  Р*'- 
(Щоп  о/  К/уЛ/-^.  СлЬдъ  тс1ва,  тик- 
пхгь  по  пжтеката  на  деспотизма 
отъ  минист])цгЬ  си  Бякиш^ма, 
Стряфорда,  Лода,  той  И  години 
управдявалъ  бсзъ  па|>ламснтъ;  ала 
поради  разд"  р  итЬ  съ  II  1отл  а  п- 
дия,  принудилъ  се  въ  1040  н*^ 
само  да  свика  парламеита,  а  и  да 
го  припознае  :»  постояненъ.  Тоя 
парламепгь,  нареченъ  длъгь^  зелъ 
въ  р;&ц1>тЬ  си  в.1астьта  и  подка- 
чилъ  открита  война  съ  краля.  Раз- 
бить  отъ  иарламентскнт!;  войски 
(1645),  крахьгь  побЬга&лъ  въ 
Шотландия,  нъ  бидъ  издаденъ. 
Парламептьть  на  своя  рсдъ  билъ 
ирш1уд|'нъ  да  отстлпн  влапьта  си 
на  войската  въ  глав"Ь  съ  Кром- 
вела.  Кроивехь  назначн^ъ  коми- 
сия да  скди  краля.  Като  сет- 
шша  на  това,  кра.1ьгь  билъ  на- 
казанъсъсмърть(1б49),  кралство- 
то унищожеио  и  Кромве,ть  про- 
гласенъ  полшзненъ  покровнтедь 
на  реп}*бликата.  Той  потжпкалъ 
въстанието  на  ирландцитЬ,  раз- 
биль  Карла  II  и  п:^върIиилъ  ^дна 
честита  вой  на  съ  Хола1аия. 
Управ:1енп1П'о  му  нзвъпъ  било 
блескаво :  всичкитЬ  господаре  тър- 
сили приятелството  вгу.  Той  5^1- 
рЬлъ  въ  1058.  Сл^дъ  смъртьта 
му,  п^пералъ  Мъикъ  сь  войската 


въстановилъ  к|>алството  съ  Карла 
II  за  кра.чь  (1660).  Нъ  Стюартя- 
^^1  паь"ъ  били  свалени  огь  ирЬ- 
стола  въ  1688,  въ  полза  на 
Ораижския  домъ,  отъ  една  коа- 
лиция на  впгптЬ  и  торптЬ.  Внл- 
хр.1мъ  Оранжски,  като  умр^ъ  без- 
д^теиъ,  насладила  го  царица  Ана, 
и  по  смъртьта  на  тая  господарка, 
на  пр1>стола  се  нъскачилъ  Брун- 
свигь-Ханоие|№КИ  домъ  (1714), 
отъ  който  е  царица  Виктория, 
която  царува  сега  ^1896).  Въ 
врЬм1То  иа  Георгия  111  А.  придо- 
била Канада;  изгубила,  сл*дъ 
8-годип1на  вой  иа  (1775 — 1 78*'^ ), 
с^вероамериканскитЪ  сп  колонии, 
които  1>бразували  Съединен  птЬ 
Държави;  и  въ  1800  сп  присж- 
едннила  напълно  Ирландия.  Фран- 
цузската  революция  била  при- 
чина на  една  продьлVКНт^^лна  борба 
между  А.  и  Франция»  която  аай- 
сетнЬ  се  ув11ачала  съ  пълна  спо- 
лука за  А.  (1815).  Т1р11зъ  цару- 
ването на  сегапшата  пдроца 
най-важиото  събитие  е  било  съ- 
тзътъ  на  А.  съ  Франция  и  тЬх- 
ната  обпщ  войиа  съ  Русия  (1854 
— 56)  и  англий(^ката  ок)*пация 
на  Кгппегь  (1882).  Политиката 
на  А.  е  да  похтьржа  владнчео 
твото  си  иадъ  моретата;  по  тая 
причина  тя  аи1во  се  интересува 
въ  участьта  на  Цариградски  и 
Дарданелски  протокъ.  Ако  една 
силна  по  сухо  и  по  море  държава 
стане  господарка  на  тия  исходни 
точки  за  СрЬдпземно  море,  тя  ще 
зацла1пва  Суезски  каналъ,  нйй- 
к&сия  ШБТь  иа  А.  за  нейната  ко- 
локнялна  империя,  Индия. 

Лн1лом«&аиа,  гр.  Отрасть  къмъ 
всичко  апг.1ИЙско. 

Англокмиъ,  грьц,  Поклопиикъ 
на  всичко  английско. 

Анг^ао-оаксонци.  Оби;о  нме 
иа    германскагЬ    народи,    които 


45  — 


иитдн    в-ь  Великобритания   въ 

Амгдофнлстко,  гръц.  ТТрияпл- 
гпн»  къмъ    Англия,  11игли'1анет1>. 

Ашлифндь,  г^^ц.  (отъ  англо 
31  &иг4ичш1инъ,  и  ^и^*ось,  прия- 
тел»). Приятоль  на  Апглия,  англл- 

Аиглофобшм,  9рщ.  Страгь  огь 
Ангдпя,  огъ  англнчанетк;  омх)азп 
гьмъ  гЬгь. 

клгльфобъ  (отъ  амг.ю,  анг.ш- 
<1аийи1>;^о4/]с^гграхъ).  Ненавнст- 
ПБЪ  на  Англля.  англачанет-Ъ. 

Ат^чм».  Португалска  колония 
ягь  южва  А<|>рика,  на  Атлаитпчс- 
СЕП  океанъ;  гл.  гр.  Сень-Поль  де 
Лаанда;  окпдо  2,000,000  ЖПТ. 

Анголско   дърво.    БДИО   Ч1'рВ1^ 

Но  хьроо.  което  расте  въ  Ашчиа. 

Авгора.  Градъ  въ  Аяинтска 
ш^  едаовр'11мешиа  Анкира; 
-....'гиО  жит. 

Ангроеасгь  (огь  фр.  ань  гро, 
п  *      !     чавачъ  на  ^'Д^х},  кру- 

И'.  чь(то11танджш1);  упо- 

требява с<?  въ  протовоположность 
ва  дстанлилтг. 

Лн^шз  гп  НегЬйу  дат.  Зияи 
[ср.  вряе]  подъ  тр1*1Ш1и,  снр.  не 
«е  дои^ринаб  а  на  най-прши'!^ 
Бкгедиагга  вгьпкашностъ. 

Андалукй^-Ъг  итъ  Лндалувия» 
Млнералъ,  коЙто  състоп  отъ  гли- 
Шщ  {фенпоземъ  п  варь.  Крвста- 
лгг*  му  еж  обикновено  ромбнчески 
цоззш;  червеппкавъ  илп  жлът- 
■кшвъ  съ  стъклеиъ  блесъи~ь;  най- 
дрбрнй  вгь  Тнрол1>. 

Ашд^Х^лшш.  Страна  въ  Пепа- 
шиц  ра;д&1она  па  8  обласпи,  рао 
ВМ0К<>т1  да  югъ  ме-а;д^'  СрСип- 
аехяо  море  н  Атлаш-ическа  оке- 
«1гь ;  простр.  58,4013  чет.  кил., 
вмяа.  3,000,000  жит.  Изобщо  ху- 
<АЛ*  кдимагь  и  плодородна  земя, 
1ие11аоггьГвада.1кпвпръ.  Скотовъд- 
шито  раашсто;  аидя^рскитЬ  коие 


се  слав1;ргъ.  —  Въ  началото  на 
историческите  вр1змеиа  А.,  която 
«тарнгЬ  наричали  Бе.ччмна,  била 
I  населена  отъ  едно  пберско  племе. 
I  сходна  съ  баскнт1>,  мо/кду  което 
Емало  финикийски  селл1да-  П6- 
С€тн11  А.  била  подчинена  едно  по 
друго  на  картагенянег?!  (огь  1У-и 
вЬкъ  пр'111ди  Р.  X.),  римлйнстЬ  (огь 
205  слЬдь  ^Р-  X.).  вандалит-Ь  (вь 
началото  па  У-н  вгЬкъ)  и  готитЬ. 
Огь  вандалските  св  завоеватсле 
страната  добила  името  Банда- 
лузия,  което  напоконъ  стапакло 
Андалувия,  Въ  711,  А.  на,1нжла 
подъ  властьта  на  арабигЬ,  и  отъ 
тогава  въ  непк  се  образували  мавр- 
скнгЬ  кралства  на  Севпда,  Хаенъ. 
Кордона  н  1^енада.  Въ  1492,  нрЬ- 
зммането  на  Гренада  огь  Фор- 
диианда  Католика  :ивършило  съ- 
единен ие1ч>  на  А.  съ  испанското 
кралство. 

Андвнаиокн  0-вя.  Купъ  остро- 
ви въ  Бсиписки  :}аливъ  (Аиия); 
принаддеж.  на  Англия ;  15,000  жит. 

АпйапН,  игал.  Въ  муз.  мсво 
и  не  скоро, 

ЛпйшНпш^  итал,  Пб-скоричко 
огь  иш1и)Ф'. 

Аиддрннм  птал.  Длъгпссга 
зрънца  огь    во[)мнпизлъ. 

Амд|)411'гь.  Кди1гь  видъ  ншатъ, 
който  по-обикновено  намирагь  въ 
Аидски  планини. 

Андерсииь.  Даяскн  спвсателц 
авторъпа  прпклскн  (1805—1875). 

Авдерол^нъ  (Д^кепмсь).  Нску- 
сеиъ  английски  агрономъ  (1739  — 
1808). 

Авдм  и.ш  Кордвлерм.  Планини 
1гь  Южна  Америка,  докрай  Тнхя 
океанъ;  многобройна  волкапн. 

Аадокндъ.  Атински  ораторъ 
(У-и  вгЬкъ  прЪдн  Р.  X.). 

Андора.  Ренуб,1ичнца,  распаю- 
жона  пь  толината  СЪ  това  име, 
нежд^'  Фра11ции  а  Испанна;  насоа» 


—  46  - 


6,000  жпт^  проетринсгг.    452  чет. 
ки.1ом. 

Андора  ля  Виела.  Столгищ  ца 
А1ио1т,  00  <^  жпт. 

Аидрашу.  Унгарска  държав- , 
пнь-ь  (1823— 18У6^. 

Андрогшвв,  грьц.  Слицото,  как- 
вото 0  хррмофродптп. 

Аядроядъ,  грщ.  'отъак///!»,  чо- 
нЬкъ).  А1П'оматьцъчо1гЬгакаф|!гура. 

АндроканнЯу  грьц.  хсиска  по- 
лова иснаситпорть. 

Андролаха.  Съпряга  нд  Хек- 
тора  и  майка  па  Астнанакса.  пл'&и- 
НПШ1  на  парь  Ппра  п  знаменита 
по  ма(1'шиата  и  съпружеската  си 
дюОовь. 

Авдроаеда.  Една  баспословка 
бигиня,  прочута  по  мжчсннити 
си  отъ  едно  морско  чудовище. 
ПерсеЙ  убнлъ  това  чудовище  п 
ое  оженнлъ  за  Аидромеда. 

Авдронявъ.  1)  Име  на  4  не- 
точни императори  ^Х11-п  и  Х1\'-п 
кЬкове).  2)  Латински  поетъ  (Ш-и 
еЬкъ  пр15дн  Р.  Х). 

АодрофАГЪ,  гръц.  Сятото,  как- 
вото 0  антропофагъ. 

Аневрязяъ,  гръц.  Рашарение 
па  К1)'ьв<Л1осна  жила, 

Авевдотическн,  гргц.  Проио 
xодян^ъ  отъ  анекдотъ. 

Авекдотованяа,  гргц.  Страспъ 
да  раеказва  или  да  слупш  чов*къ 
аигк^хотп. 

Апекдотоиявъ  2^о&1^  Охотнпкъ 
да  раска;ша  плп  да  слута  анекдоти. 

Авекдотъ,  гръг^  I )  Раокасчсцъ 
за  заб^лЬжптелна  случка.  2)  Лю- 
бопитна особсность  въ  живота  илп 
хара1пч*ра  на  н1>кого. 

Аиехячвски  или  ввемнчеиъ, 
грьц.  М;и1окръисиь,  слабокръвспъ. 

Авенвя,  гръц.  Малокръвие,  въ 
сдпцноеть  слпбокрьвие. 

Авемобароиетръ,  гргц.  Ин- 
струмепп^  за  опр1дкзение  силата 
т  в'Ьтера. 


Авево1*ряфъ,^/>%Ч*  Урсдъ,  кой- 
то отб^кгЬжпа  на  хартия  посока- 
та на  вЬгрра. 

Апемолигмм,  грьц.  Учение  за 
в-ктровет*. 

Анеяои1ггрв11,  гръц.  Учевпе  за 
измерване  сплата  и  скоросгьта  на 
в1ггера. 

Апеяонетръ  {гргц.  аи/гмпсг, 
в-Ьтеръ:  мегрпиь,  м-Ьрка).  В1>тро- 
м11рь. 

АвевонввЬ}  лаг.  Е^но  веще- 
ство, Което  се  добива  отъ  ане- 
мона  и  другн  видове  растения. 

Анввовъ,  гръц.  I)  11Ьтлп-к|)акъ 
(растение).  2)  Животно  отъ  раз- 
реда на  полинитЬ. 

Авестезячески,  г/пкц.  Обесчув^ 
ственъ:  ан€сгези*и:ски  сънь. 

Авестезиа,  гръц.  Обесчувстве- 
ние,  врЬменио  упип^оженне  на 
чувствителностьта :  хяорофпрмьтъ 
щюизвожда  анестевия. 

Авжеръ,  (Жанъ  Дави(Уъ).Ф1мищ. 
живопнсецъ  нортретисть  ( 1 781)- 
1856). 

Авябвлгь.  Картагенски  гене- 
рал ь,  едннъ  отъ  първитЬ  пъ.1ко- 
водцп  на  свЬта,  синъ  на  Амплкаръ 
Барка.  Той  прЬчинжлъ  Испания^ 
ю;кна  Галия  и  АлпнгЬ,  разбилъ 
римлянетЬ  при  Тесенъ  и  при  Тре- 
бия  (2\Н),к  при  Траспмена  (217). 
С.т1'дъ  това,  той  билъ  сп1у1^нъ  за 
и+жолко  врЬме  огь  искуспигЬ  ма- 
неври на  Фабпя  Кунктятора,  въ 
спеча.1илъ  зпамг']штага  бнтва  пря 
Кана  (216),  най-гибелната,  която 
никога  изгубили  рн51лянетЬ.  Ло- 
птта  воля  иа  Картагенъ,  който 
отказалъ  да  испрати  помощи,  по- 
бъркала Анибалу  да  нзвлЬче.  полза 
ОП.  поб1иата  си.  Сл-Ць  иЬколко 
години  А.  бплъ  рпзбптъ  при  3<чма 
отъ  Сциппопа  Африкански  (202). 
Сл1;дъ  разбитието  си,  той  ири- 
б1^гв;клъ  прв  Пруснасль  краль  на 
Ввтнада.  Като   се    ваучплъ,    че 


—  47  — 


ГОСШПрПОМППКЪТЬ   му  ПН>гЬрИВ11ЛЪ 

д&  ги  11рЬдлу11'  нй  римляпсп^ц  той 
се  сяноубнлъ  съ  отрош1та,  конто 
оосвлъ  во1ж11га  у  осбс;  пи  иъ  едиаъ 
иръсггень  (247-183  ирЬдн  Р.  X.). 

Ап1!б;иъ<^[иъ  па  9  годнип,  кога- 
т-'  снп»  впдкть  баща  си,  славния 
:;|ръ  Барка,  да  отива  въ  хра- 
ка  да  припее*  жрътва  на  бого 
вегЬ  и  да  проси  отъ  т1'^гь  благо- 
!грпятст81ГГо  имъ  вгь  войната,  която 
(оКть  да  иодкдчп  съ  иснаивп, 
игьрлплъ  ге  на  шията  му  п  го  за- 

'п-ть  да   го    води   съ  себе  си. 

.«.гъ  н  поб^хенъ  отъ  молби- 
'  *п1л  сп,  въ  вогото  виждалъ 
■ишъ  бжджщъ  герой,  Лмил- 
г.  1 ;  ь  го  мслъ  въ  обятията  си,  и, 
сл]^^  пристигането  си  въ  храна, 
вакарал!!  п)  да  се  закълне,  че  те 
арвзв  вгЬчно  римлянетЬ.  Тая  Анп- 
бадош!  кдртия  Ч1ЧТ0  сч?  споменува 
въ  кнплшината.  Въ  свръзка  гь 
АнкГ!а.ш  (Ч^  срЬиу»тъ  и  други  аа- 
гаткп :  „ЛптЬп1  ш1  рог1аа'\  („Ани- 
Оа.ть  е  на  вратата  ии"1,  трево- 
Ж1е1гь  виьпж,  кпйто  иа,1алн  рим.'1Я- 
■стк  сд^хъ  битшгга  при  Кана, 
който  викъ  тЬ  на,\авали  колчимъ 
гп  ЗАПлагпвпла  належап^а  опа- 
яюсть.  пТи  знаенгь  да  побЬжда- 
вппгк  Анпбале,  ала  ти  не  анаснгь 
ползувашъ  огь  побЬдата/' 
,  _  ^  ь,  иаправенъ  Лннбалу  отъ 
воеавчалннкг  му  Мпхарбала,  сл'1иъ 
блтвзта  при  Кана,  за  дЬто  пе  се  от- 
прлввлъ т>-такси  за  Римъ.  Тия  д^ми 
(патъ  на  оногошц 
'■  да  иив.гГ»Ч1»  Полза 
гггь  «"ДИа  П|гЬнму1Н.еетви,  иля  оставя 
X»  го  приспи  една  първа  сполука. 

Авшляаъ.  араб.  аиач.  симь, 
Ь'  '       мо  отъ  сннплото, 

а  инкть  хубавигЬ 

ааил11н<(ви  бои. 

Ддялялявацшя,  лат.  Пр1;връ- 
ОШО  на  хранаш  вь  а>б(пв('Но- 
9и  ш>1црство  на  животното. 


Аппяяляанъ,  лат.  Учение,  кое- 
то нрЬднолага,  че  зародиигьгь  на 
живота  е  напълно  образуванъ  у 
млжа  въ  неговата  сперма. 

Ап1ша1  гтр!ит('  Ь'1ра<^  яаг. 
Неперясто  дпуного  животно,  сир. 
човЬкъ.  (Платоновото  олр^Ь^тЬле- 
иие  за  човЬка). 

Анняакула,  лат.  Ситна  живо- 
тинка, токо-речи  невидима. 

Аняналкудизъмъ,  лат.  Уче- 
ние, което  пр1;д11олпга,  че  утроб- 
иий  плодъ  прои(^хожда  отъ  сгь- 
д1дйствиет(1  на  сгювевни  яшвотипва 
и  жет-ко  яйде. 

Аавназъяъ,  лат.  Учение,  което 
приписва  на  една  разумна  душа, 
сир.  на  една  сила  пезависима  отъ 
веществото,  и  сжществугжща  сама 
но  себе,  управлението  на  всички- 
тЬ  жпзиеннп  ^Ьйствин  вь  здраво 
и  болно  сплтоиние  на  т1к1ото.  Сга- 
лонага  пжола  се  нарича  аними- 
етическа  школа. 

Аяанасп,  лат,  Посл1;дователь 
иа  аиимизма. 

Ашеъ,  лат.  Растение,  отъ  чи- 
ето сЬмо  С1*  искарва  маело,  упо- 
трЬбяемо  за  угалагане  иа  каш- 
л  и  пата. 

Апжернтъ.  Минерал>  който  съ- 
стои ОТ1.  калий,  талкъ    и  пр, 

Анкетв.,  фр.  Пснитпане  или 
провЬр1и,  правена  огь  1иасггь. 

Анкетевъ,  фр.  Испитателенъ, 
пагЬдователенъ,  пров-Ьритедеиъ : 
анкетяа  комисия. 

Анкетялъ.  Франц,  спнсатель, 
(гьчниител!.  на  (1>|>анцузска  исто- 
рия (172:^-1800). 

Анквловмсъ,  г^гъц.  1Пч;хта:вие- 
чч>  на  кръвообран11'Ние  въ  никой 
члент!  иа  т^юто  {мгдиц,} 

Аякнлотояъ,  грьц.  Крпвъ  хи- 
рургически нож-ь. 
'  Апкоберъ-  (.'т*^лпца  накралстш» 
Шоп,  въ   Абисииия;    12,000  жит. 


—  48  — 


Аявояа.  Италинноки  пристанн- 
щоцъ  1-радъ  на  Адриатическо  море, 
45,000  жит.;  пр!«егь  въ  1799  отъ 
франиузетЬ,  (хтЬдь  зпамснита  об- 
сада; въ  1845  единъ  ревагюцио- 
нснь  1*арпизонъ  се  пр^д^иъ  на 
ав1Я7)ИЙц.итЬ  сл1Ь,'^ь  25 -дневна 
обсада. 

Апкг-Марцвй.  4-и  царь  на 
Гпм-ь  (041-617  ар11дп  Р.  X.). 

Анобонъ.  иснинсБн  осфовъ  въ 
Гвипейски  заяивъ. 

Анодйнъ,  грщ,  Болеутолите- 
ленъ  д1.1гъ. 

Анолпрпшъ  Ннж.    Анулирамг. 

АвояАлеп'ъ,  грьц.  Неирашьюиъ, 
нередовенъ. 

АнонадметмчвокА  година,  гр. 
ВрЬмето,  което  употр'Ьбявагъ  слън- 
цето, планетитЬ  и  спжтницптЬ 
имъ  за  да  се  върнжтъ  въ  аж- 
щата  абснда,  оть  която  еж  из- 
д^Ьзди  П1)1цпшлата  година. 

кпошплшЯу  г^гьц.  Неправи.'1ностЕ>, 
всЬко  пагизяпе  извънъ  обикно- 
вен ив  редъ. 

Анонинввъ.  грьц.  Безименъ, 
неизв1хггеиъ. 

Анонняно  дружество.  Друже- 
ство» чиито  съдр^-жннца  не  еж 
познати  о1)иц11ално. 

Анонвиъ,  гргц.  Пнсатель,  чието 
име  не  е  означено  въ  съчинението 
нлн  писмото  му. 

Апоплотеряв,  гргц.  Животно 
отъ  дебелокожитЬ  безъ  кАЧешки 
вжбн:  намира  ое  само  въ  вско- 
паемо  съсгояние. 

Анормядевг.  гръц,  (отъ  а,  не, 
безь;  норма,  нравило).  Неправн- 
ленъ,  въ  противно(лъ  на  правилата. 

Аиоснвя,  грьц.  Изгубване  обо- 
ниниеш. 

Ансвмблъ,  (/гр.  СъотнЛгстнсн- 
ность  на  ноичкиг!*.  чапи  нц  вди(1 
1Гб*10  помежду  си:  стройна  пълнота. 
Обншость,  единство. 


Антабленевтг,  фр.  Горг 
часгь  на  каюна  (спълпъ),  състояща 
отъ  три  части:  корнизъ,  архн- 
травъ  и  фризъ. 

Антягоиввиъ,  грьц.  Противо- 
борство,  нр}1жда,  несъгласие  ,  въ 
мнЬниЯу  понятия^  интереси). 

Аптагоннсгь,  гргц.  Против- 
никъ,  вра;кдебн11къ. 

Аптагопвчеекв,  грьц,  Враждо- 
бенъ. 

Аятарктвческм,  (гръц.  анти, 
протц  въ ;  арктикось,  сЬверенъ). 
Юженъ :  антарктически  тшлюс^ 
въ  противоиодожносггь  на  арктог- 
чеаси. 

А7Ф^,  лат.  Прйдн. 

Ап1с  Ьс1ит^  лат.  Прйди  вой- 
ната. 

Ап(е  таге  ипФхс,  лат.  Пр1Ьдв 
морето,  во дитЬ.  сир.  ирп  ч  и н ата 
предшествува  сл1\дствието. 

Антей,  исполшъ,  поб11денъ  оть 
Херкулеса,  който  го  уд51ии.ть_вь 
рЖ11:ЬгЬ  си  (6а<:носл.). 

Аатекв,  грьц.  Лнде,  които  ж»- 
в1^^ж^ь  нодъ  единъ  1'раду1'ъ  ддъ- 
жива,  нъ  подъ  разни  градуси  ша^ 
рина. 

Автерядвя,  гръц.  Въ  бот.  клет- 
ка, въ  която  се  образувтъ  ошо- 
дителнптЬ  тклесца  у  бесцв^ЬтпитЬ 
растения. 

Автв.Гръдко  наречие,  което  зн^ 
чи  протилг;  сжщото,  каквото  е 
анте.  То  влиза  въ  сьетапа  не 
нЬкои  думи  :  антиюмбрь^  ант^^ 
христъ^  антарктчесни. 

Антнварн  или  Ввръ.  Ук||Ъ- 
пенъ  град>  на  Черна  гора,  ма 
която  с«  отст2ьпи  въ  1878;  аа  5 
килом.  оть  Адриатическо  море,  нв 
което  има  ирнстаннше^  и  на  35 
Ейлом.  запа,^«о  оть  Шкодра.  2,000 
жит.  Досш  дЬнтелна  къртили. 

Аптибахвй  или  внтвбахв- 
ческв  стихъ.  Стдшка  нъ  стнхъ 
огь  три  слога  ( '^). 


—  49 


Л-ж  Б&кь  шркт  Р-  X-  • 

яа  * 

щл^  ш  Скрп    въ   зов. 
1ПП|  в  хбшгъ  пра  Пяс^ФЪ  14р» 
т:  М2иа  ЛзваХ  вь  ^1«1шР 

1  Сх^гь  'ПЯ    бхтв» 

шп  ■Адеряв  ое  1»х1хжя. 

АнтаДАКттх^ 
пхвоти  е  аашкт^ 

»I^тшл^^>ст^ц^а^V  ^т^  Не- 
меел, въмъелп 
плвхгъ  е:ии 

шеаъ  ва  ду 
Авгялог», 
лкъ  за    итрцш, 

с^^    уашцохив 

А1ТВВВ.  лат. 
^ароив 


Авпкрвтахв» 


п.пти  ьп 


Автялвваяъ.  Птавввгир  й%§т> 
гакфцдро  съ  Лвпвъ^ 

яве  твx^^  дв&  нвсп  в&  схвкло 
супвеяве. 

Автвловв,  «рв1|.  Едва  9гь  ■»- 
рювН  ва  еаешпг!)  вада   ое    въ 

в 


—  50  - 


още  въ  лгЬкарството,  за  пропзвож- 
Д1ше  на  бЬлнгЬ  огново  въ  фише- 
щггЬ   п  др. 

Автиноралввнъ,  грьц.  -  лат. 
Противонравственпчеетво.  Учение, 
което  счита  п  доброто,  и  злото  за 
безраа1пчнн,  н  с^гЬдователно,  и 
вснчкит!!  ^:Ьннш1  1га  чов111^'^  за 
отъ  еднаква  стойность. 

Аптяморялнстъ,  г}щ,-лат.  Пи- 
сл1^доватеVгь  на  антиморали:п1а. 

Аптимъ  I.  Първпй  български 
екза])гь,  утвърдени  отъ  В.  Порта. 
(Виж.  Иларионг  Ловченски)  п  Ви- 
дински митрополитъ.  Той  б-Ь  ро- 
дснъ  въ  Лозеигродъ  въ  1816  и 
б*  добилъ  обра:новаииета  си  въ 
Г1)ъцката  семинарии  иа  о-въХалкн 
(11.арпг1)адъ)  ц  въ  Московската 
духовна  академия.  Пр^'>зъ  екзар- 
хуването  са  А.  I  работи  усърдно 
и  неустрапшмо  за  доброто  на  на- 
рода си.  Въ  1876,  атЬдъ  Април- 
ското въстапие,  А-  1  се  испрати 
ва  заточение  въ  Апгора.  когато 
за  скзархъ  се  избра  Иосифг  I, 
Сл'Ьдъ  освобозЕДенисто,  А.  I  биде 
почетенъ  пр'Ьдс11датель  на  нашото 
първо  Велико  Народно  Събрание 
— учредителното:  онова,  което  из- 
работи въ  Търново  първата  кон- 
ституция на  България  (1879). 
А.  1  ПОЧЦН&  въ  епархията  си  на 
1-и  дек.  1889. 

Автинацаоналейъ,  грьц  -лат. 
Протпвельиа  иилрссптЬ  на  сдшгь 
народъ. 

Антапомня,  гргц.  Противор^ 
чие  на  закошггЬ  помеяцу  си. 

Автиахяя.  Г!'»,^^  въ  Азинтска 
Турция,  съ  8,000  жпт.  (согапт. 
А н такие);  едно  вркм е  цвЪт^чца 
столица  па  Сирни ;  подъ  римското 
владичество  3-и  градъ  на  импе- 
рията, който  ималъ  700.000  жнт,. 
в  едняъ  с^гь  първитЬ  градове  на 
които  апоотолитЬ  продовЬдвали 
евангелието.  МюслюманетЬ  го  за- 


владели въ  638;  кръстоносцитЬ 
въ  1008,  и  градъгь  пакъ  паднж.гь 
въ  ржцЬт^  на  мюслюманетЬ  въ 
1208.  Едно  земетресение  въ  1822 
токо-речп  довършило  съснпва- 
нето  му. 

Антнох!..  Име  на  13  сирийски 
царе;  шШ-зиаменптигЬ  еж  Аитиохь 
II/,  Велики^  съваяникъ  на  Анн- 
бала,  ум.  въ  186  пр-Ьди  Р.  X.;  н  Ам- 
тиохъ  1У,  Епифанг,  който  ползо- 
жнлъ  на  мжченическа  смръть  ма- 
кавептЬ;  ум.  въ  164  пр^Ьди  Р.  X. 

Автипапа,  грьц.  ТГротнвонапа, 
сир.  нохптнтель  на  папството.  На- 
броявагь  до  30  гиггипапи,  оть 
Новасиана  до  Феликса  V  ^25 1 
-1439). 

Автв  паралели  и  ливнв,  гргц.- 
лат,  Дв^  прави  линии,  прекарани 
въ  една  равнина,  които  съста- 
вляватъ  съ  трета  права  лпния 
рав1ги,  1гь  обърнжтп  въ  нротиво- 
полоншнгЬ  страни,  жгли. 

Автвпатеръ.  Генералъ  на  Але- 
ксандра Велики,  управлнпалъ  стра- 
ната Ш)  врЬмв  на  отсжтсггвието 
му;  поб-Ьдилъ  възбунт^^ванитЬ 
атиняне  при  Кранонъ  (Тесалия) 
въ  322  щгЬди  Р.  X. 

Автнпатичеовв,  аптипатв- 
чевъ,  гргц.  Който  внушава  или 
докарва  отвращение;  отвратите- 
лснъ. 

Аптвпатвя,  гргц.  Врождеио, 
цссъ:п1атслно  отврап1.е1гае  къмъ 
едно  лице  или  пр-Ь.гм^тъ;  нена- 
внсть;  въ  протпвоноложность  на 
симпатия. 

Аптвпатрвда.  Старовр^мененъ 
градъ  въ  Палестина,  на  чието 
м1*стоположеиие  е  сс!^  арибското 
село  Ке()»ръ  Саба  (Библш), 

Антвпатрвотвзиъ,  грщ.  Враж- 
дебно чувство  кьмъ    отечеството. 

Автвпатриотическн,г/м((.Вра- 
ждебонъ  на  отечеството. 


—  51  — 


Актяадтряотг,  гргц.  Човйкь 
ааараво  Щ'отпвоположенъ  на  но- 
люссня  патрпогь. 

жнгйпермегАДтическа,  грьц. 
Прстщвочорпообрйзеш..  Вии<.  Пе- 
риетОшЧ  ти  чгаси^ 

жятнпярииь.  (гр.  оть  ангщ 
пропгвъ;  пирг,  огьнь).  Л-Ькъ,  из- 
тгал^ренъ  прЬди  5 — 6  години  ить 
.^сца  Кнора,  Употребява  се 
\}^'\ппаъ  павобатле,  нервни  н 
други  болести. 

Лшмподмческну  грщ.  Про- 
тивопатожопъ:  който  се  отнася  до 
итшоднтк 

Антиподи,  грг1^  ПротовоЕОжии 
(сгь  крака  едни  среща  други)  нсн- 
тек  ка  двЬ  точно  противополояош 
шшеацу  са  м^ста  ца  земното 
ихбо. 

Аа^мпортнкх,  гргц.-лат.  От- 
кр1пв  газерпя,  украсена  сь  колоип. 

Аятисешвтнзнъ.  гргц.-лпт.  0- 
цр&з»  пр|.тнлъ  евр|?т-Ь;  нр-кл-^^д- 
йапе  евреитЬ. 

Ам1Воеяитъ,  гръц.-лат.  Про- 
'къ  па  евректк;  члеяъ  на 
варгня,  която  си  е  поставила  за 
цкхь  да  прк^гЬдва  еврепгЬ. 

Аитмс^пгическИт  гръц.  Про- 
тиБ.1Гпнн51ць  ( — лЬкъ);.тЬкь,  КОЙТО 
.1зва  отъ  загниване. 

Аит11си«9яодвчеокм,  гргц.  Про- 
тавоспазменъ,  противъ  дЬйствпети 
■а  ошами;  пр^дотвратптеленъ  на 

Аатвстеиъ.  Гръщш  фн-юсоф-ц 
утлтель  на  Диогена  и  начинатель 
ва  киивческата  швола  (444—365 
П1гЬди  Р-  Х). 

Аштмтез»  11.ТН  »нтитеансъ,г/т(. 

Въ  ритор,  пр<т1воположеш1е,  по- 

•-т'^'^и»?     една  до  друга  двгЬ  про- 

1  мяслн  ВЛ1    дуаш.    Отг^^ва 

.  «нгвгетяпескв- 

Автвфлогнствкъ.  гръц,  Про- 
хшвнхгь  па  учението   на    флоги- 


Автвфлогвстнчвскву      грщ, 

Протпвовъспаллтелепъ  (лЬкг). 
Антйфо и ия,    грьг^   Въ    цррк. 

отв1;тпо  нГлше. 

А  нтвф  раз  а ,  гргц.  У  потрг(^с- 
пие  па  една  дума  нли  11)раза  въ 
смпсъ.1Ь  нротивоположенъ  на  ио- 
ТПНС1ШЯ  (^мжгьлъ;  пр1иг1>ръ:  единь 
царь^  който  уби  брата  си,  се  на- 
рече братолюбець, 

Лнтифродиаяакъ,  гр,  (отъ 
анти,  против-ь;  Афродита^  боги- 
ня на  любовьта).  Шкъ  про- 
тивъ чр1амЬрно  полово  възбу- 
*|1сдаие. 

Лвтнхрис1'яивзи'|,. Учение  про- 
тивно на  хригтянсюхта  в1>ра. 

Аитвхристаасвн.  Противенъ 
на  хрпотяпската  в^Ьря, 

Ацтвхолеряческв.  11р^Ь:шаап- 
теле1гь  отъ  хаюра,  който  противо- 
дЬйствува  на  юлера, 

Аатвхрисгь,  гр.  Непрнятель 
на  Хрпста,  чието  идване,  спо- 
редъ  Г)ткровението,  н№  пр-Ьдмю- 
ствува  окончателното  тържество  на 
евангелието. 

Аитвхр011Н811ъ»  ер.  Погрешка 
въ  исчпсл(Ч1пе  па  вр11мето. 

Днтицнпаравг,  лат.  (соб.  зн. 
прЬдварямг).  Плаш^пмь  по  доку- 
менгь  нрКт.н  исгичането  на  на- 
значения въ  него  срок'ь. — Двт1> 
цвпараво  под11левйв  е  актъ, 
чр1ш>  който  батда  п  майка  и  други 
въсходяпш  подйлятъ  прпжив11 1гЬ- 
лня  си  имотъ  И.1И  часть  отъ  него 
мевду  всичкитЬ  си  чада  илн  по- 
томци. Тоя  актъ  ое  извръшва 
пр-Ьдь  потариусъ. 

Античвскв  или  витячеиЪт  .(ат. 
Старпне1гь»  паправенъ  по  древенъ 
вкуоъ. 

Антитянбръ  *^лат.  анте^  нрЬди; 
фр.  тпмбрк,  стая).   ИрЬдна  стая. 

Антография,  гр.  Баикьгь  иа 
щгЬхата. 


52  — 


Антоколокя.    НМ-знамет1ти{1 

съп[>&мгп-'т»  русскп  ваятель;  тво- 
редъ  на  статуптЬ  Ивань  Грозни, 
ЕрмакЬу  Нестарь  ЛЬ  тотищ  ь, 
Летрк  Велики  и  др.  Статуята 
Иванг  Гроани  му  е  създала  все- 
мпрпа  а1апа.  Едно  изображение  иа 
тая  статуя  се  нампра  въ  Софий- 
ското С1ШС.  Искусство  (бр.  4,  Г0Д.1). 

Антология,  (гръц.  антосп,  цв-Ьте; 
л«го,  берж).  I)  ЦвгЬтнлкъ,— сбор- 
никь  огь  отборъ  стихотворения. 
Оттука  ачтоло1и^1есхи,  2 )  Цер- 
ковно-богослуж.  кш1га,  която  сгь- 
д;ьржа  службнт!}  на  голЬмптЬ  проа- 
дншщ.  (Нарвча  се  и  антологионъ^ 
па  и  трефология). 

Антониевъ  кръстъ.  Има  впдъ  на 
датЕнската  буиш  Т,  наречгнъ  по 
им€То  на  св.  Ашч)пия,  който  бвль 
распнжть  на  него  въ  IV  1гЬкъ. 

Антоний  (Маркь).  Зиаиенптъ 
рпмлянинъ,  трпумппрт.  сгь  Октава 
и  Леннда,  по^УЬдеиъ  огь  Октава 
на  31  пр']^гиР.Х.,  убилъсенаЗО. 

Антоний  Велиии  (Св.)-  Знаменпгь 
пустаннтгь  въ  Горна  Егапетъ, 
учредитель  на  отшелническия  мо- 
нашески живогь;  отъ  него  има 
слова  и  писма  и  наставления  за 
монагитК  (251— ЗГ)6). 

Антонини-  Име,  да^^ено  на  7 
рвмоки  тгаератори  (Нерва,  Тра- 
ян%  Адриан9^  Антонинь,  Маркь 
Аврелий,  Верг,  Комодь)^  конто 
царуваш  оп>  90  до  192. 

Антонинъ  Благочестиви.  Римски 
пмператоръ,  който  царувалъ  сгь 
у^гЬреяость  и  справеддивость  отъ 
138  до  161. 

Антоновъ  огьнь.  Сжщото,  какво- 
то е  гангрена.  За  происхонсдението 
на  това  име  расказвать,  че  въ 
1809  единъ  моръ  нзморшгъ  много 
св*тъ  въ  франция.  Н1*кои  лзоде  се 
иаг1;кут1?га  чудотворно  чр^гь  мо- 
^ип'ви  ирЬдъ  мопщгЬ  на  св.  Анто- 


ния. Отъ  тогава  Антоноигь  огъяь 
зелъ  да  значи  гангрена. 

Антономазия,  гр.  Употр11бяванв 
дш^цаниетипа,тдъжнос.тьтанли  за- 
нятието, нам-Ьсго  ямето  на  ляд^ро» 
което  занимава  тая  длъжпость  или 
върши  това  зани1'ие^  н  наопаки, 
като  а^и>с'I'олг7^  намЪсто  Павелк^ 
Аристархг^  наместо  критикг. 

Антранолигь,  гр,  Едняъ  варо- 
вйтъ  к;1ме1П». 

Антраноиетръ,  гр.  11н(7гр7мснтъ 
за  ощуЬд-Ьление  количеството  вж- 
глекислота  въ  свНюь  огь    газове. 

Антраксъ,  гр.  1)  Драгоц1«енъ 
камень  съ  кървавъ  таръ.  2)  Въ 
медиц.  гангренозенъ  схЬпокъ, 
чумна  врага,  карбункулъ. 

Анктрантъ,  фр.  Междуд-Ьйствие, 
иромежд}Тъкъ  между  дв*  д^Йо 
твия  въ  театра.1на  пиеса. 

Антрацвнъ,  (хим,).  Съставна 
часть  на  газа  или  кпменновя- 
глищното  масло;  добива  се  на 
полу1Iро:^р^^чин  петуркп. 

Антрацигь,  гр.  Най-чистий  видъ 
каменеиъ  или  ископаемъ  вжглеиь. 
Въ  не1Ч)  токо-речи  не  се  заб*- 
лЬаша  растително  строене.  Той 
е  коравъ  съ  силеаъ  металически 
блесъкь,  има  неравенъ  изломъ  и  е 
МН01Ч)  крЬх1съ.  ПГпръть  му  е  огь 
кафяво-черонъ  до  жел1ио-черенъ,  и 
чертата  сиво-черна.  Непроярачетгь. 
Употр^ява  се  за  топ.хиво.  Горя 
токо-речп  безъ  пламень;  срЬта  се 
на  големи  маси.  Въ  България  го 
има  меж,:1у  Айтосъ  н  Бургазъ. 

Антре,  фр.  Входъ;  входна  платка. 

Антрена,  гр,  Едшгь  видъ  кораво- 
крили  насЬкоми. 

Антропоглифитъ,  гр.  Кямонь  въ 
п})иродно  състояние,  който  при- 
лича на  чонЬшко  т4ло. 

Антрополатрия,  вр.  Учение  па 
ер*;тпцн,  копто  еж  припознавали 
въ  Инсусл  Христа  само  чов^къ. 

Антролологичесни,  гр.    Който  св 


—  53  — 


ДР  Мувягге  за  •мвг&ш,  или 

ПрИрО,1Д. 
Дй1р0110)ЮГия,    гр,     (ан  тропось^ 
*№1вь;  лсахг^  слово).    Наука  за 

Аггрмодогь,  2р.  Уче1гь,  който 
ое  ааяямаво  ггь  взучвавето  иа 
чоиЪка. 

М1гъ,  гр.  ОчовгЬ- 
пр^^сгааадвамъ  си  Бога 
въ  човгкшки  форма  н  му  припие- 
вигъ    чов)шкм    сяабоотя    в    не- 

АмтроповорфнвиЪу  9р.  (Оть  ам- 
тротос^  чо1Иекъ;  лиг{}фе^  образъ). 
О{г^10Гаваяване  божеството  подъ 
«ШАШШ!  вцдъ. 

Амтрамшорфмстячесяи,  ?р.  Който 
<ю  опгаов  до  ангропомирфи:ша  алн 
«  (юаоооаъ  на  него. 

Амтропммрфигь  гр,  1)  Окаме- 
и1к1осгц  която  прилича  на  човешки 
мтвшга.  2)  ПойтЬдователь  на  уче- 
пегск,  коото  приписва  Богу  чо- 
в1мш  оОразъ. 

Дмтрмюфагмя,  9р.  (отъ  ант}ю- 
мвщ,  чопЬгь;  ^го,  ямъ).ЧовЪко- 

Дйтрооофагь,  гр,    ЧонЬкоадецъ. 
^■уIГ^егь•  ,\ат.  Годшипппа,  еже- 
го.пш  одаПЕИ  за  пос^ъ^неаио  иога- 
аа  длъгь. 

'гр:?мъ,  Л4ЖТ,    Уннщожавамъ 

'■    П.).  Фрпни,  спп- 
1 1^ль    на    Сенъ- 

Лм^^^^^ада,  ^^р^  Въ  90СН.  иск. 
стрЬляае^  отправено  по  посоката 
о  дплагаатн  па  негтуиятрлска 
во§аа,  кргЬпость,  плп  корабъ, 
ш^  се  няпадД' 

Лнфшшрлтъ.  Фр-  Въ  *о««.  1ЮС. 

ецНьшгьгь  артилервя  пощитше- 

"-  .жпяата)    на  войсиато, 

или    кораба,  коАти  иа- 


Анхалтъ.  Дткетво  вгь  герман- 
ската пшюрпя;  271.759  жит.; 
стол.  Дь^ау. 

Анхиалъ  п.<ш  Анхиало.  Приста- 
нн1ценъ  градъ  край  Черно  море, 
окол.  д.,  Вургаз.окр.;  5,865  жвт.  На- 
близу  солено  езеро,  отъ  което  ое 
добива  морска  сачь.—Ятнзу  до  Ан- 
хиалъ царь  Симеонъ  поб1§дилъ  на 
20-и  авг.  917  год.  византийцигЬ. 
Тан  побЪда  е  записана  въвизаптий- 
скитЬтЬтоппсй  като  една  отъ  нЛй- 
гагЬмнИ  злочестнпи,  които  сно- 
л1Ьт1ип  византийската  държава. 
СгЪ^ГЬ  тая  ноб^Ьда  Симеонъ  до- 
билъ  титлата  царь  български:  до 
тогава  ни  ндинъ  български,  нн 
едннт.  слов^Ьнски  атах^^тель  нр  но- 
снлт.  тая  титла,  която  отговаря 
иа  римската  имги-рагор%,  и  която 
се  давала  само  на  византийския 
самодържецъ  и  ня  римския  само- 
дьржрцъ. 

Анхидритъ,  (иово-лат.  оть  гр. 
ап^дросъ^  безводенъ).  Безводенъ 
гипсъ;  ра.г1ича  отъ  гниса  по  това, 
че  не  съдържа  вода.  Бива  б^дъ, 
сивъ,  спнь  и  червонъ.  Пма  бя- 
серснъ  цлн  мазенъ  блестят»  и 
пропуща  свгЬтлпната.  Обикновено 
се  намира  въ  набити  зърнести 
и  прлч«т1  маси;  ср^пха  се  и  на 
кристнли  въ  (1юрмата  на  ромбо- 
едрп.  Мжчно  се  топи,  мжчно  ое  в 
растваря  въ  кислотит^.  О!.  водгп^г 
се  прЬвръпш  въ  гипсъ  и  обем1.ть 
му  се  увеличава.  Упот1гЬбива  «^е  за 
ст^июне  п  за  'горене. 

Анхидричеснн,  \р*  Безводенъ, 
лишенъ  оть  водя  :  анзуиЬршш^мл 
соли,  <^нxп<^р\^ч^^кVк  гсисм^ти, 
I  А  одп1  исссНо,  вио  п1Йо  й  Ьойо, 
1*7-0^.  На  веЬка  птида  своето 
пгЬадо  е  хубаво. 

I  Аорта,  лат.  Дебелата  артерия 
иа  сръдцето,  която  раздава  че1>- 
вената  кръвь  на  всвчкигЬ  часга 
на  т&аото. 


—  54  — 


Аортевризиъ,  гр.  Болестно  рае- 
шпреипс  на  аортата, 

Аортитисъ,  гр.  Въспа*1ение  на 
аортага. 

Апанажъ,  фр,  Доходъ,  отреденъ 
за  пом*ьржаие  царски  синъ  или 
дъп^еря, 

Апарелъ^  фр-  Накл(»н*шъ  насипъ 
отъ  пръсть  за  искачвапо  ордцне 
(тонъ)  на  барбетъ. 

Апаратъ,  лат,  Уредъ. 

Апартаменгь,  фр.  ОтдЬлоние, 
етап  въ  кжща.  въ  които  може  да 
жив'Ье  ц1ио  1'1»мейство. 

Апатитг,  (аово-лат.  оть  гръц. 
ап11ти,  измама;  поноже  често  ех 
го  сбръква-1н  за  други  минерали). 
Мпиералъ,  по  химическия  си  със- 
тацъ  фисфореиъ  аихидригь  съ 
ка.1цие1гь  окись  а  хаоръ  или  флу- 
оръ.  Намира  се  обикновено  въ 
шестожгь.1нц  призми,  съ  зеленъ 
или  зеленовать  шаръ;  бива  и  б1аъ, 
жслтъ,  моравъ,  синь,  червенъ. 
СрЬща  се  и  въ  набити  маси. 
Кр'^хкъ  и  съ  перавенъ  изломь. 
Пр-Ьдъ  духалката  се  топи  мжчио: 
ие  се  ])а<ггваря  въ  солната  и 
азотна  кислоти.  У  насъ  до  сега  е 
нам-Ьрепъ  въ  Витоша  на  мпкро- 
скопичес1Ш  кристали  въ  спенпта. 
УиотрЬбнва  се  за  торене  иивиг1'>. 

Апатиченъ,  гр.  Нечувствителенъ. 
равнодушенъ. 

Апатия,  или  апвтичность,  гр. 
Нравствопо  бсз^Йствие,  нечув- 
ствителностц  равнодушие. 

Апега.  Наказание,  което  състо- 
яло въ  това,  че  жрътвата  при- 
гръщалъ  единъ  афтоматъ,  у  кой- 
то иодъ  ризата  имало  скр  ити 
ЗЕе.т1^зни  игли.  Това  наказание  е 
пзобр1Атенй  отъ  Снракузския  ти- 
рани иъ  Набаоа. 

Апелативно  с&дилище.  лат.  Съ- 
дилище, до  което  е^  отпасятъ  съ 
аподитЬ  (въззивитЬ.оплаквдннита) 
ов    Н0Д0В0ЛВИ11»    оть  р1циеиията 


на  сж^чилтца  оть  първа  инстанция. 

Апелаторъ,  лат.  Опя,  който  при- 
бягва до  апелативно  сд;,гили1це. 

Апела1;ня,  ^^ат.  1)  Скн^ото,  как- 
вото е  анелативно  слмидн4це.  2) 
Апелиране. 

Апелирамъ,  лат,  Отпасявгь  се 
къмъ  т>-гореиъ  сждъ. 

Апелъ,  ла г.Възаивъ,  оплакване, 
което  прави  едииъ  осждеш»  на 
по-горио  сждшгаще. 

А  пекински  планини.  Плаиипскп 
бърдо,  което  минува  щтЬзъ  Италия 
въ  всичката  й  дхьжнца. 

Аперитифъ,  лат,  Шкъ  за  отва- 
ряне охота. 

Арег(;и.  фр*  Изложение  съдьр- 
жапнг'То  на  книга,  писма  и  пр. 

Аписъ,  г.тар,~е^1пет.  Едно  отъ 
н;Ш-заб^1-1ЖителнитЬ  божества  въ 
Египетъ  въ  старо  вр-Ьме :  черенъ 
бикъ  съ  четверожгълно  бкю  петно 
на  челото. 

Апетигь,  лат.  Охота. 

Апиенг.  Гръцки  псггорпвъ  (П-и 
в1'.иъ). 

Апланатическа  ирива  линия.  Ли- 
1П1ита,  конто  заграаЕда  ашанати- 
ческо  стекло. 

Лпланатическо  стенло,  гр.  Та- 
къво  испъкпжло  стекло,  което  съ- 
единява въ  една  точка  всичкит1Ь 
лучи  свЬтлина,  които  иадать  на 
него  пара.1елпо. 

Аплодираиъ,  фр.  Р&коилоскамъ. 

Аплодисиенгь,  фр,  Ржкоплео- 
кине. 

Апломбъ,  фр.  I)  Ув^рспостьвъ 
себе.  2)  Въ  архит.  отв11сна  линия 
къмъ  равнината  на  хоризонта.  При- 
М'Ьръ:  тая  ст^на  е  изгубила  а- 
гичомба  с«. 

Апогей,  гр.  Въ  астр.  то*1ка  въ 
орбитата  иа  е^т;1т  планета,  д1;то 
тя  е  н/1Й-далечс  оть  земятги  Бъ 
прЬнос.  см.  вйй-виоока  (П'епень 
(на  Сшяава^  величие,  почести  и  пр.). 


—  55  — 


Апографъ,  г7>.  Снилпса  отъ  първо- 
оО]);1;1Но   писмо,  сир.  огь   почерка. 

Алоиалилсись.  гр.  Книгата  От- 
1роВ1'иие  1гь  Нови  Зав-ЬП),  която 
съ.п»ржз  откровенията,  направено 
аП'-'СТолу  Цоаиу  на  о-въ  11атмосъ. 

Лпокалиптичесни.  ?/>.  Таппсггвенъ, 

Апонрифичесмм,  гр.  По^тложешь 
аолпраксит». 

Лп^нрифъ,  гр,  Соб.  зп.  скригг. 
Такл  п;1ричатъ  съчинения,  на 
юнто  съчцпитедетЬ  еж  испзвЬотии. 

Лполоний  Родосски.  Гръгшп  по- 
(тъ  п  граматпкъ,  авторъ  на  крго- 
налтика  (ТП-и  в1лп,  пр!ан  Р.  X.). 

Лполоний  Тиансии.  Грьцнп  (|»и- 
д^яух!»!»,  ум.  въ  97  сл1цъ  Р.  X. 

Ллолонъ,  гр.  У  старитЬ  езнчни- 
ая  йогъ  на  деня,  на  художествата, 
в  I  га  и  па  модпцвната; 

^■1  !  "раи  Латона;ш1ал'ь 

,1а  пророкува  и  се  от.аи- 
-каь«»ль  сгь  1убость;  взпам^рплъ 
аузиката  ш  поезията;  по  цапоо11дь 
В1  Юпптгра  упра(иявалъ  (-ъ  коне 
ехьндеох*  въ  врЬме  на  дипикяо 
«у  дшгжеиле. 

Ллологетика.  гр.  Учено  и;и<_»же- 
ане  и11  до1и1зателствата  за  Оо- 
Жественото  происхождеппе  на  хри- 
опиюкяти  ЕЬра.  паннслно  отъ 
Терту^ВАна. 

Амяогетг,  -гисгь,  г]к  Ьраип- 
тедь  иа  чието  и  да  било  мн-Ьние, 
:(1ьйствие  п  пр. 

Апа]югия,  гр.  Отбранително  слово 

АШЗ    ППСМи. 

Апологь,  гр.  Нраво^-чнтеленъ 
раскать. 

Лпонввроть,  ?;>.    Въ  анат,    цп- 

п-  м1  об^кьща    мпшгшт!!  и 

га  1Ш1»»  ко1тигЬ;  1;ухижилно 

Ломевротическм,  щ  БоВто  се 
(ггяяо!  до  аиои1^В|и)звтЬ:  апомеи/н*^ 
тшч€ека  трссжа. 


Лпопленсия,  ?;>.  Дамла;  болез- 
нено яатение,  което  състои  въ 
вце:шппо  изгубване  съзнанието 
и.1и  <п'вството  и  движението.  По- 
вечето става  отъ  кръвоиатнванс 
въ  сдмата  гькаш.  на  мозъка,  1гь 
бЬлия  дробъпли  въ  друп. органъ. 

Апоплектикъ,  ^рт(.  Накюиеиъ 
къмъ  апо111екеня. 

Лпоплектически,  гр.  Който  со 
отнася  до  апоплексия :  апопл€Н* 
тии4*ски  удар*,  дамла. 

А  роззе  а(1  евяе,  -^ат,  Отъвъзмо- 
жносгьта  1гьм'ь  д-ЬЙствително(гп.та. 

Апостазия,  гр.  В-Ьроотстшпш- 
чество,  отггкпничество. 

Апостатъ,  гр.  ВЬроотстжпникъ. 

А  1)081ег10[1  (апостериори),  (дат. 
ще  рече  по  което  слЬдва).  По 
слЬаствпята:  но  опитъ:  отъ  атЬд- 
ствпето  къмъ  причината:  доказа- 
телпо.  ПрнлгЬръ:  Ако  покажл 
ужасниН»  сл-Ьдствия  на  анар- 
хията, ще  докаж,9,  пос^гЬ  й  ро- 
к1огюп,  че  тя  е  г<м*.к»  зло.  А 
ро81ег'юг1  е  противоположното  на 
а  рг1ог1. 

Лпостолически    или   апостолсни, 

гр.  I)  ]{ойтч  пде  отъ  атнтолитк 
апостолско  г/чение.  2)  КоЙТО  иде 
огь  Паната:  а11остоли*1еско  пис^п, 

Лпостоловъ  (Георги).  Ьун1Х»п- 
цнкъ-аностолъ  пр^^зъ  1 876.  А., 
родомъ  огь  Заари  (Стара  Загоря), 
на  29-годии1на  в'ь:фаоть,  бЬше 
изб-|»гнллъ  въ  Гюргево  отъ  Заар- 
ското  въстаинг.  Като  члеоъ  въ 
четата  на  Ботева,  А-  застрЬлп  съ 
мартнпка  при  с.  Павелча  глава- 
таря па  черкелетЬ  Дж^^.нбулетащ 
веднага  сл^хть  като  курнгумч.гь  на 
Дн;умбулета  бЪ  ударнлъ  Ботева. 
На  другия  день  Л.  бнде  гъсГ.ченъ 
огь  черке31*тЬ.  Той  за1*инд1  въ  1Х*- 
рата  при  с,  Лютн-бродъ,  близу 
орн  Братиа. 


—  50  ^ 


Апостолсни  п«тувам>.  Пктувамъ 
и)>111Ком1^  снр.  както  еж  пжтували 
а  Постил  итЬ. 

Лпостолъ,  гр.  1 )  Единъ  отъ  1 2-т^ 
>Ч1.'Н11ка,  нзбраш!  особено  агь 
Днсуса  Христа.  2)  Първий  про- 
пов1:дя1Пгь  ва  христянството  въ 
една  е;^пческа  земя.  3)  ВъпрЬнос. 
см.  распространитель  иа  вово 
уимше,  нова  ПД1'Н.  4)  АпоетолскигЬ 
хиинвя  н  поапаиия  кь  Нови.  За- 
вЬтъ. 

Апогтрофирамг,    гр,  1 )    Обръ- 

щамъ  ;кпво  р1;чьта  сп  къмъ  н1т- 

кого  или  кььпъ   |Н>1ио,  земено  за 

личность.    2)  Турямъ  апострофъ 
(въ  граматиката). 

Апострофъ.  }р.  1)  Риторическа 
фигура,  чрЬзъ  колту)  гаворит^мьгь 
пли  ппсательть  се  обръща  на- 
право къмъ  п1;кого  нлн  къмъ 
н11Щ0.  ПриьгЬръ:  0,  добродЬте.^ь, 
колко  си  обична!  2)  ХЪтамеипа, 
яивнтелна  р11чь,  обьрнжта  кьмъ 
!г1жого.  3)  Въ  грам,  б^Ьгъ  (*), 
който  показва    паоставена    буква. 

Лпотеосъ,  апотеоза ,  ?/>.  Обого- 
твореиие. 

Апотеций.  лат.  ПлодоввгЬстп- 
телна  кл-Ьтка  у  гхбнтЬ  дпско- 
плоди. 

Апоцннъ,  -<ат.  Растение,  на  ко- 
ето корриьгь  докарва  бъ^чваие  и 
диария. 

АррцЩи»  гаНоп!  рагеа!,  лп  т 
Не1и1  охотата  отстжпи  на  разума. 

Арг1'а  шо1  !е  1]е1|1(^е,  фр.  Сх^дь 
мене  нотопътъ,  сир.  сл1и:ь  мене 
да  става  каквото  ще. 

Л  рГ1ог1  априори)  (лат,  по 
което  първи  пГкпапр-Ьдъ).  ТГрЬди 
всЬкой  оиигь,  гада  гол  но,  умо:»рн- 
'гелво,  о7ъ  нричиианк  къмъ  сл1^;- 
ствието:  сл,ж<)енме  а  рпоп.  Въ 
л^ютавоположность  пи  а  ром1е1чог). 

АпрнЛОВ^  (Вппитй  Евст.). 
Бъшареки  родолюбедъ  и  киижов-. 


никъ,  родоиъ  отъ  Габрово.  Той  въ 
1800,  когато  билъ  10-год.  момче, 
отин1слъ  сь  брата  си,  1ърго- 
веи>  на  коприна  и  гюлово  мас^о, 
въ  Москва,  д'Ьто  ое  училъ  въ  русско 
ушлите  в  П1'>-сет1гЬ  въ  Брашовъ, 
дЬто  свьршалъ  средно  образова- 
ние, Въ  1810  той  станж-1Ъ  тър- 
говецъ  въ  Одеса,  дЬто  достпгнклъ 
до  добро  състояние.  Цървень, 
както  пд-вечЕЛЧ)  наши  търговци 
по  чужбина  въ  онова  вр'&ме,  той 
се  гърчЬялъ  и  жрътвувалъ  за 
гръццнтК  училища  п  буптовяпци. 
Н>  когато  въ  1831  проче.ть 
Венелиновото  съчинение    ДрскиТе 

N  нммкшнТеБоАгяре той  по- 

зналъ  заблуждението  са  и  ста- 
ижлъ  ревностенъ  бъ^тгарски  па- 
триотъ  и  усърде1гь  рачитоль  за 
българското  просв-Ьщение.  Сь  не- 
говото иачнваапе  и  .за.оягане, 
подпомаганъ  отъ  други  габровски 
родолюбци  въ  Одеса  в  Букурещъ, 
се  отворило  на  1835  въ  Габрово 
първото  бтигарско  учштнще  по 
овропейс1са  система,  съ  учитсдь 
Иа»фитъ  1^лски;  и  това  учи- 
лище послужило  за  другитЬ  гра- 
дове у  насъ  като  образецъ,  по 
който  скоро  се  прМразувалп  ке- 
лиитЬ  пли  замЬппло  гръцк<лн)  уче- 
ние съ  българско:  до  1841  имало 
вече  народени  «взаимни  училища» 
въ  Копривиаша,  Папагюрип^е, 
Калофоръ,  Елена,  ТрЬвна,  Тър- 
ново, С|.н|1ия,  Лом'ь,  Сиин^овъ  н 
др.  Учптелет1>  и  учебницитЬ  сп 
'гЬдпбнвалн  по-вечето  агъ  габров- 
0К1т)  учплип1е.  1{ато  книжовпикь, 
А.  е  писл.1ъ  по  напюто  възраж- 
.ханс;  и  пеговитЬ  енижовнн 
произведения  сжсаЬанитЬ:  Льлгар^ 
скм  кннтници  или  на  кое  с-ло- 
вЬпскп  племе  собствено  прина' 
')ле}ки  Кщпиховсната  азбука  (Оде- 
с,'1. 1341),  на  ру^чт  Денница  ново- 
болгарскаго  обра^ован4Я    (Одсм 


57  — 


Ь 


1841),  Допплнгмья  к%  Д1*няицЬ 
{С-Петорбургь,  ]  842)»  Болгар- 
апя  грамоти  (1845)  и  Ммаи  ва 
Юа^шфото  болгирасо  ученгг  (Одп^а^ 
1847).  Въ  поаШното  (гъчцпсние 
А«  6  ясвазалъ  възгледа  си,  че 
<(1Лгарск1Г0  шгажовенъ  езнкъ  не 
ще  можо  б^вь  ч,я^на,  както  искали 
да  се  ппше  1гЬкоа  отъ  неговнтЬ 
ськрЬмеиици.  А.  умр^ть  въ  Га- 
дшгь,  кога  се  връщалъ  отъ 
Габрово»  дЪто  билъ  отшиелъ  да 
ввди  сьагаденото  сгь  неговпгЬ 
грвхн  училище,  въ  1847.  Всич- 
ква  01!  имогъ  тай  иав'{;|11.'иь  на 
това  учплпще;  и  то  е  сл11Двзло 
да  се  развива  отъ  день  на  день 
кпо  расалинггь  пя  просвещението 
въ  България.  Въ  нашо  вргюке 
ирвзяатбдното  потомство  го  кръсти 
Апрмловсна   Гимнатхя. 

Априлсио  въстание.  Въстанието, 
воето  пзбухнж  въ  Копривпснца, 
Цанапорише,  Ктсура  и  другадЬ 
ва  20-и    априлъ   1876  г.,  когато 

Г.  110ЛИТИЧ^'СКИ    НР     СЯ1ЦР- 

п ;  —Историята  па  това  въ- 

ставие  е  много  длъга.  НългарРгЬ, 
сггь  падането  имъ  подъ  турското 
апх,  не  пр'Ьставали  да  иравштъ 
разп  яесио.т>'члпви  опити  за  осво- 
боядеявето  сп.  Дви  .кон  пята  иа 
Пеячевпчовци,  Мамарчевцн  и  гор- 
ското воюваие  на  толкова  си  бъл- 
гарски вооводи,  които  се  въсиЬ- 
ввть  в^ь  иагпитЬ  иародпп  и  па- 
трнотпчески  п*{1сия,  както  и  уча- 
сгаего  на  хиляд?!  българе  въ  раа- 
яятЬ  русски  походи  среща    Тур- 

1ШЯ    П    въ   освободи  ГеЛИНГЬ   В0Й1ГИ 

ва  Гръция  И  Сърбия,  свидЬтсл- 
сгв5'М'П|  достатъчно,  че  българ- 
спД  наро,гь  никога  не  бп.ть  из- 
гтблхъ  духа  на  свободата.  Въ  на- 
юого  вр1ме  едно  тайно  българско 
'"■')  имате   за    седалище 

<>*рх.О0но  НА[к>дио,  Бгдгнрско, 
1иш,  Х>4Ядисхо  Яачмство. 


първо  Б-ктграхь,  пос^тЬ  Б}'К)фопгь. 
и  единъ  български  цептралеш. 
падитическй  комитетъ**)  засЬда^ 
пате  въ  румАиската  еголида.  6ъ 
1867  г.  избухиж  критското  В'Ь- 
станяе  и  комитетътъ  отправи  ме- 
моаръ  до  султана,  съ  който  ис- 
каше дуализмъ  на  Т^рцин  н  Бъл- 
гария, какъвто  е  австро-унгар- 
ский.  Момоарътъ  не  се  зе  въ  вни- 
мание. Не  се  минж  много  и  на- 
шигЬ  воеводи-родолюбцн,  които 
не  нЬрвахж  въ  мемоарите  —  Па- 
найотъ  Хитовъ,  Филипъ  Тотю, 
Хаджи  Днмитръ  и  Стефанъ  Ка- 
раджата.  люде  на  тайното  начал- 
ство, се  цр1;хвърлихж  съ  въоръ- 
жени чети  български  юнахш  от^ 
гАмъ  Дунавъ,  р-Ьшени  съ  орхжие 
въ  рхка  да  се  бо1>гаггъ  за  бъл- 
гарската свобода.  Ала  критското 
въстание  и  нашнтЬ  заявления 
не  отворихк  Псточния  въпросъ. 
Въ  Франция  царуваше  още  На- 
полеонъ  Ш,  кръмската  война 
б!.тр  опю  пр1'|Спа  въ  ума  па  дЬда 
Пьана,  Хобартъ  паша  улови  Ар- 
кадия  —  параходъ,  който  восшне 
припаси  на  критянегЬ  отъ  гръц- 
кото кралство,  —  и  като  сетнпна 
отъ  всичко  това.  Високата  Порта 
нанесе  дипломатическа  поб1>да  на 
Гр71цпя,  та  Кригь  се  задоволи  сгь 
ре11)орми,  а  аа  наоъ  и  дума  не 
сткнж. 

На  27-и  февруария  1870,  бъд- 
гаретЬ  извоюкахл  вь  Царнградъ, 
слЬдъ  многогодишна  тежка  борба 
(виж.  Церковепъ  въпросъ),  единъ 
султански  фермаяъ,  който  въста- 
нови  унищожената  имъ  ио  гръцки 
интриги  церковна  йерархия.  (Виж. 
Охридска  независима  архпеписко- 
пии).  Той  актъ  имате  бесн:Ьпно 
значение  за  насъ:  той  викате  на 
животъ  осжде1Шя    нЪкога    на  но- 

**>  Вкж.  Таевъ  Цеатралввъ    Б-илгарски 
Комитетг  въ  Бувурвщъ. 


-    58  — 


гп^ваие  български  парохь;  нъ  п 
той  не  задоволи  б'ьлгарскит1>  бун- 
товници, и  тЬ  си  кзрлхл;  рпботата. 
Едпо  бунтовническо  движение  се 
зтшп  нъ  Софийско  чрЬ;гГЬ  Араба- 
конашкото  ирик-шчспнс  (1873), 
когато  погиих  Левски,  пос^гЬ  В1| 
Хасково  1р1аъ  приключението  с^ь 
хаджн  Ставре  (1Ь75),  когато  У:1у- 
новъ  потегдл  ^ггьгата  верпга  бъл- 
гарски патриоти  за  Дпарбекиръ, 
и  пакъ  въ  Стара  Загора  чр-Ьзъ 
тамошното  въстание  (1875).  11  тия 
лора^Еония  пе  обесръдчихж  съв- 
сЬмъ  воичкитЬ  бунтовницп-дЬйцп. 
Шкоп  огь  а1тосгголт1'.*}  па  бунта 
още  чавахк  сгч^денъ  случ!1й,  който 
и  пе  закъсн"Ь  да  се  1гр11дставп. 

Далечъ  отъ  Царигра^^ъ,  въ  еЬ- 
веро;^ападнитЬ  частн  па  Турция, 
въ  Херцеговпна,  нас^^лсна  главно 
съ  православни  слов1ше,  избухил» 
пр'юъ  ЮЛИЯ  1875  въстнпе.  Хер- 
цеговннци  бЬхж  въставали  ня- 
колко пжтп  среща  мюатлмапскпгЬ 
сн  госпо.^ре  въ  новпгЬ  врЬмена, 
нъ  това  посл1>дното  имъ  въстапне 
б-Ьше  нйй-страипшто.  Огь  не!*©, 
по  едно  ностсшенно  ра:цштие  на 
събитията»  с*'  родн  нааюти  Април- 
ско въстание,  онова,  нп  което  вЬ 
писано  да  докара  освободителната 
война. 

Тур1щн  се  показа,  ако  не  бе- 
силна,  мудна  да  потуши  пламиж- 
лия  въ  Херцеговина  пожаръ.  Го- 
дината 1875  аЬше  вече  кддЬ  края 
сп,и  херцеговннското  въстание  не 
б  Ьиш  оп1е  потъпкано ;  дори  то 
бЬше  зело  агаого  п6-гол^ми  раз- 
мЬрп,  като  бЪгае  П]}'Ьмиижло  въ 
Босна.  1Тр1;зъ  декеяврня  сжшата 
година  коптъ  Лпдрашп  отправи 
знаменитата  си  окржжна  нота  до 
силпт!!,   която  излагаше   възгле- 


*)  Пиж.  Цввтрмвп  ВуптовпичесЕВ  Тюр- 


дптЬ  па  тригЬ  сЬвернн  дворове 
(русски,  австрийски  и  германски) 
но  въпроса.  Контъ  Апдраши  пр^ 
поржчаше  реформи  за  побунената 
страна,  които  да  се  посп-авштъ 
подъ  грижата  па  една  особна  ко- 
мисия, която  да  състои  половина- 
та отъ  мюслтомане  и  половината 
огь  хрпстяне.  Портата  проточи 
работата  и  оТ1'овора  пр1;зъ  фегфу- 
арпя;  п  едно  приимаше,  друго  не 
принмаше. 

Докл'Ь  продължаваше  хорцеговин- 
окото  въстание,  пашит*  бунтовни- 
ци-аппсуголи  в'ь  Гюргево  —  Бен- 
ковски, Воловъ,  Стамболопъ,  Зан- 
мовъ,  Измирдиевъ  и  др.  б11хл  сн 
подкшли  България  на  п^жолео 
окрхга  за  Д'Ьйотвае,  и  всякой  се 
отзова  да  работи  въ  своята  часть, 
Главатаретк  бЪхж  наредили  обшия 
планъ  на  заговора  и  р^Ьшилп  да 
вдигнжгь  знамето  на  бунта  на  1-п 
май  1876.  Тая  дата  пб-сетн-Ь  б^ше 
се  зам-Ьнила  съ  11-и  сж1цпя  м^ 
сецъ.  Ала  движението  избухнх 
црЬждеврЬменно,  иа  20-п  апроть, 
въ  Пловдивския  бунтовнически  о- 
кркп».  И  ето  защо  и  въ  какви  об- 
стоятелства. Пловдивското  црави- 
телство,  увгЬдомено  отъ  доноси,  че 
се  крои  въстание,  испрати  кжръ- 
агасж  Нед1киб'Ь-ага  въ  Коприв- 
щица да  излови  тамошнитЬ  гла- 
ватаре.  Съзак-хетницитЬ,  па  чело  на 
конто  стояше  Клбле1Нковъ,  еднпъ 
отъ  нЛй-распаленптЬ  апостоли  иа 
б1)Лгарсш1та  свобода,  като  раабра- 
хж,  че  плановете  имъ  еж  открити, 
уловихж  се  веднага  за  оржжие. 
Заптиетата  на  Неджибъ-ага  пад- 
нжхж  жрътва  въ  първата  пр1^ 
стр-блка;  самъ  Иоджнбъ-ага  по- 
б1Ьгиж  и  занесе  новината  за  въо* 
танието  въ  Пловднвъ.  Въ  сжщня 
деяь  бунтовническото  знаме  се 
разви  въ  Панагюри1ие,  Клисура 
и  друга  околни    градовцс  а  села. 


59  — 


а   Т.    Пхи:  1>^^ш- 1  се    оорМКп    точао  ■пмлото    ва 

дтту   ж,  като ! х|г»гвл1и  вое  шкъ   п    ар^хжЬг 

съ   живо   редовш  тио  на  13,000   храш-    На    ]^-я 

сшш^юояв,  схошД  дапвгнип»  явсвиас 

бшпк-  ч«  вп  едкп   отъ  обваролвшвт! 

пехво  съ  I  оть  вето  слухове  не  се  е   опро- 

мвд>тв,  ве|>гахь,  в  че  я^яол  ог  в  шщпгър- 

годввв  двдв-  Едвкъ  есобевъ  дрпвгявкъ» 

хвшто  вспрвтъ  отъ  ехнша    вЬспвкь 

—  «ъ  бигжрссвг!  «ъ  Ц^Т**^^  тиегрвфврв  вв  9-я 

в  Ч&*рвГ-  I  В1ХВВ.  че   ВСВЧкД1<»  щшобвтв  до- 

срещв    сь  ваахгедетва  водсяъ^двп   твърде- 

вжъ  се  оорЬг ,  ввкп  вв  другвв  допвсвдвь.  Ужвг 

т^  ве  ее  о^яЕВ-  свт^вовръткххпросвкгеявясвкгк 

11с<6гв^  11|г1ахкгьгь  се  вааеее  ор4«хь  вв* 

вть^фапмишк  »№  сзв§ссвя  хшрзамеятъ  вв  14-всх- 

че  зв- 1  п(вв  зс1}еекь,    ввпоо  цреввергъть 

азвървпгхх  I  Двзрвелх  [по-оехв^  лоф^  Бюгъв- 

офвх1ъ]г  въ  оттеворъ  вв  сдво  ит- 

ш  Бвлг^п  штяаж  въ  |  пве  вазв,  че  праввт&шввто  в^ 

ш^жлло  офоцввхвв  С81л;&авж,  влпо 

в  квого  ху-  Д1  водтвърдоЕГъ  твъ|цевввтв  вв 

доввсввант^    въ   че    тоД  ве  се 

гзппИаитъ  да  бие  спшив   я^ 

шм  свврЬоспв,    йезъ   воят»    ве 

типо  шь  тигьяя  1ф1мева;  а  »а- 

шло    че    Фълпфсвв  яаквчета  ое 

1дюдаватв  нъ  робегвоц  В1В  че  в6- 

вече  9гь  1(М)00  <Нап|>е6яхя  ав- 

твореяв,  то1  ое  схяяйвах^  <Нв- 

вггвва>.ло6ава  вреяяерътЪг  <вжь 

се  сваса:%шгь.  че 

ва  алрвхь.  тив>ая  дтшв.  вдв  че  х*>(втя  въ 

€я17т    в1авак  Пспжь    шццвгагь    въ     гол^асъ 

Въ  Авпвв.  ряжЦгъ  ввя1>вяв||  вв  вжвж;   тй 

шМ4гъ^ао  ое  ш»-  ркдво,    в1рвазгк   ииш/Лишжхъ   » 

М  11-я  моя  яхчвтмство,   а 

то«.    Тоя  ввгъ  рвбапяха   ся  сь 

«бв^двш  пт 

)    отъ 

въ  Царя-  70  Дввряеш  птехялБ 

е,  ч^  вър1ху  едвв 

въ  Отж,  вхсврв 

'^-  зпсхгь  вб-веч;  ярвс^пояе  хЬшго 

В(«г>>  с-р::»^  ва     аосгряд*^вгк     ^(фжт-Вюе^, 

к  Слха  щг1дяявяпяъдалапше10чвосл>та 

ек,  Г1яя    ^В1  яс- 
да!вввхя  ооибеоъ  шягасвр§  яь    ^' 


—  Бвтаягъ, 
Бяаст|я  —  прМгь^ 


—  60  - 


згаренвт^^  местности  да  истшта 
работата.  Избраното  дице  за  тая 
работа  <хШе  Макъ-гяханъ,  едннъ 
добръ  амершшнецъ,  когото  при- 
дружи г-1гь  Сю1Йлеръ,  американ- 
ски 1Ч'Пграл{*1П|  копсулъ  въ  Ца|Ж- 
градъ.  Въ  сжщото  вр1ше  г-нъ 
Дпзраелипнй  кабпиетъ  се  впхЬ 
прппуденъ  да  направи  подобно 
нсл1»дване;  и  х^нъ  Беринп»,  единь 
оть  секретаретЬ  на  английското 
посолство  въ  Цариградъ,  се  от- 
прави за  опустошенитЬ  агЬста, 
Псл-Ьдвапията  па  амернкацекитЬ 
пратеници  и  на  английския 
комисарц  ако  и  да  стап&хж  пъ 
едно  врЬме  (пр^Ьзъ  м.  ниия),  бЬхж 
съвсЬмъ  независими  едно  отъ  дру- 
го. Скоро  Дейли  Нюсь  почнж  да 
бомбардира  ТомовцитЬ  съ  Макъ- 
гяхаиовитЬ  дописки.  Г-нъ  Макъ- 
гяханъ  намираше  вс&д^  знакове 
огъ  страшни  бесчовгЬчия;  чуеше 
всждЬ  отъ  всЬкиго  (отъ  бъ.1гарскп 
селяне,  отъ  другоземнп  консули. 
еV1Инскп  пол^анницн,  австрпШш  и 
германци,  конто  б1»сх  иа  служба 
у  турското  правителство,  и  отъ 
самитЬ  турци)  раскши]  за  неопи- 
суеми нстовства;  и  привеждаше 
купове  доказателства»  които  ин- 
крн21ивврахх  и  царските  низами. 
Състоянието  на  Батакъ  се  прЬд- 
ставляваше  съ  всичкитЬ  му  стра- 
хотни. Той  бЬше  едннъ  простра- 
Ненъ  отворенъ  гробъ,  пъленъ  съ 
разлапижщи  се  тк1а  на  мжке, 
ясени,  д-Ьда  и  бозайничета ;  и  между 
разва.7ншгг11  на  И31\)р1иит1}  кящн 
се  скитаха  или  си  сЬд Ьх  л^  сь 
сгърижти  ржц-Ь,  останжлит!;  живи, 
та  оплакваха  въ  безиаде/кдна  ум- 
ствена агония  постигижлата  ги 
схдбпна.  Такъвн  зр1иЕ1иа  нсл1}- 
дователетЬ  бЬхх  вшгЬли  п  въ 
други  м^Ьста;  английското  общество 
се  покръти  още  П1>-вече;  п  пр1ан 
всдчюггЬ  откровешш  да  се  <>бна- 


родвать,  г-иъ  Бхркъ,  главний  се- 
кретарь  въ  министерството  на  вън. 
Д'1)Ла  каза,  говорейки  въ  камарата 
па  пр-ЬдставителетЬ:  «Аз-ь  се  счи- 
тамъ  за  длъженъ  да  допустнж  от- 
кровено, че  правителството  наис- 
тина н1;маше  понятие  за  станх- 
латЬ  въ  България  съб1ггия,  доклй 
не  се  обърна  вниманието  му  въ 
камарата;  и  азъ  на  драго  срадце 
се  иол:1увамъ  отъ  тоя  случай  да 
кажд,  че  правителството  и  стра- 
ната твърдЪ  много  длъжхтъ  на 
в^ЬстникарскптЬ  дописници,  чр1зъ 
които  тия  събития  станжхл  из- 
в1»стяи».  Така  каза  г-нъ  Нжркъ; 
ала  английското  общество  бЬше 
заключило  вече  огь  ир1;диишитЬ 
обявления  на  Дизраелп  въ  кама- 
рата, че  правителството  е  знаело 
работата,  па  и  въ  Царпгра^ъ  имаше 
почтени  лица,  които  знаехяц  че 
насжръ  Хенри  Елиота[тогавашенъ 
апгл.  послаяникъ  въ  турската  сто- 
лица] одавна  б-Ьше  изв1Ьстно  ста- 
ндиюто.  Рапорт1гг^  на  г-нъ  СкаЙ- 
лжра  и  г-нъ  Берш[га  но  зак1.сц^хх 
да  подтпърдвктъ  г-нъ  Макъ-паа- 
новнтЬ  съобщенни,  ако  п  сь  п6- 
умЪренъ  и  въздърженъ  езикъ:  тЬ 
'  бЬхж  и  едно  опровержение  на  до- 
клада на  оня  иедобросъв1зСтенъ 
ислЬдователь  Едииъ  ефенди,  който, 
испратенъ  отъ  Високата  Порта  въ 
I  Пловдивско  да  испита  работата, 
доложи,  че  турцитЬ  не  били  на- 
иравили  свпрЬпствата,  а  бълга- 
ретК;  и  сега  англпйский  печагь 
р1}ши,  че  за  напр^ъ  думата  Еднпъ 
I  ще  бжде  синонгшна  съ  лгжа. 
I  Трагедията  б^ше  въ  такъвъ  го- 
I  д*мъ  разм^ръ,  па  б1Ьше  и  придру- 
;  жена  съ  такъви  потресажщн  об- 
I  стонтелства,  че  турскитЬ  свнрйп- 
ства  съ  Агкмгци  иал'Ьгахж  като  п^ 
кой  каракончо  пгЬла  цивилизована 
1  Европа.  И  въ  това  вр'&ме  даде 
I  Госнодь,   та   оултаиъгь    ц  ншш- 


-  61  — 


му  нам^риxж  за  добрЬ  да 
"иествнЕТЪ  съ  кръвплиитЬ. 
Ахл^дь  ага,  който  запоЛта  да  се 
квошкгь  )к№же,  женп  и  д-Ьца  пъ 
Бктгъ,  се  накичн  съ  ордена  М^д- 
ятдис.  Нелдибъ  ефенди,  който 
остава  дюдетЬ  си  да  ограбшть 
в  взгорЕБТь  Енпкюй  безъ  ни- 
какво съпротввленпо  оть  еки- 
войдя,  в  той  се  декорира.  Шеф- 
хеть  паша,  чаито  овзами  огра- 
бнхж  Ш1билъ,  добн  впсово  игЬсто 
7Ь  Сарая.  Кжд-Ь  края  на  м1.с:ецъ 
авгусгъ  г-нъ  Глндстонь  оОнародиа 
брошурата  сп  Б%ягарекитЬ  ужаси 
и  Источний  вгпрол  и  оть  висо- 
юто  положенпе,  което  занимаваше 
пто  ствръ  водитель  на  лнбера- 
лтЬ  въ  отечеството  сп,  исказа 
Ябгодованяето  си  по  адреса  на 
ттрии^  н  Турция  съ  дума  н  ар- 
гументи, конто  бихж  накарали 
всякой  чувствителен ь  турчииъ  да 
потъне  оть  срамъ  въ  дЬ1гь-земя, 
I  лапчкяваше,  че  английското 
иривятелство,  което  било  рабо- 
тили по  една  посока.  тр'&бвало  да 
работи  по  другата.  То  требвало 
да  залегне  съ  все  снла  да  съ- 
диотвува  съ  другит&  европейски 
ХЬрхавн  да  се  пр-Ьмахне  т^-рската 
власть  въ  България  [въ  друга 
страница  той  говореше  н  за  Босна 
в  Херцеговина].  Двама  пратеници 
оть  Бълшрин  —  г-да  Драганъ 
Цалковъ  и  Марко  Балабановъ  — 
ТръпиБхх  прЬзъ  есеньта  по  Европа 
ДВ  тръсжгь  л1бъ  за  положенцето 
на  българегЬ,  н  обнародвахк  те- 
гладата  нмъвъброшура  България. 
По  това  вр'1;ме  работит-Ь  б1;хх 
ое  оше  п6-вечв  заплели:  въ  Со- 
1'.-ггт.,  турцигЬ,  за  да  пот^*рч»тъ 
'  1лгарско  момиче,  ра:шя,1нхж 
^1  ■  '  ч  си,  ти  въ  рднараспрапа 
;^'  1[>варскя  фрапцуискин  н 

г  -.'л  консули,    и    ;1а    една 

щ... . ._  ^^гле^кдаше  като  че  това 


събитие  пгЬше  да  докара  друго- 
:н'мна  пам1^са  въ  Турция;  въ  Цари- 
градъ  Султапъ-Азисовото  слънце 
аайде;  Черна-1Ч)ра  и  Сърбия,  по 
съчувствие  съ  Босна  и  Херцего- 
вина^ вл^')охж  въ  неравна  борба  съ 
Турция.  Доклй  продължаваше  вой- 
ната, повий  султанъ  [Мурадъ  V], 
сл-Ьдъ  3-м-Ьсечно  царуване,  се  за- 
мкгги  отъ  другь  [Хамидгь  П];  въ 
всЬка  часть  на  Британия  се  дър- 
жеха митинги,  които  осАЖДахх 
Турция  за  свирЬпствата  й  въ 
Бьтгария  па  нрЬ;фЬ11ие.  Лордъ 
Дерби  [тогавашенъ  английски  ми- 
ншггръ  на  вън.  Д'к1а|,  който  на- 
начало  не  искаше  да  чуе  за  на- 
М'Ьса  въ  Турция,*)  б^Ьше  се  повди- 
>иъ  до  толкова,  че  зе  да  говори 
какво,  ако  и  да  не  билъ  съгла- 
сенъ  сгь  оная,  които  псвахх  ,да 
се  ааличжть  турцитЬ  оть  хартата 
на  Европа»,  трЬбвало  да  се  даде 
самоуправление  на  Босна  н  Хер- 
цеговина и  на  България. 

Съ  несна1у1сата  на  сръбската 
война  започнж  втора  сггалвя  на 
понЬствуемитЬ  събития.  Русия 
заговори  сама.  Па  19-и  октомврия 
—  въ  схщня  день,  въ  който 
^иекспнецъ  падня  пр'Ьдъ  по^до- 
носни-Л  турцс  и  пжтьть  за  БЬл- 
градъ  оставаше  отвореаъ  за  тЬхъ 
— генералъ  Игнатнсвъ  въ  Цари- 
градь  даде  на  Портата  сдшгь 
у.ггнмат)'мь  да  се  съгласи  въ  48 
часа  да  приеме  едно  6-седмично 
гц^-^мирне  за  сключване  миръ. 
Сл*дь  нЬколко  преговори  мевду 


*)  АягхнОсвпй  Еябмеп  —  Лорхъ  Бв* 
пясфидовна  -  б%шв  отканиъ  да  удобрв 
Берлинсжия  меморамдумг,  съчпнвиг  на 
1-н  каА  отъ  тр  им  ата  квпцлори  германски, 
мстрпйскм  и  русска,  кийто  1Ш1Даш1ашв 
Турция  сг  аяергнчян  м1(рвв,  ако  ме  не- 
ггълвв  1иевнт%  ом  по  Авдр&шввата  аота 
об^щавмм.  в  къкъ  ко1то  ЬЬхж  се  арисъ- 
адавии  в  Птадид  в  Фравцвв. 


—  62  — 


си.татЬ,  ииператоръ  Александръ 
П  вк^гласи  въ  Москва, ,  че  скоро 
1ц1чио  да  00  събере  в^ь  Цярпградъ 
една  европейска  конференция,  за 
да  се  дойде  до  общо  съгласие  от- 
носително М"ЬркатЬ  за  иодобрение 
положеиието  на  христянетЬ  въ 
Пстокъ,  и  че,  ако  това  пе  се  по- 
стигне, той  бЬ  твърдо  рЬшенъ 
да  действува  независимо.  Конфе- 
ренцията се  събра  н  изработи 
аитономяи  реформи  забкггаретк 
Т\'рцпн  отрече  да  ги  приеме  и 
конференцията*)  се  разотиде  (8  ян. 
1877).  СилптЬ  се  опятахж  оию 
сднйшгь  да  склонваЕтъ  Турция 
чрЬзъ  Лондонскхк  протоколь;  ала 
тя  не  ие  и  отъ  това,  та  Русия  се 
залови  за  ор&жие.  Войната  докара 
С-анъ-Стефанскня  и  Берлинския 
договори,  на  които  сетннната  е 
днетиото  иоложсние  на  работитЬ 
кь  Б  1к1гарпя.  Виж.  Освободителна 
война;  Сань-Стефански  договоръ: 
Верлински  договоръ:  Съединение. 
За  подробни  снЬдения  върху  А11[). 
въстание  чети  Записки  по  Бъл- 
гарските Въстания  отъ  Зах.  Сто- 
яновъ;  Минллото,  отъ  Ст.  За- 
иновъ;  ПротоколитЬ  на  Цари- 
градската Конференция  сг  Лон- 
донски протоколг,  прЬв.  на  бълг. 
отъ  Т.  Шономовъ, 


*)  Тоя  Еовфереяцкя  нн  направя  тов& 
добро,  че  оор^дЪли  81  пръвъ  пхп  бфв- 
ЦЛ1ЛЙ0  ар'Ъд11111т^  1ш  земята,  д11Т0  пр11- 
Облм1Ш&  бмг&рскдт&  вародносгъ.  Спорвдъ 
кввфврекцията,  въ  тая  ир^д-Ьла  влнаахл 
Сшцж&цнгЪ  Русенски,  Търиовски,  Тулчаа 
ека,  Варвенски  Сднвенскн.  Пл>вдавека, 
квавН  Лозеиградъ^  М;'ст&фа-ааша  в  Кх- 
вхл^агачъ,  сандхацнгЬ  СофиОсвв,  Ви- 
дински, Пишски,  Скскюки.  Бвтолскн,  едва 
часть  отъ  С1рски  гаиджал  (тритЬ  с*- 
вврвв  кавн)  и  казигЬ  Струянца,  Тнквешъ. 
Нолнсъ  11  Ностуръ  Санъ-Стефавсквй  дого- 
воръ рашираваше  тим  пр11Д'Ъла  иа  Бъл- 
гария въ  едва  писъка,  а  ванияваше  бъл- 
гарската аояя  съ  Добрудж»,  Нмпга  н  ЛЪс- 


Алрилъ,  априлкй  (лат.  отъ  апе- 
рире^  отварямъ).  ЧетвъртиЙ  нЬ- 
сепъ  ОП.  голината. 

А  ргоро8  (апропо),  фр.  По  тоя 
(пучай,  раагеле.  Едно  апропо  е 
нЬщо  сторено  или  казано  въ 
сгодно  врьке. 

Аптека,  гр.  МЬсто,  д*то  се  нри- 
готвятъ  и  п|>одаватъ  лакове,  по 
пр11дписанпе  отъ  л1л1арь.  Други 
думи  за  антена  сл;  фармакия, 
спицерия. 

Аптекарски,  аптеченъ,  ^.  Който 
се  отнася  до  ант**карь,  аптека. 

АптенарЬт  гр,  Приготовитель  на 
Л'11Кове  въ  аптека.  Други  думи  за 
аптекарь  фармацистг^  спицсрг. 

Апулей.  Латински  снисатель,  съ- 
вр11менпкъ  на  Марка  Аврелия, 
авторъ  на  романа  Златний  осг>1ь 
(П-н  нЬкъ). 

Араба-нонашкй  планински  про- 
ходъ,  по  пхтя  отъ  Орхание  за 
Златица,  1005  метра  надъ  мор- 
ското равнии1е.  —  ПрЪзъ  русско- 
тз-рската  война  (1877— 78).  сл^Ьлъ 
падането  на  П^тЪвенъ,  гепера.гь 
Г>'рко  изгони  турциг!!,  които  СЯнх 
се  укр^нмли  въ  тоя  проюдъ  и, 
сл^^дъ  единъ  р-Ьшптеленъ  бой  при 
с.  Богоровъ,  залови  Со»|»ня  и  пр*ь 
дъ-чжи  пжтя  си  за  Пловдивъ. 

Араба*конашко  приключение.  ()- 
биръ  на  т^фската  поща.  която  но- 
сяшс  нари,  въ  Араба-коиашкия 
ироходь  при  Приведена  —на — пан- 
тата, ипвършенъ  отъ  Д.  Оби^и, 
на  чело  на  едиадружинЕа  оть  Г»ун- 
товниид-дЬйци  на20-н  септ.  1873. 
Тоя  обиръ  случайно  се  откри  па 
20-н  октомврня,  и  на  25-ц  затво- 
рихж  Общи  въ  с.  Чернково.  Обиш 
раскри  д1лото  прЬдь  Оофийския 
сждъ.  Пб-главнптЬ  д-Ьйпи  на  Те- 
тевенския, Орданийския,  Етропол- 
ския,  ИлЬвенсния,  Софийския  и 
Ловчанския  комитети  падик^к  въ 
раид]^!^  на  турскитЬ  власти;    сь 


—  63  — 


т11хъ  бяде  уловенъ  в  Левски.  Се1^ 
аината  шт»  това  б^ше,  че  двамата 
«поспаи  Л*^вски  и  Общи  аагп- 
1ГХХЖ.  к  мнсиииа  (>тъ  гЬгнитЬ 
гнпци  бидохж  исцратсци  на 

Арабеска.  Архптекгурио  у^аше- 
нпе,  иалравеко  отъ  жнвописецъ 
в  ваатедц  кое1ч>  със1Ч)И  огь  фи- 
гури н  цигЬтя,  расположеня  ио 
ар8б*'КП   В1а<гь. 

Араби  паша    (Ахмедь).  Египет- 
ски   геиоралъ,    който    се  постава 
въ  1882  на  чоло  на  една  епшет- 
ски    военна   нартня    среща    евро- 
,  войскспч)    влияние   въ  Е1'и11егь  и 
египетския  хедпвъ  Псмаилъ  панш. 
'       'тг.  бомОардираие- 
I  -(    отъ    флотата 

I   тмь.  и  Араби   п  го  зато- 

г    чихх  :.„   .  „!.  Дейлоиъ,  като  го  и 
'нпрахж.    СтЬд:ь  това  тЬ  о- 
^ии!рахх  Егппегь  и  окупацията 
^Ч'   цродглжава  и  до  днесь  (18[1б). 
Арабия.    Полуостров!,   т>    юго- 
заиц.гна  Лзин.  гь  11р1и1ин  ни  за- 
вади» Червено  мире.  на  [1сток'ь  Пер- 
СеКдскн  заливъ  н  ПндиПски  океаиъ, 
па  югь  Адонски  ааливъ  п  11ндпЙ- 
еш  океапъ,  и  на  с1^оеръ  обгиириа 
втетоня,   която  с<^  см*1;сва  съ  иу- 
вшшп!  на  Сирия  и  Халдез!.  Про- 
.-..-.. ,,-РВо  3,070.000    чет.   ки.1ом., 
12.000.000    жит.,    дон1>Пт1; 
I-  !Ь     ОГЬ  Турцни.   По 

'?  л  пертп  Арабия  нрн- 

.110  п(>-вече  на  Африка,  от1\ол- 
,.4.  .    ла    Азия.  Климатътъ  й,  из- 
общо,   е    твгьржЬ   гореигь;    край- 
брежията, много  плодо]>однп,  да- 
вягь:  каф*\  палукъ,  теманъ,  гома, 
чл   тръстика,  скжпоц-Ьшги  а- 
1!.    Между  жнвотпвгЬ,    тамъ 
чме  камили.  Арабската  порода 
к  ;  П-хубавага  и  пай-умиата 


п  рпмляпетЬ  ех  д1кти- 
иа  Ч.е(тшц  Камениста 


п  Пустпнпа»  разд15леппя  непознати 
на  арабитЬ,  които  кк  дйл1кгьтака: 
1)  Бериа,  плстиня;  2»  Хнджащ 
|уь  гл.  гр.  М*мса  и  Мсдине ;  3) 
ИеменЬу  отговаря  па  Честита  А., 
и  захван;а  южната  часть  огь  по- 
луострова. На  югъ  е  Адепъ,  укрЬ- 
пеното  пристанище  на  англнчане- 
гЬ;  въ  иеменското  окрхжно  Ти- 
хама  се  вамира  Мока,  толкова  про- 
чута по  качеството  па  кафето  си; 
въ  планинптЬ  (Дтебелъ)  —  Сана, 
статаца  на  едпнъ  краль,  който 
носи  титлат  умам^,  Иявънъ  дър- 
жавата па  саненскня  имамъ  има 
мноп^  частн,  които  принадлежжть 
на  отдктни  шепхп.  4)  Оманъ  (Бшк. 
тая  дума).  Ъ)  Бахрсинъ  илп  Хед- 
жазъ^  крайморие,  по  което  сл  р]и- 
ко  посЪяпп  градове ;  тамъ  е  ари- 
станището  Ель-катифь,  което  съ 
околнос1ъта  се  присъедини  на  Тур- 
цня  въ  1871  ;  6)  Вадждь  захва- 
ща срЬдоточнето  на  тия  земни  раз- 
,т1>ленпя;  главпий  му  градъе  Дерая. 

История.  —  АрабитЬ  ое  нматъ 
за  потомци  на  Псмаила,  синъ  А- 
гарипъ  и  Авраамовгь.  РимлянетЬ 
нн  могли  да  П1  подчпнжтъ  до  им- 
ператора Траяна,  който  П1  поко- 
ршгь  (П-и  в1.къ  слЬдъ  Р.  ХЛ.  ТЬ 
били  отблъснхли  игото  на  Ромъ, 
когато  се  явнлъ  Мохамстъ  и  на- 
1фавил'ь  Араб  ия  ср1\доточ  ио  на 
в1фата  и  завоеванията  си  (УП-и 
в-Ькь). 

Въ  622,  тоя  закоподатель  по- 
б-Ьгнжлъ  отъ  Мека  въ  Медине, 
д*Ьто  осповалъ  втората,  която  носи 
псго[Ю1*о  име.  Тая  епоха  се  на- 
рича егира:  тя  с  ерата  на  моха- 
мртап1п1.. 

МохаметовитЬ  пр11емшщи  се  на- 
ричали халифи  (заместници).  При 
тЬхното  царуване  арабит?!,  нари- 
чани и  саранипп,  нахлули  въ  А- 
яня,  Африка  п  часггь  отъ  Ев[Н1па; 
испапия  спшц&ла  гЬхио  Баад1и1ие 


—  64  - 


(711),  п  ^>ра1гцпя  щ-^тта  да  стане 
гЬхпа  п.т11ЧК11,  яко  да  не  била  хра- 
бростьта  па  Карла  Мартола,  който 
ги  побЬднлъ  бллзу  до  Т\ръ  въ 
Л''Ш-11  »Ькъ  (732).  Огь  750  тая 
пространна  нзшерва  изгубила  с- 
дннството  сп. 

няколко  челяди  халифи  управ- 
лявали арабпгЬ:  пай-знаменитит!1 
ся.  омаядигЬ  {^61—1031\  а  аба- 
сидит^  (760  —  1258);  при  тия  по- 
ся-КхнитЬ  нАй-вече  блещ^Ъла  въ 
Багдадъ  славата  па  гЬшото  име 
и  на  техния  прЪсгголъ.  Аарунь- 
аль-Рашидъ  или  Справедливи,  и 
оинъ  му  Аль-Мамунъ  покровител- 
ствували   науките   и  искусствата 

(786  —  8зз;. 

Докл11  Европа  киснела  въ  не- 
вг1зжество,  араСитЬ  изнааг1^рнлп  ал- 
гебрата, цифрцгЬ,  1гьрвитЬ  поня- 
тия огь  химията  и  астрономията: 
нъ  пр11вратитЬ  въ  Азия  и  Европа 
съсипали  тЬхиата  империя,  и  по- 
томцигЬ  пя  гр^ителетЬ  на  позна- 
тия тогава  свЬп»  заявявагь  днссь 
съществуването  си,  подь  име  бе- 
дуини,  само  като  обирани  на  кер- 
ван етЬ. 

Арабсии.  Който  е  оть  Арабия, 
или  който  принадлежи  на  арабитЬ. 

Арабски  цифри.  Десетьт^  бкт1>- 
га,  сь  които  пишемъ  числата: 
1,  2»  3»  4,  5,  6,  7,  8,  9,  0.  Така 
ги  наричать,  защото  ек  пзпам11- 
рени  отъ  арабитЬ- 

Арабъ    и.ш    арапинъ.     Скщото, 

каквото  е  аравитяпииъ. 

Арабъ-табия,  тур.  Укрепление, 
паправеио  он;е  отъ  т5*рш1тЬ  при 
Силистра,  едниъ  кнлометръ  на 
истокъ  оть  неш.  Споредъ  Берлин- 
ския договоръ,  това  укр1Ьплепие 
оставаше  на  България;  ала  румк- 
нитЬ,  въсползуваии  оть  сръбско- 
бъ-и^арската  война,  го  завлад+.хж 
своеволио. 


Аравийско  море.  Същото,  каквато 
е  Омаискн  :тливъ. 

Дравитянинъ.  Житель  на  Арабия. 

Драго.  Знамеиогь  франц.  астро- 
номъ  и  математикъ;  единъ  отъ 
нйй-пеликигЬ  учени  на  Х1Х-И 
вЬнъ,  който  е  паиравилъ  в;1ааш 
открития  въ  астрономията  и  фи- 
зиката (178С— 1853). 

Ар»гонигь.  Минерахь,  ко&топо 
тимическитЬ  си  свойства  е  сю- 
денъ  съ  калцита,  та  се  и  употре- 
бява като  него.  Ала  той  се  раз- 
личава отъ  валцита  по  кристал- 
ната си  ({юрма,  по  пб-гол^иата 
си  твърдость,  и  по  това,  че  пр15дъ 
д>'халото  става  на  прахъ.  Пръвъ 
пдть  билъ  нам^ренъ  въ  Лраго- 
чия;  у  насъ  се  намира  въ  Сли- 
венската планина  в  въ  околностьта 
на  Пазарджикъ.  А.  се  намира  н 
растопенъ  въ  н^кои  минерални 
извори,  запр.  въ  нарлсбадскатк 
Оть  водата  на  такъви  гореиш 
извори  се  отд*Ьля  граховий  камень, 
съставеиъ  оть  варовити  зърна, 
ро.тЬми  колкото  грахово  зърно. 

Арагония.  Въ  ср1цнитЬ  вгЬкове 
кралство,  съ  стол.  Сарагоса^  сега 
область  на  сЬверо-источпа  Испа- 
ния. Простр.  46,565  чет.  кнлом., 
насел.  1,000,000  жнт.  Пои  се  отъ 
Кбро  и  тфитоцитЬ  му,  оть  Тага 
и  Гвадалквивиръ,  д11То  еж  главитЬ 
пмъ.  Огь  180  до  1035  сл*дъ  Р. 
X.  А.  ое  намирала  едно  по  друго 
подъ  а1астьта  на  римлянет^,  го- 
титЬ,  мавритЬ  и  паварцитЬ.  Въ 
1035,  сл*дъ  смъртьта  на  Саншъ  III, 
паварски  кра.ть,  яаварската  /сьр- 
жава  се  подбила  между  иеговитЬ 
синове,  и  А.  се  паднжла  на  Ра- 
мира.  Оть  тогава  арагопското 
кралство  се  5'величило  чр^Ьзъ  ед1гаъ 
ре,гь  завоевания,  които  обгьрнхди 
гри<|»ство  Барце-юна  (П37),  Мон- 
шиие  {1204),  Балеарски  о-ви 
(1229—1233),  токо-речи  ц-Ьла  Ва- 


—  65  — 


г  .  Спшмпи  [отъ  1282 

■  ,11Д1шлн   (1326.1.   Сп- 

'  иуново  1 1409),  Неаполъ 
1*...'||.  Съ  ожениаиет*]  на  Лра- 
1ч>искиц  краль  Ф1?рдиианда  Като- 
лика, отп^стЬ  :завоеватолъ  на  Гре- 
нада 1 14^*2)  п  на  Навиря  (1512и 
:«1  ИлаО«'ла  1-Састцлска,  насл-Ьдиица- 
та  на  Клстилам,  со  сврътва  што- 
рвитп  на  Арагонвя  п  подкачи  пс- 
ториити  на  испапското  кралство. 
Виж.    Испания. 

Араманъ  Ограна  пъ  аиглийсва 
Дндпл;  500,000  жит.;  гл.  гр.  Л- 
раканг, 

Апзкелъ.  Знамепитъ  арменски 
.лкь  отъ  Х\'П-и  вЬкь,  пз- 
|ф|7Гс!ГЬ  ПО  истории  та  се,  въ 
втгго  раскшша  сьбятнята  на  вргЬ- 
ирто  га,  оть  1001  д»1  16(^2.  Род. 
въ  Танрисгь  (Перснн). 

Аоак!»,  араб.  Спиртно  питие  отъ 
кокосоиъ  01гЬгц    орп:Л)  и  нахарь. 

Аоадсяо  море  или  езеро  въ  за- 
па,ща    Л:}ця  (русоки  Тюрксстанъ). 

Арамийски  е;)инъ.  Клтгьтъ  на 
жптодетЬ  па  стара  Снрип. 

Арамъ.  Синъ  Сизвовъ.  гтраотеи> 
II;  ^.,  люде,  които  насе- 

^;  >гами11  п  Сирпа.  ТЬ 

»>•  ■  .1       Н  ЬКОЛ  КО      Д'11р;1И  в  и  ци 

ой  ..  ..  I  нита  на  Тип^ъ  и  на  Ев- 
фр(1П>.  А  рампи  дитЬ  под  на.;н  &1  и 
ед|ш  ПО  друго  подъ  аснрпйското 
п  п>гть  еврейското  нго-  ТЬхниЙ 
пъ  съ  евр|*йекин,  са^ 
;  '  -1  огъ  спрппцнтЬ  око- 
ли  Мосуаь. 

Арат»,  сАр.  1)иГ|.|'П(Кого  наива- 
ии'.'  аа  Сирнп,   ик.1ючцтслпо    Ме- 

Аранжира1гь.  фр-  Уреждамъ,  у- 
гт]м»явалгь  (въ  музиката), 

Ар2  '  ■'"ь).  Уашрскн  иоогь 
1 1-га  I  на  1ХХ-П  в^игъ). 

Аранъ.  Шотландски  (н'тровъ  въ 
аадава  1Ш  }иайда;  4,800  жнпчие. 


Араповски  монастирь.  Кмгярскп 
монастнрь,  на  юго-исюшз  т-ъ  Сга- 
нпмака,  1[ловдпвсш1  окр.,  расио- 
лиженъ  въ  една  хубава  долила 
1гь  землинмгго  на  с.  Лраноно,  и 
посвотенъ  на  се.  ПедЬля.  Тоя  мо- 
настирь, основапъ  въ  1856  ог'Ь 
архимандрита  Софроний  съ  разр-Ь- 
шснне  па  тогавашния  пловдивски 
митрополить  Паисий,  е  може-би 
единствепнй  монастири  атГаь  Рай- 
ския, Зогряфския  и  Хнлендарския, 
който  е  нграхь  важна  ролъ  въ 
нанюто  духовно  и  наштическо 
възраицапе.  Няколко  години  щгЬдн 
освобоадонието  ни  тракнйск1ГгЬ 
българо  съ  въсхтцение  нос^нщ- 
вахж  тая  обитоль  като  бъ.1гарска. 
и  тоя  монастирь  не  давап1е  само 
така  удовлетворение  на  народ- 
ното чувргво:  въ  него  имаше  и 
училище  (до  1 — 2  кл.),  д11То  со 
учехж  д-Ьца  оть  околннрЬ  селана 
брой  до  70—80,  и  ш>-вечето  б-Ьдии, 
много  отъ  КОИТО  се  поддържаха; 
огь  монастпря  н  жав^тик  въ  него; 
така  СК1Ц0  вснчкнт]^  разноски  за 
поллържанего  на  това  учебно  за- 
ведение (учнтеле  и  др.)  бЬхж  пакъ 
отъ  монастирн.  Свх1еЙманъ-папю- 
вт1;ордп  и  бапиьбозуцитЬ  горихх 
А.  м.  въ  1878;  нъ  агКдь  осво- 
бо;кл,енпето  архпм.  Герасимъ  се  ио- 
грн;ки  да  го  постег^не. 

Аоарагь.  Шаипиа  въ  Армения 
(Турция),  дЬто,  споредъ  Библията, 
се  с1Гр'Ьдъ  Ноовий  ковчегь. 

Аратусъ.  Гу)ъцки  иоегь  (Ш-и 
и!1К'ь  ир1*.ди  Р.  X.). 

Лраукария  (по  името  па  м1>ст- 
постьта  Лраукария^  на  югъ  въ 
Чили).  Кдна  челядь  борови  дръ- 
В'^('а,  които  растжтъ  иДй-миого  въ 
южна  Америка  и  Австр^иия, 

Драхме.  Въ  баснос.  мома,  която 
Мим1р[1.1  обърнлиа  на  паякъ. 

Арахнология,  гр,    1)  Часть  отъ 


ссгесгиенага  история, 


воято   раз- 


—  06  — 


гложда  па5геообраз1гатЬ    животни.  1 
2)  ]1ск}*ссгвото  да  со  пр^дкалвать 
проагЬиенпета  на  атмосферата  но 
работата  и  двпж^'Ннето  на  паяцитЬ. 

Арбанаси.  Е,т:ииственото  гръцко 
село  въ  вктр-Ьнпюстьта  па  сЬ- 
верна  В'Ь1гприя,  въ  Търнов.  око- 
лна» на  сгЬвс1гь  отъ  Т^ьрново.  Това 
село  би.10  населено  въ  ХУ1-и  вЪкъ 
отъ  албапдц  н  гръцп.  Въ  врЬме 
на  гоненето  гръцкптЬ  аладшщ 
въ  българско,  поаг1-.дппй  гърпов- 
скн  гръцки  мнтрополптъ  се  дър- 
жалъ  н*!-!» и ко  1'од и нн  въ  1'ова 
село,  отдЬто  с^  оггепилъ  въ  1867. 

Арбитражъ,  фр.  Сж^^ше  раепря 
отъ  Т110тейскп  (ждъ  (арбиТ1Ш). 

Арбитрация,лаг.ТретмЙ1'Касждъ. 

Арбитръ,  лаг.  1)  ТретеЙскп  сж- 
Д1Ш.  2)  Въ  тгргов,  помпрптель; 
вънкащно  лпце,  назначено  отъ 
сждъ  да  разгледа  распрята  между 
двама  търговци. 

Арверни.  Народъ  на  стара  Га- 
лия, въ  оная  часть,  която  сега  се 
нарича  Авуегдпе. 

Аргаиаковъ.  (Генерал.-м.  Вас, 
Тедар.).  Русскн  воепенъ  писатель, 
който  е  участвувалъ  въ  русско- 
турската  война  прЬзъ  1877 — 78 
(умр.  въ  1896). 

Аргентинъ,  (фр.  отъ  лат.  арген- 
тумл,  сребро).  Мннерп.ть,  химичес- 
ки съставенъ  отъ  сребро  {87**/о)  и 
с11ра.  Криста.1изира  сп  въ  прап»ина- 
та  система,  главно  въ  кубове;  п6- 
вечето  се  ^)•ЬпI.а  въ  набити  кжсо- 
ве  и  наръсе1гь.  ЦЬпп  се  слабо  по 
плотнтЬ  на  куба.  Има  нерапенъ 
изломъ.  Кове  се  п  е  гъвкавъ.  Има 
сивъ  таръ,  лъскава  черта  и  ма- 
товъ  металически  блесмп..  Вь  Кк- 
ропа  се  намира  въ  Унгарпи  и  Нор- 
вегия. Той  е  една  отъ  Н)1Й-глав- 
нитЬ  руди  за  добиване  сребро. 

Аргирокастро.  УкрЬпеиъ  градъ 
въ  Япипски  виляетъ,  75  кнлом. 
на  сЬв.-заа.  отъ  Янина;  12,000  ж. 


Аргишъ.  Рз*мжнска  р1Ька   ("Вла- 

хин),  извира  въ  трансилванскптЬ 
алпи,  получва  отляво  Дкмбовица, 
и  СО  влива  въ  Дз'иавъ. 

Арголнда.    Старогръцка   страна 

въ    П»'Л01ЮИРГЬ. 

Арголичесии    заливъ.     Слшюто, 

какпото  е  НавпляЙски  заливъ. 

Аргонавти,  >.р.  Баснословни  гръц- 
ки герои,  които  добили  името  сп 
отъ  кораба  Арго,  на  който  тЬ, 
подъ  прЬдводителството  иа  Язона, 
отишли  въ  Колхида  (сегашна 
Грузия )  за  да  завладЬшть  злат- 
ното руно. 

Аргонавтъ,  гръц.  Осморамрнио, 
главопого,  огь  разреда  на  дву- 
хрплнптЬ;  мжжкото  безъ  черупка, 
а  женското  съ  крЬхка  черупка; 
живЬе  въ  Средиземно  море. 

Аргонъ,  ^рьц.  Просто  въздухо- 
образио  гкто,  което  състав.1ява 
около  1  •*/»  отъ  атмосферата ;  от- 
крито въ  Англия  пркгь  1895  отъ 
лордъ  РеЙло  и  професоръ  Рамое. 
А.,  наречепъ  така  отъ  неговата 
бездЬйствепость,  се  крие  въ  а- 
аота;  нам11ри  се  още,  че  въ  са- 
мия аргонъ  СО  крие  друго  про- 
сто въ.з,\ухообразно  тЬло,  хелий, 

Аргосъ.  Гръцки  градъ  въ  Пело- 
попесь,  близу  до  Навп.1ийскн  за- 
ливт.;  10.000  жит.  Стара  столица 
на  Арга1ида;  Аргосгь  играе  го- 
л11ма  роль  въ  старата  история, 

Аргулъ,  иат.  Тунеядво  животно 
отъ  ц1шнжтонопггЬ;  достига  14 
м.  м.  на  ,%1ъжииа;  живЬе  ио  ша- 
ранитЬ  и  по  други  риби,  ,тЬто  се 
I  залавя  само  ириврЪмеино. 
I  Аргументаторъ,  лат,  Оия,  който 
иригнлкда  яргумсити. 

Аргументация,  лат.  11]гЬдставяие 
доводи,  пр1ГВож.1ане  доказателства, 
докааателно  разсжшдение. 

Аргументирагь,  лат.  Привож- 
дамъ   арг-уменат.  или    аргумента, 


—  07  — 


пшпигь  доквзатвлно,  снр.  съ  до- 
водд. 

Аг^теп(11т  а<1  тегесии^1аш,  лат. ' 
Въззпвъ  1гь1гь  скромпостьта. 

Агеипит1иш  ж!  ]^погап(1аШт  лат. 
Аргрсентъ,  основанъ  на  П1)оТ1Ш1ш- 
ковото  нов^ество  (иениаяне  ра- 
ботжтв).  I 

Агрттеа(и]11а<1зи<}1с1ит,  лат.  Въз- 
зигь  къагь  разс&1,ъка. 

Аг1511шеи(ши  а^  1пп(Ла,  лат.  Въа- 
зявгь  Бънъ  аавнстьтн,  или  изобщо  [ 
Еъмъ  нисшггЬ  страсти. 

Лг^пев11Ш1  ш1  сгишопаш,  лат. 
Аргумеать  до  кисията,  сир.  въз- 
вивгь  къмъ  интереса  идд,  кога 
1Г^>11а  г611дитеднд  доказателства. 
давало  п<<дк7иъ. 

Аг^ишеииш  а(]  11ош1иет,  лат, 
Аргумецть  до  човгЬка,  сир.  аргу- 
моитъ,  който  добива  силата  си 
агь  положението  па  лицето,  до 
което  се  1Л'11рани. 

Аг^ишеи1:иш  ЬасиИниш,  лат.  Ар- 
гууонть  въ  образа  на  тояга ;  сир. 
въ:<2И1П>  ш>)гъ  силата,  даване  па- 
мЬлгту»  доказателство  —  бой. 

-    '^нгь,  лат.  Доводъ,  доказа- 
чнова,    п1,о   се  привожда 
за  ^а  докаже.  иЬщо. 

Аргушенгъ  ^  соикапо.  Аргументъ» 
коАто  <^  ииалпча  огь  протишигго 
аа  ооова,  което  се  твърди. 

Ар^уеV  гръц.  Басносл^вио  чу- 
Оошице^  което  имало  сто  очи.  Въ 
чрЬмос.  см.  неуморимъ,  опвтеиъ 
ш  сгрогь  надзирателъ. 

Арда.  Н^^й-^ол'Ьмий  1Грито1П>  на 
Мярвпа,  извора  въ  Родопат!*,  бли- 
•  връха  Круш»'В(|;  тече  ир1ш> 
,  1  .«ит>1[асна  долина  доОдринъ, 
Лйт>^  «-««  влива  въ  Марица  отдЬсно, 
сроща  устното  на  Тунджа.  Около 
Арда  сл  жне1ап  едноврЪмешиитЬ 
^омош!  1Сърджа.шптЬ. 

Дплаханъ.  Градоцъ    въ   т>рска 

на  с^верь    оть  Карсч», 

.*|т  .лпгаь  на  Руоая  въ  187У  год. 


Неговото  пододенпе  му  дава  стра- 
тегическа вакность.  Битва  иа  25-и 
апри.тъ  1877  межд}'  турдитЬ  и 
руситЬ.  конто  тоя  пжть  ие-  мо- 
жа хк  да  пр^йемлгь  гра,1д;  тЬ  го 
11[)1х1ехх  малко  п6-<мугн*  (па  7-и 
май). 

Ардрахъ.  Държава  въ  Гориа-Гви- 
нея,  васална  на  Яриба;  стол. 
Алада,    оть   10,000  до  15.000  ж. 

Арена,  лат.  (соб.  зн.  71Ьськь), 
Мкгго  въ  римска  амфитеатрь,  на- 
сипано  съ  ц'Ьсък'ь;  м^сто  за  боре- 
не, за  надваряне. 

Аренда,  лат.  Насм'ь  на  земя, 
1аи  на  прибирането  ^гЬкой  да- 
нъкъ:  платката,  която  со  плаща 
за  то1*а  оть  наемателя. 

Арендаторъ,  срЬд.-е.-лат,  Нае- 
.матель  на  чужда  земя»  на  приби- 
рането нЪкоЙ  данъкъ,  като  октроа, 
кръшшпа  п  др.  т. 

Ареоиетръ,  гр.  Орждпе,  което 
сиужи  да  се  оир1а!ия  1иьтноспьта 
иа  жпдки  гкха,  жидкомЬрь. 

Ареопагъ,  гр.  (соб.  зн.  Марсовь 
х^ямъ).  Шощидъ  въ  Атина,  д1>то 
се  (гьбир:иъ  въ  старо  врЬме  атнн- 
ский  углавенъ  сядъ,  който  съ- 
стоялъ  огь  31  члена  бивнш  ар- 
хонти.  Сега  ареоиап.  зпачп  съ- 
боръ  иа  учепи,  на  мждреди,  на 
дшиомитй. 

Арестантъ.  Арестувано  лице. 

Арестувамъ,  лат.  Запирамъ,  за- 
дъраагмъ,  ^пмамъ  подъ  стража. 

Аресть,  с2?*^.-в15К.-^4аг.  Зимане 
подъ  стража. 

Аретино  (Нетро).  Прочуть  ита- 
лнннгки  глтирпш*  и  пи1тъ;  сла- 
вата му  по-иьтйла  (гь  скаид11ЛИ0:)на 
стихотворения;  авторь  на  н'^колко 
комедии,  една  трагедия  и  др. 
(ЬЦ»2— 1557). 

Аретуза.  По  баснослонието,  ним- 
фа, Които  придружавала  вс11К(»п4 
богини  Диана,  когато  богапнта 
Ходила  на  ловь.  Аретуза  страстна 


—  6Й  - 


пр-куйдвалъ  богьтъ  па  рЪка  Алфей 
ю>  Пелопонесъ;  Диана,  за  да  ш 
,язбавп  оть  него»  прЬобърнжла  ьк 
на  изиоръ.  Тон  пзворъ  се  намп- 
ралъ  на  островъ  Ортигия,  близу 
до  Спракуза  (Сицилия). 

Аг^еп1-С1)шр1ап1,  фр,  Вь  търг, 
парп  1Л.  брой. 

Аржанъ-плане  (аг^с»ир1а<1и^).  фр> 
Посребренъ  (сл^дь). 

Аржентина  (Република).  Федс- 
р1ана  република  въ  Южна  Аме- 
рика; 8,800,000  жит.,  2,835,970 
четв.  килим.,  вкиочително  о»1е  не 
учредени  на  Д1ф;киви  земи  ц  Па- 
тагонпя.  Стол.    Буеносъ- Лйресг, 

Арзруни  (Тома).  Арменски  исто- 
рпкъ  оть  ГХ-п  в^къ.  чов^къ  съ 
гол11ма  ученость;  авторъ  на  една 
хстория,  която  подкача  отъ  пър- 
1итЬ  Ноеви  потомци  и  стяга  до 
година  388  сл±дъ  Р.  X.  Тоя  трудъ 
се  и:1'»нн  много  по  беснрпстрастието 
на  а1ггора  му  и  по  живостьта  на 
описанието. 

А  рмана.  Дъщеря  нд  Мппоса 
Критски ;  тя  дала  Тезею  нишката, 
съ  помощьта  на  която  изл-Ьзъ.1ъ 
лабиринта,  откакъ  убилъ  ми- 
потанра.  <3гг}'ка  Арианина  ниш^ 
на,  Н1-ЛЦ0,  ноето  пжтеводп  въ  за- 
плетена работа. 

Арианизиъ.  Впж.  Арии, 

Арманца  (Донъ  ЛСуанг).  Иопан- 
поггь  и  лрамат>'рп>;  авторъ 
га  Па триотичесгуп  пЪсни  (утар . 
1837). 

Ариенъ.  Гръцкн  псггори1гь  отъ 
П-и  вЬ^къ. 

Ариерга|)АЪ,  Фр*  Тилътъ,  Н11й- 
задиат;1  часть  на  една  войска. 

Ариета,  игал^  Арии  съ  живо 
темпо. 

Арйй.  Александрийски  пресвя- 
^З^ръ,  пачннатель  на  арианизма, 
»есь,  която  отричала  божествен- 
постьта  на  Словото  (Христа).  А., 
осл^девъ  на  иикейскяя   съборъ  и 


заточенъ  въ  I^1ирпя,  добилъ  бла- 
говолението па  цариградския  им- 
ператоръ  Константпна,  който  га| 
назначилъ  :\лексдпдрийскп  ищт- 
архъ;  нъ  той  умрЬлъ  внезапно, 
кога  отивалъ  да  завземе  поста  си 
(280—336).  Н11К0ЛК0  неточни  им- 
ператори Л7>ржали  Арпевата  ересьв 
и  пр'к'л1ив<ип  в11рнптЬ  христяно.Я 

Арийско  племе,  арийсни  езици. 
Пмето  арийско  племе  плп  арий- 
ска  челядь  народи  сега  изобщо 
означава  онова  етпологнческо  от- 
дЬление  отъ  чоБ!1чеството.  което 
се  нарича  индо-евронейско  и.ти 
индо-германско.  Арпйското  нлеме 
състои  отъ  два  клона,  географи- 
чески  отд1х1ени :  псточенъ  и  .-т-. 
паденъ.  ЗападнпЙ  клонъ  обгръий^ 
жителетЬ  на  Европа,  съ  исключе^] 
ние  па  турцитЬ,  унгаритЬ  и  фи-} 
нитЬ;  источний  обгръща  хвтеле- 
гЬ  на  Армения,  на  Персия,  на  А({ь' 
ганисгганъ  и  на  сЬвериа  11ндпи. 
Челядпата  сврьекя,    която    слаце- 

!  ствува  между  тия  народи,  се  е  до-  ^ 
казала  чр-Ьзъ  езика.  Между  ези-Д 
цптЬ  санскритски  (майката  на  се-^ 
гашнпгЬ  шанйскп  наречия  въ  Ин- 

;  дпя),  зсндски   (езпкътъ  на  старо- 
вр-^меннитЬ  персяне),  грьц*си  (кой- 
1\з  е  още  езикъть  на  Гръция),  ла- 
тински (езнкътъ  на  рпмлппетЬ,  и 
майката  на  сегатпит^  езтш  ига 
ЛИЯНС1Ш,    ф])аицузскн,     испански 
португалски,    румхнски),  ксл^ 
(1гЬкога  езшгьтъ  на  гол'Ьма  част^^=" 
отъ  Европа,  сега  огранвченъ    вг:ш= 
Уейлсъ  и  н^кои  части  отъ  Ирла1в^— 
дия  п  Ш"Л'ландия),  готически  (сгс^^- 
рата  основа   на  тевтонските^    ил— г 
!Трамискит!»  еаицн  —  Н1иючите::^^ 
по   английски   —    и    на    скаидГ^} 
вавскитЪ),  и  слаеЬнаа*  (отъ  ко^ 
то  еж  произлезли  сегапагатЬ  »?;^в 
ди  на  разпптЬ  словЬпскп  нар*-^^*" 
въ  Европа)  фплолозигЬ  сл  отк^^^ 

,  ли  въ  нащдя  в-Ькъ  такъвд  ас--^ 


-  70  - 


наседснае  въ  Африка,  на  заггадь 
отъЕгипетъ],  които  учили,  че?  най- 
голЬмото  добро  за  чонгЬка  еж  чув- 
ственитЬ  удовакггвци,  у.\гКрявани 
(угь  разума  (1\*-и  вЬкъ  прЬди  Р.  X.). 

Ариотократизмъ,  гр.  [1рв[1ър;)а- 
ногп.  1;ъмъ  господството  на  аристо- 
кратиги. 

Аристократически,  *рьц.  Свой- 
(?гвеиъ  па  аристокрацията,  който  со 
отплся  до  аристокрацшгга. 

Аристомратъ,?/'-Лаце  огъаристо- 
крацнита. 

Аристокрация,  гр.  1)  Най-ви- 
сокото (гьсловие  въ  монархичен*- 
китЬ  държави:  (»лагород1Пп11.  вп- 
сокороднигЬ.  2)Правлецие,  В1»което 
върховната  вдасть  ое  намира  въ 
ржц^гЬ  на  велможи,  прпвилеги- 
рованъ  разредъ  чов*Ьци. 

Арвстотелево     колело.     Въ 

матем.  к|)л;п.,  който  се  движи  но 
прана  линия. 

Аристотел  и8яъ.  Учение  на 
Арпстотолн,  което  се  основава  на 
П0НЯТП1Г,  игдобитн  отъ  опатъ, 

Арнстотель.  Зиаменигь  гръцки 
философъ,  род.  въ  Стагвра,  Ма- 
кедония; сдпнъ  отъ  най-забМЬ- 
жите-лнит11  гении  въ  старо  врЬме. 
ученн1гь  на  Плагоиа,  учитр.оь  на 
Александра  Велики,  основатель 
на  училището  па  перипати1;цтЬ 
въ  Атояа.  А  е  иисалъ  но  иного 
пр1здм1>тц :  по  естествената  нсто- 
рин,  философията,  риториюгга  н 
др.  Неговато  логиг^а  е  била  зако- 
пътъ  на  философията  въ  ср*д- 
пит*  в1'.кове  (384— 3*22  пр-ЬдиР.Х.). 

Аристофвиъ.  Знаменнть  гръд. 
комически  ноеть  (У-и  вЪкъ  пр*- 
ди  Р.  X.). 

Аритметик!-,  гр.  Наука  за  чи- 
слата, или  за  сигЬтаце:  чис^и- 
телница. 

Арнтнегнкъ,  гр.  Опя.  който 
знае  или  ирЬд;1ва  аритметако. 


I     Арнтаетнческн,  гр.   Който  ое 

отнася  до  арптм1-тпката. 

Арнтяометрна,  гр.  Гадание  по 
числа. 

Арнтнонетръ,  гр.  СнФ>та.1на  ма- 
Н1ииа. 

Аряя,  лат.  Стихове  огь  опера, 
конто  п*Ье  само  едннъ  гласъ. 

Арка,  лат.  Сводъ,  кубе. 

Аркада,  ^ат.  Името,  което  се 
дава  на  няколко  арки,  съедЕнени 
па  едпо  подножие. 

Агса*1ез  ашЬо,  лат.  И  двамата 
арк;иин  (Ниргилиево  ипражеиие 
.за  двама  арка^1,ски  овчаре.  Що  рече 
п  двамата  простаци). 

Аркаднй.  Источенъ  императоръ, 
синъ  Теодосиевъ  (395 — 403;. 

Аркадня,  гр.  Старогръцка  ара- 
на  въ  Пелопонесъ,  на  която  яш- 
телетЬ  се  отличавали  по  просто- 
тата иа  нравитЬ  и  живота.  Въ 
пргЬн.  см.  образъ  на  такъвъ  жи- 
вогь  и  мкпч»,  дЬ'1Ч)  жннЬькгь  така. 

Аркядски,  огь  Аркаднл,  Ов- 
чпрски,  селс1га,  невипенъ. 

Агсаиа  соекаНа,  лат,  Небоснв 
тайни. 

Агсапа  {шрсг!!,  -^пг.  Държавнн 
тайни. 

Аркансасъ.ЕднаогьСъедписнн- 
тЬ  Дъ]Г/1швинъ  Америка;  484000ж. 

Аркапъ,  или  Юлъ.  Си1гъ  Ено- 
евъ  (басносл.). 

Аркацеш,  лат.  Миди  огь  ]);ш- 
рода  на  гднаквомускулшггЬ ;  пл1ап> 
еднакви  черупки  съ  множество 
малки  зжбета  въ  ключалката. 

Лркрайтъ.  Английски  меха- 
иик'ь,  цзобр'Ьтатель  на  едниъ  станъ 
или  водна  маишна  за  предене  па- 
мукъ  —  иаибр1)Тенпе,  кое^го  било 
една  голЬма  крачка  нацр'1хдъ  огь 
староврЬменяия  сганъ  (1723  — 
1792). 

Арктически,  гр.  СЪворенъ,  ш 
.тяронъ;  въ  нротивоположность  ва 
ап  тарктинесни* 


-п  - 


стола  на  А.  и  основалъ  третята 
арменска  династин  —  династията 
иа  багратидитЬ.  \\ъ  тЬхното  ца- 
руиане  А.  бпла  6ла1ЧЯР"<п'вопа  до 
Х1-и  в111гь,  когато  вл^трЬпиш  раз- 
дори ослабилн  държавата  ;  прЬзъ 
тоя  В'Ькъ  гръцит)!  завоева.1И  пдна 
часть  отъ  к1»а-1ството,  а  турщггЬ 
и  кюрдптЬ— остандиата.  Въ  1242 
А.  станхла  П(:'рсидска  область. 
Сл11Д'Ь  тона  :за11адиата  й  часть  пад- 
нкда  въ  рлпЬт!!  па  турския  сул- 
танъ,  Сглнма  П.  —  Мала  Арме- 
ния бпла  независима  до  вр1шето 
яа  Тнграна  Пиликп,  който  и  пр11- 
зелъ  около  70  пр1ии  Г.  X.  Пб- 
сетнЬ  Мала  А.  стапжла  римска 
область  п  при  деленето  на  рим- 
ската хшаерил  ое  паднала  на  не- 
точната им  Церия.  Въ  Х1-Н  кЬкъ 
тя  добила  и;?ново  и^^;^а»н(иIМо(^^ьта 
СИ;  Р1(пен%  нотомсмгь  па  багратн- 
дит1>,  оспов1иъ  въ  Н1'Ж  арм^1^^^ко 
К])алство.Нсговпт11  ир-Ьемници  рас^ 
пространнли  властьта  сн  п;иъ  Ка- 
падокия  пКнликияи  играли  важна 

рОЛЬ  въ  кръстоносни  Г!»  Т[0Х0ДИ.  ?у- 

пеновата династия  царувала  благо- 
дрнствсно  до  1374,  кошто  сгнпет- 
скиЙ  су.тга1П1  Шабанъ  :1ариб1иь 
Постлания  Ш1рь  Лъва  VI  и;п.  дома 
на  люзнниновцигЬ,  и  турилъ  край 
на  това  кралство.  Въ  1405  Мала  А. 
мии.ъла  подъ  атастьта  на  тюркме- 
исгЬ,  п  въ  1508  —  на  пррсняст1ц 
и  схЬдъ  това  на  турцитЬ.  НЬкон 
части  огъ  А.  еж  стапяли  въ  иа- 
И1НН  н1ись  русско  атадЬни^*.  Опу- 
стошенията, които  до1шрали  ной- 
нитЬ  въ  А.  въ  срЬднигЬ  в-Ькиве. 
ц  гоненията  на  петима  противъ 
христ5шството,  ек  накаралп  армен- 
цитЬ  да  се  нс<мва1'ь  илъ  отсчс- 
стного  си.  Ето  аан^о  намираме 
армспнн  раснръснжти  по  1сК1а 
А:1ия  н  Квроиа.  Въ  Унгарин, 
Трансилванмя  и  Галиния  гп  прЬ- 
смЬтагь  на  10,0^0    дпшь  1^  еж 


мпогобройпп  вгъ  Мала- Азия  и  въ 
Цариградъ  и  окатностьпх  му,  д11То 
има  около  200,000.  Лаб-Ьл^Ьжигсл- 
но  е,  че  дЬто  и  да  се  намяратъ 
арменци,  вь  Лмстердамъ,Лембергь, 
ВенецЕЯ,  Астраханъ,  Москва,  Ца- 
рпградъ,  Смпрна,  Ма-драсъ,  Ка.1- 
К5"га  —  кингопечатницата  е  отли- 
чителна черта  па  тЬхпптЬ  а»ли1ца. 
Арменската  книжнина  е  пъвтЬлл 
мсиау  1\'-н  и  Х1У-и  н1.къ.  Армен- 
ский  езикь  си  има  своя  си  азбука, 
«•ьведена  отъ  Меероиа  въ  406. 

Сл^^ъ  войната  пр1*1Ъ  1877  — 
1878  между  Русия  н  Турция, 
султанътъ  се  задчъжи  но  Гкр- 
линскпя  договоръ  да  направи  въ 
А.  реформи  и  оздрави  за  армен- 
циЛ  беопечпость  отъ  кюрди  и 
черксзе,  като  прйщрио  да  съоб- 
щава па  европейските  сааи  зе- 
титЬ  агГ.1>ки.  Това  по1П^новление 
па  договора,  както  и  подобното  за 
Максдо1П1Я.  не  се  непълни.  За 
тия  рс«|юрма  не  ставаше  вече  п 
дума,  когато  въ  1893  41юслюма- 
нст1'»  извършпхж  въ  Сасунъ,  Ар- 
мения, ужасни  кланета.  Сл11дъ 
тоя  сЬчъ,  подобенъ  на  Батаигеия, 
армснцит!^  :^ацочи;кх&  едно  поли- 
тическо движение  нротинь  т\^ 
скигЬ  си  госаодарс.  Страната  на 
инмл&ченитЬ  арм(?нцн  зе  диплома- 
тически Лпглня,  на  чело  иа  друга 
с1ии;  ала  само  дипломацията  не 
помогна;  и  арменцитк  осгпхвенн  на 
1\)рчпвата  пиъ  сждба.  страшно 
не1иг1И1.у»:  около  100,000  арменци 
бидохж  исл^тапп  въ  разпи  градове, 
включително  и  Цариградъ;  и  вто- 
рото трепане  арменци  въ  турската 
столгца.  лрЬ;=1Ъ  1896,  надминж 
всЬка  грозотия  съ  страхотпитЬ  св: 
до  10.000  пзброявахж  тоя  ихть 
поннатого  число  истрЬбепн  армен- 
ци н  сл^Удъ  три  дни  правипи- 
ството  издаде  заповЬдь  да  се  спре 
вече  грспаш-аи 


ш 


—   73  — 


Дря^яекя  щгьквя.  Виж.  Гри- 
Ш}тянска  црьнеа. 

&ркаля,  лаг.  Астрономпш^ски 
яяструмедтъ,  който  )Т7отр'Ьбява^1н 
астуюяимптЬ  до  Тихо  Брахе,  вклю- 
чителпо 

Аряаларпд  сфера,  лат,  Урелгь, 
който  оока^^ва  ииглодно  двпже- 
янкг<1  на  нрГ)есн11тЬ  гЬла.  Състои 
»)тъ  тръкалца. 

Арянотая,  лат.  Пр1;м1фис, 
"ЛПрапе  .ча  опр1зд11лени  врКм*.' 
всЬко  военно  д^Ьйствие  по  спо- 
П1Л'''а  меж.\\'  дв-Ь  пепрнятелскп 
\.Т1>Л1Ш- 

Аржяя,  фр,  1)  Изобщо  воен- 
ЕжгЬ  снлп  въ  едпа  .тържава.  2) 
(>гд&111а  часть  вой(;ка,  която  д:&Й- 
»7гвтва  олзбно  подъ  11ачалството  на 
от.ткю-пъ  на'1ХТ11Н1гъ. 

Арметронгъ.  ('Джонъ),  Шо- 
нандеки  !1^^огъ  (1709—1779). 

Арнетроягъ    (Скр.     Уилйамг 

ЛнглиПски  мехапшгь.  тфъвъ 

;'||.гъ  въ    1842     парата    да 

::1  електричество  въ  го- 

.1  пчество;    той    е    и  пяо- 

6]  ль  па  сдннъ  топъ,  който 

Во^-и   и»'1\)вото     имн,    и    който  со 

■рц^иъ  «ггь    английската  артйл»^- 

рон  въ  1858.  Род.  въ  1810. 

Аривт.  (.4//г).  А.  фоиъ)  1)Гер- 
напгжн  драматургъ  И  ромаписгь 
,1781- 1м:Н1). 

Араеп  ( Л.чфр.  ||юнъ).  Австр. 
И1Торпкъ,  род.  1Я|  1.Н12. 

Лрвяв%  {Бсгчна  фоиъ).  Гор- 
Мш^сгш  пасАтслка  (1785— 1852). 

Арно.  Ижа  пъ  Нг.ипя  (Тпскпиа), 
мшилва  покрай  Флоренция  и  Пиза, 
п  се  в.1П8а  въ  Ср1ииземно  море, 
*>20  тиом. 

Аряо.  Ф[>а111С.  Г>о1Ч)си1овъ  и  спи- 
'  чикъ  н  Вс^чики  Арно 

Ариодъ.  Фраип.  1рап(чоски 
ацегьа0а(:т)1шсч'и:ь(170«}^1834). 


Аряп..  Горманскп  народовъ  по- 

егь  (1769— 1Нва). 

Ароидеи*  .<ат.  (отъ  агиш,  праш- 
никъ).  Яяна  челядь  расп-енин  уугъ 
едносЬменодЬлнитЬ;  впр'Ь1ЖТЬ  въ 
а1аж1шт6  гори  на  троппчсскигй 
земи.  Н^Ькои  отъ  гЬхъ  ех  билки. 
Отъ  тая  челядь  е  папурътъ. 

АрокАпшя.  Земи  въ  южиа  Аме- 
рика, на  югъ  отъ  Чили. 

Арояатвческв^г/).  Нлаговоиенъ. 

Ароиатъ,  .7'.  1иагоулапие,6ла1Ч>- 
воние,  хубава  мериама;  благовон- 
на вещь. 

Арорутъ.  анг.*.  (оть  аро^  стр1»- 
ла;  рутъ,  корепь).  Едннъ  видъ 
яшпесте,  което  се  добива  отъ  дъ- 
нера  и  коренегЬ  на  южно-амери- 
каискитЪ  растенин  Магаии  агип(1Ь 
пасеа  и  ю^1са. 

Ареакъ.  Основатель  на  импе* 
ринга  на  партяиегЬ  (255  прЬди  Р. 
X.)  и  на  династията  на  арсаки- 
ди  ■/%  която  царувала  оть  2  56 
пр1ии  Р.  X.  до  22()  оть  нашата 
ера.  Едннъ  клонъ  оть  арсакндпт1| 
царуналъ  много  вр'Ъме  въ  Армения. 

Арсепалъ,  фр.  Орх^жехранп- 
лище. 

Арсепмйтъ,  отъ  арсеникъ.  Въ 
хим.  соль,  образувана  отъ  съедн- 
нениего  па  мвшеморна  кнслота 
съ  една  основа. 

Лрс^внй.  Г1>ъцки  пат|П1арг!н 
иативарннъ  отъ  Лагкнра  П  (гь 
н!Н''гойннче<п'шгго  на^^ь  ('иг1ои(гг1* 
му.  Л.у  в1}ронъ  на  л1ьжиосп>га  ся. 
отллчилъ  оть  цръкгтта  нохнта- 
теля  на  короната  .Мнхапла  Пале* 
олога:  за  т^на  той  билъ  аато*Г#яъ 
на  рдинъ  опров-ь,  д*Ьт>:)  |  ^яр^С^ 
(1273). 

Арсеияй.  Посл^ишй 
копь    на    Охрндс! 
прьнпа.    15иж.     ^Лп 

П*.|*а    ар^■|^^^Iги^^е0^ 

Лрсенияъ 

Лишела   вля 


—  74   — 


сир.  песъставно,  тКло,  металъ  съ 
черонъ  и  блескавъ  шаръ,  много 
к[»ехк'ь,  та  може  да  се  чука  на 
ситенъ  прахъ.  Тоя  металъ  е  отро- 
венъ;  употр-Ьбява  се  много  ползо- 
вито  въ  л1зка|)ството. 

Арсенопарять,  гр.  Мпнералъ, 
химическа  съставенъ  огь  арс^?- 
пнкъ,  жел-Ьзо  п  еЬра  и  много 
крехк-ь.  Криспип;шра  се  въ  ром- 
бическата  система;  ср'Ь1ца  се  и  въ 
набптп  дребнозъриести  маси.  Упо- 
тр^ява  се  за  добиване  арсеника. 

Артябанъ.  Име  на  4  партян- 
ски  царе  (огъ  216  пр-Ьдн  до  226 
сл^дъ  Р.  X.),  които  се  борили  среща 
римляпетЬ.  РимлянетЬ  н1>колко 
пдтн  свалили  оть  прЪстола  А.  Ш 
н  той  Бое  ополучва.ть  пакь  да  си 
придобие  прЬстола.  А.  Ш  умр. 
въ  44  сл^дъ  Р.  X. 

Артакоервсъ.  1Ь1е  па  нЬколко 
персидскц  царе:  Артаксервсъ  I 
(465-425  пр*дп  Г.  X.),  бплъ 
разбить  огь  Кимона,  н  приелъ 
изгонения  Темистокла,  когото  оп- 
сипалъ  съ  почести;  —  Арта- 
хсервсъ  II  (405-359  нрК^и  Р 
Х.\  наложнлъ  на  снартанцитЬ 
срамотенъ  договоръ  (387);— Арта- 
всерксъ  III  (359—338  пр^и 
Р,  X.),  завоевалъ  Египетъ  въ  345. 

Артезиански  владепецъ,  така 
нареченъ,  зан4ото  такъвъ  кладе- 
нецъ  билъ  ископанъ  н1й-1гьрво  въ 
Артоа,  Франция,  Въ  тоя  впдъ 
кладенци  пров1.ртяватъ  отнЬсно 
дупва  въ  земята  до  н^Ькоя  под- 
земна скала,  която  има  достатъчно 
вода  да  зацвърчи  нагор*.  Вьз- 
мойшостьта  да  се  добие  вода  така 
зависи  отъ  геологическото  стро- 
ение:  въ  Лондонъ  едннь  артезпан- 
скд  кладенепт»  е  393  крака  дъл- 
боЕъ,  въ  ТТеща  —  3,100  крака. 

Артелчявъ  (руо.  огь  пртсм, 
задруга»  като  на  работници,  конто 
работЕктъ    за   обща    смЬтка^    на 


войнпца,  които  шир№ггъ  заедно 
и  д.  т.).  Комисярь,  обакновено 
редникъ,  на  рота,  който  прибира 
за  ие]к  храната  отъ  пр^дирпима- 
Ч1ГГ&,  ИЛИ  и  самъ  правв  покунки 
за  неш. 

Артемвда.  Гръцкото  име  на 
Диана. 

Артеховсввй  Гулавъ  [Иетр. 
Петровпуъ).  Малорусски  литера- 
торь,  а1ГГ0ръ  на  Папъ  та  Сабака. 
и  на  пр11Води  отъ  Хорацпя,  Гете  и 
пр.  а 79 1  —  1860). 

Артеисвн  валввъ.  Рккавъ  на 
Ионическо  море,  вдава  се  въ 
Гръция.  съ  гръцкия  прнстаии1ценъ 
градець  Арта  (4,000  жпт.)  па  него. 

Артервалепъ,  гр.  Който  при- 
надлежи па,  или  се  сьдържа  въ, 
артерия:  артерисмна  кръвь, 

Артернографня,  1р.  Оннсанпе 
на  артериигЬ. 

Артервологня,  гр.  Учение  за 
артерпигЬ. 

Артервотоввя.  гр.  Въ  хирург. 
отвариие  артерия. 

Артернтвсъ,  гр.  Въспаленяе 
на  артерия. 

Артерия,  гр.  Битжпщ  жила; 
шила,  пр1;зъ  която  тече  кръвь  оть 
сръдцето  къмъ  н1>коя  часть  на 
тЬлото.  Въ  пр-Ьнос.  сл,  важно 
ПЛШ10  съобщение. 

Аргнвул%,    '^ат.    Стока     (о 
единь  вид?>}. 

Артвлервйскя.  Който  г«  от- 
нася!  до   ;1рТИЛН[)ИЯ. 

Артилернетъ.^  Слтжащъ  въ 
артилерия,  топчия. 

Артвлервя,  срЬд.-вЬк,  лат,  \) 
ВсичкаН  военни  топове  съ  вспч- 
кигЬ  нмъ  принадлежности  въ  една 
държава,  2)  Войска^  която  дФЛству- 
ва  сь  тонове.  3;  Наука  за  огне- 
стр1злни11>  оржжия. 

Артветнчесжя,  лаг.  Художе- 
ствень,  нскусеиъ. 


1Т-^ 


—  75    - 


4р1иегь->»,  лат.  Художникъ. 
хулоквшц»;  дицр.  Еоето  се  зани- 
1ПВЯ  съ  вЬяое  игь  нзящнитЬ  нс- 

Аг1|и1В    Ьасс11аш'е11а,  лат.  Бака- 
с»  нссгесхвата.    Шй-висо- 
ткпяч  воото  се  дава  въ  средно 
учебпо   зааедеиие. 

АгИшп  пи^181ег,  .«ат.  Магистръ 
■явсх^оствата  (нрофесорсна  титла), 
■опо  ее  дип  отъ  }1знверспт1П*ъ; 
обижвовеяо  ое  таше  съкратено  А.  М. 

АЯтрв^^  артратнеъ,  гр,  Въс- 
оаленао  на  ставъ. 

АртД^ръ.  ЛлглийСЕп  краль  (VI 
вЬкь).  Псторшпа  му  е  пъона  съ 
бяевя. 

Арт^ръ.  ПрЪдс^атель  на  Съ- 
едквешггЬ  Държави  (1830—1886). 

Арфа,  лат,  Музикаленъ  пн- 
стрр|р&ггь  въ  ъахъ  иа  три&г^ьл- 
нхпц  съ  струпн  не  еднакво 
дгьгн. 

Архааашъ,  гр.  Дума  осгар^а 
И  ааЛ^ха  вече  изъ  употр^ение: 
звор.  абшг,  лаж^сго  тутакси;  а/1инг, 
адуЪсго  воЙ1{Н1ГЪ;  ми,  тя  ся,  иа- 
1|1><гго  ме,  хе,  с«  вла  ма.  та,  са; 
протявоаадоокного    на  архаизма  е 

Архаастяческн,  гр.  Остар1аъ, 
язлйзплъ  вече  п»ъ  употр1^еиве: 
Архаисти**есхи  стилг. 

Архашгелскъ.  Русоки  1фадъ 
ва  д^сння  бр-Бгъ  на  Двииа,  блнау 
до  устието  й  вгь  Б^о  море:  центръ 
Н-.  и';п_,-^8ерната  губерния  въ 
н  .1  Гусня;  737  калом.  на 
г  ь  огь  С.-Петер1':бургь ; 
'.^  чпт.  Прнспшпщ^гм  му. 
го  сь  с?Ьверш1  Русия,  е 
,    ._  'пгь  септемврия  до  юншг. 

Архавгелъ  (гръ1Ь  архае^  на- 
%ииа1гь;  анг^яос^  ангехь).  Ан- 
гч-тъ  огь  1\»ренъ  чииъ. 

Архейско  вр*ив  —  оть  гръц. 
д^ма  а/лги,  иачало  —  въ  лод.  *• 


вр-Ьмето,  въ  което  еж  се  образували 
пай-раниптЬ  скали  на  земната 
кора,  върху  които  сл  се  расглалн 
скалигЬ  па  пб-подпрнитЬ  епохи. 
АрхейскптЬ  скадц,  конто  се  про- 
стиратъ  около  земното  клхбо,  ех 
на  по-вечето  м-Ьсга  скрити  <;)тъ 
иа1питЬ  очи.  Въ  Европа  т^  с»  ни- 
днмн  въ  сЬв.-западна  Шотландия, 
въ  же.тк^ниг!'!  сгграни  на  Норве- 
гия н  Швеция,  въ  сЪв.-западиа 
н  сЬвер.-исгочна  Руспя  до  БЪжо 
море,  въ  УралскитЬ  оланнна  н 
пб-на  мгъ  въ  Подолня.  Въ  срЬдна 
Европа  тЬ  се  явявать  въ  АлнитЬ, 
въ  КарпатскнтЬ  пдапннп  и  въ 
Бавария  п  Чехия  между  Дунавъ 
я  Елба.  Въ  Канада  (Америка), 
дЬто  е  бнло  възможно  ,чд  се  изу- 
чхгъ,  дебелината  нмъ  е  опрЬ- 
д1иена  на  30.000  крака;  въ  Европа 
за  т1*хната  точна  дебелина  едва 
лн  моглгъ  да  се  п^>ав^ктъ  догаткп, 
нъ  вЪрва  се.  че  тя  е  много  хи- 
ля,щ  крака.  Тия  скали  еж  главно 
кристални,  съставени  огьграннгь, 
сиенагь,  гнейсъ  и  други.  11ма 
и  нЬкон  корави  конгломерати  и 
кварцови  скали.  ТЬ  често  съдър- 
а^атъ  и  много  руди:  пирити,  хе- 
матитъ,  магнепггь  н  др. 

Въ  архейскитЬ  скали  токо-речи 
нЬма  сл1ци  отъ  жннотъ.  По  тая  при- 
чина архсйската  епоха  се  нарича  п 
аао1Уческа,     безжизнена.    Ала    въ 
Каня.га  се  е  открнлъ  единъ  видь 
варовить  камепь,  който  геолозит* 
мпа1нктъ,  че  е  една  коралонодобна 
окамен11лость,  станх.1а    отъ    пър- 
ваци (първични  или  пърц.    '        л 
жнвотин)  отъ   класа     ко]' 
най-простий  видъ  живогь}  -и!!!    1- 
ннтЬ.  Неговггго  органическо  '  л  .- 
сгв«)  он1е  не  е  доказано;  нъ  пагъ 
геатознтЬ  мпсл1жть  за    вкропш^ 
че    кореноногнгЬ    ох    шацшину* 
валн  въ  водит*    прЬда   «жхатаз- 
него    па    архейсаото  яр%м^  а  ч» 


—  78  - 


А.  пр^мпкжлъ  изт.  рж1гЬ'гЬ  на  бнр- 
маииит^  вь  рж1г11тЬ  на  англича- 
иетЬ  вь  1К26. 

Асансйоръ,  фр.  Двпгататна  ма- 
шина. УпотрЬбява  се  за  дпгане  и 
свилние  товари  и  чиоЬцн  В11  ма- 
газини, хотели,  рудници,  и1^кои 
ЧЯ{;ТНИ   КК1ЦИ   п  др. 

Асаръ-Хадокъ.  Ьави.1онскп  царь, 
поб11лп.гь  Манаоня  и  го  отвл1Ъ 
въ  плЬнъ  (707  —  668  прЬди  Р. 
X.)  [Биб.1.\ 

Асасини,  правото  халаишини. 
Мюс^аюмаиска  секта  въ  Снрпя  и 
Персия.  КОЯТО,  въ  вр'Ьмето  ня 
кр  ьс1оиосяитЬ  походи,  се  предавала 
на  всякакви  буйства  н  насилия 
подъ  влиянието  на  хашиша. 

Асгерианъ,  (отепгь  Вертанесг), 
Арменски  мехаторпстъ  въ  Вене- 
ция, кой!^  нр1»вель  на  латински 
всимкнтЬ  книги,  конто  съсггавля- 
нат1»  литургията  на  арменската 
цръква.  Огь  него  има  прЬведенн 
ва  арменски  мяожество  съчине- 
ния, като  Ролнновата  Римска  ис- 
тория  н  др.;  той  е  и  авторь  на 
Арменски  вЬиень  ка,4сндаръ  ( Царп- 
градъ,  1720— Венсхщя,  1810). 

Асдрубал!).  Име  на  н^Ьколко 
картагенски  генерали,  меяс,гу  Лру- 
гит11  на  наурея  н  на  брата  Ани- 
баловъ  (^Ш-и  вЬь"ь  пр1»ди  Р.  X.). 

Асеиъ-калеси.  Градецъ  въ  Ази- 
атска Турция,  180  килом.  на  югъ 
огь  Смнрна,  АЙджнскп  виляетъ, 
на  Средиземно  море.  Хубави  раз- 
валини огь  стар.  гр.  ]а5808. 

Асесоръ.  -лат,  За(г1)Латель,  жюри 
(В'ь  сн^К 

Асмгновна,  фр.  1)  Пълномощно 
или  писмена  яановЬдь  за  отпун^аяе 
нЬн10.  2;  Отреждане  пари  за  една 
оир11хЬлеиа  цйль  съ  запов11дь  да 
се  заилат1лггъ. 

Асигнувамъ,  фр,  Отреждамъ, 
опр1ц'и1имъ  за  отпущано  пари  илн 
вощп. 


Асигурация,   -«ат-.  Обеспечение, 

;^страхуване. 

Асимилация,  лат.  Д1зйствпсто,  по 
което  одио  органическо  г1ио  пр1ж- 
връща  въ  своя  собственъ  съставъ 
ие1ц*^ствата,  които  добива  отвънъ; 
усвояване,  вг11десява11в. 

Асммилираиъ,  лат.  Уподобявамъ. 
пратлЕ  едно  1гЬп№  подобно  на 
друго,  усвоявам  ь,  вг1иесявамъ^ 
чрЬзъ  пищеваркмието  ние  асл^ми- 
лираме    каквото  ядемь  и   пиемь. 

Асимилираиъ  се.  лат.  ВтЪлося- 
вамъ  СО.  у11одабпвам'Ь  се. 

А51т18  а(1  1угаш,  -<аг.  Оселъ  на 
лирата;  оттука  неловко,  несрхчно, 
нелепо. 

Абши»  а81пат  рпса!;  Латинска 
поговорка:  ооелъгь  че^^о  осела, 
(Казва  се  за  двЬ  лица,  които  се 
въсхвал>гватъ  взаимно). 

Асириецъ.  Житель  на  Асирия: 
огь  тамь  и  аси/шЛгли. 

Асирия  (наричана  Атура  по 
нерсндсЕитЬ  кдннообразнн  надписи 
и  Лсура  по  мпдиЙСЕПт!^)  е  б1Ь1а 
знаменита  държава  въ  старо  вр-Ьме 
и  е  имала  за  ир1!д:1^-'Ш  на  сЬв., 
Армения;  на  югъ,  Сусиана  и  Ва- 
вилония; на  истокь  Мидия;  и  на 
зан..  спорсдъ  еднн  Тнгръ,  нъ  нй- 
гочно  ипд()рл^^д|1льгь  на  Ев<1)ра1'ъ. 
защото  много  асирийски  развалини 
С7&  се  нам'Ьрпли  на  запахь  огь 
Тнгръ.  А.  обема  оеганшия  I^юрди- 
сганъ,  Мосулския    виляетъ    и  др. 

История.  —  АоирпйднтЬ  првте- 
завали,  че  били  наЙ-отариЙ  народъ 
па  зрмнта.  Риината  асирнйска  пс- 
'1'ория  е  темпа:  Асирия  б1иа  съ- 
ставена отъ  дв^>  стари  кралс1'ва: 
вави.юиского,  основано  отъ  Ням- 
рода.  кхд-Ь  2680  пр1>дп  Р.  X..  и 
асирииското^  основано  огь  Асура, 
сннъ  Симовъ,  около  схшото  врЬме, 
НапрЬдъ  етнолозитЬ  считали  аси- 
рнЙцитЬ  за  народъ  отъ  арианското 
[иеме,  ала  сега  изобщо    се    при 


—  73  — 


че  гЬ  ех  бин  ионъ  отъ 
опилпмжпа  чаидь  оародн.  огь 
вто  с&  биш  сврайдвтЬ,  (|)ани* 
тюаттк  еъ  седящата  югь,  евре- 
■гЬ,  а  11овоц|гЪнеяаягЬ  араби. 

За  осаователь  ва  асприйската 
пш«ркя  ае  счтл  Баль,  копто  съ- 
едяннхь  вавзиовеногс»  и  аспрнй- 
тато  Ералетво  (1^03),  откакь  пз- 
гюахь  арабкН^  тогава  господари 
и  сграажпи  Сняъ  му  Шгаъ  (1**68) 
расоротмвкхь  завоеванията  си 
Ш  Балрвава  н  съградп.гь  прочу- 
таа  граН  Нпевня  (Впж.  тая 
д^л^.  С^Ахъ  него  Сбмирамида, 
съпр&гвга  ху  ( 1 016).  управ.1н- 
виа  асярнйцитЬ  и  расптрила 
шшераята  св  до  въ  Бтпоипи  н 
Даваа.  Шей  се  длъжкть  украше- 
ввата    вл    Вавнлонъ.   (Вих.  тая 

Сеапранвдиви!^^  приемница  еж 
вввчкнтЬ  непознати  яа 
до  Сарда1шпа.1а  (759), 
иябъ  царЬч  «оЛп»  №  занимаволъ 
саво  съ  удоволствията  си.  Името 
ва  тоя  варь  се  упитр1иЗива  като 
санотшъ  за  *  *  п  кввзове, 

кцото,  като  Ч'  игь  само  за 

кефа  С8. 

Ведесъ  ц  Арба^ь.  Сардявапа- 
Д|>вв  Ооляре,  съборили  аспрпй- 
сяЕатя  ивп»*рпя.  Отъ  исш  *ч'  образу- 
в11и  Три  цлретва:  1)  царство  на 
>  .си    Лрбгш    3^1  царь : 

2;  -,^,  -^^^  иа  еави-чпнннгтЬ,  съ 
1киеса  за  пари  н  3)  царство  на 
мингвийцит^!»  СЪ  Фуда  и.1н  Сар.^а- 
нлтиа  П  за  цлрь.  Това  пос^Ьд- 
иото  Ш1]>СТ80  се  съединило  отъ 
{{авоВоласлрп  сгь  ваонлинсЕото»  в 
пя  Нова  винернн  зе^за  името 
$7<^м  асириИ4жа  империя.  Тя 
траядя  п6-ма^1Бо  отъ  еда1гь  в1Ьвъ 
(♦  "  ■  1  ла  шесть  царе, 

I.,  шмепишй    Оплъ 

И.1.,   !ни:<1ръ   II,  който  1Iр^^:?елъ 

и   *,м.41*и»-гъ    Перусадим-ь    (606). 


Въ  царуш1Н<*то  иа  Вачтасара  яся- 
рцйската  империи  се  завоевала 
отъ  пер<;идскця  царь  Кира,  въ 
У[-й  вЬеъ  (538). 

Старини.  —  Раскопкитк  напра- 
вецц  отъ  Бота  и  Леярда  въ  Мо- 
суль,  Хорасабадъ  и  Коюкджпкъ. 
еж  открили  интересна  работи : 
скулпт)'рни  нроизиеденш!,  надпи- 
си» скдовс  отъ  слонова  кость»  отъ 
вета-хъ,  огь  стекло,  огь  глииа, 
п  нюсолко  палата  и  с[^рада.  Пада- 
тигЬ  ся;  пълни  съ  нзвайкн.  вспч- 
кнгЬ  покрити  съ  надпасв,  н1>Кйи 
отъ  тЬхъ  расчетени  вече.  Надпи- 
снгЬ  по  стила  прпналлежкгь  една 
часть  на  са^ро-асирпйското,  и  една 
часть  иа  ново-асирнйското  ца1>- 
ство.  Е.;иа  особность  на  асприй- 
ската архитевт)'ра  е  отсктствието 
ва  колони  и  сводове.  Много  отъ 
хивоппсппт^  и  изваинцтЬ  фпгури 
пр^дставляватъ  едно  смЬшение 
на  части  оть  чов1>шко  т1ио  и 
части  отъ  гкюто  иа  н^кое  жи- 
вотно. СтЬнптЬ  еж  украсени  съ 
релпефп,  конто  ш1обра:1я  шпъ  под- 
вигнтЬ  на  асирнЙскйтЬ  царе.  Огь 
релис||)и'гЬ  се  учимъ  малко  и  за 
частния  аспвоп.  на  аснрийцит!^: 
вЬколко  11р1и.став."ишатъ  храие- 
!  нето  доб1ггъкъ,  жени  да  •Ь;и^жтъ 
I  мулета  п  др. 

Асиръ-  Единъ  отъ  ЯкововптЬ  си- 
ново. д;игь  името  си  на  едно  огь 
12-г\.  из])ай.1ски  племена. 

Асистенгь,  .1ат.  Помотникъ-л-Ь- 
карь :  з;пг1>стнпкъ-професоръ. 

Аснариди.  гр.  Кдниъ  видъ  гди- 
сте,  Конто  се  в-ьдж  гь  В1.  червата. 

Аснетмзиъ.  <*/'.  1)  отшелниче- 
ски живоп*,  2)  учение  за  необходи- 
мостьта  да  се  умъртвява  плътьта. 

Аснетина,  *р.  Една  отъ  прак- 
тическптЬ  науки  на  православното 
богословие,  които  посочва  сред- 
ствата да  направа  чов1}къ  въ 
христннското  благочестве,  кат*»  I'*' 


—  86  — 


ржководи,  главно,  по  прнзгЪрпгЬ 
иа  сцгтцитЬ. 

Асивтичесми,  ?р.  Който  се  от- 
нася до  аскотц:*ма,  строгъ. 

Асиегь,  гр.  Отшолцпкъ,  пустии- 
ншгь,  постникъ, 

Аснии,  гр.  (огь  а,  безъ;  скга^ 
сЬнк;1).Житрл*>огъ  горещия  понггь, 
д-Ьто  слънчовптЬ  лучи  падатъ  по 
пладн'Ь  отв1сно. 

Лсклепиадъ.  Гръдкн  поетъ  отъ 
Л*П-п  иЬк1ь  пзобрктапиь  на  ас- 
клеп1ич)1>аскии  стть,  коЙго  <гьстоН 
ОГЬ  два  (малки)  пла  тра  (гатЬми) 
хореямба,  пр1^^п  които  в'1.рвн  тро- 
хей  или  спопдей.  по  който  сл+лва 
амбъ. 

Асклепим.  г-р.  (Огь  Агклепи- 
«с»  или  Еск1/лап%  богъ  на  лЬкар- 
егвото).  Въ  бот.  единъ  родъ  ра- 
етенип  съ  .тЬчебни  свойства. 

ЛсмодеЙ,  елр.  Князъгь  на  демо- 
шггЬ:  злий  духъ  на  плътската 
любопь. 

Лсортиментъ,  Фр-  I )  Сборъ  <»ть 
стоки,  които  ньрншш!  наедно  и'ь 
продань.  2)  Отборъ. 

Асоциация^  -яат.  Дружество. 

Асоииация  на  идеигЬ,  иово-лат. 
(соб.  зн.  сдружаване,  слрьска  на 
идеитЬ).  Въ  фнлос^|)ннт:  егге- 
ствриата  евръска,  конто  схще- 
ствува  мржду  сходни  и  ближни  и- 
дри  и  внечатл^нпн  въ  ума.  По  а- 
сопиа  цнн  на  идоит!;  вс^к<к  идея 
въ  ум;1  СО  строми  да  пр1зди:1вика 
гьтружвитЬ  еь  нсш  иден. 

Асоииирагъ.  иово-лат.  Въ  фп- 
лософииш:  миша;  по  асоциации 
на  (исиг!.,  сир.,  кога  мпс.иж  :т 
едни  ][1:1Ц1)«  нлунЪкшь  си  т*ноли1.) 
*1  други  н1шу1,  които  ииагь  евръ- 
ска 1ии  ("ходство  съ  него;  при- 
^рътЬкои  аеоциирать  б^дл.щия 
о^  с*  разгареи^на  пелць. 

Лспарухъ.  Спнъ  Кубратовъ,  о- 
споват<*ль  на  Гп.лглрского  цар<тио 
на  Дунаиъ.  Подь  ис1'оШ1Го  прЦно- 


.щтрлство.  една  ордпя  бъ.тгар^  раз- 
били гръцка га  войгка  и  :завоова.1И 
Мизия  (623):  отъ  тогава  тая  немя 
добила  името  България.  Виж.  Бь^ч- 
гарпя. 

Аспидъ,  ?.р.  Една  много  отро- 
вна змия.  Въ  щтЬи.  гг«.  яъдь  и 
хитръ  човгЬкъ. 

Аспирантъ,  фр.  1{ацдидатъ,  тър- 
си тел  ь. 

Аспирация,  лят-.  Ламтене,  стрем- 
ление. 

Астарта.  Финикийска  богиня  иа 
блажеистното.  Тя  означавала  Ж(М1- 
ската  зв1^1да  иа  н1астието,  сир. 
плянетга  Венера.  При  поклоне- 
нието ней  се  върипии  срамотия 
работи.  Тя  била  вто1)ото  божесгво 
па  фииигшяп!^]^  сл^дъ  Ваала  иде 
Вила. 

Астереонетръ,  гр.  Зв153до1гЬръ; 
уредь,  сь  коЙгооирЬд^ляватъ  и;*- 
гр11Вйнето  и  захиацаието  на  зв*Ь- 
здитЬ. 

Астероида,  гр.  И  мето  иа  го- 
хЬно  множество  ма.1ки  планета  въ 
а1ънчовата  система  меаду  Марса 
и  Юпптера.  До  сегатния  а*къ 
тЬ  ек  били  нензнЬстнн  на  астро- 
номията. Въ  нървии  день  на  тоя 
в11Г{Ъ  първата  отъ  тЬхъ  от1{рилъ 
Пиаци  отъ  Пялермо,  и  неговата 
сполука  подбуд?иа  неговитЬ  съ- 
брагии  астрономи  да  търс1кгьо1Цб 
плаветкп.  До  1807  год.  се  открили 
още  три;  нъ  понеже  вснчкитЬ 
търсения  аа  няколко  врЬме  оста- 
ИЛ.1И  безусп11И11!н,  астрономи гЬ  по- 
опч1еино  дошли  до  уб^ж.V•иие^  че 
пНма  вече  нланотки  за  отк[>и11ане  ; 
ала  въ  1845  Хенке  открилъ  пета 
планетш!  и  това  съживило  надеж- 
дата за  иови  откршия.  Отъ  то- 
гава рдина  не  минува  бе:гь  дл 
прибави  на  снис1>ка  нова  планеткл. 
Сега  познатото  чисю  е  170  Таи 
311б11л1>1цит1'.и1а  спагука  на  астро- 


—  81  - 


■омнтЬ  въ  пято  нр^-.мо  се  пдъ- 
Ж1  па  оисгематнчгския  начииъ, 
п*1  кюйто  тЬ  ох  нсл1!дшии  зодпяка 
п  опр^т1>лп.1Л  Т0Ч1Ш  мЬстога  и 
правлдката  гол-Ь«нпи  на  вс^ка 
зв^вдд  въ  тоя  понсъ.  Поради  това. 
11|Я1СЗСте1'лаото  иа  кгГасо  т1к1о,  кое- 
то пхтува  пр"Ьзъзодня1са  азедцлииъ 
'^  "гкрниа.  ВеличцнптЬ  на  тин 
1111  ткта  не  ек  точно  оар11- 
дТи».'ци :  ала  е  вЬрно,  че  т*  ех 
крайно  малкн  нъ  сраииепие  дори 
сь11ерку])ая,  паП-малката  отьдру- 
Г1гк  1иацотн:  пр11чни1п>тъ  иа  най- 
.»Гй  астероида  изобщо  се 
прш1  да  не  е  п6-вече  отъ  725 
шио1и  а  оъкъ  п<>-иечето  отъ  дру- 
пп*  с»  много  По-малки  отъ  неж. 
Агт»*|»пщптЬ  еж  наречени  по 
(ената  на  старовр-ЬмешяитЬ  гръц- 
богини:  Цорера,  Пала- 
X'  1й1[оиа,  Вирпшцп,  Пан- 

Лорй  и  ир.  а  пр.  .   .  . 

Лстиагъ.  М»инйскп   цари   Ки- 
||  х11ао  (ЛЧ-п  вЬкъ  пр'||Дн  Р.  Х-). 
Астнанаясъ.    Хекторовь    н    Ан- 
дрокашяъ  сннъ. 

Астна,  гр,  Задухъ   (болссть)^ 

Астоиъ  "  '  Германска  спи- 
оатозсп,  п.  I  :1а  правата  на 

неянитЬ  п<'"?-главни  сьчи- 

■вша  с«:  Лидия,  Революцията 
п  Комтря-ргаплюцимта  (1-га  по- 
лишш!  ни  ГХХ  1гЬ1гь). 

Астра6ад>.  П(*рсид(:|ш  грпдь: 
аай-добр(т»  в  токо-р1^чи  еднич!^^! 
^■сгтшиас  на  1г{х1ии  южепъ  бр^ш. 
м  БаетАско  море;    1Г|.оОО  жнг. 

Астрахан^.  Руе^ки  градъ,  въ 
ост])овъ  на  Волга,  я  блп- 
дг»  1С8С1ПиЛско  море;  цен1ръ 
едвопепва  губерния;  70,000 
«вт^  8(№пао  и  търговско  прпета- 
ппи»:  стонарнще  на  пи^-.ма  тър- 
(чшш  и1^*ду  Руенн,  Персия  н  Л- 
«а.  —  А-  о  <5илъ  столица  ната- 
прсяЕито  1алт^а  па  ^а1'иа'га  ор- 


дпя:  Ипаиъ   Василиевнч-ь    го  от- 
нелъ  о|-ь  'гап1р<^гЬ  вь    1554. 

Астрея,  гр.  Баснословна  бош- 
1Ш  на  справидливостьта,  дън^фя 
на  Зевса  н  Темида.  Тя.  по  сказа- 
нието  на  гръцотК  жявгЬла  на  зе- 
мята въ  з.1атная  1гЬк'Ь;а.1а  въ  же- 
л^^^Iгия  в1>къ  пороцитЬ  п  1гр11стж- 
пленнята  на  людетЬ  гас  принудили 
да  се  върне  на  неСюто. 

Астролатръ.  гр.  Поклонникъ  на 
яв1^:иит1:. 

Астрология,  гр.  (огь  астронг^ 
•лнЬ'лхи;лагасг,  дума).  Ммниа  наука, 
наречена  авЬадоброкство^  която 
се  емчила  да  пр1;дказва  бждж- 
щето  по  наблюдаване  зв'юди'11>. 

Астрологъ,  гр.  Звюдоброенгь  или 
гадатель.    по  зв113ДИтЬ. 

Астрономия,  гр.  (агь  астропг^ 
звезда ;  но.нось^  законъ).  Наука  за 
небесипт!!  св^^тпла.  Оггука  астро- 
помиугски,  който  се  «ггнася  до  ао- 
трономпята. 

Астрономъ,  гр.  Ученъ,  който  со 
:(аинма11а  особено  сгь  астропомнята. 

Астроскопг,  гр.  Астрономически 
ппетрумеитъ.  сь  помошьта  на  който 
зв1'»здптЬ  и  ск^вЬадията  се  намн- 
ратъ  лесно  на    небото. 

Астростатина,  гр.  Наука  за  раг»- 
нов1;снето  н  дпижецяето  на  зв1»- 
дн11ъ  бурави  съ  Ир1'.е.м1уп1а11е  ви- 
сата  нмъ  и  относителпни  яиь  ра:*- 
далечъ. 

Асуиръ.     1^пб.1ейското    и»е    ш 
иерсидския    парь  (Кс-ерап,,   о^ 
ргдъ   един:     ДариЙ  I  плл   А^п- 
кс»*рист.,  споредъ  друш).  а1г»' 
ойснп.ть  за  Естира. 

Асуръ.  Спнъ  (/нмпкк 
нп  а4'нрий(Котч  К| 

Асуси    Д'-)  Фрае 
поеп>  ( 1  ()0 1  —  : 

Асфалтово 
Море.  1Ьи« 
искаршии 


—  82  — 


Асфалгь,  ^р'  Минерална  смола. 
крехка  и  съ  чорепъ  плп  въсчоренъ 
шаръ  п  съ  мазенъ  блесъкъ.  Топи 
се  и  горо  кога  се  нагрее.  На- 
мира се  по  повръхнината  п  бр%- 
говетЬ  на  Мрътво  море,  което  за 
това  се  нарича  п  Лсфалтово.  На- 
мира се  и  въ  много  части  па  Азия, 
Ев^юпя  и  Америка.  Съ  растоист! 
асфалть  засмол>1ватъ  корабит!!, 
и^ЬггкитЬ  иа  мостове,  бЛ|111,11и  по- 
криви и  др. 

Асфинсия.  гр.  Задугиване,  сл1>дъ 
което  често  дохожда  смърть. 

Асцидии,  (отъ  гръц.  аскдсьу  жЪ- 
хурь,  м-Ьхъ).  Едн1гь  ра:^редъ  жи- 
вотни, отъ  клаел  па  тупнчпиг!;, 
отъ  впда  иа  мекотклитЬ. 

Ас^нь  I  (Иваиг).  Първнй  бъл- 
гарски царь  па  второто  българско 
царство.  СлКдъ  падането  па  бъл- 
гарското царство,  сл11дъ  смър1ьта 
на  царь  Владпатава,  подъ  визан- 
тийската ачасть,  двама  братя  АсЬнь 
и  Петръ  |г1>  бштпотъ  български 
корень  п  влад'к1п  крЬпостигЬ  на 
Търново  и  Трапезица,  като  фео- 
дали па  гръц.  пмператоръ],  поднг- 
ПЛ1ЛП  народа,  и  гь  помощьта  па 
кумап1гг1з,  отхвърлили  гръцкото 
иго,  което  тежало  на  Б'К1гарин  167 
години.  Сл^Ьдъ  9-годишно  славно 
царуване,  царь  АкЬнь  умр-клъ  въ 
двореца  си  въ  Търново,  прободенъ 
огь  болярина  си  Иванко,  поду- 
ченъ  да  стори  това  огь  гръиигЬ 
(1195). 

Ас^нь  II  (Иванг).  Български 
царь,  син-ь  на  АсЬпя  I,  пйй-великпй 
отъ  АеЬновцитк  Той  отнелъ  ирЬ- 
отола  огь  похитителя  Борпла  и 
сполучидъ  да  уреди  п  расшири 
царството  до  разм-крн,  каквито  то 
нймало  н+>колко  в1;ка  п  каквито 
то  отпосл1>  и  не  достнгнжло.  Огь 
вр'Ьмето  па  Самуяла,  сега  пакь 
бьл1'арег1;  се  съединили  подъ  е- 
дииъ  ск111ГГ])ъ:  българското  царство 


допирало  до  тритЬ  морета:  Адри- 
атическо, БЬло  я  Черно.  Фржз1ГгЬ 
(||^рапк11тЬ  цлн  л;п*инцптЬ)  удър- 
н«ии  само  Царнградь.  При  Кло- 
кот1гаца,  близу  при  Пловдивъ,  А.  II 
разб1иъ  епирцигЬ  и  :№робплъ  царя 
имъ  (Виж.  Епирь)  и  два  пжти 
наказвалъ  мад}наретЬ.  Въ  н  е  го- 
вото  царуване  ое  п  прппо:«1ала 
тържествено  пезависимотъта  на 
Българската  патриаршия  отъ 
византийския  патриархъ  Германа, 
огь  съгласието  и  на  другигЬ  па- 
триарси (1218-1241)." 

АсЬнь  (К.)-  Виж.  ПЬманичг. 

АсЬнь  1Н  (Иванг),  НЬкой  си 
Пвапъ,  отъ  дплечъ  сродеиъ  съ 
АсЬп(»вци.  когото  внзантийскнй  пм- 
ператоръ  Палоологъ  I  оа;еиилъза 
дъпхерн  си  Ирина  и  испратилъ 
съ  виаантпЙ4!ка  войска  въ  Бъл- 
гария за  български  царь  въ  вр1ь 
мето  когато  царува.ть  Ивайло,  не- 
приятельтъ  на  византийцигЪ.  Той 
памЬрнлъ  сдз^чай  да  алЬзе  въ 
Търново,  нъ  Ивайло  скоро  го  яа- 
кара.ть  да  бЬга  въ  Цариградъ, 

АсЬнь  IV,  Български  царь,  спнъ 
на  Ивапа  Александра,  който,  при 
дЬленето  на  царството,  добилъ 
ПрЬолавъ  съ  околиостигЬ.  И  той 
спод1ии.ть  участьта  на  брятнта  си : 
турциг!">  пр1'>лели  земята  му. 

Атавизиъ,  лат.  (отъ  атавусъ^ 
дЬда).  Закопъгь  на  гЬлосната  н 
душевната  наслЪдс-твеность,  по 
който  людетЬ  кюннкть  да  се  връ- 
татъ  къмъ  първобитния  си  тппъ. 
По  тоя  законь  виукътъ  по-прпдпча 
на  д-Ьда  си  и  пр^^Т^^да  си,  откол- 
кото на  баща  си. 

Атака,  ^р.  Вне:запно  и  бърз«) 
нападение  на  пеиризггеля. 

Атанамигь.  Минералъ,  който  се 
ср^ща  въ  Атака,  южно-американ- 
ска  пустиня. 

Атакуваиъ,  атанирамъ,  фр*  На- 
падамъ  неприятоль. 


—  .84  — 


ЛЧербомсъ  (Д.  4.)-  ТГТш^дскн  по- 
егь,   П1н>11|(^соръ   на    фпл»»г411|)и11та 

(17Я0  -  \ьььи 

Атестатъ,  лат.  ('впд1|Тглство 
п:ш здостовЬ|1('нио,дадено  гшсмоио. 

Атмка.  \\\т  (/гь  дърнсавицитЬ 
яа  Стара-Гръцая  или  Елада,  съ 
Стагаца  Атина.  Виж.  Атина. 

Атила.  Краль  па  хушггЬ;  поб11- 
днт(\1ь  на  Г1Н;шнтнйгкит1|  а  рим- 
сгагг!!  войски,  чиято  алжль  :т  кж- 
сл)  вр^ме  се  простирача  огь  Китай 
до  Галия.  Царш^радъ  не  падндьлъ 
въ  ржд-ЬгЬ  му  единствено  благо- 
дарение на  евопгЬ  5-кр-Ь11Л1Ч1ня  и 
па  невгЬжоството  на  неприятеля 
въ  обсадното  искуаггво.  Гпмъ  се 
и:1бавилъ  отъ  съсипване  само 
чр*Ьзъ  поср1-дничестпото  на  папа 
Левъ  I.,  К0Й10  посЬтилъ  стратния 
варварннъ  и  и»ма1илъ  мплость- 
та  му.  Л.  5илъ  по(г1Ьдеиъ  при  Ша- 
лонъ  (Франция)  огь  римския  ге- 
иоралъ  Аешш  п  весп^отския 
кр&хь  Теодорика  н  сина  му  То- 
рисмонда.  Ако  трМва  да  се  в^рва 
на  старпгЬ  псторпцп,  тая  бнтва  е 
била  най-кръвопролптната  въ 
Европа ;  защото,  споредъ  тЬхъ, 
не  пб-маяко  отъ  250,000  или 
300,000  убити  остапжлн  на  бой-, 
П(УП)  шие.  А.  се  0'пегл1иъ  на 
бр1их)ветЬ  на  Дунанъ,  д-Ьто  умр11дъ 
(453).  Името  на  А.,  който  сдмь 
ларичалъ  себеси  Бичь  Бажч  и 
се  хвалнлъ,  че  д11То  е  сташплъ 
неговий  конь  тр'Ьва  не  никне,  е ' 
стаядию  пословично  за  страшенъ 
ра;^орптель  и  опустошптель. 

Атина.  гр.  Баснословна  богиня 
на  мхдростьта  и  пзящнитЬ  ио- 
куссгва,  покровцтелна  на  гр.  Атина. 

Атина.  Столица  на  атаишото 
кралство  Гръция,  близу  при  Епш- 
скн  заливъ;  има  аа  прнтаншце 
Пярея;  114,000  жит.  Обширна 
гьршвиа, 


История.  —  А.  била  въ  смч 
вр1\ме  мпамеиигь  градъ  и  <т 
на  Атити.  По  обшенриетото  пре- 
дание, т  била  (кшована  окито 
1550  1^д.  пр'Ь,хи  Р.  X.  отъ  една 
дружина  египетски  пр11ссленци,  на 
които  водительтъ  бплъ  Кекроисъ; 
затова  и  пръвото  н  име  било  Ке- 
врония.  Кекропня  поатЬ  се  на- 
рекла Атина,  по  името  на  богинн 
Мннерва  (Атина).  Теат  се  има 
за  основатсль  на  атинската  дър- 
жана^ зшцото  той  съедннилъ  подъ 
едно  правителство  градовце!'^  и 
селата  около  Атнна^  населена  отъ 
пелазп!  п  ионийци.  Заб'Ьл'кжите- 
ленъ  отъ  царегЬ  олЬдъ  него  е  Ме- 
нестей,  който  погинжлъ  въ  обса- 
дата на  Троя;  и  посл'1аниЙ  царь 
на  атинската  държава  билъ  Кодрь, 
който  се  пожертвувалъ  своополио 
1гь  една  битва  съ  дорнйцитЬ  за 
да  спаси  отечеството  си  (1132 
пр1лди  Р.  X,).  Сл^дъ  Ко.-фа,  учре- 
дила се  република,  която  испърво 
бп.1а  оли1*архическа  н  която  упра- 
в.1явали  архонти.  (Виж.  Архонть), 
По  едно  вр1ше  се  ус11тцла  погре- 
ба отъ  нови  закони  и  Драконъ  из- 
работнлъ  непрнспособпмо  строги 
закони,  та  държавата  исиадн&ла  въ 
анархия.  Тогава  поискали  закони 
Саюну  и  тоя  мждръ  закононгКт.е1ГЬ 
въвелъ  въ  управлението  1г^кои  де- 
мократически реформи  (594  ир1аи 
Р.  X.),  които  по-оетгЬ  усъвършен- 
ствувалъ  1{листенъ  (510  нр^дн  Р. 
X.).  1ипстену  се  приппсва  наред- 
бата острацизмь,  Въ  490  пр11ДВ 
Р.  X.  Дарнй  Пстаспъ,  пероидски 
царь,  нагънва  Гръция  съ  едшгь 
мплионъ  войска;  Мн.тгиадъго  раз- 
бива въ  Марачонскпт-Ь  полета  ;  въ 
480  г.  Ксерксъ  пр'Ьмцну1М1  наново 
Холсспонть  (гъ  тмпрашня  войска» 
заЕимдква  Лтшсаи  съсипва  Атина; 
НТ)  Темцсток-1Ъ  го  ршзОиви  при  Сси 
ламинъ^  и  оня,    който  каралъ  да 


^ 


—  »  — 


01' 

вв«е  шатъ 

на  Б^чггаяожяп 

суогеашяяя  ш>  муапкпта: 
гралпм    Ш4     ака.и** 
Лвцея,  1^  според  Ди- 
Хрвосмлина,  бйЛЛ  2(Н)  ьтадии 


вра  Аср«ма  1338  а|||им1  Р. 

п 

(иб  врМи  Р.  Х.\  тя  яаь 
се 

а«й8>т^  гчЕдвщя  Г>|ия  ^>а|«  атн 
яепш!  въ  Г\'-«  б1ц№  ш  вишпв 
ера  к  КХиоигъ  кмнгь  пмъ  ;м1 
трг&о   11ри1ишт   ж  илпюо»- 

л-чолв  огь  Л.  о1%  ]г8швгя«е 
1кд>ль  спрпя  в  «ьпва.  Въ  врйи* 
вя  4-тА  Бр1|гго«оаю  воДва  А.  шв- 

«0Ю  Х«рЦЮГ0<Я1к 

врвшлияио  вспрвв  ав 
Оговв  а«-4в-Риюв;  С2кгь  кйшво 

Вр^ВО  то  МВВЖА»     9Ь  рвцкгк    ВВ 

*^^о|н*итавскя  госовцак*  восят» 
ствахло  в(мико  х^рцогопв*  Ткя 
:р>ркаш  ср  гм-ипАла  ат%  Мохв- 
меда  II  коОи»  {иисврвхь  м  ух}* 
1шлсгь  посаЬдииз  вйлоеьхп*!! 


—  88 


Аукционъ,     -МАТ,     ПубличеШ) 

гьргк  мез^1тъ. 

Аигоа  гас(1|осг|1а8,  лат.  Ялатиата 
ср*Ь,';и11а;  сир.,  н^ЩО,  което  не 
отпва  до  крайносгь,  а  е  поср*да. 
е  з.'1атно, 

Аурнпнпентъ,  (отъ  лат.  ау- 
румь,  :иато;  пигментумг^  наисшгь). 
Мянера.гь,  хпиичсскн  1м»станнн'ь 
отъ  арсенн1гъ  (01  **/,,)  и  сЬра. 
Крн(гпи11311].)а  се  въ  ромбическата 
спсп'ема.  ала  ибикновено  се  ср'Ьша 
въ  бобовиднп  маси.  Шаръть  и 
чер1'ата  му  ех  лимовено-игьлти, 
и  има  мазенъблесъкъ.  Той  е  мекъ, 
на  тънки  листа,  гьвкавъ  п  полу- 
прояраче1гъ.  Намира  се  въ  Европа 
въ  Уигарня,  Румж]шя  п  др.  Упо- 
'ГрЬбниа  се  за  добниане  арссншгь. 

Аурястъ,  лат.  Сшцото,  Еаквото 
е  авристъ. 

Лиг1  засга  !ате8,  лат.  Прокле- 
тата жаи;.;;1  :*а  ;ааго. 

Аускултяцяя,  лаг.  Нс^тушшше 
признаци  на  ба^есть. 

Ауст«рлндъ.  Село  въ  Моравия. 
30  1ШЛ0метра  отъ  Бърно,  на 
Литава,  съ  3.800  жит.,  знаменп1*о 
като  м1чгго11роис1И(ЧП'ви(:'  нл  1>оно- 
партовата  побЬ^ха  падъ  съедпие- 
нитЬ  СИЛИ  на  Австрия  и  Русия, 
подъ  командата  на  гЬхнит!>  им- 
ператори. За  това  и  тая  битва 
понЬкога  се  нарича  «битвата  на 
тримата  императори >.  Сл1ць  пр1>- 
давапе^го  на  Мака,  въ  Улмъ,  и 
окупирането  отъ  французег!!  на 
В11ца  бе:гь  «гьпротиатрппе,  ста- 
ияияа  тая  битва.  Фрапцузст!;  нмали 
80,000  дупги  и  съедниснитЬ  ноПски 
—  84^,000.  Битвата  почнала  у- 
триньга  на  20-и  иоемврпя  1805. 
КлдЬ  края  на  сражението  лЬвото 
крнло  на  (гъ1жзнниит1^  мн<>го  по- 
страдало, та  се  опитало  да  се 
сиаеи  като  11р1;миие  едпо  за- 
мръзш1^1о  езеро;  нъ  Ндпалеопъ 
заио1г1ццль    па    ар'гилер1П11'а   да 


'  стр-Ьля  възъ  леда,  който  се  счу-~ 
пилъ  и  около  2,000  ногиплии  въ 
водата.  Споредъ  Алисхна,  съгаи- 
нпцигЬ  изгубили,  осв^нь  40  зна- 
мена и  120  тона,  30,000  убити, 
ранена  и  плЬнени.  и  франаузетЬ 
—  12,000  души.  Сл1>,1.ъ  тая  бнтва 
сганж-ю  прЬмирие.  иа  което  усло- 
вията диктуваль  Наполеонъ,  и 
нЛскоро,  на  14-и  декемврия,  се 
сключплъ  ТТресбургскнй  договоръ. 
Отъ  веичкигк  Напатеонови  по- 
беди, ни  една  не  крхжи  него- 
вата паметь  съ  по-славно  и  п6- 
легендарно  обаяние;  за  това  а 
често  Наполеопа  нарнчатъ  Ауг.тер- 
лщский  побЬдитель.  1М  Нанм- 
леоиа  и  войската  му  тая  нобЬда 
останхла  за  вс1)К0гл  едно  отъ 
гЬхнитЬ  наЛ-хубавя  въспомнна- 
н  ия .  НЬколко  минути  прКди 
битвата  на  р.  Москва,  слънцето 
се  показало  въ  всичкия  (Н  бле- 
съкъ.  «Войници»,  цзвикалъ  Па- 
папеонъ,  «това  е  аустерлпцското 
СуТьице*.  И  тия  думи  електризи- 
рали пъ.1чи1цата  му. 

Ли1  аша1,  аи1  0(11(.  гаи11ег.  Лат.  по- 
говорка: Ж4*иа  или  лк»би,  или  мра:ни. 

Ли(  1п$ап11  Ьошо,  аи1  уогзн»  ГасК. 
Лат.  погово[}ка :  човЬкъ  е  яли 
лудъ,  н*1И  пъкъ  слага  стихове. 

Аи1  Саеяаг.  аи1  ци118,  лат.  Це- 
зарь  или  никой. 

Ауто-дя-фе,  испан.  (Соб.  ай. 
поднигг  на  вЪратл).  Наказание  за 
прЬ<гглплеиие  противъ  в1^рата,  яз- 
мислемо  огь  католнцптК  н  което 
състояло  въ  тържгчтпено  пзтрянс 
иа  осл1Д(Ч!и  огь  инквизицията  да 
се  н.з[4)р1лггь  живи.  Въ  пр^мог,  с«г. 
погубване  съ  огьнь. 

Аутопсия.  Вик.  Летопсия, 

Ауторизврамъ.    Виж.    Автори^ 

Афгапистанъ.  Плаионска  ст1>а- 
па  въ  срЬдиа  Азия;  4,100,000  жит., 
721,*304  ч^тв.  КИ.10М.;  мсац)'  Хин- 


—  89 


Хостанъ  и  Персия;  стол.  Кабулъ; 

гл.  Г|).    Хератг,  (ИСпт.   афганщь; 

оттука  и    афгански),    ДфганцитЬ 

^(  лл|>0.хт*  оть   цраиското    племе. 

^К  суннтоки    мохамедане.    Афган- 

^^Бий  еаикъ  е  оридень  (ть  перспд- 

1    пшя.    п    71ф1'а11с1сата    ипижииия  о 

1Г1ПН0  па  перспдската. 

Л1;1вктвцяа,    лат.     Присгире- 

аисть»  арпструвка. 

А||»е1СТ11ра111Ъ    (нари),  фр.   От- 

реждямъ    п:1рц    за  особена    егЬль. 

Афнляя,  гр.  НаЙ-дал'*чното  рас- 

П)Я1П1»'^  1м  гдна  планета  огъ  глън- 

детп. 

Афера,  фр.  Тьр1члк'Ки  дкю : 
пр1ц(1р11Н'1ие,  започпхто  огь  иЬко- 
П>  съ  1Х\^1Ь  л^\  иквлЬче  :и  с^-Оссц 
оолза.  Оггука  Лфе.ристъ^  коЙто  се 
дюахава  еъ  такъии  дЬла. 

Афяппъ,  тур.  Скщопл  каквото 

Р    (ШПуМ!-. 

АфяОш.-кяря-хясяръ.  Г])ад1. 
1гь  :ицячс1и  Турция  (Мала-Липи), 
290  кплмм.  иа  астогь  отъ  Смириа; 

40,()0()  жпг. 

Афятирявъ,  фр,  1)  Обнвявамъ 
чрЬзъ  афатъ;  ра:1Глаояв1игь.  2) 
Кзвах.т[игь  а1>1цо  па  аоказъ. 

Афяпгъ,  фр.    Нилочатано    вла 

рг'  '  '    обявление,    което    се 

(^  ^  кат1)  СО  пистиви  иа  иид- 

во  1гЬсто    въ    улицит1>.    Отъ    гоя 
«^'"^1    ся;    обявленията,    копто   со 
гъ  па  зидове  илц  показвать 
иа  хл-^^мм- 
А  1оп^,  фр.  До  дъното;  сьвсЬмъ. 

Афпяяя.    ^р.     Ве:}гласпе,     Оез- 

•'  (цпчбиаие  гласа). 
Лфоре<*8якт.    гр.    Отлжч1имъ 

огь  и].1,кна.  проклпнамъ. 

Афорявно.  гр.  Отлжменпе,  п1>о- 
и.|г'1И1'   |игь   цргква). 

Афпряянх.'/}  1Сратко  парочепие. 
Опука  пфп^тстин4!скщ  кра*п.1П- 
а  ноучйтслень. 


А  ГогНог!»  лат.  0|це  пб-вече, 
толкова   нб-вече. 

А  {г1еп<1  1п  песч1  1Я  а  Гг1ет1  Ш11ео^. 
Англ.  пословш1а :  пстпискн  нрня- 
тель  е  прнятельтъ  въ  я^жта- 

Афрйскя.  Жпвоппетво  гъ  водна 
б(»и  сь  л-Ьпялп  върху  мокри 
ар1>сии  стЬнп. 

Африкй.  Една  оть  петь1'11 
части  иа  сп'Ьта,  3  пжти  по-голяма 
огь  Кн|нлт  (блн.чу  30,000,000  чет. 
кплом.).  Простряиенъ  полуоспчюв-ь, 
скачеьгь  съ  Азня  чр1«ъ  Суезскп 
пр(11иа1п.;  200,000  жпт.  Л((»рика 
има  важни  планини  Лтлпсъ  п 
гол  Ьмото  Феаанско  плато^  двгЬ  [чхтЬ  - 
ми  пустини  Сахара  и  Ка,%ахчри, 
грамадни  е;ч1.*ра  Чадг,  Укс^куе  и 
др.  Н  Г0.Г11МИ  рЪки  У/^^.^^  Нигсрь, 
Конго  и  Замбезп^  Които  пошть 
плодородни  земи.  РаднигЬ  й  дър- 
жави ел5  посочени  вскка  на  реда 
си.  Жпт.  африканець ;  (ггтука  и 
африкански.  —  Главни  и<',г1.до- 
вателе  на  А(|)рпкасж  Лпвпнгстицъ, 
Камеронъ,  Стянлп,  Наншпить, 
Бартъ,  Брада 

Африканска  вапвдъ.  Француз- 
ско  ашдЬнпе  ми  Л(||]»ика:  глав.  гр. 
Ерпцсвилг  на  Конго. 

Афрядяп.,  гр.  (огь  афросъ^ 
п*Ьиа\  Мпнера.тъ  отъ  вида  иа 
тяорла,  който  се  хгЬни  подъ  :«а- 
тарското  ^^^-халце. 

Афродилиакъ.г/;.  СрЬдетии,  ко- 
нто вьлбуждап.    нолопата  лохо1Ъ. 

Афроднзлогряфия,  гр.  Опп- 
Счипи'  ул(>волети1Шта  иа  любовъта. 

Афродятву  гр.  (соО.  :ш.  ив~ 
л-Ьз.<а  0/*»  пЬна).  Грьцкото  име  нд 
В*мг'ра.  басниглувиата  Смн'иня  на 
и*|)ас1)тага,  киИ1Ч>  со  родцда  отъ 
морска  иЪна. 

Афродитъ.  ^>.  Мпнералъ,  из- 
гг('н?пч1  г.  н  1-к  ггрманекоТ)!  име 
ммртомъ.  II  дв1'.'г11  паанании  ана- 
члть  морена  пЬна,  ТпП  е  гдиа 
хубава  &Ь.1а,   вгь;^сииа    или  жълт- 


—  90  — 


нпкава  глина,  пц-лека  отъ  во- 
дата^  и  по  химпчсскни  си  сгьстявь 
е  магнгзия  съ  кромно-земъ  в 
вода.  Намира  се  въ  Мала  Азия 
(Ески-Шехирсна  околность),  Гръ- 
дия,  Испанпи.  Уцотр'Ьбява  се  ва 
правене  хубави  лули  п  цигарета, 
които  вар!»^»  въ  маслинсио  масю 

ИЛП    ПО(П>!ГЬ   и    искхгь. 

А(\*ропп9фр.  Обида,  оскръблс- 
ние,  докачеиие. 

Афръ.  ПарижсЕП  архнспископъ. 
убитъ  на  барикадигЬ,  пр11.'гь  юн- 
скптЬ  дцп  въ  1848,  когато  се 
м^&чилъ  да  спре  кръвопролитцето. 

АНа^ге  йашоиг,  фр.  Любовна 
работа. 

11Тшго  |1*Ьоппеиг,  ^/^.Въпросъ  за 
честь. 

АШгаа(1га,    лат.  Утвърдително. 

Ахаавъ-  Царь  на  10-тЬ  нзра- 
плевп  племена,  синъ  Амрпевъ, 
извгЬстеаъ  по  нечсстието  си  (907 
—888  ир1ии  Р.  X.)  [Бнбл.]. 

Ахягяръ.  Плапииска  С1^рнпа  1гь 
ср1'ана  Саха](11,  малко  нслКхнаиа. 
ЖителетЬ  й  сд  туарештЬ,  люде 
отъ  берберското  племе. 

Ахавъ.  Иуданъ  царь;  цару- 
валъ  отъ  737  до  723  пр-Ьди  Р. 
Хр.  {Би/1лХ 

Аханя.  Ч;ить    оть  стара  Гръ- 
цин,  въ  с^шернн  Пелопопезъ,  ш^- 
напр1]дъ  паричапа   Егиалея  (мор- 
ска). АхеПдьггЬ  ра;^зича.га    много 
огь    другитЬ     гръцки     племена. 
Жестс-костьта    па   царя    имъ    Ги- 
^са  стаплиа  причина  да  се  уни- 
щожи монархическата  а1асть.  Два- 
надесоть  ахейскп  1'радовеобрпзува- : 
ли  тшт1на  една  конфедерации;  нъ1 
гЬ  се  полчишии  огь  македонските, 
царе,  прЬгмнвцп  на    Ллснсан<Ура  ! 
Велики.    Въ    281    прЬдн    Р.    X. 
ахейцитЬ,  като  изгонили  тпрапегЬ, 
направили    пзпово    едннъ     про- 1 
4}"гь  сьниъ,    в7.  ЕоНто    пб-сетпЬ 
влЬздд   друга    гръцки  народи  д 


пойто  ставлигь  въ  течение  па 
135  години  страшенъ.  Тоя  съаз'Ь 
се  борилъ  отлично  съ  римлянетЬ 
за  независимостьта  на  Гръцпя, 
нъ  консулъ  Мумии  му  дошелъ 
до-оки,  146  година  пр'Ьди  Р.  X. — 
А.  е  область  оть  сегашна  Гръция. 
съ  глав.  (ф.  Лптрасл. 

Лхемепндп.  Персидска  дина- 
стия, огь  Кпра  до  Дария  Ш  (500 
-330  пр1да  Р.  X.). 

Ахевбахъ  (Андреасъ),  Герм. 
знаменитъживописецъ  пейзажи  стъ; 
творецъ  па  картннптЬ  Морски 
изгледг  от%  морени  фенерьу  Буря 
'1лиа1(до  Остемд^^  и  проч.  Родспъ 
въ  Каселъ  въ  (815  год. 

Ахеропъ.  Р!1ка  въ  адъ  по  по- 
нятията на  старптЬ  Г1)ъцп.  По- 
г.тин,  ггьк^ьлътъ,  смъртьта. 

Ахяд  ь  ИЛП  Ахилесъ.  По  сказа- 
нията,  спнъ  на  тесалийския  краль 
Пелея  и  богиняга  на  морето  Те- 
гида;  наЙ-знпменитий  отъ  гръц- 
киН".  герои  обесмьргени  отъ  Омнра 
въ  Ктиядата.  Той  убилъ  Хектора 
въ  обса,1ата  на  Троя,  а  пъ1п»  него 
убилъ  Парпзъ,  и  той  герой  на 
троянската  война,  като  го  нара- 
ннлъ  съ  стх»1зла  въ  петата.  Името 
Ахилъ  е  остаяжло  въ  вспчкитЬ 
езици  олицетворение  на  юначе- 
ството  я  пеустрагаимостьта.  Други 
черти  отъ  живота  му  често  се 
спомеиувагь  въ  кни^гиината,  Еак- 
вито  ех:  Ла:иль  пототгнг  еь 
Стихсь  отъ  майка  си  Тетида  за 
да  го  направи  непараннмъ;  Лхи~ 
ювата  пет1'1,  единствената    часть 

1  огь  гЬлото  му,  въ  които  моп>лъ 
да  се  нарани:  Ахилг  оттег^гемг  вг 

!  татгра  см,  пора,^н  едпа  распря 
(.-ъ  Лгамемпона;  прЬпирня  за  А' 
хи^^ювитЬ  ор.пжия^  заштка  за  рао- 

I  ггрятя,  която  се  подигнхла  между 
Аякса  и  Одисея,  скз^ъ  Ахпловата 
смърть. 


—  91  — 


Ахвя.  Пророкъ  въ  вргТ>мгто  на 
Оипмона  и  Иоровоама  {Библ,). 

Лхшедъ.   Име  пл  3  1урскн  сул- 
танн  :  Ахлидь  /,  14-и  султаиъ,  на- 
б11адлъ  (5н11ш  си  Мохаме.х*!  Ш  &ь 
1603,  иа  15  п>днни.    Той    отбра- 
налъ    уигаригЬ    огь    германския 
т|перат^^ръ  Рудолфа  II,   нъ  билъ 
злочестъ  1Л|    войната   ся  съ  пер- 
свдекш!  краль  Абаса  I;  персянетЬ 
отлели  !г15Кс»лко  области  в-ь  А- 
Той  умр.  в-ь  1617,  на  28  го- 
дяли.  Въ  неговото    дар>т1ане  хо- 
адвдии!-^  въвели  вь  Т^-рция  упо- 
Тр110енпрто  ва  тютюпп ; — Ахме(к  II, 
21-и  султанъ,  иаа11.дилъ  брата  си 
Сглеймана  Ш  въ  1(зУ1.  умр.  въ 
16115.  на  52  годцнп.  Той  ос:гавп.1Ъ 
|'рвжат11  на  упрааюнието    на  вс- 
ааря  си  Кюпркию,  който  изгубоь 
б1гш1та  при  Сгианкемгнъ    среща 
австриЙцитЬ,  унгарцигЬ,  Полша  п 
Венеция.    Въ    царуването  па  тоя 
|[ДВ|НЪ  вен<лшянцп'1'11  прЬзели  о- 
кИо  и  онустошили  кр!1йбр!> 
^На  БЬло  море;  —  Ах^нсдл, 
(,  25-и  султанъ,  насл1|Дилъ  бра- 
та св  Му^тафа   И  въ    1703:   той 
|д|иъ    ара61>жнш.е  па  Карла    ХП. 
сл'Ьдъ  битвага    при  Полгаш!.    Бь 
1711   той  разбнлъ  Иетра  В1'Л11Ш1 
Прутъ,  та  му  наложплъ  Фалк- 
договоръ,    който   му  от- 
1ъ  Азовъ  (градь  на  Азовско 
п  Н''.ть  назадъ    ЛЬрся   оп. 
гдцянцпт^;  нъ  билъ  иобГаенъ 
кияаъ    Евгения    при    1]рте{>- 
взрд<;п1ГЬ  (^1710)  и  язгубнлъ  К1и- 
грахь  (1717).  ПасаревнцокиЙ  дого- 
воръ  се  ек.т»»чиль   тогава    мсиглу 
[Тлрцня,  Всиедця  и  Ав<ггршц(шж. 
Пасарслицски     договО}/ь).     Д,    Ш 
.кналъ  1г!>Болко   несполуки   ореща 
I Острен истЕц    н   билъ    сва^юнъ  оть 
"^пижа  вть  еипчарегЬ  въ  17;^0; 
^уш^^зъ  въ  затвора  въ  1736, 
74  ^одпн^^   Въ  неговото  цар\- 
!е  се  отворила  първата  печаг- 
въ  Цприг^одъ. 


Ахнедъ  Вефвкъ  патя.  Тур- 
ски държявник-ь  и  учон  ь,  1а:)вагь 
огь  българско  происхоадение,  ро- 
денъ  въ  Цариградъ,  прЬдс1чатоль 
на  Митхадъ-папювия  парламентъ 
въ  Т^урдия.  Той  отвори  първата 
сосия  на  нарлам(чгга  на  7-и  мар- 
та  1877,  сл1^ъ  като  изслуша 
тронното  слово,  произнесено  отъ 
султана  лнчио,  А.  В.  п..  въснц- 
танъ  въ  Паризъ,  говоренте  и  пп- 
шегне  добрЬ  <|)раицузскн  и  знаеше 
и  латински  и  гръцки.  Той  бЬше 
прочутъ  т»  изанипп'^  си  турски 
нрЪводи  па  ЛафонтеновитЬ  басни, 
Молиеровит!»  комедии.  Феиелоио- 
вия  Теломахъ  и  др.  По  едно  вр-!1- 
ме  А.  И,  п.  би.гь  посчтанникъ  въ 
Франдш!  (1800)  и  миого  години 
иб-сетяЬ  бЬн1е  брусенски  валия 
и  мюггешаръ  па  великия  везпрь 
(1818-188.1). 

Ахяедъ  Аидхаа-ъ  ефендн.  Съ- 
вр*Ьмененъ  ту^юкп  нисатель  и  п}'- 
блидпсгь,  авторъ  на  романи,  дра- 
ми, комедии,  критики,  философски 
отудш!,  Политически  и  обм1еагве- 
ни  статии  и  оспова1Ч'ЛЬ  па  ца- 
риградекия  вйсгги.  ТерОжулшии 
Хакика'п  (Тълкователь  па  Пстп- 
ната),  чр-Ьзъ  който  се  запозпах;& 
турцитЬ  сгь  Европа.  А.  М.  е.  ра- 
боти на  т)'рското  книжовно  поде 

отъ   ;-!0    —    40    1ЧТППИ. 

Ахолря,  гр.  НЬмаио  жлъчка 
(м^диц.), 

жЯфояАтвческн,  гр.  (отъ  а,  пе, 
безъ;  хрома,  ша]>ъ,  боя).  Безша- 
рсиъ,  чисп*:  и хромати^иско  стъ- 
пело, стьк-ю  чр^^ъ  което  Н1гЬдм*Ь- 
ТИтЬ  се  пшкдатъ  безъ  прим^Ьсъ 
отъ  вънкяшвн  мтрове. 

АхроямтоасуЛг  гр,  Болечггь  па 
очптЬ,  ггрп  която  т-Ь  не  ноглкгь 
да  рагтичавагь  ишровегЬ. 

Ахр0Нк)?«?ски,  гр.  Въ  астр. 
БеяпрЪмененъ  (изеуЬвцне  на  збЬ- 
ада  при  аахождане  на  слънцето^ 


—  92  — 


захождаме  на  злЬзда  прк  иагрЬ- 
ване  ма  агмг^то). 

Ахтоиодъ.  Схшото,    каквото  е 

01ГПШОДЪ. 

А  Ьи18  с1оа,  фр.  Дверемъ  затно- 
роинмъ,  при  зитвореяа  врата,  снр. 
тайну  (аа  събрание). 

АхА-челебнска  кла*.  Ка:аа  въ 
помюлдгкинскп  сапджакъ,  одрнпски 
виляетъ,  съпр'Ьд'Ьлпа  съ  нашата 
рупчоскаокодця.Цоитръ  па  упраат. 
Лашмакли,  соло  <гь  около  2,000 
жцт.  българ1'  хрпстяпе  п  помаци, 
п  8  километра  отъ  Ешекъ-кулаа, 
планинската  верига,  която  е  пр^Ь- 
дк1ътъ  можду  Т^-ргцш  п  Бълга- 
рин. Най-голЬмото  с^?ло  въ  таа 
каза  е  Устово^  чисто  българско 
христанско  село  (съ  8,000  жит.', 
което  1гь  вр1шето  па  нашото  в*ьз- 
раждане  е  играло  важна  роль  в-ь 
казата.  То  първо  направило  бъл- 
гарско училище,  н  се  повдпгпжло 
среща  гръцкото  дровенство.  Оть 
другнтЬ  села  на  казата  най-заб1ь 
л^икитолии  сл  Долно  и  Горно 
1^айкоао,  ДВ*  села  раздЬжепп  съ 
рйка  съ-по  300  к»1иш;  Долно  Р. 
е  паамопо  само  съ  хрнстяне  бъл- 
гаре,  а  въ  Горно  Р.  има  и  малко 
помаци. 

А|^ет11лъ,  лат.  Шидкость,  която 
седобпиаогьокпслепиевагикохола. 

Ацетйтм,  '<ат.  Оцетно-кислени 
соли  (хим,), 

Лцогиленъ,  лат.  Вещество, 
което  се  камара  въ  освЬтлител- 
ния  газъ  и  оьстои  оть  вхглеродъ 
и  подородъ. 

Аце^тшлъ,  латш-гр.  Радикалътъ 
на  оцетната  кпслота  (хим), 

Ацтекй.  Сжщото.  каквото  е  аз- 
теки.  Виж.  и   Гватимоаинь. 

к  с\\щт  тп1  за  сЬаи(1еПо.  Франц. 
пословица :  на  всЬкн  4;ветецъ 
С1гЬ1ЦЬта  му  ;  снр.,  1'ледаЙ  да  бла1П>- 
ра(и1<.ио'|ии1[1ъ  В(^Ько1'о  кьмь  с^еси. 


Ашаятя.  Негрско  кралство 
сЬвериа  Гвипен.  1иаиписка  (^1Ж1са; 
3,000.000  жит.  АгааицпгЬ  прола- 
ватт»  на  европоЙццтЬ  гиатець 
прахъ,  слонова  кость,  фпниково 
масло  и  пр.  Т1-.  е»  войнствени. 
Стол.   Кумаси. 

Ашея  ь  или  Ачявъ.  Държ<1внаа 
въ  с11верната  часть  на  С^тлатра; 
единственото  кралство,  което  вс*- 
кош  е  иротпвосто$ио  на  холандци- 
гЬ;  прост.  ок»1Ло  16,500  чет.  килом.; 
пагел*П1П(1Ч)  до  300,000  жит.  Ко- 
ран.ть,  камфора,  пияеръ,  памукъ, 
оризъ  с&  главнпгЬ  произведения. 
Колкото  има  в'Ьроисиов1^дание  е 
мохамеданско.  ЖнтелетЬ  ех  раз- 
дк1енп  на  три  колЬна;  нъ  в^рва 
се,  че  всичкитЬ  ек  оть  племето 
на  •ЬатаитЬ.  Чов^коядпо  племе. 
Судтанътъ  е  само  но  нме  върхо- 
венъ  господарь ;  властьта  е  въ 
ршг^т!  на  шесть  насл^ствени 
{люнодаре.  Стол.  Ашешъ  или  А- 
чннъ  съ  45^,000  жит.  Присгани- 
ще  на  индийсЕН  океанъ. 

Ашодъ  1  Велики.  Пръвъ  ар- 
мейски царь  отъ  днпастштта  на 
багратил1ггЬ.  Възвшпепъ  въ  859 
на  чина  упрапитель  на  Армения, 
оть  Багдатскпя  халифъ,  той  спо- 
лучилъ  да  измоли  отъ  халнфа, 
чр1Ьзъ  армонскитЬ  сатрапи,  да  го 
н;«начи  царь.  Той  направилъ  го- 
лЬмя  услуги  на  отечеството  си, 
и  умрЬлъ  кога  се  в])ъщалъ  оть 
Царнградъ,  дЬто  бнлъ  ходвлъ  да 
по:1Дравп  Лъва  Философа  по  слу- 
чай па  въсшествието  му  на  пре- 
стола (890).  —  Ашодъ  II.  наг 
реченъ  ^лЬяни  (9М— 927). — 
Ашодъ  ЛТ,  пареченъ  Ми^<осгрдни, 
коропнсаш.  царь  иа  ц15ла  Арме- 
ния (ум.  977). 

Аюбити,  сир.  Иововн  чада, 
АГюслгомаисю!  династия,  която  ца- 
рувала надъ  Егппетъ,  Арабия,  Си- 
рия и  Месонотамцн.   Тя  била  ос* 


-  03  — 


1^1 


воиша  въ  1 7 1 1  надъ  рязва-твпг!-.  • 
ва  «{«атпмптскал   х!и11<[>атъ  въ  Е- 
гопить  (ггь  Саладина  (виж.  Сала-' 
Ллнь)^  син-ь    Аюбовъ;   тя  образу-, 
1&1Л  4  клова:  егппетсннй,  1171  — 
1254;   пзй    би.ть    и:*!1гЬсте1гь   оть 
нямелюкитЬ     (ии;к.    Мамелюки); 
иемппский   1173 — 1229;    длмао- 
скпй*    1174  —    1258,    халеиский, 
1183 — 1260.    ТатаретЬ   сгьсипали 
1госд1д|1нтЬ  д&Ь  дпнастнн.  Аюбит- 
ската    дииаегця    пустнхла  вЬтвп 
Хамд  (Сирин^,  вь  Хвлагь  (Ме- 

потамия)  и  др. 

Ляксъ.  Км^  на  двама  гръцки  П'- 
]иш  ВЪ  обсадата  па  Трои:  1)  Аавсъ, 
си»п>  на  Те.глмона  епшски  крал», 
1И|01це1ГЬ  огъ  Одисея  въ  раепрята 

ЮГЪ  ЗН    ЛхОЛОВи!'^    ОрЛ1'ЖИЯ    (внж. 

Ахилг).  Едно  обстоятелство  въ 
ХЕВОта  му  че4Гго  се  споменува  отъ 
сцисателетЬ.  и  то  е  това.  Кдихшъ 
едно  пипечптедно  божество  на 
Трая,  като  обгъра^оо  въ  облакъ 
ММЬхЬ  вобски.  за  да  благоприят- 
ствува на  троинцитЬ  да  избкгк^кчъ, 
той  взвнкалъ :  <  Велгиси  Боже ! 
^рми  ни  еидклината^  па  се  бий 


среща  «ас»»;— 2)  Аяксъ,  сппъ  на 
Ойлея,  локрпйскп  краль;  прюър- 
1гЪлъ  корабокрутецие  на  връщане 
оть  Троянската  обсада;  намКрвлъ 
достяпъ  до  една  канара,  отъ  д-Ьто 
иаюашшиъ  небото:  ба.ть  погьл- 
НАтъ  оть  иъ.1нитЬ;  ад  това  об- 
стоятелство с^  загатва  по1гЬкога, 
като  се  кш^ва,  че  Ляксг  аатьлатва 
боюеетЬ, 

Аавв  илп  санджакъ-бееве.  Съ 
това  име  се  иа|»нч1иц  слЪдь  до- 
хойсьчнето  на  туршггЬ  до  срЬдата 
на  мппжлия  вЬкъ  унраиптелегЬ  на 
Румелийския  беглербеглигсь^  кой- 
то обх^ващалъ  вспчкпя  Балкански 
полуостровъ,  осв-йпь  Босна.  Ляне- 
тЬ  (помощници)  бпли  на  брой 
2(>-ма,  и  н'Ькои  отъ  тЬхъ,  както  въ 
Шкодра,  Скопие,  Т.  Пазарджикъ  н 
др.  били  наслЬдственщ  падузави- 
сими.  Началишщт*,  подъ  в*дом- 
ството  на  аянетЬ,  бпли  голЬмигЬ 
спахии  «сиаметлипгк»,  на  брой 
около  хиляда^  и  «тимарлцлгЬ»  мад- 
китЬ  спахив,  на  брой  около  осемь 
хиляди  души  изъ  1гЬла  Румелия 
(внж.  Опахия). 


ъ. 


в,  иаг.    Химнческнй  знакъ  па 
бора  (Ьогааиш). 

Ва,  .4иг.  Хшшческнй  знакъ  на 
бария  (Ьагуиш). 

Бт»дб«къ.  Село  (2,000  жит.) 
а:ч(штска  Т5'рг;ии,  па  м1иггото 
стар  ая  гра,1Ъ  1 1 л  иопать  ( си- 
рпйсЕп),  65  кплом.  на  с1^в.-зап. 
оть  Дал!аскъ.  Ново1'о  му  име  ина- 
чн  градъ  па  Вшиа  или  бога  на 
слънцето,  както  старото  му  име — 
Пшдъ  на  стънцето.  РачвалпнитЬ 
тоя  сланен-ь  1'радь  нь  грьцко 
въ  римско  вр11ме,  особени  о- 
сгапштЬ  отъ  храма  носветенъ  на 
саъоцетй,    божестваго   на  Снрня, 


още  свпд;Ьтелствува*гь  за  неговото 
В1^.1ичне. 

Вабя.  Планинскп  връхъ  на  сЬв.- 
западъ  оть  Златица,  1,7^5  метра 
надъ  морското  равнище. 

Вабн.  Заб11Л'11Ж11теле1п>  врьхъ 
па  Пиршгь-нланииа,    надъ   град:ь 

Н1'ВрОКОПЪ. 

Ваба,  рус.  Боеиепътерминъ:  то- 
тмакъ,  съ  който  се  набивап»  сваетЬ, 

Вабв.  Носъ  в'ь  1к1ола  Азия,  наЙ- 
западната  точка  на  кЬлпя  азнят- 
скн  материкъ;  на  пстокь  е  единъ 
еднопмонрнь  гра,:1ъ,  ма.1Ко  тър1Ч)н- 
ско  пристанище  на  Б^ло  море; 
4,000  ишт. 


-  94  — 


Ва6а-дя8.  Градъ  (10.000  жит.) 
въ  подруяхнска  Добруджа,  1 30 
килии,  иа  Ю1ч>-И(пчлгь  огь  С(ии- 
стра,  до  едноименната  му  штаннна 
и  блазу  до  езеро  Розелонъ:  ис- 
карва  много  солена  риба.  Тоя  градъ 
е  Оилъ  основа  нъ  я  населенъ  съ 
татаре  отъ   Бая:^я,1а  I. 

Ваба-еокя.  Граденгь  въ  Одрин- 
око,  етанцпя  ни  ^(^^«нт^ата. 

Вабвл1.-Мйндебъ.  Пр1т)1гьмеж- 
ду  Арабия  п  Лфрпка,  съединява 
ЧерВ(*но  море  съ  Лденскн  залив1>. 

Бябивъ-восъ.  Едннъ  огь  връ- 
ховетЬ  па  Врънпсачука,  нпч>чн;1 
погранична  аланина  па  Сърбия, 
високъ  надъ  морското  равнищ!.' 
1,123  мгтра.  (>1Ъ  тон  връхь  су 
вия{да  обшпреиъ  изгледъ  на  Бъл- 
гария п   Вланхко. 

Ьабиру^ся,  М(и*ай4^,  Ш^кони- 
тагаггце  животно  огь  разреда  на 
многокопнтнцгЬ.  Въди  се  въ  о- 
стровнгЬ  на  Индийски  архипелагь. 

Бнбува^.  Ма.т1и1  рЬка.  притокь 
на  Вардаръ,  а1ива  се  въ  пе!^» 
подъ  Велееъ. 

Ьабуна-идаввиа.  Македоисва 
ллапнна  между  Шаръ-планпна  п 
Боръ-дагъ. 

Бабакъ.  Помашкв  колиби  и 
кжнщци,  около  3,000  на  брой,  ии 
Ееврокопската  1ШШ1. 

Б14вария.  Кралство  отъ  бивша- 
та Германска  конфедерация;  сега 
една  очъ  дъраагвигЬ  —  втората 
по  гол'Ьмпна  —  на  Германската 
имнерпя;  простр.  7'*3о0  чет.  кп- 
ломегра,  насел.  5,600,000  жит.: 
стол.  Л[юих*:нь.  Праа1ение  кон- 
етптуцпоппо-монархипеско.  Бавар- 
цитЬ  ех  народъ  о*1ъ  германското 
хиеме,  който  се  см^снлъ  въ  старо 
вр1;ме  съ  бои^'Ь  или  баваритЬ, 
първнгЬ  жптоле  на  опал  земи, 
воито  били  отъ  келтско  ПрОПСХОВЕ- 
деиие.  По  вФ.роисповЬдание,  бавар- 
цигЬ  сл^  околи  три  четвърти  рнмо- 


католици,  и  останж.1гат!|  лнггеране 
нма  и  60,000  евреи  и  около  10,000 
(Угь  но-ма.иси  сеьтн.  Б.  с  съста- 
вена отъ  сл11ца  Б;1иар1Ш  п  01Ъ 
РеЙнска  Бавария,  расноложена  на 
Л'Бвш1  брЬгъ  на  Рейнъ.  11р1Ьзъ 
ср-Ьдата  на  сж1ца  Б.  тече  Дунавъ, 
и  на  сЬверъ  отъ  него  Майнъ; 
Д5'навъ  прибира  въ  В.  не  по- 
М)ико  огь  '6Н  р1^ки,  отъ  които  1ь>- 
главнит1;,отдЬсно,  ех:  Цлеръ,  Дегь, 
Пзаръ  и  Шгь;  и  отляво:  Алт- 
мго.1ъ,  Раабъ  и  Реге1гь.  Б.  има  и 
няколко  езера,  и  влад11е  е;и1нъ  ж- 
гълъ  отъ  Баденско  езеро.  Клн- 
магьгь  въ  Б.  е  изобщо  добръ,  п 
почвата  доста  плодородна.  ЗемедЬ- 
лиетосъстанлива  главното  занятие 
на  жителетЬ;  освЬнь  него,  важна 
еж  л1*совълството,  скотовъдството 
и  винодктието.  Земята  изобилна 
съ  жел'Ь:)о.  ископаемп  вжгли[11я, 
соль  и  минерални  води.  Главня 
отрасли  на  фабричната  промишле- 
ност.: жел11зни,  стомапепи,  златни, 
ср«^бьрни,  стьклеиа  изд'к1ия,  оп- 
тически инструменти  п  бира.  06- 
ншрна  и  дЬягелна  търговия.  11р1> 
въсходни  пжтни  съобщения,  же- 
лезници. каиа.1п  и  др.  Три  уни- 
верситета, Н1>-вече  отъ  .30  гимна- 
зии. Въ  Мюпхенъ  е  една  огь  най- 
добритЬ  библиотеки  въ  Европа. 

Ьавкиди.  Баснословна  жена,с;к.- 
прл(1^  на  Филимона.  ТЪ  жпвкю 
въ  единъ  1'])адець  въ  Фрпгня,  ко- 
гато Юпптеръ  и  Меркурий,  като 
пос1иила  тоя  градъ,  никой  огь 
жителетЬ  му  не  н^ъ  да  ги  при- 
бере у  дома  си.  Б.  п  Филнмопъ 
гн  п])нелв  гостолюбиво,  ако  и  да 
не  знаели,  че  тЬ  ех  богове.  Ю- 
питеръ,  като  погубплъ  тоя  градь, 
промЬмилъ  колибата  на  гостопри- 
емцитЬ  си  на  великол-Ьпенъ  храмъ, 
в  самитЬ  тЬхъ  на  жръця.  Б.  и 
Филимонъ  бплн  поискали  отъ  бо- 
^^^в^*тЬ  да  нс^  умаратъ  единъ  безъ 


—  05  — 


'  :  зп  това  п  когато  били  до- 
'хлп  до  х(>лГи1КЛ  (.'тартть,  Ю- 
ь  гп  пр'Ь*>бърна^гь  па  дьр- 
-.  V^. .  Б.  стандла  лнпа,  а  Фили- 
хонъ  дкбь.  Кога  се  говор»  за  че- 
епгго  слшрликеетво,  понякога  се 
^V^сщв^ь  въ  Бнижпнпата  пзр^ике- 
внята:  •ТЬ  сл  Фнлимонъ  и  Бав- 
Бвда»,  ти  гЬ  «жавгЬштъ  като  Фц- 
.пмонъ  н  Бавкпда». 

Вигазгъ,  фр.  Партии;  вещи, 
Които  чов1^къ  носи  съ  себеси  въ 
П8гув,и1Р. 

багАте.11',  Фр.  Бабини  дрвети- 
ии,  аадъгалкп.  празднн  работи. 

Вагдяд!..  Укр1»пепъ  градъ  въ 
азйитска  '1\риия,  рясиоложрпъ  на 
двага  б|гЬга  ва  Тн1'ръ,  1,Н5()  ки- 
дом1?тра  на  юп>исто1п.  оп>  Царп- 
^)а.ть  п  6^0  па  юго-западъ  отъ 
Техоранъ;  80,000  жпт.;  цонтръна 
едноимепенъ  впляетъ,  който  ома 
за  а|гЬл&зн  на  с^в.  днарбикирскн 
в  навеки  вйляети:  на  зап.  и  Ю1П1. 
Сорив  н  Арабия;  на  пстокъ  Пор- 
ени ;  ва  Ю1-0-ИСТ.  Персидскп  аа- 
лявъ.  Шй-гол  Ьмата  ллъжина  на  баг- 
дадскп  "  I.  е  около  8.^0  кплом. 
яаай-.  .  1нпрочппаоколо500. 

Тая  :*оЛ1>1  е**  пои  отъ  Еа'|'рагъ  и 
Таг}>ь.  Клнматъть  й  хЬгЬ  е  мно- 
го горгшгъ.  На  сЬв.   се  нампратъ 

КИрДИСТЯИСКИГЬ     планини     и     1СЛ0- 

ниве  огь  Тавричсска  планина. 
Нас»'Л.  2,000,000  жит.  по-вечето 
турци  и  араби,  остаплй.1пгЬ  евреи, 
армевцн,  индийпл,  афганцн,  пер- 
сяпс.  Чумата  пос:1нцава  тоя  виля- 
ггь  исрио.хически  —  по  еднлтъ 
пя  К)  п.дини.  Въ  18:П,  по  '1,ОоО| 
ДУШИ  ГИНАЛИ  ис1;кидпевно  н-Ькол- 
&:>  дни  нарсдь  очъ  нейното  опу- 
сто1Пецие.  Тьрговия  съ  Персия, 
Тюркрстанъ,  Арабия  и  Индия.  НЬ- 
-  -;  '     т,1  ач^а  работжть  по 

мд1|  и  1»тъ  него;  и 
&»  Ки1д.чдь  е  една  огь  главнпт!! 
станции    на  англо-инднйскпн    пь 


лсграг|>ъ.  Тоя  виляегъ  отговаря 
на  етара  Ваннлоннн  и  часть  огь 
Асирия  и  Месопотамия,  и  на  не- 
говата аемя  еж  се  намп[>али  мно- 
го зпамеипти  старовр^^менни  гра- 
дове: Ваьилоиъ,  Ниневия.  Се- 
левкня  н  Кте;ш<|и>нъ.  —  Б,  о- 
снованъ  въ  7(»2  въ  околност1.та 
на  стара  Селевкия  отъ  халп({)ъ 
Абу-,1жйафаръ-Ллмансура,  бтгьвъ 
течението  на  пе1ъ  в1ка  столпца 
на  мюслюманския  зсалифа1гь  въ 
пстокъ.  Въ  ГЗб*^',  внук1;гъ  на  Чен- 
шсъ-хана  Хулаку  турилъ  край  на 
стария  халифатъ;  нъ  потомцитЬ 
на  тоя  татарски  завоеватель  били 
иснжденн  отъ  Тимур.%  който  пр1>- 
.1елъ  града  въ  1393.  Сл1аь  1гЬ- 
ка1ко  пром1ши,  Б.  минллъ  въ  рж- 
цЬгЬ  на  единъ  тюркмеоски  гла- 
ватарь,  чиято  династия  го  упра- 
влявала до  1470.  Въ  началото  на 
Х\'1-и  вЬкь  го  заа,1ад-Ьлъ  перспд- 
ский  ншхъ  Псмаи.ть;  и  отъ  това 
врЬмс  той  станлгиъ  нр1цлг1угь  на 
борба  межлу  турцнгЬ  и  персянетЬ, 
НйЙ-сетнЬ,  су.гпшъ  Мурпть  IV 
го  пр11золъ  сл1;дъ  една  онорпта 
обсада  (И>38).  Шахъ  Надирь  на- 
ара;^дно  се  мжчплъ  да  го  нркземо 
накъ  ьъ  ХЛ'Ш-н  в-Ькъ. 

Багезенъ.  Данскн  пое1ъ,  който 
е  нислль  и  ма  германски  е;н1къ 
(17Г)4—    1820\ 

Вагирлн.  Виж.  Бггарми. 

Вагрнтиояъ.  Отличенъ  русскн 
генсралъ.  убнтъ  въ  битвата  при 
Бородино  (1765  —   1812). 

Бпдепъ.  (Велико  п^цогство). 
Държаш!  1ГГ.  Германската  империя, 
на  дЬспия  бр!,гъ  на  РеЙ1ГЬ; 
1,057,000  жит.  Стол.   Карлсруе, 

Баден!.  нли  Балвлъ-Бядвяъ. 
Градецъ  вь  велико  херцогство  Ба- 
денъ;  12,766  жит.  Минерални  во- 
,ти,  на  които  се  ггнчать  мно1Ч1брой- 
ми   пог1.тителе. 

Бодеиъ.  Градехр»    въ  архидук- 


-  96  — 


ство  Австрия,  25  юиом.  на  юго- 
западь  огь  В-Ьиа;  4,000  жит.  Топ- 
лиг!'.  му  мппсралпи  пзоори  се  по- 
аЬщаиагь  лЬтЬ  огь  1 2.000  до 
15,000  1101УЬтитрле. 

Бажвппп!..  (Пав,  Вас).  Русокн 
ипашш-ръ-лълкивнпкъ :  издалъ : 
Искусство  дефилиро9ан1я  и^ли 
краткос  руководство  какг  распо- 
лагать  укрт.ингя  вг  гористьххг 
мЬстахь ;  Полева  н  фортпфика- 
ц\я  д.ял  употреблешя  вь  гиколахъ 
инисииернаго  корпуса  по  л^сгПср- 
нона  (1788  —    1819). 

Бяая.  фр.^  амгл.  оть  гр.  Осно- 
ва, темелъ. 

Вйзялтнтъ,  лат,  К1мепь  отъ 
вада  на  базгигга. 

Бнвялтг.  лот.  Еднпъ  видъ 
вс1лканнческп  камопк  който  се 
срЬща  в*ь  вндъ  на  сгь.1поно  обра- 
ауткнсн  колонада  понЬкога  па 
огромно  протяжснне.  Оп  у  ка  и 
базалтовг,  бпзплте>4ь  —  състоян1ъ 
отъ  ба:^ал^•ь. 

Баведовт.  Внж.  Еа^^дау. 

Бавелт-  ШоеКцарскп  градъ  на 
Рейнъ;  75,000  жит.  Въ  Б.  се  р 
дгьржалъ  проч)^»  римо-католп- 
чоскн  съборъ  отъ  1431  до  1449. 
Задачата  на  тоя  съборъ  била  да 
нримпри  хуснтптЬ  и  да  пр11махне 
:*лоупотрЬбенияга  въ  цръквата. 
Пана  ЕвгенпЛ  вл1\зълъ  въ  борба 
съ  събора»  който  за  това  го  обя- 
вил^ь  ('р(ггик'ь  н  (!н;ицль  оть  11р1> 
СТ0Л11.  Ш1ТО  иилмамилъ  н  понь 
папа;  ала  нобЬдата  останжля  ивй- 
С0ТН11  на  папа  Евгрния,  благода- 
рение на  германския  импррат*)ръ 
Фрплрпха  111,  Б.  е  далъ  името 
си  на  дал  до1'опорл,  подииоанн  въ 
1795  огь  Франция,  едииим  съ 
Прусия,  а  другиО  гьИсианин.  За 
нрьвъ  11л;ть  Монархическа  1'-вропа 
силоннла  да  се  сп<фа:1ум1;ва  съ 
Републн1шта. 

Ввзеиъ.  Франдузсш!   маршалъ, 


разлс^иванъ  п  осл1де1гь  на  смърть 
па  пеисшипенце  лдъжиостьта  си 
въ  врЬме  на  франц.-И1)усс'кага  вой- 
на, когато  (въ  1870)  пр^дпде  на  не- 
приятеля МпП)  п  едпа  войска  огь 
179,000  войници,  ноагЬдпата  на- 
дсвда  на  отечеството.  Слгьртпото 
наказание  се  :)ам1^нп  съ  20-год. 
ограничение  иъ  о-нь  Св.  Марга- 
рита, огь  дЬто  В.  и:}б11гнх  вь 
Испания,  д1уго  и  умр*  (1811 — 
1888). 

Вяяядня,  лат.  Вь  бпт.  единъ 
видъ  к.т!1тка,  която  се  дкш  чрЬ;зъ 
пр11градно  дЬлепе  пра  развъ;кда- 
нето:  на  едно  крайче  с«  обраяува 
пр1ич)адка,  на  пр11градката  кл-Ьт^ 
ката  много  се  свава,  и  носл^Ь 
крайчето  се  отд'Ьля  на  спора.  По 
тоя  начинъ  се  развъждатъ  п1^коп 
отъ  гжбигЬ.  ко  и  то  се  въднггь 
чр1хгь  бесполовпи  спори. 

Бяя11ЛЯ1ея,  гр,  Собств.  янач. 
царски  п  опица  се.  че  първона- 
чално тая  дума  е  озиачав;иа  за- 
лата, въ  която  царьтъ  лично  е 
раздавалъ  правосжднето.  Сега  тя 
ниачи  храмъ,  който  има  видъ  на 
ирод'ьл1ч>ватъ  четцрежгьлни1гь  съ 
портпки  на  краищата  и  редове 
стълпове  отъ  странптЬ. 

Бязялякя.  Снодъ  закони  на 
виз;и1тийската  тшерпя.  Тоя  сбор- 
никъ  се  започнжлъ  въ  царува- 
нето на  Василия  Македонски, 
който  умрМь  вь  886  —  огь  ко- 
гото се  прЬдполага  да  е  дибил  ь 
името  си;  гой  се  прояъ.Vжав^иъ 
въ  царуването  на  Лъва  Филосо<1)а 
и  св'ьршнлъ  се  при  сина  му  Кон- 
стантина  11(»р1|)ирородни  (Я45Х 

Бяянранъ,  фр.^  англ.  Осно- 
вашпг11. 

Вааисъ,  гр.  Основа,  подн4»жне. 
ОпАряцнонепъ  базисъ  е  инап 
часггь  ОП.  една  м*[иггпост1:ц  К1)ЯТ1) 
въ  вр1>ме  пя  воПпа  со  намира  въ 
тила  на  една  дЪйствушща  армш!, 


—  89  — 


а  ня  воято  ек  събрагги  военнитЬ 
яшасд  д  проиаои. 

Ванпгтонъ.  (д-рь  Т.  Л.}.  Амс- 
ушса1[«пгь,  иснинатрль  и  мноп)  п^- 
джнв  главе1гь  редакгоръ  на  ссд- 
гачвзта  Зорни^^а.  Б.  редактпр4 
мя  в^тинк^ь  с»тъ  яачгиото  на 
1876  1\а  до  вр;ш  на  1884,  ко- 
ито 01'  огптлп  по  баи-аъ  а  за- 
уЬоти  оть  Р.  Томсжна.  Отъ 
1Ш1  болесть  той  почяпк  въ 
Алеряка  елНдъ  3*/*-1*одишио  бо- 
лсдлваие.  Б.  бЪшр  дишолъ  въ 
Б  ьлга  рий  като  м  исион  ер  тгь  въ 
18о8  п  въ  течение  на  осемь  го- 
дтш  б1ше  принов-Ьдиалъ  п  ржко- 
водндъ  едно  дЬвпческо  училище 
въ  Стара  Загора.  СлЬдъ  това  той, 
по  доматпн  причини,  прЬкара 
яЪволко  ГОДИШ!  1гь  Америкп,  до 
1875.  Щяо  негово  съчинение, 
обшкродвапо  на  бъ.1гарски,  засду- 
жва  да  се  спомене;  то  е  Дока- 
«ог«><сг«а  8а  христянството.  В. 
(Л  гчръ  на   Биплповието  и 

0  ■■  ллъ    донЬЯдЬ    правшггЬ  ^ 

ааукн  (1881—1888). 

Вяйдввовъ  (/'.).  Редакторъ  на 
Русяха,  1Г1*рвий  български  нуяи- 
жу  рналъ  (Пловдивъ,  (1 8Я I ), 
»рь  на  учебници  по  му:ш- 
юта.  Бм  род^'Нъ  въ  1851  въ  Ст.- 
За1^ра,  свършилъ  У-класното 
училище  въ  родното  си  игЬсго  н 
щ.  -  :  "мъ  учението  си  въ  Петро- 
11  .1-11  соминарин.  Подпугов- 

К  '  г;1     Той     ДООИЛЪ 

В1  .  .  I    II'    Гсраспмо- 

Ш1ча  и  11.  Мустакова  и  ш  до- 
1ги1нпх1|  дон-ЬйхЬ  В1>  музикалното 
училище  въ  Букурощъ.  Званието 
па  С.  е    учитслствого. 

В&ЙКАЛкгь.  Кдпи  ь  видъ  тал1сц 
коПгоо'  н.'шпра  п[1И  (»зеро  Байкалъ. 

Ва&калъ.  ТвърдЬ  дълбоко  езе- 
ро пъ  йзиятска  Русия  (южни 
'  '  илта  му  в-ь  пЬ- 
до  4,000  крака. 


То  е  576  кил  ом.  длъго  и  поср11да 
50  килом.  ншроко. 

БаЙлв.  Ф1>анц.  литераторъ  и  а<5- 
трономь;  пр1и('Цатель  на  учре- 
дителното събрание,  сл11дъ  прЬаи- 
мапето  на  Бастилия;  умр1кгь  па 
ешафота  (1736  —  1793^. 

Байлъ.  Франц,  списате-хь  и  фи- 
лософ!», авторъ  на  единъ  исторх^ 
ческо^критически  рЬчнинь  (1647 
—   1706). 

Вййоаегв,  фр.  Копие,  щиеъ, 
сюипш. 

Ьяйронъ  (лордь).  Всликъ  ан- 
г.тнйскц  поетъ,  авторъ  на  Чаилдь 
Хярол(Уб^  Донь  Жуань^  и  Др.  У- 
мр(х1ъ  отъ  тр'Ьска  н  ревматизмъ 
в-ь  Мисаюигц  ( Гръцпя),  д-Ьто 
бплъ  оти1не,гь  да  помага  съ  вли- 
яниеах!  п  паригЬ  си  на  гръцнтЬ 
в'ь  т1>хната  бс1рба  за  независи- 
мость  (1788  —  1824). 

Байря1Ртаръ  (Мустафот^агиа), 
Турскп  волпкч»  везнрь.  ТоЙ  би.гь 
русенски  паша  въ  врЬме  на  В1»с- 
таннето  на  еничеротЬ.  ко»?т*^  съ- 
борило Солима  Ш  и  дало  нр-Ь- 
с^'ола  на  Муста([)а,  който  иакаралъ 
д»  улушлтъ  Солиха.  Б.  отишелъ 
в-ь  Цариградъ,  отмт>стнлъ  за 
сиъртьта  на  ОлагодЬтеля  си,  съ- 
бор п.гь  Му(та<1)а  и  да.1ъ  пр1".сто- 
ла  на  Махмуд}!,  Солпмовъ  братъ. 
В.,  назначепъ  великъ  пезирь,  ир4д- 
приелъ  и11Кои  реформи ;  ала  по- 
гипдль  исрЬдч.  единъ  иовъ  бунть 
иа  емич1'рог1;,  когато  аска.1Ъ  да 
ирЬобри:*ува  войската  по  евро- 
пейски (17Г15  —  1808). 

БиЙрямъ,  на  тур.  праздтскп. 
Им*'  на  два  1'ол1ши  праздндди  у 
мохамеданетЬ.  Пьрний  бийримъ  о 
веднаш  ел1'.,=^'1.  ШкститЬ  прЬзъ  ра- 
ма:тиа,  и  трае  три  дни.  Вторий, 
който  се  парпча  курбань-баНг 
рямь  —  турската  дума  курбаиъ 
значи  яфътва,  —  за1цото  па  тоя 
байрямъ    се    прцшюн^гъ  жрътва 


—  90  — 


овни,  за  да  се  раздаватъ  па  бМ- 
нит-Ь,  се  праздпува  прЬзъ  лгЬсехгь 
зилхиджс,  3-и  агЬсецъ  сз-Ьдъ  рама- 
зана,  в  трае  четире  деня.  По 
тържественость  байрямьгь  отго- 
варя на  христннокня    Великдень, 

Б»Йфъ.  Фра1щу:1ски  поегь 
(15:-;2   -  1.^80). 

Вявалаврсгво.  Чниъ,  звание 
ва  бака.1авръ. 

Бакалавръ.  яат.  Оня,  който  е 
яридобилъ  н;1Й-главната  учена 
степень  въ  лсцей  или  колегия. 
Въ  европеЙскитЬ  държави  изоб- 
що тр1^ва  да  е  бака.1авръ  чонгЬкъ, 
за  да  може  да  слгЬдва  Е}фса  на 
правото,  на  медищшата   и  др. 

Бякара.  Б.апнъ  видъ  комаро- 
нграие  на  карти. 

Бя  1ее  II ба  р ди,  герм.  Брада  на 
буяитЬ. 

Вавн.  Първий  огь  Т5^рскнтЬ 
^гарнчески  ноети,  п  |)пятел  !.ть  н 
любименгьгь  на  султаггь  Сюлей- 
нана,  по  чиято  смърть  той  написадъ 
една  елегия,  конто  минува  за 
шедевръ  по  вида  сп.  Умр-Ьлъ  въ 
1600  год- 

Бакнчъ  (Павелг).  Старъ  бъл- 
гарски воевода,  на  служба  у  нЬм- 
цитЬ  въ  вр^Ьмето  па  първата  об- 
сада на  ВЬна  огь  СюлеЙмана  П 
(1529),  Др>''жината  му  състояла 
огь  окаю  200  конника  бъ.1гаре 
п  сърбе.  За  лгЪсторождението  му 
се  зима  село  Павелско,  дЬто  е 
мосгьгь  Павле-кюпрюою  па  Ер- 
гене  за  Текирда;!.  Виж.  БЬ.чЬжки 
ва  нЬкои  стари  восводи  огь  II. 
Р.  Славейкова  въ  министерския 
сборникь,  кн.  П. 

Баконичеекщ    стшлъ,    отъ  н- 

мето  па  Францпса    БгДл-лка  или 
Вакона.  Кратьк-ь  и  нзразителепъ 
слоп>,  какъвто  е  слогьтъ  па  ан- 
глдйскип  философь. 
Бавонъ.  Виж.   Бейклхнъ. 


Бавтврвологнчеокя,    *4ат.-гр. 

Който  се  отнася  до  бактериоло- 
гияга. 

Бнвт«>риология,  лат»-гр.  Нау- 
ка за  бактериитЬ. 

Бжвтериологъ,  лат.-гр.  Учен-ь, 
който  се  занимава  сь  баетерволо- 
гипта.  съ  бактериологически  иа- 
(^тЬдванпя. 

Бавтеряя,  лат,  Едпнъ  микро- 
сконичсскп  растителенъ  организмъ. 
Нам1^рва  се  въ  мъзгата  на  расте- 
нията, въ  мокротитЬ  на  чов^цатЬ» 
жпвотнит1ц  насгЬкомитЬ,  ларвитЬ 
и  яйцата;  нзоб^ива  при  пачппа- 
телнп'!'!^  стадии  на  въскисв;1нето 
и  гниенето  на  жнвотпнтЬ  и  рас- 
тителнитЬ  вещества.  БактериитЬ 
се  съобщаватъ  като  зародиши,  но- 
симп  въ  въздуха;  гЬ  вцркштъ 
вскд'Ь  и  еж  вездЬсхщц.  НМои 
огь  г(1хъ  се  имагь  за  причина 
на  зар11зцгелнит1^  болести. 

Вактрмана.  П]>остранна  стара 
страна  въ  Лзия  (сегашна  Тюрке- 
стаи  ь)  па  игтспгь  огь  Персия.  Най- 
старигЬ  бактрпйип  се  пр1*аг1олага 
да  еж  били  нлемето,  отъ  което 
ироизд'Ьзла  и  се  расклонила  арий- 
ската  или  ипдоовропейската  че- 
лядь  народи.  Вакт1)пЙ11.игЬ  па  ис- 
горнческпгЬ  врЬмепа  слбилн  С|)0Д- 
пп  съ  мпдипогЬ  и  персянегЬ.  и 
еж  говорили  зендски  езикъ.  Бак- 
трия  е  била  никога  силно  цар- 
ство. Ние  знаемъ,  че  Нинъ,  аеи- 
рнЙсБий  царь,  ако  и  да  е  имал^ь 
грамадна  войска,  много  се  затруд- 
пплъ  да  1ж  покори.  Ллекспидръ 
Македонски,  на  връщането  си  огь 
Персия^  осгавилъ  въ  Бактриана 
14,000  гръцнда  распространявагь 
цпв1иизациип1.  СлЬдъ  Алексзщро- 
вата  смърт!.,  Бакт1>иапа  с^  щтсъ- 
единпла  па  сирийското  кралса'Во; 
нъ  унравптельгь  й  Диодотъ  I  осно- 
вал ь  гръцко  кралство  въ  тая  страна, 
около  250  пр1ии  Р.  X.  Нсторпита  на 


~  01  — 


гаи 


т  '  птво  б^ше  ма.1ки  изв-Ьсп'- 

п  ^  '  ■'1ГГпето  въ  нашитЬ  врЬ- 
мона  нл  Г[»ъцко-Оаитрпйокц  минети. 

Блктрвя  или  Бавтра.  Стара 
стилица  на  Вактрпаиа.  Ма  вей- 
наго  иЪт.)  е  распаюжеиь  сегаш- 
алЙ  гра.гъ  Волт. 

Баву.  Азаятско-русски  градъ,  аа 

(.'паЙсБо  море;  17,000  жителе. 
Пристанището  му.  което  е  силно 
укрЬпено,  е  една  оть  главпитЬ 
ешицвп  на  русската  флота  въ 
К;1сциЙ(*К1)  море.  Земята  1гь  окол- 
,ноггп.та  му  изобнлва  сь  нефтени 
^еици.  а  нефтътъ  н  га;гьтъ  о- 

азувагъ  важенъ  клонъ  отъ  не- 
говата промнииеность.  Б.  е  и  срЬ- 
доточно  тържище  на  соль,  копрпна, 
вфионъ,  гаафранъ,  сплнтра.  Рцбо- 
ловствонатголенн. — Бакускотохаи- 
ство,  нслгьрво  нн.чавпснмо,  иоитЬ 
васално  аа  Персия,  сл^дъ  това 
&аено  на  руситЬ  (1723)  в  вьр- 
(17;*5).  е  б1ио  окончателно 
присъодпнсно  на  Русия  съ  Шир- 
ванъ  Егь  1813. 

Бакунанъ  (Мих.  Алекс.)  Зна- 
енягь  русскп  инхилпггь,  гдцнь 
оснонателс^тЬ  на  Социалисти- 
ческа но  Менчту народно  Дружество. 
рмденъ  въ  1814  г.:  авторъ  на  По- 
нятие аа  Държавата^  Науката  и 
Научното  дЬло  и  др.  УмрЬлъ  въ 
Швейцария  въ  1876  год. 

Бакшашъ,  перс,  ту  ре.  Даръ, 
влп   нари,  дадени  пъ  даръ. 

Балабаница.  Връхъ  оп>  Родо- 
пптк  на  аапахь  отъ  прохода  Же- 
лЬзни  врата  (Т.  11а;зарджишко). 
2,300  метра  надъ  морското  рав- 
нище. 

Бадабаповъ  1Д1ио  Лвчнь). 
Бь.1га1»скн  родолюбець  и  кнпжов- 
■вкц  родомъ  сугь  се  до  'Гьр.1цсгь, 
Н«врок'>пско :  учитель  на  П.  Р. 
Сшлигйкова  нъ  'Рьриово;  авторъ 
аа  квип  на  гръцки  езакъ  съ  ду- 
ховно съдържание  О^Л-^о^  то;  Еу- 


^е^егя;  ГВодите.пь  къмъ  благочес- 
тието), Ехло^юу  (Събрание)  и  КО- 
1го;  ПоЬауб'^;  (МногоцвЬтна  гра- 
дина), печатат!  1гьрвата  въ  Ца- 
риградъ,  а  другигЬ  дв11  въ  В-Ьна. 
Въ  пр1>дисловпето  на  иосл11дната 
авторъпз  ув1ицана  българскнгЬ 
младежи  да  се  5'^жгь  на  матер- 
ния си  езикъ,  като  съжадяваль 
себеси,  че  самь  не  можа.гь  да  на- 
прави това,  но  причина  на  тога- 
вашнигЬ  слЬнн  врЬмена.  ДЬдо  11- 
ванъ,  заедно  сь  съселенана  си 
йеромонаха  Теодосия  Гологанова, 
ноддържалъ  архимандрита  Псаия 
(виж.  Исай)  въ  богословското 
гръцко  училище  въ  Халки,  Царн- 
гра.ть,  д*Ьто  11еофи1'ъ  Ри-иски  прЬ- 
нодавалъ  старо-бьлгарски  езикъ. 
Той  иравилъ  и  друга  благод-^яния 
на  селото  си.  ТоЙ  умр11.1гь  вь  дъл- 
бока старость  въ  монастнря  Св. 
ПантелеЙМ01Гь,  Св.  Гора,  прЬаъ 
1800  Г0.Д. 

Балабаповъ  (Марко),  Българ- 
ски публнцисгь,  книжовннкъ,  дър- 
жавннкъ  и  учитель,  роденъ  въ 
Ктнсура  въ  1837  год.  В.  доби.гь 
образованието  си  въ  гръцкото 
бопн'лов('.ко  учили1це  на  о-въ  Х1и- 
ки  (Цариградъ)  н  свъришлъ 
курса  но  правото  вь  ииризь.  Сд-Ьдъ 
връщането  си  огь  Франция.  Б. 
стаих  секретарь  на  Българския 
си  нодъ  в  ь  Цари  градъ  и  скоро, 
нодъ  неговото  гланио  рвдакторство, 
се  започнж.  издаваното  на  повр-Ь- 
мениотоснисанне  Чига.\ище  (1870, 
окт.  1-и),  оргаиъгь  на  онова  про- 
св-Ктсно  дружество  съ  схпияо  име, 
което  тогава  скществуваше  въ 
столицата  на  Турция  и  упражнява- 
ше сь  нримКра  и  влнипието  си 
[фкго.гЬма  народоиолезна  д1ш- 
тедность. 

Б.  редак^гира  това  сндоание  н^ 
колко  м^ксец!],  до  когат*»  редакти- 
ране го  му  се  нов  огь  Л.  Цовчева.  Ъь 


—  92  - 


1874  К.  основа  въ  Дарпградъ  по- 
литически вЬстниш.  ЬЬк^  който 
се  прЬкрати  въ  третата  годн"'^ 
оть  сжществуванс^то  му  сл11дъ 
Аирилското  въстание.  Скоро  сл*Ьдь 
Баташкия  (гЬтъ,  Б.,  наедно  съ  Д. 
Ццнковн,  ходн  при  кабиаотнтЬ  на 
свропойскатЬ  сили  да  проси  гнус- 
ното лоср11Д1шчество  въ  похча  на 
България.  СтЬдъ  освобойценпето, 
Б.  биде  ц-Ьколко  пжти  народенъ 
11р1)Дставитель,  министръ  иа  вън- 
кашшсгЬдгЬла  въ  първия  бъ.1гарски 
кабннггь,  б1злгарски  дипломати- 
чески агсить  въ  Царпградь,  и 
пр.  НЬколко  години  той  б^ше 
професоръ  въ  Висшето  училище. 

Народното  събрание  на  25-н  ян. 
1897  му  отреди  по  прошението 
му  пожизнена  пенсия  6,000  лева  го- 
дшнно  :^а  участието  м^'  въ  цер- 
вовнпя  въпрось. 

Б.  е  и  снисал-ь  и  пр11велъ  ггЬ- 
колко  книги,  между  другитЬ  Ск.},- 
71€рнг1къть  отъ  Молиера,  Дяв(к<ско 
блато  отъ  Ш.  Зандь,  Изложение 
учението  па  Всеобщата  право- 
славна ^^ерква  отъ  Б.  Гете,  Ьа 
Вц1дапо  (Б'ьлгарня)  [напнеяна  отъ 
Б.  наедно  с^ь  Д.  Цанкова],  (гипни 
за  снисаи.  Братство  (1881)  и  др. 
Огь  неговото  перо  е  и  ДЬ.%ото 
на  Сароглуу  едно  пзучение  по 
това  твърдЬ  пнтерсено  дЬдо»  което 
до  ВИС01Ш  с^гепень  характеризира 
беспомощностьта  на  Темида  въ 
собственото  Л  отечество. 

Валлдм,  ига.1.  (отълат.  баларг^ 
1Агщ\х,  хорЬ).  Стихотворенъ  рас- 
каз'ь,  обикновено  на  печална  йлуч- 
ва,  основанъ  ия  пр-кдавве.  Едно 
вр-Ьме  тоя  вндъ  лирически  стихо- 
творения п1^оли,  като  гп  и  нри- 
дружавали  съ  хороиграие. 

ВиликЛ!!!»^.  Кримско  приста- 
нище, оьупнрпно  щуЬ-ть  кримска- 
та воЙн;ц  огъ  1854  до  18о6год.,оп. 
английската  и  франнузската  флотя. 


Баляпсяраиъ,  фр.  УравновЬ- 
синамь.  П1»;ипл;  доходъ  и  расюдъ 
равни  едлнъ  съ  другь:  балансхлг 
рамь  бюджетг. 

Бйланоъ,  фр,  РавносмЬтка,  о- 
кончателна  скгЬтгш..  Ба.чанс%  съ 
актпвъ  е  балансъ  сь  пшпшъкъ 
въ  капптпла.  Балансъ  сь  пасхшг  е 
ба.1апсъ  съ    пзлишъкъ  въ  хгьга. 

БалаисЙОръ,  фр.  Играчъ  на 
обтегнжто  вя^же. 

Балдръ.  Франц,  ученъ  хамикъ 
(1802  —   1Н76). 

Баласгь,  хол,  1 )  М-Ьхъ  сгь  п^Ь- 
ськъ,  който  се  туря  иа  дъното  на 
кораб7>.  за  да  подър:ка  равнове- 
сието н  устойчивостьта  му  среща 
н'Ьтера  и  вълиитЬ.  2)  ПЪсъкъ 
И.1И    счтканъ  камень. 

БалОм  (Лдрианъ).  Знамоннгь 
пталияпски  географъ,  авторь  па 
Ктнографически  атлеих  на  зем- 
ното клл^бо,  д1Ьто  народнтЬ  еж  по- 
ставеш!  сноредъ  езнпптЬ  им^ь,  и 
др.  (род.  въ  Венендн!  вь  1782, 
умр.  въ  ВЬна  въ  1818). 

Балбипъ.  Римскн  императоръ. 
убпП)  в-ь  238. 

Балбйнъ  (Богусю&ь),  Чешскн 
патриотически  сппсятель-ие;?уи- 
тинъ,  нисалъ  на  латински  (1621 
-  1088). 

Валбоа.  Испански  хореплава- 
тать,  открвлъ  въ  1513  Тихи 
океаиъ. 

Ьалбуваръ.  Село,  окол.  ц.,  Ру- 
сенски окржгъ;  1,271  жит.,  тн 
вечето  мюслюмане,  52  килом.  на 
истокъ  огь  Ру<й%  32  килом-  на 
югъ  отъ  Тутракигъ,  и  15  на  сЬ- 
веро-истокъ  огь  гара  В-Ьтово. 

Б&лдахицъ,  7и*рс.  Покрнвъ  за 
укр11и1еипе  отъ  скяпъ  плагъ,  кой- 
то се  повисва  над>  П11^столъ 
или  легло. 

Балдуииъ.  Имена  1)  фландрски 
гра|1юве,  отъкоптп  пай-.шам<*иит(1Й 
стан^клъ  цариградски  имц<'рагоръ 


—  03  — 


:04.  Товя  ста!1ЖЛо  така :  часть 
■грьсгоносцц  гЬ  пи  четвърт  Й 
Гоносеиъ  походъ — 1>.  ме;кду 
ггК,  —  (гтиюли  да  помогнать 
ииециницитЬ  да  си  огнемагь 

Г  Далмация  огъ  упгарцнтЬ. 
бнли  тамъ,  м.1адай  Алек- 
санъ  на  Исава  П,  цараград- 
[шператоръ,  ги  слюниль  да 
■кмогижтъ  среща  стрика 
вк1-и>1  Ангела,  който  билъ 
кгь  ба1ца  му  Исакп  а  1ь>- 
гь  цр1мгга1а.  Скоро  кръсто- 
са посгавЕНИ  иа  щ^-Ьстола 
В  Ллексия:  ала  той  ис  ис- 
Шяъ    даденитЬ  си  гЬмъ  обЬ- 

1Я,    ЕЕ   ГЬ    ОбЪЦПХЛа  0}).Г4Ж11ЯТа 

греша  него.  Избухнала  въ 
революция  н  &иадиЛ  дарь 
1итъ,  СлЬдъ  това,  ир1>сгго- 
похитилъ  оть  Алекспн 
.;  Егъ  кръстоносцатЬ  а  неги 
1.  Гь  се  избралъ  амиера- 
кйпчалъ  па  прЬстола  иа 
щрилъ  1204;  иъ  той  до- 
10  четвъргь  отъ  имперн- 
^ариградъ  и  Тракин.  Не  (ч- 
шзого  вр'Ьяе  и  тракпй- 
1ЖЛИ.  Н.  обсаднлъ  0- 
пъ  българский  царь  Ка- 
дошелъ  на  помощь  на  об- 
шгЬ.  Б.  бдль  побЬде1ГЬ  отъ 
яна  П]1^дъ  Одринъ,  заробеггь 
й<;денъ  иь  Тьрп^цо,  дЬто  ум- 
една  година,  сноредъ 
въ  окови  (1200);  а 
тола  му  наслйхплъ  спиъ  му 
>югь.  Другъ  Г>алдупнъ,  Бскч- 
«  77,  би.1ъ  11ослЬг'Мгь  латин- 
Ьмператоръ  на  Цприградъ 
Р —  1 2»?  I ).  Той  бнлъ  сваленъ 
1гр11стоаа  сггь  Михаила  На- 
ша уиркть  въ  Италил  ( 1 274). 
Рц^умиь.  1Ь(е  иа  5  перу- 
ксБи  царе,  които  царували 
ЦиО  До  1187,  когато  моха- 
Ш^  при  егннетския  с>мта1гь 
Кияа   1хр1;аели  па1гь    Иеруса- 


Вялеарскв   о-вв.    Острови  въ 

СрЬдплемно  море :  на  Испаинн,  оть 
която  гн  дЬли  Бал4:аргки  катигь : 
насел.  2^)1). 500  шит.:  гл.  гр.  Пал- 
ма. Отъ  Б.  о-ви  заб1и1>жителии 
еж  МаЙорка,  Минорка,  Ивиса,  Фор- 
мецтера   и  Кабрера. 

Внлен»,  фр.  Пряика  отъ  ки- 
товъ  мустакъ,  употрЪбяема  въ  кор- 
сета, който  нос1Х'П1  п  Ькои  госпожи. 

ВцлетЪ|  гр.  Театргино  нрЬдета- 
атение  сь  хорД  и  пантомими  (я-Ь- 
мп  д-ЬЙствин).  Оггука  балетень. 

Валаикь  (ЖаньЛуиде),  Франц, 
списатель.  Огъ  всичкитЬ  му  съ- 
чинения ний-много  се  цЬшкть  не- 
('опитЬ  Писма,  които  още  се  че- 
тжть  (1591  ~  1055). 

Ьмлцйкь  (Оноре  де),  Единь  отъ 
най-добритЬ  ОП»  новивр'1>менннтЬ 
фраипузскн  ромаиисти,  авторъ  па 
романигЬ:  Умствената  истории 
на  Луи  Ламбера  н  Евгений  Гран- 
()е   (1790   —    18511). 

Валвавяновв.  фр.  Челядьдву- 
сЬменодктни  ложецв1;тнп  растения. 

Валааяииъ^  фр.  Ке-онно  ра(ггв- 
ние.  което  ппрЬе  ць  Лфршш  и 
южна  .Азня,  Нсичкитк  му  видове 
ст^държать  балзамъ. 

ЬАлаакирннъ,  оть  дума  ба.<- 
замг.  ТТъдптж  чов11шкн  трупъ, 
огъ  който  еж  извадени  влегр^Ъти- 
ностнт1ц  съ  ароматически  про- 
тниигннлостнн  вени>ства,  за  да  пр'Ь- 
дотвърнл  гниенето  му :  вг  старо 
врЬме  ег ип тянетЬ  балзамнрали ' 
тЬлата  на  умргЬлитЬ^ 

Валвакъ,  0П1  гръц.  валса^аось. 
1)  Благоуханенъ  сокъ,  който  се 
добива  отъ  балзаминоввтЬ  расте- 
ния.   2)     Всичко,     КООТО     ПрШ1ТН0 

дЬйстиува  на  чувсггвованппта  пи: 
тон  в^Ьсть  бЬшс  за  мене  ба,%замь. 
Отъ  балзамъ  иде  балзянич^ски: 

балзами*и:ски    капсули  (ханове), 

Валнсгм,    оть    гръцка    дума, 

която    значи    хвърляиъ.    Военна 


-  94  — 


машяяа,  съ   която    отароврЪмеп- 

н1ГгИ11ар1да  хвърлили  каменее  а  др. 

Валнстяда.  лаг.  отъ  гр.  РиОа 

от  Г*    <'|)Л1'ТЛ'>Ч0ЛЮСТНПГЬ. 

ВалистиЕА.  гр.  Наукл,  която 
опрЬдЬлп  лакоиит!*  за  дппжоинето 
на  пртилерийскнтЬ  саариди  ц  ко|ь 
шумпт-Ь. 

Балкански.  Шанимски,  по-о- 
собено Старо-планянскп. 

Балкапскн  полуостровъ  или 
Балкански  държави.  Съ  тона 
общо  име  озиачаплгь  държавитЬ  : 
Р(/мжиия,  Сърбия,  България, 
Турция,  Гръция,  Черна-гора 
н  Босна  п  Херцеговина. 

История.  Като  нДй-стари  оби- 
тателе  на  Б.  н.  ех  известни  трако- 
нлирийцитЬ :  пръвъ  плть  \мях\~ 
рията  гопорп  аа  гЬхъ.  Т1>  се  де- 
лили гланно  па  дв-Ь  1иемеиа:  не- 
точно—  тракийско  и  западно  —  м- 
ли;тйс;со.  ТракийцнтЬ  населява-тн 
Тршшя  и  Македония,  па  н  Ми- 
зия и  има  предположение,  че  тЬ 
б1иц  сродни  съ  старитЬ  пеласги. 
Т6  ое  х^или  на  много  малки  и 
независими  племена.  По-извЬст- 
нитЬ  отт.  тЬгь  на  сЬвсръ  отъ 
Стара-планина  биле  гети1%  ()Лн;«у 
до  Черно  море;  на  западъ  отъ 
тЬхъ  кроби^итЬ,  по  Впдъ  а  Осъм^ь: 
ми^итЬ^  по  Цибръ;  тихамигЬ,  по 
Тююкъ  и  пиценвигЬу  по  Пека 
(въ  сегашна  Сърбия).  На  гогъ  оть 
Стара-1иапина,  най-силното  п.1еме 
отъ  траки  ЙцигЬ  бши  од/тзитЬ, 
но  Марица.  ИлирийццтЬ,  които 
сх11;о  бали  подрш^хЬлени  на  много 
племена,  ое  ^гЬлплн  главно  на 
нлшрийци  и  епироти,  оть  ко1гго 
иървптЬ  жик^к^п  по  прибрНжпето 
яа  Адриатическо  море,  отъ  устие- 
ту»  на  Но  до  р.  Шкомбъ  въ  Алба- 
ния, а  вторятЬ  па  югъ  отъ  гЬхъ. 
За  прЬд1иъ  на  тракийцит!'!  и  1ии- 
рааии11>  I  ■    |\1ь  плн 

Дринъ.  Вь    _  .иоа  П 


и  плярнйцитЬ  н  тракпЙцптЬ  под- 
паднаити  подъ  атаетма  да  .маке- 
донского  1иеме :  наЙ-добрптЬ  фа- 
лан1'н  на  Александра  Македонски 
0 п л  н  е  1>ста ве н и  оть  тра  ко-и л и- 
рнйцц.  Сл15Д'ь  Александровата 
еиь1»ть  на  В.  и.  се  обра:»уиалн 
няколко  д-ьржавици.  конто  враж- 
дували помежду  си.  Въ  началото 
на  Ш-ц  в-Ькъ  пр-Ьдн  Р.  X.  на  Б. 
п.  се  нояинватъ  келтщ  които  и 
основаварь  едпо  царство  въ  Босна 
и  лру1>)  на  югь  оть  Оара-нлани- 
на  въ  долината  на  Тунджа,  съ 
главень  градь  Тиле  (близу  до 
сегашни  Шшинлъкъ).  Т1р1ип1  единъ 
вЬ1П|  много  отъ  съсЬдпагЬ  племе- 
на били  затрити  оть  лицото  на 
земята  отъ  келтптЬ,  които  н4й- 
сетн11  п  С41МЦ  исчезняли.  СхЬдъ 
тона  В.  п.  биль  посещаваш,  оть 
скити  а  слов1^иско  племе  басг- 
тарни,  а  с;тЬдъ  3-та  пуническа 
война  римлянет!)  обърп&ли  орк- 
жието  си  възъ  него.  Мизия  (сл.^- 
пипна  сЬв.  България)  била  обър- 
н;Ета  ни  римска  область  отъ  Краса 
(29  г.  прЬдн  Р.  X.);  Тракин,  на 
К1]НТо  царетЬ  п.1ан1а.1И  слмо  дань 
на  нобЬдители,  била  обьриа;та  въ 
чисто  римска  область  В'ь  врЬмето 
на  императора  Тнверия  ^26  г. 
сл^дъ  Р.  X.);  п  Дакия  (сегапша 
Румкния)  била  завоевана  оть  1ш- 
цератора  Т|тяна  (104:  г.  слЬдъ 
Р.  X.  I.  Понеже  войнитЬ  били  обез- 
людили В.  п.,  рнм.1яннтЬ  направи- 
ли въ  него  много  седяща.  Влрваре- 
т^  ноб-^ждавани  отъ  тЬхъ,  бн.1И 
поселвани  въ  тая  земя  съ  стотн- 
ни  хиляди.  Константинъ  В|микя 
цоселил'ьдо300,000сар>'  :;у 

които  много    слоцгЬне.    ]  м[е- 

ната  колонизации  аа^вала  въ  те- 
чението на  два  вкка.  Въ  У-и  вЬкъ 
слов1>нетЬ  заночвагь  да  Н1*ра1жть 
роля  въ  ви:1антайската  империя: 
Юстшгь  I  и  Юстоншшъ  I  и  сдав- 


—  95  — 


тгъ-тководепъ  Велнсарий  бпли 
■н«?  отъ  Македония.  Сл  Ьдъ 
ючното  пр1и>бръ1иане  В.  п. 
[устиня  огь  хз^н»*^'  и  1N^тн■^Ь, 
1его  почвагь  да  нахдувагъ 
)и«'гЬ  п  въ  Л1-П  в1>къ  словЬн- 
аюво  0*^  чуваю  но  цктии 
полуост|ювь,  в!С1юч1пг*лнои  Елада, 
въ  КОЙТО  мов-ЬнетЬ  господству- 
вали цбли  215  год.  (587  —805). 
Пъ.шаги  колоиинация  на  Б.  а. 
огь  с^и.>в^ЬнетЬ  се  свършила  само 
кь  \*11-и  в1^къ.  Когато  бьлгарргЬ 
'.  се  втвърдили  на  Б.  п.  (в70),той  бил  ь 
1Г1иь    нпселенъ  отъ  словЬне.   Пб- 

"•лть    историята    на   В.   п.  е 

па  на  българетК  сърбегк 
,  инаалгийцигЬ  и  турш1тй. 

Валканъ,  'гур.  (соб.    зц.    тгла- 

м|р<а).     1)    Стара- пла1га  па.    Виж. 

Сгара-71.1анимл.  2)  Планинска  зомя. 

'     Валклшъ.  ГолЬмо  е;^еро  въ  кь 

;жнн  Спбиръ. 

^ВшлшонЪофр.,  анг.<.11лощадецъ, 

^К^евъ  взъ    стЬиата  на  зданш? 

^Щ>1ит»  0  заградеиь    еъ  прЬчки. 

Бйлкъ  (ш-лр.  Влктра).  Г.1.  градъ 

на  ина    область   вь  Н)жмн 

1Т*к Ю.ООо  жит.  Тая  стра- 

, йл,  наи^леиа  сь  татаре,  окати 
1.000.000.  съставлява  сега  най- 
сЬв*.фаатаоблясть  иа  Афгаинстань. 
1Лясчгь.  Испански  свсчцснпкь- 
1т*'ль;  :(аГ'|1и(;житолпцг11му  съ- 
гния:  Основнатч  философия; 
пестантсгвотощ  сравнено  съ  ка~ 
\чсството;  Искусството  да  се. 
иа  ист«ч«га*  (1810— 1848). 
ЛПАОгрвфяя,  лат.^р.    Оцц- 

10    Ва    лЬКпВПТЦ    В0Д1Г. 

[лвология,  лат.-гр.  Учение 

Ькошии  ВОДИ. 

ю    да  се    приготвягь   иску- 
ю  в  гпотр11бявагь   л-Ьковпти 

(Фр.  отъ  бол»,  топка). 
иаяьлиено  съ  пил»  (вьз- 


духообразно  вен1ество")  пб-лекъ  отъ 
иьадуха,  за  да  може  да  се  искачва 
вне^жо  въ  атмг>с4|1ерата.  Тоя  уредъ 
е  иноОр'Ьтс1гь  н  ь  1 783  оть  братя 
Монголфяеръ.  ПървнтЬ  б;иони 
1Пк1нели  сь  топъть  вмдухъ;  днесь 
у11огр|1бявать  вь1ду1нция  освЬти- 
гелеиь  газъ,  който  е  два  плти  по- 
ле к-ь  отъ  въздуха. 

ВолоинтЬ  еж  снабдени  съ  ко- 
рита, които  нос1Лгь  вк^^ухопла- 
вателегЬ.  За  атизане.  отваря  се 
една  клапа,  която  се  нампра  на 
връха  на  Огитопа;  за  искачваие, 
иама.1ява  се  тежи  пата  на  балона, 
като  се  хвърля  отъ  писъка,  който 
се  държи  въ  торбички. 

Ва1ои  (1'ез8а1,  фр.  Слухъ,  пуснжтъ 
въ  ходъ  ,ча  опитъ,  за  да  «^  ра;^- 
бере  какъ  би  се  посрещижло  въ 
ра,1пи  кржгове  осжще<;твление1Ч) 
на  кроежа.  до  който  се  отнася 
с.1ухъгь. 

Валотировка,  фр>  (огь  6ал%^ 
тоика;.  Повторно  гласуване;  у 
насъ  се  унотрЬбява  и  въ  смпсълъ 
на  първо  гласуване:  балотировка 
се  нарича,  ааиц/т  едно  врЬме  жре- 
бият били  тодчиии. 

БалсАлиряш,.  Виж.  Балзами- 
рамь. 

Вллта-лияапъ.  1)  Залввче  въ 
Восфира  на  европейската  страна; 
1гЬкога  сбо[)енъ  пуяк"гь  па  тур- 
скаш  |1'Лог!1,  която  се  готпела  да 
1:»бсади  Царигра,дь.  2)  Русски  градъ 
въ  ТТодолия,  изв'Ьсте1ГЬ  по  една 
спогодба  агъ  1 Й49  меж.ту  Русия  и 
Ту1>цця,  по  която  тия  дв^  снлп 
окупирали  Влахи)1  и  Молдивия, 
та  уицщожц.1П  правителството,  на- 
редено сл1»дъ  свалянето  иа  кия:1'Ь 
Вибеско  и  поставн.ш  ново  прави- 
телство. 

ВалтиЙско  норе.  ТТрпстраненъ 

опри111'йеК11  имивь  М1'Ж,Ду  111В»'11ИН, 
русия.  Германия  и  Дания;  обра- 
зува се  огь  Атлантически  океан  ь. 


—  96 


>4 

-  % 


^ 
«г 


Валтшнора.  Градь  т,  Мейрп- 
ляндъ;  500,000  жит.  Пристанище 

на  Чизепнкски  залнвъ. 

Вялфрухъ.  Псрспд^^кп  градъ, 
бли:»у  Д1»  Каспийско  море;  50,000 
жит.  Важпи  гьргоннп  съ  Русин. 

Валчикъ.  Градъ.  окил.  ц.,  ва|ь 
неиски  окржгъ;  5Д37  жит.»  32 
1С1М0М.  на  с1>веро-псг(Лгь  отъ  Вар- 
на. До  Г>.  има  малък!»  зхшвъ  съ 
незначително  Щ)нет<п1пгце.  1>лизу 
до  В.  се  добива  морска  сать.  — 
Б.  се  споменува  въ  ср1цицгЬ  ве- 
кове подъ  нмето   Карбона. 

Валъ,  фр.  1 1  Събрание  за  дансу- 
ване.  2)  Г»1)Л'Ьжка,  направена  въ 
спислжа  на  ученодитк  за  успЬ- 
хятЬ  имъ. 

Валъ-касЕе,  фр,  Ба.1гь.  на  който 
присАТс^гиу^жнштЬ  носнкгь  на  лп- 
цето  сн  маски  и  бпва'1ъ  н])Ьд(11«- 
шеня. 

Валъ-паре,  фр.  Тържественъ 
балъ. 

Ваибергееъ.  Германски  живсь 
пнседъ  (1814  —  1873). 

Ваябергъ.  Баварски  грп.ть,  на 
Р(Ч'ниц1»,  прцток7л  на  аМаЙнъ; 
31,300  жит, 

Вннбузитъ,  лаг.  Оканен^а 
бамбукова  тръстика. 

Ваябукъ,  малаНсл.  Исполпн- 
ска  грьгтнна,  коит<>  расте  въ  топ- 
литЬ  страни. 

Вамбукг.  Африканско  кралство 
В1,  Сспегамбин;  80,000  жит.  Во1'а- 
ти  зл1гтн  рудници.  }К'игелет1>,  но 
име  мохамеданцц,  сл  суе1г1>рнн 
еаичннци,  и  сд5  много  свир1я1и. 
Б.  е  б11.т1>,  нрЬди  четирс  вЬка,  за 
мплш)  вр*ме,  въ  влад-Ьние  на 
португалцптЬ. 

Банаденъ,  фу.  Пршюнъ,  ника- 
къвь  :  бана.гемъ  раигитр-к,  банал- 
ни фрази.  (>1тука  и  бвналвость. 

Бянана.  испан.  Тропическо  ра- 
стение, извЬстно  ои1.е  похь  име- 
ната райска    ябь^\ка  И  Адамова 


смоква.  Плохьть  му,  който  при- 
лича на  краставички,  е  вкусегь 
и  се  употрьбява  за  храна;  отъ 
листата  му  правцьтъ  тъкани. 

Банагь.  Унгарска  область  иа 
Дунавь,  насел.  1,100.0(»0  жит.  — 
Въ  тая  область  жив'Ь»кть  въ  «■Ь- 
колко  села  Оългаре,  които  еж  пр1^- 
сслони  тамъ  поради  в1>ронспов11ДНН 
[•овения  огь  Никополско  въ  Х^Щ 
в*къ  (около  1730).  ТЬ  ■яшв*Ь1^стъ 
до  г.  Темашваръ  п  еж  осповалп 
градъ  Нинга  (Мария  Теро:»пош1л  ь). 
Пмнератрнца  Мария  Тереаин  нмъ 
била  дала  особнв  правдиии  {\1\:4\ 
Една  часть  огь  тЬхъ  се  заселили 
пр'Ьзъ  1740  въ  КрашовскигЬ  пла- 
нини, д^то  и  днесь  има  н1;ео.1Ко 
български  села. 

Бангуело.  Гол1зМо  южно-афри- 
кан(;ко  о^зеро,  на  юго-:ц1па,тъ  огь 
езеро  Тантнайка;  открито  огь 
Ливттгостона. 

Банда,  нтаи,  I)  Дружина,  чета; 
музикална  банда.  2)  Разбойниче- 
ска чета.  Оттука  бандистг^  членъ 
отъ  бавда. 

Бандажисгь,    фр.   <!^абрика1ггь, 
или  п.ргомець  иа  бандажи. 
Бандажъ,     фр-    ПрЬвръска    за 

рана. 

Бандеролъ,  фр,  11р'Ьвръска,  сгь 
която  се  св]>ъзва  единъ  прЬдм-Ьгь, 
сл1а'ь  като  се  заолати  за  него 
паллежиото   даждие. 

Бандини.  Италиански  литера- 
торъ  (1720  —  1800). 

Бандмтъ,  итал.  РазбоЙник^ь. 

Банида.  Едно  отъ  пб-главнптЬ 
села  въ  с^рската  клза. 

Банка,  ига.ч,  (слбств.  зи.  столь), 
\У  Частно,  дружествено  или  дър- 
жавно кредитно  (вЬрптелно)  учре- 
йс;енке,  ко4'то  1Ь1а1ца  или  дава  въ 
заемъ  иарй,  д-ьржп  парА  иа  съ- 
хранеиио,  шконтпра  полици  п 
изобщо  'гуря  въ  обращеипе  пари. 


— 105  — 


\ 


2)  ПаритЬ,  копт!»  поставя  държа- 
цщй  касата    въ    комароигране. 

Баннеръ,  фр.  Притежатсль  или 
уир1;1Е5Ц1ель  иа  банка. 

Банкетъ,  фр-  I)  Пиръ,  богато 
}го1ие11ие.  2)  Пздигнлто  мЬсто 
итъ  влггр  Ушната  страпа  на  брус- 
тврра,  огь  което  ст  стрЬлн  съ 
пушки  среща  пеариятсля  пр-Ьзъ 
'^руствера. 

Баннегь-гам,  фр.  Тьржественъ 
апръ  вгь  Еинжескп,  кралски  или 
императорски  дворъ. 

Банки.  Селце,  15  кило»,  на  с1>в.- 

З&и.    отъ    София»    зиОЬлЬжитслно 

но  тптиитЬ  си  111кгьчии  бани.  По- 

!*а    се  л'Ь'гЬ    отъ    софиянци. 

Лмьй  м-Ьстоположоние. 

Банкнота,  «тал.  1>илетъ,  изда- 
дрнъ  огь  банка,  илатимъ  при 
виж.хлнс  и  ва  иоситоля. 

Банкокъ.  Стол.  на  Сиа>гь,  ирн 
'-'  '"-Го  на  Мс-Намъ;  500.001)  жит. 
ва  коспк  златенъ  прахъ, 
ирилъ,  л^й^говични  гиЬада. 

Баикрутирамъ,  итпл,  (отъб^^пко, 
.  и  рота,  счупеггь).  Обявя- 
_^и^  се  за  испадцжлъ;  нккога 
съ  лукавство.  —  Едно  врЬме  стро- 
шавали  стола  на  баикерина  или 
търговеца,  кога  испадиелъ;  оату- 
кл  корснктъ  на  думата. 

Банирутство,  ита^.  Пспадаие  въ 
аесгьстоятелность.  Измам~ччвоба-н- 
крутстбо,  бесчестиа  несъсгоятол- 
вость;  състоянието  на  гьрговецъ, 
който  ск^»ива  имота  си  и  об>1Вява, 
че  не  може  да  ила  ща  ,гтьго- 
ветЬ  си. 

Баикрутъ  или  баннротъ*  итал. 
Лш1е,  иосто  е  нсиади&ю  въ  ие- 
с^л'^^^ителность. 

Баисио.  НаЙ-»иоголюднот9  с«ло 
ь  !-ь  (14,000  жит.),  до  пс- 

II  1  ай  ия  Пирииь-1и1а11нна, 

надъ  ш»оах1  се  издига  връх  ьтъ  Елъ- 
,..„..  .  /  1И)  м.).  Б.  «  а  оть  Н4111- 
1гЬ  сола  оъ  Македоини; 


жнтоле  чисти  българе.  С>течоство 
на  Неофнта  Рилски. 

Банту.  Люде  отъ  черното  племе. 
ТЬ  жнв*Ь1жтъ  по  ц^ита  Африка  на 
юп»  отъ  еквагора,  оъ  исключенпе 
на  ийй-южния  и  юго-западиш1  й 
кжгь,  д1;то  жителегЬ  й  сл  хотен- 
тоти. 

Банъ,  мадж,  [полски  пан%  го- 
сподинъ!.  Стара  титла  въ  Унга- 
рия нц  началникь  на  иогранична 
область. 

Ваня.  Село  въ  поп^ерска  око- 
.тия,  въ  живописна  долина;  2Д21 
жит.  Топли  извори,  които  доста  се 
посЬщавагъ  л11т11. 

Ваня.  Село  въ  чеппяско,  46 
килом.  на  юго-западъ  оп1  Пазар- 
джикь.  расположено  въ  живописна 
>г11стио(ль,  при  полит^  на  Родо- 
лиг1ь  населено  съ  помаци.  ЛЬтЬ 
много    народъ     го    посещава   за 

ТОИЛИ!^!   му  ИЗВ*>рН. 

Ваня.  Едно  отъ  пб-г.тавпитЬ  се- 
ла въ   аихпалска  опалия. 

Ваня.  Село  па  югь  оп.  Карло- 
во, прочуто  съ  топли    минерал  ИЛ 

ВоДЦ. 

Ваня  и  В11Л0ТИПЦ11.  ДвЬсела 
близу  ДО  Ф^фдппандъ,  вопто  пр<ь 
и:^иождагь  най-\убавитЬ  вина  въ 
фердипацдовската  околия. 

Баня-лука.  Градъ  въ  Босяа, 
на  д1зсния  бр11гъ  на  Вербица ; 
12,000  жит.  Топли  извори  въ  о- 
коляосаъта. 

Вяптястн,  гр.  ((гп.  ваптивп,  по- 
топнпамъ),  Пр(т'(ггапгска  се1гга  въ 
Ааглпя  н  Америка,  която  поддър- 
жа, че  само  иотопението  въ  вода 
е  кръщение,  на  основание,  че  вап- 
тизо,  което  сега  аначи  кръщавамъ, 
първоначално  е  значило  само  по- 
топявамъ.  БаптистнтЬоще  поддър- 
жагь,  че  кръщениито  важл  само 
когато  кръшаштий  се  е  на  въз- 
рапъч  ;*ц  да  може  да  го  приеме 
сь  разумиа  вЬра.  Сл^дъ  моравски- 


—  100  — 


тЬ  брата,  баишетитЬ  иървп  ех  ио- 
пращали  мнсионерп  да  проповгЬд- 
ватъ  хрпстянството  въ  индия, 
Цейлоиъ.  Африка»  Китай  и  другаде. 

Бара.  Виж.  Барь. 

Барака,  исп.  Колиба,  наираиена 
огь  дъски  за  войници  на  лагеръ, 
или  за  работници  на  1[ол(по;  прп- 
вр1;менно  мално  дъсчено  здание. 
Въ  прЬпос,  см,  зл'Ь  съградена 
сграда. 

Влрякояичъ  (Юрий).  Хърват- 
ски поетъ,  авторъ  на  УПа  81от1а- 
ка   и   пр.  (1548  —  1628). 

Бярнвовъ  (Алекс,  Лндр.).  Пър- 
вий  управитоль  ни  русска  Аме- 
рика. Въ  1776  год.  устаповилъ 
едно  селище  иа  Берииговъ  про- 
токъ;  въ  1799  завлад'кгь  единъ 
отъ  СиткепскитЬ  острови,  сега  Ба- 
рановг  островг  (1746  —  1819). 

Бярантъ  (де),  Франц,  псторикт» 
(1782   —  1866). 

Баратяаскнй  (Е.  Л.),  Руески 
поетъ.  съвр-Ьмеиникъ  и  приятель  ва 
Пушкина;  авторъ  на  Еда^  Циган- 
ка^ При  смьртьта  на  Гетс^  Римь, 
ДролЬтьта  и  лр.  (1800  —  1844). 

Бйрбадв.  Най-важний  о-въ  отъ 
малкитЬ  Антили;  на  ан1мичанетЬ; 
172,000  жит.  Ц.  на  управл.  градъ 
Бриджтаунъ. 

ВагЬае  (еаиз  8ар1епЬе8,  лат.  Мж- 
дъръ  до  бра.V.^та. 

Барбаризиъ,  лат.  (оть  борбен- 
русг,  другозем1'1гь).  Чуж,-у1  дума, 
кояту  може  да  се  замЬип  съ  ра- 
вносилна дума  оть  народния  е- 
зикъ,  пли  изражение,  несвойствено 
на  пародЕШЯ  езикъ;  наар.  генера- 
ция^ вамЪсто  покотЬние;  вояжг^ 
напето  пялуване;  той  с  тв-ьрд-!! 
уменъ  ва  да  говори  глупости,  на- 
м^Ьсто  т<:)й  е  доста  уменъ,  та  не 
може  да  п)вори  глупости, 

Варбарвсовв  растения.  Т(1ъи- 
лпви  растенни  огь  сгна  чолндь 
сь  барбариса  оди  киселата  ягода. 


Вярбароса,  лат.  Червена  бра- 
да, пр-Ькоръ  па  германския  вмпе- 
раторъ  Фридрпха  1. 

Вирбарвя.  Страна  въ  северна 
Африка,  която  обгръща  Мароко. 
Алжирия,  Туннсъ  и  Триполи.  Тя 
се  простира  отъ  Египегь  до  А- 
тлантичеокп  океанъ  и  отъ  Ср1*^и- 
зенио  море  до  пустиня  Сахара. 
Меаму  населението  й  може  да  се 
цзбр01хтъ  седемь  различни  пле- 
мена: берберии  (кабилн),  маври, 
бедуини,  евреи,  турци,  кулугли  и 
негри.  БерберптЬ  и  бед^тгнитЬ  на- 
сс-ляватъ  селата,  а  пъю.  араб(ггЬ 
—  градовсгЬ,  КулутлигЬ  ех  чада 
на  турци  отъ  ту-земни  майки  и 
лишени  отъ  много  права.  Негри- 
тЬ  еж  роби  отъ  Суданъ  н  Гвинея. 
Търговията  и  сношенията  с^  вър- 
шхтъ  на  арабски  еяикъ.  Името 
Нирбарин  не  нроисхо#ада  оп.  Ьаг- 
Ьагс  (варварииъ),  както  се  вгЬрва« 
а  отъ  бц>6ерь^  име  на  първона- 
чалните жигеле  на  1гграната.  Бар- 
барското  население,  исключитедно 
евреитЬ  и  христянетЬ,  е  около 
1 1.000,000,  всичките  мохамеданин. 

Барбетъ,  фр.  Насипъ  оть 
цръ^упл,  прнлЬненъ  отвхтрЬ  до 
бруствера,  който  позволява  на  то- 
поветЬ,  поставени  па  тоя  насипъ, 
да  стрйз^ктъ  над:ь  бруствера. 

Бйрболдъ  (Ана  Лет.).  Англий- 
ска синоателка  и  поетка  (1743  — 
1825). 

Варданиский  (Ят  А.),  Пол- 
ски снпсате.ть  оть  ХУШ-и  в&къ, 
пр1;ве,гъ  н-Ъкоп  латински  класици, 
като  Ювенала,  Клавдиана,  Сенека 
и  Лукана;  онсалъ  латински  отв- 
хове- 

Бардя,  лат.  Поети  пли  стран- 
ству1К[ци  п1^вци  у  келтнтЬ  и  у 
галитЬ  въ  ср^днитЬ  в1;кове,  кои- 
то въспЬвали  подвизитЬна  героитЬ. 

ВнрелЙефъ,  фр,  Банни  полу- 
дспъкнхли  фигура  за  украшение 


—  107  — 


■а  сг|»адн  и  помет^аца.  Подобни 
украшения  пб-оече  испънпхлн  нз- 
рочать  хоре^лйсфи  (огь  хо,  ви- 
С|'^гь  и  р<\*и€еъ,  асиъкпяить). 

Ьарнерно    право,  фр.,    амгл. 
(агъ  бариерь^    прЬчка,   пр11града ; 
одъ  па  градъ).   Банг,  входно  да- 
ие;  далдпе,  ко^то  се  плаиш  за 
III    кола    клн  добатьцъ, 

ь-        лть  въ  градъ. 

ЬАрнеръ  (Теодарь).  Фрцнц.  дра- 
катургь,  авторъ  пл  ПарижанетЬ, 
Мрпморната  мома  а  др.  (1823 
-  1877). 

Вмрвй^  лат.  Просто  тЬао,  ме- 
та.гь    сгь  !гьлтъ    шаръ   и 

осгг}'Ъ  а.11.  и    вкусъ;  иаии- 

р4  се  въ  природата  въ  (пА-дннеио 
съсшяияе,  като  напр.  въ  вшвера- 
дж  баритг.  —  БараЙгь  е  откритъ 
оть  дпглнИекая  кнмпкъ  Дейвя  въ 
1:608. 
В*ряк«да.  фр.  Митиризъ,  ва- 
рак поправена  огъ  каквото  се 
и  (коля,  денкове,  столове, 
е  я  др.)  пр1;гра,^1  за  отбра- 
■I  оггь  неприятелски  коршумв. 

Бярйметрня,  гр.  (оть  еари,  те- 
жъкъ  и  мстрионг,  игЬ]1ка).  ЙахгЬр- 
вавц  тежицата  на  тЬлага. 

Вярявгтовъ-  Английски  лой- 
зажястъ  (умр.   182«). 

Вжритонъ,  г}>.  (ооб.  ЯЕ1.  тежгкъ 
г.часьк  Въ  муз,  човКтки  гласъ, 
посрЬдсиъ  ме/кду  тенора  ц  баса. 
Ь«рйТ1»^  лат.  Мипералъ,  хи- 
каческа  сьставенъ  огъ  окпса  на 
хепиа  барий  и  сгЬррнъ  анхндрттгь. 
Намира  се  вь  У1{П1])ия,  Лнглая, 
Фравщш  а  др.  крпсталнзнранъ  въ 
рокбаческата  система  а  в'ь  ваби- 
п  яъриеспи  п  шкакиестн  в  др. 
вапг.  По  шаръ  бава  различенгь 
— 1ервРнакаво-б-к1ъ,  кафявъ,  син- 
въ,  вгьззрлснъ.  Има  цгьклень 
н  11**»^нъ  блеськ-ь  п  е  про.^ра- 
«•ит.  вь  ранни  степени.  ПрЬд^ьду- 
ха^иата  ие  се  тоии,  а  се  аръска 


п  вапсва  пламъка  съ  жъ.п'о-зеленъ 
1па[а.  Въ  кислотигЬ  пе  се  ра- 
стварн.  Унотр'Ьбива  (ю  в*ь  лабора- 
ториите м  пршотияно  баритови- 
гЬ  соли. 

Барва  (стар.  Киренацка  или 
Киринея).  А<||риканска  страна  по- 
край СрКгиг^емно  море,  която  се 
простира  огь  Кгппотъ  до  заливъ 
Сидръ  и  има  :ш  и1гЬд'Ьлъ  на  югъ 
неточна  Сахара.  Населеиие,  пр"Ь- 
смЬтаио  различно,  отъ  300,000  до 
1,000,000:  араби,  берберп,  номад- 
ска  бедуинп.  Гл.  гр.  Бгигази, 
Барка,  Дерна,  Грена  и  др.  Съ- 
ставлива  часть  отъ  Трапаяи  огъ" 
Х\'1-и  1г1жь. 

Варклай-де-Тола  (князъ  Мих- 
/к)гс»ан.).  Русскпфелдмар1иалъ.  Ка- 
то вовпепъ  мшшстръ  Б.-де-Т.  у- 
строилъ  отпора  срет.а  францу- 
зстЬ  (1810)  и  народилъ  плана 
да  се  прив.т1»кд1гь  пб-навапуЬ  въ 
Русия  »а  да  азмржтъ  отъ  студъ ; 
п6-сетн'Ь,  на  бойното  поле,  спа- 
силъ  русската  войска  отъ  пълно 
злополучие  пра  Бородино ;  и  още 
11б-сетн'Ь,  като  главнокоманду1Х1цъ 
на  русската  войска  въ  Франция 
среща  Бонапарта,  съдЬйствувалъ 
:{а  пр^пмапето  на  Паризъ  въ 
1814  (1709-1818). 

Варвлей  (Джонь).  Английска 
анатомисть  п  фазиологь,  пготлап- 
дець,  автч)ръ  на  Движенията  на 
ми'ищи'гЬ  па  упв^шкото  т^ло  в 
др.  (1758— 1 820). 

Варло.  Знамопитъамеракаискн 
дцпломагъ  и  поетъ  (1756— 1812). 

Ьаро  (Ьаггеаи),  фр.  Адвокатско 
г&ю :  Д-р^  С,  е  членъ  на  софийсхО" 
то  баро, 

БаромакрометрЪу    гр.  Инсгру- 

менть  за  измерване  тежппата  и 
Д1ъжнната  на  нов(11»одени  дЬца. 

Варояетрпд,  гр.  Пскусство  да 
се  опр11дЬ.1Я  тежаяата  на  въздуха. 


—  108 


Вирометрвческ*^  гр.  Който  се 
отнпся  до  барометра. 

Бароявгро1'рнфь,    гр.    Урсдъ, 

койт!»    гамъ    :1;11111спа    писючшшта 

Бириме  I  ръ*  гр.  (огь  варосъ, 
тежпна  и  метронг,  лгЬрка).  Ин- 
струментъ  за  измЬрвяне  налага- 
нето на  атмог41^Р'1та,  ичобрЬтень 
въ  1043  огь  нталпянекия  )}>изи[П» 
Торичрлц.  Оьстон  огь  сгьмеиа 
тркба,  иапьлнеиа  съ  живакь;  го]>- 
ннй  край  па  трхбата  е  с1г1х1онъ, 
а  даший,  отвореиь,  о  потопенъ 
въ  едннъ  сждъ  живак^ь.  Натиска- 
нето па  ш»:иуха  кара  жипака  да  се 
иоп;ТД11'а  ки  тр&Оата  и  тожииага  па 
това  натискаш»  со  равни  сь  на- 
тискането на  въздуха;  и  понеже 
колкото  чов*Ькъ  се  искачва  нагор-Ь 
въ  атмосферата,  въздутннтЬ  пла- 
стове еж  по-р'Ь,шп,  барометрътъ 
(жниачннй  сп-ьлиець)  спада.  Това 
спадапе  е  оподзотворено  да  VА^ 
лгЬр1Жтъ  височннптЬ  на  планпннгЬ. 
Барометрътъ  пр^^пзвЬстнва  до- 
И'1'>йд^  за  хубавото  а  лотото  вр1;- 
ме;  когато  се  искачва  6ароме1рътъ. 
монсемъ  да  се  ]1ад^яме  за  хубаво 
врЬме,  н  наопаки. 

Бяроветъ,  ахал.  НаелЬд^^вена 
почетпа  тптла  въ  Апглпя,  суш 
степень  пб-наска  отъ  титлата  ба- 
ронъ. 

Баронетво,  герм.  Баронскп  чпнъ, 
или  земя^прппадлежаща  на  баронъ. 

Варонъ-еса.  герм.  Тнтла  на 
благородство  в^ь  нЬкои  европейски 
държави,  конто  елЬдна  непосред- 
ствено сгЬдъ  титлата  впконтъ. 

Баропъ.  Франц,  драматургь  п 
актйоръ  (1*153   —    1729). 

Вяроокопъ,  гр.  ^;'^ии•ь  видъ 
бпрометръ:  състои  отъ  стп.клена 
тр«'&бииа,  напьлнена  съ  ракин  и 
съ  см1>с1.  стълчена  камфора,  сал- 
миакъ  и  с1иигра;  1^)рниЙ  край 
ца  трл^бицата  ниа   мьннпЕа  Ауи-| 


«шца.  Кога  е  сухо  врЬмето,  на  дъ- 
ното СО  явнва  б-Ьла  еднородна 
млггпа    отийка:    а  кога  е  а1ажмо 

Л  дьииони(1,   отайкага  се  цскачна 

,  нагорЬ. 

I  Варох  (Ислакь),  Английски  фи- 
лологь  и  богослопъ  (1630 — 1677). 
Барска  ковфедерацвя-  Виж. 
Барг  (полскп  градъ). 

Бартеаъ  (//.)-  Едн^ьогь  най- 
учспптЬ  (|)раиц.  л-Ькаре  на  ХУШ-и 
вЪкъ,  знаменнтъ  по  своша  тео- 
рия за  жизненото  начало,  изл<:>- 
жена  въ  съчинент1ето  му  Нови 
начала  отъ  науката  за  чоеЬка 
(1734   —  1806). 

Ьартелвнн.  Франц,  поеть  п  са- 
тиршгь  (1706  —    1Я67). 

Вартелеяи-Оентъ  -  Плеръ 

(Жниъ).  Фрянцузскп  полптшгь  п 
учепь,  съчинитель  на  Лристоте- 
лееата  политика,  Аристотеле^ 
вата  логика,  Лристотелееата 
психология  н  др.  (1805  —  1У05). 
Вяртоль.  Знамеиитъ  италиин- 
ски  юриеконсул  гь  отъ  Х1Л'-и  в'Ькъ. 

Бартъ  (X.).  Германски  нсд'Ьдо- 
ватель  на  срЬдна  Африка  и  пж- 
тепгественпкъ  въ  Турция;  авторъ 
иа  Пмтунания  и  открития  вь 
срЬдна  Африка^  Лл^туване  въ 
в^нтрЬгиностьта  на  €врочеиска 
Турция  (1824  —  1865). 

Вартл^иъ.  Турски  градъ  пъ 
Мала-Лзия,  блпзу  до  устието  иа 
едноименна  рЬка  въ  Черно  море 
(Кастамунскн  виляетъ  ;  10,000  ж. 

Варханъ  (Рич.  X,),  Англ.  юмо- 
ристь,  извЪстенъ  съ  името  <То- 
масъ  11н1ч>лдсби>^  авторъ  на  ро- 
мана Мойть  братовчедь  Никола 
(1768  —  1845). 

Вярц««лоиа.  Пспанс1т  г{)адъ, 
нЛЙ-кр1.по1П'ио  м1»сто  на  Понанпп, 
съ  едно  отъ  паЙ-хубавигЬ  11рц- 
п*ани1ца  на  Ср^анземно  море ; 
272,500  жиг. 


—  100  — 


Б»ръ-  Полски  градецъ  (2,500 
хнт.)  1Л.  11одол1ш,  часть  ».1ТЪ  русска 
Пскдша.  На  17-и  февруаран  1763 
та1Г1»  се  цроглаешта  прочутата 
1ив<]н'дераиия  съ  тива  име.  съ  коя- 
то за1п>чва  ерата  на  полскнгк  бор- 
бн  за  исзавнснмость.  Копфедера- 
щпгпц  съставена  отъ  Пулавскц  п 
Красипскн,  00  образуий.1а  сро1ца 
чу;к.1*'стра«ната  тнранвя,  сдЪдъ 
като  Катериш.  П  окупирала  Пол- 
ша и  й  наложила  за  крал{>  Ста- 
нислава Панйотовскц  (1764).  Кон- 
федерацията обивила  Огаиислава 
ягшеяъ  отъ  пр'Ь(УГола  и  постаио- 
ат  па  сеПма,  направени  но 

П]  лне    отъ   военната  сила 

на  Русин,  незаконни.  Това  да- 
до  поводъ  аа  Русия  да  пспрати 
воЙсшгг!^  си  подъ  началството  на 
Суворова  среща  иецк.  Въпр'Ьки 
геройсгв1Яо  на  кон(|»едератн1ггцгЬ 
в  една  слаба  помощь,  която  до- 
бвли  отъ  (1>{)аицпя  и  Турция.  тЬ 
<Иик  По61иенн  и  Полнт  лр'ю'Ьр- 
В&аа  (24-п  юлнй  1 772)  първо 
лод^ение  между  Русин,  Турцпя  в 
Ан171'}ти. 

Ба{Пм  Виж.  Антива-ри. 

Влръ  или  Бара.  Кралство  въ  за- 
шапл  Африка,  прп  устието  на 
Гамбия,  съ  200,000  жвт.  огь  пле- 
ието  на  ман^^ннгпгЬ.  МжжетЬ,  зе- 
МД^дци,  с&  заб'^11^жителнн  ио 
71|лесна  саройносгь.  Стол.  Бара- 
Идингг. 

Ваоаво.  11та.1ия11ски  градъ(Ве- 
веаия);  13.000  жит.  Поб1иа  на 
Ндиолоова  I  въ  1796. 

1.  </*р.  Сшгь  чорапъ;  ди- 

Васедау  (И.  Берн.).  Германски 
псдаго1'ъ,  борецъ  сррпи1  Русо 
иа  иолкто  на  въепптанието,  осио- 
гь  иа    Десадауския     Филан- 

)аиумг{\114,)  —  учебно  ааведе- 
яве,  въ  което  въсннтаниего  било 
основано    на    ун1^реяь    рациона- 


лилмъ.  Подобни  заведения  ое 
отвори.1И  н1'»колко  въ  Германия. 
Въ  тЬхъ  и1;рата  се  пр1^дапяля 
иж)бща,  бе;гь  вЬ^юнсповЬдни  прнм1ь 
сн.  Вогь  се  прино;лт11а.1ъ  аа  оби^ъ 
Отець  и  ниню  по-вече.  Ала  опи- 
гьть  докаралъ  до  убЬжденнето, 
че  такъва  вЬра  не  е  достатъчна. 
Васейяъ,  фр,  1)  Водоемъ,  во- 
дохрапплинхе,  водовдгЬстшгище.  2) 
Корито  (н.ч  рЬка). 

Ва$1з  ги-(и(.ит  соп81ап11а.  Лат. 
поговорка:  Постоянството  е  осно- 
вата на  добродЬтелетЬ. 

Басяетъ.  фр.  ПЬвець  или  свн- 
реиъ  сгь  баа». 

Васки.  Много  старъ  иародъ 
отъ  иберийското  племе  въ  запад- 
на Пснания;  говори  единъ  първо- 
битен ь  езнк'Ь. 

Басра.  Градь  въ  азиатска  Тур- 
щш,  на  западния  брК[п>  на  Кв- 
<1(рагь,  дЬто  тая  р1'дка  с(!  нарича 
111атъ-елъ-Арабъ.  ЛхигелетЬ  му, 
н1>кога  150.000,  сега  около  15,000, 
еж  по-вечето  араби  и  персяне.  Ко- 
рабите огь  морето  могжтъ  да  плу- 
вать  до  В.;  тн  е  пристанпн^ето 
на  Багдадъ. 

Васая.  1)  Измнсленъ  расказъ, 
който  не  съдържа  нищо  ЕЬроятно 
1ии  възможно;  запр.  въ  е,гна  ба- 
сня могАхГЬ  да  говорккть  живо- 
тни или  растения;  оть  тамь  е  н 
баснословенъ.  като  басня,  сир . 
измисленЪт  не  :«  в^фване,  за  чудо: 
баснословно  бтатство.  2)  Лкяа. 
—  БаенитЬ  обикновено  се  пишхгь 
за  да  се  извлича  отъ  тЬхъ  нра- 
воучение.  Огь  гръикитЬ  баснО' 
п«с?^инай-знамен»ггиЙ  е  Езопъ;  отъ 
новонркмениит1ц  нЛЙ-много  со  е 
прославилъ  французинътъ  Ла(|)он- 
тенъ;  отъ  ])усскнгЬ  първо  мЬсто 
занимава  Крилонъ.  —  За  значе- 
нието па  баснословис  виж.  Миг 
тология. 


110  - 


Бястнлшя,  фр.  Пропутъ  дър- 
шавгчгь  затпорь.  поггрогнъ  иъ 
Парп;1Ъ  въ  13*39,  пр1*:1оть  отъ  на- 
рода вь  1 789  и  сравиеиъ  съ 
земята. 

Ьасо  илп  1>асъ,  итал.,  фр,  1) 
Шобщо  ннсью..  дебел>  :шукъ  на 
гласъ.  2)  Му:п1каленъ  пнсфументъ, 
който  има  формата  на  циг^мкпта, 
нъ  е  само  пб-гол-Ьмъ  отънень. 

Бчсорвнъ.  Въ  хим.  едно  ве- 
щество, което  0  основата  аа  ба- 
сренската  гома,  па  салепа  н  др. 

Вистардъ,  лат.  Животно  или 
растение,  което  се  е  родило  оть 
животни  яли  растения  отъ  два 
ра:иични  вида.  По  отношение 
къмъ  чов1;1и1гЬ  тая  дума  значи 
копеле,  иезаконнороде1гь. 

Бнстиянъ.  Герм.  пжтешестве- 
инкъ  но  Индия  (1861  —  64),  Ко- 
лумбия (1875—76),  Яна  (1878). 
ГлавннтЬ  му  съ»шнения :  Ч/хг*- 
кьтг  9Ъ  историнта^  НародитЬ  на 
источна  Азия,  Род.  въ  1826. 

Наетия.  Франц,  политико-ико- 
помпсть,  който  се  е  борплъ  среща 
мптната  система  и  социализма. 
ГлавннтЬ  му  съчинения  ех:  Коб- 
денг  и  сьшзьть,  Икономически 
софивми,  Икономически  хармо- 
нии (1801  —  1851). 

Б&стаопъ,  фр.  1)  Лздадена 
часть  на  укрепление,  2)  Пето- 
кгъ.1Ио  укрЬгирние  пристроено  до 
кр1шость. 

Васутв.  Едно  племе  оть  бсчу- 
анитЬ  въ  юж.  Афрпка,  на  брой 
100.000  души.  БасутигЬ  еж  на^ 
Пр*днжли  дон^йд*  въ  земед11- 
лието  и  хотвплизацпята  подъ  вля- 
яннето  на  *|)ранц.  мисионери.  Въ 
1866  Б.  б1ии  принудени  да  от- 
стжптктъ  часть  оть  земята  си  на 
Оранжската  Свободна  Държава  и 
въ  1868  —  останжлата  часть  на 
Натадь. 


Бятавн.  Германски  наро; 
селснъ  иЪкоги  при  у1.'гп1ето  и» 
Рейн-ь.  В.,  които  се  отличавали 
по  юначеството  са,  били  ту  сь- 
ш:)ниц.и  вли  полуподчш1ени  аа 
римлянетЬ,  ту  гЬ51ш  противници. 
Вь  земята  имъ  нахлули  франкнтЬ 
въ  Ш-н  н^к^ь;  самото  име  батава 
исчезнхло  вь  УП-и  вЬкъ. 

Ьатания.  Столица  на  о-въЯва 
(холандско  влад-Ьние);  104*500  агнт. 
Търговия  съ  оризъ,  кафе.  захарь 
а  др. 

Батав.  Люде,  конто  населя  ватъ 
часть  отъ  Суматра,  В.  нЬрнагь  въ 
върховенъ  творецъ  а  влиянието 
на  добри  и  :^1Н  духове.  Кзикъгь 
н.мъ  е  малайско  наречие.  Наир^оь 
меасду  тЬхъ  нр'Ьобладавало  чон^Ь- 
коядството  н  ж1п,тин'Н1  Опли  само 
убнйцп.  воеиноплЬииици  и  прЬ- 
любод-Ьйца.  Жени  никога  не  яла. 
Многоженството  не  е  запратено 
между  Б.,  които  плащать  по  де- 
сеть  бивола  за  главатарска  дъще- 
ря и  по  петь  за  мома  отъ  п6- 
доленъ  чпнъ. 

Вата  къ.  Село,  расположено 
вср!ур>  една  гЬсна  горска  клис^фа 
въ  нещерска  околия,  15*/а  килом. 
на  югь  отъ  Пен1ера,  с^га  съ 
2,368  жнт.;  въ  него  се  разрази 
нйй-беспошддно  ^щвашката  свв- 
р^ость  на  бангабозуцитЪ  пр-Ьзъ 
Априлското  въстание  въ  1876  г^ 
когато  тЬ,  подъ  началството  ая 
Ахмедъ-ага,  псклахж  н-Ьколко  хи- 
ляди беззаиштнн  българе  въ  една 
цръква,  въ  която  жрътвитЬ  вЬхх. 
потърсили  приб^жпще.  ВаташкнЙ 
сЬчъ  възмути  цЬлъ  св11тъ  и  докара 
освободителната  война.  Виж.  ^- 
нрилско  въстание;  Ос43о6о&ителна 
война.  Едно  подробно  оппсани«з 
на  Баташкия  сгЬчъ  съдържа  книж- 
ката Въстанието  и  клането  вш 
Батакг  (историческа  очеркъ)  отъ 
» Бойчо»  (^Шовдивъ,  1892^. 


-  111  — 


Батадшовъ,  фр.От^вхь  п-Ьхотни 
1ска,  Който  (ггговара  на  нашата 

1ма  а  на  турсппя  табурь, 
Бятално  жявопяство^  фр.  (огь 
4ат^нль,  бвтва).  Жнвиииство,  но1ь 
ю  шюбрлжава  морски    илп  сухо- 
пхтхш  бптви. 

Бятврел  шл  «^А^ерпя,  фр,  1) 
НЬК'л1ко  артилерийски  орждпя  (то- 
вове)  сгь  прпцпл^дсжпостигЬ  пмъ, 
ваглАспш  за  стр1к1Я11о  наедно:  у 
щлсл  чма  6  топа  вь  батарея.  Ва- 
преа,  преведено  на  г»ългарски.  мо- 
ке  да  се  нарече  топчиска  чета  и.1и 
рота.  2)  МЬстото,  д-Ьто  се  памиратъ 
оркдвята,  що  съотавляиагь  една 
(Старея.  3)  Електрическа  бате- 
рия, нКкплко  ЛаЙденони  стъклс- 
вкщ  събрани  наедно  да  давагь 
е1е1сц1Ичесгво. 

В«тб1геци.  Туземпо  племе  :гюде 
яь  фраццузско  Ковг<>. 

Б*те«6«ргово.    Едно   огь   по- 
гзававтк  села  въ  разградската  о- 
Юсгая  (стартч)  Кмвллъ-Муратг). 
ВйТеиберп.    (княвь    Л^^ексан- 
^А   ! '  кнн:гь  на  кияжес1'во 

!^лгг1;  игь  единодушно  отъ 

и>ско  Велико  Народ- 

, иа  17-и  апр.    1879. 

_    А.    бЬше    роденъ    на  24-и 

'    '7  къ  ДарМ1и,агь.  кеоси- 

.  чство,  п  бЬше    спнъ  на 

аиь<ь  Л.1екс^ииря  хесенски,  брагь 

|&  пгг, Мчлта   императрица    Мария 

,1  яа  царя-освободителя), 

I  сн  б1>п1в   отъ  словЬн- 

ож-топие;  тя  е  била  дъ- 

:цъ  Хаука,  воененъ 

последния    полски 

\.  (Я1ше   ностхиилъ 

^^...1  войска  в-ь  1870  и 

— въ  руеската  въ  1877- 

'40  упрашитнето  на 

го»    А.    оЛикати    е- 

ие.  България  му 

.  ,.     ^..,:и.]а,    защото    въ 

па  русско-турската    война, 


която  предшествува  избирането  иу, 
той  б^Ьше  участвувалъ  въ  боевет* 
въ  българската  земя.  Князуването 
му  се  ознпменува  съ  бурни  съ- 
бигия.  Сл1>дь  днИго^хишно  КОЖУГИ- 
тущхонно  уц])авленпе,  той  сюспен- 
дира  конституцията  за  да  добие 
иб-шпрокн  права  по  управлението 
на  държавата  и,  ол^Ьдъ  единъ  о- 
питъ  да  управлява  «пълномощен- 
ски>,  принуди  се  да  въстанови 
конституцията.  По-штгЬ,  когато 
военнптЬ  въ  П.  Румелия  сгьбори- 
ха  правителството  й  (в  септемврий 
1885),  той  с*  постави  на  чело  на 
движението  и  се  прогласи  князъ 
на  съединена  България,  по  по- 
водъ  на  което  сърбигЬ  цах.1у1« 
дебнишком'Ь  въ  отечестно1Ч>  ии  и 
кннзъ  А.  им4  щастието  да  води 
българскага  войска  на  славна  по- 
бЬда,  която  издигнд  България 
ирЬдъ  0ЧИТ11  на  св11та.  Между  това, 
отношенията  на  Русия  към'ь  Бъл- 
гария бЬхя  обтегнжти,  по  пртгава, 
шшнагь,  че  русското  правиччмство 
се  намерило  иннена^шно  адъ  пр-Ь- 
врата  на  Съединението.  Незадо- 
волството  у  иасъ  противъ  княза 
и  правителството  му  растеше.  По 
тая  илп  по  други  причини  пр-кчъ 
1гоии>та  на  8-п  срепщ  9-и  авг.  1 886 
1гЬколко  виоиш  офяце]>и^  конто  си 
поол^ткихж  съ  струмски  пъ.1къ  и 
съ  юнкеритЬ  отъ  со<1)Ийското  во- 
енно училище,  извършихл  пр*- 
вратъ,  като  накарах»  князъ  А.  да 
Ц0ДППП1С  оставката  оп,  С&щата 
иощь  князьгь  е^  испрати  подъ 
конвой  задъ  граница  пжте.чъ  В|)ат- 
ца  —  ОрЬхово  до  Дунавь,  л^то 
го  чакаше  яхтата  Александрг,  Ях- 
тата го  откара  въ  Рени.  Единъ 
контръ-прЬвратъ,  на  чело  на  кой- 
то се  постави  Ст.    Сп1Мб(1Л0В1ь   (то- 

гавапюнъ  прЯтсЬдатель  на  На^ 
родното  Събрание  и  в  ьзвърн  ж  сл  Ьдъ 
п1«олво  дни  княза  въ  София.  Ала 


—  пре- 


връщането му  пе  се  удобря  оть 
руескии  1М1рь  Александра  Ш  и 
Еняаъ  А.  се  отрече  доброволио 
оть  пр'Ьо1Х)ла.  сл^о!»  като  наредн 
едно  тричленно  р^гсиство,  на  чело 
егь  Ст.  Стамболова.  Книаъ  А.  се  чн- 
сленгс  за  пръвъ  генермъ  отъ  нн- 
фантерията  на  бълшрската  ар- 
мия. Той  починх  въ  Грацъ  (Ав- 
стрия), като  командпръ  на  единъ 
австрийски  нълкъ  съ  чннъ  пъл- 
ковиикъ  въ  1893  и  брсннитЬ  му 
останки  со  пр-Ьиссохк  н  погр^^бохж 
въ  Софнн.  За  угчТугнтЬ  му  па  Бъл- 
гария 6-т(>  обикновено  Народно 
Събрание,  въ  2-та  си  редовна  се- 
сия нр11зъ  1^91,  СЬ  му  оар1и1>- 
лало  ножигниеиа  иенсия  60,000 
лова  годтнно.  Отъ  смъртьта  му 
наслмъ  пенсията  сл-Ьдка  да  се 
дава  въ  п6-малъь*ъ  размЪръ  на  че- 
лядьта  му.  Б.  бЬше  стжпилъ  въ 
бра[гь  сл-Ьдъ  оттеглянето  си  отъ 
българския  пр*столъ,  н  остави  вдо- 
вица съ  днама  синове.  Подробно- 
сти за  Б.  се  памира;тъ  у  А.  Фонъ 
Худа :  Иаг  бьлгарс^смтЬ  бурни 
врЬмена^  11{»1ш.  на  бьлгар.  огь  Д-ръ 
Ва.1тера  (^Гусе,  1й90);  у  А.  С.  Ца- 
нова: Льрвий  бь^ягарски  князь  или 
Очерка  иль  историята  на  пър" 
еитЬ  седемь  гпдннп  на  свободна 
Бьлгар^т  (Идовдивъ,  1895);  у  А- 
долфа  Коха:  Лленсандрь^  първигг 
балгаргки  князъ^  щуЬъ.  на  бьлгар. 
оть  И.  Н.  Николовъ  (Пловднвъ, 
1 895)^  у  Огаийаг :  С1и(1  аиз  1]е 
К^^1С  [1и  Рг1псе  А1еха11(1го  ^е  Ва1- 
1етЬеге  еп  Ви1?апе  (Рапз,  1884). 
Бятерло.  Воен.  форт.  'П'рминъ: 
ор&дие,  съ  Боето  се  заанщва  во- 
да въ  крЪпость. 

БатовскА  р'Ька.  Извира  пзъ 
Дели-о1)манскитЬ  възвишения  а 
се  атпва  въ  ^Герно  море,  менсху 
Варна  и  Ба^ччпкъ  нрЬзъ  усугие 
около  3  кшюм.  нтроко. 

Батоветрвя,  гр.  Учение  аа  из- 
мерване дъдбо'хшшт&  на  моретата. 


Бятоаетръ,  гр.  Уредъ  за  измЬр- 
цале  дьлб»»чпиата  на  море  по1Ъ 
корабъ,  който  1иува  по  него.  Тоя 
уредъ  е  К.  Сименоово  и.5обр11тение. 

Батнста.  фр.  ТвърдЬ  тънко  ле- 
нено платно. 

Батумъ.  Русскп  укрЬнепъ  градъ 
на  Ч(фио  море,  300  кплом.  оть 
Тифлпсъ.  близу  до  пр1Ша  на  а- 
зпятска  Турция;  8,000  жит.  Ру- 
ситЬ  го  нрнлобихх  оть  турцитЬ 
въ  1878.  Пристанн1цето  му  е  едно 
оть  най-добрптЬ  на  неточното  чер- 
номорско краПбрЬжпе.  На  Берлин- 
ския коигресъ  въ  1878.  Русия  о- 
бявн  В.  свободно  присгацщце;  ала 
отпослЬ  ти  измЬнп  рЬшението  си. 

Бату-хаиъ.Татарскпханъ,внукъ 
на  Чеигиеъ-хана,  пр'Ьдприелъ  въ 
1235  гол*Ьмъ  походь  С1)е1и.а  Евро- 
па, опустонпиъ  южна  Русия,  часть 
оть  Полша,  Унгария,  Волжски  и 
Дунавска  Бьдгария,  ]3дахия,  Кро- 
ациц,  СьрГ1Ця  н  внупшлъ  ужасъ 
дорп  до  Швеция  и  Англия.  Иъ 
енергичното  настрорпие  на  гер- 
манския императоръ  Фридриха  П 
н  нЬколко  несполуки  по  бр-Ьгове- 
г\*  на  Дунавъ  накарали  Б.  да  С5е 
тегли  назадъ  (1243).  Той  основалъ 
по  бр'Ьп1вет-Ь  на  Волга  кипчакска- 
та  клн  златната  ордин,  съ  столи- 
ца Серай.  Династията  на  В.  ца-^ 
рувала  тамъ  два  в-Ьь-а,  до  когато 
държавата  и  била  завоевана  оть 
руситЬ. 

Багъ  (соб.  зн.  баня),  Градъ  вгь 
южна  Англия,  съ  60,000  жит.;  сла- 
ви се  по  топ.,1[ГгЬ  си  бани,  изв^ 
стни  още  на  римлянетк 

Батюшков*».  (Кон.  Иикол,).'Р^о- 
ски  поеть  (^1787    —    1855). 

Бауернф(^лдъ  (Ед,  фонг).  Лв- 
стриЙСЕИ  комически  драмаг5р1'ь. 
роденъ  нъ  В11на  въ  1802. 

Бауеръ  (Антонъ).  Знаменичъ 
германски  кримп1иипстъ  (1772 — 
1843). 


—  113  — 


(Пруно).  Германски  фи- 
в  бпОлейокц  кр1гп11гь,  ав- 
ТОрЪ  ва  Критика  на  еванг^л- 
амта  синоптка  (род.   1809). 

Вауръ  {прш{|ес.  Ферд.  Хр.),  Гер- 
швскя  С10['ос.1ов'К  осяователь  иа 
•Тюбингенската  Вогоаювска  шко- 
аа>,  псторикофолисофнчесиа  шко- 
1а«  воятч)  е  имала  гол11мо  ашнпио 
върху  разви'пи*^П1  на  релпгнолца- 
п  мнсъль.  Бауровпгк  н;^й-важки 
съчАненяя  ех:  Христмнскага  гно- 
етика  вля  Христянската  фи^ю- 
оофия  па  у«У1игиято(1835),  Хри- 
сгянското  еЬроучекие  за  искупле- 
итто  ( ЬН38),  и  Христянското 
§Ьр01риние  за  Троица  и  вьило- 
ч^енлито  (1841—43).  Въ  тия  и 
други  съчинения  В.  е  си.1но  убЬ- 
депъ  въ  историческата  истпнность 

Я.1    "'  :ПВ|7ГН1ГГЬ    писяния ;     нъ 

П1  .  .  че  гЬ  ех  (п\л\\  на1П1са- 
яа  въ  едно  вр^ме  догта  лб-къоно 
«ггь  апостолския  периодъ, 

Вауекъ.  Село  въ  Курландвя, 
40  юиом.  на  югю-иег.  шъ  Мн- 
тава.  Поб^ца  на  Петра  Велики 
надъ  гав^гдит1>  въ  1705. 

В«гЦ«нъ  (9,000  жнт.).  Сак- 
сонски грпдъ,  на  Шире,  заб'&1гЬмп1- 
ТС;1енъ  110  една  побЪда  на  Напо- 
арона  I  надъ  руснт!  и  пруситЬ 
въ  1813. 

В«фшново  иоре  и.1и  аялввъ- 
Прогграненъ  залпвъ  на  сЬверъ 
от^  '  тгачески  ок«'анъ,  ме;|цу 
Г|  :л    и    сЬвсриа  Америка, 

вареч*ги'ь  по  пмето  на  УПл.-Ба- 
финоу  ангд.  мореохаватель,  който 
сподтчнлъ  да  стигне  до  него 
въ  1616. 

Вахакски  о-вн.  Острова  въ 
Атла1т1Ч('|'1;н  (»кеань   иа    юго-ио- 

Т01П.    оГЬ      <'Ъ«»ДИМС1ГИН1    ДЬ]>Ж<1ВИ 

(нл  Лиглня);  44,000  жит.  Вь  едпиь 
41ТЪ  тоя  0-ви  (Саиъ-Салнадоръ) 
Шиумбь  стжпи.ть  прьвъ  пжть  въ 
Новия  пгкгь  (1402). 


Вахаритв.  Първата  мамелюкока 
династия,  основана  (1251)  отъ 
Н>редпна  Али,  който  зелъ  титлата 
египетски  султанъ.  ат^дъ  като 
похнтплъ  вла1а'ьта  отъ  аюбити.тЬ. 
Въ  1382  В.  се  зам"Ьстпли  огь 
борджптптЬ, 

БахАръ,  тур.  ДобрЪ  познать 
ароматнческп  илодъ,  коЙ  го  се  упо- 
трЬбива  въ  нЬкоп  храни  като  ме- 
рудия.  Той  се  ражда  огь  едно 
дърво,  което  расте  въ  южна  Аме- 
рика^  западна  Пндия  д  Жанайка. 

Вахяй.  отъ  Вахуа.  Стхпка  въ 
стп.гь  отъ  едннъ  кжсъ  и  два  длъгн 
слога. 

Вахая  или  Сянъ-Оалвядоръ. 
Бразилски  градъ,  пристанище  на 
Вс^светпйски  заливъ  (Атланти- 
чески океа1гь);  152,000  жнт.,  токо-  « 
речи  ед!1ак1ю  раадГленн  иа  611^1И, 
черни  и  мулати.  Оатица  иа  Бра- 
зилия до  17(13. 

Вахрейясвн  о-вя.  Острови  въ 
Порсидскн  заливъ  (Слциу  до  Ара- 
бия); прочутъ  подмолъ  съ  миди, 
конто  доставятъ  най-хубавитЬ  би- 
сери въ  Пстокъ  (на  Турция). 

Бахуоъ,  лат.^  гр.  Баспословеяъ 
богъ  на  виното,  на  пиянството. 

ВахчисараЙ.  Впв[иа  сташца 
на  крюккигЬ  ханове,  располо- 
жеиъ  въ  една  долина  по  р.  Чи- 
ркжь-су  блину  при  Синфероиолъ; 
13,000  жиТм  пб-вечето  татаре.  Огь 
сградитй  заб^тЬж1Ггеленъ  е.  гтариЙ 
хански  дворецъ,  коЙто  ир1ицча 
на  лабнрцнтъ  отъ  здания  н  гра- 
дини. 

Б&цядъ,  лат.  Мнкроскопическа 
животинка,  зародишътъ  на  1гЬкои 
болесгги.  която  има  образа  па 
права  н.1и  пр1крииеиа  пржчи^^, 
огь  д'Ьт11  е  и  имгго  (и 

Бачково.  Село  блину  нрп  Г>га- 
нимака,  :шб'[иТ)^нште^:но  по  мона- 
стпря  до  него,  нареченъ  Бачкоа- 
снгк  Тоя  моиа1т!рь,  ^^спЬние  Пр-Ь- 


-114  — 


сеетая   Богородица,    е    втори  въ  |  П|)1«ъ  1877—78.  За  тЬхната  сви-' 
Битгарпя  пи  бигапл-вото  и  исто- 1  рЬпость  виж.  Батакъ, 


рцческото  сп  значение  с.11^дъ  Рил- 
ски Мйнасти1)ь.  Той  е  осаоваиъ 
въ  БрЪмето  на  византийскии  царь 
Алексия  Комиена,  въ  1084,  отъ 
доама  гр1(зинци  всрЪдъ  хубава 
гора  и  с  прЬмпиуваль  въ  рж^цЬгЬ 
ту  иа  бъ.1Рарскот(.»,  ту  на  гръц- 
кото духовенство.  Българсиий  царь 
Ле.  Ллександрг^  когато  П[>к*олъ 
Шовхниъ  въ  1:144,  сганл1лъ  бла- 
Г(>д11Тель  на  монагтирн.  коИто 
щедро  надарилъ,  и  негови  Л  лнкъ 
билъ  нсписанъ  въ  естествена  ве- 
ли*шна  въ  цръквата.  Пр^иъ  пе- 
риода ва  турск^уго  а1адпчее.тво, 
гръцкото  духовенство  присвоило 
монастнря,  като  и  у11ип1о'л{ило. 
Еовто  тоя  лшгь,  та1{а  и  вснчкит!; 
*сд'Ьди,  конто  напомняли  :ча  Г»1С1- 
гарското  минжло  на  тая  обнтель. 
Пр^^ъ  1895  браггггвого  на  мона- 
сггпра,  пр"Ьдъ  ВИД!»  па  исгпнага. 
че  ц1;ли  осемь  в-кка  той  е  билъ 
даряван  ь  и  поддъ|гл;анъ  главпо  оть 
български  наре  п  оть  бъ.1гарегЬ, 
отхвърли  властьта  на  гръцката 
лат|1иар]ния  и  припо:н1а  в1цом- 
ствато  на  бъ.1гарската  екзархия. 
Башв.  Кунъ  о-ви  въ  архипе- 
лага па  ФнлипипскигЬ,  откритъ 
оть  Дамниера  въ  1 687 ;  около 
10,000  жит.  (на  Иепанпя). 

Бвшнбозукъ,  тур.  (соб.  зн. 
разва.и'на  г.\ава).  Войннкь  отъ 
нередовна  войска  въ  Турция.  Тия 
войници  еж  оть  коль  и  ньи^*  мо- 
хамедане,  които  се  ааписватъ  вой- 


БашЕсири.  Едно  нлеме  отъфин- 
СКО-Л1ОНГ0ЛСК0  происхождение  въ 
Русия,  при  политЬ  на  Уралъ. 
В.  ех  гостолюбпвц,  нъ  подозри- 
телни, б-Ьдни,  наклоини  на  кражба 
и  прЬмного  хЬннви.  Т^  пматъ  го- 
лЬми  глави,  ма.1кп  чела,  гЬснп  п 
нлоскп  очи,  въсправени  уши  и 
черна  коеа.  ТЬ  еж  умствено  огра- 
ничени и  тЬхпото  мохамеданство 
е  твьрд^Ь  в1пърнпчаво. 

Вашня,  рус.  Воен.  форт.  тер- 
мннъ :  кула,  въ  която  се  държжть 
топове. 

Башъ-дагь.  Кдиоъ  отъ  двата 
клона  на  Кресна-планнна,  който 
се  свръшва  на  сЬверъ  отъ  градъ 
Драми. 

Бняандъ.  Гра,хецъ  нъ  турска 
Армения,  ор:1ерумски  вил.  Б.  б*шо 
зр|1лн1Ц|*  нл  н11Колко  турск'>1)усски 
сражения  въ  1877.  БерлпнскиЙ 
коигресъ  върна  Б.  на  Туртщя, 
ако  и  да  б^п1е  отстжпе1п.  на  Русия 
по  Санъ-Стефански  договоръ. 

Баявндъ  1.  Турски  султакъ. 
наслГаплъ  на  пр1ктола  баща  са 
Мурада  I,  който  па^ижлъ  въ  бпт- 
вата  на  Косово  поле  среща  сър- 
бпгЬ  и  съ1к:шацптЬ  имъ,  В.  до- 
билъ  прЬкоръ  Илдлрммг  (св-Ьт- 
кавица)  оп»  б1|рзинат11,  съ  коЯто 
нзвършиль  и:^вънреднит1>  си  за- 
воевания. Въ  три  години  той  за- 
воевалъ  останала  Бъ.?гарин  в 
Сърбия,  Македония  н  Тесалия,  и 
покорплъ    П(>-вечего    отъ    Мало- 


ници,  когато  се  пр+астпви  случай  Азпятекит»-.    държави.    Той   об«1 


за  воюваме  и  еж  пО-готовн  да 
се  пр+ааджть  на  грабите^^ства 
кош  нрилегне,  отколкото  да  се 
бн1жтъ.  Иа  Т(»н  видъ  недиоцпплв- 
нирана  '^ нередовна  нойска>  е  ста- 
вало вънросъ  въ  кр;&мската  война, 
въ  сръбско-турската  «ойиа  пр1>,ть 
1870,  въ   русеко-турскаха    война 


дплъ  и  Царигридь.  За  да  избави 
тоя  градъ,  упгарский  краль  Сн- 
гиимундь  нотеглилъ  сь  гол^Ьма 
воЙ(;к:1  срен1а  турцнтЬ.  Б.  побър- 
:«игь  да  го  срещне  н  при  Ннко- 
полъ  на  Дунавъ  спечалнлъ  р1»- 
шителна  побЬда  надь  унгарцитЬ 
ц  съькзиицигЬ    имъ   ноляцигЬ  п 


115  — 


фраицузскптЬ  кръстоиосци  (1396). 
Б.  пг*1лъ  може-бп  да  мЬзе  въ 
Цдрвграхь,  да  но  го  6и.и>  с»р1к1у 
Шкхлтваното  на  Тамерлапа.  V*.. 
воОЬденъ  огь  монгилекия  заноова- 
тиль  про  Ангора  (1402)  п  заро- 
бенъ,  умр^лъ  па  с^^диата  година 
(|юд.   1:-147,  дар.   1^89—1402). 

Влялш,%ъ  II.  Турски  султацъ, 
синъ  на  Мохамсха  II,  з;1В01^ва- 
теля  на  Цариградъ;  иаслЬднлъ 
Оапш  св  въ  1481  в  царувалъ  до 
1 512.  Неговото  царуване  било 
испълнеао  съ  н»:пр1^с^^кцжтъ  род*ь 
воИна  среща  Унгария,  Полша, 
В*>н»:^ция,  Кгппетъ  и  Исрспя,  конто 
взобщо  заякчили  турс1мта  дър- 
жава. За  да  угодн  на  енич1>рн'г|->, 
Б.  се  о^греклъ  огь  престола  въ 
полза  на  ао-млалоя  сп  сонъ  Се- 
ляка и  СБоро  умрЬлъ. 

Бделвй,  лат,  Въ  апп.к.  чорво- 
Еокава  плн  зеленикава  аромагн- 
чесса  смола,  която  се  добпва  отъ 
едшгь  видъ  Ьа1>ато(1ап*1г1оп. 

Ьделонетръ,  гр,  Инструментъ. 
КС1ЙТ0  замопяпа  хгпявнцнгЬ, 

Вдштеленъ.  Много  вннмателенъ. 

ВднБ.  (Жий  буденъ,  на  1црР1гь. 

Вд11вве.  Нсспане,  голямо  внн- 
ханво.  Всенощно  бдЬние.  Чер- 
ковна а1\ткба,  1гъ  която  вечеринта 
с>^'  съодпнява  съ  ут1)1зннита. 

Веатвфикация,  лат,  (беатусь, 
б11ажепъ;  фачере,  Г1рав1Ж).  Лк1Ъ. 
съ  кг>йто  папата  причнслива  у- 
||р1>.1Ь  чов1)КЪ  въ  лнка  на  бла- 
хенит!*. 

ВеОедъ.  Германски  водигель  на 
соппалъ-демокрагнчегк.чта  на1)тня, 
1к1Я«-|гь  на   1840. 

Ьггазъ  '  Кчрлъ),  Прусски  прн- 
дш/р*'НЬжтпИ111п'ЦЪ(  171*4  — 1854), 

Ьегарви  нлн  Ьагирии.  Страна 

■  •   '  1>1.дна  Л<(>[>ика,  която   има  за 

(ли     езеро     Чадъ,    крплсггво 

■но    Уадай.    Населе- 

1  ' )  жит.,  п(;>-вечето  мо- 


хаме^анско,  а  останклото  още 
езическо  п  ц*1>лото  много  суеверно. 
КдниственигЬ  промингюпи  нскус- 
ства  ся:  п>качество1Ч>  л  вапцар- 
сгвото.  Султанътъ  на  страната  е 
П1щанен*ь  на  по-силния  Бурнускц 
господарь,  Ста-тпцвта  на  Бегарми 
е    Масона. 

Бе1'внотъ,  <гвр.  Я{пвотио  огь 
разреда  па  дебелокожцт1>.  нечетно- 
копитнитЬ,  което  ишике  на  стада 
но  брЬговетЬ  на  р^катЬ  въ  ср^на 
АфрИ1са. 

Ьегл  в  кч  ия,  тур.  Заку питель 
на  данъка  на  опцегЬ  въ  Турцвя, 
Оттука   бег.1 1исчиииси. 

Вегливъ.  тур.  (отъ  (5еЛ»  княггь). 
Даиьь-1>  на  о}ни*'1'Ь  въ  Турцня. 
(}ттун^^  бсглиьчки^  койго  по;1лежн 
на  тоя  данькъ. 

Вегташи.  Мохамедански  калу- 
герски орденъ  въ  Турция,  учре- 
дснъ  въ  Х1\*-ц  вкюь  отъ  дер- 
вншъ  хаджи  Бе[таша. 

Веделъ,  тур.  Вмененъ  данъкъ. 
(Тон  д.чнъкъ  пла1ца  въ  Турция 
немохамеданското  мжжско  населе- 
ние, което  законъть  не  донупщ 
да  отОива  чр1;.$ъ  служене  военната 
нопииноггь). 

ВеджйСи.НубиЙско  племемежду 
Лбноцнпя.  Червено  море  п  Нилъ. 

Ведзвехотъ  (Уолтл^рь).  Ан- 
глийски писател1>,  редашч^ръ  иа 
лондонския  Икономиста  и  автори- 
тегъ  въ  финаициалиигЬ  работи 
(1825—1877). 

Бедунвъ,  араб,  (соб.  ан.  оби^ 
татель  па  пустинята).  Лравий- 
ски  чергаринь,  който  жнв11е  съ 
грабеипн  аравнйскн  разбойпнкъ. 

Ье8апелационво.оп>фр.  а7^л%. 
Безпъгишно.  окмичапмно. 

ВеаОородсво  (А^икс  Апбр,), 
Русски  държлвникъ,  мпнпстръ  на 
Вън.  ЛМп  въ  нркмето  на  Кате- 
рица П,  таенъ  п|»отпвппк'Ь  на  По- 
темкина,    иодписнвкъ  на  Ншскна 


-116 


ДоГоворТь  1792.  Въ  цар5*ването  на 
Павла  I,  той  бихь  държавенъ 
канц,1еръ  и  душата  на  вснчкит-Ь 
дшиюматическисношгиш!  на  Русил 
съ  другнтЬ  държави.  До  омърт1у- 
та  си  В.  блль  голгЬмъ  любитель 
на  нскусствата;  галерията,  която 
образувалъ  въ  С.  Поторсбургь. 
още  привлича  удивлението  на 
дру гоним шп-Ь  (1742  —   1799). 

Ве^възиезл^^нъ.  Безъ  мъзда. 
награда,  плата;  даромъ,бескорастно. 

Вевв^сгень.  НензнЬстснъ,  кой- 
то не  се  знае. 

Ьеагранотеаъ  (оп.  гръд.  гра- 
ма, писмо).  Бесяшсменъ»  бссжнн- 
женъ;  който  не  знае  ни  да  чете, 
нд  да  инше.  Полуграмотенг,  ной- 
то  знае  само  да  чете.  а  не  да 
птпо.  Оттука  безграмотность. 
*  Беадареиъ.  Който  н^ма  дарба, 
способность,  самостоятелна  произ- 
водителна сила  (говори  се  пб-вече 
за  хждожници  и  писателе).  Оггутса 
беадарность, 

Веадва.  Бездънна  пропасть,  дъл- 
бочина безъ  дъно,  сир.  много  1чь 
л1>ма  или  Н('изм'[фнмн  Д'м0очциа. 

Вецд'11Йетиае.  Неработеие,  въ 
положение  да  не  върши  нпщо. 
ВеадЬйствувамь,  Нищо  не  работвБ 
изобщо;  не  вършаь  шицо  по  1И- 
вктна  работа. 

Беад 'к  л  н  и  къ.  Чо  в^къ,  който 
нпшо  не  работи,  нехранниайка. 

Безеишекь  (Лнтонь).  Бъве- 
дитель  на  стенографията  въ  Бъл- 
гария, редакторъ  на  Юго&ло&Ьнаси 
стенографь  (София  1880)  и  ав- 
торъ  на  учебнаци  по  стеногра- 
фическото  искуоство  н  др.  В.  е 
по  народиость  саовенецъ,  род.  въ 
Буковие  при  Целе  (Щнрии)  въ 
1854.  Той  живЬе  в*ь  Бктгария 
огь  1879  н  е  сега  прМавате,1ь 
въ  ШоЕдивската  м.  гимназия.  Той 
има  писателство   к  на  езика  сн. 


Безестепъу  тур.  Сград»  яа  пя- 
иаиръ;  сграда,  въ  която  се  по- 
м-Ьшаватъ  дюкянн. 

Беааав^тоиъ.  Който  не  може 
да  се  зан'1ицае,  за  каквото  1гЬма 
зав^тъ,  :{ав111цанио;  който  не  е 
наатЬдилъ  другиго. 

Беааавоненъ.  Незаноненъ,  про- 
тивозаконенъ.  Безааконностъ,  нЬ- 
маие  закоин ;  неиспълняване,  нро- 
изнодно  нарушаване  законитЬ. 
Безвсисонюп.  Законопр-Ьстлшникъ. 

Беаягъ.  фр.  Единъ  видъ  пгра 
на  ка1)ти. 

Беввдейенъ,  огь  гръц.  и  лат, 
идса.  Който  н'[ша  иден.  Веаидсйг- 
ностъ.  Състояиве  при  н^анв 
иден . 

Везнсходенъ.  Който  в1^ма  не- 
ходъ,  изъ  който  не  може  да  ое 
изл11зе;  отту1са  бевисходность, 

Безл'Ьсбаъ.  Д1>то  н^а  0*^0066, 
сир.  горп. 

Безначадие*  Отсктствне  на  за- 
конно началство  или  правител- 
ствена власть  и  поредъкъ ;  смуть, 
неуредица.  Виж.  Лнаратя, 

Бвзнравствеиъ.  11ро1'пиенъ  на 
нравстиеностьта,*  на  душевната 
чистота;  раавратенъ,  безсънЬстенъ, 
Везправстввность.  Прошвность 
на  нравстве}1осгьга;  развратъ. 

Беаобнденъ.  Който  никому  не 
причинява  обн>ха*  безврКаенъ. 

Веаобразне.  Грозота,  безсра- 
мие. Везобрааень.  Нехфнстоенъ, 
бесраменъ;  оттука  безобразность, 

Бедотв11Тб11'ь.  Безъ  отговоръ: 
който  н»^  дава  отговоръ;  .-за  който 
не  е  доб(ггь  отговоръ. 

Безропотенъ.  Който  не  изявя- 
ва   роитлние,    неудоволствие;   по-^ 
коренъ,    смирс1гь;    оатука 
потность, 

Вваукорнанепъ.  Безу  коренъ, 
който  не  заслзтква  укоръ,  1кзу- 
коризненость,  бе;^укорпость. 


-117- 


Безусдовевъ.  При  който  не  е 
направено  пнкое  1,'а1овие  идн 
Д|цчи»ръ:  п'и'1Р11Ъ,  ницр11М'Ьпенъ: 
ба^^словма  покорность.  С^ггука 
бешусловнпсть, 

Безус1ИЬшенъ.  Безъ  ус1гксъ, 
безгъ  сполука^  иесиолучлнвъ.  От- 
тука бевуспЬшность. 

вв8форяевъ,  огь  форма.  Който 
гЬма  опр|'Ь1Ьленъ  образъ;  който 
не  носи  форменно  об.гЬкло. 

Вевъ-яеаь.  фр^  Цктуване  р&- 
ка,  —  церемония,  която  се  из- 
връшва  къ»ъ  особи  огь  царству- 
ашш  довгь  въ  тържествени  дни. 

Бей,  бегъ,  тур.  (анач.  князг,  го- 
сподарь).  1)  Тнтла  за  благородство 
вгь  Турция,  отговаря  на  баронъ, 
графъ,  кпазъ,  кога  се  дава  надър- 
яавею»  глава  [Турция  е  ^швала 
тая  титла  па  господаретЬ  на 
Влахпя,  Молдова^  Тунисъ  ц  др.]. 
2)  Титла,  която  се  прилага  въ 
Турция  и  други  неточни  държави 
жьзсъ  името  на  едво  лице  просто 
©гь  учтивость. 

Ввйв2»|гь  (Роджмрь),  Англнй- 

учехгь  моиахъ,  който  с«  счита 

взоСрЬтатель  на  барута  (1214 

—  1294). 

ВеЙКХВЪ  (Фран  цись).  СЛЕ- 
веоъ  английски  <|}11Лосо<|гь  и 
държавнпкъ.  покалалъ  за  прънъ 
пхть  истицскпг&  иача.1а  на  фи- 
ло1я><1)1и1та  и  на  научнптЬ  М1То- 
дн;  авторъ  на  Новата  метода, 
по  която  се  достига  до  опровер- 
хеяяв  на  Аристотелевата  (|»ио- 
гофш  п  яа  заблужденията  на 
ср111Вов&ковватя  схоластика  (1561 

-  1в2в). 
ЬеЙвАръ    (сщгъ    С.  ХуаНтъ). 

лпйскп    нжтетесгвеникъ,    от- 

*^11ГЬ    главнт1к   на  Нилъ  (1Н62), 

«1т)ръ    иа    са>чиирнието    Откри- 

гието  на  еаеро  А^юбртг  Нианза. 

Род,  въ  1821. 


1г 


Бейлеръ-бей,  тур,  (значи  го- 
сподарь  на  господаретЬ),  Виж. 
Аянинь. 

Бейвъ  (Аленсандрь).  Англий- 
ски филосо4|)1к  авторъ  на  Логшт^ 
Наука  ва  вьспитанието  и  др.  Род. 
вь  1818. 

Вей-паваръ-  Градъ  въ  азвятсна 
Турцпи,  80  килом.  на  зап.  отъ 
Лнгора;  6,000  ншт.  Кози  и  овце. 

БеЙрихъ  (Хснрихъ-Ерн.).  Зна- 
менигь  германски  п^аюгь  и  па- 
лео1ггологь,  авторъ  на  важнп  съ- 
чинения за  Гониатитит-Ь  еь  де- 
донската  формация;  за  Конхи- 
лиитЬ  еъ  третичната  формация 
и  др.  Огь  чпс^юто  на  Бейрихоои- 
тЬ  ученици  ех  излезли  много 
учени  геолози  въ  нашото  вр-Ьасе 
(1815  —  1896  въ  Берлинъ). 

Вейрутъ.  Градъ  въ  азиятска 
Турция  (Сирия),  пристани1це  на 
Средиземно  море ;  85^000  жит., 
по-вечото  отъ  конто  ох  христяне. 
Б.  е  цвМ^шъ  търговски  градъ  въ 
живописно  местоположение  на  край- 
бр1>жието  на  Сирия  при  политЬ 
на  Ливанъ,  100  килом.  отъ  Да- 
маскъ  ц  около  160  отъ  Иеруса- 
лпмъ;  тоя  градъ  е  главното  при- 
отаншцс  яаДамаовъ  и  н1>кои  прг&д- 
па1а1'агь,  че  зам1)С'гва  Ветхо-за- 
ветаия  градъ  Веротай.  Калдуииъ 
Т,  иерусалимски  ца|)Ь,  го  обсаднлъ 
п  пр1йелъ  въ  1111;  нъ  христя- 
нетЬ  го  изгубили  пакъ  въ  1187, 
Въ  1197.  Т'^й  пакъ  падндлъ  въ 
рдпетЬ  на  христянетЬ,  и  сл^дъ 
това— едно  по  друго  подъ  властьта 
на  сарадинитЬ,  селджукцигЬ  и  тур- 
скц-гЬ  султани.  Въ  1840—41,  ан- 
глийгкатл  н  австрийската  флоти 
бомбардирали  Ьейрутъ,  на  който 
б1иь  турил ь  рхка  епшетский 
паша,  прозели  го  и  го  върн;Е.1и  на 
турцнгЪ.  В.  не  притежава  забЬ- 
.11^жителни  сгари  пгшетница. 


-  Г18  - 


ВеЙтъ-едъ^акн.  Грать  въ  юж. 
Арабия,  Пеменъ  (кралство  Сана), 
150  кплом.  на  с1>р.-пст.  отъ  Мока; 
силна  ЕьрЬпость;  стоварище  на 
иронлт1П'Ь  мокепоки  кафета;  8,000 
жиТм  миого  «'вроаейци. 

Векария.  италпинскисйпс^те.гь. 
сгьчннитель  на  ПрЬс.тлплеиията 
и  наказанията^  съчицеицр,  което 
посочили  ийтя  на  лр1-.оГ|разопа- 
иията  въ  углавния  кидикаь  на 
европеПскптЬнародн(17Н8— 17Я4). 

6в1Шр'1..  Му.^икалеиъ  знакъ,  кой- 
то о:1начава,  че  трЬбва  да  се  по- 
върцо  одна  повашопа  или  поии- 
жсна  нота  в-ь  есп'е(Л'ве11пя  й  топъ. 

Бвкясъ*  Оевйци,  фр.  Птичка 
отъ  челядьта  на  длъгокракнгЬ  и 
/цъгоклъвуннигЬ;  месото  й  е  твърдЬ 
вкусно»  та  МН01Ч)  се  приел  Ьдва 
отъ  ловцитЬ. 

Беке  ( Чарлсъ).  Английски  исл11- 
дователь  на  южна  Абисиншх  и  Па- 
лестина (1836—37)  [1800-1874]. 

Бекеръ  (А).  Знаментт.  герман- 
ски снисатель,  авторъ  на  Рл/го- 
водстео  на  римаситЬ  старини 
(1796  —   1846). 

Бекеръ  (К  Ферд,).  Единъ  отъ 
най-отлпчнит11  германски  филоло- 
зи  (1775  —   1849). 

Беветъ  (нр(»фес.  Л.  Н.),  Руо 
скн  учепъ  авторъ  на  много  ученп 
популярни  съчинения,  учебници 
н  нр11Водп.  Род.  въ  1825. 

Ьекетъ.  Румянски  градепгь  на 
Дунавъ,  сренха  Ор-Ьхово;  5,000 
жит.  Хубава  градина,  направена 
оть  руситЬ  въ  една  отъ  прЬди- 
шнигЪ  имъ  войни. 

Бенешъ.  Градъ  въ  Унгария,  въ 
едпоименонъ  окрхгь;  25,000  жит. 
Тьржнпи'  на  добптькъ. 

Ввкувръ  (Г.  Лд.),  испански 
дитераторъ  и  ноотъ  (183(1—1870). 

Ьеклввъ  (Лрн.),  Знамепить 
швейцарска  живописецъ,  род.  въ 
1827.  Творсдъ  иа  картинигЬ:  А- 


''Мавонки    на  лоег  вл  е(>иня^ 
Ловьтъ  ма    Диамо,    Битвата    на 
ценгаври-1^}, 

Бекландь.  АпглиЙсеи  есгество- 

испптдтель  (умр.   1850). 

Векуелъ.  Английски  пзобр-Ьта- 
тель  на  копиру1К1ДЦя  тедеграг|)Ъ 
(1840). 

Бевъ  (Карль),  Шмски  лири- 
чески носп^ь  (1К17— 1870). 

Бела.  Име  иа  4  уигарски  царе 
(1061-1272). 

Беладона,  итал.  Отровно  рас- 
тение отъ  челядьта  на  барабой- 
питЬ,  което  се  употрМяаа  въ 
лекарството. 

Велведеръ,  итал.  Тераца  или 
цавилнонъ  па  връха  на  к&ща  или 
на  високо  м11сто. 

Ьелгиа.  Констп1'уционно  крал- 
ство въ  занадпа  Европа  на  сЪверъ 
оть  Фраицпя ;  насел.  6,200,000 
жит.;  простр.  30,000  чет.  калом.; 
най-г^Бсгго  населената  страна  въ 
Европа.  Населението  е  отъ  гер- 
манско и  келтско  происхождение  и 
има  си  своитЬ  стари  нар"Ьчия, 
нъ  фраидузскиП  езпкъ  е  добилъ 
гасподството  въ  образованото  об- 
111,есп'во.  Гс1СНОДстпу1Ж1дето  вгЬро- 
цсции11дание  е  католическото.  Зе- 
меделието, индустрията  и  тьр1'1>- 
вията  еж  много  развити,  благо- 
дарение на  трудолюбието  на  бел- 
гийцитЬ,  заб11Л'1жително  още  въ 
вр-Ьмето  на  римляиетЬ  и  иа  мно- 
гобройнитЬ  камеиовжглинши  руд- 
ници. Стол.  Врюксель;  гл.  градове 
Анеерсь^  Гандь  и  Лгижг.  Жнт. 
Белтець^  отд*Ьто  и  белгийски. 

Историл.  Когато  римлянегЬ  за- 
воева.1п  Галцн,  (58  —  50),  жи- 
гелсгЬ  на  Белгия,  която  тогава 
се  наричала  белгийска  Галин  ((1а- 
Иа  Ве1(Г11;а)  противоставилп  Цк^арю 
наа-спленъ  отпоръ;  и  Друсъ,  Гор- 
маипкъ,  КалпП|'ла  често  водили 
во&скитк   си    въ    Белгия,  за  да 


—  119  — 


^П4псжгъ  в-ь  покорность  тоя  у- 
Поркгь  (гародъ.  Вь  \'-и  вЬкъ 
В&1ГШ1  завиюва.1И  франкят^;  нъ 
«О^хь  ДШ1  вЬю1  въ  страната  се 
усг.цшвцла  феодалната  сист':'ма  и 
к:  !      1!Е'.  ФландрскнгЬ 

Г|  _  I  и  -  ■ .  .^ц  огь  всцчкнтЬ 
Лруга  по  промашленоеть  и  тър- 
говии, поддържалп  ч\уЬ:гь  една 
дхьга  борба  сь  Франций  незнвн- 
сши)сп.т:1  си  огь  Франций  до  1385. 
когато  и;Бжс'кого  по^гекло  на  флан- 
дрскитЬ  графове  се  довършило  и 
Белгоя  стан&ла  атадЪние  па  бур- 
гуидския  домъ.  Въ  1 477,  тя  маижла 
вгь  владЪние  на  Австрийския  домъ; 
я  огь  1705  до  1815,  тя  била,  по 
завоеваное,  подъ  ахастьта  на 
Ф1^  ^  я  г^ия.  С тЬдъ  на  дането  на 
:цона,  В'1^нскпЙ  конгресъ  нк 
||^)И'-ьедяпнлъ  1гьмъ  Холандия;  нъ 
ВЪ  1330.  сл^дъ  една  ь-ьрвава  ре- 
вахюшвн.  тя  оОралув^иа  незави- 
сшйа  1ържава,  благодарение  на 
в  1га  па  Англия  н  Франция. 

Б*/,!!!!!!'  к^яо     народно      събрание 
взбрадо  княсьЛеополда  Саксъ-Ко- 
взгргски    кр5иь.  Тоя  кня:П).  който 
ое    Оалг    оженндъ    въ    181 7    за 
виаганя      Шарлота      Английска, 
в     въ     1 832    за   княгиня    Луигш 
ОрЛ1>аяска  (умр.    1850)  царуваль 
МЛД1М)    до    18в5.    Синь    му   Лео- 
поддъ    11^    сргапшкп    кргиь,     го 
ввс.т1ии.1Ъ     на     пр^сто.1а     с.11иъ 
огъртьта    му  (1В65).  ТоП  се  0|Ке- 
1гяхь    за  нрхндуЕнпя  Марин  Хан- 
раега  Австрийска. 
Валедъ-елъ-Джерид'!.  или  '^е~ 
I  ФиникитЬ.  3*'МЯ  въ  сЬверпа 
[  а    меж.1^    А^тжирия  и  голЪ- 
нуспиая,  заб1ктЬжитеана   по 
пЬ  си  дървесу!.  Въ  оани- 
1вЬ1АПЪ  нммади. 
:11(в.  И1'*'.г!>;ии1    икови   въ 
- .  ^  ивнц-сп^коитотурщггЬза- 
кГЬ   ржцЬгЬ  на  пр1;(-1-лнци- 


Ввлв11питъ{лат.огьгр.сг/^*ли), 
Едно  жииутио,  което  сега  съще- 
ствува само  въ  окамекЬно  състоя- 
ние. То  е  пм;ио  цнлиидрическа 
форма,  съ  единия  край  връхлеетъ, 
и  е  б1ио  га1'&мо  колкото  едниъ 
иръсгь. 

Белеоофоаъ.  гр,  Васиословенъ 
герой,  иоОЬдигел».  на  Химера.  Въ 
А ргогь  ца рпцата  го  обви н ила 
црЬдъ  м^жа  си  въ  ца>г^репие  да 
ЦК  събла.чии.  Царьтъ  го  пспра- 
тилъ  10  Побата,  лпдийски  царк 
сгь  писмо,  съ  което  молнл*ь  Побата 
да  отмъсти  Белерофоиу.  Сега  беле- 
рофомасо  писмо  нарпчатъ  П01гЬ- 
кога  такъво  писмо,  което  е  напи- 
сано съ  налгЬроине  да  поврЬдк  на 
оногова,  който  п^  прЬдава. 

Белетристика,  фр.  Ияящнп 
пр(Ш.чведення  на  йювесностьта, 
като  раскаап,    пов-Ьстп  и  римани. 

Белетрисгь,  фр.  Ппсателъ  на 
изящни  произведения  на  сю- 
весностьта. 

Белнпв.  Венецианско  семей- 
ство, което  е  прои;^вело  трима 
живописци,  Джакомо  (род.  1398) 
и  снновех-Ь  му  Джснтиле  (род. 
1421)  и  Джиовани  (род.  1424), 
които  се  почптптъ  като  глави  нп 
1^еиецпнпе.ката  школа.  Много  кар- 
тини ла  погл1ццня  зт^рашаватъ 
цръквигЬ  иа  Венеция.  Флоренция, 
Ми.1аиъ  и  др. 

Веляяв  (Виценво).  Итгинянски 
мно1'опопуля}»ень  ком^Iо:^и^«^ръ,  съ- 
чннитель  па  Норма  (1802  — 
1895. 

Беловезъ.  Галски  гллпатлрц 
ш»Й1Ч1  нахлулъ  в*ь  1Тт1иин  в-ь  Л'1-и 
вЬкъ  ц  основаль  Мплшгь. 

Белена,  -тт.  Богиня  на  вой- 
ната у  римлянетЬ. 

Беляанъ.  Шведски  поегь  (1740 
—    171)5). 

Белтъ.  (Го-^-Ъми  н  Мшки).  Име 
иадва  црот(^'ка,  които  сьедииявагь 


—  120  — 


Б1)лтийско  моро  съ  ОЬверно  море 
пр11зъ  1гатсгатъ  и  Скагеръ-Ракъ. 
]1р11;л.  лид1.ть  на  първия  мии^^тъ 
Кардъ  Гу(ггавъ  съ  войската  ен 
(1658). 

Велуджвотянъ  или  Бвлучя- 
гтаят.  Ааиятска  страна,  на  пстокъ 
отт.  Персия;  275,000  чет.  кнлом., 
съ  население,  което  се  пр^ЬсмЬта 
различно  —  отъ  400,000  до 
1,000,000.  Велуджит!,  конто  еж 
иохамедане,  живг]>шть  чергарскп 
жнвотъ,  ако  и  да  пматъ  нЬколко 
грала.  ТЬ  се  иоминувагь  главно 
сь  скотовъдотво.  Столицата  имъ 
е  Келатг, 

Белфоръ.  Фраиц^^зски  градецъ; 
25,000  жит.,  443  килом.  па  истокъ 
отъ  ПарЕЗъ;  съ  първостепедна 
крГ.пость.  БелфорскпЙ  гарппзонъ, 
който  Шие  се  одържалъ  среща 
германците  въ  1870  —  71,  по 
заповЪдь  отъ  правителството  си 
испрш^ни  кр-Ьпостьта,  като  усло- 
вие да  се  сключи  прЬмирне  между 
двгЬтЬ  воюшщн  страни.  На  га!)- 
ни:юна  ое  позвачи  да  пзл'Ьзе  съ 
ПСИЧКИТ11  воепии  почести.  Герман- 
ский  нмператорь  въриж  на  Фрлн- 
цня  Бел'|.1о|»ъ.  сь  усювие  войскигЬ 
му  да  агЬзжтъ  1Г1>  Паризъ. 

Белчжръ  Ссхръ.  Ед.).  Ан- 
глийски исл^Ьдователь  на  запад- 
ипгЬ  крайбрежия  на  Америка  и 
па  шточпа  Ппдии  меиау  18Н6  н 
1843;  въ  1852  тръгнялъ  да  дири 
Франклина,  нъ  билъ  припуденъ 
да  изостави  кораба  си.  НеговвгЬ 
главни  съчинения  еж:  Л^чтува- 
нето  на  См^чфгръ  {пме  на  пара- 
ход ь)  около  свЬта  II  ПосгЬднпго 
пътуване  въ  ОНеерния  полюсъ 
(1799  -  1К77.). 

Ввлг.  11аЙ-«гтрнй  пзв'(итенъ 
аоирийскн  царь,  баща  на  Нина 
(2,(Ю0  год.  пр]ци  Р.  X.). 

1>елг.  (Андреа)  Щггглапдецт*, 
К0Й1Ч)  нънелъ  въ  Евроиа  методата 


на  кзаимното  уче!гие,  по  която  се 
прЬдаваловъНндия  (1753—1832). 

Белъ.  (Грахамь).  Американски 
елекът  1гь,  изобрЬтатель  на  теле- 
фона ифоггофоиа;  родеиъвъ  Един- 
бургь  въ   1847. 

Бвл-фонъ  Фаберъ  (Цицги^ия). 
Отлична  испанска  романистка. 
изйгЬстна  на  книжовния  свЬгь 
лодъ  мхжския  псевдоиимъ  Фер^ 
нанг  Кабалеро   (1797  —   1877). 

Бвпбо.  Пта.1и>шски  карднналъ 
ипоегь  (1470  —  1547). 

Бвволъ,  итал.  Музикаленъ  бЪ- 
л^Ьгъ,  който  означава,  че  тр^Ьбва 
да  се  понижи  нотата,  пр^дъ  които 
е  поставенъ,  съ  полови  нъ  тонъ. 

Бенъ.  {Лосифь).  Полски  гено- 
ралъ,  отпоатЬ  Амуратг  -паша.  Б., 
на  чело  на  една  войска  отъ 
10,000  въстаижли  унгарци,  раз- 
билъ  въ  Трансилвания  авсл^рай- 
ската  войска  и  истласка.ть  и  иещ 
п  рус^кигЬ  й  съ1жзници  въ  Вла- 
шко (1849);  пЬ-сстп-Ь,  слЬ,гь  н»мцас>- 
тиата  бнтва  при  Тенишваръ,  той 
изб^гнжлъ  въ  Турция,  д4то,  по 
политически  сгъображепия  пригър- 
ижль  мохамеданството.  (Род.  1795 
--  умр.  отъ  треска  въ  Халепъ, 
слкть  като  потьпкаль  арабското 
въстание  въ  1850). 

ВеяАрвсъ.  Гра.яъ  въ  английска 
Индия,  на  Гангъ;  200,000  жпт. 
Свещенъ  градъ  на  пн^т^усигЬ,  съ 
около  1,000  индусски  нагоди  и 
пб-вече  отъ  300  мохамеданскн 
джамии. 

Беневептво.  Италиянскп  градъ; 
24,000  жпт.  Наполеоиъ  го  нап- 
равилъ  кня;ке1Тво  за  ТалеЙрана: 
послЪ  тоя  градъ  б1иъ  д:1день  на 
папството  (1814)  и  прис1»единеяъ 
на  Пта.чия  (1Н«)0). 

Бенвен]гто  Чвлмнн.  ^^паме- 
нитъ  11га,1пянс1ш  ваягель  и  ам- 
тарь,  повика  нъ  въ  Франция  оть 
Фрапооа  I  (1550  —   1570). 


I 


I 
I 


—  121  — 


лекш  яялнвъ.  Чаоть  о1'ъ 
Лидийски  оккигь,  можду  11ндо- 
спшъ  н  ПндокптаЙ. 

Веягйлевн  огъль.  Пскуствено 
ари1»твени  лесповъспаляемо  ве- 
щесз'В1Х  което  дава  сплва  спня. 
червена,  или  друга  свЬглнна;  из- 
миолсио  въ  Бенгалъ. 

Беягалъ.  Страна  въ  английска 

Нвдня;     най-важното    отъ    трнгЬ 

гат^м п     отд11л рння,    иа    които    о 

11а.иЬзена;   ирустр.    40К,1132   чет. 

_^    ом^    69,600.000  жит.,  (гЬдаон- 

^е  иа  главн.  упраш!.    Калкута. 

Бвнгувла.  Обширна^  няобнц) 
пдаяЕВСЕа,  страна  въ  западна 
Дфршса,  НА  ЛтлантпчесЕН  океанъ. 
сь  язобялав  води  и  раенотна  рас^ 
тятелность.  в.  се  населява  отъ 
рааив  малки  племена,  които  гь- 
Н2кГЬ  отъ  дълбоко  невЬжество  и 
варварство,  н  отъ  които  нЬкоп  еж 
човЪсондцп.  Порту  гал  цптЬ  аш- 
хЬжгъ  Бм  1гъ  не  упралашватъ 
токо-речн  ниюшва  влашъ  въ  вк- 
ТрЬшностьга.  Гл.  грауТ,ъ  Санъ-Фуг 
лшл-д€-1кнгуеиа    съ  3,000    жнт. 

Вентеревъ  (капптапъ).  Ге1)ой 
при  Глнвинцл  въ  сражението  при 
Три  уши,  комуто  много  се  ддъжи 
за  българската  поб-Ьда :  другарь 
ва  воеи  и  и  н  мп  нпстръ  ел1\дъ 
Г!  'мглрпшт  война:  единъ 

1'1  чштЬ     нппциаторп      за 

д^грониранвтг)  на  кннаь  Алексан- 
Х|»а  Батемберга.  Той,  освободепъ 
по  жлданпето  па  Русия  саЬдъ  коц- 
тръ-пр^вратл,  емигрира  въ  Русия. 
Б.  *.*    п    ооеш.'1гъ,   ц     граждански 

гаголь,  авторъ  [на  русскн  е- 
]  иа  Историята  на  сръбско^ 
българската  война.  Военна  геогра- 
фия н  статистика  на  Македония,  \ 
и  др.  Б-  0  родом'Ь  отъ  Горпа-ОрЬ- 
ювкца. 

Вендеръ.  Русски  градъ,  въ  Ве- 

аОия.  на  ДнЬстръ;  30.000  жит. 
нъ  по  обсадата,  която 


издържалъ  тамъ  Карлъ  ХП  атЬдъ 
разбптието  еп  при  Пулта  ой;  прЪ- 
зпманъ  и6-сетн11  нЬкол  »>  нлтн 
отъ  русптЬ  (1770,  1789.  1811),  па 
които  останзйлъ  по  Букурещсшш 
мпръ  (^1812). 

Бенедявтинци.  Общото  име  на 
вснчкпгЬ  римокатолпчески  вал:у- 
гере,  които  атЬдвагь  правилото 
иа  св.  Бенедикта.  Първий  бенедпк- 
тннски  мопасгирь  е  бплъ  оснопанъ 
въ  Монтекасико.  неаполско  крал- 
ство, около  529,  оть  сн.  Бене- 
дц  1гга,  Тоя  монашески  орденъ 
порастиклъ  изумително  бърже 
сл^хъ  ЛТ-п  в-Ькъ,  и  Б.  се  имили 
за  главнигЬ  дЬйдн  въ  распростра- 
непаето  на  христянството,  обра- 
зованието и  знанието  въ  Запад;ъ. 
По  едно  вр^ме  тЬ  броели,  назвать, 
до  37,000  монастире  и  принасяли 
вшкнп  усту ги  на  кн пжнината, 
Р^енеднктнкскпй  орденъ  се  уишцо- 
ЖИ.ГТ»  въ  франция,  покрай  дру- 
гнгЬ  монашески  ордени,  въ  рево- 
люцията прЬзъ  1 792 ;  относл* 
пакъ  се  въ:1родшть.  Св.  Веиедив- 
тицовото  правило  изисква  отъ  мо- 
яасптЬ  да  се  въздържагь  отъ 
см^хъ,  да  не  притежаватъ  частенъ 
ткЮп»,  да  жи1гЬ1ЖТЪ  пестовно,  да 
с«  гостоприемни  и  най-много  оть 
всичко  да  еж  трудолюбиви. 

БвведнБТЯНЪ.  Питие  пригот- 
вяно едно  врйме  само  оть  Бене- 
дшп"ипскит11  монаси. 

БенедиЕТъ.  Име  иа  14  панн, 
отъ  които  Н11й-зн;1менитъ  е  би.гь 
Беиедпктъ  ХТУ  (1740  —  1758). 
Той  основ<1лъ  учителски  служби 
по  Физи1й1та,  Хи^пшта  и  Матема- 
тиката въ  Римъ;  възродидъ  Бо- 
.^"IIск^^^а  академия  и  учредилъ  и 
други :  накаралъ  да  се  пр'Ьво- 
дйтъ  нйЙ-добрнгЬ  английски  я 
франдузскн  книги  на  ит^ииянски; 
и  по  много  други  начини  поощря- 
валъ  книжнината  и  науката.  Не- 


—  122  — 


говото  благочестие  било  искрешю 
и  просветено  и  той  се  отлйчавалъ 
по  прим^Ьрна  вЪротърпимость. 
ПоддаинпцнтЬ  му  го  обвиняват 
СИМО  въ  едно  1гЬ1цо,  че  миого 
Ш1е<тлъ  и  челъ,  а  малио  упра- 
вляваль.  НеговитЬ  съчинения  о- 
бразувагь  много  томове. 

Бенедивтъ.  Рииоватазпчески 
светия,  осповатольгь  на  монаше- 
ството въ  Уападъ,  родомъ  итали- 
янедъ  (480—543). 

БеаеЕб  {Фрид.  Ед.)  Германски 
фидософъ,  авторъ  на  учебника 
Дсихологията  като  естествена 
наука,  ржководство,  което  нгШ- 
добритЬ  германски  учени  ио  кьо 
пнтанието  прЬпоркчагъ  ка1Ч)  п6- 
сгодно  за  практическо  приспосо- 
бление огь  кое-да-е-друго  (1798— 
1854). 

Бднетъ  (Гордонь).  Пздатель  на 
американския  вЬстппкъПю-Иоркг 
Хералдл,  на  чиито  разноски  се 
пр^дярне  знаменитото  пжтеше- 
отвие  на  Стянли  въ  вктрЬшна  А- 
мерика  и  п6-сет1г11  (1870)  учений 
походъ  къмъ  сЬверпия  полюсгь  на 
парахода  Жанета,  наЙ-непщстниЙ 
въ  лЪтописитЬ  на  аркгпческитЬ 
походи.  За  посл'^ннй  ноходъ  К 
оадивн  80,000  долара. 

Вваейс1шп  асс1реге,  ИЬегШега  уеп- 
йеге>  *11ат.  поговорка:  да  приеме 
чои^Ьеъ  благолгЬяние  е  да  си  про- 
даде свободата. 

Кевефнцнавгь-ка  лал  Лпце. 
въ  иол:з;1  ла  което  се  дава  теа- 
трално, концертно,  или  др.  под. 
прЬдставленне. 

Беизоииъ,  или  фенилевь  водо- 
родь.  Течно  вещество,  което  съ- 
стои отъ  вжглеродъ  и  водородъ; 
растопява  мастьта,  восъка  и  др. 
под.,  та  се  употребява  за  нскар- 
ване  пятно. 

Кензннъ.  Едно  пр'Ьфинеио  про- 
изиедеиие    отъ  газа.   Употр'Ьбйва 


се  за  двигателна  спла^въ  матиян. 

Вензой,  лаг.  Смириа,  аромаги- 
ческа  смола ;  употребява  се  въ  д*- 
шгрството  и  парфюмерията. 

Беввойенъ,  лат.  Отъ  бен:50Й. 

Вепингсенъ-  Русски  гепералъ, 
разбитъ  отъ  Наиолеона  при  КЙ- 
лау  в-ь  Прусия  (1807),  побЬдитель 
на  Мюрата  при  Воронова  (1812), 
зелъ  голЬмо  участие  въ  битвата 
при  Лайпцигь  въ  1813  (1745  — 
1826.) 

Венянкорн.  Италаянскн  кои- 
позиторъ  (1779  —  1821). 

Бевнпъ.  Кралство  въ  Гвинея, 
Африка,  иа  Нигеръ;  твърдЬ  пло- 
дородна земя,  произвожда  оризъ, 
палми,  захарь  и  пр.  Населението 
се  клапя  на  краля  сл  като  на 
н{1й-гол1лМИЯ  си  фетшпъ.  Въ  цв^ 
туп1ето  си  състояпие  кралството 
распатагало  въ  врЪме  на  война  съ 
100,000  войника;  нъ  сега  е  рас- 
покжсано  на  независими  хьржа- 
внцн.  Столица  Бенин%,  съ  около 
15,000  жнт.  Въ  1786  французетЬ  о- 
сновали  селища  при  устието  на 
Нигеръ,  Които  англпчаиегЬ  уни- 
щожили въ  1792. 

Венйовсвя  (Гра<[)ъ  М,  ЛвгХ 
Едииъ  огь  главатаретЬ  на  Вар- 
ената конфедерация,  род.  въ  Ун- 
гария (1741).  Той  б1иъ  уловенъ 
отъ  руситЬ  и  заточенъ  въ  Кам- 
чатка, огь  дЬто  избЬгнжлъ;  слЬдъ 
това  той  отишелъ  въ  Индия,  въ 
Франция  и  нАЙ-поолЬ  въ  Л11иа- 
гаскаръ.  Той  кроилъ  да  завоюва 
острова,  когато  билъ  убигь  отъ 
т>^^емцигI^  (1786).  В.  е  ипсалъ 
своитй   1Ьиуванин  и    Мемоари. 

Вевятцвйй.  Русски  пов-^ство- 
вател  ь,  авторъ  на  Ибрагимг, 
Бедг/инь^  На  &ругой  день  (1781 
—  1809). 

Веаковокв  (Георги),  истии- 
ското  му  име  Гавриль  Хлгтиоеь, 
Буитовшцгь-аиостнлъ    и    душата 


—  123  — 


ОЬ    1 


п  Аориското  въстанпе  въ  1876. 
Той  бЬше  родонъ  отъ  Копрпв- 
5а  ранното  му  минжло  ср 
!,  че  въ  Лиатолня,  д-Ьто  б1иь 
агашвхь  абаджия,  в^ктьтъ  въ 
хяАд^щкатп  чета  па  Левтеръ  во- 
гвода  прЬ.ть  1865  —  в8.  Сл-Ь^ть 
това  той  емигряралъ  оъ  Румд^ипя. 
Въ  1875,  иколо  врЬмето,  когато 
о  да  избухне  Старо-Загорското 
алгие,  той  билъ  итишелъ  въ 
Цариградъ  като  чле1гь  огь  едиа 
тайна  четяца  палачи,  на  която 
пр1дяазначението  бяло  огь  4  стра- 
шг  ДВ  запали  турската  столица 
въ  деяя  на  въстанието.  Тоя  п.1а1гь 
в«  ое  осхии»(ггни.  Въ  нр-кме 
вл  приготовлеиннга  :ш  Априлско- 
то въстание.  Б.  к[>Ш'и1е  своето 
Шроясхождепие  и  родно  лгЬсто  и 
Ш  това  б^ше  зелъ  ненстняското 
орЪзяме.  Дра  потъпкването  на 
б]гпта,  Б.  биде  уСптъ  отъ  баши- 
(к)зу1Ш  въ  тетевенския  балканъ, 
въ  м-Ьстностьта  Свинаршип^  па 
11-и  най  и  главата  му  бЬ  пока- 
иваиа  въ  разни  мЪста  на  поруга- 
ние. Съ  тая  дкз1.  тя,  турнжта 
оь  кл^искл  Торба,  е  била  аакачена 
вгъ  София  на  вас^жа  върлниа  въ 
пагаовская  иоиакъ  ^с^гашната 
1>ва  караулни  среща  град- 
1  градина)  оть  18-и  до  21-н 
;  агк!е1гь.  НаЙ-сетн11  тя  се 
0]|1дала  на  едпнъ  софийски  попъ, 
I^>ЙТ1^  гй.  пг1Гргб;иъ.  Внж.  Лприл- 
слс  0%стамис. 

Вепт&шъ.    Знаменнть    англий- 
ски списатель-юрасконсултъ.  Тео- 
шие  на  негова- 
;  ,  риалннй  утн.1и- 

щразмт»,  който  тръгва  отъ  нача- 
Л'Уг^  «ийй-го.тЬмото  добро  за  най- 
гиШи/го  число  люде».  Заб-ктЬжп- 
тглна  н*товп  съчинения:  Творил 
ма  нанааанията  и  на  наградиг 
тЬ;  ',^  гражданското  и  углавно- 
то тлконодатслстло.  Философията 


на  Б.  е  изложена  въ  неговата 
Дьонтология  1ии  Теорхт  на  дя^г 
жмогтиН^  (174К   —   1832). 

Вентл  н.  А  и  глийска  фплологь 
(1661  —  1742). 

Бешуш.  Русскп  аквалерснт>  нш- 
вописецъ,  род.  въ  1852. 

Бенумръ,  фр.  Партерна  ложа, 
Ложа  въ  театръ  наравно  съ  сцената. 

Венуе.  Гол'Ьма  корабоплаваема 
рЪка,  праток!.  на  Нигеръ. 

Венфей.  Германски  фнлологъ, 
професоръ  на  сапскритски  в  сра- 
внителната филология  въ  гетин- 
генския  университегь;  апторъ  на 
История  на  науката  на  езщи- 
тЬ  и  др.  (1809  —  1881). 

Виоцмя  или  Вяогня.  Страна 
ц-ь  стара  Грьции;  стол.  Тиви,  Жи- 
телегЬ  н,  добри  земед1злци,  мпну- 
вали  за  плпткоз'мпн  и  груби; 
ала  межд)'  тЬхъ  не  липсвали  ве- 
лики генерали,  като  Епаиинонла, 
и  поети  и  историци,  като  Хезиода, 
Пнгцара,  Итутарха  и  др.  Б.  се 
управлявала  огь  единъ  архоятъ, 
подпомаганъ  огь  единъ  4-члененъ 
съв-Ьть.  1115-гатЬми-1'Ь  градове  иа 
В.,  до  14,  образували  единъ  с*ь- 
1Жзъ,  отъ  който  една  сЪнка  оста- 
вала до  Филипа  Маш^донски. 

Ьераиже  (Пиеръ),  ^^наменитъ 
фрапцтзски  поетъ,  авторъ  на  Ш- 
сни  (17Н0  —   1857). 

Бераръ  ПЛ11  Нтгпуръ.  Индий- 
ска ;сържява,  М(?жд)'  Мадрась  и 
Низамъ,  която  влияла  окончателно 
1п.  състава  иа  ан1'ло-инднйската 
имш?[)ия  в^ь  1854.  Насел.  около 
3,000.000. 

Бера'1"ь.  Султанска  грамота,  коя- 
то констатира  пидарени  оть  оул- 
тна  милости  или  правдинв. 

Бера-1Ъ.  Г])адъ  въ  Албания,  112 
кнлом.  сЬверо-занадно  оть  Янина; 
огь  8,000  до  10,000  зкит.,  двЪ 
трети  ^>ъцн,  останя1ЛИтЬ  турци. 
Силна  твърдина. 


-124- 


Вербври*  ПървптЬ  жптеле  на 
е]^вррпа  А<111>икл  или  Кпрбарш!. 
Сега  га  пр11смЪгагь  отъ  3  до  4 
милиона.  В.  ех  съ  ср^Ьд^^иъ  расп», 
изобщо  чернооки  и  Ч(^рнокоси,  и 
вожата  имь  огь  червена  до  жлът- 
ниваво-курга,  ТЬ  с»  жестоки,  по- 
дозрителни и  неукротими.  ТЬжи- 
ккжтъ  въ  колнбн  огь  каль  и  ша- 
три н  поминъкътъ  пмъ  е  ското- 
въдсггвото,  земедЬлпето  и  особено 
овощарството.  Кдно  В1г1^ме  тЬ  били 
христине,  нъ  сега  еж  фанатическл 
привърженици  на  мохамеданегк 
Отъ  берберското  племе  еж  кабн- 
лигЬ,  туарегитЬ  и  др.  Това  племе 
;ве  тр:Ьбва  да  се  смесва  съ  араб- 
ското. 

Вергенъ.  Холандски  пейза- 
жисть-жпвоппсецъ;  нйй-добратл  му 
картина  е  Отдхиу^  на  ^ювци  {}  620 
—  1685). 

Вергенъ.  Норвежекп  градъ : 
53,600  жпт.;  пристанище  на  01»- 
игрно  море.  Корабоггроение»  из- 
носъ  на  дъски,  маиш,  оголена  риба. 

Вергнапъ.  Шведски  хпмпкъотъ 
иаЙ-отлц*тит11 ;  открилъ  ваи^ле- 
кпслотата  и  др.  и  пр^образувалъ 
маиер1иигпята  (1734  —  1784). 

Вергха^съ.  Германски  географъ 
(179Я  —  18ЯЗ). 

Вердвчевъ.  Русски  градъ  въ 
Волхипня;  101»000  ншт.,  по-вечето 
ев])ои ;  прочугь  по  панаири  си. 

Вердяискъ-  1^>адъ  въ  европей- 
ска Русия  (таврическа  17бернця), 
ЗУ6  кплом.  отъ  Снмферополъ; 
добро  пристанище  на  Азовскоморе; 
около  13,000  шит.  Пзносъ  жита, 
кълчища,  вълна.  Б.  се  основа лъ 
въ  1827. 

Верезяая.  Русска  р1и{а,  тгрнтокъ 
на  л-Ьвия  брЬгъ  на  Дн-^шръ,  600 
КЦ.10М,,  корабонлаваема  по  едно 
протяжение  отъ  400  колом.;  съеди- 
нява се  съ  западна  Двнна  чр^зъ 
единъ  шшалъ,   който  носи  името 


й  и  който  дава  възможности  да 
се  съедшшва  Черно  море  съ 
Балтийско.  Берозипа  е  ."зномрипта 
по  поражението  на  франц)'зегЬ 
по  брЬговегЬ  й  близу  при  Нори- 
совъ  пр^зъ  паметното  амъ  огге- 
глюване  отъ  Русия  въ  1812.  Огь 
1 4-и  до  1 7-п  ноемврпяфрапц^^зската 
войска,  която  се  теглила  назадъ, 
сполучила  да  премине  р'Ьката,  въ- 
прЬки  уиор1ггигЬ  усилия  на  три 
ру(я;кп  войски,  командувани  отъ 
К5тузова,  Вштенщайна  и  Чича- 
гова,  Пр-Ьминуването  се  извърши- 
ло прй  Студианка^  при  студъ  отъ 
26  градуса.  Наполеонъ  загубнлъ 
тамъоколо  50,000  войника  и  24  топа. 
При  все  14)83,  той  сполучи.1Ъ  да 
се  върне  въ  Западъ  и  да  убегне 
на  русскитЬ  генерали,  които  има- 
ли за  1гк1Ь  да  му  пр-ЬсЬшкть  шктя. 

Берейтеръ,  герм,  учитель  иа 
■Ьздене. 

Веренде.  Се^со  въ  царибродсаа- 
та  околии,  заб'11л11житолно  по  една 
с])'Ьдно-нЬк11вна  Ц1)ьквнца,  запу- 
стила, нъ  въ  която  върху  единъ 
камень  е  надаисапо  съ  словенска 
букви  «Поанъ  АсЪнь  въ  Хрпсгга 
Бога    благоверенъ  царь   п   само- 

дьршецъ   въ  л^то ».  Цръ- 

квицата  се  е    открила    и-Ькои  14 

—  15  години  слЪдъ  освобожде- 
нието ни. 

Верен  нка.  Виж.  Верникия, 
Вервелнусъ.  Зпаменпть  швед- 
ски хпмикъ,  едшгь  отъ  съдато- 
летЬ  на  сегашната  химия.  Той 
нареднлъ  химичес^кото  символв- 
ческо  записване,  основано  на  по- 
нятието за  еквпвалентагЬ>  и  оп1)1>- 
^^1плъ  точно  еЕвивалентнтЪ  на 
голЬмо  число  прости  тЬла,  меаду 
.тругитЬ  варпйтъ,  барнйть,  строн- 
цойтъ,  кремдйтъ,  и  отк]]илъ  ое- 
л  е  на.  Той  изучи  лъ  ел  екгролмза 
и   разпил  ь     теорията    му    (1779 

—  1848). 


I 


—  125  — 


лат,    11р*;нгго    ткю. 

мвао-  <хх11<нгЬоватк  и  оГжкпопо 
■■г!  мрпик.  Не  гора  вгь  иь.г]о^'хь, 
в^н  с^ра  п  дора  ма- 
до аосвЪтдяваве  не  ра- 
шала.  Оеисътъ  м}*  се 
цгкм»  въ  сзорапд  ■  барала. 
бщтгъ  ^  «ъ  1798  сть  Вокдена. 
Ве^в^п.  Драга1111ненъ  еомъкъ 
съ  опра  вя  морската  вода;  ра- 
ахвчж  сггь  сжарагда  товю-речи  само 
а»  шарв  са,  въ  ве  е  ксшсото  него 


Вервагово  воре.  Северна  часгь 
вв  Тнхв  океанъ,  меж1}'  Лзня 
а  Авервка. 

вротокъ.  Протокъ 
Аавя  в  с^  Аверпка,  съеди- 
вява  Твхв  о«еаа^  сь  Ледовнтп. 

Вврввгь  {В,).  ДансБи  море- 
пзвавтиь  на  русска  служба  въ 
1р1шего  яа  Петра  Велюш;  яро- 
ивввхь  ее  съ  похода  сп,  1725— ЯО, 
аа  раар^евие  на  въпроса:  гьеди- 
веяадн  е  Азин  съ  ЛмернЕа,  плл 
И.  Въ  тоя  походъ  той  открилъ 
овова  вг^ре  в  овя  протовгъ  мевд}' 
двап  маТVрака.  които  иосштъ 
ввговоп)  яве-  Въ  друго  пжтуване 
врМвряппнвий  псл1цователь  ум- 
рвгь  отъ  утруднение  н  оть  ли- 
агспвя  на  о-въ  Нерпнгъ,  одинъ 
оть  АлеутскнтЬ  острови  ( 1 680 
—   1741)! 

Вврво.  Внж.   Малибрань. 

Вервв.  Градъ  въ  стара  Маке- 
доная,  50  калом.  на  зап.  огь  Со- 
аувъ.  д1гго  апосгодъ  Павелъ  про- 
Шквгйдподъ  евавгелнето  съ  сполука. 
Тоя  грахъ  пЬ-сетнЬ  се  нарича.ть 
Ирьтополл^  а  сегашното  му  име 
е  Бур».  както  го  имснуватъ  гур- 
МтЬ:  варичатъ  го  и  Верия  ил» 
Кара^Всрия:  ЖООО  жит.  {Библ,), 

Вервеяъ.  Ф])аци.  синсатель, 
вушнвгель  на  маого  книги  за 
дкц^та  (1749  —  1791). 


Бервовяца.  Гра^ъ,  окол.  ц., 
ломсЕП  окр..  80  Еилом.  на  с^. 
отъ  С<и{|кн  п  44  на  зап.  отъ  Врат- 
на; 7.99Н  жпт.  Надъ  града,  рао- 
положенъ  до  сЪверянгЬ  полн  на 
Стара-планнна.  има  развалини  на 
едва  старовремска   кр^аость. 

Верковсвн  въставая.  ДвЪвъо- 
танпя  на  ОьлгарскитЬ  селяне  въ 
Берковско  среща  турската  вдасть. 
Първото  сгашкло  въ  1835,  и  об- 
гръщало токо-речи  1гЬлата  берков- 
ска  ка;1а.  То  е  извК^тно  въ  оня 
край  съ  им(ПЧ)  Манчова  буна  или 
Манчова  роамирицо^щ  защото  но- 
говвй  главенъ  двигатель  бвлъ 
Манчо  Пуншгь  оть  с  Бнстрили- 
ца.  Въстанието,  приготвено  въ 
Чипоровски  мопясгпрь,  избухнхдо 
на  Спасовъ^день.  ВъстанннцитЬ, 
отъ  три  до  четире  хиляди,  би- 
ли въоркхени  съ  коси;  съ  пуш- 
ки имп-10  само  окаю  150  ду1пъ. 
Турскпт!»  власти  се  бояли  да  на- 
паднжтъ  въ<^ганнищгги,  и  въста- 
нието траяло  около  едапъ  м11сецъ. 
Непоср^Ьдствената  причина  на  тая 
буна  били  6езобрази1гга  на  бер- 
Еооскня  аянипъ  Шернфъ-Ахмедаа 
ц  съд])унгае.  ВъстанллитЬ,  като 
не  добили  04  а  кваната  помо  щь 
отъ  Сърбия,  задоволн.1П  се  съ 
отстранението  на  аянина  оть  поста 
му  и  СО  пр'Ьдали  изиово  на  мнр- 
нитЬ  сн  полски  запития.  СлЦдната 
гидпна  едно  въстание  избухнало 
въ  Пиротско,  и  прЬзъ  1837  въ 
Берковско  пакъ  станхло  въстание; 
ала  въ  него  зсли  участие  само 
селата,  конто  боли  близу  до  сръб- 
ската граница.  Въстанието  траяло 
огь  14-и  до  24-и  ноемврия.  На- 
ден;,гдта  на  Сърбия  пакъ  била 
измамена.  БорцитЬ,  около  2,000 
дупш,  бнлп  събрани  пакъ  въ  Чи- 
поровски моиастпрь.  Когато  на- 
падвялп  т^рцщ-Ь  С23-И  ноем,), 
въоташпщнтЬ  безъ  пушки  се  раз- 


—  126  - 


бЬгали;  останлипгЬ  въоржженн 
40-50  души  се  бнли  до.тЬто  могли. 
Сл-Ьдъ  сражепието,  оъстанницигЬ 
се  опчтлпли  т»  Сърбия,  като 
остапнл»  мрътинт1>  трупове  на  17 
Д)11111.  Душата  на  въстанието,  Вър- 
ба1П>  Поповъ.  родомъ  огь  с.  Не- 
лимелъ.  сь  предателство  падп^лъ 
въ  рж1гЬтЬ  на  турската  власть  п 
билъ  об-Ьсепъ.  Б^Ьсцлката  била 
направена  огь  двата  дирека  и 
гредата  на  кжщата  му.  Виж.  за  по- 
пълни ев^ЬдЬнпя  стат.  Политически 
движения  и  въстания  вг  8.  Бъл- 
гария отъ  Д.  Мирпнова  въ  Сбор- 
никг  на  Народни  умотворения^ 
наука  и  книжнина,  кя.  П. 

Берковска  (Петрь),  Главен ь 
бунтовопъ-л^оиъ  и  учнтель  въ  Хас- 
ково пр'Ьгп>  вр^.мето  на  Левски, 
който  се  б1иъ  учи.ть  въ  родното 
си  М'1>сто  Ломъ  п  дои'Ьйд^  въ 
Прага  и  въ  Лембергъ.  Б.,  атЬдъ 
Узуновото  покушоипе  противъ  Ха- 
Д|КП  Ставре,  се  испрати  на  зато- 
чение въ  Диаръ-Бекиръ,  отъ  дЬто 
иц&Ьпшвъ  Русия.  11рк1Ъ  русско- 
турската  война,  той  ОЬше  опъл- 
ченецъ.  Пр-Ьзъ  1882,  той  основа 
въ  Пловдивъ  по  желанпето  на 
княза  Багомборга  в-Ьст.  Съедине- 
ние, на  който  61)ШС  н'Ько.1ко  вр^ме 
единъ  отъ  редакторитЬ,  С.тЬдъ 
това,  той  Шпе  окржжонъ  украви- 
тедь  въ  с11верна  България,  и  по- 
«шнж  въ  Ломъ  (1850—1892). 

ВерЕОвскв  проходъ.  Плании- 
ски  проходъ,  по  пжтя  отъ  Ломъ 
за  София;  1«455  метра  надъ мор- 
ското ранните. 

Верлвнскя  договоръ.  Пр1^зъ 
юииг  1878,  въ  Бер.тттъ  етанж 
копгрссъ  оп>  пр1цставителе  на 
евра1к>йск1ГгЬ  силп,  похь  пр-кдс1т- 
дателството  на  Бисмлрка,  канц- 
деръ  на  Герма)1ската  нмперпя.  съ- 
бранъ  да  прегледа  Сапъ-Сте<|»аи- 
сваи     договоръ  (виж.     Сань-Сте- 


фански  договоръ).  Тоя  конгресь 
чрЬ.гь  Берлинския  договоръ  нг»- 
мЬни  Сап.-Стсфа1гсш1я  въ  ущт>рбъ 
на  Русия.  По  Берлинския  доIн^- 
воръ,  Руспя  задържа  въ  Азия  само 
Карсъ  ц  Батумъ  безъ  Крзерумъ. 
Въ  Кврииа,  ;^емптЬ  отстлпенн  пЬ- 
папр1иъ  на  Черна-гора  бщохж 
намп.1енп,  а  наП-мяогч)  пострада 
България:  тя  бпде  расаокксана 
на  княжество  България,  между 
Дунавъ  и  Стара-планива;  южната 
й  часть,  лишена  огь  достхпъ  до 
Бкю  море,  обра.зувА  една  нова 
турена  область,  Неточна  Румелия, 
която  се  управляваше  отъ  едтгь 
христяпскя  унравигсль,  назначепъ 
ш  Ь  години  съ  съгласието  на 
Европа;  отъ  другитЬ  части  на 
1>ългарпя.  ЙГакедопия  и  Одрин- 
ско останжхк  подъ  прямата  власть 
на  су.ггана,  а  Нишско,  Ппротско 
и  Враненско  мнн;кхж  въ  вла^тЬиие 
па  Сърбия  и  с1^верпа  Добру,-ика — 
подъ  ахастьта  на  Ромжния.  Грь- 
цин  нрид(1би  обещанието  за  по- 
земно  расширение  въ  Кпиръ  и 
вгь  Тесалия,  кое1Х)  обкп^анне  Тур- 
ЦШ1  испълни  подъ  военния  па- 
тис1гъ  на  евронейскптЬ  сили.  Ав- 
стрия доби  ранр^шекие  да  окупира 
и  да  угг1)авлява  Босна  п  Херцего- 
вина, за  да  обеспечц  тишината  на 
съпрЬд-ЬлнитЬ  си  области;  н  тал 
окупация  се  пзв'ьр1ии  кръвопро- 
литно,  защото  населението,  което 
б11П1е  се  борило  за  свобо,'щ.  не 
искаше  да  зам1^ни  едно  чуждо  нго 
съ  друго.  Най-оегнЬ,  судта1гъгь 
тр11бван1е  да  направи  въ  азият- 
скитЬ  п  европеПск1ГгЬ  си  области 
ре<))ормп.  БерлинскпЙ  договоръ 
доби  отпоатЬ,  отиос1ггелио  Бъл- 
гария, едно  м}ико  изменение.  Виж. 
Съединение  и  кнпгитЬ  Берлин- 
ский  догово^уъ  и  неговата  основа: 
Санъ-Стефанскии  прслиминаренъ 
договоръ^  пр11Водъ  отъ  оригинала 


—  127  — 


разв 

■рва 


Я.  С.  Ковачев7.,  1878): 
4итЬ  на  Б^рлинс^тя  кон' 
^рес^,  пргЬве,ть  на  български  Т. 
Пкоаомовъ  (София,  1м84к 

Верлявъ.  Столлца  на  Прусия 
и  огь  1У71  ц  иа  Германската  им- 
и-])1Ш.  на  р.  Шпре^  800  кнлом. 
на  сЬвгро-нсггогь  отъ  Ипризъ: 
1^580,000  жит.  (жпт.  Бсрлинеця^ : 
огь  тазгь  и  Б^лински),  Въ  1>. 
кна  Ж10Г0  хубави  паметияии.  За 
раз8ЕГТЯ).гто  на  нагкагЬ  и  нскус- 
та    ома    много    прЬвъсходнп 

В1'Деяая:  универсатетьть,  осно- 
ванъ  въ  1810,  е  едпнъ  отъ  най- 
зо^гКтЬжителнитЬ  въ  Германия ; 
Ерал<:в.  <^нблпотека  съ  50,000  тома. 
в  П'*-ш'Че  отъ  10.000  ржкопвса: 
«юиомил  иа  пауки^^>  (съ  обсурва- 
торйй)  н  на  искусствата,  академия 
ИА  архшчлггурата  п  др.;  старнй 
музей  съ  галсрпп  на  извайки  и 
на  картони;  повнй  мужй,  единъ 
<ш»  н^й-богатиг^.  иа  с1гЬгд:  пЬ- 
ПШЕО  театра;  тгЬвческа  академия; 
мл^го  дружества  за  наукитЬ  и 
искусствата.  Много  благотвори- 
телни заведения,  болници  и  др. 
Нъ  наЙ-ноно  нрЬме  Б.  е  станжлъ 
нноги  важепъ  фабричеиъ  и  тър- 
говски Грядъ,  в  е  си1]р;{анъ  по 
жолАзниин  в^ь  всички  главни  точки 
!1  ма  Германия,  а  и  на  оста- 

^  [и.па.  Гралътъ  е  аа(»бнко- 
^епъ  ОП»  стЬна  сь  19  врати, 

П.  е  съграденъ  на  едно  равно 
и1к-ьчдипо  поде,  оть  което  има  го- 
.1'  г..)дп  за  жателегй:   лЬт1>. 

т  I.  която  с*'  отражавл  кгь 

п1^ька,  е  веспосна.  и  об-тади 
прагь  се  издигатъ  по<ггопнно ; 
иъгъ  зйм1ц  студътъ  е  еднакво  го- 
^1ип•.  Понеже  пЬма  стръмнина, 
мцдщ  04»  застоява  въ  улнцнт!!, 
та  пг  м    схЬдствпя,    които 

вс1ар.':1     тесно  да  си  пр-Ьдста- 

вм.  Въ  Фрнлрихова  улица,  една 
отъ  в^й-дс^ритЬ,   около  3  ввлом. 


;  гтъга,  н1;ма  пито  едивъ  I^)акъ 
ианадолнни1.е  отъ  единия  край  до 
др  у  гня .  А  ла  въп  р  Ькп  тия  <>сте- 
ствепи  несгоди,  градъ1ъ  е  расълъ, 
особено  пр'Ьгь  иосл1ццптЬ  години, 
извънредно.  Въ  1858  населението 
е  било  4о5,000;  въ  1871  то  е  било 
825,389  (включително  21.000  вой- 
ника ;  въ  1875,  9*зО,8Т2.  —  Въ 
XIII  вЪкъ,  В.  е  билъ  мадко  п6- 
вече  отъ  едно  рибарско  село:  той 
станжлъ  важао  м-Ьсто  като  ср!*- 
доточенъ  градъ  и  столица  па  е.хна 
гол-Ьма  държава  само  когато  Фри- 
дрихъ  Внлхелмъ  (1640  —  88) 
билъ  съедннп.тъ  от,т14лнигЬ  хер- 
цогства, оп>  които  Прусия  е  сега 
съставена.  Ан<ггрийцнт1;  влЬзли 
нь  Нерлииъ  въ  1757,  руситЬ  въ 
17*>0,  французетЬ  въ  1806,  п  го 
окупирали  3  години.  Въ  1878, 
еврепрЙскптЬ  сили  подиисахж  тамъ 
едпнъ  догоноръ  относително  Нето- 
чния въпросъ  (ВИЖ.  Берлински 
доюворь).  —  « Има  сл^дии  въ  Бер' 
линг^  еж  думи,  които  често  се 
срЬи1агь  в-ь  книжнината.  Т6  еж 
отп»ворътъ  даденъ  огь  единъ  во- 
денчарь  на  прускин  краль  Фрн- 
дриха  Велики,  ког^ан^  '(4)4  краль 
ги  заплаткалъ  да  му  аеме  па  сила 
насл^нето  (земя),  ако  го  ие  даде  съ 
доброгь.  Тия  думи  се  упагр1>Г»нвагь 
като  поговорка  въ  всички  подобни 
обстоятелства,  сир.,  кпга1Ч>  силата 
се  емчи  да  нгцвие  иа  правото. 

Берлнозъ.  Фракц.  ком11озито|)'ь, 
сьчшшгелъ  на  Проклятието  на 
Фауста^  Ромео  и  Жулиета  и  др. 
(1803   —    1869). 

Верка.  Въ  фортиф.  тЬсно  про- 
странство, което  д:^ин  бруствера 
отъ  рова.  То  гл>тки  за  намаляване 
натиска  набрустве|>а  върху  с^гЪната 
иа  рова  и  да  задърж<ч  пръстьта,  ко- 
ято се  рони  при  падаж-то  на  не- 
ириятелскитЬ  снаряди,  да  не  пада 
БЪ  рова  и  да  го  ислълва. 


—  128  — 


Ввоиудскя  0-вн.  Купъ  острови 
въ  Аглаигпчеоки  океанъ  ца  сУ,- 
в*фь  отъ  АнтилитЬ.;  15,000  жит. 
(па  Аягдия). 

Вернярденъ  де  сенъ-Пнеръ- 
Франц.  списятель,  авторъ  на  11а~ 
всп  ц  Виргиния  (М\М  —1614). 

Бернардъ  (Всмики  св.).  Пла- 
нннскп  проходъ  въ  АлпигЬ,  Швей- 
цария, 3,371  метра  надъ  мор- 
ското равнищо,  съ  проч\та  го- 
стоприомница  до  самия  връхъ  ла 
П1)охода,  съгра^гена  в^ь  962  за 
пдтиаццгЬ-по!иойнииа  иа  Рпмъ. 
Тая  гостоприемница  казватъ  да 
е  н^й-виеокото  7кнлтио  въ  Е1- 
вропа.  Въ  иетж  жпиЬштъ  десе- 
тина монаси,  които  сь  своит11  бла- 
городни кучета  отъ  Сепъ-Бер- 
нардска  норода,  еж  спасили  живота 
на  стотпни  пжтници  отъ  зимнптЬ 
мразове  ц  с1гЬгове. 

Верпаръ  (КлавдиИ).  Отлпченъ 
францу;з.  фпзиологъ.  направил  ь 
важни  фпзяологпчески  открития; 
авторъ  на  Фиеиолотята  и  пато- 
ио^1ята  на  нервната  система, 
Храненето  и  разеитието  и  др 
(1813  —  1878). 

Вбрнаръ  (Сара).  Знаменита 
Франц,  актриса,  родена  въ  !8-45 
въ  Амстердамъ,  отъ  баща  еиренгь 
и  майка  холандка. 

Верпв  {ЛудХ  Германски  поетъ 
отъ  епрейското  племе  (1786-1837)- 

Вернявя.  ИталвянсЕИ  архя- 
тек1Ч>ръ,  ваятелъ  и  живопнсецъ. 
Кц.'Ш(ч1лиата  колонада  на  Св.  Петрт. 
въ  Рнмъ  е  построена  отъ  иегч! 
(1598  —   1680). 

Вс^рсовъ  ( Берн%цернь),  Нор- 
вежсЕп  драмату])гь  в  новелпстъ, 
род.  въ  1832. 

Верв еторфъ.  Зиамеипть  да н- 
сш!  министръ  човЪколюбецъ;  ое- 
нопалъ  яемед1злческо  дружество 
и  една  гатЬма  болпицл  в'ь  Конин- 
хагеиъ,  раздавалъ    грамадни  ми- 


лостини, освооодилъ  мужицитвон 
11712  -    1772). 

Верв^нлн  (Якоеь,  Иван%  Да- 
на1и1ь).  Знаменити  швейцарска 
математици  (1654  —  1782). 

Бернъ.  Столица  на  Швейца^)- 
стсата    конфедерация;  48,000  жит. 

Верово.  Село  въ  струмска  каза; 
6,000  жат. 

Веронъ  (Д-ръ  Вас.).  Българ- 
ски народенъ  д-Ьецъ  и  книшов- 
пякъ,  сестринъ  синъ  на  Пиерь 
Перона,  чието  презиме  приеть 
въ  Германия  по  негова  покапа. 
Добилъ  образованието  си  въ  род- 
ния си  грндь  Котелъ.  нь  Краево, 
въ  Цариградското  патриаршеско 
уч1ииим^  Куру-чешме  [шгава  въ 
Куру-чешме  се  учили  и  други 
българчета,  между  които  и  Раков- 
ска] н  въ  Одеса;  а  курса  на  ме- 
дицината сл1>двалъ  въ  Мюнхенъ 
п  свършилъ  въ  Бюрцбургъ.  Б. 
бнлъ  първий  дипломиранъ  л1^карь 
въ  Търново  (1856)  в  съд*Ьйству- 
валъ  за  ггросвгЬ1цението  на  съна- 
родницптЬ  си,  както  и  за  отстра- 
нението на  гръцшггЬ  владици  отъ 
Бк1гария.  Отъ  1864  до  1872,  той 
С1и1ъ  директоръ  на  българската 
гимназия  въ  Болградъ.  Отъ  посл^Ьд- 
ната  дата,  той  жнв'1'»е  па1гь  въ  Тър- 
ново, и  се  занимава  съ  .т11карската 
сп  практика  и  съ  книжнината,  Кшь 
жовицтЬпронзведоипйнаБ.сж  Бьл- 
гарско-Фрснска  Граматика  (15у- 
курещъ,  1859),  Логика  (1861), 
Българско^  Немска  Граматика 
(Болградъ,  1868),  ЧовЬкь  вь  сра- 
внение съ  животните  (Болграхц 
1870),  Зоология  (Русе,  1886),  Ар- 
хеологически и  исторически  ио 
л^дбания  (Търново,  1887),  и  др 
Род.  въ  Котелъ  въ  1828. 

Беровъ  (Д-ръ  Лиерг),  пГ.-рано 
Беровичъ  (Петрг  х.).  Знаменигъ 
български  списателц  род.  въ  Ко- 
телъ въ  1797.    Добилъ  образова- 


4 
I 


—  120  — 


лврти  си  въ  Буку[№11гь  н  Бра- 
Вовъ,  а  пистЬ  въ  Мюихенъ  овър- 
ЯКЕДЪ  мелицшьчта.  Огь  18И2  до 
1Н:1д,  Б.  бнлъ  с1Крж;кенъ  лЬкарь 
въ  Крагво  (1*умж1шя»,  атЬдъ  ко- 
«в  се  (лтеглилъ  въ  частенъ  жн- 
вогь  въ  Паризъ.  Б,  ко8то  мнну- 
млъ  за  Ш1Й-обрп:1оил1пП  бълга- 
рпгь  въ  1Л1иви  ирЬмо,  е  пцсллъ 
ш  бъдГч    фр&шц    гръц.  и  герм. 

№ШЦВ. 

На  български  Б.  написахь  и 
■адлхь  въ  Брашонъ  едая7>  букварь 
|1й24^,  К(>Йто  се  прославчлъ  въ 
Бъзгарип  подь  името  рибениИ 
€ук4арь,  нярсчецъ  тъй.  :ш1иити 
въ  ■е1Ч>  нма  гри  изоб]1!икепи11  ла 
жавотвя,  огь  които  едпито  е  дел- 
фаиъ.  Тоя  букварь  направилъ 
01г1;вратъ  въ  кплнйското  учение, 
като  нлкЬстнлъ  нлусгвцдата  и 
а<:алтпрн;  въ  вего  се  ирЬ11ор;кчва 
лаавасгерс^к^гга  асш  в:{а1]миоучи- 
тсляата  мртода;  до  18152,  той 
ввдкп>  Г)  ииданпн.  Нг^целинъ  го 
«вали  ктч»  тндобръ  огь  кой-дач^ 
.11  Оукварь.  Н.  ще  е  помапьть 
ц>-ячо  па  иашото  училищно 
1п^;|м,1;  1  ще.  защото  Априловъ  в-ь 
К1шас(сш1  сц  Мчсщи  ва  сегашното 
^V«V|/).  ^^чгнпе  го  сьрадва  яа  д(т.» 
(имцчоокн:-  ушипеца. 
;  I  ■  1 1  ь  главната  си  нни- 
Лковиа  д11Ятелиость  ва  члткш  е- 
дп:  вл  Франц,  еяикъ  той  е  на- 
оиъ  едпиъ  редъ  иарад»кс41лиа 
^^  I  по  Фн:^цка^а  и  Химн и- 

Т-.  :ио  каингално  съчинение 

отъ  1гЬко1ко  тома,  той  излага  своя 
трорвн  :$а  лр>оисхождеии(ггоиа  свЬ- 
т«.  кояш  ие  лоб1иа  удобреннето 
на  41''1>'11}'%'Ка'1'^  ак^иемии.  На  гер- 
маискв  гяшсь  той  е  написа.1ъ  кии- 
ш  за  сдовЬиоката  философш!  (Пра- 
I..    1л.".Г>1  н  на  гръцки  ралш!  бро- 

,  И1.  1'ю[)гево,  убитъ  огь 

н  , 111  убийци  въ  1871. 


Вертолегь  {Ел,  Л.).  Отдичен-ь 
(|фапц.  хпмикь.  Техническата  хи- 
мии .1,1ь;ки  за  сегаппюто  си  сТг- 
сгомиие  много  на  Б.;  тоЙ  открилъ 
о(5ссшарптелиигЬ  свойства  на  хло- 
ра и  нриенособлеиието  имъ  въ 
избЬлване  платната,  уиотр11бение- 
то  на  вжглин1ага  за  чистене  во- 
дата и  др.  Ос^^боно  важно  е  съ- 
чаневиего  му  Ххиличина  сгатшка 
(1748  -    1822). 

Беръ  {Кцихъ  Ернстг).  0тличс1гь 
п^рмавскн  биологь  (1792-1876). 

Беръ  (Пол^),  Франц,  ученъ  фи- 
зио^югъ  п  полптикъ  (18:33—188*)). 

Бесарабия.  Русока  областц  на 
румжнската  граница ;  1,420,000 
жит.  руси,  полици,  иолдавцн,  ата- 
си,  българе,  гръци,  ар.менци,  е- 
врни,  1гЬмцн.  татарь'  и  цнгане.  Гл. 
градъ  Кишеневг.  ГолЬмо  производ- 
ство на  жито,  царевица  л  овон1ия. 
}Киг.  бесарабег^  отъ  дЬто  н  бе~ 
сарабат,  —  ПългаретЬ  ночикли 
,^^1  нанун^агь  Кмгприи  и  да  оти- 
вагь  е^тМ,ъ  руескитН  войски  въ 
Русия.  и.меино  въ  Весирабии,  огь 
1792 ;  наа-мно1'о  се  ирЬселилн 
СчтЬдъ  русско-турската  война  въ 
1829.  ИзселенцитЬ  еж  главно  оть 
южна  България,  Ямболско  и  Сли- 
венско. Идна  часть  се  ц]гЬселилц 
огь  Кс^сарабия  ъгъ  тапричесиа  гу- 
бериня,  нъ  ио-вечето  отъ  тпн  пр-Ь- 
селенци  се  извръщалв  пакъ  въ 
Бесарабшг.  1>1|Лгярското  население 
въ  Русин,  споредъ  Бу.^иловачи,  с 
9Т.000. 

Весенеровъ  способъ  за  1гра- 
всно  стоманата,  или  ;*а  чистонс 
жел:Ьаото.  Снособь,  измиатенъ  въ 
иапи>то  врЬме  отъ  шведецъ  Бе- 
семеръ, 

Весака.  3;иивъ  отъ  КгеЙско 
море,  па  западния  б|гЬгь  на  Мала- 
Лзия,  б.тозу  до  входа  въ  Дарда- 
нелския протокъ,  среща  о-въ  Те- 
иедосгь. 


—  130  — 


Весконечевъ:  1)  без-ь  край, 
вЬчснъ:  духовний  зкшють  е  бес~ 
конече-нь.  2)  Миого  продължите- 
деиъ;  бесхонечсиъ  плть.  Оттувса 
беа^онсчносп). 

Беоконечпн  величивн.  Вели- 
чипв,  които  ек  пб-гол^мп  иди  п5- 
мал1Ш  огь  всЪка  дадеиа  воддчила. 
11р'Ьд'Ьлътъ  па  иървитЬ  е  бег^со- 
нечностъ  (о:)гтчаома  вь  мат.  сь 
зпатп!  со\  а  ма  Пескопсчно  малки- 
т11  —  нулата. 

Весворвстяе.  Отсжстине  на  ко- 
рист1>,  пежслание  отъ  страна  на 
н^Ького  да  ииилЬче  за  себеси  полза. 
Бескористенъ.  Който  се  ржководн 
отъ  бсскорпспк';  ипукибескорист- 
пость,  свойство  ка  бескорнстеиъ, 
некроене  постигането  на  н*коя 
облага. 

Веепоиовщнва.  Христянска  с<^ 
ета  въ  Русия,  която  ие  при  по- 
8навг1  свещенотното.  та  нЪма  попове. 

Ввспрввципенъ,  отъ  лат.  прим- 
ципиумг  (прпип^ипъ).  Който  и'кма 
принципи,  основнп  пачала,  твърди 
у (гЬждения.  Оттука  беслри нцип- 
•ностЪщ  състояние  па  н1>маяе  прин- 
цппп;  бесхаракториость. 

Беспрвстрастевъ.  Бднакъвъ 
Еъмъ  ВСИЧКИ,  пслицепряятеяъ;  кой- 
то не  жрътвува  истината,  кога 
разглежда  1г111;оя  работа:  беспрм- 
страстенг  сл&ия,  кргинкъ,  исто- 
рикъ.  —  Беспристрастие,  бсзъ  пе- 
справелдиво  пр-Ьдпочптаяе. 

Веспрфкословепъ.  Безъ  прЬ- 
кословие.  ирЬпирни,  въчражепие ; 
безспореиь. 

Веоребрепнцв.  Опия,  които  еж 
раад1и1и  аа  спасение  на  дуишта 
си  вспчкпя  си  светски  пмогь. 

Веотактепъ,  отъ  лат.  гактумг 
(такть).  Който  посткпя  пеум*ла, 
безъ  ержки.  БестактностЬт  неум-Ь- 
лость. 

Бесхврввтеревъ.  1{ойто  и1ша 
добрьхарактеръ,  който  и'Ьма  твърди 


уб*Ьждения,  непоетоянвнъ,  бесче- 
отенъ.    Оггука   бесхарактерносчъ, 

Весцеревопевъ,  огь  церемо- 
ния. Който  не  пази  обпчайшгг!» 
приличия. 

Беец11леяъ.  Въ  който  1г1ша  ни- 
каква 1гЬль,  както  с^  сзучн. 

Весчеотве.  КсЬко  д^^Йствне 
противно  па  чсстьта  нанася  бес- 
иестие^  ерамъ,  позо{)Ъ.  Бесчестенъ- 
Въ  който  н+.ма  честь.  БссчеспА. 
Посрамявамъ,  позор^ж;  обесла- 
вямъ,    ди1павамъ  отъ  добро    име. 

Бесъ.  Персидскнй  сатрап  ь,  който 
убилъ  Дария  Кодомапа,  и  б1иъ  пя- 
казанъ    о1ъ    Александра    Велики. 

Беседа.  П  исмено  слово,  оби- 
кновено съ  нравствено  задър- 
жа ппе. 

ВесЬдувап.  Приказвамъ. 

В01е  по1ге,  фр.  Собств.  значи 
черснъ  звЬрь.  Каракончо. 

Бетонъ,  фр.  СмЪсь  огь  варь, 
пЬсъЕЪ  и  кремъчни  камснчета ; 
употр-кбява  СО  за  подводни  по- 
стройки. 

Бетулвиъ.  Летуще  масло,  което 
се  употр+^бява  аа  джбене  кожи. 

Ветховевъ.  Зиаменптъ  герм. 
комнозиторъ,  съчинптель  на  Сим- 
фонии н  Сонати  (1770—1827). 

Бехавнъ  (М.).  Знаменигь  герл 
космуграфъ  (1430  —  1503). 

БечхвпЯ'  Кафрски  племена  в-ь 
Е)жна  Африка.  Б.ск  изобщо  кротко, 
па  в  страхливи,  и  всШз  племе 
се  навгара  под>  управлението  па 
главатаре,  които  упражняватъ 
надъ  него  патриархална  атасть. 
Споредъ  д-ръ  Ливингстона,  всЪко 
едно  огь  тия  племена  се  именува 
по  името  па  пЪное  животно,  в1ь- 
роятно  на  жив<тнп'о,  на  което 
въ  пр^-аигннигЬ  вр-Ьмена  се  кла- 
няло; т*гка  едно  1иеме  се  нари- 
чало маЙм^'иовци,  друго  —  а.1и- 
гаторовни,  тр('то  —  рнбовци,  п 
т.  и.  В.  иматъ  теино  поиятие  за 


132 


Вяблвотеваръ,  гр,  Управвтрлъ 

на  Гл1^>лп<*Т('КП. 

Бвблиофялъ,  гр,  Сжщото,  как- 
вото е  бпблпоманъ. 

Ьвблвя,  гр.  (итъ  вивлиом,  кли- 
птц  сп]).  нЛй-отличната  книш). 
Свощепо  Иислннс  (ВсгхиЙ  и  Ни- 
ви Гк  -.иигЬть). 

ВявакЪ}  бввуакъ,  фр.  отъ  герм. 
д.,  която  значи  буденг.  Располо- 
женне  на  войска  на  полето,  подъ 
открито  небо,  беаъ  шиаткп.  Отту- 
ка  6ивуа^и;пг. 

Бвгяива,  лат.-гр.  (отъ  &ис\, 
дважъ;  гамось,  бракъ).  Двоежен- 
ство;  това,  д1зТ0  да  нма  н'ЬкоЙ 
дв1>  жени. 

Бвдпвй.  Индийски  баснописехо, 
ЖИ1г1иь  прЬдн  Инсуса  Христа. 

Ьвжуг  фр.  ДрагопгЬицость. 

Ввжутервя  фр.  Търгуване  съ 
драго1гЬнности. 

Виж)  геръ,  фр.  Фабрпкантииъ, 
или  Г1.]и'овоцъ  на  драгоц^Ьцносгн. 

Ьнзонъ,  хол.  Американски  двпъ 
волъ;  животно  отъ  отреда  на  дво- 
екопнтнптЬ,  покрито  въ  прЬд- 
иата  часть  на  гЬлото  съ  длъга 
въдтчпн  косми. 

Виввадрятепъ  ворень,  лат. 
(огь  бисг^  дваж'ь;  квадра^-умг^ 
квадратъ).  Корель  огь  четвърта 
отопспь  иа  едно  чпсло   (матем,). 

Бвквадратно  урввиение ;  .^ат. 
Въ  матем,  уравпонпе,  въ  което 
най-голЬмата  11тепс'нь  на  нензв'Ь- 
стното  с   четт.ртата. 

Вяквадратъ^  лат.  Проиаведо- 
пието  па  едно  число,  поашожено 
само  ва  себе  т]}и  пжта;  запр.  81 
е  бисвадрата  на  :з. 

Ввлатераленг,  лат.  Двустра- 
веиъ;  6н.\атераленг  контракть, 
коитра^ггъ,  който  задхьжава  дггМ* 
страни:  6и.чатерално  сходство-- 
ония  случаи,  въ  конто  синьчт»  или 
дъщерята  въснроизвоида  признаци 
И  на  д»;гга  си  родителе. 


Вялвтъ,  фр.  Расппскй  за  втсвтй 
или  иа  мр1/>иш1ние  11*и1л11,  кдто 
въжелЬ-чноилтенъ  влакъ,  иараходъ, 
и  др. ;  записка  или  распнска  гре- 
И1а  пари,  дадени  за  участие  въ 
лошрии  :  ^%отари4:нъ  би^лич^. 

Ьплият10пъ(Елисавгта).  Най- 
знаменнтата  английска  п1;вица  на 
вр-Ьмето  си;  дъщеря  на  германски 
нузвкантъ,  родена  въ  Лондонъ. 
Б.  Сила  и  духовита.  За  пояснение 
на  нейнатадуховптость  расказватъ,- 
че  когато  Катери  па  II  п]»1.дло/1шла, 

Чр1й'Ь   ЛОНДОНСКПН    си    и0СЛ1ШНИ1П., 

да  ангажира  г-жа  Б.  за  с.-пе- 
терсбургскня  театръ,  п'Ьвпцата 
попсшиа  възпа^>аждеяие,  което 
се  ввд'1ио  на  посланнвка  непо- 
м^рно.  <ВсеросI1ЙСЕатаиш1ерат^^и- 
11а » ,  заб1и*Ьжилъ  поела нп икътъ. 
«не  дава  пб-вече  па  министритЬ 
си».  «Тогава»,  отговорила  п1^ии- 
цата,  «нека  накара  министрпгЬ  си 
да  й  п-Ьштъ*.  (1709   —  1818). 

Ьвлионъ.  фр,  Хилядо  мтитиона. 

вик'!  <Гзиио\1г^фр.  Л1ибовиопнсмо. 

ВШек  йоих.  фр*  (а^б.  зн,  сладко 
писмо).  Любовно  писмо. 

Ввлротъ  (Пр^)^11ее^Тодоръ).НаЙ- 
великиЙ  хпрургъ  на  ов^та,  по  прс^- 
исхождение  ншедъ,  който  жнв11е- 
ше  въ  ВЪна;  създатедь  на  опе- 
ративното акушерство  и  па  една 
школа  професори  въ  Австрия  и 
Германий;  вършитель  на  най-см^и 
иперапин,  межд^' кс>ито  такъвя,  ка- 
квито пр'Ьдн  него  никлй  не  б-Ь]пе 
правать,  като  р81;го1Ьоп11а,  епНю- 
го1110т1а  и  пр.;  и  съчнпитоль  на 
огромно  количество  съчинения,  н'Ь- 
кои  пр'Ьведени  на  всичкнтЬ  евро^ 
пейски  езици  (1829  —  1894). 

Ввлъ*  аигл.  Законопроектъ»  вие- 
сенъ  въ  англпйския    парламенть. 

Ввля,  фр,  Кл;б6о  отъ  слонова 
косгп,  въ  билярдната  игра;  ка- 
менно вшшчр.  ко*пч)  употр1и5явагь 
въ  игра  дЬцата. 


—  133 


Врлжрдг,   фр,    Чртирежгълна 

11р|адг*^г«1мт«  маса  отпррдь  съ  въя- 

ватн  иагорЬ    крпшцп  н  об.тЬч<'ни 

"^   '*Vкк»x  па  конти  се  играе  чр1^аъ 

к-  били  (гь  тонпц  иарицц(!ма 

опашка). 

I  :Л'г I кклвзмъ,  поео^лат.  Си- 
употрЬ^яште  като  мо- 
.ш.  .ж<  ^^>,.  метала,  именно  среброто 
■  алдтоти. 

Вшлеталвсть.  ново-лат.  При- 
■П.рв;^ипк:ь  на  Г|ПМР1:4Лннма. 

Бшабашшя,  т^лТнс>пцктп>,хи- 
1вдиа^ь:  ифпцеръ  въ  Турция. 

Ввверевъ,  лат.  Двоенъ:  би- 
п€рна  еьедиш:нг1е^  въ  тг^м.  съодн- 
врпяо  на  ДВ*  прости    тЬл.ч    (еле- 

Ьваокп.  фр.  (огъ  лат.  бисг, 
лшжз» ;  ок\^усь,  око).  Двоенъ  лор- 
нсть;  д[юс<гъ  и^лескопъ,  сир.  т(^ 
дгскоггк  който  състои  отъ  Д1ГЬ 
тсаорсдин  трябида,  пр-Ьзъ  коитм 
се  гледа  съ  д1гЬтЬ  очи  с«11и*В|г1»- 
ненво. 

ВавонЪт  лат.  Двоеп.юлъ:  въ 
алибр.  и.чрлжрнир,  което  гъст»» и 
<т>  два  •и1^1га,  съединени  съ  бЬ- 
Лга  4*  илп  — , 

БнятувАНь*  11р'Ьвъра№1мь  съ 
бпить. 

Бавтг,  ир.  Платнева  лвиц^, 
се  у1ищЛ/шпА  при  кръво- 
ие  1ии  ш  ирЬмисю!  ни  раин. 
■&  ваи1хв&тн.  или  на  счупени 
гйд^сш!  чпсгп. 

Бяо.  Знаменйтъ  фраиц.  астро- 
вогь,  фвзак-ь  п  химикъ  (1774  — 
1»б2>. 

Бвографвческв,  «/'.  Животоо- 
ввоаггслрнтч  жл:1пс'онпс«телеиь. 

Баогряфмя,  гр,  (огъ  тюс%  жи- 
вотъ:  графо^  пишж}.  Жипогоипп- 
оащр,  ;кп;1П('«>ппсание. 

Бвогрвфъ,  гр.  Жпвотоописатсль, 
«яа11е<л1нсателъ. 

Бвоерасоаъ.  Норвежски  рома- 
вшггь,  род,  0Ъ  1832. 


Бяолоп1лесвв>  гр.  Който  се  от- 
пас»  до  ополтията. 

Бнодогвя,  \р.  (отъ  ваюсь^  жи- 
воть;  лпгосг^  слово).  Наука  за 
жннота— проис.х(>/К,1еннето  му,  за- 
коинт!.  па  развитието  му  и  др. 

Бнолог%,  гр,  Уче1гъ  по  биоло- 
гията. 

Бвоявгяетвавъ,  гр,  Животенъ 
магиети;^мъ  или  мссмеризмъ  [отъ 
името  на  д-ръ  Месмера,  открите- 
льтъ  на  силага  на  жнвотнип  ма- 
гпетпзмъ],  жизнена  сила,  която 
сжществува  у  вс11кого,  у  кого  по- 
вече, у  кого  пб-малко.  Тя  се  про- 
явява като  способность  на  единъ 
чов11къ  да  дЬйггвува  върху  дру- 
гиго бе,тъ  повидпмому  веи;еетвеип 
срЬдства,  чисто  по  атиннието  на 
духътъ  си,  та  да  проиявоа»да  в-ь 
пего  каквито  си  !це  дЬйствия  и 
мисли  —  да  ускори  на  или  закъ- 
снява биенето  на  пулса  му  или 
диитнето  му,  да  го  докарва  да 
чувствува,  че  му  е  топло  или  че 
му  е  спдено,  че  каквото  яде  е 
сладко  или  е  пзрмиво,  'Н-  е  нада- 
репъ  са.  неесте<твгна  сила  и  др. 
так"ьви.  По  месмерическата  теория, 
нервната  енергия  на  д^йсп'иу1хще- 
то  лице  надвнна  на  оная  и»  лицето, 
иадъ  което  се  дЬйствува,  както  едпиъ 
силонъ  магпитъ  надвива  па  еднпъ 
слабь;  и  на  десетина  души  сямо 
едпнь  е  сгоденъ  да  се  д-Ьйствува 
така  върху  него. 

Месмерическото  състояние  се  е 
приспособявало  съ  сполука  въ 
л'Ьк5'ванего  на  н^кои  нервии  бо- 
лести. НЬкои  псл-Ьаователе  на 
месмерпзма  —  хнмицп  и  физици 
като  Ьлзеотслна,  Врайда,  Райх- 
генбаха  —  не  допушагь,  че  н"Ь^ 
каква  сила  их1иза  въ  несмерп- 
ческигЬ  случаи  нзъ  хЬЙству1ЖП1е- 
то  лице  ц  прЬдполагагъ,  че  жи- 
вотний  .мгм^и^^тизмъ  е  една  неви- 
дима п  просязаема  за  иап]ПтЬ  чув- 


-  134  - 


СТШ1  1Ч"гно(Ггь,  раатЬя«а  жгхд"!?  вгь 
П11Н|>(иата.  и  по  която  с**  Д'ЬЙ- 
сгвува  силно  на  нервптЬ.  Иппо- 
тизмъть,  еои1]имоулц:1мьт%  спирм- 
туалнзмътъ,  и  д.  п.  се  считатъ 
за  видои:^1гЬнения  на  д-ЬЙстваето 
па  таи  сила.  Вшн.  Животенъ  ма- 
гнетизмъ  710  ппн-полоясите^тп  и 
наи^нови  ислЬдвания  У';г  вг1дни 
професорщ  съставилъ  А.  Т.  (Тър- 
ново.   1887). 

Бнопъ.  Старогръцки  поетъ  (Ш-й 
в.  прЬдн  Р.  X.). 

Биогигь,  огь  Био  {В1о1),  името 
па  едппъ  франц.  гстостноисиити- 
трль,  Мин1'ралЪт  химически  сьста- 
вешь  отъ  магнезпевъ  окисъ.  Еа- 
лисвъ  окисъ,  глниоземь  н  кре- 
миозрмъ;  памЬреиь  паЙ-напрЬдъ 
въ  окашостьта  на  Возувий:  па- 
нира се  въ  празнините  на  волиа- 
иическнтЬ  минерали  па  листове, 
зърна  или  иопранилпи  люсппип. 
У  насгь  се  срЬща  въ  берковския 
11)аннтъ,  витошскня  сш-нпгь  ц 
др.  Обикновено  е  черъ,  кафнвъ, 
зелеп*ь,  сивь  сь  бисеренъ-блссъш», 
особено  но  равкиннгЬ  на  ц^не- 
яето.  11р'Ь,гь  духалцето  се  топи 
мжчно;  въ  солната  кнс^зота  не  се 
раатага;  напь.1но  <:е  рж^лага  нъ 
силна  сЬрна  кпслога. 

Бшпедъ.  иаг.  Двоеногъ. 

Бярв,  герм.  Пиво. 

Бирария.  Ппвопродавнпца. 

Бнриштя.  Държава  въ  Индо- 
Кигай ;  7,500.001)  жит.  Столица 
Мандала,  Жиг.  би-рманщъ,  Ьир- 
ианш!  6'Ьшв  незавненмо  кралс1'во 
до  1886,  когато  стана  английско 
влахЬние. 

Бнриивгмнъ.  Английски  градъ; 
48;',.''00  /КИТ.  Най-важна  жслк^ар- 
ска  индустрия  въ  1']вропа. 

БврхпфеЙферъ.  (ГПар^юта), 
Германска  акт|»исат  драматическа 
писапмка  и  ромапистка.  ( 1 800 
—  1808). 


Бвоагоскн  о-вв.  Купъ  остро] 
около  20,  иъ  Атлантически  океа1 
нрн  краПбрЬжиего  на  Сенегамбия. 
Шкип  оть  гЬхъ  СА  {'Дсчч»  насе- 
лени  сь  краддиви  днваца  отъ  не- 
грското  племе,  копто  обработватъ 
царевица,  банани  и  палми,  тг- 
двБтъ  говеда  и  коли.  На  едпнъ 
отъ  тия  01Я'рови,  Булема,  се  по- 
селило англичане  въ  1792,  нъ 
скоро  се  Гфпнуд1ита  да  го  на- 
пусп-нжтъ  норади  лошая  му  кли- 
матъ.  На  Бисао,  другъ  едивъ  отъ 
гин  острови,  сь  8,000  жит.,  има 
апртуписко  амшце.  Той  върти 
търговия  съ  робе  и  гоко-речи 
вснчкигЬ  му  европейски  жителе 
еж  прЬдадени  на  тая  търговия. 

В18  т1пс11,  ци1  8С  у111а1  ]Н  т1с1опа. 
.1ат.  пословица:  втори  пйпъ  по- 
б-Ьаиава  оня,  който  обгоздава  аV 
беси  въ  поб^а. 

В!»  <)а1,  ^ц^  п1Д  (1а1.  Лат.  посло- 
вица: който  дава  готовно^  ддва 
дваип,  по-вече. 

Бвевввтъ.  фрл  [соб.  знач.  два 
пАти  печснь  (хлЬ^\].  Пексемелъ, 
който  съдържа  захарь  п  яйца. 

Бисварк'ь(Князъ  Огонь).  Прус- 
скп  дт.ржатишкъ,  до  скоро  кан1иоръ 
на  1\'рма)1('1;:п'а  нмне{)ии  и  н-ай- 
прЬдииЙ  чов^къ  въ  Европа.  Б.  се 
счита  за  обедпнительтъ  на  Герма- 
ния подъ  водителството  на  Пру- 
сия. Той,  при  сключвап»гго  нафран- 
цу;!!Ско-нрусската  война  (1871  ),дик- 
'17ва  условията  на  мира  на  Фран- 
ция, стКхъ  1Ш1'о  бЬшс  иб-наирЬдъ 
ноннжвлъ  Дания  а  Австрия  нъ 
полза  на  възве;шченяето  па  Пру- 
сия. Той  бкше  пр1исЬ.1ательть 
на  Берлинскни  конгресъ  нъ  1а78. 
1и11СТ0  въ  вънкатната,  така  и  пъ 
вжт|)1;Н1нага  политика,  Б.  често  св 
е  служиль  с7.  всГ.кякви  ср1|дсгва, 
за  да  постига  цЬлпч-Ь  си.  Една 
ОТ'  11     ч^'рта    на    пе1ч>вото 

уи,  бЬне  борбата  му  (гь 


—  130  — 


— 19)  и  иа  сЬп.  брЬгь  на  Африка, 
именни  на  Киремаикя  (1821).  Б. 
умр.  въ  1850. 

Кячл^ръ  (Хариета)^  г-жа  Стоу. 
Аморпклнска  литераторка,  огь  чие- 
то 11г|ю  е  прЬвед^ниЙ  на  българ- 
ски романъ  Чичова  Томова  ко~ 
мба  (1814   —   181»(5). 

Кнгаовъ  (Ь\).  Германски  отли- 
чонъ  химшсь  н  геолоп.,  авторъ 
на  Химичесрса  и.  Физическа  Гео^ 
.<пгин  (1792   —   1870). 

ВвтАОЪ  (сжръ  Л'.  /^.).  Англий- 
ски отлич1Ч1ъ  комиознторъ,  анторь 
на  операгЬ  Р^^ба7^^,  Родната  Земя 
(1780    -   1855). 

Кдлго.  Старобългар.  дума,  конто 
значи  добро,  приятно;  ^потр-Ьбява 
се  въ  съставнп  думи. 

Кдаговяденъ.  Хубявъна  гледъ; 
^'глрдгп  1.,  ирандоподобснъ,  който 
^Г'леж.и1  истинень.  1клаговидность. 

гледиосггц  вънкашно  п|тл1Г1И(». 

Влагоноленяе.  Д1)6ра  воли,  о- 
бнчь,  11иК1и»Г1Птелство.  —  Благово- 
лявамъ.  Имамъ  добра  поля,  бн- 
ва.чгь  добрь,  до6р1>  съмъ  распо- 
ложеиъ. 

Клаговоаепъ.  Който  моришо  ху- 
баво. И1Г1К.  проматг. 

Бд||Г0в11ревъ.  1{оЙго  иопо1гК,явн 
ит1НС1сата  вЬри,  православен ь : 
князъ  Борисъ  търновски  се  спо- 
менува в%  нашата  цргква  като 
6лагоеЬрен%, 

Клягов^Ецене.  Едпнъ  огь  12-т^ 
най-впжин  нраздмнцц,  въ  иаметь 
на  арханпмь  Гавринлопцто  бла- 
гов^кггне  въ  Назаротъ  Д-Ьвн  Ма- 
рин, какво  тя  щ-кла  да  роди  И- 
исуоа  Хршсга  (Лук,  1 ;  26  —  38); 
Пра.цпуш1  се  на  25-и  мартп. 

Клагогов'Ьпв<>.  Страхопочита- 
ние; уважение,  смЪсоно  съ  страхъ 
и  смирение. 

Благо дать.  1)  На  богослопекин 
еаикь,  всич1ш  онова,  което  дарува 
Богь  иа  овоигЬ  твари   беуь  ей- 


I 


каква  огь  гЬз 

2)  На  обиЕНОВеиия  е:1ик1ь  нрЪс»- 
д;&ма  Добрина:  отъ  гамъ  м  ^«аю- 
датень,  който  дава  и.111  докарва 
гол'1>мо  добро. 

Благоденствяе.  Добруване,  че- 
(ггигь  живоп»;  оть  тамъ  и  бла- 
годенствени 

Благодевотвувяиъ.  ЖивЬш  въ 
бла[Ч1енствие,  въ  миръ  и  довол-  ^ 
ство.  Ц 

Благодушопъ.  Съ  добра  д^юа, 
сь  Добро  ер  ьдце. 

Благод^телио  братство.  Бъл- 
гарско дружсогво.  Което  сдще- 
ствуваше  ьъ  Цариградъ  1  —  8 
годнин  наредъ  до  нашото  осво- 
бождение. То  б*ше  учредено  огь 
н  ашата  и  б-млада  нител  и  геиции 
въ  тоя  1'радъ  и  има1Ио  за  зада- 
ча да  буди  духоветК  и  подп(Т1 
народното  съзнание.  ЧленопетЬ  му, 

НСГиК01'а    готови  ,ТД  р(*б0Т12СГЬ    сшио 

за  идента,  унотр^Ьбивахл  всичкото 
си  свободно  врЬме  да  размишли- 
ватъ  върху  ср^дствата  да  свктн- 
ватъ  и  11росв1)1цаватъ  съна[>одии- 
цпгЬ  си.  Съ  тая  ц1х1Ь.  г1*  &!лк 
отворили  и  подл>ржахк  бъл[*арсви 
учнлии(явъра:1Ним1и'гинш(Нлан1'а, 
Топь-!;аиин,  Лйналл-чешме)  па 
проьтраниата  турск;1  (П*олица.  Уче- 
нициг^  на  тия  учебни  заведения 
бЬхл;  главно  македончета,  зети  огь 
работата  на  баншг11  нмь,  градн- 
наре  и  м.1'Ькаре.  ОсвЬнь  говя,  Бл. 
бр.  поддържаше  20-на  въенига- 
инци  в-ь  българското  народно 
училище  на  Фенеръ;  1гЬкои  отъ 
1'Ьхъ  стан  «;ха!1  отиосаЪ  у ч  ителе 
и  еднпь,  Измир^^игвкл  аностолъ 
и  м&ченикП)  на  бъ.1гарската  сво- 
бода. Братсгвото  бЬшс  и  расноре- 
дило  да  се  предава  ьсг\г]1л  нед'Ълн 
иа  въ:1ра(П'нн  негр:1М</гнн  българе, 
б-ьлгарско  четмо  и  писмо.  ФондътЬ| 
иа  дружеството происхождаше  оть, 
редовни  мЬсечни  внооове  иа  члс- 


-  137  — 


воитЬ  ну  в  оть  волни  помощп; 
«два-кутвя,  запечатана  а  съ  едно 
«чкво  отверстие  ла  иеш,  ое  пол- 
якаше  еднжлгъ  въ  с^дшшата  на 
ФьптрскятЬ  търговци  и  занаятчии 
М  првбврА  лептата  пмъ.  Начнна- 
ПлетЬ.  па  и  най-л:Ьятелн11тЬ  чле- 
нове вв  това  учреждение,  бЪх» 
плоферци  г-да  Лазарь  Карамнн- 
хоагь  п  Лазарь  Дагоровъ  [тогава 
студешъ  вгъ  медицинското  учи- 
дкше],  търновии  г-да  Иванъ  Пва- 
вовь  в  Дасвалъ  Паскаловъ,  еоп* 
рав8|Евецъ  г-нъ  Никола  Мин- 
«ювк  Постояшгай  дкловодптель  на 
дружеството  бЬте  г-къ  П.  Му- 
сФввть  оть  Пазарджикъ.  Това  тол- 
кова вяродополезно  учреждение 
врАвраш  дЬятсдностьта  си  сл-Ьдъ 
оевоФодвтсавата  война:  токо-речл 
асатадгЬ  ву  членове  нанусплкхк 
Царвградъ  сд^ъ  освобождението. 

Вявгод-^те;!^.  Който  правн  до- 
бро в&коиу;  чггтука  благодЬте,яень, 

БдвголЪвнецъ.  Оня,  комуто  е 
ваправено  д*^бр^. 

Влагод^внвв-  Доброто,  което 
лрввв  в^люй. 

Кввгоевъ  (Димитрп).  Дпрек- 
юръ  ва  пловдивската  семииарця*) 
твял^  1370  о  1875;  първий, 
воАто  ньвелъ  зв}'«шата  метода  въ 
това  ^-:----1  .  тогава  расадникъ 
ва  П(  11ето  въ   б-мгарско, 

I  авт  единъ   Букварь  но 

па    11  на  Изяснения  на 

%к#о/>я.— Ь.,  родомъ  оть  Само- 
вовъ,  бахь  свпфшолъ  унпверси- 
тетсвв    вурсъ    по    историята   въ 


')  1Ьо«апекмо  учжлтц»,  п  жоето  е 
д^З^и,  Ишй  гь  овФВ4  ар^>о  5  иасао  учв- 
ЛВ1.  Ог^  топмшвятЬ  бутрои  учи- 
аю  ш  ряяао  съ  яего  стоод  сдю  га- 
1у««е<иго  »  егжро-^горокото.  Ако  и  да 
1^  а^чил  семя&риа,  ти  бЪше  са  мир- 
ов» |^тлпц*.  Духовното  ние  ну  дами 
<М»   «»    ^(а   яе    се    втор&чЕатъ    п    оого 


Русия.  Той  билъ  учителствувалъ 
отколко  години  въ  Харковъ  в 
една  година  въ  родното  си  м1игто, 
Богато  поелъ  управлението  на 
пловдивската  семинария.  Учени- 
ческото дружество  при  сегашната 
пловдивска  гимназия  е  основано 
по  нсшво  насръдчение  въ  негово 
вр{>ме.  В.,  човЬкъ  съ  енергична 
воля  и  незавнспмъ  характеръ, 
строго  осжждалъ  пловдивските 
български  първенлизавсЪкат^хна 
ненарлввосгь  въ  народополеанит^ 
работп  н  открито  изобличавалъ 
лк>боугоднпцнтЬ  на  турцнтЬ.  Той 
почншклъ  въ  1875,  на  около  45- 
годиш  на  възрасти  Б.  оставилъ 
никакви  рхкоппси,  копто  не  се 
зпае  дали  ех  упазеяи. 

Благояадеждевъ.  Който  дава 
добра  надежда  :<а  бжджщето;  от- 
Т5'ка  б^яагонадеждность, 

Бд&гонаи^ренъ.  Който  е  съ 
добро  пам1;ренн(',  който  е  безъ 
омвсъль,  снр.  безъ  задна  п^ль; 
оттука  благон(хмЬрсность,  имане 
добро  намерение. 

Влагоправве.  Добри  нрави, 
добрп  навици;  оттука  благонра- 
венъ, 

Бдагообраяве.    Хубость,  прп- 

личнос1ь.   почтено^ть. 

Влагоподучве-  Добра  сполука, 

сполука  бо1ъ  спънка;   добруване» 

Благопрветоевъ.  Прллпченъч 
хрпсимъ :  опука  бла^ю71рисгой- 
ность,  приличие,  хрисимость. 

Елагоприятствуванъ  за  илп 
на  пЬлю.  благоприятенъ  сънъ 
за  плп  на  н1-»п1о.  Спммапшъ  да 
стане  това  иЬщо.  Оттука  блого- 
приятства. 

К.1агорасположвнъ.Благоо1ио- 
пепъ,  д<»б1»(';к(м;пчл(чгь. 

Благороденъ-  Който  е  оть 
благороднишггЬ.  Въ  прЬно<и  см. 
много  иочтбнъ :  благородна  душо. 


—  138 


благородна  обхода,    благородеь/щ 
^шгледг. 

Влагородвикъ,  лшож.  благород- 
ници. Клпиь  р;иф('Д7.  чо1гЬци,  кои- 
то ш)  ройст.енпето  си  или  но  при- 
вилегия, дадена  тЬмъ  отъ  царя 
или  кня;^а  иа  държавата,  (;то}ктъ 
п6-гор'Ь  отъ  другитЬ  граждапе.  У 
нпсъ.  както  и  въ  друга  н1>кои 
държави,  това  различие  законитЬ 
не  допуиштъ.  Впж.  Аристокрация, 
Влвгородство.  Качеството,  чр'Ьзъ 
което    и^Ькой  е  благороднпкъ.  Въ 

ПрЬнОС     см.     ВЪ;ЗВИИ11!Н()СТЬ,     поч- 

тсность:     благородство    на  сръд- 
цето,  на  егина^  на  стила. 

Благославялъ.  Чов^^ъ  благо- 
славя Бога^  като  му  въздава  хва- 
ла, и  чоеЬка,  като  му  желае  до- 
брото, щастието.  Духовно  лице 
кога  бдатславя  н1>кого  туря  пръо- 
титЬ  си,  каквото  да  образувагь 
по  дв15  букви  изь  името  на  Спа- 
сители! (И.  X.). 

Влагоеловенъ.  Който  по  Бо- 
жията водя  добрува. 

Влягосъотояние.  Добро  състоя- 
ние, добро  положение. 

Благость.  Доброта. 

Влаготворевъ.  Който  докарва 
добро  ол1'.д(.твие. 

Благотворителевъ.  Който  пра- 
ви добро;  оттука  благотворита- 
ность,  правене  добро. 

Благоустройство.  Уредность. 
Влагоустрояеамг.  Добр^Ь  уреж- 
дамъ. 

Благоухание.  Хубава  меризма, 
добрь  джхь. 

Благочестие.  Разбрана  набож- 
но(пъ,  истинско  богопочптание, 
припознаване  благоговейно  бо- 
жествените истини  и  живгЬяне 
споредъ  тЪхъ. 

Влагочвпяе.  Добрь  редь,  по- 
редъкъ.  Отгука  благочинно^  вь 
добръ  редъ. 


БлажепствувАхъ.  ЖивЪш  че- 
стито, добрувамъ.  —  Блаженг.  Че- 

стптъ,  и!дстливъ,  който  дс»бр5'ва; 
божи  угодцщгь.  Блаженство.  Съ- 
сгоннието  на  блаженъ  чон-Ькъ ; 
официална  титла  на  българския 
екзархъ :  Негово  Блаженство 
Иосифъ  I.  —  Евангелска  блажем- 
ства.  Учението  па  Писуса  Х1)и- 
ста  (Мат.  5;  3  —  12)  'за  9-тЬ 
доброд"Ьтелн,  за  които  Богъ  дарува 
блаженство. 

Вламврап.  Корга,  неудобря* 
вамъ,  осжткдамъ:  камарата  бла- 
мирп  министерството. 

Влавъ,  фр.  Укоръ;  нсудобре- 
нпе,  исказано  отъ  събрание  на 
отговорепъ  или  отговорни  нему: 
бламътъ  на  народното  сгбра~ 
н«^,  на  окр»  съвЬтг^  на  град, 
с*в*гк. 

Блдпкн  (Лдолфь),  Едииъ  огь 
най-пр11днитЬ  французски  поли- 
тнко-икономисти,  авторъ  на  Исто- 
рия на  Политическата  Иконо- 
мия въ  Европа  отг  старо  врЬ- 
мг  до  днесь,  и  др.  Сл11дъ  звер- 
ствата, извърп1ени  отъ  гурскигЬ 
башибозуци  въ  пнротско,  аишско 
и  л'Ьсковско  при  потлЕПКването 
на  едно  въстание  (1841)  въ  сио- 
менжтит{1  м-к-тностп,  Франц,  пра- 
вителство [виж.  Пиротски  въста* 
ния ;  Ал.  Екаархъ],  испратяло 
В.  да  ий1'Ьдва  станжлото:  н 
схЬдствието  на  пзучването  си  той 
обнародвалъ  вь  знаменитата  си 
кни1'а:  Уоуа^е  еп  Ви1каг1е  (Ижту- 
ване  въ  България)  (Парилгь, 
1843].  Въ  тая  книга  В.  взлага 
между  друго  икономическото,  земе- 
л:к1ческото  и  индустриалното  съ- 
стояние на  българетЬ.  Б.  е  билъ 
пран1анъ  да  изучва  още  Корейка, 
Алжирия  и  финапциалното  иаю- 
женис  па  Лондо1гь  (1798 — 1854). 

Бланко.  Ноп.на  заиадъо  тъ  Саха- 
ра, най-с1>верцата  точка  ца  Африка. 


—  140  - 


оПука  блудний  синь  въ  Еванге- 
лието, което  значи  заблуденъ  илн 
сбърнллъ  пжтя  на  шюота.  Блуд- 
ствувамъ.  Извръшвамъ   блудство. 

Влуненбнхъ.  Зкамеиитъ  герм. 
е(ггегти()йс1гп'гатель.  Неговото  Рл- 
ководство  1ю  сравнителната  ана- 
томия и  физиология  е  прЪведспо 
токо-речи  на  всичкнтЬ  европейски 
езици  (1752  —   1840). 

Влуяфилд^  Английски  поетъ, 
обугцоишвата  (1766  —   1823). 

Влуачдн.  Швейцарски  юрпо 
консултъ,  11ро(|)есоръ  на  междуна- 
родното право  въ  М10Ехенъ  и  п6- 
посл:Ь  на  иолнтнческптЬ  паукп  въ 
Хайдеабергь;  авторъ  на  цЬнна 
политически  и  правни  съчинения; 
род.  въ  Цюрпхъ  въ  1808. 

Блъсковъ  (Илия  Р,),  СъврЬ- 
меионъ  6ъл:гар.  пов1|Ствователь  и 
сгаръ  учите.1ь,  род.  въ  с  Дълбо- 
ки (старо-загорско)  въ  1839.  И.  В. 
се  училъ  при  баща  си  Р.  И.  Блъс- 
ковъ и  учителствува.ть  отъ  1857 
до  1860  въ  с.  Айделшръ  (снли- 
сгреяско)  и  отъ  1860  учителствува 
въ  Шуменъ,  съ  една  пр-ЬсЬку.ика 
оть  5  години,  пр11зъ  които  е  бп.ть 
училип;.  инсцек1Ч)ръ.  И.  Б.  со  от- 
личи ц'ь  пов^ствователната  наша 
книжнина  съ  първообразни  пов  Ьсти, 
на  които  съ,т:ьржалгието  с  земено 
изъ  нашия  народепъ  жнвоть.  Т1> 
еж:  Изгубена  Станка^  първото 
издание  отъ  която  е  печатано  на 
бащиното  му  име  въ  Болграосъ  въ 
1862,  и  която  е  инада  горещъ 
цриемъ  въ  България;  Злочеста 
Ергстанка  (.Русе,  1870),  която  е 
имала  още  пй-горещъ.  па  и  п6- 
заслуженъ  приемъ;  ДвЬ  сестри; 
Три  поеЬсти;  Лияпь  баща-  сияе 
Градинка^  пб-поатЬ,  Градина, 
което  е  излизало  въ  разни  м+вста 
и  вр'ю1ена;  п  редъ  книжки,  оза- 
главени Китка^  които  ст^държать 


разни  повести  п  расвазп.  11.  П. 
редактира  сега  сппс.  Палитникь, 
Блъсковъ  (Райко  Ил,).  Б1>лг. 
учителт>  и  слмоу1гь-списатель  въ 
периода  на  въз])аждането  пи,  род. 
въ  Кшсура  (карловско)  около 
1818.  Училъ  се  въ  родното  си 
м1кп'о  въ  една  отъ  отаитЬ  на  мя- 
тоха  [тогава  въ  Ктисура  в1шало 
още  училище]  при  нЪкой  си  ка- 
лугерь  от.  Константина  на  тога- 
вашнитЬ  науки:  русски  букварк 
часословъ  (наусгннца),  псадтирь 
и  апостолъ;  всичкото  си  друго 
знание  той  придобидъ  чр^ъ  са- 
мообразование. Въ  своята  авто- 
бпографийка  той  споменува,  че 
като  искарал'ь  и  сеЬтчето,  та  зна- 
елъ  да  чете  в'ь  цръква  и  да 
канерва,  той  стан&лъ  много 
важно  лице  въ  родното  си  м^иуго; 
и  още  б'Ьл1зЖи,  че  въ  онова 
врЬме  само  въ  Копривщица  и  въ 
Габрово  имало  както  1р'1>б  вало  по  то- 
гавашния азаимноучителенъ  редъ 
наредени  учшаища.  Учителството 
почнжлъ  въ  1837  въ  е.  Дълбока 
(старо-загорско)  п  н4й-мпого  у- 
чителствувалъ  въ  провадийско  е 
силистренско,  дЬто  съ  негов(»то 
зал11гане  се  основали  много  ц])ъквп 
и  училища.  Пр-кгь  1869,  Р.  И.  В., 
гоненъ  огъ  грънкитЬ  владици,  се 
прину,гнлъ  да  б-Ьга  в'ь  Рум&ния, 
дЬто  стоялъ  до  1880.  Тамъ  той 
учителствувалъ  въ  Волградъ  [то- 
гава тоя  градъ  билъ  подъ  власть- 
та  на  Румжния]  н  Плоещъ.  Пи- 
сателството  му  започнжло  въ  Вол- 
градъ съ  сппс.  Духовень  прочитг 
(1862).  Отъ  тогава  неговата  кни- 
жовна дЬятелность  е  бнла  непр-Ь- 
станна;  другитЬ  негови  новрЬ- 
меннп  издания  еж :  Дузсовни  книж^ 
ки  (Волгр.,  1864),  Умилии^.  (Бу- 
курещъ,  1871).  Яова  Бг.\гария 
(Гюргево,  1876).  Славянско  брат* 
ство  (Букур.,    1877;   Русе,  1878Х 


Васгаешлкь  (Варна,  1881),  и  ае- 
пшггЬ  пб-глдвни  кин^ковин  про- 
Езш*дения  еж:  Вукварь^  Сборнчкъ 
отг  ранни  съчинения  (зЛ1иио  съ 
Д,  В.  ТТопосгь)  рнсказъ  Стоенчо 
Ж  пов1;сть  Изгубена  Станка,  ЕО- 
ятс»  е  пр^Еарала  ^колко  изданш! 
к  е  даза  сяленъ  потикъ  на  на- 
шото  саносъзнанде.  Писателството 
за  ТШ1  пов^сгь  пратезава  синъ  му 
Нлш.  Р.  Н.  Б.  починж  въ  Русе  в'ь 
18Н4. 

Влюетмтель.  Който  съб.тюдава, 
строгь  пазвт<мь,    стража  (на  за- 

г»,  прави,1а). 

Блюхвръ.  Прусскп  фелд&шр- 
шагь.  докаралъ   съ   пристигането 

увр&ме  поражението  на  Бона- 
при  Ватерлоо  (1742—1819). 

Влшкл   (Дж.   Ст.),    Английски 

гсатель,  шотлаахецъ ;  на  българ. 
е  преведено  цеговото  съчинение 
В^жо^исо  думи  за  умственото^ 
фияическото  и  нравственото  са- 
моразеитие  а809   —   1895). 

Блакстонь  (Сгръ  Уйлиямь). 
ТвърдЬ  отлпченъ  анг.  юрискон- 
султ», авторъ  на  Тьлкуваньм 
прху  ваконитЬ  на  Англия  (172Я 
-  17801. 

Бдакъ  (Иосифг).  Шотландски 
ХЯМП1ГЦ  развнлъ  теорннта  на 
«погтАпата  тоилипа>,  върху  конто 
почива  неговата  научна  слава 
(1728  —   171)9). 

Ьо«.  лат.  1)  Американска  змия 
веотровна.  дебела,  длъга  отъ  5 
ди  10  хеТмСЪ  огромна  сила-2)  Единъ 
В1хь  мека  кожа  или  пероншна, 
совго  госпожптЬ  нос1а;гь  на  шнята. 

Воадбалъ.  11оо.тЬднпй  маврски 
Х^ШЛУ  на  Гранада  (1481  —  1492;. 

Б«АЛО-Добирео  (Никола).  Зна- 
юшггь  Франц,  поетъ,  авторъ  на 
Олтара,  Ласлания^  Поетическо 
икуество  и  ир.    (1636  —  1711). 

Воясере  (Мил.  и  Оюл,).  Допма 
Срйтя,   отлични    гсрм.  археаюзи; 


посл^дний  е  авторъ  оа  с^ьчннс' 
иието  Памятници  отъ  архитек- 
Т1^ра  по  Долни  Рейнг  отг  VII  до 
XIII  ^кг  (М.  1786  —  1851;  С. 
1783  —  1841). 

В01С0надъ.  Едп1гь  отъ  пай- 
тче1гагЬ  Франт;,  елинпсти  (1774 
—   1857)- 

Во()ековъ  (Павелгу  Единъ  отъ 
главннтЬ  (Организатори  и  герои 
на  Анрилското  ньстаиие;  прЬдсЬ^ 
датель  на  привременното  прави- 
телство въ  Панагюрище,  родомъ 
отъ  тоя  градецъ.  Б.,  буен-ь  мла- 
деягъ,  б*ше  напуснжлъ  наукитб 
си  въ  медицинското  училище  въ 
Царпградъ,  за  да  работи  по  при- 
готвя нето  на  освободителното 
движение.  Когато  турцит!!,  йтЬдъ 
юншнки  отпоръ  огь  панапорци, 
зехж  наза;|,ъ  Панагюрище,  Б.  спо- 
лучи да  избегне  и  стигне  въ  Ру- 
мдшня;  нъ  той  занесе  съ  себесн 
грж,хна  болесть,  огь  която  се  по- 
мннк  на  другата  година  въ  Рьр- 
ново.  Въ  Вткурещъ  той  издаде 
20-на  броя  огь  в^Ьстникъ  ВсЬни- 
дневний  новинарь.  Отъ  него  има 
нрЬводени :  На  сила  оженване 
отъ  Молиера  п  Бъдни  ве^ерь  на 
Коледа  (8-и  пкт.  1851 — 17-покт. 
1877). 

Вобвнъ,  фр.  Въ  телегр.  единъ 
впдъ  гнбелъ,  па  който  навититЬ 
питки  с&  металически;  т11  ех  н 
изолирани  като  ек  обввтн  съ  ко- 
приненъ  конецъ. 

Вобошево.  Село  въ  дупншнка 
околия,  което  се  ата  ви  по  хуба- 
вптЬ  си  винн;  2,000  жит. 

Вобруйсвъ.  Руссю!  гралгь  пъ 
минската  губерния,  съ  1ф11аость, 
при  вливането  на  1гЬка  Бобруйка 
въ  Березина;  28,000  жит.  Скеля 
на  параходигЬ,  конто  плуватъ  по 
Березпна  и  Дн^пръ.  Доста  голЬма 
търговия,  ала  въ  рлцЪгЬ  на  еире- 


—  142  ^ 


птЬ.  Французеа^Ь  обсаждали  Б. 
иапразио. 

БобрЪу  рг/с.  Суховодио  мдЬко- 
пита!К1ио  животно,  отъ  ра:}реда 
на  гриза  читЬ.  Има  кгьсо,  дебело 
ткю.  Заб-Ь^гЬжителпо  е  по  остро- 
умието, оь  1шето  си  П[>яви  жи- 
дищата.  Жив110  въ общества.  Храна 
се  сгь  кората  на  дърветата.  ЦЬни 
се  аа  кожата  си  п  за  сккпо1гЬн- 
ната  мокрота  касторий,  която  се 
добива  огь  двЬ  торбнцн,  прЬдь 
дирппка  иа  нсивотното.  Бобрьть 
въ  Европа  е  токо-речи  истр1;бенъ. 

Ьобчевскя  [ивтрь).  СъврЬме- 
непъ  български  иублицистъ  и  об1щ^ 
стврнъ  дЬец,ь,  който  ра:^ви  доста 
гол'ЬА1а  дЬнтелноггь  и  показа  една 
С11^10<пъ  и  постЬдователность  като 
опознциоиеръ  иа  Ст.  Стамболовия 
режимъ;  редакторъ  иа  варнеискп 
полцт.  яЬстн.  Черно  море  (1-Й 
му  брой  9  юн.  1891),  прЬкратенъ 
пр^зъ  1890.  В.  е  сега  (1Н97  год.) 
пр1цставатель  въ  народното  съ- 
брание. Той  е  младъ  и,  до  кол- 
кото е  изБ^сггно,  притежава  до- 
машно образование. 

Боб чевъ  (Стефанг).  Бъл га  р. 
пубдвдистъ,  кнажовникъ  и  об- 
щественъ  д]1еи:ь,  род.  въ  Еленд 
прЪзъ  1853.  Училъ  се  първо- 
начално въ  родното  сц  м-Ьсто, 
дЬто  се  запозаалъ  съ  фраиц.  и 
русски  езици.  Въ  1868  г.  по- 
ст диилъ  въ  медицинското  учи- 
лище въ  Цариградъ.  11р1»зъ  187*> 
избЬгнж  въ  Одеса  за  да  се 
избави  огь  п  р  Ьсл^1.ва  н  п  1гга  и  и 
ТурскятЬ  аадсти»  които  по  поводъ 
па  тошватппгЬ  събития  въ  Бьл- 
Га1)им,  го  подозирах*  въ  качество- 
то му  членъ  на  печатарското  дру- 
жество Лромишление^  прЪдсЬда- 
тель  на  Македонската  дружина 
И  др.  н.  Прк^ъ  1877  той  посташи 
въ  московския  универснтеть  н 
овърош  правнитЬ    науки    (18Ь0), 


сл1ць  което  се  установи  въ  Шов- 
дпвъ,  д-Ьто  съединението  го  па- 
.м-1>ри  ди|)екторъ  на  правосжджто. 
С.гЬдь  ирЪврата  на  9-и  авгусп>, 
той  се  принуди  да  емигрира  въ 
Цариграл:ь  и  посл11  въ  Русия. 
Сл*1иъ  завръп1ая1гго  си  въ  Плов- 
див ь  (1НН9),  той  се  залови  за 
идвокатството.  Въ  румелийско  врЛ- 
ме  той  бЬше  пр11дсгавитрль  на  об- 
ластното събрание,  сега  е  такъвъ 
въ  народното  събрание, 

Публицпетическата  и  книжов- 
ната д-Ьятелность  на  Б.  е  била 
пепрЬстаана  и  неуморима,  п  за- 
хваща огь  много  ранна  въз- 
расти Оню  въ  1866  —  7.  той 
редашпралъ  едно  рхкопиеио  в1'1<тг- 
ничй  Утро,  Първий  му  публи- 
цистичоски  трудъ,  подъ  заглавие 
Сегашний  нашг  езшп  се  отпечата 
въ  цариградския  в1Ьстнцкъ  Маке- 
дония (брой  9,  1871.1;  а  тгървиЙ 
му  кнпжовенъ  печатанъ  трудъ  е 
едпнъ  прЬводе1гь  расказъ  Нобо- 
днснието  на  Дунава  (Цариградъ 
1871).  Като  студенть  па  медицин- 
ското училище,  той  знмагае  участие 
В1>  бъл1'арскитЬ  вЬсгници,  които 
се  издавахА  онова  врЬме  въ  Ца- 
риградъ: Македония,  Драео,  На- 
пр-Ьдькь,  ВЬкг,  и  по  едно  вр'Ьме 
редактираше  Читалищ  (1В74), 
както  и  в-Ьст.  Депь  (1874  —  6). 
По-главнптЬ  му  кт1Жовип  тр,удо- 
ве  пр:Ьзъ  тоя  периодъ  еж:  Осман- 
ска история  отъ  г-жа  Фгоре,  Исто- 
рията на  Геновеаа  съ  притурка 
иа  повЬсть  Величко  и  Ивань^ 
Ключгтъ  на  науката  отъ  Брюера, 
Пмтуванс  около  с^та  и  др.  Въ 
па-хвечерието  на  русско-турсдата 
война,  Б.  редактираше  въ  Буку- 
рещъ  политически  в.  Сгара-пла- 
нини,  ВЪ  ко?гго  изначало  се  под- 
писваше подъ  псевдонима  С.  Б^ 
жанъ.  Пр^зъ  вр^Ьмето  яа  студен- 
чеството  си  въ  Русия,  той  написа 


-  из  — 


вь  руоскпя  печатъ,  межлу  друго,  два 
расвваа  изъ  българския  живогь: 
Баб^тла  Рада,  ДЬвичая  скала 
I  втяографич('Ски  очеркъ  На- 
родния обичаи  болгарь.  За  по 
схЬдиото  си  со^чипспве  (именно 
Ш  Семейното  право)  той  е  на- 
градевъ  съ  сребъренъ  меда.гь  отъ 
Има.  Рус  Географ,  об  [цество. 
Сх1ть  оо.вобожд<^пп»:'то,  Б.  б111пе 
единъ  отъ  реда1п:орн'гЬ  на  в1и.гг. 
Марица  ц  епис.  Наука,  СхЬ^дъ 
еьедав«наето  захвавл;  съ  М.  Мад- 
янрова,  издаването  на  в.  Новини, 
юйто  трая  до  9  авг.:  н  стЬдъ  еми- 
гранството  основа,  еь  М.  Маджа^ 
рова,  спис^  Юридически прЬгледг  н 
Бш^арска  сбирка^  конто  сггъ  \ЯЯЪ 
остаик  да  ре.тдктира  самъ.  Отъ 
освобождението  насамъ  иеговигЬ 
я^главян  шшжоввв  трудове  с&: 
Штор%1Я  на  бь^иарския  паро/Н 
ПО  д-}гь  Пречека,  учеб.  :*а  ср-Ьд. 
ЗГ^их;  Кратгкъ  учсбникь  върху 
българската  история;  За  събира- 
нето и  изучвансто  на  народни- 
т*  юридически  обичаи;  Жинзи- 
фовш;  ЩуЬьлсдь  на  българския 
глечатъ  нгь  Фотиновскп  юбнлесвъ 
С^фННКЪ   п  др. 

Б.  ошриаиува  25-годишвш! 
юбилей  на  литературната  си  х^ 
ятедность  всрЬдъ  доспи  обширно 
съчуветвае  ир^зъ  1896. 

БоглАЛОвичъ.  Русски  поетъ, 
а8Т1)рь  па  рояаитическата  поема 
Дуаа-нька   11743    —    1^03). 

БогхявОвит!^,  (Модсстъ  Ив.). 
Руоска  ворнепъ  И(пч1рпкъ,  .геие- 
ъ-лсйтенаптъ  п  пр.;  авторъ  на 

сторияга  на  в(^снното  искус- 
сг*о,  Военната  история  на  срЬд- 
>тг*  *#ховс  (1805  —   1882). 

Б^ГДАяцв.  Оело  въ  Аврать-хн- 
сарскгга  'кукушскагд)  кааа;  3,К50 
ЖЕг*т  *ЛТ1  които  »$Л00  българе. 
осшииягЬ  ту])Цк1' 

Бм|ми>%*    Най-вииоииА    връхъ 


на  Ср^дпа-гора,  падъ  Копривщи- 
ца; 1,572  метра  надъ  морското 
равинп|.е.  Съст^зи  огь  два  вр'ьха; 
ГолЬми  и  Мали  Богдппъ. 

Вогднханъ,  монг.  Официална^ 
та  титла  па  натайскин  нмпсраторъ. 

Вогнвя.  Епическо  басноаювио 
божество  отъ  женски  по.гт». 

Вогобоязлввъ.  Който  СО  бои 
огь  1к|га,  койп^  му  се  покорява. 
Еюгобоязливость*  Сграхь  отъ  Бога. 

Ваговвч!.  (Мирко),  Хърватски 
поетъ  (1)0Д.  1816). 

Боголюбовъ  (А.  Н.).  Отличеиъ 
русски  мариннсть-жпв1)пнсець;жи- 
в^е  отъ  много  години  въ  Париггъ. 

Боговвлв  или  богуивлв.  Бд- 
новр-Ьмешна  религиозна  секта  въ 
Българин.  Основательтъ  й  билъ 
нЬкиЙ  сп  понъ  Богоми.тъ,  който 
жнв1иъ  въ  в^екмето  на  царь  Пе- 
тра.  Пр^полага  се,  че  богомил- 
етвото  е  било  одипъ  протестъ  про- 
тивъ  гръцкото  влияние  въ  Бълш- 
рия,  ц  ц^гьта  му  е  била  да  отърве 
България  отъ  това  влияние. 

Богомилството  е  било  см^сь  огь 
ппаликянството  и  български  ези- 
чески вирвании.  Учението  на  бо- 
гомилнтЬ  е  било  д^уя*1"*''ТИческо, 
спр.  допущало  слществувапето  въ 
свкта  на  Д1гЬ  пач;иа  —  добро  и 
Х10.  БогомилитЬ  учили,  както  гио- 
СТИПНТ11  и  мапихеиг!!,  че  1г1иий 
ов1;гь  е  направенъ  не  оп»  лоброто, 
а  ОТЪ  з*1ото,  спр,  не  отъ  Бога,  а 
отъ  дявала,  и  че  паишгЬ  тЬла  еж 
тъмнини  за  божественитК  души, 
та  тр1»бва  да  ги  умъртвяваме  съ 
трухь  и  поетъ,  за  освобо;кденнето 
на  дунпггЬ.  Богч>мили'1'1;  пр11гс'1'а- 
ап1н;ии  Бога  като  сжщество  не- 
видимо ц  бестк1еснс1,  нъ  въ  чо- 
в1>ш1са  ||№рма.  Богь  ималъ  двама 
синово :  пб-старнП  Сатанаилъ,  а 
по-младий  -  Иис.усь.  Сатанапл  ь, 
когато  се  възгордкгь.  изгубнль 
божеството  си,  та  стаплить  сатана 


—  144  — 


и  зелъ  да  паностп  на  чов11цитЬ. 
Сл1цъ  5,500  год.  оть  създанието 
на  св-Ьта,  Богь  пронодить  сина 
си  11исусу1  на  земита  да  азбами 
чогЬчеството  отъ  сатана;  и  И- 
исусъ  не  се  въплотнлъ  в-ь  истинна 
плъть,  а  зелъ  само  привидно  г!ио. 
За  Д1зва  Мария  богомплптЬ  ушлп, 
че  тя  бала  само  видима  жена,  нъ 
нЬмала  гЬло.  Оть  цялото  Св.  Пи- 
санно,  гЬ  приимали  само  Псал- 
мт1>  и  ПророцптЬ,  4-гЬ  Еванге- 
лия и  АпостолскигЬ  ДЬянпя.  ТЬ 
отхвърляли  таинп'вага  и  обряди^^^ 
на  пръкната.  Споредъ  тЬхъ,  хра- 
мовете били  жилин^а  на  лошит!^ 
духове,  камбанитЬ— дяволски  трд;- 
бн.  Обикновените  богомили  се  же- 
нили, нъ  нриималн  развода  на 
хепата  Между  тЬхъ  имало  сьвър- 
шенНщ  които  ниадд  брака  за 
гр1^ишо  състояние,  та  се  не  же- 
нили; и  тЬ  се  гнусели  оть  д-Ьцата. 
защото  гн  считали  за  мамопцчии^а 
или  дяволска  рожба.  Най-главната 
тЬхна  маштва  била  Отче  нашг, 
и  нйй-важний  имъ  обрядъ  —  кръ- 
пюнието  съ  молитви  и  възлагане 
евангелието.  Вк^дьржанпе  отъ  ме- 
со и  вино,  и  изобщо  трезво1ггь  Шз 
живота  е  била  гюсна  отличителна 
черта.  БогомплптЬ  не  увазкавалн 
кръста,  защото  той  би.1Ъ  послу- 
жилъ  за  бесчестие  и  смърть  на 
Спасителя.  ИконитЬ  счпгалн  за 
идоли,  и  1гЬмали  мноп^  празници. 
Богомилската  цръква  имала  само 
епископски  и  сврН1еннически  чи1гь. 
Еписко1гьтъ  на  всЬка  нейна  •> 
бласть  се  казвалъ  Д-ьдьць  и  бплъ 
изборно  лице.  Богом1иигЬ  не  били 
само  противъ  цръквата,  нъ  и 
против-ь  държавата;  тЬ  не  прп- 
ямали  учението,  че  «царь  п  бо- 
лерн  Богомъ  суть  поставени». 

По  гомилствгггобилопуснхло  дъл- 
боки корепе  вь  Бь1гарпя  и  раз- 
дорите, конто  то  причинявало  ме- 


жду народа  били  една  отъ  гла- 
вннтЬ  причини  за  падането  на  Бъа- 
гарии  нодъ  византийската  власть. 
Въ  1118  Алексий  Ютпсиъ,  върлъ 
непрнятельна  еретицигЬ,  изгорилъ 
водителя  нмъ  Василня;  ала  [Гоне- 
нето не  ги  истр-Ьбнло  и  въ  вргЬ- 
ме  на  мохамеданското  завоевание 
на  Ба.1кански  полз^островъ,  осо- 
бено Босна  (Х\1  в1>к'ь),  нпе  на- 
мираме, че  наЙ-.\шогото  отъ  вЬ^о- 
отстхпнпцптЬ  хрнстяне,  конто  при- 
гьрнхли  нЬрата  на  завоевателегЬ, 
би.1и  отъ  тая  счмгга. 

Вогомоловъ  (И,  С).  Бдшгь 
оть  най-даровититЬ  русхзкн  архи- 
текторн  (18.12  —   1886). 

Богориди  (князъ  Стефапг),  п6- 
рано  Стсфанъ  Богоровг.  Високо- 
поставенъ  турски  сановникъ,  «кай- 
макаминъ»  (госнодарь)  въ  Мол- 
дова, съвгЬтникъ  на  турския  по- 
слапиикъвъС.Петерсбургь,  санос- 
скп  князъ,  и  др.  Б.  е  бплъ  бъл- 
гаринъ  оть  Котел  ь,  вн^тгь  на 
Софрония  Врачански^  п  е  билъ 
добилъ  образование  на  фрапиу.зскв 
и  гръцки  въ  Букурен1Ъ,  и  П1>-се1^ 
нЬ  изучилъ  турски  въ  Цариградъ. 
Съ  не1Х)вата  подкр1>па  се  издЬй- 
ствуваловъ  1 858  да  се  ржкоположи 
на  епископски  чшгь  Илариоиъ 
(виж.  Пларионг  Макариопол- 
ски)  за  управпте.111  на  бтктгарсчшта 
нрькпа  вь  Фенеръ  (Ца]>иградъ), 
и  се  добило  ферма  нъ  за  сгьграждане 
голЬма  цръква  на М15СТ0  незавядипя 
парак1нсъ.  За  тая  цЬль  той  и  по- 
дарилъ  собствения  си  домъ,  дЬто 
едвамъ  пр1>зъ  1896  се  въадпгнх 
единъ  великол^Ьпенъ  храмъ,  въ 
името  на  св.  (.>гефана  (1770—1859 
въ  Цариградъ),  Биографически 
бЪз^шап  за  Б.  се  намиратъ  въ 
Нглгарски  Книжици  (Цариградъ. 
1859):  аг  Слово^  казано  вь  бк1' 
гарската  цргква  отг  Н,   В,  Бла* 


—  145  — 


ИК 


дшсатхл  се.  Макариополснаго  на 
счуле^ата  ва  девятипитЬ  на  тю- 
лойншя   кпявь..,, 

Вогорядя  (Енязъ  Александра,). 
Сшгь  на  Ст.  БогорЕщо,  първай 
гдлвенъ  управитель  на  Неточна 
РумсАим,  която  улраа]ява  5  го- 
дите, цгь  а1ф.  1879  до  апр.  1884. 
Ю1'ато  и  а  мЬсгото  яу  се  назна^ш 
Га^рии.1ь  Крьстетшь.  А.  В.,  въ 
{НцЕлонна  възрнстц  зшв^о  сега 
часте1гь    жн11ип>  въ  Парнзъ. 

Еопьршчъ(Адам%).  Словенски 
ученъ,  сьнркмениикъ  иа  Трубсра, 
сьчишгтель  на  първа  грамачнка 
на  езика  сш 

Вогоров%.  Село  между  Араба- 
коиашка     цроюдъ  и  София»  при 

ето  генера-гь    Гурко,  стЬдъ  па- 

его  иа  11лЪве1гь.  разбп  тур- 
ците п  проправи  пхтя  си  за  София. 
(1877   —  78). 

Богоровъ  (д-ръ  Ив.  А.),  п6- 
р1111и  Богоевъ  (Ив.),  п  още  пГьраио 
Андреевъ  (Пванчо).  Бъаг.  киижов- 
иакъ  и  аублицисгь  въ  периода 
на  иашото  ктдраждане  и  заб^тЬ- 
хпгеле]гь  иуриганпнь  кь  «^ию», 
уо!Д01ГЬ  оть  Карлово.  Б.  б^и|^'  се 
утоъ  п  ьрас^пашиио  при  даскалъ 
Райко  Поиовпть  въ  родния  си 
•*^*'^ -ць,  Д01гЬЛ,т11  въ  гръцкото  у- 
г!е  Куру-чршме  въ  Цариградъ 
11,  пи-сетн-Ь,  въ  една  одйстса  гпмна- 
зяя.  СлЬд^ь  ^анотднтио  умнтел- 
ствуване  въ  Стари-Загора,  Б.  о- 
таше,гь  вт.  Г|)'куреи1ъ  птамъпа- 
печатолъ  своята  Пх^рвикка  Бмл^ 
'  ''  'чца  \1^раматика\ 
I.  това  Б.  се  явява 
1гь  ^плискц  дЬто  основава  вЬст- 
вазп»  Бл.лгар<,кн  Народенп  Па- 
^^сгник^  (1846),  нрЬк1>ъстенъ  на 
Вмлгарски  Орель  (огъ  цървпЙ  из- 
|11алв  само  дни  бу^ои,  а  шъ  втй{)НЙ 
—  са«о  31.  Въ  1М47г  Б.  основалъ  ; 
жь  Царигра^хъ  българска   печат- 


ница н  Цариградски^  ЕЬстнгиеь^ 
който  1Ч)й  рода1Ггиралъ  иървигк 
три  години.  Прк^ъ  това  врЬмо 
той  дцршь  българсК1ГгЬ  д:Ьцг1  съ 
прочутия  расказъ  на  Е.  '1>ое  Чу- 
десиитЬ  ма  Робинсона  Крусо.  Въ 
1851.  Б.  е  въ  Букурещъ  п  тамъ 
печати  своята  Всеобща  География. 
Въ  сжщата  година,  той  с^г  усло- 
вява  за  учитель  въ  Шуменъ,  д:Ьто 
учптелствува  дв-Ь  години.  При  о- 
бявяването  на  Кримската  война, 
той  отива  в*ь  Паризъ,  дЬто  свръ- 
шва  медицината.  (^д1;дь  това,  на- 
мираме го  три  години  лЬкарг.  въ 
Пловдивъ,  посхЬ  въ  Петерб5'р1'ь 
[тамъ  се  прнима  на  ауденшш  отъ 
императора],  и  скоро  въ  Букурещъ, 
д1;то  издава  в.  Народность.  Не  се 
минува  много  и  той  е  въ  В-Ьна, 
д:1лч)  печата  доста  сподучения  си 
за  онова  вр1>ме  Френско-Бжлгар- 
ски  рЬчш1кг  (1809)  и  съвсЬмъ 
песполученняси  Бмлгарско-Ф^кнг- 
ски  рЬ^1игисъ  (1871).  Б.  редакти- 
рате въ  Пловдии*ь  нркзгь  1879 
снис.  Наковалня;  той  с  и  автор1| 
иа  Книговище,  Упътване  п  други 
брои1у|)ки  и  книжки.  До  смьртьта 
си,  той  се  ползуваше  съ  пенсия 
(1818  —   1892). 

Богословие.  Науката  за  Бога, 
пб-ос^беио  науката  за  христян- 
ската  в11ра,  сир.  за  историята  й, 
источницигЬ  м,  ученията  Л,  цър- 
ковното управление^  дльжноетит-Ь 
иа  пжгтиря  и  на  наоомит!:.  и  др. 
Богословски.  КпПто  гс  отна(111  до 
Оо1*ословието.Богословъ.  Който  знае 
богословието,  или,  който  пише  по 
талг  наука.  Виж.  Теология.  Бого- 
служение. Всенародно  почпглне 
Бога,  По  церковннтЬ  наредби.  Бо- 
гослужебенъ.  Който  се  отнася  до 
тая  служба. 

Вогосцасаенъ.  Покровителству- 
ваемъ  оть  Бога, 

10. 


146- 


Вогота  (Санта^б-де),  Столица 

ра    Ка1умбия    (юиша    Аиерива); 

95,000  жнт. 

Воротворкк.  Почита мъ  като  Бога, 

обожавамъ.  Боютвореие,  оботяпапе. 

Воготъ.  Ваш.  Бохотъ, 

Богокрянялъ.  Пазенъотъ  Бога, 
подъ  Божията  закрвля. 

Богочестнвъ.  Който  чествува 
или  тачп  Бога.  ЧлсиоветЬна  княж. 
сЬмойство  се  споменуватъ  въ  на- 
шата иръБва  като  богочестиви ; 
лск.1ючение  црави  само  князъ  Бо- 
риг/ь,  който  ср  спомопуиа  като 
благовЬренъ. 

Вогочестне.  Чествуване,  почи- 
тане Бога. 

Богочов^въ.  Богъ,  който  е 
велъ  на  соОесн  'г11лото,  образа  на 
чов11ка ;  Богъ  въ  илъть,  Спнъ 
Божи.  П.  Хрястосъ. 

Богоявление  (Водици).  Празд- 
никъ  аа  сиоменъ  кръщението  на 
И.  Христа  въ  Норданъ,  на  в-и  я- 
нуария.  Богоявлеиски,  който  ое  от- 
нася до  Ногиян.тоннс. 

Богуолавъ  (Любковицг),  Чеш- 
ски  ппс;1тель,  анаменитъ  П]гЬд- 
ставитель  на  класицизма  и  пяте- 
шественнЕЪ  (1462  —  1510). 

Богъ.  Творрцътъ.  Създательпь 
Вседържитсдьтъ  на  св^та.  Богове 
нарпчатъ  мннмнтЬ  създателе  и  у- 
прав1[теле  на  свЬта  у  идолопоклон- 
цитЬ,  и  самит^  идоли. 

Воденсво  еверо.  Герн.  име  на 
Консганцско  еверо. 

Бодепщетъ  (Фридр.).  Герм. 
поегь,  авторъ  на  ПЬснитЬ  па 
Мирза  Шифи  и  пр^водцтелъ  на 
англпЙскиН!  и  русскитЬ  най- 
добри    снисателе.    Род.   въ  1819. 

Бодевъ  (Лг^к.).  Франц,  шете- 
шественикъ:  до  1801  исл1цвалъ 
два  пжтн  Вандпменова  земя. 

Бодъ.  Знамсиить  германски  а- 
егронолгь  (1747  —  1320). 


Бодянекий  (Осип.  Макс).  Мо- 
лорусски  списатедь,  нървий  руе^ 
скп  славистъ  сл'1М>  М.  II.  Пого- 
дина;  памиралъ  се  въ  бански  от- 
нопюини  съ  ченюкия  учехгь  П.  И. 
Шафарика  и  др.  (1808  —  1877). 

Воереско  (Бос.).  Румашски  по- 
лнтикъ,  род.  въ  Букурещъ  въ 
1830.  На  18-годишна  въ:^расть, 
нрЬзъ  прЬврата  въ  1848,  писалъ 
въ  румйнскигЬ  в1кп'ници  подъ 
псевдонима  Ргиаси!  Ношаи.  Сл*.дъ 
това,  той  бнлъ  прннуденъ,  за  да 
се  избави  огь  прнатЬдванин,  да 
побЬгне  въ  Паризъ,  д:Ьто  свър- 
кшлъ  курса  на  правото  съ  док- 
торатъ  въ  1857.  Една  година  пЬ- 
напрЪдъ,  когато  засЬдавалъ  еон- 
гресътъ  въ  французската  столица, 
той  отправплъдо  пълиомощницитЬ 
Мемоаръ  по  тюлитич^скпя  и  ило- 
номичсския  вьпрось  на  Молдо- 
Влахгм,  който  направидъ  доста. 
голЪмо  впечатление  и  ибнародвалъ 
съчинение  ^^-млнш^  г*«*д»  ^7а-. 
ргикскин  договорь.  Друго  п6-ваишо' 
негово  с*Г1чинение  е  Сравнително 
ивученаг  на  прЬстлпленията  и 
накааанията  отг  философччсска 
и  юриди^^еска  гледна  точка.  Б.  д 
бнлъ  прЬдс1цатель  на  сената  и 
^гЬколко  пжти  министръ  въ  оте- 
чеството си. 

Боерн.  Холандски  поселешш, 
първи,  които  се  поселили  на  иосъ 
Добра  Надежда  (южна  Афрпка), 
едиьгь  и  по-ювина  1уЬкъ  стЬдь  от- 
критието на  тоя  край  о'гь  Васко 
де  Гама,  именно  въ  1650.  Алгли- 
чанетЬ  заа1ад^1и  въ  1815  Кап- 
щать  или  Канскага  каюния  и 
нстикади  боерпт!»  пб-на  сЬверъ, 
въ  Трановалъ.  БоеритЬ  повторно 
извоювахх  независшюстьта  си  въ 
1880,  откакъ  разбнхя  няколко 
лхти  англичанегЬ.  ПрЪзъ  1895, 
една  чета  англнчане  нехранимай- 
ковци о1Ъ  700  душя,  иодъ  ир1д- 


I 


I 


— 147  — 


1ЯТСЛСТВ0Т0  ца  гаотландеца  д-ръ 

Е^Ймслна.  хайдуншн  назгь1тж 
въ  Триагши  ь,  иъ  бидн  зирибси.ч 
отъ  боеритк  По  тоя  случай,  гер- 
маисквй  вмператоръ  Вп^хелмъ  II, 
вцвдва    г  'ическа   ар^деЬ- 

хвгехя  на  ; ,  :  ката  република 

Кр\хсра,  ц  ьъ  лнглия  останлгх 
попаренв  оть  сгъбитието.  БоернтЬ 
ое  занинавагь  съ  сео го въдство 
ш  земедкше,  и  живЬгкть  по  селски. 
Оттука  названието  Ьосг,  солачъ 
«рачъ,  както  гсрм.  Ьаиег.  Виж. 
Трамеваля, 

Воецай.  Римски  фпло(у>фъ, 
съ>{кнктеаь  на  кннгята  Фи.<о- 
сочеха  ут^ха    (470  —  524). 

Вожморъ*  Иосъ  на  Атлантп- 
чесхк  овезнЪг  западно  крайбрЪжне 
8а  Сахара.  Порту1^лцпгЬ  ^оби- 
пивдн  и4й-напр^дъ  тон  носъ  въ 
1433»  и  дали  му  името,  което  значи 
9калчесп  мосг. 

Воаюсха.  Който  ирииоддежи, 
или  е  СБОйственъ,  на  11(1га. 

Во«ествен%.  Свойствонъ  на 
15ора,  който  происхошда  оть  Бога ; 
нр(1>;1внимъ.    шиостнжамъ.   Боже- 

СТвенОСТЬ.    СВиПсТВО  и.тн  СУЛШОСТЬ 

па  божественото:  П11инсху;кдение 
оть  бощесгвенъ  псточникъ. 

Воааеля.  Вий:.  Неофит^  Хит 
лен&арат. 

Во^Купнъ,  тур.  Орхжне  на1Ч) 
товузъ:  употр^явало  се  въ  старо 

вр*|1Л. 

Войевя.  Галски  паро^ть  (М-п 
«1къ  щЛая  Р.  Хр.). 

Вой  ч«»  ноевода.  Прочутъюнакъ- 

г  - ,  оть  с.  Цепаранп,  който 

11.     :        вл+кТьлъ  сь  четата  сн  вь 

р}ГОСва  служба,  си  желание,  както 

М"^гтр^евъ,  да  докара  освобожде- 

нл    Българки.    Б.,    сл^дъ 

п  то  на  одринския    миръ, 

(,, ха  хване  цакъ  гората.  ^За 

юаа  русит!»   го    прат1ии  ^^  два- 

изта  му   братм  на   заточение  въ 


Снбиръ.  Тамъ,  една  попгь,  ти» 
братя,  скокнйлн  оть  сч*^ната  на 
ти1.рд|П1ата  да  бЬсап..  При  1Жй- 
чанети,  единъгь  брать  си  счупилъ 
крака  и  Бойчо  го  заклалъ,  за  да 
се  не  »ж*п1.  Останжлнт]!  двама 
нЬшн  пр1>зъ  Русия  стигатъ  до 
Цариградъ.  оть  тамъ  въ  Стара- 
планнна,  Д'Ъто.  Бойчо  пр^каралъ 
хайдушки  животь  хгкти  21  годи- 
ни. Той  ногинжлъ  въ  едно  сра- 
жение съ  Зейнилъ  наша.  11зк1> 
стннй  Тотю  воевода  е  неговъ 
учеинкъ. 

Вокачао.  ^^наменигь  втал* 
поетъ  и  лптсраторъ,  авторъ  на 
Десето&неиниха    (1313  —   1375). 

Вокль.  Биж.  Емклг, 

Боксъ,  англ,  Бпене  съ  юмруци 
въ  Анг.тия,  любимо  забавление 
на  англнчанетЬ  съ  в'Ькове.  Бок- 
съгь  ималъ  едно  врЬме  въ  Англин 
так'ьви  отлнчнн  покровитсле  като 
царь  Алфрсда  и  1*нчарда  Ш.  Той 
нмалъ  и  :1.1атнш1  си  нГ.кь.  ко1'ато 
професори  публично  обмвнвали 
желанне^ч)  си  да  даватъ  уроци  «но 
благородното  кскусство  на  само- 
защитата»-. Въ  1817,  русскнй  царь 
Николай  бнлъ  зрнтель  на  е,аннъ 
боксъ  за  награда  въ  Англия.  Прц 
сключването  на  бокса,  нобЬднте- 
льтъ  билъ  црЬдставенъ  на  царя, 
н  той  СО  рд;кувалъ  съ  него.  Тоя 
е  послЬдниЙ  пжчг,  въ  който  цар- 
ски ос^5п  сл  нрнг-жтствушкш  на 
едно  отъ  тия  отвратителни  зрЬ- 
Лйша.  Сега  боксъгь  е  отнсяв1к1Ъ 
обичай  ц  въ  Англнн. 

Бовсл^рь,  англ.  БоеЩ|,  който 
се  бне  съ  юмру1у1. 

Ьовъ  (д-ръ  Карч4^  К).  ,-Гермвп- 
скп  анатомистъ,  прЬобразоватолъ 
на  л-ЬчебннтЬ  :«1вед<*ния  въ  Сак- 
еонин  и  распрострапигель  на  у- 
чениига  на  иГ.нската  школа;  нро 
фесоръ  въ  лайпцигския  ухгавер- 
ситетъ   и  директоръ  на  клиннче- 


—  148- 


отдЬгь:  авторъ  на  Изучс- 
ние  по  патологията  и  по  диагно- 
стиката^ Ръководство  по  анато- 
мията и  по  фмаиологията^  Лт- 
лась  на  анатомията  на  чоеЬка 
и  др.  НЪкоа  оть  неговнтЬ  съ^ш- 
веиия  ек  лрЬорденн  и  на  бъл- 
гарски. Род.  въ  ЛаЙпцпгъ  т,  1809. 

БолввркЪу  герм.  €&111,ото,  как- 
вото е  бастионъ. 

Волгярн.  Село  въ  европейска 
Руспя,  казанска  г}'берн1ш,  45  ки- 
лометра огь  Казань  н  блнзу  до 
Волга;  650  жит.  Развалини  отъ 
гр11дъ  Вългаръ.  стара  столица  на 
волжскигЬ  б7х1гаре. 

Водградъ.  Гра^ь  въ  Бесарабия: 
10»000  жит.  До  пр1чтп  н1'.ко.тко  го- 
дини вь  Б.,  д-Ьто  насолепието  е 
ио-вечето  българско,  имаше  бъл- 
гарска гимназия. 

Волеславъ.  Име  на  б  полски 
царе  (992  —  1279),  отъ  коп'п>  Н!1й- 
знаменитвА  е  Болеславъ  I  Храбри, 
който  сполучплъ  да  распрострапи 
владенията  си  огь  Балтийско  море 
до  КарпатскптЬ  пла1гапи  н  Унга- 
рия, и  огь  Чехия  до  Волхнния  (цар. 
992  —  1025). 

Боливаръ  (1783—1830).  Лме- 
рнканскт!  гспера.1Ъ,  освободилъ  Ве- 
незуела  и  Нова  Гранада  огь  ис- 
панското владичество  (1819).  Той 
е  далъ  нмсто  си  на  Боливия,  н 
него  паричап,  Вашингтонъ  на 
юнша  Амерпка.  | 

Болввиа.  Южно-америкаиска  | 
република;  2,325,000  жит.;  простр.  [ 
1,222,250  чет.  килом.;  стол.  Чу-\ 
куисака.  СреОърпп  рудници.  | 

БодивгОрокъ.  Английски  дър- 1 
яшвпикъ  п  стшсателъ,  авторъ  на| 
Писма  по  и8у*1€ни€  на  исто2тл»  I 
та  (1678  —  1751).  I 

ВолоашЕ.  11тп.1пяиски  грндъ  на ' 
Рояо,  притокъ  на  По:  1ьО  килом.  | 
на  юго-ист,  огь  Млланъ;  147,000  1 
жнт.  Упнверситогьгь-  въ  тон  градъ  I 


е  едпнъ  отъ  нАй-старитЬ  и  най- 
добрптЬ  въ  Италия,  съ  биб.тиотека 
ОП»  '_*00.00()  тома  и  музей. 

Болоръ.Планинскобърдо  менцу 
Китай  и  Тюркестанъ. 

Болтовъ.  Английски  градъ,  1в 
килом.  на  сЪв.-зап.  огь  Манче- 
стеръ;  116,000  жит.  Важни  (фа- 
брики .за  памучни   произведения. 

Болтъ,  хал,  Дебедъ  жед1Ьзенъ 
пржгь,  употрЬбясмъ  за  стягане 
частитЬ  на  сграда  или  корабъ. 

Бол'Ьзвевъ.  Който  боледува,  па- 
клоненъ  къмъ  болести,  слабъ.  Бо- 
л^зненость  Расноложение  къмъ 
болести,  немо1цк 

Болярввъ.  Сжщото,  каквото  е 
бонрнпъ. 

Боя».  ОЬдалище  на  упраатение- 
то  на  Конго. 

Бонарше.  Франц,  пнсатель,  съ- 
чинптель  яа  Севги^скиИ  бргснарь, 
Фигаровата  сватба  (1 732 — 179У)' 

Вонба,  Франц.  Кухо  кл&бо  отъ 
леяио  жел'к}о,  напълнено  съ  ба- 
рутъ,  което  е  направено  да  се 
пръсне  или  въ  врЬне  на  полета 
си,  или  при  падането  си ;  съ  него 
стр-Ьлятъизъ  голЬми  арти.1ерийски 
орвдшь 

Бомбвй.  Ограва  въ  английска 
Индия;  16,500,000  жит.  Еднои- 
меиенъ  гл.  градъ  на  тая  страна, 
съ  821,000  жит.  Градъ  Б.  е  при- 
станище на  Индайско  море.  въ 
едшгь  о-въ  на  Оманскн  заливъ, 
п  върти  гол-Ьма  търговия. 

Вомбярдярамъ,  фр,  Отрклямъ 
съ  бомби,  гголлрта  и  др. 

Бопбарднръ,  фр.  Войникъ,  кой- 
то хньрля  бомби  изъ  мортиръ. 

Вовб&рдопъ.  М^денъ  инстру- 
мспп.  употр1и5яемъ  въ  воениптЬ 
оркссггрн. 

Вонбасгяческв  ствлъ,  амг.%. 
Над5тъ,  нисокопаропъ  слогь. 


—  149  — 


Вошбоя^ръ.  Инструмеятъ  за 
1МНС  дебелината  на  стЬнитЬ 
йа  бомба  или  граиага. 

Воа«.  Францу:^.  хпмпкъ.  усъ- 
вгъргаенств5'ва.1ъ  аерометра  и  ил- 

Пр&ВЯЛЪ   МШИХ)    ПрПК'П1'((*С.1Ш    при- 

соособевяя  нъ  иск}хотш1та  (172^ 
-1804). 

Вем  шот1е,  фр.  Иегьнченото, 
модното  1>бгцество. 

Бошонъ.  Фра1щ.  геологь  (1798 
—1874). 

Вова*  Алсирсшх  градъ,  прнсгл- 
ншце  на  Ср^1ДНземио  море;  1^,000 

Ж1Т. 

Бона,  фр.  1>авачка  па  д1^|Да. 

Бона.  Оьвр-^менеиъ  (|)раиц.  цсц- 
■отгсецъ-  род.  въ  1833. 

Воаалдъ  {Луи  де).  Франд.  по- 
дптпчески  писатель,  ангоръ  на 
1Нр€обитного  ааконодателстбо 
(1753—1840). 

ВопАпаргь.  Корсиканско  сЪ- 
кеЙство,  про<'-тзвено  отъ  Напо- 
^V»IМI  /.  Наполеонъ  Боиапаргь 
(1769—1821).  нмалъ  4  братя  в 
3  сестрн.  (ЛТ.  която  п6-заСЬл1'.жи- 
тепгатЬ:  Иосифь^  непаигкн  кра.1Ь 
(1768—1844),  Луи,  холандски 
вра.1ь,  бапш  на  Нап(иео11а  Ш 
(1778—1864),  Иеронимъ,  вест- 
фискакраль  (1784—1860).  Виж. 
Ншполеонъ. 

Вооа  П(1е,  М1Т.  (соб.  звач.  добра 

вЬра).     ДЬйствптелно,    наистина. 

Това    изражение    се    упо1'р1>бява 

ввтд    се    опр*д11ЛЯва  исгияостьта 

увпншшкги  и  др.  п.  и    подраа- 

Шга  клп  незаконно  д^йшвунано. 

Воябокъ.  фр-  Кофета,  «иадка. 

Воикиванъ,  фр,  (отъ  бонь, 
Дрбрт»;  виванг,  НОЙТО  ЖПвЪе). 
та&гь,  който  жпв11е  весело. 

Кмдх.  Кралство  в-ь  СеисгамОня; 
люиеме  ЬоОСООО  жиг.  11омц- 
пп.  земеделие;  земята  е  плодо- 
]«|Ш1  в  ароизвожда   памукъ,  си- 


нило, царевица,  тютгонь  в  Др. 
Жителет!»  испов^Ьдагь  мохамедан- 
ството.  нъ  вЬрватъ  много  на  ча- 
родЬйцнтЬ.  11зноснага  търговия 
на  Б.  е  добигь1сь,  жита  и  смоли. 
Спи.  Були^анщ  (П>  насел.  около 
2,200,  съставено  пб-вечето  отъ  робе, 
отъ  продажбата  на  които  господа- 
рьтъ  извлича  зяачнтеленъ  доходъ. 

Боне.  Швейцарска  филос^фъ 
и  естествоиспитатель  (1720  — 
1793). 

Вонеръ  (Рова).  Франц,  рсали- 
стическа  живописна;  нейни  изя- 
щни картини ;  ОЬнокось  ви  Оверние, 
Конски  пазарь.  Род.  въ  1822. 

Бонявгтовъ.  Знаменитъ  англ. 
пейнажистъ  (1801   —   1828). 

Боиннъ.  Верига  острови  въ 
Полинезия,  на  юго-нст.  отъ  >1по- 
ния,  до  пр^ди  П-ЬКОЛЕО  п^дини 
съвсгЬмъ  ненаселенп  (на  Япония). 

Воп15  иосе(  (^и^8^и^з  ререгсегЛ 
таПз.  Лат.  поговорка:  който  щади 
лоишгЬ,  вр'Ь,'^и  добритЬ. 

Бонмфвцмй.  Име  на  9  паип, 
между  другптЬ  БонифациЙ  VIII 
(1294  —  *1303),  въ  борба  съ 
Франц,  краль  Филипа  IV. 

Биинфнвнцня.  -^ат.  Награда  на 
направено  подобрение,  или  за  по- 
ощрение, която  се  дава  но  про- 
мпу1леник*ь. 

Бониланъ  (Еме),  Зиамеингь 
фр?11Щ.  ботапикь,  5-годишенъ  оъ- 
пжтппкъ  на  Хумболта  въ  южна 
Америка,  авторъ  на  Равподен' 
ственни  растения^  събрани  вь 
Мексико    (1773   —   1858). 

Бонхолдеръ,  англ,  Встодържа- 
тель,  заимодапецъ:  евртшшси!'^ 
6(та:олдери  на  Турция, 

Еончевъ  (Нето),  Отличенъ 
български  К])птн1П>  и  писатель, 
родомь  оть  11!1иагюрп1це.  Б.  01»ше 
свършплъ  исторпко-фнлологиче- 
ски  курсъ  при  московския  омие- 
раторсЕИ    упяверситегь  въ  1807 


—  150  — 


г.  п  ^те  постхтшь  пр^даватель 
по  гръцки  езикъ  въ  московскагд 
I  гимиа:п111.  Той  оОиародва  ьгЬщц 
статии  нь  Ш}пюднческо  Спи- 
сание на  българското  кипжовпо 
дружосгво  въ  Ьрапла  и  пр11веде 
Тарасъ  Булба  огъ  Гоголн  и  Лм- 
бойницнтЬ  оть  Швлера.  Кшпко- 
виата  му  ,т^>ятедность  се  прЬнрати 
отъ  ранна  смьрть.  Той  починж 
въ  Моск1т,  като  зав1^талъ  пр'Ьди 
смъртьта  си:  на  слов11цския  ко- 
вштеть  1,000  рубли,  за  училища- 
та въ  Панагюрище  1.000  рублп 
в  на  одна  вдовица  въ  Москва  500 
рублп  (1839  —   1878). 

Коиъ-тоиъ»  ф}к  Св-Ьтско  при- 
личие, благовъсшггана  обхода,  иая- 
1Ц1ГЦ  обноски. 

Бопъ  (Фрапцъ).  Зпамонитъ 
герм.  филологъ,  основатель  на 
науката  на  сравнителното  езнко- 
вниине    (1791   —   1867). 

Бора.  итал.  Ураган'Ь  по  море. 

Бораксъ,  фр.ч  акг.1.  Соденъ 
борагь,  тенекнрь',  нпАгара  се  д1. 
нб-вече,  дЬ  пб-малко  чнсгь,  но 
брЬговетЬ  на  иЬкон  еаера;  упо- 
тр-Ьбява  се  да  улеснява  топене!*© 
на  металитЬ,  въ  колосване  б^антЬ 
дрехи   и  др. 

Борд'1-ъ,  лат.  Бориокпслена 
соль    (хим.). 

Боргеси  (графь).  У|1евъ  иташ- 
шккп  нл-мизматпкъ  (1781—1860). 

Боргу.  Африканска  страна  въ 
ср11днп  Суданъ,  на  запа.ть  оп» 
Нигеръ  и  па  <тЬверъ  огь  Ярнба: 
наричатъ  1Ж  и  Моба.  Б.  е  раз- 
дЬлспъ  па  н1жо-т«о  държавици, 
подминепи  на  ([и'лаганокия  суитанъ: 
държава  Пуса  е  пай-важната,  Жн- 
телетй  на  В.  еж  мохамедане;  тЬ 
сл  честни,  мирни  о  веСеЛп  люде. 
Поминъкътъ    пмъ  8  земед-Ьлне  и 

СКОТоВЪДСТВО. 

Бордвл*,  фр.  Пубдичонъ  домъ, 
бардакъ.  .         . 


Борджштк.  Втората  днпастоя 
на  мамелтокит!!,  която  царувала 
нь  Е1'ииегь.  Вп^к.  Мамелюкп, 

Кордж1Я.  италиннско  сгкмей- 
СТВ1»,  огь  испанско  иропсхождение, 
огь  което  е  би.гь  папа  Алск- 
сдндръ  VI  (1492  —  1508),  кой- 
то  умр11лъ  отровенъ.  —  Цезарь 
БорОжия,  неговъ  синъ,  бнлъ  кар- 
даналъ  и  бесчов1ьченъ,  011ятнп.тъ 
се  съ  прЬсткпления,  и  уир1иъ  въ 
1507;  портретътъ  му,  изрисуванъ 
отъ  Рафаела,  е  единъ  гаедевръ;  — 
Люнрецмя  Варджия,  оест|1а  на 
кардинала,  1гроч\та  по  хубостьта 
си  и  по  безредията  си;  —  Лю- 
креция  Борджиящ  заглавие 
на  една  историческа  драма  отъ 
Викторъ  Хюго  (1833),  приве- 
дена и  на  български  (1Н72,  Царп- 
градъ);  —  заглавие  на  една  ита- 
лняпска  опсраотъ  Доннзети(1834). 

Кордо.  Французсви  градъ,  про- 
чутъ  по  ВИН01Ч)  си;  Г)78  квдок. 
иа  юго-зап.  оп,  Наризъ,  на  Га- 
[юна  :  25'2,400  жит.  Пристанище 
я  каменень  мостъ  48^)  метра  Го- 
д^а  търговия  съ   впно    и  ракии. 

Борий.  Вогъ  на  северния  в^тръ 
у  рпмлянстк 

(коржь.  Пме  на  печат1тп  букви 
на  9  пмпгга  или  непосрЬдотвено 
по- едри  отъ  петита. 

Корнлъ-  Български  царц  се- 
стрцнъ  спнъ  на  Калояна  и  похя- 
тнтряь  на  ир1к?.тола.  Той  съ  лу- 
кавщцна  грабналь  нр11стола  отъ 
насл+дпнш!  му  Лс-Ьня  П,  нъ  йх11дъ 
14-1Х)Дпшно  царувале  билъ  нри- 
нуденъ  насила  да  го  отстхпи  на 
истипскня  насл1|ДнаБЪ  (1221). 

Бормсовгрйдъ  (старий  Хабжгл- 
Елесг,  згр^кръстепъ  въ  чесП|  ка 
П.  Ц.  В.  кнн:гь  Бориса).  Околий- 
ски центръ,  хасковска  окр.,  47 
кйлом.  на  :тп.  отъ  Хасково;  1,252 
жит.  Б.  е  расноложенъ  край  Ма- 
рица, и  е  и    станция    па  жед!»»- 


—  151  — 


лшШТА:  ир-Ьзъ  тая  станциа  се  пз- 
вмсятъ  ароцзведеаия  ие  само  огь 
1оршзовградо[сати  околня,  а  в  оть 
Иршшската. 

Вориеов*!..  Русскн  градецъ  па 
Б^резнна.  Бий  между  французе^гЬ 
1  руснтЬ  прЬчГЬ   ноомврая    1815. 

Вор«гк.  Бмгарски  царь.  опнъ 
11р'ч'аяммвъ.  в-ь  чието  царуване 
българ^тЬ  се  покръстгии,  като 
самъ  той  приелъ  св.  кръгцоние 
1ЛЪ  двамата  братя  св.  Кнр1иа  п 
Метидвя  въ  862.  Б.  до  покръще- 
1И6Т0  си  воювалъ  среща  гръцигЬ, 
юято  по  до1'ово|»ъ  му  отстъпили 
Заоуре  иди  земата  край  Чмрцо 
море  ва  югь  оть  Стара-илацнна. 
Вь  неговото  царуване  още,  поради 
диемешю  п  в^ронсаов1запо  съчув- 
етвое,  юго-запа^^нпй  пр^^х-кгъ  на 
Бигарня  се  пр1;м11стцлъ  пакъ 
аадъ  Охридско  езеро  и  сЬверний 
до  земята  аа  гьрватагЬ  и  фраи- 

ВП^.   Б.   ИЗВОЮВаЛЪ,  СЛ'ЬД1>  длъгп 

1грг1гивори,  тт  съ  Византия,  ту  съ 
Гимъ,  иолуие;тви('.имостьта  на 
&1ЛП1рскдта  прьква,  когато  :ш 
български  архиеипскоаъ  с*»  ржко- 
шаожилъ  въЦариградъ  (3-п  маргь 
678)  Т^о4'Плакпц  а  спорсдъ  1гЬ- 
юв  Поси«})1*.  Ииж.  Формоаа,  Гри- 
дмо-«д»>  Теофцлактъ  п,  осв^Ьнь 
ОкИ^арекигЬ  истории,  Синдгмь  на 
ца^я  Бориса^  ]>хкоШ1съ  итъ  Х1\"-п 
^^фц  гь  сипе.  Български  Кни- 
Лшщ  (Царпградъ,  185Н  :  Жития 
на  С4ятий  и  б.гагпвЬрнин  царь 
В^ршса  ЛГихаилПщ  се.  Кирила  и 
1Гп«г)|1я«.(СофяяЛ879);  Истории 
"И1  българската  литература  огь 
1  Маряновъ.  стр.  02—73  (Пюв- 
тк.  1887). 


П.  Въл|*ар.  парк  сшгь 
Пстрмгк  въ  чието  царугшио  цс- 
Мкию  б^тгароко  царггво  под- 
ю  П0Д1)  дшшитцйсиа  власт1>. 


Борнсь  Ш  или  Борялг.  Виж. 
Бори.яъ. 

Борим»  (киязь).  ГяагарскиЙ 
прктолонаслКгиик^ь,  кшкгь  Тьр- 
ибвски,  х^фцогь  Саксонски,  родепъ 
въ  с-1н|)ийскня  дворецъ  на  18-и 
януария  1894;  началникъ  на  111Ь- 
хоти1иг  пълкъ  Л?  4.  на  кавале- 
райскпя  пълкъ  Лз  4  и  на  ар- 
тилерийски пълкъ  Лг  3.  —  Князъ 
Б.  биде  кръстеиъ  по  католически 
обря,гь  и  дон^ЬйдЬ  по  частеиъ  на- 
чи нъ  въ  сюфи ЙСК1! я  дворецъ  яа  23-и 
януария  1804.  Крьстникьть  и 
крЪ(Угницата  му  б-Ьхх  Н.  Кр.  В. 
Робергь  Бурбонски  и  Н.  Ц.  В. 
К1ШГИПЯ  Клпментиня.  Тогава  бъл- 
га[и*кий  кш1зъ  ие  б^ше  още  при- 
тулптъ  огь  европейекигЬ  силя. 
На  2-п  февруария  1896  българ- 
ский  прЬстолоиасл'Ьдцнк>  по  р*^- 
шеияето  на  кияза  Фердиианда, 
съгласно  съ  исказапото  желание 
на  народното  събрание,  прГ.миня 
въ  лоното  па  православната  цръква; 
ц  по  тоя  случай  Н.  Ц.  В.  кия- 
зъгь  се  потвърди  огь  султаньгь 
и  удобрп  отъ  спллгЬ.  Актьтъ  по 
пр^минуването  въ  правоа1авието 
СП1МЖ  пъ  София  въ  съборната 
цръкпа  св.  Краль,  чрЬзъ  свещено 
миропомазание.  Обрядъгь  се  на- 
върши огь  Иег.  Блаженство  ек- 
иарха  Поснфа  въ  съсдужеине  съ 
вснчкптЬ  в.1адици  вь  княжеството, 
въ  прпслгггвнето  на  княза  Фер- 
динацда,  на  двама  делегати  хрп- 
сгяне  на  султани,  па  диплома- 
тическитЬ  агенти  на  Русин,  Фрап- 
цин.  Гръция  и  Сърбия,  ма  всим- 
кнтЬ  народни  ир1)Д1тавпт('л<',  на 
денутацяи  (тгь  всичкигЬ  части  на 
България  и  на  хиляди  народъ 
нзъ  областнгЬ.  Въсириемникъп, 
на  князъ  Б.  бЬше,  отъ  нмето  на 
сегашния  русски  имперагоръ  Ни- 
колая  П,  графъ  Годенпщевъ  -К} 
тузоц^ь. 


-152  — 


Борнео.  Гол-Ьмъ  остроиъ  въ 
Океания  (Малезия):  3,000,000  ж.. 
една  часть  холандско  вла^хЬппе  н 
една  чаегь  английско  (М1'та.1л  н 
драгодЬннп  камене).  Стол.  Борнео, 

Борну.  Кралство  въ  срЬдна 
Африка,  на  западъ  отъ  езеро 
Чадъ;  нассл.  около  5,000,000,  по- 
вечето отъ  негрско  п.1еме ;  1чнм1о- 
дарствушии'То  племе  огь  арлбско 
Потекло  п  мохамедане;  ломинъкъ 
земедЪие,  ламукъ,  синило  и  ско- 
товъдство  на  слонове,  коне,  биво- 
ли, Брави,  овце  ппр.;дпви  зв'Ьрове 
въ  л'1и?оветЬ,  лъвове  п  пантери  въ 
рЪкптЬ,  крокодили  ц  пр.  Стол. 
Кука. 

Боряъ  (Игн,),  Чешекп  минера- 
логь  (1742  —  1701). 

Боролнно.  Рус«ко  село,  въ  мо- 
сковската губерния,  около  120  ки- 
лометра на  западъ  оть  Москва, 
което  е  дало  името  си  на  една 
гатЬма  битва  меаду  (|)ранцузетЬ. 
иодь  началството  на  Йанолеона. 
и  русит11,  подъ  началството  па  Ку- 
тузова,  Барк.аая-де-Толи  и  Ба- 
гратиона,  26-и  авгусгь  1812.  Бит- 
вата  при  Б.  била  една  отъ  Н11й- 
упорцтитЬ  въ  историята,  и  за17- 
бата  и  на  дв11ти  страни  била 
токо-речи  еднакво  гагкма.  Оть 
240,000  ду"1н,  които  се  сразили, 
до  80,000  били  убити  п  ранепи. 
РуситЬ  се  оттеглили  на  другия 
деиь,  нъ  въ  съвършенъ  поре,тъкъ 
в  безъ  иеариягельгъ  да  см1;е  да 
ги  наиадие.  Затова  руситЬ  всЬ- 
кога  С&.  имали  тая  битва  за  по- 
бедя, и  въ  1880  в'1з;иигнхли  ху- 
бавь  мавзолей  на  бойното  поле. 
Ала  ф])анцузетЬ  не  съ  пб-малко 
право  Н1>1ггезавагь  чссггьта  за  тая 
побЬда,  понеже  тЬ  не  само  оста- 
НЖ-1И  па  бойното  пате-,  а  сд-Ьдъ 
седемь  деня  бнди  вече  при  гр. 
Москва.  ФраацузетЬ  варичать  тая 


битва  битва  при  Москва,  отъ  име- 
то на  р-1ка  Москва. 

Боромейскя  о-вя.  4  ост]>ова 
въ  ез^^ро  Лагомажоре  (с!;верпа 
Шалая). 

Борсв,  гр.  М^Ьсто,  д1>то  се  с>- 
биратъ  банкерпгЬ  н  др.  да  вър- 
ш&ть  работитЬ  си.  Нурсьгь  на  бор- 
сата —  ц1и1ата,  1[о  които  се  ирс 
даватъ  д1иии'гЬ  книжя. 

Бортянсвяй  (Д.  С),  Русски  ду- 
ховенъ  композиторъ,  знаменлтъ  по 
русската  ся  самобитность  (1751  — 
1825). 

Боршъ.  р?/с.  Кисела  чорба  оть 
ра:ши  зеленчуци  и  говеждо  месо. 

Боръ,  ^шт.  Просто  тЬло,  мета- 
доидъ,  който  се  намира  въ  при- 
родата само  съедииень,  откригь 
ОП)  ГеЙ  Люсака  и  Тернера  въ  180К. 

Босилнгрядъ.  Планинско  село« 
около  ц.,  кюстендилски  оЕр.,  39'/» 
кнлом.  на  сЬверо-западъ  отъ  Ккн 
стендплъ,  879  жит.  Вь  околность- 
та  му  има  сл1>ди  оТъ  едноврЬ- 
мешно  разработване  сребърни  руди 
ц  добиване  же-.1'кзо. 

Босна.  РЬка,  която  се  образува 
близу  до  Босна-СараЙ,  и  се  влива 
въ  Сава;  170  кплом.  длъга:  дава 
името  си  на  облашь  Босна,  коя- 
то пой. 

Босш.  Ски.-западна  обласпъ  на 
европейска  Турция,  на  прЬд:1ииг1 
на  Австрия,  Сърбия  и  Черна-гора, 
окупирана  за  пеопр-ЬдЬлено  вр^ме, 
по  силата  на  Берлинския  договоръ 
(1Й78),  огь  Австрия,  наедно  съ 
Херцеговина  и  турскитЬ  части  оть 
Кроацця  и  Далмация,  които  всич- 
ки състаагявахж  единь  турски 
виляетъ ;  простр.  на  всичкитЬ  тия 
земи  около  60,000  чет.  килом.  и 
насел.  1,357,000  жит.,  отъ  конто 
493,000  мохамедане,  230.000  пра- 
вославни и  190,000  ката^ици,  о- 
станжлпт*  евреи,  цпгаие,  арменци. 
Изобщо,   босп^нцигЬ  оле  ботня* 


—  153  — 


щтЬ  сак  слов^^не  отъ  сръбската 
Продность ;  мохамедапдпт!^  ех  по- 
ЮШШ  аа  .\рп(ггиие»  които  сн  про- 
х1и1ки1  в11рата  въ  вр1^мето  на 
мохял101аисвото  завоеваипе.  Самн- 
Г|  т)'рЩ1  ВЪ  Б.  ех  само  около 
2!,000.  Оъ  поключение    на   сгЬшф- 

тл  часгь,  която  се  простпра  по- 
й  Сава,  Б.  е  всхд1'>  планинска 
земя;  пр1кгь  !и'1Х  мпиушпъ  Ди- 
аарскн!*^  Лл1ш  и  ик  ио1^ктъ  Сава 
ж  лрвтоцнгЬ  й.  Ум11ренъ  и  здравъ 
иимать.  Скотов-ьдство.  —  Въ  ста- 
ро вр'кме  Б.  съставлявала  часть 
агь  Паноння;  въ  ср11днцтЬ  веко- 
ве, откакъ  прнпалдсишла  пд  пи- 
зантайска!'»  империя,  тя  образу- 
виа  особна  държава,  която  се 
управлявала  отъ  каязове,  които 
ое  паричалп  банове  пли  воеводн; 
С11дь  17-годишиа  вийна,  тураитЬ 
щ  Егркзелп  въ  1480.  В.  е  била 
често  театръ  на  политически  раз- 
Шфнца.  Една  опасна  буна  из- 
бухвхла  въ  1 851.  Въстапп^то. 
юе1ч>  ое  появи  В'Ь  Хирцогоаина 
ВЪ  1875,  скоро  зе  разм1>риг1>  па 
«дяо  ндродпо  лвнжеи  цо,  та  на- 
сръ,1'ш  начинателе1'Ь  на  наиюто 
Ааролско  въстапнс  и  докара  воЙ- 
■л  между  Сърбия,  Черна  п^ра  иТу^н 
фч.  ииат1хУ*а  виЛната  пр11;гь  1Н77 
— 7Н  меаау  Русия  н  Турция: 
0|1№-Оге4'апскнй  договоръ,  който 
П  оиючн  схЬдъ  тая  война,  прЬлг 
ЛНШВ0  да  се  даде  па  Б.  адмнмн- 
гг  ниимия,  нъ  Берлпп- 

сь  м  отъ  1878  р1'>11П1да 

№  окупира  и  упраатива  отъ  Ав- 
стрва.  СЬдал.  на  гл.  управл.  иа 
В,  е  Восна^Сарай   илн    Сараево, 

Босна  —  Сарай  или  Сараево, 
Гродъ  въ  Босна,  па  р^ка  Мплмца, 
срптокъ  на  Боеца,  около  1 90 
квлом.  па  юго-западъ  отъ  Б1и- 
]р]иъ;  50,000  жит.,  пЬ-вечпо  хри- 
стяпе.  дртгигЬ  мохамедаие  и  с- 
вреи.  ЗабКтЬжатслевъ  е  двореггьгь 


или  са/райтъ^  построенъ  отъ  Мо- 
хамедаИ-Б.-с.  е  цонтръ  пауправд. 
нп  ооласть  Босна.  Градъгь  сда  ае 
и  окупира  отъ  австрийцнтЬ  слгЬдъ 
кръвоцролнтно  сражение  съ  боо- 
ненцитЬ  ггр-Ьзъ  авг.  1878. 

Бостовъ.  Глав.  градъ  въ  Маса- 
ч<*зетсъ;  450,000  жит.;  еЬдалип^е 
на  ср+.доточното  управление  на 
дьржавага.  Прнстапище  на  Атлан- 
ГИЧ1-СКП  океанъ.  Отечество  на 
Вен.  Фраик.1ииа. 

Босфоръ.  Старото  име  на  Цари- 
градски протокъ,  протокътъ,  кой- 
то д11ли  Европа  отъ  Азия  и  ска- 
ча Чсрпо  море  съ  Мраморно  море. 
Името,  което  значи  волски  или 
кравешки  бродъ,  му  е  било  да- 
дено, защото  тамъ,  спородъ  сказа- 
нието,  пр-1и1лувала  По,  която  Юпп- 
теръ  прЬобърналъ  на  телица;  или, 
както  изобщо  се  пр^полага,  за- 
щото той  е  толкова  т4сенъ,  че 
волъ  може  да  го  пр^1шлува. 

Босюе  (Ж.  Б).  Франц,  вития 
и  пнсателц  еппскопъ  кондомски 
и  постЬ  моски.  Св11тъ"гь  се  уди- 
в.1нва  на  неговитЬ  Цогребални 
слова,  ПроповЬдиу  Всеобща  Нс- 
тория  и  пр.;  него  ек  го  нарекли 
наЙ-краснорЬчивнй  отъ  чов-йцитЬ 
(и)27-1704). 

Бота  (Ж.).  Пталнянски  поетъ  и 
псггорикъ  ( 1 766—1 837  въПариз-ь). 

Бота  (Л-  Емиль).  Франц,  аси- 
риаюгъ,  основательтъ  на  аси- 
рийсюгта  археология,  сянъ  па  Ж. 
Вита  (1805-1870). 

Ботапн-Бей.  Английска  колония 
въ  Австралии  (рлкавъ  въ  край- 
брЬжието  на  Нови-Южни-Уейлсъ). 
Б.  бй.ть  0Т1{рн1ъ  огь  Кука  (1770). 
Въ  1787,  Англия  пспратила  за 
първи  поселепцц  ш.  таи  земя 
углавни  прТктл^нпинп;  опитьтъсе 
иродь.'1Жи.1ь  отъ  нейяитЬ  поселе- 
иия  въ  Австралия.  На  6р1^га  на 
Б.  се  е  цздиги;&лъ  въ  1825    па- 


-  154 


иетникъ  на  зпаменятня  иещастенъ 
фра11Ц>'зсни  м^реплавате^и1  Ла- 
Перузъ. 

Ботавизнранъ,  ф'р*<^  англ,  Съ- 
биря-мъ  п  пзучпамъ  растения. 

Ботапшка»  гр.  (отъ  еотани — 
растение).  Наука  за  растенията. 
Оггуш1  ботаничеснм. 

Ботаникъ,  гр.  Ученъ,  който 
се  занимава  особено  съ  ботаниката. 

Ботеиъ  {Хутто),  СлавпнЙ  бъл- 
гарски поегь-воевода,  1гЬвеп11Тъ 
на  поклонената  Хаджи  Днмлтру 
знаменита  ода: 

щТозл^  чокто  %ад*и  9%  бой  за  свобода. 
Той  не  умира  :  него  жа^^»штг 
Земя  и  небо,  звшрь  и  природа 
И  ппвци  плени  за  нем  пллтг.  ,  .  ./ 

ЕОЙто  умр^Ь  геройски  въ  бой,  за 
да  запечати  съ  кръвьта  си  истнн- 
ностьта  на  своето  свето  учение. 
Б.,  роденъ  въ  Калоферъ  въ  1 848, 
б1ш1е  сннъ  на  изв^стенъ  старъ 
учитель  и  писателт!  Ботйо  Пет 
коп.  НМ-наир11,хь  той  се  училъ 
въ  родното  ой  кгкгго,  а  послгЬ  въ 
Русия.  Буйниб  и  немнрний  агу 
дугь  не  64  го  осггавилъ  да  свъриш 
курсъ.  Сл4дъ  учитеаствуване  въ 
Знамснка  (Бесарабия),  Галацъ  я 
Александрия,  той  ночнхлъ  да 
редакшра  Дума  па  Българските 
емигранти  СВрапла),  сл^Ьдъ  което 
станжлъ  въ  Бук^фенгь  помонцшкъ- 
редакторъ  на  Л.  1{аравеловия  бун- 
Товенъ  в.  Незаеисимостъ,  н  въ 
сшцото  вр-Ьме  редакторъ  на  са- 
тирическин  в.  Будилникь  (1873): 
пЬ-сетнЪ  той  редактираше  самъ 
в.  Знаме  и  съ  мощното  си  слово 
караше  роба  да  въстане  среща 
тиранина  сн.  Въ  1876,  йгЬдъ  из- 
бухването на  Тракийското  въста- 
ние, Б.,  яа  чедо  на  230  млади 
патриоти,  се  притече  на  помо1ць 
на  въстанжлнтЬ  си  братя  ет>  Бал- 
кана :  на  1 7-п  май  българскитЬ 
юшщп  иавл'Ьзох;к  отъ  разни  при- 


станища на  румкнокая  бр11гъ  въ 
ав(ггрийски  редовенъ  параходъ 
Радсцки  съ  п:Ьль  да  миагБТЪ  въ 
България.  Никому  пр-Ьзъ  )*мъ  не 
минуваше,  че  въ  парахода  има 
въстаннацп;  нъ  когато  парахо- 
дъгь  доближи  до  българския  брЬгь 
между  Ор11хово  и  Ломъ-Палаика, 
нен1^1:11Йно  засвири  трхба  н 
българскитЬ  пхтшщи  веднага  се 
явпхк  съ  саби,  пушки  и  съ  вой- 
нишки дрехп.  Б.  накара  каппта- 
нина  да  ги  извади  на  българския 
бр^Ьгь  и  т*  п^иунжхж  светата 
отечествена  земя  при  Козлодуй. 
*Ми  лЬттмс  за  свобода  кръеь  да 
х6б.нг  днесь^»  говорьзстъ  т&  въ 
пЪсепьта  на  народния  поетъ  и 
наистина,  сл-^дъ  няколко  юнашки 
сражения  съ  турска  редовна  войска  и 
башибозуци,  тЪхний  воевода  наднж 
убигь  въ  боя  в'Ь  Врачанската 
планина.  На  Б.  сега  има  издиг- 
н&ть  паметнякъ  въ  Вратнд.  За- 
служва  да  се  забМ1^жи,  че  пър- 
вото Ботево  книжовно  произведе- 
ние е  било  стихотворението  Ча^ 
даръ  воевода.  БотевптЬ  стихотво- 
рения, политически  статии,  под- 
лнстпици  ся  събрани  въ  едннъ 
томъ  подъ  насловъ  Окчинснията 
на  Хр.  Ботйовг  подъ  редакц.  на 
Захарвя  Стояновъ  (София  1888). 
Виж.  и  Христо  Ботевь  (опитъ  за 
биографията)  отъ  Зазс  Сгояновъ; 
критика  па  Ст.  Заимова  върху 
тая  книга  въ  министерския  ебор- 
внк'ь,  книга  I ;  Христо  Ботевь 
(кр  ити  ческа  сгу  дпя )  въ  сшгс 
Дсннш^  (София,  1890  -УП:  5Ь- 
тата  на  Хр.  Ботевь  отъ  М.  Моо- 
ковъ  (Търново,  1894). 

Вотенъ.  Франц,  фнлософъ  н 
богосаовъ;  главнитЬ  му  съчине- 
ния :  Опитна  философия,  Дсихб' 
логия.  Философия  на  христяп- 
ството,  Религията  и  свободата 
(1796—1867). 


1.А 


—  155  — 


Воткжеръ,  Герм.  учонъ,  който 
подобрать  твърдЬ  много  фарфо- 
ровата  шщспрая  въ  Германия 
вт.  вачалато  на  18-и  кккъ  (1085 
-1719). 

Вотйо  11втвовъ  пдиДаекадъ 
Вотйо.  Старъ  учпте-ть  и  кннжов- 
някъ  цри  възраждането  нп,  ба- 
щата на  патриота  Хр.  Ботевъ  и 
учвтель  на  народвия  поеть  Ив. 
Возовъ.  В.,  родовгь  отъ  Карлоио, 
се  учолъ  вгь  Одеса,  и  учителству- 
валъ  длъго  вр1^о  въ  Калоферъ, 
Той  пр^велъ  отъ  гръцки  НЬщо 
8а6езгр<хмотнитЪ  чоеЬци  (Смпрна, 
1843);  Психология  шш  Душесло- 
вне  (Сшгрна,  1844)  и  отъ  русски 
В|;*полцн1>вото  съчинение  Криту^ 
чески  издир0апия  за  1Кторията 
българска  (Зел1яинъ,  1853).  Б.  о 
1иад1ииъ  основно  езнка  са  и  е 
бшъ  отдиченъ  въснитатель. 

Вотншчесва  залввъ.  Щй-сЪ- 
вервата  часгь  на  Балтийско  море, 
можлу  Финландия  и  Швеция. 

Вотовудя.  Туземпо  население, 
распръскхто  по  хЬветвеннигЬ  гори 
на  Бразилия. 

Вотрвовефалв,  гр.  Единъ  впдъ 
гднстъ  въ  чървата. 

Вотснавъ,  герм.  Старши  ун- 
теръ-офидеръ  па  корабъ. 

Ботуш  явя.  Руаишокн  градгь 
(Моддова);  31,000  жят.  Големи 
панаири. 

Вохврне  (Хкксакдрк  де).  Пър- 
вий  скпрхгь  на  императрица  По- 
сифина,  0|шркга  на  Бонапарта; 
увр.  на  ешафотп  въ  1794  пр^зъ 
Т^юра.  —  Бохарне  {Евгений  де 
Щя  князъ  Евгений)^  спнъ  на  пр*^ 
Хппшия*  полкр;иь  на  Пталия,  оть 
1в05  до  1814.  —  Бохарне  (Ев- 
штя,  Хортенаа  де)^  сестра  на 
11рг|^(1ПШ1НЯ  (1783  —  1837),  оже- 
вВ1а  се  за  Лув  Наполеона,  хо- 
враль,  В  родила  Напо- 


I     Бохеняя.  Виж.  Чехия. 

Вохотъ  |руситЬ  го  лшшкть 
Боготъ].  Пл-Ьвеиско  село  на  юго- 
исачпгь  агь  Пл-Ьвснъ,  :адб11Л'Ь!1Ги- 
телно  като  главна  квартира  на 
Енязъ  Нннолая,  главнокомандуос- 
1ЦИЯ  на  русската  войска  пр^зъ 
обсадата  па  11л1шеяъ    (1877 — 8). 

Вочарь(-11/ар«о/ Българска  воо- 
вода,  родовгь  оть  Водипъ,  едннъ 
оть  многото  паши  борци  подъ 
знамето  на  «Кръста!  за  незавн- 
симостьта  на  Блада.  Неговото  токо- 
речи  баснословно  юначество  се 
въсц1Ьва,  не  само  у  гръцнт!»,  кон- 
то си  го  присвояватъ  за  свой  съ- 
народпикь,  а  и  въ  нЬкои  отъ 
европейскитЬ  литератури.  Тоя  ге- 
рой на  гръцвата  независимость 
бидъ  убптъ  близу  до  Шсалонгн 
0789— 1Н23). 

Бошвоввчъ.  Далматински  ма- 
тематтП),  астрономъ  и  ноеть,  ие- 
зуятпнъ ;  ппсалъ  на  латински 
(^1711   —    17.47). 

Вояджяевъ  (Захирия  Л.).  Бъл- 
гарски Енижовенъ  д^ятель  и  ги- 
мназналенъ  учитель,  род.  въ  Ко- 
телъ  прЬзъ  1850,  свьршилъ  по 
естественото  отд'1х1енне  на  фнзако- 
математичеокпн  факултеть  въ  о- 
десвия  упиверситотъ  въ  1881.  В. 
е  пнсалъ  учебници  по  естестве- 
ните наз'кн  и  пр1)Велъ  История^ 
та  на  бъ^*гаретЬ  [аълспъ  пр-Ь- 
водь]  оть  д-ръ  Иречека  и  др.  Той 
е  и  редакторъ  па  Научно  списа^ 
ни^  ирЬводе1гь  журналц  подка- 
ченъ  прЬзъ  1886  кь  Габрово, 
посл-Ь  стЬдвалъ  въ  Огара-За1Ч)ра, 
сега  ю>  Т'ьриово,  назначенъ  да 
распространява  «меицу  народа  и 
З^тщптЬ  се  младежи  полезни  кни- 
ги отъ  капитални  съчинения». 

Вояджвкъ.  Българско  село.  20.5 
килом.  па  сЪв.-зап.  огь  Ямболъ, 
което  на  17-п  май  1876  бндо  съ- 
еииаио  сь  топове  и  пр11дадемо  па 


—  1бб  ^ 


о1*ьнъ  а  мечъ  огъ  Шефкетъ  паша, 
на  яело  на  едно  отделение  тур- 
ска войска  и  една  сюрпя  баши- 
Гюзуци.  Токо-речи  всичкото  млик- 
ско  население  на  това  село  биде 
застроено,  бе^зъ  никаква  сждебна 
формалность,  подъ  пр-ЬдсгЬдател- 
ството  па  пашата,  чиито  ннзамп 
храбро  колехх  жени  п  носехж  бо- 
з^ьЙничета  на  ГтйонстнгЬ  си.  Б. 
имаше  тогава  260  клици  и  1,200 
жптеле.  Бояджичапци  прЬтьрп-Ьхж 
трагическата  катастрофа  въ  мирно 
вр1^ме,  безъ  да  дадлггъ  поводъ  на 
бунтовно  движение:  всичката  тЬх- 
на  вина  бЬше,  че  т%  нЪкатно 
деня  пб-папрЪдъ,  не  бЬхх  позво- 
лили на  една  сгань  баши6озу1р1 
в  черкезе  да  навл:!1зе  въ  селото 
инъ,  за  да  го  разграби. 

СгЬдътоя  и  друга  подвизи  (виж. 
Ямболь),  Шефкегь  паша  биде  на- 
граденъ  въ  Царнгра^хъ  съ  орденъ 
и  му  се  даде  висока  служба  въ 
Сарая;  ала,  по  валгЬсата  на  н*- 
кои  европейски  сили  прЪдъ  тур- 
ското правителство,  той  скоро  биде 
отстраненъ. 

Бояджикското  клане  се  обяснява 
само  съ  това,  че  по  онова  врЬме 
турцитЬ,  подъ  внечнтлениятн  на 
токо-що  потдптканото  Априлско  в'е^ 
стание,  б^хж  разярени  н  наеженп 
противъ  всичко  българско. 

Разорението  на  В.  се  описва 
въ  книжка  Жсияно  историческо 
събитие  по  клането  па  село  Бо^ 
ядясикь  (спомеиъ  огь  1876),  отъ 
Ив.  К}).Златаровг{Славвнъ,  1 88'5). 

Вояна.  Р^ка,  която  нзвнра  пзъ 
шкодренското  езеро,  и  пр^ть  коя- 
то това  езеро  излива  водитЬ  си 
па  югъ  отъ  градъ  Дулчияо  въ 
Адриатическо  море;  тече  въ  при- 
морската равнина,  успоредно  съ 
Дрипъ;  изобилна  съ  риба. 

Бояна.  Село  въ  софийската  о- 
катля  щт  полит*  на  Витоша,  съ 


стара  историческа  цръква  Ов.  Пан- 
телеИ-монЬу  съградена  въ  1 250.  В. 
отстои  7  кил.  па  югъ  отъ  С<н1)яя 
и  е  много  старо  село.  П(>-старо 
дорн  огь  София.  Селото  е  нмало 
силна  кр-кпосаъ,  останкитЬ  отъ  коя- 
то личхть  0  до  днеоь. 

Бояновъ  (капитавь  Летрь). 
Български  офпдеръ,  родомъ  отъ 
Сливен  ь,  главини  двигатель  па 
Ст.-загорския  нссполучливъ  бунть 
противъ  Регентството  пр11яъ  1 386. 
Тоя  бунть,  въ  който  б^хж  зелн 
участие  до  3,000  селяне,  се  заяви 
и  въ  самото  му  начало  осуетя  на 
22-и  среща  23-й  соптсмвр.  Ка- 
питаш»  В.  погннх  убитъ  въ  Вур- 
газско  въ  Набоковата  чета  въ 
врЬчв  на"  отстжпянето  й  при  село 
Мемечкюй,  25-декемвр.  18У7.  Той 
умр*  на  40-годп1нна  възрастъ. 

Боянъ.  Български  дарь,  прЬ- 
емникь  на  Сабива  {2-та  половина 
на  Л'Ш-и  в-Ькъ). 

Боярвнъ  (отъ  бой,  биББ,  или 
боляринъ  отъ  болий,  гол^мъ). 
Воевода,  пълководецъ,  голЪнецъ, 
велможа,  човЪкъ  отъ  най-знат- 
ното съсловие  въ  държавата. 

Боярско.  Село  въ  воденската 
каза;  Я,300  жит.,  оть  които  2,800 
българе,  а  останклнтЬ  Т}'РДИ. 

Вг.  ХимичесЕий  знакъ  на  брома 
(Ьгот1ит). 

Брявада,  фр-  Дръзка  постжпва, 
която  се  прави  съ  ц:Ьлъ  да  се  по- 
каже неудоволствие  пр^Кдъ  оно- 
гова, прЬдъ  Когото  се  прави. 

Б^лвпрлжъ,  фр.,  герм.  1)  Пр-б- 
зирамъ  (опасность),  2)  Сто^  на 
среп^а  (н-Ькому  или  па  нЬщо), 

Браво.  итаи.  Удобрнтелно  яъ№ 
клпдаппе:  много  хубаво,  прЪкрао- 
по,  пр-Ьнъсходно! 

Ьрадашк»  (Фрапйо),  ОъврЪ- 
мепепъ  словенски  историкъ,  съчи- 
нитель  на  стара  славянска  истории. 


-157  — 


РЬто 


В|Н19я:пвг,    лат.     Бесшарио 

вещество    на   кристали,    което  се 
Д(|Лпва  огьфрриямбуковото  д-ьрво. 

Вразклия.  Реи^бляка  въ  южна 
Лм^^рика.  11ланинск!1  стра1га,  по- 
ет ^Пд1^  съ  тЬвствспни  гори. 
7;  юменавъвлтрЬпшостьта 
1  З^аю,  драплг!>аяи  камене,  л%- 
яебяп  и  вапсатолни  растения,  па- 
мукъ-  Простр.  8,337,218  чет  К1и.; 
насрл.  12,003,000  жит.  Стол.  Ргю- 
Жапеиро,  Жнт.  брштшхець;  аггука 
6ра91и<схи. 

История.  —  ТТетръ  Алварезъ  Ка- 
брать,  португалски  адмира-ть,  за- 
каравъ  западно  отъ  прогввин  ве- 
трове, откролъ  крайбр11жнето  на 
Бра;|цлия  въ1500.Кдвахгьвъ1531 
пиртугаддягЬ,  които  Г»илн  много 
тп  1гь  Индия,  основали  пьр- 
сп  селнще  въ  Бразилия. 
Въ  157в  Б,  паднхла,  наедно  съ 
Португалия,  подъ  властьта  на  И- 
соанпя.  ХоландцитЬ  заа1ад1ии  Б. 
1Ъ  1624.  слгЬяъ  кървава  борба  съ 
юаанцигб.  Въ  1654  Б.  миааиа 
кзново  въ  рлщ'ЬтЬ  на  Португалия, 
която  сн  била  ирндоби.1а  неза- 
висююстьта  въ  1640.  Въ  1822, 
донъ  Педро,  нсцъ])во  вицек1>аль 
на  Б.  за  баща  си  Ивана  VI,  пор- 
тугалски кра.1ь,  зелъ  титлата  п«- 
аератиръ.  Една  военна  революция 
го  принудила,  въ  1831,  да  абди- 
кира н  да  отиде  въ  Европа:  донъ 
Педро  Е,  иеговъ  синъ,  па  въз- 
расгь  17  години,  подномаганъ  отъ 
едно  регентство.  го  насл^днлъ. 
То0  б1;шо  бразилски  императоръ 
до  1889,  когато  една  революция 
го  отстрани  С1гь  пр11стола  и  Б., 
хоятс>  ■  м(п*ит>'ппопна  монар- 

хия, ■  ^      ^      >  к-и  република.  Виж. 
11€Оро. 

Врашда.  Румжнски  гра^ть  на  Ду- 
ШймЪщ  20  килон.  на  к>гъ  отъ  Га- 
лтъ;  47*000  хит.  Търговия  съ 
хет\|,  вожв  н  др. 


Брлйтовъ.  Анр^тпйски  градъ,  прй- 
станинхе  на  Ла-Манигь;  11(1,500 
житоле. 

Врайтъ  (Джонг).  Английски 
популяренъ  политпкъ,  като  де- 
путатъ  [1ат_уп1иь  за  свободната 
тър1ч>в1Ш  а  въ  1 885  ослдилъ  крлш- 
ската  во^^на;  една  сбирка  отъ  не- 
говнгЬ  рЬчи  се  обнародва  въ  18(58 
(1811  —  1893). 

Враконеръ,  фр.  Лице,  което 
бракоинра. 

Ьраковинрство,  фр.  Навикъ 
да  се  браконпра,  занятието  на 
лице  когато  браконира. 

Ьравовнраяь  (фр.  отъ  бракь^ 
еднпъ  видь  куче).  Ходш  на 
лопъ  б»^зъ  позволително,  п'ь  аа- 
прЬтеио  вр-Ьме,  |ии  сь  занр-Ьтено 
орждие. 

Бракувамъ,  рус.  отъ  герм. 
Отказ  вамъ  се  да  приема  н^що 
като  негодно. 

Бракъ,  старо-бьли  Женитба. 
Той  бива  \^еркпвен%  когато  е  осве- 
тен ьогъ  пръкната  илпгт'^'''^'^''*''^'^ 
когато  е  утвърденъ  отъ  св1Ьтска 
в.1асть  само  по  Г{)аждаискп  <1юр.ии. 
ГражданскиЙ  Оракъ  не  иснлючава 
церковния,  ала  и  не  го  налага ; 
той  не  е  узакопе1ГЬ  у  пасъ. 

Врама  или  Врахна.  Пърпото 
лице  па  индийската  троица.  Виж. 
Брамах^змь, 

Врана  (Иос)  Английски  меха- 
никъ,  и:^обр'Ьтатель  на  хидравли- 
ческата печатна  машина  ( 1 749 
-1814). 

Браяа18нъ  или  браманство. 
Религия  въ  Индия,  много  (тгара, 
и:иожена  въ  веднтЬ  н  други  све- 
щени книги.  Тая  релип!Я  учи, 
че  Брама,  върховното  божество, 
се  въп-ютило  едно  по  друго 
въ  Брама,  Внгану  и  Сива:  то- 
ва т[>ойно  въплонцчше  състаа1Я- 
ва  индийската  троица.  Отъ  своя 
аграна     Брама,    първото    вънло- 


— -168  — 


щенпе,  1Шалъ  четире  сина,  оть 
които  пронз^г&зли  четпрегЬ  иа- 
сл^^дствени  неравноправни  касти 
рь  Пилил:  брамапи  или  брами- 
ни, кта'1'ри,  весцц  и  судри.  Ш- 
вьнъ  н  подъ  тия  касгги  еж  нечи- 
ститЬ  нди  парпитЬ.  По  ведитЬ, 
Бравш  е  невпданъ,  несътворсиъ, 
самоскщъ  и  въ  сжщото  вр^^не 
създатедьгь  н  веществото :  тоЙ 
1ф"Ьд(гга1иива  миизйлото  и  за  ем- 
блема му  служи  слънцето;  Виишу 
е  мждростьта,  (гьхранителиата 
сала,  пространството :  той  пр^ста- 
а1ява  сеганшото  вр^ме,  неговата 
емблема  е  водата;  Сива  ат  Шива 
(огънь)  е  разруи1ительть:  той 
пр1!1,хсгавлнвл  бждж-щето  и  е  богъ 
на  правослдието.  Тия  три  бого- 
ве увравлявагь  св^та  чр11зъ  по- 
ср^ството  на  гол'Ьмо  ча<ио  малка 
божества  или  светии.  Посл1иова- 
телетЬ  па  тап  в11ра  в11рш1тъ  въ 
безсмъртието  на  душата.  Миене 
въ  свещспитЬ  р-Ькп  състаадява 
единъ  отъ  реднгнозннтЬ  обреди. 
БрашшигЬ,  които  с^й  иай-високата 
каста,  с;к  нндп&скитб  сввн1еншш 
и  богослови.  Т^Ь  обяспяватъ  на 
народа  ведигЬ,  сир.  индиЙско1Ч) 
свещено  писание  и  извръшвагь 
богоатужепието.  ТЬ  носнггь  особно 
обл^кяо  и  се  ползувать  съ  го- 
лямо уважение.  Тая  реллгня  брои 
около  1 50  милиона  отъ  разни 
секти. 

ВрамАНТЪ.  Италшшски  архв- 
текть  (1444—1514). 

Ьраяяпутрв.  РЬка  въ  Пндия. 
2,000  кил.,  извира  пзъ  Хима- 
лайски  планипн  и  се  влива  въ 
Бенгалски  залпвъ, 

Враяянъ.  Жрецъ  на  брама- 
пзма. 

ВравдеОургски  донъ.  Знаме- 
нито германско  семейство  отъ  X 
в^к1.,  отъ  което  ех  процзл'Ьзлв 
друоодКцгЬ  крале. . 


Вряндебурп.  Прусска  обдасть; 
2,342,500  ашт.;  гл.  гр.     Верлинь. 

Враодебургъ.  Прусс1Ш  градъ, 
на  Хавелъ,  притокъ  на  Елба  ; 
39,000  жит. 

Брантъ.  Шведски  химшсъ,  кой- 
то открилъ  фосфора  въ  1669, 
като  пр1>варявалъ  въ  едднъ  ошггь 
ексгракть  оть  пикня;  умр.  въ  1692. 

Брантъ  (€,),  Германски  сати- 
ричесЕИ  поетъ,  авторъ  на  Кора- 
Оьтг  на  лудигЬ  (1458 — 1521). 

Вравь»  старобглг.  БоЙ,  война: 
щ$  ходимъ  на  брань  (и'Ьсень). 

Враслегь,  фр.  Гривна  (отъ 
скмпг  металг^  често  с«  склпО" 
ц-Ьнни  камсне  на  нс1^). 

Вратиапо  (Иванъ)^  Рум&нскв 
дърщавпнкъ  съ  (|>ранцрско  обра- 
зование, който  е  игралъ  значи- 
телна роль  въ  отечеството  сн. 
Той  бидъ  единъ  оть  най-^Ьятед- 
нитЬ  и  нйй-вдиятелпитЬ  члеяове 
на  при  врЬмевното  правителство 
сл-Ьдъ  отстранението  на  Бибеско 
отъ  Влахия.  Малко  п^^-оетя^Ь  по- 
лптпческитЬ  събития  го  прдну- 
ДЦ.1Ц  да  потърси  приб^ище  въ 
Парижъ.  Въ  1866,  той  билъ  глав- 
ний  дЬятель  за  избирането  за 
румльнсквя  арЬстолъ  ввязъ  Карла 
Хохенцолерпски,  когото  ходилъ  да 
търси  въ  отечеството  му  и  когото 
придружилъ  до  Букурещъ.  Въ  сх- 
пшта  година  той  вл^'ьлъ  като 
миннстръ  на  фштансиитЬ  въ  ка- 
бинета на  Катарджн. 

Наскоро  лябералятЬ  като  добила 
болшинството  въ  изборитЬ,  В. 
образувалъ  новъ  кабннетъ;  ала 
увеличението  на  румхнската  вой- 
ска възбудило  у  снллгЬ  подозр^Ь- 
иие,  че  Б.  м'Ьри  да  расширява 
Румжнтш  на  счетъ  на  Трапсилва- 
пин  и  Турция,  та  той,  бнлъ  при- 
нудеяъ  да  се  оттегли  (1868).  1и- 
бералнтЬ,  Сктйдъ  като  били  отстра- 
нени отъ  властьта,обвиш1В1ипсе, 


— 159  — 


че  еъзакдетннчесгвуватъ  противъ 
ХВЯЗ&;  смущенията,  които  стаг 
вяаж  въ  1870  и  1871  въ  Румж- 
шш  в  заплашва.1п  юшза,  се  1Гри- 
пвсважи  Братиагту.  Въ  1870,  кон- 
оерваторский  каСиветъ,  разбагь 
Л|  оенаторскнт]^  избори,  се  при- 
нуда да  ое  оттегли;  и  Б.  стаих 
шшмщгь  пи  фипанснптЬ  н  мн- 
нжсгръ-пр-ЬдгЬдатсльЛТрГь-гьесонь- 
та  сжщата  година  —  годцаата  на 
нашдто  Априлско  въстание  а  иа 
безуспешната  сръбсно-чврпогорска 
война  противъ  Турция  —  Б.  ходи 
въ  Лавадия  за  да  се  сиоразум-Ьва 
сь  Русня.  С.гЬдгь  това  споразу- 
згЬапр,  русската  войска  мннж  сно- 
бодно  прЬзъ  Румхния,  когато 
Русия  обявя  война  на  Турция 
(12-н  апр.  1877).  Сключената  съ 
Русвя  спогодба  гарантирала  на 
Рукхния  цкюстьта  на  земята  й. 
Еа  8-н  кай  1877,  Румдния  про- 
гхаса  независимостьта  ся  п  обяви 
во&ва  на  Турция,  и  румхнската 
во§сва  дойде  ва  помоии.  на  рус^ 
свата  и  се  отличи  при  обсадата 
ва  ШЪвенъ. 

По  Санъ-Стефапскпи  договоръ 
Рувишвя  тр^'ваше  да  отстжпи 
ваРусяя  Бесарабия,  еоято  Парож- 
схай  договоръ  пр^ги  20  годиин 
бЪше  присъедишиъ  на  Молдова. 
Тогава  В.  положп  всички!'^  си  у- 
стоя  за  да  отвърне  това  сл^^- 
ствяе;  той  отправи  няколко  про- 
теста до  силптЬ.  и  дори  ходи 
въ  В^а  а  въ  Берлинъ.  Берл1ш- 
скйй  кояг|)(.*съ  напразно  биде  об- 
зстъ  съ  тая  рибога;  Румжния  с» 
отгтлша  Бесарабия,  н  зема  въ  за- 
кана Добруджа.  Отъ  друга  страна, 
п  придоби  облагата  да  се  при- 
познае вейяата  незавасвмость.  На 
друшта  годияа  нЪвоЙ  си  Пие- 
траръ  по<гЬгиж  па  жнвота  на  Б. 
СгЬхь  като  прогласи  Румл^мтг 
Крахогво   (14-я    мартъ    1881),  Б. 


ое  оттеиш  отъ  правителството,  нъ 
сл^дъ  яЪколБо  м1Ьсеца,  той  павъ 
се  постави  на  чело  па  кабинета  н 
слЪдва  да  улрав.1ява  Румл^ния  до 
1868,  когато  сл^дъ  едно  второ 
покушение  на  живота  му  въ 
1886,  станжхк  сериозни  смутове 
въ  столицата  и  околностьта  й  про- 
тивъ министерството  (1822-188?). 

Братвя.  Връхъ  отъ  СрЪдна- 
гора  менау  Панагюрище  и  Зла- 
тица; 1,518  метра  надъ  морското 
равнище. 

Вратушково.  Селце  въ  окол- 
ностьта на  София,  прославено  въ 
сръбско-бъ.1гарската  война  (1885). 

Враупшвейгъ.  Херцогство  въ 
с11вериа  Германий;  404,000  жнт. 
Стол.  ВрауншвеИгл, 

Враувшвейгъ.Столицана  едно- 
имен но  X ерцогство,  па  Океръ ; 
101.000  й1ит. 

Враунъ  СДжонв).  Английски  бо- 
гословски списатель,  шотландецъ, 
авторъ  па  1^1никг  на  Светата 
Библия^  Историята  на  цргквата^ 
и  др.  (1722    -   1787). 

Враунъ  (Робер-п).  Английски 
знаменнтъ  ботаникъ,  шотландецъ, 
зам11нилъ  въ  Англия  Лииеевата 
система  съ  Жюсиевата  (1773  — 
1858). 

Бряунъ  (Томасг).  Шотлапдс1Ш 
метафизикъ,  авторъ  на  Причината 
и    СлЬдствието    (1778   —    1820). 

Брвуиъ  (Уйлямь).  Английски 
пжтешественпкъ,  първи  й  европе- 
ецъ  въ  Дарфуръ  (неточни  Су- 
данъ)  (1793  —  96).  Въ  1813  В. 
трьгнжлъ  огь  Тахиранъ  за  дп  но- 
сЬти  С!шаркаидъ  и  исчЬдва  ср1у1- 
па  Азия,  и  нищо  не  се  чуло  вече 
за  него  (^1708  —  1813). 

Браупъ  (Ч.  В,).  Американски 
знаменигь  ромаивс1'ь,  яв'Г1^ръ  па 
Едгарь  Х>^,нтли^  или  П}тключ&- 
мкята  на  единь  сомнамбулисть 
(1771  —    1810). 


—  160  — 


Брахмаветво.  Виж.  Брама- 
измъ, 

БрахокефвЛ!,  гр.  (оть  вра- 
осис\  ц.т.сь;  нефали^  глава).  Една 
породи  хи[)а,  които  имагь  соло- 
сндть  лобъ  и  гЬсна  глака. 

Брахокефалня,  гр.  Огличител- 
пата  чс*р'П1  на  брахоке<1нигпгЬ. 

Врахфогель.  Гермая.  драма- 
турп»,  авторъ  на  драмата  Нар- 
цись  (1824  —  1856). 

Враца.  Островъ  въ  Адриати- 
ческо мо|)е^  наЙ-гол11МИЙ  и  пай- 
плодороднпй  оть  0-ватЬ  на  Дал- 
мация (Австрия);  насел.  16,000 
жит. 

Браца  (до—)-  Франц.  истЬдо- 
ватель  на  Африка;  раиграиичнлъ 
коритото  на  Огуо ;  опр11дйлилъ  по- 
ложението на  устието  на  Келеръ, 
прптокъ  на  Огуе ;  открилъ  р^ка 
Алвма  и  Лииа,  притоци  на  Конго; 
род.  18-42. 

Брацигово.  Градецъ  въ  петор- 
ска  околия,  расположрнъ  въ  една 
дълбока  котловина»  гь  ЗД84  жит., 
7  кюом.  на  истокъ  оть  Пои1ора 
и  23  к.  на  юго-исток-ь  оть  Т.- 
Пазард-.кнкъ.  Б.  е  жюбпколснъсъ 
много  черковинщ.  Главното  заня- 
тие на  Гфяциговци  е  дюлгерството. 
ТЬ  зохж  живо  участие  въ  .\прнл- 
ското  въстание  (1876). 

Брапювъ.  Унгарски  градъ,  въ 
Тран1-ил11ипия,  при  IIа1ит^1  на  1'раи- 
силвамскитЬ  планини,  близу  до 
ир15|Д^х1а  съ  РумАНия,  свързанъ 
с^ь  унгарскитЬ  жел1>знииц  и  на 
жел1инчя  пхть  за  Плое1цъ-Буку- 
рощъ;  около  15»000  жит.,  огь  кои- 
то 10,000  унгарци  и  останхлитЬ 
власи,  бтагаре  и  др.  Д1штелца 
търговия.  Кожарстпо;  за  това  ис- 
К)-ссгво  Свпнювъ  и  други  бъл- 
гарски крайдунавски  м-Ьста  пснра- 
щятъ  иостоянио  въ  Б.  гол-Ьми  ко- 
личества снрадшка.  Каменни  в&- 
гли1ца  въ  оБолностьта.  ^ъ  Б.,  ако 


и  планпнсЕИ    градъ,    вяр%в    л 
зата.  Отличителна  черта  на   гра- 
да е  хубостьта  на  сградпгЬ  му 
чистотата  на  улпцит11  му. 

Бряяпть  (Уй.4.ям7,  Кмлень) 
личенъ  американски  поетъ  и  ж> 
налпстъ.  До  Лонгфело  и  По,    не- 
говитЬ  ноеми  се  сч1ггали  за  н4й- 
добрптЬ   п|>оизведент1   на  амери 
канската  муза  (1704  —  1878 

Бреве     (ва    иаобрЬтение)^ 
Сжн^ото,  каквото  е  натентъ  въ  2). 

Вгет!  шапа»  лат,  (соб.  знач.  с* 
кл,са  р/кка),  Безъ  нрпготовление, 
експромтъ. 

ВгеУ18  еззе  1аЬого,  оЬесигш  Ло. 
Лат.  поговорка:  като  се  трудш 
да  бждж  крагькъ,  ставамъ  теменъ. 

Бреввн.  Народъ,  който  наедно 
съ  автарпатптГь  [и  двата  народа 
бплп  оть  трако-илирийското  пле- 
ме] нас^ляв^иъ  Босна  до  заа^и 
нето  й  отъ  словЬнетЬ. 

Бреге.  Франц,  янаменптъ 
ханнкъ    п    часовниварь,   род. 
Швейцария  (1747  —  1823). 

Вреда  (Ж.  И.),  Дански  живо- 
пиеецъ  (1С83-  1750). 

Вредалъ  {Г.и  Дапски  драма- 
турп>  (умр.   18С0). 

Вредонъ  (Мария).  Англ.  ро- 
мапистка,  1)од.   1837. 

Бревовачккй-  Хърватски  мона 
писатель  на  всс^ми  раскпзи 
медии  и  др.  (1754  —  1803). 

Бревчяя  (втал.  уломгкь  от» 
камснь).  Въ  г€Ол.  камень,  сгъста^ 
венъ  отъ  рхбатп,  остри  кжсов« 
или  оть  едпнъ  я  сжигь  мнпералъ» 
или  огь  разни  минерали,  яко 
сньрзанн  поме!Кду  си  съ  цемепть, 
и  ир1ис^гав.1Я1й^1ци  едно  ра-за 
образна  отъ  ншрове. 

Време.  Тяжесть,  товаръ. 

Врененъ.  Герм.  прнстанвпюнъ 
градъ  на  Везеръ,  еди1гь  огь  3-гЬ 
свободни  градове  на  сЬверна  Гер- 
мания; съставлява  часггь  огь  Гер- 


I 


-  161  — 


■меката  шшерпя;  130,800  жпт. 
Е  е  гдавниИ  градъ  па  една  дър- 
кавпш1,  която  е»^  управлява  ре- 
иубаакниски.  Самата  л>ржаинца 
■ха  180,4(30  жит. 

Бренъ  (А.\фр1^&ь).  Герм.  знаме- 
пггь  з^аюгь  н  пжтешсетвеникъ, 
авггоръ  на  Илюстрираний  жиг 
ФОп  на  животнит^^  Животьть 
ма  ятици^^},  Жиеотътъ  па  единъ 
Л(*  в  др.  и  629 -1884). 

Лренеаъ,  рус  (огь  старобълг. 
а^шнс,  каль).  Трошлпвъ,  тд-Ьнеиъ; 
йрсмми  останки,  тЬло,  тЬдесян 
•шстн  улгъ  умр^Ьлъ  човгЬкъ. 

Брентаво  (Л1<.)  Герм.  рома- 
нпегъ  п  драматически  поегь,  ав- 
тиръ  на  римаиа  Историята  на 
Юнахш  Каспара  п  на  драмата 
Основанигто  на  Прага  (1777  — 
1842). 

Бреелавль.  Г.1ивепъ  гра^ть  на 
лрусската  абласть  Силезия;  сл-Ьдъ 
&?(ан?ъ  нйй-населений  градъ  на 
Прусия,  по  двата  Г^р-Ьга  на  Одеръ: 
Ш.710  жиг.  «Рраицузет!!  го  нр*- 
аеаи  въ   18(>7. 

Брестъ.  Французоки  градъ,  до- 
плртаменть  Фиии*г1оръ.  574  кшюм. 
■а  зап.  отъ  Париагъ:  76,000  жит.; 
даа  отъ  и^й-важш1тЬ  приморски 
^В^"*^^*^"  в'^  :ш11адна  Францин  и 
^В^нпо  пристнитце;  прпстаишцето 
Ш  Ху  може  да  побере  до  400  кораба. 
I    Ар«^*?налъ,  военноморско  училище 

I    »  АР- 

Брестъ-Литовскв.Русскн  град-ь 

1ГЬ  ГриЛНсНСК;»!;!  [^/(НрННН  н  иьрг*о- 

Класиа  кр1;пость  при  алпвапето 
яа  Муховецъ  в-ь  Бугъ;  22,000  ж. 
Бр1ггонж.  Народъ  огь  келтссо- 
то  п,1ем*^.  който  насолявалъ  въ 
стар.)  Бр1;ме  Британия,  сегашна 
«1ЦД  Англия.  'ЖрьднтЬ  му  бнлп 
друидв  и  поетпт1*  нля  п-ЬвцигЬ 
на  воешшгЬ  му  подвизи— барди- 
РвмдяветЬ  го  иокориливъ  1-и  вЬкь 
вя  нашата  гра,  а  въ  У-н  в'Ь11Гь  1Ч) 


завлад^тн    англитЬ    и    сакситЬ. 
Виж.  Англия, 
Вретонъ  или  Кяпъ-Вретояъ. 

Ку1гь  острови  ньс-Ьвериа  Америка, 
нри  входа  на  заливъ  св.  Лавреития; 
40,000  жит.  (на  Англия). 

Бретояъ  -  де  -  Л  осъ  -Хереросъ. 
Най-любпмпп  испански  поогь  въ 
новигЬ  вркмена  (1800—1873). 

Бретояъ  (Жюль).  Франц,  съ- 
вр11мене1гь  живоннсецъ,  творецъ 
на  картинитЬ  ДобирачитЬ  на 
жетвата^  Вечерь  и  др.  Род.  въ 
1827. 

Бретжвайдеръ  (Карлг).  Отли- 
чен ьгерм.бо1Ч1еловь(1 776— 1848). 

Брвтшиайдеръ(Х«'нрил:%).  Герм. 
пивЬствиватель  п  сатиринески  он- 
сатель  (1739—1810). 

Врешъ,  фр.  Продомъ  въ  зидъ, 
направепъ  отъ  подде. 

Брешъ-батарея,  фр.  Батарея 
назначена  да  прави  пролояъ  въ 
укрЬнления. 

Врхадхонъ  (Хенрихг).  Бел- 
гийски генералъ  п  воененъ  пн- 
сатель.  По  неговия  пла1гь  е  укр*Ь- 
аен*ь  Аитверпенъ.  Род.  въ    1821. 

Брнарей.  Въ  грщ.  бс^сносл, 
нснолинъ,  синъ  на  небото  и  па 
земята ;  чудовище,  което  имало  50 
глава,  100  рл^п^,  въ  които  вмало 
!00  меча  и  100  щита.  То  се  по- 
бун1ио  среща  боговетк  За  нака- 
зание, Нептунъ  го  хвърлилъ  в-ь 
морето,  а  Юнитеръ  го  вързалъ 
съ  вериги  подъ  Етна. 

Бригада,  фр.  Г<  Отрядъ  войска, 
който  състои  отъ  два  шика,  подъ 
кача.1ството  на  особено  лице.  2) 
Отделение  жандарми,  подъ  коман- 
дата на  единъ  младши  унтеръ- 
офнцеръ.  3)  ОтдЬление  инжинери, 
отредени  за  изучване  н^коя  техни- 
ческа раб1.>та. 

Врвгадиръ,  г*!рм,  1)  Начал- 
никъ  па  бригада.  2)  С;&1цото,  иакво- 
то  е  е(К)рейторь. 

и. 


Бригъ,  хол,    Двоомшцеиъ    во- 

Врвджтаунъ.Г[)ал:ь,  центръ  на 
З-прнвл.  на  Барбада,  на  запад. 
1фай<)р1;жпе ;  25,000  жпт.  Търговия 
съ  колониялгаи  прозведения. 

Брикетъ,  фр.  ВсЬко  ситно  то- 
пливо заомолено  и  искалдпено 
чр1^ть  натпскъ  въ  вп,т:ь  на  тухлн: 
кеименна-вмглищни  брикети^  тор- 
фени   брикетч  и  др. 

Брнлант%.  (фр.  оть  бриле  — 
Сл^^ни*].  Днамангь  (елма:?ъ)  1мр^ 
заиъ  така,  че  да  иха  много 
лпчпца.  Впж.  Диаманть, 

Брнвднзя.  ]1т:и1иинскн  градъ, 
пристанище  на  Адриатическо  море; 
13,000  жит.  Исходца  точка  на 
италпянскп  търговски  параходи. 

Првядли     (Дтеймсъ).    Гениа- 

ленъ  апгл.  иижнперъ,  (ггроитоль  на 
бриджуотжрскиа    каналъ,    каналъ 
пр1;.гь  планини  л  долппи  (1716— 
1772). 
БрнологнЯ|  г/>.  Учение  за  млб- 

Х0В€ТЬ. 

Вряологъ,  гр.  Учевъ,  който  се 
занпмава  съ  брнаюгията. 

Брнонъ  (Густаеь).  Франц,  жя- 
вописецъ,  творецъ  на  картината 
Шчстий  демь  на  създанието  на 
сеЬта,  Род.  въ  1824. 

Брисбонъ.  Гл.  грпдъ  на  Куип- 
сляндь  нлп  Кнпиелендъ;  30,000 
жпт. 

Врнсо  (Жань  П.).  Фраиц.  адво- 
катъ,  писатель  и  журналпсть,  во- 
дитоль  на  партията  на  жирон- 
дпстпгЬ,  )*мр.  на  гилотината  (1754 
—  1793). 

Брястолъ.  Градъ  въ  Англия, 
голЬмо  индустриално  ср*Ь;';оточие, 
тнър,хЬ  важно  търговско  прпсгга- 
нп1це;  223,600  жит. 

КрнтансБп  0-ви.  Име,  което  се 
дава  на  Англия,  Шотландия  и 
Ирландия.  Виж.  Англия.     . 


1(1 1  а 

ацц^ 
ал^Н 


Британия  нлп   Велякобрнта- 

нвя.  Името    на    Англия    в  Шо- 
тландия съединени. 

Брогли  (Дукъ  АЖ).  Фраиц. 
държа вннкъ  п  писатель-акадезппгь, 
авторъ  на  Церквата  и  Римската 
Империя  («  1УвЬкь.  Род.  въ  1821. 

Вродъ.  М11СТ0  на  р-^ка,  дЬто 
може  да  се  пр^Ьгазн. 

ВроднБ.  Свитамъ  ое. 

Врожевъ.  СъврЬменснъ  знаме- 
нить  чеш(жц  живоиис1'ЦЬ. 

Брояъ,  г^.  (сггъ  еромось^  злово- 
ненъ).  Просто  тЬло,  металоидъ,  съ 
неприятна  миризма,  добивано  хи- 
мически отъ  морската  соль,  и  от- 
крито огъ  Ба.1ара  въ  1826.  Съ- 
единенията му  съ  металитЬ  се 
употрЬбяватъ  въ  л-Ькарството  и 
фотографията. 

Вровеносецъ.   Сега   парлчатъ 
така  воене1гь  нараходъ    обкова 
за    пй-гатЬма  якость,    съ  мет; 
ческп  плочи. 

Вронзувакъ.  1)  Давамъ  на 
н*н1о  вида  на  бронзъ.  2)  Отвър- 
дявамъ,  правш  н-Ьщо  кораво  или 
яко  като  бронзъ. 

Бропзъ,  фр.  Сплавъ  отъ  к%дь, 
олово  и  цпнкъ.  Пма  много  видове: 
староерЬмененг6ронзг\алн>миненъ 
бронвь^  който  съдържа  и  алюминиЙ; 
^онзь  за  9в%нци;  бронзъ  за  то- 
пове; стсро,  който  съдържа  и  же- 
.г1'>зо:  и  тучътъ. 

Вронтометрг,  гр.  Урелъ  за 
вамЬрване  степеньта  на  атмосфе- 
рпческото  електричество  въ  вргЬме 
на  буря. 

Бронхни,  гр,  ДнЬтЬ  тряби  на 
дихателното  гърло,  прЪзъ  които 
минува  въздухъгь  огъ  трахеята 
въ  бЪлитЬ  дробове. 

Бронхяп.,  гр.  Въоиалеппе  на 
бронхнитЬ.  Кашлицата  е  главний 
прнзнакъ  на  бронхита.  Когато  е 
лока,  иЬкатко  тпзани  сл  доста- 
тъчни да  нк  оборниъ,  Остръ  броп 


т^ 


-  163  — 


якп^  капилярен^  &ротсить^  хро- 
нически бронхить  ех.  болоств^  за 
юито  тр-Ьбва  да  се  1гриб1^гва  до 
л^Епрь. 

Бровхотояня,  гр.  Въ  хирург. 
отваряае  иа  дахаташото  гьрю 
чргкзгъ  раирЪване. 

Врова.  Жел-кзно  нли  отоианени 
Оби^кю,  което  покривало  цялото 
ткло,  и  което  едно  вр^ме  ао- 
одв  за  отбрана,  кога  ходади  на 
вовяа. 

Вроеегъ.  Французскп  лптера- 
торъ,  прнятель  па  Боало  (1071 
-1743)- 

Вросъ  {Жакь  де).  Франц,  архи- 
тевторъ,  в'ьздигн»иъ  Л^жсембург'- 
СКВ11  палать  в'ь  Парижь  (умр. 
4621). 

Брошура  (фр.  кяюЕка  запшта 
въ  корици).  Леко  полятаческо, 
лнт^-ратурно,  шш  полемическо  сгV 
чпаение,  което  състои  огь  малко 
лкста. 

Врошъ,  брошка,  фр.  Скжпо 
украшение  1гь  ондъ  на  кърфица, 
ко<.то  госиоааггЬ  нос}»ть  на  грх- 
дпгЬ  си. 

Брукливъ.  Грахь  въ  Съедц- 
венвтЬ  Държави»  скаченъ  съ  Нжь 
Доркъ  СО  мостъ,  1,800  метра 
зоъгь;  930,000  »агг. 

Бруао  (Жордано).  11та.1пннскн 
фп.1о€офь.  изгорен ь  за  еретичество 
лгь  Рюгь  въ  1600. 

Бруса.  Градъ  въ  Мала-А:^ая., 
90  килом.  па  югьоть  Цариградъ: 
60^000  жит.;  въ  старо  вр:^ме  про- 
чутъ  по  топлпгЬ  си  иивори.  коаго 
©те  слществувап».  —  Тоя  градъ 
е  билъ  стсавщ  на  едновр1;меиша 
Ввтяивн,  в  е  осиованъ  огь  вв- 
пшскяя  цдрБ  11русиасъ  въ  11-и 
вЬгъ  пр1гц  Р.  X.;  той  има  за 
турцптЬ  историческа  важность 
като  стиддца  на  туреко1Ч1  царсппо 
прЬои  Одрииъ  и  Цариградъ-  Сул- 
таяъ  Орхаць,  2-й  турски  султань, 


го  прйзелъ  въ  1356,  когато  го 
направл.тъ  и  столлда  на  царството 
си.  Виж.  Ви-тяхт. 

Брустверъ,  герм,  Насипъ  огь 
пръсть  п-хп  ва1ь,  който  предпазва 
отъ  пеприителскигЪ  пстр^ш. 

Бруталенъ,  лат.  Скотски,  бее- 
чокЬчеи-ь,  грубъ. 

Вруто,  итал.  Стока  въ  есгестве- 
по  състояние,  още  не  пр-Ьчисгена 
и  иеизработена;  стока  заедно  съ 
дарата;  печала  отъ  която  не  ех 
иаБа.гснп  оп1е  разноскитЬ, 

Вр']^галвнцв.  Малка  р^ка,  из- 
вира въ  околносгьта  на  Шшпичка, 
мннува  покрай  Щипъ  и  се  влива 
въ  Вардаръ  подь  Велесь. 

Бр1;гово.  Кьл1'ирско  село  до  са- 
мия пр'ЬдК1ъ  на  България  сь  Сър- 
бия, на  Тнмокъ,  25  кил.  на  с^ 
веро-западъ  отъ  Видинъ,  съ  около 
3,000  жш*.  13а  а1ад1>янето  н^кои 
бр11Г0ве1Ш  лишин,  гьрОитЬ  подп- 
гвжха  прЬпцрця  съ  б'К1гаретЬ, 
които,  на  основавпе  па  Берлин- 
ския договоръ,  о*гб.гьсижхж  при- 
тслапЕята  имъ  като  празни.  Ала 
БрЬговскин  въпрос^  както  се  на- 
рече прЬппрнята,  остапж  длъго 
врЬмв  вион1ЦЪ  и  съ1>битЬ  употрЬ- 
бихж  п  неш  като  прЪ^югь  да 
обявштъ  на  България  война,  ко- 
гато намнслнхх  да  развал1ктъ 
ирогласуното  отъ  българет-Ь  съе- 
динение на  княжесгво  България 
п  Истсша  Румелия  (1885).  Виж. 
Срьбско-бьлгарска  война. 

Вр-Ьзннкъ.  Село  съ  2,136  жит., 
окол.  ц.,  грънски  икр.,  25'/а  килом. 
на  юго-псгокъ  отъ  Трънъ  и  40  кнх 
па  западъ  огь  Со<11Ия.  Въ  ближна- 
та м^стность  Високото  бърдо  едно 
врЪме  ос  вадило  сребро  и  имало 
много  среб7,р1ги  руди.  Въ  послЬд- 
ната  сръбско-българска  война  Б. 
биде  пр■I^зе^ь  о-п»  сьрбигЕц  които 
атЬдъ  два  дни  бндихд;  принудени 
да  го  отсгжп1Х'гъ  обратно. 


—  164  - 


Вр'!аово  (ту1р-  Абрашяа/ре).  Се- 
ло съ  2,045  жнт.,  овол.  ц.  иа  сър- 
нелогорсЕата  ока1ия,  плопд,  окр. 
— Военннй  римски  цхть,  който  е 
сьедпнявалъ  Дариградъ  аь  1>!1л- 
градъ,  е  нин^иалъ  на  б  кпл.  на 
югь  отъ  Бр-Ьзово.  Въ  околностьта 
на  Б.,  1 0  кплом.  на  с^веръ,  блнзу 
до  село  Рахман^ларе^  СХ  нам^Ь- 
рвНЕ  въ  елна  могила,  нр11зъ  рус- 
ската  ок>'аация.  единъ  златенъ 
в1шецъ,  двгЬ  позлатена  метали- 
чески сърнсни  глава  н  цорЕовни 
прибори.  В-Ьнецътъ  е  сега  въ  мос- 
ковския музей. 

Вр'Ьстоввца.  Едно  отъ  пб-глав- 
ннт]^  села  на  пловдивската  околия. 
Лозарство. 

ВрюБселъ.  Столица  на  крал- 
ство Белгия;  482,000  жит,  Жит. 
Срюкселецг;  отъ  тамъ  н  брюк^ 
селски. 

Брювеъ.  Чешскп  градъ,  70  кил. 
на  с^в.-зап.  отъ  Прага;  7,000  жит. 
ПруситЬ  разбили  там^ь  авсгрий- 
дит1ц  24  януар.  1759. 

Вгй1ег  (а  сЬа1и1е11с  раг  1в8  (1ецх 
Ьои15.  Фрнпц.  поговорка:  да  се  гори 
св1^1ць  отъ  двата  края,  сир.,  да  е 
чов1>къ  непом^^ренъ  вдн  расточн- 
теле1гь. 

Брюнегь-ка,    фр.     Черноокъ 

:жъ;  черноока  жена. 

Брюаъ.  Виж.   Ььрмо. 

Врюсъ  (Дже(1мсъ),  кпгл.  нжте- 
шественикъ  въ  Нубия  и  Лбнси- 
нля  (17Н8 — 1773),  откри гельгь  на 
езеро  Чанъ,  нсточн.  на  Сини-Нилъ 
(1780-17У4). 

Ьрядла  (Джеимсь),  Знаненвгь 
англ.  астрономъ,  откритель  на  абе- 
рацията  на  свЬтлината  и  др.  (1092 
—  1762). 

Брядфордъ.  Градъ  въ  Англия, 
при  еднонмененъ  каиалъ;  220,000 
ХНТ«  Вашш!  фабрики  за  вълнени 
ж  другв  платове  и  кедфвол^Йжщн. 


Вубовъ,  0р*  О^къ;  олйпокъ 
(медиц,). 

Вугенвалъ.  Франц,  зпамеяпть 
ми])С'Плаватол.  (1720  —    181 1). 

Бу|*1м  РЬка,  нзвнра  1гь  Гали- 
ция  (близу  при  м1ют.  Глиияна); 
700  килом.  длъга;  иритокъ  на 
Висла,  въ  която  се  влива  25 
килом.  на  сгЬверъ  огь  Варшава. 
Корабоплаваема  отъ  Уотилугь,  сяр. 
по  480  килом. 

Бугъ.  Русска  р11ка,  д1к1енъ  прн- 
гокъ  на  ДнЬнръ,  близу  при  устие- 
то му  подъ  Херсо1гь.  Главата  й  е 
8  килом.  на  юго-занадъ  огъ  Старо- 
конста]гп1новъ  (Волхяння);  580  ки- 
лометра длъга.  Корабоплаваема, 
освЪнь  между  Николаевъ  н  01-  « 
ваополъ. 

Буда  (санскритска  д.,  която  зва- 
<ш  млдрь).  Индиянеигь,  осно- 
вательтъ  на  будизма,  \"-и  в*къ 
ор-Ьди  Р.  X.). 

Вуда-Пеща.  Огатвца  па  Унш- 
рия,  200  килом.  на  юго-жгг.  огь 
В'Ьна;  състои  отъ  два  Г11ада,  Вудд 
(словЬнски  Будинъ)  и  Пеиш,  рас- 
положена  на  двата  бр4га  на  Ду- 
навъ  [Б.  на  дЬснпя  брЬгъ]  о  съ- 
единени съ  великолЬпенъ  пови- 
сенъ  мостъ;  511,000  жит.  Б.  има 
жнвописенъ  пзгледъ;  тя  е  съгра- 
дена около  една  могила,  на  връха 
на  която  се  намира  крЬпость.  Ин- 
дустрията 0  досгга  развита;  ала 
главната  износна  стока  е  виногО| 
отъ  което  се  произвождать  ми- 
лиони килограма.— Б.  е  много  отаръ 
градъ,  нъ  вахностьта  му  датува 
огь  1240,  когато  била  вз^шгнхта 
кр11постьта.  Султанъ  Сюлейманъ  П 
пр'кчелъ  Б.  въ  1 526,  нъ  на  дру1'ата 
година  Фердинандь!,  чешскн  кр*1ль 
Бк  отне.тъ  огь  рхц:Ьтй  иа  турци- 
гЬ.  Въ  1531  султанъ  Сюлейманъ 
пакъ  ш  !1р'Ь:н'Лъ,  и  посгнв1иъ  нъ 
неш  едннь  гарпизонъ  огь  12,000 


—  165;  - 


и  тя  останжла  въ  вла- 
[е  иа  турците  до  16^0,  когл- 
те  ЕК  пр1и1елъ  лмреноимй  херцогь. 

|мии1Ч1  шлгградила   оъ  пойната 
ГЬ  1949.  Б.  И  Шмка    ибраиу 
||  одинъ  11)а^ъ  въ  1872. 
кудЕсйсп».  Чешскя  градъ,   120 
жалох.  ПЯ  югъ  отъ  Прагз;  18,000 
жгт. 

Будвловячъ   (Антонь  Семен,). 

Съвр-Ьмепеаъ    руо-ски    слависгь: 

сяьршидъ    к}*рса    иа  петерсбург- 

университетъ  въ  1868;  бнлъ 

►еооргь  Егъ  исторпко-«11плологи- 

йнституть  въ  ки.  Безбород- 

|)»  и  сега  е  такъвъ  въ 

упаверситетъ,  —  На 

прввалдеххть  ииого  съяпвенвя, 

огь  конто    пб-гдавнитЬ  еж:   Из- 

Ьш^нмне   е9ика  на  старо-словЬн- 

атя  прЬ0од%  на  13'ТЬ  слоеа  на 

Гртория  Богослова,  по  рлкописа 

ма    Имги  Публична  Библиотека 

ог%  Х1-и  *гЬк%    (Сиб.  1871);  ХП 

слова  на  Григория  Богослова  въ 

старо-словЪнския  прЬводг^  порл- 

ттиса  на    Имп.    Публична  Би- 

6лш>г€ка    отг    Х1-и    вЬкг     {Сив. 

1Ь75);    Статистически     таблици, 

^^Н^^епве  па  слов'1н?'гЬ  1)  по 

щЩш  в  народности.  2)  по  в\\- 

роас0ов^VЦ1вня«  азбуки  п  литера- 

|нюл  езици  (Сиб. '187Г)):  Дгрво- 

^^иитЬ  с^ховЬне  вь  гЬхния  еагись, 

^6шт%  и  понятия  по  даннит%   на 

^Арк«ц«т*,-пиднрванр  въ  обласп- 

^Вня   .тпягвнегвчсската    палеон- 

ИЬпшааолов^нетЬ  (Квевъ187Н). 

Товя  съ>пгаенне  е  първия    обпш- 

рея  въ  слов-Ьнската  наука, 

ул^    .^..АА    данни,    копто  со  от- 

Нрггь  до  яънкяшната  прпрола. — 

ЯР  е  редактпралъ    Методисвския 

Юб9и*еен%  Сборнихъ,  пядад**1гь  отъ 

Шгп.  я:  :!  тппверситегь  за 

К«)1;  Б.   е    родопъ  въ 

—  вь  гроднонска  губернии. 
дасгь.  ВКр^-шщъ  въбуднама. 


Кудуарг,  фр.  Дамска  стая,  ооо- 
бснага  гтая  на  госпожа. 

Куе  (Д-р^>-  Биж.  А.ни  Вуе. 

Вуевоеъ-Айресъ.  Сто^тица  па 
република  Лржантипа,  цъ  южпа 
Амсршса;  400,000  жит.  'ГиърдЬ 
тьрговско  пристанище,  при  устие- 
то на  Ла-Илата. 

Бузлуджа,  Връхъ  налгь  Ка- 
занлъкъ,  въ  шипченсквя  блонъ 
огь  Стара-планина;  1,^00  метра 
надъ  морското  равнище.  На  Бр- 
луджа.  на  18-и  юлия  1868,  Хаджи 
;[,амитръ  АсЬновъ  сложи  косгигЬ 
си  заедно  съ  остандиитЬ  26  юна- 
ка отъ  четата  му  за  свободата  на 
Бъ.1гарпя.  Околннт!;  села  и  гра- 
дове и  изобщо  почитателегЬ  на 
неговата  паметь  всЬка  година 
на  тоя  деиь  ходнкгъ  на  повлоие- 
иие  на  това  м11сто. 

Букваленъ,  който  е  споредъ 
б^^IШVта,  дума  подума,  дословенъ: 
буквалснь  прЬводь  на  една  книга, 

Вуквя.1внъ  снйсълъ,  въ  иро- 
тпвоположносгь  на  прЬносенг  (фи- 
гуративенл.)  или  алегорически  сми- 
оълъ,  е  оня  смисълъ  на  една 
фраза  или  съчинение,  който  се 
иска]>ва  право  отъ  значението  на 
отдй1нит1;  думи  и  на  тЬхното 
в;*аимно  отношение  въ  прЬдложе- 
нинта,  безъ  да  се  обръща  внпма- 
пяе  на  особяитЬ  отно1пония  и 
обстоятелствата  за  м^сто,  врЬме 
и  д.  т.,  конто  е  пмалъ  пр'Ьдъ  ви,^ъ 
писагельть. 

Бу  кво^^дъ.  П  р1»коръ  за  пр  и- 
смЬп.  нз  педанти  чески'111  фи- 
лолози. 

Вуветъ,  фр.  Китка  цвЪте ; 
пзобпю,  китка. 

Вуковяаа.  Австрийска  область. 
съпр!и1^тпп  съ  Галация,  Русия, 
Молдова,  Трапснлнання,  Унга- 
рия; 646,700  Ж1ГГ.  (огь  които 
41"/о  0»  р}ти!1ски  слонЬне  и 
38"/о  сл(  матдавди;  а  остаи&1ИтЬ 


-166  — 


еж  поляцп,  ярметхн,  еврее  и  др.). 
Гл.  гр.  Черновицъ.  Пб-гол-Ьмата 
часть  огь  Б.  е  плакинска  и  го- 
ршгта  аемя;  11ла11т!1п11  ек  рапио- 
иеиия  огь  Кариатсшп']!  планини. 
ДърводЪлнето  н  рударството  Д(> 
ставятъ  занятие  на  значнтелна 
часть  огь  жигелетЬ.  Огь  мпне- 
ралнатЬ  произведения  ое  до6ива'1"ь 
соль,  м^ц  олово»  желйзо,  па  н 
сребро  и  злато  огь  Бас1*р11ца. 
Скотовъдството  е  много  напр-Ьд- 
нкло,  и  пр«)11:)вожда  пр1;1гьсходаи 
коне.  Д-Ьятолна  търговия  съ  Ру- 
м;к.пия  н  Бесарабия.  —  Б.  добнла 
името  си  огь  една  гол^а  букова 
гора  между  Пругь  н  Дн-Ьстръ,  До 
края  на  ХУ-и  в-Ьк-ь  Б.  прцнад.1о- 
:кала  на  Траиси.1ваиия,  когато 
:юедно  съ  Молдова  цодпаднхла 
подъ  т}'рска  власть.  Русия  ш 
отнела  отъ  турцигЬ  въ  1774,  и 
]л&  отстжшиа  на  Австрия. 

Вуколвва,  гр.  Стихотворение, 
въ  което  се  оппсвагь  прЬдугЬтн 
отъ  овчарския  или  селския  бигь. 
Оггува  и  буноличесни,  който  се 
отнася  до    паст)'и1еската    поезия. 

Букгь,  лат.  Чемширъ,  едио 
добрЬ  поннато  все  зелено  дръвце. 

Вукурещъ.  Огол.  на  крал.  Ру- 
мжния;  221,800  жит.  Промищле- 
ностьта  му  е  пелпачителяа,  ала 
в'ьрти  д-{штелиа  и  обширна  гьр- 
говня  съ  жито,  вълна,  соль,  гра- 
диво, добптъкъ.  м^дь  п  др.  Бм 
раснолошенъ  въ  богато  и  обширно 
поле  на  Д^мбовида,  нрптокъ  на 
Аргишъ,  билъ  едно  просто  село, 
когато  стапялъ,  въ  1098,  столица 
на  Еъ1хня  наместо  Търговище. 
градъ  сгъвсгЬмъ  въ  развалини.  Той 
е  страда-1ъ  много  въ  войинтЬ 
между  Русин  и  Т^^рция.  Истори- 
чески Н.  е  заб1иЬжнгелець  по 
мирния  договоръ  огь  30  апр.  1Н12 
ме1кду  руситЬ  н  турцитЬ,  по  който 
Турция  отстАцил!^  на  Русия   Бе- 


сарабия и  една  трета  огь  Молдо- 
ва съ  най-важни  кр-Ьпости,  като 
Лкермань.  Бендеръ,  Исмаи-гь,  Ки- 
лия и  др.  Бь  В.  още  се  подписа  огь 
пълномощници  иа  Сърбин  и  Тур- 
ция, като  сн)зеренка  на  България, 
българско-сръбский  миренъ  дого- 
воръ. който  заддъжн  България, 
победителката  на  Сърбия,  (виж. 
Срьбсно-бглгарска  «оина)^  д| 
исира:л1и  сръбската  територия, 
която  бЬ^х.    завзели    воЙскитЪ  й. 

В/ла,  -лат.  Цапско  повеление 
\1лп  грамота  по  ду.ховна  работа. 

Вулагь.  Градъ  въ  Долни  Еги- 
пегь,  на  дЬсияя  бр-Ьгъ  на  Нилъ, 
едно  отъ  пр'Ь,^м"Ьстията  и  огь  при- 
станищата на  Каяро;  18,000  жит. 
Б.  е  билъ  изгорегь  отъ  фраицу- 
зегЬ  въ  1790  и  съграденъ  изново 
отъ  Мехмегь  Али,  който  осиовалъ 
тамъ  едно  висше  училище  за  на- 
укигЬ,  едно  инжннерско  училище, 
една  кии1^п<.'>1ативЩ1  и  нЬколко 
ин,т^стрналнн  наведения;  Б.е  евър- 
заиъ  по  жел"1ззцица  съ  Алексан- 
дрия и  Суезъ. 

Вул&нзве  (генералъ),  Ф])анш 
политикъ  и  депутатъ,  съвр11мея- 
никъ  на  Гамбета;  за  няколко  вр1ше 
заплашваше,  с^ь  своята  популяр- 
ность  и  настроение,  сжщесгвува- 
нето  на  сегашната  франц.  репу- 
блика. Сгшоуби  се  на  гроба  на  Л10- 
бовни1^1Га  си. 

Булаиже  (Луи).  Фраяц.  живо- 
писецъ  (1806  —  1867). 

Булверъ.  Биж.  Бллулрь-Лг^ 
тонъ. 

Вулгарннъ  (Тадей  Всн>)  Руо- 
ски  роман  исгь  и  публшшсгь,  ре- 
дакторъ  ца  ОЬверна  11че.ш^  ли- 
тературно-научно-полнтическа  га- 
зета,  основана  въ  1825  и  пр'Ькра- 
тепа  въ  1860  (1789  —   1851)). 

Вулдогъ»  .*аг.  Куче  съ  каьси 
крака,  голЬма  глава.  1ипрока 
муцуна  и  иснъБн&ш  очи. 


—  167  — 


Вулевар»,  фр,  М^м-го  за  рас- 
хохвац  насадено  съ  дървеса. 

БулАонъ,  фр.  Чорба  отъ  ва- 
{(«■ну  ме<ч\  по-особспо  говеждо» 
^лъ  някакъвъ  прнм1>съ,  осв11нь 
ож  »ЛТ|  1гЬкой  зелепчукъ. 

Будоняа  (пргинорска).  Фрапц. 
пристан  шцонъ  градъна  Ла-Матиъ. 
пе1гтръ  на  икр.  11а-де-1{але;  45,200 
жиг. 

Булопвя-на-Сеаа.  Франц,  гр., 
ви  ^Ьсивя  бр^гь  на  Сена»  около 
8  кидом.  на  загт.  отъ  Парпзъ,  отъ 
Юйто  го  д-^ли  Булопсь*ата  гора; 
32,000  жнт. 

Вулг  (Джомг).  Соб.  зн.  Иваил 
&яйт%,  Пр^корт»  на  английския 
ввроть. 

Бунаръ-Хвсаръ.  Градепъ  въ 
0^фвв(^Бо,  на  юго-истокъ  оть  Ло- 
зенъ-гра^. 

Буяая.  Вр'о1ъ  птъ  Ср*дна-п)ра, 
яадъ  Копривщица;  1,566  метра 
1П1ГЬ  Мирското  равни1це. 

Буваенг.  (Робсртг  Нилхе,1мг), 
Герв.  хпмякъ.  професоръ  на  хай- 
делбергския  университетъ,  открн- 
тель  заедно  съ  Кнрхова,  на  спек- 
тралния анализъ;  построилъ  депо- 
лвризврана  електрич.  грамада.  Род 
П  1811. 

Бунвчг-Вучвчвввчъ  (Ив.).  Ду- 
(^внцскп  лраматургъ  и  поетъ 
(рср.  1658). 

Бурбопв.  Кюпъ  отъ  капетпн- 
квгга  дяяастпя,  който  с  дп*1ь  7 
Ц»ро  ва  Франция,  отъ  Хеприта 
П'  до  Кярла  X  (1589  —  18:^0). 
I  Ктрбонв  (Испански),  Потомци 
ЬлФплипа  Л*,  внлкъ  па  Луи  XIV. 
Цратч:»  (•^^  »|)'Ьдстаа1Я  ватъ  днееь 
от-  а  ХП1,  нспанскп  кра.тъ. 

^'         .  1886. 

Курбонв  {Орлеапсгт).  Потомци 
яв  Луи  ХШ,  по  сяна  му  Филипа 
0р21!апс&и.  брап,  на  Луи  Х1\'.  Ор- 
деавеввтЬ  Сур^^оип  дошли  на  ре- 
темявото  въ  Фран1шя  ОЪ  Филипа 


Ор^кански,  нр-Ьзъ  малол-Ьтпето  на 
Луи  Х\"  и  на  прЬстола  1гь  Луг*- 
Фхишпа,  съборенъ  въ  1848. 

Бургазг.  Окр.  градъ.  край  Черно 
море;  първо  българско  прнстанпгце, 
атЬдъ  Варна;  8,426  жнт.;  18  кил. 
иа  юго-западъ   отъ    Анхнало,    30 
кил.  на  занадъ    отъ  Сезопатъ,  и 
33  кил.  на  юго-истокъ  отъ  Айтосъ; 
желЬзница  Нургась-Имболъ.    Б.  е 
най-важното  прпстанпи1Р  на  юяша 
Бъ.1гария.  чиято  гьрговня,  главно 
износна  съ  жито.  со  върти  до  го- 
лЪма  сгспень  прйзъ  него.  Новото 
му  пристанище   му    об-Ьп;ава  1чь 
лЬмо   развитие.  Б.  е  заобнколенъ 
оть    д1гЬ  езера:    Ваякюиското   п 
Атанаскюйското.     ТоЙ    е    старъ 
градъ,  нъ  е  основанъ  на  сегашното 
му  м^Ьсто    пр1ци    100-на    годпни. 
Борбата  :т  народното  ни  свЪстя- 
ване  е  бяла  оть  н;1Й-тежкнгЬ    въ 
В.,  д^то  гръцитЬ  СД  били    много 
силш!.  Въ  тая  борба  се  спомену- 
ватъ  похвално  имената    на    бъ.!- 
гаре    Яни  и   Нико.\а  Русглисви. 
Хр.  Поповг,  Пот  Георги,  Дими- 
тръ  Врака.4овь,  Сава    X.  Дечевг, 
Сааа  Чатрафиловъ,  КОЙТО  умр1>лъ 
поатЬ  като  поборникъ    въ    Бото- 
вата  чета  и  др. 

Бургаска  залввъ.    Заливъ  1га 

южио-бьлгарското  краЛб|г1;жие,  на 
Черно  море,  доста  дълбо1ГЬ  ш  да 
приима  голЬми  кораби.  На  него 
е  расположеиъ  гр.  Бургасъ. 

Бургосъ.  Испански  градъ,  цеи- 
тръ  па  едноименна  область,  н-Ь- 
коган1на  столица  на  Стара-Кастп- 
лпя;  лрп  пмитЬ  на  Снера-дОка 
и  ни  дЬсн.  бр.  иа  Арландонъ; 
29,000  жит.  Уштверсптетъ,  акаде- 
мия на  художествата,  една  отъ  нйй- 
хубавигЬ  цръквп  сгь  готическа 
направа  въЕвропа,  крМость,  Фран- 
цузетЬ  прЬзелц  града  н  го  огра- 
били въ  1808. 


Бургувди.  Герм.  нароДъ,  който 
"се  заселплъ  нъ  неточна  Пития  въ 
У-н  в1игь.  Ву[>гу11ДитЬ  имали 
ду  кове  до  Карла  См1>ли,  слКгь 
омъртьта  на  копгго  една  часть 
огь  Бур1'уидин  се  съединила  съ 
Галия  (1*477).  Другата  часть  се 
съединила   съ  Австрия. 

Бургъ  зпачп  на  герм.  укрЬпено 
жЬсто\  оттука  Салвбургг^  градъ 
на  оолппци :  Стрлсбургь,  градъ 
на  пжтя :  Петерсбургь,  Петропъ 
градъ  и  др, 

Бургь.  Прусскп  градъ,  иа  Пнк 
20  Енлом.  на  сЬв.-истокъ  огь 
Магдебургь;  20.000  жпт.  «1>абрики 
за  стоманени  н:ц'Ь,1пя  и  др. 

Бурдалу.  Франц,  иезуитинъ, 
зиаменитъ  ораторъ  въ  царуването 
на  Луи  Х1Л''.  НеговпгЬ  проповеди 
съетаатяпать  няколко' тома  (1632 
—  1704). 

Курдон*.  Франц,  яшвопнсецъ 
(1616-1676). 

Курв  (Никола  ПХ  Франц,  ди- 
пломатъ  и  110сланинк'ь  вь  Цари- 
градъ  огь  1866  до  1870.  Пома- 
галъ  на  българе*]-!;,  въ  врЬме  на 
борбата  пмъ  съ  Фенеръ.  да  учре- 
днкгь  Унпята  (1811—1877)." 

Буренивъ  {Вик.  Лртр,)  Съвр^- 
мепоиъ  русски  кригик'1н]»ейлето- 
нисть,  спгприк-ь  и  иоег1г-1тр1»но- 
дачь.  К.  е  обогатилъ  ру<ч'ка'га 
литерату1)а  съ  цкгь  редъ  прЬ- 
въсходни  преводи  0ТТ1  (11раицуз- 
сшггЬ.  английскитЬ,  1гЬмскитЬ  и 
ит!ипннскптЬ  поетп,  а  като  юмо- 
ристь-сатарпкъ  п  паМ1|иетпсгъ, 
той  въ  сегашно  вр^ме  едва  ли 
има  иа  себеса  равенъ.  ЗабЪлЬ- 
зкитеднн  ся  и  не1Ч)Ш1т*Ь  крвти- 
чееки  нзучонпя  на  Готлн,  Ту[>- 
ген1'ва,  Гончарона,  гр.  Толстоя, 
Успенскй  и  другя  прозапци  н 
по«'и.  Той  работи  огь  четвъргъ 
3'Ькъ  въ  Вс€м1рная  1/л1Юстра' 


1ВННЦ^| 


Ц1Я  н  въ   Новое  Врсмя.  Род-  въ 

1841. 

Вуржуя,  фр.  Граастдшинъ,  пь 
снодарь.  Оп*ука  буржуазия.  с|» 
съсловие.  [Суржуалия  въ  протн 
положность  ва  двЬтЬ  съаюв 
благороднииеското  и  работниче^ 
кото  (аролетарнять)). 

Буржуавенъ,  фр.  НоЙто  ое  от- 
нася до  буржуазията. 

Вурненъ.  Франц,  държавншсь, 
секретарь  1т  Наиолеоиа  I,  агггиръ 
иа  прочути  Записки  (11^9  —\Н'Л4). 

Бурлосъ.  Езеро  въ  Долни  Кги- 
п<*тъ,  иа  истоь-ъ  отъ  Розета,  близу 
до  Ср-Ьди  земно  море,  съ  което  се 
съобпшва  чр1>:^ъ  едтгь  огь  рхка- 
вигЬ  на  Ниловата  делта;  65  кил. 
на  длъж'ь  и  35  на  ширъ. 

Буриовъ  {Теодоръ  С\).  В 
ски  иублвцастъ  и  държа 
род.  въ  0.  Нова-Махала,  габро 
ска  околия,  прЬзъ  1834.  Б.  се 
учи.ть  въ  селската  <келпя>  и  по- 
ел* въ  габривсното  училище  до 
1847,  когато  отишедъ  въ  Кневъ, 
д1ьто  свършилъ,  като  русски  сте- 
пендпянпь  духовната  академил 
съ  степень  магистръ  въ  185 
Сл11дъ  д в'Ь-1Ч)дп  |ц  но  у  ч  ителся* 
ваке  въ  Габрово,  Б.,  по  покана^ 
па  цариградската  българска  об1 
на,  зелъ  въ  началото  на  1860  ре- 
дакцията иа  спис.  Български  Кни- 
жицщ  въ  онова  вркме  едни(ггне11  ь 
народе1гъ  органъ,  издаванъ  огь 
казаната  община.  Въ  Цариградъ, 
по  него  вр-Ьме,  се  издава.тъ  п  % 
Еглгария;  нъ  той  про11ов+>двалъ 
унията,  катч)  единствено  срЬдство 
за  избавление  отъ  гръц.  духо 
иго.  На  Б.  прЬдсггояло  да  за) 
щава  българското  дкло,  Еакто  а 
тивъ  притезаиията  на  гръцка! 
патриаршия,  така  п  противъ 
могванннта  на  споменл^тпя  вкт 
цикъ.  Това  ТЧ1Й  вър1иалъ  усп'Ь111 
въ  сдоменжтото   савсааце   и 


йИЯ 

1 


—  169  — 


(^етвЪ  въ  редактираните  отьнего 
в«  СигЬтпикг  н  ВрЬме,  Бъсхщо- 
V}  вр^е  той  освгЬтаавалъ  по  бъл- 
гарския церковенъ  въпросъ  и 
р]госшт)  общество  чр-Ьзъ  доинс- 
мггЬ  си  въ  разнп  русски  в1ютинцп, 
оообево  МоскоАск1я  В-Ьдомости. 
СлЬхь  сювобождеинето,  Б.  б-Ьше 
■И11истр1г-пр1ис*дитель  на  първо- 
'Мгарско  министерство   (кон- 

;1|1ити)  п  мпиппръ  на  фц- 
вансктЬ  въ  пр1юбразувааия  ка- 
банетъ  па  геаерааъ  Соболева. 
СгЬхь  съединението,  въ  началото 
В»  1886,  Той  ходн  въ  С.  Петерс- 
бхргъ0<№приетъ  на  частна  ауден- 
цпя  ^утъ  императ.  Александръ  П1; 
ия  ва  връщане  бпде  за  тована- 
зпивжтъ  ш  бвть  въ  Шовднвъ.  По 
нрЬврагга  огь  9-и  августь  [насил- 
отвевото  отдалг-чеипе  на  К11и:п1 
Алевсаадра  огь  ор1ктола],  тоП 
бЪше  членъ  на  двоедневния  ка- 
бвдетъ^ 

Бурву.  Вн%  Борну, 

Бурпуаъ.  тур,  Банва  ав.1Ш1 
вди  гьрнй.  направена  ль  видъ  на 
рв:1а  съ  качулка. 

Бурса.  Виж.  Борса. 

Бтру.    Пи-Ьмъ    холандски  о-въ' 
ш.  архппслат  на  МолукскпгЬ  о-ви.  | 

Буръ.  Рнм1'1ш  гспоралъ»  кастав- 
Н111Л.  па  Н*'1мя||Ц  кой'1'о  нак;|р!и1Ь 
хи  го  (Л'роВ1йпъ  въ  02  г. 

Буемлянъ  [Георги  (Попъ  Или- 
«'Въ'].  Бълг-ар.  книжовшигь,  [ю- 
домъ  огь  Пат;*къ,  авторъ  на 
В^гирски  бг^кварь  {Москт,  18-14). ; 
Тця  буквари  риздаденъ  въ  иерио- 1 
ла  ня  въяраждгшето  ни  по  общн- 
иятЬ  у  иасъ,  иряиесълъ  значител- 

куслуш   па  нпиат!»    ии     писмо- ' 
[Ъ;  н  и1жои    наши    (гьир^мси- 
^ври11о;ннавагь,  Ч1'  той  и  сеш  ' 
Р  по    сипка    С1Ь  да  < VI уши  ;т  ^ 
образсиъ  на  нлииггЬ  книжовници, 
Г       '        гчил  ь  на  о-т.  Лидрогъ, 
Д1.  ;Ш    училищни    другаре. 


били  До^ровски,  Чомйковъ;  Ила- 
рнояъ  Макариополски  и  др.,  послЪ 
въ  Атина,  н  слЪдъ  това  свършнлъ 
въ  московския  университетъ.  Той 
умрЬлъ  въ    Москва    прЬзъ    1845. 

Буснпцв.  Село  въ  трънсва 
0КО.ТИЯ.  Мвого  хубави  грънчарски 
нзл:к1ня. 

Бутвковъ.  Русски  контръ-адми- 
ра^гь,  исл11Дователь  па  Аралско 
моро  (1840). 

Бутанъ.  Планопска  държава, 
въ  ейв.-пст.  Индостанъ,  на  нолитЬ 
на  ХималайскнтЬ  п-нн;  200,000 
жнт.  Стол.  Тасисудопь.  ТолЬил 
нскопаеми  богатства.  Б.  е  зала- 
зилъ  пълна  позависимость  отъ 
англичанетЬ. 

Бутилка, ;^р.  Стъкленица,  гаизпе. 

Кутонъ,  фр.  Копче,  петелка; 
кез-ь  на  пуин^а. 

Куфвгь.   Ви/К.  Бюфстъ, 

Буфле.  Франц,  поегь  (1738 
—  1815). 

Бгфопетво,  фр^  Смехория,  сюй- 
тарел\1кг. 

Вуфовъ,  фр.  Глумчо,  гаутпикъ, 
сюйторе. 

Бухвлтервя,  герм.  Счетовод- 
ство, кппгодържане. 

Бухарв.  Стол.  на  Бгхария; 
70.000  ишт. 

Бухардонъ.Франц^зсБИ  ваитедь 
(101)8  —  1762). 

Бухарва  (стар.  Согдиана).  Не- 
зависима държава  въ  Тюркеотанъ, 
2,500,000  жпт.  Стол.  Бухара.  Под- 
чнн^^на  на  русското  атоянпе.  Жпт. 
татджицн,  узбеци,  тюркмени  и  др. 
(вохамедане).  Сегашната  узбексва 
династия  управлява  огь  1505. 

Бухъ  (Леоволдъ).  Зпамоиить 
ге|)М.  пмиигь  (1774   —   1853). 

Буцефял!),  г]}.  Означи  во^^ска 
глава),  Знамеиигь  конь^  на  коЙто 
само  Алексаидръ  Македонски  но- 
П|ЛЪ  да  11ИДН.  —  Гра.ть  Буаефа- 
лин,  на  р'Ька  Хндасиъ  въ  11идия, 


—  170 


./ 


се  основалъ  близу  до  гроба  на 
буце(|)ала,  който  умр-Ьлъ  щгЬзъ 
Александ{ювпя  похода  въ  Ипдия. 

Буше  де  Кревкйоръ.  Франц, 
архсологъ ;  намЬрилъ  въ  1 838 
кремеини  изд1з.1цп  между  носо- 
рошш  и  сюповп  кости  въ  делю- 
впадшггЬ  пластове  около  Алменъ 
и  Абвплъ  въ  Франция  п  до]{ляалъ 
сжшествуването  на  пр-Ьднсториче- 
скпя  човЬь-ь  (1788  —   1868). 

Бушневн  (англ.:  люде  на  хра- 
ститЬ)  или  ботимани.  Племе  дп- 
вацн  въ  юиаш  Африка,  на  Горна 
Ораппя. 

България.  Нашето  княжество, 
васално  на  Турщш,  съ  насел^чше 
(1893  г,)  3,310,713  жит.  и  съ 
простр.  95,705  'гет.  килом.  Бъл- 
гарегЬ  еж  около  75*/о;  соЬдъ  тЬхъ 
иаЛ-многоброЙпи  еж  турц}ггЬ  1  около 
Хв^/о).  ОстаижлптЬ  ех  огь  разни 
племена  —  гръцн,  власи,  цщ-ане. 
татаре,  евреи,  гагаузе,  чехи,  н-кмцп, 
франц^^зе  и  др.  Българпя  е  една 
огь  пб-главнптЬ  Д7>ржавп  въ  Бал- 
кански полуостровъ  съ  пр-Ьд-Ьли : 
па  сЬверъ  Сърбия  п  Влашко,  на 
югъ  Родопнт1\  на  нстонъ  Черно 
море  п  Турция,  па  западъ  Тур- 
ция, ц  съ  стол,  София.  Главни  •п.р- 
говски  гр.  Пловдивъ  п  Русе;  гл. 
прнстанан1ни  гр.  Варна  и  Бур- 
газь;  гл.  шцустриалепъ  гр.  Сли- 
венг. 

Управление.  Конституционна 
монархия,  насл'^дствена  въ  дома 
на  кнжгъ,  избранъ  огь  великото 
народно  събрание  и  подтвърденъ 
отъ  Високата  Порта  съ  удобрение- 
то  на  евронеЙскитЬ  сили,  които 
подпнсахж  бо^иинския  договоръ  нъ 
1878.  —  СегашннЙ  князъ  е  Н. 
Ц.  В.  князъ  Фердинандъ  (виж. 
Фердинандь  1),  —  Конституцията 
на  държавата  е  огь  17-и  априлъ 
1878,  изменена  на  15-п  май  1893. 
Обикновеното    нар,   събрание  се 


съставлява  оть  150  народни  пр1ц- 
ставнтеле,  озбиранн  чрктъ  прямо 
и  всеобщо  гласуване  за  5  години. 
Великото  народно  събрание  се 
състаатява  отъ  300  пр"Ьдставн- 
геле.  МннистрптЬ  еж  отговорни 
на  кня:за  и  на  народното  събрание 
и  еж  па  брой  8,  споредъ  мини- 
стерствата: министерство  на  вж- 
трЬ1ПП1ггЬ  дгЬла,  мин.  на  вънка- 
ншпгЬ  хкла  н  испонЬданията,  мшь 
на  финансн^^^,  мин.  па  правосж- 
дието,  мин.  на  войната,  мин.  па 
просв15щението,  мпн.  на  търго- 
вията и  земедЬлпето  и  мпа.  на 
оби[.итЬ  сгради.  —  Адмнннстра- 
тнвно,  България  о  разд:клена  на 
22  окрж1^.  На  чело  на  вс1шой 
окржх^ь  стои  окржх.  управвтель, 
подпомаганъ  отъ  окржженъ  съ- 
вгЬтъ,  който  0  изборно  учрежде- 
ние. —  ВсЬкой  окржгъ  се  ,дЬ.1П 
на  по  нЬколко  околии.  БсЬка  о- 
колпя  се  унраахява  огь  единъ 
околийски  нача.1ншгь  п  всичкнгЬ 
околии  еж  85.  ВсЬна  оксиня  е 
раздЪлена  па  по  н'Ьколко  обишни, 
и  управленпето  на  всЬка  обншна 
е  понЬрено  на  едпнъ  1с«еть,  под- 
помашнъ  отъ  помо1цнпкъ  или  но- 
мо1Ц11пии  и  общински  съвкпн  кои- 
то еж  вснчкптЬ  изборни  лица. 
ВсичкитЬ  общини  еж  1857, 

В^ра.  В^роиспов^нпето  на 
държавата  е  православието,  оть 
което  еж  токо-речи  вспчкнтЬ  бъл- 
гаре.  Глава  на  това  в-Ьроисповг!- 
данпе  е  българский  екзархъ,  съ 
сгЬдалище  въ  Цари1'рад-ь  (виж. 
Иосифъ  ]\  Негово  Блшк.  е  ду- 
ховнпй  началлнкъ  и  на  иснчкнгЬ 
бьлгаре  въ  Турцпя.  Турцит!.  въ 
княжеството  еж  всичкпгЬ  мохаме- 
дане,  ала  между  тЬхъ  се  бронкть 
в  българомохаиеданетЬ  {помаци), 
на  брой  около  40,000  души.  Оп> 
другите  христяне,  около  20,000  ех 
католици,  около  4,500  протестан- 


—  171  — 


ю  5,000  армена-григориан- 

ца.     ЕвреитЬ.     около   25.000,  ек 

параилтяие ;  и  др. 

^иПравос&дие-  То  се   раздава  оть 

^Ковп    скдкишца,    каквото    ама 

^т;  оть  ОБр^Евсцп  ск.тдлтца,  1шк- 

вкто  има  22,    по  вдии  ьъ  вс1;кой 

окржженъ  градъ;  оть  ааелатнвни 

сжднлвша,  оть  които  има  по  едцо 

въ  София,    Плоцдавъ  п  Русе;    и 

цть  едно  касационно  слцплшце  въ 

София. 

Просвещение-    По     отношение 
ушгь  просвЬщсиието,  България  е 
^■^сЬаена    на  45  учеб.   окркжии. 
П№  по  едийъ  училищенъ  инспек- 
торгц      и     има     ( 1 893 — 94    год) 
2,895     първоначални     общински 
кзБЖвка,  женска    в  см-Ъсеии   учи- 
лища, съ  208,528  ученици  и  уче- 
нички; 104   класни   общински  у- 
талища  съ  11,617  учеппцп  и  у- 
ченички.  ДържавннтЬ   уч*'бпи  за- 
сения еж:  1  впше  училище,  8 
[?.кв  п  5  девически  гвмназии, 
;и  педагогически  училища 
1СНИ  училища,  2  духовни 
гта,    3  тр>И1гласнн    училища, 
^шо  търговско  уч1иищр  и  2  г№- 
^ЬЬлчески  у-ща,  едно  занаятчпП- 
^К  учвлии1е  и  едво  военно  учил. 
—  всвчкитЬ  съ  около  10,000  уче- 
апцц  и  ученички. 

Грамотность-  Грамотни  (1893 
г.),  на  сто  жителе  [безъ  дгЬцата 
^1^  вгьзрасть  отъ  0  —  6]  2431 
^Ьке,  6  57  хеви,  общо  15*63;  а 
^вцентъгъ  заедно  съ  д1>ца1^  е: 
Н^  млжетЬ  30*87,  за  женн111  8*37 
'и  общо  ла  вас^1ението  19'88. 

^■ено  зсмедктчески    вародъ,  нъ 

ЯБ|ед:Ьлле1Х)    оп1е    се    върши    но 

Д1фВобитенъ  яачинъ.  Новит-Ь  спо- 

обработване  земита  стабо 

шватъ    пжть,   и  главната 

1Ииа  се  впиеха  да  е,  че  ние,  бъл- 

1*Ь,  сме  дребни  земеп.зо.т.йзци. 


И  тука  е  потр-Ьбио  сдружаването 
па  има  нужда  и  отъ  пб-добри  или 
пб-евтинн  пр'Ьвозня  срЪдства.  Зе- 
мед1и1щт1>  се  занимавагь  и  съ 
скотовтаство,  нъ  и  то  въ  поатЬд- 
1тт\*  години  ударп  наз^цъ.  Лозар- 
ството е  много  развито,  ала  не 
се  обръща  надлежно  внимание  на 
винодкшсто;  и  лозата  се  заплашва 
огъ  (^илоксерата,  която  върлува 
вече  у  насъ.  Розовото  масло,  кое- 
то се  добива  иь  Т^азанллинко,  и 
оризопроизводегвого  въ  Пазарджп- 
ско— съставлявагь  важни  извори 
на  м1»стцо  богатство.  ЗанаятитЬ, 
конт^^,  както  токо-речи  всичко  дру1Х), 
по-вечето  се  вършхп.  по  стгаро- 
вр1>ме1!ниг1>  способи,  оть  година  на 
година  пб-вече  нспадатъ.  Отъ  Н'Ь- 
колко  години  насамъ  се  отворш(^Б 
нЬколко  фабрики,  по-вечето  сь 
водна  сила,  за  шаецп,  и  други  за 
пиво  и  снпртъ.  Установи  се  и 
единъ  законъ,  съ  ц:!х1ь  да  се  на- 
сръдчавагь  подобрения  въ  ра:^нп- 
тЬ  клонове  на  промишленостьта, 
нъ  международното  положение  на 
Бъл]'ария  и  нрЬчн  да  се  огради 
огъ  чуас1,естраината  нонк}'реиция, 
га  тая  законодателна  мгЬрка  не 
Постига  назначението  си.  С'Ь  ис- 
колаемигЬ  богатства  на  отечество- 
то ии,  като  камоннитЬ  вжглища  и 
д]»..  пие  сега  почваме  да  се  пол- 
зуваме. 

Търговия.  Общата  търговия  е 
пб-вечсто  вносна,  отколкото  из- 
носна, и  ние  изнасяме  пб-вечето 
сурови  произведения  —  жпта,  не- 
взработеии  кпжн,  нмиа  и  памукъ, 
копринени  пашкули,  градиво  и  др. 
Глави ит1>  виоспн  стоки  еж:  пла- 
тове, жел-Ьзни  издалия,  памутаа 
прежда,  готови  дрехи  и  обунш, 
захарь,  химически  произведении, 
хартия  и  др.  СрЬдната  търп^воя, 
вносъ  и  пзносъ,  прЬзъ  посл1ипия 
10-годпш.  периодъ  (.1886—1895) 


—  172  - 


въ.ч1иза  на  Г4702  вгалпона  лева. 
11р'Ьзъ  1894,  когато  вносътъ  е 
билъ  съ  няколко  нилаоиа  пд-воче 
отъ  обикновения,  защото  търгов- 
ците ек  1г!>ршш  да  се  въсползу- 
вагь  отъ  новия  законъ  за  акдоза, 
нашата  вносна  и  износна  търго- 
вия е  била,  както  «^тЬдва: 


Впосъ. 

Огь  Ав.-Унгария  за  л. 
„    Англпя  „  щ 

„    Болгпн  ,  „ 

„    Германия        ,  ^ 
,    Гръция 
„    Италия  „  „ 

п     1  ^НЖНИЯ  „   „ 

р§  А  усия  п  »» 

„  СърГшя  „  „ 

„  Турция 

„  франция 

,  Холандия 

„  Швейцария 
Други  държ 


35,105,785 

20,173,23») 

1,711.080 

12,006,553 

535,322 

2,694,645 

2,828,296 

4,946,722 

1,197,014 

12,7й5,907 

3,740,464 

62,344 

1,000,878 

150,612 


99,028,858 

Изиосъ. 

Вь 

Ав.-Унгария 

за  л. 

2,881.902 

я 

Англия 

»»    и 

12,302,795 

п 

Белгия 

п     » 

3,252,209 

• 

Гермаиия 

и     1» 

11,951,960 

« 

Гръция 

П     )» 

165,682 

и 

Италия 

»      »* 

548,399 

п 

'Руижвля 

■      " 

727.374 

я 

Р)'СИЯ 

П     " 

42,923 

п 

Сърбия 

.•»    п 

132,123 

п 

Турция 

я    » 

26,794,851 

п 

Франция 

П      11 

8,720,453 

п 

Холандия 

п     « 

396,420 

п 

Швейцария 

и     »» 

39,293 

9 

Други  държ. 

»    п 

4,894,291 

72,850,675 

Горната  таблица  показва  н^й- 
вг11рно  въ  кои  държави  иие  вна- 
сяме по-вече,  отколкото  изнасяме. 


Войска  и  флотилия.  Воеинаш 
служба  е  задължителна  и  лична, 
осв1;нь  за  михзмоданстк.  които 
мигжть  да  с*^  откуивагь,  като  за- 
плащатъ  по  500  л.,  и  за  неспо- 
собнпт*  за  военна  служба  гра- 
ждане.за  които  личната  военна  те- 
1ч>ба  се  зам1|1шна  съ  воененъ  да- 
1гькъ  (отъ  10  до  20  л.  годишно, 
десеть  години  наредъ).  Воеината 
служба  подкача  отъ  възрасть  20 
год.  навършени  и  трае  25  години. 
Д11йствителната  служба  въ  посто- 
янната войска  е:  за  пехотата  2 
год.;  за  кавалерията,  артилерията, 
пнжинернитЬ  воПски,  санпгарипгЬ 
команди  —  3  години;  за  (1>лоТих 
4  !Х)д.  Съ  съкратени  срокове  на 
дЬйствителната  служба  се  подзу- 
вагь  лица,  които  еж  добили  висше 
и  ср'Ьдио  образование;  първитЬ 
сдужд1'ъ  шесть  м1юеца,  а  вторит11 
— една  година.  Съ  право  да  ислу- 
жя.тъ  службата  си  по  части  се  пол- 
зуватъ  3  чнтелетЬ  изобпш,  незави- 
симо отъ  тЬхното  образовааше:  тЬ 
служжть  по  два  мЪсеца  двЬ  го- 
дини наредъ.  Све1ценослужителеН 
се  освобождавать  отъ  воениато 
служба;  нъ  никому  не  се  позво- 
лява да  приеме  духовно  ввание 
пр^кди  да  непълни  военната  си 
служба  въ  постояниптЬ  войски  или 
резервните  кадри.  Въ  мирно  врЪ- 
ие  войската  има  (1896  г.)  всичко 
1,568  офицери  въ  действителна 
служба  съ  37,090  войници,  въ 
вр'Ьме  на  война  числото  па  офв* 
церитЬ  достига  до  2,400,  а  на 
воЙницит-Ь  безъ  народното  опъл- 
чение и  милицията  до  200.000. 

Флотилията,  която  яма  посто- 
янно м1^»стопребивание  въ  Русе, 
състои:  1)  отъ  три  парахода  ко- 
лесни:  а)  яхта  Ллексан&рь  1, 
строена  въ  Марсилия  въ  1883; 
б)  яхта  Крумъ  (сегашната  яхта 
за  Н.  Ц.  В.)|  строена  въ  1 884  въ 


—  174  — 


Доходи  отъ  дъ|1жавш1 

вмоги  и  капити^ти  .    3,745,535 

Сл  у  'I  ай  и  н  аостлп  ле- 
ния      3,448.500 

Сборъ:  83,425,010 

Расходъ. 

лева 

Върховно      П11авител- 

ство 1,796,774 

Държавни  дългове  .  .  18,267,992 

Върховна  см'ктна  па- 
лата         217,980 

Министерство  на  вън- 
шнитЬ  раОоти  и  ио- 
повЬданията 3,833,877 

Министерство   на  вж- 

трЬшпцгЬ  работи.  .     8,380,876 

Министерство  на  на- 
родното просвеще- 
ние       9,188,560 

Министерство   на  фи- 

панснтЬ 4,991,940 

Министерство  иа  пра- 

восждието 4,978,792 

ВоЛ1до  министерство.  22,104,000 

Министерство  па  тър- 
говията и  земедк" 
лието 2.736,838 

М и п пстерство   на    об- 
ии1т1>  сгрпдн.  пжти- 
ищта  исгьобщспнята     6,92Г),030 
Сборъ:  83,422,659 

Бюджетъть  иа  България  се  у- 
1Ч)лЬни  много  бърже.  Като  първа 
година  сгь  правиленъ  бюджетъ  се 
счита  1879  година.  Пюджегьть  за 
тая  година  се  състави  така :  пред- 
видени приходи  23,230,337  лева 
и  37  сг.,  а  предвидеии  расходи 
21,494,555  лева  и  07  гг.  Така 
прЬдвидрппй  бюджегь  №  непълни 
или  СК.1ЮЧП,  споредъ  поправптеV^- 
пия  бюджегь,  паречень  «законо- 
проекгь  за  окончателното  сключ- 
ване на  бюджета  >,  каето  сл-^два: 
ириходъ  22,520,414  дева  и  91  ст., 


а  расходъ  20,486,184  лева  и  86 
ст.  Развитието  на  бюдж»*та  :^хван;Б 
по-особено  отъ  1880  г.,  жи^ато 
сЪверна  ц  южна  България  се  сгъ- 
едпнихж  въ  една  държава,  подъ 
едно  общо  упраа1ение.  ПървиЙ 
бюджегь,  който  посрещна  съеди- 
нена България,  достигаше  въ  прн- 
ходптЬ  сп  до  47,150,916  лева,  а 
в'ь  расходнтЬ  си  до  46,991,683 
лева.  Въ  послЬднитЬ  година  той 
ОЬте  надмпнжлъ  100  милиона,  а 
сега  се  полагатъ  усилия  да  се 
намалява. 

Държавенъ  дългь  (1897  год.) 
164,104,550  лова. 

Държавни  чино8НИ1^1|  и  служа- 
щи пр^зъ  1897.    Всичко    20,509. 

Параходи.  Водни  съобщения 
ставатъ  по  Дунав-ь  и  Черно  море. 
дЬто  цирЕулирать,  осв+^нь  другч)- 
земцц  параходи  н  кораби,  М'[кггнк 
кораби,  както  и  Н"Ьколко  парахода 
на  една  бъ.1гарска  частна  компа- 
ния, подкр1>пена  огь  П])авител- 
ството,  съ  сядалите  Варна.  Бъд- 
гарсю1тЬ  параходп  пжтуватъ  меацу 
Балчикъ,  Варна,  Бурга-ть  и  Цари- 
гра,гь;  'гЬ  почнлхж  да  работштъ 
пр'кзъ  1894. 

Гербъ.  ДържавниЙ  гсрбъ  е  ада- 
теггь  коронова1гь  левъ  па  тъмно- 
червено поле  и  надъ  полето  кня- 
жеска корона. 

Знаме.  Народното  знаме  е  три- 
шарно  съ  б1>лъ,  зеленъ  и  червенъ 
шаръ,  поставени  едшгъ  сл1цъ 
другъ  хоризонтално. 

Девизъ.  Народний  девизъ  е 
СьсШненпето  прави  силага. 

История.  Най-раннитЬ  жителе 
на  земитЬ,  въ  конто  диесь  живк- 
(кгь  българе,  ех  били  разни 
племена  (виж.  Балкански  гюлг^ 
ост-ровь)  огь  траконлприйската  че- 
лядь,  конто  с*ь  нрЬме  се  погър- 
чили.  По-сетн*  въ  тия  земп  до- 
шли отъ  Азия  слов^Ьнски  племена. 


1?5  — 


П  110ЧПХ.1П  дадохохдатьвъБал- 
вшояв  подуостровъ,  споредъ  Дра- 
вова  я  Иречека,  въ  Ш-и,  а  свър- 
ппия  това  свое  лрЬсслвано  въ 
УП-п  нЬ^гь,  п  то  птггспенно.  Вь 
началото  на  VI  вЬкъ  вие  вижда- 
ме, че  Анастаспй,  вияаитпйскд  ии- 
ператоръ,  гради  ддъга  стЬна  да 
бранп  яемптЬ    си  отъ  мизийскн111 

'.  Въ  УП-и  вЬк-ь  бм- 
^  дьогъфцнско  ли,  отъ  та- 
тарско лн,  или  отъ  ]унско  племе 
[по  въпроса  за  пропсхояцението 
шгь  има  н1>Ба1ко  теории*  нъ  ни- 
коя пе  е  аела  още  връхъ  Ш1То 
вАй-достонЬриа]»  иодъ  пр-Ьдводи- 
телството  на  Аспаруха,  сгЬдъ 
халко  бавене  при  устието  на  Ду- 
я&!гь  (въ  сегашна  Бесарабия,  на- 
ричана тогава  Онгьль  или  />1г&.и), 
1тр1^1шнхаи  въ  Мизия  (страната 
меаод'  Дунавъ,  Стара-1и.чнниа  и 
Черно  море),  та  покорили  сло- 
в^етЬ  п  положили  началото 
н;<  '  й^-българското    царство. 

II  'ТЬ  не  бндп  многоброй- 

на :  гЬ  иа,^алн  били  пб-вече  отъ 
50.000.  Това  се  заключава  отъ 
обстоятелството,  че  тЬ  еж  би.1и 
сано  петата  часть  отъ  войската  на 
Ку<1т>*тя,  гч>сподарьгънабьлгарег]1 

1;иж.  /^&.«(а;>ия,волжсБа). 
_„  -:..['."  вр1яме  основаното  отъ 
Аспаруха  царство  се  расншрочило 
иноп!)  н  имало  за  пр-ЬдЬлц  на  ис- 
токъ  Чнрно  море-,  отъ  устието  на 
Душшъ  до  О.  плпманд:  на  югъ 
пааннпа;  на  западъ  р.  Морапа 
ДцкЛна  Сава,  и  на  с!^веръ  часть 
Ванагь,  наедно  съ  Трансил- 
вания, Влахня  н  Молдова.  Въ  те- 
чекае  на  вр^м^.то  бъ.1гарвтЬ,  конто 
ддлн  вмсто  сн  на  страната,  из- 
губили своя  ези1Пк,  ако  е  и  има- 
ло Е{1каква  разнпца  въ  това 
гггнопгенпе  моацу  т11хъ  и  мпог^о- 
бр  глонюп',   и    побЬдитоле 

п  а  се  с.гкш  въ  едно.  Въ 


1Х-И  вгЬкъ  Бъ-тгария  е  вече  страпгаа; 
българетЬ  въ  вркчето  на  Крума  на- 
насятъ  поб1"1да  на,аъ  аварет1ц  та  сн 
при(гьсдинипа'1'ъ  Паионня;  пора- 
жанап»  въ  1у1рствпто  си  единъ 
ви;тнтнйскн  нмператоръ  съ  вой- 
ската му,  и  продъхжаватъ  съ  ви- 
зантпЙцптЬ  единъ  редъ  сполуч- 
ливи боеве,  които  н^катко  п»ти 
ги  иавождап.  до  ст1»ннгЬ  на  Ви- 
:зантпя.  Въ  втората  половина  на 
скпшя  вЬкъ  заритЬ  на  хрнстян- 
ството  огр^ватъ  надъ  България 
и  скоро  царь  Снмеоиъ  прославилъ 
българската  държава  н  вмтрЬишо 
и  вънкаигно.  ;-1наменнтиЙ  аиглнй- 
ски  неторик*ъ  Гибонъ  признава, 
че  'н1гЬзъ  40-годи1ицото  царуване 
яа  тоя  царь  България  станжда 
една  отъ  просв1^тешIтЬ  сили  на 
земята;  затова  и  царь  Спмеоно- 
вото  царуване  се  на])екло  влатенг 
вЬ*съ  на  бг^ггарската  история. 
Всеизвестно  е  какъ  Велики  Си- 
меонъ  отнгаелъ  съ  поб1;доносио 
оржжие  до  стЬнитЬ  на  Византия, 
н  какъ  славно  вл'1:злъ  въ  пеш  за 
да  дпкт}'ва  уинзителеиъ  за  гор- 
дия гръцки  импраторъ  мнръ.  Пй- 
сетнЬ  вжтр'1>тнигЬ  раадори  и  гръц- 
кото а1вянпе  докарватъ  Бъ^тгарвя 
да  стане  нодвластна  на  гръцнтЬ: 
нъ  па^ь  въ  вр'Ьмето  на  Самунла, 
когато  нейнпт^  пр*ЬдЬлп  стипии 
до  Адриатическо  море  и  нейната 
столица  била  въ  ПрЬспа,  п  въ 
врЬмето  на  АсЬновцнтЬ  тп  била 
не  П(>-малко  слаппа.  Въ  139У  гур- 
цигЬ  въ  царуването  на  султанъ 
Мурада  прЬзРЛн  тогавашната  сто- 
лица Търново,  и  въ  1400  н:Ьла 
България  имъ  била  подчнпена. 
Оть  тогава  много  опити  за  осво- 
бождение^ еж  се  правили  неспо- 
лучливо. Пб-пзвЬст1гатЬ  сль  оон- 
тътъ  на  Геор1*н  Пеячееюму  опи- 
гьтъ  на  Мамарчева^  ПиротскитЬ 
въстания,  БЬ^гоградчишкО' Видин- 


ско^Ломското  въстание  и  разнптЬ 
опити  на  разнпгЬ  восводп-Оунтов- 
инци  въ  ра:лш  вр1».\1ена.  Пр1>;гь 
априлъ,  1870,  едно  въстанио  из- 
бухнж  въ  българско  1виш.  Апрч^я- 
ско  въстание)  п  бишпбозуцитЬ  плц 
турскитЬ  переднпцп  го  нотдпка- 
XX  съ  днвашка  спирЬпость.  Ба- 
ташкнй  с1>чъ  е  още  жннъ  пъ  умо 
ветЬ  иа  всички.  УамсигЬ  докя- 
рахж  дипломатическа  вам111'а;  и 
прЪзъ  деБемврнн  въ  Цариградъ 
се  събра  рдца  конференции  отъ 
далегатн  на  свропейскнтк  сили, 
нъ  бозъ  да  докара  практически 
ол^дствио.  Тогава  Русия  истегли 
сабята  и  започнл^  се  войпа  за 
нашото  освобоис^епне  (виж.  Осво- 
бодителн а  война).  Бой ната  се 
свърши  сь  Санъ-Стефанскня  до- 
говоръ,  който  въздигна  Българин 
на  княжество  съ  пр1ц'кли  01ъ  Ду- 
навъ  до  ЕгеЙско  море  и  отъ  Че!)- 
но  море  до  Албания,  Лла  европой- 
скнтЬ  сили,  чр1>;^ъ  делегатитЬ  си 
въ  Берлпнъ,  изм1^нихк  тоя  дого- 
воръ  пр1^ди  да  се  приведе  напълно 
въ  испълнеппе.  Верлппский  кон- 
гресъ  изобщо  спохЬлп  мн1;иис*ти 
на  англпЙскитЬ  делегати,  та  рас- 
поклкса  Санъ-Стефаиска  България 
па  5  кжгч!.  Огь  бкшфскитЬ  земи 
той  образупй:  1 )  едно  васално 
княжество  България,  межд^'  Д)- 
навъ  н  Ст.-плаяпна;  2)  една  ав- 
тономна область.  между  Ст.-хиа- 
нина  ц  РодопнтЬ,  която  кръсти 
Цсточна  Румелия;  3)  остави  по- 
ловина г-а  отъ  Одринско  и  ц|1ла 
Македония  подь  прямата  власть 
ия  Турция ;  4)  нр-Ьдяде  еЪв.  До- 
бруд;&а  на  Румжнил ;  и  5)  даде 
нишЕШГ,  враиенския,  л1ъскоискпп 
и  пиротскпя  окр.т«зи  на  Сърбия. 
Разединението  иакняж.  България 
и  Пет.  Румелия  (Южна  Бъ.1гарин| 
не  трая  мно!^  На  в-ц  сент.  1Ь85 
Еиижеството  и  автономиата  область 


провъзглаоихх  съедипението  сп  и 
оть  тогава  образувать  се1'ашното 
княжество  (виж.  Съединение). 

ОсвЪнь  хЬто  бълг.  народъ  е 
така  искуствено  надробень,  много 
българе  пр-Ьзъ  периода  на  роб- 
ствоп^  си  сл5  се  изселили  въ  разнн 
нр^мона  пзъ  българското  отече- 
еггво.  Таю.ви  има  съ  хиляди  въ 
Румхния*),  въ  Русия  (таврнчегка. 
херсонска  и  бесарабска  губерния), 
въ  Маджарско  (Банагь),  иъ  Мала- 
Лзин  (околностьта  на  Измить)  и 
въ  европейската  окодность  на  Ца- 
риградъ. БългаретЬ  и'^кон  избро- 
яватъ  до  б  ми.1Иона. 

ХродохогичесЕи  спгсгкь  ва  бъ2Г. 
царе  Е  ЕЕЯзове. 

Дунавска  България. 

Асггарухъ (679  —  700) 

Терведъ (700  —  720> 

Дулоидъ (720  —  748) 

Севлръ (748  —  753) 

Ешрмисошъ (753  —  760) 

*)  Най-«ного  прйсмавв  Фътре  вша  1Ъ 
Руиловя,  особево  въ  В^аxия.  Офвпяиа! 
цифри  за  това  иаселение,  воето  отъ  дсяь 
ва  лепь  се  поруихвчва,  в%ма;  п  бV1гаре- 
т-Ь  въ  тая  земя  т|I^6ва  да  ех  в%колв«  сто- 
тиви  хндлдв.  Г-въ  Дававиб  .7)*тогт;>у6 
за  1869    (стр.  2»1)  гв    ПI>^см^та  до  ТИО 

—  800  хилядя,  а  русскиП  аигателк  А.  С. 
Г>удв^овичъ  туря.  като  н^й-ниский  пр%- 
д1игь  ва  рувжясЕВтк  бъдгар«,  500,000.  Въ 
тая  ся^ткв  ав  в^■аа  с^верва  вдв  оидру- 
■хясва  Добрудап  съ  ввсед.  овияо  $50.000 
хит.  Българското  наседевие  въ  Русяя.  соо- 
редъ  Г'ВЪ  Вудвловвча.  й  97.000;  сооредъ 
други,  дори  до  1^00,000.  Въ  Мал»-А8и, 
около  Игмигъ.  вяа  около  20.000  бъдгере; 
въ  Австрия  (Бавагъ),  около  60.000.  Бъд- 
гарегЬ  въ  Олиииско  н  Накрдоивя  пр^* 
ем-Ьтатъ  до  ^ЬОО  000  бпъ  (^гарояоха- 
мпянет^!.  които  въ  Ивкедовва  доствгатъ 
до  250,000  (ввас  Македомил:  етшогра- 
фическа  таблица  на  населгмагто);  Ь%л- 
гарегЪ  въ  подсръбскигк  бълпрокв  втга 
(Нмшско,  Пяротско,  Вравямгко,  Княжо- 
вацско,  Иеготнпско,  Зайяврско,  Л^сковсво) 

-  около  270,000. 


—  177  — 


(760-763) 

.     .     (763) 

.     .     (763—764) 

(764-765) 

али  Телерихъ.  (765—777) 
(777—802) 
(«02—815) 
споредъ  други 
а  сл±аъ  не  14) 
тгь  ....  (815—820) 
ртагъ  и^н  Морта- 

ь, (820-852) 

■амъ (852) 

Ш (852-йЗЗ) 

■шрь.  .  .  (883—888) 
Игь.  ....  (888-927) 
(927—968). 

бъл.    1;арство  (963—971) 
и  .     .     .     .    (969—971) 


\ 


Западно  бъл.  царство. 

игь  I  .  .  .  (903—969) 
.  .  (969-977) 
.  .  (977—1014) 
1Ъ  (Ромянъ)  (1014-1015) 
Владнмавъ  (1015—1018) 
елио  присъединение  ни 
(рия  къиъ  византийската 
ша. 

то  българско  царство. 

I  (1186—1195) 

.     (1195—1196) 
.     (1196—1207) 
.     (1207-1218) 
П  .     .     (1218-1241) 
1нъ   I     .     .     (1241  —  1246) 
Ьнх,  (Мяцо)  (1246—1257) 
П  [Пв.Т     .    .      (1257) 
АсЬньШ  (1257— 1277) 
.     .     .     (1277-1270) 

гп.  Ш (1279) 

Тергггп.   I     (1280—1292) 

(1292-1295) 

ь.  .     (1295-1322) 


Гооргп  Торторъ  П    (1322—1323) 
Видни.  Мих.  Шишм.  (1323— 1330) 

Шнпшлнъ (1330) 

Цв.  Алоксапдръ  .     (1331—1.365) 
Ив.  и1т1шаиъ  Ш    (1365—1393) 
Страшимиръ  (видин- 
ски князъ) .     .    (1365—1393). 

Княжество  България. 

Алека  Батембергь  (1879—1880) 
«1>ердинан,ть  I .    .    .    (огь  1887). 

Главна  источницп  на  бъ,1гар- 
скатп  псггорин  п  филология :  Пето- 
рна €1Лкдно-Болгд(ксклА,  0  идродд.хъ, 
0  1|Д(к«,тъ,  н  0  скАти.хъ  Болглрски^ъ, 

съчинение  на  ири1*.нопам>1тнш1  от. 
Папснн  (17(32,  напечатано  подъ 
име  Царственникъ  въ  Будимъ, 
1844);  Нстор11  Слдвднскнчъ  мдро- 
докъ.  ндй-пду€  Болгяръ,  Хорклтовъ  и 
Ссрвикъ  ип»  сръбския  нсторПЕЪ 
Гайчл(1-воизд.  В1-1на,  1794—95, 
2-рона^  Будимъ,  1823);  съчинения 
на  всензв-ктнитЬ  чешски  слависти 
Иос,  Добровски,  Конитара  Варто- 
ломея,  Пав.  11.  Шафарика,  и  на 
Фр.  Микютича;  Дреки1б  и  имигш- 
н|с  Б<мглрс  о'1'ъ  Венелипа  (^1о(Жва, 
1829);  Критически  издирвания 
аа  историята  българска  отъ  Ве- 
нслнна,  прЬв.  на  бьлг.  отъ  Ботя 
Петкова  (Зсмлшгь,  1853);  Очеркь 
ученаго  путешеств1я  по  ев-ропей- 
ской  Турцип  отъ  Биктора  Грнгоро- 
вича  (Казанц  1-во  иад.  18 14;  2-о, 
1877);  Писма  обь  истортСербовг  и 
Болгарь  огь  Гилфердинга  (Моо- 
ква  {\^ЪЬ—Ь^)\  Европейска  Тур- 
ция, па  Франц,  отъ  Ами  Буе 
|]1ариж'ц  1840);  П.итх^ване  вь 
Българин,  ла  франц.,  отъ  Бланки 
(Пари»П1,  1 84Н);  История  Бъл- 
гарска подъ  имя  Унобь  итъ  Г. 
Кръстевича  (Цариградъ,  1869) ; 
Погледь  еьрху  происхождението 
на  българския  народь  и  Начало 
на  Българската  история  огь  М. 

12. 


—  178  — 


Дрииовъ  (Пловдивъ,  1{'69);  ста- 
тии отъ  схишя  въ  Браплското 
Периодическо  Списание ;  Засел- 
ване па  Ба^гкапски  п-оеъ  отг 
С10в*м€т*,  ОТЪ  сжщпя  (1871); 
Ж)жмие  слоеЬми  п  Виаантт  &% 
Х-п  еЬкь,  отъ  сжщая  (Москва, 
1876);  И^зко^^ко  р-Ьуи  о  ЛгЬню 
Льрвому,  великому  царю  Еьлгар- 
схому  и  сь1ну  му  АсЬню  Второму 
отъ  Г.  С.  Раковски  (Б'11лградъ, 
1860);  Памятник}1  пароднаго 
бьхта  Волгаръ  отъ  Л.  Караволова 
(Москва,  1861);  Дунавска  Бълга- 
рия и  Балкански  п-оаь^  историчо 
ски,  географическц  и  етнографп- 
ческп  пжтнп  наблюдения,  1860  — 
73,  на  Кавнца,  съчинение  паписапо 
на  н1шсБп,  и  пр'Ьведено  на  русскп 
(Спб.,  1876)  и  на  фраицузски; 
За  словЬнското  проис^сождеюсе 
на  ДунавскитЬ  бьлгаре,  отъ  Д. 
Плогтйски,  пр-Ьводъ  на  бълг.  отъ 
русскн  (Букур»мцъ,  1875) ;  Исто- 
рия на  бблгаретЬу  отъ  Д-ръ  Конст. 
Иос.  Иречка,  пъленъ  пр^водъ  па 
бълг.  отъ  3.  Бояджиева  (Търново,  I 
1886);  много  статии  отъ  сжщия ; 
по  нашата  история,  география  и 
антология  въ  иериоди-чсско  Спиг 
санис;  Княжество  България^  отъ 
сжщия,  пр^Ьвед.  на  бълг.  отъ  Г. 
Бенева  (Шовдивъ,  1878);  На- 
родите на  Турция,  20-годишпо 
прЬбивание  между  бъдгарегЬ,  гръ- 
цитЪ,  турцигЬ,  албанцнтЬ  и  ар- 
менцигЬ  на  дъщерята  и  на  же- 
ната па  едннъ  консулъ,  —  съчи- 
нение на  англ.,  нрЬведено  на  руо- 
ски  (Спб.,  1879,  над.  Паптел11евъ); 
Кл!ючь  бглгарскаго  язьгка  отъ  Г. 
С.  Раковски  (издание  на  внукъ  на 
Раковски  (Одеса,  1880);  История 
ма  българския  народь  огь  С. 
Н.  Милврова  (София,  1885);  Бъл- 
гария т  Неточния  вкпрось  отъ 
А.  Цанова  (Шов,^1въ,  1879);  Стари 
пътувания  прЬвъ  България, жзуче-  \ 


В&Й  въ  Министерския  Сборникь, 
кн,  IV  и  \Х  огь  Д-ръ  И.  Д. 
Шишманова,  ^^  Милетича  и  Д-ръ 
Хр.  Кесякова;  въ  слпцш  сборнпкъ, 
кн.  VI,  Положението  на  Бь^иа- 
рия  кьмъ  края  на  ХУ-и  вЬкь 
отъ  Д-р.  Хр.  Кесякова;  въ  сж- 
щата  кн.  Бьлгарский  рлкопись 
вг  Ватикань  огь  Д-ръ  П.  Т. 
Гудева;  въ  кн.  УП,  БЬлЬжки  за 
положението  на  България  ек 
ЛТ-и  в%къ  огь  Д-ръ  Хр.  К.;  в-ь 
с;БШата  кн.  Бъ^иарски  рл^кописи 
вг  библиотеката  на  лорда  2оис11е 
отъ  Д-ръ  П.  Т.  Гудева;  Кня- 
жество България  въ  историческо, 
географическо  и  етнографическо 
отношение  отъ  Г.  Димитрова 
(Пловдивъ,  1896);  Школко  ста- 
тии върху  старобългарската  ли- 
тература отъ  Н.  Бобчева  т» 
пловдивското  спис.  Българска 
Сбирка^  год.  1,  кн.  X  и  ХП;  Седми- 
градскитЬ  бглгаре  огь  Д-ръ  Л. 
Милетича  въ  Министерския  Сбор- 
нпкъ, кн.  ХШ  (1896);  Български 
рЬчникъ  отъНайденъГерова(11лов- 
див'ь,  печата  се  на  части  сега). 
Други  извори  по  пр^Ьдм-Ьта  еж 
споменжти  подъ  заглавията  Бъл- 
гарска цръква.  Българско  възра- 
ждане^ Церковенъ  еьпросъ,  Ма* 
кедониЯу  Апри^юсо  въстание,  Съ- 
единение^ Сръбско- Българска  &(Ни 
ка,  Батембергъ. 

България  (Волжска—)щ  нари- 
чана и  Ве.<пка,  Б-Ьла,  или  РГо- 
точна  Бъ.тгарця.  Земя  въ  Русия, 
между  р^ки  Донъ  п  Волга,  д-Ьто 
въ  старо  вр^ме  нма^о  едно  гатЬмо 
българско  царство.  Историята  ни 
казва,  че  сл-Ьдъ  смъртьта  на  царь 
Кубрата,  петимата  негови  синове 
раздкхилл  народа  помежду  си  на 
неть  дружини  и  отъ  тЬхъ  двама 
сгь  дружннит*  си  остаижли  да 
жнв11ьжтъ  въ  (ггечеството  сп,  а 
другитЬ    трима   потеглили    кьмъ 


* 


—  179  — 


раяия  страни  да  ей  търсшть 
нови  ЖИЛП1ЦД.  Тогава  третиЙ  Ку- 
братовъ  сцнъ,  Аспарухъ,  съ  сво- 
ята др5-жи11а  ос  заселихь  въ 
днеиша  Бесарабия  и  п6-сети1^ 
освовалъ  българска  държава  въ 
сегашна  България  (виж.  Бълга- 
рия, история).  Мнн&дото  на  Болж- 
ското  бъ^тгарско  царство  е  пократо 
въ  мракъ.  Знае  се  само,  че  бъл- 
гаретЬ  на  Вгига  исчезнхли  въ 
ХЛ*-в  в-Ькъ,  като  оставили  раз- 
валипи71;  па  н-^колко  града,  и^^^^- 
забкг^ителний  Б^лгаръ,  тяхната 
спояца.  На  местото  на  н11когаш- 
вата  столица  на  Волжекитй  бъл- 
Г8р€  с«  вазшра  сега  едно  русско 
с^ло  съ  близу  С&1Ц0Т0  име  (виж. 
Еолгари). 

Българка.  Връхъ  въ  ОтттЬ 
каменс,  расклопсние  огь  Пндже- 
бнлБяцълри  Слнвсиъ;  1,186  аютро 
иахх»  морското  раиитце. 

Вългарофалство  (ц'п>  бълга- 
ривъ  в  гръц.  фи.<осЪу  првятель). 
Прпптслстио  къ^гь  бхлшрс^Ь. 

Вългарофнлъ.  Прингель  на 
българет!!. 

Бългпрофибсгво  (отъ  бьлш- 
рннъ  и  1^.  фовуме,  бонк  се).  0- 
мра:<а  1гъмъ  българетЬ. 

Бъдгарофобъ.  Чов^къ,  който 
мра:зн  б1^1гарР'гЬ. 

Българско  княжество.  Виж. 
България. 

Българско  царство  (Дунав- 
ско)* Впж.   България. 

Българско  царство, ^Замадм^л^. 
ЗезситЬ  огь  Оъл1'ар.  царство  {Ма- 
кедопвя,  Албания,  Морава.  Видин- 
ско и  Ср1^децко),  които  Шитмапъ 
Маврв  отиелъ  на  царь  Петра  въ 
063.  й  които  ^гьставлявгии  отдЬлио 
царство  до  сипа  му  Самупла,  въ 
«гаето  вр11м»'  царството  се  про<'.тр1|- 
До  до  Д)Ч1авь  и  Поитъ.  Западното 
бълг.  царство  се  завоев>ио  окон- 
чателяо  отъ  гръцит^  въ  1018. 


Българско  царство,  (Неточно). 
България  огь  Дунавъ  до  Шов- 
дивъ,  която  остандиа  подъ  вла- 
стьта  на  царь  Петра,  когато  дру- 
гата часть  образувала  западно 
бьлг.  царство  съ  царь  Шишмапа 
Мокри.  Цсточното  бълг.  царство 
се  завоевало  въ  вр'&мето  на  Пе- 
тровия синъ  царь  Вориса  П  отъ 
гръцитЬ,  които  .  били  вл'Ьзли  в^ь 
бълг.  земя  подь  прЬдлогь  да  по- 
могижтъ  за  изгоишшсто  русския 
квязъ  Св11Тослава  (971).  Това  не- 
гово иодчиненно  подъ  визаитий- 
ската  влапть  траяло  8  год.,  до 
Самуила,  когато  жителетЬ  му  въ- 
станали, та  ИЗРОВИЛИ  гръцитЬ 
(978)  и  се  1трисъедини.ш  къмъ 
западното  бълг.  царство  (979). 

Бърно  (Брюнь).  Гл.  гр.  на  Мо- 
равия (Лвстро-Унтрия),  115  кил. 
па  сЬв.-иа  огь  ВЬна:  94,46'*^  жпт. 

Бървсъ  (Роберть).  Шотландови 
народош,  ноегь,  който  е  ималъ 
голЬмо  влияние  на  английската 
поезия.  За  неговитЬ  а11снп  сл 
казвали,  че  тЬ  не  тр11бва  да  се 
нагласивап.  на  музика,  защото  тЬ 
сами  еж  музика.  За  най-добри  отъ 
неговпгЬ  пронзведендя  се  вматъ 
Веселите  сиромаси  в  Томг  0^ 
Шант/г.рь  (17.59  —  1790;. 

Б'Ьглввица.  СловЬиското  име 
иа  м;п1кап1  на  Юстиннала  I,  чнсгь 
словгЬнииь;  това  име  преправили 
на  латинското  Вигилянцин. 

Б-Ьда.  3.10чес-шиа;  тегло,  въ 
което  човЬк*ъ  пспада  съвсгЬмъ  не- 
аад11Йио:  сиротството,  слЪпотата^ 
>^1ухотага  сл  бЬди, 

Б'Ъдеиъ.  Който  в'Ьмадостатъчно, 
скуденъ.  Б^дность.  Оскудие,  не- 
достатъчност ь, 

Бидствие.  Нещастие,  което  до- 
хожда не  сънсЬмЧ)  неочаквано: 
лаиш.га  жетва,  аарситтеинитЬ 
болести^  бг/ритЬу  наводнения  та 
сл  бЬдствия. 


—  180- 


В'Ьла.  Градепъ  на  р.  Янтра, 
окол.  ц.,  русенски  окржгь,  58  кил. 
на  югь  отъ  Русе;  4,380  жит. 
Пр1>зъ  по<л'Ьдната  русскскгурска 
война  (1877  —  1878)  главната 
русска  военна  коартпра  0-Ьше  около 
10  &г1Ьседа  въ  Бкта. 

ЪЬлй  (Вилхелмг  фопъ).  Ученъ 
австрийски  астрономъ,  знаменнгь 
като  откритоль  па  одна  комета, 
кръстена  ВЬловогкомета  ( 1 782 
—1856). 

Б^всвца. Македонска  планина, 
на  югъ  огь  Малагаевската;  едпнъ 
клонъ  огь  ненБ  се  протака  на  югь 
между  сгЬрското  и  солунското  по- 
лета и  отива  до  Б^о  море.  В.  е 
исторически  забктЬжителнапоедно 
поражение  на  българетЬ  въ  1014. 
Когато,  подъ  началството  на  царь 
Самуила,  българска  войска  вар- 
дпла  проходитЬ  въ  тая  планина, 
гръцит*,  които  билп  обико.тилл 
планината,  ги  нападплити  изот:чадъ  и 
сполучили  дазаробжгь,  казвагь.  до 
15,000  българе,  копто  БасилнЙ 
В'Ь.тгароуГ)ийиата  оаткпилъ.  Ка- 
зватъ  още,  че  отъ  бт^лгарска  стра- 
на имало  изм1^на:  единъ  бълга- 
ршгь  показалъ  на  гръцитЬ  една 
ск{)НП1па  пжтока  въ  планпнат«и 

Б'Ьла-Слатя11а.  Село,  окол.  ц., 
врачан.  0К1)Жгъ,  41  килом.  на 
аЬверо-истокъ  отъ  Вратца;  2,493 
жит.;  заб'Ьл1Ьжнтел110  по  старо- 
вр-Ьмскпт-Ь  си  паметници,  като 
надписи  по  камсне  и  др.  Едшгь 
огь  надписи  гЬ  пде  отъ  год.  Ю.Ь 
ол1щъ  Р.  X.  Въ  околносоъта  на 
В.— С.  се  намира  единъ  ста1>о- 
вр'Ьмски  окопъ,  който  СО  простира 
дори  до  Дупавъ,  прп  село  Острово. 

В'Ългрмдь  (стар.  Синтдунъ), 
Стол.  на  Сърбия,  при  атпвапето 
па  Сава  в-ь  Дунавъ;  54,000  жит. 
В.  притежава  една  кр^пость, 
ашого  силна  твърдина,  която,  рас- 
положепа  па    еднпъ    носъ  меж^ту 


р1'.китЬ,  господств/ва  па  Дунавъ. 
Въ  римско  вр1)Ме  въ  В.  квар1'И- 
р}*валъ  единъ  легиогь.  Паюше- 
нието  м}^  го  направило  главна 
съобщителна  точка  меаду  Цари- 
градъ  п  ВЬна,  н  ключътъ  на  Ун- 
гария откъмъ  юго-истокъ.  По 
тая  причина  той  е  билъ  тсатръ 
на  МН01Ю  тежки  борби.  ГръцитЬ  го 
влад1кт  до  1073.  когато  го  пр^Ь- 
зелъ  унгарский  кра.1ь  Соломонъ. 
Сл1^ть  това  той  мннхлъ  пр-Ьзъ 
ржтгЬтЬ  на  гръцпгЬ,  българетЬ, 
боснендитЬ  и  сгьрбетЬ.  Въ  ХТЛ'-и 
вЬкъ  Душанъ  го  расшпрплъ,  а 
(.^гефанъ  Високи  го  паправилъ 
столица.  Деспотъ  Георги  Бранко- 
вичъ  го  продалъ,  въ  началото  па 
ХУ-и  к^къ,  на  унгарския  к^^аль 
Сигисмз'нда,  и  пр^неслъ  столица- 
та си  въ  Смедерево.  Въ  1440 
турпдггЬ,  подъ  началството  на 
султапъ  Мурата,  го  обсадили 
пръвъ  шкть,  ала  изгубили  17,000 
дугпп  напразно;  и  втора  обсада  въ 
145*>  не  била  честита.  Въ  1521, 
той  падиА.1ь  въ  рхцЬгЬ  па  Сю- 
леймана  И.  Въ  1688,  той  билъ 
прЬзеть  съ  прнстжпъ  огь  Макси- 
милпапа,  баварски  киязъ ;  ала 
турцптЬ  пакъ  го  отнели  двЪ  1Ч>- 
диии  п6-сетн1>.  Въ  1717,  кр-Ьпость- 
та  се  щгЬдала  иа  клязъ  Ев- 
гения, сл-|1,тъ  една  знаменита  по- 
б11да  [австриЙцптЬ  тоя  пжть  раз- 
били едпа  турска  войска  огь 
200,000  души],  н  пасаревпцскпй 
договоръ  оздрани.тъ  В.  на  Ав- 
стрия. Нъ  въ  1739,  Б.  пакъ  про- 
м'Ьнилъ  господарет!!  си;  1>рцигЬ 
го  придобили  безъ  да  гръмне 
путка.  АвстрпйпигЬ  пакъ  го  пр-Ь- 
аели  въ  1789;  ала  мирний  дого- 
воръ, въ  1791,  го  възвърнж.тъ 
на  турцптЬ.  Отъ  1806  до  1813, 
той  билъ  въ  владЬвие  на  въста- 
ижлитЬ  сърбе;  и  макаръ  че  прп 
основанието  на  княжество  Сърбия, 


—  181- 


столица,  кр^постьта 
икла  въ  ряигЬгЬ  на  тур- 
тштЬ  до  1867.  Пркгь  тая  година 
Т\-рдвя  била  цраиудена  отъ  ди- 
вдокадЕята  да  отст&пи  твърди- 
на Оьрбпя. 

лево.  Село  прп  полнтЬ  па 
ттптЬ  и  станция  на  жол-Ьзни- 
боизу  ду  Т-Пазарджикъ,  30 
на  юго-западь  отъ  тоя 
Върти  голяма  търговия  съ 
дьскв  п  друга  Г1)адежнп  врщестпа. 
Бар<*нъ  Хнршъ,  авпрнПскп  евре- 
■нъ,  едноврЬмегаенъ  ирптежатель 
на  хел^иидата^  е  опустошшть 
еЬкои  оть  околиитЬ  гори,  които 
продалъ  въ  образа  иа  градиво  за 
холвоии  лева. 

В^ецъ-  Овя,  който  жпнЬе  въ 

ионаспфь,  пля  огце  пе  е  постри- 

женъ  въ  мона1иеп'во. 

В'Ьля  стяхове.    ОгюЕове    безъ 

и.   СтпрптЬ  не  считали    рцт- 

за  важно  1г1ь1Цо,  а  обрьпшли 

АтЬмо  внимание    въ    стихо- 

вгьрху  иу:1икалната  съранмЬр- 

оа  звуковетЬ. 

япсЕнй  (Вас,  Григ,).  Зна- 
русски    историкъ    ^1811 

ковнва.Веществото  яйченъ 
1гь«  което  химицитЬ  иамн- 
а  въ  други  животни  и  рас- 
ТИТР.1НИ  части:  в-ь  кръвьта,  миш- 
цвтЬ,  соевата  и  др.  Виж.  Ал 
бумшл. 

БЪляекенъ.  Връхъ    въ    Родо* 
шп"Ь^    иа    истокъ    оть    Машиу ; 
2^77  м<?т.  надъ  морското  равните. 
В^догювдовъ    (Никола),  Ре- 
да интереслото  софийско 
но  дЪтско  спис.5<г*а^^а 
тека  библиотека  —  редъ 

за  д1>ца.  Б.    се  е    училъ 

л~^дння  ся  градъ  Копривпцща 
пб-сегнй  въ  Йловдивъ.    Пр1>зь 
0,    кошто    б14ше   учитель   въ 
авщшиц  той  биде  хвърлопъ 


въ  яатноръ  за  участието  си  въ 
Априлското  въстание  п  ннЙ-с.^-тиЬ 
заточенъ  въ  о-нъ  Родосъ.  <^вобсн 
дата  му  въ;{върил;  Сан-Сте(|>анский 
договоръ.  Б.  е  род  въ  1856.  Зва- 
нието му  е  учителството. 

Б'Ьлоградчмх'ь.  Градецъ,  окол. 
д.,  видински  ок'рАгъ,  51  килои. 
на  югъ  отъ  Видигь  п  62  на  юго- 
западъ  отъ  Ломъ;  1,489  жит.  На 
ИСТ01П1  отъ  Б.,  на  1'/2  килом.,  се 
памиратъ  остатки  отъ  една  старо- 
вр1>мска  кр[.11осггь. 

Ь'1^логридчишко-Видннсво- 
Лопсво  въстание.  Бъ.тгарско  въ- 
к^ткппе,  което  етапжло  пр11зъ  1850 
среща  турското  иго.  У  Д-ръ  При- 
чка  стои  криво,  че  размирицата 
стаижла  хф-Ьзъ  1851,  както  е  по- 
гр11иц1о  още,  че  въ  пеш  зело  у- 
часггае  и  населението  въ  Бер- 
ковско.*)  Общата  причина  на  то- 
ва въстание  били  турскит!;  свое- 
волия, а  неноср'Ьд(!Тпенити  причина 
—  уведичеиието  на  данъка  отъ 
Хюсепнъ  паша  ир'кгь  1849.  На- 
чинатй1ет]Ь  на  въстанието  били 
н1>колци на  б1'|Лоградч н нши  пър- 
венцн.  които  се  споразумКти  съ 
селскитЬ  първенци  въ  Впдписко, 
Бклоградчшнко  и  Ломско  па  едно 
събрание  въ  Раковски  моиастирь. 
Съпаклетницит11  си  избрали  единъ 
ржкоьодителснь  комитеть  и  на- 
редили нлана  па  въстанието:  най- 
напр-Кдъ  да  се  нрк^еме  «1  омъ, 
като  най-неукрЬпе1ГЬ  и  сшабъ 
градъ,  атЬдъ  него  Б*»»оградчпкъ, 
и  цаЙ-сеТ1г11  Видинъ.  ОпрЬдклнло 
се  и  въстанпетг)  да  се  обяви  въ 
тритЬ    «"Ъстности   сжщеврЬмснно, 


*)  За  ТОКА,  както  в  на  аодробца  свЪ- 
д^ивя  относителио  това  гьставие,  впж. 
алшпя  всти<]ивкъ  Сборпикъ  ма  пародии 
умотв01)ения,  нпухп  и  книжнина,  кя. 
П,  стана  Политически  движенил  и 
вгстаиия  9%  3,  Вълшрил  оть  Д.  Ма* 
рввовъ. 


-182  — 


вметго  ка  1-я  юния,  Спасовъ- 
день.  11рЬ;1Н  да  избухне  въста- 
нието, начинателегЬ  му  бнлп  хва- 
нжти  н  посЬчени  мкчени  ческп 
въ  б1}лоградчишката  кр^Ъпостц  нъ 
това  не  спр-Ьло  движението  и 
въстанието  си  сганжло  на  011р1>- 
дйаеното  вр-Ьме. 

Въ  ЛомсЕо,  въстанннцитЬ  били 
около  800—900  души,  отъ  които 
само  15  хуаш  били  въоръжени. 
ВъстанницпгБ  били  нападнл;ти  на 
4-и  юния  блпяу  при  с.  Хаоанова 
махала  отъ  70  Д5'1Ш1  въоржнсенп 
турци  отъ  Ломъ.  Сражението  тра- 
яло около  два  часа.  БългарегЬ  се 
распр'ьснлои,  като  оставили  около 
60  дути  убити.  ТурднтК  като 
поб-Ьдптеле,  занеаш  въ  Ломъ  гла- 
вигЬ  на  видннтЬ  борци,  между 
които  и  главата  на  *капнтанъ1> 
Кръстйо,  пр1>дводительтъ  на  по- 
бунеиитЬ,  родомъ  отъ  с.  Раковина. 
Съ  това  се  потшгвалъ  бунтътъ 
въ  Ломъ. 

Токо-речи  въ  сжщото  вр"Ьме  се 
нотутило  и  въстанието    въ    Ви- 

ДВНСБО.       ВИДИИСКИГЬ      В-ЬСТЙНЛиТИ 

селенн  би.1и,  казвагь^  на  брой  до 
5000— вООО  Д5ШИ,  събрани  на 
три  м-кгга.  При  единъ  отъ  сбор- 
нитЬ  пунктове,  с.  Гръцн,  имало 
до  2.000  дути,  въоржженп  съ  с•^»- 
кири  и  коси;  съ  пушки  имало 
само  40 — 50  души.  На  това  мЬсто 
въстапиицитЬбилп  нападнжтн  отъ 
300  въорхженибапгабозуци.  Сра- 
жението траяло  около  два  часа,  и 
на  полето  останлли  240  мрътви 
трупове;  остапжлнгЬ  В7>станници 
се  разбягали,  и  всички  се  при- 
б[}алн  тнхо  по  домоветЬ  си. 

Въ  ТЖюградчишко  въстапнп- 
дитк  били  най-много;  живи  люде 
ув^Ьриватъ.  че  тЬ  не  бали  по- 
малко  огь  10,000  души.  Сутрнньта 
на  Спасовъ-день,  Б-Ьдоградчпиъ 
ое  впд^гь    отъ    вси  страпи  оби- 


коленъ  съ  въстанпнци. 
нитЪ  бЕЛИ  въоржжеии  съ  коси 
брадвп,  а  съ  пунпсп  имало  ов 
200  души.  На  помощь  на  6% 
градчишкит^  т^^рцн  би-хи  до^ 
и  лрци  огь  Видинско  и  Л 
ско,  дЬто  въстанията  били  в| 
потжпваии.  Сл^ть  нЪкодко  общ 
нля  поб^'Щ1'а  остапжла  на  турцщ 

Сл^дъ  потушеннето  на  въстав! 
то,  българетЬ  испратили  едпа , 
путация  при  Великия  везирь  I 
Дариградъ  да  пр-Ьдетави  же| 
нпята  шгъ.  Тия  желания  съй 
яли  въ  това:  даждието  да  ов  ] 
мали,  господарлжцитЬ  (сшиш;) 
нитЬ)  да  се  уцищождть,  и  С1^ 
иолнита  на  турцитЬ  да  ое  1|{ 
крат1жтъ.  Въ  Цариградъ  де1Г(1 
цията  приложила  въ  прошенй 
си  още  едно  искане:  да  се  цр| 
въ  Вядииъ  български  влаЛ 
Това  посл-Ьдиого  искане  било  Щ 
шено  отъ  цариграт^китЬ  воднт| 
по  церковния  въпросъ.  Деп| 
цията  се  въражла съберат»,  ш^ 
бплъ  уважилъ  исканията  : 
само  за  ахадвка  вь  бе; 
споменувало    ни1Цо.    Н.1  ^ 

би.10,  че  спахилжцит^  се  уив11 
жили  и  яемитЬ  се  обявили 
|»б]цинскп.  Ум^Ьстно  за61Ь.тЬжва  г« 
Д.  Маринонь,  единс1непий  о| 
сатель  на  тия  паши  движения, 
кръвьта  на  па^хижлитЬ  350  бо] 
не  отишла  напразно. 

В-Ьло  духовенство.    Лугр] 
стно,  което  не  е  покялтге! 
монашествува;  поповетЬ. 

В'Ьло  море-  Сжп^ото, 
е  Лрхппелагь  или  Егейско 
Б*Ьло  море  е  името,  което  об1 
вено  даватъ  па  Егейско 
гарегЬ,  гръцитЬ  и  турщ 

в-1^ло11атовъ  ( Тодорьи 
секретаръ  на  Бенковски  пр< 
Априлското  въстание,  родомъ  I 
напорецъ,    па    20-годяшна    в{ 


1СКО    V 

го  обт 
мома 


—  183 


убить  отъ  потерята  етро- 
оомш  читаци  въ  етри11а1ския 
битгъ.  Съ  него  наедно  па^гияита 
п  р&а1>гЬ  на  поггерята  архишьта 
■  сореспон.1е{1цията  на  аанагюр- 
воевенъ  съвЬгь. 
Алоето п.  Русски  гра,гь  (нЪ- 
П|л1ша),  цептръ  на  едно- 
область  въ  гродненската 
орн  р1иса  Б^иа  нлн  Бяла; 
0,000  жат.  Фабрика  за 
»  вохн  и  агЬхове.— Б^осток- 
область  се  прнсъедпнпла 
спя  по  Тнлзитсцоя  догониръ, 

В-Ьлотивци.  Виж.  Баня, 
В%лек%,  БЬлка,  Градъ  въ  евро 
Д(>вс«21  Р^гсля.  на  р.  Б^а.  34  кнлом. 
В1  ж>гъ  мгъ  Б1)Лостокъ;  4,500  кит. 
—  Разбитпе  на  руснтЬ  отъ  поля- 
ШГГ^  въ  1831. 

Бфдчевъ  (Христо).  Български 

шшисгръ   на    финанситК  наднж 

убвгь  оть  злодЬйска  ржка  на  15-и 

прть  1891,  въ  С|:и|»ин:  той,  про- 

ясагъ  съ  два  крУ^^У^^^*  нздкхнл^ 

&ъ  2 — 3  нинуги.    Убийството   се 

■иърша  на  8  часа  всчерь!^,  ко- 

^■»  министри  Стамболовъ  и  Б11л- 

Вп  се  завръщах^Б    у    дома    сп. 

УСнЙШ1ТЬ  не  се   изнамерих».  Б. 

упр*  ов&до  35-годшиенъ.  Той  61'» 

р(ца1гъ  аЛГЬ  Търново.  Най-напр^дъ 

(№ше    се  учолъ    въ    родвня    си 

' -■'тътова  б^гае  свъртилъ 

лъ  курсъ   въ  Загребъ 

!|1Ик1>)    и    61;    слЪдв;иъ  въ 

грахь  една  годи]1а  въ  фп- 

:ия    факултетъ.    Въ   1881 

н«ц  иткакъ    б1>ше     испълнявалъ 

Нрвя  аужба  въ  България,  отиде 

%  Шрнзъ,  дЬто  свърши    учцли- 

(№10  ка  патнтнчеснитЬ  науки  въ 

18&1.    Мдилстръ    на   фянанситЬ 

1^1  ое  шсшачл  на  2-н  ноем.  1890. 

В.  С8  витрресувате  и  оть   книж- 

Швата     (В1ГЖ.    Бацоп}.    Заслуж- 

е  и  неговите  Мислщ 


напечатани  сл11;^  смъртьта  ну  въ 
Български  ПрЬгледь^  год.  Ш,  кн. 
VII  и  Л'Ш. 

В'Ъснооть,  Л*снотя,  Хидрофо- 
бни, водобоязиь,  водобиение,  страх  ь 
отъ  вода;  страшна  бол1^<пъ,  коя- 
то, безъ  нр^варително  зара- 
зяване, се  явява  у  жнвотнит1^  отъ 
кучешкия  родъ:  у  кучето»  вълка, 
лисицата  и  др.  Съобщава  се  отъ 
други  животни  на  чов^ЬцитЬ  чр^зъ 
ухапване.  Въ  това  състояние  чо- 
вгЬкъ  става  като  лють  зв'1'.ръ.  Ста- 
рото лЬк5'вайе,  което  много  р*Ьдко 
биваше  над|.'жно,  състоеше  ьъ  из- 
гаряне раната  на  ухананото 
мЬсто,  асмукване  отровата  и  др. 
Отъ  ц11колко  години,  благодаре- 
ние на  Па^ггйора,  л-Ькувагь  б*- 
снотата  чрЬзъ  по,гкожно  нацърква- 
не  на  единъ  видъ  серумъ  всЬкога 
съ  сполука,  кога  се  подкачи  ле- 
куването увр-Ьме. 

Б'Ьснуеность.  Душевна  бо- 
лесть;  състоянието  на  чов11К1ь  за 
К01ЧПГ0  се  нЬрва,  че  е  подъ  а1асть- 
та  на  б-Ьсь,  дя  волъ.  ^1и  в-Ьк-ь 
нь  Т((ва  състояние  со  нарича  бй- 
снуеиъ  (Библ.), 

В^Ьсгь.  Зълъ  ду  хъ,  дя  вать  (  Библ .). 

Вюлжетъ  (ан|л.  отъ  скпшя 
корень,  о1ъ  който  е  франпузската 
дума  бужетг,  плтна  чанта).  Съ- 
стояние на  ра:1И0СКИтЬ  и  прихо- 
дите на  правителство,  окржп»,  об- 
щина или  каквато  и  да  било 
учреицеине  за  годината,  конто  ще 
поатЬдва.  —  ДьррнавниИ  бюджетг^ 
прнготвеиъ  01ъ  разиятЬ  мини- 
стерства, се  полдага  на  гласуване 
на  народното  събрание,  и  утвър- 
ждава оть  княза;  окрм^кний  бюд- 
жеть  се  приготвя  и  гласува  отъ 
окржжния  съвЪтъ   я   утвърждава 

отъ   МННИСТ.    на    ВЖТр.   Д1чТН;  и  об- 

щинскиИ  бюджетъ,  приготвенъ 
ОТЪ  кмета,  се  иоллага  на    глаоу- 


-184- 


ване  на  об1ЦИН.  съо^гь  и  утвър- 
ждава отъ  окрхшиш!  упрапптель. 

Вголетяп!.,  фр,  1)  Кшшка,  па 
която  глясуватель  запиова  въ 
врЪме  на  пзборъ  имената  на  ли- 
цата, които  желае  да  се  избержтъ: 
пуснмхь  си  бхкяетина  въ  урна- 
та. 2)  Дневно  нзв-Ьстце  за  вър- 
вежа па  събитие,  което  интере- 
сува публиката:  бюлетинъ  за  хо- 
да на  &)лестьта  на  княза;  бго- 
\тинг  за  врЬмето. 

Бюлойъ.  Прусскп  генералъ, 
велъ  1'ил1;мо  участю  въ  побЬдата 
Ьадъ  Бонанарта  при  Ватерлоо 
(1758-1310). 

Ьюловъ.  Отличенъ  герм.  пна- 
нисгьпкомпозпторъ(1830— 1894). 
— Б.  бЬше  зеть  на  Листа. 

Вюргрръ  (Гот.).  Герм.  народ. 
посгь,  авторъ  на  баладата:  Ле- 
онора  (1748—1794). 

Бюркелъ  (Г.).  Герм.  жалрнсть 
жпвоинсмцъ  (1802—1869). 

Вюрлесвъ,  фр.  11[|1цсп1влл- 
ване  каквото  и  да  било  голямо 
или  с-илни  нЬию  Егь  смЬшепь  впдъ. 

Бюрпуфъ  (Е.),  Фрпнц.  ориеп- 
та,чпсть,  едпнъ  огь  найч1глични- 
гЬ  ориенталпстн  на  новигЬ  вр1>- 
мена,  авторъ  на  Комен  тарии 
еьрху  Ясната  (1834)  [Ясната  е 
една  отъ  литургическитЬ  кппги  па 
старнтЬ  нерснис,  ппсана  па  зс1и- 
ски  1ии  сгари-персидскп  езикь |, 
съчинепне,  което  откри  не  само 
догмитЬ,  нъ  и  езтсч  па  Зороа- 
стра;  Въведение  аь  историята  на 
будизма  (1845),  нлодъ  па  Б.-то 
нзучвапе  на  санскритскитЬ  книги 
(1801   —  1852). 

Бюро,  фр.  1)  Писалище,  м-Ьсто 
жЬто  се  вършжгь  писмени  работи. 
2)  Писалащна  маса.  3)  Четвъ])- 
тить  двнжимъ  долапъ  съ  чекм(?- 
джета  въ  него.  4)  Персонелъ  на 
събрание  (пр1дсгЬдательтъ  и  се- 
вретаретЬ  му).  5)  Ллцата  отредени 


да  рхководшлъ  изборъ:  избира- 
телно бюро.  6)  Нарочно  избрани 
рж1!ОВодителе  на  партия:  бюро 
у^ибералната  партия ^  7)  Нзоб! 
всЬко  настойничество  или  аге] 
ство. 

Бюроврвтазиъ,    фр.-гр.     (< 
бюро;     и     кратосг,    власть), 
стема    на  чиновипческо    власп 
ване. 

Бюрократнл,  фр.-гр.  1)  ПрЬ- 
обладанпе  на  началото  на  капце- 
ларщнната  въ  правителствени! 
работи.  2)  Чоповничество. 
тука  и  бюрократически. 

Вюрократъ.  фр.  1)  Важна  лвч- 
ность     въ  бюрата  па  една    адз 
нистрация.    2)  Прав-ьрженнкь 
бюрократизма. 

Вюсгь,   фр.    Изображение 
горната    часть   иа    човЬшко  тЬдо 
(глава,    гркдн   и  пр.),    направе] 
посрК^ством!)    ваяне,    фото1^»а« 
чесии,  нлн  друг(М1че. 

Вюфеть,  фр.  1)  Стая  ваяд< 
или  за  закусване  (вг  гара,  теа\ 
и  др.  п.).  2)  Трапезата,  яа  която 
намирать  съ1>с*гиигЬ  1гЬ1ца  и 
пигьццтЪ  въ  такъви  мЬста. 

Бюфонъ.  Знаменитъ  франц. 
стествопспптат4:*льнписатель(1707 
—  1788). 

Вюхверъ.  Герм.  х&карь  и  а1 
ис1'ичсскп    философъ,    авторъ  пв 
С^игата  и   Материята^    род. 
1824. 

Бмние.  Франц,  фвлософъ  д 
литии-ъ  (1796  —  1865). 

Вююкъ-двре.  ГолЬмо  п  хуб( 
сели    на    европейския    брЪгь 
Пос({)ора,  16  килом.  на  с^веръ 
Цари1'радъ.  Многобройни  вили 
п р^дсгавителегЬ  на  дьрисавнгЬ. Х|_ 
бави    води    Хункярь-сую   (цнрсВ8 
вода). 

Вякъ  (Схръ  Джорджь).  Англ. 
морякъ,  пжтешественикъ  въ  по- 
лярните страни;  открвлъ  въ  18В4 


—  1Вб  — 


ги*  ПКРПИ^ЮЕа  и  нсд^яв^ъ  п6- 
ЖИЮ  арктвческатк  крайбрежия 
(1796  —  1878). 

Вяйкрофтъ  (Джорджг).  Аме- 
рШЕЯПСКП  цсгоракъ.  Главна  съчи- 
ШВШШ:  История  на  ОьединенптЬ 
^^ртат1^  История  на  Амери- 
жанасатареволю*0*я,Л.Линкоян%, 
Днлн  ллснта.  Род.  въ  1800. 

Вяшшеь  (Схрь  Джов.).  Аиглий- 
сп  есгествоаспитателг.  п  цжтеше- 
етвеяввсъ;  по<гЬтилъ  Лабрадоръ  п 
Нова  земя,  прпдружилъ  Кука  въ 
Шфиаго  жу  илтуване  около  зе- 
мята, ис1&1валъ  ХебрвдскнтЬ  о-вп 
I  Исяаядия,  —  островъ,  който  той 
9|гьвъ  описалъ  добр^.  Каталогьть 
иа  бабдвотекато,  завгЬщапа  отъ 
вего  па  Бротанския  м^^^^сй,  обра- 
шрл  петь  обемисти  тома;  п  тая 
(ЖЦаотека  е  Н11й-хубавата  сбярка, 
е&Шгсгвтшюа  по  естеств.  дсто- 
ри  (1743  —  1820). 

Вярн     (Сжръ    Чар^^сь).     Най- 

чи:1м.  ннтпй  ОТЪ  английскитЬ    ар- 

г1!  нл  вр1й1ето  си,  строитоль 

лрнтската   с^)ада    (1705 

Вжкд-ъ  (X.  Том.).  Английски 
совазшь,  аеггоръ  на  История  на 
Цштйлшаацията,  сънпк.  лр1>в.  на 
^гарски  (1823  —   1862). 

ВжлЖ]гл;р%-Литонъ.  Англай- 
си  ромагасгь,  авторъ  на  Л|>- 
слЬ^нит^  дни  на  Помтия,  на  Ко- 
ш*а  М$^ Иигч9п,  црЬиедони  на  бъл- 
гарски (1805  —   1Н7:{). 

^"'гттгтпъ  (Джонг).    Англ.  ре- 

(111С.;1Т<\11ь  ЯГГГОр^Ь  ИВ  ПР- 

«  ;  Пмтеше^ 

ет  ■  :гь    до    0Н9Щ 

ирЪ&  ва  <]гьл.  11р1>дп(х1ага  се,  че 
авжоа  друга  киш^а,  осв^иъ  Би- 
блалта.  не  е  имала  толкова  много 
«здиая  в  ае  е  бяла  толкова  по- 


пулярна на  всички  езици,  каткото 
тая  книга  (1628  —  1698). 

Вжнкжрсъ  Хялъ  (Бмннл^рова 
могила).  Ндииь  рхгъ,  който  го- 
сподствува нпд-ь  Бос1Ч)нъ»  зна- 
менач^ь  по  първата  битва  прЬаъ 
войната  за  амернкапската  незави- 
спмость  и  поб-Ьдата  па  америкаа- 

I  цатЬ  падъ  апгличанегЬ»  5-и  юииЙ 

1 1775.    ПаметниЕЪ  за  споменъ  на 

I  това  събитие. 

I  Вл^рклн  (Джорджг).  ирланд- 
ски атадика  и  фшософъ  (1684 — 

'1753). 

Ва;ркли8къ.  Философското  уче- 
ние на  Сжркзц,   по   което  пр1Ьд- 

|м1>титЬ  не  сжществуватъ  иавъйъ 
насъ.  Ц'Ьльта  на  това  учение  е 
била  да  се  подкопае  материя- 
лизмътъ.  Ако  п1ша  вънкашевъ 
си11г'ь,  заьшчлналъ  Бхрсзи,  то 
явленията  иа  чувствата  могжгь 
да  се  обясншгь  само  като  се 
пр^дполоиш,  че  сжщесггвува  едйо 
божество,  К01Т0  посгояипо  ни  дава 
възможность  да  ги  ск^орцаваме. 
Бжрк.1нзмь  е  дру1Ч)  име  на  идеа- 
лизмъ.  Вшк.  Идсализм*. 

В&ркъ  1Ед.иънд%).  Знаменить 
апгл.  ораторъ  и  политически  пи- 

|сатель,  ирландецъ  (1730  — 17!)7). 
Вхрвсъ  (Робертг).  Шотландскн 
пость  ^гь  гол  кми  самобптпос1ъ  ( 1 759 
—  1796). 

Вхта-Вавя.  Село  В1>  Папагюр- 
ско,  С1>  топли  миперални  води 
(бани),  което  л-ЬтЬ  се  пос^1папа 
отъ  околпитЬ  жителе. 

Влтлжръ  (^аму}V^ъ).  Англий- 
ски  яорть  (1612   —   1680), 

Вжфнлл.  Градъ  въ  държавата 
Н8>-11орк11»  на  г31'ро  Крие,  близу 
до  Ниа1'ира;  250,000  ж»гг.  ГоитЬма 
търговия. 

Вх«|аваи1;  (Джеймсг).  Пр-^- 
сФаатель  па  СъедипепптЬ  Държави 
(1795  —   1868). 


—  186- 


В. 


V.  1)  Химвческяй  знакъ  1т  ме- 
тала ванадий  (саптИшп),  2)  Петь. 
Виж.  Римеки  цифри.  3)  Въ  цер- 
ковиитЬ  киип!  к  изпачава  2.  Виж. 
СлоеЬнски  цифри. 

\\.  Химлческий  званъ  на  ме- 
тала волфрамъ  (10о1/гаш1шп). 

Вааднж  и.  Статуи  или  взображе- 
иии  на  Ва^иа  (Библ.), 

Ва&лъ,  евр.  ФиникийсЕи  ези- 
чески богь  (ндохь),  на  който  се 
ктаняли  рвреигЬ  въ  времето  на 
Лхааво.  Сега  таи  дума  ое  лтилфЪ- 
бяшц  за  да  означава  разврата 
(Библ.). 

Валса.  Изранлско  военачал- 
инкъ,  който  похитилъ  царския 
прЬстолъ,  като  убилъ  Надава,  въ 
953  пр^ди  Р.  X.;  царувалъ  24 
години  (Библ.). 

Вавилония  (сегашннй  Иракъ- 
Арабщ  който  влиза  въ  багдатски 
виляеть).  Старовр^Ьменна  западно- 
азиятска  държава,  която  се  про- 
стирала огь  ирадаитЬ  на  Аси- 
рия  до  Персндски  заливъ  и  об- 
1фъщала  коритата  на  Тигръ  и  Ев- 
фратъ.  По  старостьта  на  цивили- 
зацията и  всторанта  си,  ти  1гЬма 
съперница  въ  Азия.  Единсггвеиата 
страна  на  св1>та,  които  може  да 
се  сравнява  съ  неш,  въ  това  от- 
ношение, е  Бгииегь;  ала  псто- 
рнита  на  В.  е  пб-ннтересна  за 
насъ,  защото  е  пб-тЬсйо  свързана 
сь  историята  на  европейската  ци- 
вилизация. В.  е  била  ср^с:;пщето, 
огь  което  цивн.1азацията  се  рас- 
простравпла  въ  Асирия,  огь  тамъ 
въ  М:иа-Азия  и  Финикия,  отъ  тая 
въ  Гръцця  и  Рнмъ,  и  отъ  Ршгь 
въ  иововр^Ьменла  Европа. 

До  скоро  ранната  история  на 
В.  б11ше  съмнителна  в  темна. 
ЕдинствепитЬ  й  исги^ишцп  бЬхл 
н^олко  случайни  б1и11Ж1Ш  кь  Би- 


блията ;  няколко  откжа1еци 
изгубенит11  послания  на  Бе] 
вавилонски  жрсцъ,  който  бплъ 
прЬвелъ  отече(Л'венигЬ  сп  .тЬто- 
пиои  на  гръцки ;  н  яйй-поотЬу  б^г- 
л1^жкигЬ  на  гръцки  пнсателе,  гла- 
вно Иеродота.  Сега  светлината 
пробива  въ  мрака.  Въ  посл1анитЬ 
години  нслЬдователетЬ  пскопахж 
отъ  развалините  на  гг^когашнит! 
градове  по  бр^говетЬ  на  Тиг1 
Евфратъ  вавилонската  книжни] 
Пб-вечсто  огь  книжнината  си  в<Р 
вилонянетЬ  писали  съ  к.1иниц- 
бразпи  писмена  на  глина,  ко! 
посл^Ь  втвърдявали  въ  огънь, 
сравнително  малиа  часть  огь  неш 
била  написана  на  папирусъ, 
глинена  таблица  станжла  е^ 
значителна  съ  книга. 

Вавилонската  книжнина  била 
твър;сЬ  обширна  и  библиотекитЬ 
въ  В.  били  пълни  съ  сьчивения 
по  вспчкитЬ  клонове  на  знанието^ 
Една  огь  най-прочутптЬ  огь 
библиотеки  била  А1'аненскаГ|1, 
сиована  огь  вавилонския  мош 
Саргона  (около  2000  год.  П] 
Р.  X.)-  Тя  съдържала  великото  съ- 
чинение по  астрономията  и  аст| 
логията  въ  70  книги,  пр'Ьвел< 
на  гръцки  огь  Бероса  въ  Ш-й 
вЬкъ  преди  Р.  X.  Часть  огь 
талога  на  тая  библиотека  е 
л^ла  до  нашо  вр^мо,  като  еон^ 
което  ое  пазило  в-ь  Ннневийската 
библиотека  и  отъ  тоя  каталогь 
се  вижда,  че  вс^ко  съчяненпе. 
било  пумеровано.  Друга  ироч] 
библиотека  имало  нгь  Сеп 
то  била  богата  съ  мат< 
сьчинення.  НЬкон  огь  тня,  една 
таблица  съ  квадрати  и  една 
кубове,  ех  сега  въ  Британс! 
музей.  Сега  се  знае,  че  иа1 
астрономическа  системадошла: 


—  187  — 


вовачадво  оть  полетата  на  бави- ' 
доявя»  (1тъ  д-Ъто  водшть  началото 
св  в  нашата  уатематика.  м1рене 
врЬнето,  1гЬркн  и  то1  лиякв.  заво- 
аж  в  правление.  РасЕопкатЬ  ла 
дшвнвканскив  калугерь  Шайла 
щЛвь  1694  (ГПфИх&,  меЖг^у  дру- 
го, шюжесггво  плочи,  пГ>-вече'[ч> 
отъ  тЬхъ  писма  и  кошраЕтп  да- 
твранв  пр1»ъ  царуването  ва  Сам- 
суащгна  ^около  2210  прЬди  Р.  ХО* 
пкто  н  свещени  п  чародей- 
втвевЕ,  па  дорп  и  любов1Ш  ии- 
ЖЕ.  При  това.  Шайлъ  пма  ща- 
сгаето  да  поставв  единъ  до  сега 
веподиатъ  госполдрь  отъ  Урската 
ХИалстия  (около  2500  год.  пр1;дн 
Р.  X.)  на  историческото  му  м11- 
сто.  II  искуоствата,  строителното 
■скусство,  в&ннето,  живоиисството, 
веталодЬлпето,  тъкачеството  н  мно- 
го д|>угц  ек  били  ваправпли  въ 
В.    81!  чъ     нацргЬдъкъ.    За 

грвва.:  въ    иЬкои    саучаи 

ва  сградитЬ  свндктелствуватъ  раз- 
ввлннвтЬ  1»  единъ  храм^ь  на  бога 
ва  слънцето,  отъ  които  №  прЬ- 
сжЬта,  че  ЗО.ОоО.ООО  керпнчя  ще 
св  Свдв  тпотр-Ьбеня  въ  ст|)оенето 
му.  Гр>адивото  е  било  Еерпичъп!. 
аиибФО  ваменьтъ  и  дървото  въ 
гаа  аева  ех  бнли  оскуднв.  За 
ороеанъ  е  служила  нсЕопаемата 
свсла^  Бизгго  тямъ  била  вс^кдЪ  въ 
ваобплнр.  Зг'мята  б1иа  плодоро.гпа 
в  заяшщ&вива  отъ  наводномин 
чркзъ  ввожество  кавали  и  иску- 
опенв  езера.  Относително  рели- 
гвята  ва  вавилонянетЪ,  тя  ба.1а 
^>однд  съ  финакпКскага :  т&  се 
и1аал0  ва  салитЪ  на  природата, 
Вйвп)  ое  проявя  8а1*ъ  въ  небеснптЬ 
екЬтвла  и  въ  плодородието  на  зе- 
мвш,  та  божес^гвата  и№ь  били 
Вавхь  8   Ваалтвда  (Астарта). 

Въ  нДА-раиния  нернодъ.  до  коЙ- 
1М  11сл1аоватслетЬ  могли  да  про- 
сдМнпъ  мвалиото  на  В.,  иаселе- 


нието  й  се  състоя.то  главно  оть 
племена  отъ  туранийско  П1юио- 
хожденне^  сродни  по  езикъ  съ  фи- 
нитЬ,  маджаре1'1>,  турцнтЬ,  пгУ 
б.тиски  и  съ  племената  на  ц11лата 
страна  на  юго-исггокъ  отъ  Као- 
цийско  море  --  Мидия,  Армения 
и  др.  Въ  оная  земя  се  възвишава 
Лрарать  и  на  оная  земя  пре- 
нията на  турапийскитЪ  народи 
соч^гь  като  люлката  на  тЬхното 
теме.  Когато  В.  става  ягвЬстпл 
на  историята,  тя  била  царство  съ 
пръвъ  господарь  Нимродъ  (^2640 
год.  ир%ди  Р.  X.).  СлЬдъ  вр-Ьме 
царството  минхло  у  арабит11  (22 1 8), 
конто  се  прЬдполага  да  ех  надонин 
въ  течението  на  нЬкове  отъ  Ара- 
бия и  Епшетъ.  Ала  гЬхната  ци- 
вилизация била  само  развитие  на 
онова,  което  тЬ  зели  отъ  корен- 
ните житеде.  Въ  1993,  когато 
Болъ  основялъ  асирвйската  импе- 
рия, Вавилонии  стаилата  асирий- 
сно  влад^^ние.  Въ  царуване1'о  на 
Сарданапала  (7^9),  псирнйската 
империя  се  разд1иила  и  нашион- 
ското  царство  се  възобновило  еъ 
Велеса  за  царь.  То  траяло  до  осно- 
ванието на  втората  асирийска 
империя  (625),  която  пък^ь  била 
подчинена  огь  Кира  (538).  Ма- 
кедонцнтЬ  заместили  пореянегк 
^331);  посл'Ь  дохошдатъ  партя- 
пе^^1  (140):  слсаиидптЛ  (226  стЬдъ 
Р.  X).;  арибнтЬ  (Й32);  иакъ  пер- 
сянегЬ  (1258)  и  Т}-ршггЬ  (1638)» 

ВйВвлоЬйл.  (Отъ  Вави^гонь, 
дЬто,  по  Библията,  стаяжло  см1ь 
шенпето  па  езппитЬ).  СмЬшение, 
бъркотия,  беспоредък-ь. 

В«1Вилов'ь  (сегаш.  село  Бабилг), 
Столнца  на  Халдея  *),  сл^ъ  това 


*1  Вг  много  ВАчало  Влвионва  восил& 
името  Халдвл;  л.  това  пше  от110сд%  се  дв* 
вал»  цд  едва  юго-всточва  часть,  вадг  сли- 
ването ма  Тнг{)г  и  Евфратъ. 


№1  Асиряб  л  на  Вавп.тонпя,  осно- 
шша  кжд*Ь  2680  пр-Ьдп  Р.  X.  огь 
Нимрода  въ  Азия,  по  двата  брЬга 
на  Евфрать.  ВавалонсБата  Еула. 
висока  100  метра,  служила  за 
астропомпческитЬ  наблюдения  на 
халдейскягЬ  жръци.  Вавилонъ, 
подчиненъ  на  Ннневия  отъ  Бела, 
билъ  украсепъ,  ка:шатъ,  оть  Сени- 
рамида  еь  ииогобройни  памет- 
пицц;  котата  и  мостъть  на  Кв- 
фратъ,  едннъ  иалагъ  иеть  кплом. 
околовръсгь,  прочути  повисени 
градини,  които  се  бросли  меж,ту 
чудесата  на  св^та,  и  ^)адски  стЬни 
високи  82  мет.,  шир.  21  м.,  и  съ 
окржжносггь  80  килом.  Това  веди- 
коЗгЬпис,  увеличено  още  (гп.  На- 
вуходонооора,  спечелило  па  столи- 
цата НА^ето  Царицата  на  Истокг. 
В.  произвождалъ  прочути  килими. 
БвреитЬ  бали  испратени  тамъ 
плЪанпци  щгЬзъ  70  години,  оть 
606  до  536;  тЬ  били  избавени 
оть  единъ  Киров-ь  ука;п>  дв-Ь  го- 
дили сл1|ДЪ  завоеванието  на  В. 
оть  персндския  монаргь  (5:38).  Въ 
дсспотпческата  политика  на  псточ- 
нитЬ  народи  въ  старо  вр^ме  било 
правило  да  се  п|1|.м1кггвать  водп- 
ТелегЬ  и  голЬмдитЬ  на  една  за- 
воевана  страна  въ  н1^коЙ  дале- 
чевъ  край  на  царството,  за  да 
ве  лиши  нарол1»тъ  имъ  оть  влия- 
нието имъ.  Насел.  на  В.  било  оть 
600,000  до  700,000  жителе.  Уна- 
дькътъ  на  В.  започвллъ  сл1цъ 
смъруга  на  Кира.  Александръ  Ма- 
кедонош  (330)  искалъ  да  повърне 
иа  В.  стария  му  блосП|КЪ  и  да  го 
направи  столица,  нь  прШхевр'!- 
ивнната  му  сжърть  осуетила  иа- 
и^рението  му.  Основанието  на  Се- 
девкая  усвори.1о  пспадапето  на  В. 
ВагаОонтанъ.  фр,  ЧовЪкъбе:г!. 
м%сто;!;пли1це,  бпзъ  позпати  ир1> 
пптателпц  срК-^ства,  който  не  у- 
пражш1Ш(  цц  зашшть,  ни  звонио: 


^дам.енъ^  6с8<Я^лтисъ^  празноХ 
талец^  пгхранимайка. 

Вагепиейстеръ,    герм .    Оф| 
церъ,  иадз11рате,1ь  на  обоза. 

Вагверъ  (Рихардь}.  Геннале] 
герм.  композитпръ.  авторъна  Та^ 
хаузерг^    Лоснгринь,   и  др.  (18Ь 
—   1888). 

Вагонъ,    ам&д.  Жел1>зно1ШТ1 
кола. 

Вагран%.  Австрнйсво  са«ц 
килом.  сЬверо-источно  отъ  ЕЬва, 
торически  забйтЬжително  по 
шЕтелна  победа  (23,  24-и  Ю1 
1809  г.)  на  Наполеона  I  надъ  л> 
стрийдитЬ,  която  накарала  Лвотрм 
да  се  пр^Ькзони  прЬдъ  Наподе^шц 
и  подчини  на  тежкитЬ  условия  на 

втория      ВЬНСКИ     ДОГОВОрЪ      (ВИЗк, 

ВЬнски  договори), 

Вадо.     ИталиянсЕИ     у  кр-Ьп  ей 
градецъ  и  вшзнно  пристаитде 
Гепуезска    задивъ;    15.000    Ж1 

Вадуцъ.  Столица  на  кннжест] 
Дихтешцайнъ;  Ь018  хит. 

Уао  >'1с1;13.  лат.   Тежво  на  по( 
денитЬ!    (Когато  Бренъ    подуч! 
валъ  откупа    за  Рпмъ,  той  квъ| 
лнлъ  меча  си  въ  капоннгЬ,  аа 
добий  така  пб-гатЪмо    качичест! 
злато,  като  извикалъ:  Уао  шШ 

Бааа,  ^лат.    Схдъ    отъ  стъ! 
фарфоръ  и  др.  съ  разлато  у( 
назначенъ    за    украшение:    еду 
вааа  цеЬ2'я. 

Вааа  или  НшЕолайщагъ.  Фи1 
ландскн  градъ,  центръ  па  ваза< 
губери.,    пристанище    нд    Б< 
чески  заливъ;  5,000  жнт.  Тър1 
вин  съ  рибено    магчЯо.   Вазасва*] 
губерния  има  380.000  жнт.  — 
оглована  отъ   Карла  Е[,  шведс! 
кра.1ь,  въ  1606,  добп.1а  вопото 
аме  въ  паметь  на  царь  Ннкол! 
I  стЬдъ    елпнъ  пожаръ  въ  1851 

Вааарм.  ита.1Ш1нски  живописен 
и  архнтекгь,  авторъ  на  ис: 
на  живописцитЬ  (1512  —  167* 


^  16в  - 


|1в«рх«лг.  Упгярскп  гра,гь, 
(ля;  .VI  кге{Н)  Ходъ,  1!5  ки-юм. 
■а  е1<.<-нст.  «лъ  Шегеданъ;  42.501 
хш*.  Ви111д.  тютюиь.  0ВО1ЦПЯ. 

Ви^дава.  Едииъ  пидъ  масю, 
■оего  се  добива  чр^^ъ  дисп-ц- 
лир|я  агь  газа  и.ги  истрада.  Уно- 
1|гМпю  се  въ  т^нлрспюто,  д^то 
пмйвава  иаоьта  (гь  ир'кш1уще- 
спкпо  да  пе  граицова. 

Вамагь  (Иванъ    И.),  Ний-вид- 
ПЙ  епЕ>^ю|рве}гь  български  пиетъ 
а  датсраторъ,  род.  въ  Сопотъ  на 
27-и  юн.    1850.  В.  свършилъ  три- 
впсяогго  ученве  на  тчилитето  въ 
родтая  си    градецъ»  дЬто  при  у- 
чатель    Мартений   БгЬлчев%  въс- 
шгпшакь    ва  квевсБата    сомнаа- 
рш,  ос  учвлъ   и    русски   (1865). 
П|гЬ;п»  п^дмла  1806  той  (хгкдвалъ 
ерсЕОТо    училн1ие    при 
Вотя  а  таиъ  се  запозвалъ 
аь    чяоренията     на    Лериоитова, 
Гогола  и  други   корифен  па  руо- 
дитература.  Йа  другата  го- 
т«4  заи^нилъ  Еалоферското 
]ГЧЯ1аще  гь   пловдивското,  първо 
ва  вп^сто  си  ц  р;^ководено  отъ 
М.  Груела;  цргкЛ)  тая  година  той 
С1  .    да  се  заии:4нае    доста 

сь  с^...».*.  езнкъ.  Това  бшш  всяч- 
асгго  негово  учение,  останх-юто 
то!  ддъжв  само  ва  саиообразо- 
|Лашит9;  в  заслужва  да  се  спо- 
■■■е  фаггкпь  може  бн  съ  физи-  ^ 
Цмга^кеко  явачрпие,  че  на  нагавя 
а1х<ть  вакога  не  се  подавала  аа- 
техагяаата  и  по-няската,  както 
а  вАД-вяоовата.  Понеже  той  пе 
|;||0в1етворвлъ  бащицото  сп  жела- 
вае  да  се  ваучп  гръцки  и  турски, 
баща  ау  го  оттегля.ть  оть  уче- 
ва*  а  го  т>'рилъ  па  търговската 
ги  раб1ггя;  ала  той  по-вечо  с^  341- 
ваааяадъеъ  кпигитЬои.  Бъ  1470 
адвдвя  В.  пспратили  въ  Румл^- 
нпя  прп  [лдшшн  ла  го  шигга)1л.П| 
оа  п(!»*доГ|ро   гьршвсво  поиршии. 


Ноиу  ир  теглило  оръдце  яя  тър- 
говия и  пр1;карпалъ  ирЬм<?то  са 
въдругаруванесъ  тогавашнитЬ  на- 
ши хлшове — недоволници  отъч}-ж- 
дото  иго,  което  тежеше  на  Бь.1- 
глрш1.  Въ  Румжиия  в.  стжпп  на 
литературното  поле  съ  стпхотво- 
ренпото  Борг,  напочатнно  въ  Яе- 
риодическо  Списание^  тогава  н^ 
давано  в-ь  Брди^та  подъ  редакдн- 
нга  на  Василий  Друмева  —  сА*га 
митрополнгь  Клпмен^^ь.  Тони  сти- 
хотворение просто  описвало  една 
пстииска  глед]са  въ  природата,  а.1а 
чвтателетЬ  му  го  разбрахк  като 
аяегория  за  сждбата  на  българ- 
ското царство. 

В.  се  завърни  въ  Цариградъ 
въ  1872  и  нр1я1ъ  триагЬсечно  прЬ- 
бнванис  въ  турската  столица  об- 
народва» В'ь  спис.  Читалтце^  н"Ь- 
колко  стихотворения,  конто  му  г.пе- 
чедихл  п6ч»б1Ш1рна  изв1Ьстность. 
Сл^*дъ  това,  той  учителствува  една 
година  въ  Мустафа-Паша,  служа 
ири  п^>воп  внжпнери  въ  Перникъ 
;со*|»ийско)  и  пр. 

В.,  сл1ш>  Априлското  въстание, 
въ  приготвянето  на  което  ие 
дЬятелно  участие,  изб1;гнк  въ  Ру- 
мл&нпя  и  напечата  въ  бмиг|тнт- 
скнтЬ  вЬсгтнти  много  революци- 
онни и  патриотически  стихотво- 
рения: издаде  сбирш!  ПрЬпорщг 
и  Гусла  (1876)  и  Тл^гигЬ  на 
България  (1877). 

Сл'Ьдъ  освобождението,  В.  са 
запърн«  въ  Н1кЛгарця  ц  оконча- 
телно се  настани  въ  Иловдивъ, 
тогаватиага  столици  на  Неточна 
Румелин  (южна  Бьлгарш!).  Пр-Ь-ть 
пр1^бпвапнето  си  въ  с1:в.  Бълга- 
рия като  чяновникь  той  пригот- 
ви и  ИЕ1печата  в-ь  Свптовъ  и 
Рус«  лирическа  сбир1га  Пзб€%влс- 
ми<!  (1Ь78)  и  въ  Берковица  пое? 
мата  Грамада  и  пълното  съ  ю? 
моръ    (П1иотш)ренив    Моята  съ* 


190  - 


сЬдка  Гмитра  ( 1 879).  Въ  гожиобъл- 
гарската  сто.1пда  В.  занимавате, 
кл'1Ч)ир1ас1атгп'ЛЦ1:лужбата»иснъ 
на  Постоянни  Кимитетъ,  а.1а  не- 
говата д^ятелн^сть  се  поглъща- 
ше отъ  литературата.  Той  бЪте 
глявепъ  рсдакторъ  на  спнс  Наука^ 
въ  което  нааочата :  Неотдавна, 
Хаджи  ^.7Л*лв,  Митрофапъ,  Д^Р" 
мидо.1Ский,  Единь  кмтъ  от  Ст,- 
планина^  Не  мили  не  драги  \л 
др.  Пр-Ьаъ  1чл«1  вр-Ьме  тоЙ  обна- 
родва сбирка  съ  лирпческп  сти- 
хотворения Гусла^  Лоля  и  Гори, 
Загорка^  Италия  —  поатЬдната 
плодъ  на  впечатления,  придобити 
пр-Ьзъ  еяно  не1Ч)во  пжтуване  изъ 
Италия  и  Гръция.  На  тоя  пе- 
рнодъ  огь  иеговата  книжовна 
д^ятелвость  прпнад.1ежи  мио1х> 
популарната  му  поена  Епопея  на 
Забравените;  пр-Ьгь  него  той 
заянн  (4'беси  и  на  понритето  на 
журналистиката.  На  неговото  перо 
се  л^зъш  ать  въ  в11ст.  Народни  Гласг 
пламенни  членове  противъ  пр1з- 
врата  ла  пълномощията.  Бъ  тоя 
вкггншсь  той  напечата  въ  под- 
листшщи  и  сатнрпческото  стихо- 
творение Ремлингснгь  герой,  както 
и  фантасчпческата  поема  Въ  цар- 
ството на  самодивитЬ.  Сл1цъ  спи- 
рането на  Наука,  В.  в^ь  дру- 
гарство съ  К.  Величкова  сппса 
Христоматия,  и  започнж  да  из- 
дава списание  Заря^  което  пора- 
ди преврата  на  съединението  не 
вирЬ.  Въ  това  списапие  В.  печа- 
та гол'Ьма  юмористическа  пов1>сть 
изъ  провпнциялния  яшвотъ:  ^?*- 
човци,  Сж  I  пата  г«>ди  и  а .  т>'таксп 
подпрь (-ръбски-българ<.'-ната  война, 
той  написа  сбирката  Сливнш^. 
СлЬдъ  9-и  авг.  1880.  В.  се 
шпова  въ  Цариградъ  ц  отъ  тамъ 
въ  Русия»  отъ  дЬто  се  прибра  вь 
София  въ  1889.  Отъ  тогава  на- 
самъ,  той  посв<>щава  всичкото  си 


вр^ме  на  книжовни  яанятпя.  Шу 
колко  свои  пжтування  въ  Русая 
той  с  описалъ  въ  Изаьнъ  България. 
Въ  Русин  той  е  напнелль  и  мЬ- 
колко  повкгги,  между  които  Епоха- 
Кърмачка  п  псторнко^итовпЦ  р<^- 
ма1гь  Подъ  Игото.  Въ  българска- 
та столица,  В.  основа  Л1ггерату- 
ренъ  ж\'риалъ  Денница  (1891)  н 
по  прЪкратенпето  му  обнародва 
въ  министерския  сборникъ  Ве- 
ликата Ра^юса  пустиня  п  Въ 
недрата  на  РодопитЬ  —  плсщ» 
отъ  иктуванинта  му  изъ  българ- 
скптЬ  планини,  Пркгь  1894  той 
обнародва  драмата  А'ншо*в  и  Дра- 
ски  и  П[аркщ  сбирка  раска  счета 

НЗЪ   СТ0.1НЧНПЯ  жпвоть. 

ПрЬзъ  поат1аиитЬ  си 
В.  събра  и  издаде  въ  в1^кодко 
тома  печаташггЬ  си  въ  разни  опи- 
сания нувели  и  поетически  тру- 
дове. Мноп)  негови  ирозаическн  и 
поетически  трудове  сж  прI^нед^^пи 
иа  пб-вечето  европейски  езици; 
особено  неговий  романъ  Подъ 
Игото  доби  европейска  изв^сг- 
яость.  Върху  тоя  романъ  има  н, 
въ  огдЬлна  кциж1са,  Критика  огь 
Д-ръ  В.  Балджпевъ. 

Сл1)^т,ъ  18-н  май  на  В.  се  при- 
ложи министерски  портефелъ  въ 
кабииета  на  Д-ръ  С1Х>илова,  който 
той  не  прие.  В.  е  сега  народенъ 
пр1аставнтель.  На24-п  сеш'.  1893 
българската  интелигенция  търже- 
ствено лршшува  25-годн1иния 
юб{ией  на  неговата  книжовна  д1>- 
ятелнос1Ъ.  ПрЬзъ  1896  п;и-Ьзе 
огь  печатъ  Нова  Земя,  втори 
рома1гь  на  иоета,  п  въ  началото 
на  1897  драма  БЬлодушковъ. 

ВаЙЕ*яндъ  (проф.  Густап), 
Съвр11меиенъ  австрийски  фило- 
логъ  и  етяографъ  въ  ЛаЙнцпгь. 
който  дгЬ  Години  е  пжтувалъ  по 
А1акедония.  Тоя  в-^^мска  ученъ  е 
обнародвалъ   на   езика  сп  разна 


—  191  — 


пуче&вя  я  статив  за  Македония, 
Е|гаръ.  Тесалия  п  Гръцпя,  въ 
шнгто,  м<'ЖД}'  другс»,  се  припозна- 
ва, че  бглгарстЬ  сл  пр-Ьобладиш- 
шатв  иародпость  въ  Македония. 
Ст1дъ  1^хъ,  110  числи  ндкш  въ 
тая  область  т\фШ1тЬ.  В.  е  наииеалъ 
е  ваЙ-дибрвтЬ  с-ъчинекпн  за  куцц- 
юасвтЬ  въ  европейска  Турция. 

Ваймцг.  1*усски  островъ  въ 
<!^.кг-рнп  Л<ь?довнти  океанъ,  п  едно- 
лъ  иротокъ,  който  го  д-Ьли 
41  ь  йатгрика.  Наседенъ  отъ  п1>- 
ймко  чел  яли  слмосдп.  РуситЬ  хо- 
Д1кгь    тахъ    на  ловъ  и  на  риба 

ВакаятевЪг  -♦ат.  111»азенъ,  не- 
заавкаезгь  отъ  никого:  вакантна 
^и^жба^  лакантень  министерски 
^V»ГV"*ч   вакантно  жЬсто. 

Вак«нцкя,  лат.  Вр1зме,  пр1;зъ 
юего  училищата,  сждилшцата  и 
др.  пргЬюксвагь  работата  си : 
реитуск 

Вмарвлъ.    Село    въ    самоков- 

*•!»?«  о-Л)и1,  1И'жду  Б'^1ево  п  Их- 

ь»  станция  на  жел1>зципдта; 

, .  ^  '^  жнт. 

Вапи1М&.      Японска       Ефидъ : 

&в»448  кит.  Пристанище  въ  о-въ 

Ев4юнъ. 

Вииядов-ь  (Христио  Д.),  Бъл- 
герСШ  П)'бЛИ1ШСТЪ  и  енижовникъ 
шрЬаъ  периода  на  народното  ни 
С1Лсгяване.  В.,  родомъ  отъ  Казан- 
лъюч  се  уча.гь  първоначално  ^ь 
шцдши!  ся  градъ,  и  п6-сетн11  въ 
Одрннъ  н  Дарпгра.ть  (франц.  ка- 
^герска  колежъ  въ  Бебекъ).  Той 
тчаствтвалъ  въ  редактирането  на 
Д{».  Цапковия  цариградски  в11ст- 
(1859  —63),  по  спира- 
кийто  редактпралъ  по- 
лпическо-на^^чеш!  011стникъ  Вьяг- 
га  Лч^ла  (Браила  1863),  и 
1^дмнчпо  сцислние  Зорница 
ц1иа  год1ша:  1Й04). 
ла,  той  зи^салъ  учасакс, 


I      АПЧ' 


за  н-Ькодко  вр1Ь1е  въ  уреждане!^)  на 
цариградския  в.  Источно  брЬме, 
и  по-сетн'Ь  писалъ  въ  разни  вЪсТ' 
ниид  и  списания  подъ  псевдони- 
ма ЧерновЬждонь.  В.  е  състави- 
тель  и.1И  прЬводнтель  на  учебни- 
ци и  книги  Алгебра  (Цари1^адь, 
1800).  Кратка  свщена  история 
(Браила»  1У()4),  Благонравие  за 
дЬца  (В-Ьип,  1Н7,7.  втор.  аздан,), 
Първоначални  познангт  отъ  ио^ 
иитичеаса  икономия  (Пловдивъ, 
1 884),  История  на  Турската 
империя,  1]рЬстл\Плепията  и  на- 
казамсята  отъ  Вакаро,  и  Кня- 
ОТГ8,  флорентскпй  секретар  о,  отъ 
Макиавели  (Пловдивъ,  1889);  отъ 
него  има  и  една  часть  РЬчнгип 
Француаско-Еглгарски.  Пр'Ьди  ос- 
вобож,1оиието  В.  е  билъ  осемь  го- 
дини канцле])ъ  и  драгюманъ  при 
австрийското  консулство  въ  Од- 
ринъ;  сл11дъ  това,  той  бЬше  на 
с;.1у|Кба  въ  П.  Румелия,  и  сл11дъ 
съединението  —  окр.  управптедь 
въ  Т.-11а:юрджикъ,  Сливенъ  п 
Бургать.  Той  почин»  въ  Стара- 
Загора    (1841     -   1891). 

Вякса,  герм.  Воя  за  лъсване 
оОупш. 

Важтялгг.  име  на  н-Ъколко 
крале  на  Георгня,  отъ  които  едянъ 
осповалъ  Тифлись  въ  ^'-и  в-Ькъ. 
НаЙ-пзв-Ьстецъ  е  Вантангъ  V,  който 
парувалъ  отъ  1703  до  1724.  Той 
поб1ин:гь  кавказскитЬ  татаре.  Той 
е  о(П^вилъ  една  Всгобира  Хро- 
нология на  Георгия. 

Вакуизш..    лат.    Празно   оп. 

I  въздухъ  м^Ьсто. 

I  Вавуфъ.  арабс^  Пмотъ,  зав^ 
щшгь  на  джамия,  п.тн  турско  учи- 

;  лище. 

I  Влкхяналнв.  врьц.  Празници 
у  егарит11  египтяне.  гръци  и  рнм- 
ляие  въ  честь  на  Вакха,  които  ое 
сьн])овождалн  огь  разни  неистов- 


-  192  — 


ства.  Сега  впкхаяалвя  наричать 
развратонъ  пиръ. 

Вякхяческа  ст;кпкл  въ  стпхъ 
0  (гьстияла  отъ  1'динъ  кйсъ  и  ДШ1 
длъгц  слога. 

Влкхячесви  со  шкша  за  всичко 
това,  което  има  видъ  на  буйна, 
вепозволптелиа  весс»лость  —  раз- 
вратна веселость. 

Вявхг,  %р.  Сжшото,  каквото  е 
Бахусъ. 

Вавцяня,  лат.  Гной,  огь  кра- 
ветюч  шарка,  унтрЬбяеагь  :*а  при- 
саждане, като  пр1здпази'Г(1Лно  ср'Ьд- 
:во  отъ  ловшта  1иариа  или  си- 
ти ци. 

Вякцилаторъ,  лат.  ТТрнсодн- 
телц  оня,  който  вакцннпра. 

Вакцип&цм,  лат.  Присаждане 
за  пт]>ка. 

Вакданврамъ,  лат.  Присаж- 
данъ  за  шарка. 

Вала.  Робиня  на  Рахв-Пь  К05ГГ0, 
съ  Рахилано  позволение,  добила 
Пакову  Дана  е  Нефтюцма  (Библ.). 

Валаааъ.  Лъж.1пвъ  пророкъ, 
заб1^л1»жителенъ  нп  това.  че  вь 
сдииь  случай  ослнцата  му  прого- 
ворила сь  човешки  глась. 

Валавъ.  Маовсин  краль  въ 
врЬмето  когато  из]>анлш1отЬ  се 
приближили  до  обещаната  земя 
(Библ,). 

Вялваворъ  (Баронъфонг),Сл(>- 
венски  списатель,  авторъ  на  Почи- 
тай отечеството  си  н  1гЬколки 
латински  топогрпфически  списа- 
ния (1041  —  1693). 

Валдадъ.  Потомецъ  Авраамовъ 
отъ  Хетура  {Библ,). 

Валдайсва  пдвняяа.  Едно1иа- 
пцнско  плато  въ  Русия  (Иовго- 
родскл  губерния),  коото  оОра:пва 
водораздЬната  линпя  между  Бал- 
тийско и  1гаспцйско  море;  нйй-ви- 
оокий  му  връхь.  Попова  гора^  е  са- 
мо 285  \ь  и  рав- 
вшце.  В1 :  хиато 


ех  много  гористи.  Главвигйруч^скя 
р-Ьки  Волга,  Ока,  Донтц  Дн-Ьпрь. 
Н'к»а1гь,  Дюна,  Оиега,  Двиав  в»- 
внратъ  въ  гЬхъ. 

Вялдвк%.  Германско  княжество, 
вь  сЬв.-западна  Германия,  между 
Хесень  и  Бест(})алия ;  отъ  1868 
се  управлява  направо  огь  Пру- 
сия: 1Д21  чот.  кнлом.;  57.5^6 
жпт.;  гл.  гр.  Лрслс^н},;  2,442  жит. 

Вяллвмарг.  Име  на  4  дапсп 
1У1ре  ^1167— 1376). 

Ввлден^тргъ-  Прусски  градъ 
(Силезия);  12,500  жит.  —  Валдев- 
бургъ,  стар.  стол.  на  бнвшото  гер- 
манско княжествпщ»  Хохенлохе ; 
900  жит. 

Уа1е,  лат.  Прощавай,  сбогомъ. 

Вялев6«ргая.  Растение  гьй  на- 
речено но  името  на  тведсвия 
Проф,  Валепберга. 

В»ленсъ  (Публики).  Единъ  огь 
тъй  нареченигЬ  30  тирани,  сир. 
римски  императори ;  царувалъ 
само  С  седмици  (641  слЪдъ  Р.  Х.1 

Валено!.  {Флавий}.  Римски  им- 
нераторъ,  род.  кь  Паиоини  1СЛдЬ 
'Л291  възд111'ил^1'Ъ  на  царския  санъ 
огь  брата  си  Валентинияаа  (Зв4)| 
който  му  пов^рилъ  да  управ- 
лява Пстокъ;  устаяовнлъ  с^Ь^ч- 
литето  си  въ  Цар11П)адъ  в  Аи- 
тиохия ;  пригърн&1ъ  хрпстан- 
ската  в1;ра,  нъ  съ  АриевитЬ  мне- 
ния; разбилъ  готитЬ  близу  при 
Дунанъ  (369),  ала  по-сетл^  бйлъ 
рй.<бигь  огь  г11хъ  при  Одрннь» 
д-Ьто  и  погинжлъ  (878).  Пр1ев- 
нигьгь  му  бнлъ  Теодосай  Велики. 

Валеятяявяя!.  I.  Римски  им* 
ператоръ  отт.  364  до  375;  род. 
въ  Паиоивя;  нзб^жнъ  яа  пм* 
перат(,1ръ  о'Гь  войската  въ  Енкея 
сл1>дъ  смъртьтп  на  Иовианя;  пр1*»- 
Д1и1ъ  исгочнпта  половина  па  пм- 
перинта  на  брата  си  Валенса.  а 
самъ    цар^  '    западната»  сгь 

Милавъ  л;^  .х 


—  103  — 


Вадбйтвннянъ  И  (375—390), 
«ь  пи])уването  на  брата  си  Гра- 
апа1ш  11ар\~палъ  на  Неточната 
рвм.  имш^рпн,  убнтъ  ОГЬ  ЦЪЛКО- 
1>оД»'иа   си  фраика  ЛрГюпигга. 

Валс^птшпвянъ  11Т.  Имиора- 
то{гь  ца  Зааадиита  римска  имперяя 
142  4-45.3». 

Вадепцяя.  Испански  градъ  па 
Ги:1ха.1кв1!впръ:  170,700  жпт.  Уни- 
внр1-птетъ,  щуъюз  въ  Испанпя ; 
ИН1ЧЧ5  ||»аГ|рикн  и  д1,нтелиа  морска 
тьртвня.  —  Обласгьта  валенция 
аЬкога  Г>ила  кралстви,  което  Д(» 
12:^8  СО  намирало  въ  рдц+.гЬ  ип 
йрпОигЬ ;  ОГЬ  гЬхъ  го  отиелъ  ара- 
П'|1склв  краль  Яковъ  I  и  посл11 
:'-|»мио  сгь  арагинската  корона  пр1;- 
минхло  на  Кастилия. 
Валенция.  Островче  близу  до 
1ПНЯ  край  на  Ирландия,  ис- 
.  точка  на  четирс  Тк'легра<||ни 
«р1улв11  ирЬзъ  Атлантип.  океапъ 
за  ЛУ1фика. 

Валепцяя  (Яова— ).  Градъ  въ 

В»н^:1^»и;|;  Зв,Г10о  жит. 

ПАлгпщайнъ  (хер!;.  Ллбертг). 

шгть  австр.  гецералъ;  иро- 

ль  с«    нркгь    ЗО-годишната 

;.    когато    ра;?бнлт»  гсрм.  ге- 

иираль  АГ  >  вь  Дссау,  Щ)Ь' 

Зрль     М'  1         . .    ь,     Померании, 

Хилишйиъ  и    1и.1сг-(ВН1*ь,    и  ири- 

мудилъ  .цшския  краль  да    нодии- 

ВЕе    Лю/^ешжин    мпръ    въ    1 029. 

-  той  ппднжлъ  въ  номплос-п, 

имамрати1»а  Фердпн.  И,  ала 

:'-дския   иериодъ  иа   30- 

I  войпа   накь  зелъ  слу- 

билъ  битката    при  Лю- 

И>32,  противъ  Густавъ 

;  ойто    падН|'к.1ъ  тамъ  у- 

спечелиль     1ц('й11а>'тската 

л    11ядъ    твсднтЬ;    бюь  у- 1 

С}т^  при  Еп)а  оть  3-ма  офицери, 

■    гт.    1шзш1'гь,  оть  импира- 

ниаида  (1583—1034). 


Вилервяня,  лат.  Едно  лекар- 
ствено растение  01Ъ  валериано- 
витЬ,  снопоцв1>тнп  растения,  свой- 
ствени па  умЬренш!  климагь  на 
Липи,  Еп[н(на  и  ю.  Америка;  иа- 
рича  се  и  дилямка  или  коча- 
тргЬва,  НЬкои  оть  видоветЬ  на 
тоя  родъ  имагь  силна  и  неприятна 
миризма,  които  прилича  на  ми- 
ризмата на  коча  пикня  и  прия- 
тенъ  вкусъ. 

Валерианела,  лат,  Бдииъ  видъ 
расгпчшя  ОГЬ  сЬмеЙството  на  ва- 
ле (ша  пата. 

ВялернЙ  Максияъ.  Латински 
исторшсъ  (1-и  вЬкь  ел1и.ъ  Р.  X.). 

Уа1е1;  аасНога  аНиз.  Лат.  пого- 
вор1ш:  Доброд1тельта  саули  като 
котва. 

Валвде-султапа,    тур.  Султа- 

Нова  м;Шк:1. 

Валяденъ,  латин.  ^аконсиъ; 
който  в<1жи,  или  има  сила  пр'Ьдь 
власгь:  валидепъ  докумснтг.  Ва- 
лидность,  лат.  Закон  ность;    сила. 

Валяскя  о-вн.  Острови  въ 
Океания  (Полинезия),  открити  въ 
ПвОотъапглийскин  мореплаватель 
На.1П(М1  (Уолнса);  па  Ф[к1нция 
птъ  188К. 

Валвснервя.  Южпм-гнроиеЛско 
мпоголЬгио  Водно  растение,  наре- 
чено по  името  на  нпитшеиа  Ва- 
лиснерн,  есгествоиспататсль  (умр. 
1730).  Валиснерия  (спиралиа — ).  У 
тон  видъ  валисперпн,  мкжский 
ниЬгь,  като  со  раивио,  се  отк^ксвя 
ОГЬ  стеблито  и,  док.11;  1иува,  о- 
п.1одотворява  женскши 

Вядвя,  араб.  Управитель  иа 
виляегь  1ии  область  въ  Турция. 

Валвеиаеръ.  Зиаменитъ  хо- 
ландски фцлоло1*ъ    (1715—1 785). 

Валив.  (/ело  иъ  мариски  де- 
паргамопгь  (Фраицпн!,  дкш  Дю- 
мулие  н  Ксле[»,чапъ  иоб^или  иру- 
ситЬ  въ  17У2. 

13. 


—  194  « 


ВалОввщА  (тзф.  Демирь-Хи- 
сарь).  Градъ,  центръ  на  демиръ- 
хнсарската  каза,  солунски  виля- 
етъ,  01)  кил.  па  сгЬв.-исгг.  оть  Со- 
лунъ;   1Г>,000  жпт.  КрЬпость. 

Внл парено.  Гра,хъ  въ  Чили; 
95,000  жпт.  Търговско  пристанище 
на  Велики  окоанъ. 

Балснракъ,  фр,  ИгряЕ^  валсъ. 

Вялеъ  или  Валсво  княжество. 
Сжщоти,  каквото  е  Уейлсъ. 

Валсъ,  фр.  Игра  въ  данса. 

Валтасвръ.  Пос.111дни11  вави- 
лоиски  царь  (554  —  538  прЬди 
Р.  X.)  Биис  Мене. 

Валтвсасаръ  (княаь  на  Вала). 
ХалдеЙското  пме  на  Далиола 
(Библ,). 

Вадтвръ  (Драгутинь  К.).  Бъл- 
гарски списатель,  по  ипродность 
хърватинъ.  В.,  който  о  родонъ  въ 
Хърватско  въ  1842,  добилъ  висше 
образовал  не  вт»  Ново-м^сто.  близу 
при  В'Ьна.  Той  участвувалъ  като 
доброводникъ  въ  сръбско-турската 
война,  н  пб-сетн-Ь  въ  русско-ту1ь 
ската  освободителна  война,  сл-Ьдь 
която  се  поселилъ  въ  Българш!. 
Той  ррдатстира  нЪколко  години  ру- 
сенското научно  спнсаппе  Наро- 
денъ  учитель.  В.  е  п  пнсалъ  като 
дописнпкъ  въ  чз1кдестранип  и 
наши  в-Ьстницп  и  е  пр'Ьвслъ  на 
български  огъ  Н11МСКИ  кннгнгЬ: 
Борбата  на  бьлгарстЬ  за  сьедиг 
ненглето  сщ  Иаъ  бьлг,  бурни  врЬме- 
на  отъ  А.  Фонъ-Хуна  и  Мара, 
хубава  българка,  огъ  американ- 
ския ромапи<.тъ  Ратклп<[>а. 

Вялшеронъ.  Холандски  островъ 
(Зеландия),  вгь  ОЬверно  море: 
36.500  жит.    Гл,   гр.   Миделбурл. 

Валъ,  1ер.п,  I)  Насипъ  оть 
пръегь  въ  крЪпость  за  нашита 
отъ  неприятел скатЬ  ист|гЬли.  2) 
Цилиндрь  на  машина. 

Валюуа,  итал.  Цената,  по  която 
върви  една  монета. 


Ванпвръ,  лат,  1)  Кръвоппецъ, 
рхкокрпло  животно,  което  се  въди 
въ  Вра.зилпя.  Пие  кръвьта  на 
добигьш!,  като  продуичва  кожата 
сь  езика  си.  2)  Каракончо.  умркгь 
човЪкъ  обърн1ЕТЪ  на  дяволь,  по 
суев-Ьрието. 

Вана,  герм.  1 )  Ккпалня :  крхглъ, 
или  продълговатъ,  обикновено 
цивковъ  скдъ,  доста  готЬмъ  да 
може  човЬкъ  да  нотоии  въ  него 
гкюто  си.  2)  Самото  н&папе  вгь 
так-ьва  кхпалня. 

Ванадий,  лат.  Просто  тЪло« 
р^ъкъ  металъ  оть  малка  практи- 
ческа важность;  намара  се  въ 
малкп  количества  токо-рсчи  въ 
всичБитЬ  г.тннн,  иъ  п6-обвлняа 
му  нсточникъ  е  атовниЙ  вала- 
днагъ,  който  еж  намирюп  въ 
Шотландия,  Мексико  и  Чили. 

Вяядалв.  Прочуто  племе  евро- 
пейски варвари,  в1»роятпо  (угь 
германско,  ако  В'^оп  и  да  го  очн- 
татъ  отъ  словенско  пропсхоацеоие- 
ВандалитЬ  се  явяватъ  първъ 
пжть  въ  историята  въ  2-та  П(н 
ловипа  на  П-и  вЬкъ,  когато  бнлп 
пооелени  на  юп^  оть  Балтийско 
море.  между  Висла  и  Одеръ; 
ала  по  мн-Ьннето  на  Прокопия  и 
Плннп,  ко1ао  ги  считатъ  за  готи. 
гЬ  населявали  иаЙ-напр-Ьлъ  страна- 
та около  Азовско  море.  Въ  царувапе- 
то  на  пмп.  Проба  гЬ  най-първо,  на- 
едно съ  готнгЬ  и  гепидитЬ,  се  явя- 
ва гъна  Ду  иань,  въДакин.  Конгпи!- 
тннь  Велики  ги  нстикалъвъПано- 
ния.  Въ  началото  на  \'-и  в111П>тЬсе 
прЬселя.1н  на  вападъ :  нахлули, 
наедно  съ  свевнгк  и  аланитК  въ 
Галия  (406),  и  отъ  тамь,  подъ 
прЬдводптелството  на  Гензериха, 
въ  Пеппнпн  (409),  и  населили  ов 
въ  Андалрия  (Вянд.я.1идия).  Въ 
429  т^  пр1;мип&лн  вгь  Африка, 
хЬто  Гензерихъ  осиовалъ  Ван- 
дсиАско    кралство^    което,    освЪпь 


—  195  — 


бр^гове    ва    Африка^ 

«бопио     БадеарсЕитЬ  о-вп,   Сар- 

цгнив,    Корсака  н  частп  отъ  Си- 

ЦКЛШ1.  Бъ  455,  ванда.1а1'{1  нахлули 

въ  Ит&жая  и    грабили    Рпзсъ  въ 

п{ч>дъджение  на  14  дни.  1^убость- 

Тй    п  б^чмющадцостьта,    съ    които 

тЬ    нстр*6нли     въ    тая    славна 

гтилнца  придзведенвята  на  нзящ- 

н»т|  кскусства,  дали  иоводъ  да  с^ 

уаат^Ьбя  ва    думата     вапдсмизм  г 

аа  всЬюу  подобно  варварство.  Го- 

рещвй  кламать  и  любовьта  къмъ 

удоволствията     и     раскошностьта 

ймазо»01иилн  духа  на  оандалитЬ. 

Бъ  534,  штдалското  царство  било 

оикирено  огь  великвя  внзант.  ге- 

■ерадъ  Велисария.  Пб-всчето  ван- 

дия    60.18    зачислени  въ  имлор- 

скгт  0ойснаи  цстр1^беип  въ  войни- 

тЬ  съ  Персия.  Малката  часть,  които 

<к?ппхлв    въ  А(|>рнш1,    бързо  нз- 

>.  1н  мюкду  туземдитЬ. 

11аиделцвмъ,  фр.    Стремление 

гьзп.  :'^ние  произведенията 

■аху^..;.  .  .^иап  искусствата; вар- 

нфека  посп-Апки  или  мисли. 

11«пд»«1ски,  {^р.  Варварски. 

Вяпдавенопа  зешз-  Острош^въ 

аа  ют-исто1сь  огь  Нигмх 

-   .1;   130,560    жвт.;  гл.  гр. 

1ргъ  Таунъ  (на  англичанегЬ). 

I        м  гровъ  билъ   открцгь    отъ 

';  '  ,  холандски  мореплаватель» 

кмОю  I*)  нарекълъ  Ванд^сменова 

вгмя.  по  името  на  управите.^я  па 

АигличанетЬ    основали 

г.п  м.  .-■  .лллща  нъ  1Н04.  като  пр'Ь^ 

вса1и  таась  прЬст&пници.  Пб-сотаЬ 

'    '    се    ир4селвалл    и   свободни 

Грга    1х1злого    населен  ие  е 

;;о.    Чпсюто  на  туземци- 

...   ; ,_,  ...шити,  е  омал1ио  до  1000. 

Вавилшиъ,     л<кт.     Вещество. 

й.-тз  с*^  вади  огь  кояифернна  и 

;и)г111ина  ачин^шита. 

Ъшпшлшя,  исп.   \)  Едно  амерн- 
Ю1П1Ж0  растение  поллзлдво  като  ло- 


зата. 2)  Шодътъ  на  това  растение, 
ковто  се  употрЬбява  за  подправка 
па  и^кои  ястия  и  сладка. 

УааНаз  тан11а1иш,  лат.  Суета 
сустъ. 

УаиНаз  Уаш1а1ига,  е1  отша  уапЬ 
(ля,  лат.  Суета  суетъ  и  всяческая 
суета. 

Вавтяйдъ,  фр.  61Ьеръ,  варило. 

Вавтуза,  фр,  Рогь  за  иущапе 
крьвь. 

Вавъ.  Градъ  въ  азиятска  Тур- 
ция (юго-пст.  Армения),  близу  до 
юш-ист.  бр11гь  на  езеро  Ввнъ; 
40,000  жнт.  Кр^;пость  на  еднв 
височина.  АрменцнтЬ  наричатъ  В. 
Шамирамакергь,  снр.  Сомирами- 
дипь  градъ.  Въ  В.  еж  нач{;репи 
Елинообразни  надписи,  въ  които  се 
срЬм;а  името  Ксерксъ.  —  Кзсро 
Вань  е  1Ч)Л'Ьмо  солено  езеро,  125 
КИ.10М.  наддьжь  и  80  наитиръ; 
простр.  2,500  килом.  Въ  него  л»- 
В1жгъ  само  едииъ  видь  сардеди 
които  прод^гвагъ  посодевв  кзъ 
Мала  Азия. 

Ванъ.  Гл.    градь   иь  дешцп»-^ 
мепть  Морбпхаиъ  (Франция),  бш- 
зу  доокелиа;  409  килим,  ие  ^тя\ 
о1п>  Париж  ь;  21,504  жот. 

Вапорнзацая,  ллт,   11||1|||в.г 
ването     на  едно    ткю  ип.  ^ня» 
или  жядко  състоиин**  въ 
зио :    прЬврь\1^нс 

Вапориметръ, 

оирЬдК1ение,  чр^ЕП. 
парата,  количевгшпо 
една  жидко^ть. 

Варадавъ.  У 
Кроация.    ка 
Драва,  45 
Загребь;  1 1,< 

ВаракЪм 
рапля    ^тгьштт 
крахь  Шг-     ^ 


—  196  — 


вЬкъ  нев^жеотвепъ,  жестюкъ.  От- 
тука и  варварс  тво,  варварски. 
3)  Съ  о<^1цо  имр  варвари  нарн- 
чатъ  народитЬ,  които  нахлули  вь 
римската  имаерия.  Пб-главннтЬ 
отътЬхъ  еж  бургундцитЬ.  свевнтк, 
вандолвтЬ,  алената  фраикпт11,  ан- 
ГЛ1П'1>  п  саксондигЬ.  х^иитЬ,  хе- 
рулитЬ,  готит!)  [исстготнтЬ  н  ост- 
роти гЬ),  ломбардцит-Ь.  Второсгч^пеи- 
ип  варварски  иарида  ек:  ава- 
ритЬ,  гепндигЬ,  българетЬ,  вене- 
цитЬ,  слов11истЬ,  унгарцнтЬ,  гор- 
маоцптЕц  данцпгЬ  п  норманддпгЬ, 
турцитЬ. 

Вардаръ  (старпЦ  Ах1ш),  Една 
отъ  ДЕЙ)'!^  зиачителпн  р11кн  [дру- 
гата Струма  I  въ  Македония.  В.  из- 
вира въ  Шаръ-планнна,  малко  п6- 
нагор-Ьоть  българския  п)адецъ  Ко- 
стово  или  Гостиваръ;  п  тече  юго- 
нсточно.  ДоКостово  носи  името  Па- 
далишка  р%ка.  По-надолу  се  усил- 
ва съ  много  потоци  п  тече  прЪзъ 
тетовската  и  пр11зъ  скопсната  до- 
лниа.  Надъ  Скоиие,  въ  н«то  се 
влива  мношводнага  рЬ1{а  ТрЬска. 
Пб-нататькъ  въ  течението  си  Ш1- 
нува  пргЬзъ  ср^дъ  търговския 
градъ  Велесъ  в  няколко  киломе- 
тра похь  него  прибира  водпгЬ  па 
БрЬга^тица  ц  на  наЙ-гол'Ьмия 
си  притокъ  Черна  пли  Цьрна. 
С1-Ьдъ  това  нннува  пр'Ьзъ  т1"лнитЬ 
Жел1»ии  врата  (Демиръ  капу). 
ПокраП  В.,  пб-вече  по  д15сш1Я  му 
брЬгь,  върви  желФлннцата  оть  Со- 
луцъ  за  Ипшъ.  Пр-^зъ  со*туиската 
равнина  В.  расширява  коритото 
си,  и  се  влива,  18  ки^юх.  яа  западъ 
оть  Солунъ,  въ  солунски  заливъ. 
В.  е  около  290  килом.  длъгь. 

Вареае.  Ишлиянски  град'1>.  иъ 
ломбардската  область  Комо,  на  е- 
зеро  Варезе:  12,000  жит.  ДЬятел- 
ио  коорвнарство. 

Варявптъ,  лат,  Изм11вегтпе  на 
нзржеице  въ  съчинения,  напра- 


вено отъ  самия  съчинитель  илтг 
оть  тълковптелетй  му  ;  |)аз1101г1>- 
'  чия  въ  ръкописи  и.1н  печатни 
1  книги. 

Уаг1е1(',  фр.  СмЬс!»,  ]1а:^нообраяпо. 

Варяй.  Просто  ткю.  металъ, 
вк^агьлть  и  лъскавъ,  въ  свободао 
състояние  не  се  намира  ва.  при- 
родата, извлича  <;с  изь  варьта, 

ВарвЕовенъ,  лат,  На&юиень 
да  се  рлстирява  (аа  жила). 

Варнковность,  млт,  Наклои* 
Н0СТ1.  па  жила  да   се  расшпрява. 

Вариола,    фр.  Едрата    шарка. 

Варшеедъ,  фр,  Лещеннца  (хал- 
ката шарка). 

Уаг1шп  е1  ши(аЪПе  зешрег  Гоешша. 
Латпи.  поговорка:  Жената  е  все 
променливо  и  капрнцпозио  н^що. 

Варйн,  гр.  Звакъ  на  ударение 
ва  посл-Ьдната  буква  въ  цорков- 
апт*  книги. 

Варняцня,  лат.  РазнитЬ  пр^ 
ходи  вь  музикалнитЬ  ноти;  раз- 
нообразие на  музикашитЬ  звукове. 

Варна.  0[;р&жрнъ  гр^цъ,  прв 
усггието  на  Провадия,  край  Чер- 
но море,  първо  българско  при- 
станище: 28,174  жит.  В,  отстои 
32  килом.  на  юго-западъ  оть  Бал- 
чпкъ,  42  КИ.10М.  ма.1ко  на  с1^в.- 
нстокъ  отъ  Провадия,  5 1  па  юго- 
истокъ  отъ  Добричц  7о  на  нст. 
огь  Шуменъ,  115  на  юго-истокъ 
оть  Силистра.  На  10  килом.  оть 
В.,  с41веро-источяо,  се  намира 
м^стпостьта  Евксиноьрадь  илн 
Сандрово^  лЪтна  резиденция  на 
княза  съ  пр']^красеиъ  палагь  край 
морето.  —  Старото  име  па  В.  е 
Одисосз^,  нарсчеаъ  по  името  на 
Одисея,  единъ  отъ  IVрон^Ь  на 
Т[10ннската  война;  и  иаЙ-новнтЬ 
полЬдвапия  показвагь,  че  тоя 
градъ  е  билъ  иай-папр1>дъ,  още 
въ  \'1-и  в^къ  цр-Ьдц  Р.  X.,  едно 
самосхоятелно  гръцко  селище  отъ 
ми^гезиснци  изъ  Мала-Азия  ;  име- 


—  1«7  - 


т  1    "ое  ср!1та   отъ  Л'71-п 

ки..  -..ць  Р.  X.  —  Аспарухъ  за- 
в^^ъ  по5Ьдо11оснит11  са  войски  до 
В^  която  била  изгорена  и  разгра- 
Ссаа  Въ  1100  царь  АстЬнь  I  нз- 
иово  :1авладЬлъ  В.,  която  скоро 
г»  пр^р.ш  пакъ  отъ  низантий- 
цитЬ:  ала  бпла  още  едп&шъ  пз- 
1тСена  отъ  Алексия  Комнена  стЬдъ 
Иного  бптви  и  една  прочута  оО- 
с  '^  1  Калояш,  1Б  пр^зель  сь 
п-  :.  на  24-н  мартъ,  1207  г. 

Тая  победа  турила  край  на  16- 
годищнятп  воЙ»а  (л>  инзантий- 
цнтЬ,  о  подпри  неш  всп'1Ю1т11  за- 
воевап  области  остан^ьли  иа  бъ.1- 
прет^»  чието  царство  се  прости- 
рало до  Б15лградъ  включително,  п 
оть  дупавскигЬ  устия  до  Струма 
и  Гораи  Вардаръ.  Едппъ  повъ 
лнръ  повърнжлъ  па  гръцката  им- 
пграя  В.,  нъ  гоцтати  1370  1д; 
вид'1ил  да  надио  въ  рдщЬтЬ  на 
^ългарскаи  кннзъ  Добротича,  койти 
распр<мл'ран1и1>  воепиото  си  мо- 
п^  -■  т'  крайбр-Ьжпята  на  Азия 
1]  :и1Ъ  вог-ипптК  СИ  кораби 

До  Траппзонъ  (виж.  Добротичъ). 
Въ  1 31*  I  В.  с«од"Ьл1иа  у  част1.та 
на  Търново.  Въ  1444,  въ  окол- 
ппт.та  на  В.  почиилиь  юнашки 
Ил.1 1псла!гь  IV.  полски  п  унгар- 
ска крали  въ  борба  сренш  тур- 
ПтттК  на  които  ц1).1ьта  била  вз- 
ггц»-го  на  храстянегЬ  отъ 
.■'Г*1  иго.  —  Споредъ  Марти- 
1,  В.  била  тава  измжчена  отъ 
п..  мГ.  ВЪ  1610,  че  турнптЬ 
<•*  111  да  пздигнхгь    нзиово 

■ннгК    й    ст11нп.    Тогава  'га 

.ь-ха  най-важната  кр^постьна 

Т^рапя  на  Черно  море  и  напраз- 
но въ  177Н  п  В7>  1810  русскитк 
гещ^ралп  Щерибер1а>  и  Коменски 
I  италн  да  гас  пр11;^емхтъ.  ГуонтЬ 

.^  ^р^»-ли  въ  1828,  1иа  тн  ко- 
сг}вал21  на  русокия  т\)и  «ябора 
т  веговитЬ  воители;  и  укрепле- 


нията п,  ако  и  да  се  ^гртпгжлп 
по  Одринския  миръ,  отпослЬ  се  из- 
дпгнл^ли  пакт».  Тоя  градъ  станжлъ 
главната  операционна  основа  на 
англо-(|(раниузск1гг1*  войски  въ18о4 
(нрк(ъ  крьмската  война),  слЬдъ 
испразиуваиего  на  Гелиболъ.  Сет, 
по  договорцт!^,  В.  е  обезоркжена 
кр^Ьпость. 

Варнава.  Едииъ  огь  12-тЪ  а- 
постоли. 

Варонъ.  I)  Римски  консулъ. 
побЬденъ  огь  Анпбала  въ  битва- 
та  прн  Кана,  21в  пр1^|и  Р.  X. 
2)  Латински  поетъ,  82  —  37 
пр-Ьдн  Р.  X, 

Варта.  Полска  р^ка,  извира  въ 
краковската  губернии;  стЬдъ  500 
килом.  течение  въ  Полша,  тя  те- 
че пр^Ьзъ  Прусия,  минува  прЬзъ 
Позна пъ.  и  се  влива  въ  Одеръ 
при  Кю(П'ринъ,  д1гго  е  620  кратш 
ишрока.  Ц1к1ата  й  длъжина  800 
килом.,  огь  които  по  300  корибо- 
плаваема. 

Вартап^  Арменски  историкъ 
отъ  ХИГ-п  н1.к'ь,  осгавп.гь  е  една 
Всеобща  история  л,о  година  1207, 
тв1фдЬ  цЬнна  :«» точностьта  на  свЬ- 
д1;пн11та  относително  историята  на 
кр'ьш'оносниг!1  походи  и  на  тата- 
регЬ.  Огь  него  има  и  други  съ- 
чинения 

Варта  ией.  СлЬпоць,  комуто 
Хрнстост.  дп.гь  зр1я1ие  на  швтя 
до  Иерихоиь  (Библ.). 

Впртолонеевска  нощь.  Стра- 
нгепъ  гЬчъ  пъ  Франция  на  фран- 
цузски  нроге(гпжгн  или  хугепоти, 
извършенъ  ир1кл>  жнцьта  на  св. 
Вартоломея  (^](  авг.  1572)  по  запо- 
вЬль  на  фран11.  царь  Карла  ГХ 
и  иа  майка  му  Катерина  де  Ме- 
дичя.  В[.рна  се,  че  25,000  про^с- 
танти  погипх-ш. 

Вартолоией  (Св.).  Единъч/гь 
12-т11  апостоли,  нр1>гърн1иь мъче- 
ническа смърть  въ  Лрмен1шиа  71, 


198- 


Вярухъ.  1)  Приятель  на  тфо- 
рок-ь  Псремня,  нему  се  приписва 
една  апокрпфнчсгка  кнпш.  2) 
Прнятель  на  Неемия  (Библ.), 

Варшава.  Градъ  въ  европей- 
ска Руспя»  бивша  столица  на  11'Ъко- 
га1пнотокра-1стви  Полша,  цемтръ  на 
еднонмеика  губерния,  иа  лЬв.  бр. 
«а  Виа1а,  1Д61  кплом.  на  юго- 
зап.  отъ  С.  Петср1*б5Т)ГЪ,  596  на 
ист.  отъ  Берлннъ,  600  отъ  ВЬна: 
505,000  жит.  —  В^  расподожеиа 
на  една  височина,  е  съедннр!1а  по 
едпиъ  мосгь  съ  прЬ.тградие  Прага; 
тя  е  21  килим,  окаювръсгь.  Тв1»р- 
днната,  11ос1роена  въ  1032,  е  уве- 
личена въ  нашо  врг]}ме  съ  гра- 
дежи, К01ПЧ)  ^й  прапнкП|  тпко-речи 

Н('Нр11(П'ЛъПИа.  В('ЛИК0Л1ШП11  днорци 

н  сгради,  кенсерваторня,  поли- 
техническо учнлигце,  п  др.  Унп- 
верситетьтъ,  з41Творенъ  отъ  импе- 
ратора Николая  ^11^.1»  въстанието 
въ  1830,  се  отворнлъ  нзново  въ 
1864,  чр11зъ  влиянието  на  вели- 
кия дукъ  Константина.  Паметни- 
ци: на  Сигиямуага  III,  на  Копер- 
лика,  а  въ  твърдината  на  Алек- 
сандра I.  —  В,  е  старь  Г1)адъ:  яа 
иеж  се  споменува  онц*  въ  1224  : 
ала  много  врЬме  била  маловажна: 
тя  станлиа  столица  па  кралство 
Пачша  въ  1 566,  въврймето  на  Сиги- 
амунда  Ш.  В.  билапрЪстаогь  Кар- 
ла  XII  въ  1703,  и  огь  Сувор4^Ш1 
въ  1794.  Въ  второто  д^Ьлене  на 
Полша,  тя  се  паднжла  на  Прусия. 
ФранцузстЬ  влезли  въ  неш  на 
18-и  ноеи.  1806,  и  отъ  1807  до 
1815,  тя  била  столица  на  великото 
дукство  Варитвско.  СтЬдъ  тона, 
ти  била  далсна  на  руснг1к,  оть 
конто  ноемврийската  буна  нркгь 
1830  №  освободила  за  п'Ька1ко  нЬ- 
сеца;  ала  гспералъ  Паскевнчь  ш 
зедъ  ца:1здъ.  на  27-и  авг.  1Н31.  По 
нричина  на  едно  ново  въста1гае 
уь  11^48,  тя   била   бомбардироия. 


Варшавско  веяяхо   дукетм»^ 

Държана  образувана  въ  1^07,  по 
Тилзитския  Ш1ръ,  ОП*  бнншето 
на1ско  крал1.^гво,  глапно  (ггь  нруо- 
ския  дЬлъ  отъ  Полша,  сгь  свободна 
конституция,  съ  стол.  Варшава^ 
и  съ  гл.  гр.  Люблаиъ,  По;*иаиъ, 
Замошъ  Тя  се  основала  огь  импе- 
ратора Наполеона  (1гЬдъ  сполука- 
та нафраицузет^  въ  първата  война 
среии1  австрийцатЬ  и  русит1ц  като 
награда  за  участието  на  една  вой- 
ска <угь  полски  патриоти,  конто 
се  била  подъ  фрапцузското  знаме. 
Тая  държавица  се  д:иа  на  сак- 
сонския краль  Фридриха  Августа, 
внук-ь  на  бившия  полски  краль 
Апгуста  II.  Въ  1815,  по  вЬнския 
договорь,  земитЬ.  които  били  по- 
атужили  да  се  състави,  се  вър- 
нал и  па  пр^ншнигЬ  имь  вла- 
дЬтеле, 

Варъ.  Римски  генералъ,  шь 
сЬчеиъ  съ  3-111  си  логиоиа  отъ 
Герман  цитЬ  на  9  пр1ии  Р.  X. 

Варяга.  Нормандско,  а  по  Бо- 
отомарова,  литовско  племе,  което 
съ  пирактштя  си  ннот  пако- 
стило на  търговията  иа  новго- 
родската  република,  и  съ  вр1и1е 
подчинило  едно  по  ,'фуго  словЬв- 
скнтЬ  н  финскиг]^  племена  на 
с1^верна  и  ср-Ьдна  Русин.  Варя- 
гитЬ  принудили  кривичптЬ,  чу- 
дитЬ  и  др.  племена  да  имъ  пла- 
1цатъ  данъкъ,  и  отнели  па  руситЬ 
областитЬ  изв^-тни  сега  съ  име- 
ната ревслска,  е.  петерсбургска  и 
архангелска ;  а  руситЬ  се  отте- 
глили въ  Финландия  и  Кареидя. 
Постепенно  двата  народа  се  смЬ- 
сили  и  кл^хЬ  1Х-и  иКь"!*  имената 
русинъ  и  варягъ  се  внвда  да  с« 
би.зи  сиионимни.  Въ  862,  слов-^н- 
скпгЬ  племена,  които  съставля- 
вали новгородската  държава,  по- 
канили тримата  (грима  братя) 
рус-око-варниссип   князовв  —  Ркь 


—  199  — 


рпацСняеуса  н  Трувора  —  д»  имъ 
квяатвать  и  да  ги  управлявагь. 
Тк  враола  поканата  п  Рюрнкь 
осповадъ  рус4^катя  монарх  ни.  Ва- 
рипггЬ  ясг1*ърво  различали  по 
швого  1гЬ1цп  оть  другитЬ  народи 
ва  иоцп»родгката  държава;  ала 
п  м  пб-мллобройин, 

1^  ^.1  и  нрави гЬ  си 

1у1-1Ч1или  а10в11нскит1>.  Сполуката, 
които  ималъ  опитътъ  на  новго- 
радсквтЪ  държавн1ш.  подбудн.1ъ  и 
дртгя  словенски  държапнцн  по 
Д01пръ  да  ее  посташжгь  подъ  по 
вроввтрлството  па  войнсггвенитЬ 
мрягв,  та  скоро  слЬдъ  862  се 
»А1квала  втора  слов11иска  дъ])- 
хава  вь  Кпевъ,  подъ  гоепод- 
сгеогго  па  Осколдя,  варяжски  гла- 
втр1н  н  покоритольтъ  на  вар- 
мрскитЬ  изаре,  СлЬдъ  Рюрнко- 
вата  смгрть,  прЬемникътъ  му  0- 
лсгьсьедпянлъ  повгородската  дър- 
Хква  съ  ки^-вгката.  Отъ  тогава 
сгоо.  станж-гь  Киевъ,  коЙто  се 
зи1&1гахь  И1>-стгЬ  съ  Москва;  м 
Рю^мкковсто  сЬмейство  царувало 
уь  Русия  до  159Й(вин».Л.нокоеге). 

Вяоалство,  срЬд.чгЬк,-^€ат.  Съ- 
стияине  и 

Вае«Л1. ,  '  /г.-ллг.  Въ  ср1зд- 

пнгЬ  иЪкоие    така  иарич^иц    оня 

31'Н{'Плцд1к11.'Ц-ьили  самовпикъ.коЙ- 

7^)  .швисАХЬ  огь  едшгь  господар!., 

.    (чиъ  длъжрнъ   да  плаша 

:    повнпиооти:    сега  съ  това 

пее   иарпчать    сх)сподарь  на  дър- 

жл!1;1.    КОЙТО    прнпоипава    върхо- 

политпческа  власть  па  другъ 

|-1и.дар(,. 

ВагАв^  Една  п)риста  област. 
1мкь  оть   Иорданъ   (Вибл,). 

и^1»двй  Велики  (Се,).  Ц|'Р~ 
ю-йипъ  гптпъ,    родомъ    отъ  КеС11- 

•  '-  ^рвйски    прхпепяскопъ, 

.1"ь  на  Евссвия  (;17(>). 
]иа   .  !тль    обраминапистп 

(3  V  1.11тЬ    философи    вь, 


Атина,  и  покаяалъ  гол-Ьмо  посто- 
янство, когато  имп.  Валенсъ  по- 
чндлъ  да  го  прпсл-Ьдва,  поради 
протавлеиието  му  на  Ариапняма. 
В.  е  съставнлъ  една  литургия, 
която  иашага  цръква  |]звръ1пва 
въ  изв1>стни  дни,  п  е  наппсалъ 
правила  за  подвиткиичсски  хрн- 
стниски  жцвоть  (329  —  379). 

Васални  I,  Македонецьтг.  Ви- 
заигийскп  пмператоръ;  род.  въ 
едно  село  въ  Македония,  си1гь  на 
бЬдни  родитсле ;  достигнжлъ  да 
:^ап(1мава  високо  положение  въ 
двора  на  имп.  Мпхаила  Ш,  който 
П1>-сс*тн'Ь  1\»  направилъ  дру1'арь 
въ  царуването.  В.  сега  употр'Ь- 
билъ  влиянието  си  да  отклони 
Мпхаила  отъ  пхтя  на  излише- 
ствата,  коПт»^  го  правилъ  омра- 
зеиъ  на  народа;  И'ь  когато  това 
не  помогнжло,  той  уегроилъ  едноъ 
:^агов(»рь  гцютивь  него,  кпйто  1*о 
пр1шах1ГЖ.ГЕ>  (Мб7). 

Не1Ч)ва'га  храброгть  бп-ха  гиа- 
шило  за  сарацнпитЬ,  оть  които 
той  извоювалъ  изново  Мала-Азия, 
която  тЬ  бплп  завиевали.  Той  за- 
повЬдалъ  да  се  състави  единъ 
сводъ  закони,  които  добили  име- 
то Ба^и^ииаА,  и  иа11иса.1ъ  па  сина 
си  книга  (гь  мж.1ри  съмГ.ги  (род. 
81 Н  или    8-Ч1,    цар.   8()0  —  Н80). 

Васални  Ц,  Бьлгароу6иець{%. 
Внза1пийскп  император  ь.  сппъ 
на  пмпйр.  Романа  II  (цар.  975 
—  1025).  Вь  неговото  нрЬме  се 
почикла  една  борба  съ  Б1агарпя, 
конто  траяла  сгь  клей  п|)1и.'1;кулки 
близу  28  год.  (991  —  1018),  и 
па  КОНГО  с^чнниа-щ  бпло  сьвър- 
шепото  подчнпснни  на  Вьлгарии. 
ВаснлиЙ.  както  н  бь.1га1)сю1Й  царь 
Симуплъ,  лично  били  на  чело  на 
воЛскитЬ  си.  Ви'за1ГГИйцнгЬ  пр-Ь- 
зели  Вндипъ  сл^^дъ  8-мЪ<;ечна 
оГ)с,ада;  вь  обгадата  на  <ур1дедь 
(1ли{)И}1),    тк    били     ирогоненя   в 


—  200  — 


съвърш<>но1^об*дониотъ  българегЬ 
при  1!хт(1мавскигЬп.11ишня.  Сл1з.'ь 
четире  впзавтпйски  походи,  отъ 
Самуцловото  царство  осгапхли 
само  иапидиа  Мпюмотт,  Албаилн 
и  Софийско.  11р1'*.ть  посд-Ьдпата 
война,  сл1яяъ  една  мжчно  придо- 
бита поб'Ьда  падъ  бъл  гарегЬ 
(1014),  В.  зедъ  въ  хьхЬиь  15,000 
бъл1*арв  (В1Г/К.  ВЬласица),  йота 
за п 0 в^да лъ  да  ослЬп гжть,  като 
остав1гкгь  па  всЪка  100  дупш  по 
адииъ  съ  едно  око  за  да  гп  води 
и  въ  тоя  видь  ги  11С11раг11:п>  при 
цара  пмъ  въ  ПрихЬпъ.  Когато  Са- 
муалъ  чулъ  хиачоветЬ  на  пзмж- 
чената  си  войска,  той  толкова  се 
растхшилъ,  че  сл-Ьдъ  три  дни 
умр-Ьлъ.  В.  П  оженнлъ  сестра  си 
Ана  за  св.  Владимира,  и  тя  била 
пърпата  причина  за  покръщението 
па  русин. 

Василий.  Име  на  5  русски  ве- 
лики кинзове  и  иарс  (1272  — 
16124  Василий  IV  би.гь  иървнй. 
който  зель  титлата  царь  ц  осао- 
валъ  самодържавпето;  той  поб'Ь- 
ди.1Ъ  татаротЬ  сд^ъ  сполуката 
имъ  да  пр-Ьземлтъ  Москва  въ 
1521;  и  още  С1>  хитрость  унпгцо- 
жилъ  ргпубликаискигЬ  права  па 
Новгородь  и  11гков'ь  (цар.  1505 
—  1533).  Василий  V.  Шуйский. 
Русскц  царь,  регентъ  пр-Ьзь  мало- 
лЪтиото  па  Федора  П,  за1'рабилъ 
властьта,  като  съборилъ  Лжсдн- 
мптра  въ  1С0().  Нападнлт>  отъ 
полскнн  царь  Снгизмупда. комуто  го 
прЬ.тдли  москоици!'!^  той  умр1иъ 
въ    шгЬнъ  в-ь  Вар1нава  въ  1612, 

Васил  нскъ,  ер.  УаЛЧи  тв'ьрдЬ 
отровна  змии.  съ  б*л-Ьзи  по  гла- 
вата, които  об])азу  вать  царска 
ко))оня^  оть  д11Т0  е  и  пмсш  н; 
прКгполаш  се  да  е  алжирски  ао- 
пидь  (Библ.). 

Васвлъ  Александрк.  Нйй-от- 
личаай  румлпски  поегц  род.  1821 


а  умр.  1890.  Пвсалъ  а  въ  проза, 
осх)бено  (заедно  съ  руижискня  дър- 
жави икъ  Когалачсану  п  Конст. 
Негруци)  по  възраждането.  В. 
А.  развилъ  1'ол1-.ма  дЬнгслпость  п 
въ  политиката  1^ идеята  за  съеди- 
нението на  румхнскптЬ  княжества). 
Той  б1иъ  ч.1е1гь  и  ^Ьягелелъ  съ- 
трудннкъ  на  пшското  книжовно 
дружество  Жюминка  (отъ  д:Ьто 
и  жюминнсть).  —  Кога  да  се  из- 
бере кпязъ  Александръ  1  (Куза), 
В.  А.  билъ  иатоваренъ  С7>  послание 
мри  двороветЬ  и  правителствата 
на  вслнкигЬ  сили.  Той  бпль  ми- 
ннстръ  въ  врЪмето  на  Александра 
I,  нЬко^тео  шкти  депутать  а  се- 
наторъ,  особенъ  пратепикъ  и  по- 
сланникь  въ   Парингь. 

Васкшдовщчъ('Ь'жануи.<ь;.  Учи- 
телъ  въ  Свтцовъ  ц-ь  нрЬме  на  на- 
шото  възращане  и  кннжовпикъ» 
родомъ  отъ  Мелннк-ь.  Въ  нгговото 
врЬме  вгь  Свищовъ  учителствувалъ 
Христаки  Пашювичъпн^Ькой  другь 
учитель-писапаь  н  наедно  гЬ  при- 
готвили и  издали  по  русекия  обра- 
зоц-ь  огь  Уншкова  единъ  крхгъ 
учебници  за  начално  учение,  — 
сицтслопединта  СловЬно^ьлгар- 
скодЬтоводство  (Крагусвацъ.  1 885) 
мъ  1пе(яъ  ча(Л'и:  Букв;1рь,  Разни 
иравоучении,  Граматика,  Аритме- 
тика, География  и  ПрЬдручний 
пос.1ателникъ.  В.  П1)'Ьвель  огь 
Французскп  Понятхи  перва^  кни- 
жка украсена  съ  изображения, 
напечатана  въ  БЬ^1Гр;иь  т»  1^47 
и  посветена  царю  Лбдуль-Мпджпдъ 
Хану.  Въ  нйй-ново  врЪме  та  со 
нркдаван1е  въ  учнлпи1,ата  подъ 
название  Пьрви  познания,  1{ато 
учнтель  в*ь  ПтЬвенъ,  В.  нздялъ 
въ  Царнградъ  вь  1851?  ДЬтцмско 
прибавлсние  гми  различни  м/>а«- 
ствсни  поучения  и  иравоучиг€^*ни 
истории,  В.  с  пиеаль  по  русо- 
церковногч)  нравописаиис  и  уаотрЬ- 


—  201  — 


бквагь  падежвгЬ,  за  да  има  раз- 
говорцмпП  езикъ  огь  ансме- 
Умр-кгь  въ  1875. 


Вигжо  де-Гама.  Откритедьтъ 
ви  морския  цжть  за  Индия,  пор- 
тугал^П!».  род<'нъвъСинес1»,португ. 
прпморскн  п)аде1Пь  точно  неиз- 
вктпо  кога.  Още  пгь  рано  тоЙ 
м!  бплъ  агличилъ  кат»!  неу(ггра- 
швуъ  моряоъ;  н  е.11кД'Ь  завръща- 
ВР1  о  ва  Ва ртоломея  Д яаза,  въ 
!  *  "•нк.-иянето  на  посъ 

Д  г  г1орт5та-1скиЛ  краль 

Ниао,  като  гьрсилъ  чоегЬкъ  да 
Пр1царнеме  откриванетс»  юженъ 
дхп>  за  Пядоя,  язбралъ  В.-де-Г., 
толкова  било  гол11мо  довЪраето, 
шоега  в^хьхнували  неговитЬ  спо- 
собпости.  Скьртьта  осуетила  Ио- 
аивагЬ  пам1феа1ш ;  иъ  неговий 
пр1;^-з«га1гь.  Мшпплъ  Честити,  ту- 
ралъ  нол1>  нач1иството  на  В.- 
д^*-Г.  четире  кораОа  съ  100 
мсгршш.  Флотпцата  тръгяжла  огь 
Дасабо1ГЬ  па  2Г»-и  юний  1497. 
По  ЕЦЕТЯ  тя  срсчдпжла  едипъ 
ргхь  мяоро  сгграишн  бури.  Корлб- 
шпшгЪ  ср  уплашили  и  иска.1н 
да  се  върнжть  въ  Порт>т;иия  ь 
В-дя-Г.  балъ  принудеиъ  строго  да 
ппгьпче  едаиъ  буитъ  между 
Нд-и,  Сл'1иъ  като  со  сп11'Ьлъ  въ 
|«:ши  м*стп  на  не[!озна1чяо  -  то- 
гава иггочно  крайбр11жие  па  А(|н 
(•йка.  В.-де-Г.  нрЬмпяжлъ  11н- 
1НЙСКЯ  окранъ  в  стигнжлъ  въ  Кал- 
К5ти,  въ  Пядия,  на  8-и  май»  ЬИ)8. 
Йъ  дв11  посл"Ьджши№  пхтувания 
вя  В.-д<?-Г.,  владнчествот*.»  на  порту- 
шщггЬ  14'  утвърдило  по  брЬго- 
вртЬ  яа  Азия.  отъ  Порсидскн  яа- 
дшп.  дп  МолукскитЬ  о-ви.  Въ 
152*  В.-до-Г.  умр1х1ъ  впце-краль 
на  холояиитЬ  въ  Индия.  Неговото 
•ШЕрЩИШ!*  пжть  :а\  Индпн  токо- 
р^чн  ст1иер  ни  чествува  но  важпость 
съ  огЕраването  Америка  огь    Ко- 


лумба,   което    стаижло*  само 
колко  години  пб-напр-Ьдъ. 

Васкоацв.  Огаръ  испански  иа- 
род ь,  и'пел илъ  е«  въ  Франция, 
ка,тЬ  годината  700,  и  да.1Ъ  името 
си  на  Васкония    или    Гаснония, 

Ватахъгь  (Дончо).  Най-атав- 
ний  и  най-анамеиитнй  хайддтппъ- 
бу1Ггов1гакъ.  В.,  копривщонех^ъ, 
биль  ученпкт^  на  прочутъ  гони- 
толь  па  кхрджа.1иитЬ,  поиброяоцъ 
ДЬдо  Никола.  Той  се  скиталъ  по 
Стара-планина  и  по  РодопвтЬ,  и 
слизалъ  дорн  до  устието  на  Ма- 
рица. Често  той  распръсвадъ  въ 
око.1НОСТьта  на  Узунъ-Кюприя 
цЬли  роти  Т}'рсш1  войска.  Въ  1848 
среща  тоя  неустратимъ  воевода 
били  иепратенп  200  ннзамп,  иъ 
отъ  тЬхъ  се  върнжлн  читави  само 
60.  Той  гонилъ  но  само  тур- 
скигЬ  притЬспитело  и  грабнтело, 
а  и  върлитЬ  чорбаджии.  Той  не 
нравшп.  ра:инка  межд^'  селен4»гЬ 
българе,  турци  и  гръци,  и  обра- 
н1ггЬ  пари  д1ип.1Ъ  б|*зъ  разлика 
на  б-Ьдпото  население ;  затова 
и  населението  много  го  почитало 
п  обичало.  Не  се  знае  кога  н  какъ 
се  е  помпнжлъ  В.  1Мърн1авп  и  час- 
тични, па  надали  и  точни,  по- 
дробности за  В.  се  намярагь  в^ 
киижката  ДЬлата  на  Донча  Ва- 
таха  прЬзъ  воюването  му  щю- 
тиег^  тущитЬ,  нрЬпель  [н|'изв1^- 
етно  огь  кой  първообразъ]  Док- 
торовъ  (Сливенъ,  1896). 

Ватеркловетъ,  англ.  Заходъ 
по  европей('1и1  иап]»ава,  (гь  У1К'ДЪ 
да  се  вкарва  въ  него  вода  за 
цромиване. 

Ват«рянняя  (англ,  мга1ег,  во- 
да). Чертата  до  която  единъ  ко- 
рабъ  потхва  въ  Ш1дата. 

Ватерлоо.  Село  В1.  Внлг-ия  (бра- 
(^:1И1ска  чЛласть).  И*  кил.  на  нпч»- 
исгокъ  огь  Врюкселъ.  Това  село 
е  дало   пме'1Х)  си  па  битвата,  въ 


Еоято  Наполеопъ  I  бплъ  разбитъ 
отъ  англячанвтЬ  и  пруинтЬ  (б-н  юн. 
1815).  Тая  битва  докарала  пада- 
нето на  Наиолеона  и  второто  иа- 
хлувапе  на  съккзишштЬ  въ  Фраи- 
поя.  Бъ  ватерлооското  сражение 
фраицузегЬ  изгубили  убити  35»000, 
пл-Ьнени  6,000  и,  докл^  6-Ьгала  — 
всичката  си  артилерия  и  всичкия 
си  обозъ.  Въ  англо-иддерландската 
войска  имало  20,000  убити»  въ 
прусската  6.000.  За  това  сражение 
дукъ  Услинггоиъ  добихь  титлата 
ватерлооски  книз'ь. 

Ватерпаоъ,  хол,  Уредъ  за 
изи'&рваце  хоризонтални  иовръх- 
ности. 

Ватерфордъ.  Ирландски  градъ, 
центръ  на  еднопмененъ  окрхгъ, 
20  калом.  отъ  морето,  и  142  на 
юго-зап.  оть  Дубллнъ,  съ  който  е 
свързан ь  по  иЬкояко  железници; 
23,000  шит.  Окржгътъ  В.  има 
112,768  жит. 

Вятеръ.  Герм.  ориенталистъ  а 
филологъ,  авторъ  иа  Староевреи^ 
ска^  Сирийска^  Халдеиска^  Араб- 
ска граматики    (1771^1Н26). 

Ватнквнъ.  1)  Палдтътъ  на  па- 
питЬ  вь  Рямъ,  съграденъ  на  една 
моги.1а  съ  това  име.  2)  Папскай 
дворъ. 

Вдто  {Ант.}  Знаменпть  фран- 
цузсЕИ  жявошюецъ  хаврпегь 
(1684—1721). 

Вятъ  нли  Уатъ  (Джеймс^). 
Англ.  инжпнеръ(173в — 1819),  из- 
нам-Ьрплъ,  пли  пЬ-право  усъвър- 
шенс1'вувялъ    парната  машина. 

Ватъ.  Еврейска  м^рка  за  жнд- 
кости,  която  м1>рила  23  квлогр. 
ада  18  оки  (Библ.) 

Вахабип.  Една  мохамедаиска 
секта,  която  господствува  въ  пЬ- 
гол*Ьмата  часть  оть  Арабия.  Тая 
сеша  се  образувала  в'ь  Иеменъ 
вгь  ХУШ-и  в-Ькъ  оть  Мохамедъ- 
бевъ^бъ-делъ-Вахаба.    В.    прин- 


мать  достов^ряостьта  на  корана, 
нъ  отхвърлять  вс^ко  негово  тъл 
кованно,  както  и  пр^поята.  Сао-, 
редъ  тЪхъ,  докаченпе  е  за  божие 
везд1№&н1ие  да  се  молгасть  човЬ^ 
цптЬ  Богу  въ  опрЬд^ени  мЬста ; 
исключава  се  само  Кяабето.  ТЬ 
отричаП)  Мохамеду  всЬко  боже- 
ствено послание.  ТЬ  счптатъ  за 
своя  длъжность  да  съсипватъ  ве- 
ликол']^[1НИтЬ  гробници  и  всичкит1> 
паметници  въздигнати  оть  гор- 
достьта  и  неравенството.  ТЬ  си 
даватъ  помежду  си  името  братя, 
и  се  стрем1а5тъ  къмь  общиостмн 
на  имота.  —  В.  распроотраапли 
бързо  ученията  си  въ  цкла  Ара- 
бия, въ  Египетъ,  а  въ  азият\:ка 
Турцая.  Поб-Ьдоносаа  надъ  баг- 
дадскяя  паша,  комуто  било  запо- 
йвано оть  султана  да  ги  уни- 
щожи (1801),  тЬ  завлад:Кди  Мека, 
ирЬминйЬЛИ  Суезскя  цроа1анъ  въ 
1803,  и  заилашвалп  Кайро,  ала 
били  отблъснжтн  отъ  мамелюки 
т^^  Главатарьть  нмъ  Мохаме 
погинжлъ  убить,  малко  вр^Ьме 
шигь  пр-Ьзелн  Медипо.  ИрЬемна" 
къгь  му  б1иъ  шейхъ  Сеюдъ.  В 
1808,  Абдала,  синъ  Сеюдовъ,  н 
хлулъ  въ  Сирия;  нъ  Ибрахимъ. 
синътъ  на  Мехмедъ-Али,  го  псти- 
калъ  въ  Арабия,  1812.  Дв11  го- 
дини п6-о-етн%,  самъ  Мехиедъ-Адн 
се  вмъкн&лъ  въ  Неджедъ;  той 
пр-Ьзелъ  Дерейе,  столица  на  ва- 
хабнтитЬ,  заробилъ  Абд1иа,  а 
испратилъ  въ  Дариградъ,  д* 
султан'Ь'гь  занон-Ьдалъ  да  го  обеа^ 
главБЕГъ,  1818.  ВахабитигЬ  обра- 
зувагъ  и  сега  една  държава,  конто 
обгръща  ц&ла  ср'^а  Арабия  я 
която  има  за  столица  Ртдь,  Тая 
държава  амаблизу  1,500,000  жвт. 

Вахяя  Л/ювгиата.  Т>'р»'кн  учснъ 
законов-^д^^ггь  поетъ,  авторъ  на 
Диеань,  сбирка  поезии.  Умр.  164-(. 


4 


Щ 


—  203  — 


В«хжастръ,  ггрм.  Старши  ув- 

В&ХТ9,  герли  Карау.гъ  иа  ки- 
райъ,  който  иде  по   редъ.  Оггука 

Вахтеръ,  герм.  Уятеръ-офи- 
яеръ  при  провиантскн  и  комаса- 
рптскв  магазанн. 

Вацовъ  (Спась).  Б'Ь1г.  сппса- 
туль.  р^а^яъ  въ  Пиротъ  пр-Ьзъ 
1856,  В.  полл'Ч1аъ  първоначал- 
югго  си  обра:адваш1е  въ  Пирогь 
в  Софвя  п  ср1ано  п  висше  обра- 
зование (физики  -  математически 
фйв)лтегь)  въ  Загребъ,  Хърват- 
ско. Отъ  187&  год.  е  билъ  па 
развн  служби  въ  мяипстерството 
яа  просвещението ;  иъ  сега  е  дв- 
рекгоръ  на  метеорологическия  от- 
дктъ.  В.  иише  сь  пълния  си  под- 
пасъ,  или  подъ  пачалнитЬ  си  букви 
С.  В.  или  само  См  и  досега  е  ии- 
салъ  вгь  Учебень  вЬстникг,  Ш- 
ршудическо  Списание  иа  бълг.  кпи- 
20ВНО  дружостио.  Българската 
Й^йюстрация,  Зора^  Наука^  Библ. 
гв.  К^*и.ш4:н7^  Дснница  и  др.  Той 
е  пр^Ьае^^ь»  заедио  съ  Христо  Б-Ьл- 
чева.  на  хърватска  сзикь  С.  Ми- 
ларовата  книжка  Сгюлинь  отг  цог 
/"  "  гЬ  тьмни1^г1^  п  самъ  — 

Па  чкн  ра;1Ш!  новели  п  ио- 

ви-гя  събрани  въ  книгата  Кар- 
ти901  отг  живота  (1884).  В.  сл- 
що  е  цр^велъ  Д-ръ  Оксъ  отъ 
Жють  Всрна  и  сьстащиъ  Упмт- 
шмева  метеорологически  наблю- 
дения. Физика  за  до-тинтЬ  кла- 
сове на  гимиазоитЬ  и  др. 

Вашаагтоиъ.  1)  01олица  на 
правителството  на  Съединен  Н1'Ь 
ХьрЗБЗВН  въ  Америка,  въ  Колум- 
бия; 250.000  жпт.  2)  Една  огь 
Оъелин.  Дър.  вгь  Америка;  350,000 
жат.;  гл-  г.  Олимнин.  :^1  Ввшинг- 
тонова  земя.  Островъ  на  (гЬв.-зап. 
(>гь  Гринландия,  въ  Полярно  море. 


Вашвпгтовъ  (Георги).  Аме- 
рпкапски  геиера^ть,  основатель  на 
I  република  Съед.  Дьр;кави  въ  А- 
'  мерика,  на  която  билъ  първий 
ир'1и1гЬдатель  отъ  1789  до  1797. 
СъединенитЬ  Държави  испърво  би- 
ли английски  колонии,  основани 
отъ  англичанегЬотъ  1в07  до  1733. 
В.,  избранъ  за  пр1>дводитель  въ 
1775  отъ  волонннтЬ,  при  всеоб- 
щото имъ  въстание  среща  Англия» 
съ  своята  храбрость,  осторожность 
и  и<ютоянство  азвоювалъ  гЬхнат!! 
ие;^ависимостЬт  атйдъ  В-годишпа 
война  (род.  1732,  умр.  1799).  По- 
дробностн  за  В.  има  въ  Животътг 
на  Георги  Вашингтона  въ  «На- 
родна Библиотека  >  на  Д.  X.  Иванова 
и  3.  Паламидова  (Пловдивъ,  1888) 
и  въ  книгата  АмериканскитЬ  па- 
триоти, пр1)В.  отъ  русски  сСтоннъ» 
(Варна,  1880,  изд.  на  Р.  И-  Блъ- 
сконъ), 

Ваавие.  Цскусство  да  се  пра- 
впктъ  <|»иг\'рп  вь  камъкъ.  дърво 
и  други  п»^|цества,  способни  да 
арниматъ  какъвто  щемъ  видъ,  като 
глпна,  восъ1ГЬ,  металъ  и  др.  В. 
достигнж.10  най-високата  степень 
развитие  у  гърцнт!!,  на  което  спо- 
ообствува.1а  т-Ьхната  религия  съ 
аейяото  идеализпруване  чов11гаки- 
тЬ  формп,  а  еднакво  и  тЬхнитЬ 
гимнастически  игри,  конто  нвг 
гледно  нрЬдсгашии  хубостьта  на 
т1'»лото  въ  неговитЬ  форми  и  дви- 
жения. Пластоката  на  гръцитЬ 
процъвтк1а  пай-много  въ  нЬка 
на  Перик^та,  когато  се  славпдъ 
Фндий,  ученикъгь  му  Алкаменъ 
и  др.  Сила  и  благородство  въ 
формитЬ,  важиость  и  величестве- 
ность  въ  изражението  били  отли- 
чителна черта  въ  произведенията 
на  тоя  период!».  ВториЙ  периодъ  въ 
[1р<игьнг1шапето  иа  ваятелното  ис- 
кусство  се  отнася  къмъ  1Л'-и  нЪкъ 
нр1ин  Р.  X.;    пр^зъ  тоя  периодъ 


—  204  — 


с&  забйтЬжителнн  Скоиасъ,  Прик- 
ситель,  Лизипъ  и  др.  Грацпозность 
ц  цЬжность  сл  отличителната  чер- 
т  въ  проп:ш(?денш1та  нн  1ч^я  ие- 
рподъ.  П  прЬзъ  това  вр-Ьме  се 
употр-Ьбявалъ  пб-вечето  само  чисгъ 
мраморъ,  а  пъкъ  произведенията 
на  пр1Ьдшшшя  периодъ  състо^иш 
огъ  различни  вещества,  запр.  го- 
дитЬ  части  )>гь  мраморъ  или  сло- 
нова костц  а  драгшровката  отъ 
Д'ьрво  и  :иато  илз1  само  отъ  злато. 

Баятель.  Они,  който  со  запи- 
маиа  т»  ваяпие. 

ВавБ.  Работ1ж  искусството  ва- 
янпе. 

Вделионъ.  ВлаговонноЙ  клей 
на  едно  дърво^  кое1Ч)  расте  близу 
до  Персидскв  заливъ,  споредъ  едни 
библейски  гь^коватоле ;  бисери» 
споредъ  други  (Библ.), 

Бдодъ.  Една  орЬюдна  птица, 
както  ластовицата,  сь  ддъгь,  м:ико 
кукестъ,  клюнъ,  кнтЕа  разноци-Ьтнн 
пера  на  главата  и  впсокъ  гръ- 
аделивъ  гласъ. 

Веве-  Швейцарски  градъ,  ва- 
адсии  ка1П'онъ,  вн  Жоиевсно  езеро; 
8,000  жит. 

Беберъ.  ^^нам^шитъ  герм.  ком- 
позиторъ,  основательтъ  на  герман- 
ската романтичеока  музика;  съ- 
чшгатель  па  Фрайшуцьу  Оберонъ 
и  др.  (1786  —  1825). 

Вега.  Зв1^да  отъ  първа  вели- 
чина въ  с'1>;шЬздието  Ллра. 

Вегбтернавецъ,  -лат,  ЧовЬкъ, 
който  се  храни  само  съ  расти- 
телна храна. 

Бегетерванство,  лат.  Хранене 
само  съ  растителна  храна. 

Бегетвранъ^  лат.  Жив-кш  въ 
бездЬйствпе  или  въ  окаинство. 

БегецйЙ.  Лат.  сннсателк  ав1'иръ 
ва  едно  съчинение  върху  военното 
вскусс1'во  (1\''-и  вгЬкъ). 

Беди,  ипд.  (отъ  в*дагь,  знание). 
Свещената    книга    на   шцусит^ 


която  съдържа  релцгията,  филосо- 
(||нята  и  знанието  имъ.  Има  4  ведя, 
и  Ч(П'претЬ  написо'^  въ  стихове. 

Бедетъ.  фр.  Коиенъ  стражарь. 

Беелсефулъ.  Градъ  въ  Егн- 
пегь,  сега  съ  нензв-Ьстно  м^то- 
положение;  мисли  се,  че  е  билъ 
близу  до  сегашния  Суезъ  (Библ.), 

Беевотъ.  Име,  ио  обп1</го  мн^ь- 
иие  на  бвблейскит!)  тьлкователе, 
на  речния  конь  (Библ.). 

Веестера.     Левптски     градъ 
(Библ.). 

Вежавъ.  Май-високий  връхъ  на 
:^1ати11шия    ба.1канъ,  2123  метра 
надъ  мор.  равнище, 
Бевивъ.  Ханаански  градъ/Би/Хл.> 

Безеръ.  Герм.  р^ка,  ашнува 
пр-1;зъ  Минденъ  и  пр-Ьзъ  Бременъ, 
и  се  влива  въ  СЬверно  море; 
480  килом.  Отъ  притоцитЬ  на  В. 
главнитЬ  ех:  Днмель,  Алеръ,  Охта, 
Леста.  В.  е  корабоплаваомъ  по  и;11- 
лото  си  протяжение. 

Везнкаторнй,  лат,  Въ  .мед. 
пех.шванск;!  якия.  ислршцителенъ 
плаетиръ:  пласгнръ,  който  се  гу]»я 
н-Ьйд-Ь  на  гЬлото  за  да  се  испрн- 
щи,  каквото  да  се  образува  нрЬ:гь 
кпжяга  отлхчеиие  на  вжтр.  (Ч»кове. 

Бваирь,  араб,  1)  Главпий  ми- 
яистръ  въ  Турция.  2)  Чинъ  на 
първенство,  който  се  дава  на  пшпи 
въ  Турция. 

Везувммвъ.  Е,>шнъ  впл:ь  мине- 
ралъ  сродснъ  съ  гран1гга. 

Веауввй.  Волванъ  въ  Итплш!, 
8  килом.  на  юго-исг.  огъ  Нсапать; 
първото  му,  намъ  извЬстно,  нзрнг- 
вапе,  въ  79  агЬдъ  Р.  X.,  заек- 
нало градоветЬ  Херкуланъ,  11ом- 
пей  и  Стабия.  Отъ  тогава  е  им.ио 
много  други  изригвания;  оть  11а- 
чалото  на  1ХХ-и  в-Ькь  иярягва- 
нията  се  повтарятъ  токо-реч  и 
вс&ка  година. 

Вен.  Старъ  италиянски  пародъ, 
подчнленъ  оть   римляиетЬ   ст^ъ 


205  — 


10*па    обсада   па   гр.   Веп  (395 
ор^  Р.  X.). 

ВаЙвицгь-  Герх.  градъ,  столпца 
и  ведякото  дунсгьо  Саксъ-Вей- 
шргц  96  калом.  на  Ю1ч>-зап.  итъ 
Дайшшгь  по  хеа'Ьзиаца  :  25,000 
жкг.  Въ  Б.  хан&1н  Гете,  Шнлеръ, 
Хердеръ  п  др. 

Вейяутк.    Лнгавйски     градъ, 

пристанище  па  Ла-маншъ,  съ  пр1^- 

въсходки  морски  бани;  13«700  шат. 

Велаеже.  ИспаисЕИ  живописецъ 

(1599—1660). 

Ведеелавннъ  (Д.  Л.).  Чешски 
спвсатель.  .та^шнпгь  като  сти- 
лсгь,  езикьгь  и  стилъгь  му  се 
ечкта  образцовъ  (1545—1599). 

Вблесъ  (тур.  Кюпрюлю).  Градъ, 
цеигт.  на  каза,  солунски  ви.1.,  рас- 
псаожепъ  на  живописно  м1ют()  по 
хват;ь  бргЬга  па  Вардаръ;  18.000 
жят„  оть  конто  15,000  б-ктгдре, 
гкшшллвгЬ  турци  п  цигапе.  Търг. 
^ш,тъ,  гпигцця  на  желЪзннцата 
Сму  нъ-Л1  пт{»о  ви  да, 

ЕедавариЙ  (аюнЬпски  БЬли- 
царь),  Велнкъ  нълководецъ  на 
Игточнатг!  империя,  но  народность 
сховЬшшъ»  комуто  императоръ 
Юсппшвавъ  главно  лтьжн  славата 
царуването  сн.  В.  би.тъ  роденъ 
*  490  въ  с  Германъ,  близу 
Ао  Охрнда,  и  унр.  въ  565.  Той 
Г>а2ъ  пос1'А1Нилъ  въ  гвардннта  на 
Юеганнана,  и  прьвъ  ильгь  въ  523 
зелъ  участие  въ  война  (среша 
ПР1юая«ггЬ),  и  се  отличилъ;  въ  528 
ку  се  поверило  главното  иа*ни- 
ство  иа  ясггочната  армия  па  пм- 
первкга,  която  се  нампрала  на 
пр|дк1ВтЬ  на  Персия,  л^то,  въ 
Щ  Ш1несь.1ъ  победа  надъ  една 
пррсндска  воПска  два  пжти  по-го- 
^^оть  негоиаш-  11сгорп1сь  Про- 
КМШЙ  бнлъ  по  тона  вр'Ъме  сегсре- 
тчрь  аа  В.  На  другата  година  В., 
лраяудецъ   оть  нетьрггЬнието  на 


I  Юсч 

^Ш  I 


войската  си  да  даде  сраженпе  иа 
персяоетЬ  при  Калпнинц  градъ 
на  Евфратъ,  билъ  разбпгь,  и  за 
това  повиканъ  назадъ.  Нъ  бъпр'Ьки 
тая  неправда,  той  накъ  си  оста- 
ндлъ  вЪре1ГЬ  па  длълшостьта  си. 
Въ  Цариградъ,  борбата  на  дв№; 
партии  «зелената»  и  «синята» 
били  турили  въ  опаспость 
а1астьта  н  дори  нтвоа^г  на  Юсги- 
пнапа;  вече  иовъ  нмператоръ,  Хи- 
патнй,  билъ  язбранъ,  когато  В., 
на  чело  на  императорската  гвар- 
дия, нападнжлъ  и  нзбхиъ  до  30,000 
оть  зелената  или  побунената  па(>- 
тяя,  н  въстанови.1Ъ  реда. 

Военното  поприще  на  В.  може 
да  се  раздкта  на  днЬ  главни 
епогн:  войната  срепц1  вандалотЬ 
въ  А(|)рпка,  п  войната  сренш  го- 
тигЬ  въ  Италия.  Юстинианъ  ис- 
пратилъ  В.  въ  533  г.  съ  15,000 
войници  въ  Африка,  за  да  отпомс 
пр11зетнтЬ  оть  вандалегЪ  области. 
Той,  сл1цъ  като  спечелил  ь  дкЬ 
поб'Ьди,  заробилъ  вандалския  крсиь 
Гелнмера,  па  и  заловилъ  съкро- 
вищата му,  и  откакъ  пр1^елъ  Сар- 
дин ия,  Корен ка  и  Бал еа рскнтЬ 
о-в»,  завелъ  царския  си  робъ  въ 
Цариградъ,  дЬто  се  явнлъ  въ 
триумфално  шествие  на  нобЬдп- 
тель  —  първото  дадено  на  гкц- 
данинкъ  огь  В1гЬмето  на  Тиверии. 
А'|)риканскит|1Ш1Ид;ие  никога  иече 
пе  ДИГНЛ&.1Н  връхъ  сл^Ьдъ  тоя  съ- 
сипъ,  Охх^Ькли  се  меда^тн  въ  честь 
на  В.  На  първи  януарня  535  В. 
завоевалъ  Сицилия;  есеньта  на  дру- 
тта  година,  той  мин&аъ  въ 
долна  11галш1,  дЬто  вснчкитЬ  гра- 
дове му  се  подчинили,  оснЬнь  Ноа- 
полъ,  който  зелъ  съ  нристлшь. 
Сл-Ьдь  това,  той  издържалъ  въ 
Римъ  еднопдншна  обсада  среша 
остгч)титЬ:  и  откакъ  добилъ  под- 
кр1;1иенин,  нрЬ.^&^ъ  изиов<.»  Равена 
(540)  и  зароб1иъ  остпугскня  краль 


—  206 


Витигеса;  нъ  пр^дп  да  довърши 
аавобвиннео^о  си,  бплъ  повиюшъ 
назадъ  огь  Юстиниаиа  1гь  Царп- 
градъ,  д-Ьто  скоро  се  явплъ,  кгго 
Н  завелъ  съ  сч^Оесп  крпль  Витп- 
гесц  и  иЬколко  готеки  главата ре 
н  занесълъ  готското  царско  съкро- 
втце.  Въ  541  —  42,  той  пр-Ьд- 
приа1ъ  единъ  походъ  среща  пер- 
сянет*.  Въ  544,  ост1Ч)Тит1\  пакъ 
нахълтали  ^гь  Пталпя  п  нк  пр'Ь- 
зедл.  В.  се  пспратпл!^  среща  тЬх!» 
съ  недосталъчна  войс1ш,  и  поатЬ 
бялъ  залгЬстенъ  съ  Нарсеса.  Сл^Ьдъ 
10-1х>диц1снъ  частенъ  животъ,  В. 
погьрсилп  па1{ъ:  тоЙ  събргиъ  на- 
бърже  една  войска,  та  отблъсиж.1ъ 
кутригурскпгЬ  хуни,  които  били 
заплашили  елмия  Цариградъ.  Сл*дъ 
това,  в-Ьрний  вонтсль,  който  билъ 
отю»31иь  да  приеме  огь  готитЪ 
короната  на  Ит;иия,  билъ  паЕЛС- 
йетенъ  въ  съаак-1етпнчоство  про- 
тнвъ  Юстнниана  и  ограничеиъ  въ 
домашенъ  затворъ  (дек.  563);  нъ 
сл^^а;ъ  6 — 7  месеца,  Юстнннан-ь 
се  уб'К1илъ  въ  невинностьта  му  н 
му  1гьавърнжлъ  званието  в  по- 
честит*. 

РоманистнтЬ  и  поетитЬ.  особено 
Мармонтелъ,  много  еж  искризпли 
жизиеописаиието  на  В.;  т*  еж 
прЬдставяли  герои  о<*л1тенъ  и  при- 
пуденъ  да  проси  милостиня  илъ 
цариградекитЬ  улици.  Това  С1саза- 
пне  е  сюжегь  на  много  картини. 
—  За  В.  има  на  бглгарскп,  ос^ 
в^нь  подробноститЬ  въ  разнптЬ 
кплги  по  историята,  една  истори- 
ческа драма  подъ  заглавие  Велиг 
яарий  отъ  Т.  Шишкова  (Цари- 
градъ, 1873)  и  книжка  Пов%сть 
на  Велисария,  военачалникьть  на 
Юстиниана  еелгисаго,  прЬводъ 
огь  Матон  Петрова  (Русе,   1870). 

Велакань.  ЧавЬкъилн  животно 
извънредно  годЬмо;  гагангь,  ис- 
нолниъ. 


Велккдеяъ.  Празденство,  у( 
новено  отъ  цръквата^  да  ое 
нува  в-ь    паметь    на    Хрнсто! 
въскръсепие.  Вшк.  Пасха, 

Ввдикобритаиин. 
1аш).    Общо  пме  па    сь  ._        -1 
кралства    Англия,   Шотлаодля 
Ирландия.  Виж.  Англия. 

Белвкодушве.  Свойството 
пр'Ьцася  чов'Ькъ  кротко  вои' 
гЬ  неприятности  въ  жишт1, 
пр(Н1и1ва  нсЬка  обнда^  во^кога 
желае  добро  на  другитЬ  и  щ 
добро;  въ  протнвоноложность 
м(ллоду\ши.  Великодушенъ,  шЛ 
притежава  това  свойство. 

ВвлиБОлЬане-  ГолЪма  хуб( 
раскошна    гиздавина,    п;1Я1Г1ес1 
въ  вънн.   изгледъ.   Велинол^пеиъ. 
Много    хубавъ,     много     гиаяа! 
изи1це1гь. 

Велнчаьь.    Отдавамъ     н11 
величие,  правнь  го  гол-Ьмъ,    щ 
славямъ  го. 

Величестявнъ.  Испълнепъ 
величие;  който  по  вънкашно< 
по  изгледа,  по  впечатлението, 
прави,  внушаза    мисъльта,    че 
много  гол1>мъ,  или  че  много  ва; 

Велачество.    Го.тЬмство;    у! 
тр1>бява  се  като    титла    иа  ко[ 
новани  особи :  императорско^ 
щу}Ско,  пли    кралско  величес^ 

Величие.  Гол1^\1пяа,  огромнос 
прЬвъсходство  въ  неве1црствена,, 
ховно  пли  нравствено  отноше! 

Величина.      Големина.  — 
езика    па    астрономнт1ь    в.   оз! 
чава,  не  голЬмина,  а  яркость; 
зв'Ьзди    отъ   първа    величина 
нй.й-яркпгЬ   звезди,    зв1»зди 
втора    величина    по-малко     яр1 
зв^Ьзди  и  т.  н.  Зв1йдигЬ    ех    в| 
дими  за  човешкото    око    до 
величина  включително,  н  огь  7- 
величина    иатагьк*ъ,    тЪ    се  В] 
дагь   само    съ    телескопитЬ. 
съобщението  на  франд.  астроноз 


-207- 


^Ашаршт  пр^аъ  1896»^  да  оега 
опрятя,  съ  ажИ-ояляштй   те- 
вмгто   слаце^твуватъ.  до 
40  мпива  звЬадо. 

.ш1оешн1егорнвъ,  уяр.  ягь 

аа  ХЛ-Ш-в  вЬкъ, 
КЧК0Г1.  ( Констххнт.),Въ1Г. 
лорк  шг^шшеть    и  поан- 

п  ра.св1т1    ся    м:Ьсго,   в  на  12-а 
нъзршзть  пост^Бсш  Егь  цдрв- 
аарскв  лш«й.  на    който 
кзгрса  пр1      ^   "4.  ПрЬзъ 
■а    учевп'  си  ва- 

В1|рвия  св  лягературенъ 
р^^(Ь  драмата  Сктосдам  и  Не- 
Оть  1874  до  1876  ОЬт? 
аъ  Пазарлдвкъ.  Сл1),тъ 
[ваврто  ва  Априлското  въ- 
въ  което  б^ше  много  за- 
биде  аресгуваиъ  п  от- 
к|гвъ  въ  Плоахввпц  а  оть  тавъ 
Одр«в>,  дЪто  го  освободп  евро- 
к*^»1П!<'ия.  Оть  Одраиъ 
пдъ.  д11То  осганж 
»  руссК'-.  г  --1а  война,  пр1^зъ 
в^ат^  по01.г[1Лк  въ  Австрия. 
Сд^хъ  освобождгнпето,  В.  се 
шова  въ  Пловдивъ  п  до  съ- 
;вввто  5*ше  народе-нъ  пр11д- 
въ  областното  събрание, 
шъ  вжго  поЕаза  бдескава  оратор- 
са1Ч)о<)Ность,  п  редакторъ  [за- 
съ  Цв.  базова]  па  Д.  В. 
в^ст.  Пародний  г.<ас%, 
тч>ва  врГ.мо  обнародва  нЬ- 
сгоко  лггс'раг}'рии  л{)(»пзведения: 
Яршвтв  Отечество,  раоказигЬ  Жър- 
»«■  а  Отмьи^^ие^  Найда,  Ви- 
«М90  а  Анжелина  {печатани  в'ь 
сввс.  Наука]  и  П])И1*отви,  вь  дру- 
Пртю  сь  Ив.  Вазова,  едва 
Хутстоматя,  Щгкгь  есеньта  на 
1^1,  1.т1аъ  новнт!;  азборн  за 
<йаасгн(яг1  събрание,  В.  бнде  па- 
ВИчевъ  ^пъ  новия  главеиъ  уара- 


ввгедъ  Г.  Бръст^вичж  д]фект1)ръ* 
ва  народното  вросвЪщенве.  Подарь 
това.  тоВ  обнародва  въ  оавс  Зо- 
ра [основало  (ггъ  него  в  Ва^ва], 
ВХСНЧВВТЬ  мсвази  Та^яасчмх,  За- 
Т0Ч^ншп^  Д^^  Дш-л^грк,  Сиам- 
€жа  легенда  н  я^пово  «кзаео- 
внсаввя  на  Виктора  Хюю,  Мшц- 
клвича,  Тууье.нела,  Раковсл^и  и  др. 
'.  прг&врата  оть  6-и  септ^ 
:1бранъ  оть  Хасково  пр1)Д- 
ставитедь  аа  народ,  събранне  въ 
София.  Сл1аъ  закрива  вето  на 
сесията  пр^ть  ю.таз  1886.  той 
8амнн2за  странство.  Пр^вратътъ 
оть  9-и  авг.  го  налгкри  въ  Бтда- 
Пеща,  оть  д-Ьто  отиде  въ  Италвя 
н  посещава  въ  Флоренция  двЬ 
години  академията  по  жнвоанство- 
то.  Сл'Ьдъ  това,  той  П{^кара  н^Ь- 
колко  вр^ме  въ  Рпмъ,  подирь 
кое1'о  започнлБ  ,ха  обнародва  въ 
спис,  Денница  свовтЬ  Писма  от% 
Римь^  литературно  пронзведенне 
съ  възвишени  мпслп,  п  на  което 
критиката  црпзиава  особено  до- 
стокнство  оть  къмъ  сгала.  Тия 
писма  се  [1родължвх&,  сл'{ц>  ар1^ 
ставането  на  споменатото  списа- 
ние, въ  друго  —  Мисъм.  Въ  Ви- 
зовото списание  В.  обнародва  п 
крпгнчегка  от>дия  Любенъ  Кара» 
ве^овг. 

Пр^зъ  1890  В.  остави  Пти- 
лия  н  се  назначи  учвтель  въ  Со- 
лунската бълг.  гнмпазия.  Сл'кгь 
нЬколко  врЪме  пздате  па  св1»п» 
учебннка  си  Всеобща  История 
на  Литературата.  На  дру1'ата  го- 
дина на1пчтнж  учителспшто  п  до 
1894  жпЕгЬеше  въ  Царн11>адь  в 
се  :тинмав;1Н1е  сь  кпижмнн»  н 
ишвопиство.  11рЬ;1Ъ  това  врЬме 
обнародва  въ  Мисьль  прЬвода  си 
па  ХНексопровия  Х<хмлегг  и  на 
Дангевата  Г10жеств(П1а  Комедия 
Адь^  като  и  «'ътрудинчашо  въ  т. 
пазарджишкия  в^ст.  Прогрессь,  ре- 


дактпранъ  оть  брата  му  Б.  Ве- 
личкова, Велчева  и  Косева  н  който 
ратуваше  протпвъ  Ст.  Стамболовия 
режимъ.  В.  е  написалъ  и  множество 
оригпналип  стихотворония.  Отъ 
неговото  перо  е  н  драматдческата 
Поема  Хадераль^  печатана  вь  пре- 
мия па  Прогрессь  (гь  псопдинпмъ 
Л.  Минеег. 

Сл11дъ  18-и  май,  В.  се  завърих 
въ  Пловаивъ  и  въ  изборцтЬ  за 
\'111  народно  събрание  биде  из- 
браиъ  оть  Т.-Пазарджикъ  и  Хар- 
мандий.  Скоро  (1гЬдъ  това,  той 
нл'11:^е,  като  водитсль  па  съедини- 
стптЬ,  въ  кабинета  на  д-ръ  Сто- 
нлонъ-Радославова  мпнистръ  на 
обпштЬ  сг|)ади,  а  п6-оети1»,  въ 
Н0ВШ1  кабинеть  на  д-ръ  Стоилова, 
миппст.  на  просп^п^епие^о. 

П»*>-младъ  братъ  па  В.  {Богданъ 
В.)  пма  публицистпческа  дЬятел- 
ность  (виж.  Велчень),  която  пре- 
крати поради  незадоволително  здра- 
впе.  Той  има  гпмна:зиално  обра- 
зопаипе. 

Ввлзевулъ,  евр.  Кня;гьтъ  на 
диаволитЬ. 

Белей  Патеркулъ.  Латин.  ис- 
Торикъ  оть  кЬка  на  Авгугта. 

Ведяожа.  Гол1>меи:ь;  лнде,  кое- 
то има  много  гол-Ьмъ  чпнъ  въ 
държава1'а. 

Велосвиедиогь,  латин.  Оня, 
който  може  да  се  вози  на  вело- 
сипедъ. 

Велоевпедъ,  ^аг.  Механиче- 
ски ур«*Д1.  ''Ть  дв"!;  или  три  колела, 
Който  се  турн  вь  двцжепио  оть 
чов'Ькь,  с"ЬдиАлъ  на  него. 

.Велтвинъ  М.  Т.}.  Русски  бе- 
лс*трпсгь  и  историкъ,  авторъ  на 
фаитастичееки  повгЬстп,  менау  коп- 
Т(^  Райма,  българ.  царкиня,  пр11- 
ведеца  па  бъ.ггар.  въ  хубавъ  прЬ- 
водь  отъ  Елена  М5тевя  (Санкт- 
П(ггерсбуп>,  1^!52),  и  па  н<.П'орп- 
чески  цадирваиш!  (1800—1860). 


Велчевъ  (В.  Т,).  Съвр11менеиъ 
бълг.  публицистъ,  редакторь  на  со- 
фийския политическо-киаж.-общ^ 
ственъ  в11ст.  Прогрессь,  —  В.  е 
род.  въ  Т.-Пазарджикъ  в'Ь  1867, 
а  ое  е  училъ  въ  родното  си  аЛ- 
сто,  въ  пловдивската  гимназия  до 
У-и  класъ,  и  ел1иъ  това  въ  Ж*^ 
нева  2  години  въ  гимназията  и 
2  години    въ  унпверси '  '  ю 

въ  1889  г.  свършилъ  1а 

по  естественитЬ  науки.  Той  ре- 
дактираше, ваедио  съ  Богдаоъ  Ве- 
личкова, научно-литер.-обп1ествеш) 
спис.  Лл^ча  (Т.-Шзарджпкъ,  1889 
—  92)  и  атЬдъ  това,  заедно  сь 
сжщня  и  сгь  Рачо  Косева  [съ  Р. 
К.  (.Ч1М0  първата  1Ч)дина]  нЬсг. 
Прогрессь,  който  почия;  да  се  на- 
дава въ  Т.-ПазардБИКЪ  на  14-и 
ноем.  1892,  н  който  иай-с<к1)ло 
ратуваше  противъ  Ст.  Стамбаюввя 
режшгь.  СлЬдъ  18-и  май.  ПрО' 
грессг  се  пр^м^стн  въ  София,  в 
оть  1895  В.  го  редактира  са1гъ. 
6.  е  писалъ  и  н1>колко  критвкя 
и  научни  статии  въ  разни  в-кт- 
ницп  и  списания. 

Веаа,  лат.  Жила,  по  кояти 
кръмьта  се  връща  въ  сръддето; 
чсрнокръвна  жила. 

Ввпадяп.  I.  Сирийски  царь  въ 
Дамаск'Ъ  (Бпбл.). 

Веняда-П)  II.  Синъ  и  насл^д- 
никь  па  Венадата  I  (Библ,), 

Венгрня  и  венгрн.  Схтото. 
каквото  е  Унгария   п  унгарци. 

Веидета,  итал.  Кръвна  мьст!^ 
отмъщение  за  1фъвь  между  се- 
мейства. 

Веядв  (нЬроптно  огь  герм.  аеядл, 
скитамъ  се).  Име  да,а»'Н0  отъ  гер- 
манцптЬ  па  едппъ  к-юпъ  огь  сл> 
в-ЬнетЬ,  който  жпв^ть  вече  въ 
\'1-и  в^кь  въ  сЬн.  н  ист.  Герма- 
ния, отъ  Елба  до  бр11говегЬ  на 
Ба.1Т11йско  море  до  Внсха,  ц  на 
юп»  до  Чехия.  БендигЬ  бали  раз- 


-209  — 


■жвггъ 


хЬипп  на  разни  шсемена:  »ба- 
тргш,  вилдп,  утфи,  ревели,  ре- 
пряВг  дужичане,  сорби.  Тия  пле- 
иена  едио-ио-друго  били  подчи- 
1еак  &гь  гермаяцпт^  и  нли  ис- 
л^^беиж,  вхи  постепенно  поиЬн- 
чевя  н  погълиятп,  макарь  и  да 
се  вамврать  тукъ-тамъ  още  отъ 
тЬгь  остатки.  Въ  пб-гЬоенъ  сми- 
сълъ,  в.  се  варпчнгь  остаткнгЬ 
отъ  едно  словЬнско  населеипо  въ 
^  '1ЯЯ  (земя.  часть  на  Сак- 
:  >1,  часть  ца  Прусия),  конто 
и  сега  говорн^гь  веидскп  езикъ 
I  СА  уиааиди  оообииитЬ  си  нра- 
л  цбичаи.  Чигаото  ииъ  е  до 
000.  ОтъХУ1-и  вЬкъ  вещский 
1та11жлъ  Енижовенъ,  и  въ 
й-ново  врЬме  съставлява  пр-Ьд- 
на  обработка,  за  патриоги- 
тЬ;  той  прилича  на  четския  и  сао- 
вацюш  еанкь. 

Вввезуеда.  Регтублнкаяска  дър- 
жава, въЮжиа-Лмррика;  1,639/398 
четв.  кил.  [Бъ.1гария :  95,705] 
■  2,122,000  жит.  [България 
3,310,713].  Стод.  Каракасъ, 

В^нелннъ  (Юрий).  Русски  спи- 
1:^мм'-1ь  бк'  '"'Ць,   по  народ- 

ил;!'!.   .4*1.  ,    който  е  далъ 

каП-^  нл^нъ     потикъ    на    българ- 
■ж-гто    в'ь;фаж,таие.   В.,    синъ    на 
п\мть    светениЕсъ,    бнлъ    роденъ 
Н1.  11>02  1гь  Наги-гибаръ,    береш- 
г»ги  К1-ЧИ П1гь  (с1ш('риа    Унгария) 
училь   въ  дъвоискии 
.[•'ТЪ.  Въ  1823    той  отп- 
нъ  Бесарабия;  тамъ  ое  аа- 
^т    гъ  бьлгарстЬ,  и  нанис- 
плучн  тяхното   миихдо. 
<>диин,   прЬмЬсгилъ    се 
.1  дц  ср  учи    медииима- 
Г1,  в    все  прольТ/1и1в;иъ    исторн- 
•'-  ►г-то  си  издирване. Въ  1829.  въ 
11  вр1»ме,  когато    свършилъ 
■  мя  курсъ,    обиародвалъ 
'\гь  ОП*    Д|кев1И'с  п  ии- 
пхттс  Кодп^с  кг    полнтнусскоиъ, 


идродопнсмо111Ъ,  нсторнуескоиг  и  ре- 
лнг1озиоиг  н^съ  отномси!!!  мг  Рос- 
С1ди.1мъ.  Това  съчинение  обър- 
нкло  вниманието  на  х^Ьдъ  с1гЬгь, 
и  иато  че  въскрьсило  бъ.1гарс1шя 
иародъ. 

В.  н&тувалъ  пб-сетиЬ  (1830  и 
1831)  въ  сЬвериа  България,  по 
порхка  отъ  Императорската  Руо- 
С1М  Академия,  да  събира  българ- 
ски паметпиаи,  пародии  иГ.сни 
и  др.  Въ  1835  той  бндъ  пригот- 
внль  една  българс1;а  граматика» 
която  по  независя1цп  огь  него 
причини  остаи^Б^а  пенапечатаяа 
въ  Академията.  По  неговигЬ  душ1, 
тая  граматика  не  б1иа  назначена 
като  Нео||)Итовата  аа  дЪца,  а  аа 
учеиитк 

Много  интересни  еж  въ  свръска 
съ  нашото  възраждане  ДвЬ  писма 
отъ  Юрин  Вснелина  до  Василия 
Априлова,  нам-Ьреии  въ  прЬписъ, 
яав-11репъ  огь  В.  Априлова,  въ 
ирЬписката  на  Неофита  Рилски  и 
обнародвани  въ  Министерския 
сборникъ,  кпига  I  (1889),  както 
и  Венедииовага  брошура  0  ^лро- 
Лмшк  иовой  БолглрскоП  1Нтволтнри 
(Москва,  1Н38).  Друго  Веиелнпиво 
с-ьчиненне,  обнар<иш1Нодок^тЬбидъ 
живъ.  било  (гьчннението  0  х.^ряк- 
тср«  идродиихъ  мгсеиь  V  Сядкднг 
^^лднидйскихг  (Москва.   1В35). 

СлЬдъ  сиьртьта  на  В.  ек  изда- 
дени игГ.дпигЬ  пегоии  (гьчинения: 
Кллдо-КилглрскТд  н  Длки-С.ллклиски 
гр.шоти  (СПК.  1840);  ИгкотормА 
уьрти  пнтсшестки  вг  БолглрТА 
(Москва,  1857);  Крптнуеск1д  и^сдг- 
доклии  осъ  нсторж  Болглрг  (Мое- 
кпа,  1849).  ПослКхиот*!  сгьчино- 
ние  е  пр^вед»^но  на  български  отъ 
Вотю  Петковъ  въ  1853. 

В.  умрЬ.тъ  въ  Москва,  въ  1839, 
на  37-годн1Пна  възрасть.  Надъ 
гроба  му  е  положена  мраморна 
плоча  съиаднисъ:   Шрмю  Ивдио 


—  210  — 


кнуиВеи€днииОдБсскТе  БОАГЛ|к€  1841 
год.  Ндпоииилъ  скгтн  о  ^лкмтомъ. 
йо  НТ.К0ГЛ1  сллкноиг  н  иогкфг.сткси- 
иомъ  плсмсии  г.и.\глръ  и  пллмсино 
жслллъ  кндгть  сги  козрождси^е. 

Венера,  лат.  \)  Баснословна 
богиня  на  лгобовьта  п  хубостьта, 
която  СА}  родила  огь  морска  хгЬна. 
2)  Една  огь  планетптЬ,  пай-блес- 
юшата  огь  исичкигк,  конто  пие 
тщ\чаа<^ Задница  или  Ве*и:рница, 
опоредъ  както  нк  впждаие  при 
изгр'Ьвапето  ида  при  захожда* 
яето  на  слънцето. 

Вевернчесжа  болееть,  отъ 
име  Венера.  ОГнцо  пгшванне  на 
нЬкои  болести  на  ноловитЬ  ор- 
гани, като  спфпласа,  блснореята, 
и  др. 

Венеръ.  Най-гол'кк1ото  езеро  на 
С1мндпнавскп  полуостровъ,  въ 
запад,  часть  на  южна  Шпецня ; 
5,5()8  чет.  килом.  РЬ1ш  Гота  1Ч) 
съединява  сь  Категап».  Въ  него 
има  много  острови,  и6-печсто  на- 
селени. На  сЬв.  му  бр1>гъ  е  градъ 
Карлстадъ ;  на  юго-зан.  е  Ве- 
нерсборгь. 

Веветн.  Така  се  наричали  пъ 
старо  вр^е  два  народа  въ  раз- 
^[ичин  земи.  1)  Люде  (наричани 
и  внети  или  генети),  въ  с4в.-ист. 
Пталпя,  между  Ечъ,  По,  АлнитЬ 
и  морето:  огь  тЬхъ  добила  името 
си  Венеция.  2)  Люде  въ  Галия. 
въ  Ванъ,  сегаш.  норбиански  де- 
партаментъ).  НЬкои  учени  считать 
венетитЬ  в  венднтЬ  за  единъ  и 
схщн  народъ  огь  словенско  яроио- 
хождение. 

Вепецкя.  УI^)^^пепъ  градъ  въ 
сЬв.  Италия,  едилъ  отъ  нг^Й-про- 
чутнгЬ  в  чудновати  градове  на 
св^та,  расположепъ  на  купъ 
островчета  въ  Адриатическо  море, 
стара  столица  на  Венецпаяск.  ре- 
публика, сега  гл.  гр.  на  Венеци- 
анската    область;     132,800    жит. 


(Венециян*^),    Дожсскп 
богати  музеи. 

История.  —  В.  била  осно 
нь  Л'-и  вЬкъ  огь  венетитЬ,  вол' 
нри  нахлуването  на  хунитЬ, 
търсили  прибюси1це  въ  остров 
ВсЬкой  островъ  се  управляшиъ 
испърво  огь  особенъ  трибунъ.  ТЬ 
се  са.сдини*1И  пбч-.етн-Ь,  иодъ  единъ 
гланатарь,  наричанъ  дожъ  (дукъ, 
херцогъ).  Първий  дожъ  билъ  Па- 
велг  Анафесто  (697),  Дожеството 
бпло  избирателно,  ала  пожизне 
и  дожъгь  едва  ла  пе  би.ть 
нархъ;  нъ  малко  по  нал1кО  не 
вата  власть  со  ограничавала 
правителството  си  станжло  реп 
лика.  В.,  въ  цеитра  на  из 
стнпя  тогава  свгЬгь,  между  исто] 
н  западъ,  се  обогатила  своро  ч 
ш^ртвията  в  отаакла  могл^м^а, 
особено  въ  вр11мето  па  кръстоп 
нитЬ  походи.  К11гато  кръс^тон 
инг1>  пр1аели  Царнгридъ  (12 
В.  завоев!1ла  н^^колко  нрнсгаио 
въ  Албания,  въ  Гръция  н  въ 
Морен;  тя  господарува1а  дори  въ 
островигЬ  Кандпя.  Корфу,  К»^<1)а- 
лоиия  и  др.  Въстановлението 
византийската  империя  и  въ:^ 
шенирто  на  Генуа  ве  побъркали 
много  на  В.;  тя  почшвла  да  иснлда 
отъ  1497,  К0П1Т0,  съ  откритието 
отъ  Васко  де  Гама  иа  носъ  Добра 
Надеж,ха  и  океански  пять  по^ 
край  тоя  носъ  за  Нндия,  С 
дизеяно  море  нр^станжло  да  р 
доточието  на  всемирпитЬ  инте- 
реси. Еднакво  сл-Ьдствие  за  В. 
имало  и  откритието  на  Аме- 
рика. Нь  и  въпр11ки  тип  пром^!- 
нения  на  щастието,  В.  накъ  щ* 
да  държи  почетно  агЬсто  ме: 
морскитЬ  държави,  да  не  се  б 
обърпжло  правителството  й 
олигархия,  която  управлявала  съ 
тероръ  н  развращавала  вей 
СтаритЬ  добро;^теди,  храбр 


-211  — 


^долюбието    пячпяплклп.   Ма- 
иръ  че  В.  щастливо  св  избашиа 
цть  ЕаибреЙсЕня    сънкзъ,    съста- 
веиъ    пратнвь  ненк  въ  1508,  тя 
била  принудена  да  изгуби  владЪ- 
шогга    си  въ   Пстокъ,    и   одвамъ 
Нигла    да  са   задържи    Кор(|>у  и 
^длшщоя.   Цаполеонъ  прниудпхь 
В.    да     наруши     неутралиостьта, 
кинти  тя  1г1-.рила  да  поддържа  въ 
1Г91>,  уцящожилъ  правителството 
I,  в  по    хампон|>ормийская  дог» 
воръ  отстх1Шлъ  областьта  на  Лп- 
сгроя.  Въ  1806  В.,  съ  областьта 
А,    се    дала    отъ    Наполеона     на 
коязъ    Евгения    Ьохарнс:    иъ  въ 
1616  по  ВЪнския  до1Ч)воръ  ти  се 
оърк&ла  на  Австрия,  която  обра- 
зувала   отъ  пеш  Ломбаряо-Венв- 
Ошвско    нралства.    Въ    1848,  В. 
1гъсганх.1а  протпвъ  Австрия  и  се 
обявЕаа    република;  иъ  въ    1849 
биа  прн1П'дена  да  се  прЬдаде  на 
австрпйцитк,  коегго  нк  докарали  въ 
халко   сгъстояние.    Нь  1860,  гра- 
Т1»гь  и  <>бласпл'а  му  се  (гтгжпи- 
зи  на  Ишлия. 
({««взелъг    полсн.     НачяишгЬ 
и  на  Ю1ето  па  елшгь  чов1къ 
|цп.ал*ггеии  помежду  си. 
Уеп1,  Т1|1и  Т1С1,  лат.  Додохъ,  ви- 
'    ''.  \  ь.  —  Це:^ар1>ви  думи 
"й1иа  надъ  Фарнака. 
М  г  т  1 .1  г*  ии  ъ.   1 2-й  синъ  на  На- 
.....  ^4^ик. ;.  цъ  на  едно  отъ  Г2-тЬ 
'  ^мшски  племена  (Бт.<.). 

Неявчъ  (К.  Богд.).  Русстсп  жи- 
ьмппмцъ,  тво1)ен:ь  на  картиннт!! 
Ааарь  еь  пустинята^  Естиръ.  11о- 
лмангто  вь  гроба  (СпаситоляЛ 
Ангели  льз^ща}мщн  погиб^^^ьта 
на  Содомь  п  др.  Род.  въ  1821). 

Вевозенъ,  лат.  Който  при- 
В4;Ъ1еап1  па,  ^ип  со  (п^ържа  пь, 
в«па :  венозна  кръвь. 

Ввнсенъ.    <1'ра1щ.   градъ,  нан- 
^•'1  !гь    II.  (сененски    деиарт.)»    6 
г,  па  псг.  ^)тъ  Парнж-ь:  24,626 


:  ишт.  Арсеиалъ,  артилерийско  учи- 
'липц'.  :шмъ1п>  оть  Х1\'  пЬкк 

Вептнлаторъ,  фр.  Уредъ,  който 
служи  да  подновява  въздуха  въ 
затворено  м'Ьсто  (болница,  рабо- 
тилница, казано,  и  др.):  еЬтрил- 
никъ. 

Вентилация,  фр.  Подиов^тение 
на  1гь;ггуха  чрЬзъ  в^трилникь; 
нропЬт1>яване. 

Вептндвра1гь,  фр.  Подновя- 
валгь  възду1а  ч|)1>зъ  вЪтрилншгь; 
провЪтрппалгь. 

Веицвсмавъ.  Чешски  херцо:ш 
яли  крале  между  920  и  1419: 
В.  /,  херцогъ,  безъ  да  гледа  яа 
протпводЬйствието  на  майка  си 
Драгомп])а,  езичница,  раслростра- 
нилъ  пь  Чехия  христяж-ггвото ; 
убить  въ  УЗЙ  отъ  брата  си  Во- 
леслава.— В.  П,  херцогъ  въ  1191, 
сваленъ  оть  прЬстола  с&щата  го- 
дина отъ  лу:ш1киямаркгравъ;  — 
В.  I  (Ш),  краль  отъ  1230  до  1253, 
въ  чисто  царуване  монголнтЬ  нах- 
лули вь  Чехия  и  гаг  рааорнли; -- 
Б.  II,  краль  отъ  1288  до  1305,  въ 
борба  съ  паната  за  унгарската 
корона; — В.  Ш,  сииъ  на  В.  П,  на- 
рече1гь  млади,  род.  1280,  убить 
1306;  —  В.  IV,  германски  пмпс- 
раторъ  и  ч»'111скн  крали  род.  въ  1 361, 
наслЬдилъ  бап1.а  си  Карла  IV  въ 
1378.  Слабость,  звЪрство,  раз- 
врвтъ,  продажность  били  отличи- 
телнигЬ  черти  въ  характера  на 
тоя  царь.  Той  оставнлъ  градоветЬ 
и  благороднпдптЬ  да  обрануватъ 
съБкзи,  които  унищожавали  не- 
говата власть;  прЬда-тъ  на  смърть 
Ивана  Ненохука,  духовнпкъ  на 
кралица!^  и  самъ  мхчилъ  жръ- 
твата;  въ  К-^ОО,  той  заличилъ 
всичкнти  д.1Ь[*оцс,  >-и1ъжимц  на  ев- 
I  рей,  като  постаповплъ  да  се  за- 
I  плати  нему  отъ  10  до  30"/ <,  отъ 
сумата.  Въ  1394.  чешскитЬ  бла- 
!  городници    направила    ваговоръ, 


-212  — 


аресгува.ти  го,  и  затворили  го  въ 
Т1р!и'а ;  нъ  го  пустилли  но  влин- 
нието  на  гермалскит^  князовс. 
Понеже  зелъ  страната  на  Фран- 
ция, която  искала  да  се  отстра- 
нжтъ  отъ  папството  папи  Бони- 
фациЙ  IX  и  БепедиЕТъ  Л'111,  и 
да  се  избере  ловъ  папа,  и-Ькои 
германс1ш  князове  го  сва2шлн 
отъ  пргк^ола  въ  1400,  и  ощу^у- 
дЪли^ш  палатннъ   Рюпера  за  не- 

ГОВЪ    Пр'(1СМ11ШГЬ.    СкОрО     п6-С€Т1ГЬ 

брап»  м}'  Сигизмулд-ь  то  зптво- 
рилъ  въ  В1Ьпа;  и  въ  1410  той 
пр'Ьдал'ь  правата  си  като  импе- 
раторъ  Сигизмунду.  Той  поЕазалъ 
допЬйдЪ    прп1ггелство  Еъмъ  Хуса. 

Бера-Круцъ.  Градъ  въ  Мек- 
сико, прпсгганшце  па  Мексикански 
залпвъ;  21,000  жит. 

Веранда.  СЬнцшгь  около  Б&ща, 
открита  галерия. 

Бератрииъ,  *<аг.  Алколоадъ. 
открпть  въ  сЬмената  на  расте- 
нието елеборъ.  Когато  се  досгЬгне 
до  ноадрит!!,  вератриньгь  произ- 
вожда  силна  кихавица. 

ТегЬа  е1  уосез,  ргое1«гоа<|ие  аПи1» 
,мт.  Думи  и  фрази  и  нищо  по- 
вече. [Овидовъ  стихъ ;  прпспособя- 
ватъ  го  па  ораторски  рЬчи]. 

Бербаленъ,  лат.  Устенъ;  въ 
противоположность  на  писменъ: 
вербална  декларация. 

УегЬ|  р-аНа,  лат.  За  хатъра  на 
изражението.  [ЗаагЬства  запри- 
мЬрг,  така  да  рсчсмь]. 

Вербовннкъ,  огь  вербуеамьг 
Наемател!»  па  охотннди  за  воешю 
прЬдприятне. 

Вербуванъ,  Щт,  Берж  или 
вовкамъ  оютннца  за  военно 
яр^дтфиятие. 

Ьервие.  Белгийски  градъ,  лю- 
тихслм  область;  45,521  жит.  Сук- 
певи  фабри1Ш. 

Вергаа,  тур.  Прямъ  данъ^гь 
въ  Турция.  ; 


Вердш.  Итац^^^р  воипози- 
торъ,  [юденъ  въ  1814,  аит^^рь  на 
Труберь^  Травгмта,  1^иголгто, 
и  др. 

Верднктъ,  лат.  Присхда. 

Вереи^агнаъ.  СъврЪменсиъ  ог- 
личепъ  русски  живоппсецъ,  1юд. 
въ  184  2;  творецъ  на ///пгАомимх, 
Ла  Шипка,  и  много  другп  кар- 
тини, които  яр1дстаа1явать  сцена 
огъ  русско-турската  война  въ 
1877—78.  Въ  тая  война  худож- 
пипътъ  самъ  е  уча*ггвувалъ  и  е 
бплъ  рапенъ.  Той  е  наградеш.  оъ 
бълг.  златенъ  медалъ  за  наувитб 
и  искуссгвата. 

Верила-плаааиа.  Планинска 
вернга,  която  свръзва  Рила  съ 
Витоша.  В.  п.  е  22  квл.  длъга  и 
9  пгарока.  Най-високата  й  точ1а 
се  намира  при  връха  ГолЪжш  Дс- 
белецг,  1352  метра  надъ  морск. 
равнище.  Ср1Ьдн.  й  височина  на^ть 
морското  равнище  достига  до 
1,300  метра.  Относителната  й  ви- 
сочина надъ  Самоковски  е  380 
мет.,  надъ  Дупнитко  —  660  мет. 
Главни  проходи  въ  В.-п.  с^кдва: 
1)  Буког^рЪсланскч  ороходъ,  съе- 
динява самоков.  котловина  съ  ра- 
домирс1{ага;  2)  Клиа/рски  про- 
ходъ,  съединява  самоков.  котло- 
вина сгь  душшшката. 

Верия.  Виж.  Берия, 

ВерЕн,  герм.  Отд1^лннтЬ  часга 
на  воекннтЬ  укрЪплеиия;  съста* 
внитЬ  части  па  кр"Ьпость; 

Верковачъ  (Стсфанг  М.).  Ар- 
хеологь,  главппй  дЪець  по  въз- 
раадавего  па  българщината  нъ 
исггоч1{а  Македония,  родомъ  бос- 
неислгь;  роденъ  въ  1^^27  въ  с 
Углята,  покрайнина  Посавпна* 
градачицка  околия  въ  Босна.  В. 
биль  проводеиъ  въ  Македония  въ 
1856  огъ  сръбското  щтвитгл 
което,  разбира  се,  го  и  П( 
хале ;  насръдчеиъ  и  огь  Раковска, 


—  213  - 


уотановп-ть  въ  Серезъ  и 
плъ  се  да  гьбира  старн 
1СИ  и  ]к10н«ти,  народоа  а'1ьспа 
шия  110  географнита  и  ет- 
а1{>а^гга  и  да  буди  б-ългарския 
,:  въ  мцого  м11сга  насшня- 
►  българе  учителе,  много  мла- 
»вгЪтвалъ  да  (^е  учхтъ  бъл- 
юго  общини  убЬдилъ 
въ  училищата  си 
вмъ  български  езиюь 
иа  В.: 

1ародне  песме  македонска 

първа  часть,    съчип.  пз- 

въ  Шитгра^ть  въ  1860,  въ 

|ра    на    което    за    пръвъ 

очъртавать  южний  и  юго- 

|й  прЬдкгь  на  бълх-арската 

въ  БалкансЕН    иолуо- 

Втората    часть    отъ  тая 

не  посл'Ьдвала. 

[Ьсеньта  за  Орфея,  пр-Ьдсга- 

етяографическото    нзло- 

вгь  Москва  (1867). 

Описание     бита   македон- 

обнародв.  ва  рутеки 

и  прЬвсдоно  на  бьлгар- 

ють  Г.  Н.    Клушский,    Кю- 

1ъ]  слйдъ  наиюто    освобо- 

[прЬводьтъ  не  носи  дата]. 

български 

пргЬдис-горн- 

%   пр^христииско    вр-Ьме, 

1па  вгь  1Иид'радц  въ  1874. 

;ни,    а&га    отъ  родопски 

загатвагь  за    божеството 

Лекото    басаосдовие,    же- 

Орфен  и  др.,  в  сочдлп> 

древносгь    на  сло- 

П]гМвя11я ;  ала  тЬхаата 

)сггь    се      успорява    и 

В.   въ     Пр1»КЛ0П11П      го- 

'Прпвп    н^Ьколко    п;ктуиання 
1о1ШтЬ  за  да  \и>  до1шже. 

сръбско-турската  война 

1ъ77.   В.    ааминжлъ  за  С. 

1ГЬ,    дЬто    пр1кггоялъ  до 


1891  п  запимавалъ   се    съ 
жовна  работи,  иа  конто  еж  хиодъ: 

1 )  Веда  словенец  2-а  часть  (1 88 1 ). 

2)  Топографическо-етнографг^ 
члский  очеркь  Македонии  (1890), 
посл1Ьдванъ  отъ  картата  на  Ко- 
марова,  която  произведе  гол  Ьмо  не- 
годование  въ  с.  петербургскитЬ 
кржгове,  тогава  сърдити  на  Бъл- 
гарин, а  се  посVтЬдва  отъ  нова 
карта  въ  ущърбъ  на  българог!»  и 
въ  полза  на  гьрбегЬ; 

3.  Една  добавка  къиъ  пр'1^сцо- 
менхтня  очеркъ,  печатана  въ  С. 
Петербургь  въ  1891,  въ  която 
еж  очъртаии  по-главяитЬ  пжтнща 
въ  Македония. 

ОсвЬнь  гор'ЬспоменжтитЬ  тру- 
дове^ В.  въ  разни  вр-Ьмеиа  е  на- 
печаталъ  нЪкодко  брошури  и  много 
статии  въ  хър1штски'гЬ,  сръбскигЬ 
и  русскнт'Ь  вЬстници  и  списания 
все  по  етнографията  и  статисти- 
ката. Той  много  с  сномогнжлъ  да 
се  осв-Ьтли  в'ьиросьгъ  за  народ- 
постнгЬ  въ  Македония  и  да  ое 
очъртагжтъ  то'П1И'ги  11р1>д1к1и  на 
българската  народность  въ  про- 
токолигЬ  на  Цариградска^-а  коп- 
ференцш!*)  п  въ  Стгъ-Огефии- 
ския  договоръ. 

Народното  събрание  оир1ц-Ьли 
на  В.  въ  старостьта  му  (прЬзъ 
18110)  3,600  лева  годишна  по- 
жизнена пенсия  н  му  даде  въз- 
можность  да  се  пр%м^и    оть  0. 


*)  Коифербвднд  отг  пр^дтвитвле  пам- 
лявятЬ  силя,  която  с«  д-ьржв  въ  [(ариградг, 
П4  яр^дложвтето  на  Русна,  бваъ  гчастявто 
ов  ТгрцяЯ)  сл-кдг  кл&иетат»  въ  мтокъ  в 
др.  прЪяъ  вивя.^лекеявр.  1876.  Тая  воа- 
ф«ро(|цня  взра<>отв  и  11р1порд<1Н  ва  Тур- 
ция р4^фор«и  ва  всичкитЪ  зеяя  >ъ  Тур- 
свцто  царство,  въ  киято  жвв'ЬехА  българе; 
яъ  ввйнвтк  пр^длохеиия  се  опвърихх 
отъ  турското  правнт«лство.  Вях.  Лпри^* 
ско  въстание,  }ллапжка  аа  тая  кинфв- 
рмщи^  още  в   Освободителна  война. 


214  - 


Петорбургъ  въ  София.  Той  се 
поминж  въ  1893. 

Верлеиъ  (Иолг).  Франц,  пиетъ, 
авюръ  па  Сатурновски  поеми. 
Добрата  пЬснь,  Бездушни  роман- 
си (1844  —  1896). 

Вврюнъ.  Бдпа  отъ  Съоднне- 
нитЬ  Държави  въ  Америка;  332,000 
жпт.  Стол.  Мпнпелие, 

иерму1*ь.  Английски  градъ, 
блпзу  до  Сжндорляндъ  и  на  зап. 
отъ  него;  16,000  жит.  Тоя  градъ 
е  Д1иъ  нмсго  си  иа  едно  и1ггие  огь 
бКю  вино,  въ  което  турять 
да  киснжп.  аромагнчсски  расте- 
ния, иай-вече  пелинъ. 

Верве  (Хорасл),  Франц,  бата- 
леаъ  жггпоппсецъ  (1789  —  1абЗ). 

Верцивия.  1 )  Еврейска  кня- 
гиня, другарка  на  1!М11сраторъ 
Тита,  аа  конто  не  се  оженнлъ  огь 
страхъ  да  не  разсърди  римляиотЬ. 
2)  Заглавие  на  една  Расинова 
трагедия. 

Вернъ  (Жю.1г),  Франц,  иаученъ 
романистъ,  род.  въ  1828.  Него- 
витЬ  романи  пр-Ьвсдени  на  бълг. 
еж;  Д'рь  Оксъ,  Отъ  земята  до 
луната^  Дмтувапе  около  м-Ьсе^ 
чикага,  П,ьтуване  около  сеЬта^ 
Имтуване  5  недЬли  съ  балонъ  н  др. 

ВеронА.  Пталпянски  1*радъ,  на 
Ечъ,  ц.  на  едноименна  обласгь ; 
08,800  акит.  В.  били,  подъ  ав- 
стрийското господство,  една  отъ 
крЬаостит-Ь  на  прочутъ  четверож- 
гълнпкъ  (Верона,  Мантуа,  Пес- 
киора,  Логнано). 

Веронй  ка,  итал.  Родово  назва- 
ние па  много  растения,  0П1  които 
н1;кои  се  употрЪбивагь  въ  дЬ- 
карството. 

Б«зр01АЙ.  Сирийски  градъ;  по 
приликата  на  името  сегашннй 
Б<?йр>"гъ,  а  по  други  знакове  едно 
мЪсти  {шнжтр^  кь  суншта,  п6- 
Олизу  до  Е  магь  или  Дамаскъ  (Еибл.), 


Веровя,  лат.    Начннъ  иа 
кш1ване  едно  събитие. 

Верстъ.  Русска  пжтпа  м11рка 
равна  па  около  1070  метра. 

Вертнжъ,  фр.  Въртене  св^тъ; 
замай  п:гне  на  главата. 

Верпкаленъ^  лаг.  Отв11сепъ. 

Верто  (Лббатг),  Франц,  исто- 
рик!, (1655  —  1735). 

Ввртулпъ,  лат.  Въ  басносл, 
богътъ  па  овонишцит^  (овощнитй 
градини),  сжпржгь  на  Помона. 

Весвирмя-ь.  Унгарски  градъ, 
близу  до  Пчатенско  езеро  ;  15,001 
жит. 

Ввспасианъ.  Рим.  имперагюръ 
баща  па  Тита  и  Домпциава  (6$ 
—  79). 

Вестадка,  лат.  Жрица  на  Вао 
та,  която  пазяла  да  не  угасн( 
сн(мцрпий  огьнь  у  рим.гянетк  ("еШ 
(гь  Т(1ва  име  парнчать  цкломдцр*?- 
нигЬ,  пепорочппгЬ  девойки. 

Вестготм.  Народъ  отъ  герман- 
ското племе,  който  съставлнвал1 
цсньрво  една  държава  съ  остго* 
Т1гг1'.  (виж  Готи).  С.тЬть  рпсц+г 
пленнетп  на  готското  царстио 
(369).  вгс-пч)тп  или  :шпадни  готи 
се  нарич;ип  готитк  които  насе- 
лявали Дакия  и  брЬпзиетЬ  на  Дт- 
навъ  |0ст1Ч)титЬ  алп  источнитЬ 
готи  населя  вали  бр'ЬговетЬ  на 
Черно  море].  Когато  се  пояннлв 
хунитЬ,  В.  поискали  покроцит»'Л- 
ство  отъ  императора  В;иента  сре- 
ща тия  варваре.  и  въ  375  Н1гь 
се  позволило  да  минжтъ  въ  Ми- 
зия, на  брой  около  200,000.  Мно- 
зина отьтЬхъ  тогава  постжпиди  Н1 
служба  въ  римската  войска;  йъ 
наскоро  в.  се  спр'Ьчкала  съ  съ- 
БКзнпцитЬ  си,  и  това  докарало  ди 
една  р'Ьшнтелна  битва  блпзу  пра 
Одрипъ,  въ  която  ившер.  Валент! 
изгубиль  живота  си.  В.  сега  за- 
плашили Цариград  ь,  нь  не  могли 
да  го    земл^гъ;  и  прЬвь    царува 


—  215  — 


Теодосия  Велики  пшгь  на- 
единъ  пернодъ  на  сравни- 

ртьта  на  импер.  Тео- 

Д(кяя  въ  395,  и  под1к1онпето    на 

рпята  М0Ж.1У  Хопорця  н  Ар- 

.  Аларихъ,  врстгитгкиЙ  краль, 

чалството  па  виЙсю1тЬ 

д  империя,  и  1«1Т0  му 

нахлулъ  въ  Гръция 

^  .......  хлчугска  войска. Около 402 

1"й  нахъ^тталъ  ВЪ  Италия,  пр11зелъ 

'илъРимь  14 10)^ и  14»  готвялъ 

..,ле  орл^^кпята  си  въз1.  Си- 

Афрняа,  когато  смъртьта 

1ла    плана     му.     Неговий 

икъ    Атаулфъ  (410),   като 

V'  иж^нилъ  за  Плацндия,    сестра 

им  Хонория,    оггеглвлъ    с-е    отъ 

1  въ  южпа  Галия,  и  около 

^^.мнн&лъ  прЬзъ  ТТирииеЙ- 

сит^  11.тани11п  въ  Испания,  ,т^>то 

Сагь  умъртвеиъ  отЬдъ    пр-Ьзпма- 

иего  иа  Барцелона  (415).  ПрЬсм- 

явгьть  му  Спгерихъ  като  умрйть 

есщата  годнна,  в.  си  1!збра.1и  :}а 

1|1иь    Валпа,    който   растфосфа- 

Шъ    властьта    си    1гадъ    1*олЬма 

«сгь  сть   южна    Га-шя  и  Испа- 

Ш,  я  си  наг1рав1иъ  столица  Ту- 

лт   В.,  въ    ца  РУ  напето    на   тоя 

г,,  помогнжли  на  рнмлянс>г1> 

I  '<пгЬ  пмъ    съ  пандалетЬ  и 

иднетк  Ейрихъ,  весгпггскн  К1)аи1. 

-'    •'(>  до  483,    распрост1»анплъ 

;та    си  до   Лоара   и  Ропа 

•"?тЬ  на  11г;иня,  д^лъ 

си       писмени    яакоин 

I  *6ралъ    за  столица  Арео- 

->.....  1'»ь  о07   Хлодпигъ,  ир1;дво- 

Ш«ль  на  фракк1П'^  рнабнль  при 

1 1  отския  краль  Аларнха 

■лъ   земята  до  Ппрп- 

1НПНИ.  Отъ  това  врЬме 

па     В.  се    ограни- 

гь  Нспаппя.  Не  е  потр-Ьбпо 

е  царетЬ  имъ.  Сл^иь 

сжьрггьтв  ва    краль  Витнца,  710, 


синовегЬ  му,  изключени  отъ  нрф^ 
(ггола  съ  пабпрането  на  Родсриха, 
повикали  на  помощь  арабегЬ  оть 
Африка.  Въ  711  в.  били  разбити 
при  Хересъ-дела-Фроптера  отъ 
арабския  пълковсцецъ  Тарпка, 
кральгь  им-ь  убигь  и  кралството 
пмъ  съсипано. 

Вестни  истеръ.  тт.  Уестмин- 
стерь, 

Нестфялня.  Германска  страна 
между  Рейнь  и  Везеръ,  която  На- 
полеонъ  I  въ1дип1клъ  на  кра.1ство 
:«1  брата  сн  И|.'1к(нпма  ( 1807-1Н14); 
сгол.  Касель;  днесь  прусска  о6- 
ласть;  2,202,700  жит.Г  гл.  гр. 
Мюнстерг. 

Вветфалскн  договоръ.  Мпръ 
сключрнъ  въ  Мюнсторъ  и  Осиа- 
брюкъ  въ  Вестфалия  въ  1 548 
М(гж,|у  герм.  нмнераторъ,  Франция 
и  Швеция.  Той  пр-Ькратилъ  30- 
годишната  война.  По  него  Фран- 
ция спечелила  Алзасъ  (безъ  Страз- 
бурп^);  Швеция  придобила  Поме- 
рапия;  Швейцария  и  Нидерлан- 
дия се  припознала  не:твцспми ; 
с1юбодата  на  сь1гГ>стьта  се  про- 
гласила в'ь  Германия.  Унижението 
на  австрийския  домъ,  великата 
мисъ1ь  на  Хеприха  1\'  и  Рптля, 
се  осжп1ествило. 

Ветаглв.  Вениаминовъ  1тми*ь» 
5  к»иом.  оть  устието  па  Йордан ъ 
на   п.^тп  за  Иерихонъ  (Библ), 

Ветахъ.  Сирийски  градъ,  мо- 
жо-бп  согашинй  ТаЙбе  (Библ.). 

Ветеранъ,  лат.  ПрЬстпрЬлъ 
войнпкъ,  или  слул:цтель  остар'Ьлъ 
въ  службата  си. 

Ветеринария^  ш%ат.  Наука  да 
СО  л-Ькуватъ  болес1'игЬ  на  до- 
машпптЬ  животни. 

Ветервнарь  или  ветервваренъ 
Л'Ькарь,  лат.  Л-Ькарь  на  болсс- 
титЬ  по  добатъйа. 

Ветеръ.  Кзеро  въ  Швецпя, 
около  28  кплом.    надължъ  и  0'/.: 


-^216  — 


вапшръ,  (гьединсно  чргкть  Готея- 
ски  канплъ  съ  езеро  Венсръ,  иа- 
лаил  с<з  кь  Балтийски  море. 

Ввтяесиногь.  Рувимовъ  градъ 
бхозу  до  Иордапъ  иа  нсток'Ь  отъ 
устието  му  {Библ,), 

Вбтяль  {дож%  Борки).  Гремгь 
20  кплом.  огь  Норусчинмъ,  къмъ 
Сихемъ,  па  Ефремовото  и  Вепи- 
ашшов(.'То  племе  (Биб.г.). 

Ветнимря.  Градъ  в-ь  Гадгь, 
неточно  отъ  Порданъ  (Библ), 

Уе1о,  {лат^  зиач.  запрЬщавамь). 
Думата,  съ  която  еданъ  членъ 
отъ  народното  сьбраняе  (трибунъ) 
въ  Римь  спира лъ  кое-да-€  оби10 
р1ьшение  на  сената.  Сега  значи 
всЬкй  отка:гь  да  се  удобри  едно 
зеторЬшение:  по^ихгам^ ветото  си. 

Вегтово.  Най-за(51и1икцтелно  се- 
ло въ  балбунар.  околия,  станция 
на  желЬзницата. 

Веторонъ.  Сегангапй  Бейтурь, 
име  п  сега  на  дни  съседни  Г]>ада: 
Гореньп  До.1епьБейтуръ— Горний, 
по-ближннй,  около  20  кн-юм.  огь 
11еруса.1имъ  (Библ). 

Ввтрииичъ-Чевчичъ  ( Яшсс^а). 

Далматински   поетъ  (1485  —  1576). 

Ветоапт..  СЧчшшното  село  Бей- 
сапъ,  ок1>ло  10  кмлои.  па  югь  огь 
Тнвериадско  езеро  {БпблХ 

Ветсемесъ  [сглнечнип  домг). 
1)  Иудииъ  градъ,  25килом.  на  за- 
надь  оть  Исрусолнмъ.  '^)  ц-ь  Не]». 
Щ  1а  СЖ1ЦОГ0,  каквото  е  Ильг 
ополь  [въ  Егнпегь]  (Библ), 

Ввтсуръ.  Градь  сь  игцзнЬспчю 
М'Ьстополо;кеиие,  който  псторнкъ 
Иосифъ  нарича  една  отъ  най- 
якнгЬ  крЬаостн  въ  11удея  {Библ.). 

Ветхя  вавЪтъ.  Всичкит^  би- 
блейски книгн,  напнслни  до  Р.  X., 
които  рднакв(»  с*.'  припозиннап. 
О'1'Ъ  евренгЬ  н  хрнстннетЬ.  В^т- 
хозав-Ьтенъ,  който  се  отиасн  до 
нетхнн  а^ш^гь. 


Ветъ-й1мрев%.  Мисл1  се  да 
сегашниЙ  Франкъ^  планинск! 
връхъ  при  Витлеемъ.  лЬто  кръстил 
носцигЬ  ниалн  една  нкн  кр^^пость 
(Библ,). 

Вегь-арвелъ.  В1->роитио  Арбеш, 
сегаш.    И-рбидь.    1Ьиио  и   друг 
м11ста  съ  това  лмо.  (Библ,). 

Вегь-фвгоръ.  Моавскя  11)а^ 
б^^1зу  до  който  билъ  логребсн'С 
Мойсей;  относлЪ  на  ]*увимови1Х 
а1еме.  {Библ), 

Веществвкъ.  Направенъ,  ил 
съставенъ  отъ  вещество;  тЬлесенъ 
матерпаленъ,  достлпенъ  на  на- 
н!  и  гЬ  ч у  вства,  сн р.  неду ховенъ 
Вещественость,  свойствот  нлн  съг 
стоиннето  на  онова,  що  е  веще- 
ствено: вещестленостьта  па  <С1* 
<1хо,  което  подпада  на  маши  71 
чувства,  е  неоспорима. 

Вещество.  Материята,  отъ  ко- 
нто е  направена  всЬка  венн^ 
пр'Ьдм11ГЪ,  тЬло;  всичко,  което 
достжпно  на  нан1ИгЬ  чувства 
ол^ователво  противополошво  ш 
сжщестео^  духь, 

Ввогь.  Н]^и1о.  прЬдм^тъ, 
да  е  неодушевено  н-Ьщо. 

Ввяняеяъ.  I)  11  огь  дв^Ьт&,  идй 

отъ  В1-ичкит1>  страни,  за    конто  < 

думата:  взаимно  принтелст^,  2 

Е^гинъ  за  вснчкнгЬ  други   равнс 

отговоревъ,  заддъжеаъ  по  взаан'- 

ность;  взаименъ  порл^читель;  п^ 

рА^чителствуваме  взаимно, —  ВМ' 

инность.    1 }    В;шимно    отношеипд 

одииь  ь-ьмь  друп.;  радене  рдпаква 

'  всЬкоЙ  за    всичкитЬ    и  всичннтЬ 

'за    пс1>кого:    слов-Ьнасата  9ваг^м* 

ность.  2)  Сьстоинпе  на  дв11    ил 

нЬколко  лица,   огь   конто    вс(ис11 

е  задължено  ва  всичкат!;  въ  олу- 

I  чай  на  неилап1,аие  оть  отраяа  из 

I  другцт1з;  сили,гарность. — Взаинноу- 

I  чителна  метода  или  взаимно  учени« 

I  УредОа  да  со    учлгь  дЬцата  вза* 

{шгно,   сир.  едни  други,  цодъ  р& 


Вягонъ,  фр.  Животно  сходно 
съ  камплата,  пъ  бе:гь  гърбица.  - 
Ткань,  която  СО  прави  отъ  кози- 
ната на  Т(^ва  животно. 

У1^'ого8о,  Т1^ого9ашеп(;о.  итст,  Въ 
музпуичта:  силло»  колкото  се  може 
вц-снлно. 

\1(1оо1  С1чм1е,-4лт.  Вижъи  в111)вай. 

Видело.  Изработена  телешка 
коиса,  КОНГО  се  употрЬбява  в-ь  обу- 
таретвото. 

Виденъ,  1Тр1Ьденъ,  лпченъ,  на 
чело. 

Вядилость-  Свойство  на  оншш. 
що  се  вилца:  очепидноеть,  инно(П*ь. 

Видвиг-  ОкрЛ1Ж.  гр^  въ  западна 
1)'К1гарнн,  край  Дупавъ,  50  ииом. 
на  сгЬв.-зап.  отъ  Ломъ,  20  килом. 
па  юго-истокъ  отъ  Бр^Ьгово,  5 1  на 
с*в.  отъ  В1иоградчпкъ,  и  32* /а  на 
с*в.-нсггокъ  отъ  Кула ;  14,55 1  жпт. 
Б.  е  расположенъ  на  блатн(ГГоагЬсто. 
та  к.1нмагьп.  му  г  нездравъ.  Той 
е  много  старъ  градъ;  въ  римско 
вр1>ме  се  наричалъ  Нанония,  а 
п6-посл11  Ех,динь  или  Вдинъ.  Той 
Гшлъ  столпца  на  иосл']Миня  б1х1гар. 
царь  о^^^  ИЬипмановцн  Ст|»апт- 
мнра,  п  билъ  заноенань  въ  13вЛ 
отъ  унгарския  кралъ  Ивана  Ан- 
жуски.  Въ  13(Н)  Пв.  Шин1манъ  и 
влаткпй  воевода  Владпслаш»  пс- 
пл;д11ли  унгарег110тъВпдинъ.  Ст])»- 
шимпръ  нзцовм  се  утвърдилъ  на 
видпн.  прЬстолъ  и  царувалъ  до 
падането  па  видинско  подъ  тур- 
ННгЬ  (139(»).  Въ  В.  има  една  сру- 
тена крЬнос1ъ,  б.1изу  до  Д\навь. 
Н1)авенаогърнмлннетк  Друга  крIV- 
пошъ,  която  заоОпкаля  половината 
отъ  града  и  е  правена  п])'Ьдп  н11- 
коп  2(10  П)дини,  нма  он[е  важпос^ь 
за  В.,  особено  зап1ото  лежи  между 
водп.  ако  п  да  е  на  много  м11ста 
срутена.  Съ  вЬково  В.  е  бнлъ 
(;нленъ  пость  на  т>'рцит11  въ  бор- 
битЬ  пмъ  рь  МшернигЬ  нмъ  сч^- 
е1VЦ1«  и  турцнгЬ  еж  наричали  не- 


говата крЪпость  дЬвствепна  за  твл, 
защото  тя  никога  не  била  прТдеп. 
В.  е  бплъ  сФда.1пн1о  цц  Пазиаят* 
оглу,  когато  се  нроглас1ьзъ  и^ 
завнсимъ  0П1  Турция,  ^гпъ  17У8 
до  1807.  Омо1)ъ  паша  започялиг 
впннни'^!  ,т11Йствии  въ  1Н53,  каги 
пр^мннйиъ  Дупавъ  при  В.  Тоя 
градъ  пгра  важва  роль  в  въ  рус^^ко- 
турската  война  пр^п>  1877—78. 
РусигЬ  го  бомбардираха^  огъ  8-а 
до  18-и  юипя  1877  и  румашскит! 
войски  го  окупирахк  на  1Ч-ифе11. 
1878,  ала  тлфскиЙ  му  шрнлзонъ 
иадЬае  съ  военни  почести.  В.  ее 
прослави  и  съ  юнннюката  си  зз- 
ншта  среп^а  С1арбет11  кь  1 8.Ч5.  На- 
падателетЬ.  ако  и  грамадно  п»- 
многобройни  отъ  пашата  виЙсБЯ, 
все  бпвахж  отблъсвапн  съ  голЬм 
заг}'ба,  благодарение  ос4»бепо  и 
вЬщнната  и  храбросгьта  на  майорь 
Узунова. 

Внд019яя'|1някя1п.  е«.  Изу^^ии- 
вамъ  с(.»  въ  формата,  лзглрдл, 
въккашпостьта.  —  Видоизменение. 
Подвндъ,  особа  огь  едпнь  вп.тъ 
ст>  мЬкакво  нзм1'.пенне  В1.  формят 

Видув,  ляг.  Една  пойна  мгИШ! 
гь  лъскави  ша[юве  п  съ  двЬ  длъги 
пера  па  опашката ;  обикновена  1гь 
Сенегалъ. 

Вяд%  (Вита,  Пи»).  РЬка,  изви- 
ра отъ  Тетев.  планина,  образува 
се  отъ  ашването  на  ВЬли  и  Ч^^пн 
Видь,  тече  пр1^зъ  Тетевсиъ  я.  м 
с"Ьверъ  огь  Нпкопшпь  се  взшв 
въ  Дупавъ;  длъж.  около  140  килсг 
метра. 

Вид7..  Ь  Цзгледъ:  това  има 
ти>ь  ма  члш»,  на  З9ънщ%  п  Др.  2) 
Имаиъ  пръдъ  видъ,  нмамъ  нр1ть 
очи.  помпгаь,  зимамъ  въ  внпманиг. 
все  си  пмамъ  на  ума.  3]  Ро^хь, 
качество,  сортъ,  тк^рлня.  4)  Л 
естест.  науки  сборъ  отъ  животни 
нлв  растения  (споредъ  други,  в 
отъ    исконасми)  въ  слпи)ос1Ъ  и»- 


—  219  — 


ю    прилп«пш    пнмсиау    си    и 

Гл<'ЛШ   гъ  «;'ЛИО   пиОово   ниааа- 

ет^чкъ^    1юза    и  др.    ВгЬки?! 

11[ч1иави;м<1  сало  пидоОиа  иа 

си;    няколко    прилкчлл  ао- 

(у  си  ВПД0В1',    ПО    обши  прп- 

[н.  доЛиьатъ  т^^ининето  риОь: 

лк*^    I  II    помежду  си 

>е  с«  «1        I     лгь  иодь  обща 

^пцс  ис^яоь  или  разредь.  Ни- 

и  еьставенъ  цтъ  особщ  недЬ- 

конто    ра;инчагь   само  ии 

1ния  плн  1щю<>и;  така 

песъ  гьсгои  о'гь  видо- 

яучг,  нл,гкг,    лисица,  шака.п 

л  хрътката.  кайдравото  куче. 

5ЮГП?    кучо  с«  видоизм^но- 

■ли  иороди  огь  ну^ито.    Н^*- 

1110  СО    уи(п-р1/|ЯШ1    порода 

\п:и  «1и>ь:  «(шНтг  е  у<.ггаиииеиъ 

црародш-а,  а  поро&итЬ   щу\7- 

'нагь    една    въ    друга,    като 

»тъ  пс^К1»га  С1ГДЛ. 

1ем&.  Слпюто.  каквото  е  В'&11а. 

1еш|'  Франнузски  окр,  11)а.^ъ 

гкв    д*_м1арт.),    на  Гона;    24. 

.    Многобройни    фабрики. 

■  ■  пщ.  на  югь  огь  Ли(1пъ 

и»,  е  гдниъ  огь    иап- 

1радит*   вь  Ч*1)атш11:  той 

\>(шх   оть    ЦЬ;1ари   п  0'гь 

Който  го  нарпча   ори- 

Въ  римско  прЬме  той 

ь  съаерипкь  на  Лиопъ.  Ос- 

И  II  Д[».  ОГЬ 

ьхраиъ, 
«•№  служи  за  муз1>Й;  »*дииъ 
1скь,  Който  се  ннрвчи  Иглата, 
1ггра    й1!сч1К1.;    н  др,  —  Въ 
въ  в.  е  (тапАПь  гдпиь  сь- 
оа  койю  папа  Кшмеить  V 
ирде1Ш   на   трмилнернг^ 

1вяа.  '1*рали.  пгюгь,  гьчипц- 

"ПИсоцъ;||аЙ- 

гк  му  I  '    е^аснсллиЛ 

^'^       ^ь;  Чудото  на 


[  рибната  ловитба;  Венера  и  Марсь 

Вмериалдстедтерсе.  Герман- 
ското име  иа  Четирекамтинното 
езеро, 

Бвестн.  Ппитшскц  укр]шеиъ 
градь  на  Адриатическо  море  : 
1 1,00и  лсит.  Д-Ьятслно  риболовство. 
—  в.  е  добилъ  имсао  си  огь  едниъ 
сгаръ  храмъ  на  Всста.  който  се 
примира  т.  г[(адп. 

Ввже  (Мадама  Л.).  Франц, 
асивописка  на  порт1)ети  (1755  — 
1842). 

У|^'11а1с  с1;  ога(е,  лаг.  Бди  н  се 
моли. 

БаВА,  лаг.  (соО.  зи.  т1день). 
|у1к1'Ьжка  направена  иа  задграни- 
ченъ  иасаортъ  за  прЬдавленЕе- 
то  му. 

Внза-  Грг1.^^^Ц'ь  въ  Одринско, 
2о  кнлом.  на  зап.  огь  Миди  на 
Черно  море;  .5,000  жнт. 

Вазаки,  Фр.  1)  Кднмъ  сротд 
другь.  2)  Дьийка  огь  играчъ  и 
играчка  въ  дансъ:   имате  ляк  си 

Ввзагапатакъ.  Градъ  В'ь  ан- 
глийска Индия,  ценгръ  на  едно 
нмеина  область,  при  устието  иа 
едноом,  р1;ка.  на  .запад.  бр.  на  Бен- 
|'алгк11  ;илинь;    ИКООО  жит. 

Византвйска  иннерия.  нари- 
чана и  Источно-римска,  Истачна, 
или  гръцка,  е  пмиерията  основа- 
на въ  395  г.  (лЬдъ  Р.  X..  когато 
Тоодоснй  Велики  раздгЬлилъ  Рим- 
ската импгрпя  меж^гу  двамата  си 
сииоие,  Л])кадш1  и  Хонорин.  Ар- 
(шдмп  стандх-гь  имиераторь  на  не- 
точната 11оло1Н11га,  К0Я1Ч)  обгръща- 
ла Тракия.  Мнаин.  Македония,  Гръ- 
ция,  Крнтъ,  <.*прии,  Егнт^ть.  Мала 
Азни,  Понгь  гь  столица  Визан- 
тин.  Тип  империя  траяла  до  1453. 

Поточ  иа  та  нм  нерня  бола  и6- 
честита  оть  западната.  Тя  имала 


—  220  — ■ 


За  отбрана  Ствра-плаипна  и  мни- 
гобройнп  крепости,  които  варш1- 
реЛ  не  били  искусии  да  обсаж- 
дать;  Аларикъ  п  Атила  еамо  мн- 
нхлн  пр*11зъ  неш;  българетЬ  се 
застояли  въ  некк,  ала  гЬхната  хра- 
брость,  която  налагала  на  Погони- 
товци  да  плаи1атъ  дапь,  сваляла 
Тивериспци  отъ  прЬсгола,  и  зароб- 
вала Ни1Ш(1к»р)1ВЦН,  била  бесилиа 
срспш  царцградских^Ь  стЬнп,  на  и 
персяпетЬ,  които  бе  нападали  отъ 
1{ъмъ  исток'ь,  не  пр11скачалп  никога 
Евфратъ;  Юстинианъ  дори  расши- 
рилъ  империята,  като  завоевалъ 
с-Ьверна  Африка  оть  ванда,1етЬ, 
Италия  оть  остготнтЬ,  и  една 
часть  агь  источното  приморис  на 
Испания  оть  вестготитК  Това  бла- 
годенствие било  кратковрЬмепно : 
още  въ  2-та  половина  на  У1-и 
кЬкь,  испанскцтЛ  владЬнпя  били 
напуснжти,  и  ломбардцнтЬ  ;твла- 
дЬли  двгЬгЬ  третини  оть  Ш-алия. 
Пб-сетнЪ,  въ  УП-и  еЬк-ь,  оть  една 
страна  българетЬ,  сърбегЬ  и  кро- 
атт11  се  настанили  на  югъ  отъ 
Дунавъ,  а  оть  друга  арабетЬ  за- 
а1пд'к[и  Вавилония  н  Месопота- 
мия (632  —  634),  Сирия  и  Па- 
лестина (636),  ^>нпеп,  (640),  и 
афрпкапскоги  краЙбрКжио  (670  — 
698).  Въ  \'И1-н  вЬкъ,  нсаврнй- 
скиг11  императори  съ  ревнос1ъта 
си  за  сектата  на  иконоборцитЬ 
прЬдизвикалн  въстанието  на  рим- 
дянетЬ,  които  припознали  папитЬ 
аа  свгЬтски  владЬтеле.  Въ  1Х-и 
в1цгь  сарациннтЬ  завладМн  Кор- 
ейка, Сардиния  и  Сицилия,  които 
въ  Х1-И  в^к-ь  агЬ-зли  въ  норманд- 
ската монархия  на  ДвЬгЬ  Сигиивп. 
ОтцЬпленпето  ии  гръцката  цръкоа. 
нодкачено  отъ  Фотия  и  довърше- 
но оть  Михаила  Ксрулариосл  въ 
1054,  направило  народнтЬ  отъ  ла- 
тинската цръква  доста  равнодуш- 
ни къмь  опасности!-!»  и  към ъ  злд- 


нитЬ  на  Неточната  пмпррпя.  Бъ1- 
гария.  Сърбия  и  Киликня,  ковто 
се  пр-Ьзели.  не  наваксат  магубд- 
та  оть  Мала-Азия.  кояш  почти 
цкда  подпаднжла  подъ  ; 
селджукскитЬ  Т7рии.  1  . 
нитЬ  походи,  нам-Ьсто  да  прине- 
слпт.  полза  на  византийскнт1;  им- 
перато1т,  докарали  имъ  нови  б1ип. 
сетнина  оть  тЬхното  дн» 
къмь  западнптЬ  хрис^гяне:  !. 
носцитЬ  оть  4-я  похолъ  с«  отбвли 
оть  ц^1ьта  си  да  ос  вободшть 
Иерусалпмъ.  та  презели  Цари- 
градъ  въ  Г204,  и  основали  една 
Латинска  имперпя,  която  се  сдър- 
жала до  1261  (виж.  Латинска 
империя).  Тогава  се  образувало 
н^жолко  отд1злни  дребни  гръцка 
царства.  Тодорь  Ласка1гь  се  }- 
твърдилъ  нъ  Никея  и  оеновал*ь 
нпкеПската  империя;  АлекснЙ  Коя- 
ненъ  стандль  независимъ  госпо- 
дарь  въ  Трапизонъ,  веговий  ир1г 
рмникъ  Поанъ  Комненъ  зелъ  тит- 
лата императоръ.  Никейский  нмп^^ 
раторъ,  Михаилъ  Палеологь,  пр1г 
лелъ  Царпградъ  въ  1261  итурилъ 
край  на  владичеството  на  латин- 
цитЬ.  Въ  Х1У-и  вЬкъ  завоевания- 
та на  т)фскитй  султани,  п;1Й-нб'Чр 
на  Ваи:{пда  [,  намгиплв  много  ии- 
зантийската  империя;  ш.  р&цЬгЬ 
на  гръцитЬ  остаял^1и  само  нЬки1- 
ко  пристанища  на  Черно  мор?  о 
4  европейски  области:  иарнг]«и- 
ската,  солунската.  зеЛ ! 
спартанската.  ТурцитЬ. 
малко  вр-Ьме  оть  напрЬдъка  ш 
Таме1К1ана  въ  Азия,  пакъ  под- 
зели нападенията  си  на  византий** 
скптЬ  в.1адЬння :  Мур1и'ь  П  ибся- 
д  плъ  1 1,ар  и  град  ь,  и  и  м  ш '  рат*  >  \)ъ 
Мануиль  се  заддъжилъ  ла  му  пла- 
ша данъкъ  и,  въ  1453,  Мпхамгдъ 
II  турилъ  край  на  византийската 
империя  съ  пр^вманрто  на  Ца- 
рпградъ. 


9^=? 


Алоксий  П 1180 

Аидронпкъ     I     (Андриникъ 
1и1мнсиь| 118.'1 

Ангеловци. 

Иоип.  11,   1-и  илгь   .     .     .  1185 

АлгксиП   III 1195 

И1Л1ГЬ  И,    2-н  плтц    съ  А- 

локсня  П',  сина  сп  .  .  Г^ОИ 
Алексцй  IV 1203 

ЛатЕвскЕ  императори,  1204—61. 

Палеологовци. 

Михаилъ  УШ Г^»11 

АидроииЕгь    ПТ    а  Л1ихаилъ 

IX 12У5 

Андропикь  11,самь2-п11лгь.  1Н20 

Андроцикъ  III.  Мла^с  .  .  1328 
Иоапъ    Л'1    Кантакузснь  и 

Иойнъ  V  Налеологъ  .  ,  1347 
Иоанъ  VI,    Матей  Кантаку- 

:^енъ  и  Поанъ  V     .     .     .  1355 

Лоаиъ  V  с;\мъ 1356 

Маиуплъ  II  .     -    ,    .     .     .  1391 

Поанъ  УИ  1гь  рсгентъ  .     .  1399 

Иоанъ  \111 1425 

1{он1гга1гпигь  XIII    .     .    1448-53 

ВвзаптнЙскн  стилъ.  ОсобениЙ 
сшлъ  на  царпградскпгЬ  сг])1ип  въ 

Бнзантявщнна.  Лукавство.  То- 
ва свойство  отличавало  впзантий- 

Ц1!Т!'1. 

Внзантнолошя,  гр.  Наука  или 

зцанио  ;^а  всичко,  що  со  отнася 
до  пн;«тт11йската  нуперня,  -  у- 
нраплгнипи  й.  архнТ1'Ктурата  й, 
}а1ижмипап1  и  в  нр. 

Вузявтиоло1"Ьг?/'.  Учень.коЛто 
с*?  :*;1нимаг(а  съ   внлпнгиологиата. 

Ьиапнтна  (лат.  Бу/.апИип),  се- 
ганшнЙ  Цараградг)  бнла  основана 
оть  н1>кс1Й  си  Виаа  отъ  Мегара 
1гь  656  ар^Гая  Р.  X.  на  е^гио  пр11- 
лсстно  м1.стоцоло;Еенн('  край  Мра- 
морно море  и  при  ■;шнадиии  входъ 


на  Бос^юра,  п  като  градъ  па  пр^- 
Д'к1а  между  Еврона  и  А:{пя.  скоро 
сганаиа  важно  търговско  срКдо- 
точне.  Бъ  врЬмето  на  Дарш!  Ис- 
таопа,  тя  полпаднж.1а  подъ  нср- 
сидска  власгц  и  1и4а'ь  това  Ой.!» 
едно  Но  друт  гиал^ние  на  ашн- 
ската  и  на  спар1'анската  {нлш- 
блпка.  Бъ  341—340  Ф1иниь  А1а- 
кединскн  нанраано  ш  <  ' 
а  вь  ца[>уш1нето  на  Л. 
тя    добц,1а    н1>каква   с^мосг 

иость.    Сл1цъ    това.    тя    хъу 

ст(>ана'1'а  на  римлянетЬ  и  (лин&ш 
главно  ср1ди1ио  на  търсовпнч-а  на 
отарнн  сц-Ьп».  Въ  граа(.1,;1нската 
война  мса^ду  Сентимии  Сснерия 
Иссщ-ннн  Ннгера.  В.  зела  с 
пата  на  Ннгера.  За  това,  тп  бнла 
обсадрна  отъ  Северни  и,  сл1хь  :;- 
1х>дишна  обсада.  нр1>:чега  и  <  |  ■  и- 
нана  (193  слЬдъ  Р.  Х.).  Ала  скмро 
В.  С1'  вь:диги&ла  иа1гь  н  въЗЗи 
въ  врЬмето  на  Константипа  ста- 
пяла.  подъ  името  Конс111Птин1>пл"Ь, 
столица  на  Иггочнатк  римска  ом- 
и(*рии.  Виж.   ЦариераОь, 

Ннаиояет||'ь.-«аг.  Пнструмея 
койго    пока;)ва    степеньта    на 
лата  на  всЬки  зрЪнин   и  очила 
конто  от1ч»варигь  на  тая  стсп»? 

Визиранъ.    фр.   1!рпв1К    ви:{п. 
снр.  удостонЬрянамъ    на  :1аг|1Ш1 
ненъ    наспоргь.    че  е  пр-^иш»^! 

Визита,  лат.  ПосТлцецое,  сш 

чпдиа. 

Вввнтва    ВАрта.    Чегвъртшх] 

1СД1сч<'  дебела  харши.  на  коего  е 
напиенно  имню  на  чов1;1ац  ком>п) 
припалдежи. 

Ви80  (Монъ),  Едии1>  огь  в 
ковегЬ  на  Алнитк  между   И1.1ЛПЯ 
ц  франция  (3,800  Метра). 

Викнрвй,  лаг.  Намиггтигь.  Н 
могиншгь.    Тона  ип;1ванио   нрнна- 
длежи    исключнтелпо    на  духо 
^ида. 


—  223  - 


тадлпнгкп    п  стортсъ 
1744). 

тстко.  фр.  Тптлагп.  конто 
П  н.гпи  ирЬм^  на  г-и-мя.  коя- 
кдлсжала  на  впконп.;санъ. 
,  вивоотъ. 

игь  — теся,  |^/>.  Титла  ап 
^ство  (гь  Ф|):111цмн  ц  Лн- 
|>-ни('ка  огь  ко|ГГЬ  и  по- 
угь  Саро1ГЬ. 

.лат.  Ж\\«^  [формулм,  (гь 
1МЛНН(-*гЬ    пзкктлвили  за 

^Ш    1|1.КоГо|. 

РЩа    (К]>:мнцп).   Лиглпй- 

Елица.  |»од.  вь  1819,  стж- 

I  пр-Ьстола  въ  18:^7.  с^тЬдь 

на  Вилхелма    IV;  оже- 

въ  1840    аа    нии:гь    Лл- 

1?л.-1и»6уррь-Гот1'К»,  кннаь 

I.     11Ь  полимгктки 

а.,       и.  А^^^р■^'Ь  мпплъ). 

нчснъ  по  високи  умствени 
ТВ''11И  качества;  и:^гу6ила 
а  цъ  1Н1)1.  11])кгь  '1К7(.>. 
ги'1'Ь  на  ,Тн:1|1аолц  (относ- 
ГЪ  Бикънсфнлдъ),  крала- 
10  гром1Шга  блсскава  тит- 
рагрииа  па  Пидия.  Про- 
ГМВОТ31  й  V  импло  до  С'ег'а 
6г;(5спЬш1П1  ппцуикчшн. 
ормя  реджяя.  Расгеиш': 
ко  лале. 

ооогь  (А,  ЕХ  Русгкп 
фь,  а1Ф'р1.  ва  1!!пфа}Щ' 
ия  за  глаголицата^, 
Шппгчатпнгтдо  /.'(//У, 

Нр.  188:^). 

Урнстлнскп    мл;че- 

г 

Ьиръ,  Име  на  няколко  папи. 

рпр<|>   Лмеяей.   Им<>  ка  и!;- 

дуковг  и  сардпи- 

►^    , I  —  1796). 

■1|У1,-К|1йяу"лг1.Сар1пи- 
Ьь  (1^02  —  1821).  —  Вии- 
рнум»гь  и,  р1а  въ  1.Ч20. 
1  I.   пъ   184^1,  пръв^ь 


18в1.  В.  Е.  лотслъ  на  пр^^стола. 
като  слрдипски  кр;иь,  слЬдь  И1*- 
сполуката  на  саршиииг!*»  въ  бир- 
бач^а  имъ  съ  Австрия  в-ь  1848  — 
9.  Той  се  заобиколпль  суь  мждри 
мнткгтрп  като  Кпвтрп,  ДАзсг.шо 
и  др..  които  р!шбпрал11,  »к'  **  «гьв- 
с|-,м1>  бгаиадснсно  да  гс  бори  гама 
д-ьржавината  нмь  съ  Ав1;Г1И1Я  яа 
)»бодин»*ви»*та  на  Италия.  Полити- 
ката имъ  бнла  ла  увеличаватъ 
финаноовига  п  во<*ииа'П1  сила  на 
държавицата  си,  и  тЬ  лрЬдиочнли. 
до1иЬ  иастано  п«'>-сп>деиъ  с:1учай. 
да  се  11ока:чвагь,  че  со  отрнча1ъ 
отъ  всЬкя  пдея  яа  осЛ11иеств*чп1сто 
па  какъвто  н  да  било  ч'акьиь 
кргч-лгъ.  Съ  1сЬл1.  да  подобри  по- 
ли;кепиРто  си  в-ь  Квр<1иа.  и  да  до- 
б1И»м41стце  на  ськЬтатгмпата  мпса 
нд  врлпкнт!!  сили,  В.  Е.  вгира- 
тил  ь  1 7.000  души  войска  кодъ 
началството  на  Лп-Мармира.  да 
ж*М('  учасги!^  вь  крЪ51'*кага  ноПпа 
па  страната  па  Турнии;  по(^1;тил'Ь 
лично  1 18Г)5)  иарижскии  п  лондон- 
ския дворове,  и  те  прирлъ  огхъ 
франиу:4е'гЬ  и  пигличанотЬ  съ  го- 
лЬмь  въ<торгь.  СлМъ  парпжокия 
договоръ  (18Г)(и,  Той  (иЬхгь  вь 
по-гЬспо  приятелство  <гь  Франция, 
дялъ  дъщери  си  Клогилда  аа  сж- 
прл'^'а  на  кня;ть  Иаполеина  ( 1Н50) 
и.  гь  и>раиция  аадъ  исп».  пр1ииа- 
вн  кал  ь  вой  и  а  с  ь  Л  в(ггри  VI .  ИоЙ- 
пата  била  |;д;са,  иь  р1пиитслна: 
авп|>ийиит1'.  били  раабитн  въ 
Ш'1т  бцтва  и  пталиимпит!*»  лику- 
вали при  мисъльта,  че  иаближаш! 
да  се  нсп'К1ии  <л'К"л1.-котканиЛ 
ИМ1.  блепъ  :ш  обелписпис.  Когато 
вне.ипи'>н'к.1к»Ч1'ИиП  мениу  Фран- 
ция п  Австрин  догонорь  въ  Вила- 
Фраика  разбп.гь  ппдсждигК  вмъ. 
Самп  Миланската  оОлнсть  се  от- 
стъпила па  Оардпиин»  и  :т  пеш 
сарднпекпп  кралиогстАПИЛь  Ница 
ц  Савоия  Франций,  като  дЬна  на 


—  224  — 


йеЙппя  (гь1жзъ.  Нъ  наро.тътъ  на 
срЬдна  Италия  съ  негодованпе  от- 
хвърлплъ  князъ  Нлполеона  за  свой 
господарь ;  и  Тоскана,  Модгна. 
Парма  ц  Романа  се  отрекли  всЪка 
отъ  господаря  си  п  гласували  при- 
съеднецпето  си  на  Сардиния.  Тая 
кричкп  била  п6-1Ч1л11ма  къмъ  обе- 
динението на  Италия,  отколкото 
жолаялъ  фрницузгкий  имиграторъ. 
та  В.  Е.,  който  01Ц0  имил  ь  иун^•^а 
за  беспечность  отъ  съ12иипка  си, 
ако  и  да  билъ  тайио  благоприя- 
те1гъ  на  Гарибалдовип  походъ  въ 
Синилия,  пр-Ьсторплъ  с<\  че  пе 
знаялъ  нищо  за  тоя  кроеигь.  и 
сш-Ьдъ  като  островътъ  се  завое- 
валъ  безъ  единъ  —  едничъкъ  сар- 
дински  войннкъ  да  путне  пуиша, 
яапрЬтилъ  на  ^италиннскпя  осво- 
бодитедь»  да  мпве  въ  Ипиии;  мла 
по-сетнЬ,  съ  сгьгласнето  иа  На- 
полеова  Ш,  исгтратил  ь  войска  да 
помага  на  Гарибалдц  въ  завоева- 
нието на  Неапатъ  и  формално 
прпелъ  върховенството  ия  Дв-ЬтЪ 
Спцилив.  Сенатътъ  и  камарата  иа 
пр1иставптелс»'гЬ,  ако  и  да  нрогла- 
ОПЛЕ  В.  Е.  итсишян^ки  кра^чь,  въ 
1861,  той  благоразумно  отложплъ 
всгЬко  покуп1евне  дл  присъедини 
Рнмъ  и  Неисция.  Бъ  1802,  Га- 
))нбалдн  пабрплъ  войска  отъ  до- 
броволци въ  Сицилия  за  да  пр'Ь- 
земе  Римъ:  нъ  В.  Е.,  прииуд^шь 
отъ  4>]1пнция,  ир^к]штплъ  похода 
М}',  като  зелъ  него  н  войската  му 
въ  пл^Ънъ.  Въ  пр"Ьпирнята  между 
Прусия  и  Австрия  за  иървенспю 
между  германскитй  държавици,  В. 
Е.  нам-Ьрилъ  едно  благов1»*Ьмие: 
единь  нападаголенъ  и  от6[))1ните- 
ленъ  съ1лзь  сь  Прусия  се  иосл1д- 
валъ  огь  едно  нталиянско  нахлу- 
ване въ  Веиецнянската  область 
въ  186(),  нталиянцитЬ  били  разби- 
ти въ  1фъвопролитната  битва  при 
Кустоца ;    иъ    б*^с1'аш1та,    които 


сгто.тЬтЬли  Австрия  въ  борбата 
съ  Прусия,    накарали    най- 
Австрия    ДВ  даде    Венеция  иска! 
область    на    Италия.    Въ    18' 
ол"1»дъ  избухването  на  Ф) 
прусската    война,    поел  1 
рядъ  отъ  фряпцузскпя  гарнпзо! 
който  окупнра1не  Римп.  оп»  18^ 
се  оттегли:  «В1;ч11ий  градъ*  ее  п] 
съедини  на  крнлегвоти,  сганж 
лица  на  Италия  н  с^1иадите  иа 
Емануиловия  дворъ.  В.  Е.  пони! 
въ  1878  и  се  наслади    отъ  ст 
си  Хумберта.   —  Викторъ   Ежану- 
млъ.  Пгалиянски  пр'Ьст*л1он1»сл1и- 
ишсъ.  едпп('тве1гь  сенъ    на  крадь 
Хумберта  и  кралица  К.  Маргар!    " 
род.  въ  1869. 

Вяля,  итая.  Гиздаво  лЪтно 
липю  извъпъ  града. 

Виланелн,  итсич.    Селска 
народна  поезия. 

Вяла.  Въ  баснословпетона 
в11НскигЬ  народи:  д11ва1;а  —  бо1 
ня,  която  еж  вярвали,  че  живк* 
горигЬ,  по  гианинитЬ,  по  р-Ьки^ 
езера  и  др.  ВилигЬ  не  се  СЧ1 
за  бесмрътни.  ТЬхъ  пзобража! 
всЪкога    обл-Ьчепи  въ    б^Ьла 
зрачки  др^хп. 

Вялафравва.  Итолиинеки  г| 
децъ  (Кеиецииис1са  обл.),  1о  КПЛ1 
на  Ю1Х>-запа;ГЬ  отъ  Верона :  4,51 
жит.  Тамъ  се  подписало  едио  щ 
мнрие  мужду  фрапиузскч-сарл 
ската    войска  и  австрийската 
21)-и  юпия  1860;  и  нп  29*и  с«1 
стапжло  едно  свиждане  между 
ператори  Налолеина  И1  н  Фрян 
Поспфа,    въ    което    се    п^^ло11И^ 
нрЪдвпрителлитЬ  условия  за  мв] 

Ка  л  ед  ж  нату  ра .  Л  Ь  гу  ва  не 
село  или  въ  пр1^дм1|стия  иав'; 
града. 

Внлеяйовъ.  1)  Франц.  опа1 
тель  отъ  ХИ!  в^къ.  2)  Фра! 
виде-адмиралъ    (1763    —  18( 


английски  адмпралъ 

т  Тр;|фа.1П1ръ  въ  1Н0Г). 

Вшдшя.  Русск.1  рЬш1,  извира  въ 

'«рисовска  икол.,  иинска  П'6.»  точе 

В{гк1Ъ  вплленска  в  се  влива  въ  ков- 

иясжв  г)'б.  при  Кивпо  въ  Н^маиъ ; 

630  квлоМм  отъ  конто  580  вора- 

боояАватглна.  Корабоплаване  отъ 

■■■■■    иа  Внлейк1  въ  внлненска  губ. 

Ниляев-ь     (Ав.    Фр.),    Франц. 

мкъ  аа  ли'1Ч'ра17рата,    осио- 

-■..  въ    франция    на    сравни- 

■  л    история  на  литературата 

11.;*у  —    1870). 

Кялио    вли    Кялна.    Руоски 
1р*;ГЬ  (Литва),    ц^нгръ  на    едно- 
шенпа  ггб..  въ  живописна  долл- 
ва  на  р-Ька    Вилия.   760    квлон. 
"      п>-зап.    отъ   С.  Петербургъ  ; 
' »  жит.  Унлиеиска  губернии 
1 . 1 0 1,909   жит.    ВилнонскиИ 
.    !    [м-ппггь,  основаиъ  въ  1576, 
•  би.гьуни1Поже1Гь  в-ь  1832.  Меж- 
ду елществуужщнтЬ   учреждения, 
гланиггЬ  ех    една    оГюерватория. 
й,  единъ  геатръ.  —  В. 
ь  въ   ХП-и   в^1п>,   ала 
игтиримеский    му    жиио'П|   почва 
огь  132И.  КОП1Т0  Гсдимпнъ,  лит- 
»'И1:кн]1    волиЕ-ь    дукъ.    прЬнес.гь 
'И  огь  Троки  в-ь  него. 
ь  губорпски  дентръ  нъ 
и»5,  слЬдъ   окончателното    при- 
съединение Литва  па  Русия. 

В^лхелввня.   Холандска    кра- 

дицд,  дъщеря    на  Вилхелна  111  и 

урялица    Еиа,    родена    въ    1880. ' 

'зть  1890  подъ  регентството  ! 

-.-  ^..яка  си,  I 

Вял!!.  ГлавниЙ  идолъ  ин    ва-| 

■п|ет1>.  Внж.  Ваалг. 
И^^лявтъ,  гур.  Область,  упрап- ! 
шьааа    отъ    ва.1ия    и.1Н    главеиъ 
уиравитсль    въ    Турция.    (Уггука\ 
мметекм.  об.1астенъ.  | 

Ввяа.     11р'(;ста;иио    действие. 
абакягъ.  01тук:1  вииовенъ,  който  с , 
<гхг»ао|>«1Гъ  за  ввиа,  който  е  вривъ.  { 


111П      ш 


Вяняндеряееръ.  Английско  езе- 
ро (въ  сЬв,  часть  на  Ланкасптр- 
ско);простран.  1,042  хект.;  15  оо 
тровчета  въ  него;  гол^Ьмо  ииоби- 
лне  огь  риба.  В.  е  прочутъ  по 
хубостъта  на  околнитЬ  си  лгкгго- 
подожедня. 

Вяндзоръ  или  Уивдзоръ.  Ан- 
глийски градъ,  35  килом.  на  зап. 
отъ  Лондонъ,  на  десния  бр-Ьгъ  на 
Темна ;  9,500  жит.  В.  се  слави  съ 
единъ  намъкъ  правенъ  още  огь 
Вилхелма  Завоевателя  п  който  е 
любимото  м^стопр-Ьбивание  на  ан- 
глийскитЬ  крале  отъ  Карла  |П  иа- 
салгь.  В.  е  съеднненъ  чр-Ьзъ  мосгь 
съ  градъ  Етонъ. 

11йве.  Швейцарски  лнтераторъ 
и  пропстантски  богоаювъ;  ревно- 
стенъ  :м1цнтннк"ь  на  свободата  на 
гьккпъта  (1797   —  1847). 

Внпв  (Ллфу}едь),  Фраиц.  поетъ 
и  литераторъ  (1799  —  1863). 

Вннвпегь  или  Увняпегг.  Об- 
ширно езеро  въ  1ганада,  500  кил. 
над^1  ъ*л-ь  и  най-миого  1 00  на- 
шнръ,  с*т.об1цаьа  се  съ  Хддсжнов-ь 
заливъ. 

Вяввтеленъ  падежъ,  Въграм. 
ц:шЬн(^*иио  на  <'1иоияоми  часть  на 
рЬчьта  при  тпан^'    ного  или  що. 

Вивкеляввъ.  Кдинь  огь  най- 
знамонититЬ  нов<шрЬменпи  арке- 
оло:ш,  германепъ ;  авторъ  на  Ис- 
тория на  искусството  еь  старо 
врЬме;  убитъ  на  пж1Ъ  отъ  Гер- 
мания .1а  Гимь  въ  Триестъ  отъ 
счгктникъ  цталиние1гь  сь  ц-Ьль  за 
обиръ  (1717   —  1768). 

Вя  воввикъ.  Причинители  който 
0  причината  да  стане  и111н.о. 

Вявтертуръ.  Единъ  м^ь  най- 
хубавигЬ  твейцарски  градове,  при 
р.  Еулахъ,  23  кил.  на  с^веро-ист. 
огь  Цюригь:  1.5,000  жит. 

Вяпч1>1гтеръ.  Английски  исто- 
рически гра.гъ,  110  кил.  вя  юго- 
зап.  отъ  Лондонъ  по  звел^ница; 

15. 


-■*"-'-«'- 


—  226  — 


14,776  жит.  До  нормандското  за- 
виешишн  И.  билъ  стилнца  на  п!зла 
Англия;  той  почильгь  да  отпада 
отъ  когато  седалището  на  управл. 
се  прЬиесло  в*ь  Лондонь.  Виипе- 
стерската  съборна  цръква  с  една 
оть  най-велцкол'Ь1шагЬ  С1*радн  въ 
Англия. 

Вшяч!  {Леонардо  де),  Италнян- 
ски  славеиъ  живописецъ,  ваятель 
н  архитенть  (1452  —  1519). 

Утс!  ашог  ра(:пае,  лот.  Отечесгво- 
любието  надмогва. 

У1ПС1  отп1а  тегИаа,  лат.  Истина- 
та всичко  поб-Ьждава. 

У1пс1  ^а^  86  у1пс11,  лат.  11о6'Ьж- 
дава  който  надвива  иа  себеси. 

Виола,  проеансал.  Гол'Ьма  ци- 
гулка поср^дна  мс}|цу    цигулката 

и    НИ()Л1»11Ч*':1И. 

Ваодетовъ.  Сл&щото,  каквото  е 

фИ0Л1''Г0ВЪ. 

Вволонечелъ,  итал,  Най-гат^ 

мий  впдъ  цпгул1са. 

Няотия.  Виж.  Всоция. 

Ввргвлий.  НаЙ-велнкцй  огь 
латинскигЬ  поети,  съчинитоль  на 
Бунолииит^,  Георгикит%.  Енеидята 
и  др.  (70  —   10  нрЬди  Р.  X.). 

Внргнния.  Една  отьСъединони- 
тЬ  Дьржнви  въ  Америка;  1,513,000 
жит.  Ст.  Риммондг, 

Виргявва  ('{ападна).  Едпа  оа-ъ 
Съ^'Ди^^(^нп■IЬ  Държави;  620,000 
жит.  Ст.    Чарлсгонъ. 

Внрялъ.  Дра1Ч)н:Ьнецъ  камонь, 
(п*  моратклелонпкавъ  таръ:  на- 
мира СО  въ  Индпя. 

Ввротъ  {кладенци).  Венпам!^ 
повъ  градъ.  сегаш.  село  Ель-би.- 
ра,  12  коом.  на  сЬверъ  отъ  11е- 
р^чшлимь  (Библ.). 

Вироввее  {кладенецъ  на  клет- 
вата). Г|1адъ,  който  е  билъ  15 
миом.  на  юго-ист.  огь  Хевронъ, 
на  южния  край  на  Палестина 
(Вибл,), 


Внртеиберп..  Кра.1ство,  едва 
ОП.  дъраавитЬ  па  Германската 
империя ;  прЬдЬлн :  1^^е1гь,  Ба- 
варил,  Хохенцо-юрнъ,  Боденского 
е:^1?ро;  стол.  Щутгардъ;  нростр. 
И»,503  чет.  килом.;  жит.  2,035,500. 
Планинска  страна,  лозя.  гори. 

Вартуяленг,  лат.  СносоОепъ 
да  д'ЬЙствува,  свр.  който  има  сяла 
или  възможность  да  д:Ьйствува: 
ноявепъ,  присжщъ,  скрить,  нрйд- 
патагаемъ  само  по  себе. 

Виртуално,  лаг.  Невидими,  прв- 
с;ьщно,  отъч;амо-себе   разбираемо. 

Внртуалност!^  лат.  Мошноспъ. 
способн()С1ъ  за  д:Ьйствувапе,  неви- 
дима присжщносгь. 

Виртуозноеть,  фр.  Знание  н^ию 
до  пр^въсходна  степен  к  майсторю1 

Вяртуоаъ,  фр.  ПрЬвъсходевъ 
му:ц!кантъ:  прочутъ  майсторъ. 

\*п1.цз  пиП^а  9сц1а,  лат.  Добр*>- 
^■»те.1Ь'П1  е  хилндо  шита. 

\'|г1ия  ро81;  вашшоз,  лят.  ДмГ||ик 
дЬч^ельта  сл^дъ  плригК  (Хо])ницеа^ 
ир01шчесни  сънктъ.  Много  хирвпа 
го  зимагь  за  истински  съв1>ть1. 

У|Г^118  яо1а  поЬИИа,  лат.  Само 
д^бродЬтольта  иблагородява, 

\'|г1;и1е  иои  тегЬ»8,  ^шт,  Съ  добро- 
дЬтель,  не  съ  думн. 

Вярховъ  (Род.).  Прусски  л!*- 
1шрь  ц  естсствонспнтатель,  род- 
въ   1821. 

Ввръ.  1)  Моавскн  градъ.  2)  Вг 
окдии  9;  21  Пудинь  градъ  блпзу 
до  Ветсемесъ. 

У1г  вари  ци1  раиса  1о(^11111Г,  лат, 
Мждрь  е  който  приказва  малко. 

Висбадевъ.  Прусски  градъ,  ггхг 
лпца  01Ъ  1К15— 1806  на  дукство 
Насау,  10  квлом.  на  сгЬв.-зап.  1/гь 
МаЙнпд>:55,4о7  жит.  Прочхтит^шл 
извори.  Ок1»лноетьт:1  е   прГ^гестич- 

Внсвонсявъ  нлв  Уисконсяяг. 
Кдна  о'1Ъ  С^единенигЬ  Държава 
ВЪ  Амершса;  2,000,000  жит.  Стох 
Мядисжнь. 


«>07  ^ 


|«ехояти.  Славно  епзлиянско 
Пств*».  което  :адвлад1:ио  Мн- 
хигь  чр1>згь  Отона  В.,  миллиски 
схшс&игь,  въ  1277  и  царуопли  до 
Ш7.  —  Фердинамдъ  В^  ааб^^тЬ- 
хп^леиъ  неапаштанскн  цнжпигръ 
(р1»л.  въ  1772;  е  авторъ  на  важни 

*' :  Военна  харта  на  И- 
-_-::л  (1811),  Хидрографическа 
тарга  на  Адр^шгическо  море  и  хр- 
Ваела.  Бажиа  австрийска,  пол- 
ева в  прусека  р'Ька;  главата  й  е 
въ  ианпна  УХблтнЕо,  въ  австрий- 
сЕа  Солсчшя :  образува  се  отъ  сь- 
еАин4*ниети  на  Б1йа,  Мала  и  Черна 
В.;  Пои  Краковъ,  Сандомнръ.  Вар- 
шава, МариеиОургь  и  со  в^тва 
п.  Балтийско  море;  1,200  кплом. 
'^^^   Ь"раковъ  до  Сандомпръ  В.  е 

1  ьть  между  Галнция  п  Пол- 
ша. 1я  става  коработиавателиа  при 
К^здковъ   за   малки    кираби,   и  за 

.'.    кораби    при  сливането  й 

-.   ..:аь,  Бромбергскн  кана.1Ъ  въ 

Прусоп  «еисд!"  Врага  п  Нспщ  ш 

:  чива  съ  Одеръ,  а  Ав1'устов- 

лналъ  въ  Полша  нк  сънди- 
1ШШ  гь  ЦЬмаиъ. 

Васоко6лягород1е.    Почетни 
шпа  ЯА  саяовници  п  1цабъ-01|>ц- 

г    ',,;-,« |.^>ва'ь.    Много  гордЬ- 
и  гледа  на  всичво  отъ 
-..    1...   ,.  пр1".;фВтелно. 

В|С0Ж0Ш'Ьр1в.  Гордость,  над- 
игай ости 

ВяеокопАренъ.  Ко&то  хвърчи 
ввсоБО.  надутъ,  пспълненъ  съ  при- 
сторно  и  досалптелно  ритор^-тво. 

В|1С01сопр'Ьвъсходатедство. 
Почсггва  титла  ца  високопоста- 
вевп  дица  въ  Русия. 

Вш«оуопр'6освещенъ.    Титла 
на  мпт1»>п«аптъ. 

Васовопр^подобне  —   бввъ 
Тпло  иа  архямандрититЬ,  нгуме- 
ШтЬ  й  иротоиерентк 


Високосна  година,  лат.   (отъ 

бись  секстусь,  втори  пжп.  шеста). 
Година  кон1\1  смЬтаме  отъ  80(з 
дий.  —  Понеже  астрономическата 
и  с^чънчевата  година  е  365  дни 
и  блиау  6  ча«1,  людетЬ  ое  п]»и- 
нуднлн  да  прилага'1-ъ  едпнъ  день 
ВС11КИ  четире  години  Ж1  да  не 
еж  на:задъ.  Тоя  день  се  прилага 
на  м1>сецъ  февруария  и  е  29  дни. 
Та>1  ^п.1ка  поправка  е  направена 
отъ  Юлия  Цк^аря. 

Внсонъ,  гр,  Старовр'Ьмско  ле- 
нено платно  съ  пурпуроиъ  ]наръ. 
Въ  отк.  1Й.;  8.  въ  прЬнос.  см, 
означава   правотата    на   светиитЬ 

Височ&йи1и.  НаЙ-високь. 

ИНСОЧ49СТ110.  Пичстна  титла  иа 
князоврт1>  и  княгнинтЬ. 

В1ста  полица,  нтал.  Полица, 
която  тр'Ьбва  да  се  заплати  при 
вп;1:даието,  при  яьиването. 

ВнстрЬдъ,  рус,  Ви.к.  ИстрЬлъ* 

Внстъ,  англ.  Единъ  видъ  И1*ра 
иа  ка[»тн. 

Висггь.  Най-висок"ь,  най-горенъ. 

УНа  Ьге?ж,  агя  1о11^а  ен1,  лаг. 
ЛСивогьгь  е  крагькъ,  иаукат;!  — 
длъга. 

УНа  8]це  Шег!»  шоге  еви  лат. 
Жавогъ  бсзъ  книжнина  е  смърть. 

Вятавара  (мЬсто  за  прЬосодъ), 
Градъ  на  неточния  брЬгь  на  И- 
орданъ,  сега  съ  неизиГ»отно  мЬ- 
стоиоложение;  тамъ  кръкщвалъ  И- 
оанъ  (Библ.). 

Ватавенъ  (домь  па  грЬха),  М'&- 
сто  и  пу(тнни  бли;1у  до  Ветилъ; 
и*Ькога  се  употребява,  виица  се,  у- 
корително  за  самия  Ветилъ  ( Библ,). 

Внталнакъ,  лат.  Пснхологаче- 
С1са  система,  конт«з  отнася  вснчкптЬ 
органически  дЬПствия  кьмъ  жя- 
зшчюто  начало. 

Внтаяиа.  Село  върху  нсточиа- 
та  (тръмнина  на  Елеонската  п>ра, 
оводо  'бЧг  кнлом.  огь  Еруса.1имъ; 


-228- 


Сегашното  В(у  нле  Лааария,   отъ 
име  Лазарь  (Бнбл.), 
Внтезояачъ  илв  11авелъ  рш- 

теръ.  Хърватски  сгшсатель,  ав- 
торъ  на  иного  лятпиоко  а  хър- 
ватска съчиненни  (И)5()— 171;:1). 

Вителий.  Рнмскп  нмператиръ, 
замЬаснъ  ца  ар^стола  отъ  Бео- 
11а('И(и1а,  който  го  съборнлъ  с^г^ъ 
нЬко.1Ко-м1>сечио  царуване  (69). 

Ввтен6ер1Ъ.  Прусска  укр]^11енъ 
градъ    (Сакс<>ния),    9  7    килом.    на 
югц-заа.  отъ  Берлшгь;  12,427  ж. 
На  ч-ьриштето,  огь  1821,  ппмет- 
1шкъ   Лютеру.    Цръквата    иа    за- 
мъка   сь.т,1.р1ка    гробовегЬ  па  Лю-] 
тсра,  Меланхтона,   Фридрпха  Мх- 
дрц.    На  вратата    на  тая    цръква  ' 
зал-Ьпилъ  Лютеръ  прочут1гг1»  си  Уй  | 
точка,  1517  г.,  нлворъ  на  Реформа- 
цията. Уннверсигеть,  иснованъ  въ  | 
1502,   и  прЬнесенъ   вь    Хале  въ 
1815.  I 

Ввтевъ.  Градь  въ  рейиска  Нру- 
сня ;  23,885  жпт.  Камеиин  вж- 
гллща,  жел1ио,  стоманл,  сгекло. 

Внтернгь.  Кдцнъ  вндь  барнть, 
твърдЬ   отровснъ;    уногр^бнва  се 
за  тровене  врЬднн   ншвотни.    На-| 
мира    с«    иъ    Англия,    Щирия    и 
АлтайскитЬ  планини.  | 

Ввтийетво.  Искусството  кра- 
си(»рЬчи1'.  огь  вития,  ораторъ,  ри- 
торъ,  краснор'Ьчивъ  1^^воритедь.     | 

Вятвмъ.  РЬка  в-ь  Сибиръ.   из- 
вира въ  Даурскнт15    п.1анини,    на ' 
исг.  отъ  езеро  БаЙкалъ,  тече  сЪг 
верио  и  се  влива  въ  Лена;  дксенъ 
брЪгь;  около  1,500  килом. 

Внтмина*  Стара  облас1ь  въ  е^в.- 
западната  часть  на  Ма.1а-А.1Ш1, 
които  дЬлнлп  отъ  Европа  Про- 
понтида  (Мраморно  море)  п  Тра- 
кнПски  Босфоръ  (Цариградски  иро- 
шкь);  тя  имала  за  цр1^д•к^и  на  сЬв. 
Черно  море,  иа  югъ  Галатия,  Фри- 
гия  л  Мизия,  а  на  иет.  Пафла- 
гоииа.  Въ  иеш  болв   арочулггЬ 


гръдскп  градове  В1В  еедшпа  Хад- 
кидонь,  Хераклпя  и  др.  и.  въ  п6- 
подирннтЬ  вр'Ьиена,  Никомидал. 
Ннкн:'я  и  Пруса.  ПървобитнитЬ  ^ 
жителс  били  бобрики,  кавкоия  в 
др.;  витинетЬ  се  пр-Ьселилп  гамт. 
огь  Тракия.  В.  бвла  покорена 
(560  прЬдп  Р.  X.)  отъ  лидяйсим 
крнль  Креиа  в,  петъ  години  п6- 
сетиЬ,  иадн&та  подъ  персидси 
власть;  ала  около  440  или  430 
пр-Ьди  Р.  X.,  тя  станхда  но.чавн- 
симо  кралство,  съ  туземна  дина- 
стия крале,  които  си  иаиравнлп 
столица  Никомидия  (еешш.  Ш- 
митг).  Поа'1кдн1)й  кра.1Ь  Нпкомгдъ 
П1  занЬнииь  царствохч}  си  па  рим- 
лянегЬ  ,75  сл1иъ  Р.  X.).  Въ  ца- 
руването иа  Траяна,  В.  управдя- 
валъ  Плииий  Млади,  въ  чиито 
писма  до  императора  върху  ог 
стояннето  иа  областьта  се  говоря 
в  за  христянстЬ.  Никомидия  слу- 
жила като  любима  резиденция  т 
императора  ДиоЕЛОДнава.  Въ  132^. 
султанъ  Орханъ  пр^^слъ  Пруса 
или  Нрусл,  тога  па  главини  градь 
иа  В.,  и  IX,  иапранилъ  (гголица  ла 
турското  царство  до  прЬзимаяего 
на  Одрииъ. 

Витлввнъ.  1)  Градецъ  вь  старя 
Па-юст-ина,  Пудаяо  племе,  дЬто  се 
родилъ  Д(1видъ  и  Иисусъ  Хрис- 
тось.  Сегашното  име  на  В.  е  Всйт* 
лахмъ^  10  килом.  на  Ю1Ч)-зипад'Ь 
отъ  Иерусалимъ,  съ  3000  жит, 
токо-речи  всичкитЪ  хриетяне.  2) 
Градецъ  на  завулоновото  п-Яеме, 
и  то  сега  наричано  по  арабска 
Бейтлахмъ,  въ  околиостм^а  на 
Нааареть  (Библ.). 

Ввтовъ  данеъ-  Огь  името  на 
Св.  Втч),  който,  казвагь.  [гЬрвлъ 
тая  болесть.  Нервно  гьрчене  въ 
гЬлото 

Ввторяа.  Нсиански  градь,  вь 
сЬв.  истишя,  исшрь  на  обласгь 


—  009  — 


«  27.000  жвт.  Побила  на  Уе- ' 
ияа  надъ  французе11>(1813). 
Вяторяа.    Градъ  въ  Сипнлпя. 

ьъ  оСаасгь  Сиракра,  28  кил.  на 
<;!1В-:«п.  с*гъ  Модика;  23,889  жит, 

Вятоша  (въ  старо  вр-^е  До- 
»«у«г<1,  1угь    Дунаксгъ).  Ллаиина,  6 
К1П0М.  на  1(>П1  огь  <'о||)т1,  1ч>с1шд- 
1    надь   софийското   поле  и 
магява    о'1'ъ    вс{1ка    страна 
отвенъ  видъ  съ  своето  токо- 
-  по    основание  и  съ  ко- 
111Я  си  връхъ  —  Черни 
ииИ-васоття  точка  въ  иаа- 
л  и  '1ч)Ко-реча    въ  самата  й 
срШ.  2287  метра  надъ  морското 
ривитце.    Ср1ииат]1    писочнна  на 
В.  нагь  морското  равнище  е  2,000 
нъ  пинежс  софийското  иоле 
.    м.  надъ    морското    равни- 
ще,  ср^иногс»  въавишоние   на  В. 
тцъ    иолсто  е  1,500   м.  Общата 
яоооса  иа  В.  е  оть  сЬверо-зипадъ 
-!!сгокъ  и  лдъжината    и 
■1   Широчината  й  оть  сЬ- 
ПгИ-ь  югь  има  21  килом.  В.  о 
дм-пна  маса,  ю;кний  й  склонъ  е 
покригь  съ  пасГ)И1ца,  а  с{>вериий 
1Ч1гь  СЪ  Добра  гора,  въ  конто 
.,,лнкть  много  мечки.  СнЬгьгъ 
н»  Ь.  въ    нКколко    м{)Ста    не    се 
«оява  цЬдата  година.  01ъ  Черни 
се  вижлагъ  София,   Стара 
1А&    (която  е    п(>-ннска    оть 
1тоши).   грама.г1шт&    колоси  па 
1а  и  на  РодонитЬ.  На  юпь  оть 
връзгь  С4*  нямирать    и;^вориг)> 
Отрума.  и^1Ьагь  терасата  на  В. 
[ува  единъ  конски  плггь,  който 
[цява    со<()ийската   съ    само- 
Х4/гловпиа.  ала  по  поли- 
куватъ  кЬкодко  шосейни 
о&таша.  оть  които  едпнъ  оть  Софим 
Самоковъ. 

Вмтрява,  фр-  Стькденъ  долапъ, 
иамлъкь  за  стхжи  и  изобщо  ва 
|||гЬди%тв,  които  СО  и!иагатъ. 


Вштрояетръ.  -<лт,  Пнструмонтъ 
за  и:нм1>р1тне  степеньта  на  пр1.- 
ломлението  иа  лучитк 

^■труввй.  Римски    архитевтъ 
'  и  спислтель  (I  в11къ  П]гКдц  Р.  X.). 

Ввтснвее.  Уриена,  сл1^дъ  това 
Давидоиа  жша,  майка  на  Соломо- 
на  (БглОл.). 

I  Ввтеалда.  ])  Градъ  въ  Гали- 
I  лея  върху  западния  бр*гъ  на 
I  Генисаретско  е;^оро,  родно  м1>сто 
на  апостоли :  Филипа,  Андрей  и 
'  Петрп.  2 1  Градъ  на  сЬверъ  огь 
сж1Цо'1Ч>  езеро,  блиау  до  който  Пи- 
\  суеъ  Хрисчч>съ  нахраннлъ  5^ 
;  хиляди  души  {Биб.ч'). 

Внтязь«  Сжщото.  каквото  е  герой. 

Вице,  лат.    Частица,  конто  се 

поставя  пр1'>дъ  :<вание.  сань,  ллъш- 

ность  да  означава  главенъ  помои1- 

никъ  или  нам^стникъ:  еице-краль, 

1  унравитель  :ад  кралн. 

Мсе  \чт8а,  лат.  Наопакп,  обратпо. 

Вяце-жджиралъ,  лат,  -  араб, 
Подадм11р:иъ. 

Вицевонсулъ!  ^*ат.  Подкон- 
суль. 

Вйце-краль.  11одкра.1ь.  унра- 
витель яа  кр&1и;  управите.и»  на 
държава*  която  има  или  е  имала 
титлата  к-ралство. 

Вяце-  рой,  латгфр.  Сящото. 
каквото  е  вице-краль. 

Вяцявв.  Градъ  въ  Сицплин. 
область  Катзнйя;  14,831  шит.  Ко- 
легия на  пезуититЬ. 

Вичевца.  Италиански  градъ  въ 
в['нецйяпската  область,  заобико- 
ленъ  сь  двойна  стЬна,  80  кил.  на 
:шп.  оть  Венеция  :  39,4^1  ЖИТ. 
Коприиарство  и  копринени  плато- 
ве. Заиаятчнска  академия. 

Ввши.  Градецъ  въ  франц}'зския 
департам.  Алис.  иа  рЬка  Алпе,  съ 
2,500  жит.  Сгави  се  гь  мннерал- 
нитЬ  си  води.  полезни  протпвъ 
маясжла,  растройство  иа  аитева- 
рптелнич^  орлидя,  ревматизмь  ц 


—  9Я,0  — 


"др.  ВодитЬ  се  продаватъ  въ  бу- 
тилки по  аптекпгЬ. 

Вя  ш  н  у,  инд.  Цнди  й еко  боже- 
ство, 2-то  лнце  на  индийската 
троица  и  сгкхраннтельтъ  на  сегЬтн. 

Включвниъ.  Вм1»отиим'1.т  ту[)ямъ 
мгжду  другнтЬ;  аритиионоложно 
на   иск.лючвамь. 

Включително.  Като  се  вбдючп 
(и  той,  тя,  то,  или  тЬ). 

Вкратц^  Накратко,  накдьсо.  съ 

КХС11    ЛуМП. 

Вкусъ.  1)  Едно  отъ  петьгЬ  в*ьн- 
канаш  чувства,  иа  което  орждия- 
*га  еж  расположенн  въ  у|?гаг.1, 
главно  въ  еииш1,  т.  распозиактс 
нЬкои  свойства  па  храната,  като 
сл;цо(ГГЬ,  1'()рчивина,  киселина  и  пр. 

2)  Самото  свойство  на  една  храна. 

3)  Понятие  за  хубавото,  за  пр11- 
красното  вгь  хждожес-гвата;  чув- 
ството на  хубостьта,  па  изящноти, 
на  угледното. 

Владнвоетокъ.  Градъ  въ  ази- 
атска Русия  (русска  Манджу1)ия). 
на  Японско  море.  Военно  приста- 
ннн^е,  което  притежава  ва^кнп  мор- 
ски заведения,  арсенали.  склад<н11' 
и  др.;край  на  данскш!  телеграфъ. 
на  който  срЬдоточието  е  въ  Ко- 
непхагепь.  В.  е  зам11сталъ  Нико- 
лаовскъ  като  станция  за  русската 
флота  въ  источаа  Азия.  Насе- 
лението му,  около  10,000,  състои 
П(>-вечето  отъ  русскп  войници  и 
служанхв  я  освободени  каторжни- 
ци; останхлата  часть  състои  огь 
китайци  и  корейци.  Жени  има 
много  малко. 

В  л  ад  и  кинъ  ( ^м*^.  Ионковъ), 
Български  публицисгь  и  кдажов- 
иик^ь.  род.  въ  Гол11Мо-Б1злево  въ 
1Й02.  В.  е  свършплъ  двоек.1асно 
училище  в^  родното  си  м'исто  и 
е  допълнилъ  образованието  си 
чр-Ьзъ  самоу  чене.  Дод1>то  билъ 
малъЕъ  той  се  занимавалъ  съ 
гърговня  около  баша  си,  а  сл:^ъ 


освобождени  ето  ста  нжлъ  чи  нов- 
ия къ.  Въ  вр1>ие  на  сръбско-бъл- 
гарската  война  станлитъ  дс»брово- 
лецъ,  и  сл-Ьдъ  това  редовенъ  в<.*А- 
никъ.  Откакь  истужилъ  воеива- 
та  служба,  стан  жл  ъ  ад  вокатъ ; 
пъ  пр-Ьзъ  Стамболовия  режимъ 
билъ  прпнуденъ  да  жив1ю  въ 
родното  си  м1^ото,  н  тим'ь  се  за- 
нимавалъ само  съ  иисателство. 
В.  е  редакторъ  на  пЬкогашнигЬ 
софийски  вЬст.  Народень  Ирчя' 
тель  и  Драгоманг^  4  години  р!- 
довенъ  сътрудникъ  на  еЬст,  Иа- 
пр-^дь,  п6-с«тиЬ  редактсфъ  на  опи- 
ел нието  Дума,  е^тЬоъ  18  май  пакъ 
редакторъ  на  вЬст.  Народень  При- 
ятем»^  нъ  сгь  русе<»фобска  по«>- 
ка;  сега  е  сьтрудникь  иа  гг1;(тг. 
Народни  Права,  В.  е  н  авт^рь 
на  История  на  ВЬле^сното  вьс' 
танисиъ  1876. (София,  1887),  По- 
пулярна  прагматичеаса  ис1*орил 
на  пе6о1^  и  земята  п  Страда' 
мпята  на  човЬшки^^  робь  (Со4|)НЯ, 
1885). 

Владвмвръ.  Български  царъ» 
почггарпЙ  сияъ  на  Бориса  I,  н(> 
«гган1'къ  на  нр1»стола  ог1|  баим  му, 
когато  се  оггеглилъ  въ  монастирг, 
и  посггЬ  сваленъ  отъ  него  за  про- 
тивохристянското  му  поведение.  За- 
м^йстенъ  на  прЬстола  отъ  брата  с1 
Симеона  (883  —  888). 

Владиниръ.  Русски  градъ,  цеа- 
тръ  на  еднопмениа  губерния,  яй 
ЕСзязиа,  213  кнлох.  на  с{ьв.-иа 
отъ  Москва:  18,000  жит.  В.,  осио- 
ваиъ  въ  ХП-и  в11къ,  е  билъ  сто- 
лица на  Русия  до  1328.  Въ  неп) 
сл^  забЬл Ъжителнн  ед}1и  « злат1Ш 
врата»,  яравени  въ  1158,  една 
гробница  иа  русски  киязово,  а 
н^кои  разва.1пни.  Губернията  яма 
1Лг^'2.000  жпт. 

Влади1иръ((^.).  Сърбски  князъ, 
зеть  на  българския  царь  ГаврИ' 
яла,   убнть    ир^да1'елски   1ю    за- 


нд  рурпатора  на  българ- 
прЪстолъ  Ивана  Владислава 
.о).  Пб-ое-пгЬ  убнтпЙ  кпяуъ 
I!рн;^Iт^ъ  :«!  свепчсь  п  по- 
1гь  монастиря  Се.  Вла- 
днмир\  въ  Елбасанъ:  името  му 
в  сега  е  изгЬстни  между  албан- 
антЬ, 

Кдадиямръ  1  (Се),   Русскп  ве- 

лнгь    дукъ,    оженилъ    се  за  Ана, 

I     на    гръцкия     пмператоръ 

..штана    IX   н  въвелъ   хри- 

СТЯПСТВОТО    ЕГЪ   РуГПЯ,    като   СО  по- 

.1лъ  самъ    въ  988.    Уяр1иъ 

15. 

Кдяли«||р'ь  II*    наремеиь    Мо- 

намахъ.  Русеки  великъ  д>к:ь,  кой- 

11)  воювалъ    сполучливо  сь  СЪСЬ' 

г"*    си,    1гь  който  е  п<^-вече   за- 

ителенъ  по  съчиненията  си. 

1ГрГаст;гвя'Гь  интересна  1сар- 

:    ни    вжгрЬшннн   жнвогь   на 

Рч^сия  въ  Х1-И  вг]&къ,  и  показватъ 

■  - -ичргкото    атинние   на  ново- 

иата  хрнстняска  в11ра.  Вла- 

\т  маПкн  бяла    дьтеря  на 

чнтннл  -\1инпм;ш1;  и  ЛленснЙ 

Ьоиненъ.    който  желаялъ  да  е  въ 

'  ^- :т    отношения    съ    силния    си 

.'нъ    гьсгЬдъ.   му    испрапиъ, 

м.п'а.    скнптра  и  сл- 

,1  I     чу,   конто   още  по- 

I  ь  като  такъви,    и  конто  се 

ьОяватъ   лри   коронясването 

.а  (род.   1052,  цар.  1113  — 


,:^}. 


^0К^1'*дислнвъ.  Име  на  с^деиь  нол- 
Г  екп  К1»а.1е  .1081  —  1648).  Огь 
I  г(.\ъ  ио-.{аб'ктЬжнтелни  еж :  Кла- 
I  Аиславъ  VI.  въцарп.гь  се  въ  1434, 
'  '      .    и    у  н  гарската    ко  ро  н  а 

-.]яьта  на  Албрехта  въ 
!•*".  воюва.тъ  среща  ттрцнтЬ  ш, 
1М-1.  п  умркть  въ  с}»аженне  съ 
султапъ  Мурзда  при  Варна  сх- 
аига  пан  на.  Тая  битна  ускорила 
шцаусто  на  низамтцПск(гго  царство. 
—  1двАИСлавъ   VII.    разбилъ   Ми- 


хапла  Романова,  който  искалъ  да 
му  отнеме  Смоленскъ,  и  кръмскп- 
тЬ  татаре  (род.    1595,    цар.    1632 

Клйдисдавъ.  Име  на  три  чет- 
еш кра.1с  (1125  —  1222). 

К.1ндисдавъ  (Иванъ).  Българ- 
ски царь,  синъ  на  Лраона  и  Са- 
муиловъ  братъ,  дошелъ  на  пре- 
стола като  убилъ  царь  Гавриила; 
и  той  бплъ  убнтъ,  в'ь  една  обсада 
на  Драчъ,  неизвестно  отъ  кого 
(1015  —  1018).  атй^  неговата 
смъртьн1иа  България  ноднаднжла 
подь  ЕН1заитиЙска  влас1ъ.  Василй 
БктшроубнЙца  навлк^ь.ть  вт» бъл- 
гарското царство  съ  силна  вой- 
ска и,  В'ьп]г1жи  юнашкото  воюване 
на  воеводи  Николнца  н  Иваница, 
прЬзелъ  столпна  (ксридъ  и  дру- 
гнт*  градове.  Отъ  впзантпйското 
иго  Г^ългария  освободили  АсЬнь  и 
Петрь. 

Влйдичестяо.  Господство,  Гоо- 
подаруване,   1иасть. 

Влндичествувянъ.  Влад1иж,  гоо- 
нода||уиамь,  ямамь  плать  надъ 
н^що:  Англия  владичествува  надъ 
моретата 

Вляд1;лецт>.  Првтежатель  на 
нелвнжимь    нмоть;    01тука    блп- 

Влад^тель.  Господарь,  (царь, 
ннязъ);  оггу1;а  вла&Ьтелснь^  вла- 
&ЬтеАсхи. 

Вл&д'Ь121ь.  1)  Прятежатшъ.  2) 
владее  поле,  кр.моаорь  и  др.  т., 
(ггь  него  се  види  полето»  крхго- 
зорътъ  и  др.:  Витоша  владЬе 
со<(тпского  поле.  3)  влад^ш  сзгись^ 
зна1Ж  го  добр^:  Райкоп  владЬе 
английски  езикг. 

Влайковъ  (Т.),  псездонпмъ  Ве- 
селинг.  СъврЬменен*ь  български 
белетрисгь.  В.,  още  младъ,  о  ав- 
торъ  на  гсглнчнп  раскази  и  при- 
каски  :  }гаска8Ь  ва  Леля  Гама, 
За  Чича  Стайка^  Д-Ьдовата  Слав- 


чова  унука,  печатани  въ  слис. 
Денница  (София  1890  —  91\ 
Ратаи,  ра(!кп:гь,  печатапъ  въ  спнс. 
Мислль  (София,  год.  I.  кн.  \1 — 
Х\  Каменоеь,  очеркъ  изъ  «ашитк 
съирЬмеинн  полптпчоскн  нрава, 
печатапъ  въ  сппс.  Мисьль  (год. 
V)  и  др.  Прикаеката  Д-Ьдо^ата 
Славчова  унука  е  пр15печатана  въ 
отд^Ьлпа  кпнжЕШ  (Солуиъ,  1895). 
Оп.  В.  има  и  съчинение  Някол- 
ко мисли  за  народния  учитель 
като  учите.хь  и  па  обгцеството 
(Пврдопъ,  1891),  ред-ь  читапки, 
въ  по  нЬколЕо  изданин,  п  едно 
рхководство  къмъ  т^хъ  (София, 
1897),  спислно  въ  сътрудничество; 
съ  Радева  л  Сирова.  В,  и  Мьх. 
Георгиевг  еж  сдпичкит!!  наши  пи- 
оитсле,  конто  еж  сполучили  да 
въспроияведаггь  бита  на  на1нпя 
оелянинъ;  и,  споредъ  Д-ръ  Кръс- 
тева, В.  е  можеЧ5и  едпнствениЙ ' 
български  белетрнстъ.  който  гради  [ 
естетично,  у  когото  има  истцнско, 
хадожествено  творчество.  За  чисто ' 
литературната  д-Ьятелность  на  В. 
вия»,  изучението  М.  Георгиевг  и 
Весглинъ  отъ  Д-ръ  Кръпева  въ 
неговата  киига  Етюди  и  /Срмтад- 
ки  (София,  1894).  В.,  сега  (1897  г.). 
на  около  32-годитиа  възрас^гь,  о 
роденъ  въ  Пирдопъ,  училъ  се  е 
въ  родния  си  градецъ,  свършилъ. 
е  софийската  класическа  гимна- ; 
зия  прЬзъ  1884-85  учебна  го- 
дина и  с»1'1авалъ  е  въ  Москва 
по  филологията  три  и  1гЬщо  го- 
ли. Званието  му  е  учителство. 
Благини  плнпиви.  Планински 
връхове  ни  занаднага  сръбско- 
бьлп1[кгка  граница,  нростнрагь  се 
ва  сЪвсръ  отъ  Тръпъ  н  па  югь 
до  Патерица. 

Клиетелинъ.  Еойто   упражнява 
господарс1са  атасггь  въ  една  ст|)ана. 
Влясть.  1)  УпраБ.1ение,  начал- 
ство; аодъ  тая  д)'ма,  както  н  подъ 


д}'ия  публична  власт%  се 
ратъ  всички  административни  (з>р- 
ашвнп,  ок])хжпи  и  общински  К  еж- 
дебни  и  военни  власти.  2)  Право, 
сила  в  В4.).1Я  надъ  нЬщо:  нЬмашг 
9ласть  ма^  мене.  Бвш.   0-рган%, 
Влпхия  нлп    Вляшво.    По-1-о- 
лЪмага  отъ  двЬ'1'Ь  държакпнн  (дру- 
гата е  Молдова),  1гЬногашнпгЬ  Ду- 
навски    княжества,    които    сега 
гкггив,1ивагь   кралсггво   Румдния. 
В.  до  1861.    когато  се  сън 
съ  Ма1Дова  подъ  едннъ  к- 
елно  уп]7авленве.  имала  за  п 
на  сЬв.  Молдова  п  Трансп-1:.,-:— . 
на  пет.  и  югь  Дунавъ,    ка  зап. 
Сърбия  и  Унгария,  простр.  71»500 
чет.  кил.,  стол.    Букуреи^ь;  и  на- 
селение тогава  2,600,000  жит.  нр*- 
вославнн. 

История.    Въ    старо    вр1ше  В. 
и    Молдова    съставлявали    важва 
часть    огъ    една    римска    обдвск 
(виж.  Дакия),  н  дв-ЬтЬ  страни  пма- 
ли  изобщо   окщптЬ  сждбини.  По 
врЬме  на  пр1;селението  на  народи- 
гЬ,  тая  земя  покорили  едно  по  дру- 
го готитЬ,  хунпгЬ,  аваретЬ,  хазарс*- 
тЬ,  българегЬ,  печепЬгнтк,  к'^  - 
тЬ  н  маджаретЬ.  ВопчкнгЬ  ь  . 
родиосгшвнди  1Г^опдири  между П(г 
римчснит^  дакийскн  жнтелс,  ново* 
врЬменнитЬ  румл^нн  пли  ашси.  ала 
най-1ч>лЬмо     атянне    упр' 
надъ   тЬхъ    аюв-ЬнскнгЬ    и  - 
влашкиЙ    езикъ  е  см1>сь    огъ   да- 
гинскц  и  словЬцскп.  Въ  Х1-и  в^Ью» 
власитй  се  нокръстнли.  Въ  гжщиа 
в-Ькъ, куманетЬ образували  »ъ  Маг- 
дова  кумаиско  кралсгно.  Въ  >?<н) 
В.  паи&ла  независима   дь[ 
ца;  но-вече  огь  \  нЬьъ  ни     ... 
(1354)  п  въ  Молдова    се   образу- 
вало независимо  княжество.  Ккм- 
зовегЬ  на  двЪтЬ  държави  цп,  ехти 
власи,  ое  наричали    военодн.    Въ 
началото  на  Х\*1-и  вгЬкъ   и^^^б), 
дв^т^   княжества  бадя   покореяв 


—  2Я1  — 


шпгЬ.  кптч!  имь  остппплп 

п  »)бичаптЬ,  като  см  :т- 

[1 1>а  вото   ла    уг  въ  рли  нятъ 

имь.  11огп*'11еи11о  боля- 

1317^или  правото  да  пабнрагь 

кня:«(,    Оп!    1711    турцптЬ 

ЛЛ  11;»иначаваП1  кня:1ов»*  оп. 

цшошт!'»    (ВНЖ.     Фанариоть^ 

кЛ  на  които  глапиата  грижа 

ла  се  НЯГрябГХТЪ.  0СI^I^ПЬТ0IШ, 

I^^жл.1и    из    политиката     ия 

\^:    хо   тЬхното    вр'Ьм1'  1м|)И- 

шП  8   цоркопиий    ^{мк-ь    въ 

гки  п  Матдова  бнлъ  слов11Но- 

|{н:кпЙ  езн1П.:  пъ  гЬ  го  ияго- 

К  какги  отъ  цръквнгК  така  и 

сл^шлищата  и  другигЬ    ира- 

1сгвеи11и  учреждения.*)  Паса- 

[цскиП    догоцоръ,    1718,    далъ 

Аистрпн     всичката    аемя    до 

(Олга);  яла  б1иградский  д*»- 

17Н9.  кк  иьр11|Тиь  иа  тур- 

1И!н  XVIII  и.  мн(*- 

1ГЬ  КИ11Ж(ЧГГНПТа  — 

[Ь  грпджтир  съ  фанарпотпгЬ 

шп  вече  отъ  гръцко    Пр<|ПГ- 

дворцовий  озпгь  бнлъ 

озикъ    и  Политически  и 

1П1о:п1о  В.  и  М»1ЛД(»иа    сьчув- 

гпялп  (п.   грьипг11.    Ето   япию 

Г111е|1и1'ти    иа    киижествята   1гь 

азк  №  огнободтжтъ  огь  т>'р- 

амсть   бил»!    еамо    п|»елн>- 

па    П1нгол'Кмат11   и    шУсчи»- 

[В;1Та    бмрба    И'1.    сама    Гръ- 

Въ    1 Я22.    Руспи    иа  ка  рала 

№  да  избира  кин:(оветЬ  или 

'ДпрсгЬ  иа  В.  }1  1Молдов:1  огь 

ши,    а    и<*    оть    ряшратии- 

^^  лиглп  ом»  Юрмя  Иене' 
Ло   В-1С**4ия  АприлО0П  Ь^  Мипис- 
С{р1'рН1ИП.   кц     I,   ГТр.    17У;^ПК0 

п  оть  Д-ръ   Л,    Мн-1(ЧТ1ча  п  Д    Д. 

п  Мм1Ц1Стер<:к11л    с6л|Н1ик')>,  кн.  IX 

■  Цллнз^еку  от\  ебно  мпучно  ол- 

ге  0%  Рамжння    отг  Д-ръ  Л    Миле- 

■    Д     Д     А гур»    «1    М ианстерския 

м   IX. 


г1;  царпг1»ад1'ки  гр'ьп.11,  и  с.т(".дь 
1К29  -да  ги  оставя  да  кииаумпп. 
ионшписио.  Осв^Ьиь  това,  въ  1Н1'*», 
110  ()1ринскпя  Д(»говоръ,  княже- 
ствата бтии  поставени  подь  по- 
кровителството иа  Руспя ;  ит»  това 
'  I  о  к*ро  8  ител  стпо  проста  и  жл  о  въ 
1^Г)().  Когато  Ппрпжскпй  договоръ 
посгавилъ  дкЬгЬ  държавици  подъ 
шкрплята  на  силатЬ.  Едно  митио 
съединение  било  сключено  между 
В.  и  Молдова  въ  1847.  Въ  1859 
хаЬт^  кн^1Ж'^етиа  си  инбрали  единь 
КНЯЯЪ»  А.ч^ксачдра  Ивина  У  10"!^- 
ковникъ  Куза),  та  така  образува.ти 
Румлпия.  Това  лично  съединение 
се  прнпопнало  ((тъ  султана  въ 
1861.  Кнннъ  Куза  бнлъ  прпиуденъ 
да  се  от])ече  оть  прЬстола  въ  18()(), 
Еогато  за  неговъ  прЬемникъ  се 
нлбраль  Карль  Т.  симь  на  Хо- 
^енцолерно-еигмарингрпскня  (ге1н 
млнски)  книлъ.  Вь  с.улшгго  вр1.ме 
(;*'  приела  една  нова  К(>нс.ттуция. 
по  която  заьчжолателиата  власть 
се  иовгЬрява  иа  двК  камари,  се- 
нап.  п  камара  на  П1)Ьдетавптеле. 
^Ь  напокошиата  Н1То|»ня  1га  В.  н 
М.  га1Ж.  Румл^ния. 

Илпшка  Клисура.  Село  въ 
коггурска  юк^а,  битолски  вилясп^; 
0,000  жнт.  Чисто  цт.ппярско  село. 

Илия1Л'^.  I)  Унраи.нянамь  в(чие- 
С'1'всмп  д|1Пстпне:  нлиматъ^^ь  влп- 
яе  н(1  з()ропш)Т(к  2  Уп]»ажиинамь 
нрав(тиено  л'Ьйсгви»',  вод1а;гь  сг 
но  мнЬнието  ми:  г^до  Др/^гпнг 
влине  *4а  ияборитЬ,  Опука  *ли- 
}1те,^г-иь^  коЛти  влияе:  п  ляинниг^ 
11'ЙггвИ1',  коего  едно  нГлцо  унраж- 
чипа  налъ  друп>;  сила. 

ИвсЬяявнпъ  «'Ькояу  д1»йствие, 
руг.  1^ь  ю^шснр.  счмтамь  нЬкоги 
"пччнюрриъ  на  едно  д^-.йшвие:  вм-Ь- 
нива  му  гг  вг  аина.  Опука  ВМ'Ь- 
нечие.  вм^няемъ.  вм^няемость;  про- 
гпвоиоложното  ии  вм-Ьняемость  е 
невжЬнкемосгь^  състояние,  въ  кое- 


-  234- 


то  Ч01гЬк'ь  пе  съянава  доброто  н 
зл(гю,  т  не  се  счита  опч^вореи'!» 
за  дЬйсгвпяти  си.  Въ  'гош1  състо- 
яние се  намира  малолЪтний,  умо- 
1кюь[»ка]1пЛ  п  пдиотътъ.  —  Вм^- 
няваиъ  се  \^и^^\^Ш^вз^ть  вЪкоп  и 
вь  общата  киижнина  въ  смпслъ 
на  счнтамъ  се,  брош  се:  вмЬнява 
му  се  а%  прсмда;  не  ще  ми  се 
вмЬни  вь  грЬхъ. 

ВлЪствность.  Количеството, 
коеги  Може  д;»  а(»бсрс'  единъ  сждъ: 
вмЬс^гимостьта  на  тоя  параходъ 
е  2/ЮО  тона, 

Внвяапно.  Нечакано.  ненадЬйно. 

Внимаванъ-  Напрягам ь  до  над- 
гол1-.ма  (гтепень  вниманието  си  кога 
мислБк  за  н1^1ио,  внимателни  раз- 
глеиаамъ,  0бмпа1ямъ. 

Ввушнввмъ.  Вд%хвамъ,  :шгат- 
вамь.  Оггука  внушитсль,  внушение. 

Воавекъ  (-'7л)  'Знаменита  тро- 
внгел1са  пнгорЬиа  жива  въ  Па- 
риж'ь  вь  18*10. 

ВОАторъ.  Франц,  литерагсръ  н 
пость  (1598    ^  1648). 

Вобанъ.  Ф|)анц.  маршал  ь  и  от- 
личен ь  инжиисръ,  ркководнлъ  (»6- 
садитЬ  въ  царуването  па  Луи  XIV 
в  нр.  (1(>;зз--1Ти7). 

Вогезя.  Планинско  бърдо  въ 
Франций,  подкача  блп;1у  оть  Нел- 
фортъ,  раиннва  се  мож;1^у  Гейнъ  и 
Мозела  и  се  свръшва  вь  рейнска 
Каварии. 

Вода.  Водата  състааи^ва  */з  отъ 
зешюто  клкбо  и  състои  отъ  съ- 
единението на  два  обема  водородъ 
я  единъ  обемъ  кпслородъ.  или  по 
Т1'ГЛо  отъ  88.вС  части  водородъ 
п  11.11  ч.  кпслородъ:  пръвь  ан- 

ГЛИЙСКПЙ    (|1ИЗНК'Ь   и   хпмнкъ    Кя- 

всндн1нь  открпль  състава  п.  ПрЬ- 
ди  неговото  откритие,  малко  по- 
вече огь  прЬди  единъ  в11къ,  се 
в^1|)вало,  че  тя  е  стихия  или  не- 
разложпмо  ве1це(Угво,  Вь  чисто  гь- 
стоянце    водата    е    ирозра'ша,    и 


н^ма  ни  дл^гь,  ни  вкуст»,  ни  (нирг. 
Сноредъ  темнераг^фата.  тя  зим* 
тш.рдо  (ледъ,  снЬп.  и  др.),  течао 
(обикновена  вода)  и  газообразно 
|^нара)  състояяне.  Температ\ра'П1. 
при  к**ято  се  топн  ледьть,  се;шма 
въ  термометрите  на  РеоМи>ра  о 
Целсия  за  0.  Тежпначи  на  веж- 
дата, прп  опр-ЬдЬленио  тежииита 
на  другитЬ  тЬла.  се  зима  .ш  1. 
В.  распунщ  много  тв-ьрда  т^ан 
и  пшове;  въ  природата,  бе:^ъ  при- 
м^кгь  отъ  други  вещества,  вода 
токо-речп  ниЙД"Ь  не  е*  срг|;ша.  ада 
сравнително  най-чиста  вода  е  с1гЬ- 
жната  и  дъждовната;  химическа 
чиста  вода  се  добива  чр1>.^: 
варнване,  и  тогава  тя  се  ^■  , 
прЬварена  или  дгла-пяирана.  Нъ 
технологинта  рш^личавагь  мгка 
0101  корава  вода :  въ  кораватя 
сануньть  се  не  пЬни.  :ча1Цото  С1л 
дьржа  вхглекнслсна  ва])ь.  Мете 
орна  вода  п'ь  (|)н:щкага  иарачагъ 
водата,  конто  пада  иа  земната  по- 
връхность  въ  видъ  на  дъжПч 
спЬгь,  градь  п;гь  атмосферата. 
Минерални  Н.1И  л-Ьковиги  П'МП 
наричать  ония,  копго  ски 
ра;^ни  минерални  соли  и  г,^.  ^  .; 
слу|КЖтъ  за  лечение  на  човЬшкото 
т1ио:  и  тЬ  бпватъ  топли,  или  пу- 
дени:  колкото  оп.  по-хьлбоко  вя- 
пи]1а  н-Ькоя  вода.  ччикпва  бива 
по-гореп1а,  и  наоияки;  о'1"ъ  друга 
страи!^,  минералните  воги,  КоШ» 
съдьржатъ  само  соли,  1Л  горена* 
а  0 нн я ,  които  сьдържа  гъ  «1Мо 
гааове.  еж  студени.  Когачч)  едяи 
минерално  вещество  се  кри^тии- 
зира  въ  вода,  то  обикновено  за- 
държа   П11К0ЛК0    ОТЬ    не  ЕК    ВГЬ   М(»- 

ханнческо  см11шенпе,  илн  вт!  хи- 
мическо сьедпнрнне;  въ  послЪднна 
ачучаЙ  водати  се  нарича  криста- 
лизирана. 

Изв^^с^гно  е,    че  морскаги    Н1ча 
много  различа   отъ   изворната  и 


—  235  — 


Морскатп    вода  е    пйй- 

та  еъл>['1(га  3.5**/о  твър- 

С1ф.  ралцн  с^ип,    съста- 

гь    ОК1Х10    30    ст»ини.    За 

ОТО  о11рад'Л1'Нио  (уз>става 
тлтл  вода  со  д.1ъжи  на 
впита  иа  копеихагоношн 
)ръ<Роршхамсра.  ТоЙ  о  далъ 
\)    и   най-:^адиволнтелното 

ние  на  важпли  въщюсъ: 
с&  се  зсли  <х>.1и[1ц  коцту 
|рагь  въ  морето?  Сутаги 
И  мор<то,  пли  морето  прави 
*  Мпрпо  сжпкчтгвунпло  ли 
Ва<[ллап)  иа  земята?  II  да- 

е  ти^ка-лсюц  нъ  11ос1ч*- 
гпхаатк  си  :1а  да  се  обра- 
Вштй?  Ето  вкратцТ.  клкъ 
^^ХпнскиП    учрць    па  тил 

:  «Да  рсчемь.  че  едпа  р'1жа 

к  в-ь  една  дсанна,  и  иЬма 

яе  съ  море.  Долината  бн 
илвсъ  вода.  док.гЬ  ие  (ггане 

повръхносп.  Толкова  го- 
Еаквото  годштило  исппре- 
е  равно  гь  годип1по1^>  ко- 
ю  води.  кшгго  дохоиаа.  ЧУн 
,е  ПМ.-1  едно  фп.тчсско,  нъ 

химичиско  равиовЪсне,  .1а- 
олпшгьтга  иагуОа  те  скгюи 
с^га  ио.га.  а  пьш.  водаш, 
КЬК  ианаксва,  ию  (гьдържа 
мниерилнн  алп  солап  вс*- 
,  Еойто  !це  продьлжава'П. 
Г  ■  ;1гь.  Д|1нл1',  ие  ста- 

||  •!  И|1пМ1а||'11ИН,    кои- 

провзводл^ть  ра:1ни  соли. 
в-ь  водап!  на  реката,  конто 
[011ШХМ1*.  ние  бихме  намЬ- 
ИМНЧескнтЬ  основи  ла  нрЬ- 
вт»  цу  гоя  ргдь:  варь,  ма- 
сода,  ж^лЬао.  малганеаъ  и 
а  пъкъ  ЕаслшитЬ,  по- 
шроденй,  11(11хж  да  ех  вк- 
'  1рната,  хлороводородна- 
рО-1Г1К'МЛИ1И1Га  кпслотп. 
тих  ветесгш!  намн- 
морсш1Та  вода,  ако  и  въ 


твър,тЬ  ршзлпчни  п])опорипи.  Ще 
рече.  че  океанъгь  е  езерото,  кое- 
то предположихме,  и  чо  всичкитЬ 
рЬки  нопжгь  ра(гг(1нениг1.  вь  ■|*].хь 
вещества  въ  негс»>.  «А  зан^о»,  пита 
проф.  Форп1хамеръ,  тне  зйбЬ.т1;- 
жваме  едно  п6-гол^мо  влияние  иа 
р11КигЬ?  ^Зато  Ш1рьта^  която  пр1*1- 
одол11ва  въ  р-Ькит!ь  не  се  ср1>Н1а 
въ  п<!'-1ит1>ма  пронорцая  въ  мо{>- 
ската  вода?  Въ  всЬка  рЬчна  вода 
еквивалентигЬ  огь  сФ.рна  кнелота 
сл  миоп»  и6-ма.1Ко  отъ  ония  огь 
вир1>,  а  пък*!*  ние  намираме  въ 
мор(Ч{;гп»  вода  око.Н1  три  1'К1]Н1и1- 
леита  огь  с1>})на  кислота  на  сдииь 
огь  варь.  Тр11бва  да  има  въ  мор- 
ската вода  една  наглоннно  дЬЙ- 
I  ггву1ЖМ1а  11]»ичнна,  която  т  ли- 
шава ог-ъ  варьта,  що  доставкг^ь 
|р|5киг1>.  Тая  причина  еж  чорун- 
честитЬ  риби»  корадитЬ  и  всич- 
ките други  животни,  които  отлж- 
чагъ  влглеливо-парлно  вещество». 
Водевилъ,  */'/>.  Весела  геи- 
тр!ина  пиеса,  въ  която  ршичь 
воръть  е  рмамЬсенъ  хгъ  п1»пир. 

Водеиъ  (стар.  Ебсса).  Градъ, 
ц.  иа  кала-,  солунг-ки  вилиегц  80 
кнлом.  на  С!'Ьн.-иан.  огь  Солунь. 
II  е  расно.юженъ  иа  високо  м'Ь- 
сто  на  рЬка  КолухЬй,  коят*.»  при 
пего  обра:*ува  много  водонади;  има 
15,700  жит.,  отъ  които  12.*ЗООбъл- 
гаре.  останлинтЬ  гурди-  Произ- 
воиаа  кпирнна,  вино,  тютюпц  чер- 
иень-пппсрь. 

Нодеаь.  Село  очп»  но-заб*кТЬ- 
житрлнптЬ  въ  конушската  (сгани- 
мамкката)  околии. 

Водка-  ]1ме  на  една  аштна  ра- 
кия  въ  Р\сНЯ. 

Водциуъ  ( Валентинь}.  Словен- 
ски поетъ  (1758  —  1819). 
Водобимаиь.  Х|ирофобия,  б'I^сI,, 

ноПКсиивапс. 

Водоепъ.  Иодохрапилнн^е,  Н1е|>- 

иа,  рсзсрвоаръ. 


Водолизеиъ  ивъиецъ.   'Зв7>ие- 

дообразин!.  сждъ»  отворонь  итд11лу, 
СЬ     ЛОМОЩЬТЛ     на     К0&14)     човЪкъ 

мож<?  да  се  снустне  на  значителна 
д'ьлбочина  въ  вода  я  да  сти  тамъ 
иЪколко  врЬмс.  ма  щото  въздугьгь 
въ  звънеца  ]1р1и1и  на  водата  да 
има  доегжиъ  въ  нсп>. 

Водолазь.  Чов1'.кь,  който  о  и^ш- 
добилъ  чрГкП)  дълп1вр1;м1Ч111о  у- 
пражняване  сиосоОшкггь  да  стии 
нЬколко  врЬме  иодъ  водата,  ;ча  да 
||:»влнча  отъ  дъното  разни  пр^а- 
м^тц  цлп  за  да  гьрши  разни  ра- 
боти. 

Водол'Ьй.  Съ:{В'издие.  което  со 
намира  ме1му  съ.ш11:иця  Рибп  и 
Козцрогь,  или  :ша1п.гь  на  това 
^^•кжкдне  в'Ь  ж)днаиа,  който  от- 
говари  на  вгЬсецъ  ннуирии.  В1Г1К. 
Зодиакъ. 

Водол^чебницн.  Заведение  за 
.11жуиан1:  1;ь  вида. 

ВодолЪчеиве.  Лекуване  съ  во- 
да, хидропатпя. 

БодораадЪлъ.  Високо  м1>сто, 
о'П1  дЬто  1Г11И0ЛК0  системи  р+жи 
зимать  началото  сн.  Той  от  обра- 
зува отъ  планински  вериги;  а  по- 
някога бива  така  пнсъкт.,  че  етръм- 
иинага  е  дори  незаб^иЬшкма. 

Водорасли  (а.*ги).  По  Линей. 
тайнообрамнп  растения,  които  о- 
бичагь  влагата,  и  жиа1ижтъ.  т- 
гол^мата  часгь,  въ  вадата.  ГолЬ- 
мината  и  нзгледътъ  имъ  и&  раз- 
лични: н1>кои  отъ  тЬхъ  сжмнкро- 
сконическн,  други  достпгатъ  до 
исполннски  разхгЬрп.  Иъ  пЬкои 
морски  водорасли  прЬгь  по1^1ид- 
нитЬ  години  еж  №  отк])Цди  по- 
лови орган  и.  Н  Ькон  отъ  водо- 
раслигЬ  с*  уиотрЬбнвагь  въ  л1'.- 
карстнито. 

Водородг.  Стихия  иди  просто 
тЬло,  въ;}духообра;«1о.  влиза  въ  съ- 
става на  водата,  въ  растенията. 
жавотнигЬ  ц  др.   Това  вшд^хо- 


образно  тЬло  е  наречено  така, 
1иот(1,  съединено  гь  к}1с.АорО€ 
бразува  водата.  То  е  открито 
1{нвецдиша  въ  1766.  На  въ:^^ 
Гори    е1>   жнвъ  нлаиень,    )сога 
тури  при  н('п>  вжглрроЛь  та 
жи  да  освЬтлява  градоисгЬ 
14.41»  плтп  П'>леКо  отъ  и-ьздз 
та    го   употрЬбивать    яа  1гьл1 
балоиитЬ.  То  0  пай-ликото  отъ 
чкцт!;  нозиати  т15ла.  Водородът 
добива  огь  водата,  като  а»  р!13-5( 
чр1ьп.    електричесгво    или    чр] 
никой  металъ,    койги   вий 
сродство  1*ъ  киаюрода. 

Восводн.  ИрЬдводитель  нз 
ска.  Въ  с111]>о  прЬмс  това  амс^ 
е  днвали    у   нась.    ца    и  у  дрз 
еловЬнски  на{м>ди.  на  генерал 
Въ  мирно  вр1>ме  воеволит^  еж 
вали  иьрвигЬ  сънЬтници  на  крн^ 
Воевода  е  била  и  титлата,    ко1 
носили  областиигЬ  управител»' 
бнвшото  полско  нра^чсгво^  ка] 
молдовскитЬ  п  влашкитЬ  кнл; 
Нъ  новитЬ    вр1л1ена  е,  е  зедо 
значи  и  пр1иводитель  на  бун'1^ 
ници,  на  хайдути,  па  и  на  не 
СБИ  (шзбопиици.  Воеводство.  Чш 
]и11  зваиие  ва  воевода.   Н1>ко1 
значило  и  книжес1'Во  или  обла< 
Н4)1гЬрена  на  упралиенпето  на 
евода. 

Вождел'Ьннв.    Силно  желан] 
страстна  1гаклонность  къмъ  ак[ 
вожд^ленъ.  който  се  желае  сад! 

Вождь.  Водачъ,  водитель, 
водител  ь. 

Божля.  Фраин^  литера1Ч>р1ьеД1 
огь  осиователетЬ  на  (|>ранцузс| 
академия  (1585  —   1Г)50). 

Воняжъ-д&-иосъ    (уоуадс 
посе),  фр.  Пл;туване    нр1^гь    м< 
нив  м1я'ецъ,  сир.  първия 
на  >иадожении. 

Воавство.  Войска. 

Войводовъ    (Никола),    Мм\ 
атгь  за  освобождението  иа  В1 


-  '237  — 


1 


ридомь   <ггь  Иратц;!.    В  и 

Цнктко  Павловъ.  еъ[|Ги1иъ,  и  два- 

нлтт    шчмгги   НИ  Ггки^арскитЬ    [►е- 

видииио1К'|>и    В'Ь    Букур^чцъ,    бн- 

доцк  п|гЬдадс'Н11  сггь   ав(ггриаск11И 

п.,,.,мдъ    1\рмамин   иъ  Русе  ип 

:и   шасти,   иа  кишо  т1;  со 

'1.  една    прктр-ик;! 

:.  "7). 

Войишкогь  (Добри  I].).  Осио- 

штед!»  Ш1  българскаги   драматур- 

гая,  умительчтисатрль   и  пу(11и- 

|>од.  иъ  Шумен  ь  ггь  18'^Н. 

м.1ъ    пьрво11а'11и1иито  сц  а- 

ш»  родното    СН   М11СТ0. 

■^    свършил  ь   курса    на 

ипиии    Еоленгъ  на  франиуз- 

|Луг1гр1'  вь   СеОекъ   (Цари- 

Сд-Ьдъ  това  той  билъ  }ми- 

I,  родното  СН  м'Ьсто  |поел'(. 

!ЦРТо    итъ  С.  Доброплоднпй  I 

IV  кя^Ъ  1Н04.    когато  билъ  лри- 

иуд*?1ГЬ   Л1   заб11гнр  въ  Румливя, 

'Я  XI    се    н:-1баии    оть    турската 

КиНТи  го  ПрИ0Л11Д|1ЛЛа  кито 
1"1;п  патрпоПь  Иь  1806,  той 
('-•  цодп1''1;тнл;.1ъ  да  уреди  българ- 
ина театръ,    и  ир1^з^ъ  елшата  го- 
[ва  дй.гь  съ  Т1)у11ага  сн  ир'|1дсга- 
на    първа! а  си  драма  въ 
пгь.    11р'Ьзъ   18*^7  В.    поч- 
и&1ь  да    р*'дак1'нра  и  инднва    въ 
1,1.1(1 11  Дунавска  аора^  в1«гг.  <ш 
1.  бъл1'а|м»>,    който    тр;и1лъ 
*     1лИ).    ^1ожду   Това.    неговаш 
трупа  била  Добила  такьио  зпа^к'- 
ивр,  че  вь   1ь68  румжнскочо  ира- 
(нггслггво  се  в11д11ло  ирпиудоно  да 
й  ^юирЪти  да  прЬдсгави  една  и^»- 
.1ма  на  дир1'1П'ора  си,  ват1>д- 
на  ^трогнгЬ  ноти  оть  Тур- 
■  поводь  на  иркхвьрлнието 
:ЛЯ*'И    Дниигровата  Ч(:^1а  из'ь 
/  1гь  Българоя.    Сд;и1евр^- 
^'"Ь  реденето  трупата   си  в 
11тв*1ти  си,  В.  продължавалъ 
и.    Не^овцт^з    кни- 
ииця    с&:    Сбо^/- 


никь  отг  равни  сьчиненин  (Ца-' 
риградь,  18Н0),  Кратка  българ- 
ска исгоръш  (ВЬна,  18»П),  Крач- 
ки  6ъ,'^гарС'Ка  граматика  (Бра1иа, 
1864).  Раанн  стихотворенин  (Бра- 
ила,  1868).  Рл^ководство  за  сио- 
весность  (ВЬна,  1874),  паписанитЬ 
оть  него  оть  1866  ц  печатани  въ 
Руилиши  драми  Локрицението  на 
прЬславския  двI^рг^  Ье*<ус*\ава 
бь^иарска  княгиня,  Въцаряването 
на  Крума  Страшни,  Кривораз- 
бра  N(1  та  циви^л  иаа  ция ,  Раи  н  а 
княгиня^  Фрисина^  Но  нелиля  док- 
торг,  Писвролсйчването  на  еОинъ 
турчинь.  ИЬцои  отъ  тия  драми  се 
ир11Дстаа'1Ивах^Б  мегкду  българег^ 
въ  Турция  и  дадохк  силенъ  по- 
тикь  на  нашото  самисъ;^1!ание.  До 
В.  бЬше  се  Н(тиили  у  насъ  по 
драматургията  само  ком1'дии1а  Лов- 
ченски  владика  на  Тео^^.осня  Ико- 
номова и  трагединга  Стоннъ  Ной- 
вода  оть  X.  Дм  Букурен^ь  1К66. 
В.  се  прибраль  въ  Шумвнь  нркгь 
1871^  съ  русско  нодданотво;  ала 
ол1^1ъ  едно  арестуване  оть  тур- 
ццг1;  пр1^:^ь  1875,  счелъ  :т  бла- 
горазумно да  се  върне  въ  Румж- 
иин.  СлЬдъ  осв^^б^.»ииенне^о,  Той  се 
аомииллъ  иь  'Гьрново  въ  1878. 
Подробности  на  В.  има  вь  книжка 
Трииа  народни  учмтеле:  С.  В.  Фи- 
ларетнь,  С.  И.  Доб/.Ю1и1и()ниИ  и 
Д.  П.  Вонникивъ  (Шуменъ,  18У5). 

Бокн.1V1ГЬ,  лат,  Гласенъ,  Кой- 
то се  огнасн  до  гласа:  вокална 
музика^  въ  нротивоиоложнос1Ь  на 
инструментална  музика. 

Вокилиаация,^р.  Упрашнеиие 
вь  нЬине.  ки»то  сь^пои  ни  иро- 
тигинс  гласно  ниу1ш  А  яли  Е. 

Поиализнрашъ,  <рр.  Шал  на 
една  1масна  буква,  сир.  П'Ь1&  без'ь 
да  нмеиувамъ  нотитЬ  и  б"зъ  да 
произ1шснмь  думи. 

Вокилвзъ,  фр,  Мулишина  ниеса 
ш  уир1ша1сице  на  гласа,  солереишо. 


-  2Я8  - 


Вокална  иувнва,  лаг.  Гласна 
мрика  1ип  ггЬяне. 

\'ох  р(рци115,  ?1)тс  |1с1.  Латинска 
Пуговорка:  глаеь  иародсш,,  гласъ 

Уо1  1;1лтппи8  1п  йезеКо,  лат. 
Гласъ  въпиютаго  въ  пустини;, 
сир.  творитоль,  когото  аЬма  кой 
да  слуша. 

Колабелъ.  Франц,  исторнкь,  съ- 
чпкптолг.  пя  Испгрияго.  на  1^е- 
сгаврацията  (1799  —  1879). 

Волга.  Русека  р*ка,  наЙ-го.тЬ- 
мптл.  па  и  Ц11й-,г'1ъгата  въ  Е- 
пропа ;  8.700  килом.  длъга.  Гла- 
цата  й  е  въ  рдиа  блатиста  ра- 
вн  и  на  мр;кд^у  Валда  йскигЬ  връ- 
хове,  въ  тверската  губерния.  Поп 
губ1'11НИ11  тв*^рска,  ярославска,  ко- 
стром(.ка,  ншкнр-новгородска.  ка- 
занска, симбирска,  саратовска,  са- 
.чарска  н  астраханска;  а  нейнит^ 
притощ!  ношп.,  освЦнь  тия,  12 
други  губернии.  Влива  со  вь  Кас- 
пийско морп  пр-Ьаъ  70  устни.  Вод- 
шггм  сь1.>бм1снис  по  Волга  н  при- 
тоцпг11  Л  {•  огь  наЙ-гол-Ьма  важ- 
иосггь  за  Русия;  В.  прибира  вь 
себеси  38  корабоилаватглнп  рЬки, 
меисту  които  Ока  п  Кама.  и  р 
сч;^р^ава  чркгь  канали  сь  Б1,ло 
море.  Балтийско  и  Черно  море. 
Ср1ано  число  тръгватъ  отъ  при- 
станищата й  вс11ка  1х»двиа  около 
20,000  кораби.  ВодятЬ  й  пр1зезо- 
билватъ  съ  риба. 

Волгскъ  или  волсш..  Рус^кп 
|'радь,  въ  саратопска  губер.,  на 
д11СИ.  бр.  на  Волга,  140  кплом.  па 
юго-ист.  огь  Саратовъ;  35,000  ж. 
Овощарство. 

Воддоаво  (уо1  ()'о18еаи).  Отъ 
ншчп  Пплетъ;  рисунка,  сни.мка, 
иягледъ  ОТЪ  високо  лгЬсто. 

Уо1сп8,  по1наз,  М1т,  Волею,  не- 
В(»лею ;  щж  не  !цд,  щешъ  не 
и1Рть.  те  не  ще. 

Уо1ен1  Осо,  лат.  Както  ще  Богь. 


Волевтиръ,  лат,   Самоватепг, 
доброволенъ.   Оттука  волентирскн. 

с^шивплинчсски.   ЛоОрС»ВОЛН1: 

ВОЛННЪ.    ПрусСКИ     СсВЪ    II 

рання).  КОЙТО  се  ибра:1уви  огь 
точнитЬ  р&кови  па  Одеръ  п 
тийско  мо|)е ;    нисел.    7,000    ж| 
на  ист(»ч.  брЬ1'ъ  па  о-ва  е  Г|»и] 
Ьолинь  сь  5,500  жит.  Три  М1 
съединяватъ  о-ва  съ  латернка. 

ВолЕиаернм.   Растенпе.  па| 
чено   така  въ  честь    на  битаи) 
Волкамора:  било  е  прЬнс(.^ио  вг 
1700  огь   Япония  п  сега  се  р« 
въжда  вслкд:^  въ  Евроин. 

Волканнчесвн.  лп/\  Койтопр?" 
Н1и.Н''.кн  ла  шикань.  дЬтп  е  »1- 
мало  волканъ:  волкапииеска  ««* 

Волкмнъ,   лат,    ОгпедишТ! 
планина,  оир.  планина,  които 
кадЬ    връха    си    отверспне    ^ 
геръ),    отъ   хЬто   исхвърчать 
зове,  растопеии  вещества  (лава>] 
пепелъ. 
Волконскй  (книзъ  11етр%  М* 
Русски     фрлдма|1|н;иь,     който 
игралъ  гол'Ьма  р(»ль  т^  псторш 
на    сьврЬменна    Русин.    При  Л] 
стерлнцъ,   той  отървалт.    нмпе 
тора   Л.1сксацдра,    Ш1гьн;кгь 
много  блнлу  отъ  фрапцу;?етЬ.  Те 
се  отличнлъ  при  Лаппцнп»  и 
францунскня  походъ,  п  пр  ьвъ  ар1 
ложилъ  в-ь  военния  с1,вЬ7х  да 
отиде  вь  Пари;1п..  Той  нрпдру 
валъ    императора    Александра 
всички гЬ  конгреси,  които  поол1 
вали  до    1г!123.   Него    счипггь 
основатедь  па  русския  гепераш 
п;абъ.   Въ   негово    врю11>  се 
стжпило  къмъ  съставянето 
ната  карта   на  Русия  п  се  С1 
шила  марнфутната  (1770 — 1851 

Волт    (гсонть    де),   Франш 
чрнь  п  лптераторъ  (1757 — 1Н*2 

Во.пюсть    11атм*1ьск11.     Тл1 
нарпчать  отсткпвапото  •"»ть  п] 


—  239  — 


аривил!)  въ  пиитшшта   от- 

СО.  Гръцки  грпдь  1Т1'«1лтп, 

юименсиь  зд.1пвъ,  60  кплом. 

•пет.  отъ  Лариса;  5,000  ж. 

Югь    (Ланайоть)^    псовдо- 

нилъ    Петрь     Ванколг.    Главонъ 

товснъ  двпглтель  отъ  Цгпт|>пл- 

Бунт*1ве1гь   Гюргевскн    комп- 

КмЙТ»!    ИрНГиТВП    АТ1рИЛ<'Ш1Т0 
1НИе.   В.,    рОДОМЪ  отъ  ШуМ('1П. 

ВЪ  иКаю  1847)  н  бнвши  у- 
'ЛЬ  ВЪ  родппн  сп  град71.  ОЬхие 
ушл^  ВЪ  Русвя,    п  6"^  еднн'1- 
1тъ  лице    между-  аг1ос1ол1п1>   в-ь 
!?(>    съ  П1^-серпояно    снстсмлти- 
образоваине.    СгЬдъ   нестю- 
ут   ва    въстанието.    В.,    прп- 
ЛВАНЪ   *ггъ    потерята  въ  Т^^те- 
1С-К0.  ногниж,  лаедно  съ  Пкоио- 
1,  ВЪ  вт^тпнгК  на  Янтра:  тру- 
;гЬ  и  ца  двамата  се    исхвъ]>- 
подъ  мосга    на  село    Б^ла. 
Вологдя.  Русски  градь,  центръ 
гдноименна  170ер..  755  кплом. 
цст.  оТъ  С.-Петербурп*;  18,000 
Губернията    има    1.101Л55 

В.   върти   Доста    Г0.ГЬМ11   тър- 

шя  гь  иртап1'1  лс1сата  гуОорнпя. 

-  И.  ге  споменува  ощо  гь  12<зЗ; 

йрцнад^ежпии  на  новп1родсЕото 

»ство  до  1307,  когато  влЬала 

състава    на   московското    кин- 

гво. 

Еоло1*в(п..  Име  \\л  нЬколко  па|>- 
1»:1СЦ    царн,    нъ    борба    сь  рим- 
имигратори. 

^Л0Ч<^1ГЬ  (Вшинии  — ).  РусСКН 

1.тъ,  вь  ^керсца  гуОм  на  нвкол. 
1>з«иь  иаг|Гь  срЬдогочне  на  о6- 
1риа  житна  търговии  между  с- 
^|>бург4.'кяга  н  но-долннгЬ  губ.: 
*Оо"  ;!:иг. 

1екя.    Старъ    народь  нь  11- 
Иокореаъ  отъ  рнмляно1'Ь  вь 
I.  иркш  К  X. 
Впж.  Волгскь, 


Волтл.  Италиянскп  фпапкъ,  нзо- 
бр+.тятель  на  електрически я  сп^лп  ь, 
който  носи  неговото  име  (!745  — 
1Н26). 

Волта  кетрг.    11;1М^Ьрптел  ь    на 
Волтовия  сп^лаь. 

Волтеръ  (Фраисоа  Аруе  де). 
Фринпузскн  списатель.  поеть.  ис- 
торик!, и  филосо'|'Ъ  (1694— 1778). 
съчппнтель  на  В^-.кьтг  пп  ^1удо- 
тиса  XI  \\  Игтприятп  ип  Кар.4а 
XII  и  чудесна  частна  ко[1е1^пон- 
денцпн.  Тпн  сьчнненпя  и  рохт- 
пнт11  му  т  поставнгь  на  чело  ип 
Франц,  нрозанни:  напротивъ.  ие- 
говигЬ  ^шгедип  1Ч>  поставягъ  на 
втория  чинъна  франш  поетп,  задъ 
Корнейла  а  Расина.  Колкото  за 
фнлоеофнческпгЬ  му  трудове,  гЬ 
дишатъ  дълбока  омраза  протпвъ 
хрпстянскпта  нравственость.  В.  е 
билъ  апостолътъ  на  фрпицуусюгга 
революции  н  идолъп.  на  народа. 
ВолтгровнтЬ  съчимення  Меропа^ 
трагедия,  и  Впвижтската  кня- 
гиня, нов1ипь,  еж  нр1.ведени  на 
бълшрскп,  първото  огь  П.  Сре- 
брова  (Царпградъ»  187*^),  втор»1ТС1 
отъ  Л.  ТТ.  Лдженова  (Гл'курещъ, 
1679). 

УоК,е-Гасе«  фр-  Обръщане  сь  ли- 
цето си  къмъ  неприн теля.  В  ь  «^с»*н, 
см.  съвършенно  про.\г11ненне  на 
мнЬнпе:  направих.}*  уоИо-Гн-е. 

Вплтижнранъ,  фр.  ]\\улш&  на 
комк  венчкигГ.  овни  унрлжиснии, 
които  сл  нотрЬбни  :1а  да  прпдо 
Спим  ловкоетьи  сила  нь  Ьуденею. 

\'о1и-8и1ии>,  игал,  Въ  муаик, 
повърни  тутакси. 
Волтояъ  сгьлпъ.  01*ь  име  Во.4- 
та,  Сгьлпъ  отъ  м(шш  и  цинкови 
колелета,  които  птпоянно  обрн- 
;*увать  елек^гричеетво. 

Вплфоашеая  сто1Я118.  Стомана 
съ  11а.1ъкъ  11|1ПМ^Ьсь  огь  волф[1амь. 
Тоя  видъ  сюмана  о  много  твърда. 


—  240  — 


Волфрямитт,  .«ят.  ^1пиералъ, 
който  съдържа  волфрймъ. 

Болфрамг,  лат.  Просто  ткло, 

метал  Ь  С11П(>-б'Ь.ТЪ,  ТВЪрДЪ  П    МИ01Ч> 
МЛ;Ч111.)   рппоппмъ. 

Иолфь  (Фр,).  Зияменптъ  гср- 
иангки    фплолип>  и  ученъ  (1759 

—  1Х2и. 

Волхииня.    Русска    губернии. 

съпрЬдктиа  на  юго-пап.  съ  Ан- 
стро-Унгария;  а1ц1;пена  отъ  Пил- 
ша  п  присъодпиена  на  Руспя  ъъ 
1798.  Простр.  71,851  чет.  килом.; 
насрл.  2,0Н2.300  жнт.  Гл.  Г1>'  ^Аа- 
томирь. 
Воидел!'.  Холандски  1Ш1'гь(1587 

—  167М). 

Колаъ.  Патринрхъ,  скп])»!^^  на 
Рута.  Огь  него  се  родплъ  Овплъ, 
отъ  Овпда  Цесей,  отъ  11ес*^н  Да- 
впдъ.  отъ  когото  и  Христосъ  по 
илъть  {Био.ч.). 

Вормсъ.  Градъ  въ  великото  д)'к- 
ство  Хесе-Дармщядско,  на  л*Ьв.  бр. 
на  Рейнъ,  35  килом.  на  юго-зан. 
отъ  Дреиденъ;  21.1127  шпт. 

Воронй.  Руоскя  р1^ка.  извира 
пъ  Н1'1!:1(М1ска  руб.,  1иива  се  т^ 
тамбоиската  пъ  Хоперъ;  350  килом. 
Корпбоплапапе  малко. 

Боропежъ.  Русска  ||^11ка,  течо 
прЬ:^ъ  т:1М()0[К"ка  губ..  гиива  се  въ 
Донъ  16  кмлим,  пкдъ  гр.  Иоро- 
1г*чкъ:  ЗГ)0  килом. 
Боронвжъ.  Русскн  градц  цоитръ 
на  сдиопмсниа  губсрмни,  на  р.  Ьо- 
роийнгь.  240  килим,  нп  юго-яап. 
огь  Тлмбовъ ;  Г)0,1 00  ;кпг.  Ф«- 
брнкн  л  апводи :  обширни  тър1\)- 
ВИИ  сгь  жито.  лой.  1гьлна.  желЬзии 
н  кожени  стоки.  Воронежска  губ. 
има  простр.  *)5,88(>  чет  кнлом.  н 
нпс.  2,433, 6.т7  жнт.  —  В.  е  6ил7з 
основанъ  пъ  1Г)Н(>  кпто  твъ])дпна 
среща  татарското  нахлуване.  Петръ 
Велаки,  който  л6-напр1>дъ  билъ 
посЬтп.ть  градп.  съградплъ  въ  !1е- 
го  иъ  1094    корабостроптслница ; 


ала  въ  1712  дв^  трети  отъ  ко| 
маЙ1Торп  п  работници    се   исл 
тилн    въ  С.-П^тербургь  п  В. 
губплъ  значението  си. 

Воронцовг(1'рп<|>ъ  Мих,  Ила^ 
Русскп  държапеиъ  к;1паи'1.гь  (о 
1758),  който  еклв)чп.1Ъ    'в11Ч«Ч 
мирь   е/ь  Пруспи    иъ  1762: 
нхль  въ  немил<нггь  у  ТСагерпв! 
лан1ото    1к   п:)обличплъ.    К01^ 
кала   да    се   ожгни    ;1а    Грнги| 
0рл..'ва  (1710  —  1767).  — 
1(овъ    ( кнмнъ    Мих.).     Внукъ 
графъ   М.   И.  Воронцова 
таиъ  въ   Англия,    дкто   баща 
би.гь    поели  нник"Ь,  воененъ; 
сгнувялъ  сь  елана  пь  В(|йн1гг1>  Л 
Наиаюопа  (1Ь05— 1814),  съ 
дитЬ   .1809  —  1812)  п  (1821 
29  К  прЬзелъ  кр11Пост1.та  на  Ва] 
«1828);  пр^ас^авл«валъ  Русии 
Екеъ-ла-Н1анелекин    договорь 
1818;  отъ  1845  дЬйствувалъ 
|ца  иЪшиля  пъ  Кавказъ,  з${т^\ 
чина  фелдмаршалъумр'Ьлъвъ  181 
на  73-1чии1пна  нъзрастъ.  Иего| 
гр;гж'д;1Нско   управление    било 
бктЬ*,кителио:    той  пр'иобраау| 
съвс-Ьмь  Крьмъ,    посгроплъ    П| 
красенъ    етратешчески   плп. 
Сн.мферонолъ  до  Севастоио.1Ъ, 
|1оти1гь  на  аемед'к1пето  и  др. 

Ворчесгеръ,   произнася    се 
лнгл.  УмрстщгЬу  а  се  ппте 
се51ег.    Английски    градъ,    ц, 
едноименна  область;    Я3,000 
Приег.1нип1е  па  (?аверъ.  Карлъ] 
билъ  ранбип.  таиъ  огь  К|юму( 
гп.  И|51. 

Ворчестеръ.    Г|>адь  въ   С 
Държ.  (.Масачузетсъ).  70  килом, 
тго-:*ап.  спъ  Б41СТонь;  58.000 

Восора.  Едомски  градъ,  аЬт 
сегашното  е.  Е-^ь-Вусайре,  на 
И(Т-  огь  Мрьгво  М1фс  {Библ. 

Восорг.  1)  Рувимовскп  г] 
съ  непзвкстно  м11стоположенпо^ 
Бдпнъ  потокъ.  който  се  влцоа  въ 


ш 


241  — 


^ш^о  норр,  8  кнлом.  на  югь 
а  (Вибл.), 
(ггацА.  Гръцкп  грахь  (Морея) 
1рпа№^кц  залппь;  6,000  жит. 
гръшигхо  06орип{€;  тамъ  Хе- 
1Т|1  р^ши-ш  гръцкото  въсга- 
№  1821. 
»е90К01П>.  Псевдоипмъ,   по.чъ 

е  ппса.тъ  [►усх-кий  фнлилт-ь 
'нась  (ьи*.  Таи  д>"ма). 
юсъ.    Германска   крптикъ    и 

(1751  —  1826). 
шшвеиъ,  лат.  0(5р-Ьчопъ,  по- 
'нъ  Пи  цспълионио  на  оброкъ: 
\на  црьквп^  вотвсяг  кпмень. 

«РАЯЪ.  лат.  Гласувамъ,  гла- 

1вамъ. 

лат.    Гласуване,   гласо- 

»тя Ц1Г.    .Тюде    оть    фи но кото 

г.:  М-.   р.киръснжти   въ  вятската, 

-1Га  а  орен<5ургската  губер. 

-"  !•'  «ч.  В.  говоргаггь  гдно  фнн- 

свп  иа]гЬчае  и  еж  упазнлп  мн^го 

' ;  жнв11^аггъ  нечи- 

ь    ги  на    1Н7.000 

•ОЦАДЪ  (Янь-Еравимг).   Чеш- 

т»1>тъ,    а  вторъ    и  а    поемата 

1тг  и  чашата  и   па    Старнп 

Ч1^шската  земя.  иаЙ-заПЬ- 

илнаг.1    книга    въ  че1псю1та 

югичсска  литература  (1803 

рВъ  (д-ръ  Ге01*ги).  А- 
иь.  ди1>екторъ  на  Роберть 
и  пр1а:1патель    на   общо- 

НТИМОСКИТ!!  Н  (||ИЛ0С1>фП- 

пяукп.  Първ^гги  бьлшр- 
Нйр4*Д]1о  (Т1/»ра11Н0  —  учредм- 
ТМИ1ГГ»»  —  нгка;<а  д-|)у  В-ну  йла- 
Г)'  I  ибражишч-елноп)  1ин- 

»|п  РоГк'|»ть  ЬЧаеягь  е  у- 

вриппиъ  върху  българската  мла- 
Д«Гк  1Са1ч>  0  въспитялъ  едно  доста 
шЬю  чисю  млади  Оьлгар?  (виж. 
1^^7%Колежь)  а  лл  ([тктичоско 
IV  КГ  -кя^гюже.мтелсгво  :ш  б*мга- 


ретЬ.  Д-ръ  В.  е  и  декорираигь  отъ 
покойния  кннзъ  Александра  съ 
ордена  Се.  Ллександрь  Ш  степонь 
въ  1^83  1Ч)Д. 

Д-ръ  В.  е  роденъ  въ  1833  въ 
градеца  Мил^бкру.  бли:^у  до  Во- 
стоиъ,  въ  държавица  Масачу:№тсъ. 
Той  е  свършплъ  наукнтЬ  си  въ  Я- 
мжрсгь  Колежъ  въ  1855,  а  посл^ 
е  стЬдвалъ  въ  Богословската  се- 
мпиария  въ  Нндовъръ,  една  отъ 
най-добр'Ь  позиатитЬ  семинарии  въ 
СъедипоиигЬ  Държави.  Въ  1869. 
той  пое  длъжностьта  на  под^^нрек- 
гор'|,  на  Роберть  Коленгъ.  а  в-ь 
1873,  когато  д-ръ  Хамлпнъ  (виж. 
д-ръ  Хамлинь)  се  оттегли  отъ  дн- 
ректорството  на  училището,  д-ръ 
В.  биде  наяначе1гь  за  диреетюръ. 
Д-ръ  В.  пма  и  публицистическа 
д|1нтелн1хггь;  тя  е  състояла  по- 
вечето въ  писане  разни  статии 
въ  разни  английска  и  американ- 
ски в1>стннци  н  периодически  спи- 
сания по  обществени  и  други  въ- 
проси. каса>а51ци  се  до  ниродитЬ 
тука  на  Истокь.  Шкои  негови 
статии  оть  поучителень  или  въо- 
питателенъ  характеръ  еж  обна- 
родвани въ  царнгрн лекия  в^ст. 
Норница.  Като  въсплтитеаь,  д-ръ 
В.  едвали  пма  равень  на  себеси 
въ  нашити  страни. 

Воюсн  (сгар.  Аойа).  Р^ва  въ 
Ал5а'^пя.  якииски  вил.«  извира  въ 
околностьта  на  Мецово  и  се  в.1И11а 
\<ь  Адриатическо  море,  огкшгь  нрн- 
бпра  Аргирокастро.  на  гЬн.  огъ 
АвлонсЕЕИ  заливъ;  200  кнлом. 

ВпечАтлителаость-  Въсприем- 
чни<ж11,  на  ппечатлгння.  Впечат- 
ление. Онова,  което  1>сгава  въ  ума 
на  чи1г11К;1,  кога  види  или  чуе 
н^пю.  Впечатлявамъ.  Итьтпявамъ, 
вр'Ьзвамъ  «'дмн  миан.  въ  ума. 

Варочешъ.  Между  друго,  осв1>нь 
казаното,  въ  друго  отношение,  оть 
друга  страна. 

16. 


4 


-242  — 


Врагъ.  Непрпятсль,  злораднпкъ. 
— Употр11бява  се  пъ  значение  на 
дяволъ,  и  огь  'тмъ  1и^врага^  по 
дявола. 

Вражя-гдава ■  Планински  връхъ 
при  село  Чппроооцъ.  1040  метри 
надъ  морското  равнище. 

Врвжарь.  Сл^щтч),  кикното  е 
астрологь  (Библ,). 

Вражда.  Гол'Ьмо  пеприпгелствм. 
злож^^лателство :  враждебенъ.  ис- 
прпятолскн  расположенъ.  проти- 
венъ:  враждуваиъ.  и1жому  съмъ 
врагь,  гледамъ  да  му  прав»Е  зло. 

Врава.  Бьл1'арскп  градъ  на  Мо- 
рава; 9,000  жпт.  Отстжпонъ  на 
Сърбин  но  [лерлннскня  договоръ. 
Вжжпрство. 

Вратяславъ  1.  Чешекп  дукъ, 
управливалъ  оп^чески,  и  биль  ба- 
ща на  Венцеслава  I  (921  —  925, 
род.  887).  Вратиславъ  И.  П[)ъвъ 
чешски  К1>аль.  1001  — 92.  В.  билъ 
иабранъ  чешски  душ.  отъ  народа, 
сл-кть  смъртьтя  на  брата  си  Збпг- 
нева  II;  отстжпилъ  Моравия  па 
братята  си  (.>тона  и  Конрада;  на- 
хлулъ  1гь  Полша  въ  1067:  под- 
държалъ  германския  императоръ 
Хенраха  IV  срепщ  съперника  му 
Родолфа,  и  добилъ,  :шедно  съ  рж- 
ката  на  дьп1еря  му,  кра.1сшгп1 
титла  и  господството  пад ь  Л  у- 
зацин. 

Вратца.  Окрхжснъ  градъ,*  арп 
сЬвернигЬ  поли  на  Стара-нлакина, 
95* /5  килом.  на  с*в.-пст.  ап.  Со- 
фия: 12,279  жпт.  РжкодУ е нъ 
градъ  аа  вълнени  платове  и  ху- 
бави копринени  платпа  за  мЬстно 
уцотркбеиие.  Гол:Ьмо  тържище  на 
едьръ  добнтькъ,  който  се  отхранва 
въ  окржга.  Наметпикъ  Ботеву.  — 
Грядътъ  е  добиль  името  си  огь 
наг^ванието  на  единъ  ближенъ  ска- 
листъ  проходъ,  нареченъ  «Вратца». 
сир.  малки  врата.  Въ  прохода  е 
имало   кр^Ьпостц    огь  която    още 


личжтъ  развалини.  Задъ  В.  и 
едонъ  долъ  е  селце  Сгуригра^ 
наречено  така  отъ  многом  сгу|1 
в-ь  ближната  планина,  д-Ьто  ед» 
врЬме  се  разработвали  руди.  О: 
Хайрединг^  друго  село  на  р.  ( 
госта,  се  гфосггира  единъ  стар! 
вр11мененъ  окопъ  дори  до  Дунав' 

Врачъ.  Гадатель;  л!.Барь.  Вр1 
чвбенъ.  Л^карсБН. 

Вродовг.  Добпть  при  самш 
рак-тапе;  вроденость,  1-ъс1Ч)11НПе  и 
онова,  що  е  вродено, 

Връбпица.  Пра:)днп[гъ,  КоШ 
цръквата  е  установила  да  се  пут 
нува  въ  Нед1аяга  непосрЬд^веи 
пр1ин  Велпкдень,  въ  паметь  г 
Христовото  атнзпне  въ  И^фуг! 
лпм"ь  6  дни  до  нослЬаиата  Наех 
пр1)Карана  отъ  него  на  земята  и 
плъть.  Н  четирмата  евангелист 
описватъ  подробно  събитието.  ] 
споменъ  на  което  става  тоя  праз; 
никъ.  ;5а  въспомпнание  у  нас 
раздаватъ  въ  цръква  върбови  кзо! 
чета,  нам^Ьсто  упоТ1гЬГ1сиитЬ  ш 
гато  се  извършило  събитието  '|ч 
никови  и  Д113'ги  1иоичета. 
Връшва-чува.Плашшскн  врь1' 
шШ-ниската  1Ч)чка  на  :шпадшп 
балкани,  ()9(>  метра  надъ  морско! 
равним^е,  1Г)  килом.  на  лай.  и1 
гр.  Кула,  на  пр-КхЬла  на  Ььлгар! 
съ  Сърбин.  Въ  тая  планина  ш 
Еигменнн  вжглища,  нъ  още  пера 
рлботени  отъ  кьмъ  па€"ь:  отьдр 
гата  страна  на  планината  оръ 
окото  правителств-:»  гн  ра 
За  изнасянето  нмъ  »*  л.  , 
една  тЬсна  ;кел'Ь»нина,  Н1}  кило 
длъга,  която  съединява  рудпш 
съ  Дунавь  (до  Радуевацъ). 

Връшво-чукекя  проходъ.  П.а 

ннники  проходъ,  който  мннува  И 
край  с^Ьвернпя  ск^юнъ  на  връ 
съ  сжщото  име  и  служи  :т  0Ь»1 
щение  между  1гу.1а  и  341Лчаръ. 


^243 


»ж«я1..  ВсЪкакъвъ  ка- 

юженъ:  всевъзможно, 

гьзм»1Ж(»н'ь  начинъ,  оъ 

»И1Ц0    С[11ЦГТВ0. 

|»ржя  гелъ.    1><>  г  ъ,    У  и  ра- 

•  на  штлгмиат. 
шп».  1)  Всичката  зас^- 
1}дип.')яачс>11а  за  засслвяпе 
>1Ш  ::}емя:  11а111а1'а  земл.  2) 
исаЬтоъо.  Вселеяслй. киОто 
и  ди  «с^.мс'ииата;  вс<'овкг- 
хшр^иъ.  Вселенски  събори. 
я  1га  МргЬдспавитсле  на 
ргькш!  оть  вопчкнтЬ  кра- 
встмсннатн,  Ч11И*1Ч)  р1>ше- 
юсигелио  догмнт^  иа  в'1»- 
рдвилш^  на  живота  имагь 
задтьжителпость  па  всп- 
истяне.  Неточната  цръква 

■  само  7  вселенски  съ- 
Ликсг^ски   вил.  сьб. 
^,'^антинополски  веел,  съб. 
ески  9се,1.  сгб^  и  Х<1.1ки- 
0еел,    еьборг.    Западнат 
!*а    »рп  тпи  7 

[вяя!..  Въдворивамъ,   ва- 

ь;  вдлинувамъ. 

I ре п% .    По    ц-Ьл ъ    с пЬти, 

(^гь,  за  цКль    свЬгь, 
тъ. 

квтийскн    анляв!..   Едно 
■<>ез*тасиигЬ  пристаннщ;! 
1.1Ш1,  въ  обл.  Бахня, 
егбйтм.  Офицпялма  ти- 
атрцархъ. 

жжеине.  Жр^тпоирпип- 
ш»  кости  папата  жрътви 
арялн:  ада  свсщсникъгь, 
силвалъ н  ирииасиль  жрь- 
ном^иъ  ко;ь':(Та  и  (Би6.1.). 
Иапримп*'. 

^СI^и.  Всяко-ячо,    но  вс1>- 
ШЪ,  СЪ  п^'^>Н^^  срЬдство. 
шковме.  Потита  огь  МоП- 
кииги  ( Библ,}. 
,  илп  вело,   фр,    Едннъ 
платно,  като  плат- 


ното па  сито:  гь  него  госпожитЬ 
сц  покраватъ  лицето. 

Вувирись.  Египетска  тпраилиъ, 
убигь  огь  Херкулес»  (Бпснаа.), 

Вуаци.  Потомця  на  Яуза,  гпнъ 
ииЛв[^амо^1иибра■п»Наxора(^5и/)л.). 

Вукншннъ.  Сръбскп  краль  аь 
1М67,  уОигь  нъ  сражение  СЪ  ту р- 
цитЬ  вь  1М70. 

\  Вук!..  Им»'  на  нЬколко  сръбски 
кни;чове.  Вукъ  Григоревичъ,  по-ста- 
риП  снпъ  иа  Грпгории  ])ранко- 
вича.  с[)ьбски  вдадЬгели  който  е- 
мпгриралъ  вь  Уисарнн  въ  1471; 
пъ  се  въстаиовплъ  на  тоя  санъ 
(ггь  умгарскин  краль  Матиея  Кор- 
впиа,  одьржаль  нЬкаико  пкти  ио- 
б11да  надъ  ту|ШигЬ  при  Сава, 
близу  при  П1абепд>  вь  Оемеидрия 
н  въ  Опавица.  Умр.  1497.— Вунъ 
Боанковичъ,  аеть  на  (фъбския  краль 
Лазарн,  който  измКпилъ  на  сър- 
бсгЬ  въ  сражението  съ  турцптЬ  въ 
13.40  на  Косово  поле,  сл-Ьдъ  което 
Сърбин  нодпаднжла  нодъ  а1астьта 
на  турцитЬ.  Отровенъ  въ  1398. — 
Вукъ  Лотротовичъ,  воевода,  ияв^ 
етен  ь  по  ноб1;да'1'а  си  иадт»  султана 
СюлеЙмананрп  гр.  Шнкломь.  1*^06. 

Нукъ  Сгефаноп!»  Кирпджи'Чъ. 

Сръбски  снпсагель,  чисто  знание 
па  народния  батъ  му  спечелило 
европейска  извгЬстностъ  (1787  — 
1Н6Я. 

Вулгвреиг,  лат.  Просташки. 
просгонародепь. 

Вулгата,  ^^аг.  (огь  врлштуег^ 
разгласень,  ибнародиань)  Това  име 
Носи  прЬводьть  на  Библията  на 
латински  езнкь.  който  е  утвър- 
ден ь  мГЬ  Тридспскпя  съборь. 

Вулнч*!  или  Улнчъ.  Английски 
градь,  на  Темзя,  окаю  14  кнлом. 
на  пет.  оть  Лондон  ь;  41,700  жит. 
ПрЬкрасно  прпсганин^е  :ш  фло^га; 
артнлсрппски  арсенадъ;  военна 
академия. 


—  244  — 


Вулканнзжъ,  лат,  Спстема  нп 
геолозигЬ,  кояти  полага,  че  нем- 
ната  кора  се  е  образувала  огь  огънь 
изв^Бтр^  земята. 

Вулкданстъ*  лат.  Привърже- 
1Ш1гь  на  вулканшчма. 

Вулкаят,  лат,  У  старитЬ  гръци 
н  рнмляне.  богъгь  на  ада.  яа  о- 
п^ия:  синъ  на  Юяитера  п  мжжъ 
на  Венера. 

У||111егап1  ошпез,  иШша  иеса1,  лат. 
ВсичкнгЬ  рашшатъ.  послЬдниЙ  у- 
бпва  (думата  »» :т  чатоветЬ.  Стара 
поговорка,  която  се  ср^иш  като 
надиисъ  на  католически  церковни 
часопокалателе). 

УиНпз  ез1  1п(1ех  ап1ть  ^[ат.  по- 
1Ч)ворка:  лицето  е  показалсцъ  на 
ума. 

Вулъ.  Осмий  м-Ьсещ»  у  евреетЬ, 
обпшюшпю  на1)ичанъ  Мархесванъ 
(Библ.). 

Вурда.  Градъ  вь  Л1ала  Л.чпя, 
35  келом.  на  юго-зап.  огь  Смирна: 
6,000  жит.  Хубаво  пристанище.  В. 
е  старата  Клааомсна, 

Вурсгь,  герм.  I)  Вь  артиле- 
рията: ковчеже  за  гюхюта  или 
фишеци.  2)  Едпнъ  видъ  носилка 
за  болни  п  иТ.рове. 

Ву-чаагь.  Китайски  гра,хъ  (сж- 
пи1  Китай),  на  Ннп.-то^-кпяигь,  на 
юпкшн.  огь  Пекинъ :  1)00,000  ж. 
ПрЬвьсходтгь  чаЙ,  бамбукова  хар- 
гин. 

Въдворяваиъ.  Установявинъ, 
насаанявамь. 

Възванне.  -Гласно  отнасяне  до 
обществото,  до  яарода,  приканване 
н1>кого  въ  обща  работа. 

Въввишавапъ.  Изднпшъ  ви- 
соко ;  гьзвишенъ.  мно(Х)  високъ. 
МИ01М  вглшгь.  кога  се  говори  :ш 
иранстиспи  и  умствени  нЬпш. 
Въявратеиъ  глаголъ.  Въ  грам. 
д1.Й1'ТВНТ('лень  глаголь  сь  оконча- 
ние а-,  който  с»бръща  Д'Ьйсгвнг'То 
възъ    самш!    дкятель.    Възвратно 


иЪстоимение.  6ь  грам,  м1 
ние.  което  обръща  действието 
самия  дЬнтел^ь. 

Възв'Ьстявямъ.    1 1яв1лггя  I 

о6пвн15;о1Ъ  н1^Iио. 

Въ8В'1>стштедь.  Койт«^  обя! 
обаисда  н1Ьщо. 

Възгласявая! .  Псказвамъ 

соко,  на  всллслтнанпе. 

Въздаяане*  Илнщаж^  по 
слуги,  сир.  отвръщай.,  м!.» 
каквото  му  се  стои. 

Въздух*.  Виж.  ^т.ио(.■^^ь/^(^.В№ 
духообразно  т*Ьло.  Кое  да  е  1*ет^ 
ство.  което  е  1Ц1То  въздухъ, 
пара. 

Въздухоплаване.  Плуваш 
въздуха;  въздухоплаватель,  Ч'н 
който  се  ;«1нимав:1  гь  1и\'ва1 
въздуха. 

Въвдутевъ  иввлагь 

дунба.  У1м'дк  и:шнслс1гь        

тона  Гсрике.  за  раирсдяванс  ШЯ-^ 
духа  вь  какьшч)  и  да  било 

Въздушна  английска    п( 
Псщь.  която  служи  щчиючн! 
за  прЬтоияване  чугунъ.    нзра 
ване  жел1>;ю  и  др.  т.;  тн  дЬйст! 
чрк^ъ    самотечение    на    въз 
като  о«  употребява  такъво  горавоТ 
което  кога  гори  ироизвожла 
мень.   Металъгь  въ  тия  пен1 
намира    въ    сьприкосновенш 
триного. 

Възду  ш  но    в л д;бо .    С  лен 

каквото  е  балонь. 

Въздържателенъ.  Който 
ж;1.   нс  пуща.   спира.   Въздържа- 
телно    дружество.    Дружество,, 
коетс»    члсноветЬ   се    въздър) 
(Угь  нпяне  оппвятелнп   пптиЯ| 

Възд']Ьйствуван1|,    Почвам: 

дКЙствувамъ  нзново :  протпво^ 
ствувамъ.    Въздействие,    прот 
дЬйьтвне,  ))сакииа. 

Възаипъ.  Огплсяне  до  н6-го| 
сАчдь^  огь  мирови   сльдь  до 


24о  — 


или  пъга  Ьгъ  окрж- 
до  апелатпвенъ  сждъ; 

«ве.  Иакишш^'  ма.1К41 
аемята  зледно  съ  при- 
-тва  {Библ,}, 
■ожевъ.  Който  може  да 
ойто  мож*'  да  «тапр:  това 
рргно. — Прав1л^  възможното 
»  щото  ми  ИД1'  мги  рА;и11, 
ш  сп.1ата  ми.  Възмотность. 

0  на  оно&п,  то  о  В1к{мо- 
г1'а<'гво. 

(ущаваяъ  ее.  ^Цосвамъсс 
възмутителен^,  който  при- 

яд'Х'ваие. 
иивяванъ.   Доегвгамъ  въ 

нли  пълна  вмрагт!..  па- 
юрипенъ:  възилжалость. 
иость. 

гЬздяе.  Икиаиние,  плагн 
тнтЬ.  сир.  кдквато  се  сггои. 
есепке  1'оспод|1е.  1)Ии- 
искачиин»'  Спасителени  на 
2)  Прн^иинкъ  за  сиоменъ 

1  (гь(|П*П1е,  подвизкенъ;  по 
Придмия  говоръ  тоя  прлзд- 
^  нарича  Спасоеь  деньилп 
и%. 

шквавъ.  Поканвамъ  се.  я- 
4:1'. 

(^^иовлвннъ.  Поднивинамь, 
мъ  в»^тхо  пли  (.'таро  н1.1Цо 
31П11Ш1  му  и;зглрдъ:  въста- 
гь:  еьзобновявамь  сграда, 

•жашшъ.  Говоркк  плн  ин- 
ггявъ  думит!.  ии  другиго; 
.^ш,  ус1К1р}(вамъ.  Зъзраже- 
водъгь  или  доводич'11  пскя- 
ъ  оня.    който  в'мра*1иип:». 

1ядам%.  Рлждимъ  изиово, 
кигь;  подиаш1иамь,  1гьега- 
ь;1пбнои»1вамъ.  Възраж- 

войство  на  всичко,  кое- 

да  с^'  възрпш.    Възраж- 

раждаие.   гьжав)И!;\ио. 


св1^стяваие.    заживЪнаис'     пзново 
свЬстенъ  жнвотъ. 

Кьзряждане    (Бг,ягарско).    Съ 

това  наг^ваиие  се  ра:1бнра  пери- 
одътъ.  въ  който  българекпй  на- 
родъ  се  е  свЪстштъ  огь  мъртви- 
лото, въ  което  е  би.гь  испадяж.п, 
пр-Ьть  в-Ьковното  си  политическо 
и  духовно  робсггво.  — С  ь  падането  на 
1Иин1маиои()Ти  царс-пио  падн.'^1а  и 
търновската  патриартия;  другата 
снмосгоителна  българска  архиепн- 
скоиин.  охридската,  бша  подчи- 
нена на  гръцката  иатриарншн  мно- 
го 11«'>-късно.  въ  17^7.  Огь  то1'ава 
11ариг|);и<'кнй  пагриа1)хъ  мель  да 
праща  въ  всичкатЬ  български  зе- 
ми гръцки  шгаднця  и  свгмноници. 
киито  имали  :т  ;шдача  да  погьр- 
члпь  бьлгарсгк  До  Н1иовнната 
на  ХМ1Г-И  в11К'ь  нагннй  на[и|дь 
се  билъ  и;)губплъ  изъ  псторинта 
на  народич'!^,  Т11  станлию  нужда 
да  го  открнва1ъ;  дори  географнтЬ 
и  етноГ|1афигЬ  малко  чнаели  за 
него.  Името  българинъ  токо-речя 
не  се  унотр^Ьбявало;  то  се  давало 
само  за  прЬзрЬние  и  укоръ  иа  се- 
лнне.  Изобщо  бК1^'аре1^^  се  нари- 
ча1И  христяне,  намванве,  гъ  кое- 
то не  се  правило  разлика  мепау 
вЬра  н  н;1родно1:гп>.  Ь1>.1гарннъгь 
аелъ  да  се  срамува  огь  името  си, 
и  се  гордЬнлъ  да  се  казва  гръкъ. 
Нългарский  език'Ь  билъ  истпкаяъ 
отъ  иръквит!^  и  училищата  и  за- 
м1ч:тень  с*ь  гръцкия.  ;3а  учплнН1а 
служили  калггерскигЬ  кедип  п  ме- 
тоси,  в-ь  които  н-Ькой  калугерь, 
но-вечето  пжти  схм1.и  грьк^ь,  прЬ- 
даваль  прочич-ъ  па  1уьцки.  \'чи- 
п'Лгл'ь  П!и111сп;игь  урою!  ма  Д1й'ка 
памазлна  <-ъ  вогъкь,  конто  се  на- 
рича^та  памаки()а^  и  сл'1иъ  като 
го  изучвали  ученнциг!!,  исглаж- 
дялъ  дъската  и  наппсваль  другь; 
аги  това  члсослопьгь  добил ь  на- 
званН(П'о  наустници.   Д-Ьто    имало 


училища,  които  що-годЪ  прили- 
чали на  так-ъви,  гЬ  си  Оили  чи- 
сто гръцки.  Учит(^лсч11  въ  тЬхъ, 
бкломирски  гръцц  в  олддишки  лю- 
бимци, <2е  млчили  да  пълннктъ 
главитЬ  на  млал.ит1>  българчета 
съ  Демостенл,  Тукидита  и  Омира. 
По  граД|)ветЬ  хрисгннотк  гг  мъ- 
чила да  се  понаучжтъ  да  бърбо- 
рястъ,  па  и  да  чет&1Ъ  и  пвт&тъ 
по  гръцки.  ТърговцитЬ  въ  пО- 
важнитЬ  ср-Ьдшца  водили  корес- 
понденцията ей  по  г])ъцки:  а  ония 
отъ  гЬхъ,  които  ие  снолучвали  да 
се  научАГЬ  достагьчно  тоя  езикь^ 
иишели  по  български  сь  гръцки 
букви.  Въ  това  паюжсннн  билъ 
испаднл1лъ  български  й  иародъ;  до 
тамъ  лукавигЬ  фанарнотя  били 
докарали  бълглрегк 

Л^ухътъ  на  новото  вр1»ме  не  (Ь 
станялъ  безъ  следствие  и  за  насъ. 
Когато  околнитЬ  народи:  сърбег1ц 
румжнетЬ  и  други  зели  да  се  про- 
буждатъ  огь  летаргическия  сн 
сънъ,  едпнъ  българннъ,  калугерь 
въ  Хилендярски  монастнрь,  се  рЬ- 
шнлъда  СО  иомА;чи  да  пуенг  малко 
ви,х1'>^1инка  ньрху  минхлого  на  свои 
народъ.  До^  неговото  врЬме  грь- 
аитЬ  ое  били  погрижшш  да  за- 
трннкгь  всичко,  то  би  напомняло 
дори  и  имет(»  българниъ:  нъ  «лу- 
чило се  та  нЬкой  и  друг-ъ  ржко- 
паст»  по  нр'Ьди1>та  билъ  останллъ 
п^йдЬ  уи:1х'11к1ъ.  Съ  много  трудъ. 
лутания  нагорЬ  надолу  и  дирения 
ИЗТ1  1»а:тит11  българ(жп  монасгпро. 
пжтувания  до  Авсгрия,  отець  Па- 
исий и;иЬ.тьть  на  ■  свМт.  гп.  своя- 
та   НсТОрНА    €Л.1КДМ0БиЛГЛ(»1;КД    0    ИЛ 

ЙОЛ.иъ  N  0  1|4(»-К.\'Ь  N  о  скАги;(г 
Бопгд^кскнхь  и  като  И'1'>К0П  лпо- 
стол ъ  тръгнжль  съ  книгата  сн  въ 
рлка  да  кръстосва  6'1»Л1'а1'Ската 
земя  н  буди  духовегЬ. 

Нашото  свкггнвнне  :шиочвжло 
^  тан   2^А^кописна    иагории,    на 


която  датата  е  1762  *).  Тя  е  пър- 
вото  нюно.  което  спомиП1У^1и  за 
окопитването  на  нанпп)  ииродг. 
Съ  нсчж  отсиъ  Паисий  учшгь  би- 
гарРтЬ,  40  т11  сл  им(ии  1'Нон  са. 
и  славни,  царе  и  плтринрсп:  и- 
ся^ж^галъ  гръцит!»  за  дом<)гваиня1а 
имъ  да  иогьрчжтъ  бктгаретЬ  и 
съ  огненъ  же:ц  ь  жнбалъ  гръикого 
духовенство;  съвгЬтвалъ  б-и1гарегк 
да  си  правнктъ  училища,  да  из- 
учватъ  родния  си  езпк-ь  и  да  пя- 
зжгь  народносаъта  си;  и  сь  гиа- 
менни  думи  укорява.ть  опия  свой 
отпаднлип  единородцп,  конш  с^ 
<фамували  пть  народнито  св  оме- 
Това  съчинение,  което  се  пръс|аио 
въ  рхкопись,  много  вр'Ьие  еднич№.| 
напомняло  на  читателя  си  за  сла- 
вното нашо  манжло.  То  се  напе- 
чатало въ  изн^ненъ  вндъ  пидъ 
пмечч*  Царствемчкь  гдвамъ  1<ъ 
1844.  Въз[»одитолиото  дЬло  1Щ>- 
в11ло  мудно.  защо'14)  еиохага  ие- 
б.1агоприятствувала    за    умствено 

*>  НовобглгАрскмта    кввжнквл,    пе^п»- 
наша,  е  вапочнслА  токо-речм  отъ  вачмото 
вв  вашия    в^къ.    Чешсквй    спислтт  Н» 
сифъ  КиВст.    Иртяегк,    авторъ    на  пгрм! 
Книюписъ  ма  бьлпрешатп    гмюгкнма. 
иамирв,  че  пгрвв  вовоФглгарски  кввгй  и- 
х%яла  двФ   ва  св-Ьгь,    и    дв1тЬ  въ  годим 
1806:    Кириакодромионг    нлв    портт 
за  ир^иъ    всвякит!    иелЬлв    и  иршдвяо», 
'  събрянн  н  ир1;ведвнн  огъ  еингк    Софроавд 
'  Врачански,    в  наиечвтави    въ  Рняввкъ;  I 
I  Молит^енннй    кринъу    нздад^нъ    въ   Ву- 
I  динъ.  Иосл^  дошли  квигигЬ  на  Хаджи  1^ 
акима  П'^!^  —   1^1^).    Кирнля    Ц^йчмк^ 
I  ввча  (1816),  Иетра  Верона  (1424).    Кшк- 
'  ловски  н  Неипвнча    (1825)    я  др.    Наоа! 
'  спвсател.  Л.  Т|1л<>ривъ,   въ  своя  кивгиомсъ 
иа  новата  яи  кмпжвява,   поставя  като  тр- 
иа книга  пть  1И'1к  вдипъ  волитвовнкъ,  в^ 
пата1гь  п.  Рммъ  пъ   1641.  Тьл  книга  В9СЯ 
отрьвпото    име     А6а%ар%    н    гъгтов    (^тъ 
волвтвв    ВА   българско    овр-кчив,   събрааа 
отъ  Фвлипв  Ст&ивслиоп.    Фалвоъ    Гта 
висдавовъ.    >а   когото    ие  се  авве    зк^я  ? 
бмлъ  бългврвиъ  ■  до  волко  е  вмал'. 
гарски,  9  бвлъ  иостоввнъ  свтоляче> 
своиъ  ва  Вългарвв,  защото  балъ  обър| 
въ  |штоличеството  впксиолсБягк 


—  247  — 


ге:  кхрлжалпи  н  де.хиба- 
нллатлн  на  народа  по-друга 
11аиси»^вата    чадача,   задачата 

да  гпасяш  жовота  еп. 
[|)Д'/тг.1  пор-гь  слЬдъ  Пансия  не- 
18  учеин1гь  свещен  икъ  Стойко 
'1{Ь  Софроний  Врачански], 
се  билъ  запоаналъ  съ  авти|)л 
згървата  б'1х1П1рска  история  въ 
когато  ПапспЙ  11хтуиа.1ь 
»адъ  въ  градъ  да  разнася 
сн.  Като  съвр-Ьмеиицв 
вв  пгасЕОпа  Сш()ронпя  ся»  рабо- 
твди  още  двама  родолюбци:  Хад- 
жи  Ипакммь  Йеромонах**  □  Кг^- 
Шйчнношкчь.  Ала  1;в11стнтед- 
дЬдо  зело  .ха  се  (уьрши  се- 
1110  около  70—80  години  п6- 
Богато  на,;ъ  нашня  иародъ 
'Ьла  т>-ярка  свгЬтлина  мрЬзь 
фцята  на  Вене.%ина  и  когато 
за  обеепечеиъ  живогъ  си 
л  пялъ  в  вгь  Турщш.  0- 
ТОва  вр^е  Штуь  X.  Беро- 
>««  (Бсронъ)  издава  своя  ри- 
бткварь,  Ьасиль  Неновичъ 
■своята  Свещопа  история,  А.  С. 
шалиягтлс—сноет*»  Свещено  11.вЬ- 
)|>аиие,  Штрь  (]апунов^  — 
I]  '  II  Квапгелнето  и  др. 

1.^  1  га  и  пи-животвориа 

урна   дI^ятелность  подкача 
'сскс»-т)рската  война  пркгь 
•29.  Огъ  гоглва  числото  на 
япггЬ  р1>долн»15цпч;8*сгителе 
ка  и  бмгар^гЬ  з,'ии1гагъ  да 
тплть  на  родния   сн  олнк-ь  и 
ш  ред1лть   сн1ип'ии  учвлии1а. 
тия  «ирио;Гь  личжгь  най-мно1Т1 
1еяата:  Васи^хг  Априловг,   Ии- 
Хр.  Налаут^п.,   Ранно  Ш)- 
[чА,     Км.     Ич  гки^^онич7,,    Нсо' 
1тг  Раитли.,    Нечфигь   1юзв*ли, 
.тамтниг   Ф(Угиновь^    Ив.   Л. 
^ролх,    Констан1^1нг    Огняно 
Вотю  Петковь^  АверкиН  Ие- 
)вичг^  С^лАна  Ил.  Дпбриплог)ни, 
*д(н%  Гсровь,  Лтанась    Чола- 


коаь,  Бусилинк,  Захарий  Кня' 
жескИу  Пенчо  Раду.ловь,  Пики" 
форь  П.  Констамтанпв*,  Иванг 
Доброескн  п  др.  КннгитЬ  си  гч»- 
(гЬиомеижтитЬ  ешижовни  д^,ятеле 
печатали  въ  Одесд.  Кнев-ь,  Москва, 
1>'Ьлградъ,  Крагуеваг^ь,  Браила, 
1>уда-Иен1а,  Земунь,  Нукуретъ, 
Ирсчга,  Лайпцпгъ,  ВЪна.  Лондопъ, 
Париагь.  Смирна  и  Царпградъ. 

Межд)'  това,  нашото  възражда- 
не било  приатЬвло  вниманието  на 
мно:?ина  чужденци,  кокгго  правили 
ислЬдвания  па  Балкански  полу- 
островъ.  По-забЬгЬжптелнпгЬ  отъ 
гЬхъ,  които  ех  писа-ти  и  за  нашия 
народъ  ех:  архимандритг  Иоанъ 
Раииг,  Яука  Стеф.  Караджичь^ 
Посифъ  Добровски,  Вартоломей 
Копнтарг^  Пинаг  Иосифь,  Ша- 
фарикь,  Фраш^ь  Миклоши.чь^  Вчк- 
торь  Рригаревнчь,  А.  РилферОингЪщ 
Франсоа  Пукв}^^Ьщ  Ами  Вие,  М. 
Бланки, 

Успоредно  съ  просвЬтителното 
дЬло  възраждането  н  събуждането 
на  българския  духъ  се  вършило 
и  отъ  друга  страна.  СръбскптЬ  и 
гръцкптЬ  В1>станин,  както  и  руе- 
скигЬ  войин  оть  1812  и  1Н2Я, 
ра(^клатплн  много  старата  юнашка 
жнлка  у  6ъ.1гарегЬ;  т1^  съ  хиляди 
ое  прптичали  на  помощь  на  свои- 
гЬединоплемеиници  или  единов^Ь1>- 
ци.  11р'1>5Ъ  това  Бр'Ьме  много  вое- 
води  се  новдпгать  въ  нашого  оте- 
чество сррни1  турскитЬ  своеволни : 
иб-нознатигЬ  огъ  тЬхъ  ех  Ал- 
тлнг  Стоннь,  Колю  отг  Дрчгпда- 
нови,  Дончо  Вататлт%,  Бойчо. 
СлФль  Одринския  мирь  капигинъ 
Мампрченъ  нриготвилъ  въотание 
сре1иа  Турдня,  което  се  осуетило. 
11р1>.ть  кръмската  война,  съ  гри- 
жата на  българскитЬ  търговци 
X.  Муст(1конь,  Ив.  Бакплоглу  и 
лр.  въ  Букурешь  и  С.  Д.  Тчшко^ 
вичъ  и  Палаунови    въ  Одеса  на- 


бърже  се  набрали  български  ди- 
Сроваши  пб-вече  отъ  4,000  и  то- 
гава- русско^^о  правителство  ;^а 
пръвъ  пжть  обърнжло  по-отблизу 
внимание  върху  българския  на- 
родъ.  Тогава  се  н  напечатала  отъ 
името  на  главиокомандушшин  Пас- 
невнча  една  нрокламиция  к-ьмь 
„еднороднитЬ  братя,"  еоито  жн- 
в:Ьш1'ъ  в'Ь  Турция,  въ  която  се 
казвало,  че  „дошло  врЪмето,  нюто 
а  останждигЬ  въ  Турция  хрис- 
тяне  да  прнлобижть  слтитЬ  прл- 
ва,  съ  Боито  се  наслажлаватъ 
вече  тЬхинт15  братя."  Росената 
войска  а  българскиг!}  доброводди 
дори  иавлйчли  въ  Молдова  и 
Влашко  и  въ  сЬверна  България; 
ала  съединената  флота  на  запад- 
но-европейскнтЬ  държави  нагьнж- 
ла  руситЬ  въ  Черно  иоре  и  тЬ 
скоро  теглили  назадъ  войскиг!^ 
си  въ  турскигЬ  пр-Ьд1Ьли.  Кръм- 
ската  война  се  свърашла  злочесто 
за  Русия  н  отчаянието  въ  Бълга- 
рия било  гол1>мо. 

11арижскнй  договоръ,  който 
сключилъ  войната  съ  Русия,  пси 
становнлъ,  за  да  пр-Ьдвари  нови 
смжщення  въ  турскитЬ  области,  п 
реформи  за  тЬхъ.  Прогласнлъ  се 
Хатихумаюнгть.  Лспълнението 
му  не  станжло;  ала  султаиъп, 
подръппхль  юздпгЬ  на  чнновни- 
цитЬ  си,  та  турцитЬ  аели  да  не 
свир-Ьпству  вагь  толко  ва .  Бдинъ 
заладно-европейски  вЬтръ  заду- 
халъ  въ  туреното  царство ;  и  фран- 
цуаский  е^икъ  :тxванл^1ъ  дц  се 
пр11дава  токо-речи  нзъ  всичкиг!^ 
български  училища.  Косвснио  т^)- 
цит^  наиравихль  сега  на  българе- 
гк  едно  1Ч)иг]>мо  добро,  като  не 
имъ  данлхж  до(Ггкпъ  до  прави- 
14'лствеиигЬ  служби:  който  бъл- 
гиринъ  се  изучеше,  трЬбваше  да 
стане  учите.гь  въ  България.  Това 
01ице  токо-речи   единственото  по- 


прище, (Угворено  за  просв1>теп 
българе. 

Главно,  за  което  ое  яаловп!СХ 
българетЬ  с^га,  б^Ьше  въпрогьгъ 
за  нашото  освобождение  отъ  гръц- 
кото духовно  началство.  Това  «а- 
чал1ггво,  подъ  влиянието  на  «ели- 
низма, р1ивп|е  само  за  гргъикнтЬ 
училища,  а  »ггь  1|1шай-к»^х1^  тър- 
пеше с-амь-1^1мъ  бъ.1П1рскп  учи- 
лища. Отъ  най-напрШ>  сг  ц:гяв1 
искането  въ  всичкитЬ  Оъ^и^рск» 
училища  диц;1та  да  се  учжп.  пи 
български,  а  сетнЬ  въ  българскп- 
тЬ  цръкви  да  се  чете  цо  слов1и{- 
скн.  Гръцката  патриаршия  пе  ис- 
кала н  да  чуе  за  тия  наши  а«- 
Еон  ни  жела  ния.  Иодка  ч  и  с^;  еъ 
Фенеръ  борба.  Въ  Царигрцдъ  н 
въ  областитЬ  се  разви  една  жава 
д1штедиость,  която  по-вече  събуди 
засиалнги  български  духош*.  Я- 
вихл  се  борци,  достойни  за  «мяв- 
ннтЬ  си  пряд1ци.  Хвала 
(виж,  Церковень  вънросъ).  1^,. 
та  се  свърши  съ  тържество  (1870  г.) 
и  българский  народъ  отърси  оть 
врата  си  най-тежкото  и  на-гнбел- 
ното.  духовното^  иго.  Нъ  гой  при- 
доби п  много  по-вече,  и  к«ва 
единъ  са.вр-Ьменцкъ*)  онъртава 
така: 

Тая  борба  «сглоби  нашия  на* 
родъ  въ  едцо  цкю.  пробуди  чув- 
ството да  се  интерееира  съ  с&д- 
бата  на  неговитЬ  едпнородцц  аъ 
разни  градове,  да  бие  единъ  П5лсъ 
въ  цЬлия  народъ.  нр^рЬпитЬ  ка- 
вуре  да  се  прЬвьрнжп>  въ  само- 
съзнателеиъ  народъ  бмгаре.  Огь 
врЬмего  на  тая  бо|>ба  бьлгаретЬ 
узнахж.  че  земята  1ггь  ОрЬговетЬ 
на  бкшфска  Мораш!  и  Дринъ  до 
Тулча  и  огь  Тимок-ь  до  П!ио  мор»' 
—е  населена  с^-ь  ткхии  единородци 
и  единовЪрци,  които  еднакво  ч 


*)В«ст.  дмоие,  18  «■]ГЧ>.  К897  (СФф| 


3 


—  249  — 


по  всички  въпроси  «ть 
зтвенъ  характоръ;  тЬ  видЬхж, 
>  случай  на  нужда,  ще  мо- 
да иалгЬрштъ  иодкр'1^аа  едни 
Е  а.  Тоя  периодъ  отъ  цашата 
пб-лраво  е  в^к-ь  на  Оьл- 
;ото  възрансгане,  .  .  . 
'лмвнационната  точка  на  тоя 
&рскн  в1^къ  на  в^ьзраждане 
да  С4^  счита  И-и  май  1871  г., 
гу  иървитЬ  офнцн1ино  припо- 
и  прСцяинителе  на  бъдгар- 
народъ»  ръбрани  наедно  па 
ръ.  подписахх  Угггавъгь  на 
пението  на  Българ01{ата  Нк- 
Въ  тоя  день  ние  срЬщаме 
кгь  наедно  пр1]дстави- 
оть  Нишъ.  Щппъ.  Велесь, 
оя,  Одрииъ,  Кривор^чна-Па- 
1^  Скопие,  Пхридь,  Струмица, 
ж  Воденъ  II  Неврокоиъ,  на- 
мгь  пр'1цствнтелет*  отъ  ония 
1осги,  които  днесь  съставдя- 
I  Бъдгнрското  Княжество.  Тоя 

Е-,^  н1^риаме  да  е  наЙ-велн- 
иП  н  нлодотворний  Юз  но- 
.  българска  и<а"орня.  Това  1гь- 
ШбЬ  п^^Ьдтечана  полнтическо- 
1(»свобоас1енне.  Народъ,  който 
Ьни  водеше  бо()ба  съ  твър- 
Вв  споЕойствне.  показа,  че 
Вдя  с^  окаже  недостоенъ  ла 
родн  и  полнтическитЬ  си  сжд- 
I.  Длъгата  борба  за  церковния 

(ъ  IX»  прнучи  съ  упоритость 
I  да.1ечни  цЬлн,  което  е  иай- 
го  въ  патнтичегкото  в*ьсаи- 
па  едпнъ  народъ.  Тоя  сп^- 
)  нма1ио  и  онова  вазкно  :^наче- 
за  пашата  ;^емя,  че  тоП  онр^ 
(ТОЧНО  пр1)Д^а,  дЬ  живЬ(^гь 

|е.  п  дЬ  с-ьстав.1явагь  бол- 
81»  игь  населението.  Вр-Ьмето 
сюр<>  показа,  какво  уначе- 
шшс  съборъгь  и  въ  дв*тЬ 

години    не  се   минжхж  и 
!ГЬ    поискахлк  иаштнческп 


права  съ  оркжне  въ  рМ1г1х  Това 
въстание,  колкото  печално  и  да 
се  евършп,  има  тая  подеми  че  о- 
бьрн%  вннманиеао  на  ц'1ль  св1ъгь 
в^ьрху  едно  племе,  аа  което  20 
години  пр1ца  това  вр1ме  м&зко 
н11И10  знаехл  дори  арофесионал- 
нитЬ  географи  и   етнографи  1-. 

Не  тр^Ьбва  да  се  набравя  и  това. 
че  прЬзъ  периода  на  борбата  съ 
Фенеръ  на^^ь  бъ.чгарско^го  на^юдно 
и  патриотическо  чувство  се  дЬй- 
стнувате  силно  и  огь  вънъ.  Въ 
Н1иградъ  н  Вукуреп^ъ  се  яви- 
чж  бун1г;внп  дввгателе-писателе. 
Поети  и  в'ьодушевенн  родолюбци 
—  Раковски,  Караееловг,  Ботевь^ 
^евсхи  и  бунтовни  воеводи  Да- 
найотг  Хитоег,  Ф.  Тотю,  Хаджи 
Димигръ  п  Стефана  Карскджата, 
ТЬ  сгрупярахж  ок<>ло  собесн  под- 
вшкнит1>  български  елементи  н 
т1иснигЬ  списдяия  като  заиолени 
главни  {шсн1ивахм  българсквтЬ 
сръдца. 

Между  труженцитЪ,  конто  мирно 
будехж  духоветЬ  пр'Ьаъ  периода, 
за  който  е  думата,  на  първия  редъ 
вървЬхк  двамата  мл&чени  ци  -  пи- 
онери на  нанюто  възраждане  въ 
Македония,  оратя  МгиАадинощи, 
Ив,  Берковичг,  Г.  1\рьст<:4тчь.  Му- 
тевЪу  Ив.  Богоровг,  Ал.  Екза/рхь^ 
Т.  БурмовЬщ  Л.  Груевг,  Момчиг 
ловь,  Д.  ЦанковЬу  Л.  Р.  Славей- 
ковь,  Н,  Миа^агичовски,  Т.  Ико- 
момовг^  Ив.  Наиденйвь^  М.  Лала- 
бановг,  Л.  Иовчевь,  Д'рь  Лонгъ, 
Д,  ЯпймиковЪщ  Р.  Ил,  Блкковь^ 
наши1'Ь  много-;шслужплн  кпигоиа- 
дателе  и  книжовници  Хр.  Г.  Да- 
мовь  и  Д.  В,  МанчовЬу  бългйр- 
скитЬ  дружества  Читалии^е,  Бла- 
го&Ьтелно  Братство  н  Проми- 
шлгмие  въ  Дарпградъ,  браплско- 
то  Книжовно  Дружество  въ  ли- 
цето на  В.  Друмева,  М.  Дриноаа 
и  В,  Стоянова,  царш^радскит!!  лн- 


Въир^кн.   !>езъ  да   гледа   на, 

прогпвно  на. 

Върбяца.  Главно  есло  въ  оо 
манъ-пш^ароката  околия;  располо- 
жено  ни  Камчия  и  Тича,  прн  по- 
лигЬ  на  едиинменнап!  ]йу  планина, 
отъ  която  п:1вира  Кам'шя;  просла- 
вено (гь  н)нан1ко'го  сражонис  на 
Филипъ-Тотя  съ  турцагК 

Върбвшкн  проходъ.  Планин- 
ски проходъ  въ  Код}?;а-<5алнан'ь, 
който  сьеднняиа  двЬгЬ  долини  на 
КамчинтЬ— Бююьъ  и  Де.ти,  моясгу 
села  Върбица  н  Юсуфли.  Даъ- 
жнна  24  килом.  Пдть  шопе,  ала 
мкчно  Бъзможенъ  :^а  кола. 

Вър6ов1га-  Село  въ  околностьта 
на  иикчшаъ.  Бшва  ме/КДУ  Мех- 
ме;Vь-Али  и  генералъ  Татищова. 
К0Й1Ч1  б1ипе  сгьср^оточилъ  кь  В. 
нЪколко  кавалерие1ски  на1ка.  На- 
падението, направено  на  9-и  сент. 
(1877)  с*  отб.тьснх  Олескаво.  Сл'Ьдъ 
тан  неспоЛ}ка,  Мехмедъ-Али  на- 
пустнж  наиа,гителното  положение, 
и  се  очтегли  задъ  Черни-*1ом1ь  като 
запали  всичкитЬ  бъ.1гар1^кц  села, 
които  се  иснрЪчихж  на  пжтя  му. 
Бърхлвцкн  (Ярославъ),  Съвр1>- 
мененъ  чешски  ноетъ,  комуто  чеш- 
скатд  критика  см^ло  дава  епитета 
■гениалйнь*  (|)од.   18Г)3). 

Върховно,  Народно^  Бьлгар- 
аа>,  ГиИно  Гра^жданско  Начал- 
ство, Учреаденпр,  създадено  отъ 
Раковски,  съ  ц:Ьль  да  се  улесни 
организацията  ни  «народнпгЬ  гор- 
ски чети»  п  да  со  дпсцпплннпратъ 
по  военноиу  хжнюветЬ  и  т1>хн11- 
тЬ  воеводн.  Това  началагво  издало 
прЬзъ  1807,  сЬчко  /-м,  ^Привр^у- 
менонъ  закоиъ  за  НароднигЬ  гор- 
ски чети 5  (В1Г|К.  Записхи  на  ::^ах. 
Стояновъ.  томъ  Л,  11р1у1<^Ьдатель 
на  това  начал1Тво,  което  с1к!Т1.шло 
отъ  оедемь  лиид,  Оилъ  Раковски^ 
подпргЬдс11дателе  Л,  Караееловь  и 
Раф.  Лтанасовв.    Неговото  сЬда- 


лпн;е  билъ  пъ1)Во  ВЬдградъ 
1—67).  посл-Ь  Пукуреп^ъ  (181 
,  — 68).  Българската  легия  ( 
[Четага    на   Филипа    Тотю  (11 
'четата  на  Хаджи  Димитра  (Ц 
I  с»  били  плодь  иа  това  нач: 
!  Сл-Ьдъ  смъртьта  на  Раковс! 
волюднонната    дТлтелнснлъ 
Н.  В.  Т.  Г.  Началстю  се  ирох 
жила  отъ  Тайния  Це1ггрпл»'иъ  В" 
га11ски    комитегь    въ    Г>ук)ре1 
нодъ  прЬдс1ца'1'елствоТо  ни 
равелова. 

Въсвлвцяванъ.  Извиква? 
искаж;&  нЬкакво  чувство,  ра, 
негодованпе  и  др.  Въсклицанж 
достенъ  викъ,  викъ  отъ  изне| 
викъ  отъ  негодош1Н1Н'  и  др. 

ВъсЕръсвавъ.  Врън^ашъ 
смьрть  изново  в^ь  животь. 
кръсявамъ,  новнквамь  огь  сз 
нлново  на  жнвогь.  Въскръсе*! 
(сл-Ьтло)^  Христово  въскръсеш 
Св.  Пасха,  Велпкдень;  ираздншгь 
:т  въспоминанно  иа  Хрисгоос 
въскръсение  съ  душата  огь  аз 
съ  ткюто  отъ  запечатания  гроГ 
въ  3-ия  депь  огь  смъ1>т1.та  му^ 
ранното  утро  на  иървиЛ  ден1 
еврейската  седмина:  подвияа 

Цъспаленне.  Болезнено 
ние,  н(иЬдствие  на  ко(»то,  въ1 
или  много  ьгЬста  на  г1лото, 
мънинкц1^^  влаеати  сж^юве  се 
пълвагъ  оъ  кръвЬт   при   ко* 
образува  червенина,  отокъ, 
ПричиннтЬ  на  *.  еж  механи* 
н  химическо  повр]1Ждания.  ши 
м'Ьрно    напрягане,   иаспинка. 
карството  има  различни  ср1 
за  л11куването  му. 

Въспитаванъ.    Давамъ 
гание;  учл;.  Въспитание.  Пску 
да  се  развнватъ,  п.обрпзногь 
родаиь    физи ч ескнг!ц   ум сттие! 
и  нравственигЬ  сио1ч>бностн  ш 
цата,  като  се  опггранявагь  ис 
гЬ  вредителни  в.1ияния  ис1 


253 


»иа 


гото    ра:т[ггпе.    (.Угтука 
раздктеиигп)  в.  т\  фи- 
нравствено    п   умствено. 
1а1ЯШ1   пр1амЬтъ  ка  едма 
наука,   която   ое    нарича 
IX.    Въспмтателенъ.    КоП  - 
1Га.    Н.7П   олужп  за  въспи- 
|р.  Въспитатель-ка.  Лнце,  накое- 
.ипето  е  лл  вьспитава:  учя- 
Ш1гка.   Въспитанинъ-ца.   Момъкъ 
Мома,    която  С4?  е  въспитала 
се  пъспнтавп  при  1|1;кого.  пли 
гккое  заведение;  ученпкъ,  у- 
ШЯ. 

Вкспокшваваиъ.    Ннуи^впм-ь, 

I  аркоймнянъ.    Въспоминание.    при- 

I  Пйвяяе;    въспоиинателенъ.    който 

л  спом*;иъ. 

'  иршеявввъ.  Кръстнакъ;  лн- 

[пс  което,  кога  те  кръщава  1гЬкой, 

В^хчвтелсгвтва  пр'Ь,ть  иръквага 

^Вс^твата  в1^ра,  и  натова  е  ллъ- 

^ж»  в  то   само   да  се  грижи,  ако 

шве  иужда,    .'м   утвърйцението 

вл  кръстения  въ  вярата  и  благо- 

Вгспряпячнвоотк.  Способпость 
А1  ('^'  цригматъ  ниечатлрння.  Въс- 
шчигь.  Ко^^то  има  тая  списоб- 

(ъспровавоасдамъ.    111юп.1В(> 

1ъ  (13НОВ0,  повтарямъ,  Въспро- 

цсние-  ТТ('Угир.*нпе. 

къспрЬпяствувакъ.  Бъркямь, 

шъ  1.чгьнки,  ирЬчж. 

^рамвалг  се.  Захласвамъ 
рйдостк    унася мъ   се  ум- 

?И0    въ    НаП-ВН0ОКИг1|    11рФ.Д'Ь.1И. 

вмгьрженъ.    Който  е  дошслъ  въ 

г4До<т^ь.  Въстърженость-  Съ- 

^^ -.     на    въстьржс-нъ    чив'1'>къ. 

^Норгъ.  Истл;1иеиие;  увл1зче1тае, 

шШт  обхваиш  дутата  на  чов1^ка 

'л  пскарвл  и:?'ь  о<»икновепото  а 

^тояяде. 

Вггтяшявявъ  ее.  Радпамъ  се 

.1  сгепень,  обридовамъ 

1}ььдищсние  11р1>голЪмаридосгь; 


тапъво  настроение  иа  душата, 
което  тя  като  че  <ч^  открадна,  та 
01ггапн  гкюто.  Въсхитенъ.  II  р Ь- 
нного  зарадванъ.  Въсхитителенъ. 
Който  докарва  въсхитенпе,  който 
докарва  въ  въоторгъ.  Въсхище- 
ность.  Свойство  на  всичко  опоиа. 
което  въехпшава. 

В1;еръ.  В1Ьяло,  ветрило,  уредъ 
за  духане  на  лпцето  си  за  про- 
хлада. 

И-Ькъ.  Стол*Ьтие,  растоявие  отъ 
сто  годвнп ;  вр15мененъ  периодъ 
отъ  неоир*1ц1иено  чиело  гголЬтия 
нлн  хилядол1ьтия.  В^иовенъ.  (Угь 
ц-Ьколко  в11ка.  нЬколко  в*ка  длъгъ. 
В^ков%ченг.  В11че11ь,  всегдаи1енъ, 
бескраенъ.  нескончаемъ.  Во  в^къ 
а^ковъ.  До-в11ка,  нЬчио,  ;^а  всегда, 
:^а  вннЛкГН. 

В^яя.  Столпца  на  Австрийска- 
та вмперия,  на  Дунавъ;  1,377,000 
жит.;  жит.  ейнець:  отъ  тамъ  и 
еЬнски.  11ма  много  плон1ади  и 
сгра,ги,  заб15л11жнтолнн  нли  исто- 
рически, или  по  хуб(>стьта  си.  Отъ 
50-гЬ  цръквп,  прочута  е  цръквата 
Св.  Стефгигь,  съ  кула  до  1.ЧН  мет, 
внгоюи  Най-важното  учебно  ла- 
ведение  е  универснтетьчтк  осно- 
ванъ  въ  1ЯН5;  яаб-ктЬжителнн  еж 
и  медикохирургпческата  академпя, 
поточната  академпя.  тере:шя11ската, 
дпорянока  академия,  акалемпята  на 
хж^аожествата.  Огь  библиотекатЬ 
заб1иЬжителни  еж  императгфската 
публична  б.  съ  350,000  томя  и 
унпверспт*лх^кат11  оъ  130.000.  Им- 
ператорска картинна  галерия  я 
др.  Кабинети  :шологнчес:кн,  бота- 
ипчески,  минералогически.  антя- 
ченъ,  иумизматически  п  ,гр.  Огь 
ученитЬ  дружества,  първо  е  пмп. 
академия  на  наукитЬ,  основана  въ 
1847.  Заведения  за  болни,  6'^хнн 
и  др.  НЬколко  теат|>а.  ДЬятедна 
индустрия.  —  В.  е  основана,  ка- 
звать,  огь  венедитЬ.  Та  била  още 


-254  — 


Село,  когато  императоръ  Августъ 
ямоевялъ  оня  край;  рпм.1яне"г1^ 
ж  направили  скрля  ла  дунав- 
ската си  флогала,  и  Марко-Ав- 
ррлий  умрйлъ  тамъ  въ  180.  Тя 
иаднжла  едно  ло друт  подо  влясть- 
Та  на  готитЬ,  на  хунитЪ»  и  па 
Карла  Вглпки,  билм  с11Д)1ли1це 
на  ашггрийскнт!!  млрррави,  гта- 
нжла  градъ  нъ  11Г)Ь  била  огра- 
дена съ  стЬнн  въ  вр-Ьмето  на  Ле- 
ополда  МИ  въ  1198,  и  добила 
отъ  императора  Фрпдрпха  П  ти- 
тлата импррокн  грать  въ  1287. 
Рудолфъ  ХабсбургскиЙ  нк  пр1-1- 
а»\ть  въ  1277.  и  тя  порастла  бър- 
ач»  въ  времето  на  императоритЬ 
отъ  авс1*рвйския  домъ.  Матей  Кор- 
впнъ,  унгарска  нраль,  ш  обса- 
зкдалъ  напразно  въ  1477,  ^иа  т 
пр-Ьзелъ  въ  1485.  Отъ  Макс-имн- 
лнана  I,  тя  В(г[жо1'а  е  била  с11да- 
дписе  на  авсприйскитЬ  архидуковр. 
В.  е  сдържала  двЬ  паметни  об- 
сади срепш  турцитЬ,  въ  15*29  п 
вт.  1683:  отъ  едната  кк  избавплъ 
Карлъ  Л'.  кошто  султанъ  Ск»леП- 
шигь  II  се  прпиудиль  да  се  от- 
тегли, откакъ  ингубилъ  40,000  ду- 
ши в-ь  20  приртжпа;  отъ  другата 
ш  спасилъ  Мпа1гь  Со<511скп.  Въ 
1619,  нобун»'ин'гЬ  чехи  ш  на- 
паднжли  бесп1)Л1';Н10.  Гснерялъ  Бо- 
напартъ  ш  заплашва.1ъ  въ  1797. 
когато  лоебенскнй  прЬдаарителенъ 
договоръ  снр|VIъ  фраицуаегЬ:  нъ 
1"Ь  щ  пр-к<елн  въ  1805  и  въ  1809. 
На  1-и  мл[>гь  1>^15.  съккипнцнг*! 
обнародвали  тамъ  прочутата  Юрн- 
еха декларация^  която  турила  На- 
подеона  нявъиъ  :«1Конит1'>.  Велид- 
стни**  на  фенруарокатн  францу:*- 
ска  революция,  1848,  една  буна 
и:нб>  хилиш  въ  В1»на.  и  импера- 
торьтъ  се  И]^инудилъ  да  се  от- 
далечи; 1иа  войскигЬ  влЬзлн  въ 
не1ж  скоро,  сд-Ьдь  една  бомбар- 
дировка. 


1 

-р 


В-Ьнекш    договори.    Въ 

(Ж  се  подписали  Л'Ьколко  договорв 
за  най-забЬл-ЬиЕигелни  се  считат 
гри :  пъртш  е  договор1.гь  со^ 
17:5Н,  който  турилъ  К1М1П  на  во0 
иата  :1а  наси-Ьдетиого  на  полепи 
пр^Ьстолъ.  която  иибухнлиа  когато 
с.111дъ  смьртьта  на  Лвгуста  11 
полски  кра.1Ь,  за  краль  Оилъ  про 
глаеенъ  Стинисла«ь  Лг< 
(той  по-напрЬдь  бнль  и 
полски  краль  и  сьборенъ  от 
г)чгга  И)  огь  едни  и  санъ' 
Августа  II,  Авпстъ  1П,  отъ 
Австрпя  и  Русия  биди  зели 
ната  иа  Августа  н  Фрапниа  д 
Испания  — на  Лекцниски.  По 
чепия  договоръ  Авгусп»  с« 
позналъ  ца  полски  краль,  а 
цинскн  добилъ  Лирепското  Хе]^ 
цогство  и  Барското,  съ  условж 
слЦдь  смъртьта  му  да  минлть  ш 
в.1ад'Ьние  на  Франция.  Вторий  заг 
61*л1»жателенъ  В11нски  договорт. « 
опя  сключенъ  (2  о^гк.  1809)  мезиз 
Франция  н  Австрия,  сл1ит*  бит- 
вата  при  Вагралгь,  по  които  Ав- 
стрия отстйпида  н11Кои  окрльзп  т 
западната  граинЦа  па  Бааарпи 
части  отъ  Кроацн1Г,  Кариигпя  с 
Далмация  па  Фрапции;  нккоа  •> 
кржзн  на  гаксоискпн  краль 
падна  Галнция  съ  Краконь 
на  Великото  херцогство  Вш 
ско;  и  неточния  капъ  отъ 
цна  на  Русия;  сборъ  огь  загуб! 
за  Австрия  150,000  чет.  килом..  п 
население  3,500.000  жат.  и  ат 
чкит^  и  морски  пристанипщ. 
тъй,  най-важний  В1;нски  дош 
се  подпнсалъ  отъ  нрКгста 
на  дър;кавнтЬ,  които  били 
вали  п  роти  въ  На  нол  еона  I, 
брани  въ  В11иа  на  конгресь  оп 
18-н  септ.  1814  до  29-и  май  1815 
Тоя  договоръ  отнель  иа  Франция 
която  била  победена,  завоеванпт! 
отъ  неик  австрийски,   прусош 


кои  •> 

I 

загуб! 

1>М..  П 

И  ат 


СЪ 


-  255  - 


рицарското  херцогство,  Ав- 
-Лммб!1рдов*М1ецс'коТ1)  крал- 
Цллрня.  Дплмаипя,  Рнглза. 
Фо[иибррп»,  ЗалцбурП!. 
Т1\1Ь     п     Тартшолгкия    о- 

отъ  Галиися:  Прусия  всл. 
Поананъ.  почтп  половината 
1Хсоии)Т,  ШведсБ.  Пимернипя 

и  Бергь.  Дания  отстхпила 
гия  кати  самостоятелна  дър- 
ПврциЛ.  а  добила  въ  зам^Ь- 
1ен6}1»гъ,  п  станжла,  волЬд- 
ва  това  членъ  на  Ггрман- 
(овфрдерацня.  Шварпя  зела 
Ургъ  в  др.  милкп  номи.  Ха- 

б1иъ  вкиигтА^тъ  на  сго- 
1|гал(.г111о  II  малко  уннлпчонъ. 
I  в  Холандия  ос  съединили 
церлавско  кралство:  Люксем- 
като  врл.  херц.,  встжлплъ 
^рмапс1й1та  кон'|»*мвраиня. 
I    Добила    Малта,    Хелиго- 

мноп^  покорени  колонни  п 

■Ииството  на.1ъ  Понически- 

ИЕ*  ТИвевпарпя   добила   на 

»  Женева.  Нс^вшатоль  и  Ва- 

съ  иравото  на  постоянна 
дцосп*.  ('ардпнин  добила  Ге- 
[ранолъ  мии&1ъ  на  Сицн- 
[и  краль.  Тоскана,    Модрна. 

и  Папската  облае1ъ  били 
рвови. 

а.  I )  ОгсДкГствието  на  в^^I^- 
Мн  Ьнио  нлн  колебание  за 
гиуването  п  сжщрството  на 
8}  Веаусловно  припознаване 
и  <лт.  Нога  истнии.  3)  В11- 
Вкиши**.  религия.  4)  УвгЬро- 
дов1;ри('. 

«оподдявг.    ИЬреиъ    под- 
^  пидданнкъ  вЪрень  па  го- 
к  на  държавата. 
кярпояьдкнне.  ВЬрата,  коя- 
т  1на    отъ  единъ  на- 

юнепъ.  КоПто  нарушава 
[кли  вкрноа:ь.  Вероломство. 


Нарушавано  клетва  или  в1-фност!ц 
нсустоиване  на  думата  пли  об'Ь- 
таинсто  си. 

иьроотстлооявъ.  Който  от- 
хньрля  1г|1ра1и  си.  отстжпя  отъ  1ГЬ- 
рата,  въ  която  с  родеиъ  п  въс- 
пш-апь.  КЪроотст.>;пничество.  ДЬд- 
ствие  ала  състияние  на  такъвъ. 

В^рую  (оловЬн.  Дм  която  значи 
вЬрвамь).  Първата  дума  на  снм- 
ва1а  на  в1:.рата  на  апогтолитЬ, 
която  служи  да  го  означава.  Въ 
прЬн.  см.  начала,  върху  които  чо- 
в1зкъ  основава  миЬнията  си  н  по- 
ведението сн:  тоба  е  моето  по- 
литическо &Ьрую. 

ВЬстовой,  рус.  Войпикъ  отре- 
день  да  служи  за  разиосвачъ  на 
кореспонденцията  при  канцелария 
на  войскова  часть. 

ВЬсть.  ИзвгЬстие,  новина. 

ВЪстявамъ  с«.   Ивввамъ  се. 

ВЬтва.  Клонче. 
В^Ьтревъ.  Село  въ  т.-позар- 
джитка  околия,  на  ц."ктя  (1тъ  Па- 
нарджшгь  за  Пхтиманъ;  ^^,545  ж. 
Вшрцбурш..  1>аварски  грпл:ь 
на  двата  СрЬга  на  МаПнъ,  112 
килом.  на  кн'о-ясгг.  огьФранкфоргь; 
Г)Г>,  109  жит. 

Вюршенъ.  Село  въ  Саксония, 
12  килом.  на  ист,  отъ  Бауценъ. 
Поб1иа  на  Наполеона  I  надъ  нру- 
ситЬ  и  русит11,  9-и  маЙ  1813, 

Вязма.  1^сски  градъ,  въ  с«о- 
леискл  губер.,  163  килом.  на  сЬв.- 
иот.  отъ  Смоленскъ,  на  рЬка  Впзиа 
(нригокъ  на  ДнЬпръ);  15.000  жит. 
—  В.  с^  споменува  нйй-п ьрво  въ 
1239  и,  сл1^дъ  кпто  ш  атадктп 
едно  по  други  литванцитЬ  и  по- 
ляците утвърдила  се  за  русско 
влад1;пие  въ  1  ИМ.  Въ  В.  се  под- 
нисалъ  въ  1«):14  едшгъ  договд.)ръ, 
по  който  Мнхаклъ  Ромаиовъ  се 
отказа.гь  отъ  вс^^какви  пре'ге1!Щ1И 
надъ  Поли1а,  Естония,  Лнвония  и 
Курландня.  Въ  1У12,  на  16-и  авг., 


—  256  -I 


зТЪ    бИЛЪ  ПЗГ0р'Ь1ГЬ  ОГЬ  (()ра11- 

цу.чгггЬ.  а  ИЛ  22-и  окт.  подъ  него 
СТ11НЖ.10  едни  сраиачшо,  въ  което 
руригЬ  били  побЬдоцосни.  Сл-Ьдъ 
тая  кръвява  бптва  1^е  почнжло 
пълното  растройство  на  Наполео- 
новата  армпя. 

Ватка.  Русски  градъ.  центръ 
на  вятска  губ.,  1,400  кялом.  на 
юго-ист.  отъ  С.-Петербургь.  450 
на  сЬь.-цст.  0'гь  Нижне-Новгородъ; 
30,000  жит.  Кожарство,  износъ 
на  рогагь  добитькт.  годишно  за 
300,000  рублн.  —  В.,  основана 
ОГЬ  ниише-иовгороддн,  е  била  при- 
съединена на  московското  дукство 
отъ  Ивана  Л1  въ  ХУ-н  н11к^ь  (1489). 

Вятка.  Русска  р11ка,  пои  вят- 
ска губер.,  д11сенъ  пришкъ  на 
Кама;  доста  голЬмо  корабоплава- 
ние  по  ненк;  940  килом. 

Вжглвродъ.  Стнхпя  илп  про- 
сто т!ио,  едио  мп.  иай-распростра- 
нонитЬ  вещества  въ  природата. 
(Гампра  се  въ  свободно  състояние 
въ  графата  и  вт>  диаманта,  който 
е  чисгь  кристализнранъ  вкгле- 
родъ.  Ала  Т11Й  много  ги^-пеме  изо- 
билна въ  съединено  еъстопиие. 
Съединенъ  съ  кислорода,  той  сж- 
тествува  като  вжглекнслота  въ 
атмосферата,  в-ь  естествената  во- 
ди, въ  мрамора  и  др.  Сг^р1^ни'I^^ 
отъ  дърва  вжглита  еж  единъ 
видъ  нечистъ  вжглеродъ.  Въ  ис- 
копаемнгЬ  вжглита,  той  се  на- 
мп[))1  съединр|гь  съ  водородъ  и 
кислород*!..  Намира  се  и  въ  вси- 
чкитк  о[1ганическн  гМа  и  жи- 
вотни и  растителни.  1'астенинта 
добиватъ  вжглерода  отъ  въа!уг- 
1нната  ижглекислота,  а  животнигЬ 
— ОГЬ  растигелипгЬ  .храни.  В.,  въ 
обнкновйнитЬ  сп  обра.чи.  е  добръ 
провидникъ  на  електричеството: 
въ  образа  на  дяамантъ,  е  допгь 
цроводникъ. 


В^глекиелота  илп  в^гх 
окнсъ  е  едп'-'  вещество,  ко* 
,  намира  въ  свободно  сът.»йнпе  КЗТТ^ 
газъ  (въудуз[ообра:|ио  гЬло)  въ  ат* 
нос(|)ера'га,  въ  ра:1М'кръ  1  обет 
на  2.500  въздухъ.  па  и  въ  сг^ 
динено  състояние  като  сгьсгаваа 
часть  на  разни  воп^ества.  В.  р 
едвнъ  газъ  безъ   ишръ,  съ  гни- 

ЛВВЪ   ДЖХЪ  и    приятно     ВЪСКНС<'ЛЪ 

вкусъ.  Подъ  пхтЬмъ  натг  -  " 
студъ,  тя  може  да  се  сг:^ 
мокрота,  па  и  на  твърдо  г^кш, 
което  прплпча  на  сн^Ьп..  Чр^зъ 
обикновеното  атмос^ерическо  ва- 
лягаие,  в.  се  распута  въ  водт 
въ  разм'Ьръ  на  2  обеми»  въ  3  »►- 
бема  вода:  чрЬзъ  по-голЬмо  ва» 
лягане,  водата  поглъща  по-гол^ 
количество  в^  и  по  тоя  начпнъ  « 
приготвятъ  разнитЬ  1'азйозни  пш- 
тнета. 

Ако  и  да  е  отровна  Кога  се  по- 
ема въ  бЬлия  дробъ,  е.  е  раси»- 
дителна  кога  се  .■»еме  въ  стомаха- 
Така,  всичкпгЬ  газйознп  пития— 
бирата,  шампанското,  п  минерд!- 
нитЬ  води,  които  СЪДЪр.1 
еж  расхладателни  п  кр11; 
пора.1н  нейното  П])исжтствие  въ 
тЬхъ;  и  ако  се  оставнктъ  да  09- 
губжтъ  газа  си,  гЬ  ставатъ  бес- 
вкусни,  токо-речи  блу.гнавя. 

Осв^нь    че  изобилна    всждЬ  й 
атмосфе|)ата,  */.  пскача  мноп»  пл 
пукнатинигЬ    въ  земята,    оеоб^им 
въ  волканичсскитЬ  страни.    'Й  * 
и    половина    нхть    по-тежка   оТВ 
въздуха,   га  затова  се  наби  ри  ^ 
кога  по  иискптЬ  м^^ста  п:) 
Ако    вл'1к{е    човЬк"ь    еь    :^а  ... 
св1>п1ь  въ  кла^аеиецъ,  дълбокъ  зюи 
никъ   и  др.  т..    сиЬшьга   тутакси 
|це  изгасне,  :<а1цото  е.  не  три,  и 
не  поддържа  джхането  и  г-  ; 
Затова  До0р1'»  е  шг|1коп1  юл  . 
заме  въ  пЪкое    подземие  да  ЖЬ1^ 
жимъ  пр^ъ  себеси  запалена  свЬ1ЦЦ 


—  257   - 


зТЯ,   Т)Т11ЬЧ'.Н 

въ|Шгмъ.  См'ьргои(Ю1п»то  тЬй- 
нц  нералгор'Ьпи  В4'&глаии1 
1Нга.1Ъ.  което  е  добр'Ь  из- 
се  длъжл  на  е.,  боято  се 
прп  горЬнето ;  п  въ  стаи, 
<;1'а1Кгь  МН01Ч)  лшде,  а  ш.^ 
1вява  често  въздухъгъ,  *., 
1Пша  вс^коП  прц  вс1>ко  нз- 
Дщпане,  тровп  въздуха  на  стаптЬ, 
К  утъ  дрпь  на  день  полека-леЕЛ 
знна  |г;1   «^ицнигЬ    здравето    ИМ"Ц 

'■'  Т1ГИ    и    Ш11П0Т11    НМ'1.. 

г!  .к  г  л  ■  1Ц11    (камем  ни    ил  п    7хг- 

^лагми)  сл  вжглитата.  конто  се 

юиаикть.  дЬто    гн  има,   отъ  зе- 

|«Т1.   ТЬ   ех   се  образували  отъ 

'.    въ  ралнитЬ 

,  мтк,   ож  '5ила 

;|)гн    сггь  земята  н  с«   се 

)-...м..ла   (5езъ   достхпа  на  въз- 

1уп  И  При  съ.хЬЙствнрто   на  вп- 

ада  трмирратлфа  н  с1ипо    нплн- 

гаяк,  ГоригЬ  били  иъ  диво  със!»)- 

1ННН  и  много    [)аско1нни    и    К.1Н- 

Кягьгь  Г.ИЛ  ь  много  11.1ажеяъ.  Ста- 

1*тк   дървеса    се   събпрядп    огь 

'.!  другн  прпмнни  и  СО  на- 

111  на  мократа  зомя,  та  1К 

^Адл,   за    да   може  на   ио1Ль  да 

аово    поюхтЬппе    растения. 

Гиая   ново   покол1Ьнпе    покривало 

и  т.  н.   Менцу    го  на   на- 

нтя  и  п^чрпяето  па  рЬкп- 

'-Л    пЬсмгь,  тиня  и  лр. 

.:   111  пстаиклнтЬ  дървеса. 

ипгЬ  дървесл  се  разлагали 

^-малко:  кислородътъ  и  В(>- 

к  като  гамово,  псчезвали, 

|»став:иь   и  обра- 

В.  оть  топ  вндъ 

I  гь  со1'ашпо  врЬмс  пр1ц(П'авля- 

дива:^гГ4М1;тна   :«  е{тч1ТН(»Го 

1ъ  пЬкон  оть  |11хъ  строенето 


на  [1а1П'ителн1ГгЬ  ткани  се  вп;к,^» 
сь  про»гго  око,  въ  други  —  само 
съ  мнкроскопъ.  Химически  иско- 
паемит^  в.  с&  сгьставепн  главно 
отъ  вжглеродъ.  Колкото  пб-слабо 
се  заб-ктЬасва  растителното  стро- 
ене на  иск.  е.,  толкова  еж  т6 
по-старн  и  толкова  пб-вече  съ- 
държатъ  вжглеродъ.  Постепенно- 
то развитие  на  нскош  е.  е  накто 
елЬдва :  нйЙ-първо  природата  е 
правила  торфата  (30  до  60°,^о 
вхглеродъ),  вгь  която  още  се  за- 
бЬл-Ьжвагь  клончета,  лисх-а  н  др., 
схЬдъ  това  лигнита  (55  до  75"*/о 
в,),  отъ  него  чернитЬ  вжглища 
(75  до  90**/о  в.),  а  отъ  тЬхъ  най- 
сетн^  антрацита  (до  90**/о  в.). 

Употр1^ението  на  е.  но  се  вижда 
да  е  било  пзнЬстно  на  старовргЬ- 
менпи111  люде;  па  се  и  не  знае 
нъ  кое  врЬме  е.  почнлии  да  се 
употрНГшиатъ  за  топливо.  Знае  г^, 
че  въ  края  на  Х1П-и  нЬкъ,  тЬ 
почнхлн  да  се  употр^явагь  въ 
Лондонъ,  нъ  нспърво  само  въ  по- 
кусствата  и  ржкодЬлията;  н  имало 
оплаквания  отъ  нововъведението 
като  вредително  за  човешкото 
адраве.  Въ  1316,  парланентьтъ 
матилъ  краля,  Едуарда  II,  да  за- 
прЬтн  у11отр1".беии*»то  на  е.,  н  съ- 
гласно (гь  Това,  едно  проглашенве 
се  издало  протпвъ  ткхъ;  нъ  по- 
ради високата  шМна  на  дървата, 
употр1>бението  на  *.  скоро  стан&ю 
повсе!гЬстно  въ  Лоидонъ. 

Въ  нашото  врЬме  народнитЬ  иа- 
дустрцн  безъ  тоя  вндъ  в.  ех  не- 
мислими. Вь  Вь.1гарии  вече,  за 
Добра  четь,  на  иЬколко  м^Ьста  се 
открнхж  е  и  кь  Перипкъ  запо- 
чндисх  да  се  раз1)аботватъ. 


П. 


—  258  — 


Г, 


0.  1)  Буква,  която  означава  ду- 
мата ^итш!  «"Ь  рецептитк  2)  11е- 
тиЙ  ивукъ  кь  цововр^Ьменнати  дна- 
тоническа  пша.  3)  Въ  дерковнит!! 
книги  г  означава  3.  Виж.  Сло- 
вЬпскч  цифри, 

Оа.  Хпмпческий  знакъ  на  мета^^а 
галпй  (^Шит). 

ГаАОГь.  Бведоввй  свнъ,  който 
подпгнжлъ  буна  среща  Авимелеха, 
нъ  бнлъ  разбигь  отъ  него  (Библ.). 

Гаавъ.  Връгь  на  Ефремъ,  про- 
чуть  ]ю  гроба  на  Иисуса  Навн- 
на  (Библ.). 

Габионада.  фр.  Ре.ть  габнони 
за  прикриване  воЙвицитЬ  отъ  не- 
приятеля. 

Габюнъ,  фр.  Пълеиъ  ко1пъ  съ 
лръсть,  който  сд)'жн  да  закриля 
работяпц1тЬ   въ   вр-Ьме  на  обсада. 

Габлвцня.  Растение,  наречено 
та|ш  въ  паметь  на  Габлиция,  спжт- 
никъ  на  ["мелина  въ  научни  пх- 
туваиия  по  Русия,  огь  1769  до 
1773. 

Гябовъ.  1)  Французско  сели111.е 
на  западното  крайбр1^жие  на  Аф- 
рика. 2)  РЬка  въ  западна  Африка 
(Горна  Гвинея). 

Габрово.  Градъ.  окол.  ги  сев- 
лиевски окр.,  27  кнлом.  на  гого- 
ист.  отъ  Сеатиево  и  48  килом. 
на  юго-яап.  отъ  Търново,  при  са- 
мия входъ  на  Шипченски  проходъ, 
па  двата  брЬга  на  Янтра;  7,Г110 
жит.  Ржкодктенъ  градъ;  има  1г1ь 
ка1ко  фабрики  за  прежда,  шйтанъ, 
вълнени  платове  и  др.  Г.  не  е 
много  старъ  градъ.  Споредъ  пр'Ь- 
данието.  името  му  пронехожда  огь 
габеръ,  дърво,  което  нЬвога  било 
тамъ  въ  изобилие.  Пр-Ьзъ  1798 
градътъ  е  билъ  нзгор'Ь1гь  и  опу- 
стотень  отъ  Хгосешгь  паша,  кой- 
то съ  многобройна  войска  баши- 
бозуци отивахь  за  Види1гь.  Десети- 
ца Евдон.  на  югь  отъ  Г.  въ  самия 


балканъ  се  намира    прочлтий 
хубавото   си    м-Ьстоположепне 
бровски  моиастпрь.  Въ  околш 
та  на  Г.,  въ  м^стностьта 
щето,    лпчжтъ  основитЬ  на   ид 
старовремска  крЬпость,   която 
пр-Ьлполага  да  е  отъ  римско 
ме.  Г.  е  отечество  на  Апрндо! 
се   счита  за  люлка   на  вовс 
гарското  образовапне.  Вяж.^ 
ловг.  Ратята  на  Г.    въ 
нето  на  нанюто  образование  о 
сана  пространно  въ    китката 
бровското  училище  и  негоеитЬ 
тгечителе   отъ    П.   Р.    Славе) 
(Цариградъ,  1^^б6). 

1'ава.  Левитски  гразъ  на 
нпамиповото  племе,  10—12 
лометра  огь  Иерусалнмъ  {^ 

Гаваа.  Пудинъ  градъ,  около 
килом.  на  юго-зап.  огь  Цер] 
лимъ  (Библ,), 

Гаваакнъ,  тур.  ТЬлохран! 
на  посланиикъ  или  на  ко| 
въ  неточна  държава. 

1^ваонъ.  Еврейски  градъ, 
зу  до  Гава,  даденъ   на  Веяо! 
новото  илеме;   надъ  него  11нс 
Нави1гь  спр1>лъ  слънцето  (1 

Гавал.   Градъ  на    Вевиаз 
вото  племе,  наричалъ  се  Оху; 
градп^   защото    билъ    отече( 
на  Саула  (Библ.). 

Гавотъ,  фр.  Кдинъ  внд!» 
въ  дйпса. 

Гвврвнлъ.  Архаш^лъ,  който] 
явилъ  на  Д1>ва   Мария    въ 
на  Бла1'ов^щеннето;  той  ньрш 
и  други  послания  {Библ,). 

Гавржвлъ  или  Роаагь. 
гарскп  цпрь,   синъ   и  пр^еш 
яа    великия    царь    Самуила. 
слабъ  и  иоспособенъ   царь, 
убить  огь   братовчеда   си    Ш 
Владислава,  който  се  въцарилъ 
м-Ьстото  му.  Казвагь,  че  цареубя!- 
цата  бялъ  подученъ  да  озвъриш 


пмггера- 
'ллия.  Други  Владисла- 
твн  бал  в  жената  на  Г., 
1й  му  синъ,  и  зеть  му 
■ь,  сръбски  кнж^ъ  (1014 

е.  Христяне,  отъ  право- 
Л1ов1цаяпо.  които  гово- 
[мяш,  а  иишжтъ  съ  гръ- 
0.  Т6  живг&шть  въ  окол- 
&  Варна,  а  иай-миого  въ 
^дЬто  броПтъ  ИМЪ  Д()€ТИга 
н  въ  вснчкитЬ  добру- 
аристанища.  НЪкои  ги 
ва  потомци  на  откол1г- 
шане  (у^и,  огузи),  еза- 
кокто  билъ  сродекъ  сь 

к  Грядъ  въ  Декаполъ, 
и  знаменнтъ  въ  врЬ- 
1исуса  Христа,  11  кил. 
г,  (ггь  Галилейско  море. 
[ата  земя  се  простирала 
днъ  до  Галилейско  море 

шиятъ.  1^1анералъ  съ 
ленъ  шаръ,  нареченътз!^ 
на  професора  Гадолина; 
вгь  Швеция  и  Норвегия. 
7-й  Пакововъ  синъ,  да.1ъ  I  няватъ  съ  тЬхъ  хубавицит*  си. 


хил.  жнт.,  огь  конто 
стяне,  останжлигЬ  мохамодане.  — 
Тоя  гр{аъ  е  билъ  важе1гь  въ  ста- 
ро вр11ме,  и  често  се  спкменуна 
въ  Библията.  Той  е  билъ  фнли- 
стимски  градъ,  и  сл^Ьдъ  много  про- 
мени на  военното  щастие  немцу 
пзраилянетЬ  а  филистимцитЬ,  под- 
падн&ль  подъ  властьта  на  пу- 
диното  племе.  Г.  би^и^  толкова 
силно  у  кр1^пеиа,  че  около  т 
м1>сеца  противостояла  на  сп. 
на  Александра  Велики.  Около  96^ 
годни  ц  прКт.и  Р.  X.  иудойсни! 
дарь  Алексаидръ  >Ьи>й  Ьд^  ар1^'1ел'Ъ 
и  сгьсипадъ.  Римскпй  генералъ 
ГабИНИЙ  ВБ  възднгн&гь  нзново. 
Въ  634  сл'1^ъ  Р.  X.  нк  завоевалн 
мохамеданетЬ ;  и  отъ  тогава  до 
1799,  когато  ш  прЪели  францу- 
зетЬ  црЬзъ  египетския  походъ, 
ти  е  била  зрйлище  на  много  би- 
тви  и  обсади.  ^н 

Газела,  араб.  Кди  н  ь  в лдъЩ 
твьрдЬ  лека  антилопа.  Га.челитЬ^ 
жпвЬгапт»  на  стада  вь  (гЬверна 
Африка  в  въ  южна  Азия  п 
отличаватъ  по  хубостьта  на  очот 
си,  та  затова  арабетЬ  често  срав- 


на  едно  отъ    1*2 -тЬ  из- 

цдемена  (Вибл,). 

Италиянскп  градъ,  важна 

въ  неаполитанската    о- 

■  ще  на  Ср^иземно 


Газеха,  итал,  В-Ьотникъ. 
Газетаръ.  В1^стникарь. 
Га81,  араб.  Поб1*дитель ;  титла 
които    се  употребява  въ  Турция. 
Гязовъ.  1)  Нпправенъотъ 


на  с1у1.-з;1П.  отъ  2)  В  ьздухообразенъ. 


,ЗН5  жит.  Там^ь  папа 


1'авогенъ,    фр^-гр,    Урсдъ 
■рплъ  прабЬжии(е  въ  |  произвеждане    селцова    водв 
лъ   близу   една '  кусствено. 

Гьволяиъ.    Едннъ   ВЯА> 
евр.   значи    силбнь;  се- 1  тенъ  газъ  (петролъ). 
име  Гуве).  Гридъ  въ  азн-       Газонетръ,   фр--^- 
рция  (юго-заиадна  Пале-   1)    Уредъ   за  изм^крмяг  - 
ьрговсво  присггантце  на  стаото  П1:гь  (възд^хообраиз 


"^ 


по    море.    на    ^тред^x1ИтЬ 

штд.    която   дЬлн   Пале- 

"ГЪ.    и  85  кнлом. 

Иерусалимъ;    15 


употрЬбено  нь 
отвие.  2)  Сл^Лц  Ш 
бира  в^ьздушвж*» 
газъ.  огь  л1ло  Ша 


—  200  — 


ВодницптЬ:  има  газометри,  които 
слдлржатг  1Ю  10,000  куб.  л.  гавъ. 

Гв8ъ,  фр.  1 )  Пме.  което  се  да- 
ва на  кое-дп-*^  нкдухообразно  тЬ- 
ЛО :  гааь  водоро&ь^  газъ  юлслородг 
И  др.  2)  Име  дадено  на  пет|10ла 
—  течно  тЬло,  което  горимъ  за 
оевЪтленв»?.  Въздушенъ  газъ  е  овл- 
тлоно  водородно  вть^духообразно 
ве11;ество,  което  се  употр^Ьбява  за 
освгкгление  и  топливо;  придобива 
се  главно  отъ  каменни  влъглнща. 

Гаяй.  Име  на  няколко,  надалп 
П(>-вече  огь  дв'Ь-'п>и  библейски 
лица. 

Гай,  Гаия,  Гаятъ.  1)  Ханааи- 
ски  царски  градъ»  па  пет.  отъ 
В»пиаъ.  2)  Амонскп  градъ  въ  Иер. 
4Я;  8  (Библ.). 

Гай  (Людмикъ).  Хърватски  пу- 
блнцисть,  който,  съ  и1ш.  да  про- 
буди народния  животъ,  пръвъ  на- 
рсдилъ  кннгопечатнйца  вь  За- 
гребъ,  въ  която  подкачилъ  да  пе- 
чата огь  1НН5  вктншсь  на  хър- 
ватски езикъ.  В-Ьстникъть  се  поя- 
вилъ  подъ  заглавие  Хърватска 
галета^  посл11  се  пром^нилъ  на 
Млирийска  народна  газета,  П6- 
сетн^  Г.  списвалъ  втори,  нсклю- 
чително  литературенъ  в1м;т.,  Или- 
рихкка  Зорница.  НеговнгЬ  вест- 
ници създали  общъ  писменъ  езикъ 
за  хърватетЬ.  Когато  Г.  пръвъ 
ШЕТЬ  се  опит1иъ  да  и:^дава  в1^ст- 
никъ  на  ези1си  сн,  уигарскитЬ  в.!1а- 
о^ГН  се  въсиритинили ;  нь  той 
се  отнеслъ  право  до  императора 
Фраица  Иосифа,  който  му  разрЪ- 
шилъ  (1810  —  1872). 

Г«й^и>.  Ученъ  франц.  елинпсгь 
(1755-1829). 

Гала,  фр.  Тържество  въ  цар- 
ски дворъ ;  тържественъ,  параденъ, 

Гялаадъ.  Го]1а  на  псгоггь  отъ 
Иордатгь.  Г'хп^ата  Галаатска  зе- 
мя се  намирала  на  югъ  отъ  Ва- 
санъ ;    пои1шога    съ    Галоадь    се 


ра.чбира  всичката  земя  на  исггоп 
отъ  Иорданъ  (Библ.), 

Галаджвкъ.    Градъ   въ  Ма.1а 
Азия.  О.т  кнлом.    Н11  сЬв.-ист.  1»ГЬ 
Лигора;  10.000  жит.  Хубави  рА»> 
валиин. 

Гадавтакратня,  гр.  Боде:шрии 
истичане  на  мл1>ко.  —  Галанто»- 
гия.  Учение  за  мл11кото.  —  Галан* 
тометръ.  М.11зкомЬръ.  орждие  ш 
псл^дване  количеството)  прго!*^ 
въ  нл^ко.  —  Галантопмометрг. 
Уредъ  за  опр^ЬдЬлепне  к^»лдчр- 
гтвото  масло  в'Ь  мл-Ькото.  —  Г1« 
лантоскопъ.  Урать,  който  опрЬ^ 
ля,  по  размЬра  на  спаднжли  IШ^ 
на,  количеството  издоепо  м.гЬво. 
—  Галантофагия.  Храцг*не  нга»- 
чителим  сгь  мл1^ко.  —  Галамтофагк 
Чов11къ.  който  се  храип  само  еV 
млЪко. 

Галантерийска   стока,  и 
Изобпго  дребни  позлатени 
сребрснп  вещи  и  други  д] 
конто  служжтъ  по-вечето  иа  \**лг 

К01Н'Ь. 

Галантовъ.  или  галавгь.  ^ 
Дамски  угодникъ,    ч<1н1>къ  гъ  ■^ 
гьщенп  свЬтски  обноски.    Птгур 
галантеиъ,    твърд*     гг 
вь  обходата  си.  благи| 
блеете  нъ. 

Галанъ.  Франц,  ученъ  орЯ1>а- 
талистъ;  прЪвелъ  на  фр.  Ху,1ядо 
и  една  нощь  (1646   —    1715). 

Гялаингосъ  (острови).  Архи- 
пелагь  въ  Велики  океанъ,  ср^шз 
Перу  (на  СъедияенпН!  Държавни 

Галата.  11р1}дградие  на    Цпрй' 
градъ,  основано  отъ  гену^.г 
сега    главно   мЪсто    на  ц.Ц'  ■ 
ската  търговия. 

Галатея,  гр.  Баснословна  (^ 
гиня  на  гръцитЬ,  която  била  вда^ 
бена  въ  Ациса.  краепвъ  спцил|1* 

ски  0ВЧ!1рЬ,  К0ПУГ0уби.1Ъ  а1В>(^РЯ(Л 

въ    1^1атея    цик.1опь    Пс-л 

Га.1итея,  ка'1Ч)  желаяла  ^^а  си  ^  .-- 


^201  — 


\у,  скрплп  ое   въ  мо- 
Лдисъ   се    ибьрих.1ь    на 
текалъ    въ   жилището 

вли  Галогръцяя.  Въ 

V    една    молоазиятслса 

у  11ги|илгоии11.  Понгь, 

,   Ликаоная,   Фрнгии   п 

населена   огъ  гръци  в 

1Л-П   пЬкь  пр^та  Р.  X. 

тпт^-итвпто  на 

,1  ,       г.ъ  Гръцна.  Н1^ 

т1хъ  миихлл  Хелесион'11> 

на  иа  Нвсюмида,  витннски 

78  ирйги  Р.  Х.Х  покорили 

и  сЬворпа  Фригия,  п  (.'лЬдь 

(23И    цр1^ди  Р.  Х.1    била 

|ряи  отъ  Лтала,    пергамскп 

НД  с€  посол}ггь  окончателно 

р11  упазвали    келтския    си 

Юри  въ  в||1ЬмРто  на  Неро- 

У-и  иЬкь).  Иснърво   пра- 

го  въ    Г.    било  аристократ 

»    тсл]:>  управлявали  те- 

н  лД-в-послЬ  царе.    Скоро 

това,    Г.    станжла    римска 

►   Г.  Лма  два    пктп  П(I^I^- 

■ь  агг(нггола   Пшпа  и  цръ- 

гь  нрнк  била  насадена  отъ 

^кон  христяне,  които  йгЬд- 

гдейски  лъжеучптоле,  пад- 

ь  разпя  заблуждения;  апо- 

осжлсха  гляГкюгига  имъ  и 

цавл    въ    110СЛ1НИ4:  кг  Гл- 

1^.  Руихиски  градъ  (Мол- 
175  килим,  иа  юп.  огь 
а  ,Х\*иавъ;  80,000  жнт. 
'си^^ла  гьрговия  {гъ  жита* 
»ль  я  др.  Въ  Г.  се  склю- 

«ежду    Русая  и  Тур- 

о  авг.   1791. 

\.  Римски  нми*'ра1Ч)ръ,прЬ- 
ня  Нерона.  въ  68  атЬдъ 
[битъ  огь  собсто1^ни11'.  си 
а11чт1'  7  мЬ<!еиа  огь  въ- 


Г1и1вяня.  Ппипяпскн  фя.ткъ 
(1737  —  179^*),  открнлъ  електри- 
ческите яа1еннп.  на  които  е  да- 
дено името  галванизмп, 

Г*лваиизярая>  ново-лат.  Под- 
лагамъ  на  галванизация^  сир.  иа 
електрохимическйя  способ'!.^  по 
който  се  покриш!  жел-Ьзото  съцин- 
К4>в'Ь  идасгь  да  но  ръждясва. 

Галвяняаяъ,  ново^лат.  Г)Клек- 
грическн  явления  произведени  въ 
минщит^  на  животнпгЬ  чр1>;гь 
нрЬмйнунаието  нр^Ъть  тЬхь  на 
елекгрнчество.  2)  И1ектрнчество, 
развито  отъ  химически  д11Й(Г1'ппя. 
(>1тука  галваничесии,  който  ги*  »гг- 
иася  до  галваинлма. 

Галвапояагнатнаяъ.  гр.  Пи- 
струме1ггъ  за  п;1>гЬрваио  нагт]жже- 
ниего  иа  галнашиигкптЬслЬдствия. 

Галваиопдастяк»  (отъ  соС.  име 
Галвани;  гр.  пласо,  образувамь). 
Способъ  да  се  по;члатяиа,  посре- 
брява, и  пр.  посрй^ствомъ  галва- 
ншк'ск«  токъ  илп  като  се  ра.иожп 
чр"Ьзъ  електричеството  металиче- 
ска солк 

Гялванопласгнвъ,  ;*;>.  ЧопЬкъ. 
който  ге  ;<аиимана  нсктшчигелно 
съ  пивани11л;итиката. 

Гндваноскопъ.  гр,  Сл&1Ц01'о, 
каквото  е  галванометръ. 

Галгалъ.  I)  Едно  м11сто.  пб- 
сетн^  градъ,  меаду  11орд1Игь  и 
Иррпхонъ.  2)  Въ  Бтор.  и  4  Цар. 
гр;иц  който  14'  инис1а  да  е  билъ 
въ  Ефремека  планина  3}  Бъ  11. 
Нав.  1*^:  23  се  ир1цполага  да  е 
бплъ  сегаш1сий  градъ  Джилджу- 
лие,  въ  саронско  поле   (Библ.). 

Галекъ  ( Витесчавг}.  Чешски 
(шетъ  и  драматургъ  (1835— 1н  74), 

Гадевианъ.  .Инсарского  учение 
на  Галена. 

Гялепногь.  ПостЬдователь  на 
['(иеповото  учение. 

Гнленигь.  Мшюралъ.  химически 
сьставеаь  оть  о*10во  (куршумь)  ц 


—  202  — 


с^])а,  пон^Ькога  съдържа  ио  иалко 
сребро,  жел"Ьзо,  цнпкъ  и  другп. 
Намира  се  обикновено  въ  кристали 
ОП»  правилната  система,  главно 
въ  кубове ;  а  срЬща  со  понякога 
и  въ  набити  маси.  Ц-^пн  се  сън- 
еЬмъ  по  площитЬ  на  куба.  Шса 
олооноччшъ  шаръ  и  металически 
блесъкь.  Галенитътъ  е  главната 
руда,  огь  която  се  добива  оловото. 
Въ  Бьл1'арин  шленить  сь  а^абъ 
прнмЬсъ  огь  сребро  се  намира  въ 
Родопнг!^.  Етрополския  балканъ, 
около  Ямболъ,  Чипровецъ  и  др. 
Гяленвческй.  Който  се  отнася 
до  Гале»опт1*  теорпп. 

Галенъ.  Знаменвтъ  гръцки 
анатомъ  и  л1^карь;  открплъ,  съ 
опигь.  че  нервнтЬ  н  мозькътъ  с» 
кшинно  свързани  и  че  мс^ькьтъ 
е  средоточие  на  чувствуваиияти; 
оставилъ  съчинения,  които  до 
врЬмето  на  Парацелса  бнддавто- 
ритегь  за  всичкитЬ  медацански 
училища;  п6-го.гЬмата  часть  отъ 
живота  си  пр^Бара.1ъ  въ  Римъ,  и 
билъ  л^карь  на  императора  Ко- 
мода  (131—200  сл1ш.  Р.  X.). 

Гнлеогь.  Гучцерь  съ  ккса,  пи- 
рамидална, четиеролгкчиа  глава. 
Гллера.  Огромен  ь  ноененъ  ко- 
рабъ  у  старовр^меннптЬ  гръцн  и 
римляне  съ  гребла  и  платна.  Въ 
ср1здннт1>  В'1'>кове  тоя  видъ  кораба 
били  въ  гол-Ьмо  употрЬбение,  и 
служили  за  м  Ьсшза точен  ио  на 
нр"кп*жцинци. 

Гллера,  отъ  дума  галера.  На- 
казание на  пр^стжпницп,  които 
се  осхйсдаля  едно  вр-Ьме  да  гре- 
бясгь  на  галера. 

Галерии.  Римски  нмиераторъ 
(30Г>  -  311). 

Гялврия,  итоА.  I)  Щъгъ  ко- 
ридоръ  пли  проходъ,  който  съоб- 
тава  разиитЬ  стан  на  едно  зда- 
ние. 2)  Дл  ьга  СТАЯ,  1саквато  чеего  се 
уиотр]>Оива  за  из.1ожОа  на  картини. 


I     Галеропия,  гр.    Очна 

'  когато  на  бавния  се  чиип 

китЬ  П[г1им11ти    еж  освЪт, 

ярка  свЬтлнн;и 

Галета,  фр.  Сухаръ,  не| 

Галаенъ.  Римски   импб 

сннъ  на  пмп.  Вал^риана 

въ   обсадата  на  Милаиъ  ( 

26Н  слЬдъ  Р.  X.). 

Галай,  лат.  Просто  т1 
талъ,  откритъ  въ  1875  отъ 
де  Боабодрана,  и  иарсч( 
старото  име  на  Франци 
метвлъ  се  топи  кога  се  дъ 
ряка :  въ  течно  състояние 
бристо-б1лъ,  л1}пи  се  0  сп 
образзза  огледало. 

Гяликанска  цръква.  С 

каквот!'  е  французско-като! 
цръква. 

Галялей.  Знаменитъ  птал 
математик^ь.  физикъ  и  аст 
(1564—1642);  прьвъ  си  а 
съ  телескопа,  за  който  каз: 
е  негово  изобретение,  а  а( 
че  земята  се  върти  около 
цето.  Г.,  гоненъ  отъ  инквв 
та  за  учението,  че  слънц 
00  върти  около  земята, 
вЬрна.10  тогава,  а  земята 
слънцето,  се  прпнуди-тъ»  за 
пзбавн  отъ  мхки.  да  оттегли 
дението  си.  Той  е  оъздалъ 
та  динамика,  като  е  открш 
кои  итЬ  за  падането  на 
Биографическп  и  други  св1 
за  Г.  се  нам  п  ратъ  въ 
Галилей,  неговий  животъ 
тедность,  пр11водъ  огь  А.  * 
джиева  (Търново,  1897);  а 
ни  подробности  за  Г-вата  р 
вия  съ  инквизицията  има  и 
га  НебеснитЬ  сеЬгила,  ог 
риканския  професоръ  Миче.1 
ведена  на  бъдг.  отъ  Д.  В  а 
(Пловдивъ,  1875).  На  е;* 
има  и  ир'1>вод:ь  Галхсла4у  и 


—  263 


Г,   Монтекини 

ге#око   море  пли  Тияе- 
1ево  еаеро.  И^еро   в^ь  11;и1'- 
]а»  край  което  сл  били  града- 
Геяисаретъ  и  Тпверпада.  Това 
гкветено  съ  тсгеова  си  съ- 
и  описани    въ   Евангелието, 
0К04О  20  километра  над.гьжъ  и 
колен,    натиръ,  сгъ  дълбо- 
20  метра.  ПрЬ;1Ъ  него  тече, 
сЪверъ  къмъ    югь,   Иордаиъ. 
пъ.1ков11Впа  Линча^  то  е 
П(кнн1зко    огъ    равнп- 
т  Ср-^нземно  море.  Водата 
е  аадка  и  изобхива  съ  рпба. 
Галнлея.  Вь  Хрпстово    врФ.ме 
наричала  1г1х1а  (г^вернз  Па- 
1а,  оть  Ср^земно  море  до 
а  пъкъ    Гали.1ея  вга- 
воято    се    споменува     в*ь 
се  наричала  оная  часть 
1ялен,  които  Соломонъ  далъ 
ткрскпя  царь    Хирама,  за  пе- 
чата   помоп(Ь    да    се     с^ьгради 
•ги  Гл.  гр.  на  Г.  били  Яа- 
>;ип,  Кана,  Капернаумъ,    Ти- 
|<)а.    Наинь.    ВгЬкой   едипъ 
ХристовнгЬ    ученици    би.тъ 
'Тшлеянвнъ  или  по  происхо**ие- 
н»,  1Ш!  ПО  Местожителство,  самъ 
Христскгь  порастнжлъ  въ  Галилея 
I  тм  областт.  била  главний  теа- 
Щ  на  неговатн  ^г^^ятелность.  За- 
Ма  в  рпмскнй  имиераторъ  Юлн- 
•И1   въ    п^р^дсмъртнин    си    чась 
■ЗДвагъ:    *  Галштеянипу.  ти  поб  Ь- 
Ш|^га  Га.1илея  влиза  въ  Да- 
ННкя  вал11егь. 
^ИЕпклтмя.    фр.    Босмислена, 

Га.11онъ.    Римски    управитель 
А1а111^  в'ь  вр1шо  на  апостола 
I,  по-сгаръ  брать   на    фнло- 
•нека  (Библ.}. 
\аль  (тур.  Гелиболь).    У- 
№яъ  гр;иь  въ  европейска  Т>'р- 
Шк  Дардолелски  яротокъ,  162 


килом.  на  югь  отъ  Одринъ»  212  к. 
на  юго-зап.  оть  Цариградъ;  20,000 
жит.  Ске.1я  па  европейски  пара- 
ходи. Д-Ьнтелна  търговия.  Г.  е  билъ 
първото  завоевание  на  турцитЬ  въ 
Европа.  Банзнтъ  I  накаралъ  да 
въздигнжгьтамъ  едиа  дебела  к)'ла. 
която  и  днесь  схществува. 

Галнцщзвъ.  Изражение  свой- 
ствено яа  французскн  езнкъ. 

Гилмцнаъ.  Русско  семейство, 
което  е  доставило  иа  Русия  ня- 
колко отлнчмн  гепер!1ли  и  дър- 
жавници: Василий,  наречень  Ве- 
лики, министръ  на  Федора  Ал<^ 
ксиевЕпа  пр^Ьзъ  ре1^нтството  на 
императрица  София,  умирнлъ  бу- 
ната на  стрЬлцптЬ  въ  1()К2, 
сключнлъ  договоръ  за  еЬ*имь  мирг 
съ  Полша  въ  1686.  отблъсн&лъ 
пахлуванпята  на  кръмскитЬ  тата- 
ре  въ  1688;  нъ  въ  1680  а1'Ь:п>лъ 
въ  заговоръ  протцц'ь  Потра  Ве- 
лика,  който  го    заточилъ    (1633 

—  1713);  —  Михаилъ  I  Г.  (книзъ), 
служи^ть  въ  войиитЬ  срепщ  тур- 
цнгЬ  и  шведнт!^  назначенъ  въ 
1724  фелдмарталъ  (1674  —  17.40); 

—  Александръ  Г.,  синъ  на  Ми- 
хапла  I,  разбилъ  тл'рцитЬ  при 
иЬкзинъ  въ  1769,  гол1>мъ  люби- 
мецъ  на  Екатерина  П,  която  го 
възвисила  на  чинъ  фелдмарта.гь 
(1718  —  1783);  Димитръ  Ш  Г 
(князъ),  П1»а1анникъ  въ  Франция 
въ  1765,  свързал  ь  принтелотво  съ 
тогавамшитЬ  французски  киижов- 
ници.  Огь  него  има:  Физическо 
описание,  ма  Таврида,  Минера- 
логия,  Духъть  на  икономистигЬ 
(умр.  въ  Брауншвей1Пь  1803). 

Гадмцяа.  Австрийска  облас1'ь, 
к(»ито  едно  вр11ме  сьставля  вала 
часть  отъ  Полша.  Австрия  нк  при- 
добила при  пьрвото  д1к1ение  на 
[1олша  (1772);  по-сепгЬ  кьмъ  птж 
пригъ«'днпила  и  Краков^ь  съ  об- 
ласггьта  му  (1846),  които  по  дого- 


—  264- 


воръ  менстз'  Австрия,  Руспя  и 
Прусия  се  пр1)Дали  на  ггьрвата. 
Галвцпя  пма  :ш  прЗДхШ  яа  сЬв. 
русска  Патига.  на  ист.  Русня  н 
Молдош1,  на  югъ  Унгария,  на  зап. 
цвстрпйска  С1ие:{пя.  Тя  со.  пои 
отъ  Виста.  ДнНстръ  и  Прутъ. 
Простр.  78,490  чет.  кпл.;  наемал. 
6.600.000  жит.  Съ  И0К.1ЮЧСИЦ0  на 
пб-вечр  отъ  1 00.000  я^^мии  и 
около  500,000  евреи,  жипмсгЬ  еж 
аюв^не,  въ  западната  часть  глав- 
но поляци,  въ  поточната  рутини. 
По  нЬра  тЬ  ех  по-вйчето  като- 
лици. Страната,  расположрна  на 
с11в.  отъ  КарпатскитЬ  пла1*инп,  е 
високо  плато  съ  клпматъ  П1>-сту- 
до1гь  отколкото  въ  коя-да-е  друга 
часть  отъ  авс1трийската  империя; 
пъ  изобпю  почвата  г  плодородна. 
Сольта  е  иай-важний  минрралъ. 

Гмлия.  Пмр  на  Франнии  итъ 
памти-вгЬка  до  врЬмето  на  Кло- 
виса.  Галия  е  била  пб-пхтЬма  отъ 
сегашна  Франция;  ти  пма.1а  Рей1гь 
за  прад-лъ  на  сЬп^^ръ.  Галпт1'>, 
келти  по  нроисхождсние,  били 
воинетвонни  и  прЬдпрпимчнвп. 
Оть  У1-п  вЬкъ  пр-Ьдн  Р.  X.  тЬ 
направили     пггь    пажпи    похода. 

ПьрВИП,  ПОДЬ  Нр11Д"0ДИ'ГСЛСТВ0Т0 

на  Бе^овезп.  когато  прЬминхлн 
АлпнгК.  ч-а  основали  еелпн1е  въ 
(гЬвс1)на  Пталпя.  Тамъ  гЬ  съгра- 
ден Миланъ,  Пад.уа  и  др.  (587 
прЪди  Р.  X.).  Тая  часть  римлн- 
потЬ  нарС1ип  Цияалпннп  (стряиа 
отсамт.  АлнитЬ)  иа  отлпчиг'  отъ 
0Т1тна'П1  отньоъ  АлпигЬ,  Г,  Тран- 
салпина. 

Вторнй,  нодъ  прг1у1гк»дптел<яч1о- 
то  на  Оч,'ов€яа,  въ  сжнсата  (мюха, 
когати  основали  но  едно  селнж^ 
всрЪдъ  Германия,  в^ь  Чехня  п  въ 
Пановия  (587). 

Тр(?тий,  нодъ  щгЬдводителство- 
то  па  Брена  /,  нсшмецъ  Б*»лове- 
зовъ.  ко1'ато  гЬ  поб^Ьдпли  рнм^1Я- 


негЬ,  щ)1иелп  Римъ  о  сЛ; 
Колко-м1^ечно  пр^ивание  вгъ] 
го  :тпалилп.  Гепор;1Л"Ь  Ка^«I 
отб.гьснллъ  (390). 

Чствъртий,  иодъ   пр1|дво; 
ството    на    Брена    П.    Б*ии 
Серг.триа:  гЬ   опусто1НИли  Ма( 
допин    п    Тракия,   и    отппма 
Грьция  да  ограб!»!^  Де^фпйск\ 
храмь.   Тоя   походъ   би»гь 
стенъ  (27 1>). 

Петни,  въ  Ш-н  в1*.кь;  тй 
вали  едно  поселеиис  вгь 
Азнн.  д11то  бнлп  отишли 
ставнкть  Никомида  на  витнн^ 
П])11стагь  (278).  Това  тЬхно  сед 
ще  се  нарекло  Га-чатим  п 
Га^^огрьг^ин*  ^ 

Най-сетн%  Ю.тнй  Цг>зпр1В 
кориль  стра1пнит1^  гали.  н  пЛ 
чини.тъ  подъ  римското  атдич!^ 
тво  (58-  51).  Ш 

Въ  У-п  в11къ  сл^Ьдь  Р.  ХЩ 
Галвя    нах-тулп    фрапкитЬ,   6у 
гундцитЬ  и  вестготитЬ,    та  со 
бразувало  кралство  Франция,  иид 
властьта  па  Кловиса  I  (48 1^ 

ГялОЯАЯНЯ.    лат.-гр, 
или  пристрастие  къмъ  нснчко' 
дунско. 

Гялояанъ,  лат.-гр,  Покл 
на  всичко  фраицузско. 

Галонъ,  амг^.  М^ра  на  кш 

ве1и('С1'ва,  отъ  4.54  лнтрп.  1  ^| 

^=  63  галона.  ^ 

Галоиадъ  нлл  гялоиъ.  фр.  Едвв 

видъ  даисъ  пли  му^мткага  :ш  нег 

Галоаъ,  фр.  1)  Пропущане 
на  скокове,  особенъ  вндъ 
2)  Инас.    Галопадь, 

Галопиран!.,  .(^;^.  I )  1к{11Ж-'В01 
въ  пипнь.  2)  Даисувамъ  1  <  I 

Галофнлъ,   лат.-гр. 
или    нрпвьр/кеникъ    па  Фр^ 
на  (|>рапцу;)егЬ. 

ГалО(|^бяя    лат.-гр. 
отъ     фракция,    отъ    фра! 
снр.  аодозрителность    към'ь 


пеш 


—  265- 


\Ъ,    лат.-гр.    ЧовЬкъ, 

№  огь  Франция,    като 

11скр**ннос'ГЬта  й  или 

иа  намЬрецието  й. 

\фр.  Обувка,  която  се 

друга  обувка. 

Еествон  галска.Сж- 

е  Уейле^  п  уейлски. 

СФранцисъ),  Англпй" 
начинатоль  на  науч- 
ге  на  геннитЬ;  ан- 
!ас.4Ьд€тбений  гений 
тлиИскит^  научни  мм- 
,1.  Издирвания  вг  чов-Ьш- 
х^твени  способности,  и 
раатлтис  (13Н8).  Естс- 
•.твеностн  (^889^ 
пхтувалъ  съ  научна 
[адната  часть  ва  южна 
излага  пздирва  н  ията 
Раасап  на  един% 
п  трапичбсха  южна 
братовчедъ  на  Ча{аза 
)й  е  1юденъ  въ  1822. 
1^«  фр.  По:1латекъ  пли  по- 
ширитъ,  който  носштъ 
щгЬ  сн  др1>хи  ш{»ице- 
1вннт6  лица. 
иаменитъ  герм^жНскп 
нель  на  френолигия- 
че  заключопинта 
1ПХЛП  съ  недовЬрно, 
Ице  не  еж  установени, 
>дваннн  на  иозъка 
(гьир11МонпицитЬ  му 
юврнне  0758-1828). 
^имскп  имнораторъ  (251 

1ргинь},  Чениуйи  люч»- 
въ  ш:^).  I 

СедельгЬ  шт\  в-ь , 
>едени  въ  естоственин  I 
II  (уть)  или   йо   (до),  I 

ГМИ),  [&  (<!  '  |-иЛЬ).  ' 

((св).    Л  I    си 

^1ръцката   Оукви  гама 

1Ч>   (л.  тин  букви 


почвала  старата  Гвпдонова  си- 
стема на  звуковетЬ. 

Гаябжя.  РЬкп  въ  Сенегамбши 
тече  огь  ист.  кьмъ  зан.  арЬзъ 
планини  н  гора,  н  посл^  прЬзъ 
обширни  плодородни  равнини,  н 
се  ашва  въ  Лтлаитнчесви  океанъ 
140  шиюм.  на  юго-пст.  отъ  Зеле- 
на носъ  пр^ть  едно  устие  28 
Еолом. широко;  1,700  кнлон.длъга. 
Корабоплавателна  огь  океана  до 
480  кнлом.,  д:6то  наставатъ  Бара- 
конденски  водопади.  Въ  долното 
си  течение  реката  се  д1ии  на 
много  рхкапи.  Въ  коритото  й, 
дь.1боко,  има  много  крокодила  в 
р11чци  коне. 

Ганбяя.  Английски  солника  по 
бр1^гов^:'^1^  на  р.  Гамбнн.  конто 
състоипъ  о'гь  търговски  кан^гсфи 
и  иос}2пп>  имената  Пазанид,  Ал- 
бреда,  Св.  Мария  и  др. 

Ганглмй.  бъспаленне  на  нер- 
вни ВА13.1а. 

Гангревя,  г/?.  Съвършено  омър- 
твение,  поради  въсналение,  на 
частьо1Ъ'гЬлото.Гаип|енага  се  на- 
рича и  Антоновъ  огънь;  тя  клони 
да  се  раснросграни;  затова  от- 
рЬ^вагь  гангроняса.1ня  удь.  Вь 
прЬнос.  см,  нравствено  растл-Ьние. 

Гавгревовенъ.  Заразенъ  съ 
гангрена. 

Гйнгревоаясъ,  гангренесцен- 
ция,  ноео^лат,  Обрж^уваие  ган- 
грена. 

Гннгревопсиоъ,  гр.  Повръх- 
носпио  о.мършение  на  бузитЬ. 

Гавгревясванъ,  гр.  1)  'Зара- 
зявам ь  |;ь  [мигрена.  2)  (36рЪ1цамъ 
1ЯЧ  на  гангрена  ;  прн1иан1дмъ 
гангрена. 

Гавгъ.  РЬка  въ  Азия  (Хиндо- 
ста1гь),  И(!^гича  игь  ХнмалайскигЬ 
штанини,  пои  Пенаресъ,  Шан^ер- 
нагоръ,  К^икупг  и  сл  ашва  въ 
1>сн1и10ки  заливъ;  3,000  кнлом. 
ЛДЪга. 


—  266  - 


Гаядъ.  Градъ  въ  Белгия  (не- 
точна Фландрия),  на  Шелда,  48 
килом.  ни  еЬв.-заг1.  оть  БрюЕселъ; 
152,000  шит.  Търговска  и  ржко- 
д;Ьленъ  градъ. 

Ганямедъ.  Баснословенъ  хуба- 
вецъ,  царски  спиъ.  Юпиторъ  се 
обърнжлъ  на  орелъ,  та  го  похп- 
тилъ  отъ  планина  Ща  н  прЬне- 
слъ  на  Олпмпъ,  д'кто  го  напра- 
вилъ  свой  внпочерпецъ. 

Ганка  (Ваг^саег)  Ченюки  наро- 
денъ  ноетъ,  историкъ,  археологъ, 
нумнзматикъ ;  бнблиотекарь  на 
народния  мупой  въ  Прага,  оть 
1822;  приналдежнт.мьчнаюто  на 
ония,  на  които  д-кчага  хГштел- 
вость  е  била  обьрнжта  кьмъ  въз- 
раждането на  четената  народ- 
ность  н  литерат}'ра ;  прославплъ 
се  особоно  съ  откритието  и  изда- 
ването на  «Краледворски  рхко- 
писъ»  (1817)  (род.  1791  —  умр. 
1861). 

Гаптвле,  фр.  1)  Об-т-Ъчена  съ 
желязо  рд1каБица,  която  с-е  употр^ 
бява  при  фехтование.  2)  Хирур- 
гическа пр11връска  на  рхката. 

Гантя,  фр.  Рдкавицн. 

Гантираяъ,  фр.  Турямъ  пУг- 
кому  рлкавици ;  Гантирагь  се. 
Т^-рямъ  си  рхкавици. 

Ганчевъ  (Добри).  Български 
писагель,  авторъ  на  ОбозрЬпие 
на  сношенията  между  русската  и 
българската  черкова,  редъ  С1'атип 
обнародвани  въ  пловд.  снпс.  На- 
ука^ год.  П  (1882);  Историята 
на  Русската  държава  (1884) ; 
Борба  за  Самостоятелность^  ио 
торнчеини  роман^ь  из'ь  живота  на 
българег!»  въ  ХП1-И  вЬкъ{1887): 
Българска  история^  учебннкъ  за 
доднитЬ  гпмиазиялнп  класове  н 
за  трнкласнпт11  училища  (18Н8); 
Раскааи  изъ  Бъ^чгарсхата  Исто- 
риЯу  популярно  изложение  на  по- 
важиитЬ  събития  въ  нашия    ис- 


торически живогь  ( 1894); 
гарска  Граматика  (11^95] ,0с1 
това.  Г.  е  работнлъ  и  на  в*( 
карското  поле :  отъ  1882  до  18( 
е  редактиралъ  Български  Г^ 
едповр'Ьм»?1ценъ  органъ  на 
серватнвната  партия,  и  о1ъ  1Ь1 
до  1892  0  билъ  втора  редакто| 
па  Свобода^  орх^анътъ  на  стаи* 
ловиститЬ.  Отъ  1883  п  до  сега 
е  служилъ  неирЬстанно  като 
даватель  на  граиаанс1и1та  истор! 
и  български  езнкъ  вь  Боеш1« 
училнп;е  въ  София.  На  ного! 
обтествеяо-учитолск;г  д^телж 
принадлежи  и  високага  честь 
бхде  учитель  по  бълг.  езпкъ 
Н.  Д.  В.  княза  пр11зъ  1887—18! 
па  и  на  Н.  Ц.  В.  княгинята 
1895— 1896.— Г.  е  роденъ  въ  И 
въ  е.  Л  Ьсковецъ,  търновск!!  пкрж! 
Първоначалното  си  об(>азова11 
добилъ  въ  родното  си  село,  а 
шилъ  гямнаяня  въ  Николаевъ, 
Русия.  Пр-Ьзъ  1875  и  1870  б1 
учитель  въ  тулчанското  трикла< 
училище.  Оть  187в  до  1879 
училъ  въ  Киевската  Духовна 
кадемия,  която  свършилъ  съ 
пень  кандидять  на  нсторич< 
науки;  и  отъ  1879  до  1882 
пъ.1нява.1ъ  длъжяостьта  секр* 
при  Българската  Екзархия. 
Гаражъ,  фр.  А1  Ьсто  на  /ке: 
пктва  станция,  дЬто  се  отгег^ 
в^^тъ  а1аковет15  за  да  отвор! 
I  нк1'и  :1а  други  пристигаш! 
влакове. 

Гараятарвиъ.  фр.  1)  Порк^ 

те-иггву  нам  ь,    обеспечавам  ь,    с 
I  вамъ  кефилъ:  гарантирамл  д^\ 
2)    Подтвърдявамъ,     удостовЬ| 
вамъ:    гарантирамг    тоипостг 
на   е.дна    новина.  3)  Отгова| 
за  ир1шгЬ'[ъ,  що  продавазгь: 
соеникарьтъ  гарантира   часоени- 
цитЬ  си  за  10  години. 


'ярантъ.     фр.    11орхтат&:[ь, 

лъ. 

фавцвя,  фр.  Порхчителсггво, 

1ХП1Къ;  обеспечение,  залогь. 

Ера  илн  гаргАрввмъ,  гр. 
е,  гиакиене  [гърлото]. 
..,№пъ,    гардеянинъ,    отъ 
11аза*гь  (на  карантинно    у- 
кд*^ье  н  д.  о.). 
ардеробъ,   фр.    Долапъ  илп 
:.    хЬто    се    варджгь    дрЪхи: 
"Ка  гардеробепь. 
'арвОадди    (Иосифь).  Ита.1Н- 
а  патриотъ.  идолъгь  на  Ита- 
.  коЙТУ)    много    помогнхлъ  за 
ишението  н  и  който  мрааилъ 
(I    всаЕдЪ  въ  сЕгЬта.    Въ 
иел11    учасггпе  въ  едно 
1111  въстание  въ  Генуа  н 
-  >1   мл^чнотин    итиучилъ 
!  на  франпузската    земя 
в&щого     вр'Ьме,     когато     въ 
К  се  чела    пр11сл;дат;1,    която 
нжда.1а  на  с>гьрть.  Въ  1836, 
Р1  южао-америкаиската  репуб- 
а  Уругай    обнвпла    война  на 
ш,    диктатора    на  Буеност,-АЙ- 
"ь.   Г.  стжпнлъ    въ  (иужба  на 
.|Та  п  скоро    даль    дока- 
-  ...„'  на  такъвь  заб1иЬжите- 
гь  талавтъ  аа  военни  водител- 
0,  че  му    се  повЪрпла  върхов- 
:&   Команда   н   ва  морските   н 

ГопхтннгЬ    д^Ьйсггвия.    Въ 
когато    межд)'    Австрия  и 
(лаянскит!»    свободолюбцн    из- 
1иаия  война.  Г.  се  озовалъ  въ 
рооа.  Съ   едипъ  с<|юрмируванъ 
'    легнонъ,    той  нспърво 
;  ,1лъ  нрогивь  анггрийцнтЬ 
Гнролъ,  а  сл'Ьдь  това    начал- 
увалъ  славната  зашита  наРнмъ 
'тпвь  ф1>анцузе'гЬ.  Четире  сед- 
"'Ликанип^Н".  подъ 
[Ц    отблъсква.! и 
1Лни1'Ь   сили  на 
^.  ^а..-.  и<1»-^:*.гп'Ь  пр^ЬодолЬли, 
Г.  отстлшиъ  отъ  Рпмъ,  кога- 


то французетЬ  нахлували  въ  него. 
Неговото  отст;Бпленне  с^  2,900 
войници  пр-Ьдъ  тЬхъ  и  прЬзъ 
м*Ьстности  гжсто  завзети  отъ  ав- 
стрийски сили  е  единъ  огь  няЙ- 
п»л'ЬмнгЬ  подпизи  въ  историята. 
1{ато  изгубн.ть  шко-речи  В4'ИчкигЬ 
си  снодиижниди  н  любимата  си 
жена  Ана,  ш&^кествена  бразнлка, 
която  всЬкога  го  придружавала  въ 
всички  походи  и  битви.  Г.  се 
укрилъ  въ  Генуа;  огъ  тамъ  тоЙ 
отпжтувалъ  за  Туннсъ,  и  павъ  за 
Южна-Лиерика  и  добилъ  начал- 
ството на  единъ  алдерп  кански  тър- 
['овски  корабъ.  Съ  нехч)  той  по- 
сгЬт11.гь  иЬколко  английски  при- 
станища, дЬто  му  се  показало  вс^ко 
зая1иение  на  обп1естпепо  удивле- 
ние и  сгьчувствие.  Въ  нрЬс^Ькул- 
ката  мещу  войната  огь  1 84  8, 
когато  СО  Оорилъ  за  републикан- 
ско управление,  и  войната  огь 
1Н59,  той  билъ  публично  прие^гь 
зам'1шението  на  републиката  съ 
монархията,  каквато  скществува- 
ла  въ  Пиенонть,  та  пркзъ  1859, 
когато  се  обявила  войната,  по- 
стжпилъ  въ  сардинска  служба  съ 
чипа  генералъ  н  прославнлъ  се 
оъ  похода  си  въ  Ломбардия.  дЬто 
I  съ  своя  корпусъ  стр-Ьлци  пака- 
I  ралъ  да  отстхпи  корпуса  на  Ур- 
I  байо.  Ала  най -триумфалното  и 
I  важнЬйше  прЪдирнятне  въ  чудес- 
'  ното  му  поприн^е  се  извърпшло 
!  на  другагл  година  (1860).  С.тЬдъ 
I  В^иафранкския  миръ,  който  пр11^ 
кратилъ  внезапно  и  незадоволи- 
телно ита.1иннската  война  нрЬзъ 
,  1Н59(виж.  Викторъ  Емануилг  П.)^ 
италияицитЬ,  които  до  скоро  се 
облягали  на  сардинското  прави- 
тг*лотво.  се  подпрЬтпжли  да  рабо- 
т^ктъ  самп.  1'ана  прЬзъ  1800,  въ 
Лалермо  избухпжли  въстапничес- 
ки  смущения,  и  г^  ако  и  да  били 
скоро    иот&пклни    отъ    цеаподи- 


'Гаиския  гарнизо1Гъ,  продъ.1жа- 
валн  да  со  повтарягь  въ  вктр11ш- 
носгьта  на  Сицилия  :  В1.стаинп- 
цнтЬ  билн  добили  уверение  оть 
Г.,  че  скоро  ще  се  яви  между 
тЬхъ.  Г.  гьбралъ  въ  Генуа  1070 
патриоти  и  на  23-и  апр.  отплувалъ 
за  острова.  На  29-и.  неговнтЬ 
ДВ*  преносни  параходчета  иека- 
роли  на  бр'Ьга  при  Мароала  спо- 
лучливо дружината  му  пр1угь  Не- 
аполитанската  (|»лота,  п  дон^ЬйдЬ 
подъ  нейния  огьнь.  На  8-н  май, 
въ  6и1'вата  при  Калатафимв, 
3,600  неаполитанцп  били  поразе- 
ин  оть  Гарибялдовата  малка  сила. 
Тая  поб-Ьда  отворила  пжтя  за 
Налермо  и  вд;кхнжла  Г-витЬ  вой- 
ници съ  ноор^Ъододимо  дов-Ьрие. 
На  й-и  с.  м.,  Г.  съ  малката  ся 
войска  герои  завзелъ  височинпгЬ 
ла  Палермо.  и  ол-Ьдъ  ог!1шиа 
борба  съ  кралевскнтЬ  нойскп,  про- 
билъ  си  паггь  въ  злочестия  градъ, 
надъ  който  н1>колко  деня  наредъ 
слЪдь  това  вахкхи  бомбптЪ  оть  съе- 
динения огьнь  на  неаполитанския 
гарнизонъ  п  неаполнтанската  «{мо- 
та. НалгЬсата  на  английската  флота, 
подкр-Ьпена  оть  осамотеиостьта  и 
лишението  на  гарнизона  затво- 
ренъ  вгь  твърдинитЬ,  наклрали 
неаполитанския  генерал-ь  да  капи- 
тулира; и  сл'Ьдъ  неговото  и;1ли- 
зане  съ  воЙскнтЬ  ей,  Г.  станд1.гъ 
господарь  п  на  палермоскптЬ  кре- 
пости. НеговпЙ  пръвъ  указъ  за- 
пов11далъ  всеобпю  въорлженпе  за 
гражданетЬ.  На  Н-и  юлия.  той, 
на  чело  на  2,500  д^1-ши.  далъ 
сражение  въ  Мелацо  на  7,000 
неаполитанци,  които  били  напълно 
разбити  н  принудени  да  испраз- 
птжтъ  кр'Ьпостьта.  ПргЬзъ  м-Ьсеи> 
августъ,  Г-вата  войска  била  вече 
30,000,  н  на  26-и  Г.,  вср1'.дъ  не- 
описуемия нъс1'оргъ  на  неаподцп, 
вл1я*.гь  въ  Неаполъ,  само  съ  единъ- 


дяама  приятеле,  да 
Европа,  че  неговото  и 
пристягането  па  едннъ  осв| 
тель.  когото  поср-Ьпитъ  рая 
а  не  на  единъ  аавоев;1ТельИ 
вселява  трепегъ.  Пр'Ьдиш1т1 
столицата  била  зрителна  1 
теглювянето  на  кр1иь  Фр^ 
П  въ  кр^Ьпостьта  на  Гас1 
края  па  вгЬсеца,  Г-  билъ  по 
вилъ  пкки1Ко  реформи,  иаз| 
да  увсличжгь  ПОП\     :  ь 

С41рдинското  правнто..  л 

той  бнлъ  вече  явен-ь  п 
тель  (въ  началото  той  би 
титлата  и  власгьта  на  ди 
На  19-и  септемврня,  Г.  т 
да  покаже  пакъ  военя 
способности,  понеже  крад| 
войски,  на  брой  15.000,  се 

' оть  Кап^а,  и  нападпжлв 
11:Ь.1ата  лпния  на  Гарнб 

I  распрострена  покрай  Во 

1 1гЬко.1ко  час^  настанх.1а  ст| 
иеиз^тЬстность,  и  няколко  п^ 

I  виждало  като  че  сполувата] 
да  напустне  патриотитЬ  В1 
л1цната    минута;     нъ    пЩ 

I  крадиститЬ  били  нрогонещ 
задъ  къмъ  Капуа  въ  безрв 

I  Г,  съобпшлъ  сл^ствието  в?] 

'  та  прочута  телеграма ;  « 
поб^ца  по  палата  ляяшп 
било  Г-вото  последно  тър 
в-ь  тая  борба.  Викторъ  Ема 
провъзгласенъ  огъ  него  кр 
Италия,  разбп.гь  папската 
подъ  началството  на  Ламо 
н  продължплъ  пжтя  сп  ВЪ\ 
полското  кралство,  ,тЬто  б 
ср-Ьщнжтъ  отъ  Гм  който  п| 
въ  ржц11т1*»  па  господаря  I 
чалството  на  южната  добро 
ческа  войска  и  власгьта  па^ 
полнтап<жит1'.  области.  II  рой 
вожд15  като  освободитель  п 
лня,  Г.  жнвЬлъ  поел*  въ  1 
шено  уединение  на  о-въ  К| 


Гат7.  ]Гмо  на  дв^  плаявпскн 
бърда  въ  Хиндостанъ. 

Гнтчняв.  Градецъ  въ  с.  пе- 
тг'рбургск«ч  гуП.,  44  кплом.  на  юго- 
зап.  цтъ  С.  Петербургъ;  10^000 
жит.  Цар{;ки  дворе1гь. 

С а шШ  ^еп  1шп те  гггит,  Лат. 
поговорка:  Д1>брод:Ьтельта  ср  рад- 
ва въ  пскушенце. 

Гауптвнхта,  герм.  Главна  во- 
енна п'ражярница. 

Гвадалахара.  Градъ  въ  Мек- 
сико; (Пол.  на  държава  Ксалпско: 
420  к1иом.  на  сЬв.-заи.  отъ  Мек- 
сико; 80,000  жпт.  Уннверситетъ 
а    великол^нна  съборна    цръква. 

Гвндалкииввръ.  Р1'>ка  кь  11о- 
нання,  сл'1ць  като  мивува  пркзъ 


Гвардвя,    итал.    ТТробраивта 

войск;|  въ  рдна  държава. 

Гватеяалт  {Република).  Репу- 
блика въ  ср^Ьдна  Америка,  п[Ю1Тр. 
105,600  чет.  к(иоз1.,  огь  Тнхи  ик^.'- 
анъ  до  Хон^урасски  :«лииь;  1, 
511,000  жит.  Ста1.  Гватемала; 
71,000  жит. 

Гватниозянъ.  11оат1.днпЙ  ни- 
дийски  имиераторъ  на  Мекспка 
о&Ьсенъ  въ  1522  по  запов^  ня 
1Сортеза.  Пр^ди  обесването  му, 
прострян  го  на  жа^тъ  за  да  о« 
принуди  да  каже  дЬ  бнлъ  скрий 
съкровищата  сн.  На  сжщпто  ма- 
чене  болъ  подложенъ  и  неп>вв& 
пръвъ  министръ,  и  аонеже  Ш1- 
нистрьтъ  съ  умодителеяъ  погледъ 
поиокалъ    позволение  отъ   г^гоо- 


Кордуа    н  Севила,    влнва    се  нь ! 
Атлантически  океапъ;   400  кнлом. 
Гваделупа.  Бдинъ  отъ  малки- 
тЬ  Ашили;   183,000    жителе   (на 
Франция):   гл.    гр.  Ла-Басъ-Терь. 

Прои.1вождазахарикяфе  тютюнъ   ;^^^;р^;"^^^^^^^       ^;   ,^^ 
Г,   открита  огь  Хростч>фора  Ко- '  ^^д  ^;;^^,„   мжчно^ниП-,  или  н 
лумба  въ    1493,  била    ;4ахв1шжта 
отъ  французски  ипрати  въ  1 635, ,  „руд^,,^ 
Сл^ъ   това,  ти  нрцна;тлежг1ла  т}'       „       '  ... 

ня     Англпн      т\'   ня    Фплниип.    й-1.         1ваШЪ.   итал,   п\ 


дари  си  да    открие  тайната, 
то  търсили    налачитЬ;    <И 
рекълъ  Гватнмозанъ,  «на  р( 
почивамъ?»    Тня  духв   ое 
нуватъ,  кога  се  иска   да  се 


от1Ч}ворнистьта  на  едно  общо  П| 


ивопасство 

гжсти    водня  бои. 

Гваякадъ.  Градъ  ть  рсау< 


на    Англия,    ту  иа   Франция,  въ 

1813    на    Швецин    и  но    парпж 

скня  миръ    въ  1815  била  отстж 

пена  на    Франция.    Робгггното  въ)  «а™  »»  ^'«ватора:  11р11ст;*«ите 

Г.  се  унищож1ио  въ  1848.  |  Тихи    океанъ:     важно    тържн! 

Гвадианв.   РЬка   въ  Испания,  |  ^^'^^*^  ■*"'^" 
пои    Бадажозъ.  гече  послЬ  пр11зъ'      Гваяк-ь,  «си.  отъ  гаигсот*.  М 
По])ТУпиия.  атпва   се  въ  Лтлан-  ко  криво  дрът»,    което    ра^те 
тнческп  океанъ;  640  килои.  затцно-шииЙск-нгЬ  оотрони.  и 

Гввраяя  пли  Тувн.  Индийско   ва  едно    яко  п    тежко  дрьв*) 
племе  въ  южна  Америка,  распръс- ,  Речено  въ  търговията  И^иш 
нжто  въ  Ла-Плата,  Парагвай,  Бра- ,  ^иш.  Едаиъ   видъ  дръво  отъ 
зилня.  По-вечето  г.  еж  обърнжтя   Р^^ДЪ  дава  една  зеленикава  см 
въ  христанството    отъ   иезуититЬ  която   се    употр-Ьбява   въ    лЬ 
въ  XVIII  в^уь.  "  ството. 

Гвардеец'и-  Служшцъ  въ  гвар- ;      Гвяанн.    Обширна   страпа 
дня.  южна  Амррика.  на  пс1Ч)чнито  кр; 

Гвардейсия.  Отъ  и.1и  на  гвар-  брЬжие.  ра;ик1ена  иа :  1)  Аигл 
двята.  сна  Гвиана;  269,400  жпт.  Це 


—  271  — 


Джордзнтаунь  или  Де- 
)  Хашидска  Гоипиа  или 
;  72.53Н  жиг.  11..  на  у. 
\1бо.  8)  Фраиц^уяска  Гви- 
йй    ншт.  Ц.  на  уиравл. 

1^.  Титла  па  сдивъ 
тязъ    на  едно  индийско 

зависимо  отъ  Апглия. 
»ство  се  намира  въ  Гу- 
има  за  стч)лица  Барода. 
иа  имоти  сн  п  на  дър- 
1а.т1>нияга  на  Г.  имагь 
1,720  ч^т.  кплом.  и  па- 
),000.  Г.  има  1гЬколки 
к  полуостр.  Катйваръ. 
гратъ. 

.  Име  на  западната  часть 
,  която  се  простира  отъ 
я  до  Конго. 
(Но0а).В]ХЖ.  Папуп9}1Я. 
;>ъ  (Ян%).  Оъвр1>менонъ 
Е1Лологь  (род.  ВЪ  1838). 

оть  пероид.  гебр^,  не- 
ие1фавовгЬронъ.  11ме,  съ 
1медаиет1»  нарича1'ь  по- 
егЬ  на  старата  псрсид- 
пр*образувана  оть  Зо- 
наричатъ  ги  н  тилрси. 
Парсгь    нлн  <1»арсъ,  сир. 

гЬ  само  (^е  зовжтъ  ^- 
|8ъс1одиов'Ьрци.    Г.    еж 

на  огъня,  и  пазятъ  дра- 
(ороастровятЬ  писания. 
^►родушпи,  гостолюбиви 
орит1'ЛНИ.  Когато)  пер- 
ипррш!  11одиадн;Бла  подъ 
зката  властц  ж1ггелегЬ 
шнуде]ш  да  п])иемк'гъ 
тгво!^  Малцина  отъ  гЬхъ 

>  упавнли  праотеческа- 
Сега   прЬсагЬтагь  до  8. 

>  зевшта  на  праоттггЬ 
во  въ  Иездъ  и  дваде- 
пре  околни  села.  Има 
1ина  1гь  Техгранъ,  вгь 
и  лъ  Швра.7!>^  и  ц-Ь- 
вгь  Бак\',   близу  до   го- 


тЬмата  ие<[>тепа  планпиа,  нъ  всич- 
ки потънжлн  въ  хьлбоко  пеигЬже- 
ст^во  и,  съ  иалки  псключения,  въ 
голЬма  снромашил.  1Ь  се  славк&тъ 
съ  честностьчи,  покорностьта  и 
ддъготърггЬнието  си.  Г.  ок  иай- 
мвогобройни  в-ь  Бомбай  (Нндия), 
д-Ьто  ги  изброя  вагъ  до  100,000 
нлп  окаю  В**/»  оть  1г11доп^  насе- 
ление. Въ  Дамонъ,  на  сЬв.  огъ 
Бомбай,  гЬ  па;«жтъ  в-ь  единь 
храмъ.  но-всче  огь  1,200  п)дини, 
сиьмцеинн  огьнь.  който  с;)^  ааиеа1и 
тамь  отъ  Персия,  когато  гонения- 
та на  мюслюманетЬ  ги  принуди- 
ли да  се  1тр1>селнктъ. 

Гевалъ.  1)  Въ  Псал.  едно  рн.м- 
ско  окр«жио  въ  Едомската  область, 
което  и  сега  носи  името  Джебалъ 
(планина).  2)  Въ  Втор.  една  гора 
въ  Ефремь,  срвн^а  Гаризннъ.  3) 
Вь  3  Цар.,  П.  Нав.,  Иез.  приста- 
нище и  окрж;кпе  въ  Финикия,  на 
еЬв.  отъ  Бейрутъ;  сегашното  му 
име  Джебанль  (Библ.). 

Гевгеляй.  Граде1гъ  въ  аврать- 
хи('арс[шта  (кукушската)  кааа,  на 
Вардаръ  и  на  железницата  Со- 
лунъ-Скопие;  3,492  жит..  отъ  кои- 
то 3,108  българе,  а  останжлигЬ 
тур1ця.  Копринарство;  износъ  п> 
л1шо  количество  пашкули.  Хуба- 
ви гори  по  клоновегЬ  на  планин- 
сю1та  верига,  които  се  спущать 
до  Вардаръ. 

Гввеидия,  г///).  Ралвалвпа  же- 
на. Съ  това  име  се  нарич^ии  же- 
нитЬ,  които  ходели  сь  кмрджа- 
лиитЬ  да  нмъ  0*11^0^  н  да  ое  ве- 
сел 1жтъ. 

Гедеол!..  Петий  елдия  Изран- 
левъ,  избавилъ  народа  си  оть 
игото  на  маднамцитк  (ХШ  вЬкъ 
пр.  Р.  X.)  [БибА.1 

Гвдер%-    ХапаансЕИ    градъ,  въ 
Иудейското  поле  {Библ.). 
Гедврв.  Градъ,  който  се  в^рва 


—  272  — 


да  е  слщнй  Гедеръ  н  Ветъ-Га- 
деръ  (Библ,). 

Г4»доръ.  Градъ  въ  ЛудейскитЬ 
планини,  12  кал.  ва  юго-зап.  огь 
Витлеемъ;  сегашното  му  пме 
Джесдг/ръ  (Бгшл,). 

Гвйзеръ  (иса.  звач.  ви-рь).  Цз- 
воръ,  който  хвърля  иагор11  го[)еш;1 
вода:  вь  Ирландия  има  единъ  геи- 
аерг^  които  ст^гЬля  на  30  . чет.  ви- 
соко една  струя  ерЬ^а  вода  по- 
веди отъ  9  метра  околоврьсть. 
ГейзеритЬ  дЬЙствуватъ  периодиче- 
ски, ако  и  на  нееднакви  пркгЬкулки. 
та  проявявагь  единъ  видъ  во.1ка- 
ническа  дЬятелность,  която  е  зела 
да  отслабва.  Гейзери  има  най-много 
въ  Цслгиция  и  Нова-Зеландил. 

Гвй-ЛЮСАКЪ.   Франц.  ]1ИМИК'Ь  и 

физнкъ  (1778  —  1850),  дзобр1.та- 
тель  на  сифомовии  барометръ. 

Геко,  ново-лат.у  герм,,  фр. 
англ,  и  др.  Животно,  така  наре- 
чено отъ  звука,  ию  издава.  То  е 
нощенъ  г^-щеръ  отъ  разреда  на 
дебелоезичнигЬ  гутере,  съ  пло- 
ски пръсти  и  обикновено  остри 
нокти,  които  му  даватъ  възмож- 
Н01ть  да  се  катери  по  стЬнитЬ  и 
'гаваннгк  Г.  е  много  бръзъ  и  ис- 
чезва  комахай  магически.  Г.-тЬ 
жив'Ь|ЖТЪ  особено  в-ь  студения 
поясъ. 

Гектореяячъ  (Пегрь),  Първнй 
чисгонародецъ  далматински  поегь 
(1486-1572\ 

Гелвуе.  1 )  Планина  въ  Палес^гн- 
нп,  д-Ьго  умр'к1ъ  Спулъ.  2)  Градъ 
въ  поточната  страна  иа  тая  пла- 
нина; сеп1П1Ш)То  му  пме  е  Дтел- 
бонь   (Бпбл.). 

Гелеръ.  Германски  Оиснописеи> 
(1715-1709). 

Гедпболъ.  Турското  име  па 
Галиполъ. 

Гелвиеръ.  Посл^нпй  царь  иа 
ваидалег!^,  ноб'Ьд<?нъ  въ  Африка 
ОГЬ  Ведисдрия  (534). 


[ШИО  1 
67*,   Щ 


Геднографяя.  Виж. 
фия, 

Геловгъ.    Австралийсвн 
(Вик^гирия).  иа  золивъ  Кор| 
ки.1ои.  на  юго-зап.  оть  Мсабз 
25,000  жнт.  Пзносъ  годишно 
лпони  килограма  1гьлна. 

Гелф*.  Кривьржениш 
срЪдн н гЬ  в^ко ве.  на  с1 
ашсть  на  иапитЬ  Грлфнт! 
П|х>тивни1;п  на  гибглиниг*, 
вържоиици  на  германския  ши 
раторъ.  Борбата  на  тия  дв11  па 
тни  траяла  отъ    XI  до  X^'  8*1 

Геиадвй  (мптрополпгь).  Б1 
гарски  матрополпгь  подъ  вЦи 
сивото  иа  гръцката  патриарш! 
който  нцяк  на  страната  на  01 
гарегЬ  въ  борбата  им  ь 
ковни  правдиписъ  патрк 

М.  Г.,  родомъ  оть  ПодкоШ 
охридско,  рох  около  1800,  ие  1 
НВНЛ5  въ  Битоля  въ  1876.  № 
венъ  той  е  бплъ  цяв4стеяъ  V 
учигель  въ  Охридъ  подь  ИМ 
Поггь  Георги  Арнаутияа ; 
ако.110  1840,  е  билъ  прот  1.. 
на  бнтолскии  митропилитъ  ж  у$ 
вилъ  голЬна  ,хЬятелнисть  въ  о 
строява  нето  на  тпмим1пнт!>,  ое 
гръцки,  цръквл,  гимназии  а  ^ 
нииа.  Около  1860  бп.1Ъ  рквоа 
ложеиъ  за  еипскопъ  Велегридсл 
въ  цариградското  пр1Ьдм^Ьстии  % 
рипиа,  а  въ  1864  билъ  на^п 
ченъ  митроп<л]НТЪ  въ  Л 
гамъ  зелъ  голЬмо  у  части  ■ 
игелвостьта  на  сина  си  (виж.  / 
надиееь  Ив.  X.)-  Въ  1^67,  з&р 
дн  тая  дЬпчмносггь,  е  билъ  яя 
вергн&тъ;  а.1а  въ  1Н70  ежа 
чвлъ  да  СО  цазначи  вслеткя  к 
трополпгь,  в  тогава,  за*ини  1 
пристигането  си,  с«  отказалъ  \^ 
патриаришити.  Въ  новата  ек 
пархия  и.  Г.  не  иожадъ  дд  и 
мири  дв^гЬ  партии,  които 
старигЬ  и  1иакД)ят^  и  въ  II 


—  274  — 


като  отпшелъ  въ  Дебъръ  за  да 
води  корескондендията  на  баща 
си  по  бълшрски,  И.  Г.  се  отлн- 
чалъ  п  съ  друга  ,тЬятедность.  За 
учштишата  нЬма,10  ученическо 
1гЬс1ш.  Той  съчапалъ  и  нагласилъ 
за  ученицит!»  н*Ьколко  тНюни  на 
бълп1ро-мак(>донско  нарЬчие,  отъ 
котч)  ржкописигЬ  еж  унаиепи 
днеш.  у  синонсгЬ  му  нъ  Пловдннь. 
Въ  сжгцото  врКме  той  внд'кПь  че 
по  иръквигЬ  се  ггЬе  грозно,  за- 
щото церковното  1гЬние  нагласе- 
но  за  гръцки  текстъ  не  отгова- 
ряло за  българския,  въ  който  сло- 
говетЬ,  съвс*мъ  несъотв^тствени 
оъ  гръцкптЬ,  еж  изисвлали  едно 
вгЬпш  пзмЬнение  на  нотптЬ,  То- 
гава той  еЬднж.'п>  и  11р1^работилъ 
всичкото  посл'1и^>ваиие  споредъ 
нужди!'!'.  на  бъ^тгарския  гешггь. 
Огь  тия  негови  трудове  само  една 
ма^жка  часть,  Лас^млинта,  е  об- 
народвана По-късно,  а  всички  дру- 
го е  останжло  въ  рхкописъ.  Меж- 
ду това,  П.  Г.,  съ  Т1ХЯ  своя  д^йя- 
телиость,  бе:аъ  да  знае,  е  ставалъ 
с^риозе1гь  фаеторъ  на  важното 
движение,  което  искарало  повтор- 
но българс!шн  народъ  въ  исто- 
рията. Гръцката  патриаршия,  из- 
вгЬстепа  за  всичко  това  отъ  би- 
толския  мн1рополитъ  В»'недикта 
и  сериозпо  обеспокоена,  извергнж- 
ла  митрополита  Генадия  н  въ 
СЙ1Щ0ТО  вр'1^ме  посочила  сипа  му 
на  [[олнцпята  като  немнрпо  лице. 
Тогава  м.  Г.  се  прИселилъ  въ  Би- 
толя, а  синъ  му  отпшелъ  въ  Цари- 
гра,ть  да  се  обяснява  съ  патрп- 
арихията.  Тамъ  той  нам1^риль  ра- 
боти които,  поради  тогавашното 
съвършено  отсжтствие  на  пои1а 
между  Дебъръ  и  Царнградь,  ед- 
вали  е  подознра.]ь.  ЦЬла  Бълш- 
рпя  и  почти  ц^Ьла  българска  Т1)а- 
кия  е  били  гьстанакла  пр(япвъ 
патриаршията,    а    съотечествеви- 


кътъ  му    митрополитъ    Папар 
съ  другите,  в^тадици,    Паасия. 
ларпона,  Авксентия,  дотплп  да  ис- 
катъ  нравдини  за  българския  из- 
родъ.  Тамъ  II    Г.,  добр*  категи- 
зиранъ  огь  Папарета,   зелъ  живо 
участие  въ    борбата    и  е  сътрг^ 
ничествува-ть  на  Папсия. 
вед"Ь1гь'П>  на  въс^гаплиит!'. 
ци,  вгь   еьчннението   на    и 
брошури  издадепи  върху  •-ии.^'- 
ския  въпросъ.  Ме;кду  това.  П,  Г. 
сполучшть  да  добие    за    ба1ца  се 
велешката    епархия    и    въ    1870 
год.  отителъ  съ  него  въ  Велееь. 
Велешанн,  по  едно  тайно    спс^а- 
зум^нпе  между  Папарета  и  11.  Г. 
и  велеп1КИтЬ  ггьрвенци,  п<' 
пастиря  си  или  да  имъ  ел\ 
цръквата  по  български  нли  .щ  на* 
пустие  града.  Както  било  пр1^;в1Цр- 
но  огь  Папарета  и  И.  Г.,  патриар- 
шията отхвърлила  първата   часл 
огь  българското  исшше,  а  на  Г..^ 
пов^дала  да  иска  огь   полицията 
да    смири    населението.    Въ   п» 
обстоятелства    И.  Г.  се    обявил* 
солндаренъ  съ  велешкот»»  иаслх*- 
ние  и    бунтовникь    пр^т^VЪ   па- 
триаршията, и  увелпчнлъ  съ  ощи 
единъ  титулярнит1з  разбунг)юиП1 
владици.  Ала  въ  Велесъ  II.  Г.Ю- 
и:1лЬзълъ  честйть.  Рк^ъкъ  по  ха- 
рактера си,  той   не    съумКть   » 
спогоди  дв-ЬгЬ  партпа,  сгп; 
лиилдитЬ,    прив.тЬкьлъ    не:    1 
нието    на    младит-Ь,    и    противъ 
себе  си,   и   противъ   баща    ся.  я 
въ    1873    се    нринудолъ    зае?»» 
съ  баща  си    да    напусне  ! 
Огь  тагь  И.  Г.  отпшелъ 
риградъ  и  не    закьспкть   дн  кдв 
1  иЬвецп»  и  ирЬл.ават<мь  на  цгрков- 
'  ното    пГ.ние    въ   семипа))нята  Л 
I  Илондивь.    дЬто   14)  сварило    впг 
стапието  отъ  1876;  а  подирь  ру> 
еко-туроката    война  стапялъ  с^ 
|кретарь  на   оловдивоката    аштро- 


-27 


яшосгь,  която  0  пспъл- 

сгь    отличие  до    деш!  иа 

.    Пр1кть  поатКдннтЬ 

йвота  си  И,  Г.  е  и:*- 

капита^пш    евое  сьчи- 

0     церковното    закаиода- 

пол>    заглавието    Врач- 

руги  ^гЬкоц  негови  книги, 

гьдьржание  <хгь  церковенъ 

ь,    ощ«г    сггоштъ    вгь   р&- 

двевъ  (Харитонь  Ива- 
)сиовательгь  на  първия 
Ки  всЬкидневеиъ  вЪсггашгь 

к      ОТЪ      Н:1ЙЧ1ЛОД0ТВОр1ШгЬ 

ни  иа  иностранната  лите- 

^    насъ.    Той  бЬпю    гла- 

едаиторъ    на    Балканска 

Еяована  на  1*и  иарта  1890 

ва   ва    1-н    юапя    1894) 

ГЬрвитЬ  й  три    шесгм^Ьсе- 

«■л^Ь  главното  редакторство 

яъ  брата  му  Д-ръ  Нико- 

ОловдивсЕП    адвоЕШГь)    въ 

г^  сь    другь    ТЬХ1ГЬ 

ь    Г.  —  ГлавинтЬ 

[    на  X.  Г..  които   и:юби1о 

чаватъ    по    чистота  на  е- 

к  слЬднигЬ:   ОТЪ    гръцки: 

г»  л  Турция;   огь  <|»ран- 

ВЬра^  Надежда  и  Любовь^ 

КристОп    Горснин     царь, 

к  вь    Америка,   Ледената 

I,  ДЩата    на    капитань 

^    ЧоеЬкьтг  които  с^  смЬе^ 

9ений    островь,    Рицарьть 

\ения  Нимь,  Капитань  Не- 

тстьта^  Скл^трчичссгвото, 

ия  Вранканг,    Чанселор^^ 

ШШгЬ ;     огь    русхки :     На 

^Р1№к  Сйиостоягелпи    не- 

ЬЧИнения :     Олендорфова 

ва    изучване  френски  е- 

*-шпштге  (Ь^пгщис  с1  рга- 

*  1а  Ьтуш  1ш1*^агс  а  Гн- 

8  Гт»^^**^,    Нространень 

Сътрулннчестиупмлъ 

П    НЬСПШЦЦ.    Ц      11аИ'>- 


сл^сгькъ,  като  кореспондентъ  на 
в.  Отвхмь,  биде  дЬятрлио  захгЬ- 
сеиъ  пъ  раскритиот1»  на  убий- 
ството Ана  Симонг.  Важенъ  гь- 
грудник^ь  пъ  родакциита  иа  Бъл- 
гарскофранцуааеия  рЬчникъ  на 
Нестора  Маркова. 

X.  Г,  роденъ  пр'Ьзъ  1861  въ 
Питоля,  се  е  училъ  въ  битолска- 
та  гръцка  гимназия,  въ  пловдив- 
ската семинария  п  въ  цариград- 
ския лидей. 

Гепе  (абатъ).  Франц,  спис^тель, 
г1роти!{ппкъ  на  Волтсра,  авторъ 
на  Писма  на  нЬколко  евреи^  ппр- 
туга^цщ  германци  и  поляци  ЛГ. 
де  Волтеру  (1717—1803). 

Генвалогмя,  ?/>.  Родословие; 
расписъ  по  поколение  на  лицата 
ОТЪ  едииъ  родъ,  направенъ  сь 
цкть  да  се  установи  родната  свръс- 
ка  на  едно  семейство  съ  тоя  родъ. 
Отг}'ка  генеалогичесии,  родосло- 
венъ:  п  генеалогъ,  родоаювецъ. 

Генераленъ^  лат.  Общъ:  ге- 
нерални дебати,  (разисквания) 
гешрално  пълномощно. 

Генерялнсинъ,  ново^лат,  Глав- 
нокомандл;^А;п1ъ,  главниЛ  нрЬдво- 
днтель  на  всцчкпгЬ  войски  въ 
една  държава. 

Генералски.  Който  принадле- 
жи на,  илн  се  отнася  до,  геиералъ. 
Генервлство.     Чпнътъ,    1ип 

зв^шието  на  генералъ. 

Генерялъ,  лат.  Общото  назва- 
пио  па  високи  началници  нъ  пой- 
сюгта  или  военний  чи1гь  огь  2-и 
класъ.  Тоя  чи1гь  В11рви  непоор15д- 
ствено  сл'Ьдъ  генералъ-фелдмар- 
шалъ. 

'  Геиералъ-ядютавтъ,  лат,  Ге- 
пералт,,  назиачепъ  да  служи  при 
впсочайиш  особи   за  ядютангь. 

Геиералъ-  губернаторъ,  рус* 
огь  лат,  Главеиь  уиравитель. 


1^енбралъ-1непекторЪ|   лат, 

1'лавний    началиикъ    на  отдЬлно 
военно  инепекторсггво. 

Генералъ-шнтенданть.  лат. 
Лице,  подъ  чисго  главно  вЗДцше 
се  намира  дскмакинската  часть  на 
една  армия. 

Генералъ-лейтенаатъ,  *€ат,- 
фр.  Офицеръ  една  степень  п6- 
долу  отъ  гснера.гь. 

Генералъ-майоръ,  лат,  Офи- 
церъ една  степень  пб-доду  оть 
генерал  ъ-лейтенантъ. 

Гевералъ-маршъ,  лат.-фр.  Ба- 
рабанно биене,  по  което  стяшя  въ 
походъ  (ггд'1ина  часть  о^ъ  една 
аршш. 

Геиералъ-фелднаршдлъ>  *^(1т. 
ВоеннвЙ  члнъ  отъ  1-и  класъ,  не- 
посредствено пб-1Х)ренъ  отъ  ге- 
веролъ. 

{^еп€га$о^  итал.  Благородно 
(мг/вгусаиенъ  термимь). 

Генетялвдв,  гр.  Баснословни 
богини,  които  прнслл'ствуБалп  при 
рождение. 

Геяетнчесв1г,  гр.  Роденъ  едпяъ 
огь  другъ,  естествепъ:  тия  съ- 
бития не  см  свргвани  сь  генети- 
ческа свръска, 

Геветка,  фр.,  испан.  Хвщно 
йшвотно,  па  го^^Ьмлпа  колкото  кот- 
ката, сиво.  съ  черни  шчи  мурга- 
ви пятиа  по  кожата.  Жив'Ье  въ 
южна  Европа  и  въ  северна  А(1>- 
рика. 

Геветиологма,  гр.  Пр1|Дска:1- 
ванс  врЬмето  на  рождение. 

ГеваелгЪ'  Знаменитъ  герман. 
фортепианисть  и  комноанторъ.  Ро- 
денъ  въ  1814. 

Геваернкь.  Вандалски  краль. 
завлад^гь  Африка  въ  429,  пр11- 
ведъ  н  ограбилъ  Римъ  въ  455. 

Генваленъ,  лат,  Бпсокодаро- 
вигь,  испъ.1ненъ  съ  гений;  от*- 
ка  генмалность,  извънредна  даро- 
витость. 


Геивй,  лат.  1)  Чов1|1П>  в< 

редно  даровитъ  вли    огшренъ 
висока  степень   творчесггво. 
се  отличава  по  слмобитностк 
бокомислно    н  идеали:   Ше»а 
е  би^и    веш\икь    гемии.    2) 
дарба,  най-високъ  творчески 
Вазовг  е    падарень  с»    гсн\ 
Свойство  на  езнкъ:   лсЬког^ 
има   своя  особен%  гении.    4) 
рактеръ,  духъ  на  народъ:  генцйп 
на  француаскин  народъ.        ^Ш 

Гевввологвя,    гр,    НауЕЛ1 

бабувапето  нлп  акушерството. 

Гевнжологь,  гр.  Оня,  бойр) 
се  занимава  особено  сь  Г'ОШШ>' 
легията. 

Геввнгия,  отъ  собст,  им.  Едш» 
: сибирско  растение. 

Геввсаретъ.  №когашенъ 

|до  Галилейско  море.  ^'Земята 

нисаретска'*   е  била  5—6  ш 

длъга^  на  западния  бр^гъ  на 

лнлейско  море  {Библ.}. 

Гевятал»,    мхт.    ДЪто] 

части. 

Геноввчъ  (Никола).    Б^ 

\  ски  публицистъ,  редакторъ  в) 

лнтпч.  в^ст.   Тг/рция,    ор| 

I  турското  правителство.    ко1 

ипдавапге    въ    Царн1"ра,'П»    п] 

освобождението    (1862  — 187&] 

I  Т5'рски  ценсоръ  на  български 

;  чагь.    СлЬдъ    освобождението, 

'  редактираше    въ   Свищовъ    нкт. 

Народа  (1879).    Сл-Ьдъ  г 

6'Ьше    нЬколко    години    к,- 

на  българското  агентство  въ  Цд- 

риградъ    и     посл-ЬдиптЬ     годвн! 

управляваше  самото  агентство. Оп 

тая  длъжность  той  биде  уволнен! 

въ  1887,  оть  когато  се  занимая! 

съ  частни  раОоти.  Г.  е  роденъ  в1 

Свищовъ  въ  1835,  и  се  е  у<П111 

въ  родното  си  йгЬсто  и  послЬ  И 

и^Ъкогашното    франнузско    учидй- 

;  ще  въ  Бебекъ  (Цариградь) 


7&^ 

и^ 


77- 


^^му*.  Италшгнски   прпстаии- 
^Ь  грядъ  иа  Генуезски  залпвъ, 

^рюре,  съ  ПЯ.оОО  швт.  (Гену- 
^^).  Г.,   р:;  ма  дъ  подно- 

ПЛо    на  Л|  итЬ    планини 

^Кгп^атрално,  има  великод-^пенъ 
|Ржл>.    Първит!»    обптателс    на 
Т.  бали  лигурийци,  покорени  оть 
•'жду  1^га  и  '^-та  нунн- 
.  <>гносл"Ь  Г.  иодппднж- 
властьга  на  лангобарди- 
...   >.    с'а'Ьдъ    това    на    франки- 
тЬ,  в  ощо  аб-сетн^  на  сарапинп- 
тКкокго  прекарали  мхжет^  пр'&зъ 
вяпц  а  женвтЬ  н  дЪцата  отвела 
п  Африка.  Ада  Г.  се  въстанови- 
1а.  п  хнтелетЬ  й,  които  вгьргЬ.1н 
т  сь   исггокъ  пб-рано  отъ 
;.  разбогат1ип  и  съ  врЪме 
ц  републнклта.  която  ско- 
рц  Оаоа   въ    съет<:)янпе    да    дава 
вомощь  на  христиискитЬ  кнлзове 
ирЬл.  кръстоноснатЬ  поюди.  Отъ 
1339  Г,  се   гяравлнваля    отъ  до- 
лее,  ДвгЬстЬ1Ч)Дишиата  борба  съ 
Шйа.    започнхта    отъ     началото 
№  ХИ    ЕгЬкь   за  търговско    над- 
Иипше   въ    Европа,    се    свъртпв- 
'"  -'   п:и1оропието  на  Пиза  и  сь 
II пението  къмъ  Г.  на  Кор- 
Елба.    Ала    войната    съ 
А.    която  се  свърншла  въ 
1Л«1,    расклатнла    владичеството 
П    генуезцигЬ    на    занадъ    отъ 
Средиземно  море.    Тошва  гЬ    за- 
амдЬли    градъ    Кифа  (Теодосия) 
г&  Кръмь,  ко{1то    имъ    стпнд^*IЪ 
^Ьно    тьртвско    (ггонярин^е    в 
Вшо    изгъ    г/гнели    турцитЬ    въ 
1475.  Въ  тия  цв11ту|цн  вркмена. 
Г.  взадЬла  и  и1н!Олко  острова  въ 
Аршпелага,  нЬкодко  1*радп  по  к-рай- 
на    Гръадя  и  по  бр^Ьго- 
..а  Черно  Море,  на  държала 
*|ри  Пера,  едно  отъ  ар'Ьд1Т)а.япя- 
т»  на  Цариградъ;  иъ  възвелнчо- 
иа    Турндя    оагабило  зна- 


чително търговията  й  въ  ИстоК11. 
^Ар-Ьзъ  всичкото  това  вр11ме,  Г. 
тьртгЬла  много  нрЬврати  отъ  раз- 
доритК  па  иартиитЬ  си.  Въ  1о28 
Ан(ка  Дориа  й  оздравилъ  неза- 
впснмостьта  като  установилъ  но- 
во правленне  на  аристократиче- 
ски начала,  които  се  у  пазил  и  до 
падането  на  републиката.  Въ  174(), 
Г.  била  покорена  оть  австрийци- 
115.  Въ  1796,  Бонапартъ  ш  пр11- 
образувадъ  въ  Лнг>'рнйска  репу- 
блика и  й  да^ть  нова  конституция. 
Въ  1800,  франиузсквй  маршалъ 
Масена  одържалъ  въ  Г.  наметна 
обсада  сроп1а  англичанетЬ  и  ав- 
(трнЙцитЬ,  а  въ  1804  ти  била 
присъединена  па  Франция.  ВЬн- 
ский  ковгресъ  въ  1814  пк  при- 
съединплъ  къмъ  влад&ннита  на 
сардннскпи  краль. 

Ойн«А-  птИаЬИе  ргииш,  лат» 
Раздражаемото  племе  на  поетпЛ 
[Хорациево  изражение,  което  ха- 
рактеризира крайната  чувстви- 
телност!» на  книжовници  гI^]. 

Геогнозня  или  геогностяка, 
гр.  Науки,  която  има  :т  1гЬль  пз- 
учениего  на  земната  кора  въ  на- 
стояпшя  й  пндь:  земеанание.  От- 
тука'геогностически.  който  е-е  от- 
нася до  геогнозията:  геогнос1Ъ, 
ученъ  по  геогнозията. 

Геогрнфиа,  ^^  (оть  ге,  земя  и 
графо,  ппшж).  Пемеоннсание.  От- 
тука географически.  земеописате- 
ленъ;  географъ,  зомеописатоль. 
Географията  ц;^учва  повьрхнос.ть- 
та  на  иа1пата  земи;  тя  се  Д'К1П 
па  физическа  география,  която  и.з- 
учва  видьть  п  величината  на  зе- 
мята, обп1ия  изгледь  на  нейната 
поиръхнпна,  есте1'ТвенитЬ  суши 
на  неБК  и  водптЬ,  отъ  които  сь- 
стои,  растенията,  които  кк  покри- 
ватъ,  животи итЬ,  които  еж  пръс- 
нжтн  по  нец^  и  др.:  и  на  поли- 
тичесма  география^    които  опасва 


-278  - 


както  с^.  т  направили  чо- 
в-ЬшггЬ  (държава,  градове,  управ- 
л»^ние,  нрави,  религия,  закони 
иа  В(гЬиа  страна  и  др.).  Има  о- 
^ьШь  това  зеиед^лческа  геогра- 
фия, която  описва  състояи11ето  на 
земех^ииьто  въ  вс^ки  страна; 
търговска  география^  която  описва 
гьрговскптЬ  снотоипи  на  всЬка 
дь[»жава  и  и^».  Слице^твува  и  ма- 
теиатичесна  география.  Тя  е  сх- 
щото,  каквото  е  космография. 

Геодезия,  гр.  Наука  за  изАгЬр- 
вано  повръхиостьта  па  яомята  или 
чаггь  (сгь  ни1Л1:  яемсмЬрие.  Ог- 
ту1ш  геодезичеени,  който  оо  отна- 
ся до  тая  наука;  геодезистъ,  у- 
чеиъ  Пи  таи  иау15а,  земеагЬръ. 

Геодннамика,  гр.  Учение  за 
спл1ггЬ  на  земята. 

Геология,  гр.  Земесловие  или 
историята  на  земното  клжбо.  От- 
тука геологъ.  ученъ  по  геология- 
та: геологически,  който  се  отнася 
до  геолигпята. 

Геопавгнм,  гр.  Мнимо  гадание 
но  черга  и  точки,  наиравеив  на 
кринача  п^Кгькь. 

Геометрии,  гр.  Наука  иа  свой- 
ствата н  иахгКренинга  на  черти- 
тЬ,  повръхноститЬ  и  обемнтЬ  на 
т1иата.  Опука  геометръ,  учень 
по  геометрията ;  геометрически, 
който  се  отнася  до  геометрията. 

Георана,  гр.  Гол'&мо  к-лмбо,  на 
което  е  пяобра:*ена  мемпта  съ  т- 
вндннтЬ  оть  находящитЬ  се  на 
неш  п])1а^гЬп1. 

Х^еоргиевъ  (Мих.).  Български 
кппжовшпгь,  публиписп.  и  нове- 
.шсгь.  Гм  ролеиъ  въ  Видин  ь  въ 
1854,  добплъ  образованието  со 
отначало  въ  видинскит!;  училища. 
а  сепгЬ  въ  Чехия,  дЬто  свъртплт. 
таборскатн  аемед'Ьлческо-ипдустр»и- 
алпа  ак;|Д|'Д1ия.  1>н.ть  учитель  въ 
Впдииъ  1»74— 1877),сетн1;  сгар- 
ши  у титель  и  дире1ггоръ  иа  гим- 


назнитЬ  въЛоиъ  п  София  V 
90—  1 893),  ио-сет1гЬ  чиповп 
:Ьнимава.1ъ  се  е  особеии  съ  ( 
ствеииг!'.  науки  и  *.гь  п^инЧ 
ската  икономии,  както  показ] 
съчиненията,  които  иринадлеа 
иа  ранната  му  книжовна  ^ 
ноггь;  нъ  наЙ-мноп1  №  отлич 
белетрпстпческото  поле.  То 
ВлаИковъ  сх  едцичкит1>  нахип 
сателе,  които  еж  саолу 
въспроизведкгь  бита  на 
селиницъ:  и,  споредъ  Д-ръ 
стева,  Г.,  като  писатель,  е 
безнскуственъ  и  най-црнроде| 
ум-Ье  да  п)ворн  нескончаемо  с 
ко  н  увлЬкателно.  У  Г-шк  исШ 
ие1иючително,  ааб1и'Ьжва  ои1е 
говий  критикъ,  пе  оби^ачи  си 
ция,  а  лицето,  героЛ'П>.  Г-1 
раскази  сл^  распръси&ти  изъ 
шитЬ  поврЬмении  списания^ 
заб^тЬжителииг!!  отъ  тЬхь  ол 
въ  *Дениица>:  Кърваво  прьини 
СлЬ^Н  войната^  Сг  тебеищ 
вл^глень;  2)  въ  «Мнсъль>:  1 
ренг  свЬть,  Пен^ш  Чатмака, , 
бори  въ  Врптца  и  др.:  3)  въ<Е 
шрски  ПрЬгледъ*:  Бал  Ми 
аророкат.  Тото,  Рада,  От% 
ма  подало  и  др;  4)  въ  <ВпЙн 
ка  Сбирка» :  Злата  О^тснг 
ЕОинг  среща  чуима  и  др*,  I 
въ  «Фотнновия  сбориикъ»:  о 
лннннта    на  сражснк  I 

тия  раскази.  така  \\  ^.^  .  ► 
е  писано  отъ  Г.  въ  сномпш! 
списания,  носи  подписа  му. 

Пр-Ьди  да  опита  силнгк  ой 
то  бслетрисгь,    Г.    ОЬто    се  ; 
вилъ на  учебионаучного  и  публ 
етическото  поле.  Отъ  иегоиото 
ро  ек  1Цастие,  статия  отъ  и( 
тическата  икономия  въ  спво. 
галище  (1875),  разнп  научно 
тип  п  критики   (Би.чгтгЬ  вь 
родната    мсОш^ина,    обнародя 
ВЪ    спис,    «Хедп1ип1ска   С 


—  279 


1атнч^?ко^1строномпче- 

полъ  ва:1впнпе:   Сльм- 

й  подчинеиитЬ  нему  нг.6*'сми 

обнародвана    въ    учобнпя 

[къ,  който    и:ипв11шо  мини- 

на  народ.  [1ро1'к{иценп(>  пркп! 

Г92    РОД.:  крптикн  върху  хи- 

иа  г.    г.  Атанашвм    п  Лу- 

обпаройвана    въ  ^Пгриоди- 

Сиисанде»  в  др.).  Оч-ъ  Г.  (> 

(г       ''Т1*арска  Ботаника,  кои- 

:.1  на  български  е:ш1гь 

»иужи.т  за  едппственъ  учеб- 

въ    пашитЬ  ер15ани  учебни 

аа^дрион  (печатана  нр^ъ    1880 

Въ    нсчж    еж    уп^^г^^^б^•ни 

'  1.ни:шаипя  гьбирини  между 

[за  хч  гн  събира    Г.  на- 

ижтувалъ    по    ц1иа  ;ш- 

па,ша  Въ.1гарня]  п   поставени  у- 

гаородно  съ  латпискнг!*.  имъ  на- 

Тчви  пчс^па.  Съ  тия  названия  сн 

'  (.  н  до  сега  всички,  коит1» 

.Ч1ЛИ    н    ппшжтъ    по    тоя 

нуяъ  огь  ^гауката, 

Г.   родяктпращр,  заедно  съ  Да- 

шша,   и    земед'Ь.1ско-промишлеяо- 

'   снис.  Домпкин%  (Со- 

>5).    Огь   него    има  и 

I  аемедЬл.  —  промит,    иау- 

-. .    Положението    па   фило- 

жг€рната  аираза  въ  Вчдинг  ,   .  . 
(1884).  Студии  вг,рТ1^  аемедЬ-тг- 
г»п1т*  и  индус.трналнитН  уснЬхи. 
1  :''ии    въ    будапещенското 
-  -    .  анс  (1885),  Рауюртг  по  ко- 
матУировката    му    вь    Австрия. 
Германия  и    Франция  (1888)  и 
ецгл  книгл    н    една  брошура,  въ 
<•    ндлага    с^гатнстпка    по 
лческото  положение  на  Бъл- 
гария.   Книгата    е    наппсалъ  въ 
Ггг^..  ..у^.^^  ^.д    началпикь  на  от- 

го  :м  зем»?д1к1пето  п  тър- 
сшшага  при  миипетерството  на 
фтансплтЪ,  а  брктураш  въ  ка- 
*н?гв1Гго  си  дирокторь  на  пър- 
бюл-арско     изложенар    въ 


Пловдпвъ,  въ  1892  г.  Г.  е  с?1 
(1808)  бтьлгарскн  дипломатич»^с.к1С 
агенгь  въ  Г>1у1|'радь.  За  чисгго 
лпте1)атуриата  дЬителность  11а  Г. 
виж.  изучението  М.  Георгиевп  и 
Яссе.тнъ  [Веселииъ  е  псевдини.\гь 
на  ВлаЙкова]  \}ть  Д-ръ  Кръстева 
въ  неговата  книга  Етюди  и  Кри- 
тики (София.   1894). 

ГиОргневъ  (Стефань  н  Илия), 
Двама  братя  огь  с.  Тъ|1лпсъ,  яс- 
врокопско.  будптеле  на  бьлгар- 
И1ииата  въ  Македония.  С>1ефанъ 
челъ  и  п"Ьелъ  въ  црънва  по  сло- 
венски нр-Ьдн  пб-вече  агь  60  го- 
дини, когато  б1иъ  но»о1Н1(ииъ  на 
селския  учитель.  Б1ио-м()рскн  ка- 
лугерь;  Илия  биль  единъ  огь 
дЬйцигЬ  за  основанието  на  бъл- 
гарско учнднгце  въ  селото  си  п 
учителствувалъ  въ  разни  лгЬгга 
по  источна  Македония,  особено  въ 
Демиръ  Хнсаръ  (^Валовпи1а).  Въ 
18()0  П.  въвелъ  до1г1>йд1>  слов11Н- 
ски  езикъ  въ  с.  Старчинт  и  прн- 
нудилъ  новодонипя  Д]>амскн  мв- 
троподатъ  Аотнма  да  ат^жи  по 
сл((вЬн('ки.  Ко1\что  досиатскитЬ  п 
иевроконскигЬ  помаци  се  връща- 
ли огь  батагнкото  к.1ане.  П,  Лнлъ 
среншжть  отъ  т11хъ  в  бить  до 
смрьть;  нъ  той  1фЬпеслъ  ихки- 
гЬ  и  умрНлъ  въ  1893  въ  Вало- 
винт.  на  ТГ)  години. 

Георгиевъ  (Тома).  Едпнъ  отъ 
обЬсенитЬ  по  д1иото  на  убийство- 
то на  мвнистра  Б1ичова.  Г.,  па- 
нап«)рецъ,  бЬгпе  на  34-годип1Ня 
въ:1ра(ГГ1..  ТоЛ  б  Ь  се  у ч  [и  ь  в  ь 
българското  училище  нъ  Плов- 
дпвъ. Ц  П0СЛ11  бК  продължнлъ 
учеяпе1Ч)  сп  въ  франпуаското  у- 
чклище  въ  тоя  градъ.  Сл^Ьдъ  то- 
ва 611  постжппль  вь  ТТловдивь 
на  търговия,  о1ъ  която  се  оттегли 
и  зе  гатЬмо  участие  въ  април- 
ското въстание.  Той  б^Ьше  първо 
секретарь  на    Бенковски;    тогава 


—  280   - 


го  пзба  ви  отъ  б  к:п яката  евро- 
цейоката  комисия.  Сл'Ьдъ  осво- 
бождеппето  на  България,  Г.  бЬше 
чиновникъ  въ  София. 

Георгяй.  Име  на  4  английски 
крале,  огь  които  Г.  /И  (1769  — 
1820)  изгубилъ  СьединенигЬ  Дър- 
жави въ  Амертш. 

Г«*оргий  I.  Гръцки  краль,  вто- 
ри сииъ  на  данския  краль  Хри- 
стиана  IX,  брагъ  на  вдовствупк- 
щата  русска  императрица  (схирж- 
гата  на  Александра  11Г)  и  на  ан- 
глийската лр'ЬстолонаслЬ,1НИца,  ро- 
денъ  в'ь  1845,  и  служилъ  някол- 
ко вр^Ьме  въ  данската  флота.  Ко- 
гато, 1гь  1863.  Отонъ  I  (Бавар- 
ски) билъ  от^праненъ птъ  !7)ьцкш1 
пр-Ьстолъ,  1'рьцкото  правителство, 
откакъ  пр1>,'1лагало  напразно  ва- 
кантния ир^толь  на  княза  Ал- 
фреда  (Английски)  и  на  дука  Ер- 
неета(Саксъ-Коб5'ргь-Готски),най- 
С4:^тнЬ  избрало  данския  книзъ  Хри- 
стиана-  Бнлхелма  -<^ердинанда-л- 
дол(}1а-Георгин,  който  се  въскачилъ 
на  гръцкия  пр-^толъ  подъ  името 
Георгий  I.  Той  с^  оженилъ  въ  С, 
Т1ет('рбурп>  за  княгиня  Олга.  дъ- 
П1ерн  на  неликни  дукь  Кожгганти- 
на.  ТЬхннгЬ  ча.1асж:  1)  Констан- 
тип%  спартански  дукъ  и  гръц. 
пр11СТолонасл11днинъ.  род.  въ  Ати- 
на на  21-п  ЮЛИЯ  1868,  жененъ 
въ  Атина  на  27-и  окт.  188Я  за 
София,  сестра  на  германския  им- 
ператорь  Вилхелма  П,  род.  въ 
1870  и  която  минх  въ  право- 
славието въ  1891;  2)  князъ  /V- 
оргий^  |1ид.  в-ь  Кор(|)у  нн  Г2-и  юп. 
1869;  'Л)  кииг'инн  Л^чексапдра, 
род.  иь  Корфу,  женена  (1888) 
за  русския  велиш,  д^къ  [1аа1а 
(починкла  1890);  4)  князъ  Ни- 
кола, ро1.  въ  Атина  на  9-п  януар. 
1872;  5)  княгиня  Мария,  род. 
на  20-п  февр.  1876.  женена  на 
Георги    Михаилоиича,  ))усскц  вс- 


лнкъ  дукъ;  в) 
26  марта  1880.  умр.  20  окт.  сх^ 
ща  година;  7)  князъ  АмЛреа,  рух 
въ  Атина  на  20-н  ин.  1^>!2:  8) 
князъ  Христофарь^  род.  въ  С 
Иетербургъ  на  29-п  юд.  1888. 

ГеоргвЙ    (Сл.)    [  Йелпкамл^ 
никь\.  Светия,  род.  въ  Кп 
въ  284  с.г[иъ  Р.  X.,  пр1;1 
за  испов^Ьдането  св   христянокатп 
в1'>ра  мЛкЧеннческа  смъртъ  въ  ць 
руваното  на  Диоклитиава.  въ  304. 
Паметьта  му  се  празд); 
ацр.  Образътъ  му    |и 
го  младъ    всадникъ    на    конь^м] 
норажава  съ  копие  дракоиъ,  ед|Щ 
н(и'Ь  змия]  със^гавлнна    [на11р11ДЪ 
самь.  а    отъ    нрЪметс»  на    Инавд 
III  в-ь  сргй^^ата  на  двоеглавъ  ор(иъ] 
герба  на  русската    имиерня.   и>\ 
дробности  за   тоя   светия    се 
миратъ  въ  Енижка  Сеетий 
коммченикъ     Георгий     побЬс 
сець,  —  житието,  мз&ченнчест&спо^ 
и  чудесата    му  —  отъ  Г.    Я. 
нева  (Пловднвъ,  1891). 

Георгий  (Св.)  Бъл1*арска 
тия.  спнъ  на  софийска  първеш 
и     отличенъ     но    хубость    и 
знание    отъ    Свещено     Пнсант»: 
пр^1^рп^ъ  мхченичесва  с: 
на  25-годи1Цна  възрасть,  отъ 
цитЬ,  защото   отказалъ  да 
турчи  и  осгганжлъ  н1^1мм«ъ  на  Хрв- 
ста.  Той    билъ    роденъ   въ  1514, 
на  26-ц  май.  МощитЬ    му  с« 
зели  въ   софийската  цръква 
Георги Л ,    обър и  жта    отпос^гЬ 
джамия  нодъ  нме  7Лол»-Дж< 
Ни>к.  Жич'ин    па  святип  и 
говЬрнин  цпрь  български  Бо^ 

Михаила и   С4.   мл* 

Георгий    нобим    Софийатй, 
бралъ  Т.  М.  (София,  1879). 

Георгия  или   Грувва.  СтрЯ 
въ    Задкавназъ,    въ    ггир<>  вуШ 
Пверии,    сега  влиза    вь    с1 
на  ти4'лцсската  и  К)"гаиска1 


аХря- 

1514. 

Ч 


—  281  — 


Иростр.  40,473  чет.  кндом.; 
«а1и  1  иолиояъ  (г^оргии- 
грузинци),  ЖителетЬ  еж 
е  цтъ  праьоолавно  илн  огь 
о-грвшрианско  нЬронспо- 
—  Грузинското  царство 
идно  цо  происхо^кдение  съ 
ОТО.  Въ  тр'?**нпето  на  цЬлъ 
ккове  владй1-олегЬ  на  Г. 
непрЬкжснлгга  борба  съ 
дегЬ  на  Азии,  която  се 
често  съ  робство.  Въ 
вь  Г.  ночнлло  да  се 
ва  хриш-нцството,  и  тя 
подъ  влия  ицето  на 
.  Г,  била  нападана  отъ 
г^ц  и  опустошавана  отъ  а- 
и  селджукскатЬ  турци. 
гЬтлд  епоха  настанкла  за 
Каруванбто  на  Давнда  Ш 
112в)  п  на  царица  Та- 
ХП  в*къ,  когато  тя  за- 
I  пър  вото  м1кгго  въ  :«- 
лия.  Пб-сетн*  се  ночик- 
(уоообиа.  Въ  1221  Г.  ]^н- 
рена  отъ  ионголегЬ,  и 
!ива  разд^^лена  на  н^жса- 
I.  ЗападнитЬ  области  и»^ 
нели  на  страната  на  Тур- 
псточннгЬ  къмъ  Персии. 
Баъгъ  па  нст.  държавици 
вия  скоро  се  прЬобърпжлъ 
[симость,  и  вдцдЬтолотЬ  на 
желаели  да  се  избавькгь 
й  пго.  атЬгии  въ  своше- 
Русия:  нИЙ-сетиЬ,  краль 
XIII,  притнснжть  огь 
1;,  бнлъ  принудеяъ  въ 
ЮГА  да  умре,  да  проглася 
царь  Павла  I  за  своЛ 
ВИБЪ.  Дьр-|Снвага  иу  била 
за  русска  область  въ  1802. 
това,  къмъ  Русия  били 
вп<*пн  н  останжлнИ}  чаегн 
зня:  1{а11Т!иинци,  Ка\етнн, 
н  Гурня.  ГсоргайкитЬ, 
ро  вр^ме,  така  и  сега 
съ  хубостьта  си. 


Гборгяя.  Една  отъ  Съсдине- 
яитЬ  Държави  въ  АмерВ1{а;  1,840, 
000  жит.  Стол.  Лтланта.  Жпт. 
георгиець^ 

Гворгнка,  гр.  Съчяненпе  но 
земеделието. 

Георгнкя,  г^у.  Удивителна  по- 
ема на  рнмскпя  поегъ  Впргплня, 
въ  която  описва  селския  битъ. 

Георггаа,  01ъ  собст,  име.  Цв^- 
те  известно  и  подъ  имената  да- 
лия и  ялдмвче.  То  е  наречено  но 
името  на  английския  краль  Геор- 
гня,  Ш1  К0Г01Х»  се  донесло  огь  А- 
мерпка. 

Геоекопшя,  гр,  Наб.1юдение 
надъ  земята  съ  цк1Ь  да  се  пр*!^- 
вадн  и  цр1ц>пр'Ьди  бжджщето  й 
изм"Ьиенпе.  Оттука  геоскопъ,  наблю- 
датедь  на  земята  съ  посочената 
ц:к1ь. 

ГеохндрогрАф1я,  гр.  Описа- 
ние на  сушитЬ  ц  воднтЬ  на  зо- 
мята;  оттука  геохидрографь,  опн- 
сатольгь. 

Гвоцентряческн,г;}.  ЗемесрЬдо- 
точенъ,  сир.,  който  има  земята  за 
ср1^.'\о'гпчие. 

Гвоциклъ.^у^- Физически  уредъ, 
който  показва  нагледно  движени- 
ето на  земята  около  саънцето. 

Г(«аардъ,  фр.  Животно  отъ  ко- 
чата  Порода. 
Гепидн  (лЬннвн).  Народъ  огь  гер- 
манско происхождение  родственъ 
съ  готнг!^,  живЬлъ  въ  III  нЬкъ  но 
брЬговетЬ  на  Балтпйско  море  бли- 
зудо  Висла.  Въ  254,  г.  били  поко- 
рени 0П1бургундц1ггЬ;  олЬдътова, 
тЬ  били  поражени  огь  •х;Т1'отиг11 
п  най-сетпЬ  се  нодчин1ин  на  А- 
Т1иа;  а  сл^дъ  смьртьта  на  Ати- 
ла  (453),  тЬ  въстанали  та  изго- 
нили хунитЬ  и  завзели  всичкото 
прошранство  отъ  Тнсл  до  Д)навъ 
и  огь  Сава  до  Драва.  ГЬхното 
царсп-во  би.10  разрушено  въ  566 
отъ  ломбардскня    краль  Албоина, 


284  — 


Ьъ  Саксонш!  п  Бавария.  Бавар- 
скитЬ  градове  Лугсбургьи  Нюреп- 

берПз      П      МНШХР1ГЬ     СГ1С1р1ЖТЪ    съ 

Бсрлииъ  за  първеиството  въ  срс- 
бърната^  златната  и  драпл^Ьниа- 
та  промпгаленость,  н  въ  фабрику- 
ването научни  и  музикални  ин- 
стр}Т1енти ;  а  пъкъ  Лайицпгь  и 
Мюнхенъ  притезаватъ  първосте- 
пенность  въ  букват&яяото,  печа- 
тарството  и  литогра<{)ирането.  Тър- 
1Ч)внята  е  развита  по  всички  по- 
соки, и  много  й  помагагъ  жел1й- 
нитЬ  ижтипш  (п.  многобройкитЬ 
вмъ  раскл овелия  и  шоссташ,  как- 
то н  рЪкитЬ  и  капалптЬ,  които 
ги  съедиияватъ.  НаЙ-важннгЬ  тър- 
говски мЬста  еж  Лайпоигъ,  Франк- 
фортъ-иа-Одеръ.  а  за  морската 
търговия  Хамбургъ  н  Бременъ. 
Въ  наукитЬ,  литературата  и  из- 
нщнитЬ  искусства,  германцптЬ 
яанпмавагь  високо  вгкгго  между 
напрЬднжлигЬ  народя.  Саомену- 
наме  само  имената  на  поетитЬ 
Гете^  Шилсра.  Хгрдсра,  и  на  фи- 
лософ1ГгЬ  ЛаЙбиица,  Каиш,  Фнхте, 
Хегела.  Народното  образование  с 
и6-всеоб1Цо  распространено  вь  Гер- 
мания, отколкото  въ  коя-да-е  дру- 
га страна  въ  Европа.  Универси- 
тетитЬ  с»  21,  огь  които  14  про- 
тестантски, сир.  въ  богословския 
отдЬлъ  тЬ  учдггь  само  протестант- 
ското богословие;  4  еж  рпмо-ка- 
толичсски,  именно  въ  Фрибургь. 
Мюнхенъ,  Мюнстеръи  Вюрцбургь; 
3,  именно  въ  Бо1ГЬ,  Бреслаа1Ь  и 
Тюбннгенъ,  ех  см1юенп.  Публич- 
ни библиотеки  —  отъ  които  има 
пб-вече  отъ  150— музеи,  бота- 
нически градини  и  др.  се  нами- 
рагь  въ  п(>-вечето  столинл  и  въ 
иб-глввнптЬ  градове;  и  пб-вече 
огъ  200  града  гфитежанатъ  по 
рдпнъ  или  пб-вече  постоянни  те- 
атро.  Въ  никоя  страна  внигоне- 
чатанпето  пе  е   пб-всчо  иокрови- 


телствувано  отколкото    въ  Г- 
чатътъ  годиншо  печата  огь  8, 
до  10,000    съчинения,  и  окод( 
000  и1>стниди  и  списания. 

История.  Най-напр^дъ  Г.  бвд 
населена  отъ  фини,  сл-Ьдъ  том 
огь  келти,  които  П1>сетн-Ь  гермз!- 
скит]^  племена  пстикали  къмъ  за- 
падъ.  ГерманскигЬ  племена  пое 
качили  да  се  явявагь  подолвв! 
срЬднв  Майнъ  въ  нача.1ото  яа  Ш 
в^кь  сд1иъ  Р.  X.  и  с#  засадял 
нйй-напр1»дъ  въ  земята,  която  11г'|- 
сетн-Ь  се  наричала  Швабия,  лл 
името  на  германското  племе  скл 
Германските  племена  противосто- 
яли см11ло  на  римлянот11,  конто  и 
могли  да  ги  подчнннктъ  съвс}шъ: 
римлянет!!  наричали  Г.  земя» 
населена  отъ  германски  племена, 
която  имала  за  пр-ЬхЬлн    яа  мя 

I  Рейнъ,  на    гогъ  Дуяавъ,   на    игг. 

I  Висла,  на  с^ъ.  морето.  Когато  т* 
били  изгонена  огь  гал  зема.  вд 

I  се  оттеглили  огь  не1х,  тя  се  рй(У 
покясала  на  иа.1ки  държавник. 
В(т11ка  оъ  свой  главатаргк  СгЬп 
основанието  на  франь^нм-р 
ското  царство  въ  Франпи>1. 
китЬ  установили  надмощието  ш 
по  двата  бр^Ьга  на  Рейнъ;  и  ско- 
ро Карлъ  Велпки  распространтъ 
вла^тЬнпйта  си  въ  Г.  огь  <;^Ьвср- 
но  море  до  АлпитЬ  н  отъ  РеПнг 
до  Унгария.  Въ  сжщото  щуШ 
горманцитЬ  бпли  принудени  чр^ть 
([>ранкското  оряжие  да  пригьр 
НЛП1  христянската  вгЬра.  Кар.п> 
Велики  :ч{1воевадь  и  Италпя.  т» 
Франдия,  Германия  и  Нталня  Ог 

\  ставлявали  вече  само  една  нмпе- 

I  рия.  и  завоевательть   билъ  ко1ю- 
няса1гь  огь  папата  въ  800.  ^  -^  " 

[  с-мъртьта  на  сина  му,  Луп 
бонера  (840),  Г.  се   отд^^или  уП. 

'франция;  ала  фравкит!^  си  оспи 

I  нжди    господпрству1Х1це1Ч)    оземе 
въ  Г^  и  си1гь'1'ъ   иа  Луи-^зе»; 


—  28Г 


^РЬ^  се  Г1рп(1п:{1П1Л'ь  ла 
МфЯОВИпгскнН  домъ  се 
до  911,  п  съ  Лудови- 
Д^тего  изгасплиа  тая  ди- 
.  Тогава  германшггЬ  игьр- 
франЕското  иго,  в  са  иибра- 
>аль  пспомеицу  сн ;  отъ  то- 
'Вр'Ьме  подкача  историята  на 
Г 
«•ава  Еролството  стпнало  из- 
гедно:  облпстнитЬ  управите- 
10  съ  архиепископите,  епи- 
в  игуменитЬ  сп  приовои- 
'обпчая  на  благородници гЬ 
сгарвтЬ  германски  племе- 
[лравото  да  избиратъ  госпо- 
ек,  който,  огь  друга  страна, 
моглъ  да  земе  императорската 
докл"!!  не  ее  короняса  огь 
1та.  Конрадъ,  франконски  и 
ежи  ,;укъ,  добилъ  гермапска- 
корона.  и  може  да  се  счита 
|ръвъ  германски  нмператоръ 
[1).  Х^щригь  I,  родоиачалникь 
\слксонски  домъ,  коЙто  далъ  5 
годаре.  билъ  неговъ  ир^мниюь 
1919-936).  Той  билъ  п  воитель 
юподитель;  ма^Ьх^лъ  данци- 
завоова,1ъ  изново  Чехия,  и 
(инвлъ  побуиенптЬ  сн  васали  ; 
»вото  цяруваир  е  една  блеска- 
Еа.  Отонь  Велмии  е  геройп» 
династии ;  п>й  мавоевана 
.  вдххиува  сграхь  на  ва- 
сн  и  доОигш  отъ  пмна  Ио- 
ХП  императорска  нмрина  (УЪ2); 
т>  тогава  горманскнгЬ  крале  но- 
титлата  пмпериторъ.  и  Г.  се 
Еча  по  дип.1омагическии  езикъ 
гхо-германска  света  и.ипгрий. 
^мконский  домъ,  който  па- 
слЬдъ  топа,  въ  1024—1125, 
инняма  Вургундия  пя  им- 
1та.  Хенрахъ  IV  отъ  тая  ди- 
се  прочува  по  расправнл- 
[ся  сгь  папа  Грпгория  VII,  кои- 
^прали  гол^п  &Ьди  на  вм- 
Сь    Хевриха  V  се  пр1;- 


кратплъ  и  тоя  домъ:  тогава  се 
пибрилъ  Лоаръ  П  слксонски  (1 125 
—  1137). 

С^Ьдъ  това  на  пр-Ьстола  се 
въскачвлъ  Шбабско-  хсхгнщау- 
фепский  домъ,  отъ  който  пър- 
внй  краль  е  Конрадъ  Ш,  който 
псхабнлъ  силата  на  Г.  въ  гибел- 
ни кръстоносни  походи,  въ  кои- 
то зелъ  дЬятелно  участие.  Въ  1ч»я 
периодъ  Г.  изгубва  съвсЬмъ  гос^- 
подството  си  иадъ  Италия;  число- 
то на  независимите  князове  ее 
увеличава :  и  кралската  власгь 
става  нищожна.  Межд^  кралегЬ 
отъ  тоя  родъ,  забЬл1'.жителенъ  е: 
Фридрихъ  Барбаруса  (1152  — 
1190),  койт^)  погинж.тъ  въ  3-та 
кръстоносна  война,  п  който  по- 
дигнжлъ  императо]»ското  моп1ество 
I  до  най-висчзка  степевь.  Дируване- 
I  то  на  негови11;  нрЬемнпцн,  се 
'  смущавало  отъ  пос1'оянннгЬ  борби 
!  на  гелфитЬ  п  гнбелпнигЬ  (12*50). 
I  СжЬхъ  смъртьта  на  послЬдния 
краль  Конрада  IV,  подкачило  го- 
лямото междуцарствпе  отъ  1254 
до  1273,  прЬзъ  кпето  няколко  им- 
ператори се  П1х>гл«силн  същевре- 
менно. Най-сети1^,  ивбщнпелстЬ 
дали  императорската  корона  на 
Рудалфа  Хабсбургсни  (1272),  е- 
динъ  п^ммт»  Г1»афъ,  —  п'ьрвнй  отъ 
хабсбургската  династия,  която, 
чр'Ьз'ь  еднпъ  женски  к-юнъ,  още 
царува  въ  Австрпн.  Тон  нмпера- 
торъ поб-Ьоплъ  Отокара.  чентн 
крпль  (1278).  и  завлад1кгь  Ав- 
стрия, Щнрия,  Карцптня  и  Кчр- 
ниола. 

Въ  1519,  империята  се  съеда- 
ннла  съ  Иснаиия  въ  лицето  на 
Карла  ^^  испански  краль  и  внукъ 
на  германска  пмиератиръ  Максн- 
милиана:  нъ  тива  съединение  прЬ- 
сганж,1о  сл*е1Ъ  неговото  отрече- 
пие  огь  прЬстола,  въ  155*3.  Вра-П| 
му,    Фердинандъ  1^  го  васл^илъ 


—  288  — 


лнЕоА  случай  пе  би  удобряла  при- 
тезаннята  му.  Тона  ув11ррние  кра- 
льтъ  отказа  да  даде;  и  на  11-и 
юлця,  <1»раниузсЕай  императоръ 
прогласи  война  среща  Прусия  и 
германсЕИтЬ  дъришвацн  туриха 
войските  си,  които  сб  лостаоихх 
подъ  началството  на  прусская  ирЬ- 
еголонаслЬдинкъ,  на  расположени- 
еач)  на  крпль  Вилхелмн. 

Клм'Ь  кран  на  с^&ниш  мЪсецъ 
силнтЪ  на  дкЬтЬ  страни  бЬхх  съ- 
брани на  пр'Ьд'Ьла.  Наиолеонъ  из- 
губи половинъ  аг1и;сцъ  въ  маенси 
сл+аъ  обя1ие1П1ето  на  войната. 
Фраицузскята  войска  ие  ОЬше  за- 
доволително приготвена,  а  гер- 
манцпгЬ  6Ь%7&  хубаво  организи- 
рани,    и     много      П('>->1Н01Ч)броЛНИ. 

Сл*1зДСТвието  бЬше,  че  (||ранцузьтЬ, 
наместо  да  пърикк:гъ  за  Берлшгь, 
както  се  над1шхж.  никога  не  ирй- 
минххж  Рейнъ,  и  трЪбваше  да  се 
би№гь  нъ  Алаасъ-Лоренъ. 

Сл*дъ  нЬколко  битви,  въ  кои- 
то все  Герман  цнгЬ  бЬхж  поб"Ьдо- 
носнп,  французский  марш.  Базенъ 
биде  принуденъ  да  се  затвори 
въ  Мецъ.  Императоръ  Нанолеонъ 
и  Макъ-Махоиъ  напразно  се  опи- 
тах» да  му  отидхгь  на  помо1ць. 
ТЬ  бидох&  заобиколени  въ  Седанъ 
и  сънс-Ьмт.  разбптн,  съ  теа^ка  .за- 
губа. Императо[»ьтъ  се  пр11даде 
на  21-п  аигустъ,  съ  и:к1ата  си  вой- 
ска отъ  90»000  души,  и  се  иснра- 
ти  като  плЬпиикь  въ  Германий. 
По  7  сопт..  П1)усит]1  бЬхж  стигвл- 
ли  ло  Парпжь,  и  подкачихм  сил- 
на обсада.  Страсбург ь  се  нрЬда- 
де  на  15,  глЬдъ  свирЬпа  бомбар- 
дировка, п  на  1(»  окт.  1>а;1ень  се 
прЬдаде  въ  Мецъ,  съ  една  вой- 
ска отъ  <),000  и1|>иаери  и  171^.000 
редници.  400  топа,  и  др.  СлЬдъ 
това  прЬдалохл  се  Вердюнъ.  Ти- 
оивплъ  п  иЬколко  пб-малоиижни 
уЬаа.  Франц}';^егК  се  напрЬгн&хд 


воЯ 

се 

I    I 

1Щ 


да  събержть  повя  войски  п 
могнл&ть   на  Парижъ,    въ 
бидох»  пар1ии.п!ранй  *уп>  гер| 
цит^.    Парижъ.    отссак-ь    исп 
много  отъ   гладъ,  се    ир1иад(; 
17  януария*  и    войната   се 
ши.    Псгочиата  французска] 
ска,  80,000,  подъ  началсп 
Бурбаки,  с^    принуди  дд    ое 
тегли    въ    Швейцария    на    I 
Франция  биде  осждена  да 
ти  едно  военно    обезщетен! 
5  м(иярда  франка,    или  2( 
000    англ.    лири.  п  область 
засъ,  заедно  съ  германската  Ч1 
огь  Лоренъ,  се  отстжаи    ш 
мания. 

Кдно  мпого  важно 
отъ  войната  бЬше,  че  сЬ1 
и  южнигЬ  германски 
съвсЬмъ  а^  сл1;хА.  Ка^сго 
южнитЬ  държави  ое  при( 
XX  и  г!'1  тутакси  въ  войната 
Ф|)ат1ин,  и  црЬзъ  ноемврин  I 
Баденъ  н  Хесе  поведохл  п  Щ 
ЕнгЬ  стан&хА  членове  на 
майската  конфедерация.  Н1 
нуария  1871,  прусский  е| 
прогласи  германски  внп) 
въ  па.1ата  на  французс! 
ле  въ  Версайлъ.  Виж.  Ф| 
НЬмската  война  вь  1870 
г.,  описана  споредъ  съчн! 
на  прус^кня  генераленъ 
преведена  отъ  майори  Сири! 
(София,  1893).  БсеоОщнтЬ 
рия  на  Вебера  и  на  Раик* 
ведени  на  разни  езацп, 
които  и  на  русскн,  ех 
пълпи  за  всн^исо,  що  се  0Т1 
Германия. 

Гернясей.  Кдннь  пгьанглий( 
гЬ  осгроин  въ  Ла-Мнншъ;  30, 
жит.  Гл.  гр.  Сенъ  Лиерь,  укр1 
ио  пристанище. 

Г»*цовъ  (Нандснг),    Б; 
учител  ь,  фплолоп,  и    »аро^ 
политически    дЪець,  род. 


—  289  ^ 


1гь1823  г.  Шй-нт1р1здъ 

ВЪ    родното      си      М11СТ0 

Ея1ца  ей.  кой'1Ч)  П])М:1и^лъ  по 
1гшта;  на  П-гошпша  въз- 
растъ  бплъ  пратенъ  въ  Пловдцвъ 
Вг  гръцко  училаще ;  по- 

СЛ  .  '(•  оть  18Я6  До  18Я9 
пра  Нео<(|Пта  Райски  иакь  въ 
си  5гЬс-го,  а  оть  тамъ  оти- 
въ  Одоса,  дкго  свършилъ 
ляално  образов.  н  курсь  по 
алнигК  ицукн  вь  'шгавашиии 
1евскп  лицей.  Вь  1840,  той 
вгрнж.1Ъ  въ  България,  за  да 
лсггвува  а  бнлъ  първий  бъл- 
а  учитель  съ  ваеше  образо- 
е  оъ  Българско.  Учител- 
нспърво  вт»  Копрницща. 
дъ  днЬ  години  вь  Пловдив^ь, 
но  иннднатшшта  па  Д-ръ  Чо- 
п  Атян.  Вълк.  Чалхкова, 
лгь  първого  българско  глав- 
ите   въ     КЖ1Ц!1Та,   ИЦ    М'1^ 

на    която  е  съгра.гено  се- 
га д{>вическа  гимназия.  Въ 
днвъ  гръцизмътъ  е  билъ  иай- 
В1.  оиова  вр-Ьме,  и  борба- ' 
р  'пата  просветени  бьл- 

мего  е  била  огь  иай- 
итЬ  в  наЙ-тежкигЬ.  Вь  илов- 
(т)  б7игарско  училище  се  сте- ! 
яа  ма.зко  врЬме  ученици  оть' 
»  м+дгш:  Поакнмъ  и  Георгий 
ви,  Хр.  Г.  Данов  ь,  Д-ръ  1*ат- 
ггтровъ  и  др.  сл  ученици  па 
учялтце, 

В1>^ьмската  война,  Г.,  ка- 

сч^кя  полд11"и"к^ь,  нанустижхь 

мил,   и  отпшель   въ    С.  Пе- 

рп.лЬго  иапечаталътри  бук- 

едннъ  бъ1гарС1;о-6ългар- 

'Иплк1п  —  работи,  която  на- 

хлъ,  вероятно  за  да    изучи 

та  си   пЛ-добрЬ.    Въ  1857, 

пж-1Ъ    пръвъ   руески    внце- 

.ть  1гь    11лоцдп1гь.    Неговото 

чеияе  иа  тия  пос!^  о    б1иа 

едиа  к<»с.врна  иоб1ца  на  С/ъл- 

Р%ЧЙМП. 


гаризма  въ  Пловди  въ.  На  тоя 
пость  Г.  стон  12  години»  и  цо 
ра^^ни  начини  помагаше  за  поди- 
гансто  на  българското  народно 
чувство.  СтЬдъ  Априлското  въста- 
ние, гой  биде  повиканъ  отъ  рус- 
1'Кот<»  посолство  въ  Цари1'радъ, 
защото  имаше  голямо  незадовол- 
ство  противъ  него  между  тз^рци- 
гЬ  въ  Пловднвъ.  Въ  вр^е  на 
освободителната  война,  той  бЬше 
отредеиь  да  11ома1'а  на  князъ  Чер- 
каски  за  адмниист1)ативното  у- 
стройство  иа  блчдхща  свободна 
Бъ.1гарпя  и  постЬ  пазиаченъ  за 
губернаторъ  въ  Свищовъ.  Сл^Ьдъ 
1гЬколко  врЬме,  той  надяж  въ  пе- 
милость  у  русит11,  та  се  задоволи 
да  се  01тегли  въ  частенъ  животъ; 
едвамъ  сл-Ьдъ  10  —  15  години, 
той  доби  изново  благоволението 
на  русското  правителсгво. 

Книжовнат!!  д^ятелность  на  Г. 
започва  отъ  рано;  още  студентъ 
въ  1845,  той  иааечаталъ  една 
своя  поема  Стояпь  и  Рада  (Оде- 
са, 1845),  както  и  иЬколко  на- 
родни 1гЬсни  съ  тълкуване  зна- 
чението имъ  иа  руески  и  едно 
сборниче  б1>лгарски  иоаювицц. 
Но  нетвптЬ  възгледи,  иеговиЙ 
ученикъ  Иоакимь  Груевъ  създа- 
де една  правописна  школа  ('виж, 
//.  1)>у^аь].  Той  е  писалъ  ]гьрва- 
та  може-би  критика  на  новобъл- 
гарски език'ь:  Л-Ьколко  думи  за 
прЬводьтъ  на  Математическата 
Гелщуафия  на  ?.  Явана  А.  Бо- 
гоева  (Одеса,  1842,  20  стр.).  ТоЙ 
е  авторъ  на  Ииводь  изг  Фчзика 
(Бктградь,  1840),  първата  физи- 
ка из.т1'»зла  на  езика  ни.  Първий 
аеговъ  филологически  трудъ  е 
ПЬколко  мисчи  за  бльгарскии 
язигп  и  яп  образованието  у  Бл%^ 
харитЬ  (Цариградь,  1852,  стр.  50); 
а  пАЙ-капипиний  .му  трудъ,  надъ 
който  е  работи.гъ    още    отъ    сту- 

19. 


-  200  - 


денпеството  си»    е:    Р-Ьчникъ   на' 
блггарский    язикъ   сь    тлькувани  | 
рЬчн-ть1  и  на  блггарскьг  и  на  рцс-  ^ 
скм,  който  ще  съдържа  окаю  70, 
000  думи  и  10-на  хилядп  посло- 
внцп,     нзрЬчения     и     идиотизми. 
Тоя    рГишикъ    с«>га  се   печита  на 
части . 

Геровамъ,  гр,  Юначество,  не- 
обякновеао  м&жестио. 

Героввоивчеекн,  гр.  Който 
съдържа  въ  себе  си  героическо  съ 
комическо. 

Герошвя,  1/^  Жена,  които  яма 
качесгшт1  на  героЛ. 

Героически  гила  геройсЕя. 
Който  се  отиаса  до  герой,  юнашки. 

Героически  вр'Ьнеив.  Векове- 
тЬ  на  грьцкоти  Оаснословие. 

Герой,  гр.  (собсг.  знач.  тюлу- 
богь).  Това  име  баснословието  е 
давало  на  мжже,  които  придоби- 
вали безсмъртието,  било  като  синъ 
Ш1  бопь  и  една  смъртна  (Хер- 
ьулъ),  или  като  сииь  на  богиньй 
и  едйнъ  смъртенъ  (КнеЙ),  било 
поради  велейки  дЬла,  като  Тезей. 
Въ  пренос,  см,  1)  човгЬкъ,  който 
се  отличава  по  благородството  на 
чувствата  си  н  по  н^кон  необи- 
кновени подвизи.  2)  Глаино^го  д'ЬЙ- 
ствущще  лице  въ  романъ,  повЪсгь, 
поема,  расказъ. 

Геронтократня,  гр,  Правление 
на  старЪЙ1Н11нигЬ. 

Геротеивхъ,  гр,  Обоготворонае 
герои. 

Герцевъ  —  Искандеръ  (Алек' 
сандрч  И&анот1н*).  Знаменитъ 
русски  социалистически  публи- 
цисгь  и  иио41телц  к<п*ото  нЬкои 
сл;  наремл  РусскиИ  Волтерь.  Г. 
билъ  свьршнлъ  по  финикоматема- 
тическия  факултегь  и  като  писа- 
тедь  стаихлъ  невъзможепъ  въ 
Русня.  Сл^дь  разии  наказания  и 
едно  заточение  въ  Вятка,  той  се 
вам^рвлъ  въ  западна  Бврона.  До 


^ри  а 

Щ 

кивол 


ч 


полското  въстание  (1864)  Ж1 
въ  Лоидонъ,  а  послЬ  въ  Жеи'-'вя 
Въ  тоя  градове  родактпралъ  пр« 
Ч)ТНтЬ  си  вгЬстннцн  Колоко,и  I 
Лолярная  авЬзда  (1К57— И8).1 
11р1ж1>ат1иъ  поврЬменннг1^  си  «з 
дании  по  причина  на  раздори  с] 
младнтЬ  русски  нихилисти, 
били  отишли  слЬдъ  иего  въ 
царня.  Сл-Ьдъ  двЬ  години  жаШ 
в-ь  Ница,  Г.  нрЬмин&л  ь  да  жизЬ 

В-Ь    ПарИЖЪ,     ДЬТО      умрй1Ъ   СЛ11Д1 

3  месеца  (род.  1812,  умр.  1870) 
Пб-вечето  отъ  Г-вигЬ  сьчииспш 
еж  събрани  нъ  10  тома,  иаие*!* 
тани  кь  Женева  (1875 — 7^>; 

Геръ  (война),  фр.  Ш^ра 
лярдъ  съ  днЪ  кдхба. 

Гесенъ,  1)  Область  въ  Дали- 
Египегь,  л:Ьго  11оси([)ъ  пастанап 
Пакова  н  челядьта  му.  2)  Гр»л 
въ  НудинитЬ  нланиии  (БиАл.}. 

Геснеръ  (Конрадь).  ШнейЩ' 
ски  учень,  обиародналъ  ра:1нн  фн- 
лософски  и  научни  съчингния  I 
пръвъ  внушилъ,  че  има  вкамени 
лости,  които  ек  останки  на  жям 
скщества  (1516 — 1505). 

Геснеръ  (Са.юмон%}.  Зшше 
нптъ  ижейцарски  жнвош!се[ГЬ  I 
пое1ъ,  аиторъ  на  поемата  Печал 
ната  смърть  на  Авеля,  П}гЬве 
дена  на  бкаг.  отъ  Ник.  ЛнЩ 
(Пловдивъ,  1892). 

Гесуръ  и  Гесурцн.  1^мл  I 
народьп.  й  межлу  Ваеанъ  и  Ер 
монъ.  ГесурцитЬ  упазвли  врад 
ството  си  отъ  взраилян* 
пмъ  олащалн  опр[>диеця 
(Библ.). 

Гета.  Римски  импера1юръ,< 
на  Сентими  Северия,  убпть] 
брата  си  Карак^иа  (212). 

Гета.    Корабоплапателна 
въ   Швеция,    истйча    п:гъ 
Венеръ,  и  влива  се  въ  Ка1 
при  Готенбургъ.  Г..  едва    щс^ 
лиза  отъ  езерото,  образува 


—  291  — 


бързея  плн  В1>допадп : 
е  да  се  ваяраво^ь  нрчу- 
гр&лежн  за  .га  се  отвори  пжть 
м  корабоклашшсго  и  111В0;\1)т&  не 
ВС  ссг  сг&иисалл  п[гЬдь  грамад- 
ноетьта  на  пр&лириятието. 

Гете  (2Кан%  Во.4фгангъ).  ИаА- 
«ехккнй  германски  поегь,  авторъ 
в  Вертерг^  Фаустг,  Ифигения 
п  Та^рида,  трагедии,  и  др.  И- 
фтения  ш%  Т^херида  е  ир^веде- 
а  ва  (>ъ.1П1рс1;и  въ  стиюве  отъ 
X  11.  Попова  и  маисчатана  въ 
спвс  Български  пргЬг.€ед^  1Ч)Д.  I 
(Ш1*4  г.),  кн.  XI  —  ХИ.  Г.,  род. 
въФравк4>'^Р^'ь-иа-Маднъвъ  1749, 
Пф.  въ   1832. 

Г»теборгъ.  Градъ  въ  Шведин, 
приста1гате  на  лЬвня  брЬгъ  на 
Г<(та,  Одазу  до  южното  й  устие 
въ  Базтийско  море;  108,000  шит. 
Гвтеферъ.  1^вдъ  и'ь  ::)аГ)уло1гь 
{Вибл.}. 
Регц.  Народъ  отъ  тракийско 
схоацеияе,  който,  когат*)  най- 
ое  споменува  въ  историята, 
ь  България.  П(>чч'ТнЬ 
прЬселллъ  на  сЬверъ  огъ 
и  вмалъ  Д111>пръ  за  ир1>- 
аа  встокь,  а  пък^ь  западво 
»  ир^^ялъ  {хь  римската  импе- 
,  (гь  която,  огъ  това  вр1.мс, 
постпяинп  въ  война.  Рнмля- 
вгг^  лиричалл  гетитЬ  дакв.  Виж. 

Гетвигевъ.  Прусски  градъ  (Ха- 

:  К'/'.  97  килом.  па    юго-ист. 

иоворъ,  по  жол"Ь;шица;  21. 

;Г.  Фибр.    за  сукна    и    др.: 

и*к*ски    инструменти.    Сла- 

ве  сь  уипверсптстц  осиоплиъ 

17Я7,  в  сгь  огромна  бнблиоте- 

чть  еШ),000  1ч>ми  и  5,000  рх- 

(ШЪ.  1)  Дановъ  градъ, 
до  Попа.  2)  Маннсии п  ь 
на    аапа дъ   огь    Цорда  иъ 


Гетснмання.  Градина  близу  до 
Иерусалимъ,  при  политЬ  на  Еле- 
онската  пля  Маслинената  гора ; 
тн  била  любимо  свъртал иию  на 
Христа  и  уче1Ш1Ц1тЬ    му  (Биб.*.), 

Гвтули.  П  ь  старо  вр-Ьмо  афри- 
кански помадеки  народъ  в-ь  Ли- 
ния, на  югъ  отъ  мавританцитЬ  и 
пумвдийцнтк  Земята  му  се  на- 
ричала Гетулия.  Сега  жпвЬкктъ 
тамъ  туарпкн. 

ГегЬ'  Фплистпмско  княжество 
и  градъ  на  фнлистнмскитЬ  пр!^ 
дклн  близу  до  Нерусалимъ.  Г.  под- 
падиклъ  нодъ  нудейсш1та  влашъ 
иь  началото  па  Давцводото  цару- 
ване (Библ.). 

Гечагь.  Селце  среща  Бра  яла 
въ  Добруджа,  първото  м^то  зав- 
зето огь  руситЬ  слЬдъ  прЬмнну- 
ването  имъ  пр^ъ  Дував^ь  въ 
1877. 

Гешефтарство,  герм.  Търгу- 
ване, спекулиране. 

Гешефтаръ,  герм.  Т1.ргопецЪт 
спекулангь,  аферисгь. 

1>П1ефтъ,  герм^  Зимяпе-даване, 
афера,  спекулация. 

Гешовв.  Добр'Ь-110.')Н8ТО  семей- 
ство въ  Пловдивь,  което  пр'Ьдп 
войната  се  памвраше  въ  тьргов- 
сш!  сноп1ении  сь  Цариградъ  и 
Лпглия,  п  което  е  дало  на  Бкт- 
гария  н(-.колко  об1Ц.мггвенп  дЬйци. 
Бъ  иловдивъ  братя  Г.  ех  пома- 
гала на  силни1'Ь  Н'Ькога  Чалх- 
к>1вци  (виж.  Чаллковци)  и  рабо- 
тили заедно  съ  малцина  свои  съ- 
г)>а;адане  да  се  истрьгке  българ- 
ский  народъ  отъ  духовното  гръц- 
ки иго.  Г.  о&  един  отъ  иачона- 
телетЬ  на  епархийското  въ  Плов- 
дав-ь  училище, —  едно  отъ  учили- 
щата, които  най-мпого  еж  спо- 
могнали въ  работата  на  народио- 
тч  ни  св1>стяване  (виж.  Българ- 
г.ии  ЛрЬгледЬу  год.  Ш*  ки.  \'П  и 
VI  И,  статия  отъ  И.  Груева  Епар- 


—  202  — 


хийско  въ  Лловдиеъ  училиу^е), 
Въ  Царпградъ,  Димптръ  Г.  е  зи- 
малъ  живо  участие  въ  народната 
нн  борба  среща  Фенеръ,  въ  чаеа 
на  н}П1цата  е  доставилъ  ср'1]аства 
ад  градене  бъ.11-арсК11  цръква,  и 
по-оепгЬ  б1>ше  п11Катко  годинп 
членъ  на  Екзархийския  съв1^тъ. 
То&  дожив'^  да  види  и  полптиче- 
СЕото  освобождение  на  Българин 
и  починлЕ  въ  София. 

Огъ  семейството  Г.  е  йвамг 
^ветратиевь  Г-,  съвр11меннпй  бъл- 
гарски па1итикъ,  фннансисть  и 
кпижовн  икъ.  Той  е  роденъ  въ 
Плоидивъ  въ  1849,  в  е  добилъ 
образованието  са  въ  родното  си 
М11СГГ0  и  въ  Манчесгеръ  (Англия), 
дЬто  е  свършидъ  въ  1868  Оуенсъ 
Колежъ,  сегашнай  Викторопнъ  у- 
ниверситеть.  До  1872  Г.  вършплъ 
търговия  црп  баща  си  В1.  Манче- 
стеръ,  и  сл1л.1ъ  таи  дата  —  в  ь  Плов- 
див'!^ ПрКть  1 870,  сл^ъ  Априлско- 
то въстани(>,  И)й  пръвъ  досачши 
св^Ьвия*)  зат^рскитЬсвир^иства 
на  английския  вечать.  и  п6-се1'Н'Ь 
осветляваше  нзсл1>дователет1-1  на 
турскитЬ  бесчонЬчнн  работи  Скай- 
лера,  Берннга  и  Макъ-гихана,  и 
б'Ь1ие  доппс1Шкъ  на  Лондонсшш 
Таймсъ.  Т1р11:П|  1877,  тоЙ  биде 
арестувань  вь  Иловдивъ  за  свър- 
ската  му  съ  английския  в^гникь 
и  осАденъ  [заедно  съ  братовче- 
да си,  за  когото  е  дума  п6-долу] 
на  смърть:  нъ  по  настояването 
на  английското  правителство  би- 
де испратенъ  въ  Царн1'радъ,  отъ 
д11Т0  се  освободп  по  силата  на 
амняс1'иита,  прЪдоидена  въ  Санъ- 
Ст«!фш1ския  договоръ. 

Сл11дъ  освобощението,  той  под- 


*)  Цървото  вегам  виожевие  по  тоя  п|>1|д- 
гЬтъ  е  било  иолшхеио  въ  Ц>фиг|  идъ  ни 
схръ  Хенри  Еднота,  тогав8В1е1]ъ  акглнЛски 
оослшвкъ,  който  откиалъ  ла  ги  цриен" 
иодъ  ар1длогъ  1е  ве  Сили  офвцн&лао 


качв  въ  иловдивъ,    пок1)ай    слу< 
жебпитЬ  си  д.аъжности   като  пра» 

вителственъ  чиновникъ,  р-м ^^- 

рането  на  н1;ст.    Марица, 
1879,  той  ходи,    заедно    см 
Янколова,  да   моли    европ^ь 
кабинети  ;*а  съединението  на  се- 
верна и  южна    България.    С.тЪхъ 
това,  той   б1ине    пр'Ьдс^атель  в& 
Областното    събрание    и    пр1Лс*- 
датель    на  Постоаннин   комитеть. 
Пр1аъ  1881  той  се    назначи  до- 
ректоръ  на  финансиитЬ  въ  Неточ- 
на   Румелия     (н>жна    Бълга])ия ; 
пр-кгь  1883    прКминж  въ    север- 
на България  и  пое  днректорсгшь 
то   на   Народната    Банка; 
1886  бЬ1ие  мнннстръ    вд  «1 
спитЬ   въ  Каравеловпя    ш  подпрь 
въ    Радославовия    кабинеть.    п*)* 
сети-Ь  пакъ  днрекгоръ  на  банката. 
ц   още    п6-сетн^   се    ;1.| 
съ  частни  банкерски  р.1 
нр'К-^'ганитель  на    Евлогия    Геор- 
гиева. С.гЬлъ  18-и  май,  той  а!^ 
като  мннистръ  иа  финансинтЬ  въ 
К.  Стоиловия  кабинотъ,  оть  койтх» 
се    отте г л и    сл'Ьдъ    смъртьта    м 
Еелогин   Георгиееа    прЬзъ    1^97. 
Г.  е  рабо1'ил'ь  и  на  книжовното  по- 
ле; той  е   писалъ  въ  Г-нъ  Дано- 
вия  Л-ЬтоструИ    (1869),  въ  цари- 
градското   Чит(ишще    (1870>.   кт. 
п.1овдивското     сп11еание      / 
1(1881),   прЬвелъ  е    Виктор, 
говвя  ромаиъ  Деветдесеть  и 
година  (Иловдивъ,    1881).    па1 
салъ  е  ИвайЛ0|  сс^скии  царь^ 
I  торическа  драма    {София,    Г 
I  своитЬ  Записки  на  еОинь  ос* 
(Со([>ия,  1891)  и  др.  СтатиитЬ 
по  иашигЬ  задруги    и  по  фвн 
совото  и  поминъчно  положение 
държавата  ни  прпвлЬкихл  ннш 
нието  нл  вънкатнии  св^^^тъ. 

Семейството  1\  е  дало  и  д^] 
обществени  дЬЙци.  Отъ  иего  е 
Ив.  Ст.  1\  съврЪмениаЙ  би1гар' 


^  2ЙЗ  — 


П.  Ст.  Г.,  1юде1гь 
въ  1847,  добилъ 
0  си  въ  ридиото  си 
Роберть  К»л1ежъ  въ 
ПрЬди  освобождрн не- 
дра баща  сц  Г1>р14)вс'цъ 
въ.  Пр^зъ  1877  биде 
оть  турското  прави- 
1>търП'Ь  участьта  на 
са  Ин.  Квстр.  Г.  Вь 
ВБО  врЬме  бЬше  прЦ.;- 
ь  въ  Областното  събра- 
1зеяъ  въ  Постоя  и  ия  ко- 
ПрЪиъ  това  врЬме  (1882 
1гЬ)  б'Ьи1€  едннъ  отъ  ре- 
гЬ  на  пловдивския  в1'>ст. 
тг.  ПрЬдн  падането  на 
■,  Г.  ходи,  като  ч.1сиъ  огь 
[утадии,  при  енроиеЙсЕн- 
)ве,  за  да  иад1*|Лствува  по 

К1нъ  съедикеиврто,  ка- 
певъ:^можцисТ1>та    за 
ОТО  сжтествуване  на 
шя.  Съодйнеиието  го  на- 
ЦсЪдателъ  иа  Постояниии 
1^-    СдМъ   9  августъ,  той 
гди  да  побегне  въ  Цари- 
^Ьдь    и'^бора    нп  юиюь 
^К  &Ьше  единъ  01Ъ  пър- 
Р^разбрахж,  че  една  дъ]ь 
I  може  вс11К0Й  день  да  си 
кия:10ве'гЬ    и    ос    прпбра 
адивъ.  Сл:Ьдъ  тош1,  той  се 
мие  сгь  търговия.  Отъ  18 
[азначението  му  дшиома- 
вгевтъ  на  Бългирпн    В1. 
,  61>ше    прЬдотииитель   въ 
то  сьбранир. 

1р,  /.,  другъ  членъ  огь 
ОТО  Г^  е  основатель,  заедно 
«1>еца,  хърват1ШЪ|  на  ^и- 
!1^*,  нървот(»  българско  ю- 
ко  списанпе  (Пловдпвь, 
той  е  и  пр1шелъ,  заедно 
1Ш,  Отоманский  Ианазо- 
^акон^ись  м  Занонь  аа  Л*- 
вдавъ,  1881). 
Сочно  дрьво  въ  Гви- 


ана; со1гьтъ  му  се  уиотрЬбява  огь 
туземцптЬ  за  храна. 

Гибелнни.  11о.1итическп  про- 
тивници на  гелфигЬ.  Виж.  Гелфи. 

ГиОель.  Знгинианс,  пропадане. 

ГвОоиь-  .\нглипски  историкъ, 
авторъ  на  знаменитата  История 
на  упадъка  и  падането  на  Рим- 
ската им71€рия  (1787  —  1794). 

Гибовъ.  Дъл1Ч)рДкКа  маймуна, 
па  която  рхцЬтЬ  достигатъ»  кога 
етов  права,  до  глезена.  ГнбоипгЬ 
и'Ьмагъ  опшнка  и  торбнди;  лиси- 
тЬ  м'Ьста  по  кълкигЬ  еж  малки. 
ГпбонитЬ  жпвЬшгь  въ  Индия.— 
Сивкй  гибонъ,  коЙ1-о  жнвЬс  въ 
гжсталаднтЬ  на  о-вь  Ява,  достига 
на  впсочипа  до  I  мс^тръ  н  по 
земнта  ходи  на  два  крака.  — 
Сраслопръстний  гибонъ,  па  който 
пърьпй  п  ср1аенъ  пръстъ  на  рж- 
кята  еж  донЬЙдЬ  сраенл^та,  жи- 
вЬе  на  о-въ  Суматра. 

Гвбрнлтирски  иротокъ.  Про- 
токъ  между  П(?панпя  и  Африка 
(Мароко),  чрЬзъ  който  Ср1ацземпо 
море  се  съобнщва  съ  Атлантаче- 
ски  океапь. 

Гибрнлшръ.  Испанска  укрЬ- 
пенъ  градъ  на  протока  еь  слъшо- 
14)  име;  25,000  жит.  ВладЬние  на 
аигличанетЬ  огь  1704  г.  иасамъ. 
ГиОситъ.  Единъ  в(|дъ  гли- 
поземъ. 

Гибънъ.  Гжвкавъ,  който  лесно 
се  пр1>ннпа.  Оггука  гибкость, 

Гмнетонь-  Филиспимгки  гра,дь 
съ  НРПЗв11(Ггно  мЬстоиолиженну. 
ФплпстнмцигЬ  останж.1ц  да  жя- 
вЬькть  въ  него  и  с*г^ъ  падане- 
то му  по.гь  влас1ьга  на  Дановото 
1иемо  (Пибл.). 

Гмгавги,  лат.  Исполини,  ве- 
ликана; въ  баснослоб.  огромни 
слп1.ества  съ  д1)анонскп  крака,  кои- 
то жела1ии  да  унищожлгь  бо1ъ 
Юпитеря  и  обсаждали  Одимпъ, 
м^гопр1^ившшбТо  му. 


ВЪ  Цар^^градсхи  В-Ьсгм^кч;, 
кедония  и  У^шлпще, 

Гновъ.  1)  Едиа  огь  4-тЬ  р*- 
ки  ВЪ  рая;  баблейскнтЬ  учени 
пр-Ьдподагатъ,  че  Г.  е  сегашната  р. 
Араксь.  2)  Едннь  кладенецъ  бли- 
зу  до  Иерусалимъ  (Ьибл.). 

Гйопгйогь.  Унгарски  градъ. 
32  килом.  на  с^Ьв.-зан.  отъ  Хр- 
вепгь,  при  полптЬ  иа  планпца 
Матра;  18.000  жит. 

Гйопса.  Сжиюто,  каквото  е 
Стрема. 

Гяпст.,  гр.  ЛГанералъ.  който  съ- 
стои огь  (гЬрнокислена  варь  и  21 
на  ^ггогЬ  вода.  Кршпалннира  с** 
на  пршчми;  обикновено  ой  ор111Ш1 
ВЪ  зърнести,  &1акнести  и  набити 
маси.  Бива  б1х1ъ,  волтнвкавъ,  ка- 
фявъ,  и  др.  БЪлий  се  казва  а.4а- 
вастрь,  бисероблескавиЙ  —  селе- 
нить,  прозрачний  на  плочи  — 
марчянеко  стгл-.^о^  п  др.  Гип- 
съгь  се  употрЪбява  за  миого  н1>- 
та:  огь  алаваст1>а  нраткгь  ста- 
туи и  вази;  сь  гипс^ь  иа  прахъ 
Тор1Ж'1ъ  иивигЬ  и  ливадитЬ. 

Гврландъ,  итал.  Цв'№'нъ  в^Ь- 
нецъ. 

Гнрсопъ.  Най-старпЙ  Леваевъ 
оивъ,  и  начннатрль  на  еданъ  отъ 
трптЬ  рода  на    левитското   племе 

Гнргъ  (Янн.  Карл.),  Русски 
дьрисавникъ.  мпнцс1'ръ  на  вьн- 
ка1нни111  ,тЬла  лрЬзь  ипруванетс! 
ни  царь  Алекс11ндра  Ш.  Г.  бТлне 
роденъ  въ  Фииландпи  огь  родн- 
геле  шведп  (1820  —  18114). 

Гискпръ  (Робе^рть).  Нормандски 
ивиптюрисгь,  пгновалъ  Нсанолско- 
го  иралш-во  и  умрКи.  ш.  Истокъ 
ВЪ  1085. 

Гятйря,  нсп.  Му;тклл1')гъ  6- 
струт'1гь  нпструмопп»,  иа  който 
свиршгь  като  дърпатъ  съ  пръ- 
стигЬ  струни1'Ь. 


ри  на  гптара. 

Гятииъ  (евр.  знач.  гет€рси\ 
дума    означава    или  1гЬвое   V^мг- 
ка.1но  орлипе  плп    н1;ко{1  м 
огь  1'радъ  Гегь  {Б^^*). 

Гишр,  фр.  .Мал1;а  врата  я 
входъ  (въ  жел-1;:)нон&топъ  I'.  м;ч 
параплувъ  и  д.  п.). 

Гдяяяп!*  {ВонтЬорь   Ив.),  Ру^ 

ски    К0МП031ГГ0рЪ,    ЧеХЪ    по    П[»01И>- 

хожденне,  пзобрЪтатель  на  нив* 
оркестров-ь  хармонпумъ,  съчиня- 
тель  на  сонати  по  етюди  т  1И..- 
пена»  на  фантазии  на  ст 
||'Ьспи  за  (|н)рте>пи8но.  на  чиит 
чешки  и  рус^гки  романси  и  Д|>. 
Род.  ВЪ  1Н19. 

Глйнконкгь.  иаг.  Окрхгдеа 
зърна  огь  единъ  зеленикавгь  Пг 
норалъ. 

Глнголяца.  Старослов^нсБЯ  аз- 
бука, която  е  била  едно  врЪ» 
изв'К1'.тна  на  вскчквгЬ  словЪооп 
народи.  Откритията  на  Г])игоро- 
впча  и  Успенский  пр1уг>.  пхтт- 
1)8  ци}гга  им  ь  по  Македон  ии  I 
България  сл  доказали,  че  )  ■■■ 
бука  е  по-стара  огь  киргихии 
другата  еловЬнска  а:1бува;  Ус 
СЕНИ  дори  намЬрнлъ  въ  Иве] 
монастирь  въ  Агонъ  г.гагол] 
ски  подпнсъ  въедна  грамота 
982  год.  Въ  Г»ьлга])П)1  сл  яз 
рени  паметници  огь  това  писмо 
Охридъ,  въ  Р1иски  монаетир! 
въ  Бояна  при  полптЬ  на  Ввю! 
и  у  насъ  то  е  било  ои;е  вь 
потрЬбЬние  нп.  ХШ-н  иЬщ.. 
с*ч*ан1И*>  врЬме  то  се  о  упа.п 
само  и-ь  Истрия.  нъ  примор! 
та  часть  иа  Хърватско,  и  п 
верпа  Далмацш!. 

Въпросътъ,  коя  огь  д1гЬтЬ 
в-Ьнгкп  азбукп  е  изпамЪренатн 
Констпнтииа  или  Кири.мЛ^в. 
тодиевип  братъ,  още  ио  е  ре: 
шеаъ.     Шафариьп»,    гьхъ 


—  297  — 


№  ое  ттрисърдпнявагь  Грнго- 
п>,    Миклоши*гь  п   др.,    под- 
като  крайно  сл1аствив  иа 
[ванияга  си,  че  глаголицата 
1ВТННовата  аи(5укл,и  мг  ней- 
Гпм'Ьрвпчъ  е  г^наялъ  лобрЬ 
еааца  н  азбуки    [Кин- 
янаелъ  арабски,  еврей- 
хаяяроки  п   др.].    ЗабЬл-Ьжва 
|р    вгь    кириловсната    азбпш. 
е    ш^ппрана  огь    гръцката, 
1ВРтЬ  1та    опия  звукове,  кои- 
1а   в-ь   гръг1ката,   еж   зсти 
глагашоага. 
Глвгол-к.  Въ  грам,   часть  огъ 
ктн ;   ра:)редъ  думи,  копто  ц:^- 
1гъ  дЬЙсгвае,  състонние  или 
1нпе. 

гаябахъ.  Прусс1си  градъ,  23 
»м.  ва    игг.  огь  Дюа»лдор<|)'ь: 
\2Н    жн  г.    <.'р'Ьд(>точпе    ла    ма- 
ЦкГурнатц    промнтленогпъ    ггь 
;ка  Прусия.  Г.  «•  много  (парь 
той  0  сжшрстпувл.гь  и1це 
1р1»М1'Ти  ни  Кп}иа  Велики. 
1Я1и»торетво.   ^княтйуто  на 
11аго[п>. 

(шиятор!..    лпт,   (о'ГЬ    гла- 

и^чь).  Робъ  или  наемипЕЪ, 

В1.  Рнмь.  за  удоволствието 

1  е  бпяVТЬ  въ  цирка  съ 

.!    ПЛП    1ГЬ    31Г(1рОВ*>. 

■  /и*  г/  ро(^з^ая^  лат.  Пра- 
силата на  меча. 

^тдаирян-ь.  фр.  Глечогиамъ. 

!ля>Ур«,  фр.  ГЛ(»Т!.,  пък^ювид- 

пой.1*'К.10  иа  чинн^^мъ  сждь. 
.1ЛСГ01П..  Английски  гра.1ъ 
(т.мидпн).  (»9  килом.  на  зап. 
КлинГ.ургь.  пристанище  иа 
'  '>:.000  жиг.  Твьрд-Ь  пи- 
а  тпърдЬ  гьрговски 
;|.  Ир4(Ч^-п»  умипсргпт1'гь. 
[*лагй.  фр.  1)  Ингладрнь.  .п.- 
хартия  гласг.  2)  Обвитъ 
кШр^иъ  пласть:  кестени  гла- 
13)  Жрлагина«    пихтии:    месо 


Гляс!^.  Казга  парични!,  говори 
така :  тоя  чаень  оть  аакона 
гласи. 

Глйлирямъ,  фр,  (огь  %лаа\ 
з;имра:о1  намъ).  Огладвамъ.  излъ- 
сквамъ  нюцо;  обзахаривамъ,  за- 
харосвамъ. 

Глаенсъ,  фр.  Насипъ  наира- 
ве1гь  постепенно  с-тръменъ  ГфЬдъ 
укр-Ьплопис;  излиза  вь  па1ето  и 
покрива  рипа  огь  в'ьншцата  страна. 

Глясонъ,  фр.  Архитцкт5'рно  в 
скулптурно  украшение,  което  има 
формата  на  ледени  висулки. 

ГляуАоропя  соль.  ОЬрноки- 
сле1гь  натръ,  открнтъ  огь  Глау- 
Сера  въ  1658;  има  расхладите- 
леиъ,  горчивъ.  соленпкавъ  вкусъ. 
Ср'Ьп1а  се  въ  длъгп  чотирестран- 
ни  свЬтликпви  призми,  които  съ- 
държятъ  10  молекула  вода.  Ако 
се  о(ггави  нъ  (гьздуха,  крисгалитЬ 
нзгубватъ  водата  си,  та  става  на 
б11.ть  прахь,  който  се  нарича  с»/л- 
флгг,  Гл.  е-оль  е  съставна  часть 
на  много  минерални  води,  и  се 
'Намира  въ  ма.1ко  количество  въ 
кръвьта  п  други  животни  течно- 
сти. Употр-Ьбява  се  най-мпого  за 
правене  на  содата,  въ  стъклар- 
ството.  въ  лекарството  (като  сла- 
бително средство)  и  др. 

Гл&уберят1..  КЬлъ  минернлъ. 
който  гъсгои  1»гь  нар||,  (^Ьра  и 
др.,  иаречеиъ  но  пмето  иа  химикъ 
Глаубсра, 

Глаубвръ  (//*1я:.  Ру^.).  Знаме- 
нп1'Ь  герм.  х^хнмик-ь  и  фнзигъ. 
открилъ  разни  способи  за  доби- 
ване селитрата  п  прпснособилъ 
ш  в-ь  ваицаретвото.  Ако  и  да 
в11рвалъ,  като  всЬноЙ  алхимпкъ, 
нь  <'жи1ествунпнето  иа  ф|ио(М)||)- 
гки  кам1'нь  п  нггцЬрнтеленъ  .гЬкъ 
и  др.  т.,  пак-ь  далъ  1ЧлтЬмъ  по- 
тикъ  на  напр1цъка  на  химияга: 
обнсиилъ  псгорията  на  солитЬ,  и 
направилъ   миого    полезни    нови 


—  298  — 


паЛлюдеппя,  които  изложилъ  въ 
множество  съчинения  (1604  — 
1668). 

Глицъ ,  на  полски  Гладвко. 
Главе1гь  градь  на  сдиоимен.околш!, 
въ  прутжвя  окр.  Бресчаиль  (Си- 
лезнн),  по  двата  бр^га  на  Нейса, 
кр1Ьпость  отъ  2-и  кдасъ;  13,000 
жпт. 

Глашатай.  Протогеръ,  всена- 
роденъ  изв^стнтель,   телялимь, 

Гледячвя,  огь  соб.  им.  Расте- 
ние отъ  семейството  на  чаше- 
цв1ЬтннтЬ. 

Гдейвяцъ.  Градъ  въ  юго-источ- 
ната  часть  1га  ирусч^ка  Силезаи, 
на  Клудницъ  (притокъ  на  Одеръ), 
66  килом.  на  Ю1Ч)-ист,  отъ  Оиеляъ ; 
16,000  Жйт.  Обшярии  желгЬзии  за- 
води. 

Глейкометръ,  гр,  Уредъ  за 
опрЪ:Ьление  кмнчеството  захарь 
въ  вино. 

Гденеш.  Купъ  отъ  9  острова 
край  фпяистерския  брЬгъ  (Фран- 
ция). 

Глечеръ,  герм,  Ледникъ,  гра- 
мадна движуща  се  ледена  иланн- 
иа  въ  арктическите  морета,  спр. 
въ  моретата    близу  до  полюситЬ. 

Гдякоиически  стихъ^  отъ 
соб.  им.  Гликонь^  гръцки  иоетъ. 
Гръцки  пла  латински  стихъ,  съ- 
ст!шенъ  отъ  едипъ  спондей  и  два 
дактила, 

Гдинеръ,  ге-рм,  Мпнералъ,  кой- 
то състои  огь  кварцъ,  П0.1СКИ 
пшатъ  п  др. 

ГляниЙ.   Виж.  Алюминий. 

Глвнка  (Сергии),  Русски  пи- 
сатель  (1774—1847). 

Глаава  (Мих.  Иван.).  Знаме- 
нитъ  руе<;ки  компоаиторъ,  творецъ 
на  русската  иузвка,  на  чисто  рус- 
ската  нар1»дна  опера  Жиаоть    аа 


/^аря,  на  операта  ^     •-«  ••  ^" 
мила^  която  по   м; 
инство    стои    много   по-плр* 
първата,  а  по  новость,  орига 
нис1ъ   и  раскошна   инструмек' 
ка  1Г&ма    подобна,  на  'л, 

и  автрактигЬ  въ   Ку|^ 
драма  Князь  ХолмскиО,  на 
изводенпсто  Камаринская, 
еъ  руоскн  комизмъ  и  юморъ, 
гатЬмо  число  романси,  отъ 
много  ек  известни  вь  и,к1а  Е| 
па  (1804-1857). 

Гляптака.    гр.    Р{1зОа    (Я1 
ство  да  се  р^-е)  на  скжпо 
камене.  —  Глиптография.  Ипа< 
на  нзвайки.  —  Глмптотвиа.  X 
лите    на    извайки  п  драго 
камене.  —  Глиптъ.   Фи17ра 
заяа  на  камень  юп  металъ. 

Глярина,    лат.    Животно 
разреда  па   търбушесггптЬ 
иицп«  сгъ  гризднви     челюсти, 
лото  му  е   к&т  и  дебело;  к 
та  му  еж  п  тЬ  кжси  съ  сроси 
прхсти  и  съ  яки  нокти 

Глнстмръ.   Виж.   РСлистири^ 

Глнфогбнъ,    ер.   Едно 
веихество    за   гравиране    по 
мана. 

Гдяцерина,   гр.  (отъ 
сладъкъ).  Сладяща  течность. 
то  се  иекарва  химически  1УГЬ  лр-^ 
вено  масио  и  отъ  лоЙ. 

Глвцндовъ  оввсъ.  Химнчо 

то    основание  на    лоеветЬ  и 
елата. 

Гдвцирмзанъ.  Вен1е(ГГВ0, 
се  добива  огь  растенията  д1н 
Ша  д1аЬга. 

Глобудинъ,    лат.     Съспш)»| 
часть  на   1фъвьта,  която  обраят! 
кръвнптЬ  топчета. 

Гдобусъ,    лат.    К1акбо.    ксичо 
представлява  земята  (аемени 
6усь)у    или    небото    сгь    'л 
(небесгнъ  глобусл). 


—  200  — 


1^вшй  (Александръ)^  мно- 

»>-111^чо   из^тенъ  погь  псов- 

Болес^авг  Прусг.  Полски 

исПь  едпнь  отъ    ний-попу- 

сръвр1.м(?нни    псиски    ии- 

е.  НйЙ-1'Л11вн(ггЬ  му  бслетри- 

Проааврдения  еж:  Фортюсть 

(РЬгичггл),   раскять  по    темата  на 

борбата  н&    влад1>яне  зони  меаду 

ааяшгг)»  и  нЪмскитЬ  натурннцн; 

Погг1^ио(а  {0\пу\кй)\  Кукла  (Ьа1ка); 

I  110&1усть    Е!манци71ант9си^ 

(»>  еж    пр^ставени   стром- 

I  на  жоиигК  да  се  освобо- 

игь  пода1асгносгьта  сн  на 

I.:   и    исяюрпчоокпй  ромаиъ 

Фирштг,    на    който  сюжетъгь   е 

змтъ  шп>    живота    на    с;П1ронр1»- 

■мит!»  егн[ггявр.  Вснчкит^  тня 

повести  па  Г..  К8КГ0  п  1к!краниитЬ 

»т  «ляки  расши^ц  Дреболии  (|)го- 

сж    пр-Ьводенн  на  русски. 

НРлогау  пли  1'росглогАу.  Градъ 
Ж  црусска  Силезпя  п  тфЬпоеть 
«ть  ;^-н  Е.1асъ.  56  килом.  на  сЬв. 
«ть  Лпгпицъ,  на  л^в.  бр.  па  0- 
Л*ръ:  28,028  жит.  Машини,  Ж(^- 
1)иша,  грънчарски  и  др.  ш^тЬлии. 
—  Г.  (Горни).  Градеиъ  и  той  въ 
Сшези,  оие.тнскн  окржгь;  5»600 

Ж1ГГ. 

(\{пг1п    гкИз^    лат.    Слава    на 
иатЬ   [антитеза   на    латин-' 

Гдоевлгая,  ^/).    Болелпииа   въ  | 
1ва. 

Глоснтнсъ,  ^.  Нъ  медиц.  въс-  | 

нне  на  езика.  | 

■цгеъ,  гр.  Подпухванр  на ' 

'дюаг.   Знаменнгь  германски 

^"нп^лггорь,    авторъ    на  Ифии- 

*пм,  А.%цест%,  Орфей  в  лр.  ^1714 

-К«7). 

Гдшкясгь.  Привърженикъ  на 

;  1^|>вят11  музикални  теории  (Виж. 


Глюко»л*т  гр.  Грояяпя^чяхлрь 
Глютввъ,  лат,  1)  Костенъ  клоП. 
2)  Клей  съдържаемъ  вь  житни-Н* 
зърна. 

Глядсюаь  (Уилиамь  Юарть). 
Английски  държавннкь  и  ораторъ, 
до  скоро  водитедь  на  либерална- 
I  та  партия  въ  Англия,  род.  (гь 
Ливррцулъ  въ  1809.  Г.,  четвърти 
(■инъ  на  богатъ  търговецъ,  свъ1>- 
I  и1И.1ъ  Еласпческит!!  науки  въ  Е- 
!тонъ  и  Окс1|к>рдъ  въ  1831.  Въ 
'  1832  билъ  избранъ  пр1)Дставитель 
!  и  01ъ  тогава  е  бнлъ  н*6колко  пл- 
ти  млнистръ  [пръвъпжть  на  ко- 
лонипгЬ,  П0СЛ11  все  на  фпнансн- 
тЬ]  н  пръвъ  министръ  въ  отече- 
ството си.  Въ  1847,  като  мин. 
на  колоннитЬ.  помогнжлъ  на  скръ 
Р.  Пила  да  прокара  в'ь  камарата 
закона  за  свободната  търговия.  Въ 
1850,  пр-Ьзъ  едно  посЬн1ение  на 
Неаполъ,  когато  затворигЬ  на 
Дв^тЬ  С идилии  били  пъ.тни  съ 
политически  прйсткпници,  отпра- 
вилъ  едно  писмо  до  лордъ  Абе])- 
дпна,  което  описвало  теглилата  и 
неправдите  на  тня  неншстниии  и 
възбудило  негодованието  на  цЬ- 
ла  Европа.  Сл*дъ  това,  той  за- 
пшшавалъ  дЬлото  на  италпянската 
независимость  съ  мноп»  к]>ясно^ 
р1>чиви  слова.  Въ  1858  прпелъ 
едно  важно  послание  въ  Иониче- 
ск1ГгЬ  о-ви.  Въ  слигщта  година, 
обнародш»лъ  едно  изятпо  съчине- 
ние върху  Омира  и  омирическин 
в*/СА,  въ  3  тома.  Въ  1865  се  бо- 
рплъ  за  уиипюжението  на  при- 
вилегированаш  црънпа  въ  Пр- 
лаидня,  която  угнетявала  ирлапд- 
цитЬ.  Въ  1876  год.,  поради 
ту|>скитЬ  свпрЬпства,  въ  Бътгм- 
рия  се  произнесе  енергично  про- 
тивъ  турцитЬ,  било  въ  многолюд- 
шггЬ  митинги,  било  въ  камарата 
на  пр^дставителетЬ,  било  вт.  1»аяни 
б|ю1иурн,  такъви  1што    Умату-Ь 


-  ЗОО  -' 


ек  България  и  Источнш'4  еьпросг 
(1876)  и  Уроци  откламе  (1877). 
П^^-оенгЬ  протестира  протнвъ  по- 
ведениет<з,  което  сл'Ьдваи1е  Би- 
кънсфилдовий  кабпиеп»  но  отно- 
шение кьмъ  РУ сско-ту  реката  вой- 
на, каьто  и  110  рнботит!»  на  Ин- 
дия. Главно  чрйть  неговото  вли- 
яние ойн1еств»'Ното  чувстно  е-е  обя- 
ви среищ  Бнкънсфилдовата  поли- 
тика, и  либералите,  съ  него  на 
чело,  дойдохж  на  вдастьта  (1880). 
Г.  изгуби  (хгЬ^дъ  н-Ьколко  годи- 
ни властьта  и  пакъ  ш  придоби, 
ала  не  можа  да  прокара  прочутия 
си  законопроектъ  за  Хомь-рула, 
самоуправлениетч]  на  Ирландия. 
Най-сетн-Ь,  той  се  оттегли  по  ста- 
рость   в-ь  частенъ  животъ  (1894). 

Нши18  о//1  (Ржп:ЬтЬ  долу!)  сл 
Г-вп  думи,  които  често  се  ср-Ь- 
щатъ  въ  полптичсскага  книжни- 
на. Тия  думи  анг.гийский  дър- 
жавникъ  изговора  въ  избирател- 
ната борба  пр^^.ть  1880  по  адресъ 
иа  Авсгрпя,  която  той  виждаше  да 
1гЬри  да  посЬгае  на  Солунъ. 

Г.  е  и  плодовитъ  пиеатель.  Глав- 
нитЬ  му  книжовни  произведения 
СА^  ПринципитЬ  на  Црьквата 
(1840),  История  на  римскитЬ 
«>»/>жа*щ(  18131— 62),  гор4спомеиж- 
тото  сьчинение  върху  Омира  и 
неговото  вр11ме,  БоюветЬ  и  аю- 
детЬ  на  героическия  &Ькь  (1869), 
Рамь  и  наи~но9итЬ  моди  в%  ре- 
лигията {\Н1'у)  и  Омирическии 
синхрониамь  (1876).  НеговпгЬ  по- 
литически р-Ьчи,  скаски  и  учени 
^тити п  еж  многоб рой  н п.  Кт и  ь 
к  ратъкъ  животоопиелтеленъ  о- 
черкгь  иа  Г.  е  книжка  Уи.%,  Ев, 
Глмдстонъ,  издание  иа  4Пр11Вод- 
на  Библиотека»  (Варна,  1886). 
Оть  Г-гЬ  съчинения  на  българ- 
ски ех  пр11ведени  само  брошури- 
тЬ  УжаситЬ  вг  Българин  и  У- 
роци  озг  клане. 


Гиелянъ  (Самуиль  Гьт,). 
мапски  ученъ,  който  въ  1767 
стжпилъ  въ    Русия  п^юф.  иж 
тербургската  академия  на  на] 
гЬ,  и   който    в-ь    1768   тръгн; 
по  наученъ    походъ    въ  русс! 
азиятски  вллдЬиня.    Той  изу 
гамошнит1)   животни    и  расте! 
Въ  1772,  той  се  върндлъ  въ 
страхан^ь;  а    въ    17715    тръгн] 
за  Персия,  отъ  дЬто  на  врЪ1 
умр1хгь  въ    пл'Ьнъ  (1745  —  17 

Гиейсъ,  ге.рм.  Слоисть  гран] 
Състои,     както  гранитътъ» 
кварцъ,  полски    шпатъ   п  с 
нъ  въ  него  тия  вен1естиа,  о< 
но    слюдата,  ил    расположени 
пдочлци,  та  той  се  чупи  май 
сно.  Амфиболътъ   понякога 
сггва  олюдата,  и  тогава  се  па| 
амфиболовь  $нейс%,    Ко|'ато 
дата    е    зам1к'т<:'на    игь    граф! 
той  се  нарича  графигот,  гн^х 
—  оть  ХЛОриТЬ,  Х^орито^  г» 
И  т.  н.    Той  е  многу  расп] 
ненъ  въ  н'11Кон  м11ста  на  зез 
кора  и  съсггавлява  п:к1В  пзаЕ 
екп  скали. 

Гаегь.    Натискъ,    притв< 
прпт1х|ц'нпс. 

Гиомо^огая,  гр.  Събрание 
поучителни  изречения.  Огпка 
мологически,  поучителенъ.  нр( 
учнтеленъ. 

Гвононика,  гр,  Цскусдлзо 
с^  правБктъ  съ.1нечии  часо! 
по   сЬнката,  която   хв'Ь{ии 
цето. 

Гиомои-ь,  гр.  Пржгь  постш 
отв1к*.по    или   полегато    но 
който  служи  да  пока:ша    вш 
ната  на    слънцето    по  ллъжи) 
на  с11нката  си  и  часа  по    ир1 
стваиията    иа  тая    сЬнка  по 
нечни'г1з  часовници. 

Гиоигмци,  гр.  (отъ  гмислм:», 
ние).  Поат1дователе   иа  едва 
лш^иозио-фидософска  секта. 


301 


че  пмагь  свърхестествено 
за  сстоствот»  на  Бош  и  го- 
че  Ии«у(П|  Хрнстосъ  глмо 
лло  че  има  чопЬтки  т1к1о. 
пщминъ,  гр.  Рслигио^^ао- 
|н5Кото  учение  на  гностн- 
първит]^  вгЬкове  на  хри- 

хстент.  Е^гинъ  вихь  ан- 
която  по    роговегЬ    при- 
говедо,  а  по  формати  на 
нвЬс  на  стада  егь  Африка. 
^шч%  {Яик.   Иван.).    Руо- 
НаЙ-важний  отъ  него- 
УД0В1*  (*  пр'Ьв<;аътъ  му  на 
1та  И^таОа  въ  хектметръ 
■-1833). 

■о.  Градъ  въ  Познанската 
облАспъ.  45  кидом.  на  <гЬв.- 
I  По.^панъ:  12,000  жнт.  Г. 
ггь  наЙ-старитЬ  подскв  гра- 
влъ  нЬкога  (гга1нца  на  В)^- 
1иша  и  до  1;^20  въ  него  с* 
вадя  иилс1шгЬ  К1)але.  Иру- 
11р1'д<иа  въ  1793. 
Пиднйски  градъ,  на  Ма- 
1П0  »1райГ(рЪжи(',  въ  едно- 
область.  кияго  е  поргугал- 
л1*вие.  Г.  (гь  едни  оть  най- 
прпстааата  на  западннц 
ва  Индия,  е  бнль  н1>кига 
яа  цндийскнги  португал- 
хЬпкя:  въ  понеже  11иа.1ъ 
мата  да  се  опустонш  отъ 
зъ  1гачалото  на  ХУШ 
Л-вечето  португалци  п^  !>с- 
та  се  аас^мили  вь  Иова- 
I  Паилжвмъ,  градъ  пи-бла- 
юрето,  който  е  сегаи1Н(ггл 
ма  управл.  на  порту- 
Еадва.  Стара  Г.  има  15, 
пб-вечето  духовни,  ио- 
с1далвте  на  португ.  ар- 
копъ;  Иова-Г.  пма  25.000 
обл.  Г.  — 400,000  жит. 
( Хутстофорь  Яко«Л€- 
СъврЬмеи1'1Гь  русски  ботн- 
вь    1847,  сега  профе- 


'  еоръ  по  бо1'пииката  вт,  импера- 
торския петербургски  упиверсп- 
теть.  Г-внтЬ  н:)с.тЬдш1ния  оть  1872 
до  1878  сл  да.!»  па  учснитЬ  едно 
понятие  :т  съвс1>мь  нензв-Ьотната 
тогава  подводна  флора  на  Фин- 
скн  иадпвъ,  за  малко  извЬстнитЪ 
н  съвсгЬмъ  новптЬ  форми  Морени 
водораиаи  на    Б1ао  море  и  Ледо- 

I  вити  океанъ.  Има  растонин,  кои- 
то ноенкп.  именага  ОоЬ!»,  (1оЬ!е11а, 
като  знакъ  на  уважение  Шзмь  X. 
Я.  Гоби  отъ  учения  свЬгь.  Между 
сьчипениита  ня  Г.  по-глании  сл 
сл1ипптЬ :  Темношарни!"^  водО" 
расли  на  Фииски  заливь;  Ба^ 
ьрянки  и.\и  черяенитЬ  водорасли 
на  Финаси  заливг;  Флора  отъ 
водораслит-Ь  на  ВЬло  мор€  и 
ближнптЬ  до  него  части  на  сЬ- 
лерни  Ледиоити  океанъ  и  други. 
Русската  наука  е  за,1дъжена,  оо 
в11нь  това,  на  Г.  за  прЬвода  на 
много  важни  чуждестранни  сгьчи- 
Н1>т1Я  по  ботаниката,  ба1ггерноло- 
гни^и  в  селг.кою  шонансчно,  кон- 
то многч)  ох  епомогнл.1И  за  рас- 
пространеннето  вь  Русия  на  на- 
учни свЬдЬншт.  Отъ  1886  Г.  из- 
дава, заедно  съ  Бекетова.  пьрвия 
нь  Русин  по  врюге  ботаипмескя 
журиаль  8сг1р1а  Но1тиса  (Гх.таип- 
чески  заапскл  I.  Г.  е  нигра,;еиъ  огь 
француз.  правителство  (1890  г.) 
за  научнигК  му  заслуги  съ  високъ 
знакъ  на  отличие. 

Гогодь  ( Ии.к.  Вас).  Великъ 
русски  пис^тель  и  народенъ  ио- 
еть  (1808—1852).  НЬкон  (ГГЬ  не- 
1Ч)витЬ  най-важни  съчинения  ех 
прЬиедени  на  български.  Такьви 
сл:  Тарасъ  Б^лбо,  попЬ^ть.  пр;Ь- 
водъ  на  Н.  Бончева  (1-во  изд» 
Браа1а.  187*2;  2-ро  София.  1888); 
Ревизорь,  комедия,  2-ро  пзд.  (Вяр- 
на, 1 896)  на  2-и  прЬводь  отъ 
Ив.  Иванова  |1-й  бЬте  отъ  Хрц- 
стовича],  който  критиката  иоста^ 


вя  много  по-гор-Ь,  катгго  по  чи- 
стотата на  ез(геа,  така  и  по  блп- 
зостьта  до  оригинала;  8аписхи 
яа  е^нг  луОь,  пов1ють  (София. 
1884);  Шин€л%т%  иов^Гл^гь  (Плон- 
дивъ  1Н87):  БАдни  вечерь,  по- 
в1игп,  (1Тлондн»ъ,  1888);  Носл^  по- 
в11сть  (Пловдив-ь»  1888);  Женит- 
бау  вомедпя,  1ф1^водъ  на  Ив.  11- 
ванова  (Търново,  1889  и  1897); 
МьртеитЬ  Оуш%  поема,  най-вели- 
ното  пропзведоние  на  поета  (Плов- 
дивъ.  1 89 1 ,  П1гЬводъ  въ  проза 
огь  П.  Калчева,  кн.  1).  Едоо  кратко 
жизнеопнелкие  иа  Г.  се  намира 
въ  книгата  Двадесеть  биографии 
на  образцови  русски  пиеателе 
сь  портрети,  пр11ирлъ  на  бълг. 
огь  русскп  Д.  Велковъ  (Шуменъ, 
1896). 

Гогъ  и  НагогЪу  евр.  Кнблей- 
скитЬ  тълкователе  не  еж  съгласни 
относително  значението  на  тия 
думи.  ТЬ  означавагъ  скнтнтЬ,  го- 
титЬ  и  персянегЬ,  споредъ  едни: 
—  народят^  на  сЬверъ  огь  Кав- 
казъ.  споредъ  други  ;  —  пс.полп- 
нн,  неприятеле  израилевн,  спо- 
редъ трети.  Изобщо  тни  думи  зна- 
чжгь  най-опасни    врази    (Биал,), 

(^^и^  яагс  Ш'  ^^иет  (или  1Ье 
Кга?)'  англ,  Богъ  да  пази  кра- 
лицата (или  краляу.  —  думи,  съ 
които  започва  английскпй  иаро- 
денъ  химнъ. 

Годаверя.  Н11й-гол'Ьмата  р'Ька 
въ  Деканъ  (Индия/,  извира  око- 
ло 80  килом.  до  Аравийско  море, 
тече  юго-источно  прйчъ  полуо- 
строва и  с-е  влива  въ  Вен1'алскн 
ааливъ;  1,487  килом. 

Годни».  ВрЬмето,  въ  което  зе- 
мята се  завърг^.ва  около  слънце- 
то. —  Годината  е  еж  щата  токо-ре- 
чи  у  вснчннтЬ  европейски  наро- 
ди. }1ие,  какго  грънигЬ  и  руспгК, 
сме  упззнлв  юлиавскпя  календаръ, 
дтдЬго  излиза  между  насъ  п  дру- 


гигЬ  европейци  едпа  рл; 
12  дни;  :)атова  нашаш  гоял! 
подкача  па  1^в  януария  отьтк! 
ната.  Годината  на  турднгЬ  аи 
още  п6-гол"Ьмъ  недостягьЕЪ.  ш 
неже  тя  сьстои  огь  12лунив|И 
сеца.  пп.  по  29  и  .40  дни.  Вп 
Григориански  каиепдарг. 

Времето,  въ  което  е  подкача 
ла  годината,  е  било  раалнчни  ; 
разнитЬ  народи.  Картагенянет! 
ех^нптяпетЬ,  персянетЬ,  сирнйдят! 
и  други  неточни  народа  захващ 
ли  годината  си  огь  есенното  раа 
ноденствие  (У  септемврий).  по  иое 
то  вр^^ме  подкачала  и  граяцш 
ската  шдияа  на  ^•вреи^1^,  ав 
тЬхиата  свещена  година  и  Д1 
подкачала  огь  прол'Ьтното  равно- 
денствие (9-п  марта).  ГръдюП 
година  подкачала  огь  зяпнат 
слънцестояне  до  Метовово  цгЬ 
ме.  и  отъ  тогава  зели  да  вк  см| 
татъ  отъ  Л11ТН0Т0  саъпцесггопм 
Рвмлянег!^  1гьрв  и  приели  1-я  деш 
огь  януария  за  пръвъ  день  т 
годината  (виж.  Календарь). 

Въ  асгг{н111омня1'а  има  н11ка1П 
вида  години:  1ГЬрво«  тропшчвет 
година  или  врЬметОт  което  н<Я1^ 
ча  отъ  появяването  на  слънпеп 
върху  едпнъ  отъ  троппцпт!;  л< 
връщането  ну  на  сжщня  троинжъ 
или  365  дни,  5  часа,  48  мвиутл 
и  49.7  секунди:  второ,  сиОерич^* 
ска  или  аеЬздна  години  плв  вр^** 
мето  между  дв1>  нослЬигователнш 
стонпня  нл  слънцето  върху  етаа 
отъ  неподвнжнптЬ  звЬлди 
врЬме  е  пГ»-малко  огь  1| 
ската  година  съ  20  мии\та  и  23 
секунди;  аномалистическа  годИ* 
на  или  врЪсето  между  дв*  по* 
с^гЬдователнп  положения  и 
та  въ  перихелднта  си,  ко*  1 
минути  и  35  секунди  П('»-вече  оть 
тропическата  година.  Тропг'"-' '-■^- 
та  годила,  понеже  се  уп»'^ 


—  803  — 


•^то  и  се  припозна- 


1гедството    и  нсто- 

е  добила  и  нмето  граждан- 

Те  с«  варпча  още  истингха, 

\,  влп  астрономическа  го- 

0Д9§.  Испански  държав1ШК'Ь, 
«одъ  името  князь  па  ми- 

!767 — 18.т1),  прънъ  мннистръ 
аа  К]>адь  Карла  1\',  и  изгонряъ 
игь  4ч*рдпна1иа  VII  в-ь  1885. 

Голодия.  Лице.  на:тачмно  отъ 
Ндвуюдопосора  да  управлява  Пу- 
дра сдКгь  съоипването  на  Перу- 
ошнгь,  нъ  сл1>дъ  два  1гкепа  отъ 
пваачението  св  убито  прЬдател- 

Годуиотп;  (Борись  Т).  Русски 

Ц-шь  по  иаЛоръ,  оть  татарско  про- 
гние (род.  1552,  дар.  1598 
—  иип'.).  Г.  прЪкаралъ  младостьта 
ся  прп  двора    на  Ивана   Гро:1ни, 
I  Шь  хл    участвува    въ  извърию;- 
итЬ  отъ  него    ужаси.    Ъъ  аача- 
;  ^ото  на    царуването  на  царь  То- 
,...,.  т^Щхяялл   буна  и  едно  съ- 
(Угь  дворяне  и    първенци 
>  вснчката    ааасть  въ  р»- 
'л  Г.    Въ  това   врЬме,  той 
до1гьрти.ть  завоеванието    на  Си- 

Къ,  подкачено  отъ  Ермака,  склю- 
ь  търтвекп  дого1юръ  съ  Ан- 
я.  приятелски  свръски  сгь  Пол- 
та,     1Т[вкми1И.    Дания,     ра^^би.гь 
ин    хлнъ,    въ:{о6ноБНЛъ  на 
пр^аКгь   старитЬ  градове, 
м.гь   нова    и  гп  укрЬпилъ. 
ъ  Лрхаигелскъ,    наредилъ 
■1'цшя    в^ь    русия   н  4  мп- 
Циаии.    Въ    15?Ц,  Г.    разбилъ 
ово  кръмскии  хань,расиростра- 
ййЕггрФиината  и  шшкапша!^ 
гоншь    П011нкалъ  огь    Ит;иия 
ре  ш   подобр».'ние  добиването 
а  сребърни    руди  въ  Сн- 
0  въа.1ожплъ    на    нта^тин- 
^1арК1>    Чпвоиа   да  основе 
дрнва  н  др.  т. 


Въ  1598  царь  Тодоръ  умр.,  а  ца- 
рица Ирина  отишла  въмонастирь; 
тогава  Г.  билъ  избра  нъ  царь.  Ца- 
руването му  се  пр^Ькратило  огь 
една  буна,  подпгнжта  оть  само- 
званецъ  Димнтрнн.  въ  която  Г. 
умр.  отъ  ударъ.  Ц1х1ата  негова 
челядь  погинлиа  В1.  врЬмето  на 
самозванеца. 

Гоаанъ.  Р^ка  въ  Мидия;  сега- 
шното и  име  Озань  (Библ.), 

Голявъ.  Левитски  градъ  н  градъ 
за  приб1цкигце  въ  сЬверо-западни 
Васанъ;  м'Ьстоположенпето  му  се- 
га не  се  знае  (Библ,), 

Голгот».  <«;>.  Планина  близу 
до  Иерусалимь.  на  която  распнль- 
ли  Пнсуса   Христа. 

Головацкяй  (Яко«ь  Т.),  Га- 
лицко-русски  опнсатель  ц  важень 
д11ецъ  по  сближението  на  галнц- 
китЬ  руси  съ  Рлсия,  род.  въ  Га- 
лнцип  нъ  1814.  умр.  въ  Вилно 
въ  1888.  Г.,  синъ  на  униятски  све- 
щеннкъ,  свършилъ  курсъ  по  бо- 
гословския факултетъ  в-ь  Лъвов- 
ския  университетъ,  а  поел*  билъ 
ржкоположенъ  униятски  свеще- 
никъ  въ  1843.  Въ  1848,  когато 
при  Львовския  универснтеть  се 
учредила  катедра  на  русски  езпкъ 
и  литература,  Г.  билъ  нзбранъ 
да  кк  завземе,  и  нъ  течението  на 
20  години  билъ  професоръ  при 
университета.  Въ  лекцнит^]  си  и 
въ  печата  тоЙ  браиилъ  И1ггере- 
сигЬ  на  галицко-русската  народ- 
ность  оть  враждебннтЬ  действия 
на  полнцитЬ  н  нЬмцпгК  ала 
затова  въ  1867  се  првнудилъ 
да  потърси  приб1>жи1це  в-ь  Русин, 
Тамъ  той  нригьрнжль  1|раноа1а- 
в1!ето  и  билъ  ца:п1!1ченъ  нъ  Вил- 
но пр■Ь.X(^^V'^ател^  на  една  комисия 
натоварена  да  обнародва  русскн- 
тЬ  документи  по  историята  на 
»1итва.  ПрЬ.дн  прк^ленвето  си  въ 
Русия    Г.   иадалъ  Галицки  пруг 


—  304 


насни  ч  гатан/си,  Рраматина  на 
рцсски  езикь  вг  Ра^ицня,  За  л«- 
тера  Г1//  ^  НО'  у.«  с  твен  о  то  д*т  же  н  иг 
на  ругумитЬ  и  др.  Въ  Тува  вр11ме 
подкачплъ  да  печата  главния  си 
трудъ,  който  11ма  голЬма  научна 
ц11ННость  —  Нп2юднигЬ  пЬснн  нп 
галнцна  и  унгарсма  Р^^сня^  и**- 
чатапн  оть  1860  до  1870  въ 
русско1Ч)  спис.  Чтеиья  моск.  общ. 
пет,  и  древн,.  н  издадон!!  от11к1- 
но,  въ  -1  т.,  вь  М(>(жвя.  въ  1878. 
Други  отъ  пб-важнпгЬ  съчппгнпя 
на  Г.  еж  Реогутфнчееки  рЬчмихг 
на  западно-г.ювЬнскигЬ  и  югО' 
апяЬискнтЬ  земи  съ  рдна  карт!! 
приложена  н[1  кнпшта  (Вилно, 
1 884 ).  ЦМьта  на  автора  *}  да 
въгганови  словенската  лгЬстпа 
терминология,  да  искара  на-яв^ 
уназнлигЬ  ое  до  сега  слои11нскп 
географнческн  им^иа,  И(>*крнв(чш 
или  иром+.нени  оть  н^м1Ш^Ь  (Лем- 
бергь  намЬсто  Львовъ,  Тропау  на- 
м-Ьсто  Опава  п  т.  и.). 

Головчяя  (Г-Жа  Д-ръ  Анаста- 
сия). Бъ.1гарска  л1;карка-списа- 
телка.  Д-ръ  Г.  е  родена  о1ъ  бъл- 
гар(\  конто  СО  прЬсолнли  оть  Ка- 
лоферъ  въ  Болгрядъ,  а  п6-сртн* 
въ  Кншнпевъ.  Тя  ср  в'ьспитала 
пь  лристократичнскц  нанснонъ  на 
Нидо  въ  Китниевъ.  а  слЬдъ  го- 
вя скършила  лГ.кпрското  си  обра- 
яоваиие  въ  Партш.,  пр1'р;?ъ  1878. 
Въ  Франция,  откакг  свъ])И1Иля 
курса  сн.  занимавала  с»*  при  по- 
койния :и1!1монптъ  понхиатръПЬф- 
ко.  СлЬдъ  оспоГм>жденн*^то  служи- 
ла въ  софи  Гъската  болница,  а  ио- 
ссти-Ь  мннжла  на  стужба.  заедно  съ 
мкжа  сп,  русипь  у  бпвшин  кня.ть 
Александра.  СтКп.  С*-п  Лвг*1стг. 
постъпила  въ  цюрихския  унинср- 
сиге1ъ  да  изучи  немската  «еди- 
пингка  система  (1886  —  1887). 
Въ  врЬмето  на  кннз'ь  Алексан- 
дра,   ре^^^ктирала     в*ст.    Работа 


(1882  гЛ.  неговъ  " 
га1гь,  н  била  слл!' 
кои     политически     в-кггники 
Европа ;    а.1а    (хтЬдъ    лавръш 
то  ой  отъ  Швейцария,  посв! 
се   исключ(ггелно    иа 
наука.    Нъ  1887,    тя    п 
стжнпла  па  дър1кавна  с^1ужба 
то  ординаторъ  въ  варненска' 
пойтЬ   въ  пловдивската  болн1 
оть  апр.    1889    До    яп.   1894 
прав.1якала  Иетропавловскага 
хиатрическа    болница,  а  сегя 
п  и  ма  ва    ддъжностьта    старгаи- 
карь  па  терапевтическото  (за 
^•рЪнии    болести)     отдйлепие 
варненската  болница. 

Д-ръ  Г.  е  добр1;  поапатп  по 
тиигК  които  е  пнслла  и  няше 
своята  спецналпость  въ 
еписапня  Медицинска  спиел\ 
Медицински  П^гЬ^-ледь  и  Др. 
е  и  постоянна  (ГЬТ1>уднииа  на 
колко  европейски  на.учнп  в1>г 
1Ш  н  списания,  па  е  и  прЬвг» 
п  н:дала  и  н-Ькои  книжки:  Хе* 
лератОу  спорьдъ  'най-ш}4ата  го«* 
ка  на  зуЬние  огь  Д-ра  Кохв. 
Първа  помощь  при  нпцастми  С-*у- 
чаи  отъ  д-ра  Есмарка  а  лр.  — 
Сжпржгъгь  на  д-ръ  Г ,  А.  Ф.  Г-инг, 
и  ТОЙ  има  ппслтел(ггв«:  папосл*- 
дъкъ  обна1н)два  съчпиенпото  \Л 
Кнннь  Алпсгандрг  I  ЛЧ.г.^лрглий, 
1879  — 1880  (Варна.   1897). 

Гологавовъ    (IIером^на^-^  '^^ 
одосий—).  Нмгарски  рохо  ■ 
[юдомъ  от1>    с.    Търдисъ,    I 
конско;  свършнль.  иаедпо 
офита    Рилски,    гръцко    }• 
въ  Лслннкъ.  Г.  бнль  игуд11 .  ,.  .- 
оЬрския     моннсгирь     О.     //«ам 
Пр-Ьдтгиа,   и    паюжемигпч!   му  ие 
м  у  и  он  И1  и  и  на л  о    да    ра  Гм  гги    а  ьни 
въ  полза    на  бъ.11*ар|цината:   ала 
потайно  той  подбуждал-ь  и  насръд- 
чава.1ъ  Сългарскцг]^  иа(^1енпя  кь 
СЬроко  да  сн  основАватъ  българ- 


--305 


:и1ца.  п  давалъ  съ;гЬйствие 

гоненигЬ    отъ    гръцйгЬ  буди- 

ва  ОьлшрокигЬ  духове.  Г.  е 

КдавииП  впвовиикъ  зп   отвд- 

то  на  сЪрския  санджак-ь  отъ 

^партията  п  за  распроетрапе- 

го    на    бъагарск1!я    ези1гь    въ 

.1795  —  1888). 

Гсдубаяскяй  {Евгений  Еаии.). 

Ртсски  исторпкъ  ва  православна- 

п  аръква.  Г.,   професоръ  в'ь  мо- 

яомгката    духовна  акадсмвя    отъ 

автор!,  на  Кратгкг  очеркг 

авос**пвнитЬ     цръкви     б&л- 

га,  сръбска  и  р^^ммнска  или 

\довлпшна  (Москва,  1871,  стр. 

!)  и  на  История  на   росената 

•ва.  въ  2  тома  (Москва.  1880 

2).  Между  лругитЬ  негови  съ- 

1€1ия,     нЛЙ-ааб-ктЬжително    се 

статията  За  нашата  по.и- 

г»  старообрядцитЬу    обна- 

(Ва    "вгь     Богосл,     ВЬстникъ 

12).  Г.  е  роденъ  нъ  1834. 

Голчевь    {Т,  Л.).    Нългарскн 

[нцисгь,    книживипкь    п  уми- 

род.  въ  Калоферъ  въ  1848, 

въ  Одринъ    въ  1893.   Г.  се 

-гь  наП-напр-Ьдъ  въ  родното  си 

го  прп  Ботю    Петкова  а  др.. 

1802  цариградскигЬ  бълга- 

1иати    го    испратпли    ва  учк- 

аардно  гъ  други  учспндн,  въ 

111X0   СВЪрШИЛЪ   (||НЛП(М)фгКН 

.  Въ  1868.  той  се  върнжль 
Одринь,  п  станлиъ  учитель 
въпмошката  българо-католическа 
"•"■'(  :пя,  дЬто  п  гчнтелствува  до 
га  сн. 
1.  аидкячн  КНИЖОВНОТО  сп  по- 
пие пай-иапрЬдъ  като  члрно- 
яп»  въ  II.  I'.  Славейковня  ю- 
гстачески  вЬст.  Шутошъ  (Ца- 
цъ,  1873)  и  др..  а  гл^дь  то- 
яни  като  с-амостоятеленъ 
кть:  той  б11и1е,  заед0о  съ 
Вобчева,  ред;1кторъ  на  научио- 
1тич.  сине.  Дснь  (Цариградъ, 


1875  —  1876).  11.5-сет1гЬ,  той  ре- 
дактираше слтирвческо-политиче- 
ски  вгкгг.  СмЬш.4ю  1Сливенъ,  1882 
—  1885);  сатирач.  вЬет.  Рашето 
(Русе,  1885);  и  сатирич.-политяч. 
вЪс^.  Чеплю  (Бургазь,  1886,  пр*- 
кратеиъ  съ  6-и  брой). 

Г.  има  п  чисто  литературна  хЬ- 
ятелносп>;  той  е  написалъ:  Зла- 
тиста Милка  В.1Л  Самоволна 
жрггва  ва  любовь  (Цариградъ, 
1875);  Цгко  или  Освобождението 
на  бкггирския  народь^  драма  въ 
5  д1>йствйя  (Сливенъ,  1883);  Ю- 
нацитЬ  на  съединена  Бъ.\гариЯу 
ямбичсска  поема  (Пловдивъ,  1888): 
една  българ.  ^)амат^ка  (Одринъ). 
ГолФмо-конаре.  Село  (3,862 
жит.),  цонтръ  на  овче-хлъмската 
околия,  пловд.  окр.,  17^1  кплом. 
на  сЬв.-запа,гь  отъ  Пловдивъ,  за- 
бМ^Ьнштелно  по  участието  ся  въ 
сърдпнеипето.  ГолЬмо-копарци,  на 
брой  около  500  ДЗ'Н1Н,  нпхлуХ|^ 
в-ь  11ловли1гь  и  заедно  сь  една 
часть  огь  войс1{а'га,  пр'Ьдвождаиа 
оть  генералъ  Николаева  (тогава 
майоръ),  арестувах»  Г.1авния  У- 
правитель  сь  правителството  му 
и  прогласих д  съединението  на 
Южна  и  С1^верна  България  на 
б-и  септ-  1885  въ  5  часа  угринь- 
та.  11р'1;:*ъ  врЬме  на  междукняжи- 
ето,  косго  настнл  сл1цъ  остав- 
ката на  киязь  Александра,  мно- 
го политически  противниян  се  ис- 
пращахх  на  заточение  въ  Г.-к. 

I      Гол1|11ъ-де6елецъ.   НаЙ-вис^ 

I  кпй  връхъ  на  Верила-планина: 
1,3.т2  метра  надъ  морското  рав- 
нище. 

'  Гондвръ.  Абнсонскп  градъ, 
(гпи.  на  кралство  Гондаръ  вли 
Амара,  Г)0  килом.  на  с*в.  огь  е- 
зеро  Чана,  съ  10,000  жит.  (едно 
вр-Ьме  50,01)0).  Има  44  црънви, 
съ  бливу  1200  свещеници,  осв11пь 

'  многобройш!  калугере  и  калугер- 

20. 


—  306  — 


кн.  Г.  прилича  пб-вече  на  гора 
отколтсото  на  градъ,  защото  всЬ- 
ка  сжща  е  заобиколеиа  съ  нно- 
жество  дървеса.  Палатътъ,  четвър- 
тита камепна  сграда  съ  кули  отъ 
страни,  е  иай-вашното  здание. 

Говдуличъ  (Матей).  Рагузскн 
пос*1нн11к-ь  въ  Цариградъ  въ  1674, 
авггоръ  на    ВЬлЬжки   ^а   състоя- 
нието на   христянетЬ  «&  Босна,  > 
Сърбия  и  България. 

Гоикуръ  {Ед.нондг  и  Жю,п%), 
Франц,  романистц,  братн,  които 
се  счптатъ  в^  Франция  за  родо- 
началници на  реалисггическото  на- 
ираак^ние  в^ь  облас17.та  на  рома- 
на, което  отпоатЬ  така  широко  и 
така  моп^но  С4?  поса1^цва  отъ  Гюп- 
де-Мопасана  и  Зола  (първий  1822 
—  1896,  вторнй  1830-1870). 

Гончвровъ  {Ив,  Ллексаидро- 
вичь).  Единъ  отъ  наЙ-заб^-ткки- 
телнпт11  рустки  рома[|нстп,  авторъ 
на  Обикновена  история^  Обло- 
мовь  ц  др.  —  Обломовъ  е  сганж.ть 
въ  Руспн  ме-<ад>*  образованитЬ 
нарицателно  за  без^Ьлиикъ  и  об- 
ломовщина  —  :т  Г»езд1хЧНИЧ(ЧЯ'Во. 
Една  сйи|)ка  отъ  съчиненията  на 
Г.,  изда.1ена  отъ  Глазунова.  обра- 
зува 9  тома  (СПБ,  1884-1889). 
ОтдЪлватЬ  романа  ех  издържали 
по  н11на1Ко  издания  (род.  1823— 
умр.  1891). 

Гораздъ  (св.).  Виж.  Методие- 
ви учснт^и, 

Горгояв,  гр.  Три  баснословни 
чудонищни  сестри,  Медуза,  Стено 
и  Куригия.  ТЬ  били  съ  огромни 
зхби  и  (гь  м1ани  копита  и  на 
главата  имъ.  иаи'Ьсто  коса,  имало 
змии.  ТЬ  живкп!  близу  до  гра- 
дината до  ХеспериднтЬ  в  който  ги 
виждалъ  се  вкаменявалъ.  Иерсей 
отсЬклъ  главата  на  Медуза. 

Горгонмдн.  Една  челядь  ко- 
рали, които  растл^ть  въ  образа 
на  шубрЪЕи.  КлоцоветЬ  състоипъ 


отъ  една  роговита  ось,  обв| 
мека  полуваровита  кора.  П* 
т1ц  натрупани  заедно,  обрш 
кората. 

ГорлиАвъ.  Име  на  3  р 
императори:  Гордианг  Ст 
Гордианг  Млади,  умрели  \ 
мата  вь  238;  Гордиань  . 
^сг«л<  (238 -244). 

Горли«въ  в^квелъу  01 
им.  Гордий,  фригийеки  ЦП] 
светилъ  въ  храма  на  10| 
една  колесница,  на  която 
ннтЬ  ремици  образували 
вържимъ  вхзелъ.  Тон  I 
билъ  така  искусно  евързз 
оракулъть  обявнлъ,  какво 
сполучи  да  го  развърже,  ] 
влад-ке  1гк1а  Азия.  А.1е» 
Македонски  го  разс15клъ  сь 
Въ  прЬнос.  см.  твърд*  31 
на  работа,  мжчна  за.хачп. 

Гордонъ  (геиоралъ  Дтп 
Английски  генералъ,  отлиш 
цЬлъ  редъ  см1ии  подвизи  1 
ключенпя,  гтогипж  сл1^1ъ  о 
ма»1ето  на  Хартумь  оть  су 
гЬ,  !1|)йвърженицн  на  Ма 
то  б^нш  пспратенъ  да 
(1833-1885). 

Гореа.  Островъ  въ  Ат. 
ски  океанъ,  близу  до  Зеле 
(западна    Африка);    43,71 
гд.  гр.  Го1)еа;    5,000  жит. 
наддежп  на  Франция. 

Горила.  Гол1^ма  маймуш 

то  най-миого  прилича  на 

Жив'Ье  по   западиитЬ  бр*п 

,  Африка.  ЗабЬл1ужцтелна  е 

'лата  и  свирЬпосп.та  си. 

I     Горицъ  или  Герцъ.  Гл. 

на  еднопменеоъ    окржгь 
стрия,    приморска    обл.,   н| 
бр.    на    Изонцо.    41    кило| 
сгЬв.-зЛп.  оть  Трисстъ:  20,0 
Обширна  захарна  промш 
,  —  ОЕрдьгътъ  има  220,000 


-  307  - 


^орн&-Ваня  (до  освобощенис^ 

ЖМарА  Ваня).  Соло  въ   соф. 

на    я^го-западъ  отъ  ('офия. 

;но  на  едно   отъ    подно- 

иа  Лллииъ-азапина  и  пър- 

станцдн     т)    жел^ноиктната 

ш  Софнн-11ервпкъ.  Бапята  >[а 

а»1   .тЬгЬ  се  посЬщава  отъ 

на  година  всо  пб-вече.  На 

10метра  ю1ч^-заяадно  отъ  се- 

въ  една  гхста  дкОрава  е  мо- 

1рЬ1"Ъ  Се,  Ераль. 

'ороа-Квдвйца.  бръгь  въ  съ- 

1н*?пието  на  Пнринъ-гианина  съ 

;  2,357  метра  надъ  морското 

гще. 

Горна-ОрЬховица.    Градецъ, 

а.,  търновски  окр.,  7  килом. 

сЬа-истикъ   огь   Търново;    5, 

[3  жнт.  Поминъкь  градинарггно 

странство  —  въ  Румлпия,    в'ь 

»ия.  СърОия,  Русия.  Въ  Г.-О. 

издигнжгъ  хубавъ  наметникъ 

Пахирднева  и   други   6ъл1^р- 

побориици  отъ  1876.  Т1)и  ки- 

западно  огь  града  тече  Ян- 

п  на  западъ  огь  неш.  между 

Теми1К'ко    и  Сергювецъ,  ли- 

осиопят!^  на  рдпа  староврЬ- 

кр11Пость,  ТТр1.:^ъ   срЪдкитГ. 

въ  Г.-1).  е   нма.1^  тньрдн- 

воято  пгоско-унгарскнй  краль 

[славгь  Ш   ирЪ:№ЛЪ    н  съси- 

въ  похода  св  отъ  Свищовъ 

Шуменъ. 

Горим   Длбивкъ.    Село    въ 

Ьвецската  околия,  \2  кнлом.  на 

огь   ИдЬненъ.    изнЬстно    съ 

№иията    пр1'|ЗЪ    187  7     между 

сигЬ  и  турцигЬ:    то  бпде  нр1V- 

ог>.    генера^1ъ  Гурк^»    на  12 

нш,   сь  1г!^1.1ь  да    пр1>с11че 

сьцбшення  ва  Пл'Ьвенъ 

Орхание.    1»днзу    до  Г.  Д.    се 

гра  сега    една    г^робнина    огь 

1Ъ    Еямоиь,  К0Я1Х1  съдържа 

1ткпт^  отъ  14  русскн  офицери 

[3,090    войниди.    Меаду    това 


село  и  Телшиъ  сгърчи  единъ 
сть.1пъ,  съ  кръстъ  на  него :  тамъ 
еж  закопани  героитЬ  огь  фин- 
ландския иъль''ь,  иаднлии  иа  12 
октомврия. 

Горин-Студевъ.  Село  на  югь 
огь  Свитовъ,  забЪл-Ьжптелно  по 
това,  ме  то  б1яис  главната  ква!»- 
гира  на  нарич^свободител^I  пр'Ь;*ъ 
русско-турската  война  въ  1877 — 
1878. 

Горво-Бродн.  Бъ.1гарско  село 
въ  сЬрската  каза;  9,000  жит.  Же- 
л*зарс1во. 

1'орукпуръ-  Градъ  въ  англ. 
Индия,  на  Рапти,  700  килом.  на 
с11В-зап.  огь  Калкута;  60,000  жит. 

—  Г.  е  центръ  на  облаоггь  сгь  на- 
селение отъ  2,000,000  жит.  нагорЪ. 

1'орчаковъ.  Едно  отъ  най-ста- 
ритЬ  русскп  семейства,  отъ  Ру- 
риково  потекло;  проатЬдва  пра- 
отцовството  си  до  Р^^'рика  чр'Ьзъ 
св.  Михаюш  Черниговскп  (род. 
1246).  Князъ  Петрь  Г,,  унрави- 
тель  на  Смоленскъ,  бран1иъ  тоя 
градъ  дв^".  годшш  (1609 — 11)  отъ 
Сигизиунда  полски,  ддкл1^  б1иъ 
[ф1)3егь  оъ  присггж.иь.  —  1^язъ 
Димит}}г  Г..  род.  въ  1756,  билъ 
.1аС1и1^жнтелецъ  русски  ноетъ,  н 
иисалъ  оди,  сатири  и  др.  Той  ум- 
рЬлъ  въ  1824,  —  Княз^ь  Л^ген- 
сан&рь  /'.,  показалъ  голЬма  смЪ- 
лос1Ъ  при  нрЬзпмането  па  Прага 
(прМградпе  на  Варшава),  и  билъ 
пронзведенъ  л.-генерахь  в-ь  1798. 

—  Князъ  Иетрь  Г.,  като  нач1и- 
никъ  на  русския  генерадеш.  щабь 
въ  1826,  билъ  единъ  оаъ  подпи- 
сал нИ  0л[|цнскии  договоръ.  — 
Князъ  Александрь  Ммх,  1\  б|V■ 
те  русски  дцпломатъ  съ  06-го- 
дишна  дипломатическа  сиужба. 
Пьрвенъ  посла1гикъ  въ  Лондонъ, 
Флоренция,  В1та,  Щуггардъ  и 
1тк'ь  Б^.на.  тоЙ  замЬсгилъ  Песол- 
дорфа    катч»  миниспръ  на  вънка- 


—  308  — 


пигат^  д1иа  н  пб-сетнЪ  като  кан- 
!итеръ  на  пмперията.  Отъ  тогава. 
въ  течението  на  26  години,  рл- 
ководилъ  вьнкшината  полшика 
на  Русия.  Негови  ех  прочутитЬ 
д}-мп,  произнесени  скоро  сд^дъ 
кръмсЕата  война :  Ьа  Ки»81е  пе 
Ьои(1е  раз,  е11е  зе  гесие1Ие  (Русия 
не  е  сърдита,  а  се  замислила). 

Той  изл'^ъ  огь  това  свое  зами- 
олюванс  Бждй  1860,  иодкр^Ьинлъ 
французокня  походъ  въ  Сирни, 
отговорплъ  висовои^рпо  на  нотп- 
гЬ  на  Фраш^ия,  на  Англия  и  на 
Австрия,  относително  въстанието 
на  Полша.  Въ  1866,  црЪюкснж 
дппломатическитЬ  сношения  съ 
римския  дворъ,  и  се  доближи  до 
Прусия,  стЬдъ  Садово.  Коовенно 
благоирнятенъ  на  Прусия,  той 
остаил  неутраленъ  въ  войната 
огь  1870  среща  Франция,  нъ  се 
въсползува  огь  случая  да  пр11- 
днзвика  лондонската  конференция, 
която  откЬни  постановлението  на 
Парижския  договоръ  относително 
лЬйствуването  на  Русия  въ  Чцу- 
но  море. 

Въ  врЬмо  на  въстанието  въ 
Херцеговина  п  Восиа,  Русия  бЬ- 
ше  въ  съ1хзъ  съ  Германия  и 
Австрия :  сгг/Квгтъ  на  тримата 
императори.  Кпнзъ  Г.  удобри,  съ 
ки.  Бисмарка,  нотата  съчинена 
огь  Лндрапш,  да  се  покани  Тур- 
ция да  ницравп  сериозни  рефо1>- 
ма  (февр.  1876).  Положението 
сл^ъ  няколко  м^еца  се  изостри 
още  пб-вече  сгь  българското  Л- 
прилско  (Виж.  гая  дума)  въега- 
|1Н(»  и  ту1)скитЬ  манети.  Сул- 
таиътъ  като  отхвърли  нлработе- 
янтЬ  отъ  цариградската  кон(|>е- 
ренцпя  реформа,  в  силнгЬ  ка- 
то не  склонвхх  да  му  ги  пало- 
ж&ть,  книзъ  Г.  обяви  самъ  вой- 
на на  Турция  (1877). 

СлЪдъ  войната,  русский    канц- 


(179 
ерЯ 


леръ  зе  участие  въ  В€рли^ 
конгресъ.  който  п:{м1>ни  ОаяъгС* 
фанскин  договоръ.  Русия  не  ■ 
сганА  задоьолна.  Князъ  Бпсм&р! 
се  уплаши,  п  вкара  Германия  | 
сънкзъ  съ  Австрия,  въ  който  Ф 
сетн^  се  привл']Ьче  н  италш 
тройнии  сьшвъ.  Н^Ькои  миеа^ят 
че  въпрЪки  умиостьта  и  хитросп 
та  си.  князъ  Г.  е  биль  паигрци 
нЬколко  ш&ти  отъ  кн.  Бнсмарка. 

Кн.  Г.  се  оттегли  огь  рйбол 
тЬ  въ  1882,  и  умрЬ  скоро  сл*»а 
това  въ  Баденъ.  Германна  (179 
-1883).  ~ 

Госекъ.  Белгийски  коипоя! 
(1733— 182У). 

Госдяригь,    лат.    Мине] 
съставенъ  отъ  цннковъ  окнсъ,  Н 
рен1.  анхид1)нтъ  и  йода,  койти  (I 
намира  нь  Гос^аръ  (Гермаиии^ 
др.  Природно  се  ср^1ца    въ    Щ 
нести  агрегати.  Той  е  бйзъ,  яа 
ластуренъ  изломъ,  сгькленъ  бД( 
съкъ  и  неприятно  стипча!  ' 
Бива  прозраченъ.  Гослар;; 
добива  искусствено  въ  гоа'1)МИ  № 
личества  и  употр-^ива  се  вгь  л1 
карството,  въ  валцарството  и  Д| 

Господь.  Въ  старо  вр^ме  звв' 
госиодарь,  господи  нъ;  сога  Бог; 
създааельтъ.  Гослодень  или  п 
сподони,  който  принадлежи  на  Г< 
спода :  на  неговото  Роацеств 
СрЪтение.  Кръщение,  Прибра» 
ние,  Оъскрьсение  и  Въ:жесеия 
(за  отллчие  огь  праздннцатЬ  В* 
городичнн  и  на  сьетнигЬ). 

Господство.  Владичество,  вх1 
ствуваие.  а1ад1шне,  управл.пше.  - 
Господствуваиъ.  1)  Гоеподарувля! 
шшднчествувамь,  влад-Ь^х  и  уар* 
влявамъ.  1)  Пьрвенствувамь. 

Гота.  Герм.  градъ,  ЧпюдЛ 
Саксъ-кобургь-готското  хе|лЯ 
ство,  98  килом.  на  сЬв,-зип.  «т 
Кобургъ  и  на  жел^чпипата  от 
Берлипъ  за  Касе^ъ  и  за 


-  ЗОЙ  — 


-Мпйнъ;  27.802  жнт.  Хер- 

3119>п>къ  съдържа    драго- 

гбпркн:  ГшГаиотрка  от.  150. 

п  2,000  ржкиниен  и  др. 

печата  огь  1764  добр-Ь 

алмавагь    «МшааасЬ  ^е 

гярд!.  (Сепг).    Планпиа    въ 
[Шфня.  въ  Алпийскпт]>  цла- 
3000  метра  внсока.  Въ  Сеяъ 
ел^    главнтЬ   на  Рона    п 
1]р1^ть  него  мннува  диесь 
>мин  жсл^знпщ!  14,900  метра 
иъга. 

Г9ТЬшЬ^р^ь  (по  тведск.  Гста- 
^[рм>.  СлЬдъ  Стокхашъ,  иай-важ- 
ай  гра;П>  въ  Швсцоя,  приста- 
Шще  иа  л1^вия  0^1^  на  Гета. 
|у  до  южното  й  устие  Юу  Бад- 
море;  91,000  жит.  Кана- 
яа  Гета,  който  скача  Н-Ьм- 
|ре  сь  Балтийско,  туря  Г. 
фаво  съобщение  сгь  Сток- 
I.  Д1ятелна  търговия. 
»гв,  СЧпр-ь  пародъ  огъ  герь 
го  племе,  който  въ  11-ц 
Р.  X.  живЬялъ  около  усти- 
№  Висла  а  при  КнлтпЙско 
а  въ  Ш-н  в1>къ  на  краЙ- 
^^т^^  на  Черно  море.  около 
на  Дуиавъ.  Нъ  въ  кое 
»,  0.1В  въ  какви  обстоятел- 
сганжло  това  негово  пр11се- 
»,  не  е  възможно  да  се  опрЬ- 
»4ума  пли  гладъ,  ноб-Ьда 
пораж*жне.  ирорицаннето  на 
нли  красиорЬчирто  на 
с^гкгь  водител ь»,  казва  Ги- 
•  с&  билн  достатъчни  да 
Гхгь  готскптЬ  оржжня  въ  юж- 
по-мркъ  клим11тъ>.  Въ  нов<.)- 
отечество,  което  било  «  о- 
го  на  гетитЬ,  п^титЬ  на- 
п  по  численостц  и  по 
оте  вгь  царуването  на 
Севера  (222  -  2'ЛЬ 
Р.Хосе  опитали  да  завлад1> 
римското  а1ад1>нне  Дакпя^  п 


отъ  това  вргЬме  н*Ька.1Ко  нЬка  на- 
редъ  играли  значителна  роля  въ 
Европа.  Въ  врЬмето  на  Деция,  го- 
тнт1ц  на  брой  70,000,  нахлули  въ 
Мизия  и  обсадили  Никополъ.  При 
неговото  наближаване,  1'Ь  дигнл&- 
ли  обсадата  и  тръгпхли  въ  по- 
ходъ  за  Пловдивъ.  ДеииЙ  ги  по- 
гоннлъ  сгь  усиленъ  маршъ,  нъ 
паднжлъ  въ  битва  съ  тЬхъ.  Сл"Ьдъ 
това  паднх.1Ъ  Пловдивъ,  пр-Ьзетъ 
съ  пристдиъ,  атЬдъ  Д.1ЪГ0  про- 
тивленпе,  н  х^индн  отъ  жителетЬ 
му  бнлн  иск.1ани.  Това  било  в'Ь 
250.  Г.  още  н-Ьколко  пжти  пр-Ьд- 
приималн  О11усто1нптелни  поюди 
на  Балкански  полуостровъ  и  въ 
Мала  Азия,  д^кл1^  не  била  по- 
6'Ьденн  отъ  1С1авдни  П,  отъ  А- 
врелиана,  отъ  Констаитпна.  Ско- 
ро около  това  вр'Ьме  готптЬ  приели 
христянството.  Въ  369  огромното 
готско  царство,  което  се  пр*)стирало 
оть  Допъ  до  ТеЙса,  отъ  Черно  м.  до 
Внг'ла  и  1>1итнЙско  м.,  поради 
нл11)Ьшни  междуособин,  се  раз- 
д-Ьлило  на  ост1Ч)ТСКО  и  аест1ЧЯХ}К0 
г^арство.  Впж.  Остготи  и  Вест- 
гот, 

Гогн^ескА  ярхнтеи-1/ра.  К- 
динъ  вндъ  архитектура  въ  упо- 
тр^бепне  отъ  ХП-н  до  ХУ1-п  вЬкъ, 
на  конто  една  отлпчптел^^а  черта 
е  островръхий  вндъ  на  сводове- 
тЬ.  Сравнително  грьцката  архи- 
тектура се  отличава  но  чисгата 
хж^гожеегвеность;  египетската  — 
по  мрачностьлг  и  величието;  ма- 
британската  —  по  замисловагата, 
вълшебната  лскость;  готическата 
—  но  своята  тържествена  възви- 
1пеность. 

Готическо  пасшо.  Ср^днов'^- 
ково  писане,  което  още  ое  упо- 
Г1г11бява  въ  Ге[1мяння. 

Готически.  К(^йто  принадле- 
жи на  готигЬ  нли  1и1  ср^иигЬ 
в1жовс. 


Готландъ.  Шведсгш  оотровъвъ 
Лалтпйско  море.  иа  юго-ист.  огь 
Швсдин;  Г)6,()00  жит.  Гл.  гр.  Вис- 
би.  Иоминъюь  овй1иарств1>,  рибо- 
ловство,  мореплаване. 

Готолвя.  Царица  Иудина,  дъ- 
|церд  Ахавова  и  Цозаиелина.  про- 
чута ио  прЬ(ггл;плснията  а  вече- 
сггието  СИ.  Тя  се  оженила  за  И- 
орамв,  Иосафатовъ  сннъ.  Сл1]дъ 
смъртьта  па  Охозия.  спна  си,  тя 
се  въскачила  на  прЬстола.  отI^акъ 
погубила  снноветЬ  на  тоя  царь, 
осв15иь  Поаса»  когото  първосве- 
щрникъгь  Иодай  въстановидъ  п6- 
сети*Ь  на  пр^Ъстола.  Тя  била  уби- 
та оч-ь  побунения  народъ  (870 
прЬдн  Р.  X.).  НаврЬменЬ  споме- 
нувагь  името  Гот<.>лня  за  да  озна- 
чава!^ ония  киигиии,  които  жрът- 
вуватъ  родниннтЬ  си  на  славо- 
любвето  си. 

Гоя.    Испански    хавописецъ 

(1746-1828). 

Грабовскя  (Амароаий).  Пат- 
ски  археологь  (род.  1782,  умр. 
Краковъ  1868). 

Гра<>янкА.  Южно-руссЕН  нсто- 
рик^^  умр.  в*ь  1780. 

Граннин.  Пшдияиски  градь 
въ  ю'.К11а  Италия  (Неанолитаиско), 
ЬЬ  кшшм.  огь  Адриатическо  мо- 
ре; 10.000  жит.  Тържище  на  жи- 
то, добитькъ,  овощня. 

Гравврняъ,  фр.  1)  Вр1>званъ, 
дълбамъ  иа  металическа  или  дръ- 
вена  дъска  фигури  или  букви  :ш 
отп^-чатването  имъ  на  хартия.  2) 
№(КЛ  дребни  изображения  на 
равна  дъска  за  украшение.  — 
Гравировна,  гравюра.  Снимка  огь 
рЪба,  огь  врЬзаиа  дъошг.  —  Гра- 
вйоръ.  Вркшачь,  дълбачъ  на  фи- 
1'}*ри  плн  букви  върху  метадъ  вли 
дръво  за  отпечатване. 

\}г(И'ш,  ига^.  Въ  муа.  важиость; 
стг  дгагИа,  важно  я  строго. 


^аЛагнтс,  итал.  Му 

терминъ:  постепенно. 

1'раляЦнЯ)  фр-  Постеп' 

(лга(1сго1е.     Музикалеи 
мпнъ:  приятно. 

1  радець.  Село  (2,522 
котленската    околия,  на 
чия.  Доста  ржкод1;лно  с^д 
би  п  шлецц. 

Грнднска  (Стара).  Гр 
кр^^пость  въ  Австрия  (К 
Славония).  на  л'Ьвия  бр 
Сава.  —  Градиска  (Нова). 
Австрия  (Кроация-Славон 
1ШЛ0М.  на  запалд!  оп»  Пе 
динъ.  —  градиска.  УкрЬп 
стрийскп  градъ  (приморс 
на  хЬспия  бр-Ьгъ  на  Изо; 
Градисна  или  Бербиръ.  Ув 
градедъ  въ  Боспа,  иа 
брЬгъ  на  Сава,  46  квлом. 
отъ  Баня-Лука ;  укрепен 
франц^узски  инжвнери  въ 
АвстрвШ;нт]&  пр'^1ели  кр'Ь 
въ  1789. 

Градярнмъ,  пово^<ат 
стявамъ    раствори.   2)  ДЪ 
г^тдуси. 

(I  пи1о'аасеи(1*^г1г,  итал. 
ЗИШШ1:  ходъ,  движение  на 

музиката:  ходь,  движение 
Гра/1^'аЦия,  лат.    Д1л( 

градуси. 
Грндусь,  лат.  Степень, 
Граждавииъ.  Членъ  01 

община  или  отъ  единъ  нара 
то  се  намира  подъ  едно  об1 
вленне:  всЬко  нълнопрявн 
отъ  опия,  Които  сьставля 
дипъ  иародъ,  една  дър 
Почегень  г.,  звание,  кое 
община  Д!1ряш1  никому  за| 
т.  —  Гражданска  нлагть  ( 
въ  протпвоиоложпость  на 
и  на  Ог/хо^^на  власть.  —  Г| 
ика  воина.  Война  меаоу 
ветЬ  па   една  н  с&ща 


—  зп  — 


тт1%    моадуос4)(5на  вой- 
Гоаждански    закони,    Зако- 
опр1и1иягь  правата  па 
лаца.  Гражд.  закони  гь- 
[спюдяватъ    пр'Ьд\гЬтъ    на    Граж- 
1Т0     прат.  —    Гражданска 
Нпка:<анн1',    мо    когто  пб- 
1Й  се  лишава  отъ  всвчкигЬ 
»аждансЕа    права.  —  Гражд. 
гронзводство.    Изложение   на 
за    вгьстановяване  нару- 
права  на  гражданетЬ  п  раз- 
ле  пр'Кпир1Ш'Н;.  копто  въз- 
пи  тЬхъ.  —  Гражд    дЬло. 
1тие  на  нЬкого  пр1иъ  сл5дъ 
фушенио  пп  (Нжое  оть  граа»- 
фаехйтЬ  му  нрава:  в-ь   протиио- 
№а  па  уг,<авип  .хЬло.  —  Граждан- 
1ность.  Понятия   и  сгеиень  на 
(ваппсто  необходими   за   да 
1вя    гр)ажданско  общество. 
1ВНСТВ0.  П  Състс^нннето  на 
'р  |ь:  аванието,  пра- 

.птЬ  му.  2)  Граж- 
сгьслов1^е. 
1ЖХЪ  (Т^ии^рхсй  Сгмп}юнш»). 
кпггь    римлининъ,    сдтрягъ 
Корнр.шн  н  баща  на  Гракхп- 
^(ТабериЙ  п  КипП-Гракх  ь).  Ти- 
в  Каий,  трибуни  на  наро- 
^зехж    затнтата  на    плебентк 
[0Ж11ХЛЕ     аграрни    а(1К*}ни    н 
гбити  огь  пафициитЬ, 
138    пр-Ьлп    I'.    X.. 

кШмтяка,  гр.  (грамата,  бук- 

писми).  I )  Искусчтво  да  о^*  1х>- 

влп  да  се    оише    съобразно 

[аакоинтЬ  на    единъ   еяжгь.  2) 

оъ    която    ех  па.1ожеян 

миата  на  граматиката. 

1АТ«Еъ,  гр.  Съчинитель  на 
00  граматика. 

|&тяческ«,  ?р.  Който  при- 
грхн   на,    който  е  С1.образон'ь 
|равплата  па  граматиката. 

[чесям,  гр.  Съгласяо  съ 


правилата   ня    граматиката:    той 
пишг  г])аматически, 

Граиота,  гр.  Царско  или  кня- 
жеско писмо,  сега  ресгсриптг. 

Грамотеиъ.  Който  знае  да  че- 
те и  пише. 

Граипиавн.  Планини  вь  П1от- 
ландня. 

Грвшъ.  фр  Едппица  за  тегло 
въ  метрпческата  свстема.  Гра- 
мъп  е  равенъ  па  единъ  кубиче- 
ски сантпметръ  вода,  при  четире 
градуса  целзий.  Той  е  уУ^  <^т^ 
драма  (1.000  грама  ек  равни  на 
315  драма). 

Гравяда.  Старо  кралство,  — 
сега  часть  огь  южна  Пснання  — 
копю  имало  за  прЬдк1И  па  за- 
падъ  Андалуизя,  на  истокъ  Мур- 
сия  и  на  югъ  и  юго-нст.  Среди- 
земно море.  Г.  е  сега  разд'Ьлеиа 
на  три  области:  Гранада,  Алме- 
рня  и  Малага,  съ  насел.  окол.  1, 
500,000  жит.  Земята  е  планинска  н 
живописна.  ПланинскнтЬ  бърда  — 
Сиера  Невадя,  Сиера-де-Ронда  и 
др.  —  с«  простирагь,  като  обпю 
пранпло.  успоредно  съ  краЙбрЬ- 
жието.  Много  р1жи  по1жп.  почва- 
та. Нйй-важни  произведения:  мра- 
моръ^  драгоп11пни  камене,  вино, 
маслини,  коприна;  рибатовство  и 
доста  голЬма  търговия.  —  Въ 
римско  вр-Ьме,  Г.  състаа1ява.1а 
часть  отъ  Бетика  [римското  име 
ва  1(>го-за«.  Испания];  нь  откакъ 
нахлули  арабегЬ,тя  образувала  пе- 
зависпмо  маврско  кралство.  За 
вр11ме  топа  кра.зство  било  богато 
и  сплно.  Огь  1248  грападскигЬ 
маврсЕИ  крале  били  принудени  да 
прппозпаватъ  върховенството  на 
кастнлскнтЬ  крале.  Въ  1402,  стЬдъ 
И-годншна  война.  Г.  била  завое- 
вана  отъ  испашщгЬ,  и  маврската 
власть  въ  Испаяия  съвсгюсъ  съ- 
сипана. 


—  312  — 


Гранада.  Испанскн  градъ.  едно 
вр^Ьме  столаиа  на  кралство  Гра- 
нада, 424  калим,  на  югь  оть  Ма- 
дридъ,  144  па  ю1^)-ист.  оть  Кор- 
дова;  70,370  шит.  Универсптетъ, 
основанъ  въ  1531;  въ  велико- 
л-Ьпната  съборна  цръква  гр<>бни- 
п,н  на  Фррдинпнда  Католика.  :111- 
воевательтъ  на  гранадското  крал- 
отво,  и  на  Ияабела,  на  Филипа  I 
в  др.  Г.,  основана  огъ  маврптЬ 
въ  \'1П-и  вгЬк-ь,  била  цп11туи;ъ 
градъ  въ  вр1)\1о  па  маврского 
владичрстнп.  С>гатнап1  й  търго- 
вия п  промптденость  не  е  доста 
гол'Ьма. 

Гравадя.  Единъ  оть  англнй- 
скитЬ  Антилскн  о-ви;  насел..  за- 
едно съ  съсг1инотЬ  острови,  43, 
000  жит.   Тл.  г]).  Джорджтаунь. 

Гряаада  (Нова).  Друго  име  на 
Ко.1умбцн. 

ГраоатА.  лат.  Артилерийски 
'•жарядъ;  продълговато  чугуино 
гЬло  сь  ираздннна  аа  (щууъ,  кой- 
то (иужи  за  раснръгквапето  му. 

Гранатъ  (01ъ  лат.  гранатумь 
съ  подразбираемо  тп1нт,  наръ, 
калинка).  Единъ  доста  обнкиоиеиь 
мииер;иъ,  така  наречеиъ  оть  при- 
ликата си  по  шаръ  п  по  образъ 
на  зърнага  на  нара.  Той  обикно- 
вено се  ср'1>1ца  въ  симетрпчески 
два  на  десетстра  н  н  и  кр  п  отги  и  съ 
аленъ  Н1арь.  Има  сгьк.'11Ч1ъ  илн 
ма:^енъ  блесъкъ.  ПрЬдт»  духалката 
обикновено  се  топи  лесно  и  да- 
ва зелено,  кафяво  или  черно  отъ- 
К.10.  Когато  е  прозраченъ,  нари- 
ча се  благороденг  гранатг  илн 
а^чмандинь  а  употр^^бява  се  ка- 
то драго1^не1гь  камень.  Други  ви- 
дове ек  м^ланитг^  съ  черенъ 
шаръ;  уваровитг^  сь  изумрудено- 
Зеденъ  пиропь  или  чешки  гра- 
нагь^  съ  кръвавочервеиъ  шаръ. 
Гранатътъ  обикновено    се   срЬ1ца 


въ    гранита,    гранулнта.    пм 
микеннгЬ  плочи. 

{}пш(1е,  итал.  Въ  муа, 
ствено. 

звучно. 
Грандвоаенъ,^^'  В^^-^нч) 

величань.  —  Граидиозность. 
че(ггв{'Нос1Ъ,  Велича «ость. 

{}аисИо80^  ига^.  Въ  мув, 
чествепо.  благородно. 

Грнпдомномв,  фр.-гр,  (г} 
гол11МЬ,  великъ;  мании^лг; 
Болезнена  страс1ь  къмъ    вел 
или  го.тЬмство.  —   Грандоиа! 
Лице  обладано  огъ  градпоман! 

1'рявдъ  витесъ.    фр. 
знопктенъ  термииъ:  гцЛ'Ьмв 
зина. 

Граня  1СКИ  (Анастас^  Ш: 
Български  учитель-писатель 
периода  на  нашото    иародно 
раждане,  родомъ  отъ  Котелъ,] 
чилъ  се  въ  Цариградъ  въ 
кото  училище   па    Куру-че1 
Д01гЬйд*  въ  царското  медици! 
учи.1И1це.    Иървенъ    билъ  н\ 
никъ  въ  русовото  (*)  коисул< 
Н(>-сети11  учителствувалъ  въ 
менъ  (18()0-18СЗ)'.    въ  Тьр! 
(181)3  —  1869),  въ  Ловечъ  0' 
пакъ    въ  Гьрново  (1869—11 
Написалъ  е  или  е  пр^велъ 
нигЬ  книги:  Пития    или  Л- 
не    за  '^цастие^    пр1>иодъ     (1 
градъ,  1848);    Буква рь    аа 
китЬ  &Ьца^  (гьчпнеиие  (Царш 
1849):  Краткий  Се,  Ка: 
(Цариградь,  1840);  Паае,чл  и 
гиния^    отъ    Бернарденъ-де-< 
Пиера.пр^вод^ь  (Царпгра.1'Ь,  V 
Хижа    Индийска   отЬ     Б1*рН1 

на,  прЬводъ  (Цариградъ,  11 
Търговско  ръководство  «за 
ване,  п  ром  и  П1л  е  и  ость.  мореш 
не  и  за  търговски  дЬланвн», 
758  въ  8-0  (Цариградъ,  11 
Житие    Се,  Кирила    и    Н* 


—  313  — 


ицт»,  1865).  Г.  е  умр-^зъ  нъ  | 
въ  Търново,  на  47-годи111на 

1СТЬ. 

[тх.  (фр.,   втал.  отъ  лат. 

зърно).    Добр^  познатъ 

Коравъ    3'ьриесгъ    камеиь, 

1Ъ  обикновено  отъ  полска 

кварцъ  и  с1юда.  Строени- 

му  е   крцсталпческо    и  гол^ 

на    агъриата    му    Т1П1рд1> 

щобразии.    Много  се  и:^нн  за 

1В0.  СрЪща    се   вь  грамадни 

Въ  Ьки^рпн  го  нма  дост;!: 

[швсквтЬ    те  п  ета     състожть 

отъ    него.    Н11К0И  отъ  тЬхъ 

гда<>впо  се  пукатъ  съ  барутъ, 

с<?  сЬкжтъ  открътенитЬ  кж- 

'равтъ    (гснерадъ).    Ирочлть 
тшнеки  пълководецъ  п  ирЬд- 
па  Съединен нгЬ  Държа- 
18В9  до  1877.  Г..  роденъ 
[1822  агъ  шотландски  нраотан 
1ржава  Охно,  соърпииъ  юн- 
училпнхе    вгъ     1843.    Въ 
16  се  шлнчилъ  въ  войната  на 
_СъедпкснигЬ  Държави  съ  Мекси- 
Оилъ  пропзведенъ  на  капн- 
чикъ;  а-1а  въ  1852  сн  да.гь 
1вката  и  станк1ъ  земед1х1ецъ. 
сепгЬ  търгове  ц.ь  на  обуща р- 
спжа.   Когато    въ    1861    пз- 
[а  мрнаугюобната  пойна  мож- 
)ЖПИтЬ  п  «гЬверцнгЬ  С.ъодинс- 
гави,  тоП   лоднеслъ  уиту» 
иа   с^вернитЬ.    и   б1иъ 
кч  е  нъ   да    Еома  нду  ва    еди  нъ  \ 
ггь  доброволци.  Сл+аъ  н-Ькол- 1 
иеляки   д:Ьла,    каквото    ир^кш- ! 
^ет.^  на  грядъ    Падукахъ  п  на ' 
юггпг!»   Х<.-н[»и    и   Доналсонъ, ; 
досгнгиллъ    до    генера.зскн  \ 
Сл1иъ    това    главното  му 
било  занттат  на  Чатануга. 
»Т1»  за    неговото    пску1.чггв((    п 
5т<*П)лтпмосгь  американската  к;1- 
;^  1гь  не1^ва  честь  ;^ча-1 
-.  ^.... и  Оо1гЬнь  Това,  пр-Ьде^г- 


^Хагрль  Лпнколнъ  го  иазначи.гь 
главиокомандушщъ  на  всичката 
войска  нас^в.  Съединени  Държави. 
Войната  вече  била  продължавала 
три  годпни  п  погълвяиа  много 
жрътвн  огь  жпвотъ  п  пмотъ:  с?*- 
вернш']!,  и  войската  п  народътъ, 
погледнхлп  съ  довЬрне  на  повия 
пр'Ь^.'1водитель,  което  той  опрапдялъ. 
Сл11дъ  няколко  по-малки  сполуки, 
гой  най-сетиФ>  обсдди.гь  Ричмонд-ц 
д11То  Н1ЖнитЬ»  подъ  прЬдвод.  на  ге- 
нералъ  Лии.  един  ь  огь  най-спосч^б- 
ни1'!>  генерали,  бали  съср1цоточп- 
лн  главната  си  сила  за  посл1д.1по  и 
отчаяно  съпротнаюние.  Лпй  се 
опиталъ  да  създаде  една  диверсия 
чр^Ьзъ  едно  движение  за  Вашвнг- 
тон*ь,  иъ  тая  войска  била  отблъ- 
снжта  огь  ген.  Шернмпа.  НаЙ- 
сетнЬ  на  21  марта,  18*)м,  Петорс- 
бургъ  падпжлъ,  и  иа  другия  день 
гЬнернит!;  влЬ:?лп  въ  Рнчмондь, 
като  нъ  сжщото  вр^кме  юдашгк 
бЬгали.  Г.  погоннлъ  б-Ьгажтата 
войска,  заобиколнлъ  ик  и  нака- 
ралъ  1Ж  да  се  пр-Ьдаде,  на  28 
марта.  Лнй,  съ  27,000  войници, 
билъ  заробснъ  и  буната  се  сми- 
рила. Въ  1868,  Г.  билъ  нзбранъ 
прЬдс^атель  на  републиката  и 
въ  1872  пр'Ьпзбранъ;  той  се  от- 
теглнлъ  ОП.  прЬдсЬдателството  въ 
1877.  Тан  година  той  посгЬтвлъ 
Европа,  Д'Ь-|Ч)  ас&жЬ  билъ  поср-Ь- 
ншнъ  радушно,  и  въ  1879  свър- 
Н1илъ  една  обиколка  около  св^та. 
Въ  1880  кандидатурата  му  би- 
ла паюжепа  за  ир1цсЬдателегвото 
оп^е  еднж1пъ:  нъ  народътъ,  ако 
и  да  п[10дължавалъ  да  х{1ани  къмъ 
него  д'ьлбоко  уважение  н  голЬмо 
довЬрне,  отказаль  да  го  избере, 
за  да  не  сп^ава  обичай  да  се  из- 
бира на  тон  но(Ггь  кой-дп-е,  кол- 
К010  и  в'1>;1впшенъ  или  благоро- 
депъ,  пб-вече  отъ  два  нлти. 
Гряаулатъ  (отъ  лат.  гранула^ 


—  314- 


аърио;  гръц.  литось,  камонь).  Б^- 
.тЬзивнавъ,  б'1>лъ,  ясно-жлътиикавъ, 
или  ясно-червоинкавъ  камень,  съ- 
ставеоъ  отъ  полски  пшатъ  п 
вварцъ  добр^Ь  слгЬсени.  Щпи  се 
на  плочи  много  равио.  Тоя  ка- 
мень  не  е  нищо  др^го,  осв11нь 
^1анптъ,  лпшепъ  отъ  йтииата.  У- 
питр11бнва  се  за  ностнлаие  улици 
и  ^1пд»м1е  гадания. 

Гратианъ-  Римски  пмператоръ 
{(57.Т— :*>>3),  напустижтъ  отъ  вой- 
ската си  при  Лпмнъ  и  убитъ  отъ 
похйтптель  Лакснма. 

Грйтисг  ({{[«'«Ни)*  лат.  Кеавъз- 
мездио,  да  ром  ъ. 

(лгаНу  {ЦНпт^  лат.  Да  речсмъ, 
само  Ш1:ша1ие. 

(лгпИз  рт  иго  Лат.  погово])- 
ка:  дпромъ  :т  Бога.  ^  УпитрЬ- 
Оява  се  о-ь  глагола  рабопл. 

Грятулврпмъ,  лат.  Сърадвамъ. 
чести  тнк. 

Грауденцъ .  Прусски  градъ 
(запад.  Прусия),  на  дкския  бр11гь 
иа  Висла,  48  килом.  на  юго-зап. 
огь  Марисинррдгръ,  100  па  ЮП1 
отъ  Даищи-ь;  18.000  жит.  Важна 
крЬпость. 

Гряфв,  гр.  Пространството  нй 
една  прпинца  ограничено  нн- 
,Ч.гъйгь  сь  ДВ*  успоре,гии  черти, 
сгълпъ. 

Графвио  (Мадамъ  де).  Фрап- 
пузсюч  литераторкл,  сьчннителка 
ла  Писма  па  една  п^^рувгсанкл 
(и>9.')— 17')8). 

Графиня,  герм.  Жена  или  хъ- 
щеря  на  графъ. 

Гряфято,  «гал.  С11>нио  живо- 
иисство,  шкп-о  искарва  черни  фи- 
гури на  611ЛИ  1'а'Ьнн. 

Графятъ,  фр,  (огь  гръц.  гра- 
фа, птиж).  Чпа-ь  вжглеродъ  въ 
сгьстояцие  различно  отъ  състоя- 
нието на  елмаза  н  «итрацита.  0- 
бвкновено  се  ср-Ьща  въ  набити  на- 
идастецц  маси,  д  често  иа  криста- 


ли въ  видъ  на  шесто 
ми.  Съдържа  11ои1^ко1*и  та 
ма  оловенъ    шаръ  п  ме 
блесъъъ  и   е    съвстюгь 
ченъ;  иа  пппане  е  мазеа 
по  6'Ъм1  книга  прани  че 
ти:    за  П41иа    огь   него 
моливигЬ  или  каранда 
фитьтъ  гори  по-мжчно  а 
мана.  При  това,  той  не 
Н}1В1(  на  въздуха,  въ  вол; 
кислотпгЬ.  Въ  Европа 
графитъ  се  намира  въ 
Англия  и  Пспания. 

Гряфнчесжя,  г^к    Ч( 
ппсмепь;     точен  ь,    добр 
танъ,  жнкь,  живописен^», 
изризителеиъ  (езикг).  — 
ски  способъ  аа  рЬтгние 
ч«:  рЬтеине  на  задача  ч| 
теж-ь,  а  не  чрЬзъ  числа; 
по  нагледиостьта   си,  нъ 
точни  слЬдствия. 

Гряфояетръ.  гр,  ]1нс\ 
ко11го  се  употр-Ьбява  ко| 
рп  земя  иа  лрЬоаояве  I 
'г1*  прогтранггва  иа  харт 

Графство,  герм.  '^5^^я 
владЪе  графъ. 

Графъ,  герм.    Въ    в1 
жавн.  титла    за  бла1Ч)ро^ 
с|)Ьдна  между   титлата 
титлата  маркизъ.  Едно  в| 
фоветЬ  еж  влад'Ьвлв    п 
вали  об.1асп'и. 

йтг^оттеп^е,  итаи. 
прнятио. 

{}гас1о$шгто^    игол. 
СЪ   ГПЛ11М!1    приятиость. 

Гряцяоапость.  Сжщо; 
то  е  грап.ия. 

Грвциовенъ.  ^ат.  Ма] 
пршиЬкателенъ,  съ  при 
носки. 

Огяг*<>уо,  итал.    Въ 
но,  пр1^.1естао. 

Грацва  или  хярт* 
гр.  Три    баснословнд 


—  31о  ~ 


1убостьта,  коптч»  рао 

радость  и  очарова- 

*Кглпия,     Талия  и  Е1н- 

**)  Опли  другарки    па  Ве- 

Сега  грация  знача  невинна 

мпловцдпостц    скромна 

|цг.  ЛвстрнЙскп  градъ,  гл. 

Щнрнй,  225  кплом.  на  кь 

отъ  В-Ьна,  на    *ЕелЬ:)ница- 

-Трпесгъ:    107,000    /кит. 

станция  за  търговскотЬ 

Стомаиепа.    жгл^на,  »а- 

книжиа     и[м)мн1пленоегь. 

{3-Т&    цръквя,    най-ааб юЬ- 

е    съборната    готическа 

^^       ХП"-и  в^къ.    Много 

>1НИ  и  образовагелии  заве- 

у1гаверсигегъгь,  осаованъ 

*.^,    притежава    библиотека 

[00  тх>яа,  мрей  и  др.  М11ст- 

10    Г.  е   иного   хуба- 

Июннспа.    Въ    топ    грндъ 

кнн;п.    Алексаидръ     Ба- 

фр»    Стачка^  напуишне 

работилница,   фабри- 

т.    огь    работ11иццтЬ    п 

сгъ    1г!иь    да  иаложлп! 

СО  па  фабрииантиаа. — 
ГЬ.  Работи  икъ  1ин  работ- 
юято  участвува  въ  «личка. 
!■  (Жюль).  ирЬ\сЬ,\т(\лъ 
|шната  франнуасш!  репу- 
т.1Н79  до  18»7  (род.  1807 
1.  181>1). 

ряаа|  лат.  (огь    грексь. 
Кхнв  ниЕроскоивческа  жи- 
♦  иа   която  всичкото  дви- 
съотоп  въ  едно  сонване  на 
Храни  се  прЬзъ    повръх- 
нл    гкюто  си    из-ь    сока 
ВТ&  и  чррвептк  въ  вх- 
ГГА  на  които  жав^. 

сит  еМ    йон   11(^Ииг,    Ла- 

иогово[)ка:    гръики  е,  не 

;  сгпх*варя  на  иашага:  1ч>' 


ва  не  е  за    [моитК   твЬпт!»,   нлп 
негови7'Ь]  уста  ЛАгжада. 

Грегръ  (Д-ръ  Юлий).  Че1ики 
огечестволюбецъ,  водитель  на  Мла- 
доч^шката  иаркия,  н  главснъ  рс- 
дпк1\}ръ  на  вкгг.  Народни  лист. 
Г.  б^Ьиш  пр^каралъ  живота  си  — 
^10  години  —  въ  борба  като  иу- 
блнццстъ  и  депутагь  въ  чешкото 
събраиие  за  народнитЬ  чешки  ин- 
тереси н  словксската  взаимности 
а  се  ползуваше  съ  1Ч)Л'Ьма  попу- 
лярность  между  чехнт11  и  други- 
тЬ  слонЬне.  Умр.  въ  1896,  на  65 
години. 

Грейфевалдъ.  Прусски  градъ 
(Помераипя),  16  калом.  огь  Бал- 
тийско море,  28  кплом.  ва  юго- 
ист.  отъ  Стралзупдъ;  20,443  жит, 
Уаиверситетъ,  основанъ  въ  1456, 
съ  бпб.гпотека  отъ  130.000  тома. 
Заводъ  за  солъ,  тъкачество,  ма- 
ши ностростелство.  —  Г.,  основанъ 
въ  ХШ-п  в111П>  (1233),  вл'Ьзлъ  въ 
хин(х'й<.4гня  съгжзъ  [  въ  тоя  съ- 
1ЖП1  ашзплн  Стралаундъ,  Росгокъ, 
беймаръ  и  Дюбскь]  въ  1270  а 
билъ  цвЬтунгь  •п>р14)вг.ки  градъ. 
Вест(1»алски  договоръ  (1  (»4Н)  го 
далъ  на  ПГвгцця;  Прусия  го  при- 
добила, :*андно  съ  цЬла  шведска 
Помораиая,  въ  1815. 

Грейцъ.  Германски  градъ, 
стол.  на  княжество  Рейсъ,  00  кп- 
лом. на  юго-зап.  отъ  Лайлцпгъ; 
17,288  жнг.  Фабр.  за  вълнени  и 
цолув'ьлнени  илатове. 

1'ревовъ  (Димитрь).  Пългар- 
СШ1  дшиомагь,  [шд.  въ  Бсиградъ 
прЬзь  18-17.  Г.  се  училь  нървенъ 
въ  болградската  българска  гимна- 
зия [тогава  Бесарабия  била  ру- 
млшска  об.1асть],  а  с.11'.лъ  това 
свъргаилъ  факултета  на  правото 
въ  ексския  (Франция)  универсн- 
теть  съ  стенень  Докторь  на  пра- 
вото. 11р11зъ  1875,  той  бнлъ  на- 
зиачсиъ  члеиъ  ц'ь  Оран.1ския  с&д'Ь| 


-^1б~ 


а  прЬзъ  1876  си  подалъ  остав- 
ката огъ  тая  длъжность  и  се  пр-Ь- 
дадъ  на  адвокакггвото  до  1877. 
Сл'Ьдъ  осиобО||;др|ппп'о  той  доЙде 
ьъ  Българин,  и  пркгь  1878  би- 
де назначеиъ  п  р^дс^дател ь  на 
софи((скпя  областенъ  скдъ.  кобто 
тогава  за  пръвъ  ижть  се  откри 
оть  прнвр^Ьменното  русско  упра- 
вление. 11р11зъ  1879  бпде  на:ша- 
ченъ  членъ  на  касационния  садъ, 
и  п6-сет1гЬ  пр*дс11датель  на  тоя 
сдцъ. 

До  18-и  май  1894,  Г.  е  изби- 
ринъ  за  ир'|1дстави1ель  въ  вснч- 
КйгЬ  народни  събрания,  съ  нс- 
ключенпе  на  обиквивеното  нар. 
събрание  въ  врЬме  на  мннисте[>- 
ството  на  Каравелова  непосред- 
ствено пр1>ди  съеднненпето.  Той 
зе  гол'Ьмо  участие  въ  учредител- 
ното велико  сьбранне  в-ь  Търно- 
во, което  изработи  основния  за- 
копъ  за  Българи51  —  конституци- 
ята —  и  избра  князъ  Александра. 

Г.  бЬше  министръ  нн  нраиосж- 
дието  и  пр.  въ  първото  б'ьлгар- 
ско  мини(ггерство  (Вурмоното},  въ 
второто  министерство  (митр.  Кли- 
ментового),  въ  шесгото  министер- 
ство (генералъ  Соболевото)  и  огь 
2  ноем.  1890  до  18.и  май  1894 
мпнпетръ  на  външните  дкша  и 
исповЪданияга  въ  кабинета  на  Ст. 
Стамболова. 

11зоб1цо  се  припознава,  че  Г.  е 
локазалъ  високи  позиания  и  го- 
дЬми  способности  било  като  ми- 
нистръ на  правосждието,  било 
като  мин.  на  въшини!'^  дЬла;  той 
направи  много  за  да  се  тури  о- 
сновата  на  правосзкдието  въ  Бъл- 
гария. 11р'Ьзъ  1891,  когато  фрапц. 
П1>авйтелство  подигяя  едпа  бу- 
ря среща  България  пи  случай  на 
една  пип101киа  случка,  той  досто- 
лЪмно  отстоя  правата  па  натпята 
дъ|)1кава.  Въ  врЪме   на   съедиис- 


нн(Уго,  той  остави  1га  страна 
тияаискптЬ  си    възгледи    по 
Т|)Ьп1пнгЬ  работи  в  даде  подд| 
ката  ГЛ1    па    'шгавпитито    п 
телство.  Пи-сет1гЬ,  той  бЬте  е,1 
огь    Я-членната  депутаиия    [. 
п1тЬ  членове  К    Стонловъ 
Калчовъ),  която  Великото  на 
събрание,    свикано    въ     Тър| 
прЬзъ  1886  да  избере  новъ  х: 
испратп  при   кабннетптЪ   на 
ликиг(>  сили  да  пристави  х 
положението  на    България    и 
с*  сьнЬтва  по  въири*^  за  ка 
дат)рата  на    блчхгкщин  бълга; 
князъ;    тая   депутация    прнг 
взбпрапето  на  княз'ь  Фердяв 

Г.  биде  изб|)анъ  н    пр<и 
слЬлъ  смъртьта  на  Ст.  Сь 
ва  водитель  на  ст-амболовиспиК. 
нъ  въ    началото  на   1^У7    нац)- 
снл»  водител  ството,    както  и  всА"' 

ка  намЬса    въ   полятпт -т       

оттегли  въ  частенъ  и;: 
мотивира  постжиката  си  сь  Ш1^ 
скваннята  и  за^г^ъженията  на  яд* 
вокатската  ирофосия  и  сгь  грижил! 
си   :ча    едно    мио1Ч1бройно 
ство. 

Греаадеръ,  фр.  1)  Едно 
войникъ,  който    хвърлялъ   гр 
дя.  2)  Сега  войникъ  огь 
войска,  която  състоя  отъ  е, 
снажни  войници. 

Гревка,  рус    отъ  ^р.   Ю\ 
лакъ,   валяче    отъ   тълчено 
и  д,  п. 

Грепоблъ.    Гл.  гр.  на   ф] 

изерски  департаментъ,  па  р. 
ра,    първокласна     кр11Поггк, 
кплом.  на  юго-пст.  отъ    Пар! 
60,439   жит.    Унпверс1т*гь; 
го  фабрики. 

Гресе.  Франц,  посгь  (170 

1777). 

Гретри.    Белшйски     I: 
торь,  авторъ  ка  опсрптЬ  1 


-  317  - 


Д0амата   схлпер- 

др.  (1741-1813). 

о^Ьдовъ  (Ллск.  Серг).  Руо- 

вматургь,   напнсалъ   е    н^Ь- 

Бомедни,   стшотворснин  п 

нъ  главштго  нргово  сьчн- 

е  Тежко  и  горко  отг  мно-  I 

I  (Горе  отъ    ума),    комедия  ! 

цЬйсгвия  въ  стахов»'.  Заб1>- 

Мко  е,  че  тая  комелвя,  без- 

|<гго  творенне  на  Г.,  не  ви- 

1есио   (гЬлъ   свЬгь,    макаръ 

(гь  й  и  да  принад1**игалъ  по 

ние  на  дворннството    и  да 

10    служба   днгиоматъ.    Тя 

'отова   още  въ    1824  н  вгь 

^3фгъ,  дЪто  Г.  нк  чмъ  П[^^VТЬ 

брит Ь     п  р^1ста  вите ле      в  а 

а  дитературпо-ар»тистически 

увлЬки  всичкото  образова- 

цество  въ  онова  врЬме:  ала 

&ТЯ  не  пус11л^1а   комедията 

а  сцената,  нито  въ  печата. 

1Н2Г),    вьсицтанацпгЬ    и 

ГннлчкпгЬ     оть    театралпо- 

аище  памнсляли  да  нк  пгра- 

«асгио  при    избрана  публн- 

главно  в'ь  прпсжтствието  иа 

к  въ    въ  вр11ме  на  носл'1;д- 

Г]  пя  дошло  най-строго 

^1  :а  се  играе    въ  теа- 

т>  училище    пиеса    непоз- 

1  ОТЬ  пенсурата.  Само  ел11дъ 

ьтн  на  автора  й  се  появило 

то  печатно   озданио  на  тая 

вя  {1к;^0),  в  на  другата  го- 

го  добило   достжпъ   на   им- 

)рс(шта  сцена  въ  Летербур!^ 

1ква.  СюжетъПк  на  комедия- 

кюбовна  несполука  на  едннъ 

Ьтенъ  младъ  дворлнннъ    А- 

дръ  Андреевячъ  Чайки.  Г.- 

медня  Студенть,  написа  иа 

)удпачество   сгь    II.    Ките- 

е  п!  '  I    на    бъ.!ггарскп 

Ка  I.  Загоря,  1805). 

евъ    в*ь  Москва   въ    1795. 

въ   Техераяъ.    когато 


билъ  посланикъ  въ  порспдската 
столица,  въ  врЬме  на  една  буна, 
въ  18*29.  Биографпчсскп  подро- 
бности за  Г.  се  намнрагь  1гь  кпиг. 
Двадесеть  биог^шфии  на  образ- 
цови русски  1аи:ателе  сл  портре- 
ти, пр^водъ  отъ  русскн  отъ  Д. 
Велкова  (Шуменъ,  '1К90). 

Грегорвавскн  цръква  е  име- 
то на  арменската  народна  цръ- 
ква. ЛрменццтЬ  били  най-първий 
народъ,  който  пригърнжлъ  хри- 
стяпството  (около  300  сл-Ьдъ  Р. 
X.).  Кнископъ  Григорнй  иокрь- 
стилъ  царя  пмъ  Тнридата  111  за- 
едно съ  народа  му.  Сл-^ъ  нокръ- 
щението,  много  арменци  ходили 
да  се  учжть  въ  Атпна  и  Цари- 
градъ.  Въ  церковната  препирня 
за  двоякото  ес^гоство  на  Христа, 
армеискнгЬ  христяне  държали  съ 
моио4{>пзитит^  отказали  да  припо- 
тюжтъ  властьта  па  халкидоя- 
ския  съборъ,  я  образували  осо- 
бена цръква,  която  зела  името 
Григорианска  отъ  самаго  Грнго- 
рпи.  Церковн1ГгЬ  обряди  на  тая 
цръква  малко  различать  оть  о- 
б|ждигЬ  на  правоа1авната;  бого- 
служението става  по  отароармеи- 
ски;  поповст^  както  православ- 
нитЬ.  се  жешзьгь  по  еднкпгь.  Гла- 
вата на  цръквага,  който  носи  тит- 
лата католикоеь,  прЪбпваиа  въ 
Кчмиааииь  (виж.  1'ая  дума).  Иодъ 
неговото  в11домство  се  намира 
царпградскпй  арменска  патри- 
архъ.  ЮмугерстЬ  на  тая  цръква 
('л11двагь  си.  Васнлиевото  нрави- 
ло. Вартабедитй  образуватъ  осо- 
бенъ  класъ  церковницв:  тЬ  жи- 
в^нктъ  като  калугкф»^^  нъ  ех  по- 
светени исключптелно  на  учение. 
Грвгори&пска  валендарь. 
Календарь  пр11образуванъ  оть  па- 
па Григория  ХШ-н  въ  1582.  Го- 
дината по  стария  (Юлиансни  ка* 
лендаръ)  е    365  дни  и  0  часа,  а 


—  318  — 


пъкъ  сълнечната  годаиа  е  365 
дни,  б  часа,  49  минути.  ()ть  то- 
ва до  1582  пропатЬзла  една  по- 
грЬшка  огь  1 1  дни.  :3а  да  со  по- 
прави тая  погрешна  папа  Грпго- 
рий  постановилъ  да  се  сзгЬта  4-и 
октомврпй  1582,  15-и  овтомврвй. 
Токо-речц  веич^ЕИгЬ  евр*1пейскп 
народи  сторили  това,  и  сега  про- 
дължавагь  да  употрЬбнвагь  тоя 
новъ  календарь.  Ние,  както  грь- 
цитЬ,  русатЬ  и  другит1Ь  право- 
славна, СчгЬдваме  още  старвя  ва- 
дендарь,  та  сме  сега  завъсп^ш 
12  днп. 

Грвюрневъ  (Васи^чий  Вас.). 
Русски  орневталисгь  и  нумизма- 
тикъ;  рсдактцралъ  Географаие- 
ски  ИзвЬстия  на  геог^>.  друже- 
ство п  писл.п»  ВТ1  раяпп  повр-Ь- 
менин  списания.  Р:к)пи  неговн 
ниатЬдвания  и  статии  но  история- 
та, етнографията  и  географннчч! 
ех  събрани  подъ  :заглавие:  Ру- 
син и  Л^тя.  Нему  сг  л^1ъжи  е- 
дннъ  важенъ  припосъ  по  источ- 
33171  нумизматика:  Оп  1Ье  Раип 
С01П8  о(  1в«11а,  Готк!  1а  Ню  гшпз  о{ 
8ега1  (1876)  [род.  1816  —  умр. 
1881). 

Грнгорий.  Име  на  н1жолко 
светци:  1\  ТоматургаШу  знам1'- 
нпть  вития,  едияь  огъ  свети гк 
1УП1П  на  црьквата  (329  —  389). 
Г.  Висииасщ  брагь  на  св.  Ва- 
снлия    (1Т-П  в^ягь). 

Грнгорий.  Име  на  нЬколко  па- 
пи, огъ  които  н:Ш-главни11;:  Грн- 
горий I,  Веиики  (590  —  604),  ко- 
муто се  дльжп  григорпанеко1ч)  п'1>- 
ние;  Грнгорий  VII.  ^ги<д€брандъ, 
прочуть  по  борбага  сн  11р1»тнв'ь 
гермаиския  императорь  Х»>н1)аха 
17(1073—1085);  Грмгорий  ХШ 
(1572—1585),  пр11обра:?увалъ  ка- 
лендари. Виж.  Рригприански  ^а- 
лендарь. 

Грнгорв:й.  Бъ-тгарски  ппсатель- 


свещеникъ,  изв^стряъ  и    п 
мето  презвитеръ  Грпюрии. 
вр1шонтгь  на  царь  Симеон 
прЬвелъ  огь  гръцки,  по  .'^а 
на  тоя  царь,  Гражданска  и 
ковна  история,   заедно    съ 
пов'кггь    за    Ллекса  мдра 
донски.  Въ  това   съчин 
споменъ  за  н']^кои  словЬн 
словни  б1»жества.  Александра' 
гарский  списатель   иарича 
Кожни  Ис^кмл  Кбликдго».  Ак 
и  други  съчинения  IIр1^ведеи 
написано  огь  Г.,  т&  или  с&  у. 
щож»п1п,  1ии  не  с&  оте  оп^ 
Грмгороввчъ  (Викюрг 
Русски  филологъ  и  археодо 
в-ь  1815,  умр.    въ  187»>.    Г 
едно  по  друго  про((>есорь  въ 
ква.  въ  казановаш  духовна 
демия    п    въ  одесскня    увн 
тетъ.    П  б-заб1а  Ьжш  ел  в  пгЬ 
ви  съчинения  с%:    ИаслЬдеаг 
1^ерковно~о-*ов^нското  марЬ 
питг  за  едно  из-юженги 
турата  на    словЬнегЬ    аг  н 
гЬ  нтЧ^илавни  епохи.  Това  сь 
ненне,  по  думнгЬ    на   Кот. 
ски,  е  пьрвото   учено  съчи 
за    йюв^Ьнскага    литсрат}*ра 
1844,  Г.  тръгнхлъ  да   обхо. 
командировна    аювЬпскнгЬ   Ое 
д-Ьто  се  бавилъ,  особеио  въ 
пейска   Турция,    2'/я  год.; 
огь  това  пжтуване  е  било 
нението:    Очеркь  на   едно 
ване  по  европейска  Турцип 
русско  изд.  Москва,  1887) 
га.  въ  която  има  много  нят« 
н-кнш    по    нашата   нсторвя 
обнародвалъ  и   разнн    стати 
ВЬстннкь  Европи:    Описан 
четвероееанге^гието,  писано 
юлицата;  Сърбия  вь    от\ 
кьмь  съсЬднитЬ  дьр?нави  м 
-т-ЛГ)'  вЬкь;  СтарослоеЬп 
легмикг,  който  допь.10а  ти 
на  св.  Кирила  и  Методгм} 


глщМ 


-  319- 


фОймчъ     (Д.пит.    Рас.). 
белетрпсть.  До    18  49    на- 
Се^юто^  Самодивската  до- 
о  др..  на    воито    цюьта  е 
вдякхне  ужпсъ  оть  русското 
пество.   Нйй-добрата    му  по- 
е    Клгтникь    Антонъ   (Ан- 
Г1|   Горгмика).    Отъ    ромаингЬ 
РибаригЬ  е  картпна  на  ора- 
на старя  Русия  п  мжчпотн- 
за  просв1лце11ие.  Една  зимна 
еврппейската  крптнка  сра- 
сь  съчиненията  на  Ч.  Ди- 
»,  дори  п  1га  Ж.  Санда.  Род. 
1822.     На    б-ьдгярски    живо- 
1тед}1П    6'кзЬжкн  за   Г.   се 
въ    кн.    Дпадесеть  био» 
на  о/)раз1{тп1  русски  пи- 
огт.  В.  Острогорскц,  нрЬв. 
Т.  Рслковъ  (Шуменъ,    1896). 
'ршвлапдшя    нли    Зелена    ае- 
Годкмь   усггровъ  илп    мате- 
юзйто   с<?   числи    къмь    зе- 
ца    сЬверна    Амерлиа:    съ 
на  пет.   СЬвсрин    Ледо- 
•инъ,  на    югъ  Атлантпче- 
овеаи-ь,  па  зан.  Бафиново  мо- 
ка сЬв.  непо.чяати    земи.  Дв1> 
шннокн    В1'рпри,    оть    500    до 
метра    високи,    се    прости- 
шжрай  брЬговстЬ  н  се  кръ- 
;вагь  иа  югт».  Между  тЬхъ  и- 
лед|гаиа  еъ  огромни  рая^^ри  и 
'ГиЛмата  часпъ  отъ  страната  е 
>вта  гл,  н1»'1нн   лгдовс  и  сн^ 
источното  н    южното  краП- 
се    вп жд<чтъ    н едостж н н  и 
дедА  си.  К.1Н^1атътъ  е  мно- 
^дють;    само    въ   аЪкон    южно 
и  Мо  юго-яапяднотп  край- 
н«а  мнлно    зеленина,  мъ- 
оапурц,  самь-тамъ  съвсЕ;иъ 
ЕВ  дръвеоа,    върби  и  др.;  ср1> 
се  и  н^кои  цвЪта  и  зелен- 
Г11  (тти  ех  и  каменни  вх- 

И  ;о,  хгЬдь  и  др.  /Кивог- 

1ц   които    давать    кожуси,  бЬ- 
аайцп  п   01>л  итЬ  ме^хкд.  с11- 


вернпН.  елени,  паткит!)  и  др.  сХ 
главното  богатство  на  жпгелет!;, 
които  сн  служхтъ  обикновено  съ 
едпнъ  видъ  кучета  съ  51алъкъ 
растъ  и  исправена  }ппя.  Морето 
иаобилва  съ  риба;  китьгъ,  канш- 
лотъгь,  тюленътъ  и  др.  се  ср11- 
П1агь  до  крайбрЬжияга. 

Г.,  открпта  отъ  нсланденъ  К- 
рика  Рапда  въ  982,  е  била  по- 
късно  нзслЪдваиа  оть  иорвожци, 
които  й  дали  името  и  п  основали 
въ  ней  цнЬтути  селища;  въ  чу- 
мата изморила  въ  1348  тоно-ре- 
чи  всдчкнтЬ  жнтеле;  даискпй  ми- 
снонерннъ  Бгедъ  почвкль  взново 
да  колопизира  страната  отъ  1720 
до  1736;  нъ  населението  е  омалЬло 
въ  Х1Х-И  вЬкъ  нор1ии  ст}Да,  който 
на1Ч)л1)мЬва  неирЬстанно;  то  е  са- 
мо около  П.ООО  Ж1ГГ..  по-вечето 
ескнмоси  обърнжтп  кь  христям- 
егвого.  На  неточната  страна  то- 
ко-речн  нЬма  наседеяне;  данекн- 
тЬ  заведения  еж  на  :^'ападъ.  Мо- 
равскитЬ  братя  имагь  4  заведе- 
ния, оть  конто  главното  е  .1пхте- 
нава.  блпзу  до  носъ  Феруелъ  (Сбо- 
гомъ).  най-южната  точка.  Търго- 
вията е  въ  рхцЪ'1'^  на  една  ком- 
пания, съ  главно  седалище  въ 
Копенхагенъ;  взяосътъ  ое  въс- 
качва  на  71^0,000  лева.    вносгътъ 

—  на  блнзу  сжиц1'га  стойности 
Г.  е  данско    владение.    Земята 

й.  непокрита  съ  ледове,  се  нрЬ- 
смЬта  на  88,100  чет.  килом. 

Грялп&рцеръ  (Франць),  Ав- 
стрийски драматпч.    поетъ    (1791 

—  1М71). 

Гряналдн.  Италпянски  фнзикъ, 
нраннлъ  опити  вадъ  свойствата 
на  снЬтлииата;  открил1>,  между 
други,  че  ДВ*!*,  лучи  св^Ьтлнна,  ко- 
га се  (гьедпнишгпь  ион'Ккоп1  нз- 
гасяватъ  една  друга.  Това  откри- 
тие помогнжло  на  1й1нга  и  Фре- 
нелд  да  открвшть   сегашната  — 


-  320  -•1 


въ-шообразната  —  теория  за  пк- 
■п^ването  на  светлината  (1618  — 
10158). 

Грниаса,  фр.  Кривене  ва  ли- 
цето. 

Гршширувьшъ.фр,  Подпраштъ 
си  съ  бои,  косми  и  др.  т.  лицето 
зи  да  итговарп  на  ролята  мп  (за 
смтйорг);  сгггукл  грамировна  или 
гримг^  пидпранниото. 

Грниоплдъ.  Рнмтттолнчески 
еппскошц  п»пскп  пратекпкъ  въ 
Битгария  В1>  вр^Ьмото  на  нарь 
Норпса,  испратеиъ  намЬсто  Фор- 
ми;т  и  Пивла.  Папата  като  от- 
кааалъ  Д11  рлкоположи  за  архнепи- 
скопъ  на  България  Формоза,  царь 
Борисъ  вл*Ь:злъ  въ  прЬговорц  сгь 
гръцитЬ  въ  Царпградъ,  и  ирпдо- 
бплъ  огь  Нзхъ  да  ржкоположктъ 
за  бъ^тгарскп  архиепископ  ь  11о- 
сифа  (3  ма1т1  878).  Тогава  Г., 
заедно  съ  всичкото  латинско  ду- 
ховенство, билъ  принудеиъ  да  се 
0ГГ1.ТЛН  отъ  Българин.  Впж.  Во- 
рись  I. 

Гримсбя.  Английски  крайАгор- 
скн  1'радъ,  Г)0  килом.  на  с1>в.-ист. 
огь  Линколнъ;  25.000  жит.  Ху- 
баво пристанище.  Огромно  рнбо- 
ловство. 

Грияъ  (барон  ь).  Германски  кри- 
тнк-ь  и  лпг'*рат1»ръ,  койго  е  пн- 
салъ  на  франц.:  неговати  коре- 
спонденции е  МН01Ч)  интересна 
(1723  —  1807). 

Граяъ  (Впл.гелмъ).  Германски 
писатель  на  поц-к^ги  (178*5  — 
185<1). 

Гриввячъ.  Английски  гра.1Ъ, 
близу  до  Лондоиъ,  10  килом.  на 
»>го-ист.  огь  лондонски  мосгь,  на 
д^юния  брЬгъ  на  Темза :  50.000 
жпч.;  образува  едно  пр11дградие  на 
Лондоиъ.  Градътъ  е  сюкчеиь  сь 
английмката  ста1иця  но  жел1«знн- 
на  и  е  скеля  на  вснчкнтЬ  рЬчки 
нароходц.  Бъ  Г.  Ш1а   прочута  об- 


серватория, на  които  дирекго] 
се  парнча  царски  астрономь, 
правена  огь  1{арла  П  въ  1 
отъ  тамъ  англичянсгЬ  пр-Ькар! 
първпя  мернднанъ.  п  таагь 
иравнк'п>  или  се  усъвърш<*нс 
вап»  онтнческнгЬ  и  морепла: 
ннтЬ  инструменти.  Г.  се  пш 
ш  И**,  У9'/38"  па  йст.  огь<] 

Грннокъ.    Крайморски 
въ  Щигланлии^    при    усчнето 
КлаЛта;  67.900  жит.  ГолКма 
говия.    Захарни    фабрики, 
нскарватъ  но  200,000  т^на 
на  година. 

Грввъ   ( На^анаи^^г), 
кански    бунтовеш»    генер.гть 
врКме  на  войната  гь   Лигдвя 
сЬверо-американската      иеза) 
ммс1ь;    нанеелъ    въ    1781 
спрингската   поб1>Д!г    [Гин.1у 
Чщистонъ],  които  т\'рила  краЯ' 
войната  въ  южна  Каролина. 
1фесътъ  отсЬкль,  и   му  поди( 
меда.1Ь  въ    честь    на    'ПШ 
(1742—1786). 

Грипъ,  фр,  Кпндемпческа 
ма.  изобщо  малко  опасна.  П1 
нацит!*  \\  еж  смно  гла ' 
отнаднжлость,  треска,  насшър^^ 
малко  гърлоболъ.  Г.  трае  \ггь  2 
до  10  деня;  лЬкува  се  о1Ъ  ада 
себе;  нриб1>гва  с-еза  ой.1екч1'НИс' ло 
туряне  краката  на  хванлтия  огь  г 
въ  'П)пла  вода  и  пийне  топля  пв* 
тия,  кои'1'о  докярватъ  испотлванг- 
.1пна,  които  страда1'Ь  оп.  грлд- 
на  или  гьрлена  хроннч1ч*ка  0<^ 
лесть,  кога  се  притури  и  гр|' 
пътъ.  имагь  особена  нужда  д1 
тръсьатъ  лЬкарска  помошь. 

Грисъ,   рус.    Брашно  ;! 

ГрнфОНЪ»    9р,    Гръцко  .1] 

турно  укра1нение,  което  V^^л:VЛ 
огь  женска  1'лава  и  грлдя,  л 
птичи  крила  и  трунъ  ш  аЬко? 
животно. 

ГрвфЪ;  гр.  1)  Въ  м; 


—  321  — 

ентн,  на  които  ое  свари  поляци,  около   100,000   сврен,  6, 
оная  гЬхиа   часть,  вър-  000  н-Ьмци.  2,000  татаре. 
го   свирач ьтъ  нзмкнявато-'      ГрОдШ^  рус.   Заплашппмъ:  тая 
кат».1    притиска     струнптЬ   сграда  гро^и  на  падане  щ».'  рече 
(СГитЬ  на  д-Ьвата  св  рхка.  |  заплашва  да  падпе. 

Громво.  Високо,  шумно. 

Гроняагг.  Холандски укрФшгнъ 

градъ,  14о  килом.  на  сЬв.-зап.  отъ 

(барииъ).  Инамснигь  фран-  Амстердамъ.  30  килом.  на  зап.  оть 

ясивоцаоецъ,   творе1гь   на  иаливъ  Доларъ  [на  Северно  море]. 

тЬвг  Яфа  (1771  — 1835).  I  иа  рЬка  Хунса,   обърнхта  на  ко- 

рабоплявателенъ    ваналъ,     ковто 
съобщава    града    съ    морето;  51, 
359  ншт.  Уппверсптртъ  основанъ 
(Улиямь).    А нглнйски  '  въ  1 В 1 1. 


а  баснословна  птида. 

,  фр,  Кдвнъ  видъ  доста  де- 

опрпнрнъ  платъ. 


Островъ  въ  Атлантнче- 
юаиъ,  среща  Морбванъ;  4. 


.    оОогатшгь    учението    за       ^^^^^  Дванадесеть   дкь 

[честното   сгь  мно1Х>  важни  ,  зини. 
|Ш10,  и  няправилъ  силната  <      «1  .  \г     *. 

Кка  батерГн.  която  носи       Гросвврд.нъ.  УкрЬпенъ  градъ 

.  -  ист.  отъ  Буда-Пеща:  31.324  жит. 

ианъ  (1Тъпай-главнитЬос.^.^Р;"^""^^'^"'  кралевска  акаде- 
"^  мий.  I  радътъ   е  скачень    но    же- 

,  люиицд  (гь  ]^Ьна.    Турцнт!".    пр^ 

зе.тп  и    ограбили    1\  въ    1660,  и 

авегрнЙцнтЬ  въ  1692. 

^чгоаво  пш(1о^  лат,  Недотсслано, 

нрдопзработено  въ  иидробностягЪ. 

Гротеокъ,  ит,у  фр.^  англ.  Всички 


закони ;    по(Ч)чилъ    въя 
пътя  на  магнитната  сила  да! 
Ьо^'  !    типлина;    от- 

е.1      _        иическа    поляр- 
газоветЬ;  сгь  помощьта  на 
разложилъ    водата :    и 
съчиненията   му  нАЙ-за 


Т1*лно  е  Съотношението  на  \  ук])атепин    фантастнчески  съста- 


вени отъ  изображения  на  човЬци, 
животпи.  цв^тя,  дръвесл  и  др.; 
оггука  гротесковъ,  направенъ  чуд- 
новато, фантасти  чески.  —  Изобра- 
женпяга  отъ  тоя  видъ  се  нарекли 
П1ка,  защото  ипииннцитЬ  вадили 
такъвн  изображения  и.гь  старо- 
врЬменни  сгради  засипани  въ 
подземията,  копто  наричали  гроти 
(пещери).  Въ  д])аматнческото  ис- 
кусство  гротескъ  наричать  дол- 
ния   комизмк    който   състои    ОТЬ 


)скитЬ  си^хи,    прЬведено  на 
европейски  езици  (1811  — 

,  анел.  Питие,  което  съ- 
ромъ   или    ракия,   под- 
съ  аахпрь,  отъ  то1иа  вода 
лпмонъ. 

МО.  Русски  г|)адь,  ц.  па 
ряиа  губерния,  прпстанпгце 
вия  бр^Ьгъ  на  Н11мциь  и 
до  с,  ПРтербурго-варп1авска- 
150  килим,  на  юго- 
м;  40,124  жит„  по-  прости  см-кхорни;  въ  слога  —  не^ 
евреи.  —  Губернията  има  спатученптЬ  мета(|юри  и  над}тп- 
чет.  кнлои.  и  1.256,883  |  т^<  "**  ест1Чггвеи1ггЬ,  см1»|цнпт11  пз- 
яу  половината  руси  (ве- 1  ражения. 

н,  малоруси.  бМоруси).  Грогь  (Никола).  Герм.  поетъ. 
*атй  пидоБица  литовци  и  ннй-добрий  иоегь  иа  долногерман- 
^«111».  21. 


ското    нарЬчие.   Род.    въ    Хейде, 
Дцть-Мартонъ,  1819. 

Гротъ  (Джордркъ),  Акгх  исто- 
рикъ,  най-доброто  му  съчинение 
История  на  Гргция  въ  8  тома 
(1848—  1855),  пр*вед.  на  фран- 
цузскн  оть  Саду,  19  тома  въ  8-о 
(род.  1794,  умр.  1871). 

Гротъ  (Яковг  К).  Русски  аюь 
деипюм  шюалъ  Историята  па 
Русия  до  Летра  (1851).  Много 
веговн  съчинения  по  русския  е- 
зиюь  и  словесность  ех.  нааечата- 
ни  въ  русскит^  списавяя  (1812 
—1893). 

Гроцяусъ.  Хола1искп  учеиъ. 
автор  ь  на  много  съчинения  по 
богословието,  историята  и  право- 
то. Неговит!)  съчиненин  Маге  П- 
Ьегшп.  ць  коото  :1а1ци1цапаль  сво- 
бодата ла  хатандокатн  търговия 
въ  Индия  и  1)е  ]иге  ЬеШ  е1  [1ас1В 
П0Л0ЖИ.1И  нача-юто  на  межд^иа- 
родиото  право;  пос.11цното  съчи- 
нение въ  слятото  вр^Ьме  дало  по- 
тпкъ  на  развитието  на  най-нова- 
та философия  на  правото  (1583 
—  1(346). 

Гру<5еръ  (Иох.  Готфридь).  Гер- 
мански лптерпторъ;  писалъ,  оснЬнь 
романи,  по  исторически  н  крити- 
чески пр-Кхм^^тн,  и  заедно  сь  Ер- 
Н1а  издалъ  една  епдпк.1опедня 
(1774  —  1851). 

Груевъ  ( Вес4^инг).  Български  у- 
чнтелт^-ентуннаст-ь,  пи-м:1а,гъ  бра'П^ 
на  Иоак.  п  Георги  Груеви.  У- 
ченикь  на  брата  си  Иоакнма,  той 
почишБ  като  главенъ  учнтель  въ 
София  въ  цвЪт^Бща  възраспъ,  сл'Ьдъ 
Ю-годитно  учителствуване  едпо 
по  друго  вь  Клисура,  Копривщица 
я  Со1|>ии/ГоЙ  йЬте  не  само  учитель. 
а  и  распал  е  нъ  патр  иотъ  и  бу- 
дитель  на  длт^оветЬ  въ  общество- 
то, въ  което  жив^ше;  никой  ка- 
то него  не  можеше  да  внуши  на 
г^разкдане  н    ученхиш    какво    ще 


каже  народность.  А  нАй-мЕК 
такьви  учитело  имаше  Бт 
нужда  въ  онова  вр1Ьме.  Еа1 
питатедь,   той  се    отди< 
мхдрость,  кротосгь  в  (ГЪОб] 
ность,  каквито   и  сега  бш 
вили    честь    в'ь    вс^о   уч. 
Той  е  първий  нопрнвщенс! 
трл!.,  който  въсгганЛк   проп 

,  лрспитЬ  наказа[гая    на  уч( 
и  прогласи,  че  лобутътъ  ш 
мощното  орхдие  въ  въсдит 
тогава   ученицитЬ  биехж 
колко  п^'кги  на  день  н  за 
Неговото  начало  6'Ьше,  ч« 
плината  тр^ва  да  бжде  01 
не  на  страха  тмь  учип 
любовь  и  довЬрие  кьмь 
временни  д1ьйдц.  неговн 
не  могх'1ъ    никога  да  зае 
тоя  свой  учитрль.  В.  Г. 
на   Нача^Ани    поа-нангм 
метрпя^  приложена  въ 
тието   (ВЬна,   издание  вз 
Дановъ,    1867),    р2Еково1 
геометрията    може-бп    е: 
на  времето  сп  въ  Бьлгарс 
—1868). 

Груевъ  (Георги  1.  ПГ-— • 
братъ  на  Поакима  Груевя^^ 
огь  нпй-пр^цпитЬ  българс^^ 
ществени  дЬЙци  въ  Ц»р^5 
до  освобождението,  и  отлич* 
вр1>менецъ  аранов1!деп1> 
гарпя.  Г.  е  род.  въ  Копр! 
въ  1832,  училъ   се   Ш1й-1 

'  въ  родното  си  мЪст^1    при 
рова,  при   когото    и    про^ 
посл4  учението  си  въ  Пло1 
дЬто  довършвлъ  наукдтЬ  В8< 
тра.1иото  училище.  Сл1лдъ 
дшпно    учнтелствуване.  той' 
шрль  въ   1854   г.  в'ь    Цир1 
и  атктьлъ    въ  тър14)вня. 
ва   врЪме    зималъ   частни 
по    1[равото.    по  турски 
други,   и  нему  моке  ш 
се  приспособи  англвйожло 


—  323  — 


~Т1|:1ПИ  се).    Въ 

По    I  ,!И     въпрогь, 

ашво  уча1П1и%  китч)  ипшо- 

разви    ЕгЬсгнпци,   особено 

'ЛИСШПГЬ  вгь    в^стн.    Бм- 

уь*€сла  (Браила,    1803-04)» 

^^гмедонил  (18»Ю).  Въ  дру- 

Чвталипи*   (виж.    Чига- 

тоЛ  611  едияъ  отъ  най-про- 

и  най-дЬйтеллптЬ  члс- 

•г^ато^  сл-Ьдъ  раярЪшението 

^ВIIпя  въпрось,  0ь  Цари- 

сьбра  български  съборъ 

ю  на   екзархлитвт   той 

ше  въ  него    като  пргЬд- 

на   пловщвсвата  епа]>* 

^^"Х*^хь  съставянето  ва  Ек- 

^=^^:^и  съвг1;гь,  бндс  избранъ 

*^1>*^  на  съвЬта. 

•*аиогго  на  русско-турска- 

11р'кгь  1877  Г.  бпде  за- 

<медно    съ    екзарха    Ан- 

.Авгора:  амнистията  ир^д- 

^^Тъ  Са1ггж-Стефа11скця   до- 

Асу    0Ь[тА;     свобода  П1    н 

'Прибра  вь   Пловдпвь.  дЬ- 

пр1^вгь  окупацията  като 

^Рь    прн   новия    български 

Лпонфа  I.  Пр1>зъ  вр^ме- 

1;даваше  европейска- 

..а  уреждане  новосьз- 

по  Берлинския  договоръ 

'^  Румелия,  той  редакгира- 

'.    Марица.    На    неговата 

пр"Ь.ть    тона    вр-Ьме 

и    българгкий    Н{г1^ 

^  француяски    на    Орга- 

УставЬу    основната    иа- 

изрябогена   отъ    комисията 

'•>то  на  иблистьта.  Ко- 

.лчп    усгроПьтвото  на 

ьта,  Г.  биде  назначенъ  пр11д- 

на    Върховното  с&дили- 

[(отдкление  углавно),  па  и  иа- 

[Ь    на  Ньр- 

11ВН0  с»^т,илн- 

Тоо  б1иие  по  право  членъ  ва 

юго  събрание,  което  го  из- 


бра пр-ЬдсЬдатсль  прЬь  1882  й 
1 883.  Огь  гьединенпото  пасл&гь  Г. 
I'  прЬдсЬдатель  па  1Ь1овдиоскпя  А- 
пелативень  сддъ.  Между  това.  той 
е  работилъ  въ  ьшнистерството  ва 
фннапсиитЬ  въ  София,  въ  разни 
комисии,  коит<>  с.ж  изучв1ии  н*Ь- 
кои  финансови  мЪркн  и  :1аконо- 
проекти.  1^дки  еж  у  иасъ  такъ- 
вв  характерни  личности  Еато  не- 
го; неговата  строга  честность  и 
аезависимосггь  е  комахаЙ  посло- 
вична вь  Пловдпнско. 

Груевъ  (Иоакимъ),  Български 
учитрль,  кпижовиикь  и  общественъ 
д1)ецъ,  чието  учнтелствуване  съ- 
стаа1ява  епоха  вь  историята  на 
бъ.1гарскитЬ  училип1а  в'ь  Пловдив- 
ско, па  и  изобщо  въ  Бин^ария.  НЬ- 
колко  години  пр'Ь^^и  освобождени- 
ето неговигЬ  учениии  распростра- 
нявахлЕ  като  учптеле  наука  и 
знание  въ  вснчкитЬ  части  на  на- 
И10Т0  отечество.  Любенъ  Караве- 
локь,  Вазовъ  и  други  паши  пи- 
сателе  сл  все  негови  ученици. 
И.  Г.  е  роденъ  въ  Копривщица 
вь  1828.  Първенъ  се  училъ  въ 
родното  си  лгЬсто  по  нововъве- 
дената отъ  Неофита  Рилски  вза- 
имна метода  и  иосл-Ь  отъ  1844 
до  1847  сд-Ьдвалъ  въ  Плондивъ 
въ  класното  гръцко  учплип^е. 
Пр-Ьзъ  1847—48  се  училъ  физи- 
ка, математика  и  ру<'скп  език-ь 
вь  Коирпв1Ц1ща  при  Иайдена  /V- 
1юва^  като  и  учителствувалъ.  Една 
п.1дина  ио-сетн-Ь,  когато  Геровъ 
!  отишелъ  въ  Пловдивъ  за  гла- 
венъ  учнтель,  11.  Г.  станлиъ  не- 
говъ  наи'Ьстникъ  въ  Копривщи- 
ца, Въ  1856  И.  Г.  миижлъ  въ 
Пловдивъ  за  глявенъ  учнтель, 
когато  Н.  Геровт.  станаьлъ  русоки 
впцеконеулъ.  Въ  1Ьо8дивъ  учи- 
гелствув)!  до  18(>К,  когато  ста- 
цд  муавпнинъ  (иомопщикъ)  на 
идовдивския    мютесарш(»инъ  (окр. 


-324- 


упраЬнтель).  Огь  1870  до  1876 
И.  Г.  работи  частно;  списваше  до 
1874:  г-нъ  Данов1Ш  Дома^иеиъ 
Календарь  м  Книжици  аа  На- 
рода. 6ъ  врЬме  на  възстанието, 
по  гръцки  Бдевети,  биде  затво- 
ренъ,  и  поел*  испратенъ  за  Ди- 
арбекиръ;  пъ  българетЬ  въ  Ца- 
рнградъ  азмодпхж  да  се  освобо- 
ди н  остане  тамъ.  Сд'Ьхь  освобож- 
дението, когато  се  устрои  Неточ- 
на Румелия,  стапх  директоръ  па 
народното  просв^дение  н  стоя 
на  тоя  постъ  прЬзъ  5-годншння 
пррподъ  на  Алеко-пашовото  у- 
правление  (1879— 1884).  Посд-Ьд- 
ната  ддъжность,  огь  еоято  се  от- 
тег^ш  на  пенсия,  бЬше  директоръ 
на  държавната  дЬв.  гимназия  иъ 
Пловдивъ.  ПрЬзъ  учителствува- 1 
нето  си  въ  Пловдивъ,  Ц.  Г.  мно- 
го 110НОГН&  да  се  отвърнлггь  ио- 
гръчилитЬ  се  бъдгаре  нь  тоя  I 
градъ  и  да  се  разбие  силата  па 
ел  и н нзма  въ  Бъл га р ая.  11  р11зъ 
муавинствуваие-ш  си,  чой  не  по- 
малко  е  работплъ  въ  интереса  на 
българщината.  Като  иисатель  е 
развилъ  голЬма  плодотворна  енер- 
шя;  съставилъ  е  или  е  пр^велъ 
много  учебници  я  книги  съ  пе- 
дагогическо съдържание;  ала  най- 
главното  съчинение,  което  при- 
наддежн  на  неговата  книжовна 
д1щтелнооть,  е  Основа  аа  бльеар- 
скл^грамматшсм  (Бктградъ,  1859), 
въ  която  се  пазеше  от1)ого  ети- 
иологията  на  думигЬ  и  на  (|)ор- 
мвтй,  беаъ  да  се  правглггь  от- 
стлшки  на  фонетйката,  каквито 
направи  п6-€етн*Ь  (1868)  Момчн- 
довата  граматика.  Въ  малко  годи- 
ни неговата  граматика  има  много 
и:даапя  и  правописанаето  по  пеш 
пр1и>0ладаваше  въ  нашата  лите- 
ратура до  появението  на  г-нь  М. 
Дряновото  «.учение  аа  новобъл- 
гарското азбуке».   Спнсъктлт.  ва 


другит1&  негови  кимхошш 
ве  е  доста  длъгъ.  1^  ^гЛво! 
гЬхъ:  Сирота  ЦвЬтана,  \Г\' 
рамзяна  (ВЬднан  Лиуза): 
на,  княгаяа  българска,  отъ 
мана;  Кратка  .€огика;  Осм1 
граматика^  Начална  км 
османски  €9икъ;  Пьрт» 
за  дЬца;  Уроци  от%  з€4 
ние;  Свещена  история  за 
Ма.€ьк%  правосмхвенг  ка; 
8шл;  Естествена  история; 
тория  на  османската  ^Я| 
ва;  Опитна  физика  ОТЬ  Щ 
но ;  Всеобща  история  отъ  СИ 
рагдова :  Космографин :  Гуг, 
нли  нови  пЬсни.  Спомен; 
чебницп,  ако  в  забравени 
на  вр1)Мето  си  имахх  по 
издания  и  принесохя  голяха 
за  на  учебното  дЬло.  Кт 
та  не  пр-Ьстанж  да  интересу! 
покрай  сдужебнитЪ  му  ддъг 
и  сл'Ьдъ  освобождението. 
тва  насамъ  гой  прЬш^е  вл| 
стави  разни  книжки:  С'< 
помагай  отъ  СмаЙлса^  Щ 
ческа  икономия  отъ  Блока, 
воучение  и  гражданска  маум 
Рагювори  върху  хигиената  и  Л 
Подъ  неговата  редакция 
ше  пр^Ьзъ  1883  Училии^нг 
никь^  месечно  педагогическо 
сание  на  дирекцията  на  народа 
то  просвещение  въ  11.  Румелв 
Интересни  ех  за  нсторнята 
българското  възравдане  тзъ 
дивски  неговитЪ  статии  въ 
гарски  прЬгледь  (год.  Щ 
и  Л*1ТГ)  Епархийско  въ 
1/чилище  и  (год.  Ш,  ка.  Ш) 
мень  ва   Чал^лковци. 

Грубъ.    С}'ровъ,    неокъ( 
дебелашки;     оттука    грубос: 
Грубиянинъ.    Добелагь, 
оггука    Грубиянство,  —  Гру< 
ставамъ  груоъ. 


.11 

^ко  Щ 


«СЗшцото.  каквото  е  Ге- 

^«кодовъ  Ияневъ  плп 

'^руйо  (даскалъ  Григо- 
^Дрциъ).  Учптвль  (и  цср- 
^1^ве1гь)  1Л>  42-годншна 
ска  д1штелиосгь  !1р11зъ  пе- 
народното  пв  възражда- 
ГгЬше  се  въ  Копрнв- 
I  родното  сп  »гЬсто.  при  пЬ- 
I  дяком  Иосифг,  коАто  в-ь- 
въ  училището  церковното 
(исалтшшя)  и  слгЬтане»  и 
10  първитЬ  три  аритметиче- 
[йствця;  по<и11  6'Ь  продъл- 
малко  учението  си  въ 
[всвото  елинско  училище. 

пхть  даскалъ    Г.  зау- 

(Ъца  >'  дома  си  въ  Колрнв- 

1834;  въ  1838  отишелъ 

въ  Клисура;  въ  1841  — 

яатраще;    въ    1843    ста- 

1ервоБеиъ  1тЬве1гь  въ  Плов- 

I  ходкгь    да    се    учи;    въ 

ючнхлъ  въ  Коприп1и,ица  да 

сво^  училище*);    н^ь   1845 

въ  сх1иото    да  учв   дгЬ- 

1850  станжлъ  учитель  въ 

(Каикь)    н    на    другата 

ВПЬ  Калето^    въ  чор<^аджи 

■шото  училище;    въ    1854 

Ннь    холерата:    въ    1855 

|^П«лъ    въ    Копривщица; 

7  пакъ  въ  Одрииъ**);  въ 

въ  Мусгафа-паша   заучплъ 

ьш.    плгь    Г|ь.1гарски ;    въ 

гчитслствувилъ  въ  Чирпанъ; 

Ш  —  въ    Коприв1ипда;    въ 

-  вгь  Клисура;  въ  1866  — 


Ко(фа»цшц5  п  овова  вр1и1е, 
аД  КАД^  I  ВАсъ,  о^кио  о4- 
•.  Учевнето  било  така  н&- 
ксжо  учгано.  Заслужва  иро- 
бдпгодарность  ■■  КОПрН!- 
,7олко|а  пилитворно  д-каи  вв 
л  Д-Ьфцъ.  Даспдъ  Г-внтЪ 
и.  едва  д»о«етажва  сград», 
мгь  ■е»аФ^1^жмви  юаи- 
коорвкмвски  д^иа.  коя- 
до   саяо  т%гь  вг   мпипкил 


ВЪ  Берковица;  въ  1867  —  пакъ 
въ  Копривщица:  сл^^дъ  1872  въ 
Лраповски  мокастирь  п  въ  Плов- 
дпвъ  (Марапгь) ;  сл^V^ъ  осноГ)ожде- 
ниото  —  •/!  година  въ  Строево, 

РаопргЬдЬлено  по  години,  }'чи- 
телството  на  тоя  народепъ  тру- 
женикъ  е  както  стЬдва;  20  годи- 
ни въ  Копривщица,  4  въ  Клису- 
ра, 2  въ  Панагюрище,  7  в-ь  0- 
дринъ,  1  въ  Муста(|)а-паша,  2  въ 
Чирпанъ,  1  въ  Берковица,  4  въ 
Лраповски  монастпрь  и  по-вече 
оть  1  въ  Пловдивъ  и  въ  Строево. 

Поел^дннтЬ  години  оть  живота 
си,  сир.  няколко  деня  до  смъртьта 
Ой,  даскалъ  Г.,  пеисионпранъ,  6Ъ- 
ше  в-ь  Копривщица  само  церко- 
венъ  шЬвсцъ  (1820  —  1895).  — 
Въ  една  автобиография  на  по- 
койния, още  непапечатана,  има 
доста  и1}ща  по  вьг^раждането  на 
българищината  въ  Одринско. 

Група,  итои.  Няколко  пр^ЪдагЬ- 
ти  еднородни,  а  понЬкога  разно- 
родни, събрани  заедно  така,  че 
вс^ЬкоЙ  служи  да  се  образува  едно 
ц1ио:  дружина,  купчина.  Прим.: 
портретъ  въ  група^  извайка  въ  гру' 
па,  —  Групираиъ.  Съединявамъ  та- 
ка, каквото  да  се  образува  група: 
групирамь  личности^  думи,  — 
Групираиь  се.  Съединявамъ  се.  — 
<гь6пра1гь  се.  —  Групировка.  Съста- 
влеппе  на  група.  —  Групъ  или 
гоупо,  итпл.  Пари  увити  въ  к''ьр- 
па  нли  кожа  и  запечаташ!,  които 
се  иопраи1.а'гь  оть  едно  мЬсто  на 
друго:  парииенъ  в^ааель. 


пр-Ькрасевъ  учинщенъ  палать.  А  сегашно- 
то ве  тръбна  да  !1абравя  какво  ддъжн  ■& 
мввлк.юто. 

**)  Пр%аъ  )858  щ-им  да  се  встреаятъ 
въ  Одрвиъ  бъ.1гаре  в  гргцн  аа  четеве  Ф1а- 
гарск!  в  гръцки  вг  цргква,  Сочвда  на 
даскааа  аа  првчнва  ва  таа  раавирица, 
вакаввадв  му  се  да  го  убнштъ  о  работа- 
та дошда  до  тааъ.  чб  той  се  вривудидъ 
■  осталдъ. 


-  326  - 


Гръкоиавъ,  гр,  ПрЕвърженнЕгь 
«а  всичко  гръцко;  който  не  е 
гръкъ.  а  се  гърч'1>е. 

Гръко-римскн.  Който  принад- 
лежи на  гръцптЬ  и  на  рпмлине- 
т1>  заедно. 

Гръиоотводъ.  Уредъ  за  от- 
карване  възд^^ашото  елентриче- 
С1'во  въ  земята  или  въ  вода;  нз- 
ИЕСленъ  огь  Франклина  въ  1757 
г.  Тз^ря  се  на  сградп  да  ги  прЬд- 
пазва  отъ  молнпи,  а  сгьстои  оть 
единъ  длъп.  жел^зеоъ  пржтъ  или 
огь  снопъ  пржте  съ  платниенъ 
или  м1цепъ  връхъ.  Пржтъгь  е 
закачсвь  за  верига,  която  отива 
въ  земята. 

Гр1>цуз11ъ,    лат.    Изрансение 
свойствено  на  гръцки  езикъ. 

Гргцнд.  Конституционно  крал- 
ство въ  единъ  полуостровъ  на 
южна  Европа,  на  Ю1'Ъ  отъ  евро- 
пейска Турцш! ;  пространство. 
включително  ЦикладскитЬ  и  дру- 
ги острови,  65Д19  чет.  килом.; 
насех  2, 1 87,208  жит.  Стол.  А- 
тина.  ГръцптЬ  сами  се  няричатъ 
е^шни^  и  стрината  си  Клада.  Ду- 
ма Гръция  е  отъ  латинско  про- 
псхождение;  римлянетЬ  аьрви  на- 
ричали Елада  Огшс!»  и  жнтелетЬ 
и  ^га?С1,  вЬроятно  отъ  името  на 
едно  малко  племе  въ  Епиръ.  на- 
зиваеио  грекои,  съ  което,  като 
най-<>лижно,  тЬ  биля  най-добр-Ь 
запознати.  —  Бюджетътъ  :^а  ["од. 
1896 :  доходи  9г>,2в2,19(3  лева, 
расходн  90.У2:-{,540  л.  Публнчепъ 
дългъ  сжщата  година  (555,128. 
897  лева    златни    и   И)7,989,781 

КННЖ1Ш. 

К])айб1)'11жията  на  гръцкия  по- 
луостровъ еж  прор'Ьзани  съ  мно- 
гобройни заливи,  отъ  които  е- 
дпнъ,  коринтски  или  лепантски, 
уединява  Морел  или  Пелопонесъ 
огь  останжлата  страна.  ЦЬла  Гръ- 
ЦШ1,  ]{ато  се  подкачи  огь  Пшцъ 


до  южния  край  носъ  Мале! 
тапянъ)  е  ис1гьзиена  съ 
които  се  възвипь1ватъ  до 
метра,  а  въ  отд1ини  точкн, 
го  по-високо:  Парпасъ  дости! 
2,459  м.  Н1»ма  земя  в-ь  К 
освгЬпь  Швейцария  и  запад? 
части  на  ]1[от.1дндпя,  която  моа 
да  се  сравни  съ  Гръиня  по  Щ 
нообразнето  и  нередовностъп  I 
ила]1ииската  й  система,  н  6р<т  I 
доловегЬ  и  долинитЬ  н.  РЬ1ап'Ь  о 
маловажни.  К.1има'гьгь  е  зд11ау 
осв^нъ  по  крайб1)Ьжнята,  и  мш 
го  рад-шчепъ:  пр^ть  мп -  I 
Месения  е  л^то,  въ  Ла1 
сенц  въ  Аркадпя  зима. 
ната  отъ  цклата  поврк\11__1-  I 
Г.  е  плодородна  земя,  */«  гоц! 
останЛ|Лото  п.1апипн  п  скали.  Г 
произведения  на  страната :  суз 
грозде,  маслини,  смоквв.  лпмои 
портокали,  мпгдалн,  тютюнь.  мак 
памукъ;  нопринарство;  отъ  са 
товъдството  6  развито  овцесгъ] 
ството  н  козевъдство-ш ;  пчел 
въдствс!;  риболовство;  (1тъ  ШЦ 
ра д^ггЬ  се  доби ва  ч истъ  хр1 
моръ  токо-речи  веди.'Ь;  каменя 
вкглнща  се  памиратъ  въ  Евб< 
ц  въ  н1»кои  часпи  на  Пелопонес! 
со.1ь  се  добива  на  много  мЬс1 
въ  полуострова  и  въ  ИоНПЧРСК! 
ч-Ь  о-ви;  съ  други  минерали 
не  е  богата.  Блязу  тиоввва! 
отъ  населението  се  занимава  с 
земед"Ьлие,  ала  земята  е  *''| 
се  и  оре  по  старовр11мепн 
чини,  та  пе  произвожда  Ж1гго  д< 
стап.чно  за  нужднтЬ  на  ГръцШ 
ГТромишленостьта  е  първоб1Ггна 
незначителна,  Търгоппяг11,  особ* 
но  морс[;ата,  е  д-^лтелна.  Гл.  яр1 
станнща:  Пирея^  Сирсящ  Каламй 
та,  Навилия  п  Патрась.  'Рь? 
говскн  [фъцкп  кя^щи  пма  то0| 
речи  въ  всичкитЬ  гатЬгн  примор 
ски  градове  на  Ср11диземно  морт 


-327  — 


^    потимцн  ва  ггарвгЬ 

^нн  съ   саовгЬне,    ру- 

и  др.  Господствт- 

вЬровспов^нае  е  пра- 

[I!  па  киястпттпдонно  гправле- 

I  лт»  1.Ч44.  Шрламекгъть  съсгоп 

оря&гь  ■  вамяра  ва  прЪдсгд- 

^;   сешггоритЬ   се   иазна- 

поашзпено  отъ  ц>а1я,  де- 

се  взбнратъ  за  -1  год. 

0    яве^ъ    н     печатъть 

образова  нае 

ина  има  упп- 

съ    богата  Онблвотека. 

«рЬлоии  "^    "' тцЕа  кннжап- 

<ице  в  гвото  си.  Ни- 

[аажио  сьши^ши'  не   се  поя- 

др    освобождеавето   па    Г.: 

насанъ    се  е   развила 

ваижовяа    д^итедность. 

драматпчеснптЬ    писател  е 

10  шЬсто  захващате  Не- 

Р&огавясъ  а  Хармузисъ. 

мяишк   новогръцки    гьчи- 

о<||1ародванн  до    сч»га  Ие- 

па     Гршцката     Револю- 

ТриЕуписа   се   има  за 

1г{>нно  не  само  по 

16Т0  и   факти  гЬ   еа.   а  п 

1та  в  хубостьта  на  сти- 

Мвого  гръцвя  бгЬстницн  н 

1К0  сцясання  се  обнародвагъ 

ктпва,  Царнградъ    п  другахЬ. 

гггъ  тЬхъ  се    похтържагь 

боття  търгч)вци.  У  никой  па- 

тук»  въ  Исгго1гь  богататиН 

%  щедроспъта  на  гръцкитЬ 

въ    народопол^^знитЬ 


I  биви  и  се    занимавали   съ  земе- 
{дЬлсе  и   скотовгъдство  (виж.   11&- 
.  лазги).  (Н^рва  се,  че  елнвнтЬ.  п6- 
I  войнствена,    ех  бнла  едно  племе 
I  отъ  тия  люде,    Еоето    посгепенао 
зело  връгь  надъ  другнтЬ   племе- 
на въ  Г[>ъции,  н  дало    името  си 
^  на  страната.  СамнтЬ  елини  се  лЬ^ 
ЛИ.1И    на    дорийци.    ^иейци,    во- 
йници и  еолдн.  ЕдвнитЬ  считало 
за    основатеде    на    рн^^ни     сет- 
ни! въ    Г.    Кекропса,   Кадма,    Да- 
ная    п  други,  конто    бплн   дошли 
оть  Егнпегь  и  Фянпкия;  ала  к«»л- 
Ео  има  истина  нъ  тия  прнкаски, 
е  мхчно  да  се  знае. 

Историците  отличавать  четн- 
ре  епохи  въ  гръцката  испзрия.  Вг 
първата  епоха  —  «героически  вр^ 
мена>  —  се  основаватъ  я1)Колко 
града,  п  се  нзвръшватъ  басно- 
словни събития,  каквото  поюдъгь 
на  арпшавпггЬ  (1Я50),  :мочо1ТПИ- 
та  на  Едина  (1350)»  троянската 
война  (1280):  това  е  детинство- 
то на  Г.  Тоя  перио.тъ  се  прЪсм^ 
га  го[|11-долу  да  е  продължавалъ 
(лт.  1400  до  1200  пр^п  Р.  X- 

Въ  втората  епоха  събитията 
I  ставагъ  п6-в^ряи.  ДорнПцнтЬ  прЬ- 
!  зиматъ  Пелопонесъ  (1190),  осно- 
I  ваватъ  се  ^)ъцки  селища  въ  Ма- 
I  ла-Азия,  Снцидня,  южна  Италия 
и  други,*)    републиканското  пра- 


(старогргцка).   Ранна- 
»:т>фая  на  Г.  се  губи  въ  мра- 
^аа    в*воветЬ.    Въ    най-сгаро 
Г.  бнла    населена   отъ  пе- 
оть  арийско  или  ин- 
провсхождонцс,    за 
■е   ое  авае    инщо   оп[гКт1»- 
освЬиь  че  тЬ  били  миролю- 


*1  Го^^Ма  часть  отъ  с1мрш  Екрооа,  — 
Гивя,  Исляаня,  юю1&  Итали  ся  ежще- 
сгьушмш  квого  вр%ме  въ  съснмигавто  н* 
гръцка  кояоняи.  Сяао  Сициля  е  бш  »дво 
истивско  цкрство.  Гръиднт!  се^■яи  п 
сегашавтв  вевпамтявоп  овдветь  вжсд^жя- 
л  името  Вели  Грипа.  Ефгаъ,  Ошрва, 
'^океа  в  Мяалъ  с«  въаднгил!»  до  сте- 
пвньп  вв  ввпрвво  бигодевствио.  Сио 
Нмдеть  ввиъ  четврв  прятаяии  в  фм- 
тв  оть  100  корвбв.  Звввсвжосгьта  вв  тая 
ко^онвв  огь  каЯкж  Гръамя  бвм  ме 
дои^  Г.  вогла  да  ги  дърха  въ 
вость  съ  повошьта  я&  фютата  са 
тЬ  ти  дърасавацн  ^ьргуаа^в 
велсду  са  в  съ  Г. 


-328  — 


вление  става  пбто  въ  гръцкптЬ 
държавноп:  яам11сто  старнтЬ  мо- 
нархии вс^кд1)  възниквагъ  арнего- 
кратнчески  републики,  които  че- 
сто въ  бурни  вр-Ьмена  се  ПР110- 
бръпщгь  на  тиран1ш.  Ликургь 
дава  на  Сиарта  (виж.  Спарта) 
мддри  закони  (880  г.)  и  тя  се  въа- 
ввпшна.  Въ  сгЬверна  Г.,  въ  сжщо- 
то  вр11ме  се  възвишава  Атвпа 
(виж.  Атина).  ПостояннптЬ  ирЬ- 
пирна  межд)'  нейната  аристокра- 
ция и  демокрация  не  могжгь  да 
се  прЪкратнктъ  дори  огь  Драко- 
яовигЬ  строги  закони.  Най-сети^ 
Солопъ  съ  своитЬ  закона  устано- 
вива  демократическо  иравленне, 
безъ  да  ноключн  и  аристократи- 
ческия елементъ  (594).  ВойнитЬ 
ва  спартанпит1>  среща  месепцитЬ, 
подкаченн  въ  743  пр-Ьди  Р.  X., 
не  се  свършили  доклЬ  Пюмъ  не 
билъ  изгоренъ  въ  третата  месен- 
сва  война,  455  пр1)ди  Р.  X. 
Враждата  съ  Спарта,  н»4й-опасния 
сънерникъ  на  Атина,  се  свръшва 
въ  полза  на  Атина:  тоя  периодъ 
е  младостьта  на  Г. 

Съ  нерсидскитЬ  войни  подкача 
З'тп,  нйй-цвЬтжгцата,  епоха  вь 
гръцката  история.  Борбата  съ 
Персиа  почнА^ла  за  м:ь1о-азинт- 
скитЬ  гръцки  колонии  (500  пр^ 
ди  Р.  X.).  Дарий,  персидски  царь 
испратнлъ  въ  Г.  огромна  войска, 
ала  тя  била  разбита  при  Мара- 
тонъ  огь  АтинянсгЬ»  подъ  начал- 
ството на  Милтиада  (490  г.).  На- 
сл1цникътъ  му,  Ксерксъ,  ако  и 
да  разбилъ  снартанцигЬ  нри  Тер- 
моипли,  нъ  П(}б1аитЬ  на  грьцитк, 
подъ  П1111дв(|ДИгедсгвото  на  Темн- 
стоьта.  Павзгитя,  Аристпда  идр., 
ирп  Са.1амииъ,  Шатеа  и  Мпкале 
утвърдили  свободата  ни  Г.  и  ма- 
лоазиятскитЬ  гръцки  селения  до- 
били самостоителносчь.  Морското 
мощество  и   водцтелсп'вото  вь   Г- 


оставать  въ  ркц&тЬ    на 

РаздорнтЬ  иа    Атина    съ  ( 

все  се  усилвали;  отъ  открит 

ба  ги  у^гържавалъ  до  431 

Р.    X.  гениалний  П^рик-гь, 

управлявалъ    40    години 

Неговото    нравление    сьсгг 

златния    в^къ  на  Г.  отвос 

наукитЬ,  искусствата  (особи 

янето  н  архитектурата)  и  1 

тогава  се    пздигнхли    н:ЬК' 

ония  чудесни  сгради,  чиито 

ки  още  възбуждатъ    уднвл 

на  потомството.  Подкаченн 

11ериБла  съ  Спарта  иело 

война    (431    г.)    яела    доя 

братка    с^Ьдъ    неговата 

(4*29),  н  свършила    се    за  . 

аз'{цъ  27-годишна  бо]>ба,  с! 

но    поражение.    Скартанци! 

борили  стЬшггЬ  на    града, 

[  ди,1и  олигархия  (30  твране, 

Водитедо-гвото    иа    Спарта 

твърдпло  въ  цкха  Г.  Спар1 

новп^1а    персидскигЬ    войв 

Виотия,  Коринтъ  и    Аргос! 

купени  отъ  персянетЬ.  въз 

ли  среща  неш.    Макаръ, 

I  възстаиие  се  потушало  стЬ 

ра  съ    Персвн  (387),    нъ 

\  се   повторило   подъ  цр'Ьдвс 

I  ството  на  Тини.  Поб^^нтЬ 

I  паминонда  надъ  Спарта  пр1 

|Етра  (378  г.)  и  Мантовея( 

I  унищожили    властьта    на  ( 

I  и  да.1и  зи    крапсо    вр^ме 

I  щието  на  Тиви.  Скоро   сх^ 

;  ва,  въ  вр'Ьме    на  свсщенат 

на,  Фплйпъ.  македонски   ц 

нам^Ьснлъ  в'ь  гръцкиг1'>  раб 

сдЪдъ  сражението    при    Х) 

Г.  подплднкла  подь    власт 

Македония  {338).  Съ  това 

шва  епохата    на    мжжес1110 

Г.   и  почва    4-та,  посл^^д 

\паха. 

Огь  338    до    148    сж.яб1 
.  Г.  е  гЬсио  свързани  съ  Ма&е 


829  — 


Веднкк,    Фплиповнй 
съ  орхжне    умирнхъ 
квне  иа  Г,  н  сл^^дъ  то- 
шшеряята  на  общия 
[ь  персянетк  Въ  вр'Ьме 
|Ьяарн1п11    на   неговкгЬ  на- 
ши Г.  мвнува.1а   цзъ  рлщЬ 
гясЬ^   Посл^ната    борба    за 
свобода    е    боля    п  р1и- 
<ггъ  АхейсЕия  съЕХЗъ  (една 
отъ   градове»  която 
щгЬше    обгръщала    1гкгъ 
»),  ?ъ   и  той  падн&гь 
?днвт1&  оржхия  на 
[  въ  146  прЬди  Р.  X.  Г. 
римска  область.    Отъ  то- 
Ев   Г.  дкгнла  ехдбата  на 
Визавтня:     схЬдъ  раз- 
[ето  на  Римската   империя. 
!1а  иа   источната. 

11       ВГЬКЪ     [10ЧН&1Н 

опусго1иаватъ    варваретЬ. 

съ   готвтЬ   покорплъ  Г. 

сх&л»   Р.  X.)  н  ОЕ  в.1ад^ъ 

:и  1\ииаЕ.    Въ    587,  въ    Г. 

■дн  си»1гЬнетЬ,  конто  госиод- 

1П  вь  неж  п6-иече  огь  два 

■  исвовала    миого   градове. 

гдллд  много  огь   напалення- 

араб*'?^  п  българетЬ  въ  Х-н 

Въ  ХШ-й  вЬкъ  Г.  заед«1>  съ 

1^  падихла  въ  рк1(1^'11>  на 

—  генуезаи,  венеци- 

коато  основали  и^ 

^рцогства.    Най-сетн1»    Г. 

авоеваяа    отъ  турцвтЬ  въ 

ягкгь;  Венеция  нюггЬ  упазп- 

«вскитЬ  ся  &1ад1аиа  дори 

'Ш-я  в^^ъ. 

(нологршцка),  Подъ  тур- 
Г.    изгубила     гъвс1мъ 
МЯТА  си;     игйнигЬ    на- 
1ККТ€етва   били    почнхла 
ктъ  още  въ  ркмсво  вр^  I 
Гп  както  въ   всвчкЕГ^  сп 
земв,  туривт^  тпражня- 
хятслетЪ    всачкитЬ 
н  ккадн.  шшто  ввпаа- 


ва  нев&жесгвото,  с«отсгвото,  та- 
ранията  н  лакомството.  ЧовгЬшка- 
та  природа  не  могла  да  устоява 
и  гръцнтй  понякога  се  улавяли 
за  орхжяе  среищ  угнетателетЬ  си. 
ДвЬ  несиолучлови  възстаиня  ех 
I  познати  въ  Г.,  въ  1770  и  1790. 
Маниотит%  иъ  Морея,  еулист- 
тЬ  иъ  Елиръ,  спакиюгигЬ  кь 
Крагь  всякога  противостояли  на 
турски  и  деспотизмъ.  Въ  1814, 
нЬкои  млади  гръии,  които  били 
п^Етува.1и  пзъ  Европа,  образували 
едио  патриотическо  дружество.  На 
Чело  на  това  дружество,  Хетерим^ 
стоялъ  патриотътъ  Рагас^  който 
ум^.гь  да  распростраиява  кншкн* 
тЬ  на  движението  всвдЬ,  Възста- 
нието  подкачило  огь  ДунавскитЬ 
княжества  въ  1^<'21,  нодъ  прЬд- 
воднт.  иа  А.1ександра  Ппсиланти, 
и  скоро  сл1ш>  това  се  распро- 
странило  въ  Морея.  Въ  румжн- 
скитЬ  области,  то  било  скоро  по- 
тхпкано;  нъ  въ  Г.,д^то  иа  чело  на 
възстаншшт!»  стоялъ  патрасский 
архнепископъ  Гермаиъ,  то  зело 
готю1И  размери.  Д)1оветЬ  се  рао- 
палили  още  пб-вече  йЗ-Ьхь  погуб- 
ването  огь  турцитЬ  на  гръцкия 
патриаргь  Грнгорин  вь  Цари- 
градъ.  Борбата  11ро,гьлжава.1а  гь 
пром1ьненпе  на  щастиетъ  н^еолео 
години.  ГръцитЬ  одържалн  нЬкол- 
Бо  побЬди.  Градъ  Мисккитги,  кой- 
то турцятЪ  напразно  обсаждали 
въ  1822,  билъ  евихЬтель  на  гръц- 
ката храбрость,  и  и^й-вече  на  ге- 
ройството на  нашия  съяародникъ 
Марко  Бочара,  както  и  на  пр^ 
даяностьта  на  великия  английски 
по^ть  лордъ  БаЙрзкна. 

Едно  правителство  се  наре- 
дило въ  1825,  въ  едно  вародно 
събрание,  п  сМалвще  ва  упра- 
влението станжлъ  Коршггъ.  Ада 
туршггЬ  продъхкавали  кивита 
сл  въ   Хао.   отъ  д11Т0    от4>ал1 


—  330  — 


40,000    хрпстяи^^    въ  робство.  Е-  бухнжло  пр-Ьзъ  едно  (»тъ 
вропейскитЬ  държави  стояли  без- 
участни;   само    частни  лица    по- 


т^    плп^^ваиня    въ    Мо] 
бн.ть  пзгонсиъ  и  се  оттег^ 
държали     дЬдото      на     гръцитЬ. !  своя  замъкъ    въ    Бамбер: 


родното  събрание    дало  Ко] 
на  данския  княть    1\;орг1 
Георгчй:  гръцки  краль). 

Вр1*,М0    и     Англия    ОТСТХП! 

нпческнтЬ  ос1рови  на  Г.  '*] 
скорошното  ра;)вптне  иа  и* 


Огь  страна  на  гръцнтв  история- 

тА    споменува    Вочара,    Одисгя, 

КолонотронПу     Маврокордатоса, 

Хад}ки.  Михала^  Хадиси  Христа, 

Хадиси  Петра  |1-й  и  8-матп  по- 

й!г1цни  бки^аро]  Миау.и1са,    По- 

лонсението  на  Г.  станжло    опасно»  скитЬ  събетня  въ  Г.  виж.  Д| 

когато  ПбрахиАГЬ    пагаа,  синъ  иа ;  Подробности  за  Г.  се  нампра'Л 

Алн    пиша    египетски,    въ    1825  '  К.  А.  Фнфа:  Ист<урията  на  Грщ 

пзлЬзлъ  на  сухо  въ  Морея,  заво-|  (Ловечъ,  1888);  у  ЛСана  Хюмбе^ 

ить  НБ  цгкта  н  кк   опустошилъ  I  Гръцка    и    римска     мюч 

>ап1но.  11р1>гь  анрилъ  1826  па- 1  прйвелъ  Йорд.    Ивановъ   ^ 

днжлъ  и  Мисалонги,  а  на  17  авг.  I  1895);   Грьх^ка    литерат\ 

Репшдъ  паша  зе.гь  гъ  прпстжнъ  А- 1  Джебъ,   пр'Ьв.    Р.    К.     ( 

тина.    НаЙ-сетнЪ    ноликптЬ   сили,   1889);  П.  Каролиди:  Ис 
нглня»  франция  и  Русия,  р11ши- 

■■ли  да  11ос.р1;дствуватъ  меж,'!}*  тур- 

цитЬ  и  гръцнтЬ,  за    да    Т)*рштъ 

край  на    бЬдствията    на   войната. 


деветнадесетия  еЬкь.    щ 
Македонски  (Со»11ПЯ,    1897] 
ко-турската    аог^на    от  11 
спис.  Военень   }Курн(жал 
ТЬхнит1>съединенпф.1о^ги  се  явили  I  отъ  кп.  Ш  нататъкъ);    у 


фррдиига ;  Стари  посе^ 
бЬнски  на  гръцката    зе^ 
прЬв.  наиечагаиъ  въ  спис 
ски  книжици  (Цариград 
у  Курцнуса:  Истор1я  Г.,  \\ 
иЪмски  на  русскп  (Москва. 


въ  водитЬ  на  Гръция:  и  по  от 
каза  на  турцигЬ  да  спржп>  во- 
еннигЬ  дЬйствия,  гЬ  унищожили 
турско-егинестката  флота,  на  20 
окт.  1827  въ  наварннското  при- 
станище. Въ  1828    Турция    била 

лрин>\^'иа  .ш  отгегш  войската  си  1Т{>и[;упнса:  'Ьгор!'!  г^;  'ЕХ>.ц1 
оть  Мчроя.  Въ  1829,  народното  ГЕтсачаатааеш;  (Лоидонъ,  1852 
събриние,  свикано  в^ь  Ар1'ост1,  наре- 1  Ого1с :  НШогу  о/  Цгсесе  (^ 
днло  едно  прЬдсЬдателство:  ирЬд- 1 1851)  съ  французски  Ц] 
сЬдатель  гтанлиъ  Кпполпстрня.  ;.5-о  си  издание;  То^^цст^Iк 
Протоколътъ  на  една  лондонска  Шге  (1е  1а  гб^/бап-иНоп 
кожререпция  отъ  3  февр.  18:^0  ЮпУс,  1740-1824  (Парпжъ. 
обявнлъ  Г.  въ  нейннгЬ  тогавашни  '  А1ех.  8оиио:  Н1$(о1гс  {к  1а 
прЬдЬлн  независима  държава,  а|  /м/им  упщис  (Парижъ,  И 
на  21  априлъ  протокола  подпи- !  К1111ау:  ИШогу  о/ ^»-г^сг  ип<1ег\ 
сала  п  Турция.  Между  това  пр'Ьд-  га1/п  Вот/топ  (Лондонъ,  186( 
(г|1дательгь  б1иъ  уйигь  (18:'{1):  Й2);  А.  Воиб:  Ъп  0)ч>'^  гоп/гт| 
захванжлн  се  межд^особия.  Фрап-  гаше  (Парижъ):  и  между  п( 
пня,  Англия  и  Русия,  сл11дъ  н1>- 
колко  прЬговори,   дали    пр^Ьстола 

на  Отона,  сипъ  1Ш  баварския  да  (Парпж'!».  1884 — 1886), 
краль  Лудовшса.  Тоя  князъ  цару-  та  (Гота,  1885  и  по-сети^] 
валъ  до  1802;  едно  възстание  из- 


гръдкп  истории  трЬбна  да* 
менлитъ  псториитЬ  па  Луи 


Езикъ    (старогръцки). 


—  Ш  - 


йлп    елинскпй    езшгь  е 
_^^*ь  тиоевропейската  или 
чмядь  езицп.  Въ  старо 
)Й   иргк)бладашиъ  не  са- 
[ВЪ  рааннтЬ  части  на  Гръцня, 
ИЬ   многоПройнитЬ    гръцки 
ач  крайбркжиита  на  Чер- 
1изеш10    море.    Ала   не 
ое   ор^иолага,  че  тай 
еднакъвъ    аъ    всичкитЬ 
на  гръцката  история,  и- 
(ЧкитЬ  часгя  на  Гръцня, 
въ    СЛ1Ц0Т0    вр'Ьие.    ТритЬ 
кюЕОве  па  гръцЕНя  езшгъ 
:  1)  Еолийсни,  инй-старата 
която  пр"1дстаа1яиа  иай- 
прнлики    съ    латински    и 
Лиюнення  0Т11  цндоч^вро- 
Кор^иь;  2)  ДориПскн,  едно 
[сво  иарЬчне,  което  се  е  от- 
[о  по  грубнтЬ  си  звукове: 
говорило   въ    тесалиЛскитЬ 
I,   отдЪто    се    расиростра- 
кълъ    югъ  н,    сь  преселе- 
на дориЙцитЬ,  завлад1ао  Пе- 
3 1  Шнийски,  единъ  мекъ 
въ    виЙ1Ч]    1ЧН1Ц0ДСТВ у  вали 
звукове,  и  1м_'  и;1бЬг!мии 
кВат1>  съчетанин  на  безглас- 
;  той  се  говорплъ  глгшно 
гкна  и  въ    Иони&скигЬ   се- 
въ   Й1ала-Азпя.   Той    билъ 
1ВЪ    до    съвгьршепство    оть 
поети,   ф1иосо<(1н  и  ис- 
чиито    писяиия   още    у- 
сккта  и    въ:1оуацать    него- 
гдивление.  ЧрЬзъ   завоева- 
па    Ал*!Ксандра     Велики, 
1й  езикъ   скоро  се   |)аопро- 
ь  «0  гол1ша  часть  огь  то- 
иознатъ  св^ть;    нъ  сь 
заедно  той  лачснлиъ  да  се 
ч^-жди  думи  и  идпо 
въвели   въ  него,    и   стро- 
шсъ  на   великитЬ  атин- 
т^ло    сг-   прЬн«'брЬгвалъ, 
сь    вр^е    се  развиль    единъ 
[енъ  езикь.  ипричащ!   ели- 


мистическНу  коЙто  различалъ  по 
много  }гЬща  отъ  родителя  си.  На 
тоя  езикъ  еж  написани  кнпгигЬ 
на  Нови  ^Зав-Ьть.  Исиорчването  се 
продължавало  до  кхдЬ  ср'Ьдата  на 
11осл1ииия  иЬ}гь,  когато  грьциН!» 
сгьживени  0'п,  мъртвилото,  в-ь  кое- 
то били  нспаднжлп  пол.ъ  турския 
деспотиамъ,  се  заловили,  между 
друго,  да  възв'ьрижтъ  на  старо- 
гръцкия езикт.  чистотата  му.  ТЬ 
011;е  работкьгь  по  тая  посдзка,  н 
съ  сполука.  Яово-елимский  езикъ, 
който  'гЬ  употр11бявать  сега  п<н 
вече  като  писменъ  езикъ,  не  е 
мноп)  далеч!»  огь  елинския  или 
1иасиче1^к^)-гръцкия  език^ь,  и  оть 
де1»ь  на  день  продължава  да  се  чисти 
оть  варвариамит!^,  до  толкова,  че 
другоземнитЬ  добри  школници  по 
старогръцки  не  се  затруднявать 
много  да  разбпратъ  Трикуписювата 
история  н-тн  съдържанието  на  е- 
динъ  атински  в11стникь. 

За  старогръцката  литература 
не  е  потрЬбно  да  се  расправя 
мпого  въ  ограиичеио  кЬсто.  Тя 
е  подкачила  у  грьннт!;,  па  може- 
I  би  и  у  вспчкитЬ  народи,  сь  пое- 
;  знитя,  зайчото  е  най-леспо  да  си 
спомня  чов^къ;  затова  в  па- 
метьта  наричатъ  макна  на  му- 
I  витЬ,  НаЙ-раннитЬ  поеми  се  внж- 
'  да  да  еж  били  химни  въ  чесггь 
на  боговегЬ;  сл'1цъ  тЬхъ  дошли 
ц1и:нн,  които  въсхвалявать  слав- 
иитЬ  подвизи  на  геро1ГгЬ;  нъ  нАЙ- 
ве л  ината  тгоома,  коя  го  е  досгп- 
гихла  до  пась,  е.  Омировага  И- 
лиада,  конто  повЬсгвуиа  (п.битп- 
ята  свързани  съ  ироЧ5'тата  тро- 
янска обсада.  Ошрь  се  ирЬдпо- 
лага  да  е  жив^Ь.гъ  около  900  г. 
прЬдц  Р.  X.  Епическата  поезия 
достигнжла  до  върха  си  вь  пет. 
Лирическата  иоознн  »•  имала  дв-Ь 
школи:  ео-иШската  нъ  А1ада-Азия 
и  съсбднитЬ  й    ос1'рови,    особено 


-  332  - 


'Лесбось.  п  дорийската  нгь  Пело- 
понесъ  п  Сицидня.  Алкей  в  Са- 
фо  (около  610  11р1ии  Р.  X.)  прЪд- 
ставдяватъ  еолвйската  школа  въ 
съвгьршенатвоти  й.  Огь  дорийска- 
та достатъчно  е  да  се  спомене 
Пиндаръ  Тпвянинътъ  (522  пр^- 
да  Р.  X.). 

Гръоката  литература  достигвх- 
ла  до  Н!1й-ввсокого  си  съвършен- 
ство въ  трагедидтЬ  на  Есхила 
(525-456),  Софокла  (495—405) 
п  Еврипида  (480—406).  ТритЬ 
велвкн  имена  на  старата  епиче- 
ска комедпя  еж  Кратинъ,  Евпо- 
лисъ  и  Аристофаиъ  (452—380); 
въ  ср1дната  комедия,  имяме  име- 
ната Аптифан  ь  н  Алекснй ;  п  въ 
новата  Филемонъ  и  Меиандеръ. 

Историята  не  привличала  вни- 
манието на  гръцитЬ  до  сравни- 
телно късно.  Като  пр-Ьскокнемъ 
имената  Кадмъ  Мнлетски,  Харонъ 
Лампсакскп  и  др.,  дохождаме  до 
Херодата.  бапщта  на  историята, 
или,  ЕНЕТО  иЬкои  сх  ГО  наревли, 
Омирътъ  на  исторюгга,  който  жн- 
В&1Ъ  около  440  пр11ди  Р.  X. ; 
Тукидидъ,  около  430;  и  Ксепо- 
фонъ,  около  400.  Вь  пб-подирни- 
гЬ  врЪмена,  намираме  Поливия 
(204—122  прЬдц  Р.  X.);  Диони- 
сая  Халякарнасски  (около  20  пр%- 
ди  Р.  X.);  Днодора  Спцнлийско, 
съвр11менникъ  на  Юлия  ЦЬааря; 
11л}тарха,  Алиена  и  Диона  Ка- 
сия.  Въ  географията  нмаме  Стра- 
бона  в  Пагйанил.  Вь  сатирата, 
палмата  държи  Лукианъ  (П  в'Ькъ 

1ДЪ  Р.  X.).  Въ  внтнйството  до- 
е  да  се  спомене  името  на 
послания  и  н1Ш-велиЕня  огь 
всачкитЬ  гръцки  витии  Демостеиа 
(385  пр^Ьди  Р.  X.).  По  филосо- 
фията не  е  възможно  да  се  при- 
помнштъ  П(>-вече  огь  имената 
Талисъ,  Анаксименъ,  Питагоръ, 
Дсснофанъ,  11арменндъ,Херавлш-ь, 


'  Емпедоюъ,     Анакеагоръ, 
кригь,  Сократъ,  Диогенъ  .'^ 
екн  II  Диогеш»    кпникъгъ. 
крнтъ,  Аиаксагорь,  «Седвмь    - 
дреди * ,  Платонъ  и  Арисготель, 
всЬкого  огь  които    се  говори  ! 
ягЬстото  му. 

Гр^хъ.  Пост^ЕНка  противна  \ 
Воная  законъ,  вина  пр"Ьдъ  Бога.— 
Грехопадение.  Първнй  гр^гь,  А^ 
дамовото  и  Евиното  падение. 

Грюнбергь.  Прусски  падь 
(Солеяия).  97  нилом.  на  с%в.чииь 
огь  Лигницъ;  14,000  жит. 

Грюндеръ,  герм.  Осноиатрдь 
на  акдионерио  дружество  съ  и:*дь 
да  лъже  акционеригЬ,  0|туш 
грюндерскну  свойственъ  на  гр»'Н* 
деръ;  грюндерстбо,  качеството  ш 
гргоадеръ. 

Грюнщейаъ,  герм.  Зелегь  ка- 

мень,    минералъ    съставснъ    от* 

рогова  измама  и  др. 

I      Гуяно,  исп.  Птичи  торъ,  койТР 

]  се  образува    огь    иахншннт*»  вр- 

I  щества  на    беябройпн    нтици  я 

I  и'Ьвои    острови   хт   Тихи  окедяъ 

Уг1отр'Ьбява  00    огь    зомедкагсвт!- 

\  въ  Америка  и  пон^ЙдЪ  въ  ЕвроШ. 

Губввъ.  Прусски  градъ  (Брай- 
дебургско\  44  килом.  на  югъ  от* 
Франкфоргь^на-Одеръ;  27 Л04  жл. 
Сукнени  фабрики,  корабостро!* 
телство,  вино  и  овощня. 

Губернаторъ,    рус.   (огь  ле 
губернарс,    управлявамъ).    У 
витель  на    губерния.   Олука 
бернаторски;  губернапп    ; 
ние,  ,тльжно(ггь   на    п^^ 
губернияу  область  въ  Р\г1Ш. 

Губио.  Италиянскв  градъ,  42 
килом.  на  югь  огь  Урбвно;  2^^ 
800  жит. 

Гувернантка,  фр,  Д1ътсяа  № 
ставнипа  или  въспитателка. 

Гуверийоръ,  фр.{^угь  лат.  г»^ 
бернаре,  управлявамъ),  ДЬтскл 
въспитатель  или  наетавнвкь. 


333  — 


Ж7Р%.  ТТндпЙгкн  гра,гь 
оГа.).  -  кйлом.  огь  Бон- 
1алпвъ,  на  който  ама  д^ь 

станище;  45,000  жит. 
щ-Ь     ирЬзели   тоя    градъ 

и  иъ  1782;  нъ  ВерсаЙл- 
ь,    1783,  1ч>  въри2иъ  на 

шЬуфр.  Катранъ;  оттука 
в,    катраненъ :    гудроновъ 

шяъ.  Име  на  една  нндий- 
на,  на   конто    най-важна- 

е  пол^островъ  Хгатпваръ. 

вдава  въ  АравиЙско  мо- 

е  в  името  на  една  индий- 
1сть  В'Ь  Пхцджабъ. 

III»,  \грм.  С&1Ц0Т0,  какво- 
орпнъ. 
-арабяка.  Сащото.  какво- 


проходб,  Едвнъ  отъ 

проходи  въ    Коджа-бал- 

ну  ва    п  р  !•.:«.    Гул  нца    въ 

на   Чи({У1'е-дере,    а    огь 

[Ъаъ   села    Каламачъ,  Ке- 

Ораманъ  слиза  въ   доли- 

Хмхи-дере.  Длъжнна  32 

Сонскк  п;бть. 

К,  р!^с-  Пр1}карвамь  врЬ- 
въ  расходка,  увеселение. 
.  гуляне.  Расходка,  увесе- 


Соло  въ  Енодже- 
пта  каза :  4,900  жнт.,  отъ 
700  бъзгаре,  а  осгганкди- 

I. 

-влмтнвя,  лат.-гр.  (огь 
II,  схщото,  каквото  е  гома ; 
'ТСС1)  п&ргавиаа).  Слщо- 
гго  е  ка^^яукъ. 

,  лат.-^ерм.  Шелакъ; 

исто    вещество,   кое- 

взъ  нладатЬ  в^гвв  на 

рвеоа    В1.    всточна    Цц- 

«его  се    нрави  червеи'ь 


Гупдулвчъ  (^^в-)  Далматппскй 
поетъ  ц  драмагургъ  (1588-1638). 

Гуио  (Кар.кг^.  Зна.менигьфран- 
цузски  композпторъ,  авторъ  па 
Фаусть^  опера,  която  дошла  мал- 
ко к^ьсно  въ  авторството  му  (1859), 
нъ  го  поставила  въ  реда  на  пър- 
воетепеинвтЬ  европейски  музи- 
канти (1818-1893). 

Гу  рг улятя .  Важно  село  въ 
брЪзнишка  окол.,  трън.  окр.,  про- 
славено отъ  българското  орлккие 
П|гкгь  срьбско-българсната  война 
въ   1885. 

Гурко  (генералъ  Иосифъ  Вла- 
дим.).  Руескн  генера.1ъ,  който, 
арЪъ  русско-турската  война  въ 
1877—78,  очуди  св^та  съ  цЬлъ 
редъ  блескави  дЬла.  Когато  руси- 
тЬ  прЪмникх&  Дунавъ  прн  Сви- 
щовъ,  ген.  Г.,  на  чело  на  русска- 
та  авангвардни,  въ  съставъ  отъ  4 
коннн  иьгка,  и  на  новисфирмо- 
руваното  бъ.1гарско  опъ.1Чрнио,  не- 
пълни посланието  да  залови  вед- 
нага (гЬкои  проходи  оъ  Стара-пла- 
нина.  Той  извърши  см-Ьлото  пр^ 
минуване  пр11;1ъ  Xаинбуга;^^^ки  щю- 
ходъ  —  проходъ,  който  турцнгЬ 
очптахх  за  непроходимъ  за  вой- 
ска, —  и  завоева  една  позодвн  на 
Шипка  (5  юл.  1877).  По  това 
вр+>мс  прибързаното  окупирано  на 
Стара-Упгора  огь  руситЬ  докара 
съсипването  й  огь  турцатЬ  (виж. 
Стара-3(ггора).  По-сетн^Ь  Г.,  въ 
обс11дата  на  Пл1ьвенъ,  пр11зв  тур- 
скнт!^  унрЬпленпя  при  Горни  и 
Долни  Джбннкь  (12  и  16  01сг, 
1877),  а  сл*дъ  падането  на  Пл^ 
венъ  разби  турцитЬ  при  с.  Бо- 
горовь  и  въ  тридиевната  битва 
подъ  Пловдив-ь  (3—5  ян.  1878) 
и  енергично  гони  разбитата  тур- 
ска войска  до  Одринъ.  Сл*дъ  вой- 
ната, П'н.  Г.  б11ше  и'Ьколко  годи- 
ни варшавски  генералъ  губерна- 
торъ.  Въ  1896,  той    биде    назна- 


-334  — 


Ченъ  генералъ-4>елдмаршалъ  на 
русскитЬ  войски. 

Ген.  Г.  е  роденъ  въ  1828.  Зи" 
мадъ  е  участие  въ  унгарския  по" 
ходъ  прЬзъ  1849  н  въ  кръмска- 
та  война  пр*Ьзъ  1854—56.  Между 
бойнвгЬ  му  качества  най-мпого 
се  отб-Ьл^Ъжваше  въ  русско-турока- 
та  война  неговото  неустрашимо 
калитане. 

Пълпи  подробности  за  участие- 
то на  ген.  Г.  въ  русско-турската 
война  се  иаипратъ  у  пъл конника 
Балца:  Оаисанк  ОЬйствт  запа^ 
наго  отрнда  дЬиствуюи^и  ирм/щ 
тюдь  началствомъ  генераль-адк*~ 
танта  Гурко  сь  '25  декабрн  1877 
года  до  филиппопомлкаго  боя 
включптаьно  {С1Ш,  1880). 

Гусаръ,  унг.  1)  Унгарски  вой- 
ншгь  огь  конницата.  2)  Часть  отъ 
ноннпцата  въ  евронеЙскнгЬ  дър- 
жави, обхЬчена  по  образеца  на 
унгарскнгЬ  гусари. 

Гусъ,  гуснти.  Виж.  Хус%у  ху~ 
сити, 

Густявъ  Име  на  нЬколко  швед- 
ски крале.  Г.  Ваза  нли  1\  1,  род. 
въ  1490,  синь  на  шведския  вел- 
можа Крика  Вааа,  койш,  игМъ 
юпч)  освободилъ  отечеството  си 
отъ  игото  па  Дания,  бплъ  про- 
гласень  краль  въ  1523.  ТоЙ  въз- 
величнлъ  Швеция  азвъ1гь,въвелъ 
реформацията,  основалъ  у1швер- 
ситетъ  въ  Лбо,  далъ  нрава  на 
гражданскиг!»  и  селскит11  съсло- 
вия, н  съ  аоощрение  на  гърго- 
виата,  подобрение  на  финаис1ШгЬ 
н  издаване  нова  закони  докаралъ 
държавата  въ  цнЬтлще  състоя- 
ние; въ  1540  той  оздраиилъ  швед- 
ската корона  за  свои  домъ;  умр. 
въ  15()0.  —  Г.  II  Адолфъ,  сань  н 
насл^никъ  на  Карла  IX,  внукъ 
на  Г.  I,  род.  въ  1594,  стжпилъ 
да  прЬстодв    въ    1011.    въпреки 


едшгь  законъ,  който 
съвъртенол11тието  на  крал 
24  годинл.  Г.  А,  е  ед 
най-велнБИтЬ  пълеоводци 
та.  Когато  се  въдарилъ.  II 
била  въ  война  съ  Длнпв.  с 
ша  и  съ  Русия:  тмй  ов\ 
данцитк  които  бплп  вече 
да  ре  на  Колмаръ,  и  чиято 
заплишвала  Стокхо.1М7ь  н 
щото  вр1ше  неIЧ^внй  фелдм! 
Нковъ  Гардискн  радбилъ 
въ  самата  пмъ  земя ;  стол(] 
мпръ,  въ  1617,  отстжшв 
Швеция  страната  .меииу 
родъ  и  Балтийско  море, 
жъртвувалъ  русскигЬ  при 
върху  Яивонпя  п  Естония.  I 
ювалъ  честито  и  съ  Полша, 
това,  той  зелъ  славно  учай 
80-[Ч)диши:па  война  (вшк. 
десетгодишна  война)  п  на 
да  потреперя  Австрия  ол 
вс&дЬ  иоражавалъ  вобс 
разбилъ  генералъ  Тила  на 
тенфелдъ,  блнзу  до  Лайп 
септ.  1631,  заловнлъ  Бавар 
дЬлъ  всичко  да  отггжпя 
него,  !гь  билъ  емъргелио 
въ  битвата  при  Люценъ 
ння),  на  6  ноем.  1632, 
ианеслъ  побЬда  налъ  авст( 
тЬ  нойск».  НеговитЬ  гв 
продъ.1жавали  войиап!,  и 
храбрость,  ка1пч}  и  военя! 
м1*са  п6-сетн1>  на  Францац 
рали  весгфалскин  мпръ,  I 
Г.  III,  убитъ  въ  единъ  0\ 
Стокхолмъ  (1771  —  1792).  - 
(1792  —  1809).  балъ  ирм 
огь  единъ  заговоръ  да  се 
съ  вси  чкото  си  потомсг 
шведския  прЬсгголъ,  и  умр1 
ШврЙц;11>Ш1  т.  18Н7. 

1'устизо,  итал.  Л1узн: 
термппъ»  нойто  означава,  ч 
сата  трЬбва  да  се  свири  съ 
тоя   термдпъ    е    дос1'а    е 


-  335  — 


всЬка  ппеса  тр1Ь6ва  да  се 
1И  съ  вкусъ. 

вррча    влп    гутяпервя, 

Отвърд11л  и  Й     на    в  г>зду  ха 
отъ  дръво  перчай,  което  расте 
ОИалака,  Ворнео  и   други    ии- 
острови. 

вАергь    (Иванг).    Герма- 

азо6р-Ьг.1тель   па    кппгопе- 

Г.   бидъ    роденъ  к&д* 

\,  вгь  МаЙнцъ.   За  младостьта 

явшо  ле  е  нзвг&стно;   знае  се 

че  гга  20-годп1пна  възрасть 

прннуденъ.    вс.т^аствие    па 

'особшш,  да    цааус.не  родио- 

\т  ^гЬсгго  и  да   потърси    при- 

1П1е  81,  Страсбурп,.  Тамъ,  въ 

16,    направкиъ    кои1*ра1ггь    (ть 

брипг.  на  име,  Дрипенъ,  по 

00  заддъжавалъ  да  гп  нау- 

[ВА  бсвчкнтЬ  си    ставна  а  чу- 

псь7Г4П*ва».    Кога  н    какво 

■напр1аъ  се  е  напечатало,  не 

точно  да    се  опр'ЬдЬли,  за- 

иапечатанитЬ  отъ   Г.  кнпги 

иосБКП>  нп  ихе,  ни  дата;  само 

се  има  за  Бг^рно,  че  Г.  цръвъ 

употр1)би.!гь   двнншии  дръ- 

вела  букви  около  1438.  Въ  144:^, 

завърнл^1ъ    въ    Майнцъ, 

ь  1-149    или  1450.   се  съ- 

т  ь  п.  Цвана  *1>аусга,  богатъ 

:-  Фаусгь  да^ть    паритЬ,  та 

дола   една    печатница,  въ 

■конги  латинската   Библии   се  па- 

точяти-та  цръвъ   цкть.    Ала  това 

;1е  а*  растурнло  атЬдъ  1111- 

.     години,    и    Фаусгь    задър- 

Шъ    осчалшцата    и  теглилъ  Г. 

Ва  скл>,   занипч)    1ге   можалъ    да 

Ш9  №  няплатн.   Съ    помотьта  на 

мшнъ,  Г.  пакъ 

^    .11  иова  нечпт- 

която  скшествувала  до  14Йо, 

'0,    както  се   предполага,   се 

'чаталп  яа    латински  нЬколко 

!игп.    Г.,    както   много 

!>.,  извл1Еи1ъ  авалвв  пол- 


за отъ  изобр^еиието  си,  и  у- 
мр-Ьлъ  б*денъ.  Изобщо  се  вЬрва, 
че  той  почпнялъ  въ  1468,  а  спо- 
редъ  други  —  една  година  нб-ра- 
но.  Много  книги  еж  се  писали  по 
въпроса,  какъ  е  и^^намЪрено  кни- 
гопечатането. Допуи1Д  се,  че  Г.  може 
да  е  добнлъ  п^ьрвнтЬ  сп  внуше- 
ния отъ  холандската  ксплог|)афпн. 
Г-гу  еж  въздпгижлн  Н11К0ЛК0  ста- 
туи: въ  Майнцъ,  въ  Страсбургъ, 
и  едно  въспроизведеяно  на  страо- 
бургската  статуя  въ  Народната 
книшпечатница  въ  Парижъ, 

Гълж<)ъ  воевода,  истинското 
му  ПМС  Христо  Сариезг^  родомъ 
«/гь  Калоферъ.  Таенъ  куриеръ 
между  българскитЬ  бунтовни  д11й- 
ца  въ  Букурсщъ  и  тЬхнпгЬ  прп- 
ятеле  Славейковъ  и  Добровнчъ 
въ  Цариградъ  отъ  1866  до  1869. 
Г.  в.,  на  служба  бу*1)етчиь-ъ  въ 
едпнъ  французскп  търговски  па- 
раходъ,  който  пжтувалъ  меж-ту 
Браила-Цариградъ-Марсилпя,  рас- 
прострапявалъ  между  бьлгаретЬ 
въ  Цариграхь  в^тницнгЬ  Ду- 
навска Зора,  Свобода  ц  др. 
Той  бплъ  таппственпй  чонЬкъ, 
който,  по  скроения  илань  оть  Ма- 
нолъ  Е({|ендп  (виж  това  име),  о- 
б.тЬченъ  в^ь  матроссси  др^Ьхи,  пр1>- 
далъ,  ир1>:зъ  м-Ьс.  май  1867,  въ 
султанския  сарай  Илдмзг'Кг1ошкь 
въ  Цариградъ,  чр^Ьзъ  едного  отъ 
оултанскпгЬ  явери,  мемоара  до 
султана  (виж.  Апри^чско  вгзстамие) 
на  българския  бунтоненъ  комн- 
теть  въ  Букуре1Ц7>,  който  мемоаръ 
бриъ  прпдружр|гь  съ  заплаши- 
гелпо  писмо,  написано  на  фран- 
цузскп. На  14  окт.  1869,  Г.  в. 
билъ  пр-Ьдаденъ  на  турската  власть 
въ  Цариградъ  огь  Святославъ 
Миларови  за  н1ншкви  лични  о- 
благи.  Той,  подложенъ  яа  ихки, 
се  призналъ  за  бунтоненъ  д'Ье1П»: 
а    сл^ъ  4-годпшио   лежане    въ 


-336  - 


Вдриградския  затворъ  Метерха- 
не,  билъ  осжденъ  на  вгЬчно  за- 
точение и  попратбнъ  въ  мерднн- 
ската  крЬпость.  За  подробности  по 
тан  работа  внж.  Мннл^лото,  етю- 
дп  върху  заппскнтЬ  на  Захарня 
Стоянова,  оть  Ст.  Запмова  (Со- 
фия, 1895).  Тоя  български  мхче- 
никъ-патрноть  е  останжлъ  жпвъ: 
той  жив-Ье  сега  въ  Орханце. 

Гюаелъ-хясяръ.  Гра,';ъ  въ  а- 
зинтска  Турция,  айдкнски  вил., 
88  килом.  на  юго-ист.  отъ  Смир- 
на ;  30,000  жвт.  Стоварище  на 
търгови  ята  на  Мала-Азая  съ 
Смпрна. 

Гюдистяпъ.  Село  въ  карабах- 
ската  областк,  кавказсвата  страна, 
заб^Ьд-Ьжително  по  единъ  договоръ 
подписанъ  гамъ  между  Русни  и 
Персия  на  12  окт.  1818.  Съ  тон 
договоръ  се  св^ьршплп  една  рус- 
еко-персндска  война  (1804-1X13). 
Персия  припознала  господството 
на  Русия  надъ  ханствата  ка- 
рабахско,  га  нж  н  н  ско,  теки  нско. 
ширванско,  дербентско,  кубан- 
ско,  бакннско.  т;ипшнско,  н  со 
отказала  оть  всгЬко  прптезание 
върху  Абазия,  Дагеста1гь,  Грузия 
п  Имерстня.  ОсвЪнь  това,  тоя  до- 
говоръ утвърднлъ  свободата  за 
илаване1'о  на  нерсидски']"Ь  и  руо- 
скятк  кораби  по  Каспнйико  море 
и  свободата  на  гьрговпита  на  ру- 
снтЬ  въ  Перспя  и  на  пе[1сянг!-гЬ 
в^ь  Русин.  —  Гюлистанъ,  «розова 
градина^  е  п.мето  на  едно  знаме- 
нито съчинение  на  персидския 
поетъ  Свади,  прЬведено  на  русски 
н  други  европейски  езици  (ХШ-н 

Гюяюрлжнвп.  Градъ  въ  одрин- 
ския пилпетъ^  112  килом.  на  кххн 
аап-  огь  Одранъ  и  и.  на  еднои- 
мененъ  санджа(гь,  раеположевъ 
при  южнпгЬ  поли  на  еднопменна 
дданана;  около  5,000  жит.  Старъ 


квеч»1 

щ 

г^ 

ца  ?^9^ 

1та,_^ 

:)де<< 

20Д 

-вааК 

'РП)§0| 

слк) 

яиу  Г. 
за  пд 

1И1гДИ 

1етрЯ 
1аъ^| 
зъ   срт! 


замъкъ.  —  Търговия  съ 
тюнъ,  паиукь  и  вълна.  Пб-вечш 
села  въ    вазата     С5    бъл1 
между    които    пб-лпчни    К^ 
лину  Коалуниой,    (Лчан^шщ{ 
длркиой  ц  др, 

Гюргево.  Румжнски 
(Влахня).  на  Дунавъ,  сре1ца  Р^о 
отъ  който  го  д&га  реката, 
Еилом.  (по  жел^нпца)  на 
зян.  орь  Вукурещъ:  сташ 
жкгЬзници  за  В11на,  за  Одс 
(пр11зъ  Русе)  за  Варна;  20М 
жот.  —  Г.  е  една  отъ  най-ваЩ 
гЬ  кр-^пости  и  третото  'гьрп)§0|| 
прнстанип(е  на  Румяния  сДЦ 
Галацъ  и  Бранла.  —  Между  Г 
Русе  Дунавъ  образува  два 
ва.  които  обгръщатъ  еди! 
сенъ  островъ  около  550  м< 
,'иъ/К'ь;  пп-широкиЙ  рккааъ 
къмъ  Русе.  Г.  е  билъ  въ 
ннтЪ  вЪкове  генуезска  крепост 
Въ  Х1У-я  в-Ькъ  генуездитЬ,  ко1 
то  обхождали  моретата  въ  Исто! 
както  и  Долни  Дунавъ,  ва^Ьа] 
въ  острова  и  съградалн  тШ 
една  твърдина  подъ  покровМ 
ството  на  св.  Георгия;  опам 
името  Гюргево.  По-късно  градът 
и  твърдннага  надил1лп  въ  рхл! 
тЬ  на  турцигЬ.  Въ  1770,  Г.  би 
нападнжгь  отъ  руснгЬ,  ко1 
горили  и6-1Ч}Л  Ьмата  часть 
ала  сполучили  да  п)  пр'Ьз( 
едвалгъ  на  другата  година. 
цнгЬ  го  зели  назадъ,  пъ  ру( 
пакъ  го  прЬзели  и  го  уср^шШ 
и  пакъ  турцнгЬ  го  отнели,  V 
го  изгубил  н  изиово  въ  1 821 
Тогава,  като  се  оттегляли,  Т 
чр'Ьзъ  взривове  съборили  кр\ 
постнтЬ.  та  се  пояннлн  пакъ»  » 
1854,  подъ  прЬдводнтелгпшто  я 
Омеръ  пип1а.  за  дя  изгонн&тъ  ])) 
спт1},  които  се  били  укрепили  я 
острова.  Г.  носи  дири  оть 
бройяв  обсади. 


—  337  — 


|урх,  тур.    Нев^рнпгь;  до- 
►лна  дума,  съ   която  турци- 
|рочатъ  немохамеданегЬ. 
1акъ  (Давидь),    Едииъ   отъ 
[-вгдвкатЬ  английсЕП   а^гйорн, 

Ке  сами()  най-в(?ликъ  (1716- 
,  вкукъ  на  рдинъ  ф])апцу- 
протестанттгь,  Ьа  (^а^п^ис, 
'денъ  да  наптстне  Франция» 
Ж!Сь  ош^неивето  на  На1ггскпя 
Аапк  Гм  роденъ  въ  Личфалдъ, 
пиъ  се  при  прочутия  Д-ръ 
ВОНСАна  (внж.  тоиа  име);  пъ 
ЙМГЬ  нФлолко  в1уЬме,  и  учите- 
.ть,  и  л^чен  и  1гьтъ  отшпл  ц  въ 
аидонъ  да  си  опнтагь  щдстието. 
посг&пилъ  да  се  учи  правото, 
":мото  му  вл11ченце  да 
(..  ;   скоро  го  завело  на 

Мвга.  Бь  шплко  вр1^ме  толкова 
^Аочудъ,  че  лондопця  пспраз- 
^вл  моднвтк  теафи  да  пот^ 
^Ж  1га  новата  зв'Ь:{да,  конто  о- 
съ  пообцкяовеиъ    блесъкъ 


на  една  темна  сдена:  пб-сетнЬ,  Г., 
стопанияъ  на  театра  Дрлри- 
Леинг,  привличалъ  тамъ  напялп- 
цнтЬ  отъ  1747  до  1776»  годината, 
въ  която  се  оттеглилъ  на  споюн 
енъ  животъ:  той  билъ  особено  чу- 
десенъ  въ  ролигЬ  на  ПГекспиро- 
впгЬ  трагедии,  нъ  не  ма.шо  отли- 
ченъ  н  въ  комедията.  Кога  унр11лъ, 
оставилъ  натрупана  печала  140,000 
английски  лири,  и  билъ  погребенъ 
въ  Уестмнистхръ  съ  царско  търже- 
ство. Г.  не  се  бонлъ  да  въвошда 
нЬкои  честити  намГ.иения  нь  Шек- 
спировпгЬ  драми,  иа  и  самъ  съ- 
чпнилъ  Л1Н01Ч)  остроумни  и  духо- 
вити комедии  н  пб-вече  огь  80 
пролога  или  епилога,  съгласно  съ 
английския  обичай.  Едиа  гол*Ьма 
негова  слабос1ъ  е  била  да  го  ла- 
скакктъ;  и  тая  негова  страсть 
честито  осмпва  приятельтъ  му 
Голдсмитъ  нъ  поемата  Отврь- 
щулка  (Кс1«111а1|0п). 


д. 


ге.  1 )  ВгорнЙ  тонъ  на  диа- 

|еската  гама.   2)   Римска  ци- 

коато    означава  500.    Виж. 

и  цифри.  3)  Въ  церковпя- 

1ПГИ    Д    означава    4.    Виж. 

ги  цифри. 

1Л1В,   Вероятно    отъ  турск. 
планина.    Турци,    па  о  по- 
[,  огь    пасмипата  па  кър- 
1ПТ&   н  делибаишитк,    които 
вала  пи  нашптЬ  м1}ста  око- 
щнп.  въ  вр^ето  на  Па- 
|у.    ТЬ    ходшш  по  гра- 
се.'1д,    гфйбилц  и  правялп 
1Н   Зч1нни    11Н    христянетЬ. 
главатпретЬ  имъ    пмало  и 
И1ИЦИ.    какъвто  билъ    н11К0Й 
1ра-'1>епсъ.  3*1   черното  тегло 
(ИигяретЬ  (угь  тоя  видъ  К1)ъв- 
Шш    се    срЬп^агь   б'к11>жкп    въ 


автобиографцигЬ    на     Софрония 
Врачански  и   Атан,   Нваиова» 

Даввдовъ  (Дснисг  Вас),  Рус^ 
ски  воененъ,  поетъ  п  лнтераторъ, 
прнятель  иа  Иуткина  и  на  Вол- 
тера  Скота.  Въ  1807  участвувад> 
като  адк1тантъ  на  Багратиопа,  въ 
битвигЬ  при  Прейеишъ-Ейлау  н 
Фрпдландъ;  въ  1812,  като  пъл- 
ковннкъ,  комаидувалъ  пълк!.,  и 
води.1Ъ  честита  партизанска  пой- 
на съ  француяетЬ;  въ  1814  бнлъ 
въ  армията  на  Влюхера ;  по-сетя* 
учаетвувалъ    въ    една    война   съ 

[Персия,  а  сл1>дъ  това  съ  Полша; 
и  иаа-сетн'Ь    иал^злъ  въ  оставка 

I  съ  чи1гь  генералъ-лейтенантъ.  Д.- 

I  виН".  стихотворения  се  радвали  на 
вр-Ьмето  си  на  сполука.   Огь   не- 

I  х^витЬ   прозаически     съчинения, 

22, 


най-добри  се  пмагь:  Опить  вър- 
ху теорията  па  партизанскитЬ 
дЬнствия;  Бьаюминание  за  Сра- 
жението при  Прейсишъ-Елау ;  в 
Мразьтг  ли  истрсби  француз- 
ската  армия  вь  1812^  Кдно  съ- 
брание па  съчиненията  му  е  из- 
дадено БЪ  1860  г.  (1784— 1Н39). 

Давядъ.  Изранлски  царь,  род. 
въ  Внтлеемъ,  1085  пр'Ь^'^ц  Р.  X.; 
Бомазанъ  отъ  Самуила  на  царь, 
основалъ  царски  родъ  сл11ДЪ 
смъртьта  на  Саула.  Д.  иобЬдилъ 
иевусцпг!;,  прЬзель  главния  пмъ 
градъ  Перусалнмъ,  и  направплъ 
го  своя  столица.  Пб-сети*Ь  той 
подчиналъ  филисгнмцятЬ,  ама- 
лпкянртЬ,  едомдитЬ.  моапдитЬ,  а- 
ма111*йциг11  н.  слЬдъ  длъгл  1и.'Й11а, 
снрнйцитЬ.  Царството  му  се  про- 
стирало отъ  Евфратъ  до  Среди- 
земно море.  и  огь  Сирия  до  Черве- 
но море,  и  имало  5,000,000  жит. 
Той  поощрявалъ  мо1)еходствоти  и 
търговията,  особено  съ  Тнръ.  и 
гледалъ  да  се  паучжтъ  евреитЬ 
искусствага.  Не  по-иалко  се  гри- 
жилъ  той  и  за  в-ЬронсповЬдание- 

то  на  сънароднацитЬ  си;  тпй  при- 
готвнлъ  съкровища  за  построе- 
инего  на  храма  въ  Иеруоиимъ 
и  пзвъртилъ  мнй1Ч)  за  благосьото- 
яннето  на  народа  си.  Между  об- 
стоятелствата на  живота  му,  кои- 
то рпсказва  Библията,  по-забктЬ- 
жителни  еж  три:  1)  едииобойтъ 
му  оъ  исполина  Галиата»  когото 
убилъ  съ  пратка;  2)  свиренето 
му  Саулу  въ  лудостьта  му;  и  8) 
хороигрането  му  пр^Ьдъ  ковчега 
Госиодеиь.  За  пр^тжиннтЬ  си  д:Ь- 
яния,  подбудени  отъсладо1ггра(П'ни 
взлитества,  той  всЪкога  со  каелъ. 
Д.  е  авторътъ  па  Псллмит!!,  въ 
в'Ькоц  отъ  които  има  пр1)Дказва- 
няя  за  Цисуса  Христа,  за  което 
той    е   ц    наречецъ    пророкь     а 


псплмопЬвецг.    Д.    ца  р)'В8ДЪ 
1055  до  1015  прйди  Р.  X.  (' 

Давндъ.  Български  цари 
на  111ишмана  Мокри:    васл!^ 
прЬстола     сл'Ьдъ     башЕиата 
смърт1ь  пи-сетн^Ь  се   отрек.1Ъ 
него  въ    полза    на  брата  ся 
мупла  и  се    покал)терилъ. 
умр"Ьлъ,  бреннитЬ  му  останки 
ли  прЬнсссни  огь   Воденъ 
хридь.  Д.  билъ  причисленъ 
народи  птЬ    светци    и  порт{ 
му  се  ср'Ь1иа   въ    н^бои    бъз 
ски  цръкви  съ  падоисъ;  «С 
царь    Вългароквй    Давндъ»  (^^ 
91)9-977). 

Даввдъ.   Охридски  патрия{Г1*** 
водительтъ  на  болЬрската  пар^^Ж'*^ 
[ио-гигЬмата  часть  огь  батЬр*"!"''^*^ 
конто,  сл^дъ    смъртьта    па   ц-д:* 
Ивана  Владислава,  пр111Почела  т^^-^ 
се    подчинн    на    гръцптк,    за  ^^^ 
спечели  огь    тЬхъ  ра.^пи    при^^*Т' 
легни.    Патриархъ    Д.   ходплъ  -Л"^" 
посрЬщие  императора  Васр^"*^^"  ^^ 
при    Струмица,    когато    I  ^ 

пмпсраторъ   отивалъ    въ  ' 

Дявидъ>    Пме  на  2  \\\ 
ски  царе    (1124  —  1153;    \ЛЪ' 
1361),  Н15К0ЛК0  грузински,  ари. - 
ски  и  други  царе.  —  Д&видъ  К»И 
ненъ.    Посл^дний    пмператоръ      ^ 
Трапезо1гь.    Той    прЬдплъ  а^а-***^^ 
нпята  си  на  Мохамеда    П  |145=*^ 
съ  условие  Мохамедъ  да  се  охе^:^ 
за  дъщеря  му,  в  да  му  упазн  *с 
вота.   Първото   условие    турсв*  ^^ 
султанъ  испълнилъ,  а  Давнд* 
повгЬдалъ  да  умъ1>гв1жть  въ  Н» 

Даввдъ  Аинсерски.  Знамен!^'^^ 
фрапц.  зодчий  (1789 — 1856). 

Даввдъ    [Жакь  Луи).    Зяазл--^ 
нигь  Франц.  жпв(>нисецъ,  ошюм-^ 
тель    на    пай-новата    франц^ь';{са 
шко.1а  на  живоннсството  (174^*- 
1«25). 

Даввдъ  (Ф.).  Франц.  компо№ 
торъ  (1810-1676). 


—  330  — 


[(ЦАвНрЪ    (^евр.    прорица.чище). 

д^Ьто   })огъ   давялъ  от- 

ва  евреп.  копто  го  гниппт- 

ЧрЬхь    [гьрвосвещеника.   2) 

светпхъ  плц   в&трЬината 

йа  трала,  дЬто  билъ    поло- 

^овчегьгъ  на  зав*та  (Библ.). 

|От  (арескрппцоя)  [рус. 

>аск.  ддкьиг,  одавнашеиъ, 

гепъ|.     Юридически    тер- 

^ойтъ  има   тива    зиачеинц 

Лсггачнярто  на   едно    опрЪ- 

*^тг  закона  вр-Ьме  се  при- 

и-ад  изгубва  п^Еое  п^тво. 

^'^      главна  внда  д^  граж- 

^   углавна. 

майската  д.  е  1)  срЬдство 
га^гелно  придобиване  пра- 
►ственоггь  върху  одннъ 
иепр11Кл;свацото  и  без- 
^**3'  в.ча.тЬя11р  яа  себе  сн 
^*«^то  на  единт»  срокъ 
^  *«^ь^  отъ  закона  и  2)  срЬд- 
Иг^<ь  вобождаване  отъ  едно 
^*^^^*<^  чр-Ьзъ  непоискване 
^^**^"го  му  въ  опр-Ьд^лено- 
Г^^**^аа  врЬме. 
^  ^з^*"^^""*^  Д-  "^  ср^ство  за  0- 
^^^^^■щето  на  Н11К0Г0  огь  у- 
*^*'**«гч)ворио(пъ  :и  пр1кугж- 
он  съ  истичаието  на 
'"•^О  отъ  закона  врЬме  или 
*^*'^ение  огь  наложеното 
'КЧ;хда  наказание. 
"*  :й1  д.  има  у  всичкнтЬ 
^^^и  народи. 

'    на    грайсданската  д. 

1:акто  с^гЬдва: 

^^  Години  —  за  прпдобива- 

•'р^  д.  правото  на  собсггве- 

В1)р1у  недвижими    имоти  и 

!|цци    арава  съ    доСфосъ- 

Влад^яно  п  на  юридпческо 

?аая11е*):  2)  20  голши  съ  не- 

гхто   владЪяне,    беаъ    да 


до 


има  нужда  отъ  юридическо  осно* 
вание  п  добрснгьвЬотносгь. 

ВещннтЬ  искове  относително 
недвижими  имоти  со  погасявагь 
съ  20  години;  ииотечяай  ись*ь, 
ветнитЬ  искове  относително  дви- 
жими вноти,  за  които  н'Ьма  опр'Ь- 
дЬленъ  особенъ  срокъ,  —  съ  15 
1Х)дцни;  исковегЬ,  които  пронс- 
хождать  отъ  ир1кя'йпления,  —  съ 
20  години.  —  ИсковетЬ  за  дк1ба 
на  насл11ДСггво  нежду  сънасл^нп- 
ци,  вай  за  д^зба  на  обиш  вешь 
иомежд}'  съсобственици  и  за  о- 
пр^дЬляне  на  съсЬдни  имоти  по- 
между съсЬдн  не  еж  ограипчени 
отъ  ннкаква  д.  —  ПсковегЬ  на 
съдържателе  на  хотели,  на  го- 
стнннпци  и  на  кръчми,  за  стая, 
за  храна,  за  пития,  които  доста- 
внтъ,  с«  погася  ватъ  с^ь  потичане- 
то на  С  мЬсеца.  —  ПсковегЬ  на 
професори  и  учителе  на  наука 
или  нскусство  за  уроцитЬ,  които 
нр1;даватъ  на  день  или  на  иЬ* 
сенгь,  се  погасявагь  въ  встича- 
нето  на  I  година.  —  Съ  нстпча- 
нето  на  1  година  се  погасявагъ 
и  исковегЬ  на  гьрговцигЬ,  за  ид- 
ната на  продаденитЬ  стоки  на 
ча1ггнн  лица,  копго  но  сл  гьр- 
говцн:  на  съдържателетЬ  на  нан- 
спони  или  на  въсантатслнп  за- 
ведения отъ  вс^какъвъ  родъ  за 
учението  и  въснитапнето  на  т11Х- 
нптЬ  пансноиери.  въсинтаници  и 
ученици;  на  слугитЬ,  работници- 
тЬи  надничарет1ц  за  пла1цането  на 
г1.хнитЬ  заплати,  доставки  и  рабо- 
тни дни.  —  Съ  истичането  на  :^  го? 
дини  СО  нотсява1Ъ  исковегЬ  на 
професоритЬ  и  учителетЬ  па  наука 
нлн  искусство,  на  които  заплатата 
е  условена  за  и6-д.гьгй  периоди  отъ 
единъ  уЬсеЩ) :  на  лгЪкарегЬ  и  ап- 


Юрчдичеежо   оснолпние  е  прпдобн 
л}чк)  ■&  собствваость  чр-Ьзъ  |1киВ 


з&пр.    покупка,    дарене,    мас^^^дст1К)  и  др. 
Юридическото  основание  се  И1исква   ;(&  се 


го^имдеинт^   отъ   икива     сиисоби,   диюиси;  ти  вик(;га  ив  с«  ир^дподапь* 


-Ш- 


текарегЬ  за  тЬхшп^  посгЬщенпя, 
операции  н  церове;  на  адвокати- 
тЬ  за  плащането  възнаграждение- 
то и  направените  оть  тЬхъ  раа- 
носкн;  п  на  ипжинеретЬ  и  архи- 
текторитЬ  за  плащането  на  тях- 
ното възнаграждение.  Тая  д.  се 
пр'Ькхсва  ашо  чрйть  ппсменно 
припознаване  ,ггьга  или  чр1>зъ 
повдигане  пскъ. 

Въ  углавнитЬ  пр^Ьстжпленпя, 
ир-Ьдвидсното  отъ  закона  наказа- 
ние не  се  приспособява  по  д.,  ко- 
гато среща  виновния  не  е  въз- 
будено прЬса-Ьдване  по  установе- 
ния за  това  редь:  —  1)  въ  тече- 
ние на  20  години  —  за  пр1кггж- 
ллепне,  което  се  наказва  съ 
смърть;  2)  въ  течение  на  15  годи- 
ни —  за  пр1кггжпление»  което  се 
наказва  съ  строгь  тъмнпченъ  зат- 
воръ  не  за  по-малко  оп>  10  го- 
дини; 3)  въ  течение  на  10  го- 
дини —  за  прЬстжпленне,  което 
се  наказва  С1>  строгь  тъмнпченъ 
затворъ  за  10  години;  4)  въ  те- 
чение на  5  години  —  за  прЬстл- 
плеиие,  което  се  наказва  съ  тъм- 
нпченъ затворъ  и  5)  въ  течение 
на  1  година  за  всичкитЬ  нару- 
шения. 

Д.-та  на  пр-Ьстжплеиието  почну- 
ва:  1)  за  довършепотЬ  пр'Ьстжпле- 
ния  —  оть  деня  на  язврътване- 
то  имъ;  2)  за  пр^кггхпленията, 
които  сл  се  сир^Ьли  на  оннтвапе- 
то  —  ОП.  деня  на  нзвръпшането 
послЬдното  д1»йсгвне;  а  за  онова 
прйстхпление,  Еоето  трае  непр^ 
кжонжто  —  оть  деня,  когато  се 
прекрати. 

Д.  не  може  да  сжществува  меж- 
ду сжпржзи.  Давнос1ьта  спира 
протпвъ  непълнол^тнигЬ,  които 
ле  еж  освободени  отъ  настойни- 
чество, н  'запрЬтевитЬ  по  причи- 
на на  г-шбмумпе. 

Давратъ-  Левитски  градъ,    въ 


Завулоноввт&  и  Псаха] 
х^и,  ^йромтно  на  и'Ьсго1'о  оа 
гангнаго  Дебурие,  село  пра 
тЬ  на  Таверока  гора  (Бг 

Оагт  «иш,    по»  ОсМрш 
пословица:    аяъ    съиъ  Дав] 
не  Едипъ,  сир.  не  съмъ  81>1 
оТ1'^дапа.\гь.  Виж.  Едипъ. 

Дагеротнпня,  фр.  Сп(к*} 
обр^тенъ  ОТЪ  Ниепса   н    усад 
шенствува^гь  отъ  Даг^>а  за  ош 
мане    изображения   чр4ть    свЩ 
писството  или  фотографията.    : 
Дягеротипъ.  Уродъ,   съ  во11 
спимагъ  изображения  чр' 
сгвпето  на  сьлвечнитЬ  . 
уредъ  състои  огь  една  ' 
на  камера-обскура,    въ  к./.. .  и. 
м-Ьстватъ   една   металическа  т 
I  чипа    или    едннъ  лнстъ    харп 
I  намазапъ   съ   нодисто  илп,  тг;^^ 
почтително,  бромисто    ср 
тая  плочаца  пада    изобр.^^...... 

на    пр1)Ди1)Та.    ОьляечнитЬ   л|Ч 

'  д1'>Йстну1Ш'гь    хпиичогкв    на  с|1 

брото,  което   чернЬе    толкова  в 

I  вече,    колкото    е    пи-сялно   ОСС 

(Тленъ    пр1>дмЬтъгь    С%г1иъ  тм 

плочпцата  държжтъ  надъ  хввац 

I  пара,  която   се    лЬпн  о  почер|| 

|лптЬ    мЪста,    и    така    се    добо 

,  едно    изображение    на    пр1и)1^Т 

Когато   нам1мгго   плочицата  №  ] 

потрЪбява  хартия,   тогава  так1|й 

способъ  снимане    се    нарич! 

тографии. 

Дагеръ.    Франц,    живопш 
(1789-1851),  измислидъ  въ   1Н2 
диорамата  и  изиам1^р11.1ъ,  заеЛ 
съ  Ниепса.  дегеротиояяга 

Дагастанъ  (татар.  знач. 
нинска  земя).  Руоска 
между  КавказскигЬ  планини* 
падното  крайбрежие  на  Кае 
ско  море;  529,271  жит.;  гз.  Я 
Дсрбентъ,  Земята  6  изобщо  ши 
нинсш!,  кръстосана  огь  расклош 
ния    на    КавказскятЬ    алаа1А1 


таяли 

1 

заел 

I 

Ка^ 


—  341  — 


додпии  п  полета,   които 

[ого  плодоролаи.  Населенве- 

[сьстон    главно    огь    лез1'П11и 

(тически   мохамеданс);  има  и 

и  др.  До    1812,  Д.  е  при- 

лъ  пя  Персия.   Отъ  кога- 

прпсърдинилъ   па    Русия, 

[натЬ    еж    се    били    отчаяно 

;в1^йТ11     незакясимосгь.     Внж. 

^аго  1ип  Джгденъ.    Островъ 

1Тнйско  море,  близу  до  вхо- 

гь  Финландски  заливъ.  съста- 

часть    отъ    русската    губ. 

►ииа;  12,000  ашг.  естп  н  шве- 

зипнмлватъ  се  съ    риболов- 

8  скок^втаство. 

1ГОнъ   (рибо^гь).    Пдагь  у 

[сгимцит!!,    съ  човГ.шкн  грж- 

р<ь.111|  п  глава    и   сь  рибени 

[Еа  намести  крака  {Библ,), 

Дажбо  1Ъ^    да  жОь-богг.    Бдинъ 

|ап»  боговстЬ  на  слов^вското  бас- 

ювве;     богьть    па    хл'^ба    в 

ктя. 

гетръ,  гр.  Пям1>ратель  на 
[осггьта    ва   въздуха:    вгзду- 

Индийски  градъ  въ  Бен- 
П  въ  &иклгскито  ирЬдсЬда- 
г»),  250    КI^^^^м.    па  сЬв.-пст. 
Ка.11С}'та,  ла  неточния  клонъ  на 
;  до  250,000  жиг.  Гдавиага 
)вив  е  съ  копринени    нлато- 
съ  памучни  гиатна.  Пзносъ: 
1,недр%чпст^на    зихарь   н  коприна, 
'р»  п  др. 

^аквя.  Въ  старо  вр'Ьме,  земя- 

1йа  дакнгЬ    пдя   гетигЬ,   която 

на    юго-ист*>къ    отъ   Сарма- 

между  Тсйса,  Д>навъ,  Пру1'ь, 

П'р7|  и  КарпатскитЬ  планини. 

отговаря  на    сегатнитЬ  нсгго- 

Унгария,  Трансилвания,  Вла- 

Млздова,    Бесарабия,    Буко- 

н  темепшарски  Баняп..  Ге- 

[И  тракийци    и  СО  пр!»!''- 

Д}*иивъ  малко  1ц>Ьдц 


времето  на  Александра  Велики 
(335  пр^Ьдн  Р.  Х-).  Не  е  извЬстно 
кога  и  по  каква  причина  гк  нро- 
м'Ьки.1И  името  ш  на  даки.  ГЬ  се 
вп*жда  да  еж  бнлн  най-храбритЬ 
оть  тракиЙскнтЬ  варваре.  Курио, 
ггьрвпй  римски  генералъ,  който 
пранпкнж.1ъ  на  сЬверъ  до  Д}'иавъ, 
пе  смЬялъ  да  ги  нападне.  Въ  10 
прЬди  Р.  X.  Августь  цспратнлъ 
една  войска  среща  гЬхь.  Отъ  то- 
ва вр11ме  между  рнмляпетЬ  и  да- 
китЬ  сл1ивало  токо-речи  постоянно 
воюване,  и  посл11дниг11  принуди- 
ли образованитЬ  си  пенрпнтеле 
въ  царуването  на  Домнтияиа 
да  нлаиуиъ  дань.  Въ  101  с.т1здъ 
Р.  X.,  имнераторъ  Траянъ  нрЬ- 
мивж.1Ъ  ТеЙса,  га  иавл']^1ъ  въ 
Трансилвания,  и  при  Торда  ста^ 
и^Бла  га11>ма  битва.  Трансилван- 
цигЬ  и  сега  нарнчатъ  бойното  по- 
ле Гга1  йе  Тга)ап  (Траяново  по- 
ле). ДакптЬ,  които  командувалъ 
нрочрий  нмъ  гливатарь  Дековалъ, 
били  разбити.  Единь  втори  по- 
ходъ  на  имиератора  (104)  се  свъ1>- 
нтлъ  сь  разорението  иа  сголнца- 
та  имъ,  сь  смъртьта  на  Дскевала, 
и  съ  изгубването  нмъ  свободага 
си.  Скоро  римлянстЬ  колоннзиралн 
страната,  направпли  мосгь  на 
Дунавъ,  както  и  големи  иаггшца; 
най-много  пр'к:еленца  привл'кЕли 
руднпцит!".,  особено  солни  и  злат- 
ни, въ  п.1анинитЬ.  Огь  слгЬшение- 
то  на  рнмскптЬ  селнща  сь  други 
народи,  конто  и6-сети11  наводнп- 
лн  Д.,  пропз^гЬзлн  сегашннтЬ  ру- 
зикне.  ТраяновитЬ  пр'Ьсмш1ДИ  за- 
немарили Д.,  и  въ  270-275  А- 
врелиянъ  ш  взоставнлъ  па  готи- 
тЬ;  ала  за  да  се  упази  пме1Ч1,  той 
нареклъ  Д,  една  область  на  д1ьсвия 
бр*Ьгь  на  Дунавъ,  среща  стара  Д. 
въ  Мязпя.  Сардока  (сегаш.  Со- 
фия) билъ  главяий  градъ  иа  тая 
область. 


—  342  — 


Двкота  (ОЬверня  и  Юнша). 
ЛвЬ  отъ  СъедпненитЬ  Държаои, 
конто  до  скоро  съп-авлявали  т(у 
риторпя  (виж,  там  дума).  Терито- 
рия Д.  се  устроила  въ  1801  съ 
прЪд^ш  на  (гЬв.  Канада,  на  ист. 
Манезота  и  Нова,  на  югь  Не- 
браска  п  на  зап.  Ндахо  и  захва- 
нщла  едно  пространство  отъ  360, 
000  чет.  килом.  Тогава  тя  пмала 
едно  население  оть  2,000  илн  3, 
000  бЬлп  люде  и  30,000  индийци. 
Въ  1889  отъ  тая  теригор1ш  се 
образували  двЬтЬ  държави :  6^ 
верна  Д,  и  Южна  Д.  —  ОЬвер- 
на  Д.,  съ  столица  Еисмаркъ^  сега 
има  насел.  около  225,000  жнт.  а 
Южна  Д.,  съ  столица  Пст&рь,  — 
около  375,000.  Ц  двгЬтЬ  държави 
произвоЖ;и1'гь  милиони  килограма 
жито,  царевица  и  ячемикь.  Нь 
1888  «територията»,  спр.  цЬлаги 
страна  омала  7, 1 05  килом.  же- 
л1^зници. 

Давтвлология,  гр.  Разговоръ 
по  знакове  нравенп  съ  нръстптЬ; 
искусство  да  се  разговаря  човЬкъ 
по  знакове.  —  Дактилономия.  Ис- 
кусство да  се  сзгЬта  на  пръсти. 

^|,актилъ  (гр.  дактилъ.  нръсть). 
Стжпка  въ  стпхъ  отъ  три  слога, 
оть  Ю1ИТ0  първнй  дльп.  п  двата 
три  кмси.  — Дантилологически.  Кой- 
то състои  отъ  дактплп. 

Дадай-лама,    гиб.    Духовенъ 
началникъ  на  всички  азиятскн  бу- 

1Йци,  който  пр-Ьбнвава  въ  Хласъ, 
[пца  на  Тпбеп»,  д^то  нма  въ 
р&ц^т!)  си  и  всичката  светска 
а1асть,  като  се  нпмпра  подъ  сю- 
зеренството  на  Китай.  Той  жинЬе 
токо-речп  невидимъ  въ  единъ  мо- 
настирь  близу  до  Хласъ,  ц  му  се 
отдавать  комахай  божески  почести. 

Далмда.  Виж.  Самсонь, 

Далня.  Цв^те,  наречено  тава 
въ  чест1.  на  ншедскпя  ботаникъ 
Даля    [Даль    умр1аъ    въ    1789]; 


друго  име  на  това  двЬт«  е 
гина  (важ.  това  аме)  н  още 
го  ялдл>8чи^1е, 

Далиати.    Народъ   оть 
илнрнйската   челядь,    който 
лявалъ  Д^имадпя    до  завое! 
то  Л  отъ  словЬнетк 

Далматнвецъ.  Житель  на 
матшя.  Оттука  далматчнсхи. 
Далнатнидъ  {Юрий).  [.'л< 
скн  оиш-.ателк  П1»Ьвелъ  Воб^и 
на  родппя  си  езикъ  п6-сп( 
отъ  Трубера,  и   то   отъ   источ 
Ш1тЬ    на    ]]ървообр<1311ит^    ез 
Омр.  1.'>8!|1. 

Дяллациа.  Авст1)айска  о< 
край    Адриатическо    море, 
I  брЬгова    ивица,    по-вече 
'  п^сти  пб-длъга  отколкото 
'  ме'(Бду  Кроацнн  на   сЬв^  Бе 
I  Херцеговина  на  нсгг.,    п    Ад< 
на  юп^.  Иростр.  12,792  чет.  ю 
насел.  524,200    жит.,    отъ    ш 
'  окодо    70.000    италиянци,    2,1 
'  албанци  и    1Г^мди,   (>00    еорея 
'  остаиклитЬ  словЪне,    които  го1 
р]лпъ  нлнрийско-сръбски; 
инскпй  езиЕъ   е  особено    рас 
I  страненъ     но     крайбр1зжвя1и 
!  островптЬ.  Пб-гол-Ьмата  часть 
паселеннего   испов1ипя.   кат 
стното.  Гл.    гра,1иве  Задарь 
ра),  Спалатро,  Дуброеникь  \\ 
I  таро,  1ипматъ   изобщо  зд| 
'ум1^ренъ;  земрдкшето    на    аш 
степень.  Вино  и  масло  гл. 
ведения;    рогатъ   дкбигькъ  ма 
се  въди,  ала  овце  достатъчно: 
видба  па  сардели  п  скумрии. 
X  в^»  много  хубави  пристан 
търговската  (|иота  състои  оть 
раби  съ  малъкъ  ра;*мЬръ. 

Ист.—Д.  щзинадлсжала  ва  р1 
ската    имтфпв,  а  слЪдь  нейш 
падане  на   херудптЬ  и  остгот 
оть  които  пь  отнелъ  Юстанш 
СловЬнетк  заселени  въ  040, 
,  цозвалн  върховната  вдасть  иа 


«  343  — 


станйиШ  ш\чавиоимп.  Въ 
Нсноция  ааи.тад:1ла  Д. 
гъ  Кроацпя.  вь  са^п^нн 
1*»Д.  огхвърлпла  чуждото  иго 
Вюазувалл  съ  Кроацан  крал- 
в(1бо2),  което  по  наслЬдство 
вло  иа  уитрскптЬ  крале 
Ц.  Въ  1311  Вепецпя  завое- 
шово  бпвшитЬ  си  влад'Ь- 
►нто  оаържала  до  1797.  По 
•формепския  договоръ,  Д. ! 
|авгггр11Пска  обласгм  П])рс- ' 
дот»|рь  ж  дплъ  аь  1К05 
»иу;  въ  1809.  тя  би.ча 
[ена  на  1Ьиряя.  и  въ 
[хта  на  Австрия. 
гаовяденъ-  Който  впжда 
•Ь  огь  д;исчъ,  гнр.  много 
пр1цп  дп  стаижтъ;  прозор- 
Оттука  далнотлдность. 
1товъ  (Дгконг).  Огличсиъ 
1сии  фианкъ  и  химтгц  тно- 
на  тсоряята  аа  атомвтЬ  п 
[ентптЬ,  която  въздппь-^1а 
иа  лаука  п  дала  въ:1- 
да  се  състави  система- 
символн  —  всемпрннй  е- 
въ  хнмпята.  гкбЬ-тЬжнтслнп 
издпрнанаята  му  въ  фпзи- 
върху  сгьс1'ава  на  см-ЬсенитЬ 
вьргу  салата  на  парата 
Остявнлъ  е  много  записки, 
геное  Е<)на  нова  сиспина 
•и  ф}и\огл}фия  ВЪ  2  Тома 
(17Й6  — 18441. 
[ь  (Влад.  И«,},  Русска  фн- 
ц  лйтераторъ,  особено  из- 
съ  своя  русски  р-Ьчникъ 
\лкоеи{1  словарь  жпааго  ве- 
изсека  го  язьгха^  въ  4  тома 
1У«2).  Наниоалъ  е  много 
т  и  11ов{|(ггя  ваъ  русскин 
чгъ  животъ,  събралъ  е  ио- 
||)гъ  4^и00  народна  првкаскн 
р«ечв  огь  30,000  пооловнцн: 
0  а  по  ор^дм^та  на  рус- 
езпкъ,  по  етнографията  и  по 


естествоннтЬ  наукп  и  медицина- 
та. ПървитЬ  си  съчинснни  из,;а- 
валъ  подъ  псевдон  пма  Казакь 
ЛуганскШ,  Кхпо  пълно  събранне 
на  неговцтЬ  расказп,  повести  и 
изучения,  въ  6  т.,  се  обнародва 
въ  С.  Петербургъ  въ  1897.  — 
Д.  билъ  свършнлъ  курсъ  по  ме- 
дицината въ  доритскнн  упиверсп- 
тетъ,  ала  ое  билъ  отказадъ  огь 
лекарската  практика  въ  полза  на 
лптературиитЬ  занятия.  Напш  му 
бнл-ь  данець,  лЬкарц  кой!^  билъ 
свъ[)шп.гъ  медицината  въ  Пена 
(Германия)  и  посл^  служилъ  въ 
Русия  въ  военна  служба,  а  майка 
му  —  отъ  едно  русско-^^рандузско 
семейство  (1801-1872). 

Дана,  фр-  1)  Госпожа  или  го- 
спожица. 2)  фигура  въ  игрални 
карги,  конто  се  нарича  и  мома. 
3)  Госпожа  или  госпожица,  която, 
:чаедно  сь  госнодниъ,  обра:}ува 
двойна  въ  дансувапе.  Отту1;а  даи- 
ски:   дамска  ду^ха. 

Данязъ.  Пме  на  двама  папи: 
Д.  /.,  НЗО— 384,  родомъ  португа- 
лрцъ,  гоиилъ  ариинет*  и  схизма- 
тиццтЬ;  оставплъ  много  съчине- 
ния.— Д.  II.,  баварецъ.избранъ  за 
папа  слЬдъ  смьртьта  на  Клпмен- 
та  П,  въ  1047.  Царуването  му 
траяло  23  деня, 

Двманхуръ.  Градъ  въ  Долпи- 
Егинеть,  80  кнлом.  на  Н)1ч>-пст. 
отъ  Александрия,  близу  до  кана- 
ла Махмудпе  н  на  жел'1ьзния  пзпъ; 
23,400  жит.    Произвежда  памукъ. 

Дамвръ.  Градъ  въ  Арабия  (И- 
емотгь),  около  200  кнлом.  на  с*в.- 
зап.  отъ  Аде1гъ;  огь  20,000  до 
25,000  жит.  11роч>ти  коне. 

Двиасвива  (сабя  — ).  Сабя  отъ 
Дамас1гь,  дЬто  едно  вркме  праве- 
ли еабн,  копт<]  високо  се  цЪнили. 
Ьиж.  Дамискг. 

ДаяАСкниъ  (се.  Иоанъ).  Цер- 
ковеиъ  иисатедь  отъ  ^'П^-ц  в^къ, 


—  344  — 


род.  въ  Дамаскъ  кжд-Ь  676,  умр. 
въ  700;  сл-Ьдъ  бптппата  си  смъртг,, 
сталж.1Ъ  на  негово  м^сто  прибли- 
жеиъ  чивовншсъ  па  халпфа.  Въ 
728  се  явило  негово  съчинение 
протавъ  пконоборццтЬ.  Лъвъ  II- 
саврянинъ.  запитшкъ  па  тая 
сеета,  за  отмъщение  наклеветплъ 
Иоапа  пр*дъ  ха.1пфа  вь  пзм^на, 
и  холифъгь  заповЬдалъ  да  му 
оп^шйть  рйГ|Ц1-.т11.  Д.  се  отдаде- 
чилъ  въ  монастирь  ов.  Сава  б.ти- 
зу  до  Йерусалим ь,  като  огпуснжлъ 
робегЬ  си  н  раздалъ  имота  си  на 
б-ЬднигЬ.  Отъ  него  еж  останжли 
разни  съчинения  по  догматиче- 
ското богословие,  логиката,  физи- 
ката п  цротпвъ  манихептЬ.  Най- 
доброто  издание  на  кнпжовнигЬ 
му  трудове  е  Лекиеиовото  (Ье 
Чшеп,  2  I.,  Рат  1715). 

ДахасБЪ  (араб.  Шамъ),  Най- 
голЬмпй  градъ  въ  азиятска  Тур- 
ция (Сирня),  при  псточпитЬ  по- 
ли на  Антнливанъ  и  80  килом. 
па  юго-ист.  отъ  Бейрутъ,  който 
е  пристанигцето  му;  150.000  жит., 
отъ  които  130,000  мохпмсдане, 
15,000  христяне  и  5.000  евреи. 
Изгледътъ  на  града  о'1'ь  далечъ  е 
много  хубавъ:  сградитЬ  блеи1ктъ 
подъ  сирийското  слът1.е,  н  вредъ 
наоколо  окото  С|гЬ1ца  пр^1естнп 
градини  и  овон^ниди,  между  кои- 
то лжкатушн  р^Ька  Барада  съ  при- 
тодптЬ  си;  ала  извктрЬ  гр^аъть 
пр11дстпв;1ЯВ11  печална  протявопо- 
ложиость:  по-вечето  кжи;и  грозни 
и  улици  криви,  т1зсии  н  нечисти, 
освгЬнь  «улици  ГГрава>,  ко$гго  се 
споменува  нъ  Д-Ьяннята  на  Апо- 
сгголитЬ  въ  свръска  съ  ап.  ГТав.1а. 
Огь  друга  страна,  богатата  вж- 
тр1>шность  на  жплнтага  е  въ 
противоположность  ст>  окаянпага 
имъ  вънкашность.  Хубави  мрамо- 
ропосч1ани  дворове,  украсени  съ 
дръвеса  и  ^{юнтаии,  С1'аи  съ  ара- 


;  боскрни  покриви  и  сггЬпи  ех 
кнйвоната  черта  па  всичкит!*! 
лища  на  по-богатптЬ  раз| 
Между  обществеинтЬ  з.отгая, 
бЬдЬжптелно  е  Голямата  Д5 

;  —  п-Ькога  езически   храмъ, 
хрисгяиска  цръква,  съ  мрамо] 
подъ  и  редове  корпнтски 
ве   изв»тр+.  —  една    отъ   ш 
бавитЬ  богослужебни    сград|Ц 
които  сприйскнг!^    мохамедаве 
гордЬштъ.    ВжтрЬшната    гр* 
крЬиость  е  голЬмя,  ада  ие  е 
и    сжнщй    градъ    е    заобш 
дон1>йдЬ    съ    стара    полуср] 
стЬна.  Едно  вр^Ьме  отъ  дама* 

^  тЬ  станове  еж  излп:«!лн 
бави  конринепн  и  памучив 
тове  п  отъ  дамаскскнтЬ  орз 
НПН.П  нрЬкраснн  оржжин: 
1пигЬ  народни  пЬсни  он^с  се 
пЪва  сабя  дамаскина  и 
дамаска  и  сега  означава 
пла'!^  въ  който  еж  истъкамв^ 
гури  отъ  цвЪтя,  овощия  н 
Сега  дамасчане  пб-вече  раб01 
стъкларството,  кожарсгвото 
Пснадянето  на  т^хнитЬ  нр 
рмкод^лия  се  принисва 
на  митото  върху  суровитЬ 
ведення,  Знмане-давапето  съ 
дадъ  е  било  гол'ю1о;  1гь  въ  1851 
керванътъ  билъ  обрацъ,  кога  № 
нувалъ  пр'Ьзъ  пустинята,  в  Л- 
маскскитЬ  търговцн  изгуОи 
вече  отъ  40,000  лири.  Ъ 
ралпзирало  търговията, 
нътъ,  що  тръгвалъ  вс+жа  го^ 
за  Мека  отъ  Д..  по  едно  в] 
съотоялъ  огь  50,000  или  60^ 
дути,  п**)-вечето  отъ  които  се 
иимивгин  и  съ  търгуване;  въ 
нппнтЬ^  които  отъ  пКполко 
пи  доставя  пжтуването  пр"!»! 
гппетъ  и  Червено  море, 
еж  намалили  поклоннппвтЪ, 
търговията.  Единъ  тежъкъ  у^ 
на  Олагодена*вцето  на  Д.  се 


—  345  - 


1860,   богато    друзнгЬ 
|тая    дума)   агЬзли  въ  гра- 
сгьгниалл   ошхю  6000    кж- 
хрпстоискага    часть,  пзбп- 
3.000   до    5,000    души  и 
НН01Ч)    отъ    жен  цг!^    в  ь 
хареми. 
можг'-бн   най-старпй  градъ 
Цсторикъ  Посифъ  при- 
неговото  основание  на  Уза, 
Ноевъ;    къ     било    че 
ндп  не.  тоя  градъ  се 
ува    в*ь    кнпга  Битие.  Той 
столица  на  една  малка  дър- 
вогвто    го  прЪзелъ  Давидъ. 
1гЬ  иннл^И!    едно  но  дру1Ч) 
астьта  на  аеириПциг!;,  пср- 
македонцпгЬ,  рим^тянег!'.  и 
игЬ;  п  наЙ-сетнЬ,  въ  1516, 
:*ели  турцитЬ  въ  врю1е  на 
;ъ  Сслама  I.    Въ    1832    го 
отъ    тЬхпатЬ   ржц11    Ибра- 
паша    Египетски,    ала    въ 
ванаднигЬ  европейска  сили 
ЛА  Египеть  да  го  върне  на 
и. 

■еаизвцня.    Уиогр-Ьбпване. 

се  иЬ1*  гамата,  нзмислсипгЬ 

к^на    налнанин    (/а,  те,  ?и\ 

ШАи^    (св.).  Безсррбреннкъ 
арк    брать    па    св.  Козма. 

вта.  Градъ  въ  Долни    Е- 
иа  дЬснпп  бр'Ьгъ  на  глав- 
Нилстати    нсггочни  ело- 
12  квлом.   оть   неговото  у- 
въ    Ср-Ьдпг^смно    море ;    34. 
ит.  Тьргонннга  му  е  много 
отъ  развитието  на  Л- 
ряя.    Д.    е    играла    важна 
вр11мето  на  кръстоноснп- 
;олд;    св.    Лудовик!!,  фран- 
кроль,    ш    прЬзе-гь    въ 
яла  вЕ    върпклъ  за  да  си 
н  откупа. 

1Я,  шшт^    Баснослонна    Г>о- 
ка  та^ймствата,  които  се  из- 


връшвалп  скригаомъ  въ  стария  е- 
'знчоскп  Римъ. 

Даиоклесовъ  яечъ.  Дамокл^съ 
бплъ  ласкагедь  на  снракузския 
гирпнинь  Дениспя,  п  веднжшъ 
ножелалъ  да  бжде  на  неговото 
мкгго.  Тон  князъ  показалъ  на 
ласкателя  суетата  на  величието, 
като  го  поканнль  на  единъ  рао- 
кошенъ  ииръ.  На  трапезата,  ко- 
гато бнлъ  най-пщстливъ,  Дамо- 
нлесъ  погледнлклъ  нагорЬ  и  ви- 
д-ктъ  сабя,  която  впсела  огь  та- 
вани надъ  главата  му  и  со  дър- 
жала само  на  единъ  конеггь.  Въ 
прЬнос.  см.  Дпмоклссовъ  мечъ 
значи  палежаи|.а  опасность. 

Даяоиъ.  Двама  благородни  сп- 
ракузцп.  Дамонь,  философъ  отъ 
пгколата  на  пптагорийцпгЬ,  и  Пв- 
тиасъ  се  прославили  по  приятел- 
ството си.  Осждонъ  на  смърть  отъ 
снракузскня  тнранииъ  Депиепя 
I  Стари,  Дамонъ  поисшмъ  срокъ  за 
да  огиде  въ  роднпя  си  градъ  да  си 
I  нареди  работнтЬ.  Пнтиасъ  му 
|станж.1Ъ  поржчнтель,  като  окло- 
нилъ  самь  той  да  ногино.  ак»  Д. 
не  се  върне  въ  означения  день; 
Д.  се  завьрпжль,  и  Денисий,  ио- 
пълне»гь  отъ  удивление,  го  по- 
мил аалъ.  Сега  употр-Ьбяватъ  Д. 
и  ПитиясЪу  когато  пскатъ  да  пр^Ьд- 
ставшгь  оОразецъ  огь  високо  при- 
ятелство. 

Дапаевъ  даръ.  Онасенъ  даръ 
огь  пеприятель.  като  запр.  на- 
П'ьлненнй  съ  войннци  дърпеш» 
кот.,  който  данаЙцнтЬ  (гръцптЬ) 
огганили  въ  лагера  си  при  Троя, 
а  гроянцнтЬ  п.»  вкарали  въ  гра- 
да. Затова  ВиргилиЙ  е  казалъ: 
,Т|Шсо  Бапао8  а1  (1опа  Гегеа!ея,** 
снр.  страхъ  ме  е  огь  данайцитЬ 
(гръцнтЬ)  дори  когато  ми  яосшть 
дарове. 

Дави  ДВ.  Въ  грьц.  басносл,  име 
на  50-тЬ  дъщерв  Даяаеви.  Т*Ь  вей- 


—  346  — 


[китЬ,  въ    първата    нощь    сл11,ть " 
сватбаш  сн.  по    поржка  «а  бащи  ; 
си,  умъртвили  мхжотЬ  си;  п  ка- 
то наказание  иа  това  гЬ  се  осх- 1 
диди  непрЬпанно  да  иаливагь  въ 
пъкъла  сода  въ  бездънна   бъпва.  [ 
Въ  пр*кос.  с-н.   бъчвата   на   да- 
наидит^Ь  значи  безисход1га  работа. 
Динвй.  По  старогръцкптЬ  ока- 
зания, синъ  на    египетски    царь, 
ргъ  амето  на  когото    гръццтЬ  се 
наричали    данайци.    Тоя    кнпзъ  | 
зав.1адк1Ъ  кралство  Аргосъ  (XVI 
1гЬкъ  прЬдп  Р.  X.). 

Дания.  Вь  грьц.  баснос-л,,  дъ- 
ихеря  на  Акрш^нусгН.  аргосс1Ш 
царь,  майка  на  Персея  огь  Ю- 
питера,  въ  една  кула,  д^то  вк 
дьржалъ  бап^ч  й  затворена.  Виж. 
Персей. 

Дандеяъ.  Кдно    огь  д1»йству- 
ганцитЬ  лица  въ  една  Молперовп 
комедия  съ  топа  име.  Въ  тая  за- 
Оапитсмиа  пиесчЯ   велпкп(»  комикъ 
искарна    ин    лице    безумиеччз    иа 
12&игь,  който    СО    жени    за    жена 
йб-гораа  110  Т1олож(тие  огь  себе- 
си.  Жоржъ  Д.,  богатъ  зомеЛюцъ. ! 
се  ожепилъ    за  една  вис-окородна ' 
жена,  п  затова  непрестанно  испа- 
дадъ    въ    неприятно    положение.  I 
НеговитЬ  думи:  Ти  Га»  тон! и,  Се- ! 
огде  иапйш  —  ти  това  иска,  снр.  I 
стои  ти  се,    Жоржъ  Д.,  често    се 
употрЬбнвап»  сега   К(.»гато  искать  ! 
да  ка;ка^ть  за  п-Ьцого,    че  трЬбва 
да  обвинява  самъ-себе  си   за  не- 
щастията сн. 

Дяпяндъ.  Кдннъ  отъ  4-гЬ  го- 
лЬми  пророци  (^'I1-п  вЪкь  прЬди 
Р.  X.),  който  жнн1х1ъ  въ  врЪме 
иа  вавидоиркото  плЪнеипе.  За  дЬ- 
то  псгьлкува.п.  п-Ьколко  сънища 
иа  вап)иопския  царь,  бп.гь  на- 
ирамепь  велможа.  НсичкигЬ  по- 
заСЯи-Ьжптелнй  въ  жинота  му  об- 
стоятелства ек  описани  въ  библей- 


ската кппгп,  която  носи  името 
ДяИНЛевСКИ  (Г}Пиориг1  Ил 
Русски  списатель.  рох  въ   Да( 
ловка,  харковска  губ.,   1829, 
въ  С.   Петербургъ,"  1891.    Уч1 
се  въ  Москва  и  въ  С.  Петерб?| 
Въ  1859    постжпилъ    тпновш 
въ    министерството    иа    обш1 
сгради;    и  въ  1807,  бнлъ  та: 
ченъ  сътрудпикь  на  руссихя 
жавеиъ  еЬстникъ,    па    който 
плить  глаиеиъ  редакторь  въ  И 
Д.  е   авторъ    на    много    рош 
расказп  и   пов1>сти,   заети   п^ 
чете  изъ  живота    на  малору< 
БЬжанг^итЬ^  Мироеич^,     Чс} 
та  година ,  Изгорена  Москва, 
темкпнь  на  Дунаеь^     Екате} 
Велика  на  ДнЬпрь,  Княгиня 
ракановь  н  едно    важио   съ« 
ние  върху  старннитЬ  на  Ун 
на.  Едно  пълно  събрание   не 
чпиениятп  му,  въ    Й  т^ 
печатани  въ  в-о  издпи1. 

Данялевскн  (Николай  Нкс 
Русски  иублицистъ.    род.  вь 
еква  1К22,  умр.  въ  Тифлнсъ  II 
Слуилиъ  въ  разни    мими< 
и  билъ  натоваренъ  да  из 
боловната  промп1плеиость  въ 
скнтЬ  морета.  Обнародвалъ  по 
прЬдм11гь   доста   ц11пни  тру; 
нъ  особено    пзв-Ьстоиъ   по 
нението  си  Рцсия  и  Европа^ 
гледъ  върху  културинтЬ  отн( 
иня  на  слов11нския    свЬгь 
гормано-ромапския,  —  съчя! 
обнародвано  пръвъ  пжть  въ  И 
и   на    което    Н-о    изданнр    " 
1888)  С1аържа  една  61 
ху  авпхфа    и    едиа  бп' 
на  т|>удовегЬ   му.   Това  съч1 
ние  се  има  за  едно  огь  пай-! 
иигЬ    произведения    на  така 
ричапата  слов1я1С1:а  1ик«лЛ11.  Те 
01ггавнль  и    едно    важно    с-ъ* 
ние  върху  даруинняма  (188&] 
1887,  2  т.). 


-347- 


0  Петровичъ  Шгошг. 

•Ьго%иг. 

■ловградъ.  Черногорскп 
^  на  р^ка  Зетп,  ири  уц^ги*»- 
Прихода  Душ;  2^000  жнт. 
доввчъ  (Лгнатий),  Пол- 
горикъ,  род.  въ  ХролЬвнчъ 
рмр.  въ  Греф<.»нбергъ  1842. 
свършвлъ  вилиенски  упп- 
ггь,  пятувалъ  въ  Русин; 
3  стаиклъ  професоръ  па 
въ  ви.1яенски  универс»- 
атЬдъ  I^^^ка^ко  годпии 
лъ  на  СА^1ци1^  лдьжиогп. 
въ  и  п6-сст1гЬ  въ  Мискв;г. 
2  ее  цттеглилъ  огь  служ- 
родвалъ  на  полски:  ЛЬ- 
тЬ  на  Литва  н  русската 
1  (Бплно,  1827);  Истори- 
огледь  върху  лигвенското 
}агелство  ^Внлно,  1837); 
НуЦкията  ма  Литва  вь  ца- 
№  ма  Оигизмунда  Лагу- 
Ст€фана  Батаци  (Москва, 
•  1844,  4  т.).  Сл1дъ  смъраь- 
Сидоровичъ  и  Криповичъ 
важното  съчиненпо:  Съ- 
В  огь  диллоим  ..  м  пазна- 
)а  с^\у?ки  ва  критическо 
\елиг  на  историята  на 
на  литвенска  Русия  и 
рЬдЬлнитЬ  страни  (Вилна, 
1862,  2  т.).  Дг  е  сътрудни- 
в  въ  и'Ьволко  полски 
списания. 
1ЧНЧ1»  (Ггоргий).  Сръбска 
гь.  род.  нъ  Нови-Садъ  1825, 
ь  Загребь  1882.  Учвлъ  се 
(а-*П1'ШД  и  въ  В^нв,  д'1^то 
аналъ  съ  Бука  Карадтки- 
щото  му  име  бн.10  Попо- 
ъ  името  Дапичичъ  въ 
гга  дъщеря  на  1{ара- 
Ддш1ка.  Отвакъ  свършпль 
си.  посветилъ  се  на  оло- 
оа»бево  сръбско- хърват- 
илологцп ;  а  но-сетнЬ  бил ь 
професоръ  въ  Висша- 


|та  школа  въ  Б'к1градъ.  Въ  1867 
билъ  повпканъ  въ  Загребъ  за  се- 
кретрь  на  Юго-сюв-Ьнската  ака- 
демия, станжлъ    въ  1878  профо- 

I  соръ  на  словгЬнсклта  философия 
въ  Б11лградь,  и,  като  се  върн^иъ 
въ  :^агребъ  въ  1877,  възложило 
му  се  да  издава  с()ъбсно-хърват- 
ския  ркчникь  на  академията.  Той 
карпль    до  буква   Д  това    важ-ио 

I  съчинение.  НеговигЬ  главни  про- 
изведения ех:  Синтаксись  на 
сръбския  евикь  (1858),  единъ  лъ- 
лс1гь  прЬводъ  на  Библията,  обна- 
родване стари  тскстонс  (гланни- 
гЬ  житието  на  сн.  Симсина  и  си. 

I  Сава),  единъ  РЬчнг^кь  на  старо- 
сръбски  езикъ  (Бктграда  1862  — 

I  1863,  т,  3),  ЗадачитЬ  на  сргб- 
ско-хърватския  евикь  (БЬлхуахь 
187(>),  КоренетЬ  на  сръбско-хьр- 
ватския  саикь  (Загребъ,  1877)   а 

I  др.  Обнародвалъ  е    и  миогоброй- 

1  ин  бесЬк.хи  въ  ВапискитЬ    иа  за- 

I  гребската  ашцсмия  и  на  б1^1град- 
ското  научно  дружество.  Тия  тру- 

!дове  ех  много  номогнжли  за  ум- 
спвеното  и  книжовното  сближение 
ва  е^Ц(бе'11)  и  хьрвате1'11. 

Дапна.  НаП-малкого  о1ъ  3-1^ 
скандп  навеки  к[>алства  въ  север- 
на Европа,  състои  огь  едииъ  но- 
луостровъ,  Ютландия,  и  огь  к^пъ 
острови  въ  Балтийско  море,  огь 
които  ний-гол11митЬ  ех :  Зелан- 
дия, Фиовш!,  Лапландъ.  Земята  и, 
много  равна,  е  продьлженне  огь 
германското  поле;  клима гьтъ  й 
е  алаженъ.  ЗемедЬлието  е  в^ь  до- 
бро състояние,  цидусгг])пята  е  мал- 
ко развита.  Търговската  флота 
съст^.т  огь  около  6,000  кораба. 
Началното  учение  е  распростра- 
иоио  въ  ний-скромвитЬ  селца. 
Държавното  вЬронсиовЬдаие  е  лю- 
теранството.  Простр.  38,302  чет, 
килом. ;  насел.  2,300,000  ятат. 
(данецъу     бански).    Д.   атадЬе    а 


Ферпйскнт1з  о-ви,  Исландия,  Грии- 
ландвн  п  данскатЬ  Антилп.  Крал- 
ството, на  което  стол.  е  Копенха- 
венъ^  е  конотнтуцаоппа  монархия. 
ПротоцпгЬ  въ  Дакскпя  архипо- 
лагь,  които  давагъ  достааъ  отъ 
Балтийско  море  въ  Атлантпч*ч:к11 
океань,  съставляватъ  всичката 
«ажиость  на  данската  държавица. 

История.  —  Най-старигЬ  жптеле 
на  Д.  били  саксн,  англп.  фри- 
зн,  готи.  кимврп.  ТЬ  били  неу- 
страшими мореходии  и  правили 
много  походи  въ  Франция,  Гер- 
мания, Испания  и  най-вече  Ан- 
глия. Христянството  се  въвело 
токо-речп  насила  въ  Д.  въ  IX 
кЬкъ  (820).  Въ  Х-и  вЬкъ  данци- 
тЬ  завоевали  часть  отъ  Англия 
(980)  и  Норвегия,  нъ  въ  Х1-н 
вЬкъ  гн  изгубили.  1^1  завоевали 
н  Ералство  Неааолъ  и  Сицилия 
(1130). 

Валдемаръ  I  (1157)  доста  про- 
славилъ  даиското  мотество.  Дъ- 
щерята на  Ва.1демара  1И  Марга- 
рита, като  се  оженила  за  Хакспа 
VIII,  норвежБИ  краль,  стапл^1а 
регентка  на  дв1^^^^  кралства,  на 
които  присъединила,  чр11зъ  завое- 
ваннс^  и  Швеция.  Тя  се  помж- 
чида  да  заякчи  тона  съедннепие 
чр11зъ  Калиарокия  договоръ(1Я97). 
нъ  то  пс  траяло  по-вече  отъ  по- 
ловина вЬи*ъ. 

'  Въ  ХЛ'-и  вЬкъ  (1448)  Швеция 
се  отцЬппла  съвсЬмъ  отъ  Д.;  нъ 
схщата  година  старата  династия 
на  скпо.гяунгитЬ  като  исчезнжла, 
даацпг!!  в-ьздигнжли  на  прЬстола 
Христиана  Д  отъ  рода  на  а1- 
донбургскптЬ  графове;  Хрпстнанъ 
билъ  царь  на  Д.  и  Норвегия,  и 
дзть  на  Шлезвпгь  и  Холщайнъ: 
Холпщйнъ  миннлъ  отпослЬ  въ 
владЬнио  на  другъ  клонъ  оть  се- 
мейството, който  го  упазилъ  до 
Х\"Ш-и    в111гъ,    когато  билъ    но- 


върнжтъ  на  дансквт^  царе 
захгЬна  за  олденбургското  дяя 
Религиозната  реформа  (н| 
стантството)  со  въвела  въ  X' 
нЬкъ  въ  Д.  безъ  ижчнотпи. 

Въ    началото   пд  Х1Х-В    в 

понеже  Д.  отказала  да  воюва 

едно  съ  Англия,  Швеция,   Р; 

I  п  Прусия  среща    Фрапиня,  1 

;  поддържа.ча  сътжзъ  съ  Напок 

англичанегЬ     бомбардирали 

пенхагенъ   и    накарали    даяс 

правителство  да  нмъ  пр-Ьд^д*» 

чката  восниа  флота.  По  ЪЬщ 

договоръ  (1814),   Д.    оила  вр1 

дена    да    отстжпп    Норвегия 

ПТнецня,  и    да    приеме,    кати 

,  обе:пцетение,    херцогство    Ла; 

I  бургь. 

Ф])пдрвхъ  УП  Д1аъ  на  I 
ството  си  парламентарно  прв 
пие  въ  1849. 

Христпанъ  IX  (род.  въ  1е 
който  се  въцари  в^ь  1863.  ц 
ва  н  сега  (18^»8).  Въ  ната 
на  неговото  царуване  (1й64)  I 
сия  отне  на  Д.  Холп1аЙнь,  1Е' 
вип.  и  Лауенбургь  стЬдт» 
война,  въ  която  побТаеппт!» 
внхж  иаЙ-гатЬма  см^кюсть. 

Давкади.  Страна,  Е1 
простира  по  Ю1ч>-заппдння 
на  Червено  море,  между 
ния  и  Вабелмаидебскн  щи 
едно  планинско  бърдо,  оК 
кплом.  напжтрЬ  въ  сушата, 
ви  успоредно  съ  крайбр1ав: 
Д.  е  безводна  и  поплодпя 
съ  много  1ч>рещъ  Е.1иматъ; 
пературата  често  достига  дл 
Ф.  Въ  тая  земя  се  скптагь  а 
СКИ  номадскн  племена,  на  п 
родовото  название  е  Данакк 
та  ех  фапатически  пок.1опш1В 
Мохамеда.  Помии  ьк1>гь  И)П. 
главно  риболовството.  Кдоо  врй 
били  съединени  вь  нрадств^;  ( 
га  се   покоряватъ    на  рязна  г^ 


^ 


Соито  отъ  1874  сх*под- 
на  египетския  хрдпвъ. 
1а  Д-  досгпга  до  100,000. 
■р"ь.  Франц,  драматургъ 
326). 

Ш  (^р-  Г)'  Едпнъ  отъ 
книжяре  н  киижовиици 
Д.  В.  Манчовь],  кппто 
>ав11лц  най-1Ч»лЬмн  умуги 
одвата  п  училищната  нп 
в&  нъ  иоввтЬ  вр']Ьмеиа; 
?га  ех  най-добрн  прЪдста- 
на  книжовната  проми шле- 
Г  насъ.  Маого  годаип  гЬх- 
'вихарнпци  одничкв  сиаб- 
;  нашитЬ  училища  съ  по- 
Й  учебници  и  ржководства 
Ма:радярахж  полезни  кни- 
Н|В^неж.ту  па  рода:  п  тЬ 
^Ню  посрМпици  меииу 
^  упшелс  а  училища.  Едно 

|чнт*'Лпо  писмо  отъ  Д.  или 
[отваряше  всичкитЬ  врата 
кчситЬ  общипи,  читали- 
1иол11»(5ипп  дружества.  И 
"0  начало,  отъ  което  и 
■•  С5  подкачили,  е  много 
^»5аи.  Една  разлика  помеж- 
състои  въ  това,  че  Д.  е 
Льрвепстно  откъмъ  врЪме- 
щл  нодиачплъ  иародопо- 
^та  д-Ьятрлность  съ  (?дно 
^Иого  учидя1ццо  образова- 
Ьбратьть  му  е  бядъ  токо- 
■ргь. 

■однлъ  отъ  Оккви  родп- 
Рлтасура  прЬуь  1828»  и 
"Ъип  мжкп  се  учи.гь  въ 
^  сн  мЬего  1в'ь  Клисура 
1;ето  тогава  било  още  една 
1>скп  кп-тпя,  и  учението  се 
юло  па  «пииа1Ш.1а»  (дъска 
съ  восьгь)],  поа1'Ь  в"ь  Па- 
11Це  прн  Сава  Раду.яова, 
ь  Това  въ  Копривщица  при 
*а  Герова.  Оть  1Н19,  той 
лъ  на  учителското  зва- 
иствувалъ  въ  Клису- 


ра, йто  отБорилъ  първото  учи- 
лище по  ланкастерската  метода*), 
П1*ру11шиа  и  Иловдивъ.  Книжар- 
ството  му,  па  п  шгажовинчество- 
то  му,  започнжло  оть  1856;  въ 
тая  годи  н  а  издалъ  първата  си 
книжка  калсидарче  Старопла- 
нинчс,  СгКдъ  диЬ  години  папе- 
чаталъ  Се.  История^  Катияшзищ 
Аритметика  и  др.  и  въ  1858 
основа.гь  въ  1 1  ло  вди  въ  пър  ва 
бъ.1гарска  книжарница  съ  фпрма: 
Хр.  Г.  Дановг  и  съдружие.  Пър- 
витЬ  н^Ьколко  книги  Д.  напеча- 
талъ  въ  Б-Ьлградъ  п  Пеща,  :^а 
което  ходилъ  въ  тия  градове  пЬ- 
колко  пжти ;  и  добр^  е  да  се  за- 
б1угЬжп,  че  едно  ходене  тогава  въ 
коЙ-да-е  отъ  споменктпгЬ  градо- 
ве, съ  цк1ь  да  се  напечата  бъл- 
гарска книга,  е  подвигь,  който 
сеган1ното  ноколЬнпе  не  може 
лесно  да  си  прЬдставп :  въ  оно- 
ва врЬме  п  МН01Ч)  по-сетн11  се 
плтуваше  пб-вечето  пЬнт  н  па 
кираджиски  коне.  па  и  търговията 
съ  български  книгя  не  е  била 
никаггь  задоволителна,  едно,  за- 
щото въ  малко  градове  имало 
български  училища,  и  друго,  уа- 
н(ото  по  селата  людетЬ  ои1е  ди- 
рили Часослови.  Оть  18()0  Д. 
почнлиъ  да  печата  кннгва^  въ 
В^а,    дЬто    въ    1876    отворплъ 


*)  Отъ  тона  учвлщв  съ  вр^хе  со  пръ- 
кна с1нв  па  бъдг&рскжта  свобода.  Сл^дъ 
1гЬк1)и  26  годиаи,  въ  сградата  пл  типл 
саетялнше  ее  държалъ  В(»ин11нЙ  съп'Ьтъ  вя 
кллсурскатЪ  въастаници  отъ  апрндскито 
(гистаиие.  Сл^дъ  други  20  годиии  (пр^^|Ъ 
1896],  клнсурцн.  кинто  аомеиувахА  шиил- 
лигЪ  бирЦ'!  по  това  дввженив  и  прхв- 
ствувахх  |а  прндобвтяН  сд-Ъдствм,  вв  м- 
браввхх  да  прввесхтъ  своята  давь  отъ 
благодарвостъ  на  аърввя  сЪят«дь  на  благо- 
творвото  с^xв  н  тоа  б-Ъше  вай-чествтвв 
иомевть  въ  хввота  ва  Д.,  казваше  то1  на 
приятелвгк  около  него,  конто  въсоонииа- 
вахх  п  Цдовдввъ  въ  слещото  вр^ае  оа- 
ветьта  ва  в«1вквт1  отечестволюбцв. 


—  350- 


СВОЯ  печатница,  която  егЬдъ  осво- 
бождението се  пренесе  въ  Плов- 
дивъ.  До  това  вр1>ме  книжарцп- 
дата  му  имаше  вече  огъ  някол- 
ко година  Блонове  въ  Волесъ  и 
Русе, 

По  въастапието  въ  1876,  Д.  бо- 
де затворенъ  вь  Пловдивъ,  както 
много  българсЕИ  дЪйцп,  и  лежа  3 
мЬсеца  въ  полюсъ  (долааъ),  отъ 
д1)То  го  избави  всеобщата  амни- 
стия. Пр^иъ  1882  год.  той  биде 
избрапъ  отъ  Панагюрище  за  де- 
путачт!  въ  Областното  Събрание, 
а  пркзъ  1896  пловдивчане  го 
нзбразсж  кмегъ  лри  всеобщо  ува- 
жение. 

ПрЬзъ  смалъ  не  40-годптиото  си 
книжарство  Д.  е  издаль  нЬкольо 
стотици  кннгн.  Не  е  малко  и  чи- 
слото на  киигитЬ,  които  прииа,^1е- 
жжп.  }1а  неговата  собствена  кни- 
жовна дЬятелиость;  той  е  прЬнелъ 
понЬсть  АсЬнь  I  (Болградъ,  1864); 
БукаарЬщ  ил  п  взаи.кноучитани 
таблици  (Пловдивъ,  1-во  издание 
1872,  и  9-то  издание  1879);  Би- 
тописание  (свещена  история)  1 1-во 
изд.  1867;  3-то  издание  Пен^а, 
1872],  Иространень  православень 
катихизигъ  (Б-Ьдградъ,  1858;  Плов- 
дивъ, 4-то  нзд.  1879);  Четеница 
втора  за  1/ч.еници  въ  срЬдки  учи- 
лища (Виекл,  1874);  Аритмети- 
ка теоретическа  (НЪна,  1870)  и  др. 
Отъ  освобшкдението  насамъ  Д. 
надари  бьдгарскигЬ  учи-тнща  сь 
вемеописателень  учсбень  атлась 
съ  24  хартп  (В-Ьна,  3-то  изда- 
ние, 1882),  съ  богатъ  албумъ 
хартя  по  естествената  истории 
(ВЬиа,  1893).  и  прЬзъ  1892  из- 
даде нйй-об1пнрната  и  иай-нъдна- 
та  харта  па  Българ1ш. 

Веднага  а!11и:ь  освобо:к,т.енпето, 
Д.  основа  в"ь  Пловдивъ  в.  Мари- 
ца^    който  излиза    7    години,    до : 


съединението,  подъредакц; 
ко-речи  едно  по  друго  па  Г, 
вича,  Ив.  Ев.  Генюва,  Ф.  I 
Г.  Груева,  М.  Маджарова  и  I 
чева.  Въ  първагЬ  четире 
ннни  в-ь  тоя  н1'^стипкъ  со 
ствахлБ  статии  и  оа  фрав 
езпкъ,  за  да  се  оснЬтляв! 
кашний  св1^'гь  върху  раз1 
на  събитинта  у  насъ.  < 
важни  сл1лДь  разединени! 
сЬверна  н  южна  Вългар! 
Берлинския  копгросъ. 

Дан су влиъ  или  танц 
фр.  Пграпк  европейски  х< 
Дансъ  или  танцъ.  Играй 
пейскн  хора. 

Данте  Ллнгнерв.  Н^Й-е 
поегь  на  Италия  (1265  — 
Д.  с«  е  обезсмъ[1Тилъ  съ 
Божественна  комедия^  — 
ние,  въ  което  поегьтъ,  пр 
и  чистилни1,е,  а  по(УгЬ  нр1 
колко  небеса,  достига  до 
цанпе  на  трвипоста^^нвя 
Това  поетическо  пронзвед 
прЬведено  на  българска 
Велшшова.  Виж.  Данте,  ле 
лнвоть  и  литературната 
ятелиость,  огъ  М.  В.  В 
цр-Ьвелъ  М.  Московъ  (Т] 
1804). 

Давтистъ,  фр>  Зкбохй! 

Даатонъ  (Жоржь)^  Еив 
главнитЬ  дЬятеле  на  фраи1 
та  рснолюцня.  Началото  ш 
люцията  го  заварило  адвок 
Парижъ.  Негов1ггЬ  пламс! 
душевителни  рЬчи  еъмъ 
а  неговото  смЬло  илжсст! 
нрЬзнмането  на  Бастнлаг, 
вили  го  скоро  пр-Ьдводип 
народа.  Той  пръвъ  на  М 
поде  прЬ,тложилъ  уннщоа 
на  кралевската  власть  о 
авг.  1792  ир1]авоадал'ь  д] 
та  да  прЬземжтъ  съ  ир] 
Тюйлери.    СтЬдъ  това,  Т(^ 


—  351  - 


\Щгь  на  ТТравосжлпРТо.  Ко- 
»|уждест1)аппптЬ  войокп  прн- 
1вали  до  пр-адлпгЬ  на  Фран- 
той  прогласнлъ  системата  на 
»нзма  п  извнк8.гь  така-нари- 
оептемврскн  непстовства. 
и  която  той  е  игра.ть  въ 
1КДЯНИЯ.  е  породила  жнна  йо- 
га, отъ  които  наляза,  че  той 
Ки  ги  е  позволплъ,  а  не  гв 
уст1>оилъ.  Робесннеръ  отъ 
ПВН(ггь  попбплъ  Д.  на  гплотп- 
иата  '1759—1794). 
^^вцигъ.  Прусски  градъ,  на 
^на,  около  5  Еплом.  отъ  устие- 
^^  въ  БалтаЙско  море;  120.000 
Г.  Д.  е  нлй-ваЗкНото  пристанц- 
1а  Балтийско  море.  Пзноо- 
тт.ргонвн  състои  главно  оть 
оть  което  всЬка  година  се 
около  1Я0.000  теша,  огь 
*  /«  отиватъ  въ  А  н  гл  ия. 
!  1 -класна  кр11Гтость 
■  ,  и  ^^'Л^лау,  прпгоци 
газа,  по  първия  оть  които 
1тъ  доста  голЬми  корабп  до 
—  Д.,  за  който  съ  в-Ькове 
пли  ланцнтЬ.  гнведпИ.  по- 
наитЬ»  и  който  билъ  свобо- 
1'радъ  подъ  владичеството 
[олша  отъ  1-154  до  1793,  нйО- 
падпжлъ  Подъ  в,тастьта  на 
въ  чоито  рж1гЬ  е  про- 
гь  да  баде  до  с«га,  гь 
рЬс!.ку,тка  огь  1807  до 
Когато  е  сжществувалъ  по 
ла  Наполеона  като  отдЬд- 

ЩОРСТВО. 

[■шть  (Дюро  или    Юрий)- 

»||П^ологь,    авторъ    ва 

синтакса^     р^гчник      иа 

тих    старини  српс^си^^^   п 

а  вт»  182Г). 

5-й    11акоБовъ    спнъ, 

&31РТ0  ся  на  едно  оть  12-т1; 

[евя  племена  (Вибл.). 

коъ.  Градъ  въ  Палестпна,  на 

иимовото    племе,  на   единъ 


прптокъ  на    Иордапъ.    Той  билЪ 
старай  фнникпйскн  градъ  Лаисг. 

Давь.  Данъкъ,  даванпя;  онова, 
(цото  рдинъ  нокоренъ  народъ  пла- 
ща на  поб11дителя  или  господаря, 
отъ  когото  зависи. 

Дарабджердъ  плп  Дарабъ. 
Нерсидски  градъ,  въ  обл.  '1>арси- 
станъ,  248  кнлом.  ла  а)го-вст. 
ОП,  Ширазъ;  отъ  15,000  до  20, 
000  жит.  Едво  врЬме  Д..  осно- 
ванъ,  каиватъ,  отъ  Дарпя  Нота, 
е  билъ  много  обширенъ  п  важенъ 
градъ,  ала  сега  п6-гол"Ьмата  часть 
отъ  него  е  въ  развалини.  Градътъ, 
расположепъ  вср^Ьдъ  едно  игнроко 
поле,  е  заобиколенъ  съ  лимонови 
и  протакаловп  горици. 

Дарваръ.  УкрЬпенъ  градъ  въ 
английска  Индия  (БомбаЙско);  о- 
каю  :-^0,000  жнт. 

Дарвннвзлгь;  Дврнинъ.  Виж. 
Даруиниамь:  Даруинь. 

Дарговнжскнй  (Алсксаи.Сери), 
Русски  компояиторъ,  съчинитель 
на  опори :  Есмералду,  Търже- 
ството на  Вакха,  Русалка  п  на 
много  романси  н  спмфоническн 
пиеси  (1813  —  1869). 

Дарданелскв  протокъ,  който 
се  нарича  и  Галаполскв  (въ 
старо  врЪме  Хелеггшить).  11р(н 
токъ  меиау  «'вропейска  п  азпт^ 
ска  Турция,  който  съединява 
Мраморно  съ  Егейско  море.  Ддъ- 
жината  му  е  окол<)  64  килом. ; 
най-гол11мата  широчина  —  7  ки- 
лом^ а  най-малката  1,700  метра. 
За1цпн1ава  се  отъ  петь  крЬпостп, 
оть  които  три  въ  Азия  и  дв11  въ 
Европа,  и  огь  нЬколко  гол'1ши 
батерии,  на  които  огнйовегЬ  се 
кръстосватъ.  ВъпрЬкп  тия  чначи- 
телии  защити,  аиглийский  адмп- 
ралъ  Длкужргь  мппжль  насила 
нрЬзъ  протока  въ  1807.  По  Ун- 
кяръ-скелеския  дог^оворъ  меисху 
Русня  и   Турция    в^ь  1833,  Тур- 


!— 352  — 


цця  се  зад,1ъжала  да  затвори  про- 
тока за  всичка  чуждрстранки  ко- 
раба осв1;иь  русскитЬ,  постаио- 
влеипе  отмЬаеио  отъ  Договора  за 
ПротоцнтЬ  въ  1К41,  който  :и11рЪ- 
тилъ  входа  въ  Дарданелски  про- 
токъ  и  Бос(1)ора  на  воениитЬ 
кораби  па  вснчкитЬ  иародц,  безъ 
пскдючеиш?.  Д.  црото1П|  е  про- 
чуть  въ  старата  история  по  това, 
че  пр-Ьзъ  него  мипжлп  Коерксъ 
и  Алексаидръ,  т»рвнй  въ  480 
прЬди  Р.  Хм  за  да  вл'!^зе  въ  Евро- 
па, а  вторцй  въ  334  пр-Ьдн  Р. 
X.,  за  да  влЬзо  въ  Азия. 

Дардаяяа»  отъ  името,  казватъ, 
на  иарь  Дардана,  1)  Мало-ази- 
ятска  ст()ана  между  ^[нзии,  Хе- 
леенингь  и  Лрхппелагь.  Въ  тая 
страна  се  намирала  Троада,  на 
която  Троя  била  столицата.  Отъ 
вието  на  тая  земя  е  останлио 
името  Дарданели  или  Дарданел- 
ски протокь.  2)  Съ  това  име  се 
наричалъ  нккога  о-въ  Самотракн, 
защото  Дардаиъ  испратилъ  тамъ 
една  колония.  3)  Стара  европей- 
ска страиа.  на  югъ  отъ  сегашна 
Сърбин ;  отговаря  на  сега1»но 
Скопеко.  Фнлппъ  н  Алекснидръ 
Македонски  ш  подчинили  подъ 
властьта  си.  РимлянегЬ  ш  завое- 
вли  въ  1-й  в^къ.  Въ  врЬмето  па 
Копстаитина,  тя  образувала  о- 
бласть  отъ  Дакня. 

Дардпнъ.  Едннь  отъ  н^й-ста- 
ритЬ  царе  на  Троада,  родеиъ  въ 
Коринтъ;  сннъ  па  Юпитера,  по 
баснословието,  и  внукъ  на  Атла- 
са. Той  убилъ  брата  си  за  да  но- 
хнтя  престола,  ала  би.ть  прппу- 
денъ  да  поб1}гнс  въ  Мала-Азпн. 

Даржнчъ  (Маринъ),  Дубров- 
нпшкп  драмат\Т)гъ,  авгоръ  на  ко- 
медпнта   Тирсна  (1520  —  1580). 

Даржнчъ  (Юрий),  Дубровни- 
шки  поетъ  (умр.  1510). 

Дарнй  I  Хмстаспъ  (онпъ  Хи- 


стасповъ).  Персидскп  царь, 
485  прЬдп  Р.  X.  Д.,  първо 

сидски   б0ЛЬрН1ГЬ,  ВЛ1>ЗЪ.1Ъ 

говоръ  съ    шестима    други 
ре  да    убИ1ктъ  Смердвса, 
би-чъ    похнгилъ    прг1мгга1а 
смъртьта  на   Камбиса.    Съзак 
пицитЬ    сполучили    въ    сгьза: 
тиото  си,  и  Д.  съум^1ъ    да  ( 
избраиъ  царь.    За  да  се  утв1 
па  прЬстола,   той  се   оженвл1 
дъщерята    па  Отана,    вод1гге.^ 
на  съзаклетието,  па    зедъ  я  . 
ги  трп     сжпржгн     огь     «Др( 
домъ,  пмснпо  дв11   дъщерв  К: 
ви  и  една  па  Кировия  сшгь  (^ 
диса.  Въ   началото   на  царув 
то  му  нЬкоц    градове    и  оС 
между  които  и  Вавилонъ, 
бунилп;  нь  той    сполучилъ 
мири  размиреното  сп  Ш1рст 
вилонъ  П1г1аелъ  й11цъ  2(К] 
обсада,  благодарение  на  е. 
трость    на    1Унерала    му    ж 
(517).  Въ  513,  Д..    съ  еди 
ска  отъ  700,000,  пр-Ьмнн 
сфора  по  единъ   мостъ  отъ 
би,  потеглнлъ  прЬзъсегаш 
гария  до  устията  на  Дуна 
мип&лъ  и  тая  рЬна  п  папа 
скитнтЬ;    нъ  поход  ьгь   не 
чилъ.  Д.  СО   оттеглилъ,    ката 
дЪдилъ  80,000  душп  огь  а 
та  СП  Д(1  завоевае  Тракни 
се  върпяиъ  въ  Персия  в  р 
страншъ    властьта  си  въ 
до  р.  Пндъ.  Покушението 
пия,  504,  да  отхвърли  пер 
то  иго,  —  покушение  подао 
ОП.  атиияиетЬ  и  еретрийЩ' 
карало  мсдичсслит^  пийни,  ■ 
нитЬ   менцу    Персия    п  Гр 
първий  Дарневъ  походъ  с-е 
шилъ  злочесто,    по    прич 
поражението    нанесено    па 
нстЬ  огь  одризатк  вгь  Тр| 
на  корабокрушението,    кое 
спигнлдо  персидската  фас 


-  353  - 


495;    вторий   1гЬм11ЛЪ  п6- 
Честь    (лгок.     Маратопь); 
прпготп|иеинпти     си    за 
поха\1.,  Д.   ум1)'к1ъ. 
шй   II,  Нотусь.  Персндскн 
еданъ  <угъ  17-тк  спиопе  на 
^ркса  I,  почнлиъ  да  цару- 
■'■  брага  сн    С-огдиа- 
1  ь  умъртвнлъ  закон- 
Ксеркса  11.  425  —  405 
X. ;   оставилъ    царската 
въ    рл^вг&тй    на   жена   сп 
1тнса ;    въ   царуването    му 
1^&ли    много    ккчстанин  ме- 
1тратгг!1   му,    ала    всички- , 
[ц    нитушени,  освЬпь  ньз- 
на  Амиртея,  сатраоъ  на 
който   етан.'ьлъ    не:тви- 
въ  414.   Въ  царуването  на 
персяне'1'Ь,    благодарение 
яа    хптростьта   на   Тнса- 
малоазшп'ски  сатранъ,    в 
ьемника    му    Кнра    Младп, 
синъ,  упражнявали    гол11- 
1япие  въ    гръцкитЬ  работи 
посл1и.иитЬ   ['одини  на  не- 
ясната война. 
;Й  Ш,  Кодмапъ.    Иерспд- 
крь,    336  —  330,   царувалъ 
Лрсеса,   оТ1)ово11Ъ  огь  ев- 
Б;ич>аса;    изгубилъ   среща 
шгра    Велика  трнтЬ  битвп 
1Нвка  (334),    Псъ  (333)  и 
(331):    билъ   убигь,    кош 
отъ  Беса.  сатранъ  на  Бак- 
(330  нр(^у1  Р.  X.).  Оъ  ие- 
свършала    персндскали  им- 
конто  '1илк<:>вц    много  врЬ- 
всрмогжта  въ  Азпя. 
Ггь  \/Кинь  {Шанка)\.  Франц, 
ийня,  родена  въ  Домреми  (Ло- 
вгъ    1409;    изгорена   жива 
Гекъ,   огь    жггличаиетК  въ 
'ганегЬ  били  покорили 
!г15ла   Франция,    когато 
уС1у1пла  (|>ранцузския 
Карда 


да  ги  изгони  огь  кралството.  Тя 
избавила  Орлеапъ  като  принуди- 
ла непринтеля  да  днгне  обсадата 
на  града,  наеа[)ала  нра.аь  Карла 
да  се  короняса  въ  Рейнь,  разби- 
ла неприятеля  всхдЬ,  д-Ьто  го 
срЪщнжла.  1гь  бпла  уловена  въ 
Компнень  огь  своигЬ  си,  които 
ш  нрод^ип  на  англичапетк  Тя 
била  заведена  въ  Руенъ,  осждена 
като  еретпца  и  магеснпца,  и  из- 
горена жива  на  19  май  1431. 

Дарнщатъ.  Столнш!  па  вели- 
кото дукггпо  Хесе-Ддрм1цатъ,  на 
Дарм7.  (прнто1П>  па  РеЙиъ),  *25  ки- 
лом.  на  кн-ъ  отъ  Франкфортъ-на^ 
Майнъ,  12  ОП»  Рейнъ:  55,800 
жнт.  Отечество  иа  князъ  Алекс. 
Ватембергъ. 

Даруиинзяъ.  Дарупповата  те- 
орпя,  конто  обяснява  нропсхожде- 
нието  на  животиигЬ  и  растевпя- 
та.  Бнж.  Дарцгшъ. 

Дарувнъ  ( Чарязг).  Шй-велн- 
кнй  еетествопспптатель  на  натия 
в^.кь,  англнчанинь.  род.  въ  Шруо- 
бери.  1809  —  1882.  атЬдъ  като 
свъртиль  наукнтЬ  си  въ  Кям- 
б])нд5къ,  (гтплувалъ  въ  парахода 
Ниглг,  коПто  1ръгвалъ  съ  .хидро- 
1'раф11ческа  !;'к1ь  за  едно  нжту- 
ване  около  св11та(1831);  обнарод- 
валъ  пьрвитЬ  ел-Ьдствия  на  5-го- 
димшото  сн  плггуване  въ  Зооло- 
гии на  пмтг^ването  на  парахо- 
да на  Игино  Величество  [англ. 
царпца]  Бихлг  (1840—1843).  Ве- 
че въ  тоя  пеговъ  1рудъ  се  про- 
внжда.1а  теорията,  която  щ1>ла  да 
го  прослави.  Той  развилъ  нача- 
лата 1'1  лъ  една  книга,  която  на- 
правила гра.мадепь  нпмъ,  Про- 
ис.г.ожд€нисто  на  видовстЬ  чрЬаь 
естествено  пробиване.  Тая  книга 
се  появ1иа  въ  Лопдонъ  въ  1859, 
п    въ   малко    вр1'.ме    с^»    прЬвела 

европей- 


VII    да  н    позволи  Т(1Ко-речи   на    вспчкпт 
е  на  чело  иа  войската  и  I  ски  езици. 


23. 


—  354  — 


Д.  твърди,  че  безбройинтЬ  ви- 
дове животни  и  растения,  ие  са- 
мо ония,  ковто  пнатъ  голг^мн 
прилики  помежду  си,  а  и  най- 
отдалечеиигЬ  однн  отъ  други,  — 
всиши  които  с&  населявиди,  кои- 
то' паселяватъ  още  сушата,  въз- 
духа и  водтггЬ,  не  еж  се  появили 
отдЬлно.  а    СЯ&   имали   общи  1гра- 

отци;  че  гЬ  всички  с«  прои:^тI13лп  ' 'И  />ш:г<;мия  (1875),  Л/е/ 
вь  геологическнгЬ  нрЬмена,  чрЬзъ   нигЬ  подмоли  (1878),    Дай 


измЪненп^то  на  жилотнитЬ  % 
растенията  подг  дЬист^ието  ма 
опитомяването  (1868),  Вроисж^ 
ждението  на  чоеЬка  и  тюаофоп 
пробиране  (1871),  Ивраженхип 
на  дутевнитЬ  чувства  у  чоа^кл 
и  зкивотнитЬ  (1872),  Движения- 
та и  навицитЬ  на  пьлзящгаЛ 
растения  (1875),  НасЬком*}Я1^п^  ^ 


посл11Дователии  пром"Ьнн,  отъ  три 
или  чегире  първоначални  типа, 
н  в1>роятно  дори  отъ  единъ  пър- 
вопачалеиъ  архптппъ.  Д.  поддър- 
жа, Че  ако  единъ  впдъ  се  нзм^ 
нява  въ  ржи:ЬтЪ  иа  чов1>ка,  то  е 
че  е  изхгЬняемъ,  и  че  каквото 
П]}аон  еднпъ  скотоньдець,  се  вър- 
ши и  въ  природата  подъ  влия- 
нието на  една  причина,  па  коя- 
то той  е  далъ  името  сстествеио 
пробиране. 


ната    способность^у   растсмияп 
и  др. 

Списгькътъ  на  книгпт1Ь  ня  «•• 
ка  ни,  които  бтравшть  с\ 
нЕЗма,  е  както  атЬдва:  —  ,,  , 
низмь,   об 1 1;едостхино    наюженве 
на  Дарвпновата  теория   и  прпд!^ 
женията    м    кьмъ  жипот?^  ия   р*-  ^ 
степпята,    животпитв    и 
огь  Емила  Ферера  (Варна, 
Происаюждението  на  видоветЬ  >0*  | 
срЬдстеомг  естествения    подб(Г1А, 


ЖивотиитЬ  н  растенията  се '  кн.  1,  пр1^велъ  отъ  7-то  я^«.В11 
въспроизвонцап^  в*ь  таъ-ьви  числа,  |  иад-  Д.  Христовъ  (С.швень,  1к!)1); 
че  меж,ху  сжтествата,  които  се !  Учение  на  Дарвина^  отъ  К  Ть 
раяЕдатъ,  се  поивива  една  борба  |  мнрязова  (Варив,  1897);  Шрлз^ 
аа  сапцествуване,  81гидд1о  Гог  \\к;\дане,  глава  отъ  теорията  на  ра> 
само  ония  ир'ЬжйВ'Ьватъ,  които  се  .  витието  (дарвинизма),  отъ  Е.  Р. 
номпрагь  въ  пай-добритЬ  уиювия  I  Ланкастера,  прЪвелъ  отъ  рус  Е 
да  протцвосто1дггь,  8игу1уа1  оГ  1Ьс!11.    Бозов'ь    (Софии,     1897):   5в 


Г11ез1.  Пр11жаи1лит11  прЬдавагь, 
по  силата  на  закона  па  иаслЬд- 
ственостьта,  на  рожбнтЬ  си  особе- 
ностьта,  която  пмь  е  обезпечила 
пр-Ьвъсходството  падъ  едпородци- 
тЬ  имъ,  п  така  се  образова  мал- 
ко ио  М1ико  единъ  отд^Ъленъ  видъ. 


прти'а;ожденги!то  иа  човЬка^  гар» 
моиии  па  христяистнито  и  вауп* 
та,  огь  Ив.  Скалцуни,  пр1>в.  оТ» 

ГрЪЦ.    бНВШ.    СКОПСКН    МИТ!' 

одосий    (София,    1894);    ^^ 
като  типъ  на  учень  човЪкъ,  очеркь 
отъ  проф.    К.  Тимирязева,   прЬ» 


Най-заб^Ьжителното  иЬщо  въ  I  Н.  К.  Марковъ  (Русе,  1895);  Л»»^ 
това  учение  еж  безбройиитЬ  флк-\стиннт%тьу  послгъртно  об 
тп,  КОИТО  Д.  прнво1К,;а  за  устано- I  съчинение  (Рачградъ»  1896). 
илсние  иа  теорията  си;  гЬ  но-!  Дярфуръ.  Нишпо  кралства о^ 
шиватъ  неговача  удивителна  на-  1874  египетска  обласгц  вь  яст*»- 
блюдателиость  и  голямо  остроу-  чии  Суданъ;  пр11д1ип  на  сЬв.  Ле- 
мие.  ГлавнагЬ  Д-ви  съчинения,  вийската  пустиня,  на  исс.  Ко^к 
освЪнь  горЬспоменхтитЬ,  еж;  —  дофанъ,  иа  юп»  Фетитъ.  ил  зш. 
За  оплодотворяеаиего  на  орхид-  Уадай;  обширна  страна:  на 
нитЬ  отъ  насЬкомитЬ  (18()*2),  ^а  !ло  4,000,000;  гл.гр. /Гс/гн- и 


-355  - 


гри   Г5г1и'ени  съ  а- 

охамеданв.  Ктимать  топл  г,, 

песъчлива  земя ;    1ф1ь;п> 

й  с€   Простира,    отъ  югь 

>в^  пданана  Мара,  пе  мко- 

водоразхЬлъгь  на  во- 

;     НН.10В0Т0     КОрПТО     П     1Ш 

0  на  езеро  Чадъ.  Отъ  тая 
»  истнчагь  н1>ко.гко  рЪкн, 
ш  всвчкит!}  иезначитедни; 
вдЪ  вода  се  намира  ла 
като  се  копае.  ;^емята  се 
съ  богата  растителность 
|р*ме  на  дъждоветЬ;  иро- 
орпзъ,  тюпонь,  черъ  пп- 
еданъ  ви.хъ  просо»  съ  кое- 
[ранштъ  и  лоде!^^  и  до- 
Гь.  Пространкп  гори.  Руд- 
ьрговия  чрЬзъ  кервани  сь 
ь  в  Нубин. 

\  (Контъ).  Франц,  литера- 
подитшгь  {1767—1829). 
^.  Франц.  лптераторъ(16Г>1 
.  Мадамъ  Дсюи^  съпрж- 
,  прЪведа  сполучливо  на 
ккй  Омяра. 
лаг.  (йа1и8,  даденъ).  Чи- 
^Ксгь  мЬседа,  който  се 
ШШ  писмо  за  да  се  знае 
написано:  година  (на  мо- 
памстмикъ);  съ  дрзтп 
:очио  врЬме,  въ  което  е 
рцо  иЬшо. 

■енъ  падежъ .  Въ  гра  - 
)етй  падсагь  въ  склоне- 
въ    отговоръ   на    въпроса 


нъ,    лат.    Употребяване 
ШИ   синовлип.    Прц^г1>рь: 
отигамъ,  дотърчамъ. 

нрсг  плп  датярамъ.  лат, 
датата:  датирамь  пи- 
Водш  вачалото  сп,  брош 
Ь  си,  :мпочвамъ  оть. 
^А,  уирс.-араб.  Кданъ  видъ 
растения  отъ  семейство- 
|рабо&ни'гк 


Датурявъ,  лат.  Алкалопдъ, 
който  се  дибнва  огь  сЬме^т*.»  на 
растенпого    |1а1ига  н1гашоп1ит. 

Дяфияоцв'Ьтнв5  г^р.-бглг.  Дър- 
вета или  шубръки  съ  правшши, 
двоеполови,  иар^Ьдко  разнополови, 
цв11Тове.  —  Дафинови.  Една  че- 
лядь  растения  отъ  дафиноцв^Ь* 
тнитЬ. 

Дафпа  (гръд.  дафни,  лаврово 
дръво):  Ио  гръцкото  басноаювне, 
инм<{>а,  която  баща  й,  рЬчинй  бош! 
ПонеЙ,  нрЬобърнА^1ъ  на  лавровг» 
дръво,  за  да  1ж  избавп  огь  лю- 
бовното прнатЬдване  на  бигъ  А- 
полопа.  Огормепий  Аполонъ.  за 
споменъ  на  Дафна,  С1и1*зъ  си  отъ 
в-ЬтиитЬ  на  това  дръво  в1и!е1гь: 
и  отъ  тогава  лавровото  дръво  се 
посветило  Лполону. 

Дафнннъ,  фр.  Отровно  вен1е- 
ство.  което  се  добива  отъ  пората 
на  много  дафнновн  растения. 

Двфнпеъ-Въ  оасносл.сицилий- 
ски  овчарь,  пзобр^татель  на  бу- 
количсската  поезия. 

Дахояей.  Негрско  кралство  въ 
Африка,  въ  Горна  Гвайея.  на 
Гвппейски  залнвъ.  1Сакто  въ  гео- 
I  графнпгЬ,  така  п  въ  расказнтЬ  се 
I  срЪщать  най-протпвор-Ьчиви  поня- 
тия за  пространството,  пр-МЪлп- 
тЬ,  силага  и  политиче<гката  ваас- 
носгь  на  Д.  Ннсе*1ение'ш  му  се  пр1г- 
смЬта  най-много  до  850,000.  Стол. 
Абомещ  съ  огь  30,000  до  40, 
000  жит.;  гл.  гр.  Кана  или  /Сал» 
минау  Ллада,  А6омеИ~калави,  съ 
по  окато  10.000  жит.  Дахомейска- 
та  в1»ра  е  иай-грубь  ф1.п1шш-з*гь. 
Д.  нкма  важна  рЬка,  освГ.нь  Вол- 
та на  западинтЬ  пр'!а1ии,  а»га  се 
пои  отъ  много  извори  и  потоци 
и  почвата  е  много  плодородна. 
Пропзвожда  царевица.  (|засулъ, 
ле1ца,  па  и  лимони,  протошии  и 
други  тропически  плодове;  дава 
н  памуш»,  захарь,  тютюоц  сиш1- 


—  350  — 


ло.  Понеже  закопната  робна  тър- 
говия е  пр^стапжла,  главната  из- 
носна търговия  е  фпнпково  ма- 
сло; ала  робството  нъ  земята  ощо 
сжщес1'вуаа  и  се  налага  за  пр^- 
сткпления,  илп  за  лгьгове.  Ко- 
гато дахомейский  царь  се  научи, 
че  1гЬкоЙ  отъ  полдапннцнтЬ  му  се 
е  обопггилъ  много,  цро1'ласива  1"о 
голЬмецъ,  а  това  задхьжава  под- 
даннвца  да  поднася  на  царл  скя- 
пн  дарове.  ЛевоветЬ,  тнгрит^,  сло- 
новетЬ,  хненпгЬ  и  грамадни  змии 
огь  вида  па  боата  изобилвать  въ 
Д.  До  скоро  принамшето  чов-Ьшки 
жрътви  е  било  отличшелиа  чър- 
та  въ  религиозпнгЬ  и  държавни- 
гЬ  церемонии.  Отъ  1о,000  редовна 
войска,  2.500  с&  амазонкпу  же- 
ни войници  посветени  на  в^Ьчно 
д-Ьвство.  ЦарскитЬ  цалати  се  па- 
знкть  отъ  женската  войска,  коя- 
то е  доста  добра,  нъ  мпого  сви- 
р-Ьпа.  ПалатитЬ,  на  брой  три, 
раз:шчатъ  отъ  другигк  кжщи, 
едноетажни  и  покрити  съ  слама, 
само  ио  гаткмнната  си. 

Дачя,  рус.  Скщото,  каквото  е 
вила  (л11Т.  жпл.). 

Дачицкнй  {Микулатъ).  Че- 
нши  поегь  (1555—1026). 

Д&шкова  (княгиня  Екатери* 
на  Романовна).  Русска  писател- 
ка.  съвременница  на  Екатерина 
П.  Ползувала  се  съ  прпнгелство- 
то  на  тая  царица,  на  която  при- 
несла важни  услуги,  паднжла  въ 
немплпсть  и  наю.  добила  благо- 
волението й  {178'2).  когато  била 
назначена  пр1'|Дс1иатедка  на  рус- 
ската  /шиемня,  за  устройство1\> 
на  която  мпоГ(1  се  грижила;  нъ 
въ  1793,  тя  поатЬденъ  пжть  би- 
ла отст1)анена  отъ  двора  п  умрЬ- 
ла  въ  Москва.  Д.  редактирала, 
заедно  съ  други,  спис^ише  СЧбг- 
сЬдншп  на  ^^юбчтелетЬ  на  рус- 
ското  слоео  (1783),  обработила  за 


рус.  етимологически  р^^ч 
квп  у»  ш  и  Щ;  иисала 
бразни  и  прЬводнн  етати 
медии.  Особено  забкт 
ек  нейниг!!  Записки,  К01 
рактеризиратъ  екатерини 
поха  (17-13  —  1810), 

Даяки.  Туземкп  пле 
Борнео,  огь  малайското  и 
миого  различатъ  огь  мад 
господствутжщето  племе  I 
нео:  т1>  ех  токо-речп  » 
езичници,  а  малайднтЬ 
данци;  гЬ  живЬ1Кгь  гла 
вАТр11тностьта  н  еж  зезс 
а  надай  цнт11  —  по  Ерайбр'^] 
ся  см1хзп  корабни  ци.  Д.  1 
дк1еии  на  много  племенд] 
ворйктъ  отъ  20—30  ра;$н| 
чня.  Л1ежду  Д.  еж  сполу1 
се  вм'ькнжтъ  отъ  крайбр 
на  о-ва  много  китайци,  ка 
Д1жть  на  о-ва,  главно  оп 
тонъ,  ни  иечала. 

Дваясдя,  старобьлз.  Двй 

Двереиъ    ватворепнк^ 
затш  >рен  н  врата,   га  Й  но. 

Двери,  староб.  врата. 

Двигатель  или  двмп 
си  да.  Въ  механиката:  вояч 
то  произвежда  движение,  ^ 
въ  движение,  като  водата, 
хътъ,  парата,  едектричес1 
др.  Въ  прЬнос.  см.  цричи 
подбудитель:  г^^авнитЬ  двщ 
на  вьзстанието;  парнгЬ  щ 
гатсчътъ  на  всичко^  казвв 
риегатюбивитк 

Двнва.  Име  на  дн{;  \Л 
Русан,  които  се  вливал 
(УбО  кнлом.)  иь  БЬло  мо; 
гата  (1000  килим.)  въ  I 
море. 
Двнаяборгъ.  Виж.  Дю 
Дноеличве,  Лнце.мирце.- 
личенъ.  Съ  двЬ  амца,  снр 
мЬръ,  лукавъ. 


и»  ь.1и.     двЬ    значепи»;    опука , 

Дноеточне.    Въ  грим,   право 
!.    б^гЬгь  (:),   атЬ^;ъ    койт 
^.1  ьд№1    допълнение   или    обясне- 
ние иа  писаното  ир1^1и  него, 

Дворъ.  1 )  Празно  мЬсто  на 
мпца.  2)  Господарьгь  на  една 
държава  съ  всичката  си  челндь; 
вивйкога  господарьгь  и  съвгЬгьтъ 
ку  плп  мннистритЬ  му.  —  Дво- 
ре  '   1лтъ,    сарай,    домъ   на 

в.  •    лице ;    оттука    двор- 

Щч«ь.  — Дворянинъ-яа.  Едно  врЬме 
паредвороцъ-ка,  сир.  знатно  лице 
Вд  служба  при  Дворъ;   сега  тона 
'  с«  е  обършело,  въ  държа- 
дЬто  има  съсловая,  на  по- 
'»но  а  означава  благороденъ 

'V.    II  т    110    ЧИНЪ,  който  ПрИ- 
;  1 П-ВИСОКОТО     СЪйЛО- 

1Ш11:'  иъ  държавата;  арястокрагъ. 
I^^  Фр-  Частица,  която,  прило- 
ЛЮЕеяа     при    превие,    означава 
<1|агородно  происхождение :  М.  Ле 
Л€лш>снп  (Мосйо  де  Н.). 
Д^АЖЪ  (Францъ).  Уишрски  по- 
.АПВЪ,  итлачевъ  пи  красиирЬчие- 
ДЮ  к  просвгЬтснпя  си  патриотнзмъ. 
1.  алйбкдп,,    нзбра1гь    въ    1832 
едь  въ  народната  дие- 
юзнагъ  за  водитель  на 
1    опозиция,    противо- 
:-  законни  и  констп- 
.    ,:,ггва,   на  всЬко  по- 
.1СТВО  ца  ашггрийското  пра- 
гво  да    накърни    констту- 
;!гЬ  правдпнп  на  отйчес'ги(»го 
■; '  иига    твърда  и  улгЬреиа 
нл  му  дала  възможность  да 
'  I  '[^    1'дно    примирение    между 
пя    и    Австрия  —  привр^]- 
вгь  1840  и  трайно  въ  1867. 
Аий  аъ  слни'То    врЬме  като  бра- 
нил  иезависимостьта    па  отече- 
пали>  ся,  заЛгалъ  за  вжтрЬпжо- 
яу  полобре1гае  и  прокарВ!Ктъ 


гапсто 

то  население.  Исканото  му  да  се 
унищожи  првв1иегията  на  благо- 
родното съсловие  да  не  плапш 
данъци  ра:№ърдило  бла1ч>род11пци- 
тЬ,  та  нЬколко  години  подирь 
1840  неговата  окол^ш  не  го  пр1г- 
избра-та  за  дспутатъ ;  ала  тоЙ 
пакъ  продължавадъ  да  ра^ководи 
съвЬтигЬ  на  умерената  либерал- 
на партия.  С.т^ъ  мартовската  бу- 
на въ  1848,  той  станжлъ  ми- 
нистръ  на  правосхдиото  въ  ка- 
бинета на  графъ  Батнни,  \\  уио- 
тр-Ьбилъ  всЬко  усилие  да  прЬдог- 
оърпе  войната  и  да  докара  една 
спогодба  съ  Австрия.  Когато  Ко- 
шутъ  дошелъ  на  властьта  (5  септ. 
1848),  Д.  си  далъ  оставката  като 
мивисгръ,  н  осганли1Ъ  само  де- 
путагь.  ИрЬзъ  посл1>днпгЬ  м^Ьсе- 
ци  въ  1849,  при  прцб.1ижениего 
иа  князъ  Виндншгреца,  той  пр-Ьд- 
ложнлъ  да  се  иска  мпръ,  п  бплъ 
членъ  01Ъ  депрацнята,  испрате- 
па  съ  тая  ц1х1ь  при  австрийския 
главнокоманду1Ж1ць.  Посланието 
на  депуницшта  не  спа1уч1и1о. 
СлЬдъ  потлнБването  на  унга[)ско- 
то  възстанне,  Д.  не  приелъ  по- 
каната иа  Шмерлинга,  минисгръ 
на  правосъдието  въ  ВЬна,  да  у- 
частвува  въ  закоиодателнитЬ  съ- 
в-Ьщания,  защото  не  удобрявалъ 
австрийската  политика  спрямо  Ун- 
гария. Той  стоялъ  на  страпа  отъ 
общественптЬ  работи,  докл'Ь  не  с« 
дала  на  Унгария  една  конотиту- 
цни  (1860). 

Вь  18(Я  Д.  билъ  избрапъ  отъ 
Пеи;а  дспутатъ  въ  унгарската  ди- 
ета, въ  които  (гганж.1Ъ  водитель 
на  ^-м^Ърената  партия.  Диетата  го 
назначила  да  сьчинп  адреса  до 
импе|)атора.  'Гой  искалъ  въ  а,1ре- 
са  консгитуцвята^  отъ  1848.  ун- 
гарско министерство,  което  да 
пребивава  въ  Була-11е1ца,    както 


—  358  - 


п  възвръщаието,  безъ  ограниче- 
ние, на  изгианницнтЬ,  и  повръща- 
нето на  илюта  пмъ.  Пмператоръгь 
отхвърлвлъ  тоя  адрссъ»  а.1а  дие- 
тата му  го  поднесла  пат.  съ  1115кои 
вздгЬненни  въ  1юдробноста'г]Ь;  нм- 
ператорътъ  отговорилъ  съ  ре- 
СЕрвптъ,  въ  който  мхчно  прпкри- 
валъ  отвращението  си  отъ  такъ- 
ва  спогодба;  Д^  п  той,  отъ  името 
на  диетата,  протестпра.тъ  публично 
противь  императорския  роскримтъ. 
Императорътъ  пронзнеслъ  рясту- 
рннето  на  унгарската  диета,  коя-* 
то  щютестирала  изново.  подъ  рх- 
ководителството  на  Д.,  протнвъ 
незаконната  мЬрка.  Сл1^дъ  война- 
та мсйсту  Австрия  и  Прусия  въ 
1866,  Д-вата  политика  окончател- 
но въсгьрдсествувала.  Д.  умр^ъ 
на  73-годпшна  възрасть  въ  1876. 
Неговото  погребение  е  бпло  едно 
истн  нско  народно  събнти  е.  Въ 
1888,  нему  се  въздпгпж  въ  Пепщ 
едипъ  иелпколЬпопъ  паметпикъ. 

Де6аркид(^ръ,  фр.  Скеля;  у^Ь- 
сто  на  крайбр11жпо,  дЬто  спиратъ 
кораби.  —  Дебарнирамъ.  Искар- 
ваагъ  на  сухо ;  нзлкзамъ  на  сухо 
(огь  кораСъ). 

Дебата,  фр.  Разискване  (кога- 
то се  говори  за  политически  съ- 
бранпя):  дебатитЬ  на  камарата. 

Дебетъ,  фр.  Въ  търг.  хчъженъ, 
да  дава;  лавата  или  ириходиага 
странтр!  иа  гьр1Ч)вска  кпш^а, 
прц^гниоиоложиото  на  крсдить.  — 
Дебиторъ.  Длъжипкъ.  да  дава. 

Де6орд|рняь,  фр*  (соб.  знач. 
прЬливак*  брЬговетЬ  си).  Воененъ 
терминъ:  простпрамъ  фланга  на 
своята  линпн  пб-далсгь  отъ  флан- 
га на  И1'прпятелската. 

Дебречниъ.  Унгарски  градъ. 
180  килом.  на  ист.  отъ  Неща,  въ 
едно  п^ьчлнво  н  безводно  поле; 
61,000  жпт.  унгарци  и  токо-речп 
ВсячкитЬ   протестанти.    Д.  е   но- 


1гаЛ 


вечето  една  сбирщина 
опсаткото  градъ;  1гЬнои 
1ЦИ111  еж  покрити  съ  си 
ултштЬ  н&ма  ннкаь*ъ  ка 
Огь  друга  страна,  тоя  Г| 
слЬдъ  Пеща.  най-гохЬмий  въ  < 
гария,  па  е  и  важно  търговско  с 
дпще;  тамъ  ставатъ  четвре  годш! 
панаири  на  жито.  добитъкъ.  : 
оасунъ.  Главни  произведен! 
вълнени  п.1атове,  обуща, 
сапунъ.  —  Въ  1849.  ко1 
стрнйпд1тЬ  пр^^;^ели  Пеша, 
ската  диета  засЬдавала  въ  Д 
Дебросъ.  Франц,  архите» 
построилъ  Люксембургски  пад 
въ  Парпж-ъ,  умр.  1621.        " 

Дебуше,  фр^  Изл-Ьзъ, 
м^Ьсто:  1)  точка,  отъ  която 
за  войска  взъ  тЬснина  ва 
то  м11сто:    2)  н-Ьсто,    дЬто 
карватъ  стоки  за  продань.  — 
бушираиъ.    Их1изамъ    изъ 
м1нгго  (за  втаса), 

Дебъръ.  Градецъ  въ 
Албания,  на  д1^ения  б] 
Черни-Дриш.,  50  килом.  нв' 
зап.  отъ  Охридъ,  д.  на  ед1 
джа1гь  въ  битолскн  ввлкегъ] 
ло  0,000  жит.  пб-вечето  6: 
Главини  помпнъкъ  на  населг^ш 
то  въ  санджака  е  скотовъдство 
голЬма  часть  отъ  жителетЬ 
дюлгере.  СЬд1иище  на  българс 
мнтрополпгт..  —  Минерални  во. 
Дебюскмрвнъ.  фр-  Пзм^гши 
пегиквамь  огь  сгодво  кЬсто:  * 
шата  вог^ска  дебюскира 
теля, 

Дебютантъ-ка,    фр. 
театръ.  копдертъ.    и  др.  г^, 
пръвъ  лл^ть  п:ии:1а  П!)"! 
ка.  —  Дебютирамъ.  Зап) 
смисълъ    опитвамъ    лрьвь 
енлптЬ  си  въ   каквато  п  да! 
работа,  —  Дебютъ.  Първо  ш 
ние  на  артиоп»  нли  и]-  !1> 

публика;  първо  опи! 


-  359  - 


каквато  и  да  боло  работа: 

■ацвя.    Уклопенпе    па  ма- 
прЬла  въ  компаса,  вслЬд- 
а    влииннето    върху  иехк 
маси   жо^тЬзо   въ   ко- 

вла  девяаъ,    фр.  Ло- 

0    нзр-Ьчение,    което 
на  отбрана  мпсль  или 
назначено   да   въо- 
ва  или  да  дава  направиЮ- 
рни    има   за    девяза: 
0  прави  силата. 
,  ф^).  Оц-ЬнЕа. 
ръ.   Три  пзрайлски  града 
тоан   име :    едшгь   левит- 
ът  два    1Ц&ТН   ирк^имапь 
апеЙцитЬт   който  се  нари- 
Кприатъ-срферъ   или  Кп- 
на:   единъ    градъ  въ  IV 
пргадии,  и  другъ  въ  Ве- 
вия  прМЬлъ  (Библ.). 
НОН!..  Въ  гръц,  басносл. 
Ирометея  и  царь  на  Те- 
1К0ЙТ0  се    избавилъ,  заедно 
сн  Пира,  огь  всемирния 
причииеиъ  отъ  Юпитера 
стието  на  людетЬ.  Въ  щу1у~ 
отопа  тоя  царь  и  тая  да- 
носилн  8  дени  въ  единъ 
който  СО  спр^ъ  на  пла- 
рнасъ.  Когато  пр*Ьсъ1нх- 
1та,  Д.  и  Пира  пзново  на- 
В    сн^га    сь    л  юде     като 
1Н  зад-ь  себесн  намене.  кои- 
или  чов1^цп:    оть  хвърля- 
гь  Д.  1щмеие  ставали  мл;же, 
св-ьрлянитЬ  отъ  Пира  кеме- 
[енп. 
иеко    езеро    при  градъ 
ровадийската  долина. 
6  килом.  п  гапр.  1  ки- 
езеро     ч р^ъ    ка нала 
ча  се  пашва  въ  мо 
-иенската   жел1йии- 
я  сЬверния  бр'Ьгь  на 


Деволюцнонно  пряво,  лат. 
Правото  на  чада  отъ  пръвъ  бракъ 
да  нислЬднап,  неичкип  недпи- 
жимь  имотъ  на  родителетЬ  си, 
ако  посл'Ьднн111  стлш1йтъ  въ  вто- 
ри бракъ. 

Депонпортъ.  Английски  край- 
морски градъ,  3  килом.  на  сЪв.- 
зап.  отъ  Плйм^тъ,  на  който  е 
бн.ть  едно  ир-Ьдградие  до  1824; 
жнт.  58,000.  Корабостроителници 
за  военната  флота  и  фабрики  за 
корабни  платна  и  ортомп.  КрЬ- 
пость. 

Девопека  овстема.  Въ  геои, 
една  система  земни  пластове, 
расглани  на,уь  сидурийскптЬ.  Тая 
сиггема  е  добила  имечч)  си  огь 
Девоншнрь  (нь  Англия),  д'Ьто  тоя 
вндъ  пластове  изобилуватъ.  Тя 
има  дебелина  до  6,000  метра,  Въ 
ненк  вкаменените  животни  и  расте- 
ния еж  по-развити  отка^кото  въ  си- 
лурпйеката;  отъ  животнигЬ  прЬо- 
бладаватъ  безгръбначни1'Ь;  огь  ра- 
кообразнпт!!  трьи1пбитигЬ  ома- 
ля вагъ,  въ  сравнение  сь  св.1у- 
рпйската  система,  и  по  количе- 
ство и  но  видове;  отъ  грьбннчни- 
тЬ  пма  само  риби.  —  Въ  Евро- 
на  девонската  система  се  вижда 
въ  Англия,  въ  Германия,  въ 
Франция,  Белгия.  Скандинавски 
п-въ,  Русия,  Турция. 

Девонъ,  Дивонъ  или  Девонъ- 
гадъ  (сега  Дибапъ).  Гядовъ,  по- 
слЪ  Рувимовъ,  П0СЛ11  моавскц 
градъ  {Библ.). 

Девора.  Еврейска  про{х1ЧП11я, 
която  управлшииш  енр1.ч'ГЬ  въ 
Х1\'-п  в11Ь'ъ  прЬди  Р.  X.  (Библ,). 

Деврвентъ  (Лудовинь).  Ге\>- 
мапски  актйоръ,  отъ  францукко 
происхождение,  род.  въ  Борлинъ 
(1784  —  1822).  Д,,  нареченъ  гер- 
мански ГярикЬу  далъ  1п..чмо- 
жностъ  на  яЬмцитЬ  Да  вкуежгь 
011»  сладостьта  па    Иккснмровц- 


360  — 


тЬ  тра1'едпн,  като  пграелъ  чуде- 
сно ролигЬ  на  глакнптк  пмъ  лнца. 
Дегряднрамъ,  лат.  Лишавамъ 
отъ  всични  чпниве,  разжалвамъ. 
—    Деградация.     1)  Разшалване; 

П0НИЖС1Ш0- 

1)с  дш1\Ьп8  «ОП  ез1  й1арн1ап- 
<1ит.  Латинска  пословнца:  за  вку- 
совете пе  бива  да  спорнмъ. 

Дедалгь,  гр.  Знаменнтъ  хж- 
дожппкъ  въ  гръцкото  баспосло- 
вие,  който  изб^гцх.1ъ  хвърче- 
итомъ  иа  о-въ  Крить,  дЬто  и  на- 
правилъ  лабирнигь.  11р'Ьдпола- 
гатъ.  че  Д.  е  нзобр11тательтъ  на 
Еорабоплаването  съ  илатвенн  ко- 
раби. 

Дедавъ.  1)  Хусовъ  ввукъ.  2) 
Сниъ  иа  Поксана,  Аврамовпя  синъ 
огь  Хет}-ра.  II  двамата  родона- 
чалници на  племена,  които  на 
всгЬко  1гЬсто  вгь  11всанпята  не  мо- 
же да  се  раатачаватъ  (Библ.), 

Двде-Агачт..  Грлдтсь  ма  Егей- 
ско  море  нъ  Одрински  виляетъ, 
149  1ШЛ0М.  на  юго-пап.  отъ  0- 
дринъ  (по  жел^впца),  22  кплом. 
на  с11в.-за11.  отъ  Енесгь  и  отъ  у- 
стието  на  Марица;  около  6,000  жнт. 
Д.-А.,  новъ  градъ,  доби  важность 
отъ  когато  се  скачи  съ  одрпнско- 
царпградската  жехЬзнтш,  и  и6- 
сетн^  иакъ  чр^Ьзъ  жел^Ьзннца,— съ 
Солунъ.;  околностьта  му  е  блати- 
ст и  ноздра нт  При  тоя  [-рад-ь  се 
памирагь  иЬколко  бичтареки  сели» 
Дербендь  п  др. 

Дедвкация,  лат.  Посвещение 
пли  поклонъ  (на  сьиинекие). 

^е^^и^^^о  аЬ  пЬанпЬпи,  лат, 
Заключение  отъ  не.тЬпо  съпоста- 
вленяе  на  понятия. 

Дедукцва,  лат.  Изводно  умо- 
заключение;  д-Ьйствие  на  ума, 
чр1игь  което  изнаж^ш  с^гЬдствия 
отъ  нЬк(1И  общи  явлпнин  или  на- 
ч;иа,  приети  ;-(а  нетнни:  съ  дру- 
ги думи,  цравенц    заключения  за 


частни  случаи  отъ  общности, 
когато  разс»икдав.*ше,   чр  иар| 
нииътъ  е  европеецъ, 
чк птЬ    ф ра  н цу зе    еж 
ние  прави мъ  дедукция.   иритяй)*' 
положиото  на  д.   е  индукц*1Я. 
Дедукционенъ.  Оенованъ  на 
заключение  по  пзводъ  на  час 
го  изъ  обп1ото;  който  се  отнася 
дедукция. 

1)с  /«/•(?  (де  журе),  -мт, 
сжществува  или   би  тр1>бвали 
сжи^ествува  но  правото*  ио 
Виж.  1)0  Глс1о. 

Дежурнрнмъ,    деясур1л:, 
(отъ  11(^  Зоиг,  дневелъ).  Върихж 
жба  на  реда  си  по  денъ,    вп^ 
опр-Ьд1'ленъ  срокъ:   диевЕк;  от 
ка    дежурство,    такъво    кърт#'((|' 
служба.  —  Дежуренъ.  1)  (и: 
то  дежури.  2}  Който  се  от 
дежурство,  —  Дежурна  книга.  Кп»* 

га,  въ  която  Д1'.жу]))111Й  чии " 

записва  всичкигк  пакети  и 
жа.  НЮ  мрп(П'Н!'агь. 

Дезавуиранъ,  фр.  Отхвъ| 
непрпнознавамъ,     осхждамъ 
вършеното  отъ  1гЬкого :  ф^ 
асото     правителство      д€аа^ 
пост,)И1ката  иа  агента  си. 

Де^какордирамъ,    /^р.   Ря 
дямъ  акорда  (вагласеното 
ние)  па  мрикаленъ  иистр\т1Р1 

Дезе.  Фраицузски  генерахь»' 
врЬме    на    Конапар1'овия    но1 
нокорпль     Г01)нц-Египегъ ;  Ш 
нл^1ъ  при    Маренго,    сл1;.гь 
съдЬйсггвувалъ  много  за  ф| 
ската    поб-Ьда    въ  тая    бптва. 
гиитянетй  наричали   Д.  Спр^ 
ливин    султаиг:    гермашштЬ 
наричали  Добрий  г^уирал%  (X 
—  1800). 

Дезертираиъ,  фр^  Б1ьгамъ 
войската.  —  Дезертйоръ-  Ь^гК 
огь  войската. 

Дезадератя,  {лат,  дума,  к< 
зиа<1н    жслаеми    нЬща).    Же^ 


—  361  — 


недостпгъ  нли  праздносуь,  коя- 
е  желателно   да   се    попълни. 
>кога  се  употр*Ьбява  и  едивст. 
[0  дезидерат1/мь, 

'  1*10^  лат.  Хубави  же- 
10  о^1Икновено  оставатъ 
11-Ь1ненн. 

1е»ша.    Малъ1гь    островгь    въ 

[гаслкски    залнвъ;    съединява 

чрй-^ъ  моегъ  съ    материка.  До 

№Ьколко    годннц   В7.  Д.   е 

само  холандсЕИ  рлькодкгнн 

'^е1тия. 

ДезввфекцярАКъ,  лаг.  Обез- 

[шшъ.  —  Дезинфек14ия.  Обез- 

(ваве,  очЕНцетк'  <|'п>  зараза, 

ппожеипе    заразителни     веще- 

;  оттука  дезинфекционень,  о- 

1разителепъ. 

южае  (Маркш  Амт,),  Франц, 
•драматургь.  ппсадь  особено 
1И.  комедии  н  водевилн  (1Т72 
.8271. 

[еаоксвдвраиъ,  лат.  Разски- 

1мъ,    сир.    отдЬлявамъ    едно 

1ество    отъ   кислорода    му.  — 

'^Дезоксидация.  Разкислеппе. 

■Лрдорганнзяравсъ,  лат.  Разстро 

^^гь,    съсппвамъ.  —  Дезоргани- 

Пцш!.  Разстройство,  съснпъ. 

чши    саНсга^  лат,    Остапж- 
лнпсшиъ. 
41  ^аНа,  лат,  Съ  божия  ми- 

\шмш%  (оть  лат.  деусв,  богь). 

:пе;  фплосо«1»ска  система, 

1а  въ    Англия    въ    Х\*П 

711    кЬкъ,  която    допущала 

(ествуването   на   единъ   Богь, 

гхв-ьрдяла  всЬко  откровение  и 

гки  богословски   догматически 

и   Сега   дтститЬ,  сир.   по- 

летЬ    на    д.,     мпнуватъ 

грнаггн  рац}юналисти^  ли- 

^рчлп  вли   в(К1номислител€.    ТЬ 

ритц&гь    много    едни    оть  дру- 

|Д  дъ   подробноститЬ,    а  ех    съ- 


гласни само  въ  това,  д1гго  в^р- 
ватъ  въ  единъ  Богь,  н  д^то  от- 
ричатъ  че  Библията  е  едно  от- 
кровение на  неговата  воля.  — 
Деистически.  Едпнобоженъ,  който 
се  отнася  до  деизма. 

Денфнцирагь,  лат.    Боготво- 
ри. —  Деификация-  Обоготворение. 

Дейви  (сжръ  Х^^мфри).  Лн- 
глиПскн  химик'Ь,  единь  огь  нйЙ- 
великитЬ  химннп;  правилъ  опити 
съ  дишане  разни  газове,  когато 
1гЬколко  пжти  насмалко  щЬлъ  да 
изгуби  живота  си,  и  така  открплъ 
развеселителното  дЬЙствие  на  а- 
зотния  занисъ  (размивателенъ 
газъ);  разложилъ  водата  съ  по- 
мощьта  на  електричеството  и  у- 
стаповилъ  новъ  способъ  за  хими- 
чески анализъ,  нареченъ  електро- 
лиза;  послчнль  единь  з;1Конъ: 
«химическото  сродство  е  енергия- 
та на  протипоположин  електриче- 
ски СИЛИ1»;  намЬрилъ,  че  алкалпи- 
тЬ  сл  сложпп  вещества,  съставе- 
ни огь  кислородъ  въ  съединение 
съ  металически  основи,  и.  като 
разложилъ  потасата,  содата  и  др., 
открнлъ  новнтЬ  метали :  ка^ий, 
натрий^  барий,  стронций^  варии 
и  магнезий;  н-Ьколк*>годитнпгЬ 
му  опити  по  зсмед1злчееката  хи- 
мия образували  една  ера  въ  тая 
наука ;  най-сетнЪ  изобретението 
му  предпазителната  ламба  за  вж- 
глекопачите  (виж.  Дейвива  пргНд- 
пазите*1на  .<амба)  е  единъ  отъ 
наЛ-драго1г1»ннигЬ  дарове,  които 
науката  е  дала  на  чов^Ьчеството. 
Толкова  се  е  ставилъ  скръ  X.  Д., 
че  е  билъ  чденъ  токо-речи  на 
всичкитЬ  научни  учрежденпя  на 
св^та.  Кювие,  по  поводъ  на 
смъртьта  му, казва:  ^Г-нъД.  още 
по  навършилъ  52  години,  аапи- 
маваше,  по  мн-Ьнпето  на  всички, 
които  можсхдь  да  сжджть  за  та- 
къви  трудове,  първото  м^сто  меж- 


ду  химппагЬ  на  тоя  плп  па  кой- 
да-е  другь  в-Ьнъ*  (1778-1829). 
ДеЙв1ва  пр-Ьдпааителна  лам- 

6а.  Цилиндрическо  фенерче  отъ 
металическа,  обикновено  жел-Ьзна, 
мр^Ьша.  На  дъното  ш  фенерчето 
гори  дървено  миело  или  св-Ьщь. 
Съ  такъпн  ламбп  оскКтляватъ  ка- 
меновжглитнитЬ  рудница,  зандь 
то  'гЬ  прЬдназвагь  огъ  инбухоане. 
Въ  каменовжглнщаигЬ  рудници 
се  образува  четверовжглеродисто- 
водороденъ  газъ.  който,  като  се 
смесва  съ  въадуха.  мгновенно  се 
съедпннва  химически  като  се  по- 
дигне  температурата  съ  кислоро- 
да на  въздуха;  отъ  това  се  обра- 
зува празнота  н  стнва  избухване. 
Нъ  ДеЙвипата  ламба  прЬднаЗва 
огъ  това.  Нейната  нац(шва  е  осно- 
вана на  следното:  ако  бързото 
последователно  издаване  тои.1ина 
се  пр-ккксне  по  н1"1К0Й  начннъ, 
съ  това  Н1е  се  отмахне  причина- 
та за  съединението  на  газа  съ 
въздуха,  и  избухване  н11ма  да  стане. 
Въ  ДеЙвивата  ламба  мр'&жата  това 
и  върн1и;  металътъ  е  много  добръ 
проводншгь  на  топлината,  и  ме- 
талическата мрЬжа  отвожда  по 
себеси  токо-речи  всичката  топли- 
на, която  отива  на  неш.  Пзобр!!- 
тательгь  на  ган  ламба  е  сжрь  X. 

Дейнисовъ  вввдряит!.,  очъ 
соб.  им.  Ннструменгь,  който  слу- 
ШЕ  да  се  опр'К1'1^1я  на  море  висо- 
чината на  слънцето. 

Дейяясъ  (Джонг).  Английски 
мореилаватоль,  открплъ  въ  1585 
Деивисоеь  протокъ,  който  съеди- 
нява Ба11)иново  море  съ  Атланти- 
чески океа(гь. 

Дейтоиъ.  Градъ  въ  Съедипе- 
нитЬ  Държави  (Охпо),  при  (дива- 
нето на  Мядъ  п  Мнами,  |миами- 
ски  каиаль  го  скача  съ  Цинцн- 
нати,  търговската  столица  иа  дър- 


1ШЯ 


жавата]   в  на  шесть   же.ткта11Я 
42,000  жит.  Фабрики  за 
ческиорадия  н  машини,  за 
бира  и  други.  ^ 

Дека  (гръц.  дума,  значи  дееЩ 
Начална  частица  ирМъ  иЬко 
думи;  употрЬбява  се  въ  метрич( 
ската  система  да  показва,  че  еди 
мЬрка  или  теглилка  е  10 
нб-голЬма  отъ  единицата; 
метръ,  декаграмьу  д€калит^{ 

Декягоиъ,  гр.  Десетолгьа! 

Декаграяъ,  гр.  Теглилка  рав^ 
на  10  грама.  ■ 

Декадв,  гр.  ДесетвдневваЦ 
дЬля  у  гръцитЬ  въ  старо  вр 
ме;  всЪкоЙ  мЬсецъ  нмалъ  Т| 
декади.  ФрапцузегЬ,  въ  врЬме  I 
реватюцняга,  се  ипитали  но  ар1 
мЬра  на  етароврЬмеинитЬ  на1 
да  въведлтъ  декадата,  нъ 
въведение^ч)  скоро  б^ио  т| 
жено. 

Де1Е&лятръ9  гр.  Теглилка 
на  дссеть  лит[)П. 

Декалкнрамъ,    фр,    Снхт 
рисунка  огъ  мЬдь    или    огь 
меиь  чр-Ьз-ь  прозрачна  хари 

ДеЕахетрг,    гр.  МЬрка 
на   Ю  метра. 

Девапъ  (лат.   дсканусл^ 
в  и  къ) .    Та  н   дума    въ    исто] 
означава  разни  дгьжности 
сетоначалиикъ.   Сега    значи 
фесоръ    нъ    у н и верси  гг-тъ,    кой 
пр'Ьд(гЬдателствува  по   старекст 
или  по  ^^зборъ  въ  факултета, 
дЬлеппего)  си;  -■  колкото  <| 
тета  въ  едииъ  университетъ,] 
кова  и    декани.   Пимо)ццпиа1 
тЬ  ирофесорн   се    наричать 
декани.   —  Двканство.    3| 
или  д.гьжностьга  на  декаиъ, 
Дежарбоннзираяъ,  лат. 
\  хим.  иопоЛол;ламам  ь  вещесп 
!  вдглеродь.  —  Декарбонизация.  ' 
'  свобожлаване  огь  вжг.1ерод|^ 

Девастеръ,  фр.    Десе1Ъ  стс] 


-  363  - 


1рп.  (Рене),  С-тавенъ  фран- 

[и    фолософъ  а    математ111съ 

(1596—1650),    авторъ  на  БееЬда 

по    методата,    Раамю(1.1ения    и 

др.  Той    (1;:1реклъ  пронггото   паре- 

чсяае    Со?:11о,  ег^о    виш    (мислиь, 

сл-ЦоватРлио    сжществугшмъ),  Ю1- 

IV  асЕолъ  да   локаа№   сжщесп-ву- 

ването  на  чов-^ка    сггъ  това,  д-Ьто 

съзнава,  че  схществува.  Като  ма- 

т^иагикъ,    той    пръвъ    приспосо- 

^^1д:ъ  а-ггебрата  на  геометрията  иа 

^Ьввтк  лннвн.    ПослЬдователетк ' 

1в  Декартовпто   философско   уче- 

ин«    се    нарвчатъ    картезианци. 

м  погр^шнпгЬ  възгледи  на 

\у    хшо1'о   и*Ь1ца,    той  е  у- 

1  гь  голямо   влв»1нне  в-ьрху 

-..  .... ; .леа-Ь  о  се  счита  за  отецъ  ни 

Нм1ювр1>менната  фвлос^фая. 
"  ^ ■ »:»» ръ .    фр^    М1>рка    за    по- 
«ггь  (новнй  уврагь  у   насъ) 
!  равна  Ш1  10  ара  ида  на  1000  чет. 
Х1'Гра. 

Декахордъ,  гр.  Десетоструиенъ 
1гузпкал>.'нь  инструменгь. 

Декяв-ь.  Часть   отъ  английска 
Яадня  (Бом^;айското  н  Мадрасско- 
•р»  пр>аг1'аателетва). 
Декемврвй  (лат.  децомберъ  оть 
I  дсч^мъ,    дисеть).  Десети  Й    М'Ьсе1гь 
I  !п»  рямсвата  година,  ко»гго  ничва- 
!.  марта.  Дванаде^^-етий  н  по- 
;;1й   агЬсецъ    въ  нашата    го- 
дна. 
Двк.1Е1Г§рамъ,    лат.    Гово]>тж 
!    «й  четж   съ  високъ  гласъ.  каю 
*^нвам1»  всичкитЬ  П0Тр11бНП 
разителноеть  прпеми  и  двп- 
1    «еивя.  —  Деиламация.    1)  Декла- 
""■ -тл  р-Ьчь.  2)  Надута  р^Ьчь  плн 
,1лговорг'на  съ   неостественъ 
-~  Денламаторъ.  Оня,  койт 
1М1Гра. 
к       Декдйрнрянъ,     лат.     Обкви- 
|[    й»а1.    яяя вя вамъ;    прогласявамъ. 
~-  Декларация.    Изявление,   оби- 
иевЕб,  аисмеиъ  акть  илп  съоб- 


щение. Думата  се  употребява  въ 
гьрговнята  и  дапломаднята. 

Деклннаторъ,  лат,  Уредъ  за 
наблюдаване  отклонението  на  ма- 
гнитна стр-Ьлпда. 

Декокгь,  лат.  Въ  аптек.  въа- 
вар*^!!!!  нЬто  отъ  билкн  или  лЬ- 
чителпи  трЬвИ. 

Деколорирянъ,  фр.  Пскарвамъ 
на  н^Ьщо  шара  или  боята.  —  Де- 
колориметръ.  Ор^ъдио  ва  изагЬрва- 
не  С1иата  иа  и1ькон  вещества  да 
обезшарявать  идв  искарватъ  боя- 
та на  кЬщо. 

Деколте,  фр.  Съ  горната  часть 
на  грждптЬ,  гръба  н  рж1гЬгЬ  го- 
ли: Всичките  дами  на  бала  бЬ- 
а;л  деколте, 

Декорврашъ,  фр,  1)  Украся- 
вамъ,  КНТ1Ж.  2)  Давамь  декора- 
ция, ордеи-ь.  —  Декорация.  1)  У- 
крашение,  начннътъ  по  който 
едно  ик;то  с  украсено.  2)  Знакъ 
за  почетъ,  орденъ,  нишаиъ.  — 
Декораторъ.  Украсяте.1Ь  (на  те- 
атръ,  стаи  в  др.  т.).  —  Декора- 
тивенъ.  Украсителенъ,  който  сму- 
жи  за  пакигт».  —  Декоръ.  Накпп>, 
украснтел на  часть,  или  прЬдм"Ь- 
тптЬ,  които  крас^жтъ  едно  м-Ьсгго 
(картини,  статуи  п  др.  т.). 

Декоруиъ^  лат.  Ипагоири- 
стоПность,  благоI1рн^ичне. 

^|,евред■тиряль,  лат.  Уби^ 
вамъ  кредита  иа  нЬкого.  лпп1а- 
вамъ  н1>ко1Ч)  отъ  доверие:  наша- 
та държава  е  декрсдитирана  вьн- 
нашно. 

^сп•(^/^сеп(^о^  итал.  Въ  мувик. 
постепенно  понижение  на  звуко- 
ветЬ. 

Д,евретарямъ,  -саг.  Издавамъ 
ириказъ,  постановя  вамъ,  011рЬд1>- 
лямъ,  ргЬшавамъ.  —  Декретъ.  У- 
казъ,  приказ-ь,  повел'Ь|П1е,  поста- 
ноатрние,  опр11дЬление. 

Девстряаь,  лат.  Чнрндпъ,  рас- 
топптелна  гома  отъ  нишесте;  иа- 


—  364  — 


ррчент.  такя,  защото  растворъгь 
му  ими  свойството  силно  да  от- 
клонява поляризнраиата  св1>тлпна 
падЬсно, 

Делавннъ  (Казгинирг).  Франц, 
драматически  поегъ,  авторъ  на 
ЕдуардовитЬ  чада^  Луи  XI,  Ме- 
синцитЬ  и  др.  Като  поетъ,  той 
лваща  срЬдата   между   класиче- 

1та  и  романтическата  школа  и, 
'сл^дъ  Беранже  п  Скрпба,  с  билъ 
пай-попу.1яринй  фраицузскн  посгь 
\т  вр1ш'ето  си  (1798  —  1843). 

Делягод.  ^Залнвъ  въ  юго-исто- 
чла  А(1|рию1,  между  Напиъ  н  Со- 
фола,  п]т  входа  въ  Мозамбикскн 
заливъ.  ПортугадцпгЬ  нмагь  една 
малка  кр-Ьпость  въ  тоя  залввъ,  огь 
дЬто  се  изнася  слонова  кость  н 
златенъ  прахъ. 

Делакроа  (Евгений).  Француз- 
ски  исторически  жпвоипсецъ,  е- 
динъ  огь  най-велцкитЬ  живоиис- 
ди  отъ  тоя  е11къ.  Блескавъ  каю- 
рисгь,  смйгь  нововъведитель,  той 
е  основательгь  на  романтическа- 
та нпюла.  Въ  1822  се  явила  кар- 
тината му  Данте  и  Виргалии  п 
11ривл1)К.ш  пктЬмо  внимание,  сл'Цдъ 
това  знаменит,  картина  Хиоското 
клане,  която  възбудила  опозиция 
отъ  страна  на  старата  школа  п 
извикала  удиаюнпето  иа  новата. 
Оть  това  врЬме  наЙ-заб'11Л'Ьжител- 
нитЬ  му  картини  еж:  Смгртьта 
ма  Марина  Фалисро,  Сардана- 
паль  прЬдъ  смгртьта^  Богинята 
на  веселието,  Клеопатра,  ПрЬ- 
аимането  на  Цариградь  оть  кря- 
стоносцитЬу  Христосъ  ма  кръста 
И  др.  Най-личната  чърта  въ  Д-вня 
гений  е  многостранностьта  на  дар- 
бата му;  той  е  рисувалъ  въ  всп- 
чкиг11  възможни  видове.  Крити- 
ката го  поставя  по-долу  отъ  Ркь 
бенса;  отъ  друга  страна,  него  еж 
лпричали  Вихторь  Хюго  въ  жп- 
воаиссгвото,  —  критики,  която,  ка- 


'звап!,  по-близу  изражава 
та  (род.  нь  Париж-ъ  1799  — 
1863). 

Деламбръ.  Франц,  астрон! 
измЪрнлъ  съ  Мешена  едянъ 
дусъ  отъ  земния  меридиааъ 
послужи  за  установенае  ва 
трпческата  система ;  обна 
пр^въсходни  съчинения  по 
рията  и  историята  на  астро! 
мпята  и  издалъ  таблици  за 
женнсто  па  Урана,  Юпитора, 
турна  и  Слънцето  (1749—1 
Деларошъ  (Поль).  г^наме 
Франц.  ис1Ч)рически  жнвописешч 
роденъ  въ  Парнжъ.  Н!1Й-за0^д^ 
кит^лвитЪ  му  картини  ех:  На^ 
полеонь  вь  Фонтенебло  и  Осл.» 
дането  на  Мария  Стюартг(и 

—  1856). 

ДелауоР'^-    ^>^   ^ь 

Америка  (окаю  500   килон. 
га),   която    е   дала    името    св 
една  огь  СъединенигЬ    Дър; 
влива  06  въ  Делауерскн  залв 

Делауеръ.  Най-малката 
СъединеннН!  Държави,  между  Пеа- 
силвания  на  с1'>в..  Мейрн.шндъ  01 
зап.  и  югъ,  Атлантически  океа1ГЪ 
на    истокъ:    175,000    жит.   СтоХ  ' 

Дедвигь  (баронь),  Русскя  !»• 
егь  и  другарь  на  Нушкана  /1798 

—  1831). 

Делвнво.  Градеп1>  въ  Аргвро- 
кастроско  (Албания),  70  кюом> 
ва  (тЬв.  огь  Инпна  п  20  отъ  кра1^  ! 
брЬжисто;  6,000  жит.  (едиа  тр** 
та  мохамедане).  Околностьта  шп^ 
дородна :  търговията  съ  маслиие- 
но  масло  и  овощия.  Замъкъ. 

Делгядо.  Носъ  въ  источпа  А- 
фрпка,  на  пр-^д^а  на  Зангебц^ 
и  Мозамбикъ. 

Делегирамъ,   лат.   1)  П 
пкамъ    пратениЕЪ  съ  порлва 
действува  въ  името  шц  заар 
изучи,  илн  да   провкрв 


—  365  — 


тото  с%браю1С  делегира 
}ш/1  депутати  при  кабинети- 
■^  велшситЬ  сили  прЬди  да 
щр^м^и  да  избере  княза;  — 
ш%  делегира  двама  отг  чле- 
}втЬ  си  на  мЬстото  на  убий- 
Ото  да  напратлтг  тая  нро~ 
та.  2)  Отрек,тамъ  парв  за  ис- 
[е  дългъ:  дслегиранитЬ  су- 
върлкзгь  дългъ,  сир.  на- 
П1-.К0Г0  да  заплати:  де- 
л  дь.<гг.  —  Двлегаторъ. 
(е,  вгьрху  което  е  нрЬхвьрленъ 
^  дъдгь,  —  Делегатъ.  Онн, 
В  е  добилъ  деле1'ад11я,  сир. 
|па  оть  никого,  пратеяпкъ. 
1а0гавите.11>.  --  Делегация.  1) 
ржва  дадеиа  1гЬкому  да  д-Ьй- 
въ  името  на  другиго,  пъл- 
1ве:  има  права^  които  не 
:няеат%  по  де.\егация, 
тчаването,  2)  Съставъ  оть 
1ИЦИ.  3)  ]  1осоч  ва  ие  еди  нъ 
шшкгь,  коато  тр1ьбна  да  за- 
щ  ва  ДрТ1П>  ддъжнякь,  оъ  съ- 
Кето  на  по&тЬдиия. 

[Н  (мохамрданс!сото  име  Шах- 
I).  Прочутъ  градь  Егь 
1бъ  (северна  Индия)  на 
I,  бнвша  столица  на  едно- 
[0  кралство,  завоевапо  оть 
гшадаетЬ  въ  1803;  жст.  173, 
0,  оть  които  около  половината 
Ш1аццц  и  другата  половина 
■кедааца.  Сл1>дъ  Лукновъ  Д.  е 
Вкочвето  на  нохамеданското 
роЕВЕне  п  кппжипна  въ  Ин- 
Я.  Д.  е  скачепъ  ио  жел'1^;л]ииа, 
Вично-пндпйсчкцга,    съ  Калкуга, 

к^пшиие    1.640    килом.;    съ 
й.     на     разстояние      1,400 
^ом.  —  Д.,  въ  Х1Л'-п  вЬкъ,  съ- 
оть    три  града,    01*радени 
(АВ,    въ    конто    вмало    30 
гогава  той    захвашалъ  е- 
гранство    оть    135    чет. 
н     пркггежаваль,     иежду 
чудесии,    вдинъ   нолагь 


I  украсенъ  съ    1,000  мрамо1)ни  ко- 
лони; сега    пространството    му  е 
I  18  чет.  килом.  Вредъ  наоколо  се 
I  нампратъ  разва-шнитЬ   ва  стария 
градъ.  които  свндЬтелствуватъ  за 
пр1лТ.пшното  му   величие.    Старнй 
Д.  йм^иъ  индийски  царе;  въ  1Л01 
го  пр"Ьзели  и    разграбили    газне- 
I  видитЬ  гшдъ  началството  на  сул- 
I  танъ  Махмуда ;  въ  1398  на  него 
турнж.1ъ     ржка    Тамерлапъ;    въ 
1о'25  той  испаднхлъ  подъ  власть- 
та  на  Бабура,  първнЙ    монгшски 
влад1".тель.    Въ    ХУШ-и    кЬк-ь  Д. 
бнль  опустотенъ    н:Ьколко    плти 
въ  врЬме  на    войнпгЬ  сь  афган- 
цигЬ  и  маратигЬ.  Вь  началото  на 
нашия  кЬкъ   Д.  станлиъ  англий- 
ско аладЬние.  Въ  1857  избухна- 
ла една  буна   между  мохамедане- 
тЬ.  които  желаедн  да  отхвърл1Ктъ 
I  другоземпото  И1Ч),  свропойцитЬ  бн- 
!  ли  нсклани  ц  едииъ  монголски  вдал 
|д-Ьтель   билъ  прогласенъ  царь  на 
I  Индия ;  ала  не   се  минало  много 
;  врЬме  и  англичапет!.  пр1иели  нз- 
I  ново  града  и  възстановили  власть- 
та  си. 

Делвбурадеръ  или  Газодн. 
Заб1]1тЬжптелепь  турски  поегь,  нъ 
ск<шда-'шозенъ.  Него  прЬкарвагь 
турски  Аретино.  Умр.  въ  1534. 

Делвлъ  (Яшкг).  Франц,  поегь, 
авторъ  па  Градини^  Полский  ио~ 
е:Ькьу  нр-^велъ  на  франц.  въ  сти- 
хове ВиргилиевитЬ  Георгини  (1738 
—1813), 

Деликатевъ,  фр.  Н1*»жсиъ,  ис- 
тьнченъ:  вЪжливъ,  внимателен  ь. 
—  Деликатносгь.  НЪжность;  кЬж- 
на,  много  вЬжлива  обхода. 

Дблнцгеръ  (ИванггИосифг-И- 
гнатин).  Германски  католически 
богословъ-писатель.  Неговото  име 
е  най-тЬсно  свързано  съ  учение- 
то за  личната  непогр'Ьп1ИМос1ъ  на 
папата;  въ  18Н?н— 70,  той  се  по- 
каза едииъ  оть  най-р11иштедиат]^ 


-366 


П])отнвницн  ня  това  учет!е.  За 
това,  той  биде  отлхченъ  отъ 
Цръквата,  ала  неговата  попу- 
лярность  порастнк  ище  пб-вече  и 
баварский  краль  Лудови1п>  П  от- 
крито го  сърадва  за  см-кчостьта 
му.  Тогава  той  се  избра  рекгоръ 
на  мюнхенския  унпверсптетъ.  По- 
сети Ь,  той  събира  1гЬколко  събо- 
ра отъ  староката1ици,  англиван- 
ци  и  цраиославни,  които  имахх 
яа  ц-кль  да  се  тури  край  на  раз- 
ногласията въ  ^роуче1гаята  пмъ 
и  да  се  приготви  сливането  на 
всичкит]^  христянскп  цръквн.  Д. 
е  авторъ  на  много  съчинения, 
между  конто  Учението  за  ебха- 
ристинта  вг  пьрвитЬ  три  еЬка; 
История  на  Цргнеата ;  Начат- 
кигЬ  на  христянг.твото;  Дап- 
ството  и  Церковната  държава, 
съчинение,  въ  което  се  иска  чи- 
сто и  просто  изоставяне1Ч)  огь 
папата  па  св^Ьтскита  а1асггь;  Ре- 
лигията на  Мохамеда^  нейното 
рааеитис  и  блиянис  върху  на- 
родитЬ;  Христянстеото  и  Црь- 
квата  въ  врЬмето  на  основание- 
то 11мъ  (1Т99  — 1890). 

Деди-Орнавъ-  Обп1(Л-о  име  па 
склоноветЬ  я  пр-ЬдплаиннигЬ  на 
источниг!!  балкани,  на  сЬверъ 
отъ  Ескп-Дж-умая  н  Шуменъ  до 
Д^павъ  между  Русе  и  (■'плис1*ра. 
Д.-О.  е  гориста  и  безводна  възви- 
шенос1Ъ  на  хълмове,  която  посте- 
пенно на  тераси  се  спуща  къмъ 
Дупавъ. 

Делнрпя,  лат.  Бълнуване. 

Деднеъ.  Алжирски  краймор- 
ски град1>,  96  кплом.  на  пот.  огь 
Ллжиръ;  13,104  жит.  Жито,  ви- 
но, маслини.  —  Окупиранъ  отъ 
([1ранцузег!>  въ  1844,  той  послу- 
жилъ  за  основа  на  воепннт1>  имъ 
дЬЙстиня  въ   западна  Кабилпя. 

Делвя,  ог1>  името  па  о-вь  Де- 
Аосъ.  Имо  на  Диана. 


Дел1янясъ  (Теод^У} 
държ;1внпк1ь  род.  въ  > 
шилъ  атинския  упиверсш 

:  който    пр^зъ    посл^нигЬ  * . 

I  поддържалъ  себе  си,    па  и 
си  [тогава  бапха  му  билъ  ум] 
чр^ть  писарство.    Лека-полека^ 
възвтпава.1Ъ  въ  обществспо! 
служене,  и  въ    1867  биль  ш 
ченъ  гръцки  послапникъ  въ 
рнагь.  Огь  Франций  се    б 
въ  1870  н,    лишенъ  отъ 
наппса.ть  едно  заб-ктЬжит'; 
чинение  върху  гръцката  щ 

\  девцпя.  Минастръ  въ  к^)  ^ии^^ 
на  Каиариса  въ  1877.  той.  к.:к.' 
и  Кумупдурусъ,  били  на  чиМи^^: 
да  държ&гъ  съ  Русия.  На  Д|)у- 
гата  година   Кумупдурусъ   го 

I  въ  кабинета  си  като  миниегръ 

!  вт-нпшнтЬ    дЬла.    11;    натг 

!  войска    на  тесали  Йскага    \ 
и  заплашваха    да  окупирагь  1«г 
салия,  ала  повикаха  пазадъ  по!* 
ската  по  обещанието,  казватк  Ш-! 
Англия  да    поддържа  Гръци! 
Берлинския  конгресъ.  Д.,  пу( 
съ  съв-Ьшателенъ    гласъ   въ 
васк^ание  на  конгреса,  пон< 
Гръцпя  о-въ   Кригь  и  аъп] 

I  питЬ  турски    обдасгги  и  доби 
ко-речи  цкла    Тесалия   н 
б-Ьщаипе   за    отсткпка    на 
отъ    Епнръ.    Сл1иъ    смъртьта* 
Кумундуруса,   Д.   станж  вот 
на  опозицията,  която    ст^борк 
1885    кабинета     на    Трику! 
ел1цъ  изборвт!»  той  образува 
бипеть  сяпшта  година.  Дойде 
пюто  съединение  в  Д.    по1 
се  въсползува  огь  случая.  11( 
же  Гръция  не  б^ше   добила 

'  чкптЬ  обЬшапи    неЙ    по 
ския  договоръ  земв,  той  зе  е| 
гичпо  настроение,  и  войната 
ду   Грьции  и  Турция  се  В1 
па.1ея;аи^а.  Нъ  силвтЬ,  съ  ш 
чвнве  на  Франция,   ое    щ 


—  307  — 


гръцигЬ;  една  меж- 
гвародоа  флота  блокира  гръцко- 
[брЬжие:  Грьнпя  сло'.кп  о- 
|ето  и  Д.  биде  залгЬстенъ  на 
*та  огь  Трпкл'ииса.  Едно  за- 
едно    обстоятелство :    въ 
врЬие.    ко гато    гръцката    и 
1*13  войска  СЛЛ1&.  одиа  среп^а 
на    Т1'салиЙската    граница. 
за  да  добппать  пр-Ьиму- 
вадъ  турцигЬ  прЬдъ  свЬ- 
аадижх;&  т  една  поть  не- 
^Йно  —  н1.мате  обниена  ни- 
воАна  —  съ  печалното  слгЬд- 
»,  че   тЬ    слми    бидохж  бити 
»нп  отъ  неприятеля.  Едннъ 
!иъ  сждъ  въ  Атина  схдц  от- 
неиспълнилитЬ  длъжность- 
ифнцерц    и    нойнпцп.   Тая 
|да  огце  тогава  пиказа  под- 
1евата  огь  сьбптпята  на  по- 
кта     гръцко-турска     воЙ1га 

ва  гръикня  нобвикъ. 

1купнсъ    държа     миннетръ- 

1В0ТО  до  1-401.   кога- 

.1.     възвърнжхж     па 

Д.   сь    голЬмо    болшнн- 

Дла  Д-вигЬ  фииансовл  мЪр- 

фахл^  сл^^дъ  една    1Ч)дина 

кеаието  иу  оть  и[»аля:  нъ  н 

кгь,  който  дойде    пакъ  на 

1,та  у1къ  за  да  поправи  дьр- 

»1м1нанси,  свъриш  съ  обя- 

1его  Гръцая  въ  банкр^тство. 

1895,    Д.  образува    пакъ    ка- 

въ    който    зе    мтшстер- 

V    на    вхтрЬпипггЬ     риботн. 

^ть  той  вкара  Гръцпя  (1807) 

съ  Т)рция,  като  поиска 

;вяо  да  прасъедвнц  о-въ 

на     Гръцпя.    Сл1»дъ    по- 

1аего   нл    гръцптЬ,    кралм-ъ 

шпуди  да    сн  даде    исгавка- 

:ва  часть  отъ  отговорность- 

тая  война    се   пода    на  Д.. 

ве  йоже  да  се  оирКтЬлн. 

'яршгь»   фр-    Воен.  тер- 
•:  из1гЬствамъ  веиривтель. 


I     Делосскя    аядачя.     Веднкшъ 
жителетЬ  на  Гръция,    като    при- 
писва.'Ш    една    обществена    рана 
на    пгЬва    на    боговетЬ,    (1тнеслн 
I  се    до    дслосскпя    оракул  ь,  а  той 
1  И1гь   отговорилъ :  Удвоите  жргт~ 
I  всника.    Жрътвеникътъ  на    Апо- 
,  лона     въ     о-въ     Делосъ     ималъ 
'  образа    на    правиленъ     кубт»,    та 
тр'ЬбВ!ДЛо    да    СО    построи    геоме- 
1рнческн  двоень  кубь   среща  да- 
деная  —  задача  неразрЬшпиа.  ки- 
това,   сега     наврЬме^Ь  уногр-Ьбя- 
натъ  изражението    делосска  зада- 
ча  за    неразр'Ь|пнма    :)адача    плв 
!  непостижимо  н111Ц0. 

Делосъ  плн  Дяля.  Едннъ  огь 

I  ЦпкладскпгЬ  о-вн,  пай-ма,1кий  отъ 

1'г11хъ,   н11Кога  въ  цв-Ьтжщо  състо- 

|яние:  сега  почти  необитаемъ.  По 

;  басноаювнето.  въ  Д.    билп    роде- 

I  нн  Аполонъ    и   Диана.  Въ    старо 

I  врЬме    тамъ    билъ    най-глапний 

I  храмъ  на  Аполона,  въ  чиято  честь 

била  пзднгижта  п  една  колосална 

статуи.  Въ  слави нтЬ    кр-Ьмена  на 

Д.    делосското     прорнцалпщо    се 

сч1ггало   за    наЙ-в1^рното.    Въ    Д. 

стявалъ  всЬкои  5  години  гол^мъ 

праздник'Ь    съ     разни     игри    въ 

чесль  на  Аполона;    на   де^^осс^сг^я 

праздпикъ  па  о-ва  ходели  поклон- 

'  ннци  отъ    сушата  и  отъ  вснчкн- 

I  гЬ  гръцки  о-ви. 

'      Делта,  гр.  Името  па  гръцката 

'  буква  д,    която     има    образа    на 

'  трнжгълмикч.    (Д).    Тая    буква    е 

дгиа  нмсто  си  на  всгЬко  усгне  на 

I  р-Ька,  което  със1Ч)И    ить  н1>колко, 

наЙ-ма.1Ко    два,  рккавн:  де^<тата 

на  Нилъ^  па  Рона^  на  Дунавь. 

Делфя  (сега1П.  Кастри).  Градъ 
въ  стара  Грчл^пя  («Тюкаха)  при 
;  южнцт1з  поли  на  Парнасъ,  из^ 
стенъ  въ  старо  вр11ме  по  прочутъ 
храмъ  на  Аполона,  дЬто  една  прс>- 
рочица  (пнтия)  нмалп  нрорнцали- 
щето  са.  Д.  се   славилъ  н  съ  бо- 


368  - 


гатствата  сн.  Въ  480  прйди  Р. 
Хм  Ксерксъ  нспратилъ  часть  отъ 
войската  си  да  обере  храма: 
нъ,  Д0КЛ11  войницитЬсе  катерили 
по  една  коза  ллл'ека,  разразила 
се  буря  и  една  молння  откръти- 
ла  една  канара,  която  прнал11ска- 
ла  мнозина  оггь  порслнегЬ.  0(1та- 
нлишт!^  уплашени,  побЬгнжли  на- 
задъ.  Пи-сетн*!;  храма  ограбили 
фокийцнтЬ  прюъ  свешенита  вой- 
на. Д.  отпос»тЬ  възбуадала  кори- 
столюбието  на  много  монарси.  Не- 
ронъ  отнеслъ  отъ  тон  градъ  500 
брон:^овн  статуи;  Константинъ  и 
той  прЬнеслъ  много  хацожестве- 
нй  произведения  въ  столицата  си. 
Въ  врЬмето  на  Плнни,  числото 
на  статуитЬ  въ  Д.  било  не  п6- 
налко  оть  :^,000,  п  в-ь  храма 
длъго  вр^Ьме  стояла  една  златна 
статуя  на  Аполона.  Прорииа-1и- 
щето  било  затворено  въ  1У-и 
в*къ  сл^дъ  Р.  X.  отъ  императо- 
ра Теодоспя. 

Дел<|1Япо  или  Делопня.  С2П1о< 
то,  каквото  е  Делвино. 

Делфннъ,  ла т.  Морско  млЬ- 
копиташп^е  животно  огь  семей- 
ството па  кита. 

Делфтъ.  Холандски  градъ.  16 
кнлом.  па  с1ш.-зап.  отъ  Ротердамъ 
и  74  на  к»г(нзап.  01Ъ  Амстердамъ; 
27Д31  жит.  Кдно  вркме  X  се  е 
главплъ  съ  фаяиоовит!^  и  фар- 
форовитЬ  си  иад11лня ;  сега  има 
фабрики  за  вълнени  платове  и 
цигарета.  Д.  има  и  единъ  дър- 
жавенъ  арсеналъ,  който  пснарва 
всичкия  артплериПски  матерна лъ, 
пуигкн,  саби  и  др. 

Деяягогь,  гр.  (димось,  народ*ь; 
ам,  В0Д1Ж).  ^1о1гЬ|гь,  нойто  поди- 
га  просгговароднитЬ  страсти  съ 
1ГЬаь  да  цобърка  реда  на  упра- 
влението. —  Демагогия.  ПрЬкале- 
но  пр^Ьобладание  на  народа  въ 
управдеането    на    държавата.  — 


отам 


Деиагогически.  Койх^  ^ 
демагогия. 

Деяяркяцяопенъ 

фр.  11о1'р;1Нг,чпа  (тража. 

Демаркацпонн»    давжя.   < 

Грапична  чърта,  разграничатр. 
чьрта. 

Деласквраиъ,  фр.  [соб. 
снимамь  маска).  1)  Цскарва 
наявЪ  нккому  лнцем'Ьрпето  ку. 
Открнвамъ  пр^Ьдъ  неприятеля  ( 
териитЬ  си  или  укрТ.иленпята, 
скрити  до  това  вр'Ьме.  Л 

Дехетеръ,  гр.  Богния  Щ 
медкшето. 

Деввкотонъ,  фр.  Едшгь  ва 
памучо]гь  платъ. 

Деявлюнъ,  фр.  Мпличъкь  I 
стионъ  црЬдъ  Агла  и.ч  гл&м 
башнонъ. 
Деввръ-вмпу.  Планинска  а|Г1 
въ  сьедииеипет!.»  на  Р^»дошгг1 
Рила;  2,545  мет.  надъ  морсш 
равните. 

Деннръ-квпу    или    ЖскЬ 

врата.  Планински    проходъ,  с 
лпнява  Беброво  направо  съ 
венъ;  52  ев.1ом. 

Демвръ-хнсврскв  квзв 
оть  17-т1'1  кязп    въ  солунски 
ляетъ,  съ  центръ  Вадовшца  (в 
Валовища). 

Ден  в  ръ-  X  в  са  ръ .  В  яж.  Ва 
вища. 

Девятуръ,  фр.  Полузавър 
ване  въ  дапса. 

Делвсезонъ,  фр>  (демн, 
вина:  сеаонъу    едно   отъ    4 
ДВН1НИ    вр1>мена).     Прол1лъ 
есенъ. 

Деиобилвавряк!»,  фр  Рао 
тамъ  войска  въ  мирно  вр1и№ 
Демобилизация.  Распгщаяето. 

ДеногеронтВ,  гр.  Старей  1 
народа. 

Денографвчесвя,  гр 
ОПИс;1И'лоиъ. 


I 


1ВЪр 


—  360  — 


[мокра  цая,  гр.  ((^мосг,  на- 
ролъ;  кратт^г,  аласть).  Народо- 
пря&19ии€;  пра&1енпе  на  държа- 
ва, въ  което  народътъ  упражня- 
ва върховната  власть:  Съединени- 
тЬ  Държави  вг  Америка.  Фран^ 
цн^н,  Швейцария  сл  д*>мо»српщи. 
—  Деиоиратъ.  Прпвърженпкъ  иа 
1«  . . .  •'  .правлеипе.  —  Деионратизмъ. 
не  началата  на  дсмокра- 
—  Деионратически.    Наро- 

К'НЬ. 

^(.вмокрятъ.  Гръцки  философъ, 
вай-уч('най  мислнтель  иа  в11ка  си, 
рох  въ  Абдера  (виж.  Лбдеритазмъ) 
орио  460  штн  470  пр.  Р.  Х.  п  жи- 
як1Ъ  до  дълбока  старость.  За  жи- 
му  налко  се  зпае;  нзв1;стно 
[<ямо,  че  пат}'валъ  шгь  Егниегь 
[Азня,  н  вижда  се  да  ос  е  отли- 
съ  скромностъ,  простта  и 
1Воекористность,  за  тото  дори 
гопъ  прпсмпватсльгь,  който  не 
1В.тъ  някого  други  1^0.  ГО  хва- 
лшъ.  Само  няколко  откжслрди 
отъ  неговптЬ  многобройни  съчи- 
Бения  по  физиката,  математиката, 
.1  и  музиката  еж  достнгнж- 
нас1ь  Т1>  еж  сьЛрннн  огь 
Мн-ллаха  (Берлинь,   1843). 

/1-вата    философска    система    е 

алвгЬстиа    съ    името    атомическа 

система.    Той  мпсли,    че    всичко 

(п.  прир*^дата  има  за  основа  едно 

.  п но  множество    неразд-Ьлни 

кеии    частици    (атоми),  съ 

ние,  ноето  не  йде  отъ   вън- 

сила.  Това  движение  туря 

:  Г>     иь     прнкоеноненир     по- 

имъ,  и  1.1П.  многорпгинчнн- 

ь  гьчетанни    нроисхожда  о- 

I.  щото  наричаме  природа.  Д. 

е  припознавалъ    прислл-ствие- 

на  п^кть  в'ь    тфнродатя.    нъ  е 

прнглп-сггвието    на  ва- 

,»га  случка»   каява  той, 

^  1:амо  едно    изражение   иа    чо- 

^Ьщк1..го    иев-Ьжество. *  Жпвогьтъ. 


съзнанието,  мпсълъта  проистпчатъ, 
спорехь  него,  отъ  Н1^й-ситпптЬ 
атоми;  и  той  см^ю  е  приспосо- 
бя вплъ  теорията  си  и  иа  самнтЬ 
богове,  като  е  казвалъ,  че  и  тЬ 
еж  произведение  на  атомитЬ,  нъ 
еж  п6-могж1ци  отъ  чов^цигЬ.  Д. 
още  псказвалъ  уб'Ьжлението  си, 
че  Мл^чний  пжть  състои  отъ  на- 
трупването на  безбройни  зв11зди. 
Твърдението,  че  Д.  постоянно  се 
смЬялъ  на  чоиЬшкитЬ  глупости, 
а  Хераклпгг.  все  ги  оплакиахь, 
се  опровергава.  Д-витЬ  съчпиеппя 
съдържагь  прави  мисли  за  пра- 
восждието.  прашло,  реда,  ,гл ъжно- 
стигЬ  на  началницитЬ  и  др.;  па 
и  въ  духа  на  христяиството,  Д. 
гледа  на  вжт])1иннпя  миръ  —  мн- 
рътъ  на  сръдц<то  и  съвЬсггьта  — 
като  пай-впспипч)  блато,  цктьта 
и  стремлението  на  всЬкоЙ  добро- 
д1ггеленъ  ;кнв<'Т1.. 

Демонетизнрамъ,   фр.   Отнп- 

I  мамъ     зпконната     стойиость     на 

звънкова  или  иа    кпижпа  мо1[ета 

(пари);  оттука  демон стизация,  от- 

I  нпмането. 

Демонъ,  гр.  Бъ  старо  нрЬме, 
съ  това  име  Н!][)пчали  вс^^кой  до- 
бъръ  или  зълъ  духъ;  сега  д. 
значи  само  зълъ  духъ,  дяволъ, 
сатана.  —  Деиоиизиъ.  ВЬра  въ 
демони  ши  в'ь  :ии  духове.  —  Де- 
монистъ.  ПослЬдователь  на  демо- 
низма.  —  Демоиолатрия.  Покланя- 
ие  на  демони  у  староврЬменниг!; 
народи.  —  Демонология.  Учение  за 
естеството  на  д»'МонигЬ. 

Демопотрярамъ,   лат.  Залвя- 
вамь  ипмпо  или  громко  противь 
иЬпю,  сир.    искязвамъ    неудобри- 
телппт11    си    мпсли    или    чувства 
'така,  каквото  да    при1и1;кж    все- 
I  общо  внимание  ;    такьно  ииюшиа- 
I  не  се  прави    чрЬаь    мптипп,    на 
улицата,  иразденство,  праншне  пра- 
теници и  д.  т.;  то  става  отъ  стри- 

34. 


370  — 


ва  на  съсловие,  политическа  пар- 
тия пли  ц:Ьлъ  пародъ.  —  Демон- 
страция. I)  Исказваае  шумно  неу- 
добрението  сн.  2)  Лъжовно  движе- 
иае  иа  една  часть  отъ  войскитЬ,  за 
да  се  отвлЬче  вниманпсто  иа  не- 
приятеля оть  точката,  конто  иматъ 
яа  око  главнпт^  сили.  —  Деион- 
странтъ.  УчастппШ)  въ  демонстра- 
ция. —  Демонстратмвенъ.  Напра- 
венъ  сгь  ц1иь  да  се  забЬл11жп,  да 
правл'Ьче  общсс1*всиото  или  все- 
общсто  внимание. 

Демонтврняъ,  фр,  Събарянъ 
отъ  лафета  орхдие  (топъ),  та  го 
лишавамъ  огь  възможиостьта  да 
дЬйствува;  съ  други  думи,  за1гЬ- 
мпвамъ  го.  Оттука  демонтаровка, 
събарянето,  занЬмиването. 

Деяоряллзирнмъ.  лаг.  Гпзва- 
лимь  И.1И  111'110]>мнамь  нранн,  р»»- 
враншвамъ.  —Деморализация.  Раз- 
вала на  иравигЬ.  расглЬнио,  по- 
рочиость.  —  Деморализаторъ.  Раз- 
врататель. 

Ъе  пшгШшн  пгШ  пш  Ьепе,  Лат. 
пословица:  За  умрЪигЬ  не  трЬб- 
ва  да  се  говори  иищо  друго,  о- 
овЪнь  добро. 

Девостепъ.  НаЙ-великпЛ  отъ 
гръцкитЬ  оратори,  па  и  огь  вси- 
чки оратори  иа  старля  св1^тъ, 
род.  кгкдЬ  '*В5  пр1ии  Р.  X.  въ 
Пенея,  близу  до  Атина.  Баищ  му, 
богатъ  стопанпнъ  на  кораби, 
умркть  когато  той  бш1Ъ  на  7  го- 
дини. Училь  се  крае,нор1и1ие  при 
рпгора  Изея,  и  първата  си  р^чь 
изговорилъ  прЬдъ  схда  въ  тлж- 
бата  си  п  роти  въ  безсъв^сгн  ит  Ь 
си  настойници.  Д'11Лото  спечелилъ, 
а.1а  не  мижалъ  да  прибере  цкшя 
сп  имотъ,  защото  гол11ма  часть 
отъ  него  била  вече  праюслна. 
Сполуката  на  тая  негова  р1»чь  1Ч) 
подбудила  да  ораторствува  и  прЬдъ 
народа:  иь  когато  со  явилъ  иа 
политическата  трцбуаа,  поср1>щнл- 


ли  го  съ  прнсмЪхъ,  —  едно, 
жестовегЬ  му  били    неум1ютни  в 
друго,  защот!.!    ималъ  гръзделпвъ 
гла(;ь  и   заеквюъ.    Ала   1Ч)ва    ш 
го  отчаяло;  той   р'Ьшилъ    да    ао- 
прави    произношението    си   в  да 
се  истъщи  въ    тЬлодваж^^нието  а 
съ  трудъ    н    постоянство    пости- 
гпжлъ    желанието    сн.  За    да   се 
усъвършенствува,  гой  тръсилъ 
в11титЬ  на    актйора  Сатира,   П| 
внлъ  опити  ир11,^ъ  огледа.1014), 
тррилъ  се  по    стръмни  хЬкгт^ 
да  се  усили  бЬлий  му  дробъ, 
рялъ  си    каменчета    въ  устата 
декламиралъ  по  бр'ЬговегЬ  на 
рето  въ  бурно  вр1^ме  и  д.  т. 
вече  билъ  приготвепъ  за  орат 
ското  поириш.е,  когато  изговаря; 
първата    си    филиппкп,   —  р1 
противъ  Филипа  Македонски, 
която  прЬдосторожава  съотечест! 
ницнгЬ  си  да  напустнктъ  вза1 
нигй  си  враж,гп,  и  да  съеднип 
силитй  си  противъ  общия  иеп] 
ятель,  чиято  лукава   подтика 
излага  толкова   благородно  (351 
Три  годиин  саЬдъ   това  македс 
скпй  дарь  зелъ  съ  измама  Оли1 
пос.тЬдния    твърд*Ьлъ  на  атиш 
та  държава,  —  оная  крЬпосггь, 
то  Д.  въ  едннъ    редъ    прЬкра! 
слова  —  тритЬ    олинтики 
дидъ  съ  все  сила  съотечесгтве! 
цитЬ  си  да  браижть.    Нл  ЛТ1 
сега  трЬбвало    миръ,    и  Д.    б1 
едннъ    отъ    пратеницпт1\,  нато! 
реяп  да    воднкть    прЪгово[>и 
поб11дителя;  нъ  македонското 
то  било  свър1Пило  работата    са1 
Д.,  неподкупимь    както  красио| 
ч  п въ,    видк1ъ    съ    отчан н ие. 
Фплнпу  се    позвашло  да    зал( 
ТсрмопилитЬ,  к.1юча    на    Гръщ 
н  да  сггане  члснп.  вь  амфИЕггпоЕ 
чсския    сьи1&зь.    Мирм^ь    тр1 
шесгь    години,     нрЬзъ 
из.1ага.1Ъ  и    осл&ждаль 


—  П71  - 


^#№рЬ(ггя1ШП    ухпщреппя    въ 

1  ЛИ  пЛ-малк'о  зпб'1тл11жн- 

по   политпческатл  сп    мх- 

гьч  отколкото  по  несравиенпо- 

кра.снор^чпе;     и^^й-важин 

^^^твя  фнлнпиЕи    ся    ш'о{)ата, 

1та     и     четвъртата.     Когато 

1]гхякла  вовнята    вь  Я40  пр1}^ 

Р.  Х^  Д.  въвел  ь  И1.К0ЛК0  важ- 

роформн  иъ    войската  н  фл» 

и  показахь  такьво  адмани- 

1ТНВН0     у  м11Н  ие,    че    Фал  и  нъ 

няколко  врЬме  осуетецъ, 

с^  свършсиа  въ  338  пр. 

'.  X.  въ  бптвата    прп    Херопен, 

вмто   повалила     Гръцпя     прЬдъ 

1факата    па    м екедои цнгЬ.    СлЬдъ 

Фивпооото  убайство.  Д.  повнка^1ъ 

гргцнтЬ   аа    орхжнс* ;    нъ    Алек- 

•при.гь  край  на  възстани(^- 

13('ро1шето  иа  Тивп.  Тогава 

[ьгъ  на  македонската  пар- 

Лтана,  Ксхпнь,  подигикль 

юво  дЬлото  ;*аврдено  осемь  го- 

1НЯ    п»>-иапрйть    среща    Кгсзи- 

1а,  по  чието  пр1^т^11>''ЬЧЧ1не  Д.-пу 

дадгнъ     златенъ     В'Ьнеиь, 

дЬто  бнлъ    съградплъ    изново 

свои  разноски    градсквтЬ  стЬ- 

Д  ^шшнтнлъ  Ктезифона,  илп 

'Право  свията  си  палнтпка,  съ 

говото    си    8а   еЬнеца,    което  е 

И''>виЙ  шедевръ  и.  токо-речн  по 

шодушяата  ои^^пка    на    крити- 

гЬ,    нАй-сгьвърикмшЙ    обрааецъ 

орагорство,    който  е  внд-Ьлъ 

фпй  и    новпй    сккгъ,    Бсхитгь, 

1енъ  въ    клевета,  бплъ  изго- 

1Ъ  (330).  Въ  324,  Д.  бплъ  об- 

|н*»нъ  за  участие    въ  една  буна 

!|цд    македонското  владичество, 

Х1гьрЛ1П1Ъ  нъ    загворъ,  огь  дЬ- 

нзб1|П1Ли1Ь    и    се  отдалсчилъ 

Атана.  СлЬдъ    Ллекшшдрова- 

осгрть.  гръццтЬ  пакъ  се  уло- 

.ча  оржшпе;    и  Д^  който  не 

чуждъ    ва  това    в'ьястаипе, 

ЯШОЬ   паЕГЪ  межд}'    съграида- 


нет^  си:  нъ  той  бнлъ  принудепъ 
да  остави  поатЬденъ  пжть  оте- 
чеството си,  СчТкт.ь  побитата  па 
Антнпатера,  при  Крапосъ,  п  со 
отровилъ  па  о-въ  Калаврпи  (322) 
за  да  ИС  б&де  заведепъ  11р'Ьдъ 
поб'1цнтеля.  —  Лочний  характеръ 
иа  Д.  яаслужва  всЬка  похвала  и 
удивле}|ие.  Неговото  ирустрати- 
мо  ишачесгпо,  неонятиената  чн- 
сгога  иа  неговия  обпичггие1гь  н 
часп^нъ  живогь,  неговото  горещо 
отечестволюбие,  п  пеговитЬ  за- 
слуга като  държавппктз  и  упра- 
вптель,  го  поставягь  въ  реда  на 
иай-благородннтЬ  велики  м«же 
въ  старо  вр-Ьмс.  За  досгоипство- 
то  му  като  ораторъ,  не  е  потрЬб- 
но  да  се  говори  по-вече.  Съ  не- 
говото ПМС  еж  достн  гн  ли  и  до 
насъ  61  рЬчи,  51  встлиления  и 
0  писма :  послЬднит1;  критиката 
е  припознала  за  подложи  и.  Д-ео- 
то  елово  аа  вЬнеца  е  прЬвелъ 
отъ  първообразното  па  езию1  ни 
Н.  К.  Лица  (Плоидпвъ.   188Я). 

Денулвпъ  ( Камилъ).  Едипъ 
отъ  личпитЬ  д-^йци  иа  француз- 
скаш  ревалюцип :  въсп1ггавалъ  со 
съ  Робесииора  въ  Со\Ще  йе  Ьои!» 
1е  5гап(];  адвокагь.  памфлетпстъ 
и  публицистъ.  НеговптЬ  р-Ьчи 
къмъ  народа  възбудили  онова 
избухване  иа  народната  яростц 
което  докарало  рI^зореииего  на 
Бастилия  {впж.  тая  дума)  прЬзъ 
нощьта  на  2-и   юл.    1789.  Чр-Ьзъ 

нЬсП1ПиИТ11   си,   той  ДобИЛЪ  ОГ}ЮМ- 

но  влпииие  нахь  народа,  и  стре- 
мнлъ  се  да  с^  въведжтъ  въ  Фран- 
ция старогръцкиг!;  републикан- 
ски учре^кденин,  за  които  ималъ 
една  мльтни  понятни.  Избранъ 
вь  народния  съборъ  отъ  парижа- 
негЬ.  той  гласувалъ  за  смърп>та 
на  Луя  XV!;  държалъ  с1раната 
на  Дантопа  въ  борбата  му  сре- 
ща жприндиститЬ,  умЬреаи  репу- 


3?2 


бликанци;  нъ  когато  се  въади- 
П1К.1а  гилотината,  впд^Ьлъ  по- 
гр  Ьтката  си,  за  които  горч  п  во 
се  раскапль.  Обвяиень  въ  стрем- 
ление да  възстанови  моиархията, 
той  билъ  арестувань  сх111.е»рЬ- 
менно  съ  Даптона.  Рсволюдион- 
нпЙ  сждъ.  който  П1  сжди.ть,  не  1Ч) 
н  иза1у1налъ;  когато  сждътъ  го 
поииталъ  за  възрастьта  му,  той 
отговорилъ,  че  е  на  Иисусъ  Хри- 
стовата възрасть,  33  години,  въз- 
растьта фатална  за  революдпоне- 
ретЬ.  На  гилотината  Д.  погнпжлъ 
смЬ-10  (17()2  — 1794). 

Дннутйо  (Карль  Аяб.),  Фран- 
цузскй  лптараторъ.  авторъ  на 
Писма  Еми^лий  върху  митоло- 
хията,  комедии  ЖемитЬ,  Примиг 
рительтъ  и  др.  (1760  —  1801), 

Деиацноналязмранг,  нов.лат. 
ЛишаЕшиъ  отъ  пароденъ  хараьтеръ, 
прав[Ж  чопккъ  илн  №Ьсто  да  из- 
губи народпостьта  сн. 

Дендера.  Село  въ  Горни  Еги- 
пегъ,  18  кплом.  на  сЬв.  огъ  Ти- 
вн,  на  л-Ьвня  бр1»гь  на  Ннлъ,  2 
кплом.  на  нст.  огь  разваланитЬ 
на  Тентара^  единъ  отъ  най-важ- 
ннтЬ  египетски  градове  въ  ста- 
ро вр^Ьме.  Най-заб1и11Ж1ггелни  ме- 
Ж-ХУ  уц1^т1>1итЬ  старини  еж  остат- 
кигЬ  отъ  едпиъ  храмъ  на  Аго- 
ра  (Афродита),  една  огь  най-ху- 
бавитЬ  и  нйй-добр^Ь  упаленитЬ 
сгради  огь  тоя  видъ  въ  Егиттетъ. 
Главнпй  храмъ  —  о'п>  Клеопатри- 
но  врЬме  —  е  80  метра  надлъжъ 
и  30  наширъ.  СгЬнитЬ,  стълио- 
вегЬ  и  др.  ех  покрити  съ  фигу- 
ри и  йероглифи.  НаЙ-личеиъ  огь 
образатЬ  е  обра.тьгь  на  Атора, 
на  която  е  билъ  посветенъ  хра- 
мъгь.  На  тавани  на  преддверието 
е  пмпло  единъ  редъ  митологичс- 
ски  фигури,  наредени  крхгообраз- 
но,  които  миого  БрЬмс  ое  е  в^Ьр- 
^ало,  че    пзоб])ажаватъ    зиднака ; 


ала  сегашиитЪ  аркеолозя 
мияватъ,  че  тия  фигури  с] 
ли  астрономическо  значени 
<астроцомическц»  па.чотн5 
пр1>несенъ  въ  Паршкъ,  вь 
и  се  пази  въ  Луврскня  муз 
Д.  има  много  други  све111ен1 
дп,  вк.1ЮЧнтелпо  едпнъ  хрв 
Пзпда. 

Дицдеряопдъ.  Виж.  Тер^ 
ДевдрнтЪу  гр.  1гаиеиь, 
то  е   изобразено   огь    прв 
дръво.  —  Дендролитъ.  Вюи 
дръво.  —  Дендрологмя-    На; 
дръвеелтп,  главн(1  развъ'|Каа 
отгледването    имъ.   —  Ден^ 
трия.  Пскусство  да    се  изм1^р] 
дръвеса:  дръвом1}рие.  —  Да| 
жетръ.   Дръвом^ръ;    пастр)^ 
за  пз1гЬрване    височината   а 
метра  на  дръвесагд,  за  да  се  о 
д1Ьля  кубическото  и\гъ  съдърЛ 
Деневицъ.    Селце    въ  Вр| 
бургъ  (Прусия),    близу  до   и 
ламъ,    дЬто    маршалъ    Ней^ 
разбптъ  на  25-п    авг.,   181а| 
твата  станжла  мс/К.1у  70,000  ф 
цузе,    са ксон ц и    и    п оля цн , 
прЬдводнт.  иа  франц.  мари 
45,000  пруси  подъ  прЪ^хво: 
генералъ  Тауенцпепа.  Сл1« 
уиор1гга     борба,     патриоти* 
въегорЕТа  иа  пруситЬ    пад| 
Ней  далъ   заповгЬдь   иа   во1 
си  да  се  тегли.  Въ  тоя  н( 
на  сцената  се  явилъ,  па  ч( 
70  баталноиа  руси  и  твед| 
крЬпени   отъ    10,000    кон1 
1 50    тона,    Вер  н ддоть,    га1 
пр11етолонас^т11днакъ.    Тая 
сила  обьрн;к.1а  оттеглюваиеп 
пълно    поражение,     докл'Ь 
та  франц>-зска    войска   не 
ста  атявала    едиа    грамадна 
бежанци.     Франиузет^    из1 
15,000  убити,  ранени  и  за| 
[германцитЬ    казвать    20,о! 
43  тона.    Сьц&зницитЬ 


—  373  - 


тбятя  п  рапснп,  оть  които 
5,000  бпли  пруси.  Най-нажната 
па  тап  побЪда  за  аруситЬ 
че  по-вечето  (ггь  »>Йски'1'11 
били  милиция  (лакдвери), 
ш  Еоято  Цаполеоиъ  Оилъ  пзра- 
)иъ  дълбоко  пр^рЬапе,  като  ш 
Фпть  наррклъ    сгань!. 

Дбненг.  Французскн  градъ,  40 

Еолом.  па  югъ  огь  Лилц  на  Шел- 

дя  й  иа  СЬвериа   жслкзиииа;  18^ 

258  жят.    Камеиив  в;кгли1иа.  ко- 

вачннан,  флбрпки  за  машини.  — 

11о(11ш  на  французет1>,  въ  врЬме- 

"       инка  XIV,  подъ  пр11Д- 

10  на  маргаалъ  Вила- 

км^  вадъ  съшзнитЬ   сили    на  ин- 

Ицеквя.   холщаинскня,  ахаискил 

шшюве  и  Бинзъ    Евгения  савой- 

I  скп  (1712). 

Деншсъ.  Име  на  2  снракузскя 
тяране  [гиранинг  гръцнтЬ  въ 
вр^ме  наричала  всгккой 
догаелъ  на  пр11стола  неза- 
й|:  —  Д.  СтарПу  царувалъ 
ич.  406  до  367  прФан  Р.  X.  и 
и:«>)ин.п»  картаЕЧЧШиетЬ  оть  Си- 
цилцн.  Тон  кпизъ.  подозрнтелрнъ 
йо  нрайность,  пр1)Кар1иъ  цкшя 
1:и  жавогь  въ  тревоги  и  посто- 
анно  безпо&^Йство.  Той  все  но- 
сел бропн  (жел'Ь;ша  ризница) 
ногь  др-ЬхнтЬ  си,  накарвалъ  да 
вать    ВС11К0Г0,    който     се 

^.ь    прЬхь   НС1Ч),   ие  смЬялъ 

да  ловгЬри    главата    си  иа   бръс- 

вар1ц  и  когато    пскалъ  да  държи 

р^и    на    народа,    заставалъ    на 

връхъ  една  кула.  Никога  тоя  вла- 

дктиь  не  сиал-ь   двЬ  нощи  едно 

по  друго  въ  схтата    стая.  Него- 

мгг^  затвори  еж    заб1V1■ЬжптелнI^ 

П»  дл  научна    наЙ-таЙнигЬ  миели 

'ИцптЬ,    га  .оа  затрпна 

си    неприятеле,    той 

паправ1ЕГЬ  въ  една 

п-^.а     I-  1и  ||  ь     нрочутъ    затворъ. 

1''вудовегЬ  па  това  иодзелше  Оили 


така  располозсеии,  че  и  и^й-сла- 
бптЬ  звукове  въ  него  се  отгла- 
сявали  и  стигали  въ  едно  тайно 
м1япч),  пос1'роено  въ  впдъ  на  ухо^ 
дЬто  се  чувало  всичко,  що  се  го- 
ворило въ  затвора.  —  Д.  Млади, 
Сянъ  и  ир'1Ьемпакъ  на  Д.  Стари, 
367  пр^ди  Р.  X.;  изгоненъ  оть 
Сиракуза  въ  356,  той  пакъ  е* 
върнжлъ  тамъ  слкдъ  Ю-годяппш 
отслтотвне :  ала  Тимолеоиъ  го 
изгопилъ  пзноно  въ  343,  и  той 
отишелъ  въ  Корингц  д^Ъто  ста- 
нжлъ  учитель. 

Денвс1>.  Рнмокатолическн  све- 
тецъ,  пръвъ  проповЬдникъ  на 
христянствот»)  у  пинтЬ  и  Н])ьнъ 
парижски  еннекопь,  нрЬтърпЬ.1Ъ 
мъченическа  смърть  кл&Д']^  270. 

Денисъ  Хйдмкирнасски.  Гръ- 
цки историкъ,  авгоръ  па  Рчмсни 
старини,  70—  7   прЬдп   Р.  X. 

Деивица.  Зорница. 

Деякооглу  (1и.  Нгисол.).  Бъл. 
гарскп  родолюЛоцъ,  родомъ  отъ 
София,  търговепъ  въ  Москва.  Въ 
I  епохата  па  наишто  вь:1ра;кдаие 
1  осношиъ  вь  родния  си  гр;цъ  у- 
Ч1ии1це  по  примЬра  на  Алрило- 
ва,  което  се  посЬгцавало  оть  у- 
ченици  огь  разни  м1]сга  па  Бъл- 
гария. Училищната  сграда  на  то- 
ва у  ч  1и  и  ще  и  днесь  сл  уяш  за 
първонача.1но  учплип^е  на  цеи- 
тралнага  часть  на  Софии.  Д.  се 
помнп&1Ъ  въ  Москва  въ  1858. 

Ое  птюу  ла7\  Изново,  отъ  на- 
чало. 

Девоясирамъ  ^—  договорь,  спо- 
годба)^  лат,  ПзвЬстявамъ  пр"Ьд- 
варително.  че  н1'»ма  да  считамъ 
договора  въ  ехиа  сл11дъ  истнча- 
него  на  срока,  за  който  е  склю- 
че1гь. 

Веп1€  1ирия^  соти  (аитз  ре- 
Ш,  Латнн.  пословица:  вълкьгь 
напада  съ  ЗАбн,  а  бикъть  съ 
рогъ. 


—  Я74  - 


Дентмпг,  лат.  Костно  веще- 
ство иа  зжбнтЬ  непоср1щствено 
подъ  глечьта   п  носрависнно    п6- 

меко    ОГЬ   Н(»НК. 

Департалентъ,  фр.  {отъ  лат. 
партирСу  дЬлиь  раздЬлямъ  на 
части).  1)  Уиравителио  отд'Ьле- 
ние  въ  Фрашшя;  окрА\гь  или  о- 
кр^^жие  у  насъ.  2)  От.т^чъ  въ 
минпстрротво:  с,  пстербургский  а- 
8ияп'ки  департаменть, 

Деаеша,  фр.  (отъ  депсшеу  бър- 
намъ).  Сжимп-о,  каквото  е  теле- 
грамь.  —  Депешираиъ.  Сжщото, 
каквочо  е   голРгра((»прам'ь, 

Депо,  фр.  Складь.  пологь,  ала- 
галите  иа  стоки.  —  Депозираиъ- 
Даьамъ  на  съхранение,  за  вардо- 
пе:  комитетгг%  делюаира  лота- 
риймитЬ  лоаове  вг  банката.  — 
Депозитенъ.  Оставеиъ  въ  депо- 
аитъ.  —  Депозитерг.Съхраннтрль; 
оня,  у  когото  е  оставено  иЬщо  на 
съхранение,  сир.  да  го  пази.  — 
Депозиторъ.  Оня,  който  дава  п1:у 
1Ц(>  иа  сьхранение.  —  Депозигь, 
(лат.  депозитумь),  1)  Складъ,  вла- 
галище (па  стока).  2)  Залогь, 
нЬщо  дадено  за  гаранция:  Да- 
вамъ  пари  вг  депозигъ, 

Деполярнзвцва,  гр.-фр.  Уни- 
н;оженпо  на  полярпостЕ>  или  по- 
ляризадйя.  Внж.  Поляризация. 

Депопевтъ.  С&щото.  каквото  е 
дспозиторъ. 

Депопуларн»ир8ЯЪ>  лат,  .1н- 
шавамъ  1гЬкого  или  нЬщо  отъ 
народна  обичь  плн  дов1',рпе. 

Ье  ртоишсИВу  лат.  ПървитЬ 
думи  на  130  псаломъ,  който  е  въ- 
веденъ  въ  римо-католическата  ли- 
тургия и  се  пЬе  при  погребение. 
Тия  думи,  които  се  ер11тагь  въ 
погребплпи  описания,  зпачхгь 
иа%<Нл6инитЬ  [на  срьдцето]. 

Деиретисъ  (Лвгустипь).  Ита- 
лия нскп  държавнтпсъ,  род.  1811  — 
умр.  18^7.  Пьрвенъ  адоокагь  въ 


Турннъ,    поСчГЬ    окр.    управпт) 
(1849),  на    другата  година  пр 
(ланптрль  ОГЬ  опозицпята  въ  а 
ламеита,  и  в^ь  18()2  мипистръ 
к.'1Г)ИИ(гта    на    Ратацн-    Огь   и 
вр1;ме  до  г-нъ  Крпспивото  окоп' 
телно   дохождане    па    властьта 
гралъ      зиач  ителна     па1  птиче< 
роль,  ту    като  министръ,  ту  кг 
мннистръ-прЬдсЬдатель,    ту   й 
водитель  иа  опозиция;  прокар! 
нЬксико  нажнп  закони:  въ  врй 
па    неговото    министръ-П1т1;дс^' 
телство  г-нъ  Робнланъ,  миннст] 
на  вьн.  дЬла,    подписа 
та,  по   която    Пталнп    1  . 
съ1жза   на  Германия  и    Авскрк 
та   се  образува    Тройний   сми 
който     извика     свързването 
Двойния  или  русско-4||раи1 

СЪКБЗЪ. 

Дептфордъ.  Английски  грЩ 
0  килом.  на  пет.  отъ  Лондон 
тоЕо-речи  доипра  до  Грииавч 
60.000  жйт.  Военно  прпстани! 
I  на  Томза.  Корабостроителници, : 
които  Петръ  Велики  е  работа 
въ  1098. 

Депутатъ,  лат,  Членъ  оть  ,« 
путадия;  пр1здставитель  въ  И 
родно  Събрание.  —  Депутц| 
НЬколко  пратеници  испратееш  а 
едно  съ  особено  послание, 

Дербецгь.  Глав.  градъ  на  р] 
ската  облясть  Дагестанъ;  пршп 
ни  ще,  достАино  само  за  мал 
кораби,  на  Каспийско  море;  1 
000  жнт. 

Дербп.  Английски  градъ, 
срЬдата  на  Англия,  212  кила 
на  с^в.-зап.  оть  Лоидонъ,  75  I 
юго-ист.  оть  Манчестеръ:  К9,в! 
жнт.  Първо  мЬсто  на  копринеп 
та  цромншленость  въ  Англи 
иърнатя  фабрика  за  коприна  осл 
вана  ВП1  Англия  се  направила  I 
тоя  градъ  въ  171(>.  Има  о  ф 
брики  за  памучни    платове,  ДШ 


—  375  — 


гнсопи  сл^допе,  гтирна  ма- 
Щ1,  огцестр11Л1П1  оркжяя,  гвоз- 

»яи  н  др.  1\амекиа  в;кглн- 
дь,  жел'Ьзо,  олово.  Въ  Д. 
{фъстосватъ  ЕГ&ЕолЕо  же^гкзнац^I. 
)^§рбя  (лордъ  Едумрдъ  Дж. 
■нтъ  Стянли]).  Английски  дър- 
вниктч  впддтсль  на  консерва- 
има-т  партия,  пръвъ  пх1ъ  ми- 
сгргь  Ш1  каюнинтЬ  въ  1888, 
гато  прокаралъ  едиаъ  законо- 
оеетт»  за  унтиожеипето  на  роб- 
вото  въ  Западна-Иидия;  посл"1> 
въ  пктьмннисгръ-прЬдсЬдатель 

■  1868,  когато  се  оттеглндъ  въ 
лза  на  Дизраолн.  Д.  бвлъ  мо- 
?аъ  ор^^тч^рь  и   нйй-<;1и110  обор- 

I  наето  на  О-Конела  (1799 

Д«р6а  (лордъ  Хенри  [X.  Смитъ 
яиля]).  Най-старнй  синъ  на 
рдъ  Ед.    Дж.  Дерби,   английска 

;  Няколко  пхтн  министръ; 

.  1;жвтелное  мпнистеретву- 

й«^1у  му  като  мппнстръ  на  вън- 

гатЬ  ^гкза  1п.    кабинета  на  Ди- 

1еля    отъ    фовр.    1874.   Ир-Ьзъ 

76.  той  нал^шше  да    се  загво- 

по  ияренъ    пачпаь  отвореннЙ 

'  :  да  се  дадхгъ. 

>  ннакъ,  нЬкакви 

(►'>рчп  на    Вългарпя    и    Босна 

кх.  Априлско  вьзстание)  а   дя 

спази  на    борбата  ме;кду  Сър- 

Ща    Турцин    характсрьгь    ма 

В|  работа.    Въ  минутата,  но- 

Ю  Русия  заплаши  да  иллЬле  и 

па  сцената  въ  Неточната  бор- 

лор,ть   Д.    припомни,    въ   ан- 

:.мара    ня    лордоветЬ, 

.11  договори  продьл- 

ш  .щ    гирьава    счииги    кои  го 

1Т>  нолппсали»,  п  отсазваше  да 

|г;'сп<\  йъ  нмето    на   чл.  2  отъ 

'  '  '    едпо  нарушение  на 

го      за      незавпсн- 

и-^юсгьта    на   Тур- 

■  и    ■■      1.,    на    свършъка    на, 


русско-т\рската  война,  кога  да  се 
нопрат»  аиглнйскатгг  ^мота  пр11дъ 
Цяриградъ,  лордъ  Д.  отка:т  да 
удобри  тая  дързска  мЬрка.  а  сн 
даде  оставката  (16  марта  1878). 
Още  пб-сетн-Ь  той,  като  б*Ьше 
прЪдизвикаиъ  да  обясни  въ  ка- 
марата на  лордоветЬ  защо  бЬ  на- 
нустижлъ  ашстьта,  обяви,  че  бнлъ 
посткпилъ  така,  защото  не  билъ 
съгласенъ  съ  едно  рЪшение  на 
английското  министерство  да  се 
окупира,  съ  или  бе.ть  съгласието 
на  султана,  о-въ  Кппръ  н  едно 
прпстанпщо  въ  Сирия.  Лордъ  Сол- 
збери,  нрЬемникътъ  му  въ  мин. 
на  вьнн1.  д11ля,  противостави  едно 
оировсрженпр,  ала  лордъ  Д.  но- 
държ;1  гвьрдсииего  са  (1826  — 
189Я). 
Дервяшнвъ.  Мохамедански  ка- 

ЛуГ1'рЬ. 

Д(5рвептекя  прохот!^  съеди- 
нява Ески-Д;кумая  съ  Осма1гь-па- 
заръ;  10  килом.  длъгь;  икть  до- 
бро шосе. 

Дервая  Градецъ  въ  Ликовия, 
М1ия-Азии,  около  80  килим,  на 
н<П'.  отъ  Лястра  (Библ.). 

ДербД.  УкрЬнеиъ  градъ  въ 
Неджедъ,  средна  .\фр11ка ;  насе- 
лението му  се  пр-Ьсм^Ьта  около  15, 
000.  Д.  билт.  едно  вр1'.ме  столица 
на  вахабититЬ:  нъ  въ  1819  II- 
брахимь  паша  го  црЬ:^елъ  и  то- 
ко-речи  съвсЬмъ  съсппа.тъ.  Виж. 
Вохабити. 

Держявипъ  (Гиеричлг  Рома- 
иоаичьК  Русскн  поетъ,  по  прад1ь 
дпгЬ  си  огъ  татарско  происхо- 
ждеиие,  род.  вь  Ка:<аиъ  въ  1743, 
умр.  въ  Зкшк!!  (ноигиродска  гу- 
бер.) въ  18 и».  Училъ  се  вгь  О- 
реибургь  и  въ  новоотворрна  ка- 
занска гимиазпя.  Отъ  1702  до 
1777  с.1л"жилъ  въ  пр1юбражен- 
скпя  пъ.1къ  ВЪ  С.  Петорбургъ; 
слЬдъ  това    станжлъ    граж."^аискп 


—  376  — 


чяпотптк'!.}  дастигнжл'Ь  до  чина 
сеиаторъ  и  нъ  цпрупаисто  на  Л- 
лександра  I  бнлъ  мицистръ  ва 
хгравосжднето :  наЙ-сетнЬ  се  от- 
теглилъ  въ  част1»нъ  жнвотъ  съ 
пеиспя  10,000  рубли,  п  отпшелъ 
въ  оиЬнпето  сп  в'ь  Званка. 

ИзвЪстностьта  на  Д.  като  по- 
етъ  подкачила  сь  поемата  Фе^и- 
ца;  подъ  това  име  той  просла- 
вилъ  н^Ьколко  пжта  Енатерпиа 
П:  пего  го  иарпчалп  ^пЬвецътъ 
иа  императрицата»-.  ОднгЬ  му,  ту 
лирически,  ту  съ  сатирпческа  о- 
братка,  оставятъ  мииго  далече 
задъ  себсс*и  однгЬ  па  прЬдтестве- 
иици'1'Ъ  му.  Между  лирическнгЬ 
му  съчинения  ]1аП-лабЬ.111ЖНтел- 
нитЬ  ек  :  Фелица^  Вид^*нието  на 
Мирза,  ПрЬзиманего  на  Исма^ 
илъу  и  одата  Богь.  Между  про- 
занческитЬ  му  съчинения,  8а- 
ппснитЬ  (Москва,  1860)  му  еж 
особено  интересни.  Въ  тЬхъ  той 
говора  пб-вече  за  чнновничесЕО- 
то  си  отколкото  за  книжовното 
си  поприи1е.  Той  с-амъ  е  далъ 
едио  тълкование  на  поегнческигЬ 
сн  съчипенин  въ  книга:  Ключь 
на  сьчименнята  на  Державина^ 
Коментарь, 

Д.  дожннЬлъ  да  поздрави  про- 
впждането  нн  11ун1кнновата  :»гк1яа 
и  и]»Ьдкаааль  блссканото  бдиллще 
па  посга,  който  1и1иъ  да  го  за- 
темип,  както  той  самъ  затсмннлъ 
Ломоносова,  РусптЬ  му  еж  въз- 
днгнжли  паметнпкъ  въ  1Сазаиъ, 
в-ь  двора  на  университета.  Съчи- 
ненията му  чео:го  еж  се  ирЬпе- 
чатвали;  нАй-хубаво  е  изданието 
ва  е.  петербургската  император- 
ска академия  (1864— 1Н72),  8  то- 
ма. Биографическп  б-Ьл^жкп  за  Д. 
на  03ПЮ1  нп  се  нампрагь  въ  кн. 
Двадесеть  биографии  на  образцо- 
ви руссхи  писателе,  прЬв.  огь 
рус.  огь  Д,  Т.  Велкова  (ИГумень, 


1806).  Едно  животопиел1гае  ия  ; 
ама  отъ  Грота  (СПБ,  1880) 
една  сбирка  отъ  пеговя  пзбрая 
съчинения  — отъ  Павликкова  (М| 
еква,  1884).  В1»лннски.  Гогог 
Аксаковъ,  Пушкйнъ  еж  отди 
честь  па  гении  ла  Д.  №ваХ1 
отъ  не1Ч)вптЬ  поетически  съчяш 
пия  еж  прЪведеии  на  разни  е8]М 
пейскн  езици  н  одага  Б(К'г  н  I 
китайски. 

Дерня,  гр.  Кожа.  —  Дерматм 
трия,  л'Ькуване  накожнп  болссп 
—  Дерматография,  чзспъ  оп.  ан1 
томията,  която  се  занимава  с 
оннс^ише  па  кожата.  —  ДермП 
логия,  учение  за  кожата.  —  Дй 
иатопатия,  накожнп11]  болест  п 
общо.  —  Дериатопатология,  учеяЯ 
за  болеетт!^  на  кожат.  —  Де) 
иатотомия,  разр-Ьзване  вохвтя  с 
л1>карска  ц-Ьль. 

Деряаятвпъ,  гр.  (отъ  дерли 
кожа).  Минерадъ,  който  обрязу» 
но1и1'.кл<по  на  серпентаиа  и  др; 
ги  минерали. 

Дерпгь  (Ю^т^гп).  Г 
европ.  Русия,  лифляндск;! 
кплом.  на  сЬв.-ист.  отъ  Гига;  о 
000  жпт.  Прочутъ  универептег 
оспованъ  отъ  Густавя  Адолфа  I 
1632,  затворенъ  отъ  руоигЬ  I 
1606  и  иакь  отворенъотъАлевеа; 
дра  1  въ  1802.  Езикъть  иа  уивш^ 
сятеш,  осв-Ьнь  по  правото,  е  кЬ 
ски.  Тоя  универсптетъ  е  в  гля 
ното  училите  иа  протестантско' 
духовенство  въ  Русия.  При  уи 
верситета  има  библиотека,  обае 
ватория,  клиника,  музей  по  ест 
стаената  ис1'ория  и  ботаппчес! 
градина.  Градената  пма  18Д 
растения,  яЬкои  оть  които  не  I 
намиратъ  въ  никоя  друга  Ш 
ннчсчка  градила  вь  Европа. 

Десавтъ,  фр.  Палазяве  ва  в| 
хо»    изваждш1е    войска    отъ  мо( 


—  377  — 


на    брЪгь,    0тг)тм    де- 


/Досау.  1>рманскн    градъ,  стал. 
ап  хал  гь-дес«  уското    д)  кстпо, 
Мулда   (ириток-ь   на  Елба),  о- 
130  квлом.    (по    жел(х)1шца) 
юго-.ча».    ОП.    Бер.1111п>;    84, 
Г>00  жит. 

Десертг,  фр>  ПоатЬдно-сложе- 

«|»ти  ддене  на  трапеза,  което  съ- 

гп»и  игь  сзадко  или  овотпя. 

Десетица.  Въ  матем.  Д)*сеткя, 

хесрть.  —  Десетиченъ.  Кой- 

1    за    оспова   десетица   или 

десеть;     ка    който    всЬка 

.•  ...  е  раздйяепа    по    на   десеть 

пасти:  коПто  со  брои  по  десетки: 

дссггична  дробъ,  десетично  иисло. 

—  Десетична  д^юбн  с  такъва  дробь 

(шпк.  д^юбь),    на    която    знамеиа- 

ТЬП|ТЬ  е  на   стеиень    10,    снр.  1 

сь  опрЬ:гк1ено  число    нулп ;   ала 

"  ~     "        1ател1.  не  со  ппми»,  а  с^ 

,  I.  ц  намира  с(%  ако  прн 

1  *'ч:    лригурнггь    т<л1кова   нули. 

Ей.1К(яо  има  въ  чпаштеля  ии*|>ри. 

(№сетнчн.    цифри).  За  да  се  раз- 

"■'  ■чгь  десет.  циф.  отъ  ц(иитЬ 

:1а,   т^т   со    с,г1'.дъ    цМпгЬ 

* .  11111 И  НИ  точ  ка    и  л  и    зтаетая,    за- 

при^гЬръ  8.255  означава  8  "*мооо. 

А»)    н-Ьна    1г11»7И,    наместо    тЬхъ 

се  туря  нула,  :^япр.  0.15=  ""^/юо. 

Вопеже  5.847   е  сли4ото,  каквото 

С  5  цЬ.1П,    ^/ю,    •  100   Н     ''/1000,   от- 

тш    а|Ьдва,    че    въ    дес.  дроби 

ра:^релъ    един  и  цн    е     10 

ао-голЬмъ  отъ  разреда  едп- 

111(п,  що  (ггои   до  него    огд^Ьсно: 

'":      1Конътъ  за   11зм1111ение  :«ш- 

'  ил    ци||»рнт11   по  мЬстото 

-шЛ.    кпкьвго  е  въ  аЬ- 

1    Д1»Лствиит  надъ  де- 

'■•'т    11<обн    етават1>  токо-речп    по 

'»'..»  начпвь,  какго  надь  ггМи- 

!я,  нь  въ  това  1гЬ1Цо^трЬб- 

г-е    обръп^а    иннмппне     на 

I  па  точката    нь    добитот*^ 


'  число.  —  Десетична  система  11*р- 

ИИ  ИЛВ  мгтрическа  система  в 
системата  мЬрки  н  теглгики,  по 
I  конто  вс11ка  единица  отъ  по-горно 
)  наименованпе  съдържа  10,  100  и 
1т.  н.  отъ  П(!>-долното  напменова- 
I  пие ;  ти  е  наЙ-новата  францу.^ска 
система,  която  е  сега  въ  употр!;- 
!  бение  п  у  насъ.  Впж.  метрь. 
I  Десегъкъ.  Десетата  часть  отъ 
I приходъ. 

I      Дегкряпгивеп'1.»    лат.    Описа- 

теле]гь;   дескриптивна  геометрия. 

Двошнднйцва,  1р.  Една  челндь 

споПии     мякроскоппческп      водо- 

'  расли. 

Десиось,  гр.  Свръзка,  суха  жи- 
I  ла,  —  Десмография,    часть  отъ  п- 
натомпята.   кчито  ге  занимава  съ 
онйсанпе  ни    снръзкитЬ  въ  ткю- 
то.  —  Десиология.    учение  за  су- 
хптЬ  жили.  —  Десиопатия,  болес1ъ 
на  сухит!»  жили.  —  Десиопвтоло- 
,  гия,  учение  за    болестнтЬ    на  су- 
;  хптЬ    жили.  —   Десаотоиия,    хи- 
!  рургяческо  р1>зане  сухожилие.  ^ 
I  Десмургия,  часть  оть  хирургията, 
конто  излага  способпгЬ  да  се  ира- 
В1&'гъ  превръзки  на  ранени  чисти. 
Д<^саа-  Русска    р-Ька,  зима  на- 
чхюто  си  въ    смолонската  губер- 
ния, тече  пр^Ь-зъ  орелската  и  чер- 
ннговската  губер.,    мннува  пр11зъ 
Черннгоиъ  и   влива  се,  надъ  Кн- 
евъ,  въ  ДпЬпръ;  800  килом.  Ко- 
рабоплавателна токо-речв    по  ц:1ь 
лото  й  течение. 

Деспотъ,  гр.  (деспотесъ,  госпо- 
дарь)  Неограниченъ  а1астцтель, 
самовластонъ  атадФ.тель;  всЪкоЙ, 
който  управлява  или  се  расп(ь 
реиаа  но  личннп  си  пронзволъ.  — 
Вь  Источна-римскаш  империя  д. 
I  е  бпла  титлата,  която  се  давяла 
на  синовегЬ,  брагата  и  зетьоветЬ 
на  императора.  ОбластптЬ,  която 
се  отреждали  за  пЬкон  книзове, 
се  наричали  десиотства;  Сърбия, 


—  378-^ 


Влахпя,  Спарта,  Албатгая  и  др. 
били    деспотства.  —  Деспотизкгъ. 

1)  Самовластне,  неограничено  нра- 
а1еиио.  2)  Тиранство.  —  Деспо- 
тически.  Самовластенъ,  неогранн- 
чопъ  въ  управление,  основанъ 
на  аюупотрЬбя  ване  безусловна 
власп.. 

Десятнна.Русска  поземна  м1^р- 
ка,  равна  на  1  хектаръ,  9  ара 
25  сант.,  пли  2,400    чет.  сажена. 

ДетАилистъ,  фр^  1)  Пнсатель, 
който  обича  подробнитЬ  оппсання. 

2)  Детамлмст-ь  гьрговецъ  —  тър- 
говецъ,  който  продава  на  дребно. 
—  Детайль  нлн  деталия.  1)  По- 
дробность,  дреболкя.  2)  На  дребно 
продажба  (еп  йеШ\)-  —  Двталвнъ. 
Иодробеиъ:  деталната  разра- 
ботка на  тая  т^ма. 

Детершяннзхъ,  лат,  Въ  богос^*. 
учение  за  нр^Ьдопр-ЬдЬлението.  — 
Детериинистъ.  Привърженвкъ  на 
детермпнпзма. 

Детввгевъ.  Паварско  село  на 
МаЙ1гь,  на  железницата  Фравк- 
форгъ-Вюрцбургь.  Поб11да  на  ан- 
гло-австрийската  войска,  подъ  на- 
чал.  на  англ.  краль  Георги  И, 
надъ  французетЬ,  подь  начал.  на 
дукъ  де  Ноанлн,  на  15  юн.  1743. 

Детроа  или  Детройгь.  Гра,гъ 
въ  СъедипеннтЬ  Държави  (Мнчп- 
ганъ);  235,000  жпт.  Прпстаннще 
на  р1»ка  Детроа,  която  съединява 
езера  Ерие  п  Се1гь*Клеръ*  Д.  е 
основанъ  въ  1701  оть  франну- 
зинъ  Де-ла-Мотъ-Кодилякъ;  от- 
тамъ  (1>раицузското  му  название 
(по  фр.    детроа   знач.    протокъ). 

Детроикрамъ,  лат.^р.  Сва- 
ли мъ  огь  пр-Ьстолъ. 

Дету  шъ.  Фран  н.  ком  ически 
поетъ.  звторъ  на  Славиий  (1680 
—1754). 

1)еи9  €81  ^ш  ге^Н  отпга^  лат. 
Има  единъ  Богь,  който  управля- 
ва всичко. 


вашн 

Ш 

Тр^б* 

1 


Веи^  ех  тасЬгпа^  лат.  (соб.  80. 
богъ  07%  машина),  Неочаквап 
нам1еса  на  едно  лице,  което  и» 
важда  нзъ  трудно  положени(>;  — 
това  изречение  нде  огь  едшп» 
старовр^менепъ  обичай  да  спу- 
щагъ  на  сцената  въ  театра  <д 
машина  едно  божество  да  рааасв! 
заплетена  работа. 

Ъе  /ас1о  (де  факто)^  лат.  Ш 
дкю,  наистина.  Де  факто  озв1- 
чава  онова,  което  сж1цеств}Т1а  в^ 
истина,  на  дЪло,  а  не  на 
или  не  по  правото,  по  закона 
тнвоположното  на  де  факто 
]цге  (де  журе),  което  пъкъ  озна- 
чава какво  е  яли  какво  би  треб- 
вало да  бкде  по  правото,  п 
кона. 

Дефиле,  фр.  ТЬсенъ  прох 
тксинна,    клисура;     проходъ, 
отраннгЬ  на  който  м1>стноспл 
непрнстжпна  огь    гора,    пла 
вода  н  др.  , 

Дефилиравъ,  фр.  Ману|^В 
съ  церемоиаяленъ  маршъ  щк 
шойсна), 

Дефввмцяя,  лат.  Опр^дЪI^ 
кпс  (значението  на  дума,  ни 
г^вражсние). 

Дефнцигь,   лат.  (соб. 
достига),  Недоимъкъ,    нед 
—  употребява  се    въ  смяслъ 
недостатъчяосгь   на  доходот!   да 
покршжтъ  расходитЬ. 

Дефлаграторъ,  ноло-^лат,  1^ 
ваническа  батерия,  която  състоя 
отъ  четиро  галванпческн  Уола- 
стоновп  стълпа. 

Децеквжрв  (лат.  знач.  д€ип 
ммже),  име  на  десетгЬ  схди 
отредени,  н^жолко  врЬме  сл^П 
основанието  на  рнмскш^!  рептбл* 
ка,  да  съчиняватъ  законвт1^;  Я»* 
даванит]^  отъ  тЬхъ  закони  се  Ю' 
рЪзвалн  на  бронзови  дъски.  В1 
вр^ме  на  пр^дсЬдателството  № 
Лшш  Клавдия  д.  се  избирала  пП; 


«а,  аи 

1СЛЪ  V 


—  379- 


нъ    смаля    неограинчона 
Тиранството    имъ    и  хра- 
чката смърть  на  младата  рим- 
ллебейка  Бнрпшня  докарали 
1Н*^то   пмь  (14Я  пр.  Р.  X.)- 
(евтралннаранъ,  лат.  (соб. 
крЪдоточавамъ    илн   от- 
1«  оть  центра).  ИравнБ 
|1ггЬ  части   на    една  държава 
го  е  възможно  п6-независи- 
^отъ    ср-Ьдоточяата    власть.  — 
1Трализа1;ия-    Началото,    спо- 
косто  да  се  развнЕясгь  мно- 
)^сггочяя   на   полптапески  и 
^нъ  жнвотъ    повъзможно- 
пб-везависнми   отъ  главната 
:  заирпмЬръ:  да  се  прЬдо- 
иа  всЬка    обнщна  въ  една 
1ва  правото  .щ  распатага  сво- 
го  съ    доходатЬ    си.  Противо- 
>жното  на  д.  е  централизация. 
[Ш,    лат,    (децемь,    десеть). 
^я,  която  се  употр'Ьбява  въ 
тческатп  система  пр^ьдъ  една 
да  поканва,    че  една    згЬрка 
теглика  е  десеть  пжти  п6- 
оть  единицата:  дециметрь, 
0<цили^^п. 

{ецагражъ,    лат,-гр.    Десета 
ь  отъ  грамъ. 
Децяй    Муеъ.  Име  па  3  рим- 
ска  консули    (340  —  296    пр&ди 
I  X.). 

щалатръ,    лат.^гр.    Десета 
оть  литра, 
Децаяетрь,    лат.-гр.    Десета 

отъ  метра. 
^ециегеръ,    лат.-гр.    Десета 

отъ  етера. 
^г/'/  гтргга1огет  81ап9ет  тогг^ 
Нмператорьтъ    тр'^ва    сто- 
>жь  да  5-цре. 

гшафрмражъ,  фр.  Расчптамъ 

клно  съ  цифри  или  оъ  усло- 

[сменин  знакове.  Дешифров- 

го.  Дешифрйоръ.  кой- 

расчт-з    гакъви   ин- 


Деянйра.  Въ  гръцкото  басно- 
словие,  дъщеря  на  Бнея,  кале- 
доиски  царь  (въ  Етолия),  открад- 
идта  отт»  Херкулеса,  йтЬдъ  стра- 
шенъ  бой  съ  годеника  й  Ахелау- 
са.  Ио  пжгя  Херкулеоъ  повЬрилъ 
Д.  иа  дентапра  Неса,  който  до- 
броволно пр'&Д1ожи.1ъ  да  ББ  пр-Ь- 
несе  вагръб!;  пр1^ъ  вьлнитЬ  на 
р.  Евена.  Ала  Несъ  се  опиталъ 
да  избЬгне  съ  Д.,  та  Херкулеоъ 
го  уби-гь  съ  отровна  стрЬла.  Д. 
зелаНесовата  иакръвавеиа туника, 
която,  но  НесоввгЬ  думи,  имала 
свойството  да  възражда  любовьта ; 
н,  слЬдъ  1гЬколко  ГОДИНИ,  когато 
!  Херкулесъ  залибилъ  Пола,  тя 
му  испратпла  фаталната  туника. 
Щонъ  1к  обл'Ьк.1Ъ,  Херкулесо*  се 
замл^чидь  оть  страшни  мхки 
и  изгор'Ьлъ  на  водканъ  Бта. 
Д.  с©  самоубила  оть  отчаяние,  ко- 
гато се  научила  за  Херкулесово- 
то патило.  Д.  е  нскарвана  на  те- 
атра  оть  Софокла  въ  Трахинм^ 
енци  и  отъ  Сенека  въ  тра]'едии- 
та  му  Херкулесъ  на  п^ханина 
Ега. 

Джагериатъ.  Пн.гнйски  градъ 
въ  К1икутското  ирЬдсЬдат.,  на  Бон- 
галсЕИ  залпвъ  и  на  одинъ  ржкавъ 
отъМеханади,  4К0  килом.  на  юго- 
зап.  оть  Калкута ;  36,000  лсит. 
Све1децо  мЬсто  па  хиндулетЬ,  д11- 
то  вс1)ка  година  на  двата  празд- 
нпка  иа  Бин1нув1]я  храмъ  ходщтъ 
на  поклонение  не  пб-малко  отъ 
едииъ  мвлионъ  пок^юнинци.  На 
тия  тържества  браминнгЬ  раскар- 
ватъ  изъ  улпцптЬ  една  грамадна 
колесница,  които  уьдьржа  идола 
на  бога.  6ь  това  врЬме  хиляди 
хиндузски  фанатици  жрътвувагь 
жп вота  си.  к:1то  се  х върл нктъ 
подъ  колелата  на  колесницата  за 
да  бхдлкгь  омазани,  сь  иадежда 
да  нридобшкгь  вЬчно  блаженство 
на  оня   свЬтъ.  Ала  за&Ьл^жвать, 


—  380  — 


че  тоя  обичай,  който  1гЬЕога  о 
1гр'Ьоб.1адавалъ  въ  страшип  раз- 
мери, много  испада  въ  нашото 
врЬме.  —  Гродътъ  цосц  името 
на  пдола  иа  хпндузскш!  бси'ъ, 
което  е  иснорчсно  отъ  санскрит- 
ска  дума  яганата,  снр.  господь 
на  св^та.  Брампнипт!»  вЬрвагъ. 
че  тоя  ид*иъ  е  едно  въплощеипе 
на  Вшапу. 

Джякгл^нъ.  ПрЬдс1цатоль  на 
СъединенитЬ  Държави  въ  Аме- 
рика (1.420— 18НЗ),  умр.  въ  1845. 

Джяфца.  ИпдцЙскн  острови, 
нри  сЬверния  кряй  на  о-въ  ЦеЙ- 
лопъ,  огь  кмйто  сьставливать  една 
о(>лаоть;  24(>,000  жнг.  отъ  гамнл- 
ското  племе,  за  конто  казвап»,  че 
се  преселили  огь  Нндня  въ  101 
пр11ди  Р.  X.  Около  700  жнт.  еж 
б1*ли  люде,  по-вечето  нотомцп  на 
холандця  ц  пиртугащи,  прЬди- 
ншитН  завоевателе  на  Дейлонь, 
който  е  сега  английско  владЬние. — 
Дтафнапатаиъ.  Приморски  Г1)адъ 
въ  о-въ  В^мпгамо,  едннъ  отъ  о- 
стровитЬ  на  Джафна;  1и,000  жит. 
Търг.  съ  орнз-ц  тютюнь  и  др. 

Джввдетъ  паша.  Огличенъ 
турски  исторпкъ,  пии1тель  и  об- 
н^ественъ  д:Ьецъ,  роденъ  въ  Ло- 
вечь  IIрЬ:^ъ  1820,  умр.  въ  Царп- 
градь  прЬзъ  1895.  Дж..  иа  17-го- 
дншна  възрасть,  отнгпелъ  въ  Ца- 
риградъ  да  допълни  образованп- 
ето  си;  и  сл-Ьдъ  6  години  далъ 
блескави  испитп  по  богословски- 
гЬ  и  юрпднческпгЬ  науки.  Оп. 
частенъ  секрета  рь  на  Рагапдъ 
наша.  великъ  везнрь  на  сулганъ 
Махмуда,  той  досгигн^лъ  да  за- 
нимава най-високатЬ  постове  въ 
държавата.  Дж.  [тогава  ефенди], ' 
билъ  прЬдегЬдатель  на  сънЬта, ! 
който  н;1работиль  Танзимата, 
султань  МахмудовитЬ  реформи;  и 
сл-Ьдъ  това,  той  станхль  пр^сЬ- 
дагель  и  ркководитедь    на    коми- 


сията, която  въ  7—8  години  пя- 
работпла  Меджелето  (оП»миискяЙ 
граж,1ански  ево.хь  :*Ч1 
важеиъ  п  сернозенъ 
леиъ  тр^дъ,  осноаань  на  мина- 
лото на  турското  в  арабско  го  за- 
конодателство, облчан,  правп  я 
лр,  ;ЗабКтЬжптелио  е.  че  Дж.  о.. 
било  чр  билъ  миннстръ  нп  прл- 
вослдпето,  иа  ироспЬпичпито  й 
др.,  все  СД  оставн.ть  прйз,сЬдитеЛ( 
на  законодателната  комисия  I 
ряководилъ  вспчкпт!)  й  д'К1а,  п 
намирилъ  вркме  да  работи  а 
въ  пб-вечето  други  ^ипкони  и  у- 
стявп,  които  сьотавляватъ  Д^ау 
ра  (сборникъ  на  отоманскпгк  аа- 
конн).  Друго  капитално  прошни^ 
денне  па  Дж.  п.  е  неговата  Ясго 
рия  на  Отоманската  и.и 
въ  12  тома.  —  Една  отъ  ., 
шовитЬ  дъщери,  Фитме  Алис  Ха- 
НАмъ,  е  известна  кат1а  писа- 
телка. 

Дзкеда.  Гра,1Ъ  въ  Хе.ъказъ  (за- 
падна Арабия.!,  на  Червено  мор^, 
95  кнлом.  на  зап.  отъ  Мека;  20, 
000  жит.  11ристанпп1.о  ва  Мека 
и  Н11й-важцото  на  Червено  морА> 
Значителна  търговия.  Дж.  е  М» 
чално  прочута  но  кланетата  въ 
1858,    въ  които  погинжли 

ЦуЗСКПЙ    и    аНГЛИЙСШ1Й    КОИ' 

ДжейЕОвъ  (Стоянь1  Н|1П-[Дйв- 
ний  Бодитель  на  есиафитЬ  В'ь  Ца- 
риградъ  въ  борбата  за  духовната 
нп  незавнсимость.  Първом  < 
на  абаджиския  еснафь,  и 
н!имь.  рЬгаителенъ  п  енергичен^ 
Дж.  е  билъ  душата  на  ония  ипшхи 
людни  движения —събравня  за  х^^ 
бренне,  протестиране  н  лр..  чр1л 
които  българетЬ  оттв  разннтК  ргиа- 
фп  въ  турската  столица  еж  заиия* 
вали  будностьта  на  пародного  •пв* 
с1'ио.  ко1'ато  това  с«к  пзпоквялв 
обстоятелстшгта.  Бдапиаренае  иа 
неуморимата  дЬятелносггь    па  п- 


—  381  — 


иполство  е  била  прп- 
'по  да  раяберо.  че  борбата  за 
хови1/го  ин  освобождопне  е  иа- 
дво  дМо.  Дж.  сь  пракгпчески 
гъ.    шго  и  не  съ  образованието 

I    1С1К1)11     ОТЪ    С110Ди11Ж'11ПиИТи    СИ. 

»  се  е  ст.^пнсви.ть  отъ  гонпмата 
Ьль  п  въ  наЙ-критичоскцтЬ  ми- 
|гга:  той.  е  бплъ  едппъ  отъ 
авнптЬ  дввгатоле,  които,  съ 
|;1ввива  па  чело,  исиароли  бъд- 
1рскпя  п^ков«пъ  ш.просгь  (1:п. 
й|>»1чнца  крл^гь,  въ  коЙто  не- 
рЬсганнй  се  върг!^!.,  като  вц- 
№0  прогласила  на  всеуслпшание- 
I)  на  вспчкп  ония,  копто  пмалн 
шв,  а  до  тогава  но  искали  да 
Цшать,  че  българегЬ  з11а1|В1ъ 
ори  п  илгя  :т  Римъ,  когато  се 
^  спас**инето  на  народность- 
Шв^Ьстно  е  какъ  тая 
ускоряла  рЬшението  на 
ъир«ка  (виж.  Уния).  Дж.  на  о- 
ьлй  85-годи1и1!а  в'ь:*расть  н  кой- 
п  До  скоро  •/Кив^Ьеше  въ  Цари- 
1>»|дъ,  въ  посл-Ьдно  вр11ме  се  е 
рбралъ  въ  София,  за  да  пр1ь 
Щ  старпиитЬ  си  въ  отечес1'1ю- 
0  си  и  да  се  порадва  на  сво- 
иЛнпя  български  животт*.  Той  е 
«домъ  отъ  Ко?1рИВ1ЦПЦа. 

|^кейпур1 .  11ндиас1<а  държава 
ВРаджпутана.  Лростр.  около 
ЩООО  чет.  килом.  и  пассл.  1, 
00.000  жит.  Стол.  Дженпурь, 
'<»«.  на  н>гь  отъ  Дели; 
жит.  Гоципенъ  панапръ, 
дв1гь  оть  иай-важвиг^  въ  Индпп 
1«  п^н>.\джОата  па  коис.  Раджата 
ша  лного  голЬми  ириходи;  дър- 
кшии,  в:к'ялна  на  Аиглии  огь 
в18,  плаща  годи1Мна  двнь  ЬООО. 
КЮ  зева. 

Джедатшпг,  тур,  Па.1я*Пь  из- 
Лршитоль  па  смъртно  наказание 
ирЬсг;&[Шикъ. 
юръ    {ЕдуарОь),    Англий- 


ски л11карь.  учеппкъ  на  Джона 
Хмнтера,  пзнамЬриль  присанца- 
него  за  сипаница,  съ  което  нрн- 
ие&1ъ  1ч>л'1^ма  услуга  на  човиче- 
стваго.  Д;к.  нан|)авилъ  откритие- 
то си  он1е  в-ь  1776,  нъ  не  го 
обнародшиь  до  1798;  пр1иь  вси- 
чкото това  врЬме  той  правилъ 
наблюденни  н  опити.  За  откри- 
тието-си  Дж.  билъ  обсипанъ  съ 
почести:  много  учени  дружества 
въ  Европа  го  прогласили  свой 
члень:  англпйскнй  парламеигъ 
му  отредиль  една  народна  награ- 
да отъ  20,000  англ.  лнрп;  и  сл^дъ 
смъргьта  му  вьздигпаьла  му  се 
статуя  въ  съборнат51  аръква  въ 
Глочостеръ  (1749  —  1823). 

Джентлмепг,  ахгл.  Общо  име 
в-ь  Лпглия  на  благовъспотанъ 
чов1,къ,  благороденъ  по  поведе- 
нието си  госнодинъ.  —  Джентл- 
менство.  Благовъсиитаность  п  бла- 
городство въ  поведението. 

ДжепАие,  тур.  Хранилище  на 
орж.жне ;  самото  орлжио. 

Джерба.  Тунпески  островъ,  при 
входа  на  Габесскп  заливъ,  155 
килом.  околоврьсть;  40,000  жит. 
Гл.  гр.  Союкь.  Търг.  съ  глби 
(сюнгери)  и  маел.  масло.  Шесть 
крЬптггпн  [чули. 

Джермаиъ.  РЬка,  извира  оть 
Рнлп,  тече  пр^зъ  Дупнпца  и  при 
0.  Бобошево  (18  килом.  на  зап, 
огь  Дупнпца)  се  влива  въ  Струма. 

Джерсн.  Най-гол Ьмий  огь  ан- 
глпЙскитК  острови  въ  Ла-Мантъ; 
нростр.  116  чет.  килом.;  60,000 
жит. ;  гл.    гр.   Сенть^Хелимрг, 

Джеферса;нъ  (Томасъ).  Трети 
НIУ'^Vи'^VЯ^1толь  на  Сьеднн.  Държа- 
ви огь  1801  до  1809.  Дж.  билъ 
родонъ  въ  Шедуелъ  въ  държава 
Впргниця;  училъ  се  правото; 
бплъ  единъ  отъ  най-главнитЬ  д1зй- 
цн  вт,  борбата  па  сЪв.-американ- 
сш1г11  КОЛОННИ  срсщн  Англин;  той 


н  съчинилъ  прочутото  обявление 
ва  незавпсимостьта  на  колоиннтЬ. 
прието  отъ  едииъ  коягресъ  на  4 
ЮЛИЯ  (н.  к.)  1776.  Достоиохпялии 
еж  началата,  по  които  е  управли- 
валъ  тоя  амернканецъ.  Ако  и  ро- 
дрнъ  и  въспитанъ  като  арисго- 
кратъ,  той  бплъ  демокрагь  н  на 
теория,  и  на  практика;  той  под- 
държалъ»  че  *сиЬта  управляватъ 
по-вече  отколкото  трг1>бва»  и  че 
«онова  правителство  с  наЙ-добро, 
което  упраиля1}а  няй-м^ико».  1[р'клъ 
неговото  пр-Ь.гсгЬдателство  станаии 
малко  уволнения  на  чиновници, 
и  той  р'Ьиттелно  отка:^валъ  да 
назначи  на  служба  когото  и  да 
било  отъ  роднивигЪ  си,  като  каз- 
валъ,  че  <би  могл ь  да  намкри  за 
всгЬво  м'Ьсто  по-добри  чов'Ьцн  огь 
роднинвтЬ  си».  Когато  се  отте- 
глплъ  отъ  председателството,  о- 
сновалъ  университета  на  Вирги- 
ния,  на  който  и  бвлъ  много  го- 
дини ректоръ  (1743—1826). 

Джя да .     Сл1ь1цото,    каквото    е 
Джеда. 

Джнлбертъ.  Купъ  малки  мер- 
джанепп  острови,  на  брой  15,  въ 
сЬв.-западна  Полинезия,  на  югь 
отъ  с-ви  Маршалъ:  простр.  на 
всичкитЬ  480  чет.  килон.;  насел. 
60,000  жит.  СъедппонитЬ  Държави 
сл  ок5'пнрали  2  отъ  тия  о-ва, 
Манинь  и  Мараки.  Ж ител ет^ 
лриличатъ  на  малайцитй  па  гледъ, 
и  се  дЬлпктъ  на  три  разреда, 
главатаре,  земевладелци  п  робе. 
Главното  произведение  е  кокосови 
орехи. 

Джнлбертъ  Кол^лестерат.  Ох- 
лнчень  циглнйскн  фпзшгь  и  л-Ь- 
карь  ва  кралица  Б^тслвета,  кой- 
то добилъ  нрекора  си  огь  и- 
мето  на  редното  си  м'1>сто,  гр. 
Кодчестеръ.  Дж.  К.  пръвъ  посо- 
чнлъ,  че  Я1ггарьгь  не  е  едпнстве- 
дото  тЬло,   което,    когато   се   по- 


й   001- 


търка,  привлича  лекнтЬ  тЪлад 
че  сжпшто  свойство  притежавятъ 
и  смолите,  червепий  восъкъ,  ^ 
рата,  стъклото  и  др. ;  п  той  ош1- 
сшиъ  вакъ  да  се  мерп  въ:) 
пото  електричество  чре.}ь 
желкзна  игла,  която  се 
свободно  на  едно  ппко.  Да^ 
пръвъ  употребйлъ  думитЬ  <оле^ 
тричество»  и  «елеетрическа  еилл». 
Вь  едно  отъ  многоброЙннтЬ  сн 
съчпиеипя,  писани  па  латилскя, 
той  разисква  магнетнческото  ес1»м 
ство  на  земята,  която  с< 
единъ  голенъ  магпитъ;  и  до1 
че  земнпй  магнетнзмъ  и  еде] 

СТВОТО   ех    две  сродни  ИС» 

само  изъ  една  сила,  —  възп 
който  се  доказаль  съ  научна  то*»^ 
ность  два  века  и6-с€тне  итъ  Ер- 
щеда  и  Фарадея.  Дж-  К.  счггал 
за  основатель  на  науката 
лектричеството.  Галилей 
за  него,  че  *е  велинъ  до 
степень».  Белнкий  физн1гь^ 
внжда  да  е  почии;Бл  ь  въ 
донъ;  нъ  е  бнлъ  погребе! 
ЕСолчестеръ,  дЬто  въ  1фъкват»Ч 
Троица  му  е  въздиги&тъ  ху( 
паметникъ  (1540 — 1603). 

Джялоло.     Най-големий   огь 
МолукскитЬ  острови,  населе! 
малайци  по    крайбрежията 
фурци  въ  вастрЬшностьта.  0( 
средната  часть,  която  с^  упраьля- 
Ш1  отъ  местни    I  '  завися 

огь  холандцитЬ.    -  ше 

000  жит.  Плаиппска  земя. 
ядоми  гнезда,  бисери,  злато, 
мерудин.  Вносъ:  жедезо,  памучай 
и  др.  стоки. 

Джмяо   И.1И    Джииогъ  {Я^ 
дань  Хаджи  Костамдиноп — ] 
динъ  огь  главните  деоца. 
родното  ни  в'ь:^раждаве, 
ло  1818    въ  Велесъ,  .тЬто 
въ    1882.    Учнлъ    се  въ  ^МНОЯ 
си  мЬего  при  прочул,   тогавл  ;• 


'НЪ^Ш 

зраьля- 

завися 

ие    26й>1 

ИзЛ| 

1Т0.  аЩ 


—  383  — 


даскалъ  Митре  на  цер- 
котЬнско  учение,  и  поне- 
юказалъ  много  способеоъ. 
у  го  испратплъ  въ  Солуоъ 

чи  «гръцка  К11ЦГ8>.  Сл1ц-ь 
одппл,  той  продължилъ'  у- 
си  въ  Самоков-ь,  дЬто  се 
1ГЬ   сгь    тогаватннтЬ  бк1- 

таблица.  КкдЬ  1840,  Дж. 
фхгь  въ  Велесъ,  и  отво- 
асгно  учялпще  у  дома  си, 

1844    сгандлъ  обпишск» 
въ    града.     Той     п  рънъ 

ланкастерската  метода  въ 
одъ.  Въ  1848,  станхлъ 
Ь  учвтедь  въ  Скопие,  на  п 
ьвелъ  давкастерската  ме- 
конското  училище  е-е  про- 
0  околностьта ;  то  имало 
отъ  Тетово,  Куманово, 
РЬка,  Призр^нь  и  др. 
йропов^валъ  народность  п 
кность  въ  каицнгк,  вь 
гЬ  и  чр"Ьзъ  печата.  13а  аги- 

о-патрнотическитЬ  му  про- 

важ.  Цариградски  ВЬст- 

852    г.,    Лз  89).    Сл-Ь,^1н- 
ко    пера,  заети   огь   не- 

оригннална  хронология^ 
о(»па  ро.хвана  въ  споменж- 
сгникъ  (1852.  Лй  92),  до- 
бражаватъ  неговии  духъ:  — 

КГ)    се   отвориха  учи- 
7Ь  Бол  пария    ....     12 
ло  не  ни  любатъ  гре- 

л*та 013 

аво   нв  дунатъ  хоа- 

фа1в  ^г&га 613 

1К0  ни  принудила  сл^ 

гречески  да  учамс  и 

рЕювотЬ  гречески   да 

ше   л11Та 202 

аво    умреле    паи1нт1> 
в    патрвца    има 
291 

ко  ги  храниме  и  о- 

ваме  п  пнъ  полнаме 


кеспнгЬ     на      греческитЬ 

гладници  д-Ьта 291 

«Огь  какъ  учителитЬ  болгар- 
ски  како  аностати  ги  го- 
яатъ  (»тъ  градъ  в^ь  градь 
има  хЬта 13 

Въ  нача.10то  на  кръмската  вой- 
на гръцкпй  атаднк^  сполучплъ  да 
махне  Дж.  огь  скопското  учпли- 
|це.  Въ  1857  правителството  го 
накарало  да  напустне  Скопие. 
Сл1з1дь  малко  пр11'гьрп11лъ  и  п*!^ 
колко-Н'Ьсеченъ  затворъ. 

Дж.  е  обнародвалъ  въ  Цари- 
градски ВЬстникь  единъ  редъ  о- 
пнсанпя  —  първи  географически 
и  етнограф  и  чески  6'кгЬжки  за 
Македония.  Въ  1859  тоЙ  се  по- 
освободилъ  въ  Велесъ  и  тогава 
налечаталъ  накъ  в'ь  Ц.  В.  Ста- 
тистическо описание  на  Дебрска 
Река  въ  Стара  Бо.<гар1я  ;  въ  то- 
па вр^ме  и  откри.ть  въ  прилЪп- 
скня  монасгпрь  ТрЬскавоцъ  два 
пергаментни  монастнрскп  хрисо- 
вула,  единъ  отъ  бьлгарски,  другъ 
отъ  сръбски  царь,  които  сега  се 
намиратъ  въ    б1>лградскця  музей. 

Пр1)ЗЪ  1859  Д1К.  е  учнтель  въ 
ПрилЬпъ,  а  пр'Ьзъ  1800  —  затвор- 
никъ  въ  битолсБНя  затворъ.  Отъ 
Битоля  го  заточвагь  прЬзъ  Со- 
лунъ-Смирна  въ  Айдхнъ.  К^кдЬ 
края  на  1Й6Н  том  здочесгь  бьл- 
гарски тружепикъ  по  злютжпва- 
нето  иа  царпградскигЬ  българе 
бнлъ  помнлванъ.  Отъ  заточение- 
то се  връща  въ  Ведесъ,  д11то  е 
накъ  н'Ьколко  години  учнтелц  а 
вь  1869—70  учнтелстпува  нак-ь 
вь  Скопие.  Дш.  скоро  с*»  опччмилъ 
да  жнв^  въ  мирен ь  живогъ  и 
умрЬлъ  въ  бащиния  си  до.мъ.  Той 
билъ  нежененъ.  Като  учитель  би.ть 
строгь  педагогь.  Още  подробно- 
сти за  него  нма  въ  источника  ни, 
статия  по  прЬдмЬта  отъ  В.  Кжн- 


-  384  — 


Чева  пъ  сппс.  Български  ПрЪ- 
г^чсдь,  ти  IV  (18»)()). 

Джанг,  амгл.  Ганпя  отъ  глокъ, 
която  се  прави  въ  Лнгляя  п  Хо- 
лаидпя. 

{люгтс  8аи(о^  (11ш'о1о  гсссМо. 
Птал.  пословица:  младъ  свстецъ, 
ста11Ъ  диполъ. 

Джарвитъ.  Впж.  Жирантг. 

Джмрджонтн.  Градь  иа  южно- 
то краПС|р1>/Кце  на  Снцилня,  100 
К1иом.  иа  югь  оть  Пялермо,  4 
кплом.  оть  С|Убаяаоа1но  море,  на 
Което  има  едно  малко  пристанище. 
Порто  Ну  >во,  оть  д1Ьто  се  изна- 
ся жито  и  Мфа;  22,000  жмт.  Съ- 
борна цръква  оть  Х1П-и  в111гь. 
РазвалняптЬ  на  стария  градъ  А- 
5Г1деп1иш  еж  2  килом.  на  юго-ист, 

Джвро.  Виж.  Жиро, 

Джяросвахъ.  Впж.  Жчросвамь. 

Джовсд^нъ  (Андрю),  Пр-ЬдсЬ- 
датель  па  СъедпнеиптЬ  Държави 
вь  1К(ЗГ),  слЬдь  убийството  на 
Линколна.  На  4-годц1циа  възрасть 
останж.1ъ  безъ  баща;  а  когато 
бнлъ  на  10  годпип,  дали  го  чи- 
рак-ь  при  едпнъ  шнвачъ,  комлто 
с^ужнль  7  години.  Въ  това  вр'Ь- 
ме  ие  япаплъ  да  чете  и  да  пи- 
ше. Едимь  посЬтптель  ла  дюкя- 
на, дЬто  [)абатнлъ  той,  челъ  ви- 
соко наврЬмон11  по  нЬкоя  ркчь 
отъ  една  сбирка  рЬчи  на  ан1'лиЙ- 
ски  държавници.  Това  възбудило 
Джонсжиовага  люболнателиосгь  п 
чесчитюбне:  той  се  научидъ  а:(бу- 
ката,  яаелъ  книгата,  и  съ  помон^ь- 
та  на  едннъ  калфа  се  научнль 
да  чете,  като  се  занимашиъ  по 
дна-т|)и  часл  вс11ка  печерь.  Сл1иъ 
чнраклжка,  той  рабогплъ  дпЬ  го- 
дини като  калфа.  Скоро  сл1>дъ  то- 
ва, памислпхь  да  се  ожени;  пъ 
аан[ото  биль  б!ценъ,  момата,  ко- 
ято поискаль,  го  не  И11;ла.  Тога- 
1*ава  00    ирЬселилъ    въ  с.    Грян- 


внлъ,  въ  околао^^тьта  на  Т' 
Тамь  сполучилъ  да  се  < 
жена  му  го  научиля  да  пиир;  II 
да  см^га.  СлЬдъ  дв^  IЛ^д^^на  го1 
станжлъ  кметъ  на  седото  (183в)( 
н  б1ьгь  два  пжтн  прЬиабранъ.  В| 
1?^35  станжлъ  пр1иставптедь  П 
камарата  па  дьржнвата  си.  я  ОТ! 
т.и-ава  11родьлж1аиъ  да  се  № 
качва  по  ст&палата  на  взбК]» 
тел  и  нтЬ  служби,  докл1»  дисЛ- 
гнжлъ  до  най-впсокото  (1808  -* 
1875), 

Джопсжнъ  (Вениаминг)  ПДЯ 
Бенъ  Джонсхнъ.  Едиш.  отъ  яа!? 
.гиО[1МгЬ  драмагическа  поети  в1 
Аиглни,  прнятель  на  Шексопф! 
(1071-1637). 

ДжопсЛкНъ  (Самуп^Аь).  кЩ 
публнцистъ  и  литераторъ.  Гляв- 
ний  му  Трудъ  е  Р^никь  на  а»*? 
глийаси  18икь,  прЬвъсходенъ  }гЪч« 
никъ,  ц  паЙ-доб^шта  му  поема  — 
Суетностьта  на  чоеЬткит-Ь  лг** 
ланин,  цод])ажание  на  10-та  К)« 
веналова  сатира.  Виографовта  Ц 
Дж.,  напислпа  отъ  Босуела  —  а» 
говъ  нриятель,  който  го  охЬдо!^ 
на  вс^^ка  сткпка  и  заб^1кжвац 
всЬка  негова  думица  —  сч?  ечщ 
п6-цетл11нна  отъ  кое-да-е  отъ  «е 
1'оиитЬ  книжовни  нр<л1звеДсПШ1 
Дж.  бвлъ  ногребеиъ  вь  Уестмн- 
ст&ръ- Аб и  бл  и зу  до  гробл  ш 
прочутия  му  ученикъ  Гирв» 
(1709-1784). 

Джонъ-булъ,  англ,  (собсп*.  зШЧ 
Иванг-бикь).  Име,  което  опначаМ 
английския    народъ   съ  вспчкат! 

свойственни  нему  доброд1;т  - 

роцн,  навици    н    прЬдра 
Дж.-б.    като  личносгь  не 
оть  разреда  иа  проститЬ  ] 
ци,  нито  отъ  раареда    на    I  *. 
лменегЬ :    него    го    изобр:^ 
като    единь     селски     пн 
грубь,  буенъ.  надарен  > 
разслдърь,  твърдъ  въ 


-  385  - 


ТВ  е  ар-^разсхдъцитй  са,  ада 
чесп^яъ  а  съ  клсъ  расгь,  кра- 
вмгь,  червевдалесгь  и  русь. 

Д»орджачъ  (Пгнатий).  Далма- 
ученъ  и  поетъ  (род.  1676, 

.^    .-■;.ать  1737). 

Джорджятъ  (Павель).  Дубро- 
-""■.::  нинь.  КОЙТО,  заедно  еъ  съ- 
лка  си  Соркевича,  разду- 
и^ь  6ъл1*арско  възстание  около 
Търново,  Варла,  Провадия.  Шу- 
«^•аь.  Русо  противъ  турццтЬ  въ 
1595.  Ср^готочпето  да  това  въз- 
сгаци^'  бнло  Търново,  д11То  балъ 
I  провъзгласенъ  за  български 
10рь  еднЕГЬ  миимъ  потомецъ  ня 
Шншлана  Ш.  Това  възстаняе  се 
й^-тушило  огъ  Зпнакъ  паша. 

Джордаигаунъ.  Гл.  градъ  на 
п!1глиП|.'ка  Гвиана,  пристаншце  на 
Лииншческц  оксанъ  при  усгие- 
10  на  Демараръ;  47,000  жпт.,  отъ 
г.1шт.  окодо  37,000  ногрп.  Дж.  е 
аъ  по  плалъ.  Заб:Ьд  1>жн- 
Г-^ац  ить  ибтсственигЬ  му  сгра- 
Хв  с*  кметството,  велпколЬпенъ 
дагь,  11оа1ааъ  съ  мраморъ.  събор- 
ил иръква  и  каюн палната  бол- 
П1и.  Глав1Ш  износни  произведе- 
ШШ:  захари  кафе  н  ромъ:  около 
Ш  щ*йГг.и  гь  влг^стит.  102,000  \ 
тона,  я;ии:натъ  на  година  отъ  при- 
епището.  ■ 

Дяорджтяуаъ.   Градъ  въ  Съ- 1 
-ггН!  Държави,  блнзу  до  Ва- : 

1гь:  13.000  жит. 

ДЯБЪ  Елногь.    Виш.    И- 

>удъ  (Джа'1мсь  П,^.  Едипъ  | 
нл-личаитЬ   физици,    ан- ! 
гаь  н  учейиггь  на  Дгитона; ' 
;    опити   основалъ , 
;  теории  за  съхра- 
1ето   иа   енергията  —  иай-ве- 
обоби1ение    наиравено   до ' 
вгь  физиката    Тая  теория  е.  | 
пюто  нд  епергиата  въ 
все  си   остава  едпо  и 

ЕЧТСIIКV 


скщо;  съ  други  думи,  че  н-Ьиа 
тавгъво  н*Ьщо  па  С1гЬта  като  гуг 
бене  и  придобиване  сила:  силата 
само  си  мЬнява  образа,  все  едно 
въ  какви  обстоятелства,— дърво  ли 
гори,  камень  ли  С4'  вдига,  дън^дъ 
ли  вали,  слънце  ли  гр1>е.  Уче- 
нието за  съхранението  на  енергия- 
та учи,  че  енергията  клони  да  со  о- 
бръ1ца  на  топлина  и  да  се  разсЬ- 
ва  еднообразно.  Еллиъ  прилгЬръ 
за  това  учение  ни  доставя  слън- 
цето. Безъ  силата,  която  ни  иде 
отъ  него  въ  впдъ  на  тоилинп  н 
светлина,  не  би  могло  да  има 
растателность  на  3(^мята;  безъ 
расгителностьта  пе  би  могло  да 
има  жпвогь.  Вез-ь  слънцето  дЬ 
биха;  били  нашнгЬ  гори  или  исесь 
паемн  влглиию?  Явно  е,  че  ние 
зависи  мъ  за  живота  си  отъ  енер- 
гията, която  то  ни  испраи^а.  Ала 
тая  негова  енергия,  аЕо  не  се  гуг 
би,  не  се  и  връща  у  него;  и  1чь 
ва  е  породило  едвнъ  въпросъ 
много  важенъ  за  бгд&щето  на 
човечеството:  ще  со  свърши  ли 
н-Ькога  енергията,  иш  испуща 
слънцето?  Ако  то  постоянно  на- 
ваксва каквото  дава,  неисчерпае- 
мв  ли  с&  изворигЬ,  огъ  които 
черпи?  1111К0ЛК0  теории  има  вър- 
ху ир^ом^та,  ала  още  ни  една 
не  е  зела  връхъ  вадъ  другитк 
Една  отъ  тия  теории  е.  че  те 
дойде  вр-Ьмс,  когато  вселенната  ще 
бяде  хаосъ  и  тъмнина,  както  «въ 
начал-1>  (ро,^  1818  —  умр.  1880). 

Джубулпуръ.  УкрЪпеиъ  индий- 
ски градъ  нь  английското  аладЬ- 
ние  Ср^Ьдни  облаая,  240  килом. 
на  сЬв.-ист.  отъ  Нагпуръ;  65, 
000  жит. 

Джудпуръ  или  Марварь  Ип- 
дийски  градъ,  столица  на  е,гно- 
нменна  държава  въ  Раджпутана,, 
страна  въ  с11в.-зап.  Цидия;  око- 
ло 80.000    жнт.   Сама^-а  ;'1:ьржпва, 

25. 


—  386  — 


Поддаяна  на  Англия,  пма  пра- ; 
странство  182,000  чет.  кндом.  п 
насел.  1,800,000  жнт.  Камилопъд- 
СТЕК),  афиоиъ. 

Джумя.  Турски  градецъ  (В,500 
жит.)»  центръ  на  джумска  нлн  ка- 
лиарска  каза.  на  с1»в.-зап.  оть  ко- 
стурската,  въ  битолски  внляетъ. 
—  Каната  има  около  24,000  жит., 
оть  които  българе  14,000  и  тур- 
ци  10,000.    Гл.   ^ч»ла  Калиаръ  п 

Джуиая.  !'радъ  (10,000  жит.), 
расположеиъ  на  р.  Бистрица  въ 
плодородна  дол  п  на,  центръ  на 
джумалийска  каза,  скопскп  видя- 
оть.  Тоя  градъ  много  пост])ада 
въ  1879,  сл1^дъ  Берлинския  кон- 
гресъ,  копто  го  дспраздннхх  рус- 
скитЬ  войски.  ДжумалпЙската  ка- 
за, до  самия  юго-западенъ  прЬ- 
д:к1ъ  на  българското  княжество, 
захваща  часть  оть  коритото  на 
Струма  и  има  около  40,000  жит. 
Тютюнопроизводспзо. 

Джумня  или  Джамна.  РЬка 
въ  Хиндостанъ,  д-Ьсень  притокъ 
на  Гангь,  извира  въ  ХималаЙ- 
скнтЬ  иланнни  и  тече  пр^уъ  Де- 
лп,  Агра  н  Аллахабадъ;  1,200 
килом.  Искуствено  направена  ко- 
рабоплавателна въ  долното  й  те- 
чение, па  полезна  а  за  земед^ 
лието. 

Даунгария.  Пространна  мон- 
гол1!ка  страна  нъ  ср-[>дна  Азия, 
между  Сибпръ,  сла1а  Монголия, 
Мала  Бухара,  Тюркесганъ  п  Кир- 
гизскит^  стени,  съ  гл.  гр.  Кул- 
джа.  Дз.  е  но-вече  етнографиче- 
ско  отколкото  географцческо  име, 
и  пр^д^лигЬ  й  не  еж  точно  по- 
знати: наЙ-гохЬиата  широчина  па 
тая  земя  е  оть  550  до  800  ки- 
лим., п  няЙ-Рол^Ьмата  й  дльжина, 
оть  ист.  |гьмь  аан.,  до  1800  ки- 
лом.  Неточната  «гасггь  на  Дз.,  мно- 
го  пб-гол*матя,  е  подъ  китайска 


власть;  западната  —  по;п>  ру 
Споредъ    пространството,    на 
нието  е  много  ма.1ко:    руссва 
има  до  200,000  шат^    в    то 
гнзци,  ни   единъ  дзуагаринъ.  — 
Дз.    е    била   мошиюкс»    ку.^  < 
съсипано  оть  Китай  въ  17 
Русия    клони    по-вече    а  п    =1  ч 
да  завоевае  и:Ьла  Дз. 

Дя .  Шотландска  р^ка,  тече  (тлк 
зап.  къмъ  ист.  изъ  една  ~  ■"" 
въ  ГрамнианагЬ  и  се  аш: 
Лбердннъ  въ  Северно  моро;  1.>и 
кнлом.  —  Друга  гаотл.  р11ка  съ 
това  пме,  70  кпло.м..  се  влвиа  ш> 
Ирла^аско  море  прЪзъ  Солуейс-вв 
заливъ:  иейиит^  последни  Н  кв- 
лом.  ся  корабоплавателни. 

Дя.  Англнйска  р-^ва,  взввр! 
въ  Уейлсъ,  влива  се  подъ  Честтрь 
въ  Ирландско  море.  пр^ть  едю 
устие  6  кнлом.  шпроко;  Ш 
кнлом. 

В^  Химический  зншгь  иа  ШЯР 
ла  дидимъ  (й1(1уш). 

Двабнвъ,  фр.  С&н^ото,  кякмп 
е  грюнтейнъ. 

Дяабетъ,  гр.  Захарна  ^< 
болрсть,  на  която  едннъ  Н| . 
е    присжтствието    на    аахврь  п 
пикнята. 

Даагноза,  дя&гновъ,  гр.  Распо- 
знавапе  болесгь  по  признап     '  ' 
—  Диагностина.  Учение  зи 
знавано    болести гЬ   но  пр!1 
гЬ  нмь.  —  Диагностмческй.  ..  . 
степоказателенъ;  казва  со  за  прй- 
знаци71ц    които    показван. 
ството  на    болестйгЬ:    дин 
чсскитЬ  привнаци    на  т-р^ 

Даагоаялъ    (гр.    диа, 
гония,  жгълъ).  Права  лпипя,  соа* 
то  съединява    връховегЬ    :■'    '" 
нротивопаюжни    жгла    въ 
линейна  фигура.  Оттука  диаг**нл' 
ленг;  диагонсигно. 

Дяаграяа,  гр.  Обяснителс]Г» 
чъртеагъ  въ  математикага. 


Двагркфъ,  гр.  11нстр\^ентъ  за 
ше  (коппране)    п;*оСраження 
[р-ЬдлгЬти:     -  ушщгШимхти  го 
>т&1цагЬ  да  рцсуватъ. 
.«адема,    гр.    ВЬне1Гь,  —  Сг^ 
на    царско    достойнство  — 
носели    цлретЬ    вь    старо 
1е;    отпосл-Ь    д.  се  замЪнила 
ороната. 

..    Португалски  мо1)епла- 
отБрп^ъ    въ    1486    носъ 
)а  Надежда, 

.||ЯЕ0111>9  г^Р'   Въ  хирур.  раз- 

ризвапе  чер^ггь  или  друга  кость. 

^вакуствка,  гр.  Наука  за  пр^ 

кеовего  на  звука. 

■Адектнкл,  гр.  11ск)'сство  да 

(зсхждава.  разисква    методи- 

[:  дон118ва  сг  мог,у^ща  диален- 

—  Диалектмиъ.  ЧовЪкъ,  к>>й- 
^е  дналекгйката.  -    Диалек- 

КоЙто  се  отнася  до  диа- 

1та;  по  прав1иата  на  дпа- 

1га. 

[«алекгь,    гр.  Нар-Ьчие,    го- 

свойственъ    на    една  м11ст- 

а    който  различа  донЪйд-Ь 

вароДНШ!   езИКЪ:    тракийско^ 

1ар1}чие,  макгдонгк/гго  пар^^- 

(>ттука  диалектмчески,  който 

"втнася  до  дналекть. 

калогъ,  гр.  1)  Разговоръ  ме- 

дв-Ь    нли   по-всче    лица.    2) 

1евве  патгасаво  въ  разговор- 

формя,  въ  което  съчинительтъ 

т   да    говор^тъ    двама    или 

!че  събес1ииацн,  споредъ  кол- 

раалвчни    мнения  по  единъ 

1Я  прЬдАсЬгь  иска  да  ир^Ьд- 

—  Диалогичесни.    Въ    раз- 
\^жл  форма,  разговоронъ. 

[Ндаевь  {В,).  Учнтель  и 
^лъ     ла    българщина  П1    въ 
би    зеьгя    Макодоиия    и 
съв]г^мепнн'гЬ    дЬйцп 
)(ТВоГюжденпето  й.    Д.,  уюде1гь 
Г01ридъ  въ  1840,  добилъ  ран- 
вфто  св    образование    на  гръдни 


въ  охрпдскптЬ  училпп1а,  конто  по 
онова  вр1>ме  били  достя  добр^Ь  т- 
родрнн;  по-печето  отъ  учитолетЬ 
имъ  —  българе  игь  са^щня  градъ 
—  били  съ  гимназиално,  а  п1ж- 
кои  и  съ  више  образование  до- 
бито въ  Атина.  Откакъ  свърншлъ 
5-п  класъ,  учптелстпувалъ  въ 
родното  си  м-кто  ДВ*  години. 

Въ  1858,  по  съв*та  на  Д.  Ми- 
ладннова,  който  тогава  бплъ  учн- 
тель па  гръоки  език-ь  въ  Г1рпл'*нь, 
Д.  замнпллъ  за  Русия  |до  тогава 
0П1е  не  знаелъ  словенската  азбу- 
ка] и  продължавалъ  учението  си 
като  русскй  степендпаитъ  въ  0- 
деса,  Москва  и  Киень;  въ  1862 
напустнх.ть  университета  (физн- 
ко-математпческия  факултетъ),  по 
прнчипа  на  слабо  здравие. 

Въ  началото  на  1863  постл- 
пнлъ  учитед!.  пъ  КукуШъ.  Въ  това 
врЬне  кукушчане  се  борили  ^^ь 
^)ъц.  патриаршия  да  възвърнхтъ 
епископа  си  Нартення  (бълга- 
рияъ),  отстране1гь  по  никаква  ви- 
на. Въ  тая  борба  Д.  зелъ  гатЬ- 
мо  участие:  ала  в.1адпкага,  стЬдъ 
завръщането  си,  подкачилъ  да  го 
гони  и  да  пак*хгга  на  училището 

!  и  Д.,  като  свършнлъ  учебната  го- 
дина, далъ  сп  оставката  й  пат'ст- 

\  н&лъ  Кукутъ.  ЛоиштЬ  отно111ення 
се  породили  отъ  това.  че  Д.  осл^- 
днлъ  еппсконъ  ПйртенневптЬ  зло- 

I  употрЬбения,  каквото  занр.  ^ва, 
д1;то  владиката  продавалъ  на  цръ- 

I  квптЬ  по  селата  кингпт^  които 
Киево-псчерската  ла  вра  била  по- 
дарила на  цръквитЬ,  и  турялъ 
паритЬ  въ  джеба  сп. 

Сл*дъ  това  Д.  учителств^валъ 
и^ь  Велесъ»  въ  класното  училище, 
'2  години.  Тамъ  пямЬрилъ  сърби- 
на Гроргнп  Мплетпча.  който  сь 
«•Ьколко-годишното  си  учнтелству- 
ване  въ  велешкитЬ  училвни  билгь 
доста  повлиялъ  въ  отношение  ца 


сърбизма:  велешчаие  бада  подка- ,  радъ  въ  Руи^цва  за  по^а 
ЧИЛИ  да    пЬштъ   сръбски   1гЬсни  Кошнщкото  учвлищс»   ходя 
при    испчкя    упрселення.    СлЬдъ  Рум.гигпя   да  се  твЪрп  вгь 
дохождането  на  Д.  и  постоянаигЬ  ствувлгето  иа  революцпонн 
м^  ирЬиираи  съ  Мплетича,  рабо-  мптсть,    за  който   би.1ъ  че- 


тата дошла  до  тамъ,  че  сръбския 
учитель  не  искали  вече  въ  Ве- 
десъ,  па  и  въ  никой  другъ  градъ 
или  село  въ  Мацедонап.  Въ  това 


и-даваемия    се  въ  Триесгь 
Имера.  Когато  се  завърихд 
нам-Ьролъ  работптЬ  въ  Охр 
слятото  положение  и  рЬш 


вр'Ьме  борбата  съ    гръцитЬ   била ;  ново  да  почне  борбата  сь 


открита  и  доста   упорита,  понеже  ката,  за   да  завладъе   уч 
ое  водила  оть    тЬхннтЬ   владици,  I  ПрЬдначърталъ  сн  ц  планът 


поддъратип  отъ  гръкоманстЬ  и 
оть  саната  власть.  Нъ  въ  тая 
борба  българегЬ  изл1^1Н  поб^ди- 
теде,  защото  тя  се  р&ководнла 
оть  виадежитЬ  на  чело  съ  съста- 
вената по  Д-ва  дннциатива  мла- 
дежка дружина,  наречена  Етерин. 
Младежката   дружина    въ  Велесъ 


рсдъ  който  на  лице    въ  та 
ба  тр-Ьбвало  да  пзл1^5жтъ 
въ  махалата,    и  го  съобщи, 
училищния  настоятедь  и  п 
вит1^  нахален  пи,  конто  го  п 
брилн.    СтЬдъ    нЬколко    и 
демонстрации,  ваправови  о' 
нитЬ    пр'Ьдъ    конака  и    м 
лията  —  демонсгграции  по, 


събудила    нациоиалнитЬ    чувства, 

подигн;кла  ги  и  отиосл^  т^  окр'Ьп-  ни  отъ  м^&жетЬ  нкъ,  —  ко 

1ШЛИ   толкова,    че  дпесь  въ  Вс-  оплаквали,     че  '  владика' 


лесъ  агЬсто  за    г])ькомане  в  сър- 
бомана и1'>ма. 

Въ  1НВ6  г.  Д.  напустнжлъ  Ве- 
лесь,  макмрь  и  да  бнлъ  каненъ 
най-настоателво  да  остане  още  да 
учителствува  танъ,  и  условилъ  се 


затворилъ    учили!цето,  та 
имъ  хаЙмаиупагь,  и  сл"к1.ъ 
слта  на  бичидскип    ва-шя,  у 
щето  с«  да*ю  на    б'и1гир»г 
започвд^1Ъ  редовнитЬ  сп  а 
До&гЬ  продължавала  борбата.  ] 
диката  се  ус11Т1иъ,  че  н^ 


заЩ 


за  учитель  въ  Охрп;гь.    въ  ново- 
построено Кошищко  училпи1е.  Оть :  тельтъ  на  всички  тия  ра 
начало    гръцкий    владика    не  му  Д^  га  го  далъ  подъ  сй.1ъ,  н 


цравилъ  никакви  сп^кнкп,  н  това 
очудвало  всички  граждане,  защо- 
то до  тогава  българско  училище 
въ  Охридь  1гЬ51ало;  ала  сл*Ьдъ  н^Ь- 
колко  м-Ьсеца  ашдиката,  подъ  раз- 
ни прЪд-юзи,  зглъ  да  гони  учите- 
ля и  най-сетн11  дорелъ  единъ  у- 
читель  и  на  сила  го  турилъ  въ 
Кошищкото  училище  безъ  съгла- 


годаренне  на   охридския  ка, 
1гЬкрн   отъ    бееветЬ,    личя 
ятеде  на  Д-вия  бап^а,  и 
го  оправдалъ. 

Владиката,  като  се  вн:сЬл 
б1]денъ  п  като  виждалъ  кол; 
же  да  му  бхде   опасенъ  Д 
мжчилъ  се  да  се  помпрп 
ц  да  го  привлЬче    въмъ  си 
нъ  Д.  не  отсташилъ. 


сието   на   махаленцитк   Д.   посъ 
вЬтвалъ  охрпдчане  да  продължжтъ '  диката  насхокалъ   и! 
борбата,  а  самъ  се  отдалечилъ  за] да.  го  убивктъ;   веднжпгь 
1гЬколка  вр11Мо  отъ  Охридъ.  Бр'Ьзъ|  нападнх.1И  и  само  съ  бЬсхт 
Т9Ра  вр^Ьме,  той,  подь  пр1ило1'ъ  да  ]  сполучилъ  да  се  отърве, 
прибере  парптЬ,   които  един  ь  ка- '      Сл  1иь   това    Д-,    по    вла 
лугерь    охрндчанинъ   биль  съби- !  клевсш,    билъ   държанъ 


Д.  бЪто  пр^дсйдате^П.  на  Софий- 
ското Благотворитано  Македон- 
ско Дружество,  отъ  което  скоро 
си  даде  оставката  и  съетгави  но- 
во» наречено  Македонско  Друже- 
ство^ ла  което  бЬ  пакъ  прЬдсгЬ- 
датель,  Ио  новодъ  на  несъгла- 
сието за  нспратаното  отъ  стра- 
на на  дружеството  една  депута- 
цня  въ  Москва  на  короняцнята 
на  покойния  Александра  Ш,  дру- 
жеството се  расгурн.  Прп  все  то- 
ва Д.  сполучи  да  уб11да  жпвутп- 
тЬ  въ  София  и  КюстендЕигъ  ма- 
кедонци въ  пеобходнмостьта  на 
една  такъва  депутацпя.  За  чле- 
нове на  тая  депутацяя  бЬхк  из- 
брани той  и  трнмина  други.  Ала 
тая  депутация  се  върна  огь  0- 
деса,  дЬто  се  научи,  че  не  е  по- 
зволено на  македонска  депутация 
да  нрисктствуиа  на  корииацнята. 
Вь  началого  на  1885,  македон- 
с(што  дружество  въ  София,  на 
което  Д.  бйше  прЬдс1датели  пач- 
нк  да  издава  ^ктинкъ  на  бъл- 
гар1^ки  и  (1)ра»|цу;1ски  под-ь  на- 
оловъ  Македонски  глась  и  чр11зъ 
испра1цането  на  една  чига,  подъ 
пр^Ьдводителството  на  Калмукова 
(казашки  офицерь),  онига  почва- 
та за  възеганпе  въ  Македония. 
Събитията,  конто  иастан&хк  в^ь 
К'11.1П1рии  (VI  ^цъ  съединението  и 
9-и  Авгусгь,  наложихж  на  Д. 
безд11йствие  по  македонския  нъ- 
просъ.  Сл^дъ  Стамболовото  отге- 
глюване  отъ  властьта,  Д.  паю. 
подкачи  да  работи  по  т<^я  въ- 
просъ;  подъ  неговото  нрЬдсЬда- 
телетво  се  отвори  1-й  македонски 
конгреоъ,  чийто  комитетъ,  подъ 
пр^ЬдсЬдателството  ва  покойния 
Т.  Кптаичрва,  рхководи  едно  въз- 
отанне  вь  Македония  (виж.  Ки- 
танчель,  Начовг,  Мутафовь),  Д. 
иродъ.1а(ава    да   авма  участие  въ 


I  хкюто  на  македо» 
комитети. 

^      ДяиИАНТЪ,  гр-  I) 
.  цЬнний  отъ  драго1гЬнй 
I  диамантьть     е     крие 
чисть  вл^глеродь.  Намира 
въ  Индия  и   Бра^итя, 
то  на  наЙ-дребпитЬ  б 
гопечатането. 

Дваметръ  (гр.  диа^ 

'  тромг,  мЬрка).  Права 

то    съединява  двЪ    точ 

кркжностьта     па     е; 

I  като  мннува    пр"Ьзъ  ср 

!  му :  такъва  чърта  дЬли  || 

I  двк    равнн    половини.  — 

I  трално.    1)    На    дват    е 

'  другь    противоположни    1 

[лнаметра  на  единъ  крлп 

всЬмъ  противоположно:    I 

I  идеи  сл     дискмртрално 

полпжни. 

ДвАЯ»  (у  гръцитЬ 
Богиня    па    лова    н 
гръцко-римското  басноси 
била  дъп^еря    на  Юпнте 
топа  п  близначна  сестра 
лона,  родена  на  о-въ  ДеЛ(| 
малко    момиче,  испросила 
бапи1    си    вЬчно    дЬвства 
стркш  и  всичкнтЬ  гори. 
нувала  и  за   богиня  на 
както   братъ  й  Ааолояъ, , 
с;тьнцето,    оправя лъ    кол^ 
на  това  св-Ьтидо,  тя  опра 
десницата    на    луната. 
Венера    много     вр-Ьме 
се   онитвалп   да  1Ж   гъб. 
като  ЦК  сторшгь  да  по 
силата    на    любовьта; 
сполучили:  еднх1пъ«  во 
луната,  Д.  съзрЬла  Ендим 
бавецъ  мом-ькъ  —  ончарк! 
еднп.    ловецъ.    спиредъ  .^ 
заспа.ть  подъ  едно  дръвм, 
нена  отъ  пр-ЬлестнтЬ 
ла  се  на  земята  и 
цЬлундла.  Тая   пър 


—  391  — 


ни    сетнинп.     Максгь 
0  тълкува  това  ка- 
метафора.  Р^нднмиоцъ,  спо- 
го,  V  грЪ1Гки  име  на  слън- 
)га  захожда   ц  тзка  поетц- 
В€  описва   какъ  луната  ве- 
Лохожда  сл-Ьдъ    стънчовитЬ 
Д.  поаиталп   и   като   по- 
1й  иа  родЕикитЬ;  римляпе- 
аарачали  .]!р1има  (богиня, 
Ьскарва  на  вЬлъ  св-Ьтъ,  — 
41.    гв1',т.шна).     Служенето 
Ьъ  [);|;шн    м"Ьста  било    ран- 
ГлавнагЬ  А  светалипш  6и- 
Делосъ  п    въ  Е(|)ееъ  (в1гж. 
Де.Аось).  —  Д.   прЬдста- 
1фава,    въорххена    съ 
I  съ   стр11в,   съ  полум^ 
1Челото,    съ   главата  гор- 
РВрижта  и  съ  погледъ  у- 
р  на  далечъ. 
^аонъ,   гр.  1)  Музикално 
рь   което  се  .'щва  тонъ  на 
»го.яче  «■  нарича  камер- 
{     Обемътъ    на    чов1^шки 
№    на  тоновегЬ  на  муаи- 
Р^Дпя,    като  се    подк;1чи 
риския   и  се    свърши  съ 
тан   цмъ  тонъ. 
*"ьвръ.  Укр"Ьпенъ  градъ 
^^'а  Турция  (турски  Кюр- 1 
^а  Тпгръ,  ц.  на  едлоп-  \ 
^-*яетъ,    1020  кплом.  на  | 
^*т^    Царпградъ    п    320 ' 
с1Ьв.-ист.    огь    Халепъ;  | 
О    до    50,000  жит.    тур- 
^^  арменци,    халден  или 
^*   в  др.    Г1тдьтъ,  на  е- ' 


^ 


скала    и    съ    крлгла 


знибиколенъ  съ  висока , 
***  сгЬна  8  килом.  около-: 
^  72  кули  а   4   главни  [ 

Мйпго   01ъ    страдат^    сд 
ат.  улицитЛ  еж  нечисти; 
1'ГоброПни  джамии,  ханове,  | 
и  пе1ъ    хрпстннскп  цръ- 1 
ромнтленосггьта,  сега  мно- 
аскарва    коприве-  \ 


ни  и  памучни  стоки,  м-Ьднп  из- 
хЬлия  и  др.  Д.  поддържа  сноше- 
ния чрЪзъ  кервани  съ  Хале1гь, 
Иамирь,  Цари  градъ  и  Басора;  съ 
Европа  търгува  исключително 
прЬ.чъ  Халепъ  и  Алекса1ирета ; 
съ  Мосулъ  и  Багдадъ  се  съобща- 
ва по  Тигръ.  Д.  е  главното  м11- 
стозаточение  на  българскитЬ  по- 
литически нрЬстжппиди  въ  Тур- 
цпя;  отъ  1872  до  1879  тамъ  е 
имало  около  150—200  отточени 
българе.  Той  градъ  е  и  е-Ьлялии1р 
на  халдейски  и  якобитски  па- 
триарси и  на  гръцки  архиепи- 
скопъ.  —  Д.  захпанш  местополо- 
жението на  старовр1^менна  Ами- 
дау  важепъ  градъ  въ  царуването 
на  Констанцна,  който  го  и  укр^ 
пилъ.  Въ  502  персяиетЬ  втори 
пжть  пр^Ьзели  града  оть  римля- 
негЬ  и  избили  до  80,000  отъ  жп- 
телетЬ  му.  Въ  515  градьгь  ми- 
нхлъ  въ  рхц1>г1з  нн  судтань  Се- 
ляма.  Мно1Х)  римски  и  сарвцин- 
СЕИ  остаткн  оше  сжтествуватъ 
въ  Д.  —  Днарбекпрский  вилнспъ 
състои  огъ  планинската  часть  на 
стара  Месопотамия;  гл.  гр.  Л/а/ь 
динь,  Урфа, 
Дяарша  или  дирея,    гр.  По- 

НОСЪ,    СЮрМ01ГЬ. 

Дяястасъ,  гр.  Идна  растител- 
на подкиаса,  която  се  намира  нь 
сгЬменага  кога  пикнать  и  въ 
плюиката  и  пини-варителнитЬ  ор- 
гани на  чон1)Ка. 

Дшятеркипескм,  гр.  Който  про- 
пл*|ца  пркп.  себе  си  лу чиста  то- 
плина. 

ДмАТОяацеа  (отъ  гръц.  диа- 
томосъ,  разд-Ьденъ  на  дв^).  Ми- 
кроскопическп  еднок-т^тъчопъжъл- 
теиикавъ  водораелъ.  който  ое  рвз- 
Бъжда  чр1кгь  над.тьжно  д^зсяи!! 
на  дв1}  половини  на  к.гЬплв«та 
дипи!^!. 

Двятоияческя,  гр.  1щм^  шлх 


302- 


движение  съ  ггЬли  тойове  или  съ 
голЪми  полутонове.  —  Дматониче- 
сна  гама.  Гиил,  въ  която  то1и}В{^ 
тЬ  върн^кп*  пагпрЬ  1ии  надолу 
съ  остесгвспп  цЬли  тоново  или 
доловпна  тонове. 

Дватрвба^  гр.    Люта  критика. 

Дяафяиоаетръ,  гр.  11.чм1^ри- 
тель  сТ'.'11епьта  на  про;фач11остьга 
на  въздуха. 

Дяафрагна«  гр.  Гртаокоремна 
пр^Ьградка,  конто  отд1злн  грждпптЬ 
вжгр^Ьшносггп  огъ  коромнптЬ;  съ- 
тресението на  тая  пр1^л'радка  про- 
нзвожда  см-Ьха. 

Дибмчь-Яябялкйнски  (Иванъ 
Ивановичг).  Русски  фрлдмаршалъ, 
роденъ  въ  1785  въ  Силезия,  про- 
11схож,галъ  отъ  едно  тамошно  ста- 
ро баронско  семейство,  а  постж- 
пвлъ  на  русска  военна  служба 
прапорп1НЕГЬ  въ  царуването  на 
Александра  I.  Първата  битва,  въ 
конто  зелъ  участие,  било  сраже- 
нието при  Лустерли1гь  въ  1805; 
въ  тая  бигна  биль  раненъ,  ала 
не  оставил ь  посгга  си,  ай  което 
бплъ  иаградепъ  съ  шпага  съ 
надпис  ь:  за  храбрпсть.  Сл^Ьдъ  двЬ 
години  па1гь  се  отлпчнль  въ  сра- 
женията при  Прейсишъ-Елау  и 
Фрп,гла!гдъ.  а  за  отличието  си  въ 
битвата  при  Полоцкъ  бнлъ  про- 
иаведенъ  генералъ-майоръ,  Сл-Ьдъ 
това  зелъ  блескяво  участие  въ 
сраженията  при  Дрездепъ,  Кулмъ 
ц  Лайпцмгь  и  особено  се  прЬно- 
ржчплъ  на  сънБзинцитЬ  съ  съв-Ь- 
та  си  да  ое  вървп  право  въ  Па- 
риигь.  Въ  1815  се  оженилъ,  въ 
Варшава,  яа  внука  иа  Бархиая- 
Д(-Тили  (виж.  това  име)  п  п<>- 
сгпгЬ  придружилъ  императора  А- 
лекеанлра  наЛайбахскня  конгресъ. 
Пр^кгь  русск(кгу реката  война  въ 
1828  —  29,  Д.  се  отлНчиль  въ  об- 
са.1ата  на  Вар]ш,  въ  1829  билъ 
вече  глацнокоманд5ккщь   на  рус- 


'скитЬ  войски    и  съ    пр^з! 

I  на  Одрннъ  принудшгь  Т^^ 

'  сключи  миръ  (виж.  Одрин( 
говорг).  По  тива  ирКмн  1 
билъ  званието  фе.идмаршал 
ска  титла  и  прЬЕора  3^^ба^ 

'  съ  георгпевски  ордепъ  I 
1830  нему  се  вкаожпло  \ 

I  ри  полското  възстание.  Бт 

I  лото  на  възстанието  той  I 

!  на     поляцнгЬ      поражеть 
Добрь,    Ванръ  п    Гроюггъ 
поотЬ,  въ  1831,  ст.всЬмъ 
полската  войска  при  Ост1 

;  Когато  се  готвялъ,  като 
динилъ    съ    гвардията,   ^^ 

'  възстаннпшггЬ,  холерата  I 
кратила  живота  (1831)  я 
ттск"ь.  ТЬлото  му  пр-Ьнеа 
П^-тербургь  и    погреблн 

!  теста  итскитЬ  гробипха. 

I  Д|Г>рахвЙ,  гр.  Стх 
стпхъ  отъ  два  кхсо  сло 

Дяванъ,  перс.  ВърхоВ! 
миниперский  съвкчп!  въ  ' 
Сжп;оп),  ваквото  е  А 
Порта. 

Двнеаъ  (може-би  оть 
г1ииз,  божественъ).  Чудез 
виденъ. 

Дяверс^а,  фр^  Во€нИ 
минь.  Тая  д>ма  по1тйаога 
ватъ  съ  демонстрация, 
ме;!иу  тия  двЪ  думи  дд  И 
лика  Демопсграциятп  и  Д1 
та  ямать  една  и  сж1ця'1'а 
да  СО  отвлЬче  вппмаппетч) 
приятели  отъ  главната  т 
д11Йствията,  а  разликата  се 
въ  срЬдствата  и  условияп 
(ггнгаие  ч^ап  ц11ль.  Демонсгт 
е  суицото.  к;1КВото  е  лъ 
атка.  а  днверсшгга  ое  ; 
по-обн1нрна  значение,  въ 
гическн  смислъ,  и  п 
рдно  д1;Йствие  отдЬлно  01'Ь 
то.  коечю  се  върши  че1 
вс1мъ  др^п.  теачръ  ва 


—  394  — 


говпй  1з«-'.]Ц1гь  трудъ  е  ИИЦЧК.Ю' 
71п)(о1ши,  пполпа  въ  сътрудниче- 
ство съ  ДАлембера.  ир113*ь  посл!.- 
днитЬ  годани  оть  живота  си  Д., 
по-рано  отзивчивъ  къмъ  гласа  на 
С^ЬдиптЬ,  билъ  прниуденъ  да  св 
продаде  библиотеката  за  да  пре- 
мисли за  едапствеиата  си  дъще- 
ря. Русската  императрица  Екате- 
рина И,  ув^-^омеиа  оть  париж- 
скии  си  иослаиниЕЪ  за  намере- 
нието му,  купила  ган  библиотека 
Ш1  50,000  лева ;  и  Д.  ходилъ  нъ 
177Н  въ  Пстербургъ  да  благода- 
ри на  императрицата.  д'Ьто  н  пр1^ 
«гЬд-Ьлъедна  годпна  (1713  —  1784). 

Диезъ.  ';>.  Музнкаленъ  знакъ. 
Който  служи  да  показва,  че  трЬб- 
ва  да  се  повиши  съ  полутопъ 
нотата,  пр-Ьдъ  която  е  поста  вепъ. 

Дпеиъ.  Французскп  градъ  на 
Ла-Мантъ,  55  килом.  на  сЬв.  огь 
Руенъ;  22,770  жит.  Прочзтн  мор- 
ски бани.  Риболовотво. 

Диета  (лаг.  ')»^'*л.  день).  На- 
родно сьбраиие  въ  п'Ькел  стра- 
ни; соиквп  се  Оиситпт  /п.  Фин- 
ландия. 

Диета,  //>.  Редъ  въ  употребя- 
ване сп»  болни  ядене  и  ппяне: 
ла.}т  гЬ4ппп.  —  Диетина.  Учение 
или  правила  за  какво  п  по  колко 
да  се  яде  и  пие.  —  Диетически. 
Който  се  отнася  до  диета. 

Дижонъ.  Гл.  градъ  въ  ([}ран- 
|уЗ(Кйя  денартамеить  Юггь  д'Орь, 
на  Бургулдски  каиалъ,  прп  еди- 
нането  иа  Ушъ  и  на  Сюзонъ 
(прит.  на  Спопа),  315  кплом.  на 
юго-пст.  оть  11ариж'ь  (по  желЬти- 
да);  65,400  жит.  Жито,  вино, 
мутарда.  —  Лиого  учени  заведе- 
ния :  уипверсптетока  академии, 
академия  иа  хждожествата,  обс^р- 
ва1ч.)рнн  и  др.  Градьгь  е  б1иъ 
бомбардиранъ  и  окуииранъ  оть 
прусиг!;  (1870).  Д.  билъ  въ  рим- 


ско вр1^ме  до< 

въ    орТ.дпитЬ    в'1шове  — 

иа  бургундскитЬ  херцози. 

Диа))ае.1И  (П1^ети1^  лордъ| 
кънсфилдь),  АнглийсЕП  дъ| 
ниЕЪ  и  ромаипстъ,  синъ  иа 
глийски  лшч-раторъ  оть  евр< 
потекло,  чийто  баиш,  иотояе! 
едно  семейство  оть  псшьд* 
въ  ХЛ'-и  в-Ькъ  пзъ  Пслян] 
вреи,  се  прЪседидъ  оть  Пт 
н^ь  Апглпи  вгь   174Н. 

Д.  добилъ    частно   образо! 
подъ  ба1цинш1  си  над;{оръ. 
годипта  възрасть,  когато 
глия  заможните    младежи, 
се  готвккть  аа  ио.1итическ( 
прище,  постхпятъ    въ    упи1 
;тетъ,  той  станжлъ    пзв!к.те1 
I  п^ьрвия    си   обиародванъ 
I  Вптпнь     Грги,     истински 
I  флетъ  върху  нравитЬ  на  аи| 
I  ската  аристокрация.    * " 
той   пдтуиа.1ъ   до   Д |. 
но1гКтилъ  Гръцин,    А.1баняя, 
ада,  Сирия.    Палестина,  Е| 
Испан  ни,    Рймъ ;    поотЬ 
жплъ    романитЪ    си,    1гЬвоя 
които  му  оздравили    слава! 
романисаь:     Хг^ригпш     Т/й 
М.гаОиО     /*//л"ь,      В*'Н4'ция 
ВсичкитЬ  тия    оъчинекгпя» 
съ   политически   теории,    со* 
че  Д.  не  шЬлъ  дя  се  задоволи. 
лаврптЬ    ни  писатель  и  че 
ти ческото    главол гобпе 
надвие  у  него  на  литерат 
Когато  въ    камарата  на  ир1 
вителетЬ  0'  Конелъ  и  царт! 
тЬ  му  се  мжчилн  да  го  с^ър| 
и  го    ар'Ькхсвали    постоиш 
подсмиванин,    Д.     имъ    об1 
гордо,  че   ще  дойде  глинъ 
когато   що    го    елуитгь. 
това   славата    му     кат  ни( 
расла  по-вече   съ    новиН; 
маии:  1\пнаюн  или  Млтки 
но.иьшч*  (1844),  Снбн^ь  ПЛВ 


—  305- 


т  гшро*ЬГ(1^45),  Танкр(ч)ъ  или 
Нмпк  крьстоносенъ  Nо^й*'ь(  1847). 
[рь»ъ  пхгь  Д.  стапжлъ  ми- 
'рь  [на  фпнааспитЬ]  въ  к;1- 
на  лордъ  Дерби  въ  1852; 
хтл  тдаиа  фцнансовий  му 
I  покровптелиа  търговска 
га  ]  6  ИЛ ъ  1 1тбл ъси  хтъ  отт> 
1ента   и    той    пои-т^мь  съ 

№Т0   си    1ГкаоТ0  МИЦИСТсрС1'В0. 

нннпстръ   на    финаисинтЬ 

оордъ  Дербивня   кабпнегь  въ 

•7,  X   билъ   първий  му   ора- 

ала  бнлъ  принуденъ  да  се 

!гля  въ  1859.    Той  зелъ  тре- 

шсть  мвннстерски    портфойлъ 

1866,    иа    схщото    маннстер- 

вгь  схщия  кабинегь.    Тая 

1ч^й  замк-тилъ  лордъ  Де()- 

Йто  минастрь-11р1;лгЬдатель  и 

1Ь  на  коцсервагивната  пар- 

и  сктата  година    паднклъ 

въпроса     за     огранпчението 

>7а  на   английската    цръкви 

Прлаидця,    гласуванъ    въпр1>- 

цеп^вото   с-ьаротивленпе.    Отъ 

се  борв    съ  г-нъ  Гляд- 

"водительтъ   на   либерал  иа- 

оартая.    Пр1).ть    (|фзн^^У^^к'>' 

1скага  война  в'ь    1«Ч70,    той 

нападаше    г-нъ    Глядсгоно- 

пилптнка   па    неутралность; 

тая    година    обнародва    и 

'га  1гуве.1а,  Лот^рь,  Въ    1873, 

>ри,  слЬдъ    длъга    борба,   съ- 

1ка  си  по    въпроса  за  обра- 

шето  въ    Ирландия:  образу- 

яовъ  Еабвнеть  само  ат|дъ  но- 

взборн    (1874)   и  задържа    се 

вд;мт.та  петь-шестина  години. 

огь  наЙ-1шжнн'гЬ  дЬла  прЬзь 

ггова  мпвистсрстиувапс  бЬ- 

пката  огь  Лнглнн  на  Хе- 

»внтЬ  177,000  акпни  огь  Су- 

юнга-гь  (1875),    което    уве- 

влнянпето  на  Англия  къ  Е- 

?гь,  дЬто  ду  това  вр^Ьме  Фрац- 

!Ше  първо  «"Ъсто;  пркгь 


схтата  гб^паа,  ^о  З'вит1  сгьв1- 
ти.  кралпш!  Викгория  зе,  сл'Ьдъ 
!едио  пжп^ванй  на  английския  прЬ- 
[столонаслЬдникь  изъ  Индия,  тнт- 
лата  индийска  пмператрип^ь;  п 
скоро  за  награ,яа,  кралицата  по- 
виши Д.  на  чина  лордъ.  Както 
п»тувапето  па  пр^столонаслЬдни- 
ка,  гака  и  имиграгорскаш  титла 
гон(.*хк  цЬльта  да  се  намали  оба- 
яинето,  Еоего  произиоисха  въ  Ин- 
дия името  на  *б'Ьдия  царь»  (рус- 
ския  царь). 

Отвори  се  Источаий    въпросъ. 
Русия,  Германия  п  Австрия  пом- 
пжхх  да    д-Ьйствувагь   задружно; 
тогава    сжществуваше     съшзъть 
на  тримата  императори.  Д..  инанъ 
.1ор1)ь    Ииньнгфил1)ь,    заиштй    е- 
нсргпчно  Турция    (виж.    Април- 
ско   иьжшчни/').    КкдЬ    края    на 
русско-турсш1та  война,  за  да  бра- 
ни Цариградъ,  той  вкара  англий- 
ски военни  параходи  въ  Мраморно 
море  (февр.  1878).  повика  на  орк- 
'  жие  резервата  п  сва.1ц  въ  Ма^чта 
!  7,000  индийска  войска  (апр.  1878), 
I  па  и    протестира  протпвъ   Санъ- 
I  Стефанския  договоръ.  Въ  това  по- 
лоа;еппе  на  работата,  Русия  се  съ- 
гла<'и  да  се  свика  европейски  кон- 
гресъ.  .1ордъ  Бнкънс1|)иллъ,  който 
зе  лично  участие  въ  конгреса,  за- 
лЬгпж  по-всче  огь  вс1>кого  и  огь 
всички  за  распокйсиането  иа  Санъ- 
Стсфанс1{а    1]-ь^1гария    (виж.  />7'- 
ланскп  Ооюгшрь);  и    пр1аи  да   с* 
растури     европсйский    ареопагь, 
обяви,  че  Турция    отстжпяше  по 
часгоо  споразум11ние    па    Апглия 
;  о-вь  Кнпрь.    Кош   се    иьрН|'К  1гь 
(Англия,  лондоичане  мл'    направи- 
'  ,\.ч    пъогьржень   приемъ,    и    той 
нмъ  каза,  че  носи  почетенъ  мпръ 
(рмгс  \р|111  1ши1)иг).  Въ  1880  лордъ 
Винънс'{>плдъ    падиА    вследствие 
иа  една    отъ    ония    виезаипи   о- 
братки,    които     характерязщ)а'П| 


—  396  — 


английските  избори.  Нонстапа,  не 
на  шега  казвахж  тогава,  че  г-нъ^ 
Глядстоиь,  иобЬдительть,  бЬше  о- 
станаиъ  зачуден  ь  огъ  по(гЬ^^ата 
си  по-вече  огь  всички.  Лордъ  Би- 
кънофнлдъ  се  въсаолзува  огь  сво- 
бодното си  вр-Ьме,  та  написа  по- 
а11^днця  си  политически  романъ 
Енг)чмпонь.  На  другата  година 
(1881)  той  почилж  и  парламен- 
тътъ  иу  въ:дигик  паметиикъ  въ 
Уестмипстеръ. 

Много      лордъ     БИКЪИС'||ИЛД0ВИ 

рЬчи  с&  обнародвани  на  англий- 
ски подъ  разни  заглавия:  Дьржа- 
ттп  п  Царпнишп,  Иац.ихмт- 
ширнаша  ргфарма,  Иробраин  рп,- 
чи  ни  лщиЬ*  ВикънсфилОп  (Лон- 
донъ,  1882.  2  т,). 

Дикнрий,  //>.  Церковенъ  тер- 
минъ:  двусвгЬиишк-ь;  едпнъ  огь 
свЬщницитЬ  [другиЙ  е  трикирин, 
трисв111цникъ],  съ  която  архие- 
рейгь  осЪннва  народа.  Д.  изобра- 
жава  дв^Ьт^  естества  1[исус"ь  Хрн- 
отовв,  а  трнкирийгь  —  трисинтел- 
ната  свгЬтлини  на  Божеството. 

Дикла.  Едно  племе,  което  во- 
дило началото  си  огь  Иок^аиа,  и 
жив:Ьело  въ  юиат  Арабия  (Пиь.и). 

Т)1х1,  лош.  1{азахъ:  съ  тая  ду- 
ма нЪкои  римски  оратори  сключ- 
вали рЬчагЬ  си. 

Диксвонеръ,  фр,  РЬчникъ. 

Диь'с^нъ  ('Лжор^)жь).  Англий- 
ски морепланатель,  доп'ь.1пнлъ  Ку- 
вовитЬ  открития.  Не1ч»вото  име 
носи  единь  кротокь,  Дпксхмопь 
нходъ  (130  калом.  длъгь)  до  оЬв.- 
аапад.  бр^гь  на  Америка,  който 
д-Ьли  въ  онова  мЪсто  англнйскн- 
тЬ  а1а.тЬипя  огъ  влалЬнията  на 
СъедапеиитЬ  Държави  (1755  — 
1800). 

Дикг&нг  (У.пшмъ),  Аиглий- 
сви  иублпдисгь  н  литераторъ; 
р«дакгоръ  на  АСЬепасит  (1853  — 
1809)  ц  авто{1Ъ  иа    разии  съчи- 


нения,   о4ъ    които    пб-зяЛЪ^-жй- 

телнитЬ  еж:    Пмкюиш    за 

—  история  на  Съедипеннгь  дь^'- 

жани,     Нова    Амгринх»,    (%тСми)т 

Гуспн.  Шфннарпиппь.  II 

пш    на    Дни    крп,ца(и    \^[~: 

1879). 

Диктяторъ,    лаш.    Въ    Риж* 
сановннкъ  обл11ченъ    съ   беспр* 
д*кша  ачасть,    който  се  и 
за    полова  на    година.    ко1 
публиката    бввала    въ  опасносп 
Сега  г}иктпторъ  иарпчагь,  първо 
сановинкь,  който  има  върховва  1 
неограничена  власт^.  въ  »• 
жива;  и,  второ,    чов^ь^ь,  :. 
раепорржда    самовластно.  —  Дй 
ктатура   или    диктаторство.   Зп 
ние,  лдьжиость,  а.1асть  на  дякп 
торъ    па    държава.  —  Дг' 

сми,     ПОВеЛЯТелеНЪ :    *)ики>- 

тонь. 

Дикт}'ваяъ,  лом.  Говорш  Ш 
соко  н  полека  пЬкому  н-кщо,  кле 
то  той  пин1е-  Въ  при.нпг.  см.  а« 
лагамь  на  сила :  г)ик»и}/шгмъ  ^^^м 
нин  ни  (Ъкторь:  :«1нов'|дпа1ГЬ 
напрааи  какитно  ши  днкип1иа  л 
т,стьта,  —  Диктовка.  Писане  а 
диктуване. 

Днкъ  [Вань]  (Антонщ).  ЗЩ 
ненигъ  белгийски  [фламаисс8 
живописецъ  {1599  — 16 И). 

Дик&нсъ  (Чарл^ь),  Заб^1кг!жя 
теленъ  английски  юморп»"^  " 
нувелпсгь,  пръвъ  писал!^ 
народни  романи  въ  Англия,  ьи 
ювалъ  среща  лицемерието  и  ет-о 
изма  и  шибалъ  1^Ьло1Ч)  англиАсХ) 
общество,  род.  въ  1812  и  гя{ 
въ  1870.  За  нМ-велико  негоВ) 
съчинение  мннува  Дпчц^Н  К& 
ньрфам^Ьу  нувела  прЬведена  й  И1 
български  (огь  русским  сьнра 
теиъ  прЪводъ  на  Л.  Шелгз'Яом 
огь  Ив.  От.  АндреЙчина  (СифИ 
1897).  Друго  огь  мноп 
тЬ  му    сгьчииешш,    Скруджь    -■ 


~т  — 


^п>к«  »1шка(К(и  нма  два  щгЬ- 
В011»  яа  езшш  нц,  едннъ  мтъ  Ил. 
Повчева  (Пловдавъ,  1884).  дру- 
шй.  «гькратенъ,  прЬводоаъ  оть 
(пъ  не!1:}в11стенъ  прЬво- 
^-:^  ^Гърпово,  1392).  Други  (/гь 
1б-1'лаввигЬ  Д-овн  романв  ек 
/гм^и  м  си  нь  му,  Кршп  кп  До- 
р^т,,  ОлИФ'11Ь  Туиппь.  Д.,  сиро- 
сппь,  ^:'ДЕтмь  можалъ  да 
II  1гь  учи.Ш1це  до  1б-годишца 
жьараспъ  кога  го  стан;ЕЛъ  аисецъ: 
отъ  това  смирено  положекпе 
[гнжлъ  той  чр1^зъ  са.мообра- 
шаето  си  да  стане  отличеиъ 
гель,  чиито  сьчииеипя  се  прЬ- 
^ть  иа  вснчеи  европойскн 
Интересни  е;Б  биографи- 
(гк1^йкка  за  X  въ  книжка 
'  >  т  0  нц  '/,  ^7**  к.у\  н  са 
^^з.  пр11в.  на  бмг.  оть 
X.  Ьръзицови  (Пловдивъ,  1881). 
леяа*  '/'.  Доводъ,  който  сь- 
двЬ  противи п  пр-Ьлдоже- 
1НГ0  оставап»  на  про- 
си избере  което  си  ще. 
[илетатгь,  иит.1.  Любптель 
иЬкое  искуссгво,  по-особеио  иа 
музиката,  който  с«  занимава  оъ 
неп)  само  :и  забпвлепце,  безъ  да 
Ъучва  осионио  аакоиитЬ  му. 

Далнжанг-ь,    фр.     Публични 
ПХТ1Ш  кола. 
,1^люпиги1енЪу  лат,  Нанессиъ 
образуванъ   отъ  нотопъ,  огь 
однение,  отъ  вода  Л'*а  ш»чвп). 
(инакатппъ.  Едняъ  видь  иа- 
гепъ  платъ. 

0«п91пш^д(/о,  итал,  Въ  муз,  сь 

|«шяе^  сир.  постепеяпо  пр1>мц- 

№  отъ   снлнп    звукове  къмь 

1ил1гтракевн  буна.  Кд)1о  нъа- 
18  ирогивь    турското  иго  на 
Югрлдчишкатб  села  Стакйовцп. 
ювцп.  Салатъ,  Ошан7>  п  Пра- 
пркгь  май   1857,  Ортиш^а- 
Х(ръть  а    ир1цводительтъ  иа  го- 


та възстанвс  бплъ  1г1коЙ  си  Дп- 

мншрак**,  а  второстепенни  водн- 
теле  били  нЬколцина  оть  ;4иб'Ьпгх- 
лпгЬ  въ  Сърбия  възстанници 
пр113Ъ  1850  (виж.  1ли..Ш1рт)иИ' 
шка-Вшишгко-Ломсип  вмпиаииг). 
Самъ  Димитраки  бплъ  родомъ  отъ 
Тьрново.  учнлъ  се  бплъ  са  Ру- 
сия, и  въ  ирЬме  на  кръмо^ага 
война  бнлъ  доброволникъ  въ  руо- 
ската  войска. 

Възстанието  избухнжло  на  12-и 
май  утриньта  най-напр1>дь  въ  с. 
Стакйовцп.  СборниЙ  пуиктъ  иа 
всичкитЬ  възстанници  бплъ  въ 
планината  надъ  с.  Лиишииь.  Еъл- 
станницитЬ,  иа  брой  400  —  500 
душа,  между  които  имало  въорж- 
жеип  сь  путки  00  —  70  дунш, 
когато  били  расположени  на  м1ь 
сгото  Л.ичтпнкн  мот.т,  та  чака- 
ли изв-Ьсгие  отъ  Влаовичъ.  бали 
нападнжтп  отъ  всички  страни  отъ 
турци.  Кдно  сражение,  което  се 
започнжло.  се  свършило  сь  рас- 
иръсквашто  на  възстанницитЬ, 
конто  оетавпли  убити  шесть  ду- 
цга.  Сл*Ьдъ  това  поражение,  всЬ- 
кой  се  върнл^лъ  у  дома  си,  а 
еамъ  Димптраки  и  он^е  20  —  30 
души,  глЬдь  1г[жолко-дневио  хо- 
дене пзъ  планината,  забЬгнлли 
в-ь  Сърбия.  Кдинствеио  описа- 
ние на  тая  буна  се  срЬнщ  въ 
стат.  По.иоииигски  Оапженин  ч 
вь,1сшаиия  аъ  А.  ПълтрнА  оть  Д. 
Маринова,  министерский  сборишгь, 
ни.  II. 

Днмит]>и|1,  Прочуп.  златарь, 
който  правель  въ  Ефесъ  храмче- 
та  иа  Диана,  съ  образи  отъ  ста- 
туит11  на  тая  богння,  та  дашиъ 
възможность  на  почитателетЬ  й 
да  й  ое  иокланягь  у  дома  си.  Ко- 
гато ап.  Павелъ  пропов*двалъ  хрн- 
егинството,  Д.  иронзвелъ  с.мжще- 
мпо  въ  Ефесъ  1Д11ян.  19;  24  —  41). 
Смжщеиието  бидо  потугаспо   огь 


—  400  — 


1870  до  1879  ррдшггврапге  поли- 
тимескята  чжггь  па  царпгряд.  в11ст. 
Зорнмшг,  Сл'1^ъ  Априлското  въз- 
станпе  придружи  като  тълкона- 
тгль  Сш1Йлжра  11  Л1ак'ь-гяхапа« 
инстЬдователетЬ  на  Т}'рскит11  сви- 
р^пства.  въ  пострадалогЬ  българ- 
ски м'1»сгпости,  порадп  което  на 
другата  година,  пр1«ъ  руажо- 
турската  война,  бЬше  припуденъ 
за  безопаспость  да  напустпе  Ца- 
риградъ.  Прйзъ  това  вр*Ьме  тоЙ 
пр*Ьведе  Ураци  оть  кланнс  отъ 
Глядстона  (Тудпа,  1878).  СлЬдъ 
оспобождепието.  той  бЬи1е  частеиъ 
секретарь  на  киизъ  Богориди,  се- 
кретарь  на  Г.  Кръстевича  н  плов- 
дивски окр^Бж.  управител!»;  пр1>зъ 
вр11Мето  на  секретарството  бЬше 
и  депутать  въ  Областното  събра- 
ние. Въ  1892,  Д.  се  назначи  бъл- 
гарс1Ш  дппломагическп  агентъ  въ 
БЬлградъ;  сжмщта  година,  атЬдъ 
убийството  наД-рь  Вълковича,  би- 
де прЬмГлтепь  за  так-ьв^ь  иъ  Цари- 
х^радь;  и  оп»  1Н9(1  е  гакъвь  въ 
Атина. 

Днпнтръ  X.  Инаионъ.  Бъл- 
гарски книжовпикъ-учптель,  ро- 
денъ  въ  Слнвонъ  въ  1852.  У- 
чплъ  СО  въ  родното  си  лгЬсто,  дЬ- 
то  свъришлъ  111-и  класъ  щЬхь 
1864.  Сжн1ата  година  заминжлъ 
(чр4зъ  съдействието  на  Д-ръ  .7он- 
га)  за  о-в-ь  Малта,  д*Ьто  се  учплъ 
въ  училин1ето  МаНа  Рго1е.ч1а111 
СоНе^е,  до  затварянето  му  пъ  1К65. 
Пр+лъ  тая  година  постжпилъ  въ 
Робгртъ  1ики\ш-ъ  въ  Царпгрядъ. 
д11То  се  училъ  до  края  на  учеб- 
ната 1869—70.  Пр-Ьзъ  остатъка 
отъ  година  1870  помагалъ  па  П. 
Р.  Славейкова  въ  редактирането 
на  в.  Мпкпктчн,  Огь  1870  до 
1876  учителотвува.тъ  въ  Ямболъ. 
Прг1^зъ  Марта  1876  биль  затво- 
ронь  като  патитическн  [^[итлгл- 
никъ  въ  одринския    аатворъ,  дЬ- 


то  лежалъ  до    началото  на  кшй 
ГГр1и}ъ  и.    ноемврпн    с&пшта  го 
дина  биль  испратеиъ  1га   заточе 
ние  въ  г.  Ба1у  (Мала-Лзия).  от 
д1)Т0  се  върнжлъ    въ    Я.М' 
другата  година  нр^лъ  м.  >; 
тогава  до  сега  в  билъ  «пгиипнцс 
(ямболски   кметь,   финансовъ  ив 
ог[екторъ  въ    Пловдивъ,    карло! 
ски    околийски    нзчалкнЕЪ,   сл 
венски  секретарь-началникъ,  п|Н 
фекхъ  на    сливенския    окр&гъ 
окр.  управител!,  въ    1*азградъ1 
иакь  учитрль  въ  Солунската  пн 
назия,  въ  ямболското  класно  уч| 
лите,  директоръ  на  царигродм 
то  4-класно    училпихе,   дир«?ктор 
на  одринската    гимназия,    п  се! 
директоръ  на   сат}*нската    гпмш 
зпи.  Всичко   е    билъ    10 
чиновникъ  п  15  години   ^ 

Литературната  д*Ьятелиость  г 
Д.  \.  11.  състои  въ  сл11,хното:  - 
Пр-Ьзъ  1880  е  редактнралъ  е 
Илоатинъ,  пр^:п»едно  б-м!-     ^ 

Ца^тОгнъ  Глпгъ.  С-Л^ДЪ  I 
печата  Т1р11водитЬ  си  Игтч}*ш 
та  на  гОно  ир*ьстМ91лгни^,  0] 
|В.  Хюго  (Пловдивъ*  1881—83 
Дигвник!»  ма  едни  жгни,  огь  ^ 
кта  на    Фйойе    (Разг-радъ,     1 886 

1\лсшнаН**Шгь,  оть  И,  Хк>ГО  (Пл»> 

ли  пъ,  1 887 ) ;  Парижгкпшп  < 
БтпршЬщп,  ОТЬ  В.  Хюго  (Солрг 
1800):  Прик.}Н1ч/'иаятп  на  тр^ 
маша  руса  п  тримата  ан*лин1 
не,  ОТЪ  Ж.  Верна  (Солунъ,  — 
т  оть  наа-^а^''пь.п^^^т'атем^ит 
рпскпзи  на  Гюп  де  Мопасана  (С 
фия,  —  );  Днгниакь  Ш1  гМ 
*га'накь,  огь  Кдм.  Амичнса,  кв 
гп  за  нрочитъ  на  ученпця  (С 
фия,  1895).  ОснЬнь  това,  Д. 
II.  редактираше  пр-Ь-зъ  1887  I 
Имболъ  (въ  сътрудничество  сь 
П1иммидова(  мЬсечно  перподич**с) 
списаинс    Ипро11на      <  *(Ш 

т 


12  книжки,  печашив  ь 


ймШ 


—  401  — 


Д1П!Л1ГЬ.  Виж.  Дрнонъ. 
Диютика.    Градъ   въ   Одрин- 
I  сш»  40  ЕВ.<1йм.  на  югъ  отъ  ОдриЕгъ, 
рвсположенъ  на    Марица  п  стан- 
I  ц&я    ва    2Еел1^попл;тяят8    доноя 
-Деде-Агачъ;  10,000  жит,, 
1  ръци. 
Днна.  Иаковова   л  Лнпна  дъ- 
щеря, открадцхта  отъ  кннзъ  Си- 
хемд.  спнъ  на  царь   Емора.  Бра- 
пгга  й  Спмеонъ    и   Левпй  убили 
яохптптеля  (Нибл.). 

Дина,  Въ  м*\ган,  СИЛЯ,  която 
из  «диивца  мага  (1  гранъ),  за 
«инпца  В|г1;ме  (една  секунда)  да- 
иьедпннцл  ускорение  (1  саяти- 
|Връ).  Скщото  значение  има  ду- 
Ягга  и  въ  глсктрич.  нпуна^  с*ь 
ПЯ  разлива,  че  въ  механиката 
вна  точка  на  ирилшкеиие  — точка, 
Йто  действува  силата,  а  въ  елек- 
грЕчеството  има  проводници.  Ако 
земемъ  двЬ  точки,  на  разстояние 
I  сантиметръ,  п  ги  напълннмъ  съ 
По  рдиняца  електричество,  гЬ  ще 
Шггвувать  една  на  друга  съ 
шшпца  сила.  Тая  сила  се  казва 
йъ  електричеството  ''м««. 

Д|П1иджиу]кь.  Градъ  въ  англ. 
Иядпя  (Г»енписЕо),  420  килом.  на 
ски  огъ  Кгикута;  30,000  жит. 

Дннаяи;1яъ,  нпво-мип.  1)  Уче- 
1ше,  което  не  припознава  въ  ве- 
ществото никакви  физически  свой- 
ка  допуща,  че  вгь  него  има 
саля.  2)  Употр1>6яване  ди- 
||  като  орхжне  протввъ  об- 

Дннаянка  (гр.    Фшамаеъ,    св- 

У|1  Чвсть  отъ  механиката,  която 

^^Ьежда  яакоинт^  на  движеиие- 

"^на  гЬлаг.1  и    на  двигател  пптЬ 

сит.  —  Динамичесна  единица.  Сж- 

шото,  каквото  е  днна.  —  Дииами- 

учение    е  ученне   п])отнве- 

кно   на    птомин*ткапш    тго- 

'        »ането  на 

0  >  мява  обра- 

Мпилкъ. 


зувапото  имъ  съ  взаимното  ггро- 
тиводЪйствне  и  съ  равнонЬсието 
на  свлнт^. 

Диналнп*,  /у>.  Едно  силно 
взривно  вещество,  съставено  оть 
нитро-глпцерина  и  снтенъ  п"Ьсъкъ. 
Употр-Ьбяиа  се  за  тгукане  скали, 
ломене  сггаръ  металъ,  въ  торпн- 
днтЬ  и  др.  Правенето  и  прена- 
сянето д.  полдежллъ  на  строги 
правителствени  правила. 

Днннлетрч»  (гр.  Оиипмисъ,  сн- 
.ш;  ^гшронь,  мЬрка).  Орждие  за 
изм^Ьрване  у  вел  нчителната  сила 
на  телескопъ. 

ДипаяояетрЪу  *р'  СнломЬръ; 
едно  орждие  като  кантаръ,  което 
служи  да  се  м11ри  силата  па  чо- 
в^къ,  в  а  животно,  на  двигатель 
и  др. 

Дипанъ.  Много  старъ  фраи- 
цузски  градъ  вь  департамента  С^ 
верни  бр1>гове,  на  Равсъ,  48  ки- 
лом. на  с15в.-зап.  оть  Ренъ;  10, 
-144  жит.  Цвек^зена  захарь.  Въ 
околностъта  често  намирап»  рим- 
ски монети. 

Дннапоръ.  Индийски  гралгь  на 
Гангь,  10  килом.  надъ  Патна; 
35,000  жит.,  безъ  гарппзона  отъ 
15,000  войници.  Велнкол1»ппп  ка- 
зарми. 

Динарий,  дниарь,  и1>ия:и.. 
Римска  монета,  по  1^жина  ранна 
на  около  */*  отъ  сребърния  левъ; 
ала  въ  онова  врЬме  съ  много  п6- 
1ЧИ*ма  стойнос^гь  (Либ.к). 

Дннарскн    Алпи.     Планини, 
които   водшть   началото   си    отъ 
исггочнпт!^  Алпи,    вървнкть  успо- 
I  редно  съ  Адриатическо  море  и  се 
'  раскдоняватъ  на  многобройни  кло- 
нове.    ТЬ     пълпштъ    Далмация, 
I  Босна  п  Херцеговина,    Черна-Го- 
I  ра  и  западна    Сърбин  и  носи&тъ 
въ  тия  страни  разни  имена. 

Дннкап.  Иегрско  племе  по  два- 
та бр1»га  на  Б111и-Нилъ  (Бал}>ь- 

2в. 


—  402  — 


Лбиадъ),  главепъ  клгигь  оть ' 
горни  Нилъ  (источпи  Суданъ).  Д.,  | 
около  400,000  души,  ех  под1>1е- 
ки  на  многобройни  племена,  кон- 
то свръзва  помежду  имъ  само  е- 
дни-ь  общъ  (»зикъ.  ТЬ  ех  гизда- 
ви и  съ  висо1гь  расгь,  пзобшо 
внико  по-високи  оть  европсйци- 
тЬ.  Тов41  наумЬва  расказитЬ  на 
п^Ькои  старовр1|Менни  ннсателе  за 
етнопяиегЬ.  ЧъртитЬ  на  лицето 
нмъ,  ано  и  но  негрския  типт.,  еж 
сравнително  правилни,  и  фпзпо- 
иомията  имъ  приятна,  па  и  ха- 
риктерьть  имъ  не  е  толкова  ди- 
вашки ц  грубъ,  колкото  на  а6- 
вечето  отъ  със^аитЬ  им-ь.  Д.  си 
татуирагь  лицето,  като  пр'Ькарватъ 
една  бр1зЗда  оть  ,'гьвото  на  носл 
пр^Кзъ  челото.  МжжегЬ  ходнктъ ' 
съвсгЬмь  1хин.  ТЬ  нЬмагь  1'рад()- 
ве.  а  само  селца:  и  рг^Ео  село ' 
има  пб-вече  отъ  60  колиби.  Оби-| 
кновено  п11магь  и  главатарь;  вс^ 
ко  ллемо  0€  прцл1;иява  къмъ  1гЬ- 
кой  пр11дводнтель  само  когато  ще 
отиде  на  бой.  Иомннъкътъ  на  д.  I 
е  риболовегвого  и  ловътъ;  сгЬе  со 
н  но  малко  просо.  11он'Ьйд:&  ое  и 
хранкктъ  говеда,  кози  и  овце.  Въ 
страната  не  се  намира  жел'1^зна 
руда  и  нЬма  металическа  проми- 
шленост!^ 

Диангтия,  //».  П^фскн  или  кня- 
жески родъ,  сир.  редъ  царствунк- 
ии!  лпца  иропзл11али  отъ  едииъ 
родоначплннкъ.  —  Династически. 
Който  се  отнася  до  династия. 

Днноридя  {гр.1Ьтшгг>,  ужасенъ; 
орнисъ,  птица),  ^^чгпнхла  испо- 
линска  птица,  п6-го.т1;ма  и  пб-яка 
огь  камилската  птица.  Птици  оть 
тоя  пидъ  нампратъ  вкаме1г1>ни  въ 
д«люцп;ипитЬ  (1юрмации  на  Но- 
ва-Зеландия.  Д.-тЬ  не  можали  да 
хвърчхтъ. 

Дноген!..  Знаменигь  гръцки 
фнлосо<|)ь  отъ  школата,  на  кипи- 


цлт11»  ученикъ  па  Аитистена, 
въ  Синопъ  въ  414,  тмр.  въ 
ринть  въ  324  пргЬдп  Р. 
лософиита  му  била,  че 
та  състои  да  се  стрсмимъ 
добиваме  спокойствие  на  д] 
чрЬ.ть  самоотрицание;  звто] 
той  доброволно  лишавалъ 
отъ  всичко,  което  му  С€ 
Н3.1ИШН0:  обличалъ  се  съ 
обл'Ькло  и  хранилъ  се  съ 
обикновена  храна,  ходвлъ 
въ  в(т1'|Ко  В[гЬме  п  снялъ  на 
лата  земя,  по  улицитЬ  нлн  въ 
пр1^ддверието  на  храма,  а  за  по- 
стоянно жилище  си  ималъ 
делва,  която  се  прочула  въ 
Гръцня.  Той  се  присмпвалъ 
всички,  които  не  дирили  прг 
ческо  благо,  —  на  книжовнитЬ! 
де,  за  дЬто  чели  ОдисеевятЬ] 
глила,  а  пр'Ьнебр1}Гвалн  свош 
на  музикантите  които  пр%1 
ли  врЬмето  си  да  наглася! 
лиритЬ  си,  наялото  да  т; 
съгласие  разстроенитЬ  си 
ри ;  из  ученнтЬ,  които  ^тЪгошг 
къмъ  небесннтЬ  ткаа,  а  въ.зв! 
но  не  разбирали  земнитЬ; 
ратор  птЬ,  ко  нто  се  у  ч  ал  н 
по-впечатлително  да  изрнчатъ  ис- 
тина! а,  а  не  да  нк  върн1Х'гъ.  Въ 
едно  пхтуване  за  Егияа, 
уловили  пнрати  и  го  откарал 
К1>игь,  дкто  го  продали  робъ. 
гато  го  ноппталп  отъ  кой  зана-г 
ятъ  паЙЧ)тбпра,  мтговорилъ: 
занаята  да  запов1^двамъ  на 
цп».  Покупительть  му  билъ 
ниаяъ  Коринтски;  нъ  робъть 
ро  зелъ  да  управлява  господа] 
добплъ  свободата  си,  билъ  ш 
че1гъ  паставнпкъ  на  д'Ьцага 
прЬкаралъ  старостьта  си  въ] 
ма  му.  Тамъ  станхло  свпжда! 
му  съ  Александра  Велики, 
рьть  отворихь  ])аагоиора  съ:  «^ 
съмъ    Алексаадръ     Велики»,  ^а. 


1 

•ъ  ас- 

[Ъ,  Въ 

Ш 

зана- 

I 


—  403  — 


Щр  Д.   отг(»воридъ:   «азъ   сънгь 
^■геиъ  Кв]Ш1гътъ'.    Алексиидръ 
Мпва  поанталъ.    съ  какво  можо 
ц  му  услужи,   иа  което  Д.  отго- 
мрвлъ:   'Не  ни  затуляйте  С1ъи- 
в(ГГо!*  и  казвать,  че  Алексаидръ 
бйхь  тапа  тюразенъ  оть  самообла- 
Лнпето  на  иииишц  че,  като  тръ- 
пиЕЗЪ  да  ся  отнва,   забкз^жнлъ : 
*1а  ие  бЬхгь  Алексанлръ,  желадъ 
Ойхъ  да   бх.ях  Д.>.  1{ой  ие   знае 
I  аагвдота  за  Д.,  че  като  вид^ъ 
«нхшъ  едно  момче  да  пие  вода 
гь  шепа,  счупнлъ  сп  кратунката, 
Която  му  служила  за  пиене  вода, 
ито  непотр-Ьбна  вече.  Друп>  пхтц 
ато  бвдъ  на  уро&ь   у    скептика 
Звнояа,    Еойто    отрича.гь    движе- 
аяето,  той,  за  отговоръ  на  оофи- 
(та,  само   стапкхь  и  зелъ  да  хо- 
Ли.  Ала   най-не:^абравимъ  отъ  а- 
\-Ь    за  него  е  оня  за   фо- 
1Ь-ъво    дълбоко  прЪзр^нне 
ицказвалъ    той  къмъ   пилото  чо- 
вечество, че  го    ср-Ьщатъ    едннъ 
день  по  срЪхь   пладн1^   въ  атин- 
к№&  улици  съ   феперъ    въ    рж- 
^р1  като  го  питатъ,  какво  зна- 
'*Г  това,   отговаря:   «Тьрс!»   чо- 
йкъ*. —  Име  Д.    е   станл&ло   сн- 
явкюгъ  за  човгЬкъ  съ  подиграва- 
Ш1чгъ  ^хъ,   който   живЬе  край- 
|Во   уска,1,но    и    препра    прплн- 

Ц(ног1^и'Ь  Аполонеки,  Гръцкп 
фйлософь  огь  ионическат!!  тко- 
л,  родомъ  отъ  градъ  Аполоипн 
йг  о-въ  Крпгь,  жив1|.1ъ  въ  У-Ц 
В1.П.  ир1>дн  Р.  X.,  учена1гь  на 
Анаксинена  и  съвркменнпкъ  на 
Аиакгагора.  Той  вгЬрвалъ,  че  въз- 
Духъть  е  иеточник-ьтъ  на  ваЬко 
бине,  и  че  всичко  е  произлЬзло 
9гь  П(то  чрЪзъ  сг&стяване  и  раз- 
1ване. 

[одорь  Скнчлишкп.  Гръцки 
»акь,  съвр^менникъ  на  Юлня 
1ря  ш  Авг^ста,  авторъ  иа  И- 


спюричгскп  Вши  пот  ска ,  едпнъ 
видъ  всеобнщ  нетория.  Това  съ- 
чинение състои  оть  40  книги, 
отъ  които  до  насъ  еж  Д0(ггигпж- 
ли  1гЬлн  само  1—5  и  11—20; 
отъ  останжлпгЬ  има  само   откж- 

СЛРЦП. 

Дно1си>тни11ои1>1си  е|>а.  Ера 
установена  въ  Египстъ  отъ  въ- 
царепието  на  Диоклетиана  (29 
авг.  284). 

Диоклетванъ  (ВоАгрии).  Рим- 
ски пмаераторъ  отъ  2Н4  до  305, 
Д.,  роденъ  отъ  едно  смирено  се- 
мейство, близу  до  Салона,  въ  Дал- 
мация, въ  245,  бързо  се  въшн- 
шплъ  въ  военната  Счтужба  и,  слЬдъ 
убийството  на  Нумериана,  бц.1Ъ 
прогласевъ  имаераторъ  оть  вой- 
ската. Въ  286,  за  да  брани  им- 
перията отъ  нахлуванйята  на  вар- 
иарегЬ,  зелъ  си  Херкулия  Макепми- 
ана,  римски  пълководепъ,  :^а  дру- 
гйрь;  пб-сетн^Ь  (292)  нрибавилъ 
още  двама  помощници  —  к<чари: 
Галерия  и  Константина  Хлора. 
Тогава  Римс1сата  империя  се  по- 
хЬлнла  на  четире  д1»ла:  Д.  за- 
държялъ  неточната  часпъ,  съ  Ни- 
комндня  за  столица ;  Максими- 
анъ  —  Пта.1ия  и  Африка,  съ  Мп- 
ланъ  за  столица;  Константинъ 
добилъ  Британия,  Галия  и  Испа- 
ния, съ  Трнръ  за  с%да.1Н!це;  Га- 
лерии —  Илирия  и  1г11Л!1та  Ду- 
навска долина,  съ  Спрмнй  за  (тЬ- 
далии|,е.  Сл11дъ  21-годишно  цару- 
ване, Д.  СО  уморилъ  да  царува, 
та  си  далъ  оставката  отъ  престо- 
ла: въ  същото  вр'Ьме,  тс^Й  нака- 
ра.1Ъ  и  събрата  сп  Максимпана 
(макар ь  и  лротнвъ  волята  му)  да 
се  оттегли  и  той  отъ  царството. 
Дв^  години  пр-Ьди  оставката  си, 
Д.  пр^Ьдпрне^гъ,  по  внушенията 
на  събрата  ся,  Галерия,  онова  р'Ь- 
шително  и  жестоко  1Ч)иенйе  про- 
тдвъ  хрпстяиетЬ,  по  което  е  гда* 


В0О  паиетпо  неговото  царуване. 
11оат11ДнитЬ  години  отъ  живота 
си  Д.  пр-Ькаралъ  въ  Салона,  дЬто 
показалъ  удивителна  простота  въ 
жввота.  Тамъ  се  занимавалъ  са- 
мо съ  градината  си,  и  когато  шЬ- 
Еоп  ГО  подканяли  да  земе  па1гь 
короната :  «Дойдете  въ  Салона», 
имъ  отговорилъ,  «и  сами  ще  се 
научите  да  цените  благото,  на 
Еоето  азъ  се  наслаждавамъ  като 
са  обработвамъ  салатата».  ПопЬ- 
кога  загатватъ  за  тоя  еппзодъ 
съ  думитЬ:  Д.  въ  Салона  или 
Д,'вата  салата, 

Диояедъ.  Баснословенъ  царь  на 
Тракия,  црочутъ  по  жестокостьта 
си.  Той  хранилъ  конетЬ  св  съ  чо- 
вешко месо,  ала  бплъ  наназа1гь 
за  това  оть  Херкулеса,  който  го 
далъ  па  коиегЬ  му  да  го  изяджть. 
Днониснй  А.1*'ксаш)ри1*ски  (цер- 
ковенъ  отецъ  оть  Ш-п  нЪкгь), 
умр.  въ  265  въ  Александрия,  хЬ- 
то  бплъ  и  роденъ.  Той  би.ть  отъ 
благородно  египетско  семейство  н 
още  малъкъ  се  покръстилъ;  уче- 
пикъ  на  Орпгена  н  рхкоаоло- 
женъ  свещеникъ.  той  16  години 
управлявалъ  алексаидрийското  о- 
гласително  училище;  въ  247  ста- 
нклъ  епископъ.  Пр^зъ  Дедиево- 
то  гонение,  около  това  врЬме, 
биль  хвърленъ  въ  затворъ  и  о- 
с&денъ  на  смърть;  иъ  н'Ькоп  се- 
ляни го  избавили  и  той  се  крилъ 
една  година  въ  Ливийската  пу- 
стиня. Въ  257  бнлъ  заточенъ,  нъ 
се  завърв&лъ  схЬдъ  3  години.  Д. 
6  писалъ  миого  съчинения,  и'ь 
иб-вечето  еж  изгубени. 

Диониснй  А2>сопаи1шъ.  Учонъ 
ижжъ,  членъ  па  Ареопага  въ  А* 
тона,  обърнАтъ  въ  хрпстяпската 
вгЬра  оть  Апостола  Паь^а  и,  спо- 
редъ  пр^ааннето,  ржкополож»'нъ 
отъ  апостола  за  атински  епископъ. 
Преданието  казва   още,   че   той 


пр1;'гърп1аъ  мхченнческа  смгрп. 
Паметьта  му  се  въспомипува  Н1 
3  01ГГ.  Прцписван1ггЬ  нему  пвса 
ння  се  считагь  за  лъжливи,  елтс 
се  приима,  че  тЬ  ся  писани 
нензвЪстенъ  пясателк,  въ 
или  Л^^-и  в-Ькъ  (Еибл.). 

Днониснй  Ма,т.  Римска 
лугерь  отъ  У1-н  нЪкъ,  ро 
оть  Скития,  най-много  из 
въ  хронологията  по  това,  че  прУ 
см11тнклъ  какво  годината  на  Хри- 
стовото рождение  съвпада  съ  го- 
дина 754  оть  оспованлето  п 
Римъ  н  положилъ  началото  п 
христипската  ера  отъ  гаднвт 
на  Р.  X.,  когато  до  негово 
ме  христянсвата  ера  почвала 
смъртьта  Христова.  Диоииа1ев> 
1Ш1  ера  се  приела  повс«мЬ| 
отъ  УШ-и  в^^къ. 

Днониснй  31и.1етасм.  Е 
отъ  старогръцкитЬ  писателе:  ю* 
далъ  пр'Ьдапията  на  старовр1и1№ 
нитЬ  гръци  подъ  името  Мита* 
чсски  инклъ  и  написалъ  Пгто- 
риигснн  иннль,  който  съдържа 
историята  на  снкга  сл'Ьдъ  троЯ1- 
ската  войяа. 

Дионисий  Сша^ри,  Спракузск! 
тараипнъ  [името  «тпрання»  гръ- 
цигЬ  давали  на  всЕ>Еа  похипч-кй 
влаеть,  колкото  мждро  н  благ» 
творно  и  да  се  упражнявала],  пз- 
вишилъ  се  въ  Снракуза  отъ  и№- 
ско  състояние  до  званието  пьз* 
ководеп!)  и  па  25-годпшна  еь^ 
расгь  заграби.1ъ  пр-Ьстола  (Юб 
пр.  Р.  X.):  воювалъ  среп^а  карта- 
генянетЬ,  на  които  три  пхти  на- 
несаиъ  поб'^да,  първнй  пать  бла* 
годарение  на  4}мата;  сл'Кяъ  ня- 
колко военни  спол}'ки,  унрахаа* 
валъ  най-голюю  влияние  плХ^ 
гръцкнтЬ  градове  въ  Долна  Пта- 
лин.  и  <|>лотнтЬ  му  бнли  ПЪрВ! 
въ  Тосканско  и  Адриатическо  мо- 
ре. Нъ  Д.   не    се  задоволдлъ  сь 


да  блцде  нйй-отличппй  вои- 
1иь  ■  държавяпкъ  па  в1^на  си; 
той  желаялъ  да  блеоие  п  като 
аоегь.  :^  да  се  прославя  па  пое- 
тшчес&гго  поприще,  той  пспра- 
твлъ  въ  388  на  олвмппйсвв- 
гЬ  нгри  аратеипци,  пай-добрптЬ 
дйЕ1аз1атори  на  вр^ето,  да  де- 
иаморать  стихотворенията  му,  нъ 
■е  билъ  чесгить  да  добие  пагра- 
юта.  ТиЙ  пма.1Ъ  по-го.тЬма  спо- 
жука  въ  Атина,  д^то  на  състе- 
ншвята  няколко  п&ти  добвлъ 
пората  п  третата  награда  за  тра- 
гмвла,  послЬдното  му  пропзве- 
|№ще  дори  се  удостоило  съ  пър- 
Б^  Той  умр.  въ  368.  —  Д. 
^Врс>м.  Синъ  и  прЪеиипкъ  на  Д. 
Стри*  изгоневъ  отъ  Днона,  сл^1^ъ 
това  пакъ  възстановенъ  па  сира- 
кузскня  пр^сголъ,  ала  пб-сотн* 
Мробенъ  огь  коринчянетЬ.  Умр. 
Корпнть  пъ  крайна  бЬдпость. 
ноипсий  Ха.таарнасски  [Ха- 
рпакгъ  V  билъ  гра.гь  вь  Ш- 
вгь  Мала-Азия].  Ученъ  гръ- 
критпкъ,  псторикъ  п  архео- 
род.  вгЬроятно  кхдЬ  срЬда- 
>  вика  пр1здн  Христа.  Оги- 
въ  Римъ  въ  29  пр1*>ди  Г. 
жиЕг^ть  тамъ  22  години,  та 
ваоозналъ  съ  езика,  ниижип- 
к  старипитЬ  на  рпмляпегЬ: 
салъ  тахъ  на  латпнскн  про- 
Рнмска  прх€0.ю1  ни  въ  20 
н,  отъ  които  с«  уаЬ-тЬли  са- 
а,  10-а  и  11-а,  а  остаижли- 
взвЬстнп  по  малки  отккс/- 
.  Д.  остави.гь  п  цЬнпн  ртчь 
и  н  крнтич.  съчниеиия.  '^^и 
кздание  се  има  Рескп- 
т.,  Лайпцнгъ,  1774-1777). 
.  въ  год.  8  пр^Ьди  Р.  X. 
гъ.  Гръцкото  име  на  Ва- 
Вакха. 
"нъ.  Сн11акузски  тпрянинъ, 
унив^ь  ученшгъ,  цар^валъ  от- 
ъ   вагоиилъ  краля,  Дионцсод 


Млади,  отъ  375  до  353  прЬди  Р. 
X.:  упраа1явалъ  дсспошческп,  за 
което  билъ  убнгь  отъ  атниянина 
Калппа. 

Длонъ  Златоугшъ.  Прочутъ 
гръцки  ораторъ  огь  1-и  в^къ  аа 
нашата  ера,  род.  въ  Пруза  (согага. 
Бр!/г(г)  въ  Мала-Азня,  а  разви- 
валъ  дЬятелпостьта  си  въ  Римь, 
Под(13рЬнъ  отъ  императоръ  Ди1ь 
клетиаяа,  билъ  ирннуденъ  пър- 
венъ  да  б-йга  отъ  тоя  г^радъ;  нъ 
пб-сетн*  Нерва  и  Траянъ  му  пра- 
вили готЬма  честь,  посл1цний  до- 
ри го  зималъ  до  собеси  на  нм- 
ператорскаш  колесница.  Оратор- 
ството  му  в-ьзбуждало  всеобщо  у- 
диачение.  Умр.  въ  Рнмъ  въ  117. 
До  насъ  ел  достигнлли  80  огь 
неговигЬ  р*чи,  пб-вечето  съ  по- 
литическо и  философско  съдъ!)- 
жание  (пзд-  на  Кмчерусл  нъ  2  т., 
Брауншвенгь.  1844). 

Д||г»нъ  Касии.  Гръцки  псто- 
рикъ, род.  вь  Ни  кея.  авторъ  па 
една  Гимти  игоюрия.  Тая  исто- 
рия, която  е  обемала  епохата  отъ 
основанието  на  Рпмъ  до  229  сл11дъ 
Р.  X.,  е  състояла  отъ  80  книги: 
огь  тЬгь  еж  уцктКти  само  37  — 
54  п  50 — НО,  поатТи.  нзд.  Бе- 
керъ,  Лаипцигъ,  1849  (род.  155 
—  умр.  240]. 

Диопеидъ,  1/>.  Минералъ  съ 
зс'Леникав'ь,  жьлтенакдвъ  или  сая- 
кавъ  шаръ  и  полупрозраченъ ; 
срЬща  се  въ  природата  доста  че- 
сто, иои1шо1'а  в'ь  кристали. 

Диоптрика,  «у.  Часть  огь  оп- 
тиката, учение  за  пркломяшшето 
на  свЬтлитЬ  лучи  въ  прозрачни 
срЪди,  като  въ;1,\\хь,  вода,  стъ- 
кло и  др.  —  Диопгриченъ.  Който 
се  отнася  до  диоптриката. 

Диоптръ,  ф.  I)  Въ  артиле- 
рията: инструментъ  за  наио^кда- 
не  топъ.  2)  Въ  акушерството;  оц- 


струментъ  за  расшярение  маточно 
устие. 

Днорипи  (гръд.  знач.  г^^едане 
^ри^ь).  Гледка  доставяна  отъ  кар- 
тина въ  големи  разм1>ри  иаппса- 
ва  съ  доста  прозрачни  шарове 
на  п.ико  платно  и  дорп  и  огь 
дпЬгЬ  му  ст11ани.  Гледката  раз- 
лича, споредъ  както  се  освЬтлява 
картината  —  отпридъ,  отзадъ  нлн 
агь  страна  и  споредъ  степеиьта 
на  осветлението.  Въ  такъва  кар- 
тина може,  споредъ  свЪтлипата, 
да  с-е  усилпап>  едаи  отъ  пр'кд- 
м1»титЬ,  които  изображава,  и  о- 
слабятъ  другп,  па  и  да  се  въвож- 
дагъ  нови  шарове  н  дори  нови 
П1)1§дм'Ьти.  За  това  н*Ь1цо  осв1Ьтле- 
нието  става  чр^Ьзъ  разношарни 
стъкла.  Еднатак'ьвп  картина  прЬд- 
сггавлява  сгради  или  изгледъ  отъ 
прнрода1'а,  и  за  да  се  струва  на 
зрителя,  че  виауш  самитЬ  п^Ьща, 
воито  лр1цставлява  картината, 
а  не  просто  едно  изображени  е 
отъ  т&хъ,  рамката  на  картината 
правнсгь  огь  истински  пр*дм1ь 
ти,  запр.  отъ  стълби,  стр11хи,  о- 
градн  и  др.  т.  така  расположени, 
че  врнтельтъ,  дори  като  се  мЪсти 
отъ  едно  мЬсто  на  друго,  не  мо- 
же да  види  краижата  па  карти- 
ната. Д.  захваща  само  една  стра- 
на въ  пави.1йоиа,  дЬто  става  пр'1ц- 
ставлепието;  ако  захваща  вснтко- 
то  пространство  паокаю,  нарича 
се  тгиорпма  (г1»ьц.  ианъ,  все: 
орама,  гледка).  Сжи1ествеиата  о- 
собеность  на  д.  е  променливото 
освгЬтляване.  Д.  е  измислена  отъ 
фрпнцузския  жпвописе!гь  Дагера, 
чието  име  е  свързано  съ  друго 
едно  наистина  велико  изобрЪте- 
ипе.  Ннж.  Дтгрошипин. 

Диирить,  1]и  Дребно:гьрнесть 
камень,  който  се  отличава  по 
шьтностьта  си;  състюи  отъ  бЬла 
яди  зеленикави  зрънца  отъ  ал- 


битъ  и  отъ  рогова  измама  съ  че 
ренъ  или  ^еленнкавъ  шаръ. 

Дйоргь-джихярь,  шур.-ПГ^и 
(тур.  Фюрть,  четаре;  перс.  1^-мги 
харъ,  четире)-  Упогр^Ьбява  се  а 
2  пхти  по  4  въ  таблоигрането. 

Диоскури.    Въ    1рьц.    бапюг. 

двама    брати    близнаци,    Касггор 

I  и  Полуксъ,    покровителе    ва  ш 

I  ряцит^,    на    гостоприемството 

I  на    гимнастиката.  Тк    синове  в 

I  Зевса  огь  Леда,  били  нераздЬли 

I  другаре    (поради   което    и    име! 

'  имъ  сгган».1о  пословично  за  неря; 

д^ла  дружба],  па   и  двамата  у^ 

\  ствували  зае.-^но  въ  нгШ-славнв 

предприятия  (въ  похода  на  арП 

навтите  и  др.)*  Изображавалп  г 

въ   впдъ    на    непорочни    юнопп 

сь    полукрзкгли    шапчпци    в   с 

палма  в'ь  ряка. 

Диотре(|>ъ.  Влимтелепъ  чхеШ 
на  нЬкои  отъ  ранннтЬ  цръвш^ 
нъ  неизв-Ьство  на  коя  и  вероятяк 
пропов^Ьдпикъ  (Пибл,:  3  Йоан! 
Днофовия,  1р.  Цесъгласея! 
звукъ. 

Днпнрихий,  *р.  Сткпка  н1 
стихъ  огь  четцре  к&си  слога. 

Диилогра1|>ия,  9р,  Счетовод- 
ство или  кни[41дьржчпие  въдвов* 
на  часть.  —  Диплографическа  км 
га.  Тефтеръ  въ  двойна  часть, 

Диплола  или  диплояъ,  */ан 
(отъ  'Унило,  ДЙПЛ1&,  сг&вамъ  ш 
ДВ*).  1)  Акгъ  издаденъ  оть  фя 
култегь,  нь  който  се  констатяр 
споообностьта  на  едно  лице,  кос 
то  е  издържало  испитн.  Такъв 
особенъ  вцдъ  свидетелства  бивог 

отъ  разни    степени:  Сак* г  " 

днп.юма,  дип^юма  за  . 
(1окторск(1  /)ип.10ма.  2)  С|..;.1|  . 
(ггво  издадено  отъ  власть  \и  щ-» 
мишленпкъ,  въ  което  се  приш 
зиава  високо  качество  на  приШ 
ведонието  му ;  «.««.«*  гЬомам»  ш 
Парижскопю  Излоакеннс* 


—  407  — 


.точатт.,  1р,  \)  Лице,  на 
възложо  110  да  рас прд вя 
вителството  на  чужда  дър- 
ботитЬ  на  своето  иравп- 
2)  КоЙ-да-е  чов^къ  вгЬщъ 
ашшта.  3)  Хптръ.  ло- 
къ,  способенъ  да  из- 
работитЬ,  —  Диплонати- 
Който  се  отнася  до  дппло- 
Диллоиатичесно  т^ло. 
ггЬ  чуааестрании  поола- 
1ри  двора  на  едпнъ  госпо- 
1ДИ  държавенъ  глава.  — 
цмя.  1)  Наука»  часть  огь 
родното  1траво«  за  взавм- 
вопп^нин  на  държавите.  2) 
тЬ  ржководителе  на  вза- 
I  сношения  аа  държава1'Ь: 
Сенати  Оигиимтшл  раскж- 
мото  от**^1€гтно  на  пппь 
дипломацията  не  пощади 

лоянраяъ,  1р.  Снабдяванъ 

ЛиМП. 

аси^^  ноно-лаш.  Неутолима 

(болесть). 

теро.10гия,  ф.   Учение  за 

чнкъ,  мур.  Задната  часть 

[гка. 
кт«Н'ь,  мпи.  Правъ:    ди- 
мргнь,  нравъ  вла1П>,  сир. 
^    Еойто    се    не    спира    на 
тЬ  станции. 

■•кторагъ  пл и  директория. 
«(.  1)  Върховно  правнтол- 
а  което  всг11коЙ  огь  члено- 
мш,  ня)гЬсто  министръ^  пдп 
»ргъ:  Алско  наши  и  дирг- 
ьть  мц.  2)  Върховното 
во  въ  вр^мо  па  първата 
въ  Фрапццн. 
р1.  —  трвса,  ново-лапк 
оль  чи(*то  главно  управле- 
п а м  и ра  едно  за  веде н ае 
иинистрадии:  <}иргкторъ 
алия^    днр*^ктртп  иа  у- 


Дпрркцпонла  лпнп».  .тик  Въ 
йоги.  игкгргшФ)  линия  на  аосо; 
ката  на  гюлле,  бомба;  с&що  ли- 
ния ма  батпрги. 

Дирекция,  .}Ч1и.  I)  Управле- 
ние» отд^1но  учреждение  за  у- 
аравляваие  правителствени  или 
частни  работи.  2)  Посоката  па 
движението  па  войска. 

Дисертаигь,  мгт.  Лнце,  кое- 
то :ш1цитава  дисертация. 

Дисе|ггацня,  мпи.  Съчинение 
по  1гЬкоЙ  наученъ  прЬдм1;гь,  на- 
писано не  всестранно,  а  ка1кото 
е  потрЪбно  да  се  докаже  едно  нла 
нЬколко  зададени  ноложснин.  Ди- 
сергациигЬ  се  пишя1гь  за  доби- 
ване учена  етемень  или  членство 
I  въ  учено  дружество:  Л'.  .шщи- 
I  щпиаше.  дисгртанияиш  ги  за  про~ 
ф('соръ  на  философията. 

Дирижирая'ц  фр.  Упраатя- 
вамъ  .музпкпленъ  хоръ,  дансопе,  п 
др.  —  Дирижйоръ.  Уирав.1и1&1ций 
орке^^^р■ь,  дансове,  и  др. 

Днсгаряопня.  С&щото,  какво- 
то е  дисхармония. 

Диеек1|,ня,  лит,  Разсичапе  гЬ- 
лата  на  мъртви  животни  съ  на- 
учна ц1иь.  —  Дисекторъ.  Оня. 
който  се  занимава  съ  дисекция  за 
медицински  сказки  н  др.  т. 

Днгентррия^  ^р,  Кръвавъ  по- 
носъ,  кръводрпсъкъ. 

Диеиденть,  лаш.  ОтцЬпеникъ, 
ра^номислепнкъ;  опя,  който  е  въ 
несъгласие  сгь  болшинството  по 
едииъ  илп  пб-вече  въпроси  по  нЬ- 
ра,  нравственость,  политика  и  др. 

Дигкаип.,  .шик  I)  НаЙ-виоо- 
кпй  чов1»1Нкц  гласъ  или  звукъ  въ 
музиката.  2)  Двойно  п-Ьние.  — 
Дмскантнс-ь.  Лице,  което  пЬе  ди- 
ска нгь. 

Днско.  Островъ  при  западнни 
бр11гъ  на  Гриилапдии,  160  кн- 
лом.  налтьжь:  съепииява  часть 
огь  данскигЬ  владЬния.   На  югъ 


—  408  — 


е  главнята  стапцпя  Годхавпъ.  Тю- 1 
40110ЛОВСТВО.  Напосл'Ь,ть1п.  ек  от- 
в:{)плн  въ  острова  аскопаемн  вк- 
глита. 

Д|1ГК0:Г1м    ^Р>    I)  ПДООБО    ОБОЛ- 

чп^о  блюди,  1Ш  което  събирать 
въ  цръква  за  благочестива  цЬль 
пари.  2)  Такъво  блюдо  съ  све- 
щени изображения,  което  употр^ 
бяватъ  въ  цръква  при  све1цено- 
д1;йствпето. 

Днгкоилоди  пли  днгкоиицети. 
Кдниъ  вйдъ  гхбп,  конто  ра:ч.ги- 
чагь  01ъ  твърдогжбитЬ  по  това, 
че  тЬхнитЬ  спороносни  лпстиасг 
аюженн  въ  чпшовцднп  оли  ди- 
скоппдии  плодопосцн. 

Днскредитираяъ,  нот-лпт, 
Развалямъ  кредагг»,  правщ  1гЬ- 
ко1\)  да  се  лииш  огь  дов^Ьрието 
>на  другптЬ.  —  Диснредитираиъ  се. 
■11з17биамь  сп  кредита. 

ДИСК-Ь,    ^^^.     КрХГЪТЪ     ПЛИ   ВИ- 

дпхата  повръхность  на  звг{;зда. 

ДнсопансЪу  фр.  Несъзвучие, 
несъгласие  между  два  илп  пб-ве- 
че  звука. 

Диглонгаторий  или  фармако- 
пгн,  лат.  Аптекарска  книга,  коя- 
то иазага  какви  прости  ц1;рове 
тр-Ьбва  да  се  нампратъ  въ  запасъ 
и  какъ  да  се  пазшпь  п  съдържа 
нас.таатения  какъ  да  се  приго- 
тш1гь  гложнптк  цЬрове. 

Днгиеигия,  (7>.  Млечно  пище- 
варнлпе  (болесть). 

Дисиерматнчооки,  *р.  ДвусгЬ- 
менъ. 

Днгиондей,  1р.  Стжпка  ьъ 
стихъ  огь  два  спондея,    сир.  отъ 

ЧРТИрн    Д1ЪГН    СЛ0П1. 

Диспоаиция,  фр.  (соб.  зн.  ;>яг- 
ип.\ож*^ние).  1)  Расположеиие  на 
войска  прЪдц  сражение  съ  оирЬ- 
Л'1иеи и  распоренца ния  от-ь  на- 
чалмака  й.  2)  Въ  тгр\,  распо- 
рсж^^ине. 


ДиСПрОПОрЦИЯ,  М<ьг1>-4 

съразм1;1)Ии(*ть  на  частитЬ 
в^о  помежду  си. 

Дигтилмраяь.     [ТргЬвар! 
едно  веи1е1Пво.    като    го   1 
вамъ  пр1'>;^ъ  парно    състояняе 
течно.  —  Дмстилак^ия,    ''м<т 
ршка.  Такъво  пр-Ьваряване. 

Дигхарионня,  7'-  ' 

гласие,  ио1П'роЙность  и 

Дисциплина,  лат.  Ре 
безусловна  покорность,  чиног 
тание  и  пазене  всичкятЬ 
между  пб-долнн  илп  до. 
ствена  нъмъ  по-гориитЬ  огь 
вопшати  дисншкшна  тр1ь6ф\  Л| 
бмдс  мною  сшрош ,  аь  тоьа  1рш 
лнще  нп>ма  дппцоиина.  — 
цнплмнареиъ.  Който  се  отна 
дисци1иниата.  —  Дисци 
наказание.  Наказание,  коетх) 
налага  за  нарушение  на  дасще 
плипата.  —  Дисииплинираи\.  Пр|- 
учвамъ  на  дисциплпни:  гЬгщч^ 
и.тнирпна  нонгкч.  —  Дмсципл)* 
нованость.  Състояние  на  дасц^ 
плниа. 

Дитетраедръ,  »/>.   Двоенъ 
тпрестранникъ. 
Дитирамб  ь.  Първоначално  щЛаг 
име  на  Бахуса,  съ   нев^^рво  оро* 
исхождение  и  значение;  п6-сетв1 
приспособено  на  едянъ   видъ  лй* 
рнческа    поема,    обработвана    цб* 
особено  въ    Атина,   която    <ж  ^I^ 
лнчава.1а    по    възввшеностьта  I 
буйсгвото  на  стила,  ала  юояго  в» 
по-късеиъ    периодъ  ос    взро|КВ 
вта  надута  и  глупава  поема.  Нй** 
напрЪдь   днтиу)амбъП1    се    !гйрль 
лудешката  и    сварплъ    1г.1 
схщевр"^менио;  въ  наЙ-Л'" 
тЬ    времена,    нему    Сила    ла;|еА 
редовна  хорова  форма  и  с  и  ■'-- 
Тоя  с  дптнрамбъть,  за  к< 
общо    се    говори.    Вь    и]п'ч.    <  ^ 
неоснователна    похвала.  — 


4 


—  409 


рамбически.  Който   оо    .-ггиася   до 
Л11ткрам15а. 
рЛо,  мгт.  Казаното.  горЬпоме- 

Дитрохей,  1/л  Двоепъ  трохей, 
сяр.  стАнка  въ  стихъ  отъ  двц 
1рспсея. 

Дифоаня^  //».    МуянЕа   яа  два 

Г.1й*-П. 

'  ггъ,    1р.  Гърлица,  гу- 

:._.,...  го  гърло:  болесть.  ко- 

По  се  отдава  на  мпкробп.  ковто, 
Ьпо  иападн&тъ  човека,  аровзвож- ! 
щтъ  свдво  въопаленпе  въ  гър- ' 
)кло  и  п»^-вечето  пжти  докарватъ 
рмърть.  Огъ  г1  мржть  най-го- 
1^110  тасло  д-Ьцд.  Отлпчителпий 
Ш^  пр8:я1П1Съ  (*  образуването  ни 
пшо  Баго  ципи  по  кожата  п  осо- 
ккво  вгъ  гърлото.  отд'Ь'10  п  пмето 
^нфт'ра,  ццпа).  Благодарение 
•критието  ца  франдуг^пна  д-ръ 
*у,  направеио  въ  1894,  тая 
сега  с*-  лекува  сполум- 
гь  иаиъркваяе  подъ  ко- 
не бодииц  серумъ  отъ  обез- 
1ената  кръвь  на  еоиь.  Бпж. 
.иъ. 

■фаянция,  лат.  Поношенне. 
имавнваир.  безчестени,  кле- 
лата. —  Дифймааията  състои  въ  | 
;  лието  1гЬкому  д1шние,  ко- 
.  -  л:('  да  му  цовр1ии  честьта.  | 
Дпфамацията  се  наказва  отъ  за- 
кова САМО  ПО  тлжене  на  оскъ1>- 
б^ното  лице. 

ДнферРН1^нал<чп.    (мш.    ди- 

феремция.    рлгиика).    Разносгень : 

Диференциално  даждие,  —  митно 

коеш    е    пб-гол-Ьмо    или 

•  споредъ  АгЬсгопронсхож- 

'ТокитЬ. 

,!,    1    ^    :(|,И1иио  ся11тапе.  Въ 

тт*   тшгьво  слгЬтане,    по  което, 

—    '•'^^(ниснието    на  конечни   ве- 

иаиара    се  отношенпето 

тЬхин     0»';11;ономио    малкн 

—  Диференциалъ     Безко- 


нечпо  малко  увеляченпе  па  В1^лг- 
чина  въ  диференциално   см11таие. 

Дн(|>рак1и1Я,  .и^т,  Въ  ф1и(1к, 
отклонеипе  на  снЬтлавитЬ  зари 
огь  лраволвнейпия  пмъ  пжть,  ко- 
гато мннувать  пр1>зътвърдЬ  гйеня 
зиркн  пли  ОЕОЛО  Ьстроя  край  па 
н11Кое  непрозрачно  т1|Ло. 

В1Ш111е  8а1!гат  поп  8спЬеге,  ла^к 
М&чио  е  да  не  пише  чов1>къ 
сатира. 

Дихогаяпя,  */>.  Въ  бот.  яе- 
съврЪменното  развитие  на  праш- 
инка и  плодника  па  едно  раст'> 
ние.  Дихогамическо  рас^гение.  на 
което  по-напр1иъсе  ралвипа  прпш- 
пшгьтъ,  СО  нарича  аротипш^рн- 
ческо  (първом мжско);'га.кьво  пъкъ 
растение,  на  което  рилцето  бива 
вече  способно  ;*а  огиодяване.  а 
пъкъ  пра111никъп>  на  сжпшя  цв-Ьтъ 
не  е  още  ра;5витъ.  се  нарича  про- 
цип  имт*и:ко  ( нървоженско).  Ли- 
вадп(У1ч)  1сшпавичо  е,  :?априМм 
отъ  първитЬ:  а  пъкъ  миризллв- 
ката,  —  растението,  което  придава 
па    е11лото    праятпата     м призма, 

отъ  ВТОрИТЬ.  В  ГОрЦТЬ  еж  П*!»-рЬД1СИ. 

В^еи  с1  шоп  йго!^  фр.  Богь  и 
моето  прано  (девиза). 

Д  и  ден  I "ь.  В  иж.  Д//  кI^^(ъ, 

Дин>.  Португалски  островъ  въ 
Омапски  заливъ,  на  юп»  отъ  Гу- 
зератъ;  13,000  жнт.  ПрЬвъсходно 
приантпце. 

Днямбъ,  (р.  Стхпва  въ  отпхъ 
отъ  два  имба,  сир.  очъ  четиро 
слога,  огь  конто  нървиЙ  и  тре- 
тий  кжси,  а  вториВ  н  четвъртнй 
длъгп. 

Дя1ггриевъ  (Иван.  Пваи.).  Рус- 
скн  н^етъ.  авторъ  на  епическата 
пмема  Иермакъ  и  на  леки  и  шего- 
вити поеми,  въ  които  нЛй-много 
е  пр-Ьвъсхонцалъ  (1760—1837). 

ДнЬпръ.  РЬка  въ  европейска 
Русия,  извира  въ  блатисти  гори 
на    сЪверъ    въ    смоде  нската    гу- 


—  410  - 


Серния,  трче  пр-Ьзъ  Кповъ»    Ека- 
терннославъ.  Хгроонъ  и  атива  се 
В"ь  Черно    море;   1,950  килом.  Д. ! 
е     корабоилавателенъ     токо-речп  I 
отъ  симпя  си  пзсоръ.  Ирин;шеде- | 
нинта  на  губерниитЬ,  пр^зъ  които 
тече  —    жито,    градпво,    жел-Ьао, 
соль,  клъчпта,    денъ  —  обикно- 
вено се  пр1;пася'1ъ    по  рЬката  до 
черноморс-кптЬ    пристанища,    ала 
много  кораби  минувагь  пр-Ьзъ  го- 
дината отъ  Д.  въ  Бгитийско  море 
прКзъ  Нере;шна  и  Дойна. 

Дн'Ьст|п..  РПка  пъ  еврпи.  Ру- 
сия, иявпра  огь  КарнатскигЬ  пла- 
нини в'ь  Гилнцин  (Аисгрии),  на 
разстояние  около  Г>5  килом..  обра- 
зува прЬд"Ьла  между  Русия  о  Ав- 
стрия, влиза  въ  Русни,  тече  по 
лр'Ьд1х1а  на  Бесарабия  и  мие  Сен- 
деръ,  и  при  Акермапъ  се  влива 
въ  Черно  море:  1.200  килом.  Ко- 
рабоплаването въ  австрийскптЬ 
пр11дЬ.1Я  подкача  огь  Буковина, 
а  въ  Русия  01ъ  Исаковенска  мит- 
ница. ГлавиигЬ  произведения,  ко- 
ито се  прЬнасьа^гь  по  рЪ|1атя,  ех 
дърва  п  жито. 

До.  Пие  на  първата  музикална 
нота,  на  която  дру1Ч)  име  е  уть 
(оа1). 

ДоГместь.  Душеипо  мжя;ество, 
благородство ;  доблестенъ,  отли- 
чрнъ  по  душевно  мжжество,  си- 
ленъ  и  тв-ьрдъ  въ  високи  добро- 
детели, като  велцкоду1нието,  само- 
пожьртиу напето  и  др. 

ДоГшеръ  ( Гслглпй).  Чешски 
спислтедь  по  жторията,  археоло- 
1П1»па  и  библиогра<|)нята  на  Че- 
хия, умрЬлъ  ре1ао1(Ъ  на  пражския 
уииверситогь.  11ис;|ль  е  само  по 
лачииски  и  иЬмоки,  пъ  па!П1  е 
пръвъ  о1ъ  нячинатрлегЬ  па  чеш- 
ското    въфяждпне   (1719—1790). 

Дп6|1н  приета шпца.  Залив ь 
на  юи.нш-п  (гграпм  на  о-въ  Критъ, 
блд;1у  при  Ласей.  (Нибл,) 


До6)»пчъ.  Грпдъ,  окол.  ц^ 
ненеки  окр.,  36' /1  килом,    ма 
неро-аападъ  от.  Балчякъ,    61 
с1;в.  отъ  Варна,    90  и»    <г!ш.- 
оть  Силистра ;    1 1 ,087    ипгт. 
иаиръ    за  едъръ    и  дребеиъ 
бигькъ  н  колониал  пи  стоки 
м.  май.  който  трае  11  дни. 
;и)  килом.    на  югь  отъ    пр1 
на  подрумжнска  Добр}  : 
освобождението  тоя  1*1 1    ^ 
рпчаше  Хаджн-оглу  Пазарлх! 
той   доби    сегашното  сн    име 
1883,  за  споменъ  на  стария 
гарски  кнлпъ,    който  е   атад! 
опни  м1ста  1г1;колко  врЬме  щ 
падането  на  България  подъ 
цигЬ.  Виж.  Добротинь. 

впй    български     м 
новигЬ  вр11мепа,  { 
венъ  въ  18 16.  Учплъ  се  пър! 
въ  родното  си  м11сто    по   гр1 
е^^икь  при  дискалъ  Димитра 
тита,    иослЪ    пролължиль 
нието  си  въ    гръ1шата   гпмш 
на    Куру-Чеише    вь    Царпг 
въ  съучепичество  съ  Кръстен! 
Доброплодии    а  Раковски.   ПрЬл 
5-Г0ДНП1Н0    учение  въ  ТОП:: 
ли1це    пронвилъ    дарбаг.) 
жаволпсство,   та   по  пЛ 

на   учптелегЬ  си    пое: 

новооткритата  тогава  «кадемпв  ш 
хгь.тожествата  въ  Атина.  Въ  гръц- 
ката столица  пр-Ькаралъ  П  гх»- 
дини,  и  едицсврЬменно  с*- 
жпвописствого  и  работил ь 
»а  да  искарва  п)>'&х  ра  ката  ^ 
11р1>зътова  вр^ме  израОотилъ  оше, 
осв1^пь  сгудиитЬ  си,  много  оре- 
гимални  картини  за  иридань.  Ч»^ 
тире  отъ  тпн  картини,  ш  коат!* 
добилъ  богати  премии  отъ  грт* 
кого  привптелство,  с»"'"*  ''^  "* 
Атинския  музей. 

МладиЙ    яг 
аа  единь  и6-1 


—  411  - 


въ  1848  оти- 
'шгь,  —    там1.  лЬта  сл 
шии  №*л1кп  жовогшсцц 
10ИЦИ  и  Мииоль-Лпжеливци. 
||]1ггЬ  10  1Ч1ЛН11И  оть  при- 
ето си    въ  В1>нп1Ш    градъ, 
1Ъ    редовно   а кпдем инга 
'Вото   да  СО  усъьър- 
а    пр1>;тъ    свободното 
IV  хо.гилъ  въ  Ватиканъ  да 
и1>-лубават11  творения    па 
пЬ     жи  воп  исцц,     конто 
на  туристи  и  любит^ле 
рпиотгвота.  Тава  доставнлъ 
едно  условено   възиа- 
гие,    на    Атинския    муяей 
кгата  гОирка  Еартиви,    27  | 
I,  Копня  огь  най-хуОавитЬ  | 
1Я    на    Рафасла,    Микедь- 1 
в  други  ашвнц    ххдсгж- 
и  ирЬзъ  това  вр11мп,  за  да 
[да  копнра  кодкото  е    вьз- 
[»>-вече  картпип.  ц:1миа1илъ 
ш  саст**ма,  наречена  *:и'о- 

освоОошгението  на  Бта- 

Д.  науми.ть  да  се    в'Ьрии 

»чеството    с«,     нъ    не    съ 

{>%ц^:  :^това  се  за^юнолъ  | 

да  копира    н<4й-хуГ|ав11гЬ 

в  съ  свойственото  нему 

»яе  сцатучнлъ  да  пс1сара 

Н1К  до  1892.    Тая   година 

1вегигнкл'ь  въ  родния    си 

60  гадпни  сл^боъ  излазя- 

оп.  него. 

1893  Д.  продаде    на  би:- 

1*пво   за  музея 

а  0  И  кпргини 

ипвснд  работа.     111)илъ 

[ина  той  даде    и:иожо- 

кяргниятЬ  сн  въ   София 

'\'\  Народното  Събра- 1 

110  биде  удостоено  \ 
твието  ц  виашата  ио- 
11^  В.  книгипн    аМа- 
гвзАч  Конто  ц  бла1ч>воли  да 
[«яр^гината  иЬ[1081и()ие   о!^ 


Елна  часть  огь  кяртякигв  т, 
М('}кду  които  и  ОюгговогЬ  па  X. 
Дпмптра,  Ботева,  Рлковоки  и  Добро- 
плоднп,  копирани  огь  иалки  пор- 
трети, Д.  е  оетавидъ  нрн  раанигГ| 
паметници,  копюиа  и  кардиип 
па  Народния  МуяеЙ  у  старата 
ДЖИМ  пя  въ  София,  дЬто  всЬкой 
може  да.га  вндп;  остаижлптЬ  сл 
иимирагъ  нрц  него.  Жвзнсонпса» 
гельгь  му  В.  П.  Б.  въ  описан. 
Сшьш.паш  (год.  VI,  ки.  XII),  огь 
дЬто  еж  почррпенн  тия  бктЬау*и^ 
на  казва,  че  тия  картини  ек 
цЬлъ  складъ  отъ  неисчорсшемъ 
имогь,  който  авторътъ  пмъ  не  би 
далъ  въ  зам1;н11  аа  никакво  друго 
богатство. 

Макаръ  и  по-вече  отъ  80-годи- 
и1е1гь  етароцъ.  Д.  е  още  бодъръ 
и  здрав ь  и  не  испуща  чегката,  а 
продължава    да    работи     п6-лекп 

Д<>6(К1иоленъ.  Отъ  своя  воля, 
безъ  прнпуждение.  —  Добровол- 
никъ.  Иойпн1гь,  който  служи  въ 
една  войска,  не  по  изискване  на 
закомп,    а    по    свое  си   н^лаиие; 

ВОЛ«'НТИрПИЪ. 

Добропскн  (Иванъ),  по-рано 
Лоань  Дойртпчь  и  още  цо-рано 
Иоииись  X,  Доб]ш,  Български 
учптель  и  публпнпеп!  въ  епохата 
на  па  щото  въ:^раждапр  и  пръвъ 
български  проповЬдникт.  на  ело- 
в-Ьисаата  нранггнепя  нзаимнос^гь 
н  па  едннъ  обии'слов11иски  езикъ. 
Д.,  родснъ  въ  СчШвонъ  въ  1812, 
починх  въ  Пловдпвъ  прЬсгарЬлъ, 
б^Ьловласъ  и  заглужоиъ  поисио- 
неръ  въ  161)15.  Той  се  билъ  училъ 
въ  родното  си  !кгЬсто,  посл1>  въ 
Атина,  и  нАй-посл*  продължилгь 
учението  си,  заедно  сь  Илпрнона 
Л1ака[)пополе1си,  Чомакова  и  др., 
нрн  прочугь  гръцки  учеиъ  своо- 
14)  ро,Х11  материилисгь,  Кадри,  на 
о-вь  Андрасъ.  СлЬдь  ■1]ова,  учи- 
телствувалъ  20-иа  години  въ  Бра- 


—  412- 


йла,  Слипенъ,  Самост>,  Котелъ  и 
други  грпдове.  Въ  младитЬ  си 
години  сн  «бъхтадъ  главата  върху 
квадратурата  на  кр&га>  и  с^ь  въс- 
1Ищеиие  вЬрвадъ,  че  е  разр^шилъ 
тая  велика  задача;  ала,  кош  да 
пр1)Дстави  въ  Атина  разрЪш^пц- 
ето  й  пр11дъ  едно  сьОрлние  огь 
учени,  билъ  ужасно  разочароваиъ 
и  таи  несполука  оставила  неиз- 
гладпми  слЬдп  въ  живота  му. 
ПрЬзъ  сеит.  1850,  слЬдъ  Вого- 
ровия  Цчриьршккп  Ии,гтннкь, 
цочядлъ  да  редактира  въ  ВЬнн 
С1ШС.  Мн}юзр1шш;  което  1Ц^0 
да  излиза  на  згЬсецъ.  Въ  австрий- 
свата  столица  прЪстоялъ  три  го- 
дини, а  снолучилъ  да  издаде  отъ 
списанието  си  само  петь  броя. 
Миршр}ьши'то  създало  на  Д.  из- 
вЪотность  не  само  межд>'  бълга- 
ретЬ,  а  и  между  първитЬ  елов1^н- 
ски  иолитнин  и  литератори  въ 
Лвстрпл;  то1Ч1витнцгЬ  кири1|)еи 
на  чешсБия  пародъ  111афари1гь, 
Палацки,  Иосифь  Иречекь  и  др. 
влезли  въ  блясно  сиошевие  съ 
Д.  и  <Астоинието  на  българския 
народъ  ги  зашггересувало  иб- 
живо.  Д.  поел*  ходилъ  въ  Русин, 
и  пркгь  С.-Петербур1а-Берлииъ- 
Хамбургъ-Лявсрпулъ  отпшелъ  въ 
Америка.  ЦЬльга  на  летуване- 
то му  [гь  иовив  св^Ьгь  остава 
до  сега  иеизвЬстиа;  той  ие  е  нс- 
калъ  да  0&  открие  на  сь6ес1)Дии- 
цптЬ  си,  Сл1]дъ  1861—62,  той 
замон&ть  накъ  за  Бунурсщъ.  л1>то, 
слЬдъ  нЬколко  години,  н;иалъ 
още  два  броя  отъ  своето  Миро- 
з/пьпис  (1870).  Отъ  Вукурещь 
отишелъ  въ  С.-Иетербургъ  съ  по- 
литическо намерение  «да  удумва 
руситЬ  да  освобод1а5:п1  Б^г^арин»; 
съ  подобна  ц1;ль  е  и  нидавалъ 
мемоари  до  разни  правителства. 
Огь  С.-Пе  герб)*ргь  се  върнли  ь 
дъ  Саавепъ  иъ  1Ь12.  Д.  аисилгь 


въ     ЦПрН1'р11ДСКНТЬ  ВХу.ПШЩ! 

ботиль  и  по  церковнпн   в-ьпрш 
и    Сливенъ    Го    испратиль    си 
пр'1'аставитель    въ    първия    б1 
гарски  съборъ  въ  Царвгродъ, 
съборътъ,  който  изработи    усп 
на  повосъзд11Дената  българска ' 
зархия.  СтЬдъ  освобождението 
Д.    жив'Ь    до  смъртьта    си    10- 
годил  и    осамотеиъ    жи  вотъ    [1 
не  б1>ше    жененъ]    въ  Пловдк 
Въ    погребението   му,    лапрам 
на  обпшпски  разноски, 
стне    литератори,    учпт' 
Много    интересна  е    са. 
Д.,   който  б-Ьше   едпяъ   1,.^..;.» 
съ  физиопомпн  вато  ^(аруицовя 
на    Д-ръ     Ив.    Шишм  I 
7Л.^  шрски  ПрФьнеОь,   I  \- 
т  И  VIII. 

Добровскн   (Ииеифь).  ЧсШС 
филолоп.,    абагь  огь  цезунп* 
орден  ь,  основатель  па  слоткнсШ 
филология.    Сь  иоторнко-фкю) 
гяческпгЬ    си    изатЬдванш!    т 
пръвъ   пратЬлъ    св1)Тлина   оъ{) 
сювЬпското    хин&зо.    Ппсахь 
на    чешски,  на  немски  в  па  I 
типсни.     Най  -  важнотЬ    му    т^ 
дове  еж:    81а»1П    (ирага,    183 
81омга11са   (Прага,    1814—15),  I 
зиШопсз    Ии^иао    §1атоп1сае    ^ 
1сси  тс1сН.ч    (ВЬна,    1822),    Ш\ 
1Шса  (Прага,   1807;     2-о  издам 
1832),    8сг1ри)гей  гсгиш 
гпш  (Прага,  1783-84)  ^  .. 
да  изучва  сггарн  рлБКописи  м  { 
бира  св-ЬдЬиия,  които  еж  пите] 
сували    нзученията  му,    Д.  иЖ1 
валъ    въ  Швеция,  въ  Г' 
Италия,  въ  Германий  и 
цария.    Вихь    роден  ь 
Раабъ  (Ун1ария)  и   т-  ' 
вице-рекгоръ  на  хр 
мцт1[1ия  (1753  — 1ь:^и). 

Д1»Г»родушио.  Душеиио  раол 
ложение  кьмъ  добро,  добро  ср1Д( 
нЪжии  чувства.  | 


-413  — 


[ойрод-Ьтель.  В<гЬко  похвално 
'стви  ца  душата;    чов^!гь    ггь 
•гш  качестна  се  нарича  0о6р(>- 
*г^иь.    Говора    а*    н   за    от- 
^      »родЬтеля:  ум^реностьтп, 
ОТО,  окромкостьтц  и  д.  т.. 
1ИТ0    се    намеква    непрЬкжг- 
унражнеиие  въ  нЬкои  добрп 
1'вии .    'Ла    гри гш ян (^и    <)-л п 
особено    в11р1П'а,    (шдеж- 
лшбовьта. 
(1И>ролюГм)В'ь  (Николай  Лл,). 
>.  слЬдь  Бклннскп, 
,  единъ  отъ  осио- 
1етк    на  дитературната   кри- 
в-ь    Русия.    Д.,    роде1гь   въ 
въ  Нижкп-Новгородъ,  сипъ 
свс1ценн1?ь,    умслвено    п  ду- 
[о    ус1р11лъ  много    рано.    Още 
3    годоян    декламиралъ    пре- 
го  пЬиоа  Крилови  баонн.  Ко- 
Оилъ  на  8    годнпн.    ималъ 
»ше1гъ   учптель;    н  майка    му 
казвала,  че  нзъ  учебната  стая 
квна  н  ср  чувало  само    едно: 
10?»    сугь  що?»  и  «иа1гь?>; 
СБършилъ  маукйтЬ  ой    въ 
[о-новгородската  семинарии  п 
-иетербургскин  иедагогичоскн 
1тутъ.  Литр[т1урнага  му  дЬи- 
юсгь    подкачила    отъ    пистн- 
(1850).     Чернишевски,    въ 
сшюанпе  Совр*'мгнникъ  об- 
ь  той  първата  си  сттпп 
а/тчишпнъ^    оведнлтъ 
м,  слКдт»  първото  сн 
1не  съ  него,  каза,1ъ  у  дома 
че  при    него  ходнлъ    прЬаъ 
единъ  чоаЬкь   съ  необикно- 
умк    Въ    съчпненнсго    си 
(Ото  цпрстно^  което  1П'ои  сьн- 
сдиннчно  ни    само  нъ   ])ус- 
I,    а  И  въ  европейската  кри- 
мка   литература.    Д.    достнг- 
мта   т<.'чка    на 
иЬ  съчинения 
^ат    ни    са  прЬиедеин    до 
}^^^бе^ть  Оакнь  м    нсютт/ь 


оиизивиипи    л1 

форлш  (Индинъ,  1?>У.З),  Отгць 
Л.*гкгпи'(ръ  Гаваин  и  шчовишгь 
*1р1шови^)к  (Разград ь,  1897)  и 
ЗнаУ(*ни^то  на  птноритета  въ 
1Гьепитанкппо  (Вратца,  189й). 

Д..  за  да  се  пргЬдотвърне  охтиката, 
която  се  поивнла  у  него.  пкту- 
валъ  въ  Германий,  к>жна  Фран- 
ций, Ита.1ня,  нъ  безъ  слтестнено 
облекчение:  1гь  1861  пр^зъ  Гръ- 
цил  п  Царигродъ  се  върнх.1Ъ 
въ  С.-Петербургъ,  д^то  в  почи- 
нялъ  въ  края  на  с^г^ишта  година, 
Съчиненията  му^  1гьрвенъ  обна- 
родвани въ  русскитЬ  сипсания,  сл1 
напечатани  отд1ино  въ  4  тома 
(СПБ,  2-0  пзд.,  1876).  Доста  по- 
дробни снЬд-Ьния  :ш  Д.,  .т  иего- 
внн  живогь  н  литературна  дЬл- 
гедиость,  заедно  сь  единъ  хубаво 
изработенъ  не14)въ  нортре^п».  има 
на  бъл1^рска  въ  книж1са  //.  .1. 
Довролюионъ,  написана  огь  Л.  М. 
Ск«1биченскц,  пз,-;.  на  М.  Тямо- 
феева  (Варна,  1895.  95  сгр.  въ  8-о). 
Добронлодни  (Саиа  Плнгвь). 
1>ъ.!1гарски  учитель  а  кинасовникь 
въ  епохата  на  книжовното  ни 
В1..*ра)кдане.  Д.,  родень  въ  Сли- 
веиь  в-ь  1820,  учолъ  се  първепь 
ВЪ  родното  си  вг&сто,  а  иосдЬ 
свършйлъ  курса  па  гръцкото  Ве- 
лико народно  училище  въ  Царн- 
градь  (1842).  С.1-Ьдъ  това,  учп- 
телствувалъ  петь  години  въ  1го- 
тедъ.  Въ  1847  огишедь  ^'ипчмь 
п  церковеиъ  мЬвецъ  [Д.  биль 
сладиогласенъ  и  гогавашнитЬ  учн- 
'геле  били  и  церковнн  п1шци|  въ 
Шумеиь,  дЬго  нь  1852  билъ  на- 
значенъ  днрекгорь  на  *нолугим- 
назил»  [шуменското  учвлище  то- 
гава се  повишило  ц  золо  тш< 
титли]  съ  сътрудници-учнтеле  А. 
И.  Гранитски.  Иваиъ  Вогоровъ, 
Д.  И.  Войииковъ  и  др.  11|Х1утим- 
цазиити  ирЬижси&лд  зиинтшггцси 


-414- 


пр1^^ъ  кръмскатя  пойпа,  1854/56, 
и  11р1>зъ  тня  години  Д.  отишелъ 
въ  Австрия,  д'Ьто  6ч2ъ  профо 
соръ  въ  карловачката  «Велика 
гвмиазп}1>  но  старогръцки.  Сл-Ьдъ 
войната,  гоЙ  се  въркаизъ  кь  Шу- 
меиъ  пакъ  нато  дпректоръ  на 
полупшназията  до  1850.  Г)гь  не- 
гово вр11ме  а10в1;цскна  езикъ  со 
въвелъ  напълно  въ  шуменската 
токо-речп  пигърчена  цръква.  Отъ 
1859  до  1662,  той  бидъ  днрек- 
торъ  па  сдявенското  училище: 
огь  1862  до  1864  —  учителъ  въ 
Варна.  д*1>то  нръкь  пжть  се  отво- 
рило класно  българско  учц.1ИН1.с; 
отъ  1Н64  до  1870  —  клаоенъ 
учитель  въ  Тулча;  огь  1870  до 
1872  —  гакъвъ  въ  Снлосгра ; 
огь  1872  до  1875  —  учитель  въ 
Кюстенджа;  н  отъ  1875  до  1878 
—  учитель  въ  Тулча.  Д.,  който 
билъ  груженпкъ  на  полето  на 
церковного  ни  освобождение,  билъ 


гарска  кохедвя  Мутпаь  (2 
1853).    Други    изкЬстии 
'Г1)удов*'.  ирЬведени  илн  иацас 
ек:    Птснолтя  (18-16).     Ирш 
с.  I  онгсност  ь ,      }Ьг1  имно}т  м  ш  а 
тиблицн  п  рмноиоотта  за 
(1853),      Бцкварк     за    та)5м 
тп>    (1860),     И/ма-пьларгки 
нарь    (1НН6),     Тьлконинчг  на 
\)и.АН.    апостоли    (1К6Т1,    Нрт 
/Орааослог^ие^    Смгииснь    стм 
календарь,   Тъ^ко^/анпг  на 
ишп/ь     гдаж^.тл     (1Ь82), 
лгсна    мешала  Оа  се   имри* 
нгргкни     гллсь,     а     прпкпшу/ 
ругг.кий  н  грьцкпи  {\НЬп}.  11р1 
1887/88  Д.  редактираше  иър] 
въ    Ва  риа ,    а    п  1>сл1-<    в-ь    Сю^ 
Нооо-бь^*  шрска    Пчела,    поу Ч1 
ленъ  и  и1РГовитъ   вЬстншгь. 
който    из:гЬзох2^    само    19    (^| 
Огь    1 888   Д.    жив1'1еше    иеж 
ннранъ  въ  Софиа,  дйто  и  поч1 
въ  1894.    Б1и1>жкн    за  живота 
дЬятелностьта  на  X    има  въ 


честпть    да    Од1.че   пр-ьгставитоль 

|на    Силистра]    въ    първия    бъ.1-  Крпшка  овшобшлрафин  на  С 

гарски  С1»боръ  въ  Царнградъ,    —  Доороа.ииШи  (Софии,   \Н\)'Л)  ц 

съборъть,  койго  и.фаботн   основ-  кн.  Трима  народим  учители:  ^-шм 

ниц    законъ    па  иовост»:аадецата  Фнларгшовь,  С,  //.  До^^/юпло/Шч^ 


българска  екзархия.  Една  ос(1бсна 
заслуга  на  Д.  за  отечесгвито  ли  е 
била  неговата  наклонность  да  уб^Ь- 
лиява  пб-възрастнптЬ  си  ученици 
да  отнн«1'гь  въ  странство  (Еврони) 
да  иродължаватъ  иаукнгЬ  оп.  Н"Ь- 
кои  огь  неговпгЬ  ученици,  които 
се  у1.гъвъртенствували  на  чуж- 
бина, ех :  ген»^ралъ  Кителпки, 
Сава  В.Филаретовь,  Д-ръ  Г.  Мир- 
ковичъ,  Добри  И.  Войниковъ.  В. 
Друмевъ  (сега  Н.  Високопр.  Клн- 
менп>  1ЧрНй11.).  В.  Стояиовъ,  Д-ръ 
Ив.  Шишмановъ.  СлЬдь  освкбож- 
девпето  Д.  Оилъ  пр'Ьдс"11датель  на 
окр.  сьггМъ  въ  Варна  (1878—81) 
и  послЬ  ннсаекторь  на  разгра.г- 
скнй  учебе1гь  окрж.гь  (1881  —85). 
Д.  е  ав1'оръгь    на  иърва'^    Оъ^ь 


Д,  II.  Войнико^  (1иу>1енъ.  1}^Я?1 
шц.  Ш.  Р.  Бльсковь».  —  Кдиаъ 
санъ  на  покойния  X,  П.  С.  Д. 
сега  рееторъ  на  духовното  тчя- 
лип^е  въ  Самоковъ,  е  в  р^дяк- 
торъ  на  нлюстровапот1>  |- 
о:шо-правствено  сппсацце  ^ 
славгнь  11ропоам*нцкь  (Самонивь. 
гол  V,  1898). 

Лоброглининъ  (А.  П,), 
първпй  русски  хигионисть. 
е  създалъ  въ  1Ч'сия    една   ' 
ннческа  ншола.    Мно1'ч>  оп. 
витЬ    тчсннци    вече    ех    » 
вили    съ  учени  трудове    и 
маватъ  катедри  на  хнгпенш 
кънй  с&  1гь  Канннь  М.  Я   К] 
спшк  вь  Варншиа   Г. 
ский,    вь    Москва  В.   1 


НаЛ- 


—  416  — 


па  Дупавъ.  Татарет1;,  ковто  на- 
селяватъ  вжтр'Ь11И1остьта  на  ст])а- 
ната,  еж  малобройно;  тЬ  еж  но- 
гайни.  копто  се  11р1>с<»лилп  тамъ 
въ  1812  огь  Буджакъ  (южна 
Русия).  Вс.т1аствяе  на  кръмската 
война,  други  погайцн  с«*  пр'&се- 
лаля  огъ  Таврида  въ  Д.  между 
делтата  на  Дунавъ  и  Кюстенджа. 
Въ  1864,  гол1'.мо  чпсю  чсркезс. 
взгоненн  изь  Русия,  дошли  и  тЬ 
та  ое  заселили  въ  Д.  На  с1;веръ, 
къмъ  Дунавъ,  се  ср^пшгъ  руси, 
(рутпнца  п  московци)  старов1;рци, 
които,  гонени  огь  Екатерина  II, 
па^Ьрилп  прибЬжвте  въ  Турция. 
Твя  руси.  наричани  липтане, 
ех  си  упазв^ш  езика  и  иика1гк 
не  еж  се  смЪснли  съ  окалннтЬ 
населения.  Нйй-сетп-Ь  въ  Д.  има 
и  едно  сели1це  поляци  и  н1жолко 
11'Ьмски  селца  по  бр11говетЬ  на 
южния  ржкавъ  на  дуиавсната 
делта,  па  се  нампратъ  ц  арабе. 
гръци,  арменци,  евреи  —  съедиа 
р11мь  добруджанското  население 
пр1цс^тв.!1лва  н1^и(о  Есато  едннъ 
етно графически  конгресъ. 

Д.  образува  едипъ  видъ  полу- 
островъ,  който  0  изобщо  едно 
плато  високо  *.ггь  60  до  80  мет. 
надъ  равпп1ц»гго  на  Дупавъ  и  Черно 
море;  на  югъ  ш  д1к1и  отъ  Вар- 
ненско ДглН'0]1манъ^  едпнъ  го- 
ристъ  поясъ.  Хълмовет!>  й  еж 
продължение  огь  1ианини'гЬ  на 
България;  най-високитЬ,  огь  400 
до  500  метра,  се  вамнратъ  на 
(гЬверъ,  между  Мачинъ,  Тулча  и 
Баба-дац.  Въ  ср-Ьдата  земята  е 
безводна  цлмтннн,  та  и  населе- 
ипето  е  слабо  и  земята  малко  се 
обработва.  СЬверо-источната  часть 
на  страната  е  покрита  съ  блата, 
та  е  нездрава  п  токо-речи  необи- 
таема (особено  въ  Тулчанско).  Зп- 
ладната  часть  е  по-здрава.  Край- 
бр1иквята  огь  дв1>гЬ  страни  сд 
нзобп^о  много  отръмнл. 


Д.  проязвожда  доста 
бено  ппревица.  въ  В(?бда1 
и  неизложенитЬ  на  павол 
земи.  Нам1хп*Л  се  сЬе  в  дец 
конопъ.  Риболовството  п  О! 
въдството  ех  гол1ивн  бопгг 
на  страната.    Искарва  се  ■  е 

0св11нь  Меджидие,   гра^  о 
ванъ  въ  1855  в*ь  ("р^дата  аа 
луопрова    до    сегашната    же. 
ницп,    никой  важень  градь  д 
н1>кога    с«П1ествува,тъ  въ  ср1 
Добруджа.    ГрадовотЬ    п    гра; 
цетЬ  пб-гол1'.ми  огь  11р<х'титЬ< 
еж  расположеки  всички    боло 
Дунавъ  каю  Рахово,    Черва-а 
малкнтЬ  укр1>пеив  и^м^та  Хърс 
Мачппъ  и  Цсакча  и    гр.   Туд 
било  край  гол1^мото  сгЬвсрно  м 
Розелонъ,    като    Бпбп-ляа ;    0 
на     морското    крайбр1;жтч    I 
Кюстендий.  Сжщото  е  било  к 
старо  врЬме.  споредъ  псторЕа 
и  географитЬ.  Когато  се  пран 
жел"Ь;шпцата    межлу    Ч« ' 
и    Дунавъ,    открили    с 
отъ    1гЬкоп  укр'Ьпления  и   м-! 
лпло  се,    че  тамъ  е    им- ' 
троПна  линия  рнмскп  ук 
която    е  върв+ла  огъ 
р1»1шта.    Това  пр11ДИ11Лпи    . 
иовнг^.    и;1дирвапия  ох    оиро! 
гали. 

Въ  1855,  въ  врЪмв  ва 
свата  война,  франиузсно! 
ввтелство  накарало  ла 
прави  между  ^[ерво  море 
навъ  единъ  гол^мъ  пхт1 
една  английска  сомпаиня  поо; 
ила  въ  185Й  жел1>:]пвца  —  \ 
С1епджа-Чер  м  а-води,  —  пър! 
жел'Ь:)11пиа  направ^>иа  въ  и 
вашна  Турция. 

Въ  римско  време  Д.  ое  а! 
чала  М;иа  Снптил  (Зсуииа  МЬ 
пб-сетнЪ  ти  лрпналдеапиа  ща  4 
гаретЬ.  Въ  Х1Л'-п  кШпц  к»г 
бълга]уското  царство  Стла  |м» 
дево    меоцу  тромага   Ив.   Ла 


"417  - 


сииовр.  д.  се  упраатя- 
<УГЬ     четвърти      господарц 
Добрцчъ    (виж.  това  име); 
него  п  княжеството  му    до- 
№  пнето  сп.  Стодпцпта  па  това 
[естш>    бн.гь    гр.    Кплшхкрп^ 
оршшиото  аио  Гиуръ-1'уют- 
в-ь  Балчпшко;    па-сетн-Ь  въ 
[ИтЬ  ва  това  княжество  в-тЪ- 
п  градъ   Варна.    Падането 
България  дало  Д.  на  гурцитЬ, 
ЧИЯТО  юасть    се  намираше 
1877.   Русия  чр11зъ  Санъ-Сте- 
1СВИЯ  догопоръ  ЕК  отстхпи  въ 
[8  на  Румживя  въ  разм^па  за 
|рабвя.  ВерлпнскиЙ    конг^есъ 
»рн    тая    отстъпка.    До    тош1 
дрбруджангкигЬ  Г)ьлп1ре  се 
гчяв&хх    съ     народополезвата 
[д1«телно(Г1ъ;  Тулча,  Кюстенл;ка 
»уга  звмахк  живо  учасггиевъ 
1та  ми  съ  гръцкото  дуювен- 
сега  народиото  образование 
р  своОодио  и  Р5'м»не111    за.117- 
да  пр^топшгь    бълшрскпя 
[ентъ.  Д.  с  лишена    огь  пра- 
вото лл  избира  ир^ставтеле  за 
гга  камара  и  сената. 
.    .  < гъ  ВнА.г.),  Отли- 

|1чснъ  П'рмаискн  метеорологь,    из- 
...•^11-ь    и  разяснилъ    закона   за 
или  правилото   за  изм1>- 
всла^^ш    на    посоката    на  ветре- 
те състои  въ  това,  че  по- 
1та  на  в11тра  се  изм1\нява    не 
гкилн    а  иоотеиепио*    и  при 
вгъ  сЪверното  полукл&бо  тс/ва 
шве   отава  по  посоката    на 
движение    на  слънцето, 
кпшогго  по  противоположната 
Осв^вь  това,  Д.  е  напра- 
Увого  открития  въ  кзпми- 
индуктирапото    елок- 
[есгво1.    поляризираната  ев^г- 
Нему    се    ддьжи   и 
инето    па  стерооскопа 
итярввлаето    под^южни  банк- 
—   осг|юумиа     и    подезпа 


идея.  Д-витЬ  съчинения  еж  много- 
б1)оЙнп;  пб-вечото  му  нзслГавания 
еж  обнародвани  въ  'Яа}тгнипин 
на  берлинската  академии  и  въ 
АппакФ  на  Погеидорфа  (1803  — 
1879). 

Доподъ.  Лрхумснтъ ;  ири- 
чнна  или  съображение  назначено 
да  заведе  до  заключение,  та  да 
уб^ди  въ  Н*1Ц0. 

ДонТ.рие.  В^Ьра  въ  н1>кого.  — 
Дов^реность.  1).  УвгЬреность.  ко- 
ято едннъ  чов*къ  има  въ  ни- 
кого, че  може  напълно  да  му  се 
уповава.  2)  Въ  юрис,  пиоменъ 
аггь,  съ  койш  едно  лице  (()оть- 
ритгль)  в■I^зла^а  на  друго  (гЬв^ь- 
ргнъ)  да  д11Йствува  за  него  въ 
тлжебни,  търговски  пли  ступан- 
ски  д^а,  като  му  предава,  въ 
д-Ьлото,  за  което  му  ,гава  довЬ- 
реность,  1гккоя,  въ  самия  пкгь 
опр-Ьд^лена,  часть  огь  своитЬ 
права.  —  Дов^ритель.  Оня,  който  се 
е  дов^ри.гь  н-Ькому.  —  Дов^рчивъ. 
Оня,  който  е  наклопенъ  да  се 
дов11рява,  или  който  лесно  в-Ьрва 
Юл  други'1^^.  —  Дов^реиъ.  Чо- 
в1;къ,  който  се  ползува  съ  довгЬ- 
рието  на  н11Кого,  иди  който  е  до- 
билъ  огь  никого  писмена  дов^ 
реность ;  пов^Ьренъ.  —  Дов^ря- 
вамъ  н>ьт»  нгькому.  Пов^рявавгь, 
отдавамъ  на  (гьв1^стьта  му ;  упъл- 
помогцавамъ. 

Довларъ.  Английски  градъ  при 
протока  Па-де-Кале,  110  кплом. 
на  юго-иет.  отъ  Лондоиъ.  наЙ- 
ближната  точка  отъ  анг-знйското 
крайбрежие  до  Франция:  29,000 
жителе.  Параходна  отаицвя  за 
Франция.  Силно  укр*Лпенъ  градъ. 

Дов&ръ.  Градъ  въ  Съедине- 
иатЬ  Държави  (Ню-ХямшиаЙръ), 
11*  к1иои.  отъ  морето:  12,790  ж. 
Памучни  платове:  обу1ца. 

Довл.р'|>.  Гра.хецъ  въ  Съедв- 
нсиитЬ    Държани,     столица    на 

27. 


-418  — 


^държ.  Делаурръ,  яа  р.  Сснтъ- 
Джонъ,  1 2  кнлом.  навжтрЪ  въ 
сушата  огь  Делауррски  нлливъ  и 
{]Ь  кнлом.  на  югъ  (пъ  Уилманг- 
тонъ;  5,000  жят..  отъ  които  около 
1,000  пегри. 

Догма  плн  <)о1мап1ь,  у/.  1) 
В-Ьроучение,  учение  аа  ЕЬра,  ос- 
новно положение  ла  едно  кое-да-е 
вгЬроиспов*дание,  2)  Въ  богосло- 
вието: всгЬка  истина,  що  се  от- 
нася до  сгьзерцателяата  часть  на 
хрпетяяскотс!  ученпе  и  (гьставлява 
правило  отъ  хрпстяпската  в^ра, 
която  И(гги1ш  е  опр-ЬдЬленв  и  се 
пспов^^два,  на  основание  на  бо- 
жественото откровение,  по  об- 
щия гласъ  на  Вселенската  пръква, 
п  отхвърлянето  на  която  води ; 
хрпстяпвна  къмъ  отлжчение  оть 
пръкната.  Систематическото  изло- 
жение на  такъви  г).  съставлява 
науката  Догматическо   6о*ог.т*ии'. 

—  Догиатиамъ,  'кпмошта-ка  ме- 
■т(и)п,  1)  'Гакъво  изложение  на 
кой-дя-е  наученъ  пр^Ьдм^тъ,  въ 
което    огь  известни  основни    по- 

[оженпя  се  ваа11кгь  отд'Ьлни  ис- 
тини, та  така  се  строи  и^зла  на- 
учна система.  2)  Учителско,  по- 
ложително, авторитетно  учение. — 
Догиатика.  Сжщото,  каквото  е 
[п6-гор1-.1  догматическо  богословие. 

—  Догматмкъ.  Писател!*,  който 
обяснява    догмит!^  на  една    в^ра. 

—  Догиатическн.  1)  Който  ое  от- 
нася до  догми.  2)  Поучителенъ; 
учителски ,  авторитетенъ,  който 
не  допупщ  в'ьяражевне :  избт- 
ваитг  дтматнчгсккп   тонъ. 

Доданнпци.  Народъ  огь  Иа- 
фетовото  племе,  Бпт.  10;  4;  жи- 
в*лъ  н11Й,гЬ  въ  сЬвернигЬ  при- 
мория  на  Ср^^дияемно  море  ( Ппб.и), 

Доде  ( Л  .1фонс7.).  Едннъ  отъ 
нйй-отличнитЬ  франпузокн  рома- 
НП1ГГП  отъ  реалпстаческата  школа. 
Огь    съчиненията  му,    конто    еж 


обезс1Гъртили  името  му,    пка 
колко  праведен  п  на  езвзл  яи:] 
Сафо.    нарижсви    нрави, 
(БнС.пштта   за  мало    и  ю^! 
София,  1896),  Тартаренг  Гв 
кошщь1}1ъ,  романъ,  пр11В. 
ковъ  (Търново,  1896),  По^ 
рагконь,    последни    приклюЧ( 
на   знаменития  Тартарева.  щ 
М.  Московъ  (Търново,  1897), 
.1ата  ,м^*«л,  комед.    въ  1 
пр*^.  огь  рус.  Каменъ  <Чирш 
1897).    Други   отъ    г 
теллитЬ  Д-ви  трудове 
бъть,    Зашоисиитп»  цпрГу    Ш 
Р^^местпнг,    Посл'^ДПИЙ    му 
манъ  е  ПтЬюрп  на  сгмеш 
Д.    се    п омп нж    въ    Пар] 
внезапна  смърть  (1840  —  11 

Додекагонъ  1р.  Въ  «го.», 
надесотожгълникъ. 

Додекаедръ,  гр.  Въ  *«ш. 
нвдееетосгЬн  н  и  къ. 

Додь.  Виж.  Др(тть, 

Дояп>^    итал,  0^о4^е,   оть 
Лих,  водитель).  Пме  на  дъ] 
глава    на  едновр^ешад1 
дияпска  н    Генуезска    ' 

Доза, /;).  Вриемъ;  Ь1 
1ГЬръ,    което    тр11бва    да  ое 
тр^би  на  веднжтъ. 

Дознание.  Първо  рас1 
поето    се  прави  огь  властъ. 
знанието  различа  огь  сл^Д! 
по  това,  че  се  прави   за 
ритслно  удостовЬреяис  да  л« 
основание  да  се  прпетжпи 
следствие ;    затова    строши 
иа  сл1аствнето  не^  се  н  шш 
дознянирто,    а  правгакть    с# 
запитванин  бе.ть  клетва. 

Дозонъ    (Ав*уетъ), 
ски  литераторъ,  едииъ  1»гь  а] 
телет^   чужхенци    върху   б: 
окия    народъ    до   осво< 
ни,  род.  въ  1822,  умр. 
Д.  билъ  фраиц^1^зскв    . 
Солувъ,  Янана,  Пловдиг.ь  и  и 


-41Й  - 


па-сег1гЬ    1гр'Ьдаватель 

нъ  училището  на  жи- 

»чнц  езацп  игь  Парнжъ, 

авторъ  110  фр1111цу;^ски   на 

н    народи  н  п  л.гм  н .     ;//>  гме- 

оть    пър*10^>б1Н1,иоьи>    (Па- 

1859),    БьАШрски   народни 

наидадгни,  (1877),   Срьб- 

гпоисм  (1881),  съставитель! 

албанпсл  граматика  (1878), 

на     Ллбангни     ирикасни 

■  др. 

>ят.,  фр.  Старей.  нАйчгта- 
шежду  членовегЬ  аа  едно 
1не:  Оонснь  на  днпло- 

\ъ.    Градтц  ц.    на    дой- 

ола    подянсва    ваза,    на 

огь    солунската ,    солу  а. 

»2  килох.  на    (тЬв.-зап.  отъ 

7,800   жнт.,    огъ  които 

бълшре.   4,000  турци.  550 

%  250  евреи.  Д.  е  располо 

срай  едионменно  езеро^  отъ 

[■ствча    рЬка  Резанъ,    при- 

Вардаръ.  Едно  огъ  глав- 

села    въ    неговата    каза  е 

п,  сгапцпя  на  солунеко- 

жел^нйца ;    пб-вечето 

1та  отъ   населението 

е  българско,  а  остаи&- 

ЮЯоввна  главно  турско. 

;телгтво.  1)  Онова,  което 

установява  истпнага  за 

2)    БкгЬгь,   свнд-^телство: 

ф^хазптелпто     на     тьр- 

}п    а*.  —   Съдебни  д.  ех 

в  да  Сало  обстоятелства, 

облнчаватъ    новннностьта 

[иовност]>та  на  подсъдимия, 

гражданско  л:Ьло  по;п'вър- 

правото  на  едната  или  ни 

огъ    сгграни1'Ь.    Споредъ 

с^д.  д.    бввагъ   углавни  и 

—     Философски    д. 

разни  положеаия  вкуи- 

правнкгь  н1)Коя  вещина 


Докладг,  руг.  (отъ  ()о,  до,  при ; 
клпсть,  турямъ,  македонскобълг. 
клавамъ).  1)  Писмено  или  устно 
изложение,  което  прави  подв1>- 
домотвенъ  чпновиикъ  на  начал- 
ника си  върху  една  работа,  която 
изисква  разр^^шението  на  постЬд- 
ния:  управптельтг  испрати  Оо- 
кла*)а  си  въ  министсрстчото ; 
министрьть  е  хоОплъ  на  /ктла^^ь 
у  КНЯМ1,  2)  Из.1оженне,  въ  което 
се  дава  отчеть  за  особено  изу- 
чение,  направено  отъ  ю:1Ш1сия : 
докладчикьть  на  комисията  до- 
кмкдва  по  законогьроекта  за .  .  . 
вь  днешното  .тсгьданнг  на  ка- 
марата. 3)  Пзложението  на  едно 
д1ио  (тжжба),  което  еданъ  сждия 
пр-Ьдсггавя  пр^хъ  сжднигЬ  огь 
сжншя  сждъ,  —  Донладвамъ. 
11р'Ьдсгавямъ  иисмень  докладъ; 
давамъ  устно  отчетъ  за  каквото 
и  да  бил  0  д:к1  о ;  у  в  Ьдомя  ваиъ 
началството  си  за  н-Ьщо.  —  До- 
кладчинъ.  Оня,  който  докладва 
върху  едно  дЬло. 

Докторь  (лат.  значи  учнтель), 
1)  Л-Ькарь.  2)  Ляце,  което  е  до- 
било н^й-високата  учена  степень 
(докторптъ),  която  давагь  уни- 
верситетите и  друга  висиш  за- 
ведения: Оонторъ  на  правото, 
д1)нторъ  на  6(пОг,1овш'то  и  др. 

Доктрина,  лат.  б1>роучение; 
фнлосо^юко  учение.  —  Донтри- 
неръ.  Привърженикъ  и  затнт- 
нпкь  на  нЬкои  начала  въ  бого- 
словпето,  ф11Л1>со(1шяга  п  полити- 
ката; протнвииЕъ  на  нововъве- 
дения. 

Докувеитъ,    ло^п.     Цисмщю 

сн  ид^Ьтел  ство ,     доказа  тел  ство     за 

иЬщо,  актъ.  Исторннпки  д.:  грц- 

мотн    или    рескрнпти    и    всички 

!  книжа,  които  свнд'Ьтелствувнгь  за 

;  нЪкоо    събитие,    лице,    епоха    и 

др.  т.   }< ^ршищ^^скп   д.:    писмени 

1  доказателства  за  цевициосеь   цдц 


-  420- 


^ановность,  законни  атггове  за 
състояние  и  др.  т.  Търговски  д.: 
расаиски,  полици,  смЬткн  и  др.  т. 
—  Донуиентъ,  донументаленъ.  Ос- 
нованъ  на  документи,  почерпанъ 
отъ  документи ;  донцмттплно,  съ 
документи. 

Док^съ-кань- идрдашъ  (отъ 
тур.  д.,  които  знач.  (1гвето-крь- 
вснь  бртпь^.  Полппъ  отъ  едяо- 
окржжнитЬ,  който  оглхча  отъ  по- 
връхностьга  си  варовито  веще- 
ство въ  видъ  на  трЛкбицн. 

Докъ,  «ми.  1)  Водоемъ,  по- 
строенъ  въ  пристанище  за  то- 
варяне  и  расговаряне  кораби  съ 
оП}Омио  вла1илтце  за  стока  окоао 
него.  2)  Един  ь  видъ  памуч.  ]иатъ. 

Долагаиъ.  Докдпдвамъ,  въ  сми- 
оъл^ьна  ув1;домнвамъ,съобщавамъ. 

До.1аръ.  Монетна  единица  въ 
Съединен  итЬ  Държави.  Сребърннй 
д.  има  стойно1Г1ъ  5  лева  31  ст., 
адатний  —  5  л.  19  ст. 

Доле.  Французскя  списатель 
п  печатарь,  едпнъ  о-п»  нйй-пр^д- 
нитЬ  дЬПци  на  евроиейското  въз- 
ранцане,  из1Х)ренъ  като  еретикъ 
въ  11ари;к'Ь  въ  1516. 

Оо^еп1с\  нтал,  Музикаленъ  тер- 
нпиъ.  /Кадовнто. 

До«'1е|)ИтЪу  ЦК  Минералъ.  който 
състч)И  огь  лаСрадоръ,  авгитъ  п 
др.  съ  черснъ,  р1ико  зелен  икавъ 
шаръ.  Ра;иичаватъ  зърнестъ,  нор- 
фвровъ  «).  и  долеритовъ  камеиь. 
Н^[1и:л1Шовь  д.  съ^т,ьржа,  нам11сгго 
лабрадоръ,  тфлинь;  срЬтд  ей 
въ  Саксония,  Хесенъ,  Чехия. 

Долна-1>иня.  Едно  огь  п6- 
гл|лпитЬ  сола  въ  ихтиманска  око- 
лия, съ  '1\)пли  минерални  води  и 
сгаиция  ни  /ке.тЬзннцата. 

Долиа-Кидийца.  Връхъ  въ 
съединенншч!  на  Пнринъ  съ  Рила; 
2^378  м.  кадъ  морското  равнище. 

До.1ня-0р'|1ховнца.  Едно  отъ 
аО-гдавнитЬ   седа   въ  Горно-0р11- 


ховската    околия,  сгь  3,306 
Споменува  се    още    въ   ХП'- 
в'ь    врЪме    на    похО;1а    на 
Владислава  Ш  за  Варна. 

Долни-Длбник'1м  Село  (2,( 
жцт.)  при  П.тЬвеаъ,  изнЬстно 
!  сражението   въ    1877    мсзцу 
'  сигЬ  н  турцитЬ. 

Доломитъ.    Едшгь  камсвь 
мичсски   съсг-авенъ    отъ 
иагпезий  и  др.  Намира  ое  въ 
странни   маси,    пон-Ьйд-Ь  като 
ровигь  камень,  понЬйдЪ  ка'пз 
стализираиъ     зъриесгь 
обикновеио  01иъ.  а  ион'Ькоп1  с1 
агьлтеиикавъ  или  въсчероаъ. 
кои  отъ  обикновенйтк  б^1Н  м| 
мори  с&доломигь.  УпотрЬбив!; 
често  за  градиво.  Нарече»*  « 
по  името    на  фронд.    ашве| 
До.ишт.   У  иасгь    се  вамяра 
Со(|тйско  (Студена  н  К- 
НлЬвснъ,  Габрово,  Хром  :  ... 
каиъ  и  др. 

Д^момйо.  Франпузокн  VI 
логъ,  роденъ  въ  Долоийо.  въ 
ски   департаментъ   (1750 —1801 

ро/сг  (1кичг),  итол,  Въ 
тихо  съ  полутонъ. 

До.1Ь.  французскя  грахъ^ 
кидом.  на  юго-ист.  отъ 
на  Д}бъ  и  канала  (П*ь  Рои» 
Рейнъ;  14/253  жит.  Огоеар! 
на  гьр1Х>вцнга  сь  Швсйцарвя. 
мически  проинведевнм  и  др.  р1 
ски  старини:  остатки  отъ  дм 
ведукя,  амфнтеатръ,  кноп) 
мове.  н&ть  01Ъ  ^иоиъ  ир&зъ 
за  Рейнъ. 

Доминика.  Едивъ  отъ  м| 
Антили;  2в,й40  жит.  Гд-  П).  Ч^ 
лоштаунъ:  4,800  жит.  На! 
Кйй  отъ  малБитЬ  Лвтадщ 
1.800  м.  надъ  норскоп)  раий1 
Гл.    пройзведенин    захарь, 
какао,  ромъ.  —  Д.  е  бидх 
огь    Болумба    пугЬзъ    В1ър<т) 
палувале  ^1493)  въ  едицъ  ш 


-421- 


му 


-]№1Пн  ОТЛЯТО  е  и   амето 
Д,,  сир.  Господенъ  день. 

Дояявикапгкв  република.— 
{Държава  иъ  лстопната  часть  на 
■»-въ  ХаЙтп,  Боято  захваща  близу 
дв-Ь  т|)*<П1  оть  ц-Ьлия  островъ. 
?л.  300,000  жпт.  главно  негри 
|удати.  Стол  Санъ-Доминш. 
\йи  провзведония :  заха|)Ьч  твь 
кафе.  —  X  ]к  се  образу- 
оть  испанска  колоппя  ва 
а  пъ  1697;  въ  1795  тя 
;шиа  една  часть  отъ  земята 
Франция;  въ  1814  придо- 
т  т  по  пагубепата  сп  земя 
ла  властьта  нп  Испа- 
въ  18^2  колонията  отхнър- 
ясшшското  иго  в  съединила 
кта  си  сь  афрпБапскит&  сп 
и  11ай-сетн1>  въ  1843  стж- 
1къ  на  краката  си  като 
[ошса  република,  нъ  доста 
огь  анархия. 
ннкиш^цЪчДохнпиканка. 
1о-като,1ическп  калугсрь,  калу- 
отъ  ордени,  основани  огь 
[омвника  въ  1215  и  1208. 
шето  на  албвгойската  ересь 
[Нкъ  (ДомиЕГо),  вталиянскп 
ювтц  уб1заепъ,  че  нев^е- 
ва  народа  и  саЬтовиостьта 
духовенството  помагатъ  за  на- 
1ъка  иа  оресьта,  учредилъ  ор- 
които  нос1жть  името  му, 
цЬль  да  лротиводЬйствувагь 
гретиингЪ,  като  процонгЬдвать 
Божие  между  ннродн.  Папа 
III  утвьрдиль  тия  ор- 
коато  упражпнвала  голЬмо 
16  въ  католичесиитЬ  зеии 
1-и  в^къ,  когато  иезуатигЬ 
по  мално  гп  иотииолн  изъ 
ццАга  в  царсЕПтЬ  дворове  и 
вгьрих.1н    на    старото   си 

ГР. 

Доякни»!  Заяпиери,    Знаме- 

ичжтннски  живописецъ,  ]ч>- 
а  взразителенъ   рисуватедь 


»рк] 


и   истински   колористъ    (1 58 1  — 
1641). 

Допнно,  ишгл,  1)  Длъга  ман- 
тия за  маскара.  2)  Игра  съ  28 
длъгнести  правол1п>лпц  кокал  чета, 
всЬко  гь  по  1гЬк<)ЛКо  точки  на 
него  и  вснчкнгЬ  подплатени  съ 
черви  дъсчици. 

Доянцнаиь.  Римски  инпера- 
торъ  огь  81  до  96,  синъ  Веспа- 
свановъ,  рох  в^ь  51,  дошелъ  на 
пр'Ьстола  сл^Ьдъ  смъртьта  на  брата 
си  Тпта,  чиято  смърть  пршшо- 
вагь  нему.  СтЬдъ  несполуката  му 
въ  походнгЬ  му  срепм1  дакитк  и 
маркоманегЬ  въ  87,  той  сталхлъ 
подозрвтеле^гь  и  жестокъ  и  съ 
убнвсгво  или  .заточение  лишилъ 
Римъ  отъ  токо-речи  всякой  граж- 
данинъ  личенъ  по  талантт.,  уче- 
ние или  богатство.  ЖестокостигЬ 
стан;&ли  толкова  псгърпимп,  че 
противъ  него  се  усгроилъ  едвнъ 
заговоръ  съ  участието  на  жена 
му  Домидия  п  той  падижлъ  подъ 
меча  на  убийцач^ 

Домнцилъ,  Аит.  Въ  търг, 
нЪсгто  за  пл11теж;1  на  полица.  — 
Доиицирамъ  полица.  Назначавахь 
м^Ьсто,  дЬто  П1е  се  иаплати  по- 
лица. 

Доннлдъ.  Цме  па  8  шотланд- 
скп  царе  1.195—1098). 

Допасняъ.  Писмено  пли  устно 
съобщавамъ  на  правителството 
нЬпю  огь  поведението  на  н^Ького 
противно  па  правителството  или 
на  ;?аконигЬ.  Впж,  Л^тось. 

Доннтрло.  Зналгенптъ  птили- 
ниски  шшгелъ,  нрЬдгеча  на  Ми- 
келъ  Аажели.  Ц1>лото  тежнение 
на  неговин  гений  било  да  вьспро- 
изведе  сгарннното»  в  неговий  стплъ 
яоиЬкога  паумЬва  за  славпитЬ 
ироизведект!  на  стара  Гръция. 
Той  работи-1ъ  въ  Венеция,  Иадуа, 
Рнмь,  Флоренция.  ГлавпятЬ  му 
произведепоя  сл  статуи;  Св.  ^а1'- 


^ 


даляна,    Св;   ПеТръ.    0$,   Марко, 
Св.  Георги    1!  др.    (1386  —  1466). 

Доиицня  ( Коиринта),  лаш. 
БуГ1улечка  огь  алатоглавкиН^  жи- 
в11е  ио  повръхностьта  иа  расте- 
нията. 

Донгола*  Земя  въ  Долна-Ну- 
бия,  която  захва1](а  една  чвсть 
отъ  Нвловата  долина  а  образува 
най-сЬверипя  окр&гъ  отъ  египет- 
ски Суданъ,  насел.  около  250,000 
жнт.  (арабе  и  барабраси).  Д.. 
шюго  плодородно,  се  простира  по 
двата  бр'Ь1*а  на  Нидъ  по  л^^ъншпа 
около  250  кил.  и  е  била  и1>ииП1 
ср^Ьдоточие  па  нубийското  моще- 
сгво  и  култура,  което  доказвап» 
многобройно  н  великолепни  раз- 
валяни. Тая  земя  била  под1)Лена 
между  н11колко  арабски  главатаре, 
когато  мамелюквтЬ,  испждени  отъ 
Кгипетъ,  погьрснлл  тамъ  ирнбЬ- 
жип1.е  (1812)  и  поатЬ  заа1ал11ли 
една  часть  очт»  нень;  кь  1Н20  г. 
1&  завоевалъ  сипь1^  на  Исмаплъ 
паша  Египетски,  и  отъ  тогава  тя 
е  владЬние  на  Кгипетъ.  —  Дон- 
гола  (Нова)  или  Мпрпка.  Глав- 
ний  градъ  на  областьта  Д.,  на 
^гЬвпя  бр'1>гъ  на  Нялъ ;  около 
20  хял.  жит.,  с1цалнп1е  на  пагна. 
Тьр1Х)вия  съ  Кайро.  Замък-ъ.  Нова 
Д.  0  основана  отъ  мамелюкитЬ  въ 
1820. 

Допдуковъ-Корсаковъ  (князъ 
Ллсксандрь  Мих.),  Руески  гене- 
рал ь,  дибр-Ь  изв^сгенъ  у  насъ  по 
участието  си  въ  посл'Ьдната  руо- 
ско-*гурска  война  п  въ  непоср1ц- 
ственптЬ  събития,  които  докара 
тя.  Въ  вр^е  на  тая  война  той 
Комаидз*ш1ше  едно  армейско  ткао. 
Въ  1878  г.,  с^1дъ  смъртьта  на 
князъ  Черкаски,  биде  назначеяъ 
нмиераторскн  русскн  комисаръ  въ 
Българин,  та  нему  се  иадиж  глшь 
иай  трудь  по  у^.пI)^^пс'Iи^п>  на 
дашото    гоаацаиско    управление; 


на   другата  година  бЪте   комаа- 
дункщъ  русского  окупацио! 
енно    тЬло  въ  България, 
тичнпй  му  характеръ  пз 
много  популяре1ГЪ    въ  Б! 
станк  дори  въпросъ  за  яего 
кандидагь    на    българоквя 
столъ.    Въ  1879.    той  ОПЮ! 
Търново    учредителното 
събрание.    Когато    за    б'кЛ1 
князъ  се  избра  князъ  Ал»  \ 
той  нап}'сн»  България  (жки 
ОтЬдъ   Т0Ш1  бЬше  едно  пч 
харковски,    одесски    и 
г)  бернаторъ.  —  Д.  А*.  б1ш1е 
шилъ   въ    о.-петербур1*сквя 
верснтбтъ    по    юридическия 
култетъ;  драгуяски  офицеръ,. 
бЬше  служилъ  въ  по-раинт 
диня  огь  попрището  ся  вгъ 
казъ,    участвувадъ    б1>ше    I 
лнчие  въ  кръмската  война 
сетн11  61^  заиимаи!иъ  писта 
ски  губернаторъ  (1820—1 

1)опес  спб  /сИх  —  ши 
тега)шаш1соя.  Латинска  пого! 
доклЬ  бхдешъ  честитъ,    ще 
пшъ  много  приятеле;  —  сгихъ 
Овида,    испхденъ  отъ   Авгу 
изоставенъ    отъ    првятелегЬ 
Често  се  привожда  само  ш 
часть:  Вопес  епз  Ге1|х. 

Доиецъ.    РЬка   въ  юяша 
саи,  притокъ  на  Донъ,  тече 
но  нь  земята  на  динс1ШгК 
корабоплавателна  до  ;!' 
ло  1,000  кил.    По  Д.  .  ,  _._. 
жито  н  дървенъ   матервялъ. 
рабонлаването  е  везначшч 
причина    на   1гЬсъчвв   пр11С( 
лхкатушно  течене. 

Доннцети.    Знамешсгь 
янски    композвторъ,     ангорь 
опери   Люцп   Ламгрмарска. 
ьоришката  и  др.  НеговитЬ  о1 
с%     първоразредиц     по 
Ческигк    ся     качества     V 
1848;. 


—  423- 


[ОНПГЬ,  г^ацотгние,  донесение. 
1е  противъ  вгЬкого  съоб- 
ВУЯО  на  началство.  —  Доносенъ. 
КпОто  се  отнася  до  доносъ.  До- 
шсчинъ.  дгноситель.  Оня.  който  е 
1алъ  :*:1  н1'.кого  доносъ. 

Диикигтеръ.  Английско  гродъ, 
Вю1л.  на  югъ  отъ  Йоркъ;  21,600 
пт.  Прочути  мелници  и  житни 
пржптя.     ХуГшна     цръква    отъ 

Лоигио  Кортесъ (маркизъ Вал- 

'•).    ИспаисЕИ   дипломатъ- 

1;-.ли11исть.    бнлъ    посланпкъ  въ 

5е|;аинъ  и  Парижъ.  М^'жлу  съчи- 

ичията  му   па^-  игелно  е 

Ура4*и.шг  11  сонналшма  (1851)» 
УМЯВ.  прЬвелено  на  фрлнптзсни 
Д&ОЗ  — 1853). 

Допъ.  Ртссна  р^ка,  истнча  изъ 
шяовско  езррцо  въ  т>лгката  гу- 
1ерн1иц  тече  пргЬз-ь  губернпитЬ 
гулска,  рязанска,  вороисжска  и 
ИргЬаъ  земята  на  донските  каг^пцп 
I  агава  се  въ  Азовско  море  лр'кчъ 
фя  пЖ!П1ва,  оть  които  само  едпнъ 
плтеленъ;    1,450  кил. 

-  -, ,  -  >0  нритока,  огь  които 

[ЧаанитЬ  гл  Соепа  и  Донецъ  от- 
Йст»,  а  (гт.тЬво  Хоперъ,  М»*до11- 
рва,  Салъ  и  М^тичъ.  Д.  е  ко- 
(ябошавателевъ  до  Залонскъ,  800 
М.  отъ  устието  му.  и  е  ска- 
ао  каиалъ  съ  Волга;  по  тоя 
•азврденията  на  вжтр-Ьн!- 
Еее  пр1^пасятъ  въ  южнитЬ 
области.  ВодитЬ  па  Д.  изо- 
5в1!гагь  съ  риба. 

мь-«Куанъ.     Пмето    иа 
тЬйств}Шще   лице    въ 
1  •  1     драма      Пстр*тш 
^''/"*'»  '      на    Мо:^!   ' 

Ш^ра   ,/  птани    \\  \ 

а  |?дна  Ьа1Грноиа  поема  ,1пиь- 
АУднь.  Сега  съ  това  ими  нарц- 
ягза  всЬкого,  войто  СО  отличава 
ъ  ^и>бов1Ш  аоховдепня. 


Допъ-Кихогь.  Собственото  пмб 
па  странству1Ж1ЦНя  рнцарь  Ла- 
манхсЕИ,  въ  сдавяпя  романъ  па 
Сервантеса:  оттука  ()<>нкчхопиимг^ 
което  значи  вЬтрогонство. 

Допъ  11«м.ро  1.  ПървйЙ  бра- 
зилски нмператоръ  (1822  —  1831). 
—  Донъ  Педро  II.  Пост^тний  бра- 
;*илски  нмператоръ,  който  б"Ьшв 
нлпд11тел1^философъ  (члсн*ь-корес- 
понденгь  на  францу.чската  ака- 
демии на  наукитЬ  в  др.)  и  ио- 
тппски  чов1»колюбецъ.  Той  б1>  за- 
П1)1>тилъ  търговията  съ  негритЬ 
и  уннншжилъ  робството  въ  Бра- 
зилия. Сл15дъ  '/а-вЬковно  цару- 
ване, той  биде  сваленъ  отъ  пр1>- 
стола  отъ  ренгбликандитЬ  въ  1889. 
Род.  въ  1825  въ  Рио-де-ЖанеЙро, 
умр11  въ  Парнжъ  въ  1891  между 
кнпгитЬ  си.  Впж.  Врпа^мил,  ис- 
тория. 

Доиотоиенъ.  Пр'Ьдипотопепъ, 
който  е  болъ  пр1;дн  потопа.  Тая 
дума  се  употребя  ва  изобщо  за 
жп  В(яп нгЬ  и  расген  ията,  които 
еж  сжпхествували  никога,  в  на 
които  не  само  родовех'!!,  а  дори 
и  видовотЬ  вече  не  слществуватъ 
между  жннитЬ.  Такъви  отъ  жв- 
вотнитЬ  еж  мамонтитЬ.  мастодои- 
тнтЬ  и  др.,  на  конто  костницнтЬ 
исконаватъ  изъ  земята  въ  вкаме- 
н^Ъно  състояние.  Думата  Оопото- 
пень  н15ма  точенъ  смнслъ,  защото 
тя  не  означава  иЬкое  врЪме  въ 
свръска  съ  библейския  или  все- 
мирния потопъ  —  оня,  до  който 
се  отнася  сказаннето  за  Ноевия 
ковчегь,  п  ияоб1ци  всички  епохи 
прЬди  исгорнческитЬ.  —  Въ  све- 
щената история  допотопни  пат- 
риарси се  иаричатъ  онпя.  които 
<к'  и  в  к! и  п р'Ьди  потопа .  ТЬхн и  гЬ 
имена,  родословие,  възрасть  съ- 
стаолявагь  црйом^гь  на  5-та  гл. 
отъ  Битието.  Такъви  имало  де- 
сеть:  Адамъ,  Спгь,  Епосъ,  Кай- 


—  424  — 


ттапт»,  ^Гаалалеплъ,  ТТаредъ.  Енохъ, 
Й1атусч1лъ,  Ламохъ,  Ное.  :3а  вспч- 
ки!^  освгкнь  Епоха  (впнс  това 
име),  ни  се  раскаява,  че  достнг-| 
нжли  до  много  дглбока  ста1>ость 
и  умр-1злп. 

Дора  д'Ист|»иа,  (литчфатуренъ 
псрвдонимъ  на  Елена  Гнка,  п6- 
сетн^Ь  княгиня  Колцовъ-Масалски). 
Влашка  литераторка,  витка  на 
княг^ъ  Александра  Гика  X,  ачага- 
ки  господаръ,  родена  въ  Буку- 
ррп1ъ,  въ  1К2Я.  Д.  д'  И.  има 
класическо  образование,  па  п  зла- 
д^  еяицитЬ  германски,  фран- 
пузски  и  италиянскн  съ  книшни- 
на1*а  нмъ.  На  15-годишна  въз- 
расть  тя  подкачила  единъ  прЬ- 
водъ  на  Шип(}аша  на  германска, 
и  не  се  МННЖ.10  много  и  яела  да 
пигас  драми.  Въ  това  врЬме  тя 
се  оженила  зл  русскнн  кпязъ  Кал- 
цонъ-Масалскн,  когото  придружила 
въ  с.-иетербургския  дворъ.  Ней- 
ингЬ  пб-забктНжитрлнн  съчинения 
еж:  Мошпп*гкт(  жигють  иь  Ис- 
пп/чн(1пп1  црък^уа,  Ггрогпть  нп 
Гум^мия,  А^банттпь  нь  Румх- 
пил  или  кня^ов(•  Гика,  Вгнеци- 
янкпюп.  За  жсншнуь  отъ  гОна 
жена.  Посд11дното  нейно  съчине- 
ние, обнародвано  въ  1864,  е  прЬ- 
Ведрпо  на  русски,  английски,  ита- 
л:иянекн  и  др.  езицп. 

]1,о]>дона.  РЬка  въ  зап.  Фран- 
ция, влива  се  въ  Глрона,  18  кил. 
на  сЬверь  огь  Бордо,  когато  съ- 
,единеннт^^  р*ки  добиватъ  име  Жи- 
юнда;  450  кпл.  длъга,  корабопл. 
300  кялом. 

Доре  (Гуаитп,).  Знаменитъ 
фраицузскн  рисувагель,  илюсгри- 
раль  много  ополучлино  съчине- 
нията на  ведики-гЬ  списатедр  и 
поети  —  Дантовия  АОь.  Мнлто- 
новия  1'(и'к  Шатобриановата  Л ша- 
ла, Сервантеоовия  Донь-Кихотъ, 
ЛафоцтеновитЬ  Басни,  Библията 


и    др.  (Род.    т. 
18НЗ,  умр.  въ  Парпжъ 

Дорндв.  Малка  гианвнска 
на  въ  стара  Гръция,  на  югъ 
Тесалия.    ДорнйапгЬ,    едпо 
4-гЬ  главни  17>ъики  племеш!,^ 
бнлн,   по    сказавият&.    »ИТО 
огъ   Дора,   сипъ   Елиновгь. 
с^  пр^лилъ  отъ  Тсчялпя  въ] 
рида.    Отъ  Д.,    гЬ  се  утвърл 
съ    вр1'>ме    въ  гол11ма    часчъ 
Пелопонесъ.    Тогаач  се    осяс 
дорийски  еелит.а  пъ  Нталвя, 
цнлня  и   Мала  Азия.   Лорпй! 
се  отличавали  отъ  другнт! 
ки    племена    по  стропкпъ, 
дость    п  суровость.    Хара! 
имъ  се    отразилъ    п    нгь 
архитектура;  дориЙскптЬ 
ех  яки  и  неукрасеии,  а  иоВ1 
кптЬ  гьпипки  и  шздаоп.    И 
рЬчн*'т  на  д((рнйци'гЬ  р^ко 
лпчало   отъ   другнгЬ   грт 
р11чпя;   дорийското  на[Л1< 
дебел»  и  гръз,ааво,  а  яоннч1 
истъпчено  0  меко. 

Дормиторъ.  Нйй-ввсокяй 
въ  главната  планпнско  верш 
сЬверна    Черна  -  гора,     иир^н 
деаъ;   2,528  (2,600    споредъ 
нерта)  метра  надъ  морскот*) 
ните.  Тоя  връхъ,  на  южния 
д1иъ  па  Херцеговина,  се 
въ  земята    между  рЬкя    Др1 
Пнва,  която  се  отстжпи  па  Ч( 
гора  по  Берлинсквя  догово| 
1878. 

Дортиупдъ.     ТТ 
наЙ-важинЙ  въ  о' 
лия,    на    келнъ-миндспгюип 
л1>зница,  на  Емн1еръ  <" 
Рейпъ),    75  кил.  на  ( 
Келнъ;   7К,43Г)  жнг. 
желЬзнонжтенъ  мат»>1  ] 
до   гра,ха    се    пс1у  хх) 

лЬзо  и  каменни  ил ..,.  Д, 

кога  е   бнлъ  единъ   огь  св 
ш1тЬ  Градове  нахавоейскЕа 


—  426  ^ 


;иск11Й   ко!прр<гь   го  отстж- 

нл  I [русия  въ   1815. 

(ртрсхть  или  Доршъ.  Холанд- 

)адь  вь  о<)л.  Южиа-Холандии. 

и.   на    юго-ист.  отъ  Ротер- 

на  гЬа  рзпйвъ  на  Маасъ. 

1ро  прпстапищр,   иа   жел1>п- 

оть  Анверсь  за  Ротердамъ: 

Ю  жнт.    Търговия    съ  жито, 

1В0,  зпхарь,  тютгоиъ. 

►^•«^гтрръ.  Английски  градъ, 

Евл.  на  юго-зин.  огь  Лондонъ: 

ши.  Много  старъ  градъ  съ 

гитрлнн  нампикцн;  до  него 

1Иратъ  остаткитЬ  отъ  едннъ 

амфцтеатръ.    който  е  съ- 

13.000  арнтеле.  X  е  билъ 

[колень    отъ   рамлянет^    съ 

»|К1..  Хдиаапскв  цярснп  градъ, 
1р1циземно  море,   между   Ке- 
и   гора    Кярмолъ,   отпосл-Ь 
1Т  'МОТО  племе  (ПиСи,). 

.4  1,  ншкчму.    Дитегну- 

ку,    правш  му   главоболие, 

[нявамъ  му  неприятности.  — 

I.  Дотегауване.  —  Досади- 

досаденъ.  КоЛто  докарва 

—  Досадителность.  Свой- 

Во  на  онова,  що  е  досаднтелно. 

«-^осадигель.  Който  досалца. 

ловенъ.    Слово    по    слово. 

луна    ио    дума,    буква.1енъ: 

1гнь  т1р1ьноОъ  (на  книга). 

[(к-патскн  Ридстн  или  Дос- 

|-Дагь.    РодипигЬ,   които  за- 

1гъ  по  северния  склоиъ  про- 

гсгвото    по  долнпата  на  Ма- 

оть  сливането   на  Елп-дере 

1ето  на  Дерменъ-дсре,   а 

[я  —  пространствого    по 

1атв  на  Места  отъ  сливането 

Кгшипца  до  сливането  па  Мош- 

Въс1шрриата  пм'ь  часть  влп- 

Т^.  (.  чр1аъ 

П»  <:<•  и  горната 

квяжетютч.^    около    067  чет. 

Всичкв1'й  П2Л'еки    пр-Ьзъ 


гЬгь  еж  попскп  пжтрки.  Огь  Т.- 
Пазарджнкъ  нрЬзъ  Пещера  има 
мюсе  до  Катакъ;  а  отъ  ^штакъ 
нагорЬ  пр^ь  Досп.  Родонп  до 
Неврокопъ  се  мняува  по  стария 
рнмскп  друзгь. 

^Iт^п^>вскн  (Стпнпсмкгъ  Д.}, 
Български  иконописецъ.  чиито 
пконп,  отлвчнп  по  своята  пзят- 
иость,  се  срЬщать  въ  цръквитб 
на  много  градове  въ  България. 
Д.,  род.  въ  Са м оковъ  въ  1827, 
бплъ  синъ  на  прочугь  на  вр11- 
мето  си  иконопшм^цъ,  Днмитръ 
Самокове1гьп>,  който  съ  братята 
си  работелъ  въ  Рплския  мона- 
стирь.  Той  отъ  малъкъ  нзучвалъ 
церковното  жнвоппсство  прв  баща 
си,  а  свършп.1Ъ  ишвописството  въ 
С.-Петербургь  въ  Императорската 
Академия  на  Художествата.  дЬто 
за  единъ  свой  етюдъ  бнлъ  на- 
градень  отъ  анадомнята  съ  сре- 
бьрснъ  медалъ.  Тон  негов'ь  етюдъ 
се  нази  кь  Плоид.  Нн!).  Ьиблнот. 
СлЬдъ  свърп1ването  си  (1859),  той 
се  усггановилъ  въ  Т.-Пазарджикь, 
дЬто  станж-1ъ  извЬстенъ  въ  много 
крангна  на  Българин.  ОсвЬнъ  пко- 
ннгЬ,  той  рнсува.ть  «  портрети  и 
каргинп.  Отъ  портретитЬ  първо 
м-Ьсгго  вахвагпатъ  ония  на  д-ръ 
Чомакова,  НаЙденъ  Герова  в  Ден- 
кооглу;  огь  Ш1ртинит1>  н11Еоц  има 
упазрни  у  синоветЬ  му. 

Д.,  единь  оть  първцгЬ  обще- 
ствени дЬйца  въ  11а:)арджикъ  и 
посветенъ  въ  народното  движение 
въ  1870,  бп.ть  откаранъ  отъ  тур- 
ското правителство  ю>  [\щтгрйхь. 
Той  има.1ь  русч-ко  по,и:1нство,  та 
русското  правителство  се  застк- 
пило  да  го  освободи;  нъ  когато 
14»  поискало,  отгов1>рпло  му  с>е,  че 
умрЬлъ  въ  болннцнта  (1877).  Д., 
новгккъ  съ  блап)родепъ  характер'ь, 
се  радвалъ  ва  всеобщо  уважение. 
—  Единъ  неговь  синъ,  Никола  Д., 


-426-- 


учитеяь  и  още  младъ,  се  е  зая- 
вялъ  съ  лптературва  дЪатедность. 
Той  редактираше,  заедно  съ  д-ръ 
Ив.  Златарова,  въ  Бургасгь,  1893, 
агЬс.  сана  Иршледъ  п  е  издалъ 
ар'Ьведонп  плн  съставена  епоги 
Гри.тчтпь  ,ш  от1лп)ван*:  >Ъьтешо 
до  7-10<)ишна1Ип  .н//  въ,1расть  отъ 
М-ше  Ьо1П8е  ШсЬаг(1.  учебн.  Мине- 
ралотн  п  Г*'олошЯу  Кпмия  и  др, 

Доставян  ь.  Сиабдввамъ^  на- 
бавямъ.  —  Доставитель.  Който 
доставя.  —  Доставка.  Снабдяване, 

Досто.  Частица,  вероятно  съ- 
кращение отъ  достоинъ,  които  се 
поставя  пр1»ди  едно  сжществцтедно 
И.1Н  пр1иагателно,  яа  да  му  усили 
значриието :  достомтьлгьжчипе- 
лснъ^  досто.тти: 

Дост1»**вски  (Ф*ч)оръ  Мнх.). 
Отлнченъ  русски  романистъ,  род. 
въ  МосЕва  въ  1821,  умр.  въ  Пе- 
тербургь  въ  1881.  Училъ  се  въ 
Москва,  ц  елЪдъ  1'ова  свършидъ 
въ  петербургското  инжннерсво 
училище,  стЬдъ  което  посгжоигь 
отъ  П5*жда  на  военна  служба.  При- 
зваиирто  му  го  побуждало  къмъ 
литературата.  Сл-Ьдъ  едпа  година 
напуснаи1Ъ  С110Н11ата  служба^  и 
цодкачнлъ  .та  пише  пов^и.  Ро- 
манъть  му  Ь/ьднитгь  Лкнк  озне- 
вадилъ  пуб.1нката  п  заслуисилъ 
похвалата  на  прочутия  крптикъ 
Бкяииски.  Сл1цъ  това  той  обаа- 
родвалъ  разни  раскшш  въ  руо- 
скитЬ  повр'^енни  списания.  Въ 
1849,  той  билъ  компрометира нъ 
въ  едно  тайно  дружество,  —  дру- 
жество иа  Пггратевекн  —  при- 
позиагь  впновень  за  четене  аа- 
прЬтени  чуждестранни  канги  и 
за  нападения  на  пръкната  и  на 
държавата,  и  осхденъ  на  смърть. 
П.маераторътъ  намалилъ  наказа- 
нието на  4  годияп  каторжна  ра- 
бота въ  Сиби])ъ.  Тамъ  Д.  пр'Ька- 
ралъ  вси'1кото  ц>Ьш  въ  средата 


на  аресгпшти,  крад1ги  о  убвЯт, 
а  пост^  биъ  зачисдевъ  като  п^иутп» 
войнпкъ  и  лин1енъ  отъ  ьси' 
си     граждански    права.     Си  .ч!^ 
упражнилъ  гол'Ьмо  влияние  щ 
идеитЬ  му  и  усилилъ  въ  него 
бовьта  къмъ  слабптЬ  и  гояен! 
Сл'Ьдъ  3  години  войнюпка 
Д.  билъ  пропзведеяъ  офяае) 
а  въ  1857  се  оженва,  ала  въ 
пръвъ   бракъ  не  намира 
По   причина  на  падуща 
която    добнлъ  пр'&зъ 
въ  Сибиръ,   той  се  ув- 
1859,    1Еато  му  ое    и    раз] 
да  пише  и  да  жив^  д1то  си 
Отъ  това  вр'1ше  той  ое  явява 
въ  Петербургъ»  ала  съ  огромен 
вапасъ  наб:шдения  и  мигли  в 
разви1ъ  и  силенъ  талапгъ,  и 
кача    изново  да  пише   въ  сшк 
нвята.   Д  е  прпятельть    оа 
нитЬ.    Съ  едно  изображение 
чивата  участь  на  петербургси 
забравени  лю^е  почшклъ  той 
тературяата  си  дЬятелносгь;  а 
романа    За>пи'ки  ^иь  сОинь 
тавь  домъ  (1860)    съ  хрвсггя! 
всеопроп1еиие   и   любовь    изоб] 
зилъ    окаяииостьта    на  от-хЕГЬ! 
нагЬ  каторжници,   нато  намв] 
и  въ    ткгь    сискра  Божия>. 
тая  книга  той  много  спомогя< 
за    смекчението     в-ь    Русня 
наказанията    и    за   облекче! 
участьта  на  заточенвтЬ,  с&що 
то  Тургеневъ   съ  Лпинскит^ь  нй  1 
сдчнъ    лонецъ    способствуват-*    '" 
освобождението  на  поробени ; 
ски  селяне.    Сл^дъ  това,  той  иО- 
народвалъ     много     расказо,    мт* 
които    едпнъ    11р9Ь1гтл.и.1ен*4г   и 
Наказание  (1867).  произвелъ  кь 
Русия,  а  по-сетн*  и  въ  странсг»», 
дълбоко  впечатление.    Той  е  1шу 
девръ    на    прочувствувааость 
психологически  аиа.1пзъ.  Пм-по 
дадъ     ром1иштЬ    си    Дсмош 


—  427- 


,•  Шттьть  {\Ш%    Въз- 
ш    (1875),    Братя  Карп- 
(1881). 

;к&та  критвкн  посггавя  Д.  въ 

на  вели  кит!;    русски  рома- 

|:  Гогодя,  Тургенева,  Толсгоя. 

(еннята    мг    ех    имали    по 

издания.     Едно     пълно 

кве  е  излязло  въ  Петербургъ 

1882-1883    (14  т.  1П.    8-о). 

[а  Европа  С2  зели  да  го 

само  отъ  а'Ьколко  години 

НЪкои    отъ  неговитЬ  съ- 

1Я    —    пра  тн    1\арп.шигмц( 

\кий  Герои    еж    прЬведепи 

6ъ1гар€Еи.    Биографически 

за   Д.  на  езика   ни  има 

Дваг1гспиь  бпокрпфпн  на 

{0(т  ругтч  пигашр.^г  *.:ьпор' 

ОТЪ   в.  0.,    щгЬведъ  огь 

Д.  Т.  Велковъ  (Шуменъ, 

гоянно.  Прпнаддежиость  по 
имогь,  владЬпие. 
1ПЪ.  Старь  градъ  \хи  Па- 
блн:(у  до  гора  Таворъ» 
кулоновото  племе,  наниралъ 
фванския  ижть  между  Си- 
Ешаеть.  около  60  кил.  на 

С:1маряя.    Тамъ  на^5лп:^у 

Ойль  продаденъ  отъ  бра- 

(Еибл.). 

( Д^*'ра})*)ь),    Зяамен ить 
ЕИ    живописецъ    (1613— 

111ВВ  ИЛИ   Скиндинавгки 

Планнкскн  връховр,  които 
Швеция   оть  Норвегия. 
;евТ1«,  Авт,  ПрвврЬмененъ 
)ръ  въ  университегь. 
9гАа  с119сип{^    лат.    Учлпъ 
учдпъ. 

1о  (Итти^     >^пи    У<гн1П> 
учимъ. 

Притокь    пи    Дуиавъ, 

нсгшчиата    частт!   на 

тече    пр1^1Ъ    Карнвтнн. 

д1кзп  Унгария  01Ъ   Кри- 


ацпя-Славопия  и,  16  килом.  на 
вст.  отъ  ОсгЬкъ,  се  влива  въ  Ду- 
иавъ; 730  кил.  Въ  Кроацпя  всжд-Ь 
корабоплавателна.  Долйнд'г1ц  пр11зъ 
които  минува  изъ  Каринтия,  ]П,а- 
рии  и  Кроация  се  отличавап.  по 
плодородието  си  и  по  живопио- 
ностьта  си,  а  населението  по  брЪ- 
говетЬ  й  е  многобройно  и  трудо- 
любиво. Въ  Славония,  често  по- 
край Д.  има  гхсти  гори.  Главннй 
притокь  (лЪв.)  на  Д.  е  Муръ 
(350  килом.),  който  извира  при 
Салцбургъ,  а  се  влива  въ  Д. 
блйзу  при  Варасдиггъ. 

Драга*1евци.  Село  въ  софий- 
ската ОКОЛИЯ  съ  старъ  монастирь. 
Отстои  6—7  кил.  <яъ  София. 

Драгояаповъ  (Мих.  Пгшр.). 
Русски  публнцисть  и  етнографц 
род.  въ  1841  огь  едно  малорусско 
дворянско  семейство,  умр.  въ  Со- 
фия въ  1895.  Откакъ  свършилъ 
курсъ  въ  киевския  университеть, 
учителствувалъ  въ  Кпевъ,  д:Ьто 
огь  1870  —  годината,  когато  до- 
б1иь  магистерска  отепень  —  за- 
нпмаваль  катедрата  по  всеобщата 
история  въ  университета.  Въ  1875 
билъ  уволненъ  по  причина  на 
1гЬколко  негови  спчггии  в-ь  зам1ита 
иа  м1)сггния  езикъ  въ  народното 
училище.  Обвиня вала-то  въ  се- 
паратическн  стремления  и  му  аа- 
ирЬтили  да  прЬдава  вь  украин- 
скитЬ  университети  ^Кисвъ,  Хар- 
ковъ  и  Одесса).  Въ  1876  напус- 
нжлъ  Русия  и  издалъ  брошури 
отъ  обшественъ  и  политически 
характеръ  на  русски  и  малоруо- 
ски,  каквито  сль  В,у.три.шннт9Ь 
и  ньнк(пиннт}ь  чп/рци  (Женева, 
1870); ,  Ьмшршииошо  роОспкю  и 
но(шпта  :ш  осноСюждгнне  (Же- 
нева, 1877):  На}юднн  1гшлища 
вг  Украйип  (Нй'нева,  1877);  Тс- 
рори.*м7>  и  свобоОа  (Женева,  1880); 
Псшоринггкп    ПоАша    и   ^^ликО' 


—  428  — 


рус.стта  демокрация  (Женева, 
1882);  п  др.  Още  докхЬ  билъ  въ 
Русия  Д.  издадъ  едво  хгЬнио  съ- 
чинение но  фаткюрата  Мало- 
русскити>  нарсн)ни  щт>дпння  и 
раскаш  ц^  заедно  с^ь  професоръ 
В.  Лнтоновича,  —  Историче- 
пситгь  пгьгни  на  малорусскня  на- 
ро*1ь  (1874—1875),  удостоени  съ 
«уваровската  на1*рада>.  Миого- 
бройян  СА  нсторнческитЬ  иу  тру* 
дове,  обнародвани  в>  разни  сии- 
санпи,  ваквпто  с&  запр.  .'^^1  *)у' 
хоннатп  влпсть  V  свободата  на 
съв^ьсшьтп  въ  X  У  1-и  и  X  УП-п 
в*ькь,  Рустиииь  вь  Галиния  и  др. 
Д.  зелъ  дЬятелно  участие  въ 
сппсването  на  единъ  томъ  отъ 
Рек1ювата  география,  който  е  по- 
светенъ  на  Украйна.  Отъ  1889 
до  смър1ьта  си  Д.  занимаваше 
катедрата  по  всеобнита  история 
въ  нашото  висше  училдш,е.  НЬ- 
кои  неIx^ви  етнографически  работи 
ех  иааечатанп  въ  миинстерсквя 
сборнвкъ.  каквито  е«  Смтьи- 
скнппь  ска.шния  Л1  пожъртиу- 
ванс  со6ста<'но  дтпс^  кн.  1  и 
Слов/ьнскшнп,  скаллння  ^а  роЖ' 
д1*н п сшо  на  Кинста нт ини  Вс' 
ликв,  кн.  П  и  111. 

Дрпголанъ.  Пр^водачь  на 
ясточень  езиЕьЪ  ири  посолство  или 
консулство  въ  държава  въ  Ястокъ. 

Дрнгоханъ.  Село  (около  600 
жит.)  въ  искрсцската  околия,  про- 
славено въ  188о  съ  поб1иа  па 
бтогарегЬ  надъ  сърбетЬ.  Това  село 
<зе  намира  между  Сливница  н  Ца- 
рибродъ^  2— ^^  кол.  отъ  нжтя  в 
огь  п|юхода,  наречень  ^Драго- 
кансБи>. 

Дрпгомаяъ  нлц  Драгоманскн 
ироходъ.  Проходъ  между-  села 
Драгоманъ  и  Колотина,  който  съ- 
единява Софийското  поле  съ  Пи- 
ротското.  Ддъжнии  10  килом.  11о- 
демъть    и  огь  дв1>т&   аграин  ни- 


щожевъ    СърбетЬ  вгъ  йзпс 
си  пр-Ьзъ  1885  завзехх  тю* 
ходъ,    нъ  отлеел*  не  можа 
се  удържхтъ  въ  него. 

Д  |Ш  гоя  и  р(  I  в  ь     <  Ми^■. 

Русски     генералъ-адютаить, 

отъ  пифантериягсЦ  и  военегС 

сатель,    род.  въ  1830.    Д. 

шилъ  образованието  си  въ 

ната  академия,  въ  конто  ай 

билъ    про4>есоръ     на    та 

11р*зъ     1877—78,     комаод 

русс  ката    1 4-а   пехотна 

която    първа    пр1шлува 

;  около  градъ  Свищовъ,  нод' 

на  турцитЬ.  На  12  авг.  1! 

врЪме    па  отбраната    иа    1 

биде    опасно  раненъ    въ  я 

I  прннуденъ    да  остави  дЪЙ 

I  щата  армия.  Въ  1878  е  6] 

'  значень  началникъ  на    вя 

I  скви  акад.  геиер.  т^бъ, 

—  командушщъ  воЙскитЬ 

евския    воененъ  крхгъ.    0! 

I  д-Ьляо    нздадеиптЬ    съчине 

:Д.   най-изпЬстни  с«:    Оигр 

I  анппро-прцеската  аоишг  аъ 

Курсове   1Ю    тактиката 

Опитъ    на  рлководспшо 

ютоака    на    мастшть    К1Л 

(1885—86)    в     Солдпшгка 

жгоио-  иау/оминатинп     * 

(1890).    Много  статии  на 

ся  вм1мггени  въ   Вотньш 

никь  й  въ   Руссти    Лнвш 

по-забйл-Ьжптелн  птЬ    ех 

В'Ь  ген.  Д-вня  (Уюрнпкь  я 

гинали»  и  прпьно^^нп  ста% 

I  1в.ЪЬ  до  1НЙ0,     Едно    геа 

съчинение,   което  се   намм 

тоя   сборнивъ,   именно   Ш 

Мирь  отъ  1ра</гь  .7.  То,^€V^ 

военна  1.1сдна  точка  е  пр! 

на  български  отъ  ггьявовв 

Цванова  (София,  1896, 

То     е     крвтнка     на     1^ 

Толстоевито  съчиигние 

Мщгь  ц  е  на^ничеио 


I 


градиво;  промншл.  кожарство,  в&- 

|рство  и  Др. 

Д|*а11днр'ь  (Анпюнь).  Българ- 
ски пуОлицисгь,  род.  въ  Велесъ 
въ  18^7.  Д.,  снвъ  на  зиноженъ 
'ГЬ]1гове1Пь  се  училъ  иървснъ  въ 
родното  си  м^Ьото  па  тогавашното 
учение  буквари  наустница,  псал- 
тпрь  п  др.  Пб-сетн'Ь.  кога  достш^ 
в&лъ  1с1-годшцна  възрасть.  баща 
му  го  нспратилъ  въ  Буда-Пеща, 
д'кто  самъ  баща  му,  иа  а  Д'К;о  му 
имали  гьрговски  свръски  още  отъ 
началото  на  тоя  вЬкь.  Там^ь  той 
СЕгьршилъ  гимназии,  а  посл1}  въ 
Лондонь  юриспруденцоя,  и  подирь 
това  дппломациЯт  по  която  и  дър- 
жальиспнть  вь  минисггерството  на 
вън1Ш1.  Д'к1а  въ  В^на,  съ  позво- 
ление на  турското  правителство, 
понеже  без'ь  позволение  на  своеа^о 
си  правителство  чужди  подданници 
не  се  допущать  да  държкгъ  та- 
кьвъ  цсцйтъ  вь  австрийското  ми- 
нистерство, дЬто  се  приемагь  на 
нспптъ  само  австрийци.  Зн  него 
е  било  направено  искиочение  като 
свиъ  на  6српт.шн  тьрьювецъ. 
СлЬдъ  това,  шЙ  е  биль  въ  ба- 
щината си  търговия,  нъ  е  и  К1>- 
респондиралъ  отъ  Сатунъ  въ  разни 
европейска  вЬстниди :  н^ски, 
француяски  и  английски,  до  осво- 
бождението на  Въл1*ария.  Сл-Ьдъ 
освобоадоиието  бахь  чпновпикъ 
всичко  около  година  и  половина, 
като  с&дии  в  вачалникъ  на  но- 
чата.  Като  си  далъ  оставката  отъ 
ЧИНОВИИЧ1ЧГГВОТ0,  пакъ  се  заннма- 
в;иъ  сь  кореепиндиране  и  н;1й- 
нослЬ  се  пр11далъ  на  списател- 
ството,  съ  което  и  днесь  се  за- 
нимава. Негови  съчивепиц  съ 
името  !кг^',  писани  на  франпузски. 
ех  слЬднптЬ:  Въпросътъ  з^  капи- 
тулацммт!,  ->''г  уннщолсснисто  нмь 
вь  княжссшчо  Бьлкгрим  (Ьа  Цаса* 


ирна 

*о  мЯ 
фраВ 
ия  въ  1 


$ирргсяе1оп    йапв   /л   ргп 

Ннязъ  Александръ  Бат1 
:')-нп)ишШ}  князунанс,  (Ьв] 
Лкхапйге  4п  ВиИепЬегд 
даг1е^  слщ  апз  йе  гЬдт 
к  Вени!,  1884);  Търг< 
говори  '/  иъиросътъ  за 
и  пкци.1пт1ь  нь  Иьлшр* 
ТгаН^б  ие  соттсгсе  сг(  И 
1юп  <1е8  ос1го%в  с/  асш€$  т 
^<1пе);  Правата  на  България  '1, 
между  на  ро()нп  т  а  сан  и  ги  *  1рна 
мигии  (Ь<'Я  [}гоШ  с1е  1а, 
пе  с1егаШ  1а  саттьв^юп 
Шегпа1'ьопа1а^  Раг18,  Е. 
1885).  Д.  има  и  н-Ьколко 
брошури,  и  гЬ  се  отнж 
Македония.  Посл^ното 
нение  и  то  писано  на  ф 
е  Политичеснит^  събития  въ 
гария  отъ  187С,  во  ()нс^^ 
Кг^п€П1^п(8  роИй^ие^  еп  ^Ш 
(1е1иш  1876  }118(^ч'^  по8  у* 
Рапз,  РеИ!  А1саи,  1896).  Д. 
вЬе  въ  Софин. 

Дряпнровка,  фр,  Шагъ  и| 
нлчъ  връзъ  н^Ьщо  сгь  нскуа 
2)  ДрЬха  или  губеръ  изобра! 
на  картина  или  статуя.  —  ^ 
пировнмкъ.  Човйкъ.  който  И| 
драпировка  въ  стаи. 

Драстмчеяъ,    1/>.    (( 
дЬйътвувамъ).    Въ   медт 
д11йствунЕН1ъ. 

Драхха,   1;>.    1)   Гр^ 
лвлка  малко  по-всче  отъ 
2)  Гръцка    монета    съ 
1  левъ. 

Древенъ,     сшарг)бъл* 
старовр^менеиь.     —     ДреввЛ 
I)    старо   вр1ше,    дохри( 
времева;  2)  старина, 
дожественъ  остатъкъ  (Угъ 
грьцн,  рпмляне  иди  другъ, 
ст)1рг  иптюдъ. 

Дрездеиъ.    ГермапоЕИ 
столица    ни    крилсзво    С< 


—  431  — 


а  Елба^  190  кялом.  на  пет.  огь 
[иъ;  200.000  ждт.  Академия 
мггвгпл,    политехническо 
арпиерпйско  училиии*. 
публична    библиотека 
1,000  тома.   Победа  на  На- 
вадъ    'съшзннциг^    иъ 

'йфъ,  яорск.    Отбиване  на 
опт»  пхтя  си,    причинено 
1тръ  яла  течение. 
'пажь  (фр.  отъангл.  дрейнъ, 
I.    Пр-Ьсушаване  земя. 
ооички  способи,    по 
с«;    освобо/К;1ава  рдна    земя 
[шеството    вода,    що  съ- 
11ри  това,    1гк1ьта    на  д. 
шо  да  се    пресуши    една 
)сть,  като   се  махне  пзлиш- 
вода,   а,  заедно   съ  това. 
ое  м1\рки    да  со    отстра- 
нен р1>кжспжто    отъ   земята 
мЬстность  В(?Ька  водз,  ко- 
присп!гпжла    нзпово.    — 
1и2Н1мъ.    1Гр1.суташ1МЪ    земи 
да  нв  ги1Добр1Д1,  —  да  ш 
;  сгодна  за  раавнтнсто  на 
^шш.  да  ^нишожх  врКдител- 
й  юняиие  на  здраве  го  ндр.  т. 
^п]><м/к  Джонь    у.). 
1  физикъ,  хнмикъ,  фи- 
\гъ    и    ясториръ;     правилъ 
изследвания    върху    дЬй- 
нв    светлината :    авторъ 
лсимл  на  2Н1стеи1(Я1па    (ТЬе 
^Ьк!)  ргм^исс   11|е  Ог^агм&а- 
оГ  Н1аи18)  и  др.:  много  П(>-вече 
генъ  по  фнлософско-пстори- 
сн    съчинение    История 
2К1.ШНШШ:     на  ' 
110  на   по-вечето ! 
к-Иски  *.-;«ццц  и  по  съчпн.  си 
ил  на  борбнппь  мсжОу  рг^- 
н  науката.  Въ  книгата ' 
Ю  умств.   ра,ш.    иъ  Ечр,. 
)Прва   мнаи.та,    че    нсгго- 
Еого  развитие  на  едпнъ  на- 
управляна    отъ    еднвъ 


естественъ  законъ,  юнгго  зкпво- 
тъть  на  една  особа  или  отдЬлно 
лице  Оп.  таи  гледна  точка,  тоЙ 
дЬ.!и  нсгорията  на  отдкшнтЬ  на- 
роди на  особени  <в'1>ковев  (нЬкъ 
на  вярата,  на  нзсхЬдването,  на 
разума  н  т.  н.),  пр1>гь  които  ми- 
нува  всгЪкоЙ  народъ.  Д.  се  ро- 
дплъ  в  училъ  въ  Англия,  иъ 
рано  се  нркселпль  въ  Америка, 
именно  въ  1836.  За  Д.  има  една 
статия  огь  д-ръ  К.  Кръстева  въ 
неговата  книга  ЕтихЬ*  и  кри- 
тики (<'офия.  1804)  иодь  :«1гла- 
ние:  Джопъ  Дрпггрь  н  нпоапта 
тщшл  на  иртреси  (Род.  18П, 
—  умр.  1882). 

Дрегпрамъ,  фр.  Приучвамь, 
обучавпмь  животно  на  нЬто. 

Дрииди,  'р.  Горски  с;1Модвви 
въ  1рьцкошо  6асноСг('тн\ 

Д1»яна  (старай  0пш(з).  Боо- 
ненска  р-Ька,  д^ш  Босна  отъ  Сър- 
бия по  д,тъжииа  отъ  1К0  до  200 
килом..  главата  и  въ  връхъ  Ар- 
гентаръ  (Дннарски  алпи).  устнего 
и  въ  Сава  надъ  Мптровица:  отъ 
850  до  400  килом.  длъга.  Малко 
р1ша  мог&1ъ  да  се  сравнивагь 
съ  некк  по  живопноностьта  на 
брЬговетЬ  си.  Та  наум-Ьва  за  Ду- 
навъ  между  Лонцъ  и  В1^]1а;  нъ 
тя  не  е  корабоплавателна. 

Л}»ннъ  или  Дрияь  (Старай 
Дрио.юнъ).  Една  огь  по-голЪмигЬ 
рйкн,  които  иоик1ъ  1Ъ1акедонин  н 
Албанпн;  гьстои  отъ  Ч^рнн  Дринь^ 
който  1!стича  пзъ  Охридско  езеро 
и  /з/кг»  Дрюп;  който  извира  вз'ь 
Метохсеага  планина,  блвзу  до 
Ипек-ь.  Тия  дн1>  рЬки  еч^  съеди- 
няватъ  близу  до  11]1изрЬнь.  Д.  се 
ашва  въ  Адриатическо  море.  Тя 
е  огь  300  до  350  килом.  длъга; 
нъ  е  корабоплавателна  само  по 
долното  си  ТРЧОПИС. 

Дрннивь  I  Лприиг^),  Българ- 
ски нсторикъ  съ  обшцр1ш  азв'Ьст- 


-434  — 


иомия  е  н4й-доброто  распр^Ъле- 
1гие  па  богатството:  наппсалъ  п 
един  хубава  псторпя  на  царуна- 
цето  на  Луи  ХМ;  билъ  членъ 
на  академинта  (1773—1850). 

Дройсепъ.  Германски  исторавгь 
(1808— 1884-);  пздаль  на  н-кмснн 
еаикь  11]|1'|Н(1Дъ  ла  Рк-хила.  Арис- 
Тофама  ц  др..  и  нат1са.1ъ  Игшо- 


огъ  Бейруть  до  Сура  а  оть  ^  * 
земно  море  до  Дамаскъ.    Л 
рштъ  арабски  п  ек  ни  брой  адд- 
много  да   140.800   дтшя.    1№т>яп 
имъ  е  едно   чудновато   см! 
па  христяпски,  иудейски   и 
модански  вЬроучоння:  '1'Ь  - 
отъ    н  ай-фа  наттескптЛ    и     иАй- 
страшни  племена,   ат111Яч>  гт.  #. 


рий  на  Грьппн    и  няколко  сгьчи-  нагизма  съедпнявать  и  см 


непня  по  иовага  цс1'ория. 


Главини    имъ  помннъкъ 


Д|Н).11Яд<»р'ь,  нив.-лат.  Камила  дЬлнето,    по-осюбено    лозарств1тц 
само  еъ  една  1'ърбиц;ь  —  Дромгь. ,  маслннарството,    Т' 
Птица    сега   пггрЬбрна;    1ггицпт11  >  ството    и    копрпи;)- 


титк,  за  конто  се  иска  м* 
иисане,  гЬ  оставятъ  на  Л1..,  и. 
титЬ.  ТЬ  еж  гостолн)бпвв,  ИЪ  ИV 
спггелнн.  горди  и  залюбенп  п 
раско1ПН()(П'ьта  до  полуда:  и^Ь 
вече  женигЬ  пмъ  обичап.  «пог! 
показа.  Главното  укрпшение  » 
тоя  жени  е  едаиъ  видъ  пврам!* 


отъ  тоя  родъ  на  голъмина  кол- 
кото гхски.  1кпв1ип  на  о-въ  св. 
Мяврикий  въ  Пнднйски  океанъ 
и  по  краЙбр1'.жпето  на  Мадагас- 
Ю1ръ.  Еи[кшнЙгкитЬ  морсплавателе 
снабдяв^ии  корлбнтк  си  сь  тях- 
ното месо.  Тая  птпца  с^  нарича 
п  Оодь. 

Дронтхейдъ.  Норвежскн  грял:ь.  даленъ  рогь,    който    тЬ    нос 
на  еднопмоненъ  заливъ  на  Аглав- '  наведень    къмъ  лЪво    пр1хи 
тическн    океанъ,    400  колом.    на  |  нитбата,  а  сл^дь  женптОати 
сгЬв.  огь  Христнаннй;    25,500  ж.  |д1^сно.  Нев^еството  ца  гЛ   е 
Търговия    съ  рнба    и   дърва.  — |  словично   въ   Сирия:  — 
Великолепна    протестантска    съ- 
борна нрькип.пммстиик-ьнасрЬдие- 
В"Ькоиното  нсгкуссгно. 

Дроилъ.  Блатна  1ггвца,  има 
яка,  мплЕо  пб-длъга  огь  главата 
си  човка. 

Дрохобнтшъ.  Градъ  въ  Гали- 
цня,  па  р1жа  Тпсмппнка,  притокъ  султань    Мурадъ    III    сяолу 
на  Дц^^стръ,    27  кплом.    на   юго-  да  ги  подчини.   Въ  X^"II-й 
ист.    огь  Самборъ;    20,000    жат.,  (К    отхвърл1ин    за    малко 
т/,  отъ  които  еж  евреи,  въ  чиито  турското   иго:    единъ  отъ 
рлси1\  е  тьрпшнита.  Обптрни  1;од-   т^.  емнрп,  Факредищц     за 
1И1ИИ.     КОЙТО    нроизвождатъ     по   вснчк1лъ    кра?!мприе  пгь  Л 
^'.ию.ООО  килогр.  С(^л]»  на  година. ,  (Ангнихни)  до  >1(|и1  (Иоиа),    Н 
|.осга  п>Л"Ьма  търговия  п  сь  вяно, 
ЖИТО  и  лобигьь*ъ. 

Дртаи.  Ь^но  племе  в-ь  Сирия, 
коечо  живЬе.    на  югь   (ггъ    марО" 
ицгцгЬ,  и  донЬйд-Ь  ияедпо  съ  'г1\хъ,  [  Ца1»нгр1и'Ь,    д1;ъ» 
110  :<;4паднця  склонъ  на  Ливанъ  и   киршъ  да  го  удуншп 
токо-рсчи  по  п^кшя  Аити-Лнваигь,  Х\'Ш-н    вюсь    <к    ща: 


«глупавъ  като  друзъ>- 

Д.  проСч1Ьдва1ъ  происхож^ен! 
ся  до  Ду^>^/^    ученшгь    на  |] 
митския    ха.1ифъ  Хакема,   991 
1021.    ТЬ  бранели    много 
недависпмостьта  си    огь  арв1 
п    турцитЬ,  —  едвамъ    въ  II 


цзбралъ     за     стола  ца     Бей| 
Сл1>дъ    едно  поражение    на 
му  Али  отъ    Т)рцптЬ,  Фдк^} 
балъ    гшробеиъ    и  чгь 

IV 


—  435  — 


'   "■•'  ■  -^АТЯ    си    като 

иа^^!  1-'ДЪ-Али.   ала 

[ЬЯ1   мипалн  пакъ  подъ  т\т>- 

мго.  Както  напр-Ьдъ,  така  и 

Л  се  управлявали  отъ  емири 

шейкп,  ку1т»  1иа1ц:ии  годи- 

Д31гь1гъ  на  Турция    чрЬзъ 

глав**»!.    емнръ.    ГлавниЙ 

пр1/)ввашиъ    въ    заиъкъ 

1Я1ГЬ,  среща    ДаЙеръ-елъ-Ка- 

(п41.шть  на  .1}^ната),  глав- 

градъ  иа  (/.  Въ  1860.  'К  из- 

1НДЯ  надъ  маропнтскптЬ  хрнс- 

едно    у;цасно   клане,    корто 

гдило  Н1'Год}'ването    на  цЬла 

Ш.     Една    кт1|}>ере1|цаа     на 

евровойскн  сили,  коржчц- 

иа  иезавIIсими^•тьга  на  Тур- 

се    сгъбрала,    по  цочпна    на 

»ова,  въ  Параигь.  а  рЪшлла 

испрати    едно  франц^'зско 

го  тЬло  въ  Сирия  да  накажо 

'ДоктЬ    французската    войсид 

[а   въ  Сирия,   турцитЬ  Оили 

(удсна  да  накажжгь  (лавнитЬ 

»данскв  пр^стжпницн,    мно- 

оть  които,  въ  това  число  и 

».П>  паша,  уирамнтель   на  Да- 

ь,  били  ;ииггрЬ.1енн.    Вь    сл- 

вр'Ьми    една  европейска  ко- 

""ч котила    едннъ   уставъ 

тето  ва  Ливавъ.    По 

1ИЪ,  Ливанъ  се  управлява 

•иъ   управитель   христя- 

ня;шачави1ГЬ   оть  Ииргата 

рдобренае   иа  силигЬ;   и    об- 

^7Ш  е  раат&лена  на  7  окркга, 

отъ    коиго  се    уираашва 

титель  ^ггь    онова  в!;ро- 

1е,  което  прЬоОладава  въ 

тия  уиравителе    4  еж 

I  друзъ,  1  гръцко-пра- 

1ВРНЪ  п  1  г^гьцко-опгЬаеникъ. 

■I  .•  1-  Л'«  мпрь  е  гла  в  и  н  Й I  ра  д  ь. 

^и.    Жреци    у    галитЬ  и 

Тии  и:фоди  икмали  хра- 

а  ое  събирали   въ   горит!}. 

;ть    Оилъ   свещено    дърво  у 


тЬхъ  и  г1^  приписвали  чудотворни 
спла  па  1гЬкон  растения,  които  се 
кжсалп  съ  златенъ  косерь.  Въ  го- 
лЬии  61^1И,  тЬ  принасяли  човгЬшви 
жрътви;  жрътвопрпношрнинта  се 
извръшвали  на  грамадни  шьмене, 
които  и  до  сега  ех  се  у  пазил  и 
въ  иЬкои  части  на  Фрлнцня,  въ 
Англия,  вь  Ирландия,  въ  Данин, 
вь  Швеция  и  др.  ^|,руидскцтЬ  на- 
роди припознавали  иЬколко  богове, 
нь  главното  пмъ  божество  билъ 
богътъ  на  войната;  тЬ  в11рши1Н  п 
въ  пр1и;елването  иа  дунштК  кошо 
мвнували  (угъ  чов1)Иъ  па  човЪкъ. 
ДруидитЬ  били  не  само  жреци,  а 
и  1*адателе,  закопо,^1телс  и  ся^.хпп. 
Рнмлинет1\,  сл1дь  завоеваниегч)  па 
земитК  населени  отъ  галски  а 
келтоБИ  племена,  срЪщалн  големи 
мъчнотии  да  обюздавать  друил- 
ското  жречесгво.  което  отъ  всо 
сила  ггохп>рашло  народното  дкю 
и  често  подбуждало  народа  па  буна. 
Пмператоръ  1{лавдий  билъ  при- 
нудепъ  да  забрани  *|юрмално  из- 
врътването  на  друпдскпгЬ  обрнди, 
което  пакъ  ее  нивда  да  е  про- 
дължавало до  псчезването  на  ези- 
чеагвото. 

;1румрвь.  Виж.  1\.1имгнтг  !1р'Г' 
ннтннн, 

Други.шя.  Дъгцеря  на  Ирода 
Лгриня  1.  прочути  по  хубостьта 
ой.  Тя  била  напусижла  дноипа 
царски  м;ьже,  кига  се  са^дпнила 
съ  Феликса.  управитель  па  Иудея 

Другь.  Име  на  едно  отлично 
римско  семейство,  отъ  което  бцди; 
I)  Лшши  Д.,  трнбунъ  на  народа 
вгь  122  прЬдц  Р.  Хм  коат<»  осуе- 
тявалъ  демократическата  политика 
!  на  събрата  ("Н  Кайя  Гракха,  н  под- 
'  държалъ  д1и(Уго  на  сената  и  Ола- 
городницитЬ;  2)  Мпркь  Ливни  Д., 
сипъ  иа  цр1)ди1цнин,  отличенъ  ора- 
торь,  който  работнлъ  ту  въ  цолза 


—  436 


ва  аристокрацията,  ту  въ'  полза 
'на  демокрацията,  н  чието  убий- 
ство оть  Квпнта  Внрия  послужило 
за  сагнал'ь  на  една  гракцанска 
война  (9!  пр.  Р.  Хр.);  3)  Клав- 
дий  Неронь  Д.,  доведенъ  синъ  на 
императора  Августа,  а  п6-54ла^гь 
брать  на  Тпбррня.  който  се  отли- 
чилъ  въ  Германия  (38—9  пр*ди 
1*.  X.);  4)  Цгм1рь  Д.,  единсгвонъ 
синъ  Тибериевъ  и  итличенъ  пъл- 
ководецъ»  погипялъ  отровен  ь  оть 
Сея  пя  въ  23  сл^дъ  Р.  X. 

Др^Ьново.  Грале11;ъ,  д.  на  едно- 
именна околия  въ  търновски  окр., 
23  килом.  ни  н)1Ч)-зап.  оть  Тър- 
ново н  толкова  килои.  на  сЬв.-ист. 
оть  Габрово;  3,258  жнт.  Търговия 
съ  добнтъ1П».  Въ  околностьта  на 
Д.  има  остаикц  оть  стара  кр"Ь- 
пость  п  старовр-Ьменна  кула,  и 
околннтЬ  м1>сти(>сти,  малко  иясл1>д- 
ваии»  носнЕТЪ  имена  Царь-Лаьн- 
никь,  Цар€иа  .тааОа  и  др.  Надъ 
Д^  около  п  килом.  на  зап.  е  про- 
чути й  пр-^гь  1876  ДрЬиовскн  мо- 
настирь;  тамъ  се  дьржахж  тая 
годиил  тъ  28-и  апр.  до  Н-н  май 
утрпяьта  220  български  младежи, 
възетаиници  огъ  полскитЬ  села 
(Оталжка)  ва  търновски  окр.,  подъ 
началството  иа  безстрашна  и  са- 
моотвержени юнаци,  попъ  Хари- 
тояа,  Христо  Иармакова.  Бачо 
Киро  и  др.  ВъзстаннпцпгЬ  б-Ьхж 
ирниудеии  да  потрьстжть  прпб1> 
жпще  въ  монасггиря.  когато,  на 
паьтя  за  ТрЬвиенсгшп  балканъ,  се 
вид1>хх  оть  всички  страни  заоби- 
колени оть  потери  турски  низаме, 
Оаши-бозуци  и  черкезе.  Сл11дъ  4- 
5-Д11евцо  сражение,  турцнт!»,  като 
но  сполучих*  съ  иглеиитЬ  си 
пушки  и  старптК  явзалии  шигая- 
нета  [българетЬ  б-Ьхж  въоржжени 
съ  кремикляе  пушки,  револверп 
и  само  съ  2—3  л  I  ии  пунИкН 
п  то    едната    м^и  иото   ши- 


пшне]  да  накарать 
да  се  IIр^^дадxгь, 
празно  се  опитахк 
настиря  съ  дрисг. 
отъ  Търново  единъ 
—  ветха  система  —  б 
настиря;  нъ  възстани 
занЪмихх  топа,  като  у< 
артилериоти.  За  допъл 
дата  ва  ионастиря,  на 
обсадателетЬ  пристигна 
менъ  бригадний  генеря 
паша  съ  два  ба1 
войска  и  два 
круповата  система. 
поне  6Ьх&  се  въвели 
въ  Турция  и  пръвъ 
тЬхъ  турцитЬ  нап| 
българските  въз< 
станницптЬ,  защитв! 
лггЬ  каменни  зидове  иа 
пакь  се  дършахх  I 
криво-л-Ьво  отговаряхл 
китЬ  си  на  турцт-К  1 
дирането  затин  монас 
лиши  и  отъ  прппаси,  и 
Една  друга  бкга  611106 
нкла  по-напр-Ьдъ, 
вяимателность  б1зШ( 
барутний  скдадъ, 
ос,11Ьпялъ  воеводата! 
тона.  ВъзстанницитЬ  1 
отчаяха  и  не  се  пр^т 
връха  иа  б^ствието,  бл 
на  една  темна  и  бурш 
8-и  среща  9-и  май  — 
мкчихж  да  си  пробв 
пр^'п.  обсадата  в  да 
и  едвамъ  45  души  ио 

ОТЪрВДГЪ  съ  ЖИВ(Л^  С1 

I  гатеЛ1*тЬ  на  буната  аохг 
'  а  Хр.  Пармаковъ,  биЕ 
офицеръ,  по  народно 
риаъ,  би.аохд  убити  : 
Левтеровъ,  отъ  Тьрпош 
англпйск*)  образование 
вь  с.  Му  сина.  уловеш 
гората,    биде  убагь  гШ 


—  437  - 


^та&лъ  иаши    тоя  си    часъ, 

по  закарали  при  него;  без- 

гнй     учнтель-  поетъ    Бачо 

[ваш.  това  име),   биде   прЬ- 

оть    селяне    иа  турската 

и    оольденъ    на    смч.ргь. 

Поховгай,    който    аЬт 

'чаотве    въ  възстанието    п 

аи1В1ь  отпосл*  се  погрижи 

1И  взново  монастнрьтъ. 

лсдй  1897    въ   нонастира 

гаиетнввъ   на  погин&- 

1ИДИ.  Л6-вече  подроб- 

врЬдьг&та  се  нннцратъ  у 

нн    Въаюминпння    но 

^-^.^1та  (/1   Търновския  сан- 

\^гьзь    1870  юдина  и  по 

^   на    бьлшрскктп.   въз- 

■л  *п>  Търншю  огь  Ю.  II. 

(Русее,  1897).    Вшк.  и 

»-«  раскиш   ш  пострада- 

Дрмшнския  монастцрь 

мель  Михаилъ  <ть  вр^ьме 

мието  прр^^п,  1Н7в   ю*^. 

182)  и   Пи.лочгрковскптп 

Дртшвскпи    моно ст нрь 

''^^7в  год.  огь  свещ.  С.  И 

(2-0  доптоя.  изд.    Тър- 

«яъ    (лат.  '^уи,  дв^).    1) 

<^кл  система,  която  допуща, 

кТЬ  е    паправенъ   и    се 

оть  съд1^йствието  ва  деЬ 

Чозожнн   начала.    2)  Съе- 

на  дв^  не.завпспми  дър- 

^*^*Ть  обгцо  Егърховно  управ- 

^уализмътъ    на  Листрия 

^*^/>11Я.  —  Дуалйотъ.    При- 

^Н1гь  яа  дуалп.чма.  —  Дуа- 

Който    се    отнася   до 

[ка.  Полски  градецъ,  люб- 
Г)*Оериня,  на  Бугъ;  4,500 
Поб11ДА  ва  Костюшка    иадъ 
(1792). 

[бдвиг.    Нкй-главний  градъ 
1Я,  црастаиище  ва  Ир- 
Юре;    353,082  шит.,  оть, 


I  които  ?/з, католици.  Унпвереятеть, 

осиованъ    въ    1593.    Промишлен- 

цость  и  гьргсюия  въ  упадькь, 

I       Дубовки.    Русски    градъ,    яа 

I  дЬсяия  бр11гь  на  Волга,  332  кил. 

На  Ю1Ъ  оть  Сарато1гь;  113,000  ж. 

I  Стоварище  яа  всички    произведе- 

{ нпя.  които  се  испращатъ  01ъ  с^ 

верна  Русия  за  южнигЬ  области. 

Д}б|ювникь  (итад.  Га»у.т,  име 
съ  неиз  вгЬстно  происхожденве). 
Градъ  въ  Далмация,  на  Адриати- 
ческо море,  при  полнтЬ  на  пла- 
нина св.  Сергия,  63  килом.  на 
с11в.-зап.  огь  Ко1Ч)ръ  пли  Катаро; 
К,820  жит.  ('/б  отъ  нЬкогатиото 
населел  ие).  Откъмъ  сушата  гра- 
дьтъ  е  заобнколеяъ  сь  двойна 
високи  дебели  сгЬнп,  ме^кд}"  които 
има  четирежгълнп  кули;  онеъмъ 
морето  градътъ  се  брави  огьдв-Ь 
кр'кпости.  По  високите  му  у.мцв 
се  съоби1авагьсъ  пб-нискитЬ  чрЬзъ 
сгьлби-  До  самия  градъ  е  и])иста- 
нището,  сгодно  само  за  малки  ко- 
раби: нъ  4  килом.  на  западъ  е 
Грушъ  (итал.  Гравоза,  съ  около 
700  жнт.),  истинското  пристанище 
яа  Д.,  което  доставя  обширно 
м'Ьсто  и  завЪть  за  и  ай-гол^мп 
кораби.  Търговия  съ  пр^Ьвъсходао 
маслниеио  масло,  сапунь,  вино, 
коприна,  тютюиъ.  С11далпи1е  на 
католическа  еиископия,  гимиазия, 
педагогическо  учи-шще ;  изобщо 
масивви  сг1паи.  меж.1у  които  ста- 
рий  среиторскй»  дворецъ,  библд- 
отека,  болниг1а  —  съборна  цръква 
св.  Спась,  издигнжта  счЪдъ  земе- 
тресението въ  15ъО. 

Въ  печалнитЬ  с^ь-1.бини  на  сло- 
в1>нството,  Др  пр'Ьдставдява  еднр 
отрадно  явление;  той  сгъ  в15Кове 
е  стойлъ  на  чело  на  рдца  репуб- 
личица,  която  е  въргЬла  всеммрШ 
'{ърровня  и  е  би.1а  водитедБ&  м 
чов11Шкня  нанрЬдькъ  толкова,  ад 
не1Х)  едио  врЬм*^-  с^  го   царачиж 


-  438  - 


1(  иасммпшскп  Л  т  ина .  Л[ат<'ри- 
плиото  и  духовното  си  развитие 
той  е  ,гтьжалъ  на  положението 
си  крий  Адриатическо  море  на 
кръстопйтя  ма  дггЬтЬ  гатЬми  ци- 
внлнза11,иц  —  ["ръцкати  (I  рнм- 
ската^  а  отпосхЬ  на  двата  враж- 
дебни св11та  —  хрпстннскпй  и  м^»- 
хамеданскпй  и  на  дипломацията  сн. 

Т1сто}тя  на  Л-  Вь  старо  врЬме, 
на  едно  мЬсго  25  кнлом.  на  юго- 
ист.  отъ  сегашни  Д.,  една  гръцка 
колония  основала  градъ  Ети)авръ, 
подчинеиь  стЬдъ  вр^Ьмс  на  рим- 
лянстЬ,  а  пб-сстнЬ  на  византий- 
цитЬ.  Са1гь  апостолъ  11авелъ  про- 
пов1>двалъ  тамъ  хрнстянството, 
Което  окончателпо  се  утвърдило 
въ  1У-и  вЬкь.  СловЬнегЬ,  въ  656. 
ра:1арилн  Енпдавръ,  а  неговитЬ 
Жйтеле  основали  новъ  градъ  Ра^ 
гу:ш  или  Д..  както  го  наричали 
сгьсЬдцптЬ  с^юв^не.  На  лгЬстото 
на  стария  Епидаиръ  е  унгЬл-Ьло 
само  сдпо  с^ицс  (Кг1(;ига  1сгс}ца). 
ОлЬдь  врЬме  иь  Д.  згли  дд  се 
заседяватъ  и  сдов^не  отъ  окол- 
ностьта.  Въ  1Х-П  в11къ  той  билъ 
вече  толкова  силенъ,  че  мо1калъ 
да  удържи  15  дни  една  обсада 
огь  сарацпнитЬ,  до  пристигането 
на  помощь  отъ  Византия.  Отъ 
това  вр11ме  се  заякчили  връзкптЬ 
на  Д.  съ  Византия.  Вече  въ  Х-и 
1гккъ  слокЬнскнЙ  едеме1ггъ  въ  Д. 
бплъ  много  силен  ь;  прСигь  '1Ч)Я 
вг^к^ь  Д.  се  браиилъ  отъ  Венеция, 
^отъ    парентенскнтЬ    пирати,    отъ 

1гарския  царь  Самуила  и  огь 
германския  импграторъ  Отона.  Въ 
Х1-П  вЬкъ  Д.  билъ  увлЬченъ  отъ 
съ1Ж:1а  си  съ  Робсрта  Гискарда. 
Ала  политиката  на  Д-  била  из- 
общо миролюбива,  и  той  ум1игь 
искусно  да  обезпечава  твърл^ 
сго;1ин  условни  за  търговията  си. 
Венеция  т*  мо1'ла  да  не  гледа  съ 
С1'ра&ъ  нд  в-ьзвсоичсниеач)   на  Д. 


I  Въ  врЬме  на  едпа  м*^:?:- 
извикана  огь  опитвап*. : 

I  а1'.дат»?ля1  па  рсгп-блиюиа    I 
самовластснъ,  Иеиеция   лн.1 

,  държката  си  на    реп^'блпкат'8аП1 
паргня,  нь  1адедно  съ  това    иалн 

I  жила  покровителството  си  на  р*» 
публиката  (Г201),  което  ге  и]н»- 
дължнло  до  1358.  Пркгь  тч-л  пе- 
риодъ  дубров1гачане  били  лдълна 
да  избирагь  за  ректори  вшшн- 
ански  графове,  които  иосоч^и.и 
Венеция.  Въ  края  на  ХШ-' 
сръбский  краль  Милутинъ 
шплъ  ц11аия  дубровнишка  ■ 
обсадил  ь  Д.  и  зелъ  отъ  I 
ничане  огроменъ  откупъ.  Та.! 
и  особено  еди1гь  страшеяъ  иожя^гь 
въ  1295  заплашвали  града  (А, 
пъ-тно  разорение ;  пъ  вече  яъ 
чалото  на  ХУ-н  вгЬкъ  Д.  взноМв 
процъвткгь,  благодарение  яа  а|№ 
ятелскитЬ  отношения,  конто  СГ 
установили  съ  сръбските  цщр; 
Милутнна.  Ст.  Урогаа  111  и  001к 
бено  съ  Ст.  Душана.  Една  т 
на  Венеция  съ  Унгароя  вмал  И 
се1'нина  да  вкара  Д.  подъ  о1 
ката  на  унгарскитЬ  кралн,  ю 
го  награждавали 
и  го  бранили  отъ 
пршггеле.  Мваду  друго, 
внкъ  1^  въ  шггереса  иа  : 
нпчане,  прндобилъ  отъ  п:* 
бана  V  уннпюженнетс» 
която  запрЬпиша.1а  на  '. 
сношението  съ  невгЬрнитк 

Д.    СКЛЮЧИЛЪ   ТЪртВСКЦ      Д14-,-1- 

съ  султанптЬ   на  Егиш-ггь   о  (^! 
рия    и    съ    турския  • 
Бруса.    Договора  съ  т;^ 
бровничаие    подновида    сп- 
зцда  И  въ  ХУ-и  в^къ,  к»! 
съгласила    да    плащатъ    ь 
ция  годлп1енъданъьт»(Г-',01' 
диянскн  дуката);    и  това  I 
сило  0'1'ъ  с&дбата  на    пс^-гпии 
имъ  съсЬди   България,    Вш^ 


-  43Й  - 


ми  правото  на  свободна  гьр- 
1НН  въ  Генуа,    Францш!    п  др. 
това    вркме  гЬ  имали    ст<Л1а- 
не  само  въ  Бсачиш*!    щт- 
1на     градове    по    край6р1>- 
В41    Черно,    Мраморно   — 
1СШ>  в  '^  ^1Ио  море,  а  н 

1Ш1'  1.1  раянитЬ  дър- 

Ъъ  чурското  царство  тЬ  жи- 
своОодно  по    градовег1ц   вз- 
1ва.1п  безпр1я1Ятстврио    бо[^> 
си  н  гьргувалн  по  цЬ- 
лва,  като  плащала  само 
!*<п  ^"'^  въ  царскитЬ  градове : 
пградъ,  Одринъ,  Бруса,  Шов- 
в  Кратово.  Дтбровившкн  бо- 
я    Бонсулства  се    ср'Ьщали 
всвчкитк  иб-главнв    градове 
••вропейска  Турция,  въ  Сараево, 
радъ  (тамъ  едииъ  дубровни- 
основалъ  сръбска   печат- 
I],    Нови-Иаапръ,    Букуре111.ъ, 
1Г0ВЛ  П1.е,     Сил  тгфа,     Бабадаа, 
Иимавл  ь.  Тулча,   Б«чи'*ръ, 
Русе,    Варна,    Шумспъ, 
Провадпи  [тамъ  има- 
■В   сг»ра  цръква    на   сводово], 
»ая.  Пловднвъ,  Одрпиъ.   Надь 
М'  !тЬ  и  генуезцнг!!,  които 

по  търговия  тука  въ 
ГЬ  дуб1>овицчаце  имал»  това 
|ущесгво,  че,  като  словЬне, 
1твадл  се  съ  сьчувствие1'о  на 
паши  оть  словЬисно  про 
1еив«'.  Много  туземни  право- 
шл  въ  Бадкански  полуостронъ 
Оезоиасмостьта  си  прпималн 
1Ичеството  п  поддапството  на 
*Х  [(олга    република.    Като 

ни  съ  насъ,  дуОровян- 
ш  *11*с1и  с&  подиомага^ш,  а  псь 
>га  и  иодбушдадн  (виж.  ^'(жпр- 
|«|л,  Пивелъ)  вашигЬ  пряд1ци 
оидтитЬ  пмъ  да  огавърлнкгь 
»то  иго.  По  едно  врЬм<?  :жа- 
на  пиката    рицуб- 

ое    ра__^^_и    по  всичкигЬ 


морета:  дубрпвинитпгЬ  кораби 
били  и:1в-Ьстни  не  само  въ  Исток'ь, 
Италпи.  Спцилин,  Цспаппп.  а  и 
въ  пГ*-еЬверннгЬ  чн^пи  на  Киропа; 
и,  свЬгьть  като  се  рацншрнль, 
дубровии1икптЬ  търговци  ходили 
и  П1>-далеме  —  въ  Индая.  па 
дори  и  въ  Лмерпка. 

Признатедностьта  на  дубровни- 
чане  яе  бъркала  на  Д.  да  остава 
в11ре1гь  на  традиционнага  си  по- 
литика —  да  поддържа  добри  от- 
ношенпн  сгь  вра;1иебнитЬ  една 
къмь  друп!  страни.  Така  въ  1840 
Д.  11рибра.1ъ  сръбския  кр1иь  Юрив 
Бранковича,  разбить  оть  турдвт1ц 
въ  1453  —  знамеавтия  Скендер- 
бея,  а  сд'Ьдъ  това  бежанци  огь 
Цариградъ.  Комненовцн,  Палео- 
логосци,  Кантакузеновци,  учеиигЬ 
Ноанъ  Ласкарись,  Д.  Халкокои- 
дилась,  Маурудъ  и  др.  иам1зрили 
въ  Д.  гостоприемно  ирнбЬжин^е. 
Това  извикало  иеудоволствието  на 
Портата,  а  оть  друга  страна  на- 
деждата за  иомощь  оть  Унгария 
постояило  намалЬвала.  Дубровнн- 
чане.  гърговйнгн  на  които  силно 
пострадала  слЬдь  зем^-тресенняга 
въ  1441  и  1442,  не  се  чувству- 
вали въ  сила  да  и.1а1цагь  дяньнъ 
на    ДВ*   държави    н    рЬшяли  да 

Пр15ДП0ЧеТЖТЪ     турското    П01^)ОВИ- 

телство  оть  унгарското,  особено 
оггкакь  сулгань  СюлеЙмань  шио- 
анль  съ  вой1'кигЬ  си  г^лЬма  час1Ъ 
оть  Унгар^ш  (1й26).  Оаъ  онова 
вр1ше  положението  на  Д.  стаежло 
особено  затрудпително.  УнгарскиЛ 
краль  Фердцнандъ  искал"Ь  както 
иаир11дъ  даяъи^ь.  Отказъчт.  на  Д 
цзвикалъ  оть  страна  па  Карла  \, 
германски  имнераторъ^  запр11п;е- 
нио  на  свободната  тьр1Х)ви  н  на 
Д.  въ  нрговт11  а11а'Ьн1Ш.  Пшш 
Панедъ  Ш.  запрЬтиль,  въ  1538. 
да  се  продава  на  дуброттчане 
баругь,  орджйе,  м;1П'[>на.1И  м  1и;' 


-446-Г1 


раби.  Пзисквало  се  мЯого  пзврът- 
лпвость  огь  страна  на  Д.  за  да 
пзлняа  съ  полза  за  себе  си  огь 
тикьво  МЛ1ЧН0  положение.  Дубро- 
внишката  дипломация  пспращала, 
запр..  едповр-Ьменво  послаиипци 
при  Кпрла  V  съ  поздраиъ  по 
поводъ  на  неговата  поб-Ьдл  надъ 
невгЬрницитЬ,  а  при  Сюлеймана  — 
по  поводъ  на  неговата  поб:^а  въ 
Персия.  Токо-речи  непр"Ькхснхто 
дубровнлчане  испращали  и  огром- 
ни дарове.  Нъ  най-хубавитЬ  ко- 
раби оть  флотата  имъ  били  при- 
нудени да  се  прнсгьединштъ  бгьмъ 
испанската  армада  и  спод!инли 
нейната  сандбина  (внж.  Емтхнгта 
Ашлтика) :  и  градьтъ,  който  бялъ 
ус^щалъ  земетресения  толкова  сп 
пхти  —  въ  1441,  1442,  1520, 
1521,  1536,  1639,  бвлъ  съвсЬмъ 
съсиаанъ  отъземетресеннето  прЪзъ 
априлъ  1667  и  изгубнлъ  една 
пета  отъ  населението  си.  Рскто- 
рътъ  на  републиката,  пе1Ъ  шести 
огь  духовенството,  единъ  холанд- 
ски посланншгь  съ  свитата  сп  огь 
33  души  на  пхть  за  Идрпградъ 
и  6,000  граас^ане  билн  :штрупаии. 
Д.  никога  не  добплъ  пакъ  пър- 
вото си  благоденствие,  ако  п  да 
билъ  още  д^ятеленъ  търговски 
градъ  съ  15,000  ж.,  когато  Напо- 
леонъ  турилъ  ржка  на  него  въ 
1806.  Сж1цата  година,  23  юний, 
французетЬ  разбили  тамъ  русптЬ 
и  черногорцигЬ,  конто  били  отиш- 
ли да  обсаждатъ;  въ  1808  мар- 
шалъ  Мармоиъ  ибявилъ  републи- 

1та  упппфжепа,  п  Нвполеонъ 
■вправилъ  Д.  дукс^гво  кь  пааза 
ва  тоя  маршалъ.  Въ  1815  В-^п- 
скай  конгресъ  далъ  Д.  на  Ав- 
стрия. 

Дубровпигаката  република  била 
първень,  когато  се  учредяла  въ 
Х11-И  вгЬкъ  демократически,  а  п6- 

:\х!Ь    ш^ия^за,    по    образеца  иа 


вепецияяскатп,    ар: • 

Пр1*»аъ    втория    \\- 
нието    на    републпки^и 
огь  иеть  съсловия:  1)  ^с. 
ректоръ  и  архиепископ 
яяе,    патриции  плп  бла, 
(власггелство);  3)  граадав 
столюдис    (пучане)    — 
занаятч  пи,    работници 
православни  и  5)  селсмс 
ние.  ПатрнцнигЬ  прите 
чкигЬ  политически  пра 
лото    население    било 
На  чело  на   република 
единъ  ректоръ,    князъ 
еЪдатель,  избираенъ  за 
и  отпосл^Ь   за  1  год., 
за  3  м-Ьсеца  и  1  м^е 
лениего    се  иявръшв&ло  * 
Е^чета    (събрания    или  < 
велико  в^че,  умодено  в*ч 
в*че.  Великото  в11че  сгъсго? 
всичкп  съвършеногЬтнп 
неограничено  число;  то 
ректора,    решавало   въ; 
нвръ  н  война,  имало    пра 
жнвогь  и  смърть  надъ  П^аз^-^^^^ 
и  избирало  другигЬ  вйчепи^^ЗИ 
леното  ^^ч^  състояло  отъ 
не    по-млади    огь    40 
имало  изобщо  законодателна! 
Малото  нЬче  състояло  огь  7  ' 
князътъ    билъ    прЪдсЬдатсл- 
тови  яЬче,  и  то  било  и.чоби-^^,,. 
пълнителната  власть.  Д- 
то    захЬгало  да  се  по  I 
лата  на  благороднпцпгЬ. 

рНГЬ  Дуб^ЮВНППШП    1П1МеТЯ1 

били  писани   съ  кпрп.1пца. 
зовантггьта  и  лнтерату1>!1га 

ДОСТИГНЖ-Ш    въ    Д.    до    Й11'-"К 

нище  на  развитието.  6.; 
на  в.1нянието  на  нтал^;.. 
гръцката  образованосгь; 
Х\'1   в  ХГи  в*сь  Д.    х^х-^ 
кова  много  ааб1ктЬжнтедв11 
ствени  хЬйци,  пнолтеле  п    7 
че  сдрав( 


чеп.^^^1 
ь45^И 


л 


—  441  - 


ввкали  д}'бров- 
1вна  служба;  осо- 
дубровшипшггЬ 
го  дубровничане 
взовоннето  си  въ 
впв<?рситети;  1гЬ- 
вбивили   е»[юпеП- 

Зшф.  Счгшнчъ  е 
аав'ЬстнигЬ    6о1ч>- 

в*къ;  Или  '/у/е- 
Й  латински  поегь 
I  още  на   18-год. 

1>еченъ  баща  на 
Юрий  Д*^броаш4- 

вгв^сгеяъ  фило- 

1Аю>;  М.  Мару- 
А)^   ноегь,    който 

(УЬ  история,     11р- 

вие  и  етика,  е 
Армосто  «бо- 
его  ех  вървгкан 

де  З.штарииъ, 
гь,  АннОалъ  Лу- 
се  явяватъ  най- 
1И1ПКИ  поети  Пв. 
ачнчь — Миомииъ 
рематикъ  и  астро- 
.  Едно  подробно 
гературното  раз- 
авшра,  на  русски, 

и  Спасичивата 
нсхата   .иппе- 

сание  на  дубров- 
ка,  ни  езика  ни, 

,  въ  сине.  II М' 

д.  П,  кн.  IV  н  V 
Други  заб^ктЬжп- 
;  за  нсторпята  на 
Ь,  Задунаигки'  н 
иавнш,  стагисти- 
вчески  и  пстори- 
ПБ^  1867),  Е.  А. 

(ЛГоНДОНТц    1К81), 

Шго*    Вотга    ап(1 

(Лондонъ,    1870), 


(НогшИмт  (Варшава,  1864),  Кпдв!, 
^^гя^•Лг^Л/^п>н  Л'«уиуа(ВЬна,  1807). 

Дубъ.  1*Ька  въ  Франций,  пз- 
внра  въ  Юра.  влпза  аь  невша- 
телскпя  швейцарски  кантонъ,  дЬто 
образува  П}>11красе11ъ  водопадъ 
Со  —  Ог  Д.,  пакъ  се  връща  въ 
Франция  и  се  влива  въ  Сона; 
450  килом.  Корабопл.  по  86  кил., 
д-Ьто  образува  часть  огь  канала 
огь  Рона  за  Рейнъ. 

Д>'1'а  и  Струга.  Планински 
проходъ  между  Никшпчъ  [напр*Ьдъ 
въ  Херцеговина;  сега  въ  Т^ерна- 
гора]  и  Спусъ  [въ  Албания];  35 
килом.  д.1ъгъ.  Въ  1877  Сюлей- 
манъ-паша  го  прг1)мин&  1ггь  22 
май  до  5  юнпн,  1што  действуваше 
той  отк1.м'ь  Нишиичъ  съ  1Гк1Ъ 
корпусъ,  и  Али  Саибь  пата  отъ 
къмъ  Спусъ  и  той  съ  цЬлъ  кор- 
пусъ. —  Херцеговияската  околия 
Душ,  съ  простр.  520  чет.  килом. 
и  насел.  около  14,000  ис,  се  даде 
на  Черна-гора  въ  1878  по  Бер- 
линския договоръ. 

Дуелисгь.  Оня,  който  се  био 
И.1И    тръси  да  се    бие  на  дуслъ. 

Дуелъ,  лат.  Двубой;  бой  между 
диампиа  шюркжсии  еднакво  сь 
смъртоносно  орхише  въ  едно  вр^ме 
и  м-Ьсгго  предварително  опр*д1ь 
лени  по  посочването  на  една  огь 
ст{)анпгЬ  и  въ  прнс-жтствисто  на 
сек^нданти  най-малко  по  единъ 
отъ  всгЬка  страна.  СекундантнтЬ 
онр*.тЬлять  начина  на  биенето, 
турять  оряикяята  въ  ржп^тЬ  ва 
ония,  конто  ще  се  биштъ,  и  на- 
лагатъ  на  боЙцитЬ  да  се  съобра- 
З1аггь  съ  уговоренигЬ  правила. 

Наший  Иакп.штел*^нъ  Зпкоиъ 
п  р1'.дви^1иа  по  двубоя  слЬднитЬ 
наказания:  1)  те.\шиченъ  затворъ 
не  пб-молко  огь  едннъ  м-Ьсецъ 
за  причинен но  на  противника 
вс1зка  друга,  освЬнь  лека  тЬлесна 
повр-Ьда;    2)    строгь    темличепъ 


1' 


1творъ  до  1!е1'Ь  ("гкдяниянуирьгни 
ване  противнаки.  н  до  7  години. 
ако  е  било  уговореио  бойцнтН  да 
се  бншгь  на  сиърть;  3)  темии- 
ченъ  затворъ  о'П>  три  м-Ьсеца  до 
днЬ  ГОДИНИ  за  който  изл^^е  на  дву- 
бой съ  лице  иепълно.тЬтно:  ако  ли  в 
умрътви  иротивншсаг.н  или  му  при- 
чввп  т{и('сиа  поврЬда^  пакаава  се: 
за  убийство  плп  гкаесна  ловрЬда. 

Въ  камарата  на  пр1>дставвте- 
летЬ,  когато  се  разнсква^ие  зако- 
нопроекта за  Наказателенъ  За- 
конъ,  д-ръ  К.  Стонловъ.  въ  бвт- 
ностьта  си  на  пръвъ  м-ръ,  се  про- 
изнесе въ  полза  на  д.  в  всказа 
желание  да  се  установя  това  учреж- 
дение въ  България,  и  то  не  (;амо 
мнимо,  а  сериозно.  ТоА  вЬрваше, 
че  така  ще  се  намал>2гь  значи- 
телно всички  видове  лични  на- 
падения и  желаеше  да  внди  упо- 
Т])%беиието  на  обидния  езикъ 
строго  обюздано  у  насъ.  Затова  и, 
заб^л^жваше  той,  наказанията  по 
д.,  които  закон опроектъть  ир1ц- 
виждаше  да  се  налагатъ,  ех  леки. 
ПрогивниццтЬ  на  0.  се  обявнвахж 
противъ  него,  защото  той  често 
дава  право  на  обиднпка,  та  прави 
врЬдага  на  обидеаин  оп;е  пб-тежка. 
Друго  т1ашо  сериозно  възражение 
противъ  г).  б1Ьше,  че  у  насъ  ще 
се  навъдштъ  професионални  ду- 
елистн,  Които,  увЬрени  въ  сио- 
собностьта  си  да  се  би1ат>,  не 
ще  иматъ  за  нищо  да  пр11дпзвик- 
ватъ,  кога  имъ  скпмве  мирните 
почтени  граждаие.  11])0тивипдит11 
па  д.  ясках]Б  ааконьгь  ,га  наказва 
достатъчно  иствнскигЬ  обиди. 

Макаръ  е),  да  е  дума  огь  ла- 
тинско происхождение  (фраицуз. 
дюе,\ь,  лат.  ду*^Аумъ,  стара  форма 
на  б(иумь,  боа.  виЛна),  'К  ка1Ч) 
учреждение  ие  е  слицествуваль  у 
стнроврЬмевнит1>  класически  на- 
роди. Той  се  появвлъ  въ  ср1>даигЪ 


г1Ю1 

ще  се  намЬсн  пря] 
въ  борбата  да  закрил»  не! 
в  да    накаже  виновния,    га. 
по-слабий  боецъ,  на  чиято  с^ 
е  правото,  ще  надвие  на  пс  > 
пия,    на  чпято  страня  е  ^^I»« 
Затова  и  д.    въ  нам  ^ 

едпо    ср1иство    за  ^... .    . .  ^ 

отвие.    Законътъ  е  вскалъ 
нительтъ  п    обвпияемнй 
жктъ    на  чия    страна  е 
чр-Ьзъ  д.  Ала  дошло  врЬме-^ 
най-суев*рнптЬ   зелн  да   ГгЯ 
в11ра    въ  тоя  божи    .свд'ь. 
ппсантЬ    с<ъ  записал!    едя  ^ 
1хьиъ  случай  въ  Франция, 
си  Нковъ  Легрисъ  се  ц6ви1К: 
въ  оби.яа  на  честь,    която 
шилъ    като    се    вньки&гь  ^ 
иощь  въ  дома  на  Ивана  1^>* 
въ  о'гсд1тствие  иа  тоя   посх:^ 
и  пр^Ьдр^шенъ  като  оего.  I 
ментьтъ    постаповвлъ  ме;!^:^ 
гриса  и  Каружа  сдивъ  0., 
и  С1'аижлъ  въ  прис&тствш»' 
Карла  VI.  Легрисъ  бвлъ  р- 
и  об^сенъ  на  м-Ьстото.  Не 
н&ло  много  и  единъ  прЬсг; 
уловенъ  за  други    ицЬстяи 
иопов1у1алъ,  че  той  бялъ  аЕ 
на  пр^сахплепието,  за  коеп:::* 
обЪсенъ  Легрисъ.    Нивое 
деаие    яе  може   да  ншвЪе 
врЪме  слЬдъ  такъво    коми{:^ 
ране.   Д.  съ  врЬме  изгуби — 
дебната  си    сяла,    нъ  пакъ=^ 
още    распространенъ    вгь    1^ 
като  ср11дство  за  частна  ра^^ 
Сега  въ  и11Коп  страни,    ка.— - 
Англия,  е  съвсЬмь  исчени^* 
В'ь  други,  ка1ГГо  въ  Фрап 
слабо  употрЬбенпе.  Той  1 
се  употр-Ьбява  още  въ  01 
си,  Германия. 

Дуегь.    Двогласно   !Т+.*^Т11 
свирене  на   два  Ш1' 
Дуетенъ,  който  се  отьа^^! 


'4 


^ 


№яй.  Рвмс8^ПП|».  ЕОЙТО 
злиъ  падъ  картагенциЛ  бди- 
сЬверното  крнЛбрЬжне  на 
гдя»  пърна-га  морска  поб1зда 
■  ^»амлянетЬ  (200  пр-Ьди  Р.  X.). 
^  Даметь  иа  та«  гшГ)1иа  се  въз- 
''^сжа  въ  Римъ  ел]|а  козина, 
^йято  пиедест5иъгъ  в  упазснъ 
*  Анесь  съ  първообразния  над- 
ва    и  е  го. 

Р«^*»л|»п„  Прусски  ^)ад*ь  в'ь 
!*  оОЛм  "^  кидом.  отъ  РеЙнъ, 
к>Л1.  на  с11в.-вап.  оть  Дюсел- 
»  4  7,530  жит.  Гол1ша  гьр- 
<2ть.  химически  вещи,  вино 
*^идлна  произведения.  Фаб- 
^^  сукно  и  сапунь.  Универ- 
<*-Гь  1655  до  1802. —  Ш^- 
—  Ойгь  членъ  оть  хансей- 
"^^^аазъ;  въ  1815  В^нский 
го  нр^алъ  на  11рус1Ш. 
-<?ъ.  Внзавтнйсво  семей- 
^■^^Г!^  е  дадо  4  илиератора 
Е^^яг^адъ  н  на  Нннея,  осв^нь 
*^  лпнисггрн  и  генерали:  — 
^^«Л1«нь  XI  Д.,  1059—1067; 
■^^^омненъ.  като  го  и:|брал'Ь 
V  пр11емникъ,  мислиль,  че 
^^  ^стигь  изборъ,  ала  билъ 
:  вгь  неговото  вр11ме  сел- 
завлпд^в  Цверня  и  Ме- 
.  0  опустошнлп  Арме- 
^^  *^5^т>!Ш'гЬ  цр-Ьзели  Б1;лградъ, 
В|  -|дцптЬ  до  вършали  за- 

1^  .  .  ..а  Ацрилия  н  Калабрия 
"'^^^ялиннски  ясми).  —  Л/м- 
д*^  у  Д.,  1071  —  1078,  най- 
^^^  свяь  на  Констан-шна  XI, 
в*^  иарувалъ  подъ  настой- 
^^ото  оа  майка  си  Евдокия» 
^1>йбъраала  да  се  ожени  за 
^^  1\'.  Когато  Ромаиъ  пад- 
^^  илЬшшкъ  вь  рлц1\гЬ  па 
Г^^^Х  Миханлъ  зелъ  короната, 
когато  Романъ  билъ  пус- 
*той  сътиЬлъ  да  се  отърве 
*<1Гу,  107*1.  1Гь  той  се  оста- 
ви го  вода  синатянинъ  Ни- 


кифорица,  който  го  направнлъ 
омрпзенъ  на  народа:  иастандив 
буни  възъ  буци,  които  накарали 
Михаила  да  лр]х.гаде  в:1ис1ъта  на 
Никифора  Ьотонппта,  който  на- 
каралъ  да  го  рхкоположлгь  ефес- 
ски  епиокопъ,  1078,  —  А.иксиь/ 
У  Д.,  1201,  съборилъ  Адексия 
IV,  едвамъ  поставенъ  иа  пр^ 
стола  отъ  крьстоносцигЬ  (виж, 
Балдумнь),  \\  нака^киь  да  го  уду- 
шжгь,  ала  не  можалъ  да  противо- 
стои на  съшзенпгЬ  французе  и 
веяециянцн,  които  зели  втори 
ижть  Царнградъ,  31  марта,  1204. 
АлексиЙ  \'  побЬгнАЛЪ  и  отншелъ 
та  иам11рилъ  Алексия  III  Ангела» 
но-на11р1цъ  пропхденъ  010.  кръсто- 
носиитЬ;  АлексиЙ  Ангелъ  нака- 
ралъ  да  му  избоджтъ  очнтЬ.  — 
Иоанъ  II  Д.,  гръцки  императоръ 
на  Ннкея,  1222—55,  род.  въ  Ди- 
мотика  к;м11  1103,  стаички  ь,  бла- 
годарение иа  достоаиството  и  во- 
епнхггЬ  си  услуги,  зеть  на  Тео- 
дора I  Ласкари,  който  го  1шбраль 
и  за  свой  ир^>еминкь.  Той  зелъ 
в:ь  рл^цЬ  б]11иаитЬ  ли  нинерията 
иа  29-годии1на  възраотц  рш^биль 
Роберта  Куртенескн,  латински  им- 
нераторъ  на  Царигрвдъ,  който  го 
билъ  нападнжлъ,  и  му  наложилъ 
нозоре1гь  миръ;  тоЙ  билъ  испърво 
но-малко  честатъ  среща  Жанъ-де- 
Брнеиа,  Робертовии  11р'Ьемиикъ, 
ала  иосл-Ь,  съ  помощьта  на  бъл- 
гарския царь  Ивана  Ас^ня  11. 
обс4Г.кл,а.ть  два  пжти,  ако  и  на- 
пра;111о,  Цариградь,  1236 — 3*.  Той 
накъ  иодкачнл ь  швоевагелиигЬ  си 
кроежи  въ  1245,  подчннилъ  часть 
01^  Тракия  п  игь  А1акедоння,  о-вн 
Хио,  Лесбосъ  н  Самосъ,  най-сет1гЬ 
Солупъ,  1251,  та  така  приготвплъ 
въспаиовението  ва  византийската 
империя. 

Дукасъ    (Михлилъ).     Гръцки 
исчоршсъ,    отъ    гръцкото    царско 


-444  — 


семейство  Дукасъ.  билъ  оповидецъ 
на  П1г{13Имането  Цириградъ  оть 
Мохамедд  П,  1453,  и  наз1гЬрилъ 
првбЬжище  на  о-въ  Лесбосъ.  Пб- 
сетн*,  вижда  се  да  е  минжхь  въ 
Пталия.  Отъ  него  нма  една  исто- 
рая,  която  подкача  оть  смъртьта 
на  Поана  Палеолога  и  ое  свръшва 
сь  завоеванпеш  на  Лесбосгь  отъ 
турцитЬ,  1462.  Това  съчинение  е 
ц-Ьненъ  изворъ  на  св'ЬдЬн  пя  за 
свръшването  на  визаитийската  им- 
перия. 

Д)  катъ,  гргьд.-»п»к,  лат.  Златпа 
иля  сребърна  монета,  която  сж- 
ществува  въ  вспчквт!^  европейски 
страни,  сгь  етойность,  споредъ  стра- 
ната, огь  10  до  12  лева. 

^I^*куи'ь.  Български  1'осподар1з, 
сноредъ  други  Ц^жо,  ир'к>миикъ 
на  Крума.  Д.  и  неговнй  пр^ем- 
нпкъ  Дин**Н1Ь,  царували  въ  816 
— 820,  когато  се  явява  Омортагь. 
Пб-вече  историята  не  знае  за 
тЬхъ. 

Д^къ-иля,  лат.  (^х,  водн- 
тель,  главатарь).  1)  Господарь  на 
дукство:  Вс.тко  дукство  БаОгн- 
ско.  2)  НМ-високата  титла  за 
благородство  сл:Ьдъ  титлата  киязъ. 
Оттука  и  дукство  —  земята,  коя- 
то вли^Ье  Д)къ,  както  и  дукский. 

1)исИ  атог  раЬчае^  .\ат.  Лю- 
бовьта  къмъ  отечеството  п&1'еводи. 

Дулоидъ.  Български  господарь, 
пр-Ьемиакъ  на  Тервела.  За  не1Ч)- 
вото  царуване  историята  ндщо  не 
знае  (720—748). 

]}и1се  еЬ  бесйгит  е»1  рго  ра1г'ш 
тоН^  мип.  Сладко  в  славно  е  да 
умре    чов^къ  за   отечеството  си. 

)1^л'ишо  (алб.  Улкинъ).  Градъ 
въ  Черна-гора,  на  Адриатическо 
море,  12  кидом.  на  с1кВ.-зан.  отъ 
устието  на  Воина  и  28  килом.  на 
юго-западъ  оть  Шкодра;  8,000  ж. 
Пристанящето  е  огодно  само  за 
кораби  до  200  тона  вмЪст.  Въ  Д. 


СО     ПраВББТЪ 

лекостьта  и  якосгьта  сн.  Тоя* 
въ  горна  Албания  е  заоб1 
съ  ВИСОКИ  стЬни  п  ама  твърд! 
който  ВЪ  1696  издържахъ  61 
обсада  отъ  венецвяпд! 
1878  черногорцатЬ  окуплр! 
нъ  бпдохж  принудени,  но 
на  Авсарня  на  Ве[иинс1 
гресъ,  да  1»  повърнл^ть  вц 
ция.  Черна-гора  го  дридс 
1880,  въ  схщото  вр^е, 
европейските  сили,  пол* 
ството  на  Глядстона,  иака| 
сила  Турция  да  отсглпи 
линското  си  заддъжение  Т^ 
на  Гръция. 

Вит    г^пчтиз,    схгатиа^ 
Донл1Ь  жив^^емъ,  нека  жлв1 

Ъит  8р(го^    }1]пто,  лат, 
дии1амъ,  храннк  надежда. 

Дунавъ.  НаЙ-голЬмата  е] 
ска  р'Ька  сл'Ьдъ  Волга;  около] 
килом.;   извира  въ    Швар^ 
(Черна-гора)   въ  Велико 
ство  Баденско;    пои    к>9 
ния,   Австро-Унгароя,    х1^жш 
бия  огь  Унгария  о  отъ  Р] 
България  отъ  Румжнвя  и 
ния    отъ  Русия,    и    се 
Черно  море  пр-кгь  3  устия; 
,1 Ш4СК0  (наЙ-сЬверното),    ^'у^ 
(срЬдиото)  и  Си.  Георги  (1 
тече    пр^ъ    ада    покрай 
Ратлебоиъ,    Линцъ,    В&ка, 
Оургъ,  Б.-Пеща,  Б-Ьлградъ; 
България    и  Румхния    Т01 
среща    всЬкоЙ    бьлгарсхн 
край    Д.    има    едипъ    румждс! 
Видшгь  и  Калвфать,  0] 
Векеть,  Никополъ  н  Турну- 
реди,  Сии1и1)1гь  и  ЗимнитЬг 
и  Гюргево,  Тутракаяъ  ■  (I 
Силистра  и  Каларашъ;  и6*] 
отл1>1ю,    с^Б    румлшскш 
Браила  и  Галацъ.  Мею 
притоци  на  Д.  С2: 
унъ,  Сашц  Морава.  Ъпа 


4 

)р%ха|| 
1ч>  Ч 


—  445  — 


.Дадъ,    Янтра  п 
Некду  .тЬвнт*!: 
Гругь,    Мешду   България 

КД.  тече  отъ  устието 
(0  Силистра,  110  една 
467  килом.  Бр1»гъгъ 
т*  Бъитшрия  е  огь  8—10 
I  пъвъ  откьмъ  Румкиия 
га  пЛ-вече  огъ  2—3  н. 
гова  Илеръ  Д.  става  ко- 
и^ленъ:  той  е  вече  ху- 
а   75  31.  широка  л    1   и. 

като  пршблвжп  до  Оър- 
та,  отъ  500  до  650  м. 
се  стЬснява  до  200  м. 
образува  прЗДиа  мсасду 
н  Унгария,  тя  инвува 
"лу.  прЬзъ  про- 
•па  Врата»,  ска- 
1ато    оволо    1,270    метра 

юето  вапргЬдъ  е  било 
ьвка  за  корабоплаването 
|^^Ф1ГЬЕва  се  пр1>нахя;Б 
Ш1847— 49.  ц  доа-ЬйдЬ 
\ — 93  чр1хл.  распукване 
тЬ  съ  взривни  веи^ества, 
зтитЬ  се  взвъртихк  отъ 

По  Одринския  договоръ 
яшгга  на  Д.  се  оставалв 
г6  в  се  насннвали  съ 
гь  день  на  день:  Париж- 
оворъ  (1856)  обявплъ  ко- 

Ко  по  Д.  свободно  за 
юда  в  от1>елнлъ  свро- 
оръ  за  ])11ката:  една 
шва  К0Ш1СИЯ  огь  инжи- 
(риа  въ  1В58,  удобрвла 
^уяняа  за  корабоплаване 
I  да  ое  направила  н^ 
юйкв  и  взвърта1'Ъ  други 
които  легн&ли  и1^колко 
1ева.  Друга  посггояина  ко- 

еена  ^ю^т^на,  съст- 
1егати  огь  всичкигЬ 
то  се  мшжтъ  отъ  Д.. 
I  правплиицит!^  за  кора* 
иго  м  бдя  яа  дпбр1>то  сгь* 
(адежитк 


Дуо,  мгт,  Сжщото,  каквото  е 
н  дуетъ. 

Дуодецияа,  лат.  Въ  .м//л  ин- 
тервалц  който  съдържа  12  сте- 
пеня. 

Дупеляитель,  1<7'и-  Двоенъ 
«итель;  печатни  букви,  непоср^д- 
ствеио  по-гохЬми  огь  двойния 
цицеръ. 

Дупликать,  лат,  Копде  огь 
оригиьииа. 

ДуиницА.  Градъ,  окол.  ц.,  кюс- 
тендилски окржгъ;  8.41  В  жптеле. 
Д.  е  распаюжен-ь  при  сЬв.-аанад- 
нитЬ  воли  на  Рила,  на  р.  Джер- 
манъ,  62 ','1  килом.  на  югъ  отъ 
София,  12  на  ист,  огь  Кюстен- 
додъ.  и  40  на  юго-зап.  огъ  Са- 
моковъ,  11р1у1Полага  се,  че  тоя 
градъ  е  слществувадъ  въ  вргЬме 
па  българското  царство,  а  поло- 
жително се  знае.  че  е  сжщсстьу- 
валъ  въ  1499.  годината  въ  която 
рицарь  Харфъ  го  посЬтнлъ  и  за- 
висалъ  въ  дневника  си. 

Дуинншки  нроходъ.  Проходъ, 
който  съединява  Дупни1ико  съ 
Кюсгендил(^ко.  Собствено  прохо- 
дьтъ  се  заключава  между  р1ки 
Козиншка  и  Размешаннска  (Бо- 
бовска).  Дльжина  8  килом.  Най- 
високата  точка  на  прохода  е  760 
метра  надъ  морското  равня  1це. 
Пжтьтъ  е  шосе,  иъ  отдавпа  но  е 
поправяпъ. 

1)ага  к^•^  ягв,  1ех.  Латин.  по- 
говорка :  строгъ  с  законътъ,  иъ  е 
законъ, 

Дурацо,  Дрнчъ,  о.*^.  Дуресъ 
(стар.  \'^^Л^^ишпи8,  посхЬ  1)цгга^ 
сНтш).  Пристантценъ  градъ  па 
Адриатическо  море,  въ  Албания, 
82  килом.  на  югъ  отъ  Шкодра, 
и  близу  толкова  па  сЬв.-зт1.  огь 
Ператъ;  около  6,000  ж.  ПрП(*та- 
паще  Ш1  Берапз  за  австрийски 
вносни  сгшки  отъ  Триестъ.  Шг- 
колко  джаман.  Сухоземната  точка» 


-446- 


въ  Която  се  свр-1||1та  теле^1афиатп 
ортома  пр1»зъ  Адриатическо  море 
огь  Бриндияи.  Седалище  на  римо- 
католаческп  п  на  гръцкп  право- 
славенъ  еаисконъ.  УкрЬпснъ  п 
много  11таръ  градъ.  Въ  римско 
вр-Ьме  въ  Д.,  който  е  билъ  скеля 
между  Пталпя  и  Гръция,  имало 
римско  поселенпе;  и  Ц^зарь,  кога 
гонялъ  Помпря,  го  обсаицалъ  въ 
тоя  гра-хь.  Въ  срЬдпнгЬ  1гЬкове 
Д.  нмалъ  значениг,  като  и«чй- 
добъръ  нрнстаннтеиъ  пункгь  меж- 
ду Которъ  п  Корфу.  :^1тона  и 
околнигЬ  му  народи  нопр*Ькжснжто 
се  борили  за  него  п  той  мнну- 
вадъ  едно  по  друго  въ  ршгЬгЬ 
на  остготигЬ,  българегЬ,  норманд- 
цпт^  в  вонецнанцптЬ,  доклк  не 
би^гъ  оъсппанъ  отъ  едно  земе- 
тресение и  наЙ-сетн^  завоеванъ 
въ  1502  огь  турцитЬ,  въ  чиито 
ржн:^  о1це  се  нам  н  ра.  II  ри  Д. 
бвлъ  убнтъ  огь  неиавЪ(^гиъ  убий- 
па,  въ  врЬме  на  една  обсада  тъ 
българегЬ,  шю.тЬдниЙ  дарь  на  за- 
падното бъ^тгарско  царство,  Цванъ 
Вдаднспавъ  (1018). 

Д}р<к  РЬка  въ  Нспаипя  и  Пор- 
тупиии,  й1ива  се  въ  Атланти- 
чески океапъ  близу  при  Опорто; 
850  кнлом.  Мжчно  корабоплава- 
телна, поради  скалн,  п-Ьсьчни 
пр!|Спа  и  др. 

Д^хопрпъ.  I)  Който  съ<ггои  отъ 
духъ  или  душа,  нетЬлесеиъ.  2) 
Всичко,  НЮ  се  отнася  до  Бога, 
цръквата,  вЬрат».  3)  Всвчко,  що 
се  отнася  до  дутата  па  чов-Ька, 
до  всичкнтЬ  му  умствени  и  нрав- 
ствени евлц,  до  духа  н  волята. 
4)  Косп)  ес  огнася  до  духопен- 
(ггт»т()  п  това  нвиние:  »^*(ховгнь 
Опщп,  О^^птгнь  гинь.  —  ДуХО~ 
киство.  Съсловпето  на  церков- 
ннгЬ    служителе.    —    Духовимкъ. 

]1         '     ';иь. 


съшестннсто  на  Св.  Духъ. ' 
гп«  день  огь  Петдесетини 
Духъ.  1]  Бсзтктесно  ели 
безгиътеш.  жител  ь.  Д|>бь/л 
ан1^лъ,  дугь  на  св1.тлниата, 
духъ;  .*ьлъ  ^^//^^г.  дявоЛЪ,  Л; 
темннната,  печпстъ  духъ. 
га}гь  на  на1нит%  ус^шаиия. 
денин  н  ст])астя,  които  с^с 
занп  съ  тЬлото.  Въ  стд 
Библията,  благородната  ча 
д}1ната,  която  схвапш  доб 
го  удобрява:  нротнвополож! 
п.1ътьта,  чувствената  часть, 
се  примнча  отъ  чувствени 
ва1ствнн;  д.  ргьзлпча  отъ 
по  това,  че  та  свръзва 
съ  Бога,  3)  Смнслъ,  значе 
истинскнй  смнслъ,  пб-веч 
п6-м»ико  различеиъ  отъ 
ственин  смислъ  ни  думитЬ: 
ва  Оа  с.иьдва^мг  духа,  а  I 
вата  на  ^акои(1^  4)  Хвр1 
постоянно  настроение,  об1 
ното  расположение  на  п%1 
впждн  и  чувствува :  либ1 
д^^гь,  5)  Умъ:  1>('>рпгн»тгЦ1  г)< 
6)  способность  за1гЬ|цо:  *нг. 
тьрювскн  *)ухь,  7)  СвоЙст 
характеристичяо  тежнение 
н^ню,  отличително  свойст» 
слъ:  /)//г*  иа  }тт'нгтво, 
апво  и  др. ;  г)//хл  на  врн 
духьть  на  хр^и^мянгхапш 
дугьшь  на  кротш>г7»ьта; 
нп  бь.марския  псиать  ( 
—  Духъ  Светм.  Третото 
Св.  Троица,  което  с^л'Ьяз< 
апостолнтЬ  въ  50-я  девь 
Христовото  въскръсенир, 
на  огнени  езици.  Христян 
ватъ,  че  Д,  Сч.  е  нджхиу 
вдлииува  човЬцптй  да  и 
всичко  Добро  и  свето.  — 
ствие  духа.  Бързина  д« 
боре  едио  положение,  да 
НЮ  да  СО  стори,  или   каквя 


дсиь,    Праздивкь  ва!да   се    наясвтъ    ^    Ш 


—  447  — 


иията,  расположрнията, 

810  цр^оОладавагъ  у  едииъ  на- 

—  Партизански  духъ.  Сграсть. 

кюии  да  итиеме  чов1;ку  сво- 

му  да  мисзп  и    д'^(п<вуоа 

еамо,    като  го    кара    да  се 

:ва   сл1Ьпо  на  веичкп    мнк- 

"ь  иолза    на   една   партия. 

влв   котерия.    -    Предаде 

5'мргЬ,  ИУДЪХПХ. 

«ве.    Чов11ЦИ,    гледана   по 

мшр  пя  тЬхнитЬ  идеи,  въа- 

.  '  чш'$9пи :  кипалсъ  т> 
лл  ,•  раашА  нхж  се  духо- 
-Духовитъ.  1 )  ЧовгЬвъ,  нойто 
рбата  да  схваиш  бързо  н 
л&  се  взрахава  блескаво 
зтмио,  2)  Който  съдърна! 
1 .  (Алескава  п  остроумна  идея: 
и«1     чнсАЬ^    ду.гоннть    от- 

и.  1)  Осповата  на   човгЬт- 
^«воть  или  безсмъртно    ду- 
«йшсстно,  на.харено  сь  ра- 
воля,    което  отлпчпва  чо- 
ГЬ    окото  ветЬ,  и    в'ь  което 
Подобието    на    човека  съ 
2)    Нравствени    качепва, 
чн  ЛОШИ:  бмиородиа  ол/та. 
«!у1Н"-    3)  Скрита    мисль: 
ем  оиг-дпло    на  душата, 
№ц*ь  дянгатоль,   И11й-важиа 
Ником^нь    г    11утати     на 
(е.    5)  Чон1»къ: 
,  1)0  души. 
1т<иг».  (Дм-и.  Т.).  Учитель- 
нпкъ  ц  д*е1гь  по  народното 
паине,    сиаъ  па  още  п6- 
уч1ГГ'М1.,  Даскалъ  Тача,  ри- 
ъ  Казпн.1жкъ  пь  1837.  До- 
разованиею  си  вгь  родното 
вгь  Одрииъ  въ  гръцко 
,0  и  въ  Царпградъ  въ  па- 
тко    Учнлпше 
До  1Н59  вьр- 
П;|  при    търговци: 

и».»  »-.'^»41ча  уч1Ггелското 


му  поприще.  Учителстсувалъ  10 
години  въ  Ка:1анлжк'ь  и  други 
10  въ  Карнобагь,  Хасково,  Пл-Ь- 
венъ  и  Севлиево.  Пр^Ьзъ  русскага 
окупации  на  Българин  слухнлъ 
каго  оекретарь  при  казаплАшкото 
окрхжно  управление.  Огь  1879 
до  1885  б1ьше  началпикь  па  кан- 
целарията прп  дирекцията  па  на- 
родното просвгЬ|цение  въ  Цсточна 
Румелия,  а  сл^Ьд:ь  съединението 
се  посвети  изново  на  учителство 
при  шювдивскитЬ  държавни  гим- 
назии (1880—1891).  Огь  1894 
Д.  е  пенсиониранъ  н  жив&е  въ 
Пловднвъ. 

Д.  е  работилъ  усърдно  и  на 
книжовното  попрпще.  ГотЬмо  е 
числото  на  снпсапнгЬ  огь  него, 
нр-Ьведени  1ии  съставени,  киши 
НЬкон  огь  гЬгь  еж:  Бнсгрь  и 
6гсц»ькни  кпуи'нш%  комедия  '.^ла 
жгнп,  Игтиция  на  прпвослпн* 
наша  христмш-*ш  црькап.  Крат- 
ка С)ъ.\шргка  пгтприп,  Рл^котО- 
г.тво  оть  нак\г()но  приЛмгьтио  1р{г- 
н  н/*,  Учрвникь  иа  счетовос^стщ}, 
Уч*'6ннкь  по  историята  на  «г- 
Фтиняша,  Кратка  нсн.го.Ю1ия  м 
.юшка,  Кр'1тнп  ирактанпкн  «а- 
ставленин  .ш  какь  тргьбаа  Оа  се 
иргьдаватъ  уроци  (п^  намплннтл 
училища  и  др.  Д.  е  пнсалъ  н 
статнн  н  дописки  по  наши  об- 
щеотпени  работи  въ  съвр^Ьмен- 
нитЬ  нему  български  1г1игл'ци11и 
—  въ  Цариградски  Ви^рпиикь* 
Къмпрая .  МанпЪтня ,  П]к1<го, 
И*ькь,  Дгнь,  саис.  Читалитг*, 
(.'тьтланп  и  др.  Той  п  сега  по- 
работва на  книжовного  иоприще, 
като  пр'Ьвощда  въ  проза  Омиро- 
вата  Одисея,  която  се  печата  въ 
спис.  Ьь.пар1жа   Сбирка. 

^^аелужва  да  се  :^абКл'1;нга.  че 
покойната  сл^прЖ1'а  на  Д..  Рп.гиль 
Л-  Душанть  (Г.  Барикъ),  по  на- 
родность  сръбкння,  е  бида  ашого- 


—  448  — 


годишна  учителка  въ  Б1к1гария. 
Отъ  НРБК  1ТМЯМ"?  и  1шиж1а  //;>№- 
гтМ  пп  ммг^ростьупа^  Тя  почи- 
яхла  въ  1888. 

Душаиь  (Стгфпнъ).  Най-сил- 
нвй  сръбски  царь,  цтъ  дома  на 
НемаипчовццтЬ»  иарпчаиъ  п  Не- 
наничъ  IX;  царувалъ  отъ  1336 
до  1356.  Въ  трииадесеть  похода 
завоева,ть  Македония,  Тракия»  Ал- 
бания, Тесалия  ц  Епиръ.  Д.  сл*Ьд- 
впV^ъ  двояка  1гк1ь:  да  върие  тур- 
цитЬ  назадь  и  да  зам1\стн  Пале- 
ачоговцптЬ  на  ни:наитиПскця  пр1>- 
сто.ть,  ала  бплъ  пзпепадаиь  отъ 
смъртьта,  кога  би.гъ  на  пжть  на 
Царнградъ.  Той  бвхь  не  само 
отлпченъ  пълководецъ,  а  ц  мх- 
дръ  закпнодатель.  Сводътъ  за- 
кони, който  е  далъ  на  сърбет!!,  е 
отъ  гол*Ьма  вйжность  (вна.  Т. 
ФлоринскиЙ:  Памятнпки  законо- 
датгльнои  (Ььяшгльноппн  Душана 
цари  ссрбовь  и  грековъ)^  (Шевъ, 
1Н88). 

Сръбс1юто  царство,  което  било 
(ггигилЕЛо  съ  Д.  до  апогеята  ва 
врличието  си,  се  распокхоало  слЬдъ 
пегивата  слгьрть  на  мииго  кня- 
жествнца,  които  му  приготвили 
пб-скоро  падане  иодъ  туршггЬ.— 
Една  интересна  подробность:  Д. 
е  иосп.ть  титлата  1|д^ь  с^ъблсш 
N  Бяъпгхшъ.  ако  въ  негово  врЬме 
и  да  царувалъ  надъ  неточна  Бъл- 
гария с8м<1В.1астно  царь  Поаит! 
Алгксандръ.  Отъ  тона  е  явно,  че 
сръбекий  царь  е  счнталъ  под- 
властното си  македонско  населе- 
ние за  българско.  Това  става  още 
по-ясно  отъ  едно  негово  писмо 
до  веиециянекия  доагь  Андрея 
Дандоло.  писано  въ  СЬръ  въ  1345. 
Въ  това  писмо  Д.  се  титуляра 
точно :  .-  п.иниитгл  ь  ни  немалка 
чист*,  ищь  бьларскошо  нпрппно». 
Тоя  факть  е  едннь  огь  мноппч!, 
които  Оългарег^  соч&тъ  иа    ошш 


би  «И! 


сръбски  шовннис^го.  що  в 
51акрдояпя  сръбска. 

Испълинтсль  на   гкк^! 
на    покиенъ,    по  иегова    [ 
или  по  наяначенне  отъ  ор 
ството. 

Дутннскн.  11|иски  етп 
род.  въ  1816  в'ь  У  краб  на 
11олша);    жавгкгь  въ  Фра1 
въ  Швейцария;    ав1'оръ  к 
юр(н)скни  ипм**тнин-ь,    Ис 
пьиршгь^    Нуждп   отъ  пр 
«ання  (гь  гилашнг.то   ист 
на    с~.\(Ш}ьш'кнпчь  маро()н 
като   сл^Ьдствие  отъ  том 
ното  съчинение,  катедрата 
вЬиския    и  литература 
пузска  Колегия  (СоНе^в 
се    променила    съ  ед 
на  катедра  ва  слов^| 
и  литератури  (1868). 

Д)'шъ,  ф2к  Баня,  ко 
иЬкъ  ос  пръска  съ  струи 
вода. 

Дългодеисгвие.  Длъгъ 
—  Дългоденственъ.  Дъл»* 
пень,  мно1'ил11тенъ.  —  Дк 
ствуваиъ.  Дълго  жив^к. 

Д'Ь|тсава.  Гражданско 
съ  самостоятелно  уаравдея! 
на,  управлявана  отъ  свое 
вителство.  —  Държаввни 
се  отнася  до  държавата:  '*»^ 
шанна,  вааша  тайна,  изв'Ьсх 
на  чиниинпцц  отъ  държава 
1'аЙиа  обикновено  се  отнася 
щенията  иа  правителсгтвотч) 
вителствата  на  другпгЬ  д 
дьр.мавно  ал>/" 
исиов1|Дането,  к 
то  прииознава  за  право  ш 
телствува  каш  тагьво;  ( 
пр9ьстл^плеиие,  пр11стяпде 
ето  по(т1;г:г  на  безпсч 
ад[)а11ината  на  държа 
ЖавннкЪ,  Огржчмгнь  и*: 
огЬхдо  в'ь  науката  да  оо 


—  440  — 


ИЛИ  което  играе  едпа 
'  /гьрвитЬ  роли  въ  управле- 
?^  Ил  държлтпч!. 
('Ьсч1е>нъ  кладснець.  Проходъ, 
**  сгь^диннва  Трънската  кот- 
•**  сп»  Моравска  доллна.  Ог- 
*^1>'^ската  страпа  има  шосе, 
'**^**''*»  българската  проходътъ 
^'*  и  «ска  пхтека;  нъ  пакъ 
^<->  ината  въ  1885  сгьрбетЬ 
1^  ^^  да  оть  тамъ  съ  ц^Ьла  ди- 

^^^  (староб.  знач.  мо\ш).   1) 

^^*-  *дно  отъ  съзв11здинт  въ 

■^-  2)  ВЬл11ГЬТЪ  на  това  съ- 

Ь&-  3)  Ш|р,    което  се    у»о- 

^^  38  Св.  Богородица:  дгьва 

^^  Оттука  сегашната  наша 
*^*»оЛк«,  <Ььн*и(,п,  Мона;  отъ 

&*»**ески  0-ви.  Купъ  острови 
^№^«1гЬ  Антилскн  о-ви,  на  броб 
!^^С>,  на  сЬверъ.  ГлавнитЬ  еж 
';^^-,  Виргинъ-Горда  и  Ане- 
■'шгличаиетЬ;  Св.  Кръсть. 
•  •1ъ,  С в.  Тома,  на  датштЬ; 

Е»  в  3|гЬЙни  о-въ,  на  пспап- 
Открити  нь  149Н  01ъ 
а>  ко&то  имь  далъ  товд 
тхеть  на  Св.  Урстла  в 
^'''^  дрзгжке,  —  моми  мхче- 
^  '1опбени  отъ  хунигЬ  въ 
^  &Т|  452  и  които  се  поме- 
!Г**    Иа  9'21  окт. 

'•''^^венъ,    отъ   (ЬьФи    Непо- 
**>>.      _    д^вственость.    Неио- 

и,    ИеПОКЖТНДТОСПн    1ГЬрВ1>- 

сьстояние  на  рди1ГЬ  пр1а- 
-  Девствена  гора.  Гора, 
**т*о  ИС  е  атиаала  сЬкира, 
1гьви  с-ьсшяние  на  една 
^*ь  което  свободното  господ- 
|^Л*'^  природата  не  е  било  огра- 
Н^>  (лт»  човЬшка  ркка.  — 
И^^^и  Непорочность  иа  люма 
^а  «омъиъ,  1г1иомхдрие.  Отъ 
врЪме,  д,  по>|1жога  се  е 
аа  сдио  досгоилство»    за 


една  заслуга.  ДиапннптЬ  жрица 
п  весталкитЬ  се  обричали  на  «"Ъчно 
д.  Хрнстянството  е  и:1разило  нй-Й- 
дълбокото  си  почитание  кьмъ  '>. 
въ  лидети  иа  дЬва  Мария. 

Д11Н0ЛЪ.  РЬка  въ  Албания, 
образува  се  отъ  дв^  р1)КИ4  шчпоини 
Дм  който  извира  въ  Нер-Ьчка  пла- 
нина, около  35  кило»,  на  югъ  отъ 
Битоля  и  зтшднн  X.  на  който 
взворъгь  е  въ  планина  Грамось, 
60  килом.  на  юго-зац.  отъ  Не- 
р11чка.  Д.  тече  пай-папр-Ьдъ  по 
плодородната  равнина  на  сЬверъ, 
пос^тЬ  се  промжква,  усиленъ  сь 
воднтЬ  оть  ПрЬснанско  езеро, 
между  план  инскигЬ  расклонспия 
на  Шаръ  и  11цндъ;  пб-нататък'ь 
се  завръща  на  западъ  и  тече  пр-^зъ 
Корчаиско  поле  населено събългаре, 
албанци  и  цънцаре.  Тамъ  Д.  тече 
пр-Ьзъ  езера  Свирино  н  Ма.1ики. 
Сл-Ьдъ  едио  течение  отъ  още  50 
килом..  Д.  се  атива  въ  Адраатпч. 
море,  20  килом.  на  с11В.  оть  Во- 
юса:  отъ  200  до  250  килом. 

ДЬйгтвувапъ,  спш^юбь.и.    Ра- 
боТЬК,  Вр  ЬП1&,  произвохцддмъ  сл*^- 

сгвие.  влияяк. 

Д'Ьйствие.  1 )  Работене,  пра- 
вене; 2)  д-кгь  въ  театрална  пиеса, 
(акть).  —  Д^йствмтеленъ.  Цсгн- 
иепъ.  —  Д-Ьйствителенъ  глаголъ 
въ  *рпм*и)к  Глагюлъ.  който  и.^ра- 
жава  действие,  що  пр11минува  на 
дру1'ь  прЬдм11ТЬ  II  :1нма  в<:Ькога 
непоср1цсгиено  допълнение.  — 
Д1йствмтвлиость.  Пстиность,  еж- 
ществуване;  въ  противоположность 
па еьо(1ражиглин'шь.  Д%йству1^кща 
аонска.  Войска^  която  се  употр1*- 
Онва  за  военни  д1зйствия  за  от- 
личие оть  запасна  в  резервна 
войска,  копп>  с  назначена  за  по- 
июнеиие  надЬйствункщата войска. 
Д'1;.1епъ  (Л,).  СъпрЬмепопъ 
бьл1*арики  публидцсгь  и  книжов- 
ниЕЪ,  род.    ВЪ  Скоаве|    въ  1858. 

29. 


-450  - 


УчЕЛъ  се  въ  б^дностъ  въ  родпото 
си  н'Ьсгго,  въ  Царпградъ  въ  бълг. 
училище  на  Фенеръ  като  въспл- 
таникь  на  ВлагодЬтелното  Вра!^ 
ство  (1874),  въ  Одринъ  като  ек- 
зархвйсЕИ  степевдвянть  при  П. 
Р.  Славейкова  до  Заарското  въз- 
стание,  когато  Славейковъ  поб*г- 
вжлъ  за  безопасность  въ  Цари- 
градъ  (1875)  н  въ  Царнградъ  на 
свои  разноски*)  въ  Оивш.  СоНЬд*^ 
{\1/тпа9'ш1  Соттегс1а1  ^егЬе^  а  по 
причина  па  сръбско-турската  война 
преименувано  на  Со/%1?  О^пт, 
Соттгг,  1тр^гга1  в>с  Рсгве^  дЬто 
сл^Ьдвалъ  отъ  1876  до  1878,  ко- 
гато това  училище  се  закрило  и 
пакъ  съ  двама  частни  професори 
франц)'зе  по  литерат^-рата  и  ма- 
тематиката до  началото  па  1Н79, 
когато  билъ  новиканъ  на  служба 
въ  Пловди1гь.  Въ  това  последното 
училище  уроците  се  предавали 
на  французски.  Д.  е  самоукъ  па 
гръцки  п  Италия  нека.  ЗабЬлЬжи- 
телно  е,  че  отъ  юл.  1878  до  ян. 
1879,  осв^нь  уроцнгЬ  ся,  Д.  билъ 
натоваренъ  огь  еднпъ  добре  по- 
знать  български  народенъ  дЬецъ 
да  превожда  всички  дописки  но 
убийства  и  пр.  въ  Македония  на 
французски  и  въ  впдъ  на  енспо- 
зета  въ  5  еднакви  екземпляра 
презъ  вейка  седмица  да  ги  пре- 
дава ма  посолствата  въ  Пера. 

Въ  Пловдцвъ  Д.  посткпилъ  на 
слуяба    въ  началото  на    1879  н 

*}  Сл^дъ  Заарското  дкилеиие  (внж. 
тая  дуага),  ЕБШрхиятА  би1а  првиудснп 
ДА  поввкА  одрннсквтЪ  ся  въспитамнця 
иь  Царцградъ.  ПДомг  се  върн&ли,  тЪ 
билл  раяд&дет  н&  работ&  п  Д.  стац»1ъ 
словосг&гатедь.  Сг  спестените  си  отъ 
словослкгатрлството  въ  н-Хколсо  ягЬседа 
парн,  гой  отяшсмъ  ар4в1»  юд.  1876  гь 
Скоиис,  отот&пялг  наи11ДВСто  ся  — 
банската  св  кхща  [к&щята  струвала 
80—100  лири]  иа  обпшиата,  боято  жу 
д)иа  ЯО  лярв,  и  върв&дъ  се  въ  Царв- 
грялъ  а&Бъ  за  учение. 


стоялъ  все  въ  ДиреБШШ 
нансияте.  Следъ  съв^ 
билъ  преиестенъ  8Ъ  С 
Финанс.  и-ство,  а  прЪзъ 
препорхча.1и  на  Воеа.  ) 
да  му  води  снеткате 
Нар.  Банка.  Тамъ 
на  1893  и  самить] 
оставката.  Сега  се  ди 
нещо  като  */'а  пеасияД 

Публицистнчесвата  Щ 
на  Д.  е  доста  голема. 
предъ  е  подкачилъ  да  пя 
сеит.  187Н  въ  вест,  С 
ОпсМ  въ  Дариградъ.  ] 
дивъ  е  писалъ  некоя 
статия  въ  Съединение  в 
въ  Мпрпцп,  Нар,  Гм 
в.  Съвшпникъ.  Пб-сетне 
въ  1^ес11е  <Г  Огпеу\1^  е 
гръцки  вестници,  въ  Соп) 
Ва1кппщие;  презъ  1886 
1887  е  писалъ  редовво  в' 
снма  Бьлшрия^  сетне,  о 
до  началото  на  1894,  ре 
в.  Свобода  —  статия  про 
ците  и  сърбете,  освеш 
нитЬ;  п6-сетне  е  редаг 
Отзн&ъ  огь  1 7  «|>ерв.  до 
1897  и  сега  Г1898)  са* 
тира  в.  Народна  Замц 
салъ  е  и  въ  друг 
Ш1ЦИ,  въ  Новини 
скин  ньпросъ.  Д. 
кога  0  писа^гь  въ 
ннино. 

Относително  литерату 
деятелпость,  пАй-добре 
неговата  много  подез! 
Семейно  Ськроашш\  рас 
вече  въ  3-о  изд.  въ  7,0 
Д1>  у  ги  нададе  и  и  огьШ 
нгигясани  въ  глпдъкЛ! 
комедията  Х/Х  Бъл^с 
съ  псевдонинъ  сВардар( 
ната  брошура  За  от** 
народногр» ь,  рома ня  О 
Мария  Стюаршь.  Д, 


454- 


1)росяя8йлп  фрянс^зскитЬ  н  ан- 
глпйскптЬ  учени  въ  началото  на 
тоя  вгЬкъ,  го  пр1!а1Ьклн  къмъ  тая 
наука.  Сл-йдъ  нЬколко  интересни 
оннти,  Той  открплъ  хлорпстпя 
азогь,  едно  тЬло  твърдЬ  заб'Ьл11- 
жвтелно  110  азрипнцт1^ся  свойства. 
Бдннъ  пръвъ  оппп»,  пола^дванъ 
отъ  едно  страи1Но  избухване,  което 
потрошило  токо-речп  вснчкптЬ  ин- 
струменти иа  лабораторията  н  при- 
чинило на  Д.  сериозно  контузии, 
не  го  спряло  оть  да  се  опита  да 
опр-Ьд-Ьли  състава  му.  Едпнъ  новъ 
опить  го  лин1илъ  отъ  едно  око  и 
отъ  два  пръста.  Ала  Д.,  въпр-Ьки 
тая  злочестйна,  продълисилъ  хи- 
мическнтЬ  сп  издирвания.  Той 
П8сл1ивалъ  явленията  на  живот- 
ната  топлпна.  заедно  съ  Берзе- 
лиуса  и  Вертолета,  и  открплъ, 
заедно  съ  Пти,  едпнъ  отъ  най- 
и1ггереснитЬ  закони,  именно  за- 
кона, че  «атомптЬ  въ  всичкигЬ 
елементи  имагь  еднаква  топло- 
емкость».  Д.  пзучва.ть  пжргави- 
ната  на  пирата  въ  разпи  темпе- 
ратури н  Мариотовпя  законъ  до 
27  атмосфери.  Араго  заб1'1л1шва 
ва  Д. :  «той  б^ше  крайно  скро- 
менъ  когато  говореше  за  своитЬ 
си  трудове,  н  показванш  се  пр^Ь- 
много  благоскюненъ,  когато  се 
изражаваше  за  трудоветЬ  на  дру- 
гптЬ  (Руенъ,  1785  —  Паршкъ, 
1838). 

Дюмн  (Л  Аг^кг{гю}р7.).  11])очзгтъ 
французски  романистъ  (1803— 
1870),  синъ  на  републикански 
генералъ;  Стмщ  му,  Алексапдръ 
Давн-Дюма,  синъ  на  марквзъ  Дави, 
билъ  роденъ  на  о-въ  Сс1гь-Домпиго 
отъ  пргрптянка.  Къдрата  коса  и 
дебелитЬ  бърпп  на  писателя  Д. 
свидЬтелствувалп  зя  африканското 
му  пропсхожденпе.  Тр-Ьбвало  би 
много  ст[»апиии  да  се  пзброЕХГь 
всичкитЬ  произведения,  които  сд 


издадени  подъ  Д-во  пме;  аля 
дв^>  причини,  това  ие  е  п* 
първо,  въ  пм-вечето  (1Г(. 
тнката  не  припознава  л. 

СТОЙНОСТЬ,      и    второ.   ТЬ    По-В*"!*.'!!?' 

не  еж  неюни,     Алфонсгь  Каръ 
своя    АГеггап(Ш8те  ХАМгапс 
Е.  де  Миркуръ.  въ  своята  ^п1т\ 
(^г   ^отппв^    Ми1$оп    А.    ^* 
е/  С-к  ех.  изложили  шарлата! 
на  тоя  сппсателъ.  Д.  обиаро^ 
като  свои  много  романи  ш  х\ 
написан  и  отъ  второстепевни  и 
тостепенни  писателе.  които  вз 
интереса  да  ги  пскарвагъ  на  с1 
похь  не1х»вото  нме.  Така  се  сд] 
вало,  та  той  понякога  съумб! 
да  издаде    по-вече  томове   на 
дина,    отколкото   е    възможни 
човЬшко   сжн1ество  само   да  И] 
пише     въ    сжн  10ТО    врЪме.    П| 
всичко    това,    много    отъ  Д- 
романи  с&  се  пр^вождали  ва  с! 
пейсвитЬ   езици;    съ    н^й- 
популпрпостьсеползуватъ:  Гр( 
Монпи-Кристо,  Тримата  .нуе 
птри    и   Цприца    Мпрю.    Д| 
огь    пр^'^номенА^тп'гЬ    романи 
пр'Ьведени    па  езика  ни,    първяй 
6  т.,  —  огь  X.  Генадпева  [1-вт. 
заедно  съ  Г.  Пенкова]  (ПлпвдиШч 
1889—1895)    и  2-Й  2  т. 
К.  А.  Константинова  (София,  I  -  '- . 

—  Други    отъ    пр^веденитЬ  яв 
български  Д-ви  пропзведеквя  се 

—  Двш(ссть    \(к)инн   ногляу.    |»»' 
манъ,  продъла:ение  иа    Тр 

МуГК€711Пр1Г,      П]КЬп.       К     А-      ]. 

(Свин^овъ,    пр*Ьзъ  1897,    в: 
2  т. ;   остава   1);    Вгьииавлн^ 
сшафотътъ,     расказъ     (Тьрш 
1878);  Шслш)нтши  днн 
рата.    (Русе,    1889);   Ме 
който  щшживгь  копае  \роба 
расказъ  (Русе,  1881);  Съ^1ьан\ 
драма  (Пловднвъ,  1893);  Ж* 
П(1лзамо,    поIг^  лра- 

189-4);  Йнспнч.  -'..  пспая( 


—  465 


(Варна,  1897).  Заслушва 
1ние  кнюкка  Е.  Зола  и  А. 
критически  бклЬжки  оть 
гъ  Толстол,  ир^в.  на  бълг.  Ст- 
Руссвъ  (София,  1896). 
^юяа  (Александръ  Си1гь  или 
яда).  Сннъ  на  Александра  Д., 
г^стенъ  като  драматнчески  пи- 
«ль  и  романистъ;  сгь  най-го- 
ма  спол  у  ка  ех  се  ползували 
■анътъ  му  Д(1лшта  съ  камс- 
итп  (2  т.  1848),  романъ  па 
е  основана  прочутата  оиера 
1$па  Е  драмнтЬ:  Полусвгь- 
и  Блудни  б<инп.  ПрЬведе- 
ва  езика  ни  негова  съчи- 
сж:  Кам*тод1ьлгнгть,  драма, 
Ив.  М.  Лиловъ  {Пловдивъ, 
8*4);  София  Прснтанъ.  романъ, 
Д.  X.  Бръзпцовъ  (Пловдивъ, 
I);  Г'нь  Ллфонеъ,  кимеднн. 
X.  Басанъ  н  П.  Генковъ 
1896);  Д*тата  на  ка- 
инп»»  Драма,  два  прЬвода  на 
одинь  на  X.  Басана  н  П. 
(Варва,  1897).  другъ  на 
Еова  (София.  1897);  Ше- 
Г*жа  Обре,  комед.,  прЬв, 
Басииь  и  11-  Генковъ  (Вар.  1897). 
>Х  въ  1824  —  умр.  1897). 
Дюна  (Графп,  Матю).  Фран- 
зсЕн  1*енераль  и  воененъ  исто- 
къ;  воювалъ  въ  Америка  като 
ютаитъ  на  Рашамбо,  воиандантъ 
|»ршгцузе1шгЬ  войски,  непра- 
на номошь  на  амернканцнгЬ 
побунеин  среи^а  Англпи, 
I);  пр^зъ  революцията  бвлъ 
^тель  на  парламента  ( 1 7  92); 
врЬмето  на  терора  б^галъ 
гкня  съ  к^ксв  прЬо^&кулкн; 
>увалъ  въ  НаполеоновигЪ 
водилъ  преговори  съ  не- 
шятедя  ;1а  пр1^кратаването  имъ 
др.  (^т11дъ  въ:1станиет13  на  Луи 
Ш1  опеглилъ  се  па  половина 
и  1-огава  довъригилъ  своя 
^ъ    на   военните   събития. 


въ  1 9  тоЯа,  който  дава  историята 
на  воЙннтЬ  оть  1798  до  1807. 
(>гь  1818  той  пакъ  яанимавалъ 
обществена  служба,  билъ  дьржа- 
венъ  съв^тннкъ,  и  иаришски  де- 
п>татъ  ц  др.  и  въ  1830  добилъ 
графска  титла  (1763—1837). 

Дюиа  (Жпнъ  Бптнппь),  Зна- 
менптъ  францунски  химикъ;  опрЛ- 
дЬлнлъ  атомнческата  тежвна  на 
гол1шо  число  прости  гЬла ;  на- 
мЬрилъ  способъ  за  опр1и*Ьляно 
1иътностьта  на  оложнитЬ  тЬла  нь 
газообразно  състояние,  който  носи 
името  му;  огкрнлъ  връската,  която 
с&ществува  ме^кду  етерит1ь  и  ал- 
кохолиг^,  оть  една  страна,  и  между 
етеритЬ  н  кпслотптЬ,  оть  друга; 
опр'!ц:к!1нлъ  състава  на  хлорилв 
и  хлороформа;  открилъ  ^•'(конл  «а 
замп.ш^нияша,  една  оть  основитЬ 
на  атомнческата  теория;  и  др. 
Неговото  Съчинение  (гьрху  л'«- 
минта  приспособени  на  нскуг- 
ашшта  ( 1 828  —  1 84Н)осгава  едннъ 
отъ  паметинцигЬ  на  химическата 
наука.  Други  огь  главнитЬ  негови 
трудове  еж:  Урони  по  химичс^ 
ската  фн,шсофня;  Опитъ  по  -см- 
мическата  спштисптка  на  орьа- 
ническиппь  смщесшаа,  и  др.  Много- 
бройни приноси  отъ  неговото  перо 
се  срЪнштъ  въ  Аппа1ез  Ле  1Чп^ 
Ли^1г1е  и  други  научни  снисании, 
и  въ  М^гтпта  Лг.  ГАсаЛ^пис 
(1800  —  1884). 

Дюна<)у|)гъ  или  Двинаборп.» 
Укр^ненъ  градъ  въ  западна  Ру- 
сия, на  Двипа,  въ  витепска  губ. 
и  272  килом.  на  сЬв.-зап.  отъ 
Витепскъ;  64,()00  жит.  Д.  е  оть 
гол1|Ма  военна  важность,  по  при- 
чина на  якосгьта  на  укрепленията 
сн.  №кога  главенъ  градъ  иа 
полска  Лнвония. 

Дюнаяундъ.  Кр11Пость  въ  за- 
падна Русня  (Ливонии),  15  кил. 
I  на  зан.  отъ  Ряга  н  при    ушиете 


-43Й-. 


Ьа  Двина;  прЪзе1^  огь  шведит^ 
въ  1618  п  1619,  отъ  саксонцитЬ 
в-ь  1701,  отъ  шведйтЬ  «акъ  въ 
1703,  и  З1'та  изново  отъ  руснтЬ 
въ  1710.  —  ГолЪмитЬ  иарахидц, 
които  це  могхтъ  да  отиватъ  до 
Рнга,  се  сппратъ  прп  Д. 

Дюидинъ.  Градъ  въ  Нова  Зе- 
ландоя,  .420  кплом.  на  гого-ист. 
огь  Крайсгчжрчъ;  42,800  жпт. 
Богат»  златнп  н  мЬднн  рудници. 
Прочута  бира.  Най-д1жтелно  при- 

[ншце  иа  Нова  Зеландия.  Ху- 
|^ва  съборна  цръква,  унпверон- 
тетъ»  библиотека  и  музей.  —  Д. 
е  основанъ  въ  1848  отъ  шотланд- 
ски пр-Ьс^ленци. 

Дмишеркъ  или  Дюнкирхенъ. 
Французокн  укр-Ьаенъ  градъ.  на 
неточния  бр|1гь  на  Допжрскп  про- 
токъ,  наа-с1;верното  морско  при- 
станище на  Франция,  76  нидом- 
на  сЬв.-зап.  отъ  Лилъ  и  Я05  кил. 
па  с11в.  отъ  Парпжъ;  39,500  жит. 

е  билъ  нЬколко    пхтн    прЬзи- 

игь  отъ  и  спа  нцитЬ  и  а  н  глн- 
чанетЬ. 

Дюикеръ  (Максь).  Германски 
иегорикъ  (1811—1886). 

Дк>нм>яъ,  тур.  Турска  мЬрка 
за  повръхность,  равна  на  672 
четв.  метра. 

Дюпвлъ.  Прусско  приморско 
село  (обл.  Шлезвигъ-Хаицайнъ). 
Поб1у1а  на  данцитЬ  надъ  герм. 
федерални  войски  въ  1848.  Сак- 
сонскитЬ  и  баварскптЬ  войски  пр^Ь- 
зели  съ  пристжпъ  дюпелскитЬ 
укрЬпления  въ  1849;  пб-сепгЬ, 
въ  1864,  ги  пр-Ьзелн  и  пруситЬ. 
Д||»пеи'1..  Франц,  церковеиъ 
исторнкъ  (1657-1719). 

Дшпенъ.  Отличеиъ  франиуз- 
скп  юриокопсулгь    (1783  —  1865). 

Д||>т1к»ит|>епъ.  Знаменитъфрав- 
иузскн  хпрургъ  (1777—1836). 

Дк»ранго.  Глав.  градъ  на  едно- 
1Ше111т   дьржава  нлн  обласгь  въ 


Мексико,  726  калом.  на  сЬв. 
ап>  г,  Мексико;    20,000  ж. 
нпин.  —  Дърйсапата  има  265,! 
жителе. 

Д юра  н  съ.    Фрав  цу  зска 
извира  прп  полнтЬ  на  ^1о1гь-] 
невръ  въ  АлпитЬ  н  влива  с« 
Авинйо1ГЬ    въ  Рона;    380 
Д.  це  е  нийд1}  кораОоплава1 

Дюро    Ма.1ски. 
лптераторъ,  прЬводачъ  на 
Тита-Лнвпя    и  др.    (1742— 18« 

—    СИНЬ    му    ЛвгуСГПЬ,    (|1р. 

написа.тъ  Физическа  *го1р* 
Чг^рно  море,   на  вхт^^ъшна^ 
рнка    и  Н4М    Ср^м^гигмно    ил; 
др.  (1777-1857). 

Дю-се,    иррс.    Дв11    три; 
тр1>бява  се  въ  таблон^^анр^V. 

Дшселдорфъ.    Прусски  гр1 
въ  рейнската  область,    па  л 
бр'Ьгъ  на  Рейнъ,    кри    Блвва! 
въ  него    на  Дюседъ,  565 
на  юго-зап.  отъ  Верлинъ;  147,( 
жит.  ЛЬнггь  на  РеЙпъ   400  ш 
длъгъ.  Корабоплаването  по  Р< 
твърдЬ  д-Ьятелно.  Фабрики  яа 
приненн  и  вълнени  платове.  с1 
лени    произведения   и  др.    11( 
техническо  училите,    медици» 
уч1иит*\    росувателио    уч1 
академия    на  ндукитЬ  и  др. 
кога  Д.  билъ  укрЪпеиъ,    нгь 
посггитЬ  му  се  срннлди  ио  Л1 
вплскня  догово1»ъ  въ  1802. 

Ди>ста<)ановъ  (Цпико  Л] 
Храбръ,  неустрашпмъ  и  ини 
гентенъ  воевода  на  гв6ро1 
въ:^стание  въ  1876.  —  Д. 
най-1итЬмий  сннъ  на  < 
по-заможннтЬ  габровци, 
Баща  му,  йотурд^кия  (; 
отъ  правителстиото  на 
държалъ  страната  на  габро! 
чорбаджии,  буравилъ  оъ  гЬжъ 
едно  въ  общинските  работ] 
билъ  приятель  на  турскитЬ  уя| 
ннцп    въ    Габрово    п     С( 


-467- 


смгьртьта  му,  Цаико  уреж- 

ГЬ    ^ЯЩПНТГГЬ   си    ПМ(ЯН    —     во- 

щцв.  гори,  ипвп  н  ливади. 
ъ  дп  продължава  йошурджн- 
ва.  Образованието  сн  Цанко 
гь  добвлгь  въ  Габрово  прв  рпзнн 
ггеле,  11  ималъ  познания  оть| 
№ОЛК(>  чузкдц  еипцн:  турски. 
иаинскн,  фраицузскп,  ^>ъцки  | 
кнглпйска.  Италиянскн  и  (|>ран- 1 
зсш!  бжджгций  герой  у^галь  при 
1Салъ  Никола  С\г/ютк*тнонина. 
1то  около  1860  учителствувалъ 
Таброво  8  училъ  н-Ьколко  п6- 
в  възрастни  ученици  само 
езнци,  като  ги  приготвялъ 
[{уЬ водаче  (терджума  не)  цр и 
[нскц  тьргошш,  които  то- 
^досга  тьргували  въ  Бълга- 
съ  коприна  и  бубнно  с1ше. 
Втв  заО^^жотелно  е,  че  тоя 
Ктель  болъ  н  като  агитаторъ 
българската  свободна  мис.1ь  отъ 
ахата  на  Раковски.  Той,  покрай 
^рото,  събиралъ  младежатЬ,  во- 
>ъ  ги  по  ок<:>лноститЬ  на  Габ- 
ю  н  гн  обучивалъ  на  войппп1ки 
т  в  на  стр^ба.  Билъ  ли  е 
^  т<»в,ч  ир^водчпкъ  при  Н'^ 
г   :  '1п,  както  били  много 

»  .1/^  ,  ;  Ь  му,  не  се  знае. 
Е1Ъкодко  години  сл^дъ  бшци- 
га  сн  смърть,  Д.  отип1елъ  по 
вавво  сл^^хилищно  дкю  за  на- 
к(0гво  въ  Цариградъ.  Тамъ  по 
ка  д^о  той  се  бавплъ  пб-вече 
ь  Радина  врЬме;  въ  това  вр1;мй 
капиъ  на  Хр.  Арнаудова  въ 
Ьвода  пп  турскитЪ  .закони  на 
агарскй  и  има.1ъ  озучлй  пГн 
се  самообразова  и  развива. 
ое  върн&ть  въ  Габрово, 
^но  се  вдвлъ  въ  четене  и 
1вятве.  По  това  вр'^ме  въ 
«сьучилишнптЬ  работи  зела 
партията  на  и«'>-м.]адит1Ь  н 
птитин  граждане,  заедно  съ 
1вгЬ    в    заиаятчиитк    Това  \ 


било  оть  1872  йататькъ.  Д.  бпл^ 
на  страната  на  младит!^  п  става 
членъ,  както  въ  церковно-училнт- 
ния  съв^тъ,  така  и  въ  училищ- 
пото  настоятелство.  Въ  1875,  пр^Ьзъ 
1ерцег»)винското  възстаппе,  когато 
бЬп1е  повднгнхть  в-ьнросъгь  за 
ре1|)орми  и  прциднии  на  хрисп1!н- 
екнтЬ  народи  въ  Турция,  и  ко- 
гато турцитЬ  повскахх  да  нала- 
гатъ  беделъ  (данъкъ  за  воененъ 
откупъ)  дори  на  12-годишни  хрп- 
стянски  момчета,  Д.  въ  съвгЬта  на 
общината  подигн;иъ  въпросъ  да 
се  подаде  мемоаръ  на  султана  да 
се  отблъсне  това  искане  нв  пра- 
вителството и  да  се  иска  пълно 
учасггпе  и  на  христянетК,  както 
въ  войс1Шт:1,  така  и  въ  управле- 
нието, и  въвождането  българский 
езикъ  за  официпленъ  въ  всяч- 
кит!^  държавни  учреждения  въ  Бъл- 
гария. Мемоаръгь,  съчиненъ  огъ 
самия  Д.  и  подпечатанъ  съ  печа- 
титЬ  па  всички  кметове  па  око- 
лията, се  вспрати  въ  Царигр^иъ 
и,  прЬведенъ  на  турски,  се  ир"Ь- 
даде  на  Портата  Тая  см1зла  по- 
стъпка намЬри  поддържатоло  и 
нъ  други  нЬкои  градове.  Турското 
правителство  не  желаеше  да  й  се 
даде  гласностк.  Цариградский  пв- 
чатъ,  особено  българската  часть 
огъ  него,  пакъ  съумЬ  да  конста- 
тира това  българско  желание;  П. 
Р.  Славейковий  в1Ьстник'ь  Макг- 
*)онпя  дори  и  обнародва  габров- 
ското прошение,  и  по  тпя  при- 
чина биде  и  спр1ьиъ.  Всички  впж- 
да ха;  в-ь  габ1ювскап1  постжпка 
само  едно,  именно,  че  българската 
ран  вече  не  спи. 

Отд^цо  въ  комптетскитЬ  работи 
п  въ  приготвянето  на  възстанпето, 
Д.  не  зивалъ  никакво  участие 
по-рано.  Той  билъ  носветенъ  въ 
дктото  въ  самото  надвечерае  на 
избухването  на  възстаивето.  Шщ^ 


-45Й  — 


оволо  двгЬ  с«*дмици  прЪди  да ,  се 
повдигне  знамето  на  буната,  комя- 
тегьтъ  въ  пълния  си  съставъ  се 
сьбрплъ  на  :шсЬдан11е  да  рЬаш 
окончателно  деня  н  часа,  въ  който 
1це  се  обявн  1п>зстаннето,  да  оп1гЬ- 
дкта  и  назнача  началнвцш'!^  на 
четигЬ  п  др.  Въ  това  събрание 
лръвъ  пжть  присжгствувалъ  я  Д. 
Тамъ  прЬдъ  всичка  той  заявнль 
самь,  че  ще  земе  участие  н  той, 
а  че  е  готовъ  да  воюва  за  сво- 
бодата на  отечеството.  Веднага  съ 
общо  съгласие  и  единодушие,  той 
бнлъ  нибрннъ  и  нровьзгласенъ 
отъ  всички  за  воевода  и  главенъ 
командантъ  на  възстанието  въ 
Габровско.  До  излизането  на  че- 
тата въ  балкана,  той  оставалъ  и 
като  членъ  въ  'кхчш-шо  (околийски 
сждъ)  при  кадията,  каквито  чле- 
нове лмало  и  други  българе. 

За  сборно  мксто  на  възстанни- 
цигЬ  биль  опр'Ьд11леиъ  габровскяй 
монасгирь,  дЬто  отъ  28  апр.  до 
1  май  се  събрали  375  души,  отъ 
конто  176  отъ  Габрово,  а  оста- 
нллитЬ  отъ  околнитЬ  села  и  ко- 
либи. Възстганнидит^  разделени  на 
нЬколко  дружини,  из^Ьзохж  въ 
илаи  ината  съ  надежда  да  се  по- 
дигне  едно  всеобщо  възстание. 
Тия  дружини  имахж  н1>колко  сра- 
жения съ  многобройни  тълпи  чер- 
кезе  и  башибозуци.  Сл15дъ  год-Ьми 
загуби  отъ  дв^тЬ  страни,  възстан- 
ницитЬ  бидох&  расиц.тЬни  и  Д., 
раненъ  въ  л1>вата  ржка  сь  счуи- 
ване  на  костьта,  бидо  пр1здадецъ 
на  15-п  май  въ  с.  Войновщ!  отъ 
кнета  на  с.  Горнова  Могила  на 
габровската  власть.  ТурскптЬ  за- 
твори въ  Търново  се  нзпъ.гннх;к 
п*>-вече  съ  невинни  дюде  отъ  Сев- 
лиево, Дряново,  Трявна,  Ловечь, 
Габрово,  както  и  отъ  селата.  Д. 
биде  ослце1ГЬ  на  сиърть  и  об^ 
оепъ  въ  Търново  заедно  съ  Якима 


'  Цанкова  и  Попъ  Пваяча  отъ  Г|* 
брово.  на  22-и  юнвя.  Еино  го- 
л'Ьмо  множество  бндокж  испрзтю 
на  15-годишно  заточение  вгъо-л 
'  Кипръ  въ  крЪпостьта  Амакосто^ 
ДругитЬ  запрени  бидохяк  освобо- 
дени съ  една  амнистии    ири   въ* 

'дарението    на    су.ттанъ     М " 

|ОстаидиитЬ  живи  яаточенп 
'  бпхл;    свободата  си    чр1ип>   амио- 
стията  пр1авидена  отъ  СаиVСте• 
фанския  договоръ. 

Д..  когато  плати  геройски  пай- 
скхиата  дань,  която  единъ  чо1Лгь 
може   да  загиати    на   отеч- 
си,  бнлъ    па  възрасггь   огь 
35  години.    По    характеръ. 
казватъ  ония,  които  го  по:^; 
билъ   добродушенъ    и     Н| 
човгЬбъ.    Въ  всгЬко  н^що  I 
да  земе  правата  страна    и 
не  могдо  да  го  поколебае  въ  уО№ 
денйята  му,  когато  зиаелъ,  че  еж 
прави.  Билъ  по-вечето  м'ьлчалнЕГь 
и  не  толкова    съобшителенъ,  ал 
съ    вЬрни  н  добри  другар»?    <У»»- 
чалъ  и  да  говори  и  да  ц1>л11 
бата  имъ.    Бнлъ  твьрдъ»   и ....«- 
ненъ  и  тьриЪ^швъ,   и   често  вь 
живота  си  калИ^ъ  волята  св,  кт 
си   налагалъ    въздържане   (ггь  9^ 
дене    пли    пвяне,    или    съ 
пЬщо.  Ималъ  чесгголюбива  \: 
любпва  черта.  Често  се  иск 
че  чонЬкь  все  тр-Ьбва  да  напрз»в 
н1^що,  за  да  го  запише  воторвяш^ 
Пр^дъ  с2Бда  се  дьржалъ  досп)йва 
н  безъ  никакво  см&1ценне  се  №- 
чилъ    на  б1>силката.    «Въ    ркщ 
случаи»,  казва  Ю.  Тводорпг-    — 
книгата  сн,    която   се    спи 
пб-долу,   човечеството  раж 
добив  храбри,  доблесгнв  и 
витв   геров».    Заслужва  в   д»  11| 
заб11Л-Ьжв,  че  Д-вя  майка   «  бая{ 
отлична    жена.    Въ    иавече^^! 
пр1цн  да  об^иггь  Д.,    майка  м^Ч 
отишла  въ  затвора  да  го  ввдв  ■' 


469  — 


1е1гь  пхть.  11ри  другото,  той 
^алъ  кхгчето  отъ  счупената 
отъ  рхкатя  си  и  я  каиалъ: 
1ко!  вземнц  тозд  коЕа.1ъ  огь 
ми;  той  ще  та  остане  за 
1оменъ:  мене  скоро  ще  об^ВБТь>! 
шка  му  отговорила :  <  Сивко ! 
[  неое  е  честь,  че  съмъ  отхра- 
||3и1  такьвъ  достопнъ  сннъ  да 
||ре  тзка  геройски  за  от^^чество- 
-Подробиостн  за  Д-вага  буи- 
д^телность  и  характери- 
се  намирать  у  Юрд.  Тео- 
Вьупоминаиня  по  възстп- 
\а  на  търновския  самджакг 
1876-та  хоОана  и  гю  г*к- 
на  бь.па1н:кипиь  т^ктан- 
нъ  Тьрноту  (Русе,  1897)  в 
Д.  Двмитрова.  Кнлш-гство  Бъл- 
и    адсть  П    —     (Пловдив-ь, 

11№ноа  (Аделпш)п).  Фран- 
Шнгчка  (1765— 182Г)). 
№шъ ,    перс.    Два;кдь    по 
уаотргЬбава  се    въ  табло- 
1ето. 

гг,  \р.  Зълъ  дуть,  демоиъ, 
Въ  п1тнос,  си.    хитръ    чо- 
.;  «лой  г  мно\о  дяволъ, 

\як(шо  нлн  Дяковицп. 

фна-Албавви    (косов- 

1егь),    33  калом.  на  сЬв.- 

агь  Призр11нъ,  иа  РЬка  (при- 

ю  Бктв  Дрииъ);  25,000  ж.. 

)ИТО  2Д00  хрисггане.  Днков- 

поле  е  васслено    съ  римо 

[цв,  албанци  отъ   мириднт- 

племе. 

■лп  уягар.  Дякова]п. 
къ  Славонвя,  42  килом.  на 
отъ  ОсЬкъ,  ва  едииъ  про- 
вя Сава:  4,000  ж.  Оживена 
квяд;  ввнодкше.  СЬдалпще  на 
[ическн  еписвопъ,  аъ  ху- 
съборна  црькна,  посгроепа  съ 
пи  с^ташиня    и:11г]иггснъ 
тъ  1Дросмайера.  Сеиииария, 
монаггнрь. 


](;1ио11Ъ,  !р.  (знач.  слу^ж^ппк^ль)» 
Така  се  нарича  въ  тгривоатанната 
црьква  СлДипъ  служитель  па  ал- 
таря,  който  помага  на  епископа  в 
свещениците  при  извръшване  та- 
йнствата, ала  самъ  не  може  да  ги 
пзврътва.  Дяконството  е  учредено 
оп1е  въ  вр'Ьмето  на  апостолитЬ 
(Д11ЯН.  гл.  6;  Тпм.  гх  3).  Дяконъ 
при  съборна  цръква  се  нарича 
ирошодяконь  (1гьрводнконъ),  а  глав- 
ини дяконъ  при  епископ'ь  се  на- 
рича прхндяконь  (главопъ  дяконъ). 
Калугерь,  който  имадяконснп  чинъ, 
нарича  се  игродяконь  (свещепо- 
дяконъ).  —  Бъ  първитЬ  вр15мена 
на  хри(Л^нската  цръква  е  имало 
и  Онконици.  Съ  това  име  нари- 
чали вдовица  П.1И  мома,  която 
била  отредена  :*а  разни  служби 
меаду  женския  полъ  —  да  при- 
ел ужва  на  б'|{дни,  прислп-ству- 
ва  нрп  К1)Ъ1цснисто  на  женя 
и  др. 

Длга.  I )  ^Тасггь  отъ  окрлжностьта 
на  кркгъ  или  па  друга  крива 
черта,  напр.  елипсъ,  парабола.  2) 
Мегеора  въ  ввдъ  ва  д;Бга,  която 
става  отъ  прЬломлението  и  отра- 
жението на  слънчевитЬ  лучи.  — 
Тая  метеора,  най-хубавото  отъ  яв- 
ленията, що  се  отнасятъ  до  свет- 
лината, известява  просто,  че  слън- 
цето, като  е  доста  високо  надъ 
иебоск.1она,  пуп1а  лучигЬ  си  прЬль 
еди1гь  облакь  сре1ца  нр1Ч),  км^гю 
се  обрьпга  на  л>я{дъ.  Кога  ик 
виждаме,  тя  ни  покаяна,  че  ние 
оме  обърнхти  съ  гърба  къмъ  слъц*- 
цето,  ■  че  сме  поставени  ме)|цу 
това  светило  и  облака.  Нютонъ  е 
първий,  който  е  далъ  точната  те- 
ория на  причините  на  това  яв- 
ление. 

Въ  Библията,  д&гата  е  зало- 
гътъ  на  П1гЬмирието,  дадено  отъ 
Бога  1Ш  Ноя  сл-Ьдъ  потопа.  Р':»1Ч- 
пиц1ггЬ  виждали  въ  пещ  дирята, 


Оставена  отъ  Прпда  пощоносител- 
ката  на  боговетЬ. 

Д&кудьртъ  ( Джонъ  Томасъ). 
Англиаски  адмнралъ,  войто  се  от- 
личнлъ  въ  двЪ  сраженвя  на  ан- 
глийската флога  съ  <{>ранцузс1й1та 
(1778  и  1794)  и  съсипалъ,  въ 
1 806,  една  фра  нку^ска  ескадра, 
испратена  да  зсне  назадъ  отъ  ан- 
гличанетЪ  о-н^ь  ЖамаЙка.  Въ  1807, 
той  пр11минклъ  насвла  Дарданел- 
ска протокъ,  унитожнлъ  една  тур- 
ска ескадра  съ  Мраморно  море  в 
отишелъ  дори  до  Цариградъ.  ада 
се  прцнудилъ  да  се  върне  назадъ, 
за  да  не  бх,ге  загръченъ  на  връ- 
ишнето  сн^  за1Ц0'1Ч)  разбралъ,  че 
се  нравккгь  распоредби  среша 
него  иодъ  ркиоводителството  на 
генералъСейастпанн,  тогава  фран- 
цузски  посланншгъ  въ  Цариградъ. 

Д&ябартонъ,  Шотланд.  градъ« 
90  кялом.  на  .чан.  ^у^ь  Едимбургъ, 
на  Клайда;  12,500  ж.  Добро  нри- 
етаинщс.  Корабостронтедсгво,  ма- 
шиварство,  стъкларство. 

Д&яб4>вн1^1.  Гу!ки1иска  р^ка 
(Блахин),  иивцра  въ  юа^интЬ  поля 
на  КарпатскнтЬ  планвнн,  мннува 
пр-Ьзъ  Букуретъ,  и  а1виа  се  въ 
Аргашъ;  190  ннлом.  споредъедни, 
260  споредъ  други.  <Д.,  сладка 
вода,  който  ЕБ  пие,  не  си  отива», 
говори  една  румкнска  послов1ша. 
която  нзгледътъ  на  рЪката  (жълт- 
онкъвъ)  не  оправдава. 

Д&нбаръ.  Шотландска  пржгга* 
нншенъ  градъ  на  (Млверно  норе. 
44  Евлои.  на  сЬв.  отъ  Бдпмбургъ; 
4,800  жит.  —  иоб^Ьда  на  Кр<>- 
муела  надъ  шотландскитЬ  рои- 
листи  въ  1650. 

Д^.||дак1..  Ирландски  градъ, 
иристанище  на  Ирландско  аюре, 
80  кплом.  на  сЬв.  огь  Дублинъ; 
15,500  жит.  Фабрика  за  тънко 
асе,  кър<{>нцв  а  др. ;  нзносъ  на 
добитькъ  а   зе^ед^лч.  произведе- 


ннн.   Посл^днпй   ярал1*    ва 
Ирландия  е  билъ  коронжяяъ  1 
Д.    Кромтелъ  пр^елъ 
1649.  а  Шомбергь  въ  1681 

Д&ндя.  Шотландски 
хубаво  пристанище  на  ОЬвер! 
море  (при  устието  на  Тей)»  I 
югь  въ  обл.  Фор<|шръ,  67  кял. 
с^в.-ист.  оть  Едимбургь,  27  ш 
на  (тЬв.-пст.  отъ  Цертъ  и  18  П 
на  юго-пст.  оть  <1юрфаръ;  1403^ 
жиг  Главното  ср1^доточие  въ  В 
ликобритания  на  дебелата  д( 
нромишленость  и  на  кнтолс 
търговия.  Великол^п ни  С1 
Албертовий  инститггь  н  боз( 
библиотека,  епископалната  Ц{ 
Св.  Павель  и  др.  Д.  отказал* . 
се  подчпнн  Еромуелу;  затова,  г« 
Мънкъ,  въ  1051,  го  ограбюъ 
изрорнлъ,  като  н  нзбилъ  1,04 
гражлане  и  войнипн.  Иоб^дЯ! 
льчъ  яапълнплъ  60  кораб*, 
плячка,  нъ  кораб1ггЬ  вснчк! 
търнклн  корабокрушение  на^ 
са  за  Англия.  Д.  билъ  едянъа 
ггьрвптЬ  шотландски  градове, 
приели   ре(|юрмаци1П*а. 

Д&нкнръ.  Ияе  на  мног 
ландскн  крале;  отъ  тЬхъ 
отличилъ    по    добродЪтелит 
и   билъ  умрътвенъ  оть 
(1040).  Това  убийство  е  м 
пргЬдм^та  на  МакСи^ть, 
най-хубавигЬ  Шекспирови 
дни.    —  Д.   и.,    много    Ж( 
бялъ  тбитъ  въ  1005. 

Д  Ансъ-Скогь.  Знаненнть  суг!) 

НОНЬНОВеНЪ    бОСЧЯХЛО!: 

ннЙ-влннтелнитЬ    ех-  « 

Х1\*-я  вЪкъ,  род.  кжд11  \'^~^Ь^ 
ВЪ  1308.    Англия,  Шотд) 
Ирландия  всЬка  притезав! 
да  *>  нейнъ  сънароднпкъ, 
коя    не  доказва  притеза] 
съ    лруго,    освЬнь    съ  яш 
Всичко,  което  се  заае  за  Д^ 
ранната    му  възрастц  е, 


:.1 


Шк 


—  461  - 


се  ''^^'ЯНУвЙР'^  училъ  се 
^8с*{>орд$^1?'вй)ро    сггаахлгь 
на  богословието  и  при- 
гол^на  извЬсггпость.  Около 
;1304,  Той  се  пр11агЬстилъ  въ  Па- 
тогава  срЬдащо  на  схола- 
меската   философая.   Той  осо- 
се  прославолъ  по  ревностьта 
(собносгьта,  съ  която    защн- 
среща    Тома  Акватансна 
1€Т0  за  нопорочното  зачатие 
Мария.  1{изватъ,  че  той 
200  Еьараження  на  топа 
1в.    То    продължавало  много 
да  е  споренъ  иъпросъ  между 
'«тЬ  в  гомнститб;    н   само 
)4  папата  обяввлъ  тая  догма 
за  ватолвчеоката  в^ра, 
;я.   която  е  ересь   да  се 
1а.  Борбата  между  скогпститЬ 
)МвстигЬ   вма.1а    за  п{)ичина, 
1и1кова  ревно(ггьта  ая  няуюгга 
^рата.    колкото    завнстьта    на 
[СБансквтЬ    и    доминнкаи- 
валугере:  Д.-С.  билъ  фран- 
1е1Гъ,  а  Тома  Аквогапскн  — 
1ецъ.    ГлавиигЬ  съчине- 
на Д.-0.  еж  коментарии    на 
Аристотеля    и  Ломбар- 
хшсани    на    латински.    За 
остроумие     Д.-С.    добидъ 
фъ  Ог)с//>г  В^^ЬаЬШч^  ала  по- 
често  се  занимавалъ  оъ  без- 


полезни прЪпирни,  пмето  Д.-С.  оТ- 
посл1>  станкло  нарицателно  за  всЬ- 
кой  учень  пустословенгь. 

ДАнферяа«1И11ъ.  Шотландска 
градъ,  3  килом.  отъ  дЪсиня  бр11гъ 
на  Фзртъ,  а  20  кил.  на  сЬв.-зап. 
огъ  Елимбургъ;  16,000  ж.  Фаб- 
рики за  тънко  ленено  платно,  на 
които  работштъ  огь  5,000  до 
6,000  женн-работницн.  Въ  окол- 
ностьта  желЬзпн  и  каменовжг- 
I  литни  рудници. 

Дл>рбяиъ.  Градъ  въ  Наталъ, 
на  едиоименеиъ  заливъ  отъ  Ве- 
лики океанъ,  80  кил.  на  юго-ист. 
отъ  Пцетермарицбур1'Ъ  и  на  же- 
л1>знииа  оть  тоя  градъ;  11,500 
жит.  НАй-важното  търговско  при- 
станпн1е  на  колонията.  Ботани- 
ческа градина.  Отъ  Д.  тръгва  една 
подморска  телеграфна  ортома,  ко- 
ито се  спръшца  вь  Адеиъ,  като 
минува  нркгь  Зинзибаръ. 

Длкрхяяъ.  Английски  градъ, 
412  килом.  на  сг^в.-ист.  о^гъ  Лон- 
донъ;  10.000  жит.  Забкг^жятелии 
паметници:  една  съборна  цръква 
съ  гробница  на  народни  светци 
и  др.  огъ  Х1-И  вЬгь.  Универси- 
теть  сь  богата  библиотека.  Д.  е 
сЪдялище  на  ирпвилегнрованъ  епя- 
скоаъ,  на  който  шдишний  при- 
ходь  сеп1  с  200,000  лева. 


Е. 


ЛйоЬи»  таНя  пцпгтит  сН* 
хтеяК    Латинска    11о1Ч)Ворка: 

^дкЬ  З1ива  трЬбва  да  изби- 
80-шшшта. 

\р1иг\^гнл  ипит^    .шт.    Едно 

мяогх):    едно  с-ьетовеио    огь 

►;  —  девизата    яа  Оицине- 

Държавя  въ  Америка,   като 

републики,    съставена    отъ 

асоаваонмя  дьржавп. 


Е  }тг  91  тиогс,  ппш.и  И  пак'Ь 
си  се  движи ;  Галилееви  думи. 
Га.тдлей  прогласилъ  пръвъ  тая 
истина  сега  толкова  обикновена: 
«Земята  е  валчеста  н  се  въртн>. 
Понеже  това  учение  се  нам'|1рило 
пр^л-ивно  на  Св.  Писание,  едияъ 
духовенъ  съборъ  ноискалъ  огъ 
Галилея  да  се  афече  отъ  уче- 
нието са.  Галилей  се  покорнлъ  па 


^462  — 


'ап  П|у!;слдй:  [тогава,  който  не 
[ислихь  в  вгЬрвалъ  тичио  както 
учила  цръквата,  нагаряли  го  жи1гь1, 
нъ  като  повторилъ  съ  убежде- 
нието на  гения:  «Е риг  н  тиогс!> 
А  тя  ой  06  въртн. 

^  въ  церковпнтЬ  книгя  означа- 
ва   5    Виж.  Словп,нскн  тгфрн. 

Еа.  По  *рьц.  басногл.,  градъ 
в-ь  Колхида,  при  устието  на  р. 
Фазвсъ  съ  една  горица,  въ  която 
се  пазило  златното  руно.  Пр15да- 
пвята  шзватъ,  че  Е.  билъ  тър- 
говски градъ  и  че  Сезострисъ  пс- 
пратплъ  тамъ  египетска  колонии. 
СжпштЬ  11р11даиия  казватъ  още, 
че  Е.  билъ  столица  на  Кота,  ро- 
донячалнякъ  на  иидяое1-Ь. 

Кагр!..  Тракийски  царь,  комуто 
Муза  Калиопоп  добила  синъ  Ор- 
фей По  него  музитЬ  били  наре- 
чени н  еакрнди, 

Еакъ.  Юпй1*1ювъ  спнъ,  басно- 
еловенъ  краль  на  Егпна,  прочугь 
по  правоеждието  си ;  станхлъ 
сл-Ьдъ  смъртьта  си,  заедно  сь  Мн- 
носа  н  Радаманта,  сждия  въ  под- 
земния свЬтъ,  ада.  —  Еакиди. 
име  па  всички  Еакови  потомци, 
като  ПелеЙ,  Ахилесъ  п  др. 

Кялоиъ.  1)  Ловитски  градъ  на 
Дановото  племе,  около  20  кнлом. 
иа  зап.  огь  Иерусялим!..  на  «IV- 
1УП1Т*1  дЬто  е  сега  село  Нло.  2) 
Въ  сжд.  12:  12  м1муго  па  1^1шу- 
лонпиото  племе  (Либ.1.), 

Ебснталъ.  Селце,  около  35  к. 
(1  часъ  по  же.т^>зппиа)  па  с1>в.- 
ист.  отъ  В1ша.  блиау  до  же.тЬз- 
нята  баня  на  с.  Пираварп»:  вь 
Е.  се  намира  им-Ьннето  на  Н.  Ц. 
В.  княгини  Клемоитииа;  и  въ  та- 
мошния палагь,  »срКг1.  хубавата 
околностц  д+.туна  понЬко!^  па- 
шото  княжеско  С1'мейот»о. 

Кбенъ,  лпт.  Черно,  твърдЬ 
траПно  и  тв'ьрд^  Т1'жио  дърво. 
<>гь  него  привмБГь  раскошни  по- 


кжпигини  и  др.  — 
ларь,  Който    работя 
вегата,    оть    които 
кжшппни. 

Еберсбергъ,  С* 
Австрия,  на  хЬсвш 
унъ,  23  Бнлом.  на 
Щайръ,  нсторпчоо 
трлно  по  победата  н 
австрипциг^I,  на  2 

Еберсъ  (Гсор1 
египтологъ  п  лите 
огъ  нйй-отличиит! 
специалисти  по 
Училъ  се  въ  Берл 
ствувалъ  въ  иене] 
снтетъ.  П6-заб*лЬ 
съчинения  ех:  Дщ 
пешския  нпрь,  опн 
рението  на  Егиа& 
иетб,  въ  образа  1| 
нувела;  Ешпетъ  1| 
книш;  Пр9ьзъ  Лм 
и  др. 

Еборхирдъ  (Ла 

фНЛ0СО<()Ъ      Н     Л1 

съчинения  и  се] 
Главини  неговъ  ф| 
е  Нова  апол4юи 
Въ  това  съчиие! 
ватъ  правата  иа] 
вииенвнта  на 
(иовие,  па  ое 
снето  на  хрн< 
ра:!ума  чр'Ьзъ 
което  очуднл* 
дръзко  за  едп| 
пов'Ьднпкъ.  Е, 

ПрОПОВЬДИП! 

лотенбурп.; 
про(|)есл)рь 
Хале  и  члс! 
дени»!  ма  щ 
литгрлтурш 
жптелепъ 
чнигниг    1}\ 
ноними, 
на  жив</п 


^^^»«*.^^^д..      .},^Щ^  Г^^  конто  о|гвспя^       ^°^и  За- 


И.    л..._     "«^  ^  Ез»на  л!..  /."Г^  ««"  не  яс^ ^^*'?    ДР}- 


—  464  — 


ва  това  м-кто  думи  отъ  евавгел- 
ската  история  на  Страстната  не- 
дйтя.  Ще  рече,  че  още  въ  вр11- 
мето  на  апостолигЬ  истиниостьта 
па  евангедието  се  е  приимала.  Та- 
тнянъ,  ученикъ  Иустиновь,  е  на- 
плсалъ  едно  Съгласие  на  чети- 
рсппь  сванхг.тя,  Св.  Трофялъ  Лн- 
тиохпйскпй  (гьчиннлъ  Тълкование 
па  тшнрсппь  еванге.тя,  Св.  Прн- 
ииЙ^  учеипкь  на  Св.  Полпкариа, 
който  бил  ь  прнятель  на  Св.  Поана, 
вненува  пцсателетЬ  на  четиретЬ 
евангелнн,  и  се  простира  върху 
спис^рането  па  тпя  сврщснн  кнпгп. 
Орвгенъ,  който  пспитвалъ,  челъ, 
Ернтикувалъ  всичко,  що  се  от- 
нася до  евангелията,  г1>хаптЬ  пр-Ь- 
води  н  рхкоаисв,  обнснява  хро- 
нологията имъ,  битието  пмъ.  фор- 
мата пмъ.  ПърватЬ  еретици  и 
езичппдитЬ  припознавали,  че  еван- 
гелвята  еж  произведения  на  пи- 
сателетЬ,  ч нито  и мена  ноонктъ. 
ГностицитЬ  Вал»^нтпп'Ь.  Васили- 
дисъ,  Херак-чеинь  именуватъ  сван- 
гелпститЬ,  като  се  бор1ХТъ  среша 
т1;хъ.  Колкото  за  саиия  тенстъ, 
той  е  сьобразенъ,  въ  сегашното 
си  състояние,  съ  пр'ЬводйтЬ,  които 
СД  правили  отъ  него  първи!"!! 
церковни  писателе.  Отъ  друга 
странни  сжществуватъ  гръцки  рж- 
кипкси  по  и*ьрвообраиа  и  латин- 
ски рл1коииси  ио  латинския  пр1>- 
водъ,  наррчень  шпалп/гки,  о'1:ь 
1\''-я,  мо*е-бн  оть  111-и  вЬкъ. 
ОсвгЬнь  четнретЬ  евангелия  при- 
ети единодушно  сггь  црьквит^ 
ивилн  с«  се  много  други,  конто 
никога  ие  еж  се  иолзув1ии  съ 
закпнпа  и  каноническа  в.1асгь. 
Ал^I  е  в-Ьрпо,  мщото  еж  съгласни 
нъ  общнгЬ  черти  <гь  ешпитлскптЬ 
ранкаии,  че  тИ  11одтвт»рднпагь  че- 
тирвгЬ  канонически  еватч.'лвя, 
ца  и  показва!^  гЬхпо1Ч]  пб-раино 
СД1Цествуваие* 


Са  Матей  о  пясатель  ■ 
вото  евангелие,  което,  « 
Квсевия,  той  напнсалъ, 
слГаъ  като  проиовМвадъ 
вр1^ме  въ  Палестина, 
отиде  да  възв^става  въ 
аеми,  вгЬронтно  въ  Арабв: 
рата  власть.  Споредъ  Св 
нима,  това  евангелие  б 
значено  особено  за  христян 
евреите.  То  било  написая 
снрейски  на  обикновемш!  ш 
столюдння  езикъ  на  Пал 
Пр1шодачъть  на  еврейския 
образъ  не  е  познать.')  С 
преданието,  Св.  Марко,  с 
иикъ  на  Св.  Петра,  написах 
гелието,  което  носи  иеговс 
по  молбата  ва  в1>рпитЬ  въ 
които  желаели  да  имъ 
учението,  дадено  тЬмъ  у 
апостола.  ^Затова  и  роавазъть 
евангелисть  о  изложенъ 
пб-съвратонъ  ввдъ  отъ 
три;  ала  въ  {гЬкои  отноше 
носи  (япечааки  на  шюбна 
качества  и  на  особна 
ность.  Писательтъ  му  опв 
востно  в'Ькои  сцени  и 
Пнсусл  Христа,  като  и 
дробностп  изоставени  отъ 
и  открива  всждЬ  способнос 
наблюдателенъ  снпд^>тель 
внсимъ  ис^горикъ.  Това 
е  било  написано  на  ^гьц! 

Св.  Лука,  иапни^тьтрото' 
гелие,  па  и  Д1>йнцята 
литЬ.  Знае  се.  че  той 
карь  н  че  е  билъ  другарь 
стола   Павла  въ    нЪкои 
поведи ическвгб    му     пхт 
нъ  дЪ  и  кога  е  нигллъ,  н 
в1иг1'И0.    1г.1иметп1  1*имски, 
100  V.,  щц^ва,  че  той  ПИ1 

*)  К1икигь,  н» 
11Пми1>АП>  т^ичкш 
е  гр1к1и11  съ  ехр1 
то  го  варвчать,  г- 


—  465  — 


т  на  а110(тола  Павла;  самъ 

казва,   че  вздпри.ть   оспчно 

отявчадо,    отъ    очевидап.    Това 

евавгелле,    написано   на  гръцки, 

се  вихда  да  е  бяло  отправено  до 

Щрого  си  Теофала,    гръцки   шш 

Рщосв  благороднпЕЪ. 

"    ТритЬ  първи  евангелия  ех  на- 

вапп    синоптически    (които 

квятъ    единъ   оОщъ  погледъ) 

(мьдб-вечето  съ  историческо 

[6. 

[етвъртото  евангелие  е    напп- 

отъ  ов.  Ивана*  оня  отъ  уче- 

« когото  обичаше  11исусъ>. 

съдържанието   си    то  е    п6- 

вечето     догматическо     отколкото 

всгораческо,  и  вероятно  е,  че  пи- 

»ть    му    нарочно     проплчца 

14)  огь  събитията  описани  оть 

евангелисти,  като  има  за 

само  да  испьлии    прг1здии- 

иъ  другитЬ  евангелия  и  да 

размножените    въ     онова 

№  ереси.    Това  евангелие  съ- 

главио  учения  за  личность- 

ва   11исуса  Христа  и  за  въз- 

ва  човг&цитЬ  чр'Ьзъ  него. 

и^кои   стари    ппсателе, 

юанъ  е  написалъ  евангелието 

9(|  г.  стЬд-ь  Р.  X.  въ  Ефесъ, 

пр'кОначналъ  сл^Ьхь  апостолъ 

11ав.1овото  м&ченвчество. 

Еванге.ПЕЗХЪ.     Евангелската 
■равсгвеяость,  еваягелскитЬ  уче- 

!||аоге^тмггь.   ВсЬкой  отъ  че- 

кта  пвсателе  иа  евангелските 

V:    Мдтей,    Марко,    Лука    и 

1яъ.  Виж.   Кват^лиг. 

[вапгелгкя    или    Епплгеля* 

Еа  ]^1ЪК11а    или  испов^дание. 

1та    иа  11[ю1Устантит!ч    на 

даватъ  това  име,  защото 

1,    че  цтъ  всичкитЬ    хрис- 

^км    пръкви    тя    е    едниппе- 

съгласна   сь    ученията    на 

[геавята.  | 

Р^п^Iжxь. 


Евангелски.  Който  принадлежи 
на  евангелието,  който  се  отнася 
до  него;  ташелгка  истина,  еаан" 
гелско  ученш'. 

Евбея.  Гръцки  о-въ,  най-гол1о- 
мий  в'ь  Егейско  море.  принадлежи 
на  Гръция,  отъ  неточното  край- 
бр^Ьжие  на  която  го  д-кчи  единъ 
протокъ  съ  сргЬдна  широчина  отъ 
10  до  12  килон.  Иросгр.  4,199 
чет.  килом.;  насел.  103,442  жит. 
Земята,  много  плодородна,  състои 
отъ  планини  н  долини;  яаЙ-ви- 
сокнй  връгь,  Делфи,  въ  срЬдата 
на  о-ва,  достига  до  височина  1,745 
метра  надъ  морското  равнище. 
Климать  здравъ.  Главни  произ- 
ведения :памукъ,  маслинено  масло, 
вино,  жито,  овощия  и  медъ,  11р1ь 
нъсходни  пасбпи1а  и  окотовъдство. 
Богати  1Ч)ри,  които  състошгь 
главно  отъ  борпки,  дкбове,  елхи, 
явори.  Огь  ископаемптЬ  м1Ьдь  и 
мраморъ  п  мнигоОроани  гореиш 
извори.  Гл.  гр.  Халкнда  (8,000 
жит.),  стара  столица  на  Б.,  ска- 
чена чр*зъ  мостъ  съ  сушата.  — 
Въ  старо  врЬме,  Е.  била  раз- 
делена на  н-Ьколко  царсгвица, 
които  п6-сетп^  станжли  републики. 
Сл15Д'ь  персидскитЪ  войни,  тя  ми- 
нхла  едно  по  друго  подъ  властьта 
на  атиняне!-^  македоицигЬ  и  рпм- 
лицетЬ.  Въ  1204  нк  завладЬли 
венециянцитЬ,  които  й  дали  името 
Нпроионтъу  съ  което  мвиувала 
въ  ср^днитЬ  в11Кове.  ТурцигЬ  ш 
пр^Ьзели  отъ  венециянцпт^  въ 
1470,  и  тя  осганжла  въ  рхцЪгЬ 
имъ  до  1821,  когато  жителетЬ  й 
се  повдигнали  да  се  борштъ  за 
иеляиисимостьта  си. 

Ев1*еппй  (св.).  Картагенски  ала- 
дика  въ  481,  който,  гоненъ  отъ 
вандалскитЬ  крало  Хюнерика  и 
Траспмонда,  иам1>рплъ  приб"Ьжи1цс 
въ  Галия,  въ  505,  въ  единъ  лан- 
гедокска  монас1'ирь.  Отъ  него  има 

30. 


—  466  — 


-Утьп^люг^  пьмъ  кпртттскнтп, 
Н9ь/шп;  И.иож*ппг  на  ипиин- 
1ка*ип  ирисш.  т>рп  и  откхслеци 
огь  др^ги  съчинения.  Той  е  пп- 
солъ  на  латинска. 

Енгсинй.  Име  на  4  папи  (654 
—1447). 

Квгеннй  Иу.парь.  Архпепис- 
коаъ  херсонски,  родепъ  в-ь  Кир(|)у 
въ  17 1й  ОП*  роднтеле  българе; 
иъ  вркмети  на  Екатерпна  II  пра- 
е:гь  русско  иолданство ;  нисолъ 
извънредно  много  на  латински  и 
гръцки  езпци;  умр.  въ  1800. 
Едпнъ  списъкъ  на  неговитЬ  съ- 
чннении  се  пампра  въ  руссвия 
Словпрь  о  иьшш.  рог.  аиг.  */уг. 
чина,  м.  Евген1н,  ч.  1.  ОсвЬнь 
това,  на  руаки  има,  нрЬводъ 
огь  французски,  Етенш  Бумарь 
и  Ипкифоръ  Тсотокиеъ,  ьр}ьд- 
ш  гч н  нп  у. чет асн^  и  гюли т  нч . 
пробуждане  на  ^рьциппь  (Москва, 
1844). 

Евгенинъ.  Алколоидъ,  който 
се  добива  огь  растението  евгения 
вли  карзм<|шлооа  камфора. 

Енгеннн.  Франнузска  императ- 
рица огь  1853  до  1870.  скпргкга 
иа  Маиолеоиа  Ш  и  дъщеря  на 
гра«|гь  ^Гонтихо,  родена  въ  Гра- 
нада въ  1826. 

Евдиояетрня^  //>.  Искусство 
да  се  оирЬд'(>лн  качеството  на 
въздуха.  —  Евдиометръ.  Уредъ. 
който  служи  да  се  опр11дЬля  ко- 
личеството кпслородъ  въ  въздуха. 

Квдикня.  Име  на  н11колко  ца- 
рпцн  и  княгини,  огь  които  п6- 
забкгЬжителни  еж:  1)  Е,,  род.  въ 
Цариградъ  въ  422.  дътерн  на 
Теодоспя  П  и  скпржга  па  Ва- 
лентинпаня  Ш.  СлЬаъ  убиването 
на  мзкжа  й,  455.  тя,  оженена  па- 
сялствено  за  убийцата  Максима, 
повикала  пл  помощь  Генсернха, 
вандалския  кралк  който  разгра- 
бил ь  Рим  ь,  а  нпж  отвслъ  въ  Л<|>- 


рика.  Сл11дъ  7  годянн,  Е.  1 
нжла  въ  Царпграхь,  д1гго  I 
(462).  —  2)  Е.,  дъщери  па 
сипя    софвсгь  Леошвя,    П( 
по  хубостьта  и  образование 
за  която  се  оженюь  вн:$ант 
Теодоснй  II.    Ти  била  вьсп 
въ  езичесгвото  [езическото 
било    Атенавда]      и     покрг] 
пр^и  да  се  ожени.  П^м^етя 
дозр^на  въ  расколъ,  била  за1 
въ    Перусалимъ,    д1.го   и  у 
въ    460.    Въ   заточението 
извършила    много     благоче 
д^Ьла:  обогатила  цръкввтЬ,  ( 
дила  изново  иерусалимскит] 
и    основала    много    монас 
болници.  Ти  била  още  спн< 
в  поетка,    ала  съчинення'П 
изгубени.  —  3)  Е^  гръцвд 
ратрнца,     1059  —  1071. 
смъртьта  на  м&жа  й,   Кош 
каса,    комуто  се  била  завд 
не   стлня    изново  въ  бра] 
била    провъзгласена  рсгев 
Источно  -  римската     имперц 
името  иа  тримата   й  сипо 
напр'Ьдькътъ  на  т\'рцит1;  п 
нудилъ    до    даде    ряката 
едннъ  юпачепъ  генерилц 
Диогепа,  1068.    Въ  1071, 
I  Ром.  Диогепъ  бнлъ  зароб«1 
турцигЬ.  сйнътъ  на  имп 
хаилъ    VII,    бшгь  привъзп 
нмператоръ.    Въ   това  вр1 
нъть    огрничилъ    майка 
единъ  монастирь,  д11т«)  и  ^ 
—  4)  Е.,  жена  на  Жярко,  < 
велможа,  който  управлявал 
отъ    Млкедонин    въ  вр^й 
Стефана  Душана  (Х1\'  в.) 
на    деспотп  Констаптпиа 
ганта.  —  5"»  Е.   Тс€»к»ргнта 
вата  жена  на  Петра  Воли 
въ  1669,  умр.  вь  17:и;  о5 
се    иа    19-годннп1и    възра 
1в-годнп!.    11етра,    но  а 
на    майка    му  (1689).    В1 


—  467  — 


яа    нар.тК:хнпка    Алекспя. 

Петръ  огь  чужбина  по- 

хеиа  сп  да  се    покаду- 

;;    това  се  и    испълиило,    съ 

[е,    въ  покровскня   Суздал- 

нонасгирь.  Сл1аъ  осж1Кдането 

Алексия    отъ    Петра,  Е.,   въ 

геството    Е1лена    била  пр!!^*^ 

№  въ  Ладога,    въ  вр-Ьмето  на 

•рана  I  жп!гк1а  въ  Шлисел- 

и  яъ  дарувапрто  па  впука 

[етра  П    —    въ    сдниъ    отъ 

|ВскптЬ  мопастп])п. 

цокни.    Българска  княгинв, 

1еря    иа  ТТ.  ЦЦ.  ВВ.    кня:гь 

1на11да    н    киягпня    Марвн- 

родепа  въ  1офиЙС1:ия  дво- 

на  5  януарШ!  1898. 

цокяя  (св.)-  Такпва  ех  двЬ; 

>ти  вмъ  е  на  1  ипрта  в  на 

1вдокг11Я  Г(7.игкаь  (ЛеНа  Еи- 
п)  Сжпрлга  на  ямпср.  иа 
(чиц-римскгга  цмш-рпя  Арка- 
(ожеп»'на  въ  395).  подъ  чието 
управлявала  дърл;авата;  тя 
>бсио  известна  като  гонц- 
на  СО.  Йоана  Златоуста, 
заточила  (2-рото  заточ.) 
[04. 

Евокцня,  лпт.  Непровилпость 
^виж^мшето  на  луната,  всл'Ьд- 
хМствнето  върху  нош  на 
1Телнатп    сила    иа  елън- 

1ентуилспъ,  лат.  Случаенъ; 
галность,  случайность. 

'  г..  Най-високиЙ  връхъ 
;скпт11  планини  и,  до 
с«  зоае,  иа  свЬпГ;  на 
1а  ме!кду  Тибегь  и  Ни- 
•;  8,889  мс'Тра  надъ  морското 
гнще. 

|в«|»с>аиня.    Расггеинр.   паре- 

та(У1  въ  песть  на  професоръ 

»смл)1а. 

■р'*«д||Ъ  (Едиардь  Лмкепн- 

*чь/,    Професоръ    въ   казан- 


ския унпвррситетъ,  род.  въ  1794, 

умр.  въ  1860.    Добилъ  образова- 

1гае  въ  магдебургския,  берлинския 

и  дрездснския  университети.    Въ 

университета  челъ  лекции  по  бо- 

^таниката  я  зоологията.  На  първо 

м1>сто  между  съчиненията,    които 

!  написалъ,    стои    Естеатсна  ие- 

I  тория  на  орснбурхекия  край. 

Еверъ.  ПоСчтЬдниЙ  огь  дълго- 
дрнствонптЬ  патриарси,  праотецъ 
Авраамовъ,  който  далъ  името  на 
еврРптЬ  (БиОа.). 
Ев;ш,  пп^р.  Гилза  за  патронъ. 
Евилатска  земя,  Дв^  различни 
земи:  едвата  се  предполага  да  е 
била  иа  гого-источиото  прибрЪжие 
на  Черно  море,  а  другата  —  при 
северния  край  иа  Персидски  за- 
ливъ   (Иибл,). 

Еииляерода\ъ.  Вавилонски 
цари  синъ  Навуходоносоровъ  (561 
— 55У  пр-Ьди  Р.  X.)  [Ннбл.]. 

Еви.1идъ.  Прочутъ  1'рьцкн  гео- 
метръ.  когото  понякога  нарнчать 
баиш  на  математиката.  Пр^давалъ 
математиката  около  300  пр^и 
1*.  X.,  въ  вр'Ьмето  на  Птодомея 
Лага,  въ  Александрия,  родния  си 
градъ.  Ако  той  и  да  не  е  съз- 
далъ  матемаатшата,  както  се  по- 
1г1жога  ир15дставлява,  той  много 
се  е  отличавалъ  по  строгостьта 
на  метод;1та  и  системата.  Въ  това 
отношение  никога  никой  може-^я 
не  го  е  яадминхлъ.  &  неговитЬ 
Начала  отъ  Геометрия  иродъл- 
I  жавать  и  до  днесь  да  държала 
I  първото  м"Ьсто  като  учебникъ  по 
тая  наука.  ОсвЪиь  геометрш1та, 
слществуватъ  нЬкатко  съчииення 
по  музиката,  оптиката,  Х|юнола- 
гията,  конто  се  приписвагь  иа 
Е.,  достовЬрностьта  на  яЬкон  о'1'Ъ 
които  е  съмнителна.  Едно  огь 
нз.яанпята  на  Е.-витЬ  съчинения 
е  Пераровото  (3  т.,  Парижь, 
18и'-18). 


-468  - 


Евклндъ  о*!^м^ара.  Гръцки 
философъ,  ученикъ  на  Сократа, 
сл'Ьдъ  чвЕто  смърть  основалъ 
оообна  швола,  негарската  вли 
ерпстпчсската.  Основата  па  него- 
вото учение  съставлява  положе- 
нието: единственото  п11П1о,  което 
има  въ  истината,  е  (Ъпрото;  а 
друго  нпщо  и'ю1а.  Таи  школа 
разви  вала  д  иал  е  К1'иката,  и  не 
припознавала  умозаключения  отъ 
сравнение  на  цр-Ьдм11ТИтЬ.  Е.  умр. 
въ  424  прЬди  Р.  X. 

Евкснноградъ,  ванр^Ьдъ  Сан- 
дрово.  Имена  дадена  едно  по 
друго  на  една  хубава  м11стность, 
покрита  съ  лозя,  на  черномор- 
ското краЙбрЬжие,  10  кплом.  н» 
еЬв.-ист.  оть  Варна ;  тая  мЬст- 
ность»  съ  пр^^красенъ  палагь  край 
морето,  в  л11тната  резиденции  на 
княжеското  семейство.  По-ранното 
си  име,  Спндрово,  (съкращение 
отъ  Л.\гкса}и)рь)  м^Ьстностьта  доби 
когато  първвП  българска  князъ 
си  построи  тамъ  палатъ;  сегаш- 
ното <1  име  иде  оть  старото  име 
ва  Черно  море,  Евксинсно  ущ^^' 
яли  Евксинсни  понтъ  (гръц.  Евк- 
синосъ,  лат.  Еихшш  Рои^и^,  сир. 
гостоприемно  море);  така  нари- 
чали староврФменннтЬ  Черно  море, 
отъ  когато  се  основали  по  бр*- 
говетЬ  му  гръцки  селища;  на- 
щуЬдъ  го  наршчали  негостоприемно 
(гръц.  Лксеносъ  Понтосъ),  едно, 
защото  старовр-ЬменаитЬ  поети 
често  го  прЬдсгавлявали  съ  черни 
бури,  и  дру1х>,  за1цото  ходили 
слухове,  че  скнтскиг!^  племена 
по  сЬвернитЬ  му  бр-Ьгове  ех  чо- 
вЬкоялии. 

Кв.101'Ий  Георгиевъ.  Шй- 
гагЬмиЙ  досегашенъ  български 
благод-Ьтель,  родеиъ  въ  Карлово 
въ  1810,  лочонк  въ  Букурощъ 
въ  181)7.  —  ?]а1ог.  Геор.,  спиъ 
иа    родателе    Георги    Нсдевъ    и 


ЕвдоЕия   Т.  Нулева,   вхахь 
честината  да  изгуби  баща  ек 
когато    билъ    на    8 — 9-  го^ 
възрасть;    ала    бнлъ   честнть' 
добие    образование   при    тфочугь 
по  онова    врЬме    учптель    Райт 
Попоаичъ,  между  съученици  като 
Раковски  и  Кръотевича.  I 
дина,  1835—3*5,  той  прод 
учението    си    въ    Шовдввъ 
гръцки    учитель    Саранти 
хиини.    Сл^Ьдъ  това,    като 
те.1ь,  учителствувалъ  пр-Ьзъ  Ц 
въ  Карлово   на  м1Ьстото  па 
калъ    Райно,    който    нркть 
вр'ю10    стонлъ  въ  Буда-Пещд 
печата    една    нова    христомА1 
Нъ    1837,     ЕвлогиЙ     напус^! 
Карлово,  за  да  се  залови  за 
говвя.  Н4й-иапр1хь  той  се 
хилъ  съ  вуЙчоветЬ  си,  Хри< 
Никола  Пулевп,  които  гьрг 
въ    Галацъ  съ  нашенски 
ведения,  като  орвзъ  и  др. 
Въ  началото  Евд.  останхлъ 
вуйча  си    Никола  въ   Г» 
1838.  Тая  година  той  прЬмв! 
въ  Букурещъ,   д^то  * 
съдружие  сгь  вуйча  с|. 
говско  заведение. 

Така,  безъ  никакъвъ  ка] 
на  18-годишиа  възрасти    пъ 
едно  образование  мно1 
онова  вр1^ме  е  съ  пр1 
чества  въ  характера  св 
ность,   примерно    трудолюбие' 
честность,  Е.  почнжлъ  търгове! 
си  иоприи1,е. 

Още  црЬзъ  1837,  1гЬкилЮ1 
сеца  откакь  заминжлъ  аа 
майка  му  се  помишЕла  оть 
та  той  тр'Ь6вало  да  ое  грвжа 
малкия  си  брать  Христо.  До  К 
Христо  билъ  на  уче!(Ий    вгр 
Р.  Поповича  въ  К 
1842  отиигьлъ  вь  ^  .   . ,     . 
го  запозналъ   съ   работата,    К! 
осгавилъ  да  управлява  тамо1 


—  469 


1е,  &  той  отопгьдъ  въ  Га- 
поеме  работата  управля- 
това  вр'&ме  отъ  вуйча  му 

В.  и  Хр.  разширили  гър- 
сн.    Двамата  братя,  като 
кавахн   да   търгуватъ    съ 
кн  1гроизведеншт.  като  сах- 
басаш,    гайтаип,   каплами 
;рло8о,    орваъ    и  анасонъ 
овдивъ  и    Т.-ПазарджоЕЪ, 
2Н  да  донасятъ   н   водо- 
стока направо  отъ  Мар- 
I  Лондонъ  и  дру1'и  евро- 
Гържшца.  Въ  сжщото  врЪме 
подъ  аренда    (нае&гь)    в 
въ    Влашко,    1гЬкон    огь 
1азработвалл  непр1>Е;БС1Ш- 
ече    отъ  40   години  да- 
ъ  произведенията  отъ  мо- 
си,  т&  разшприлн  още  л6- 
»говията  си,  като  основали 
веденве    п  въ    Брата  и 
въ    п6-пр*ки    търговски 
т   съ   Европа,   нато  сами 
1  ворабитЬ  си. 
[>    1872  Христх)  се    поми- 
в^^  тр^оало,    поради  ра- 
со,   ведиага   да    наиусив 
я  да  се  устаиопи  въ  Бу- 
.    Отъ  тазгь  той  управля- 
трятЬ  заведения.  Огь  тия 
вя  едното  въ  Галацъ  лнк- 
10  въ  1686.    Огь  другитЬ 
БтЕурещъ  се  извръшвали 
жи  оп»?рацип,  а  въ  Брапла 
ГгЬлй  гьрп:>вйя    съ   храни. 
^(гЬ  достигнхлъ  да  сггане 
^Шавчвосп^  въ  н^^ня  фц- 
ЧвЬга.    Нъ   най-важното 
1Е0  въ  живота  му,   казва 
бпографъ,  въ  списч  }'ч1{- 
11р9Ь1лс6ь,  (София,  1897, 
)пл.  в  авг.;   биографпя  съ 
е),    отъ   дЬто   черпимъ 
^Ьния.    е,    че    неговото 

не    Са^1  :1ГЛЖХНЛ*4Л0 

рвата    и      ^  ^'1   иа  гьр- 


говскптЬ  спекулмщи,  а  поср-Ьдь 
финансовятЬ  сполуки  то  закър- 
мвло  и  отвъдило  т\Й-възвишс-ни 
чувства,  безприм1;рно  човйколкь 
бие  и  отечестволюбие. 

116  -  главпитЬ  пожъртвуванпя, 
които  Е.  &Ь  нанравялъ  прижцв1^, 
беяь  да  се  см^татъ  помощитЬ  на 
разни  б^Ьднн  учили  [1Ш,  читалища, 
дружесггва  и  др.,  състоехж  въ  сд*1ц- 
ното:  построи  въ  родния  сн  гр. 
Карлово,  съ  1^ь  да  му  помогне, 
индустриално  заведение;  подари 
200,000  лева  на  румхиекото  пра- 
вителство за  доискарване  проек- 
тираното огь  Карла  1  учебно  за- 
ведение; за  споменъ  на  мпропо- 
мазанието  на  князъ  Борпса  по- 
дари едно  пространно  м^сто  въ 
София  и  сумата  800,000  л.  за  по- 
строението на  висше  училище.  Нъ 
най-пхтЬмото  и  най-важното  бла- 
год-Ьянне  на  Евл.  Г.  е  направе- 
ното по  зав11шанпето  му  въ  полза 
на  споменжтото  висше  училище, 
именно  е  милиона  лева. 

Въ  спрьскя  (гь  'шва  благародио 
дЪло  на  всапкпи  6.1агодЬ'гедъ,  за- 
сл>'жва  да  се  нриведкть  дословно 
слМшгг]^  н'Ьполко  реда  нзъ  био- 
|фафпята  му  въ  една  отъ  нндж- 
кигЬ  на  Оптолското  педЬлно  учи- 
лище: —  *До  колко  чистосър- 
дечно и  безкористно  Евл.  е  обн- 
чалъ  отечеството  си»,  говори  бп- 
ографъть,  «показва  пай-ясно  това, 
че  наЙ-голЬмото  си  благч>д1^пние. 
подаряването  6  мплиона  за  вис- 
шето учнлище  въ  България,  тоЙ 
е  вписалъ  въ  завещанието  сп 
въ  1882,  една  само  година  сл'Ьдъ 
като  едно  народно  събраоае  въ 
Со<(шя,  по  нодс1р1>кател<угвото  ла 
вгЬкои  личности,  упоена  отъ  страсть 
в  партизански  съображения,  му 
отнехж  вьзможпостьта  да  зас1дава 
въ  нар.  събрание,  на  което  б^ше 
нзбралъ  лр'Ьдставцтсдь»*  Ук1>стдо 


—  4?д  — 


е  да  се  забйз^жи,  чб  1Х-то  обнкн. 
нар.  събрание,  за  което  пап  биде 
взбранъ  Бвл.,  припозна  успоря- 
вавата  първенъ  закоиность  на 
българското  му  граждаттво»  и 
утв-ьрдн  избора  му;  Кел.  ирие  съ 
благидцрно(тгь  показания  му  по- 
читъ,  нъ  (таринптЬ  му  не  му 
позволих;б  да  упражнява  ман- 
дата си. 

Квлонитн  (евр.  знач.  бпдни), 
Хрпстане  огъ  пов1^рвалаг&  въ 
Храста  евреи  въ  първятЪ  вЪнове. 
В4рва  се,  че  това  име  имъ  се  е 
давало  първенъ  отъ  сънародни- 
цпгЬ  имъ,  влиутелпйтЬ  евреи, 
които  поддърншлц  нерархнческо1Ч) 
нудейство,  а  пб-сетнЬ,  ла  отличие, 
д  отъ  озическвгЬ  христяне.  Е.  се 
л^ивлн  главно  на  дв11  се1гги. 
Едвата  малко  ра:<1ичала  оть  са- 
матЬ  иудеи:  по  нейното  понятие, 
Иисусъ  Христосъ  билъ  просто 
нйй-отлачний  еврешгь.  и  нзбранъ 
за  месия  поради  най-възвпшената 
му  в1'.ра  въ  иудсйството.  Н.  отъ 
тая  секта  отричали,  разбира  се, 
Христовото  свръхестествено  рож- 
дение, а  допущали  въскръсението 
му,  запюто  живеели  съ  очакване, 
че  Христосъ  скоро  ще  се  върне 
в  ще  въ:}станови  еврейското  бого- 
държавпе.  ДругигЬ  г.,  главно  въ 
Долна- Сирия,  били  еврейски  хрис- 
тяне ^ь  по-правня  смнсълъ  на 
думата.  ТЬ  учили,  че  и  въ  хрис- 
тянството  е  необходимо  да  се  ис- 
пълнява  Монсеевпй  законъ,  —  да 
се  обр1йватъ,  .-щ  пазккгъ  саьббо- 
тата  и  лр^  нъ  тЬ  не  вярвали, 
че  христанството  е  просто  едво 
прослав.1енис  на  иудойството,  а 
допуищлд,  че  и  езнчннцнтЬ  мо- 
гхтъ  да  участвуватъ  въ  нет, 
безъ  да  испълпяватъ  ветхо-зав11Т- 
цитЬ  обряди.  Какт»)  пб-строгигЬ 
г.,  гЬ  употр'Ьбявали  едно  отню- 
^1ИС  отъ  Мишт^  нъ  гЬхното  еван- 


'рГОг 

I 


гелие  съдържало,  каквото  д] 
нямало,  едно  оппсанне  аа  свръ] 
естественото  зачатие  п    ' 
Христово.  ГЬхиата  евреп 
тянска    цръква  продъ.1жавала  д 
с«.п1ествуш1  до  Л'-и  вЬкь. 

Еплениди,    гр.    1^ъцбо1 
на  фурин!^  баснословни  рз 
жени,    които  гонплп    пр^стз 
цнтЬ;  олицетворение  на  пргЬсгз 
съв*Ьсть. 

ЕвнухЪу  1р.  Скопецъ, 
телъ  ИЛ п  ва рдачъ  на  хв] 
Варварский  обичай  да  се  уаот^ 
бнватъ  сконени  мкже  за 
1га  другня  полъ  е  рожба 
1Ч)женството,  та  и  главно  се  ср№| 
нъ  Истокъ  и  въ  северна  АфрШг 
Ако  се  е  появявалъ  и  въ 
дЬто  едноженавото  е  б1ии 
нътъ,  то  е  било  всл1исгвче 
въвоадаието  на  всп^очиатя 
кошность,  както  това  е  бш:о  в| 
врЪмето  на  римскитЬ  император!. 
Тоя  обичай  е  много  старъ;  ОМ 
глежда  като  че  цего1КП'о  огеч! 
е  била  Линия,  и  че  отъ 
распрострапнлъ  въ  Егвиетъ 
Пстокъ.  Сирия  и  Мала-Аа1 
били  нйй-прочутп  въ  това 
шенне.  Въ  Грьцпя,  той 
не  се  распространилъ; 
макаръ  н  да  се  държ;).1И 
нитЬ  затворени,  самото 
женство  никога  не  пр'  ' 
РимлниегЬ  аь  но-нк. 
мена  държали  евнусн.  али 
вечето  се  внасяли  огь  въ1 
Византийската  имаерпя, 
тивъ,  сконяването  п  дърз 
скопци  се  развило  твърдЪ 
Тоя  разредь  люде  игра1 
роль  въ  двора  на  таи 
и  думата  '*.  зела  да  значи 
дворски  чииовникъ.  Въ  то1 
чеиие  тя  се  е  уи1П*р1.бявал1 
н-Ькога  и  въ  старо  вр 
евнуса    ся    били    сч 


—  471  — 


Бнблаята  Летеврой.  Фдраопо-! 
цлредвор*'цъ    и    ИосяфовцЙ  I 
юдарь,     съкривнпцшкггь     иа  I 
>пската  парица  Кпидакня  и  др. 
новптЬ  В1гЬмеяг1.  обнчайгь  да 
държлгь  евнусн  со  с   ограни- 
въ  мохадгедакскигЬ  земи,   и 
свтЬ  с*  вяасятъ  в7,  т1*къ  като 
оть  влт|)'Ьш1ш  Африка.   — 
|ушески.  Свойс1венъ  на  евнусп, 

киОгй  прнна,иежн  тЬнъ. 

Еволюираяъ,    лапк    (ообств. 

14.  ри.нтаамъ),  1)  Въ  науката: 

квнвамъ  се,  въ  смпсълъ  иа  сво- 

ювизагь    (виж.  тан  дума).    2) 

военното   нгкусство:    правий 

№скн  и  стратегически    дви- 

японсктшь  военни  щтОи 

гцолю14/ш.1н    <{ъ   кюшИи-кнтш 

3)  :^    '        .\жь  прЪднам!»- 

ю:    />' '  <чгь  на  и)ьпин, 

евольтрпгм   но  тоя    т.н]юп,. 

Еволюционеръ.    Привържевтсъ 

евилюцииивата    теория.    Важ, 

и.«ь. —  Еволюционизмъ. 

еволюционна  ш  теория 

Трорнята    аа     рахвитпе,    по 

въ  вселевната  всичко  се  е 

10  постепенно  и  едно  оть 

я  сяЕи^ествува    единство  н 

1ана    свръска    межл^у  явле- 

11о  тая  теория,  свйтоветЬ 

се    образували    лека-полека 

пял  йон  и    години    и    раа1Ш'гЬ 

животни  и  растения  еж  се 

[вялм    нркть    вЬкоштЬ    оть 

;КС'  КЬМЪ      1!|>ВЯ00В0- 

)ае11  !.  с&  достигил&1И  до 

1801^^0  СИ  състояние.  Е,,  про- 

'-^^;(  на  вспчкитЬ   явления 

;веив  и  не  припознава 

[чиа   между  човЬка 

гь     :  :        и  между  оду1иеве- 

а  неодушевеното.  —  Еволю- 

■ранъ.    11рав1к  прЬвратъ   въ 

(ятнига    за    1гЬихо :    сьщтмгн- 

\^ка  гволючионира  гпи.тп. 

»ц»я.    1)  Вь  иаука'1'а    иа- 


общо:  развитие.  Виж.  Кномм^н- 
оюимъ.  2)  Въ  воевиото  искуссгво: 
тактически  и  стратегически  дви- 
жения 1ии  мпиеири  на  една  вой- 
ска или  флота.  —  Еволюция  (пс^- 
мирната).  Развитие  на  св-Кто- 
ветЬ  едни  оть  други.  11рим1^ръ: 
сьлнгмннтп  аичнгма.  По  теорията 
за  всемирната  г..  наишта  земя  в 
другигЬ  7  главни  планети,  между 

които    Н'ЬК0И  много  110-ГйЛ1)МП    0'ГЬ 

иенк,  както  и  до  сега  открититЬ 
огь  телескопа  244  малки  планети, 
Конто  всички  и  гол1\ми  и  малки 
се  въ1]Т1КТь  около  елънцеач»,  сл 
били  едно  вр1>ме  негови  части, 
КОИТО  се  отд'(;лили  огъ  него.  По 
тая  теория,  самото  слънце  е  про- 
изл^Ьзло  оть  друго  ср11доточно  гЬло. 
около  което  се  и  върти,  послед- 
ното ср^Кдоточно  гЬдо  е  произлЬзло 
огь  друго  и  така  нататъкъ. 

Евора.  Португалски  градъ  въ 
едно  плодородно  високо  поле,  116 
кялом.  на  юго-пот.  оть  Лисабо^гь, 
сл11дь  Коимбра  най-и1ггересний 
градъ  въ  Португалия;  1.^5,040  ж. 
Библиотека,  музей,  метеорологи- 
ческа обсерватория ;  цръква  съ 
готическа  направа,  основана  въ 
1 186 :  н'Ькогаи1ни  кули  и  кр"^ 
постя,  сега  въ  развалини.  Тьрго- 
вия  съ  овощия,  вина  и  лр. 

Евпатории  (н-Ькогпси  Козлонъ), 
Русскн  градъ,  таврич.  губ.,  на 
едпнь  ргькаиъ  въ  занндноах»  край- 
бр'Ьжие  на  Нръмт>,  60  килом.  иа 
с^в.-ааи.  огь  Симферополъ;  1 1,000 
жит.  Пристанището  му  е  плитко 
и  на  завгЬтъ  само  оть  сгЬвернптЬ 
и  сЬв.-  источнигЬ  вЬтрове.  Из- 
носъ:  жито,  дърва  и  соль.  Гра- 
дътъ.  гледаяъ  отк*ьмъ  морето,  има 
жнвонисенъ  изгледъ.  Главната 
сграда  е  татарската  джамия,  сь- 
градеиа  огь  Девлотъ- Гири-хана 
въ  1552,  и  К(Што  се  има  аа  нйй- 
хуОавага  въ  Крьмь.  ЖителетЬ  о]^ 


—  472  — 


п6-&ечето  нръмскн  татаре  н  оврев. 
—  Е.  е  присъединенъ  на  Русая 
въ  1783.  На  2  септ.  185-1,  една 
часть  отъ  англо-французската  ар- 
мдя  излязла  иа  сгхо  въ  Е.,  п 
ок)Т1ирала  и  укрЬпнла  града.  Е. 
0  билъ  и  сцеиа  на  една  бнтва 
меж.г^'  руситЬ  и  ту^рцигЬ,  на  5 
февр.  1855,  въ  която  иосл^дннгЬ 
бвлп  победоносна. 

Евреи.  Лзнятскн  народъ  отъ 
семитаческото  племе,  който  <т 
прЬдполага  да  е  добилъ  името  си 
отъ  Бвера,  праотецъ  Авраамовъ 
и  послЪдний  отъ  дългоденстве- 
ипгб  патрварсо.  П6-сегн1^  е.  се 
нарекли  изрсшляне.,  отъ  Пзраиль, 
лр^име  дадено  Иакову ;  вмето 
иудеи  тЬ  добили  въ  вр'Ьме  на 
вавилонското  шгЬнепие,  по  при- 
чина, че  вудиното  кралство  било 
покорено  п6-сетн11.  Е.  се  нари- 
чатъ  и  Божтшпь  люде,  защото, 
сноредъ  Библията,  еврейскнй  на- 
родъ би.1Ъ  избранъ  между  всич- 
ките народи  да  пази  нстинитЬ  за 
Бога  или  вероисповедннтЬ  истини. 

11са'0рпята  на  еврейската  на- 
родпость  историците  делшть  на 
четире  периода:  1)  отъ  призва- 
нието на  Авраама  до  исхода  изъ 
Египетъ;  2)  отъ  псхода  изъ  Еги- 
негъ  до  усггановлението  на  цар- 
ството; 3)  огъ  установлението  на 
царството  до  завръщането  отъ 
вавилонсиото  плененне;  и  4)  отъ 
завръщането  оть  вавилонското  пле- 
нение  до  разорението  на  Перуса- 
лвмъ  отъ  Адриана. 

1-ипериоОъ,  1996 — 1645  прЪди 
Р.  X.  Пронсхожденнето  на  еврей- 
ския народъ  се  прослЪдва  до  Ав- 
раама, нойтОг  около  1996  пр^дв 
Р.  Хч  но  Божш]  покана,  се  щу^^г- 
селнлъ  отъ  Месопотамия,  на  ио 
точната  страна  на  Евфратъ,  въ 
Хянаанъ  (11алестина),  д^то  щ-Ьлъ 
да  ое  засели  пб-къоно   народътъ, 


който  'Й(й1ъ  да  провахкзе 
него.  Сл-кдъ  смъртьта  на  Авршио,' 
съ  когото  било  започи&ю  патри- 
архалното управление!  патраар- 
халката  влаггь  пр11МЛШБла  ва  сива 
му  Псаака,  който  отъ  своя  страна  ос 
пр-едалъ  на  Шкова,  едного  отъ  ся» 
новетЬ  си,  сь  огеческото  си  бо^ 
гословенпе.  Цаковъ  хивелъ  миого 
години  въ  Месопотамия,  дкго 
и  оженнлъ;  на  връщане  за 
наанъ  добилъ  славното  име 
раилъ.  Наковъ  се  одоОилъ  въ 
наанъ  съ  12  сина,  отъ  които 
10  било  предопр-ЬдгЬлено,  зае^ 
съ  двама  синове  11осифовв, 
станжтъ  родоначалници  на 
израилски  племена.  Наковъ, 
викаиъ  цб-сетнЬ  въ  Египеп», 
синъ  му  Ццсифъ  се  билъ  В1 
силъ  на  чинъ  пръвъ  мввя( 
на  Фараона,  се  заселилъ  въ 
сенъ,  съ  всичката  ся  чеаядь, 
ято  тогава  състоела  отъ  70 
Потомците  му  се  разлшожили 
кова,  че  египетските  царе 
уплашили  отъ  численяостьта 
та  зели  да  ги  подла  гатъ  на  те) 
работи  и  всекояче  да  ги  уп 
ватъ.  Спорсдъ  едно  п] 
основано  на  Исходъ  XII;  40, 
живели  въ  Египетъ  430  гю: 
а  сноредъ  друго,  основано 
Псх.  VI;  16—25,  гЬ  не 
тамъ  пб-вече  отъ  210  яде  2] 
години;  та  пб-вечето  огъ 
вателеге  споделятъ  мн-Ьнпето 
истор.  Посифа,  че  430  го: 
периодътъ  отъ  А  вра  ама  до 
хода  изъ  Египетк  Изобщо 
пр-Ьдполага,  че  е.  жив'1>да  въ 
петъ  докле  тамъ  царувала  дш 
стиита  иа  Хиксосвг!'.  или  па( 
ските  царе  (виж.  Египетъ, 
рил}*  Когато  ХиксоснтЬ  01 
борени  огъ  египетските  ип] 
царе,  е.  напуснждн  Египетъ  ич 
иредводитедството     ва     М( 


-475 


Навиновото  управление*  и  то  като 
Моисеевото  слмодържавно  и  во- 
инствено,  се  залг1и'^гило  за  малко 
врЪме  съ  Халевовото  и  на  рта- 
рЬйшинптЬ;  ну-ждата  отъ  еднвъ 
върховенъ  началникъ  на  младата 
държава  се  усЬиииа  печаано. 
Малко  СО  зачиталъ  Мопсееввй 
законъ;  В(г&ко  оть  12-т^  племева 
гледало  само  своитЬ  отдктни  ин- 
тереса ;  женитбата  на  еврен  а 
Гувансто  на  Червено  море  еврейки  за  пдолоноклонаца  оть 
били    всЬкога  единъ    спо-  другнтЬ  народи  ослабида  още  п6- 

вече  съедвкителпата  връсна  нехду 
■мката  и  свр'ьхесте(ггнпискита   12-гЬ    племена;    и   тия    племена 
■   на  библеЛсЕШта    крптию!;  от,1:к1ио    падала    подъ   вгото    на 
г»««вн  т./.»л«    «,™   г.о««-.г.«_  околяитЬ  народи.   Въ  тпя  крити- 
чески   вр1>меиа    явявали   се    на- 
вр^мен^  храбри  мЛкЖе  —   слкдив 
—  които    освобождавали    народа 
отъ    угнстателетЬ  му,    моавцигЬ, 
фплпетимфзгЬ,  амонянегЬ,  амали- 
чанетЬ  и  др.    Петнадесеть  слБДиа 
се  споменуватъ,  нЬкои  отъ  които 
се  вижда  да  еж  били    съвр-Ьмен- 
нини,  и  да  с;к  упражнявали  »ла1ггь 
въ  разни  части  на  страната.  Тоя 
нериодъ  (гьггавлява  «героическия 
в1ш:ь>     на    еврейската     история 
(вв/К.  С^кдии),    ПослЬднпй  схдия 
бнлъ    пророь-ъ  Самуплъ,    нървпй 
огь  пророцитк  п,  въ  всЬкоЙ  сми- 
сълъ  па  дума1;1,  пай-велнкий  ев- 
|вл      :  •    блие  гЬшнй   релд-  реинъ,    който  се  появнлъ  до  то- 
Юи    '  риждански    и   лолити-  гава  отъ  Моисеево  вр'ю[е.  Съ  него 

подкача  нова  и  пб-висока  стадия 
1|Ь  въ  1605,  наслЪдилъ  въ  въ  развитието  на  народния  ха- 
Ввдвтелството    на  *\    Инсусъ  ракте[»ъ  на  с,  главно  чркгь  ати- 

анието  на  свещеническото  съсло- 
вие.   Самувлъ    въ  старосгьта  си, 
уморепъ    отъ    в;Бтр^шиитЬ    раз- 
дори,   и  разочарованъ    отъ  пове- 
денпето    на    синовегЬ  си,    които 
Ьовс  пидЬлплъ  ме-кду  12-тЬ  билъ  пазначплъ  слипп,  н.1й-сетп* 
Щва.  Съ  окончателното  наета-  ]  задоваталъ  всеобщото  желание  на 
|е  на  <?.  въ  Ханаанската  земя  { еънародпидитЬ  сд  да  имъ  избере 

както  имятъ  всичкнт1>  на- 


ъ  съ  оериозенъ  и  г^ойски 
вгеръ,  който,  ако  и  въспи- 
■  отъ  фараоповата  дъщеря 
вейнъ  сияъ  и  ученъ  въ 
хогго  учение  на  египтннетК^ 
»  се  двшкилъ  отъ  снленъ  на- 
твзхъ,  распалянъ  оиъ  пла- 
I  на  нех-овитЬ  религиозни  чув- 
.  Обстоятелствата,  които  прЬд- 
гвували  и  отличили  исхода  — 
дес^тьтЬ  рана  египетски  и 
гувансто  на  Червено  море 
бнли  всЬкога  единъ  спо- 
ь  вгьпрооъ  между  радионали- 
1та  и  сврьхесте(ггнпискита 
на  библейската  крптию!; 
самиЙ  нсходъ  или  нзселва- 
»  на  с,  взъ  Б.  токо-речи  не  се 
>рява. 

пгсик.  1645—1080.  Подъ 
10  нрЬдводителство,  е.  се 
пиц  къхъ  Ханаанската  земя, 
I»  наричали  и  ОбЬщаиа  земя, 
ОТО  Богъ  се  билъ  обЬщалъ 
краотеца  вмъ  Авраама  да  ш 
на  питимдитЬ  му.  Като  при- 
ший въ  пустинята,  тЬ  пр1|- 
ли  тамъ  40  години  въ  но- 
^жн  зкивоть;  и  тамъ,  въ  лод- 
вето  на  Синай,  Мойсей,  като 
|^пю>  мехду  Сога  и  тЬхъ, 
оня  чудесенъ  за- 
/иь  заиоал>дну  КОЙТО 
л  •  блие  гЬхннй  релд- 
и  1  риждански  и  лолити- 
кодексъ.  Моиоея,  който 
въ  1605,  наслЪдилъ  въ 
1Втелството  на  »\  Инсусъ 
Наъ.  Той,  пб-чсстптъ  отъ  пр'Ьд- 
гвеннка  си,  който  билъ  само 
!1лъ  о^гъ  Д!иечь  0б1щанатаземя» 
?лъ  въ  неБК  народа  си,  като 
авоевалъ;  и  завоеванстЬ  земи 
»во  пидЬлплъ  ме(Кду  12-тЬ 


ерата 


царь, 


въ   сдпшсиггь 
народноац  15Ь0.  ^Iдсусъ^родц>  (I  даре,  VIII;  5). 


—  474  — 


3'Н  периодъ,  1080-536.  Пър- 
вий  еврейсЕВ  царь,  пзбранъ  а 
посветепъ  огь  Саму1иа,  бплъ  Са- 
улъ  вениампнецътъ.  Той,  ако  и 
отличенъ  воитель  в  пр1иставите- 
ленъ  млж-ь,  вн;К;'1а  се  да  не  е 
билъ  държавниЕъ,  та  съ  своево- 
лията  си  отмуждилъ  огь  себе 
сн  ваЙ'Юначии-гЬ  в  яай-доброт^ 
св  иоддаинвцн.  СлЬдъ  неговата 
смърть,  за  царь  бвлъ  прогласеиъ 
аеть  му  Давидъ.  Тоя  монархъ 
билъ  най-велвкяй  огь  всичкц-г!^ 
еврейски  царе.  Той  царувалъ, 
както  обикиопсно  се  11р1;см11та, 
отъ  1055  до  101Г)  пр1)ди  Р.  X. 
Неговото  царуване,  и  царувавето 
на  еднакво  прочутин  му  сииъ 
Солоноиа,  се  имагь  за  златния 
в'Ькъ  въ  еврейската  история;  по- 
корили се  съвс^мъ  останллвгЬ 
тузеипи  племена  въ  Ханаанъ  и 
сгьщ)'кд1>лнигЬ  земи :  филистим- 
цио^  амаличанет!^,  миавцит]^  и 
др. ;  разширили  се  ирЬ,тЬлиг& 
на  еврейското  царство  до  Квфрагь 
и  Червено  море;  прЬзель  се  Пе- 
русалим"!!,  н  направилъ  се  сто- 
лица на  царството ;  пр^бразу- 
вало  се  свеи1еничеството;  обра- 
ботвали се  поезията,  музиката 
и  архитектурата ;  въ  столицата 
се  основалъ  великол^иенъ  храмъ 
за  поклонение  ва  Иеоо^;  водили 
се  търговски  сношения  сгь  Фц- 
викнн,  Арабия,  Бгниетъ,  съ  Ин- 
дия  и  ЦеЙлонь^  и  може-би  дори 
съ  Суматра,  Ява  и  др.  Ала  имало 
единъ  червей  въ  кореня  на  това 
благоденствие.  Соломонъ  жпе]злъ 
несмислено  расточително.  За  да 
поср1>1ца  огромнитЬ  си  разноски, 
той  достигнжль  да  облага  еъ  тежки 
данъци  народа  си;  народътъ  ис^ 
иадалъ  огь  день  на  день;  и  тоя 
царь,  ако  и  надвренъ  съ  мждрость 
в  сгь  блоскави  умствени  спосюб- 
Ц0С1И,  к^11  края  отъ  живота  си 


Гф-^дставлява  печалната 
единъ  обикиовеиъ  иеточенъ   део- 
иоть,  сладострастенъ,  идкл 
ненъ,    павр-Ъмен*    дори    ■ 
и  неговото  царуване  (10|.'1— ;1..]/ 
не  може  да  не  се  гледа,  и  пол- 
тическн  и  фиианел^ино,  к^и^о  схи 
гол-^ма  несполука.  Сл-Ьдъ  п-г,.!..?, 
смърть  1975),  еврейското  . 
се  раз1г1»пило  на  двЬ  части:  пу 
диио  царство,    съ  царь    Говоамл. 
Соломоновъ    синъ,    и    П:'; 
царство,  съ  царь  Церовоам: 
мецътъ.     Виж.    Израилгко 
пиво ;    Иу()а    или    ИуОино    на^ 
ппно, 

4'П  пгрио()ь,  530  прЪди  \\  1 
—  135  слЬдъ  Р.  X.  СлЬдъ  ио»- 
репието  иа  Вавклонъ  отъ  Кир!! 
голяма  часть  отъ  е,  ое  вър 
вь  отечество1ч>  си,  и  отъ 
вр11ме  земята  имъ  доби.1а 
Иудея.  Ездра  и  номощиикъгь 
Неемия  се  подпрЪтихли  да  ВМ' 
становшгь  вгЬрата  ц  пародиоспл 
си.  Сьградплъ  се  нзиово  хр 
мьтъ,  и  новата  държава,  ра.г|^ 
лена  на  четире  главни  оПлат. 
образувала  единъ  вндъ  ( 
зсавиа  република,  на  чело  ьа  » 
се  поставнлъ  единъ  пър 
нпкъ,  подпомаганъ  отъ  едяо  <>• 
Сорище  или  съв^Ьтъ  отъ  72 
1гЬЙи1Инп.  Въ  332,  Пудея  паД| 
подъ  властьта  на  Александра 
ликн,  а  сл'1цъ  смъ(»тьтн  кг 
няколко  пхгги  ми ну вола  изъ 
нъ  ркц^  на  негови  пъдко 
Въ  198  Аптиохъ  Велики  я 
съедпнилъ  на  Сирин;  кога 
въцари.1Ъ  Антиохъ  Кпифаиъ  ( 
подкачало  се  едно  ж< 
ние  па  е.  за  упорггр 
религиознитЬ  си  ^    '  и. 

възстанпе  на  е,  о..-.      ..  гл 
съ    огънь    и  мечь:    една  П11 
запов1.дь    зааов1цвала    вд    «* 
ирием;!БТЪ   гръцкото    н1ьроои 


^0  — 


да  се  Елаигаггь  на  адолп 
прппасять  въ  жъртва  сване.  н 
[ерусалимъ  бн.1Ъ  огрнбепъ  и  хра- 
ътъ  му  поеоетепъ  на  Кнттера 
1лимпийскц.  НЬкоп  отстжпилн. 
оиапии  зйОЬгн&ли,  гил1}Ма  часгь 
;р%дпоче.ти  мжменичеството  подъ 
данъ  плп  другь  видъ.  Въ  това 
фвтнческо  врЬме.  подигижлъ  се 
11коб  са  свещсникъ  М!1тат1]я,  за- 
ино  ст.  вЬколко  патриоти,  среща 
грамадната  сола  на  снрвйцагЬ. 
и ,-,^у  д^,^  скоро  добило  сила 

ь    смъртьта    на    Мататня 

[166)  Иуда  МакавеЙ  Оплъ  честитъ 

9  води    народпп11^.  пълчпищ    на 

Победа  среща    сириЙцигЬ.    Сл^дъ 

яеровата    сзгъргь  (10 1),    неговитЬ 

1рат8  Иоиатанъ  и  Снмонъ  довър- 

Ш1  ноти  дЬл()   и   под- 

|0>*1.  мцото    (145  пр1>Д11 

?.  Е.).  11р^1Ъ  гЬхното  управление, 

[Ва  ижтн  се  свркавали  съьс^и  съ 

1шиннетЬ,  и  Пудея  още  веднжпгь 

ла  да  Олагодепствува.  Си- 

:    спнъ    Иоанъ    Хнрнанъ 

иль    в    сЬшсягд    чтъ    ва- 

™;....ь  връскя.  конто  свръзва.1Ц 

1удея  съ  Сирия.  СлЬдь  него  ца- 

ушил  Арисгговулъ  и  Александръ 

1аеП    Мгждуособинта  ва  синовс'1'Ь 

■  1  пя    докарали   поерЬд- 

р»'    .-  .     яа  Помпея  въ  63  пр. 

:.  X.,  и  Иудея  била   покорена  п 

фаеъедииена  на  римската  область 

^ирии    съ    князъ  и   иървосвепю- 

шкъ  Хирнаиа  II.   01цо  нрн    жи- 

^гт  па  Хцркана,  не1х»вай  пръвъ 

•ъ  Антипптеръ    Кдмецъгь 

г.    ЦЬзаря    да    ограни^ш 

ч  в-ь  първосветенството,  а 

1П    да    управ.111ва 

,        -лга  народна    пар- 

ги    ое    уп.1атила  отъ    увеличе- 

кисто  сялата  на  едомцнт!»;    иод- 

Шшла    ое  едва  борба:    Лптипа- 

П'  отъ  отрова;    а-1а 

м>  ..:  съ  иомощьга  иа 


рнмлянет^,  пай-сст1гЬ  вл'киъ  въ 
Церусдлимъ  тържествено  (37  пр. 
Р.  ХЛ,  накяралъ  да  умьртв^ж'1'ъ 
Лптигона,  ]1осл1}Д1тй  ирЬдотивн- 
тель  отъ  еврейската  княжеска  ди- 
настия и  свои  най-онасень  не- 
прнителЕ»,  и  подка»и1ЛЪ  да  царува 
надъ  Пудея  подъ  римско  покро- 
вителство. НеговиЙ  синъ  и  прЬ- 
емникъ  Архелай  би.гь  жестокъ,  и 
особено  нанаднлъ  еврейското  в11- 
ропспов1цаиие ;  и  рвмский  имле- 
раторъ  Авп'сгь.  като  послушалъ 
справедливитЬ  оилакваиня  на  л, 
лиишлъ  го  огь  царската  власть 
и  го  заточилъ,  а  Пудея  обьрнклъ 
на  римска  область.  Калигула  въз- 
становилъ  за  малко  иудейското 
царство,  като  даль  титлата  царь 
на  Прода  Лгрипа.  Сл1аъ  неговата 
сиьрть.  Па.1естнна  илново  зелн  да 
управляватъ  римски  ггрокуратори, 
единъ  огь  конто  биль  и  По1ГГий- 
ски  Пилатъ,  и  грабили  народа- 
Иибухихло  вьзстапие.  Пмпер.  Вео- 
насншгь  нахлулъ  въ  Пудея,  и 
подкачиль  среи1а  Нерус-алимъ  про- 
чутата обсада,  които  оставилъ  от- 
по&1Ь  на  сина  си  Тита  да  про- 
дь.1жава.  С;л1-аъ  едно  прогивлеиие 
огь  най-унорптит1>,  11еру<мля!1гъ 
бнлъ  зегь  сь  црнсггхпъ  въ  70; 
храмътъ  му  бнлъ  прЬдаденъ  на 
огьпь  и  по-вечето  огь  жителетЬ 
му  били  искланп  или  продадени 
робе;  п  е.  пр1;стаиаиц  да  скн(е- 
ствуватъ  полнгически  като  народъ. 
Едно  посл-Ьдно  опитване  на  е.  въ 
Палестина  да  се  освободгагтъ  отъ 
римското  иго  СО  свъртало  зло- 
често въ  135  въ  царуването  на 
Адриана,  който  запов-Ьдалъ  да  се 
расиръсихтъ  е.  въ  всичкитЬ  части 
на  империята  му. 

Оь  това  събитие  се  свръшва 
историята  на  народностьта  на 
единь  народъ,  който  отъ  топша 
не  0  омаль  на  нравателство,   нд 


—  476- 


отечество,  н  е  бигь  изложенъ  въ 
розон  зома  п  времена  ва  разпи 
доса.^^н  11  гоненоя.  Е.  въ  Турцпя 
и  у  насъ  сдк  пигом11.в  на  е.  из- 
гонена въ  началото  на  ХУ1-и 
вгЬкъ  изъ  Испания  и  Португалия 
и  приета  отъ  турското  правител- 
ство. Първите  и  главните  т^хиа 
колонии  се  появяла  въ  Цариградъ 
и  въ  Солунъ.  Огь  тоя  последния 
градъ  тЬ  огь  рано  лочи;кли  да 
прпхождать  въ  София,  дЪто  в 
днесь  живЬнктъ  и  дърххтъ  гол1>ма 
часть  отъ  търговията  въ  свои  р1кц1». 

Чиглото  на  е.  разс^Ьяни  въ 
петьтЬ  части  па  свЬта  нрЬсмЪтагь 
на  Олпзу  7  милиона,  отъ  които 
нб-вече  огь  половинага  въ  Европа : 
има  2,500,000  въ  Русия,  1,375,000 
въ  Австрия,  340,800  въ  Прусия, 
180,000  въ  осташЕла  Гермаиия, 
50,000  въ  Франция. 

Е<{[пЧ1ска  вщш,  нрави,  книоЮ' 
пана.  Е.,  ако  и  да  живЬ^ть  рас- 
пръспжти  между  другпгЬ  народи, 
сл  о»п'а]|;кли,  в-ьпрЬки  нр11ЧКПтЬ 
огь  всЬко  естество,  в1фпи  на  В'1ь 
рата  на  своитЬ  нраотци.  /Л/^)/7/- 
сшвото,  наричано  и  МонсеЛство^ 
защото  било  открито  огь  Бога  Мой- 
сею,  има  за  основа  в1^роиспов^днигЬ 
начала,  които  се  заиючаватъ  въ 
Ветхйя  Зав11тъ,  каквито  ех  вярва- 
нето самовъ  едтгь  Богь  (Неов11, 
Госиодь),  безсмъртието  на  душата, 
посд1здний  слкдъ  и  др.  0свг1зиь 
това,  г.,  понеже  не  припознаватъ 
божественостьга  на  Иисуса  Хри- 
ста, чакагъ  всгЬкога  идването  на 
единъ  Месия,  който  да  повдиг- 
не народа  имъ  отъ  исиаднаиото 
иу  състояние,  и  да  распространи 
власпяа  си  по  Ц'к1ата  земя.  Колкото 
до  службптЬ  па  в*ронсиов']здането 
поверени  въ  началото  на  левн- 
тшпп,  или  членове  отъ  Левиевото 
племе,  тЬ  ох  останжли  бдизу 
рдццит^  оов^иь  унищожението  аа 


н^кои  жрътвн.  Староевройскай 
езитсъ,  сир.  езикъгь  на  ^.  до  прЬ- 
селвакето  ииъ  въ  Асирия  н  Вана- 
лопия,  ОЕ  е  все  тюсниП  боп)- 
служебенъ  езпкъ.  Между  '*.  е 
имало  разни  секти,  сгарит!^  «(ж- 
рпсои,  садукеи  и  др.  0тва1гь 
рейский  народъ  билъ  ра( 
нхтъ  огь  Адриана,  едно  пс 
богослови  продължавали  д» 
ир^давагь  на  богословски 
учения,  и  едпнъ  отъ  гЬгь,  раш 
Иуда,  съставилъ,  подъ  име  Мшш 
една  сбирка  отъ  пр"Ьдания  и 
устни  закони,  която,  съ  Ггмара} 
или  п»лкованне1ю  на  рави1гь  А(т 
образувала  това,  1П.о  се  на] 
Талмудьть,  Тон  пространеяъ  обО| 
иикъ,  свърп1енъ  въ  Л*1-и 
стаялиъ,  за  пб-вечето  евреи, 
вата  на  гЬхнитЬ  религиозна 
вании;  иъ  понеже  н^кои 
казвали  да  нрипознавагь  Н01 
власть,  дало  се  името  пчимудм^ 
на  онвя,  които  следвали  Талмуд 
за  различие  отъ  караититть,  во1 
държжтъ  слмо  текста  на  Б| 
а  (;»тхвъ1)лягь  вс1жа  гьлко! 
светитЬ  книги.  Виж.  Исшорм 
1ираим'кия  на}ю*}ь,  на  ф| 
отъ  Ренапа,  и  История  на 
ипт,  прЬводъ  на  ру1к;ки  огь 
ското  п;дание  на  пр(н|»ес. 
том.  I— Ш  (Москва,  1880). 

Еврндпка.    Въ  <//м4. 
женя  на  Орфея. 

Е6рт1хо  (еврека),  9р,   НахЪр1 
го.  Виж.  Ар.гнмсг)ь, 

Еврйо.  Фрапцузскн  градъ,  11 
килом.  на  с^в.-заа.  итъ  11ар1 
на  железницата  отъ  Иарижь 
Шербургь;  10.932  жит.  Де^ 
гическо  училище,  ботаническа 
дина,  библиотека,  ве:шка11^ш1а 
бориа  цръква. 

Еврипид7н    Знамепитъ  сгп] 
гръцки   тра1*цчески     п 
чиито  творедая  схдос: 


—  477  - 


яКволко.  като  Медея,  Ипо- 
Хекуба^  Бсзумнии  Херку- 
с»«  Лм^р(}маха,  ТрояннНу  Фи- 
((  идр.  Е.,  роденъ  &ь480 
V.  ва  о-въ  Са.1ймицЪг  прн- 
№1Ь  на  Ожрата,  по  покана  отъ 
Шедояская  царь  Лрхелая,  пр*^ 
шигь  ое  въ  Македония,  дЬто  н 
огин&лъ  на  74-годншна  възрасть 
вскжсанъ  отъ  ловджийски  кучета. 

Европа.  Една  отъ  петьгЬ  чисти 
I  снЪта,  II;^Й-малБата  (трв  пл;ти 
Й1ива  сггъ  Африка,  четнре  п&ти 
ЙШка  отъ  Лмеряка  н  петь 
та  п6>малБа  огь  Азня),  ала 
раввгтедво  н4й-насблената,  па  п 
|йЯ-гтосв%тената  н  наЙ-важната 
«  отношенве;  пространст. 
,■,'^:^,^..о^)  чет.  кнлои.;  население 
68,1 00,000  ж.  (»/б  часгь  огь  насе- 
ениегго  на  ц^лия  сегЬть).  Клима- 
ЬЗЪ  на  Е.  е  улгЬренъ,  съ  штклю- 
Ше  ва  <гЬверннг&  й  части ;  поч- 
№  й  е  нзоб[цо  плодородна  и 
)ЛрЬ  обработена.  Произведенията 
Ьк  взвъвредно  разнообразни. 
Врадното  царство  състои  по- 
яего  отъ  полезнигЬ,  отколкото 
Л  драгоигЬанптЬ  минерали.  Дра- 
>1гЬннп  камене  и  платина  се  до- 
1ватъ  въ  Уралъ:  а1ато  въ  Уралъ 

КарпатитЬ;  сребро  въ  Урплъ, 
г!^,  СаксонскитЬ  планини 

!  ЧрПЯ. 

мораза  на  единъ  гра- 

вдрв!»    полуостровъ.     проточенъ 

Рь    /гКверо- западна    Азия.    Тоя 

-мвъ   се    простира    ме;кду 

Ледоввти  океаиъ  иа  с^в., 

чески  океанъ  па  западъ, 

МНО  море  съ  скачеиитЬ  съ 

;  ста  и   КавказскптЬ   пла- 

[ша    на  югь;    Касипйско    море, 

рмъ,  Уралсснт};  планини  и  Кара 

I  ШСТ.  —  Главни  рпки:   Волпц 

Д}'навъ.  Дн^цръ,  Дн-Ьстрь, 

Рейнъ.  ЕлОа,  Висла,    Таго, 

Одсръ,    Гона,    Гвадиаиа, 


Сена,  Дуро.  Гарона,  Ебро,  По, 
Гвадалквнвиръ,  Тпбръ. —  Глаани 
езера :  Олсжско  ез.,  Ладожско  ез^ 
Пейпусъ,  Женевско  ез.,  Невша- 
телско  ез.,  Цюрихско  ез.,  Люцерн- 
ско  еЗм  Бодепско  ез.,  Лаго-Ма- 
джоре,  Комо,  Гардо,  Нейзвдлерско 
ез.,  Платенско  ез. —  Гл.  планини: 
Ура.1Ъ  или  Уралските  планини, 
КавказскитЬ  хшанини,  Стара-пла- 
ннна,  КарпатскнтЬ  планини,  Апе- 
нпнскятк  планини,  ИберийскигЬ 
1иаинпп,  Скандинавските  1ааииии, 
ЧешскнтЬ  планини,  АлппЙскитЬ 
планини,  ПиринеЙсвит^  планини. 
—  Политически  Е.  се  д1ип  както 
сл-Ьдва;  пмнерии  Русия,  Германия, 
Австро-Унгария  а  Турция;  крал- 
ства Англия.  Италия.  Испания, 
И1вецпя  и  Норвегия,  Белгия,  Хо- 
ландия, Длнин,  Портз'галия,  Гръ- 
цип,  РумА!1ия,  С7»рбия;  републики 
Франция  и  Швейцария;  княже<ггка 
Чернагорл,  Лпхтеащейнъ;  поду- 
иезависими  княжества  и  репуб- 
лики: кн.  България  и  Монако  и 
републ.  Андора  и  Сань-Марино. 
Германската  империя  състои  огь 
иЬколко  кралства,  велики  дукства, 
дукства  и  отъ  три  републики  Хам- 
бургъ.  Бременъ  и  Любекъ  (виж. 
1\'рманнп}.  —  Относително  пле- 
мената в  езицитЬ  евроиейцптЬ  еж 
пзоби1о  огь  арийското  племе,  и 
д^тжтъ  се  на  сл^диптЬ  групи; 
1)  .гптюнжа  или  римска:  италн- 
янцит!^  французегЬ,  испанците, 
португалцигЬ,  румжнегЬ,  гръцптЬ 
и  албаицит11;  2)  келтска:  остатки 
отъ  неас  въ  Ирландия,  Шотлан- 
дия, Англия,  Уейлсъ  и  др.;  3) 
германска  или  ^певтонска:  Н1Ш- 
дитЬ,  данцптЬ,  пгведпт!»,  норвеж- 
цнПч  холандците  англичанетЬ; 
4)  словгьнска:  руситЬ,  нолящггЬ, 
българет|1,  сърбегЬ,  чеиггЬ,  сло- 
I  венпитЬ,  сдовацитЬ,  вендитЬ;  5) 
!литовц11тЬ  и  латишсгЬ;  0)  армен- 


—  478  — 


цитЬ.  ОстгЬнь  товп,  въ  с1ш.  Ис- 
пания и  юго-зап.  Фрапцип  живЬ- 
1АкП.  баски,  остатки  отъ  старптЬ 
иберийш!.  Въ  (уЬв.-ист.  часть  па 
Е.,  мезкду  п>рма1{ско1Х)  и  сло1гЬн- 
окото  племена  жнагЬиьтъ  дв^  гру- 
пи оть  алтайското  или  туранското 
стебло:  уралските  и  балтийски1*1> 
<|)Ш1и  съ  маджаретЬ  въ  Унгария, 
3-та  група  отъ  гЬхъ  (турско-та- 
тарска)  съставлявагь  турццтЬ  въ 
южна  Европа  и  татарскптЬ  пле- 
мена въ  юго-источна  Руспя.  По 
дЬла  Е.  сл;  ра:п^1'.тп1  евреи.  Въ 
цЬла  Е.  сжществуватъ  до  53  еи., 
които  се  полразд^Ьлягь  на  иного 
иярЬчпя.  Изобщо  въ  Е.  раахича- 
пагь  три  свЬта:  словЬнскп.  рим- 
ски и  гермаиски:  въ  първпн  гос- 
подствува православието,  въ  вто- 
рия католичеството»  въ  третия  иро- 
тестанството.  Осв-Ьнь  тия  главни 
в11роИ(;11ои'1'аанци,  до  5  милиона 
жит.  испоиЬдвагь  мохамедаиството, 
около  4  милиона  1М1реи«  а  па  са- 
мия скв(?ръ  лма  и  езичници. 

Европа.  Въ  1рьц.  бпгмисл,  д-ь- 
1церя  на  финнкиОския  царь  Аге- 
нора,  сестра  на  Кахма.  Нейната 
хубость  прив.тЬкла  вниманнт  на 
1^евса,  който  се  явнлъ  въ  образа 
на  б1иъ  бикъ,  и  отнесълъ  кк  въ 
Крнчт.,  дЬто  тя  родила  Минося, 
Радаманта  и  Сарнсдона.  Ио-сетнЬ 
ти  станли1а  с%нр.1?1га  на  критския 
царь  Астерия,  който  уснновиль 
дЬцата  й  оть  Зевса. 

Европа.  Астероида,  открита  на 
•1-и  феируария  1854  огьГолдсмита 
въ  йирижъ. 

Европеоцъ.  Жвтель  на  Европа. 

Енронейски.  Който  яринадлеиш 
на  мачсрнка  Европа,  който  се  от- 
нася до  Европа,    до  европейци'!-!!- 

Енр(»пейгко  раннонЬгне.  Име 
на  нол11гиче*:каги  спсгема,  която 
пратеаава  да  обеспечава  поддър- 
жането   на  мира  чр1>з'ь  в1ьса    вля 


тежиитпи,    сйр. 

пата    и    взаимтш!     влиям 

разнигк  държави  1гь  Европа. 

ЕвсевнЙ   Ник<*мт*иигкп.  \\лш' 
градски  нат|)нархъ,  род.  клг. 
на  Ш-и  нЬк-ь:   билъ  пърн         - 
пнтатель  на  императора   1"  ^  >  1  ц 
еъ  когото  се  родЪелъ  но  л: 
си  страна;    сд^Ндъ  това   еп; 
въ  Берита  (Бойрутъ)    в  И 
дия;  кръстилъ  импер.  Коне: 
въ  337,    и  станжлъ    цари: 
пат|)пархъ    въ    8У8.    Вь   ■ 
п.»дина  сьбралъ  въ  Царпг|' 
боръ  оть  пр1>данццтЬ  нему 
епископи,  за  да  усганови 
ството  въ  Аитиохпя.    Той 
че  Христосъ    е  ел' 
1>ога  и  положилъ  1. 
миарнанизма*),    затова  сем 
ниститЬ  нарнчать  и  гнгсп 
Е.    ПамфнАЬ,     род.     въ    1; 
около    2()4,    С'л1хдь  ОрН1'еиа   аад- 
учеинй     церкоиенъ     пп»'итель   » 
врЬмето    си.    Е.    бплъ    н:1 
Памфилъ   ио    името    на  Кг 
окия   енцско1гь   Памфила. 
приитедь.  когото  пршм 
годпнп  (307—309),    к  ; 
копътъ    билъ  въ   затвирь 
Дпоклетиановото   гонение.      .    -- 
това,  Е.  отишелъ  въ  Тиръ>  н  поа1к 


• 


*)    Сгмичриакисшч     вля     и 

писти  се  е  ннрнча-м  »«•■■ ■• 

въ  иикейсвил  пгроеи! .. 
Тая    плртнл    ао-    Ли.м     .. 
раляслшк  сотс(тпито  пя  Т|» 
цочвтала  простптпта    иа  '-и 
отъ  метнф11:1П'1е1Т1ИтЬ  |1д;ид'1Ш1 
рнаиистнН    считали    тпеиигто 
вия,    отъ   ««диа  страна,    мто  л 
пеодърхимо;    Я.1А.  *>Т1*  лругл.    т 
змана.ш,   ч<*    Инслиилта  п<' 
ршгь    :!&    Сипа  гъ  дунп     I 

съ     АрИОКИГЬ     М.11ГЛСДИ.     1  • 

ХА  се  ооаоп  вгккохг  пъли 

11.ЛиуЕ1А11010      НИ     ГАЛ       > 

I  хали,    че  о^^гЬщи пиете 

I  пнлгпгиц  който  лн,/м1п  кк   * 

I  01СПГПШЦ  кпПто  лнпг  кУча  < 


470  — 


Егяпегь,  .т:Ьто  и  той  Стлъ  хвър- 
нъ    въ  затворь   поради   в^^рата 
Въ  Н15,  той  паатЬдилт>  Лгапин 
то    кесарпйскп    рписжонъ»    яелъ 
хно  участие  като  срмиарнанисгь 
въ  никейскня  еъборъ   въ  327,    и 
П1р*.гь  въ  340.  Главний    неговъ 
■ '      ■•'1на    исшор*ш    ВЪ 
1.  иа  русски,  а  гфЬ- 
^едена  и  на  англпйскя,  фраицуз- 
германсЕи  н  др.  ОсяЬпь  това, 
сл  достнгнжлн   иеговцй 
\гог1,   и(П1)рпи    на  спгЬта  до 
гад.   сл1дъ  Р.  X.,   въ  армоп- 
н    латпнрки  пр-Ьводъ,    Ргас 
/*'»сг/;«ус7(Г'1  (Парижъ,  1628), 
вва  съч.  Ьстсгт1гп1{о  еоап- 
(Оксфордъ,  1652),  назначено 
уб^Ъждава  евреитЬ    въ  пстпн- 
тя  на  хрпстянството  отъ  до- 
ствата  изъ  тЬхнитЬ  ся  Па- 
Ж\инелтигпние    на    Кон- 
НШ1  В*л.  (Лайпцигъ,  1830) 
др,  —  Е^  Кшсски,  род.  въ  Едеса, 
кдъ   обра:^ипание   въ  Алексан- 
рлкошиожеиъ  еписк.  омесени 
1.  умр.  въ  360  въ  изгнание 
^лтиохяя.  Паството  му  го  об- 
вало    въ    магесвнчество,    та 
бвдъ  првнуденъ  да  бЬга  отъ 
та  ей.    Иб-в-Ьройтио  е,  че 
е  бахь  оть  семиарнанската 
ннратюбнвата     партия,    отъ 
ок  били  а  гор-ЬсномспжтитЬ 
иевцп;    отецъ  Неропимъ  го 
ва  съ  епитети   като  насърд- 
ь  на  арна11цит1>.  Шт^раторъ 
ций  много  обачалъ  К.,    и 
го    съ  себе  си   въ    воен- 
ен походи.  Отъ  съчпн.  на  Е. 
т^жйтолни  еж  негов1ггЬ  Про- 
1.шие  на  Августа    въ 
1^..,    1829,  и  Ко.ш^нтарцн 
0р1ъ  Лука  (Римъ,  1825). 
(св.)    1)  Хрнсгяиипъ,    м«- 
гь  ;м  кората  въ  царуването  на 
^иоп-тлпника,  въ  Газа 
м.  въ  Н62:    21  епиг- 


|еопъ  и  мхченпкъ  самосатскп,  въ 
1  Сирия,  380  г.  Памеаьта  на  тия 
I  светии  е  на  22-и  юнпя  и  на  5-я 
'  авгу(ггь. 

Евеевннне.  Виж.  Евсетш  Ни- 

Евстлтиева  трльГт.  Тркбицата, 
Които  съединява  вгктр^шната  часть 
на  ухото  съ  задната  часть  на 
устата.    Виж.   [-жт  п  ш  и  и   ( Варт.). 

ЕвстатиЙ.  11рочутъ  гръцки  тьл- 
Еователь  на  Омира  и  на  географа 
Дпоиппя,  родеиь  въ  Цариг|)адъ. 
Е.,  дякгшъ  и  учатель  на  ритори- 
ката въ  родното  си  м^сто,  билъ 
яазначенъ  въ  1155  солунска  ар- 
хнепископъ.  и  умр.  въ  Солунъ  въ 
1198.  Неговата  дълбока  ученость 
доказва  най-важното  му  оъчоне- 
ние  /*омтшпрь  на  Омировпта 
11лиаОп  и  ООнгея^  което  се  счита 
единъ  рудникъ  на  знание  за  из- 
слЪдователсгЬ  на  Омара.  Първото 
издание  со  появило  нь  Рнмъ  въ 
1542—50;  постЬдното  въ  Лайп- 
цигъ,  1825—29. 

ЕвстатиЙ  (Вартаомен),  Ита- 
диянсБИ  анатомистъ,  род.  въ  пър- 
вигЬ  години  на  ХУ1-и  в^къ,  умр. 
въ  1574.  Отъ  едно  въведение  на 
едно  негово  съчинение  се  знае, 
че  въ  1562  билъ  профееоръ  по 
медицината  въ  СоИсцт  йеИа  Ъа- 
р1еп2п  в^ь  Римъ.  Неговото  име  е 
перазд'Ьлно  свързано  (гь  анатоми- 
ческата  наука,  чр-Ьнъ  откриването 
му  тржбата  въ  слуховия  уредъ  и 
:шхлупачната  направа  въ  сърд- 
цето,  които  сл  се  нарекли  по  не- 
говото име.  Нему  се  дгьжкгъ  и 
други  открития  описани  въ  кнн- 
гата  му  Оринси1а  Аии/отгт^  об- 
народвана в-ь  Веиецая  въ  1563. 
НеговптЬ  ТаЬн1аг.  А  па1от1сае, 
които  се  пр"Ьдполага.  че  не  е  мо- 
жалъ  да  обнародва  оть  б1>дность, 
отъ  Която  се  оплаква  въ  гор^оао- 
мепхтото  въведение,  видЬли  бЬмъ 


—  480  — 


сп^)ТЬ  едвамъ  въ  1714,  когато 
бплп  издадени,  съ  обяснителни 
бктЬжкн,  отъ  Ланцпя.  ТЬ  отпосл'! 
се  появили  въ  латински»  холанд- 
ски, германски  и  др,  ир1>води  и 
Лаутъ,  въ  своята  История  на 
пнатомиу,  (т1К2штия,  забЬлЬжва. 
че  ако  Е.-витЬ  Таблици  (ТаЬи1ас) 
били  иатЬзли  на  вид^Ълс  прЪзъ 
живота  му,  аиатомпята  1ц1ч1а  да 
достише  до  съвършенството  си 
въ  ХУШ-и  вЪкъ  близу  200  годиип 
пб-раио. 

Квстатнй  (Ев.).  Аптпохийскн 
патрпархъ  въ  325.  Той  билъ  рев- 
ностепъ  протпвнпкъ  на  арняяетЬ, 
на  конто  0Т1ИУ1ШЛ11  ибщеннето  имъ 
съ  цръквага.  за  което  билъ  нз- 
1Ч)иенъ  въ  Тракни,  дЬто  умрЬлъ 
около  360.  НеговигЬ  привърже- 
ници, алчиатчаис,  сзБшествували 
до  У-п  в^Ьш)  включително.  —  Ев- 
статий  Сеапстниски,  епнскопъ  въ 
350.  родомъ  в"Ьроятио  кападокпецъ, 
учеиикъ  на  Ария;  основатель  на 
секта  (всшат  ианс,  —  калу  гере,  кои- 
то отхвърляли  законния  брак*ъ,  ме- 
соядонето,  женитбата  на  свеще- 
ннцигЬ  н  д.  н.  1^  били  осждена 
па  Гпн1^шЙгкия  съборъ  въЗбО — 
372. 

Епт^']тI^{знд^ч.ра^в(•с^.ттелка). 
Въ  гръцкото  басносл.  дъщеря  на 
Зевса  и  Мпемозина,  една  огь  9-тЬ 
музи,  пр1ааавителка  на  лиричес- 
ката поезия  и  на  музиката;  въ 
хждожеотвенитЬ  произведения  т 
пр1;дстаа1нватъ  съ  флейта  въ 
ржка. 

Кптняий.  Посл^ЬдниЙ  търнов- 
ски пафиархъ,  великъ  между  бъл- 
гарскитЬ  патриарси  и  отлпчепъ 
кннжовнпкъ,  душата  на  Търново 
въ  врЬме  на  обсадата  му  отъ 
турцптЬ.  Е.  билъ  найютличний 
учеинкъ  на  прочутъ  цорковелъ 
учитель  Теодоспя,  чието  училище, 
0Ж)Ло  12  кил  ом.  на  югь  отъ  Тър- 


ново, въспптало  мнозина 
ници.  По  едно  вр*1>ме  Е. 
жалъ  учителя  ся  въ  Цар 
послЪ  пос11ТПЛЪ  Атонска"! 
о-въ  Лемнос^п  др„  и  иайн 
прибралъ  въ  монжггнря  св. 
въ  «Пера»  при  Т^ъраово, 
яаловилъ  да  прЬгледа  н  1 
Св.  Писание  и  в11Коп  богоса 
квигп,  които,  по  причкна  ' 
пр-Ьиисванн  огь  невг&щя 
съдържали  много  неточвск! 
говата  редакция  на  тия 
СО  узаконила  отъ  царь  Ива 
шмана.  Е.  билъ  пзбраиъ 
новски  патрнархъ  около 
подирь  избора  си  про^ълад 
развива  учената  ся  д|цп 
Огь  него  лично  ех  напяб 
ех  се  н  упазплн  до  иаш< 
[п^^Й-добрий  и  най-пъ.1на 
никъ  отъ  Е.-внгЬ  (гьчпя^ 
намира  въ  ржкоппсит1>  в 
ловския  монастирь  въ  Атсс 
редъ  съчинения  —  до  18 
жития  на  български  сне1 
хпалня  слова  и  I1(^^'лания.  и  1 
Жнтпппо  на  и}пьп{и^обнн 
Нвань  Галски  минува  31 
н4й-добро  съчинение.  Т| 
шовнп  произведения,  кат( 
атяватъ  полезенъ  мат1*р| 
историята  па  Бъ.т  I 

за  историята  па  01  ,  .ц 
меность,  иматъ  една  сдяб< 
литерат}'рно  отношение:  ■ 
личаватъ  съ  излишенъ  рш 
койт  е  билъ  на  мода 
н  и'111  в1Ькове  в  ези  къгь 
отъ  обилие  на  гръцизми 
гръцки  конструкции  на 
които  ис  правшгь  поиЬкой 
неразбираема.  К.-вцт*^  с-ь^ 
с^  распространилп  на  вр1 
всичк1ггЬ  православни  сл 
земи;  неговото  пмо  ирши 
Бътшрпя  ученици  огь 
сьрбе,    руси  и  др^    воцт 


481 


к  жазувать  оть  цеговата  уче- 
ь.  Оть  к])жга  на  1и>1Ч)ил1'к 
иши  па1киа  мпозииа  ииса- 
.  Тав'ьвн  балп  ЦамОлаггь  и 
|Ш1иъ   (важ.  тпя  думи);    Ио- 

■  ВИДВНСК11  мт^юполвгь,   на 

■  перо  ге  длъжи  Житие  на 
Щилотгя  Търновски  (1893  г); 
гр-    Ала    Е.-нитЬ   ученици   се 

Еии  ко|'ато  България  пад- 
одь  уда1)ит1*»  на  турцпгЬ: 
ииялъ  злочесгннага  да  ви- 
I  падане.  Когато  Челеби, 
змдовий  синъ,  пр-Ьзелъ  Търново 

13-м1>се1на  обсада,  на  17-и 
1393,  Е.  [въ  това  вр^ме 
1в.  Штпманъ  воювалъ  въ 
око)  мхжествено  се  явиль 
1ъ  гшрш1рсквя  11()б'Ьдитвль  да 
1ми1ада  за  населението.  Че- 
10  бамшна  си  :*аповЬдь,  оста- 
[иего  асивъ»  ако  и  да  пстр1)- 
цв1"1та  на  българското  бо- 
той  бнлъ  заточенъ  нЬЙд1ц 
ккия  ли,  въ  Макодоная  лн, , 
(вЬстяо  дЬ,  дЬто  и  умрк1Ь. 
иосл1дн11тЬ  години  оть' 
са  той  неуморимо  прош> 
[ъ,  като  пр1иосторожавадъ , 
самедан1Твото.Сл1у1.ьсмърть- 
|у,  той  Гшлъ  прамисленъ  оть 
*арската  ц^гьквакъмъ  светнпгЬ^ 
%  народа  —  Еъвгь  народи  н'гЬ 
одЬтеле.  Подробности  за  К.  има, 
|ЯЬ  Шз  и1шои  книги  по  бъл- 
шта  история,  у  Д,  Мариновия 
^родорювия  учебници  по  бъл- 
га  литература.  Виж.  и  Ли- 
1ССХ1Г  т//1/0ь/  патриарха 
\гя  Т^гужо^/гл^^могьП.  Сь1рку 
1890....),  за  които  Сирку 
»1йП^вегЬ  сл  сгьбрани.... 
[ИснтЬ  на  атонскиг15, 
'Ь,  петербургскитЬ  а  др. 
гекн»-. 

хий  (Св.).    Папа,    прЬем- 

и1  Фелнкса  I.  274  г.,  който 

гь   да  обличать   мои^итЬ 


па  мжченипит*  въ  пурпурова  мап- 
тия;  умр.  283  г.  —  Е^  17)ъцки 
ереспархъ,  царП1'радскп  архимаи- 
дрпгь,  основатель  на  едно  учение, 
но  което  Иисусъ  Христосъ.  по- 
неже цмал*ь  божество.  1гЬмалъ  ис- 
шиско  човЬчество.  Това  учение 
се  подтвърдпло  оть  сфесския.съ- 
боръ  въ  449,  подъ  прЪдо^ател- 
стното  на  Диоскура,  александрий- 
ски натриархь,  пли  се  осз^ило 
като  ересь  на  н:1|)иградския  съ- 
боръ  въ  448  п  на  хплкид.  гьборъ 
въ  451.  Отпосд-Ь  гвупнхианс  с« 
ср11шали  меисгу  моно<|>изптитк 

Евтроннй  (Флпвни).  Латински 
историкъ.  авторъ  на  една  римска 
история  (Вт/агиш  Н1^(опае  Я*>' 
тапае),  посл^^но  изд.  оть  Днтша 
(ЛаЙпцнгь,  1849).  За  Е.  се  знае 
само,  че  билъ  секре1'арь  на  им- 
ператора Константнна,  билъ  се 
среша  персянетЬ  въ  врЬмето  на 
Илш^ша,  а  оше  бпль  хнвъ  въ 
царуването  на  Валента. 

Ев<||рагь.  Най-1Х)Л'1}иата  р'Ька 
аь  западна  Азия,  която,  наедно 
съ  Тпгръ,  образува  наЙ-важната 
рЬчиа  система  въ  оная  часть  оть 
св'кта.  Е.  пзвира  въ  планнниг!! 
на  южна  Армения,  образува  се 
отъ  двЬ  р^Ьки,  Кара-су  и  Йурадъ, 
тече  нр|1зъ  ерзерумския  виляегь, 
д1.1и  днарбокирския  виляегь  огь 
еивасскня  и  мараи1сиия,  въ  баг- 
датския  виляегь  се  приближава 
до  Тигръ  на  разстояние  25  кид^ 
стЬдъ  това  тече  130  килом.  успо- 
редно съ  него.  При  Корпъ  се  съ- 
единява сь  Тигръ  и  зима  името 
111атъ-елъ-арабъ  и,  откакъ  тече 
ощв  180  кнлом.,  влива  ое  въ 
Персидски  :}алнвъ;  2,775  кнлом. 
Земята  между  Е.  и  Тигръ.  сега 
ка1>ича!ш  Л,*Ь'()жсл^ре  (арабски 
знач.  иаир<.мгьтъ),  въ  (Таро  врЪме 
се  е  нарпчлла  Месопотамия  (1^. 
знач.  между  р^ькиппь).  Е.  е  корабо- 

81. 


-  482  — 


таавателенъ    по    срхДата  за   ксь| 
раби  до  500  тоиа.    Прпхозвдането ; 
на    водата  му,    прнчиняваио   игь 
топенето  на  снЬговетЬ,  става  отъ' 
началото    на    марта    до  края    на 
май;    я  въ    старо    вр*Ьме,    когато 
наводненията  се  оправяли  по  ка- 
нали,   таи    р1^ка    е   упразашоала 
слшото  благотворно .хЬйпвие  надъ 
страната,  каквоп»  Нплъ  падъ  Еги- 
пегь.    Виж.  Баьиломъ  п    Лптио- 
нця.     Споредъ    н1л{он    библейски 
тълкователе,    Едемската     градина 
влн  земпиИ  раб   е  била    прв  сгь- 
единението  на  Е.  и  Тигръ. 

Евфроеина  (гръц.  знач.  ри- ' 
дость).  Една  итъ  тригЬ  грации.  I 
Виж.  Грации. 

Евхарнстии  (гръц.  знач.  бла-  \ 
юдарноешь).  Друго  име  на  ли- 1 
тургията,  —  слр.  бо1'осл5ТЕението, 
въ  което  се  извръгнва  тайнството 
св.  причащенпе;  това  пме  се  дава 
на  литургията,  по  причина  на 
оная  влтодпрств^та  молитва,  к»> 
ято  свещенакъгь  чете  тайно  въ 
алтаря  кога  да  се  осветштъ  св. 
дарове,  т11Лото  в  К11ъвьта  Хри- 
стови. 

Егадски  о-ви.  Купъ  остров- 
чета до  западипя  бр1ьгь  на  Си- 
цилия, меа1Д>'  Трапанн  п  Марсала. 
ГлавнпгЬ  ех  Лсвпнюк  Маргтпмо, 
грамадна  канара.  д-Ьти  еднов[>Ь- 
ме1иното  неаполитанскч  кралство  е 
ямадо  едвнъ  затворь,  и  Фпвш- 
нана,  който  е  само  12  кплом.  огь 
бр11га.  —  При  тия  острови  Лу-; 
тпций  разбплъ  картагенянсгЬ  въ 
2-1 ->  пр^Гап  V.  X. 

Егаръ  плп  Ягеръ.  Словенското 
име  иа    гр.  Ерлпу    въ   Унгария. 

Егей.  Пандионовъ  сииъ,  атин- 
ски царь  и  баща  на  Тг^гя,  ко- 
гото м)'  добила  жена  му  Етра. 
дън1еря  на  трезенскня  царь.  Ва- 
снословната  гръцка  'Исторня  ни 
казшц  че  Е.,  побМвтель    на  бра- 


танцитЬ  Си,  Палаптидит!,  ( 
побЬденъ  отъ  критяиетк  коит 
наложили  да  илаща  годишна ; 
г^демь  момци  и  седемь  н 
които  се  давалп  на  Мииотя 
Тезей  се  р-Ьгпилъ  да  пз<1ави 
гражданетк  си  като  убие  чуд| 
щсто;  затова  насггоялъ  дд  ш 
той  жрътва  на  Мнно1вв1>а. 
тръгпжлъ,  като  с-е  спорнзум 
съ  бам1а  си,  ако  се  ньрцп  т 
дптель  да  турне  на  машаи 
кораба  сп  6*1^0  платно  иам1 
черното,  съ  което  всЬкога  I 
вали  жрътвптЬ  въ  Крнгь.  Т 
извър1инлъ  подвига  си  спа 
ливо,  ала  на  връщане,  въ 
пр^аЬлнята  радость  за  спилу| 
си.  забра внлъ  да  вдигне  (к 
знаме  и  Е.,  опаянъ,  с*  хоъра 
въ  морето,  което  отъ  тогава  < 
наречено  Еггиско  (Х1Т-Я  1 
пр-Ьдн  Р.  X.). 

Егейско  море,  Лрхю\г,шл, 
го  нарпчаме  и  Втьлп  морг, 
противоположность  на  Чгрнол 
Това  море,  което  е  една  часть 
Ср11Диземно,  се  намира  межд5'  1 
цпя,  Тесалия,  Македонни  и 
коя  на  зап.  и  сЬв.,  Млла  1 
на  исгг.,  в  о-въ  Крптъ  вя  ю1 
се  съобщава  съ  Г1онпчегко  ^ 
п  съ  Мраморно,  та  п  гь  Ч 
море ;    л^тъжпна    огь    г1;в.    и 

ЮГЪ     600    кплом.,      Л1(1р01Ш1а 

250  кнлом.  ср1яиа  шир.  до 
квлом.  въ  юж1гая  край.  Обр« 
многобройни  заливи,  огь  в 
нб-глаомит!!  сл  Солунски»  В 
ски,  Егински,  НавилнЙски  вС1 
ненскп.  ВсждЬ  въ  Л\  м.  ся 
дигатъ  острови,  пог.тКтпят*  I 
хове  на  едно  планинско  0% 
което  в1>роятпо  *■  ~'*1 

съ  Азия.  Тия  ■ 
два  купа.  наречени  Цч 
Спорадг-ки:  пършп*!^  пть 
с&  наредени    кр&гообраза* 


—  483  — 


Етотюсж  пръспхтп    като 
лпнип.  ЦпкладскнтЬ  о-вн 
[рагь  яа  Н1ГТ.    огь    южип 
а  всачквтЬ  прииадлеаиБтъ 
а  СиирадсБитЬ    с&    на  яап. 
Мала  Азия,  и  вспчкят&'прн- 
1еж»тъ  ца  Турция.  Виж.  Цик- 
и  Споршкки  о-ви.  Много 
1автЬ  пристанища  н  о-вп    на 
всЬкога  еж  благоприятству- 
ва търговията  и  поморскитФ 
1евш1.    «кто ва     п   ии  вол  п за- 
се  е  вай-вече  развивала  по 
|шгт1*  азп1гггки  и    европейски 
1бр1;а:ия. 

'ррпя.  Вь  Гка-носл.  самодива, 
I Която  гч*  допигвалъ    рпиекий 
Ну)1а    върху    работят^  на 
1вята.  Сега  съ  1Х)ва  име  на- 
коя-да-е  жена,    па   която 
1тъ  съв1;тигЬ.  особно  въ  по- 
па. 
"ндл*    '/'-  Щи^т»    иа    богппп 
'раа,  иодареиъ  пей  огь  Юни- 
ца тоя  иштъ  била  изобря- 
главята    на   Медуза,    която 
гя  свойство  ,1я  ниамряяви  оно- 
глсдне.  Въ  нр9ьног. 
1В0,    закрили,   на- 
охраиа. 

'иднА.  Римски  гепералъ,  из- 
\ъ  за  главатарь  отъ  фрапкптЬ 
'Л\. 

[д.    Осггровъ    въ    Егейско 
Пелопопесъ  н  Атпка, 
[пчоскн  заливъ;  6,000  ж., 
копто  п6-вечр    огь  5,000  въ 
№ап  градт.  на  о-ва.  киЙ!"»  носи 
»1ъ  име.    Близу  до    градь  Е. 
приет:1НН1це.    Главното  замя- 
на егшлш  е  търговия  съ  ово- 
п  жито.    Въ  старо  вр1шс  Е. 
1ав11.1з  съ  търговията  си;  въ 
[ето  па  персидск1П*Ь  войнп  неЙ- 
фдота    била    пб-снлпа   оть 
н  помоп1ж.1а  много  въ 
гксл*!!  сражение.    Въ    457 


на  атиннпг'т1н  пиаг!^  принадлежела 
на  македонцитЬ,  етолвйинг!.  н  рпм- 
лянетЬ.  Въ  1811,  вь  градъ  Е.  от- 
крили много  стари  «татуп,  конто 
сега  СЛ&  в'ь  мюнхенския  музей. 

Егнпетъ  (тур.  Л/лгж/?ъ>1.  Една 
обширна  страна,  конто  захваща 
сЬв.-источната  часть  на  Африка  и 
има  за  пр1а:(^ли  на  сЬв.  Ср1Ьдн- 
земно  море,  на  зап.  Ливийската 
пустиня  и  Сарка,  на  югь  Нубия 
и  на  ист.  Червено  море  и  Суезски 
каналъ.  Простр.  500.000  чет.  кил., 
огь  които  1'амо  около  40,000  се 
наа^лявать  и  обраб<ггвать.  Осв-Ьнь 
това,  па  сепппни  Е.  а.хмпннсггра- 
тнвио  прин1и14'жи  и  (:11верна  Ну- 
бия, окило  191,000  четв.  кплом. 
Южний  пркд-Ьлъ  }1а  тая  страна 
сега  е  иеопрЬд-Ьленъ,  вследствие 
на  възстанпето  на  суданцитЬ.  На- 
селението на  Егип.  се  прЬс-м^та 
(1Н97  г.)  на  9,1>54,32'2  жпт.  отъ 
разни  племена.  Селянег!)  (фелахи), 
земедкхци,  се  пмагь  за  потомци 
на  отпритЬ  егпптяне,  а  бедуинптЬ 
сл  о'п.  арабското  племе:  друпггЬ 
житело  СД  конти,  негри,  абиснинн. 
турци,  сирийцн.  гръци.  арменци, 
евреи  и  европейци.  Б(»ли1ИНСТВОТо 
оть  населението  състои  отъ  мо- 
хамедапе. 

Сд'ини  Е.  е  просто  една  долина, 
нпдъ  конто  господствувитъ  Лра- 
вийското  и  ЛивиЙското  плаппн(Шо 
бърдо,  и  пр'1аь  която  тече  Нидъ. 
Тая  рЪка  В(г1ша  година  оть  юлВя 
до  сл-итемврня  пр1.лнна  брЬпш^^'Г^^ 
си  »,  като  спадне  водата,  осташс 
въ  датнната  иль,  една  отайка,  по- 
ради която  земята  е  много  плодо- 
родна. Естествено  Е.  е  раз.т^>ленъ 
спородъ  течението  на  Нплъ  на 
Горни.  Ср+^днн  п  Долни.  Нц.1Ъ 
влиза  въ  Е.  кждЬ  0-п  водопадъ, 
близу  до  Сне  на  (Асуанъ).  Отъ 
Сиена  до  Кайро  долината,  прк*ъ 


X.  Е.  станаиа  подвластна  I  която  тече,  е  само  20  квлои.  ши- 


—  484  - 


рока;  подг  Кайро  планпнитЬ  ое 
отдадечаватъ.  долината  п-авп  об- 
ишрио  поле,  рЬката  се  разд1-лн 
на  два  клона  н  образува  едпнъ 
трижгъленъ  о-въ,  наречеяъ  Делта, 
110  ггриликата  му  съ  гръцката 
букии  (I  (Д).  Нл.  Н(Т.  до  Чорйепо 
море  и  на  зап.  нъ  Сахара  аемпта 
е  камеппста  и  хгЬсъчлива  пустиня, 
пос1>Я1]а  гъ  оазаси;  на  ка^ь  еж 
бе:шлоднпг1;  полета  на  Нуйия. 
Куа11  края  на  Пиловото  течение 
има  трп  К!11П1ла  —  корабоплава- 
телни, —  отъ  които  сдинъ  межд}' 
Дамиета  в  Рояета  н  Махмудне 
(виж  това  име)  1гп»  Алексппдрпп 
до  Нидь.  Многобройни  другп  ка- 
пали глу;кАТЬ  да  разнаоягь  Ни- 
ловигЬ  водп  далечъ  отъ  коритото 
му.  1{.1иматъ1'Ъ  аа  Е.  е  заб1и1^жи- 
телно  мекъ  и  :иравъ.  ос<»6рно  па 
югъ  отъ  Делтата;  ала  отъ  Кайро 
до  Александрия  шлдухъгъс  мпого 
влажрнъ.  РЬдко  вали  дьждъ  въ 
Е^  въ  Горни  Е.  само  еднжшъ- 
двазЕГЬ  на  годината,  а  въ  Кайро 
петь-шесть  шьти.  Токо-рсчи  вспч- 
кигЬ  европейокн  дървеса  и  рас- 
тения впр1интъ  въ  Е.;  и,  1>св'Ьнь 
житого  и  ово1цията,  тамъ  растхтъ 
и  захарната  тръстика,  синилото 
п  фпннковата  палми,  Промиптле- 
ностьта  е  ограничена.  Отъ  Жй- 
вотнигЬ,  най-уиб11Л'1>!К1Г1'елното  въ 
Е.  е  р*ЬчнпП  конь,  който  сега  се 
намира  само  въ  южнит!]  части  па 
Нилъ;  шакалътъ  и  хиената,  па  п 
крпкодильП),  слобпкнпиени;  сжпю 

и    НХПеВМОНЪ!!.,     толкова    Пр<)Ч)-'1'Ъ 

въ  ста[>о  врКме.  Въдньгъ  се  и 
много  водни  ПТИЦИ  н  паеЬкомп, 
ка1СГо  и  ибисътъ,  овен1еиата  нтица 
у  староврЬменнитЬ  егиитйне;  въ 
пустинята  с^  ср1ииа  и  страусътъ. 
Между  дочапишгЬ  животни  еж  би- 
в*1Л!»тъ.  камилата,  оселътъ  и  ко- 
ньгь.  Едцо  доста  хубаво,  ако  и 
ират1Со,  онисаипе    на  египетската 


земя  па  езика  нн  е 
п  тчоппта  аО.штгь  {: 
иид.  на  спиа  Нпр.  1^чнпи 

Е.  е  монархия  пас.гЬ,х< 
династията,  осиовапа  въ  1Н 
Мехмед ь  Али.  Гспода! 
носн  ифициалпо.  отъ  1Н( 
лата  :гп)и*гь  (подкраль).  Се 
египетски  хеднвъ  е  Абасъ 
на  хеднв-ь  Мехмедъ  Тев4»пк 
—  1Я92),  родрпъ  въ  181 
сл1ци  на  пр1млчиа  бапш  < 
пага  атЬдъ  емъртьта  му 
Е.  е  настина  дър^кава  на 
ала  с^га  е  подчиненъ 
М0НИ10Т0  атинпие  на  Англ 
П(')-д<»лу  исшория).  Прокоп 
на  (.Чезски  кяналъ  увелш 
чението  на  Е.  за  Англня, 
прЪзъ  него  вървп  пййн 
пжть  за  Пндийската  й  I 
Стол.  на  Е.  е  Л>/11/и*;  гд.  г 
сандрия,  много  търговгка 
Дамиета,  Розета,  Л1ансур!1. 
Портъ-Сайдъ  п  др.  ТЧ| 
става  нйй-вече  прЪзъ  Лле| 
съ  Англия,  Турция,  Фраш 
стрия,  Италия.  Русия  п  др 
ннносип  стоки  еж  памук] 
мучно  с^Ьме,  захярь,  бобъ,  I 
орп.ть.}Кел+.зници  въексси 
въ  1Н95  г- 2,043  килом 
еж  Александрия— Капро  ( 
Александрия— Розета  (75 
Техъ-е.гь-  Ба  рудъ —Си  у  ть 
Калиубъ— Суезъ  (232  к. 
знгъ— Мансура  (71  к.), 
Дамиета  (115  к.).  —  Вю 
за  1Н97  год.  611Ш1'  така: 
10,235.000  египелч^кп  ляр 
лира=25  лева  92  ст.|; 
10,230,000.  —  ОбщссггВЕ-И! 
104.113.740  англ.  -"— 
пжтрКничгь  пасил*  : 
150,000  епш.  лпри.  — 
скат»  1»ойгка  пр1ш.  1896 
13,685  редници,  Г»64  иф 
712  служащи;  а  Ш1п 


485  — 


1^197  е  I  на  тия  магЬгеле  оть  (Х^вгатячвс! 
1:к[>аиери  ,  Ти  племе,  които  образували  1г>-та 
оть  които  21Й  о(|)иц^ри. '  п  Ю-та  египет.  дшшстии,  Е.  но 
I  е  състояла  оть  I  яхта  паднклъ:  ала  въ  Х\'11-а  ъЬкъ 
I,  1  ццриходъ  (6  т.),  о  креп-  11р1>ди  Р.  X.  егицтя1гегЬ  изгонили 
а  пищсиокаш  служба,  1  I  дрмоУсмцитЬ  и  «ь  царуването  на 
1130  топа),  1  корнсга  (И)  фираонптЬ  отъ  1Н-та  двна)'тпя  Е. 
Щ^Ь  ДОСГИГПАЛЪ  пооо  мо||;ссггво  ц  цв-Ь- 

^К.  ~  СтароврЬмснвит!^  тжщо  съгпшиио;  10-та  дпнасггил 
^Ве  ВЕжла  да  еж  била,  е  най-славиата  въ  египе1ч;Бата 
Пща  и  по  езика  имъ    и  история.  Сстисъ  п  Гиисосъ  II  (т 


—  СтароврЬмсннитЬ 
внжда  да  еж  била, 
^а  и  по  езика  имъ  и 
щжагЬ  имъ,  оть  азиятеко 
>ждсаие;  &Ьрва  се,  че  гЬ 
отъ  \заа  пр-Ьзъ  Суезски 
|ъ,  и  исггпкали  въ  пусти- 
|рвото  паселевие,  което  иа- 
,  заселбио  по  бр1;говетЬ  на 
и  Че  отпосл^  гЬ  се  смЬ- 
[р^ь  пахлувания  п  заное- 
съ  етнопяне.  ТЬхнаш  ци* 
пия  е  1|4йчггара  отъ  чо- 
гЬ  ииии.1и;)ашш.  и  въ  врЪ- 
'  1гЬ    царе  или    фа- 

I  I  ага.  наукигЬишпш- 

цъвтМи  въ  Е.,  както  ще 
I  по-иататъкъ.  Иърппй  ис- 
:ка  царь  на  Е.  бн-гь  Ме- 
М^*^  пр-Ьди  Р.  X.),  който 
ь  за  столица  на  своята  ди- 
Мемфасъ.  Въ  вр^ето  иа 
внастия  (отъ  3,427  прЬди 
когато  царе  Хеоисъ,  Хе<]>- 
,  Меихерииъ  110<тр«)цли  гн- 
*  пирамиди,  (.та|юогицст- 
рюплизацпя  се  развила  въ 
отношения;  11-та  династия 
и  въ  Тиви,  а  12-та  вла- 
иадъ  дкгь  Е^  и  вт.  ней- 
гЬме  Е.  достигилхь  до  най- 
га  'тепонь  на  могъществото 
рьсгояиието  си.  Около  2,000 
Р.  X,  вадрЬдъкътъ  на  аси- 
Ь  въ  Азия.  или  н1;кой  вж- 
ГЬ  пр^врагь,  гласнжлъ  така 
^итЬ  хиксоси  или  пасгир- 
ре,  които  изглеаци  да  еж 
раСе  или  финикняне,  връзъ 
Вгшхетъ.  11р1>з^ь  царуването 


Пкьцщ-Ь  Се^о1"1'рисъ)  събрали  01^ 
рои  и  и  богатства.    Нд   царуването 
на  Рамсеса  II  се  отнасягъ    съби- 
тията отъ  Моисеево  вр*ме.  Сл^ъ 
Рамсесд!  Ш,    царь  отъ  20-та    ди- 
настия,  царегЬ  по-вече   завнселп 
отъ    жреческата  аристокрация,    и 
мо1иесгйо1Ч>  ва  Е.  згло  ^-ц^испада; 
вснадавето  не  могло  да  се  въсиро 
и  еъ  заиоеванието   на  Палестина 
и  11еруса.1цмь    отъ    Сезонхиса  I. 
царь  о1ъ  22-та  ди)1астия.  Въ  врТ.- 
мето    на  царетЬ  отъ    24-та  дп11.. 
Е.  падиж.1Ъ    въ  рж1гЬтЬ    на  етп- 
опскня  завоеиатель  Сабаконъ  или 
Себихосъ    (Шебекъ),    който  наю- 
иаиъ  началото  на  2о-та  дни.   въ 
Е.  ПослЬднпй    царь  огь    тая  ди- 
настия,   'Гаракь  (Тпрака),    се    за- 
ньрпжлъ  въ  Ктиопня  (Мсрое).  д1>Ги 
нрЬнеслъ  египетското  искусство  а 
цивилизация.   Сл'Ьдъ  така  нарече- 
ната додекархия,  на   египет.  пр-Ь- 
столъ  дошла  нов11,  26-та  дин.,  сь 
Псамеаиха  I:  въ  негово  вр-Ьме  Е. 
влкаъ  въ  сношения  съ  гръцвт!». 
ЕпшетскнтЬ     народни     динасгии 
ир!и:ганл1лн  да  царувагъ    въ  625 
нрЪди  Р.  Х^  когато  Е.    билъ  по- 
коренъ  отъ  иерсидскин  царь  Кам- 
биза  н  станжлъ  персидска  области 
Александрь  Велики  завоева.1Ъ  Е^ 
и  той  сганжлъ  македонска  оСласггь, 
Въ    323,    сл1аъ    Алекслнд1к.вата 
смъртц    Пголомей    Лаги,     гръцка 
генерадь    въ  иакедоцс1;а    служба, 
зелъ   титлата    царь   на  Егаиегь, 


—  486  — 


Александрия  стап^иа  ср-Ьюточие 
на  гръцка'П1  учопосп!  п  раскот- 
нусть.  Разврап.ть  на  лагндпгЬ 
опропастидъ  Е.,  и  въ  царуването 
на  1хлеопатра,  постЬдната  царица 
оть  таи  дшшстнн,  той  стпилиъ 
римско  и.1адЬнис  (30  прЬди  Р.  X.). 
Въ  ср:Ьдии'гЬ  векове,  той  паднгиъ 
подъ  власт1»та  »1а  арабетЬ,  и  въ 
1517  султанъ  Селимъ  1  го  заво- 
евалъ  и  присьедпннлъ  на  тур- 
ското хшрство.  Оть  тогава  Е.  окон- 
чателно иагубнлъ  прЬдишнин  си 
блесъкъ  п  благосъстояние.  ^Завое- 
вательть,  съ  д-Ьль  да  си  оздрави 
власггьта,  въвелъ  сдинъ  видъ  ари- 
сггократическо  пра]иен  не,  с^ьста- 
вено  отъ  24  беене  или  главатаре 
на  мамелюкитЬ  (ви;к.  Мамелюкн), 
на  чело  на  коиш  носгавилъ  единъ 
паша.  Тан  форма  нравление  тра- 
яла блпзу  два  и&ка;  ала  сетив- 
ната била,  че  пн1пата  пмалъ  само 
сЬнк;1  отъ  власгьт;1,  а  беевег11  гра- 
били и  опустошавали  (^граната 
п'ьлно властно  и  народътъ  ПХ1Н- 
калъ  въ  страншо  робс1'Во.  Въ 
1798  фрапцузската  република  ис- 
пратила  нойскн  въ  Е.  нодъ  на- 
чалството на  Бонанарта;  завоева- 
нието му  било  бързо  и  блескаво. 
Фраицузст!!,  сл1иъ  н1ькаако  битви, 
спечелили  ]»11111  нгелната  поб11да 
надъ  мамелюкитЬ  при  Пнрами- 
вгишь  (19-и  юний  1798).  Е.  се 
намнралъ  подъ  атастьта  на  Фран- 
ция до  1801,  когато  турцитб  и 
англичанетЬисплиили  французетЬ 
пяъ  Е.,  и  Турция  зела  на:тдъ 
влад^Ьнието  си.  Е,  почнжлъ  да 
играе  изново  политическа  роль 
отъ  вр^Ьмето  на  Мехмедъ  Ллн, 
1806  (виж.  Мехмедъ  Л.ш);  тоя 
паша.  надаренъ  съ  високи  каче- 
ства, унптожнлъ  мамелюкиг]'.,  съ- 
ядалъ  е1'цпетска  войска  н  флота, 
направидъ  спасителни  пр-Ьобразо- 
^цш1   въ  исичкш'^   клонове    на 


управлението,    п    стаи; 
незаппспмь  отъ  Турция  ала] 
кр.аль  на  Е.  1!ь  1ъ'11  — 20, 
здалъ  египетска  войска    п 
Въ  1816—20,  чр"к^ъ  сино] 
Ибрахпмъ  паша  и  Исмаалъ 
подчппилъ  па  Е,  частт. 
бия,  Нубня,  Сепааръ  и  Корд< 
СдЬ,1Ъ  това,  зель  участие 
бата    на  Турция    среща    Г| 
което    имало  зл  сети  н  па    и( 
лението  на  епгпетската  фл( 
Навярииъ    въ  1831.    Сл1к&1 
колко  година,  МехмехьАлВ' 
нхлъ    оркжието  си  възъ 
побЬ^-^ата    му  надъ    турцт 
Низибь    (18Н9),    когато 
фл1»та  минжла  па  нетш1    «г 
му  отво[)Ила  пхктн  за  Царпг 
Тогава  велвкитЬ  сили  р'ЬшГ 
турнБТЪ  край    на  неговия 
вателенъ  планъ.    Лоидов< 
говоръ  (1841)   върнхлъ 
цоя  Сирия,  Крптъ  и  Хед] 
оставилъ  Е.  васаленъ  на  ?! 
като  направидъ  егинетското 
кралство  наследствено  въ 
Мехмедъ  Али.    Въ   1866, 
Псманлъ  паша  придоби  "1 
тапа    да    блде    иасл1иство1 
егнлетския    пр^Ьстолъ    пра! 
бап;а  на    синъ,  наместо,  с| 
Т}фскня    законъ,    на     кай- 
иаа111дипкь;    и    въ   1873 
нътъ  даде  на  хедива  нраж"' 
теглено  въ  1879)  да  ск1ш> 
говори.    Дарфуръ  се   прн< 
иа  Е.  въ  1874,  в  на  дру] 
дина  се  направнхак  други 
вания  иб-на    Ю1Т1.    Въ  И7.' 
дивъть  продаде  па  Англия  171 
акции    отт*  Суезския    кана 
4,000,000  англ.  лири.    Кд|а| 
петска  войска  отъ    10,000 
нодь  нач1иетвото    на  кн1 
сана,    трети    сянъ    1гя    Н* 
паша,    воюва   за  поду-аг! 
русско-турскага  война  ирУь| 


—  487  — 


187У,    ГГсмаплъ   паша 
1епъ  11141  султана,  по  иа- 
етч>    па     яаплдко-европеП- 
(виж.  Лсмпилъ  ^аиш), 
Тевфикь,      яай-старий 
овъ  синъ,    про1'лаа'Нъ    на 
хеднггь;    и  иоьай    хе- 
рие  а11гло-4|»1)а11ц}'уока  кон- 
на   еглиетскт-}^    фшшион 
Бунтьгь  па   пълковннкъ 
а  (впж.  Араби  пита), 
дъ  на  Англия    да  оку- 
(1К82).  Окупацията  про- 
н  диесь,  я  оть  това  вр^ме 
е  всеса.1иа  въК 
,    кни^ж^нина ,    шьронсую- 
и    искуссшт.    До    сега 
увата  ие    е  сполучила  да 
точно    осгсггного    на 
а  старовр-Ьм.  египтяне;  нз- 
е  сало»  че  той  р  билъ  осх»- 
гзишн  Който  се  е  бплъ  раз- 
безъ    ашянието  на  чужди 
сяио  110  ст1юопй(то  сп  той 
а  на  семвтическв11;  езици, 
съ  тоя  еяикъ  на  жръцитЬ 
уката  е  схществувалъ    н 
няроденъ  езикъ,  който  с«  е 
до  Н11Й-Н0В0   ир1.ме  подъ 
нето  коптски.    Виж.   СЬпш- 
Ь*  Ег/у/)(/^    пои^    1ен    рЬп- 
Н   {^гаттагге    едурИеппг; 
К!'  ае{/(/рИасе(1;  и 

I:  ''•ннето  на  пи- 

сл1кь  къмъ  гсмитич. 
[Пп»)-  КгнптянетЬ  още  рано 
огромни  библиотеки  и  ар- 
Между  гЬхнигЬ  пронзведе- 
!»рво  згЬсто  захваи1.атъ  съ- 
игп1  по  в11рати.  Намерени 
>го  р^Б.К(IПИсп  на  напврусъ, 
сгьдържать  прЬброенис  на 
и  нй  събитията  нрЪ-ь 
0  цлруване.  СтрптЬ  тчш- 
божавали  слънцето,  луната, 
гЬ,  ясввотнитЬ»  природата, 
ироязведевия  тЬ  оляцетво- 
;   аодь   имената    Озирись, 


ТТзида,  Тифоггь  и  Невти.  Бикъть 
Лпись  билъ  главното  божс(тгво 
на  тоя  народъ;  другитЬ  свечионп 
животни  б  ИЛ  и  котката,  ку  нито, 
яхи(!Вмонъть  ^наричанъ  и  фара- 
онова  мншва),  вълкътъ,  крокодн- 
лътъ,  соколътъ  и  нбисъгь.  Ала 
сисчдепицитЬ  вЬрвали  въ  сжще- 
ствуоаието  па  единъ  пърховенъ 
богъ;  оттука  в  прочутий  иадлпсъ 
о-ь  саисенския  храмъ:  азъ  сьмь 
испчно,  копио  г  било^  е  и  чце 
6л^<)е,  и  нико(4  смьртенъ  още  не  е 
дтн?л^\ь  булото,  което  ме  по- 
крта* 

ЕгиптяиетЬ  вярвали  и  въ  пре- 
селването   иа    душитй    въ  друго 

Т|1Л0. 

Правителството  на  староегипет- 
ското  царство  било  псЬкога  мо- 
11архическо,  смесено  съ  богодър- 
}кавпе;  ала  имало  едно  1гЬ1Д0, 
което  служило  за  охрана  оть  дес- 
потизма на  царетЬ:  царстЬ  саде- 
ли тържествено  сх1аъ  смъртьта 
имъ,  и  погребавали  ги  съ  голЪми 
почести,  или  ги  лишавали  оть 
такъво  погребение,  споредъ  както 
били  жнвйзи.  добрЪ  или  зл-к 

ЕгиптяиегЬ  знаели  вси»гаитЬ 
пскусства,  и  въ  н^кои  били  до- 
стигнжли  до  висока  степеяь  съ- 
в'ьршенство;  нйй-много  била  раз- 
вита архнтекгурата.  ОсеЬнь  съ 
ппрамидитЬ.  Егнпетъ  се  гордЬ- 
ялъ  <гь  Н11КОДК0  наметиици  на 
искусството,  на  които  се  удивлява 
потомството.  Сфинк*'ъть,  Мгмно- 
новата  статуя,  (-шот^ь  порти 
иа  Тави,  Мсрптвото  *'.щю,  Лгь- 
бщтнтътъ,  Храмъть  <п.  Дсш)*'ра 
еж  главнитЬ  оть  тия  колосалиш 
иамртпйцп.  Вмяниетоатужилогдин- 
^твенно  за  украшашше  сгра.1НгК. 
То  се  явява'  въ  видъ  на  1И'Ле«|»а 
или  на  отдЬдии  4>"»'УРП  <^»  ''Р*" 
мадни  развгЬри.  Кдит.  аакоог  <• 
запр-Ьгцава-гъ    на  иииа  д^  и1цва 


488  — 


друго  аштпр  осв^пь  Оапшпотм  си, 
п  другъ  0  наказвалъ  съ  смърть 
оногова,  който  пе  могль  да  до- 
каже честни  орЬдства  за  пр-Ьии- 
таиие. 

Кгннтологня,  |у/.  Наука  или 
зпанир  за  всичко,  що  ср  отиася 
до  стари  Египегь— упранлрииото 
му,  искусствата  му,  религията  му 
и  т.  н.  Е1НПТологията,  която  бу- 
раои  съ  паметнпцптЬ,  е  била  срав- 
нително малко  напр1>днж.1а  до  1610 
—21,  когато  Шигъ,  и  слЬдъ  иеги 
ШамиолЙоН!),  намЬрили  1  к.1ючь 
на  иероглифигЬ.  —  Египтологъ. 
Ученъ,  който  се  занимава  съ  егип- 
толопшта. 

Егнра,  праб.  Мохамедовото  бяг- 
ство отъ  Мека  въ  Модине  (022 
сл^дъ  Р.  X.),  отъ  което  наченва 
мохамеданското  л1п'очисление. 

Еглонъ.  Моавски  царь,  убить 
отъ  Аодя,  садпя  израилевъ  (1т6.)» 

Егоизяъ,  (оть  гръц.  а  лат. 
ею,  азъ;  буквално  знач.  (шстт), 
Себелюбие;  иорок^ьгь  на  чов^Ькъ, 
който  гледа  само  нему  да  е  добр11, 
безъ  да  ис!т  н  да  знае  за  дру- 
гнтЬ.  —  Егоистическн  Себелюбивъ, 

—  Егоистъ-на.  Себс-любетгъ,  себе- 
л.юбка:  ниг  сг  оширащаваме  отъ 
поиапипт.  Противоположното  на 
егоизмъ  е  плшруилмь. 

Е*1а^  1М,  1ш1с^  лат.  Яжъ,  пий, 
восоля  се. 

Едгаръ.  Име  на  нЪко.1ко  ан- 
глийски или  шотландски  царе,  оть 
конто  Е,  1-и,  английска  царь, 
(047 — 975)  истр^бнлъ  вспчкптЬ 
■вълди  въ  Англия.— Шотландский 
'царь  Е.,  внукъ  на  саксонския 
князъ  Е.  Етглншъ  (Благородни), 
бнлъ  измЬстенъ  отъ  пр1^стола  въ 
1006  отъ  Вилхелма   Завоевателя. 

Едеяь  (евр.  знач.  {раОинп). 
Една  область  въ  Лаин,  д1>'1ч»  билъ 
райгь:  споредъ  едни  тълкователе 

—  1гь  Арменш!,  сиоредъ  други  — 


прп  сливането    па  Тпгт.ръ  а 
фратъ,  около  180    кплом.  па 
отъ  Иерсидски  залнв-ь  г/»"'^» 
Еде1*я  (сог.   Урфп  или  О^ 
Много    сгаръ  градъ    въ   сЬ 
Месипотамш!,  180  килом.  на 
зап.    оть    Дпарбекпръ  п    25( 
1гЬв.-нст.  ОТЪ  Алепъ:  \ 
илн  мохамеданското  и. 
писва    основанието    му    ва 
жена,  съврю1сннаца  иа  Авр 
Христяиствого    се    въвело 
много  рано,  и  той  е  игрялъ 
роля     въ    хрис1ямската     цр 
и6-вече  отъ  300  мопа1Ггире 
въ  него  и  тамъ  прЬби1игвал 
Ефремъ    и  ставали    арии 
други    препирни.    Е.,    който 
Трияиово     врю|[е     завнс^оъ 
Римъ,  станллъ  въ  21й  сл. 
римска  военна  колоноа  подъ 
Со1^та  МагНа  Еисшг-погш^ 
распространението  на   мохам! 
«ггвото,  Е.  паднж-1а  въ  рз 
арабсЕитЬ  халифи  {Ь'Л*У)  в 
това  на  с^лджукскитЬ  турци  (1< 

ПрЬЗЪ     КрЪС^ГОНОСНИТ^    В0ЙД1 

станжла  столица  на  едно 
ско  княжество,  и  твърл1к1ъг1 
Неруаинмското  К11алство  (10( 
1144).  Е.  гл1дъ  много  ирЬмеа 
откакъ  пцднАла  едао  ао 
подъ  властьта  на  егапетскптЬ 
тани,  внзаншйцитЬ.  мо| 
тюркмепетЬ    и  П'  '      к 

тел»п^^  н    били  и^  и 

кптЬ  нейни  цръкви  обтфихпг! 
джамнн.  Сила  завоеваиа  оть 
цитЬ    (1637),    и  до  сега 
лява  часть  огь  турскатЬ  вл1 
Тя  сега    вма  около  40,000_ 
отъ  които  2,000  сл  арМ1 
стяне;  остаяаиитЬ  сл1  тур( 
бе,  кюрди  и  евреи. 
Едеса  (п6-нац1'Т 
името  Аг//ш').    С"! 
Македония,  ?.''>  килом.    № 
(ггь   Со.1уцъ»    при  едиа 


-48Й  — 


■ЦЛ  ня  пристжппгЬ  тмн;|  п    одпнетвгнитп  ПЛЖКЯ    Пр1 
10    ;1а    плп-рЬш-   мишлрносгь    п     гьрговпи    на    Е. 
а.  СрпипмпЙ  гцлдь   Нодшгь  |  (^11»дь    11111»(иш|игпшг^   [  гн1>   Т1мгги 
[каденъ  на  М'1мггополои;1'ии(^о  огь  вснч^па*  бнра,  що  с«?  потрЬ- 


<1)илапъ  II  билъ  умъртвенъ 
[аашнии  въ  Е.  (:^30  прЬдн 
ь),  Когато  Пиръ  пр-Ьзолъ  К., 
(^тЬ  на  маколоискигГ.  цмро 
обрагш  <угъ  галскпгЬму  иа- 
И  сега  въ  Водннь  се 
1ТЪ    остатки 


ЕуАрП.  {Мп^тя).  АНГЛНП- 
героторка.  и;<1гЬ(П'на  по  «гь- 
гията  сн  върху  въскптаппето, 
10  расЕазп  н  по1гЬ(гги  (1767 
19). 

П.,    лппк    >  ка:гь.    пос-га- 
1ие,  гхк^беио  по  религиозни 


биш  оъ  Шитланлия,  Г1<  прави  нь 
К.  ц  бли:^у  до  н*м'о]  е  нпяжар- 
стпотл  съ  всичкигЬ  сродни  съ 
Н1Т'1  ппдустрпи.  М'';кду  памогпп- 
цнгЬ  ни  първо  м1>ото  сто№ТЪ  аа- 
мъкътъ,  д^1Ч)  се  паз^^ктъ  шотланд- 
отъ  старвтЬ  I  ската  корона  в  другатЬ  царски 
!  прпиа^тсжностц ;  парламептската 
сграда,  въ  която  е  .чагЬдавалъ 
пютлаидскнй  парламептъ  прЬди 
съединението ;  Св.  Гайловата  съ- 
борна цръква;  Холпрудска  па- 
ла^-ъ,  прочугь  по  спомена  :т  Ма- 
рия Стшартъ;  паметникъть  Вил- 
теру    Скоту,    па>ит11пкъгь     Нел- 


Хенриль     /Г-м     и,^алъ\сжпу  и  лр 
тя  гОнктъ^  ошмимгнь  по- 
оть  Лщ  Х/Г. 


Е.  е    родината  па  Лоу,    творе- 
I  цъть    на  прочута   (финансова   си- 


|111|Г|урГ1..  НаП-глаппий  градь  (ггсмп;  Л»рскипа.  п.чЙ-вслпкнЙ  ора- 
Е^гашната  (Толица  на    Шот-тиръ  огъ  ашгшЛгкото  баро;  Ией- 

пиера,  из(|брЬгпгели  на    логарит- 
*ж»*-  мптК:     пе-шрнци    Хмма,    Роберт- 


525    килом.    па    сКв.-:^!1П. 

Юлдриъ  (<>47  килом.    по 

ь),    3  колом.  на    югъ  отъ 

1ивъ  (ОЬвррно    море). 

.  I и    на  Н1рсть    желКз- 

!;;  6-3,600    жит.    Бъ     1801 

само  82,560  жпт.  Е.  е  рас- 

^пъ    на  н-Ьколко    хълма  въ 

юио  м^лтоположсиие;    пДЙ- 

1ТЯ  Точка  вь   тия    ридове  е 

:адмъ1гь,  останжлъ  отъ  пам- 

Старий    градъ    Е.    води 

си  оть  Л'11-и  вЬеъ.    Е> 

съ  прякора  Повп  Лтн- 

не  длъжи    толкова  на 

|р€Я,  на  своя  Акрополъ, 

Партенонъ,    колко  г<^   па 

*Ь  я  литературните  сп  за- 

прочуть    униперситртъ, 

ШЪ    въ  1582),  (гь   ПиЛлио- 

огь   1Г10.000    тома;     100-ма 

разпи   библптеки:  ботанн- 

грпднна;  ки|ггиина  галерия; 

1?орид;    музеи;    и  др.   За- 


екна и  Маколея:  6е:к;мърТ11ИИ  иа- 
роденъ  романисть  Водтера  Скота 
и  др. 

Единица.  Кдио.  най-малвого 
цкло  число.  Въ  мнтгм.  чпглен- 
ний  знакъ  (1).  КОЙТО  нзражава 
тона  число :  в'ь  броенето  р/иргИь 
е.  яаключава  нървптк  И  числа  и 
когато  се  напише  едно  число,  тоя 
разредъ  се  поставя  на  първот*) 
мЬсто  отд1кгно.  —  Е.  за  .щърка  е 
оная  величина,  съ  която  се  срав- 
ня вагъ,  кога  се  м^рп,  други  едпо- 
роднн  съ  не1Ж  оеличипн.  У  пасъ 
сега  с.  на  лппойнпгЬ  м11р1Ш  е 
метрътъ;  е.  на  теглото  е  кило- 
грамъгь;  г.  на  течниститЬ  —  лит- 
ръпв;  г.  на  мопетитК  —  левьтТ|. 
Много  прГ.ме  лн)де11^  еж  унотр'1>- 
бинали  г;|М()  м1;ркн  за  дължина, 
тегло  и  врЬме ;  н  ь  малко  по  малко, 
сь  иапрЬдъиа  въ  изучваие1ю  иа 


-  490- 


природата,  явпла  се  нужла  огь 
пииНрпипр  други  иоличинп,  прЬда 
всички  —  топлнлатв.  Угганквило 
се  понятието  за  градуситЬ  иа 
топлината;  поятиъ  се  топломе- 
ръть  или  то|»момотр'ьть,  и  ста- 
а&йъ  1'дтгь  обикиоисиъ,  пи  всички 
цотрЬбевъ,  уредъ.  1Ькау*иа  се, 
че  количес^гво!^  топлина,  необхо- 
димо з;1  нагрЬванрто  на  тктата, 
:шппс11  оП|  топлосмкостьта  па  тЬ- 
лата,  ш  1'радуснг[1  иа  гсрмомитра 
01110  не  служдггь  за  истинска 
М'1|]>Ю1  иа  тооа  количество;  ио  тая 
причина  п6-к1.сно  се  въведи  пстии- 
ски  рдипаци  на  топлината,  го- 
л11ма  и  малю!  -  ка-юрнитЬ.  Пол- 
аувансто  съ  ра;ши  двагатгле,  осо- 
бено съ  парата,  докарало  до  едпа 
но|*а  търговска  и  ггхиическа  нужда 
—  устамоаюнпето  па  ''.  за  из- 
мерване работата  иа  сплит!..  Та- 
1СЬ№1  '*.  иа  мГ.рка  наричат ь  гш- 
рснь  конь;  ти  отпжаря  иа  рабо- 
тата иа  11овдигане1Ю  75  килог]». 
на  1  мегръ  впсочпиа  въ  1  се- 
кунда; а  малката  *".  на  работа, 
която  СО  и:^ра}1сава  съ  иовднгането 
1  кнлигрлмъ  на  1  мотръ,  парнча 
се  кило^шмоуи-пцп».  Въ  едно  нЛй- 
блажно  до  нась  врЪме  се  разви 
понятието  за  енергията  въ  при- 
способление на  фи,^ич».'скит11  яв- 
леиия,  и  мЬрката  на  еиер1'ията 
доби  вече  ираюнчсчжи  значение; 
еиергпита  може  да  бл^е  епе]»гии 
на  гоп,1ииа.  на  свЬтлина  или  на 
елрк1'ричество.  Тя  се  на1»ича  ио- 
тенциална.  ако  оп1е  не  се  е  по- 
казала сь  д1|йствяе  (движение), 
или  кинетическа,  когато  се  про- 
явява съ  движение.  ВеЬко  кжсче 
дърво  или  вл1глеиъ  притежава, 
като  матерналъ  за  топливо.  опрЬ- 
лЬ-юно  количес]во  пот*'нинална 
тоилитслиа  и  механическа  енер- 
гия, кояп)  сташ!  кинетнческа,  ко- 
гато дървото,  като  гори,  образува 


гь. 

-| 

ца| 


оъотнгЬтствено     коьшч 
която  чрЬп,  плрии    машН1 
да    произвежда    мехшшче 
бота.    По    тоя    начниъ  се 
въямоашоспьга  да  се  м^рн 
телната  потенциал  па    еш' 
к»сь  >хьрво  —  сь  килогра 
и  въ  скпюто    врЬме  съ 
та    калорията    е    добила 
ческо  измерение.  Джоуловп1 
ти  ек  показали,    че  налор 
равна    на    424    кнлпг[к1ма 
тая    посл1заиата    пелачниа 
речена    механически    «тсшК 
на  ттглпната.  Единици 
ка  с&  намерени  и  за    еле 
ството.  отъ  когато  се  упот! 
за  тая   иди  оная  цЪ.гь  въ 
ственпя  пра1ггичсч:кп  жявоть 
трическата   енергия    се 
единици,  па  конти  величи 
виси   отъ    ирпетитЬ    един 
масата    (теглот*^),     длъжи 
вр-Ьмето.    РаботницитЬ  при 
момапшннтЬ  гово1»ж1ъ  ;ш  ^ 
тлтн^  оми  н  други   прак 
едпннцп,  които  имагь  про< 
отношение    къмъ    строги 
едпнпцп.  —  Едмниченъ.  I 
се    отнася   до    единица 
ставлнва  едипица.  2)Б1>:ш(]| 
несравнеиъ,   исклип; 
който  по  една  или    . 
не  носи    сравнение    сь 
ти  не  бива  да  се  подвождя 
т1^хното  правило:    тоя   ^д^^ 
в^Нлничгнъ :  мигрпо  и<».и).Ш1  ни/ 
еОинично;  отка  единичносгь, 
сгво  иди  1сачество  па   ели 
—  Единобожие.  В^рвале  въ 
Бога,  противоположното 
Гюок^ле.  — -  Единоборство. 
динъ  съ  единк  схпюго 
дуедъ.    —  Единобрачме.   "^ 
чие  (виж.  И^*чк7>).    <.'ь1^о 
жененъ   на    една    жена 
вр1^ме.  моногамия,   пр 
пото  па  миоюбраине^    вгъ 


—  401  — 


цц    сдииъ    рал- 
ИНТРИШ!.    —    Единоволникъ. 

^ш^о  на  11лсус11  Христа  (виж. 
от^^.ттп),  —  Едмнов^ренъ,- 
I.  КоПто  нспоЕ]^два  едни  п 
дта  1гЬр)1  съ  други.  —  Еди- 
ренъ,  единодушенъ.  Сь  иь.1- 
Ьгласпе,  удобрсиь  огь  бсц- 
сговорно:  пШноишсно  1ии 
т^ушно  ]иьшенне,  —  Едино- 
пш  С»рптн  и  г^ппри,  които 
С4>  родплп  ОГЬ  <\ги1Гь  баща, 
огь  разнп  наПкв.  —  Едино- 
».  {кснослозио  жпвотио,  което 
старо  вр11ме  описвали  като 
ь,  неукротпмъ  зв*ръ,  съ  дл  ьпь 
щ  п  остгръ  роп.  на  лоба;  съ 
ние  е.гио  врКме  иаричали  п 
К  топь  (аргилсрпйско  орх- 
"по  причина  че  при  устието 
изображавалн  това  животно. — 
■утробни  Орптя  и  агтри, 
Б  огь  една  майка,  иъ  отъ 
В  батв.  —  Единствено  число 
Щпм,  е  формата  иа  имената  и 
^однтЬ,  които  и:{ражава,  че  се 
й  ва  е*дниъ  прЬдмйтъ,  капестоо 
■Ьйствир.  —  Единственъ.  Само 
Ш ;  нгк.1ючигелснь ;  оггука 
швеность.  —  Единство.  1 ) 
ество  па  онова,  което  е  едио: 
4етт>*Ш)  !южпе.  2)  Съгласие 
1,  хармонии  на  частитЬ  гь  ц*Ь- 

ВЪ   тоя     СМИС1Ь     ГОВОрНй!^! 

'вческо  и  естетическо  V.  3) 
суг.  е.  е  ДОСТ0ИНС130Т0  или 
качество  па  едно  и  ро- 
дя отговарятъ  вспчкнгЬ 
ва  идеята,  която  е  ис- 

1дв  изобрази  чрЬзъ  псго  гво- 

\п%,  Сипъ  на  ЛаПи.  тнвскп 
огь  жена  му  Йокаста,  жи- 
нъ  Х\"-и  иЬкь  арЬди  Р.  X. 
;»•  иракулъгь  билъ  пр-Ьдка- 
[аа  Лайн.  че  ше  погвие  .о1Ъ 
на   сина  си,  ЛаЛ,   когато 


с»'  добплъ  К.,  запоггЬдалъ  да  го 
аатртж^гь.  \\ Г.кпи  ончар<'  нам!;- 
рнлн  Е.  хиърлснь  нъ  една  пла- 
нина» и  занесли  го  на  корипг- 
ския  царь  Полпвия.  Царицата, 
бепд11тна,  го  усиновилп;  ала,  ко- 
гато нораснлиь,  К.,  шп^  узналъ 
тайната  на  розклениего  сн,  трьг- 
И|'^1Ь  да  дири  банш  сн  ц-ь  Фо- 
кида,  по  запов*Ьдь  на  оракула.  По 
н&тн  ср'Ьни1ялъ  Лайн,  котто  въ 
една  свгаа  убнлъ,  безъ  .1д  знае, 
че  той  0  баща  .чу.  Въ  тоиа  врЪме, 
(•липъ  с<|1ипксъ  опугтоагавалътив- 
екага  околность,  кап»  раскжсвалъ 
и  понж,1аль  ве+.копл  койго  не- 
можелъ  ,га  о^и^агне  1*атанк1ГгЬ  му. 
1Среонь,  нрЬемннкъгьЛаЙевъ^бплъ 
обЬ|ц;иъ  ирЬспиа-  и  11л;ка'1'а  Йо- 
кастнна  на  оня,  койю  избави 
страната  отъ  С(1)ннкса:  К..  понеже 
отгатнжлъ  гатанката  на  чудовн- 
нюто,  Еоего  отъ  ядъ  се  удавило 
въ  морето,  стан.клъ  царь  и  оже- 
нил ь  се  за  Йокаста  бе:гь  да  знае. 
че  му  е  майка.  Дотло  ьр-Ьме,  ко- 
гато се  раскрила  а'1иита  тая  драма 
и  Локаста  се  об1;сяла,  а  7^.  си 
изболъ  очи11>  да  пе  гледа  спЬта. 
Сит1П»л'Ь  му  го  иснаинлп  и  гоЙ, 
Ж1едно  съ  дъщеря  сн  Антнгона 
за  едничка  подпора,  се  скиталъ 
изъ  Атика.  Трагический  животъ 
на  А',  е  послужилъ  за  пр1.дм1.тъ 
на  мн^п^  драми,  каквато  еж  Со- 
фок.яовата  п  Волтеровата  траге- 
дии. Виж.  ('{('шнксь. 

Еднсл^нъ  (Томп  Л.).  Зпане- 
иитъ  америкяиек1[  ипишнеръ-елек- 
трикъ,  който  в'ь;^бужда  огь  мЪ- 
колко  1\)дини  насалгь  любопит- 
ството и  очудванего  па  1(1>дъ 
свЬггъ  съ  чудеспитЬ  и  многч)броЙ- 
нитЬ  си  нзобр^тенин.  Той  се  [ю- 
днлъ  въ  1847  въ  гр.  М|ианъ, 
(държава  Охио),  нъ  скоро  елЬдь 
рождението  му  родитол«тЬ  му  оо 
црШиола  въ  сеао  Поргь-Х^кроиъ 


—  492- 


V 


(държава  .МпчйЬпг}!',  п  -гамъ  П|г1'|- 
кар1иъ  гой  д11ти!1етвото  сп.  Спнь 
НИ  бЬдни  роаителе,  Е.  ходиль  на 
училнпи^  оими  два  м'1)Сеи.а;  оц^га- 
илинли  си  и6{)ц:чиВ!1иИ1>  дибилъ  огь 
майка  си  и  кати  саиоу1гь.  Е.-иъ 
Стп\л  бплъ  едпо  по  друго  ишвачъ, 
грьнчнрь.  ррадпнлрь  и  продипачь 
яа  вотхн  ио111,м:  а  майкл  му,  ирТди 
да  се  оженп,  —  основна  учителка, 
Тома  се  научи.гь  ирц  майка  ся 
си'Ьтнце,  прочить  и  рисуваине. 
Любниилтгливъ,  '1'оЙ  111»гл'Ь1и]иъ  ш.- 
дъ1>;ка1тото  иа  веЬка  книга  отъ 
край  до  край;  п  нр'Ьди  да  на- 
върши 10-та  сп  година,  билъ  про- 
челъ  една  кратка  енциклопедия, 
Хюноиата  английска  история,  Ги- 
блъновата  рим(жа  истории  и  др. 
и'Ькон  кннри.  Вь  1859  баща  му, 
като  не  можелъ  вече  да  го  храни, 
помогадиъ  му  да  продава  в'Ьст- 
пици,  цигари,  овоииш  л  др.  въ 
вла1ь;|,  1Ц0  нлтуваль  между  Ка- 
нада и  Мичиганъ.  Момчето-гь1>- 
говче  (/г«/»-/>о//,  момче  па  влака) 
СЕоро  научило  вснчнитЬ  тънкости 
па  занаята  сп,  наредило  си  по- 
моншици  негова  пора  да  прода- 
ватъ  сгоката  му  и  отъ  нечалбигЬ 
зело  да  би  купува  книги  и  въ 
свободното  си  вр1ше  да  се  учп. 
Бъ  това  врЬме  му  паднкло  на 
р&ка  едно  рл^ководство  по  хпмвя 
и  то  рЬшило  да  си  уреди  една  ла- 
боратрпц  въ  самия  илакь  [еднич- 
кото му  М'к*,то  на  яшв1)нпе  било 
едшгь  к&гь  въ  вагона  :ш  стока]. 
Съ  иостояиство  пъргавото  п  умно 
момче  оса^и1ествило  1иаиа  си,  из- 
молило огь  вачалншса  па  влака 
да  го  не  закача,  п  заловило  се 
еь  изучването  па  опия  нзсл1ддва- 
пия,  които  1и:Ьдп  да  го  упвт}жтъ 
къмъ  сливата. 

ОсвКнь  гова,  Б.  зал^галъ  да 
пзучп  колкото  може  направата  н 
дЬйствието  па  докомотивитЬ  и  те- 


1  тш 

^ьчою 
^СТШШ 


няЯ 
пр1| 

I 


леграфпнгЬ  уреди;  я  то|» 
вело    къмъ  юучиансто    1т 
инката  в  филиката.    Между 
К.  си    наредилъ  нъ  вллка    л  ш 
чат]|ичка,  та  зелъ  да    си  съчою 
ва,  реди  п  издава  елло  в^ст| 
Случило  се,   та   едпл;п1ъ 
ницата  с^ь  фосфорпа  кяседии»' 
лабораторията    падил^а    и 
лпла    пода  ни    вагона.    Насмик 
щ-кгь  да    изгори  влакьгь. 
китЬ  Е.-ви  химически  в  пе« 
ски  потр'1;бп  били  исхкьргня 
влака  му  и  гой  самъ  <Я7>(1Г<>   Н1 
клзанъ.    Огь  тогава  той  се   прЬ 
далъ    само    иа    науката,    кати  I 
продължавалъ  и  гьрговвйкага  ои 

Влакътъ,    въ    който  бадъ 
станенъ   Е.,    се  сппралъ    по 
колко  часа  въ  гр.  Детроа.   Е. 
билъ    достдпъ  д*1  градскатш 
лиотека,  дЬто  и  пр^карц&аъ 
боднитЬ    сн  чаеюве,    ТоП 
^къдн1)ИЛЪ    за     тг1;ко    зкашн 
твърдо    се    р1ин  пхь    да     щ 
вспчкитЬ  книги  въ  6пблио1 
затова,  той  първенъ  ги  че: 
редъ,  въ  посл^  разбралъ,  че 
полезно  да  чете  само  кнп1 
конто  му  тегли  по-г  ■ 
зелъ  да    избира  иа^ч- 
Беднкшъ  Е.,  съ  опасносгь 
вота  си,  нзбавилъ  отъ  явна  е^ 
д*Ьтеицето   ва   вача.аиика-стйняг1 
при     Пор1'ъ-Климен'п^    »ик'Та 
играело  на  ср-Ьдъ  <кех1хШоя 
когато    пристигахь    единъ 
въ  станцинщ.  Признатоливй 
научвдъ   Е.-на  телегра*1'Пс1ТЧ» 
кусство.    като  му    давалъ 
няколко  >гЬсеца  ^оIЦ^^.  Сл1)йП> 
Н.  иа1гуснлаъ  продажбата  вя 
ипди  по  желЬзницвтЬ  и  СП1 
телеграфистъ;  нъ  той  ке  хШ 
Еорень    на  сдуигба,    :^ашото 
марвахь  служебнитЬси 
а  всичкото  сн  врЬме  употр-Ьв! 
да  си  права  опит  в  пздор! 


-403  — 


жроиъ,  като 

подводната  телеграфна 

Е.  снолучилъ  дм    п[))1даД"' 

шцтЬ  тглегр.   низкове   прЬ.1Ъ 

гласио    съ   помощьта    ин 

СВП[)Ш1.    Отъ  тогава   '1Х»П  се 

^ль,  та  всяи11,  д:Ьто  итнвалъ 

)Й    обвколцдъ    цЬла  сЪверна 

1ика  а  Канада  —  го  прпемали 

цо-сърдце  за  споообностигЬ 

'нъ   скоро   го  и    отчислявали 

(епроотителната    му    небрЪж- 

1864,  въ  гр.  Мемфнсъ,  той 
|'Ьри.1Ъ,    че  Може    да  се   ис- 
агъ    ло  една  и  сжи;а    теле- 
мфна  жица  два  телеграма  едннъ 

м  дюде  се  отнесаи  съ  и*.*- 
те  къмъ  това  открятие,  дори 
»ичалп  К.  лудъ:  никой  не  ис- 
дори  и   да  иинряпи    необхо- 
н    опнгь.    ПодиграпкигЬ    се 
1и  НЛД1.  Е.,  ала  той  п*.'  »;амо  п^' 
чайвалъ.  а  и  мочтаелъ  ннче 
1Новр].менг1о    П1гЬ.|аваир    че- 
[телеграма  въ  пуютивоположни 
Ли    ^ипа    п    сжща    жпца, 
и  Нипигиллъ  по-послЬ,  Нъ 
двЬ  компяинн   купили  отъ 
грввото     да    прИ1П(»сч)бявагь 
1та  система  за  годишно  въз- 
гаденпе  32Л00   лгвн.   Сл1^дъ 
той    построилъ   вь   х-р.  Ню- 
11и1  НннДжсрси)    една 
п  ,1  ла  прани    нКкои  не- 

ин новн  уреди  и  подобрени  ма- 
Тая  работилница,  въ  която 
1И  300  работници,  той  рж- 
1лъ  шесть  години:    1гь  пад- 
отпимялъ  то.1кова   много 
грЬмгго  му,   40  той    1«   на- 
гъ  тъ   1870.  иапрцвиль  си 
Шк1ка  лаборатс1рии  ли  опити 
( .  на    нопсилипм- 
I    'Л2  килом.   огь 
|р1ГЬ.    'Гооа  заведепие,   сет 
[Ч1ч;ки,  I*  (ггаиаио  вече  едно 


индустриално  село*;  въ  него 
подпомаганъ  о'ГЬ  еди1гь  ученъ  и 
миогоброрнъ  щабъ  хнмпцн,  фи- 
:П11Ш,  михапици  и  математици,  е 
ослще1авилъ  едно  по  друго  тол- 
кова си  пяобрЬтенпя.  МенлоПяркъ, 
койп)  се  ос1г11Тлява  богато  съ  елек- 
тричество оть  нЬкулко  п:>дини  на- 
самь,  е  хаджалжггь  за  любознател- 
пнтЬ  американци  и  европейски 
посЬтителе  на  Америка.  Амерп- 
капцигЬ  особно  холжп.  тамъ  да 
вид1жтъ  <  мендо-паркския  «агес" 
ни1п>»,  кащ-о  иаричагь  гЬ  лк»бн- 
мня  ой  съотечественикъ. 

Числото  иа  изобр-Ьтениято.  1Х)- 
лЬми  и  малки,  които  К.  е  вочв 
патг'нтувялъ,  иадмйпу1ш,  1шзва1ъ, 
»>00.  П6-вечет1>  огь  гЬхъ  еж  на- 
истпиа  само  усъвършсиствовпипн, 
пъ  други  еж  псключптслно  «е- 
гови  лични.  Най-ваигнпт!!  ся,  оо- 
в1)нь  гор1.помеихпп*1;  двойна  и 
четворна  гписма  иъ  т^.'леграфа, 
влглишпиЙгь  телефонъ  (1877). 
който  съставя  кап1!таленъ  наир^Ь- 
дъкъ  нпдъ  Грахамъ  Бедовнн  те- 
лефи1гь.  ДО  Тогава  безъ  практи- 
I  ческа  полезпость,  фонографъть, 
1  мегафонъгь.  фонометръгь,  елек- 
трическото перо  и  елек^грический 
звънецъ,  и  употрЬбениото  елек- 
трическата свЬглина  за  осв^-тля- 
ване  гридов(>г1^  ([«абрикагЬ  и  ма- 
газиигЬ. 

Великий  изобр^татель  иоскти 
парижското  изложение  въ  1889, 
когато  парижанетЬ  му  ияпрпвихл^ 
горетъ  приемъ.  Тоя  човЬкъ  е 
колкото  обнчепъ,  толкова  и  скро- 
меиъ.  Доста  интересни  подроб- 
ности огь  живота  му  се  памнрать 
1гь  книжка  Е<^пгонь,  прЬводъ  огь 
русски,  издание  па  1{.  Гхгичвтщ 
(Шумепъ,  1.Ч90). 

Едмлндъ  I.  Англо-саксонски 
иарь  огь  941  до  946,  изгонилъ 
даицптЬ    оть    Норташберляндъ  ц 


—  404  — 


на  мЬотото  пмь  заоелилъ  апгли- 
чанр,  раябилъ  брнтитЬ  в-ь  Слал- 
Ощклшхъ  я  далъ  земята  на  Мил- 
кома,  пютлацдсЕП  Ераль.  съ  усло- 
вие да  му  помага  среща  данци- 
тЬ.  —  Е.  //.,  Ии^.тзностраненъ 
(1гоП5и1е)  Ацгдо-саксоискп  царь 
огь  1016  до  1017,  ддъжалъ  прЬ- 
кора  си  па  силата  сп  или  на  же- 
л11:шото  си  облЬкло,  раабплъ  петь 
илстн  дапецъ  Шшжта,  който  ис- 
калъ  да  ааалад^  Англия;  билъ 
убитъ  огь  двамипа  огь  бол!;- 
ре11'»  сп. 

Едомь  (евр.  знач.  Чгрв*ть).  1) 
Пркчимо  на  Исава,  праотеиъ  па 
едомцпуть  или  ^чЬумснпстгь,  иа- 
речонъ  така  за  д-Ьто  продалъ  пър- 
вородството  си  за  червено  варнво 
огь  ло1ца.  1)Нт.  '^5,  27,  34,  2) 
Им»*  на  Идумея,  виж.  И1^1/меп 
(Библ.). 

Едрай.  Една  огь  столицптЬ  на 
Васа1гь,  около  56  килом.  на  нст. 
огь  Га.1НлеЙско  море:  сегаишото 
с^ло  Драа  е  на  м1иггото  му  (Бпбл.) 
Едриаи.  Знамепигь  арпбскн 
1'еогрп<|>ъ,  род.  въ  1099  вь  Се)тъ 
(Африка),  умр.  мещу  1175  и  1186. 
Главини  му  трудъ  Нютатъ-юлъ- 
Мптпшккъ  (сьчииеипе  по  геог^ра- 
фията)  е  прГ.ведено  огь  Жоберта 
на  ф])а11цузоки  (Парижъ,  1886). 
Въ  това  съчинение  аемяга  е  раз- 
дГлена  на  7  к^шмата  в  70  страни. 

КДУНРДОВЬ    1»-|П.     (книзъ    — ). 

Остров-ь  въ  з;иива  на  Св.  Лав- 
рептйл  (на  Канпда);  съставлява 
1'дна  о<иаггь;  иростр.  5,628  четв. 
килом.;  нас^а.  109,000  жнт.  Гл. 
гр.  Чпр.итптп^нь.  Плоска  плодо- 
ридяа  земи:  пасбинт;  д1;нтслно 
риболовство. 

Едуардъ.  Име  иа  3  пнгло-сак- 
сонскп  нрале:  —  Е.  /.  Стари, 
сннъ  па  Алфреда  Велики,  цар. 
отъ  901  до  925:  припознать  :ча 
крадь  огь  едно  народно  събрапие. 


баль    прину.1еит1    да   са? 
братовчеда    е»!    ^^т'■^у«4Л, 

Л1.1)жа1[ъ    огь  дапдпт!*,    1Г1. 
'гьр;ксствувалъ.   —  Е.  П,  Ма 
ннкъ,  цар.  отъ  97й    до  Я78; 
мизанъ    на    кралството    сггь 
Джнстеиа,    пр'Ьдстоядо    му   хл\ 
бори  сренщ  мащеха  св    К.1фр1 
ала  паднж.гь  убнть  отъ  посгй! 
оть  неьж  убийца. —  Е.  III.  /А» 
аш)никьшь,  цар.  огь  1041  до  И 
поставень  на  ир1;агола  сл11дъ 
ди-Кянжтовата  смъ[)ть  огь  Гс 
ина,  водитель  на  народната 
тия;    оставилъ    едияъ  сволъ 

КОНИ,     оГЬ    който      се    вГ.ши      |] 

черпидъ  Вшиелмъ  Заь 
Когато   далъ  ра    англпчлит. 
конп  въ    1070.  Е.  III  е    ири< 
леиъ  ш.мъ   епс'тт1птЬ  вгь  рилс 
толическага  цръква  за  аа 
коАто    нокаиоль^  ког-ято    ГоЦ! 
1-0  оженилъ  за  дъщери  си. 

'      Е.уардъ.  Име  па  6  аигл! 
краде: — Е.  I.  спиъ  и  пр*е«и1 

!  на  Хепрнха  III.  цяр.  оть  \2Т. 
{Н01,    отличенъ  и  като 

|тель  и   като  закоиодап^ль: 

I  рилъ  и  сй  прпсъеднпи.гъ  Уе( 

I  борилъ    СО  1м»-ве'(ето 
сре:ца  тотлпилиигЬ.  иьв( 
пр1;обр113ив;1Н11И  и  заслужилъ 
ан1.шиски  Юстинианъ,    — 
си1гь  на  К.  I  и  сАпрли*ь  я> 
бела.    дъщеря    на    (|)раиц. 
Филипа    Хубави,    цар.  »Л"Ь  1> 
до  1327.    Въ    1;)14,    К.   иахз] 
въ    Шот.кпция  па  чело  яя 
голЪмата  войска,  които  нЬе1«г«^ 
е  събирала  въ  Ашмня  — 
к(»и  то    до(мн  гал  а,    спо  |>^ДТ| 
исторппп,    до    1 00,000  души, 
биль  ра;^битъ    сь  страшеш*  о! 
отъ    Роберта  1'>ркн!а    аь    6? 
при  Вяилкбърнъ  иа  12  юв.  С^ 
Таи  1мб11да  накарала  Е.  1и  с^ 

I  ки<1се  огь  мисльта  да  иодчпкн 

!еино    Шотландия,    макаръ   I 


-40Г.  - 


още  еднжтъ  съ  тая 
само  'ла  да  0X^1146  обиюто 
1111И?  сяъ  лпМашиптТ;  раПоти. 
'»гЬ,  той  Оали  сти^^пъ  оть 
г*лз  п  уГшгь.  —  Е.  III,  сцлъ 
,  цлр.  .л-ь  1327  ди  1377, 
мпого  и  печелилъ  блее- 
гЬди,  ала  не  постигнжлъ 
[Вйта  си  нито  въ  ПТотлаи- 
шзто  въФрапцпа:  той  гтр11д- 
1.ть  стогодишната  война  сре- 
>а1тцяя.  —  Е,  /Г,  синъ  на 
|рда,  йиркскн  дукъ.   цар.   отъ 


стяпя^ла  протсстаптека :  пконпт)^ 
ге  махихли  отъ  цръквнгК  не- 
ш»корт1т1.  рпмокатолнчгч-.кн  вла- 
дици ге  нагворнли.  сьчииила  со 
нова  богослужебна  кпнга  Пьраа 
молюиф^на  кнкш  на  КОуарОа  17, 
ОеаОрачпето  на  духовенството  пр11- 
станд1.1о  да  е  зад.тьжптелпо  и  др. 
Кдуардь.  Синъ  на  апгл.  краль 
Кдуарда  III,  уейлски  Ш1я;гь,  на- 
ременъ  Чгрнч  кнть,  по  причина 
на  тара  на  оржжнрто  му.  На  15- 
1однн1на     пъл1)а1*Т1.    воюпалъ     съ 


■461  до  1483.    Водигрль  на  пар-  бата  си  1гь  Франн.пя.  н  мелъ  го- 


ма    Б*ьлатп    ром,    {и1;дъ 

щата  сп  смърть,  той  ралбилъ 

на  Хеириха    \'1   и    на 

\та  ролг,  ПрЬзъ  иегового 

№    ое    въвело    въ  Англия 

щочатаието.  —  Е,   Г,    сниъ 

1\'»  цар.  слмо  4  агЬг-еца  въ 

додъ  опрката  па  стрпка    си 

»да  Глочесггергкп,    назначепъ 

(витель    на   кралството.    По- 

^гь    затворилъ     царчото 

па  13  год.)  вь   лондоп- 

ула  заедно  съ  другото  не- 

братче,  н  ттрилъ  да  гц  уби- 

иа  си  се    вьцарилъ    самъ. 

>та  на  тпя  двгЬ  д1.ца  е    до- 

к    на    Кизимнра    Делавинь 

на  трлгедпята  му  Е*Ь1пр-  \ 

^  гиьни,  лолражаиие  на  ху- : 

Шокспирова    драма     Ри- 1 

III.    —  Е.     Г/,    синъ    на 

шха  Л'Ш.  род.  вгь  1538,  цар.' 

'.  Той  иеиа[>уваль. ! 

.ь  на  Л|)'Ь1П(рннг1. 

|рОпт1>    на   държави  ацц'1'Ь    п 

1лиг1^  си.  Сжих|>сотъ,  отли- 

ген1фалъ,    който    упрапля- 

съ  титлата  покровител  г.    на 

ослиоиъ  отъ  камара*[-а 

»>т1;  :т  п:{м1.на,  бил  ь  ис^ 

па  ешафота  и  зам^1зстенъ 

»рт«'КЛ1бррлнида.  ПрЬзъ  това 

1П»'    Англпи.    <  хи.1матич1ч.'ка 

|^^о  на  Хеириха    Д'Ш-и. 


л^Ьмо  участие  въ  английската  по- 
беда при  К11еси  (13■^(^^.  1Ь'нс(.'Ти11, 
управитоль  на  Иормамдия,  ;^а1ю- 
бнлъ  фраицу;^скпи  краль  Ивана 
Д(|бри:  когато  наближилъ  кральп», 
той  челъ  положение  на  едшгь 
хълмъ  и  съ  Н,000  войска  раз- 
б1иь  50,000  Франц,  войгка  (1330 
— 137()). 

КдулрД'ь  Ла11каст(*|и*кн.  Уейл. 
кня:гь.  синъ  на  Хенрпха  \*1  в  на 
Маргарита  Аижуска.  род.  въ  1453. 
Порасижль  всрЬдъ  злочсстииптЬ 
на  семейството  си;  оппталъ  се  да 
сва^ча  отъ  пр-Ьстола  Едуарда  IV, 
нъ  погинжлъ  убптъ  отъ  Кдуар- 
доппгЬ  привъ[>жеит1.н. 

Е,\та  рд  ь.  Порту галскн  крпль, 
цар.  отъ  N33  до  1438.  Въ  единъ 
походъ  сренщ  Танжерь,  6\\лъ  рол- 
битъ  отъ  макриг!']  и  братъ  му 
заробснъ  (1438).  11росв1.теиъ  м»)- 
нархъ  и  покровптоль  на  книж- 
нината. Умр^кзъ  оп>  чумата,  конто 
нзбухижла  в-ь  Лшчшопь. 

]Цду1'11и.  Племе  въ  стара  Га- 
лий въ  Д-Ьзарево  ирЬме  между 
Лоара  п  Сопп,  па  което  1)пбр{1кта 
(сегаппшй  Отшшъ),  е  биль  глпн- 
ний  градъ. 

Еж'ь  (У.у.  Санюго,  каквото  е 
Цеасъ. 

К:1Д|т.  Кнр1Йски  богослоиЬогь 
\'-л  вккь    11|/Ьди   Р.  X.    ['кинж- 


—  406  — 


нпкъ  искусенъ  въ  Мопссевъгь! 
аакоиъ»].  който  прндобихь  огь| 
ие{>сцдская  царь  А|>гаксериоа  Дъл- 
горжка  позволение  да  ааведе  па- 
задъ  въ  отечеството  пмъ  пл1ше- 
нитЬ  евреи,  които  не  се  били 
върнлип  съ  Зоровавеля,  въ  Г)Яв 
прЬди  Г.  X.  К|1то  пристигпжль 
Ш)  Иерзоалимъ.  тоЙ  прнпеслъ  ис- 
иутгп-лва  ;к()ътва.  прЬоОрозувалъ 
богослужението  п  пспьдилъ  сзи- 
ческптЬ  жсии,  оженовн  за  евреп. 
Изобщо  се  вгЬрва,  че  той  още  съ- 
бралъ  и  пр11гледалъ  вспчкитЬ  вет- 
хо-зав*тни  кнпгп,  които  съставля- 
вать  сега  канона.  До  иасъ  еж  до- 
стигнкли  3  нннги  подъ  Бздрано 
име,  огь  конто  само  една  е  ка- 
ноническа, а  други1^^  дв-!;  сл  апо- 
црнфическн.  Ннншпш  на  К.*дра, 
снр,  каноническата,  описва  завръ- 
щането на  еврсигЬ  пр^Ьзъ  Кпро- 
иото  царуване,  п  споменува  нЬ- 
Кои  01^  д1)Лята  на  самин  пнеа- 
тель  до  450  П[»'15дц  Р.  X.  (Енбл.). 

Каекия.  ИудеПскн  царь,  спнъ 
0  ар-ЬемпнЕГь  Ах113011'ь,  цар.  отъ 
726  до  697  нр1ин  Р.  X.;  унин^о- 
жнлъ  езическит1>  храмове  и  идо- 
иггЬ,  на  конто  се  покланяли  иу- 
деи^1^,  и  вь;^сI'аноI^ил ь  истинското 
богослужение;  поразилъ  аснрпй- 
ската  БоЙска,  разбпдъ  филвстпм- 
цитЬ,  укрЬцилъ  Перуоалимъ.  Е. 
б1иь  изл^куванъ  отъ  една  ужасна 
болес1ъ  отъ  про])ока  Исаия.  Сл'Ьдъ 
смъртьга  му  се  въцари.яъ  неза- 
кошшй  му  сипъ  Манасня.  (Библ.). 

Бие.П|.  Руоско  о-въ  въ  Бал- 
тийско море,  при  входа  въ  Риж- 
ск«  ^а.1нпь;  простр.  2,Н00  килом.; 
насел.,  заедно  съ  съсЬднит!!  ос- 
троичега.  57,000  жит.  Глав.  гр. 
А^н-нгб^^ра :  3,500  жит.  Ското- 
въдство  п  рпболовсгво.  Благо- 
родиицпгЬ  н  духовенството  (лю- 
т<'ра11ско)  ех  111кмци,  а  селскмто 
иасел»  ние  —  естлапдца.  Въ  <.тару 


вр1^не   еволци   били  п] 
рати.    Е.  бнлъ   отъ  иачал< 
ХШ-ц  в^кт»  едно  по  друго 
атастьта    на    Дания,    иа   Ъ 
скптЬ  рицари  п  иа  Шве! 
сптЬ  го  зели  тгь  р&цЪг!;  п 
дпгЬ  въ  1821. 

Езеро  Гол11ио-М*^чо-  Езеро 
Канада  на  с11в.-зпп.  отъ  «^ 
Гол1змо-Робско,  съ  И' 
ма  и  съ  простр.  ОК0.1'.  ^ 
килом.  Пспраща  едноименоз  ^ 
въ  Макензн.  ЗимЬ  корабитЬ  п 
11'Ькога  замръзвагь  въ  леда. 

Езеро  ГолЬмо-Р«Лск<».  Бм 
въ  Канада,  на  :аап.  огь  ОтгляЙ 
плаципн,  550  килом.  м^! 
70  килом.  на  и1Ир'ь.  Пзг-м,..!..- 
риба.  Корабоплапателно,  о^вЬ 
пр^з-ь  мЬсецитЬ,  прЪзъ  кс 
покрито  съ  ледъ. 

Е;<е|н>  1\>рно.  Нйй-п>лЬ11< 
.5-тЬ    обши  ри  и    езера   ме 
пада  п  Съединенат1у  Дъ] 
простр.  84,800  чет.  килом. 
дълбочина  300  мет[1а  и  аш 
надъ  морското  равнище  1К? 
ДЬятелно     корабоплаване-    Ку! 
каквито    по  океана.    Отктлъ  И 
това    езеро  с^'  съобщава    <  ь  X 
ронъ  чрЬзь  р1»ка    си.  М.и  м?! 
южното  краЙбр^Ьжие  е  пол  > 
Кюено  и   рЬтса  Онтопах '...:.  .. 
се    разработватъ  ед1Ш    пр1*'0оп 
мЪдии  рудници. 

Езеро  Маджоре.    Вик.  ^ 
А[адм'орг.  Щ 

Е  3  и  ч  естно.    11д1и  оиокдиЛ|| 
обожаванс    природата   пди  и^ 
нам11сто    Бога.    Това  вм-    '  " 
трЬбително  особено  въ  1 
въ   първптЬ   в1^кове  иа 
С1В0Т0  до   с[|Ьдии'1*Ь  вЬк' 
него  еж  разбирали  вгцчкм,  юн 
не  е  яудейство,  п  ие  е 
сгво.  Сега  подъ  име  г. 
ВСИЧКО,    което    I' 

НУДОЙСТВО     и      >' 


—  497  — 


амчишгь.  11долопоа.1оиииЕЪ,  обо- 
агель  ЯН  земната  природа.  — 
личеснм.  Който  се  отнаси  до  ези- 
1ес1Воги  плолопоклониически:  е^^и- 
\еаш  и6р1:.1)а ;  ешчсскн  6о1ъ,  ндолъ, 
{умнръ;  сл4чсски  храмь^  напище. 
Еаотернческн,  1^?.  Тайнъ,  по- 
аегь :  {'^о^перичгска  доктрина ; 
^  (таров[гЬмоннпт6  философи  е, 
Щ  казвало  за  учение,  което  тЬ 
)аоявалн  потайно,  сано 
своитЬ  сн. 
(уити.  Виж.  Ясз1/ити. 
1къ  (И.  Ипиъ),  Фламандски 
чиято  глапна  услуш 
'  1  вото  е,  че  нацугтпжлъ 
"рг^шното  отвлечено,  але1Х)ри- 
ес1Ео  взображаване  религиознвтЪ 
р1цуЬти  н  положнлъ  начало  иа 
Валястическок»  направление;  тоЙ 

Квобр"Ьтательть  на  масленото 
тпсотио.  ГлавнпгЬ  негови  про- 
енин    еж  въ   Генгь,   Брюге, 
нв<?рсъ  (1Н96-1441). 

Г  ;    ;.  р1,  (ЛгОНПрдь).  ЕдИНЪ  ОТЬ 

;!|;пт1^  математици,  н1^меиъ. 
(Д-  *^ь  1707  въ  Базелъ,  умр.  въ 
?83  въ  С.-Петербургь.  Училъ  ее 
ь  бхзелския  университеть  при 
цшенития  математпкъ  Ив.  Бер- 
/м.|«.  Па  Ю-годишпа  възрас^ъ 
1.ть  втори  вь  борбата  за  на- 
>1ията  пр^южена  оть  парнж- 
ита    академия    за    нйй-доброто 

-ше   върху  искусството   да 

магь  (снабдяватъ  съ  мати) 

!..  Скоро  той  отнтелъ  въ 

:'0урП1  като  професоръ  па 

-;ц  по  пр^порхка   на  при- 

1'-.1«-1 1.  ги  братя  Бернуили.  двама 

1ао№$  ия  учителя  му,  които  били 

)В111с:ши    оть  Екаторииа  II,    ко- 

кто    основала    академията.    Три 

апнп    пГксетпЬ  той    разлгЬпилъ 

-  "'  "    рсггвото  сгь  едио  мк^то  въ 

'1та.  Оть  това  врЪме  про- 

ядяишалъ    да  работи    на  полето 

к    1штеа(&тявата   съ  изумителна 


щарБОсть:  «ЕЙлеръ»,  Еоава  Кои- 
дорсе,  €бЪшо  едшгь  отъ  нйй-ве- 
ликитЬ  п  Н(1Й-нзвъиреднитЬ  чо- 
&У(п,  които  природата  Н"Ькога  е 
произвела;  неговиЙ  гений  б!>ше 
способенъ  за  най-гол1*мя  усилия 
и  нАй-продължитеденъ  трудъ ;  той 
разнножи  произведенията  си  от- 
в;^дъ  пр^'^1итЬ  на  онова,  що  би 
аоси'6ялъ  вЪкой  да  чака  отъ  чо- 
в-Ьшки  соли,  па  б'1Ьте  и  ори- 
гииалепъ  въ  всйко  произведение». 
П<'»-вече  отъ  половината  матема- 
тически (гьчииеиия  въ  4(>  тома 
въ  4-**  обнародвани  оть  с,-петер- 
бургскага  академия  оть  1727  — 
83  ех  отъ  -Е.,  и  при  смъртьта 
си  той  оставилъ  пб-вече  оть  200 
съчинения  въ  рхвопнси,  конто 
отпосд1Ь  се  обнародвали  оть  ака- 
демията. Парнжската  академия  па 
наукнтЬ  го  наградила  дес€ть  пяти 
въ  разни  случаи,  едииъ  оть  кои- 
то бшть  за  съчинението  му  въ1>- 
ху  ПриливитЬ  н  ОтливитЬ,  1740- 
Въ  1741,  той  приелъ  поканата 
на  Фридриха  Велики  да  отиде  въ 
Верлииъ.  По-сетн^Ь,  въ  1766,  вър- 
нлигь  се  въ  С.-Петербургь,  д*то 
билъ  назначснъ  днректоръ  ва  ма- 
тематическия отдЬл'ь  на  акаде- 
мш1та.  Посл11диит11  години  отъ 
живота  си  Е,  пр1^каралъ  въ  сдЬ* 
пота. 

Е.  билъ  обиченъ  чов-Ькъ,  все 
веселъ.  н  въ  общество  се  отди- 
чавалъ  оъ  остроумие.  Огь  13-гЬ 
му  чеда,  8  сина  го  насл1аили: 
Иаанъ  Ллб^рть,  1734  —  1800,  про- 
фесоръ на  физиката:  Карль,  1740 
—  1800.  П|1офесоръ  на  медицн- 
иата  и  математикь;  Христофоръ, 
1743—1805,   военепъ    инжинеръ. 

Ейлъ.  Английско  пиво. 

Ейн:|ибелпъ.  Швейц.  градъ, 
швидски  ка^ггонъ,  12  кил  ом.  на 
сЬи.-нст.  оть  [Лвнцъ,  въ  една  ху- 
бава и  широка  долина;  7,500  х. 

32. 


-4Й8- 


Духовно  учнлшце.  Търговия  съ 
бройннци,  кръстове  и  др.  т.  Тоя 
грпдъ  е  зпО'ктЬжптрлР1П>  по  брпе- 
диьтинскпя  си  мопаггирь,  т.  който 
има  е,хна  черна  икона  на  св.  Но- 
городпда,  па  която  ходжгь  на  по- 
клонение на  годината  около  1 50000 
поклонника.  Деньтъ  на  храма  е 
на  2-и  септемврия.  Сегаптпй  мо- 
настирь,  единъ  отъ  т1й-ху6анц111 
вт»  Швейцария,  е  билъ  С1'раде1гь 
въ  началото  на  ХУШ-е  в11КЪ,  в 
е  5-й  отъ  основанието  на  чопп- 
стиря,  въ  Х-н  в1;къ.  Оькровптпта 
иу  били  ограбени  отъ  франдуиетЬ 
въ  1798. 

Ейсенахъ.  Градъ  въ  великото 
дукство  Саксъ-Веймаръ,  72  кил. 
па  зап.  отъ  Веймаръ;  21,399  ж. 
Фабрики  за  разни  платове.  биГь 
лиотеки,  ботанич.  градина,  ме;к,г^' 
учил.  рисователпо  училище,  аку- 
шерско училите.  Г.  е  билъ  п^Ь- 
кога  столица  на  кияжествице  П1)и- 
съединено  на  дукогво  Саксъ-Вей- 
маръ въ  1741. 

Ейе.кх.  Русски  градъ  пъ  ку- 
бинската область,  на  Азовско  море, 
при  устието  па  р.  Ей,  224  кил. 
на  сЬв.-зан.  отъ  Екатерииодаръи 
35  килом.  на  юпкмп.  огь  Азовъ. 
29,000  жит.  Изпоеъ:  жито,  вълна, 
донено  с^ме.  До  1848  па  местото 
на  сегашния  градъ  били  риба])- 
ски  селпн1а. 

Ейси^бень.  Прус.  градъ,  З.т 
килом.  на  с1>в.-зап.  отъ  Мерсе- 
бургь,  на  железницата  отъ  Хале 
за  Нордхаузенъ;  20,000.  М-Ьднн  и 
сребърни  РУДШ1ДИ ;  бира.  Отечество 
на  Лютера. 

Е  Й  фел  1,  (.  I  л  пкса  м  Орь  I) .  С*ь- 
пр1'>меиепъ  французски  иижинеръ, 
извФ^степъ  на  св11та  по  кулата  въ 
Парижъ,  300  метра  висока  и  до 
сега  най-вшокнй  паметинкъ,  кой- 
то е  иал1\1иъ  огь  човешки  ржд!;. 
Тая  кула,    която  носи  името    на 


строителя  ся,  биде  построен п    тт1 
Е.-вото    начертание   и   рдк 
телство  за   парижското     ■ 
и:{Ложсние  въ  1889.    V 
ЖИ1Ш  на  1'>вата  кулл  • 
килогр.;  тя  е  направени   1 
само  огь  жел^о.  Е.  има  и  дрг| 
:к1б  ЬлЪжителпи    работи ;    .чосп»! 
канали    и  др.    Той  е   ридош» 
Дажонъ,  въ  1832. 

Ейхендо|>фъ  (Иосифь  К.фо\ 
Германска  лирически  поегь,  Д| 
ставитель  на  романтичсскат 
ла  ОП.  най-нов1Яи  ирЬмс 
ската  литерат}'ра.   Всички  ие! 
п11спи    се    отлнчаватъ    съ 
простодушие'  и  искрености  Е. 
прпваддежи  къмъ   подралитед^ 
той  е    напълно  самобнтенъ  я 
изражението  на  Алфреда  де  ^1 
«пве,  макаръ   отъ  малка,  ала 
своята  сп  чашя->;  т^>Й  е  отьо! 
поети,    :ш  които  самь  той 
че   т\^    *нс  шилерсгвува7Ъ 

I  гстествувать* ,     а     бодроплу 

I  вс1>кой  въ  своя  сп  корабъ.  Ъ\ 
на  отвл^Ьчената  ноезин,  1Ч1Й  иа1 

{  е  възотавалъ  среша  неЙнптЬ  п] 
ставителе.    «-Могжгь  ди  лшс 

,  —  казва  той  —     гда   у 
вашитЬ   творения,  да    се   ио) 
ватъ   (»гь  гЬхъ,    да  ое  на( 
В1ПЪ   на  тЬхъ,    когато  в|е 
не  в11рваге   въ   онова,  воеп! 
вдавате,  като  мечтаете  съ  вр1( 
р-Ьчие    и    съ  ис1сусственй 
да  надхитрите  Бога  я  чоиЬче» 
Т1».  Т1>иа  е  една  суетна    бслц 
игри,  н  вие    1гь   иеш  но  пс' 
рцте  нито,  :ш1Цото  е  велини  0 
инош1,  киети  ириисхожда  1/ГЬ 
стод}'шното  с|гьдце»  (1788—11 

Екц]>те,  фр.  1']дпг1ъ  впдъ  П| 
игране,    между    тт^лм^ит     '-1. 
карти. 

Екатерина.  Ьи  икш 

дъщери  на   царь  < 


—  40П  — 


[а  въ  робС1'во  въ  1018 
(прй  лавоеванисто  на  1ук'1гария) 
у  гръцитЬ;  тя  со  оженпла  аа 
Псаава  Компена,  и*гг1оат1^.  визаи- 
"■р:ггоръ. 
I  ииа  I.  Гусгка  императ- 
жена  па  Петра  Велики,  род. 
1СХ2,  у.м1».  въ  1727.  —  Е. 
едпз  Т1р(кта  (ммяика  *>ть 
лшя,  п  а;етм1Л  ;й1  едни  ь  пшод- 
аойлиБЪ.  нигато  овдов^[иа  при 
имаисго  на  Мариенбур1'Ь  оть 
1 702,  в  падн^кла  иодъ 
►та  па  по01иптел*ггЬ.  Ней- 
хуГимт.  11риЕи11'.кла  внпма- 
>  на  М>;1[|11икоиа.  кмйти  ^^!I^ 
ггавилъ  на  1к*тра  Велики. 
прЬмои;кла  вгь  привославиото, 
ида  оть  руссЕИЯ  цлрь  дв11 
ри,  Ана,  1708,  която  отушил!! 
1Хла  хаицаОиъ-готириска  Д)- 
и  Елпсангп».  1701),  отиогл*!! 
ка  имиератрица.  Въ  1711,  тя 
ружпла  11<>тра  орену1  турцигЬ, 
.1  спасила,  по  брЬговегЬ  па 
ргг»..  кагм  •Л'куппла  съ  драг'>- 
•1П'Ь  си  о'1тоглк)вап(^го  на 
^  ведирь.  Е.,  прогласена 
13  на  царя  съ  единь  пу(5- 
1ГЬ  акть,  171:2,  ц  кор11Нягапа 
[огква,  1734,  нас.ч^дил;»  сл;- 
си  иц  прЬегола  вгь  172.^. 
гь  2-годпшмоти  си  царушии', 
аипла  грнжн-!^  иа  работигЬ 
V^ь  Меитмкива;  (!ама  се  на- 
мпоги    ппдь    влнаине   на 

фмна  П,    Лр.шко.    Гус- 

им11«'ратрица,    жена  на  Пстра 

царувала  сама  <т.    1702  до 

—  Е.,    дьнюра   на   кнн:1Ъ 

[кг-  Лв1'у<тТ'    ц||халтъ-цер- 

п    на    Ивана    Елигапсш, 

щя  хоЛ1иаПнъ-готг)рпскя.  бпла 

въ  Щотпнъ  въ  172Я.    Тя 

[а    въ  1745    за   Карла 

кн'  'ШЙнъ-Роторп- 

иь  на   царица 


Елисавета;  оть  него  нмала,  въ 
1754,  едпнъ  сиит^  който  царувалъ 
пЛ-грт1гЬ  под:ь  името  11ав»?лъ  I. 
Мдглсъгь  Л-  се  въскачплъ  на  руо 
ския  пр1>столъ  въ  1702,  подъ 
името  Петръ  Ш.  'Гой  ш  иеаа- 
вшгдалъ,  по  причина  на  нейниг]** 
любовни  интриги  сь  Гри1Ч1рт1 
Орлова,  |«1МР1К'|>а  Салтикова  п 
Опигислнви  Понятвг.ки,  п  12&.  иа- 
плашвалъ  сь  ра;*водь  и  съ  за- 
творъ;  ала  тя  вл1к1ла  въ  :шгоиора 
на  княгиня  Дапшова  срсчда  него, 
и  слйгь  свалткто  му  оть  пр-Ь' 
4гга1а  н  смъртьта  му,  била  нро- 
гласена  императрица.  Дв'Ь  години 
слМъ  въцареннето  сн,  та  турила 
полската  корона  на  главата  на 
Понятовскп,  1704,  отнела  оть  тур- 
цит1\  Азовгь  и  Кръмц  конто  :«1- 
воетиъ  Романцоггь,  споралум+вла 
се  сь  Прусия  н  Австрия  да  нз- 
вър1нап»  1-то  поделение  на  Пол- 
ша, 1772,  наложила  на  турцитЬ 
Т^айнарджпскня  мпръ,  1771,  но 
който  доОила  за  русит^;  свобод- 
ното кораГмшлапанс  по  Черно  море, 
нотьп кал а  въстан нето  на  1Ту га- 
чева,  и,  сл^Ьдъ  една  нова  война 
среща  турцнгЬ,  добила  01це  оть 
■1'1'.хь»  по  ншскии  дотт)р*1ь  1702, 
Оджаковъ  и  цЬлата  стрини  мслау 
Г|угь  и  ДнЬстрь.  Н11Й-ССТН1;,  ги 
НI)Могил^1а  лд  се  досъсипе  Полша 
(гь  лн11  нови  нод-Ьлрния  в-ь  17!К1 
и  1795.  Е.  умрК|а  мгико  вр11Ме 
сл1;д ь  к;П1  <  се  обявила  нротивъ 
<[>ранц}зската  република.  Нейното 
упраалрнис  н  спечелило  пр1.:чпмого 
Флика  и(>-с11равех1ИВо  отколкото 
нсйпитЬ  злвоевання.  Тя  издала 
много  иолсзпн  зако}1Ц,  унищожила 
тайната  дпригслна  канцеларии, 
нзполила  на  мужпцитЬ  да  се 
освобождавать  п  да  сн  купуват!, 
зомн,  новпкяла  лругоземни  земс?- 
.  1 1и  ци  да  >  члп.  на  ;«'мод1)лие 
[л-сскнтЬ  сслннсл  ноопьрявала  и|ю- 


мишленостьта,  пскопала  много- 
бройни шша.ш,  оъчипнла  сама 
наставления  яа  областн1ГгЬ  упра- 
вителе  и  др.  11о1фовитолк;1  на 
книжнината  н  паукнт^  Е.  11  во- 
дила пр-Ьпцска  съ  тШ-първнгЬ 
учени  *|)ПЛософи  и  държавници 
въ  Европп,  съ  Грима,  Д.  Алем- 
б*^ра,  Волтсра,  който  ш  нарп- 
чалъ  ( ^1ьвгрнп  Свмщ1амш)п,  приела 
Дидро  въ  двора  си,  основ^иа  сан- 
нетсрбургската  академия  на  на- 
укитЬ  (1788Х  исИ11апиа  въ  ран- 
ни страни  1гЬколко  научни  похо- 
да и  сама  прЬдприела  едно  пж- 
туване  ияъ  Кръмъ.  Образцовпг!; 
произведения  отъ  всичкитЬ  жи- 
вописни Н1К0ЛП  били  съединени 
в-ь  едннъ  отъ  1геЙнп'Н1  палати,  и 
С.-11етербургъ  в11Д'Ьлъ  да  се  из- 
дигне една  колосална  сп^атуя  на 
Петра  Велики.  Огь  Е.  И  има: 
една  сбирка  писма;  едно  опро- 
верисение  на  Шапово  пхтуванс 
въ  Сибнръ,  подъ  заглавие  Лн- 
юшЪтъ;  една  прикаока,  озагла- 
вена Царсинчъ  Хлор7. ;  комедии, 
п  една  историческа  драма  Олегъ, 
Нейната  паметь  е,  за  .иа  честь, 
помрачена  отъ  безнравствения  й 
жпвотъ.  Виж.  Ппиръ  Иглики, 
Екатерина  II,  и  пр.,  пзвл'Ьче- 
иие  и:л>  Лимартиновата  нсгорня 
(Сливен  ь,  1«80). 

Екапгрнна  (Си.).  Великомъ- 
ченица, дънифн  }!а  Цеста,  алек- 
сандрийски тнранинъ,  която  жи- 
в1к1а  въ  началото  на  1У-и  вгЬкъ. 
^[ощитЬ  на  една  млада  дЬвоЙка, 
памкрени  въ  началото  на  1Х-и  в. 
на  връхъ  Синай  (въ  Арабин),  се 
счели  за  нейнитк  мощи. 

Екатсрпибург!..  Русекп  градъ 
пъ  пермската  губерния,  па  р1,ка 
Псетъ,  ври  полнтЬ  на  Уралски 
1иаиини;  25.20<»  жпт.  Е.,  осшн 
ванъ  отъ  Петра  1  въ  1723,  е 
пьрвий  градъ  въ  губ.    по  гърго- 


впята     н     промлшлваостьта :    въ 
н его    се    съср-Ьдоточа  ва   >  м 
нието  яа  всички  заводи  нк 
скп  планнии.  Въ  Б.  има  фаОр! 
за  монети. 

Екатернпоградъ.  Градъ  и 
пость  въ  южна  Русия.  ста1 
губ.,    на  л11в.  бр.  на    Тер! 
е  важещ*    военепъ  пость   ш 
заццгк  Вь  Е.  има  каиеиои 
ум||шлнн    врата     иаднгнжтп 
Екатерина  И,    въ  паметь    ия 
11)(темкнни,  който  иеновал-ь  г] 
въ  1777.    Насел.  около    4,000^ 

Екатери11<|ддр1..  Гдавепъ 
на    Кубанската    обл.    (земяти 
чериоморскптЬ  казапи  въ  1Ч< 
на  Д'Ьсния  брЪгъ  на  Кубзнъ. 
ло    160  килом.  отъ    устието 
27,347  ж.  Много  заводи  а  рая 
иптелна  търговия  съ  плаваш 
въ    Кавказт>.    Е.    е  оспованъ 
17Я8  отъ  атаманъ  Чеие1оЙ. 

Екагерниославъ.     Укр1л< 
градъ  въ  юйпш  Руспи,  па  д1 
бр.    па  Дн^пръ,    400    кплоя. 
с11в.-ист.    огь  Одесл.    центръ 
едноименна  губерния;    41,09? 
Паметпикт.  на    пмпер.  Ккате| 
II,    която    основала    Е.  егъ  1 
Фабрики    за  коприна    п 
стоки.    Важенъ    паише1гь  м 
И1гь.  —  Губ.  има  нро(Тр.   Й1| 
чет.  килпи.  и  нас^-^л.   1,1 

Ек»т(»я6а.    Виж.    Х| 

Е  кбата  и  а .    Сга  ра    стол  вЗ ; 
Мидии,    въ  ср+аата;    па  сЬа- 
тт.  Вавилонь  и  яа  1гЬв.  оть 
Е.  е  била  огртепа  сь  7  сг1 
ра;иичпи  1Г1ароВе,  коаю  посш 
се  изди1чии  к^ьмь  ср1;д1Л 
Окрлжностьш  п  е  бида 
килом.  Въ  ср1>датя  на  грйД1,ч 
копичосю!  могила,    Лилп 
на  слънцето  и  палатъть 
напраиепн  огь  кедрь  н 
н  па  коитч»  покривите  п 
били   покрити   сп>  алдтна  и 


-501  — 


плотя.    Е.  Лпла    осповапа, 

около  700  г.  ир-Ьди  Р.  X. 

ДрЙокеса.   главптарь  Нс!  ми- 

;кл  племена.  Тя  била  едно  по 

^  сголица  па  М11дий<;к11г^  пер- 

тЬ  и  парпш(Ж1ггЬ  монарси. 

шдръ  Велики.  К0ЙТ1»  нк  :»- 

1Ъ,   пигубилъ  тамъ   Парме- 

Въ  тон  ггрочутъ  по  ведп- 

ието  и  богатствата  си  1'радъ, 

пжти  обнраиъ,  Аитиохъ  111. 

;кн    краль,    пакъ  нвм-Ьрплъ 

талапта.    СегашипЙ    градъ 

1нъ   сгон    на   мктопаюже- 

на  Б.:  таиъ  още  иамиратъ 

[ц  колони,  клиииобра:зии  иад- 

моиети,    медали,   единъ  ху- 

атусгъбирень  каменеиъ  левъ, 

олагаеми  гробове  на  Мардо- 

Естнр!. 

аторг,  м1т,  Крлгъ,  който 
.но  дМи  земита  иа  дв*  и 
вснмкнгЬ  точки  еж  на 
разстояние  огь  двата  по- 
Бвватора  нарнчатъ  ршто- 
'  :*а  това,  защсп»  ко- 
-  мяиува  пр^ъП.  него, 
ао  цМата  земи  дсмп.ть  бинн 
съ  нотьта.  —  Енваториа- 
1 )  Равнодевственъ,  който 
ддежа  ял  екватора:  екнато- 
к^)Ж1ъ,  2)  Койш  С1^  на- 
идъ  екватора :  екваториалш1 


торъ.  Републиканска  дър- 
въ  гжна  Амерпка,  съ  пр^Ь- 
ка  зяп.  Атлаптическп  оке- 
1а  сЬь.  Нова-Грапада,  иа  ис^гг. 
лин,  на  ви'ь  Перу;  проггр. 
>б  чет.  кпд.:  насел.  1,200,000 
Огол.  Кчипю,  п.  г\).  Гаа- 
«г.  Ияносъ :  какао,  гома,  кафе, 
иопа.  драгонЬнни  ме- 
.1  таикп.  —  Е.  обра- 
1С!записима  държава  отъ  ко- 
1830)  Колумбийскага  репу- 

се  разд^Ьлила  на  три  от- 
дьркави  Нова- Гранада  нди 


КплумГшигки  (Ъ^пНшгнп  Дъртспви, 
]ин€.1усла  и  Екваущгь,  Отъ  еква- 
торцитК  пб-вече  отъ  650,000  ех 
отъ  европейско  проискождение  отъ 
цЬкогантнгЬ  пр1юелеици;  сега  ев- 
1)опейскот<(  И[)1и^ление  кьтанаемя 
е  слабо.  ДругягЬ  екваторцп  еж 
около  460,000  опитомени  индийци, 
около  10,000  негри,  останжлитЬ 
мулати,  сир.  пронял-Ьзли  огь  см1>- 
пIениет<^  на  негри  съ  б-Ьли  чов*ца 
илп  индийци.  ОсвЬпь  това,  въ  Е. 
пма  около  200,000  индийци  въ 
диван1ко  съсюяние.  В1>роиснов1ь 
даннето  на  скваторцигЬ  е  римо- 
кагодп честното.  Между  нЬкоа  ин- 
дийски племсша  има  христянски 
мисионерс. 

Екви.  Старовр^менъ  пталнян- 
ски  народъ,  въ  Лацнумъ,  пободеш, 
огь  Камила  и  подчпненъ  отъ  рим- 
лянетЬ  въ  самнитскиг^  войни  (343 
-290  пр.  Р.  X.). 

Еквнва.1ент'ь  (лат.  (^куусь,  ра- 
веиъ;  впл^^ро,  струвамъ,  пмамъ 
птойпость).  Въ  х.пм.  вен1есгво,  кое- 
то се  сьеднннва  сгь  друт  само 
въ  изггЬстия  пропорция;  замЬсти- 
тель.  —  Еквивалентенъ.  Равень  по 
сггойио(ггь,  равиоцЬненъ- 

Еквилибристика  (лат.  скууп», 
равонъ;  либра,  в1;си,  ккпъпн). 
Учение  яа  равной1>сието  приспо- 
собено въ  театрално  ирЬдставля- 
ване.  — Еквилибристъ.  ЧовЪкъ,  кой- 
то дава  представления  основани 
на  паконит!^  на  ровкоп11сието. 

Ек:[1и1тира11Ъ  се,  лпт,  Въс- 
гь[)жан11мъ се,  }'иас41мь  се  вь  мечти. 
— Ензалтация,.иг//л  Въсгьржеиость, 

Екаакен  ь,  мин,  Исни'!!»  на  учо- 
ници.  —  Еизамеиаторъ.  Оня,  който 
испитва  ученици. 

Екааметр^*,  /у^.  Сдтото,  как- 
вото е  хекламетръ. 

Екзархия,  еклархатъ.  Заво- 
еванието на  Италия  отъ  готитЬ 
въ  началото   на  У1-в   в^къ  бяло 


—  602  — 


»жекъ   ударъ   за    визаптпйскатп 
гордость;    п   Юстпнпапъ   р-Ьшплъ 
да  пзбрпше  позорното  потно,  като 
земе  иааадъ  изгубснитЬ  земи.  Исг- 
пълнението  на  тоя  кроежь  со  ио- 
^[гЬпио  на  Велиаарии  (ниж.  мил 
Оумп),    н    пб-сстпЪ    на    Нарсеса 
(ииж.  т,  (I),  който  довърншль  ;}а- 
восванието   на   Италия.    Н.  бплъ 
първай,  който  носи.1Ъ  титлата  ек- 
зари.!*;    п  земята,  която  управля- 
валъ,  СО  наричала  Екзархия.  С:Ь- 
данпцето  на  екзарсптЬ  бп-П)  Г1'адъ 
Равена,  п  приморието  отъ  Рнманн 
до  А}геона  (552).  Айстулфъ,  лон- 
гобардски  краль,   унищожиль  вн- 
заитийското  1Х)СИодство  ш.  Ранена; 
ала  въ  75Г)  бплъ  п])ппудснь  да  от- 
сТ|'кт1  Е.  на  Пиппиа  Малн,  <|)ранк- 
скп  краль,    който    нк  пр*Ьдал1.  иа 
рпмскпя  етгаскопъ  Стефана  II.  — 
\\ъ  У1-и  в1»къ,  гкзарть  (гръд.  нп- 
чалпню»)  наричали  сппокопъ.  кой- 
то упрпвлявалъ  мнот  епархии  нъ 
една  обласгь;  той  ималъ  правото 
да  рд;коиола1'а  епископа,  да  сл^дп 
тЬхъ  и  останаглото  духовенство  и 
ги   гху&жда,   въ  иЬкон   случаи  ,га 
събира    съборъ,   а  да  му  ир]дс1'^ 
дателстуна.  АлександрийскиЙ,   ан- 
тпохийскпЙ,  сфрсский,  К1'сарнЙскиЙ 
и  цариградскпй  епископи    поседи 
титлата  ешшрхъ,  ко»гго   паЙ-сетнЪ 
(икшмкни..!»  съ  титлата  патриархъ. 
Вь  старо    вр'1;ме   <'.    паримали    в 
оастойниЕа  па  н1жолко  моиастиря. 
Сжн4ата  титла  иоси  сега,  въ  1*ръц- 
ката  пръкна,  лице,  което  ревизира 
о(1шииално.  като  пратеипкъ  иа  па- 
триарха, духовенството  и  Ц1)ъквпгЬ 
въ   една    область.    За  най-повото 
значение  па  думата  (папрхъ  вгок. 
Енмгртин  (Път  гарска). 

Ек;<а||\ии  (Бк1П1рока).  Само- 
стонтелного  духовно  управление 
на  българската  цръкна.  На  чело 
на  това  упраапенпе  има  единъ 
ЛЪрховенъ    духовенъ    началнпкъ, 


гкзпргь,  който 
градъ  и  ОП.  тамъ  упра 
православни    б*ьлп1рс,   дЬ* 
били  тЬ;  огь  ис1ч»  зависшт 
кигЬ  мпт[1ополит11,  еивекоп 
,  нжлогго  ду.ховсн<п'во.  Мш^ 
пма  въ  бъл1арското  княж(.< 
Со<|)ПЯ,  Пловдннгь.  Ру*!»*,  ' 
Вариа,Сливенъ,  Вида21Ъ,С 
Вратид,    Ловечъ   и  Огара^ 
За  сега    Одринско    се    уп 
огь  едипъ  митрополпт»:кв 
никъ,  а  въ  Македония  ши 
трополита,    съ   с1здалц1цд 
врокоиъ,  Скопие,  Велесь, 
Дебхфъ  и  Струмица. 

Духовното  унравление  I 
гарската  пръкни  се  подВ| 
1Ь70  |па  2К  <[н'пр.]  (П|  су^ 
фпрма1гь  (виж.  Алн  паиш} 
тежка  борба  на  българетЬ 
рнградската  гръцка  патр| 
коя^ш  б'&ше  сполучила  едво 
да  уквпюжи  гьраовската 
аршия  и  поел!  п  охрндс! 
зависима  архаепаско1шя(в: 
коиснь  нъпрось).  По  члеШ 
на  султанския  :игп>,  въ 
ския  екзарха  гь  (ишадтъ  1 
епархии,  паселеии  съ  (па 
могхгь  да  се  црисъедияя! 
опия,  на  които  поне  лв1ь 
огь  населението  »»'■ 
гръцки  и  ^фуги  1, 
нрКгвшБдаие  на  фермана 
сега  не  се  (^  привело  с-ъвс 
испълненне  въ  оставелит! 
прямата  власть  п 

ВЪИрЬкН     МПОГь! 

демонстративно,  иска1{аното 
ние  на  населенията  въ  тия  о 
п    нснр'Ь<п'апнитЬ    заляга 
Светата  Кк:^арxия. 

Поради  иритесгитЬ  отъ 
на  гръцкип!    пагриаритн 
кр1шата,   която  тя  доб 
едни  и  други,  до  пзб1>1>а  н 
гарсЕВ  ензархъ  се   мнижхЯ 


—  603  — 


Аптпмъ  Ввдински    (вшк. 

|*|.«<г  I)  се  избрл    на    16  фо- 

фня    1872.    Въ    1876,   сл1здъ 

1СКПГ1Ч»    В1>ста1ше,    когато   се 

дМо   Аитимъ,   ^а  сюшрхь 

^ра  ссгашний  бъ.ип^рскн  ок- 

►гь  (важ.  Ииснфъ  I). 

^*к;трл'ъ    (Ллсктш^рь    Стои- 

\ь  Хш^жи  Лойокн/).  Бъ.1гар- 

'блииистъ  и  народенъ  дЬ- 

епохата   на   нашото  въз- 

1Яе.  Е.,  род.  въ  Стара-Загора 

1810,    помних  въ    Софня    въ 

I.  Той  б-Ь  добил  ь  образованието 

въ  Букурен^ь,   д11то   б1ице    се 

[ъ  на  гръцки,  в'ь  Буда-Пешд, 

учсипето  му  било  на  нЬмски, 

[Лй-чмгпН!  въ  1Гири|К'ь.  Въ  фран- 

1Та    стол н ца   се    у ч нль    ис- 

мате*1атпка,  апГ)-сетнК,  кога 

атан1е  на  турското    по- 

—  меднцвна:  {иа  по  една 

друга  причана  не  свърнхнлъ 

Е.  билъ  запознагь  съ  фран- 

:кя  публицист  п  държавници, 

'ссБИя  посланиикъ  Орлова  и 

Луи  Фнлнпа.   Въ    1841, 

ц^ла  западна  България  — 

•ско,  Нишско,  ЛФл-ковско    - 

хвърлена  въ  огьн)»  огь  идна 

албанци,   нодъ  пр^ддогъ  да 

|Т1отъпче    едно    въгтание  (виж. 

^ск^^    мешания)   Е.  заинте- 

ФраицузскигЬ  миннагри 

»ра  а  Гизо,  както  и  царь  Луи 
[ипа    [огь  него    билъ    присгъ 
[но]  въ  България,   в  внушилъ 
»а1цацето  на  една  мисия;  ака- 
1къ    Бланки    билъ  испратенъ 
'ранцузското  нранителстно,  и 
ь  Е.  го  нрндружилъ    като  се- 
1рЕ>  В  Драгоман  инъ.   Както   е 
1в^стао,  Б.  обнЕолилъ  и:к1а  Бъл- 
гария, и  плодъ  отъ  тая  обиколка 
'  1Т0ТО  негово  съчивеиие 
-    ^ь  Бглшрия  (ПарН/КЪ, 
|3).  Сд1аъ  това,  Е.  ходилъ  въ 
дЬто  издЬйствува-1Ъ  под- 


дръжка |угъ  англвйското  прави- 
телство въ  Царпградъ.  Сжщото 
направилъ  въ  В^Ъна  и  С.  Петер- 
бургь;  ш»  русската  сгголишк  бнлъ 
ноииаань  нарочно,  па  билъ  н  ирн- 
етъ  огь  импер.  Нпколая  I.  Оте 
до1и'Ь  бнлъ  въ  Парнжъ,  отправил  ь 
еди!гь  немоаръ  до  веллкнтЬ  снлв, 
съ  който  искалъ  реформи  за  Бъл- 
гария (1В43).  Въ  1846  настани^^ь 
се  въ  Цариградъ  и  въ  1848  под- 
качилъ.  заедно  съ  Пв.  Богорова, 
уреждането  на  Царшрадскн  В^ьст- 
никъ,  първия  български  полити- 
чески лисгь  въ  султановата  сто- 
лица; олЪдъ  три  години  поелъ  ре- 
дакцията иа  тоя  в^Екггникъ  самъ, 
и  продьлжаналъ  да  го  редактира 
още  10  години.  ПрЬзъ  това  вр1ше 
Е.  възбудилъ  въпроса  за  основава- 
нето на  първата  българска  цръква 
въ  Цариградъ,  и  работилъ,  заедно 
съ  малцината  тогавашии  бъ.1гар- 
ски  дЬАци,  да  се  добие  изволение 
за  съграждането  н.  Изволеннето 
се  добило  отъ  патриарха,  благо- 
дарение на  зан^итата  иа  послан- 
ни1Ц!тЬ  п  на  самия  великъ  везирь 
Раншдъ  пан1а.  Тогава,  п(»  Е.-вото 
залягане  Стефа11аки  Бого)>идн  по- 
дарплъ  м^Ьстото  за  народното  све- 
тили1це.  Пр1кть  пр1^иванието  сн 
въ  Цариградъ  Е.  водилъ  корес- 
понденция {:;ь  много  градове  въ 
Българско  и  помогн&лъ  нравствено 
и  веществеио  за  отваряното  или 
уреж^^аието  на  много  българска 
училища  и  цръкви.  ЦрЪзъ  това 
врЬме  той  пр^1дставилъ  и  единъ 
мемоаръ  на  султань  Меджида  по- 
ср1ц(Л'вомъаиглиЙскш]  посланншгь 
лорд ъ  Стрцд(})оргь  -  де  -  Редкля(|)а, 
който  го  наричалъ  «свой  сътруд- 
иик:ь>.  Въ  Цариградъ  Е.  нмалъ 
и  единъ  кинжове1гъ  трудъ,  единъ 
бъл1'арски  нрЬводъ  на  Д)ьнниятп. 
11р1ьзъ  1866,  за  въсштшието  на 
чедата  си,  той  отишелъ  за  съв"]?!- 


504- 


Иякъ  на  тзгрското  посолство  въ 
Парпжъ,  и  пспълпявалъ  тая  служба 
10  години.  С.тЬдъ  освобойцението, 
когато  мнозина  в^трогонцн  въ 
странство  съвсНЬмъ  неизвЪстни  на 
българския  кародъир1даагахж  кан- 
дпдатуритЬ  си  за  българския  пр-Ь- 
столъ,  Е.  <1чете  за  добр11  да  пр1ц- 
става  себе  си  за  кандидатъ.  Въ 
вр1ше  на  уреадането  на  Неточна 
Румелия  той  биде  назначеиъ  олов- 
днвсни  префекгь  п  малко  вр11ме 
п6-сетн"Ь  —  членъ  въ  Върховното 
Административно  Сждилите,  която 
дяъжность  исиълннваше  до  Съеди- 
нението. Народното  Събрание  от- 
иуснх  на  Е.  въ  старостьта  му 
една  пенсия  отъ  6000  лева  го- 
дишно; отъ  неш  той  се  ползува 
отъ  началото  на  1888  до  смърть- 
та  си. 

Екзнрхъ  (Поанъ).  Български 
кннжовиикъ,  съвр1шеннпкъ  в  при- 
ятель  на  царь  Симеона.  Н^й-про- 
чутото  му  съчинение  е  Шгсто- 
деньс  или  Шегто*)нсвъ,  пространно 
тмкование  на  първигЬ  глави  о1Ъ 
библейската  книга  Битие.  Съчя- 
непието,  отлично  по  хубостьта  и 
богатството  на  езика  си,  е  посве- 
тено с||Д(кю  келмкоии  Хонстолюк1|Н 
Смисоми».  На  едно  м'Ьото  въ  кни- 
гата, авторъгь  се  обръща  к'ьмъ 
царя,  и  описва  шшжескитЪ  дворци 
н  палати,  храмовете  украсени  вд;- 
трЬ  съ  мраморъ  и  мКдь,  сгь  сребро 
п  злато;  посл-Ь  се  описва  самий 
князъ  «какъ  с^^дп  на  прЪстолъ  въ 
рухо  везано  съ  бисеръ,  съ  огърле 
оть  пенези  на  шия,  съ  гривни  па 
рял^  пр^пасанъ  съ  багренъ  по- 
ясъ  и  на  бедрото  окачепъ  злагь 
мечъ,  а  отъ  дв-ЬтЬ  страни  стоштъ 
боляре  съ  златни  огърлия,  пояси 
н  гривна».  Другь  п6-заб'ЬлЬжцте- 
денъ  трудъ  на  Е.  е  неговий  пр'1> 
водъ  па  богоаювското  сгъмиирине 
Ва  св.  Йоана  Дамасквна,  извЬстенъ 


съ  името  Небеса,  и  печатанъ  въ 
Русия  съ  насловъ  Боюслот^  См- 
тшо  1оанна  Дамаскина  *г  ^  ^'  ■ 
ооОгь  1оанна  Ексарха  Болт^ 
(Москва,  1 87й,  Унииер.  '1  (I имл ^ 
Та^!  книга  е  напечатана  «гпква 
въ  буква  н  слово  въ  &7ово>.  По- 
дробност за  Е.  има  въ  гга1 
Творенията  на  презвитера 
пяна  Екзарха  ь^ь  спис  Ргм 
ознн  расказа  (Со<|)ИЯ,  181)7, 
И,  кн.  IX  И  X),  у  А.  Теодоро! 
Българска  Литература^  у  Д. 
ринова :  История  на  Бгли 
тература,  у  Конст.  Калайдовя^ 
/оаннъ  Ексарлъ  Болшрск^й,  «1 
сл1цован1е  объясняющее  всго! 
словенскаго  язика  и  лвтерат 
IX  и  X  СТ0Л11Т1Й»  (Москва,  185 

Екаегетнка,  ^р.  Наука  за 
да  се  тълкува  Св.  Ннелние. 

Ек;|»»кутивен'ь,    мгт.   Нал 
теленъ,  на  сила  направенъ. 

Бкзекутнраяъ,  .шт.  1)  Пс1 
нявамъ,  пзвръпгвамъ:  ра^юта 
зекутирпна  оть  Евреи,  2)  11с1 
1швамъ  смрътна  присжда:  Лко 
м'кутира.1;у>    ()нгсь,    —  Екзен! 
рамъ  се.  Подчиня  вамъ  се, 
вамъ  се  да  сторж  н"Ь|цо.  — 
нуторъ.  1)  Пспълнпте,ть  па 
калпаппеса.2)11алачъ,  джелат 
—  Екзекуция.    I)  Привонцаяе 
пспълнепие   смрътна  присяда. 
Наказание,    което    се    нала!'* 
възбуптувано    население  съ 
вяпе  да   квартирува  л  се  ре 
реяиа   пълноатастно    между 
войска. 

Екзема^  *р,    Накоаша  болс 
пспри)цване,  което    пр^( 
малки  ияпЕи  пълни  съ 

ЕкзелалярЪу  лат.  1)  П] 
(отъ  писмо)  единъ  екземпл 
договора  се  остани  у  ит 
2)  ТЬло  (о1нъ  книш):  исп^ 
ми  иеть  екземпляра  отъ 
Османска    Ието^пш.    Нас 


-665- 


зяаян  вс11кой  пр1д>гЬтъ 

^отхЬлио    отъ  тюдоОии    ТТр1!1Д- 

^»Iамс    ю  осгъ   нао    какмь 

г  той. 

10С'Ь,  1р.  (тикане  на«ънь), 

[ето,  което  сгавп  отъ  вжтруь 

*нъ    м(*»ц^у   ДВ*    тучностп  еъ 

1ЧНЯ   ПЛЪТНОСТИ   пр^зъ   една 

що  се  намлра  помежду  пмъ. 

ЕшЬсмогъ    (протнвополож- 

течонио)-   По  дЬЙствието   на 

юса  н  ецдосмоса  стана  въз- 

1Янето  на  кръвьта  въ  (Шня 

^ически  {гръц.  екстпнкось  ; 

вгьт.).  Дру1Ч>3{'меиь,  чу- 

1е1Пч  ка1'ато  се  г-онорп  аа  ра- 

[;  въ  нротпвоположпость  па 

'ИЪ. 

:мш>|;ъ  (лпт.  «су.'/п>,  равепъ; 
гаасъ,  смвсдъ).  Янусмисче- 

гажъ,  лпт.  (гнуусъ,  конь). 
*во  на  господари  което 
отьлюде,  коне,  колаидр.: 
•К1г  гкшшжъ.  2)  Корабни- 
дружпиа,  сир.  лн»дет1'>  на 
.,  корабпицитК  гемнд}кцнт1'>. 
лахигнн,  *р.  Научно  нме  на 
ськъ  съ  тръпна  или  гръчове. 
[«ктнаяъ  (гръи.  гклеш,  про- 
.).  Философска  система,  които 
»л  въ  да  се  пробвра1Ъ  онпя 
оть  ра:ши  философски  си- 
1у  конто  се  считагь  за  истинни 
се  съглася  ватъ  помежду  пмъ. 
1ро  врЬм^,  така  еж  се  мк- 
да  съгласявать  Пптагоровата, 
юватя  и  Арнстотсловата  фн- 
1ЯВ,  я  п6-сет1гЬ  платонп:1Ма 
1ИСПТПСГВ0ТО.  Много  огь  раз- 
отци  на  христянската  нръюш, 
1ШШН  въ  езически.  фплосо(|>- 
рнторически  училища,  еж 
еиестопи.  Въ  новптЬ  вр1'|- 
1Ъ  и  Декарть  еж  на- 
в  Хегелъ  и  Виеторъ- 
оснооател1тЬ  на  иововр-Ь- 


мения  гклрктпзмъ.  Тая  Сигтемл. 
ако  мошо  СО  нарече  така,  се  до- 
могва да  обясни  критически  ист(>- 
рическото  разшпие  на  11|)11дн111иигЬ 
философски  системи.  Екленти1;||. 
П|Ш1п>|>жни11П  на  е1{Л0КТНЗМЪ.  — 
Еклектически.  1Т|>оОранъ,  съсгглвенъ 
отъ  пробраип  статии  нзъ  разпи 
съчинения. 

Еклиптика,  гр.  Кржгт!  въ  не- 
бесата, около  който  слънцето  сг 
вижда  да  пжтува  отъ  западъ  къмь 
истокъ  нрйзъ  годината.  Тоя  крж!^ 
е  навеленъ  къмъ  екватора  подъ 
хгьдъ  23"  28  секунди.  ДвЬтЬ  точки 
на  еклиптнкаш,  вь  които  тя  се 
прЬсйча  съ  екватора,  е^  ппрнчагь 
точки  на  равноденствието;  а  други 
дв1>  точки,  пйй-отдалеченигЬ  отъ 
екватора,  се  наричатъ  точки  на 
слъппрстпянето  (Лсшрон.). 

Ек.1неиасп.  (проповкдпикътъ), 
7'.  Кнн1^  въ  Ветхй  зав1-.гь.  която 
се  приписва  отъ  едни  —  Саю- 
мону,  отъ  други  —  на  Зорова- 
веля,  отъ  трети  -  па  Езекнн. 
Д1л1>та  на  автора  е  да  поучи  кь 
какво  сьсггои  истинската  мждростг.: 
той  исчислява  всичкитЬ  почести, 
удоволствия,  богатства,  доказва 
тЬхната  суетность,  п  заключава. 
че  иЬма  друго  блаженство.  освЬмь 
любовьта  къмъ  Пога  и  нсиълне- 
нието  на  неговитЬ  запонЬди. 

Еклога,  %р.  Стихотворение,  въ 
което  въ  видъ  на  разговоръ  ге 
описва  селский  живогь:  Десетп» 
гнмаи   Ниртлигии, 

Ек11Н1ль.  Баварско  село,  20 
килом.  на  югь  оть  Ратисбон11. 
Нап(иеопъ  напеслъ  тамъ,  на  10 
амрилъ  1809,  голЬма  нобКтд  надъ 
австрпЙцигЬ. 

Екоиопня,  ехономистъ.  Вих 
Икономия^  икономисть. 

Ех  (ексъ),  [лат,  зп.  мл/.  Час- 
тица, която  СО  поставя  пр1цъ 
титла    за  да  показва,   че  лицето, 


Ш- 


Коото  к  е  ймало,  е  пр-Ьгтаижло 
да  IX  пма:  екгъ^мпннстрь,  бившъ 
мииистръ;  екгь-11п)утап1ь. 

Кг  ш1е(-г}<и,  .ихт.  Огь  против- 
ното. 

Кх  ао(п^  лшп.  По  оОЬ1Ц1Шието. 

Ег  а1И1Г(1га^  лпт.  (соб.  знач. 
тпь  кп7пп)ратп).  Тона  ипражс*- 
ние  се  9  у1!от11Мявил(1  първоиа- 
чалпо  за  папата,  когаш  гово[>п 
като  началипкъ  иа  цръквата;  сега 
значи  оть  официалното  си  по- 
лам:снн€,  аь  иласть. 

Ех  п'Мо  1пШ  /и,  лпт,  Огь 
нищо  не  става  нищо. 

1и  о/ппо,  ,шт.  По  с.1}ткбй. 
по  дл'ьжио(пъ. 

Ег  1гтрогс,  '">"  1>е:гь  при- 
пугплие. 

Ех  ипг/т  Ьчипи,  '.г  пиг*Ьиа 
ат-нипк  Латинска  пословица ;  ло- 
вътъ  СО  познава  но  иоктсг^,  а 
оселътъ  по  унштЬ. 

Ех  нпо  (Пасе  отпщ  лат.  Огь 
одпо  кауш  всичко;  отъ  едао  слбдн 
за  цЬаото. 

рчюииа,  Литппсио  пзроченнс;  и> 
дцгплхъ  паметнпкъ  пснтраенъ  огь 

Т)'ТЬ. 

Ехсмр1а  нип1  оиш1а^  ^Ш9П.  Прп- 
мЬрит!!  обияаатъ. 

ЕхгшрЬ  цт11А.  Латинско  из- 
ражение: колкото  за  прим-Ьръ. 

ЕхрептИа  г1осс1  ^1п  г/о«.  Ла- 
тинска поговорка:  Ооитътъ  учи 
глундитЬ. 

Есгс  ко/по^  Апт.  1)  «Ето  чс- 
лонЬка»,  изражеиие  иа  Пилата  за 
Инсуса  Хрпсш.  2)  Статуя  или  ка1ь 
тина,  която  представлява  Ппсут 
Хрпста  съ  в^шецъ  огь  тръне» 

Ккгагопъ.  Вшк.  Х/:кса10Нъ. 

Ккса(\т,|)'ь»  Впи{.  ХексааУрь, 

Кксентрикь,  лат.  (Оукваано 
анач.  швънь  крлиь),  Чудак^ь,  ори- 
гишигь,  човЪгь  много  гг11аие1гь  по 
характери    си.    —    Енсентриченъ. 


Необикновенъ  по  правитЬ 
чаитЬ  си.— Еисентрмчность 
1Г0СТЦ  иеобикновеность  и« 
гера,  своеправие. 

Ексетеръ.  Гл.  градъ  н; 
обласпъ  Девоишайръ,    250 
иа  юго-зап.   отъ  Лоидокъ 
КИ.10М.    по    СЛ1 1 щ та    П< ЮдЛ 
Нристолъ,  на  р.  Кксъ,    пр 
ще    свър:шно  чрк^ь    кая; 
кйлом.)    съ    Ла-Маишъ    ] 
точие    на  юго-западната 
англ.  Жел^иццц;  41.740  : 
носъ:    жито    и  вълна,    са 
масло,  11В01ЦИИ,  химически 
ведения,  сукно  а  др.  К.чк 
борна    цръква,    кръстооб] 
великат^ана  по  украшения™ 
е  била  въздншжта  оп.    III; 
147>^.     К.  е  бнлъ  н11К1.' 
на  уесекскитК  кр^иг.  .М 
ски    л  гръцки    монети 
старини  ст  иам'&ре1ш  въ 

Кс«терь.    Градь    пъ 
пигЬ  Държави    (ЦкьХъмш 
пристанище  близу  до  у-гм*"! 
едкоимояпа  р^ка  и  на 
мейнскати  жол'Ь:^ниш1,    «и  ш 
па  с(ш.  огь  Постонъ:    7,000^ 
<1>аОрнка  за  топове.  Богата 
Филинс^ва  академия,  осно1 
1781  огь  Джоиъ  Филипс»! 
добра  библиотека. 

Кк('к.1Н);1ИКИ(*гь,     ,тт. 
който  исключава,  не  допу| 
ва,  н{о  проти№^р1;чи  па  № 
МН11НПЯ    или    вкусове 

ММтО    ГНСН 

визиъ.  Съ*  < 
впстъ. 

ЕксК]№Яе11ТН,    лат.   И 

непо  веп^ество  отъ 

113.1  ШНСКЪ. 

Ек(-Ь71>гия,  лат.  РасхоД 
пктуване  съ  научна  1гЬхи 

Ах  ппи1о  н/7и7,   ' 
нищо;  Люкрецнево 


-  507  - 


^йятй  яа  Кпикзйроватя  фц- 
:ка  система. 

ОГЬ  всичко  110  1гк1ио,  огь 
1111  що. 

[стината  п:иияа  ппъ   д-Ьт- 
[епн,   сир.  дгЬтрто    пе  зиао 

аисивпостц    лат,    (соб. 
тргшн.тогтк),  Словоохот- 

па[ио1|1>сг(>  на  чоп-Ька  да 

и  мполпгЬ  си.  ПЗЛИЮ1  чув- 

со,  отваря  сръдцето  си.— 

венъ.    1 )    Словоохотлп въ. 

пиритрлопъ;    т^ойто   става 

;?а  растцренце:    гнгппн- 
I    аолншннп    нп  Италня 
ппа. 
птриацилч  лап\.    Прк-^л- 

от('чи(ТВ1)то  на  чуиибипа. 
«'ДИрняъ,  лат,  I)  Испра- 

1Ц0  на  м^стоназначешкп-о 

Лзврътвамъ  ус1гЬшж1. 
скспсднрамь  сдниь  ньпросъ. 
едитнвенъ.  Б1И,.ть  пъ  ра- 
яргапъ.  —  Експедиторъ. 
ач'Ь  на  сток;*  пъ  м1.(Т<.>- 
иирто  й.  —  Експедиция. 
дружния,    люде,     която 

гь   поеина,     научна    или 
ь  :ад  нМд^ч  обикновено 

на  стрлна. 

ектативинц  .шт.  Ожи- 
очтшателенъ;  стош  '/л 
ьивно  иоложгнш\  чакаМъ 
1аи1'»сш  въ  една  работи,  въ 
►■Ьмр,  корто  П10  :»пйиси  отъ 
т»  развитие  на  С1гб11тня'1'а: 
спши   трямо  нась  *гь  ек- 

?    А7%пгЬп1г „.;    лшп. 

[ибале :     «()ИЛософско 

лопио    на  ТОвепалл,  юи^го 

на  С*/пш1  Су4т*тшил. 
пен(ш  гк(  орИта  гстш 
'а,  ^«/».  ОнипвП»  е  плй* 
/■штедъ. 


Бк(-П(>риМ<>11ТЪ,  .^//м^  Ппптъ.— 
Емсперименталенъ.  Основан  ь  па 
опдти,  «ПИТ0Н7»:  сктир^м^^ншални 
машмиг,  гнп\грнм'нтплно  фи.щ- 
ка,  —  Енспериментаторъ.  СПшто- 
ирои;11юди  гсл.,  'лиштчъ. 

Екпь^ртнрапь.  Пратк  експер- 
тиза. 

Експерти,  лтп.  Шщм  люде, 
отредвин  да  прЬгледат!»  п1нио,  :1а 
Което  дв-Ь  пл  и  п  о-неч  < '  (П'рии  и 
има1ъ  споръ.—  Експертиза.  Опит- 
ване, изучване  направени  сп-ь  ек- 
сперти, —  Експертирамъ.  Иравж 
експертиза. 

Е.среги>  ст1с  Ко1>сг1и^  лапк 
В'Ьрвай  въ  Роберта,  който  14)  знае 
отъ  оппть;  отговаря  па  шиното : 
питаП  патило. 

Експлоатация,  фр.  1 )  Ра:1- 
работка:  гктлопшаипл  ип  рг//)- 
ннкь,  на  жглп,.шпн*^  и  пр.  2)  И^лл- 
коино  навлпчаие  шянп^чеикпа  ппл- 
за  отъ  каквою  п  да  било.  —  Ек- 
сплоататорг.  ЧопЬкь,  киПто  върнш 
експлоатация.    —   Експлоатирамъ. 

1)  Работкк,  рп:^работвамг,  оп()Л:?<>- 
творявамъ:  сктлоаширамь  р}^*!- 
нню,,  чифлню»  и  пр.  2)  Ску01Л» 
изашчамъ  .ча  себе  св  пеааконпа 
печ1!ла:  п)инъ  кюипвцрг,  нг  шрп*- 
6а    никот    (кь  експлоатира    рп- 

Екеилодиряих,  лпш.  ИзОух- 
Ш1мъ.    —    Експлозия.    Избухване, 

взриоъ. 

Екслорть,  (^кспортацнн,  лат. 
Пзиосъ,  изиасиие  сто1са  въ  сг1>ан- 
ство.  —  Експортенъ.  1)  Л:н1оспмъ 
въ  странство:    тсиортна   сшпшг. 

2)  Изноеящъ  за  нродань  стока  въ 
странпчю:  гкаюртната  кАИца  нп 
Пр,  Р.  в?.  Варни.  Щ  За  илиисмно 

;  гток;!    въ    стране-тво:    ^^пюршиа 

I  премия  (наг1);иа).  —    Експортенъ 

пунктъ.  Л1Ьс7\|,  дЬто  <■«  изпоси  аа 

нродань    стока.  —    Експортираиъ. 

Продавомъ,    изиасяагь   стока    ь:ь 


-ЙОб- 


Странство;  пъ  противопаюжность 
1т  импортирпмъ.  —  ЕкслортЙоръ. 
Чов1игц  който  експортира  стока- 
та  си. 

Експресъ,  (ши,  ||&т1Шчс*окн 
влакъ  съ  голяма  бързина:  т]т- 
«л  гъ  ^трга,  мръшх  гь  тргнь- 

Ь.ктиромть,  лпт.  1)  Безъ  при- 
готопиис:  1/иитгльть  каза  п}нп 
р».чь  гкспромтъ.  2)  Стихотпоро- 
нне  написано  безъ  поправяне. 

Екгпропрннция*  ."""■  Отчуж- 
давано нмо'1'ц  ((ткуиваие  за  обще- 
ствена нужда  частенъ  недввжимъ 
пмотъ. 

Ек1!та:>ъ,  /р,  Пзстжпление,  се- 
бсзабвепне;  въсторгъ.  —  Екста- 
зенъ-  Пзсгжпленъ;  въсхитителепъ. 

Ккстериториа^теиъ,  лпш.  Юри- 
дически терминъ:  счнтанъ,  че  се 
намира  иявънъ  пр1-.д1>лйгЬ  на  едпа 
страна.—  Екстериториалность.  Пра- 
вото на  едннь  чуждестранень  в-ь 
една  ст]'ана  да  се  счита,  че  се 
намира  иявънъ  неЙпнгЬ  пр11д|1ли, 
та  да  бхде  с&депъ  и  наказванъ 
отъ  свои  си  сжяници  (сждниии 
на  държавата,    отъ  която  е  той). 

Екттерннрамъ,  лот.  Пзгон- 
камъ  пЬкого  задь  граница,  спр. 
извънъ  прЬд1>лпг11  на  държавата. 

Ькггернъ,  лат.  Вънкашеиъ 
ученикъ;  въ  противоположноспъ  на 
ученпкъ,  който  жив11е  нъ  учили- 
щенъ  пангпонъ,  спр.  гнш^рнь ; 
пангпонгръ. 

Ккстра,  .чпп.  (соб.  :*н.  ошпмгН, 
илвьнь).  *Н1т10,  което  се  прави 
извънредно,  напанагонъ:  напра- 
неннтп»  тгтрп  ра.шопси.  2)  Не- 
обикновено, прЬвъсходно  качество: 
Ш1Н0  екстра. 

Екстрабюдж^^гепъ,  фр,  Из- 
1гь)гг.-бюджетенъ:  скапра  СтмЪжети- 
иа   г.юьткп. 

Екстрапигантепъ,  мгт.  Не- 
хЬиь,  глупавъ,  иссъобра:зенъ,  пр^ 


каленъ,  налуднпчппъ;  оттука  ^и- 
гшравт/шшногтн. 

Ккетрадиция,  ,иш1.  В) 
пр,    11р1иаш1ие  ни   чпкдо 
1ел(Г1'во  неювъ  иохгяниикь 
ненъ    въ    нр1>стжалеиие.    Е. 
урежда    отъ  мгждупародян 
ворп.  Тя  веЬкога  се  удоа1етвл| 
за   пр-Ьстлнленията    по   пао 
право  —  кражба,    убийство, 
палниче(.тво;  тя  изобщо  с^ 
за   политическптЬ   цр*Ьстй.пл1 

Екгтракпь  лат,  {сл*в.  зн. 
илп>чгно),  Сж1це(ггвепата  чж 
н1^1ио,    пскарано   изъ    пего  Ч1 
прЬпарцване  или  друго-яче 
таната  или    каймакъгь  на 
гкстракшъ  оть  месо,  псст} 
оуиъ  6глаг1она. 

Ккгтраординарепъ,  *пт, 
въиреденъ,  невл'Ьз,1ъ  въ  *М 
вения  редъ:  пеетрпоргК  щ 
горь,  който  :1анимава  кате^ 
ордипцренъ  професоръ,  ала  де 
по-чалко  В1>:н1ягражд»'пи>*. 

Е|сг,тр»'непъ,    .тш.     И; 
денъ;  непр1цвидеиъ.  който  не 
пи  отлагане:  гкст^^енно  ,тпь*к 
Ексцентрик!.,     екгцент] 
ность.  Виж.  Ексттрикь, 
игрииногшь. 

Ексцееъ,    лл^и.     11злпи< 
пр11калеиост1». 

Бксъ.  Виж.  Ех, 

Е  ксъ.    Франиу:^ск11 
килим,    на    с!.п.     оть    Ш 
28,857    жит.  Търговия  гъ 
пено  мнсло,    вино,   инг.галш 
Богословско   училите,    учел. 
правото   п    публична    биб. 
съ  100.000  тома  и  1100  рхки! 
Стара  кула  съ  час-овнпшч  на 
механизмъть,    Еога    бие  часо] 
къть,    Т5*ря   въ   движепие 

(|)НГГрК11.    Една    ПН1      "  К1 

крпль    Репр»    (е.111,,  а 

отъ  Лпжеръ).  израОшч^на  оть 
вида    Лнжерски.    К.  е  болъ 


ссия  копсулъ  С.  5е1- 1 
яр.  Р.  X.),  по1идп  ми- 1 
■ю<>|>и  въ  окол11(нп'ьта  I 
Щам1-то  му  Ачиас81'1-. 
^Ь  оиди).  ВъсрЬдиитЪ 
Клъ  ст^.иица  на  11)>о-^ 
Н|фове  и  срЬдцтичие 
В^^Аската  литературла ! 
В)собен'ь  славепъ  като 

(ШОНИГЧМГЬ  р  бнлъ  Гир11-  I 

ушальРепе,  кийто  ир1ь 
Ксо  (одвна  въ  Е.  като 
^(шфъ.   Е.  с  цозиачт. 

ШШ   П1>ЛВ00'{ЦЦИ.    КиИ'14) 

аравннтЬ  науки  въ  ве- 
ди ще. 
въ).Французски  кстровъ 

к»  океань.  N  килом. 

а  Ш11ра1гга;  помага 
едн1>    пр'Ьвъ('Х(|Дно 

коети    е.1ужп  за  за- 

уЗСЕата  р4)111форДСКА 

ь  апгдннаиет^  спо- 
горцктъ    тамь   една 
ота  вь  1809. 
гръц.    зидч.   раитн- 
дие,    неуморимо    д11й- 
гби,  конто  у  иасъ,  въ 
югослужснце,    се  изго- 
ь  свевииика    взпхтр-Ь ! 
I   0'п,   дикоца   отвьнь, 
Ь'вт1)  ври-1а.  п  на  веЬка 
'ЬвцитЬ  отговирип.  Ги-  \ 
хуй  или  Л^иЬш  Гоеи(и)н ! 
|бемагь  пгнчкптЪ  пу;кдн  , 
а  вЬчнии   живогь  на  I 
:а  число^го  на  просОитЬ. 
ржатъ,   д1к1штъ  сс>  иа 
ника,  II  въ  двЬт11  IV 
1луП  с«'  пЬе  по  ед1ихи1ъ: 
,  0'ь  които  Господи  ио- 
!|4?  трц  ил1'ц,  се  нарича 
'•  удвоена,  усилена.  К.. 
ачя   еъ  «иснолнниъ  (да 
ио.итви    нлшн  Гиспи- 
цсиОа  да  ни    Орани  и 

Ьгаагодатьта  сн,  яа- 


Кхсе1810Г.  лат.  По-внооко,  по- 
нагор-к 

Кхсмр1|(1  рп|Ьа1  п^щПапк  Латнискл 
Поговорка;  Исключеипето  доКа:1ва 
нравилото. 

Екцепцня,  .шт.  Отиодь,  устра- 
ненне  въ  дЬло  на  чденъ  оп. 
ся1>{ици  по  желание  на  една  огь 
страннтк 

Бл11,^и.  Ви1к.  Грмщн^  особени 
история  (старогръцка). 

Елаинъ.    Сл;им>то,    каквото    е 

0Л1'ПИЬ. 

Блайдин(»ва  кпслини  или  км- 
сюта.  Ако  на  олейиова  квслнна 
се  д1;й(ггвува  съ  азотна  кнслниа, 
тя,  безъ  да  се  нзмЪни  въ  състава, 
пр-Ьобръша  се  на  едно  без1нарно, 
твърдо  врнгество  (*:шш)инъ)  рас- 
творцмо  нъ  снпртт..  Растворьгь 
на  това  вещсспво  има  нсна  ннслепа 
реакнпя  в  ое  нарича  еАаи^}1Шоиа 
кнаинп. 

Е.1ня'1.  или  ('уандна,  у  кла- 
сич1'ски111  нпспело  КшиОа.  Стара 
дьрн{ава  гьсМпа  на  Халдея,  която 
се  простирала  на  югъ  до  Пер- 
сидскп  заливъ.  ЖитедетЬ  й  бнлн 
огьсемптн'кчкопломо.  Стол.  ('у^а. 
Въ  царуването  на  Днрпя  ги  »пт»- 
НА^ха   персидска   облас1ь   ( инСи.). 

Елнидъ.  Шведски  (»-ць  нь  1>ал- 
ТИЙ0К1)  Море,  отд'Ьлен"ь  отъ  брЪга 
чрк^ъ  Кгимпрски  Н[нггок:ь;  П(юстр. 
1.Г)75  чет.  килом.:  насел.  40,000 
жит.  Богата  раста1Ч'ЛВ(>ст1..  Ското- 
въдство  ц  вредъ  но  б|)1>гоВ1'тЬ  ри- 
боловство.  Ечмсиь,  овесъ,  конондь. 

Еласдръ.  ИрЬджиага  се,  че  е 
(■ЖМ10Т1.1  каквото  е  Теласи:!  и  че 
мо.кг  .VI  I'  сгаро  име  на  Лрмсиии 

Еластикн  или  ластнкъ,  цк 
11Ь1цо  направено  оть  каучукъ. — 
Еластичесни  и.1п  елзстиченъ.  Пхр- 
гави  жилавь.  раетеглпвь.  Иъ  ири,- 
нисни   си.  КоПго   поен   \)и:шп    ТЪЛ- 

коьаним.  —  Еластичность.  П&рга* 


—  510  — 


вица,  опоооб1гос*гь  ни  одпа  нЬщо 
да  се  сгЬга  и  распуща. 

Е.1ат4>|»нди,  .I"'».  НаггЬкоми  огь 
рода  иа  турцитЬ. 

Елатсрометръ,  »у/.  Ур^дъ  за 
пзмЬрваио  силата  па  парата. 

Блатъ  плн  Елоти  (сештпа 
Акабп).  С'П1роврЬ.менеиъ  градъ  ъъ 
Идумеи  (пиж.  гива  нм»*)  ии  и(т»чнип 
:ииии'Ь  иа  Чориемо  море*;  игьтамь 
тр'Ь1ши11  Са1имоииии  кораба  за 
Офпръ  (БиСк».). 

Елба  (Л*1С}П).  Германска  р^ка, 
и;1ицра  въ  сЬверпа  Чехия,  пои  Лр1М- 
дрпъ,  Магдебургъ,  Хпмбургь  и  со 
влива  въ  С'Ьв1:'рно  море;  1,100  кил. 
ГолЬми  кораби  илуиагь  по  Е.  огь 
устието  й  до  Хамбургъ,  кораби 
огь  120  топи  -до  Ппрпа,   ладии 

до  МсЛИИкТ.. 

Блбн.  Ип1лт1П(М(Ц  оировъ  въ 
Ср1»ли:«'ми<1  море,  мелц}'  Италия 
и  КорсИ1;а;  21.000  жш'.  "ЛичтЬзаи 
рудници.  К.  е  Прочута  въ  псто- 
ринта  каго  м1ито:1ат1>'1смие  иа  На- 
цилеопа  огь  май,  1ки,  дп  фрвр. 
1К10. 

Елбасаиь.  Градь  кь  дебърски 
оапД)|{и1п^  00  кплом.  на  »тч>-зап. 
|>Т1.  Дсбъръ.  иа  р.  Шкобми  и  5.'» 
иилом.  огь  устието  й;  10,000  ;ки'1. 
Мислпирно  Масло  п  овотия.  Же- 
л1^тп  п  м-Ьдин  н:и^нм.  Замъкъ 
и  кр11Иоетиц  сгЬ1Гп. 

Ел6е1и|№:1Д'1..  Г|1адьн1>  ааиадиа 
Т1||угии,  30  килом.  ип  ист.  огь 
Дкюелдорфъ;  12о,К'{0  жнт.  Едпнъ 
отт>  наЙ-важиитЬ  рккодкшн  гра- 
дове въ  Германий:  предене  ко- 
прина, памука,  лепъ:  кордели,  тпн- 
■1ЧМИ  и  др.  11иду1.*триалии  |чцлии1а. 
/1и'лЬапиццза  Дюселдорфъ  п  Дорг- 
яупдъ. 

КлГттп..  Прусчасп  грпдк  Н 
килом.  на  юги-иет.  оть  Данцигъ, 
на  р.  Юбингь  п  блиау  до  Нал- 
тийско  мор*^;  .48.2!»»»  жит.  Кораби- 
ароителиици  па  1'1збиигь.  Фабрики 


аа  корабни  ПЛ&1 

/Кел1Йннци  :ш   МарпеибурШгД 

цигъ  и  Кенигобургь. 

Ел6А04|>ъ.    *1>раицузски    ф 
наСепа,21  ка.том,  иа  ю(ч»-зао. 
Руенъ;  22.404  жит,  Важсигра 
д^ленъ  градъ;   пр«>иг1Воасда  п 
сукна,  <|)ланели,    покрпвкп  за 
ллрда  и  др.   *1>абрикит!.    па 
I  ((Колиостьта  му  се  п111ю«'Ьтпп»| 
200. 

ЕлОруаъ.  Връхъ  пъ  за) 
часп^ь  иа  Капказскн  плапиин;  5^ 
мет.  впсокь. 

Глбураь.  Планинско  бърдо 
сЬв.  Персия,  простира  се  в; 
по  и1>лпя   юженъ  0\гЪхъ  ш 
пийско   море.   Това  бърдо  е 
ри:и'Ьлопо    па    уоноредип    ^М 
между  които  има  обитрни  п 

ДОрОДИИ    долини,    МИОГп    (ПЪ 

еж  населени  и  добрЪ  обраб* 
Демавендь,  наП-впеокиП  връ! 
тип  планина,  е  5,810  лит.  ши 

Елпаг'1..  Португ  |'1.1 

градъ,    блиау  до    1  !  .   П 

килом.    иа    аагг.    огь    1>ада] 
18.510  жит.  Е.  е  иай-иката 
иоеть  В"!.  Португ-алвн,  и  една 
п;1й-)1КитЬ  в*ь  1и1рона.    К.  ^ 
обсаждаиь  мноп.»  ц.чти.  зла  хелх 
пе  0   бнлъ    прЬпмаиь;    вАй- 
ч}'тата  обсада,    коя1Ч>  о  одт 
е  била   обелдат   отъ    исами 
пь  1(;59. 

Клда.  1!рнто1Гь  иа   Мзба, 
началото  си  огь  МюрпцсК!» 
152  килом.   Е.  е  п1иа    кя! 
рана  и  кораболлавателиа. 

Клдоридо,    чгшш.    (анач- 
^.шиннь).     1»асвослониа     ^*М11 
южна  Лмерпко,  коитч. 
гнмжп    сь  :1лато.    Въ  /', 
агЬсто   богато    съ  дрпг1Л[11тп1 
мене    и    метали;   м1к'То   па 
жеи1Тво. 

Елеианръ.  1)  КиреЛею!  хщ 
све1Ц1'НИ1ГЬ,  треш  сицъ  Аа| 


-511- 


гегонгъ   прЪемпикъ.   2)   Единъ 

ДавадовитЬ   поборници,    про- 

филпсггпмската  страи:а,  та 

вода  за  крала  си  (Бнбл.), 

1Ра.1а.  Първонача.1по  аморсей- 

[>ллъ,    па  който  ра:{иалиЕШГ& 

|М ирать    блниу    до    Есевоиъ 

геати,    *р.   Старогръцки   фи- 
1И,  които  им:ии  доц1фне  (?1Мо 
*ума.   а  (пхв-ьрляли    Д1кпч>- 
та  на  опита  п  чувствата. 
вско   '•>  '1;1ие    иа  ньи- 

скЬ)  цщо  отричали. 

Н1/Г0  учение  изглажда  да  е  било 
'дюгь  теменъ  пдеализ1гь.  Начи- 
Мггельть  му  е  билъ  Згшшь  Ем^и- 
шн. 

^   КлКюръ.    Растение,    на   което 
исиало  аофЬшио  лЪковито 

I  Е.1С1Штор'ц  .\ат.  Дйг*агелна  ма- 
рлна,  макара  упогрЬбнома  въ  пн 
№^и    прп''гапи1Ц!1   ^»а  товарене  и 
['ЯПС'  грамадни  товари. 
1..:^^;г«*рь,  Наиа  177  —  11*2,00X^1 
кпчипческп  свртия. 
I  Елегаптеит.,    -шт.    И:шии'иь, 
|мг.т%»    ги:цав'ь.   —  Елегантность. 
ть. 
!._:; :  ил,  1у>.Стихо^1норениевърху 
|ечал<^нъ  ида  иЬлЕеиь   пр1цм'&гъ. 
^  г  ичесим.   I)  Който  с«*  отнасл! 
лига.  сйоПствепъ    иа   елс- 
ГА,    2)   Оплаквателенъ.    жа.1о- 

КлеЙ    (гръц.    аначи  маслиш-но 

»•  •  Церковна  дума:   освотено 

■!о    масло;    употр-Ьбяиа  се 
ш  н.шръшиаие  разни 
1шше  иакръс1'ь  ьъ  т- 
лрц    кръиюице.   1'леопомази- 
ш  мироппмазпние  и  др. 
Г(«1гг1т.    Дьтеря  пя  Агамсм- 
п   11Л»п'еми»м'гра,   сестра    на} 
фттг^чгия   и  1  )ре1-га,    комуто    ио- 
I  да  отм  ьсги  за  убийството  | 

\т    ^^^л^x,.^     ШГЬ.  —  Е.     У     ЦрЬДЛГЬТЬТЪ  ' 


па  двЬ  гръцки  Т1'агели11  Со'ро- 
Елова  и  Кпрнпндова.  на  двЬ  фрии- 
цузскн  трагедии  Л()и;кпиерона  и 
Кребилонова:  тя  е  една  отъ  гла- 

ВНИТЬ  личности   у  ЕСХИД0В1П11  ХО' 

Клектри:1ираяь,(ме1гг|»нсним'Ь. 

Развивамь  ни  едио  т11Ло  глешри- 
чрпсата  сила  или  му  1гьоб1иавам'ь 
електричество:  можусмъ  Оа  г.и-к- 
шрцсаамг  но  единъ  чш*ь  жаОшть 
сь  доста  гп.шн  а^г^ктрнигсни  то- 
нове, бсзг  да  и.м7>  прпютнна^ч^ 
смърть.  Въ  ?»/иг.к,  гм.  г.  значи 
праиг^ж  жипо  и  дълбоко  впечат- 
леине,  възбуасдамъ  пзвьнредно, 
въодушевявамъ:  ориторитгь  на- 
слсктргипрахл^  мноо*сествомо  сь 
словата  си. 

Еле1ГГр11ЧС»<*тво.  Свойството,  ко1^ 
то  имагь  Н'1>кои  ткча,  1а.»пгш  «ч? 
гьркатъ,  сгр11шть  или  само  се 
гурьаггь  въ  прикосноиенпе  едно 
съ  друго,  да  прнашчать,  поелЬ 
да  отблъсквптъ  лекит!»  т1*ла.  да 
иснущатъ  искри,  да  нричиияв;1гь 
н1^кои  разложения  и  да  пропзпо- 
ждатъ  сътресения  въ  нервнага  си- 
стема. Естеството  на  тоя  двиги- 
тель  е  съвс-Ьмъ  неизвЬстно.  'Гой 
се  П||1цставлява  въ  двЬ  различни 
състояния :  1)  въ  състояние  на 
равновЬсне  по  паолектрисанптЬ 
тКла :  това  е,  което  иарнчагь  ьта- 
тичосК(1  електричество;  2)  вь  съ- 
гтниие  на  движение:  това  е  ди- 
намическо  електричество.  —  Ста- 
тическо е.  Името  иа  филосо- 
(|»а,  който  пръвъ  е  :чайкг1й1;п.1ъ. 
че  янтарьгь  или  кехрюОарьп»,  ко- 
гато се  нотьрка  силно  съ  1гьл- 
иенъ  нлатъ,  доОива  свойство  да 
нриатнча  гал1ъ  сеЛе  си  и  да  отблъ- 
сква лекигК  тМа,  каквото  сламки, 
перошинки,  косми,  сухи  листа  п 
др.  так^ьви.  не  е  дошло  до  нас!.. 
«1»илосо(|)Ъ  Талесъ  Милетски.  единъ 
огь  7-гЬ  мли1н.*ци  иа  Г]»ъцин,  икодо 


-512- 


600  год.  пр-Ьди  Р.  X.,  П{гьвъ  описва 
•Хйпа  заб-кгЬжнтелпо  явление.  Това 
ебилотоко-речиеданственото1г1>1цо 
за  елекгрпчесггвото  цзв'Ьстно  па 
староврЪменпог!):  пи-всче  огь  *20 
вЬка  ИС  приложили  нищо  на  :1па- 
пи(Л'о  за  елеетрпчеството,  и  оста- 
вили па1ето  отворено  за  нововр"Ь- 
меинитЬ  естесгиопспитателе.  На- 
уката за  електричеството  подкача 
с**бсгвена  огь  11)00  год.,  когато 
Дишлбертъ  К<ач01ггерскп  (виж.  това 
име),  английски  л1»карь,  обнарод- 
валъ  една  книга  Ос  Аг1е  Ма^е- 
и(';1,  въ  която  дава  едниь  гпнспл^ъ 
на  вегцествата.  които  той  намЬролъ, 
че  иритежаватъ  скшото  свойство, 
каквото  янтарьть  и  разисква  ир1^д- 
мЬта  за  магнетически  и  електри- 
чески сплп.  Той  е  пзобрЬтательтъ 
на  дзма-х-а  с,  която  пронзвелъ  огь 
гръцката  дума  им'Кшронг,  яитарь. 
(.Нч)  фо1гь  Горик-ь,  магдобурскп 
кметь,  въ  сгьчннениего  си  Е1ре- 
ппи'1|1а  \оуа  М)11,МсЬаг^мса  (1072), 
описва  мгж.гу  лруппЧ;  си  изобре- 
тения, ньрвата  ел1'1Г1'рически  ма- 
шина направена  на  свюа.  конто 
състояла  огь  една  симнуриа  валка, 
налъзи&та  иа  дървена  ось.  Сь 
една  ржю!  въртФкШ  т;ш  опл1{;1.  а 
Д|>угага  сн  ржка  слагали  отгорЬ 
в-ьрху  едииъ  в-ь.1нень  плать,  та 
така  се  наолектрпсва.1И  само  съ 
'гьркаие  о  плата.  Английский  фи- 


еагеството  на  тЬдото,  спь 
търка,   това    опр1ятЬлеаие   ов 
хвърлило  като  недостатъчно 
мЬсгго  него  се  употребили  лу1 
и(ио.)н-(1тслно    и    ошрннатгм 
Дю(1>ей  е  ц  открич^ельть  иа 
виото  на^гало,  по  което  става 
ствупанг^го  на  двата  вида  ^ч 
какво  разликата    между 
стоп  въ  това,    че   едиороди 
се  отблъсквать,  а  разиоро; 
приа1ичать.  За  обяснение  на 
явлевия  Лвмеръ  прЪдполокял1 
слп^ествувать   еле1С1*]>ически 
иости,  положпт1'Лна  н  *" 
Между    1Х)ДИцитЬ    IV 
МН01Х)   випшнпе  се  обърилис 
Германия    върху    строенето 
трически  машини,  конто  се 
добрилн.  Кдпа  го.т1Ьма  крач&1| 
прЬдъ  въ  науката  за  г.  се 
опла  въ  1745  съ  открнваЛ1Т0 
соба   да  се  бере  и  задържа 
тл'Ьми    количества.    Думата 
лашЬнгкатп  птк.к-нпнп.глЧ 
т  на  чнею  нзоб1гЬпм1не  нр! 
вать  трнмнма.  Франклнш.  (II 
иоказалъ  елестрическитЬ  )\ 
иа  лайденската   гтъклеаниа, 
дплъ  въ  ясна  форма 
полозштелиого  п  отри 
Той    бнлъ    пърннй    у  ЧПГЬ,    I 
аозмалъ  (1752)  елсктрцчсс! 
стояпае  на  атмос»1)ерата  идо1 
тождественностьта  ла  свЬткав! 
и   г,  { пил:.   К.1сктрю(гп»ио 


зикь    Хоксби    (1709)    направвлъ 
една    ман1ина,    въ    която    едпнъ  ;  сферио\  Ч[гЬ;п1  прочутия  си  о 
стькленъ  цилиндръ,    1*рьканъ  съ ;  съ  хвърчило.  Тая  опигь  б 
суха  рхка,  заи1№1*илъ  Гернковата   правеиъ  сь  схтдта 
симпурна  валка. 

Дю»|(к'й  в-ь  Франция  (1733— 
•|.^>)  нръвь  открнлъ  два  вида  е.; 
Той  нареклъ  първия  впдъ  смолно, 
а  вторпи  ппьк.и^но.  Нъ  по-сотн'Ь. 
когато  се  впд1ио  отъ  опититЬ  на 
Франклппа,  Кянглна  пдр..  че  едно 
и  ГЙ1Ц0  ткю  може  да  добива  и 
двата  вида  електричество,  сиоредъ 


слкихото  вр1ше  и  съвсЛ^мъ  и( 
само   огь    Гома    вь  градъ 
Франция.  Въ  17*>0,  Фраш 
правиль   първия    провод< 
св1|Т1Мипцнт^1,    1/юмоть>(м^1. 
сжпюто  врЪю  (1753 — 1)9) 
ски  фпяикъ  Кянтонъ  откр! 
тричегкнгЬ   авлснин    по 
цлц  индукция,  снр.,  че 


—  513  — 


1еЕТрясаво    тЬло    х^йствуви    нв 
руга  ненаелектрнсано  с&що  такгц 
МСГО    МАГЯИТЬТЪ  на  мегното   же- 
Ьо  —  разлага  въ  него  елевтри- 
Мжма  матсрпя,  тегло  разноимен- 
Шо  ш  отблъсква  едноаменното  е. 
^1Лхь  това  дошло  (1772)  язобр-Ь- 
■впето  оть  Волта  електрическия 
гхгпггель  (кондепзаторь)  —  уре- 
ЕЬТЬф  съ  който  иоже  да  ее  събира 
|рога  наого  е.  ца  малвн  иовръх- 
^0ел1  в  който  пи  дава  възможность 
^    познаваме   а   п^Й-слабото    е., 
се  намира  въ  н1>кое  т&зо. 
ЕО  лесно  да  се  доказва,  че 
ое  наелектрисвагь  не  само 
тръкаие,  а  и  чрЬзъ  нплЬ- 
тгйпеве,   про>гЬнение  ва  съ- 
[пето,  3!1грЬван€,  гор-Ьне  и  пз- 1 
ч|зЬ5ъ    иром111генно  С1гЬпле- ' 
Ьипо  ае^ху  чвстицатЬ  вмъ.    Въ 
1|78в«  Галвапи  иаправолъ  едно  от- 
рвтве^  ко€»то  породило  единъ  новъ 
жоаъ    въ    науката  за  ^.  —  гал- 
■шмима   или  динамнческо    с,  —  I 
Шшпн    Който  сега  далеко  налмн-  | 
дгвя  старнм  по  разм11ри  и  прак- 
стойность.  —  Динамичесно ' 
1ШОТ0  знанне   за   него   броп 
си  отъ  проч)тпя  отпъ; 
1СВИЯ  анатомъ  Галванн 
*.^  8Ъ  Волотш.   Той    заб-Ь- 
..^  че  мрътва  жаба,  окачена 
кука  на  балкона  на  про- 1 
силно  се  сепвала  п  гръ- 
1ка*1вмъ  долннтЬ  й  членове, ! 
^ЛЕ  ОТЬ  вЬтеръ,  се  рушвалн  1 
шпт!^   пр'&чки  ва  балкона.  | 
1ин    вад1иъ  въ  това   просто' 
■  1:грическа    егдс1'итель ; , 
..  че  въ  животното  ех- 1 
\пл  особиатпчность»  по- 1 
.•  |ТГричеока'К1«точиость>,  | 
това    вещество   се   напира 
1П.  мишцигЬ,  Другъ  пш- ' 
ученъ,    Волта,    фпзи1гь.  | 
на1фотивъ,    че    отъ  I 
го&емнето  ва  двата  метала  ' 


че 


се  ра^шпва  едно  количество  елек- 
тричество по  силата  на  едннъ  «со- 
бенъ  електродвпгатель.  и  достиг- 
нжлъ  да  създаде  (1800)  елеетри- 
ческпя  стълбъ  или  грамада,  която 
го  е  обезсмъртила.  Това  откритие 
вкарало  динамическото  е,  въ  прак- 
тиката и  л1;каретЬ  не  се  занима- 
вали съ  друго,  освгЬнь  да  опитватъ 
въ  искусството  си  д^>йствието  на 
уреда,  който  турнжлъ  въ  рлп^ЬтЬ 
вмъ  Волта.  Най-простата  грамада 
състои  оть  едшгь  саьдъ  напълневъ 
съ  окислена  вод11,  въ  която  пото- 
пяватъ  тръкало  отъ  м^дь  и  тръ- 
кало  огь  цвнкъ.  Настава  хими- 
ческо действие  и  се  развива  <*., 
гшнкътъ  разлага  водата,  водо- 
родътъ  отива  възъ  мМьта  и  ки- 
слородътъ  възъ  цинка.  Като  се 
турщть  едно  по  друго  циню>гь 
и  м^ьта  въ  прп  носновевне  съ 
единъ  Волтинъ  елеетроскопъ,  за- 
б^1-&жян  се,  че  въ  двата  метала 
пма  днк  разнородни  с,  въ  ци1ша 
отрицателно,  а  въ  м1дьта  положи- 
телно. Като  се  скачхтъ  двата  кра- 
нта на  тръкалата  съ  една  м^Ьдва 
жпца,  е.  подкача  да  обикаля  по 
жицата  като  да  течагае;  това  е, 
което  сл  нарекли  пюкь.  Така  Волта 
въвелъ  едно  ново  понятие,  поня- 
тието за  елевтричвското  напр'1к- 
жение,  опр.  способноотьта,  кон'го 
има  е.  да  се  движи  по  н^коа  по- 
сока. 

Въ  1800,  Ннколсхнъ  и  Кар- 
лайлъ  открили  силата  на  токо- 
ветй  да  разлш^тъ  водата,  а  въ 
1807  сдръ  Хжмфри  Дейт  отдд- 
чилъ  по  действието  на  токовегЬ 
алкалнптЬ  метали,  ппгочпл ъ  :1г1- 
кони1'Ь  :к1  елс1ЕТролизата  или  спо- 
соба за  химическо  разла1'анв  ч^к^ь 
електрически  токове  и  катп  прак- 
тическо слЬдствие  били  създадени 
1алвано91ластика})1а  и  слсктрохи- 
ммята,  По1Ч}ва  в^гЬмс  знаменити 


—  514  — 


английски  хншхкъ  съ  една  коло- 
сална батория  открнлъ  ^лектри- 
неската  сть1илина,  Въ  1820  Ер- 
щедъ,  професоръ  иа  фпзпката  иъ 
Копенхагенъ,  открилъ,  че  елек- 
трпческдй  токъ  на  една  галваип- 
чесва  батерия,  к*и*ато  се  ирЬкара 
пр1»зъ  платпиопа  ;1{11ца,  дТ.Лггнуна 
върху  магнитната  стр1ииц.а  на 
компаса:  това  нарекли  слсктро- 
матетгимъ.  Веднага  Амнеръ  пр-Ьд- 
ложилъда  прЬяася  бктЬзн  съ  то- 
кове, копто  пгк1ъ  да  пр-Ькара  по 
мет1ипческп  жици  кадъ  магиетни 
с1'рЬли,  като  употреби  толкова 
стр'к!ш  н  жвци.  колкото  букви  има. 
Щаицхейнъ  вь  Мюнхенъ  наггра- 
вилъ  въ  1837  телеграфъ  оп!  тоя 
видь;  нъ  електричоскнгЬ  гел*'гра1|>и 
прндобпло  точноепч.  и  просто-т 
каквато  иматъ  сега  само  откакъ 
га  подкарала  да  работк^^^ь  съ 
помощьта  на  електро  -  магнел  и. 
За  това  приспособление  първата 
ми<У1ь  далъ  Христонь  въ  Лондопъ. 
Явили  се  трп  главни  системи  те- 
леграфи: телеграфи  съ  букпи,  съ 
буьлгьзи  и  мтнсиаче  —  всичкпгЬ 
оснопани  иа  сл^1цото  начало:  прп- 
урикмгмно  мтнгтисванг'.  гм^кшро- 
матипт  съ  прокарвпнг  слгктрп- 
ч**ски  токове.  Първий  телеграфь- 
записвачъ  билъ  пзмиаюнъ  отъ 
Морса  въ  Америка:  той  има  това 
драхюхгкнно  пр1тмущеспво  надь 
всичкигЬ  други  направени  прЬди 
него,  че  задържа  на  хартия  ди- 
рята на  съобпи*1шето,  та  иоже  гтакъ 
да  се  прегледа  п  види  да  пе  е 
станкло  н1тоя  гр1лпка.  Учеииг11, 
ноито  въ  нашия  в-Ькъ  еж  правили 
опити,  п:^учв!ии  :чаконигЬ  на  р. 
и  открили  разни  п1ща  въ  свръпка 
съ  тая  сила  еж  безъ  брой.  Фп- 
рад(И  0  Томоу^иь  въ  Англия,  Зе- 
бекь ,  Омъ ,  Кпрховъ,  Бунзенъ  и 
Румкорфг  въ  Германия»  Бель,  пз- 
обр'Ьтатель'гь  на  телефона  въ  Аме- 


рика, и  н11й-велвБнй  съвр1шенев 
елекгрикъ  РАксонъ  (виж,  това  ОН! 
въ  Америка  с»  меж^ху  най-яъ! 
витЬ  вмеиа.  Птагодарение  иа  и 
стотинн  работници,  е,  е  доб» 
въ  нашо  вркме  &шогобро&нп  пр) 
способленпя.  Н*кои,  катх)  пи 
графъгь  и  гал№1Ноплпггикита.  ве^ 
се  спомен&хл;  другитЬ  е 
да  се  изброБЕгъ.  11г>-главн1 
телефонъть,  електрическото 
тление.  елекгрнческпт11  часо! 
и  звонци.  микроф 
трпчеството  е  о. 
лекарството.  То  вече  се  оявЛ 
да  заи'Ьсти  парата  като  двш 
въ  жел11зницитЬ,  корабитЬ 
брикитЬ  и  кой  знае  какво  к^] 

бМДА1Н1еТ0. 

Клектричество  (птмогфц 
Възд^хъгь  на  атмосферата 
кога    наелектрисанъ,    било   1Ш1 
жително,  било  отрицателно,   Щ 
когато  въ  него    не   се  ааб11-Ь«1 
никакъвъ  облатгь.  Въ  жио  п^Л* 
въ:щхъть  съдържа   всЬкогй  т 
иялншество  отъ  положително  &М1 
Т}>ичество,    и  Типа  е  толг  :      ■ 
вече    така.  колкото    по-);, 
отива  въатм(кч|)ерита.13емм1яеш1] 
ко1*а  паелектрасапа    отрип^тгляг 
въ  к;ктвт!ц  въ  улнцитЬ,  ' 
веслта  електричеството  н.1 
е  токо-речи  всЬкога  нпи; 
равно  поле  то  е  чувс ! 
на  един  ь  метръ  над1. 
цитЬ   с&  всЬкога  п 

било     ПаЮЖИТеЛНО,     ^ч^,^^^     '111Н1*. 

телпо  и  напркжепнето   вмъ  60 
твърлЬ  ра:^лнчно.  Вь  бур' 
тЬ  ех  като  ^(амадии    I) 
слнн  проводници.  Фрллк 
зналъ  това  като   т^гил.. 
слпнъ   облакъ  въ  орЬме   ия, 
буря  едни  хвърчшю  огь  гез 
иъкъ  копринонъ  нлатъ)  сгъ 
жел^^зент»    връхъ.    Като   цт1 
хвърчилото,  ирпвързадъ  аж 


—  515  — 


а  иа  пего  закачилъ  ко- 

гена  връбь,  която  вгьрлалъ  за 

какшгти  да  уедпни    уреда. 

фво    аддудо   се    млчилъ    да 

искри  пзъ  ключа;  иъ  мгики 

хваи&зо   сптецъ   дъждъ 

1Ьта  като  се  наквасила,  ста- 

по-добръ    проводиикъ  на  е> 

1гава  билъ  чсститъ  да  извади 

)ча  искра.  Тия  опити,  много 

1Н,    ек   Л}П11ИДН     1Г&К0ДК0    фИ- 

огь  живота  имъ. 

ле1ГТрич1гтво  (животно),  Дю- 

РеЙмоиъ  и  цетвитЬ  иойтЬдо- 

ге  и&  покизали  еъ  изол-Мва- 

СЕ,  че  въ  вс]^ка    мвшца  и 

на  едно  животно  сл'»11!.еству- 

електрически  токове,  че  сж- 

»уваието    на   тия   токове    се 

[ра  1л>  блвжла  свръзка  съ  жи- 

1та  дкятелность  на  тин  органи, 

►нчателного  пр-Ькращепне  на 

и  наставането  на    ра:иоже- 

иачсзвагь  и  елекгрическитЬ 

|сгиа. 

1«к1'|»и*1есин.  Който  се  отнася 
1ь'Ктр11Чесгаото,  К(1Й1Ч)  го  про- 
плц  П|юв;^хо;кд!1  отъ  пего. 
[екпжмеска  Оатерня.  Н-Ь- 
дайдеискп  сгьклеиицв  съ- 
^■нн   заедно  да  даватъ   едек- 

10ТВ0. 

1е1гг1»11чегка  пяшииа.    ВсЬ- 

уррдъ   за  дибнване    ело1ГГ])Ц- 

|«ктри.  Частацд,  които  се  ио- 

прЬдъ  едва  дума  да  иоканви 

~   :     .^х)   на    електричество 

.1чески  свойства:  елск- 

^ма*нить,    електро-гУинамнка 

в. 

[р1ггр<ьбиологнче<!ки.  Казва 
ически  явления,  ковто 
П!  У  животи игК. 
'|К1-1алш1пиляъ.    Теорпя 
нанта  проийиож^щни  отъ 
«скитЬ    грамади.  —  Елек- 
!сми.  Проваведеиъ  отъ 


!  волтапчрска  грамада.  —  ЕлектрС- 
галванометръ.  Галв^^номр'^>7^,  който 
служи  да  се  констатира  присжт- 
ствисгго  и  напрежението  на  едипъ 
електрически  токъ,  дори  твърдЬ 
слабь. 

Блект|юдвигат(мц  слектро- 
Иништгленъ  урс&ь,  Г)  Уредъ  за 
развиване  електричество  просто 
чрйзъ  прииосиовснието  на  тЪла 
огь  различно  естество.  2)  Общо 
име  на  всички  производителе  иа 
електричеството,  стати^и^скI^  или  ди- 
нпничесБо.  —  Електродвигателенъ. 
Който  произвожда  или  [шзвива 
електричество. 

Бл  ект{ю-дни  ал  и  ка.  Отдйгь  отъ 
физи1шта,  който  изучва  взаимното 
д'&йствце  на  електрическите  токове. 
Ако  га.1ваническнтЬ  токове  ни- 
нувагь  прЪъ  двЬ  жици,  които  се 
памнратъ  близу  една  до  друга, 
едната  жица  иодкача  да  д-Ьйстиува 
на  другата,  като  ш  приашча  или 
отблъсква,  и  ако  едната  оть  жн- 
цитЪ  е  подвижна,  тя  оть  дМ- 
сггвието  на  другчпа  подкача  да  се 
движи.  Всичките  различни  яаю- 
ния  отъ  тон  родъ  се  варичать 
елентро-динамичесни,  а  всичкитЬ 
елекгро-дишшнческн  явления  съ- 
вокунно  носноъ  названоето  елек- 
тро-динанизмъ.  —  Елентро-динаио- 
метрг.  Уредьзаелектрпческ;1м11[>ка, 
основанъ  върху  взаимното  дЬЙ- 
сгвие  на  електрическите  токове. 
—  Електро-динамия  (гр.  Оинамись^ 
сила).  1 )  Сила  на  електрически 
чъкъ,  на  грамада.  2)  Егиница  за 
сила  на  електричеството  въ  дви- 
жение;  сжщото,  каквото   е  днда, 

Електро-кат1ло-хихня.  Съво- 
купность  на  едектрохимпческитЬ 
явления,  които  се  произвождатъ 
въ  капилл1риптЬ  тржби  и.1и  вла- 
сатнтЬ  сждове  пц  едно  животно 
гЬло.  •—  Елентро-напило-химичесни- 
Който  се  отнася  до  едектрохнмн- 


—  б1в  — 


чеокит^  авлення  въ  ва1га.1ярнитЬ 
трхбвцв. 

Електро  -  капвляренъ.  Който 
се  отнася  до  елеетрпчески  явле- 
ния, които  ое  цроявявагь  прЬзъ 
кипилярнягЬ  пли  азасатитЬ  сж- 
довце  на  органнт!!  на  животнитЬ. 
Е.1ектро-япгпетн;1лх.  1)  От- 
дкгь  въ  физиката,  който  борави 
съ  отношенията  мрж,ту  електри- 
чеството п  магнетизма.  2)  Съво- 
купностьта  на  явленията  прона- 
вощанп  огь  взаимното  дЪйствие 
на  електрически  тЬла  и  магнити. 
Първпй  опнтъ  яо  тоя  разредъ 
явления  се  л^зъши  Ерщеду  (1820). 
—  Елентроиагнетически.  Който  се 
отпаая  до  електромагнетизма.  — ^ 
Елентромагнмтг.  Много  силенъ  ма- 
гапгь,  който  се  добива  съ  елек- 
тричество. Състои  отъ  цилиндри- 
ческа  брусъ  отъ  сурово  жел-Ьзо, 
прЬвнть  като  подкова.  На  всЬкоЙ 
край  яма  намотава  много  шктн 
една  м11дна  жица,  обвита  съ  ко- 
прина, та  прави  като  на  вретено 
два  дебели  гибела,  въ  конто  мо- 
тането в'Ь[Юи  въ  П1>0ТИВНИ  пос-окн. 
Щомъ  мине  нЬколко  силенъ  токъ 
ножицата,  желЬзото  се  магнетисза 
и  става  твърд:Ь  силенъ  магнитъ. 
Магнетисваието  пр"Ьстава,  като  се 
пр11сЬкне  токъгъ.  Силата  иа  единъ 
е.'М,  зависи  отъ  разагЬра  му,  отъ 
числото  на  обвивкитЬ  на  жицата 
^  д  отъ  силата  на  тош.  Не  тр'Ьбва 
мяого  силенъ  е,-м,  за  да  повдигне 
единъ  чов111ГЬ;  а  може  да  се  на- 
прави е,-м.  да  повдига  п<3-вече  отъ 
1,000  кнлогр.  Свийсгвото  на  елек- 
тро-магиитптЬ  е  оползотворено  въ 
елсЕтрич.  телеграфъ  и  телефонъ. 
Бле1Строяета.'1^'ргпя.  Работене 
метали  съ  електрнчсчтпо,  каквото 
е  галванопластшсата  въ  всячкитЬ 
й  видове:  посребрявапото,  по:дла- 
тя  валето  н  др. ;  0Т1^'ка  н  елскЬгрО' 
металуртнсски. 


Електрометръ,  Който  С1] 
нзм-Ьрване   силата    иа  електри»^ 
ството.  —  Електрометрия.  МЬр( 
електрическото  напр^жение^ 
и    слектрометричгски,    иойто 
отнася  до  ол('1  пята. 

Ел1Чггро-Н111  ,  [)Ь  (гр. 

нро/гь,  малъкъ).  Клекни 
то   се    употр'Ьбява   за    ..^.- . 
твърди  слаби  количества  отъ 
трпчоството.  —  Електроимкроиет 
ОцрЬд-Ьленпе   иап1гЬженпята   п] 
извождаии  огь  твърд-Ь   слаба 
личества  електричество. 

Електро.1иаа  (гр.  лисшл^  \ 
топение).    Разлагано   сь  еь» 
чески  токове. 

Електроскопъ.  I!  н 
който  показва  дали  III 
наелектрпсано. 

Блектротерапня.    Еле1 
ството  приспособено  въ  д^ку! 
яЬнои  Солеста. 

Влектрофоръ.  Уредъ  азмиои 
отъ  Волта,  който  служи  дя  с^ 
карвагь  съ  него   голЬми  воли1 
ства  електричество.  Тоя  урелъ 
елоктрише  лн  се,  ог 
вр1змс.   Той  е  най-г 
трическа  машина.  Съсп^и  сггь 
вено    блюдо,  покрито   съ  пда4 
отъ  смола  п  отъ  вр&гъ,  по| 
съ  листъ  отъ  калай.  За  лобш 
електричество  съ  него,  бухап 
смолата  съ  коча  ксаса,    о1 
САЮлата  се   паелеетрпсва 
теднп,  посугЬ  похлупять  крхп 
блюдото.  Сл-Ьдъ  това,  като  с* 
вдигне  кржп»!^  съ  една  лр1 
която  има  на  него,  намира  се. 
е  наелектрнелнъ. 

Елеитро-хиаиа.  Пл 
то   яма    за   пр-Ьдм-Ьгь   «.•!,'. 
отпомгопинта,  коитп  глщр( 
или  могл;ть  дп  схт^ 
електрнчгск1П'11  пат 
тро-хииически.  Койш  оо  отт 
електро-хямннта   ил»  до  вЛ1 


—  517  — 


епий,  произведени  отъ 

ескн    д!1Й1П'впя.  —  Електро- 

ско  равнодушие.   Сьстояапе 

а,  които  въ  иЬкод  условия 

особип  да'  се  съединяватъ  1 

ектро-хнянаяъ.  Теория,  коя- 1 

синва  химическнгЬ  явле1гая  \ 

законигЬ  1Ш  елеетричестиото, 

еитр01К>дъ.    1)  НеопрЬдЬде- 

□ричина,   която  провзво;кда 

ичеството;  оттука  електро- 

}нь.  2)  Въ  зоол,  електродъ  се 

ача  електроаропзиоднтелинй  у- 

"  у  електрпческитЬ  риби,  нер- 

сдъ,  който  произвожда  елек- 

по  ватята  на  животното. 

иоже  да  произведе  тоя  уредъ 

вието   си,   потрЬбво  е  про- 

оложлитЬ   полюси  да  се  сь- 

помежду    си;    така   ги- 

•ть,  за  да  разгьрм'Ьва  рпби1% 

БОйто   се   храни,   прЬвнва   се 

гЬхъ,    та    испрата    едииъ 

въ   съединението    па   двата 

на   длгата,    която   пр^дста- 

когато   се   превие   гЬлото 

'ая  риба  съзнателно  и  когато 

и.чпрьпша  усилието. 

м  (гр.  одось,  пхть). 
^  ки  жици.  чр*зъ  кои- 
съсдинявать  двгЬтЬ  разно- 
електрачества  въ  Волтовъ 
\ъ  пля  грамада.  Тия  жвии  с;к 
рзави  едната  за  единия  край 
телевъ  нолюсъ),  а  дру  гага  :зд 
край  (отрицателенъ  полюсъ) 
»аз1адата.  Сьеднинктъ  ли  се 
ДВ*!*!)  електричества,  под- 
да  се  съединявагь  по  вси- 
нзгь  ддъжнна,  и  понеже  това 
юеяне  се  прФдоташ!  като  те- 
за електрическата  материя, 
ть  го  токг. 
демептъ,  лат,  1)  Стихия, 
0  гЬло.  сир.  вещество,  което 
8а  веразложнмо  (зла1^то, 
кйслородътъ  п  пр.).  Въ 


старо  вртьме  сг  Ипвали  криво 
името  слсмгнтн  на  четнрпшь  не- 
щссшва:  ьоОшна,  оп-нм,  гсмнта 
и  аьздуха.  Сега  заоемъ,  че  гЬ  сд 
сложни  ткш:  аь  ио^къта  влизатъ 
два  ем\нента,  кис.юродь  и  водо- 
рогН  и  т.  н.  2)  Съставна  часть: 
цркгглшпостьта  на  това  прЬстдп- 
ление  има  два  елемента.  3)  Пле- 
ме; народъ:  Германски  елсменупь, 
Бъл1арски  елслентъ.  —  Елемен- 
таренъ.  Първоначаленъ,  началенъ. 
Елена.  Градехгь,  окол.  ц.,  тър- 
новски окрм  П1)И  сЬвериптЬ  поли 
на  Стара-планина,  36  еилом.  на 
юго-ист.  отъ  Търново;  2,771  ж., 
които  се  занинаватъ  съ  м1иггиа 
търговия.  Е.  е  основана  нр'Ьди 
200— 300  години.  Въ  турско  вр11- 
ме  едиа  могила  па  югь  отъ  Е. 
е  била  оградена  съ  изволеаие  ва 
турското  правителство  съ  кр%- 
пость,  въ  която  гра;кдапетЬ  се 
крпсли  отъ  кхрджалпи  и  деш 
башпн;  въ  1836  гражданетЬ 
валпли  кр*Ьпостьта  огь  сгр: 
не  би  гурскпгЬ  войски  да  се 
кр^нштъ  въ  иеии^  ПрЪзъ  руссссн 
турската  война,  въ  1877  —  7" 
скоро  сл^дь  прЬмипуването 
русп'г11  11ркп>  Д^-навъ,  Е.  се  4Л^\ 
пира  огь  едипъ  русски  отрпь. 
Когато  турцнтЬ,  прЬзъ 
пр11минххж  въ  настлииешг! 
взехж  височшгатЬ,  госпо; 
надъ  Е.,  русската  поз1 
стаих  твърд]^  опаснж.  Вь 
лото  на  поемврвя* 
рядъ,  който  се 
командата  на 
бровскп,  биде 
зервага.  1{хд1 
врия,  турциН 
ввЕТь  за 
1Гк1ь  да 
на  армия 

прЬшгтсттак&ш  ^вр  ша» 
жение    в    ••■-лЧ    т^^  Г: 


I 


-516  — 


^1авана.  СюлеКманъ  пата  на  18-и 
ноекврпя  сьср-Ьдоточи  блпзу  до 
Е.  около  30,000  души,  като  сагЬ- 
таше  съ  тая  сила  да  пр-Ьземе  Б. 
п  послЪ  да  върви  за  Търново. 
Утриньта  рано  на  22-и,  турцитЬ 
отворцхл  огьш.  среща  русския 
прЬдонь  отрядъ  и  зехж  да  на- 
падатъ.  Сл^дъ  1гЬкодко-часовенъ 
бой  турцагЬ  азм1ил*пхк  руситЬ 
н:гь  Е.  Вътоя  день  ртсскпй  еле- 
нински  отрядъ  изгуби  пб-вече  отъ 
'/з  отъ  сьсгава  си  (55  офицери 
п  1087  редници)  и  биде  прину- 
денъ  да  захвърли  1 1  топа,  н  тур- 
11Д!г1>  заобиколихлк  единъ  бита- 
лйонъ  русска  войска,  испратенъ 
па  помо1дь  на  еленниския  игрндц 
огь  който  заробихж  около  300 
дугаи.  Благодарение  на  упоритата 
отбрапа  на  еленпнския  отрядъ, 
на  пкта  за  Търново  сполучихж 
да  се  съсрЬдото42ггъ  достатъчни 
силл  и  Сюлейманъ  биде  припу- 
денъ  да  се  откаже  огь  плана  си. 
Сл'Ьдъ  н'Ькодко  деня  турцитЬ  очи- 
стихж  Е.,  сл^дъ  което  ограбений 
и  донЬЙдФ.  пз1Ч)ренъ  оп»  тЪгь 
градъ  биде  наново  завзстъ  огь 
русски  войски. 

Елена.  Дъ1церя  на  Зевса  и 
Леда,  жена  на  Мене-лаа,  спартан- 
ски царь,  прочута  по  хубостьта 
си;  за  открадването  й  отъ  Па- 
риса  пламнжла  чроанска!^!  война. 
Пр1>зъ  воШ1ата  Е.  жив1ке  въ  Троя 
като  Парисова  жена,  кае  се  за 
прЬ1Тгжплеипето  си,  пр1;зпра  Па- 
рнса  и  желае  отъ  вснчшкта  си 
душа  да  се  върне  при  шфвии  си 
сжпржгъ.  ПрЬзъ  обсадата  на  Троя 
Парнзъ  билъ  убнтъ.  Сшшанннта 
за  по-нататъшната  Е-нпна  слдба 
еж  протпворЬчнви:  по  едно  ска- 
занпе,  тя  се  върнжла  съ  Мене- 
лая  въ  Сиарта ;  по  друго,  тя  била 
обЬсена  на  о-въ  Родос^. 

Елена   (Св.)   Маб^    иа  рии- 


ския  нмператоръ  Коистаитнна  Ве- 
лики, род.  около  244.    П[юнст<»- 
денисто  й  е  непзвЬстпо.  Спорел 
гръцкпгЬ  агиографи,  тя  бвла  л> 
щеря  на  единъ  кръчмарь  *въ  Не- 
кодимия    (Витпнпя);    нъ  онгдяв- 
скитЬ    церковнн  д-Ътописци    при- 
тезаватъ,    че  тя    е  бвла   ; 
иа  единъ  краль  на  бритп 
добила  първородния  си  сииъ,  Нов 
стангина,  въ  Британия.    Знае 
само,  че  ожиржП|Тъ  й,   Конь- 
цпй  Хлоръ,  1Ж  напустнлиъ, 
станжлъ    илтераторъ,    и  ое 
нилъ  за  друга.  Тя  ставлид 
стяяка    оп^с    доБЛ'Ь    Кон 
билъ  момче,  и  в^рва  се,   че 
нпй    примЪръ    и    учение 
ствушии  съ  обществен1ггЬ  V 
да  рЬтхтъ  Конста1ггн1га  дд  пр^ 
1'ърне  хрнстянската  в^ра;  алй  п 
се  кръстила  формално  слмо  слКИ 
разбнтието    на    Максевтня.    Коа* 
стантинъ,  кога  се  въцарндъ,  ЮЛ' 
велъ  майка  си  на  санъ  шпипна, 
запов*далъ  да  се  сгЬчагь  «он^и 
съ  нейното    изображение    а  дал 
името    й    на    н1жолко    п^м*-   2- 
имала    голюю  влияние    на  Ков- 
с^гантина   н  миот    направила  Я 
распространенпето  на  хрпстяа<гп»" 
То.    Въ  325    тя  пр*дпрц»ма  «а;|ф 
знаменито  пжтуваае  въ  11алестш 
и  дЬто  монувола  осиовавода  щл» 
ви  и  дирила  светпнп.    Въ  Иеру- 
салимъ  тя  откр1иа  гроба  Иисул 
Христовъ,   надъ  коЙто    пснт^юИ* 
една  цръква,  па  и  наккрвлв  (о№ 
редъ  тогавашното  и{|рваие) 
иа  който  биль  расннжгъ    С 
тельтъ,    което    дало  начал"гп 
празднуване»  иа  14-и  сеот 
праздннка    Кръапо^ьчкнь    \1>'^'' 
движение    Чеггнаго  Кръ^тга,  сш^ 
кръстътъ  Господенц    въздвлит^ 
на  поклоиенне).  1\аго  ое  бругоЯ 
при  сина  сн,  Е.  почиваиа 
По  ор^даниего  кол^рка.  й«>7«« 


-510- 


ва    21 -в 

Св.).  0(ггров'ь  въ  Атлая- 
еанъ.  прочуть  като  вгЬ- 
чеяпе  на  Наиолеона  1,  меж- 
рвва  (1,700  кндом.  итъ  нек) 
*.  в  Америка    (3000  килом. 
екк]  па  сгЬверо-дапал>;    17 
наддъагь  н  11  килом.  на- 
простр.    12 1   чет.    килом. ; 
шве    6,241  жит.,    отъ    кои- 
00    б^ц    люде ;    главевъ 
жеимсъ-таунъ,  на  (гЪвервня 
,  Кжяматъ  ум1^реиъ  и  твър- 
равъ,    ср^на   температ}'ра, 
янтпгр.  Високи  пнедосггхпп  и 
е;    дост&ипя  само  на  едно 
което    е    си.1Н()  укрЬпспо. 
юдна  земя,  п|^'к^ь  които  ми- 
ггь  П(гг.  къмъ  зан-  едно  ода- 
бърдо    (най-  васокий    му 
Н55  мсгра),  отъ  всЬка  стра- 
което  се  иростира  по  едно 
Лонгудското  е  пб-голЪмото 
с  бвлъ  ограниченъ    На- 
.    —    Островъгь    е  билъ 
гъ    вгъ  1502,    на    день   Св. 
отдЪто  и    името  му,    отъ 
галски  мореплаватель  Жуанъ 
ва  Касте.ла.   Посл11  сташклъ 
дско  влал^ьние,   билъ  ототх- 
оть  Холандия    на  Источно- 
1ската  [анговвска]  комиаиия^ 
го  дала  въ  1815    на  аигл. 
'    да  послужи  за  ьгЬ- 
|1  ка  Наполеопа.  Сл11дъ 

годи  111  ио  безнадеждио  роб- 
Наполеонъ  ночиилиъ  1'амъ 
),  д-Ь1х»  И  оставили  смърг- 
«у  осганкн  до  1840.  Фран- 
(1Т0  правителсгво  купило,  въ 
Наволеоновото  жилите  а 
0  да  се  възстанови  въ 
му  състояние  домътъ  на 
робъ;  то  придобило  и  до- 
дЬто  е  билъ  гробътъ. 
рапцуяски  висши  о«|)и- 
иъ  Лоигудъ  като 


храни$П€ль  на  жилищсг)ю  и  гроба 
Наполеонони. 

Бленниъ  връхъ.  НаЙ-високи1) 
връхъ  на  Рпла-планина;  2,401  м. 
над:ь  морското  равнище. 

Блеографня,  *р,  1)  Писане 
картини  съ  маслени  бои.  2)  Кар- 
тина изработена  съ  маслени  бон. 
—  Елеографически.  Писанъ  съ 
маслени  бои. 

Елеопояаавахъ^  црьк.  Мажж 
(за  свещснннн)  съ  св.  елей,  като 
правш  на  челото,  ноидрптЪ,  бу- 
зигЬ,  устата,  грждитЬ  и  рхц^ггЬ 
образа  на  кръста;  елеопомазанае^ 
това  дЬйствис,  което  се  язвръшва 
надъ  боле|[Ъ  за  нсц1аение  на  ду- 
тата и  тНЬлото  му.  —  Еяеосвеще- 
ние  или  маслоосеещенш .  Де[>ков- 
но  тайнство,  чр-Ьзъ  което  се  осве- 
тява елей  за  елеодомазапие  и  кое- 
то се  изв1)ъшва  оть  седемь  све- 
щеипка  (споредъ  броя  на  ветхо- 
зав1>тиитЬ  исреи,  които  свирили 
около  Иерцхонъ),  а  по  пужда  и 
оть  едипь. 

Еле4|тнтнпа.  Островъ  въ  Нилъ 
'  (Гории-Египетъ),  0  килом.  подъ 
водопалнтЬ  на  рЪката,  среща  Асу- 
анъ.  Е.  била  прочута  въ  старо 
вр1)Ме.  ЕгиптяпетЬ,  па  и  римля- 
нетЬ,  ОЕ  укрМили  за  отбрана  отъ 
нахлувания  на  етнопянеН.  Егип- 
тднетЬ  експлоатирали  гранптнитЬ 
й  камонод1зл1гн. 

Елоцъ.  Русски  градъ  въ  ор- 
лопска  губер.,  215  килом.  на  юго- 
ист.  отъ  Орелъ;  35,000  жпт.  Ко- 
жарспно,  значителна  търговия  съ 
пп1еница  и  жел'Ьзо. 

Клеакипь.  Виж.  Иоакимъ. 

Елида.  Страна  въ  стара  Гръ- 
цпя,  на  западното  краЙбрЬжяе  на 
Пелопонезъ,  лЬто  еж  стаЬали  Одим- 
нийскитЬ  игри. 

Елн-дсре.  Д1»сенъ  притоЕЪ   на 
'Марица,   сгьбира    водщ-Ь  оть  че- 


-520  - 


пянската    яотловшта  п   се  влива 
въ  Марнцз  подъ  ПазарджЕкъ. 

Елиозеръ.  Авраамовъ  слупи 
проводсиъ  въ  Мосопотаглпя  да  из- 
бира слшрхга  за  сияъ  В1у  Исава 
(Библ,). 

Б.1Н0П7..  Гръцки  писатедь  отъ 
П1-П  в*Ькъ  гтр1>дп  Р.  X. 

Клпзабетпортт..  Градъвъапгл- 
колоиня  ва  носъ  Добра-Надехда, 
6  кнлом.  на  югъ  отъ  Юптенхагенъ, 
на  Алгоаскн  заливъ.  Добро  при- 
станище. Търговия  съ  вълна  в 
слонова  кость;  15,000  ас 

Е.ипабеттаунъ.  Градъ  въ  Съ- 
едииепптЬ  Дт.рягапи  (Ню-Джерси), 
24  килом.  па  Ю1Ч)-зап.  отъ  Нк»- 
Йоркъ;  26,000  жнт.;  напр1здъ  стЬ- 
лдлшце  на  гл.  управл.  на  държа- 
вата. Прпстанаще  за  малки  ко- 
раби. 

Елизабетъ.  Градъ  въ  Съедн- 
ненитЬ  Държави  (Ню-Дщерси),  65 
кнлом.  на  <гЬв.-ист.  отъ  Трентонъ, 
на  жел1>зницата  11ю-Йоркъ-<1>ила- 
делфия  и  на  залива  на  СтоЙтжяъ- 
АИшпдъ;  37,670  жит.  Машини 
за  гаовъ,  печки  и  др.  Всекиднев- 
но гшраходно  съобщение  съ  Ню- 
Йоркъ. 

Елизей,  гр.  Въ  басносл.  Жн- 
лин1ето  на  старогръцкигЬ  и  рим- 
ските герои,  сл^дъ  смъртьта  имъ; 
рай. 

Елнзейски  палатъ.  Палатъ  въ 
Парижъ,  отреденъ  за  жилище  на 
лредсЬдателя  на  Републиката. 

Е^гизейскн  поля.  Името  на 
единъ  любимъ  паркъ  ва  пари- 
жанете. 

ЕликсирЪу  праб,  1)  Целебно 
питие,  2)  Въ  аптекар,  кое-да  е 
лечебно  вещество,  растопено  съ 
спирть. 

Б.1ипъ.  Предполага  се,  че  това 
место  е  сегашний  Вади  Г)*рун- 
делъ,  пшро1ГЬ  додъ  пб-вече  отъ 
60  в.  м.  на  истокъ  огь  Суезъ.  (Виб.), 


пнка). 


Е.тт1яиъ.  Гръ1гь.  Виж. 
пая,  история  (старарьнкп). 
Елинизирамъ.  Погръчвап. 
низация-  Погръчваие.  — 
Изражение  свойственио 
езикъ.  —  Елинисгь.  1) 
старогръцки  езикъ.  2)  Въ  й 
име  дадено  на  евреите,  коат 
заселили  въ  Египетъ  сл1и1:ъ  ]1 
реиието  ва  Иудиното  паротм 
Навуходоносора,  в  ва  оишг,  I 
Александръ  Велики  иовикалъ! 
да  се  насел1кть  въ  Ллевсанд 
или  зшцото  те  били  усвоалд  г| 
ките  обичаи,  или  зап;ото  те  г 
рили  гръцки  езикъ  слгесеиъ 
еврейски.  —  Елинофилъ,  Пршг 
па  Гръция,  па  гръцитЬ.  —  Едм 
Гръцки. 

Елипъ.  По  гръцкото  (шев 
спнъ  Дов]шлиоцивъ  и  Пвр 
(виж.  Де*/ка.шонъ),  Е.  пмалъ1 
ма  синове :  Доръ,  Еолъ  и  Ес1 
и  отъ  Дора.  Еа^а  и  двама  I 
тови  сппове  пропзл Ьал  н 
впи  гръцки  племена,  на^ 
общо  име  елини  по  Е. 

Елногь  (Л(пустг).  АнгллЛ 
генсралъ,  1718—1790.  ДоО 
()брязон:гние'1Ч}  си  въ  леОдсвс 
университегь  (Германия)  и  I 
чилъ  военното  цскус<ггво  въ  I 
чу1ч>то  артилерийско  уч1 
Ла  Феръ  (Франция,  кантонс! 
постенъ  градецъ  въ  лаонс! 
съ  5,394  жит.).  11остх1 
воевна  служба  въ  атеч< 
въ  1835,  и  се  отличалъ, 
на  прочутия  си  полкъ, 
вата  при  Детннгенъ,  иа  I' 
1743,  ме;кду  апгло-авс 
франдузете.  Въ  1775 
зиаченъ  управитель 
таръ,  който  храбро  ■ 
щитилъ  прЬзъ  трвгодпш! 
на  среща  съединените  свш, 
щш  и  Исаания.  На&Н 
негово  дело  е  одър] 


-521- 


1772,  когато  съшзпп- 
аа  да  ув^Ьвча1Кгь  обсадата 
вили  прцтпвъ  обоадрцст) 
огъня  ца  1гЬк1ико  стотикн 
Т(Шове,  батериите  па  47 
пя  кораба  н  ла  гол1шо  чл- 
регати,  каионеркп  п  др.  Ге- 
Е.  тика  отблъснялъ  иа- 
че  нападателетЬ  бшш 
депи  да  се  огтеглккгь  слЬдъ 
(ццш  безполезна  жрътва  оть 
КН  а  Еорпбв.  ЛлглийскнтЬ  ка- 
исЕОзллн  народната  благо- 
Кяъ  ген.  Е-ту  и  Георги  III 
клъ  титлата  лордъ  Хатфилдь. 
0НОТ11  (ДжорО,нсь).  Исецдо- 
съ  нойто  е  взнкстна  англ. 
торва  г-ца  ипансъ. 
[иогь  (Шснезжрь),  Най-за- 
тежнай  отъ  англпйскитЬ 
поети,  нареченъ  ГЬь- 
П  на  Закона  за  Жшп(^то, 
Ги  оъ  огнеано  елово  осхх- 
тоя  законъ,  Бойто  иалага.ть 
на  нносн(ЛЧ)  ашто  въ  Ан- 
ГлавиптЬ  му  произведения 
рочутптЬ  му  стихотворения 
пъ  саомон;Бтая  закоиъ;  по- 
Йюбоеь,  придружена  съ  едно 
Байрхну;  Се^юкий  9штри- 
твореяне  шоно  съ  благо- 
поезия.  Е.  е  писллъ  н  из- 
опнсаноя  на  английската, 
1И0  Йорктирсвата  природа,  н 
шепи  очертания  на  смире- 
доброд-Ьгель.  Той  умркаъ 
сл'№>  поб'^вта  на  съиио- 
аггЬ  му,  защитниците  на 
двата  търговня(1781— 1849). 
Потъ  (сжръ  Кенри  Дж.), 
ВЙСБИ  дниломагь,  посланяЕъ 
0кг^  Сишинп  и  въ  Гръция, 
(18(>6— 1877)  въ  Ца- 
Сл1иъ  нашото  априлско 
е  пр^Ьзъ  1876,  тоЙ  като 
пом&чн  да  потули  безчо- 
работа  пзвръшенл  отъ 
1цгг1»  а  черкезет^  въ  вьз- 


стайхлат!^  а  въ  мирпп7^}  българ- 
ски околности.  Наистина  той  се 
показа  толкова  приятелски  рас- 
иоложенъ  кьмь  турпнтЬ,  че  по- 
ведението му  често  се  иаипдаию 
въ  английския  ларламепть  оть 
лвбералиата  партия,  н  англий- 
ското нравитолство  (кчнсерватор- 
ско)  се  принуди  да  нспрати  въ 
Цариградъ  новъ  посланикъ,  а  нему 
даде  сбезграннч.  отпускъ».  Сд1ць 
това,  скръ  X.  Е.  биде  назначеиъ 
носланикь  вь  В1^на,  отъ  1877  до 
1883.  Той  е  роденъ  въ  1817. 

Елипсъ  (гр.  САннсись,  изоста- 
вяне). 1)  Крива  ЛИНЕЯ,  конто  се 
добива  отъ  прЬсичането  на  ко- 
нусъ  патЬгато.  2)  Испупшне  една 
иди  по-вече  думи  въ  една  (|фаза, 
за  да  се  даде  п6-го.гЬма  живопь 
на  стила:  Какъ  сте  У  —  Добррк 
—  Елипсоидъ.  Геометрическо  гЬло, 
което  става  отъ  заирътЬваното  на 
елипса  му  ось.  —  Елиптнчески. 
1)  Въ  |ра.м.,  който  П1гЬ.-^сгп1и«  е- 
липсгц  пъ  който  има  нспуснжгп 
думи:  слиптииссна  фра:ш.  2)  \\ъ 
1еом.,  който  е  отъ  сгтеството  ни 
елипсъ:  елиптииески  св04}ъ,  — 
Елиптичность.  Клпатическо  каче- 
ство, вндь:  покао1сетс  дгь  г  елип- 
тнчностьта  на  тая  фраза. 

Елисавета  (св.).  1*лагочести- 
вата  с^кпрлли  на  свеп1,еипка  За- 
харин, братучедката  па  ДЬва  Ма- 
рия и  майш1'га  на  сп.  Иинна  Кръ- 
стителя. 

Елисав«^та.  Английски  кра.1ица, 
дъщеря  на  Хенрнха  У111  и  на 
Ана  Болейнъ,  род.  въ  1533,  дар. 
отъ  1558  до  1603.  Когато  баща 
й  се  ояенидъ  за  Иванка  Сеймуръ, 
тя  бола  обявена  незаконна  и  нс- 
кхючева  отъ  иаат!>дството  на  пре- 
стола, ада  тоя  актъ  бвлъ  отм1ь- 
пень  сл1дъ  Хенрпювото  ожен- 
ване за  Екатерпна  Паръ.  Баща 
и  умрк1ъ  кох^1то    тя  бшш  на   13 


-522  — 


ГОДИНИ.  Пр-бзъ  царуването  на  бра- 
та п  Едуар.тд,  животътъ  п  мн- 
ихлъ  тихо  п  мнрио;  ала  ир1^зъ 
царуването  на  сестра  и  Мария, 
католнкпия,  била  гонена  за  про- 
тестантствот!)  й  и,  иодъ  пр1удогь 
за  участие  въ  единъ  заговорът 
затворена  въ  Лондонска1'а  кула. 
Освибодепа  <хт1*дъ  н^кодко  лгЬсеца, 
тя  изучвала  класическата  лите- 
ратура. По  характеръ  била  над- 
менна, какъвто  бплъ  и  баща  й  н 
хитра.  Когато  се  въцарила,  въ 
1.558,  тя  обявила  на  испанския 
поа1аин11къ^  който  1К  ув'Ьриви.1ъ 
за  подкрЬиата  на  господари  си, 
Филипа  11:  «Сегашното  си  поло- 
жение азъ  длъжж  на  народа,  и 
обл-Ьгаиъ  се  само  на  народа>;  и 
щомъ  дошла  на  престола  възста- 
новила протестантството  и  обявила 
се  негова  зашдтипца  протнвъ  Фи- 
липа II.  Още  пр1*»ди  да  се  събере 
иарламенчъть,  издала  цроглаше- 
нне,  че  английскнй  езнкъ  п^е  се 
упо11)'Ьбииа  пъ  пи-гол'1;мата  часть 
оть  церковната  служба.  ВсичкитЬ 
владици,  съ  исключение  само  на 
ед инъ,  отка зал п  да  се  съобра- 
зштъ;  нъ  оть  9000-Н;  свещени- 
ка, нито  200  не  прЬдпочелн  да 
си  дадхгъ  оставката  отъ  да  се 
подчияжтъ  на  новия  редъ.  Из- 
общо Е.-ната  политика  била  ми- 
ролюбива; нъ  тя  занетннла  ца- 
руването си  съ  поведението  си 
кьмъ  Мария  С'1П)аргь,  шотланд- 
ската кралица.  11ървснь  тя  подбу- 
[ла  шотла^искитЬ  протестанти  и 
благородинцитЬ  противъ  неш.  Ко- 
гато Мария  Стюарть,  поб'1аеиа, 
отпшла  да  тръси  прибЬжигце  у 
Ообрата  си  сестра,  тя  се  пр^ 
сторила  смилена;  ала  пос^т^,  по- 
неже се  бояла  оть  нейнитЬ  прп- 
тезания  върху  английския  нрЬ- 
столц  затиорила  нб.  въ  т^^миаца 
д  цйй-сетнЬ  ш  затрила    на  еша- 


фота  (1587).  ФилнпгьП  одав! 
каннлъ  па  Лиглдя.  Царьть 
най-волнкита  <  '   ка  дърз 

обогатена  съ ;та  па 

вия    св^Ьтъ,  не    могль  да  г: 
една    второстепенна    дърщава 
помага  на  протестантит!!  въ 
ни  страни  и  да  псгтрап'  .     -- 
ски   кораби  (малко    п  ■ 
пиратски)    въ    прнотаиищ^!* 
испанските    колонии ;    той    Ш 
калъ  да  отмъсти  за  Мария  я 
въ:)станови    католическата 
Отъ    много    години    Исииния 
бпла    приготовлявала.     Вь    I 
внспоГ)1цимата  армада >  иотеи 
з;1  английскит!)  брегове  съ  8^ 
корабппцп  а  20.000  войника, 
помощь    на  4^1ота'га  щ^ла  л^ 
прЬнесе    отъ    Холанди 
сухоплтна  войска,  '^^а 
на  англичанетЬ,    еди:1 
ра.чбнла  испапскитЬ  к 
да  стнгн»1ъ  до  англш 
гове.    че  аоглиЙск 
лесно  довършили 
едпнъ  неприителски    цойнвкг  т 
ст^&пвлъ    на  английсна  ^юмя.  0> 
нЬнь  испратенитЬ  на  неш  оть  в^ 
рабокрутеиията. 

ПрЬзъ    Е.-иото  царувай*)  п№ 
качило  шггииското  велвчве  иа  Де- 
глия.    Мпрътъ   далъ  пжгЬм!-  псг 
тикъ  на  търговията.   Въ  ^ 
ла,  който  тая  царица  т  - 
говското  дружество,    п 
речено   Неточно-]' 
пания,    се  виада 
кнт1^  яачала  яа  аиглии 
(ггранна  колониална  ил[|и<  )< 
вила  се    безподобно  а   ли 
рата.  ВЪкъть.  който  • 
Шекс1Шра  и  [к>йкхша 
не  е  заб^и^Ьжителенъ. 

Съ  Е,  се    свърптл!     Т«^»-«*^^' 
скнй  родъ    [тя    пе  ми  '> 

вгЬнчило,    ако    н    .ги    п^алл    '•]'>>• 
агиишп    снръзски  В'ь    1\'Ь4  ^^п^ 


—  523- 


16  съ  лордъ  Двдлт  и  Есекса] 

ква  аиглЕЙсввя  прЪстолъ  до- 
|ъ  Яковъ  I,  шотландски  враль, 
^тъ  на  Мария  Стюартъ. 
рнсанета.  Авсгрпйскл  нмпе- 
рода^  сАпрхга  на  ими.  Фраи- 
I»  Посифа,  род.  въ  1837,  убита 
|ть  анархдсть  Лунджн  Лукени 
1898.  Е.,  дъщеря  на  хердгто- 
Людовнка  и  херцога  Мак- 
1ана  баварски,  б^ше  оже- 
за  австри&скоя  пмператоръ 
1853.  Тя  притежаваше  хубаво 
[итание  н  се  отличаваше  съ 
[енъ  характеръ,  добродушие 
>в*колюбие.  Сл1у1,ъ  трагичео- 
смъ[)ть  иа  сива  си  Рудолфа, 
^  зааоч1ц&ла  да  страда  отъ 
тость  п  болесть  на  сърдцета, 


рсгентка  ирЪзъ  ИалолЪтието  ку. 
Скоро  сл1цъ  това  ЕлпсаветппнтЬ 
привърженици  съставили  заговоръ 
да  поставшгь  ненк  иа  пр1ютола; 
главнитЬ  д1>йци  били  лЬкарьть  й 
Лестокъ  и  французский  пос.1ан- 
ннкъ  де-лп-Шетардп.  Съ  помощь- 
та  на  една  часть  отъ  войската* 
:ш1Ч)воръгь  сполучплъ  н  Е.  дошла 
иа  ирЪсшла,  а  Ана  и  синъ  й  би- 
ли затворени.  АниаигК  привър- 
женици Остерланъ,  Мшшгь  ндр. 
били  отсхдени  на  смърть,  про- 
стели 1га  ешафота,  и  заточени  въ 
Снбиръ.  Е.  расширила  правата  па 
духовенството  и,  за  да  усили  по- 
вече ноложенве1Ч)  си,  назначила 
мла,гия  княяъ  Пеара,  сн аъ  на 
1:е*ггра     й     холпшйнъ-гокфпската 


принудена  да  жпв11е  въ  по-|  дукиня,  за  свой  пр-Ьемникъ  (1742). 
земи  —  НоническитЬ  о-ви, 
Швейцария.    Убийцата, 
ецъпопроисхождение.безъ  стрия  и  Франция;    русската  вой- 


Е.  зела  участие   въ   седемгодиш- 
ната   война,    въ  съгасзъ    съ  Ав- 


нищо  лично  противъ  неж, 

аднх  въ  Женева  ненадЬйио 

нанесе  сзгъртоиосецъ    ударъ 

»2ьднтЬ  съ  о(ггра  пила.  Швей- 

скдъ  осл^ги  убийцата  на 

до  живогь,    най-тежкото 

1ие,  което  сл^ществува    въ 

^&царвя. 

лисавета  Поплюта,  Русска 
(ератрица,  дъщеря  на  Петра 
и  и  Ккатерина  I,  род.  въ 
1руа  отъ  1741  до  17(>2. 
смър'п»та  на  Петра  П,  въ 
тя  изв^»лила  па  Ана  11ш1- 
ша  (виж.  това  име)  да  се  въс- 
на  пр-Ьстола,  като  се  пр-Ь- 
да  равнодушна  къмъ  цар- 
иасть.  Апа  умряла  въ  1740, 
русски  царь  билъ  прогла- 
Нванъ,  синъ  на  нейна  вну- 
ш  Карловна,  дън^орп  на  се- 
й  ''  рана,  оженена  за 
г  .л  дукъ  Карла  Лео- 

Иванъ  билъ  дЬте  на  2  жЬ- 
1,  та  иайка  м}*  зацарувала  като 


ска  атЬзла  въ  Прусия,  спечелила 
победата  въ  бнтвигЬ  при  Грос- 
ягеридорфъ  и  Кюнерсдорфъ  и  нрЬ- 
зела  }|ерлинъ,  нъ  безъ  ппидкво 
р-Ьшптслпо  сл11дствие.  Е.  ум1>11ла 
П])1х1и  сврьшването  иа  войната. 
ПрЪзъ  нейното  царуване  била 
смекчена  строгостьта  на  тогаваш- 
ните углавни  закони.  Тя  осно- 
вала московския  университетъ  и 
с.  -  петербургската  академия,  за 
които  много  се  длъжп  на  дюбим- 
цигЬ  н. 

Елисавета  Франнузска.  Сестра 
иа  Луи  ХУ1-и,  род.  нъ  1764,  ио- 
гиижла  иа  ешафота  пр-Ьз-ь 
въ  1794. 

Клисаветградъ.  1*усаш 
херсонска  губ.,    около  200 
па    сгЬв.   отъ    ХерсиШц 
женъ   по  брЬговетЬ    ша 
35,000    жит.    Голигь 
прави  и  широБИ  7ЛН 
съ  алеи;  въ  ош 
пб-вече  оть  3§ 


—  ш- 


Елисаветопол!..  Русскп  градь, 
тнмфлиска  губ.,  ....  колом.  отъ 
Тпмфлнсь;  18,000  жат.,  главно 
татире  и  ирмрнцн.  Гудярство.  Ру- 
ст±  придобили  Е.  1гь  сдийпмс- 
нати  му  область  отъ  Персия  въ 
1803.  Въ  1827,  т6  одържяли  прп 
"Е.    '.'диа  побЬда  надъ   персянетЬ. 

Елнсеевъ  (Лл(^1'аш}ръ  Васил,). 
Отличеиъ  русска  л1>карь-  пхте- 
шсетвенипкь,  родснъ  в'ь  Свеа- 
боргъ  вь  1858.  Е.,  синъ  на  едивъ 
прмеПскн  ифиц^рвиъ,  участвувалъ 
въ  всичкш"!»  баишни  сп  страп- 
ствувапия  по  с,1ужбата,  п  иораслъ 
иТ|  кп;чармдта  п  лагери гЬ.  въ  кон- 
то и  добплъ  първнгЬ  уроци  отъ 
учеиаето  сп.  Той  отъ  рано  под- 
качплъ  да  се  приучва  на  пжту- 
ваппн,  които  01це  момче  си  по- 
ставвлъ  :)л  и1\ль  въ  ашоога;  прюъ 
гоЛ'ЬмитЬ  вака  нцнп,  докл11  ел'Ьд- 
валъ  въ  крони  1а дгката  гимназня, 
въ  с.-петербургскпя  университегь 
по  есгественпгЬ  науки  и  поатЬ 
въ  медико-хнрургическата  акаде- 
мия» той  по  цЬли  м-Ьс-еци  се  ски- 
та лъ  съ  пушка  н  чанта  на  рамо 
по  горитЬ.  Тия  иървц  уроци  отъ 
пжтуване  научили  Е.  да  пренася 
всички  лишения  и  несгоди  на 
ски^^Iическпн  живият»,  да  пампра 
1П1  пего  особена  занимателна  пр'1>- 
десть  и  да  се  надЬе  на  собствен- 
китЬ  си  сили;  тЬ  и  развили  у  пего 
способностьта  п  страстьта  да  на- 
блюдава природата  а  живота  въ 
вспчкнтЬ  му  проявления.  Откакъ 
свършнлъ  наукитЬ  си.  Е.  служнлъ 
като  воененъ  л-Ькарь  въ  1{авказъ, 
въ  Тюркестанъ»  Финландия  и  Ес- 
ландня. 

ГлавнигЬ  му  паЕтуваиня  под- 
качила отъ  1875.  ПървптЬ  му 
нжтуванвя  обгрън^ать  сгЬвер.  Ру- 
сия, Финландия  п  Уралъ;  въ1881 
носгЬтилъ  Египетъ  и  Нерусалпмъ, 
д  пр11мд»аи1ъ  Сирия  до  Дамаскь; 


въ  1882  бидь^РЯШтащци.  пъ 
1X84  въ  Палестина,  а   тъ  тил 
прЬз-ь    Гръция    п  Сицалня   ол- 
шелъ  въ  Триноли,    Тунш-ъ.    Ал- 
жиръ  н  С.чхара.    По  пор*; 
рус.  географ,  дружество  I 
посгЬтплъ  Мала-Аздя,   та 
валъ  сухо;)омипя  пхть  оть  1  >•.» 
за    Палестина  н    довършилъ  I»- 
тропологнческт^^  сп    ' 
надъ  народитЬвьИсгг  ■' 
направвлъ   и  една  екокурсая  а 
Троада,    на  Св.  Го1»а    и  въ  р)»- 
скат^  нало-изиятски  влид11ивя,  К 
въ  1887  се  върпдизъ    у  л 

Е.-вата    литературна 
ность  подкачила  он;о  въ  1 
статии  и  б11л11жки  въ  рая1: 
ски  сппсаппя.  Огъ  отдЪнп . 
работи  нЛЙ-иабкт^жи-п- 1 
пптЬ:     Сь  /п/сскипиь 
на  Стьташа  Земя,    //л»^ 
Синай,  Обнташслетп.  и. 
т^ста  Арабия,  По  и^ 
и  антрополошята  на  У/л 
ваш*нь,  Въ  ап^мнппт    *<• 
ротш^ь,    Ашпр(т0ло» " 
кура*м  вь  Сахара,    С   ■ 
на  рационалната  хео^рафил  вд|к 

ЕлнсеЙ.    Пзраилски    п-  ■  *^ 
пр'Ьзъ царуването  на  Иорам  . 
Иоахаза  н  Поясл,  умр.  в? 
рия  клд1|  838  пр1аи   !\  X 
рокъ  ИлЕШ  му  хвърлхигь 
си,  кога  се  възнасядъ,  та  : 
пр11далъ    пророческата  сл 
Правилъ  много  чудесл:  у- 
соленикавитЬ  води  на  1Ь: 
пр^^двазалъ    Иорановата  и 
фатовата  побЬда  надъ    мо 
въскръсилъ   сина    на  стп 
исцЬлилъ    отъ  Пр'  I 
генерала    на  спр;!1     . 
съобшилъ  Иоасу,    че 
жествува    надъ    сириг 
бнлъ  погребонъ  <ггь  ■ 
когато  едпо  мрътво  П^ 
въ   гроба    му,    се  си\\4и,\> 


\ 


—  525 


"  "Т!о     съ    костпгЬ    му 
—  0(к^^^нтслството  за 

'нвагга.    въ   нннжнпнята,   въ 

•Ь  п  въ  цскусствата  на  овя, 

азглсждн    да  е   наол1>дидъ 

п  дорп  гения  ии  по- 

^е  И-1Л  Футфупт.  Купъ 
гва  въ  Пнлииезин.  между  ар- 
1аза  Тойгя  и  Джнлбс^ггъ ; 
юслений  Нино.ш:я  или  Са, 
-тинъ  (1,000  Ж11Т.).  Тия  ос- 
С.К  открпти  въ  1819  отъ 
[ютеца  Пейстора. 
[|П1;птръ.  УкрЪиеиъ  градъ 
[идия  (С^гЬдпи  области),  173 
[.  назап.  огь  Нагпуръ;  45,000 
Стара  столица  на  Бераръ. 
ина  търговия.  Маловажна 
•ь.  Гробове  на  н'Ькои  огь 
1"ЬмптЬ  пнднйскп  светци. 
[азт..  Нпй-япшй  п  наП-бл^ 
гугь  драгоцЬннитЬ  камене. 
шини.  УкрЬцеиъ  градъ  п  мор- 
шсгвнпще  въ  западна  Африка 
[ея,  страната  на  ашаитягЬ): 
жнт.  Старо  хюандско  1иа- 
I  на  апгличаиегЬ 
^  пя  оъ  злато,  сло- 
кости  ПЛрОВПП  I  н  др. 

"Ь.  Ваагь  Елать, 
гт.гь.  Еврейски  м*Ьсецъ.  б-и 
::ггз  п  12-и  ОТЪ  гра- 
■  дйна  (Библ.), 
;м11ген'1..  Винарско  село.  на 
Ор,  на  Дуианъ.  на  връха  на 
стръмна  план  а  па,  15  кшюм. 
18.-ИСТ,  о|-ъ  У;|«ъ,  Бляскава 
иа  француз1'г1>,  подъначнл. 
1р1па.гь  Нея,  надъ  аистрий- 
похь  начад.  иа  ген.  Лаудона, 
окт.  1Й0Л.   За  тая  поб11ЛП 

т;1ТЯ    К.1ГНШГНГНН. 

.л  градъ,  24  кнлбм. 

-яап.    о(ь    Ллпкинт**    и    Н 

огь  морото,  иа  Елда;  20.000 


1янт.  Мегкъ  гипмагь.  Тамъ  има 
[палмова  гора,  единствената  която 
сж1цествува  въ  Европа.  Цръквага 
Санта  Мария  е  величествена  С1фада. 
I  Широки  и  чисти  улици  и  хубави 
площади.  Вино,  мпсдпни,добип.къ, 
оризь. 

Елъ-тепе.  Връхъ.  Виж.  Иринь- 
Пирпнъ  планина. 

Б.1юкюГ>рацин,  лпт.  Съчине- 
ние работено  съ  нощно  бд^ние  в 
го:гЬм'ь  трудъ. 

Еяйдннамояетръ(гр.см^.  кръвь; 
Ниномш-ь,  сила;  мстронь,  мЪрка). 
Нзм^ригель  яа  силата  па  кръво- 
обращението. 

ЕпАЛ  ь  или  еяиилъ,  фр.  Глечъ: 
:тСтгш  г.ма.гй.— Емаилирамъ.  Гле- 
чогвамъ:  гман.трана  плоча. 

Еианатнляъ  или  еманшцшнна 
ашнгма  (лат.  €мана2>е,  пстпчамъ). 
Философско  учение  за  пропохонае- 
нието  па  всичко,  що  сящестпува, 
чр-кгь  постепенно  истичане  изъ 
първобитната  оогова  на  всички 
1гЬ1ца,  огь  Вига.  На  това  еж  билп 
основани  Зороастровата  религия 
и  учението  на  иовоплатоницпгЬ. 
—  Еиана1;ионно  учение  въ  хрнстян- 
ската  вгЬра  **  ученпего  за  пропс- 
хожденнето  на  Сина  и  Св.  Д}ха 
огь  Бога  Отца.  —  Еманация.  Ис- 
хозссане,  нронстичапе;  думата  се 
уиотрЬбяиа  въ  юристпруденцинта. 

Емапунлъ  (евр.  знач.  Бо1ь  съ 
нагь),  Еди(|  (ц-ь  имената  ни  Зк»- 
син  (Билб,). 

Еманципация,  к/ш.  У  ри.м.1и- 
нетЬ  тая  д\*ма  значила  освобижд!»- 
ние  изъ  подь  бандипа  власть.  Огь 
тамъ  е  дошло  сегашното  й  обню 
пначенпе,  освобождение  огь  запк- 
сцмосгь  или  огранич»Ч1не;  употр!^ 
бива  се  особено  за  освобождението 
на  жецпгЬ,  вь  а!иг,1Г|  женпгК  да 
жпвЬгжп.  по  начала  за  равно- 
иравность  съ  мАгжегЬ.  Еманци- 
паторъ.  Оспободитель  на  други  огь 


-526- 


:1авпспмость  или  огра1гаче1гае.  — 
Еианципирамъ.  Освобоис,1авамъ  отъ 
яявисимость;  еманципирамъ  се.  до- 
бивамъ  си  правата,  свободата. 

Еиатнпъ  ([7»ьц.  ема,  кръвь). 
Въ  хим.  Червеното  вещество  па 
кръньта. 

Еиатнтъ  { гръц.  сма,  кръвь). 
Жел-Ьзенъ  мпнергиъ,  паречеиъ  така 
поради    червеипкавни    му    тврь. 

ВПЖ.    Л\СА1Ь30, 

Еяатоаъ,  хр.  Въ  фишол.  Обръ- 
щане 1Ш  МЛ1'>ЧН11Я  еч)къ  (хилътъ) 
въ  кръвь  н  на  венозната  кръвь 
въ  артерпалиа. 

Елатъ.  Въ  старо  вр'Ьме  едивъ 
отъ  главнптЬ  градове  въ  Спрпи  на 
сЬверцит!;  прЬдЬли  па  Ханаанската 
земи  (1т6л.).  —  Ематъ-Сова  другъ 
Е.  още  неизвЬстеиь  па  ис'л11Дова- 
телет11  (Библ»). 

Еяаусъ.  Село  въ  Пудея  Гиизу 
до  Иеруаиимъ,  д^Ьто  Иисусъ  Хри- 
*ггосъ  се  явв.ть  пръвъ  пкть  на 
учепацит!1сисд1яяъ  въскрьоеяието 
си  (Еиб.и). 

ЕмЛа.  Русска  р1)Ка,  пзвпра  пзъ 
южнпгЬ  клонове  на  Уралски  пла- 
нини, поп  кн  ргпзскпгЬ  стени  (Тюр- 
ксстань),  п  се  а1нва  въ  Каснн!!- 
ско  море;  550  шиом. 
Елб.и^яа,?;).  Пр011бражение,типъ, 
нрЬдстак1йване  чрЪь  нЬкой  пр'!^- 
м^Ьтъ  отвлЬчено  понитио:  п)ьпи.1ъ»1ь 
е  смблгмпта  на  бодростьта;  1ь- 
лхбьтъ  V  <\чбм;мфна  на  невин^ 
ноттип.  —  Еиблематически.  Про- 
образователенъ:  (лиием/ппнческп 
фгиура» 

БнГфнологпи  или  еибриогенив, 
гр.  Въянш»,  учение  за  развитието 
ва  жнвотенъ  зароди тъ.  —  Еибри- 
0НТ1.  1)  Слщото.  какво  го  е  заро- 
ди игь.  2)  Въ  11р1ьнос,  см.  начи- 
нание, кроежъ.  —  Ембриотоиия.  Въ 
х^1р.  чбщо  име  па  разптгН!  опе- 
рациопип  способи,  по  конто  се 
искарва  иа  части  илодъ  изъ  утроба 


чр1;зъ  разсичането  ку;  е.  зша 
разпи  ниена,  споредъ  11ачл1и.  Ш1 
кой1Ч>  се  посткпя.  пранитткчнл, 
ксфалотомня  и  др.  —  Еибрмот- 
ластъ.  Уредъ,  който  се  употр^бяи 
въ  ембриотомия. 

Бяденъ.  Прусскн   градъ   (Х|- 
новеръ);  15,000  ашт.  П-  ■  •  "  М1 
при  устието  па  Емоъ.  Г 
1'овски    градъ  на  Ханоасри 
пость. 

Енерита.1нд  каса.    Въ 
държави,  каса  пазначена  да 
зува  за  чиновници  огь  спестя 
огь  гЬхъ  пари  допъ.1Н1ггедня 
сии.  У  насъ  тая  каса  се  унн 
—  Емермтура    (лат.    *.ли^>€рс, 
служвалгъ,    прпдобивамъ    съ 
а1уги).    Паричень  внооъ  въ  ею^ 
р1ггалпа  каси. 

Еяерглкнъ  (Галфъ  Уалдо).  А»* 
риканскп  правствено-реллгяозеп 
сппсатель  н  поегь,  роденъ  егь  Е*- 
стонъ   въ    180.Н,    умр.    въ   1КК!. 
ПроповЪдначески  санъ,  то&ош^ 
шнлъ   богословието    въ  Харуац*- 
ската  колегия  и  самъ  станд; 
пов1)днвкъ  въ  Бостонъ;  нь 
иапусн&лъ   това  звапне  в  ое 
те1'дилъ  въ  Конвордъ,  д%то  се  Я^ 
еветидъ  на  учене  чр11зъ  иублпи 
скаски   и    писателство.    Ска 
си  по  разни  пр^Д)г}>тп  отъ  аиг. 
псата  литература,  фплосо<1>1ШЗ  Н^' 
историята,  чокЬшко1'о  развитие  I 
'  животъ,    Е.  повтарнлъ   пъ   разЯ' 
I  грщове  в  иривдичадъмног' '    "  ' 
'  слупштсле.  не  толкова  съ 
ската  си  дарба,    каткото  ' 
:  посггьта  на  мислитй  си.   Ь 
той  ходилъ  и  вь  Лиглпя  ,1, 
фплисофскп   скаски    върx^ 
вЬкъ.   СжпюврЬменяо   пр' 
разви  сппс^иня.  и  п<' 
валъ  въ  сътрудничели;, 
списание  Слънчо^ь  Часоип' 
съч и н ея  пята   му   п 6-заб*дпжгтт-г 
на   ек:    Пруьдстатлт^лни   л 


—  527  — 


»иъ,    184П;   Бостонъ, 

сьчипгнне,     сь    което 

|Гь  апчва  нккои  тторпче- 

1ЧН0СТЦ,  гледан ц  Ш1Т0  типове 

особено    Еачество    въз- 

10  до    идеала;    Опити    (Бо- 

1 84 1 );    Лн1ли1'4гки    игрпш 

|пъ,   1856);    Поиг11г'ние»ш^  <л 

ш.  НетвигЬ  Погми  с«  нз- 

въ   Бо(?гоцъ   въ  1847.  Е, 

нпрцчагь  филотфъ,  иъ  той 

тшсььъ    въ   точнпи    смис.1Ъ 

шта.    Неговиг!'.   с.ъчижмтя, 

да    гъд-ьржагь    етически    и 

[ц  мисли  0^1'ъ  най-вис^)къ  ршч- 

|СЛ  лптепа  отъ  система.  Не- 

умсггвени    бисери  еж  изо- 

пт'1лнн    изъ    етраницитЬ 

•вечето  случайно,  опхолкото 

111  метода.  Е.  е  бн.чъ  чдепъ  | 

[нитаска!-»  академии  на  нрап- , 

шно-политпческигЬ  науки. 

»'а.  Ин;к-   -Уо.мсь. 

■нн*|.,  .тт.  Особено  веще- 

иие1и»куапап1,    на   което 

ЕН  СВОЙСТВО! о  си  да  дошфиа 

№. —  Еиетически  юьроие.  Ц-Ь- 

бълсмне.  —  Еметологмв  ой 

юлогия.  Учение  на   еметйче- 

Г1,1>|1(ии'  н  уг1отр1.(^еиие1о  имъ. 

номания.    Миоп>    го.1Ьмата 

ва    а11Кои  л'Ькаре   да  упо- 

иъ  смети  чсски    ц11рове  въ 

шето. 

1Г|тц1П1,  лот.   1)  ПрЬселг'- 

^2)  ЛрЬселенн  люде,   аеменц 

—  Съ  дума  с.   се   озна- 

1К0  прввр'Ьменно  илл  окон- 

10  язселшие  иаъ  отечеството, 

11ЧССКИ»   пко- 

1-1  ц  да  било 

причинн.    тд1иннтЬ  лица. 

участвуватъ   в-ь   с,    нарн- 

смшрпнти.  Такъвп  (>Ьхж, 

[I  '  ,1я.  вси- ; 

.11,  конто 
1рЬ  Л'Ъ  Оь.1гарскп'гь! 

(Ъ  1'.^..и1.;1;[,  д-Ьто  работех» 


против ь  турското  правителство. 
Ония  »лъ  гЬхъ,  които  доиангЬхж 
до  освобоасхг-ннето,  се  прпбрах& 
въ  България.  По-а'Т1гЬ,  името  смц- 
П)аити  се  даде  на  б^жанцпт^  взъ 
Б1>агарш1  слЬдь  9-и  авгусгь  (ввш. 
Лтустъ  :}-и).  По-вечето  отъ  гЬхъ 
се  върикхк  още  пр'Ьз'ь  вр15мето 
на  Стамболовото  управление;  па 
1гЬкои  —  Д,  Цанковъ  н  др.  — 
пр1>,тЬлигЬ  на  Бълпфия  се  отво- 
])ихж  слмо  сь  ра:ф1иие1ше  иа  на- 
родного  събрание;  н(114нч'тн1ц  въ 
1898,  се  приехж  воекнигЬ,  про- 
цзведгни  въ  Русин  пр^Ьдн  припи- 
гането  нмь  на  високи  чинове,  като 
имъ  се  и  дадохж  служби  въ  вой- 
ската. По-ранпп  и  ос-обоно  сери- 
озни с.  у  иасъ  еж  били  нрЬссле- 
нннта  па  натнгЬ  сънародници  въ 
Наиать  (^Австро-Уигария)  и  въ 
Бесарабия. 

Емилия.  Страна  въ  Пталия. 
която  е  ;^цxватала  п'1жоган1Н и'г11 
дуксгва  Парма,  Модена  и  сЬвериата 
частъ  на  Церковната  държава  (Ро- 
мана). Парменцй,  модонци  и  ро- 
мапоици  възстижли  среща  госпо- 
дарегЬ  си  пр11зъ  септ.  1859  и  зс- 
мш-Ь  нмь  били  форМ]ино  нрнсь- 
еднненц  на  (Сардиния  за  съставя- 
ното иа  кралство  Италия  пр1>зъ 
април  ь  1860.  Населението  на  Е. 
се  пр1>см^та  на2;^00.000  жит.  върху 
едно  простр.  огь  20,515  чет.  кжюм. 

Епмлъ  (Навсль).  Ученик^ь  на 
11>абня  Кунктатора,  консулъ  съ 
Таренция  Барона.  Немо;калъ  да 
въспре  дързостьта  на  ст.брата  си, 
ноЙго,  като  жилаелъ  да  обезпечи 
римските  съ»л:1ници  отъ  Аниба- 
Л0ВИТ11  опус  гон1еция.  далъ  сражение 
на  картагенинетЬ  при  Кана  (216). 
Е.  бихь  наран(чгь  там"Ь  смръгпо. 
—  Емилъ  (Панель).  Синъ  иа  пр^Ь- 
ДНШ1ШЯ,  ОТЪ  227  до  158  пр^Ьдп 
Р.  X.,  въегържоствуваль  надъ  ли- 
гурвйцитЬ  и  билъ  натовареиъ,  иа 


—  528  — 


•годпп!на  възрасть,  съ  войната 
среща  11^'рсс'Я,  въпр^кк  иепопу- 
лярностьта  му.  Тий  запоевалъ  Ма- 
кедоиня  съ  П(.»б1>дата  при  11идпа 
въ  168,  улонилъ  максдинския  царь 
па  о-въ  Самитраки,  гьржоствувалъ 
три  днп,  н  занеслъ  въ  Рнмъ  та- 
къва  богата  корпоть,  че  сенатътъ 
освободилъ  гражданетЬ  отъданъкъ 
за  пб-вече  отъ  едииъ  в^кь.  Нъ  че- 
стптий  завоевательизп-билъедного 
отъ  сииовегЬ  си  прЪди  и  другъ 
ат1цъ  тържоств(»то  си.  Той  раз- 
[фабилъ  Кпиръ,  продалъ  150,000 
еппрцп,  п  отвслъ  като  заложинцн 
1000  ахсйца.  Огь  двамата  сшюве, 
конто  му  оставали,  единътъ  ма- 
плхъ  по  усявовенпс  въ  Фабпе- 
вото  семейство,  другий  —  въ  Сци- 
паоповото;  тоя  пос^гЬдниЙ  балъ 
Сципионъ  Емилпапъ.  та  внуюьтъ 
на  поб"Ьдсиця  при  1{аиа  билъ  съ- 
сииителмъ  на  1гпртагенъ. 

Клили,  Рано  исаолииско  военно 
11лем1\  ко('Го  в^ь  Авраамово  врЬме 
иассляо^ио  една  земя  отв^иъ  Иор- 
даиъ  (Биб.и). 

Елние.  Носъ  на  Черно  море, 
съ  който  се  свръшва  Емпие-дагь, 
нАй-источната  часть  на  Стара-пла- 
няна.  Надъ  тоя  нось.  300  метра 
надъ  морското  равнип^е,  е  постро- 
снъ  единъ  морски  (|)енерь,    нойто 

П4)!11^»    ГЛуЖН    'ЛП    ППКа;^!1ТСЛЬ    на  Ш1- 

рцхпдигЬ  и  корабиг!к  Дума  Кмине 
се  нииаа  да  е  о^гганка  ш-ь  латин- 
ското Емусь,  старото  име  па  Стара- 
ллаппиа. 

Бяипъ  иаши^  гермапското  му 
нме  Д-ръ  Е(^уп1и]ъ  Шницерь,  евре- 
инъ  по  происхожденис,  род.  въ 
1810  въ  Опрлнъ,  въ  Силезия.  Пж- 
тсинч-твсиикъ  п  изол1цователь  па 
А11)рика,  пьрвенъ  па  служба  у 
турскои)  нранпт»мс'1'Н0,  а  Н1')-№тнЬ 
у  египетското.  По  поводъ  н[|  про- 
1гЬнението  па  името  сп,  той  пи- 
салъ  вгъ  1871  иа  оестра   ой   огь 


Траппзонъ:  .  .  .  «не  бой  с^,  тт»1 
е  само  амето,  а  самъ  азъ  ннкакъ 
не  съмь   стапжлъ   турчи1гь>.  Въ 
1876,  той  своеволно  пр^^ьм-  и 
стане  управитель  на    ' 
ната  область  на  Африка,  дъти  прм- 
св1)Щавап1е    населенпето   и  оски 
бодн    нЬколко    хндядв    робе.  Вг 
1885,    когато   паднх    Харг}-мь  а 
погпнж  Гордопъ,   Е.  п.  още  1ър- 
жаше  високо  знамето  па  ет  —  * 
ската  цпвилпзацин,    и  Епр 
спомни,  че  еднаква  сж.:''п;,;  »., 
Гордоновата    пр^ддежат-'  и  и^м;. 
Ц1иъ  св11тъ  съчувствувшпе  съ  тш 
см1кгь    управитель- изсхЬдоп"^'" 
когато    египетското    правн  I 
го  остави  на  съдбата   му  въ  С> 
данъ,   като   напусах   тая  отрш^ 
Въ  вгЬстпвдпгЬ  се  повдагшс  отр1- 
шепъ    П1умъ,    доьтЬ    не    гр    °пп 
СТЯН.1П  и  не  устрой  едикъ  ; 
за  освобождеппето  на  велшп 
тешественшп..  Сгяпли  нам 
н  иа  сплл    искап1е    да    П' 
пзъ   А(|)рика,   пъ    не    сполу...  .- 
това:  Е.  б^Ьше  р1^шалъ  да  1»ста« 
между   негрятЬ,    коптитЬ  а  т)^ 
пигЬ,  съ  конто  б*  свързалъ  сд!» 
бата  сн.  НаЙ-сет1гЬ  той  биде  убИ! 
(1893)  огь  н-Ькоп  арабе,  която 
ненавиждали,  защото  гиинхь 
пата  търговия.  Е.  оставнлъ 
ннческп  сбирки  и  дп<Ч1ник1»  не 
тувалнята  си,  конто  с^ 

Кяиръ  (араб.  анач.  ь.. 
Титла  па  н'Ькои  мохам.  го( 

Бяисаръ,   лат.    Та*    • 
пикъ  на  правителство, 
политическа   нла   друг 
въ  чужда   страна   съ    I 
паучн  нЬкоп   работи   плп  да 
нространява    тепдеицшхзнв 

Емпсня^  лат>  Издаване 
кпнжп,   като  иблигацнн  ВН 
банкноти,  акцип.— Еш^пIра■V 
давамъ,  пупшгь  въ  крж1ч>о6 
няе  цЪиии  кшика. 


тооц 


—  529  — 


|^згаедок.1ъ.  Гръцки  ((>илософъ 
^Н  АЕ-рш^ш^ь,  въ  Снцилия,  хи- 
^кь  около  4Г)0  пр^  I*.  X.  На 
^кьвъ  го.гЬиъ  почегь  билъ  той 
Нш'  съррахдаиег^  си  като  з:^ 
Р^  првятедь  на  бо1'овргЬ,  пр1ц- 
ссазватель  на  бжд&щето  в  маге- 
влв  закхвнатедь  ва  нрвро- 
че  вазвать  какво  т%  му  пр1ц- 
да  изгь  стане  князъ.  Нъ 
бвлъ  неприятель  на  тн- 
не  склонид-ц  а  разввлъ 
дЬятелносгь  да  отърве  об- 
оть  вдлстьта  на  арнсто- 
кинята.  Има  няколко  пр11даппя 
ЗА  сагьртьта  му.  Споредъ  едно,  той 
Огь  любознателность  падн&лъ  въ 
фа  па  Етла;  саоредъ  друго, 
хвърдилъ  въ  кратера  на 
за  да  би  внезапното 
[698830  породило  в:Ьрваието, 
божесггвено  происхо^кдение. 
се  счпта  за  една  басня,  както 
(ановата  приказка,  че  Етна 
\ш  обувкпгЬ  на  тоя  тще- 
философъ,  та  така  уни- 
народното  вярване  въ  6о- 
шостьта  му. 

Е.-вата  философии  забЬлЬ- 
норово,  Парменидово  н 
>  >  влияние.  Той  пръвъ 
[агалъ  слш^ествуването  на 
[И  влд  просги  ткаи  —  въз- 
дугь,  вода,  огьнь  п  земя.  Тия  че- 
мре  отнхлв  сл  държали  м11отото 
1а  въ  науката  съ  векове;  само 
||п»вовр^енната  химия  га  измЬств. 
това,  той  ириималъ,  че  на 
Х^йсггвуватъ  дв^  главно  сили, 
»вь  или  приятелство,  което 
1Ж0  съедини  ва,  и  ненавнстц 
вшчво  рвзд-Ьля.  Отъ  сьчи- 
му  ех  останАли  нЬколко 
[еш1г  {пдадепи  меж^ту  др.  огь 
(Богк  1852). 
»язяъ,  *;>.  (енъ,  на;  пира. 
Обичай  основацъ  не  на 
ма  опвтъ:  шарлатанство, 


шарлатанска  медицина.  —  Енпи- 
ринъ.  Практинъ,  л11карь-шарлата- 
нинъ. — Емпирически.  Основанъ  само 
на  опить, 

Еясъ.  Германска  р1Ька,  пои  Весг- 
фалня  п  Хановеръ,  и  се  влива  въ 
бЬверио  море;  378  килом. 

Кясъ.  Прусски  градецъ,  22 
килом.  отъ  Кобленцъ,  пр1>зъ  който 
тече  Лйнъ,  корабоплават.  у^т,  и 
който  е  заобпколенъ  съ  гористи 
гьлнове;  6,400  жпт.  Прочути  топли 
мине]]ални  води.  Градътъ  състои 
токо-речи  само  огь  наемни  к&щн. 

Еяулсин,  .шт.  Въ  (штгк,  ОЬ- 
иенномл11ко.— Емулсеинираиъ.  См^ 
свамъ  емулсия  съ  н1^що. 

Бнуси.  Туземно  племе  въ  с^Ьв, 
Амернка,  на  еЬв.  отъ  Нова  Бри- 
тания: отъчелядьта  на  ескпмосигЬ. 

Ена.  Ир-Ьднолашть,  чо  Е.  е  б1иъ 
градъ  въ  3(1е(Юпотамия,  който  пос^гЬ 
се  нарешъ  Ана  (Бнбл.). 

Еиа1гь,  множ.  Енакиаи.  Сла- 
вни четоднма  въ  Палестина,  пр^дъ 
които  еврейскитЬ  оъгледателе  се 
уплашили,  които  били  ло]>ажени 
и  изгонени  при  завоеванието  на 
Ханаанъ  (Библ,). 

Еп  иос,  фр.  На  едро:  ис1г11Ло: 
законощшектътъ  се  прие.  еп  Ь1ос. 

Кп  (/п1п^  фр.  Тържествено. 

Ешанншъ.  Цме  на  два  града. 
1)  Единъ  юд^^йски  градъ,  вЪро- 
ятно  близу  до  Ветоиль.  2)  Све- 
щснай  чешки  градъ  въ  Исахаръ, 
сегашний  Дженпкъ  ва  югъ  огь 
Таворска  гора  (Бнбл,). 

Епгелханъ  (Гог)фроа).  Единъ 
огь  азобрЪтаггелстЬ  па  литогра- 
фията, род.  въ  Мюлхаузенъ,  1788 
—  1НЗУ,  основгиъ  печатница  въ 
родния  си  градъ,  поел*  въ  Па- 
ришъ  (1816),  и  нзнам&рилъ  х)Ю' 
мО'Лнтогрп<фията  или  печатането 
съ  1нарове  (бои).  Обиародвалъ 
Гмкоио1ктао  на  рисувателм-ли- 
\то1рафь,  Парижъ,  3-о  изх  1830. 

84. 


—ио- 


Енгелсъ  (Фрид^ш^).  Герман- 
ски пубдицисть,  внденъ  пр-Ьдста- 
ВЕГгель  на  1ч>рмансЕата  социална 
демокрац]1и,  род.  пъ  Бремеиъ  въ 
1820,  }мр.  въ  Лондонъ  въ  1895. 
Синъ  на  фабрика  нтинъ,  бкдкнщй 
соцааленъ  политикъ  се  посветилъ 
п  той  на  търговска  хЬятолностъ 
първень  въ  Германия,  посл-Ь  въ 
Англия,  дЬто  и'1жолко  п)динц  рж- 
ководи.1Ъ  манч(чтерския  клонъ  на 
бащиното  си  търговско  заведение. 
Още  мла,яъ  той  показалъ  паклои- 
ность  къвгь  литературна  д1штел- 
ность  и  ннтеррсъ  кьмъ  социал- 
ните ндеи.  Пр-Ьбиванието  му  въ 
Англия  (1812—45)  дало  храна  и 
окончателна  посока  па  панлопно- 
стнтЬ  му;  тамъ  той  нзработилъ 
първото  си  заб'!ьлЬжително  съчи- 
нение —  За  рю.южението  нара- 
ботнптгь  класове  ^  Англия  {\%\Ъ). 
Още  нр-Ьлп  това  той  сътрудцнча.1ъ 
въ  Ругевото  и  Марксово  герман- 
ско спис.  Гсрманско-Французска 
годишна  книга.  Въ  1845  тоЙ  въ 
Брюкселъ  лично  се  заиознялъ  съ 
Маркса,  съ  когото  Щ}1т>  цюия 
си  животъ  бнлъ  ц^гЬ^хъ  това  въ 
много  близки  отношения.  Заедно 
съ  Маркса  той  издалъ  полемиче- 
ското  съчинение  Се.  Семснапоо, 
насочено  протпвъ  извЪстпип  от- 
рицателенъ  богоаювъ  Бруно  Ва- 
уера,  и  прочутъ  Манифеапь  до 
иролстаринтп.  на  всички  стра- 
ни  (1847),  съставепъ  по  поржка 
на  международния  съжзъ.  Е.  ис- 
пълиявалъ  даъжностьта  секрстарь 
при  цент|)алнил  комитетъ  на  тоя 
съгкзъ  и  зимал  ь  участие  В"Ь  горм. 
вЪст.  Нови  Реинскн  тьапникъ, 
кьмъ  издапнето  на  който  при- 
стжпилъ  Марксъ.  Въ  1848—49 
той  золъ  участие  въ  Баде1гь-цфалц- 
ското  бунтовно  двпжеиие;  а  сл1аъ 
пот>-и1ението  на  бунта  поб'ЬгнлиГЬ 
въ  Англия,  оат»  дЬто    ио  литера- 


туренъ   пкть    про. 
распространява    идеягк   св,   вато^ 
посткпить  нзново    въ  маячрпт 
скпя  бащини  си  кянторъ.  Н-ь  Ая 
рлня,  той  рабогилъ,  мен; 
въ  в110Т.  Палъ  Малъ  Гал-       ,.  .^ 
Въ  1884  се  появи  сгьчинеииетъ  т 
За    происхождсни^то    и 
стаопш,   частната  со^и  • 
и  държавата, 
зе  другь  пегов!. 
трудъ     Развитието     на 
.ш.ша  изь  упитпя  въ  наука,  Б1 
редактиралъ  посмъртното  язддшн 
на  11-и  и  Ш-и  томъ   огь  изк1(?* 
ння  Марксовъ  трудъ  Напиталп. 
Критика  на  политическата  ья^ 
помия  (Хамбургъ,  1885);    трея! 
томъ  съдържа  едно  обширно  и* 
веденпе,  което  принахюлш  на■^ 
рото  на  самия  Е.   К.-внт^  съчт. 
За  происхож^Ьщцето    Н" 
яия$па  и  1ф.  и    Ра^^^ит^^ — 
[научния]    социализма  еж    н«И^| 
чатани  въ  пр-Ьводъ  иа  • 
първото  въ  (^ливенъ  (1.*^ 
рото  въ  Габрово  (1890).    ^  в«,] 
Каиитальть  виж.  Марк^^ 

Енгелхнргь.  Учеиъ  1 
богослпвъ,     '    " 
главно  ср"Ьл!' 
и  неоплатонизма  Ц791-- 

Ешчмхнртъ  (Лл^с, 
Заб1и11ждтеленъ  русскп  ;» 
практпкъ  и  оелско-стопап 
сатель,  който   се  е  подзу!     1.   г 
европейска  извЬстнотъ.   ' 
номияш  (науката  за  зем1..^ 
той  едва  ли  не  е  направнхъ  ^\ 

вратъ.  Той  е  бплъ  тп^-"  ' " 

въ  Русия,  който  е  ' 
потребната  вноочнва 
на  химията  за  селсг 
ство,  с  изучилъ  руоската 
въ  разиятЬ  и  видове,  п  сг 
ТЕЯгЬ  за  ошгпггЬ  св  вгъ  Зеш^| 
ди>.гчсская  Газста  с 
въпроса    за   приспособемяло 


—  531  — 


клг  фоофорокнсленото  то- 
рене до  толкова,  че  то  се  упо- 
требява   ОТЬ  Я^КОИ   руссКИ    36МС- 

вече  въ  значителни  раз- 
в  очаква  се  въ  едно  блиско 
да  вграе  грамадна  ро^[ь. 
обогатилъ  рус«ката  литера- 
еь  заб1:аЬ;кцтел1Ш  трудове, 
самостонтеллн,  така  н  пр11- 
и.  ПеговитЬ  Химич/^ски  ос- 
на земедп>лг1ето,  Щнитосо- 
на  костния  торъ  9ь  Ру- 
5&,  Въпроси  на  русскато  сс.юсо 
стопанство,  Писма  отъ  едно  село, 
Иешориятпа  на  моето  стопан- 
Земед^ьлческата  химия  на 
Хофмана  и  др.  се  подзувагь 
Русия  съ  голЪма  популяр- 
и  между  уча1цат&  се  н  въ 
та.  ОсвЬнь  това,  пр^Ьзъ 
бО-пднтень  порипдъ  Е.  е 
иавалъ,  чрЬзъ  статинх^  си 
русскитЬ  списаивя  и  вЬстнп- 
руссЕИта  публика  сгь  напр1> 
на  естествознанието. 
происхождалъ  отъ  старъ  дво- 
родъ  и  бнлъ  роденъ  въ 
енската  губерния.  Изучилъ 
атическптЬ  ваукп  и  свръ- 
артолерийсаата  анадсмия. 
това  служилъ  10  години 
гла  венъ  д1№иъ  въ  едипъ 
ителственъ  яаводъ  и  съ  и^кль 
усъвършенствува  сяунгалъ 
енъ  ку  рсъ  по  метал  у  р- 
Вато  все  се  заннмавалъ  съ 
хммиита.  иаЙ-посл1Ь  сн  наиравилъ 
■исхна  химическа  лабораторна.  На- 
ИТ&  и  лабораторннтЬ  му  ра- 
обървхлн  впимавнето  на  у- 
я  с&Ьть.  Като  слг^дсгвие  ва 
'юп,  бвдъ  аовикавъ  да  занимае 
т^едрата  по  химията  въ  Л-Ьснвя 
хвспггутхь  П])И  него  се  стекли 
1Ш0Г0  младежи,  п  ти^  сънда.1ь 
швюита  русско  хймшш.  СлЬдъ 
ГОДИНИ  Е.  се  оттеглилъ 
I)  Батигцево,  дЪто  правплъ 


оппти  съ  искусствено  торене  зе- 
мята. Е.  починж  въ  1893. 

Еаге^1ъ.  Германски  списатель 
(1741  —  1802). 

Енгелъ  (Е,),  Германски  ученъ, 
единъ  отъ  наП-отлпчнпт1Ь  стати- 
стици. Е.  направплъ  прусската 
статистика  образецъ  за  ц1>ла  Ев- 
ропа. Той  бнлъ  ОТЬ  1859  до  1882 
дирек1*орь  ва  берлинското  стати- 
стичесво  бюро.  По  негово  начи- 
нание се  учредила  прусска  ста- 
тистическа центра.1на  комисия  и 
статистическо  училище.  Е.  е  из- 
далъ,  освЬнь  съчиненията  си  по 
статистиката,  напечатани  въ  гер- 
манскигЬ  сггасання,  Отчешенъ  до- 
к.иоУь,  въ  два  тома.  за  дЬятел- 
ностьта  па  бердипския  мешдз*наро- 
денъ  статистически  конгресъ  въ 
1863  и  др.  (1821-1896). 

Бнгенъ.  Градецъ  (2,500  жит.) 
въ  велико  дукство  Баденско,  38 
кплом.  на  с1^и.-зап.  огь  Констанцъ 
и  на  коястанцо-офенбургската  же- 
л-Ьзннца.  Поб-^  на  французетЬ 
подъ  нача.1.  на  Моро  яадъ  ав- 
стрпйцптЬ  па  21-п  апр.  1800. 

Епгойо.  Африканско  кралсггво 
цо  крайбрежието  яа  юаша  Гви- 
нея, съ  пр'1]а:к1и  Лоаи[Ч)  на  (г&а, 
рЬка  Конго  на  югъ,  Атлантически 
океанъ  на  зап.  и  непознати  земи 
на  истокъ.  Цростр.  около  1,800 
чет.  килом-  Стол.  Кабинда,  Царе- 
вица, захарна  тръстика,  тютюнь. 
Климатъ  тонлъ  и  вдаженъ.  Край- 
брЪжпето  взобилва  сь  фвникови 
палмн,  вжтрЬшносп^та  —  съ  гори. 

Еигопада,  гр.  (енъ. — на;  юни, 
колЪио).  Египетска  фигура  стоящи 
на  кол1>н1ь 

Ешорунъ.  Най-валший  1фадъ 
на  кралство  Борну  (срЬдпиСуданъ), 
23  килом.  на  !01чьисгг.  отъ  Кука; 
1^0,000  агат.  ГолЬмо  п.ржище  яа 
робе;  търговия  съ  кехлюбаръ,  ко- 
райлъ,  мЬдь  и  др. 


—  532  — 


Кп  </гоя  (ангро).  Продпнъ  на 
едро.  Вож.  Лн1ро(П(стъ. 

Еидекагонъ  гр.  Единадесето- 
жгьлиик-ъ. 

Енг])^  (Еп0/гс8),  Знамеш1тъ 
французскв  исторачеасн  живопн- 
сецъ,  ученнкъ  на  Давида  н  ди- 
ре1П'оръ  на  франд.  академия  въ 
Рнмъ  отъ  181^4  до  1Н41.  Една 
отъ  нАЙ-отличннтЬ  негони  картини 
е  БоюроНина  сь  светиптгь  (^1781 

—  1807). 

Еп домия  (гр.  ень,  въ;  (Шоп,, 
народъ).  Ьолесть,  която  обикно- 
вено вгьрлу  ва  въ  една  страна, 
между  единъ  народъ  и  която 
пронсхожда  отъ  мгьстнп  причина, 

—  Ендемически.  М1.("гепъ.  свой- 
ствен ь  па  рдпа  страна,  мЬстность. 
народъ:  ендгмичеека  болеспгь, 

Енднмиопъ.  Въ  гръцдото  ба- 
свооловвс,  Зевоовъ  в  Кадикеанъ 
синъ,  момъкъ  съ  р'Ьдка  хубость, 
за  когото  ех  ое  упазпли  разни 
оказания.  Споредъ  едно  Ьтъ  тия 
оказания,  Б-,  ловецъ,  билъ  яалю- 
бенъ  отъ  Селена,  богиня  на  лу- 
ната ;  тя  го  намирлла  все  заспалъ 
на  планина  Латмосъ,  като  сн  по- 
чивалъ  с^тЬдъ  лова  сн.  удовле- 
творявала любовьта  сикъмъ  нега, 
и  добила  отъ  Зевгл  да  го  приспи 
съ  в^чеяъ  сънъ,  като  му  упаян 
младостьта  п  хубостьта.  Друго 
сказанпе  казва,  че  Диана,  пр&- 
лъстена  отъ  красотата  му,  го  по- 
хнтила  и  потопила  въ  сънъ.  11ма 
и  друга  версия;  тя  е,  че  ;3евсъ, 
като  аелъ  р].  па  Олвмнъ,  той  се 
влюбнлъ  въ  Г1*ра  (Юнона).  и  билъ 
0С2денъ  отъ  разярения  А  слнрлп» 
на  вЬченъ  сънъ  на  планина  Лат^ 
мосъ.  МитатозитЬ  много  сл  се 
нхчвли  да  астьлкратъ  тая  басня. 
Тя  е  Н11й-честито  обяснена  отъ 
Манс1>  Мюлера.  Е.,  споредъ  ного, 
е  едно  огь  многото  имена  на 
слънцето,  пб-особено  кога  захоида; 


думата  идела  тъ^спдуо,  Щ 
дпалектнческо  изяснение  сггь 
гръцки  глаголъ,   който   нярахава 
захождането.  Е.  спи  въ  латме 
та    пещера,    свр.    вощьтв 
схганя  корень,   отъ  който  е 
вли  латона,  нощьта).  Така  б( 
та  поетически  описва  нЬкоа  Я! 
ння    въ    природата,    иахоз 
на  слънцето  нн  яападъ  и 
ваието  на  луната,  която  се 
да  върви   сл12гь    слънчов! 
хождашиш  лучи. 

Бндоръ.  Манасианъ 
Ю1'ъ    ОГЬ    Таворсквта    гора, 
Наинъ  (Библ,), 

Бндослпсъ^    гр.    (Тикане 
вжтруь).  Течението,   което 
отеънъ   нав?ктр^ь    меяцу    дгЬ 
чности    съ    раатпчн  в     ШГЬ1 
чр'к^ъ  находдта  се  помеацу 
ципа.  Виж.  ек^осмось, 

Бп-еглаииъ.   Градъ   иа 
тво   море,    който   е   билъ  яа 
цадъ   отъ    устието    ва    Лор^ 
(Библ,), 

Ененда.    Епическа   ииеха,^ 
която    Впргплпй   расказва 
ключенпята  на  Енея. 

Епей.    ГероЙ-т-ъ    на    В] 
вата    епическа     поема 
синъ  на   троянскн    князгъ  А] 
Е  на  богиня  Венера,  елг^хь 
тора    иий-храбрий    между 
скнтЬ    юиани.     Коппх) 
Троя,  той  спасн-чъ,  пр-Ьаъ 
|дома1ипнтЬ  богове  п  баща 
I  изгубилъ  въ  безредието 
|Крез'за;    тръгвялъ    по    »о| 
!  една    флота    отъ    20 
!  тр  ьси  ново  отечество  ■ 
!  слЪдь   р(шни   пряЕлюч>'иия, 
I  ствгнАлъ  въ   11талиа.   Вар! 
клзва,    че  ЕнеЙ    пъраень 
валъ  за  Тракия,    дгЬто  по; 
1да  грщц  грахь   Енесъ,   пъ 
'  уплатенъ  отъ  едно  иеб.И1 
\  по  пр-изнаменве.   в   вяпу! 


—  533  — 


си    ДВ    се    заселн    тазгь.  1 

по^)Ъшно    гьлковацне    иа  I 

ето  на  делфийскпя  ора- 

го   заваю   (хгЬдъ   това   въ 

иъ  оть   това    лгЬсто   го 

чумата.  Нато  заминлить 

у|гъ,  оташелъ  въ  Бивръ, 

таагь  продъджидъ  11хт}'ва- 

и  до  Пталия  в  около  о-въ 

Влвя,  дйто  уир^лъ  ба1ца   му. 

Ь  буря    го  закара.1а  въ  Кар- 

Ь  и  тамъ  царица  Дидона  се 

ша    да    го    задържи  сгъ   ою- 

^  си;  той  не  се  оженилъ  за 

защото  Юпитеръ  пспратплъ 

'рая     съ    запов-Ьдь    да    се 

Б.  въ  Итвлил.  Той    отплу- 

като  оставнлъ  въ  отчаяние 

ата,    която     се    самоубила. 

пр^-Ьд1злъ    въ    Сицилия, 

лривилъ   помевъ    на   баща 

!ЯвтЬ  на  другарет*  и  кораб- 

а  му,  уморени  отъ  пхтува- 

одпалвли  флотата    му.   От- 

осиовалч.  град^ь  Ацеста,  той 

валъ  за  Италия^    като  оста- 

хенитЬ   съ   1г^иои   отъ  мх- 

Въ    Италия   поеЬтилъ  Си- 

който  му   пр1»дказалъ   бж- 

му  с;Едба.  Той  тръги&1ъ 

а   по  Тибръ,  и  като   нз- 

ва  сухо  на  неточния  бр'Ьгъ 

»та,    аам*Ьри.1ъ  се  въ  цар- 

ма  царь  Латвна.    На    Ла- 

,   Лагинова    дъщеря,    било 

0,    че  ще  се    ожени  за 

ець;  нъ  майка  й  1&  била 

а  ва  рутплския  царь  Турна. 

язла  война,  която  се  свър- 

съ  Е-вото  оженване  за  Ла- 

.  Е-  стан5.1ъ  родоиачалникъ 

народъ,  защото  синъ 

С%м0ий  осяовалъ  една  ди- 

въ    Албалонга,    и    билъ 

"    ■  \  Ромула  и  Рема.  Кдва 

;п'  да  се  1фибави,  Ч(? 

бСростоедна  басни.  к^>- 

0  нстор.  оспование. 


Енергия  (гръц.  ень,  па;  срюнг, 
дЬйствие).  1)  Мощь,  нлргавость, 
д1штелность,  2}  Въ  ф11^<к.  силата 
]1а  едно  гЬло.  която  се  намира  въ 
него  и  се  явява  подъ  развит!^  му 
форми,  свгЬтлпна,  топлина,  елек- 
тричество и  др.  Виж.  Джоулъ»  — 
Енергичесни  или  енергиченъ.  Пхр- 
гавь,  дкятелрнъ. 

Енесъ  (старовр^.  Аелхо»).  При- 
станвщенъ  градъ  въ  одрински  ви- 
ляетъ,  57  килом.  на  сЬв.-заи.  оть 
Гелиболъ,  близу  до  устието  на  Ма- 
рица; 3,000  жи  г.  Търговия  съ  вълна, 
камилска  козина,  памукъ,  коприна 
и  др.  —  Енесскн  залавъ  е  около  4 
килом.  широкъ  при  входа,  простира 
се  пав&тр1^  въ  су1иата  около  20 
килом.,  и  е  едно  на  друго  8 
килом.  широкъ.  —  Е.  е  много 
старъ  градъ.  ВиргилиЙ  го  споме- 
нува като  единъ  оть  градоветЬ 
основани  отъ  Енея,  слЬдъ  раз- 
грабването па  Трои;  и  Омиръ 
сзндЬтелствува  за  неговата  дре- 
вносгь.  като  го  споменува  въ 
Илиадата  си. 

Еиндже.  Градецъ  въ  ксантий- 
ска  или  скеченска  каза,  солунски 
вил.,  при  пристанището  Лагосъ,  на 
югь  отъ  Ксанти  (Скеча).  44  ки- 
лом. на  с*в.-ист.  отъ  Кавала,  160 
кил.  на  еЬв.-зап.  отъ  Гелиболъ; 
5,500  жит.  Е.  е  главното  стова- 
рище на  нро*г5'Тия  4^ги}жснски  тю- 
тн>н1.,  наричанъ  бси-ча.  Той  се  сЬе 
и  обработва  по  южнптЬ  пази  на 
РодопитЬ  и  въ  долината  на  МЬста, 
д*Ьто  неговото  обработване  е  вай- 
главното  занятие  на  тамошното 
население.  —  Около  9  евлом.  оть 
Е.,  на  морския  брЪгъ,  се  нами- 
ратъ  развалннигЬ  на  стария  градъ 
Лбдера. 

Енидже-Вардаръ  или  Яница, 
Градъ  на  Вардаръ,  цснтръ  на  едно- 
ияенна  к^13а,  сл)лунски  вил.,  4.3 
килом,   на   с1}В.-ост.  оть  Солунъ, 


^534- 


ва  сгЬвернпя  брЬгь  па  Ештдхрн- 
ско  езеро;  6,000  т^^рци  и  4,000 
българе.  Търговия  съ  тютюнь, 
въдна,  коприна  и  др.  —  Наблизу 
до  Б.-В.  слЕ  развалян  итЬ  на  Пела^ 
старата  сгголица  на  македонскатЬ 
царе. 

Енидженско  рзв1)о  или  Пела. 
Езеро,  расиоложено  въ  с1;вер1>-за- 
ладната  часть  ва  обширната  прн- 
бр&Ена  вардарска  равнина.  Соле- 
ната му  вода  свидетелствува,  че 
всичката  тая  равнина  никога  о 
била  едно  пршггранио  прнбр'Ьжно 
езеро  или  заливъ.  По  нежния  брЬгь 
на  Ей.  сз.  ое  протакотъ  значител- 
ни блатис1'и  пространства.  Него- 
вата височина  над'ь  мореното  ра- 
вни ще  е  само  н11ка1ко  десетки 
метра.  Понеже  захвашд  наллъигь 
10-па  и  паншръ  3—4  кндом.,  не- 
говата повръхнина  надали  е  п6- 
малка  отъ  30  чет.  килом. 

Ений.  Единъ  оть  най-старитЬ 
латински  поети,  род.  въ  239  пр'&ди 
Р.  X.  Гръкъ  по  происхождение, 
умр.  въ  169.  Съчиненията  му  ек 
пзгубенп. 

Еннкале.  Село  съ  крЪпоеть, 
правена  отъ  гепуезнитГь  въ  та- 
врическа  губ.  (Кръмъ)  близу  при 
Еерчъ,  на  сгкверндя  К{)ай  па  едно- 
именевъ  п]ютокъ,  212  килом.  на 
сЬв.-ист.  оть  Спмферополъ  и  П 
отъ  Керчъ;  около  1,000  жнт.,  п6- 
вечето  гръди  и  татаре.  Много  ста- 
рини въ  околностьта.  Е.,  основано 
оть  турцитЬ  въ  1703,  минжло  въ 
владение  на  руситЬ  въ  1771;  то 
обра:1ува  сь  Керчъ  една  община 
оть  около  25,000  асит.  —  Еника- 
Арски  илп  Тавричеат  протокь^ 
парнчапъ  и  КсрченскхА  (сггариЙ  Кн- 
мерниски  Босфорь)  съединява  Чер- 
во море  съ  Лаовско,  и  Д'к1И  по- 
точната часть  на  Кръмъ  п  Кав- 
казската  обласпъ;  длъжнната  му  е 
40  колом.;   ширината  му,  отъ  3 


до  12  килом.  Протокътъ 
покрива  съ  ледъ. 

Еннсей.    Р1&ка  въ  Сиб 
вира  въ  Китайската  пмпер 
голия),  подъ  име  Улонъ^кщ 
язъ    снисейската    губернш 
минува  пр1кть  Красноярскъ' 
срйскъ  и  се  влива  въ  ОЬа 
вити  океанъ,  като  образу! 
обшнревъ   заливъ;   4,300 

Енисейскъ.   Окржжевъ 
въ  Сибвръ,  въ  едноименна 
ния,   на  л^в.  бр.  на  Енио 
килом.  отъ  Красноярскъ,  { 
Томскъ;  7,200  жят.  Трапзи! 
1'ивия  съ  Китай  и  ЕвропаЛ 
ванъ  въ  КИН.  —  Енп^^сйс 
берния  въ  неточни  Сибиръ, 
градъ  Краеноя])скъ,  има 
сгво  2,571,000  чет.  килом. 
430,000  жнт,  само^дп.  т\н 
тяци  и  руси;  главното  и 
тие  е  зв1Ьроловството,  ското 
то,   риболовството  и  зеле 
Кшматъть  на  сЬв.  е  суро 
дътъ  достига  до  43**  К.;  а 
е  ум^ренъ.   Почвата  въ&гь 
плодородна,  а  па  с11Воръ 
Главни  рЬки:  Енисей  съ 
тЬ  му  и   Хатаига.   Про 
осв1^нь  жито,  дивъ  хм^ль, 
топадъ,  жел1>зо,  злато  и  др. 

Еииглснлеиъ.  Ирла 
на  езеро  Ер1гь,  136  килом. 
зап.  оть  Дублинъ;  15,000 
тарство,  кожарство, 
водство;  камелии  вхгдшц8| 

Е||  и-х  ясаръ.  Носъ  въ 
пейска  Турция,  въ  Дардя 
протпкъ,  старий    Н^^гиюе 

Ен1Р1ере   (т}*р.    нот1 
Турска   ггЬхотна  войска 
квдЬ  1350  отъ  султаяъ  Ор 
младя  хрнсгянсЕП  робе  пр! 
да   пригърнлггь    мохамеда! 
Тая  войска,  вспърво  окош 


—  БЗб  — 


^п6-добр1Ь   устроена  (Угь  сул- 

■Мурада  I  слЬдъ  1362,  когато 

■то  й  се  увеличало  на  10,000, 

■ю  дали  особекн  правилегви. 

отредени  да  служллъ  за  гвар- 

|1а  султана  н  за  отбрана  на 

ва  царството,  пб-сетнЪ  до- 

на  брой  до  150,000,  отъ 

40,000  въ  Цариградъ.  ТЬмъ 

шала  висока  платка,  па  имъ 

■вала  и  пб-обйлиа  храпа,  от- 

на  другвт^  войски.  Кив- 

ГгЬ  степени  носили  готварски 

Султанътъ  се  наричалъ  би- 

ь,  ["й  офицеръ  се  на- 

чорбадоюи-ба  ш  и ,    първ д й 

чъ  на  чорбата;  посл^  идЬ- 

и*башн,   главиий  штвачъ. 

баши,    главввй    водоносачъ. 

ьтъ,   отъ  който  се    хранело 

отдЪленне   е,  се    им:и'ь  на 

ь  почеть:  около  него  се  дър- 

ениперский  сгьв^Ьтъ,  и  да  се 

1  когелъть  се  пмало  за  голЬ- 

■хенве;  въ  врЪме  на  буна, 

го    ЕЛИ    го    счупват 

сарая.  Е.  много  спомогнали 

ввктЬ  сполуки  на  турцвтб, 

в{гЬме  стан&лн  сграшпв  за 

:ит%  съ    непокорството   си; 

и  качвали    султавнг1Ь 

||^ста1а  по  волята  си,  и  ис- 

имъ  изобилува   съ  заго- 

убяйства  ва  султани,  везпрп, 

д(к  и  всякакво  сворЪпства. 

шаията  на  су.тганптЬ  да  ги 

равувать  или  растурнпъ  ня- 

не   сполучили    до    султанъ 

|гда  I].  Въ  1826,  тоя  султанъ, 

^рЬщижлъ  съпротивленае  отъ 

вгь   иЬкои  свои    мЪрки.   рЬ- 

унищожеиието  имъ.  ТЬ  били 

I  дб-всчето  въ  едииъ  хаиъ  въ 

градъ,    дЬто    били    събрани 

врЬдаогъ  да  вмъ  се   разда- 

сарскв  дарове.  Не  по-малко 

5,000  с.  била   истрепани,  и 

(с  отъ  20,000  бали  шл-онеян. 


Енке  (Птнъ  Франц.).  Герман- 
ски астрономь,  род.  въ  Хамбургъ 
въ  1791,  умр.  въ  Спандау  въ  18(35. 
Свещенически  синъ,  Е.  се  училъ 
въ  Гетннгевъ  и  въ  младвгЬ  си 
години  билъ  офицериаъ.  Когато  се 
свършили  налолеоновсвит!^  войни, 
далъ  си  оставката  и  стан;иъ  по- 
мо1иннкъ,  а  по-сетиЬ  главенъ  аотро- 
номъ  въ  сибергската  обсерватория, 
близу  до  Гота.  11р1Ьзъ  това  врЬме 
направил  ь  велвкит^  си  открития : 
оп[г1*д1к1нлъ  орбитата  на  кометата 
01ъ  1080;  разрЬшилъ  задачата  за 
разстоянието  на  земята  огь  слън- 
цето чр'кгь  дв11  пр1шш1увания  на 
Венера  въ  1761  и  1769;  въ  1819 
доказалъ,  че  кометата,  открита  отъ 
Понса  на  14-и  ноем.  1818,  се  за- 
върт^ва  въ  1200  дни,  и  че  вече 
се  е  заб-Ьл^вала  въ  1786,  1795 
в  1805.  Огь  тогава  тая  комета  е 
изв1ютиа  съ  името  Енкева  комета, 
и  се  е  явявала  редовно;  перв- 
одъгь  на  пакиявенпето  н  е  3.29  го- 
дини, или  около  3'/|о  години.  Въ 
1825  Б.  бнлъ  назначенъ  днректоръ 
на  кралската  обсерватория  въ  Бер- 
линъ  и  секретарь  ва  берлинската 
академия  на  наукитЬ.  Пр^дпшннтЬ 
му  издирвания  ся  обнародвани  въ 
Трудове  на  берлинската  акаде- 
мия, Отъ  1830,  той  пзданалъ  въ 
Бе{>линъ  Лапрономичеекг^  а^гма- 
нахъ,  СтЬдъ  иЬколко  {ч^диии  се 
обнародвали,  въ  три  тома«  негови 
Ланроном  инески  набл  юдения  аъ 
берлинската   ойссрватирня, 

Еп  тЬнаШга^  фр,  Въ  минна- 
тура,  въ  умалителеиъ  ввдъ. 

ЕнодогнЯу  1/>.  ВииодЬлие,  уче» 
ние  по  виподЬлието. 

Енохетръ,  1р.  Вином-Ьръ.  Орх- 
дие  за  опр1;д1.1ение  спиртната  свла 
на  виното. 

Бноиъ.  Долина  на  пр^д^а  ме- 
жду Пудинстз  и  ВеииаминовоХ9 
селение  (Ьибл.)* 


—  бЗв  — 


Еиопъ.  МЬстото,  дЬто  кръща- 
валъ  св.  Цоанъ  Кръсгштель.  Пр^- 
полагать,  че  то  е  било  10—16 
хилом.  на  югъ  отъ  Ветсанъ  н  бли- 
8у  до  И(фДанъ  (Би6,и), 

К|10<^7>.  Адамовъ  внукъ,  който 
жипг!иь  905  години  споредъ  Би- 
блията. 

Енотрня.  Старо  име  на  южпа 
Италия  или  Велика  Гръция. 

Енохъ.  Име  на  нЬколко  лично- 
(тги  въ  Библията,  особено  на  едно- 
го  отъ  донотопнитЬ  патриарси, 
«седмий  огь  Адама»  и  бащата  на 
Матусала.  ПрЬгол1ша  вашность 
има  тоя  Б.,  загцото  неговото  земно 
поприще  се  свръшило  свърхесте- 
ствено.  Цисателътъ  на  Битието  ни 
казва,  че  за  голямата  му  вгЬра  и 
благочестие  Боп.  го  зель  на  не- 
бето живъ;  това  повтаря  и  писа- 
тельть  на  Посланието  къ  Евре4»м-ь, 
който  дума,  че  той  не  внд-Ьлъ 
смърть.  Е.  и  Илия  ех  единстве- 
ните записани  човЬшки  схп1ества, 
отъ  които  не  се  е  изисквало  да 
изпълннктъ  длъга,  който  смрът- 
нитЬ  длъжкгь  на  природата. 

Еп  рго/И,  фр.  Съ  лицето  [на 
човЪкъ  или  на  неодугаевепъ  пр-Ьд- 
аЛтъ],  гледано  опь  страна:  пор- 
треть  еп  рго/Ц, 

Евтеритнсъ,  1р.  Въспаленне  въ 
червата.  —  Ентеролитъ.  Камень  въ 
червата.  —  Ентерорагня.  Кръвоте- 
чение  отъ  червата. 

Ентияеяа,  гр.  Сплогпзмъ,  въ 
който  единъ  отъ  премизитЬ  с  под- 
разбираемъ:  прим.:  мислт,  слп>()о- 
вателно  сл^ществувамъ  (сир.онова, 
което  мисли,   сжществува;    а  азъ 

МИСЛ12Б    П    Пр.). 

Ептомография  (гр.  ентомосъ, 
насекомо).  Опигаипе  ва  насгЬкоми, 
—  Ентоиографъ.  Оинсатель  на  на- 
еЬкоми.  —  Ентомолнтъ  (огь  енмо- 
мосьплнтось,  камень).  ВкаметгЬно 
дасЬкомо.— Ентоиологичесни.  Който 


се    отнася    до   евтомол 
Ентоиология.  Наука  за 
—  Ентоиологъ-  Ученъ  ш 
дотяга.  —  Ентомофагъ.  На 
ядецъ. 

Еитофитонъ,  гр,  Ттие 
стение. 

Кятофталяяя,   чр,    В 
въспаление  на  очагк 

Еп(ге   <^пл^^  /еих.    Франц' 
оаовпца:  Между  два  огия. 

ЕпЬе  пои^  (фр.  значи  п 
насъ  си).  Това,  щото  си  го 
да  остане  тайна ;  изражение 
силно  съ  турсЕото  лафь 
кался^нъ, 

Ептузиааяъ,  гр.  Въстор 
стжпленпе.  -~  Ентузмистъ.  В 
женъ. 
Енфилдъ.  Апгл.  градъ,  16 
на  сЬв.  отъ  Лондонъ;  20.00( 
Фабрика  на  Мартнии-Хенр 
пуппси  Гмартпики). 

ЕициклиБИ,  ^р.  Папско  о 
но  писмо. 

Енцнклопеднстъ,  гр 
или  сътрудппкъ  на  ендикдо] 
Пб-особено  енцинлопедмоти 
чагь  единъ  кркгъ  саавнп 
цузскя  списателе  —  оъчишп 
на  епии1иопедическия  рЪчви 
Франция,  въ  ХЛТТТ-и  в%къ 
деро,  Д'  Алемберъ  и  др. 

Енциклопедия  (гръц. 
кикись^  кркгь;  91едеа,  въсшп 
Въ  старо  вр^е.,  гръцигЬ  I 
дума  означавали  опр1]дЪ2еяъ 
науки  и  искуоства,  които  бш 
обходнмо  да  знае  вс'1шоЙ  г\ 
пипъ,  който  желаехь  да  ое 
между  образованитк  люде.  1 
И10Т0  вр-Ьме  с.  се  нарича  1) 
никь,  който  сгъдържа 
д%ния  по  всички  отраоп 
вЪшкото  зная  не:  прим.:  ф/н 
ската  гниик.гоп('Оил  ма  X 
еп»къ,  на  която  глаттй 
Дидеро;  2)  оборшгеъ, 


овЪагЬнвя  по  вспчквтЬ  част 
ВКуш :  юршШчгска  енщ^- 
енциклопеоия  на  есте- 
науки  и  др.  Оттука 
тедичесни. 

^  (евр.  иаворъ).  Дума,  която 

вгь    съста1ш   ИЛ    имена    на 

п  1с1игга,  като   Е[ГЬ-Доръ, 

АИ  и  т.  н.  (Библ.), 

ь*гтдг  влн   Асасопъ*Та* 

Гралъ,    който  е  билъ  на 

брЪгъ  на  Мрътво  море 

)■ 

^а  плв  Еолия.  Стара  страна 
иа-Азия,   която   ввлюч  вала 

н  ое  простирала  до  Дар- 
%я  оротокъ:  добила  пмето 
еоляйцатЪ.  Виж,  ЕолиСщи. 

йця.  Еихно  отъ  4^г1>  главна 

племена,  провсхож;гало  отъ 
пнъ  Ктнновъ,  внукъ  Девка- 
гь.  Б.  н^й-напр^ъ  били  за- 

въ  Тесадпя»  огь  д11То  се 
сгграпилц  и  образувалп  мно- 
ВЯ  селопм)  въ  сЬвернитЬ 
на  Гръцин  и  въ  нападна 
1весъ.  Въ  Х1-П  вЬкъ  пр1ив 

исплцени  отъ  дорийцнтк, 
рахдули  въ  Пелопоиесь,  тЬ 
селвлн  въ  Мола-Лзия.  д1>то 
Ш,  на  с11в.-западното  край- 

аа  Мазня,  н  по  блажннтЬ 
\    пб-вече    отъ    тридесоть 

въ  южната  часть  на  егра- 
гь,  Еолида,  пмало  12  града, 
Образувалп  Ко^тйската  кон- 
цвв;  отът^ъ  Киме  цСнприа 
|Й-прочутнтЬ.  На  еолийско- 
||^чве  С2  ннсалл  лврнчс- 
коеш  АлкеЙ,  Са<()о,  Корвна, 
гь.  ЕолнйцитЬ  спол-кквлн 
на  другитЬ   гръцки  ко- 

вгъ  Мала-Азпя.  Първень 
шви  отълндийскпгЬ  крале, 
аи№нв  отъ  незпваснмостьта 
ЮрсянсгЬ,  т11стаижла  часть 
К'Всандровата  нипервя,  и« 
дмо  иодчиненне    на  днаа- 


стаята  на  сслевкиднтЬ.  били  нАй- 
сетп11  погълнжтн  въ  Рнмск:1та  им- 
перии. 

Еолова  арфа.  Бдпнъ  просгь 
музпкалеиъ  инсгр)'ментъ,  на  който 
струнитЬ  се  прпво/матъ  въ  двн- 
женпе  *угъ  в11тера. 

Колъ.  Богъ  на  вгЬтроветЬ,  спнъ 
Юпвтеровъ  н  Мепаалипнвъ.  Не- 
говите 12  чеда  духали  в1^троветЬ; 
неговата  власть  бяла  подчинена  ^ 
на  Нептуновата :  безъ  Непт51ЮВото 
изволенне  той  не  ноглъ  да  пуща 
в^тровегЬ  пзъ  пещерата,  която 
била  всичкото  му  влад1>цпе. 

Еоии  (гръц.  знач.  тьчни).  По 
учението  на  гностниигЬ,  висиш 
духовни  сжтества,  непоср-Ьдствено 
произлЬзли  отъ  Бога  (чрЬзъ  цсг1'е- 
чевпе),  отъ  съединението  на  които 
съ  матерната  (злото  начало)  е  ста- 
нклъ  внднмнй  св^тъ. 

Ео  $€и&и^  лат,  Въ  оня  смнслъ. 

Боцепъ  югь  гръд.  думи,  които 
знач.  нова  зара).  Въ  геологията: 
име  на  най-старата  третична  *1юр- 
мацнн.  Таи  формации  е  наречена 
таю1  за  това,  че  въ  ннЙннтЬ  земни 
пластове  се  намиратъ  най-старап-Ъ 
вкаменЬлости  на  мл'Ькопигаш1ип 
животни,  което  явление,  като  кога 
се  пука  зора,  открива  новъ  свЬть. 
Сл^Ьдъ  еоцена  иде  миоценътъ  или 
миоценовата  формация  (отъ  гръд. 
мионь,  пб-малко),  на  която  пла- 
стоветЬ  съдържатъ  по-малко  ко- 
личество отъ  сегашнитЬ  видове 
животни  српвннтеано  съ  слйду»»- 
щата  формация  ^глиоцснъть  вла 
пом4онгно(тша  (отъ  1\>Ъ11.  гюмшнъщ 
пб-вече).  Виж.  Трппична  система» 

Епа  (абатъ).  Фравн^узипъ,  пръвъ 
учитедь  на  гдухо-кЬми  (1712— 
1788). 

Епактя,  ч1,грков.  ВрЬме  отъ  1 1 
дни,  съ  които  сзънечната  година 
е  П1'ь,ггьга  отъ  лунната,  и  показва 
въарастьга  на  луната  цакрай  н^! 


-538- 


аду[цата  го.хива.  Запр.  лупннй 
н-к^цъ  се  огЬта  отъ  29*/»  деня, 
а  лунната  година  отъ  354  деня. 
Ако  годината  почвате  точно  съ 
(НО    новолуние,   на  кран  на  го- 

[ата  луната  1Ц'Ьше  да  има  11 
див  оть  13-ия  мЪсецъ,  п  това 
число  щЬше  да  бжде  е,  за  другата 
1\)Д1ии1  сл^Ьдъ  некк.  Втората  година 
щЬше  да  се  свърши  на  22-ия 
•  день  оть  новага  м1н^чниа;  тре- 
тата година  атЬдъ  ненБ  щЪше  да 
се  свъртии  на  32-ия  день  и  т.  н. 
Така,  1ггората  е,  1п^ше  да  бжде  22, 
а  третата  33  плн  3  (защото  вся- 
кога се  отОнвагь  30  дни  оть  сбора). 
А  за  да  се  нанЪрн  възрастьта  на 
луната,  1р1>бва  лри  е.  да  се  при- 
тури числото  на  днитЬ  на  м'Ьсеиа 
и  още  числото  иа  йгЬсецнтЬ,  които 
еж  иаминжли  отъ  марга  иасам'ь, 
и  сборъть  ще  показва  възраспъта 
на  луната,  ако  не  надминува  30; 
ако  ли  го  надхинува,  от(;иватъ  30 
и  зиматъ  само  остатъка.  За  яну- 
арпя  не  прнт)'рятъ  мЬсецъ»  а  за 
февруария  притурятъ  само  1. 

Епахнлонда.  Знаменигь  ти- 
венски  пълководецъ  и  държавникъ, 
род.  въ  411  прЬдц  Р.  X.,  поб-Ьдитель 
на  спарташштЬ  при  .Тевктра  (378) 
и  при  Мантинея  (368).  Въ  тая 
посл1)Д11цта  бнтва  бнль  раненъ 
смрътно;  нъ,  като  се  научилъ,  че 
пепрвятельтъ  е  поразенъ:  «Ааъ 
жив-^хъ  доста»,  реклъ,  «защото 
умираиъ  безъ  да  съмъ  билъ  по- 
,^№енъ>.  ПриятелетЬ  мг,  като  ха- 

1И,  че  умира  бездЬтенъ:  «Оста- 
'вямъ>,  казалъ  «дв1)  безсмъртни 
дъщери:  Левктра  н  Мантинея».  Е. 

отлпчава.1ъ  съ  честЕ0С1ъ,  снра- 
*дливость,  краоиор']>чие  и  военни 
способности. 

Кпархня  (гръц.  €пщ  иадъ;  архо^ 
началстиувамъ,  унравлявамъ).  06- 
ластк  на  конто  дуювнпгЬ  д^а  с€ 
цамврагь  подъ  уиравлеолето  да 


едияъ  архиерей.   —  ЕпархиамА' 
Който  прпна^иежи  на  епархия. 

Епериесъ  (слав.  Прсстп).  Градь 
въ  сЬв.  Унгария,  нас<*леиъ  шУ 
вечето  съ  славонди;  10,711  кш. 
Наблизу  важи  и  сол  и  п  ци,  конти 
произвояЕдатъ  по  5,000  тона  ооль 
годишно. 

Биигоии.  Въ  ярьн.  басноем 
остан&литЬ  жинн  с^демь  с1Шо1м 
на  седельгЬ  гръцки  царе^  ианто 
погинжли  пркдъ  Тнви. 

Епиграма,  '/>.  Кратко  ст»- 
творение,  което  се  свръшм  сь 
зла  острота.  —  Епиграиатмчеся. 
Който  се  отнася  д»  епдграмап. 
—  Епи^раматнстV  Съчииитель  п 
епиграми. 

Кинграфъ,    1р,  Соб.    зн.  нш^ 
пись.    1)   Надписъ   на   сгу 
Приводъ    нлн    изречение 
вено  въ  началото   на  едно    <  1'п\- 
нение,    или  въ  началото    нл  >    - 
витЬ    (отдЬлит*    му),    коет)    п^з 
нЬкакво    отношение  С1 
нпето    па  1г11лото  съчи 
на    ц1иата    глава.  —  Епиграфия 
Учение  за  надписнтк  —  Епш^- 
фмчесни.  Който  се  отнася  до  1'И»- 
графъ  плн  епнграфпя. 

Кпндапръ    (1'.егаа1.    село 
*Ъв]»о),    1)  СтароврЬм.  гралсь 
Ар14)лида,  па  Саронически 
(сегат.  Кгннски  зал.)»   35 
на  ист.  оть  Аргосъ.  би 
рея  н  до  о-въ  Егииа. 
Е.    още  се    намврать    ра;^1 
Влизу  до  тон  градъ  е  им;и 
ч)"гь    храмъ    на  Ескудааа   (ввх 
това  име).    2)  Старо  име    и»  "  ' 
бровникъ  (виж.  Дубровникь), 

Кпндеяичесии,  гр,  Общп 
обладащщъ  (^а  болеапь), 

ЕпидежнНу  гр.  спи»  по;  ^ 
мосъ,  народъ).  Общо  щ/Мл9^ 
|&1ца  болесть :  Оодесгь,  коато 
много  люде  въ  едно  вр|ЕКг 
рата«  чумата,  шшАха  шарь.    ^ 


гт-1 


—  539- 


Т|>ев1а  н  др.)  —  Още 
добр'^    вспякдг!^ 
щчппп,  конто  произвожлатъ  епи- 
дрюшгЬ,    нито  всичкш^Ь   пр^Ьдпа- 
зятелни    ср-Ьдсгва  протпвъ   тЬгь. 
'Доброто,    въ  вр^е    на    епи- 
г,  е  да  се  пазнкть  пр»п вилата 
хигиената,    да    се   изб1>гш1Г11 
[шесгвата,    и  най-всче   да  не 
[е    страха    да  вн    обладае. 
(емнческптЬ    болести    яе    ек 
необходимо  заразптедив;  па  и  ко- 
|то  бихх  могли,    било  би  ваша 
|виож1телна  ддъжвость   да  пома- 
гаме на  ближния  сп. 
I    Евшдеряа,  ^р.  Горний  пластеиъ 
Ьи  кокато,  горна  козка :  наг}хожис, 
шйпилодъ,  гр.    Случайно   сгьбп- 
^р  или  глучю),  които  пма  сврь:1- 
^И  въ  романъ,  пов1;сть,    расказъ 
главното  повЪствуемо  събитие, 
само  по  с«бе  си   съставлява 
го    1гЬдо.    —    Епизодически. 
>нъ,  не  слтествеиъ  на  гла- 
събвтне,    що  се   расказва. 
гзоотня,  1р.  (отъ  е71н,  иадъ; 
и  животно).   Моръ,   или  епи- 
по  добитъка.  —  Епизооти- 
1И.  Който  се  отнася  до  епизо- 

Гръцкн    фило<'офъ 

сектата  на  стоидит^  нтвЪлъ 

Рямъ    въ   вр'^ето   на  Марка 

(1-и  в^къ  слЪдъ  Р.  X.). 

щъ  или  епикурьтць,  По- 

увггель  на  Епикуровото  уче- 

\;  ^ов^^I^ь,  който  тръси  удовол- 

гята.  Бюк.  Епнкуръ. 

(Плктряаяъ  или  аткуреизмъ. 

учение;  виж.  Епп- 

.  'У1'одн11къ,    сласто- 

Етгкуръ.  Гръцки  философъ 
(342—271  прЬли  Р.  X.),  който 
учспц  че  животъгь  е  даденъ  чо- 
еъ  едацсгвената  п:йль  да  се 
на  земиитЬ  блага,  лъ 
макоето  да  не  намалява  до- 


брочестината  си.  Между  друго,  той 
от.хвърлялъ  влиянието  набоговетЬ 
надъ  св-Ьта  и  сл^дсмрътння  жв- 
вотъ.  Е.  *ггаижлъ  основатель  на 
една  важна  секта  между  старитЬ 
фнлосо<}>и.  Той  ишвФлъ  съгласно 
съ  ученията  си,  благонравно.  Ала 

П0СЛ'Ц,Х0ПаТ('ЛРт11  му.    по  криво  1ЪЛ- 

конане  на  философията  му,  зели 
да  се  прЬдавагь  на  невъздръжии 
наслаждения  и  сега  думата  е^ш- 
курснь  е  оинонимна  съ  сладостраст- 
виЕъ;  и  кога  исю1тъ  да  кажжтъ^ 
че  еди1гь  чов^къ  се  пр'Ьлава  на  чув- 
ствепитЬ  удоволствия,  говорнкть: 
той  е  епикурець,  Епикуроаъ  учс' 
никь, 

Епнкъ,  *Я*  Поепь  чиято  пое- 
зия е  опнческа.  Виж.  Кпическа 
поезия  ь 

Епилепсия,  »/>.  Падане  отъ 
вънъ,  вънкашна  болестц  д'1»тинска 
болес1ь.  —  Епилептикг.  Оня,  който 
страда  отъ  епилепсия.  —  Епилеп- 
тически.  Който  ое  отнася  до  епн- 
л*зпсията,  свойственъ  на  паду1идта 
болесть. 

ЕпнлогЪу  гр.  (отъ  «гн,  надъ. 
послЬ;  лоюсъ,  дума).  Заключение 
па  1г11чь,  раска:гь,  драма,  поема. 

Епименндъ.  Гръцки  философъ 
и  поеть  отъ  Кр1ггь  (УИ-и  нЬкъ 
прЬди  Р.  X.).  Понеже  е  билъ  зна- 
лецъ  на  всичкото  староврЪмепно 
учение,  расказвалн  еж  за  неп) 
множество  басни;  запр.  хвърлили 
сл^  че  той  спалъ  57  години  въ 
една  пещера. 

Епняетей.  По  \ръц,  боскосл., 
Прометеевъ  братъ,  който  се  оже- 
нилъ  за  Пандора,  —  жена,  която 
била  добила  отъ  Юпитера  едно 
ковчеже  пълно  съзлини.  Глупавнй 
Е.  отворилъ  това  ковчеже  и  зли- 
нптЪ  исхвръкнхли  вънъ,  та  така 
допао  злото  въ  свЬта. 

Епнне  (Мадамь  д').  Франц, 
списателва,  знаменита  по  свръзка- 


—  540  — 


гЬ  си  съ  философвтЬ  огь  ХХШ-а 
вЬкъ,  обнародвала  ннтересни  Ме- 
моари 1725-1783). 

Епиръ.  Име  на  една  часть  огь 
сгара  Гръцея,  на  югъ  отъ  Маке- 
дония. Тая  страна  образуваше 
южната  часть  на  сегашна  Ллбанвя 
нлн  Ниниски}!  пплястъ.  1[ланиношк 
немн.  Най-раниигЬ  и  житеме  се 
пр^полага»  че  сд  били  пелаоги. 
Въ  историческия  периодъ,  Тео- 
помпъ  говори  аа  14  ллемеиа,  11<>- 
вечето  огь  които  самитЬ  гръци 
в11рвали,  че  били  отъ  елинско  про- 
исхонцение.  Молосит!;,  едно  отъ 
тия  племена,  добило  господството 
надъ  другитЬ.  Огь  молосскитЬ  царе 
на  Б^  най-отлнченъ  билъ  Пирь, 
който  дл  ьго  В]гю1е  воювалъ  усц-^ 
шио  протнвъ  рпмлинет!^.  При  за- 
воеванието иа  Македония  огь  рим- 
лянетЬ  (108  прЬди  Р.  Х.).  Е.  билъ 
подъ  македонско  влияние,  епир- 
цитЬ  били  обвинени,  че  помагали 
на  Персея,  македонски  краль,  и 
нйй-отмъствтелии  мЬрки  се  'Г>'рили 
въ  сила  противъ  тЬхъ.  Емилий 
Полъ,  римски  г1'норалъ,  ограб1иъ 
и  сравнилъ  сгь  немята  70  епир- 
скп  града,  и  продалъ  въ  робство 
150,000  отъ  жителетЬ.  Отъ  това 
врЬме.  Е.  л^иилъ  скдбипнгЬ  на 
римската  и  византийската  импе- 
рия, до  1204,  когато  едиягь  огь 
комнснитЪ,  Михаилъ  I  Ангелъ,  се 
прогласил  ь  независимъ  и  основалъ 
гръцка  държава  нъ  Е. 

Тая  Д1>ржава  дистигнжла  до  зна- 
чително мои^ество,  въ  вр1|Мето  на 
брата  и  приемника  на  основателя 
й,  Т€0{1ора,  Тоя  П0СЛ11ДНИЙ  въ  н^Ь- 
Бохко  ГОДИНИ  завладйгь  Охрида, 
11рнл11пъ,  Иелпгония,  дори  Солунъ 
и  Одринъ,  и  подчинвлъ  а.1бандитЬ. 
Теодоръ  зелътитлаТ1г  императоръ 
и  никараль  охридския  архиепп- 
скон  ь  Хомятпаиа  да  го  в1шч1»е  на 
царството.    Въ  1230  новий  имие- 


раторъ  бозъ  никаква  причина 
рушилъ  сключения  съ  бълга! 
царь  АсЪня  П  мирь,  и  няхлтдъ 
въ  Тракия,  пъ  при  село  [1лок1^* 
вица  би.ть  разбить  в  заробвп* 
Сл'К:1ъ  тая  бнтва  токо-речн  вЛа 
Македония  и  Албания  вхкии  п 
българското  царство.  Теодоровап 
династия  господарувала,  на  Е.  др 
14()в,  когато  той  бадъ  най-оепЛ 
вавоеванъ  {угь  турцнгЬ.  Огь 
гава  Е.  се  населилъ  огь  мно 
банци.  Берлинския  конгр^*с 
1878  пр^Ьпоржча  да  се 
южната  часть  огь  Е.  на  Гр 
Епископално  иапов^д; 
Друго  име  на  Англиканска  ирьк9л. 

Еиископъ  (гръц.  над^тра 
Владика   или    духовенъ    па 
който  по  чииъ    върви    11 
етвено  сл^дъ  митрополи 
ма  своя  си   епархия,   а  можо 
управлива  епархия  валгЪсто  м 
колита  й,  или  само  да  помап; 
шялЬдиия  въ  управлението 
Епископски.  Който  принадлежи 
е  своЙство1гь  ла  епвсвопъ.  — 
скопство.  Санъ  иа  епяскопъ; 
ла  йлужрпето  м^. 

Би  истол ография  ( гръц 
стола,  лат.  ашстпола,  писмо,  В1^ 
сланне;  гръц.  ^рафо,  пншл^  П^ 
кусство  да  се  пишлть  пигич  - 
Епистоляриа  форма,  Пж- 
нлппсаиъ  въ  видъ  па  писмо.  - 
Епистоляренъ  слоп.  Слоп»,  съ  кокп 
се  пиш.чть  писмата. 

Епистрофа,  11>.  Риторически  II»- 
гура,  въ  конт<^  много  пр1!а 
на  оратора  или  пислтеля  с>'  ^^^ 
швать  съ  едни  и  сянш  думш 

Епнт&ланд,    гр.  Блап^по; 
толно  стихотворенве  аап- во!^)!»! 

Епитафъ  вли  тнпи> 

С7Ш,  надъ;  тпфось^    ц ь,!. 

гробенъ  на,1,иисъ. 

Е II  итогь     ( гръц.     епи 
приложено).  Д5'М11,  която  о*  ор 


^   —541  — 


вме^  ва  ЛЕце  вля  ор'1Ьдм^тъ, 
-)Ш  (НгрЪдЬля    вачесгвото  му: 

ь. 
4^л11Грахилъ    (гръц.    наврат- 
никь,  наиишникь),  0д(?жда»  конто 
аосшть  светен  и  цигЬ  н  архнереи- 
х1)та    се    окаю    шиита    л  с.о 
(УГГ1р'Ьдъ    оадолу.   Обраау- 
се  е   огь   дяконския    орарь, 
1НЪ  огь  двгЬгЬ  поаовпни  въ 
в    поЕазва  пб-пълната  бла- 
изл^на    въ:1ъ   светеиш^и; 
г.    свещенвкъ   не  може   да 
»ъшБа  ни  одна  а1уж6а.  Мехду 
е,  е  нзв1>стеяъ  съ  изкрнве- 
дума  патрахилъ. 
гфаннй  (Св ).  Гръцки  бого- 
роденъ  отъ  родптеле  евреи 
до  Елевтерополъ  (Палостп- 
ва)  ЕХдЬ  310,  уир.  епвскоиъ  са- 
амннски  на  о-въ  Квпръ  въ  403. 
На  епнсЕоаския  чинъ  той  се  болъ 
■гааввсалъ  постепенно  въ  367  гол. 
^-оборвалъ  учеипнта  па  Лрпя  и 
^Кгена  съ   пр11Гол:&ма   ревность. 
Нрду  веговатЬ  съчпнення,  забЪ- 
^■ттелни    еж:     Ппнарий^     снр. 
Чгага  на  тЬковетЬ^  въ  конто  дава 
»рнвта   в    опровержението    иа 
'ресн  пр1аи  Илсуса  Христа  и 
80    с^Ьдъ  гоя    епоха;   Лнко- 
\ь,  свр.  спасителна  котва,  дЪто 
1га  началата  на  правата  хрпст. 
и  н^^кон  облепения  па  Св. 
1ние.  Р^двиъ  пр-йводъ  иа  него- 
съчвненнн  се  намира  на  рус- 
ата въ  Хргат,  Чпнтня^  1829  — 
Тоя  богойзовъ  е  ногценъ 
(слвтЬч  ала  стилъп»  му  е  б^ 
я  дори  петоченъ.  Праздникъ 
2-и  май. 

1нцнк.1ъ^  гр.  Кржгъ,  на  който 
1Чвето  се  дввжи  по  окрхж- 
1та  на  другъ  крхгъ. 

(еска  поеаия    (отъ    грьц. 

(гоноръ).  Кдинъ  отътрнгЬ 

нн     впда     поезия,    обгръпщ 

ЕВ  стихотворения,    въ   които 


събитията  се  ч''-'":  чпатъ  въ 
обективн<>пов1»1  \  : а  форма; 

съ  други  думи,  поегьтъ  расказва 
събвшятя,  като  нсказва  спокойно 
вънкашнпгЬ  възгледи  ва  гЬгь,  а 
не  свонг1к  си;  противоположното 
па  <т.  и.  е  лщш*ш:ката  поезия, 
въ  която  поетътъ  изображава  вж- 
трЬшния  живогь  на  човгЬка  су- 
бективно, сир^  като  изразява  раз- 
вълнувано своигЬ  си  чувства. 
Споредъ  това,  чувството,  което 
прокарва  авторътъ  въ  едно  лири- 
ческо произведение,  трЬбва  да 
бжде  общечовЬшко,  сир.  до  до- 
сЬга  интереситЬ  на  всички  и 
искрено  или  тагьво,  каквото  е 
иопи^галь  въ  себе  си  самъ  той. 
По  естеството  сп  епич.  произведе- 
ния ех  длъги,  а  лирическн1'11 
кжси.  За  прим^ръ  на  епическата 
поезия  може  да  послужп  огв 
нашия  народенъ  епосъ  Марко, 
Секулап  краль  Латинина  въ  Ко- 
стовъ  -  Мишевата  Христоматия^ 
II  —  поема,  която  ни  запознава 
донЬйдЬ  съ  живота  и  суевг}^рията 
на  едноврЬмоппшт!*,  напш  герои, 
юнаци,  г^а  прпм1>ръ  па  лиричес- 
ката поезия  може  да  нн  послужи 
Базовото  лирическо  произведение 
Бпнронъ,  което  се  ср'Ьн(а  въ  Ко- 
<п'овъ-Мнтевата  Словесность  и 
захваща  така: 

сБезсмъртевъ  синъ  на  мрачини 
Албпопъ ; 

Шшецъ  на  Хайде,   па  Днгаура, 

Подъ  тозъ  класпченъ  гръцка 
нгбосклонъ 

Заспа  дута  ти  —  нЬчна  бура* 

или  отъ  нашагЬ  народни  пЬсии 
Садили  мома  край  море  лозе  въ 
К.-Миш.  Хрнстоаштпя,  т.  II. 

Епическата  поезия  е  н^^Й-сгга- 
рнй  впдъ  поезия,  която  нопогрГ.д- 
(твепо  се  е  развила  въ  народния 
лугь,  на  е  и  иАй-сшрата  форма 
на    историческо   изложение.    Отъ 


-542- 


тпкъвя  епически  народни  п^Ъсни, 
въ  които  ох  се  отражавалн  ду- 
хъгь,  вярванията,  нравитк  и  ха- 
рактеръть  на  народа,  у  отд11.1ии'111 
народи  сь  постепенното  имт»  про- 
буждаце  с»  се  развили  снтгеипиь, 
възвишений  вндъ  епическа  поо- 
зин,  като  се  о  явивалъ  н1зК0Й  ве- 
ликъ  поеп>,  който  е  събиралъ 
ра 0» ръси хтнтЬ  пЬсии  въ  едно 
цЬло,  на  което  е  даваль  печата 
на  своа  гений.  Тава  сг  се  обра- 
зували Ра,чаяната  у  хнндуептЬ, 
Илиадата  и  Одисеята  у  гръ- 
цитЬ  11  др. 

На  народния  епосгь  се  проти- 
вополага  искусапвенмн  епосъ,  е- 
пос7>тъ  на  подражателетЬ.  Той  за- 
хвата,  когато  настава  историята; 
авторигЬ  му  иматъ  нб-вече  на- 
ука и  искусство  отъ  прЬдтестве- 
•нициг]!  си,  пъ  тЬ  слагатъ  стихо- 
ветЬ  сн  по  привила  и  не  моглгь 
така  вЬрио  да  го  изображавагь. 
Ту  ка  принадлежхтъ  Бирг  нлий , 
който,  вджхнжтъ  отъ  Омпра,  въс- 
п1}ва  въ  своята  Енсида  проис- 
хождснието  и  славата  на  Рпмъ; 
романтичний  рпцарскп  епосъ  на 
рвмскптк  и  германскнтЬ  нароап; 
н  отъ  пай  -  иовигЬ  като  по-за- 
6'Ьл^итвлни  Камоенсовата  ^ум- 
зиада,  Еиопщоковата  Меашда, 
Тасовий  Осаободень  Ие.русалнмъ, 
АрнстовпЙ  Ор.шндь  Ужасни,  у 
насъ  И.  Базовата  Епоит  на  за- 
браасншшь  и  др.  На  тоя  сери- 
озе1гь  епосъ  се  противополага  ко- 
ническни  епосъ,  образцови  про- 
пзвеV■^ения  по  който  пр'Ьдставля- 
вагь  лнтературт11  итал.,  немска, 
Франц,  п  англнйска.  Такъви  с;^ 
Волтеропата  Орлсанска  Дгьва  (\а 
РасеПе  (ГОНйапн^  и  др. 

Еподъ,  г\к  Третата  часть  па  ода. 

Ено.1ети,  гр.  Нараменици.  вой- 
нишко укра1неиве,  което  стои  на 
рамената. 


Биолнна.  Геронпя.  про 

пр'11данностьта  си  на 

бина  (78  слМт»  Р.  X.). 

Епопея»   гр.  Длъга 

която  се  въсп1зва  героичес 

нсшествне.  като  Илшгдап^а 

СРятйу  Епоигягпа  на  заб^нь 

и  др.  Виж.  Кпичгхка  пагз 

Кпосъ,  гр.  Епическа  ш 

Епоха,    гр.    1)    Перно, 

опр1>дйлено   вр^ме  въ    всп 

2)  Минута,  въ  която  г^  о 

шило    достопаметно    съби' 

живота  на  едшгь  народъ 

дЬлно  лнце.  —  ЕпоxаленV  1 

се  отнася  до  една  епоха.  2' 

прави,  създава  епоха. 

Ептагопъ.  Виж.   X 

Еитаедръ.  Виж.  X 

Ег.  Хнмиче<кий  зпагь 

тала  ербий  (егЬ|цт). 

Е]>а,  1р.  (броене  годов 
Събитието,  о1ъ  което  едш 
родъ  е  захван&лъ  да  бро! 
нитк  2)  Заб'Ьд^жятелнд 
когато  се  устаповявА  нов 
на  н^пшта:  ерата  на  с/пА 

ГлавнитЬ  исторически 
1)  Грьнка  сра^  наричана  и 
пиндгка»  Тя  захван;Ела 
юпия  776  год.  прбан  Р. 
гато  едноъ  гръцки  ювакь 
Коребъ  одържалъ  поб^ц^ 
олимнпйскит^  игри;  за 
на  таи  поб1]Да  гръцптЪ 
нхли  единъ  паметапкъ,  и 
чилп  да  броистъ  годинцтЬ 
пияди,  като  с1гЬтадв  нег 
диня  за  една  олдзспшиш 
Римска  сра.  Тя  махвАпа 
нованието  на  Рнмъ, 
Н2Л0  на  24-и  апрндъ 
пр1^ди  Р.  X.  —  3)  Пар^^ 
гра.  Ерата,  отъ  която 
Православната  Пръкна, 
годи  и  нтЬ  оть  сгьтио-реа 
св'Ьта.  Споредъ  Провосх. 
скЬтътъ  ©  сьтворенъ  яа 


-543 


фИЯ  5508  години  пр^ти  Р.  X. 

4)  Х]*ш:тяна:а  гра,  която 
тшчаа  отъ  25-ц  декемврия.  когато 
се  родолъ '  Ивсусъ  Христосъ  п  до 
хопгго  се  б1и11  измкпжлн,  спо- 
редъ  см%пшето  па  Прагюславиятп 
Цръква,  5508  1ч>д.  тъ  сътворс- 
?шето  на  св^та.  Тая  е]»а  ех  л  ри- 
ли ВСИЧЕИТ11  христглисЕИ  пръкви. 
-  5)  Евреисна  е^ш,  захваща  отъ 
гътвореппето  на  св^та,  което,  спо- 
«дъ  евроитЬ»  станжло  3701  год. 
[р11дп  Р.  X,  —  6)  Мо.гаме(Ингка 
рп.  Тя  захвшда  отъ  Етра  или 
^охаигдовото  бягане  оть  Мека 
гъ  Медппе.  Това  отанх.1о  на  1в-и 
ония,  622  година  сл1^дъ  Р.  X. 

Г  горното  е  явно,  че  годи- 
яе  подкачатъ  у  всичквгЬ 
«роди  въ  едно  и  схтцо  вр^ме; 
гри  това,  гЬ  не  ех  и  еднакви. 
Едип  дкигггь  вр1Ьмето  ва  слъш'^*- 
ш  години,  а  други  —  на  лунни. 
[дП^нечни  годтса  о  вр'&мето,  въ 
юето  нашата  земя  обикаля  ед- 
н«пгь  оволо  слънцето ;  а  лунна  е 
инова  вр1;ис,  въ  което  дуна-га  обн- 
ови оК1»л<»  :5емита  12  пжтп.  Огь 
В  раз.111чип  д:к1енш1  п  смкта- 
Ш  иа  вр'ю|ето  ех  прона1'кии 
И  раа.1вчни  календари.  Виж.  Л>- 
%^^чнски  календаръ ;  Грнюрнан- 
1а[>ъ. 
[стратъ.  Единъ  отъ  най- 
•Ь  гръцки  л1)Каро  п  ана- 
1СТЦ  въ  старо  «рЬме  (Ш-и  в*къ 
пу1)ди  Р.  X.).  Той  1гр1>бивавалъ  нЬ- 
|иг)  вр1>ме  пъ  д!1ора  па  Селевка 
Вкатора,  гнрпйски  крадь;  а  от- 
^&т1ь  жнв1иъ  въ  Александрия, 
^р  се  иисветилъ  съ  сполука  на 
^пм&чески  взслЬдваиия.  Е.  осно- 
^Ь  една  лЪкарска  ткола,  и  ии- 
^Р  я^лко  съчинеипя  по  аиа- 
тяга  1  др.  Той  вЬроалъ,  че 
1|гище1Ч)  е  средоточието  и  на  ве- 
игг&  и  на  артериите  и,  да  не 
у(^*денъ,    че  артериятЬ  съ- 


държатъ  ньздухъ  налгЬсто  кръвь, 
едва  ли  има  съмн1Ьнпе,  че  е  ^ц•Ь^гь 
да  яр11двари  Хярви  въ  открнвл- 
нето  кръвообръи^ението.  Отъ  мно- 
гоброЙиитЬ  му  ппсаипя  еж  се  упа- 
:чили  само  нЪколко  отккслеци  я 
:)аглавии. 

Ера:1М0В0  четене  или  ста- 
цизмъ,  Изговаряне  гръцката  буква 
7]  (ета)  е,  пр-Ьддожено  огь  Еразма 
Ротердамскп. 

Ерааяъ  Ротердамски  (Дсзхгдс- 
рий).  Зпамепигь  холандски  ученъ 
оть  ХМ- и  V^кЪу  род.  въ  Ротер- 
дамъ  въ  1467  —  умр.  въ  Базелъ 
въ  1о6М.  Сл1иъ  смъртьта  на  ро- 
дителетЬ  му,  конто  изпбнлъ  на 
14  годишна  възрасть,  яастойки- 
цитЬ  му  го  настанили  въ  мона- 
стирь,  д-Ьто  бплъ  и  посггриженъ. 
Нъ  монашеский  живогь  не  е  билъ 
по  вкуса  и  иаклояноститк  му.  Б.. 
откакъ  се  изучплъ  въ  монастпря, 
въ  11арпжъ  въ  Сорбоната,  въ  окс- 
фордския и  въ  туринскня  уни- 
верситети; нзмолилъ  оть  папата  да 
го  освободи  отъ  монашеския  му  об- 
рек1..  Сл+ат»  тона  гой  прЬдггртмь 
едио  плтуванс  пзъ  Цталня  н  Фран- 
ция, което  му  доставило  матери- 
ала за  безсмъртната  му  сатнра 
Хвалих  на  Глупостьта^  —  съчи- 
нение, въ  кое1ю  ох  вздожеин  вси- 
чки видове  глуцци,  а  особено  ония 
—  богослови,  схоластици,  калу- 
гере  — които  еж  цъвтЬли  въ  ония 
вр^ена  въ  дръква1'а.  Тая  сатнра 
се  счптаза  Н1Ггорически  документь, 
бе:гь  коЙ'Г41  е  токо-речв  невммо- 
жно  да  има  човгЬкъ  едно  точно  и 
пълно  понятие  за  състоянието  на 
Европа  въ  посл1>днпт1>  години  отъ 
ХУ-и  и  първнтй  отъ  ХУ1-и  в*къ. 
Въ  единъ  уче1гь  споръ  съ  Лютера, 
Е,  защпщавалъ  свободата  на  во- 
лята. У  великия  холанденъ  има^ю 
малко  рациопализмъ,  който  изсгу- 
дявагь  любовьта  му  кьмъ  лю!^ 


—  544  — 


ранството.  ОтТ|  Пталня  Е.  се  вър- 
нжлъ  иъ  Англия,  д1;то  съ  почотъ 
билъ  прнетъ  огь  Хенриха  ^'^I^-и. 
За  иЬколко  врЬме  той  и  занима- 
валъ  катедрата  по  старогръцЕН 
езпкъ  въ  оксфордскпн  универси- 
теть.  Литерагурпата  му  дЬятел- 
нооть  е  била  1Ч)Л'Ьмн.  ОсигЬнь  д1>- 
то  издалъ  много  отъ  класи  цнгЬ 
и  деркивнат!^  отцн,  той  и  при- 
готвилъ  най-ранното  п)ъцбо  из- 
данио  на  Нови  Зав^^гь,  което  се 
П011ВПЛ0  въ  1>азолъ  въ  1510.  Това 
нЪкои  считатъ  за  най-ведпкото  му 
жЬло.  Махаелисъ  казва,  че  може-би 
инкога  пе  ск1пествуваль  по-вЪщъ 
иацатель  на  Нови  ЗангЪть,  и  че  Е. 
притежаналъ  до  вис1па  отепеньесто- 
ственн  дирба,  дълбоко  учеппе  и 
гол'ю1а  критическа  лрозорлпвость 
и  спосоОность  да  открива  ногрЬ- 
шкя.  НеговнтЬ  съчинения  ошо  се 
хгЬнштъ  поради  важностьта  на 
пр'Ьдм11тиг1ц  богословски  и  фило- 
логически, съ  конто  борави,  и  по- 
ради тЬхния  класически  стплъ. 
Едно  пълно  издание  на  тш1  съ- 
чинения пронаддежи  на  Леклерка 
(I— XI  тома,  Лайд..  (1703).  Най- 
новой  му  бпографъ  с  Мюлеръ  (Хам- 
бургъ,  *1828). 

Ерато.  Но  басносл.,  муза  на 
елегията.  Пр^С1'авлава1'ъ  ш  съ 
лира. 

Ератостенъ,  Гръцки  филос€(})ъ 
отъ  александрийската  н1Кола.  |к)д. 
въ  Кирвна  въ  270  пр1ьдц  Р.  X.  — 
Е.»  отличен  ьгеоме1'ър'ьцас1'рономъ, 
билъ  повпканъ  въ  Египегь  *угь 
краля,  Птоломея  Ево|»гета  аа  иад- 
зпратсль  на  библиотеката  му.  Огь 
съчиненията    му   сл  се  упазплп 

01' 


Ербепъ  (Карлг  Я} 
ски  ноеть,    етнографъ, 
и  ис'1Ч)рпкъ  (1811—18 

Крбий,. шт.  Просто 
отъ  р^Еигй  металв.  Шия 
н1>колко  минерала,  нАй-вече 
доллниша^  КОЙ!*»  се  лоби 
Итлрбн.  иъ  Швеция.  По 
сивата  си  ирвлича  на  и 
миний. 

Еребъ,  гр.  1)  Басносао 
л;естио  на  мрака,    сннъ  на 
ц  Нощьта.   2)  Пъкълъгь  н1 
чницптЬ. 

Кргепе.  Л11въ  притовъ 
рица,  обрш)ува  се  отъ  01 
нието  на  няколко  потока  въ 
джа-1ианн1[а,  близу  првВ 
бира  водш^Ь  на  р.  Чорлу 
нри  Узуиъ-кюнрая  се  ви 
Марица;  около  200  квдом, 

ЕгуОу    лат.    Прочее,    с 
телио. 

Крготннъ,  фр.  Име 
н'Ьколко  ве1цества,  които 
вличатъ  изъ  главнята  аа  | 
ЕдинственнЙ  видъ.  който  I 
тр'кбява  въ  медицината,  е 
Ипе  В{Л1}ьа11,  ^'мни-червегс 
чнвъ,  съ  моризматА  Н1  оея 
СО,  растопливъ  въ  опвртъ 
Употр1>бява  се  протяв^ь  б(1 
чекията. 

Ереклн  (стар.  Негасиа 
Ига).  Градъ  въ  азиятска  1 
(кастамунск.  внл.),  на  Чер1 
198  килом.  на  сЬв.-исг.  01 
рвградъ;  5,500  жат.  Срутгв 
пления.  Д1»ягелва  търго! 
коприна. 

Ереяиадо.  Виж.  Иер\ 

Брелия,  наричань  н  Б 
поиъ.  Богомилски  спв< 
огь  ийй-глапнйгй  лпте 

I  на  б1)Г4>мплокото  I 
'М  него  се  знае 

гЬ  съчименим  ое 
, .  д^-кпй    плтриархгь 


въ  909-999.  агь 
т  обстоятелство  се  прави  прЬд- 
КЕожекнети,  че  Е.  е  жнвЬлъ  въ 
й  в1|КЪ;  ала  п]гЬлдолага  с«  още, 
Е.  е  сд|ций  оня  иопь  бою- 
основательть  на  богомвлска- 
защото  съ  багомнлъ  с& 
[В.  чов1яп»  огъ  тая  секта, 
животъ  е  билъ  милъ  Еогу. 
»есна|1Х'Ь,  )^^  ОсиоБатель  на 
■сь;  ероооначалиокъ. 
Бресц  грьц,  Расколъ,  отот&п- 
1«стю    оть    в11ра,    в^^роучение 

^вно    на    церковнитЬ    дигмп. 

^НОС.   см.  ВДРЯ,  МЯ'ЬИИе  Пр()- 

ва  общоприетнтЬ.  —  Еретикъ 
[ншгь,  отстаашикъ  отъ  дог- 
на  цръквата  св.  —  Ерети- 
Който  принадлежи  иа  ересь. 
Еретмчество.  Характ*.-ръ  иа  оре- 
1еско  учение,  пр-Ьддожение  и  др. 
Брехъ.  Нимродовъ  градъ  въ  Се- 
1рското  поле,  (гь  непу|гЬстно  лгЬ- 
1ШЛо;ксиие.  (Биб.к). 
ш^кл<>*^къ.  (Францъ  Внчс- 
Щ).  Чешскп  лггераторъ  и  ие- 
1)гь,  извЬстепъ  като  поборникъ 
внешето  жеиско  образоваиве  и 
професионалицто  ср1>дно  обра- 
шгае,  като  драмат\-ргь,  поеть, 
^вжъ  и  др.  Наниоать  е  траго- 
I  Сб^*шополкь,  Гана ;  драми 
^ш  на  юсподарн  си  и  Синь 
^У€(пгм,  конто  се  считагъ  за 
1ВН  въ  дряматич.  пснусхггво 
Оть  ученитЬ  му  грудоис 
'ио  е  едно  обемисто  сь- 
Ю  Старата  €7)ои:а  иа  ро~ 
шп.  Е.,  до1Г['оръ  ка  фило- 
лочимл^  като  про(11осоръ 
1егхо  женско  училище  въ 
—  1893). 

>•    Си-1ио    укр^пеиъ 

озватска  Турция  (Арме- 

Т,  !Ш  Евфрагь. 

нь  внлисть, 

[о«.  )!  1.  отъ  Диар- 


отъ  Цариградъ;  60,000 
които    половината    турцв, 
нАлиг^   арменци,  пероше  ж  ^^ 

—  Е^  етарий  ТксоЛобюроИш^  ©- 
спованъ  въ  415  отъ  Теодосщ  П, 
паднхлъ  въ  р21гЬгЬ  на  сеоджук- 
цитЪ  въ  1201,  иа  монголятЬ  въ 
1242,  и  Н)Ш-сет1гЬ  на  турдитЬ  въ 
1517.  Пр-Ьзъ  русско-гурската  воЙШ 
въ  1829,  пр1»имаието  на  Е.  отъ 
руситЬ  тури.10  край  иа  войпАтт  ^ 
въ  Азия.  Е.  бЪше  важеиъ  вооненъЯ 
цеатръ   прЬзъ   войната    В'ь  1Н77     ^ 

—  78,  п  гол11ми  сражения  ста- 
икхк  въ  оЕолностьта  му.  ПрЪагъ 
февр.  1878.  той  се  предаде  па 
русската  войска.  РуситЬ  го  лр- 
жах^Б  до  оЕТ.  е-х1цата  година,  ко- 
гато го  върнкхА  на  турциг!.  — 
КрзерумскиЦ  ииляетъ,  воЙге  «^ 
грьща  голЬма  часть  отъ  ту^/ал 
Армения,  и  се  прЬдЬдя  съРр^як 
и  Церсия,  с  главио  едно 
нлато,  лр1^екчеио  огъ 
]ианннски  бь]ца,  между 
плодородни  долишь 
люто  ст)'денъ  зшгЪ  а 
ренгь  л^тЬ.  ГлАашгт1 
Араксъ,  Бв(]>рагъ  м 
е  около  !>00.000  ЖК 

Ерлингянъ.  Гриъ 
Турция  (Армвняа^п 
вил.,  132  кялом.  м 
Крзерумъ;  30^000  я 

Ериванъ.  У] 


а;1ПИЧока  1Чс«1. 
А[)меиня, 
I рагъ,    54 
Тпфтисгк, 
17.000 
копия; 
въсдяаъ 
та   (ПК 

билъ  «П 

вахнл! 

И! 


Щ 


—  540  — 


НГжли  "^нь  ИС  го  снляа  кр^пость. 
РуспгЬ  оЬлп  отбдъснжти  огь  пего 
въ  1808,  ала  въ  1827  го  пр-Ь- 
зели  съ  присткпъ,  п  гснералъ 
Паскевнчъ  добилъ  за  това  титла 
Ернвпнскн;  договоръгъ,  който  се 


13  до  33  метра  широкъ  н  1  к. 
33  савт.  хъл(»окь.  Легилиг  с  з& 
4^  !1ШЛПоиа  лева,  и  е  бвлъ 
правенъ  оп»  1823  до  1В25, 
Ерикъ.  име  на  14  Ш1 
крале  (9У0-1577)  п  0&О 


сключилъ  на  друшта    1\)дина    сь  крале   (845  —   М39).  Огь  ш»^ 
персянетЬ   въ   Туркманшай,    под-]скиг1>     Ериковии     иаП-за'' 
твърдилъ  на  руспгЬ    влад-Ьна^^то  тсиенъ  е  св.   Е.,   който   и 
я.>гь  на    Е.   съ   едноименната   му   въ  бой  въ    1161;    въ   едно  кхоо 


царуване,  той  бвлъ  осиов&п 
много  дръкви  я  мопастпре  в  изк 
далъ  едннъ  прЬт.еходенъ  свод 
закони.  Отъ  данскигЬ  крале  л 
това  име  пАй-прочути  бплл  К.  [ 
н  Е.  II,  бнта  и  синъ;  пьрвй 
отъ  тЬхь,  който  умр.  въ  Кб^ 
във^лъ  хрпстннство1ю  въ 


область.  Е.  е  сега  важенъ  ртсскн 
военеяъ  постъ.  Въ  1840,  градътъ 
пост|)адалъ  много  отъ  едно  земе- 
тресение.—  Крнванската  17берния 
вма  за  прЪдЪли :  тифлисската  губ. 
на  сЬв.,  еллсаветополската  па  иот^ 
Персия  на  Ю1'ь,  азиятска  Турция 
на   западъ;    простр.   27,822    чет. 

килом.;  насел.  около  500,000  жит.  а  вторийдалъ   ниви  пилгав 
Клнмап.    здравь,   зима  длъга    н  редби  на  храстянскагасидт 
студрна,  л-Ьто  меко.  Скотовъдство, 
земед1>1ие,  впнод'к1ие. 

Ерне.  Едно  огь  5-тЬ  гол-Ьми 
езера  въ  с11верпа  Америка,  прЬ- 
д1иш  се  на  сЬь.  съ  Канада,  на 
ист.,  югъ  н  зап.  съ  Съедпиеяат11 
Държави,  въ  копто  мие  държави 
Яю-Иоркъ,  Пенсилвання,  Охио  и 
Мичиганъ;  25,000  чет.  килом.  Дъл- 
бочина отъ  12  до  ^2  метра.  Е. 
се  съобщава  съ  езеро  Хлро»гь 
чрЪзъ  р.  Сеиъ-Ш[еръ  и  съ  Онта- 
рпо  чр^зъ  Ниагара.  ДЬятелно  ко- 
рабоп.1аване,  нъ  на  сйв.  опасно 
по  причина  на  скалв,  изим&пр1ъ- 
кжсвано  огь  ледъ. 

Ерне.  Градъ  въ  СъединенпгЬ 
Държави  (йенсилвания),  въ  единъ 
пожуостровъ  въ  южната  часть  на 
езеро  Ерпе;  25,000  жит.  Военно 
и  търгонеко  пристанище.  Е.  е  по- 
следната станция  на  жел^Ълнацата 
Фнладелфия-Ерие,  п  е  скаченъ 
по  други  жел^знопхтнн  лпнпи  съ 
Ню-Иоркъ,  1ииа.1яндъ  п  др.  :  (етическия  духъ  па  жи..... . 

Ерне  (каналъ)  между    Бл^фало,      Ерма.    Пзвайка.    коато 
на     езеро    Крие    в    Ллбани,    на  огь    стълбче  съ    човЬшка 
Ххдсьнъ,  500  килом.  ддъгь,  огь  I  на  връха. 


а 


Ерилтелъ,  гр.  ЧерБ*! 
венъ  1гЬтръ,  сладкага;  иъ' 
на  кожата,  придргжено  п 
нива.  баюйгь  ит{>еска.  Тал 
обикновено  се  явява  на 
често  е  безвредна,  ала  и 
изисква  л'Ькарска  помои^ь- 

Брионъ,  гр.Тригдавъисп 
когото  убнлъ  Херкудесъ. 

Еригь,  гр.  Богвня    на  разк^ 
л  П[)1ширнптЬ,  Марсс1ва  сестря. 

Ерлангенъ.     Баварско    рр1Л» 
(Франкония),    16    квлом.    па  си 
отъ  Нюрнбургъ;  15,000  жит.  Про- 
тестантски универсптегь. 
Брлау   (СЛ0В11НСК.    ^' 
Яларъ).  Унгарски  градъ,  1 
на  сгЬв.-ист.  отъ  Псща,  на  жр^Ь*- 
ния    плть   Пета-Капту ;    20.000 
жит.  Изрядно  вино.  Многоброймя 
монаотнре  и  хубава  сьбо: 
ква.  —  Е.  се  отлцчп.1ъ    ::■ 
волюццита  въ  1848— 


—  547  — 


|скитЬ  казаци,  който  е  свръ- 
влето  си  съ  откритието  или 
(ТО  завоевание  на  Собнръ. 
се  прославплъ  съ  мгжество 
!ветЬ,  нъ,  заедио  съ  1гЬка1- 

уйни  другаро,  станклъ  пла- 

по  бр-ЬговегЬ   па  Волга    и 

грабн.гь  гьрговцитЬ,   аяи- 

гЬ  аосланвцн  на  пхтя  нмъ 

рсква    и    дори    н    1ш  ре  ката 

а    си    павл'Ьклъ  гнЬва  на 

1вана  Грозни.   РазбоЙнпче- 

мт  раб<ггп  го  принудили  да 
ва  далечь,  на  края  на  дар- 
Вогати  пермски  търговци, 
шовв,  които  имадд   заводи 

еро-источпа  Русия,  придо- 
пъ  царя  разрешение  да  си 
Бтъ  една  войска  н  да  се 
ть  сами  отъ  честитЬ  на- 
на  татаретЬ,  които  жи- 
1а  другата  страна  на  Уралъ. 
1И0ВИ  поверили  устройството 

войска  Ермаку"(1579).  Той 
Ъ  около  850  дуиш  казаци, 

Н  лптвенно,  и  пр'Ьминлиъ 

Вршисовата  дружина  има- 

в   пипшлп    непознати 

гаретЬ.    Слухътъ    за  людо, 

сгр^лятъ  съ  огънь  и  смър- 

шъ  гръмъ,  распространилъ 

у  пегфпятеля.  та  Е.  лесно 
[лъ  ханъ  Кучума  и  го  па- 
»  да  напусне  статицага  си, 
Ь  (или  Сибиръ),  но  брйго- 
т  иртишъ  (1581).  Това 
ачалото  ва  завоеванието  на 
Ь.  Е.  испратилъ  въ  Москва 
тива  си  атаманъ  Колцо  да 
Еаря  да  го  прости  за  пр-^- 
гЬ  разбойничества  и  да  бла- 

да  приеме  подъ  закрилята 
оеваната  земя.  Цпрьтъ  не 
►  да  с<>  нарадва.  чо  ^новое 
послалъ  Иохъ  Россип  п 
Е.  С&шевркменно  той 
Е,  шшзъ   нн  Сибиръ 


II  му  иснратилъ  на  «(^монц.  500 
стр11лцц.  Скоро  слЬдъ  това  поко- 
рснитЬ  татаре  възстанжлп  и  на- 
паднали Е.;  той  иотнглъ  въ 
бой  по  бр^ЬговетЬ  на  Вртишъ 
(1583),  РуситЬ  му  ех  въздигнали 
паметникпь  въ  Сибиръ.  Е,  е  ге- 
ройгъ  на  много  руссни  расказн, 
на  една  трагедия  на  поета  Хомяко- 
ва,  на  рдиа  Дмнтриева  поема  и  др. 

Ериетически,  ^к  Така  :?атик- 
иа^тъ  СХД7..  каквото  да  пе  ашна 
в'ь  него  иъздухъ. 

Брпити,  гр.  ПървигЬ  христян- 
скп  пустинници. 

Ермонъ.  Планина  въ  Антн-.1н- 
ванъ,  па  сЪаеро-нсточния  пр-ЬдЬлъ 
на  П;1лестина ;  сега  се  нарича  Дже- 
белъ-ешсихъ  (Библ,). 

Ерн'ь.  Езеро  въ  сг1ш.-зап.  Ир- 
лаидин  (Улстерска  обл.),  едно  огь 
най-хубапитЬ  въ  Ирландия,  про- 
стира се  6а  килом.  отъ  юго-ист. 
къмъ  с1^в.-западъ,  н  въ  схгциость 
състои  оть  хъ^  езера.  Пр^ть  него 
тече  р^ка  Ернъ,  100  килом.  д.1ъга, 
която  се  влива  въ  Атлантически 
океакъ. 

Еродотъ.  Виж.  Хгрод<т\ъ. 

Брост])атъ.  Грък'ь  оть  Е(|>есь, 
който  изгорилъ  великод^инпи 
хрпмъ  ва  Диана  въ  тоя  градъ.  въ 
Я56  прЪди  Р.  X.,  за  да  обезсмърти 
името  си.  Сега  сгь  това  име  нари- 
чан. нстрЬбителетЬ  на  искусствата. 

Бротниъ,  гр.  Поетц  к<»йто  пише 
любовни  стихове.  —  Еротичесии.Лю- 
бовснъ:  еротииаско  стихотворе- 
ние, —  Еротомания.  Любострастие. 

Еротъ.  Гръцкото  име  на  Амуръ, 
богъ  на  любовните  наслаяцеиия, 
по  баснословието. 

Ерпетология,  гр.  Часгь  оть  ес- 
тествената история,  която  съдър- 
жа учението  за  влЪтугитЬ. 

Еггпге  /гишппит  е8(.  Латинска 
поговорка :  ЧонЬку  е  свойствено 
да  сбърква. 


—  548- 


'Егга1а  (лат.  зпач.  чюгр^ьткн), 
Листь  иа  погр1;шкитЬ,  направени 
въ  напечатало  съчинение,  заедно 
съ  вешрав1Ш'гЬ  имъ. 

Врфуртъ.  Прусски  градъ  (сак- 
сонсЕ.  обл.)»  133  квлом.  на  юго- 
зап.  отъ  Магдсб^-ргъ,  иа  р.  Гера 
и  жсл^Ьзнпдата  Хале-01айпцпгь-Г(ь 
та-Нордхаузепъ;  58,000  жит.  Втк!- 
Ебни,  копринени,  памучни  и  ле- 
нени стоки,  обуща,  ламби,  хими- 
чески произведения  н  др.  Тьрг. 
съжнто  и  билки.  Прочута  съборна 
цръква  отъ  Х1У-п  и  ХУ-п  в^къ 
съ  готичес1{а  направа  и  съ  камбана 
27,500  килогр.  тежка;  града  на 
старъ  августинска  монастирь,  въ 
който  е  жнв'1>лъ  Лютеръ,  сега  обър- 
ндп^а  на  спротопита.чин^е;  кралокг 
академия;  библиотека  съ  вО,000 
тома.  Уииверситетътъ,  основанъ  въ 
1378,  е  билъ  упнщоженъ  въ  1816. 
—  Въ  старо  нр1>ме,  Е.  о  билъ  сто- 
лица на  Туриигия.  Въ  Е.  Напо- 
леопъ  приелъ  въ  1808  на  гьрже- 
ствено  свиицане  русскии  парь 
Алексащра  I,  когато  меа:.гу  Русин 
и  Франция  се  смючнла  една  спо- 
годби въ;гь  основата  Русия  да  за- 
владя Финландия  и  ДунавскптЬ 
Книжества  (Влантко  п  Моадова), 
в  Франция  да  придобие,  осв-Ьнь 
каквото  вече  влцдЬела,  испанската 
ко])она  аа  кряль  Поспфовата  (Ио- 
сифъ  Бонапарть,  Нанолеоновъ  пб- 
старъ  братъ)  глава. 

Ерцхерцогъ-инл.  Схн^ото,  как- 
вото е  архидукь-иня. 

Ерщедъ  ( Хансь  Христианъ), 
Дански  физикъ,  който  се  е  обез- 
сиъртвлъ  съ  откритието  на  елек- 
тро-магнетизма  (виж.  Електриче- 
ство) въ  1820.  Е.  билъ  профе- 
соръ  на  физиката  въ  копенхаген- 
ския  улнверситегь  отъ  180(>.  Идея- 
та за  велнкопч)  му  откритие  била 
въ  ума  му  отъ  1800,  когато  изо- 
брЬтението  на  галваиичеокага  ба- 


терия отъ  Волта  му  г  ^*т 
сьльта  да  подкачи  еди: 
тп  по  пронзвохдане  иива&ш 
електричество.  Важностьта  ва 
откритие  се  припознала  оть  учь 
нитЬ  по  ц^ть  свЬтъ,  ако  п  ((п 
1гЬкои  малко  шькъсио  (1777- 
1851). 

Ееарадопъ,  Пр^дпола!*»  се,  ч» 
Е.  е  Сарданавалъ,  поса^ний  аса- 
рнйски  царь  въсв^кжата  ясторм 
Ездра  (4;  2)  споменува»  че  ю1 
испратнлъ  носел енпи  да  се  заое 
Л1зпъ  ВЪ  Самария.  Изв^игто  е,ч< 
Сардйнапалъ,  разврате1гь  и  ршзш 
шепъ  монаргь,  изгор-кгь,  заед* 
съ  съкровищата  и  любимцптЬ  С1 
в  ь  палата  си,  който  самъ  запалвхв 
когато  едиа  неприятелска  войсс 
обсаждала    столицата  му  (ЕтЬ,) 

Есевонъ(се1'а1и.  [»азвалм""  "^г 
бань).  Важенъ  градъ,  оК" 
лом.  на  н(гг.  отъ  устието 
данъ.     ИзраилянетЬ    го 
още  при   живота  на    Мои( 
аморейцит^!,  копто  го  били 
оть  моаицигЬ;  п6-поол1ч  когато  Д& 
сетьтЬ  израпдски  нл^^моп!         ' 
селиля  отвждь  1''п'1)ра1ъ,  :■ 
си  го  зели  назадъ  (1>н6л.). 

Есеквнбо.  1^ка  въ  южна 
рика,  извира  въ  бразилска 
дЬлн  Венезуела  отъ  англ1 
ана,  отъ  която  пои  гохк 
и  ое  а1ива  въ  АтлантцЧ('<пи  о] 
700  килом.  Корабонлавател! 
по   160  килом.,    сгь   помошь! 
морския  прилпвъ. 

Ег.енъ.  Градъ  въ  рейлска 
сия,  31  килом.  на  с&&*ясг. 
Дюселдорфъ:  65,000  жмт.  П] 
фабрика  на  круповитЬ  топове 
то  се  употр1и'|Ихж  съ  ужасно] 
отвие  въ  оболдата  на  1Т| 
(1870— 71);  '  " 

работници, 

пространство  и  една   отъ  ти 
нитй  години  е  изработиш  Г4 


—  549  — 


стомана:   въ  фабриката   се 

п  много  нЬща  за  мирна 

гн.   Близу  до    Е.   има  камено- 

мпииш  рудници.  Градъгъ  е  мно- 

сгаръ;  още  въ  873  въ  него  е 

го  прочутъ  шепско  6снедн1сгвн- 

монастпрь. 

Егеицня,  ^шт,  Схтностьта,  ос- 

7оввото  начало,  маслото  на  н^]цо. 

Есиопъ-гаверъ.   Градъ  на  ио 

заяивъ  на  Червено  море, 

до  Плагь  (Енбл.). 

Екадра,  исп.  Отд1иенио  военни 

!и  по;гь  командата  на  сдпнъ 

>въ  началникъ. 

1ДР0Н1.^     1иУ11.    ОтрЯДЪ   КОН- 

'колада  (фр.  оть  лат.  ^жа^а, 

Нападане    чр-Ьзъ   стълби 

к]тпоапь).  —  Ескаладм- 

..  Нааадам1|,  орЪзимамъ  чр1^»ъ 

[би. 

1р11'Ь,    ф}).    Въ    вогн.    иск. 
[внната  на  окопъ,  която  гле- 
кр1шосгьта. 
кДжумам.  Градъ,  окол.  ц.. 
■уненски  окрм    расподоженъ    въ 
^вно  поле,  42  ввлом.  на  »ап.  отъ 
гмевъч  23  на  рЬв.-и(гг.  отъ  Ос- 
►хшзаръ  и    Н4}    на   югъ  оть 
»адъ;  8.840  жнт.  Чисггп  земр- 
1вскп  градъ;  търговии  съхрани 
шъ  добитъ1Гь.  11р1лъаприлъ 
пананръ,  коЙ1^  се  славете 
турско  вр^ме.  —  1Сжд-Ь  ср-Ьдата 
;ода  Вуазъ  по  посо1са  къмъ 
•Пазаръ  всличествепъ  во- 
коОто  се  образува  отъ  бал- 
р'Ькичкп  Врана. 
^скнаъ^    фр.    Очеркъ,  очерта- 

планъ,  б4глъ  погледъ. 
Вгкняосв  (я(}ци  на  сурови 
Шлби),  ]Л»дово  име  на  жнтсл^т^ 
^■полярнптЬ  страни,  вонго  иа- 
^вватъ  Грццдандия,  6р1>гов1Л*1ь 
Щщ  Ба({тков'ь  залпвъ,  сЬвернитЬ 
ш  1СТ0ЧППТ&  примория  на  Лабра- 
щь,  осгровц'11к  и  крайОр'Ьшията 


на  Хя.^^сжновъ  заливъ  н  др.  Е, 
нматъ  срЬдень  расть,  ва.1чеота  и 
непом^Ьрно  гол-Ьма  глава,  широко 
и  плоско  лице,  малъкъ  и  сплео- 
плгть  носъ,  голЪми  уста,  черна  н 
р1'.лка  брада  и  желта  въсче[)на 
кожа.  Физиономията  имь  е  откро- 
вена и  благоскло[1на,  ТЬ  търгу- 
вагь  съ  тюленови  кожи,  риба  д 
кожуси  а  не  припознавать  никое 
правителство.  ВЪрата  имъ  състои 
главно  отъ  суевЬрия;  нъ  тЬ  в1»р* 
вагь,  казвагь,  въ  два  годЬми  духа, 
и  въ  много  други  по-малки.  Мн- 
сионери111  на  Моравските  Братя 
сл  сполучили,  оть  1721,  да  обьр- 
нхтъ  много  е.  въ  хрнстинсгвото. 
Е.  сц  служагь  яа  плаване  но  мо- 
рето съ  колсани  лодки;  по  рЪкитЬ 
шгувать  въ  издълбани  стебла  огь 
дървеса.  По  земята,  тЬ  ходнсгъ 
на  ловъ  на  северни  елени  и  бЬли 
и  черни  мечки.  Е.  сл.  гнусни  н 
отвратителни  до  крайность.  Пр&гь 
кхсото  л11то  пб-заможнигЬ  огь 
тЬхъ  жив1^штъ  въ  колиби  по- 
крити съ  кожи;  ала  знм^  всички 
еднакво  жив^^нктъ  на  дъното  въ 
дупкн  пскопанн  нь  снЬга,  до  кои- 
то европесцътъ  не  може  да  при- 
стлни  ОП.  смрадъ.  ТЬ  се  хра- 
нштъ  по-вечсто  съ  сурова  храна, 
като  лой  и  др.  т.,  която  испояж- 
дать  съ  неимоверна  лакомия,  и 
ништь  кръвт.та  яа  токо-що  за- 
кланите ашвотни.  Облеклото  а  на 
двата  пача  ст»стои  отъ  коасн  отъ 
елени,  оть  птици  и  дори  огь 
риби. 

Кски-технръ.  Градъ  въ  ази- 
атска Турция,  30  килом,  на  сев.- 
ИС1'.  огь  Кяп-ая  и  206  кнлом.  на 
ют-ист.  »»гь  Цариградъ.  на  же- 
лЬзницн  Цирнградъ  —  Ан1Ч»ра  и 
Лнгора—  Смпрна;  10,000  Ж1Ггело. 
Топли  мииерални  банп.  Е.-шехиръ 
е  главното  гържнше,  което  до- 
ставя прочутата  ло/>сжа  пп»на  (мвр- 


—  550  — 


шаумъ),  бЬлъ  лекъ  камепь,  отъ 
ноАто  се  правБкап»  хубаин  цига- 
рета, изящни  статуи  и  други  у- 
крашеипя.  Тоя  каиень  се  копае 
въ  плаианата  50  килон  отъ  гра- 
да и  се  непрани!  вь  ВЬва«  отъ 
Д'Ьто  се  распроегранява  по  ц1иъ 
свЬтъ;  и  Л1б1к1  Ьжителко  е,  че 
н^й-старата  слй1це1ГгвуБКща  (сж- 
1иествува  отъ  пб-вече  огь  40  го- 
дини] търговска  кжта  за  тая 
стока  въ  К-ш.  е  българска  кжта 
—  Братя  Пранджоеи,  отъ  Ко- 
привщица. 

Ескортъ,  фр.  ВъорАжена  дру- 
жила, която  црплружава  никого 
по  пжть  за  да  го  пазп  отъ  опас- 
ность:  спмпитшо.  —  Ескортирамъ. 
Спжтствувамъ,  иридружавамъ  ц1>- 
кого  по  пллъ  като  члеиъ  отъ 
ескортъ. 

Ескулапъ.  Богъ  на  недпии- 
ната,  Апа1оиов*ь  спнъ.  Недово- 
ловь  да  лЪкува  ОолппгЬ,  казва 
баснословпето,  той  дори  въскръ- 
сявалъ  мрътвит1).  Юнптеръ,  ядо- 
санъ,  14)  гръмняль.  по  молбата 
на  Плутоиа,  богъ  на  ада,  чието 
царство  било  въ  опасяость  да  о- 
пустЬе.  ПЬтелътъ,  емблема  аа  бд^Ь- 
ввето,  и  змнят.ц  емблема  на  бла- 
1Юразумпето.  е&  били  лосвстонн 
Еокулану.  Въ  обикновоипя  езпкъ 
Е(жулатигь  1р^г'никь  значи  л11карь 
в  Ескулапъ  —  в^шъ  л11карь.  Е. 
ималъ  проч}тт»  храмъ  въ  гр.  Епи- 
лдвръ  (Арголнда),  д^Ьто  се  трупа- 
ли болни  за  псцЬлеине. 

Ее.1а.  Испанска  р^Ька,  важенъ 
д11сепъ  прптокъ  на  Дуро,  въ  кой- 
то се  влива  22  к(иом.  подъ  За- 
мора;  200  кплом.  Изоба.1иа  риба. 

Еел  и  п  гепъ.  Германски  Г1)П дъ 
(Ввртемборгъ),  15  ки^^ом.  на  мго- 
ист.  отъ  Щутгаргь,  на  д"Ьсння 
бр.  на  Некаръ,  притокъ  на  РеПнъ; 
20,864  жит.  Фабрики  за  парни 
М611ШНЗ,  метллургическв  работил- 


ници,  п^>нясто  ввно. —  Едно 
ме    пмиерцторскн   градь:    хуСЛ1 
готическа    цръква,    украосиа  съ 
кула,  58  метра  висока. 

Еслиигь.  Австрийско  оедо.  11 
кялом.  на  ист.  огъ  В^на,  хЬю 
({►рннцузетЬ  поб11Днли  апстрнйщ* 
тК  на  9-ц  и  10-п  мий  1X00. 
Франц,  маршалъ  Лодъ  бнлъ  раоедъ 
тамъ  смъртелно. 

Есне.    Градъ    въ    Горнп-Еги- 
петъ,    на   тЬв.  бр.  на    Ип.тъ.    М 
кплом.  на  югъ  отъ  Тиви;   ' 
жит.,    отъ    които     много     I.  .. 
Коптска  епископия;  стоварвнич» 
търговията  па  Нубия  п  Сптг-г- 
Многобройнн  староврюсенп!:   , 
палинн. 

Есоиъ.  Огарогръцки  басноо 
чннитель,  съ  чието  пие  минуп 
една  отъ  яйй-популярннтЬ  стар»* 
вр^^меннн  сбирки  отъ  басни.  За 
живота  му  нищо  пе  е  в11рно.  и 
н-^кои  критици  с&  отричадп  еж- 
ществуването  му.  А^и^  Херодол 
и  Пдютархъ  спонеаувагь,  че  В. 
жив1)Лъ  въ  пост^ната  подо1ВЮ 
на  У1-и  в11къ  пр-Ъдн  Р.  X., 
билъ  робъ  въ  Самосъ,  отпс 
освободепъ;  че  пос^тнлъ  Крея 
Цйзнстрата;  че  Крезъ  го  пспр! 
да  раздаде  пари  въ  Дел<1)и. 
че  делфийцнтЬ  разярени,  ко1 
той»  въ  една  пр-Ьпнрня,  от 
да  даде  парпт1>,  го  хвърлили  зъ 
една  дълбока  пропасть.  Твя  ис- 
торици още  казвагь,  че  аткюн 
нетЬ  му  въ;)диг1!жли  статуя  «т* 
р-Ь:^еца  на  Мизнпа,  Да  дя  те* 
лице  е  авторъть  па  така  варя* 
чаннтк  Есо^ювм  бпснн  вдл 
но  е  извЬстно;  нъ  знае  се 
Аристо)1»ана  и  други,  чг 
ни,  конто  иосилл  не!  > 
сл'  били  ппп>'лярпв  т»  № 
кавил  периодъ  на  атпи( 
терат^тт.  Друго:  Е,  криво  ш 
чатъ   пзобргЬтатель   на 


—  551  — 


е  Емалъ  П]гЬдшествевиця  въ 
[?,  Еаквпто  ек  Пзподъ.  Лл- 
к1   н  др.;    нъ  той  се    отличилъ 
до  избора  на  ар1!ДМ&тнтЪ  си,  духа 
I  к  простотата   па  расказпт^  сц    в 
у1г1стиостьтана  нравоученизгга  си. 
Много  се  е    говорило  зи    Е.  и 
за  самото  му  лице.  НЬкой  си  му 
се  1фнси1угь,  че  е  грозеиъ,  а  той 
ш^  казалъ:  —  сНе  ни  гледай  ли- 
дето,    нт>  ума>.    Едио  обстоятел- 
I С1В0    ВЪ  живота   му  е    породило 
^Ьечеппето     Есоповигть    елтп. 
Ртто  балъ  робъ,  господарьтъ  му 
Есангь,    като    и^Ьлъ    да    готава 
госте,    зархчя.1ъ    му  да  купи  на 
^тържището  каквото  има  най-добро 
ЦЬппцо  дру|'(),  и  Е.  купц^гь  само 
РЬи.  На  трапезата  сложплъ  пър- 
во,   второ,  трето  ястие,    все  оть 
|МШ1  п  гоститЬ  остаяхли    смая- 
^^  1{ато    му  се  направила  бЪл^ 
^&,  «Какво  има  пб-добро  отъ  е- 
1  аиа?>    реклъ:   той  е  свръзката 
I  ва  човгЬшхото  общество,  кдючътъ 
на   ваукятЬ,    органъть  па    истп- 
вата  и    на  разума;    съ  него  гра- 
Д(»ве  се  г{>адштъ  и  управляватъ; 
Той  учи.  убк-ноава,  царува  пь  съ- 
Аранияш;    дава  ни    възможиость 
^дс1гълияваме  първата  отъ  вспч- 
д-гьжности,  длъжиостьта  да 
ювшгь  боговет11.  —  "Нали 
•  ТАВа*,  поелъ  Ксантъ,   който  но- 
1сиъ    да  го  турн  въ  трудно    по- 
Довкенае,  <утр'Ъ  да  купипгь  какво- 
то има   вАйлаошо».  На  утрешния 
|Ьь,    Е.    сложплъ    пакъ    езици, 
^К  вазалъ,    че  езввъгь   е  пАй- 
^КоФО   ^Ьщо   на  сяЬта:    «Той    е 
НЬя  на  всичките  нренан,    кър- 
1ачка  иа  всичкитЬ  схдебна  дкла, 
Озворъ  па  раадоригЬ   н  войиитЬ; 

Ьтой  е  орган  ьть  на  петицата, 
е    и  оргапьтъ   на   заблузаде- 
I)  и,  което  е  по-лошо,  на  те- 
летата.   Съ  него  градове  се    съ- 
1$    ако,    отъ   едиа  страна, 


той  хвали  боговетЬ,  отъ  друга  той 
способствува  за  богохулството  и 
нечестиего.  Изречението  —  Есо- 
-повшюь  езнцн  често  се  употр-Ь- 
бява  да  озна  чава  вс^о  вЬщо, 
ко(!То,  гледано  отъ  двЪ  страни,  е 
и  МН01Ч)  добро,  и  МН01Ч)  лошо. 

1{1шгата  Есопови  басни  е  имала 
н1}колко  пр'Ьвода  на  езика  пи, 
единъ,  сега  исчерпанъ  отъ  Райно 
Поповича  (БЬлградЪт  1851),  другь 
огь  русското  издание  на  Ар.  Квалда 
(Хасково,  1891)  и  най-посл-Ьдевъ 
огь  Н.  Ц.  Влахова  (Ловечъ,  1898). 
Бсиарцетъ  (оппЬгусЬи),  Въблт. 
единъ  родъ  растения  отъ  чушко- 
плоднитЬ  (челядь  пеперудоцвЬтни) 
съ  едносЬменна  нераспуклива  чу- 
шка. 

БсперндН;  у),  (отъ  еспера,  ве- 
черь).  Три  самодиви,  дъщери  на 
ношьта,  КОЙТО  имали  въ  А'1>рпка 
градина  пълна  съ  златни  ябълки» 
която  варднлъ  единъ  страшенъ 
драконъ,  убить  нйй-сети*  отьХер- 
кулеса. 

Есииняко  (снера  до).  Н11й-ва- 
жпата  планинска  верига  въ  Бра- 
зилия ;  простира  се  оть  д1>сння 
бр1и'ъ  на  Санъ-  Францизско  до 
У|)угвай:  много  расклонения.  НаЙ- 
внсокпй  врьхъ  въ  область  Минасъ- 
Гересъ.  Итаколуми  (1,900  метра). 
Рудници  за  диаманти. 

Е$рги  4с  согра,  фр,  Дугъть 
на  взаимность,  който  въодушевява 
едно  събирателно  гкш,  като  занр. 
войска,  едно  съсловие  люде:  учн- 
телет11,  поповетЬ,  адвокатетЬ,  лЬ- 
каретЬ  и  др.  т. 

Бсплаиида,  фр.  Площадъпр^дъ 
сграда,  или  пр-Ьдъ  кр-Ьпость. 

ЕН  пш11и9  %п  гсЬиз,  Латинска 
по1Ч)ворка:  въ  хгЬщата  има  срЬих 
сир.  всичко  сн  има  мЬрата. 

Естаол'ь.  Градъ  на  западния 
прЬд:Ьлъ  иа  И^^да  (Библ*^, 


—  552  — 


Бст«пя.  Испански  градц  70 
кил1>м.  на  к)1'(>-нст.  огь  Севила ; 
10,000  жпт.  Жито.  маслинено  масло, 
овощпя.  Джамия,  с^>га  цръква  Сан- 
та-Марпя. 

Естепопя.  Испански  градъ,  75 
килом.  на  юго-зап.  огь  Малага  и 
35  килом.  на  с-Ьв.-ист.  отъ  Гп- 
бралтаръ»  на  Ср^циземно  море; 
12,000  жит.  Рйболовса'во,  овощар- 
ство и  др. 

Естество,  боитао,  което  е,-  при- 
рода, нагу1)а,  редътъ  или  законитЬ 
й ;  сжщество,  слгцность,  самото 
проиохозкденве  па  е,хно  и'^и;о:  чо- 
вгькь  по  естестаото  си  е  друже- 
любие или  общеспмено  лсиьтпно, 

—  Естествов^А%ние,  естествозна- 
ние-  Съвокупностг.  на  знаппига  за 
природата;  сжщото,  каквото  е  гстс- 
стшти  науки.  —  Естествоиспита- 
тель.  ЧовЬкъ,  който  се  занимава 
съ  изучвано  природата,  иат5'ра- 
лпсгь.  -  Естествосливие.  ВоеоСщд 
физика,  ви(К.   Естествени  науки, 

—  Естественъ.  1)  Който  со  отнася 
до  естеството:  есшествсний  ра)ъ 
на  юьщата,  2)  Природепъ,  не 
искуствепъ,  самороденъ.  3)  Не  про- 
тивенъ  на  законигЬ  на  природата- 

—  Естествена  история.  Описание 
на  тритЬ  царства  на  природата: 
животното,  растителното  и  пско- 
паемото;  споредъ  това,  тая  наука 
се  д^Ьли  на  зоология,  ботаника  и 
минералогпя.  Началото  на  е.  и. 
бадо  положено  оть  Аристотеля. 
Теофрастъ  основалъ  ботаниюхта. 
Илиннй  Сгарп  събралъ  бог-агь  ма- 
терналъ  по  е.  н.  Посл11,  тая  на- 
ука била  занемарена,  нъотъ  ХЛ'11-и 
в1Ькъ  Цезалпонъ,  Ронделе,  Линей, 
Бюфонъ,  Ламарк'Ъ,  Кювие,  Сенть- 
Илсръ,  Жюсйо  и  МН01Х)  други,  съ 
трудоветЬ  сп  МНОГО  сьдЪй^т^вувалп 
за  развитието  й.  —  Естествена  ре- 
лигия. Религията,  която  ое  осно- 
^^^  единсггвено  на  внушенията 


на  сръдцето  и  ра-^ума;  та  е 
тнвоположиа  на  релапшта  ва 
кровеннето,  основана  на  бо: 
откровение.  —  Естествеиа 
Система,  въ  която  тк1ата  ва  пр1- 
родата  с»  сгрупиранв  вь  отдЪш 
на   основание   па   тЬхнитЬ    есте- 
ствени сродства  и  зависиносгн,  иа 
основание   на   прилнкитЬ   оа  иА- 
вечето   или  нв    всичкнтЬ   6*^1131 
на  тЬлото,  а  пс  на  кой-да-е  пр^ 
изволно  зетъ  бк1Ьгъ.  Оть  егтг^ст. 
сисш.  :чя  царството  н» 
е  извЪстна  Кювпевата  < 
растенията  —  Жюсйовата,  на  «- 
нералитЬ  —  Моосовата-  —  Есте- 
ствени науки.  Вснчкв  оомя  аа}'П1 
вкупно,    на  конто    пр11дм11гьть  е 
нзучването  на  природата  опнтво, 
сир.  чрЪзгъ  онити;   тЬ  се  д1ипБТЪ 
на  дв1^   гол'ю|и    груод.    Първоп 
група  обгрън^а   паукитЬ  за  яме- 
нш1та   на   природата;  таи 
наричатъ  *'стествослоеие '^> 
обща   физика:  тука   се  отвизсп 
физиката,  химпнта  и  физиологлят 
Втората  група  заключава  иаукят^ 
за  прЬдм1;тнт1>   на    природата;  I 
прЬдм-ЬтптЬ   на   природата  гх  В'» 
само  св11тъть  съ  небеснитГ 
и  съ  земята,  ай  неоргандчг.:,...-    , 
съставни   части   на  земята  н  с^  I 
гапическитЬ  слщества,    когг     ~ 
памирагъ  па  не1К,  вкхючш* 
чов1^къПь  Разглеждането  на  вскмсь 
ткаа  сьставл}!  ва  и  р  1)дм'Ьтъ  на  аотрск 
номическата  наука:  земято  оог^беяо 
състанлива  пр'^дм^ть  на  и1исол» 
науки,  отъ  които  геоъдогшпа,  гео- 
графията и  физиката  ва   зехяя 
с■^Б  най-разработени.  Научаото  зма^ 
ние  за  пр^]Цн^тит]^   що  важяпъ 
въ  състава  на  земната  кора  а  яа 
се  намаратъ   върху   невк.  гът» 
влява  прЬдз^-Ьта  на 
рия  съ  нейпптЬ  'д  1     _  _     . . 
минералогия,  ботаника  в  зоолопя. 
А  чов-Ьеъгь  слухн  за  1ф1ир1!зь 


—  5153 


антрпшаоптя,    чиито 

ня  части  *.«  анптомпнти  ц  фн- 

>гията,    па  които  меиау  дру- 

основава   иедпцпната   и 

психология.  Е.  и.  ех.  го 

много  мудно;   може  се 

че  ткспото  развитие  приня- 

на  наЙ-новитЬ  вр-Ьмепа.  Въ 

вр^с  ел  ое   задиволявалн 

иИ1  философски  разсяжденпя 

>иродатй.  Само  отъ  Бейкжно- 

1е    ученитк  захваи2;лц  да 

пъ  природата  оо  оная  ме- 

иа  която  се  ддъжи    напр*- 

на    ест.    науки    въ    вАй- 

вр11мег    и  която  наричагь 

или  илд5Ш'нненъ  оиособь. 

отъ  другигЬ  науки  на- 

астрономаята   и    м  еха- 

стЬдъ   това  естествената 

дпнампческата  физика  п 

химията.  —  Естествени 

[бдения    еж    произведекията 

•гЬ  царства  на  природата,  вь 

1воположпость  на  искуствени 

?:г'1енпя,    сир.   прЬдмЬти   на 

на,    изменена  оть  човека. 

естествени  явления.  Всички  про- 

к1ч1иц11н  въ  видимата  природа,  — 

Естествено.   По  природата,  по  за- 

коннтЬ  на  природата.  —  Естествено 

|р1В0.  Виж.  Право. 

■|Агтетяка;>   |/>.   Наука  за  хуба- 

^р,   пр1-.к])асното,   палщното.  — 

В|тикг.  Чон^къ,  който  има  чув- 

Но  или  вкусъ  за  хубавото,  раз- 

^вдра  кое  е  хубаво.  — Естетичесни. 

'Който  се  отнася  до  чувството  или 

1Са  па  хубавото;  пзяи(снъ. 

'тшрь.    I)  Въ  Еибл.  еврейка, 

»  на  1Мардохея,  оженила  се  аа 

1дския  цзрьАсупра,  В11роятно 

бабаеДското  име  Асуиръ  от- 

ва  историческото  Ксерксъ, 

[ме    на  едпа  Раснпова  траге- 

—  Естирь,  книгата,  едноогь 

тпггЬ  т  Ветхия  ЗавЬтъ.  Тя  е 

хубава  картина  па  персвд- 


ПТ1ЛП, 


гкия  дворъ  и  персилскиг!*  обичай, 
и  изобщо  се  приписва  на  Мар- 
дохея. 

ЕстландпЯу  «•етляндецъ.  Сд- 
1Ц0Т0,  каквото  е  Естония,  естонецъ. 
Ея^о  ^нов.  еяяе  пйегт.  Лат. 
поговор.:  Бя1и  каквото  се  виж- 
даш ь  да  си. 

Естония.  Русска  губерния  меж- 
ду Финландски  заливъ  па  сЬв» 
Балтийско  море  на  аап.,  Ливоипя 
на  югъ  н  с.-петербургската  губ. 
на  ист.;  простр.  20,247  чет.  килом., 
насел.  381,858  жит^  по-вечето 
естонди,  конто  еж  отъ  фппското 
племе,  а  останжлигЬ  руси,  нЬмци, 
тведи  и  данни.  —  ДанскиЙ  краль 
Канюгь  IV'  подчинилъ  естонцптЬ 
въ  1080,  и  имъ  наложилъ  насила 
христяпството.  Въ  1346  данинтЬ 
продали  Е.  наТевтонскитЬ  рицари, 
и  въ  1561  тя  миижла  подъ  власть^ 
та  на  П1ведитЬ,  оть  които  ш  пр-Ь- 
зелъ  Петръ  Велики  въ  1710. 
ЕстотштЬнспоиЬдватъ  протестант- 
ството. Гохйма  часть  огь  Ливопия 
е  населена  сь  естонди,  на  които 
всичкото  число  въ  прпбалтийскитЬ 
области  възлиза  до  650,000.  Цент. 
на  управл.  на  Е.  е  Ргвелъ, 

Ест|тда^  фр.  Възвипхение  или 
високо  М11СТ0  въ  вндъ  на  театрал- 
на сцена,  направено  въ  зала  или 
стая. 

Естрела  (Сиера  д').  Най-внсо- 
ката  планинска  верига  въ  Порту- 
галия, 120  килом.  иодлъжъ;  прсь 
стира  се  отъ  сЬв.-ист.  къмъ  Ю1чь 
зан.,  отъ  Коимбра  до  Гварда.  НаЙ- 
писокий  връхъ  0  Канта1>о  Делгадо 
или  Маляо  (1,993  метра).  Много 
езерда  изъ  планината  съ  живо- 
писни изгледи ;  оловни  и  сребърни 
рудници,  малко  разработени. 

Есхилъ.  Единъ  оть  ве.такит* 
гръцки  трагици,  когото  наричагь 
баншта  на  грътштя  трагедия,  род. 
1гь  525  пр'1цц  I'-  X.  въ  Елевзисъ 


—  554  — 


въ  Атпка,  умр.  въ  456  прЬди  Р. 
X.  въ  Сидилвя.  (.>гъ  70  (или  90) 
негови  циеси  до  иаоъ  еж.  уцЬ- 
:гЬ1И  само  7:  Промппт  аргзанъ 
за  скала,  Походь  на  7  грегца 
Тиш4,  Персннетгь,  Агамемнонь^ 
Хо^форитщ  ЕвмениОшпгь,  Тьр- 
сящтюь  покро&ъ.  Тия  лаесн  ек 
издадени  между  другнтЬ  огь  Га- 
уота  (Лайпцигъ,  1852],  Диндорфа 
(Лайпцпгъ,  1857).  Е.,  великъ  въ 
лириката,  е  отличеиъ  и  като  дра- 
матическп  ноетъ.  Той  е  п  дълбокъ 
мпслптель,  както  хлдожникъ  на 
ритми  и  думи. 

Есхинъ.  Знамеиптъ  атински 
ораторъ,  род.  гь  389  пр.  Р.  X.  вгь 
Котоцида.  Като  ораторъ  бнлъ  съ- 
перникъ,  а  като  политпкъ,  про- 
тивииБЪ  на  Демостена,  п  стоялъ 
на  чело  на  македонската  партпн. 
Въ  амфпктнонпчсския  съв1>тъ  бла- 
гопрпятствувалъ  на  ФплиповпгЬ 
планове.  СлЬдъ  бптвата  при  Хе- 
ронея  въ  338,  помж«галъ  се  да  от- 
неме чр-Ьзъ  сждъ*)  Демостену  (виж. 
Демостгнъ)  дадения  му  отъ  на- 
рода златенъ  вЬнецъ;  нъ,  като  не 
слолучилъ,    оставнлъ    посраменъ 

*)  Дшлото   за   вгьяеца  е  иртчуто    въ 

старогргцклта  историл.  К.  «однгнллъ 
^^Ьлот^)  прптввъ  Кг<>лпфо1та.  по  чието 
пр11ллокепве  бихь  дадпнъ  |г1иеа.ъгь,  т& 
яскахг  така  да  събори  Дсмостсиа.  Въ 
р&аяскванетл,  Еоето  (тло  привлякло  11'1и& 
Гръцид,  в  ма  което  дийгЬ  защитвтел- 
ив  р-Ьчи  състав.1явятъ  съ  *1Нл.шШ4китл 
едявъ  отъ  иай-хубаивтЪ  паветницн  иа 
старо г]п. ахата  лите|)ату1)а,  аоб^дата  ос* 
тавАла  иа  Деиостииа,  къцрЬш  нечутвгЬ 
М&Ч110ТПП  на  ирювото  лвчио  ппдоженне 
в  п-1>1!1И1ки  мог&ществото  на  македои- 
ската  партия.  Е-вото  слово,  въ  което 
таляш-ътъ  н  о)фа:1ата  всгькватъ  съ  с&- 1 
п(11та  сила,  е  удивително  отъ  литературна  ! 
гледна  точка,  съ  голяма  арг)'хетациоина  ! 
вгЬщниа,  съ  поетически  в  олескав-ь  стнлъ; 
иг  то  е  едва  ткапь  отъ  хули  и  клевети, 
иа  1ьоито  пътяка  рааивиимо  Демосте- 
воното  я&жогтй^^ио  краонорЬчиь'.  ПобЬ- 
девг  и  гъкрушенъ,  К.  бнлъ  прииуденъла  ' 
Шй  ОП  Лтва&  I 


Атпна,  живйгь  в% 
основалъ  ораторско  учазт 
слЬ  в-ь  Самосгь,  д1)'1Ю  унр.  I 
пр.  Р.  X.  Огь  Е.  с«  СО  ^ 
3  ргЬчи,  напечатани  въ  6 
А  Шс1  отъ  Веккег  (Окс((юрдЪ| 

Е1  П1  Лгса<Иа  суо/  Ла1 
ворка :  н  а:)ъ  жив^хъ  въ  А] 
(Въсклицавие,  което  вапош 
мерносгьта  на  щастието). 

Е1  сае^ега,  лат,  И  пр< 

Е1  (и.  Впие!  Лат.  язр< 
И  тп  ли,  Бруте!  (Ц-Ьзаре1 
клпцанпе,  когато  и  Врутъсч 
между  неговатЬ  убиПци). 

Ета.  Планина  въ  Тссалш 
раск-юненне  «а  Ипндъ:  2,С 
тра  надъ  морското  равн 
баснословнето,  тамъ  иочи 
кулесъ. 

Етажеркя,  фр,  \{\ 
чкп  заедно,  закр-Ьпенп  на 

Етажъ,  фр.  Катъ  (на 

Етаяъ.    Крайгь  на   пу 
при  западния  задивъ  ва 
море  (Библ.). 

Етвнияъ.  Седмий 
еврейската  церкопна  годни: 
вий  на  гражданската ;  о1 
на  часть  «ггь  се1ггемвршг 
часть  огь  октомврня.  С 
тоя  вг1хецъ  се  ндреклъ 
(Бг<бл,). 

Етап'ь,  фр,  ВсЪко  мкп 
се  спира  арестантъ,  кога 
пратагь  нЬйдЬ.  —  Ета 
пр1]даваие  арестантъ  отъ 
на  м1^П'о. 

Етауа.  Гралъ  въ  авга 
(обл.  А1'ра,  една  оп.  сЬв.-. 
сти),    па    Дзсемиа;    151,00 
ДЬятедна  търговия. 

Бтеръ  или  етмръ.  1^* 
хим,  лЬтутъ  спиртъ.  2) 
точната  и  най-тънката  яе 
стн.^иая;  нр-Ьдполага  се,  ч 
едно  вещество,  по  гьнвос 
недосткино   на   чувстват», 


—  565 


ткото  гтрост1)!1пство  на 
та  и  ел}жи  като  рдиа 
й  14)плииата|  С1гктлината 
распросграняипП)  из*ь 
то  чр1>.ть  вълнообра:*- 
1№|е  (движение  яа  нълнн, 
3)  У  поетигЬ  (<ь  етира 
1Ь  простора  или  простра  н- 
Мвселеина1'а,  по  височннв- 
яебето. 

1ГЗНЦИЯ.   Поемане   парнтЬ 

е  (спирта).    —  Етермчесни, 

етиреиъ.   I)  Свойственъ 

И:    етсрнчгеки   г)жх*.    2) 

е^перцо  масло.  3)  Небе- 

«*/;г'«ь   г;лх)ь.    —    Етиренъ 

Небошатель,  непизнать 

•   ва    пространството.  — 

г>1ьта.  Много  лева,  11|НЕа 

1рачна  др'Ьха. 

*р,  Нравоученне. 
*"Ь>  фр-  1)  Церсмонналъ, 
1ад  церемонии  или  фор- 
аа  обхождане  съ  п6- 
\Ш1Я.  2)  КншкЕа,  зал-Ьнена 
(пакетъ,  кутия,  шише 
паднисъ  на  негя;,  който 
■^'гопроисхождението,  по- 
ц11ната  на  стоката.  — 
•  Церемонент.,  обряденъ. 
|»1%,  |/>.  Теягькъ  влгле- 
въздуюойразпо  вете- 
>С8ваемо  ч  р1'>зъ  гор^Ьн  е 
&яглвн1а  и  др.,  воето  е 
1>ставпа  часть  па  освг^тли- 

Ови  киглоти.  Химически 
КИя,  въ  конто  на  една 
Мсъ  огъ  етил  ь  се  падагь 
I  пб-вече  пасти  кислоти. 

г,  1/>.  Въ  л'м.  Влглево- 
В^  съставъ,  основи  ий  шзъ 
N. 

ология,  гр-  Словопроиз- 
):  ученае  за  коренетЬ,  про- 
?нието  на  думитЬ.»—  Ети- 

Огш,   вой  го  ое   ЗАппмлва 

воронстЬ,  проиихо1кдеш1е- 


то  ва  д)мпт1">.  —  Етинологическ!?. 
Който  ое  отнася  до  етнмологпята : 
стимол<ничггкн  гмигьль  на  една 
дг/ма,  смЯсълътъ  споредъ  проио- 
хождрнието  й. 

Етиология  {12>.  атш^  причина : 
лчгип>,  глово).  Учение  мъ  м^чЬт. 
за  причинит^  на  болестигЬ. 

Етноиия.  Въ  старо  вр^ме  е- 
тнопяие  (гръц.  д.,  която  зяач. 
и.иорини  отъ  слънцето)  наричали 
всички  ьп^ргави  или  чериокожн 
люде.  Поч^етн^  това  име  се  да- 
вало пб-особено  на  жителегЬ  иа 
а(|)рПЕапскптЬ  земи  на  югь  отъ 
ЛиБип  и  Егииетъ  —  с^татнпгЬ 
Нубия,  Сонавръ,  Кордо*|«1иъ  п 
Абиснния.  —  Етиопскн  езпкь  н 
книжнина.  Е.  езйкъ  нарочатъ 
езика,  който  до  Х1У-и  в^къ  е 
билъ  народаий  езикъ  на  Абисиния, 
ала  отъ  тогава  е  истикаиъ  отъ 
амхарпйскин  и  е  станклъ  цсрк(>- 
венъ  а  писменъ  езикъ.  Е.  езпк-ь 
е  клонъ  отъ  стеблото  на  семити- 
чеснятЬ  езици.  На  тоя  езикъ,  огъ 
врЪмето  на  Константина  Велики, 
ех  написани  много  книги,  ос^н 
бено  съ  церковно  и  историческо 
съдършапие.  Ц^1ата  Библия  е  била 
пр'1ведена  на  тоя  езикъ  въ  1\^-а 
вЬкъ.  И  сега  мно1Ю  1уьцка  апо- 
кри<|1ически  съчинения  еж  се  сьг 
хранили  само  въ  етиопски  пр^ 
водъ.  Богати  сбирки  отъ  етиошяш 
ржкописп  се  пазштъ  въ  ОксфоуА» 
Тюбингенъ  и    Ппрпжъ. 

Етически,  1//.  Нравоунлииип 
ираипвснъ. 

Ети1П..  Виж.  Ет^рЬш 

Етна  илп  Д.ж^^4»  Ца»  1рС 
Джсбелъ,    планина), 
волканъ  въ  Еврою, 
на  поточното  й 
до  Катавия.  В.  ♦ 
планина,  отдЪлсш 
бърдо,  което  жь^ 
с1)верн[ш  бр1гъ  ^Ф^1к 


-556- 


Кнлом.  окодовръсть  в^ь  основата, 
оть  колто  се  ньнвитаиа  конусо- 
образпо  до  височина  3,313  метра. 
Е.  се  дйзи  на  плодородна  н  пуста 
страна;  въ  плодородпитЬ  части 
цъвтп  земедЬлието,  обработва  се 
лозита,  маслцна!^!.  разни  овопшп 
и  ароматнчесви  растения,  н  има 
раскотини  гори.  Връхъгь  се  въз- 
вишава доста  високо  вадъ  лпиията 
на  раститслностьта,  и  пр-Ьдста- 
нлнва,  осв11НЬ  д-Ьто  е  иокрить  съ 
сн11гь,  една  печална  пустиня  отъ 
черна  лава,  сгура,  пепель,  надъ 
която  пустиня  е  кратсръгь. 

Първото  пзрвгванс  на  Е.  из- 
вг]^с^гно  на  историята  станжло  въ 
476  пр1ги  Р.  X.  НаЙ-заб-Ьд^жител- 
нитЬ,  които  оть  тогава  ех  станлиш 
СА  (ХгЬднитЬ:  въ  1169  пр^Ьдп  Р.  X., 
когато  Катання  и  15,000  отъ  жи-, 
телетЬ  й  бнлп  съсипани;  въ  1527, 
когато  двЬ  сола  и  много  човЬпшн 
олщества  иогин&^ш;  ияригваието, 
ь'ое1Ч}  продължавало  на  пр1игЬ- 
кулки  отъ  1664  до  1673,  и  погу- 
било много  села  съ  жителетЬ 
имъ;  ппрпгването  въ  1830,  когато 
лавата  унищожила  к  села;  изригва- 
вето  въ  1879,  което  бълваше  единъ 
порой  лава  01Ъ  60  до  80  метра 
нашпръ  и  унпнюжи  гол1;мо  про- 
странство обработена  земя.  Всичко 
това  не  бърка  на  180,000  жителе 
да  иаселяватъ  плодородната  основа 
па  вол  капа. 

Етничегки  (гр.  етносъ,  народъ). 
Който  служи  за  означение  на 
единъ  народъ,  едно  племе;  свой- 
ственъ  на  г-дипъ  народъ;  племеиенъ. 

Етнография  (гръп.  етнось, 
народт,;  грпфо,  иншх).  Народо- 
описанне,  изучевпе  п  описание 
на  нцроднтк  —  Етнографически. 
Който  се  отнася  до  ет11огра(рията : 
ешногрпфичгски  прш)п.лъ,  прЬд^Ьлъ, 
който  д*^1и  два  народа.  —  Етно- 
ръ.  Опцсатодь  на  иародитЬ. 


Етнология  (г[ 

ЛОЮП;  иЮВо).   Н«1рОДоСЛОВ111! 

за   происхождението,   оби 
правнгк  на  народнтК 
разл1ие1Шсто  имъ   на  лд 
за  распр1зд11ле1шето  имт.  т 
то  клжбо.  —  Етнологическ 
се   отнася  до  етнологията 
нодогъ-  Ученъ  по  етнолог 
Етолпя.  Страна  въ  стара 
между  Тесалия  и   Епнръ 
и  Коринтски  залпвъ  па  юп 
лет11  н,  пзнЬстпн  като  гуя 
и  морски  разбойннци,  бран| 
бодата  он   огь   атипянетЪ 
донцптк  и  галш*!^  Главш 
градове  били  Невнакта,  Кол 
Терма.  ТЬ  образували  едш 
дорация,  която  стаялиша 
поел^нвтЪ    врг1^мепа  на 
нъ  свободата  на  градов!^ 
влизали  въ  тая  коп||)елераця 
по-мплко  обез  гг  1^ 

ахсйската.  Кг* .  '\ 

на  ахейцпт1ц   били    По0г1а1 
македонцит1> ;    затова   т^ 
вл^алп  въ  съшзъ  съ  рЯ1 
По-оетнЬ,    като  разбрали  I 
телнит^  замоаш  на  римдя] 
влЪзлп  въ  сън&зъ  съ  Лят| 
рвйски  краль,  и  още  пбч 
македонския    краль    11«рс 
189  пр1ан  Р.  X.,  тЬ  билй 
дени  да  сподЬидггь    сад 
Македония  и  били  подчи 
римлинетк    Е.    приноляс 
источпата  пмперия,  бплл 
огь  Мурада  II,  избавена 
дорбея,  окупирана  отъ 
ппт1>  и  дадена   пяю»  ма 
Е.   сега   съставлява    о 
кралство  Гръцня.   Глави 
дове  на  тоя  окрхгь  еж  М 
н  Лепанто,  главнитЬ  му 
Лспропотамо  на  :шв.  л  •! 
па  исгг.  Цо  пгкзето  помпш 
населението  е  зсмедКднв 
довшБо;  въ  пданашишт^ 


-  657  — 


'.'жг^  ца  сгЬв.-иот.  ся  едипъ 
отт»  Пиидъ— има  още  стЬ- 

1г*|рубия  п  воцнствоиъ  ха- 
ла сгп1ровр11менпигЬ  ето- 
^«  Лнглпйска  градецъ*  на 
>-  :^л  Темая^  35  к.  на  юго-зап. 
*'  ~  <~)нъ;  3,Г)00жпт.  Е-сеславн 
кяга  си,  която  е  едпо  отъ 
^^^^  ^тнт1)3'чо(»ипзавеления  въ 
*»  «саовано  оть  Хенрнха  Л"! 
О  —  ала  образовате.!  нийкурсъ 
■колегия  р  ма&  ср-ЬдновЬ- 
>  »с«то  счита  езицптЬ  гръцки 
^кп  за  основа  на  всгЬко 
разовавне.  Въпросъгь  за 
'сл  оОразованас  се  разисква 
нЪюико  години  насамъ. 
«ле.  Г{>адецъ.  пирдопска 
^'*^<4'нЛски  окр.,  расположепъ 
^  к.а,1ом.  отт.  Стара-хитанпна. 
В^о)!.  на  с1^в.-зап.  оть  Пир- 
|Р  ^5  на  юго-пст.  оть  Орханпе 
^^^вап.  оть  Тетевенъ;  3,579 
^-  исш1рва  кожи,  дъски  и 
та  грпденгъ  и  др.  —  Ста- 
Ку^лапш^  по(Ггроеиа  11р'1ди 
1^ДВ1Ш  да  служа  за  скрива- 
огь  к&рджялиит!^  останки 
1валпнв  и  единъ  парагслнсъ 
(!а.  Атанисъ^  пп4Ггро- 
|пр1Ми  150  години  въ  жпво- 
|та  гориста  лгЬстность  Черни 
>гь.  Въ  ор^Ьме  на  обсадата  на 
К'НЪ  ир1>зъ  1877.  русптЬ,  подъ 
[ството  на  генералъ  Гурко, 
п|гкшмането  на  Горня-ДжС- 
к  Телпшъ,  ПЗГ01ШХЖ  турцигЬ 
ггравацеката  нмъ  позиция, 
-и  и(»ем.,  и  на  другия  день 
:&  и  К. 

1па1Г1:и  проходи.  Дпапро- 

«ха  пркгь  «'Троподскня  бал- 

§Ъ :  първий  се  оххЪля  оть  Етро- 

■  върви  среща  течението  на 

лрвтокъ  на  Цскъръ,  излиза 

връха  Шандоринкъ.  отъ 

юклонява    или  на  Ара- 


бпкоаагь,  или  въ  с  Стръгелъ;  но- 
п^вата  длъашна  е  15  килом.  Вторий 
върви  среща  течението  на  р.  Малки 
Пскъръ  н  води  въ  с.  Челопечъ 
или  надъ  Златица  въ  златишката 
котловина;  неговаш  длъжина  е  19 
килом.  Двата  тии  прохода  ех  лла- 
нвнскп  ллггекп,  неразрабогенп  за 
кола,  ала  въ  цосл1цната  русско- 
Т}'рска  война  полеви  батерии  ех 
били  искачвапн  п  спущани  лр']^агь 
тЬхъ. 

Еторогкнн,  еторосцнП;,  *р.  Жи- 
теле  пзв-ьнъ  екватора,  на  които 
сЬнката  е  обърнжта  гъмъ  една 
страна. 

Етрурня.  ::{омя1'а  на  най-важ- 
ппя  ла1юдь  на  Италия  до  римска- 
та епоха,  която  се  пр11дЬля  съ  Тн- 
бръ,  Апенинскп  планини,  Тоо- 
каиско  море  и  р^Ька  Макра.  Про- 
нсхожденнето  на  етрусцитЬ  е  пе- 
пзв1;стно  и  историята  имъ  малко 
позната;  ппсатслетЬ  изобщо  пр'Ьд- 
полагагь,  че  т!»  еж  билл  отъ  арий- 
ско  племе  и  пр11селени  отъ  Ма- 
да Азпя.  Гръцит^  имъ  давали  името 
п^мит;  римлят^^гЬ  гп  наричали 
тогкане  (набожни),  поради  прпвър- 
заносггьта  имъ  къмь  вЬрата  си.  'ГЬ 
съ  пълно  упованпе  възла]'али  на 
жрьцитЬ  си  да  прнмпрявагъ  бого- 
ветЬ,  конто  все  се  виждали  раз- 
гневени, ала  чяито  гневни  р1^н1е- 
ния  могло  лесно  да  се  пр11движ- 
дать  и  пр'Ьдотвръщагь,  а  т^  еамц 
СО  ирЬдавали  спокойно  на  пскуо 
ствата.  Така  т1  станхли  отлични 
въ  земед111йето,  мореплаването, 
военната  тактика,  -т1"»карството,  а- 
сгрономията  и  др.;  н  въ  вспчкитй 
тия.  както  и  въ  обл"Ьнлото  и  по- 
кжщнвнптЬ,  римлянетЪ  нмъ  ста- 
пяли готовнн  ученици  и  подраха- 
теле.  Д-Ьленето  годината  на  12  1гЬ- 
с<*ца,  м^ецигЬ  на  календи,  нони 
и  иди,  било  етрусско ;  етрусска  била 
:  и  монетната  система,  каето  в  та- 


—  558  — 


СлицптЬ  1га  м^ркнтЬ  и  тсглилкнтЬ, 
въ  уп(1Т1г1^бо||»е  у  всичкитЬ  дър- 
жипицн  цъ  срЬдна  Италия.  Съ  вгЬ- 
копе  ет[)усцн1'Ь  бпли  господл(1е 
п  въспититме  иа  съсЬднигЬ  си 
нлрмена.  К.  бпла  раздЬлена  на  12 
области,  и  1ю»е  въ  по-раннитЬ 
В1|Ьме1ш  всЬ1И  область  си  пмала 
главатарь  (Ьисигаоп  —  вд.тлиовенъ), 
нзбиранъ  до  животъ,  кийто  въ  сх- 
шото  вр-Ьме  служилъ  и  като  пър- 
восветеннкъ;  нъ,  осв11нь  своя  си 
главатарь,  вс11ка  область  припозна- 
вала и  единъ  обть  главатарь  въ 
воеипо  вр-Ьме.  Изобщо,  федерал- 
ната свръака  мсаду  тия  републики 
ие  бпла  мнот  яка.  Поп15кога  гЬ 
воювали  едиа  съ  друга  бозъ  дру- 
гпгЬ  да  земжть  участие  въ  вой- 
ната: п  колчпмъ  кои([»едернцията 
рЬшавала  да  дМствува  задружно, 
нЬкои  члскове,  по  една  илн  друга 
причина,  стояли  на  страна.  Огь 
1 2-гЬ  етрусски  държаонцп,  иай- 
важиагд  билаТарквинин  (Корнето), 
люл1и1та  на  царската  челадь  на 
Тарквинцевци,  които  по  едно 
врЬме  държали  скпптра  на  Рнмъ; 
Вей,  цаЙ-велпкото  и  иай-сцллото 
градите,  на  Е.  сь  100,000  жпт., 
чието  имало  седемь  войпп  съ  Римъ; 
Клузпй  (Камаръ»  Чиуси),  държа- 
вица, чийто  главатарь  Порсена  дик- 
тувалъ  уннзителенъмнръ  на  Римъ 
откакъ  пзгонилъ  Тарквиниевци. 
Изобщо  като  народъ,  етрусцич1) 
били  По-малко  воеииинобивп  огь 
сьс1у1иг11  си,  особено  римлянетЬ, 
па  и  вмали  обнчай  да  наиматъ 
нийнпци.  Търговията  ги  ирив^ш- 
чала  много.  Едно  огь  гЬхин!!!  глан- 
нн  стокп  билъ  кехлюбарьгь.  който 
германццгЬ  донасяли  огь  прнбад- 
тийскит!'.  земи  въ  Е.,  огь  дЬто  се 
прЬнасялъ  въ  Гръпоя  но  моро.  Нъ 
западнигЬ  час1-и  на  Ср1ипзгм11о 
море,  етрусцитЬ  били  страп1ни  кат 
циратя ;  а  п  ьк-ь  между  картагеня- 


пет*  и   гръцпт?»  нъ  Велвш 
ция  (южна  Италия ',  тЬ  со  в1 
като  важнп  гьрговаи  на 
и    X  ждожество  н  н  п    н  ро 
Малко  се  З1гае  за  стругс 
нппа;  вшкда  се  да  е  със 
всче  отъ   обрядаи  п^яп  и 
ричоски  писания.  Етр 
се  е  упазнлъ  въ  п6-Ь| 
паднпсз.  които  се  нампрагъ 
кофаги,  схдове,  статуи  и  б 
огледала.  На  такъви  оглеД] 
любико  гЬхно  занятие  бнло  да 
ображавать  гледни  отъ 
басаословие,  п  по  тия  ка 
атЬдователегЬ  отвривлть 
на  тЬхнптЬ  божества.  Тимна 
Зевсъ:  Гакня.  Юпонп    ^* 
цето;  и  т.  и.  По  еди- 
надписигЬ,  стариняр^ггЬ  1-* 
ЧИЛИ  да  иаучжгь  п  н:1;вож 
пооти  отъ  граматиката 
боди>гга  е  бяла  лр11теч&  ва 
нето  на  конфедерацията  отъ 
скитЬ  републики,  образтвая 
надесеть  в11ка  цр-Ьда   Р.  Г 
лянетЬ,  които  бнлп  цаелн 
русцягЬ    ис.кус<ггват8   и   пя 
покорили  гн  въ  28^^  н 
н  направили  въ  земята 
римски  селвп1а.  Съ  вр^в 
гЬ  се  <прЪтонпли>  иа  р1 

Етрусця.   СтаритЬ 
Бтрурия. 

Етюдъ,  фр.  I)  Схщото, 


П№ 


1р1Ш1 


Вь 


ж-щлоп. 


е  студия. 

за  опптъ. 
!      Кфа.    Кпрейска    и-Ьра   м] 

н^щп,  която  обемала  около 
'  лограма  (Вибл.). 
I      Бфятд,  сиро-хал1РЙо«. 

се.  Тая  1ума  II.  ^ 

кога  изл^кувалъ  ^...;.. »  .,... 

(ЕиГи.). 
Ефектъ,  Атп.  С.плпо  п 

НИс:   *ппя  ри.чь  нппрпт» 

г^1П11ииигто  не   нап^гпгги 

—  Ефзктвнг    Кпйн.  произ! 


—  550  — 


1та  си  с.т^1ствве,  пдв  дъл- , 
ючатление:  ^а  да  бхдс  пб* 

1гнг.  той  4апов1ьдалъ | 

Ефекти.   Щннц   кнпжа  (обли- 
ЕВ,  акцин,  ренти,  лозове),  — 
«мтивен^.  Налочеиъ:  ефективна ' 
шнопип,  гфгкшипна  поиска^  е- 
иапа  стока,   сгойностц   вой- 
сшка  на^шчии,  които  ги  пма , 
вл  лпци,  наистина  схществувагь.  I 
сЕфектмбъ.  Пгтииско  чие^ю:  *'фен- 
\ть    на  нпитта   дружини  е 
йника.  I 

1е|>нди,  ^р.   Астрономиче-! 
шинцв,  —  таблици,  конто 
1ть  положението  на  нлапе- 
за  всЬкой  день  огь  годината. 
*я(фка^  гр.   Соб.    зн.    гдно- 
\ь;    нъ  думата  се  прпсцосо- 
обиш  аа  единъ  родъ    насЬ- 
отъ  решеткокрнлит!!,   конто  [ 
Ьшгь  твърдЬ  кжсо  врЬме.  Нз- 
10    т1»    пматъ   меко  ткю,    за- 
нпеио  ст>  три  ,тл'ьги    четинки.  | 
1залата  на  аъл невръстното  на- 
>110  Онватъ  норааввти,  та  жи- 
б€зъ  да  яде.  Е.  еж  единствени 
насЬкомитЬ,    които  два  пжти 
гьбличагь.    ЛарвнгЬ    имъ   еж 

храна  на  робнгЬ. 
1фесъ.  Нъ  епфО  врЪмс  единъ 
12-тЬ  нонпчески    градове  въ 
1-Азпя,    на    р-Ька    Кансггръ   н 
(зу  До  ЕгеЙско  море  («Ю  кнлом. ! 
юп>-П(Х  огь  Смнрна),  съ  про- 
хримъ   на  Диана.  коЙто  се1 
за  едио  отъ  7-тЬ  чудеса 
ов1ггй.   Тоя    храмъ,    египетска  I 
1Ва«    1-40  метра   длъгь  н  73 ; 
«гь»  сж=  ;:пъ  огь  памтн- 

ТойСи         :     .(  генъсъдругь, 
[ческа    направа,    който  имиъ 
колопи  по  20  метра  високи, 
•нн  оъ  великолепни  нзвпПкп. 
сграда  бнла  свършена  вь 
год.    Едн1гь  лудъ,  Крострагь.! 
■свахъ  да  се  обезсмърти,  за- 1 
сградата,  въ  365  г.  прйди  | 


Р.  Х^  самий  день  па  Алексаняро- 
вото  рождение.  Е.  ималъ  обширно 
пристанище,  и  билъ  укр*Ьненъ  огь 
Л-цзимаха.  РпмлянетЬ  го  прозели 
въ  130  пр^п  Р.  X.,  и  въ  тЬхно 
вр'1^ме  билъ  ср1цоточне  на  мало- 
азяятската  търговии.  Апостолъ  Па- 
вел ь  осноцалъ  тамь  една  цръква 
въ  57-та  година  отъ  христн йената 
ера,  и  неговий  ученнкь  ТимотеЙ 
билъ  първий  вла.^^нгш  на  Ефесь. 
Апостолътъ  написа.1Ъ  отъ  Рнмъ 
поманпе  до  е||)есанрт1*.  Въ  441, 
въ  К.  се  държалъ  3-й  всехенски 
съборъ  (виж.  за  подробности  Ни- 
кгиски  нссл.  <гь6орь),  Огь  ХШ-н 
вЬк-ь  Е.  билъ  разруше1гь  нЬколко 
пжти,  като  минувалъ  подъ  атастьта 
ту  на  гръцнт!!,  ту  на  мохамсда- 
нет^;  сега  той  е  едно  село.  ноето 
се  нарича  .\яголукь,  и  дЬго  пр1у- 
бивава  единъ  гръцки  православенъ 

МНТ[КИ1пЛ11ТЪ. 

Ефижня,  лат.  Оброзъ,  ликъ, 
портретъ  (на  линс). 

Ефимерепъ^  г/>.  (соб.  зн.  по 
день),  Мимол11тенъ,  кратковрЬме- 
пенъ,  малотраепъ:  ефимерно  явле- 
ние, ефнмеренъ  лнсть. 

Кфнлерпость,    1/ь    МалотраП- 
но(пь.  к[)атковр1Ьмеиность. 

Бфиръ,  гр.  Поетическ.  небе : 
лтьтпие  нъ  ефира.  —  Ефиренъ.  По- 
етическ. небесепъ:  ефирнююь  т- 
соупни, 

Ефодъ.  Горна  др"Ьха,  безъ  рж- 
кави,  която  евреЙскитЬ  свен1ено- 
служителе  носели  падъ  х1ггоиа  н 
мантията  си  (Библ.). 

К(|)раи.пъ.  Градъ,  пЬроятно  сж- 
1И.ЦП  К'|»(м>иь  пли  Офра,  който  се 
пр1цполага,  че  е  сегашнпй  Г.кй(?е, 
около  10  килом.  на  ист.  огь  Во- 
тилъ  (Библ.). 

Кфрата.  Друго  име  на  Витле- 
емь.  Пр-Ьдполага  се,  че  то  му  е 
било  дадено  огь  Ефрата,  втората 
Халевова  жена  (Биб.и). 


Ефратецъ.  Име  яа  ефремсвнтЬ 

Ж1ГГ0Л0  (Биб.и). 

Ефрейторъ,  ксрм.  Воененъчипъ 
мому  войнпка  и  унтсръч>фнш^ря. 

Еф[м'пъ.  1]  БтириЙ  Цосифоиь 
спнъ,  далъ  името  си  на  едно  отъ 
12-гЬ  изранлски  племена.  2)  Зс- 
мага  на  това  племе  1гь  Хинааиъ; 
и  ионсжо  Самарий,  столнцата  на 
няраилското  царство  на  У^-тЬ  пле- 
мена, бпла  въ  тая  земи,  Ефремъ 
се  употрЬбява  попЬкога  въ  Пи- 
санията за   пзраалското   царство 

Ефреиь  Снрннъ  (св.).  Едесски 
дяконъ,  родомъ  отъ  ЦизпСпя,  зпа- 
мевитъ  церковенъ  отецъ  отъ  1У-и 
вЪгъ^образцовъонрнЙикн  пнеатель, 
113в:Ьстенъ  по  свонтЬ  2'ь.)коиання 
на  Св.  Писание,  Изобличения  на 
съ9р1ьменнитгь  ереси  н  церкоени 
юьсноиннпя,  НеговптЬбогословскв 
съчннеппя  еж  еданъ  отъ  най-дкь 
бопитпптЬ  паметници  на  сирий- 
ската литература  по  съвършенство- 
то на  формата  и  поезията,  която 
диша  въ  гЬхъ.  Той  е  писалъ  на 
гръцка  и  на  енрвйски.  Р^дно  обн- 
снение  на  апост.  ПааювитЬ  по- 
слания отъ  св.  Бфрема,  намерено 
въ  един ъ  арменски  прЪвод^ь,  е  об- 
народвано въ  Венеция,  въ  1833. 
Творенията  натоя  церковенъ  отецъ 
еж  лр"Ьведени  на  русски  въ  Христ. 
и^штгя,  1821—47,  и  на  француз- 
ски,  Царнжъ,  1840.  Св.  Ефремъ 
бнлъ  поученъ  иь  хрнстяпството 
отъ  св.  >1кова,  ннзибнйски  ааадика. 
Той  пр^караль  н6-гол^ата  часть 
отъ  жниота  си  на  уединение  близу 
при  Едеса,  и  пр1^зъ  това  вр'Ьие 
обръп^алъ  езичници  и  оборвалъ 
ереситЬ  на  Менеса  в  др.  Той  от^ 
каз!1лъ  да    приеме  епископството, 


което  му  прЬ.гяагадъ  св.  Вася: 
Той  умр.    въ   372   гоДн  нл  от 
60-год.    възрасть.    Прааднивп 
2Н-И  януария.  Щ 

Ефсшн!  {евр.  знач.  благост 
мое).    Име   на    Млнасиева 
което  Исаня  дава  а  на  ц^»" 
(Библ.). 

Ехидна^  гр.  Отровна 
71р^ьн.  см.  зълъ,  злобенъ,  яяа 
човЬкъ,  — Ехиденъ.  *Илобев 
кавъ.  —  Ехидство.  Злоба  " 
щина. 

Ехо,  гр.    1)    Огаивь  Н1 
2)  Васностговна  д"Ьва-богнн1 
ря  на  въз,1ухя  п  во,гат»,  о( 
огь  Юнона  :м  пакааамие 
и  осхдепа  да  пов1'ар1!  по 
думи  на  0Н1Ш,  които  и  I 
—  Ехометръ.  Звуком^ръ. 

Едидия  (огь  дат.  ш 
л1Ьж).  Гжба,    отъ    ■ 
които  хи  в1^ЬЕТь  ту  н  > 
растения. 

Ечлиацинъ.    П]>очу 
тирь  въ  РУ  сека  Армеиви.  6ляз( 
Ернванъ,  при  ПОЛИ!  <|| 

изаобиколе1ГЬСЪ  уь)  й 

е  всичко,  коеао  е  остан&лоотъс 
рия  градъ  ВагаршаГ.адъ.  Това 
сто,  сл11,яъ  като  е  било  миоп»  вр 
резиденция   на   армеискигЬ  ш 
е  сега  сЬдалище  на    Кат< 
или  армепскиа  патрпаргь. 

Ешафотъ,  фр.  Лобно 
моеть  нлц  пздигнята 
казване  отс&д<-'ИИ  на 

Бпмуюииранъ,  '/>/; 
шелонъ,  стл&нало  на  егпл 
воен.  иск,  нареждамъ  вй1 
ешелони,  отдЬлни  ^ггрида, 
ноглтъ  да  се  подд1»ршатъ 
други. 


ж. 


[чеокцй   зиакъ    ца  йода 

фц.   1)  Сстре  съ  иш- 
ани  И  тиърдк  ка^сн  поли, 
ЛАта  Д[)1>1ика  на  фрппцтз- 
клнс.  2)  Кдса  горил  дамска 

■-«цъ    (Г,    Ггкинъ),    Съ- 
хть  европейска    иравов-Ь- 

ръ  на  Иршшта  на  Пъа- 
3*0  слщссишуване  (София, 
'^  стр.  вь  8"),  ир-Ьводъ  огъ 
Веки,  трудъ  об11а1)идт111ъ  вь 
с^с  (1гоИ  1п1ггпаНопа1  г(  (/г 
игщ  сотрагп'  кппс  ХУШ, 
10П  4  к  ^. 

к<»бннец'Ь>  жако6и11п:)яг. 

То,    какиото    е    якобиноцъ, 

тшъ. 

ШааЙка^  (туземи.  Ксаймака, 

ви-йодна  земя).   НаЙ-нажапй 

КиглийскпгЬ     Лптпли,     145 

Е  па  югь  отъ  Куба;  простр. 

р  '  юм.ппасел.  039,421 

17,(100  Лкш  люде 

,  У  11,000  мулатп.аостанжли- 

Н!1д.тьжъ  пр11,ть  острова  се 

атьСипи  иляниик.сгргм)ги 

на    к(1ИТо   1гЬкои   огъ 

еж  огъ  2,400  до  2,500 

ооки-  Само  една  отъ  р1;- 

^рна  рЬка.  е  корабоилава- 

нвлки  кораби  отъ  ио|ч'1'о 

лпМ(П'рп  нь  нжтрЬптостьпи 

гь  е  1\»ре|цъ  и  не:ираиъ, 

ла  югь.   ^Номячи  е  плодо- 

иропаооиаа  кафе,  сввпло. 

арору  гь,  захарна  фьстика, 


отъ  които  искарвать  прочрт.  роагь, 
лЬконитя  билка  и  др»  Осггровътъ, 
раздЬлень  на  три  области,  се  у- 
нравлява  оть  сдинъ  управнтель, 
иазначеиь  о1*ъ  англ.  краль,  елииъ 
чаотенъ  съв^тъ  и  единъ  адконо- 
дал^ленъ  съв^тъ,  па  който  поло- 
вината отъ  члеаоБет11  ех  чинов- 
ннцц.  СЬдалцще  на  уиравл.  е 
Кптстонъ ;  прЬдя  1867  е  бплъ 
Снннимпауиъ.  Отъ  Ж.  зависштъ 
админп^-тратпвпо  и  нЬкои  ближни 
острови. —  ГлавнитЬ  износна  нри- 
лвведеиия  слк  захарь,  ромъ,  кафе: 
а  главннг!}  виосни  производ.  с& 
брашно,  солена  риба  я  памучни 
платове.  Бносътъ  за  една  отъ 
поат^аиотЬ  гс>двип  с  бплъ  за 
ггоПяость  4 1^  милиона  лева,  а  пз- 
ноеьгь  за  41.  Три  четвърти  отъ 
1т.рговияга  стт1ва  съ  англпйс1ЕН 
параходи.  С&щесгвуватъ  редовия 
параходна  илу.нби  между  острова 
п  Су^^^мнгот»,  Лннернулц  Сень- 
Назеръ  и  Ню-Иоркъ,  п  островът> 
е  скаченъ  сь  Европа  н  съ  Аме- 
рика чр-Ьзъ  телеграфната  ортома 
на  Антнлитк  п  ла  Панама.  Той 
притежава  1,1  о5кнлом.  телеграфна 
липин,  142  килом.  желЬзннца, 
Добри  птьтнща  п  крайбрЬ.кпа  па- 
раходна служб1Ь 

Ж.,  открига  оть  Хригро({юри 
Колумба  вь  2-0  му  и«тугшно,  въ 
1494,  б1иа  отнет  на  И(Ч1ан)(,и'гЬ 
огь  англичанш!'.  вь  цу»Ьм("го  ня 
Кромуела,  вь  1()5о.  О-п.  тогава 
англнчанегЬ  еж  пмаля  да  по- 
тхпкватъ  няколко  възстания,  пб- 

36. 


—  562  — 


главнитЬ  въ  1795.  1831  н  1865. 
Ш  1-и  авг.  (н.  к.)  1834,  робегЬ, 
свр.  цЬлото  вегрско  население, 
били  обивени  ^а  освободени.  Ала 
недоволството  си  прод11Л1кавало ; 
иегритЬ  искали  да  си  имать  своя 
»емя^  а  яо  да  ллашать  наемъ  ва 
земята,  що  обработватъ.  Въ  1865, 
управитель  Айръ,  за  да  потуши 
една  буна,  извикана  съ  пзгнаин&- 
то  на  в1Ькои  негри  изъ  земитЬ, 
за  които  ие  щ-Ьли  да  плаи;атъ 
наемъ,  прогласилъ  военно  поло- 
жение, избилъ  2000  мулати  и 
негри,  пзб11силъ  330  души,  отъ 
които  «"Ъкоп  ирЬдставителе,  подло- 
жилъ  на  тежъЕЪ  бой  жени,  изго- 
рнлъ  по-вече  огь  1000  к&щи 
н  др.  За  това  негово  поведение 
камарата  на  пр'^яставителсгЬ  му 
благодарила;  нъ  въ  Англия  не 
удобрили  строРоститЬ  му,  та  той 
билъ  повиЕлнъ  назадъ  п  камарата 
унищожена.  Огь  премахването  па 
робството  насамъ,  земед1ическо- 
то  производство  въ  Ж.  е  ома- 
Л'Ьло ;  ала  не^)И^Ь  не  еж  Д'Ьниви. 
Крайната  &Ьдность  е  непозната  у 
тЬхъ.  ТЬ  ех  сега  христяне,  ако 
и  христянсггвото  имъ  да  е  по- 
вечето повърхностно,  и  гол-Ьма 
часть  отъ  тйхъ  сл  грамотно. 

ЖапГтнг,  ф}^.  Свински  су- 
шенъ  б}"гь. 

5Кандаряерпя,  ^/».  Стражарско 
т1ао.  сир.  стражаретЬ  вкупно  въ 
една  държава,  па  които  с  възло- 
жено да  поддържат!,  обгцеггвсиата 
безпечпость.  —  Жзндармъ.  Стра- 
жарь,  полидейски,  заптие. 

Жаненъ  (Жюлъ).  Фрапп^зски 
лгритикъ,  членъ  на  франц.  ака- 
демия, пмалъ  голЬмо  влияние  въ 
тштралния  св'11гь  като  реда1ггоръ 
на  театргинитЬ  фейлетони  вгь 
лКурналъ  *М  ДеСт.  Напнсалъ  У/е.'- 
тория    на   ()р<1митичсската  ли^ 


тература  п  много  рома! 
вгЬсти;  ала  п6-заб1Ьд'Ьжвт1*ля* 
пжтпит!.  му  очерни :  Плп»^^ 
нъ  Италия  (1837),  Еонл  з** 
въ  Нарпзлсь  (1842),  Бр^лчпт 
(181-1),  П?итуване  тпг  Шж^ 
до  морално  и  мн.  др.  (1804 ^^ 

Жанрнеттм  фр.   Жпвсг»"*: 
който  се  е  посветилъ  ва         "з 

Жанръ  п.ти  жаи|>ов( 
писство  (фравц.  жищ 
родъ,  впдъ).  Битово  жп 
— едипъ  вндъ  живопис* 
изображана  гледка  отъ 
ния  и  домашния  жпвогъ 
на1юдъ.Тоя  видъживопис< 
шествувалъ  още  въ  стар^  ^ 
(запр.  въ  Помпен),  нъз^^  I 
негово  отечество  се  счнтк.  < 
Европа,  а  именно  Холяя^^зс -яЗ!) 
добри  старинни  жанрисгЕГ  ^5* 
Тепие  Млади,  РембряптЕ»    ^^ 

Жаисеии  й.    II  преки 
(белгийска    Фландрия),    1^—  - 
1НЯ8,  сьчппнтель    на  идш1  Л^ 
върху  благодат1.та,  о'; 
густинъ.  ГГротинъ  та 

ИТИТЬ     ПОВДИГНАЛИ     ВрШ    Я 

пата  ББ  осжди.ть.  ;$а  но1*  т 
длъги  пр1^пирни  между  (т 
цитЬ,  и  тя  породила  та! 
нигЬ  жанссниапи  —  е; 
която  пох^ържала  жансей! 
клцдЬ   ср^ата   на  ХУШ-и 

Жанъ    Даркъ.    Виж. 
Вда{.  и  Животьтъ  на  Жана 
(Пловдпиь,     1887),    ившЕВ»! 
Народна  Библиотека    ви 
Иваповъ  н  3.  Пала^т    - 

Жаргонъ,   фр.  Ь 
тенъ  говоръ. 

ЖезлЪу  староб,  Тонга; 
рида  лмж    знакъ  ]ш  щ 
архиерейска  власггь.  1(;|рсса 
рица  се  нарича  п  с4иппрV 

Же.штппа,  фр,  (отъ 
мръзоамъ).  Пихтия;  клой. 


—  503  — 


ьта.  Това  Еме  но- 
зго  К1П(^урИ  въ  юго-исто- 
[ка.  Отъ  вслчкигЬ  най-из- 
торнчески  0  едва  клисура 
апад1гая  клтъ  па  Тран- 
,  нарячппа  въ  старо  врЪме 
^ил/*,  а  въ  ср'ЬдиитЬ  вЬ- 
Га  УасгИ  Тя  е  аа61ка'Ь- 
10  това,  че  пр1ь.ть  пе]^ 

1  ТурЦИТЬ  Е11К0ЛКО   вжти 

илвання  н  въ  1442  едпа 
1Йска  оть  80,000  души, 
исгвото  на  111ахабъ-едъ- 
в  разбита  оть  18,000  ун- 
|угъ  пжгь,  именно  на  27 
5,  Мустафа  II  од-ьржалъ 
ДА  надъ  имперскптЬ  воЙ- 
,  е,  се  нарича  ц  наЙ-опа- 
«  въ  течението  на  Дунавъ, 
Еа  между  ср^дпото  и  дол- 
яяе  при  Оршова,  На  то- 
по  едно  протлжение  отъ 
I,,  реката  тече  между  пла- 
ъ  една  л&катутна  кла- 
0  стремително,  вато  вн- 
Л  оть  3723  метра  надъ 
равнище  спада  на  1 1  ме- 
гня  мкчн<»тии  ;«!  корабо- 
се  присърдинява  още  н 
>ното  на  р^каш  на  много 
>с!ък(но  съ  подводни  скалн 
11р1въ  по<хтЬднигЬ  годи- 
улгарокото  правителство 

работи  за  премахването 
атЬ  за  корабоплаването 
[ПК.  Дунавь).  Берлинскай 
отъ  1878  постанови,  за 

обезпеченое  свободата 
иаването,  да  се  е.р1пььтъ 
1тоРТВ  по  брЬговетЬ  на 
ъ  /А',  от,  до  устието  му. 
воененъ  Бораб'Ь  не  може 
хо  тая  часть  на  Дунавъ, 
енне  на  лскнтЬ  парахо- 
ната  Полиция  п  на  мит^ 
(ство.  —  /'А",  в.,  по  турскп 
пнн,  се  нарича  и  едпнъ 
(ра-иловвна,  на  о11в. 


оть  Сливенъ,  дЬто  русптЬ.  па  13-я 
авг.  1829,  одържа^ти  една  поб1Ь,га 
надъ  сераснера  Халилъ  пата. 

Жол'Ьзни вЬкъ.  Това  нме  озна- 
чава една  епоха  въ  историята  па 
човЬшкня  промимгленъ  папрЬдъкъ. 
Най-напр11д:ьпървобит1Ш'рЬ  чоЕгйин 
нравили  оркдиита  си  отъ  камепе, 
дърва,  кости:  това  било  каменни 
в1ькь,  СлЬдъ  каменния  пернодъ 
настан&дъ  металнчоскай,  когато, 
прЬдн  употрЬбеннето  на  ж^чтЬзото, 
се  употрМявала,  като  матернялъ 
за  орхдия,  м11дьта  илн  бропзътъ; 
и  това  било  бронзови  тьиъ.  Тоя 
посл^пиЙ  вЪкъ  се  замЬсггилъ,  нМ- 
д11  постепенно,  а  н-Ьйд1>  ияведнхшъ, 
всл1^дствпе  на  п[)Пстягането  на  нови 
племена,  отъ  желгьзния. 

Не  тр1>бва,  разбира  се,  да  се  ми- 
сли, че  м11,тьта  всжд11  с  била  пър- 
внй  мета.тъ,  съ  който  се  запознало 
човечеството.  Въ  п^кон  земи  же- 
Л1130Т0  е  станжло  пявгЬстпо,  както  се 
впдн,  по-рано  отъ  м^дьта,  запр, 
въ  Африка.  Наопаки,  въ  разви- 
тнтЬ  страни  на  Лмернтса,  особено 
\п*  Мексико,  населението  ш-че  умЬ- 
ядо  да  си  правп  с1»чивата  оть  мКл.1», 
като  не  било  запознато,  до  при- 
стигането на  европейцигЬ,  съ  жо- 
лЬзото.  Само  на  сЪверъ  въ  Аме- 
рика ескпмоснт]'.  се  ползували  съ 
метеорното  желЬзо.  Обработването 
на  желязната  руда  е  п<!>-лесно  н 
по-просто  отъ  обработването  ва 
м^дьта,  та  е  възможно  старото  на- 
селение па  Кпропа  да  е  научило 
но-рапо  искусггвото  да  си  правп 
жел-Ьзнн  орждпя,  отколкото  мЬдни. 
Ала  тия  пъряобпгни  жел1ззии  орж- 
дпя еж  билп  твърдЬ  несъвършени; 
потр1>бин  еж  били  ц'кла  вгЬкове  и 
влиянието  на  една  пб-розвита  об~ 
разованость  яа  подобрението  шъ. 
Затова,  доклЪ  е  имало  жел'(1зни 
орядия,  каменнитЬ  и  костенитЬ 
орж^'^ия  още   МН01Х)  еж  продължа- 


—  564  — 


вади  да  служжгь  както  напр^ъ, 
особено  онпя,  коегго  лостатъчн;.»  ек 
З^довлетворявалл   т^ьта  си  и  въ 
СЖЩ01Х}  вр^ме  сн  би.1Н  пб-евшии 
отъ   метадическитЬ,    както    запр. 
отр^Ьлт^>  чуковетЬ  п  д.  т.:  ип*  ре- 
домъ  съ  'гЬгь  се  цинвили  брои:^овн 
ножове,  топмрп  п  др.  ДЪ  най-на- 
пр-^ть     е    ознакЪрслъ    бронзъть 
(сплавъ  отъ  м1ш»  съ  олово),  не  може 
да  се   кажо.   За   наЙ-в1^роятпо  се 
виа,   че  бронзовото   искусство  се 
рашространвло  отъЛзпя  въ  всички 
зенв,  благодароипо  особено  на  фи- 
иикиянетН,  които  вод1ии  гьрговски 
сношеппп  по  псичкитЬ  бр11Г0ве  па 
Ср*,'^иземпо    море,    като  добивали 
1гЬдь  оть  н  Ькоп  г[)ъцкн  острови  п 
отъ  Испания,  а  олово  огь  1г11Йд11  въ 
Англия,  Пр-Ьемпвцн  па  фнннкия- 
нетЬ  въ  работенето  на  бронза  со 
явили  гръцптЬ  и  етрзхцптк  Рим- 
ската или  историческата  епоха  за- 
варила употр1/»еиието  на  жел*Ьзпто. 
Жел1{зница.  Пропсхоасденнето 
на  това  чудесно  ср-Ьдство  за  п«- 
туваие  си  има  нрострапна  история. 
Дв^^   главни    н-1т|.а   сьстаилявагь 
чр-кть  съединението    си    ж.;  тия 
двЪ   н1^пм1    сл;    желЬзний    пжть  н 
локомотивътъ  или  паровозътъ.  И- 
деята  да  се   поставяпв  ме;кду  зе- 
мята и  колелата  на  килата  пржте, 
аа  да  се  намалява  триенето  и  за- 
едно съ  него  и  усилието  за  атЬ- 
чене,   е  била   толкова  естествена, 
че  отдавна  нб  приспособя ва^ти  въ 
Англия  при  нрЬвозвапето  ископа- 
оми   в.>;гли1ца   отъ    рудницнтЬ  до 
пристанищата.   Първеиь    црхтегЬ 
били    дървени,  а    посл^Ь,    \ш    да 
омал-Ье  още  но-вече  триенето,  зелп 
да  П1  обличатъ  съ  желязо.  По  тия 
прхте  коне   теглили   кола  съ  та- 
къва  сравнпт,елпа  лесиппа,  че  то- 
вара, НЮ  теглилъ  едипъ  копь,  бнлъ 
3  —  4  пкти  пб-голЬмъ  огь  товара, 
що  тегдн  ковь  по  обикновенъ  нжть. 


Това  било  ?М;  /?,щ^ 

зноконний  ь.ь  ■  \  сж^ 

рени  трамвантЬ,  не  с  шппо  /Г''| 
тая  дата  е  мс;аду    1602   н 
за  просггитЬ,    дървешггЬ  т^^' 
и  кжхЬ  1700  .     \\лет^] 

неше  и  поЖ(_'  :.  травн 

нмалй  недо1Ггагьциг11,  едш) 
ц  п6*11ълно    подобрение 
около  1740,  когато  вакксго 
хЬзени   прагге  захвавхл  М 
трЬбяватъ    чисто  яеа1»п1 
ненв).  Ако  п  да  бнлп  врче 
подобрени,    тик    сжел1*зпо1и 
привличали    обаюто    внпме 
употр^ението   имъ  «^ 
вало  само   въ    рудни 
ката  на  кавалптЬ  не  сами  оОци 
ибщесгвопия  умъ  къмъ 
създала  гол1)НП  каналии  т 
които  гледали    напредъка 
хЬзнпцитЬ  съ  крайно  завш 

око    и    I?-  -). 

УпоТр;  :НИ 

завело  въ  едно   ново    подоАрс! 
Нам1»сто  да  употрЪбяватъ  С1 
едни  1хиг!1ми  кола  {ваго1Гь). 
се  идеята  да  употрЪ-^ 
ре;^  по-малки  кола  - 
на  нововрЬменння  влавъ.  ПиДЦ! 
това  се  пр'ккрач1иа  още  едва 
напр'Ьдъ:  наместо  да  прав) 
Л'Ь:)ПИГ1>  ПрЯ1ТС  Ад^ьбад^тк, 
седържхгь  добр^Ь  кодатй, 
да  правжтъ  вдлъбнжтв 
и  това    улеснило   много  П] 
ВлаковегЬ  още  теглили  ко1 
понеже  изглежда.^ 
имагь  п)Л'^.мо6а;,1 
вече  работили  да  и:ши1ии1ьГ1 
да  зам^стнктъ  коня  съ  еда! 
ренъ  уредт>.  Изнам^Ьршшето 
ровоза,   както    п;шам1;р| 
жел1>зпптЬ  пдтеко,  бпло 
Н11К0ЛКО   гении   едииъ 
Уать  билъпока:^алъ  въяж 
та   иа   неподвшкнптй 
1ЦШ1Я :  сега  се  ввиоввада 


1 


ХЕОг 


—  56()  — 


йа  частни  пр-Ьдприпмачп  п  да  за- 
държхтъ  експлиатацпята  пмъ  за 
правителството;  още  други,  като 
Франция,  Австрия,  Р5'спя,  Шве- 
ция, Португалия  и  Испания,  ек 
се  стремили  да  си  запазила  пра- 
вото па  контролъ  по  ж.  въ  стри- 
нит1|  си;  наЙ-с(Л'1!1.  нЬкои,  като 
Италш!  и  Холандия,  д11то  ж.  при- 
яад]еяиЕтъ  изоб1цо  на  държавата, 
ги  експлоатиратъ  чр*Ьзъ  наима- 
телни  компании.  Нъ  твърдЪ  важно 
е  да  се  забЪл'Ьжи.  че  въ  Англия, 
сл1|ДЪ  единъ  периодъ  огь  иесифа- 
ничена  конк}'ренийя  и  иеобюядани 
спекулации,  който  е  имгиъ  за  сет- 
нина  страшни  финансови  ка*!^- 
ггро1))н,  захванжхА  да  запазватъ 
за  държавата  едно  контроли* •  право. 
Сл^щата  промЬна  стаиж  огь  н^ 
колко  1Ч)диии  насамъ  въ  Америка^ 
тая  класическа  немя  на  свободната 
конкуренция,  та  може  се  каза,  че 
дпесь  всички  ж,  на  св^та  се  ре- 
днктъ  по  три  главни  системи : 
привр-Ьмеино  отдаване  на  частното 
прЬдприимачество  подъ  надзо1)а  на 
държавата,  строене  и  експлоата- 
ция огь  държавата,  строене  оть 
д-ьржавита  н  експлоатация  отъ  на- 
емателни  комианип.  ВаЬка  тт.  тия 
онстемн  има  добритЬ  и  лотитЬ  си 
страни,  и  разни1'Ь  народи  еж  за 
тая  или  оная  система  по  съобра- 
жения на  особеното  имъ  положе- 
ние ;  иЬкои  дори  еж  ирнима^тн  тия 
системи  една  по  друга,  споредъ 
нкопомическитЬ  н  финансовигЬ 
потр1^и  на  времето,  като  не  с;к 
подлагали  всичкитЬ  си  ж.  на  с&- 
щвта  система. 

Желано.  НЛй-рас»1>остраиепий 
и  нйй-употр'Ьбителиий  огь  мета- 
ди^к  Намира  се  въ  природата  въ 
огромно  количество:  нъ  много  рЬд- 
ко  и  само  въ  метеорц^1^  се  срЬта 
въ  с&мородн1»  състояние,  па  и  това 
«№,  ве  е  съвоЪмъ  чисто,  а  е  съе- 


динено обикновони 
образува  доста  го 
земната  повръхни 
отъ  ненЕ;  много  мал 
нералн,  въ  чийто  о>: 
ж,  ВсичкитЬ  мине 
държать  зиачитад 
СД!  упогрЪбяшгП)  за 
метилъ,  наричатъ  | 
(^и.  Оть  тия  рудн 
сЗ'ЬднитЪ:  1)  мат 
гяетическа  руда; 
вече  въ  Швеция 
държа  72'*;о  ж,,  , 
ж,  и  е  машеткч 
тить  (кръвокамев 
л11зна  руда,  намвр 
Англия  и  иа  о-въ 
70"/о  ж.;  3)  сидср^ 
въ  Клрнитня  и  Щ 
бива  разм^е1гь  I 
глина,  като  заир, 
Шотлаидия.  съдъ| 
4)  Аимонить,  еднв! 
новенитЬ  руди.  пм« 
тъмножълть  шаръ 
Н11й-вече  въ  Фрш 
59.9  —  62.9% 
Л1ть,  алуминено-; 
катъ,  намира  се  т 
долина  Шаноазонъ, 
ж.  Осв1чп.  тия  руд 
ж,  се  упот1УЬбяватв 
то  сьдържатъ  ие 
3&**/о  ж.  До  пр'Ьди 
особено  С2  1(1}»  ИЛ  в 
иитЬ  чисти  руди^' 
които  не  съдържат! 
сгЬра  и  фосфоръ 
имало  по  малко 
IX  чрЬзъ  гор-Ьн 
токъ  огь  вьадухъ 
с^мъ  не  умЬялц 
и  пространни  маса 
топигелни  !  Г1 

скмь  безпо.  .1 

Н^Й-ДОЛСНЪ  ВВ^ГЪим.- 

младиангли&ски 


—  567  — 


^{гьгь  лесно  ое  отд^я  огь 
&К0  работата  се  върши  въ 
^лиа  атмосфера  въ  при- 
1ето  на  варь  елл  магнезий; 
П1»опзведе  лр^врагь  въ  дЬя- 
^йсгьта  на  рудитЬ,  и  въ  сегашно 
*рЬме  ааводит^  д-Ьто  се  обработ- 
**^  1-ъ  исвопаено  гориво, 

"^  .  '.гь  толкова  за  чисто- 
*Л1  на  руднт!!,  колкото  зп  чисто- 
И»  ка  горивото,  понеже  сЬрата 
•  ■***е11йит1»  вльглища  е  много 
''•^Р^Дйтедна  ври  иронаводството 
ЖОАвото  сЬрага  въ  рудата.  Фос- 
^^'^  ддна  въ  видъ  аа  сгура  пр^ 


11сегь 


хатериалъ  за  торене  ло- 


(''^  чртире  вида  ж,-  л'1и1Ио  *'. 
^Угунъ.  коько  или  мегко  №?., 
Ц*  н  химически  чисто  ж, 
**Та  рах1нка  помежду  имъ 
ЯЛ^й  въразличиото  имъ  съдъ1>- 
Цв*  в.т.  Л1шното  ^г.  се 

>11итЬ  руда,  като 
въ  особени  пещи  при 
Шпература.  То  състои  огь 
|Лжглеродъ.  кремвй  п  по  малко 
адумндий,  фосфоръ,  арсеиъ 
То  може  дл  се  растопявя, 
да  се  кове,  защото  е 
■Ъ|и  -I  .  1;и.  Ковкото  ж.  се  пра- 
П  отъ  лЬяното,  като  му  ос  отнеме 
[вв  час2ь  огь  вкгле[юда.  Едно 
гЬме  ех  го  добивали,  и  въ  н1шои 
|Ш  я  С€га  го  добивагь,  направо 
||^»удв:  начукатъ  ги,  турнтъ 
К^тя  въ  огпшцето  на  едиаъ 
В  отворени  пещи  и  ду^сатъ  съ 
1гь;  ката  ланската  метода,  Рас- 
1еиото  ле.  всгеглюватъ  изъогни- 
го  и  веднага  чукатъ  съ  чукове, 
да  се  окове,  сир.  да  оиада  отъ 
Ч)  останллата  сгура.  По  тон  на- 
^    се   добива    ковко  ж,    само 

1\  •{11&а1'ъ  много 

;<  ^4«1  огь  1  до 

\^о  8&1'леродь,    сир.  пб-малко 
а1швсгго  ж.  (до  6*^/*),   а  а6> 


вече  огь  ковкото  (0.5*/о):  в  прави 
се  по  няколко  способа,  нъ  най- 
много  по  Бессмеровия  (отъ  1855), 
който  състои  въ  това:  върху  рас- 
тооено  л^но  ж,  се  пуща  оолевъ 
и  сгжстенъ  въздушенъ  токъ,  та 
кислородьть  отвхглява  или  отннма 
вжгдерода  на  л1лното  ж\  до  опр^ 
дЬлепото  количество  (1  — 1'/4*/о). 
Та^I  01'омана  се  иари*ш  Бесеме- 
рова,  и  служи  нМ-вече  за  правене 
големи  и  тежки  прк^мЬти:  ма- 
шини на  параходи,  котли,  топове, 
колела  на  вагони  и  др.  На(1-гол^ 
мата  фабрика  аа  стомана  е  Кру- 
повата  въ  Еоенъ,  която  искарва 
годншпо  125  ми.1Иона  килограма 
стоманп,  има  240  парни  котли, 
28(5  парии  машини  съ  10,000  кон- 
ски сиди,  7 1  парни  чукове  н 
12,000  работника!  Най-сетнЬ,  хи- 
мически чнсггото  .ж\  е  иирофос*{ю- 
рпческо  тЬло,  спр.  на  въздуха  самб 
се  запалва.  То  е  оть  малки  общъ 
интересъ. 

Металическото  ж,  е  съ  спмпу- 
ревъ  шаръ,  гибко,  ковко  и  много 
тежко;  изгладено,  то  добива  пр"^ 
красенъ  блесъ1гь;  кристализира  се 
въ  хексаедри  и  додекаедрн.  Ж.  се 
топи  меж;гу  1550"  и  1600"  (споредъ 
Пуие,  1550**;  споредъ  Даниела, 
1587**).  Подъ  ударатй  на  чука, 
мекото  ж.  може  да  саава  по-твърдо, 
нак^^е1ша  се;  съ  пово  нагрЬване 
лесно  се  възстановява  пр^ишната 
мекость.  Прн  пб-ниска  температ}'ра 
огь  400**,  ж.  лесно  се  привлича  отъ 
мапгата;  а  при  пб-горна  отъ  600° 
и  въ  сплавъ  съ  ЗО^/о  марганедъ, 
то  никакъ  не  се  привлича.  Ж, 
не  се  измЬнква  на  сугь  въадухъ 
при  обикновена  температура,  нъ 
на  влаженъ  вкиухъ  ое  окпсляна, 
!снр.  съединява  со  еъ  васлородъ, 
I  ръж1)ясва. 

Ж.    се   иамнра    въ    животното 
{царство;  то  обрааува  схцествена 


>-  568- 


съставна  частт.  въ  кръвпптЬ  топ- 
чета на  гръбначтггЬ  жинатии, 
хЬт(»  е  околи  ОЛ^/о.  Ннщо  и»!  ее 
знае  нандрано  :мхимнческст^  му  съ- 
етоянве  въ  животното  тЬло^  сир, 
да  ли  СО  пампра  въ  него  като 
скиръ,  или  друго-ячо.  Присжтсвпе- 
то  му  въ  кръвьта  съобщава  па 
пенела  огь  тая  течпогть  тъмно- 
червени кавип  й  шаръ.  11епе.тьгь 
огь  коса,  огь  птичи  пера,  огь  ейгщ 
(вжтрЪшшУто  вмъ  съдържание),  отъ 
гастрическп  сокъ.  огь  м.тЬко  и  П(>- 
вочето  ЖИ1ЮТНН  теч}1ооти  съдържа 
дири  огь  тоя  метйль.  Ж,  ре  вняоя 
въ  гЬлото  съ  храната  и  питието, 
п  колкото  0  пб-вече  огь  ияисква- 
ното  количество  се  исхвърля  съ 
пилпш1гагЬ  ветества.  Когато  оску- 
;гЬе,  ставатъ  потребни  же.тЬпнитЬ 
1гЬрове.  Ж.у  Н10  СО  освобождава  въ 
тЬдото  чр^ягь  постоянното  раяла- 
гапе  на  кръвнигЬ  топчета^  се  н;*- 
пася  пзъ  т1иото  донЬйд'Ь  мрЬзъ 
пикнята,  доп'Ьй,тЬ  чрЬзъ  вапсптел- 
ното  вещество  на  жлъчката,  която 
е  много  жел11:тста,  и,  в-Ьроятпа, 
дон1»йд'Ь  чр11зъ  косата.  Точната  ро- 
ля, която  ж.  играе  въ  гЬлото,  е 
неиавЬстна.  Ж.  образува  сжще- 
ствена  съставна  часп.  и  въ  расти- 
телното царство;  отъ  неговото  при- 
сжтствпе  :твиси  пеленпй  ]]щгъ  па 
листата.  Въ  минералнпгЬ  извори 
то  се  ср*ща  въ  твърд^Ь  .значително 
количество  и  образува  жел'ЬзнитЬ 
минерални  во,^и.  1ервеннй  шаръ 
на  кирпичт-Ь  и  на  много  мине- 
ра,тп  става  огь  червения  жел^енъ 
окисъ,  който  се  намира  въ  при- 
родата въ  естествено  състояние. 
Ж,  е  било  изп11стпо  още  на 
еГиптякетК  когато  ех  се  правили 
пирамидптЬ;  у  гръцитЬ  се  споме- 
нува за  о$г.  въ  Омировата  7Лп(- 
аг^Пу  д1уго  за  него  се  говори  като  за 
ил&чво-обработваемъ  мсталъ,  упо- 
тр^явавъ  въ  орхдията  па  зене- 


ип«Ч 

л 


д-Гапето;  па  .*»?.,  яа  я^чначеиш 
:м1   стош1нско-асмед1кячески 
МЬТИ    —   '17>И()НЯ,    дикинп, 

—  се  споменува  п  иъ  Вв< 
(2  Царе,  12;  31).  Въпр^и  таш 
дълбока  отпрость,  съврЪмеяшуп  < 
прпспосоОе1гпо  въ  ВСИЧКШ*^  К1 
нове  на  промппиенатя  д1шгав1М 
ж.  0  добило  само  въ  яаппи  вАй 
Така,  запр.,  повеем  Ьсггното  св  уш 
тр^Ьбепие  въ  же^гЬ:Iнит1'•  пхпсоц 
въ  корабо-и  мапшнсмгпюегагг 
.'То  правене  тонове  -»г.  е  доби 
особено  вт.  пторята  полпвлая  I 
ссгяптня    вЪкъ.    Само  отъ  Ш 

—  ао  захванжли  дл  ут1тр1в1 
вагъ  ж.  ла  мостове.  За  вериш  л 
корабнитЬ  когвн  па  аг,  ди  СЮ^ 
не  се  дов1^рявали,  та  котвитЬ  V^ 
:<вали  съ  конопена  ортома.  Упо- 
тр1[1б('1тието  па  жел^(нн  1иочи  л 
бропянитЬ  военни  кора/»!!  а  ^й 
фро1Гговег11  на 
съвсЬмъ  нопо  и;*' ■  ^ 
броненосецъ  бплъ  еднпъ 
цузскн  корабъ,  Ьа  С1о1Г€  (Си 
пр'Ьобразенъ  огь  вотхъ  щ 
корабъ  и  пуснжгь  въ  морете' 
18в0.  Внушението  да  се 
корабнгЬ  въ  жел1яни  брвнв  б1 
направено  отъ  я11ео<1  ся  '■'^••л*' 
въ  Ню-Йоркъ  още  въ  I 
апглпчансгЬ  се  не  пгЬло  да, 
вал^лпъ  ф:и)тата  ся,  конто 
струвала  толкова  скжпо, 
били  на  П1рек"ь;  п  когато 
явилъ  фраяцузскйй  «Зровеш 
гЬ  ВП.Т11ЛП,  че  не  е  блапс*] 
да  се  машгь  п^^нвече,  та 
ловиля  да  си  еъ^тад! 
флота.  Огь  1861  до  1876^ 
пече  63  броненосцп! 

Тоя   напр1у^ъ1гь    въ 
промишленость  е  сташиъ 
жеггь,    благодарение    па   голЮТ 
металургически  пр14вратъ,  иапт^* 
вснъ  огь   Бесимера    в   ' 
Н^-много  ж,  аешрагь  щ.  ^ 


—  ббО  — 


'«рманйя,  Фрапцпя  п  С11вер11а 
У  иасъ,  до  колк(»то  е  из- 
».  ж.  (мапитить)  се 
;1  пюковоко  д  аъ  Г>ур- 

Онмоковското  ж.  е  игь  най- 
чесггво:  оть  него  става  най- 
ангднйска  стомана.  Слно- 
вр^не  0  спабдлвалъ  съ 
Турция;  иъ  сега  ваде- 
ТОЙ  моталъ  иъ  Самокошжо 
'репн  изоставено,  по  причииа, 
►соб-ьтъ»  по  който  с«  доОпва, 
вобитрнъ,  та  ж.  лЬт  скжпо 
иоже  да  Конкурира  съ  рвро- 
гго.  Способгть,  за  който  е 
г  опнсанъ  отгь  Г.  Златарски 
Говати  книга  Матрриали  »м) 
■Ша  и  мпнгралогпята  на 
Ир(Софпя,  1882).  ;/|.  н1>кога 
Кднло  у  насъ  в  въ  Владия 
Ф.-запалпата  страна  на  Вп- 
»ъ  Етрополе,  вгь  Троянския 
ГЬ  локрай  Чорнп  Осъмъ,  въ 
вепъ,  н  въ  бал  1сана  на  зап.  огь 
въ  една  игЬстно^ть  иарпмапа 
ивдхЕкъ  (Малки  Самокоиъ). 
■чужниковъ  (ЛАексаь1др. 
Русскп  лирически  поетъ» 
пгь  и  юмористъ,  чиято  поезии 
аснрснно.  дк1боко  прочуй- 
те негодованнс  нротннь  пси- 
Ьхивно  Шъ  обп1еството.  Про- 
Инятя  му  ех  печатани  пър- 
&ъ  разни  русстш  списанпн, 
г11  отпечатани  1>тд1;лно  въ  2 
П»  1892  съ  пирт^юта  па  ав- 
\  вдияъ  &втоОпогра4)ВЧбоки 
к  Ж.  е  родснъ  въ  1821; 
млъ  курсгь  по  правото  и  н'1>- 
годиин  билъ  чннонникъ.  Иъ 
сп  далъ  оставката  и  жпвК^ъ 
Луга,  Москва  п  въ  страисгно; 
КшггЬ  години  живгЬе  въ  село. 
ПАТЯ.  Въ  (.таро  вр'ю1е  ж, 
№  е  считала,  както  и 
та  вгь  п<3-вечето  неточни 
ига,  па  която  назпа- 
да  схужж  на  пршцЪвкигЬ 


па  всласа.  Такъвъ  вгьзглолгъ  е  про* 
нстнчалъ  оть  млогожеггството.  По- 
ложението на  ж\  е  било  пб-дчбро 
у  евреигЬ:  у  тЬхъ  тя  мцпувала 
за  номо1цннца  на  м;ииа.  У  гръцпт:Ь 
кржгьть  на  женската  д111ггелность 
се  ог'ра1П1чанааъ  въ  семейството. 
Въ  Атина,  въ  първнтЬ  вр1^мена, 
женпгЬ  жи1гЬели  въ  особени  <гг- 
д11ления.  занимавали  се  съ  домашни 
работи,  р11ДКо  се  показвали  въ  о6- 
Н10ПВО  и  дори  не  с1ъгалп  на  трапеза 
заедно  съ  мяжетЬ  си  лрн  чуж- 
денци. 116-късно,осв*пьомхженн'гЬ 
ж„  явявагь  се  хетери,  които  въ 
Пернклово  врЬмс  дори  се  м1.сели 
нь  5Т1равлсниего-  У  римляжггЬ 
жнвогьть  на  ж,  билъ  суронть, 
тежъкъ:  мди1п>тъ  вма.1ь  право  надъ 
живота  и  сигър'1а.та  па  ж.  На  по- 
доб])о  положение  се  [>адвалижонпт& 
у  вирварегЬ;  така  у  галигЬ  се 
ср1>и1а  обншость  на  труда  и  имота 
между  сжпрк:тт1^.  Високо  ноложо- 
пие  :тннмавала  ж.  у  старпгЬ  гер- 
манци. Хрпстянството  съдейству- 
вало аа  нравсчвепото  възвипгение 
на  л«'. ;  особено  съ  го^Ьмо  уважение 
ое  ползува-та  тя  пъ  вр1'.моти  на 
ри  царството.  Огь  тогана  и  за- 
хванала тя  ,га  добива  обществено 
яначеиие,  нъ  законодателствата 
продължавали  да  гледать  на  пеш 
неблагсшриятно.  Н1»колко  алия- 
телнн  женски  личности  произвела 
фрапцу  зската  революция  (Роландъ, 
Стаелъ,  Рекамие).  НЬкои  законо- 
дателства ся  аачпталн  донЬЙ;сЬ 
правата  па  ж.  Но  законитЬ  на 
по-вечето  енроигйскн  държави,  мк- 
;»гь*гь  и  .«'.  (схпрлинг1>)  распола- 
гатъ  сь  имота  си  независимо  едшгь 
огь  другь.  Това  е  важна  стжпкл 
папр11дъ  въ  самостоятелния  1киво1ъ 
иа.)г, ;  нъзащптЕгннптЬ  на  женски- 
т\\  нрава  въ  сьн[1Ьменн1ГгЬ  про- 
свЬтенн  об!цества  вскагь  за  ле. 
пълно  обн^оствено  равевотво  съ 


—  570  — 


висжа.  ТЬ  1фос1'о  пастоявать  да  се 
отворшть  за  женпт1V  унаверси- 
тетитЬ  по  всич  кигЬ  1сло11ове  на 
науклти  и  исичкнтЕ^  служби,  н 
вдсош!  и  нлски,  и  нсачкиа-^  :)а- 
нятня  п  зваиия  вь  държавата; 
па  и  ла  имъ  ое  припознае  пзбор- 
ни1Ч)  право,  —  правото  да  бящжтъ 
11:)0ирателе  н  пабвраема  въ  нзбо- 
рптК  за  народна  пр'Кл.ставителе, 
сж,;1!бии  засЬлдтело,  училтцпи  на- 
стодтеле  н  др.  Това  повдига  въ- 
проса за  собстврпага.  сфера  па  ж. 
По  нрк>бладаБ&щагЬ  попития  тая 
офера  е  домаишвЙ  животъ:  жеиц'!^ 
бата  е  истацсвата,  ано  не  еднк- 
ствената  цЬль  на  сжществуването 
на  ж: ;  тая  теория  не  отстра- 
нява  мхчнотнцтЬ  на  съврЪмеияото 
оби1ество.  Твърди  се,  че  понеже 
на  женцгйсеприиознавать  отд^ци 
права  ва  вмоть  е  др^  не  тр11бва 
да  имъ  се  отказва  да  гласуватъ, 
да  влизать  въ  1'.ъб[)ани]11-а  и  сами 
да  давать  своитЬ  си  въ:?1\'1еди  за 
овоитЬ  си  интереси.  ОсвЬиь  тооп, 
ламира  се,  че  сгь  иапр'^дъка  на 
цивилизацията  върви  и  нб-гол-Ь- 
йота  съзвание  на  отговорности  1:Ь 
на  женения  жпвогь,  та  мно1Ч)  жени, 
една  твърд-Ь  значителиа  часть,  оо- 
швать  неом&жеии.  Да  ое  запрЬ- 
1цава  на  тия  жена  да  се  ползувать 
напълно  отъ  способноститЬ  си, 
както  се  нолзувагь  м%жст1ц  би 
било  иеоправедливо ;  па  се  н 
пита  имагь  ли  право  &цкжег11 
да  карагъ  женатЬ  да  се  омхжвать 
като  едвиствено  гЬхно  ср1аство  за 
поманькъ?  Въоросьть  не  е,  да  се 
позволява  ли  иа  жс1штЬ  да  рабс^ 
т»тъ?  защото  той  о  разр^шенъ; 
0,  да  се  позволява  ли  образована!) 
■  искусивй  женски  трудъ?  Шма 
никакви  дик;шателстиа,  че  женитЬ 
еж  способни  само  ;й1  П"'»-долни  за- 
ннтия  и  служби.  Зшцо,  тгшгь  за- 
4цитницнтЬ  на  жонскат!)  права,  жс- 


нигЬ  да  н'&магь  право  да  (а 
адвокати,  депутати,  висши 
ннсфаторнУ  II  гл:г  :  куто 

искатъ,  е,  да  не 
въпросъть  въ  уигьрбъ  на  лг. 
да  се  опнтагь  женскитЬ  оп( 
ноотп  ва  дЪю;  па  тЪ  в  посиЧ! 
че  въ  оная  държава,  дЬто 
не  ех  била  съвоЬагь  всЕшив 
атъ  политиката,  всторвята  догшм 
мио1>)  прииЬри  за  това,  че  жш 
господа  ре  ся  покл-^валя  пц&а 
снособносш  да  управлввать. 

Е,и1о  вт.зраженвс  ва  мдокетЬт 
женския  въпросъ  е  било.  меженп! 
като  п6-слабий  полъ,  и1ьшагь  ^л- 
знческага   сила  да  налагцгь  1Ц)вг 
вата  си.  Понеже  женит^  с.т    '  '" 
мхжетЬ  се  въздържали  огь  :. 
унотр11бнватъ  прЬвъсхадству!"  с* 
само  съ  едно  условие:  тое*".  д» 
вватъ  само  такъви  законни  и|)(Ш| 
каквито  е  угодно    на    мли:    '   " 
нмь  данагь.    От1Х1аоръгь 
вьзражение  е,  че  това  е  1^     -'• 
нието  на  ж,  у  дивицигк  Сь  ш- 
прЬдька  ва    ниввлш^чшина,  нх- 
жетЬ  еж  се  научили  да  се  01 
ватъ  отъ  ир11имушествлта  на 
зическото  си  1!' 

бодно  да  дава  1  ]  :  ^«1 

които  насила  не  могкть  да  ое 
бишть.  Правата  ва  ^йг\  вств^ 
огь  чувството  ва  справелдн! 
а  еиравел.1ии1>ст1>ти  значи  Д1 
зачитагь  пптересигЬ  на  ж. 
безпристрастно,  както  ннтеро* 
на  мкжетЬ. 

Въ  иашо  вр^Ьие  агатацвятя  й 
110л;м»  на  жопскит1> 
въ  Лиглия,  и  още  . 
рика,  разм'&ригЬ  на  едно 
ческо  движение.  ПрШап 
обн(еството  да  се  погрижи  да 
наггЬрн  едно  поле  :1а  д1китвлнс 
на  неомАженит^  жени  въ  &11 
творителни    и    религнонив 
вриятая;  ала  се  е  п  вьзра] 


-571- 


д:Ьло  ттрплвча  па  шиу- 
^трството*  и  всички  но  ох  иа- 
т  лд  С1'яватъмхчеип1111.  Нино 
въпросъть  е  единь  оть  най- 
1ИгЬ  на  съвр-Ьменио,  общество. 
)иева.  Най-мпоголюдпий 
въ  Шве&царня,  центръ  иа 
[енъ  кангопъ,  прн  Рона  и 
край  на  }Кеневско  езеро, 
сь  прекрасно  н%стоположевв^,  160 
|^к.  на  юго-аап.  огь  Бернъ; 
^■54  хят.  пб-вечето  Балвиннсти, 
^00  гиворнкггь  па  францрскн 
Щпгь.  Унцнерептегь,  осниванъ  пъ 
1368  а  възобновенъ  огь  Калнииа 
1П|  1538,  съ  богата  библиотека 
[75,000  тома),  музей  Рать  (така 
ареченъ  ио  нмети  из  основателя 
ген.  Ратл),  ботаннческа  градина, 
^рватороя,  консерватория  и  др. 
гжвтелна  сгради:  съборната 
Св,  Цетръ  отъХШ-и  в-Ькъ, 
кветк  на  Калвнна  п  Жанъ  Жакъ 
^00  н  стат}^ц  на  Русо»  който  е 
Ьь  роломъ  \}гъ  тоя  градъ.  Иро- 
[Щиеиосгьта  на  града  и  кантона 
цънги,  особено  проиаводстваго  на 

Кшнвдп  в  галантерийнн  стоки 
гърговията  сь  тЬхъ.  Около 
,000  часовници  се  прав1ж:гъ 
ва  годината,  н  се  пзнасятъ  въ 
Францвя,  Авглня,  Ита.1вя  в  дру- 
пцк  Н^Еога  Ж.  е  била  заобвво 
|^а  съ  стЬни,  в  е  състояла  отъ 
||^а  и  нечвстн  улнци:  сега  ст^ 
^Ь  одсмахнхти,  улндптЬ  с%  ра:^- 
^Кенв  и  добрЬ  каменопослапи,  и 
Рга  ваб[г^ни  ек  построена  по- 
бр^говетЬ  паезеротовр^Ьката. 
отъ  най-посл-бдни!^  подобре- 
е  посгро>м1ието  на  една  на- 
Еня,  ВЪ  която,  като  въ  едно  при- 
1шце,  параход1:гЬ  се  спарать 
коаооо,  отъ  д'Ьто  тръгватъ  по  иЬ- 
[0  нжтн  на  депь  до  главннтЬ 
ио  двата  Оц^лъ  на  езерото. 
1Г^'Го,  дЬто  се  ср1'>1цагь  край- 
на  французскитЬ  в  швей- 


дарскитй  жел'Ьзниии,  Ж.  се  посЬ- 
щава  огь  много  пхтннци.  ~  Же- 
нева, в>1'о-занаденъшвеЙцярскик!и1- 
ТОП1»,  е  на  пр1^д1^лн  ма  Фриндин  я 
на  Женевско  езеро;  цростр.  286  чет. 
килом.  и  население  106,738  жит., 
отъ  които  половината  католяци  и 
половината  протестанти;  Н.^^/о  го- 
ворип-ь  по  французски  и  11*'/о  по 
германски.  Законодатсзната  вдасть 
е  поверена  на  едно  пр-Ьдставвтел- 
ско  събрание  огь  110  члена;  ис- 
пълнителната  атасть  е  въ  ржтгЬтЬ 
на  единъ  дьржавенъ  съвЬгь,  чи- 
ито членове  се  избирать  свободно 
отъ  народа.  —  Въ  врЬме  на  борбитЬ 
па  хелветитЬ  и  римлянет!!,  кантонъ 
Ж.  ьлпзалъ  въ  земята  на  алоб[)0- 
гстЬ.  а  сл11дъ  това  прпнадлежалъ 
ца  римлянет!»,  на  бургундццтЬ,  на 
фраикцт!^  и  въ  края  на  1Х-п  1г1;къ 
на  Нова  Бургундия.  Въ  ср^днитЬ 
вЬкове  женевската  область  била 
графство,  което  въ  1401  било  при- 
добито отъ  савойскнгЬ  херцози  в 
сТ)СтаБнло  най-хубавата  часть  оть 
Савовя.  Въ  1535,  съ  въвеждането 
на  ре({юрмацинта,  женевцп  заедно 
съ  бернцн  иашнили  привъ1)жени- 
ннтЬ  на  санойскйтЬ  херцозп,  п  се 
обяв1ии  незаваснма  република. 
Скоро  слЬдъ  това,  въ  1541,  Кал- 
винъ  ваправялъ  гр.  Ж.  ср-Ьдото- 
чие  на  рефорнационното  двнженне. 
Въ  1794  пзбухнжла  въ  Ж.  гтраппт 
рево.1юиии,  а  въ  17^*8  Франций  \л 
завлад1к[1а  и  направила  французски 
департаментъ.  По  вЬнскня  дого- 
воръ,  Ж.  добила  иезавпспмостьта 
сии  в.гЬзлавьи1вейпарский  сььк.зъ. 
Чисто  демократическа  коцстнтуцня 
въИ».  се  установила  едвамъвъ  1842. 
Женевско  еаеро  в.1и  Леханъ 
(стар.  Ь^тапиз  /агм.*>.  Езеро  между 
Швейцария  [по-голЬмата  му  часть 
нриналлежт!  на  ишейцарокнгЬ  кан- 
тони Женена,  Ваадъ  и  Вллист>]  ц 
Горна-Савоим,  земя  неотдавна  ирв* 


-572- 


Добита  огь  Франция.  То  г*  Г^оО  метра 
надъ  морското  равнище,  ц  пропнра 
се  00  колим,  птъ  пет.  къмъ  зац.. 
въ  обра:1а  на  гшлумЬсецъ.  Н/1Й-Г0- 
л1;мата  му  ижрниа  е  15  кнлои^ 
а  наЙ-голЬма!"»  му  дълбочина  — 
}т  метра  п  иаЙ-малклта  7.5  метра. 
Простраи(П'вото  му  е  57Н  чет.  кил. 
11р1йЪ  това  езеро  минува  Рона, 
които  влпза  въ  пего  пра  горнин 
иу  край,  м&тна  а  жълта,  а  излиза 
при  гр.  Женева  бистра  като  сълза, 
съ  ясно-сппъ  тарь.  Езерото,  което 
никога  не  замръша  гьвеЬмь,  изо- 
билоа  сгь  риба,  и  нЬколко  парахода 
плувагь  по  него.  Слави  ео  съ  жи- 
воипони  бр1^гове. 

Жеракна,  Село  въ  котлеиската 
околия.  1 7  калом.  на  юго-злп.  огъ 
Котел ь,  на  широко  планинско  поле; 
2Д00  жит.  Богато  село  съ  добри 
здании.  Отлични  гайддре. 

Жсраидо  (баронъ  де  Мари  Жо- 
л^^/у7.;.Франдуз('ки([|илософскиспи- 
евтель,  извЬстенъ  особено  като  чо- 
вгЬколюбедъ;  сиомогнялъ  за  учре- 
ждението на  дЬлъ  редъ  благотво- 
рителип  заведения,  и  сгь  съчине- 
иаита  сн  значително  разнснилъ 
пъпросптЬ  за  крайиата  бЬдпость. 
Огь  съчипениата  му  особено  аа- 
(ЛзхЬжнтелли  ек:  Ье  ушЛсиг  |]ц  раи- 
гге,  Ве  1а  Ь1еиГа1заасе  риЬ)^^аб  и 
по  фолософлята  И|8Ьо1ге  сишрагее 
(1о8  9у»1*^л1ея  11е  ркИоворШе  г61а1|уе- 
шеп1  аих  рпиареа  (1е8  соппашаисеа 
1|ата1аез  (1772  —  1842). 

Жераръ  (баронъ  Франсоа  Па- 
екаль).  Знаменить  франдузски  ио 
торнч.  и  портрет,  жпвошикчп,,  уче- 
ни къпа  франиузския  ваитель  Пажа. 
а  послЪиаживописепа  Давида.  Н|1{1- 
заб1иЬжителнигЬ  му  картини  са;: 
Сраж^ниапо  при  Лустсрлицъ^ 
Велнзарпй  и  Лмурь  и  Психся 
(рох  въ  Гимь  въ  1770,  умр,  иь 
йарижъ  в-ь  1837). 

Жертва.  Виж.  Яхръгта^ 


Жестпкулпрап., 

много  жестове  (виж.  т*с. 
тука  жестикулация, 
рпнс. 

Жеегоиъ.    Немвдосгги 
жалостенъ,  беачовгЬчепъ,  б 
сгроп>  или   млчнтелеиъ; 
I  жг.гшоность. 

Жесть,  фр.  Движеаив 
лото,  най-вече  иа  ркцктЬ 
жаване  на  чувствата  в 
въ  разговоръ,  прп  четене 
взгишфяне  С10В0. 

Мкиапиетри  {^,  и^ашре! 
городенъ  французииъ   я 
пшмъ    пстинолибецъ,    хо 
качеството  ей  реддкторъ  в 
г}сг  <^*    Опт1,  фр^1; 
дневенъ    нЬетникъ.       ,  .^^^ 
Ца  ригр^аь    прЪзъ    е д 
дншенъ  иериодъ  (185 
остави  свгЬтло  име  |гь  стра 
на   нйй-новата    ии    истор 
лютата,    отчаяната    ии    бор 
Фенеръ,  той  ток1>-речн  едщ 
чужденцигЪнзсв^тителе  на 
ственото  ми'Ьнце  въ  стоик 
Турция  се  р^гпи  да  заищиц 
шото  право  д1зЛо,  па  н  10»;^ 
види  пълното  му  т:  ) 

биде  честигь  да  П".'  ч,    .     41 
риградъ  не  само  първия 
а  и  първия  Еиязъ  иа   Б 
Паниката  —  да  се   пом 
еди»гь  потлпканъ,  у  ?1 

родъ  да  въскръсие.  . 
на  краката  си  —  бЬше 
мото,  па  което  той  а  оста1 
ре1гь  до  край.    11  това  е 
иб-заб! 

гове,  Г1'  .  (1 

бЪхА  многобройни  а  всесш 
той  бЬше  комахай  единъ  и 
иото  поле.  II  какво  и^  нап| 
П1>отпвиниптЬ  за  да  отбжай 
побмрникь  на  правото  огь 
п^о  му  сючеше  чувството  п 
жиоотьти!  Дири  н  елнлшгъ 


-е?з- 


[нкхх  иа  тлпаатд  и 
10лу>гърт1»в-ь  св^иихж  на  земята: 
9Ъ  той  пакъ  нр  пзмЬнн  па  на- 
шата сп.  Той  б15те  Л'ь.1боко  уСЛ,- 
|е1гь,  че  бьлп1рет1з  иматъ  праии 
за  жпогггь,  аа  бли^ииюсть  и  р1;- 
юенъ  да  ратува  прогшгь  поггЬга- 
иаетЬ  на  това  тЬхио  гг1)аво.  Въ 
ЯДКЪ  ла  призиателность  зл  бе;}- 
ЕХ^ннитЬ  му  услуги  новоучродг*- 
пта  Българска  Екзярхия  му  под- 
яесе  ед(ти  сребърна  мастилница  и 
гьрвото  БтлгарсБ!)  Народно  Съ- 
|ршне  —  Учредителното  —  му 
|рк'  ■■^'^арно1^гьта  нп  българ- 

ки:. 1..    Ж»  се  вьрнк  2—3 

:'оди11и    слЬдь  оовобождеинсто  пп 
л»  отечеството  си  н  скоро  почппж. 

Жнвакъ.  Пр(1сто  тЬло.  мсгнлъ 
пъ    бли  мК.   отъ  всичкат!) 

1етала  -ннй,   който  е  въ 

печно  състоипп»?  при  обиквовепа 
гемцература.  Има  б1иъ  сребъренъ 
варъ  и  металически  блесъкъ.  Ко- 
чисгь,  гьркали  се  па  сфе- 
.!    глпчнци   но   гладки    по- 
1ръх11ини;  н  копгго  не  е  сьв1^'1М1> 
ш*ть,  каачнцитЬ  бпватъ  продьл- 
[чшвтв    илп    «оаапгатп»,   и    често 
[ютазятъ   сяви  пеша  на  гговръх- 
тиият:!   на  стъкло  или  гшрцеланъ. 
.1га  му  е  13.(),   спр.  той  о 
.>;тя  пб-гжстъ  отъ  дпстилп- 
рвна  водя  нри  4**  Целзпевн.  Прв 
59"   студъ  намртс^ва   и  става   на 
правилни  октаедрн  илп  огечсгЬви, 
1>0"  В1^1внра:  ала  иа  пира 
,  -ицн  п  отъ  По-малка  гонлаип. 
11о  причина  НА  свойството  му  да 
'"  '■  I  '[тп^тви  еднооОри:шо  когато 
4Ш.  отъ  Д(»ста  ниско    подъ 
1ГД13.-100*,  употр1'.бява  се  въ  на- 
правата иа  »а1внчппя  термометрь. 
В^  твърдо  състояние  прплпча  на 
фМбрггти  н  може  каго  него  да  се 
й9ве  п  обработва. 

Ж,  се  раггваря  въ  алогна 
кШта  и  въ  п^ешд  о1.рид  ки!.. 


Той  ое  съединява  съ  пЛ-вечото 
метйлн,  а  чсобено  бързо  съ  ада- 
тото  и  среброто,  та  образува  пмал^ 
гами,  копто  се  упогр1>бнвагь  вь 
искусстпата.  ПярпгЬ  му  ех  много 
врМнтелнн  аа  здрав(*то  на  чо- 
вЬка;  рибелного  имъ  д-ЬЙсггвив  ио- 
[штватъ  вснчкн  оипи,  на  копто 
запитието  изисква  да  дохожматъ 
вт.  съп  рн  косновен  пе  съ  гИхъ. 
Ии  има  обширно  упот1г1»бот1е : 
упот||Ьбнва  се  за  искарваяе  сре- 
брото и  ат1атого  изт.  руднгЬ  нмъ, 
за  пълнено  термометри  и  бар*»- 
метрп,  за  правене  оглода.1й.  :(а  но- 
алатнване  въ  01'ънь,  въ  лаборнто- 
ринта  за  жпинчяата  баня,  въ  лЪ* 
каро^гвото  н  др. 

Въ  ирвродата  ле,  се  ср*Ьн1Я  рЬдко 
саморчдепь,  обикновено  на  капчици 
въ  празии[1пг11  на  живачиитЬ  руди. 
Отъ  тпя  руди  вай-важната  е  нн- 
поварьть  (съсдпненис  на  ж.  сз. 
сгЬра),  отъ  конто  се  и  добива  главно. 
Тая  руда  се  намира  н;4й-1ггшго  кь 
Испап ия,  Китай,  >1 11<и| п н  и  Ка- 
лифорнпи. 

Живковъ  (Гсорш).  Чле1гь  огь 
реге1П'с^гвото  иаБъи^рия  въ  врГъме 
на  между княжието  сгЬдъ  остав- 
ката на  кппзъ  Александра  до  из- 
бира иа  князъ  Фердинанда.  биде 
нзбранъ  за  регенть  слЬдъ  И.  Ка- 
равеловата  останка  въ  народното 
събрание,  свикано  въ  18815  за  из- 
бнраието  ноиъ  кнн.ть  па  накант- 
инн  български  прЬотолк  —  >К.. 
родепъ  въ  Търново  вь  1 844, 
добнлъ  обра?о11аннето  сн  въ  Бъл- 
гария. СлЬ.гь  това  учителствувалъ 
като  главень  учптель  в'Ь  к.1асни- 
гЬ  учнлпп1а  въ  Русе,  Порна  и 
Ески-Джумая  п  издапалъ  пгдап»- 
( гич*Ч'Ко  списание  /Стсусоптиг  м» 
моть  за  (Нищпш,  Като  учипмь, 
, бнлъ  увл1.чепь  всехгЬло  въ  буя- 
шитЬ  Д1И1Ж1ЧШЯ  протаоъ  тгр* 
.  го  Н1)ави1олстио,  иедъ  участие 


-576- 


ПрОСЛ1дН!1  Д^Ш^ЬЛтЬ  СТНЛЪ!^  п  вли- 

ннисчо  па  гръцкото  иск^оство,  по- 

Д1&Т11  1ГЪМЬ  ЗаиЛК>М0Н11ЯМНО1Ч)бла- 

гоиринтци  за  видното  ягЬсто,  което 
е  захващало  ж.  въ  класическит^Ь 
врЬмеиа. 

}[«Ш-ст;1рнгЬ  гръцки  школи  па 
ж.  сан  СО  намирали  на  М!1Лоизилт- 
скитЬ  бр11гоне  а  на  островитЬ ; 
отъ  тамъ  .ж*.    ос  распрострааило 

ВЪ     ГрЪЦКИГЬ    колонии     по    бр111'0- 

ветЬ  1га  Итплин  и  Сищиня.  Пър- 
вн(1  всликь  х&\ожниюь,  аа  чиито 
дЬла  има  едио  достов1»рно  опи- 
санир,  е  Полигнотъ  Тасоски  (420 
ир.Р.  X.);  прочути  негова  картини 
имало  ВЪ  Атина  и  въ  Делфи.  Апо- 
лонъ  Атински  се  описва  и  високо 
похв11лнпа  отъШинпя.а  въ  1сарти- 
нпт1^  иа  Полпгнотовин  учеинкъ 
«^свкслг^а  {Н1Н  нр.  Р.  X.)  и  на  Зев- 
ксисовии  сп^псрнтгь.  Иаразии,  ж. 
достигил.1и  най-ннсоката  стеиень 
иа  хуОостьта.  Тиминосъ  ('амосоки 
въ  карти]ип1>  си  достигнллъ  ви- 
сока стопень  п:11)а:ттс.1Носгь;  Аае- 
лесъ  (прйть  иосл1циата  иоловпна 
на  1\'-и  в^Ькгь  прйги  Р.  X.)  е  изнЬ- 
сгген  ь  като  иа(1-до6рнП  нортретисгъ. 
—  Рлмлиие!!;  пе  еж  имали  велика 
народни  школа  иа  ж.;  у  тЬхъ  се 
е  у  пазило  пмето  оамо  на  едиць 
вели1гь  хкдожник'ь,  Фабии  Ник- 
тора;  главаитЬ  киртннн,  конто  сл 
украсипали  рнмекитЬ  храмове  и 
палати,  еж  били  доОнти  оть  Грь- 
цпя,  и  и^Ьроитно  е,  че  много  огь 
картиипг)!  изработени  въ  Рплсъ 
сль  били  оть  гръцки  Х<'К.10ЦСНИЦН. 
Съ  нр11насянето  сголпцата  на  им- 
пернн^пк  т.  Псгокъ,  нрюкч-ло  се 
тимь  и  иолкото  оитава.10  искус- 
ство*  което  кь  една  нова  фаза  спи- 
нлио  изнЬстио  съ  името  впзаи- 
тийско  пскус*тгпо:  II;  !  билъ 

1и*нтръ  иа  най-уст.1.   ^  111ува- 

иата  техника  иа  свешепптЬ  нзо- 
браженин.    Визаигвйск'>то   искус- 


стно  П(>-сетн^Ь  п>м  .<  1  лЬло 
яние  на  италаииг1.>>1  •.  01^* 
и-^к-ь,  отъ  вр11мето  на  Ч 
възцикпл1ло  италинискати 
ство,  на  което  П|т^стя 
били:  Микель  Анджело. Кор4 
Рафаель  и  Твцианъ:  вс 
тЬхни  произведения  се  отлш 
съ  прЬимутестпа,  които  съвс 
не  00  ср1)|цатъ  вече  въ 
Ж.  П0ЧНХ.10  да  цъити  въ 
ння,  франция  и  Хо.шндия  ^ 
чалото  на  Х1\'-и  вЬкъ.  К&д1 
на  Х\*11-н  иНкт»  въ  най- 
пшоли  колорнтьгъ  досгагик 
соко  съвършенство.  Оть  X 
вЬкп»  се  явили  школи  въ 
цця,  Италия  и  Германия, 
слЬдвали  една  иова  маниер 
глп{1с1сата  и  ])усската  бшлщ 
ношЬднитк  пародии  школи* 
се  явили  въ  Европа.  Въ  Л 
дворътъ  и  благор" 
огь  ранни  врЬмена  1 

гоземни  хл^гожницн.  Бъ  иа' 
на  ХУЛЬи  в1>кь  искусст 
Англия  било  па  пай-писска 
попи  гЗа  основатель  на  а 
ската  шкаш  на  .*•.  се  очи 
нм-ь  Хогарть  (1»»1»7 — 176 
Руепя  ж.  11роникн;^ло  огь 
тия  1Л|  врЬмето  на  Св 
нь  то  добило  нккакво 
макаръ  и  въ  чисто  дру 
харакгеръ,  само  въ  в; 
Екатерина  И,  ако  а№ 
хждошесп^ватл  л  да  била  е 
вече  въ  1751Ч.  За  пръоъ 
хлцошннкъ  считать  Лнт1)иъ1 
Лосеико  (умр.  177^}).  Ж.  VЛ 
ботва  еъ  онилука  п  т.  А| 
иь  гамъ  отличителнитЬ  чъ 
една  народна  нгкила  пе  ос 
он^е  вр^ме  .ш  развитие.  ОП 
тнв<»д1|Йствнето  иа  роиан! 
срсмца  к.тасиип'г^  каквито 
Давидь.  Карстенсъ  а  лр« 
и&зн  наП-иовнт!к  шкодн. 


—  577  — 


[В1|№'Кч4>П11Р.  Рп'лспчанр  жци» 
мш  яа  ф11;?пологипегки  опити. 

тотвор^т.  (староб.  знгг(въ  и 

прнвкк).  Който  съживява, 

1Ионява  жпвогь,    дава  сила, 

живогь. 

111К(»трнъ.   Огъ  животно,  жи- 

•  ГИН<К11. 

Животински.  Огьжпвитпо,кой- 

)  ирннал1».'>|'Ц  н;»  жнв^/гно. 

Жнвотиа    топлина    е  топли- 

йта.  Която  г^.^    раанпва  въ  ткпе- 

|л  на'жппоп1ПгЬ  отъ  1гЬк(Я1  про- 

^шия.  които  постоянно  ставатъ 

{ИЬгь.  «Ъ  да  се  в^ьрнгхгь  слу- 

>втЬ  иа  тЬлото  както  тр^па,  ия- 

•  количество  топлина. 

1  по  значително  увелн- 

или  умалрние  туря  живота 

гасяиспъ.    Въздухътъ    и  дру- 

П{|1а1й1гги,    то   заобнктиятъ 

■  сл  комахпй    в<''Ькоп1 

;ь  пего,  ностонино  му 

^^атъедна  чппч.  отъ  топлината; 

Нгь  гЬлото  (Угавать  непрЬстанно 

^Ь  лЪЙствия.    които   лроияво- 

Вп»  п6-в(.'че  топлина.  Когато  та- 

Шведената   топлина    не  с* 
ва  доста  Сгирло,  та  т1иото 
се  сгр1Vе  извънь  мЬрката. 
е  потя  за  да  пскарва  яа- 
ишъкя  отъ  набраната  то- 
1ина,  Която  исняретгаото  отнася, 
йиата  да  с<е  лропяножда  топлпна 
яа  *'1н-»атно1пеннр  къмъ  климата, 
животното  е  навнкнжло 
Тя  е  П|^-слаба  въ  топли- 
1  и  отколкото  въстуденнгЬ; 
когато   елно  животно  се 
41:11      II  отъ  топълъ  на  студенъ 
то  често  лин11е  и  умира, 
^•вечето  риби  и  пълзящи  жн- 
о<5нкяовено  наричани  <гж//- 
1м>,  тсмперат\'рата  малко 
•отъ   водата  или  въ^^духа, 
1010  жлвЬбктъ;  скшотобива 
ЕввотинтЬ,  1ШИТ0  нрЬкарватъ 

Пчялку, 


яимата  въ  летаргия,  прЪдъ  нм^тЬ- 
дпата  часп.  01Ъ  вцЬпененото  нмъ 
съотоянпо.  Ала  изобщо  темпера- 
турата, свойствена  на  живитЬ  сж- 
и^ества,  е  по-висока  отъ  темпера- 
турата на  ср-Ьдата.  въ  която  жи- 

В1>1ХТЪ. 

ЧовЬкъ  има  силата,  до  П(.нг()л1^ма 

СГГСПСНЬ    отколкото   ДруГИТ!»  ТОП-10- 

кръвнп  животни,  да  сд?  првспосл- 
бява  на  пр()м*нйгЬ  на  окркжаоЕ- 
I  ншта  го  температура.  Кдно  на  дру- 
,  го  неговата  гем!К'рату1)а  е  около 
8в".Г),  и  се  мЬнява  споредъ  обсто- 
ятелствата —  малко  п6-гол^ма  е 
сл11;гь  упражнение  или  ндене,  и 
по  пладн+.отколкогопо  ср-Ьдъ-нопАЬ. 
Тп  се  м1-,нява  и  въ  болестни  съ- 
стоиния  на  тЬлото.  Нъ,  ако  т1к1ото 
е  здраво,  остава  си  сяниото  дори  и 
кот^ято  чокЬк-ьеиаюженъна  силна 
1Ч)рени1на,  както  бива  съ  пекаротЬ. 
Чов11к*ъ  може  за  кжсо  врЬме  да 
блде  иаюженъ  иа  1.^5*"  топлина 
безъ  да  се  повдигне  значително 
температурата  иа  гкюто  му.  П 
аабктЬжнтелио  е,  че  температурата 
иа  човЬка  е  най-ниска  отъ  темпе- 
ратурата на  вспчкигЬ  т<.>плокръвии 
животни— мл11КиипташнштЬ и  птн- 
аит1>;  ср1-.дната  температура  иа  мл11- 
копиташиштЬ  се  колебае  около  39"; 
и  тя,  какго  П1е  се  види  п6-дол^', 
не  е  т<х1Кова  висока  колкото  тем- 
пературата на  ПТИШ1Т11.  Осв-Ьпь 
1Т0Ш1,  макаръ  и  да  е  прието,  «ге 
I  нормалната  температура  иа  чонЬШ1 
'е  36**.5.  тая  цифра  се  иамЬнииа 
I  въ  разнитЬ  части  на  ткюто.  Таиа, 
лицето  има  8П,  стлч;  ира- 

,ка— 32",  опиата  на  Си    .  М, 

подкол^нната  гжика  —  ;*С>",  »«- 
мишницата  —  ав^5.  ..и.п1«'»»«  - 
:57*.3,    устата  подъ 


задното  черво 


—  :^К".и1 


—  39^  Наблюде)П!йТ11     ' 
, оп(е,  че  темперл! 
:  върлу  главата  с   -  - 


-578- 


лото  и  на  тЬмето.  отколкото  въ 
тилд,  а  с&ию  е  пб-внс-ока  на  л'Ьвото 
сл^по  око.   опюлкото  на  д-Ьсното. 

Вредъ  въ  животното  царство 
силата  да  се  проазвсокда  тоилина 
пма  изь'1ютно  отношение  кьмъ  д^- 
лтелносаъта  илп  лЬнивостьта  на 
животното.  Така,  птицатЬ,  които 
с&  все  въ  двнжеиае,  пмятъ  най- 
високата  температура  (40®  или 
ЗЯ^.б— 44°);  а  бързо-хвъркатит11 
птицц  иматъ  пб-ввсова  темпера- 
тура отъ  итицит1ц  които  не  оста- 
вятъ  земята.  Колкото  п6-гол^а 
е  обикновената  ж.  ш.,  толкова 
пи-неспосоОно  е  животното  да  по- 
несе умаленне  на  темиературата 
му;  ако  температурап!  на  една 
птнца  ило  мл'&копатаББще  животно 
се  смали  съ  11°,  жизненатЬ  проме- 
нения ставагьпб-полека,  нсмърть- 
та  настава.  А  рибвгЬ  а  ЖйОвл± 
може  да  се  яатворз^пъ  въ  ледъ, 
в  иаюь  да  си  останктъ  жнвд. 

ИаворитК  на  ж,  пк  въ  живото 
ткю  с^  хвмпческагЬ  и  физнче- 
скитЬ  промЪнонпя,  конто  ставатъ 
постоянно.  Химнчески'1'11  нромЪне- 
ния  бивать  при  дишането,  яи1це- 
Знриннето,  усиоянинеш  храиата, 
отличаването  микротитЬ,  и  муску- 
лнрното  н  нервното  д1^(1ствуваие. 
Топлина  произвожда  и  всЬко  дви- 
жение, което  причинява  трняне. 
[райний  изворъ  на  топлината  е 
!В(.-ргиита  затворена  1)  въ  по- 
)'Ьбяваната  храна;  и  2)  въ  киоло- 
юдя,  що  се  попма  при  дишането. 

Жнвотна  хинин  или  Зоохи- 
1Ш(.  Учение  за  химическитЬ  ве- 
№С1'ва,  които  а1иаагь  въ  състава 
на  животните  гк1а;  съставя  осно- 
вата на  финиологичоската  химия, 
която  разглежда  химическш^  явле- 
ния въ  живия  органпзмъ.  Ли  X. 
е  часть  отъ  Органическата  химия. 

Живот(Ч1ъ  лагнетизмъ.  Виж. 


Животно.   ВсЬко  мЬщо.  нмто 
жив1>е:  всЬко  живо  сшаество.  Бнж. 

Животно  царство. 

Ж|1нотно-|шст«ние^   жишора* 
слъ,  зоофить.  1'^но  вр1ме  га»Д}| 
е  имала  обширно  значение  в 
олозиг1Ь  подъ  не^  разбирала 
раловиг!;  поли  ни.  хилроаодл! 
иглокожигЬ  п  др.    Сега  това 
0^  употребява  като  сивошт 
целентератвтк 

Животно  царство.  Всичко* 
живЪс  на  свЪта;  друго  щ 
растнтглнопм^  трето 
то.  Още  н-ь  стар»)  време  в« 
те  ткла  па  приро,1дта  ^^лщ^ 
тия  три  царегва    или  гл 
дЬлн.  йуивотнитЬ  и  расг№1 
едно  наричагь  и  о/>гп>*мчл'К1» 
въ  противопо  <  (    ни  ВШ1 

емитЬ  или  Ми  .  .  1..  нсо^^аг 

чсска,    Иснопаемите  тела  ех 
пове  веп^ествобезъвжтрЬтво, 
жение,  които  наголемявагь  1р1 
прибавки  изотвъп  I    '         :  ами 
съисключенпена  Кг  ^^^ч* 

Д'кзбна  форма  и  величини,  к 
никакво  отношение  иа  ча^-^гиН 
една   къмъ  друга.   Жи1^гив1 
растенията,  нанротивъ,  с&Щ(.ч 
ва1'ь  като  отделни  с^ьи^естаа.  к^ 
съсгонктъ   01ъ  разнообразни 
гаии.  Техното  С21ществ)  пан* 
начало  и  крий,   ала  тЬ  е« 
стватъ  отъ  други  подобия 
ства,  развити  пзъ  тЬхъ, 

Главната    ри:1лика    меаду 
вотиигЬ   и    растенията  с  тая, 
животните  чувсггвуватъ  и  мо( 
своеволно  да  се  движАТь;  П 
разлика  со  забележва  лесно 
п6-горннте  отделения  Ж1 
растения.  У  пб-додвитЬ  0| 
има  слъшества,  ковто  са 
числяванн  кога  къмъ  жя1 
кога  къмъ  растенинт-а.  'Гокс 

'1;т> 

I-    "  <  |;|.   гм< 


—  570 


[    Ч}'ВСТВу- 

11|Аобладанието 
като  химаческа  състав- 
'Яруга  обща  отлнчнтелна 
I  на  жп  вотпатЬ,  а  вхглерудътъ 
1шдцва  к ь  растеи и ита.  116- 
Мк  жввотьш  ирптожавцтъ  сио- 
►стътя  да  сч?  мЬсгшпгь  отъ 
)Асто  иа  друго;  огь  тая  сао- 
)са  н1гкон,  като  стридата  ц 
ся  лпшонп. 
>гь  на  животнитЬ,  гле- 
>шо,  пр1аставя  иЬк^^ко 
ш  състоянвя,  ковто  може 
1чхть  като  периодъ  иа 
на  ср-Ьдна  въярасть  п  на 
зсть.  НЬкои  (НнфузориптЬ)  жв- 
■Л  по  нЬко-тко  часа;  други 
ййеЛ)  по  111зколко  стотннп 
Ш.  Величината  и  обемъгь  на 
биватъ  твърд*  раз- 
1К0И  достигатъ  до  30 
[ваа,  други  ех  токо- 
щио  малки.  Осв^кнь 
»тнвтЬ  ар1аставятъ  едно 
Ьмо  разнообраяве,  както 
1ШИостьта  си  в  по  ВАтр'Ь- 
У'  •.    така  и  ио 

ш    I.  10   СИ.    Едни 

шв  съ  гол-^мо  число  ор- 
"Вече  развити,  та  затова 
пб-шрни  животни, 
1матъ  таткова  много  ор- 
лесни  служби,  та  матова 
Егарвча1'ъ  п6-д<кхна  животни, 
\  цървитЬ,  така  в  вчюратЬ 
чно  групиратъ  по  сродни  6'Ь- 
'!  лривождагъ  въ 
\'у  жнвотнв  се  еьс- 
шть,  сир.  провзвоадатъ 
себе  св  В.ТВ  нрЬаъ  по- 
гн,  или  чрк^ъ  д1>лене, 
вапхппане;  това  по- 
чести бива  у  пб-долнитЬ 
ВсичкитЬ  жввотпи  се 
постепенно  и  прЪтър- 
едво  или  в1каакопро-| 
|рмата  вли  метамор- 1 


фози,  у  пб-горнигЬ  животни  раз- 
лвчаватъ  петь  органа  на  чувствата, 
съ  които  тЬ  въспринматъ  раал. 
впечатления.  Разни  естествоиспа- 
тателе  дйшхтъ  животни'11;  на  раз- 
лично число  отдЪления,  заир.  Арн- 
стотель  е  д^Ьлилъ  пспчкигЬ  жи- 
нотви  па  2  главни  отд11ления,  Ли- 
ней па  6,  Кювие  па  4,  Зиболдъ  в 
той  па  6.  ала  у  него  гл.  отд-Ьле- 
ния  еж  други  огь  ЛавеевагЬ,  «1*01^» 
на  7  н  др.  Запр.  да  ирпведемъ 
разд1иепието  па  жпвотнигЬ  по 
Кювие  ц  по  Зибе^тя.  Кювпевщ-Ь 
отдЬлепия  еж:  1)  гръбначни  (уег- 
1еЬга1а).  2)  мекоткап  (шо1!и!кса),  3) 
ставии  (аг11си1а(;а)  н  4)лучпстп  (га- 
с11аи).  ЗибелевигЬ  отд-Ьлепий  вър- 
внктъ  по  тоя  рвдь:  1)  гръбначна, 
2)  ставни,  Я)  мекот1^лн,  4)  черве 
(тегтез),  5)  лучисти  в  0)  нАй-прости 
животни  (рго1о2оа).  Чпслото  на  по- 
знатнт!;  видове  (виж.  Ьпдъ)  жи- 
вотни се  въскачва  сегл  на  130.000. 
Да  описва  и  распрЪдкоя  твя  ви- 
дове върху  научни  начала  е  прЬд- 
м11гьтъ  на  науката  Зоология. 

ЖивотпитЬ  и  растенията  на  една 
сграна  —  нейната  фауна  м  флора 
—  й  даватъ  жввогь  и  характеръ. 
Кьмъ  самия  човЬкъ  животинтЬ  со 
нампрап!  въ  р11:1лич1{и  отнонгеивя 
огь  пр-Ьгол^Ьма  важвость.  Н^ков 
му  ех  полезни  за  работа,  храна, 
ловъ  в  др.;  други  вр*двтолни,  като 
опустошителе  на  растателносаъта, 
като  п)абливи  звЬрове,  като  отро- 
вни гадове  и  като  пакоотливи 
гадинки. 

Огь  животиигЬ  нккои  все  ся 
оставать  Онан^  сир.  не  могжтъ  да 
се  опитоми  ватъ;  хЬ-^ото  тЬхио  ус- 
тройство пр-Ьчц  на  сближението 
нмъ  с-ь  човЬка:  такъвв  сл  хие- 
ната,  ншна-гъть  и  др.  Да^шмжн 
животни  еж  ония,  ноито,  като  се 
намирать  въ  иодчипенпс  у  чонЬка, 
не    г^бжтъ  способвостьта   си  да 


—  580  — 


се  расплодватъ.  ПрпуЬрп  оггь  до- 1 
маип1п  ж.  ех  кош.гь,  (шцата,  кра-| 
ва1'а,  н11кон  птпци  п  др.  Заб*Ьл*- 
жптелпо  е,  те  слонъгь,  който  ис- 
пълнява   волята    на    пов11ка  дори 
и  п6-до(5р"Ь  отъ  други  домашни  ж.» 
въ  неволя  но  може  да  со  размно- 
жава. Има  и  нжщни  животни,  които, 
противъ  желанието  па  човЬка,  се  ^ 
настанявать    въ   жилищата  му   я ' 
го  прилружапптъ  пгжд1\,  занр.  мшп- 
китЬ»  лЬ'Товицитк 

Жпвотрепеп|,уп|;'1..  Който  тро-, 
пере    огь  много  жпвотъ,  обиленъ 
съ  жнвогь»    твърД'Ь   много  живъ; 
вт>  принос,  см.  прЬважевъ.  всева-| 
женъ:  ж?*вотрспгщ1/щг  игиросъ.     \ 

Жига-1Ч|1гарг-;{унп..  Кпт!»й- ' 
оки  градъ  (Тибетъ),  ^.Ю  килим,  нп 
юго-зап.  огь  Ласа  на  Горнп-Ира- 
уадп;    П(\-вече    огь   100.000  жит. 
Н!'1Й-голЬмпй  грахт>  въ  Тнбет!.. 

Ж||дък7>.  Точевъ:  майски  тп,- 
ла,  содата  и  всЬко  гЬло  въ  течно 
състояние,  за  отличие  отъ  тв7,р' 
дшюь  и  въздухоо6р<хзнит1ь  ткш. 
Жмдкость,  течност!». 

Жиздра.  Русскп  градъ,  калужск. 
губ.,  146  кнлом.  на  юго-зан.  отъ 
Калуга,  на  Жиздра  и  б.1изу  до  вли- 
ването й  въ  Ока;  14,000  жит. 
Търговия  съ  ленъ. 

Жкзиепъ^  (гтароб,  жпзнь,  жи- 
воть).  Който  ое  отнася  до  животъ, 
войто  служи  на  живот;  въ  прп- 
нос»  см.  важенъ.  —  Жизненость. 
Силата  огь  животъ  въ  н11кого  или 
въ  иЬщо.  —  Жизнеописанме,  Подро- 
бенъ  расказъ  за  живота  на  н^Ького, 
жпиотооппсание,  биография.— Жм- 
зиеописатель  Оня,  който  описва  я1>- 
кому  живота:  биографъ.  —  Жизне- 
описателенъ.  Който  съдържа  описа- 
ние на  животъ,  или  който  е*  отнася 
до  тая  работа.  —  Жизнерадостенъ. 
Който  пронСхожда  огь  радостенъ, 
веселъ  животъ:  или,  който  весели 
жввота:  жизперш)ост€Нъ  сМтьтъ, 


норка,  която  :1иачп:    сД1гге 
ще  си  сто1Ж>  яли  «Д1*брЬ  гъл"^ 
не  ме  б\тай» 

Жнкадае.  Китайски  г 
бетъ),  на  хЬсния  бр^гь  не 
300    килом.     па    .*ап.    огь 
100.000  жит. 

Жилберъ.  Фрялц.ш^егк! 
па  гатнрн  (1751  —  1780)^ 

Жил(^ка,  фр.  V 
кани,  който  ср  ипгм 

Жплгонъ  ( I'  чт 

оъврЬменепъ    С...: :  й1 

композиторъ;   авторъ   на 
Дгмонъ,     Покорномом 
Лпвра,  Морето,  О^щ 
ДаигиН,  Цергмониалгнь 
др.  Ж.    е    родевъ    въ 
въ  1865. 

Жинлкфовъ  (Райко  Й4 
Б1>л1-ар1'кп  лит1'рато11Ъ,  род< 
1839  иъ    н1^кое    огь    б1 
села,  а  не  въ  Ьелесъ.  ки 
гргЬнгно  ек  утвърждавали 

н  умр11.1Ъ  въ  М'  -^"^  1^1 

сннъ  на  Ип.  У/. 
български  учнтрль 
то   бнлъ   доб1иъ 
образование  въ  Атика.  с* 
първоиача,1но  при    бащя 
слЪдъ  :^-ГОДЯ1НН0    упитрл< 
въ   ПрнлЬпъ  и    Кукушъ. 
шнлъ  образован  него  г.я,  а! 
питаппкъ   на  Сло^Ьнсмгя 
творителенъ  Комптеть,  в* 
ко-фнлологическия  факулт 
Москва  (1804).    Сл^дъ 
осгаижлъ  въ  Москва 
по  елвискп   сзикъ   въ 
цесаревича  Ннколая, 
цей  и  учнтелствувялъ  дл 
си  смърть.  Въ  сжтаото  вр1 
се  занимашиш'  и  съ  Ш1Са1 
той  0  авторъ  на  добр1и13! 
Кървааа    кош^^ан,    <  ирВ1 
съвременния   бългч1)СЕи  и 
поема  ваяясава  шй  шшсдцр] 


—  681  — 


1870):   Но^объА- 
грьих  (Москва,  18ЬЗ;,  въ 
напечатани.  осв'^1ь  вЬ- 
квв  стихотворения,  1ф:&аоди 
сгарорусското    Слово  о  9юлкгь 
шп»,  па  старочсшскяя  Крале- 
пги  рмконпсь,    и  на   иЬколко 
мияга    на  малоруо 
;  1   :/1ецко.  ОснЬньтова, 
<енапечаталъ  01це  няколко  сп'и- 
рореноя,  първообраанЕ!  илп  въ 
1Ь.  въ  Браилското  Шрио^^и- 
пнсание    (1870)  и  въ  ца- 
[оту  Чнпниищг    (1870)  в 
\ъ    въ  руссивтЬ  списания 
иршюсАОвное  Обозр)ьн1С  в 
К1Я  В^ьдомоспш  редъ  сга- 
Д01шже  б'Мгарсн(Яо  право 
^ната  нерархиц  [тогава  с*.' 
[а    изви-тната  подъ  нмето 
п  вьпрось  борба  на  бъл- 
|&  среща  гръдц-гЬ  за  духовна 
лпспмость]   н    върху    състоя- 
ли на  българския   народъ.  Бъ 
7  той    напечаталъ    въ    царц- 
|еи18  в^т.  Лргьмм  едиа  ддъга 
(рическа  статия  подъ  заглавие: 
ятп    на  византийски- 
'  тори    кьмъ    Бьлшрия 
чванието    на    иршЪю- 
ч<^:      лгарски  иарь  Ллсксан- 
^Шкня.  Ж.  е  билъ  и  главенъ 
|КпЕЪ  на  Гербеля  въ  съста- 
ва българския  отл1аъ  отъ 
11о*:.шя  Славннь, 
[.  е  на  русскп  Др*!' 
нарская  нп^снд  оОь  Орфпь 
В4*рковича,  и  др.  Въ  Ру- 
се   кааволъ    Ксенофонгь, 

'     *'11!ЛНДНН0ВЬ.  съ 

'.  Ж.  нъ  Л]аке- 

свлно   влиинне  :1а 

№  въ    >К.  патриотиче- 

пробудень  у  баща  му. 

|^гъ  Д-ръ  МившОкова 

ПГьвече  подробности 

книжката  Жнпзн- 

и  просвгЬгнтйлна 


книжовна  дЪятелносггь,  отъ  Сг.  0. 
Бобчева  (Пловдивъ,  1683). 

Жиронда.  Име.  което  носи  Га- 
рона,  отъ  сливането  й  съ  Дордопа 
до  уотнето  й.  Гарона  и  Дордона 
(виж,  тия  двгЬ  имена)  се  съедиия- 
вап>  при  }>екъ-Амбе  въ  департа- 
мента на  Жи]>оида.  Името  на  Ж, 
иде,  иЬроятно.  огь  вира,  що  обра- 
аувагь  р1^ки1'Ь  при  сливането  имъ. 
Дтьжината  на  Ж.  до  устието,  при 
о];|'ана,  е  80  вилом. 

Жнрондистн.  Ние  на  умере- 
ната ре[1уб.11шанска  партин  въ 
врЬме  иа  фраиауаската  революция. 
Това  име  партията  добила  огь  ли- 
цата, конто  ш  съставлявали  въ 
началото,  именно  депутатигЬ  отъ 
департамента  на  Жиронда.  Цонежо 
имали  огромно  аначение  н  тяжеоть 
въ  законодателното  събрание  и 
конвента,  гЬ  искали  да  противо- 
дЬйствуватъ  на  владичеството  на 
безиачалнето  и  ужаса ;  нъ  били 
погьлнлти  отъ  една  беидна  мя- 
тежп.  Първата  причина  :1а  уни- 
щожението имъ  била  смъртьта  на 
неприятеля  имъ  Мората,  припис- 
вана отъ  коивеита  на  тайннтй 
козни  на  ж.  и,  ако  ш.  тая  партия 
и  да  имало  мл^же  съ  отллчень  умъ 
и  необикновени  дарби :  Брисо, 
Верийо,  Жажюне,  Силери,  Бар- 
бару,  Валязе,  Дюко  и  др.,  якобин- 
дигЬ  сполучили  да  одържжть  побе- 
дата на  31-и  май  1793.  и  ослдили 
ир1иставителетЬ  на  тая  партия  ня 
смъртно  наказание.  Т1ь  с»  изве- 
стни въ  историята  на  революхскята 
и  съ  името  Дшнксеть  и  дчамшпц 
и  ФеОералиппшть.  Когато  карадв 
ж.  нц  гилотината,  гЬ,  въ  иггни- 
скпн  духъ  на  републикашашц 
иЪели  марсеилсзата. 

Жнрантъ,  птал.  Они^  шЛт 
жи1и)4ва  полица. 

Жнрафъ,  фр^  отъ  аро^ 
коп  ита  1дици    чстьврошм» 


—  582  — 


ако  я  диво,  ^кявотпо,  заб'!игЬхЕ- 
трлпо  по  ддъжяната  на  шията  си; 
най-високо  огь  вснчкитЬ  жввотнп, 
главата  му  вон^^кога!  висока  кадъ 
земята  до  6  метра;  таю!  с  наре- 
чено, аащото  шиш^  н  главата  му 
еж  като  на  1шмила,  а  кожата  му 
с  вапятнена  като  леопардовата. 
Старото  му  нме  кам€ло9Ш]и)ь; 
жвв1^е  по  раниптгг!  на  южна 
Африка,  п  се  храни  съ  листата  и 
клончетата  на  дървесата. 

Жнро,  птпл,  1)  Подписване 
мЬинтелнвиа  на  другата  С1'рана 
^на  гърба).  2)  Прехвърляне  м-Ьни- 
телница  върху  другиго,  пндоеи- 
ране.  3)  Обращение,  сборъ  на  го- 
дишна иродань:  тоя  пщтьенъ 
направи  тая  година  жнро  за 
100,000  лева,  —  Жиросвам-ь.  Пр-Ь- 
хвърлямъ  мЪнителнпца  върху  дру- 
гиго, сир.  озиачавамъ  на  самата 
м-Ьнотелиица,  че  ш  отсташямъ 
другиму. 

Жнтейекн.  СвЬтски,  мирски ; 
суетенъ.  —  Жмтель-лка.  Лице,  което 
живЬе  на  едно  мЬсто  обикновено. 
01тука  жителство,  жи1гйсне  обик. 
на  едно  мЪсто.  —  Житие.  Животъ» 
жн;^неописание  (на  светия).  Жи- 
тие-битие.  Животъгь  ц  състояние- 
то (на  мькою). 

№итоян]»ъ.  Русски  градъ,  цен. 
на  волхивска  губерн. ,  на  д-Ь- 
сния  бр.  на  Тетеревъ,  притокъ  на 
Дн^Ьпръ,  1250  квлом.  на  югь  огь 
С.  Петербурп»;  54,827  жит.,  п6- 
вечето  евреи.  Основанието  на  Ж. 
се  проат11два  до  Х-и  в1}К7>,  и  по 
едво  вр'кме  той  билъ  важна  твър- 
дина среша  яахлуванпята  на  ка- 
йацитЪ.  Въ  1648  той  бплъ  близу 
съсипанъ  огь  каиашкия  главатарь 
Хмелнипкн.  Въ  1778  той  билъ  при- 
съединенъ  на  русската  имперпя. 
Градъп.  въртп  търговия  съ  кожи, 
^огькц  медъ  в  дой,  ииа  два  го- 


дпшвд  панаира,  в  П| 
л'к1нп  и  стъклени  фабр] 

Ж1ща,  НвшЕя. 

Жншка  (Пвань),    Чп 
л1;ри1гь,  род.  около  1И70 
новъ,  зималъ   участие  вг 
птитЬ  войни,    а  сл1цъ 
на  краль  Венцеслава,  сгган; 
водитель  на  хуситнтЬ,  Шл 
огь  и:1бранието  па  Снгв:?! 
пустошилъ  Чехня,  поб*! 
скигЬ  на   импер.    Свппй!] 
едпнядесегь  редовни  бито! 
р1ить  чешската  диета  да  С1 
пр1зстола  тоя  крпль,  и  кп 
титлата  чешски  крали  Въ1 
на   Раби  Ж.  изгу^^идъ  е,1 
око.  което  му  остгавало.  та 
осл^П'кгъ,   ала    продълш! 
не  по-малко  поегоянстао 
сп  попрнп1е.  Чумата  ат 
страшенъ  сгЬпецъ  въ  1- 
умиралъ,  Ж.  пр'Ьпорлчилъ1 
гаретЬ  си  да  наирнвшгь 
жата  му  барабааъ,  защото 
да  ги  води   още    па    воб1 
казвать,  че  тая  пр^пораи 
нзмпслпдя.  Виж.  Х1/гити»] 

Ж«1е6ъ,  староО.  Лннъ: 
тнта    дъсчена  стан.    въ 
тжпче  гроздето,    п  отъ 
точи  виното. 

Ж.1гчка.  Течность, 
ллчава  черпни  дробъ,  в 
пе  въ  дванадес^тпика  (I! 
ното  черво);  тя  е  ;' 
ва  в  1х>рчцва  на  . 
лическа  реанцвя  вгь  Н1 
сгьстояпие.  СъставнвтЬ  й 
раствори  оть  са1ит1'.  па 
и  содата  и  дн^  вапсдтел 
ство,  зеленикаво  и  въо<и 
ито  се  обръшатъ  въ  ч< 
смола  и  отъ  коото  завпсв 
на  вспражнепвята.  Вн&. 
мгхурь.  -  Жлгчмосгь.  Раз 
лсиъ  в  злобеиъ  нришк 


—  683  — 


Особрнп  оргапп  на  тЬ- 
и  отъ  малки  пртерии, 
вв,  павити  заедно.  Н-Ь- 
хъ  не  еж  п6-гол*«и  огь 
ово  зърно,  а  други  ех  п6- 
й;  черний  дробъ  тежи  дори 
го  пб-вечо  оть  едииТ|  кпло- 
^  Службата  на  аг.  е  да  па- 
тъ  нзъ  к|гьвьта  н11Кои  веще- 
да  ги  пр11Връ1ИД'гь  въ  осо- 
видъ  течности  илн  сокове. 
етЬ,  воито  помагатъ  да  се 
храната,  каквото  плюнката, 
ческий  сокъ,  жлъчката,  пан- 
:ческий  сокъ  п  течностьта, 
се  подмазватъ  ставоветЬ, 
л&чжтъ  отъ  връвьта  чр-Ьзъ 
ъ  въ  тЬлото  се  срЪтатъ  в 
видъ  дг.,  които  само  Сч1у- 
да  прЬц^нцатъ  н^кои  съ- 
части,  безъ  да  изм1>аявагь 
инъ.  Посл^дннй  видъ  ж.у 
еж  бжбрецитЬ  и  пото- 
НГлх*>хтъ  огь  кръвьта  не- 
биотЬ  и  вр-^дителни  за  т^ 
1ещества,  като  пикнята,  нота 
ВсЬна  жл-Ъза^  колкото  и  да 
,  има  една  ц1'>вица,  която 
гра  п  пр»шася  особената  сн 
сггь.  НЬкон  ж,,  каквито  еж 
сввгЬ  н  сдъзонитЬ,  ГА5  иамн- 
въ  вжгрЬтпптЬ  празнини  на 
,  а  други  на  повръхностьта 
1ака,  запр..  потовптЬ  зг.  ле- 
въ  кожата,  въ  така  наре- 
подкожна  клЪтчатка,  и  пр^Ьд- 
вагь  тржбести  клжбца,  за- 
1Й  край  на  които  ое  намира 
втра,  а  исхвърлителната  нЬвь 
яри  въ  повръхяостьта  па 
&.  ПотовигЬ  ж.  еж  забЬдЬ- 
1Я  по  иногобройностьта  си: 
1нъ  квалратенъ  пръсть  ко- 
а  на  Х1аньта  около  2.760 
;  ход1иото  2,795,  на  гор- 
ива на  ржката  1,.^00,  на 
чедото  1,300,  подъ  миш- 
деоетини  хиляди. 


Тия  ж.  отлжчатъ  пота  иепрЪкдо- 
нжто. 

Жомини  (бароиъ  Ллександ}», 
Хенрмлотчь),  Русски  дипломагь 
(1814  —  1888).  Ж,,  старши  съвгЬт- 
никъ  въ  министерството  на  вън- 
ишитЬ  д11ла  и  :шб1х111жителенъ  сти- 
лнстъ,  е  пр-Ьглеждалъ  пр-Ьдвяри- 
тедно  всички  дипломатически  до- 
кументи издавани  отъ  русското  Н])а- 
вителство.  Сл'Ьдъ  кръмската  война, 
той  холилъ  съ  особено  послание  въ 
Верлинъ»  а  въ  1861  въ  ТХарижъ;  въ 
1875  уцравлява1ие,  нам^Ьсто  дър- 
жавния канцлеръ,  министерството 
на  външнитЬ  дйла ;  пр-Ьуь  руо 
ско-т>*рската  война  въ  1877  — 
1878  придружаваше  въ  Букурещъ 
кннз^ь  Горчакова;  въ  1879  и  1880 
псаълпяваше  ддъжностьта  другарь 
на  мипистра  на  външниг!}  дкла. 
Ои1е  въ  1863  Ж.,  възъ  основата 
на  материали  само  нему  достжпни, 
напнсллъ  единъ  очеркъ  на  дипло- 
матическата история  на  кръмската 
В1»йна,  който  прол^ть  ярка  свет- 
лина върху  закулисната  й  страна; 
иъ  въ  печата  тоя  очеркъ  можалъ 
да  сд>  понви  само  слЬдъ  И  години, 
и  то  анонимно:  Е1и<1е  й1р1огаа11<|ив 
ниг  1а  рцегго  (]с  Сптйе  1852  — 185Й, 
раг  ип  апсип  (Ир1ота(е  (Парнжъ^ 
1«7^;  СЖ1Ц0  С.  Петербургь,  1878). 
На  русски  озикъ  и  съ  името  на 
автора  подъ  :1аглавие  1*усия  и  Ев- 
ропа еъ  епохата  на  кргмскапьа 
вота  той  е  напечата  нъвъ  Вгьсшг 
ннкъ  Европн  (1886,  кн.  2  —  10). 
Жоянни  (баронъ  Хснрнхь), 
Французскп,  а  пб-сетн*  русски  ге- 
нералъ  и  воененъ  писателц  ро- 
денъ  въ  Пейернь  у  Ватлаш^ 
(1ПвеЙднрии)  въ  1779,  починжлъ 
въ  Паси,  парцжско  село,  въ  1869. 
—  Ж.  въ  младостьта  си  постж- 
пилъ  въ  единъ  огь  швейцарскитЬ 
пълкове,  които  се  намирали  тогава 
нафранцузска  служба.  (Мдътова, 


—  594-* 


вато  се  занимашиъ  въ  едннъ  па- 
рпягски  търговски  коиторъ,  изуч- 
Шктъ  иоенипт^  науки  и  и:1далъ  въ 
1804  нзиЬстното  съчцнгние  Изу- 
чение  на  ве^ткитгь  ьоенни  ^Ъьн- 
ствия  (Парижъ,  1804),  което  сгь- 
държадо  едно  сравиително  изсь 
бра*кеиив  на  войннтЬ  на  Фрпдриха 
Велики  н  Генерала  Бонапарга.  Въ 
1804  ИС.  бидъ  прнеа-ъ  въ  редоветЬ 
нафраицузската  армия;  въ  1806 из- 
дил  ь  съчииеиието  Мемоарь  върху 
вгь]юмтност  ьта  Ш1  прусгка  пиь 
тини.  'Зл  войипта  въ  1806—1807 
балъ  награден^ь  сь  баронсю!  титла, 
а  въ  1808  отишелъ  съ  маршалъ 
Нея  въ  Пслания,  въ  качество  иа 
неговъ  начални  къ-щаба,  нъ  скоро 
балъ  отстраненъ  огъ  тамъ  по 
клеветитЬ  на  недоброжелателе,  кои- 
то сполучили  да  иоаднгижгь  среща 
него  маршала.  Наиолеонъ  му  въз- 
ложплъ  да  напише  псторнита  иа 
ита.1иянскигь  походи  др1;уъ  1706 
—  1800.  Въ  войната  11рЬ:*ъ  1812 
Ж.  занимавалъ  ддьжностьта  упря- 
внтель  на  Вилно,  иослЬ  1ш  Сно- 
ленскъ;  благодарение  на  събра- 
нигЬ  оть  не1ю  свЬдЬнии  аа  м1жг- 
иостьта,  ирЪминуването  на  фраи- 
цузската  ар^мии  при  отста^иваието 
й  пр^ъ  р.  Березпна  се  извръ- 
шило  сравнително  сполучливо.  Въ 
войната  на  1813  Ж.,  назначенъ 
началникъ-щаба  прп  Нея,  много 
(писЬйсгоува.1ъ  за  побМпт  при 
Бауценъ;  аъ  производството  му 
въ  дииизиоиепь  1Ч!нералъ  било  от- 
клонено, нслКг<^вне  недоброжела- 
телпвсгго  па  Берте.  Обидеиъ  огь 
товя,  Ж.,  ш.  Д('пя  на  игтнчапего 
на  пр1ширието,  прЬмнцклъ  иа  стра- 
ната на  съЕлзиииатк. 

Прпегь  па  служба   огь  импер. 
Л  I  I  1  съ   чипа  генерал ь- 

л<  ь  и  съ  званието  п>нераль- 

адютангь,  Ж.  се  ямилъ    1гь  есен- 
ния   походъ   В'Ь    181:^   в'ь  ролята 


на  съв-Ьтвнкъ,  дадено  де 
лезепъ.  Въ  цартвапети  иа  ияаеи, 

екгп.    и  много   съд^яитвувцъ  л 
основанието  на  воевда1а  ак-м  ■''^^ 
въ  Петербургъ.  Въ  1828  ; - 
ятелно  участие  в*ь  военпо':    ;:, 
ствия  при  Варна.  Вь  а  V.; 
назначенъ    пр1Адаватель    п.. 

тегията  царевнчу.  За  пш  Ци ... 

него  било  наплоаяо  па  фраиц.  съ- 
чинение: Съкращение  и. 
искусста».  Охъ  1 85Г>  той : 
да  шивке  иъ  Лоаани.  Воеци1гг^  ■« 
съчинения  му  отворили  пт.рв''  м(- 
сто  въ  реда  на  воевит'^  пи 
ГлавнпгЬ  огъ  тия  т 
спомспакТитЬ,    са  : 
аоенна    иет^^рця    на  пи14нч 
Гстлнгцимша  (5   тома,    И 
1806),   Лолипшчсскии    и  бч 
жчшотъ    на    Нти»леона    ( 4 
Парпигь,  18::*7),  пр^воденъ  \. 
гарски  отъ  капитанъ  Ив.  II 
|;ова,  2  части  и  притурка  <П1  д^ 
и  планове  къмъ  съчипеи! 
фин.  1895  — 18М6],  Лна,ш\ 
таблица  на  ипиптнгь  9^ом( 
т  чоина.   Тия  съчиненни  слГ 
голЬма  стойность  за  военнва  у^ 
яикъ. 

ЖонгдерЪу  фр.  Фокуспикь. 
рагйозипъ,  омайникъ;  и.^обти  Ч1 
в-Ькъ,  който  ц>  •  ■ 
кос1'ьта  си.  Оп: 

Жошш-гь  фР'  1-за!: 
стеняе  сь  жьлтп  мпри:.....»..  ^и 
тове. 

Жофроа  Сеигь-Т' 
(^ъ).   ;^намепи'гь    4 
ологь,   род.  въ  1772  нъ   к1 
уир.  в'ь  1844  въ  Париапь 
телегЬ  м>  кх»  вспрат^иц   вь 
вара  да  се  учи 
цне:нла  той.  сь  ^ 

скоро  се   пркхаль   и«  ииуц 
сстеотвсцитЬ  науки.   Той 


-565.- 


1У  окппшгц  40  ш  31-годешна 
апдрасгь  бвлъ  овзваченъ  профе- 
Зоологнята  въ  Град.инп'га 
шиита  въ  Пирвж1>.  Огь 
ваправилъ  важна  услуги 
кТСате  съ  уродигЬ  си,  съчп- 
ся  ц  съ  ревиостьта  си 
»гати  с^ирЕятЬ  на  ИаршЕЕския 
ОскЬнь  това,  той  открпдъ, 
1же,  гения  на  Кювпе. 
^.  с^  научилъотъедннъ 
■рь  ЗА  я^кий  сн  момъкъ  въ 
кандня  в.11пбеяъ  въ  естестве- 
наука.  На  тия  момък'ь  (Кю- 
той  тутакси  пцсалъ:  «Ела 
[арвжъ  иезаОавво;  ола  земя 
>то  на  яовъ  ЛвяеЙ,  и  станя 
осиоаатель  аа  естествената 
»ая*.  Така  Кювие  бдлъ  по- 
1Ъ1гь  Паршкъ  прорг.чески  отъ 
^еж^^\'  двамата  ао1ио;*и  г.е  свър- 
тЬсно  вриптелотво,  което,  око 
>ушено  »6-с«тнЬ  тъ  жнви1ггь- 
научвн11^  разисквания,  пи1П> 
Пидповвло  ирЪ-ть  посл^дншЬ 
1НЦ  итъ  живота  ихъ. 

1798  Ж.   придружнлъ    На- 

»нд  въ  Бгииетъ  като  водвтель 

1а  научна  мисия;   и  сполу- 

дж  занесе  въ  Францпн  дЬнин 

;а  оть  образци   по  естестве- 

нсторая.   За  запнски1'Ь,   въ 

ги   оиисаль,   бнль   ирисгь 

\енъ  на  академията.  Въ  тона 

1ние  ц  раепр'1^хк]еиве  тоЙ  по- 

началото  на  промдшча  сн 

за  Коннашити»  на  плана, 

теория,  изложена  1и'*-сетн"Ь 

|Сно  въ  съчинението  му  Ана- 

хнсска  философия,  той  посо- 

чв  природата   е  образувала 

жавуше  по  ^ 

въ  всвчю^ 

ов  язм^{^нява   но  ХП.1ЯДВ 

въ  всички  второстепенни 

Това  негово  учение  е  имало 

иш  а1ннние  ньрху  \      ! 

нь  нашия  вЬкь.    1 


бяло  Т):1Чката,  върху  коато  то4  п 
Кювае  главно  различали,  и  върху 
която  сгган&ла  една  жива  борба 
между  двамата  естесгвонспнтателе 
въ  академията  на  наукигЬвъ  1>?:^0. 
Кли^  кран  на  живот  св  Ж,  оо.1'&- 
ггЬлъ,  ала  пакъ  продължавалъ  ум* 
ствената  си  хЬятелвость;  и  токо- 
речи  въ  вснчкит!!  ой  съчинения, 
исв11нь  гор^Ьсномеижтиг!»,  зал-Ьгалъ 
да  установя  теорията  сн  за  1'дии- 
ството  на  органическия  планъ  въ 
жнвотиош  царство. 

Жоф[>оа  {ТгМ,).  Фрапцузски 
фнлософъ(1790— 1842],  б1иь  про- 
фесоръ  въ  СоН^^о  <1о  Кгаисе.  По- 
заб^ШигелннгЬ  му  съчвненни  ех 
Курсь  на  естеатеношо  прат, 
Курсь  на  естепщкати.  Философ- 
ска смгьсь.  Особената  услуга  ни  ^Л*. 
еизучш1нето  му  тот.ханд.  и  нЬмск. 
1|шлософни. 

Ж|)ецъ  яли  жрЪ1^ь,  жрИ1р1. 
Етимологически  тая  дума,  ка1П'о  и 
жрьииа,  ж}/ьтау9ал1Ь,  происхожда 
огь  староб.  жргтн  (жърд).  гл  ьгамъ, 
ноглъншмъ,  пзяждамъ.  Жрець, 
жрица  се  изрича  духовно  лице  огь 
нехристянско  нкроисиовйдане,  кое- 
то ирнниси  иа  божество  жрътви. — 
Жречество.  Званието  на  жрецпгЬ 
и  жрвцвгЬ.  —  Жрътва.  1)  При- 
носц  иринесснь  на  божество  сь 
нЬкакви  церемония,  и  обикновено 
сьгор1те:  жниотнн.  плодове,  или 
друго  1гЬн1о.  Въ  примог.»  гл\.  само- 
01ь  и  «замиП  му  прЬ.1м1и'ь, 

СИ)'  \  оть  кое1ч>  се  лишава 

човЬк^ь:  чсстьта  аспект  да  на- 
правите тон  жрь9П9а;  разно^^ки: 
праагм  голн^ми  жрьпши  за  ^с»«4- 
таип*:рт  на  иадаша  си.  —  Жрътве- 
никъ.  Височко  нЬщо.  —  столъ.  ма- 
сич1са  и  д.  н.  за  принасяне  жрътва 
на  божество,  но  обряднтЬ  на  вя- 
рата: ж.  цзобрана1ва  иносказателно 

'    ''!)!,    ПрИЯГ'  ■    ;     I  I- 

,.1"  1ьга.  Въ  п,м,  .. ...   ,.,■  ,,.,,..^   ■.' . 


586  — 


е  адна  осветена  маса  на  лЬвата 
страна  иа  алтаря  за  приготвяне 
на  неш  безкръвната  жрътва  (Св. 
Литургии).  —  Жрътвенъ.  Който  се 
отнася  до  жрътва;  пр^дназначенъ 
нфътва.  —  Жргтвоприношение. 
^Йсггввето  да  се  принасн  жрътва: 
то  различа  отъ  приносъ  по  това, 
ч«  приаосъ  е  просто  прннаснпе 
диръ^  а  ж.  е  припасяне  жнв^ггь, 
живо  схщество,  назначено  да  се 
литп  отъ  живота  чр1>зъ  кръво- 
пролитие. Тива  се  върнш  и  днесь 
като  релнгиозенъ  обрядъ  отъ  евреи- 
гЬ,  мохамеданетЬ  н  др.  —  Жръ- 
твуваиъ  НП'Щ0.  Принасямъ  въ  жръ- 
тва; не  щаднк:  лишавам ь  себе  си 
отъ  Iг^.^цо  доСронолио  за  ползата 
па  л.ругац(сръ1пв*/гшлп>  за  наводив' 
ннтщ  за  изюр}ь.ш»пь. 

РелцгнозииД  обичай  да  се  прива- 
снть  жрътви  се  ср^нш  у  вончкя  сгга- 
ровр1>меннн  народи.  ЧонЬк-ьтъ,  като 
е  ус^Ьщалъ  ншиожоствотосн  и  пъл- 
ната он  зйвисимосггь  о1ъ  едно  Ваеше 
сжщество,  гледалъ  е  да  го  умило- 
стиви въ  случай  на  бЕ^дствие  или 
възблагодври  въ  случай  на  спо- 
лука и  благоденствно,  па  може  би  и 
просто  да  му  изрнпи  чуист1НУго  сн 
на  пр'Ьдапно(Ггь.  /Нрътвоприпася- 
нето  ние  виждаме  оше  на  пърннтЬ 
странпци  на  Ветхия  Зав^ть;  си- 
новетЬ  иа  прароднтедетЬ  принесли 
въ  жрътва  Богу  —  единъ  отъ  зем- 
Нйт15  плодове  (Капнъ),  а  дртгнй 
отъ  стадата  сн  (Авель).  Патрпар- 
СНТ&  и  г^  принасяли  жрътви;  нъ 
само  въ  Мопсеево  врЬмо  се  изра- 
ботила една  подробни  обрядна  на- 
редба за  жрътвоприношснията. 
Правилата  й  ок  изложени  въ  би- 
блейската книга  Лепитъ.  И  изгле- 
ища  като  че  евренгЬ  никога  не  еж 
принасяли  чов^IиI1и  жрътвп.  Топа 
е  за01и'Ьжвтолно,  прЬдъ  видъ  на 
обстоятелството,  че  тоя  обнчай  се 
открива  у  всички  с'тров|)Фменни 


народи,  безъ  да  се   пск.1юпт- 
класпческитЬ  (въ  първит11  и; 
на  историята  имъ):  в;* 
вавилонсЕНтЬ  паметни  1м 
же  да  се    види  изображението  ва 
принасяието  чоиЬци   въ    :г""" 
въ  1гЬ»тата  обстанов!т  ни  1 

ОЗННИ  ()брНДНИК"Ь.    '■ 

раамъ  иИлъ  да  пр1;: 
сина  си  Исаака.  не  доказа»  П1>в- 
насяието  чов1>ткп  жрътви  у  <?вр1'- 
ит1*,  защото  не  тр^ва  да  се  31к 
бравя,  че  това  е  било  идно  шу 
питаНие  на  твърдостьта  на  в^рап 
Лвраамова.  Пб-гатЬмо  правяопоц^ 
бие  има  спонепъгъ  аа  Игфп^. 
който  принеслъ  нь  жрътва  лъшечл 
си:  нъ  и  таи  пстория  се  ишип 
въ  Библията  (сжд.  II;  30  —  401 
съ  такъва  1^ннствеоя  неопрМЬ- 
деность,  че  оиисвяно!»  въ  пел 
подлежи  на  разни  тъ.1Еова(П1Я.  I 
п<>-вечето  най-новн  нзсл1аовате]е 
обясняватъ,  че  Цефтаеватадъщер» 
е  била  П1)осто  посветена  Богт .» 
служи  при  Скиняята.  Въ  всЬко! 
случай  Моисеевий  закоиъ  ясно  »• 
прощава  припасянето  въ  «рът 
човЪткп  сжп1ества  (^виж.  Леи.  1**: 
21  и  20:  2  — 5;  Втор.  12;  31  0  18; 
10)  като  «мераостьи  пр1аъГосво& 

Жуан  ь  АвстриАгкя  (донъ!.  Н*^ 
законнороденъ  сннъ    на  Клрла^'. 
нз1гЬ{Ггенъ    по    блег,кав:*та  си  П|^ 
б"Ьла.  на  чело  иа  '.)• 
испанска  флота,  нл  I     \,  ' 

Леианто  (Гръция),   на  7  окпшвр. 
1571. 

Жуберъ  (Иос^лфь).  Фрляи 
ралисть,  авторъ  ва  Мпсли  (I 
—  1824). 

Жуковгкий  (Вае,    ; 
ски  поеть,  койтотоко-р< 
т*\1Но  е  иодражавалъ  и  I 
като  е  у^г1^лъ  да  б,у 
пронзводитоль  на 
н11аи1'Ь  сн;  той  е 

СНГЬ    много    Пр0И^^,V.V  ^^ид    и<д 


—  587  — 


^ви   поетя    като    Шилера,   Бай- 

рона  п  др.;  н  благодарение  нему, 

]•}< щ-Ь  се  запознало  сь  индийския 

еи^съ  (Наль  и  Дамаянтц,  1840), 

съ   персидск.    (Руаг^мь  н  Зо- 

^•рабъ,  1848),  в  нАй-сети-Ь  сгь  Омн- 

ровата  Одисея.  Ж.  съ  поезията  си 

!^!11  гиъ  вгь  Русия   не  романтиамъ, 

а  идеалшамъ.  макаръ  тон  ндеплпзмъ 

^нд  биль  донЬйд1*  призепъ,  сюер- 

^Ьателенъ.   а  не  що   се  стреми  да 

^^сктестви  идеали   въ   живота  и 

"се  бори  за  тЬгъ    неуморимо.    Ж., 

'      род.    въ    1783    въ    едно   село  въ 

плска  п''5-.  умр.  въ  странство  въ 

1У52,    Едно   пълно   събрание   на 

неговитК  съчинения,  въ  13  тома, 

било  издадено  въ  1849—1857.  За 

6Иогр8«{>.  му  ввж.  Десеть  Стара- 

фт1  на  обратопи  русааА   писа- 

сь  нортретпг    лркводъ  01Ъ 

го,  на  Д.  Т.   Велкова  (Шуменъ, 

1896). 

ЖупелЪу    староб.    С^ра,    кю- 

фТЪ. 

Журданъ.  Франц,  марталъ,  за- 
)евалъ  Белгия  и  снасилъ  Фран- 
н    ст»   поб*Ьдата    надъ  австрнй- 
при   Флйорю   (село  въ  Бел- 
ш)  иъ  1794  (17«2— 1833). 
Жу1»на.1истикау  фр.  Периоди- 
ческа литература;    внпжнииа,   ш,а 
стои    отъ  повременни   плданпя 
вЬстницн  и  списания  (виж.  Жг/]}- 
\Аг),  —  Журналистъ.  Релакторъ 
[И  сътрудинкъ  на  журяадъ  (в^т- 

и-ти  списание). 

Журна.1ъ   (Франц,    огь  л«^>г, 

собств.   знач.    дшч{никь,  — 

I,  въ  които  се  запиовать  ра- 

изъ  день  въ  депь).  Значе- 

1иет()  на  тая  дума  е  Д()ста  разно- 

гразно:  ж-  на  входящитчь  н  кс- 

1ящшп1и   книжа   въ  една  кан- 

фЛЯ  е  кнпга,  д^то  се  записва 

)ШУТЪ  на  посг^кпнаието  на  вс^ко 

огь  книжата,  неговото  заглавие  и 

еддо   кратко  съдържание.    Инта 


ж..  дневникъ,  тефтеръ,  въ  който 
единъ  търговецъ  записва  зпма- 
иията  и  даванията,  които  еж  ста- 
пяли на  в^ра,  на  отворена  см'Ьтка 
или  въ  замина  на  стоки,  полици 
и  други  стойности.  —  Ж.,  спи- 
сание, периодическо  или  ловрЪ- 
менпо  издание,  въ  листове,  бро- 
шури или  книги,  което  се  из- 
дава въ  опрЬдклени  срокове  —  хгЬ- 
сечно,  два  пжти  на  м1;сеца,  сед- 
мично н  т.  н.  Такъвп  пзданпя  съ- 
държатъ  литературни,  научни,  П1>" 
литически  и  др.  св-Ьд^ния,  Фран- 
цузегЬ  подъ  ж.  разбиратъ  и 
в1иггнинъ.  Журналистиката  е  до- 
била началото  си  въ  италия, 
нменно  въ  Венеция ;  1гьрвий  в11ст- 
никъ  се  издавалъ  скоро  атЬдь 
изиам1фванс'То  на  кипгопечатанеач}^ 
въ  втората  половина  на  Х\'-и  в11къ, 
когато  почнклъ  да  излиза  едвнъ 
листецъ  съ  новини,  нареченъ  Ке- 
1а110пеп.  НвШ-гол-Ьмо  значение  ж.  е 
добила  въ  Англия,  д-Ьто  в^стникътъ 
е  достигнжлъ  да  стане  една  гра- 
мадна политическа  и  социална  сила, 
и  упрожяява  такъво  влияние  на 
обп|сстпрнцн  умъ,  че  го  наричатъ 
четвъргатн  сила  на  царството. 

Жълта  р111са  ( Хоашъ-хо),  Го- 
л1^ма  китайска  р1>ка.  извира  въ 
Кулкунскя  планина,  на  сЬв.  огь 
Тибетъ,  пои  Кукуноръ,  обл.  Канъ- 
су,  тече  пркгь  Ланъ-чеу,  заобн- 
ка.тя,  въ  Монголия,  страната  на 
ордуитЬ;  сл^Ъдъ  това  мие  кнтай- 
скитЬ  обд.  1Пенъч?и,  Шанъ^и, 
Хонанъ,  дЬто  тече  пр^Ьзъ  Кай- 
фунгь,  Кипнгь-су,  и  се  ашва, 
сл'Ьдъ  едно  твърди  лжкатушно  те- 
чение по  3,500  килум.  ОП.  зап. 
къмъ  иот.,  въ  Жълто  море.  Ж.  />., 
твърд-Ь  бърза,  не  еднакво  дълбока, 
често  пр1]|днва  брЬговетЬ  си  и  е 
огь  малка  полза  за  корабоплава- 
нето. Тя  е  отъ  всичкигЬ  голЬми 
р*ки,  слЪдъ  Нилъ,  реката,  коато 


*-  588  — 


Прибира  Н11Я-малко  притоцр.  Глшн 
ингЬ  с»  КоеЙ-хо,  ХоеЙ-хо  и  Фуеиъ- 
10.  ВидитЬ  й  нмс№гь  една  жьлт 
пръсти  оп^Ьто  и  имито  н. 

Ж1>лтатА  трн'.ка*  Мно1Ч)  опа- 
сна й  в'ь  пб-иечето  случаи  смър- 
тел.иа  болесть,  на  която  името  иде 
о'1'Ъ  ж'ьлтня  итрь,  шо  добвва  ко- 
жата на  болипя.  Тя  лесно  се  от- 
личили отъ  жълтеницата  (.виж.  таа 
дума)  ло  много  признаци,  като 
тренернпе,  сгореншшию  н  нрЪоъх- 
ваие  на  кашата,  гланоболне^  нибо- 
л^ваие  па  очиитЬ  к.1жба,  остръ 
Оолежъ  въ  чрЬслата  в  по  корема, 
иаклониость  къмъ  бълвано,  а  осо- 
бено по  нрихватлнвосгьта  си.  Тия 
празнпцн  може  посте][евно  да  ома- 
л^^К'^ь,  и  болнцй  то1'ава  оздрав1лва 
|гь  24  яли  Зв  часа;  ако  ли  не 
омчлЬчйтъ,  на<угава  истинско  че2то 
йълаине,  пгЬлото  гЬло  полгьлтЬва  и 
болннй  захвапш  дп  6ъ.1нува:  т<»иа  { 
сп>сг1иинве  1рае  дв-Ь  (-.«'дмицн.  Ьъ  | 
смьртннтЬ  случаи  биле(;тьта  оОик-; 
новено  се  свръшва  на  втория  или , 
третия  день.  Пон^Ькога,  когато  вси- 
чко се  вижда  благоприятно,  нвява 
се  внезапно  черното  бълване,  и 
болний  тутакси  умира.  Въ  други 
случая  баиннтЬ  не  пр11дстаа.'и1вцгь 
тни  признаци,  а  само  ги  заболи 
патъ  краката  и  не  моглтъ  да  си 
пущатъ  вода:  гЬ  ум врагь  без ь  да 
лех^я&гь  да  лсж&1"ь.  Ьъ  всички 
случаи,  които  се  свръшвать  смър- 
телно,  въ  иикоча  се  явява  бкзко- 
ввна  (албумияъ)  на  втория  яли  на 
третия  день. 

Тая  болесть  е  свойствена  само 
па  иЬкон  страпп;  обикновено  тя 
С!!  мв>1ва  аь  Неточна  Индия  я  въ 
Цанамски  процлакъ,  ала  понЬнога 
се  промъква  иъ  С^ерна  Америка, 
Испания  и  дори  ивъНталпа.  Ней- 
янй  онлемнчески  характеръ  дава' 
цъдна  :  'сть  да  се  вад1А1ГЪ 

иЩи^  1Ш  за  естесгвенитЬ  I 


иричпиит    шо  помагвтъ  »а  раав! 
тиеач)  11-  Таш1,  тя  се  прояш1ва  въ 
горети,    влажни  м1 '  о 

атмосферата  е  напъ.1>  щ 

всплрекпя,  въ  земи  мадко  и.ш1 
ндьти  надъ  морската  повръхноиа^ 
И  тя  е  съвскмъ  неизв^Ьсгна  в'ь  ис 
студенит!»,  сухитЬ  стра1!п        '  т 
оння«  които  се  вамиратъ 
лечь  оть  морето. 

ЗКълтеиица.  Такъво  болези( 
огмач^ииие,  нрн  което  очвт&  и 
жата  на  болния  по^&ьлтЬвать.  К 
гато  ж.  минува  скоро*    П(>жъ.1Т1 
ватъ  само  очпгЬ.  А  пон^Ьдога. 

ЕГ&НЬОЧНитйМиКриТИ,  ииАЪЛ! 

и  другитЬ    течиоста    на    тЬк 
запр.  цлпнката.  нотътъ  и  др.  П( 
н^Ькога  още   жъ.1теиичавий  в^к^ 
всичко  като  да  е  жит*.    Поалл^З 
тяването  па    жълтепичавии 
отъ    присхтствието    па  жлъчна! 
въ  кръпьта  п  тканигЬ.  }Клъмб81 
итвва  в'ь  кръвьта,  кш^то 
дроОъ  №  отл&ча  силно  или 
и  се  ирЬчп  да  влиза  въ  и 
сетопръстника  (12-П|>ъстното 
во).  Това  болезнено  съст-^янпе  а»^ 
тЬло^о — ненормалнос1ъга  въ  1:л>"«- 
бата  па  черния  дроС» ' 
много  причиня,    н  . 
лесно  или  иб-икчно,  споредъ  и|'И- 
чннитЬ,    които    С2ь  го    ЛрОПЗВ1'ДХ 

Стар(>-планпнско  ез- : 
лово,  1730  метра  ^^ 
равнпше. 

ИСьлто  море  (Хоншь-/^^^- 
^1асть  01'ъ  Китайско  море,  воит^ 
образува  Печелиски  задивъ  мекду 
с&нш  Китай  ва  заа.  и  Корен  н» 
ист.  Името  му  иде  оть  тара  «•' 
иръс1'ьта,  надъ  коя1Ч|  се  яамд{>^1^ 
вуаитЬ  му. 

Щитченъ  иехурт     '^      ;<  1' 
който  се  пази,  д^»  1ч  '  '•-'' 

теварението.    жль'п 
дума),  конто  се  прш  - .  ^ 


—  589  — 


генир  па  гдпокигпгпшт!^ 

ЦНСКИГЬ  китове,  много  ДРбРЛО- 

в  и  нЬкои  прЬживнй,  в(гЬкога 
з/е.  м.;  пма  го  и  у  пб-вечето 
ця,  <^  исктючеиис  на  н^кои 
ове  (гължбътъ)  п  лорн  оомой- 
»  (стрпуситЬ,  папагя.111гЬ):  ия- 
1а  ос  и  у  земповодиптЪ  н  [>и- 
I;  е  у  класоветЬ,  тп  (м1\два'1'ь 
ррь  г^хъ,  не  се  ср1и!Ш. 
Ктареаъ.  11р-Ьд)гЬдатсль  на  Рс- 
дика  Мекспко  (1806— 1872). 
вдъ  се  гтротивъ  Франция  оть 
2  до  1865.  и  заповГаалъ  да  се 
Гр1лп  пмператоръ  Максимиапг. 
Бюлъ  Вернъ.  Виж.  Ьс^шь, 
Кюлъ  Сияонь.  Франц,  фнло- 
ъ  в  лържашписъ  (1814 — 180*)). 

КюрЖЮра.     ПЛППИИС1№     6'||рД0 

|Аджврин  (Л4|1>икн). 

№м)|1И,  Г1Н1Л,  1)  Избря)ш  т- 
цу  11ш;к.1аиет1)  слдни,  слтото 
вото  е  у  насъ  сждебни  зпегь1)п- 
•€.  —  Това  учреждение  е  сице- 
увадо  въ  Англия  съ  в1-»кове,  а 
Фринния  е  въводеио  оть  1791. 
е  сжщсггвувало  онк*  въ  старо 
авевъ  Римъ:  ньримскитЬжюри, 
тч»  14'  лнмалц  оть  единъ  огобеиъ 
|радъ  граждане,  упраагннвхти  и 


праното  на  помилване,  ноето  не 
прннах1ежи  на  ноповр-ЬменнитЬ 
жюрп.  Това  учреждение  е  родено 
оть  страха  да  не  би  постояннитЬ 
сгкдии,  прйтъ  очйтЬ  яа  които  вс11- 
кпдиевно  испъква  гледката  на  прЬ- 
стлшления,  да  навнкижгь  да  ечи- 
татъ  човечеството  за  съгтавено 
оть  пр1иггж1и1ицп  и  да  виждагь 
рдянъ  виновеиъ  йъ  псЬкой  обпи- 
ненъ.  Иа  да  се  далхть  идр)авнми 
на  обП1еств<ич>,  нами(^1или  да  зи- 
матъ  оть  него  гра;к.1ане  оть  токо- 
речн  сжпюго  положение  въ  живота, 
огъ  каквото  биватъ  обвиненпгЬ. 
2)  Лица  наяначеня  да  шгЬнь-ктъ 
качествата  на  пр'Ьдм11Тн  из.1оженп 
въ  изложение :  жюрит9ь  въ  Плов- 
гШвгкотпо  1илоо*ггниг. 

ЖюеЙп  0)е).  Име  на  нЬколко 
Франц.  б(уганпии:  АнтоанъдгЖю- 
гно  { I  К8в  —  1 7  58 ;;  Бернаръ  (^е  Жю- 
гт,  неговъ  бра1Ъ  (ЮИР— 1777); 
Жо.щ[уь  де  Жюст,  тЬхнь  братъ 
(1704—17791;  Лорпнъ  де  Жюсйо, 
пщ-къ  на  пр1*.диду1иптЬ  (1748  — 
18.(6);  А^рипнъ  дг' ЖюсГю,  неговъ 
синъ  ( 1 797— 1853).  Жюспевпи  при 
раснр!1д1>.'1ението  на  растенията  о- 
бръшали  внимание  на  вснчкнтЬ 
пмъ  отличителни  чъртп,  а  не  само 
на  нЬкон,    както  нравилъ  ЛинеП. 


^ 


». 


^ 


§,  3.  Въ  иерковиит1-1  книги  тия! 

вви,  на  копго  имената  сл  з»мо,  \ 
о;<начаватъ  първата  6,  вто- 
Виж.  Слоалнски    цифри, . 

й.  Име  на  й-Ьколко  иЬм^ки 
1 )  <  Ъкгоигкп    или    Уюрии- 
3.    ияпира    въ   зппадпнгЬ 
п  на  Фахтелгебирге  въ  Бава- 
тече  сЪверно  пр11зъ  няколко 
Лерцо^т^вя  рейсско,  са  к- 


сенъ-алтонбургско.  сакс<'нъ-в»^й- 
марско,  Ан.халгь. ннЙ-сетн"*! мппува 
прЬаъ  прусста  Саксонпянсе  влива 
въ  Елба,  около  40  кяюм.  надъ 
Магдебургъ;  400  килом.  Корабо- 
п);  I  само  въ  Саксония:  2) 

'/'/  г  3.  П:ширв  на  нрЬд'*^лл 

ПК  Нвварпя  и  Саксрпъ-Мрйнипгенъ, 
тече  прЪтгь  Бавария  и  се  влива 
въ  Майнъ;  105  килом.;  3)  Зали- 
бууиска  Зм   образува    се   па  щ^ 


—  590  - 


д1>ла  ца  Тиролъ  и  въ  Зали(»урп> 
06  влива  въ  Залцъ  (притоЕъ  на 
Ивъ);  90  кнлом. 

»{аи|кгко  диижепне«  Буна,  коя- 
то ое  иодцгнлла  въ  Заара  (Стара- 
Загора)  на  15-и  септеивр.  1875 
итъ  Сте<|).  Стамбаюва,  апостолъ 
иа  Централния  бунтовенъ  буку- 
рещскц  комптетъ  и  прЬемншгь  на 
Левскя.  Понеже  Стеф.  Стамболовъ 
се  явалъ  прп  наближаването  на 
есеньта  въ  Ст.-Загора,  старо-загор- 
чане  прЬдлагали  да  се  отложи  по- 
дигането  на  буната  за  пролЬтьга 
отъ  1876,  като  по-сгодно  вр'Ъие; 
иъ  гЬ  били  принудени  да  се  по- 
кориБтъ  на  плана  на  комитета. 
Сиоредъ  р-Ьшенпето  на  комвтета, 
възпаипето  трЬбвало  да  стане  наЙ- 
напрМъ  въ  Стара-Загора,  а  послй 
въ  селата.  Комптетътъ  бвлъ  рас- 
поредвлъ  още  да  се  зааади  Цари- 
градъ,  столицата  на  Турция,  сл- 
ц1евр'Ьмеино  съ  избухването  на 
възстанисто.  По  н-Ькон  причини, 
1шсл1ината  часть  отъ  плана  оста- 
нела съвсЪиъ  иепсн^ь.1нена.  Бу- 
ната въ  С1Ч1ра-Загора  станжлатака: 
вечерьт  на  онр11Дк1енага  дата 
(15-и  сеот.)  и^Ьколко  лиадожи  из- 
д-Ьзли  пзъ  грнда,  та  стан».1и  бун- 
товннци;  иъ  пр^и  да  побуишгъ 
населението  въ  околностьта  или 
ла  земжтъ  горигЬ  и  планииит^ 
били  всички  изловени.  Апостолътъ 
на  буната,  като  внд^Ьлъ  несполу- 
ката й,  он(е  сжтпО  день  хванж.1ъ 
гората.  За  малко  вр11ме  старо- 
загорските затвори  и  безистени 
ое  ИС1ГМ11ЙЛП  оъ  пб-събудеиитЬ  [ 
гра«кданс  и  селнне  отъ  Огара- 
Загира  и  околноигьта  й.  Отъ  Ца- 
риградъ  ое  испраги  комисия  да 
изсл-Ьдва  работата  на  мЬстото.  Тур- 
цигЬ  ое  показах к  въ  това  въсгга- 
нлв  меки  н  снисходателни:  баши- 
бо:^уцитЬ  )гЬмах&  врЬме  да  въа- 
вилиюлггъ  и  турскитЬ  власти  но 


прикачихк,  както  ш 
привщенското  възстаиие,  во'!;ки1 
на  влЕжето.  Подробности  по  тп! 
буна  ое  намиратъ  у  Захар.  Стхч 
нова :  Записки  по  бь.ипрскш 
вьзаттим,  у  Сг.  Заимова:  Мит 
логпоу  и  у  Петра  Иванова:  Вьаа 
минания  отъ  ра^бърк<ш^шт  ар 
мсна, 

•)и6а11.1лваяъ  шькою.  Прияп 
го  занимавамь,  ие  оставямъ  го 
се  притеснява,  веселвк  го: 
вамъ  го  съ  играчки.  —  Забавлявап' 
се.  ПрЪкарвамъ  са    вр^^мспч^;  ш^- 
селш  се.  —  Забавеиъ.   Който 
бавлява,   сзгЬшенъ,   джумбюш. 
забианосшь,   свойство    на  тпкъ! 

ЗаОлуждавалъ  мького,    В\ 
вамъ  го   въ  заблуждение, 
чавамъ  го  отъ  истината.  —  3| 
давамъ  се  (букв.  зпач.  ск1 

или    ХОДШ    ПЗВЪНЪ     ПрЯВПЯ    ШЬ1 

Падамъ  въ  заблужленне,  бърка) 
се  умственно.  —  Заблуждение.  И( 
гр11П1ио  мн1>пне.  лъжовно  пошш 
погрЬшитедна      уигЬренность 
нЬню. 

Заборовски  (Пгнатъ),  Полс! 
ученъ,  рид.  въ  1754,  умр.  въ  180| 
билъкалугерь  (ггь  ордена 
риститЬ  и  учатель.  Той  е 
на  Праюпинсска  геометрия 
шава,    1786),    к.1аспч^'ска 
съ  която  си  служхть  земемйрцнт^ 
въ  Полша,  и  Лошритми  за  нщ 
дииггпь  училища  (Варишво.  178* 

ЗаГюровскн  (  СтпсмцтУь). 
цузски  публт^ис!^,  род.  въ  Кр( 
(Т3еих-8№ез)  въ  1851.  Билъ  е  мЖ 
години   с^^крртарь   на  п  ■ 
Антрипачогическо  друж<1' 
ученъ  редяктмръни  няколко  спн( 
нва.  По-главнитЬ  му   сп>чни< 
ех:  За  древност ьти   на   <« 
шч    '    '    чглгпно    съкращение 
I  му-  гчяит  (1874,    2  т., 

\  Ир}1.пщч1юрнческнС4  щмт.къ  (18' 
I  въ  32);  Прхьсслепинта  на  жиао\ 


щипци  и  пх>п^;ж;/<и(/  1ьлмбг  (1879, 
Кь  32):  Происхождснието  на  ю- 
тра  (1879,  въ  32);  ]Ъл}ьм11пт 
лан.туин  (1881,  иъ  32);  Пацчни 
Ьгьппи  и  .наСюннтносшн  (1НЦЗ,  въ 
12|;  Исчг.тхлигть  гвц,топе  (1884. 
Ш1  '62):  За  шькиАки  стари  фнн- 
гкц  л(итс  (1886,  въ  8"). 

>)або|н)П(*ин  (Станисланъ).  Пол- 
ени юрисконсултъ.  род.  кадЬ  1470, 
лт(р.  въ  15-19.  Вилъ  секретарь  на 
враль  Александра  I.  ГлавннгЬ  му 
С1,'шнениа  ся:  Тгасиииз  йе  иа1ига 
1  ни  в(.  Ьииогит  ге^^1я  (Краковъ, 
-1-^)7/.  съчинение  сега  р^дкосгь; 
а  Кпд1ше11и  ^гашгаа1!€а  ген  ос1о 
рвгУип!  ога11ои18  етпшеп  (Краковъ» 
1М1*).  граматика,  нипто,  вь11р1;ки 
'НИСКОТО  си  з*1главир,  е  нани- 
«  а  на  ПС1ЛСКН  п  много  В|>11ме  е 
■'   II  клдснчоска  книга. 

■{цвнсш    отъ    нгьщо,    отъ  ни,- 

^"'".  I)  Оьмъ  подъ  властьта  му, 

пълното  му   влнянпв;    под- 

^(стсгниг4  зависи  отъ  наиал- 

пи  2)  Бивимъ  сл'Ьдствп1'  на 

нричп1га :     нишата    Ообро- 

(ма  записи  07/п  нашито  по- 

'пс,  Н)  Ставам  ь,  пров:1ли:)амъ: 

■пъ  и  ношьта  тнисттъ  отъ 

Н119ГЩ0  на  м:.\шта.  —  Зави- 

омнъ.  завмсящъ.  кобто  завпсц;  за- 

в»еииость,  състояние  на  заваснмъ. 

^водъ^  рус.  Работилница,  въ 

•'     "•  сурови    проняиеденои»  като 

II  др.  т.,  с<!  обраОогвап!  р&чно 

-к^ц  машинно  въ    голЪмн  коднче- 

*^в:1:  ./.  рогинча  отъ  (фабриката  по 

че  на  фабриката  работата  е 

-^■м..1...жна. 

'{авоенанаяъ,  ДоСнвамь  Н'Ьс1*о 

лата  на  ор&жие.  пр-^шмамъ. 

Завоевание.  Добиване  1г!1СТНость 

^ъ  въорл1жена  сила;  то  пе  е  още 

^  '     и  едно  прави,  д  едно 

I"   мктмосгьга  става 

лш^утъ  на  иоб-Ьдителя  за  врЬмето, 


пр1^  което  ьк  държи  съ  войсбв- 
тЬ  си.  Окоичателцо1*о  придобиване 
се  утвърднва  само  Ч1)'Ь.ть  съгла- 
сието иа  друга1а  страна.  Най-но- 
вото военно  лраво  простира  пра- 
вото на  ^.  сано  върху  държавна 
власть  в  ИМОТ].,  а  не  вьрху  ча- 
стенъ  имогь.  —  Завоеватель.  Който 
завоевава.—  Завоеввтеленъ.  Който 
вма  за  ц1иь  или  т  стреми  да 
завоевае. 

Лавулонъ.  Пакововъ  и  Лнннъ 
синъ,  далъ  името  си  на  едно  отъ 
12-тЬ  еврейски    племена.  Завуло- 
новото  племе   населявало  земита 
между    Тивсриадско   море  на  ист. 
и  Средиземно  море  иа  зал.;  тосо 
прКд1^Яа:о  иа    с1ьв.  съ  Лси|>овото 
и  Нефталнмоното  племена,  на  Ю1^ 
сь  Пслхароиото   племе    и  сь  Ма- 
.насиовото  западно  полу-племе.  Зе- 
мита му  отговаряла  на  юш1а  Га- 
лилея.  ГлавнагЬ  градове  бвлн  На- 
заретъ,    Кана,    Капернаумъ,  Маг- 
дала  и  Тивериада.  —  Завулонъ   е 
имало  н  градъ  нъ  ир'&лк1а  между 
I  Лсировото  и  ^Завулоновото  племе, 
'  който  0  принадлежалъ  на  Лсиро- 
I  вото  племе,  споредъ  едни,  на  За- 
вулоношуго,  споредъ  други. 
I      ЗаиЬра.  Име,    което  носи  бо{>- 
I  бати  на   българскигЬ    борци    «за 
вярата»,  инакъза  независимостьта 
на  Елада.  Изв1ютио  е.  че  хиляди 
българе  слзелп  участие  въ  гръц- 
кото възстание,  което  е  докарало 
освобождението  на  Гръция  (1821 
—  1828),    Вочарь^    Хаджи   Ми- 
ха.п,    Хаджи    Христо,    Хаджи 
!  Штръ,    едни   отъ    нАй-славиитЬ 
)  герои  на  това  възстание,  еж  били 
бьлгаре.  Въ  онова  врЬие  въ  Бал- 
кански полуостронь  е  в1шл ь  друхп» 
вЬтръ:   тогава    всички    хрпстяне 
СА  се  въодз^шевявалн  сь  една  ми- 
съль  —  да   съкрулгжтъ    игото  иа 
<  нев1^рция  «^    турчин ъ.    Ето    защо 
много  б}*йии   ваши    съиародннци 


8П5 


№  улавя.ти  за  оржжие  н  на  тълпа 
тичали  на  помотг.   на  Елада.  Зя 
пптплатп.  които  българетЬ  нстег- 
лили  огьтурцнтЬ  П1)'Ь:гь  онпя  вр*!!- 
мепа  виж.    Игторичгсни    памет-  \ 
нинн  ш)  врикм^то  на   ЗавР^ата,  \ 
брой  I  отъ  Нълшрскп  ИшЪпотека,  I 
ппланпр  на  Българското  Книжовно 
Дружество. 

ЛатсЪса.  П'^рде  (на  ирозорт\ 
вре  ши  и  др.  т.). 

^Ь1в11Т7».  Иъ  ^иппг.(.  тьржестпеиъ 
договоръ  или  условно  па  Ьога  съ 
човека,  въ  което  Богъ  обещава 
ОП.  своя  страна  н'Ькоп  милости  и 
благол1шния.  а  чов-ЬиптЬ  отъ  свон 
страна  об'Ьп1авать  да  нспълннктт» 
венчЕИт!)  му  повел'Ьнин.  Такъвъ 
договоръ  не  се  основава  върху 
вяанинп  пряпн,  такто  помржд|  чо- 
в1титЪ,  нъ  Богъ  се  обещава  само 
отъ  лоб1)атя  си  воля,  Дръквата 
припознава  собствено  два  1.:  Вст- 
ти,  който  е  състюялъ  въ  това.  че 
Богъ  об^талъ  на  чов^ЬцатЬ  бо- 
Жественъ  сиаситель  и  ги  пригот- 
вилъ  да  14)  нрнсмжть.  и  Нови, 
който  4Гьстоял'ь  въ  това,  че  Бо[П> 
нлистбна  яодарилъ  на  чов'ЬиитЬ 
спасителя.  Тия  двя  зав1;та  еж  обе- 
мали часггниг1\  г1ав11Тй  ня  1>огя  съ 
н1'>коп  благочестиви  лица  —  сь 
Ноя.  съ  Апраама,  С1.  Дапида,  — 
когато  Вогг!  пмъ  давалъ  вгЬра  въ 
бкдлтия  Месия.  Моисеевий  за- 
конъ  съдържа  главно  товията 
на  Ветхн  .у.,  а  евангелието  — усло- 
вии'1'а  >1а  Нови  .^.  (Бтл,). 

Занкн^шне.  Зав1'>н1анпеп^е  ав- 
тентнчеиъ  акть.  чр"Ь:^ъ  който  едно 
лице  с»бявива  пасл'Ьдията  си  воля, 
снр.  раопореждя  се,  но  установе- 
ните въ  закона  правила,  ва  въ 
блджще,  оТъ  деня  на  смъргьта  сн, 
Съ  всичкия  си  вмотъ  или  (гьмаелъ 
ътъ  него.  Тоя  аьтъ  е  отм'Ьняемъ, 

СИр.    Зан11П1ЯТРЛЬТЬ   МОЖ'  ч- 

мЬияБЛ.   Лицето,  което  1. 


било  шжъ,    било  тяа 
може  да    завещава,    безъ 
потр1\ба  отъ  съгласието 
ря:фЬ|аеиието  намхжасн| 
да  не  е  въ  обикновено  уш 
каио    или   слабоумно 
па  и  да  е  съвъртенол-Ьтио: 
насл1иници'Н1   могжтъ   да 
уиян1,оженпото  на  »пвЬп|иий1 
Занопътъ  припознава  Д1 
новени  форми  на  зав1ш1а1 
моржнно  и  жтшриално. 

Саморъчното  заи+;таит10 
да  е  написано  ц-Ьло  гъ  рл 
завещателя  и  да  е  подпис! 
него  съ  означение  депя. 
годината  когато  е  плправеп( 
ппсътъ   трЬбва  да  с  па 
зав'|1Н1аняето. 

Цотариплното  зав'Ь1цанш 
да    бжде    публично    или 
Публичното  подле;1;н  на  слШ 
формалности : 

1)  То  се  нзвръшва   'УГЪ 
риусъ    въ    присжтствиего 
тпрма  свидЬтеле. 

2)  Зав*Ьп1ательтъ  трЪбва 
тува,   а  нотариусъть  1а  Н101 
завЬтанието  както  му  ••  ' 

3)  Нотариусъть  тр+/: 
чете  звв1^Н1анието  на  завЪмш! 
пр*,ТЬ  свидЬтелетЬ. 

4)  Изрично  ое  споменува^ 
в11пи1Янето,  че  ех  ивпрш 
формалности. 

5)  ЗавгЬтательгь  тр1бю 
пише  завещанието  самъ; 
заявя,  че  не  знае  или  не 
пише.  заян.1енпего  му  се 
л^жва  пзрично  въ  акт&«  Ж9М 
причината,  която  му  е  ар^Ч 
да  подппнш.  Още,  ммЬпшв 
тр1^ва  да  е  подпиоаио  ■ 
.тЬтелетЬ  и  вотарпуоя. 

Тайното  зав^ншнне 
слМвитй  формалностя 


—  593  — 


I)  1У|  уожл  ля   (>хде   1шгасаио 
ядв1ицат^ля  или  огь  едио  тре- 

Ако  0  каансано  огь  ;шв%щ8- 
то  тр^ва  дя  е  и  подписано 
^сжщии  на  края  на  сгьдържа- 
му:  ако  ля  е  написано  пс- 
нли  отчасти  отъ  другпщ  то 
и  да  бжде  подписано  отъ 
тат^лн  на  всгЬкоЙ  листъ,  яко 
Ьсгов  отъ  по-всче  листове.  Лн- 
ито,  което  0  пнсадо  завета- 
■ето,  хгьжкго  е  н  то  да  го  под- 
ше. 

В  Хартвлти,  която  съдържа  за- 
Ваааето,  или  хартяята,  конто 
ухш  за  ола1ГЪ,  требва  да  е  склмь 
ша  н  запечапана  еь  печата  така, 
да*>т«»  7»тгКи1П}1П«то  да  пе  може 
ь  повр-Ьда. 
ьтъ  ш  пр-Ьдава 
сключена  н  запечатана  нп 
гвуса,  въ  прислктчггвието  на 
тл  сввдктелс  н^й-малко.  нлн 
; :1ючн  ц  31шечата 
I  ва  нс^гарвуса  в 
1етв. 
Върху  хартията,  въ  която  е 
[0.  нлн  обвито  аав1;ишнцото, 
■сътъ  полага  иа.^1ШС7».  въ 
означава  пр'Ьдав!1нето  ня  па- 
Г4  едно  заявление  на  ;)ав1;н1а- 
оя  огь  него  ли  е  написано  на* 
Ш|анието  нля  огь  други1Ч),  чп- 
1вго  в  съдържанието  на  нечятнгк, 
промжтстввето  па  свад1^.телетЬ 
щ    вавръшването   на   всичкнтк 

ВШАЗвОСТВ. 

ВНа.1пв1тъгь  се  подппспв,  как-' 
Рк  зав1шштеля,  така  п  отъ  на 
[риуса^  заедно  съ  овид1л'ехвгЬ. 
7)  ВсичЕвт!}   тия  форшин(>(   , 
иаврътвлть  беть  пр1ишсь.^ 
■Ьк  вацгьшваве  други  актове.  | 
Ввя,  К0ВГ1)  не  :^на1ктъ  яля  не 
^ръ  да  четхпн   саицо   и  олЬ- 
■К  ае  могхтъ  да  прав(хтъ  рас- 
рПбв  чркп  тийио   ш&кщанве. 


ГлуХО-Н^М''  ;;Тм   мТ 

да  правИкГь  >  ц 

или  тайно,  приети  отъ  иоанриуса! 
въ  тайното  тр11биа  дл  б^1с  1гк1СР{ 
написано,    датирано    и  подиисапо* 
съ  рЛкКата  на  яавЬщателя. 

;^икоцъгь  изисква  свид11ТслстЬ 
повввай  да  ирисятствуватъ  па 
завАп|вявята  да  ек  пълнолетни, 
български  поддвнници  и  ползу-» 
шти  се  съ  гряждапски  прапа. 

ЗавгЬпшнпята  на  военни,  които 
се  нампратъ  въ  военепъ  походъ, 
на  квартири,  или  на  гариизонъ 
вънъ  отъ  територията  па  княже- 
ството, иъ  обсадена  агЬотпошъ  въ 
каяжсството,  както  и  на  п&тнвда 
по  М14>е,  и  ва  жвтвле  въ  м1>ста, 
къ  кинто  всЬко  съобщение  е  орЬ- 
ккснжто  по  причина  на  чума  или 
друга  гчаралителна  болесть,  (гш- 
патъ  въ  други  огь  обшшовепитЬ 
форуми. 

Лагаан!^.  Г(>ахь  въДодни*Еги- 
пегь,  ц.  па  обл.  Шаркие,  106  кп- 
лом.  на  с1>в.-:шп.  отъ  Суезъ,  на 
канала  п^о  води  огь  провлака  за 
Ннлъ  п  па  жел^кшшщта  отъ  Капри 
на  Суеа^ь;  19,815  жит.  ГолЬю  сто- 
варите па  памука  и  житото  въ 
таи  страна  на  делтата. 

Ляглавие.  Надписъгъ,  поста- 
веиъ  на  ч»'Ло  на  ннв1^  итдЬлъоть 
кнпга,  или  ка1шито  и  да  било  съ- 
чинение, за  да  дава  едно  всеоОе- 
млль^ше  понитне  за  съдържанието. 

*}дгАН4>|)Ъ.  Тайно  гьгласие  па 
нЬколцпна  да  рабопхтъ  протвпъ 
една  влас1ъ,  С1лак.1ртие. 

Лагиря  (стар.  Ахбронь)^  Р]ш& 
въ  Албания  (аннпски  вил.),  обра- 

.1  езеро  Чукнпда,  прибира  во- 
:.  на    Коцоть,    в  се  влива  въ 
Ниническо  море,  8  квлом.  на  иог. 
отъ  Иарга;  80  килои. 

^горнчане.  Градепъ  въ  ко- 
сгу|>ока  каза;  5,000  жит.  ^{асгго 
Ошгарош!  градепъ. 

38. 


—  594  — 


Заграпиченъ,  рус.  1)  Който  се 
намира  зад-ь  границата  или  11р1ь 
д1злигЬ  »а  една  дър;кава,  или  който 
е  докаранъ  огь  тамъ,  другозомеиъ, 
чуждестранеиъ.  2)  Който  е  иазиа- 
чеиъ  за  въ  странство:  зшраничснг 
писугортъ. 

'Лмг\м^<уь  (по  нЬмск.  Аграмъ). 
ГлаиппЙ  ^)адъ  на  Кршищи  или 
Хърватско  (упгарск.  обл.),  380  ки- 
лом.  на  югъ  огь  ВЬна,  280  кнлон. 
на  ист.  огь  Триесть  по  жел'Ьзнида, 
на  Сава  (притокъ  на  Дунавъ); 
38,900  жит.  3.  е  сгЬдалище  на  хър- 
ватския баиъ  (главеиь  управитсль) 
и  на  хърватския  сеймь  (областно 
събрание).  Тоя  градъ  е  ср1иоточио 
м1Ь<лч)  на  хърватскпя  литературенъ 
н  политически  жпвотъ.  Въ  него 
се  намира  хърватский  уипверси- 
тегь  н  хърватската  аки^ггмня  на 
иаукпт*  и  искусствата,  Огь  тоя 
градъ  се  кр1Ьпи  народний  духъ 
срегца  незаЕоннитЬ  домогвапия  на 
сплнпг{1  със^^  наджаре,  н-ющи  а 
пталпйнди-  Много  бьлгаро  ех  се 
учпли  въ  3.  Градъгь  с  добр-Ь  укр^Ь- 
пенъ,  има  хубаио  пристаипщо  на 
Сава,  и  втфти  значителна  търго- 
вия съ  жато  и  тютюнь 

^{агуляевъ  (М.  А.),  Отличенъ 

руССКИ  ИГ)'рНа.1НгТЪ  н  публицп(ггь. 
особено  популяропъ  въ  С.-Пстер- 
бурп>.  3.  се  смита  у  русит11  1ш  го- 
л1>мъ  зналецъ  на  западно-евро- 
нейскня  жпвотъ  я  политика.  Той 
е  работплъ  въ  Всели рнгли  Трудь, 
Ролось,  Синъ  Отечества,  Рг/сскШ 
]\Ир7.,  Еиблютска  для  Чтгюя^ 
ис(.\ч{рная  Иллюстрацгя  и  др. 
Той  е  и  сътрудничнлъ  на  \^Ьь~ 
(1ера1(1апсе  ВНде,  парнжс1ШЯ  Ло«г- 
па1  (1о8  ЪеЬаи  и  петербургския 
}*тта1  (1е  Рс1сг8Ьоиг</.  3.  е  ро- 
денъ  въ  1834. 

Задпналъ.  Давамъ  шт-напрГаъ. 
П{гЬдлага1гь  за  0Т1Х)Воръ:  мдааамг 
тшри,  зада^амь  агпроеь,    Оггука 


задатъкъ  (виж.  ааанеь)^ 
нлц  задача,  пь  мател^    въ1 
за  отговоръ    или    разр1*шешиъ'< 
изобщо  всЬко  н^Ьщо,  което  ек 
еква  да  се  извърши, 

•)адаръ  (итах  Зара),  Га 
градъ  иа  Далмация,  па  едииъ 
на  Адриатическо  море,  117 
на  с1ш.-зап.   огь  Сполатро, 
200  килом.  иа  ю1-ч>-нст. 
естъ  и  475  килом.  на  Ю1 
ВЬиа;    12,000   жит.,    вот 
р(}БГь   главно    сталиянскн 
Търг^шия  съ  жито,    вино,  м 
нсно  масло,  бадеми 
беио  иараскннъ:  риба,  К01 
Въ  1886  въ  3.  вл^-ии    1087 
раба,  съ  товаръ  254,057  това^ 
1873   3.  е  билъ    кр^пость. 
страино  и  безопасно  прнств! 
Съборна   пръква    Се,  А, 
—  базилика  огь  ХШ-и  вЬкь. 
пр1Ькрасеиъ   мраморепъ    алтарь! 
хубава  ЖИБОПИСЬ;  цръква  при  к» 
ския  новастирь   Св.    Марки, 
строена,  по  пр^давието.   огь 
валинигЬ  на  еднпъ  хравгь 
на  в-ь   1Х-И  вЬкъ.    Има 
славна  цръква,  построена  иъ 
в11къ.    Воен  ио  -  морски    а! 
Летпре  мопастиря. 
восл.  и  рпмо-катол.  богаолот 
лнщи,  учителски  инстпт^ть, 
шерско   учили1цо.    Публична 
блиотека,    об лаете нъ    музей. 
театра.  Т-ьрговска  д  зав1 
камари.  —  Въ  римско  вр1мв  -^1 
иарпчалъ  ^шкг  и  билъ  гх 
иа  Лпбурння.    Огь    563   гря 
прииадл<'жаль на  нстично-р1 
(византийската)  империи;  вгь 
с«  пр1цалъ  на  защитата 
циинд1ГгЪ;  въ  1052  мин^ 
вдастьта  па  хърватския 
ппшира  Ш;   а  въ  1105 
1п»  ржц-ЬгЬ  на  уигариитЬ. 
гава    п^адъгь   мднувалъ  ту 
венециянска,    ту    подь 


—  605  — 


доил*  въ  1409  веаполи- 
пасжвЙ  краль  Владпславъ,  пре- 
Тгадевть  ва  унгарската  корона, 
м  0р<|дялъ  Веи^^дий  лрашпв  си 
И  Дддмацпя  за  100,000  дуЕата. 
ОП  Това  вр-Ьме  3.  се  иамиралъ 
вогь  аааггьта  на  ве11еццянска1*а 
'шдо  1707,  когато,  заедно 
^!  цня,  иин;&л'ь  подъа^астьта 
ЬАвстрпя.  Пи  мвра  оть  1809 
Ятстл^пеиъ  Франций,  &1^з'ЬЛ'ь 
^Илирпйската  оОлацть;  въ  1813 
мвзново  отителъ  подъ  а'1астьга 
Австрия. 
[лръ  (Стари — )  или  ЬтлршН 
'радъ),  по  ипи.  Лира  векня. 
)вско  м1кггце  въ  Дшшадия, 
1риатическо  море,  26  калом. 
ЦЧ1-НСТ.  1>гь  с^гашпи  Задаръ» 
>истанн1це,  н1жогатната  сто- 
иа  хъроатскнгЬ  крале.  Стари 
1а  се|^  1,500  жит. 
^куднсенъ,  отъ  кулиса  (виж. 
[дума).  Потуленъ,  скрпшенъ. 
доченъ,  ааочеиь.  Сждебоиъ 
1нъ:  юлло  сТ(Ши  задъ  очпгЬ. 
Ьдъ  очнтЬ,  при  неавяваис  на 
1енъ    пр11дъ     скда:    осмОенъ 

)ВТ»    ( Стоннъ     Ппировъ). 

буптивншгь- ашлгголъ 

ти*то  на  Бьлга- 

Н    '  1 .  ,  ..  :  псиъ    педап)гь  п 

кТ1>ль,  вЛЙ-добр^^  н.1вгЬсггеиъ  по 

1еаисто  сн  Миилч.юто,  исто- 

!1Ш    И    беЛ1»три'1ескк    пчсрки, 

1няъ  р»»ль  кпнгн,  на  ноиивр!;- 

■Ь    български   двпж(*ния  за 

1ческо  освобоицгние.  3.,  ро- 

вь  1855  въ  с.  ТрнкмешлиЙ, 

до  Чйрплнъ,  СО  училъ  пър- 

1.1.    родното   сн    кЬсго 

..  Ивана  Лалгерата  на 

■ивий  ц    псалтикпя,  въ  Чпр- 

фп  учвтель  Инка  Кочева. 

1й-добрий  учитель  въ1гЬло 

п  сл11дъ  това  въ  про- 

ла  вр1^мето  си  старо-загор- 


ско  училвше,  на  което  свърни 
У-класппя  курсъ  въ  1869.  ОколО' 
това  врЪме  въ  Чирианъ  п  Стара- 
Загора  се  наредили  бунтовнигЬ 
гайнв  комитети,  въ  които  зслъ  у  ча- 
стно 0  3.;  па  15-и  юппя  1870, 
той  билъ  испрате1гь  подъ  конвой 
ц  п^чисомъ  въ  Чирпапъ,  а  отъ 
гамь  вь  Трикмен1ли(1;  прТлъ  ав- 
густа  сжщата  година  го  намираме, 
че  постхнп  въ  педагогическия 
класТ|  на  пловдивското  учмище, 
и  ат11дъ  една  година,  че  се  усло- 
вяви  учитель  вь  Хасково.  Пр^Ьзъ 
2-годни1ното  си  учителствуване  въ 
тоя  градъ,  д11То  главснь  учитель 
билъ  Берковски  (виж.  това  име), 
3.  се  запл^лъ  въ  работигЬ  ва  хас- 
ковския бунтовен ь  комитеть,  та 
заедно  съ  другитЬ  бунтовни  дЬйци 
билъ  испратенъ  оть  ту1)ското  пра- 
вителство иа  вЪчно  яаточение  нъ 
Дпарбекиръ  (виж.  кн.  I,  IV  и 
V'  отъ  Мпнмлото).  ПрЬгь  декем- 
врия  1874  той  и;»б'Ьгнжлъ  кгь 
диарбекирс1{Ата  кр+^поп  ь,  подъ  фал- 
шиво име  Бенковски,  и  ирЬзъ  Ца- 
риградъ*)  нам-Ьриль  се  въ  Буку- 
рещъ  въ  кржга  на  българскитк 
бунтовни  д^йци.  Наскоро,  сх!цъ 
недоразум-Ьнията  между  Л.  Кара- 
велова  и  Хр.  Ботева,  3.  зима  стра- 
ната на  Ботева,  и  подкача  да  ре- 
да кгнра     въ    Бравла     сатириче- 


*}  ЗксяужвА  да  се  з&б1игЬня,  че  п 
ту1И'ката  стодяца  3.  бядъ  честатъ  да  е* 
иъспод:1уиа  отъ  услутятЬ  од  едииъ  своЯ 
бившъ    Пунтопеиъ    С1.(^ратъ    отъ    Стара- 

учеипкъ  вг  едно  царнгрдд*'.ко  учвшще, 
тоя  сАЩИ  вЬ1>*ч1ъ  прнлтсль,  «цгюь  когото 
ио-сетиЬ  ,7.  корвсп  ой  дарил  ъ  огь  адна 
ст1>а11а  гъ  Л'/>.  Итпева  [11от1'вь  тога«ж 
Г)нлъ  П1>11лс*1атель  ва  цеитраликя  ьожя- 
теп.  въ  Букурсщъ],  огь  друга  с%  Ст. 
Ст(1мбо,ю<1и  [Отлзлболом»  тогава  устрол- 
налъ  Заарското  оъзстанне],  МАтато  га 
^■дид  друхвнка  биъ  отяшеп  аа  Цар!- 
градъ  съ  аослаппе  дя  гв  аавадж  Ш1|1г;г 
щонъ  1!:1бухпс  възспшшп»  ш»  Бълар«^. 


—  б»* 


фнитически  В*СТ.  ЛЛ(- 
.гялй  (1875).  който  11ма.чъза  главна 
ц1иь  да  бичува  турската  тиранвя 
въ  Бъдгарпм.  Тая  вктникь  нзли- 
залъ  около  :3  м11оеца.  Пр^ъ^гь  юлия 
слщата  година,  1875,  3.  в'Ь  общо 
събрнние    на    б1>лгарскпт1>    рево- 

ЛИиЩОИПИ      комитети      11р1".ЛЛ0ЖИЛ"Ь 

межд^'  друго  единъ  планъ  за  за- 
лямнетф  на  Царпградъ  шомъ  се 
дигне  въастанпето  въ  България 
(Заарснопю),  в  за  тая  1гЬль  сь- 
сггавнлъ  една  дружпна  и  ходилъ 
вгь  [трскага  отолиця.  Ио  разни 
прпчипя,  ме5кду  които  и  Н1'0ПОЛу- 
ката  да  се  дигие  бунтьтъ,  дружи- 
лата не  с«  ооятала  да  приведе 
пляпа  въ  испъляепп^  Пр11зъ  сеп^ 
темврия  3.  0 1  IП^'гуна^^ъ  отъ  Ру- 
жя&ия  за  Врагцп,  и  въ  рдна  оби- 
вояви  изъ  Вратчажжо  иароднлъ 
да  се  отложп  вьзстанпето  яа  пр-Ьаъ 
прол-Ьтьта  на  1876.  Пр-кгь  ес<»и1/га 
сяацята  годпна,  по  ивициатпвата 
на  3.,  гьгггавил  ь  ое  бунтовнически 
комитеть  въ  Гюрп^ио*),  и  члонове- 
гЬ  му  приготвили  общия  плавъ 
на  възотаиието  за  пр1;'П.  1876,  па 
сп  в  подЬляли  Българня  па  гЬ- 
колко  окрхга  за  дЬйствис  и  се  от- 
зовали встЬкой  1П|  своя  окркгь.  3. 
се  авилгь  като  аиосгголъ  ш.  Ира- 
чаиско.  По  разни  причини  вра- 
чанин не  можахж  да  въпстанжтъ 
кога  избухшБ  Априлското  в'ьлста- 
ви(>;  а.1а  3.  иаднк  въ  рлш.'Ьт{>  ка 
Т5'рсклга  1иа(ггь  п,  испрптенъ  въ 
Русе,  бпдо  осждриъ  на  смьрть.  За 
добра  честь,  кога  го  карали  на 
бесилката,  пряс-гигняла  затювгЬдь 
аа  »ам'^нен»е  смъртната  пр^Ъслиа 
съ  в1>чпй  окови;  в  сл1удъ  IГ^•колко 
довя  3^  заедно  съ  Н.  Обр1^теиова 
в  К.  Ботева,  01'карали  за  крЬиооть- 
та  наСенъ-Жанъ-дакръ  (Акн),  отъ 
д^о  се  освободилъ  по  сплата  па 

*)  Яяж.   Цептрллет   Буктомогчесав 
Гиргеаси  Кожнмешь. 


О|Н^0Лф4й(?КШ1  ДОГОИО] 

ооввбаяйрнипч)  3.  с■тяи^ь.1■ь| 
тенъ  инсппнгоръ  въ  Чар1 
въ  1878—9  ностжнвл1>уч( 
московския  учителски    яп< 
на  който  н  свършилъ  ку] 
1881.    Огь   тогава   е  :1Н1 
учнтрлскм 

торска  д.п     '  а 

кулка  между  1886  н  1886. 
е  бнлъ  окржж.  угтравнтель  въ 
монъ,  въ  Стара-Загора  н  ши 
Шумеиъ,  и  съ  друга 
[|р|1:ть  1 887,  ког^ато  е  бЯ^Ь 
ванъ  и  яитернпряггь,  а  зил 
сетнЬ  н    екстернаранъ. 
м11Сечио  емигрантотво»  3*  « 
нжлъ    въ  Пловдивъ,    н  въ 
дпвокия  затворъ  написллъ  К( 
отъ  Мипжлото   (впж.    п) 
на  тая  кннга);    П[гкчъ  лв1 
сжтата  годива  се  оевобфдклъ  «П 
ареста.  На  3-та  пн«втелпка  .1 
ностъ  прннадлежктк  осв1\пь 
н;^лото,    п   друти    пр'  и 

Граматика  зл  III  отл- 
на,  1883);  Бо^ианика {Уук 
Словесность   (Русс^,  1883 
птка  на  Зах.  01Ч)яиовото  <гьч 
нпе  Отлтъ  за  биогра^/к1Я  на 
Ибтйоаь,  вм1*|Степа  в-к  кк.  I  от 
няотер.     <-бирпикъ;     I 

;  П.  Васарпчекопия    уч- 

!  иитпнис,    вм+лтена  въ  кя>  И 
Сборпикв;    Мтим)ш!(1  (ТТдо! 

I  1894);    Ваеилъ  Лш^к^а  Д> 

1  (София,  18»5);   ИДр. 

1 3.  е  писйл*ь    и    въ    вк№ 

|(Цпрпградъ>    1869  —  73). 

1г)ьк-»  (Царигр^  1874—77), 
(Букуретъ,    1875)    нодъ 

НПМЪ     4ПКПЛ1КЪ»,      Ъ 

,  рвщъ,   1874)    въ  отд1и1я 
^  из-ь  България*,  1' 
(Москва,  пр^ъ  1  I; 

1д{кза    «Пнсьма    озъ 
'  бйше  до  181)8   чдшгь  ш 
I  на  Ооомвюпо  Учебно  1^ю 


—  59 


ва  ПросЕ^щоиис!- 
лакъ  учатель. 
куваяъ  шьхспо  въ  нп,- 
хцхть  деговото  внима- 
яеговата  люОо- 
ям6опит1.тво.  учапие, 
—  Звинтересувамъ  се. 
ов4>ето  внимание,  зи- 
№,  съчувсггпулалъ. 
1иж.  Ион.%0. 
1СЪ  (Тразнбулг),  Гръцки 
^синъ  на  Андрея  Зай- 
нъ  отъ  героптЬ  па  ро- 
та за  гръцката  неяависи- 
182!),  род.  въ  Калаврита 
1еаъ)  въ  1829,  умр.  въ 
А  1880.  Училъ  се  въ 
■ършилъ  правото  въ  Па- 
Въ  много  вр^ме  1гр-Ьдс'1>- 
т  Камарата  па  прЬдста- 
к,  н  агралъ  лична  роля 
гистръ  въ  разнп  мпипстср- 
бяяащ!И.  Въ  1863  пому 
?но  отъ  крадьГеоргя 
гь  владение  на  Иони- 
прп  присъедияенпек» 

|ЦВЯ. 

Градъ  въ  Оърбш1,  <гь 

июоление.  окило 

1ап.  огь  Бидпнъ 

\хуь  ир]аЬдиатп  линия; 

10  4000  жит.  всачштЬ 

всключенле  иа  малко 

в  малцпиа  арЬселрпцо 

рагположенъ  въ  една 

■  ■      !;1, 

1  и- 

та  р1ька  —  лрц  влд- 

1ъ  ГолЬми  Тамс1къ.  — 

е  бнлъ  присъеА1ше11ъ 

Ш)  !;  . 
1.еД11.. 

Евж.   кнш;.    Заичаръ  и 
.население    огъ    С.    Ж. 

печатана  огь  Шриодн- 


^Анатекаеъ.  ТР^пава  въ  съяЕд- 
пата  република  Мексико;  проотр. 
65,и>7  чет.  килим.;  насея.  б27,9&6 
жит.  Клим^гтъть  е  сгудеиъ,  защото 
държавата  ц1каа  се  намира  въ  Щ1Ь- 
доточиото  плато  на  "*'  .  Стра- 

пата  е  богата   съ  1    руд- 

иицд.  С1>далище  ва  унраил^иието 
0  гр.  Мкаттась,  460  1ШЛом. 
на  с1ш.-цан.  отъ  гр.  Мевс^о»  съ 
3:^,000  жит.  Фабрвки  за  монети, 
ла  барутъ  а  за  понувъ.  Колегия, 
оаювана    К2дЬ   края  иа  ХУШ-я 

>{Ш2.1еЙШЛВЛЛ7>,  рус.    ПоЛИГЙМЪ 

на  и1ици  клеймо,  (кглиосвпмь, 

^клниате.1е.  Съ  това  име  се 
наричали  въ  вр'Ьмето  др.Ьдн  п 
сл-Ьдъ  Нисуса  Христа  един  из- 
м;1мип11п.  които  казвали,  че  мо- 
гжп»  Д11  иоплячдагъ  злитЬ  духове 
ръ  името  иа  Бо1П1.  Сноредъ  ез;щ- 
гелявто  (Мат.  10;  1,  Марк.  16; 
17,  Лук.  10;  17),  само  апостолитЬ 
СЛ&  им^ии  влаоть  да  исиликдать 
нечпститЬ  духове  въ  името  Хри- 
стово. Моисеовий  завовъ  е  заир^ 
щавалъ  строго  унотрЬбениети  ва 
магесничеството  (Би(11,), 

•(аклнишваяъ.    1)    Т'  1\гь 

сд1и,(лри1%  прашж  .зак.:  2) 

Садьрщамъ.  —  Заключение.  Сд1ц- 
схвне,  край. 

»^аконодат<^г1ство.  I)  Закова- 
длтел но  гкло,  сир.  събрал исгго, 
което  прави  законитЬ;  у  пясъ  На- 
родното Събрашю.  2)  ' '  м-а 

и   ДуХЪГЬ   иа     ВСИЧКИ!*]-  I    н 

постановления  на  едол  ^хьржава: 
римското  занонодателспто^  фрлн- 
иузското  законодатслстт,  —  За- 
|;онодатель,законодавеиъ.  Опя.кой- 
.о  дява,  установяпа.  пакоил.  — 
Занонодателенъ-  Кийто  с^  отнася 
до  устаиовеаиего  на  г^шолитЬ.  — 
Замснооодоженме.  Уставовлояие  ва 
законъ,  у;*!1коценне;  заноиъ.  ^ 
Закотшроеигь,    Сгли^лйт-    Про- 


—  бдЙ- 


^^ъ:  Народ' 
ното  Събранш^  гласува  тоя  за* 
конопроектъ  :*нач.  Н.  С.  ттрие, 
удобри  за  закоцъ  тоя  кроежъ.  — 
Законнороденъ.  Родевъ  отъ  зако- 
ненъ  бракъ.  —  Заноноучитель.  Учп- 
тель  на  законъ  Божи,  на  в11рата. 

^{акхрй.  Перихапски  главепъ 
митар1ь  който  се  1сачилъ  на  чер- 
иица,  за1цото  Оялъ  насвтькъ,  за 
да  вида  Христа,  когато  иде»гь  въ 
Иерпхонъ.  Христосъ  му  наиравихъ 
голгЬсата  честь  да  слЬзе  въ  не- 
говата к;к1иа,  лохвалилъ  тгЬрата 
му  и  му  дарплъ  спасение  (Библ.). 

За.1а,  фр,  1)  Отводъ,  обшврно 
мЪото  метаду  ставтЬ  на  една  ихпш. 
2)  Нарочно  построена  обширна 
стая  за  обществени  събрания. 

Зале.  Градъ  въ  азнятска  Тур- 
ция (Сирия),  въ  источнитЬ  поли 
на  Лнванъ,  м^сто  за  почивка  между 
Бейрутъ  и  Дамаскъ;  13,000  жит. 
христяне.  сирийцн  и  гръци.  ^Зал- 
скнтЬ  мулетаре  и  съпроводя  ици 
СД  прочути  по  честностьта  си.  Ло- 
зарство. 

Заложпнк'!..  Чов^Ькъдадеиъотъ 
едно  правителство  или  отъ  никак- 
ва влас1ъ  па  друго  тсато  зплогъ  за 
испълненпе  условията  па  договоръ. 

Знлокяръ  (Лнежь).  Словен- 
ски сппсатоль,    авторъ    на    Сло- 

1СК0  -  Нгьмски  рлчникъ^  който 
но  богатство  се  сравнява  съ  сръб- 
ския на  Вуковича  (1791  —  1872). 

•)алокостасъ  (Геортось),  Гръ- 
цки поеть,  род.  въ  Сирако  (Епвръ) 
въ  1805,  умр.  въ  Атина  въ  1858. 
Учи.гь  се  въ  Лпворно;  на  16- 
годишпа  тдрасть  билъ  единъ  оть 
първптЬ  борци,  пр1«ъ  гръцкото 
възстаппе.  въМисолопгп.  ПоемитЬ 
му:  Мнсолонхп^  Лрматолипмь  и 
К.ъефтипчь,  Влизането  въ  Прп>- 
веза^  Цразннтп*  отъ  занятие  иа- 
сове,  Марко  Вочаръ  ех  произве- 
деиня  еь  възвишено   ч)'^вство,   и 


пълни    съ    иЗр:1.:1М"гЛП1ГГ!.    II    I 
КаТЦОСГГЬ.    3.    е    ^'.г,;1-1|и}и:м    ^■^'.■: 

велиЕИтЬ  имеаа  на  гръцката 
зия,  Едпо  пълно  издание  па 
тнческитЬ  му  трудове  е  ивхШ 
въ  Атпва  въ  1860.  БЪсои  схпр^ 
ведени  на  английски,  фриицрсп. 
русски  в  др.  еврииейскя  еаяяв. 

Залпъ  (огъ  сг.м^г,  здрамй). 
лат.  Едиовр1>менно  изгьрмЬмлв 
па  ц^Ьколко  огиестр1к11Ш  орхдм 
(топове). 

•(алужанскнй.  Чешски  б<т- 
пмкь^  модикь  и  богослови  ки^ 
съ  два  вЕ^ка  пркдварялъ  Т1>иршт 
па  Линея  (умр.  въ  1(513). 

«)ал'Ьвеки  (Казпмщгь)*  Паша 
писатель  и  драматурп»,  род  и 
Плокъ  въ  1848.  Свършилъ  пр»* 
вото,  1гъ  прЬд поч елъ  ,ха  сд1ав1 
литературното  попрншг  и  осяо' 
вадъ,  ю»  1865,  длета  \У1^к.  II|^■ 
забйтЬжитедввтЬ  му  драма  ех: 
Ве2  роаа^  (Безъ  прикя),  Кре^^иро 
(Съ  напр+оька),  Гае11  .ч1цЬеп  (Пркд! 
свадбата),  /1е  гтт  (Лошо  ски?), 
трагедии  Магсо  Ровсапгп,  АНтка! 
264  (1Ьснъ  204),  ТгсЛата  ^т 
(Момата  съ  кръсгь),  Рап1ро(1куга1)г- 
7лпа  (Сл11дната')  и  др. 

•]аяа.    С^аровр-Ьмепопъ  яфр»- 
кански  градъ  (сегаш.   о.т 
р^шъ),  150  кнлом.  на  юго- 
Картагенъ,  нзвЬстенъ  по  и 
на    Сципиоиа    Африкански!    1.--- 
п[|11ди  Р.  X.)  надъ  Аднбала.  коятс 
турила  край  на   2-та    пу- 
война.  3.  стаяашк  сголцп 
мпдня  сл-Ьдъ  разйрециет<)  пи  \\у\- 
тагепъ,  и  отблъсната  папяд«  ^п1VП 
на    римския    коноулъ   Мет'-'-'  1^'' 
109  пр11ди  Р.  X.;  нъ  бил» 
папа   сл11дъ   развитието    п 
отъ  рпмлякегЬ  въ  46  \\у^\: 

Заиаскнрвашъ.    Виж.    '^ 
рамг. 

11аябеза  нли  Куаши  Бв*мг^ 
мата  р1^иа  въ  юго-исгоЗДА 


—  БЙ9  — 


се 


подъ  име  Лпба  изъ  едно 
езеро.  Дилачо,  подъ  1Г 
широчипа.  СлЪдъ  това 
ЮП!  и  юго-ист.  Пр113Ъ 
"рграни  Лобале  Баротзе  н  Мамундп 
ш  ндиа  широка  ривиппа.  Около 
П*  юас  игар.  р1Ьката  зпма  името 
^1  образува  прочутъ  водопадъ 
Встория,  30  метра  висок-ь,  мн- 
Вв  въ  Тете,  пб-натагькъ  тече 
|р8ъ  горпс1*а  планина  Лупата  и 
в.!нва  въ  Индийски  океаш» 
два  рхкава.  При  устието 
С1  3,  оОрааува  обширна  делта 
РЛОО  четв.  Еилом,  меж,т>'  озвер- 
иш и  южния  рккавъ).  3.  прибира 
^рй  големи  притоци:  Луене.  Лун- 
Я^иго,  1^1адчила,  Кабомпо,  Кваи- 
ДО,  ГваП.   Лоапгва,   Шпре    и   др. 

ктЬки  дл1,жппата  си  отъ  2,200 
и.  п  мног(1Видието  сн,  3,  кЬът 
^олЬмо  значение  за  корабоплава- 
нето, по  причина  на  сгръмиинигЬ, 
ВодопадитЬ  н  насипаното  съ  1гК- 
№ь  устие.  Долното  течение  на 
^^  въ  влад-Ьние  па  портупици- 
Л.  3.  е  илсл1цвапа  ^Iр1^зъ  втората 
Шовипа  огь  наншя  в11къ,  отъ 
Ц-ръ  Ливингсгона  (1851—66,  и 
1858  —  64),  Стянли.  Серпа  Нинто 
(1878—1879)  н  др.  Тая  рЬка  нзо- 
•т»  крокодили  п  р1;чни  коне. 
^уянян.  Виж.  Зузнми. 


хшка^у  тур.  Клей,  растително 


ю. 


Ваяойекя  (Иванъ  Сарий)»  Ве- 
Шъ  поляггь,  род.  въ  Скоковъ,  въ 
1541»  умр.  въ  160Й,  билъ  единъ 
|ПЪ  нратепнцптЬ  въ  1573  да  за- 
дугь  па  Хенриха  Л11)1суски  якта 
Я|збврането  ху  за  полски  краль. 
^Ьралъ  да  се  избере  поатЬ  Сте- 
!Нъ  Баторнй,  комуто  стаяжлъ 
^ши^ръ.  воюв^иъ  сполучлива  на 
НЬ  ва  полевата  войска  среща 
ргснтЬ,  оздравплъ  пр1^дк![иЛ  на 
иоогша  откьмъ  татаретЬ,  и,  като 
щ  ^рн2иъ  оть  похода  сп  среща 


татаретЬ,  ожепплъ  се  за  внука  яя 
краля.  Сл"Ьдъ  Баториевата  смърть, 
1587.  той  отказалъ  да  приеме  ко- 
роната, и  прлдобилъ  да  се  даде 
на  Сигпам)'нда  11Г.  Той  основалъ 
гргиъ  Замтчц^   въ  1588. 

»(аяора.  Испански  градъ,  центръ 
на  едноименна  область,  на  д1^сн. 
(>\уЬгъ  на  Дуро.  257  килом.  на  с^Ьв.- 
зап.  отъ  Мадридъ;  14,085  шит. 
Фабрики  за  капели  и  др.  —  Область- 
та  има  10,711  чет.  килом.  и  269,900 
жит.,  допира  до  Цорту галия  на 
зап.  Земята  е  пл(1дородна;  нзносъ 
вино. 

Заяора.  Градъ  въ  република 
Бквадоръ,  па  едноименна  рЪка; 
14,400  жит.  Рудници. 

Наиогць.  Русски  укрЬпенъ  градъ 
въ  л)облпнската  губ.  (Полн1а),  8 
килом.  на  юго-ист.  отъ  Люблннъ; 
10,000  жнт.  Гол'Ьмъ  зам*ькъ;  за- 
води. —  Тоя  градт»,  основанъ  отъ 
юциирра  ЗпмоЙски,  нгь  1588,  прн- 
на,реж!и-ь  на  Австрия  отъ  1722 
до  1809,  когато  се  отсглпилъ  на 
Варшавското  дукство,  отъ  което  го 
зелн  руси'1'Ь  в'ь  1814. 

иа1и'е<^аръ.  С^грана  въ  источпа 
Африка,  покрай  ПндиЙски  окоаяъ, 
които  се  простира  на  югь  до  Мо- 
:{амбнкъ;  йон  се  огь  рКка  Кали- 
мансп,  има  горещъ  и  нездравъ 
1{лкматъ,иь  плодородна  земя;  про- 
изведения: темянъ,  абаносъ  в  др, 
ЖителетЬ,  пб-вече  отъ  1  милпонъ, 
по  бр1Ьп1  ех  б*Ьли,  а  въ  вхтрЪ- 
нпюспьта  негри.  ДЬли  се  на  нЬ^ 
колко  държави,  управлявани  оть 
султани :  Кнлоа,  Моиблза,  Мелннда, 
Брава  или  Беруа,  Магадоксо.  Килоа 
иСокотора  прннаддежлггь  на  мас- 
катскпн  имамъ.  ГермандитЬ  еж  о- 
(■новалн  нъ  тпя  земн  въ  поал*!!- 
дннтЬ  години  селища. 

»)андъ  (Жоржь),  псевдонимъ 
на  отлична  (|1ран1;узска  ромапистка 
маркиза  Дюдсоат,  род.  въ  ен.-ф- 


—  600  — 


ски .  деавртаментъ  въ  1804,  унр. 
йъ  187().  Пр^анрши^Ь  на  майка 
й  съ  баба  й  ш.  накарали  да  по- 
1'ърси  ириб1|Ж111це  въ  едннъ  мо- 
настирь,  д'|1То  прЬкарала  три  хчь 
динп.  СлЬдъ  едно  стро1\>  моиаетир- 
сно  въспитание,  т»  ое  ож«ни^ш  аа 
маркпза  Дюдеваиа ;  нъ  поради 
несъгласия  оъ  него.  на11}'снхла  го 
сл11дъ  И'Ькодко  години,  и  отдале- 
чела се  съ  дв1'гЬ  сн  д-ицц  въ  Па- 
рнжъ  (1831).  Тамъ,  за  пр11хранатв 
он,  иочн&ла  да  пише  въ  Фпшро. 
Заедно  сь  ркководителд  он.  Юлаа 
Сандо,  отъ  чието  име  и  направила 
литературното  сн  име*  марБи%1 
Дюдеванъ  издала  на  св1^1'ь  аър- 
вия  сн  романъ  Нозе  е1  В1а11с1|С 
(1832),  който  едвамъ  в;аииаль1гть 
пр'Ьд^лп'1'Е1  на  иоср1здственостьта  и 
ц<!  ар1ав^^щавал  ь  въ  автчфкнта  та- 
к*ьвъ  заб1>л'Ьащтелецъ  талаитъ,  ка- 
къвто .за  Е1р'ьвъ  пл^ть  се  показалъ, 
скшага  гсгпиа,  въ.  романа  11  1п- 
(]1ааа.  Тоя  романъ,  напнсанъ  само 
отъ  немк,  възбуднлъ  гол'Ьмъ  ин- 
тересь,  К(»йто  сч*  усилилъ  въ  сл^- 
нлтК  романи ;  Уа1«п(апе,  Лас4р1и,  Ап- 
{1г(^,  Ьбоие  Ььчил  и  Йииоп  (1832  — 
18Н6).  СлКяъ  това,  разни  мал^и 
раскази  и  пов11стп,  както  заир.  Ьо 
8богс1а1ге  (пИше,  Ьиу1па,  Неииа,  Мар- 
ков, 1а  Маг([(П!!1е,  Г  Шсо1|ие  и  М11ог<.> 
други  намЬрпли  твърдЬ  добъръ 
прнбмъ  у  публиката,  която  се  уди- 
вавала  на  пое1Нческага  дарба  на 
писателвата.  Сл'Ьдъ  нЬиилко  го- 
дини г-жа  Дюдевавъ  обезаечидА 
гл11],1»сттш11ито  СИ  И  моглв  да 
ир1цпрн11ма  сь  дЬдата  сн  нжту- 
ваан»  но  Швейцария,  Италия  и 
другадЬ.  Продължителното  си  пр^Ь- 
бншшне  «ь  БалеарекигЬ  о-вн  тя 
описала  въ  кни[*а  Е()на  зима  вь 
Майорка  (Парижъ.  1842).  Несъ- 
, Г.1 '  ига  на  Ке- 

VII'  .1»  отъ  1833 

ДО  1641   достоамно  ое  вмЬотшии 


I  сгьчн1№иаята  ^и   до 

ние  отдЪлно,  ш  побудвло^  ааедю 
съ  Впардо  а  др..  л" 
сн  списание  Ьа  !;> 
Тамъ  тя  оСил|  ■  I  :>    ■ 
ааею,  ^^^а^ш^^  и  М'  шм.  I 
СлМъ  това,  '1Н  нмсала  ои^е  хнот 
За  най-добри   иеЛни    ромаш!  М1- 
н>'вать  Уа1спиве,  Лц()г^  и  доиШ 
Со118ис1о.  Отъ  раассчзит!!  й,  иъ  шк- 
то  се   описва  селскяП   жпр^ть.  1* 
Маге  Ш1  01иЬ1е  (Дяволг 
е  ааб^Ъатино    про1    ^ 
отъ  ест^гнчеока  гледна  то-г  \ 
съвършеното    отъ    всичко  ^ипш, 
което  е  из*тЬзло  наъ  полъ  \\\гу\т 
И-  Това  нсПно    п  ■ 
в^епо  на  българи 
дабанова.  Гцз1'>иа  часгъ  оп 
интЬ  и  ромавитЬ  на  Ж.  3.  > 
ведени  токо-речи  на  всички! 
нейски  е;'1|        '■'    ' 
н    съ   фи. 
наппса.1а  едннъ  ч) 

чески  расказъ  Сса-  

на  .шрапи!  и  сз1ъТЪТова  //< 
Паоб1ц,о  оннтитЬ  ^1  ИЛ 
ското  поле  иЬиалвспйл;^ 
3.  обнародвала  въ  спиг. 
раята   на  живота   сн, 
ша  пе.  Стилъть  е  вай-пърг 
честно,    което  е  прптежаа'1 
пи(^1Телш1.  3.  е  аал1>г;аа 
кара    въ    романпт!^  си 
рпвиоправиостьта    на   .. 
това  нкцо  вик.  1а1ПЖ1и1  ^ 
шгь  на  Ж.  Зандь  оть  Д.  А. 
пр]шодъ  на  българска  огь 
(Севлиево,   1890). 

Залаи6а{»ъ.    Острпш*   1гь 
дийскн    океань,    (^ 
барското  крайбрЬжк 
Гл.  гр.  За9иибарь;    Ш 
арабе  и  негри.   Ботт:) 
носхь.  —  Тоя  о-въ  се  н; 


Пя- 


договоръ,  сключенъ   на  1пд  1ШН 


—  601  — 


I  1890.   Надрксь  пронадае- 
иа  миска'1х;к1и]  имаш». 
юа.    Име   па   два    И  удинв 
(Библ.). 

те,  Едвнъ  {.пгъ  островцгЬ  на 
въ  Ионнчсско  море,  12 
ва  югъ  огь  Кефалонии  д 
04.  на  заи.  отъ  Морея. 
>.  414  чет.  килом.,  п6-гол1> 
часгь  лоле^  съ  едлхъ  редъ 
1ве  откъмъ  зааадъ.  Насел. 
50,000  Ж11Т.  Шносъ:  виио, 
грозде,  маслина,  лзмоип, 
и  др.   Гл.    градъ   на  о-ва 

Ь,  на  ясточиия  бр11гъ;  20,000 
Ук|>1||е-цъ  градъ  и  ийй-го- 
въ  ПоническитЬ  острови. 
Еще  па  гръцко-дравосл.  и 
ГЬ1ХБ<^>-Ш1тол04.  архнеаискоад. 
обройпд  цръквп.  Остатки  — 
ко вакшн н  иадписи  -отъ ста- 
недния  еянонмеиеиъ  градъ, 
ето  к^стоположеиве  е  билъ 
деяъ  сегапшдй  градъ.  Мцого 
гарпт^  сграда  еж  (наградена 
вогшсвия  вепедвяисЕИ  сткиъ. 
р1тЬ,  чисти*  се  разширивагь; 
вта  е  пшршш  и  хубава. 
1адпа  цръшш.  Римо-1што- 
ката.  латиис1и1та  дръква,  въ 
воположвисть  да  11сточ1[аха 
Хравославна  цръива.  11одъ 
нието  3.  м.  се  разбпрагь 
нтЬ  дръкви  въ  11вроаа, 
ва,  А  м  ер  п  ка  п  д р..  ьо  цто 
•знавагь    дгховната     власгь 


11;1  I  м".1  1:1..    .  -  ,  I  ,        .1:7,   И   ПО- 

..'.кпадъ. 
^нинОб  вь  2). 

л  п11*'рнвскА  нжперъдя.  За- 
вива отъ    Римската 
ли  (.|1.ль  разделението  й па 
и  Исгична.  Пръвъ  пж.ть 
л  гтаижло  нь  364 

.   :1л   и    Вгиомса,  а 
[0  аъ  395,  ^ьогаТ9  Тео- 


досвЛ  Ведащ  даль  3,'р.  и.  т 
2-я  он  свиъ  Хопорня;  тогава  тя 
обемала:  Брнтанпя,  Галил,  11о- 
ианйя,  Аф[>ика.  111илш1  и  Ллдрии. 
Бъ  вр'Ьмето  Ш1  Холория,  въ  Ита- 
лия нахлуватъ  варваретЬ.  Вест- 
готскаП  краль  Аларнкъ  обс-анца 
ХонорЕШ  въ  Рииъ,  нъ,  рдзбдгь 
отъ  римския  вооиач1ини1съ  Сти- 
лихоаа,  оагави  И  гал  пя;  хфЦво- 
днтельтъ  иа  свевнт!;,  алаидг^к  и 
вапдалвтЬ,  Константииъ,  напада 
Ита.1ия.  л  обявява  се  имаераторъ 
ца  Брвтапвя,  Галия  д  Испания 
(408);  оъ  скщата  година  Аларпкь 
йторичио  оп\чтотава  Италия.  Въ 
423  ХонориЙ  умира  боздктен> ; 
Теодосвй  И,  вц:татийскп  шшо- 
раторъ,  назначава  за  пеговъ  пр^ 
емиивъб-годвшная  Валентинпавл. 
Африкаискагл  область  мипува  въ 
това  врЬме  въ  р.1щЪгЬ  иа  ваи- 
далсквд  краль  П'И1и'риха,  и  за- 
падна Илирия  отива  въ  Псточиа- 
та  империя.  Бъ  450  нахлуватъ 
X  у  и  игЬ,  подъ  предводител  ството 
ва  Атпла.  и  най-сетпЪ  опустоша- 
вать  Италия.  Въ  4Г)о  Валенпшь 
загпмна  от!.  убиЛии,  нидучевп  оть 
сенатора  Максимииа,  еоЙто  се 
прогласява  огь  иародл  и  войската 
вмпораторъ:  въ  скоро  Максимииъ 
билъ  прннуденъ  дд  отсггжии  на  Гец- 
мери.та  Ш1р1'агеис1»и.  Сл11дъ  неги 
сл^ашьть  въ  сш»ро  врЬмо  рдинъ 
сл-1иъ  другъ;  Рпцииеръ,  Аптемий, 
Олибрий,  Гликервй,  възведенъ  на 
прЬстола  отъ  просгь  войанкть 
сл'1иъ  това  ЮлиЙ  Непосгь  (473  — 
475),  см1-.и('11ъ  огь  патриция  0- 
рсса-а,  който  далъ  пр-Ьстола  ла 
Ромуда  Августула  (475).  Въ  476, 
сл1аДь  равеисиата  битва,  Ромулъ 
билъ  свале1п>  отъ  пр1мггола  отъ 
главатаря  на  херулитЬ  .Одоакра 
и  3.  'р.  и.  иада  икомчагелно. 
Столици  на  ^.-/'.  м.  Онли:  испърво 
Гимъ,  слМъ  това  Мдлаиъ  а.  тйг 


-  С02  - 


сетнЬ  Равенна.   Западната    импе- 
рия бпла  въстановппа  ш.  800  (ггь 
^Карла  Велики,    подъ   пмето  Сво 
!1Ц(^ца     западво-римска    нмперпя ; 
с^    п1>одължапала    до    911    п 
се  пр1)Кратнла  съ  смъртьта  па  Лу- 
довика  IV,  послЬдппП  отт.  Карло- 
вапгигЬ;    па  нейно   мЬсто  Отонъ 
((•ЛИ1Ш  осповалъ  Германската  им- 
[ерня  иъ   962,  Виж.  и  Рим.1янс. 
•)ападъ.    1)  Страната,  д^Ьто  се 
1№1жда,  че  пада,  захожда  схьндето. 
2)  ЗемвгЬ  въ  западна  Европа,  п6- 

ТОЧНО     ВСНЧКИГЬ     еВрОПРЙОКИ     Д1.р- 

жапи  на  западъ  отъ  Русия  и  Бал- 
кански полуостровъ :  Пончовъ  има 
тподно  образй*тние;  Лпдать  въ 
западъ,  бпло  въ  Апглия,  въ  Фран- 
ция, въ  Гермапвя.  въ  Австрия 
и  др.  —  Западенъ.  КоЙач)  е  къмъ 
яападъ,  на  западната  страна.  За- 
}Ш1г)епъ  в^ьтръ,  който  духа  отъ 
шадъ;  западно  т(^(ение  на  море^ 
ьюето  върви  къмъ  западъ,  което 
иде  отъ  истокъ. 

1(ппасъ.  1 )  Всичко,  което  р  при- 
готвено отъ  П''ьнапр1угь,  или  яа- 
йазено  за  бжддпцп  уиогрКбгние : 
запаеь  храна,  или  .срана  вь  за- 
пасъ.  2)  БойнпцпгЬ.  които  еж  па- 
елзткили  срока  иа  д^Йстпителпата 
'^служба  и  които  до  възрастьта  30 
години  навършени  се  чпслпьтъ 
къмъ  д|1Йствуккнщта  армия,  спр. 
оная  часть  отъ  войската,  която  въ 
случай  на  война  първа  тръгва  въ 
походъ.  —  Въ  запасъ  на  рс:»ервната 
армия  ек  войннцигЬ  на  възрасть 
отъ  30  до  87  годшш  навъргаснп. 
—  Звпасенъ.  1)  Прнготвснъ  яа  за- 
пасъ, или  който  служи  за  запасъ. 
2)  Гражданниъ,  който  е  отъ  за- 
пасъ: запаснитгь  отъ  1-и,  2-н  и 
3-и  признаь, 

Запетая.  Едшгь  отъ  пр11Ш1па- 
телнпгК  знакове  въ  пиел  нето  (,), 
д^и  членоветЬ  на  една  фраза  а 
доказва   едно   поспирване  въ  че- 


тенето. Вм-Ьтплтата  или  виеос! 
отъ  вънъ  р1чь  с<»  поставя 
петаи  („—"). 

>{аписиНу  мемоари,  Сь1Ш. 

раябпратъ   два    ви,и  съчпвеняя: 
учени  и  исторически.  ПървитЬ^ 
държатъ  събрания  отъ  разпи  г 
статии  по  всички  видове  на)Т 
искусстна,   разни  опити  в  от 
тия:  3.  на  с.-пти^р6ур1ската 
г)смия   на   наг^кнт/ь,    на  ф] 
акадсм.    и  т.  н.    Псторвч! 
еж  съвр-Ьменки  раскази 
тпята    на    н-Ькоя    ааб1 
епоха  оть  едно  лице,  което  е^ 
участие  въ  тия  събпттт:  тля 
кази    еж    важни   по  I! 

си  много  дребни  нодр< 
то  помагатъ  за  обяепоцие  на1 
бптията  и  харак!  п, 

шипнип  животъ  г.  Та1 

еж  у  насъ  3.    на    .^.и.    <!>м 
(ЗаVи^К1^  по  бъя^арскипиь  в>л 
ния)  и  3/ккл.1ото  отъ  Ст.  ■ 

Заполн.  ХЬме  на  двама  ^щ 
ски  царе  (1487  — 1570У 

Запорожци.    Укр; 
зацп,  които    золи  уч;1 
мЬнага  па  Мазепа  п  били  щ 
лени  отъ  Екатерина  II  по  б| 
вет^  на   Куба1гь   (Лзовссо 

Зялряновъ  (То*)оръ,    п6-1 
Еожи()арь).    Български 
шшжопникь  прЬдн  полятнч^ 
пи    оснобозкденпе.    3^   роде! 
1836    въ  е.  Куручепше   (Х|< 
ско),  се  уталъ  отъ  1856 
въ  Москва;  ала  се  вър1 
да  свърпги  унпворсптртсяя 
но  причина  па  болести  Оть  II 
до  1804  учителствувалъ  пъ  !^' 
ково,  и  отъ  1804  до  1"*-**^  •"  ^^ 
гарското  училин1е  въ 
мжпии).  Пр11.ть  1ЯП.Ч     ьу 
въ  ВЬпа,  дЬто  се  гчагьк;'! 
то  графическото  искус< 

1869    отворилъ    пъ    ь, 

мжпия)  фотография.  Сз^ъ 


-вдЗ- 


нуь  фотограф,  св  за- 

,  в  подкачплъ  да  пздава  по- 

оког'.пис.  Чюпалище^  което, 

гЪколко  броя,  ир^Ькръстплъ 

шикъ^  каижовецъ,  гьргов- 

1бавителепь  лнстъ.  Пмт- 

хвзалъ  по  едплть  въ  №Д- 

редакторътъ   щ   издалгь 

Л  броя  въ  Болградъ.  сл1ш» 

^рнжлъ  въ  Брапла,  д-Ьто 

си  съ  10-и  брой  по 

ства  (1870  г.).  Сл1^^ъ 

учителствув1иъ  като  ча- 

дь  в  иослЬ  като  учи- 

I  българското  уппли1цв  въ 

до  1873,  и  сл1^дъ  тая  дата 

годтга  въ  Коигасъ   (Ве- 

.  ПрЬгь  1Н76,  той  ходнлъ 

та  сьбнралъ  огъ  части  н 

ужсства  др*хи,  обуща  и 

раз«гавалъ  на  българските 

щи  по    Влашко,    които  се 

огь  Сърбая.  Въ  русско- 

войяа   пр1^гъ  1877—78 

водчнкъ  1л>  руепита  вой- 

освобоа;дриието  биль 

пр^сЬдатель   на   хас- 

ипнстративенъ  съв-Ьгь, 

879   умр-Ьлъ   въ  Хасково. 

помен  жтптЬ  в11стпидп, 

я  една  нравствена  прн- 

>/!«м«а,  печатана  въ  1>у- 

8ъ  1806. 

Ввяс  Задарь. 

анъ.   Оъобщавамъ   за- 

отровага,  зародиша  на  бо- 

Зараза.    Вспчко    онова, 

ва,  ларалитслна  отрова, 

алмн.  Въ  пруьнос,  см* 

'лво   влияние :    лтаопю 

€  зараза   за  лиадиппь. 

Зйтеленъ.    Който   пр11дава 

[който  (.-ъдържа  зараза.  —  За- 

ость.  Свойство  на  всичко, 

заразително.  —  Заразитель- 

Кто  заразява. 

дишг.  г?ачатъкъ,  оная  часть 
е,  която  образува  органи- 


ческо сжществог  заро(Нштп^  н* 
жмаотно,  на  растение,  на  бо- 
лестпь.  Въ  пр»ьнос,  см,  пзворъ, 
начало,  происхождеиие.  —  Злро- 
дмшснъ.  Който  се  отнася  до  за- 
роди игь, 

Заръ,  тнур.  Кубическо  кокалче 
за  таблоиг7>ане. 

Зар»'1дъ,  рус.  Артилерийски  ба- 
рутъ,  турнжгь  въ  копринена  тор- 
би ца. 

Засада.  Пусия. 

Яаелонянаяъ.  Иатулямъ.  —  За- 
слонъ.  Ир^им-Ьгьтъ,  който  служп 
за  заслонявапе. 

Застой,  ВсЬка  продължителна 
или  вр1цнтелна  спирка  въ  двпжо- 
пжто  на  аЬп^о:  застои  пь  търю- 
тихта,  въ  образованието^  въ 
кръвьтп. 

Застрахувамъ  нЬщо,  рус,  1'у- 
рямъ  на  страха,  на  отговорностьта 
на  другип»;  обезпечавамъ  п11Н- 
аостп.та  па  п^ицо,  като  зпмамъ  пля 
заплащам ь  угловпа  платка  (виж. 
уануряиамъ).  --  Застрахуваиъ  се. 
Застрахувамъ  себесп,  живота  си, 
дома  си,  имота  сп.  —  Застрахова- 
тель.  Опя,  комзто  работата  е  да 
;тстраху1и  другитЬ. 

Загтр  Шляпаш,  нгького,  руе. 
Първоначално  е  значило  убииамъ 
състр11ла;  сега  значи  убнванъ  съ 
язстр'кгь  шгь  огнено  орхжяе,  у- 
путвамъ. 

Заст&пваяъ.  Постжпямъ  на- 
М'11стод[>угнг*о,замЬняпа5гь;  браннк, 
защишавамъ.  —  Застхпнмкъ.  1^а- 
щптинкъ,  покровитель.  —  Застхп- 
ничество.  ДМствието  па  оногова, 
който  се  застхпя  за  нЬкого. 

ЗасЬдянаяь.  СЬдпк, тя  работ1лк; 

—  1Ч)вори  СО  за  учредено  (П.брапие: 
комисия,  комлтегъ,  камара  и  д.  п. 

—  Заседание.  Вр11мето,  пр11зъ  което 
едно  учредено  събрание  стои  съ- 
брано за  да  се  занимава  съ  рабо- 
титЬ  ся;  заседанието  блше  Олгю 


-  Ш  - 


и  бурно.  ^Засйдатвдна  зала.  За- 
лата, въ  която  се  засЬдава.  —  За- 
сЪдатель.  Който  засГ.дапл  иЬйд1» 
по  л^^мкность.  —  С&дебенъ  шпьда- 
тель,  Слицото,  каквото  м  жюри  въ 
схдплвщата. 

•)ат]|'Ьияе.  Загьмнедве,  затул- 
ване  на  едно  нсбесаоткюотъ  дру- 
го; заир.  затлиьнае.  на  слънцепю 
сгнва,  когато  лупата  дойдо  между 
слънцето  и  земята;  затлишиа  на 
луната  би  ва,  ко1'ато  земята  <:е 
ио(]р'Ьчц  между  дуиата  п  слънцето, 
ха  аатънаява   сгь  с«6е  са  луната. 

Затм1;ииита  на  сл'1листо  и  на 
луната  едно  вр1;ие  провави<1ч4и-1и 
страхъ  н  тредстъ  меаиу  народит^ 
конто  ги  счита.1Д  кщх»  знамения 
аа  поличба.  Мез1ДУ  това,  вшюа 
се,  че  опю  въ  \'111-11  в11къ  прЬдв 
Р.  Х^  ха.1девтЬ  ираввли  цабдюде- 
1ШЯ  1гьрху  тия  я  влелия.  Филос<4»ъ 
Анакс-агоръ  искулнл'ь,  ^;аавагь,  въ 
окови  смЪостьта  си,  д-Ьто  дръз- 
нждъ  да  оборва  върху  тая  точпа 
пр-ЬдразсждъцитЬ  на  своето  вр11ме, 
като  оцр1зд"Ьлплъ  истинскнтЬ  при- 
чини 1)а  иатмк11ня1'а.  Въ  аашото 
врЬмр,  теорията  на  затм1шцята  е 
толкова  добр^Ь  цзв"Ьсг11а,  че  пр:Ьд- 
казватъ  часа  п  минутата,  в^  която 
ще  станхтъ  затм111шята,  н  много 
вркме  нр Ьлв  да  сш»1  кгь.  Оп4е, 
тоя  видъ  явлешш  е  стан^мъ  аа 
астрономитЬ  изворъ  на  идтересни 
открития.  Даблюдеядята  върху 
зат>1']^наата  иа  луната  ся,  дади 
една  точна  идея,  едно  осязатедио 
(шиателство  за  сферичесвдта  фор- 
яа  земн1\ч. 

8втруд11япал7>.  Турямъ  въ  1кикч- 
КОДЮДожение,  гуримъ  спьн(кЦ,  цра- 
шг  М2КЧН0.  — Затрудняваиъ  се.  Въ 
млчно  положенц)^  сългь,  м;кчио  ни 
е^  не  се  рЬпкшимъ. ^Затруднение. 
Л1&ЧЛ0ТП''  'ние. 

Зафир'  .ц»-Дкии- 

;коьяшсь,  ир1ш1  исвоОощеицето  т, 


иав&стевъ  ао  сггь1а1вво<м  оть  шо 
Практическо  и^^чвни€  на  фрт 
иузски  *:зикь  ио  ■'  '  ''  ■  • 
метода,  еднясггв*). 
ни1п>,  по  който  С1'  учише  аШт 
Франц,  еаакъ  у  насъ.  3.,  ^м»иъ 
Пещера,  бЬше  се  учодъ  нъГрг 
Той  б'Ь1це  С7.г''' "  -'иикь  иа 
/у>;/'.Ч'а  като  :ь  ид^мццщ:' 

ското  учшгииц'.  Им^ше  окоЗи 
гндашно  уштеаство  въ  Идик/ 
в  Кадоферъ* 

Геряацскд  ю] 

Хербслебснъ  иь  сии<  ;  "• 

— 1873),     НроЧуТЪ     11{  111 

правото  въ  Гетинг^яь.  жрсЦЬИ^ 
литическа  роля  въ  1646  я  въ  1?417. 
зелъ     участие    въ    учр**-*' ' 
на  С1шерна  Гермалия  и  • 
члеиъ  на  горната  камара  1 
сия.  Между  >! 
чинения     но-. 
Съчинение  ^а  Ой} 

стл^^иенията,     I 

херманск()то    уи\<1Ф1о 

воОство,  Гсрл'- 

обществено  и, 

1/нни  31^1)ни  ни  9**^иарпм(тна  У(|к 

мания. 

Захдрдевт.   (Ст<ф,).  Зажв<а 
д-Ьецъ  ио  церковния  .въпр^"    '"- 
М!иъ  живо  участие  при  и 
нето  на  гръцитЬ  отъ 
иръква   и    община    г. 
.гжикъ.  Толкова  в- 
той,   че  прп   затоА^.,, 
трополцта  Паисия  се  - 
и:1Горп  Ш1три;11 
бдично  въ  цр. 
3.  е  водила   П1>с1 
съ    Б^рковича    вь     ^  .  .. 
стари   азсд±;?1вацдя.;   у  него  е  Шг 
«ало  куцоре  стари  ^)у^-':""  "•" 
гаменти     -в     др. ,     ь*  < 
смьртьга      му,     били      ии^; 
ма  русския    писател  ь    Си|4СЗ[( 
услоан?,   недсиълцедо   цть  Сщ^ 


—  бб-к  — 


1ГЬс^па.    3.   е  апторь  ия 

шисгко  тш<ЧАНи€  на  Татпрь- 

цн>01гшикатп      каза     (ВЬпа, 

'I  'ГЬ1П>.  нъ   високо 

.1*1;  историци.  Иъ 

'ПРГово  сигнгаиир.  м^^жду  друго, 

единъ  важрнъ  докумрнтъ 

гурчването  ай  чепнпскнгЬ  по- 

I:  беяъ  тоя  докуммггь  потурмва- 

И»гля»тпя  11П1ИП  сънародници  Щ'!^ 

^'-<1П,  нросп^лепо. 

,  :,  б-клтрскотосс.то 

>отрпмо  (11а:«1рджпт1{о\  1ГЬрв<?нъ, 

много  нанш  книжовни  люде 

ювп   вр*мр.    се   гьрч1'>11лъ  и 

1Ъ    да    яянпмавя 

•*нь  (новчежнтп») 

1*ургкптп    влпсп,  въ    Пяг^п^ь 

При  дохождаието  на  г^рп.кп 

1КЯ    Хрисанта   въ  Пловдивь. 

нглъ  глав»*1гь  ппг.чрг.  гтрн  пя- 

:пткяя  архиерейски   ня^Н^дт- 

а  спомяга.1Ъ  сь  вее  сплл  на 

1а,  Той  по<гт!ять  да  работтг 

го  сгь  (тъияродпиппгЬ  ОП  огъ 

когато  въ  снръска  <гь  нрриов- 

>просъ  с^  исгтратилъ  Д-рТ)  Чо- 

мленъ  пр+астаип- 

1въ11  I  ь.  Тогава  ге  учрр- 

българоко  1ГЬрК0ВТГ0   нж^гоя- 

1гь  Иазлрджпкь  н  8.  стя- 

гш^арь  на  нпстоятчмкугвото 

Еорипкъ  на  българтнната.  3. 

ШТиГЪ  Н11К0ЛК0  |Ч»ДННЦ  ол^дъ 
►пи  ОТО. 

\ь  ч  ^пигатялъ  въ  егшхата  на 

Пв|№№(а»^,  род.  въ  1814 

|дпа    (Старозагорско), 

]'  ,  се- 

.;<>  ВЪ 

1ад'ь.  Л.  К.,  който    бнль  до- 

юваяпе^о  т  въ  Габрово 

(пта  Рилски  и  тгь  Русия 

11ГН  въ   какво  учялнпи»), 

кутехь  въ  Га<$рово,  Тър- 


ново и  Стара- Запгра.  Югго  гттага- 
трль  той  бпль  прпвърженитгь  на 
Врнелпновото  учение  лл  бмгар- 
ското  правоппса1гае,  именно  ч& 
това  гтравогшслние  трЬбва  да  се  о- 
гтира  върху  цорковно-СчЛовйнскпя 
рзнкъ,  и  че,  сл'Ьдоватрлно,  членъгь 
тр-Ьбвпдасе  псхвърля  изъ  книгитй 
и  да  српрппмагь  падежи.  Сноре.тъ 
това,  той  пише  въ  в*ст.  Македо- 
ния (Царигра.ть,  1868),  чр  Михан- 
ловсни,  Груевъ,  Дяпош»  и  др.  раз- 
вратили правописа  и  го  напрявнли 
«цигански*.  3.  К.  е  нр-Ьнелъ  Со- 
вгьтн  приятелски  на  родптслетп*^ 
какь  трпгбувп  Оа  отхран9атъ  <кь- 
тмп  си  (Смирна.  1842),  Въведе- 
ниг  ггь  ИгториО  (юл1арск^1.п,  Слп~ 
вянь  (Москва,  1817)»  Ср^ъдстн.»  за 
п}}^ь(^в*7рд1шнш*  на  мнпм*)умрр.л1(~ 
т1ъ  (Царпгралгь,  1859)  и  Рлко- 
Ф}дсп%ио  за  хиелковъдспштш  (Цв- 
рягргътъ,  1800).  3.  К.,  още  когато 
въ  негово  вр1.мс  нямало  кпвгя  за 
пр*)Ч)ггь  и  учебни  ржководства  въ 
българско,  сьб1фпль  помонш  въ 
обрива  па  книги  ияь  Русия,  и  по- 
слЬ  ходи.тъ  изъ  П()-видянгЛ  б'М- 
гарскя  гра.тове,  та  ги  раядавалъ. 
За  да  отвори  пжть  за  женското 
образование  у  насъ,  той  пръвъ 
пжть з»»вел-ь  Иа  учение в'ь»гграиство 
(въ  Одеел)  дн^Ь  български  дЬвоЙкц 
отъ  Ст.-Загора;  отъ  стракъ  огь 
турвкитЬ  мястй,  момич*'Т'лта  били 
^|рЬобл1^чеии  ггь  мя^жскп  др11хп  а 
носели  МЯ1ЖСКН  пмена  по  пжтя  до 
Влашко.  Тоя  народень  гвгЬстителц 
като  беянаел  Ьдеиъ,  зав-^^щалъ  вси- 
чкпя  ся  нмотъ  на  старо-загорската 
общятга^  По-вече  подробиости  за 
3.  К.  има  въ  Сбпрпр,  изъ  о/си^ота 
на.  бъмаргжп  по-отлиннн  ммо1се 
отъ  П.  Р.  Ртсески  (Ст.-Загора, 
1887). 

Зак*|»|И1  Гтояяовъ.  Българони 
поборнигь  въ  борбата  за  освобо- 
ждеиието  ин^  публнциотъ  и  обще* 


—  бОб  — 


ствеиъ  дЪещ!,  род.  въ  1850  въ  с. 

Мщвснъ,    котлонска    околия,   по- 

чппж    въ    Парнжъ  в-ь    1889.   До 

сеш  ипкой  у  насъ    колкото    него 

не  с  б1иъ  въ  пълния  смнсичъ  на 

д)'иита  а  5с1Г  ша(1е    шап    (самось- 

'вдавиш  се);   всичкото   си  знание 

)й  д.1ъжеше  на  самообразование- 

|1о.  До  1870  той  билъ  овчарь  въ 

^Сгара-планнна  и  не  зиаель  1Ц0  е» 

;во  гимназия  п  унивсрситстъ,  а  и 

1ача.1ио  училпп1о.  Сл11Дьтова,  ста- 

\^ИЕЛЪ  слуга  пра  н1^коа  си  абаджия 

["Ю»  Гусе.  Подирь  дв-Ь  годвнп  нро- 

гЬнидъ    господаря  си;    нъ  иснк- 

[енъ  отъ  иовня  сн  господарь,  пря- 

^бралъ  се  при  русенското  читалище 

Зора,  д11го  и  б1иъ  поснеагнь  отъ 

[В.  ОбрЬтенова  въ  слицествуването 

|Ва   т;1йиня    бу и говенъ    комитечъ, 

на  К'^йто  и  стаили ь  членъ.  Една 

апна  по-сети-]»  3.  С  се  условиль 

учитель  въ  едно  ближно   с<»до 

Есъ  бунтовна  нропагандичесш!  ц:1х1ь; 

[кь,    като  ннл1иь,    че  не  Н1е  спо- 

[Лучи,  ск»1ро  (ггни1елъ  въ  Сейменъ 

1прп   Ж€'л1и1Ноилггпата   станция  на 

[121жаква  служба.  Огь  та.мъ,  съ  н11- 

>и  другаре,  зампнхлъ  въ  Стара- 

[Загора  да  земе    участие  въ  зяяр- 

^ското  В1.;)стание  (виж.  Лаарско  дви- 

\жсн1ц:).  Сл11дъ  не(И1олуката  н;1  'гая 

Муна,   3.,  нрк^ь  1Ч)ри  н  планини^ 

'НимЬрнлъ  скривалите  на  хлрмак- 

[Йската  станция  прп  Гади  Пва- 

[Лова,   же.тЬзнопжгенъ    служятель, 

[й  тамь   въ   една    стаи    со  врилъ 

^близу  5  мЬсеца,  до  187и.  Подирь 

'Това  той   отптель   кат<>  апостодъ 

въ  панагюрскии  възстанначески  о- 

кржгъ,  д*то  съ  Волева,  Бенковски. 

ибскова  и  др.  усггронлн    възсга- 

[Яието  (виж.  Априлско  възстание). 

1'СлЪдъ  потжпквапстои  на  таи  буна, 

^Зм  заедно  съ  Бенковски  и  други, 

иин&гь  въ  Стара-плаинна;  а  сл^Ьдъ 

убиването  па  Бенковски  н  от.  Ки- 

рила,  откакъ  избЪгнжлъ  отъ  пу- 


сията, 5  деня  се  скитадъ  взъ 

кана,  докл1^  не  С!илъ  ро) 
околносгьта  на  Тровцъ  отъ 
гаре  нзъ  грънчарскитЬ  сел1 
пр1!даденъ  въ  р&цЬтЬ  иа  баш1- 
бозуцигЬ.  Сега  той  бплъ  Я1^чеп 
по  затворигЬ  въ  Троиш.,  Лонегч 
Семиево,  Търново,  Елена,  Ся- 
венъ,  Нова-Загора  и  Плор.тнтгк 
иа  билъ  н  м&ченъ,  както 

м^кчех^Б  тогава  токо-речи  1и,:  ■, _ 

затворени    бъага^ю.  Тин  шиси  ос 
опиовать    въ    неговнтЬ    Зш*ш1Л 
но  бьлихрскиапь  (Л./станнм,    ИЙ- 
важпото  му  аьчииеине.    р 
ув:Ьков'Ьчава  паметьта  на  <   . 
ни  за  нашето  освобождение. 

Въ  нрЬме  на  освибож,^еии1'ТФ 
България  въ  1877 — 78  3.  ос  ор1г 
жавалъ   въ   редове  г1>    на 
ското   народно   ои^ьлчонв' , 
което  се  установилъ  въ  Русе,  1*та 
билъ  сАдебеиъ  сл^ователь.  ПрЪзъ 
нрЬврата  за  нь.1ноиогцвита  (Н1К 
1>атембср1ь),   вс*; ' 
ческата  сн  б|юту1 
(1881),  той  прЬмим;^  дажи: 
изгнаниикъ  въ  Пловдивъ 
див'ь  тогава  ОЬте  столица  л 
на  Румелия],  л'Ьто  б"Ьше  с 
новникъ,  па  и  зиманте  уч.: 
]гГигг.   Юж-на  Ьълтрня, 
ирЬзъ  тан  година  той  \ь 
издава  вЬст.  БорОа,  Койго  <•       •  = 
противъ  всЬка  политич1Ч'К.1  Щ'^- 
нин  п  искаше  съ  нгкй-жлв!*  «плА 
истинска  свобода  1      ' 
свободнитЬ  в  не  ( 
земи ;    пр1»зъ    слшачл 
611ШП  единъ  огь  глаьи... 
копто  провъзгласих»  сье: 
то  на  южна  (Истоупа  Рум-   ^^     - 
сЬвериа  Ьмгария.  СлЬдъ  Т'  н  уу^ 
врптъ  Т(1Й  се  орЬдаде  на  ьЬ.итп- 
карсгвото,    като  бЬше,    за^  п^  ''^ 
Д.  Петкова  и  Д,  Рисова,  р< 
на  вЬсг.  Независимост^    V 
1886}  в  посгЪ  аа  вЬси. 


—  607 


Въ  тоя  постЬдняя 
маию  учасгпе  до 
са,  в  всЪко!^  се  стре- 
прокара  пдрпгЬ,  че  Бъл- 
11бва  ,1д  се  пази  огь  К1.«й'го 
1Л0  вънкаигень  аосЬгатель 
ренптета  п  правата  й,  че 
[  сила  0  въ  иасъ  сампгЬ. 
Гьта  на  лагриитизма  му 
»  го  завличате  далеко  задъ 
(ГЬ  на  уАг1>реностьта  или 
|умието:сарка етическото  му 
ненло  жулете  всичко  рус- 
1.4(^0,  когато  въ  Русия 
ХА  нощо  добро  въ  Бъл- 
но  защото  кнпзътъ  й 
ипо:и1а'гь  огь  русското 
ство.  Това  се  отнася  до 
I  години  огь  шшзъ  Фер- 
вото  кинзупане.  Алп  3-  не 
пломагь;  огь  друга  страня, 
дишаше  алоба.  а  имаше 
•бита  да  иронизпра.  Бвв- 
арь  6Ьн1е  усвонлъ  Лк>6еаь 
овяя  стилъ,  лекь  и  ия|)и- 
ь,  н  езввъ  испъстренъ  съ 
»(проумип  сравнения.  Така 
)й,  чр!^гь  вЬст.  (■в()б(и)п^ 
ггь  гливпптЬ  стълпове  на 
овия  реяЕИМъ:  прЬ,чъ  1ии 
тоП  С^Ь  вс1*когя  дсцутлтъ, 
4ГГИГНМ  да  бжде  прКдсК- 
в  нпроднг/го  стЛраипе.  Като 
а  ночннж  ОП.  скоропо- 
смърть  въ  Парпнгь,  дЬто 
Гвшолъ  на  11(ч'1>П10нне  на 
нето.  Ткютч)  му  се  нрЬ- 
Българци,  11  /Х11Де  му  се 
[0  погребение, 
«турната  дЬнтедиость  на 
д-Ь  ие)чнв1ии  се  ииоагель 
(  'на.     Той     остпвн 

пя  п:гь  страницнтЬ 
а  нн  история :   горЬ- 
На71исю1^    3     тома, 
>ртио  издание  (Плов- 
Ия,    1884  —   1892), 
лп>    1лълш2»11я    на    Фн- 


могъ  Тотя,  X.  Димитра  и  СтГ' 
фань  КпраОжата  ( 1  [ливдпвъ, 
1885),  Чърти  оть  живота  на 
Люб.  А'а/>авс.»овп(11довдивъ,  1885), 
Лн*бенъ  Ка^ншелоеь  и  нешвшть 
клеветници  (София,  1885),  Хри- 
сто Ьотст»,  опптъ  за  6вогра<|»ии 
(Русе,  1888)  н  н11колко  аолитн- 
чески  бронпри.  Подъ  негова  ре- 
дакции пзлЬзохк  н  7  тома  огъ 
Л-юб.  Каранеловн'!"*  съчинения. 

3.  С.-внй  критикъ  Ст.  Заимовъ, 
въ  съчинението  си  Миналото,  е- 
шюди  върх1/  мтискишп,  шг  3. 
Спшннооь  (София,  1895)  сврън1ва 
критиката  си  така:  «Щастлавъ  о 
Зах.  Стояновь,  ч(з  сд&дбага  го  :1а- 
к])пли  огь  ята1аиа  на  турския 
бан]н-бозукъ  и  отъ  цоршума  на 
турската  мпртинка  —  спаси  го, 
като  че  лп  нарочно,  за  да  раскаже 
окитис-внтпето,  дЬлата  и  нодни- 
зигЬ  на  бьлгарскитЬ  мл^чеииии, 
конто  пролЬхл;  кръвьта  си  и  сло- 
жихж  костигЬ  си  за  св<»бодата, 
съ  която  се  наслажда  вагь  се- 
ганпшгЬ,  а  въ  бхдли1.е  грядун^н- 
г^  покол1шня  на  българския  па- 
родъ.  Нир  новторио  поднасяме  отъ 
името  на  всички  бишин  бунтов- 
ници, днесь  оп^е  живун^и,  дт»лбо- 
к;1та  си  бля1ч>дпрнооть  Зах.  Стоя- 
иону  за  ие1Л)витЬ  нрЬкраснп  тру- 
дове по  българскнгЬ  въ:1станнц- 
чески  днпжоння». 

Захарин.  Израилскп  царь,  на- 
сл1'.д|иь  бапит  си  Иоровоама  11  вь 
771  нр1-ап  Р.  X  ,  билъ  нороченъ  п 
||рчесггит>,  царувалъ  само  6  и1}сс- 
ца.  билъубигъотьСелума  (Библ.). 

Захарин.  Сннъ  на  енрсйская 
пьрпосвсничшк-ь  Ио.г1»я,  бплъ  у- 
бнтъ  по  гчановЬдьна  И^аса  (1»ибл,), 

Захарин.  Кдинъ  отъ  малкитЬ 
еврейски  пророиа,  жив1>лъвъ  У1-и 
в11къ  пр'1.ди  Р.  X.  (въ  врЬмето  на 
Дарпя  Хистаспа).  :квърпд^лъ  се 
огь  Вавнлонъ    съ   Зор^иавел^I,  ц 


—  668 


№  оть    малъкъ  заггророчеству- 
1ЯЛ7».  УвЬтавллъ  евреигЬ  да  еъ- 
^Грядгаггъ  пзиово  хрпмп  въ  Иеру- 
[ойлпмъ.  Книгата  му  състои  отъ  че- 
|рвнад«*оеть  главя,  твърдЪ  тъвгаи 

Захарин.  Схпржгъ  на  св.  Ели- 
савета, благочестцвъ  свспишикъ 
на  храма  пъ  Иерусалнмъ,  би.гь 
вече  въ  Г1р'!;клом11И  години,  когато 
аигелъ  Гавриилъ  му  пр^изв*- 
стилъ,  че  ималъ  синъ.  Той  не  по- 
,в11рвалъ  ангелското  слово,  та  за- 
^Това  аигрлътъ  го  направилъ  да 
ов-Ьм-Ьс  до  испълнрнието  на  пр-Ьд- 
нпаването.  Спньтъ  му  бнлъ  св. 
Иванъ  К1тьстителъ  (Библ.), 

Захарни  Круша.  Внлг.  Крута, 
Захарин  Хаджи  Гюровъ.  Едиаъ 
;Отъ  лнчнатЬ,  енергични  и  неу- 
[^сгратими  борци  по  церковнан  въ- 
[Иросъ.  3.,  оамоковехгь,  на  чело  на 
:11б-събудеинтЬ  си  съграждане,  съ 
[рпскъ  на  живота   си  е  пропов^д- 

1лъ  И  д^Ьйствувалъ  на  изгнанието 

^аа  гръцкитЬ  владици  отъ  българ- 

[СкнтЬ  снархни.  Въ  разгара  на  бор- 

|ба1Ч1  сь  Феноръ,  той  биде  испра- 

^нъ  оть  самоковци  въ  Цариградъ 

епархналенъ  прЬдставптель  по 

[дорковниа    въпросъ,   по    който  а 

тботи  до  край  патриотически. 

Захарь,  1р.  Шекеръ.  —  Заха- 
рометръ.  Листруменп.  ца  опр!!^'!!- 
ление  качеството  на  захарьта. 

Зачало.  Самото  начало;  иротп- 
вополоншото  на  край. 

Зачатие.  ^Започването  плодъ  у 
живогиитк.  п6-и1У»6ено  у  м<)яЬцнН1. 
Огьс&ишя  кореньи  съо;к1иотоаиа- 
ченне  е  глапмъгъ  занннамь,  зачнлс. 
Звателенъ  иадежъ  (рус  ^^ать, 
ишть,  староб.  ^"ъкат».  зовж.  вп- 
1Мь)  1гь  грим,  е  пад^-агьгь,  съ  кой- 
обръншме  къмъ  1лч)ро  лице: 
1ят  ли  си,  Иеанр  ?  Напр1ь&ь,  «ой' 


Звено,  /'♦/<•.  Пръита, 
верн1*а.  снилжиръ).  || 

Зконъкъ.  КоАпч)  лвьъ 
звънъ:  лнтка  монета^ 
отъ  кнН1*а,  а  огь  »=а« 

Зворпикъ.  Грядъ  въ 
л^вия  брЬгь  на   Двппа, 
лом.   на    с11в.-ист.  огь 
15,000  жвт.  Въ  околност 
цови  руди. 

Зиукоя'кр1>.  Уре.гьзая 
звуковегЬ  или  числото  1 
на  пр^дйгЬтъ,  тцо  ивучи.  — 
става  огь  трептенията. 
ПЯВ0Я1ДП  всЬно  еластично  1| 
гаво  ткло,  когато  се  6 
или  силно;  тия  трептеи 
насить  чр1;:)Ъ  лкхтю1няя 
духа,  на  който  се    п 
ухото,  д-Ьто  се  приимятъ 
ховата  первя.  Тр-Ьбвп  да 
чява  ав^тгьгь  огь   шум 
кътъ  става  огь  стьлкяо 
еластични    гкла»    а 

';*'НИ^ТО     I'. 

I  икновено , 

за  ср-Ьда,  прЪзъ  конто 
зпук1.тъ;  ала  той    се  ра 
не  само  щгЬзгь  въаду 

и   Пр^ЬзЪ     течни    и     ТВГЪ1 

Звувъ  пе  се  произвожда 
пространство. 

Числото  ва  трепте 
то  (тгавагь  нсни  яву 
прЬд!»-тп  нАЙ-гол^миЙ  4^' 
малкий  15  на  секунда.  0 
съ  която  с^  пр-Ьдава  'лиукг 
въздуха,  е  п6чх)д1;ма  код1 
нис-ока  температурата  па 
при  нб-ниска  температу 
хътъ  става  пб-гжсть 
рость  омалава.  При  0* 
на  звука  въ  въадуха  « 
1га  секунда:  при  10*  ти 
при  ИЛ  :Ч40-НН  м.  № 
НО**  ти  ом  увеличава  съ| 
на  грндусъ.  Въ  рм 
срЬдн,  скоростьта 


—  600  — 


отв(УГо  на  тия  ср^ци, 
0^  2(}2  к.  па  с^-купха 
лекислотат  1,270  м.  въ 
317  м.  въ  кислорода.  407 
ониаЕа;  В'ь  речната  води, 
\  1.41^7  м.;  въ  морската 
«  20**,  1.4о4  м.:  вь  спирта, 
.  1,280  м.;  въ  бора,  7Й4  м.; 
,  1.415  м.:  въ  дхба,  1,290 
топилата,  1,050  м.;  при  20^ 
юто,  1,230  м.;  златото.  1,740 
1рото,  2,710  м.:  платината, 
I.;  мЬдьта,  3,500  м.;  цин- 
,740  м.;  желкюто,  5,130  м.; 
I  сггонина,  4^990  и. 
дм.  Тава  се  наричатъ  ония 
I  тЬла,  Еоото  свЪтштъ  съ 
I,  а  не  съ  заета  отъ  слън- 
рбтлвна,  а  се  намаратъ  аз* 
Ьлнеадата  система,  отъ  която 
внсами.  3.  отличаватъ  отъ 
гг^  по  видимата  имъ  не- 
1  което  еж  ги  и  на- 
■п  ни  ^.у  ~  им».',  което 
задържатъ,  накар-ь  в  ио- 
остьта  и№Ь  да  се  е  опро- 
за  много  отъ  т1к1Ъ,  и  да 
рва  вече  за  никоя.  '6.,  ко- 
миого  доблпженн  едни  до 
Х5разуватъ  &кг{»иикави  пет- 
рЬстна  подъ  името  нгбули 
1а  петна).  Мл'&чявА  пкть 
новата  слама  е  едпа  гра- 
[еб^-ла.  В11рва  се,  че  гш!  ме- 
не миот  огьтЬх  ь,  сл  зв1>;и- 
1'М11,  каквато  е  вашата  съл- 
св(7гема:  в^Ърва  се  още,  че 
втемн  сл  отделени  отъ  на- 
оято  е  само  часть  отъ  зв1лд- 
и  една  отъ  друга  съ 
беазвЬзднн  мешдини. 
тоянш:  на  у,  Съ  халки  ио- 
рвзстоинието  на  пепо- 
4.  е  още  иепо;)иато.  иъ 
омни  гол^о.  Огъ  врЬмего 
а  много  астрономи  ел^  со 
взкЪрвкть  това,  ию 
тиень  пара.шксг  на 


5.,  В  така  да  опр^дЪлккгь  раз- 
сггоянието  имъ.  ТТаралакеътъ  иа 
една  зв-Ьада  е  хгь.тьтъ.  който  се 
заключава  между  дн1^  линии  тег- 
лена огьне1Л,  едната  до  слънцето, 
другата  до  .к^мтш.  Ако  тоя  кгьлъ 
е  една  секунда,  ра^ютоинието  на 
зв11:иата  е  200,000  пктн  по-голЬмо 
отъ  разстоянието  на  слънцето.  Иа- 
м11рването  парадавса  на  веподввж- 
витЬ  ^.  е  зависело  отъ  съвършен- 
ството на  инструментигк  Само  въ 
нашия  в1знъ  астрономитЬ  еж  спо- 
лучили да  н:1мЬр1ХТЪ  пардлакса  на 
н1^кои  огь  ближнитЬ  л,  и  да  онрй^[г&- 
лштъ  разстоянията  имъ  отъ  васъ 
н  вр'Ьмето,  въ  коего  светлината 
имъ  достига  до  насгь.  Ето  н^воа  отъ 
^.,  :т  които  е  пр^мЬтн&то  това: 


а  Кетггавръ 
01  огь  Лебеда 

Вега 

Сирнусъ .  .  . 
Голяма  Мечка 
Полярна  звезда 
85  огь  Псгаза 
Козата 


жиояггрь. 


шолло  рри- 
д|1ажгькн1к 


3.5 
8.7 
21.0 
21.3 
24.4 
30.6 
63.9 
70.5 


33,400 

82,000 

197,850 

202,000 
229,500 
288,000 
612,500 
063,000 

Така,  а  Кентавръ,  нйй-блнжната 
звЬзда  до  земята,  най-хубавата 
двойна  знкиа  въ  южви1'Ъ  небеса, 
е  33,400  милярда  километра  отъ 
насъ,  в  свкглина-П!  й  ни  дохожда 
въ  3  годапв  ц  нолована.  За  да  сн 
съегавимъ  едно  понятие  за  това 
грамадно  разстояние,  тр-Ьбва  да 
сн  помислимъ,  че  св11тлината  иж- 
тува  съ  скорость  300,000  кндом. 
на  секунда.  II  още:  както  показва 
таи  таб»1ица,  Полярната  звЬзда 
може  да  угасне  п,  вь  течение  на 
30  години  и  шесгь  десети,  иие 
ще  продължаваме  да  1К  виждаме 
да  блещи  на  небото,  понеже  лу- 
чигЬ.  които  достигать  до  насъ  отъ 
неж,  сл  тръгнжлп    вече   отъ  30 


ГОДЕШЕ  а  шеотъ  десети  ваоаиъ! 
П,  ако  е  толкова  грамадно  раз- 
стоянието на  5.  видвмв  съ  просто 
око,  каЕЪ  да  се  прЬсзг&гне  раз* 
стодннето  огь  иасъ  на  онея  сеЬтля 
точпци,  конто  опфпватъ  само  сил- 
иигЬ  т«аескопц?  Науката  прите- 
злва,  че  л^-читЬ  па  тпн  схгЬтпла, 
конто  еж  тръгнали  огь  тЬхъ  пр1ци 
В11К0ЛК0  хплядц  години,  моше-Он 
отъ  самото  шчало  на  нашата  земя, 
едвамъ  сога  П1)пстигатъ  до  насъ ! 
Това  е  доста  за  да  смае  човеш- 
кото въображение.  Тая.  така  .на 
речемъ,  безпр1ц11лиость  на  нсОссата 
е  нйЙ-съвършений  н  най-осезател- 
ний  образъ  на  6езконечно1'о. 

Сь;итки)ии.  :5а  да  изучватъ  л 
пб-сгодно,  още  отъ  итаро  вр1\ме  еж 
гп  делили  на  купове,  наречени  сь- 
37к'^дпя.  На  тия  съзвЬздця  ех  да- 
дени имена  Лира.  Гол1>ма  н  Малка 
Мечка,  Лебедъ,  В^нсцъ  н  др^  спо- 
редъ  фигурата,  която  очъртавать 
съ  положението  си.  Ра,чн1ГгЬ  ./.  отъ 
СЖ1Ц0Т0  съзв^дие  разлнчаватъ  една 
огь  друга  съ  гръцкигЬ  букви,  като 
почватъ  азбуката  оп>  ийй-свгЬтли- 
тЬ;  и  когато  тия  букпн  не  сти- 
гатъ.  съ  рпмскнг!.  букни  н  съ  числа. 
Много  оть  наЙ-блескавптЬ  л  сп 
нмать  особен н  имена;  аапр.  въ  сгь- 
знЪздието  Ллра,  главната  зв^ъада 
се  нарича  Нега.  3,  дЬл1Ж'ГЬ  още, 
споредъ  нркостьта  на  св-Ьтланата 
имъ,  на  3.  отъ  първа,  втора,  трета 
и  т.  н.  величини:  нйй-свЪтли111 
наричатъ  з,  отъ  първа  величина, 
другитЬ  по-малко  свЬтли  —  з.  оть 
втора  величина  и  т.  н.  3.  оть  пър- 
внтЬ  шеоть  величини  еж  впдпмп 
и  съ  просто  око;  нъ  едно  обикно- 
вено остро  зрение  съзира  дори  в 
^.  огь  е^дмата  величина.  ВсичкитЬ 
по-нататъкъ  еж  тг..гсскоппческ1*  з., 
конто  дклиьгь  па  двадесетина  ве- 
личини. Сжръ  Джинъ  Хершйлъ  е 
опр^*лн.гь,  че  светлината  на  Си- 


рнусъ,  нйй-свЬтлатв  сть  ^^^ичв^^ 
л,   е   324    пжти    пб-голг 
свгЬтлнната  на  едва  прКт-а^=ч%й' 
оть  шеста  величина.  ^_ 

До  сега  не  е  позната  ш.-^^^-йй*^^ 
величина    (гол-Ьмината)  **  **^ 

звкца.   Съ   нйй-Ро^Ьмн   ^^      1^*^ 
силнптЬ   телескопи   дор^   ^г^Ь  *  * 
св^тлнтЬ  3.  отъ   първа.         .лв  веЛ^ 
изглеждатъ,  пе  съ  мал:_»-Ж"  з^  Д^^ 
както  се   виждатъ  вса^ш^Е'^'  .чххЛ 

нети,  а  като   св1>тли   т :_ж.  -ючи 

какъвто  и  да  било  в 
Затова  пие   вито    не 
истинската  величина 
ннтЬ  3.;  защото,  за 
см1уп1е  голЬмината  на 
погрЬбно  е,    ме;кду  Д|^'_ 
знае  впдимий  й  днаме 
и  не  може  се  каза,  да 
мий  блесъкъ  па  една  а; 
се  сравнява  съ  друга, 
по-гол-Ьмата  й   бдизосгг" 
мата  й  велнчина  или  гж 
яркост1>  на  св'Ьтливата 
зическия  съставгь  на  з,    > 
гЬколио  н1'>ща,  които  от'- 
троскопъть;   има   го.11 
пъ   спектритЬ  имъ; 
нето  на  н1хКолко  позна' 
се  счита   за   доказано, 
залрм  съдържа  водород!  ^я»* 
магнезий. 

Числото  на   з.  ве  ШЛР^^"* 
опрЪ1^1п.  ВидимитЬ  съ 
се  въскачватъ  на  п1шолкг 
3,  оть  първа  величина  об1*^ 
прЪоагбтатъ  на  21,  оть  г^ 
66,  оть  трета  на  около  *.? 
четвърта  на  425,  огь  п»"!*  « - 
отъ  шеста  в  со.гма  па 
класоветЬ,    които    пл-'' 
тЬхъ,  числата  06  увелпч    I 
д11  много;  по  Флп"  ■'  - 
обиден  пе  въ   1н1и 
крптп,  сл 
които  сл  ^ 

3»;  сжръ  Джонъ Херш<!ЛЪо  (у 


..^а.. 


—  611- 


до  68,000,000.  3, 
\иъ  опая  (гграна  на 
Кчана  МлИцп  пкть 
1ама,  които  е  сгьста- 
то  огь  3,  отъ  11-а  и 
Ц,  Хер]иелъ  е  В11д^1ъ 
Гси  116,000  3.  въ 
ъ.  когато  телескопъгь 
къгь  наЦ-гхста- 


г 


ВЖНИТ&  3,  ле  ех  пя- 
1нжии,  се  виж;ц1  въ 
[«  или  множестве- 
системн  огъ  по 
>че  3.,   що  се  вър- 
|диа  друга,  плп  около 
^ятръ  на  тежестьта. 
>же  да  се  виждатъ 

ТРЛОСКОПЪ,  п  п6- 
СИЛеИЪ  Т0ЛССК01ГЬ, 

мие  е  било  въ;^- 
(Ъ  нзвам11рваието 
Самъ  Галиле-Й  от- 
иването имъ,  СтЬдъ 
^«гЬ  наблюден^ия  па 
оми  —  Брядлн,  Май- 
[Ъ,  Струве,  Енке  п 
кади,  числото  на  п> 
плв  иножествеип 
до  6,000,  отъ  коато 

[ВОЙНИ,     или    С11(!Т0- 
МИОГО  {'.К.   тройпи, 

рпи  и  и'кБолко  дори  и 

състоянш  отъ  петь 

во  мезкду  3*,   които 

ксистеми,  всЬкога  се 

^ъ  то  е  огромно  го- 

пггЬ  периоди,  въ  кои- 

\игъ  двоЙнигЬ  3,  или 

33  до  77  години 

по  ексептричкость- 

1тъ    на    кометнитЬ 

%у  тия  .?.  иаЙ-позиатп 

С  въ  Гол^Ьма  Л1ечка, 

1врь  и  др.  Натото 

>депията  иа  Маске- 

то  около  едиа 

1ето  Херкулъ. 


Въ  нЪкои  3.  блесъкътъ  па  свЬ- 
тлнната  се  впм'Ь11Ява  периодически. 
та  ги  наричатъ  измпн.ими,  Отъ 
гЬхъ  нйй-заОЬлЬжителна  е  ДГира 
(<  Чудесната  >)  въ  Цетъ  и  Алголъ 
въ  Персей.  Първата  достига  най- 
гол1мля  си  бдесъкъ  всЬкои  334 
деня,  н  се  явява  14  деня  като 
зв^да  огъ  втора  и  дори  и  наврЬ- 
мепЬ  отъ  първа  величина;  посл11 
постепенно  блеоъкъгъ  й  омалЪва 
въ  два  или  три  мЪсеца,  док.гЬ  тя 
стано  отъ  шеста  или  дори  и  огь  де- 
сета величина,  та  половина  година 
е  невидима  за  просто  око  и  оби- 
кновено за  1^лескопитЬ.  Сл'Ьдь 
това,  тя  почва  изяово  да  става  пб- 
свгЬтла,  ала  по-бързо  отколкото  е 
потемнявала.  Тя  се  вшкда  съ 
просто  око  три-четире  м1>соца  отъ 
периода  й.  Отъ  вспчкитЬ  иззгЬн- 
давп  3.  познати  въ  Порсей,  Алголъ 
има  пай-ЮБСЪ  периодъ;  неговий 
прриодъ  е  68  часа  и  49  минути. 
Той  се  вижда  00  часл  като  звезда 
отъ  втора  величина,  поатЬ  бле- 
съкътъ му  омал^ва  въ  4  часа, 
сл^дъ  което  той  с-е  явява  четвъртъ 
часъ  отъ  четвърта  величина,  и 
пакъ  блесъкъгь  му  се  увеличава 
въ  4  часа.  АстрономитЬ  еж  пр1]д- 
лагали  р{шпп  обяснения  на  тия 
яаюнпя;  прКдполагагь,  че  5.  се 
въртят»  на  оситЬ  си,  и  че  п<ь 
1фъхностатЬ  шгь  не  скЬтштъ 
еднакво  въ  разни  мЬста;  друго 
пр-Ьдположение  е,  че  нЬкое  тъмно 
гкло  се  въртп  около  светилото, 
та  пр11сича  по-вече  или  пб-малво 
светлината  му  нъ  разни  положе- 
ния; трето  пр1иположеппе  е,  че 
.?.  еж  летообразпи,  и  др. 

Собственото  движение  на  .?., 
открито  огь  Хяли,  е  огь  другь 
впдъ.  То  състои  отъ  м'Ьстене  на 
3.  по  разни  посоки,  та  очъртаняя- 
та  на  съзв1йдията  полека-лскл  се 
пром^нявагь.    «Южний   Кръсть», 


612  — 


«ае  ще  гр'&е 
точно  въ  се- 
га1Ш1ата  си  форма;  защото  чети- 
'  ^ет1^  3.,  отъ  ковто  състои,  оо 
двиаи&гь  съ  нееднаква  окорооть 
по  разии  п&теии.  Колко  хиляди 
години  ще  измин&гь  доклЬ  оъв- 
(Гю1ъ  се  растури,  не  може  да  се 
Вр-ЬсзгЬтие».  До  сега  наблюдава- 
ВитЬ  собствонл  движения  са  раз- 
дичип  —  отъ  *;го  отъ  секунда  до 
7.Т".  Сноредъ  това,  трЪбва  да  из- 
мии&тъ  хиляди  годниц  за  да  се 
взм1>н  и  чу вствител  но  изгледъгь 
ва  небесата. 

Въ  астрономията  и  у  народа 
ек  извЬс1'ии,  осв1;вь  неподввжни- 
гЬ  ^.,  така  нарачавигЬ  падатщи» 
3,  За  тЬхъ  виж.  Метеори. 

Зв'Ь:1Лобройство,  астроАО%%ш. 
Минна  наука  да  се  прЬдказва 
бждктето,  особено  сддбата  на 
Чив1'|>;^1,  ио  располоЛкевието  на 
ввЬздит!..  3,  е  едва  отъ  ийй- 
стари'11;  форми  суев1;рае;  ш  се 
обработвало,  пр^аочтително  отъ 
астровомията  нлп  науката  за  са- 
мнт!)  звк^ди,  м'Ьстата  инъ  и  дви- 
женията ияь,  у  вснчклгЬ  неточни 
народи  (халде&цит^  хиндузет^, 
кнтайцвт^]  въ  самото  начало  на 
исторпческптЬ  врЬмена.  Това  ов 
обнснива  нвого  лесно :  понеже 
тия  народи  еж  боготворидн  не- 
бесни'!'^ ткш,  било  е  съвс1^мъ 
естествено  да  шгь  приписватъ 
едно  влияние  върху  земните  ра- 
боти; па  и  това  аюяние  изглежда 
донЬ&Д'^  истинно:  завръ1цане'1х>  на 
и-Ькол  съзв^ин  на  онр^д1иени 
1гЬста  на  небото  съвпада  съ  за- 
връ1иаиетояа  годншинтЬ  вр1>мена; 
ирплиниг^  и  отливитЬ  на  океана 
по  нерподичиостьта  са  отговарятъ 
на  фазитЬ  на  луната.  Старовр^ 
меннитЬ  люде  не  е  могло  да  не 
заб^-ЬжЛкГЬ  това.  ТЬмъ  дори  се  е 
струвало  да  виждагь  едно  сходно 


'влияние  върху  живитЬ  сжщ*? 
пр(>^г(|НВтЬ  ва  годишните  врЬм 
докарватъ   иром^ии  въ  орпшичг- 

СКаЯ   СВГ11ТЪ:   ЗИМ*  МНСЛЧ)  рнгг.-ии» 

губцЕть   лиспгата   сн,  и  р;| 
постьта  осхлабва;    нИш^и  живилш 
|се  вцЬпен^ватъ,   други  са  мЬ№ 
,  вать    козината    ида    верошип 
Редомъ  съ  тия  явленвя.  конп* 
вис(кгь  отъ  годишната  в.то  шо- 
вечната  периодичность.   \Ф. 
е  виадало    да    вронгхпжг:! 
лунната  пернодичл 
служба  у  женскии  1 
мално  вь  края  на  четире  седмош!. 
снр,  на  единъ  луненъ  м^с--* 

3.,  МВ01Ч»  ва  почш^ь  въ  Е 
изгдекда  да  е  би.1о  въведено  ши 
отъ  Халдея  въ  едва  веаоавА 
епоха.  Отъ  Азия  то  □|»Ъм1шаоЯ 
въ  Гръция  твър.^Ь  рано,  я  Ш^ 
зателството  на  това  ое  аам^  | 
Омара  и  Извода:  нъ  то  било  ши* 
сено,  вЬ])иятно  огь  норабошсв  I 
търговци,  само  частично.  Пълвсгп 
старо  учение  по  з,  стаа1;ио 
вЬстно  въ  Гръция  пб-късио: 
1цевр1>менно  халдейскнй  жреиъ 
росъ  (важ.  Вааи,шн1ш)  доне 
огь  Вавнлонъ  въ  Атина,  посдк 
о-въ  Косъ,  хах^ейската  мет\»д1г 
египетокнй  жрецъ  Мапетонъ  1Г>- 
велъ  егнпетскитЬ  способи.  ВъГпмъ 
3.  бпло  въведено  оволо  началти 
на  .чрпстянсЕата  ера.  ЗвЪздобри!^ 
цатЬ  играели  важоа  роль 
д^то  ги  наричали  халдеи  и 
мати1Ш;  и  накаръ  п  често  да 
гонени  отъ  сената  и  амиератор! 
цодъ  сграхъ  на  смърть,  тЬ  пр^ 
дължавали  да  се  държхтъ.  !'«•- 
скнй  поегь  Манилий,  авторъ  п 
едва  астрономическа  поема  овп 
с&щесгвуцкща,  е  бнлъ  пр)аах1а 
на  3.;  и  дори  и  а' 
меА  не  взб^гнхлъ 
въ  негово  врЬме  Сила  стакьаа 
всеобща.   3.  е  иаиъоио  съглася» 


1 

:^рЛ 


613  — 


бъ  вцшунццшт  9*  кохшедав- 
опюто  за  пр^оп^ц^кмввспФ,  та 
№  обработвало  съ  готЬмо    при- 
4>ьдче  г  арабетЬ  оть  УП-и  до 
111-1  &Ькъ.  Въ  ср'К1Н1п^  в1}В0ве 
хрнстяйсшгг^  учени  били  страстни 
йи^игеле    на    тая    мнима    нпука. 
1Ш||ата   чума,   която  01тустоша- 
Европа  клцЪ  края  иа  Х1У-и 
се  отдавала  на  съчетанието 
)и  планети,  и  паряжскай  уип- 
ирогласилъ  тържествено 
ието  между  двгЬгЬ  събития. 
1та  комета  оть  1456,  която 
съ    чу  мата    п   вой  п ата 
щиг^  произвела  всеоОщъ 
папа  Калвксъ  11[  заповЬ- 
да  се  правнБть    всенародни 
{ствия.    Въ    1524    Стефлеръ 
1Еазалъ   новъ   всемирен  ь   по- 
Въ  Х\'1-и   1гЬкъ   всичките 
>ве  и  идре  си  имали  38*^0- 
и  н^й-великъ  я  на  воичкв 
билъ  звЬздоброецъ  Ностра- 
рсъ.  Прочутий  матрматикъ  Кар- 
ДШПч  Таю-Ьрахе  и  Кеплеръ.  като 
долаг&дв  осяовятЪ  иа  астрономия- 
та, още  се  интересували  оть  зв%- 
адобройскя  наблюдения.    Кеплеръ 
шпкдалъ  слабпсгьта  на  з,  като  иа- 
Лт,  ала  не  моглъ  да  отрече  сх- 
Внвувавето  на  и^каква  овръска 
^ву  поюжевията  па  плапетитЬ 
^Шчествата    на  чов11цигЬ   подъ 
^р.  Нъ,  ако  е  много  м&чно  да 
^ФПровергае    з,,   невъзможно  е 
къкъ  да  се  доказва.   Съ   устано- 
1ето   на    Боперниковата    сп- 
вЪрата  въ  з.  почнкла  да 
Зедо  да  се  разбира,   че 
аешгга  е  само    една    отъ 
нелгЬпо  е,   какво  вси- 
аругн  ех  завити  да  ш  вли- 
Доводъгь    ама    наистина 
евла,  ала  произвегь  сл!{ц- 
Зв^адобройцвтй  вече  не 
да  вдкхвувагь  доверие  нв 
ся;  па  ае  могла  така 


лесно  и  да  оиравдаватъ  пес^жднх- 
двтЬ  се  пр"Ьдказванпя  съ  гр1^11гкп 
въ  наблюдаването.  А  такъви  гр-Ь- 
пши  тЬ  правили  твърД'Ь  чесгго : 
!П|сендйвнЙ  прочутъ  учителъ  пр-Ьд- 
вазалъ  и&колко  пхтп  смъртьта  на 
ученика  сн,  въ  което  непр1ютанно 
се  мамилъ.  Тоя  учитель,  Моренъ 
Ввлафранкенскп,  направилъ  по- 
добна  гр-Ьшка  и  като  прМхазадъ 
смъртьта  на  Луи  Х1ГЬ  Н^Й-оетнЪ 
опроверженията,  конто  времето  да- 
вало на  пр'Ьдказваяиита,  надвили. 

3,  има  сега  поклинпици  само  въ 
моханедаискитЬ  земи.  Въ  хриегян- 
скятЬ  държави  то  намира  още 
мЪстце  въ  календаретЬ,  дЬто  ва- 
лендардасиитЬ  влпзатъ  въ  ролята 
назвЪдоброЙци,  а  читателегЬ  имъ 
четжтъ  прЬдказваипята  имъ  за 
забава.  Заслужва  и  да  се  заб*Ь.тЬжп, 
че  празната  наука  з.  е  принесла 
важна  услуга  иа  истгинската,  астро- 
И0МНН171:  зн'1адиброЙдигЬ,  яа  да  на- 
блюдаватъ  зв^нгк  н()-точно.  на- 
правили много  открития,  иаучили 
се  да  пр^м-^татъ  затмЪннята,  да 
опр1Ьд'к1ять  положенията  на  еклип* 
тиката  и  др. 

Зв'1^рж11па  (Францг),  Чегаски 
живониоецъ.  коЙт<;се  ползува  съго- 
л-Ьмв  понуляржмлъ  между  съаа- 
роднипитЬ  си,  и  тово-речи  и1ша 
ни  едно  четско  плпстроваво  спи- 
сапие,  въ  което  да  не  се  появнвать. 
отъ  вр'кме  на  вр1}Ме,  снимки  оть 
неговптЬ  картя1ги  и  рисунки.  Сю- 
жетигЬ  му  еж  чешско-народпи,  да- 
1иать  простота,  св-Ьжесть  н  живость. 
Той  с  особено  ххдожявЕЪ-етво- 
г])11фъ,  и  най-голЪмо  хждожестнено 
лпаченис  имать  рисункатЬ  му  съ 
перо,  които  взображавагь  битова 
сценв  и  типово  на  1Г&стностьта 
Подтатране.  ПодробиостятЬ  вътня 
рисунки  с^Б  докарани  до  изунн- 
телна  тънкость  и  изящества  3. 
има  и  литературна  д1атедш>соъ^ 


ш 


п^й-много  заб'кгЬжватъ  неговит1к 
ЗапнсБН  н  ш&тан  впсчатлепии.  Той 
е  роденъ  въ  1830. 

8е<)ра,  7(сп  Еднокопитно  м^ео- 
1шта1Х1це  чртвероного  б'1;ло  или 
жълто  ишвотно,  нашарено  панр'Ьки 
съ  черни  пръчки.  То  е  на  гигЬ- 
мвна  блпзу  колкото  конь  и  е  единъ 
оть  видоветЬ,  които  съставять  рода, 
оть  който  е  коиьтъ:  м'брап1а  жи- 
тьс  на  стада  (п>  юж'на  Африка» 

йейу  (Во8  2оЬи,  Впз  т111си.ч).  Ин- 
дийски бикъ;  тоя  вндъ  би1съ  е  на 
расгь  пб-малъкъ  оть  обиквовенпи, 
често  не  по-гол^мъ  отъ  дива  коза, 
ала  по  общия  сп  нзгледъ  н  шара 
на  кожата  прилича  на  бика.  Въди 
се  въ  Неточна -Индия,  дЬто  го  у- 
потрЪбяватъ  за  впр^Ьгатио  добиче. 

Лебю.  1!1динъ  отъ  ФшшпинскнтЬ 
о-ва;  7,700  чет.  килом.;  200,000 
жит.  Абаносови  гори,  захарна  т|>ъ- 
стнка,  тютюнъ.  Гл.  гр.  Зебю,  добро 
пристанище,  и  10,000  жит.  —  Ма- 
гела]гь,  който  открплъ  тоя  островъ 
въ  1,521,  билъ  убитъ  там-ь  (ггь  гу- 
земдитЬ. 

Зевгитания.  Страна  въ  стара 
Африка,  иа  СрЬдизсмно  море;  съ 
гл.  градове  Картагенъ  и  Утика, 

Зеведей.  Сжнржгъ  на  Садомня, 
билъ  рибарь  но  Галилейско  море 
оъ  двамата  си  синове,  св.  Иововъ 
Е  св.  Ивавъ  Евапгедистъ,  когато 
тк  го  оставили  за  да  сл^ватъ 
Иисуса  Христа  (Библ,), 

Зевсъ.  Гръцкото  ние  на  Юпи- 
тера. 

Зеелавдъ  (морска  земя).  06- 
лаоть  въ  Холандия,  състои  отъ 
островитЬ  между  южна  Холандия 
на  сЬв.,  источна  Шелда  па  исг., 
Белгия  на  югь,  и  СЬверпо  море 
на  зан.  Нйй-важнитЬ  оегрови  сде 
Валхеренъ,  Северни  Бсвеландъ  и 
Южни  Бевеландъ,  Шувеиь,  Толенъ 
н  Дюйвелаядъ.  Простр.  1,785  чет. 
рлок.;  п&сех   196,393  жит.  06- 


ластний  гл.  г|:1адъ 
въ  о-въ  Валхеренъ. 
жителетЬ  на  обла(Г1 
ствнти;  осган  жл  иг^,  > 
стотпни  евреи,  сл  ка1 
е  висхо!  и  равна,  ят 
наводненията  на  ма 
китЬ  съ  1гр1Ьгра.ти  4' 
соки.  К.1иматъть  е 
ражда  евдемическит] 
е  плодородна,  и  пр01 
нтепш(а.   ячемвкъ, 
ленъ  идр.  Скотовъ; 
развито.  Въ  много  о 
бави  овошиндц.  Окод 
изобилуватъ  съ  риба;  I 
д^то  иириади  водни  ш 
наприб1^жнще  и  св  пр^ 
осгровитянетЬ  съ6и| 
на.   Промишлриость 
вхжарство,  кожпрст 
нтслство  и  др.  Н  01 
прежда,  платна  и  въ; 
Една  жед^Ьзпнца  о 
пр^ть  Балхереяъ  ] 
ландъ,    се  съобща! 
белгийски  линии  в1 
и  нрк^ъ  Бреда  вода 
Амстердамъ  или  Г| 
Иеинъ,  лат.  Ш 
което  се  вади  оть 
Лейдерле  Виж.  ^ 
Зейт^нъ,    Гдав( 
арменската  «Черна- 
Мала-Азия.    па   сЬ^ 
на  Алексалдрета,  е 
бърдо    Тавръ,    въ 
прЬзъ  която  тече  , 
Ругашия);  отъ   15,0 
жит.  арменци.    Зей* 
носгь,  населена  съ 
20-на  села.  Тя  е  1 
ввсима  оть  турскотв 
и  образува  В'1^що 
ятска  републичпда. 
гать  една  войска 
хиляди  души,   кога 
стоп  да  се  броиаа 


615  — 


•  бпьД1'1"^  ^  юнашки.  3.  е  оствтка 

^''^  лрлвонското  царство    въ    Кп- 

^'"-т         осповани  въ  Х1-н  еЬкъ  п 

.  по  въ  Х1Л^-и  в1'.к-ь.  Оть  по- 

^^Адйн.  м^а    дата  тая  шепа  арменски 

'^^•ввнжхи  постоянно  е  отстоявала 

-в^^вта     оя  н  пезавпсвмостьта   ся; 

^■*о  вгв,-    лашия    вЬкъ    тия   люде 

с«  се    С»стлн    съ  турцитЬ    поб^Ъдо- 

Лоси* '  I  гдесегина    пжтп.    Пр-Ьзъ 

«Р»^я  1  о     възотание,     1895  — 

зейтуцци    покаиацБ  чудеса 

--    храх<*^>остъ:    англйската  Синя 

жнила,      мж        <{}ранцузската     Жълта 

шнига  (о<|>В1хва лни  документи.  пр^Ьд- 

01АВЯиа      «а.     камарятЬ)    нзлагахл^ 

■ЮДробио  >'л.ивителната  отбрана  на 

5дООО       армснип     среща    60,000 

отр1[0-       1>орСата  се   прекрати    съ 


и  а  консулнтЬ  на    евро- 

оттлп,  които  се  т^мIк^йxд 

1    зима    отъ  човико- 

-  'унската    оволносгь  е 

<УГвре,1ъ   <гь  недостхпни 

^Х^вЬнь    оттьмъ    истокъ, 

^^^сК^о    в-ь,рвз  дълбоката    долина 

^  Д.'!^«^'5-^п-ь.    ВръховетЬ    еж  по- 

^«^птв  ^  <5^^     велпкол-Ьинп   бораки, 

■^*^  ^^*^-^ени    длбове    н    други. 

■  ^  ^    ^   потоци,    които    викош 

■■**^^**1вагь  л+»тЬ,  погжть  лн- 

ву-^'* '  *    ^*^  Ь'  'ч>ки:  нъ  зе- 

1А*^-^^    и  1  ,та  е  мяого 

^»^*Д^а,  не  произвоада  толкова 

""      ^^'^лкото    е    пот{*бно    за 

'  ийи         ™     населението.    Ала 

<^|'*д?^'^*Ь    еж    многобройни    въ 

^•'''^^ийтбч  идаватъвъзможность 

Ш~  «1Гг1    да  храноктъ  свилени 

^*'  * -лавний  запаягь  на  мжже- 

^^-ДАварсгвото ;  тЬ  работ^ктъ 

I  ко«пго  добнвать  оть  пла- 

и  лравасгь  плугове,   пе- 

^^вовлн  в  др^  конто  рази^ 

за  жито  и  други  потр^и 

в  Клиоеръ.   Езнкъгь 

е  ето  аеод&лно  ар- 

яь  което   е^он 


^рапгь 
^*Лтунци 


ствсната  литература  състои  отъ 
народни  нЬсни.  ДЪцата  се  учжгь 
въ  униите  до  10  —  12  годишна 
възрастъ.  Зейтунци,  както  съна- 
родшщигЬ  пмъ  въ  Армения,  еж 
свободни  огь  азиятсквтЬ  породи. 
ТЬ  имагь  уважение  къмъ  женятЬ. 
Пр%стжпле1гаята  у  тЬгь  ех  р^дки. 
Никакви  затвори  не  сжществувагь 
у  тЬхъ^  и  казватъ^  че  нихога  въ 
земята  имъ  пе  се  е  извършило 
убийство  па  обиръ.  Моше  да  има 
пр1^увеличення  въ  тия  твърдения, 
нъ  в11рно  е,  че  зейтунци  еж  добро- 
сьрдечни  и  честни  плавивци.  Мно- 
го интересна  е  книгата  на  Ав;Ьа881, 

г/и' а  Г  1п»иггесИоп  Ф:  1Н9:\  1га- 
^исПои  <]'  АгсЬа^  ТсЬоЬап1ал  (Раг18, 
ШП,  3-шо  ^(Пиоп). 

Зеландия.  Н:1.й-голКмий  и  най- 
№1;книЙ  дански  ос^ронь  въ  Ва.1- 
тийско  море,  отд^еиъ  на  ист.  оть 
Швеция  съ  Зундъ,  на  зап.  огь  о-въ 
Фнония  съ  голЪмн  Белть;  простр. 
6,8Н0  чет.  килом,;  насел.  834,000 
жпт.  Въ  тоя  островъ  е  столицата 
на  Данвя,  Копенхтень.  Земята  е 
токо-речи  равна;  р^китЬ  еж  малки, 
ааЙ-гол-Ьмата  е  80  кплом.;  има  н^ 
колко  езерп,  и  всичкт11  изобнлу- 
ватъ  гь  риба;  има  н  нЬкплко  бу- 
кови гори,  н  почвата  пр(Н13вожда 
изобилно  жито.  Земвд1^ето  и  ско- 
товъдетвото  еж  главний  помннъкъ 
на  жителетЬ. 

8«линдиа  (Нона).  Английска 
колония  въ  Океания,  състои  оть 
два  големи  ост[юва,  отдЬлеяп  едпнъ 
огь  другь  пъ  Кукооъ  протикъ,  Спг- 
верни  (Н^про№ъ  и  Южни  оап/}Ю*п, 
ап>  едипъ  мноIЧ^  пб-малъкъ  го- 
рпегь  осгг1)овъ.  Стюартоаь  о-л, 
отл1к'1енъ  отъ  Южни  о-въ  съ  Фо- 
вонъ  ироггокь,  и  оть  много  остров- 
чета раснръснжтв  около  брЪговетЬ. 
Двата  гол^Ш!  острова  имагь  про- 
ство  оаио  270,000  ^ет.  шиом. 


-б1б- 


И  ех  1,000  килом.  яа  юго-ист.  отъ 
Австралия  а  000  килове,  на  юго- 
нсг.  огъ  Нова  Ктиедоиия.  —  0^ 
верни  о-въ,  плавянока  земя,  има 
доколко  волкана.  Тонгарпро  (1,982 
метра),  Егмонть  (2,522  мет.),  Руа- 
пеу  (2,804  мет.)  оше  д^йствункщъ. 
На  югь  отъ  Тангориро  има  много 
горещи  извори.  Въ  ср1дата  па 
тоя  о-въ  еж  дв-Ь  ко[шбоплаш1телни 
ргккп:  Байкато  и  Манавату.  11р1>зъ 
Южна  о-въ  се  простира  едно  го- 
ристо планинско  бърдо,  на  което 
най-високий  връхъ,  Кукот>  врьхь, 
достига  до  височина  4,000  мет.  — 
Клнматъть,  ум^ренъ  и  здравъ,  на- 
у>гЬва  климата  на  Франция,  на 
конто  Нова  3,  с  антнподъть.  Го- 
дишннгк  вр'1^мена  ек  наопаки  спо- 
редъ  пашнтЬ;  инуарий  е  ийЙ-го 
репи1Л  м1и:ецъ  въ  Нова  3.,  а  юний 
най-студсний.  Растителностьта  е 
богата:  пр^юм-Ьга  се,  че  една  че- 
твърта отъ  повръхностьта  е  по- 
крита съ  гжсти  гори,  борикови  и 
други;  половината  отъ  земята  е 
плодородна,  и  пропзвонсш  пше- 
ница, ячемикъ,  овесъ,  ръжц  ба- 
рабоЙт  01ЮЩПЯ.  Откъмъ  ншвотнн 
вемята  е  била  б1гша;  съ  исклю- 
чеине  ла  няколко  безвр^Ьдни  гу- 
шере,  едияъ  ввдь  малка  мишка 
е  била  единственото  туземно  че- 
тврроного  асивотпо  въ  кой-да-е  отъ 
островите :  насекоми  и  змпп  кЬма 
никакви.  Свинята,  внесена  отъ  Ку- 
ка, се  намира  въ  диво  състояние. 
Домашпнт!;  животни,  в1Н'сенн  огь 
поселенцптЬ,  слк  се  навъдили  гра- 
мадни; сега  на  оотровпт]^  има  ото- 
тини  хиляди  говеда  я  коне^  осн&иъ 
мулета  и  осля,  милиони  овце,  и 
многобройни  домашни  птици.  Отъ 
мщ1ералптЬ  се  доОипатъ:  злато, 
жел1^зо.  м^,  каменни  ваглипш. 
Износъть,  който  състои  главно 
отъ  вълна,  жито,  гома,  месо  н 
9дато,  се  е  въскачвалъ  т  рдна  отъ 


поел^днитЬ  годпии  ва  157,231,2'3 
лева;  за  схшата  годпиа  внж-гтк 
който  сьстои  главно  отьаягдийса 
рхкодкгая,  СО  е  въскачвалъ  п 
172,61^5.450  лова. 

Населението  е  625,730  ашт.  ЩИг 
пейци,  пб-аечето  аигличвн<^:  сш 
окаю  50,000  душа  ех  кор^т 
]жителе  —  «аорисъ,  отъ  атя, 
клонъна  полинк^иЙскнтЪмалайш. 
съ  тъменъ  шаръ  на  кожата,  № 
соп»  растъ  и  крЬпко  тЬ^ос2(Щ^ 
ние;  четире  пети  отъ  гЬхъ  еж 
сега  христяне,  земеделци  и  поп* 
цявидпзуваяп.  МаориовтЬ  ое  я- 
тлпрагъ,  и  никога  ех  бш 
вЬкоядци,  па  и  кучеядци. 

Нова  •?.!  открита  въ 
холандския  мореплаватсльТ! 
е  бола  изследвана  осиователяф! 
Кука,  а  отъ  тогава  отъ   М1 
морегиа  вател  е.   Пра  вол  пата 
нпзацпя  почнгла  огъ  1Й4-0, 
английското  аравотелство 
Нова  3.  английска  колония, 
вата  колония  водила  честтп 
съ  туземцптЬ  дори  до  1^62 
края  на  18()1  колонията 
огь   109,300   жнт.    Колои! 
управлява  огь  едввъ  уарг 
назначаванъ  огъ  авглойтш 
вителство,  съ  една  канара  вд 
ставителе,   избирани  отъ 
теле,    които   плащать 
да(гькъ.  Напр^дъ  сг{|далн1 
управл.  е  бнлъ   гр.   Аукш1 
отъ  1865  е  гр.  У^лини 

36^и^и  и    НОСЪ.     Н11й  -1 
крмП  на  Лфрикп,  па  бр1^П1 
негамбня,  мсжд)'  устнят»  на 
бия  и  Сенегалъ.  (>гкрять  въ 
огь  португаде1гь  Делвсь  Ф^яин 
десъ;  отстлпенъ  ва  Фрапяи»  л 
със6дпат11    земи   отъ  гла: 
на  страната  (договора  от^ 
1765  и  1787). 

•$олепн  посъ  (Остроп-Я!}.] 
острови  въ  Атлаитичееп 


-б17- 


яа  зап.  оть  едяоЕшея- 
състоа  отъ  II  главнн 
Воави1Уга,  Са  Антоний, 
кода,  Св.  ВнкР1П'нЙ,  Света 
,  Смъ,  МаЙо.  Саитпап)  пли 
1го,  Фуего  идп  Св.  Филипъ, 
и  Св.  Нвавъ.  Т&  ех  вол- 
Веки,  непдодпа  въ  плааин- 
части,  нъ  съ  раскошиа  ра- 
вость  въ  дравнотЬ,  и  съ 
в  нсздравъ  Блимать  пр-кгь 
тото  вр11ме.  Памукъ,  ои- 
овощвя,  соль,  кози.  Нпсе- 
|р  ва  вснчкитЬ  о-ни  гл  п(гЬ- 
МОО,  по-вечето  негри 
-  Тия  острови,  от- 
В'Ь  1450  отъ  Антонио  Неди, 
еж&тъ  на  португалцптЬ, 
за  почнвка  на  кора- 
ито  отяватъ  зд  Бразвлвя 
я.  Оть  колониита,  която 
ть  тия  0-ви,  завпс1&тъ  и 
щата  въ  Сеце1'амбпя.  СЬ- 
иа  управл.  с  Вила  де 
Люерто  Прая,  въ  Санъ- 

к  Белгийски  градъ  (источ. 
)Ия),  па  Шелда;  25  кидои. 
.  оть  Гаядъ  и  7  килом.  яа 
П.  оть  Термондъ;  13,000 
Абрики  за  памучип  платове, 
фе,  тютюнъ, 

ед^Ьлж*.  1  [скусство  да  со 
гва  зеш1та,  .'$а  да  се  добв- 
юлевнвтк  паяъ  растения  и 
ш  въ  най-до0рит11  възможна 
^  Това  вскусаъо  е  бнло 
■0  отъ  старо  вр^ме  само  на 
и  на  нр^анде;  ала  днесь. 
соространеннето  на  по^^на- 
въ  естествеватЬ  паукя,  то 
хло  едни  жтгонска  наука 
омл(я)^  ако  и  да  пе  е  доотш^ 
рще  до  съвършенството  си. 
въ  Алглия,  Таеръ.  Шмалць, 
0  Ли'>11]1ъ  въ  Германия  и 
^  ;»ь  въ  Франция 
1.шдио  влшшис 


върху  напредъка  му.  ВсичхптЬ 
естествени  науки  ек  съдЪйсггву- 
валн  да  се  възвппш  то  на  сте- 
пеиьта  наука.  Геологията  н  ми- 
нералогията  показватъ  па  земе- 
д1иеца  естеството  на  земята  и  осо- 
бенвтЬ  свойства  ва  всЬка  почва. 
Зоологията  и  ботаниката  го  учжгь 
кои  ех  най-добритЬ  /Енвотни  и 
растения,  и  какво  имъ  най-понася 
за  да  внр11шгь.  Физиката  и  ме- 
трорологннта  му  давагь  възнож- 
нисть  да  разбира  действието  на 
топлината,  на  електричеството,  на 
влагата,  на  дъж.човетЬ,  на  в^тро- 
ветЬ,  на  атмосфернпгЬ  измЬиення 
въ  вс1^Еа  страна.  Химията  най- 
вече,  като  анаднзпра  тороветЬ  и 
произведенията,  помага  да  се  упо- 
тр^Ьбява  за  вс11Кой  погЬвъ  торътъ, 
който  е  паЙ-сгод('н*ь  за  него;  оц:Ь- 
ннва  загубата,  конто  врЬка  1П.тоа 
причинява  на  почвата,  п  сь  какво 
тр'^ва  да  се  наваксва  тая  загуба ; 
опрк1'Ьля  кога  какво  е  наЙ-добрЬ 
да  06  обработва  па  една  п  схща 
почва;  прЬсм1>та  питателната  стой- 
ность  на  храниЛ  и  др.  Найч^-н*, 
механиката  доставя  на  земед*к1еца 
многобройни  орхдия  и  машини, 
които  улеспяватъ  и  ускоряватъ 
работата  му.  Статистиката  и  ико- 
помнчеоклт^  науки  го  учхгь  да 
уравновеся  ва  разносквт^  конто 
изисква  всЪко  произведение,  съ 
печплата,  която  докарва;  учхгь 
го  па  кои  тържипш  ще  се  про- 
давагь  произведенията  му  и  др. 
Често  3.  подраздЬлятъ  на:  схгцо 
.у.,  грплинарство,  лозарство,  л'Ьоо- 
водотво,  овощарство,  зоотехника 
или  наука  зпдомашпитЬ  животни, 
селски  стопанство  и  др.  Учили- 
щата. пр1ьдназначени  за  теороти- 
ческото  п  П])а етическото  образо- 
вание на  се.1скитЬ  стопане  а  ае- 
мед1ици,  СО  маричатъ  земед^ьлче- 
ска  учи.цп1Ц1,    Подобна  училища 


Нова  ^-  «^  7*  „аопавп  спо-  иа'=^^'%.,пгва  оть      Т 

>'»Д""''     ,?я  говеда  и  кове.  «^     ^  „т^  "Тст«пв^^^ 
5.о"^:%окачва..зае«* 


М-^^ 


Лугаска  ОКОЯЕЯ,  ПЛОБДИВСЕГОКр., 

намира  17  килом.  на  юго-ист. 
огъ  гр.  Пловдивъ.  съ  който  се 
съобщпва  чрГлъ  пловдивско-чир- 
панското  июсе  и  чр1йъ  жел^Ъзни- 
дата  Пловднвъ-Харманлии.  Това 
училище  е  осниваноогь  Источпо- 
Румелийското  правитедство  въ 
1883.  Курсътъ  на  училището  е 
трпгодопюнъ.  Въ  училищпата  про- 
грама влизагь  пр^1м1^ти  общо- 
образователни п  специални.  Общо- 
образователните пр1'|ДМ*Ьти  еж  бъл- 
гарски ези1гь,  математика,  фншгка, 
химии,  еспч^сггвеиа  история,  педа- 
гогвя^  хигиена  и  рнсувапие.  Спе- 
ппалии  еж  земед:1иие,  скотовъд- 
ство,  градинарство,  пчеларство,  бу- 
барство, лозарство,  винарство,  л'Ь- 
соводство,  земед^лческа  техноло- 
гия, земед^Ьлческа  икономия,  земе- 
д-Ьлческо  счетоводство,  скотолКче- 
ние,  метеорология,  Въ  училип1ето 
се  приимать  ученици  свършили 
111-класно  образование.  При  учи- 
лището има  панспонъ,  въ  който 
жнв'Ь1ХГЬ  училп1шшт11  въсинтан- 
нццп.  СамоподдържницитЬ  пла- 
щагь  300  лева  годишно.  11ростран- 
ството  на   земитЬ,    които   прина- 

жлггь  яа  учшгшцето,  е  269.9264 


земедмч 
край  Русе 
на  схщигЬ  нвчяла  к 
ското;  па  и  неговата  ^ 
се  вижда  да  е  била 
еднаква.  —  Т.-Пазард) 
<нпсшо  практическо  дЛ 
учплище>.  То  ое  оИ 
( 1 898)  въ  Т.-Пазарджпя 
лика  на  окрликната  по 
мисия  въ  тоя  окржгъ^ 
двщснъ  курсъ  по  зем 
ндоновегЬ  му.  За  учея 
иматъ  младежи :  1 )  свъ 
малко  долния  кур1ть  а 
учплнще     (четнретЬ 

2)  не  пб-старп  отъ  П 
заякнали    за   физичен 

3)  на  които    родвтелвч 
маватъ  нсключнтедно 
съ  земед1^1ието    в  кдо 
УчепндптЬ    жин&впъ 
щето  ц  ц;шрън1вягь  во 
папски  работи.  Въ  сво 
занятие     вр^ме    ниъ  < 
кратки  теорети-  ^г! 
земедЬлието  и  1^1 
в^ньтова,  плащ»  имъ^ 
споредъ  работата  имъ,| 
се  поддържагь. 
полауватъ  съ 


ь.  Свъря 


-  619^ 


Озврисъ  допглп,   та  иа- 
гов|цитЬ  яа  искусството  да 
V  грьцнгк,  Дерера.  богн- 
агьгъигЬ,   научила  Трип- 
""^^    -мевзисскии    царь,   иа  з, 
1оняиет1>  тр-Ьбва  да  еж  били 
1Ч0СКИ  пародъ,  като  се  схди 
1агол>дностьта    на    васеле- 
яоето  е  обитавало  въ  доли- 
на Евфрать.  РнмлинетЬ  били, 
юто    начало   иа  историята 
земеделци :   Катопъ   Стари, 
ИлиниЙ,    ПаладпА  опис- 
[ОЕОТО  3.  и  Вирпинб,  въ 
[>ст|шгь  сп,  го  ст»К1)П111ава  въ 
[В  стихове.  Ала  робството  и 
(чаваието  грамадни  име- 
налко  рж1гЬ  докарали  йе- 
на А  Варварск1ггЬ  нахлу- 
н    ож1цъ    това    частинт!! 
1въ  орг^пН  в&Бопе  С7п  били 
бнчъ  за  3.  То  почи;бло  да 
въ  ХШ-и  вЬеъ,   ко- 
(Квата  и  цартииата  па- 
зпиагь  мЪрви  противъ 
войни  н  да  благопрпя1^ 
яа  освобождсивето  на  ро- 
(ъ  Х\'Ш-и  вгЬггц    школата 
[ократитЬ,    която  виждала 
едпнствепппя    нзворъ 

1ТСТВ0,    (»бърНАЛа  0бЩС<7ГВ1»- 

1иимапи(^  върху    земод11лче- 

лроси.    Гол'^мъ    иа111)11аъ1сь 

(ествилъ  въ  Англия  и  Хо- 

[,  о  сагЬдъ  това  въ  Фрапцпя. 

•вече  въ  ватипя  в11къ,  6.1а- 

[е  особено  на  прпспособе- 

варата,  з.  се  поддигняло 

»св:^снцтЬ  държави  на  се- 

си  високо  положение. 

Кея^Ьрис.     Тика    се    11а1)ича 

искусствсог)    да    се  агЬри 

:носп>та    на    н1'>коя   часть, 

влн   зйалка,  земя.    3.    е 

хтртспогобенве  на  матема- 

като  с  основано  на  знаене 

■яла,   трнгоноиетрвята    и 

лето  ипсгрументитк  за 


отгр^дЬляие  разстояия  и  жглн: 
верпгата,  компаса,  теодолита,  секс- 
тапта,  микрометри  и  др.  ИяЙ- 
внсокото  3.  се  нарича  июОе.шя* 
По  единогласното  свидЬтелсгво 
на  всички  старовр1шении  с1шса- 
теле,  3.  добило  началото  ся  въ 
Египетъ.  Знае  се,  че  Сезострисъ 
разд1аилъ  земята  край  Нвлъ  па 
кводратпи  дЬдове  между  поддан- 
пкшггЬ  си,  които  му  платали  го- 
дииюнъ  наемъ.  Често  Нилъ,  като 
пр1..1ивалъ  брЬговегЬ  си.  раива- 
лялъ  прЬхКлптЬ  на  тия  земни 
дЬлове  и  царьтъ  пспращалъ  земо- 
м11рпт11  ОП  да  размЬрвап.  пгтиво 
земята. 

Земеопигапне.  Сжтию,  какво- 
то е  география. 

^еяерпигь.  (Сам.  Томп/^), 
Отличезгь  германски  анатомпт. 
и  физнолопк  и  пръвъ  изобр^Ьта- 
тель  на  една  теория  на  галвапи- 
ческия  телеграфъ,  аа  който  не  се 
намЬрили  пр1цпр11Т'  г.  да  ое 

приспособи     въ    оО;         .  1  ,Т    ЖП- 

вотъ  (1811).  Огъ  иоговиП;  съчи- 
нения особено  е  заб11л11жвтелно 
съч.  За  направата  на  чов^ьтко- 
то  ш1ьло^  9  том.,  Лайпцпгь,  1839 
—  1844,  (род.  17Г».т  въ  Торнъ, 
Прусия,  умр.  въ  1830  въ  Фран- 
кфортъ-на-Майнъ. 

Зеветресепне.  Така  се  нарича 
вс^ко  расклатване  на  |Н.ноя  часть 
огъ  земната  кора.  Обикновено  то 
трае  няколко  секунди,  пон-Ькога 
само  една  секунда  илп  една  часть 
отъ  секунда.  НЪкон  л  ех  много 
слаби,  а  други  еж  силни;  когато 
3.  гх  по-силни,  чуе  се  подземенъ 
шумъ.  Често  ва  пЬкое  м^Ъсто  въ 
растръсената  повръхиина  тръс^ 
ното  СО  ус1>п1а  пб-сплно  и  изглежда, 
като  че  отъ  тамъ  движението  се 
распростара  па  около.  По-вечето 
плти  3,  бивать  хоризонтални 
нлв  еьАнооб2>пзни ,  сир.  земяти  се 


—  622- 


наIIр^дъ  вижда  горната  му  часть, 
а  послЬ  долннтЬ;  4)  кога  се  п&- 
тува  по  посока  оть  сЬтръ  къмъ 
югъ,  височнвата  на  полюса  по- 
сгепсино  ов1ал'1;1Ш  и  иадъ  небо- 
склона се  нвявагь  нови  съзв1>здня; 
5)  ижтуваиипта  около  .*.,  отъ  които 
първото  е  било  изв'ьр1исно  стъ 
Магелана  (1521).  {}ск1ть  това» 
точни  изсл'1>двиц11и  на  фпгурата 
па  ^,  потмахть,  че  ^^  не  е  съвър- 
шени к-ЦйГю,  а  с<||е|юндъ,  станхлъ 
отъ  въртенето  на  ил&Оото  около 
осьта  си.  3.  е  пиоснжта  при  по- 
дкк^втЬ,сир.  осьта  ца  з,  е  по-малка 
оть  дниметра  на  екваторя.  Ради- 
усьгь  на  еква'1Ч)ра  =  6377.398  ки- 
лом.,  а  полуосьта  на  з.  е  ().Ч5б.080 
Е11Лом.,тасплоси;БТостьтавъкрЛкГлн 
числа  0  ^а«о.  Повръхвостьта  на  з, 
нма  509,950,714  чотв.  килом.  Око- 
[довръсть.  въ  крлгла  числа,  з,  е 
10.000,000  метра. 
НЬкои  н11Н1а  сочлтъ,  че  з.  е 
Шила  нЬкога  течно,  или  поН(}  меко 
^Ч^хю;  съ  това  се  обяснява  н  че 
ое  е  с1иоснжла  отъ  движението 
'на  осьта  си  при  лолюситЬ.  исв*Ьиь 
това,  температурата  на  л.  се  уве- 
личава съ  1°  на  15  —  20  метра 
колкото  по-дълбоко  се  слиза  подъ 
[овръхнос1ъта  й.  Ако  това  е  за- 
[Коиъ,  —  то  още  не  е  доказано  — 
да  една  дълбочина  отъ  180  кплом. 
|Сснлвпата  би  бплатакъва,  каквато 
^бн  растонила  всички  познати  ве- 
|1цества,  н  з.  би  трЬбаио  да  ое  счита 
Шито  една  твърд^Ь  тънка  кора  пълна 
1сь  растопена  течность.  Таягеориа, 
Че  ВАТрЬшиостъта  на  з,  е  въ  рао 
лавено  състояние,  която  едно 
крЪие  е  бвда  общепраета,  сега  се 
[оказва  да  е  несъвместима  съ  а- 
строномическнтЬ  наблвиення.Една 
|Течиа  ср-Ьда  би  подле;ка.1а  като 
.океана  на  приливи  н  отливи,  н  нъ 
Тива  движепие  би  тр^кбвало  да 
участвува  и  аемната  корх  Ц1иото 


население  на  ги- '  '-       ^ 
см^га  на  1,Г|1и.        ,     1) 

Земя  (Те11и8).  Кдно  о1 
първиг!»  божества  у  старо 
нитЬ.  Тя  била  жепа  па  Ур 
бето),  оть  К0РОТ13  имала  ч1 
ана,  ЦшиопптЬ,  Тиганигк, 
Тетида  п  др. 

Земя  (Ниаа),  Два  го! 
трова  в ъ  с&вернн  Дедовати 
на  сЬво[1  ь  ку[ъ  русската  арх1 

Г^берЦЦЯ,    иГЪ   КоЯ'1Ч»    Зав 

отъ  КОНГО  ги  дйли  прото! 
тоикинь  шлу^^;  91,813  че! 
Не  паселсин.  Растителна 
скудна,  ала  бр'Ьгч)вет11  с^ 

иисти  и  и.'юбпл\'ватъ  съ 

- 

в2Л'лц1и.а;  вл^] 
ТИСП1.  Архан!'  .     .  ^. 

боловди  ход1ггъ  тамъ  ид 
на  риба,  моржове  и  тюлея 
е  открита  въ  155Я  огь  аа 
мореплаватель  Уилобай. 

<)е1и'наиь  илиЗмидши 
сидскн  градъ  (Пранъ-Адя 
Еплом.  на  западъ  отъ 
12,000  жит. 

Зендскн  еаиш., 
старо-6апш}тткн.  ЛГяог 
езикъ,  който  доста  прш 
саискритсЕИЯ.  Говорвхъ 
Горна-Азин,  и  на  него  е  I 
свенхената  книга  на  стар 
дяне,  перси  и  др.  Зсш^ъ-Лт 
Сега  не  се  употребява ;  1 
рпгЬ  четжгь  още  молвт 
на  тоя  езикъ  безъ  да  го  {М 
достатъчно. 

Леп  дъ-А  веета.  Сборя 
св1*щонитЬ  кнпгн  на  раз1 
пов^^данпя  отъ  Зо|к>астро' 
лигая.  Съдържа  учение  з; 
сказание  за  сътворен 
н  др.  —  Оть  3.-Авосгга' 
че  мидяп4п11  ггЬрва 
^твувачъ  двЬ  нач1и 
ало.  Доброто  (Ормузъ) 
снЬти,  н  1*0  уиравляаа 


Ь-ЛД1 

1^ 


—  в23  ^ 


ий-гортг  й  второстепенни 

^^^*-  рнепрьснхти въ  всил]енната. 

1^^*^  ^Архиманъ)  зя^лга  да  раз- 

1Я  Ьдаг(ггворнотод'1»ло  на  Ормузо, 

^ми^Цодъ влиьтьтп  сп  в[|1.днтелни 

.  Мпдииетк  п  иер- 

л1,  'И*  тая  борба  »ие 

|к  ^щти  гибелно  за  Архимапа 

'ГЬ|)Ж(^1Твот11  на  съвършенството. 

Зенитъ,  араб.  Точка  на  небето, 

к*|П-да-е    наблюдатель    на 

си  наумява,  че  с^  намЬрва 

|дъ  главата  му.  Въ  принос. 

-високата    точка   или  сте- 

до  Боято    чов11Къ  може    да 

1где, 

3«вовиа   И.1Н   Зниовид.  Пал- 

царада»  прочугл  по  завое- 

1ЯП1  ся  в  по   робството  си  у 

гн1.'тЬ.  3.,  дъщеря   па  одинъ 

1бска    кияз-ь  въ    Месопотамия, 

оженила,  въ    вторп   бракъ,   за 

•нота.  глаги1тарь  на  разни  пле- 

«ъ  аалмнрска1и  ближна  пу- 

I.  Си1у^ъ  смъртьта   ва  мжжа 

(267).  тя  зсла  титлата  Источна 

тца,  и  рзсширпла    прЬд'1>лнгЬ 

царството  си  отъ  Евфратъ  до 

шзспо    море,  и  отъ    пусти- 

на  Арабия    до   ср')иата  ва 

»-Азпя.  Имиераторъ  Гадианъ 

|рилъ  война  на   .?.,   ала  во11> 

I  ио1йк  С{узь  сполука;  нъ 

.  слЬ^^ь  днЬ  нобЬди  при 

юхвя  и  при    Кмеза,   прйвелъ 

|ра,  столнцата  на  дъри;авата 

тия  парица.  3.,  която  бЬпиа 

'  ,  била   достигната 

и  заробена.  Сл11дъ 

тя    украсила  триумфалното 

гне  на  победителя  си  [^Гимъ 

[4);     Аорелианъ    н     отредплъ 

дн  лшвЬр  въ  Табюръ  (сегаик 

[,  къ  Ипипя),  л1.то  жииЬла 

хЬнага  си  до  слъртьта  си. 

лояъ*  Гръцки  (|шлософъ«  ооно- 

,гь    на  сгоическата    школа, 

въ    гръцко-фтшкийс1Шя 


градъ  Китпя,  на  о-въ  Кяпръ. 
ДатитЬ  на  ро;кдението  и  см^ьртьга 
му  0Я1  непознати.  Зпае  се  само, 
че  билъ  съвр^менникъ  на  Епп- 
кура.  Заиимавалъ  се  първснъ  съ 
морска  гьрговия.  Въ  едно  отъ 
ть[)говскитЬси  пхтувания  донеслъ 
у  дома  си  отъ  Атина  н^кон  пи- 
са» пя  отъ  Сократовската  школа. 
Тия  писания  го  заинтересували 
в-к  философията.  На  30-годишиа 
възрасть  и1)1>гьрпк1ъ  корабокру- 
шение среща  атинското  крайбр11- 
жие,  и.  като  изгубиль  имога  си, 
доброволно  приелъ  киничсскнтЬ 
учения,  които  учили  да  се  пр!|- 
зира  богатството.  11зв11стно  е,  че 
киническата  се1гга  не  зачитала 
обществен ат!ь  обичаи  и  била  рав- 
нодушна къмъ  умозрителните  из- 
следвания. 3.,  недоволенъ  отъ 
кшшчсското  безсрамие  и  кини- 
ческата умствена  безпомонщостц 
пр^^мпнxлъ  нъ  сектата  на  Стил- 
пона  меларски,  и  се1Л'личилъ  въ 
диалектиката  илн  сло1юпркиира- 
телството.  Още  недоволеиъ,  той 
се  прилЪпилъ  до  Полемона  ака- 
демика. Като  изучилъ  така  уче- 
нията на  разиит]Ь  пшаи,  той 
стаплиъ  самъ  учитедь.  Около  пего 
се  събрали  многобройни  ученици, 
които  първенъ  се  нарич^ии,  по 
неговото  име,  (^^«омсм,  а  посиЬ,  но 
м^Ьстотч»,  дЬто  се  събнр*ии  Ло1хиг) 
1тоа)--стоиди.  3,  допущалъ  дв11 
начала  въ  св^та:  едно  д1^ятелно, 
друго  страдагелпо;  нъ  тия  нача.1а 
ие  различагь  въ  сжпшость:  тЬ 
СД  отъ  едно  и  сащо  естество.  Д'Ь- 
ятелното  начало  или  божеството 
е  вЪчяо,  всеобщо  п  първата  при- 
чина на  всичко ;  страдггтслното 
начало  или  материята  и  тя  е  вгЬчна; 
най-сетп-Ь  ц1иагд  всоленна  съставя 
едно  1гк1о,  одуи1евено  и  разумно. 
ВсйчкнтЬ  нейни  части  еж  свър- 
зани помежду  си  и  взаимно  дЬЙ- 


-624  — 


'«твувагь  ед1га  на  други.  Оттука, 
;до  ми*Ь11ието  на  3.,  пронсхожда 
[е11р1^кл1сн&тата  верига  првчнни, 
отгуки  се  нвява  онова  начало,  че 
всичко  е  подчинено  на  едни  за- 
»)Н11  па  Н1'1>бходпмо1ггь;  затова  и 
тоя  философъ  (>  учнлъ,  че  е  маьдро 
'ЧовЬнптЬ  да  Ол^дЛкТЪ  безеграстна 
:лр'Ьдъ  гореститЬ  и  страданията. 
•Спородъ  него  оте,  въ  свЬта  еж- 
Шествуна  едно  добро  —  доброд^ь- 
тельта  ц  едно  зло  —  порокьтъ, 
З.-ви  посл11дователе  билн  съ  вр'^ие 
н^Ькои  отъ  най-благороднигЬ  рим- 
ляне.  ПрЬвъсходггитЬ  качества  на 
3.-  ВИИ  X  н  ра  ктеръ  м  у  зал!  ужил  и 
нАй-впсоко  уважение.  АтпнянетЬ 
го  почели  прц  живота  му  съ  зла- 
тенъ  в11нецъ  и  сл-Ьдъ  смъртьта  му 
съ  общонародно  погребение,  п  съ- 
отечесгвеннциг!".  му  му  въздвгнжли 
наметни къ.  3.,  който  жив^ъ  въ 
Атина  около  60  години,  достигвлить 
до  .тьлбока  сгарость.  3.-вигЬ  пн- 
сання  по  естетиката,  диалектиката, 
физиката  и  ппитяната  се  отлича- 
вали по  краткость  и  простота;  отъ 
гЪхъ  еж  ое  упа:)или  малко  и  само 
Няколко  откжслеци. 

Зеионъ.  Гръцки  философъ,  род. 
въ  Елея,  въ  Итялпя,  около  50-4 
прЬдц  Р.  X..  билъ  любимнй  уче- 
,ВИ1П>  на  Парменнда.  ПосЬтплъ 
Атина,  и  ствний  Периклъ  билъ 
единъ  отъ  негонитЬ  ученици.  Рао- 
просграни.тьПарменидово1"о  и  Кое- 
нофоновото  учение  до  крайни  по- 
сл'Ьд(1Твая.  Тия  елеата  (виж.  тая 
дума)  полдържали,  че  сяннествува 
единство  в  непзм-иш1емость  въ  вси- 
чки нЬща,  че  тр11бва  да  приимаме 
сп.  недовгЬрие  знанието  добивано 
чрЬуь  чувствата,  и  че  тр'Ьбва  да 
се  уповаваме  само  па  чистия  ра- 
зумъ.  3.  пр1;крачи.1Ъ  ои1е  една 
крачка:  той  не  отрачалъ,  че  сх- 
ществуватъ  явления  или  видимо- 
сти, нъ  поддържадъ,  не  тия  явле- 


ния иЬмагь  иствпсЕо  сжтас 
нане.  Въ  това  той  биль  ар1 
на  бл;рклизма  (ввхи  тва  дума) 

той  е  главно   заб'ктКж: 

това,  че  нанрапилъ  д, 
една  правилна  наука,  ка] 
у потрМя  валъ  аргу  мента! 
опровергаване  кривото  я  В( 
вапе  правото,  пз&гЬотаа  поть 
ге(1ис11оа(1  аЬ§иг(]иш  — метода, 
така  искусио  употр1;бяшиш 
Сократъ  и  Платонъ.  Ка; 
ужъ  3.  зелъ  участие  въ  едкнъ1 
говоръ  да  избави  г{>ада  са 
тиранина  Непрха,  и  като  ие 
лучнлъ  заговорътъ,  бидъуло! 
и  подлохенъ  на  мхкп.  Евта 
питали  кои  му  са  сьучастнвпит*. 
показалъ  главнитЬ  царедворцм.  1 
уш*  си  пр-^хапалъ  езика  и  го  1> 
плюлъ  въ  лицето  ва  тиранин- 
Ка!  (ватъ  още,  че  тираинвъть  з^ 
пов1цалъ  да  го  стъдчдьть  въ  ву- 
телъ.  Ала  воторичмкагк  ло1 
твлсггва  по  тая  работа  не  сх! 
доволителии,  та  не  е  извгЬстао 
се  е  свършплъ  З.-виЙ  живогь-_ 
^енопъ  Лсппрянинътъ,  611№ 
тийски  пмператоръ,  воена< 
на  нсаврийскитЬ  чети  ва 
у  имаерагора  Лъва  I,  охе1 
за  дъщеря  му  Ариадна,  възбу: 
завнстьта  на  моглещия  патр] 
Аспара,  който  сч?  опнталъ  да 
погуби,  н  ь  когото  той  у6вл> 
Хвдкидоиъ,  заедно  съ  сана  му 
дабурая.  въ  471.  Въ  474,  3^- 
сннъ,  Лъвъ  11,  па  ми 

расть,   билъ   пр<ч.  •!! 

тсфъ,  а  3.  зацарувалъ  похъ 
вото  име ;  смъртьта  аа  това 
която    прцписвать    вя   сдмох  1^ 
оставила  3.  са^гь  г  ш  Я* 

перията.  3.,  нев1.1.  ^^ 

жесггокъ,  на&д-Ьклк  на  себе  Л *»• 
обща  нснаввоть:  Верииа,  гьол 
и  Басалпскъ,  Ьерниигь  брагк| 
ов&ладв  отъ  П1)1стола  11ъ475.' 


—  625  — 


йрани,   побЪгпллъ  въ 

в  сгь  ж^ид    ся,  докл1;   Ва- 
:1аграб1иъ  короната,  н  се 
адъ  въ  една  крЬпость.    Въ 

шлчтлн.чъ  сь  една  малка 
среща  лепринтсдя  си,  срет- 
ВасилнсЕоватя  войска  блия} 
яьч'Я,  спа1уч11лъ  да  нодк5'т1 
цшг,  Васнлискппия  гопорялъ, 

войски  мппжла  пя  исгииа 
I,   и  се   ш.рнлиь  въ  Царн- 

Нд  3.  предстояло  сега  да 
«  среига  готитЬ,  които  со 
дори  н  подъ  ст^ннгЬ  па 
радъ,  нъ  той  съуйгЬ.ть  да 
рне  къмъ  Италпн.  конто 
'ЛИ  Одоакру.  Въ  3-вото  ца- 

се  издаль  Хсиотиконъпп 
■прочуть  унозъ   въ  цсрков- 

сторпя,  коЙ'Ш  имилъ  за 
да  съодини  католцццтЬ  сь 
теггЬ,  Малко  православни 
СИ  се  покорили  на  тоя  указъ. 
дължавалъ  да  тьио  вь  раз- 
и  биль  закоппиъ  жввъ,  по 
дь    ни   жена  му,  която  на- 

ДА  короинсать  любвмеда 
Етисия  (491). 

Унгарски  1'радъ  въ  1г11- 

го.1встрийско  воеводстно  оп. 

Гт  па  дЬсния  бр11гъ  на  Тойсъ, 

|ом.  на  сЬв.-пст.    огъ    13ом- 

21,200    жат.  —   Блескава 

на  князъ  Евгевня  СавоП- 
ХЬ  турцитЬ  в'ь  1(397,  11-и 

Клпа  шт»  двЬтЬ  по-важни 
[а  Ч1'р11а-гора  [другата  Мо- 

прйтокъ  па  Морача.  :]., 
ь  черногорска  рЬка,  извира 
одгориця  и  се  образува  отъ 
гЬ,  които  въ  долината  па 
пъ  е<^  изгубвагь  1гь  една 
л  яропасть  и  текжть  по 
ято    корито   подъ   планпна 

ииа. 

Мръ,  *р,  Западенъ  вЬтреиъ. 
[  лекъ;  гръццтЬ  го  казвали 


сипъ  Еоловъ  и  Аврорпнъ.  Прив- 
ета аш  вали    IX)    като    момъкъ,   сь 
корона   отъ  цвЬтя  и  съ    пеперу- 
I  дени  крпл11. 

I     Зин  паша.  Тлрски  пнсчптель  и 
ноеп*.  който  мпого  нсхабп  таланта 
I  си  въ  политическа  борба  протпвъ 
;  Али  пота  (1826—1882). 

Знгзагъ,  фр.  Лл11штуп1ка;  лк- 
катуннм1Ъ. 

•{нернгяе.  Холандски  градъ  (Зе- 
ландия), въ  о-въ  Шувеиъ,  съ 
прнстанпн1е  на  нстомна  Шелда; 
10.000  жпт. 

1$ижд1ггеле11ъ.  Който  зида  или 
прави,  основателеиъ.  ум  [юдителепъ, 
творчески.  —  Зиждитель-  Строн- 
трль»  учргдител1ц  тнорсцъ^  сьзда- 
тель;  на  чиито  разноски  или  съ 
чиято  грижа  е  направе]1а  едиа 
сграда:  1л^1н:1Ь(т»М(>  на  монастирь. 

^^иле  (стар.  Зг\ш).  Градь  въ 
азияг^ска  Турция  (Мала-Азпя),  въ 
сивасски  впляегь,  45  кнлом.  на 
сЬв.-зан.  огь  Спваоь;  15,000  ашт. 
токо-рсчи  псичкн'гЬт)'рци.  Градътъ 
е  сът^раденъ  на  единъ  Х1х1мь,  има 
нЪколко  1Ч)Л^ми  хапове  и  произ- 
вожда  дебели  памучни  платна.  Го- 
дитний  му  2-седмичепъ  иаиаиръ, 
прЬзь  първата  половина  па  но- 
емврня,  често  се  посЬщава  огь 
40,000  или  50,000  души  отъ  гьр- 
говскнтЬ  градове  на  азпятска  Тур- 
ция. —  Близу  при  тоя  градъ,  въ 
нЬког.1П1иот(1  понтийско  дарспю, 
М ат)шдап.  ианеслъ  гол Ьма  по- 
б1:1да  на  римлниет11  въ  ()7  прЬди 
Р.  X.  и  Ц1»зарь  поб"Ьдилъ  Фариака 
въ  47  лр1хтп  Р.  X. 

«{нлотп  (речнитслс).  Евреи  отъ 
една  секта  огь  1-и  вЪкъ  елЪдъ 
Р.  X.,  г1осл'Ьдо!штелр  на  Иу,"Ц1  Га- 
лилейски, по  чието  мн1шие  еврен- 
гЬ  не  Т1гЬбало  да  търтжгъ  по 
иикой  иачвнъ  римската  властт*.  3., 
уатЬченп  огь  слЬпъ  и  буепъ  па- 
триотизмъ,  подигнжли  Иудея  срешд 

40. 


рпмляиотЬ,  н  докарала  разорението 
1Ш  Иерусялпмъ,  въ  70.  Иианъ  Ги- 
шалсски  бплъ  единъ  оть  тЬхиигК 
водителе.  Въ  Библ.  опостолъ  Си- 
моиъ  се  нарича  (Лу1«1  6;  15)  з. 
ИрЬдполагатъ,  че  яар(»дн11гьп.  па 
тая  секта  е  еяществувалъ  още  въ 
Храстово  вр%ме«  ц  че  Самонъ  е 
билъ  отъ  ненк.  Еврейската  д)-ма 
кананитъ  (Мат.  10;  4  и  Мар.  3; 
18)  ииа  сжщото  значение,  каквото 
има  зи.10'гъ. 

»{|1ян11чъ.  РумлЕПскн  грпдедъ, 
па  Дунань,  среща  Свнщовг»,  Д(»би 
иаиЬсгиость  прйзъ  русско-турската 
война  въ  1877  —  1878  по  това, 
че  близу  п[щ  цего  русска111  вой- 
ски пр1)МН11;кх&  Дзнавъ,  та  на- 
вл'Ьзихл;  въ  тогавашна  европейска 
Ту[>1и1п.  Това  м1.гго  руситЬ  бЪхк 
пмбрплн  като  пай-спипо  за  та- 
къно  п})1'.дприятие,  пстеже  то  от- 
стоеше 40  —  50  1ШЛ0М.  отъ  ийй- 
блнжнитЬ  17  Р^'**"  крЬпосги  (Ни- 
кополъ.  Русе)  и  прТаставяше  ле- 
снвнв  за  спупшие  понтони  и  по- 
ставяне мостъ.  За  парал  нзи  ра  не 
д-Ьйствпита  на  турската  дунавска 
флотпдия  въ  района.  д-Ьто  ш1>ше 
да  се  пзвър1ни  пр-Ьмипуването, 
б*Ьхж  поставени  наоколо мппн.  Тур- 
цнтЬ,  които  чакахж,  благодарение 
на  пскусно  направенатЬ  демон- 
прации,  40  русит11  ще  се  опитать 
да  11р1;минктъ  Дуиавъ  при  Нпко- 
полъ,  имахж  среща  3.  твърдЬ  малкп 
сплп.  Началсггвото  па  русокитЬ 
войски,  лрЬаиа.чначени  за  пр1а1и- 
вувапето,  бЪше  поаЬрело  на  ге- 
нерилъ-майора  Драгомирова  (виж. 
Драюмироеъ).  На  2  часа  пркть 
ногньта,  15-и  юппй  1877,  отплу- 
ваха отъ.?.  войскптЬогь  1-няреЙсъ 
(2  баталиона,  вснчкптЬ  стр^ковв 
рота  оть  волипския  тНдотенъ 
пълкъ,  пластунекага  сотнн,  *)0  ка- 
зака в  една  планинска  батареи). 
Турскнт^Ь  пикетв  заб^^жихх  рус- 


ското   приближение  до  6\ 
200  —  300  крачки  отъ  него 
открихж    огънь,    рлспростраи! 
тревога.    Русскпт11  войски,    с»1 
и.1.т1№>ХА    на    д1>снин    бр^лп, 
малки,  распръснл^ти    чагтн,    в 
наи1Ьрих&  иощ1;  въ  съв1г1.мъ 
позната  м1'1СТНость,  ОЬхх  въ  доста 
мкчно  положение,  нъ  п  ц 

чливо  отблъснлхх  иещ  .  п 

наплдевия.  Особено  силепъ(н»й| 
захвана  на  д1^снии  брЬгь  т 
чица    Текиръ-дере,    дкго    игс 
сполучнхж  да  се  о : 
неприятеля  само  ь.. 
съд11Йствието   на    шччтл-г-ннтЬ 
6р1га  6  планински  топа.  Ирв 
това,  турцитЬ    продължаваха  л 
присти141тъ  и  положението  ва  1^ 
рейсъ  можеше  да  сгане   Крит» 
ско.   да    не    бЬ    пр11(тигнжла 
тона    вр1>ме  една   чтт!.  о^п»   -■ 
рейсъ  (1  батгипонъ  и  */«  рота 
конвоя).   Другата  чясть  отъ  2^ 
рейсъ   пострада    при    пр^иН] 
нето   доста  силно;    а1}К(>л| 
тона  бпдоха   пусну.то  па 
Когато  па  дЬсния  брЬгь  пршти! 
самъ    генерялъ    Драгомпрош» 
останклитЬ  етелон!!^  отъ  миш 
Н1>лк11,    работата    окончат 
повърнж  въ  русека  иол;*а:1 
ката  на  пр11МИнуването  б1 
печена.  Съ  прпстпгаиет(*  в*" 
6рн1хха,  една  сгЬхотна  дпвв; 
четнре  (ггрЬлкови    брпг  - 
хпяиж  наегжплепието  и 
който  се  и  иаи,1е  на  Н  ч  I  ..  I 

деня     (15-и     ЮИПЙ).     Р)  <<»;;■  г 

губи  състоехх  оть  31  01|>пц^| 
766  редника:  19  понтопа  п  2 
нннски  топа  потъниск.  Тур1 
конто  понесохх  зиачнтелна 
отсткпихк  къмъ  Царевш 
и    Ннкополъ,    )[ежду    то1 
устт»то  па  р.   О.гга    бцдо^ 
сна&тв  въ  Дуиавъ  моста! 
длежности,  конто,  като  М1 


-  627  — 


пи,  п{»исп!гнлх»  до  3.  Мссгъть, 
птграоспъ  иа  17-и  юния,  биде 
■абнгь  отъ  рхна  бгря,  та  едвямъ 
V  отвора  па  20-к  и  подпрь  това 
оваах  П1)11мпнува1гето  на  руо- 
пт  армпп  на  д^снпя  6р1-.гъ. 

гръ,  )/'•  Пистргментъ 
^-     ,        ■    степсньта    иа  фер- 

Апология,  ф.  Учрпие  за  фер- 
'■11ТППИЯТН.  спр.  шупцуванеп)  илм 
■  го     на     веществата 
гилшяти), 

ЗияотехннБа,  хр.  Йскусствода 
;'  въ:1бужда  ферментация. 

Лнчрнй.  1Ьранлсю1  царь,  бвлъ 
жяачялинк^ь  пя  конницата,  к*ь 
1Т0  се  побунплъ  среща  Ила, 
1агь  г*о.  и  му  усвонлъ  прЬ('1о-1а, 
»  92Х)  прЬдп  1\  X.  Н.  царувалъ 
№  7  деня-  Обсаденъ  въ  Терса 
&  Алрия,  3.,  като  вид1иъ,  че 
ЦЪТЪ  ще  падне  въ  рж1гЬгЬ  па 
Пршггеля,  запа.1нлъ  двореца  сн 
взгорЬхь  съ  вснчкт11  сн  съ- 
автиа  (Иибл.). 
:1пппв||я.  Вшк.  Зеновия. 
Цифроиь.  Градъ  на  сг1шерип- 
^г!^:с^п    ва   0б1^|цаната  земя 

!{ифъ.  Пме  на  дпа  еврейски 
1ЛП,  единъ,  яа  който  е  дума  въ 
[с  Нав.,  въ  южвата  часть  иа 
да;  другнй,  5  —  6  кплом.  паюго- 
Г.  цть  Хевронъ  (1»и6л.), 
>{ихел1.  ( Натанпгль).  Русеки 
ирЬмененъ  исторически  жнвопц- 
1ъ  и  ииртрстисгь.  Род.  въ  1844 

1П>. 

I ри чь  (Динко),  Далматпи- 
I  пость  отъ  Дубровникъ  (1550 
1010). 

г^ттиргкп  (Г,  Н.).  Български 
лргь,  род.  вгъ  1853  въ  Тьриово, 
с/»  въ  родното  си  М'1^сто,  въ 
;  лицей  н  въ  загреС- 
^  итеть,  дЬтс»  свьришлъ 


'  по  геологията  въ  началото  па^ 
I  1880.  йгь  1880  до  1897  бЬте 
иравител(тве1гь  геаюгь  ц  мппо- 
I  ралогъ  и  пркл»  послЬднигЬ  години 
I  имаше  и  часове  по  геаюгпита  въ 
I  Висшето  училите.  дЬто.  въ  1897, 
биде  назначе1П>  редовепъ  лрофе- 
соръ.  По  свопгЬ  трудове  въ  Бк1- 
гария  3.  е  добилъ  вече  обширна 
изв*Ьстность;  той  е  авторъ  на  Ру- 
гЬшпь  аь  България  (София,  1882) 
н  на  ра:{ни  друш  сродни  п:1ученпя, 
каквито  сл;  нинечапшигЬ  въ  «Пе- 
риодическо Сппсаипг>  МипщтаАн 
по  иолопшта  и  лшнгралотята 
на  Бъмпрг1Я  (1885,  кн.  XVI.  ХУН, 
Х\Т11),  ГеоАошч€скО'Петр(ирпфн' 
чгеко  оппганш'  на  С^пьднп-Гора 
МРо*п)у  рикиппь  Сшрпма  и  То- 
полница и  на  /'ьпь/Шиппь  ней 
страни  (18У;^,  ХЬ^-)  п  др. 

Златт^а.  Градецъ  въ  инрдоп- 
ска  окол.,  со||)ПЙски  окр.,  располо- 
женъ  при  пилигЬ  на  ('тара-пла- 
ипна,  2  ввлом.  иа  зап.  01-ь  Пир- 
допъ,  26  к.  на  сЬв.-зап.  отъ  Ко- 
нрив1цица,  70  к.  на  ист.  отъ  София ; 
2,075  жпт.  ир1ци  освобождението 
тоя  градецъ  бЬше  населенъ  п6- 
вечето  отъ  т\*рци,  които  сега  еж 
се  п:«ч»лнли,  а  на  гЬхно  мЬсто  еж 
дошли  отъ  раяни  М']*ста  българе. 
Отъ  къмъ  пстокъ  и  занадъ  на  3. 
се  пздцгагь  впсокнтЬ  баири  Л.ш- 
машъ  и  Гь,ш^гць;  среща  IVIЖ- 
бецъ  се  издига  връхъ  Соющи 
Пласшь^  нтпрн  по  височината  си 
слЬдъ  Мара-Гпдикъ.  Малко  нГлцо 
надъ  политЬ  на  Стара-планпна, 
среща  градеца,  се  намира  едппъ 
отъ  р-ЬдкигЬ  водопади  въ  Бълга- 
рия. Едно  вр1ше  отъ  златннгката 
рЬка  вадили,  казвать,  алатепъ 
прагь.  —  Около  3.  има  останки 
отъ  три  крЬпостп.  неиз1гЬстно  въ 
кое  врЪме  правени.  Казвать,  че 
въ  една  оп.  тия  крепости  бълга- 
I  регЬ  се  държали    оО— 40  годолц 


—  628  — 


■ 


слЪдъ  пр113ИМ1шето  иа  България 
т-ь  турцитЬ;  така  се  твърди,  че 
около  1421  бли:1у  до  3.  стапяло 
одно  гол+.мо  кръвопролптпо  сра- 
жонпе  между  царь  Пванъ  ПТпшма- 
иовия  брачт,  Стршппмцра  н  тур- 
скин  султапъ  Муеа-Сниеймана.  Въ 
това  сражение  българетЬ  сдържало 
1п»лаа  побЬда  надъ  турцитЬ:  вси- 
чкото турско  войнство,  заедно  съ 
самия  султанъ  и  неговия  зеть 
Ахм('гъ-ппта,  било  избито.  Това 
пр11данип,  поне  относително  ли- 
дато,  не  е  в^Ьрно.  Муса  е  поги- 
нжлъ  въ  борба  съ  едннъ  свой 
б|>а'гъ  :п1  прЬстола  въ  1413,  пай 
Страгппмирь  не  П1е  е  бплъ  живъ 
по  опова  вр-Ьме  (виж.  Муса ;  Сшра- 
тимирь). 

•{латишкп  п|юходъ.  Проходъ 
въ  Златпшкпя  плн  Тетевепскаи 
балцаиъ,  който  съединява  Л1»ли- 
иата  па  Видъ  съ  долината  на  То- 
полка,  Ддъ;кината  му  с  26  килом. 

Златни  в'Ь1гь.  Въ  баспосло- 
вията  па  пб-вечето  народи  сжще- 
ству ва  едно  п р-Ьда ние  за  едн о 
п  6- добро  вр-Ьме,  когато  земята 
произвеждала  огъ  с;1М0себеси  вси- 
чко потр-Ьбпо  за  да  жив'Ье  чо- 
в111г ь  ч естито,  М едъ  н  м.1'Ько 
текли  нзъ  земята,  грабливнтЬ 
зн^^.рове  ЖИВ-К.1И  мирно  сь  дру- 
гптЬ  лшвотнп.  п  люлетЬ  не 
бплп  още  пигубплп.  чр11уь  ссбе- 
любнето,  гордостьта  п  други  по- 
роци в  страсти,  невинното  си  съ- 
стояние. Основата  на  това  сказа- 
нпе  е  дъчбоко  вкорененото  ми!- 
ние.  че  свгЬгьтъ  со  е  пзроднлъ  съ 
напредъка  на  цнвилизлцнята.  и 
че  чов^Ьчеството,  когато  е  агив1к'Л0 
просгъ,  патриархаленъ  жнвотъ,  о 
бпло  П(нчестпто  отколкото  о  сега. 
Споредъ  гръцптЬ  и  римлянет1>, 
^.1.  е.  е  бвлъ  вр-Ьмето  когато  е 
царувалъ  Сатурнъ;  и  мнозина  отъ 
тЬхннтЬ  поети,  както  занр.  Пзнодъ, 


въ  съчпнението  сл 
Овндъ,  и,  най-вечс.  Вир! 
първата  кнш^а  на  Ггорг 
ех  се  въсполлували  чу, 
това  свагшнпе,  та  ех  пр 
какъ  постепенно  е  ш 
тъгь  огъ  златепъ  вт 
отъ  сробъренъ  въ  б| 
бронзовъ  въ  жел1"лен1 
еж  давали  сж1цеВ1>11) 
толна  надеисда,  че  ще 
когато  ще  се  завърне 

блатни  рогъ.  Дълбо 
въ  Царигродъ,  войто  с« 
отъ  Посфора  въ 
I  европейския    бр1>гь 
въ    старо    вр^Ьме    се 
1 .7,1.  р.  (Хрпсчжерасъ), 
|по    причина    па 
бостьта  на  брЬговетЬ 
който  доставя  едно 
наснитК  прпега]1нта 
св])ЪН1ва  на  с{^в.-зап. 
бира  водптЬ   на  двЬ 
които  се  встичагь  и! 
села  долина,  въ  която 
раслолката на  Еврот/^г^ 
ки  в<м)и.    Сжп1н    Цар 
Спшмбу.1ь  е  йаоеV^енъ^ 
заливъ.    При    вюда 
бурну),    е  старъ    ту] 
който  стоп  на  мЬст^г 
Византия,  и  на  коЙт<| 
въздигнати  ОТЬ  М0Х| 
ду   и55  и  1180). 
му  се  вампрагь   Ф^ 
квартахь,  съ  патриа| 
ва;    а  на  чело    ш 
на   самия    брЬгъ, 
ликол1.ината     б 
Се.  Стефпнъ,  ц- 
цръЕва  пзипкв&л( 
за  нодновение 
Н(ч;1Виснмость 
влггрЬ    вь    нали{ 
бр11га,е  Илахс2> 
на  мЬсггото  на  м| 
въ  който  е  би. 


—  629  — 


р,  е 

поздравя-' 
^  Ср*говетк  му  като  импе- ' 
^Г^  да  валгя  теховят  си  за 

'  '^^     яартпа    руното   ка    оня ' 
'"^'«а  коОтг^възс^ллаипФриксъ 

^■*в*      царски    чада,   за  да    се 
^*^"«»    (ггь    пгЪва    на  мащеха 

8   Тоя  овевъ  тЬ  ствгижли  до ' 
^    рсиявъ,  що  хЪли  Европа 
Задг.    Хела  пе   «огда  да  се ' 
^■^      ва   овева  н  пададла  аъ' 
"**♦      «ТЬ   което  то  се  нарекло 
►вть:  а    Фрик^гь  бидъ  нз-1 
оть   овена    па  едпнъ  оть ' 
иа  Черно  море,  именно  I 
жяха.   Тамъ   Фрпкгь    оть  { 
"^яриость  аа  добрия    приемъ  I 
*^^л-1»  нъ  хрътва  на  боговегЬ 
'    а    косата   ил  в    р у  яото    му 
**-^>~ь  на  една  бука  въ  гората, 
*    Оала  посветена  ва  бога  ва 
АТа.    Ар/^са,  Много  драгоцЬн- 
*ло    това  ртно  за  каивдскня 
Ь  Л^^тъ,  комуто  бало  прг^ка- 
[^^  до  тогава  ще  царува,  до 
_йазн  това  руно.  Затова  той 
да  се  зяградп  вснчка- 
^^ъ  каменна  стС^на,  а  прн 
52^   ооставвлъ  единъ  дравонъ. 
ггвадъ  пламель  н  нвкога 
Осв^нь  това,   Аетъ 
Фрнкса.  Това   негово 
накарало  всичките  гръц- 
КВязове     да    ое    въоржжжтъ 
яего.    Подъ  пр1аводитед- 
па    Язона.    сниъ  на  теса- 
царь,     всвчкит<^    славни 
герои  сгигн&ди,  иа  корабъ 
вь  Колхнда  и,  сл'Ьдъ  разни 
■пення    и    подвизи,  сполу- 
да  граби  атъ  ^.1.  7>.  н  да  се 
иеп)  въ  «/течеството 
'  1Ъ  се  отняоя  на  най- 
периодъ  оть  гръцката  ис- 
я  60    гоцшн   по-рано  отъ 


троявссата  во1на.  1^  басям  <1вш^ 
свявать  така,  че  Аетъ  бихь 
главатарь  на  морски  разбойвшш, 
н  че  гръдвт^  се  въорххнла  да 
се  браимггь  отъ  нападеннят:!  му. 
•1.1атп.  Я1атото,  хнмпчески  просто 
тЬло,  е  било  позняго  п  се  е  имало 
за  едивъ  отъ  наЙ-драгоц^вяитЬ  ме- 
гив  още  оть  н^й-сгаро  вргЬме, 
П1  в  всжа:Ь  се  е  употр'Ьбявало 
като  средство  за  размина.  То  ое 
ср^ша  въ  првродата  гамородно 
и  се  намира  ва  повръхностьта  на 
земвта  въ  пръстьта  ода  писъка. 
и  рудно,  съедвнено  съ  друш  ме- 
тали въ  дълбочнннтЬ  на  земята. 
Огъ  действието  на  атмосферата 
каменвт^  межд)*  конто  се  нимнра 
—  кварцътъ,  шнстнгЬ.  гранптннгЬ 
скали  —  се  ц1;пштъ  н  дробккть, 
и  :/.,  ж1едно  съ  п11съка,  се  отнася 
въ  р^кнтЬ  и  пол^цнт*.  .?.  прите- 
жава мно1Ч)  слабо  химическо  срод- 
ство кьмъ  кпаюрода  н  другетЬ 
прости  т1иа;  затова  много  малко 
сл  златнвтЬ  руди,  в  токо-речи 
всичкото  ^.  въ  нздЪвята  е  до- 
бито отъ  санородннн  металъ.  Обя- 
ьчювено  3.  се  нампра  твърд* 
разс1шно  на  много  дребни  зрънпа 
нля  тънки  луспнцв,  ала  отд1;лни 
кхеове  самородно  л  понякога  се 
срЬщатъ  п  го.тЬмн.  Неотдавна  еж 
наиира.1в  въ  Ка.1ифорнии  К|'БС0Бе 
по  80  кплогр..  н  въ  Австралия 
отъ  82  до  95  кплогр.;  изобщо  въ 
Австралия  клсоветЬ  отъ  5  до  11 
кнлогр.  не  ех  р1»дкость.  Въ  ру- 
дигЬ  3.  се  сргЬща  въ  такъво  ни- 
щожно количество  (никога  не  П(^ 
вече  отъ  25  грама  па  1 600 
кплогр.*),  че  разработката  па  ме- 


*)  Ило^^що   п  вр&гл    «п^с^А 
ана  :!*  обвю  орАшло,  ч«  м 
руди    ялнася   да    се    р&л| 
съдьржап.  НА  по-ма.1 
руда,    '/>о    авикова, 


-взо- 


1ШП  не  покрива  раз11оскнт1^>.  Зла- 
тоноснлй  пЬсъкъ  се  плпви  нлн 
плакпс  вь  молкп  порита,  хишто 
тиапжть  постоянио;  ^.,  като  19 
пжтп  п6-те1К1со  отъ  водата  и  отъ 
5  до  8  пап'н  отъ  остаихлото  ве- 
щество, иада  (дребнитЬ  златни 
частици)  въ  едцл  трапчаикц  па 
дъното  на  коритото,  а  п1кгьЕЪ'гь 
се  оттича  сп.  водата  яаедцо.  3.  со 
добива  пб-му/пю  ьч)1^  е  враснлизо 
ВЪ  скалиг^.  Тогава  се  трошжтъ 
скашгЬ  и  послЬ  съ  машини  се 
бъркатъ  камедетЬ  съ  жи1шкъ.  Жи- 
вакътъ  и  3.  се  съедииявап»,  та  нро- 
извождатъ  амалгама,  която  иослк 
загр-Ьвагь,  та  добивать  ^.,  а  яш- 
вакь1'ь  оглЬгЬва. 

3.  има  иплп»  111аръ  и  силеиъ 
металически  блесък'ь.  То  е  доста 
моЕЪ  металъ  като  1илая,  и  е  нав- 
растеглпвъ  огь  вспчкитЬ  метали. 
Отъ  едииъ  грамъ  ^.  може  да  се 
осточи  едиа  нишка  2,200  метра 
ддъга ;  златни  листца  (варак'ь) 
може  да  се  сплескватъ  до  толкова, 
че  да  имать  0.00007  мм.  дебелина. 
Самиродиото  ^.  бива  криггализи- 
рало  въ  клбове  пли  осмо(тгЬли. 
То  се  тоии  при  1200**,  а  се  ис- 
парява  при  о1це  пб-гол-Ьма  тем- 
пература. Отъ  кислотнгЬ  само 
царската  вода  (химически  с7>о- 
таяь  отъ  3  части  са1на  кислота 
и  1  часгь  азотна  кислота)  го 
разстопяш!.  Понеже  чисп'01ч>  л 
е  меко,  за  да  стане  пб-твърдо, 
кога  лраБ1&тъ  златни  в1^ща,  з, 
смЬсвать  съ  мЬдь  или  сребро. 
Старата  мЬрка,  за  да  се  опр^л-Ьля 
количеството  з.  въ  монетитЬ  и 
разннтЬ  з.аатци  н-Ьща,  о  гритиипщ 
коато  се  д'Ь.1И  на  24  нара1'а,  а 
каратьть  на  VI  зърна.  1и)1ато  се 
каже  3,  отъ  18  караш.  П1е  рече, 
че  въ  златната  вогць  пма  18  ка- 
рата  чисто  ^.  п  б  нрнмЬсь.  Ала 
сега  количеството  з*  въ  едиа  сд1>- 


ти  на  (спдавъ)  се  згЬрв  ть  п^ 
Проба'1'а  означава   колко  чистц] 
пма    въ     100     «хастн    ст2 
запр.  нашитК  монета   саь  огь 
проба,    значи,    че    тЬ    аматъ 
части    чпсто  ^.  и  10  части 
м1;сь  (м-б^гь).  ^.,  см1;сепо  ст. 
вма    жъхго-червевакавъ  шар 
съ  сребро— жълто-б'Ьа'!йнн1 

Употр1*.бенпето    на  з,  е  гол! 
п  добрЬ  познато.  То  се  употрШг 
за  монетитЬ  (/кълтппи),  за  \т 
нкна  за  украшение,  юпо  ир1 
грипни,обиди<кър4^пцп,  часо! 
0  др,,  п  за  по.златяваие 
н  други  мегаличес^кИ  п{г11Д] 

ПрЬди    гохЬмото    откр! 
златописиигЬ  проспчтиства 
ли|||Орния    въ    1Н47,    Ки()ои1 
спабдява.1а  съ  з,  главно  игь 
гарня  и  Траисмвания,  и  оть 
сико.    1>разплая,    Нова     Гра! 
Чили  и  Перу  в^ь  скверни  н 
Америка;  гол'Ьмо  количесп 
бивало  огь  азпятска  Русиа 
п  АлтаА)  и  Пндпйекн  арх! 
испочиото  и  заиади|  щ 

на  Африка  достави..  -М1 

нь  пакъ  значително    кидич( 
ВсичкитЬ  тия  земи  още  щ 
дагь  ^.;  въ  сборътъ  на  ^., 
гЬ  всички   даватъ,    е  само 
една  чегвърть огь  онова,  що. 
Калифорния  и  Анстрллня. 
съка  на  з.1а'тоноонигЬ  зг-мк^ 
прибави  може-бн  и  Аляска.  11{^' 
18и0    едшгь   американе1гь 
тамъ  самородно  з^  отъ  което, 
влЬоъ   за  15,000.''    '^;       и 
тогава  съ  хидядв  .и  ь] 

тая  богата  оъ  з,  земя.  Ала  Я!' 
лошцтЬ  си  климатически  усдо1 
не  лр11дста1ияви  никаква  ю 
посп,  за  ургдень  .1 
тамъ  е  твьрд-Ь    В1 
люта  (студъгъ  дос1и1ч»  д»» 
Д11Т0Т0  е  кратко  н  д1»ждоЛ1 
зсмедЬлаето  и  окотовьдспшю 


е 


—  631  — 


;  яп  ш  пхт}папето  до 
е  много  м&чно  и  продъл- 
:  огь  Савъ-Франциско  до 
«  ходи  въ  100  деня. Споредъ 
ггЬ  стггисгачески   св11д-Ь- 

КВЗВОДСТВОТО  на  ^.  ВЪ  1Гк1ВЯ 

прг^аъ    1897    възлииа    па 

килограма,  което  е  ниа.10 

п>  1,340  нилнона  .ловл. 

[ьвъ  пр^дпомен&тятЬ  земи, 

нва,  ВЪ  пб-малъкъ  разм1\ръ, 

уп  държави.  Въ  Бълтрия 

исира   ВЪ  р'&чнии  ггЬгь1съ 

остендилъ.  Радомиръ,  БрЬа- 

>ерковвца,  въ  потока  Па- 

при  Самоковъ,  по  1*орпото 

яа  р.  Тополпопа  или  То- 

и'Ц11  '1лато  ид  н  др. 

врЬме,  ^,  СО  е  до- 

по  тия  м-1|Ста  въ  натенско. 

)нст.  Иречекъ.  въ  съчинг- 

1 1)1в  Нап<1е1л4п№-«еи  ит1  Вег?;- 

00  ^  '||<1  Во8и1еп  ^аЬ- 
М              -   (Ргпг,    1ь79), 

16    рви.1Яве1>Ь  коипелн  въ 
ЦЕВ  П-ВЪ ^.,  гребр»)  ижрлюо; 

1  шаплм  въ  Сърбия.  Впдин- 
|тЙско  и  ^'  !Я.  !')0- 
ито  1>6итав;1.  ,оП1ггЬ 
I  градъ  Ьесаиара  (при  со- 
>  с.  Баткуиъ,  до  монастиря 
гъ,  (Хлилу  до  Т.-Пазарджпкъ) 
наваля  н  сь  рударсггво  и 
рудитЬ  си  или  оть  п1^съка 
вястр'Ьшно€Тьта  иа  земята. 

щ  оть  златпи  рудпвцп  п 
е  ввпаля  въ  двввитЬ  пла- 
пустння  при  Деспотово 
Т.-11аяарджакъ  в  Невро- 
Цо  СЕ0{ю  у  насъ  со  р  пр*)- 
^0  отъ  иръицата  и  луспп- 

К^ька  на  р1)К11т4  нь 
1НЗ,  Освговока-плапвна 
)П1П^  ЗлатосгьбирателетЬ, 
Г1  дохождали   па 

н  ь*  ина,  обишювспо 

■  и  есеяь,  огь  Македония, 
1тъ  ^.    Вдио    оаисаинс 


па  гЬхпия  първоЛитепъ  способъ 
:ча  добиване  з.  ст  намнря  у  Г  'Лла- 
тарснв,  въ  книгата  ну  Материали 
по  геологията  и  минералогмята  на 
България  —  РуЛ<тгь  т»  Кьлхария 
—  (София,  1882).  Наший  инне- 
ралогъ  прилага,  че  съ  по-усъвър- 
шеиствтвпнъспособъзапромшшиг, 
хидраашческп  способъ,  въ  1Сали- 
|]юриия  вадяЕтъ  дпесь  з,  и  въ  та- 
къви  нЪ1та.  д1.то  съ  други  сраства 
не  бихл»  иостигплии  птцо. 

Сл1»дъ  освобождението  ни.  по 
вр-Ьмсто  на  ок}пацията,  правител- 
ството б^Ьше  запрЬтпло  на  частни 
лица  да  мптжп.  златоносния  п^ 
съкъ;  ала  1Ч)ва  ^шпрЬщеине  сега 
е  опгЬпено.  Златарски  е  па  мн11- 
пие,  че  най-хубавата  алатна  руда 
на  вашия  народъ  почива  въ  тру- 
долюбивото п  правилн».яо  обработ- 
ване на  плодовнтптЬ  ипши  земи; 
ньпакъ  мисли,  ч<*  ще  бж.хе  п^астие 
:1а  България,  ако  и  монпишстич- 
нвгГ.  П1гЬдприития  се  распростра- 
нпьтъ,  понеже  са  пзворъ  на  го- 
лЬми  богатства,  дори  и  тогава,  ко- 
гато земята  скратп  плода  си. 

;],1атовратсЕН  (Н.  Н.).  Руоски 
повЬствоватслк  нойто,  по  таланта 
си,  по  званието  си  на  селения  битъ, 
занимава  слЬдь  Гл'1^а  Усп^пски 
първото  мЬсто  всрЬдъ  русскитЬ 
Оеле'фнсти-народняди.  З.-вит!^  по- 
вести с»  см11сь  оть  белет])истцка, 
етногра1|)ия  н,  пон-Ькога,  и  с*1*атп- 
сти1Уг.  Най-;шб1зл1/1кателннт11  оть 
тия  повЬсти  еж:  Усшом,  'Лолотил 
серОцПу  Крсстянг  нрисяжнихь^ 
Скиталець.  3.  е  род.  нъ  1846. 

Лло6а«  ЯЮ!  :10] 

ство,  крайно  нги;  ,  1  1^0.— 1 
бенъ.  Дспълиепъ  съааоОа. — 1 
ность.  Илклоиноаг  ял  ^  щ 
да  с^  мисли,  да  м» 

Вловидп  ЯН  се- 
т&ръ:  ПОС^П»  09  ш-  т'  *- 


—  632  — 


Злов1;1цъ.    Който    плн    която 

зло,  злочестина»  ОЬда;  з.шшьщото 
грачснс  на  ичшансти,. 

Злорадеиъ.  К^^йто  се  радва  на 
злочесгината  на  другитЬ.  —  Зло- 
радство. Радоса'ь  на  чуждо  зло, 
ОЬдствис.  (гЬда. 

2п.  ХимичгеииЙ  аиакь  иа  дника 
(7/тсит). 

Зиаидъ  (чешск.  /по1Ши,  иолск. 
2по!ш  н  2позшо,  нЬм.  /лшип)- 
Градъ  въ  Австрия  (Моравия),  51> 
килом.  на  юго-зап.  отъ  Първо,  на 
Тая ;  1 3,4 1 7  жит^  пб-вечото  нЬмца. 
Градски  домъ  съ  кула  отъ  1445 
г.,  80  метра  висока,  слгарииснъ 
арсеналъ,  така  варцчаиъ  езичес- 
ки ;срамъ  (па1)аклисъ  съ  кржгла 
форма),  сгаръ  замъкъ.  Гимпазпа. 
занантчийско  училите,  специално 
грънчарско  училище,  земед1.лческо 
учил.,  музика:1ио  училище.,  военно- 
инжвнерска  академия,  държавенъ 
Еоненъ  заводъ  за  Моравия  и 
Силезия.  —  3.  е  биль  отъ  1055 
гл.  градъ  Ш1  1)Ьр1ю-«Зноимс'ко 
коджество,  разд11дено  пб-сетиЬ 
па  д1гЬ  херцогства:  Бьрнско  и 
Зноамско.  Градъгь  бплъ  съсппанъ 
въ  1145  оп>  чешскии  княиъ  Вла- 
днслява,  нъ  относл'Ь  подноиенъ. 
Княжеството  на  У.  било  унищо- 
жено въ  1197.  Въ  3^  иа  18  авг. 
1308,  Фридрпхъ  анстриПгки  ск.1к>- 
чильсъ  Хенрнхахорутанеки  мнръ, 
но  който  се  отказалъ  отъ  правата 
си  на  Чехия ;  тамъ  сжию  въ 
1393  господарет*  на  Моравия, 
Унгария  и  Австрия  сключили 
съшиъ  противъ  имнератора  Вен- 
цеалава.  Въ  епохата  на  хуеитстш- 
1^  войни,  3,  11рина,^1ежалъ  на 
съкБза  на  н11мски111  1*ралове  иа 
Моравия.  Въ  3.,  въ  1(332,  импер. 
Фердипаидъ  И  сключилъ  договоръ 
съ  Валс11Н1айиа.  При  3^  прКть 
|1ШШ     1Ь09,     фраццузег!»^     подь 


началството  на  Мармопв,  нпп< 
на    аис1'риЙ1Ш1'Ь     поСМд»     г. 
която    се   сключило  ведна! 
мирие,  последвано    отъ 
миръ,  п  Марнонъ  Ошлъ  щ 
деиь  марн1алъ. 

•{иамеиатель.  Въ  арит,  чясю» 
кос-То  с^гужи  за  основа    въ  нз? 
женисто     на     1'диа    Л1>об1.    (и| 
Дробь)  и  показна  па  кол1 
единицата  и.ги  цЬлото  е  ра: 
дру1Хгго  чиаю  на  дробьтд,  чм< 
шсАьтъ,    показва    колко    тя1 
части  еж  земен  и.  —  Знамена  те^ 
Който  има  зна'[  !.>*нъ.пз{ 

звтеленъ;  знам  ппнн,  М 

чение ;  изразителиости— Знамеии*. 
^{нак  ь,    0  ('<л  Ьп> ;    иридказман!'. 
Знаиенитъ.   Прочуть.  сл&веиъ 
Знаиенитость.  ':$иам* 
иро1/'€сорь  Л.  е  зн'- 

•{оипти,    гр.     Соб.    зн. 
Н*ття.    ПатиинтЬ,  които  си 
пуничтъ  пиналцата. 

30ЛПТ|К>11ИЛ,     1р.      (|> 

жинотно,  пншропосъ^  Ч»'. 
досаъ,  вь  която  болинй  сн  иаа 
че  е  обърнл&чъ  на  ишвагно. 

Зографски  яоиистнр!..  Бъи 
ски  мопастирь  въ  Света-Гора  (I 
тонъ),  който  отъ  край  ш  о  69Ч 
български;    той    е   основанъ 
трима  братя    б'|1лгаре  —  Мошк 
Ааронъ  и  11оаиь,  родовгь  отъ 
ридъ,  въН»Н.  Споредънр1»д 
братята  МН0П1  врЬм<»  били 
доун^ние^  кому  да  аоо1 
бителя.  Шй-сетв-Ь  ваумяп| 
ставшпъ  иа  алтаря  едиаб^дя] 
съ  на^гежда  за  вЬкое  явле! 
как'ь  се  молили  Богу,   тЬ  з»1 
ЧИЛИ  црьквата  и  е  и! 

за  друпш    день  ед1  п»'1 

Богь  имь  ч}лъ  манггвата;  аа 
ката    СО    изобразилъ   св.  Гео| 
затова  и  монасггирьтъ  се  пос1 
на  тоя  светия  съ  еп  '  11« 

СКИ,  сир.,  който  си:>^  .ч;^| 


633  — 


Ьбрптята  намопастнря 
[ожплв  а  прнходагЬ  му  на- 
Епх-ш  ОП.  прниооптЬ  на  бьл- 
[итГ.  царе  ц  шиловпштЬ  вое- 
|4>гъ  самито  осниваиис  пп  мо- 
»я  гдмь  се  е  чело  словЬпо- 
>скп.  Моааппрьтъ  пма  много 
II  па  Оългарскп  огь 
,  <  ки  царе  и  <угь  другв 
1аиъ.  1гь  това  стпро  *5ългпр- 
етилите,  се  е  иодпнпаваль 
!&  Оългарииъ  ите1гь  Ппион14 
\ъ  е  доцършпль  шггориита 
д^Цъ  Л.  .«.  има  околи  1>0  мпцлсп. 
1Ьат&  бъ.1гаре.  Братита  нматъ 
|Р1готека.  При  другнгЬ  доходи, 
тоя  монастирь,  съ  една  повеля 
парь  Цв.  АсЬнп  (1192',  е  билъ 
(цягъ  ;||ц*1дьть  11тъ  рцСоловството 
•  ко  еаеро;  иъ  сет  мо- 
I.  11*»го  се  не  поляупа. 
'11а(|)Ъ,  1р.  Жнволпсель. 
.накал^^иъ,  ьр.  Който  се  от- 
де   30ДЦЛК.1. 

1ргн.  1;  В)' 
гъ  пожгь.  \.\ 
1Врдтъ  12-гЬ  еъавЬгцци  на- 
мина съзвгЬздоя  на  зодиава. 
^ЬптЬ  нлаиети  с€  въриаггь 
Ю^  слънцого  въ  тоя  поясъ,  ц 
Година  поагЬдоцателиоа1ги- 
се  впиаа  да  е  вср1;дъ  съ- 
1вта  Юл  ^Iего.  2)  ирЬдстав- 
на  тоя  поясъ  и  на  тия 
*дпя  съ  знаковр  нли  фигури. 
цадесотьгЬ  зпакя  па  зодн- 
|рять  па  12-гЬ  мк'«?иа 
»та.  За  пролЬтьта:  Рц- 
О&еньгь,  Бикьть;  за  лЬ- 
1иииат15,  Ракьгь,  Лъвътъ; 
ДЬаата,  Клт.нптЬ, 
Гната:  за  зимата:  ЦгпГсШрътъ, 
1ГЬ1Ъ  или  Пръчътъ,  Водо 
Йгь.  Нашата  яомп  нав'ьрвипа 
м1зсецъ  рдпп  междина  отъ 
[^са  вь  Зиднпц».  огь  кое- 
,ва  та  г.гьнп^^то  се»  виж  1а 
(бдджава    а|1итивоццаожиш1 


знакъ.  Тъй,  г№мята  като  се  яа- 
мира  въ  Кжп^ьинтЬ,  агънцето  се 
явява  ьъ  Овенъгь.  коЙто  е  про- 
типоположниИ  знакъ. 

•к1ДНЯу  хр.  Единъ  огь  1 2-гЬ 
знакове,  които  означаватъ  12-тЬ 
сьзвгЬллня  на  зодинка. 

Зодчегтво.  Науката  и  искус- 
ството  да  се  зида  :иание,  гради  сгра- 
да; слнюто,  каквото  еархитегстура. 

'  Зодчески,   а[»хнте1Г1'онпческп;  зод- 

,  чий.  архлтокторъ,  строптель. 

I  Зоанпь.  Гръцки  исторош»  огь 
\'-и  кЬк-ь. 

ЗоАль.  Грьики   грпматпк-ь,  огь 

I  П'-и  1гЬкь  прЬдп  1*.  X.,  исспра- 
ведливъ  крптикъ  яа  Омнра.  Вь 
пр1ьнос.  гм.  невЬа;естнРНЪ,  занпст- 
лпвъ.  жълчрнъ,  недобросъвг1*стс1гь 
крнтпк*ъ;  оъ  противололожиость 
на  Лрпстархъ. 

«1пли  (Кчиль).  СъирЬменонъ 
французскиромяннсгь.най-личннй 
нр'1иставитель  на  нптуралвстичес- 
юпа  школа,  род.  въ  Па|>пзк*ь.  въ 
1 Н40,  отъ  6ан1а  и талпяиець  и 
майка  французойка.  Ваша  му,  ип- 
жннерь,  умрКлъ  въ  1Н47  я  оста- 
пилъ  семейството  въ  сгЬснени  об- 
етоителства;  Я.  можалъ  да  свърни! 
курса  на  парнжскня  лицей  само 
Стгодаренне  на  поддържката  на 
бап^пннтЬ  мг  прйятеле.  Пепита  па 
бакалаврска  стеиень  не  ипдържялъ, 
и  бнлъ  принудеиъ  да  служп  въ 
ть1)говскп  конторъ.  а  иослЬ  въ 
ницжарницита  на  Хан1ета.  Вь  еж- 
шото  вр11ме  тий  сьгрудннчи.1Ъ  въ 
разни  парнжскя  и  областни  спи- 
саноя.  НеговитЬ  ///>нлал-«  Иннону 
(1864)  и  единъ  психологическа 
роман"ь,  Кла^днеоата  ип10вш)ь 
(1Н05)  привл11клц  1Н1  нет^о  внима- 
нието. Тогава  няпуснжлъ  тръ!*©- 
виита,  та  се  посветилъ  на  литера- 
турато.  Огь  романитЬ  му  най-много 
шумь  направпль  [юманъгь  Пана, 
исхор1шга  иа  една  мома  съ  пъаму- 


'—  634  - 


тително  скандадиозно  поведение. 
Илгньть  е  една  приятна  идилия, 
съвеЬмъ  въ  про1'пв(тилож110(^гь  на 
Пр11дтм1шг1^  му  припзведеннл;  '/о- 
епликии  З99ьръ  е  еданъ  страиенъ 
пснхологцческп  алализъ  на  разва- 
лящи природи  и  чов'ЬкоубиЙствени 
маппяци.  смЪсеиь  еъ  едно  изобра- 
жение па  }|1ел1>зипцата.  Земята  с 
една  пр^увеличепа  картина  на  по- 
роцитЬ  на  селянетЬ.  Никой  не  от- 
рича дарбата  на  3.  да  наблюдава 
и  описва,  нъ  П13-вечето  му  намн- 
рагь  ма  хана  за  д!1То  показва  безъ 
инкакво  було  всичкитЬ  оби1е(ггввпи 
голотпи.  З.-вптЬ  романи  еж  били 
въ  печата  пр1цм'Ьтъ  на  живи  кри- 
тики. Оть  оггнтпгЬ  му  па  драма- 
тическош  поле  токо-речи  иикой  не 
е  ималь  голЬма  сполука.  Оть  съ- 
чиненията му  на  езинд  нп  еж  пр1>- 
ведени:  Нампаеь,  пов^сть  (Тър- 
ново, 1885);  Смър7пьта  на  Оли- 
вие  Епнапла,  романъ,  пр-Ьвелъ  Д. 
Ц.  Коцовъ  (Со(|>пя);  Яап(м)нгнаето, 
раскауъ,  пргЬв.  оть  франц.  Г.  Па- 
лашевъ  (Софни,  1896).  Зд  3.  па 
българсш!  има  н  книжка  Е.  Зо^т 
и  А.  Дн)ма,  критически  б11.т1^жки 
оть  Левъ  Толстон,  пр11в.  Ст.  Е. 
Русевъ  (София,  1896). 

Полверннъ,  1С2\ч,  Митарствено 
съединение  на  германскитЬ  държа- 
ви пр1;да  обединението  имъ  въ 
Германска  империя  (1 834— 1870). 

*)ол(ттнчъ  (Георт),  Българ- 
С1си  родолюбоцъ,  единъ  оть  мал- 
цината наши  заможня  ученолюбцп, 
кошч)  нравствено  и  веществено 
пай-много  ех  помогпхлп  за  на- 
родното ни  възраждане.  Мнозвна 
пати  уЧ4;ии  с<»  счиТ11П1  негони 
6лагод1шт1.н.  3.,  родомъ  оть  Ка- 
лоферъ  и  тьрговепъ  въ  Цариградъ, 
починх  въ  Моппелие  (Фрапипя), 
на  82-годитна  възрасть,  въ  1881. 
Лояборъ.  Унгарски  градъ  (въбнв- 
ше  аастр.  воеводотво  оть  Сърбия), 


140  килом.  на 
и  173  колом.  на  Ю1 
блцзт  до  канала 
съобщава  Д>навъ 
жит.,  по-вечето  съ| 
ство;  търговия  съ  ягагп] 
Една  католическа  црък 
вославпи.  Педагогячес 

Зона,  гр.    Пож 
длъго  н  тЬсно  30МН< 

Золдскн  0-ВН. 
въ  Океания  (Мале^ 
луостровъ  Малака  н 
Дй1нк1Ъ  се    на    Гол^1 
о-ви.    Гол^нитЬ  ех: 
матра,  Целебесъ  н 
кигЬ    заб*л11жит( 
Л  омбокъ,    Су  нба  ва, 
леба^  Санделботь  и 
о-вп  с&  пай-хубав] 
твтЬ  на  св-Ьта.  Рас 
раскошна,    благода] 
рената  температура 
дъждове,— наистина,  т< 
пи,  че  отъ  водата,    т 

ОСТрОВПтЬ  въ  0КОЛП1 

лено4ггьта  на  тия  м< 
лйва.  Оризъ,  кп(| 
вепш  сл;  главиптЬ 
Отъ  метплигЬ  ;ат 
м11дьта  пзобил! 
твърдЬ  богата 
образна.  Остро! 
и  волканическа;  въ  ! 
на  <'и1>та  има  тсикош  I 
архипелага  на  3.  о., 
ФнлппппснптЕ^  и  Мол1 
брояшгтъ  49  дгЬПству 
угаснжли  волкани.  Сг 
Ява  всичкитЬ  вол1 
на  45,  огь  които 
метра  внсокъ,  съ 

огь    27    килом.     01 

меру,   3740  м.  вт 
3,300  м.  високъ; 
и  т.  н.  Год1&мо  р1ш1 
ех  образувала    на 
вааош  делти. 


-635  — 


кителетЬ  точно  е 
о-въ  Ява  и  п'1> 
-малкнтЬ  острови;  на 
|1)стривь  (Г2Ь,000  четв. 
1СНВ0Т0  с  24,259,450 
1т1ш  п6-вече  оп»  поло- 
[3*1,  вспчкитЬ  жителе  на 
Шшитическп,  3.  о-чн  ек 
^Г  1111  Хоааидия,  осиЬнь 
"Е»  на  сЬв.  оть  Тиморъ, 
XX орту писка  колоиил  п 
Ь*  оть  о-оъ  Борпео,  която 
^ж   на  Аиглии.    Хашид- 

К&НЯ  СЪСТОШГЬО^Ъ  II  [I Ь- 

кеии  н  оасалип  ши^мена. 

^Вв,  къ  първобитнитЬ 
1тевдн  отъ  индонезийско 
В»-  Хорцео,  въ  Суматра  жи- 
Ще  въ  в&трЬшнитк  земи 
тви  пленена,  подъ  нм<'то 
Оилки  и  др.  Оть  паити- 

ШгЬ  ваиувалв  б^двйц». 
подкачили  да  се  щуЬ- 
ъ  въ  ХШ-и  в^Лк-ъ  оть 
въ  1238.  СлЬдъ  съ- 
ш  Хпвдузс1Еата  имио- 
[меданегЬ,  малайското 
|сприотравило  въ  всич- 
ко околиостлтЬ  на  Нова 
^  тогава  н  вс21д^  со  осмошии 
8тва,  отъ  Ачш1Ъ,  който  още 
|сре||^  Холавдпн  до  Боии» 
^р.  АрабстЬ  ех  още  мно- 
Ц  въ  3.  о-ви;  холандцитЬ, 
рили  дб-сетиЬ,  с.цоллчилн 
^^^^НВ|Ква1*а,  конто  сл& 

РНВВЯ^С1'Ве11а      К0.10- 

ь  1ристянството   тамъ  ед- 

Г'"  .,....V^за;  мохамедаиското 

е  расп|к>сгранено 

|^чмо    въ  3.  О-УК, 

...та  архпнелагь, 

проток  ь.     11  роток1| 

^Суматра  и  Ява,  (мужи 

*аъ    търговска  акстъ  за 

1НТО  отнвагь  ОП»  Ил- 

ть  кйХУЛстгЬ  мори. 


'Най-тЬсната  часть  отъ  протока  е 

I  околи  27  килом.,  между  иосъ  Хогь 

в  ь    Су м атра   и   п  ро  гн  во чаюжн  п и 

брЬгъ  на  Ява  (Аижеръ). 

I     Зондско  или    Явспско    море. 

!  Л1ор<{  вь  Океания  (Малелин),  оОра- 

|П>1шно  ОП»  Тнхи    океанъ,    между 

о-ви  Борнсо,    Целобгсъ  и  др.    на 

с^в.;  Дцмвя  и  Сервалти  на  пет.; 

Тяморъ,    Флоресь,   Ява  и  др.    на 

нит»;   Суматра   иа  зап.  Съобщава 

се  сь  Целебесско   море,    съ  Тихи 

океинъ,  съ  Китайско  море.  Л/^ъж. 

оть  ист.    към1.   апи.    Н28  килом.; 

111И|).  410  килом. 

Лооглифнтъ,  /;л  Естествено 
взображенне  отъ  животно  ва  еш- 
мень. 

•1оо['|>афня,  1р.  Естествено-псто- 
I1пчегк^и^^Ш(:а!!Ие  иа  ишвотнитЬ. — 
Зоографъ.  ^Кинотиоописагель. 

Зоолатрня,  гр,  Обозкаваис  жи- 
вотнитЬ  нзибщо.  у  египтянетЬ  з, 
се  рагпрострйнявала  само  върху 
жнвотнигЬ,  които  принасяли  полза 
човЬку.  Т*Ь  гледали  на  ашнотното 
като  на  една  вънкашиа  обвввка, 
конто  зимало  божеството  .чада  може 
пб-сгодно  да  принася  човЬку  волаа. 
;{оолитъ,  гр.  ВкямевЬио  живо- 
тво. 

•(оологня,  1р.  Наука  ;«1  жпша- 
в п  1 Ь,    св р.    нау ка,    която    из гч ва 
всестранно  игкюто  животно  царлъо 
и  го  привожда  вт.  изв!;(тиа  система. 
За  основа  на  з.  слу-клть  ннслМ- 
паннятала  вънкамитта  и  вхтр^.ш- 
вата  направа  на  жив«п'иото  (Ана- 
томия —  яа  човека,   Зоотомня  — 
за  жпвотиигЬ  п;юб1ио),  за  жизпе- 
пигЬ    проивлевия    (Физиология), 
нравигЬ,    дМенпята    на    класове, 
отрндп,   семейсгва    (Систематика), 
I  Ос1гЬиь  това,  задачата  на  а  включва 
I  и  познанието  геиграфическото  рас- 
I  прКдЬление  на  жнвотнитЬ,  ползата 
;  И  В1>1иати.  конто  тЬ  нринасятъ  чо- 
[  вЪку.  ГръцагЬ  бидц  нърви,  които 


шкт 


1^ 


—  630 


се  занимавала   съ  з.,    а  особено! 
Лрнстотрль;    между    римлянетй   е1 
пзкЬстенъ  еднпъ  Плпппй.  Само  въ ' 
ловитЬ  вр-Ьмеиа,  съ  трудовегЬ  на 
ученцтЬ  отъ  Х\"П1-и  егЬкъ,  з.,  като  : 
наука,  добила  правото  на  граждап- 
ство,  и  захванжла  почетно  м1муго 
въ  кржга  на  другвтЬ  «>стествепи 
науки.  Бъ  това  вр11ме  подкачили 
да  съби])а'гь  расхвърленвя  на  от- 
КАСЛсдц  до  тогава    зоологически 
матсриалъ^  в   Бюфоиъ.   а  особено 
Линей,  сгъставили  зоолошческа  си- 
стематика, която  отпослк  значи- 
телно усъвьртенствувалъ  Кюве  и 
други  учени.  —  Зоологъ,  ученъ  по 
зоологията ;  зоологически,  който  се 
отнася  до    зоаюгията,   съгласенъ 
1гь  аоологнята,  по  зоологията. 

34юяи|н|»11гь,  1р.  Вкамо1гЬлость, 
коип)  прилича  на  животно.  —  Зо- 
оиорфичесни.  Жпвотпообразенъ,  — 
когато  се  говори  за  вкамеиЬлость, 
която  прилича  на  животно. 

Зоотояня,  1р,  Разсцчане  живот- 
ни за  нзсл  1>дваие  влтрЬишото  нмъ 
устройство;  отгука  и  зоотомъ,  чо- 
вгЬк'ь,  който  се  занимава  съ  ао- 
отоння. 

Лоо<|тгъ,  гр.  (соб.  значи  ж^гвош- 
ноя<)п1ь).  Они,  който  употрЬбява 
1гь  храната  си  месо  огь  животни. 

Зо01||11ТЪ5  7*-  И1ивотио])астеипе, 
живорас^ъ.  Внж.  Ж\мотнорасш€' 
ние, 

Зоохняия,  гр.  Хпмип  па  тЪ- 
лото  па  жи1ютипгЬ. 

Зорка  (Сам1/иль).  Южнорусски 
^тописецъ-всторивъ^съврЬменикг 
па  Величко. 

Лороастръ.  ПрЪобразовательна 
религията  на  старовр11меннигЬ  пер- 
сипо  (\"1-п  в11К1>  л ридп  Р.  X.). 
Неговата  религия  о1ие  нспов1'»д- 
вать  по  бр1>говегЬ  пя  Каспийско 
море  и  ГсбригЬ  ВЪ  Индий,  които 
се  нооаиягъ  на  слънцето  п  огъня 
дато  емблема  на  слгнц^ао.  Т1>  ех 


упазилп  свепхеннитЬ  виигя  нв! 
роастра  (Зепдъ-Лвеста). 
иоровапель.    Епрои1гь 

видовото    ПЛСМГ,     П[|1>ДН0Л1 

евреигЬ,    които    п;1Й-първи  се' 
върн^БЛи  отъ  Вавилопския 
(536  П1>^ди  Р.  X.).  Той  сггра^ 
изново   Храма   въ    Иеру| 
възстаиовплъ    между 
цпгЬси  клаиянето  пстинн< 
Пя  връптпето  му  за  Ие| 
Кнръ,  перспдскпй  цпрц  билъ 
1г11рплъ    на   тоя    пи1>ме1гь, 
въ  Ездра  се  нарича  *Сяса| 
Иудейскнй  кнпзъ»  свршетгН» 
дове  па  храма  (Внбл.). 

Зотнкъ   (отсцъ).   Първвй 
ностепъ    пропов*дивкь    на 
гарптната  въ  Търновско  1гь 
чалото  на  втората  чртвъ1т»1т 
иапшя  в1^къ.  —  От.    Я.  нгт1 
иа  ВрЬображепски  мопастирк 
родомъ  отъ  одринското  село 
чево  (Дрмир1.-Хаплий).    блвзу! 
Одрннъ.  Пр1.  !,,    отъ 

впето  и  въси.  ■   му.  ч^ 

е    билъ     пострпженъ    на   С) 
Гора    въ    Зографски  или  Х| 
дарски  мопасггирь,  защото  грт 
не  анаелъ.  Той    би 
Търново  по  гръпк,, 
Зпвп.ра)  окаю  182.') — 2(1.  Вь 
ново  тогава  въ  всипкитЬ  ирък! 
чело    само    по    гръцки ;    с&с 
било  и  по  монастпрег!..  дЬто 
пастапони  само  гръци  или 
мане.    Монястпрь    Св.    Пр! 
жрпие,    когато  от.  3.  дошелъ 
Търново,    билъ    съснплиъ   в 
запустяване.     Съ     помотьт» 
пЬкои    търиовци,    като    Бел» 
други,  българпиъть   миоахъ 
лучплъ    да  се    настана    ш 
пътоя  монастирк  и  въ  3  — 
дини  не  само  потегнхлъ  монжс 
а  и  въвелъ   бьлгвровл  езв1гь  и^ 
I  !      му,     за     «орто    Лвл 

ааплашеиъ  огъ 


—  С37  — 


»на.   Нъ    благодя- 
I   Ведяа  и  ссленет*    отъ 
пе,    въ  чието    с^ло*)    с*? 
рашло  С  ьлгарското  четене, 
бвлн  К1Т0  и:иггоитгл1^  на ! 
1Я,  па  в  блогодаренне  ни 
1СТВ0Т0,  че  нъ  моиастпрп 
кгш  братя  отъ  това  соло. 
олъ   оиравдннъ    динЬЙдЬ 
авата,  който  н  11озволи.1ъ 
те  въ  моцастиря  по  б'ьл-  > 
гь  само  пъд1к1нични  дпи, ' 
кинпмпитЬ  да  ое  чете  и<м' 
;кн.    До   толк(1ва    (тараш 
а  столица  била  т[гьгил^1а 

на  погръчването! 

1830  —  31  от.  3,  при- 
•двпъ  попъ  отъ  Д(гЬноио 

една  Екта  въ  Търново 
1ВИ  тззгъ  са1;атия  сиспнъ, 
аелъ  церковното  бъ.1П1р- 
хе,  та  да  събере  д1)Ца  и 
IX  вл.  н^гжо  а  писмо  по 
■у  сакго  1Т1  у'1«'лц  гръц- 
ип»е  по  гръцци  при 
№1  сшшх.  ^  тая  цЬль 
нъ  300  гроша  чр1>зъ 
■ммхчкакхъ  въ  Търново '. 
»  втмрхю  въ  аовнтЬ 
ЩЛ§тЯ9  0%трск»>  тчи- 
I  №19Ма.  Въ  1834/  ог 
нажъ  другъ  едянъ  сш»- 
гъ  въ  Тчймв,  аОАДшм. 
аасх!  дассалъ 
1ГТЪ  мхъсъ 
чек  ш  шинс 

ГЪ    ЕХ- 


друшта  година  тоЙ  п~ -^-т  т, 
{гЬьчмко  килии  на  и[>11|и  и 

метохъ  въ  Дервелокаш  ^ 
тамъ  даскалъ  Отйпо  мш  1 

учи.  Топа  било  и  първото  по- 
с1г1;стннчко  01ЛП1реко  училшц*'  нъ 
Тьриово. 

Нъ   1^."и),  като  обГдммн   Кглма, 

от.    Зм   който   бИЛЬ    т»Ч)1Л.1Ь    линм 

да  работи,  помиржплъ,  уплнгшмгь 
0П1  Илмрпопл,  яла  паш!  рпботил'1» 
тайно  :ш  чтиярине  Гп-ипрски  учп- 
лпща.  Вь  |н:17  от.  3.  умр1иъ 
ОП,  чумата,  жрьтиа  на  чииЬко- 
ли>бпета  си  и  р|?внцст1/П1  ои  вв 
добр'ло  на  ближния. 

От.  3,  бил  ь  н:»и11ст<.'иъ  нъ  л!ио 
Търновско  нодъ  името  3<м'шпа, 
пие  спомсиуппно  нъ  житието  ва 
прЬподобм:!  Марин  Кгипгинкл,  :т- 
".Ш-напрЬдь  тоЛ  наираниль 
и^^  Това  житие  ]п«  Т'ЬрН(и»о 
и  окодносгьта  му.  Зат1^ва  м  ИМ1Т0 
ца  тоя  Зосит;!  <:е  би.1о  слЬм»  сь 
неговото,  та  гьрноицн  го  нари- 
ч;1лп  Все  3<АНта.  Д1ао  Търново 
Почитали  3.  като  св**тин,  който  н 
иаи(тииа  бнлъ  тиюлп.  не  гамо  по 
^.^^V.\V,^^и^''у^^  с|{,   а  11  ш^  жин<лха  <:н. 

на  д»  се   чс^стм   шЛм^т  у 
пмгь  пш^т%л  иа  тов  българниъ,  Койго 

въ  ОВВВ    ГЪМВВ    времева,     №«/11110 

ве  е  могло  да  се  В|ГЪВВ«  4/ГЪ  Гр1г 

цев    Ш»ДЛВ:^рСТ1а   в   Ш11Н/'НГГШ.  *' 

зад1»хгь  да  ба^ле  смшмл 
ш  6  рвзвавагь  знамето  В4  '^(-н  лу 
сит»  что  в  гасаи». 
Шава  друлв  ацр<»впь  4в  %. 

««^сц  кв.  СДврацъ  V/' 
лт  бклларскт    »и-«*>« 
мгъ  Г.    П.    Ру^^.^ 


тшъ  а 


-640  — 


Лппии  Иптплъ,  която  е  добила 
|ц»им^*р*^'**""^'*^  гграи»,  (П.  п|и»ст|). 
:{М,М»0  чгти  килом.  и  Трпмгиалъ, 
койт  0  добиль  полнтЬ  1т  пото'пи>- 
ти  1-раиси11Л('ко  цлат<>,  сь  цр(»стр. 
7гИ''<2  чств.  ьил>  ■>!.  Ост»11  лБ-шти  час  I  ь 
огь  3.  ос  упрпилиид  огъ  х1|ггни 
глаттре  подъ  влистьта  на  яаглпй- 
скп  нистой  нтщ.  —  Зу луння  е  плодо- 
родна игми.  1111  която,  вакти  вь 
Иатилъ,  морать  да  опрЪлггь  1]кь 
ппчи^ятЬ  р»(П^п1ПН  —  памукътъ, 
ааинрпата  трмтвка  н  др.  Ското- 
тарпют\>  е  ппмп  ооштио. 
97-1уз«т1^  ох  лив  оп»  мегрс^ото 
1ие««,  вопто  пс^лжпть  пб^мияб 
««нея  Зллгпш!  (100,000  атшшК 
опвиво1чв  11агпиъ  (300,000  Д7ШВ1. 
Т1к  11рой11а«тъ  ]|ром»1кяеввп« 
«I  ^КI^  вйвог»  с«  Зуду  (ННКсопк 

«е  роАп  по  0||Ъгов1ГТ*  п  р^ 
У  хь-Воьмеш.  въ  ехчя  Зт^тзи, 
Въ  кя^ввН  пхпп  Ш1  1««  в1гу 
ПЬа,    гзшт|р1ь   «а 


родъ    рдня    несп] 

Когато  Траисва^тъ  се   присъ*'.' 

иа  V 

ат 

аемн.   адв-^ота   оп.  ' 

особена  комисии,  ип  >и^  , 

а  р1>икч|(|и  П0Д.1МЖ11ХА   и 

Н1  Цетевайо.    (улуаский   кр!Ц  г 

на   Лос-)  егЬч    р1лци,    ч**  пя 

пряиал1€хи    на    зтлу:?»!** 

тр^ва  да  И1гь  се  прг*дад* 

га.  ЛпгляАс«п1к  кка*'влиш1 

еп1  мис^хх  аа  ^аАрЬ » 

оетвап^    бо^ретй   шк 
9пт,   Тая   Мюе    оргат; 
кЛявп.   Цет^»а1о  Л12? 
■а  шаЛашгл  са  да  1П||»а 
Ти 

алЪ»!  с  въ  З^луавв. 
ггамжхх.  ги1р«ж^«1съ 
п<«  сп  шшаагь  ш  ьгъ 
В%  #«тмт  пра  У^ 
15.000 


—  641  — 


яястогт.,  пазпачснъ  за  полдър- 

]ги    кирмчипт]}^   фонернтй 

гь    въ   1857   тоя    налогъ 

ипожн.гь  за  едно  съраззсЬр- 

^1Ц11Г1)ажде»пе  огь  морскитЬ 

Ду  пч  и  цата  въ  ср^Ь- 
•на  д&гата,  сир.  на  онова  раа- 
обагрено  търкало,  което  се 
пкда  всрЬдъ  бкзото  па  окота 
р^зъ  тия  дупчица,  която  е  окол- 
т  у  човЬка,  лучптЬ  огъ  свЪт- 
Кга  се  вмъкватъ  гь  окото,  та  на 
Щтъ  в-ьзмоашооть  да  впшдаме. 
Н1пй(ейиераее,  сяр.  южно  мо- 

кНйЙ-пмЬмнП  :{:1ли1п.  пи  ОЬ- 
;»  М11р<-'»  у  брЬ1'овег1>  на  Хо- 
ия.  ВжтрЬ  въ  тоя  иалпвъ  се 
ратъ  о-вн  Вйрнпгенъ,  Шок- 
1Вдъ,     Уркъ    и    Маркенъ;     отъ 

№1     '  ЛТЬ   въ  ПС1Ч), 

.ь.  НЬкога  3. 

за1Вир1'Ио    ^-зеро,    което  у 

шетЬ  се  нарича  Флево  (К!ето 

I.  а  въ  ср1*дпвгЬ  в^Ьково  Ми- 

»е,  нъ  вь  м».'ждпната,  отъ  1170 

!82,  П0(ггиинннт11  наводноння 

«плеви    рн:1В1и[1ли    [|ро1ипца, 

съединя  валъ    полу оггровъ 

1ВЯ  съ  Фрвсланлин  на    сЬ- 

(ггь  езеро  Флево,  п  езерото 

»ърн»ло  на  морски  заливъ. 

111Н    подмоли    лрлтягь 

1вансто    по     3.    опасно. 

тчината  на  3.  е  1—8  метра, 

[ри    входа   само   З^х    метра. 

[овстиото  ваирЬдъ  е  ставало 

|п6-о0тпрни      размЬри.     Отъ 

[ко  години    наияиъ    се    про- 

П1)Ьсушението  на  3. Земята, 

гькмикть    да     прЬземктъ 

отъ  морето,  обгрт.та  пе  пб- 

отъ  И*в,*)70  хектара,  При- 

градове.   копго    се   на- 

1а  сегашинтЬ  СрЬгове  на 

»рдамТ1,  Монпкендамь,  Е- 

м  др.>,  С*ихж  упазялп  сьоО- 

сн  сгь  морето  чрЪзь  ва- 


на.ти.  Общата  сума  па  разяоскптЬ 
за  приспособение  за  земед1к1ието 
прЬсушеиото  дъно  на  3.  (*/»  отъ 
него  е  прЬвъсходна  глинеста  почва) 
се  ир'|1см1*та  иа  иб-вече  отъ  400 
мплиока  лева. 

Зюйлепъ  (баронъ  Хю%о).  Хо- 
ландски държа  вншгь ;  род  въ 
1781  въ  Ротердамъ;  отъ  1814  до 
1829  бплъ  посланпкъ  въ  Швеция, 
Испания  и  Турция;  о'п.  1830,  отъ 
врЬмето  на  отд11ленпето  на  Белгия, 
бп.1Ъ  главенъ  прЬдставптель  на 
холандската  политика  до  сключва- 
нето на  договора  съ  Белгия;  до 
18НЗ  бнль  иос'лаин1гь  В1>  ломдон- 
скнтГ.  нонферспции;  нЬиолко  годи- 
ни билъ  миивстръ.  Умр.  въ  1853. 

Зтраино.  Село  въ  Галпцяя,  на 
ДнЬстръ.  Соб^скп  се  браиилътамъ 
см-Ьло.  23  деня.  съ  10,000  поляци, 
огь  грамадна  войска  турцн  и  та- 
таре,  въ  1»)76. 

«{ютфенъ*  Укр'Ьп9нъ  градъ  въ 
хатандската  область  Гелдгрнъ,  ва 
р.  Цселъ,  '24  килом.  на  сЬв.-нст. 
«л-ъ  Арнхеймъ;  К^.ООО  жпт.  Кнц- 
жни  фабрики.  Мушами.  —  Много 
стрь  1'радь.  Вь  ХШ-и  в*Ькъ  [фи- 
иах1ежахь  на  утрехтския  епис- 
копъ,  въ  Х1\'-и  влЬзлъ  въ  хан- 
зейскчя  съжзь. 

З&хнеиска  кааа.  Каза  въ  со- 
лувскп  внляегь,  която  е  добвла 
името  си  огь  село  Змлпа,  което 
и  ккогн  е  било  градецъ ;  ала 
дентръть  й  е  Ллиетрат  м,  с^ь 
ошио  6,000  жпт.,  отъ  които  4.500 
българе,  а  останллигЬ  цънцаре 
и  турци.  Гр.  Алистрати  е  расдо- 
ложень  оноло  20  килом.  на  югь 
огь  Драма,  на  пу»тя  за  ОЬръ; 
произвежда  памук"ъ,  тютгонъ,  и»- 
сонъ.  мастни  н  др-  Въ  пят 
има  мнот  нсторическн  паитшцв. 
1ггь  ковто  на  първо  жЬсп 
словйнскиЙ  монаетирь 
сгьградонъ  ищс  прЬзъ  \11-9 

41. 


-642  — 


И. 


Т- 1)  Хпмичсскпй  зпакъ  на  нтрий 
(уШ"уит).  2)  Въ  церконн1ггЬ  кннги 

II  (нжг)  и  7  00  означаватъ,  пър- 
вата 8,  втората  10.  Виж.  Словен- 
ски цифри, 

Иависъ.  Манаснинъ  градъ,  на 
пет.  отъ  Иорданъ;  наричадъ  се 
Иависъ-галаадски,  защото  се  на- 
ннралъ  въ  земята,  изв^тна  подъ 
името  Галаадъ  (Библ.). 

Навненлъ.  Иудииъ  градъ,  кой- 
то се  паричалъ  п  Панни.  В^.рва 
се  да  е  Сниъ  днешното  село  Иевна, 
блнзу  до  СрЬдпземно  море  (Библ.). 

Иав.ть.  Еврейка,  която  забила 
колъ  въ  главата  на  Сисара,  хана- 
анскн  генералъ  (Библ,), 

Наиръ.  Евреинъ  огь  Капер- 
наумъ.  чиято  дъп1еря  въскръсплъ 
Писусъ  (Библ.). 

11аковнтн.  Една  секта  мон>.>- 
физитн  въ  Сирвя,  Месопотамия  и 
Персия,  пос.1-Ьдователе  па  Пакова 
Нарадея,  коЙто,  въ  царуването  на 
Юсгцнпана,  съединил ь  неотстж- 
пилигЬ  монофизнти  вь отечеството 
сн  въ  една  партия.  И.  сега  ох 
около  40,000  челяди,  и  еж  под- 
чинени на  двама  патриарси,  утвър- 
дя вани  отъ  султана,  —  отъ  които 
едииъ  пр^Ьбивава  въ  Дяорбекиръ, 
(?ь  титлата  аитиохийски  патриархъ; 
другнй  има  с-Ьдалпщето  си  въ  Са- 
франъ,  н  носи  титлата  перусаллм- 
скп  нигрнаргь. 

Наковъ  (евр.  птшЪфжт^). 
Еврейски  патриарх!.,  синъ*аа  Иса- 
ака  п  Ревека  и  брагъ-блнзнакъ  съ 
Нсава,  роденъ  около  1836  пр1ип 
Р.  X.  и  нареченъ  съ  това  име, 
защото  при  рождението  си  дър- 
жалъ  братовата  си  пета,  II.  ку- 
пиль  отъ  Псава  неговото  право 
ла  първородство  за  едно  папнче 
леща  а  му  отаслъ   1гь  лукавство 


бащиното  благословение. 
шва  билъ  принуденъ  да 
въ  Месопотамия  при  вуйка  (З 
вана;  по  пхтя,  цъ  Ветодь,  В1 
насън*  една  стълба,  па  кйт© 
долното  стъпало  боло  ва 
п  най-горпото  па  небото.  По 
стълба  сшзалп  и  се  качвал 
г&ти,  в,  въ  скщото  вр'Ьм< 
пр-Ьдказадь  11.-ву,  че  пе1 
томстао  щкю  да  баде  мно1 
като  п^съкъгь  на  земята, 
пиль  му,  че  Месия  1це  ироои&ае 
отъ  него  (Кат.  28;  10  п  др.1  1К 
Месопотамия  11.  сдуж1иъ  на  иуйи 
си  20  годЕЯИ,  оженилъ  се  за  дв1т1 
му  дъщеря,  Лия  и  Рахплк,  ва1 
палъ  доста  п\тЬмо  б<»гатство, 
се  върнхлъ  въ  Ханаавскатя 
По  шктя  се  борнлъ  с^ь  едаяъ 
ге.ть,  който  се  бидъ  щ 
на  човЪкъ,  надвилъ  му  ж 
името  Л зра  ил  ь  (кон  »ю 
71рпу<Уь  Бо\а),  Исавъ  се  пр| 
с*ъ  него  и  II.  прохьлжвлъ  да 
в1;е  пасггу  шеския  жи  В'  ►!% 
Сихемъ  и  Вепиь.  Бапш  В!1 
сина  (отъ  три  жени),  П.  т 
въ  скръбь,  че  пзгубидъ  Ео 
наЙ-любимпя  си  ениъ;  пс" 
той  бнлъ  честигь  да  го 
всемогжпгь  въ  Егвпетъ.  То1 
п]елъ  въ  тая  земя  съ  1гЪла7Я 
челядь,  и  СО  настаиплъ  въ  |Лп« 
Гесенъ.  Той  почилжлъ  на  117 
дини,  откакъ  прЬпорхч! 
погребжть  въ  ХанпансБя: 
П|>и  Авраама  н  Исаака  (1 
Иаковъ  (Св.)  Голпмн. 
отъ  12-т11  апостоли,  |ч>д.  въ 
саидй,  въ  Галвлев,  свлъ  ва  'Ла^ 
дея  и  Саломня,  братъ  ва  с& 
Евангелиста;  първекгь, 
анъ,  рибарь,  билъ  едвнъ 
вш^Ь  Писусъ  Хрпстовп  ашхгтоИ- 
Той  прнсхтствувахь  ш  Хра«п^ 


—  643  — 


възцосспне  л  проповЪдвалъ 
(гелнето  въ  Перусалшиъ  сгь 
|Ва  ровпость,  че  съборището 
^кало  отъ  Ирода  А  грипа,  нъ 
'сл%дъ  Р.  X.,  смърп.та  му  н 
балъ  единъ  огь  първптФ.  апо- 
ги,  които  щгУгьцикт  млпепи- 
'во.  Има  едяо  иеимовгбряо  ска- 
|е,  че  той  в^ьвелъ  христян- 
го  въ  Исиавпя,  нтоЯ  е  покро- 
?льгь  светецъ  на  тая  страна. 
[авовъ  (Св.)  Мали.  Едпнъ  отъ 
апот-олп,  братъ  на  св.  Иудл, 
ня  Ллфеи  вли  Ххлсопа  п  па 
гя,  сестра  на  св.  Вог^ородица; 
шчатъ  го  често  въ  Св.  Ппсаиие 
•брагь>  Иисусъ  Хрвстовъ,  по  ев- 
рейския обпчай.  Той  билъ  първий 
'салпмскн  епнскопъ,  споредъ 
пр1иа1тае,  п  ба,ть  убитъ  съ 
№,  въ  62,  по  зааов^ь  на  пър- 
лценика  Аиана.  Поради  добро- 
Г€111  му.  дали  му  пр'Ь:}аме 
гедни,  Отъ  него  вма  едно  По- 
Ш1\  атирпвено  «до  дванаде- 
племепа,  които  еж  въ  раз- 
ие»,  сир.  до  евреит1ь,  които 
обърих.гн  въ  христяиството. 
я  да  е  било  отгфавено  до  по- 
'валигЬ  евреи,  то  е  било  на- 
!Но  за  всптеи  хрпстяне,  та 
№  се  нарича  събори^».  Пр1^дпо- 
б1гатЬч  че  то  е  било  написано  въ 
[Г^)усалшгь,  0К0.10  61  стЬдь  Р.  X. 
Ранната  жрисгянска  цръква  е  ту- 
знла  това  послание  мелцу  антг<^ 
)Аи^нп  (или  писанпн  съ  съмпи- 
1а  пстниоость).  Въ  П^-п  пЪкъ 
(ИГетностьта  му  се  увеличила, 
1ртагенскпй  съборъ  (397)  го 
:1а  каноиииеско,  Пр^Ьзъ  ре- 
[ацията  достовЬрностьта  му  п 
нти1»то  МУ  се  нападали  огь  Лю- 
Ца  п  лр-.  нъ  повоир1^меннпт1^ 
Вслооцн  изобп^о  испов-Ьдватъ, 
^■о  вилцатъ  иикакво  противо- 
шшв  между  Накова  п  Павла.  Сао- 
!Чь  гЬхъ,  двамата  апостоли  гле- 


дать  на  сжщата  велика  истина 
огь  различни,  нъ  не  противорЬ- 
чпви  гледин1а.  Въ  посланието  си 
къмъ  рпмлинетЬ  Павелъ  напира 
на  вЬрата,  №П'о  ('динственъ  псточ- 
ник^ь  иа  добри  л:Ьла:  отъ  своя 
страна,  Паковъ,  въ  посшиисто  си, 
похтържа,  че  не  може  да  сд  ис- 
лшпо  добри  д1х1ата,  които  не  про- 
пстичатъ  отъ  истинска  в1-фа. 

Наковъ.  Име  на  ат-ЬднатЬ  шот- 
ландски и  английски  крале: 

Иаковъ  I,  шотландски  краль  отъ 
1424  до  1437.  Ионеже  п6-гол1ший 
му  братъ  билъ  убнтъ  отъ  Алба- 
нискпя  д^к^ь,  баща  му,  Роберть  Ш, 
отъ  страхъ  да  не  стане  и  той 
жрътва,  го  испратилъ  въ  Фрашгия 
(1405);  нъ  англичанетй  го  уло- 
вили по  морето  п  го  затворили 
въ  Лондонската  кула.  Сл^дъ  ба- 
ишпата  му  смърть  (1406),  Адба- 
ннский  дукъ  станйаъ  регенть,  и, 
сл±дъ  неговат1г  смърть,  неговий 
синъ  насл-Ьднлъ  регептството.  И.  I 
се  освободилъ  отъ  робство  и  Д1> 
шелъна  прЬстола  едвам^ь  в-ь  1424. 
Царуването  му  било  бурно,  нъ  и 
мждро.  ИрЪзъ  робството  си  въ  Анг- 
лия той  билъ  добилъ  прЪвъсходно 
образование,  на  което  присъ^мпня- 
валъ  и  поетическа  дарба.  Станхлъ 
жрътва  па  единь  заговоръ.  Грахямъ 
и  другитЬ  заговорници  били  от- 
послЬ  накапанп  смъртно. 

Иаковъ  II.  шотландски  кра.ть  огь 
14Я7  до  1-160.  синъ  на  И.  I,  иь- 
Ш1рилъ  се  па  6-1Ч)Дншна  възрасть, 
ВЬн1Ъ  законодатель.  Умр1и1Ъ  отъ 
пукването  на  единъ  топъ,  когато 
обсаждал ь  англичанетЬ  въ  Рокс- 
Ожргъ. 

Иаковъ  III,  шотландски  крзль  отъ 
1460  до  1488,  синъ  иа  И.  И,  за- 
дарувалъ  истинскп  само  когато  ое 
оженилъ  за  Маргарита  ДавсЕа,  въ 
1469,  нъ  пр^ъ  цГипя  си  живогь 
билъ  подъ  влиянието  иа  любимци. 


-  644 


Въ  ^дна  междуособица,  кралската 
войска  като  бпла  разбита,  той  по- 
бЪгнжлъ  отъ  бойното  поле,  нъ  от- 
послЬ   билъ    открптъ   отъ  едпнъ 

буНТ0«1И1К"Ь    и    уОпТЪ. 

Иаковъ1У,  шотландски  кральоть 
1488  до  1513,  свнъ  па  П.  Ш  и 
Маргарита  Дапска,  съ  личната  ся 
хубость  и  съ  откровеностьта  сн 
С11ечрл1иъ  сърдцата  на  народа  си. 
ВоеипоморскнгЬ  нодвизп  на  сжръ 
Андрю  Удъ  Лпргоскн,  въ  началото 
на  царуването  му,  еж  доста  заб^Ь- 
л^^чкптелпи.  Съ  много  по-малка  сила 
той  дпн  пжти  ра:1бнлъ  англичанетЬ. 
НамЬсто  да  си  отмьпсава  съ  силата 
на  оржжието,  апглийский  кряль 
Хенрпхъ  \'П  р^ши.ть  да  се  по- 
м&чп  да  спечели  Шотландия  съ 
шзролюбпва  политпка :  ожеии.гь 
дъщеря  си  Ларпфита,  въ  1503.  за 
И.  То1Ч1ва  между  Англия  и  Шот- 
ландия се  подповилъ  мирътъ,  който 
царувалъ  помеж.ху  имъ  до  1532. 
Нъ  мнръгь  се  парупшл ъ  огь  Хен- 
риха  Л'Ш,  синъп,  и  нрЬгмникъ1"ь 
на  Хеярпха  \'11.  Хенрих  ь  VIII  билъ 
пб-распаленъ  п  п6-упори'п.  отъ 
самъ  И.  И.  поискалъ  удовлетво- 
рение ла  н-Ькакво  оскърбление  па 
гаотлаидското  знаме.  Хенрпхъ  от- 
говорплъ  прЬярптелно.  Зшгьрзалп 
се  длъги  прЬговорп.  па  се  прило- 
жили и  нови  случки.  Л.  нахлулъ 
въ  Англия  ВЪ  1513.  Бъ  гибелната 
война  П1)н  Флоджнъ,  сян1ата  го- 
дина, И.   погинжлъ. 

Иановъ  V,  гногландски  краль  отъ 
15.13—1542;  билъ  спиъ  1[а  Я.  IV 
и  Маргарита  Английсгит.  Перио- 
дътъ  на  х1ъгото  му  малол15Тпе  е 
единъ  отъ  н;1П-нечал11пгЬ  въ  нют- 
ландската  история.  Управлението 
било  толкова  распуснжто  и  без- 
печностьта  толкова  малка,  че  не 
могло  да  се  шктува  отъ  м1мгго  на 
№Ьсто  осв^нь  съ  въоржжепи  дру- 
жшш.  Въ  1530  И.  пос^тиль  ф|»аи- 


цузския  дворъ,  и  на  друтп* 
дина  се   оженплъ  за    Мвпим 

дъщеря  па  Франсоа  I.  Т 
кралица  жив^Ь-аа  само  п1. 
мнци;  и  сжтата  п)дипа  И.оеил 
иил ъ  повторно  за  дърн^еря  пя  Л< 
ренскня  дукъ.  Хенрахъ  \Ж 
неже  бплъ  прогласилъ  неза! 
мостьта  сн  отъ  папата.  желяеЛ! 
внукъ  му  да  посл'Ьдв11  п  I 
нъ  П.  осганжлъ  вгЬрен 
теческата  сн  вЬра.  Еъ  15  42  яеп 
чанетЬ  нахлули  пр^ть  прКтКп 
Шотландия,   1гь  били  ралС.ити 
пи11ма  загуба.    За  да  <' 
ва  разбитие,   Хенрпхъ  . 
В'ь    Шигландпя  пова    воЯсха 
20,000  души.  ШотландцитЬ  61 
разбити  и  II.,  съ  съкруиюяо  с| 
се  .-«гтворилъ  въ   палата 
умр^^гъ,  седемь  деня  ир1у 
деннето  на  з^ючестата  му  дът( 
Мария.    Причината    на   пш1 
ската  несполука  била  рясл] 
неппето    на  реформаии 
била  почпхла  да  д1.ли  ; 

И.  VI,    шотландски  крал!».  Ш 
Паковъ  /.  английски  крил. 

И.  VII,  шотландски  краль.  В] 
Паковь  II,  английски    краль. 

Паковъ    I,    английска   кт»*.л 
и  II.  VI,   шотландски    К!»^.!' 
1567     (английска    отъ    I»'' 
1625,  едииственъ  синъ  на  и! 
Мария  Шотландска   (Мт-- 
аргь)  и  налпр.'^ь  Хепри 
билъ  короняс41нъ  шотланд(.^ь.;! 
въ  Стжрлингъ,    въ    15('»7. 
майчината  си  прпвуд» м 
отъ  нр^тола.   Школк 
тия  се  появили  среща 
му;  английската    крплни^  : 
вета  благоприятствувала  н.1 
товегЬ,  нъ  той    лесно    прнпм.ь. 
обясненията    й,  защото    ю       ■ 
пшяала  па(^1Ьдстпо'го  на  и|>1 
Въ    1603,    сл^-аъ     ' 
с&гьртц  билъ  прин 


—  645  — 


1пга    краль.    Той    Силъ    най- ' 
[ВЙ  Кгисавотинъ  родппиа,  п 
по  баща  си  п  майка 
^отъ    Маргарити,    дъщеря    на ' 
>шш    \11.    аиглайскн   краль. 
и    шотландецъ,    той     бплъ  | 
добрЬ  въ  Англия,  и  съ:ш- 
[ето  на  Рали    въ  полза    на 
>еда  Стгоаргь  лесно  се  нотжп- 
нъ    скоро    той    възбудплъ 
[0    недоволство    с^>    повед»^- 
сн   и   съ   политическнт11  и 
[Гио.^витЬ  сн  «пЬппя.  Въспи- 
нъ  протестантството,  спнътъ 
пхилкппята  Мария  Стюартъ 
1лъ   католпшгЬ,  които  образу- 
среща   него  прочутото    Са- 
сьзаклемие,    1 605 ;   много 
[НИ  си  истеглплн  и  тпрапи- 
аавони    протввъ  католици- 
ое    узаконили ;     едва     нова 
ю    на   тьрнтиМпнство    се 
ла  иа  англичанетЬ.   «НЬма 
[адицц^  и1>ма  и  крале^,  това 
П.-вото  1Г1}авнло,  и  той  гоиилъ 
(ввтерианцигЬ  и  всички  други, 
различали  отъ  установоно- 
^В"1фопопов1>дане.    Апглпчанет}» 
недоволни  отъ  мнролюбието 
Уьл^ченъ    отъ  общественото 
[ир,   той  се  готвилъ   да    от- 
В0ЙШ1    на    Испания,  когато 
1625.    Уче1гь  н  автор ь 
1К0    сгьчинеиия,    ласките- 
го   наричали    Анииискн 
юнъ:  нъ  той  билъ  безразсж- 
и  првготвилъ  революцията, 
Еоято  синъ  му  станхлъ  жрътва. 
го    нарича    «пай-мждрпй 
въ  христянскня  скЬгь». 
асго  е  нмало>,  казва  Мака1ей, 
човеци — единъ  духовпгь, 
!нъ  ученъ.   който  е  пнсалъ  п 

Едъ  слова,  и  едннь    идноть, 
е  л1^овувалъ>. 
ковъ  Пу   английски    краль 
К  Л'П  шоалаидски  краль,  отъ  1685 
Щл    1088^    синъ  на  Карла  I,  род. 


въ  1633;  билъ  сваленъ  отъ  пц^ 
стола  отъ  Вплхелма  Насоусски, 
кня:гь  Оранжскн,  въ  1688;  отто^ 
глилъ  се  въ  Франция,  д*то  умр1угь 
пансионеръ  на  Лун  XIV,  въ  1701; 
Едва  ли  има  царь  споменять  в% 
историята,  за  когото  би  могло  дя, 
се  намЬри  да  се  каже  пб-налко 
добро  отколкото  за  И.  II. 

Напетъ.  Единъ  огь  титанитЬ, 
байт  на  Прометея  (Еасносл,), 

Инриутъ  1)  Иудипъ  градъ, 
който  с«  иЬрва  да  е  днешното 
м-Ьсто  Иармукъу  около  20  килом. 
на  юго-зап.  огь  Иерусалимъ.  2) 
Исахаровъ  градъ,  за  който  в^рватъ 
да  е  сепивното  м11СТ0  Раме  (Библ.), 

Иаспъ,  насписъ,  ф.  Драго- 
хгЬненъ  разнотаренъ  камень. 

Иатиръ.  Пудинъ  планински 
градъ  (Нибл,). 

И  афетъ.  НаЙ-младий  Ноевъ 
синъ,  който  добнлъ  зп  скромноггьта 
си  и  увдженпето  си  къмъ  баи1а 
си  благословение  както  огь  него^ 
така  и  отъ  Бога.  Той  ималъ  7 
сипа,  отъ  които,  по  Библията,  про- 
из.тЬзли  многа  европейски  и  алият- 
скн  народи  (Г)ИТ.  9;  21  —  27  и 
10:  2  —  6). 

Иацнптъ.  Жълто-червеиъ  скж- 
иоиЬненъ  камриь,  който  много 
ирилпча  на  аметиста.  Кога  се 
магр1и\  губи  тара  си  и  запри- 
личва на  диамангь. 

Иберня.  1)  Старо  име  на  Ис- 
пания (Иберийски  полуостров). 
Жнт.  ибгрнщъ.  2)  Стара  страна 
въ  Азия,  на  югъ  отъ  1{авказъ; 
днешна  Георпш. 

1Ь|йет  лат^  Пакъ  тамъ,  ожпю 
тамъ.  Скратено  пи1нльть  1Ь|^.  Си- 
поппмъ  (Шо. 

ИОнкъ.  Гръцки  поетъ  отъ  У1-й 
в15къ  прйт.и  Р.   X. 

Шясъ.  лат.  Птица,  воято 
египтяпегЬ  въ  старо  вр*ме  обо- 
жавиш.    Главата  в  шията  й   сд( 


—  64С  — 


^олй,  перотината  й  бЬлл,  и  краи- 
щата на  крид^гЬ  и  опашката  й 
черни. 

Ибрахимъ.  Турски  султань, 
спнъ  на  Ахмеда  1,  род.  въ  1()17, 
умр.  въ  1648.  Насл^Ьд^1лъ,  въ  1640, 
брата  си  Мурада  1\*;  до  въдар!*- 
нието  си,  отъ  страхъ  отъ  брата 
си,  се  пр^струвалъ  слабоумеиъ. 
Щомъ  се  въдарилъ,  пр'Ьдалъ  се 
на  крайно  распусндть  животъ,  а 
упраат1епието  оставпдъ  на  майка 
си  и  на  великия  воаирь.  Важни 
събития  станхлп  въ  царуването 
му.  Кааациткбили  ир1;зслц  Лаовъ; 
два  пос^гЬдователни  похода  среща 
т^ъ  сп^шучплн  да  повърнхтъ  на 
султана  тоя  важенъ  градъ  (104*2). 
Критъ,  тогава  на  Венеция,  един- 
ствениЛ  о-въ  въ  ЕгеЙско  море  01ие 
пеподчнненъ  на  Полум^Ьсеца,  билъ 
нападнхтъ  и  слЬдъ  една  гч»дипа 
прЪзепц  осв1шь  главнив  грать 
Еандия,  който  ие  с«  пр^цалъ  до 
1660.  Вс{шаЕвитЪ  палишества  на 
Д.  докарали  едпа  буна  на  ениче- 
ретЬ»  въ  която  И.  билъ  свалеиъ 
огь  пр1.стола  и  удушсиъ  сл1угь 
10  деня  (6  авг.  1648). 

ИГфахппь  паша.  Усиновенъ 
синъ  на  Мехмедъ  Али,  егииетски 
подкралц  род.  въ  1 792  въ  Кавала, 
умр.  въ  Кайро  въ  1848,  нскус^нъ 
пълководецъ  и  в1;и1ъ  адмииис1фа- 
торъ.  ПървптЬ  доказателства  на 
военнитЬ  ся  способности  II.  далъ 
въ  1816,  когато  билъ  исиратенъ 
сре I ца  вахабититЬ  (виж.  Ваха- 
бити),  които  пб-напр-Ьдъ  били 
разбили  баща  му  и  брата  му  Ту- 
суна;  той  прЬзелъ  Дераие,  столи- 
цата имъ,  зароби.1ь  и  испратилъ 
въ  Цариградъ  главатаря  нмъ  Аб- 
дала,  комуто  султанътъ  запов11- 
далъ  да  отр-Ьжжгь  главата  (1818). 
Кат(>  награда  за  тия  му  услуги 
Порт»1Тп  му  дала  титла  паша  па 
Д[^ка.    СлЬдъ  това  той  покорилъ 


Сенааръ  и  Дарфуръ. 
билъ    исиратенъ    среща 
нптЬ  гръци,  на  конто  обйв^ 
требителла  войпа;  саио  ви 
на  европейските  сили,  сд№ 
вата  при  Навароно  (1828), 
да  го  въспре  огь  да  иокор 
Грьция  на  Мехмедъ-Али.  И1 
исирате1гь  оп>  бапи  си  да 
вае    Сирия,    той    гтрг^елъ 
Кайфа,    Сепъ-Жаръ-д  Акръ 
билъ   турцат!*   подъ   начи 
иа  Хюсеин  ь  паша  въ  Хомп 
1882),    и  подъ    нач.    на 
пата  при  Коня  (дек.  1831 
танъ  Махмудъ  трепералъ 
ригра,ть;  нъ  по  запоибдь 
си,  и.  се  спркгъ.  ТурщггЬ 
гласили  да  отстл&пнктъ  1Г 
рия  на  егплетскня    паша 
1833).    ТурцягЬ    като   яа 
договора,    И.    разбилъ    С4! 
(турск.  воеп.   министръ) 
паща  въ  голЬмата  битш 
зибъ  (12  юн.  1839):  нъ  еЯ 
скигЬ   сили   СО   аам'Ьеал 
сили  Турция,   СхЬдъ   ит 
договоръ,    подпислнъ    вя 
1840  между  Англия,  Гуо1 
сия   и  АВС1'рПЯ,     п  сл1^ 
дирането  на    сврийскиН 
нища  отъ  европейската  флсп 
началството  на  Нейти^а» 
шенъ  огь  завоеваввята 
въряхлъ  въ  Египетъ.  Въ 
когато    баща    му    се    по] 
огь  старость,  Н.  сган^ьгь 
СБИ  подкраль;  ала  сл^Кдь 
мЬоощ!  умр1иъ  въ  Ктиро,  а 
сл1^дплъ  на  престола,  не 
кого    отъ    неговптЬ  си  ся! 
отъ  Абасъ-паша,    внукь 
ме1гь  па  Мехмедъ-Алд. 

Ибсенъ   (Хснрихь),  01 
ненъ   порвежска   дравшх; 
лоС'Офъ,   който  се  ползува 
л1кча  популярноспч  зшкар' 
ш  доби  сравнително  па 


—  647  — 


^  сугь  П.  захванжхж  да  се 
^вагь  не  ш^вечс  отъ  прЬди 
•^  годени,  нъ  въ  тоя  сравни- 
Кратькъ  периодъ  той  стаих 
^  отъ  нАй-любнматЬ  писателе. 
Ь  марта  1898  се  1граздн)'ва 
йа  70-годишнипа  огь  доин 
мадепието  му.  По  тоя  случай 
ерлннъ  из1Ьзе  пълно  сгьбро- 
ш  съчиненията  му  въ  пр11- 
па  н1>мски.  Въ  това  отноше- 
*у(шя  до[»п  и  пр11двари  дру- 
шропейски  държави :  11.-внг11 
сния  се  появявахж  много 
въ  русскигЬ  списания,  а  въ 
се  предприе  едно  пълно  съ- 
в  яа  драматическагЬ  му  про- 
бния, което  се  н  свърши  прЬди 
юменжтия  му  праздипк-ь. 
е  роденъ  въ  1828  въ  нор- 
■я  ^)адецъ  Скиенъ,  който  аг 
а  ла  бр'Ьга  иа  зллипа  на 
■^ШВя.  Той  происхо'>кда  отъ 
^^^Семейсггво,  коото  отпосл'Ь 
търговия  пспаднакло.  Баща 
нудъ  И.,  бплъ  огь  данско 
:ождеиие.  ДЬдо  му  се  пр1*- 
>  въ  Норвегия  около  17*20. 
му.  ц^мцойка,  била  жена 
ва«  нъ  съ  сухъ  и  строгъ 
.  Момчето  пораснхло  въ  (у^»а- 
То  било  необщително  и  оби- 
гедиирпието,  нъ  умственлй 
ь  ое  пробудплъ  въ  неп:)  много 
Още  докдгЬ  бплъ  вь  нача1- 
^гчилигце  П.  очудвалъ  учи- 
ся  съ  гол-Ьмата  сп  дюбовь 
четене  и  съ  способностигЬ 
16-1'ОДИшна  възрасаъ  той 
ирннуденъ  да  постжпи  уче- 
въ  една  аптека:  нъ  аите- 
ото  но  му  било  по  сръдцо 
■Цштаелъ  за  пб-нататьтното 
^НЬиняе.  Сл'11дъ  пс1ъ  години 

(  въ  X'  !11,  ДЬТОМНО- 

1ме    61x1-  ..    Въ  1Но1 

хь  в1ютиикъ  съ  радикално 
|деаве,   който  траалъ  шмо 


НЯКОЛКО  м^11а;  въ  него  обнарод- 
[»иъ  нЪколко  поеми  п  слтирнчс- 
ска  комедия  Норма.  Тия  произ- 
ведения били  съвсгЬмъ  незаб^л11- 
жени.  Несполучливата  в1^стника1>- 
СЕса  д^ятелность  накарала  И.  да 
се  залови  :*а  театра.  Първата  му 
драма  Катилина  се  отнася  на 
1850;  отъ  това  вр'&ме  той  вече 
не  нап}'снхлъ  драматичсската  ли- 
тература, а  захван]ьл'ь  да  пише 
пнегл  по  пнеса  по  сюжети  изъ 
скандинавската  история.  НЬкон  отъ 
тия  исторпчески  драми  ср  ползу- 
вали иа  времето  си  съ  голЪма  спо- 
лука. Пиесата  му  К)оег1ш?Ьейеп8 
Коте(]1е,  написана  01ъ  него  въ 
1864,  дотолкова  повдпгпжла  про- 
тивъ  него  съотечествоницитЬ  му, 
че  той  се  прпнуднлъ  да  напусне 
Норвегия.  Сега  той  обикновено 
жиггЬс  В1>  Мюнхьмгь,  нъ  отъ  врЬме 
на  врЬме  ходн  и  въ  Норвегия. 

Сегашното  лптерату|)Ни  значе- 
ние на  и.  не  е  нито  въ  поети- 
чоскнгЬ  му  произведения,  нито  въ 
историческите  му  драми,  а  въ  об- 
шествонигЬ  комедии  и  драми.  Тия 
носл-Ьднпт!!  му  еж  доставили  все- 
мирна изв1-»п'носгь  и  ех  14)  на- 
правили Н1^Й-люОимия  драматургъ 
въ  края  на  ХХХ-н  вЪиъ.  Н^й-бла- 
гопрсятии  И.-пу  гж  пЬмскитЬ  и 
англпЙскпгЬ  критици;  фраицузсш!- 
тЬ,  Оезъ  да  огказвагь  неговото 
високо  значение,  не  еж  толкова 
расподожени  къмъ  него.  Това  обя- 
сня ватъ  съ  особеносгитЬ  въ  ми- 
сленето, усЬтането  и  темперамента 
на  ршннигЬ  народи:  и  сочктъ  факта, 
че  Шекспнръ  намЪрилъ  пб-снленъ 
от:швъ  въ  Германия,  отколкото  въ 
Фрпнцин  и  Вагнеръ  пб-вече  съ- 
чувствие у  тевтонскитЬ  юемена 
отколкото  у  лптиискнтЬ. 

Бдцд  И.-ва  пиес;!,  Погкюршпп» 
на  обществото,  прЪдсаавлявана 
н'^(аБо   а&ти   въ  Софияг  се  иа- 


—  648  — 


печата  отпослЪ.  Друга  пехчзва  дра- 
ма, Единъ  щшА^тпсль^  ирЪвидъ 
на  Г.  Начевпча.  се  11а11ечата  въ 
Софая  въ  1896.  Тн  има  за  задача 
да  срита  лъжата  и  лацемЬрието 
по  едциъ  обтествено-политцчески 
въп1юсъ.  II.  всжд^  се  явива  кра- 
енъ,  непримпрпмъ  идсалистъ,  съ 
парадоксални  пдои,  често  протпво- 
рЬчиви  едпа  на  Д1>уга,  нъ  в(гЬко1'а 
велнЕодушин  а  основан»  иа  вль- 
тр.Ьи1на  правда.  Като  накача  нгШ- 
внтимип1'1^  страна  иа  сьврЬмеп- 
пия    животъ,    И.    се  явява   и.фа- 

гель  на  съвременния  пндпви- 
(уадиамъ  ц  па  най-добрнтЬ  па- 
деждп  на  съвр'^еиното  общество. 

ивайло.  Въ  царуването  на 
бълп»рскш1  парь  Копстантнна  Н!»- 
манича,  но  причина  че  Копстан- 
тниь  ен  счунил'ь  крака  и  паднжлъ 
въ  тежка  болесть,  бълшрската 
царица,  ви»антийка,  Мария,  1иЧто 
зела  за  съуправитель  малкия  си 
сияъ  Михапла*  заграбила  всичка- 
та власть  въ  ржц:Ь  п  завилиува.1а 
по  ввзантийскн.  Въ  с1олпдата 
Търново  били  заиятп  съ  впзаа- 
тийски  интриги  огънай-бс-зсрамно 
естество,  лукавата  внзаитийка  съ 
коварство  убила  Светослава,  фео- 
даленъ  български  кия:гь,  кЬроитно 
въ  Видппъ,  па  прЪмахпкла  п 
други  български  бол1фе,  които  й 
прЬчилп:  и:'1Й-с1>тпЬ  всичката  стра- 
на била  ихюжсиа  на  гатарски 
пападсппя.  Въ  това  врЬме  со  по- 
диги;клъ  едииъ  българинъ,  когото 
еднн  историци  наричатъ  хайдукъ, 
а  други  овчарь,  и  показалъ^  че 
сжществува  въ  България  народъ 
и  може  да  коитродира  владЪтел- 
ския  дворъ  и  да  ототоава  свобо* 
дата  си.  Около  тоя  български  се- 
ляпппъ.  който  се  нарича  Ивайло 
БьрОошсати,  со  събрала  значи- 
телна войска,  съ  която  той  спо- 
лучилъ  два  1ш:гц   да    разбие  та- 


таретЬ.  Между  Това  »|г1ше 
ставтияъ  билъ  ум^1^Ьл-ь,  и  »ггь 
зантня  били  ислратгип  въ 
съ  1^>ъцка  войска  н1кВ0Й  ск_ 
тенденгь  на  българския  П| 
който  се  и  въцарнлъ  п(игь. 
Лванъ   Асгьнь   Ш,  ДокхЬ 
ло  се  билъ  съ  гръцкптЬ 
гръцкий  лн1биме1п>  скфишимъ 
6'Ьгили>1ь  въ  11^риград1>.  Въ 
врЬсе    иародьгь  и  войската 
ия;лл    на    страната    па 
ТертерИу  който  се  и  коровж 
въ    Търново.   Ивайло  аоб1 
при  татарския   ханъ  да  аса 
мопи>;    пъ  едихи1Ъ,  пи  еюо 
щение,  пияний  ханъ 
да  му  отр1^шжтъ  главата,  см. 
въ    България    се    ивилъ    д( 
Льжг-Итило,  ала  скор 
въ  темница.  —  Ние  г 
историческа   драма    яа   тоя 
овчарь,    озаглавена    Ивайло 
атй  нарь,  която  е  съчпп(»1га('  Ш 
Пв.  Ев.  Гешова  (< '  >^>-] 

Иваница.  Вия; 

Иванко.  Бъл1*арскн  6ил^р| 
убийца  иа    царь   Ас&пя  I.  (^ 
пр1ьстдплеппето,    той    аоОЬ| 
прп   ни:1антийци'гЬ  и  е-е    С1 
за  дън1ерпта  па  пЬкой  и\ 

ски    КНЯЗЪ,  СЪ  К01Х)Т0  воднль 
говори  Еп>  Търново  арЪдв  ;б1 
нето     на    АсЬвя.     Византн! 
пмнераторъ,  който  билъ  ч\ 
ср»мца  българотЬ    въ    ^Ьк^V'*I 
бъ.1гарския  гол^мецъ  < 
В'1;рилъ    на    II.    опълч^ 
Тракия  среща  българетк  Пс! 
II.  мхжествено   отблъскшиъ 
Пловдивъ  войскитЬ  па  Лъ.1г»т»'«и 
Ц!фь   1шоица;    нъ    и 
като    се    укрЬнилъ  вь   . 
въстанашъ    среща    ввзапт> 
императоръ  и  с^г&аилъ  въ 
съ    българгкня    плрь    (I Г 
въ  една  :: 


—  С49  — 


:оводе1Гь  Камина, 
Йдъ  това  дмсгп1*алъ  до  Егой- 

Ге;   «ла  ниЙ-с^-тнЬ  по  една 
падл&лъ   въ  рлц'Ьг]л    на 
ттийцнтЬ     при     Станпиака 
н  всичко    което    се    знае 
0^  че  визи1ггийский  нмце- 
го  затворнлъ. 
гнашата  книжнина   пма  ио- 
драма  Иванка^  убнецъть 
}Я  I  (Брапла,   1872)   отъ 
'мева   (<м']'ативй   митроно- 
[ентъ  Търиошчш),  драма 
до  днесь  ос1*ава   може-бн 
►рата    драматическа    пиеса 
1К21  ин. 

ьиова    ливада.    Плаинцн, 
|0е  образува  огь  КарпатитЬ 
[я  Т11М(»Еъ,  иа  сампя  прЬ- 
[еаду  Г>ългарци   а  Сьрбпи. 
пеш  мпнува    иай-васокий 
Се.    Никола,   отъ    който 
е  да.ть  пмето  ('в,  Никола 
{лавината.    Огь   тука    под- 
ета Стара-плнпшт. 
ьаовъ  (Апшнпгт,),  11иж.  Л- 

Нваноаь, 
шовт.  (Нванъ    С).    Едипъ 
[КитЬ  бълсарс.ки  родолюб!^ 
лЬжителонъ     публицисть, 
1е  е  тЬсно   свър:1ано    съ 
гето  и  п»>лптическот<)  о- 
ге    на    Бмгарня.    Щ 
живгЬе  ^ь  Русия,  е  родепъ 
^28  въ   с    ЛЬсковенъ   (гьр- 
околия)  ОП.  видно  сомеЙ- 
дЬдо    му  билъ  прочугъ  ю- 
Лачу  Калянджи^  който  ко- 
едииъ  отрядъ  въ  гръц- 
!-'.  Откакъ  се  училъ 
1,    баща    му    го    йо- 
да   се    учи    въ   Кцрвъ, 
три  годави  постжпилъ 
гераторскЕЯ     университеть 
гирь,  и  въ  1864  евър- 
[енъ  курсъ  въ  историко- 
(гнческпн  факулгетъ.  1Ь>  о- 
1р{ьмс  Силистра  се    бомбар- 


дирала огь  руссяптЬ  войски,  и  П. 
тръгнллъ  за  тоя  градь,  за  да 
земе  участие  въ  воеинптЬ  рпбптк, 
като  постжпи  на  военна  служба. 
Когато  иристигиаиъ  тамъ,  русигЬ 
отскняли,  а  нему  се  възложило 
да  се  грижи  за  българскитЬ  пр11- 
селни1ш,  които  били  изб1>гН|КЛИ 
огь  Силистра  въ  Русия  отъ  т}'р- 
ското  отмъщение,  за  дЬто  били 
зели  участие  въ  воЙнаТ1Ь  понеже 
руснтЬ  имъ  билп  раздали  орлжие. 
Въ  това  врЬме  И.  прнпеа1Ъ  па 
адочестигЬ  еп  сънародпнци  гра- 
мадни :ислуп1  гь  зал11гапе'1'0  и 
знстлпнпчесггвото  си  прЬдъ  рус- 
ското  правителство  аа  г^хъ.  Подврь 
това.  движпмъ  отъ  желанието  да 
помнгпе  на  българскит1^  колонии 
въ  южна  Русия,  гой  стаижлъ  у- 
читель  въ  Болградъ  в  слЬдъ  «"Ь- 
кохко  м'Ьсеца  —  учвлищенъ  вн- 
с!1екторъ.  Като  ппспекторъ  той  от- 
норнлъ  въ  всичкнгЬ  села  българ- 
ски учплинш,  дЬто  заедно  гь  руе- 
ски  се  пркдаваль  и  бтхггарски  е- 
зпкъ,  па  и  при1чггвплъ  проектъ 
за  едно  по-високо  б'ьл1^рско  учи- 
лин1е  въ  Болградъ.  Тоя  негопъ 
нроекгь  се  и  осжтесгвилъ,  когато 
Г>оса  |>аб и я  мин  л;.1а  сл'Ьд ь  кръм- 
ската  война  подъ  властьга  на  Мол- 
дова. Тогава  въ  Болградъ  се  оо- 
повала  бъл1'арсна  гимназия,  която 
и  нродчклжава  да  сжществува  до 
1877,  когато  Бесарабия  нзново  се 
повьрнж  на  Русия  и  гимназията 
се  обърнА  па  русска.  СлЬдъ  раз- 
хЬлението  на  Бесарабия,  като  след- 
ствие отъ  кръмската  война,  на 
молдавска  и  русска,  И.  останжлъ 
въ  РУ  сената  часть,  дЬто  билъ  иазна- 
ченъ  попечитель  на  българскнтЬ 
колонии  (адмпнпстратпвпа  длъж- 
по1ггь|.  11рЬз"ь  това  врЬме  той  от- 
во|.'ил  ь  учнлини!  въ  вспмкигЬ  бъл- 
гарски селл,  като  въвел ъ  нъ  тЬгь 
ц  ир1шваисто  па  български  сзибъ. 


—  С52- 


въ  8°)  П.  ня  казва,  че  той  мечта- 
елъ  яа  полатическото  възраждаие 
иа  България  още  въ  Киевъ,  още 
когато  сЬдЬлъ  тамъ  на  студенче- 
ския  столъ  въ  университет,).  Тоя 
сборинкъ  съдържа  сл^ЬднигЬ  твърд1; 
и  \п  ереон  и  стати  и,  издаден  и  п6- 
ваар^дъ  въ  русскнтЬ  списания 
нли  въ  брошури:  —  Зпмгьтки  о 
псресглеши  Бомаръ  изъ  Молда- 
В1И  въ  Новоросс1аскоЙ  крзй  (гу- 
берн1и  Бессарабскую,  Херсонскую 
и  Таврическую),  Одесса,  1802;  0 
нр(1всшиенни,п>  нуо*гг)ахъ  Болшрь 
вообще,  1864;  Н^ьсколько  слоаъ  о 
г)оне<?ент  г.  приф.  Гриюровпча  о 
(юлшрснилгь  училищпать  т>  Бесса- 
рибт^  1870;  Оттьть  на  возра- 
жснгеВ.  Гриюровича,  1870;  Сер- 
б1я  п  Болихргя  со  врсмени  Во~ 
сточно-Румслиискто  псренорота 
6  сеят.  1ввГ}  %, ;  Волхарскос  опол- 
ченге  въ  1870 — 1Н77:  Изъ  замл- 
макь  ибъ  1ажнон  Бол шр  1  н  за 
(^рсмя  окку^гацш  ен  русскнмп  вои- 
сками  еъ  1Н78 — 1871»  %.  %.  п  по- 
САш)ующизгь  соОмпияхъ  аъ  Кня~ 
жсгтть  Бомарт^  1НИ1, 

Инаноп!!  (Пстръ),  Виж.  Петръ 
Иааноаь. 

Инаиовъ  (Юрдань),  Виж.  Юр- 
дан7>  Иоано&ъ, 

Инансъ  (Мария-Ана).  Англий- 
ска дитерат()р1{а,  нзв1н'тца  подъ  псе- 
вдонима Джо}и)жь-Елиотъ  (1820 
—  1880). 

Иванчовъ  ( Тодорг).  Български 
нублнцнсгь  и  статисти  къ,  родомъ 
отъ  Търново.  Училъ  се  е  нървенъ 
въ  родното  си  м11сто,  свърши  курса 
на  нау  китЬ  въ  Робертъ-Колежъ 
въ  Цариградъ  (1875).  п  послЬ  н1ь 
колко  врЪме  продължи  учението 
(Ш  въ  Монпелие  (Франций).  Сл^дъ 
освобождението  бЬшедирокторъ  на 
държавно  училище  иъ  К101тендилъ 
и  пб-сетн"!^,  въ  вр^Ьме  на  регект- 
сгното    слЬдъ    шшзъ  Александро- 


вата  оставка.  —  мили 
Радославовия  кабннегь.  Се 
ректоръ  на  Статпстич<^ек< 

II.  е  сътрудннчпль  нъ 
нЬстницп.  въ  Търновска 
пп^ция,  Народни  Прала 
Учебното  д:Ьло  му  длъха 
подобрения.  Статистич! 
прояви  жива  д^ятелп 
говото  рляоводителство 
знава  се,  че  неиу  нашятя 
листпка  п  специалпстигЬ 
ни^-й  отрасли  ииа  да  бдаги, 
много,  за  дкго  зал'Ьга  съ 
да  събп  ра  все  възможов 
които  ннтерссуватъ  наш 
нъкъ,  развитие  а  наирЬ 
Т1Ш  цифри  той  цип 
вр1ше  и  да  посвеща 
учни  изучения.  Чува  се, 
тъкми  да  издаде  едно  веля] 
в.здвние  на  нашата  стятяо 
Иванъ  гД'ьг?о— >.  Име 
е  у  насъ  синонимъ  на 
цярь.  —  Пр1*зъ  тежкнтЬ 
на  турското  робство  пашлЛ 
ое  е  у1'^шавалъ  съ  едва 
в11ра,  че  рапо  пли  къспо 
бжде  освободен  ь  чр'Ъ:гь 
чр^зъ  русския  царь.  Тая 
родна  българска  оЬца 
пие  се  сподобохме  да  ваз] 
аъ.1ненне1*о,  е.  по  Н1гЬя1 
г-на  Дринова,  злного  отда1 
тя  се  породила  още  пр1и1 
в1\шц  когато  турцнтЬ  так»  о 
дили  на  Балкански  п-в1, 
I  тукашлнт!^  христанскя  иа| 
оставало  вече  никаква  надб 
ще  ногхтъ  съ  свон 
отьрвЕТь  оть  турското 
това  отчаяно  положение 
ский  народъ  обърнклъ  н 
си  къмъ  Москва,  още  пс»- 
тькмо  по  онова  врЬие 
държава  била  захва 
усилва  вктр^шпо  п  дара! 
дкгь  редъ    ашвпв    ао1 


—  653- 


КОИТО  ех  отъ  едпо  ио 
•жмрцитЬ  и  които  до  то- 
ОЧ11Т8ЛН  за  11еииб1иима 
'^сковский  1Ч)сподарь  Пваиь 
^Вчт.  III  (1402  —  150.0)  съв- 
'^^^^ошилъ  татарското  иго, 
'^^«п-о  се  намирала  п6-го,11>- 
'^^сгь  огь  русския  народъ 
"  ДиЬстЬ  и  и6-вече  години. 
е^Ч>ьиП    внукъ    царь    Иваиъ 

^(^533 — 1584)  сполучилъ 
ад1.е  и  дв11  тнтарски  цяр- 
""Казиаското  и  астрахаиското. 
и  чл  кръмскитЬ  татаре,  коп то 
ШтЬ  отъ  вр11мето  на  султаиъ 
ймеда  II  бидп  золи  подъ  споя 
(ивна  ачасть  и  покровителство. 
<  (1в:11гь  Грозни  задалъ  годЪмъ 
1Ь.  Тия  московци    Иаано9ци, 

0  иярувлли  въ  Х\ -и  и  Х\'1-н 

1'дЬ  лтьго  врЬме  (единъ 
и{  .  лругиЛ  51)  идьхи;^1И 
МгарскитЬ  сръдца  ррч»м1ат11 
н  над('ж,яа,  чо  отъ  Дш)а 
а  ще  дойде  българското  осво- 
^нве.  Така  Д1>до  Иванъ  зело 
сачи  русски  царь. 

1анъ-воевода«  Старъ  бългяр- 
юсвода,  който  вър.тувалъ  ио 
10  прЬяи  1 60  години.  Т1|>- 
ц>сги  аа  И1'п»  има  нъ  1у^ьл}ьж- 

1  н}ьг;о.}ло  стари  воеводн  отъ 
'.  Славейкова.  вмЬотенн  въ 
ютергкпн  Сборникъ,  ки.  И. 
мнъ-городъ.  Русска  второ- 
а  крЬпос1Ъ,  въ  лгоблипска 
^Полгаа),  135  килом.  па  гого- 
ггь  Варшава,  при  Впсла.  бли- 

алпването  въ  неш  на  Ве- 
основапа  въ  1836  ла  усил- 
•раинтнлнатп  лвпня  по 
>р11га  на  рЪката, 

ъ-оаеро.  Езеро  въ  евро- 
*усия  (тулска  губ.),  оть 
нчатъ  Донъ  и  ПГать.  Петръ 
:а  започндлъ  въ  1097  ст1)ое- 
за  еданъ    каналъ   отъ  това 


езеро  до  Волга ;  пъ  прЪдпрпятисто 
г*  нностанило. 

И  ваиъ.  И  м  е  на  6  бъл  га  реки 
царе.  Виж.  Лпьнь  I,  Апьнь  //, 
Лсинь  Л1»  В.гадцсла^,  Алек- 
саш}рь,   Шишмань. 

Иваиъ.  11ме  на  6  русскп  ве- 
лики дукове  в  царе.  ГЬ  еж: 

Иваиъ  I.  ГГьрвий,  който  зелъ 
титлата  во.шкг  шщюссииски  ки^иь; 
попскалъ  ;шкрцлята  на  Уубека,  та- 
тарски ханъ,  аа  да  съедини  нъ 
една  монархия  всички  русски  кня- 
жествица,  и  принудпгь  русхкня  ар- 
хнепископъ  да  прЬнесе  сгКд.-ивте- 
то  си  отъ  Владимиръ  въ  Мисква. 
Иокалугерилгъсе  сд-Ьдъ  Г2-годотци 
царуване;  1328—1340. 

Иванъ  II.  Спиъ  иа  Ивана  Т,  род. 
въ  1326,  яас,11цилъ  брата  си  Си- 
меона  въ  1353.  Бнлъ  миролюбивъ 
ккжгь.  н  ци])ув1иь  6  години.  Умр. 
нъ   1359. 

Иванъ  III,  Лели^си,  Ве.1ик*ь  дукъ, 
отъ  1 1*]2  до  1505.  Може  да  со 
счита  за  основатель  на  русското 
царство.  Той  отърсилъ  съпсгюгь 
татарското  иго  и  си  гюдчиниль 
няколко  русски  княжества.  Въ  1472 
тчй  се  оженилъ  за  Соевия,  внука 
иа  нослЪдния  внмангийскн  нмне- 
раторъ,  н  така  нрнлоашль  доое- 
главни  византийскн  орелъ  въ  рус- 
ския ге])бъ,  —  слблема,  съ  която 
е  свързано  едпо  прнтсзаипе  на 
Русия  върху   Цариградъ. 

Иванъ  IV,  Грозни,  род.  въ  1520, 
внукъ  на  И.  11(,  бплъ  обявенъ 
царь  въ  1523.  ПрЬзъ  малолетието 
му  царсгвото  управлявала  майка 
му  Елена  Глинена,  а  слМъ  ней- 
ната смърть  —  десеть  години  бо- 
лЬре  (Вас.  Шуйски,  Шиска;,  които 
развивали  въ  И.  само  животиитк 
инстинкти.  Самъ  аацарувалъ  отъ 
1533  н  пръвъ  зелъ  титлата  царь, 
Въ  1547  И.  IV  се  коронясалъ  и 
ожевцдъ  за  Апастасия  Роман9В11а. 


-  654  — 


Той  завоевахь  Казаиъ  (1552;,  | 
Астрахапъ  (1554)  ц  иринудилъ  та- 
тареМ»  да  се  иггегл1кгь  вь  Кръмъ. 
Вь  1о(и  съсппалъ  Тевтонския  ор-| 
д«тъ  11  въ  15*)1{  завлад1У1ъ  По- 
лодкъ.  II.,  добродушенъ  н  чов"Ько- 
любпвъ  въ  началото  на  царува- 
нето си,  събрахь  въ  еднаъ  сводъ 
яаконитЬ  на  страната,  прввлЬклъ 
въ  двора  си  Д]»угизе.чнп  л^каре  н 
ХА^доиашцп.  ц  |>сновалъ  въ  Руспя 
първага  книгонечатинца.  Тойучре- 
днлъ  русската  милпцпя  —  отр'1и- 
цитЬ  —  н  свързплъ  ггьрвпгЬ  тър- 
говска сношения  съ  Англия.  Нъ 
прЬзъ  послЬднитЬ  25  години  огъ 
царуването  си  станжлъ  подозрн- 
теленъ  ц  жестокъ  десиотъ.  Така, 
гзгь  1570,  въ  Новгородъ,  убивалъ 
всккой  день,  въ  течението  на  Н1есть 
седмпцп  отъ  500  до  СОО  огъ  жп- 
телсгЬ  му,  ка^ч)  не  п^адцль  ни  дЬ- 
цата,  нн  }ЕсицтЬ,  просто  ао  по- 
дозр11нио,  че  новгородци  пмалв  за- 
гопирь  да  пр11дадкть  града  и  окол- 
ната 31»мн  на  полския  крал!..  Той 
не  жснилъ  С1'демь  пл;ти,  както  ан- 
глнйский  царь  Хеирихъ  VIII,  н 
^трепалъ  сдного  отъ  сииоветЬ  сд 
!<гь  ЗБел1^знага  тояга,  която  носнлъ 
вс1.кога.  Поради  бе:1чов11чннтй  му 
})лОоги  подданнннигЬ  му  го  па- 
мра:1нли.  :3атс1ва,  въ  1571,  тата- 
рс-тЬ  моглн  .VI  запалшть  Москва; 
в-ь  1579,  ноляцц-гЬ,  нодь  начал- 
сгвото  на  кра.тя  си  Стефана  Ба- 
'тори,  :^ели  )1а:1адь  Полоцнь  п  за- 
планшали  Кремланъ.  И.  IV  Оилъ 
мринудснъ  да  се  унижи  ир1аъ 
пана  Грягория  Х111-Н  н  се  обЬ- 
Н1плъда  припознае  върховенството 
му.  ако  спре  Багорн.  Григорий 
►склонилъ  на  това,  нъ  п(|дчице- 
[аието  на  Православната  цръква  на 
|римока'1ч>лачеекага  още  ое  чака. 
Вь  царуването  па  топ  царъ  Ер- 
макъ  (виж.  това  име)  аавоевалъ 
Снбиръ.   Въ    1551,   той  оъОралъ 


единъ  съборъ,  Еойто 
да  си    бръсне   чов1шъ  брв] 
гр'Ьхо'га.  занюти  така  става 
(Мктг  Богу,  —  гр1;гь,   койтп 
може   да   се    откупи    дори   I 
едииъ  1икчеииЕЪ  си  прол1|е 
чката  кръвь.  II.  умрЬлъ  въ  1! 

Иваиъ  V,   1иа   въ    1665, 
на  цнрь  Алекснн,  слабъ.   0П1 
тиченъ,   токо-речи    слЬпъ 
коронислнъ,   благодарение  аа 
трягиг!»   на    патриарха    11( 
съ  еднокръвния  си  брап.  Ш 
който  тогава   билъ    на  9 
ел1ць  с№ьртьта  на  брат  нш» 
одора,    1682.  Двамата   цнро  и 
вили  да   царува  на  ткхно 
царевна  София,  на  ш)яти  ое 
всичкат-а  честь  на  това  царг! 
И.  билъ  прпнуденъ,    въ  1681 
отстжпн  властъта  на  брат 
тра,    който    му  осгавндъ 
царь  до  смъртьта  му,  1696. 
отъ  пеговнгЬ  дьпюрн,   Ана  (^ 
Ана  Пваноинп),    сгтпмлш   р^^ 
имне|1атрица  въ  1730. 

Иванъ  VI.    Правнук!,    яа 
синъ  на  херцога  Антония  Ул] 
Г>рунсвикски  и  на  великага 
цогння    Ана    Карловна.   Л^оя 
императрица  Ана  Ивановнап), 
повила   и   истанила   за   свов 
слкяпвкъ;   нъ    понежо  тя  уя) 
скоро  ноднрь  това,  Клн<*1иитт1« 
и|,ерн  на  Пс-тра  I,    нохишДА 
СГ0Л1Ц  ц  И1>  тона  1    ' 
рнлн  въ  рижската 
това,  той  промЬннл ь  и 

затвора,  докаЬ  н;Ш-сеи1 : 

м^тснъ    въ    Шлюаелбургь. 
наир1цъ  (Ч)   били    отд^ипли 
родигелетЬ   му,   коатх)    аспрат 
да    умрхгь   окаянно    н-ь   Сий^ 
Петрь  111  умекчи-гъ    малко 
гоститЬ  па  затвора  му.  1762; 
Екатерина    ги    удпоиля,    за! 
1шзпала,  т<м  е  загкм4/п  и  а 
ул^ень,   та  да  не  <^т   Н9ЬКо41 


655  — 


*рсно   да    10   безпокои,   НаЙ- 

по  Екатернннна   запов1.дь 

по  запов1иь  на  нейннтЬ   съ- 

ци,  той  бвлъ  умрътвеиъ  въ 

ра  въ  1764.  —  Русски  11ва- 

йми  многх»   други,   князове 

здп  п1кКогашии  русски  кня- 

иъ.  Виж.  в.  Тоанъ. 
аиъ  Рнлскн  (се.),  Бълщ}' 
иародонъ  светецъ,  осиопато- 
ДТЬ  иа  Рилския  мопастцрь.  Той 
»  родалъ  въ  едно  огь  софийсквтЬ 
кла,  нарцчаао  тогава  Скрино,  се- 
шпното  село  Курпло,  около  876 
12  г<^»ди1т  сл1>дъ  покръщеиието 
1гар1''гК  и  подвижничеството 
плиш  вь  нарувашло  иа  цурь 

се  знае  точно  дЬ  праелъ 
пномоскпя  чп1гь.  11ай-на- 
той  живЬлъ  отшелиичсски 
край  бркговетЬ  на  Струма 
о  Псрнцкъ,  по-сетнЬ  пъ 
Ь  гори  на  Витоша,  а  още 
д*  въ  Рила,  най-затьвтената 
дивата  огь  вснчкитЬ  тогава  пла- 
;  и  миого  пр^ме  жпвкпъ  тамъ 
хнната  на  едно  огромио  дърво, 
гЪ  навгЬрилъ  рилската  пещера, 
[Ьго  1-е  установилъ  аа  всякога. 
11Ъхь  врЬме,  расчуло  се,  че  той 
вгопва  лоши  духове  отъ  люде  и 
г1сува  вс1^Баквн  Оолпи  п  недж- 
шш,  н  тогава  отъ  всички  кранта 
А  Бъ.1]^рШ1  завървгЬлъ  ири  него 
)вАггъ  да  гърса  иомои1ь.  Около 
се  събрало  едно  иноческо 
сггво»  на  корто  той  билъ  гла- 
рхЕоводнтель  и  ппчалникъ. 
очлплиъ  на  70-годптпа  въз- 
въ  потграга  сп  (94*3),  и  уче- 
гЬ  ку  го  ногребли  въ  хубава 
вср^гъ  пс[иората.  Пр'Ьзъ 
вр*&ме  се  съгра^яплъ  монастн- 
коОто  носи  неговото  в  ме,  на 
дЬто   е  дпесъ    «Старата 


11остпица>,  при  политЬ  ня  Еле- 
ип1гь  връхъ. 

По  едно  врЬме,  за  около  50  го- 
дини, монастнрьтъ  запустЬлъ.  ТЬ- 
ло'Ш  на  св.  II.  се  пренесло  въ 
Ср^здоцъ  (София),  дЬто  се  пазило 
вь  злате1гь  ковчегъ  въ  една  отъ 
главнит1)цръкви.  Въ  края  наХП-и 
вЬк-ь,  К(и'ато  България  била  подъ 
впзаитнбскл  власть,  унгарский 
кра^аь  БЬла  III,  нсприятель  на  им- 
ператоръ  Андроиика  Комнена,  въо- 
ползуванъ  отъ  нЬкои  бъркотии  въ 
България,  задружно  съ  сръбска 
воевода  Стефана  Неиава,  опл^ 
инлъ  Бйлградъ,  Нишъ  и  Соф1Ш 
(1183).  Ме;кду  другата  пличка  ун- 
гарцигЬ  задигилики  и  ковчега  съ 
мопхитЬ  иа  св.  И.  Р.  ОтаослЪ  им- 
ператоръ  Псзаш»  вл1>злъ  аъ  спо- 
разумение съ  БЬла  1П  и  изм*»- 
лплъ  отъ  него  повръщането  иа 
тия  мощи  въ  София.  Когато  АсЬнь, 
като  въстановилъ  българската  дър- 
жава, пр1иелъ  София  оть  гръднгЬ 
(1194),  мопштй  на  българския  по- 
кровптель  се  пр'Ьпеелн  съ  гол-Ьмо 
тържество  въ  Търново.  ТърповскиЙ 
патрнархъ  НпсплиЙ  по  царска  за- 
ноп11Д1.  самъ  ходплъ  въ  София  :ад 
нрЬнасяиею  пмъ.  Царьгь  панра- 
вплъ  топа  :^Билкше€  (1ЛЛ11  уьсти  н 
вткргждсннд  скоего  1|.1рстнА^. 

МощитЬ  иа  св.  11.  почивали  въ 
Рьрпово  по-вече  отъ  два  в^^ка. 
СлЬдъ  пр^Ьзимаиего  иа  Б'мгарнн, 
турцитЬ  съсипвали  всждЬ  цръкьи  гЬ 
и  монастирегЬ  и  разорили  п  ону- 
стотили  и  Рилския  монастирь 
(1::{95— Н6).  Когато  поутнхнжли 
буриитЬ  вр1;мен;1,  н1'.кои  отъ  оста- 
нльлигЬ  скитници  монаси  дигахла 
зядъ  около  кулата  и  криво-л^Ьво 
подновили  моиастнря.  По  молбата 
на  рплскитЬ  монаси  Кала-Марпя, 
дъщеря  на  сърбскпя  десиотъ  Геор- 
гий  Брапковича  я  вдовица  отъ 
султанъ  Мзтада  П,  иаодатайсгву- 


-65С  - 


ввха  1тр"Ьнпсянето  на  мощпт^  па 
св-  и.  въ  Рн.к.кия 31оиастпу>ь(  1 470). 

Мона(ГП1рг.гь  св.  Иваиъ  Рплскн 
нмз  доста  старп  пямстнтш-  Едннъ 
отъ  най-любогтптиитЬ  о  еднпъхри- 
сивулъ  на  царь  Итнь  Шишмана, 
съ  който  гой  иодтвърдяпя  (1;^7Н| 
прЬдаишпгЬ  праидиин  дадена  на 
монастлря  «ютъ  скдтшпоункшдго 
цд^д  Лс1!НА  м  сняд  сго  Кдлииднд. 
дкожь  II  отъ  кс-кхъ  прдлилокъ  и 
д-кдокъ  н  ролнтслей  цд|ксткл  мн^ 
Къмъ  таи  обигель  еж  показвали 
блпговолоппе  п  вънкаиши  дпро. 
СултанигЬ  еж  в:|давпли  разпи  фер- 
мани за  правата  и.  СтаригЬ  ру- 
МЛкНскн  кпи;1ове  сжто  по  1а;  оста- 
вили безъ  внпманае;  молдованскпй 
воевода  Богданъ  подарилъ  два 
златни  падгробпц  покрова  ча  по- 
криване гробницата  н  (1511). 

ПрйгьмхтнптЬ  вр1*1М(М!а  въТур- 
цпя  монастнрьгь  1г*колко  пхтп  е 
биваль  и:<гпринъ  п  ограбванъ,  и 
послЪ  въуобновнванъ:  той  е  бплъ 
и  много  пжтп  откунвпиъ  отъ  гла- 
патяррг!'.  на  баи1пбозу1пкнтЬ  чоти. 
ПоатЬдннй  нхи.  мопастнрьть  е 
иаправенк  слЬдъ  одипъ  пожаръ, 
Който  унпишжиль  дървеинтЬ  му 
(трпдн.  въ  растоянпена  14  годапн. 
отъ  1833  до  1847  г.  Тоя  цлть 
ср  посгронла  по-маспвна  каменна 
сграда  п  Неи<|т'гь  Рнлскн  п;»дЬй- 
(ггвувалъ,  съ  поср1цството  на  Стсф. 
Боп^родц,  нопъ  ферман!». 

Въ  500-ГОДИ1ПНОТО  сп  страшно 
робство  нашой  народъ  е  памнралъ 
най-гол-^^моугЬшРНиевъоснованата 
отъ  св.  И.  обптслг».  В  ь  нокк  се  е  па- 
зило най-скжпото  н-Ьн^о  :4а  българи- 
на —  неговата  в*ра  и  неговата  на- 
родяость.  Тамъ  еж  со  ср1;ншлп  вгЬка 
гошна  госте  отъТракнн.  Македония 
п  България,  та  еж  възобновявали 
своето  духовно  н  народно  едннг^нне. 
11  въ  новигЬ  вр^Ьмена  Рплский  мо- 
Лаотирьи  иградь  цай-вагкиата  родя 


нъ  нанюто  възражзая^;  «п 
светилище    е    иг4Л^1гиь   Иг\ф 
оня  великъ  работннкъ  на  ндШ1 
книжовно  поле,  който  прънъе 
давадъ  български,  не  въ  я^Ькое 
тулено  кк>1не   на  н1>коя    кядия,  ( 
нъ  нстииско  училище  и  п]Л.яъ« 
напнс;1лъ    бъ.1П1рски  учс*'" 
когото  Д-ръ  Прече^ь  зас.1' 
наррклъ  ^Патрнархь  на 
скитгь  кнчжовишш  и  ио'" 
Источпицп  за  II.  Р.  в  Рп. 
иастирь:      Описание     ба 
соещсннаю    монаппнря  Г 
отъ  Ноофита  Рилск11(Сш|чи1, 1Н7»); 
Молебно  лгьнио  на  сннтиг  /'■"■" 
Рилекни  чудо}ипорсн7рщ  сг- 
сказание  за  нповото  лпо' 
<|'Ия,   1879);    Кратко   лг.- 
свети  Ива нь  Рилски  Чу<кч' 
съ  образа  му,  и  кратко  *к'^'> 
за  прпгнесекие    на   снгмимь»  .«у 
мощн  . . , .  (Со4'ИЯ.   1 8Я  и 
(Ю(Ь(тсль  за    Рилски   м*'и 
съ  ижтна  карта  (Со11>ия,  1йЙ1;) 
Рилскии     монастирь     от!-    Т 
Копст.  Препека  въ  Лгрч> 
('пиганче  (София,  1ь   ' 
Великата  Рамка  ^ч 

ни    б^лГмККИ     Н      ВПе'1 

Лв.  Вазова  въ  минас1г|-  ....- 
никь,  кн.  УП. 

Ивиса.О-въвъГ'  г- 
едпнъ  отъ  Бален  1 
надпий:  2г).000  жи1.  К.1Има1Ь 
ц  злравъ.    Планинска,    горп 
плодовита  почва,  поена  отъ 
потопи.  Ваяспа  обработка  плн 
соль.  Гл.  грахь  Лтса,  сь 
жит.,  пристанпте  и  I 

11в.1оахъ.    аМанаоп 
въ  Л  Ктовнвца  се  нарича  В 
(БаГ)л,). 

Иетнонпя.  Сжщото,  квкватв  I 
хегемминя. 

Игинтиепъ    (г|»яфъ    Я"**'***^ 
Павловань),    Русокн    1Т1> 
дцпломагь,  род.  въ  С.-П^.V^-;,  - 


Н 


~  657  — 


1 1832.  И.,  сшгь  на  едипъ  русски 
№а.Пч  който  се  ползувалъ  осо- 
РГсъ  Гиароволението  па  пмие- 
гора  Н  околая.  свърп!  ИЛ  ь  наукит!! 
ттапаГлавппн  Щябь 
.  въ  пмперато])ската 
рдин  въ  1.Н49.  Той  олужилъ  съ 
ичие  въ  кръмската  война{1855 
>6),  бплъ  казначопъ  генералъ- 
оръ  въ  1858  и  воененъ  при- 
ааппкь  въ  лондонското  н  па- 
'  посатетво,  и  показалъ  ди- 
-— .  л1''сцнтЬ  са  способности  съ 
17ката  па  посланпрто  си  въ 
'ай,  дЬто  водилт.  нр|-.говорпт11 
^ьр:^алъ  рдинъ  търговски  допь 
ъ  твърд!;  пзносепъ  за  Руспя 
50).  Пропзведепъ  на  чпнъ  гс- 
Шг-лейтенонть,  той  станжлъ 
тантъ  на  императора  Алексан- 
II,  и  въ  18(>3  бплъ  назначень 
скторь  на  Лзиитскнн  допарта- 
гь  вь  мп11Истсрств(Гго  иа  вън- 
нигЬ  д-кла.  Ма,1ко  П(м;етн1'. 
:>'1)бплъ  иснрпт<:чгь  пооланнкъ 
Ця[>пградъ,  дЬто  прЬдстааш- 
ь  с.-П€тербургския  кабинетъ 
*у  14  годинп. 

^ь  мЕчния  поггь,  който  му  0^ 
Ьри.тъ,  той  залЪгалъ  нспърво 
юддържа  добрит11  отношения  на 
гЬ  с-Р1тни,  та  изо<ггавилъ  Гръ- 
въ  дипломатическата  Л  борба 
Гурцнп  вь  си[)ъска  съ  крнт- 
го  въстание  въ  18()в.  По  ня- 
!  церковеяъ  въпросъ,  той,  съ- 
съ   русската    политика  ла 

шгйнава  въ  Турции  право- 
а  ие  народности,  въ  пър- 

ЕрЬмона  залЬгалъ  да  изравни 
1ах не    гръцко- бъ.1  гар*^кпн 

1Ъ,  па  било  и  съ  тожкп  жрътвн 

бь.згаргка  сграва;  ала  п6- 
Ш  когаго  бълпф(-'т11,  :1а  да 
^кгъ  пгото  на  патриарнтята, 
|2риели  дорп  да  пр11минжгь  въ 
в%рипспов1иаиия,    той  р*- 

110  зель  тЬхиата  страна  и 


'  придобплъ  пзново  т11ХНото  съчув- 
ствие. Той  добнлъ  ггитЬмо  влияние 
надъ  султднъ  Азиза,  което  упа- 
Зйлъ  дори  и  сл1цъ  С1иючването  на 
Л(лаоиския  договоръ  (1 871),  чрйзъ 
койги  Русия  с1'  освободила  отъ  за- 
д,тьжението  си  да  не  държи  »|»лога 
въ  Черно  море,  —  заддъжение, 
което  била  зо.та  ел11дъ  кръмската 
война. 

Свалянетс!  на  султанъ  Азиза 
пром11нн  положенпсто  иа  ГГ.  въ  Ца- 
рнградъ.  11р'!'..ть  ('сен1»та  в^ь  1876 
въ  турската  столица  се  събра  една 
конференция  отъ  пр11дставителй 
на  велпкнтЬ  европейски  сили,  за 
да  пека  отъ  Портата  реформи  за 
бътгаретЬ,  каквото  да  не  се  по- 
втаря батан1кпй  гЬчъ,  и  генералъ 
II.  поиска  гаранция  за  турянето 
въ  истгьлненне  р1ииеппята  на  тая 
конферопцпя.  Нъ  едно  заседание 
ни  коН|[>ергнцията,  П(а7»  неговото 
ирМсЬдателство,  той  обнвн,  съ 
лордъ  Солзбери,  че  турскитЬ  кои- 
тра-Н])11ДДожения  б1',хж  непрпем- 
леми,  и  пълномощинцитЬ  напус- 
тнлкхя  Царпградъ.  Генералъ  П. 
нр1;дпрпе  въ  Берлпиъ,  въ  В-Ьиа, 
въ  Лондояъ,  въ  Парнягь,  единъ 
редъ  дипломатически  пда^^ванпя, 
на  които  слЬдствието  бЪгае  под- 
писването на  Лондонския  прото- 
колъ  (9  маргь  1877).  Турция  като 
ие  прие  протокола.  Русия  (\  обяви 
войната  за  натото  освобождение. 
Сл11дъ  войната,  генералъ  П.  зо 
учасгие  въ  пр^1Ч)ВоритЬ  за  мира 
и  подписа  Санъ-Стефпнскпй  дого- 
воръ.  По  едно  вр-Ьме  ставаше 
вьпросъ  да  се  даде  нему  прйсто- 
лътъ  на  пез;1впсима  България. 
Понеже  б'Ьше  въ  несъгласие  съ 
кпязт>  Горча  кова,  тпй  гжнштя  го- 
дина биде  отстранепъ  отъ  властьта, 
та  и  не  зе  никакво  участие  въ 
Берлинския  конгрегь.  Александ})ъ 
Ш,    малко  слкдъ  въцарението  си 

42. 


—  658  — 


(1881),  го  повика  пакъ  па  властьта, 
като  го  назнача  мпнпстръ  па  об- 
щественитЬ  имоти,  послЬ  мпнпстръ 
на  вхтр1и[гаигЬ  дкта.  Нъ  поради 
несъгласието  си  съ  новия  капц- 
леръ,  М.  де  Гирса,  И.  скоро  из- 
губи портфейла  си  (1882).  Отъ 
това  вр-ййе,  той  се  е  заип51авалъ 
съ  държавни  работи  само  к«гто 
членъ  на  имперския  съв^№)  и 
като  сенаторъ, 

Игнатий  Рилски  (Архнмап- 
дритъ).  Българска  духовенъ  учи- 
тель  и  релнгиозснъ  спислтель,  род. 
въ  1848  въ  с.  Костенсцъ,  само- 
ковска околия.  Училъ  се  въ  род- 
ното сп  м11сто,  въ  Рялекп  мона- 
стирь,  въ  гръцка  гимназии  въ 
Мелнпкъ  (Македонин),  ц  оз^цъ 
това  въ  Русия,  дЬто  свъртплъ 
московската  духовна  семинария  н 
се  училъ  дон-ЬйдЬ  въ  академията. 
Бнлъ  е  7  годинп  ректоръ  на  са- 
моковската еемппарпя.  С)тъ  1875 
Д1)  1877  е  бплъ  попоянснъ  до- 
писпикъ  на  пГлггници  Голось  ц 
Совр9ьмеинмн  Изтъстиг  въ  Петер- 
бурп>  и  Москва.  ;^ималъ  е  учасше 
въ  цариградскит!»  в-Ьст.  Прано 
(1869)  и  Истонно  Вр^ьмс  (1871) 
и  въ  софийск.  в.  Палканъ  (1883). 
Огь  1879  редактираше,  заедно  съ 
11орд.  Наумова  и  Знновпя  П.  Пе- 
трова, в-ь  Софпя  и  Самоковъ  в-Ьст. 
Селянинъ;  а  огь  четвъртата  година 
редактираше  слмь  тоя  в1>1Л'пикъ. 
Отъ  1895  почня  да  редактира  мЬ- 
сечното  спис.  Бъ.чарски  Церко- 
веиъ  Пр1ьии;дъ. 

Игнатъ  (се.).  А1ГГИ0ХПЙСКИ 
епископъ  вгъ  69  год.  слЬдъ  Р. 
Хм  за  когото  се  казва,  че  бнлъ 
учеипкъ  на  Св.  Йоана,  и  който 
се  счита  за  единъ  отъ  апостол- 
скигЬ  отцн.  И.  билъ  истиненъ  на- 
стирь  на  народа  си.  Домнцпано- 
вото    гонение    на    ЛшиохнПгката 


!  смЬлъ  отъ  благочестпвъ,  п  вогато 
тая  буря  прЬминжла.  второт»  в 
п6-свир11по  Траяп"  ' '."  :1\- 

доволвло  епиа  111 1  А'*ла- 

ние  да  бкде  расннхтъ  за  паството 
си.  Расказътъ  за  неговото  сважг 
даие  съ  Траяна  е  достш-шиъ 
пасъ.  Оня  велпкъ  ] 
лпченъ  по  сватови;!    ^      ^  ■, 

п  своеобразно  справехлпвг  п  Д1>- 
брод^теленъ,    не  можалъ  да  ^ 
бере  единъ  чов11КЪ  то.ткова  рав! 
д}'шенъ  къмъ  тоя  св*тъ 
Той    съ    пр1>,зр'Ьние    го 
единъ  (нлети  дяволъ>,  и  пай- 
го    осждплъ    <да    бжде    заведе 
пл'Ъпннкъ  вгъ  Римъ,  таиъ  да 
храна  на  дивитЬ    звЬри^ве 
бавленпе  на    народа ^.    П| 
се  прн1Ниа  въ  испълненпо  вг  II 
стЬдъ  Р.  X.,  пла,  споредъ  др] 
въ  116.  Въ  правоачавната  цръ1 
това    мжчеппчество  се   вгъспо) 
нава  на  20-и  декемврпя.  Св. 
се  нарича  Боюноссщъ,  защо  ~ 
неговото  обяснение,  иос-плъ" 
въ  сръдцето  си. 

Пгнап»  де  Лопоиа.  0( 
трль  на  Иезуитскня  ордокъ  (и91 
— 1550).  РвмоЕатилическага 
ква    го    има    за    светеггь.    В) 

11р70гапге  и   Ь!.  ^я1( 

пог*1ворка:    Н'.'вЬ;|; 
женство. 

1(р10гап1га 
гина(.   Лат.  п»и 
закона  по  пзвпиява  ппипго. 

Игнорирамъ.  .1ат. 
.та};г>),  Считамъ.  че  Н' 
не  позпавямъ.  •■ 
за  и*Ьш.о;  ргп!Р! 

вамъ;  не  припознавамъ,  пл  искал 
и  дрритЬ  да  не  ирт-"- 

1г/тт8гс   зп^ре   >.• 
ИЬ},  Лат,  попшмрка:  ир^1ца^ 


—  659- 


Яреиъ,  чуждо  владичество, 

Пгуана,  и/!н,  Американска  гу- 

|рь.  ги'»-л;1Ъ1'ь  огь  лшгьть. 
1гуяепъ,  1р,  Настойпшсъ  на 
кски  монастирь,  по  санъ  стои 
ниско  отъ  архимандригь.  — 
Игуненица.  Настойница  ва  жен- 
ски   монастирь. 

Ида.  1)  Планина  въ  Мала 
Азия,  при  полптЬ  на  която  е 
беля  Трон.  2)  Планина  въ  Крптъ. 
Идеалепт.,  ля»».  1 )  Втюйра- 
хаенъ,  мисленъ,  който  ож1Цсству- 
ва  само  вгь  въображението:  иде- 
йлнощаегнне.  2)  Който  има  всичкн- 
(уьвъртенстваг  идеална  кра- 
Оттука  идеаяность,  свой- 
па  вдеаленъ,  противопо- 
гото  па  реалнасть, 
^еализиъ,  лат.  1 )  Фило- 
тчепие,  което  предполага, 
въпкатнигЬ  явления  п'Ьмагь 
[1чггв\ване  ир:ювиеимо  огь  ли- 
во(*то  мигли,  оир.,  че  н+.ма 
►во  н"Ь1Цо  като  вещество  въ 
геяпати:  че  стьадето  и  зв^- 
земята  и  натцитЬ  т!иа  еж 
идеи  въ  умоветЬ  иа  чов*- 
;  и  че  вселенвята  състои 
отъ  умове  и  иден  въ  умо- 
2)  Стремление  к-ъмъ  иде- 
къмъ    съв! '  1»:    у 

нгьма    вече    и .    — 

Кдеалмстъ.  Чов11къ,  който  си  пр^ц- 
стай.1ява  пр11дм1ггит*  въ  условия 
яецъзможни  въ  дМствителния 
:  оттука  идеалист  ниески, 
1деалъ,  лст,  Образенъ  иа 
)рашаемото  сгьвъргаепство  па 
цо  илп  това,  дЬто  да  си  нрЪд- 
г»м  човгЬкъ  едио  п+.то  въ 
.р1пен(Уго  му  съсгояипе : 
*ть     гони     да    попптнс 

/1ге,  фр.   Постоянна  или 

гжтгна    мисъль;    ми(1ль    за 
се  е   вгьлнила    къ 


ума  па  едшгь  чов^къ  бвзооновио, 
и  огь  която  той  не  мохе  да  ое 
отърве. 

Ндептифиднранъ,  лат,  Ото- 
ждествявамъ.  правнк  тощественъ, 
еднакъвъ.  Идентифтшрамъ  се, 
отождествявамъ  се.  —  Идентмненъ. 
Тояаесггвенъ,  еднакъвъ.  —  Идвн- 
тичность.  1)Тоадеств€Носгь,еднак- 
вость.  2)  Самоличность:  угпю- 
новявамь  адентииноспита  на  змн 
дп^еиъ, 

Ндеалогия,  1р.  ^[исле<^11овие, 
учение  за  идеитЬ,  човЬшвитЬ  по- 
нятия, —  часть  отъ  ме1^фияяката 
или  психологията.  —  Идеалогъ. 
Оня.  който  се  занимава  съ  идв- 
ало гинта. 

Идел,  лат.  и  гр,  1)  Понятие, 
ирЪдставлеиие  на  и^Ьщо  въ  ума: 
идея  за  хубавото,  идел  за  ис- 
тгшното,  идея  за  доброто.  2) 
Мн("мь,  мнЬнио,  възгледъ. 

Иди,  лат.  15-и  ден»,  въ  мЪ- 
сепн  марть,  маЙ,  юний,  октомврпй; 
18-н  день  вгь  другитЬ  м1>сеци  ва 
годината  въ  календарн  ва  римля- 
нетЬ. 

Идн.шя,  гр.  Стихотворение  пля 
расказъ.  който  описва  мечтател- 
ния пастушескп  шивогь,  или 
изобщо  Сита  на  селскитЬ  жителц 
и  простотата  на  нранитЬ  имъ. 
Оттука  иднлиуссю1,  мечтателно 
пастунгески  нли  овчарски;  простъ, 
иевияеш.. 

Идноматически,  гр.  Свойственъ 
на  особеноститЬ  илп  характера  па 
единъ  езпкъ:  идкоматиигско  нз- 
раженне.  —  Идиомъ.  Оеобрпость 
въ  езика  на  едп1гь  народъ,  ва 
жптелетЬ  на  една  обласп» :  пдио/ш 
на  '  чя    г.ьгхъ,    идгйОАШ  на 

тр  .,,10  нар7**чне. 

Идиопатия,  гр.  1)  Въ  мсдиц, 
болесть,  която  се  появява  отъ 
само  себе,  сир.,  която  яв  е  сл^&д- 
ствио   на   друга.  2)  Наклоянооть 


-660  — 


Къмъ  п'1[цо  свойствена  само  на 
едно  дадено  лице.  Оттука  1«?1*о- 
патпческп,  който  има  хараетера 
иа  идцоцатаята. 

Идно<жикра»ня,  \р,  Бъ  ме1)иц, 
бсаезнепо  състояние,  в(аЪдствне 
на  което  сжщнтЬ  причини  про- 
взвожди  гь  разли  ч  и  и  с^гЪдотиии! 
споредъ  огд1ини'1'Ъ  лица.  Оп-ущ» 
и(}иопшк]тзииески,  който  има  ха- 
рактера иа  идиосинк1>!1;^пита. 

Иднотнаяъ  (1р.  чдиось,  свой- 
ственъ;  с&щъ).  Изражение  свой- 
ствено на  единъ  езнкъ. 

Иднотъ,  гр.  ЧовЬкъслабоуменъ 
отъ  рож,1('нието  си,  в|Х)Ждено 
глупапъ.  —  Идиотски.  1?ро1к.хоно 
глунавъ.  —  Идиотство.  Сьотоянио 
на  идиогь. 

ИдолъЛ/>.  знпч.  и,1обрпжемпг). 
1)  Изображоице  на  .гьжовно  Оо- 
Ж1ЧГГВ0,  кумнръ.  2)  11р11дмйтъ  на 
ирЬголЬма  любовь  на  н1>кого,  снр. 
н-Ьщо,  което  той  обича  страстно,  без- 
разсждно  или  на  когто  сд>  нланя  като 
ва  божостим:  това  ()1ьте}щ<:  г  шЪ- 
лътъ  на роИштжтчь  си.  Идолопо- 
нлонство,  идо.юслуженпе..  ГСлнняне 
на  идоли  —  статуи  иди  изображе- 
нии  на  лъасовнибожества— катово- 
тиниому  Богу  ;  иОолатрия  (гръц.), 

СХП10,  каквото    е    ИДОЛОИОК.1()НС1'ВО. 

— Идолопоклоникъ.  Куйто  се  к-шня 
на  ИДОЛИ.  —  СтаритЬ  народи  ок 
отдавали  божеоки  почести  на  ва- 
иенег!^  и  дървесата,  на  нървитЬ 
като  на  снмволъ  на  силата,  на 
вторите  като  на  синволъ  иа  иро- 
изводателяостьта  на  природата. 
Кгпптяиет^  ех  обожавали  (може- 
би  първоначално  символически) 
свещения  бикъ,  крокодшштЬ,  зми- 
итЬ  и  други  о.тугпевенн  схщества. 
Едия  п6-иисо1ш  фориа  ододопо- 
Блонство,  която  преобладавала 
нежду  народите  отъ  халдейско 
происхождеиие,  е  била  астролат- 
рнт\а    или    зв-Ьздоповлонството, 


което  чеото  означават!»  я 
сабензмъ.  Последната  форма 

лопоклоиство,  изв1-| 

1  басноаювието  на  I ; 
иетЬ,    е    бн.1а   я/.. 
или  обожаване   П1>    < 
чов'Ьн1катА    форма;     нд(инт1 
,  гръцитЬ   и   рцмляиет!1    сан.  С| 
'  изипиш  мраморни  извайки.  Ос1 
1това,    вь   егииек-кага    и11рой( 
I  вЬдна  система,  както  и  въ  ог 
кошната  гръцка,   много  отъ 
лит^  ох  били    пр11дставден11в 
чисто  отвлЪчена  понятия.  ка1 
.чапр^  на  н1>кои  умсг1'в*'ни    сгк 
иос-гги,    на  добрйд1'Телни  жсда 
:  1ии  на  лоши  страсти.  11дй1ч 
ството    иа    днвигЬ    ше; 
Л|[)рика  или  ио  островитЬ  па 
анитЬ  е  П1>вочето    фетишиз) 
дебелото  идолопоклонство. 
Идра.   Виж.  Хт)ра. 
1[дунея.    Планинска   земи 
юго-источна  П;иестнна,  така 
реченЛ  отъ  името  ва  жателетЬ 
ш}ум4.'янс  или  €/)омищ  лимо 
сгмитичрското  племе, 
Кдпма  1ии    Псава,    си 
лпята.   Д1иата   тЬхна   нс^гир! 
само  единъ  редъ  войни  сь^ 
която  снолучила   да  гв 
въ   Л  врЪме.    Ал! 

южи-     ,        ^,  съгл.  град. 
Есионь-Г<мгрь,  със"гаЕа^^^^алаЧI 
отъ  иудиното  ца1>сггво.  до  1\и\ 
и<'точна  ШумеЯуСгъ  гд.гр. 
сполучнла  да  пп»рсп    игаго 
кран  на    Соломои()№1то   цар] 
(>гьтх)гава  идумелнетЬ  се  с^г 
между  най-върлигЬ  непр! 
иудептЬ.    Сънкзницп  па  № 
доиосора,  'г%  с^  ползувать 
зиманет<1  нд  Перусалямъ 
дЬ}»^,  стра1!ига  до  Хевроиъ. 
капеЙски1'Ь  книзове  01[|е  №*1Д] 
нодчиниди    Идумея    иодъ 
ската  власть.  Од'Ъдъ  п[)Ь:^1 
на  Иерусалимъ  отъ  Титл,  1Ь)Щ 


—  6б1  — 


^ив  приоъедипена   па   риисиата 

■И1ерЕЯ.    Въ    \'11-л    н^игь  схЬд,ъ 

г  X.  въ  страната  нахлули  арабетЬ, 

и  огь  тогава  тя  е  д*лпла  слдбп- 

итЬ  на  Арабия  и  житолетЬ  й  зеля 

се  наричагь  арабе. 

"1евуссйди,    Палестински   на- 

подчииенъ  сггь  Давнда.  Виж. 

\нааннг<. 

Иегарь-Гахадута    (халдейск. 
мада  на  ст4&гьтслство),  Сжщо- 
то.  каквото  е  Галаадь. 
Ирдо.  Виж.   Т<*кио. 
Нежъ  (Т.),  псевдошгмъ  1га  6'«*- 
1уш)а  Милхо^ки,   полски  бе- 
«оПч    малко-много  НЗВ11СТ^НЪ 
юъ  по  повгЬстьта  му  ияъ  бъл- 
1Тй  исггария  Ягп.нь  I,  пр1>ве- 
иа  е.чика  ни  отъ  полски  огь 
ч»ва    (=    Хр.    Данова) 
училищна    кнйРЛ1вч-, 
(4,  15  4 1  н  напослЬдъкъ  иян<»во 
Хр.   Мшева   (София,    1!:4Я8). 
род.  около    1Я20  въ  подолска 
■  мр.  въЖоирва.  въ1ь90. 
1ъ ображ)ванир ни  (Кь^гл 
1св'ь.  Зелъ  учаогие  пъ  уигар- 
0  ш^'1гтаине  въ  1848,  ппдирь 
МЯ010  вр'Ьме  живгЬлъ  въ  Тур- 
и  вь  Влашко.  ПрЬть   кръм- 
на война  се  турилъ  на  чрло  на 
злскитЬ    вьоржжеин   отряди   въ 
16  на  движението  имъ  прЬзъ 
(унавскигЬ  княжества  (Влашко 
юлдова).   Отпосл^Ь  жпв1\лъ  въ 
[гия  и  111и»'Пцария.  Н.Ш-много 
тклъ  па  ггС*е  сн  внимание  1гь 
редъ  пов1^'1Я    изъ  живота 
маджарегЬ,  нглнит!;  слоЕгЬне  и 
>руснтк  Иисалъ  е  и  по  обще- 
шв  въпроси. 

[езавель.  Дън^еря  на  спдонскн 

жет  на  Ахаава,  израплскн^ 

ло  нейното  внушение  бвлъ 

»гь  отъ  Ахаапа  единъ  хромъ 

гу»  н  било  иовдигнжто  »/гь  него 

рнш*    проттл.    "  -ч  на- 

дть    оОО     :  '       мкроцй. 


Ииуй.катостакжлъизраилскипар1>, 
хвърлилъ  нк  пр^ть  единъ  дворцовъ 
пропорецъ  на  кучетата  да  нв  нзя- 
д*гь  (Либл,), 

Ие.1(^кпиль  (по  еврейски  сила 
Господни),  Единъ  отъ  главнитЬ 
4  !гророка;  на  25  —  26-годишиа 
възрасть  би.ть  отведепъ  въ  699 
пр1^^^и  Р.  X.  въ  пл1*.нъ,  .чаедно  съ 
Иоахнна,  иудийскнй  нарь.  въ  Ва- 
вилония, и  тамъ,  като  зкнвктъ  на 
бр'Ьга  на  р.  Ховаръ,  пророкувалъ 
около  2Н  години,  отъ  595  до  572, 
на  птЬнонйтЬиудеи.  Пророчествата 
му  еж  въ  Ветхи  ;1анЬтъ.  П.  е  билъ 
(УЬврЬменнпкъ,  прЬ,ть  първнтЬ  си 
осемь  години,  на  Иеремия.  а  въ 
напокогаппгЬ  си  години  и  на  Дв- 
пнялп  (Внбл.). 

Ие;1ндн.  Люле  въяаиятсш  Тур- 
ция, които  жив'Ь1йпъ  въ  околио- 
оп»тв  па  Мосулъ,  въюжнн  Сирия  и 
въ  Кюрдистанъ,  и  които  се  пр^ 
см1»татъ  всичко  па  200,000.  В'Ьро- 
испоЕгЬдането     пмъ    е    "  н 

см1^ь  отъ  р!1зни  в*роис1)  л. 

1>»  припознавагъ  дв*  върховни 
начала  аллагъ  (богъ)  п  мелек^ь- 
ел1.-таусгь  (ангелъ-  ггЬтелъ),  сир. 
'  д»»б1»о  и  зло.  Хрштосгь.  по  тЬхиопз 
I  мн1^нпо,  е  само  единъ  върховеиъ 
ангелъ;  освЬнь  него,  тЬувааагватъ 
Мохамела,  Али,  Авраама,  Д1кШ1  Ма- 
рия  и  Др^    пъ  въ    СЖП10ТО  вр1шв 

се  ктанять  па  стьнщуго  и  на  огъня, 
па  и  )1енавпицатъ  мохамедапстЬ. 
Канкъ'1Ъ  имъ  е  кюрдскиЙ;  :шни- 
маватъ  сл?  съ  аемедЬлие,  скотовъд- 
ство  и  тъкачество;  често  нападатъ 
кервавити.  Репшдъ  паша  ги  вака- 
аахь  жестоко  въ  1Н34. 

Н4«.1ранл1.,  Исахяровъ  градъ, 
вь  който  Ахаавъ  ималъ  палатъ, 
и  дЬто  ^сооилъ  Навутеевото  лозе 
(БиблУ, 

Ие41уит1ь  Членове  на  Дргрюс- 
ството  на  Лнсуса,  религиозно 
дружество,  ооноваио   въ  Париж^ 


-662 


61*Ь  йспдНецъ  Игаатпй  Лойола  кь 
1&34  за  иоддьржаие  и  разшире- 
ние на  папската  власгь;  растуреио 
отъ  папа  Клпмента  XIV  въ  1773, 
по  молбата  на  французския,  пор- 
тугалския и  др.  царе;  н  въсгано- 
веио  огь  папа  Пия  У11  въ  1814. 
Това  дружество  достигнало  съ  вр11- 
ме  да  ве  се  стЬспява  да  си  служи, 
за  постигане  на  и:кзьта  сп,  съ  съ- 
вършено протвБохрнстянски  сра- 
ства, като  вмало  за  начало:  н^ь^ь- 
та  оправдава  српдспшата.  Сега 
съ  думата  иезуитгшъ  паричагь 
вс]^коЙ  чов^къ  коварепъ,  хитръ  и 
който  скрива  цк1ьта  си  подъ  бу- 
лото на  иабохность  н  смирение. 
Оттука  и  иезуитизмъ,  приписва- 
ната на  иезуититЬ  система:  рао- 
луонхта  нравственосгь,  ЛЕГгЬнер- 
ство,  неоткровеность 

иелоу-Стонъ  (жълть  камень). 
РЬка  въ  СъедпнецитЬ  Държави, 
корабоплавателепъ  прптокъ  па  Ми- 
с^фи,  истпча  из-ьсдпо  хубаво  слеро 
въ  Скалиста  планини  и  тече  ир1^зъ 
сЬв.-истояпа  Дакота;  1,800  кнлом. 

Иеяенъ.  6ъ  обшяренъ  смиоълъ 

—  цялата  южна  н  юго-западна  часть 
на  Арабия ;  а  въ  т^снъ  смисълъ 

—  едшгь  кжть  земя  меаау  Хи- 
джазъ  и  Неджедъ  на  с1^в..  Червено 
море  на  зан.,  Аденснп  залнвъ  и 
Бвбедмандебскн  протокъ  на  югъ, 
и  Хадрамауть  на  истокъ.  И^  гла- 
вната часть  отъ  Честита  Арабии 
у  старовр11меш1итЬ,  е  750  кнлом. 
наддъжъ  и  350  яатнръ  и  има 
около  8,000,000  хит.  Западната 
часть,  наричана  Тама,  блнзу  до 
крайбр11яшето  на  Червено  море, 
пр1]дставлява  ннска  п  п1}съчлпви 
полета,  д1^то  горешдй  клнмать  не 
се  ум11рява  отъ  никоя  р-Ька.  Напро- 
тивъ,  неточната  и  ср'К:1ната  часть, 
наричана  Джсбелъ  (планини),  съ- 
отон  огь  плодородни  полета  и  го- 
рцсув  планини,  л^гп)  температурата 


е  отъ  нгШ-прнйТнитк  НАй-1 
произведепин  па  П.  сл.  арм^ 
ческигЬ  растения,  прочутото 
мока,   малко   злато,    сгкра, 
по  крайбр^ията   мерджавъ. 
фето  е  главната  износна  сго| 

Политически,    И.   е 
на  турския  виляетъ   ^ 
гл,  градь   М<.1ка;    вми 
съ  гл,    градове    Сана, 
Лахел;  малки  владиння 
шенхв.  Саненскя  нмамъ  алв 
носи  титлата  ха^шфъ  и  е  нне1 
васалъ  па  Султана.  Нерс)Н(Л11  вцч 
ство  обгръща  нйй-гол'кмата 
отъ  с&щн  Л.;  неговвтЪ  дох( 
въскачвать   на  н1}колко 
лева  и  постоянната  му  вой< 
около  6,000  души.  

Историята  на  П.  с^  провЛО 
до  н^й-старо  вр^ме.    Цо1 
потом!^    на    Иоггана.    сшгь| 
?]вера.  родоначалникъть  нас! 
тЬ,  били    първптЬ    жителе 
По-късно,  около  3.000  години ; 
Мохомеда.    въ   И.    процъЕ 
държави  Сава,    Тафаръ  в 
които   въртЬлп    голяма   гьрг 
и  по  с)*хо  и  по   море,    н 
странили   аюдичеството 
голяма   часгь  огь  Азия 
западна  Африка.  Огь  врймс 
Дарня  до    ср1^днигЬ    в•I^ко»^ 
Атаиа  (Аденъ)  болъ  главно 
станнше  на  гръцкиг?^  п  рик 
Кораби;  персянетй  прЬзели  И. 
абисинцнтЬ  въ  601.  Мохамело! 
посл^^аователе   сполучили  д& 
корнБгь  И.  само  откакъ 
господаре    на    оставлиа  Ат 
Бъ  вр'&мето  на  всячк2ГГ& 
дори  н  на   Саладпаа,   т1 
хдмяритскв  вля  хомерд1 
зове  упозилп  довЪйл^ 
мосггьта   си,    която   тЬ 
взново   напълно   когято 
1С0ПТ0  завосвалн  ст 
в±ккъ,  били  изгонен ^,, 


^  663  — 


Въ  тсч^1гаета  иа  па-всчс  отъ  два  I 
вЬи  подир!,  това,  страната  осга- 
яхла  подъ  аюдичеството  па  кЬ- 
10  иишритскв  шшзовв  или 
[П,  най-силций  огь  бош^о  билъ 
шскай.  Въ  1871—73  тя  бпла 
№Ш1а  пзиово  отъ  Турция. 
^пието  на  И.  ра:*дича  зна- 
[0  физически  чърти,  обл1>- 
цо  и  обичан  отъ  жителстЬ  па  дру- 
гитЬ  части  иа  Арабия^  н  езикътъ 
иу  Р€  вижда  да  е  отъ  раллично 
провсхож.;ение. 

Иеиа.  Германски  градъ  (велико 
херц.  СаБсенъ-БеЙмар'ь-Ейзенагь) 
ва  Звада,  ц-^Бог^а  столица  иа  ир'Ь- 
Лпшо  херц.  Саксоиъ-Пена :  1 1 .689 
ит.   У'  ^^тъ.  основанъ  въ 

Ш1  01 .  'ста  Йоана  Фрид- 

ргаа.  Нап-цвгЬтущий  псриодъ  иа 
7ННВ.  бвлъ  пр1;зъ  киязушнст  па 
карла  Авгуота  (1787  -- 1806),  ко- 
Вч*  '.-ътъ  се  считал-ъ  за 

В1.  ллософнята.  Фихте, 

Ййлингъ  и  Хегелъ  били  профе- 
сора въ  и.  При  университета  ииа 
11огвта  библиотека  (съ  200.000 
тома)  и  други  спомагателни  учре- 
адеиия  и  сбирки.  —  Хклпзу  до  И., 
Наполеонъ  поб1|ДИЛъ  ируситЬ  въ 
№. 
»ннтъ,  »р.  Черенъ  и  непро- 
1ет.  мпнераль. 

ва,  €вр.  Богъ.  ЕвреитЬ  нн- 
ае  изговарятъ  това  име.  и 
Х^лт)  се  ср1^шд  въ  иисапията  имъ, 
тЪ  юговарять,  като  четхтЬг  на- 
зЛсто  него.  Лдонаи  (Господь)  или 
Емхимъ  (Богъ).  Оттука  аюжиигЬ ! 
~  ,ь  мое  зиаме), 
|1»дь  мира).  Пе- 
ша (Исова  е  тамъ)  [БиОл.], 
№раполъ.  ФригиЙсБи  градъ, 
|у  при  Колоса  и  Лаодикия,  дЬто 
1  една  хрнстянска  црь- 
:.  първиг^  вр1шепа  на 
ют-вото  (Кол.  4;  12,  13).  Въ 
г.   1кх>ат^\спхи\  съб<>рь   огь 


26  епископа,  подъ  пр-Ьд(гЬдател- 
отнето  па  епископа  Лнодииария, 
ир-Ьдалъ  на  анатема  лъжепророци 
Мошкана,  Максиипла  и  Теодора. 
П.  е  сега  разоронъ;  между  разва- 
липигЬ  му  има  останки  отъ  три 
цръкви,  едппъ  тоатръ,  една  гим- 
назия и  много  надгробни  памет- 
ници. Сегашното  име  на  П.  е  Па- 
мукь-налс,  което  е  добилъ  поради 
бЬлотата  паоколнитЬскали^^Ь^^Тл.^. 

Йерархия,  -гр.  Чинонача^гйе, 
подчиненосгь  на  чиноветЬ  или 
сановетЬ  едпнъ  на  другъ:  ефрей- 
торътъ  (Оесппннкьтъ)  е  послгьдшш 
чинь  нъ  военната  нер^грхкя,  — 
Йерархически.  Който  се  отнася  до 
йерархията,  въ  духа  на  иерар 
хиита :  йерархически  рсПъ.  —  Ие- 
рархъ.  Пастирь  на  православна 
пръкна,  който  има  сана  еппскопъ. 
—  Иераршески.  1)  Който  припа- 
.глежи  на  нрра1)хъ.  2)  Сжщото, 
каквото  е  йерархически. 

Иерей,  1р.  СвешепиБъ. 

иеремиада,  огь  соб.  им.  Ие^ 
рсмия.  Приповторено,  отекчптелно 
оплакване;  говори  се  по  запцка 
за  пророьп^  11»'ремиевця  плач'ь. 

Иереяпя.  Единъ  отъ  4-та  го- 
л-^ми  еврейски  пророци,  съ  Псаия. 
Незокпиля  и  Данинла,  призвапъ 
въ  младостьтя  сн  за  пророкъ,  въ 
628  пр1|ДИ  Р.  X.,  въ  18-та  царь  Ио- 
сиева  година;  иророкувалъ  прЬзъ 
царуването  на  Цосня,  Иоакима 
и  СедсЕВЯ,  н  (хгЬдъ  пл^нението 
Седекпево.  Той  прЬдказалъ  разру- 
шението на  11е|)уса,тимъ,  свършва- 
нето на  вавплонсБото  пл11пенив 
и  погинвапето  наВавилонъ.Осв-Ьпь 
това,  той  пророчсствувалъ  и  за 
Цисуса  Христа,  като  го  наричалъ 
«отраслъ  Давидова»,  «царц  който 
ще  царува  съ  правда  на  земята» 
(Пер.  23;  5,  6  и  33;  15,  16). 
Четемъ  и  това,  че  за  пророчества- 
та си  той  тьра^аъ   «яоношонл^ 


-6С4- 


п  присм!!.^!.  весь  дснк^  (Пер. 
20;  8)  и  че  съгражданегЬ  му, 
аиатотци»  папдашвали  да  го  у- 
бшжгь,  ако  не  и1>^с'ггаие  да  ирЬд- 
каава  зли  сждби  (Пер.  11;  21). 
Въ  Иуден  ио  онова  врЬмо  пма.ю 
двЬ  политически  партии  —  едпа 
за  съБк.чъ  съ  Ваоилопня  п  една 
за  съшзъ  съ  Егппкгь.  Какт^^  по- 
раиватй  отечестволюбиии  проро- 
ци, П.  отхвърщцъ  и  двата  съ- 
шза  исиърво.  Ада  отиосл^Ь  съби- 
тията се  развили  така,  че  Иудея 
Т1)'Ьбвало  да  мпис  или  на  вави- 
лонска, или  на  египетска  страна. 
Рел  и  гнозна та  партия,  която  по- 
степенно омалЪвала  по  чнсле- 
ность  и  атиииие,  се  обивила  про- 
тивъ  Египсгь,  и  въ  полза  на  Ва- 
вилония. Царь  Носии,  който  билъ 
отъ  тая  партия,  погяижлъ  при 
Маледпнъ,  въ  едно  опитване  да 
въспро  фараона  Нсхао  въ  похода 
му  пр11зъ  Пулел  сренш  вавило- 
нянетЬ  (*)09  нрЬди  Р.  X.).  Слйть 
това  работпгЬ  се  влоплип.  Еги- 
петската партия  пр1к)Дол^а,  и 
П.  сега  билъ  припуденъ  да  земе 
една  страна,  и  стаалиъ  и  яарти- 
ааиииъ  както  и  пророкъ.  Той  го- 
вори за  вавилонския  царь  като 
за  Божи  слуга,  н  пр^дказва  разо- 
]>еиието  на  храма.  Духоиеиството 
надава  викъ,  и  гоЙ  едвамъ  се 
спасява  сь  живота  си  (Пер.  26). 
Най-еотнЬ  настана  деньгь  на 
раснлагага.  Н^Ш-добрата  часть  отъ 
изрода  отива  въ  п.т1>нъ;  и  П. 
поощрява  съотечес1веницитЬ  си 
да  чакатъ  пзбиалсипе  мкжествеио 
и  търпЬлпво.  Едно  нонадЬйпо  на- 
х.1увапе  на  сгп1ГгянетЬ  пзгонва 
вавяловянетЬ  пзъ  Пудея,  и  И.  е 
накь  нзложенъ  ня  гонение.  Тоя 
пжть  го  и  хвърлять  въ  еДН1ГЬ 
ровь  да  умре,  о'гь  дЬто  го  изба- 
вя едпнъ  добъръ  египетски  евнухъ. 
ПрЬзимането  иа  Яерусалимъ  огь 


Навуходопосора   папрлйвло  хг 
та  иа  пророка  ш^-снос^^нъ.  11. 
кога  билъ    нропооЪдва.гь    по1 
ность  на    вавилI^ияне^^    По» 
тельтъ  дори  го  е  зелъ    иодъ 
кршшта    си,     и    му    пр1цдо] 
е  пенсия )    въ   Вавнлопъ,  нъ 
пр-Ьдпочелъ  да  жив^е  съ  оваяняпт!. 
си  сънародци,  които  "1 
Пудея  (Пер.  40).  Ват] 
дори  скоро  накарали  н1>кои.  «гмо; 
конто  и  П.,  да    погърснкть  щ 
б11ЖП1це     въ     Египегь.    С| 
едни,  И.  у.мр1иъ  въ  Клпро: 
редъ   други,    той    се    пърз^ 
почивхлъ  въ  Пудея. 

Огь  и.  има  въ  Библп 
рочггтва,  въ  52  гля«я. 
двктувалъ  на  учс::  П? 

Т1>  ие  еж  наредепн  х,  _ ..    .    мче 
ТвърдЬ  1гЬ/Кии  и  хубави  хал 
чувства  слБ  най Ьр или    и:5| 
вт>  гЬхъ;  пъ    тЬ  ех  лш 
въ:^нии1енот<»  величие    па 
витЬ  пророчества.  П.  чгс1 
отъ  поетическитЬ  си  прКЧ 
ници.  и  лори    се    ир1аи( 
посл^1ината  глава  огь  вя1 
е  пригурепа  отъ  Е:ира:  тя  е 
токо-речп    дословно    огь   4- 
24;  18  —  20  и  гл.  25.  В| 
51 ;  Г)4.  —  П.  е  авторъ  в 
лейската    книга    Плачь^   ЛЙ»  <^. 
плаква    бЬдиН!    иа    Исру! 
—  Новоир11меппигЬ  критиШ 
пяевахъ  на  И.  и  пЬтт  огь  П( 
мц1'1>.  Хицшъ  пзброаа!  Н4.  ки 
в1^рва,  че  ек  негово  съчппс^ 

Перпхонъ.     Огаровр1шеш 
грд,ть  иа  Веина-чиновото 
Псиес^гпна,  28  килом.  иа 
отъ  Перусалимъ  и  12  кк 
Иорда1гь,    на  едннъ   дЬс*1 
токь  на  Пордаиъ,  първпй  11** 
който  срещнжлв  1Т-    ■■■'  -111 
зането  си  в-ьОб1т1  I 

зелъ  го  Писус^  Нашшь  ( 


-Сб5- 


^еровоазп.  1 ,  Първи й  пяра- 
иски  (па  дрс/^тьтЬ  племена)  цари 
1арув.  сл-ь  975  до  954  пр11ди  Р.  X. 
>1»вперит.  пр^>ть  пос^гЬднцтЬ  го- 
шни  отъ  Соломоповото  царуиаиу, 
юй  паправплъ  съзаклетнс  про- 
тявъ  Соломона ;  нъ  загопорътъ  не 
спо.тутьп.,  и  той  бплъ  прняулеиъ 
лбЬга  въ  Егппетъ.  Т16-сетн1, 
ВРовоамово  вр-Ьие,  турплъ  се  на 
^и>  на  10-Т&  изранлски  племена. 
Врволпа  отъ  Ровоама  за  дЬто 
яллагалъ  тежки  давъцп,  и  билъ 
ирогласгнъ  дарь  на  тия  племена. 
Й.  сп  пнбралъ  за  (ггатнца  Сиксмл., 

I  отчужди  (ице  пб-вече  под- 

:1т1  сп  отъ  Соломоповип  иа- 
со^длшгь,  въвелъкланяиетп  Аппсу 
I  вд  идолп  въ  Данъ,  вь  Ветиль. 
Тий  воювилъ  постоинпо  (гь  Ровоама. 
Игровоаяъ  II.  Тринадесети 
цлрпп.юкн  цари  царув.  отъ  8*^5  до 
78.^  нрТ.дп  Р.  X.,  синъ  Поасппъ, 
ааирайпль  си  сголица  Самарий, 
Парувалъ  нечестиво,  нъ  пр11яелъ 
оть  снрпйцптЬ  Емагь  и  Дамаскъ. 
на  дорп  и  п:к1ата  зема  па  пет. 
оть  Порлапъ  до  Мрътво  море.  Въ 
погово  вр^ме  Лзраплското  царство 
досгпгеало  до  най-висо1и  степеяь 
благоденствие,  пъ  пзраиляиетЬ  тъ- 
юип  въ  пороцп  п  развратъ.  Една 
иидирь    неговата    смърть 

111та  му  се  съборпла. 
И«^1>ог.1нфп,  1р.  1)  Стари  еги- 
петски писмена,  остаткп  отъ  конто 
ех  се  \т1азилп  по  егилетскптЬ  па- 
'.стопБТЪ  оть  г;1и1-йи  и 
<А  на  разпи  прЬхмЬтп: 

■кии    обслискъ    е   покрить 

■  ^..'~.\ифи.2)  НЬщо  непонятио. 

—  Иероглифнчески.    Който  се  от- 

.  ирроглифитЬ,  загадъченъ, 

избираемъ. 

к^е|Ю1'|>п11а,  1р.  СимполическптЬ 

Нтасни  на  староврЬмеянптЬжредп. 

Ие|м>1*|1ифия^  гр.  Описание,  обя- 

яеЕпе  свещени  книга,  обичан  а  др. 


Иеродя1Сопъ,    !р.   Дякоиъ  огь^ 
калугеретЬ.  —  Иеродяконство.  Звп- 
пието  на  неродякоиъ. 

Ио|Ю драя  а,  ф.  Дра мати ческо 
произведение,  па  кое-то  пр^ЬхмЬ- 
тътъ  и  зртъ  отъ  светената  ис- 
тория. 

Иеромаптия,  хр,  Свегцепо  га- 
даппе,  гадаппе  по  жрътвптЬ, 
които  еж  се  принасяли  на  езиче- 
ски богове. 

Иероюнахъ,  %'р.  Свещенпкъ 
отъ  монаснт^  пли  калтгеретЬ. 
Иеропияъ(св.)- ДерковснЪ(ггет1, 
род.  ме;кду  381  и  Н42  въ  Стри- 
допъ  (Далмация),  сннъ  па  |>одп- 
теле  христяне.  Учплъ  се  въ  Рнмъ 
гръцки  п  латински  съ  риторика 
и  философия  при  проч5*тъ  учи- 
те ль  Е.тя  Донаша,  Въ  379  бплъ 
рхкопаюжеиъ  свещевнкъ  въ  Ан- 
тпохпя,  подпрь  което  прЬкаралъ 
три  годпни  пъ  ГХпрнгрпдъ  въ  тЬгно 
при1ггелство  съ  Т^ригорня  На:ш- 
анза;  малко  п6-сетп1ц  382—385, 
билъ  секретарь  въ  1'имъ  на  папа 
Дамаса.  По  това  вр1>ме  се  зало- 
внлъ  съ  най-важиото  сп  п])'Ьд11ри- 
йтие,  латинския  пр11Водъ  на  Би- 
блията, нареченъ  Вултпт  (виж. 
това  име),  и  добпдъ  гол1ша  по- 
пулйрность  и  влияние  съ  светость- 
та,  ученостьта  и  краснорЪчнето  сп. 
Много  благочестиви  лица  се  п<> 
ставили  подъ  ржководителството 
му,  оть  които  1гАй-заб1'а11Жителнп 
били  двЬ  рпмскп  госпожи.  Павла 
и  дъпи-ря  йЕвстохия.  Тия  госпожа 
Го  посл'Кдвали  въ  Светата  Земя, 
д11То  се  върнжлъ  въ  ЗК5.  Павла 
основала  въ  Вптлеемь  четире  мо- 
настиря,  три  за  калугеркп  п  едипъ 
за  калугере;  тоя  послЬдпия  упра- 
атявллъ  спмь  сп  Иеронимъ.  На 
това  уединено  мЬсто  Иеронилгь 
продължплъ  кнпжовнитЬ  си  тру- 
дове; иотътаи-ь  испраталъошен- 
натЬ  си  слова  среща  еретшщ  И(ь 


-666 


виалана,  Впгплпандая  и  нелаглй- 
цпт^  па  в^дилъ  едно  прЬнпе  п 
сгь  св,  Августана.  БирОата  му  съ 
пелагийдитЬ  турила  жпвота  му  въ 
опасносп-ь,  та  билъ  принуюиъ  да 
се  врие  Д1>-вече  огь  дв11  години; 
п  подпрь  други  двЪ  години  с:г6дъ 
заврЪ1цанет(*  си  въ  Ватлсемъ  по- 
чиижлъ  (4:^0).  ТрудовегЬму,  конто 
състоштъ  огь  ппсма.  полсмичсскн 
н  аскешческн  съмвнення,  тъ.1ко- 
вавия  на  Св.  Писание,  прЬводътъ 
му  на  Библията  п  др.  ек  бали 
най-1Гьрво  обнародвана  огь  Ера- 
зма,  9  тома,  111  Го1.  (Базелъ,  1516), 
и  се  ирЬпечатали  п1>колко  пхтп. 
Пб-добро  издание  е  изданието  на 
ВенеднктинцитЬ,  5  тома  (Парпжъ, 
1693—1706)  и  още  пи-добро  Ва- 
ларснвото,  11  тома  (Всрона,  1734 
—42).  Св.  Неронимъ  се  счита  огь 
всички  за  нйй-учеиня  п  пай-кра- 
сцорЬчавия  отъ  латинскптЬ  отци. 
НсговнгЬ  гьлковаиия  на  Библията 
еж  особено  дЬнни,  макаръ  мггЬ- 
нията  му  да  еж  пон11йдЬ  нр1>уве- 
дичспи  и  езикътъ  му  да  е  буенъ. 
Иеропилъ  иражски.  Пр(ш- 
тель  н  посл-Ьдоватсль  на  Пв. 
Хуса;  род.  въ  Прага;  образова- 
пието  си  добилъ  в'ь  нЬкатко  у- 
ниверситета;  отъ  1399  билъ  ма- 
гпстръ  на  свободяитЬ  науки  и 
бакдлавръ  на  богословието.  И, 
зелъ  участие  въ  борбата  на  Хуса  | 
нротивь  церковната  не1)архпя  и : 
безнравственостьта  па  духовен- 
ството; запов-Ьдалъ,  между  друго, 
да  хвърлипт.  еднпъ  калугерь  въ 
Молдаиа  и  въ  1411  нзгорилъ 
паисни  ипдулпчщни.  Кога  отнвалъ 
въ  Констани>  съ  памЬр(^1гие  да 
ааншшаиа  приятеля  си  Хуса,  билъ 
уловенъ  по  шьтя  (1415),  г^атворонъ 
въ  темница  въ  1{онстйицъ  и  из- 
горепъ  въ  1416. 

Иеруса.1ИИ('ко  цп|>стпо.  Хри- 
станска    държава,    01^иоваиа    въ 


1099,  въ  орЬме  на  пърш 
стоносе1Гь    походъ,  'огь   Голф] 
Буйона,  лоренскп  херцо1'Ь  и  П| 
водптель  на  ц^^хода.   То  със 
отъ  Палестина,  я  кральгь  пхал 
за  главни  васали  Тряп' 
Едесенския  графове,  Тл 
и  други  князове;  пъ  | 
I сипано  вь  1187    огь  I 
]ладпна,  египргска  сулгинь. 
гина  Перусалимъ    билъ  1314.-- 
въ  1229,    по    таенъ  догот»ръ  <1 

султана,   ]и1  Фрплриха  П,  г - 

ски  нмпсраторъ,  който  и  к. 
тържествено    въ    иего;    нь 
бп.1ъ    цр^етъ    изцово    оп.    и 
маскскиа    султапъ    въ    1239;  I 
ако  и  да  билъ  пр1)аадеяъ  въ  124 
па  единъ  ордень  рицари,  тЬ бв 
изгонени  в-ь  1244  огь 
нетЬ,  и  полумЬсецъгь  « 
въстържеству  валъ. 

Иеруса-типъ.  Стара 
Иудея,  светилите  иа  * 
и  люлка   на   хрпстяцст&>к 
расположенъ   меяау     Ср1 
море  и  Мрътво  море  на  м\ 
прочути    могили:    Сиовъ,  Мо| 
н  др.  Той  е  сжи1есгвувалъ 
пристигането  на  еврсчгг^  въ 
тага  :4емя:    преданието   каа| 
той  е  МелхпседековпЙ 
че  Мория  е  местото,  д1зтх1 
прпнесълъ  жрътва.    При 
нето  на  еврепгЬ  въ  Светата 
И.  билъ  въ  ржц-Ьт!;  на  ^яшп 
наански  народъ,  ш-вус- 
бнлъ    опр-Ьд^енъ  за  Ь 
вото  племе,    което    саод] 
завлад11С    само   дахпата    час 
града,  Сиоиъ,  дЬто  бнла  кр1ио11 
та,     остан  жл  ь     въ     ила  шъта 
иевусейдитЬ  до    начаюто 
видовото     царуване.    Д|| 
пр^зелъ  в  направилъ 
лица  па  царството  ся  в 
зень    тмпръ    па    парода. 
монъ  сьградилъ  прочташ  овре! 


—  бе:- 


хълма  Мороя.  Той 
йАШгвхдъ  още  вгъ  и.  велико- 
ипсв  ОАДата  а  го  оградил ъ  съ 
Ьпи  О.  осган&лъ,  схк^ъ  оп^ 
№аието  на  Ю-гб  племена,  сто- 
ща  на  Иуданото  царство.  С.т1^с^ь 
ква,  той  Оалъ  иЬколко  пжтв 
[г^Еманъ  и  оихЬняиаиъ,  и  вай- 
тнЬ  съсипанъ  шъ  Навуходоно- 
)|1а,  вавалоцски  царь,  ьъ  588 
[хЦв  Р.  X.,  и  храмътъ  събо- 
шъ.  Градъть,  както  в  храмътъ, 
ци  възобновени  сд'&дъ  завръ- 
днето  отъ  вл^нението,  въ  оМ 
р^щ  Р.  X.  Въ  врЬме  на  Пто- 
пей  Лагосовото  нашествие,  тон 
мцъ  ймгаъ,  своредъ  встор. 
Оонфо*  1 20.000  жит.;  вб-сетн-!) 
|В  всплдн^1ъ  въ  р&и:ЬгЬ  на 
втноха  Е1ш<|}аиа,  сирийска  кралц 
||11>  о^тбил-ь  града  и  храма,  и 
югаввлъ  на  алтаря  статуята  на 
•пжгера.  Геройството  на  Мака- 
ЕКгЬ  избавило  И.,  и  вьзвърнхию 
ЬХрама  чистотата  и  пеликол  Ьинето 
\,  Пр^аетъ  огь  Помпен  (63),  И. 
1Ш&гь  столица  на  Ирода  (ииж. 
'^адъ).  По  това  врЬме  той  нмаль 
кОД)00  жнт.  Той  билъ  пр1\зегь 
съсваанъ  отъ  Твта,  когато 
деатЬ  се  възбунтувалд  про- 
[ягь  римското  владичество  (70 
Й№  Р.  X.).  Императоръ  Адря- 
гь  го  съграднлъ  пзново,  нъ 
цокат"  II  и  римски  градь, 

ш  вл«<  (<1    Попнтолина^ 

^Ьамъ  иа  Ювигера;  не  като 
Ртцв  аа  евревтЬ,  на  конто  било 
дрЬтено,  подъ  смъртно  наказа- 
|е,  да  !  '  и'1ватъ.  Благочес^ 

Ева  Кл  '  ;.1  на  императора 

онсгавтина,  го  )*красила  и  въа- 
1ГВ&Д»  цръква  и  паметвтщ  на 
кгата,  дЬто  бплв  нзвърпшни 
дшвпт^  събнтня  въ  живота  на 
■еля  мира. 

лакъ  хшднллъ  по,ть  чуждо 
[есгво  вгь  611,  ногато  билъ 


пр1юетъ  съ  прастхпъ  отъ  цер- 
сидскив  краль,  Хосрова  П.  Го- 
лкча  часть  отъ  паметиицитЬ  му 
били  разрушени  огь  тоя  завос- 
ватель,  който  и  избилт>,  1и1аватъ, 
до  90,000  огь  жптелетй  му.  Въ 
627,  ЦраЕдвй  поб^дилъ  Хосрова 
и  II  аадвгклъ  въ  гръцка  раисЬ, 
ала  за  ехсо  вр^ме;  защото  въ 
036,  той  пр^>минжлъ  въ  ржцЬгЬ 
на  арабетЬ.  Халнфъ  Омаръ  ува- 
жилъ  Св.  Гробъ,  който  оставидъ 
иа  христянет!^ ;  а  на  местото  на 
стария  храмъ  заночнжлъ  строе- 
нето на  прочутата  джаашп,  която 
носа  името  му.  БагдатскитЬ  ха- 
лифи  влад1^1п  И.  до  868,  когато 
отъ  т  Ьхъ  го  п  р  Ьзелъ  ту  рсквй 
господарь  на  Кгппетъ,  Ахмедъ. 

Въ  1099  И.  стапжлъ  столица 
на  христянско  1Ц1рстно,  основано 
огь  кръстоносцитЬ.  Въ  11В7,той 
пакъ  паднхлъ  подъ  властьта  на 
мк>слюманетЬ;  в  сл11^ть  1гЬколко 
про>гЬни,  прЬмннжлъ,  въ  1517, 
нзъ  рк1^гЬ  на  египетскитЬ  сул- 
тани въ  р»цЬг1)  на  турскигЬ. 
Сехи  Ц.  и^ма  пб-вече  отъ  15,000 
жат.»  0П|  които  дв1>пети  еж  мо- 
хамедане,  а  остая;Блит1^  евреи  п 
хрис1'>1не  И.  влиза  въ  Дамаскския 
виляетъ.  Согаганото  му  кале  е 
съградено  отъ  СихчеЙмана,  сшгь 
на  турския  султанъ  Селима,  за- 
воопатольп.  на  ^^ 

№рупи1ияь  (Иоци),  Пме  пп 
Христовата  цръква  (1липл,). 

Иосей.  Витлеемски  старецъ,  чий- 
то сипъ  билъ  Давидъ  (8-и  сннъ). 
Той  е  стеблото  на  челядьта,  отъ 
която  игКли  да  со  родшгь  Д*ва 
М  а  рия  в  сн  1гьтъ  й.  Иесссвопю 
дрьво  е  било  пр1»дм*тъ  на  жпво- 
пясството  въ  иав&лит1>  в1шове 
(Библ,), 

Иесдъ.  Порсидски  градъ,  260 
Еидом.  на  гого-ист.  огь  Испаханъ. 
въ  едпо  е1игьчляво  поле;    50,000 


жнт.,  включително  4,000  гебрп 
(виж.  тая  дума).  ГебрвтЬ  не  под- 
ложхп»  иа  военна  слркбя,  п  шл- 
ватъ.  че  вече  не  гп  притЬсняватъ 
властнтЬ  ц  съгра»кданетЬ  имъ.  Прп- 
тЬсн(*н1шта  имъ  еж  се  прекратили 
сл*дъ  оплакването  на  гЬхнит11 
едноплеменнини  и  еднов11рци,  Ком- 
байскптЬ  парен,  на  персидскпя 
шахъ,  когато  е  бплъ  въ  Локдонъ 
въ  1873.  И.  е  важенъ  ржкод-Ьлелъ 
градъ;  произвожда  копринени  и 
златотканп  или  сребротканп  пла- 
тове, еуина.  игалоие.  Тоя  гряд%  е 
и  (Товарище  ня  гт.р1Ч)внпта  съ 
Индия,  Хера'П1,  Бухара  п  съ  Испа- 
хапъ. 

И<^со.  Едпиъ  отъ  голЪмнтЬ  остро- 
ви, огь  конто  състои  Япония,  па 
с*в.  отъ  Нппонъ  и  на  зап.  отъ 
Курнлски  0-ви,  о()0  к1ио.м,  на- 
,глъ)къ  и  4Г)0  килом.  натиръ.  II, 
е  планпис1т  и  гориста  страна,  бо- 
гата съ  златни,  м1-,дни  и  оловенп 
рудипни.  ЯгшнтшгЬ  вляд1^нктъ  само 
южиатп  часп.  па  о-ва,  която  обра- 
зува обл.  //.,  гь  Я,ООО.ПОО  жнт. 
и  съ  главни  градове  МатсмаЙ  и 
Хакодате.  ОЬверната  чапъ  е  на- 
селена отъ  около  100,000  айносн, 
които  еж  токо-речи  дивани. 

Иеу.  Судянска  р*ка  (срЬдна 
Африка),  дълбока  н  бърза,  поп 
Хауса  и  Бурну,  и  се  влива  въ 
е:5еро  Чадъ  на  сЬв.  отъ  Кука : 
750  килом..  100  метра  широка  при 
устн(^то. 

И  рротей.    Виж.    Нитигфоръ    и 

Иефтей.  Сждия  1Тя1»аилевъ 
(Х1П-И  в1>къ  пр11,тл  Р.  X.),  изба- 
вилъ  пзраилянет^  отъ  игото  на 
амондитЬ  (1>ибл.). 

Иждивяваяъ.  Харчж.  рясход- 
намь.  Отнамждмвение,  рпзноскп; 
иждивитель,  който иждииш^а.  Итди- 
вителенъ.  Койп)  иска  иждивение, 
скл^аъ. 


Издбела  КАстнлежа.  П* 

кралица  даровита,  д^птелн 
м*нна.  И-,  род.  въ  145 
дъи1еря  на  Ивана  И,  ка 
краль ;  въ  1469  ре  оже 
арагонскня  краль  Ферднна^ 
рече1гь  сКатолвкьтъ»;  иъ  ■ 

въскачпланакаетил.  "^ 4 

Отъ  това  вр-Ьме  Ф'  ,  Л 

захваиж.1И  да  оч»  нарнчагь  I 
СК14  кроль  п  Ералицд.  И.  ■ 
првожтствувала  въ  зас1л 
нампнистерсш1Я  съв^тъ,  я| 
вала  да  се  у1ютр1^бйШ1  я  1^ 
име  ;тедно  съ  Фе^  '  •*.* 

всички      публични  <11 

дала  покровителство  Коля 
съд^Йств^к  вяла  ла  въ.чстаиоЯ 
на  вжтр-Ьпшото  сповуйош 
държавата;  отъ   Л!  П 

въвела  вь  Испании  л1 

И.  умр'1зла  въ  1504,  сл^ 
изискала  отъ  сжпржгаси  о61 
подтвърдено  съ  клетва,  Н! 
&'  не  ожрни  ап  друпь 

Иинбела  II  (Мпрцм-Я 
Лтза).  Испанска  крялпця, 
на  '1>ердннанда  Л*11,  род.  е 
нас*т1(дила  престола  сл^ 
си  въ  1833.  нъ  м л" 
Христина,  управляк  .  1 
В<'Л'Ьдствне  на  една  реском 
1Н40,  майка  й  се  отстрал 
гентъ  станк.1ъгенералъ  Еся 
а  опекунъ  на  кралицата  - 
лесъ.  Кралицата  била  обяи 
вършенол^тна  въ  1>1|Г|.  I! 
оже1гала  за  братовчеда  а 
Фран ниско  дАсиса.  Тая 
била  основава  иа  поа 
интереси  на  партията» 
на  власть.  Сетнинатаотъ 
вйТ|г11шнн  раздор»  п  гг1 
едно  1гк5станпе  на 

лнца-майката  поб^Ьг» ь.  ,, 

цин  ц  Еспартеро  пякъ  до1 
а1астьта.  и  уп}' 
рални  начала.    • 


—  660  — 


П.-ното  царуване,  у- 
:о  било  дсччкпи мсско ; 
168  изОухп&ла  една  револ»ь 
Еоато  докарала  усталовле- 
оа  првнр1шенио  републн- 
правптсиство  и  11.-то  СЬг- 
яво  въ  Фрапция.  Въ  1870  И.  се 
отрекла  отъ  прптезаоието  си  иа 
[а  въ  лолзн  на  сииа  сн, 
»нсо  (избранъ  краль  въ  1874). 
НАла  в^ь  Испания  въ  1878. 
Германек;!  рЬка,  д-Ьсенъ 
гокъ  ва  Дунавъ,  нзввра  въ 
на  сЬв.  отъ  Нисбрук'^, 
срЬзъ  Бавария  изобщо  по 
>яа  и  сЬверо-нсточаа  посока, 
влша  въ  Дуиавь  ири  Де- 
»ъ;  8Г»0  килом.  Мюпхенън 
ель  иа  Оркгове!'!^  на  И. 
»шта  часть  отъ  течението 
е  буенъ  планнвеко  порой: 
ш  п  откакъ  напуща  ЛлпитЬ» 
[зна  иного  бързеи  и  оиТ(юви, 
1а  чясть  отъ  течението  му 
шлавателна.  Миого  дръва 
т>  по  и.  оть  планпиигЬ. 
[биракмь.  Гражданпнъ. който 
въ  избирането  дгьжно- 
:  особено  така  ею  нарича 
гсгатуднонвитЬдършави^как- 
е  наигато,  всЬко  ллце,  което 
»вува  въ  и;*бора  на  народнитЬ 
штелр.  Правото  за  такъио 
1в  е*  казва  шбнратглно 
ихв  избирателство ;  а  днце, 
законъть  припознава  пра- 
да  06  избира^   ое  кяява   из* 

'ЛП. 

1йва.    Бс1»ко  произведение 

гмието.  Виж.  Ваянпе. 

^рп..  Лсхвърленпкъ,  чов11КЪ 

•рленъ   пзъ   обществото  или 

свЬта:    съ  това  име,    отъ 

|ние,  оарича  себе  си  апостолъ 

1Ъ  аКоринт.  15;  8). 

1ие,  рус,    1)  Исхвър- 
1-  .Н*.г-твата,  копто  жа\ап* 


пото  т1;ло  исхвърля  като  излишни, 
безполезни. 

И^ниннваяъ.  Проишваиъ  ви- 
ната иа  нЬкоги,  не  връзванъ  ку- 
суръ. 

Изворски  (Стсфанъ  птп  Пи- 
колоаъ).  Български  учптель,  пи- 
еатель,  поегь  и  гореи;ъ  дЬецъ  но 
народното  ни  В'ьуранаане,  род.  въ 
Котелъ  въ  1815,  почии^клъ  све- 
П1еникъв'ьГала1Гьвъ  1875.  Учнлъ 
се  пьрвеиъ  въ  родноао  си  »Ьсгги 
слов*Ьно-бьлгарскп  и  гръцки  при 
учителя  Ранна  Столновииа  (\Н^1 
— 1832)  и  послЬ  ходцлъ  да  се  учя 
въ  разни  бьд1*арс^и  градове  (1чар- 
лово  и  др.),  дЪго  чувалъ  да  има 
нЬкой  < мудръ  м  сл(и1ссюьшинн > 
учитель.  Въ  1841 — 1842  етанллъ 
учитель  въ  Шуменъ;  пр^ъ  1844, 
заедно  съ  брата  си  Петра,  бплъ 
на  учение  въ  Царшра,^ъ,  Кур*^- 
чаамс,  дЬто  се  учнлъ  па  еливска 
[новогръцки  II.  знаелъ  вече]  а 
французски.  Въ  1846  стондпаг- 
вторио  учитель  въ  Шумедъ  1^ 
учителствувадъ  двЬ  годааа;  Шк 
н*Ькога  пр1»ди  да  учители 
тоя  градъ  бнлъ  <учцтсА 
1)ш)актическш>  въКоГ&А. 
та  въ  1848  И.  отишехь  ■ 
Цариградъ,  д-Ьто  стт-- 
та  на  1850.  Въ  Ц^кп- 
нар1ивалъвъ2/с 
нпкъ  (юн.  184&) 
си  IIо^нан^е  ^в 
бълигрскмтл 

го     СТИХ( 

1Н49,   цод> 
и  Вгспптт 
тересъ  а  ш 
ватъ  о 
ки 
гоп 


^^  670  - 


пнман1(^шо  на  д^пщпта  (пзводъ 
ОП]  руоскн);  щукуъ  слтаги  го- 
дппа.  той  сп  издействувал-^,  бла- 
годарение 1ш  С1е(|».  Во1\)ридн,  та 
постжиилъ  въ  духовната  а1;адемп11 
В"!»  Петербургь.  Въ  1859  нами- 
раме И.  учитель  въ  Тулчл,  дЬто 
поставя  тулченскито  училище  на 
една  здрава  основа,  като  прави 
коронно  промЬнение  въ  наредбата 
и  програмата  на  учплпн1РТо;  въ 
негово  врЬме  со  започнаьло  пз- 
учваието  на  общообразоватолппт!'. 
прЬлиЪтп:  Арптметпка,  Граматвка, 
Св.  История,  Всеобща  Штория. 
1г1;н1ц  отъ  Естествената  История, 
Хигиена  н  др. 

И.  е  писалъ  кь  Фотпновото  Лю* 
босАо^гк;  въ  Ц(1ри1рш)ск1й  Вт^т- 
никь  а  в^ь  Иглшр*'кш  Книжни^'*. 
Нсговъ  е  онн  ип(е  незабравенъ  ву- 
п-четъ,  напноч1иъ  по  пови,гьсмъртг1- 
та  ла  брага  му  Петра.  15-годин1еиъ: 

сЛть  ОЬхъ  уладо  и  любезно 

Попско  чедо  учепо. 

Българска  и  гречески, 

Въ  Цпри1'радъ  на  елпнски  ; 

Поел-Ь  дойдохъ  п  в'1.  Тулча 

Ть])говня  да  учж. 

(>гь  л.Ь  СО  ;^е  х ол ерата.  .. ». 
Биографиита  на  И.,  твърдЬ  ин- 
тересна 110  врЬмето,  на  което  се 
отнася,  се  намира  въ  спнс.  Ал- 
Ш2}ска  Сбирка,  кн- И  И  111,  18^)0; 
тя  е  наппсипа  отъ  К.  Мпрскп. 

Н.,  когото,  вижда  се.  все  бла- 
знили Муяпт^.  съгледалъ,  когато 
гЬ  се  усмихпжли  поету  Вазову. 
'^а  доказателство  на  това  лтужа 
стихотворението  на  И.  Отаит 
тпь  Дунп^  на  Базовото  стпх!!- 
творение  Ду«ал.  ОиховетЬ  ка 
народния  поетъ.  които  носгжтъ 
името  Дунавъ,  еж  отъ  1870, 
ноел.  1 4;  а  стпховетЬ  на  стария  п-Ь- 
вець  Н01!нкть  дата  Галяць,  М  ит. 
1871,  я  еж  обнародвапп  въ  сппс. 
Утро    (1Ч)д.  I,   1892,   бр.  1  и  5). 


Изв^Ьстенъ.  ТТ 

знае;   1^'ь  мапи  . 

ИЛИ  имтппна  величини  оз 

'|-а1гьва  позната    величина, 

служи  да   се  опрЬ,т1»ляпа*гъ 

вЪотнн   величини,   кппто  ел' 

рпть  въ  завиенмисть  игь  п: 

ната. 

ИзвЬгь.  Н11М10,   коета, 
зд  извинителна  причв! 

Изгнание.  Изгонвани 
дане  изъ  оСтеството 
вата  по  подозрение    пли  Ж 
сп'Ж  п л  е  н  и  е .    Когато     ^и\  нт 
(изгоненото    лице)    е  огри 
на  едно  опр^Ьлево  мгЬсто, 
пиете  се  нарича  затачаше, 

Вздав&пъ  кюлп,  (т^я 
Обнзродвамъ,  печатамъ.  — 
ние.  Овова.  що  е  вздадеяо. 
ЧАтапо  на  едпнъ  пжть:  иц 
имИшие  на  мая  книт  ге 
чата  «ь  ]^ооо  тгь.ш  ,-  ет 
(гь  :^,(Ю0.  —  Издатеч.  1о 
издалъ  книга,  влн  издава  н^ 
спр.  печата  го  въ  1г{;колво 
ни  или  хилндн  екзрмолф 
датель  може  да  бжд« 
авторъп.  или  друго  1И1И 
авторътъ  е  пр^Ьдилъ  издф 
то  11ра<1о»  сир.  праиоп» 
иространява^  ио  1гЬкоп  у| 
печашо  книгата. 

Издържалъ.  1Ькдпвц1 
хож,1;1Мь,  харчл;  :ш  п1>кого. 

ИзДЪрЖКп.      оцнпмскп. 

венио. 

Изео.    Кч('|.и  нь  сь1 
лия  (Лоибардия),  3  т 
( 0П1    С11В.    къмъ    югь), 
широко,    простр.    58  ч( 
най-голямата  му  дъл1 
метра.  На  южнпя  му  (5) 
положенъ  едноименен'!,  г 
рото  се  об]»'  1Л1 

и   Корлацо-  ■■    I 

лестпа:   живописип  : 
ви  вили,  лози  и  масд»Н'  пи  >  |- 


-671- 


<^.  1*вка  въ  юго-псточиа 
гцпа,  лЬвъ  притокъ  на  Рона, 
ра  въ  Савопя  въ  плапина  Изе- 
тече  изобщо  по  юго-западиа 
ка  пр1ш.  Савоия  п  пр1'.зъ  Изор- 
ц  ^1^>омски  департаменти,  я 
1ипа  въ  Роиа  \'2  килом.  на^^ъ 
»нсъ;  длъж.  21)0  килом.,  огь 
0  около  70  до  Рона  ех  ко- 
олзватолии,  въ  млечно,  затото 
[ОТО  порнто  е  П0С11ЯН0  съ  под- 
[  в  острови.  —  И.  е  далъ  нмо- 
В  на  едпнъ  французски  до- 
меатъ  съ  572,000  жит.  п  съ 
:р.  Греноблъ. 

иеръ.  ПрлгиЙс11а  рЬкя,  извира 
Франция    (СЬвернп    доиарта- 
ь),  тече  пр1^:»т.  .чападпп  Флаид- 
В  се  влина  1гь  Северно  море; 
здоМм  кааализирана  отъ  нр1> 
Нокъ  до   Нйопо1УГъ,   край- 
кя  градецъ  съ  3,200  жит. 
звдц.  Върховната  богини  на 
ганетЬ,  илицетворенае  на  лу- 
,  споредъ  едни,  —  ва  прнро- 
,  споредъ  другя,  едпо  отъ  иай- 
1тЬ   египетски    божества.   По 
!>сл.,  И.  била  сйпржга  на  Ози- 
(одицетвпреиие  па  (^1ъицето). 
шлодотворивяла  земята,  и  на- 
я  еги1гганетЬ  да  орлть  и  жъ- 
».  па  н  да  предкть  и  тькхгъ 
■  пр'1ис11Дателетпувала 
та  ието.    11р11ДС'1  а  1ия- 
ш  обикновено  като  жена  съ 
шкп  рогове  и  съ  сълнеченъ 
мен.1у  тЬхъ.  Тя  имала  хра- 
въ    Тнсъ    (Горни-Р>ипетъ), 
е,  Теитирисъ,  Мемфнсъ  п 
псъ.  Въ  нейна  честк  ставали 
гнпоп>    велпко.тЬпни    нраз- 
Поклоненпето  Ц.-а  се  рас- 
ло нб-късно  въ  Гръцин 
нъ   римскпЙ  сенатъ 
илъ. 

.  Единъ  отъ  пЛй-старитЬ 

Гръдпя,  в  който   занн- 

0Ъ  дндашаческата  н  гноми- 


ческата  поезия,  сжпюто  положе- 
ние, |;аквото  Омиръ  въ  епическата 
поезия.  Епохата,  въ  която  е  жи- 
в*лъ  е  нензв1'»отна,  НЬкоа  еж  го 
считали  по-старъотъ  Омира,  други 
неговъ  съврЬменкиьт!;  нь  снорелъ 
пб-вечето,  той  ще  е  ппсалъ  подирь 
него,  както  сочи  да  покаже  едпо 
сравнение  на  езика  ни  двамата 
поети.  За  семейството  му  и  за 
живота  му  се  знае  огь  неговитЬ 
съчинения  само  това:  бап1а  му  се 
пр-Ьселихь  отъ  Кнме  или  Кума, 
градъ  въ  А1ала-Дзпя  (Еолпда)  въ 
Беоция,  въ  село  Аскра,  при  по- 
лигЬ  ва  Хеликонъ,  ;гЬго  се  ро- 
дплъ  в1;роятно  Изподъ,  и  д15'1Ч) 
прГ.1и1ралъ  ноне  първата  часгп.  отъ 
жввош  сн.  заи)1ть  съ  полска  ра- 
бота. Оттамъ  иде  прюимвго,  което 
М}'  даватъ  1гЬкон  —  Лскрснски 
постъ.  Дк  и  на  каква  възрас1ъ 
е  умрЬлъ  не  е  изв11стно.  Поемит!!, 
които  еж  Достигнали  до  насъ  съ 
П.-но  име,  прон1арено  съ  прибавки 
и  погрЪ1НКи  па  копиститЬ,  ек  на 
брой  три.  Първата,  съ  заглавие 
Дтлп  п  Дий,  която  С1»стон  отъ 
820  стиха,  е  най-достовЬрвата.  Тя 
е  една  сбирка  отъ  вравствени,  по- 
литически и  пкономачоски  ув1*и1а- 
ния,  см1>сени  съ  мл;дри  изречения 
п  притчи,  дЬто  поегьть  се  мжчи 
да  докаже  нуждата  и  спасителното 
влпяние  на  ^-руда.  ПрЬлсстната 
басня  за  ПашЮриното  ковчеже 
се  намира  въ  тая  поема.  Сл1^два 
нослЬ  Тсоюнията,  поема  оть  1,000 
стнха  и  нб-вече,  вьрху  р^аосло- 
вирто  на  боговет1ц  което  Н1>пвожда 
въ  едпа  токо-речи  филос^нрска  си- 
стема. Ала  не  с  вЬрно  да  ли  това 
съчинение  е  И.-во;  то  носи  едипъ 
отпечагькъ,  който  дава  да  с^  вЪрва, 
40  е  отъ  пб-К'ьсна  епоха  отъ  Д»ма 
и  Дни.  Опю  пб-малко  достов1;репь 
като  И-во  съчинение,  па  и  съ  п6- 
малва  вжтр1шиа  стойиость,  е  Хер- 


-672- 


нулссовь  1цитъ  (480  стпха).  Тая 
поема  е  едииъ  расказъ  на  Хер- 
кулесовата борба  сре1ца  Цпкна, 
или  едно  цписанне  на  ншта  ла 
героя,  което  изглежда  като  подра- 
жание на  Ахпловин  щвтъ  у  Омира. 
И.-ингЬ  съчинения,  включително 
разна  откжслеци,  кои  съ  пб-вече  кои 
съ  пб-малко  съмнителна  достовЬр- 
нонт!..  ех  пмала  нЬколко  издания. 
Едно  огь  иай-добрптЬ  е  Лерсовото 
в-ь  Дидовата  В1ЬПо111бчие  дгссцие 
(Париигь).  НаЙ-иоппЙ  француяскп 
ир'Ьвоа.ъ  ^^  ШепнитЙ  (СЪопи),  1844. 

И злишеиъ.  Който  е  по-воче 
отколкото  трЬОва;  безнолезенъ. 

Налишъкъ.  11:)Г}И'1*ькъ,  какното 
е  останаию  навънъ  м'ЬрЕата  ила 
нуждата. 

И:(.1ИЯ11не.  Умствено  нзливано, 
п:»1ВНвано:  тлияниг  на  чув- 
ствата. 

Иашидъ  (стар.  НикомшУая). 
'рядъ  въ  аапитска  Турция,  хиД11- 
ВендцгиреБП  вил.,  на  еднонменепъ 
заливъ,  въ  Мраморно  море,  100 
шиом.  на  юго-пст.  оп>  Дарш^адъ; 
15,000  жит.  Гръцка  и  арменска 
архиеипскоппо.  Фабрики  за  ко- 
припенц  платове;  грънчарство, — 
Никомш)цн  била  основана  въ  264 
г.  сл1'.дъ  Р.  X.  огь  Н]1компда  I, 
който  1К  нацравнль  столнн;!  на 
1Шрството  он  (вшк.  Внтишш);  тя 
скоро  стаихла  единъ  оть  наЙ- 
великолЬпнпгЬ  и  Ц[гЬтутигЬ  гра- 
дове на  свЬта,  п  слЬдь  вр1ше  — 
привременна  резиденция  на  много 
огь  пб-подпрннтЬ  римски  импе- 
ратори, Диоклециана,  Константниа 
Иеллки  а  др.  Анибалъ  се  само- 
убилъ  в-ь  едвнъ  замък7)  нмблизу 
(,йъ  сеганк  п.  Гсбсзе).  Въ  сегаш- 
ния градъ  Измндь  има  мдого  ос- 
уапсп  отъ  стария  градъ. 

Иамир.1иеи'Ь  (Георш)  [ЪТане- 

тчсто,  прЬкръстенъ  межд}'  бун- 

тнптЬ    си   другаре  и  Густщг]. 


Апоотолъ  п  мхчо]шкъ  на  бъз1 
ската  свобода.  И.,  родомъ  отъ  Д^а- 
ниипо!    Джумая,   бТ.ше    се 
първенъ  въ  родното   си  VI 
послЬ  въ  Цариградъ    ' 
ското  училище   на  Фм 
В.шюдптслно  Пращс» 
което  биде  п  учптель  иь  • 
царвградскит11  училпша  н; 
ството;  и  иай-сетц1;  сл' 
еини   науки  въ    едно  ; 
керско    училан1.е  въ  Одес^!. 
честволюбието  му  не  го  осгиоа; 
довърши  наукитЬ  си,   та  се 
съедини  къмъ  бунтовни 
въ  Гюргево,    п  рано  п, 
0'Ьн1е  му  отредено  да  по1'ветп  Л)и' 
тоннпческата  си   д'ЬмтеЛ1101лг 
Горна -Ор^ховпца,     Вь    ш 
рието,  кога  да  гръгно  за  Сал 
бпде   хваилгь  заедно  гь  нКйк 
съмнниенници  оть  тургкптЬ 
С1И.  ВьстанницнтЬбпдохл  у. 
заедно  съ  униформата  л  орГ 
1П1шо)1Н  гп  п:иадохл;.  И.  б| 
сенъ  на  2Н-Н  май  въ  Гор1 
ховица,    всрЬдъ    града    на 
плоницъ.    Неописуемо  е  негов 
сзмоотверагение.  Той  съ  най-(ч1 
хладнокръвие  е  върв1лъ  кът 
снлката  и  нпзпданаль    зритрл 
българе  да  се    не   пл  ■ 
Подобни    наказапия    и 
л{л^тъ  живига  си  за  народната 
бода.  Посл'ЬднпгЬ му  д^ми 
сСладка  е  емъртьта  за  отеч( 
И.  бЬше  на  23—24    I 
мЪстото  на  неговата  <"»; 
стърчи    единъ  доста 
наметнпкъ.  Сл-Ьдъ  ост»*...-.*, 
баща  му,  дЬдо  Сгоимецъ.  нр1 
костигЬ  му  в-ь    Л-: 
ностн  31\  бунтови.! 
на  П.  има  вь  Запискитп,  яж 
хария  Стоянова. 

Иаииръ. Турското  имена' 

И^ш^ияваяъ,  1)Пр«^ 
бра  за  на  н^що.  2)  —  7. 


—  673  — 


>явамъ  па  об'Ьщапието  пли  кле- 
мтв  сп,  парушавамъ  в^рнисть, 
^■Огвамъ  къмъ  протввнвка.  — 
1Кна.  Предателство,  нев^рность. 

—  Изм^Ьнчивъ.  Наклоненъ  къмъ 
1Цюм1:.11еБПя,  който  со  цзм'Ьнява 
чкто:  изи^нчивость,  неиостоннство. 

-  Изи^няемость.  СвоЙсггво  на  иа- 
)гЬ1шемъ,  на  който  може  да  се  из- 
)гЬнява.  —  Изм^ннинг.  Който  е 
пзагЬнвлъ  нЬкому,  нарушитель  на 
иЬпность:    прЬдатель,    издадннкъ. 

[знаснлвапъ  юькою,  Привуж- 
го  да  стори  н11Що  на  сила, 
явсядяе.   (>1тука  изнасилване. 
[ипикъ  (стар.  Никеа).  Градецъ 
[■яиятека   Турция,    ходнненди- 
кн  вилм    ва   неточния  бр1>гь 
едноименно    езеро,    което    се 
(шава   съ  Мраморно  море,  НО 
\У1.    на    сЬв.-ист.    отъ   Бруса, 
'яа    юго-ист.   отъ   Царвградъ; 
2,000  жнт. 

Язнуряваяъ.  Истотавамъ,  дсь 
прванъ  чрЬзъ  непосилни  трудове 
ди  и1г-го1ивпн('.  Оггука  изнурсние. 
юнуреность.  Изнурителенъ,  който 
ознурява,  нрЬмного  уморнтеленъ. 

ИзнЪжвааъ.  Правш  и1}з;енъ, 
яекъ,  тьугьки  делпкатенъ.  —  Из- 
мйжвамъ  се.  Пстъвчавамъ  се,  на- 
нш>шшъ  па  н'Ьженъ,  мекушавъ 
^ртъ. —  Изн^женость,  пстьнче- 
Вйсть. 

ПлоОарояетрическв  лниин, 
^р.  Лпнии  прЬкараии  ир'^ъ  м1>ста 
Оа  лемиата  повръхность,  въ  конто 
б»|>ометрътъ  се  нзм11цявп  еднакво. 
ЬЙноОилне  яла  обн.1ие.  ГолЪмо 
рЬч4ч'1  во,  берекегь.  —  Изобиленъ. 
1Ього,  пб-вече  отъ  калното  е  доста; 
МоОилность;  свойство  ва  изобвл- 
йото.  —  Изобилувамъ,  съмъ  въ  нзо- 
бадие. 

11ао<1ЛНчилажъ.  Казвамъ  п1> 
|к»ху  вината  въ  лицето  му.  Оттика 
(зобличение,  изобличитель. 


Изображаваяъ.  Пр^цстаатя- 
вамъ  образа  на  н1^н10,  вспповамъ. 
—  Изображение.  Обра;гь,  картина. 

Я:ш6р'Ьтаваяъ.  Измпс^ямъ, вз- 
намнрамъ  н1яио  ново,  особено  въ 
иаукптЬ,  искусствата,  занаятптЬ. — 
Изобретение.  ЕзнамЪрване,  онова 
що  е  изиам11рено;  измислица.  — 
Изобр^татель.  Изиамярачъ:  овя, 
който  е  нзнам-Ьрилъ,  и.ш  който 
пзнамира  н^Iцо. 

И^юдиваянчески  линии  (^>. 
исось,  равенъ;  дина мисъ,  сила). Л.Я- 
нип,  ]1[гЬкаранц  пр1)ЗЪ  и'Ьс1'а  на 
земната  повръхность,  пъ  които  е 
еднаква  силата  на  земния  магне- 
тизмъ, 

Изократъ.  Бдинъ  огь  славнптЬ 
гръцки  оратори,  род.  въ  Атина  въ 
436  пр-Ьди  Р.  X.  Н,  билъ  такъвъ 
ревнитель  иа  гръцката  свобода,  че 
уморплъ  себе  сп  съ  гладъ  отъ  от- 
чаяние за  злочесгия  нсходъ  на 
битиата  при  Херопся,  пъ  :^3(^.  Оп» 
нега  ех  достигилии  до  нась  21 
слона,  отъ  които  първо  м-Ьсто  за- 
нимавагь  Рппедуггсоя  и  Рити^ге- 
пшко8^  вмЪстенп  въ  Ога1ог€8  Л/- 
(Ш ;  осв1'.11Ь  това,  гЬ  сл  издадени 
и  отъ  Бензелера  (Лайпцпгь,  1851) 
и  др. 

Иаолаторъ,  мтл,1.  (изола,  ост- 
ронь).  Нъ  (/т.тк.  разобиш1Ч*ленъ 
столъ,  сир.  столь  който  не  е  про- 
водникь  на  елеетричество.  —  Изо- 
лация; дМствие,  чрЬзъ  което  на- 
електрнзнрано  вещество  се  огражда 
съ  вещества,  които  не  еж  провод- 
ници на  електричеството.  —  Изо- 
лирамъ.  Осамотявамъ,  уедпнянамъ. 

Изояетрия  (гр.  неось,  равенъ; 
метронъ,  мЬрка).  Химическо  свой- 
ство на  тЬлата,  ио  К(чпх)  н1>кон 
тУла,  съставени  отъ  един  и  елша 
ствхпи  въ  равни  количества,  пматъ 
различни  свойства.  —  Изоиеренъ. 
Бдвакъвъ  по  съставъ,  нъ  ра:1ли- 
ченъпо  свойства :  хиомерни,  ат^ьа. 


—  674  — 


11зояор4|»н:]МЪ  (гр.  йсосъ,  ра- 
вшгь,  еднак^ьЕгь;  .чорфгК  форма, 
образъ).  Свойство  на  разлпчип  по 
съставъ  гЬла,  кога  се  криегалази- 
ратъ^  да  зимать  една  н  сжща  куш- 
сгпктска  форма;  оттука  гиомор- 
фичсскн,  който  има  това  свойство. 

Илотеряи,  гиотсрмит^скч  л и- 
ним  (гр.  \кось,  равенъ;  термось, 
тошгь).  Лпнии,  които  се  пр-Ькар- 
ватъ  пр^^ъ  всичкптЬ  агЬста  на 
земното  клжбо,  дЪто  ср-Ьдната  тем- 
пература пр1\:*ъ  годината  е  еднаква. 

—  Изотермичесни.  Съ  еднаква  срЬ- 
дна  температура. 

Паохропизлъ  (гр.  гкосъ,  ра- 
венъ; хрбтсъ,  врЬме).  Едповр'Ь- 
мепность,  траяяе  па  дв^  или  по- 
вече явления  еднакво  вр"Ьме ;  от- 
тука изохроннмеспн,  едноврЬме- 
непъ,  съврЪмененъ    (за  явления). 

Иаражнвпяъ.  Исказвамъ,  ия- 
ричамъ,  изявявамъ  мпслпг!!  плп 
впечатлеминта  сн.  —  Изражение. 
Начпнъть,  по  койш  е  искаапна 
една  мисъль:  благородно  нзраже- 
кме,  шеютипо  изралсение;  иан- 
вяване  чувство:  ниражсние  на 
радоапь,  на  скръбъ;  вжтр1ипнптЬ 
чувства,  видими  по  лицето:  <рн- 
знономия    пълна    съ    хир<ииггни(:. 

—  Изразителенъ.  Който  иврахава 
много:  н:} рабите. хснъ  похлсОъ.  — 
Изразитель  —  ка.  Който  нзражава: 
тълкователь.  —  Изразъ-  Сжп^ото, 
каквото  е  изражение. 

Илранлско  ца1№тво.  Едио  отъ 
двгЬгЬ  царства,  които  се  образу- 
вали въ  Палестина  въ  времето 
на  Ровоама,  прЬемникп^ть  Соло- 
моновъ.  То  обемало  10  огъ  12-тй 
еврейски  племена.  Въ  него  влн- 
:»ии  земит!^,  които  пб-късно  се 
нарича.1и  Галплея,  Сампрпя,  Пе- 
рея  и  :^ападиата  чаоть  огь  сжща 
Пудея.  Това  царство,  нев-Ьрно  на 
истт5инаго  Бога.  токо-речи  всякога 
пр1)дадецо   иа  вдолопоклоисгво  и 


въ  война  съ  Пудитого 
теглило  п  огь    нахлуч 
дамасксвитЬ  крале,   11<>-сет1Й^ 
гл агь-Феласа ръ»    аси р ийсви 
отвелъ  израилската  земя  на  ж 
огь  Иорданъ,  както  я 
Нефталнмовок!     и    ^.:. 
племе.    НеговпЙ    пр^Ьемникь 
манасаръ   пр11зелъ  Самария, 
раи.1ската  столица,  вгъ  721  а{ 
Р.  X.,  п  тгрилъ  край  ва  взрм 
ското  царство.  Пр1ззъ  254*гЬ  а- 
днни  на  царството  си,  отъ  975, 
721,  израиляи('1'Ь  имали 
царе  отъ  разни  поте&да: 


Иеровоамъ 

975 

Иоагаягъ      $ 

Надавъ 

954 

Иоасъ         Ъ 

Вааса 

953 

Иеровоамъ  II  "З 

11ла 

930 

Л/е«йу«4арг**«7 

Зимрпй 

929 

Захарни       7 

Амрий 

929 

Салугь        7 

Ахаавъ 

918 

Маваимъ      7 

Охозия 

897 

Факня          7 

Иорамъ 

896 

В*Лша'^л»»4        1\ 

Ииуй 

884 

Оспя           71 

СхЬхь  падането  на  взраилсшго 
царство,    по-виднптЬ    ку 
били  отведени  пленници  въ 
рил,  а  на  тяхното  м')кгго  вгь 
илската  земя  били  поселвпя 
влемепа;    тая  аришелци,    38{ 
съ  останжлитЬ  пзраидяш^ 
зували  п(5-сетн-Ь  см'Ьевното1 
самаряпргЬ.    Сждбата  на 

(КОГО     1Шр(П'В0    110СТИт&Л8  ■ 

дейското    царство   въ  шгру) 
на  Навуходоносора    (виж. 
нпрстно).  Когато  Киръ  П4 
вавилонската  империя  (п31 
Р.  X.),  той  позволллъ  па 
да  се  върнжгь  въ  отечеств(т1 
Само  Пудиното,  Венпаминошг 
Левиевото  племе  се  вгьоп-изушои. 
отъ  това  позноление:  др  М 

мена     исчезвагь    огь  .    0 

слЬдъ    плЬнението.    ВЬромгач 
че  г1|  таяа  ех  се  бнаа  снкшя 


-075  — 


»илоняпегЬ,  люде  огь  сродно 
1Псхо;кдвт1е,  че  ех  бвля  за- 
хвали  отечеството  на  своето 
ше.  Пра:^ни  опптпаипя  ся  се 
1аалн  в-ь  наиюто  врЪке  да  се 
►пштъ  1 0-тЬ  изгубе1Ш  плр- 
гл.  НЬкои  учени  сл  ги  гьроили 
Китай  и  Нплня,  а  другп  еж 
1Л11  афганцигЬ,  па  дори  и  (Л- 
верскаморикаиснптЬ  индпйци.  за 
тЬхин  потомци.  116-в'Ьроятно  из- 
глежда предположението,  че  тЬ  ех 
[й  п|»аот11нтЬ  на  несторианегЬ 
пл:и|цн1ггЬ    на    Кюрдистанъ. 

Евреи). 

[зраиль,  евр.  Соб.  знача  който 

}вива  пртЬ»  Бога»  Ине  дадено 

[ову.  защото  иадиилъ  на  аиге- 

Фанутъ.  а  постЬ  на  дктии 

•ЙСК11  народъ. 

[зрапллне,  евр.  Име  на  12-тЬ 
'Лскн  племена  до  Ровоама,  а 
10^  племена  сл-Ьдъ  раздЬ- 
1ето. 

[зрасходвамъ.    Исларчвамъ, 
[нвяванъ. 
И;|ругпвая'ь.  Наговорвамъ  н^- 

аСя\л\т  думи,  хокамъ. 
[Изриденъ.  Инвънъ  редадобъръ, 
[чеиъ,    пр^въсходенъ :    изря д- 
свойство   на    което    е  из- 
го. 

^ЗГЯР)*Д'Ь,  перс,  Драгоц-Ьненъ 
■нь,     нарпчанъ     н    смаршдь, 
[то  е  е;1инъ    впдъ   бернлъ  съ 
нъ  аелеиъ  шаръ;   кристализн- 
се  на    шестостранин    првзми;  | 
*ть  му   исчезва    оп>    силенъ 
срЬща   се    въ   глн»1чтпп'Ь,  1 
«денвтЬ  1ИИСТП  въ  Леру,  бли;|у  ' 
До     Екатерпнбурп!     въ     рЬчица 
Токовой  и  др. 

[внтелио  ПАЬ-лопенис.  Фор- 
ВА  гляголъ,  която  взражава 
[нието    или  д'ЬЙствнето    по- 
бели о. 
[;гяще1гь.   Много  хубавъ,  пр^)- 
•яъ,  хл,т,ожестиенъ  или  който 


е  съгласенъ  съ  едно  искусотво. 
—  Изящна  словесность.  Съвокуп- 
ность  на  съчиненията,  на  които 
главното  достойнство  тр11бва  да 
състои  въ  изяществото  както  на 
съдържанието,  лъки  и  на  формата; 
та1П>вц  ех  романнг!ц  пов1^стит&, 
стихотворенията,  драмнтЬ  въ  общъ 
'смисълъ.  —  Изящно,  въ  естетиката, 
е  всичко  онова,  което,  като  едно 
явление,  отговаря  напълно  на 
една  идея:  юящното  въ  искус- 
ствата,  —  Изящни  искусства  ех 
ония,  които  нмагь  за  1гЬль  съ 
въспроизвощане  изящното  да 
дЬйствуватъ  па  иашнгЬ  чувства, 
въ  противополошность  на  технинс- 
скити,  искусства^  на  конто  на- 
значението е  да  пропзвоадать 
полезното.  Шящни  искусства  ех : 
поезията,  жнвописството,  ваянието, 
зодчеството,  музиката,  мимиката, 
давсътъ. 

Иисусъ.    Схщото,    каквото    е 
Писусъ   Христосъ. 

Инсусъ.  Сияъ  Сираювъ,  еврей- 
ски мхдрецъ,  авторъ  на  една  огь 
кннгигЬ  на  Ветхия  ЗаиЬтъ,  Е- 
кшшастг^  на  която  еврейскиЙ 
текстъ  е  изгубеиъ,  нъ  на  която 
схществува  гръцки  прЬводъ,  на- 
правенъ  отъ  внука  му*  Иистоа. 
Авторъгь  е  жив^ъ  въ  Ш-и  в*къ 
прЬди  нашата  ера  (Библ,). 

Иисусъ.Сппъ  Иоседековъ,  който 
бцлъ  1-П  първосвещеииггь  на 
оврентЬ  сл1>дъ  Вавилонското  шгЬ- 
нение.  Той,  заедно  съ  Зороваведя, 
вьздигнхлъ  храма  въ  Иерусалинъ, 
535  —  5  И)  прЬдп  Р.  X.  (Енбл,). 

Иисусъ  Цавинъ.  ПрЬдводитель 
на  евреитЬ  сл-Ьдъ  Моисея  и  заво- 
еватель  на  Хаппанската  земя.  Той 
е  войто,  споредъ  Библията,  като 
се  биелъ  съ  Адониседека,  Иеру- 
саламскп  дарь,  лаповг^ахъ  на  слън- 
цето да  се  спре.  за  да  &1у  даде 
въаможность  да  свърши  побЬдата 


-  676 


ся  (1580  ггр4дн  Р.  X.).  —  Кни- 
гата еа  Инсуса  Натша  е  напи- 
сана въ  времето  на  пов^сгвуеми- 
тЬ  въ  ненк  събития,  отъ  едно  или 
пб-врче  лпца  :1апо:шати   съ  гЬхъ, 

и    П0Л1>    рЖК0Б0ДИТРЛСТВ(П^1    Н!1    ЬО- 

ликня  пр11лв<)дптелц  чието  пмо 
яосн  (Биб,и), 

Иисусъ  Христо€Ъ.  Виж.  Х;т- 
стось. 

ИнуЙ.  1)  Пзраплевъ  царь  огь 
884  до  856  прЬди  Р.  X.  Първенъ 
Порпмовъ  воевода,  похитилъ  пр-Ь- 
стола  1ШТ0  уби.1Ь  господаря  си. 
Погубил'!»,  по  Божие  пр1|Доир11д1>- 
ленпе.  нечестивото  Ахапвово  се- 
мейс1'В0,  много  Ахаавовп  приптеле 
и  Вааловит]^  служптеле.  Въ  не- 
говото царуване  сирийцнтЬ  пр1>- 
зели  неточната  часть  огь  царство- 
то му.  —  2)  Пророкъ,  испратанъ 
отъ  Бога  съ  послания  до  нзраи- 
лева  царь  Вааса,  и  много  години 
пб-сетнЬ  до  иудина  царь  Носа- 
фата  (Бнбл.), 

Икаръ.  По  1рьн.  басносА.,  синъ 
на  Дедала.  П.,  затворенъ  съ  баиш 
си  въ  Лабиринта,  и:*б1^гнжлъ  сь 
него  чр^Ьзъ  птичи  крила  ;тл^пени 
съ  восъкъ.  Макаръ  6а1ца  му  да 
го  билъ  съв^твалъ  да  не  хвърчи 
блнзу  до  слънцето,  той  се  добли- 
шилъ  твърд'11  много  до  това  св'!ь 
тнло,  тавоськьгь  се  растопилъ,  и 
той  яаднльлъ  въ  Лка^тйско  море, 
д^то  се  и  удавилъ.  II.  е  вЪроитно 
мореплаватели  коАто,  единъ  огь 
първнтЬ,  употр'Ьбидъ  платна  на 
корабь  и  погинлиъ  въ  корабо- 
крушение. 

Икоиа  (гр.  гишу,  обрать).  Таиа 
СО  нарича  въ  нашата  Православна 
црьква  всЬко  живописно  изобра- 
жение, направено  на  дъска  или 
па  платно  |свеп1еннт11  пиображ(^ 
ння,  направени  на  платио,  се  на- 
ричатъ  п6ч>собено  щампи]  на  л  р1]д- 
мЪтитЬ  на  вашото  религиозно  ио- 


читавне:  лцата  на  Отю, 
Св.   Духа,   Сб.  Богородвца, 
цигЬ  и  светацвтЬ  в  другвтЬ 
бесни  сили,  Епкто  н  гледни  на 
гцени    събития.    Кланяпето  иа 
п  почитането  имъ  тр'Ьбва  да  с] 
поученнего  на  Цръивата,  разум! 
сир.  хрисггяпииътъ,  като  гледа  вл 
тЬхъ  и  имъ  се  влапя,  въ  одщот 
вр1'1ме  требва  да  устремява  ума  н 
сръдието  си  къмъ  оногова. 
е  изображенъ  на  гЬхъ.  0|це.  1  ^■ 
всгЬкога  да   се    поияп    разлоБятз 
мейцу  върховното  поклонени»: 
чрстението  на  божеството  и 
гонението  и  почитанието  къп 
жиитЬ    угодници:    на    боз 
ние  припознаваме  всичко,  ща  е  №- 
гово,  или  просамъ  огь  него  овоп. 
което   само    то   може  да  дава;  ) 
светинтЬ   ние  почитам 
телптЬ,  прпм-Ьра    и  бл.; 
имь,  или  просимъ  молигви) 
за  насъ.  —  Шй-ранний  аиг^ 
за  употрЪбението  на  и.  ое  с| 
у  Тертулпана;    а  споре.тъ  св1 
телството  на  Васалпн  Велики,  1| 
стянегЬ  ех  приели  употр'! 
на  и,  отъ  самитЬ  апостоле' 
3(30  а^  ]иИап).  И.,  като  до( 
за  окото  пр-Ьдставлеяая  пл 
ченн   понятпя.   еж  служвлв  вс^ 
кога  като  най-моншо  гр1цсг^о  я 
въ:)бу|Кдане  благоговгЬцце  н  |К'^ 
гнозно    иастроение,    толкова 
вече,  че  т{1  ек  били  плодъ  на 
лнгиозно  и  художествено 
шевен  не. 

Иконоборци.  Понятието  за 
значеиието     на     ввонптЬ     (I 
Икона)   въ    първитЬ    в^ве 
хрпстянството  се    вскрввио: 
обрт^ований  хрнст»нин*ь,  ги 
чрЬ-ть  чувственото  да  ое  юа\ 
къмь  св1>рхчуи(ггврното,  пргЬйееЛ 
свърхпувствепото  въ  областьтв 
чувственото,    та    захвакжлъ 
вижда  въ  образнт&  не  Ш1об| 


—  077  — 


1  на  божество  вли  на  светия, 
азсото  божество  вло  самвя  све- 
\.  Това  дало  поводъ  да  се  по- 
ктъ  въ  Неточната  црьква  вро- 
:иаци  па  употр1;беинето  на  н- 
ЕтЬ^  иконоборци.  Тая  секти  се 
вола  още  въ  вр'Ьнето  на  пмпе- 
ора  Зенона,  к&д'Ь  485;  нъ  тя 
вхда  всесилна  въ  царуването 
пмпер.  Лъва  Исаврннниа.  Тоя 
[ераторъ  издалъ  въ  726  едниъ 
зъ,  сгъ  който  запр'Ь|цавалъ  на 
даннидит!)  си  да  отдаватъ  по- 
гп  на  иконп  в  аанов1цвалъ  да 
махндть  отъ  цръквнгЬ  всички 
нн,  съ  исключение  на  Спаси- 
евата.  Бъ  730  с;&1цпП  пмпе- 
оръ  издалъ  втори  ука::1ъ,  съ 
то  запр'^и1авалъ,  подъ  страхъ 
^ърть,  като  гр-Ьшво  и  пдоло- 
кяничесЕО,  всгЬео  отдаване  по* 
ъ,  публично  или  частно,  на 
ви,  и  заповЬдвалъ  да  се  мажие 
[  раяруиш  вс1-|Ка  икона,  д:1т) 
1а  се  намери.  Опитването  да 
првведе  въ  испълпепие  тая 
1сва  повеля  озлобило  почитате- 
Ь  на  ИЕОНОТ^  особено  въ 
ДКВТ&  острова  в  Нта.'1ия.  Бъ 
тнтия  женптЬ,  конто  зели  стра- 
а  на  ИЕонопочитателетЬ,  оти- 
I  до  тамъ,  че  дори  и  убили 
нъ  царски  гЬлохраиитель.  Въ 
а  врЪме,  римскнй  еиископъ, 
[гориИ  П,  билъ  покиненъ  съ 
:мо  отъ  византийския  иашера- 
ъ  «да  запр^Ьти  идалопоклон- 
ото  въ  ЗаладнитЬ  цръкви>. 
исквй  владика  въ  отговоръ 
■изнеслъ  анатема  протввъ  ии- 
■атора  и  защгЬтилъ  на  ита- 
[вцнтЬ  да  приаознаватъ  върхо- 
ството  му.  Григорпй  III,  пр11- 
на  Григорня   П,  още  п6- 

распалялъ  борбата.  Той  сви- 
въ  Рнмъ  бдин'ь  съборъ, 
постановнлъ  формално  вко- 

[онеяието.  Императоръгь  ио- 


пратилъ  въ  Рямъ  пратетаци  съ 
поржка  да  у бишть  Грп  горня. 
Григорий  пзб'Ьгн2лъ  ударигЬ  вмъ, 
па  и  сполучилъ  да  отцЬни  отъ 
империята  една  часть  отъ  11талия; 
отъ  това  вр1^ме  датува  основа- 
нието на  светската  власть  ва 
папнтЬ. 

Лъвъ  постоянствувалъ  въ  го- 
ненето си  протнвъ  иконопочята- 
телегЬ,  гонение,  което  се  н  удво- 
ило в'ь  царуването  на  пр'&емнпка 
му  Константина  Копронима.  Въ 
вр'1;мето  на  тоя  императоръ  въ 
Цариградъ  се  свиш^ть  съборъ 
(754)  отъ  398  епископа,  който 
раконилъ  икопоборческнтЬ  рЬ- 
пимшя.  Консгантиновий  синъ, 
Лъвъ  IV,  подтвърдилъ,  при  въ- 
цареппето  са  въ  775,  законопо- 
ложенията по  в'Ьроиспов^даието 
на  прМщесгвеницптЬ  си.  Нъ 
Лъоовата  вдовица  ирнна,  още 
прЪди  да  се  въцари  сама,  въ  ца- 
руването па  Константина  У!, 
упражни.1а  влиянието  си  да  се  сви- 
ка вселенски  съборъ  (вторий  ви- 
кейски  съборъ,  787),  който  пр^ 
далъ  икопоборцнтЬ  като  еретици 
на  анатема  и  въ:кггановилъ  нко- 
нопочитането.  Скоро  борбата  за 
иконигЬ  се  расналнла  нзново  въ 
царуването  на  Лъва  Арменеца; 
нъ  тоя  нмаераторъ  не  закъсн^лъ 
да  стане  жрътва  на  ревносгьта 
си  протнвъ  иконопочитателетк 
НДй-сетнЬ,  въ  812,  императорица 
Теодора  турила  край  яа  тая  го- 
ляма борба.  По  иеШ1а  зановЪдь, 
въ  Цариградъ  се  свпвалъ  едшгь 
съборъ,  д-Ьто  ннонопочитанието 
надвило.  Отъ  тая  минута  иконо- 
борцитЬ  били  гонени  съ  в^й- 
пиЬмп  строгости ;  Теодоряний 
синъ  Михаилъ  токо-речи  искоре- 
яилъ  иавликянет1>,  които,  като 
гностицн,  били  вс^Еога  горещи 
иконоборци. 


-  678  — 


Ала  пакъ  иконоборци  о  пмало 
вгЬкога.  БогомилигЬ  у  насъ  и  ал- 
бнгряцпИ  юп  албигойщггЬ  въ 
Франция,  ся  били  такъви.  Такъви 
еж  изобщо  и  сегашнптЬ  протес- 
танти. Въ  ХМ-и  вЬкъ  борбата 
на  протестантит!!  вь  Швейцарпя. 
Англия  п  н1'.коа  части  на  Герма- 
ния среща  кръстоветЬ,  иконнгЬ 
на  своп1,итЬ  н  други  пр^дм1>ти, 
конто  иротестантитЬ  нарнчатъ 
римско  ш}оАОпоклонс7пво,  е  била 
една  (ггъ  най-ожесточен  нтк 

Икоишрафия,  гр.  Иконопнс- 
ство. 

2копо1й1а:|]|Ъ.  Виж.  Иноно- 
класиш, 

Иконоклаети  (гр.  еи«>у,образъ; 
х>л;ш,  трошж,  разрушавамъ).  Съ 
това  име  наричали  въ  УЛ  [-и  в^къ 
нконоборцит!;  (виж.  Иконоборци), 
истребителетЬ  на  пконитЬ.  Името 
икоиок.1асть  нсточанг!!  христлте 
дали  особено  на  Лъва  Исаврянина, 
низантийския  императоръ,  който, 
сл1^дъ  еретическия  сьборъ  въ  Ца- 
риград:ь,  иадалъ  указъ  за  унищо- 
жение на  цконн!'^.  —  Иноноклазмъ. 
Система,  учение  на  пконтаасгнгЬ. 

Иконологня,  гр.  Иконословве, 
обяснеяпе  на  иконите  и  на  изо- 
браженията, що  се  нанирагь  на 
тЬгъ. 

Иколояахъ^  %р,  Говнтель  на 
оння^  които  се  кланятъна  нконитЬ. 

Иконоянсвияъ,  гр.  Песгьк.  — 
Инономистъ.  1)  Ученъ,  иисатель  но 
политическата  икономия.  2)  Иесто- 
венъ. — Икономически.  1)11естовенъ. 
2)  Който  се  отнася  до  икономията 
въ  2-то  значение.  -—  Икономия  или 
политическа  икономия.  Думата  ико- 
номия е  гръцка  и  значи  ^о.ма- 
кинстщ  въртокжщмияество.  Важ- 
ната чърта  на  доманинстиото  е  да 
се  притъкмявагь  разноскиг!!  къмъ 
ДоходитЬ,  Ето  защо  дамата  икоио- 
шд  е  зела  да  значи  I)  Пестовность, 


и  попско  га  спер 

ука   за   дър;кавнот(»    д- 

или  ал  законпг!^  на  пародвото 

1Ч)СЪС10ЯНИе. 

Нвоиоиовъ  (Гсорт  Пояь 
дороаъ),  Бунтовнпкъ-апоеголь 
Гюргевския  Буптовенъ  Вомн' 
прЪъ  1876.  родомъ  стъ  Сливекъ. 
П.,  момъкъ  на  28-гч)дишна  въз- 
расть,  съ  буенъ  хярактеръ,  б^ше 
запознать  отъ  млади  годиин  гь 
«хайдушкия  жнвотъ>.  ПрЪ^^стад!- 
тель  огь  сливенския  бунтовеш! 
окрк!^  на  събора  въ  Ме«аса  (Обо* 
рище),  той  не  сполучи  да  се  ьт»^<н«? 
въ  Сливенъ,  когато  пзбушж  Апрп.1- 
ското  възстание.  На  друх^ня  день 
сл*1цъ  избухването  му,  яви  ое  йъ 
Копривщица.  Отъ  тамъ,  гл  чел» 
на  една  чета,  заминж  за  ( 
и  Еарлово,  съ  цкьь  да  гн поьа^м >- 
Сопотъ  и  Карлово  не  въ.чстпнх1Ь 
Н7.  П.  сполучи  да  повдигне  оеЛ1 
СинджврлиеиКисслере.  ВъСта 
Ново-Село  той  се  съедиии  1'Ъ 
тата  на  Каблешкова,  който  бЬ 
повднгвхлъ  това  село,  КросП) 
Геренъть,  часть  отъ  Свакюй, 
ловината  отъ  Строево  и 
Царацово.  Всички  тия  бунтовяш 
се  съединихк  въ  Копрвв 
иотхпкваието  на 
д:Ьйствувй  въ  тоя  градеца' 
Л^лх)  побЬгнк  въ  балкана  съ 
блешкова  и  другит!».  Погон 
потерята  въ  Тетевенско, 
гиих,  заедно  съ  ^9о.и>4т,  вгъ 
нигЬ  на  Янтра;  труповет*  в 
двамата  с^  исхвърлих&  подъ 
па  с.  БЬла. 

Иконоловъ  (Т€о^)осил^).  Би- 
гарски  учителъ-кннжовннкт*  пр*- 
ди  освобовдението  ни.  Т.  И 
денъ  въ  Свпщовъ  въ  1836,  у 
се  първоначално  въ  роджт»  Л 
мЪсто,  а  послЬ  вь  Прага,  яъ  йй 
довърпшлъ  университетски  курл 
Като  се  нърнклъ  огь  Че1Нв,то1 


—  679 


Ьахть  учптелъ,  сепгЬ  директоръ, 
И5-сет>гЬ  пакъ  учнтель  прп  п^Ь- 
тшшиата  Оъл1^рска  гвмназпн  !а 
Огь  него  е  първото 
1тнчееко  съчинение  въ  новата 
[жпнна  —  Еомодпята  Лои- 
т  владика,  или  Вела  на 
шнския  сахатчил  (Бсиградь 
№63),    която   ир'Ьдставл^ша    д'ЬЙ- 

«Ш  огь  развратно  естество,  ка- 
^  обикновено  се  праписватъ 
^огавашнигЬ  гръцки  владицп. 
»  него  е  и  добр^Ь  познатата 
г^нь  Дп,  н  ро&ьтъ  л«,  напнсана 
10  една  чешска  п-Ьсень  н  обнарод- 
■т  въ  г-нъ  Дановия  Лгьпюапруи 
В18в9.  Подъ  негонага  редакция 
{лал^Ьзли  и  тригЬ  броя  о'1'ь  сапс. 
Общъ  Тру&ъ,  което  с^  опитали  ла 
вдавагь  нр-Ьзъ  1808  учителет* 
угь  болградската  гимлазая.  Т.  И. 
зочинхлъ  въ  Бъ.чгария  въ  1871. 
Дковоиовъ  (Тсдоръ).  Отличеиъ 
5ъягарски  учптедц  писатель  и  ва- 
кенъ  д1к-цъ  но  церковпия  въ- 
аросъ.  Т.  И.,  роденъ  въ  Жеравна 
около  1835,  П0ЧШ1Л1  въ  Шушенъ 
йъ  1892.  Той  се  училъ  първо- 
вачално  въ  родното  он  м^сто,  а 
[тосхЬ  въ  Котелъ,  София,  Сливенъ 
едно  фрапцузско  калу  гер- 
учядите  въ  Цариградъ.  На 
10  вр15ме,  II.  съ  надежда,  че 
бхде  нспратенъ  на  учение  въ 
^на  Европа,  станялъ,  по  съ- 
Лта  на  Д.  Цанкова,  учитель  въ 
5ъдгар1ПСо-униатското  училин1е  въ 
Ьрвградъ,  а  посл^  н  дн  т  нъ 
НСоколски,  българско-униатскнй 
Ншла.  1гато  отвелн  Соколски  въ 
|Щкя.  И.  се  отказалъ  огь  унпат- 
ВГвото,  и  ДВ*  години  се  училъ 
гь  ввевската  духовна  акадешш. 
1гйдъ  това,  учнтолствувалъ  много 
[е  въ  Слпве1гъ  и  Шуменъ,  и 
станжлъ  д15Ловодителт,  на 
[енската  община.  Въ  най-го- 
ра:^гаръ  на  церковнии  въ- 


нросъ,  И-  СО  яви  въ  т\'^>ската  сто- 
лпца  в  ао  жпво  участие  въ  бор- 
бата съ  гръцвтЬ,  като  редакги- 
раше  Читалища:,  сътруднпчаше 
въ  в.  Ту]щия  в  пишеше  съ  под- 
писа си  плп  безъ  него  въ  всич- 
китЬ  тогава1инн  българоки  вгЬст^ 
1гаип.  Българската  уча1ца  се  мла- 
дежъ  въ  Цариградъ  —  въ  онова 
вр-Ьме  тя  бЬте  тамъ  ашогобройяа 
—  бЬше  си  отличела  И.  като  своя 
любамъ  писатель  и  съ  въсхище- 
ние  поглъщаше  всичко,  що  и:ин- 
заше  отъ  неговото  перо.  Н*кои 
отъ  нсговпгЬ  си-атни,  печатани  въ 
Чипшлище^  н  до  сега  иматъ  зна- 
чение по  ноиоврЬмениич-Ь  си  иден, 
или  по  строгата  си  научност!^  Ан- 
торъгъ  на  грьмоиоснати  статия 
Една  стмпка  напргьдъ  (Чита- 
лище,  гол.  П,  кн.  ХУП  и  ХУШ), 
б^ше,  заеднд  съ  стария  си  дру- 
гарь  Славейкова,  главнпй  вдъхно- 
витель  на  богоявленското  пропс- 
Н1ествие  (виж,  Церночень  иьпрось) 
н  ржководитель  па  оная  гранди- 
озна българска  демонстрация  въ 
столицата  на  Султана,  конто  на- 
кара Турция  да  излЬзе  изъ  коле- 
банията си  и  да  приведе  въ  ис» 
пъ.1иение  фермана  за  основанието 
бъд1^рска  цръква,  въпреки  ло- 
шата воля  на  тоя  или  оня  па- 
триаргь. 

Сл-Ьдъ  освобождеш11-то  ни,  Ц. 
б1»Н1е  подпрУдсКхатель  на  1-то  Ве- 
лико Народно  Събрание,  минястръ 
на  Вжтр^Ьшниг!;  д1аа  (1880),  ми- 
нвстръ  на  ()бщи111  С17)адн  въ  Цаа- 
ковото  мивистерство  слЪдъ  пада- 
нето на  русскнтЬ  генерали,  деле* 
гатъ  на  българското  правителство 
въ  Сърбия  и  др.;  пъ  той  никога  но 
б"Ьше  вече  толкова  великъ,  колкото 
въ  Цариградъ.  Когато  б  Ь  въ  Сърбия, 
И.  написа  Писма  (печатани  първо- 
начално въ  вЪст.  Марица,  и  по- 
ел* въ  отд1злпа  кнвжка  въ  Русе, 


—  680  — 


1883)  :и1  тая  наша  съсгЬдка,  въ 
виято  прокарва  многи  втурни  въз- 
гледи за  сръбскитЬ  работи.  П6- 
сет1гЬ,  когато  се  б^Ъше  явалъ  въ  опо- 
зиция, написа  н*Ьколко  полити- 
чески брошурл,  каквито  ех  Що 
трпгбеа  Оа  правнмь,  а  що  пр<1- 
вимгУ  (Шумепъ,  188в);  Дул  първи 
и  послп,дни  дума  за  3.  ('тояшма 
(Русе,  1880);  Кой  щг  б.у^де  най- 
внновнип?  (Русе,  1886);  Д^ь  е 
спасението— гласъ  къмъ  атнкнтп» 
бьлтрс  (Шумепъ,  1888)  и  др.  II. 
помогнл^  и  право  на  народното  ни 
образование  чр'кгь  разпи  ряко- 
водства— чнтанки,  граматики,  чи- 
слителяицп,  истории,  —  които  спи- 
свапю  »а  учнлцп;ата.  ПрЪъ  по- 
сл'ЬдиптЬ  години  отъ  живота  му, 
когато  б^^псе  испадпхлъ  въ  певоля, 
У1-то  обикновено  народно  събра- 
ние го  пснснопира  съ  500  лева 
мЬсечпа  пенсия. 

Интересни  подробности  :аа  Н., 
за  неговата  лпчность  и  д^ятел- 
пость  и  :за  епохата,  —  мпого  за- 
б-Ьл-Ьжителна  въ  нашата  история 
—  въ  която  е  жив1иъ,  се  нами- 
рагь  въ  статяитЬ  Игъ  царгарш)- 
скипиь  ми  спомени  на  С.  С.  Боб- 
чева  въ  спис.  Бглшрска  Сбирка 
(Пловдивъ,  год.  I.  кн.  I,  II,  III);  | 
Горчици  аьаюминпния  ^а  послпд' 
ниппь  дни  на  Т.  Икономовь  на 
Пл.  Р.  Блъскова  (сятото  спис, 
год.  I,  кн.  УШ);  и  Нтколко  думи 
за  Тодора  Икономова  отъ  П.  П. 
К.  (СЖИ10Т0  спис,  год.  II,  кн.  П'). 
Иконояосъ  (Константинъ), 
Едипъ  отъ  първитЬ  между  гръ- 
цкитЬ  учени  на  Х1Х-и  в1]КЪ,  род. 
въ  Царицани  (Тосалия)  въ  1780, 
умр.  въ  18.т7.  11острижен*ь  въду- 
ховенъ  чппъ  на  21-1Х)дпшна  въз- 
расть,  той  живйгь  скитоически 
животъ  —  въ  Солунъ,  Смпрна, 
Цариград'ь,  Одеса,  С.  Петербу|»гь, 
като  б^алъ  вс1жога  отъ  гоненне. 


Учителските  му  курсове  В1. 

на,  11ропон1дит&  му  въ  Царигрзхк 

съчиненията  му  въ  Ру' т- 

дичавали  всЬкога  съ  к 
и  учеиость.   Отъ  сьчпнешии  ат 
най-капиталното  е  За  пр9ьно*щ  на 
Седемдессгпьппь,   4    тома  въ    8'; 
други  негови  забЬд-Ьжит.  'съченр- 
ния  сл;:    Три  книгн   вьр.су  рито- 
рическото пскусст  '■■■ 
първоначалната  /л 
на  слов1ьно-русския  м  на  \ръ\к%1^л 
с^ици  п  др. 

Иконояъу  хр.  \)  Пестовенъю- 
вгЬкъ.  2)  Управптель  па  ломакиа* 
ска  часть,  векилхарчъ.  3)  Първ№ 
стпу1Ж1ии  спещенпкъ. 

Йконостасъ,  гр.  V)  1]р-1;далП|яо 
ук[)ашеннв  отъ  икони.  2)  Кап 
видъ  долапъ  на  сгЬна  въ  сшии  л 
икони  въ  него,  аа  доиашво  оо- 
клопеппо. 

Икосаедръ,  гр,  Два1<^1'1тгтян- 
иикъ,  правилно  геомет(>11 
ограничено  съ   20    равшкчршши 
трпжгълнпци. 

Икосъ.  ИЬсепь,  която  с 
влича  при  п1^.аието  и  се  п^е 
кондака. 

Иксиопъ.  По  баснос. 
сви  царь,  ос&д^нъ   постоянно 
върти  колело  въ  ада,    за  д^ 
показалъ  гостоприемсггво  Зевст- 

Иксил,  1р,  Растение  сгь  враом 
розови    цветове,    прЬсадено 
Африка. 

Ибтннъ.   Грънки 
който  посгроилъ   Пар1' 
нЬкъ  пр-Ьди  Р.  X.). 

И  гае1  1ем  рошЬз  8Ш-  1ев  I 
цузска  пословица:  той  туря 
китЬ  на  и-тата.  Посдовацата 
чава  чонЬкъ  точенъ  въдре( 
педанти  чеиъ. 

Л  п'а  раз  1птеп1;^  1а  рои^е. 
цузска   поговорка:  той  не  е 
бр-Ьтательтъ  на  бар\та,  сяр.  пе 
толкова  неликъ,  толкова  стодч! 


—  682- 


иъ  Даригрздъ  въ  187Г).  Той  се 
учалъ  първоначюно  по  слов'Ьно- 
Оъдгарски  въ  церковната  кнлия 
въ  родното  сц  мЬсго  и  110  гръцки 
въ  Арбанаси  н  въ  Търново:  п6- 
сетн-Ь,  откакъ  се  пострпгалъ  въ 
Хилсндарскпя  монастирь,  постж- 
пилъ  в-ь  гръцкото  учплшде  на 
Карея  въ  Св.  Гора.  Неяадоволрнъ 
отъ  учението,  което  се  добишио 
въ  Кнрои,  бкджптй  народенъ  по- 
движнпкъ  отпшслъ  въ  1839  въ 
Гръция,  която  тогава  се  славила 
съ  добрЪ-нареденп  училища.  Тамъ 
той  се  запозналъ  съ  бжджтитЬ 
свои  другари  и  дЬйцн  по  церков- 
ния  въпросъ  —  Д-ръ  С.  Чомакова, 
Плнарета  Пловдивски,  Д-ръ  К.  Мн- 
1наЙкова  и  др.;  и  тамь  тцъ  влия- 
нието на  иовия  полптически  жп- 
вотъ  па  гръцитк  се  усилило  на- 
родното чувство  ни  нашитЬ  съна- 
родници, Въ  1841  Ил.  Ммаилов- 
скн  отишелъ  въ  Царпградъ,  и 
сл'Ьдвалъ  БогословскнтЬ  науш!  въ 
патриаршеското  гръцко  училище 
на  Куру-чешме  до  1844.  Въ  това 
вргЬме  той  прЪвслъ  и  пздалъ  така 
нареченото  Платоново  Еоюсловпе^ 
па  което  црпложпль  и  една  яабЬ- 
лЬжителна  статия  по  българското 
правописанпе.  Съ  това  свое  д1ао 
той  за  пръвъ  пжть  обърнжлъ  на 
себе  си  вниманието  на  гръцката 
патриаришя;  ала  той  прЬк|)ачцлъ 
още  пб-натагькъ,  като  се  явилъ  гхь 
регць  поддьржатель  па  Неофпта  Хи- 
лендарски  въ  агитацията  му  среща 
игото  па  Феперъ.  За  1Х)ва  и  тоЙ 
билъ  зачюченъ  заедно  съ  Неофнта 
ггь  Св.  Гора  (1845|.  Вцсоко-пр1ю- 
свещонай  II.,  тогава  иеромонагь 
Хилендарски,  можалъ  да  се  избави 
отъ  това  си  първо  заточение  въ 
1848  само  чр11зъ  високото  посрЬд- 
ничество  и  ходатайство  прЬдъ  Ви- 
соката Порта  отъ  страна  иа  Н. 
Цип.  Бис.  Велики  кяяиь  Констаи- 


тяиа  Николаевича.  нойто^ 
ходилъ  да  посЬтп  Света  Г( 
и.  прЬкарвалъ  печалнптЬ 
заточението  си  и  Неофить  из1 
въ  свето-горския    затхи-фъ. 
тото  сгЬме  отъ  тия  поборнип1Г! 
да  прозебва:    царпп)ад1'кт1  (п 
гаре,  благодарение    на  киязъ  Е 
гориди,  когото  Алекслндръ  Б| 
и  другигЬ  пародии  апосголп 
обърижли  иа  страната  са, 
били  съ  свой  храагь.   П^ 
освободилъ    отъ    зат 
станклъ  служнтель  и. 
българска  цръква.  С:гЪдъ  то1 
д*ли  20  години    (1849—11 
билъ  душата  иа  народнптЬ 
по  церковния  въщюоъ. 

Сл1|,гь  кръмската  войоа  1 
глашениетона  хатохумаюнЕ,! 
ретЬ   се  съживили  и 
още  пб-вече,  та  дигижли 
вр^ва  противъ  гръцкитЬ  ВЛ1 
Въ  тия    обстоятелства 
патриаршия  се  вид"Ьла 
да  се  съгласи  да  рдкополоз 
ромонаха  И.  за    еаископъ 
название  Макарнополс]ш; 
назначенъ  унгь:»а  Търново 
ланието  на  търиовчене,    си 
нялъ  въ  българстштз    арт 
Цариграхъ.    Въ  1860,   ва 
день,  II.  М.  псхвърлалъ  ох( 
патриарха  отъ   литургията, 
споменхзъ    свс1^кое    еоиско! 
православппгь>.  Такъва  ( 
лята    на    народа  и  П.  М. 
пълнплъ,  ако  и   да  пр^овн: 
че  всичката  отговорность 
върху  него.  Скоро  патри! 
име  се  псхвърлило  и  то1 
веичкитЬ  цръЕви  па  чпс1 
скит^   краиша,  дори  ш  въ 
дивъ   огь    митрополита 
чистъ  гръкъ;  п  иавредъ 
да    прославляватъ    еъ 
имената    на   народиитЬ 
И.  М.  и  Авксентид  Веде! 


-  т  - 


такрирп  нд  па- 
та, съ  които  искате  на- 
ето на  <пр'ЬстхпнвипгЬ> 
правителство  оставяло 
годвпа  безъ  поатЬдствие ; 
още  П(>-вече  насръдчило 
регЬ  да  тьрсйктъ  п])авата  си. 
ъ  въ  18Н1  г.,  29  апр.,  па- 
шоята  сполучила  да  испратп 
течение  Т1.  М.,  заедно  съ 
та  му  сьми  пи  е  п  и  ци  А  в- 
и  Папсия  Плов,1Ивскн. 
заточенъ  първо,  загдио 
угвтЬ  архпереи-сиодввжнипи 
иижесклтЬ  о-ви.  и  посл'Ь  от- 
въ  Кютан.  Пр1>:^ъ  септем. 
г.  заточриа1'Ь  б1игирски  сво 
оначалнаци  Лплп  иивикаип  на- 
Т)"рск*п'о  П1»авителство  со 
0,  иадалп  пскреппо,  да  спо- 
б^и^^ретЬ  съ  патрпарптята. 
гарегЬ  по  се  забавили  да  се 
'  '.  отъ  обстоятелствата, 
иедно  съ  наЛ-1иинтел- 
кврсБи  борци,  съставили 
се  нъ  съ  вЬтъ » ,  който  и  гра 
до  края  на  решението  на 
кня  перковепъ  в-ьпрось 
к!  И.  М.  дожив^  да  види 
вълпо  увг&ичаиие  яа  светото  д'Ьло. 
И^йхь  урениането  на  бъл  са  реката 
ВБархия  подъ  управлението  на 
кжтпиа  \  Видццсни,  И.  М.  заминя 
в  епархията  си,  търновсюш!, 
ВрЬзъ  септ.  1?^72.  и  ш  управлява 
Еподо  2  |\»диии.  Пр^ь  това  вр1ше 
--още  ирЬдн  освобождението  ни 
—  той  основа  първото  българско 
]Цгховно  заведение  въ  Петри-Пав- 
довскня  мовасгирь  при  Л1>сбово1;ъ. 
1-11.  М.  се  е  огл11мавалъ  по  твъ^>- 
дгя  си  В0.1Я,  ПО  строго-честипя  си 

" г--^п,    както    и  ио  краПното 

любве.  Едно  кратпчко  жи- 
|а^/1ми11санне  на  II.  М.  има  въ  Сбо- 
реиь  и^ъ  огсивоиш  на  6ълшрсю1 
Ч</'Ьтлинни  .«л^ийсс  отъ  П.  Русески 
Сира-Загора,  1887). 


Илиада.   Епическа   поема 
Омара,    въ    24  л1>сни.    на  Кинто 
събитията  ставатъ  около  Т|юя  или 
Плиосъ. 

Илневъ  (Лтанасъ  Т.),  Бъл- 
гарски учнтель-пис41гель.  род.  въ 
Стара-;Загора  въ  1852.  Добилъ  0 
срЬдното  си  образование  въ  едно- 
врЬмешпото  старо-;ш горско  У-клас>- 
но  учкиип^е,  въ  пловдивската  но-^ 
воотворена(18Г>8/Я)  гимназия  и  в'Ъ' 
таборската  (въ  Чехия)  гпмиа:1ня; 
с*т^|Двалъ  е  и,  като  волнослушагель, 
една  година  въ  сърбоката  Висока 
Школа  {въ  К1иградъ)  и  двЬ  години 
въ  пражскин  упиверситетъ  по  счо- 
вЬис1и-1т:1  филологии.  До  1898.9  е' 
учшелстиуваль  12 '/а  години  и  е 
служилъ  по  администрацията  пб- 
вече  отъ  8  П)дппц.  Уъ  187й,  като 
учитель  въ  Стара-3ап>ра,  е  билъ 
арестуванъ,  поради  опита  забунть 
(ви/К.  'Опарено  г)Ф(жгнпг),  осждеиъ 
и  освободсиь  оть  затвора  съ  з»- 
пр1япсппе  да  учителствува.  С|1и1Ь 
освобождепнето,  П.  учптслгтвтвап 
и  погл^^  (ллужилъ  по  адмиимс?!» 
циита,  докл1^  въ  ЬЧНб  бюъ 
ненъ  въ  качество  шумеясса  * 
же1гь  управител!^  сквто  ще  « 
пр11дъ  видъ  за  друга 
Подирь  това  И.  прош^ 
ското  си  поприще; 
въ  софийската  дъра 
гимназия  п  пб-с«П1&  ~ 
па  сшро-:шгорсЕт 
риннска  гиииази,^! 
занимава  и  оег«. 

И.-ватал] 
състои  въ 
трудове:  Щ 
т1ь  наро*Ьш 
стат.  въ 
талнще. 
статяя! 
ра1 
1875): 


684  - 


развива  нароНонаселениопо.стйтпп 
въ  пловдивското  спнс.  Наука,  1 88 1 , 
кн.  Ш,  IV,  XI  и  XII;  Исторически 
Спьл)ь.1Н'кг1  за  Стара-Загора  въ  ста- 
тистнчогкшг  калеидарь  на  сгаро- 
загорсЕпи  окрАГЬ,  1882;  редовво 
сътрудничество  въ  опис.  Земледп- 
М'нъ,  вздаваио  отъ  покойния  Д.  На- 
умова,  д11Т0  покрай  другптЬ  статии 
и  рецензии  вместени  безъ  подписъ 
е  статията  Първоначални  познания 
отъ  политическа  икономия  по  М- 
Н.  Когу,  1883,  бр.  7  —  36;  Фан- 
тазия и  естетически  ькусъ  у мла- 
дежютЬу  споредъ  Д-ръ  П.  Дурдяна, 
въ  софийското  снис.  Денница,  год. 
I,  кн.  10  и  Капинапих  въ  българ- 
ската народна  поезия  въ  схщото 
саис,  год.  II.,  кн.  6. 

Въ  отд^знн  издания  И.  е  из- 
дал ь  гл^днитЬ:  Съкратена  исто- 
рия на  умстн(*ното  разинтие  въ 
Европа  огь  Д.  П.  Писарева  (Ца- 
риградъ,  1875,  кн.  I);  Отборъ  отг 
животописи  на  велики  ммжс  (Слд- 
веиъ,  кн.  I,  1884  и  кн.  II,  1885); 
Старо-заюрски  окрл^гь  въ  народо- 
икономическо  отногисние  (Стара- 
Загора,  1885);  Сирота  мома^  ба- 
лада, нр'Ьведена  отъ  чешски,  съ- 
ставлява кн.  V  отъ  Ил.  Бдъско- 
вптЬ  Съвруьменни  книжки  (Русе, 
1К.Ч6)  и  2-0  и.чд.  (Стара-За1Ч)ра, 
1887). 

Като  учитель  на  софийската  дЬ- 
вичеср  гимназия,  И.  редактираше, 
яаедно  съ  Д-ръ  Ив.  Шишманова, 
министерския  Сборникъ  за  на- 
родни умотворения,  наука  и  кни- 
жнина отъ  1889  до  1892,  особено 
отд•^|Ла  народни  умотворения,  д11То 
и  обнародва  статии:  Поглсдъ  върху 
българската  нумизматика,  кн.  I: 
/Л.иирскит^ь  пр1ъдания  за  испо- 
лини, ки,  III  и  IV;  Свадбарскитп> 
обреди  на  слотьнскит^ь  народи 
(съчвиение  отъ  К.  Волкова,  прЬ^ 
водъ  отъ  русски),  ки,  III,   IV  в 


С1 


УП1;  Раетителнсто     Щ^ 
народната  поезия,  кк»--^'^^ 

И.  е  снпсалъ  н  1гЬкад  "К^^уч 
Читанка  въ  нЬкодко  ьс:  нижкя.  11а^ 
чална   практическа        ~^1 
Синтаксись   на  6ьа%п^^ 
Кратко  всеобщо  земсс^^^   шанчп 

Плий.  Пъроосвепхе:кнт  I 
дия   Израилевъ  40    г-*«Двй11 
вЬлъ  до  1116    пр1ця    ^-  X- 
горазумно    управлявлл.  "^ 
скяя  народъ;    нъ  би-г«^ 
отъ    Бога  за  снновбтб 
и   Фенесъ,     на    конто 
служението  въ  скиният^  -  п^ 
порочния    вхъ  животъ- 
битва  съ   фнлистимцнтб^ 
му  синове  били  убвтв  в 
зета  отъ  неприятеля.  11., 
за  това,  паднлиъ  отъ  .  ^ 

умр1каъ  на  1)8-годпп1на  ^'^^^^9^^ 
(БиОл,,  1  Цар.  гл.  1,  2,  -^^^^^^ 
емннкътъ  му  бвлъ  Самуи-^ 

Нлиополъ  (гр.  1радь 
мето).  Гръцкото  име  ва 
египетска  градъ  Онъ  (слънцг 
лина),  на  Ни2ъ,  на  връха  ^^ ^ 
тата  му.  Това  нме  е  дадеао  -  . 
градъ  въ  пр-Ьвода  на  алекса^ 
скнгЬ  пр^водителе  па  Св.  . 
ние.  Тоя  Г1)адъ  е  би.ть  ср^о *^ 
на  оп1петската  иждрость.  Спр*Т  ^ 
едно  пр^;апне,  (Золунъ,  ТаЛ 
Платонъ  се  учили  прн  гх»' 
скнгЬ  свещенптш.  Менетонъ,  I 
риографътъ  на  Егп  петъ,  ебать*^  *^ 
ополски  първосвещенвкъ,  сх)^*^ 
която  векове  пб-рано  исръ1юг*^ 
казватъ»  тестьтъ  на  евренш  Нос»^^ 
РизвалинптЬ  на  И.  още  аовря^^ 
едно  пространство  оть  овохо  ^^ 
квлом.  Единъ  отъ  червс1г<мт*^ЯГ 
ннт^  обелиски,  отдавна  и 
подъ  пмето  Фараоноеи  «мв- 
стои  блнзу  до  село  ^(атарпб^ 
причини  да  се  пр'Ьдполага, 
лвсЕГЪТь,  пзв1игге1гь  съ  вк 
апатрчна  ииа,  в-ь  ажшсгго 


685  — 


въ   Англия,    е    бидъ 
||сенъ  въ  Ллександрпя 

Н^  сирийски.  Виж.  Би- 
>я  градь  се  спомепуна 
Ш  (Амосгь  1;  5)  подъ 
иета   Лвенъ»  нла  съл* 

1съ.  Една  отъ  Сърди  не- 
швн  въ  Америка,  съ  пр1|- 
>в.  Висконспнь;  напет. 
1Ганъ  и  държава  Пндп- 
оято  ш  дкзи  донЬйдЬ  р. 
га  югъ  р'Ька  Миспспап 
пазап.  Мпспсигш.  Про- 
17  ч^.  килим.;  насбл. 
жвт.  Населеннето  се  е 
го  съ  чудесна  бързина. 
»било  12.282,  въ  1820, 
;  въ  1830,—  157,445; 
-47в.183;  въ  1850,— 
ъ  1860,-1,711,753;  и 
—  2,511,096.  По-вече 
пата  нламойци,  въ  1870, 
|Дени  въ  други  отъ  Съе- 
Държавн  и  въ  Европа: 
сть  еж  прлаидци  п  гер- 
Цялин1е  на  управл.  е 
«Ь,  токо-речи  въ  ср11- 
зжавата;  а  нйй-важиит!! 
ь  Чикнго,  главното  при- 
!а  езеро  Мнчпгапъ,  Га- 
ггояъ  на  Миепсппи,  и 
юхиия  край  на  [1.ен- 
'Л^знвца,  и  при  с;1пва- 
иснсвпа  съ  Охио.  Ц.  е 
авна  зе.чя ;  сг&верната 
ов  огь  ливада  истепн; 
1  прЪобладавагь  гори. 
?д^ческа  държава  Н. 
гьрво  дгЬсто.  Главппт1; 
ая  ех:  жито,  царевици, 
[енъ,  ябъ.1Еп,  крути, 
•розде  а  др.  Скотоиъя- 
юнзпояаа  добитъкъ  п 
годината  се  продавптъ 
по-вече  огь  300,000,000 
минерал итЬ    се    добн- 


ватъ,  освгЬпь  Еаменни  вхглиша, 
олово.  желЬзо,  цпнкъ,  «"Ьдь,  соль 
и  др.  ЖелЬзни  и:д1к1ии  и  въчне- 
пи  стоки.  На  търговията  помага 
най-много  корабоплаването  по  р. 
Миспсигга,  Охпо,  Уабашъ,  Илн- 
нойсъ  и  по  ез.  Мичигапъ,  Най- 
важнпй  търговски  гр.  е  Чикаго. 
—  Държавата  И.  е  бола  припо- 
зната въ  1809  зА  територия,  а 
въ  1818  за  държава.  Сегашната 
коистит)'ция  схществува  отъ  1870. 
Сенатътъ  състоя  отъ  51,  а  кама- 
рата на  прЬдетавнтелигЬ  —  огь 
153  члена,  п;1бпра}Ш  за  2  години. 
ГласувателетЬ  т[гЬбва  да  ех  пр-Ьбп- 
вавали  въ  държавата  една  година, 
въ  окржга  90  двн,  п  въ  онолията 
още  30  дпи. 

Илипойсъ.  Гол-Ьма  р'Ька  въ 
СъединенитЬ  Държави:  образува 
се  въ  държ.  Ииднана  огь  рЬки 
Каиклки  и  Депленъ;  дЬвъ  при- 
ток ь  на  Мисисипи;  6К0  килом.; 
при  устието  2 'л  килом.  широка; 
корабоплавателна  по  330  килом.; 
едннъ  искуствецъ  корабоплавате- 
ленъ  1саналъ  съобщава  П.  съ  е- 
зеро  Мпчпганъ. 

Илнризпъ.  Тава  ое  нпрвча 
стремлението  на  еловЬнскнтЬ  на- 
роди въ  южната  часгь  на  австро- 
ун1'арскага  империя  къмъ  духовно 
общение  помежду-  си,  а  именно: 
между  хърватетЬ,  словениитЬ,  сър- 
бегЬ,  далматиндит^,  крайнеицигЬ 
и  каринтаЙцнгЬ.  П.  се  пробудплъ 
отъ  времето  на  французската  ре- 
волюция въ  1830.  особено  съ  за- 
л-Ьганяята  на  Людовика  Гайя. 
Виж.  Гаи, 

Илирин.  Римското  име  на  една 
страна,  накоити  11р1и"кли'гЬнъ  сти|т 
вркме  ех  били  ра:иични  въ  разни 
прЬмена.  Въ  П^-и  в1>къ  прЬди  Р. 
X.  илирийичппь,  които,  заедно  съ 
трпнийцють,  па  в1ьроятно  н  съ 
венапитть  (въ  Италия),  съсгавдя- 


—  686  — 


вали  единъ  клонъ  отъ  арпйското 
1ип  нидорормпнско  хиеме,  нас^•V^я- 
В!и111  цЬло1Ч>  цсточно  краЙбр^жик" 
1ш  Адриатическо  море  и  блпжиптЬ 
ос^раии,  съ  западиаг]^  части  на 
Македоини  до  Епиръ.  Филни^ь  Ма- 
кедоискизавоевалъ  Д.  до  р.  Дрияъ, 
и  тогава  се  появило  ралдЬленпето 
па  Гръцка  И.  (Л1уг18  Огаеса)  ц  На}»- 
варска  п.ш  Римска  II.  (Л1уг!8  Ваг- 
Ьага  или  Пошапа).  Първата,  сега 
Албания,  в.т113.1а  вь  п|)1и1>литЬ  на 
Македония.  Варварска  И.  била  раз- 
делена на  Яапдия,  Лнвурния  п 
Далмация.  ПлириЙцигЬ  били  прЬ- 
дадепп  много  на  ипратството,  кието 
ги  докарало  въ  с^-ьлкиовеиве  съ 
римляистЬ,  които  ги  и  подчинили 
около  два  в'Ька  прЬди  Р.  X.  ТЬ 
се  опитвали  много  пхти  да  игьр- 
С1хгь  рим(чсото  иго,  въ  всгЬкога 
бивали  р!ибпги,  и  страната  имъ 
стап;Бла  важна  римска  область, 
която  1*бгрЪ1цала  земит!!  прЪдста- 
ВV^явани  въ  иташнит!!  в|>1шепа 
огь  Кроацня,  Далмация,  Херцего- 
вина, Черна-гора,  близу  дЬла  Босна 
и  една  часгь  огь  Албанпя.  Пра  ра;з- 
дЪението  на  римската  империя, 
И.  се  ра:{Д'Ьлила  и  ги  на  западна 
Пм  конто  осгандиа  на  Западната 
империя,  и  на  Н(ПЧ)чна  И.,  която 
в.г11:1ла  въ  (гьстава  на  Неточната 
империи.  Отъ  -159  до  530  И.  мп- 
пув!иа  подъ  властьта  на  хунптЬ, 
гигигЬ,  гепнднгЬ,  лоигибарлпг!;  и 
аваретЬ;  огь  020  тая  страна  за- 
виели слов1>нски  племена,  и  името 
П.  исчезва  и:гь  историята;  осгатки 
оть  илирвйскии  11ародъ  сл  се  у- 
па:п1лп  вь  албанциг!;.  Бь  1К0!)  «^ 
ятпт  нлноно  им1*ти  //.,  когаго  На- 
поле((нъ  образуваль  Л.1ирн{4ски 
области  отъ  Карпития,  Далмация 
п  всичкптЬ  земи  огь  Адриатическо 
море  до  Сава,  които  тогава  прн- 
нахюжали  на  Фран11у:^ската  импе- 
рия. В1>цсшШ  мирь,  въ  1815,  пр1*- 


далъ  тия  области  на  Авпрвв, 
която  ги  ра;чд^V1йла  иа  двЬ,  сь  гх 
градове  ЛаЙбахъ  н  Тригчтъ.  Том 
разд1аеипе  траяло  до  1К49.  Е1)то 
двЬтк  области  администрагешо 
били  подраздЪени  на  Клринтш, 
Крайна  или  Карвисаа,  Прпиорсс! 
страна.  окрАиКнпнг' "  Г[\и»- 

ска  и  Истрия,  и  Тр  .*'илгп. 

Илнтнл.    Стари1фьцка  болш% 
иомотиица  ва  родолкигЬ. 

Иличъ    (Пованъ).  Авс» 
сръбски  поегъ,    авторъ  ма  а? 
(1851  —  1858). 

Иннп  ^и^и    лат.    ТроМ  © 
ствувала. 

Илш!.  Израилеки  пророи^р»-" 
денъ  въТисва,  Не(1'тадимовъгри1» 
въ  вр1'.мето  на  Ахаава  в  Пезявеи^ 
(000  год.  пр-Ь.гп  Р.  X.).  Б| 
ни  казва,  че  билъ  едапъ  отъ||1^ 
иеустран1ими1'1>  н    самоотверао! 
пророци ;    нзоблачавалъ    бенлЯУ- 
наятл  на  пзрдилския  народъ,  11141- 
казилъ  суша  и  гладъ  а  3  ' 
а  на  гонителя  сн   Ахоава 
зорна  смърть  и  истр"Ьблои1: 
и^вя  му  домь,  и  правндъ 
Той  бшъ  зегь    ЖИВ11  на  ; 
възнесълъ  се  въ  огнена  №■.: 
(БиСки,    4  Цар.    2    гл.    и 
17;  21).    Кога  се  вк^напиъ,  И- 
нуснАлъ  кожуха  ся  на  уши" -^  'Я 
Елиод^я  (виж.  Елисей),  Вй1 
на  което  Елисей    нас--;! 
рочсскята  му  дарба.  П- 
на  нЬкон  свети  отци,  11.  1 
предтеча  па  второто   првг 
Христово. 

Илия^^Сй.;.  Шй-впг.- 
иа    Тайгетъ;    2,400     >: 
мирскош  равнпию. 

И.1Й0  «оеводй  ( и.ии'  .1/ 
Славенъ  Оорецъ    за 
свобода,  който  п'Ьлп  :1 
воювал  ь    проти  въ   пл ; 
райе  п-рцигЬ  п  •- 
'  и  треисп»  у  гкхь 


—  687  — 


егаовсдо,  1схд1,  1К05, 
Кюсгенднлъ  1гь  181)8. 
ирачцна  на  дълбоката  сисга- 
б1>ше  изв11сггепъ  пр^зъ  по- 
игЬ  са  години  съ  името 
)о  11.1Ш).  Въ  началото,  както 
вечето  паши  прочути  хайдра, 
не  е  гонвлъ  великата  идея — 
ждението  на  отечеството,  а 
»а  цФм1ь  отмъщението  иа 
ни  пакостп  п  защитата  на 
ата  1>аа.  Причината  да  иа.тЬае 
юнакъ  по  гсфптЬ  е  била  у- 
ето  на  брата  му  Сташ;а  отъ 
|Цитк  Скоро  въ  гората  около 
се  еъбралн  стотина  душп  хю- 
българе  да  търсржтъ  зашита 
мъщение;  ала  И.  ся  пзбралъ 
тЬхъ  всичко  15  души,  най- 
чннтЬ,  и  ги  поведъ  ат1цъ  се- 
си  по  горагЬ  и  планниптЕ». 
12  години  //.  л  хайд^ту- 
токо-речи  непрЬкжснжто  и 
това  вр1Ьме  се  прочулъ 
и^ддъжъ  в  нашпръ  въ 
кого  царство.  Па  не  е  могло 
не  стане  всензв^стенъ  юна- 
който  замръквалъ  съ  че- 
си  иа  Стрпцджа,  а  осъмвалъ 
Йа  Ср11дна-[4)ра;  явпвалъ  се  на 
Вогдшгь,  а  йтЪ^ь  два  дни  смап- 
шггЬ  агн  го  чували  въ  Пнринъ; 
актова  п  захваил^ли  да  го  сра- 
Вняватъ  съ  дивния  Крали  Марк:), 
па  п  за  него  со  изработила  у 
тт...г'1  народната  п-Ьсень 

■  е  юнакъ  надъ  юнакъ. 
пе  дава  обиръ  да  стане. 
Не  дава  зулулгь  да  б;к.хе, 
Не  дана  хайта  Д11  мнпе 
По  тая  Гила-плаиииа 
Огъ  р1>занятЬ  чи^гаци. 

^' ■■■  войска    се    бои  отъ  него, 

вгЬрва, 
Ч"  1-1)  е  Ил  Но  войвода 
На  Кр1ии  Марка  дЬтето*). 

^  Вяж.  //«ука,  ко.  XI  н  ХП  и  Хв- 
Мь  ст{1.  133. 


//,  в,  пмалт.  свърта-тягцето  си 
въ  Сърби)!.  Той  образувалъ  въ 
Б11лградъ  въ  1862  единъ  отъ  два- 
та отряда,  —  македонский  —  отъ 
които  състояла  българската  ле- 
гия. ИзеЬстио  е,  че  другий  от- 
рядъ  се  намиралъ  иодъ  командага 
на  Раковски.  И.  в.  билъ  пенсно- 
нпранъ  отъ  сръбското  правител- 
ство, което  знаяло,  че  п^е  има 
нЬкога  ну*кда  огь  юначес1'вото  н 
вещината  му.  Въ  1870,  пр!.зъ 
сръбско-турската  война,  пр-Ьдишна- 
та  слава  на  опитния  воевода  при- 
вл'Ькла  много  юнаца  в  той  вою- 
валъ  съ  300  ратници;  на  другап; 
година,  пр-Ьгь  русската  войпа  :ш 
освобождевпето  ни,  //.  в.  со  под- 
внзавалъ  съ  една  дружина  отъ 
150  дути  около  Етрополе.  СлЬдъ 
освобо^кденнето,  въ  1880,  П.  биде 
пепсиопиранъ  отъ  Народното  (>ь- 
бранне.  Дори  п  въ  прЬклоннн  го- 
дини —  на  80-годцшиа  възрасгь 
—  ДЬдо  ИлЙовото  юнашко  сръдце 
не  го  остави  да  не  земе  участие 
въ  войната,  която  ни  обявиха  сър- 
бетЬ  въ  1885;  той  командуваше 
тогава  една  доброволническа  чета. 
Подробности  за  И.  «.  има  вг.  шу- 
менското С1ШС.  Утро  (1^д.  I,  1892^ 
бр.  -1  и  5). 

Иллснъ.  Кзеро  въ  сЬв.-западна 
Русия,  новгородска  губерния,  ама 
вндъ  на  равпобедренъ  трижгьл- 
нпкъ,  просгр.  704  четв.  килом., 
иай-гол*мата  му  дълбочина  в  метра. 
П.  прибира  пЬнолко  голЪмп  рЬкн; 
Шелопь,  Лаш1тц Мета  и  много  мгики, 
а  испуща  р.  Волхонъ.  Въ  устнита 
на  р1жит1ц  конто  се  вливагь  въ 
езерото,  сл^  се  образували  много 
острови.  Прол^ть  езерото  се  по- 
днш  пб-високо  отъ  обикновеното 
равнип^е  на  4  метра,  в  корабо- 
нлаванет»)  става  много  опасно.  1Со- 
рабоплаваието  по  езерото  захваща 
отъ  майя  н  се  свръщва  по  ноем- 


—  688  — 


врия.  П.  съ  кяпалитЬ  си  образува 
едииъ  огь  най-главиитЬ  р-Ьчни 
пл;1'пща  въ  Русия;  той  се  съоб- 
щили! чрЬаъ  Волхонп.  съ  Ллдожско 
езеро.  II.  нзобалва  съ  риба,  и  ри- 
йоловството  съставя  важна  мЬстиа 
промишленость;  по-вече  огь  20^000 
душа  се  помпнувагь  съ  риболов- 
ство.  Езеро  И.  е  псторимоски  за- 
б1>лЬжптслно,  защо1Ч)  на  неговптЬ 
брЬгове  жпвЬли  словЪнокптЬ  пле- 
мена, които  пр-Ьди  пб-вече  огь 
1000  години  (862)  покаппли  ва- 
ря гчирусигЬ  да  отнд&тъ  да  имъ 
иарувагь,  оть  което  прЬме  брои 
годннитЬ  си  началото  на  русския 
пародъ. 

Илоти,  ^р.  Робе  на  старовр-Ь- 
мецннгЬ  лакедемоняне  плл  спар- 
та1щп.  —  ШотпгЬ  еж  биле  люде 
заробени  огь  спартанцитЬ  въ 
война.  ТЬхното  състояние  е  било 
тпърд11  1иачевно.  ТЬ  бнли  имоть 
на  държавата.  Т-Ьмъ  се  прЬдавалп 
н;1й-п'жкитЬ  земсдйтчг^скн  работи. 
Бияли  гн  йс.Ька  година,  :1а  да  имъ 
иаум-Ьватъ  за  робството  омт,  н 
подлагали  гн  на  всякакви  униже- 
ния. Пон-Ькога  и  убивали  една 
часть  огь  т[^\ъ,  когато  имало  страхъ 
отъ  многобройностьта  нмъ  за  дър- 
жавата. По  едно  вр^Ьме  Снарта, 
градъ  съ  по-малко  огь  40,000 
жит.,  имала  200,000  илотп.—Илот- 
ство.  Състоиннего  на  нлоть;  въ 
нр-Ьносенъ  омис1к1Ъ,  унизително 
състои  н  не. 

Илъ-де-Ценъ.  Островъ  въ  Ти- 
хп  океанъ,  въ  зависпмость  огь 
Нова  Каледония;  1,000  жнт.  При- 
над.1ежи  на  Франция,  конто  ис- 
праша  въ  него  ослденигЬ  на  тежки 
работи. 

Илъ-до-Фрапсь.  Старото  име 
на  истровъ  Маприкнй  (на  Англия 

шъ  тщ. 

Илю:1ин,  .*аи1.  Г1з.ма.млнва  прп- 
ьидносгь;    измама    на    чувствата, 


когато  привидното  г«  зюа  за 
тннско ;  измама,  призракь.  Въ 
иргиос.  см.  хим«^рич(*ска  и  ' 
сбхдлмна  надежда,  мечта,  п. 
си  и.}юти,  самооб.1ЪП1аиамъ  не. 
—  Илюзоренъ.  Въображаемъ,  мгч- 
1тателенъ,  неослгцествимъ :  илчт*- 
\ренъ  стрпхъ,  \июзорна  спо,*укп, 
илюзорно  огЪьщание, 

Илюпннатн  (лат.  п^югвгьтта). 
Име,  което  се  е  давало  на  члево- 
вети  на   разна  тайни  др^^есггва, 
религиозни  или   полптпч1'<  > 
разни  вр11мена.  Таш.ио  е  (■. 
Испания,  въ  края  на  Х\*1-и  ииь, 
едно  дружеств(1,  на    коего   «иецо- 
вегЬ  се  пр1ьдзвали  на  н^кои  отвра- 
тителни пороци  съ  в^ра,    че  мо- 
литапта  им^ь  ги  спагява  огьвсЬвоЙ 
грЬхъ.   Инквизицията    съ   крайвя 
строгости  пр1:махнхла   това  луу- 
жесгво.    Подобни    др^ткесгва,    сь 
н1}кои  видоизменения  въ  ос   '  — 
имт>,  пма«1о  въ  Х\'П-п  и   \ 
вЬкъ  вь  Франння,  1мигия  н  ИЬ- 
цня.  НаЙ-забЬлЬ;кнтолиот<1  е  бнлу 
едно  дружество  въ  Бавария,  освд- 
вано  огь  Ада^т  Вансхаунгл,  про- 
фесоръ   на    каноническото   прязо 
въ  Инголнштъ.  ЦЬльта  му 
да  съедини  всички  човеци  * 
и  са1ца  връска,  да  въс^будп  у  чп- 
81^^11  .побовь  къмъ  добро,т+"'^"^  ^ 
да  работи  за  устааовение 
стното  на  разума  и  за  злк 
на  обществото  огь   всЬко 
сиение.    Подъ    гнета   на    ; 
СТВ01Ч),  дружеството  се  раси 
пило  толкова   бързо,  че  I 
врЪме  ш>-вече  огь  2.0(1' 
зовани    мжже  въ  Гер^ 
иегонц  членове.  Тайночт!  I 
на  тия  нлюмпнатн  се  счш 
главна  лрячина   иа  мво1^  аил>- 
тически  събития  въ  вр1а1е  1Ш ф|»«- 
иузската     революция.    Наварсо! 
краль  впхЬлъ   опаспость  оть  е»- 
ществуваието  на   това  др| 


—  689  — 


астурилъ,  па  и  иугонилъ 
еля  му  (1784-1785). 
яппнторъ  (огь  лат.  иллю- 
оскГ.тли  вамъ).  Отверстие 
ршш  иди  въ  щтиа  аа  па- 
,  въ  което  се  намира  нЬдма 
съ  дебела  гггьело  въ  нея  :}а 
ЕдЪло  въ  камара.  И.-тЬ  ех 
«правени,  че  могхть  да  се 
гь,  за  да  влнза  отъ  вънъ 
въз,\ухъ. 

Кхпппраяъ  (фр.  отъ  лат. 
инаре,  оси:1л'Лнвамъ).  Осв11Т- 
^  пон-^кога  съ  разношарни 
а  н  огневе,  сграда,  улица, 
въ  тържественъ  случай. 
■нтрацна  (лат.  пояснение). 
вие  ИЛИ  кнага,  поасисиаили 
вдсъ  {сартиин;  поц'&когаОава 
й1ви,  сир.  текстътъ  слрки  за 
ние  на  картииатц.  —  Илю- 
Яъ.  Украси  вамъ  или  поисня- 
анга^снпсаниесъ  картини. — 
юванъ.  Украсенъ  ила  поя- 
съ  Еа])Т1111и:  илюси^ншаио 
Ш.  —  Наклонностьта  къмъ 
1Иране  много  помигил^1а  за 
1шенствуване  гравирането 
1В0.  Обичайгь  да  се  ааю- 
гь  кяигптЬ  а  описанията  се 
въ  Х\"111-п  в1»къ,  въ  Лп- 
)тд1>то  ир'Ьмннжлъ  въ  Фран- 
Т.  н.  Английското  списание 
ш(га{а1  Ьоп(1оп  }^е1С8^  едно 
Д-първигЬ,  он(е  занимана 
мЪсто ;  ГЛе  {]гарк1С,  пи- 
авсанае,  о  главний  му  съ- 
гь. 

тъ,  тур,  ПрЪс&да;  свдеб- 
веиие. 
улацня,  ^1дм.  Несквер- 
епорочность;  догма  за  бо:1- 
0  з;1чатие  и  рскдение  па 
.па  М;|рия  огь  маЙШ!  и  Ана. 
11ент(111Тн  лат,  Посгоянеиъ, 
кчевъ;  въ  иротииополож- 
ва  трапсцсндгнтснъш  Въ 
чи.^  казва  се  за  Върховното 


сл&щество^  когато  го  прппозпаватъ 
»а  слЪто  съ  бигаето  на  св1ъта, 
без-ь  да  притежава  нЬщо,  което 
би  превишавало  св11та. 

Илалииъ,  ирпб,  Религиозенъ 
начилншгь  у  мохамедапетЬ. 

Инарегц  араб.  Страннопрпе- 
менъ  домъ  при  джамия. 

ИлСфнхъ.  Хърватски  спвса- 
тель,  2-та  половина  иа  Х\'Ш-п 
вЪкъ. 

Ияеиителепъ  ппдежъ.  Въ 
\р11м,  първи  П  падеасъ  въ  грамати- 
ческо склонение,  който  именува 
прЬдмЬта  или  по.иога.  —  Именигь. 
Знатенъ,  знаменить.  —  Именованъ. 
Иомииаленъ,  който  е  исказанъ  въ 
името,  въ  дум  нтЬ:  именотна  стой- 
ностъ  —  Ииеновано  число,  което 
|Цоси  името  иа  прйтмЬтцгЬ:  аегь 
ши^г]  «ъ  нротпшнииожность  на 
отатЬчеио  чиию  тть. 

Иянтираяъ,  лат,  Подрвжа- 
вамъ.  —  Имитация.  Подражание, 
гакладъ  (за  пионп  и  др.). 

Ияитлийсии  ироходъ.  Единъ 

отъ    и6- главнигЬ    второстепенна 

проходи  прЬзъ  Шниченская   бал- 

ванъ.  Подкача  отъ  с  Иматлве  и 

отива  до  Габровското  шосе.  Про- 

ходт.тъ    е   планинска    пктека,    п 

служи  за  съобМ1.еице  само  па  ближ- 

'  нитЬ   села.    'Гоя   прюходъ   прЬмн- 

1 11КХ&  нанштЬ    първи    ипълченпи 

I  н])1^гь  вркме  на  войната  въ  1877 

—  78,  пр-Ьп»  коледнигЬ  праздннци. 

Няовкрень.  На  който  може  да 
се  дава  в11ра,  да  се  вЬрва,  в'Ьроя- 
теиъ,  правдоподобенъ.  Оттука  имо- 
тьрность, 

Ия!1е]ттнве111>  (лат.  огь  им- 
игрирс,  занои'11Двамъ).  Повелите- 
ленъ:  имигрптннгнъ  тонъ.  —  Им- 
ператоръ,  трица.  Господарь,  го- 
гиоларки  иа  империя.  Оттука  м.и- 
исраторски,  който  праиад,1ежи  на 
пмпораторъ,  на  императрица.  — 
Иилериализмъ.    Система    иа  импе- 

4А. 


—  6М  — 


раторско  правление.  —  Иипериа- 
лмстъ.  Прпвържеяикъ  на  пмпо- 
риалпзз^п^. 

В  лиериалъ^  лпт.  Руеска  златна 
монета  оп>  10  рубли  30  копейка. 

1шрепцш  111  тцктю,  лат.  Дър- 
жана въ  държава. 

Няперил  (лат.  пмпсрнумг,  отъ 
имперпрс,  запов1цвимъ).  Няколко 
страни  заедно  подъ  ачадпчеството 
на  господарь,  който  носи  титлата 
император  ь :  германската  импе- 
рия. Оттука  имперски,  коЙто  се 
отнася  на  империя,  който  нрина- 
д;!ежи  па  империя. 

И  ятфпя  (Западна  или  За- 
падно  -римска).  Вп;н.  Западно- 
римска  империя. 

Империя  (Неточна  или  Ис- 
пюино-римска).  Виж.  Византий- 
ска империя. 

Ияпорнн  (ИсСкч-иа).  Име,  кое- 
то китаЙцнтЬ  давагь  на  отече- 
ството си. 

Яяпо:тптепъ  (фр.  отъ  лат.  им- 
понсрс,  полагимь,  т)'рямъ  отгорЬ). 
Който  налага  неволно  почтение 
или  уважение  к-ьмь  сеГн»  сн,  вну- 
пштеденъ  или  впечатлителенъ  по 
члсленостьта  си  или  но  гържестве- 
ностьта  си,  велнчавъ,  величественъ; 
имиотншнп  манифестации. 

Илпоинрнпъ  (лат.  импош-рс, 
полагамъ,  турямъ  отгор-Ь).  Въ:^- 
буждамъ  къмъ  себе  си  уважение 
сгь  впечатлението,  което  нравщ 
съ  обноскптЬ  си:  напразно  юсп/м)- 
стно  му  се  .члч«  <)амн  импонира; 
вънкашнпи  и.пл€Оь  не  е  доста. 

Идлортицня^  ииио|>'гъ,  лат, 
Виосъ  (стока  09пъ  странаиао). 
—  Импортираиъ.  Впасямъ  (апока 
*>тъ  страисгино), 

Илиресярио,  шпал.  Оьдържв- 
тель  на  театръ. 

Изгарови:]нраяъ,  лпт.  (1шрго- 
т1<^и.ч,  непр1'аинденъ).  Прангх  или 
уреждамъ  иЬщо  па  минутата,  без'Ь 


приготвяне;  имщюаитрп  ни<хЬ»% 
всигря.  Пмиротиира  нн  п)на  рнчк 
еф{а  тьсснь.  —  Инпровимторъ.  Чо- 
п1^къ,  който  има  дарГ^ата  да  В1ь 
нровпгчпра.  —  Импровизация.  П*»* 
провцзпрането. 

1шрготр(»,  лпт,  1Гмпр4.-ви 
направено  на  минлпата,  б 
бено  прпготвяпе  (за  стих 
ние,  слово  и  др.  т.). 

ИмиулепвенЪу  м1т.  Д 
ленъ,    побудителенъ ;    коП 

ствува  подъ  влиянието  ни  „ 

телпа  сила :  импулсинната  екепан» 
сипностг^  у  тоя  човтькъ. 

II  иу  н^естпо.  И  могь. 

Илкпне.    ВладЬппо.    чу 

1н  а(.'1егпиш.  лат.  ВЬчи 

1п  \шо  теп(.д8,  ла»п,  Ими 
въ  виното,  сир.  истината  <;•' 
подъ  атиянаето  1га  виното. 

1н  41цаг1и.  лат.  На  ч< 
сир.  съ  8  страници  въ  лигга 
напечатани  кнши), 

1и  ос1ато  плп  га  8",  .мгл.  и- 
осимина,  сир.  8-а  часть  отъ  лпсгь» 
Въ  кннпк,  напечатана  на  оааш>. 
има  10  страници  нь  листа. 

1п  оуо.  .шт,  Въ  яйцето. 

1а  огоп1а  |)ага1и.ч,  лат,  Г^лчжь 
за  всичко. 

1и  расс,  мш»,  Въ  мпръ,  ^ 

1п  реНо,  итал.  Въ  с\ 
си,  втайн^  на  ума  си. 

Ь\  р1апо.  лат.  Формагь  1.--  -- 
печатана  книга  въ  форма  (лдсгк 
нпкакъ  не  пр11гьнжп.;. 

1п  соею  (|11*н%  ларн.   Покой 
на  небето. 

1г1  8о1о  Воо  аа1и&.  .*ат^  Слммзг 
Бога  има  безопасвост1|. 

Iпи^гиш^I1ера^а1^1 
венъ  и  затова  ил;; 

Иначе,  рус.    IIнан^ъ  Л]- 

Инвалидъ,   лпт.  (инг. 
лндь,    силенъ,    явъ). 
бе:1силенъ  :м  работа  ч 
туца  инвалиденъ.  исл^- 


1 


—  601  — 


^ность   (прспособновхь  8& 

веитаръ    (лпт^     ннаенирс^ 
ирамь).  иодробенъ  и  точеиъ 
(на    стоки,     шук^лщннна, 
т.). 

в«>етит|ра    (оП!  лат.  п9ме- 
;    облпчамъ).    Обличане    съ 
тържествено   провъ;1Глася- 
никого  въ  сапъ. 
йго.11цал'1..    Г»;1варски   укрЪ- 
►  градъ (Горна  Гтварпи).  на  л-Ь- 
брЬгь  иа  Дунав:ь,  75  иьюм. 
ю.-зап.  огь  Мюпхенъ;  15»390 
—  1ИврдскиА  кряль  Гусгавъ 
^гъ  напразно  обсанс^аль  И.  въ 
анпрпйскпй  генерхть   Лу- 
гь    1>ал(^нскн  го   пркзелъ  въ 
I   и  франнузегЬ  —  въ  1800. 
шуиетЬ  сравнплп  съ    яеш1та 
Цлеишгга  му;  ала  въ  1827  гра- 
бил ьукрЬпень  изново  въ  го- 
ра:»мЬ|)Ъ,  н  двЬгЬ твърдини  на 
I  бр11п>   на  реката    особено 
мвчавать  по  гвздавостьта   а 
ръта  си. 

{/«  ггш',  лат.    Оптка    омра- 
употр1.бнна  се    въ   едпнсгг. 
):  1/гг5ка  11роисхож.та  омра;1ата. 
детеряинмаиЪулат.  Учеяио 
чиовната  свобода  на  чокЬ- 
Огпка    нндпп*'рм(*- 
1сл1иователь  на  пндстер- 

I. 

се  }>али6ап  ь.  Пълководецъ 
пъ  Мурада,  който  пр11зелъ, 
съ  хитрость,  Ср"Ьдецъ,  се- 

1»нн  (1382). 
(>-6алка11'ь.  Общото  имн 
неточния  кло1гь  огь  Стара- 
Еойто  отд'Ьля   доднната 
Малка  Камчия   огь  тра- 
равиина.  //.-^.,  споредъ 
п    м1зстата,    покрай   които 
Носи    и  сд^дннгЬ  имена: 
мига,    Сини-камене   (на  пет. 
Слнвеяъ),     Инсра-планина, 


Гр('б*'птъ  (надъ  с.  Глутникъ), 
Стиду-балкань,  Пнджс-балкань 
и  др. 

Инджиджианъ  (отецъ  Лука), 
Арменски  спаеатель-калугерь,  е- 
динъ  огь  наЙ-отличинтЬ  ч.1енове 
на  Мекатерпстекото  (римокатоли- 
ческо)  братство;  осгавилъ  е  Архе- 
о^ютн  или  Исторически  старини, 
па  арменски(Зтома,  Венеция,  1835), 
—  съчинение,  което  съдържа  вси- 
чко, то  има  пай-интереспо  върху 
стпрптЬ  обичаи  па  арменцигй  и  др.; 
и  Гсографцчсско  описание  на  с^иа- 
ра  Армения,  съчинение  скн(о  мно- 
го [гЬнно,  1  т.  1822;  и  др.  (род. 
Царпградъ  1758  —  умр.  Венеция 
1833). 

Пнднапа.  Едпа  отъ  Съедии<>- 
нигЬ  Държави  въ  Америка,  па  :1а- 
надъ.  съ  прЬд^Ьли  езеро  Мичиганъ 
в  държава  Мнчигаш»,  на  сЬв,; 
Охио,  на  нст.:  11линопсъ,  на  югь; 
Кептжкн,  на  зап.  Простр.  94,143 
чет.  кнлом.;  населен.  2,440,000 
жит.  Въ  1800  населението  е  било 
само  4,875;  въ  1810  —  24,520; 
въ  1820—  147Д78;  въ  1830  — 
343,031;  въ  1840  —  685,806; 
въ  1850  —  988,416;  въ  1860  — 
1,350,941;  въ  1870  —  1,680,637. 
ПоселеииитЬ  еж  били  огь  други 
американски  държави  и  отъ  Гер- 
мания и  Ирландия,  и.,  равна  земя, 
е  много  плодородна:  пронзвожда 
жито,  царевица,  добпгъкъ,  сви)1е, 
вълна,  тютюнь,  вино  и  др.  Пои 
се  отъ  Охио  н  Уабати-ь.  Страната 
е  богата  с^ь  1И1>1еини  вжглпта  и 
СС1ЛННЦН.  Земод1инето,  индуггрнята 
и  гьрговпнта  ек  много  раавптп. 
Стойностьта  на  всички  земедЬд- 
чески  нроипведеппя  на  годината 
иадмнпува  000,000.000  лева.  Глав- 
нитЬ  индустриални  издЬлпя  сд 
земед11лческп  орадпи.  обута,  ва- 
1Ч)нп,  кола  н  колеснитш,  др^хп, 
иокл^щнинн,  желани  и  кожапп  т- 


-692  - 


д&лвя,  вълнени  стоки  и  др.  П.  вма 
само  едно  пристанище,  Мпчиганъ- 
Сити,  на  ез.  ЛГимигаиъ,  и  пЬма 
права  друпк^емна  търговия:  вж- 
трЬптата  и  търговии  става  по 
корабоплавателнт11  п  рЪкн  Охио, 
Уабашъ  ц  др.,  по  каналптЬ  й,  п 
по  жел^;шпцнт11  й.  —  С'Ьдалип1е 
на  зправ,!.  е  ИшЬшиотлг,  токо- 
речи  въ  ср11дата  па  държавата,  и 
главнитЬ  градове  еж:  Ииансвнлъ, 
НяьЛлбанп,  Мпдпсяпъ,  Ричмопдъ, 
Геръ-  Хотъ,  ЛафаЙегь,  Форгь- 
УеЙнъ  п  пр11дпомепжтпй  гр.  Мп- 
чигапъ.  Държавата  има  единъ  уни- 
В1'рситегь.  Управлява  сеотъупра- 
витсль,  сенагь  л  пр11дставителс1«1 
камара.  Сенатътъ  състои  отъ  50 
члена,  избирани  за  4  годинв,  а 
прЬдстав.  юшара  отъ  100  члепа, 
пзбпраии  за  дв1|  години.  Годип1- 
ната  заплата  на  управителя,  нз- 
бпраиъ  за  4  години,  е  40,000  лова. 
ВсЪкой  гралцанинъ,  който  е  йгн- 
в1иъ  е  игЬсеца  въ  държавата,  има 
прав1>то  за  гласуваие.  Между  дру- 
гитЬ  благотворителни  заведения, 
въ  1879  е  основано  едно  заведе- 
ние за  слабоумни. 

П..  колонизирана  оп»  францу- 
^егЬ  в-ь  1730,  минжла  въ  рждЬгЬ 
на  аигличанет1>  въ  176г!.  Тери- 
тория (виж.  тая  дума)  станжла  в-ь 
1801,  п  приела  се  иь  сплжю.  пи 
СъединепитЬ    Държави    в'ь   1КИ>. 

Индиаиоиолнгь.  Гл.  градъ  на 
държава  Индаана  (СъединенвтЬ 
Държави),  на  Хуайтъ  Ривжръ 
(Б-кха  РЬка),  160  килом.  на  с^в.- 
зап.  отъ  Цянцинати  я  700  килом. 
на  зап.  отъ  Ватппгтонъ;  80,000 
жит.  и.,  хубавъ  градъ,  построе1гь 
по  плапъ,  0  съвс*мъ  иовъ;  той  е 
бплъ  избранъ  за  (г1'>дони1е  на 
управл,  па  държавата  въ  1К24. 
УлнцитЬ  му,  прави  п  широки,  се 
пр^ичать  на  прави  жглн.  Деветь 
моста»— всички,  осв*иь  едипъ,  же- 


л'^ни,  три  отъ  конто  за 
ца,  —  кръстосвагь  1»+/Ката 
И.,  токо-реча  въ  ср11аат:1 
жавата,    е  ср^оточш'   т\ 

Л^ЗНИЦИ.    които,  СЪ  ХИОО)! 

си  клонове,  съединявать 
земед-кччески  окржзв  в  и 
главни  градове.  Кдпа  « 
около  града  съединява 
други  жрл1»знцци.  По-веч 
ил1типчес1си  влака^  оъсрЬ$ 
10,000  п&тници,  вдй:шП 
донь  въ  града  и  вяп: 
него,  и  по-вече  отъ  700,000 
вагона  влнзатъ  на  годп 
града  и  излизатъ  отъ  вм 
два  пи^ми  елева1'оре  .« 
много  фабрики  за  вагоЯ 
д^Ьлческп  машини,  иргаяч 
и  др.;  6  народни  и  1гЬк(к1М 
бапкп,  70  цръкви  п  др. 
вма  он1е  арсенилъ  на  ( 
нйгЬ  Държави,  държави 
версите1'ь.  2  медицински  ? 
римо-католич.     '^  '■'"'' 

лите,  консерваи'; 
пзящннгЬ  пснусства,  лу, 
ведення   за    са11ац    ш 
н1>ми  и  др. 

Пнднвидуалень  (ла 
(}уу'Л*,  иориздк1Рнъ).  Ней 
сдмъ  по  себе,  отд"к1евъЛ 
частенъ,    личепъ.  —  Щй 
лизиъ.  Обособевот*;  пм 
на  едно  1гЬп;о  -   > 
тно,  растение  — 
шение  къмъ   другитЬ 
С2ПШЯ    впдъ.    —  ИнД| 
раиъ.    Обособя  вань,  р 
Н'Ь1иа  огь  единъ  видъ 
бено.  —  Индивидуачмос 
отд1инобитие-и.м 
знаци  на  едянъ  и;    . . 
ги:    машата    наргмЬих  Ш 
а^гногть, 

Ипднготмнъ,  лот,  \ 
индию,  синило).  Оснонвд! 
ство  иа  сиивлого. 


т 


—  693  — 


[)  Жнтель  на  Индия, 
отъ  кое-да-е  амернкап- 
коего  е  обитавало  Лмс- 
амтнв11Ба.  Това  в^е  е 
^  ва  амсрикаискнгЬ  п- 
{V  иогр1>шиото  поивтие 
I  пхтешествеввцп,  Ко- 
»угв,  че  новооткритий 
балъ  една  часть  ^уп»  Ин- 
оро  се  показало,  че  е  по- 
името  индийци  си  осга- 
въ  таи  разлика,  че  сега, 
оргапт!  за  тин  жателс, 
вазватъ  американски- 
ц*.  —  Н-^кои  етнолози 
ъ  и  др.)  считатъ  аме- 
видийцв  за  отд1иио 
1еме;  други  (Лейтамъ) 
нслявагь  къмъ  мои['ол- 
В|  Споредъ  етнолозигЬ 
I  категория,  праотцитЬ 
т6  америванскн  ииднО- 
а  отдалечепа  епоха  въ 
ва  св1»та,  пр^^мппаши 
въ  Америка,  и  тамъ 
силяди  години  отдЬлеии 
лото  човечество,  като 
постепенно  ир1Ьзъ  раз- 
ш  на  варварството  и 
ьт1,та,  Ония,  които  счи- 
хканскнтЬ  пндиЙ1и1  за 
ЕгЬшко  племе,  прптеза- 
А  племе  е  така  туземно 
,  както  е  самий  амери- 
рикъ  съ  неговата  (]|ауна 
ай-иоввй  авторитетъ  по 
Д-ръ  Робергь  Браунъ, 
в  Чотьгикитгь  племена, 
ш  америБояцитЪ  азият- 
гождение.  Той  Ешзва : 
•гКИгЬ  индийци  не  само 
грпличатъ  на  най-ближ- 
)С^п,  сЬверо-осгочингЬ 
ь  и  по  езикъ  и  пр^- 
10  се  твърди,  ех  едпаквв 
лосе1Гьгь,  на  американ- 
|укчисецътъ,  иа  азият- 
ъзбврать  съвсЬмъ 


Добрев.  Въ  схщото  врЬ1е,  аптро* 
полозитЪ  с&  наклонни  да  мислнкгь, 
че  Япония,  КурвдскятЬ  о-ви  н  съ- 
сЬдввтЬ  земя  може  да  се  счнтагь 
за  първо  отечество  на  псьгодЬмата 
часть  оть  американското  племе. 
АнтрополозитЬ  още  допущать,  че 
между  разнитЬ  племена,  отъ  С11вер- 
ни  Ледоиити  океан  ь  до  носъ  Хориъ, 
има  п6-гол1шо  еднообразие  въ  фи- 
зическото   устройство     и  ЛИЧ1ШТЬ 

чърти  отколкото  въ  коя-да-е  друга 
часть  оть  земното  клжбо.  *Червено- 
кожптЬ  люде>,  както  ги  наричатъ, 
«на  СъединенигЬ  Държави    и  Ка- 
:  и1иа,  разлнчатъ  въ  много  отноше- 
ния отъ  гвараннг]^  на  Парагвай,  па 
I  и  едпитЬ  н  другигЬ  ра:иичатъ  отъ 
!  дппигЬхиемена  на  Калифорния,  нъ 
I  всички  пр1истави'гь  най-ясии  до- 
;  ка:-»ателс1ва,  че  сл  цтъ  единъ  к.10нъ 
оть  човешката  челядь».  Върху  тая 
точка  свидетелството  на  единъ  пи- 
сатель  като   Хумболта  е    твърдЬ 
ва;кн1),  яПндвйцпгЬ  иа  11ова  Псна- 
ния»,  казва  Хумболтъ,  ^иматъобща 
прилика  съ  иидпйипт!^  които  на- 
селя ватъ    Канада,  Флорида,  Перу 

п  Бразилия Струва  ни  се  да 

съзираме,  че  происхо;кда1ъ  отъсж- 
1ЦИИ  кореиц  1гьнрЬкн  дивното  раз- 
нообразие на  езиццтЬ  имъ>. 

Изобню  фнзнчески1'Ь  отличи- 
телни ^гьрти  на  американските  ин- 
дийци ех  сл^днигЬ:  четвъртита 
глава,  съ  ниско,  нъ  широко  чело, 
заднятачас1ъиа  главата  сплеснагга, 
пълио  лице  и  мощни  челюсти; 
коститЬ  на  бузитЬ  издадени;  де^ 
бели  бръия ;  чсрии  очи ;  длъга  коса, 
нъ  не  съвсЬм1>  нрава,  а  :шн[>ивена 
като  конска  грива,  п  като  неок 
лъскава;  брад;1  |)'Ьдка;  шаръ  иа 
кожата  червсникъвъ  или  м^енъ; 
растъ  ср-Ьденъ;  ркцЬи  крака  малки. 
Ала  между  стотииигЬ  племена 
амер.  индийци  има  много,  които 
различатъ  оть  тоя  типъ:   п±тщ 


-694- 


напрм  ^'Ж  СуЬлп  като  оиропрйскптЬ 
народи ;  другп  гьмнокоаш  илп  нгьл- 
токожи.  Огь  друга  страна  у  вспч- 
китЬ  племена  изследовател егЬ  от- 
крпвагь  едпа  обпщость,  ка1гга  въ 
физпческото  устройство,  така  п  въ 
езпцптЬ,  които  говорштъ. 

Явява  се  въпросъ:  Защо,  отъ 
таткова  си  пндпйскн  племена  сродни 
ио  происхождение,  евронейцнгЬсж. 
па&гкрпло  само  народнг!;  въ  Мек- 
сико п  Перу  достпгнжлп  една  ви- 
сока степень  цивилизация?  Когато 
испанцптЬ  в.т1>зли  въ  Мексико,  тЬ 
цам1>рили  тамъ  еданъ  богатъ,  мо- 
гжп1ъ  и  военнолюбпвъ  пародъ, 
който  жив1иъ  въ  градове  съ  па- 
лати и  други  раскошни  жилища. 
Тоя  народъ  се  управлявалъ  огь 
сдинъ  дарь,  подъ  чиято  а1асть  се 
намирали  много  други  народи.  Тоя 
на])одъ  се  1иаиялъ  па  слънцето, 
и  и.ма.1Ъ  една  добр11-уредена  йе- 
рархия; ималъ  си  я  закони,  па 
знаялъ  и  много  искусства  и  па}тш, 
особено  астрономията ;  знаялъ  и 
земеделието,  рударството,  и  бплъ 
доста  нскусенъ  въ  ржкод11лията. 
Така  открптий  народъ  били  азте- 
кигЬ  (виж.  тая  дума).  НЬколко  го- 
дини п6-сетн15,  въ  Перу,  вснан- 
цитЬ  вамеролл  другъ  народъ,  и 
той  много  богатъ,  многоброенъ  и 
могжи|ъ,  гь  цивилизация  подобна 
на  азтекската,  нъ  ра;иична  отъ 
пеш  въ  н^кои  сж.н1ествепп  по- 
дробности. Тоя  народъ  били  ин- 
касптк  ВсЬкой  отъ  тия  народи  — 
мекснканиптЬ  и  перувийщггЬ  — 
И1е  е  развилъ  цивилизацията  си 
въ  течението  на  векове.  Въ  всЬка 
друга  часть  на  Америка  европей- 
ските поселенци  и  изсл^дователе 
памЪрили  само  пълно  варварство 
или  полу-варварство.  Това  било 
така  въ  Вн[»гииия,  Нова  Лнглин, 
Кавала,  Калп(]юрпия,  Патагопия. 
ртъ  друга  страна,  въ  Ср1здна  Аме- 


рика се  памЪрплп  обши] 
т'ъ  архатекту7»а  и  дрт1 
цивилизация,  ко1ГГо  се  пр1ц 
да  еж   пб-старн  и  отъ  ме1 
сквтЬ  и  перувийсшггЬ.  Осв\и 
сжществувагь  грамадна  иску( 
могили  въ  долината  нн  ^1ш 

и    ДругЗД11    НЗЪ    АМГ1 

се  при^полага,  че  сл. 
гапшптЬ  скитнически  1и 
е  така,   може  да  има  и' 
типа  въ  теорията  па  Д-1 
уса,  отличенъ  гчзрми:: 
че  «народигЬ  на  нм; 
еж  въ  едни  състояние   > 

битно  варварство;  нъ  сд» -ч- 

тивъ,  посгЪдпитЬ  останки  огь  лх»: 
н1>кога  па  високо  ^  • 
ствпцата  па   дпвил() 
тско-речп  исхабени  и  па  г 

ИнДИЙ1и11'1'цра<;11р1*4'НЖЬ<  ..»« - 

Америка  и  разд-ктепп  на  стстп 
племена,  пр^см1.та1 ' 
ДЕона.  НЬколко  пл 
в-ЬйхЬ  цивилпзувани  и  се 
яуватъ  съ  .^емед-кше,  ]1п11Пи(.7« 
внтелството  на  правите: 
Съединен  итЬ  Държави.  двЪ  ш 
мена  (чситаи!*!^  и  чероквтЬ)  01 
вс*мъ  еж  се  цпвнлнзувалн.  Мяо) 
индийски  племена  еж  се 
сили  чр1аъ  женитба  съ 
съ  б11ли  люде  (люде  отъ  е1 
скопропсхо/кден«(')/Гак1.вг. 
пр1;ем'Ьтагь  до  17  •: 
нитЬ  европейска  посч 
рика  еж  били  често  егъ  воАна  ( 
индийците,  кога  за  самошщи 
кога  за  да  пмъ  за&та,! 
мптЬ;  и  индийците 
били  покоря  в;ш  11  и 
пон^адно. 

Инднй^  лат.  Просто^ 
като  сребро  металъ 
мекъ,  откригъ  отъ  Райха 
тера  посрЬдствомъ  спекгрил 
анали:п1;  намира  се  вп»  н^М 
руди  на  цинка. 


гето 

I 


|И[нд11йгки.  Който  се  отнася  до 

■ря. 

^Иидмйскн  океанъ.  Чаоть  отъ 

.Тшсц    океанъ,    която   мие  Индия. 
Окганъ. 
111ДИКТ1.,  лат,    15-годишенъ 
юдь  по  церковното  .т^точисле- 

||ди|1(>ктенъ  (фр.  енъ^  не;  г)и- 
и,  правъ).  Непр-Ькъ,  непрямъ, 
енъ,  поср^Ьдственъ. 
пдискретеиъ.    лат,    Невъз- 
енъ  въ  говорене,  яескромонъ, 
агоразуменъ,  пр^кчюбоцптенъ. 
идискротность,  лат,  Нескром- 
яость:  ирЬголЬмо  любопитство. 

11||дн1|>ер1Ч1Т]1Л1ъ,  Агшк  Гавно- 
дуппн-,  особеино  еъмъ  вярата. 
Пнднферентеиъ,  лат.  Ранно- 
енъ. 

ндня.    Пространна    земя    въ 

а  Азия,  която  Гангь  д-Ьлп  па 

гол1;мн    полуострова:    отсам- 

ка  Пндая  или  Хиидостанъ  н 

вгска  Ивдпя  или  Индо-Кптай 

(ввж.  НжЪ-Интай). 

гтвеиптЬ   лрЪдЬли  ла   тая 
;  >  и ;1   сграп а   ек,    на    с{Ш1фъ, 
[ХпиаллйскитЬ  планини,   които  н& 
{^ктпБТЪ  отъ  Китай  и  Тиб»лгь;  иа 
дВапа^ь.   Снииманското   вланинско 
(бърдо  !Х  дктп  огь    Афганистанъ 
■я  Пелхмзкнстагь;  на  югъ.  АравиЙ- 
ско  аюре  н  Бенга.1ски  .^алнвъ;    и 
сгокъ,  хълмисти  бърда,  които 
нкгь   отъ    Бирманин.    Огь 
та    иа    Брамапутра  и  Иидъ, 
чното  и  :шпадиото  крайбр1;жпя, 
Вйклоя(>нн  кьмъ  слшщта  точка,  се 
|СргЬпштъ   в-ь  досъ   Коморипъ,  та 
давагь    иа    южна    Л.    образа   на 
нередов»^нъ    трплгьлнию». 
страни    на    трнхгълнпка 
диатъ    брегова   ланпя    по    около 
3^00  килом.»  та  индия  е  примор- 
ска страна.    Южнап  час1ъ  щ)Ъд- 
егаиява  Деканското  плато,  огра- 
0  огь  Гатскп  планини.    Гл. 


»ве^ 


р^ки,  които  поккгь  и.,  еж :  Инд-Ц: 
Гангъ.  Брамапутра,  Нербуда,  Т^Н 
ити,  Годаврри,  Кистна,  Кавери.^^ 
I     Относително    к.1нмата   и    есте- 
I  ственнтЬ  произведения,  раз.1пка1 
:е  р1>зш1:  по  южнит1>    склонове 
ХпмалаЙскигЬ  планиин  климатътъ 
е  умЬренъ,    а  ^гЬколко  километра 
пб-иа   югъ   жегата   е  тропическа, 
въздухъгь    вла5кень   и    раса^ител- 
иостьта    раскошна.    Тамъ  духатъ 
мусонитЬ.    Отъ   растенията,    най- 
много    01Ъ    всичко   се   обработва 
оризъгь,    сл^Ьдъ    него    памукътъ, 
афионъть,  захарната  тръстика,  ка- 
фето, синилото  п  др.    ДомашнитЬ 
животни   еж   коне,   оелп,   мулета, 
волове,   биволи,   овце   и  слонове^— 
Отъ  дпвит!;  зв1>рове  наЙ-страшен^Н 
ебен1и1ский  тигрь.  ДругитЬ  хпп1Н^^ 
зв1*рове  еж  леопарди,   вълци,  жа- 
кяли,  пантери,  нечкн,  хиенп,    ли- 
сици  и   др.     Огь   01'рОВНИТЬ    ЗМП1 

най-оОнкповена  е  кобрата.  Число1 
на  убнванитЬ   огь  диви  звЬро! 
люде  е  една  забЬл1шсителна  чърта 
въ  индийския    шпвогь.    Въ   186Й 
една  тигрица  убила  127  дути,  и 
затворила  едпнъ  плть  (уъ  мЬсоци. 
Пр^^зъ    1871,    14,529  души  изгу- 
били жипота  си  огь  змие-ухапване. 
ВНрва  се,    че  въ   английска    Ин- 
дия по-воче  огь  20,000  ду  ши  мрхп. 
всЬка  година  огь  смъргь    причи- 
нена   огь   опасни    животни.    01 
ископаемит1з  се    добивагь:   зда1 
с[1ебро.  м-Ьдь.  цинкъ,  соль;  отли' 
олмази    въ    Бсигалии    и  Буаде^ 
куп,ть.    ЗемрдЬлпето  и  иромш 
востьта  отдавна  вечо  ек  стиг 
до  п1-.каква  степеиь  иа  съвгьр! 
сггно  у  индийцигЬ;  сога  И. 
вожда  грамадни  количсст»» 
и  особено  се  слави  ст» 
принени,  памучни  и 
тове  н  оряикия. 

Отсаигашч^кя    И. 
п6-гол1ишта  чаопц  а 


тши^ 


14  и- 

1таИ 
уцдед-    ] 

1ги^^Н 
ьршМ 


—  696  - 


н  Португалия  и  Францнп  имагь 
въ  неш  ачадкнпя.  —  Английсна 
Индия  нлп  Индийска  империя  об- 
гръща м(>лп^:хмтЬ Л()жмиръ,  Кургг, 
Берарь^  Мадрасъ^  Бомбай^  БсП' 
МАЪ,  С}м.:ши,  Области,  Пя^н- 
джчбъ,  У1)ъ^  Лгамъ,  Срш)ип  Об- 
лпсши  и  туземнитЬ  уавпсими  дър- 
жави МайсурЬг  Кохинь  и  др.  За- 
едно съ  Нирмании  (Индо-КитаЙ). 
английскитЬ  пладЬцш!  въ  Индия 
и.мать  3,580,850  чет.  килом.  и 
253,891.821  жит.  —  Бутанг  и 
Нспалъ  образувагь  дв*  държави 
още  незавасимп  01^  Аиглия. 

Упраадсннето  на  английска  И. 
е  пов'Ьрено  на  единъ  английски 
министръ,  членъ  о'1-ъ  английския 
кабинетъ.  Тон  министръ  се  под- 
помага огь  сдпнъ  главенъ  сскре- 
тарь  и  отъ  сдипъ  съвЬтъ  отъ  15 
члена.  На  чело  на  упра1и('иие'П1 
въ  И.  се  нампра  единъ  подкралг», 
наяначаванъ  отъ  англ.  дар.  :)а  И 
години,  и  подпомаганъ  отъ  единъ 
съгЬть  отъ  5  члена,  и  тЬ  назна- 
чавани вь  Аиглия.  ВсккоА  отъ 
тия  петь  члена  се  натоварва  съ 
пспълнителна  власть  като  мини- 
стръ. Законодателипй  съв11тъ  съ- 
стои отъ  членовете  на  испълни- 
телната  ашсть,  заедно  съ  12  члена, 
ноловината  отъ  които  не  тр'Ьбва 
да  СА  ЧИНОВНИЦИ-  Англий<'ка  И. 
сега  се  Д'Ьлн  на  горЬспомен&тнгЬ 
области.  Напр'Ьдъ  се  е  делила  на 
три  прЬдс1иателства  Беналъ,  Мад- 
расъи  Бомбай;  затова  въ  обикно- 
ьенпн  езнкъ,  па  дори  и  въ  офи- 
циални документи,  още  се  дава 
на  тия  области  името  прЬдсЬда- 
телство.  ОбластнтЬ  сеуправ.1яватъ 
отъ  упранителс,  назначавани  отъ 
нодкралл,  съ  удобренпетп  на  ан- 
глийския миписгръ.тд  И.  Но  важни 
работи  унравателетЬ  сеснотаватъ 
С1>  английското  правителство  чр1дъ 
додкрала;  по  работи  огь  п6-малка 


I  пажпосп.,  гЬ  коречшондирать  пи 

право  съанглийскпя  мин  нспаздП 

Полиинята   въ   Лигдпйс&л  11 
състои   отъ     190,000     жаидархя. 
Армията  въ    1878  сьскшда  отъ 
190Л75     души,    включително    я 
офц  цернтЬ ;    отъ     т111Ъ 
бнли  туземци,  и  60,227  ;|; 
не  (псключая  офццерат11).  Лт  ли 
ската  сила  е  главно  и 
Пжнджабъ  в  по  долни. ^ 

Дьржаеннй  Ооходъ  за   ^ 
се  е   пр'Ьсм'Ьталъ    на    77. 
англ.    лири;    расходьпп   —   п 
77,158,000.    Търговията    •    ^•"• 
пр^ъ  1887.  вмось  аа    71.1 
англ.  лири.  и^носг  за  90.1' 
11(')-голЬмата  часгь  отъ  тая     . . 
вия  се  върти   съ    Англия;  цсп- 
нхлата  търговая    се    върти    съ 
Цсйлопъ,  Китай,  Австралия.    1г*- 
кои  отъ  сироп,  дьржп! 

Португалска  Индия  (Нл 
Дамаунъ  и  Диу;    3,355   чет.  а* 
лом.;  445,000  жит. 

Французска  Индия  обгръща  //ом- 
дшчгри^  ШонОгрмоюрь,  Лшимл, 
Карика.9ь,  Мпкг;  ЬОн  чет.  кядок.: 
275,261   жит. 

Племена,    езици,    вЪра.    образ«- 
вание,   книжнина,   иснусство-    ^/^ 
п.и;менп    съвсЪмъ    различШ!  «"Дян 
огъ    друго    населяватъ    и.    На 
сЬв.-исгокъ     ех    моиголи,    КОЙТ» 
нрцдичать  натибетцитЬ;  на  югк 
дравиди,    чието   отношение  {гьхг 
другигЬ    клонове   отъ    чов^шкаа 
челядь    още  не   е  опр-ЬдЬлеио:  ■ 
на  с1>в.  -  западъ,  дрийци.  !' 
лага  се,  че    въ   една    игд. 
епоха  единъ  народъ  отьа1';:г  I 
то  племе   (виж.  Лрнйци)  г- 
въ  полуострова  отъ  сгЬв.-   д:     ^ 
заселнлъ  сг  ит.рпи  в'1.  П,>,    : :. 
и  огь  тамъ  поотопенп"  "-  ]' I  -  ■- 
ялъ    като    господсгву1льше  изм1« 
по  1Г^а   с1^верна  а  гр^Ктиа  ]К  к 
прЪсадпдъ  у    подчинен  аг1)  яас^ 


—  697- 


№Н8  в1>рата  п  езнЕа  си,  ти  о- 
разувалъ  хандуситк  Хт1Д>*сското 
доякне  се  распро^ггранишио  слабо 
ъ  Деканъ;  та  се  предполага,  че 
1а1;«ото  болшинство  отъ  негово- 
п  ипселение  не  е  отъ  арпйското 
демс.  ХиндусигЬ  се  д1>лшгь  на 
егвре класа:  1)  БраминитЬ  (жръ- 
1ктЬ,  с^БдиитЬ  н  др.),  2)  военнатЬ 
1ДИ  Бшатрнот^  3)  баопанвт1> 
гьрговцатЬ),  4)  земед^цагй  п 
мшаитчявтк  ПрЪиинуванвята  аоъ 

Р1  каста  въ  друга  еж  запр^те- 
Нна  и  друга  наета  —  парин- 
иди  отхвърлените  —  конто 
(ругнтК  касти  не  считагь  за  чо- 
|1ш.и.  ВсичкитЬ  народи  огь  Т11ит11 
иемен.ч  ех  миого,  и  говорьжтъ 
шнн  11Лр11Чия. —  ГланннЙ  индш'4- 
Жи  олв  %Шо-аринскп  е^шсь  е 
каъ  въ  старо  врЬмесанскритскиЙ, 
(ойто около  оОО  годшш  прЬди  Р.  X. 
ф^сгганхлъ  да  е  народннй  ези1гь. 
)гь  тогава  се  образувала  мноп) 
1ар^чая.  СегашвпА  кпвжовенъ 
'закъ  на  иемоханедансвото  наее- 
[енне  на  И.  е  хннди,  мохамодан- 
!ЕС1Л'о  население  говори  с;шка 
;индустанн  или  урдн,  а  въ  Деканъ 
«е  тпотр1>бява  еза1гьтъ  дакнн. 
1иадустанн  е  езн&ьпь  който  из- 
[вкнаьгь  въ  мохамедаискпя  царски 
;аоръ  въ  Деди,  и  който  е  една 
(гьвършенствувана  форма  на  хнн- 
.а,  смЬс<.чгь  съ  много  персидски 
I  арабски  душ!.  Той  е  езпкътъ, 
[оЛто  изобщо  употр1У5ява  като  о- 
|)11дяалеиъ  еинкъ  английското  пра- 
ютелсгво  въ  П.:  ала  въ  нЬкоп 
•бласти  сл  00  опитали  да  1Ч)  за- 
г1ш1кгь  съ  мЬстпи  езици,  като 
■ОИ  п  асами,  кипто  книжовно 
щ  малко  обработени.  —  Х««- 
Щсств(»рпо  или  Брампнстното  е 
гЬрата  па  голЬмото  болн! а нство 
гь  асителегЬ  на  1Ь  (виж.  Бра- 
пнство).  Сдкдъ  него  върви  мо- 
1Л«даистш)то,  а  то  ама  по-вече 


аосд'Щователс  отколкото  се  е  пр1ц* 
полагало  до  скоро.  Огь  69-тЪ 
милиона,  конто  образувагь  пасе- 
лението  на  Бенгалъ,  21'/»  еж  мо- 
хамедаве.  Вь  ПжнджаОъ,  9  мили- 
она еж  мохамедаие  и  6  мил. 
хиндуои.  Въ  Удъ  има  1  мил.  мо- 
хамедане  на  10  мнл.  хпнд^сн.Вь 
С11в.-западнигЬ  области  има  25 
мил.  хиндуеп  среща  4  мил.  моха- 
медаие.  Въ  1гк1а  й.  в-Ьрва  се  че 
има  три  пжги  пб-вечс  хиидуси 
огь  мохамедане.  Будизмътъ,  осно- 
ванъ  въ  V  еЬкъ  прКчи  Р.  X., 
като  въздЬйствпе  на  брамаиската 
обрядность,  сега  се  ограничава  въ 
Кота1Пц  Дойлонь  и  нр1удк.1итЬ 
на  Бнрмаиия.  И.  е  била  едно  отъ 
нйй-раннит{1  полета  на  ироио- 
в1аанцит!>  иа  христяпството.  Едно 
пр1'|Данав  ка.чва,  че  тамъ  нропо- 
и11двалъ  и  пр1>гърп1;лъ  мжчени- 
чество  св.  Тома.  Пило  че  това  е 
истина,  или  не,  иве  намираме 
една  Индийска  цръкаа  или  хри- 
стяш'  на  св.  Тома,  за  която  се 
знае,  че  е  сжщесгвувала  още  въ 
П-и  вЪкъ  огь  хрпстяпската  ора 
и  която,  въпрЬки  притесненията 
отъ  страна  на  песторианетЬ  (У-и 
вЪкъ),  мохамеданегЬ  (\'111-и  в^Ьш») 
п  португалскптЬ  католици  (Х\*11-н 
вЬкъ),  се  е  упазила  до  наиюто 
врЬме  на  Малебарскпя  брЬг-ъ  въ 
южна  И.,  и  брои  1г1>колко  стотина 
хиляди.  ПезуитскитЬ  мисионере, 
отъ  срЬдата  на  ХУ1-н  е:Ькь  па- 
самъ  еж  имали  голЬма  сполуш 
въ  Ц.  ПокръстенитЬ  огь  ткхъ 
иидийгщ  надминувать  половина 
мшшоЕгь  въ  Мадрасъ,  Пондин1ерн 
и  Трананкоре;  въ  Бомбай  н  дру- 
галЬ  гЬ  наброявап.  оию  до  100,000. 
НаЙ-раинит1>  протестантски  мисио- 
нере въ  И.  оти[нли  огь  Холаид1Щ 
и  Дания;  п<5-сетн'Ь  на  индийското 
поле  се  явили  и  англвйски  ми- 
сионере.  Още    п6-сет1гЬ    англий- 


-С98- 


ската  Источно-йндпЙска  компанпя 
(виж.  Индця,  история)  запрЬтпла 
на  мпсионгрет*-»  да  работнкгь  въ 
11о11]1игЬ  пидпйскц  владЬцця;  нъ 
отъ  началото  на  тоя  в15къ,  когато 
това  аапрЬтеиае  со  отменило, 
миого  хрпстяпскп  общества  се  гт- 
11р1;тнли1п  да  распространншт. 
иапош»  хрнстннството  въ  И.  Сбо- 
рътъ  на  всичкптЬ  протестанти  въ 
И.  билъ  въ  1Но2  128,000,  въ  1872 
318,363.  Оть  1858,  когато  аигдцй- 
ското  правителство  зело  въ  свон- 
тй  ржц-и  управле1гаето  на  ппдий- 
скитЬ  си  а1адЬни51,  нЬеолко  сто- 
гпли  хрнстянскн  мисионере  (въ 
1873  около  600)  работаьгь  сво- 
бодно пъ  И.  СЗтъ  тая  дата  се 
отворили  и  прави тгАспшгни  у- 
нилпща  (въ  1Н74-75  имало  53,764 
правнтелствспн  и  частни  училища 
п  колегии  съ  1,668,026  ученици), 
въ  които  учението  се  пр-Ьдава  на 
матерния  езнкъ,  а  се  изучва  п 
английски;  осв1511ь  това  има  три 
у  н  и  верситста  въ  Ка лку та,  Л1  а- 
драсъ  и  Гюмбай.  —  ПисменигЬ 
паметни  ии  на  ишЬгйската  литс- 
рапп^ра  ех  отъ  наИ-старитЬ  на 
дакта.  ТЬ  еж  написани  на  сан- 
Жритскп  ГЗН1П1.  Н(1й-старн'гЬ  нро- 
изведении  на  гои  езикъ  еж  Ве- 
дигЬ  (ви)к.  Ведн),  —  Ипднйското 
искусстно  достигнжло  до  най- 
впсокага  степень  на  развитието 
сп  пръвъ  пжть  около  500  год. 
пр^Ьди  Р.  X.  и  втори  пжть  н1Ь- 
колко  стотани  години  агЬдъ  Р. 
X.  На  първия  пернодъ  прина- 
длежжгь  сгради  и  храмове  пзс^ 
чепп  въ  скали  въ  западната  часть 
на  Дека1гь:  тнн  стЬни  ех  покрити 
съ  пзвайки,  въ  които  една  богата 
фа1ггазия  е  намирала  пъленъ  про- 
сторъ.  СградпгЬ  отъ  втория  пе- 
рнодъ, будайски,  се  отлачавагь 
отъ  сград1ггЬ  отъ  първия  —  Ора- 
манскоя— съ  въведението  па  свода 


I  въ  направата  на  храмоветк 
;  най-новия  пернодъ  гр  (17ЯЯ| 
I  пагодитЬ,  които  с* 

пеобикноиенн  нри1    , : 

както  на  главингЬ  части, 
на  пзвайЕИТ}^    на    егЬнигЪ 
тастическото  баснословне    на 
дийцптЬ  е  побъркало  иа  ваян№ 
и  живоннсството  да  се  ра-«и 
правилно:  божествата    съ    «ноп» 
главн^    ркц{>,     съедииенпето    ва 
формат^Ь  на    разнп    животи л   «^ 
(|)орнитЬ  на  човЪка.    1 
еогЬснивало  правпляи: 
на  изяписата  форма;  ода  и 
се    ср-Ьщагь  н  в-Ьрнн    пр»-; 
Виж.  Лаягле:  Моншпеи^и 

История.    Старата    пст^риг   пя 
II.  —  страната  така  нарпч 
старнтЬ  гръци   н  отъ  рим^.,.,  .,. 
запюто  се  нампра.1а    задъ   \[вл 
—  е  съвс1»4гъ  баснословна:  тя  те 
крие  въ  мрака  на  сказаивятз,  в 
е  интересна  слмо  отъ  реллпкмш 
п   археологическа    гледна    точи. 
СвЬдЪнията  за  И.  станж.1И  юию)" 
год'Ь  достоЕгЬрнп    отъ  1    *     * 
завоеванието   Л  отъ    I- 
царе  и.    пб-особеяо,    оть  г 
на  похода    на    Александра 
донски.  Дори  и  въ  ср'1»диит^. 
когато    съ  П.    ставала    тт 
пр11зъ    Египетъ  и  чр^зъ  I 
прЪзъ  вхтр^шна  Азп: 
че  Пм  тая  страна  съ  <_ . 
богатства,    се    простира  д- 
щата  на  земята.    Въ  втори 
ловипа  на  ХУ-и  и^^кь^  ког: 
лумбъ    отплувал  ь    к^тл' 
той  испърво   зелъ    ср» 
канскни  ирхинелаш:.  за  И 
де-Гимп,    В"Ь     Н98,    :<:1-^]г: 
Африка  и  иам'Ьридъ   и;., е    :>' 
по  море  до    сегашна   И. 
чена  тогава  Остъ-Индия  (1! 
Ппдпн)   за  ра:иичис  оть  ':    '!  • 
американския  арходелдгь  Ь1%1> 


-т- 


цйя  (Западка  ГТндин).  До  това 
1ме  Н.  6п.1а  1таил;ла  плю»  по- 
пзЕгЬстна  за  европейиигЬ,  зитото. 
съ  распространрнцето  на  мохамс- 
данството  въ  Персия,  тя  пр1»ста- 
1а  да  влп:^а  въ  правя  сноше- 
1Я  съ  Европа.  Знае  се,  че  100 
1ИНИ  пр^Ьдп  Р.  X.  въ  П.  иару- 
зпаменигъ  парь,  Инкрп- 
1}ития,  въ  чпето  вр^ме  нскус- 
ата  И  иаукнгЬ  достигнялн  до 
1С0К0  развитие;  прЪдн  него  ин- 
►есно  е  ца])уваието  на  111(1ш)ра' 
ш,  пиднйскпй  цари  сьркзнпкъ 
Селевкл  Спрвйска,  който  тр1'10ва 
е  цярува.1ъ  около  300  год.  прЬди 
X.  Той  бпл  ь  отъ  едпа  дянаетпя 
[манриагка)  съ  другъ  ааавенъ  ин- 
10(1ш  моиархъ,  царь  Лсокп,  който 
ниъ  видна  роля  въ  историята 
будайството,  и  нЬроятно  дару- 
огь  263  до  226  пр11ДН  Р.  X.; 
историята  па  споменжтата  п 
[ГИ  династии,  които  царув»ии 
разни  части  на  И.  до  мохаме- 
гското  завоевание,  интересува 
■вече  изатЬдователя  на  хиндуо- 
1Тя  древность  п  историка,  от- 
1К0ТО  обикновения  читатель,  та 
[е  се  задополиваме  да  отпратпмъ 
които  се  интсресувагь  въ 
гЬта,  ДО  знаменитото  съчи- 
[ве  «а  проф.  Хрпстянъ  Ласена, 
\4%бс!\€  ЛиЬегИ!  пшб1иш1г,  дЬто 
не  само  ще  пам1;р1хгь  нйй- 
1ТИТЬ  свгЬхЬиия,  събрани  до  сега 
коц-да-е  друга  книга  по  тоя 
•дмЬгъ,  а  Н1е  се  и  научжтъ  да 
^няватъмжчпотипгЬ,  съпрЬженн 
вънрос1П'Ь  на  старата  индийска 
горцн  и  хронология. 
Мохамеданското  завоевание  на 
стапяло  въ  1001  ел1здъ  Р.  X.; 
Гдта!гъ  Махмудъ,  краль  огь  ди- 
ггнята  на  гизпеввдтггЬ  (тая  дп- 
стня  добила  името  си  отъ  Ггини^ 
на  царството  (и  гралъ 
Лфгандстанъ  и  11;Бнджабъ], 


I  билъ  т>рвиЙ    завоеваТель,    коМтО 

I  устаионилъ  мохамеданската  енла 
въ  тая  страна.  Въ  1186  гизнеи- 
ский  парски  домъ  исчезнлиъ, 
и  хиндусскитЬ  князове  сганлии 
едцнъ  по  единъ  не:швпсими,  яъ 
за  малко  вр'1ше;  защото  скоро  на- 
стандлъ  еднн-ь  редъ  мохамедански 
династии,  чиито  имена  и  дати  еж 
а1'ЬдинтЬ:  —  Робски  царе  нп  Дели 
(1206—1288).  Единъ  ОП,  тия  царе, 
Ллтмхицъ,  КОЙТО  се  въцарплъ 
въ  1211,  прпложплъ  п<ьгол11мата 
часть  отъ  сл&нц!  Хиндосганъ  па 
алад'Ьипята  си,  п  въ  неговото  ца- 
руване монголскнй  царь  Ченгисъ 
ханъ    опустоннитъ    сЬверо-источ- 

'  ннтЬ  части  на  1Ь  Въ  паруванрто 
на  Балппа  (около  1284)  монголигЬ 

'  втори  пхть  нахлулп  въ  Хиндо- 
стаиъ,  нъ  били  съпс1"»мъ  ра:1бити 
отъ  н^Й-стария  спнь  на  тоя  ми- 
нархъ,  Мохамеда,  който  геройски 
падндлъ  въ  бой.  —  Хм.и^жии- 
ппь  и  Токшкскни  домъ  (1288 
— 1412).  Въ  1290  монголитЬ  трети 
и  посл1аенъ  пкть  нахлулп  мно- 
гобройно въ  И.,  1гь  били  токо-речи 
унпншженн  огь  За([>пръ  хана, 
чпето  и.ме  стаижло  толкова  посло- 
вично у  монголнтЬ,  че  кога  треп- 
вали констЬ  имъ,  гЬ  гв  пнтадн 
да  }1е  с&  вид^1'|Ли  ::{афирь  хановпя 
духъ.  Въ  \'^\Пу  пр^кгь  парувапето 
иа  поатЬдиия  отъ  ТоглакскптЬ 
крале,  татарскпй  краль  Тпмуръ 
или  Тамерлаш.  обралъ  Дели,  н 
прогласилъ  се  нмператоръ  на  И, 
—  СинмЬтпь  (1414  —  1450).-.7<>. 
гЬгский  до.мъ  {{-^ЬО — 1526).  СтЬдъ 
кралетЬ  отъ  тая  династия  дошди 
Вгликиппь  Мтули,  дина^тш  осн1>* 
вана  огь  Кабура,  потомецъ  Т»- 
мерлаповъ.  който,  изгонеиъ  отъ 
ДжагатаЙ,  побЬгнжлъ  оъ  П.  в& 
1498  и  вече  въ  1526  ШШ|«]уиъ 
Дели  столица  на  изново  осаапаж 
огь  него  монголска  шшпеи  1^ь 


—  700  — 


1498  подкачатъ  да  се  явяватъ  въ 
И.  европейцв.  Португалците  въ 
ХУ1-и  в*къ  нмалц  вече  значи- 
телни вла.гЬипя  въ  П.  ц  въ  своцгЬ 
рАцЬ  важна  пкдпйсна  търговия. 
Въ  крал  на  XV' 1-и  вЬкъ  въ  тър- 
говски снишенин  съ  И.  била  алЬ-ин 
и  хиландцатЬ,  венецяяицвтЬ  и  ге- 
нуеаццтЬ;  а  въ  1602  на  сцената 
се  явяватъ  англячанетЬ. 

Па  31-и  декем.  (в.  к.)  1600, 
кралица  Елисавета  въ  Англия  съ 
укаиъ  утвърдила  Неточно  -  Ин- 
дийската Компания,  търговско 
дружество  огь  лондонски  търговци, 
на  коото  се  давали  исключителни 
правдиви,  както  с  обпкиовени  вь 
так^ьви  случаи;  :1апр!»пщвало  се 
на  други  английски  търговци  да 
търгуватъ  въ  пр1за11лнть  опр-ЬдЬ- 
лени  за  това  дружество.  Тия  пр11- 
д1ин  била  огромни,  като  обгръ- 
ща.1и  1гЬлото  пространство,  по  сухо 
п  по  море,  отъ  носъ  Добра  На- 
дежда къмъ  исгокъ  до  носъ  Рогь, 
спр.  цЬлия  Индийски  и  Тихи  оке- 
ани. Компанията  гщю  нсирагнла 
кораби  въ  Яна  и  Суматра,  които 
се  в'ьрнкли  съ  коприна^  свнпло, 
благовонни  вещи  п  др.  Тогава  се 
р^Ьшнло  ла  се  наиравжть  нЬкакъвъ 
видъ  селища  по  крайбрежието  на 
сама  и.;  и  около  1612,  комиания- 
та  добила  позволение  отъ  Т5'зем- 
нитЬ  князове  да  основе  фабрики 
н  отвори  агентства  въ  Сюратъ, 
Ахмедабадъ,  Камбей  и  Гого.  По- 
степенно се  отворили  заведения 
вь  Ява.  Суматра,  Борпео,  Делеб- 
скитЬ  о-ви,  Малака,  Свамъ,  както 
н  по  Короманделского  и  Мала- 
барското  краЙбрЬжвя  на  сама  П. 
Първото  зача.10  въ  Мадрась  да- 
тува  огь  1610,  въ  Калкута  отъ 
1645  и  въ  Бомбай  отъ  1665,  като 
главни  търговски  средища  на  ком- 
панията. Въ  1662,  апглийскнй 
^раль  Карлъ  П  разрЬшиаъ  иа  ком- 


панията «да  отваря  война  в 
зва  миръ  съ  т}^земиитЪ  квязо 
—  привадегия,   съ  която  коу 
ннята  се  ползувала  богато  Озщ 
200  14)днни. 

Компанията   бола  вспърво  чи* 
сто  чърговска:  испра1цала   стоки 
въ  и.,  па  и  въ  Кита&,  и  допя-чг" 
други    отъ  тия    источни    < 
Постепенно  корпстодюОмгГ"  .!  '■:^\- 

ВОЛЮбаеТО    ПОбуДНЛН     Коммат!.!!.! 

или   нейнигЬ    агепта   въ   \и  да 
участвува  въ  пркаприитЬ   «'-^  ^ 
туземнитЬ  князове;    това  п 
ипе  й  дало  сила  и  вдем! 
туземнитЬ  дворове,   и    . 
тя  придобила вь|)ховиа  ваасгьшць 
обп1Н)>ни  страни.  П.  тава  (тгшнхл 
ползовита  за  компанията^  ие  иии 
търговски,  а  и  друго-яче;  т 
да  доставя  за   прнятедегЬ 
ниингЬ   на   директорпт1;    ги  > 
панията    благоврЪшя   да  се  ■ 
гатяватъ  чр1иъ  политически  а 
енни  предприятия. 

Моноаолътъ  на  вомпаннятя  яаО 
не  бнлъ  по  вкуса  иа  ан 
въ  1 744,  тя  добила  оть 
то  правителство  едно  полноазсиов 
на  своя  срокъ  за  д-Ьятелпосп*.  сш 
като  му  дала  въ  заемъ  1,000,000 
лпрп.   Отъ  своя  страна,   и  Фран- 
ция имала  една    Источно-иади!^ 
ска  компания,  и  съпернпчесть1яп 
между  ДЕгЬтЬ  компании  за  г?.*-^  " 
влас1ъ  въ  южна  И.  докара.^ 
постояппа  война  между  гЬх  I.   ^  -- 
2-та  половина  пть  Х\*11[-м  к!' 
Други  заеми,  давани  на  ирл 
ството,  били  срйдството  да  и  ..г^ 
добивать  по-нататъшни  подво] 
ння  иа  срока  за  дю11< 
компанията.  Въ  1833,  .1 
парламенть  отпелъ  на  к 
всичкитЬ  11  търговско  и^  .... 
Печалбата  на  акццоверетЬ  А 
вало    оть  тогава  нататькъ 
плаща  огь  данъцитЬ,  п 


4 


—  701  — 


I   и  в 


нпятя  на  индий  цптЬ,  въ  об- 
сгвгЬ,  които  била  английско  вла- 
^.    Огь  тая  година  властьта 
компанията    стаалла    непра- 
лиа;  комнанинта  пе  можала  да 
бсзъ  удобрепието  и  не- 
:^г  гга    нам^Ьса   яа   англий- 

о  правителство.  ВоЙиитЬ  въ 
оть  тая  годпиа,  се  воювхтн 
пб-вечето  огь  аягличанетЬ  като  на- 
ридъ,  отколк<гго  оть  компанията: 
и  яа  д1;ло,  ако  и  не  по  име,  Ак- 
а  станжла  отговорна  за  гра- 
днигЬ  разноска  на  тия  войни. 
Въ  1857  (28  апр-Х  сшшнтгь 
(хнвдуссЕлтЬ  войници  въ  англий- 
ската ярмия)  се  нобунплн.  Поводъ 
бунат  нослужило  присп.»»дине- 
1Т0  на  държана  Удъ  на  англ. 
цдЪная.  Възсганието  язбухпжло 
Мирутъ  (50  килом.  огь  Дма), 
а  на  другия  донь  и  въ  Дели;  евро- 
йцатЬ  били  убитн,  п  за  дарь 
овьзгласеиъ  едннъ  наатЬдникъ 
Велики  Моголъ.  Скоро  възста- 
ето  се  раснространило  и  въ 
уги  м-Ьста  на  Бенгалъ:  Дели 
'аиА.1ъ  ерЬдин1е  на  вьз1Ггаинето. 
ниптЬ  обсядйди  английския  гар- 
зонъ  въ  Лукноу;  въ  Ханнуръ 
на-Саибъ  запов^.далъ  да  нзбн- 
всичкигЬ  англичапе,  които 
се  лр1^дали.  Английската  вой- 
като  добила  нодк1»Ьпления, 
зела  съ  пристяшъ  Дели,  и  раз- 
ила  синоветЬ  на  делийск. 
аль.  Въ  Лувноу  англичанстЬ  се 
ржалп  юпан1кц  около  8  м()Сеца; 
иандантъть  на  топ  градъ  сяръ 
нри  Лиржнсъ  умр1^лъ  оть  до- 
тнтЬ  си  ранн;  англиЧ1ЧнетЬ  въ 
кноу  се  подкрепила  оть  Хяве- 
ка;  пай-сетн1$  Лукноу  се  осво- 
дилъ  окончателно  оть  слръ  Ко- 
на  Кнмпбела.  До  юния  1К58,  ни 
аъ  вижинъ  градь  или  крЬпость 
останжла  въ  рйи:Ь^^;  на  поОу- 
^  СипаитЬ  ВС&Д11  били  раз- 


бити огь  Грантя,  Лнтона,  Утря- 
ма,  Инглиса.  ПрЬзъ  буната  мно- 
го туземни  князове  дали  н:1>ияа 
помощь  на  англичанетЬ.  Англий- 
ската власть  се  възстановила  въ 
Удъ  прЬзъ  януар.  1850.  Въ:^ста- 
ниего  на  синаитЬ  имало  за  слЬд- 
ствис  отстранението  на  Источно- 
Пндийската  компания;  управле- 
нието на  П.  зело  непоср^ствено 
въ  рхц11гЬ  си  английското  пра- 
вителство. Съ  един'Ь  актъ  на  нар- 
ламепта.  утвърденъ  на  21  юл.  1868, 
кралица  Виктория  се  обявила  го- 
сподарка на  И.;  въ  1877,  съ  другь 
актъ  на  парламента,  кралицата 
формално  зе  титлата  Индийска 
императрица.   Виж.  Д%ирае.ли. 

Комнаннята  прод1к!жнла  да  сд- 
п;естнува«  ала  само  »а  да  зима  и 
раснрЬдЬля  печалбата  на  кани- 
талнтЬ  си.  По-вечето  отлични 
мж.лсе,  военни  и  политически,  до 
185Н  вь  Сч1ужби  на  компанията, 
приели  служба  у  правителството. 
Богатата  библиотека  в  музей  на 
компанията  мпнмла  на  короната; 
и  едннъ  актъ  на  парламента 
(187Л)  ирЬдпидЪ  окончателната 
раеплата  и  растуряне  на  нЬкот 
прочутата  Источно-Индийска  Ком- 
пания. 

Индо-геряанскн  пли  иидо- 
ен1И)11е11<'кп  езици.  КзнцнтЬ,  кои- 
то говорштъ  индогерманскитЬ 
народи.  —  Индо-германски  народи. 
Сжщото,  каквото  е  индо-европей- 
скн  народи  пли  арнйци.  Виж. 
Л}ш(*ско  племо. 

Ипдо-  европейци.     Сжжото, 
каквото  0  а]111йск1»  племе. 

Индо-Кнтай.  иространепъ  по- 
луостровъ  вь  ЮГО-ИСТ0Ч1Ш  Азия, 
съ  по-вече  оть  20  милиона»  жит.; 
д-Ьли  се  на  английски  владения 
(Бирмання  н  др.^,  на  французскп 
влад-Ьнпя  и  на  страни  подъ  по- 
к[ювнтелството  на  Франция  (фран- 


—  702  — 


цуяска  Кохпнхтга,  кр1иство  А- 
на1П>  и  Шмбоднгия),  и  на  неза- 
висими държаии  (кр.гкггво  Сиамъ). 

Иидш-аш-итъ,  фр.  Въ  тъ]и, 
надписване  на  Пврба  на  лгЪни- 
те1а11ица  да  прибере  стойностьта 
друго  лпце,  жпросвано,  жпро.  — 
Индосирамъ.  ПрЬхиърлямъ  мЬнн- 
телнцца  на  друпих»,  жиросвамъ. 

Индуктнина  яетода  пли  ин- 
дукцил  (дат.  нн(Ь/кццо,  огь  инъ, 
гь;  Оучерс,  водкк).  Разсжждаване, 
чр^кть  което  отъ  познати  настнн 
случаи  се  изатича  общо  наклю- 
чеп ие.  I] ризгЬръ :  когато  е  пз- 
нЬстно,  че  Меркурий,  Венера, 
Земята,  Марсъ  а  други  планети 
СО  върт1Угь  всЬка  но  елинтн- 
ческа  орбита  около  слънцето,  ние 
моаюмъ  да  доПдемъ  до  обн1ото 
заключение,  че  всичкитЬ  планети 
ов  двцисжтъ  по  слиптически  орби- 
ти около  с.1ьицето.  —  Индукция 
парнчатъ  п  заключението  или 
сд1зд(!ТВнето  П[>пдоГ)ПТо  индцюпхш- 
но;  така  заключението,  че  всички- 
тЬ  планети  се  динжл^гь  по  елн- 
птич1чжи  орбити  около  сгьнцего 
е  нндукипя. 

Ипдулгеи1;ии,  .шт.  (соб.  зна- 
чи сннсхоОнпилноппь).  Писмо,  еъ 
което  папата  п роиш ва  гр-Ьхове. 
Сътни  индулгенции  Рнмо-католи- 
ческата  цръква  до  чч^лкова  хюуцо- 
тр1;Г(11ли  въ  (:р11ДццтЬ  в11К0ве,  че 
достигнл^ла  да  иропшва  ие  само  на- 
стоищц,  а  и  6ж1Ьуи1Щ  гр-Ьхове,  което 
най-сетнЬ извикало  открито  протес- 
та на  монаха  огъ  Августниския 
орденъ  Мартина  Лютера,  —  оня 
неуарагпимъ  монахъ,  който,  вт» 
онни  врЬмена  па  не1г1;же<ггвото  и 
фанатизма,  посм1>илъ  да  изгори 
една  папска  була  и  да  почне  да 
проповЬдва  реформация  пли  прЬо- 
бразоваиие  на  Рцмо-кат(1ЛНческата 
кЬра  (ирт'ест!И1Тството).  Тош1  било 
въ  ХУ1-п  в1ть.  Виж.  Лютсръ. 


И  ндует1»иал ецъ,  (дат.  «ми 
аириусъ,  много  дЬятеленъ,  Т1 
долюбив7,).  иро.мншлрптгь, 
1гЬк^ь,  прЬдадень  ма  иЬш)М  п») 
стрнн:  баштъ  ишЬ^гшршиа^ь, 
Индустриаленъ.  Проминм 
ятчискн,  фабрпчопъ : 
алми  арогиискнпн,  —  ИнАуст( 
ално  исиусство.  11скуссгв<>,  нр! 
способрпо  въ  индустрията. 
Индустрия.  Промишлепост! 
кусство  въ  занаатигЬ,  вс1>ка 
занаятчийска,  фабрична  рис 
конто  (Н/рабопта  суровитЬ, 
ствсиит!!  протшедеиия  :  прш 
бра1иното,  захарьти  и  лр-; 
възможность  па  людетЬ  да  се 
бличагь,  доставя  амъ  с^'шва1 
и  маишиитк  здравослоиинтЬ 
сгодни  жилища,  на  ги  исоабдт 
сь  всичка  пр1>дмЬтв  на  раок» 
ностьта.  —  ВсЬкой  клонъ  огь 
в11шката  промнтленость  се 
рича  сжщо  индустрия,  и  у  й 
думата  и.  се  уц1ггр1>бнва  и<)-в+'^ 
въ  това  аначение:  захарна  ^^ 
дустрня^  памунн0'9кштнсна  т 
(И/пприЯу  жг.пиарска  нндустр* 
стьк.шргка  инОусшрия  в  лр< 
дустрниг!;  въ  п»^в»?чети  оврош 
ски  дър;кава  с&  вь  много  Н1 
нвло  състояние:  пие  остввам 
смая  и  п,  Когато  ввдимъ  флбрпигг* 
и  работпляицит!!,  съ  които  а 
покритп  страннгЬ  Англпя.  *1>рав' 
ция,  Германия  и  др.  Ние  1000 
пкги  но-вече  внасяме  въ  наше 
отечество  индустриални  произ! 
денпя,  отколкото  изиасяме. 

Индъ.  ГолЪма  р-Ька  т 
Пндия,    извира    въ    Т^ 
единъ  отъ  сЬверннгЬ  < 
ХималаЙски  пламипц,  ь 
внсо1гь,  па  сЬверъ  огь  ь 
ласъ.  пй-вече  отъ  1 000  м 
II.  тече  пр1*зъ  Тнбогъ,  ;. 
всрнитЬ  с1ионове  на  Химал^с 
пданпин,    црЬсича    тия    пд? 


-  703  — 


!ува  прадиа  на  земйта  на 
и  Лфгаинстанъ^  сл'&Д'ь 
тече  щгЬдЪ  Сппдска  .чрмя  и 
Ева  Ч[)1*зъ  мпи[ч>  рк1{;ш)1  въ 
шйско  море.  като  иОра;1уви 
пространна  делта.  При  Мн- 
Г2  колом.  на  сЬв.  оть  Хай- 
>одъ,  яичва  сжщата  делта,  коя- 
I)  е  100  шиом.  нагорЬ  н  200  ки- 
ом.  ио  <1р1;га  на  Лравпйско  море. 
дьжппага  на  течението  на  И.  се 
:рЪс1гЬт  раздцчгго,  М1'жду  2Д)00 
НДКО  К11Л0М.  Оть  многобройни- 
^  притоци    ла    П.  най-голЬмптЬ 

|Ь'абулъ  и  Пжнджабь.  СтоЙ- 
ьта  иа  11.  като  гьрговски  пжть 
нмалка  огь  сгойностьга  иа  П|)- 
то  друга  еднакво  гол-Ьми  р^ни. 
1|игЬ  само  едно  огь  многобройни- 
Ь  1су  устия  е  достжпно  за  съоб- 
,4енпе.  И.  изобнлпа  еъ  нрЬиъс- 
■р  риба.  0'п.  друга  страна,  въ 
ЩЬ  се  въднкть  много  крокодили. 
ПндЬецъ.  Сжщото,  каквото  е 
|вшецъ  въ  2). 

^  е11ои8о.  ,шт.  На  пространно. 
1р.  нееъкратено. 

1е6ол  и  (стар.  Ясхомолмсй^.Гра- 
[Въазиятсва  Турция  (Кастамун. 
на  Черно  море,  130  килом. 
1П.  отъ  Сино1Гь:   3,500  жнг. 
>аЛмсг1И1цгелннца. 
[мер||,н>1,  лшп.  Въ  (/п4Л4К^  т- 
[Ность:    своЙстното,    което 
неодушрвенитЬ    П1)11дм11ти 
шатъ   въ   състоянието    иа 
П.ЧЦ  двожонае.  въ  което  се 
(рать,  доклЬ  н'1>коя  въикатна 
рцчнна  не  ги  пзвадн   огь  него. 
1ертенъ.    Самонед^Ьянъ,  само- 
1ству]а;и1ъ:  аещсопаото  с  се- 
\'И'Но   ингртно. 
1жекц»н    (фр.    1П]ес11оп    огь 
1и,    въ;  ^асеге,   ]ас1пт,   хвър- 
!»).  Нацръкване  течмосп.  (н1г- 
\ъ  ц-Ьръ)  въ  г15аото  (по,ть  ко- 
или  въ  н11коя  пра:штга).  — 
^ираиъ.  Иацръквамъ. 


Иижииерство,  лат.  Званието 
на  ипжннеръ. 

Ннжннерь  (1|>р.  отъ  лат.  нте- 
ниумъ^  остроумие,  ловкос1ъ).  Лице, 
снабдено  съ  диплома,  издадена  огь 
пвашнерско  училище,  —  училище, 
въ  което  се  учи  искуеството  да 
се  стро14К'гь  укр^Ьпления  п  кр-Ь- 
пости,  да  се  разряботвагъ  рудници, 
да  се  правгжтъ  плтипш,  канали, 
моотове  и  др.  Иижннерь,  снеци- 
а.1и:1пранъ  въ  науката  да  се  пра- 
в^x^^1  или  браи^хть  кр-Ьпостп,  ее 
нарича  аоенснь  пнжпнсрь.  Инжи- 
неръ  в-Ьнгь  въ  строенето  пжгпща, 
мосшве  и  др.  се  нарпча  инжинеръ 
на  пжтни  съобщения;  а  инжинеръ 
вскусенъ  дн  строи  *()абрикп  и  ра- 
ботилници се  иарпча  инжчшсрь- 
те.гналигъ.  ТХнжинерн,  ко1ГГо  но 
еж  1га  дьржаина  елужбгь,  а  сл\  з*1- 
нимаватъ  гь  частни  работи,  се 
ииричагь  циигини  (граждански)  нн- 
жинери. 

Иииднялъ  (фр.  отъ  ининицмъ, 
начало).  Начална  буква  на  име, 
пр^знмо,  прЬкоръ  на  чов-Ьк-ь.  Прям.: 
иинциоАнтп,  на  Петко  Драшноиь 
Борнмгмкочь  сл  Л.  д,  В. 

Инициатива  (фр.,  англ.  отъ  лат. 
цнтоп/мь,  Н11Ч11Л0).  Иочинъ»  пр1»д- 
начинание,  първата  стжпка  въ 
едно  каквото  и  да  било  прКдпрнн- 
тие.  —  Инициаторъ*  ПрЬднампна- 
тель,  начинатель,  който  е  :4»»ль  по- 
чина на  едно  прЬдприятиг,  който 
го  е  захванклъ  или  нръвъ  е  далъ 
мисъльта  за  неп). 

Инкасо,  мтгм.  Събиране  стой- 
иостьта  на  .ч-Ьнителница,  на  смЬтка, 
—  Иниасираиъ.  Сьбирамъ  стойно- 
стьта  на  м!и1ителница,  на  ем1;тк!1. 

Инкаугтнкн^  <//.  Жин4)11исгво 
гъ  бои  см1я'.еин  съ  восъкь. 

Ипкпарто.  Виж.  »п  <)пагик 

Ип1пи1:1ип>|п.«  лпт,  Чле|гь  отъ 
нУкогатна  инквизиция.  Сега  пМ1''го 
инкииаиторъ  давагь  иа  лице,  което 


-704  — 


употрЪбява  жестокости  когато  раз- 
С11^два  обвпненн  или  подозирани 
пъ  пр^стжилеипе ;  мжчитель.  От- 
тука инивизиторскн:  инквизиторсни 

Ииквилиции  (лат.  инкуилщио, 
изсл11двамъ.  правш  углавно  след- 
ствие). Така  СО  е  наричало  едно 
тайно  духовно  углавно  сжднлище, 
учредено  В11  ер1^1митЬ  н1жоне  нъ 
1штолич1'сиптЬ  страни  да  днрп  н 
наказва  еретици  п  пр^стл^пинии 
протпвъ  вЬрата.  01не  отъ  вр^Ьмето, 
когато  христянството  ставжло  в*- 
ронсповЪдане  па  римската  империя, 
сл;|  чествувал  и  :^акони  :1а  наказване 
онви,  които  се  отцепвали  отъ  на- 
родната в11ра;  а  въ  царуването  на 
Теодоспц  Велики  и  Юсп'пниана  се 
назначавали  за  тля  ц1-»ль  особени 
сждпп,  инквизитори,  подъ  начал- 
ството на  енискона111.  Особено  се 
усилило  това  учреждение  въ  Х1-и 
а  XI  1-а  вЬкъ,  когато  то  развило 
необикновена  хЬяте^1Ность  протнвъ 
катарянетЬ,  валденцит^  и  алби- 
1Ч)йинг1'.,  сектн  които  се  считали 
еднакво  опасни  и  за  държавата  и 
за  цръквата.  Папа  ГригорпЙ  IX 
отнелъ  правото  на  енпсконит!!  да 
н  ропзвождать  сждъ  надъ  орети- 
цпт1ц  и  нр+далъ  това  П1)аво  на 
тсалугеретЬ  отъ  домопнканскпя  ор- 
деиъ,  каквото  да  стане  това  сж- 
дилнще  всеобщо,  а  не,  както  било 
п6-напрЬдъ,  м1)Стно,  и  така  да  се 
отстрани  всЬко  лично  снпсхожде- 
нис.  Светската  1иасть  псньлнявала 
кръвавигЬ  нр^сждн  на  ц1Уьквата. 
Виновнпп,  спр.  обвинявания  въ 
еретичество  или  въ  цр1иггжнлеппе 
прцтивъ  в1'>рата»  затваряли  въ  за- 
творъ,  отъ  който  го  нскарвалн  ва 
сждъ  когато  намирали  Ж1  благо- 
словно  сждиитЬ.  Сл-хбата  ставала 
тайно.  ОбвинителегЬ  не  искарвали 
прЬдъ  сжда,  и  обвннений  не  би- 
вало да  знае  ии  имената  вмъ.  По- 


казанията на  съучя! 
пущали,   и    сдмой   обви 
турялъ  на  мжБИ  за  да  ое 
1ггь  него  една  всиов^дь 
Наказанието  и 
затворъ  до  жи  ^ 

д^еиъ  периодъ  въ  теля 
на  тежка  работа;  изгаря] 
ватпя  живъ;  коп<|>искуоа^ 
на  нниоиати11^.  Олъ  лем 
тигЬ  се  исшию  отричане 
блу;кдевнето  и  публично  1 
Ония,  които  се  раскадвал] 
:^а  нЪколно  врЬме  «вапО 
едни  дреха  безъ  ржкава, 
подплата  и  съ  кръста  я| 
дрея  Първозванина  нея.  В 
никога  иЬмало  ».  Въ  Пол: 
и.  за  кхсо  вр1ше.  Въ 
тя  свпр11пствувада  слмо  . 
манията.  Въ  Фрапипя 
ограничена  отъ  Фплнна 
и  окончателно  уцпщоже1Ш 
и  ХЛ'-и  вЬкъ.  Оп»  друп 
въ  испанци  //.  се  раа 
всичката  си  ст(>ятотпЙ1 
по  думитЬ  на   Л*  п 

отъ  1481  до  1808  талъ 
горени  жпви  31,912  дуК 
бони  291,456  дунш.  КралЕ 
Внилнарть  отм^Ьинлт.  м.  1 
II  пя  на  4  дек.  180Ь;  от 
се  подновила,  нъ  за  мал 
Въ  Португалия  1*я  била 
въ  1557,  и  унин^ожена  ш 
VI  въ  1822.  Въ  Итали! 
въведена  въГ224,  я  патгь 
новева  огь  папа  Григор] 
1235;  нъ  тя  но  д^.йствув 

КВО    въ    раИНИтЪ   И'1'ЯЛИ1}Н 

жавн:  нъ  Рнмъ  и.  Ш1каз1 
твигЬ  си  съ  иб-малка  г 
1Гъп6-често  отколкото  въ 
тамъ  постжпялп  ио-тпрял 
съ  печата:  в^кои  клнт 
жавали,  другп  '  '  мзд 
иецвяисвата   {  1^ 


—  70о  — 


а  П{И^двтЬ  да  влвзать  въ 
I  пр^ди  да  се  разглодатъ  оть 
нав  сепатъ ;  неалолитанцитЬ  до- 
кхлп  и.  ир1^)ъХЛ'1-д  в^П|Само 
Вяп  на  велециянската ;  въ  Си- 
Рк  Мм  унищожена  за  1гЬболко 
не,  се  подновола  въ  1782,  я 
||В1  до  1808,  когато  Наполеоиъ, 
Вггалпянска  враль.  ш  унищо- 
ъ.  —  Най-добъръ  нстс)чяикъ  по 
'•е  счвта  гор'Ьспс'мея2ггото  съ- 
еяне  на  Антонио  Лорента^ 
»енъ  с^кретарь  на  и.  въ  Пспа- 
в  псторцкъ  на  това  учрежде- 

К750  —  1823).  Р:дио  цонятпе 
ахотпитЬ  на  «.  дава  кпп- 
.  Таиннппи  на  Инхтиицията 
Ферсалн.  пр1^водъ  Н.  Мнхая- 
•ка  (Царпградъ,  1875). 
[нкн.  Пме  на  династпяга  па 
'Пкаиокпг&  туземци,  конто  о- 
1валп  Перу,  когато  испапцнг!; 
?ели  страната  имъ  въ  1533. 
Ькога  съ  това  име  яарппатъ  в 
КЬ  поруанскп  Т)*зомии  по  врЬ- 
Р  на  испанското  завоевание. 
авцптЬ  Н11м11рили  н.  съ  една 
в  1шпр1анл;ла  цивилизация.  Нъ 
1К0  п  да  билп  толкова  нппр-Ьд- 
квъ  иекусството,  п1".М11ли  аз- 
р^  всичко,  И10  (;е  знае  за  ран- 
пмъ  ясторпя,  е  събирано  оть 
1пт\»  пспандн  по  преданията 
[ародп.  Н)^Й-заб1и^жително  оть 
1К0  въ  жппота  на  и.  е  бяло 
10Т0  в1\роиспов^дане.  ТЬ  вЬр- 
^>  едннъ  Великъ  Духъ,  Тво- 
рЬа  вселеннага,  който,  понеже 
"гь,  не  може  да  се  пр^дстав- 
исъ  изображение  нлн  съ  сим- 
В  ТЬ  кЬрвалп  п  нъ  сжществу- 
щ  па  душа,  и  въ  въскръсенне 
рЬото.  За  другия  жввотъ  т1> 
1ал8.  че  ще  б^Бде  охоленъ  и 
:аеяъ  за  доброгЬ.  а  прндру- 
съ  постоянна  тежка  работа, 
[еппето  па  вЬков^  за  лошнгЬ. 
слиюш  врЬме.  когато  вяр- 


вали въ  Творецъ  на  св1)Тя,  (л  вЪр- 
вали  и  въ  други  божества.  Огь 
тая  второстепенни  богове  слънцето 
бвло  главпий.  Т1}  се  кланяли  на 
слънцето  като  псточнпкъ  на  рода, 
отъ  който  бнлц  царегЬ  имъ;  и 
всвдЪ  по  земята  нмъ  двм^п  ол- 
тари съ  жрътвоприношенпя  иа 
слънцето.  Впж.  НжШ/ци  амери- 
кански и  //'7'У- 

Илкогиито,  итал.  Соб.  значи 
бел  да  съ^ъпо^млт».  Тайно,  скрито, 
подъ  чуацо  име :  плтуаамь  инко- 
гнито^ памя^  инкошито. 

Ипкрихиннрапъ,  фр.  1)  Обвп- 
пявамъ  въ  пр1Ьс'ТЖПление.  2)  Вм-Ь- 
нявамъ,  считамъ  за  [ф'Ьстжпно: 
инкримнниранитчь  израз/с/тия  вь 
съчинснштому ;  —  прокг^роргтъ  не 
намщт  оскърбление  «л  тая  ин- 
криминирана р7ЬЧ(г, 

Ипкрустация,  лат.  (оть  инь, 
въ:  пруста,  кора).  Мраморни  или 
златни  укрипгенпя  вм^Ьстени  въ 
дърво;  вм-Ьстването  имъ. 

1п  ше(110  Т]г1и8.  Латинска  пого- 
ворка :  Доброд^тельта  е  по  ср^Ьдата, 
снр.  еднакво  далечь  оть  край- 
воститк 

ю  осиуо  (ш  8"),  лапк  Наосмвиа, 
'/«  ОП»  лнстъ. 

И  но.  Кадмош!  дъщеря  и  втора 
жена  на  виотийскпя  царь  Атамаса, 
майка  на  Леарха  и  Мелнкерта.  Тя 
имала  намЬрение  да  убие  Фрвкса 
и  Хела,  Атамасова  чада  отъ  пър- 
вата му  жена  Нефела;  пъ  т^,  пр11- 
дупр'Ьдени  насьн11  отъ  майка  си, 
побЬгняли.  Гера  наказала  Ата- 
маса  съ  безумие;  тоЙ  убплъ  Ле- 
ар.х»,  гоннль  Мелнкерта  и  И.  до 
тогава,  до!ил1'1  тЬ  от-ь  едпа  канара 
не  се  хвърлили  въ  морето;  Афро- 
дита ги  обърнлша  на  морска  бо- 
гове (Палемонъ  п  Левкотое). 

Пио,  староб.  знач.  друп^;  уио- 
трЬбйва  се  въ  сложни  думи:  инсн 
в^рецъ,  оня,  който  испо^два  дру- 

4^. 


706  • 


га  в^Ьра,  по  пашата;  инов^ренъ, 
отъ  друго  пспов1'.дапе ;  иностра- 
неиъ,  ОП»  друга  страна  пли  яемя, 
чу1К,и'сграп('1гь:  иностраненъ,  чунг- 
дестрапенъ,    отъ   друга   държава. 

Иновация*  ла?п.  Нововъве- 
дение. 

Иногуратнвна  рЬчь.  В^тжпп- 
телно  слово  па  новопибранъ  (»;>а- 
фесорь,  и  др). 

Ииогурация,  .шт.  Тър}К(нггпе- 
но  осиетсппо,  откритие  (ни  .грамъ, 
ппмппнккъ,  н  др.). 

Пиогурираяъ,  -шт.  Търже- 
(тгвено  освспшиалгь,  открпвамъ, 
отварнмъ;  паночв^мъ,  з'"<*тр11би- 
вамъ  п;|  ирьнъ  пхть:  пнои/рират^м 
С1ра*)<1^  ситтул^  памгшнцкь ;  нно- 
хурираната  отъ  С.  пплнтнка, 

I^лоаIIТъ,4/Iп^  Веи1ество.  което 
се  намира  въ  мосото. 

Ипок'!.,  грън.  Монахъ. 

Иногкааатич  (спцтбьл.  гтъ, 
другъ).  Слиюто,  1саквото  е  алего- 
рии (виж.  Тая  лума).  Опука  нно- 
снамцтлрнъ.  Нноска;тпп(то  раз- 
лича отъ  М1'та(|юраг.1.  главно  по 
раамЬра :  мстфората  се  ограни- 
чава само  на  едио  и:фажонпо,  а 
иносказанието  о  пространно.  У 
насъ  Захарий  Стопновата  политп- 
чегка  брошура  !1тгт)гр7,-6п(  е 
едно  догга  стаучено  1П1огка:шнио. 
Въ  букпалнии  смнспкТ!.  па  тлн 
бро1нура  се  крие  единъ  от1и11чепъ 
смпсълъ,  —  едноиноскаяание,  което 
тълкува  поведението  на  покойния 
,,'Кпязъ  Александра  по  вр'^мето  на 
ПрЬврата  .за  пълномопшята  п  по- 
иодонпето  на  Русия.  Друго  много 
по-простраипо  пяосказание  на  еап- 
|ш  ни,  на  и  едно  отъ  най-добритЬ 
въ  евронгйската  лптература,  е  Бж- 
инанивпЛ  Пмтеинствоникъ  отъ 
тоя  гтьшъ  до  он,ш, 

НнсГфукь.  АвстрпНски  градъ. 
главний  гр.  на  Тпролъ,  живописно 
расположенъ  вср^дъ  една  долина, 


па  дЬсиия    бр^гъ  пп 
обпколеиъ  оть  планш!'     . 
отъ   1Л000  до  3.000    м»гг1>а" 
морското  равппн1е;  ЗК5  калоз 
югскшп.  отъ  ВЬиа;    20,537 
Упнвсрситепц  гимназия,  цор1 
училите,  с-ьОорна  нръкти  в^т! 
лЬпенъ  мостъ  на  Нит 

Лисннуираяъ,  лт**.  .и  уа! 
леио     внушавамъ.   —   Инсмиу; 
;^1она>г1'.рсно  пиутение. 

Ипскринция,  лат.   'Л-.иу. 
(акции,  рентп  ц  др.). —  Инсолвеип. 
лаш.     Несъстоятеленъ,      фдЛ 
койго   нЪма    съ  какво    да 

1п  8рс  лат,    Въ    яа.гежд». 
д11И1це  се. 

Ипспектирал  ь,  лат,  Н| 
вамъ  н1>1ио.  —  Инспекторство. 
зорничествп,  падлнратс.и  пш 
спекаия.  -""»-  Надморь;  ппспо! 
ство.  -  Ииспенторъ  —  трмс4, 
Над'.юрни1гь,  над.^ирапмь:  ни 
нина.  11ад1Нраг(<Л1{л. 

Ппгпи|1ПТор1.,  лти.  \^^^уV^ 
гель.  —  Инспирация.    I 
—  Инспирираиъ.    ВдЪ\1мио»«. 
1шмъ  главна  пдоя. 

Инпинцил*   лат.   Стенеш 
с«д<'бно  мЪсго;  всЬно  садндя! 
едпа  инстанция:  1-ва  ин< 
най-долно    сжлплпте;    2-ра 
гтамтя,  по-горно  1*кдпли11№ 
сапиита  е  пай-горнатп  пна 

Ингтнгаторъ^    .шт.   Подг 
катель,  побудитель. 

Инстннкгь,  .ипп,  П 
ждепо  побуж,1енце.  счп 
ченпе  къмъ   н1иио,  — 
вен>.    Нагопенъ.    есто 
бужданъ. 

Ипетитугь,   лат.   1^   .\ 
ние;    тктаиоатении;    учево 
жсч.ггпо;    въсмптателно    о   Т1' 
заведение.  21  Сборинкъ  я* 
яитЪ  иачала  па  рямс^Еого  тт( 
Юстиниано*тт9ь  инст^вт* 


—  707 


||1етит}'Ц1111, лат.  Учреж.генпе, 

шомешк^:  шктаиоатепие:  кои- 

\пп1Н1*ятп    н    прогн'.хт)мщнтгь 

нсьу»   ч нгт  и пп^цп и, 

1стр)и'гор'ь,  ,ш1и.  Няставник-ь, 

:ель.  особено  вь  воепнитЬ  ра- 

—  ггр+пба,  гимнастика  ц  др. 

ягтрть'ипя,  .шт.   На<*гаа1г- 

пр1лУ11к:ани    правпла,  ра;ко- 

гво. 

иструяеитъ,  лат.  1)  Орж- 
1е,  упцтрЬбителио  вь  111>кон  иа- 
н  пскусства:  </пипнсгки  пн- 
мснти,  лгькарски  инстрц- 
пи.  2)  Кое-да-е  орждпн  :т  свп- 
св  К1зва  м1/Л1Н(*мшь  ин- 
мсить:  прим.:  фортспианото, 
гдклта  н  др.  —  Инструмекта- 
Който  се  отнася  до  иисгру- 
Йен1  ь:  музпкл,  свирня,  които  се 
йц>и  (гь  виструментъ:  импнр1^- 
ЩЬпална  муника,  въ  прогнвоно- 
^Кюстг.  на  вокална  (гласно). 
^Нитогралъ,  лат,  Въ  матгм. 
К1»печио  колинешчм».  —  Интегра- 
■енъ.  ЦМъ,  пЬ^юкупень:  исесгри- 
иекъ:  интегралното  учгнце,  — 
Интегрално    смятане.    Уъ   матем, 

ШОСобЪ    КПКЪ    110    едно    ДЯДРНО    К(>- 

1ИЧ0СТВ0  да  се  намира  В(*лнни- 
мта,  на  която  дн<|»еренипал'ьгь  о 
)авен'ь  на  това  количество. 
^1ителоктуалоп'Ь,  лат,  Ум- 
^къ,  ,1ухо1Н'иь,  т*  встественъ, 
^ГПротпво11оло*<|;по(т.  па  ,кятс- 
тален\  вс11ич'ТВ1'пъ.  чуветвеиъ.— 
(ителектуаленъ  А"Ьецъ  на  ирЬггдчи- 
[р.  11оср1"аственъ  съучастншгь, 
който  е  участвувалъ  въ 
'жплоипето  скрито  оъ  сънЬтъ, 
•р11кат»'Лство  и  др. 
[ителнгеицня,  лат.  (соб.  зн. 
^ност*>М1  рйзбнране).  У  нась 
ГпотрЬбява  да  ояиачава  обра- 
ти, просвгЬтрния  рляррдъ  лю- 
ибтоггв(>то.  —  Интелигентенъ. 
гмеяЪчумомъ;  оГ|раж»ванъ.  пр»>- 
—  Интелягентность.   Ра- 


зумкость.    умовитость.  —  Интели- 
генгь.  ИросвЬтепъ  човЬггь. 

И11те||дл11тггт|(лат.ммж/?м<)гу>г, 
распришраняиамъ}.  Унравлениг, 
което  се  грижв  за  снабденнето  на 
войски  съ  всичко,  което  имъ  е 
г1ог111'.био  (храна,  облЬкло.  заплати, 
вменпн  потрЬби  н  др.). 

11|1Т(*и<'ИК4ЧГЬ,  лат,  Усиленъ, 
напрЬгнжть;  яръкъ(зл  ааьтлчна). 

1п1сп81уо,  итал.  Въ  музик,, 
свлпо. 

И||т<М11(,ионалн:1П'ь,  ноио-лат. 
(оть ///,  1ГЬМЬ;  1аи1сп-,  КЛоИШ^  — 
о'|-ьдЬтои  Франц.  н/Л7</л9^/,  намЬ- 
ренне).  Учение,  че  цЬльта  оправ- 
дава ср11дствата. 

1пи>г  агта  лПеик  \щ^^,  лат.  по- 
говорка: дЬто  говора  оржжието, 
тлмь  :й1КоннгЬ  мълчхтъ. 

1пЬег  санст  с'1  1ириш,  лпш. 
Между  куче  о  а1Ъ1ГЬ;  въ  прпьнос. 
<:м,  дррзпшпма. 

И|1те|итл  1»,  лат.  ^!е'||.'Д11на, 
11р1.г1.кулк;|. 

И|1те1М1И1Нрам1|  (анг.  иншг^тю, 
свиицане,  кое1'о  посЬтвтель  доби- 
ва у  иЬкоя  важна  личпость,  съ 
ц1к1ь  да  научп  н-Ькон  работя). 
Искамъ  свиждане;  добнвнмъ  свиж- 
дане: ннт^раншрахм  лч  вгьстнн- 
карпть.  —  Лп  сг  оИьрнжгъ  09НЬ 
интгриншгтъ  на  аншсрпюнрамь. 
—  Интервюистъ.  Они,  който  исхж 
интерии)  огь  п1жо1'о. 

Ингерегп11тъ*ка  (огь  фр^  «як 
терс,  полза,  облага:  фр.  дут  аУ 
огь  лат.  1п1({ге9яе,  важ&,  шпш* 
и1Ч)Аиость).  Своекориотш^  Щ^ 
столюбивъ  чон1;к-ь,  ио 
терсошн,  —  Интереса 
псчала:  участие.—! 
пнмат»'ленъ.  — 
нме  значи  теп1<1а,  ■■»»«' 
за  жена.  — 
буждаиъ  пнтс^гсъ 
маняе:  тал  оямг 


—  708  — 


щастн^кь  мг'  имте]){*сува.  Инте- 
ресува МС  Оа  ^на/л,  пмямъ  ннте- 
росъ,  нЬкаква  полза,  да  знанй.  — 
Интересува мъ  се.  Имамъ  ишересъ, 
зимамъ  участпе;  пмамъ  пвтерес-ъ, 
облага:  интерссувамь  се  вь  пшл 
работа. 

1п(ег1т  (лпт,  значи  пр1ьзъ  това 
йг/иь.мб'^.  11рпвр1зменно;  вр^Ьме,  пр-Ьзъ 
което  една  Д1ъжиость,  поггЬропа 
нЬкому,  се  пгпълннва  отъ  другиго. 

Интеритъ.  Въ  мгднн.  въспа- 
Л1'нне  на  червата. 

1111ей1а1,  .шш.  Виж.  АЬ  МсяШ, 

Интернациоиаленъ  (лат.  мк- 
тгръ,  меясду;  ианно,  иародъ).  Ме- 
жду нпроденъ.— Интернационал  измъ. 
МоЕдуиародство;  та1Гьво  отноше- 
ние меаду  народнтЬ,  което  не 
правв  раалпка  между  единъ  и 
другь  иародъ. 

Иптерннраяъ  (фр.  от-ь  лат.  ин- 
^^г^тусъ^  влтрЬтеиь).  Исп|1а1иамъ 
и1»к<)Го,  когото  очигамь  за  опасенъ, 
«ЪйдЪ  въ  държавата  съ  запр^ще- 
иие  да  излиза  отъ  тамъ;  прат- 
телството  ю  имтернирп  «гь  Ао- 
нарс. 

Ннтерио^шцня,  фр.  Запитване, 
отправено  нъмъ  министръ  или 
ц:клия  кабинетъ  въ  Камара  (На- 
родно Събрание).  То  различа  огь 
иъугрось  илн  питанг;  пи  тона,  че 
на  вьпросъ  се  отговарн  обикно- 
вено тутакси,  а  за  запитване  ми- 
нистрътъ  (или  кабинетъгь)  има 
право  да  иска  вр1'.ме  за  да  отго- 
вори. —  Интерпелирамъ.  Правш  ин- 
терпелация.  исьамъ  отъ  министръ 
нлп  отъ  министерство  да  отговори, 
да  се  обясни  в-ьрху  една  работа. 
—  Интерпелаторъ.  Оня,  който  прави 
ингерпелания. 

И1[терпо.шция,  лат.  ВмЪст- 
вале  по  погрЬш1;а  или  уннпиеио 
въ  тексть  думи  или  фрази,  които 
ие  ех  иа  автора. 


|1нте|мре|№НЦ|1Я)  4««(.  Ьь/"- 
зик.,  намаление  св'1^тлпши  с^Ш* 
ствие  отъ  ср11П1Яне  на  лучи  сг1л 
пр-Ьломлепието  им'Ь. 

Интииенъ,  лат,  Задутевеяъ 
тЬсеяъ.  въ  блпзки  отаош*юи. - 
Интимность.  ГЬоно,  оскреопо,  за- 
душевно приятелство;  ■Н*снасв|)> 
зка. 

Интолераитенъ    (■[ 
толераре,  гцммуй).  V)  . 
пимъ;  оня,  който  пе  п.рП1 
в1)ра.    2)    Който    пе  търии  ., 
ми1>нпя  илп  убЪжденпя.  —  ИNТо^^ 
рантность,  лат.  Нев^ротьршсмооп; 
негьрппмость. 

Интолацня  (лат.  пнг,  нъ;  »<^ 
пусь,   топъ).    Въ  МуЛ1К. 
тона,  заи^ваве. 

Иптрнга  (фр.  отъ  лат. 
карг.,    мпмопишмъ,  заплт 
бьркиамъ).  1)Козпь,  н 
клюка,  мюзевирлисть 
тепе  да  се  докара  1гЬком}  Ар1и- 
2)  Завръзка  въ  теат|'  " 
въ  литературно  произь 
разни    случки,    копто   <\куу 
вшела  му.  —  Иитрмгангь-к. 
КознедЬоцъ.  мюзевпрвнъ.- 
гуваиъ.  Пр^давамъ  с«  иа  р 
кознедЪЙствувамъ.  —  Интр>" 
мплитрлиото  на  интрига. 

Интуиция  (лат.  ннъ^  т, 
2>и^  Шхзирамъ,    вилстлнъ).  Вь 
лос,   и  боюсл.  съзерцание, 
схващане   или   проумявал* 
пата  безъ  нпм"  ^  р1ж; 

1п  1'аси1. .)«//'.  ,мл  на1Г 

Инфаитерня,  ис^к,  ир\йл, 
хота:  иЬ.\отна  войска. 

Ин4|тнгь,  нпфанта  (асп. 
фантСу   отъ  лат. 
Титла  на  киязов*  -.  пп 

огь    кралснин    домъ  въ  Н| 
и  Португалия. 

Иифа]>кть^  лшп.  ОгвърдЪю] 
браио  вещество  вШдЪ  нъ 


—  709- 


болесть:  иарьАлеК' 

самдрь    111-п    имаше   въ    прм)- 

си    болегтгь  ц    хсмо- 

'    инфаркшъ    ет»    .пьанн 

Ивфекция     лат.    Зарожсипе; 
зараза. 
Инфилтрация    ((|1р.    инь,    въ; 

филтрь,  1гЬдплка).  Просмукване, 
вппване,  мануване  като  11рк1Ъ  ц^- 
Е(В2ка  пр11зъ  порвтй  на  твърдо 
гКло  (медиг^. 

Ипфлокция^,  лппк  Огклопение 
ва  св'^тлицата. 

Инфл)енаа  ила  ниф^рнца, 
ШШ1Л,  Еданъ  впдъ  грииъ,  ако  не 
сахвв  грвпъ.  —  И.  е  еппдемп- 
ческа  балесть  и  доставя  пр1»въс- 
юденъ  прпм11ръ  за  епидемнческа 
болести  като  улавя  жителегЬ  иа 
К1ло  същество  въ  н-Ькодво  чиса. 
Огь  това  ваключавать,  че  тая  бо- 
■естъ  е  свъраапа  съ  пЪкое  осо- 
бено състояние  яа  атмос(|)ера та ; 
иъ  какво  е  то,  не  се  :шае.  От- 
сдабвжлость  е  едннъ  отъ  най- 
карактеристпчпитЬ  признаци  на 
|^Езикъгь  поб^1^ва,  вкусьтъ  с« 
Н^бва,  нЬма  охота,  пулсътъ  е 
взгабъ,  кожата,  ако  п  пепърво 
ЕХ>реща  п  суха,  скоро  овлъхна,  и 
5одиий  се  оплаква  огь  болки  въ 
разяи  части  па  тЬлото.  Въ  про- 
ггятЬ,  неусложиенн  случаи,  озлра- 
|№то  започва  сл1^ъ  една  <чм.мн- 
Няля  п  по-рано;  яъ  н.  твърд1^ 
!^Г0  се  усложнява  съ  бронхшъ, 
пяевмоняя  п  др.  н  става  опасна. 
Кай-важното  N"^1110  въ  Л'1)Куването 
ва  <«.  е  да  не  се  пуща  кръвь  п 
|а  се  поддържать  жпзненитЬ  силл. 
Воляий  тр'11бва  да  лежи  въ  легло : 
■ОАгу  С€  даде  слабително,  трЬбва 
^ш  много  слабо;  ако  кашле, 
^КйВГ  с^  сннаткгьиъ  на  ГАр- 
^Нр  пр'Ьдпнсва  ну  се  ц1>рь  :{а 
Юхра^шане.  На  слабите  се  дава 
л  вода  5угъ   самото   лаюло. 


Слабостьта,  която  често  остава 
са-Ьдъ  ачдравянето,  е  особена  ра- 
бота на  л1жа[)и.  ^Н 

1п  ГоНо,  лаш.  На   и^ктъ   ластъ^" 
сир.  лисгъ  спр1^гвжтъ  на  дн1ц  та 
образува  1  страници  (кога  се  го- 
вори за  напечатана  кпага). 

Лиформациоиеиъ,  (лат.  огь 
информация,  уведомление;  св*- 
дЬние,  пзв^стпе).  Който  доставя 
св1зД'Ь|шя,  в11стп:  ншшца  в1ьс*иникь 
се  постаан  на  иш/юрмацнанна 
почва,  ^И 

Инфузория,    лат.    Невидим?^ 

нодна  жинотнпка    отъ  първацитК 
сир.  животпнкпт1ь.  конто  н1*магь  ин- 
каквн  отдЬлни  ор1^нИт  нито  нерви^^ 
нпто  жл^н  и  мишци,  чието  тка^И 
е  една  проста  яротоилазма.  Едпа^ 
и.  е  толкова  иа.1ка,  че  единъ  ку-  . 
бически  поец-ь  съдържа  8,000,000 
и.  ПнфузоринтЬ,  които  се  съдър- 
жатъ    въ    една    чаша    развалена 
вода,  може  да  надмвпувагь  по  чи- 
меность  ц1иото  човЬтко  населе- 
ние на  немита,  //.  се  намирать  въ 
вничкнг!^  видове  вода  и  влага.  Въ 
природата  тЬизвръшватъ  в11роятно 
полезната  работа  да  испояждатъ  ор^щ 
ганяческитЬ  частици,  ра.з.1ожеииб^| 
то  на  които  ипакъ  би  било  отровно 
за  ве]>как"ьвъ  животъ. 

11нхала1(^я  (([ф.  огь  лат.  инь, 
въ;  халаре,    духамь).    Въ  М{ 
вдишване,  поемане  Чр1*з1>  0Ьх1 
дробове  н1.кои  въндухообразим 
пли  пари.  Това  поемане  става 
направо  отъ  единъ  схдъ,  отъ 
излиза  П1^рата,  вля  въ  едва 
въ  всято  се  пуща  потр^Ьбвап 
Въ  такъва   стая  двшпъ  аь 
колко  лица.   Заведцвяш!  »  «. 
въ  западна    Б|ф011а. 
зиведение  има  1гъ  11к1%  ^ 

Ннцидентъ,     ^мА. 
прввлюченде, 
шествие. 


,  инь. 


—  710  — 


Гпа^Ш  1[|  8еу11аш  ц1И  «иК  сгЛаго 
С1|агуЬ(||и.  Лат.  пословица:  който 
пека  да  замине  Сци.ча,  иопада  въ 
Харибда;  снр.  отъ  тръиъ  на  глогъ. 

Инъ,  Еврейска  мЬрка  на  жпд- 
костн,  равна  на  Н-та  часть  отъ 
с*|>ат«  (ЬпГи.). 

Ио.  По  *ръи.  басносл.  дъиюря 
на  Цнаха,  аргосскп  дарь,  п  жрлца 
Юноннпа,  з;1ЛВ)15енл  отъ  Юпптера. 
Юаптеръ,  поради  К  (ноиппигЬ  по- 
дозрЬния,  1л;  пром-Ьнилъ  на  бй1а 
крава.  Нъ  Юнона  турила  ркка 
на  тая  крава,  и  ш  поставила  подъ 
надзора  на  стоокия  Аргуса.  Й)1П!- 
тсръ  съжа  л  п  л  ъ  11.,  та  и  а  ка  р1иъ 
Меркурий  да  убие  Лргуса,  и  да 
1Ж  освободи.  Нъ  И.  накь  не  на- 
м11рила  спокой{;гвио :  Юнона  пус- 
нлйта  едпа  волска  муха  да  1К  мхчп. 
Тогава  И.  со  заскитала  по  сухо  и 
по  море  и  прЬз1.  Тракни,  ]к»(;'||ора, 
Кавказъ,  Азия  и  А|^рпка  стпгнжла 
въ  Егппетъ,  дЪго  Юаптеръ  и  въз- 
вьрнклъ  пр1Vги1нипя  оОразъ.  Тамъ 
ти  д<1била  Юпитеру  Киа(|»а,  осио- 
вательгь  на  Мемфис ь ;  тамь  тя 
още  въвела  шииопението  на  Це- 
рсра  подъ  име  Изида. 

Ноапъ.  Внукъ  Давидовъ,  исну- 
с<'пъ,  нъ  же1Токъ  гепералъ;  побЬ- 
днль  Авенпра,  генерала  на  Исво- 
стея,  Сауловия  синь;  нъ  опягнилъ 
поб-Ьдата  си  сь  убиването  пр1ца- 
телскн  Лвоннра,  когато  послЬдний 
се  билъ  подчпнилъ.  Той  иокорилъ 
отпоатЬ  сприйцагЬ  и  иевусеЙцигЬ, 
разбплъ  Авесаломя,  п  убилъ  го 
пънр11ки  Да  видовата  запов'Ьд1.;  1гь 
ца[и;гь  не  смГ.иль  да  1Ч)  накаже. 
Сл1иъ  Да  видовата  см71[»ть.  II.  полъ 
(УГ1)анага  на  Лдонин,  -^-и  Давндовъ 
сннъ.  Соломоповвй  съпернпкъ ; 
1гь  Соломонь,  като  вт.стържеству" 
валь,  занов1;;галъ  да  го  убиип-ь 
въ  Гаваонъ,   въ  год.  1014  ирЬдп 


Иоакимъ  плн  Елиш-их?  п^. 

дввъ   царь,   брать  п  I 
слЬдншсь    Иоахазовъ    ^1?ии    .«чч 
прЬди  1*.  X.),    сваленъ    «/гт.   п|11»- 
стола  отъ  Навуходоносорн  '  / 

Иоакнмъ  (сн.).  Слпрхгь ;. 

Ана  и  бшца  на  св.  Богоролппа. 

Ноанъ    нлп    Иваш.    (внв.  ■ 
Лаанъ),    Име    на    много   сдопга. 
папи,  имп»*рат"1)п,  царе  и  др.:  — 
1)  Иоанъ  Кръститель    (св.).  ^Т|^^ 
теча    (Исаия  40;    3—5,  3! 
3;    I)    и   кръститель    ни    1 
Христа,   сипъ   Захариевъ   , 
са  вети  пъ,  огь  колЬното  Аа^к^^^.^вл 
прппов11дникъ  па  покаимие  п  гтрл- 

р01П>,    ЖИВ1х1Ъ    ИСПЪрВО    ВЪ 

скат  пуггиия,  пиел)!  въ  Вч 
иай-сетпЬ  въ  Еномъ  близу 
лимь;    за  и.ч(>блнчениет*»    «•    • 
законния  брак"ь  на  И1>ода  Лил:;: 
галилейски  тетрархъ,  аатв1'[ 
темпица  и  обезглавеиъ  «ь 
искането     на    Салам  пя.    1\ 
дипа   дпицеря.   ]1ра.чдг1икь 
авг.  2)  Евангелисгь  Иоанъ. 
отъ    12-т11  апостоли,    ва  ии 
на  учението  сн  :т  Бога-Сл< 
речон71  Богослоаь,  стгь  Заь 
и  Садомннпъ,    отъ  Ви' 
вЬлъ  въ  Иерусалимь,    •. 
Мала-Азпя    и  тамъ    унриг 
цръквигЬ  въ  Ефесъ,  Смири 
гама,  Тнатиро,  Сардисъ.  Оч 
фия  и  Лаодипоя :  въ  г 
Домицианабилъ  :тточс,. 
о-въ  В1.   КгеЙско    море.    Наш* 
ц  като  се  върнжлъ  оть  таягъ 
Ефесъ  (96  г.),   умр1иь  въ  Й-!-* 
година  отъ  живота  си  ^    ;■ 
100.  Той  е  наиисалъ 
гелие.  трп  послания   ц  Лгг' 
сиса  плн  Огкровенпето.   ^^) 
илп  Марко.  Родппиа  п  учен 
апост.  Бариава,    сподниаши).' 
гонъ  и  на  апост.    Иааш  кь 
пов1инп'1естваго    (ДЬян.    Г-'  I 
гл.;  Колос.  4;  10:  2  Тим.  4; 


0  Иоанг  Златоустъ,  род.  въ  Ап- 
юхая  въ  347  оть  знагио  семей- 
ство, учялъ  се  на  краснор-Ьчпето 
прн  Ливаицн  н  на  филисофинти 
при  Адрахафтг,  учепп  елпчшии^ 
поогЬ  билъ  адвокать.  Като  при- 
мъ  христяиската  вЪра,  достиг- 
нллъ  да  стаие    цариградска  па- 

['хъ    н    билъ    наЙ-красиорЬ- 

м)  огь  церковнитЬ  отци;  два 

плта  едно  по  друго  Овлъ  свадяиъ 

отъ    патриаршеская    пр1кгголь  и 

праишнь    въ   заточение  по  жела- 

-   м    иа   императрица    Кпдоксии 

-,1СГра1П1К)То  му  изобличгпне 
^1а  пейпит!!  пороци.  Пос^т^днпй 
лл^гь  б1иъ  испратеиъ  въ  иай- 
далечапя  край  на  империята  и 
ум^гЬлъ  но  илтя  въ  Киликия  иа 
14  септ.  407:  въ  438  мотигЬ  му 
се  пр^посли  въ  Ц:1]>иградъ,  Зла- 
тоуггоцц'1'11  съчинения  еж  много- 
бройпп :  а)  Беам)и  върху  части 
оть  П  и  еа  н  п  я  та  и  вЬроу  ч  и  тел  н  и 
точки:  б)  Тълкинтшм  на  цГаата 
Ь!п'.и!Я  (часть  отъ  които  е  по!'и- 
1ЬК1,|);  в)  11(н:лания,  отправеии 
до  рании  люде;  г)  Съчинения  но 
разЕЮ  прЬлхЬтв  (ПровштЬиието. 
св1ЧЦ(?иството  п  др.);  а  д)  Литур- 
Отъ  тия  иай-иЬипцг11  еж  ^*с- 

ч,тн,  които  се  ечитагь  за  обра:»- 
цови  въ  старата  христянска  книж- 
нина;    НЪКОИ    огь  ТЬГЬ   еж    В1{Л11>- 

чена  въ    книгата    Поанъ   Злато- 
■  .шраОн  прочшнннспт  нп  Пи- 
Апш,    бмтреко    издание    на 
ик;1Н.   мисионе|)е  (Дариградъ, 
,л^.}),  Шй-пълиото  гръцко  п  ла- 
тинско издание  на  ЗлатоустовиН! 
ЧКЧ1ИЯ    е  Мош1>оконовото    (13 
Парижъ  1718 — 38;  второ  и;*- 
I*'  в-ь  1834—40).  Под|»обиости 
.:.:  11.  3.  има  въ  книжкигЬ  Поанъ 
Зла  пюусть    ( Ца  рп  градъ,   пр1подт> 
1      1И1'Л.  ва  Л.  К.,  п:и.  на  Пиблейск. 
.      .1;.)    ц    Яхннотътъ   на    Итна 
Златоуста^  црЬвелъ  Нии.  К.  Лица 


(Пловдивъ,  1891).  5)  Иоанъ  Ку- 
ну зель  (св.).  Бълга  ринъ  огь  гр. 
Драчъ  иа  Първа  Юстнипана  въ 
Македония,  пърнпЙ  пр!;обра:юва- 
1Ч'ль  сл11дь  арабина  Йоана  Мап- 
сура  на  исгочното  церковно  нЬ- 
ппе,  който  не  лабравилъ  да  раз- 
м1>сп  въ  него  и  вълтрския  наро^ 
*)<'нь  наюьт.,  И.  К.  билъ  сира1П> 
отъ  бан^а  и  са  нмалъ  само  майки, 
която  14)  дала  да  се  учп  «све- 
щена книга».  Въ  онова  врЬмо  ца- 
ретЬ  нмалн  обичай  да  пзбирагь 
К[>аснорГ.чи11И,  сладкогласни  и  ос- 
троумни Момчета  и  да  пмъдалатъ 
нисоко  и  1^1ИИ{лнво  образование, 
Въ  свръска  съ  тоя  обичай  И.  К. 
им;иь  честьта  да  се  нспрати  въ 
Цариградъ  и  да  ностжии  въ  едно 
царско  учнлище.  Пр^Ьзъ  учениче- 
ството си  той,  когото  наричали 
атсиплаа^нъ  за  ела^;кпя  му  гласъ, 
добилъ  и  прЬнора  Кукузсль  огь 
обстоятелството,  че,  кога  го  пи- 
тали сгьученццитЬ  му—  «Що  яде 
днес1^Иоане>У  той  имъ  отговарялъ 
жгл^Акгх  х*21  Се^ла  (бобъ  н  зеле)^  за- 
щото ои№  не  знаелъ  елнискп  езакъ. 
И.  К.  се  прославилъ  сь  врЬме  съ 
муснкийскпгЬ  си  произведения  п 
се  ползувалъ  съ  царски  почести. 
Кдна  пЬсень,  Полилей,  нагласена 
по  найчпиото  му  ридание  за  него 
«Мое  д-Ьте.  милъ  11ваие.  ахъ!  дЬ 
ли  ми  си*?  [тия  думи  еж  нрЬда- 
донн  въ  гръцкия  текпъ  на  долу- 
споменжтйя  документъ  съ  гръцки 
букви]  е  посветена  «На  бьлгар- 
ката>.  Много  интересни  подробно- 
сгги  за  тоя  български  ученъ  и  све- 
тецъ,  чиято  н;1родцос1ъ  не  6'^.ше 
извадена  на  вид'Ьло  до  скоро,  се 
намиратъ  въ  Кратка  биографии 
на  са.  Поанъ  Куку.1сль  или  Скро- 
менъ  принось  на  нзунването  исто- 
рията на  българския  нпроденъ  на- 
*пьвъ  отъ  II.  В.  С.  (София,  1893). 
Вьн]>осиап1   биографш!,  снр.  аш- 


~?12- 


'Гие1'о  на  Йоана  Кукузеля,  о  одипъ 
док5'ментъ  въ  първообразъ  па  гръц- 
ки п  В7»  пр1шодъ  па  български.  И. 
К.,  който  жпв-Ьлъ  пр-Ьзъ  епохата 
на  ЮстиниаповцптЬ  [точян  дата 
пЪма]  снъришлъ  живота  си  въ 
отшелничество  на  Света-гора.  6) 
Имало  е  23  папв  съ  това  лме 
(523  —  1415)  и  8  византийски  им- 
ператори сл^  носили  името  Поавъ 
(969—1448);  за  тия  аосдЬднигЬ 
се  говори  подъ  т11хин'г11  ирЬкорн. 
7)  Единъ  французскц  царь  (1350 
— 1364),  иобЬд*?н'ь  огь  англича- 
ист15  при  Поатие  въ  1356,  умр"клъ 
плЬцникъ  въ  Лондонъ.  Н)  Единъ 
английски  царь  (1199— 1216),  далъ 
на  нобуненнгЬ  си  подданницп 
въ  1214  Гомьмата  харта,  прав- 
динп,  които  послужили  отпослЪ 
като  основа  на  камарата  ва  лор- 
довегЬ. 

Иоасъ.  1)  Иудинъ  царь,  сннъ 
Охозиевъ;  животътъи  пр^столъгъ 
му  ^назнлъ  Подай  въ  малолетие- 
то му,  нъ  той  иогтбилъ  сина  на 
б.1агод]Ьтели  си  и  ногинжлъ  и  самъ 
убятъ  (877  —  837  ир1ац  Р.  X.). 
2)  Пзроилевъ  царь  (840  —  825 
прЬдп  Р.  X.). 

Иоахазъ.  1)  11зраплевъ  царь,  отъ 
856  до  840,  за  чиито  грахове  Богь 
оставидъ  сирийцитЬ  да  норазжтъ 
израилинегЬ.  2)  Пудппъ  царь  въ 

19  пргЬди  Р.  X.,  сваленъ  огь  пр11- 

)ла  отъ  египетския  царь  Нехао 
(Ьибл.), 

Иоахинъ.  Иудинъ  царь,  синъ 
и  прЬемникъ  на  Иоакпма,599пр1> 
ди  Р.  X.,  отведенъ,  слЬдъ  3-лгЬсечно 
царуване,  въ  аг&иъ  въ  Бавилонъ. 

Нова.  Една  огь  ОьединешггЬ 
Държави  въ  Америка,  съ  пр1^Ъли: 
на  сЬв.,  Мпнезота;  на  пет.  Ви- 
оконсияъ  и  Илииоисъ,  огь  които 
ш  х^лм  р.  Мисисипи;  на  ю['ь, 
Мисури;  и  на  зап.,  Небраска.  огь 
йОйто  ш  дЬли  р.  Мисури.  Простр. 


145,099    чет.    кндом. ;    стсел 
1,912,000  жнг.    Въ  1840  иа< 
нието  е  било  43Д12;  игь  185< 
192,214;    въ   1860  —  674,948; 
1870  -  1,182.933.  Земятв  е 
хълмиста  възвишена  равнияя, 
го   плодородна  и   богата   сь 
япци;    индустрията   е  оше  № 
развита.  Като  земедкзчоска 
И-  е  първостепенна  и  пуюизвовд: 
жито,  царевица,    тютюнъ,   го1 
свине;  главннгЬ  индустрии: 
дктчески  орадия,  ковячество. 
тарство,  стачарггво,  коларст(ю,^ 
денчарство.  ГлавнигЬ  р^« 
станиищ  с&  Кенкл^кь,  Ф 
дисхнъ,  Бдрлппггонъ,  Мигкзт 
Белвю  адр.  Петь  гол'ю|и  жел11 
ошвагь  отъ  еднна  краП  на  дь( 
вата  до  другия  огь  истои. 
западъ.  ОЬда^анще  на  упраих 
1Ь  е  гр.  Десг-Моцнесь;  до  1Г 
с11дяд.  на  управл.  е  б1\лъ  гр.  П( 
Сити,  на  р.  Иова  (притокъ  па 
сисипп,  корабоп.1аватедеиъза; 
ки  параходи),  съ  12,000  жлт.  й] 
уннверснтетъ.  Управительгь»! 
бира  за  2  години  по  впшегза! 
годишната   му    заплата  е  16, 
лева.  Законодателното  г1ио 
огь  сенатъ  и  прЬдставит* 
Мара.  Сенатор  нгЬ,  50,  се 
за  4  години;  пр^^стави' 
за  2.  —  К,  отстжпена  огь  И 
леона  I  па  Съединен  т1^1 
въ  1803,  стаикла  торитор! 
тая   дума)  въ  1838,    и  с^ 
в-ь  съцкаа   на  Съединеннт!  Д1 
жави  въ  1846. 

Иове  (Павелъ),  1Гтади1Гпск1 
торикъ  (1483—  1552). 

Иовиааъ.  Римски  ямпе] 
(363  —  364). 

Иовъ.  Единъ  отъ  бпСае! 
патриарси,    образехгь  па 
стне  и  гърнгЬние;  жив^л 
ската  земя  (Арабдя)  въ  т 
епоха.  Богь  позволвлъ  ва 


-713- 


,1ил*ь  [Ш  добро;И^тельта 
свс'1'ь  чон1»1П»,  да  го  тлри 
ття.  Споредъ  това»  П.  рдло 

0  изгубилъ  богатството  си, 
а  сп,  и  билъ  пир11ЖС'1гь  съ 
1ъ  неговото  търпение  не 
аебало.  Богь  31у  вгрижлъ 
заедно  еъ  здравето,  двойно 

юйто  билъ  изгубилъ,  п  нова 
бройна  чел51дг..  —  1\нтпша 
п.  Бпблипта  се  счнта  з« 
ь  най-ста|»втЬ  на  свЬта.  Пи- 
ь  й  е  неизв^стенъ. 
Л.  Първосветенптпп  който 
»  огь  Нудпна  пр-Ьстолъ  по- 
[ката   Готолоя    и   възвелъ 

1  Иоаса,  около  870  пр11дп 

Бябд.)- 

к.  (отъ  г\гъм.  дума,  кои'1'0 
горавь).  Химимоскп  просто 
гкриго  1гь  1Н11  огь  Куртоа 
цнп»  иъ  золата  на  морскптЬ 
И.  Тия  растония  добпвагъ 
морската  вода,  дЬто  той  се 
въ  ма.1По  количество  заедно 
гь;  освЬнь  топа  той  се  на- 
во  и  нъ  малки  колнчестпя, 
0  мпнгфплии  поди,  въ  морски 
г  (тю.и^П1гН^  китоштЬ,  ра- 
[ПДПТЬ  и  Д]).).  Въ  свободпо 
|ие  П1*се  намира.  II.  стиърдо, 
81'рие1го  гкю.  състапино  огь 
фисталчета  ромбическн  ок- 
Н.  С1»  раяотопяиа  прн  107**, 
80®  ври  и  става  на  пара, 
\лй  чисгь  мораггь  шарь. 
гь  е  остръ  и  е  силна  оТ|>01й1. 
1та  се  расаунш  малко,  а 
»а  я  алкохола  много.  Рас- 
к  му  иъ  етера  и  алкохола 
|0-черн*'ИЪ  и  се  нарича 
тннк»п}^р(1.  (Т1пс1ш'п'}П(1{). 
рииото  на  м.  съ  среб1>ото, 
е  нарича    шх)«г?ло  среГуро^ 

КЯО    ПрИСППСобСППО    въ    ([)0- 

1ята,  сжнш  както  н  нодн- 
Плий.  \\  дв1'*гЬ  тня  съедп- 
лотр-кбяватъ  н  въ  ме- 


дицината. Съ  азоТа  и.  обралувД 
иодиппи  (иотъ,  едно  тш.рлЬ  опа- 
сно съединение,  което  прп  иай- 
малко  прокосновение  се  ра:У1ага 
съ  избухване.  И.  въ  съединение 
съ  металитЬ  образува  иодюрн,  и 
съ  кислорода  игдати,  Иод^1стгш 
барш4,  и  иоднпи  и  иодистш4  жи- 
ипк7л,  иоднстата  митомпрка  и  др. 
с^  унотрЬбяватъ   въ    .меднцинатп. 

Иоиль.  Единь  огь  евреЙскитЬ 
пророци  (УПГ-п  в^къ  пр-Ь^.яи  Р.Х.). 
Кнташа  Игтль  въ  Библията  с7»- 
държа  единъ  редъ  пророчества, 
конто  пскподнрнпгЬ  пророци  да- 
вать  п6-опр11д1х1ено. 

Иокаста.  Жена  па  Лая,  тивски 
царь,  п  майка  на  Ретина,  за  конто 
Е.  се  ожеинлъ  отпостЬ  безъ  да 
знае  че  му  е  майка.  Виж.  У^///?/л. 

Иокохнла.  Гр!ЬТь  в'ь  Ннонин 
(Нинон'1>),  на  Кана1*аиенски  залнвгь; 
80,000  жит,  Пзнос!.:  чай,  коприна, 
памукь.  И.  е  отворенъ  иа  евр*> 
мейската  п.рговия  огь  1803,  ко- 
гато е  билъ  завзел.  оп>  съедине- 
нигЬ  морски  СИ.ТН  иа  Ф]>аиции  и 
Англия. 

1осо8о,  шпал.  Музи1тлепъ  те|>- 
мнт.:  весело,  тутлнво. 

Иоксннъ.  ВториЙ  Лпраамовъ  и 
Хь^турннч.  снн*ь,  нраотедъ  на  сив- 
цитЬ  и  дрданцнтЬ,  вь  южна  Ара- 
бин (Бпбл.). 

Иоктанъ.  Снпъ  Еве[ювч^  за 
когото  се  вЬрва,  че  е  Иектанц  огь 
когото  арабетЬ  заночвап»  нЛй-сга- 
рптЬ  си  родословия  (Внбл,). 

Иоктеилъ.  1)  Иудпнъ  градъ. 
2)  Столица  па  камениста  Арабия 
(НиГи.). 

Полигь,  гр.  Едшп.  видъ  1шмець. 

Йона.  Единъ  отъ  12-г11  малки 
пророци,  който,  споредъ  ВнбЛИИ1'П, 
чудотворно  осгаиллъ  жпнъ,  ат!у1Ъ 
като  прЬмпнклъ  три  дни  вь  ко- 
рема иа  единъ  китъ  (1Х-и  в'Ькъ 
пр*дц  Р,  X.). 


-714- 


Ноиатанг.  1)  Сауловъ  синъ. 
отлпмсмъ  110  благородство  на  ха- 
ра1ггера  и  юпачество,  уСнть  въбой 
(1056  прЪдиР.  X.).  2)11510,  което 
се  дава  июгопито  на  Съедппе- 
ингЬ  Дьржави  пъ  Лли/рнкл,  както 
Джинъ  Пулъ  па  Англия. 

Иопическн  ордепъ.  Кдипъ  отъ 
орденигЬ  нлн  сгиловегЬ  на  гръц- 
ката архитектура,  па  който  шлп- 
читс,1>1ага  чьрта  е  леки  колони  в 
хуОави  украшения.  Тоя  орденъ  е 
нареченъ  така,  аащото  иървнгЬ 
не1х>вп  изобрЬтателе  били  ноний- 
цпгЬ,  конто  го  употр-Ьбнлп  при  по- 
строението на  еднпъ  Диаиннь 
храмъ. 

Ионичегкн.  Който  нрпнадлежп 
на  Иония,  или  който  иропсхожда 
отъ  Попия, 

Ионически  о-пи.  Купъ,  нлн 
По-право  верига  осгрови,  която 
се  про(п*ира  около  западното  край- 
брежно на  Ениръ  и  южното  в 
панадпото  крпЛбрЬжпе  па  Гръцпя. 
Тан  перпга  съотон  огь  около  40 
о-вп,  ОП»  конто  глапнитЬсж  Корфу. 
Иаксп,  Сн.  аМанра,  Теаки,  Кс(|т- 
лонни,  Занто  и  Черпго:  простр. 
2,009  чет.  килом.  и  насел.  241,000 
жит.  Земнга  е  пзобщо  планинска, 
и  пронГ1Вожда  най-вече  вппо,сухо 
гролде,  овощия,  маслинено  масло. 
(>гъ  окото  въдството  доста  се  въ- 
дгжгь  овце  и  козп;  много  рхц* 
се  занимаватъ  съ  копрниарство, 
пчсловъдство  и  риболовстпо.  Отъ 
минерал нгЬ  има  солц  каменни 
ил&глиищ,  еЬра,мраморъ  н  асфалП). 
Иромишленостьта  е  на  нпска  сте- 
пень.  Корабоплаването  п  търго- 
вонта  еж  доста  голЬми;  //.  о-вп 
слу}кжгь  :т  стварнш.е  на  ■1'ърго- 
вията  между   Г1)ъция  п  Албания. 

История.  —  )Л  о-*т  се  спо- 
мен у  ватъ  твърдЬ  често  въ  гръцка- 
та нотория,  най-вече  въ  Пелопо- 
иезската  война  (431  до  404  нрЬди 


Р.  X.),   когато    гНзКолко  отъ  г^^п 
играли   важна    роля,   пъ    вскоп 
като  малкн  отд1инп  правптелгта 
Тпя  о-вп  се  подчинила  Алекса1Л|1Г. 
и  пб-сетн-Ь,    въ  римско  1ч 
бразувалп    една    иблисгь 
точнага     нмпернн.     Нормандпятк 
па  Дв1^тЬ  Сицплин  гп  отнели  и 
византийските     императори     въ 
края  на  Х1-П  в1^къ.  Вь   нпмадмто 
на  Х\'-и  вЬкъ  тЬ  подпадн&^и  ИиП 
властьта    па    Венеция,    кчято  п 
отстжнила   въ  1797   ни  фг-иинк! 
Една  турско-русска  <|иотп 
отъ  Франция  въ  1799,  п  до^ 
скпн  дпговор  ъ  въ  1 807  тЬ^ 
република  нодъ  п<»кровител( 
на   Русин.    Тнл:ттекай    дого1 
гп  върнжлъ   франций,   въ  Ч1 
рлигЬ  оставяли    до    НЬнсшт 
говоръ,    1814,    който   гв  ту( 
подъ  покровителството  на  Ан1 
Сл1а'Ь  освоб^наенкето  на  Гръ| 
ииипческпй    народь    г]}0мкц 
казвалъ  желанието  св   дл 
въ  състава    па  нововъздигяа! 
си  отеч*»ство.   хЧнглия  се  уло| 
да  нздьржа    посмянпв  б1>рбп| 
нол;^а    на  таи    идея;    {гь  11Й1 
прЬдстояло    дори    и    да    ас 
едно     възсггаиие    въ    Кеф&к 
Кж^тН  края  па  185к,    г-нъ  П 
стонъ  бнлъ  иопрате»гь  въ  о-| 
като  особенъ  комисаръ  д* 
какво  може  да  се  напранв  п 
се  успоконктъ  остропитинг11».Ти^ 
на>г1>рилъ,  че  т^   ис 
вол^;&^ь   съ   нищо    «<-- 
нрнс1^елннението  си    на    11 
Вь  1803,  когато,  стЬдг  ВЛ1 
то  на  Отона,  за  гръцка  кр| 
избралъ    князъ    Гоорги,  гя1 
данскнн  кралъ,  Англия  ишп 
едно    бла говрЬм пе    да    се 
отъ  тая  ошкчителап  подддши 
Тя  скоро  га  прЬдлла  нд  Гр1 
и  отъ  това    вр1>мб    тЬ 
вагь  едца  об.1асть   сггь  грт 


-715  — 


10.  Пр*зъ  февр.  1867  И. 
шв  по(г1}Тонп  оть  едииъ 
!Мет{»ес^*1шя,  най-снлцц  въ 
^ння,  д-Ьто  прцчппплп  п> 
губи  оть  жпвотъ  и  нмогь, 
1сча  съсипали  дшш!  главни 

[нч(«гки  етихъ.  Стнхъ,  кой- 
:ои    оть  дпа    лдъгн  ц  два 

[йчегко  море  (^пп^иш  таш). 
С(гЬдиземно  море,  мр;кду 
брЬгове  на  Албания  и 
и  псгочияя  бр11гъ  на  Ка- 
жя  (Италия).  Въ  неточната 
гасть  еж  распръсихти  Ионн- 
итЬ  о-вн.  ГлавпцтЬ  му  заливл 
Еврептски.  Патрасски.  Корннт- 
р|п   Лепаптсни.    Аркадскк   н 

ишгк^ско  1111|г1^чие.  Кдпоогь 
[главни  нар11чия  иа  старо- 
[я  езпкъ  (етолийско.  иони- 
дорпйско,  атическо).  /Л  н, 
(зсожда  другптЬ  по  мекость 
сость,  главно  поради  мно- 
^ласпи,  които  употрЬбява. 
1НЯ.  Въ  старо  врЬмс,  една 
и  плодородна  приморска 
Л1ала  А;*ня,  оть  Фокея 
[йя  до  Милетъ  въ  Карня, 
остроцп  Самосъ  и  Хиоеъ, 
Е|тйско  море.  II.  се  на- 
така  по  името  па  ноний- 
едно  отъ  четиретЬ  най- 
в  племена  въ  Гръция,  които 
ли  името  сп,  споредъ  баспо- 
'о,  отъ  Йона,  синь  Аноло- 
^оть  К|1еу:за,  дтицоря  на  а- 
царь  Ерехтен.  Снорсдъ 
•петото  прЬданае,  цоиий- 
истпкапп  плъ  Атика  «>ть 
^ит!^.  се  нр1;с(:'лилц  въ  И. 
1050  нркти  Р.  X.  Новото 
'во  па  ноцпЙппгЬ  процъвтЬ- 
1мъ  тЬ  основали  дванадесеть 
отъ  Които  главкнтЬ  били 
Смврпа,  Клазомена,  Еритра, 


Колофанъ  и  Мнлетъ.  Всякой  отъ 
тия  лвана.;ссеть  града  упазилъ 
вжтрЬшнага  си  самостоятелносгь, 
нъ  тЬ  се  съединили  всички  въ 
една  конфедерация  —  Поннчгскн 
1Ь1лиь,  Мног*о  вркме  в^ь  тая  земя 
се  обработвали  паукитЬ  и  ио 
кусотвата,  когато  гръцитЬ  въ 
Европа  н  ае  подолирали  сжще- 
ствуването  имъ.  Отечестж!  на 
Омпра,  н  п«>-сетн'Ь  иа  Мннмнерма, 
И.  се  възвишила  съ  Анаксагора 
дори  п  до  идеята  за  единъ  върхо- 
венъ  боп.,  пр-Ьмждръ  и  създатоль 
на  всичко.  Нъ  прпроднптЬ  пр-Ьн- 
муще^тва»  на  които  Н.  х^ьжала 
благоденствието  си,  съблазни.т 
завоевателетЬ.  ЛидиЙскнгк  царе 
покорили  постепенно  иопимескитЬ 
градове,  които  минл;лн,  :»аедмо  еъ 
Лидин  (557  пр.  Р.  X.)  нодъ  влистьта 
на  персянегЬ,  ако  и  да  си  упазпли 
доста  голЬма  вхтрЬпжа  свобода. 
ир'Ьзъ  гаЗ'Ьиата  персидска  война, 
военипй  отрядъ,  който  гЬ  билп 
принудени  да  доста вжтъ  на  госпо- 
даря си,  се  пом-Ьтнжлъ  па  стра- 
ната на  гръцнтЬ,  въ  битпята  при 
Мнкале  (479  пр11дн  Р.  X.).  Сл11дъ 
това  нонпйцит!^  илЬ;ин  !гь  (а1д;зъ 
съ  Атина,  отъ  която  н  сгандин 
зависими.  СлЬдъ  нелопонезската 
война,  тЬ  се  подчпнплн  на  спар- 
ганцитЬ,  и  пакь  (387  пр.  Р.  X.) 
на  персппетЬ  до  вр+.мето  на  Лле- 
ксаид|»а  Велики.  Оть  това  вр'Ьме 
II.  снгцЬлила  схдбата  на  сьс1ини- 
тЬ  земи,  и  вь  (34  прЬдн  Р.  X. 
се  приложила  на  Римската  импе- 
рия оть  1Томп1'Я,  сл'Ьд1.  третата 
митрндатска  война.  В'ь  но-поднр- 
ПИ111  вр^^мив;1.  турцнг!!  така  ш 
онус^гоншли,  че  малки  дири  оть 
ир^ан|цното  й  величие    са   оста- 

НЖЛП. 

Попа  или  Попия.  Еднпъ  отъ 

нлЙ-старитЬ  лрнпанннши  градове 
въ  Сирия,  сегаи1на  )1фо.  Въ  све-. 


тценаТя  псТория  тоЙ  се  лвява  като 
прпгттшще  на  1Гр|>5*салимъ  въ 
Дацпдово  и  Соломоноио  В1УЬме,  и 
мЬстото  хЬто  се  искарвалн  Ливая- 
скагЬ  кедрови  дървета  отъ  Твръ 
аа  съграждането  на  храма.  Въ  II. 
апостолъ  Петръ  впд[и  ь  витЬнието. 
което  поправило  прЬдразсждъцпгЬ 
му  за  сзичнпиптЬ  п  духа  на  хрп- 
стямстиото.  11.  достигнала  до  най- 
г-олЬмото  си  благоденствие  въ  вр1>- 
мето  на  крьстоноснигЬ  походи, 
когато  еганжла  гланиата  скеля  па 
воителетЬ  на  хрнстянството.  Въ 
1799  II.  била  пр^зета  съ  прп- 
стжпъ  отъ  Бонапарта.  Въ  1832 
шяавлахЬлъМехмедъ-Алп;  нътур- 
дцт1\.  съ  помотьта  на  апглпча- 
нетЬ  и  австрпЙцитЬ.  пакъ  1ж  зели 
01Ъ  него  въ  1  «40.  Насел.  на  Яфа 
е  12,000  жпт.  (отъ  Ш)ИТ1>  8,200 
хрпртнне  и  НОО  еврен). 

Иоралъ.  1)  Израиловъ  царь, 
брагь  и  прЬеммикъ  Охозиевъ,  у- 
бигь  ОТЪ  11нуй  189(3—884  1гр'Ьди 
Р.  X.).  2)  Иудннъ  царь,  спнъ  По- 
слфатовъ,  (889—881  пр1зди  Р.  X.), 
сдпржгъ  па  Готолпп. 

Пордаиъ.  Най-гол1^мата  р-^ка 
въ  Палестина,  извира  п.ть  Анти- 
Лввпнъ.  мпнува  пр11зъ  Тиверпад- 
ско  езеро  и  се  влива  въ  Мрътво 
море;  215  килом.  II.  играе  голЬма 
роля  въ  поторипта  на  христяп- 
ггвото;  въ  неговигЬ  води  с**  кръ- 
стилъ  ПисусъХристосъ  отъ  иоана 
Кръстителя. 

Иоркъ.  Английски  грахь,  на 
р.  Уза,  320  килом.  на  гЬв.  огь 
Лондон^ь»  гл.  гр.  на  едноименна 
область  (графство);  54,796  жпт. 
С11далип1е  на  архиепнскопъ.  И.  е 
едннъ  отъ  нйЙ-старцг1.  английски 
грлдопе.  Сюглп*  съ  старини  и  раз- 
валини огьмиилипитк  врЬмена;  има 
много  цръквв,  между  които  съ- 
борната нръква  Св.  Петръ,  заб11- 
Д'^кител11а  по  готическата  сп  на- 


[  ттрава,  една  отъ  Я11й-хубав11тк  въ 
I  Европа  и  нърватп 
I  съградена  въ  Анг.: 
:  глийскп   парламенть   се  < 
/въ  и.  въ  1160.  въ  парувиь' 1  -  ;.4 
I  Хеирпха  И.  Огечество  на  .Члипиш 
Въ  римско  вр+.ме  //.  ■ 
I  КЬогасшп  и  билъ    м»- 
|градъ;    тамъ   жив^лъ  АД] 
I  тамъ  умрЪлъ  Северни. 

Иоркъ.  Градъ  вь  Оьрдпае] 
[  Държави  {Пенсилваппя).  90 
на  сЬв.  отъ  Балтиморя,  на 
Централна  жел1>знпца;  15,( 
Фабр.    за    земед'к1чесБЩ    0| 
кнбритъ,  хартия. 

Иоркъ.  1%ка  въ  Виргияки!! 
дннениг!»  Държави),  ашвасе: 
залпвъ  Чезапцкъ    въ  Ат,тя| 
ски  океанъ,  корабо плавате: 
килом.  длъга  и  отъ  I  до  4'/% 
широка.  П.  е  .гпбктЬжитедеиъ 
рически;  виж.  Ппркъ-тпунь. 
Иоркъ-та.упь.    Пристани! 
гра,ть  въ  Виргания  (Съедипе! 
Държави),  иа  р.  Иорк-ь  (1Й 
отъ  устието  му),    ПО   кндом. 
оЬв.-ист.   огъ    Ричмондъ;    II 
жат.  Тоя  градъ  е  за( 
въ  аморикаисвата  истор1 
нтнгтоновата  поб'&да  лалъ  а? 
скин  геперялъ  КорпуолисА, 
въ  с&ишость  турила  край  8 
ната  за  американската   ш 
мость.  Пр11дъ  авг.  1781,  гсш 
Корп у ол исъ,    сл-Ьдъ    Дв11    ш 
въ  1780  а  1781,  у1гр1ш1Ю 
И.  съ  7  редута    и  6 
Еъмъ   сунтга    п    ' 
батерии  покрай  р1  -,   . 
страна  на  р'Ька1-а,  Гдз-честорх 
схп;о  силно  укр1зпе1та.  Англ10с1 
войска    състояла   огь   х.ООО 
пика,  подкрГтеии  пгь  я^коо» 
раби  на  котва  н-ь  р.  Поргь. 
сенгемврия,  I  »йъ 

глилъ  отъ   Нк  ..,.., и   сгъ  |1 
ДУШИ,  отъ  конто  7,000  бвля 


^ 


-717  — 


Въ  СЖ1Ц0Т0    врЪме,    когато  | 
[гтоиъ  об1Ч1дил'ь  цо  сухо  И.,  | 
1|»ра11иуж'ка  флота,  подьнач;^. . 
[ковнпка  де-Граса,  затворила , 
на  р1>кц  Иоркъ  п  Да^оймсъ, ! 
;ихла  вс^ко    съобтеиое 
'личацегЬ  въ  II.  п  Ню- | 
\ъ  обсадата    <1>ранцузетЬ  ] 
м   поставени   въ    фроита.    На 
В  сеат.    батерипгЬ    отворили 
К,  демоитврали  миого   топове 
Квпали   и-Ьколко   кораба.   На 
И  битвата   со    подновила    п6- 
Щву.    На  2-и  октим.  редутитЬ 
яелн  (гь  прпсггжпъ,   единъ  отъ 
'рнкаиивтЬ,   друшй  отъ  фран- 
[етЬ.  На  4-и  сгЬнптЬ  иа  града 
укр11пленаята  па    англичане111 
[а  съсипани  п  токо-речп  всЬкой 
гъ  демонтпранъ.  АнглиЙскпй  гс- 
тзъ   се    оппталъ    да    избЬгпе 
цЬ   пр1ш>   м1»стпостьта  Глуче- 
ръ,  пъ  опитването  му  се   осу- 
до  оть  една  страшна  буря,  кон- 
гпръ*гнжля  кчрабит!^  му.  На 
>Й  се  пр1>далъ    на  съшлии- 
\.  сухоплтиата  войска  съ  при- 
сн  на   амераканцит^    во- 
юрската  сила  па  фраицузетЬ. 
[И1ШГ&,    бе:п»    корабннцигЬ. 
;качвалп    на    7,000.   Между 
'итЬ,    амернI^анци1^>  добили 
гопа,  8,000  пушЕП,    28  т»л- 
[намена:  французетЬ  2  фре- 
пр^Ьпоспн  кораба. 
'а.   Жена  на  първосве- 
Пидая,  която  спасила  жи- 
на  Ноаса  (Бпбл,). 
:афатовъ   долъ,   блнзу   до 
■агь,    при   политЬ    и   па 
оть  Елеоиската  гора.  Н.  д. 
1рою1    Иоиля    С1'  уиотрЬбява 
югелио,  като  иосафагь  зна- 
еврейски   Божи  гм(}ъ. 
[огяфатъ.  Кдпяъ  отъ  най-бла- 
кчтпвитЬ  Пудпни  царе  (914^ 
^  ирГлп  Р.  X.). 

^ифъ.  Иакововь  в  Гахилппъ 


еинъ,  библейска  лпчпость,  на  която 
историята  е  едонь  огь  най-ноетп- 
ческнтЬ  епизоди:  продадеиъ  отъ 
братята  СИ  и  заведенъ  въ  Р^гппеть, 
той  станжлъ  мпнпстръ  на  Египот- 
скаа  царь  ииаселилъ  израиляпетЬ 
въ  Егип*'тъ. 

Иосифъ.  Именеиъ  байт  на 
Нисуса  Христа;  нотомецъ  Давп- 
довъ.  Той  се  обручилъ  за  ПрЪсв. 
ДЬва,  отпослЬ  майка  Ипсусова,  и 
когато  се  колебаялъ  да  ш  земе  ли 
подъ  1к>К[>онителството  си,  едипъ 
ангелъ  му  се  явплъ  иасън^  та 
му  явнлъ,  че  д-Ьтето,  което  т^Ьло 
да  се  добие,  било  Синъ  Божи. 
Когато  кесарь  Августъ  заповгЬдалъ 
да  се  наложи  данъкь  на  ц:Ьлъ 
свгЬтъ,  той  отптелъ  съ  Мария  въ 
Бптлеемъ,  дЬто  се  родплъ  Нпсуст», 
и  прпсжтствувалъ,  когато  пасти- 
ритЬ,  вспратени  отъ  единъ  ангелъ, 
отипил  тамъ  да  видиктъ  светото 
дЬте.  Когато  Иродъ  поискалъ  да 
П1)губи  д-Ьтето  слЬдъ  по<!111иеипето 
па  мждрсцпгЬ  оп»  псто1гь,  единъ 
ангелъ  изв1-.стялъ  Иосифу  да  по- 
б^Ьгне  въ  Кгппеть  съ  дЬтето  и 
майка  му,  и  той  поб-Ьгижлъ.  Слкхъ 
Иродовата  смъртъ.  апгелътъ  Гоо 
подень  пакь  му  се  явилъ  наст.н-Ь 
въ  Египетъ,  та  му  далъ  наста- 
а1ение  да  се  върне  съ  Ипсуса  и 
майка  му  въ  израилската  земи. 
ОтпослЬ,  понеже  имнло  сгграхъ  за 
детето  отъ  Архелая,  Иосифу  се 
запов1>дало  насън-Ь  да  отиде  въ 
Назаретъ  галилейски.  Иоснфъбилъ 
по  хлдожество  дърводйлецъ.  Това 
хждожество  научил  ь  н  Христос^ь. 

Иосифъ  Боиа11а|)ТЪ.  Виж.  Бо- 
нпппртъ, 

Ноеифъ.  Първий  архнепнскопъ 
па  първата  българска  архиепи- 
скопия, чиито  нолун»*зависнмост;. 
се  обеспечила  огь  царь  Вориса 
(виж.  Боригъ),  Той  бпль  ржкопо- 
ложеиъ  въ  Дирш'радъ  иа  3  мартъ 


—  718- 


Й78.  Саоргдъ  Д1>уги  псточипци, 
името  иа  тоя  архиеппсиоп!»  бнло 
Тео||>пл!1Кть. 

Ио4!иф'ь  1.  СегатииП  бьлгарски 
окялрхъ. 2-й  екзирхъ па  българския 
нярол'!».  Мирското  му  име  бЪше 
Лазорь  Ловчееъ.  Негово  Ьлаагеи- 
ство  0  ридопь  гп.  Кнло(|н'ръ  въ 
1840.  Пьрооначалио  се  е  учнль 
т.  родното  1-п  м^сто,  а  въ  18(]1 
иостлннлъ  въ  рдпо  французско 
училище  нъ  Цяриградъ,  дЬто  бнлъ 
и  пр1;д.'шатель  иа  български.  Той 
спъртпль  в'ь  това  учплпте  въ 
1М04,  п  довьршплъ  обра:?ование- 
то  сп  въ  юридическия  факултетъ 
въ  Парц1К"ь.  Въ  1870  се  въриА 
1гь  Цариградъ  и  скоро  биде  на- 
знлченъ  чле1П.  па  едпо  огь  иярп- 
градскитЬ  •гьр1'ивски  скдилииш, 
а  по-късио  п  главенъ  сг1{р1?тарь 
на  Екзархията.  По  онова  врЬие 
той  пишете  въ  цариградския  пе- 
чатъ,  особено  въ  си.  Чюпалищ*: 
Като  редакторъ  па  това  сиясавпе 
Негово  1^ла*Ач*истйо  е  работилъ 
отъ  ЮЛИЯ    1871    до    юнпя    1872. 

При  уреждапт»  на  Екзархия- 
та, когато  б1*.1гарскй  а1адп11,а  пма- 
П1е  само  двяма-трнма,  па  се  и 
усЬтаии'  нуждата  отъ  просветени 
и  съврЬмеинп  архнпастире»  Не- 
гово Блаженство,  сир.  тогавашний 
Лазарь  Новчевъ,  прие  настоятел- 
ната покана  на  прпятелотЬ  сп  да 
се  посвети  на  духовното  звание. 
Сл1>дъ  една  (обиколка  въ  и1иата 
терпторпя  на  Екзархията»  за  да 
изучи  нуждптЬ  на  населението  и 
па  дрькната,  испратн  се  да  у- 
л  ра  1и  и  вн  види  нската  с  п  а  р  х  и  я 
(1876).  Въ  1870  се  избра  п  рхко- 
положн  за  ловчеиски  митрополигь. 

Въ  1877,  заплитането  на  тур- 
ското правпта^ство  съ  русското 
по  Ггктп^рскня  въпросъ  турпж 
въ  мн1»го  М7.ЧН0  положение  Ан- 
тнма  I.   1>ь.]гарскпп    екзархъ    не 


Г." 


[еоО( 


отстжпи  на  налЬганпята  В5 110|т- 
та    да    се   обяви    гь    алргсп  к 
други    подобни    на    страиата  ш 
Турция    среша    Русия,  коаю  и* 
лизате  ма   явк   Ксчто   иатитияш 
на  бьлгарегЬ.    За    това,  въ  Д'*в1 
на  прогласяването  ня  всгйиатп  тхД 
биде  овяленъ  п  заточ*'иъ.   ' 
екзархъ  се  избра  п   прип 
скоро  Н.  В.  II р.  Лоьчгип 
с«г/'ь,  тогава  най-младпй  »;_ 
гярскитЪ  архиереи.    Обшоти  м^ 
пие  признава     въ     НеП'Г 
женство  еди!1Ъ  уменъ,  вг;1 
и  тактичеиъ  чов1>1П>.  ! 
му     обноски     се     ОТ.п: 
учтиность  и  прЬгол^^иа  С1: 
гелность. 

Поснфъ  I.  Гормаискп  1и 
торъ,  най-старпй  синь  на  Л 
1,   род.  въ    ВЬна    въ   1()7Я, 
нясань  унгарски  краль  въ 
и  ))имски  краль  въ  1«){(0, 
дпль  баща  си,    като  имт< 
вь  1705,  умр.  вь  1711. 
па  кня:гь  Салма,  пт.сп 
и    напокопшигЬ    му    св] 
ннязъ  Евгения,  нод-Ьйст»; 
него  да  П|1ППлр1!е  идринб-д 
014.    прЬобладавишгЬ    и: 
(:емеЙ("гвот<»  му.  и  тоЙ  далъ 
правдинп  на  протест)И1ТВтЬ 
гарпя  п  Чехия.  ОскЬпь  тс^ва, 
сключил  ь  съ  шведския  вриь 
ла  ХП-и  договоръ.  п\^^^ 
даль  |>елигиозиа  свобода  ю 
тестантптЪ  въ    Сплезня,  я 
въриклъ  120  цръквп.  която 
бпли  зели    ие;*уитит1к 
дължпль  съ  спатука,  г 
Англия,    войната  .№   ■ 
па   испанския    П) 
Франция;  учреди. 1       , , 
ка  въ  В^на  в    академия 

кптЬ и нскусх^твятп   ''' 

дворцовнтЬ    цер. 

крогькъ    и    лмбежаь.    1>агшиь 

С41М0  дъщери. 


* 


ЗибЮО! 


ЪхШ 


Ш1  »^ 


-  710  — 


[осифъ  П.  Гормяискп  пмпгра- 
|»ъ,  г\\\\и  иа  Фр^жиа  I  и  и:] 
|рпя  Т«'резш1,  род.  въ  1741.  И., 
(ранъ  Римски  краль,  атЬдъ  склю- 
икто  иа  ХуГя*ргбургс*кия  мпръ, 
1764,  слЬд*ь  Раншната  си  смъ1»ть 
шжлъ  гсрмпискп  импсраторъ,  въ 
:>:  11ъ  1Ц1рувалъ  пс1ииск1!  само 
дъ  майчината  сн  смърть,  въ 
Ю.  Слаполюбивъ,   И.  11  сполу- 

I  да    ралагпрц   11]гЬлЬлнтЬ   на 

•рий]-а  сп  С7>  Галпини,   Лсдо- 
•пи  и  ЦппсК'И'|)!1фсгно при  пьр- 

ио.тЬлсти'  па  Полша  къ  1772; 
пб-сетн'^,  когато  се  опнталь  да 
цобне  Бива1>ия  въ  ранм*Ьна  яа 
[аидпя.  прусскпй  к]»аль  Ф])И- 
1П.  Велики  осуетилъ  кроежа  му, 
об]тзувалъ  среща  Ацс'1)<пя 
за    Ш1    княшврп*п>,    В'ь    1785. 

унинюжплъ  Гшнл])гк[)И  дого- 
ь  и  иибаннль  Нелгил  о'1Ъ  хо- 
ИскптЬ  г*ур1П1;1011П,  иъ  не  мо- 
[ъ  да  прпдчОпе  свободното  ко- 
^млпипие  по  Шслда. 
*евиостеиъ  пр1к<бра;<овател1,,  па- 
1ъ,  както  Фрпдрпхъ  Велики, 
духа  на  фнлотфскигЬ  начала, 
го  П||Ьо6лала»али  въ  оин  н1жъ, 
П  с*'  :«т]|'Ьтнжлъ  много  необ- 

[ено   ,га    въврде    рг(|к)рми    1гь 
ша-га  си,  та  бплъ  принуденъ 
[възвърне  много  работи  въ  щгЬ- 
1Г1ОТ0  имъ   съотояппе.  Оте  въ 
1вата  година  слЬдъ  майчината  ' 
смърть.    той    прогласилъ,    въ : 
ш  иа  протеста итт1ь  в11ротър- 1 
гостьта,    па  и   унитожилъ,  въ ! 
(гия,  700    монастпря.   ]1осл11Д-| 

и  други  игговп  реформи  про- 
ии  въ  всички  части  иа  импо- 
му  д'!,лбоко   неудоволсгвне.  1 
"0  СО  проявило  дори  п  съ  въ:ь 
1ВЯ  въ  Унгария  н  Белгни.  Пана 

Л'1  Дорп  и  г1р'Ьдпрмрлъ  едно 
ую1ие  до  Шта,  1гь  не  снолу- 
ь  да  спре  императора  по  пжтя 
И|/Ьобра:юванпяга,  1Сдд11   края 


па  царуването  сн  II.  П  обявплъ 
рдпаиесжиучлива  впйна  нпТурцпн 
(1788)  п  белгийски!*!!  области  се 
прогласили  независими.  II.  П  умр. 
въ  1790,  като  дон1)йдЬ  оиравдалъ 
думатЬ  на  Фрпдрпха  Велики:  ^Съ 
жедапоето  да  се  научп.  той  мЬма 
търпЬнпето  да  се  учп!-.  Впж.  Га^'- 
пеК  11]5».  ^0  ^08ерI^  И  (Нарпжь, 
1843)  ш8". 

11(1та.  Пме  на  1*ръика  буква 
(();  пая  дума  се  упот1>Ьбива  н'ь 
пргинос.  см.  и  оиначава  най- 
маличката  чъртнца  нлп  частица 
и1*Ь  нЪщо,  ипушиина, 

Потаяъ.  Иудппъ  11яр(>,  свпь  и 
паслЬднакъ  Озпевъ,  царувалъопъ 
758  прЬдц  Р.  X.  вь  баишно  ся 
пме  (баща  му  добилъ  нрЬаъ  по- 
слЬдпптЬ  години  огъ  живота  сн 
проказа],  и  отъ  баи^шата  си 
смър1ь  (758)  до  своята  си  смъргь 
(74:?)  въ  свое  пме.  Украсплъ  и 
укрЬпилъ  Иерусалнмъ,  а  нало- 
жнлъ  даиь  на  побЬдепитк  амо- 
няне  (Би6.1.). 

Иоторъ.  Мадианска  кпязъ  пли 
светеншгь;  въ  домътъ  му  Мой- 
сей пр1,каралъ  40  годинп,  сгГ.дъ 
б'|11'ството  си  огь  Егппегь,  ц  стж- 
ннлъ  въ  бракь  съ  дъщеря  му 
Сепфора,  отъ  която  ималъ  двама 
синове:  Елиемера  и  Ге|мч1ма.  !{*>- 
гато  еврснтЬ  били  ма  Сипайската 
гора,  II.  по1^11Гплъ  зетя  си,  и  го 
посъв^1;тва.гь  да  учреди  нЬкои 
СчЛужбн  по  упраиленн(По  иа  евреп- 
т&.  И.  познаваль  пстпнпаго  Бога 
(Исх.  18;  10,  И),  и  иЬкои  го 
мнслгжтъ  да  е  билъ  нотомець  А- 
враамовъ,  по  Мадпама  (Вит.  25; 
2)  [Пибл.], 

Ио-меу.  Градъ  \\ъ  обл.  Ху-наиъ 
1  Китай),  съ  '200,000  жиг. 

Иошика,  1.1К1ка  (баронъ  Ин- 
К(>.н1и).  Утарски  римаиисгь,  род. 
въ  1706  въ  Трансилвания,  умр. 
въ зпмалъ  алшо  учлстп" 


—  720  - 


въ  полптпческптЬ  събптпя  на 
Уишрня,  глЬд1.  Внлпгосскига  ка- 
тастрофа бнлъ  нрппуденъ  да  по- 
бЬгне  огь  отечеството  си.  н  огь 
1850  жиЕгклъ  въ  Брюкселъ.  На- 
ппсадъ  е  едииъ  рсдъ  прЬоъсходиа 
и<:то1И1ческ11  романа:  ЛЬаП,  Хг1ну|' 
а'к<<11<|.  Хг  111о1уо  В;и,игу,  А^СнеЬек 
Майуагог»2а;;Ьап,  ^о8^ка  Ви1бгу  п  др. 

Ипнрхъ.  Гръцки  астрономъ, 
ко Й т( V  м  н  ну  ва  за  създател ь  на 
ма]ч*ма'пг1(ч:ката  асггроиомпн,  род., 
спирсдь  Страбина,  вь  Ннь'ел.  въ 
Вптпипя,  около  вача.ю  го  на  П-п 
в1^I^ь  прЪдц  Р.  X.  За  П-1ита  лочпа 
нс1'ор11я,  нищо  не  СО  зиае.  Спо- 
редъ  Фабрпцни,  И.  е  напнсалъ  9 
отд11лна  книги,  отъ  конто  само 
носл-^иата  в  ниЙ-м»ловаж1гата 
( Тълкование  нп  Лратуашит^ь  я- 
(иения*)  *?  достигнжла  до  ва(гь. 
ДругнтЬ  съчпнепня  боравплн  съ 
а(Л[Ю1шмпита  н  гсогрлфиита.  Отъ 
11тилим1'свин  (■пншанеись  се  у- 
чнмъ,  че  II.  създ^иъ  тригоно- 
метрията,  открплъ  възвратното 
двнженне  на  равноденстиеиатЬ 
точки  и  пам'Ьриль  длъжнната  на 
тропическата  голина;  осв11НЬТОва, 
т»:>п  пръвъ  П[>*1.смЬталъ  съ  гол'Ьма 
научна  точносгь  луиннтЬ  о  сълне- 
чнпгЬ  затз*111гпя.  Нему  се  при- 
писва 0Н1С  нз1»бр1.'гението  на  астро- 
Лаба  (стар((нр1|М(.*иепъ  инсгруменгь 
за  наблииавапе  зв1адит|1)  н  др.. 
както  ц  сьстаьленнето  на  единъ 
каталогъ  огь  п6-вечв  отъ  1000 
зв1>зди.  съ  опрЬхЬленив  точното 
положение  на  всТ.ка  една.  Место- 
то ц  датата  на  И-вага  смърть  с« 
нензвЬстнп. 

И  некнкуана,  уюрш,  Кореньгь 
на  едно  американско  растение,  кой- 
то нма  свойството  да  докарва  бьл- 


*)  Явления  е  заглвигто  па  ехал  Ара- 
тусопи  (киж.  Аратуст.)  дидактичссал  по- 
нма,  основана  на  астрономически  С1гЬ- 
д±а1и. 


вано ;    самого    растение.    П. 
реньгь)    ииа    важно    и    обш! 
нриспособение  въ  л1;кар» 

Ипв1гс1:а  патриаршия, 
ска  патрпаршия,  съ  седалище  Я* 
ш:кь,  която  се  основала  вт, 
въ  прЬмето  на  сръбския  к: 
шлна,  когато  Сърбия  уст 
господството  си  надъ  Маь. 
До  това  вр'Ьме  българската 
внсима  архненископпя  въ  Ох| 
(виж.  Оарпдска  аргиепискс 
включвала,  осв1;нь  бълга] 
п  сръбски  епархии;  и  коппд 
учредила  //.  п,,  н  Олрядокашр- 
хнепископия  и,гЬзла  в-ь  сгьсш 
Това  подчинение  било  л6-ве^ 
номинално,  занхото  Охридсквп 
хиепископия  не  нзгуГ>ила 
Н1ната  си  спмостоягслпопъ: 
било  и  кратш^врЬменно,  всач1 
21  години.  Самь  Душааъ  щю} 
жан;иъ  да  счита  Македония 
б'1хлгарска  (виж.  Душанъ). 

Оп1е  въ  периода  на  кратко! 
меаното  царуваиг  на  Ду  шава 
кедония  се  раскксала  на  тр1 
зависими    области    (една  Д1> 
даръ.  Друга  съогав**на  огь  нос1 
ско.  трета    огь    " 
падането    на    сръо  ...      .>рг 
[окоичателното  падане  на 
станкло    сл'1]^гъ    косовската  (^Е 
нь  1380  г.]    в.1Инни»>то   вА  Щ 
надъ  Македония  съвс-Ьмъ  с»* 
кратнло,    макаръ    че   власти*! 
патриарха    продъ.1жавада   н 
турското  владичество  п  - 
скитЬ  земи.  Гръакот<»  1 
духовенство    сполучило    Д4 
нюжи   //.  N.  Н1.    1705,   евр. 
години  Н])1ци  да  отнеме  ду: 
независимосгь  на  Охрида 
хиепискония.  Пб-вече  по^ 
у  капнт-  Ленлсрена:   Вое» 
граф1я  и  Статистика  Маке^ 
д1лъ  Ираткн*  **гтирцщ'[ 
бомарскои  церпнц  (С.-П.-В,^ 


—  721  — 


В  Лспшрччгскн  нжлшЪва- 
#11  ОариОскапт  н  Ипекскпта 
архиепископи н,  пргЬводъ  Н.  Ми- 
хаил онскаго  (Царпградъ,  18<39). 

Ииекъ.  Гралъ  въ  11рнзр^нсЕо. 

16  килом.  (Угъ  юго-ис1\1чиця  край 

Ш!    Чериа-гора    я    8Ц    кидом.   на 

^кквсгг.    огъ    Шхолра,    на  БЪ.1а 

Щнъ:    10,000    жит.,    потурченп 

словгЪне.   албанци    п  православип 

Кппринарство,  тютюнопро- 

I  ио,  овощарство.  НЬкога  11. 

е  Оилъ    с11аали1це    на   патрцархъ. 

Виж.  Ипекска  патриаршин. 

Ппсрболд  (отъ  гръд.  дума  инер- 

Кнъ,  надхвърлямъ,хвърл11мъ  от- 
ь).  1)  ПрЬувелпчение;  пмето 
па  една  риторическа  фигура,  която 
състои  въ  да  се  увеличава  или 
умя.тява  чрЬзлгЬрно  единь  пр1^д- 
«*гь:  нацр.  сълзи  текжтъ  като 
порогл;  леко  шт»  пери;  отъ  му- 
хата п6-сл:1бь.  2;  Въ  матем. 
кшва  линии,  която  ос  добива  отъ 
Н^ичансти  на  коиусъ.  —  Ипер- 
толически,  нркувеличвнъ.  -    Ипер- 

бОЛИЗИЪ.    Страт-Ь    КЪМЪ     Н11е1)0п.1И, 

гьмъ  щг^увеличаваие.  —  Ипербо- 
юидъ.  Въ  н:омет.  ткю,  образу- 
вано {угь  завъртението  на  ипер- 
бола. 

Ииорнь.  йиж.  Ипрь. 

Ииодяконъ,  ^р.  Мопахъ»  който 
Иша  ;зн11И11сто  диконъ.  иъ  е  до- 
биль  правото  да  носи  сгвхарц  и 
ири(.'луж1за  при  архиерейско  сду- 
К1*нпе. 

ВподрояЪу  1р.  Въ  римско-ви- 
КриЙскитЬ  вр-Ьмепп.  м1|0то за  нро- 
||^Ш.не  коне  и  колесници  и  за 
(^дставлеиия  съ  такъви. 

Нлок|1НГЬ.    Най-прочутий   л1> 

рь  въ  стиро  вр11ме,  който  е  билъ 
още  забк11;житело1ГЬ  <|)ЯЛософъ  и 
^|Ъ  писигели  роден  ь  иа  о-въ 
ИЬь,  около  400  прЬди  Р.  X.  06- 
Р^венай  и  час1'Ш1й  мг  животъ 


еж  ма.1ко  познати;  ппае  се  поло- 
жително, че  той  ижтувалъ  много 
пр1|ДИ  да  се  посвети  въ  отечество- 
то си  на  д11карството.  Платонъ 
ни  казва,  че  той  осиовалъ  въ  Косъ 
едно  лЬнарско  училпнхе,  което 
толкова  се  прославило,  че  Сократъ, 
и^Й-славинй  и  цай-истииолюбивий 
отъ  съврЬмениицит!!  му.  го  пр-Ь- 
поркчвалъ  на  всички  ония,  които 
иска.тп  да  стапжтъ  истипскн  л1к- 
1саре.  На  каква  Н1«1ра1ггь  и  въ  кое 
вр'Ьис  умр1хть  II.,  ие  е  изв1хп'по; 
сноредъ  ра;нш  стари  пнсателе,  той 
почнпл^^ъ  на  85,  90,  109  и  104 
1х>дини  въ  Лариса.  въ  Тесалия. 

Съчиненията,  които  носкктъ 
И-вото  име  и  се  нарпчагь  Ипо- 
кратовь  сйорникь,  сл  по-вече  отъ 
00  на  брой;  1гь  голЪмъ  мрвБгь  по- 
крива въпроса,  кои  ся  истински 
Н-вн  съчинения.  За  съчинения 
натьрни  писани  отъ  Б.  минупатъ 
[ц^обню  давагь  латинскигЬ  имъ 
заглавни  намЬсто  гръцкитЬ)  слЬд- 
нитЬ:  —  Рго^нозИса,  АрЬопашь  Оо 
пшгЬ18  рори1аг1Ьц8,  Бе  гаионе  т1с- 
1и8  *1н  шогЬ18  аси1|8,  Пе  аеге,  аци1з 
е1  1ос18  и  Ое  сарКл»  уи1пег1Ьиз. 
Н'Ькои  критици  се  съмнЬватъ  въ 
достов-Ьрностьта  иа  нЬкои  части 
отъ  АрЬопйш!,  съчинението,  по 
което  II.  е  най-поаулнрио  изв1г- 
стенъ.  —  Съчиненията  може.-ии 
писани  ОП.  И.  еж  II.  и  едно  отъ 
тЬхъ  е  ^и5^ш■аи(1иш  или  Ипокра- 
тическа  клетва,  формула,  при- 
писвана П-ту.  Тля  клетва  пола- 
гатъ  лнца.  кииго  стживагь  въ 
лЬкарского  звание.  Чрй^ъ  неж 
гЪ  обЬнивагь  вЬрность  на  зва- 
нието и  добро  цоведение  въ  жи- 
вота си.  —  ОстапхлптЬ  нпократи- 
чсски  съчинения  минуватъ  едни 
за  съчинения  писани  пр-Ьди  И.; 
други  —  за  съчинения  писани 
отъ  неизв1»стнп  писателе ;  п  трети 
—  :ш  волни  под{>ажаиии. 


Т1-пигЬ  стлинрнпя  еж  били 
прЬнг.ммт  1):ш()  иа  арабски.  ТЬ 
били  пръвъ  пжть  напечатани  въ 
латински  щгЬвоть  въ  1 525  въ 
Рпмъ.  Първото  гръцко  и:1дание 
СО  п»*яппло  иа  друпгга  папиа  въ 
Веиеции.  НиЙ-пистЬдиито  н  ш»- 
српвн»'Но  иай-доброто  пздаияе,  въ 
французски  11р11водъ.  е  Лптровото 
(1Ч8Н-1861)  пъ  10  тома.  Единъ 
пр-Ьи-ьсходопь  иш-лийскп  ир11Подъ 
на  Пстпнскипт»  П-аи  съчинения 
е  (»бнаролванъ  въ  1Н4У  въ  2  т»1ма 
отъ  Д-ръ  Адамса.  Отъ  И-витЬ  съ- 
чинения на  русскн  ох  пр'Ьведепи 
За  старщт*мгнната  медицина 
и  Афорпзмнипь.  Отъ  общата  ли- 
те])а'1ура  за  \^  п  трудонотЬ  му 
:1яглужпа  особено  внимание  рус- 
ското  съчинение  Очерки  исгпорш 
мг/Нишиь1у  С.  Ковнера  (вмп.  II, 
Киевъ.  18X3). 

И.  е  дЬлидъ  прнчиингЬ  на  бо- 
лгстнгЬ  па  два  главии  разреда: 
първпй  състои  отъ  атняннето  на 
годншнптЬ  вр11мена.  климатите, 
водата,  м11етоположението  и  др.; 
п  вторнй  оть  лични  нрпчиин,  та- 
кьви  като  храната  и  упражнението 
на  всйкой  болен  ь.  1 1-вото  лЬку- 
ване  било  пб-вечето  чакагрлно.  съ 
диета;  затова  пон^жога  го  укорл- 
валн,  че  оставялъ  болни'г1>  да  у- 
миратъ,  като  не  въ1>н1нль  пиню 
да  ги  дърят  живп. 

Ииоиреиъ^  /у*.  Нъ  1рьц.  васносл. 
йзворъ,  посвете1ГЬ  Анолону  и  на 
музпН!;  нодата  му  захванжла  да 
изннра  нда  се  м1;тя  нагорК  вслед- 
ствие на  едпнъ  рнток"ъ  огь  Пегаза. 

Ниокрнтъ,  1р.  Лпцем1'.ръ.  —  И- 
покритство,  лнцезг^фие. 

И1И)ЛИ11>.  Сннъ  Тезеевгь;  обва- 
не1гъ  лъ5клпво  огь  маншха  сп  Фе- 
дра  въ  пос11пи1е  ия  чо^тьта  Л.  ба- 
ща .му  го  про1стК,1Ъ  ц  гой  поги- 
нжлъ  зам1.чеяъ  отъ  собственптЬ 
сн  Коне,  споредъ  басн&сл. 


Ипопотакъ  (гр.    нпйсь,   дашг 
по/иам6п>,  р1жа).   РЬчн»  копь 

ИиостпсЪ;.  гр.  лице,  оообв;  т- 
потрЪбява  се  за  вс^ко  едно  ^"ть 
лицата  на  Св.  Троица,  —  Ипоста- 
сенъ.  Който  се  отнася  ь 

Ипотека,  *у'.  Даване  , 
инотъ   въ   аадогь  по    уст.1 
отъ  закона  редъ   ли    о(5ез1ь  — 
лдъгь,  —  Ипотеченъ.  Който  се  т- 
наси  до  ниочека  :  ип*/тг^тг  акт. 

Иаохондртц  1р.  Мрачно  п  :^ 
мисловато   духорасноложеки 
лссть).  —  Ипохондрикъ.     Ь 
огь  иаохондрия.  —  Ипохондрмчеоч». 
Който  се  отнася   до    ипох.;  ■ 

Нпрь  или   Ппернъ.  1>м 
градъ,  гл.  градъ  па:тпадиа  - 
рин,   51    кьиом.    на  юго-ачк 
Брюгъ;  18,000  жит.  Дантели,  ки- 
нени  и  памучни  платове,   търпг 
вия  сь  маслинено   мас.ю  и  хт> 
—  И.  0  много  старъ  грал»;  ^{•о! 
годиннтЬ  си  чгь   1Х-а   влп  Х-п 
вЬкъ.  Въ  1688  е  бнлъ  сплн 
пе1гь  огь  Луи    XIV,    п   гь 
мигЬ   европейски    войни   е 
често  обсажданъ.  Въ  ср 
коне  населението  му  г 
вагц  200,000.    Има.гь  е  с!' 
ство  оть  1560  до  1801,  Ж;| 
(ппж.    т<^ва    Име)  е  биль 
епмсконъ. 

Ииса-га.  Грпдещ»  въ  трнп 
вил.,   60  килом.   на  с1 

Галиполъ,  на  Лпса^ш,  и.;.. ..; 

притокъ   на   долна    Марица  в  & 
кнлом.    отъ   лГ.вцн   бр1»гь  па 
р1;ка,  ко1гго  влиза  тамъ  иъ  б 
спин     равнина     на    делтйТВ 
3,500   жит. 

Ипснлдпти.    ФляариотгЕо 
мейство,    което  притии:      " 
ватъ  ,лъж<^пно,    че    гп 
отъ  нмпера1ч>1х'кпя    род1. 
нсннг]ь  Огь  това  семейс 
Енязъ   Константннь  И.,    р(*^■ 
1700  въ  Цяри1'радъ,    За  П|>Ь 


—  723  — 


[овитЬ  съчинеппя,  сул- 
Саншъ  ПГ  го  11роизв«мъ  на 
(къ  чинъ,  а  1ЯПо(и1>  го  иаяна- 
др»  гисп ода рь  на  М* ллдова  въ 
Нр,  и  на  Влахня  въ  1Н02.  Упра- 
Иппрто  му  на  тия  обласги  се 
тлпчпло  съ  мждрость  искергин; 
;ъ  явното  му  (гьчув<л'впе  съ  Ру- 
вя  докарало  въ  1806  уволнението 
[Т  отъ  Портата  и  бЬгството  му 
ъ  Трансилвания.  Посгавенъ  т- 
овг>  ОТЪ  руентЬ  ди  управлява 
1лалпя,  той  показалъ  омразата  си 
ьмъ Турция,  К!Гго  поОу.х1иъ  (1807) 
ърбет!]  на  възстание;  иъ  скоро 
ГЕрнлъ,  че  сънкзипдпг!»  му  ру- 
игг^  не  спод^зяли  неговитЬ  въз- 
1едн  и  стремления,  и  тшто  не 
[дъ  да  0^3  бори  самъ  гь  тур- 
оттеглилъ  се  въ  Киевъ,  дЪто 
[р:Ьлъ  въ  1816.  Той  оставнлъ 
съчинения,  писапн  на  ита- 
Гнскн.  фраицузски  и  турски. 
Отъ  н(чч)1Я1гЬ  петима  синове, 
роглавилн  се  Александ])ь  и  Ди- 
итриИ.  Н;),й-сгариП.  АлгксанОрь, 
1>х  въ  1792,  слул{илъ  въ  русска 
1ужба  до  генералъ-майоръ;  въ 
вчалото  па  гръцкото  възстание, 
илъ  инбранъ  за  водптель  на  хе- 
фияга  (1820).  Откакъ  събралъ 
ь  подписка  гол1^мо  количество 
ярп,  лахлулъ  въ  Молдова,  п  спо- 
училь  да  подцгне  въ.чстапие  и 
ъ  днЬтЬ  княжества.  Иъ,  лпиипгь 
гь  природна  дарба  да  ржководи 
важен исто,  той  бнлъ  ианадильп» 
гь  туроигЬ  При  Галаи1>.  съвсЬмъ 
азбитъ.  и  прииуденъ  да  потърси 
риб-Ьжпте  въ  Австрия,  д-Ьго  бнлъ| 
довеиъ  н  затворенъ  въ  крЬпость ' 
1уигачъ  въ  Унгария.  Въ  1827, 
0  ходатайството  на  императора 
Уиолая  I,  добплъ  свободата  си; 
|Ь;ухомъ  съкрущепъ  отъ  тж1'а 
Н^пение,  отгеглпль  се  въ  ВЬнп, 
Ш  и  почин&1Ъ  на  другата  го- 
Пб-младиЙ  му  брятъ,  Ди- 


мнтрий,  род.  въ  1703,  н  той  пот- 
нжлъ  понршцрто  сн  въ  русската 
вай{;ка.  Цгпратпгь  огь  б|>ата  си 
вь  Гръдии,  той  зрлъ  славно  уча- 
стие въ  ир-Ь^имането  на  Топи1ица 
(01ГГ.,  1820),  нъ  нмалъ  пб-малка 
сполука  на  другата  година  въ  на- 
падението па  Евбея.  Юнашката 
му  запщта  на  Лргооъ  среша  тур- 
циг}!  спрЬла  лоО'Ьдоносиия  вър- 
венгъ  па  посл^дпнтЬ,  и  му  при- 
добила (1823)  почетинг!»  тит.ш 
Аргооскн  прЬдсГ.датолг-,  Прлпп(ь 
нр::*скн  кинзь,  пр1д(гЬдатель  на  аа- 
коподателиия  съв^тъ,  и  сенаторъ. 
Упорвтий  му  отпоръ  на  поб-Ьдо- 
носния  11брахим'ь  наша  при  Нав- 
плип  въ  1825  бплъ  друга  ц'Ьнна 
заслуга  :ча  Гръцпя.  Въ  1827,  прн- 
знателнпН  гръци  го  направили 
главиокомандушн^ъ  на  силитЬ  си: 
нъ  велЬдствие  па  едно  разно1'ла- 
сие,  което  се  появило  менсду  него 
и  нрЦсЬдатслн,  Каподисгрпн,  той 
сн  да.гь  0(угав1сата  (»'1"ъ  поста  си 
въ  началото  на  18Н0.  Той  почи- 
нялъ  въ  1882  въ  Навилия.  П.  билъ 
маловаженъ  на  1'ледь,  1гь  нмалъ 
дун1ата  на  герой;  и  билъ  гдухъ 
на  пр^1Ъ1иенпята  на  удоволствието, 
както  и  на  бллзненията  на  славо- 
любието. 

1ряо  Гас1о,  лат.  ТТо  самото  това 
п111Цо,  за  това,  чр-Ьзъ  това. 

1р9о  |иге,  .шт.  По  самия  законъ, 
по  :шкопио  право. 

Нисунчъ  или  Ипгич  ь.  Англий- 
ски градъ  (скфокска  обл.),  добро 
приспанище  на  корабоплав.  р1;ка 
Оруелъ,  16  кнлом.  отъ  устието  й, 
110  кплом.  на  сгЬв.-ист.  огь  Лон- 
допъ;  50,546  жнт.  Жел1>зни  фа- 
брики и  корабостроителници.  Из- 
носъ:  земедктчегкн  произведения 
и  земед'Ьлчсекп  (гЬчива  и  машини. 
Виосъ:  вино.  каменни  влглпнп». 
жел113о,  ^)аднво.  Отечество  на  кар- 
динала Улали.  Отъ  учебннгЬ  заве- 


—  724  — 


дения,  главното  е  уталпщето,  ос- 
новано оть  кардинала  и  надарено 
отъ  Ералнца  Елисавета. 

Ипсъ.  Старовр^мененъ  градь 
въФриг'ня,  Мала-Азня,  близу,  как- 
то се  пр1|Днолага,  до  сегашното 
оело  Бюлавадннъ.  Елизу  до  И. 
стаижла,  въ  :^01  пр1ин  Р.  X.,  го- 
лямата битва,  въ  която  бялъ  убитъ 
Антпгонъ,  Александровий  птхтко- 
водсцъ,  който  бялъ  завлад-кть  токо- 
рочи  1гЬла  западна  Азия.  Сл-Ьдъ 
тая  битва  АлександровитЬ  четпрма 
генермн  Птоломей,  Селеввъ,  Ка- 
сапдръ  ц  Лизимахъ  си  подЬлили 
окончателно  Македонската  пшю- 
рня  па  четпре  царства.  11.  с  бя.1Ъ 
сЬдалпще  на  христниски  владика 
въ  Л^11-и  и  Л111-И  вЬвъ. 

1г.  Хпмический  знак'ь  на  ирн- 
дий  (\г'к1'тт,). 

1га  Гигог  Ьгетв  ез1,  лат,  Гн^вътъ 
е  кратка  лудость. 

Ираде^  тур.  Султански  указъ. 

Иракъ-Л  дзкемн.  ГолЪма  область 
въ  ср-Ьдата  на  Персия:  гл.  гр.  Те- 
херанг  и  Исппханъ.  ГоЛ'Ьш1  часть 
отъ  И.-А.  съсгоп  оть  високи  пла- 
НИНС1Ш  полета,  нъ  нма  н  много 
плодородни  долини,  ноени  отъ  р11ки. 
Много  оть  р1жнг11  на  тая  область 
се  губккгь  въ   п'Ьсъчлпви  степи. 

Ирвкь-Арабн.  Страна  въ  азпят- 
ска  Турция,  в-ь  долното  течение 
на  Тнгръ  и  Евфрагь,  която  отго- 
варя на  стара  Баволония.  На  ис- 
токъ  П.-А.  е  съпрЬд"Ьлень  съ  Пер- 
сия но  едно  протян;енпе  оть  около 
600  колом.,  на  с^в.  допира  до 
Кн)рдпстаиь;  отъ  който  го  д1к1и 
Дюна  (л"Ьвь  нрнтокъ  на  Тнгръ); , 
на  сЬв.-зап.  —  до  Джезцре  1ии 
Месопотамия;  на  зап.  н  на  юго- 
зап.  неопрЬдЬленитЬ  му  пр11дЬли 
се  губБЕгь  в'Ь  АравиЙската  пу- 
стиня; на  югъ  той  се  облЪга  о 
дъното  на  Персидскп  залнпъ,  огъ 
който  притежава  едно  малко  цро- 


странство.  —  Й.-А.  е  сая^т 
географпческо  название;  това  ше 
н1Ьиа  никакво  приспособеив^  кь 
турската  адмипастра1шя.  —  П  -^ 
състои  главно  отъ  сегашни 
дадени  виляетъ  (вижъ  Ь^ 
и  Басра).  —  Съ  стотвнп  хядяхх 
отъ  населението  на  П.-А  ех  нп- 
мади,  които  се  радвагь  т  **1нх 
токо-речи    пълна 

тЬ  не  доставштъ  I .,.. 

довната  войска,  па  н  не  пл 
данъкъ  П0Iг^зКога.  Това  е  ет 
селение  анархическо  п  1! 
ра:здробено  на  врзж.тебнв  п.) 
челядц,  шатри,  и  което  т 
влад11штъ  само  като  цодкл 
ненависгьта  на  едно  плен* 
другч). 

Прапъ.  Гол1ша  страна  » ! 
меиу^'  Пндъ  на  пстокъ.  Ти ; 
зап.,   Каспийско   море    в   Т;    .: 
па    сйв.,     Персидски    'ш 
Оманско    море    на    юп> 
отъ  едно    обширно    1М 
обгръща    Армения    ни 
Персия  на  зап.  п  въ  ср1Vдат»,  Хе- 
рагско  на   сЬв^   Авганистаиг  и 
с4в.-нст.,    Белуджпстанъ   на  »№ 
иегокъ.  Длъжинага  на    ир;» 
плато  е  2,200  кил*»м.   оп.  .> 
къмъ  запа^дь;    широчината   а^  с 
отъ  1,000  килом.  на  пстокъ  ло  5( 
к.  на  западъ;  повръхностьта  ш^\ 
около  2,500,000  до  2.75.'),000  1( 
квлом.  Ср1;иата  височан.1  нз  н] 
ското  плато  е  1.200    м 
морското  равнище.    Пя 
е  днесь  народното  и  офацнали 
название  на  Персия.  Ъ^ва  ишв^ 
Д01НЛ0  опз  най-дълбока  дроиш» 
въ    първоначалния   сп    образъ 
е    означавало  арнйдаг!»  (виж. 
рийци),  човгЬшкото    племе,  кит 
е  населявало  въ  пр11ДИП(фпчес1 
тЬ  времена    земнН,    т»   се 
стпратъ  огъ  Гангь 
1иемето,  което  е  маг  ш 


—  725  — 


;естрата  па  европейските  народп. 
)сичка,  копто  с»  въ  течепво  па 
нвзоеванинти  на  ипвоврЬмепиига 
аука,  зца2жгь  въ  какви  дмбики 
1зяирваняяг  въ  каква  чудесни 
пучения  ех  се  виущалп  пай- 
»т.тачпптЬ  орнепталпсти  на  Фран- 
шя,  на  Англия,  на  Германия. 
Зюрвуфци.  Уплслтивцп,  Боиовци 
—  по  въпросптЬ  за  пранскитЬ  на- 
>'^ди  или  арнйцатЬ,  подигнжти  отъ 
з«>-малко  птъ  цоловина  вЪкъ.  Виж. 
>ообсцо  Франц,  (гъчпненпр  Ьт  ог(- 
рнеа  Моеигор/снпса^  2  том.  ла 
\доЛ'|'аПпктв(11арпжъ,1Н58 — 63). 
^Жрвппг'ъ.  Вож.  Лрттъ. 
^ррегулярепЪу  лшп.  Нередо- 
Иъ:  ир'^(у.1Я}>на  армкя. 

Иредеитистъ,  итал.  (соб.  зн. 
неизбавенакь).  Членъ  отъ  партия 
вгь  Цталня,  която  работа  въ  полза 
ва  васеленнтЬ  цгь  оталаяицв  обла- 
ст въ  Аветро-Унгария  и  нека 
тисъедииенаето  на  тш1  области 
■10талпя.  —  Иредентизъиъ.  Дви- 
РИмето  на  нредоитпстлтЬ  въ  полла 
ва  вталлянскнтЬ  области  подъ 
австрийската  а1асть.  —  Иреденти- 
цесни.  Що  се  отнася  до  продептп- 

[речек'Ь  (Иоснфь).  Чешски 
гогъ  и  наЙ-дЬятслн  яй  оть 
1тЬ  историци  на  чешската 
фатура,  род.  въ  Високе  Мито 
[етия)  В1|  1825,  починАи1ь  въ 
Прага  въ  1888.  П.  се  учнлъ  въ 
Лптомвслъ  и  нъ  пражския  универ- 
въ  разгара  на  чсшското 
>дно  движение.  Докторъ  на  пра- 
К  той  рано  се  явилъ  на  лнте- 
шото  попрнп^е.  кито  сътруд- 
на  Рга28ке  Ког/му,  1\'1/*.  К"- 
г,  РоЬ-ок,  п  вл^Ьзлъ  въ  кржга 
[алацкп,  Шафарнка  и  др.  Въ 
той  постлпнхь  на  служба  по 
ютерството  на  просвещението, 
'вувалъ  въ  усгановението  на 
[на  терш1нолопш  за  чошскнт!) 


гимназии,  издалъ  популярни  книга 
за  четено,  едипъ  сборнп!Съ,  подъ 
:(аглавие  Филолтичсскщ  истори- 
чески и  литературни  записки,  и 
др.  Въ  1802,  въ  сътрудничество 
сгь  брата  си,  Херменгилда,  обна- 
родаалъ  една  знаменита  защита 
на  кралелвореки  ржкописъ:  О/Ч* 
Ес1((^1сИ  <иг  Коеп\фо/ег  Ниши- 
сЬп/С  КгШ^сН  ппси^стс^аг^  па 
работилъ  и  по  правото :  АШп- 
тЦззп/е  НагвЬеНищ)  (1ег  УегМШ- 
7шне  исг  7'*.  ШегагМс  гп  Ос^кг- 
геи-Н  ек.  Осв^нь  разс^япитЬ  въ 
спислнията  езнкословин  работи, 
той  папечаталъ  отхЬлно :  \]сЬсг 
Нег  \сг$исЬ  йаз  ^^нипшсНс  пШ 
Ш.  Ъскг'ф2с1сЬсп  ги  зсЬ-пЬси  и 
др.  Въ  1871  той  билъ  мннистръ 
на  просв1>1ценпето  въ  кабинета  на 
Хохенварта.  Въ  това  качество  той 
зал15галъ  да  увеличи  числото  на 
обн1ествени'Н1  учебни  заведения  въ 
словЬискитЬ  земи  н  основилъ  кра- 
ковскага  полска  академии.  Той  на- 
нусихлъ  министерството,  прЬзъ 
октомврия  схи1ата  година,  схще- 
врЬменно  съ  Хохенварта.  Въ  1874 
П.  се  оттеглилъ  въ  Прага,  д-Ьто 
станжлъ  пр'Ьдс1иатель  на  Кралев- 
ското  Дружество  на  Наукит1>  и 
обяародвалъ  въ  сборника  на  това 
дрЗ^жесто  множество  важни  записки 
по  историята  на  чешската  лите- 
ратура, както  и,  ()Тдк1Но,  Р^1^коао<)- 
апво  по  историята  на  чешската 
литература  (Прага,  1874 — 1875, 
2  т.).  Въ  1879  билъ  членъ  на  ав- 
стрийския раихсратъ. 

Иречект.  (Конетатиннь  По- 
снфъ).  Добр'Ь-пзв1)СтниЙ  у  пасъ 
български  н  общословЬиски  исто- 
рнкъ,  синъ  на  Носифа  Пречека, 
род.  въ  1854.  Откакъ  добплъ  въ 
Прага  титлата  докторъ  иа  фило- 
софията, нхтувалъ  у  южнптк  гло- 
вЬне  и  ияучилъ  особено  ези1шт1> 
нмъ,    историята  нзгь  и  дитерату- 


—  726  — 


рата  имъ.  Въ  1872,  обнародва  въ 
В'Ьна  труда  си  Кншоиигь  на  но- 
вобългарската книжнина,  1><(Ш 
— 1870,  пр1»гледъ  на  ийй-новата 
българска  литература.  Въ  1876 
излйзе  В7,  Прага  неговата  История 
на  бъмарпть,  иададоиа  едновр'Ь- 
М1'ИНо  на  иЬмскп  и  чошскп»  скоро 
прЬведепи  на  русски  (2  прЬвода)  и 
на  български  и  която  е  и  сега  нАй- 
добрнй  п  най-пълпий  Т|)удъ  по 
нсторннта  на  България.  За  втория 
русскн  прЬводъ  [първий  е  на  Икоп- 
лева  въ  Варшава,  18771,  пздаденъ 
отъ  Ф.  Бруна  и  В.  Палаузова  въ 
Одеса,  1878,  но  който  е  напра- 
венъ  и  първий  български  и])Ьводъ 
1га  Бояджиева,  на  и  С.  Бобчевото 
вьспронзнедоине,  И.  нанрани  сл- 
1и1^ственп  допълнения,  особено  въ 
главигЬ,  пю  се  отнасятъ  до  псто- 
])цята  на  българеи-Ь  въ  Х-и,  ХП-н, 
ХШ-и  и  ХУП-и  вЬсъ. 

II.,  доцентъ  иа  историята  въ 
пражскиа  универснтстъ,  въ  1879 
биде  поканеиъ  въ  България  на 
служба  главепъ  секретарь  на  на- 
родното просвЬиичшс,  въ  1881  — 
Н2  станк  мпиистрь  на  нросв111це- 
нието,  и  сл1иътоШ1  нрЬдс1»датель 
на  Т1.>гапан1иия  «учебенъ  съв'Ьтъ», 
и  много  направи  на  наредбата  на 
българскптЬ  учнлип;а.  Въ  1884 
той  завзе  катедрата  на  всеобн1ата 
история  въ  Прага,  а  отъ  1893  е 
професоръ  на  слов'ЬнскигЬ  старини 
въ  Шна. 

Д-ръ  К.  П.  е  ппсалъ  на  ченюки, 
на  нЬмски,  на  сръбски  и  на  бъл- 
гарски. Тмй  с  гьтрудничилъ  най- 
вече  въ  11ршла)а  на  Лра,жскня 
Музей,  въ  Ошвата  Енцикмтедня^ 
въ  Ягичовото  спис.  Агс1аг  /11г 
н1асиги*'  РШо1о\/1с  и  въ  нанюто 
1Ь'риоОннеско  Спнсанш';  нему  се 
длъж&гь  въ  това  сппсаиие  много 
статии  по  нашата  история  и  гео- 
графия,   каквито  сд  Бьпарский 


нарь  Сранимнръ  Вш^имгкн 
графическото    ^иучпт^   н^1    5^ 
шрая ;    Лрц.южснаг' 
ческата  1со1рафия  и  -       -  , 
на  Бълшрия  и  Румглия ,  Стари 
п,у;п1етег*нвня  по    Вьмарт    1т\ 
1.1  — 1Я  гтомьтие  ;  Уимтланг  а 
("гбиранг   ьгограф,  м  а/ 
тсртии;  Пошнонски  - 
1Ьътнн  б7ьл7ьокуки  за  СршЖа-^о^ 
н  за    Го()опскигть    уитнинн;   еъ 
спис  Наука  (год.  I.  кн.  1—2)  От* 
нова  България,  г| 
отъ  чен1ск'Яо  пери 
и  др.    Едно  оть   ииП-взжипгЬ  му 
съчинения   е    Княжгстоо    Пм1а- 
рия  (Прага,  1888),  въ  днб  часа 
Това     съчинение     е     прГ 
на    езика    ни,    1-ва    ч.    и, 
Карапелова  и  2-та  отъ  Ст.  А]1П1' 
рова.  Негови  ех  а  трудовегЬ  № 
111'сга1га^е  1'оп  Лс1(/го(1  пасН  С*^ 
81аи(гпор1с    (Прага,    1877);    гди 
чешска    записка    За  снтнгнн^та 
на  Екатерина  II  сь  . ! 
ката  РщСкхпка    (Пр^.... 

Ирида.  По  *рън.  баснос^^,  мл* 
да  богиня,  послаапда  п  прислгжот- 
да  на  богиинтЬ.  особено  Ьчьш, 
олицетворение  на  небесната  ,1КП. 

Ирндпй,  лот.  Пр<кгп:  т!ао. 
единъ  огь  така  нариццеммт!*  (»ла- 
городни  метали,  твърдЬ  Б(.'рднк 
б1>лъ,  крехъкъ  металт,;  камари  се 
въ  нЬкои  платиненн  1тп1?р]ин: 
когато  е  частъ,  на  него  по  д^*! 
ствува  никоя  кислота,  ввгто  М 
и  иарс1тта  вода. 

Ирипп.    Прочута    вваип!) 
императрица,  780  —  >•"  ' 
дена  въ  Атина    клцЪ 
вл'Ькла  съ  хубостьта  п  дирбата 
удивлението  на  императо}^а  Л; 
IV,  който  се  ожена.гъ  3^1  и<а 
769,  ВЬрва    се,    че    тя  отро1 
мджа  ся,  780,   сд-Ьдъ   което 
държала    нрЪстола    за    собе 
пр1ш>  малол1зтаето  на    сипа 


—  727  — 


Коисгпнгтпа,  тогава  0-годаше1гь. 
Вь  790  Колстаптеиъ  ек  иатн^мъ; 
797  тя  изиово  завладкш  цр1>- 
и  ослЪпила  сина  си ;  исвЬиь 
^па,  ней  се  приписва  и  прЬстж- 
илениети,  че  затрила  двамата  брагн 
па  мжжа  сн.  Тя  се  обхкгала  на  пра- 
вославната партая,  та  въвела  пз- 
нови  ноклоневнето  на  ико1Ш1'1;,ц,съ 
тая  ц1иц  свпкала  въ  Никеи  7-я 
вс^-ленски  сьборь,  787.  Въшсатмо, 
иеЛното  царува  це  било  бсзславио; 
тя  била  праиуд1М1а  да  прщ^ме 
мира  пи  Харунъ-алъ-Рапшда.  Въ 
788,  Войската  п  бяла  разОата  въ 
КалабрвУ!  отъ  Карла  Велика, 
който  заплашвалъ  визангийската 
1ерия.  СлЬдъ  това,  тя  се  ояи- 
за  да  не  истървс  коропага, 
се  оженя  иа  Карла  Волани ; 
както  се  видп.  франкскпй  пм- 
ператоръ  не  рачнль  дд  има  жена, 
която  се  обвя  ня  вала  въ  толкова 
си  ир1^т<'К1иеняя,  н  кроежъгь  не 
[учплъ.  ДвЬ  години  пб-сстпЬ, 
[цяй  съкровпщнпсъ  Никнфоръ 
се  иобунилъ  среща  неж,  и  ш  за- 
точнл^ь  на  о-в-ь  Лес^осъ,  дЬто  тя 
бяла  принудена  да  преде  за  да 
момииуна  (802 -3). 
Ирина  Па.1оо.шгона.  Жена  на 
срьбскпн  деспогъ  Г(*ор1'н  Бранко- 
вяча.  По  думнтЬ  на  сръбскигЬ  лЬ- 
тописци,  отличавала  се  съ  скя- 
фнвчество  и  сребролюбие.  1{ато 
;продала  въ  14^8  всичката  храна. 
^0  бяласъбрана  вьСмедерево,тя 
корила  прЬ.1Яманетонатоа  градь 
султанъ  Мурада  11,  който  за- 
1илъ  двамата  й  синове,  Григо- 
и  Стефана;  а  Георги  Враи1ш- 
[мъ  побЬгм;^лъ  нъ  Унгария  я 
1443.  съ  яомощь  па  Хупнада, 
изгопилъ  турцигЪ  йлъ  владЬнпята 
ся.  На  24  дек.  14о7,сл1иъсмъртьта 
яа  мкжа  сн,  Ц.  се  въскачила  на 
.бекпя  прЬстолъ;  иъ  слЬдь  една 
та   била  отровена   огь  лай- 


младия  ся  ояяъ,  Лазаря,  коЙто  се 

и  п ро в м гласил ъ  сръбски  деспоть. 
Нрина  (св.).  1)  Мкченяца,  по- 
несла мхченичесгвото  въ  цару- 
ването на  Дцоклетнаиа.  По  едно 
нрЬданнр,  тя  бяла  цървенъ  от- 
ведена въ  единъ  блудодЬенъ  домъ; 
нъ  ипкой  не  слгЬялъ  да  се  доблнжя 
до  негх;  на  1-и  анрилъ  304  била 
изгорена.  Памотьта  й  се  споменува 
на  10-я  април  ь.  1^)  Великомъче- 
ница, ученпца  на  Тнмотея,  сътруд- 
никьть  АпостолъПааювь,  родомъ 
оть  1Ь1ирин:  припов1ииала  между 
словЬиегЬ  въ  вриме  на  Домициа- 
иовото  1ии  Траановото  гонение. 
1\\)ппей,свещеномл{чсннкъ.Еханъ 
оть  наИ-важнитЬ  пр1ип-никей- 
ски  хрпстянскя  с]1исателе,  род.  въ 
Мала-Аняя  ка1.гЬ  140,  умр.  кду.* 
202  отъ  мжмеиическа  смърть,  въ 
Лнонь  (Галий)  въ  1ч>ионието  прТзЗЪ 
царуването  на  Септяма  Севера. 
II.,  родомъ  гръкъ,  импхь  ПЪ.1»0 
образование;  бялъ  ученнкъ  яа 
Полякаргцц  чр1аъ  когото  го  счн- 
татъ  «да  е  сгЬх1>.1ъ  при  яоз'Ьт11 
на  ся.  апостола  я  евангелиста 
Цоана>;  бялъ  прЬсвитеръ,  а  въ 
178  (П'анй1лъ  лионски  епнскопъ 
и  иь  това  качество  прЬгьрпклъ 
мж.чепнчесгв(>го.  Той  устно  и  пис- 
мено облнманалъ  ересьта  на  Ва- 
лен1*ияа.  Нап'ьлно  е  дошло  до 
насъ  едно  негово  съчинение,  което 
се  има  н  за  наЙ-главиог1);  Про- 
тть  ерссшшь  (5  книги).  То  яма 
за  ц'!иь  да  оборя  то1П1вашяая 
гностицязмъ,  и  е  цЪяна  Ш1ртяиа 
на  яЬроучнтелното  и  нравствено- 
то състояние  на  опя  в1угь.  Дру- 
гиI^^  негови  съчинения  еж  били 
и  тЬ  вЬроучптелпи,  ;иа  тЬ  еж 
язв^гня  само  но  онисаняе  или 
по  уц1и1аи  огь  тЬхъ  откла1еци. 
Н11Й-раняото  печатно  издание  на 
съчиненпйта  яа  тоя  церковенъ 
отецъ  е  [въ    латшюкя    ир-Ьводъ] 


~т^ 


Еразмовото  (Т>азелъ,  1526);  тЬсж 
вмалп  1г1>колко  латински  пзданпя; 
нйй-много  се  1гЬн11  Домъ-Масюе- 
вото  (Пари;къ,  1710,  н  Венеция, 
1734).  Тия  съчинения  ноказватъ 
голЬмь  умъ  и  дълбоки  учсность. 
Иринъ-Пнрнпъ-плапина.  Пла- 
нина, па  киято  сЬверннП  край  с 
скачрпъ  съ  Рила.  п  която  върни 
успоредно  съ  ЗанаднпгЬ  Родопи 
до  ОЬрското  паю,  дЬто  се  рас- 
клоиява  и  изг)бва  постепенно. 
Тя  надмпиува  по  височината  си, 
както  РодопигК  така  и  Стара- 
длаипиа;  тя  е  втора  СчТЬдъ  Шнръ- 
плавипа.  Най-виоокпй  и  връхъ  е 
Елъ-тепе  (Елинъ  връхЬу  2950 
метра),  който  се  издига  вели- 
чествено надъ  Разложската  котло- 
вина. Другп  забктЬжптелнн  връ- 
хове  еж:  Горница,  Пнлавь,  1шир- 
.1«,    Лрнаутъ,    Баба    надъ    Не- 

ВрОКОПЪ    и     Др.     ГорНДЙ     Гр<*б1'11Ъ 

на  П.-П.-п.,  високъ  и  гористъ, 
1иобилва  съ  езера  подобни  ва 
рилскитЬ,  ала  върховете  му,  ска- 
листи, еж  голи ;  срЬдната  и  долна- 
та час1ъ  на  планината  еж  покрити 
съ  борове.  Както  хубостьта  па 
И'-П.-п.  често  е  в'ьси1Ьвана  в-ь 
народвитЬ  на  п1>сип,  така  п  ней- 
иата  височина  е  намерила  едно 
ум-Ьстно  приспособепне  въ  па- 
тоиотпческата  п^сеяь:  Ла  врът 
Ппрннъ-планнна  отчаянъ  глась 
се  чуе,  Македония  плаче, 

Иркутскъ.  Градъ  въ  Снбпръ, 
центръ  на  еднопмена  губ.  а  сЬ- 
далнще  на  главното  управление 
на  неточни  Спбнръ,  близу  при 
атввансто  на  Пркутъ  т»  Лнгара, 
на  разстоввне  6,025  килом.  о1ъ 
С.  Петербургъ;  36,200  жит.  Едпяъ 
отъ  най-добрит11  и  прогшшлеии 
градове  на  Снбнръ.  Главно  сто- 
варище на  търговията  съ  Китай 
и  ср-Ьдоточие  на  всич1шта  си- 
бирска търговия*  Н'Ьколко  чарпшп. 


Годитонъ   папапръ. 
архиепископия,  гимпаг^ня,  биЛл 
тека;    училища  по  ид! 
земелгЬрието,  военната 
ветеринарството.    Кшмнть    ма 
лютъ:    барометрътъ    [сантв! 
тамъ    слиза  до  44"  аодъ  п] 
—  Цркутската    губерния,  см 
д^па  съ  енисейската,    яклтоап 
н  китайската  империя,    шиа  пр^^ 
стран.  около    750,000  ч»*т.  кн.:ои. 
Почвата  е   шюдородиа,    п» 
п    блатиста;     климатъгь    р 
люгь.  БайюискитЬ  и  Нари! 

ГЬ      планини,      съ     МНОГмП',.!^,.;  , 

И1гь  расклоненип,  да  пат  к  ил  .1  Ем- 
ната изгледа  на  земята  вй  Д> 
питЬ ;  оснЬнь  тЬхъ,  Саянсюло 
плаиннско  бърдо  се  пропира   по 

В)ЖН1Ш    Пр+а^Т»      И      Я'' 

НО  неточния.    Главнит  1 
Лена,  Шилка,   Агх1гь;    1-1 
мото  езеро  е  Байка.ть  (иа.к 
дума).  Произведенията  ма 
еж  ръжъ,  шито,  овгЬсъ,  яч-миь.-. ; 
венъ;  руди:  а1ато,  среС!--,  м-.,!. 
янтаръ,    топа:л>,    ископаеуи  г  :<- 
каменни     вжглипш.     Напи.     аа 
губер,    надмипува    400,000    сш., 
и  състои    отъ    бурпп. 
руси.  Вънкашната  тър! 
Китай,    н   става  чр-кть   Тройдь»г 
Савскъ  и  Еяхта. 

Иркутъ.  Сибирска  рЬси,  л№ 
прптокъ  на  р.  Ангара,  встша  ю 
езеро  Шчиръ  близу  до  китяй^тав 
прЬд^Ьлъ;  400  килом.   По  и 
пращать    с-Ьпо    и  дърва   I:; 

Ку1Ч!КЪ. 

Ирландия.     Бивше 
сп^-дннено   въ    едио    па.1 
т^о  съ  Великобритаидя.  И  с 
паднпй  отъ  двата  голЬ«н  бр| 
ски  острова;  простр.  52,300  чгт. 
килом.;  мие  се  на  сЬв.,  зап.  "  ^  "^ 
отъ  Атлантически  океааъ.  а  1 
отъ  едппъ  протокть  въ  разни  и!.аа 
наричанъ  ОЬвернп  канллъ.  Пряй* 


-729- 


рб!,   В  Св.  Георгсвски  ка- 

Юйто  кк  дЬли  атъ  по-гол*- 

)итански   о-въ    ВоликоОрп- 

[Аиглля  и  Шотлан.тдш).  Зе- 

срЬдна  И.  е  изобщо  равнп. 

падъ  досгга  планинска.  1\1. 

еж    Шановъ,    най-пи^кмпта 

Прптанпкпт*  о-вп,  Бан- 

и  ц  Блакуотжръ.  Има  мно- 

■ва    езера    а    канали,   па  и 

блата.  Попвата  е  доста  пло- 

а«  ала  зомята  е  въ  рлп-ЬтЬ 

0  чнсло  зомевлад1злдп,  които 

ть  подъ  наемъ;  п  отъ  това 

1двтЬ  много  страдатъ.  Бара- 

овесътъ  и  ленъть  еж  глаи- 

8РМНИ    произведени!!.    Клн- 

е  увгЬренъ  и  влаженъ.  Жи- 

•Ь  я  растепннта,  както  и  ру- 

^  И.  првличагь  на  апглпй- 

и  въ  И.,  както  въ  Англпя, 

наиврагь  вече  опасни  жн- 

Овцевъдството  е  значително 

ой    части.    Коне-гЬ  ех  отъ 

порода.  Рпболовството  е  до- 

двто  по  б^уЬговогЬ.  Памуч- 

■||мншлеиость  е  съср^ото- 

ЖГ  Белфастъ.   Доста   зпачп- 

к  и  пиБоваренсто  н  спиртното 

Ьод1ггво.  На   търговията  по- 

П  параходството,  добритЬ  вод- 

ъо01цеиня  н  една  мр'Ьжа  жр- 

^ци.  Главната   износна  стока 

1ед11лческн  произведения. 

ъ,    образование,    в1ра.  Ир- 

пп  е:^икъ  е  к-юиъ  отъ  келт- 

езпци,    и  се  пипге   съ  ла- 

та  азбука.  Ппсмеппий  езпкъ 

шувгиъ  въ  срЪднитЬ  в-Ькове, 

Н.    СО   славила  сь  своитЬ 

и  ко1'ато  книжнината  й  съ- 

оггь    и'^^ня    на  барди111  и 

ьчияення  на  мопаситЬ.  Са- 

ргелиото  развитие  на  ирланд- 

книжнива  се  свършило  съ 

>нието  на  И.  отъ  англпча- 

Сега   ппсменнпП  ирландски 

е  ангдийский.  —  П.  прите- 


жава нЬколко  унпверситела:  д}б- 
лннскиП  унпверситеть  е  бп.гь  ос- 
нивапъ  отъ  кралица  Елпадвета  въ 
1591 ;  К1};и'1ичннцт11  колегии  в'ь 
Бел(}1асгь,  Коркъ  и  Гялуей,  отво- 
рени въ  1849,  еж  съединепи  въ 
едпнъ  университегь.  Римокатолн- 
ческий  универсптетъ  се  осиовалъ 
въ  1854;  и  мейнутската  колегия 
за  образованието  на  римокатоли- 
ческ»  свешеиппи  въ  1795.  Има  п 
други  колегии  и  лЬкарски  училип1а 
в-ь  свърска  съ  лондонския  унн- 
верситеп..  Началнит1Ь  учплцп1а  въ 
II.  еж  по-вечето  подъ  управлението 
па  «комисаритЬ  на  народното  об- 
разова ние».  Системата  за  народното 
(»бразоваиие  е  п.чработеиа  по  на- 
чгипто  «училигцата  тр|1бва  да  бж- 
джтъ  отворени  еднакво  за  хрпстя- 
нетЬ  отъ  вскко  в'Ьроиспов4дано; 
отъ  никой  ученикь  не  тр^ва  да 
се  пзискпа  да  прпсжтствува  на 
каквото  и  да  било  религн(»зно  у- 
пражнение.  или  да  добива  каквото 
и  да  било  религиозно  учсипе,  което 
роднтелет11  му  не  удобринатъ;  и 
да  се  доставя  достатъчно  благо- 
В)гЬмйе  на  ученнцнгЬ  оп»  всЬко 
нЬроиспонЬдапр  да  добивагь  от- 
д"Ьлно  такъво  религиозно  учение, 
каквото  тЬхнптЬ  родителе  или  по- 
печптеле  намирагъ  за  добро.  >  До 
кждЬ  1850  маслта  оть  населението 
е  жип]иа  1гь  дълбоко  певЬжество. 
—  Три  четвърти  огт.  жнтелегЬ 
на  И.  еж  римо-католици ;  ала  го- 
сподствуьжщата  цръква  е  била 
аиг.гнкангката  до  1871:  и  между 
рнмо-католнциН;  и  протегпшт- 
тнтЬ  е  пмаю  токо-речи  постоянна 
вражда. 

История.  Н11й-сгаритЬ  жптеле  на 
П.  еж  бнлп  келти.  СтарптЬ  при 
(ирландци)  жпв^и  на  отдкзнп 
Ц-Темена,  подъ  упраатеннето  на 
иасл1дственп  старей.  Въ  430  пют- 
ландецъ  Патрякъ   въвелъ  между 


гЬхъ  хрнстяпството  П  ХрПСТППСЕО 
об(1аж)ва1ше;  оть  това  врЬме  П. 
сгганкла  срЬдоточие  на  ка.1угерска 
ученость,  и  неколцина  ирландски 
калугсре  се  подвизавали  като  про- 
повк^иицц  на  хрисггявството  въ 
езическа  Гермииия.  Вь  1Х-и  вЬкъ 
нормаид1Жнг1'.  парпарс  почнжлп  да 
иахлува'п>  въ  И.  Въ  849  на  по- 
точното крайбрежие  се  заселили 
данди,  в  осиовалц  Дублин!».  Въ 
Х-и  в1'.къ  и  длнцптЬ  приели  хри- 
стинетвото.  Въ  ХП-и  в11къ  II., 
които  била  отхвърлила  порманд- 
ского  иго,  се  д1иила  иа  1гЬЕолио 
кралства:  Леннс1тръ,  Мюнстеръ, 
Улстеръ  и  Канаутъ,  и  на  Псточни 
иормаидски  области.  ВсичкптЬ  Т1Ш 
ча«;'П1  били  вь  иошоиипа  врааиа 
ПоМ)'Яй1^'  сн.  11.згопеп11Й  леиисгер- 
ски  книзъ  Дермодъ  погьрсилъ  ;т- 
ншта  у  Хенриха  II,  апгл.  кргиь. 
Хрнри.хъ  се  явилъ  въ  1171  въ  II., 
нрЬзсль  Д}блиаь,  раздЬлилъ  пе- 
тъчна II.  мощу  бароиитЬ  си  и 
въвелъ  английските  закони,  Ап- 
гличанет!)  продължавали  да  пра- 
вип-ъ  завоеваипн,  и  цЬла  П.  била 
окончателно  подчинена  къ  1Н18, 
стЬдь  рн.чбп111ети  на  1\>берга  Бруса. 
Англия  Ш1Т0  пригьрпжла  проте- 
стаитсгвото,  гонила  натолпческнтЬ 
ирландци  и  ги  подчинявала  на 
най-оо|гьрбнтелнитЬ  неправди.  Пр- 
ландш!  въ:1сган1иа  нкколко  шьти, 
п  колчпмъ  се  побунвала  бивала 
изново  смирявана  съ  страшни  на- 
силия. Токо-речп  1гЬлага  Л  земя 
б1иа  конфисцушнан  дадена  на  ан- 
гличане,  които  ]К  експлоатирали 
чрЪзъ  яърви  и  втори  посрЬдници 
0'гь  далсчь;  и  тая  система  е  била 
угистателпа  п  съсипителпа  за  В1)- 
ландцнгЬ.  Въ  врЬмсто  па  англий- 
ските междуособия  въ  иаруааието 
на  Карла  1,  П.  била  пападнкта 
въ  11349  огь  Кромуела,  п  иб-сетнЬ 
олустошеиа  огь  неговия  гснералъ 


Цртопа;  оскЬиь  това.  па  катмлй* 
дитЬ  се  отнело  из^г  ю  право 

и  се  запр11гило  Да  ч1атъ<1&- 

1  ществени  служби.  Сд1цъ  100*лг 
дпшно  угнетенне  аигло-аиероая 
ската  война  накарала  Аиглви  да 
отсткпи  незаввсимъ  лнраамсмп 
на  Ирландия  (1782). 

ПрЬзъфранцузската  реноавцш, 
11рландня  се  опитала  да  ое  въе- 
ползува  оть  враждата  иа  Фрая- 
цузската  |»епублика  и 
синя  кабинеп,  и  нрла! 
стан/тии;  а1а  Фраинии  не  ш^кч- 
пдиш  на  възсгаинацитЬ  уврЬиг,  и 
възст;1Нпето  било  поту1нено  (17991- 
Тогава  англнчанегЬ  р^гаплп  и 
затри1хгь  посл1>диата  три  .г!, 
ирландската  народности  кат».'  ^'^ 
единжгъ  ирландския  нарлшк^ятг 
С"Ь  английскин;  оть  1800  И.  трЕ^ 
вало  да  праща  свои  пр1;:с1авигл» 
въ  английския  нардамеить.  Ал 
едиамь  въ  18:^*.1  католпчеслят^!?- 
ляндци  нридоОалй  итнепп^  а 
нрава;  въ  тая  година,  бдн1^,ир 
иие  ва  великия  В[х1аидск)1  Ш1Т11в- 
отъ  0'  Конола,  кийто  сь  си^хт 
рЬчь  възбуднлъ  аиг  т 
н1естиено  мнЬние,  анг.и  ;• 

ламентъ  гласувалъ  за  ватолицЕгт». 
свободенъ  дост&иъ  до  всичкитЬ 
воении  н  граниаиски  слухти  о. 
саЬдователпо,   пч!  нд  п^^ 

ландцитЬ  и  най-п>.>  ь  п*.»'- 

кптЬ  права,  правото  на  илОч^^ч- 
емосрпь;  защото,  ако  католии-йт* 
и  да  били  избират^ае  огь  17У\ 
т1>  не  били  избираеми  ш  три- 
мента. 

Д^й  дру ги  н рпчиип  па  0.11- 
чевното  съсшяние  иа  М.  с*з  .жа- 
щожяли  въ  1871  огь  шишс-пр- 
ството  иа  г-пъ  Глядет-  "  '* 
сгап;Бла  да  илан1а  за 
ското  духовенство,  ко!"^!!)  «  Ш^ 
натрапено  като  тосподствущ* 
иръква;   освЬнь  гова  дапии?  я 


—  731  — 


в  :шпр^енлсто,  което  нЪЕога  ап- 
глнчанетЬ,  отъ   сграхъ   отъ   пр- 
лавдската  конкуренция,  били  на- 
ложили иа  и.  да  търгува  съ  фабри- 
пропзведоиия  съ   каюництЬ. 
келаяиего  за  независнмость  иц- 
но  е  псчезвало   съвс11мъ  въ 
Автономията   (Ьоте   ги1е)    иа- 
1а  отъ  1876   достошгъ   защит- 
въ  лицето  на  Парнела,  па- 
реченъ  сяекоронований  краль»  на 
И.,  водитель  отъ  1879  на  нрланд- 
либерална  партия.  Парпслъ 
!ше  какъ  да  вграо    ролята  ей 
английската    либерална  и ; 
грватнвна   партии.   Въ   1886 
Глядстонъ,    нюмъ  дойде  па 
1стьта,  пр^одожи  единь  законо- 
!Е7а>  за  автономия  на    И.,   по 
въ  Дублинъ  трЬбаше  да  има 
(андскниарламоить;  осв1|Н1.това, 
тоя  английски  лържавникъ  нрЬд- 
Шшш  да   СО   разреши   на   държа- 
^в  да  купи  отъ  земеатад^щитЬ 
^л  П.  земитЬ   ииъ  и   да    ги  по- 
върве  на  земеделци  Н>,  еопто  1Ц'Ьх;к 
малко  по  малко  да  се  нап.ташать 
на   държавата .   Су мата    с отрЬб на 
за  тая    операция   се    пр11см'Ьта1пе 
^я  Г)0  мвлпоип    лири  (1  милирдъ 
НВОО  милиона  лева).   Тия  смЬли 
^оежп  уплашихх  либергаиата  па[>- 
тия,    ноято   отказа  да  сл1ива  во- 
дителя   си.    Лордъ    Хартии п-онъ, 
лордъ    Ряндолфъ  Чжрчнлъ,  г-нъ 
Чамбжрленъ  се  отцЬпихж  отъ  пар- 
твята.    Законопроектьтъ    се    от- 

(»свх  па  25  май  и  парламе1ггътъ 
►астури.   Нъ   английското   об- 
'вонп  мн*Ьнпе  се  пропзносепро- 
вятр^Ьшпата    политика    на 
авителството:    Англия   и  Шот- 
1Я  нспратнхх  въ  парламеигл 
фвагпвпо  болшинство,  и  г-нъ 
[стонъ    отстжпи    М11СТ0Т0    на 

Солзбери  {22  Ю1  1886). 
;тан25Лото  е  вчерашната  исто- 
падането  иа  лордъ  Солзбе- 


рнвпя  кабинетъ  (31  ю.ь  1802), 
дохождането  изново  на  г-нъ  Гляд- 
стона  иа  властьта,  неговий  зако- 
нопросктъ  за  ирландската  авто- 
номия гласуванъ  арп  трето  чете- 
ние  отъ  камарата  па  прЬдстави- 
телетй  пр1;зъ  паметната  пощь  на 
20/21  авг.  189:^,  отхвърлянето  на 
тоя  закопопроекгь  игь  камарага 
на  лордовегЬ  (27  авг.),  оттегля- 
нето иа  г-иъ  Глидстоиа  отъ  нор- 
мплото  на  държавния  корабъ  (18 
февр,  1894),  побЬденъ  само  огь 
старостьта  (на  8о-год,  възрасть). 
Едиа  часть  оть  английскат])  ли- 
берали и  днесь  спод-Ьлятъ  г-нъ 
Глядс1'оповитЬ  възгледи,  че  Ан- 
глия 'гр1>би  да  управлява  И.,  не 
насилствено,  а  еъ  любопь:  нъ  не 
се  виз1ид  как^ь  те  се  пъстърпс!'- 
ствува  надь  враадебничееггвоти  на 
камарата  на  лорловетЬ.  ТрЪбвало 
би  за  това  н11Ц1о  едно  голЬмо  дви- 
а;енае  въ  общественото  ми1шие. 
Ала  ирландскнй  въпросъ,  далечь 
огъ  да  вьсгь1окави  страната,  кк 
уморява. 

Изселването  па  ирландцитЬ  за 
Америка  и  Австралия  е  значи- 
телно: то  е  отнело  на  II.  пб-всче 
отъ  единь  мили01гь  дути  оть  25 
години  насамъ.  Пр1'аптова  е  имали 
п  извънредни  загуби:  въ  1840, 
барабойтъ  като  се  повредилъ  отъ 
една  болесть,  настанжлъ  гладъ, 
който  от!{аралъ  една  осма  отъ  на- 
селението и  принудил  ь  друга  една 
осма  да  се  изсели  въ  Америка. 
Изселването  има  пон^Ь  това  добро 
за  И.,  40  нам1иива  числото  на 
безпомопппггЬ  бЬдни :  заврим. 
въ  1849,  имало  020.747  бЬднп, 
които  се  пидяьрл;алп  съ  оОн1е- 
ствепа  в  частна  ломон^ь,  а  въ 
1855  —само  86,819.  Въ  1841  го- 
лото население  па  И.  е  било 
8Д7.5Д24  жпт.;  сега  с  4,700,000 
жители. 


—  <32  — 


Ир.1аидеко  норе.  Малко  море, 
което  се  образува  отъ  Атланти- 
чески океанъ,  межд>'  Ирландия  и 
Лиглпя:  съединява  се  съ  океана 
ка  сЬв.  съ  01шерни  прото1гь,  а  па 
югъ  съ  протокъ  Св.  Георгц. 

Ирмоеъ,  /р.  Начпиателемъ  стихъ 
на  иернивеиь  канонъ.  —  Ириологий. 
Книга,    К0Я1Ч)  съдържа  прмоснгк 

Ироднада.  Жена  на  II  рода  Ап- 
типа,  незаконно  оженена  за  него. 
Тя  понскпла  главата  на  Иопна 
Кръстителя,  за  дЬто  Иоаиъ  ш 
изобличавалъ  за  незаконната  п 
женитба,  чр•!^зъ  дън1еря  си  Сало- 
мая  (Бнбл.), 

Иродиане.  Привърженици  на 
Ирода  Антнпа,  п  изобмш  нротин- 
ннцп  на  фарисептЬ  (Вибл.). 

Иродъ.  Име  на  4  княза,  едомди 
по  ироисхожденпе,    нъ    евреи   по 

фоиснов[".дане.    които    унравля- 

лн  въ  римско  врЬме  Пудеи  нли 
часть  огь  непк.  Иродъ  Велики  плп 
Иродъ  Антипатръ,  който  добплъ 
огь  Римъ  титлата  царь  на  Пудея 
и  дпрупалъ  отъ  40  до  3  п)дпни 
лр1.ди  Р.  X.:  на  тоя  Иродъ  се 
приписва  избиването  на  всичкит)! 
дЪца  въ  страната  огь  двЬ  години 
ипб-долу;  Иродъ  Антила,  синъ  на 
Прода  Велики,  четверовластяика 
на  Галилея.  Той  сждплъ  Писуса 
Христа,  който  му  бплъ  пспратенъ 
(тъ  Пилата^и  иакаралъ  даубнкктъ 
Иоана  Кръстителя,  умр.  въ  год. 
40.  Той  билъ  напусндиъ  июна  си. 
за  да  с*  ожени  за  И[юдпада,  която 
за  сжпшга  ц-ки.  иапуснлиш  брата 
му  Филипа;  —  Иродъ  Агрипа  I, 
виукъ  на  Ирода  Велики,  банш  на 
Вернпкия  (14  год.  пр11дп  Р.  X.. 
44  сл1>дъ  Р.  X.);—  Иродъ  Агрипа 
II,  царь  на  Иудея  отъ  53  до  68 
стЬдъ  Р.  X.  Той  украсилъ  Перу- 
са.1имъ  и  други  градове,  нъ  не 
сполучилъ  да  разуб15,1и  еврептЬ 
огь  да  нъзсгаплгь  среща  римля- 


нетЬ;  и  Е01Ч1Т0 
цитЬ  му  обявили  буната,  т>1Й  «в- 
иЛкЛЪ  на  ст[>аиата  оа  рнмскап 
войска;  тоЙ  прпсжтствувагь  щг 
прЪзимането  па  Йерусалим 
Тита.  СлМт»  това  събитяо  1 
1пслъ  съ  сестра  си  да  жив1я'  1гь 
Римъ.  Пр^аъ  пего  йиоспиъ  Па- 
велъ  направилъ  паметната  ся  з»- 
пи1га. 

Нрокезн,  шш  Шесть  Нчрода, 
Общо    име   па    иай-мог&ншН  в 
иАй-влиятелпитЪ    в11кога    нииА* 
ски  плрмеиа  въ  сЬв.-источна  Л1I^ 
рика.  И.»  които  собствено  състоял 
отъ  петь  1сарода,  мохауки,  опрндн, 
иноидаги.    1\аАн)ги    а    ссиско,  Ж1- 
в1к1и  на  ю1-ъ  отъ  р.  Са  Лапре1ь 
тия  и  езеро   Оитарио,    огь  Хи* 
С4^пгъ    до    Алегапскп    плпиипи  I 
езеро  Ерне.  ТЬ  еьставлявалн  ам 
политичаска     конфедерация,    ьь 
която  въ  1712    влезли    п  ттош- 
роригЬ.  ТЬ  били   по-нскусяи  п 
бптвнгЬ   отъ    със11ДнтЬ  ся  0  П 
земедЬлието,  щшготвянето  оржжи 
и  други    искусства    стояли 
високо.  Огь  европейцит!!  ть 
приели  употрЪбепието  иа  П; 
и  влизали   въ  събкзъ  ту   -.<>  4^- 
ландцатЬ,  ту  съ  апгличаагтЬ,  ту 
съ  французегк  А^^ 
зпковЬдецъ  На1евъ 
е  доказалъ  тождесгвото  н л 
на  п.  съ  езика   па   чпрои)< 
югъ.  Сега  и.  жпвЬш-п,   р1 
нхто  въ  Ню-Циркть  П''(п  пи  I 
Внсконсицъ  и  Канада  ьь-   ■  •;.. 
общини  (гезегуаиоп!»).  Въ  ,р.;  '^ 
Ню-Иоркъ   тия   общини  сл  !'  а 
5239  жителе  (1890).  Общото  чмЛ) 
«.  е  било  (1890)   15,870,  оп.трп 
число   въ   СъеднненптЬ  Държш 
—  7387.  ТускарорнтЬ  сл  хрШглЕ- 
вс;  остан;к.11п1>,  п6-гол^матачаоти 
ех  езичипци.    Обп1естненото  № 
стояпие    на   и.    е  " 

Моргань.   Виж.    8( 


—  733  — 


е  .}го(1П013  (Ню-Иоркъ,  1846) 
в  ЬопаЬЬоп,  ТЬе  511  па1шпз  оГ  Ке^ 
Уогк  (Баишнгтоиъ,  1892).  Вюк.  и 
1Тш}ийпп. 
'    Ирония  (оть   гр,    иронъ,  при- 

СТОрИПЬ-Ь).  ТЪНЪКЪ  ПрПСЛГЬхЪ,  1ГЬ1Ц0 

кьазаао,  на  ко(.то  значението  е 
Точпо  противополоито  па  буквал- 
ното знач(жис;  прим.:  продължа- 
айте^  това  е  пргькрасно!  на- 
да  се  кажг:  о^ршпе^  това 
грува.  —  Кигато  сг  укот1)Ь- 
ва  цскуено,  «.  е  каЙ-сг.крутн- 
телна  отъ  вспчкв  ритирич^мжп 
фнгу[)Н.  Едаа  отъ  вай-прочутитЬ 
ироияп  е  пророкъ  Шиевата,  ко- 
гато в-ьсхвалява  осуегенигЬ  Ва- 
аловн  св''1иеп11цц  на  гора  Кармплъ. 
Велякъ  маПсгоръ  на  и.  въ  старо 
врЪме  е  бнлъ  Сокрагь.  който  ш 
в&ть  на  чина  философска 
—  Иронически.  Присмива- 
енъ:  щюнинегкн  7Поиг,  ирони- 
«ска  ринь;  иронически,  (гь  пра- 
—  Иронизираиъ.  Говор1& 
ич<^скн. 

I  Иртишъ.  Сибирска  р^Ька,  иде 
■&  КцтаПск1ГгЬ  владЬипя  (Цун- 
Р^1Я),  дЬто  извира  въ  ЛлтаПски- 
тЬ  планини,  минува  пр^Ъзъ  езеро 
|:  ЗаП са пъ,  п  тече  п р'Ь:п1  Соан- 
цоштоисюн  Оискъ  в  Тоболскъ,  и 
кл*какъ  прибср»^  водитЬ  иа  Пшимъ 
ж  Тиболъ,  1ииця  со  в*ь  Обь;  окаю 
^,000  кгиои.  11р11СмЬгагь,  че  И. 
рвбпра    води'1'1'1    иа    1250    1[])И- 


ГосИ  сШ    рг011е51.   лат,    \[\А}г 
1*иието    е    иапраии.гь     оин, 
То  има  полза  оть    него  (юрн- 
ско  припило), 

саакъ  (смпхь).  Еврейски  па- 

рп.  и  пастугаески  главатарь, 

нъ  Авраамовъ  и  Саринъ  и  по- 

убратъ    Исмаиловъ.    Рождението 

у  се  случило,  копгго  родителетЬ 

б1ин    въ    прЪклонлп    години. 

•дичавалъ  се  по  сииовиа  иос^1уш- 


пость,  п  ярТ-аяность  па  волята 
1]о'|К1Ш.  Аврнамомого  опитване  да 
го  прииес4}  въ  жрътоа  се  ибисияоа 
съ  това,  46  било  иотр'Е>б11о  Лвра- 
амъ,  като  отецъ  на  вЬ111гитЬ,  да 
покаже,  вт.  онова  врЬме  иа  мрака 
и  идолопоклонстсото,  безпр1и1лио 
довЬрие  въ  Бога,  та  така  да  етапе 
осиователь  па  едпнь  благочесги1гь 
родъ  н  пря^Ьръ  за  в11рнитЬ  въ 
бжджпштЬ  врЬмена.  Ц.  се  оженилъ 
;{а  Рспгка  и  пма.ть  оть  нея  двама 
синове  —  Нсавъ  и  Наковъ.  П.  ум- 
р-Ьлъ  на  11^0  години.  Заб1»Л'Ьжп- 
теднитЬ  събития  въ  И.-вня  жи- 
вотъ  се  описвагь  въ  Бит.  гд.  21 
и  35  (Библ.), 

Пгакрня.  Область  в'ь  южната 
часть  на  Мала  А^ия  па  северната 
1  страна  па  Тавръ,  между  Фрогня, 
!Лцкаония,  Киликня  и  Пнзидия, 
I  ИслврянетЬ  били  полудиви  и  вар- 
варски ЛН1ДС,  които  жинЬяли  съ 
!  грабеж ь,  и  много  пакипили  па 
римл>1иегК  и  ви1тптпйп.ит11.  ТЬ 
били  гграгиин  и  но  сухо  и  по  море, 
и  когато  ги  нападали,  б;Ьгалн  въ 
планннитГь  СлЬдъ  първитЬ  си  спо- 
луки среща  Митридата,  рпмскнй 
консулъ  Сорвилнй,  нарсченъ  Псае- 
райски,  сполучплъ  да  покори  И.; 
нътая  сполука  се  придобила  с*тЬдъ 
3-годп1пна  война  (огь  78  до  75 
пр1>ди  Р.  X.),  па  н  зниоеванирто 
пе  бнло  окончателно.  Оп1е  нь  й? 
прЬди  Р.  X.  П(»мпоЙ  билъ  ирину- 
денъ  да  нспрати  среща  иоавря- 
нетЬ  единъ  новъ  походъ.  Въ  ГИ-и 
вЬкъ  тЬ  обрааувгип  единь  народь 
съ  кидию1Н)т1>,  и  едвиъ  исавря- 
нинъ  се  прогласплъ  римски  нмпе- 
раторь,  1гь  билъ  убатъ.  Въ  Л -и, 
и  п6-сетн^  въ  УП1-и  в-Ькъ,  двама 
псавряне,  Зенонъ  и  Лъв-ь  П1,  при- 
добили престола  па  византийската 
имнррия.  Главини  градь  Птвра, 
при  политЬпа  Таврь,  бнлъ  голЬмъ* 
богать  и   добрЬ-укрЬненъ    градъ. 


—  734  — 


Той  билъ  пзгоренъ,  засдпо  съ  жи- 
ТРЛ1П'Ь  му,  ОП»  исаирянегЬ,  когато 
не  могли  да  усто|дтъ  на  Пердшм. 
Въ  II.,  скалиста  ц  безгиодпа  земя, 
вп[>Ьпла  глаино  лозата,  която  се 
обработвала  грижливо.  —  П.  обра- 
зува сегашния   турскп   санджакъ 

иV.чнъ.  П  ьрипП  свнъ  Исааковъ 
п  1Ч'вок11иъ,  род1'1!Ъ  ззедцо  съ  II- 
акова,  01'личавалъ  ое  по  см-Ьлосп'!., 
буйность  п  ловджиска  ловкость, 
Клто  продалъ  брату  сп  правото  си 
на  първородстио,  оставплъ  Хана- 
амскагазсмя  нос  населилъ  въ  гора 
Сипръ,  ииакъ  въ  Пдумея.  Той  бплъ 
родоиич!иинк*ь  на  идумеянетЬ  и 
имиль  чртиро  жени  и  петпма  си- 
нове. Нсторият  му  се  описва  въ 
Бит.  гл.  2о,  27  и  \тгать\гъ  ( ЬпОл.), 

Псаин.  Най-въ:1вп1нси[1Й  отъ 
четпрмата  велики  еврейска  про- 
роци. И1вв1иъ  пр-Ьзъ  първата  по- 
ловина на  \''11  вЪеъ  нрЬдп  Р.  X. 
и  пророкува.гь  въ  ир!шето  па  ца- 
ретЬ  Озпя,  Ахаза  и  Еуекая.  Той 
дажив-Ьл'!.  дори  и  до  царуването 
на  ^Манасня,  който,  сноредъ  едно 
пр^Ьдамне,  яаповКхалъ  да  го  пр!'^ 
трнн5ть  съ  триппъ  на-дп1V  на  100- 
годашпа  възрасть.  Огь  И.-витЬ 
пророчества»  които  се  намврать  въ 
книгата  сь  1геговото  име,  особено 
ааб11л1;жнтелно  по  ясносгьта  и  опр^Ь- 
дЬленостьта  си  е  пророчеството  за 
рож.ченисто  на  Иисуса  Христа  огь 
ДЬва  (гл.  7;  14)  и  пророчеството 
за  Хрнсгговото  унижено  състоя- 
ние н  прославлепието  м\-  (гл.  53); 
за  тпя  пророчества  той  е  на- 
рече11ь  ветлотагнтенг  евате- 
лпапъ,  Д|»уго  И.-во  пророчество, 
па  което  свЬтъгь  се  е  удив.1явалъ, 
е  било  пророчеството  за  погппва- 
нето  па  Вавплонъ.  Фран1;узскигЬ 
лирически  поети,  както  н  фран- 
пузский  свен1енъ  о]1яторъ  Босюе 
и  трагически  поеть  Распнъ,  еж  се 


вдъкнувалп  отъ  И.-вотЬ  прорл^е- 
ства. 

Исакча.  Град^чгь  гъ 
крЬпость  въ  подрумласки 
джа,  па  Дуиавъ,  154  кндом.  и 
сгЬв.-ист.  отъ  С  ИЛ  пстра,  мраа^г 
Рени  и  Исмаплъ.  I^  е  била  П|Ф 
зимапа  огь  руснтЬ  къ  1771,  1790. 
182^  п  1«54. 

Исарджтсь.  Гр;иецъ  ш 
53  килом.  на  с11В.-зап.  оть 
Пазаръ,  никога  сгоди  ца  на 
скитЬ  крале,  и  въ  турск*> 
м-Ьстозаточение. 

Игахаръ,  Едпнъ  огь  1:^-г1 
Паковови  синове,  който  ддп 
името  си  на  едно  огь  12-тЬ  пл* 
меня  (Бнбл.). 

Исвостей.  Сауловъ  синъ.  Ко9то 
иарувалъ  7  г^иинп  вадъ  1 1-Н 
плгмсна;  въ  борбата  си  да  отне« 
прГютола  отъ  Давнда,  к<1Йто  а 
билъ  въцарплъ  надъ  Нулпнчп» 
племе,  билъ  убитъ  въ  1049  ацЬм 
Р.  X.  (Библ.^. 

Исеть.  Русска  рЪва,  нспга 
ить  Псетско  езеро  (чиято  о^^«I• 
иосгь  е  около  '20  килом.)  въ  Гмг 
терипбургско  (пермска  г 
поп  тобо.1ска  г>'бер..  я  иша  а 
и  ь  р1>ка  Тоболъ ;  150  ШОПг 
Шаването  по  II.  почва  за  лШМ 
кораби  подъ  Екатеранбу]>гь,  I  я 
Г0.115МИ  отъ  устието  па  р.  Мя*х 
Искариотски    ( Иу(}а).   Ви». 

Игкия.    Пталпянсш!  I»-- 
входа  на  Неаполски  залпвь     . 
стр.  80  чет.  килом.;    28,000  «П. 
Произвежда  прКвъсходпп  овоипа 
и  вино    и    има    причутя    готи^яг» 
бани.  Въ  !1е1\«  со  *- 

Кпомео.  най-високг,     ,  -■ 

850  метра  надъ  морското  рапашш 
Остронътъ  е  пострадалъ  мио'"» 
огь  едно  земе'1ресеипе  въ  18Й. 
Гл.  градъ  Искня,  на  зяпдлиК 
брЬгь,  съ  6,275  жит.  Бла! 


—  735 


[пй  въздухъ  ка  о-вл  привлппа 
1ка    година    миого   дру1Ч1земцп 
топлитЬ  му  бани  въ  Са»ип1- 
йп  п  Ь^гпо 

[сключяаяъ.  Исхтгьрлямъ  и:п1 
[ОТО  па  другптк— Исключая  н*- 
Съ  исююченис  на  него,  оснЬиь 
0,  то  като  се  нзвплн.  —  Исклю- 
№.  Онова,  което  не  Н1»ил11[*а  да 
тура  подъ  общото  правило : 
ш  апько  пратлоси  има  исклн*- 
па,  —  Исключителенъ.  Който 
С4?бе  си  състагияиа  исклн>4('- 
особепъ,  отдКлепь:  тон  (му- 
е  иск.1ючитс.и'нь.  Ал  ячъ 
\ючнтелно р,}^ш(и*нь  и:иьбъ^  спмо 
'ГЬ  ХЛ-ЬбЪ.  НИК'ННЧ1.'НЪ  НР  илгь. 

[Мсключителность.  Свойството  на 

ЛЮЧИТСЛ  НОТО.    П1>ВеЧеГ0   въ    ^УV- 

кчоцо  зиаченпг'.  —  Исключииъ. 
1то  мож»*  да  се  псключаш),  огь 
п  исилючимость,  своП(П*во  на 
лючимъ. 

И  ркр«ч1епъ,  Чистосърдоченъ, 
1ВД1'м111>еиъ;  оггуна  п  искрек- 
Еть. 

[скрсцъ.  Село,  окол.  ц.,  со- 
№ск11  окрм  на  рдпонмгчта  рйка, 
аолпгЬ  па  Ст.1ра-1п;|]|ина.  на 
Цъ  пжтп  на  гиоссто  ми'/кду  Со- 

п  Норковпца:  1,285  жпт. 

Иекушаваяъ,    нп^кош.    П.иа- 

нл    иснитни.  съСлазцивамъ, 

игь  да  П)   1ф1>лъст1ж,   да  го 

>рпж    огь    п&тп    на    доброто, 

нстиниого.  —  Искушение.  ДЬЛ- 

1ето   .13    се    искунгава:    1гр1"а- 

ьпь  КОЙТО  пскушава.    Искуск- 

•ка.    Лицето,  което  лсЕун1ава. 

1лкус<*11ъ,    Похватенъ.    който 

*хь  мноп."  онати  е  стаижлъ  спо- 

'йъ.  —  Искусство.  Зшшнето  на 

тенъ  човЬш*;   ;тнаять,  който 

_върти  съ  Г0Л11М0  ум1^пие:  во- 

:усгтт,  стратсгняш,  тап- 

фортн(||НКпипта:    искус- 

ппо  книюп/^ипипнг\  и(^куппво- 

гаькачггшпо.  Изящни  искусства^ 


виж.  1ая;«г«*.  —  Иснустввнг.Съпо- 
куетво  направонъ.  въ  гмц<Пк1ъ  на 
направенъ  оп»  човЬкь,  неесте- 
стврнъ.  —  Искусственность.  Прина- 
длежность  па  искуственото. 

Игкърх  (стар.  Оскиосъ  [Кс- 
кугь]).  ИЛЙ-гльгата  рЬка  въ  гЛь 
вг-риа  1>ъл1'арип,  извира  въ  Рпла- 
илапнна.  тече  прЬзъ  Самоковската 
долвпа,  мпнува  покрай  София,  на 
[сЬвсръ  огь  нрш  и  па  раетоянне 
I  10  километра,  пр-Ьсича  Стара- 
I  планина,  тече  изобщо  по  посотса 
огь  югъ  къ>гь  сЬверъ,  и  се  анша 
въ  Дуиавъ  прн  с.  Гнгенъ  до  роз- 
вилнипН  па  иЪкоганшия  римски 
градъ  Ескусъ;  около  270  килом. 
НаЙ-главннй  нрнтокъ  на  ГТ.  е  Ма~ 
Аъкъ  11гкь}1ъ  (Ктрополска  рЬка), 
който  събира  воднгк  си  отъ  (гЬ- 
вернигЬ  склоиоБР  на  Етрополска 
планина  (отъ  в.  Баба  и  др.). 

Истандня  (апгл.  1се1ап(1.  ледена 
земя).  Гол11мъ  осгровъ  въ  Европа, 
въ  СЬверна  Ледовпти  океанъ,  ^00 
кплом.  на  зап.  отъ  Норвегия,  700 
квлом.  на  сЬв.-зап.  очт.  Шотлап- 
дпя,  270  килом.  на  пот.  отъ  Грпн- 
ландия;  проггр.  1 02,1 1 7  чет.  кплом.; 
?[псел.  72,445  жпт.  Гл.  градь  /*''*<- 
кнкшикь.  Островъгь  принадлежи 
па  Дания.  Най-голЬмата  му  длъ- 
жина,  отъ  пет.  къмъ  зап.,  е  по-воче 
отъ  450  кплом.,  най-голкмата  му 
ншрочина.  огь  сЬв.  ь^ъмъ  югъ,  е 
около  ЯОО  кплом.  СрЬговегЬ  му, 
особено  сг1;верп  нт1'.  и  западнитЬ, 
с«  много  прорЬзанн  съ  за.1иви. 
Въ  1г1)Кои  огь  заливпгЬ  пма  мно- 
гобройни малки  острови.  \\.  е  въ 
много  отношепия  елна  отъ  н;1Й- 
ннтереснит!!  части  на  свЬт.  Фи- 
.зическптЬ  ц  чьрти.  на  п  псгори111'а 
0  характеръть  на  жителегЬ  й,  еж 
тв-ьрдЪ  заб^ктЬжителнп.  Тя  см^топ 
по-вечето  отъ  високи  планнпп, 
много  огь  конто  ек  дЬЙ<'ТВу№1ЦИ 

воляани,  огь  които  главини  е  Х{^к.и< ,- 


736  — 


*еамо  1г^>коп  равпиип  погфай  б|гЬ- 
говетЬ,  и  1111К0ЛК1)  долини,  ел  ла- 
с»*ляемц,  ил»  сгодни  допЬйдЬ  за 
обрлОотване,  па  дори  п  тамь  едва 
ли  с«  вннаа  дръио,  п  тслимагьть 
не  става  за  жито.  ВжтрЪмшостьта 
на  острова  е  токо-р1.'чи  съвсЬмъ 
завзета  оп»  обширни  пространстиа 
лпва  и  други  полклиичссии  про- 
пнн1М.еиия,  сиЬ.кни  илатти  и  лед- 
ници, които  поиЬкога  с^тнлатъдори 
и  до  5р1л'овотЬнао-ва.  С1г1'»|;на*11; 
планини  и  иороптЬ,  които  хлу1Х'П1 
п:-гь  гЬхь,  прав^^Е^ь  съобн1енпсто 
межлу  едно  населено  мЬсто  и  друго 
твър^хЬ  МЛ1ЧН0  и  оиасио.  Нъ  при 
ьсичко  това  цпвплиаацпита  от- 
давна си  I'  пробила  тука  пя^ть,  и 
нсландци  сл  обработвали  поезията 
п  други  клонове  отъ  литературата 
оъ  сполука. 

НнИ-високнИ  планински  връхъ 
!гь  0-ва  е  Ораефаекулъ,  около 
2,000  метра  на,ть  морското  рав- 
нище. Най-прочутцЙ  но.1канъ  е 
Хе1иа.  Съ  волканнтЬ  имагь  сврь- 
сва  топлвтЬ  извори  и  гейзервгЬ 
(виж.  таи  дума),  които  еж  много- 
бройви.  0-въгъ  страда  често  отъ 
земстресеннн ;  паЙ-страшнитЬ  еж 
били  въ  17п5  и  1788.  Уимпта  не 
е  иб-сурова  отколкото  иъ  Данин, 
нъ  СО  протака  нГьвиче,  га  кжсгочч) 
л1уго  и  голЬмат;!  влаш  не  благо- 
прилтствувать  па  раститсллосаъга. 
Отъ  животното  царство  има:  20.000 
говеда,  30,000  коне  ц  400,000  овце 
и  тоя  добатъкъ  съставя  главната 
час1ъ  огь  имота  па  житедетЬ.  Ко- 
нетЬ  ек  дребни,  н  ь  мони!И  и  пръ- 
гави.  Огь  растенията  забйтЬжи- 
телнн  еж  иеалндский  мьхь,  отъ 
който  приготвягъ  брашно,  бара- 
бойтъ  и  лен*ьгь;  хл11бъ  отъ  жито 
е  по-вечето  едшгь  раскошъ  въ 
охолнигЬ  домове.  Горивото  доставя 
отъ  брЬговетЬ  на  Сибиръ  поляр- 
ното течение.  11а1а11ДЦИтЬ  се  по- 


мппуватъ  главно  съ  р01 
и  наП-важно  е  иору  ноловггшт). 
Главини  вносъ  сьсгои  отъ  ръаь» 
ячемшсъ,  брашно,  кафе,  заи^ 
дакйорн.  Главпвй  изиооъ  е  1Я^ 
су1иеиа  риба,  Ц'ЬЛ11Д«  пере,  М 
коне.  Минералното  богатспм  п 
о-на  он1е  не  е  [>азработепо;  оп» 
него  най-изобилна  е  сярата. 

ИслаидгцггЬ  еж     п6-вечят<)  п 

малъкъ  растгь.  и  р'11Дко  д* 

до    дълбок!  (ГПфОСГЬ.  ТЬ  ПЛ'    . 

едно  норвежско  наречие  л  се  о^ 
лачаватъ  по  честность,  пр""'"" 
иоеть    и  лк>бовь  къмъ    «>'  { 
ннето;    рЪдко  е  да  се  на^ 
еландецъ    да    не  зна^*  да 
пише,    колкото    н    да  е 
110  нкроиспов.  исл.  ся  проТ' 

И.  е  била  открита  въ  ^'^ 
едннъ  порвежски  пиратъ,  на  НМ9 
Надодъ,  който    бнлъ    нсхвцауяг 
таиъ  отъ   една    буря.    Прьвк  с^ 
заселили    гамъ    норвежни 
и  рЬд  водител  стиото     на     1 1 
(872);  сдЬдъ  тЬхъ  отннми 
Образовала  се  едпа    арна»ц^п. 
ческа  република.    Въ  981  се  »к- 
воло  христя петното.   Въ  пачало» 
иа  ХШ-и  иЪк1н  норвежскив  хр«& 
Хаконъ  VI  сполучндь,    сь  язаЛ* 
пата  иа  Снора  Стлрлеаона.  »>  '^ 
владЬо  о-аа;  въ  1380  П.. 
съ  Но]<вегия.    1тапжла    вл.:.;   ' 
на  Дания;    а    въ   1310    пп  г,-' 
краль    Христианъ    111  ш  | 
н.  протестаптството.  НЬии.:1 
И.  бяла  пр'Ьдадсиа  на  ек< 
дий  въ  ржц1;тЬ  на  едпа  к.л 
която  онустоншвади  г1|.!!      :    '■ 
■1>о11а  ир||М1'  и  нпсглмт   1^  ч    :! 
кога     100,000,     омалГ.         11 
позвоииа  иа  И.  да  Т1|     ^ «   ^ 
бодно     само     отъ    пач^км*" 
ХУ1П-н  в111гъ. 

ЛслЬлванъ.     ^ 
тука  исл'Ьдване,  ис;.ом^'»о.V..4, 


—  737  — 


1%до8ателенъ.  Който  се  отиасп  до 

1гл1ипане. 

^■г.шчилп-ь.   1)  Име,  което  д:;- 

|Рвь  пииЬкога  на  мохачеданскати 

^0.   2)  ИсичквтЬ   мохамедансна 

?грппп. 

Иглаилъ.  Аврцамо&'ь  п  Лгаршп. 
!тгь,  копло  счптгь  гт  прао'п^ць 
«;1  ар.*0«мЧ>  (около  2000  прГап 
Р.  X.)  [ПчГкь.]. 

Игхинлъ.  Русски  пристани- 
иеиъ  градъ  въ  Бесарабия,  на  с*Ь- 
аерипи  брЬгь  иа  кнлпйскпн  рл1- 
©въ  огь  Дуиавъ.  окодо  60  кнлим. 
|тъ  усти(^о  му:  и6-вечг  отъ  20.000 
ИТ.  Доста  гол1;ма  търговия  съ 
1ШТ0.  —  И.,  иьрвпначалко  турска 
крТшоетк  билъ  прЬ:^еть  п  сьси- 
[1аиъ  огь  <уува1и)ва  вь  1789;  ми- 
1хлъ  въ  влад1л[ие  на  Русия  въ 
1812;  Парижскнй  договоръ  въ  I НЬО 
Го  «лчггжинлъ  иа  Молдова;  Бер- 
1ПИСК11Й  диговоръ  въ  1878  го  пр11- 
«д»»  накъ  ин  Русин. 

Ишаплъ-паша.  Египетски  хж- 

Швъ  огь  1Ч()3  до  1870.  //.-».  бпдъ 

^д,  въ  Кайро,  Египетъ,  въ  1830; 

гой  бодъ  2-п  сииъ  на  Л  брах  им  ь 

ита*  и  виукь  па  ЛЬ'ХМ1'ДЬ  .\ ли  ; 

^юь  вьсппгакъ  въ  Нарижь;  на- 

р1д11.гь  сгрика    си    Саидь-папш 

рто  5*и  египетска  хкдпвъ.  Ои1е 

[кргЬзъ   живота  на  Саидъ-пшма  у- 

Иравляшмь  ?л'ипеП1  И[г1>:п»  иего- 

л;1ггвпе  въЕво|'11а.  ПрГ^гь 

1скага  менауособна  война 

«аечелилъ      грамадно      богатство 

1рк|ъ  проиг^водството  на  памукъ. 

Ейл»  сшталь  Лепенсонпн  проекть 

иваш  на   Суеиски  \и\\\\\л\ш 

и  иа  Кгмпетъ,  дГ.нтелно  на- 

срммилъ    Това    прТ-дприятио.   Въ 

мрндобн  огь  султана  наслЬд- 

на  рг(шетския  пр1кгголъ  да 

право  отъ  баща  иа  спнъ,  па- 

Ч  «аоредъ  турския  иак«ч!ь  на 

ария   нас.1Мни!гь.  Въ  1808 

той,    съ  распростринсиисто 


властьта  си  надъ  Горнп  □  С^ии 
Нилъ,  съ  сключването  вънкашни 
заеми  ;1а  увеличение  па  войската 
и  флотата,  съ  ирЬдлагането  неутра- 
лизацията на  Суепски  каналъ  ц 
поканването  чуждитЬ  господаре  да 
нрпсжтствувагь  на  отна[»ннето  му, 
токо-ррчн  се  ироглаелванп'  нема- 
висимъ  господари  Огь  свои  етраиа, 
султаиътъ  му  заповЬда  да  намали 
войскат  си»  да  унищожи  поржчкитЬ 
си  :ш  броияни  параходи  и  най-но- 
вата система  пу1нки,  и  да  се  въз- 
държи огь  сключването  вънкантн 
;*це.ми,  1сато  го  уаплаша  съ  сваляне 
отъ  нр'1'>сггола  ако  откаасо.  Като  не 
доби  очакваната  помтць  огь  Ру- 
сия и  друп!  сили,  той  се  подчини. 
Относл];  той  придоби  новн  прав- 
диви, шигго  му  даваха  върховната 
власть  надъ  войската,  и  правото 
да  склгючва  заемн  а  търговски  до- 
говори. Вь  1874  спечели  поб-Ьда 
на.гьдар(|>урскиясултанъ,въср11дпа 
Афртиь  Съ  паиравата  на  пхтинш, 
пооП1рнваае  земелФлпето  и  други 
подобрения,  той  зал'Ьган1е  да  про- 
I  свЬнщва  околнитЬ  полудиви  пле- 
,  меиа.  Нь  ггь  1871»  правителствата 
I  ваФрпииия  и  .\н1лия,  прКдь  впдъ 
,  иа  оканииого  финансово  състояние 
на  Египетъ,  р1ииихх  да  се  назгЬ- 
сжгъ  въ  египеюкитЬ  работи  и 
съединено  поискакж  оть  султана 
хждииъп.  ,га  назначи  за  мнни1.т[)а 
па  (|»ннанст11  и  на  обпштЬ  сгради 
французииъ  ц  англичаипнъ.  Хж- 
дивътъ  възнегодува  оть  тал  намЬса 
па  западиитЬ  сили.  Султан ьгь 
нрЬдюжи  да  свали  огь  нр1.стола 
И.-п.,  н  да  назначи  Халимъ  паша, 
Исмаилонь  стрика,  иа  неговъ  прЬ- 
емникъ;  ала  силитЬ  посъв^^тваxж 
хждива  да  напусне  престола,  като 
му  обЬишхл;  ла  подкр1>П1ЖТЬ  сина 
му  Товфика.  Султаиътъ  ск-юни  на 
^'ая  м1;рка.  п.  на  14  юпии,  подтгеса 
фермана,  който  уволняваше  х;мива 

41. 


-  738  — 


въ  пол1«1  иа  сниа  му.  //.-м.  ту- 
такси се  сгъоб|)а;ш  сь  султанското 
ппстаповлепир,  и  спиътъ  му  се 
прогласи  ххдцвъ  иодъ  името  Тев- 
(|»пкъ  I.  На  Я.-м.  се  отреди  го- 
дишна пенсиа  50,000  аигл.  ^ирн, 
на  синоветЬ  му  Хасана  п  Хюсеина 
—  по  20.000  аигл.  лпри;  и  на 
мпйка  му  —  1^10,000  аигл.  лири. 
И.-п.  напуснлч  Егпнетъ  на  18  юния» 
като  отпхтува  яа  Неаиолъ.  Той 
почпнж  въ   181)5. 

Исменд.  По  грьн,  басносл.  1ЪП1е- 
ря  Едипова  и  Поклстина,  сестра 
Аитиплаша. 

Иго,  1р.  Прпглашаир  когасеп^о. 

Исопъ,  1р,  Растение,  което  се 
уиотрЬбява  кат<1  леко-въабужданк- 
|це,  то111ГИ'ско  срЬдство. 

Испанин.  Крллство  аъ  Европа, 
аахшпца  шьголЬмягя чясть отъ II и- 

рПИоПгКП  П-ВЪ,  —  оня    1Ч)Л1.МЬ  по- 

луост|м»вь,  |;оЙги  обра:(ува  1()Г1>-:-»а- 
падцйн  кйгь  на  сврои<'йскии  ма- 
терик-ь.  II,  се  простира  пб-къмъ 
Ю1"Ъ  огь  коя-да-е  друга  европейска 
страна,  и  по-къмъ  .чападъ  отт.  коя- 
да-е  друга  освЬ|гь  Иортушлня.  Тя 
има  :1и  пр1и1^'|>1  на  стГ.и.  Фринннн, 
огь  КОНГО  1а;  дкпа^тъ  ЦирянеПски 
1ианннн;  иа  пет.  и  югь  Ср'1у1и- 
з*'МИо  мо|)е  я  Атлантически  океанч.; 
и  на  чап.  Атлантически  океанъ  и 
Португалия.  На  югь  кк  д1ии  01ъ 
Африка  ГиГ>р;итарски  протокъ. 
Простр.  492.230  чет.  кнлом.,  безъ 
да  се  смЬтатъ  БалеарскптЬ  о-ви; 
насел.  17,550,;)00  жчгг.  Повръх- 
ностьта  е  високо  планинско  иоле 
и  обра:«ува  редътераци;  това  поле 
е  набръяднрно  огь  ПберпйскнтЬ 
олп  КаптибрийскитЬ  планини  и 
снера-Гвадарама,спера-Морена,сд- 
ера-Игвада  в  др.  ОтъЬ-тЪ  гл.  р11ки: 
Дуро,  Тахо,  Гвадпанаи  Гвадалкви- 
вцръ  се  а1И8агь  въ  Атлантиче- 
ски океанъ,  а  Ебро  въ  Ср^апзем- 


но  море.  Отъ  каяалит!|, 
жителенъ  е  Пмператорскпй. 
матьгъ  е  пзобпю  ум1-! 
ала  въ  Кантабр.  п  ь;  !:  , 
окитЬ  план  и  пи  суровъ,  а  въ 
кнгЬ  мЬста  на  Апдадуаая  сг1и1е| 
африкански.  Земята  иа  рш1  _ 
нигЬ,  които  захва1цап>по-гол1лап" 
часп.  0'П.  П^  I»  токо-речп  съвсЬзгь 
оголена;  а  п.1аиип11тЬ  а  доливитЬ 
на  баскск.  обл.,  (Лли  Кас^ 
Лстурня  и  Галпция  ся  богал 
растителност!^  Растателиотп 
ство  пр1аставлява.  оов1>иь 
произведения  а  кестснп,  ад  *»гь 
маслини,  миидала,  пам7къ,захария 
тръстика  п  •|>пнпк.  палми;  вахао 
е  и  винодЬлпсто.  Около  22.'"*'  " 
литри  маслинено  масло  с 
воясга  всЬка  година  пъ  стря! 
огь  кое1'о  пол1ШПпа1а  о? 
въ  странство.  Миндадп, 
о]|1;хп,  лимоин,  П]>г/га1са. 
грозде  се  виасять  въ  А| 
грамадни  количества;  ос1 
И.  впаси  въ  Англия  и 
вино  за  пб-вечо  отъ  2, 
апгл.  лири.  Огь  ;к!У 
се  отличавагь  (-ь 
кон<'г15  и  ро1'атиЙ  дооатькь- 
лЬмо  количество  се  раанък 
о<хзи,  мулета,  козп  и  овце  (Ш 
носи):  мериносната  ш- 
отъглавиит!;  иг^иоони 
уничнтелио  е  и  к 
сипилопроизводсть  : 
'  дЬлието,  нито  рударство!^  п\ 
развито  както  тр*Ьбва.  Плапт 
'  изобилватъ  съ  олово,  м-Ьдъ  и 
;  нецъ;  искарва  се  и  :;, 
I  и  добри  каменпи  п%г  I 
|л'Ьани  руди.  Ала  канеи.  нкгл 
'  и  желй;юто  опц»  ие  се  |ла| 
I  тнагь  спЬстии,  та  Нелгия  иАи! 
внаопъ  въ  II.  п» 
жел1йо  и  кам.  ил.^ 
шлеиогтьта  1-  слаба.  Глв! 
мучнп  фабрика  иДк  въ 


—  739  - 


се  много  н  копринени 

И-  е  коцстотуцнониа  монархия, 
1й1|дствеиа  въ  мжжското  и  жен- 
коаЬно.     Пспт^днателиата 
[асть  е  въ    рххгЬгЬ  на  крали  и 
ми^шстритЬ  му.  а  закоиодател- 
1Тй    власть   принадлежи  на  днЪ 
1ри,  соийтт»  и  коигресгь,  конто 
1{М19увать    кортесптгь,  Адмтш- 
ктавно.  И.  е  разхктсна  на  47 
1СТН  (49  заедно  съ  Балеарски- 
гЬ  ц  КянарскптЬ   о-ви).    Стол.   е 
ЗГаг^ридъ.     Испанстгнт!»    иолойпп, 
никога    толкова    об1и[грви,  чр|1зъ 
'ч1ан»*то  на  Куба,  Пирто-Рпко, 
:  лнискитЬ    о-вн.    нито    сл-Ьд- 
сгвио  на   амернкапско-пс11а11г.ка'П1 
война    въ    1898,  токо-речц  сч^  у- 
вшиожахх:  остава  гь   само  нЬкон 
огь  ДЬвическнг!»  о-ви,  Марнискк- 
А  Кар<1ЛЦцскаг|->,  Палаосскит!'.  и 
■кията   въ   :^а11адиа    Лфрнкп 
/.   ,  иандо-По,  Амобомг  и  др.). 
В'Ьромспов^дане  и    образование. 
)о.п..1  ,  (.ата  цръква  ^^  1*имо- 

. :  до  гкоро  Рямо-ка- 
!а  и^ра,  огь  която  (» 
к...  ,  ;;  цкшй  народъ.  е  била 
идинственото  в^роисповЬданс  по- 
по  огь  закмпги  1Тр11ДН  уин- 
ипето  на  монастдр**!'^  въ 
и>,  около  една  пета  огь  ц1.лпя 
1ролъ  е  билъ  въ  служба  на 
цръквата.  Гол11Мо  о  числото  на 
^01лаготворит4*лмцт11  учргадгпня, 
1КГ0  п  на  проеяцитЬ;  прЪди  гг-Ь- 
1К0  годиин  500,000  дунш  ех 
подържали  нь  1028  благотво- 
[телня  иаведении.  Народното  о- 
;юваип«'  е  остан;1&до  на:шдъ 
другитЬ  европейски  държави. 
то  образование  вма  10 
Гу.  .    "Та. 

Езикъ    и   книжнина.    ПспаискнЙ 
1Вк"К    който    с»'   е  развгиъ    отъ 
кггонародняя     латински  езпкъ, 
1Ш0Г0  германски  и  араб- 


ски думи.  които  еж  атЬзли  в1» 
употр-йбенае  отъ  стълкновението 
на  испанцитЬ  съ  вест1Ч)ТитЬ  в 
арабетЬ.  Отъ  разнитЬ  нар-кчня 
иай-рано  е  било  обработено  кас- 
тилското.  Завоеваннлга  на  испан- 
ци гЬ  ех  распространили  е;*нка 
имъ  въ  други  части  на  св^гт, 
н»1й-ш*ч*'  въ  Ам»'рика,  особено  въ 
южна.  Първите  хкдож*'СТВ''НИ  про- 
нзвгдпшя  па  II.  ех  бпли  |>оманси, 
съ  С1.вс'!;мъ  сво1'об1)ална  и  чпето-на- 
родна  поезия,  отъ  дидактически  в 
епичгски  характ<'ръ.  НаЙ-староти 
нронзведгние  огь  тоя  видъ  е  била 
Рог)па  (1г1  Сг(1  (Х1Г-И  вЬ^. 
И;1й-бл1чмшвпй  пернодь  на  ис- 
ппискатл  драма  е  било  времето 
отъ  нач1иото  на  Х\'1-и  до  края  на 
Х\'П-п  в^къ.  МногоброЙннти  ис- 
пански драматурзи  отт»  това  вр11М(' 
ос  группрзгь  ок'ао  Калдсрона  н 
Лопе-де-В»^ги.  На  т<1Я  ш-риодъ  се 
отнася  и  развитието  на  романа 
въ  И.  Въ  тоя  видъ  поезия,  нйй- 
много  се  ••  про(иаввлъ  Сгрвапт(.чгь 
1гь  евоя  Дон?,- К и. гот ь,  проническо 
Подражание  на  тогавашния  рп- 
1д1рскц  романь.  И.  е  ималн  въ 
разпи  врЬмена  даровити  иоети, 
отлични  писателг,  а1тТорицп  и  по- 
литически оратори,  ако  испанска- 
та литература  и  да  и»-  занимава 
сега  едно  отъ  първитЬ  мЬста 
меж.гу  евроП1'йскитЬ.  Виж.  Тикпоръ, 
Лппо^тя  Ш1  пзнщнатп  лтигрп- 
пп/рп  ггь  Ипшния  (Мадридъ). 

История  ПрЬдна1ага  ег,  че  най- 
стпрнг!'»  жите.К'  на  И.  еж  били 
иб1'риЙц1ГгЬ,  едно  отдЬлно  племе, 
огь  К01Т0  гл  се  упазили  и  до  сега 
остатки  подъ  им)То  баски.  СлЪзъ 
това  ибсрийнигЬ  се  см'Ьсили  съ 
келти,  та  се  образувало  племе 
ке^гг-ибсрнаии:  отъ  това  хиеме 
происхождатъ  главно  еегашнптЬ 
иснанци.  Много  рано  финикиянетЬ 
и  картагеняиетЪ  основали  селин^а 


-  710  — 


по  крайбр'!1ЖИ1Гга  ца  И.;  ала  около 
200  годпнп  прЬди  Р.  X.  Гшлп 
истикаии  оп»  римляигтк  Въ  ирЬж{} 
на  воликото  пркг-л^чшс  на  наро- 
дитЬ,  въ  И.  нахлули  вар11ар<'гЬ 
вандали,  свевн  п  алони:  въ  ^-и 
в^к^ь  т\\  всичкигЬ  били  П0б1и»'11Н 
(кгъ  вг-стготитк,  конто  основали 
обишрна  държава  вь  И.  п  южна 
Галия;  столицата  бала  Толедо. 
Въ  бптвата  при  Хергс"Ъ-де-ла- 
Фронтера  (711),  вестготигЬ  б1ии 
разбита  огь  маврнтЬ,  които  осно- 
вали въ  II.  Кордовското  хала- 
(|)атсгтво,  което  скоро  ое  раздро- 
бнло  па  много  държавици.  Исто- 
рията на  II.  до  ХУ-н  вЬкъ  е  една 
борба  на  христянстЬ  въ  планп- 
нигЬ  па  Астурпя  п  Галццпи,  копто 
били  упазили  н<'Завпснмостьта  си, 
съ  мавригк  ХристянетЬ  сполучили 
малко-ло-малко  да  отнемлгь  ае- 
мята  си  ОП.  маврцтЬ,  и  да  обра- 
зувагь  силни  кралства.  Въ  1492, 
Фердинанд ь  и  И:^абела,  които  съ 
Ж(пштбата  си,  он;с  въ  1469.  бпли 
съединили  подъ  еднпъ  скнптръ 
кралства  Арагоиня  н  Кастнлня, 
изгонили  окончателно  манриН! 
огь  полуострова.  Сжиигга  гмднна 
впхЬла  и  откритието  на  Амг-рпка. 
Огь  съедияенисто  на  А]>агоиия 
ц  Кастнлня  СО  образувало  Ис- 
панско кралство,  и  Подкача  исто- 
рията па  сегашна  П.  СлЬдь  за- 
воеванието на  Гранада,  иослЬдно- 
то  наврсЕо  кралство  въ  полу- 
острова, И.  етанлиа  кралстно  огь 
ИиринсПскигЬ  планини  до  Ги- 
бралтарскн  П[н»токъ,  а  съ  прндо- 
биваието  на  Неаполъ,  Сиаилин 
и  новооткритнтЬ  земи  въ  Аммрпка 
—  1гьрвати  монархия  въ  Европа. 
Огь  151(>  до  1700  въ  II.  няру- 
валъ  австрийски  домъ:  той  до- 
1нелъ  на  испанския  пркгголъ 
чр1>:$ъ  Филипа  Хубави,  си1гь  на 
австрийскин    импораторъ   Макси- 


милвана,  който  г.  " 
Фердпнандова  и  II 
ря.  Иь  царупапе'!!^  на  Ф 
Ц  (15Г>0  —  98)  цЬла  Европа 
чувствувала  вдияплето  иа  Ш 
при  вспчкотова  тоя  парь  съ 
нигЬ  си  военни  разноски 
разорилъ  И.  Съ  Карла  П 
—  1700)  о?  прЬгЬкла  81 
пансната  династия.  Той  иста! 
прЬстола  на  Фплипа  Анжу( 
внукъ  на  Луп  XIV. 

Съ  Филипа    Аижуски    (Фил 
V,  огь  1700    до   174(5)  на  ис1 
ския  нрЬстолъ  дошли  Оурб^мш* 
ала    въцарението    ва    *!' 
породило  войната  за    " 
иислп>^)ство,  Лвстр!' 
жзъ   съ  Англия    ■  ,  1»| 

Луп  XIV  зелъ  странаш  иа  ш 
си.  Сл-Ьдъ  многобройни  в^спол] 
французетЪ    спечелили    П( 
при  Вала-Вичноза    (1710)^^ 
докарала  вь  171^  Утрехс! 
говоръ  и  принозианансто  иа 
лнпа  V.  Вь  царуването  вя  Ка] 
Ш  (1759  —  88),  мждръ  и  прос! 
тень  крал1н  II.  тръгнхла   азп( 
напрЬдъ    въ  тт-рговияга  а  пи 
нъка.  Карлъ  П'  (1788  —    16( 
като  зелъ  страната    на   Фраш 
В'ьвл1;1иъ    II.    в-ь    една    габ* 
война  съ  Англия.  Кардъ  си 
оставката  отъ  пр'Ьстола  0ъ  т 
на  нлй-стария  си  сннъ  Фор: 
Нанолеонъ  Бонаиаргь  цр| 
Фердннанда    да     иааусие  и 
прЬ<1Тола,  заробилъ  го  в^ь  го; 
та    па    въцар^нн»:то    му.   и 
нснанската    корона    на  брат» 
Иоспфа.  ПсиаипигЬ  въз<гганх1П 
съ  помои1ьта  на  апглачап*^^. 
гонили  *|)ранцузе'1'Ь    (18]4>-  'Ь 
диппндъ  се  въскачвлъ  изиово 
нсна1Гския  пр1>стодь. 

Въ  нр1;ме  на  пойната  с1|  ф] 
'  г^-зстЬ,  нспанцитЬ  си  израб^т! 
една  конститушш  (181*^).  4^] 


—  741- 


Папдъ,  като  се  върпжлъ  па  пр-Ь- 
сгола,  откамаль  да  нрппизнле 
ко11ггит5'ив«та.  Едно  вклтаппе  па 
испанската  виЙска  въ  1Н20,  подь 
начх1ствот<-|  на  Раего  н  Кви1>оги, 
прнн>дпло  краля  да  приеме  кон-; 
ститупията  и  да  свика  кортсситЬ ;  | 
ала  въ  1Н23,  сь  помогцьта  на 
въорхженага  иам'Ьса  на  фран- 
цу.чскитЬ  пурбони,  въ  П.сс  въястга- 1 
ноннло  [1р1>ди|иното  самовласгие. 
Подь  в-1  н н ннето  на  жена  си, 
Мария  Христина,  Фсрдинапдъ  под- 
повиль  (парня  к;гст(искн  редъ  на 
пр1н:^п>лонасл^аството  (1НН2),  по 
юайго  за  нас1Ьд11пиа  дохождала 
дьщ^^рн  му,  Пзабела,  на^гЬсто  брать 
му,  Донъ-Карлосъ.  Сл^хь  смъртьта 
на  Фордиианда  (1833),  избухнжла 
М'  "^Еи  война,  въ  конто  лн- 

0  .1  партия    зела  сгранага 

на  ИзаОела  и  майка  и    Хрисгима, 
а   реакциоаерптЬ  —   стрината  на 
Донъ-Карлоса.  СлЬдь  една  упори- 
та борба,  нь  КОНГО    на    на[>тиятц 
па      хрш'шинистшн}ь      помапии 
Лиглни,    Франция    и  Цоргугални, 
прЬдприятшто    на    Донъ-Г^арлоса 
било  наЯ-сетнЬ    изгубено  (1й39). 
У     ''Ла     царувала     33     години. 
ь   това    царуване  забКтЬжи- 
111  събития  сж  изгнанието  на 
:.1.'.а11ца  Христина  (185-4),  война- 
та <гъ  Мороно    (1859),    присъеди- 
нението на  Саиъ-Домииго  (1861) 
в  пр-Ьпнрн1П'Ь    между    И.  и  н»»й- 
тп1.    пр^аптнн    колонни,    Перу 
(1МЦ  —  65)  п  Чндп  (1Ж]5). 

Въ  1808  Лаабела  се  иягонн  отъ 
П(г1)СТола  огь  една  всеоби1а  буна, 
и  «ярталь  Серано  се  назначи! 
Г'\1ь  на  принрЬменното 
игво.  Въ  1870,  прпврЬ- 
К'^йцото  правителство  избра  князь 
Л.'ополда  Хохенцолернски,  родни- 
ва  на  прусскня  краль  В^ихелма, 
1!  гчвземе  вакантния  црЬсголь. 
д|1ац41УЬ  че^   ао   съвЬта   на  прус;- 


ския  кроль,  князъ  Леополдъ  се  от- 
ка:1а  отъ  нспангката  корона. 
Наполеонъ  ЛГ  поиска  отъ  краля 
увЬрение,  че  никога  въ  бждлик*- 
то  Прусия  нЬма  да  нохтьржа 
прите;тнията  на  тоя  князъ.  Това 
увЬреиие  кральгъ  като  откааа  да 
дгце,  Наполеонъ  обяви  на  Прусия 
война  (виж.  Ггрмпния),  Сжи1ата 
година  за  испански  краль  се  избра 
нталиянский  князъ  Амедео.  Като 
се  отчая  да  упраамва  констп- 
туцпопно,  Амедео  I  си  ,^»До  о- 
ставката  оть  прЬстола  вгь  1873. 
П.  се  прогласи  републик!»,  и  из- 
бухна едно  нъзсгание  на  карлн- 
сти'г1ц  посл11Д01Шгеле  на  внука  яа 
Донъ-Карлоса.  Въ  1874,  за  ис- 
панска кр!иь  се  прогласи  Ал- 
|[)онсо  ХП,  гйнъ  на  бивншта  ца- 
рица Изабела, койго  умрЬ  въ  1885. 
Неговнй  слкдсмьртенъ  синъ,  Ал- 
(|»оцсо  ХХ1П,  роденъ  въ  1886,  се 
п  ро  гл а  си  и  спа  н  с  ки  крал  ь  подь 
регенгството  на  майка  му  Христина 
В1.  с^шпя  день  на  рождението  му. 

Псиахапъ.  Псрсндскн  градь 
(гл.  градь  на  обл.  Иракъ-Лджс- 
ми),  сгара  столица  на  Персия; 
населени(*то  му,  сл1»дъ  като  е  било 
1  мплнонъ  жптеле,  сега  е  вече 
само  1)0,000.  Стовиринц»  на  тър- 
говията ст»  Индия,  Афганистань, 
Китай.  Турция,  Сирия  и  Егнпет^ь. 
ЗабМ-Ьжителнн:  етаръ  палагъ,  Г1>- 
лЬма  джамия,  кале  на  раснадване. 

Ио1ИИ1|1Днпъ.  1)  Принознанамъ. 
пЬрвамъ.  дьрЖ|^  сь  тв-ьрдо  у61»- 
ждение:  испонуъдамъ  трнетянска» 
та  агьра.  Ислов^дамъ  гр^ьхоьепаиси, 
съзнаш1мь  се  въ  тЬхъ  пр'Ьд1>всио- 
вЬдника.  2)  —  мш(ои»,  распнтвамъ 
го,  накарвамъ  го  да  искаже  всичко 
(за  ()уховникь).  Испов^данъ  се,  нс- 
казвамъ  всичко.  —  Испов%дане.В1ь 
ропсповЬдане,  вЬра;  духонннгЬ  ис- 
тини, КОНГО  ирино.шана  цръквдта. 
—  Испов^дь.  Тайнство  покаяшш; 


—  742  — 


устпо  прппознавано  гр^ховегЬ  си 
прЬдъ  духовника.  —  Испов^днмиъ. 
Свещено  лице,  което  испоьЬдол  ;за 
грЬхове.  духовникь." Испов^денъ. 
-Който  се  отнася  до  испов11Дь:  испо- 
чш1)на  кнша,  рас^шсъ,  списъкъна 
онпя,  КОНГО  ек  бода  иа  исиовгЬдь. 

Иополтгь.  ЧовЬкъ,  коЛтс»  по 
расаа  си  надмниува  много  обикио- 
нонъ  човЬкь,  всликань,  гнгинп.. — 
Исполинсни.  Необикновено  голЪмъ, 
прЬголЬ.мъ. 

Испормвамъ,  рус.  отъ  порна, 
раншила.  Покнирммъ.  раав^аямъ, 
нсхабявамъ;  кспорненп  нрат. 

Яггеааваяь.  Мжчж.  —  Истеза- 
ние.  Мкка.  —  Истезатель.  Млбчи- 
тель,  който  тури  яЬкого  на  мяка. 

Игтерня,  историка,  '/'•  Н<'рино 
ирипадане,  което  се  придружава 
съ  см^Ьхъ,  сълзи,  а  понЬкога  съ 
конвулсивни  движения  п  викъ^па  и 
съ  аадухъ.  Тан  бо.юсггь  ноии  и 
името  асеиска  неринчсска  бплест!. 
и  •'  по-вечс  шумна  отколкото  о- 
пасиа.  (^пука  наппрпнсгки. 

Истокъ.  Царствице  вь  Араиъ 

Истокъ.  1.  Точката  иа  иебото, 
д11То   стьнцгго    нгтина,    изгрЬва 
надъ  небосклона.    2)  Въ  цай-ши- 
рокая  смпсъ.ть,  европейцптЬ  разби- 
ратъ  подъ  името  И.  ц:Ьла  Азия. 
безъ  Сцбиръ,   който  раз.1ича  отъ 
другитЬ  стра!!И  на  азиятскня  ма- 
терик ь  по  историята  си.  Кьиь  //.  се 
чноли  поиккога  и  Егинеть,  койго 
по  нсторияга  и  дивилизацинга  си :' 
принадлежи  на  штятскптЬ страни: ! 
па    понятието   Я.    нодрл;збира    и  ] 
Турция    заедно   съ  европейскнг!! 
земи,    които  ек    вл1иалц    нЬкога! 
алн  още  влиздтъ   въ  състава  й. 

И.  е  пграхъ  въ  истораята  на 
цивилизацията  една пр1;важиа  роля, 
Могло  би  дори  да  се  реч»',  оть  една 
гледна  точка,  главната  роля.  Още 
гръцког!}  историци  с&  пидозирали 


(Шшшското  пропсхождеппе  ия 
рата  сн,  на  1*зпка  са,  на  учр<*2 
нпита  си;  и  това  не  11ог1еаш 
сьмиЬнпе  при  отвритаята  на 
I  воврЬменпата   наука.    Не  е 
позволено  да  се  поставя  дяесь 
гад11,  осв11ИЬ  по  бр11ГоветЬ  иа 
I  дийскп  океапъ.  първий  ; 
\  ла  оная  цивилизация,  ь 
св1ицаши1а  едно    по  друго   с|г 
Азия,  Кгинетъ,  Г^гьцця,  Бвро1 
ц1каии  ов^ть.  Ала,  по  едпо  чу: 
вато    я  влен  не,     п  росв-Ьт 
евЬтлвна  постепенно  ослабпл» 
пьрвонач^инотп  си   огппще,  н  то 
до  толкова,    че   сеш  се  отра: 
к'ьмъ  него  отъ  зеик1'Ь,  коню; 
венъ  то  е  огрявало.    Лз1 
народи,  огь  които  европей) 
добили    първитЬ    отк{юпеппя 
науката,  чаш1тъ   за    иаир1\дъ 
Европа  оглашението  си   оъ  ис 
врЬменния  панр1>дькъ.  Индия, 
(гшриина    люлка    на  проеп1т:1 
сп11ть,  е  предадена  на  умся 
култура  на  аагло-саксстци" 
нин,  която  е  вървила  п-^когн 
кова  далечъ  пр^ди    европейа 
народи  по  п&тя  иа  наир11ДЪБ1Ц, 
учи  но  евронейекит1>  книга 
ржковддителствого  на  евр 
учене;  самъ  Кнгай,  който 
врЬме  0  уаорствувалъ  да 
вратата  си  за  европеЙекитЬ  и( 
ства,  подкачи  вече  да  ги  от1 
Па  и  Египеть,    тоя    учитедь 
Гръция,  на  чиито  иам*.тиипи 
тътъ    не   е  пр1ютан*.1ъ  да  сй 
дивлнва.    е    прЪдадеи~ь    пЬгъ 
европейска  учени  да  о1иодо1 
ватъ  земята  му,  да  издирвап 
торията  му  и    да  възстяиовяввт* 
дори  ц  езика  на  фараонагЬ  117* 
И  истината  е,  че  11  овволз)1 
вече  чудесно  огьЗападь   Аке 
тай  върви  мудно  напрМъ, 
пол  и  гпческата  му  система  об< 
чава  ииициатиаата»  а  зап 


-743- 


№матическн  вратата  за  папрЬдъка; 
Ю  лохамелдцскнтб  народи  ся  ве- 
)ст&[1иа  за  нововр^менното  двн- 
енпе,  защото  пмъ  пр1>чц  релп- 
1нта  имъ,  ^поиня  прцгрмца  но- 
итЬ  идеи  и  ги  приспособя  на  бързо 
ь  живота  сн. 

Легорикъ,  гр.  Битопигатель, 
Нггель  на  истории,  учеиъ  по 
№  наука. —  Историографъ.  Ученъ. 
1>Йто  по  порлна  на  правителство 
аше  историята  па  своето  врю<е : 
\олтсрь  €  билъ  мсторцолрафь  на 
'угЪника  ХГ.  —  Исторически. 
'*>^т  съдържа  истории ;  осиовапъ 
а  история.  —  История.  1)  Бито- 
асанне,  описание  на  важни  сь- 
отня,  които  е&  се  извършили  у 
(ииъ  народъ  или  въ  живота  па 
:^ио  лице:  българска  история, 
сторня  на  Султанъ  ^\Мжш^а, 
I  Проясшестви(\  прн1ии»ч^'11И(% 
лучка»  испронтность.  —  История 
Вс<?об1ца— ).  Расказъ  на  вспчкп 
ажнп  сьбптия,  които  сл  со  нз- 
ъртолп  въ  свЬта  отъ  памти- 
1'.ка.  Тая  истории  е  твърлГ»  иую- 
трпниа.  та  с  рлздЬлена  па  -4 
лавни  чагги:  1)  Стара  история 
свещена  история,  история  па  на- 
тдатЬ  пъ  Истокъ,  гръцка  исто- 
ши  и  римска  истории)  оп.  иамти- 
агЬка  до  подЬлоииг-то  па  римската 
империя  можд}'  спповетЬ  Теодо- 
|ШЕ  (395  сл1ть  Р.  X.);  2)  Ср$ьд- 
В  история  или  История  на 
Щ^}ннт1ь  вгьиоаг  (395  —  1453), 
т>  Теодосневата  смърть  до  прЬ- 
аинането  на  Царигрпдъ  отъ  турци- 
1Ь;  3)  Кова  петорни,  отъ  1453 
До  1816    (дата    на    битвата    при 

'е'»;    и   4)    Съврп.мрнна  ис- 

■  I        игь  1815  досега.  —  Исто- 

Ш  (Естествена  — /  История  па 

Щвотнят^  растевията  и  ископас- 

ШггЬ.  —  История    (Свещена  — ^, 

'лтл    на  една  религия,   в-Ь- 


Источенъ  въпроеъ  се  нарича 
задачата:  кавво  да  се  прави  съ 
Турция,  която  често  безпокои 
Европа  съ  лошото  си,  комахав 
непоправимо  управ.1енпе?  Между 
въпроситЬ  отъ  мсжау  народната 
нолитика,  които  периодически  за- 
ниманатъ  европеЙскитЬ  кабинети, 
нкма  въпроеъ  П)')-запл11геиъ  и  по- 
идченъ  за  разр1зшенпе  отъ  тоя. 
Съ  тоя  основенъ  въпроеъ  еж 
свързани  много  други.  Отъ  една 
страна,  всички  сочжгь  че  Русия, 
поради  географическото  си  поло- 
жение н  съгласно  съ  традици- 
онната он  политика  отъ  Петра  Ве- 
лики пасамъ,  исно  се  стреми  да 
завладее  Царпградъ;  отъ  друга, 
мнозина  нритезавап»,  че  тпере- 
СИ111  на  н1ькои  европейски  пародп, 
на  Англия  п  Авст|»ия  особено,  не 
нозволнвать  това:  Австрия  би 
желала  да  земе  д1>лъ  отъ  Турция, 
има  око  на  Содунъ;  а  Англия 
се  бои,  40  ако  Цариградъ  падне 
1гь  ржнгЬ  па  ]*усия,  неПний  пжть 
за  иаочнитЬ  н  и,1адЬини  (Су- 
езскн  каналъ)  би  се  затио[»илъ. 
ОстанжлитЬ  европейски  държави, 
отъ  страхъ,  че  Русия  1це  се  развие 
въ  грамадни  размГ.ри,  не  жела- 
1жтъ  испълиепието  на  русското 
жолание.  Нъ  тЬхкята  роля  се  0- 
прЬд11ля  отъ  врЬмената:  Фрапния, 
които  най-енергично  се  опълчи 
среща  Русия  нр11зъ  кръмската 
иоЙн:1.  сега  е  нейна  скнк:шица. 
Германия  и  Италия,  било  въ  ин- 
тереса на  тър1'овията  си.  било  по 
други  нричпни  п  съображения,  сега 
с»  настроени  противъ  Русия  по 
тоя  въпроеъ,  БлижннтЬ  съскчи 
на  Турция  —  Нхтпфия,  Сърбия, 
Гръция,  Черна-гора  желашгь,  ако 
не  нейното  с^ьсчтване,  поне  ней- 
ното намаление,  защото  всЪка  отъ 
1'йхъ  притезава  по  н1)коя  земя, 
която  е  подъ  турското  господство, 


744  — 


СампгЬ  народи  на  Турция,  съ 
ис-]итюпрпцс  само  иа  мохамедаиетЬ, 
гдедатъ  сь  чети1>е  очи  накъ  цгЗ- 
скоро  да  се  отървнкгь  оть  нео- 
бюздаемпя  й  дсспош^ьмъ,  който 
разоря  ва  всичко.  И  това  иай- 
М110Г0  заплита  въпроса,  като  еж- 
щевр1;мен11о  и  подкопава  основитЬ 
на  Турцпя.  ВоликнгЬ  европейски 
сила  бнвагь  иринудевн  да  се 
палгЬсватъ  въ  вхтрЬшнитЬ  ра- 
боти на  Портата.  Така  безсилно- 
то на  Т)фция  да  обуздае  друзитЬ 
въ  враждата  пмъ  среп1а  млропп- 
титЬ  въ  Сирия  и  Лнвшгь  пакара 
Франция  и  Англия  да  прЬдпрп- 
емхть  една  военна  нам1>сд;  сви- 
рЬпостптЪ  на  турцит!;  въ  Г)атакъ, 
Перущица  и  др.  накара  Русия 
да  сг  заетхпп  за  българетЬ  и  да 
нстръгне  понЪ  п6-гол1зМйта  часть 
отъ  гЬхъ  оть  злоупотр-Ьбенията 
ла  турското  управление;  пора- 
знпгЬ  ка  мохамедаиското  населе- 
ние, пзвър1пенн  надъ  арменцигЬ 
В'ь  турското  царство,  докарахж 
само  дипломатическа  намеса  въ 
Турция,  н  за  ограничението  на 
Европа  до  тамъ  Турция  трЬбва  да 
благодари  тоя  нжть  на  взаимното 
недовЬрие  на  сплитЬ.  Че  гош! 
недокЬрие  не  може  да  бж.ае  в11ЧНо, 
показва  н|1й-новото  застжпннче- 
отво  па  Русия,  Англия,  Франция 
и  Нтални  за  Кригь.  По-пече  огъ 
очевидно  е,  че  Турцнн  никога  не 
Н1,е  може  да  се  избави  отъ  чузце- 
странната  намЬса,  до[сл1>  христян- 
скотЬ  й  населения  не  бхджгь 
поставени  въ  гакъво  положение, 
вь  което  гЬхното  сжп1ествуваие 
и  безонасность  да  еж  истински  о- 
безпочена,  п  докл*  не  се  тури 
край  на  кризата,  която  токо-речи 
иепрЪстаино  безпокои  Европа. 

Колчпмъ  сплптЬ  еж  ее  иам'^- 
свалн  в-ь  работитЬ  на  Турция, 
та  се  е  задлъжавала   да  направи 


н-Ькоп  ре[|)ормя,  коато<  а!»о  Се  п| 
вед^кл^ь  нь    нсп~ьлн«*нвр,    Лах& 
здравпли  до   нЬЙхЬ    гжщегтв^ 
нето  Л;    ала  задлъжеи^е^^  ие 
е  исиълиявало:  па  е  а  сгмпн 
дали  нспълнеипето    му  е  по 
лата  на  Турцпя.    Затова  п  т 
се    задава     нйЙ-сернозняА     о' 
всичкнгЬ  въпроси:    Възмошттп  ц 
е  да  се  поддържа  турсК1/го  ц;; 
Турция    не    е  ли  единъ  ^. 
човгЬкъ»,  по  изражението  на 
тера,    лпшенъ    отъ    и.., 
Волтеръ  1^'  жнв11лъ    пу. 
вЪкь,  иъ  единъ  вЪкъ  ме  г  т 
вр'&ме  за  единъ  наридъ. 

Игточиа   Руяелия.   Впж. 
мелия. 

Источиа     цръ1свя.    Сжш( 
каквото   е    православна 
въ  иротивоположность  на 
кя,  сир.  Римокапипческа 

Истон^аналъ.  Иечерииамъ 
ли,  обрзеилиямъ.   омяломоши! 
—  Истощителенъ.   Пииурптел 
Нстребвам!..     Упииипкам! 
искорепявам  ь.    Оггука    мом/* 

!  ние,  —  Истребителенъ,  който 
жя  за  негребл^'нис. 

Истрия.  Е-Шнъпату  остров* 

I  южна  Авст1)пя  (Илприя),  който] 
вдава  въ   сЬверо-источната 
на  Адриатическо    море  и,   яяел 
съ  окржзитЬ  на  Герцъ,    Г[>ади( 
и  Трцесгь,  съ(ггав.1яаа  Прияо] 
та  область;    простр.    6^   Ч1гг. 
риаметра  ииасех  318,30'» 
вЪне,  отъ  които  една 
р^л-ь  италинпски.  Гл.  • 
РовинЙо,  Каподистроя.  1 
земя,   напълнена  съ   [> 

отъ  юлпйскптЬ  Алпо.   1 - 

матъ,  изобню  здравъ.  Почвап  о- 

'  менпста,  пропзЕюждп  ю  ^ 

НШЯ,     СМОКВЦ    Ц   др.,     Ил 

баво  ВИНО.  Главнпй  П' 
I  прибр1)ЖнитЬ  жотеде  I 


—  74о  — 


Сорабостронтел(ггвото.  — 
иа   въ  сггаро  врЬмо  огь 

Г1ВЧ00КО  племе  огь  и- 
челядь  народи,  била 
огь  риллнпетЬ  въ  177 
К.  Покоритедьть  й,  кон- 
иднй,  продалъ  съ  над- 
00  (Г1'ь  /КигелегЬ  й.  Бъ 
нашата  ера.  тя  била 
1чгги'гЬ,  и:-гь  чиито 
п6-сет1|11  вйзаитнй- 
ератори,  конто  бнли  прп- 
•  774  да  БС  отстхпгжтъ 
итЬ,  въ  царупаисто  на 
1ИКВ.  Бъ  срТанпгЬ  о^- 
«брвзувала  особено  ма|>- 
Което  завтюяло  отъ  Ка- 
то херцогство  До  1170, 
кяшо  П0Д1.  а1аегьта  па 
катЬ  херцо;1И,  н  нб-с.ети!; 
ш.  Въ  1797.  Австрия, 
►-форменския  договоръ. 
шепни  заедно  сь  П,  Въ 
^а  обявона  1гМокупна 
Франнузската  пмп(фпя. 
една  огь  ИлирийскпгЬ 
[■Ьнский  конгресъ  нк  по- 
въ    1815    Австр!Й,    на 

№Ши0ЖП      и     до      ДПРГЬ. 

Мй  мири1;и'Ь  Гк'сн('р1». 
ггЬ  сн  въ  Иснаиня,  до- 
Заполеона  нъ  1808  тиг- 
риискн  Ог/къ. 

(екне.  П:1лязане  изъ  с»?бе 
яасяне  отъ  въсторгь.— 

«1».  Който  постоянно  е 
1еиц1'.  —  Истжпителенъ. 
ь    нъ    пстжнленне. 

ктайотпуваль.     Измол- 

ЬЙствувамъ. 

1ГВАШЪ.    Пра[{1;к1     н1ль, 

ъ,    освобожданамь    птъ 

>гпка  исц^ленме,  исц^- 

Ьлимость. 

ю»    Чадо  пзвънъ   ро^иа: 

8Ъ      уК0рИТ1'Л01ГЬ 


Исчигляваяъ.  Прож,  пр1;см-!;- 
тамъ.  Оггука  исчисление,  исчислм- 
тель.—  Исчислителенъ.  Който а1ужи 
;т  цсчисленно,  който  се  отнасл  до 
исчпсление. 

Исходъ.  1)  Из.т&зъ,  пзлпзано; 
въ  ир1ьнос.  гм.  край.  окончателно 
слЬдствиг :  исх(иЬ>ть  на  тая 
Оитвп;  —  тая  работа  шълш 
игхпдъ.  2)  Вп»|)ата  книга  вь  Биб- 
лията, така  наречена  защото  11;1й- 
впжното  събптпе.  което  се  описва 
вь  нря,  е  излпзанрто  огь  Егп- 
п»'гь  на  евронгЬ.— Исходенъ.  Отъ 
който  се  изляза,  0П|  д1зто  се 
тръгва,  подкача :  нсл'0(Ь{а  точка. 
— Исхолность.  Възможиость  да  со 
налгЬри  псходъ. 

Нтаки  (сепин.  Ттки).  Едннъ 
отъ  7-тЬ  Поппчески  о-ви,  агЬдъ 
Паксо  иай-машпй:  N7  410*.  кплом.; 
13.000  жит..  01ъ  КОНГО  2,500  нъ 
гл.  градъ  и  прпстаитцето  на  о-ва, 
Вати.  Земята  па  о-ва  е  пла- 
нинска, нъ  има  много  хубави  до- 
лини. И.  е  била  прочута  въ  старо 
врЬме  като  царство  н  родина  на 
Улиса  пли  Одисея;  и  островитя- 
негЬ  ц  сега  нарнчагь  одни  гра- 
мадни ра:и1алинн  бли:1у  до  Порто 
Моло  разпалппит1'>  на  Улисонин 
заиъкь.  По  Омировиг11  поеми,  У- 
лисъ  царувалъ  въ  П.  когато  тръг- 
нжлъ  за  обсадата  на  Трон.  СлЬдъ 
прЬзнмането  на  града,  той  пото- 
глилъ  да  се  върне  въ  парств'УГ<1 
са ;  нъ  Нептунъ,  ядосанъ,  напра- 
вплъ  да  се  скита  десеть  годяпн 
1и»  море.  като  му  пр*дставялъ  по- 
стоянно, като  въ  едннъ  мнрмжь, 
обра:ш  на  милата  му  П.,  копто 
се  отдалечавал;!,  кога  да  пх11^зе 
па  брЬга  й.  —  Виж.  (Ък1сея7па,  — 
По1гЬкога  съ  И.  сравияваП)  н*!- 
кой  1ч*р*чцо  желапъ  прЬдмЬт!^ 
който  нзбЬгва  на  же.1атели  му, 
кога  да  тури  ржка  па  пе1'о. 

НаПа    Гага   (1а   за.  Италштски 


—  746  — 


поговорка :  Италия  ще  стори  сама, 
сир.  Птадля  нЪма  нужда  отъ  ни- 
кого. 

Италиаииамъ,  изражение  свой- 
ствено на  италпяаекпя  озикъ. 

Ити«1иче(^ки  букви.  Прави  иод- 
чъртнлтп  букви. 

11т1и111я.  К[)алств41  въ  южна 
Р^вроиа.  И.  е  тиуосгро1гь,  който 
миого  прилича  на  ботутъ  съ  върха 
си  объряжть  къмъ  Меснискп  про- 
токъ.  Ток  п-въ  има  за  пр-^дЪли: 
на  с11В.  АлпигЬ,  които  го  дЬл»жгь 
(ГГТз  франция,  Швейцария  и  Гер- 
мания; на  зап.,  Средиземно  море; 
па  югъ,  Ионнческо  море;  и 
на  нст..  Адриатическо  море.  Пои 
се  отъ  разни  р1жн,  оп>  които  пай- 
№1ЖнитЬ  еж :  Но,  Лдиж-ь,  Арно 
и  Тнбръ.  Глапнш-Ь  му  г:1ера  сл: 
Лаг(^н>1адж1>ре,  Кпмп.  Гардн,  Тра- 
;^цмепо,  Болсено.  Многобройни  но- 
сове има  въ  бр1>гоьегЬ  му,  но- 
край  които  пма  остроап  помЬ- 
копг  важни.  ПрЬзъ  II.  ге  иро^-^ги- 
ратт.  Лпенинекит11  планини,  около 
1,300  кнлом.  надлълП].  ]1.  има 
нростр.  286,089  чет.  килом.  и  на- 
срленне  Н0Л25,000  жпт.  ГлавнитЬ 
нроизнедения  на  п-ва  ол:  жито, 
царевица,  орнзъ,  вино,  маслини, 
кестене,  южни  овощия,  ленъ  и 
клъчиню,  с-1;ра,  мрампръ,  м*Ьд1^ 
снинецк  каменни  вх^глннш-  Кли- 
магьтъ,  при  всичкото  си  разно- 
образие, изобню  е  ум-Ьренъ  и  се  о'1^ 
личава  съ  чистотата  на  въздуха. 

Управление,  Н.  е  конститу- 
ционна монархия.  Пспълшггелната 
власть  принадлежи  на  краля  и 
на  минштрнгЬ  му,  а  законод!1тел- 
ната  —  на  дв1^  камари.  Кралството 
с  роадЬлено  на  69  области;  сто- 
лицата е  /^*.»га. 

Ип,ра  и  образование,  1{атоли- 
чисшгга  црьква  е  госнодсгву1Ж- 
гцата.  П|ки1чп*антц  има  глпвно  въ 
1}длдеисайскигЬ  долини  иа   Ипе- 


монтъ,  и  то  па  брой   еашо  о 
05,000.  Има  н  около  36.000  еврп. 

До  обединението  на  И-  всачкит!» 
държави  оси'1>нь  Пиемоигь  гж  'Я- 
казвали  свободата  на  '■ 
дането  на  туземнитЬ  п^ .  . 
Въ  Н11й-новитЬ    врЪмена 
вата  е  уни1Ц0ЖИда  кЬкми:-  I -^ : 
герскп    ордена    а    шонфигкм.  м 
имотитЬ  пмъ.  Народната  мл' .1   1. 
И.  е  неимоикрно  б1*:шнижнл.   оа- 
чалното  образование,    четенето  I 
ппслнето,  не  еж  никакъ  нсМоа 
дори  и  между  иб-добритк  шаоове. 
Ала  гол-Кмъ   потнкъ   се   ддш  в 
народното    образование    с/п>  в1- 
колЕо  години  насахъ.   11рашп№ 
стпото  е  посветило    па  хЬлогго  ш 
образованието  голЬма    часгь  оть 
конфпекуваипя  пмотт,  на  кллуг^ 
ретЬ,  и  парламентьп,    игЛ1П1  го- 
дина 1'ласува  голЬми  суми 
джета  на   просв1>1ценнето.    *  ^ 
отъ    игалиянскигЬ    упивгмм  п  {и 
—  вспчкиг!;  на  брой  :^1.  чь    -аТ' 
17  поддържани  огъ  дь|1.к.1!';г  .  - 
еж  МН01Ч)  старя   и    се    пю  ■  .  <  ' 
съ  европеЙск;1  пзв-Ьсти'    •■     ' 
много  (тудонти  имать 
(око.10  2,500),  тур  ' 
ский,  павийскнй, 
ннйекиЙ  и  низенекнй. 

История.  Историята   пя  11. 
смксва    съ    историята    на   «110 
Римъ  (виж.    Гнм^ 
Въ  това   врЬме    1 
лш1Ъ  Риме1са'т  империя  на  1 ' 
и  Западна,  и  И.,  включен.! 
паднатя,  се  падн&ла  на  X 
Пасганжлгг  нахлуп 
варегЬ:  Одоакръ,  1 
рулит^ц  се  прогласи.1ь  ш 
краль  въ  476,  ел1)аь  като 
край   на    Зн  нидвата    имперш 
свалянето    огъ    пр^*стола 
Августула.  посл1з.г»1ня  им 
Вь  493,  Теодорикь  заво 
своигЬ  ост1Ч)ти  ^виж,  Гспп 


—  747  — 


1гк1а  1Т.  ВпзантпйскитЬ 
>водц11  ВелизариЙ  п  Нарцесъ 
в19ро  по(5^ацлпо(ТГотитЬ  (552),  п 
ш  з<1Х11анл.1'Ь  дауиравлнна  гн- 
к,  пратеинкъ  ва  византийския 
1аторъ,  съ  с15дали1це  Рав1'Яа. 
|Ъ8  въ  П.  нахлули  домбард- 
п    за(»оевалн    голяма    часть 

»некь.  ЛомбардцнгЬ  подклилн 
острова  на иЬколко  херцогства, 
1од1иеице,  което  приготвило 
ата  за  феодализма  въ  П.  Тая 
9ртна  омала  тогава  три  столици: 
Тавия,  столица  на  лоибардцигЬ: 
'авона.  с11дали1цо  на  екзархата ; 
|пр^  сгЦплище  на  папит!1.  Под- 
уша се  борба  между  лоибард- 
|^№  н  паинтК  и  послЬдиитЬ  ио- 
шкали  на  иомощь  фраикитЬ.  Още 
1цппнъ  Ккси  воювалъ  съ  лом- 
^ардцптЬ  и  подарилъ  на  папата 
1&во«вання  окзархать.  Карлъ  13е- 
акв  прпсъединилъ  ломбардсвото 
кралство  на  Франкската  монархия. 
[й»  ХИ-и  в-Ькъ  папигЬ  и  ломбард- 
!1ЯтЬ  градове  се  съединили  про- 
гавъ Германия;  нъ  когато  гел(|1ИтЬ 
въстържоствувалн  надъ  гибели- 
ицтЬт  и.,  пубаиена  оп.  гермаи.  пм- 
иераторп,  станжла  жрътва  на  м1>ст- 
В!  (съперничества.  Въ  ХУ-и  и 
ХЛ'1-и  в1;к-  пол^островътъ  слу- 
Хилъ  като  бойно  поле  на  фран- 
аузетЬ,  на  нспанцнтЬ,  па  ггрман- 
днтй:  н;^й-с^'тн1^,  нсааицигЬ  оста- 
илдп  господаро,  в  влавтвувалп 
;(«оло  два  вЬуш.  Мпланъ  п  Неаподъ 
1>1Я<кли  подъ  в.1адичеството  на  ис- 
павския  краль  Филипа  И  въ  1558. 
Нл  пр^дЬла  на  Швейцария  се  у- 
ацпдъ  СавойскиЙ  домъ  и  придо- 
йвдъ  Циемонтъ.  Въ  ХУП-и  в^Кк^ь 
^^е  наслаждавала  на  ниръ  до 
^Вата  на  Лудовика  XIV.  Въ  1706 
Цргрия  за^ла.^^^а  Мила1гь,  Ман- 
^^  п  Мои(|»ер!т'.кото  дукство.  нъ 
::ла  послЬдното  наСавопя; 
^скиймиръ  (1713)доставилъ 


на  Австрия  още  Сардиния  и  Неа- 
полъ:  Савоня  придобила  Сицилия, 
която  скоро  разм^Ьппла  ;т  Сарди- 
ния. Въ  17Я1,  Парна  и  Ппаченна 
се  иадикли  на  ислаискин  инфан!^ 
Карла,  а  оть  1738,  когато  Карлъ 
се  въскачилъ  на  пр1^стола  на  П^-а- 
по.тъи  Сицилпи,  Австр!Й.  Въ  ]1'д7 
1>ранцъ  Стефанъ  Лотарингски  за- 
м1;стнль  дома  на  МедичигЬ  въ 
Тоскана.  Въ  гакъво  положение  :т- 
варила  II.  фраицузската  револн>- 
ция.  Въ  179:?  франдузегЬ  нахлули 
въ  Савопя;  въ  1796  придобили 
Ница  и  Савоин;  а  въ  1797  Но- 
нанаргъ  образувалъ  о1ъ  Миланъ, 
Мантуа  и  части  отъ  Парма  п  Ми- 
дена Ци:^алпинсна  република,  която 
въ  1805с<'об1.рнжла  на  Италпянско 
кралство  съ  внцр-краль  ЕвгрН1Й 
Вохарне;  а  три  години  п6-напр11дъ 
Пиемонтъ  б1иъ  прпсъедппенъ  на 
Франция.  По  Пресбургския  мнръ 
(1805),  австр.  Венеция,  заедно  сь 
Пстрия  и  Далмация,  се  прпсъе- 
дипили  па  Итал.  кралство.  Въ  1800 
Гвлогала,  Генуа,  Парма  и  Пиа- 
ченца  се  присъединили  на  Фран- 
ция, а  Неаполъ,  подь  име  крал- 
ство, се  далъ  на  Лиси(|)а  Вопа- 
парта,  когото  въ  1808  .чам1иггиль 
Мюрать.  Тия  п[юмЪиенця  въ  П. 
траяли  до  падането  на  Наполоона 
атЬдъ  патерлооската  битва.  По 
13Ьнския  договоръ  (1815),  сардин- 
скпй  кра.1Ь  добплъ  пр*ЬдпшнитЬ 
си  а1адЬния  и  Генуа;  Австрия  — 
Ломбардо-вепециянското  кралство; 
княжества  Модена,  Ргджо.  Мнран- 
дола,  Маса  н  Карара  се  върнклп 
на  австрийския  домъ  Естс:  хер- 
цогство Тоскана  се  върнхло  на 
австро-лореиската  династия;  Пар- 
ма, Пвачепца  и  Гвастала  се  дали 
на  Мария  Луиза,  бнви]ата  фраи- 
цузска  императрица,  и  Лука  —  на 
княгиня  Мария  Луиза;  ДнгЬтЬ  Сн- 
цолои  и   Церковната  область  ос 


—  748- 


ВЪряхш  на  пр'Ьдишт1Т*  пмъ  вла- 
дЬгеле;  .хържавпиа  Сант^Марино 
упа-.шла  републиканската  си  ([юрма; 
и  Монако  (кггаийло  |и-:м1шсимо 
княжество  подъ  воеитинскня 
кия:п>. 

Деспотпзмъгь  на  италпнискнтЬ 
нрпвителсп-ва  възбуждалъ  въ  на- 
р4иа,  папоенъ  съ  иапрЬдничавп 
иден.  недоволство.  Вь  1Н20ц1821 
въ  ДвЬгЬ  Снцплии  и  11немон'1"Ь 
избухнжл»  вьзстании,  копто  се  по- 
тхнкалн  съ  намЬсата  на  Лвагрня: 
и  в-ь  1831,  К01Ч1Т0  една  подобна 
буна  се  иолвила  в-ь  Модена  и  рим- 
скнт1'.  държани,  една  австрийска 
войска  IX  нотушпла  чгь  кръпопро- 
лвтна  спирЬпость.  Въ  тпя  дв1ше- 
ния  не  се  аабклЬжва  ипкакво  теж- 
нение къмъ  народно  едпиство;  п 
само  при  въан1с'ствцото  на  пие- 
моитскня  прЬстолъ  па  К!1|)ла  Ал- 
берта  (18Н1)  тая  В1'лика  пдон  иа 
иововрЬмениа  И.  се  прогласила 
отъ  Иоснфа  Мацннн  въ  едпнъ 
адресъ  до  краля,  въ  който  се  мо- 
лилъ  кральтъ  да  влЪе  въ  ролята 
на  освободитель  и  водптель  на  И. 
Лиемонтскнй  кралг^  1што  отстх- 
пнлъ  до||11Йд1>  на  духа  па  н[»Ьм1'То 
сп,  П(»пготвилъ  :?а  Пиемоигь  пър- 
1;епсгво1Ч)  въ  II.  Въскачването 
на  Пи»  IX  ма  паискии  пр11сто.1Ъ 
вь  1846  С1>  внждило  като  началото 
иа  одпа  нова  ера  за  И.:  една  сй5н1а 
амнистии  се  придружила  съмждри, 
либерални  мЬркн,  — м*Ьркп,  които  се 
нрнелн,  по  подражание  иа  Римъ, 
и  въ  Тоскана  и  Ипемоитъ.  Нса- 
иолъ  и  другпгЬ  държави  рЪпш- 
телио  1»т1{а:шли  да  ил  1'.;1Л11Т.  вь  нхтя 
иа  реформнгЬ.  Пр^ьчъ  ян.  1818  п:1- 
бухнжло  едно  въ;{стание  въ  Сици- 
лия, а  сл-Ьдъ  това  в  вгь  Неаполъ, 
посл-Ь  въ  Мплапъ  и  Веиецпя.  Ми- 
ланпп,  слЬдъ  о-дневень  геройски 
бой,  н:(гопили  австрийци  гЬ  огь 
Д1иланъ,    н   Радедии,    съ   "0,000 


воПинпи,  аахъ  прапулооъ  дя  г^ 
оттггли  огь  мнлапгкитЬст+.ип  п 
Верона.  На  чело  на  р4'Воь 
ното  движ»'нио  се  поставил  I 
Албертъ;  той    наилЬх1ь  в^ь  Лов- 
бардпя,  явната  поборппц;»  "1  "'1- 
лпянската  пезавпсIIм^к^п^I: 
Ш1та  на  народната  Ги1[ ' 

ЯПСКИГЬ    КНЖ^ОВС     ИСН] 
ДОбрИТЬ    СЯ    войски    Л»    ВУ11 

римскитЬ   доброволицца  ки 
теглмп  за   Ломбардия»   салгъ  ш- 
пата    публпчно  пг    -        -    -"- 
жествоио  благослс 
ннтЬ  знамена. 

Ала  скор1>  иаетав&ю  времето 
на  реакцията,  особено  а!1аъ  сш»- 
лучливигЬ  дЬйствия  на  1*«Д1'П1Я 
среи1а  1Сарла  ЛлГк-рта.  Оше  1гЬ- 
сецъ  не  се  нзмпи.:  ч 

благословплъ    бу и  ^  ^> 

стрия  и  Пий  IX  ианусваиъ  и* 
родното    дЬло    иа    Италва.    «  съ 
едно  окр;к1жио    иисмо  строги  ом- 
дплъ  ^тап  несправ1\г1ива  п  врА!- 
дит<'лна  война^  които,  главяо  чр^л 
неговото  благословение,  била  (уа?- 
теиа  въ  очвгЬ  пон%  иа   п/мк^в^ 
жествената  часть  мгь  влрол/ь  По- 
викването назадъ  на  и  и- 
ск1ггК  войски  билъ  П1.1  ;•- 
на  папското  окрхжни;  ).л.  II.  ..1-^ 
на  годината  Рдмъ  сч*    вь/  >    ••• 
валъ;    папат  [1о61ц'н;блъ 
ета;  п  на  27  яп.  (1849). 
сила  се  ропублпкл  подъ    I 
дателството  на    Ма  пан  п.    ' 
день  воликпй    д^кь   иа    Т 
наауснжлъ    държавата    он.   Ии^ 
монгъ  накъ    3(^1ъ    вол:-   -  -- 
нь    гибелната  битва 
(П-п  марта)  тур1иа  п| 
лпннската  народна    ь<>и 
Албертъ  се  отказадъ  огь  ар1 
ла  въ  полза  на  сппа  св  В| 
Кмап}ила  И  [по-сстп!*,    18й0, 
шпАчлмгки  кр1иьЗ.  ФраоцШ! 
датолска  иси|)агпла  едивъ 


—  749  — 


■№и 

V 

^^л 


Рпмската  ропублпка.  и  по- 
шП  лапа  взнооо  билъ  у- 
Д1'1гь  на  лр11стола  отъ  фран- 
та войска, 
окойсгвието  се  пох1ърж;ио 
.  само  съ  цасилствепи  мЬркн, 
Осв^нь  въ  Пномопгь.  Само  въ 
"^  пт,  п  Савоия  (сарди  меката 

;;  крлльть  пстпнжль  в1'.- 
1к.-иь  1Ш  по^и^кицптк  сн«  н  уна- 
рвлъ  китггитуцпопната  сиотемл, 
отстхпеиа  на  ил1»1ла  въ  1848.  Пцс- 
[иовтъ  стапжлъ  убежище  па  ига- 
|Л11Я  |(сг:и  гЬ  патриоти  и  ср'Ь1ото- 
чн*?  на  политическия  н  лптера- 
нъ  жццотъ  иа  II.;  токо-речи 
сичкитЬ  разреди  се  пробудп- 
плпо  желание  за  единството 
на  11.  п  това  желание  се  сподЬ- 
Д1Л0  игь  Вн1пт»ра  Емапуила  и 
пе1х)вня  миписгрь  Кавура. 
риПскпт!  войски  въ  италиян- 
:^»'ми  тираиизирали  народа, 
врЬме  на  врЬме  Европа  ка- 
вала ОП,  раска:^итЬ  за  бе:*- 
чии  работи  вь{рН11'ни  пъ  нса- 
анскигЬ  и  римскитЬ  темни- 
Сл-Ьдъ  учасгието  на  Сарди- 
вня  въ  кръмск-атп  война,  Кивуръ 
сялно  излагп.гь  въ  парижекив 
р«'С"Ь  (1ь5())  пенмбЬжпигЬ  о- 
ости  огь  авсгрийского  и  паи- 
лошо  управление  въ  И., 
Ьгаль  вьрху  1^1иесъобраз- 
та  да  се  оггеглшть  авсг[)ПЙ- 
и  (^|раацу;^ск:гга  воПски  и 
иптЬ  отъ  Рпмъ.  Меаду  това 
ръуиин1ожилъ::!05  моиаетари. 
В|>ови1елсгвувалъ  аитцд}'хов- 
тежнении.  Въ  иачалого  на 
Вик"Горъ  Нмаиуиль  прогла- 
огь  е!1рли11ския  парламенть 
рението  си  да  помага  дЬн- 
а  н:1бавле1тието  па  угне- 
0  пталпянско  иасодение  огь 
на  Австрия.  Скоро  и;1л1>;ио 
!яв^  че  Кавурь  е  свлючпль 
сь  Нацолеоиа    11[    среща 


Австрия,  п  прЬгь  априлъ  сжиш- 
та  година  Сардиния  и  Франция 
цоч1Ь'к.1и  войната.  Сл'1иъ  побЬли- 
тЬ  при  Маджента  и  Солфериио. 
Франция  прнбързала,  та  ск.1ючп- 
ла  въ  Австрия,  сьвс^мъ  неочаква- 
но аа  Слрдииия,  Вила-франкския 
договоръГ20-и  юн.  1850),  по  койго 
на  Сардиния  се  отетжпяла  само 
за  падна  Ломбардия ;  вь  сжммяо 
врЬмс  се  11р1-..глап1ла  едиа  конфе- 
дерация иа  лталиииспиг^^  държа- 
вици съ  ланската  локровител- 
стнувапа  държава  като  наЙ-добро 
разр1>шенпе  на  ит:инянскитЬ  мл^ч- 
нотии.  ЦМа  II.  енергично  от- 
хвърлила тоя  кросж-ь;  и  докл-Ь 
да  се  сключулъ  окончателно  мпр- 
нитЬ  условия  въ  Цюрихъ  на  29 
окт.  1.459,  въ  Парма,  Модена  н 
Тоскана  народьгь  из1Ч)Ниль  нла- 
дЬтелетЬ  сн.  а  Романи,  която  се 
отц11иала  огь  Рпмъ,  сткнила  подь 
защитата  на  Впктора  Емаиупла : 
за  главникоманлу11БН1ъ  въ  тнн 
област  бялъ  ма.зцачень  народиий 
герой  иа  П.,  Гариб1иди.  Съ  указъ 
тъ  б-ц  маргь  1ь(10,  иа  Спрли- 
иня  се  присъединили  Парма,  Мо- 
дена ц  Романя,  ц  съ  другъ 
указъ  оть  10-н  се  присъединила 
и  Тоскана.  Ница  и  Савоия  ср 
отстл^иили  иа  Франций.  Гарибалдп, 
като  се  научиль  за  тона,  на- 
иусия.ть  сардинската  служба. 
(Зко!^  той  убра*уналь  едно  тЬло 
отъ  1000  доброволиицп,  и  отъ 
Гмиуа  отгиупалъ  за  Сицнлня,  дЬго 
избухи&,1о  едно  революционно  дви- 
жение. Неговото  б'ьр:<о  и  сравни- 
телно иекрьнинролмтно  завоева- 
ние на  ДиЬт1;  Спцилни  е  гмио 
огь  наЙ-изв-ьнреднитК  пронсшест- 
вия  в'ь  яововр  именната  ниторая 
на  И.  (виж.  Г(111и6ам)и;  Вин- 
торь  Емпнунль).  Между  гова, 
сардинскнг!!  пмюряли  Чиалдинц 
и  Фарини  били  ра;1бийи  паискигЬ 


750  — 


войски,  заробила  гопорала  хшъ 
Ламорисиера  съ  4,000  войници,  в 
заш1сли  Умбрин  и  Мархпя:  сиНугь 

това.  лиимонтската  войска  обсади- 
ла Гаета,  д-Ьто  бпдъ  побЬгажлъ 
исаполотанский  кра.1ь  Францискъ 
И,  и,  на  1  февр.  1861,  ш  прЪ- 
зола.  На  5  декрм.  1860  бпли 
ирнсъединоин  Умбрпя,  Мархия. 
Неаполъ  и  Сицилия;  па  5  мартъ 
1К01  Внкторь  Емаиувлъ  зехь 
титлата  италптк^ки  краль  вср'Ьдъ 
всеобщи  ликуианин.  Кралство  И. 
формално  се  прнпоаиало  огь 
исичкитЬ  велики  гиропсйски  сили, 
освЬпь  Австрия. 

Межд^'  това,  народното  жела- 
ние на  италияицагЬ  ла  иматъ 
за  столица  «ВЬчии*  Римь  било 
олио  отъ  още  неиспълиенптЬ  жс- 
лаиии.  Гарабалди  сс'  нагръбилъ 
н  с-ь  негив1П'41  испъ.1нени1.'.  ала  пра- 
нителсгло1Ч)  иам-Ьрдло  за  благора- 
иумао  да  отлолш  нс1гьлнеиието  му. 
Вь  1!^06,  И.  добила  пи  Пражскня 
договорь  ОП.  Ав(:т[1ии  И''исиияи- 
ската  область  за  участирто  си  иъ 
прусско-аьстрийската  война,  ма- 
каръ  че  пталиянцнтЬ  били  раз- 
бити огь  пвстрпЙцитЬ  и  ио  сухо, 
и  по  море.  Туринъ,  главнпй  градъ 
на  Пигмош^^  бпль  сгаюцата  отъ 
1859  до  1865;  дворътъ  се  прЬ- 
цеслъ  въ  Флоренция  пр11зъ  по- 
сд11дната  година.  Прйзъ  фран- 
цузско-нрусскага  войиа  пмпера- 
торъ  Нанолсонъ  се  принуди.1ъ  да 
отгсгли  ((^ранцузскпп  триизонъ 
отъ  папската  държава.  Пос^тЬдний 
отрил»  напусижлъ  папската  земя 
на  27  юл.  1870;  и  на  8  сл^Ьдни 
авгусп>»  нталияпската  войска,  по^п» 
началството  на  1Ч'Н.  Кадропа, 
вл15зла  вь  Рвмъ  с^тЬдъ  едно  малко 
протнв,1ецие  отъ  папската  войска, 
която  пр-Ьстанлла  да  стрЬлн  по 
аагкигЬдь  на  папата.  На  20  септ-, 
1870,  единъ  указъ   па   италиян- 


СБИН  краль  обяввл'Ь  папската  1^»1Т 
за  присъедииеиа  на  италп 
кралство  н  Римъ    за   С1ч.>.^ 

кралств<ячз;  и  тава  ое  лел 
лп  ламтспнпта  па  ми 
I  ння,  блЪповогЬ  на  Ии, 
литиката  иа  Кавура.— 11( 
\гЬ  7  годнпн    отъ    Викторо    ь«- 
'  нуоловот*)  царуване   О^хя    тни: 
'И  сл1цъ  неговата   см' 
на  итал.  пр'Ьстоль  дог 
ХумГп^ртъ^  и   И.    прохьлжавд  д 
се  ниа1н    между    великптЬ  свре* 
иеЙски  сили. 

Италиянсни  езмкъ  м  ккижиим. 
Птлпиискпй  е;^икъ,  и!1П-мрл- 
калиий    отъ    ВСИЧКИ!*!^     г 

скн    е;1ици,    се    е    рги^ви*!! 

простонародния  латвпски    е:тп. 
Той  почнх.гь   да    с^ 
като  писмоцъ    езпЕЪ 
в'Ьк'Ь,  и  на(1-мпого  се  оОр: 
въ   литературно    отноин.ч.! 
Данте  п  Пстрарка   (ХИ'-1! 
пгь  Арносто,  1  варпнп.  ''* 
вФ.кък  въ  ХУП-и  и  \ 
въ  гои  езисъ    пл1>зиш    ш^ 
дпцпзмп;    огь   края    на   \    ... - 
в1>Еъ  се  подкачила    изново   еШ 
сериозна  обработка  на  тоа  ез&п. 
Пикрай    капживппя    1ггал.    «-чил 
сжтествуватъ  много  1; 
които  иЬкои  пмагь  дори  .: 
кивжвппа,    запр.    венеишм 
сацилийското.  Осв^нь  в^ь  Г 
птал.    езнкъ    се    уп<щЛХ\-\ 
11Гвсйиа1)Пи  вь  Тоопн»-! 
въ  южни  Тпролъ,    П1. 
Далмация,  ка1ч>  прос1<> 
р^чие,  0  др.  —  Собсг1Р  11'-'  13  1»'" 
янската  поезия  и  про:^   пудата 
съ  Дайте,  сь  попвенп 
говага   Божегт^анп 
поегъть.  «който  и 

ЯНСКПЯ     СЗИ(ГЬ     вь    .|»*мш.1«  -;   ■■ 

го  В'ьзвппшль  иа  пр1кггихь'.()гь 
пов^стпмвателетЬ  малт 
стигий.ги    висотата    и 


—  751  — 


леяъ  м^щу  проза  нцпгГ;  е  н 
кипоело ;  негувигЬ  съчпи.  Вогн- 
Юпю  иск1{€Ш1Ю,  Историята  на 
Флоренцин  и  политическото  съч. 
Кня.7ьть,  всичкптЬ  ех  прЬвъсюд- 
пи  по  атош  сп.  Ни  жииопнсспчп)- 
Т(»  и  иу:1П1;;1Тц  бл1ччитваг11  имока 
№1  Р;л|1а<мл  II  Миканла  Лнджело, 
и  иа  Йгрдп  се  иодауватъ  съ  все- 
мирни изп1'>ст11ость.  Напр1)ДЪ(гь*п. 
ва  времената  се  проявява  иъ  И. 
и  в-ь  философията;  Брупо  п  дру- 
гяргч-Ь  му  счупвагъ  окоипгЬ  иа 
('Х«1ластик1т1.  И.  е  проиавола  и 
мнмжггтио  славни  открителе  въ 
иаушш!:  Гилши^м,  Торичели,  Ка- 
сйии;  пасатоле  по  аравот»)  п  по- 
1та  каги  Бекарни,  Ипонфа, 
;)|Ц  И  др. 

11та1'1..  1'ра.гъ  Нудииъ,  близу 
П1»н  Вт.птмъ  (Бп^»,1,). 

Птнциаяь.  Р'йхлпново  четецо 

(рогръцкия  о:п1!сь,  по  ктто 

1|а  т|  се  прои.ягагй  шт»  нта. 

Леш.  лат.  С&то,  иик'Ь  така. 

ИтрнЙ.  Хпмачоски  просго  гкю, 

ме-1^1Л'Ь  открвгь  въ  1827  огь  г(?р- 

мансЕп  хпмиЕЪ  Велера   (1800  — 

1НЯ2,    учеитгь    Нгр:ии11усовь   а 

■|*.орь  въ  [•етнигснския   унн- 

геть)  въ  окиса  му  ншрияпнг, 

"На  пръвь    пжть   въ    1794 

•ца  про(|1.    Гадолниа   В1| 

гадолишпт!.    Туко-речи 

а  тон    ме'1-алъ   прпдруншва 

,    -л,  съ  който  има   твъ]аЬ   го- 

д1>)10  сходство.  П.   вЬма   никакво 

1  '"'иик 

,  1.  ИЛПч^Ьв('ро-нстч*чт1та 
иОласч*!.  иа  11а.:инггнна,  които  сега 
1'  1!авЬ1Ггиа  гь  нм^'Т1^  Ледирь 
(ЕиО.и). 

Пуда.    ЧетвъртиЙ  Пакововъ  и 

•Члпиь  сниъ,  не  остапилъ  братята 

.  уб111зкть  Посифа  и,  пб-сетаЬ, 

:а:!улъ  31иожнв1гь  въ  Египсгь, 

нам^^сто    Веинамииа.    Ваищ    му, 

Кога  умпралъ,  го  блягословилъ  п 


пр^дказалъ  на  потомството  1ту  пър- 
венегвотому  между  вснчкатЬ  и:фа- 
илски  тиемена.  Наистина,  Пудиното 
племе  било  наЙ-великото  в  най- 
многобройцо1Ч>  отъ  11?-тЬ  племена. 
СлЬдь  завоеванието  на  Хаиааиъ, 
неговата  ломя  се  пристнрала  отъ 
Мрътво  море  на  исчик-ь  до  С\\Ь- 
дипемно  море  на  аанадъ  (маклръ 
филиотимцнтЬ  и  да  влад1и1ля  много 
вр1;ме  «глодородната  облаеть  на  зан. 
огь  ИудннпгЬ  планини),  и  оть 
Перус^ялнмъ  (съ  иск.11пченпс  на 
тоя  градъ)  па  сЬв.  до  земят!1  на 
амаликпнетЬ  па  югъ.  Гл.  гра,гь 
на  това  племе  бил^ь  Хрвр01гь.  Отъ 
това  племе  пронгтЬии  много  царе, 
оть  не1Ч)  <)НЛ1.  Давидъ  и  неговий 
родц  пайччтнЬ  огь  него  се  ив1иь 
и  Меспя. 

Иуда-  Единъ  огь  апостолите 
когото  наричали  още  ТадеЙ  и  Ле- 
ией,  ре1Л1остенъ  и  см1кгь.  брать 
иа  Накова  Мали,  братовчедъ  на 
Инсуса  Хриега  по  плъть.  Но  едио 
предание,  той  нро110в1>двиль  еван- 
гелието въ  Пудея,  Самария,  Си- 
рия, Пдумея  и  Ливия.  ум|)1иь  въ 
Армения,  кояп»  :и1писяла  го1'ава 
оть  нартянет!-.,  прони;^ань  съ  етрЬ- 
ла.  Неп)Вото  Поаанис^  отправено 
до  всички  вЬрип,  прилича  мниги 
на  второто  Петрово  послание;  то 
настоява  най-вече  върху  нуждата 
п-п.  д(|Г|[>п  дкга. 

Нуда  Искмриотеки.  Кдинъ 
огь  12-тЬ  Пнсусъ  Христови  ап*> 
столц,  така  пареченъ  за  отличие, 
огь  Д]>угпн  апосгсиъ  Иуда,  копуго 
нарнч1ии  и  Левей  н  ТадеЙ.  За 
ранния  му  жпвигь  нищо  не  се 
знае,  само  се  пр1>дполага,  че  бшгь 
родомъ  огь  Карнотъ,  село  въ  Иу- 
дея  (шгь  или  итъ  иа  евр.  звачя 
чов-Ь|Гь).  Той  сганлиъ  учеяшсъ 
Нисусовъ,  поат1)  аиостолъ,  п  лАй- 
сетн^  прЬдатель.  Пр^ъ  аасмтго!- 
ствувиието  си,  вижда  се  Д1  е  йиъ 


—  759  — 


ськ110впиигптгь  па  Иисусоаата  дру- 
жина. Да  ли  Нисусь  му  по1гЬрцлъ 
тал  служба,  или  другитЬ  учеинци, 
или  той  слмъ  сп  ЦЦ  ПрП0В0ПЛТ1, 
не  с  НП110.  Учн«ъ  се  еам(),  че 
ведильшъ,  когато  една  жена  пома- 
цала краката  Инсуеовн  съ  ск&по- 
1г1'Л1но  масло,  И.  намЬрилъ  махаии, 
че  това  мааю  се  ие  продало,  та 
да  се  раададхгь  паригЬ  иа  бЬд- 
ПН111;  и  върху  това  Поаиъ  аа- 
б1и1>;ква,  че  това  гааалъ  Иуда.  не 
аащото  го  бяло  грижа  Ш1  бНдинтЬ, 
а  защото  билт>  крадецъ.  та  см15- 
талъ  да  тури  В1.  дж1'ба  си  парпгЬ 
огь  тая  И|)иД]гжба.  Скоро  слКть 
таи  случка  намираме,  че  копгго 
се  устроило  съзаклегис  да  се  у- 
бпе  Иисусъ,  Я.  се  съгласилъ  да 
го  пр1>даде  па  пъраосветепацитЬ 
за  30  среб'ьрпа1са.  Отъ  това  врЬ- 
ме  той  гьрснлъ  благоврЬмие  да 
имъ  го  пр1иаде  насам-Ь,  запюто 
имало  страхь  оп,  народа,  който 
доста  съчувствувалъ  съ  Писуса. 
Такъво  благоцр1'.мце  скоро  се  пр^Ьд- 
ставнло.  То  било  вр-Ьмето  на  Па- 
схата. Сл1цъ  вгчерн,  кога  да  се  от- 
тегли Иисусъсъ  12-члепиатасп  дру- 
жина 1гь  едиа  градина,  д!1То  често 
иамиралъуедпие1111('  н  покой,  II.  из- 
л^».гь.  и  като  :л'ль(иь  1п»|»восвеи1е- 
иицнг]!  ц  етар11ии111иигЬ  една  чета 
люде,  еиабдщт  сьо[1л;жни  и  фене- 
ри, заиелъ  ги  вь  гьмнииага  на  до- 
брКпознагого  нему  лг1н!го,  лЬго  Ии- 
сусъ гоко-шо  биль  се  нр11даль  на 
молитиа.  По  ир1',диярителиоспорд- 
аум-Ьиие,  П. иосд)чиль  Инсусл  наче- 
тата  като  1Ч)  цалуидйлъ.  Първосве- 
тгпицитЬисуаили  Ппгу('аи1'опр1»- 
дала  иа  ПомтнПски  11илап>.  рим- 
скнн  управшель.  И.  се  раскаилъ  и 
върад;лъ  иа  1Гьрвосвеи1енпиитЬ  и 
сгарЬи1ииипг11  сребърнвиц^^ц  кои- 
то бнлъ  лелъ  аа  прЬстжилението  си. 
Може  раб*>тата  да  отин1ла  по-да- 
дсль   отколкото    той    чакаль.   \^^у• 


К  1 

|Т»-Ч|»- 


1^     11 


I  неже  тгьрвосветеиншггЪ  отваШ 

1да  земхть  начадь  паратЬ,  11.  ота* 

'  шелъ,  та  се  сб^илъ,  —  Вь  прл' 

нос.  см.  и.  с^га  значи  прМатс!^ 

и:1М"Ьиинкъ,  па  и   лукаиъ  ■' 

а  Лу(итп  цалцнкп  —  лук1 

здравлепиг,  или    прЬдлтелски  оф^ 

стлкпки. 

Нуда  Макавей.    Тр*^и    Млпн 

тпев'Ь  синъ,    наел! 

като  иодпгель  на  ь 

на  МакапеитЬ,  106    и|гЬдн 

Пъ  борба  за   свободаш  ш 

стпого  си  и  в1;рага  «а  ир 

си  среп^а  Литиоха,  сирийски  < 

той    разбил  ь    1||->колкв     гприп 

войски,  отитель    кь  II  ■т>.п1 
I 
изгонилъ    изь    него    е^и-иь,:- 

очистнлъ    храма    отъ    идн 
I  нъчстановн.ть  истпискотх!  6- 

женпе^  пъ  билъ    уОигь.    зл    ' 

горесть    на    и^лин     11;:::пм1. 
|една  бигва  съ  сирийскил      ■ ' ; 

водецъ  Бакхида,  въ  160.  * 
I  гово  врЬме  пмего    ЛГач-алм   <'.- 
|жило    като    отличително   ам*    ю 

подвижи  ндитЬ  за  в-Ьрата  и  рев1^ 

телетЬ  на   отечествената  св<^л 
Нуда   или    Иудиио    ци 

Едиа  отъ  дв^гЬ  еврейег:-' 

КОНГО  се  образували  < 

моновата  см ьрть  съ  \л\ 

на  10-г1;  племена;  С1' 

лнмь.  Таи  държа  г*а  вг^л  | 

Иудииото  н  Венпамин<м>'  1 

Които     0СТ.1П«.1И    |гЬр1111     Г 

иь  ТЯ  пмала  толкова  ;кнт1*Л1; 
кого  другнгЬ  десоть  (иемсш 
едно.    Оашбсна  отъ    чесгв 
сгь  п^ранлската  дърл^аа!.  л 
траала  доста  вркме  и  пр< 
ла  на.ш    закоиа   п    вЬрили)' 
нето    .Моисееви.     Н  Ькм.ио 
заалаи1вана  отъ    егпиен-хоН 
ре,  тя    иадияаа    и.1й-г>-г.г1  п 
удари гЬ  на  ваиилоиао 
мето  на  Навух  ^    г.^^ '« 

съка  иа  цудш; 


—  753  — 


.  975    Оли 910 

.  958    Нотждь 761 

.  956    Аха:<ъ 742 

.  итг  .  .  .  9<М  I  Еземл 726 

1«г(сгио-  Мавасвд.  .  .  .  797 

.  1Т«    отъ  Ажон? 642 

«) ;     «Аиъ  389  I  Носия 640 

.  8«5    ИояхАзг ....  6<)9 
.  884    Ноаит.  .  .  .  (й)8 

ь^т- 878    Иоаханъ.  .  .  .  599 

сял  ...  .  83У   Седсми. .  .599-588 

Ьдинй  оть  тня  Еаре  и  п6- 
Ж1ггеле    пц    царството 
били  отведени  въ   илЪиъ  въ  Ва- 
шъ:  ала  тия  плЬнннци  Г»нлп 
слщность    поселенци.    Нищо 
[пречило  на  единъ  евреинъ  да 
^агне  до  най-високо  положение 
държавата   или   да  занимава 
-дов'Ь1Юпа    служба    близу    до 
!Паа.  Т^  1г11мали  храмь'  и  не 
|иаснли    жрътви,  нъ  обря.гъгь 
о6р1>;1ан11ето    се    пазилъ.    По 
)впя  указъ  (536  пр1\дй  Р.  X.), 
>вО  евреп,  съ  7,537  робе  п  до- 
и  личеиъ  вмотъ,  тръгнж- 
Навалонъ,  Важ.  Еврт. 

1)'дея,  Сь  това  име  чести 
иавагь  дЬла  Палестина;  нъ 
11  р  била  една  отъ  4-тЬ 
10ТИ  на  еграната,  сдЬдъ  за- 
^ъшането  отъ  нл^Ьненпето.  Тя  е 
^ътяла  Пудниото,  Веннамппо- 
Сим(^онивото  ц  Дановото 
■ме,с7>  с^граната  на  фнлнстнмцн- 
|ТЬ  н  Пдумея.  Тя  црпн1а1ежала 
м  Прода,  и,  увеличена  съ  Сама- 
на  сина  му  Лрхелая.  При- 
|?ьединепа  на  римската  нм1п?р11я, 
|>Ь  II,  тя  с*^  управлявала  отъпро- 
|Чра  Г011И,  кпто  Понтийски  Пи.1атъ» 
^ъ  вла^тьта  на  управителя  на 
Сирия.  Тя  съставяла  часть  огь 
Ррството  на  йрода  А  грипа  I,  и 
•лио  б1иа  присъединена 
1'Ията  вгъ  14.  Въ  цару- 
^)  на  Консгантииа.  образу- 
въ  Самария  область  Пале- 
1-а, 


!Чташсъ. 


I     Иттв*    Шанинскн     градъ    въ 
Иуда,    на    който   точното    м1^€Т1>- 
I  положение  не  е  познато  (Библ.), 
I     ифнгения.  Дъщеря  Агамемжн 
нова  и  Клнтемнесгрпна.  По  гръц- 
кото басноеловне,  когато  гръцнтЬ 
тръгнали  въ  по.\одъ  за  Троя,  единъ 
нротпвепъ    в-Ьтръ    ги   задържал  ъ 
въ  Авлида  и  Лгамемиоиъ  р1>шцлъ 
да    принесе    дъщеря    си    жрътва 
за    да    се    добие    благоприятенъ 
вгЬтръ;  нъ  кога  да  ш  пожрътвунагь, 
Днаиа  нк  ир-Ьнесла  въ  Таирида  и 
сн  ш  направила  жрица.  ПО-сетнЬ, 
братъ    и    Орестъ    |;к    накЬрилл,, 
когато  първосвещеникътъ  въ  Та- 
врида  п|.1иъ  и  той  да  ж  принесе 
жрътва   Дианн.  П.  поб-Ьгнжла  съ 
брата    си,    като    занесла   съ   себе 
си  Дианинага   1татуя.  Тя  умрйла 
жрица    близу    при   Маратонъ  въ 
Атнка.  историята  на  И.  е  послу- 
жила   за    сюжегь   на   творенията 
на  Еврипида  и  други  поети. 

Ифтаръ,  шур.    Вечеря  пр^зъ 
рамазана  у  гурцитЬ. 

Ихтигия,    /ул   Болка   на   бе- 
драта. 

И  хиевяонг,    или    Фпраопоьа 

мишка.    Хищно    четвероного  жи- 

I  вотно,     голямо     кмкото    норътъ, 

I  което  се  въди    въ  Египегь  и  въ 

ср-Ьдпа    Африка.    д11Т()    испонжда 

яйцата  ва  крокодилитЬ  и  сгь  това 

принася  полза  на   страната ;    ала 

I  ихпевмонъгь   ист1»ебва   ц   яйцата 

па  птицнтЬ. 

НхногрнфнЛу  ту/.   Геометриче- 
ски плапь  на  сграда. 
I     Ихтняннсиа  илинмпп.   Часть 
;  отъ  <.'р11Д11а-гора.    конти    захваща 
прострапството  между  Рила,    Ви- 
тоша, Стара-планина  и  цен1раляа 
Ср1ина-го|»а.     СрЬдна     височина, 
около  1,000  метра,  ВсрЬдъ  тмн  цла- 
нина  се   па-мира    Ихтиманската 
I  (Ълинп,  :«1градсна  отъ  четнре  стра- 
I  ни  съ  планински  вериги.  Въ  тая 

48. 


—  754  — 


долина  с  лроходътъ  Каугуджикьть^ 
п^-кп>  който  е  мииувало  шосето 
—  1|11К01\1  ннй-важний  пхть  въ 
Балкаигка  п-въ  — отъ  Цариграть 
за  Б1)лградь  прЬди  да  се  на- 
прави жслюнидата,  прокарана 
11р1>зъ  схншя  проходъ.  На  най- 
тЬсното  м"Ьст(»  въ  тоя  проходъ  еж 
прочу  титЬ  Трал  нови  иратп  или 
Мп]1Кова  к/пиш. 

Йхтияаиъ.  Градецъ,  окса.  1Ь, 
т.-паза]1житки  окр,,  расположеиъ 
на  равно  мЬсто  въ  сд1го  впсоно 
поле  вср-Ьдъ  живописната  Ихти- 
манска долина,  53  килом.  на  с^^в.- 
зап.  отъ  Пязарджикъ,  54  '/*  на 
юго-нст.  отъ  София,  35  V»  иа  сЬв.- 
нсгг.  отъ  Самоковъ,  39  на  гого-зап. 
отъ  Панагюрище,  38  па  сЬв.-зап. 
отъ  К-Ьлево;  3,854  жит.  И.  о  на 
п«тя  между  София  и  Пловдивъ 
по  жел'11:й1нната  Цприбродъ-В1иово; 
гарата  му  »'  2  Чг  кплом.  яа  югъ 
отъ  града.  На  пет.  п  юго-ист.  о'П| 
И.  еж  планпн.  връхове  Шапка, 
Елоджикъ  и  др.  В  ь  Ил  гджикъ 
бЪте  военинй  лагеръпа  иоеводата 
Бенковски,  дЬто  бЬхтБ.  събрани  жи- 
телетЬ  иа  околнигЬ  села  пр"кть 
Априлското  възстание  въ  1876.  На 
сЬи.-испигь  отъ  града,  около  3 
килом.  ра:к1Тояние,  при  подножието 
па  1Ч)рцстц  хълмове,  се  иамяратъ 
ат11дп  отъ  едно  старо  граднп1е,  на- 
ричано [Ципонъ,  Това  название  е 
||Имско  на  ср*.дпов11ковгиь  градъ 
Стобонь.  Въ  Кй;р1жа.1Нск1ггЬ  вр-Ь- 
мепа  И.  билъ  заобнка^енъ  съ  ви- 
соки стЬни  п  кули,  копто  служили 
за  отбрана  на  онолнптЬ  села.  Пр*д- 
полагагъ,  че  името  Ихтимяпъ  е 
отъ  арабско  пропгхонцение,  в 
значи  сключван/'  мирь, 

И  етнография  (гр.  игтисъ,  ри- 
ба: ^рлфо^  нии1.г%).  Описапяе  па 
рибпт^.  —  Ихтиозавръ  (гр.  стрось, 
гущерь).  Рпбогун1ерь,  —  огромно 
животно,  което  слп1ествувало  въ 


сдпа  отъ  мпнжлитЬ  епохи  ва  •^* 
мят1и  —  Ихтиолитъ   (г|».  лнмкп, 
камень).  Вкаменена  риба.  и   ' 
печатъкъ  оть  риба  на  кам 
Ихтиология,  \р-  Учение  за  : 
отдЬлъ  въ  Зоологията.  —  ^и;*.- 
логъ.  Зоодоп»,  който  се  занимай 
особено  съ    рибнгЬ.  —  Ихт^ 
чески.    Който  се    отнася 
ственат;1    история    на  риб|ггк  - 
Ихтиолъ    (соб.  зи.  риС^'нп  мапок 
Вещество,  което  се  добива  чркп 
диетнлираното  на  сдннь  сно1й*ло- 
добень    мннералъ.  —  Ихтиефагк 
( гр.    »хги  ксъ,    раба :    г/*ан>.   ямь). 
Рибоядецъ. 

Ичковъ    (Петръ).    Тл. 
дппломагь,  който  е  играль 
роля    въ    полма    на    (  I  [ '  а 
врЬме   на  освобождсни' Гр    1:      I 
турското  иго.  Ннлъ  е  р'Л- *:1 
Катрапица,   градецъ  ю>  И^ 
(Македония).  Д^  се  е  биль  .*  •и.»» 
въ  младигЬ  си  пмини,    не  !<  о- 
в^кстио;  знае  се  само,  че  е  вла,1Ш* 
нЬболко  еп]юиеЙскн  е;*пт:л  п  ^  п^** 
зпавалъ  взапмниа-Ь  о. 

ДЪрЖаВИТЬ   въ    ОПОВа    Ь^ч.м:-    и* 

иапр1цъ  И.  става  пзвЪст*!»!»  пт» 
драгоманинъ  на  турския  цосии!» 
В'].  Берлин ь;    ел^кдъ  това,  т«0  » 
явнва  като  търговски  агентъ  ю 
турциг!!  въ  Б1|ЛградЪч  патот'?'-1г^ 
да  расирапя  зимания-дашкии  1 
съ  свропейскнтЬ  гьрпч 
сетн^Ь,  въ  1804,  когато  1. 
обсаж,аа  БЬлградъ,  той  се  . 
в'ь   неговия   стаиъ  п    вече  .. 
отд1ия  оть  пего.  Въ  1806,  кос«« 
об(^тоятелствагл  се    и:п  V         "* 
полза  на    Сърбия,  той 
въ  Семеидрево  съ   турски    ^]р4^\" 
явни  пр1*аварптелнит!»  тсг>ипя  а 
мира.  Сл11дъ  1Ч)иа,  той  вол  " 
Цариг])адъ  прЬшворнгЬ  с 
тата  '.ш  окончателнот!^  гк- 
договора    и    I; 
щпна.  По-сети  1    .  .__!.  _... 


—  755  — 


голука,  ТурдЕЯ,  като  не  се 
ла  вече  отъ  Русия,  развалила 
ювия  договоръ,  който  обезие- 
вдъ  освобождението  на  Сърбия; 

тоя  договоръ  с*1ужилъ  като 
5ва  на  всички  панокопшп  съ- 
нения ме/КД}'  сърбетЬ  и  турци- 
^^  е  билъ  погубснъ,  вероятно 

завастц  отъ  1гЬкой  си  учепъ; 

Гга  н  въ  какви  (»бстоятелства, 
споменува.  Българското  про- 
:>ждение  на  II.  не  отричатъ 
амитЬ  сърбе.  Още  к^Ьколко  по- 
^ности  за  11.  има  въ  источиика 
ССортъ  на  т,.иарсни  шр-от- 
чи  лжлсг  отъ  Г.  II.  Русески 
Ьш-загора,  1887). 
|Ьипъ.  РЬка  въ  запа,хнн  Си- 
ь,  встнча  нзъ  Киргизъ-кайсац- 
гЬ  степи,  л1;въ  прптокъ  на  Нр- 
Тц  корабоплавателна  въ  тобол- 


ската  губ.,  ала  само  прол-Ьть,  ко- 
гато по  непк  пр1^карватъ  ръжь, 
соль,  градиво;  1,675  килом.  длъга. 

Ишиаъ.  Гра.ге1гь,  тоболск.  губ., 
на  л1}В.  бр.  на  Кшп.мъ;  -^,000  жит. 

Пшлъ.  АттриЛски  г^шдгцъ 
(Горна-Австрия),  на  р.  Траунъ,  45 
килом.  на  гого-ист.  отъ  Салцбургь, 
75  КИ.10М.  па  еЬв.-зап.  отъ  Щейсръ, 
живописно  расположень  нсрЬдъ 
гористи  връхове,  расклонеиия  отъ 
А.шатЬ;  7,000  жит.  И.  е  извгЬстеш» 
по  солнитЬ  сп  бани  н  по  солнитЬ 
си  рудшщи ;  банит^  направени 
въ  1822,  се  пос11И1аватъ  всЬка  го- 
дина отъ  многобройни  пос11тите.1е. 
И.  е  тЬтовпще  на  австрийския 
пмператоръ  и  на  много  австрий- 
ски аристократи,  които  иматъ  танъ 
велпколЬпни  вили. 


!^димиче< 


к. 


скп  племена  касопке,  поатЬ  бам- 
баро  (и  едпитЬ  и  другитЬ  отъ  пле- 
мето Мандинго);  въ  1854  ш  за- 
владЬлп  мохамеданегЬ  тукулйори, 
подъ  началст.  па  Хпджи  Омара,  и 

к(1пИютит).  щ  прпса^'дииилн  па  кр;и(ТВ(»  Сегу. 

,  Химическийзнакъ  па  варии  Когато  се  распоклсало  това  крал- 
ство ВЪ  1864,  К.  останжла  въ  рж- 
Н-Ьгинатукулйорпт1ц  подъ  властьта 
на  едного  отъ  Ха.т;кп  ОмаровигЬ 
синове.  Въ  началото  на  1891  пъд- 
ковнпкъ  Лршиварь  завоевалъ  К. 
егалъ.  Малкото  р^ки  имать|и  пр-Ьзъ  с^пт.  1Н92  ек  прпсъеди- 
1Самовъ  дЪ|К,;овиовргЬме.  Само ,  ннлъ  на  французскптГ.  владЬпия 
«ката  часть   отъ  К-  има  бла-  въ  Суданъ. 


1^    лимический    знакъ   на  ка- 
(каНши.).  —  Въ  цорковннтЬ 

гв   1^  служи   да   означава  20. 

:.   Саонтьнскн  цифра^ 

ш  ХимичесЕИй  зиакъна  вягле- 
^(гпИютиш). 
Химйческнй  знакъ  па  варии 

^арта.  Африканска  страна  въ 
нцузски  Суданъ;  съставя  юж- 
I  часть  оть  Сахара,  която  се 
шжава  до  сраното  течение  на 


шйтрнь    климатъ    н    е    доста 

М>родна.  Прпстр.  около  60,000 

килом.;  насел.  около  300,000 

по-вечсто    бамбаре  (негри). 


Каатонци.    ПотомцнтЬ  на  Ле- 

висиия   синъ   Каата,   които   бидн 

отредени  да   носвктъ   ковчега  ва 

зав-ю^  и  свещенигЬ  садове  на  ски- 

гр.  Куниинарн,  съ  5,000  жит.;|нпята   пр^ъ  1транствуването  на 

1ЖН0Т0    търговско    лНк-то   е '  Пзраиля  с1Ьдъ  нсхода  (Бнбл.), 

.— ПървеаъК.влад1»алциегр-|     Кабадаглии.   Турци  и  потур- 


-  75С- 


нягш  отъ  пасмпната  на  кжрджа- 
лииг!^  и  даалпптЬ,  копто  правилв 
всевъзможни  поразпп  у  насъ  клд'Ь 
края  на  ХУШ-и  п  началото  па  па- 
шия  в1;къ.  Виж.  КмрОжалии;  Да- 
алии. 

Кябарда.  Страна  въ  европ.  Ру- 
сан, въ  терек.губ.  (Кавказъ);  д15»1И 
се  аа  Велика  Л".  въ  поречието 
на  Кубанъ,  и  Ма.ш  К  въ  ср1ипата 
часть  на  порЬчнето  на  Терокъ. 
Велн1;а  К.  захванщ  6,540  чет.  ки- 
лом.,  а  Мила  К.  —  1,378  чет.  ки- 
лом.;  и  дв^^тЬ  зомн  ех  плаиписки, 
оъ  население  всичко  до  Г>0,000 
жпт.  Земята  изобилува  съ  хубави 
пасбпта;  главното  занятие  на  ка- 
бардпицагЬ  е  скотовъдството.  и 
кабардинскнгк  коне  сжпрочути.Ка- 
бардннскийезпк-ье  общъ  еъчеркез- 
ския.  КабардинцптЬ  еж  първото  огь 
кавкязскптЬ  сломена  покорени  отъ 
русит^з  (1774).  Подъ  рус-ското  вла- 
дичество тЬ  се  обършБЛИ  огь  мо- 
хамеданството  въ  христянството, 
ста1К)то  имъ  вЬроисповЬдане.  ИЪ- 
кога  отлични  ловци  и  рл:^биЛници, 
кабардинциг^!  еж  г.ега  прЬвъоходни 
коиници;  гол'Ьмо  число  отъ  тЬхъ 
въ  нашото  вр1^ме  еж  украшение 
иа  с.-иетербургсната  императорска 
гвардия ;  гЬ  еж  и  хубавци  и  гор- 
дЬлнвн. 

Кабелъ,  араб.  Ортома;  мета- 
лическа ортома  (дебело  вжже),  по- 
топена въ  море,  която  служи  за 
телсгра())на  жица:  морски  теле- 
графъ. 

КаГшлни.  Страна  въ  Алжирпя 
и  въ  Мароко;  въ  Алжирпя  кон- 
стантиненската  область  е  токо-речн 
ц1к1а  населена  съ  кабили.  К.  се 
^Ьли  на  Го.иъма  К.  п  Ма.ш  А'., 
и  е  планинска  земя  съ  в1';гвп  огь 
Атласъ,  които  се  простиратъ  до  мо- 
рето. КабилитЬ,  люде  отъ  бербер- 
ското  племе,  се  считатъ  за  коренни 
лштеле  ца  Лфршш.   ТЬ  еж  добри 


занаятчии:  новячн,  зкД9р1*  о| 
жари,  и  др.  т.,  па  еж  п  пр(Тни. 
п  много  ревниви  :ш  иезависпмисиг 
та  си.  ТЬ  ел  протавостаоялв  и 

францу:н'Кото    пл-.псдиво    пгг1Аи 
съпротивление;  Франция   елБпм!. 
въ  паЙ-новигЬ    вр1;м^>па  (1 
сполучила  да   гп  покоря.   1' 
ната   имъ    съставятъ    ф»: 
внп   републичпцп,  на   коик'  '■,:,!- 
ватаретЬ  еж    пзби1)ателпи.    ^IрV 
см^тагь  ги    на    1,400.000.  К.  ех 
мохамедане,   и    религпознп(^    |'М1. 
езикъ   е    арабскяй;    а    пл 
разни    наречия    отъ    бербе1'.и1и 

•'ЗИКЪ. 

КнОнпа,  атл,   Огаица  9Ъ  ш- 

раплувъ. 

КаОпн<пп>,  фр,  1)  Работна  спи. 

именно   за  занятие    съ    пг '" 

работи.    2)  Министерски   < 
министерство.    3)   М1»Т1'.    г  . 
пазжть  скжпоц1шни  »м''11|11.и.  и-г 
гоц11нности.  —  Кабинетенъ.  &»йт^ 
се  отнася  до  кабииеть. 

КаГмешковъ  (Тодоръ  Л.).  Кдши» 
огь  И!Ш-рас[1ал'*Ш1гЬ  апости»  ■» 
българската  свобода  н  душл  ия  копри- 
вщенската буна  пр^зъ  Алрялевпф 
възстание  въ  1870.  К.,  си1гь  Ий11ь 
привп^енскп  бегликчпя.  Лулча  Н« 
б1>ше  роденъ  въ  1853.  Учшгьбкшг 
се  въ  родното  си  зЛсто  при  В((»- 
лина  Груг^на,  една-двЪ  гошпи  л 
Пловдив-ь  и  ди1;-три  години  "^  "■• 
рн17>алския  лицей,  д1^тона}■ 
прЬдявахж   то1Ч1иа    «тп,  ф; 
п  само  иа  франнузскп.    11 
чипа  на  слабо  ляраве,  той 
върнж  въ  Копрившица,   д^'    ' 
пр"ЬсЬд*    до    началото    ВА    I ЬТЗ. 
СлЪд7|  това,  той  04ше  днЬ  1Ч»1МХ 
началннкь-статгап  па  Хщипо»*! 
жел'Ьзница  въ  П1иово.  ! 
розагорското  възстаиш    ,.;,_ 
арско    движение),    той    ей   ДД* 
оставката  и  пжтупА  по  розвв  «^ 
ста    иъ    България,   за    да  сг  " 


—  757  — 


-добр^1  съ  духа  п  раг- 
лижението  па  народа-  ПрЪаъ 
еньта  на  1875  праОра  се  въ 
>иривщаца  а  почн^к^  да  работи 
иъ,  съ  рЬшеаието  да   повдигне 

1нпе.  ПрЬзъ  зимата  на  1876. 

:к  отъ  Гумхппя  апостолигЬ 
1въ  в  Бенковски  ц  К.  се  по- 
йтямн  съ  тЬгь  и  шгь  стапж  съ- 
»удиикъ. 

Сл1;дъ  събори  на  буитовнигЬ 
Лци  въ  Оборище  (виж.  тая  дума)» 
ювдпвпкнй  мютесари<|)ипъ  Аяпсъ 
1ша,  у1гЬдоменъ  за  р1>ии'нието  на 
'нтовнацитЬ  да  почнхгь  възста- 
1СТ0  па  1-и  май,  испрати  К2ьр7»- 
■асх  Неджнбъ-ага  съ  н-Ькодко  зап- 
((-та  въ  Копривтнца.  На  19-и 
грплъ  ту]»ска'гЬ  ;иандармн  изло- 
1ХЖ  п  затворих»  н-Ьколцина  отъ 
^йцитк  ОстанжлитЬ,  подъ  прЬд- 
»дителството  па  К.,  рЬшихж  да 
ьзс-ганлтъ  и  на  20-и  вдигнжхж 
ишето  па  свободата  (вид».  Април- 

квъзстшше). 
р1^зъ  10-дпевпото  царуване  К. 
^ше  главнокомандуштъ  въ  К 
д|^аъ  аотжпкЕ1ансто  яа  буната, 
№  биде  уловгнъ  въ  Трояискин 
а1шиъ  заодяо  съ  копривщенския 
иядни1гь,  учптель  Нашк-нъ  Попъ 
тояновь,  Попжтяучительтьбндъ 
(а:^зIгь  сь  бой  оть  турцит!».    та 

Йъ  иоии.та,  когато  пригтигнжлн 
>ьрново,  умрЬлъ  въ  натиора. 
I  утрото  Селями  пата,  на- 
а.1ннкъ  па  единъ  турски  пълнъ, 
ръгяжлъ  да  отидр  прЬзъ  Габрово 
I  Шовдивъ  н  зелъ  съ  себе  си 
ц  за  да  го  прЬдадс  за  саиене 
аиъ,  х^>то  бЬхж  и  другитЬ  не- 
овн  другаре.  Нъ  копривженскяй 
ерой,  —  оня»  който  бЬте  комаи- 
упа.1ъ,  распореасдаль,  насрьдча- 
ялъ  въчстаиниццтЬ,  за  да  не  бжде 
^вече  млченъ  и  прннуаиавань 
вадава  другаретЬ  си.  запрЪгпк 
|пгь  заиги&ски    пищовъ  въ  га- 


;  бровската    :ш1ггийска    стая    н 
самоуби. 

I  Габровските  госпожи  [мхжетЬ 
I  имь  не  можехх  дя  сг  присъеди- 
нвктъ  къмъ  тЬгь  въ  благочести- 
вото и  родолюбивото  имъ  дЬло, 
оть  страхъ  отъ  турцит]-!)  напра- 
вохж  прилично  погребение  на  К.» 
а  сл1Ьдъ  освобождението,  имеино 
въ  1883,  Еопрпви^снската  община 
цр1шеее  костигЬ  на  великия  си 
ггьгра»с\аит1Ь  вь  Коп1>пн1иииа. 

Ки(Ю  (Инанъ  и  Севастианъ). 
Венеция  нскн  мореплавателе  отъ 
ХУ-н  п  ХУ1-и  в^къ,  открили  го- 
л1>ма  часть  отъ  американсния  ма- 
терикъ. 

Каботажъ,  псп,  ПрибрЪжно  ко- 
рабоплуване:  кп6отао*сенъ  корабь, 
който  служи  покрай  бр^Ьга. 

Ки6ра.1ъ  (Цсдро  Л.маресь), 
Португалски  мореплаватель,  от- 
крптельп,  на  Бразилия.  К.  билъ 
и*'пратеиъ  отъ  портупиския  краль 
Кмапуила  па  9-и  марта  1500  въ 
Индия;  нъ,  като  пктуш1лъ  къмъ 
западъ,  отнрилъ  Бр^изплия,  която 
на  24-и  апр.  с&|цата  година  ГЬ1>- 
жествено  обявилъ  за  влад1^ние  на 
Португалия.  СлЬдъ  това  той  от- 
илувалъ  въ  Цидин,  изг}'бнлъ  изъ 
пхтя  седемь  кораба  съ  кораб  ни- 
дитЬ,  епр1ч1Ъ  се  иа  мозамбикското 
крпйбр1//кпе  н  црнсгнгнжлъ  н'ь 
]галкута,  дЬто,  слЬдъ  прЬпшори 
съ  инднЙсжитЬ  князове»  издрън- 
калъ  за  португалцпгЬ  правото  да 
основкгь  единъ  търговски  кон- 
торъ. 

Ка<>рера.  Оетровъ  въ  СрЬди- 
земно  море,  единъ  отъ  Бплеар- 
ски'!^!;  на  Испания.  Той  е  малъвх 
окаю  5  килом.  нал.1ЪНЕЪ  н  I»-' 
пифъ,  и  е  ненаседенъ;  аи  шк 
него  има  кр^пость  н  единъ  п^ 
иизонъ,  Прк^ъ  француас! 
сиигЬ  войни  въ  Наполеошж» 
иснавцит^  дьржа.1и  на  тм  ^сг> 


-  758  — 


островъ  хшшди  заробена  фран- 
цузе,  съ  Еоато  лосткпялн  много 
варварсЕп.  Оч-ъ  тогава  о-вътъ  до- 
бцлъ  особена  изв11сггпость. 

Кабриолетъ,  фр.  Бр^гь,  лека 
колесница  съ  дв11  или  ч»чирв  ко- 
лела, теглгна  огь  копь. 

Кабулистаиъ.  Имснаедначасть 
отъ  А(|»гани(гганъ,  съпр'ЬдЬлна  на 
сЬв.  съ  Туркестанъ,  на  югъ  съ 
Белуда;иста1гъ,  на  нст.  съ  Нранъ. 
Тая  земя,  населена  съ  10,000,000 
афганцн,  н-Ькога  е  бнла  лично 
кралство.  ирЬзъ  неш  пр1шннЛ|Лъ 
Александръ  Воликс,  по  пжтя  си 
отъ  Персия  за  Индия;  огь  неш 
излЬзлъ  Махмухь  Гизснски,  пър- 
вий  мохамедаискй  завоеватель  па 
Ивдвя. 

Кабулъ,  Столица  па  Афгани- 
станъ  п  гл.  гр.  па  обл.  Кабули- 
стаиъ,  на  р.  Кабулъ,  320  кплом. 
на  с^в.-пст.  отъ  1{андахаръ;  60,000 
жат.  Гцл1ша  чпарговия  съ  Еоне  и 
пастърма:  хубави  чаршия.  Слира- 
лпще  ва  ксрванската  търговия  отъ 
Индия  къмъ  Персия  и  Бухара. 
К.  е  расиоложспъ  около  2,000  метра 
високо  надъ  морското  равнище  съ 
нланински  връхове  итъ  Хннду- 
Кунгь,  насЬверъ,  около  3,000  метра 
1и'>-внсоки  отъ  него.  Люта  зима, 
ум^Ьрено  л^Ьто  н  гиодородна  окол- 
ность.  К.  е  сдтествувадъ  отъ  УП-и 
вЬкъ  и  е  б1иъ  столица  на  Могул- 
ската  империя  въ  вр11М«.то  на  Са- 
бера,  Тамерлановъ  потомецъ,  за- 
воеватель  на  Кабулнсганъ  въ 
началото  на  Х\'1-н  в-Ькъ.  Въ  д6- 
новитЬ  врЬмена  той  р  б1иъ  свп- 
дЪтель  на  и^Ькои  важни  събития 
въ  англо-пнднйската  история.  Въ 
ШЗОгозслиангличанетЬ;  въ  1841 
избухнлшо  нзм^ннически  едно  въз- 
стание,  пр1>зъ  което  бпли  иск.1анп 
4»000  войници  и  няколко  хиляда 
англофнли.  Сжщата  година  гене- 
^влъ  Полокъ  го  зелъ  изново,  нъ 


го  напуснжлъ.  откакъ  {гзгорпхь 
шпитЬ  в  обществонитк  ху  сгрщ. 

Сл^Ьдъ  смъртьта  на  Дооть  М^ь 
хамеда,    афгански    амиръ,   Шаргь 
Алп,    неговъ    спнъ,   когото   бил 
избралъ   наел11днакъ,    билъ   прш- 
нуденъ   да   се   би»'   за  К.  съ  Уа- 
фулъ  хана,  пб-стария  са  брал»  н 
сина  на  послания,  Абдулрахшии, 
който  се  бп^ъ  оже1ШЛ'» 
на  бухарския   хань.    I 
яспърво  не  сподучи.ть.  Пр! 
л^тьта  въ   1866   Узфухь  ^-..-..^ 
въ  К.  тържествено,   а  бв:гъ  аро- 
гласенъ  афгански   азшръ.   "  ' 
отнеслъ  до  сжръ  Джоиъ  Л- 
английски  подкраль  на  Ип!:::.  и 
го  ирипознав,    пъ    молСла  му  "• 
не  црнела,  )1а  основание,  че  Шхр» 
Али  о1це  владЬялъ  еди.^ 
Афганистанъ.    СлЬдъ 
смърть,    брать    му    А:-*нл  ь 
титлата    гшнръ,    не   на    л , 
станъ,  а  на  К.  п  Кондахирь^  Кхд^ 
края  на  18в8,  Ширъ  Алп,  съ  по- 
мощьта  на  сина  са  Як^ба.  ;аиь 
дктъ  К,  който  пакь  сганл.  | 
Л1ща  на  Афганистанъ.  С.!*.  ■ 
англо-афгаиска  война  въ 
70,    Якубъ,    афгански    амн{'[>   «^ 
съгласи  да  ирЪбнвава  въ  Е.  едт 
англнйскп  сгьв1^тии1Гь-запон^8П 
(резидентъ). 

Кибул  ь.  Азиятска  р^ка  ' 
ганнстанъ,  извира  въ  Хит 
тече  пр-Ьз-ь  Кабулъ.   Д;к<  'д; .' яг- 
и  се  влива  въ  )1идь:  400  ьи;  ^ 
Течението  е  много  бързо,   II  : -- 
ката  не  е  корабоплават^мпа 

Канадарцп.  Грцдецъ  въ  11:1.* 
вешска  кгиш ;  8,600  жмт.,  оп.  ки»- 
то2.600бмгаре,ог] 

Каваклий.    Гр.> 
сливевскн    окр.,    при    с(>в«|ШлН 
поля  на  Сакаръ  планина,  т  'п^^ 
дЬла  съ  Турция.  53*'я  ка 
югъ  отъ  Слнвенъ,   40  ва: 
юго-зап.  01'ьЯм(юдъ  в  12  п 


I 


Тунджа,  Между  ински 
ве,  покрита  пб-вечето  съ 
;  7^56  жат.  Жителет^  на 
пискаха  околия  се  занима- 
юкхючвтелно  съ  градинар- 
а  бабня  н  за  чесновъ  луки, 
ве  разнасягь,  особено  бабня- 
всгЬ^кЖдй.— К  со  вшкда  да  е 
градъ;  огь  турското  му  нме 

н^иансто  етаранн  въ  него 
)1'>д[[олага     да    е    осиованъ 

падането  на  българското 
Во. 

кАла.  Центръ  на  едноимениа 
солунски  вилм  крайморска 
Гь,  при  едноимененъ  заливъ 

о-въ    Тасосъ;    6,000    жат. 
вия;    главно   стоварище  на 
и  износни  стоки  за  стра- 

ежду  Места  и  Струма.  Най- 
I  село  въ  околията  е   Ироп 

съ  5,000  жит.,  на  заиадъ 
сего  за  Солуиь,  нропзвожда 

вняо.    Заб1и'Ьжцтелно   е  и 

Берекапли,  край  морето» 
ироизиожда  много  гюгюпъ 
укъ. 

а,14*|»ия  (<{»р.,  итаЛм  ацгл, 
[ат  книалусъ.  конь).  Конин- 
Кавалеръ.  Гнцарь,  въ  ср|1д- 
в11Кове.  Сеш  1)  в*Ьжливъ  и 
Гь  човЬкъ;  2)  господпнъ, 
дансува;  3)  притожатель  на 
—  Кавалеризиъ,  кавалер* 

Рицарство.  благородство, 
ть.— Навалеристъ.  Конникь 
гь>  всадиикъ. 

нлкадиу  нсп.  Н1>Б0ЛЕ0  лп- 

кояе  наедио  по  расходка. 
|лриа.    Голямо  село  (1,706 

ь  балчикска  ою^л.,  12  квлом. 
гг.   огь  Балчикъ,    около    3 

отъ   Черно   море.  За  него 

енува  пръвъ  пжть  въ  ХТУ^-и 
10дъ  името  Карнава.  Въ  рпм- 
кЬме  то  е  било  доста  гол  Ьмъ 

който  се  наричалъ  Вегоп. 
вр^^цаяие   говора,  че  ир1цц 


300  години  то  о  б1ио  на  блпжнй 
връхъ  Чиракиннъ;  на  сегашното 
м^о  селото  се  заселило  сгЬдъ 
разорението  на  стария  градь  огь 
едио  земетресение.  На  връха  и 
днесь  има  развалини  отъ  старо- 
врЬменни  постройка.  Иа  ист.  отъ 
К  се  намира  Геларсто  (кале- 
акренскай  носъ)  съ  развалини  на 
стари  крЬиости  и  искуственп  пе- 
щери, издь1банн  въ  скалата. 
РнмскпЙ  списатель  Страбонъ  спо- 
менува, че  на  носа  ек  била  скри- 
ти съкровищата  на  кра.1ь  Лизи- 
маха.  Отъ  старннптЬ  въ  сегашно- 
то село  е  заб'ЬлЬ;кител»жъ  единъ 
патусъборенъ  хамамъ,  построенъ 
прЬдн  около  300  години. 

Са?еап1  со118и1ез,  лат.  Нека  вии- 
мавать  консулитЬ  (виж.  кпнсулъ 
въ  Рнмь). 

Кане.1ин'1.  ( Константннъ  Дм.), 
Русскн  уч1'нь  н  юрисгь,  нрофе- 
соръ  на  с.  петербургския  уннвер- 
оитетъ,  авторъ  иа  Задачшть  на 
Исихоломята^  НаОачити»  на  Е- 
тината  и  др.;  писалъ  по  фило- 
софията на  русската  история  н 
прикарвалъ  ндгяга  за  освобо^адс- 
ицето  иа  русскигЬ  селяне.  Едно 
събрание  иа  сьчииен^шти  му  е 
обнародвало  въ  Москва  (1818  — 
1885). 

Канкааски  цлашшн.  Планин- 
ско бърдо  меиау  Черно  море  и  Кас- 
инйско:д1»]1В  Европа  оп»  Азия; об- 
идата му  посока  е  отъ  сЬв-зап.  къзгь 
юго-ист.;  простира  се  отъ  поо}"- 
островъ  Таманъ,  на  Черно  море,  до 
полуостровъ  Атиеронъ,  на  КасовШ-^ 
ско  море;  длъжииата  му  иимймяаа 
900  килом.,  широчината  му  е  ^л» 
60  килом.  (при  краии(*т)  *•  ^^^ 
килом.  (на  средата), 
връховн  с<'&  въ  ср^одццчшв 
рига:  Елбрузъ  <5,0б5 
Ка:1бекъ  (б.ОАЗ 
внсокигЬ  връхове 


—  760  — 


маси,  пг  които  СО  иампрать  много- 
броПпп  нлгаснж-ти  кратери.  Нлпл.се 
д:Ьл1ЖТЬ  иа  Западни,  отъ  полу- 
островъ  Тяманъ  до  изворпг^Ь  на 
КуОапъ;  Ср^ьднн,  отъ  изворигЬ  на 
Кубанъ  до  Дариадовъ  цроходъ ; 
Неточни,  отъ  Дариалов^ь  проходъ 
до  полуостро1ГЬ  Аитеронь,  1Тр+»зъ 
ЗападнитЬ  Л'-7м.  не  минува  1ги 
сдинъ  плтк  освЬнь  на  края:  11р1>зъ 
Ср11Д|1итЬ  Л'.-и-1.  само  пр'Ьзъ  Да- 
риаловъ  проходъ  мппува  единъ 
пжть  н  водц  отъ  Влади  1{авказъ  за 
Тифлисъ:  тоЙ  е  единствений  пжтц 
отворенъ  пр'Ьзъ  1гЬлата  година. 
Въ  ср11ДЕИтЬ  Л\-п.л  пма  в-Ьченъ 
сн1крь  и  доста  големи  лодницп;! 
сборната  попръхность  на  леднпци- 
гЬс^^прЬсмЬтана  1,612  чет.  калом. 
Ср'ЬднятЬ  К.-пл.  състпгагп!  отъ 
успоредни  вериги.  Пр-Ьзъ  Источнп- 
тЬ  К.-пл.  не  мнпува  никой  пять. 
На  нст.,  Антероаскц  п-въ  пма 
само  ниски  връхове  (отъ  150  до 
250  мрт.);  тая  е  страната  на  га^зевн- 
тЬ  извори  (виж.  Еаку),  Н^коя 
части  огь  К.'пл,,  особено  бли- 
жпптЬ  до  Черно  море,  прЬдставягь 
великотЬпнн  гори.  ВодптЬ  на  тия 
планини  се  втичатъ  въ  четире 
главни  рЬки  —  Кубанъ  и  Рнонъ 
или  Фазъ,  които  се  вдпватъ  въ 
Черно  море;  и  Куръ  и  Терекъ, 
които  ее  ативатъ  въ  Каспийско. 
Кавкааско  пли  ^пьло  племе. 
Едно  огь  трптЬ  главил  племена, 
на  които  д-Ьлцкгь  жптедетЬ  на 
земното  клжбо.  А'.-п.).  жив-Ье  въ 
Европа,  въ  юго-западна  А:1ия,  въ 
сЬверпа  и  сЬверо-источна  Лфрпка, 
насее  и  распространило  въ  вспчки- 
тЬ  други  частп  на  свЬта.  Отличи- 
телиитЬ  му  чърти  еж :  обикновено 
б'1иа  кожа.  доста  впсокъ  растъ,  вал- 
че»гт  глава,  широко  и  испъкпжло 
чело,  мека  и  длъга  кося,  голЪми 
очи  и  малки  уста.  К.-п^и  е  нйй- 
развпто  огь  всичкитЬ  други  пле- 


мена. То  се  дкга  на  три  г — ' 
1)  Ха.тшт,  въ  сЬверня.  .- 
и    т*    крпЙбрГ.жнигК    'М;,!,!! 
источна  Африка  до  ек1и11<ча  >  м 
бери,  египтяне,  нубийцн.  аГш.  1!И1!  I 
сомали  и  гала).    2)    (^гмиг> 
лападна  Азия   (сирпйцп  в 
3)  Индо-ирманското  имма'  (лрий- 
ци),   когто   се   подр^их&ая    па  «| 
азпятска   арийш!    1яидяЙши  1К]к 
сипе,    таджиии,   кюрдн,  &рм«ш. 
белуджи,  афгашш;  б)  еврооеДш 
арпйан(слов1\н*',  германци,  ромше, 
гръпи,  келти,  лптовци). 

Нищо  не  оправдава  шкгго  са#- 
казско   пломе,   което    се   дава  м 
6'ЬлитЬ  люде.    Погр11тно  е  да  с 
считатъ  б"Ьлит11  люде    огь 
корень  съ  кавказското  па<' 
СамнтЬ  кавказ!^!  ех  по-веч 
монголското    племе:   па   и   ^  — 
на[>одн,  които  жив!^!^!^!  с«ге  (гъ 
Кавказъ,    еж    прпстогвжлш  тю 
къ  една  неотдавнашна  епо1».  Ол 
по-старитЬ  народи  въ  А",  оп»  юв- 
казско  племе  еж  дагестаншат^,  ч^г- 
кезетЬ,  мингрелцитЬ,  георгг 

КавказскнЙ  чов*Ьшки  тв1гь  чесп* 
е  изв^Ьстенъ  п  подъ  името  тии 
диммноморски  тнпъ. 

Кавка^гь.  Топа  име  (КзохаМ() 
се  ср'Ь1да  пръвъ  пжть   въ  Ео»* 
ловата  трагедия  П/юмг     '      ''^' 
пр.  Р.  X.):  отт»  гръццт! 
у   римлянетЬ   и    послЬ  > 
най-нови  европейски  на|Н1д 
пото    значение  иа  дума  К.  «  ет- 
изв11СТио.  —  К-  ЕЛИ  кавка^еко  «а- 
ми.етничеапво  е  обпмфиа  (тпява 
въ  Русия,  огь  двгЬтЬ  т^^' 
Кавказски  плашгап.  меж!' 
(съ  Азовско)    и    Каеш 
на  пан.  и  нст.,  европ<'11.  ил  I »  .■-. 
Турция  и  Персия  на  г?1П.  а  к^гг; 
земпга  отъ  едпат;' 
казски    планини 
европеЙС1са,  а   отъ   другата  —  л 
аанятска  Русвя.  К.  съсгож  а^  Ь 


рииляно  се  одържалл  въ  К:  въ 
ТОсгиннаиово  вр-Ьме  (549 — 556) 
тЬ  воивали  среща  лвзовегЬ  (Кол- 
хида)  и  об'ьрижли  абазнтЬ  въ  хри- 
стянството,  въведено  вече  въ  К. 
отъ  Г\'-и  в^къ.  Въ  първатЬ  ве- 
кове итъ  наигата  ера,  Георгия 
(Уганжла  независимо  кралство:  Тш|)- 
лпсъ,  основанъ  въ  435,  сганжлъ 
нейна  столица,  ио-сетп-Ь.  Въ  ср-Ьд- 
питЬ  вгЬкове,  кавка:)скай  провла[гь 
сл>-жплъ  като  нроходъ  за  всички 
азиятскп  народи  въ  пр'к;елеиията 
имъ  въ  Европа  или  въ  връ1ца- 
нето  имъ:  хуни,  авдре,  маджаре, 
турци,  тюр1шма11и,  монголи  (1;ал- 
мукци.  дяуигаре  и  др.);  осггаткитЬ 
отъ  тии  ордин  остаилии  въ  К.» 
и  се  смесили  съ  туземнитЬ  жп- 
теле.  Въ  УПТ-и  в^Ьш»  аработЬ 
отвшлн,  та  залгЬстили  въ  П1к>- 
влака  персянег^!  и  впзантпЙцигЬ, 
и  въвели  ^дна  иова  вЬра  11оь'ра& 
другнтЬ,  които  съществували  вече: 
сабейска,  ламайска,  иудейска,  хра- 
стзшска.  Въ  ХИ1-И  в"Ькъ  Георгия 
стонхла  най-могжишта  държава  въ 
К.  КллЬ  1250,  муиголнтЬ,  които 
дошли  огь  горна  А:пш.  съсипали 
ндрството  на  ха:^арегЬ  меж,гу  Донъ 
и  Волга,  основали  кипчаксЕото  цар- 
ство (стол.  Сарай^  на  Волга),  рас- 
нространнли  влаетьта  си  мадъ  Ге- 
оргия и,  подъ-пм*'  нашйци,  осно- 
вали въ  Кръмъ  една  мохамедан- 
сиа  държава,  която  зела  името 
ЛЬиа-Татарня.  Огь  12()6  до  1457 
гснуезцитЬ  основали  търговски  за- 
ведопня  въ  сЬв.-западната  часть 
на  проачака,  въ  Ка||)а  (Кръмъ). 
Въ  1386  стаикло  Тамерлановото 
нахлуване;  послЬ  дошли  тюрко- 
манегЬ  или  тюркменегЬ,  н,  най- 
сетнЬ,  Т)'рциг1>,  които,  токо-речп 
до  1[ашото  вр1>ме,  дкаилп  заедно 
съ  персянегЬ  влаетьта  или  влия- 
нието си  иадъ  провлака,  до  врЬ- 
мето  когато  руситЬ  станк^ш  един- , 


ствешп^^   господаре    на  _ 

Въ  края  на  Х-и  вЬкъ,  !к1яцт1а1П, 
2-и  спнъ  иа   Владимира   Ведкп, 
като  помогнллъ  на  ваяаятнйтН 
да  сгъсипЕКтъ  иогайската  държава 
въ  Кръмъ,  ;шдържалъ  за  с^Об  о 
полуостровъ   Таманть    аос  ' 
чонилъ    осетитЬ:    нъ  прь 
покошнитЬ  вЬкове,  мосиовцитЪ 
ли   отд1Ьлеии   отъ    К.    отъ 
нег!»,  ноСчтЬ  отъ  кппчакскот*» 
стоо.    Въ  1552,    моск" 
намонголитЬКа:тетъ,  и 
хаиъ,  въ  1554;  малко  слЬдъ  шоа. 
съ  номоп1.ьта  на  донскитЬ  казаци, 
тЬ  тласнжли  нрЬдЬла  си  до  Тсррл 
Въ  течението  на  нб-вече  о*! ' 
вЬкъ    К,    теглнлъ    отъ    ь 
между  турциг1ц  персян»т1;  и  »*)С- 
ковцитЬ,   които  се  борили  ^*'^  « - 
литнческо  и  религиозно  а 
Най-сетн-Ь,  Петръ  Велик»  :•!/:■ 
лплъ да завладЬо  тая  сгрли:!.  !:■'  * 
щ1иа  да  му   даде    търговг 
Каспийско   море  а  да  му      .  , 
нжтя  за  йпдия.  Той  пов1;р1иъ  от- 
браната на  к^^зици^^^  и  иатиииъ 
нЬколио  сотии  по  л'Ьвин  брЬгьМ 
Терекь.  Около  това  вр^мс,  повп- 
канъ  огь  шахъ    Хюсеииа 
афганцит^   русскпй    1и1рь 
дЬлъ  Дербентъ  н  Ваку   (I 
Н11х1Ь  да  си  разд Ьли  съ  Тур| 
казскптЬ  облистп,  когато 
СлЬдь  смъргьта  му,  д-Ьдо 
налЕо  се  ш^осгавило.  То  се 
зело  1ГЗН0В0.  въ  1762,    отъ 
гичиага   Екатерина    И,    воатФ. 
рЬтила  да  го  пскара  до 
1703,  тя  основала  Моздо! 
допълни    отбраната    на    Терн:^ 
ЧрЪъ    съ1;кзъ  сь  пч>р!' 
ямер|ггинския  крале, 
хави  постоянно  се  ол 
отъ  турскигЬ  п  перси  г 
ски.  Екатерина  завладГ^ 
(1709),  а  придобила,    'м 
нардашския  договоръ  (1771] 


^.1 


—  763  — 


*рчъ,  голяма  в  налка  Кабарда, 
гзавнсимостьта  на  Мала-Татарпн» 
I  кубанеката  страна  и  на  дър- 
^ватЬ  Георгия  и  Имерития.  Бъ 
?83,  Екатерина  прцсь1^двицла  на 
лперията  си  Кр-ьмт»,  Мала-Тата- 
1Я  п  Кубанъ,  сключила  съ  Хе- 
шлвя  II,  георгийски  краль,  едпиъ 

(Воръ,  к*»йто  турплъ  Георгая 
сузеревтството  на  Русия,  и 
[а  Военно  Тифлисъ.  Въ  1784 

сновала  кр-Ьностьта  Владякав- 
за  1ггбраиа  на  пжти  огь 
■фхисъ  за  Моздокъ.  По  ятскпя 
ЙЬворъ  (17^1),  Екатеряяа  син- 
рВда  Апапа  н  Суджу1гь-кале.  Въ 
)1цвната  на  смъртьта  св  (1796), 
катерпнп  пр*Ьдсггояло  да  отблъсне 
1Н0  нападение  па  персянегЬ, 
>нто  нахлули  въ  Георгия.  Най- 
ггвЬу  въ  1779,  Георги  Ш,  Хе- 
оашевий  н^-гол1;мъ  сивъ^  за- 
■ашевъ  сАИ^еирЬменио  отъ  Пер- 
ш,  Турция,  лезгияитЬ  и  буната 
&  братята  си,  отстлиилъ  дьржа- 
Ш  си  на  дарь  Пахиа,  Ккгш-- 
^внъ  синъ.  Въ  1800  Ггоргяя 
^бърнлла  на  русска  обласгц  и 
гЬдъ  това  Русия  скиро  придо- 
иа  ц^лпя   про&такъ:    въ  1801 

(грелия,  въ  1804  Нмеретия, 
1809  Гурия,  въ  1813  н  въ 
^  1Йлата  нсточиа  часть  на 
иака  (Дербентъ,  Баку,  Шир- 
1,  Карабагъ  и  др.),  пидчииена 
&  Персия:  наЙ-сетн11,  Ак*,^рман- 
шй  (!82«)  и  ОдринскиЙ  (18*29) 
игсшорн  дало  на  русигЬ  всичкитЬ 
рЪгове  иа  Черно  море,  най-вече 
лапа.  Отъ  тогава,  по  тпя  дого- 
ори,  русската  империя  се  рас- 
ространила  до  Арасъ,  като  аклю- 
вда  Ериванъ,  К^шиацинъ  п  др. 
[ъ  кавказскитЬ  планиици  не  раз- 
Вралн  други  да  располагать  съ 
кНата  нсзавпсимость:  никога  не 
[иени  иа  Тураия  или  на  Пер- 
тЬ  не  се  счеди  ааддъжени  огь 


доп^вори^^Ь  на  тия  държави  съ  Ру- 
син. Отпоръгъ,  който  тЬ  дали  вь  те- 
чението на  по-нече  отъ  половина 
вЬкъ  иа  русскигЬ  орхжия  прпвлЬ- 
клъ  върху  тЬхъ  виимаинето  ва  св^ 
та.  Нъсъзаробвавето  на  лезгинскня 
пророкъ-главатарь  Шамила  (1859), 
иай-дЬяте.тния  и  рЬшптелния  отъ 
иеирнятелегЬ  иа  Русия,  който  въ 
Течението  ва  четвъртъ  вЬкъ  стоялъ 
насреща  на  русскитЬ  войски,  ста- 
пнло  най-сст1гЬ  в1к)можно  умиро- 
твореннето  на  К.  Много  подчинени 
племена,  като  не  мо;ка.1и  да  се 
П1к1цаватъ  на  разбойничеството 
си  или  като  не  искали  да  прие- 
м&тъ  русската  власть,  мин&ли  на 
турска  земя:  отъ  1858  до  1864, 
п»>-вече  отъ  400,000  черкезе  се 
изселили  своеволно  въ  Турция. 
Такъви  добри  гости  се  показахж 
тЬ,  особено  ио  вр-Ьмето  на  нашото 
Априлско  възстание  (виж.  Лг*/л1.1- 
ско  възстание),  че  СерлинскиЙ  до- 
говоръ  имь  запр11ги  прЬбиванието 
въ  евронейсш!  Турция.  Въ  1878, 
пр1**:1Ъ  войната  съ  Турция,  една 
1псска  войска  пр1ае  Карсъ,  Ар- 
дахапъ,  Батумъ,  въ  турска  Арме- 
ния. Завоеванието  на  кавказския 
проа1акъ  со  довърит. 

Кавсеилъ.  Най-юженъ  п)адъ 
на  Пудпното  племе  (Бнвл.), 
Кавурса.  Виж.  Курпъ-Оцка^гь, 
К\ущ^ъ(Кинтъ  Ос).  Знамеиитъ 
цталнянски  държавнпкъ  (1810  — 
1861),  който  приготиюъ  един- 
ството на  Италнн.  Въ  1847,  тоЙ 
осяоволъ  едиит^  политически  И1И5Т- 
нпк'ь,  въ  който  прЬнорЛ1Чвалъ 
една  политическа  система,  нЪнш 
като  английската  конституция, 
противна  иа  абсолютизма  огь 
една  страна,  и  на  господството  на 
тълпата  отъ  друга.  По  неговото 
внушение,  нпрод1|Гь  поднеск!ь 
на  краля  едиа  про(;<}а  .за  конс^щ- 
тудия,  конто  той   удовдетворидъ 


—  764  — 


Пр11зъ  февр.  1848.  СлЪдъ  бптвата 
прн  Новара,  К.  бплъ  едно  по 
друго  мпнпстръ  иа  земсдклнето 
и  гьрготшта,  на  мореплаването 
и  на  фипансигЬ  въ  кабинета  иа 
Азеглио;  п  въ  1852  паел!ди.гь 
Азеглио  като  пръвъ  миипстръ. 
Отъ  това  вр^Ьме  до  оетавката  му 
въ  1859,  извикана  отъ  саиючва- 
«ето  на  Впла-фраикския  договоръ, 
К  Оиль  начпиатольтъ  и  ржко- 
водптельтъ  на  сардинската  поли- 
тика. Той  много  подобрплъ  фи- 
нансоваго  полояюние  на  страната, 
зоякчнлъ  констцтуционали-лма,  о- 
слабилъ  алняниото  на  папството, 
п  иаправнлъ  Сардиния  държана 
сь  ;шаченпе  въ  Европа,  като  ш 
ту|И1лъ  въ  СЪВКПЪ  (П,  АИГЛ1Ш  и 
Франция  среща  Русия.  Кавуро- 
витЬ  отговори  на  нотатЬ  на  Ав- 
стрия, прЬдн  избухването  на 
нталоя  нската  война,  мипувагь 
за  образцови  въ  дипломатическо- 
то нскусство.  ПрЬть  ЯН.  1860,  К. 
иакъ  се  повнкалъ  на  държавното 
кормило,  и  продъ.1жавалъ  да  ржко- 
водц  слрдинската  полвтика  до 
смъртьта  си.  Подробности  за  жи- 
вота п  политическата  д||Нгелиость 
иа  К.  се  намнратъ  въ  книжки  Жи- 
иотъть  на  пталиянския  родо- 
любщъ  Кйвурь  о'гь  котт.  X.  д' 
11диплъ,  пр11вслъ  огь  Франц.  Д. 
X.  Бръзпцовъ,  (Пловдпвъ,  1886) 
и  Камилио  Иавуръ  отъ  А.  II.  Я- 
вашов-ь,  книжка  отъ  сппс.  Дрм»- 
втНт  Бнблноттп  (Варна,  188В). 

1Снвъ.  КвреЙска  теглилка,  около 
еди  нъ  и  ч  етвъртъ  килограмъ 
(ЕиГки). 

Кагоеиха.  Градъ  и  лрисгга- 
нцп1е  па  Япония,  въ  о-въ  Кпу- 
Сиу;  60,000  жпт. 

Кадамогто.  Венеппяиски  мо- 
реилаватель,  въ  служба  на  Порту- 
галия, изелЬдвалъ.  въ  1455,  за- 
шдцото  крайбрежие  иа    Африка 


кьмъ  югъ  до  рЪка  Гамбия,  и 
крплъ,  въ  1457,  островитЬ 
Зелепи-посъ  (1432  -  1480). 

Кадастръ,  фр,  011'Ьика  нм 
двпжимитЬ  имота  въ  всЬв&об! 
порагипчието  пмъ,  като  се 
прЬдъ  видъ  вснчкптЬ  м1)стцй  о^ 
ношения.  Такъва  опашка  се  ирш 
обикновено,  за  да  сл}'жа  зя  рд^ 
подктепие  иа  данъка.  —  Кадапц- 
ленъ  п*1и  кадастровъ.  Койт*"'  *-•  "т- 
нася  до  када(,гг]»ъ. 

Кадемлий.     Старо 
връхъ  надь  Коло(|'е1.ъ . 
тра  надъ  морското  равинщ**. 

Кадетъ,  фр.  Въспнтани?;^  *  ^ 
военио-учебно  заведенве,  и 

Каджари.  Тюркмеиско  хинг 
въ  еЪверна  Персия,  огь  коЛ©  ? 
сегашната  псроидс1са  дпнасгги,  пя- 
то царува  отъ  1794. 

Каднвсъ.  Важовъ  1'Ц)Говеп 
градъ  въ  Испания,  глав.  грсгь  ва 
едноименна  облаетъ  въ  Андадузав, 
распаюженъ  на  с1>в.-западв1и1  ср|в 
на  дгьгня  гЬсенъ  проалавгь  нао-п 
Лео1гъ;  63,000  жнт.  Кр1^постI^  мва 

отъ  най-свлвпгЬ  въ  М.п-   

стаинще  на  Атлантич» 
за    наа-готЬмп    кораби.    1 1 
вино.  маслинено  масло,  лм 
гади.  Велнвол11Пви  зданпяоп. '^ 
камъкъ.  —  Старпй  Гадесъ,  о  .ш;: г 
I  на  Тнръ,  бидъ  пб-сетиЬ  в.т:и'л1г!. 
I  на  картагенянетЬ,  па   1>и\! 
|И  въ  ерЬднитЬ  викове  нл  л; 
отъ  които  го    отнолк    псп;г 
ФранцузетЬ  го  обсадили  въ 
-12,    докл11    Уелии1тоиъ   ое 
прииудилъ  да    дпгнлтъ  о6( 
и  очистнктъ  Лида-1узии. 

Кадисъ   или    Кадисг-вар! 
илпЕнъ-машлатъ.  Пмеаа^^ 
изворъ,  на  единъ  градъ,  и  а» 
колната  пмъ  и 
прЬд11ЛЪпаО01. 
полага  се,  че  тая  м-Ьстно(ггь| 
близу  до   голЬмдта   додвшГ 


-7б8- 


враба,  около  43  калом.  па  югь  огь 
Мрътво  море  (Бнбл.), 

Кадия,  ира*к  Сждпя  въ Турция. 

и'ад я  ц  й ,  ла  т.  П  росто  тЬло, 
металь  огь  р^окигЬ;  памира  се 
слгЬссиь  кь  цицковнгЬ  руди;  бЬлъ 
като  калаи  съ  силенъ  Олесъ1гь; 
може  да  се  рЬже;  рЬдко  го 
твятъ  като  чпстъ  и  не  се 
р11бява  въ  исЕусетвата  като 
ть.  Н'Ькон  огь  неговитЬ  соли 
се  употр^Оявать  въ  лекарството. 

Бадмопейцн.  Ханааиско  племе, 
което  населявлло  м1;стиостьта  въ 
Палестина  на  пет.  отъ  Иордаиъ, 
окгао  гора  Ермоиъ  (Ьибл.). 

Кадлъ.  Фцицкийски  герой,  ос- 
вовател/!,  по  сказапиита,  на  Тини, 
въ  Гръция  (Х\'1-и  !г1"1къ  пр1аи  Р. 
X.).  Нех^)  ечи татъ  за  иаобрЬтатель 
на  гръцката  аабука,  която,  въ  ожщ- 
пость,  е  фиипкпйската  азбука  мал- 
ко прЬпрааена. 

Кад|>н;1Ъ,  фр.  Игра  Ю1  дапсъ, 
които  се  пзвръшва  огь  и'Ьколко 
двойки. 

Кадрн,  фр.  Запасна  офицери 
н  редници,  распрЬд'Ьлени  на  пъл- 
Ю)ве,  Д])у1киии  ц  1>отп. 

Кадрилне,  фр.  На  ь'5тии,  чет- 
вгьртапи  (за  платъ). 

Кадръ,  кадро,  фр.  Кржгь;  о- 
търтанае;  рамка;  изображение  въ 
веш. 

КадЛкбоазеки  проходъ.  П[>о- 
ходъ  11||1;:(Ъ  Кадлби»зска  планина 
нлп  Ь1иоградчикскпя  бил1;аиъ,  съ- 
рди ннва  БЬлоградчшгь  съ  доли- 
вата  на  Тпмо1съ  и  пзлпза  па  ЗаЙ- 
чарь.  Дл'ьиш1шта  на  ц11ии  про- 
Ходь  е  окаю  19  кил  ом.,  нь  соб- 
ствено проходътъ  се  счита  между 
I  Салашъ  въ  Бълх^рия  п  Ниво- 
Яорито  л^ъ  Сърбия  и  е  9  кплом. 
Дхъгъ.  Коларски  пзсть  и  най-сгодно 
йгкто  за  прЬминувапето  па  оная 
'ГЬ  Стара-плапииа.  К.-п.  е 
важпа  роля  още  въ  старо 


врЬме;  въ  пего  пма  дири  отъ 
едппъ  римска  пкть  (калдаркмъ), 
правепъ  пр*Ьдп  около  1,500  години. 
за  да  съединява  Дунавь  съ  Нншъ. 

]Са;ш1П>.  1)  Русн1гь  огь  Украй- 
на. 2)  Войникъ  итъ  нередовна 
лека  ко1!ница  въ  1)усската  войска. 

Каааилл^Б!..  Градъ,  окол.  п.. 
старозагорски  окр.,  расположепъ 
на  едно  равно  живописно  м^Ьсто- 
положение  въ  така  наречената  Ро- 
зова Долина  между  Стара-штанина 
и  СрЬдпа-гора,  3^*  кнлом.  на  сЬв,- 
зап.  огь  Стара-За1Ч)ра,  35'/1  на 
юго-пст.  отъ  Габрово  и  3*1  на 
ист.  отъ  Калоферъ;  10,765  жит. 
Градьть  е  заобиколенъ  съ  лозя 
и  розови  градини  и  обкиченъ  съ 
много  кестеневи,  ор'Ьхопа  и  мпп- 
далеви  дървеса;  5  килом.  на  югъ 
отъ  града  тече  рЬка  Тунджа,  7 
килом.  на  сЬв.  се  издигатъ  врь- 
ховегЬ  на  Стара-планпна,  и  6 
килом.  на  югъ  се  черн11нктъ  го- 
ристигЬ  връхове  иа  СрЬдна-гора. 
Съ  розовото  сн  масло  К.  е  про- 
чутъ  по  дклъ  св'Ьтъ;  той  е  гла- 
вното стоиарип1е  па  това  произ- 
ведение, което  се  1гКнп  сккпо  въ 
странство.  Молтке  е  нареклъ  К, 
«Европейски  Кап1емирь>.  На  пс- 
токъ  оть  К.,  блнау  при  р.  Тунджа, 
е  село  Мьицпщ  прп  което  пма 
рудницп  за  каменни  вхглища.  — 
К.  не  е  старъ  градъ;  отъ  тур- 
ското му  име  п  огь  н11иМапего  ста- 
;  рннп  ВЪ  него  и  около  него  се  за- 
1{лючава,  че  е  оспиванъ  въ  турско 
врЬме.  Пръвъ  пжть  за  него  спо- 
менува турский  географъ  Хаджи- 
Хнлфя  (Х\'И-и  вЬкъ). 

Каааиъ.  Укр-Ьпенъ  градъ  1гь 
евруп.  Руспи,  центръ  -на  едно- 
именна губер.,  на  корабопл.  р1>ка 
Казанка  п  10  килом.  отъ  устието 
п  въ  Волга,  900  кн.10М.  на  пет. 
отт,  Москва,  1,И50  на  юго-нст.  огь 
С.  Пегербурхъ;  иО.ЬОО  жит.  Унц- 


-766  — 


^ерсптотъ  оспованъ  пь  180?{,  прв 
пот  обсо1}1тт1)рпя,  библиотека  съ 
80.000  тома,  кабинети  и  други 
посоОпя.  К.  пма  30  цръкви,  9  мо- 
настиря  п  16  джампп.  Гол+.ма  тър- 
говия 110 1СаспиЙско  море;  търговско 
стоварище  на  Бухарпя  и  на  Сн- 
биръ  съ  европ.  Русия.  Казанската 
губернпя,  между  астраханската  на 
истоБЪ  и  ипжпн-ковгородската  на 
западъ,  има  простр.  68,714  чет. 
кплом.  и  11асел.  1,955,500  жпт., 
шнвечето  хрцстяне,  0(гганжлпгЬ 
мохамодане  н  пдолопоклонцн.  Поч- 
вата е  пб-вечето  плодородна;  пз- 
носъгь  е  отъ  жвто;  влиматътъ  е 
май  люгь,  нъ  здравъ.  Скотов  ьдство- 
го,  пчеловъдетвото  н  рпболовството 
еж  главиит11  занятия  на  лшдогЬ; 
въ  с^вернпгЬ  части  и  ловътъ  е 
поминъкъ.  Губернията  е  богата 
съ  гори.  —  К.  с  основанъ  въ  1257 
оть  Саяиа,  снвь  на  Бату-хапа 
(внйс.  Бшпц-хпнь).  Въ  ир1а11лнт11 
на  сегашната  казанс1Ш  губерния 
жин1^лп  нЬкога  българе  (виж. 
България,  полжсна;  и  Волшри), 
които  посл^  били  покорени  отъ 
татаретЬ,  а  СдтЬдъ  това  влЬзли  въ 
съставя  на  казанското  кралство, 
независима  държава  съ  столица 
К.,  основана  отъ  татарския  ханъ 
на  Я1атната  орда.  Това  кралство 
цьвтЬло  въ  ХУ-н  в1>къ:  ала  то 
било  въ  враждебни  отиотсиия  съ 
Русия  до  самото  си  нада"^'-  К., 
пр1«етъ  и  сьснпанъ  въ  1397  отъ 
Василий  /1ими1'])иевича,  скоро  се 
подиовилъ  пакъ  отъ  татаретк  Бъ 
1552  руситЬ,  въ  врЪмето  на  Ивана 
Грозни,  пр'к1ели  пакъ  К  сл11дъ 
една  упорита  обсада,  н  турила 
край  иа  'сжществуването  на  ка- 
занското царство. 

Кдзаряа,  герм.  Сграда,  която 
служи  за  но>гЬн1ение  на  редници. 

Казбекъ.  Планински  връхъ  въ 
ср1ц]ш  Кавказъ;  5,043  метра  вие. 


КазГ)Н11ъ  нлп  Казвишк  Пер- 

сидски  градъ  (Пракъ-Аджемп!.  1 4?1 
кидом.  па  сЪв.-зап.  огъ  Тсх 
40,000  жит.  Важна  промиии< 
и  търговия;  хубаво  вило.   Много 
горен1Ъ  к.тамагь. 

Ка:{еннь,  лат.  Снрптс 

Ка:1ехатъ,  фр.   Св" 
рено    подземие,    за    4;| 
бомбитЬ,    гранатитЬ   и   др.  п.  — 
Назематирамъ.  Снабдаиазгь  сь  и- 
земати. 

Ка;1е]>тя.  Пталпянгки  п 
па  едноименна  область,  2Г| 
на  сЬв.-нст.  оть  Неаполъ; 
жит.  4>абрики  за  богати  кои 
платове.  Великол1;пенъ  кр 
замъкт.,    построеиъ    въ    1То^,  1и 
който  градииптЬ  ех  украсепп  п 
хубави  статуи  и  който  се  С1:. 
съ  вода  отъ  планина  Табур1к  .^.^^. . 
водопроводъ  Я5  квлом.  ллъгъ.  Въ 
1Н<)0   К   е  била    нЬколио    вр*»в 
главната  ква[)тира  иа  Гарнбшя. 
—  Обл.  К.  пма  а02,28 1  жтп. 

Ка;Ешгиръ.  Име  на  много 
ски  князове  и  крале;  Бр!иет(> 
това  име  еж  сл*ЬдиитЬ: 

Назимиръ  I,  синъ  ва  Мечвст 
II,  род.  въ  1015,   умр.    въ  101 
Пр^п»    несъвършенол1^тпето 
управлявала  иайка  му  Гикса, 
майска  княгиня.  Поли:: 
ннла  и    К.   заодн»»    ш. 
биль  нрииуденъ  да  бЬга  аь  /^ 
гария,  послЪ  въ  Франция.  ВъГ 
подяцитб  го  повикали  1изад% 
помошьта  иа   германскин 
Хенрцха  III той  устанолилъ] 
та  си  и  пзгонилъ  "  Чт 

зедъ  пааадъ  отъ  чех  г 
и  др.  11)адове. 

Назимиръ  II,    Справг^ 
въ  1138,  синъ  на  В<' 
въцарилъ  се    въ    1177, 
1 1 94.   Въ    ие1'овото    цар^ 
паредиль  пъ1)вий   полски 
н  се  нздалн  закови  за 


С7  — 


ирит^Ьснонията  па 
шгородиицнтЬ. 

Казимиръ  111^  Велики.  НаП-от- 
ачний  полски  краль  съ  това  име, 
зд.  вгъ  1309,  синъ  на  Владпсшоа 
овота,  въскачнлъ  се  на  И{гЬотола 
Ь  1333.  Той  прпложнлъ  Мала 
усия  и  Чорвсна  Русия  на  в.1а- 
^Пйта  си;  прогоиплъ  гатарстЬ, 
игго  няпадилиц  Полша;  н  :ш- 
зевать  Силезия,  пъ  не  ик  яа- 
ьржя.ть.  ГрингитЬ  му  да  подоПрп 
|11»'То    иа     зоМ1'Д-Ь.1Ческпт1-, 

^11  му  заслужили  1грЬ:^нм(^ги 
'глски  ««7^6.  Той  покровптолству- 
1хь  търговията  И  промпшлиность- 
1,    издалъ  одинъ    свохь    закоии 

К347,  отворплъ  учплпта,  н, 
361,  осиовалъ  краковокня  у- 
вверсвтетъ.  Умр.  въ  1370.  Съ 
уто  угаснлиъ  родътъ  на  пяститЬ 
ца  полския  пр-Ьстолъ  се  В1.с- 
1ЧНЛ11  плпмеппикътъ  му,  Лудо- 
пгь  Н<'Л11кп,  упгорска  краль. 
Казиширъ  IV,  Ягелонъ,  род.  въ 
^27,  умр.  вь  1492,  синъ  на  Влп- 
1слава  Лгелона,  въцар1иъ  се  въ 
147.  Оп,  1450  до  1453.  отблъ- 
1жлъ  нападенията  па  сплознигЬ 
татарегЬ;  въ  1454.  самата  го- 
та, вь  която  се  0Ж(*ннлъ  за  Ели- 
ветя,  дъп1еря  на  германския  им- 
оратор  ь,  билъ  припуденъда  тръ- 
1е  вь  похпд-ь  среща  тевтонскнгЬ 
Шарн.  Войната  ссспьрншла  чакъ 
^406,  сь  Торнскня  доП)В4)ръ, 
Нр  Д1иъ  Померания  на  11олп1а 
Н  улеспплъ  достжпа  до  Вал- 
^ко  море.  Отъ  друга  страна, 
^У  нзгубилъ  Иовгсродската 
471)  и  Псковската  (1479)  ре- 
'блпБИ,  които  му  били  васални: 
)  и  Г>Ьла  Руспя  се  отн11Ппла  отъ! 
р-ва.  Иъ  :тмЬия.  той  наложнлъ 
Дои  Нладнслава  за  насл11днпкъ 
■ен1С1сата  корони.  Пр11:гъ  това 
к.1овииа-в1'>ковно  царуване  се  раз- 
зародишъть    на    полското 


падане:  властьта  па  олигархията 
се  разширила:  диетигЬ добили  пра- 
вото да  се  (гьбпрагь  но  свое  у- 
см1Ярение.  К.  умр.  въ  1492. 
Каанян|>ъ-11ерие  (Жинъ).  Пр11Д- 
сЬдагелъ  на  франиузсьтта  ре1г>'- 
блика  отъ  15  юн.  1У94  до  2  яп. 
1895.  К.-П.,  синъ  на  нзвЬстснъ 
Франц,  нолитпкъ  п  поатЬ  по- 
жазнеяъ  сенаторъ,  и  внукъ  на 
Пгриг,  прочугь  министръ  на  Луи- 
Филииа,  I'  роденъ  въ  ТЬрижъ  въ 
1847.  Той  зелъ  участие  въ  война- 
та нрЬзъ  1Н70-  71,  н  :и  ир1'г. 
красното  си  поводоннсзаслужнлъ 
|да  блкде  награденъ  съ  Почетния 
Логионъ:  депдтатъ,  нр11дс1>датель 
на  камарата.  пр7.въ  ми>»нстръ,  и 
накь  нр'ЬдсЬдатс.1ь  па  камарата, 
чч^Й  биде  избрань  огь  конгреса 
за  ар1удс'Ь.^атель  иа  републиката 
въ  1894,  нам1юто  Сади  Карно; 
1гь  скоро  се  оттегли,  защото  по- 
срЬпшАЛ-ь  въ  упражисниего  па 
слуасбата  си  мжч нотни,  конто  още 
не  с&  извЬстпи;  ч-огана  се  избра 
аа  прЬдсЬдатель  на  реплбликата 
Фелнксъ  Форъ. 

Кааино*  итал,  Единъ  вихь 
кафене,  д1;то  посЬтителотЬ  се  съ- 
бнрагъ,  за  да  сп  попрпказватъ, 
да  почетхть  в'Ьотнпцп  или  да 
поиграшгь  нп  н1жоя  игра. 

Казнсиим!  ь,  /»/('•  (огь  ка^нау 
хазна).  Праннгелствгнъ,  иа  хаз- 
ната: кизнонснг*  конь. 

Калнонна  партия,  Кдна  партии 
въЮжна  Вьлгарня,  наречецатака 
отъ  това,  40  противницич'Ь  Л 
(гъединнстптГ»)  гж  обнниявахк  вь 
желанието  да  е  близу  до  хпзна- 
та  (държавното  съкровище;  на 
русски  думата,  турска  илп  татар- 
ска, е  казнп,  отдЬто  нплгинш*)  за 
своекористни  пити.  Тя  дойде  на 
властьта  вгъ  поагЬдинтЬ  вр'Ь<ена 
на  Алеко  панювото  управление  и 
паднж  стЬдъ  пром-Ьнението  па  тоя 


—  768  — 


главенъ  зправптолъ    пя  И.  Руме- 
лия (Южна  Вългарнл). 

Кааиоипага  партии  се  образува 
като  однць  11р1иг1'.(гь  ип  онин  ио- 
литичсекн  1:ъмишл(Ч111Ц1]  иъ  тога- 
вашна Псточна  Румелия,  които 
отпосл"^  ое  иарекохж  съсдппнстц 
(виж.  т^»1  дума).  Казиоппит})  сп 
поставяхх  аа  задача  да  дадлтъ 
едцнъ  отпоръ  на  русското  влия- 
ние, което  бЬше  всесилно  въ  спира- 
ната въ  онова  вркме.  Органъ  на 
тан  партии  бЬше  вгЬст.  1()жна 
Ььмарця.  Партията  (ге  ползуваше 
съ  съчувствието  на  главния  упра- 
вит*>ль,  князъ  Богорндн,  Комуто 
О^ше  дотегнжла  пистояниата  на- 
М"к'а  в^ь  работитЬ  на  управлението 
на  русскин  агентъ. 

Когато  наближи  вр11мета  да  се 
поднови  5-годиншата  власть  на 
главния  управптель  (виж.  Руме- 
лия, Неточна),  съедннистптЬ  раз- 
В1>лнувахж  страната  чр*Ьзъ  много- 
бройни мптннгн,  ВЪ  копто  гроико 
иекахм  съедпнеппото  на  тогаван!- 
ната  Исгочва  Румелия  съ  княже- 
сггво  България.  Съ  тан  ц^ь  гЬ 
и  нснратпхл;  депутацну  нрп  каби- 
нети гЬ  на  европсйскитЬ  сили, 
конто  обявявана,  че  областьта 
върви  финанциалпо  п  другояче 
к-ьмъ  пропасть  п  че  н11ма  другъ 
л1игь  на  това  положение  огь  ст.- 
еднненпето.  СилпгЬ  дадохж  на 
Неточна  Румелия  накъ  главенъ 
управител^  нь  памЬето  князъ  Бо- 
П1|)нди,  Иръптвнча,  н  скоро  на 
влаетьта  дойдох  д*  ('^ьеднни(п'И^'^*. 
Идеята  на  еъединептао  се  остави 
за  друго,  П(»-благопрпятни  вр1Ьмн. 
КазионнитЬ  не  удобрпхх  поли- 
,тината  на  сьедпнпстигЬ.  та  съ- 
1Йствувахж  въ  пловдивския  прЬ- 
вратъ  {виж.  <*ьгдинснис).  Сл^Ьдъ 
съсдвнгпнгто  нилитическата  точка 
на  гижестьта  въ  Псточна  Руме- 
лия се  прЬмЬсти    огь    Пловдавъ 


въ  София  п  казпониитЬ  вр  са 
играли  видна  роля  като  иарпя: 
дохоицането  имъ  вм 
заедно  съ  1^на  Ргци. 
1899»  б11П1е  случайно,  каетю  8  ду- 
хоацането  на  сърдцниститЬ,  загдв» 
съ  г-на  Счюнлова  игь  189-1. 

Кааянръ,  фр.  Тънъ1гъ  и  легъ 
вълнен  ь  нлать, 

Кнзуиръ,  лат.  Птица  <• 
реда  на  бЬгачигЬ,  съ  т*р  ,....,. . 
прилична  па  козина  в  съ  диск 
мЬста  на  главата;  ала  ппдаОашй 
казуаръ,  който  е  1  '/♦  м»'тра  нй- 
оокъ,  има  на  главата  сн  ро[х>в1Ш1 
шлем  че. 

Ишкунгтъ,  лпт,  1)  Бо1чк;]оп. 
който  раарЬншва  еьмт: 
ла,  които  се  отнасать  д- 

2)      ЧОВЬКЪ,     КОвГО     341»»^ 

миого  заб^Ъжнтелнп  юрв 
а1учни,    вопто  съ  иолза    1 
с-обява  за  разрешаване  юрпдич* чг11 

СЪМ1ГЬНИЯ. 

Ка:(ус'ь-6елп  (лат.    знп 
чан  на  война),  Поводъ  за  : 
н-Ьщо,   което  Н1е    се  счете  аа  д»^ 
статьчна    орачина    да    се*    обявк 
война. 

Каиафа.    Пудейскн    IП|р^ос»^' 
Н1еникь,  едннъ    аП1  творцш! 
Инсусгь  Христовата  смърть: 
ственото  му  име,  споредъ  II. '1 
вия.  било  ПосшЬь  (Апич..  XV 
2.  3).  К.  бнлъ  ВР.' 

ДУКОЙ»     който      ДЛЪл  I] 

си  па  римската  атасть  п  п^- 

КО   огь    всичко      ЦЬННДЪ     ДИЧ11 

ся     интереси;    нат<ит    и  тоЛ 
явилъ  върлъ  ненри  '1Х|< 

та,   въ    когото    ви  ■  а 

смутитель.  Той  пръвъ  далъ  сье 
да  СО  пожрътвува  тоя 
ушггель,  за   да  «не  ао1 
нарохь>,    сир.    за    ла    ие 
смущение,  коет»)  би  докп) 
стока     распрова    огь   страю 
римляие111   (Иоанъ    11     4" 


-  7ба 


№йпо  несправедлноъ  се  покл- 
й»-гь  той  п  въ  врЬмето,  кошто 
Е«ли  Христа,  иа  и  посл-Ь  яростно 
идъ  и1шс1азиг1>.  Той  билъ  у- 
ПР1П>  ОП.  римски»!  ионсулъ  Иц- 
пи    а|1иь    Ю-годишио     упрл- 

БапкЪу    шцр,     Кдпиъ     ондъ 
Зка    ла.яця;    каикчия,    гребеш» 

I  каикъ). 

Канпапъ.  Ние  иа  доама  вет- 
вЬтии  патрплрси:  едннътъ  жи- 
пр1аи  потопа,  балъ  синъ 
Юсо[гь,  пиу1гь  па  Сита,  Адамовъ 
нь  и  Отца  на  Миленл:),  и  жв- 
910  години  (Пит.  5:  9-15; 
'1й  -^'/М );  дру  гц  й  ж  и  в  1и  ь  сл1иъ 
па,  Оилъ  спиъ  на  Ар(|»акоада^ 
укъ  иа  Поевия  сниъ  Свма,  и 
пш  Салаевъ.  и  жнв-Ьлъ  400  го- 
аа  (Бит.  10;  24  и  Лука  3;  36). 
кхтЬдний  К.  не  се  сномелува  въ 
ВгК  роД(»сливпя  иа  Ветхия  За- 
гь  (Ипбл,). 

Наинь.  111рвпй  синъ  Лдамовъ 

п  ьрииЛ     човЬкоуПиЙца ;    убил ь, 

«жист!.  II    :иоба,    брата    си 

ти  (Библ.,  Биг.  4). 

Кдинъ-Ч1и'1>-длгь.    Връхъ  по 

рраадЬ.1а  на    ДоснатскигЬ  Ро- 

(1,813  метра  аадь  морското 

имте). 

]{и11||||еъ  (Тс(и/п1лось).  Гръцки 

ософъ,    род.  13  ь  1785  на  о-въ 

ироиь,  умр.  1п.  гштноръ  въ  1853. 

1)пикъ   се   училъ  въ  Фраицин  и 

II  Г.1Л  ип.    К.  отворилъ   едио    учи- 

инце  въ  Апдрось,    което  с*»  иро- 

о,    ;и'ль    участие  въ  гръцкото 

стание,    п  аб-сстнЬ   балъ   и.> 

иъ  депу тагь  отъ  съграждапстЬ 

Като  учитоль  билъ  гоиенъ  отъ 

ЦК<Л0  ДуховеН(.П'ВО  :1Л  <|»илософ- 

рлигпозипгЬ  му  идеи,    които 

1)  .и1  ос^1ова   еднмь   видъ  де- 

който  той  нарнчадъ   Теосе- 

З.на  пжги  билъ  сждсиъ  като 

простраццтель   на   пова    вгЬ^ш, 


пръвъ  пжть  въ  1842.  когато  билъ 
осхдепъ  на  затворъ  въ  монастцрь, 
п  п]>1)Скдата  зам^Ьисиа  съ  изгна- 
нйР,  което  той  пр^карплъ  въ  :ш- 
надпа  Европа.  Вторий  икть  К., 
заедно  съ  трима  ученици,  бнлъ 
осжде1гь  кжд11  края  на  1852  иа 
редов<^нъ  затворъ.  Д'Ьто  п  умр-Ьлъ 
въ  началото  на  следната  година. 
К.-вата  учепость  била  толкова  про- 
чута на  ВрЬмето  сп,  че  въ  него- 
вото училите  въ  Андросъ  се  сти- 
чали ученици  отъ  всички  части 
па  Балкански  полуостровъ.  Вь 
тоя  це1ггрь  на  ново  учение  еж 
били  приатЬчеин  и  нашнтЬ  пн- 
вЬстии  д1>йци  Добршски,  Пларм- 
онъ  Макариополскн,  Чоманоог  и  др. 
Кайро  (араб.  Ель-кахире  «по- 
бедоносната '  столица).  Столица 
па  Египотъ,  въ  Долнп-Егнпегь, 
2  километра  отъ  д-Ьсния  брЬгъ 
на  Ннлъ  (д^го  е  Булакь,  негово 
пр11дградае  и  пристанище),  170 
килом.  па  юго-ист-  отъ  Алекепн- 
дрии,  ПЙ  на  :мп.  »>тъ  Суезъ  и 
1,250  на  ишьзап.  огь  Цариградъ; 
374,900  жпт.,  отъ  които  около 
285,000  мохамедане  турни  и  арабе, 
оть  20,000  до  25.000  конти.  20,000 
нубийци  и  огь  други  африкански 
народности.  7,000  евреи  н  около 
35.000  другоземци  европейци.  Въ 
К.  се  свръшватъ  нЬколко  желЬз- 
ницн,  конто  подкачап.  оп.  Алек- 
снндрии,  Дамиета,  Исмаила  и  Су- 
езь.  Д»Ь  други  а;ел1;:ни(И1жтмн  ли- 
нии отивагь  оть  К.  ь-диата  прЬзъ 
го.тЬма  часть  оть  Горни-Кгиаеть 
до  Сиуть,  другата  ди  ближиитЬ 
бани  въ  Хелуанъ.  Градътъ,  за- 
обиколепъ  съ  сгЬпа,  сьградепа  отъ 
Саладнна,  е  разд^^пенъ  на  квар- 
тали —  турски,  хрпстинскп,  еврей- 
ски и  т.  н.  —  и  всЬкой  кварталъ 
е  отдк1енъ  отъ  съсЬдвия  съ  ики 
врата  па  кран  на  улици  гЬ:  тип 
врата   затваря  гъ  нощ1;,   и  едннъ 

49. 


—  770  — 


вратарь  отваря  вратата  кога  п*Ь- 
кой  иска  да  мине.  УлицптЬ  еж 
пзобщо  тЬгнн  и  криви,  ала  миого 
широки  хубави  улици  ех  С4'  от- 
ворили прЬзъ  послгКднитЬ  гоянни. 
Най-заб1иЬжитслипг11  огь  сгра^ти- 
г^  с&  миогиОроЙнигЬ  мииарета  и 
джамии.  Въ  крЬпостьта  на  хълма 
Мокатамъ  е  палатъгъ  на  хдднва, 
арсеналъть,  една  джамия,  прочутой 
Йосифо&ь  кладентъ  п  л.^,  К.,  светъ 
градъ  на  мохамеданството,  е  п  сЬ- 
далище  на  единъ  гръцки  п  па  едпнъ 
коптскп  патрнархъ.  Тоя  градъ  е 
осиованъ  въ  960  01ъ  фатимитски- 
тЬ  халифи»  и  пр^зъ  тЬхиото  ца- 
руване е  бплъ  цв'Ьту1цъ.  Фраицу- 
аетЬ  го  окупирали  въ  1798;  сега 
е  въ  рхп:^т&  на  англичанегЬ.  Виж. 
Египетъ,  история. 

Еанро.  Градъ  въ  СъедииенптЬ 
Държави  (Плиноисъ),  при  влива- 
нето на  Охпо  въ  Мпсисипи;  9,012 
жит.  Ч|'сти  иаводиеиия  и  треска. 

Каяруапъ.  Тунисски  градъ,  130 
килом.  на  югъ  отъ  градъ  Тунисъ; 
20,000  жит.  Кожарство  н  седдар- 
ство.  Около  50  джиини,  огь  които 
Окба  е  една  оп.  ниЙ-снстигЬ  на 
мохамедапството. 

Киигаръ.  Виж.  Кесария. 

Кайаррг,ш}териъ.  Градъ  въ 
реииска  Бавария.  40  килом.  на 
сЬв.-зап.  оть  Лаидау,  на  Ла>теръ; 
31, -11 8  жит.  Лге.гЬзарство ;  търго- 
вия   СЪ   0В0Н1ИЯ. 

Кайяаканинъ,  араб,  (соб.  зн. 
намуьстникт').  Околийски  начал- 
никъ  въ  Турция. 

Кайяалскн  о-ни.  Острови  отъ 
АитнлскнгЬ,  на  югъ  оть  Куба; 
2,500  жит.;  на  Англия. 

Кайнирдаки  или  Кючюкъ- 
Кайиарджи.  Село,  7  кнлом''Тра 
на  югъ  отъ  Силистра,  исторически 
заб^л^Ьжително  цо  единъ  мпрснъ 
договоръ,  склгоченъ  тамъ  на  10 
юд.    1774   оть   Екатерина   П    съ 


султапъ  Хамида  Т.  По  тли   диг-- 
воръ    Турция    отстднилл    1'><«а 
страната  меа^гу  Д|гЬ1тръп  Буп^^V 
градоветЬ  А:юфъ,  Еникалр.  Т'-!!!. 
иКх.1бурунъ,  отворила  Че}1 
за  гьрговскптЬ  й  кораг.н. 
вила  независими  кръм' 1.1'.г:  ):  г - 
банскитк  татаре;  Портата  <.*  !  '- 
ддъжила  да  покровитрлству1и  с 
държавата  си  христянската  в^  е 

цръквитЬ  й,  което  под;^  ^ 

Русля,  по  нейното  нап' 
ковани(\  правото  на  Ш1лз< 

Кай-фупгь,  Градъ    въ 
Катай,  нар1зКаХоапгъ-хо:  1 
жит.  Значпт(\1па  търговия ;  «л^-- 
м11стопр11биваннв  на    еврептЬ  л 
Китай. 

Какаду,  лат,  БЬгь  павшА 
на  който  лицето  е  покрито  ст*  перу- 
шина; има  на  главата  сп  «ъз:П1 
качулче.  Жив^е  въ  Индия 

Какао,    мекспк,   Дъ1>во. 
расте  въ  южна  Америш)  и  вь 
падна  Индия ;  бива  ка    виел 
отъ 20  до  30  крака:  отъ  плилд 
който  прилича  на  краставаш.  л 
прави  пюколатата. 

Како<|>о11ИЛ  (рр.  какогь,  л^пп.; 
фонн,  звукъ,  гласъ).    !^ 
чне,  неприятно  за  сл\  л..    .  . 
на  думит^  слоговетЬ  плп  запв^ 
ветЬ,  катоаапр.,//'  ' 

П1ешс\7ютрнпле}»' 
паОнх,  Пешре,  плпиъть;  тя* 
Петре,  плтиътъ.  Въ  .иул,  ь 
нарича  разногласие  на  явуко! 
което  става  отъ  раястроеносЯг 
нист|»ум1'Н1'а  пли  (угь  ие 
ш)Т(1  нмъ  съединяване  оп.  П"Ь»Я* 
И.1Н  музяка1гга.  —  Канофоми|С0> 
Който  нма  характера  аа  К11оф(^ 
нията. 

Какт5С0вирастення,.«я»1 
родь  сочпи   растони»,  за 
телни  по  дебелнгЬ  п  мес^ва* 
стебла,  язобИ1о  бе:1Ъ  листа,  в  т 
въоржжени  съ  трънв.   Плоди) 


—  771  — 


кж  бобончестн.   Растжтъ   па 
камениста  почва  въ  южка 
1ерака.  На  единъ   вндъ   катусъ 
нас11Комото,  което  дава  бо- 
ьрмъть. 

лабаръ.  1)  Едпа  държавица 
^д.1нь  ПО  крайбрЬжаето  па 
•Йски  залнвъ.  2)  Една  часп. 
[шЙбрЬжнйто    на    Гвпн1.'йски 

3)  Дв1ь  рЪкИ,  ЕОПТО  П0О!ГЬ 

[еппото  кра.1ство.  —  Държа- 
К.,  на  вктр1>шппя  край  па 
юнски  зялпвъ  между  кра.1- 
Бнафра  на  пет.  и  кралство 
>ЗГ  на  иап.,  има  за  столиид  Аква- 
ила  Дюкъ-та/^нь;  тая  земя 
отъ  лсточиптЪ  р&кавп  на 
дв^  р-Ьки  нарачапп. 
1-Калпбаръ,  другата 
)вй-Калабаръ,  на  зап.  огь  пър- 
ИзворигЬ  па  тин  двЬ  р-Ькп 
иза1Ь,1ванн.  По  Старп-Ка- 
плувагь  параходи  800 
отъ  устието  му  |  тоЙ  ое 
въ  Биафрепски  залпвъ,  о- 
кнлом.  на  сЬв.-зап.  огь 
1ЯД0-По].  по  Нови-Калабаръ 
1ВЪ  огь  Нигоръ.  който  схщо 
въ  Биафрепски  заливъ] 
1М0  малки  кораби.  Зе- 
[ска  и  равна,  нъ  плодо- 
произвояца  захарна  т])ъс- 
памукъ.  палмово  маело,  сло- 
кость.  Търговията  е  въ  рх- 
на  англнчапе.  Жптел!^»,  отъ 
Есш  племе,  ем  мио1'ожении, 
прииаоггь  човЪшкн  жрътви  на 
ма  и  :).7И  духов(*.  Между  наа'- 
^рто  работьхть  отъ  1846  хрн- 
^ски  мисионере.  —  Калабарско 
айбр'Ьжие  е  името,  което  давать 
.  оная  часть  отъ  крайбрежията 
,  Гвпнейски  залнвъ.  която  се 
ц}сти1»а  отъ  устието  па  Стари- 
[аръ  па  истокъ,  до  носъ  Фор- 
га  западь,  разделителна  точка 
Бнафренскп  и  Неаинскп 
Едно  вр'Ьмс  е  ставала  1Ч)- 


80 


[ва 


л11ма  търговия  съ  робе  по  Кала- 
барско крайбрежие;  людстЬ  въ 
оная  часть  на  Африка  еж  гиздави, 
и  с&  докарвали  гол'^а  богатства 
на  роботърговцитЪ. 

Ка.1ай,  Просто  тЬло,  металъ 
б1к1ъ  и  лъстсавъ,  малко  пб-вече  отъ 
оловото,  познатъ  още  отъ  старо 
вр1^ме;  най-много  се  намира  въ 
минерала  каситернтъ;  употр'Ьбя- 
ва  се  най-много  за  калаиднсване, 
—  добр'1>-познагото  покриване  ме- 
талически сждъ  сгь  тьнъкъ  пластъ 
шиай. 

Калайдовичъ  (Конст.  Теод.), 
Русски  археологь  и  историкъ  (1792 
-1834),  открительгь  па  съчине- 
ци1гга  на  старобългарекпя  писа- 
тел ь  Гоана  Кк:(арха,  1Мгса  и  Шо- 
стодневь,  и  на  ми.  др.  Най-глав- 
нитЬ  трудове  на  К.  ох:  Руески 
достоппметностн  (ч.  I,  1815);  За 
сшка  на  Словото  за  пълка  Игор. 
(1818);  Старнтть  русскн  спшжо- 
пшоренип,  събрани  отъ  К.  Дапн- 
лова  (1818);  Паметници  на рус- 
ската  сло^есность  отъ  ХП'И  в7икь 
(1821);  Иоанъ  Екзархъ  Български 
(1824),  издирван^  което  обяснява 
историята  на  словЬнския  езигь  и 
литература  отъ  1Х-и  и  Х-и  в15къ, 
н  др.  К,  кандидать  на  московския 
университетъ  (1807  —  10)  и  дЬя- 
телень  члень  на  Дружеството  на 
историнта  и  русскигЬ  ста]1ини, 
билъ  1'дииъ  отъ  иай-главннтЬ  съ- 
трудници на  канилера  гр.  Н.  П. 
Румянцова,  на  чиито  средства  н 
по  чиято  инициатива  направилъ 
издирвания  въ  архивцтЬибиблио- 
текитЬ  и  комонтиралъ  псториче- 
скитЬ  и  литературни  паметници. 
К.  билъ  точе1ГЬ  въ  издирваинита 
н  съ  заб1игЬжнтелна  критичес|{а 
дарба. 

Ка.'1йма'га.  Гръцки  пристани- 
щенъ  градъ  (Месения);  5,000  жит. 
К.  билъ  единъ  отъ  иървитЬ  осво- 


-  772  — 


бодонп  градове  на  Гръпия  н  въ 
него  ое  събрало  първото  гръцко 
народно  събрапно. 

Каламбур!.,  имал.  Игра  наду- 
нптЬ,  осииваиа  па  двоякото  лмъ 
значение;  прпм.:  еди1гь  войяикъ, 
катй  отпвалъ  на  бой,  казалъ:  «азъ 
ще  се  отлич»  и  1г1е  добпш  кръсгъ». 
—  «Да>,  отго1зори:]ъ  му  другъ, 
♦  н  многч)  голЬмъ  —  дървенъ»  (сир. 
кръстъ  па  гроба). 

К11.1апнтъ,  '/'•  Вкаменена  тръ- 
стика. 

Каларашъ.  Гл.  грядъна  р\тижи- 
ския  окржп.  Яловпца,  на  едипъ 
капалъ,  който  се  образува  огь 
едннъ  оть  ржкнвнгЬ  на  Дунавъ. 
ереща  Силистра;  НД25  ишт.  Доста 
голЬма  жв тна  •1'ьр|'онця.  Въ  русско- 
турскигЬ  войни  въ  врЬмого  па 
Ккатерина  П  н  Александра  1  К. 
е  балъ  н'Ьколка  пжти  завзиманъ 
огь  русскн  отрядп.  Въ  1829  ру- 
спгЬ  посгрооли  при  К.  мостъ  на 
съоби1енпе  съ  войските,  които  об- 
саисдали  Силпстра.  Въ  185:5  каза- 
ци'1'Ь  два  пл;тп  навзималп  1и 

Калатп пилота.  Градь  въ  Си- 
палия, центръ  на  едноименна 
обласпц  100  килом.  на  юго-пст. 
отъ  Иалермо;  80,180  жнт.  Сплно 
укр^Ьпепъ  градь,  расноложепь  в'ь 
едно  плодородно  поле. 

Калафатг.,  Румжпскн  гридъ 
на  Дуиавь,  среща  Вадпнъ,  6,000 
жнт.  Въ  18Г)4  Омеръ  паша  го 
ук[)Ьпплъ  за  да  въспре  русигЬ  по 
пл'»ти  :ш  Сърбия. 

Калвнпиляъ.  Кллвияово  уче- 
ние. Виж.  Ка.гипнъ:  Протестанта 
ство.  —  К^лвинис^ь.  Който  испо- 
в^два  калвпиипма. 

Калвипъ  (Лнинь).  Единь  огь 
наЙ-311ам».'нити1'Ь  пронов1-.дипип  на 
релнгнозиата  реформа  па  ХУ1-и 
в11къ.  К.  бядъ  распрострапите- 
льтъ  на  протестантското  ученпе 
иъ    Франция    и    въ    Швейцария, 


глава  па  кплвинист^т^п:  т^ог  тгт 
Нойо1гь  (франция),    умр. 
вева  (ШвеОцарпя)  [1509 
Калвиповага  релпгиозиа 
плп    кплчинизмьпп,    ра:*л  I ! 
друпгг1и1ротестаптска  вгЬр- 
по    слЬднпНв   чърти :    демоврвт* 
ческо  пронсхо;кдснпе  на  рм-""-"    - 
ната  власггь;    пито    упп 
на  церемоииитЬ;  отхв  I 
П])Ьдапие;    прпнмаие 
прЬдопр-ЬдЬ^тенц^^то,    по  която  "л^ 
в^Ьцат]}  ех  пр^оар1*>д1иРШ1  яа  ри 
или  за  пъкъдъ  по  чпстата  воля  Бо- 
жия, четЬсеоправдават  '-  '  ' 
вЬрата,    та    гЬхпптЬ 
нли    лоши,   1гкмагь  инкт: 

янпо    па    спасението ;    ди.. 

само  тайнствата  кръщение  и  11р§- 
часгио.  Въ  борбата  си  да  уствдол 
своето     вероучение,     К.    гоя1Л 
всички,    които    разллчялв  ягь  р^ 
липюзивгЬ  си  идеи  птъ  него:  9Ъ 
историята    иа    реформатшп  IV 
оста  и  е    вЪчпо    позор  по    вегаай» 
пс>1>стжпленио,    когато   е  орйшь 
на    п:п'аря1ге    Сервет»    капо  е|»* 
тикъ.    Въ  Швейцария,   Кмв»^ 
вит^    посл1>доватеде   ех  бола  п 
сравнителна    безпечносп»:    "*  " 
Франция.  дЬто  иоговит^.  ; 
вагеле    носили    пг 
Карль  IX  и    Кат'  ^ 
се  помжчплп  да  ги    и 
(Виж.  Вартоломеевски 
винц:шъгь  господствува 
царпя.    въ  Холандия    1 
лапдпя. 

Кялгу*'въ,     Европойскьр; 
островъ    въ    С1^исрШ1    Л 
океанъ  (арханголск.  17^-^ 
съ  нкколко    «1ио1;дп,     която 
гувагъ  сь   мъхъ,    ш-ра,   л 

кожи,    солени  ГАСКИ,  лнс 

КАЛдеропъ  (доиъ  Я 
папски  поетъ   драдмтур! 
с<*  счита  яа    най 
ческа  гений  ка  11 


—  773 


фидъ  в'ь  1600,  умр.  въ  1681. 
К.  се  училъ  въ  Саломапка,  сл1;дъ 
иль  нЬколко  В1|('.м(?  воен»'1Гь 
11.  1КЪДобц.1Ъ  п.ш^^стносгь  като 
^Ьвтель,  стд^пнль  въ  духовио  нва- 
■ге.  Числото  иа  драматаческагк 
иу  провзводения  е  много  га1Ьмо. 
[гията  с^ьставя  средоточието 
поезията  му.  Но  ми1^иието  на 
К.,  най-доброто  му  пронзвс- 
1ие<»  Л«/о5  ^асг(1ша11и1(^8.  Пър- 
вото аг1згго  между  романтическит!! 
мутрапмии  ггрпнадлежн  на  Тщи)пй 
^ша^.  ДрамигЬ  му  в  до  цита  се 
^Ьгъ  на  сце11а7'а ;  една  огь  тия 
|Рши.  .Ъикарь  на  своята  несть, 
се  прЪведе  написл'^Ъ1ГЬ  на  езика 
м  отъ  Вл.  Ш.,  като  едва  книга 
Н^  Библиотека  за  Прочнть  |^ Со- 
фи, 18Е)8).  Много  оть  К.-опгЬ 
твор''Ния  еж  пр1^ведени  иа  чуж- 
КятЬ  езвци. 

ЦБалс.  Францу;^СБи  гр!иъ.  въ 
|Карт.  Ма-де-Кл.1е,  НО  кплпм.  на 
тав.-нст.  отъ  Булоння  и  '2!»7  ки- 
20М.  огь  Парижь,  силно  укрЬпено 
1гЬсто  н  гьрговско  нрпстаннте  ва 
1а-Манн1Ъ  (Скв^рво  морг);  58,909 
Хит.  (наЙ-многолюднаП  градъ  въ 
■та).  К  стоа  на  чело  на 
пий :  1)  за  Булоинн, 
Амп»>иь  и  Парингь;  2)  за  Дюн- 
А^ркъ;  'Л)  ат  Лилъ;  4)  за  Анненъ. 
&  «  наЙ-Олилиюю  (|>раицузско 
Дрцстнишне  до  Довлъръ:  раисгон- 
^шото  <-•  2^  кплом..  и  бързи  на- 
Крди  моглть  да  го  измапк!^. 
^^пб-иалко  отъ  едапъ  часъ.  За- 
това К  е  най-важното  транзит1[о 
^  1''  между  Франция  н  Аи- 

;  1;снието  на  пхтинцнтЬ 
«еяиу    К-   н   Довкръ  въ   188Н  е 
(ало  247,874.  Осемь  парахода  пя- 
^'оать  на  денц  отъ  конто  четире 
ттз  и  чгтпре  се  иръпштъ. 
:ь  К.  иинува    английската 
.1 11ндпя.Ток<и]»ечн  вснчюпа 
ка  гьрговив  па  К.  сгаьа  съ 


Англия.  Главната  индустрия  на 
Б.  с  фабртсацппта  на  конрнненъ 
и  памучен ь  тюль;  ливинцн  за 
желЬзо  и  мЬдь:  маишно-стронтел- 
нпцн.  Морски  бани. 

Ка.1ед011ия  (Са1у(1ип^  гориста 
земя).  11ме,  което  римлянегЬ  далп 
на  е1^верпия  край  иа  Британия. 
К,  бнла  населена  отъ  диви  и 
юначни  племена,  които  римлянетк 
не  могли  да  подчиндтъ  я  които 
наричали  пиктн,  поради  обичая 
имь  да  си  ншрлгь  Ниата.  За  от- 
брана оть  тия  племена  Лгрпкола, 
Адриаиц  Септпмъ  Северъ  едннъ 
цодругъ  оградили  римската  область 
съ  п11ни.  Окотшть,  които  дошли 
отъ  Хиберния  (Ирландия),  завла- 
д-Ь-ш  въ  У-и  вЬкъ  голкма  часть 
оть  страната  я  й  дали  името  еп, 
ШопиаиОия,  згмя  на  скотптЬ. 

Каледония  (Нова—).  Островъ 
въ  Мелаиезпя,  350  ки.1ом.  над^  ик-ь 
ОП.  юго-ист.  кьмь  сЬи.-зап.  в  огь 
70  до  НО  килом.  иангнрь.  ПрЬзъ 
острова  се  нросгпрагь  дв"!!  пла- 
нински бърда,  между  които  те- 
че р.  Коко;  рЬкнтЬ  ех  малко  ко- 
рабоплавателни. Земнта  цронзво- 
жда  градиво,  ароруп,,  кафе,  тк)- 
гюн ь  и  др.  Оть  минер^иното  цар- 
ство има  злато,  иикелъ,  жел11зо, 
мЬдь  и  др.  Населението,  ра:^д11- 
лено  на  много  1иемена,  надминува 
150,000  жнТм  мопцш,  пръгави,  съ 
гьмно-бл1ж1епъ  шарь  на  кожага, 
съ  живя  очн,  досга  събудени,  нъ 
безъ  вЪропсповЬдане  и  сурови 
къмъ  жеиския  иолъ.  Островътъ 
принадлежи  на  Франция  отъ  1853. 
Гл.  градь  »'  Иулм^п,  на  западния 
бр'{1гъ.  НЬколко  осгрова  завпсштъ 
0Т1.  Нова  К.  Тая  колония  служи 
на  <()раицузетЬ  като  мЬсгозаточе- 
ние  за  осжденп  на  тежка  работа. 
Островьп.  е  бпль  откригь  отъ 
Кука  в'Ь  1774,  и  елЬдь  това  по- 
(7Ьтеиъ   отъ   фраиц.   шкгешеохв^ 


-774  — 


нтгь  Антркасто,  въ  1703  и  1794. 
Въ  1878  туземцигЬ  се  побуннхк 
и  исклахх  н1>колко  отъ  6'ЬллтЬ 
жителе. 

КА.1едо11ийски  ияна«1'1*.  Ва- 
же1гь  наиалъ  въ  с1)верна  Шотлан- 
дия, който  съединява  СЬверао  море 
съ  Атлантически  онеанъ.  Тоя  Еа- 
валъ,  ирокопанъ  за  да  се  изб:Ьгно 
опасното  Еорабоплуване  покрай  Ор- 
кадсши-Ь  острови,  о  една  верига 
отъ  естествени  езера,  съединени 
чрЬзъ  искуственн  канали.  Длъжи- 
пата  му  е  90  килол.;  корабопла- 
вателенъ  за  големи  кораби;  от- 
воренъ  въ  1822. 

Валедъ.  Арабски  генералъ,  М(ь 
хамедовъ  пълководецъ,  който  за- 
воевалъ  Сприя  въ  УП-н  вЬкъ. 

Калеидоскопъу  (гр.  калбсъ, 
добъръ ;  йдосъ,  гледка ;  скопео^ 
гледамъ).  Единъ  уредъ  нзмисленъ 
отъ  Бревстера  въ  1Я17.  Уредътъ 
състои  отъ  единъ  впдъ  зрителна 
трдба,  съ  дв-Ь  гладки  огледала 
въ  ненк,  които  прав125тъ  жгьлъ. 
Коппч)  се  турнжтъ  на  стък^ю,  по- 
ставено па  единъ  огь  краищата 
на  1'ржбата,  бисери  плп  други  подо- 
бни разношарни  ситиежи,  чов11къ 
вияца,  като  гледа  о'гь  другия  црай, 
разнообразни  гледки,  които  не- 
престанно се  м-Ьняватъ  като  се 
клатгактъ  ситнежигЬ.  К.  може  да 
нзлгЬнява  тия  гледки  до  без- 
конечность. 

Калсйдофонъ^  гр.  Пнструменгь, 
чр*Ьзъ  който  люлЬннията  необхо- 
дими за  нроизвождане  звука  се 
иравнктъ  до1ггжпни  за  окото. 

Калепдарь  (отькаленди;  виж. 
тая  дума).  Книга,  която  съдържа 
раздЬлгпията  на  годината  по  м1>- 
сеци  и  дий,  и  дава  разни  св^'Ь- 
Ния,  които  се  отяасятъ  до  тия 
раздЬления,  като  запр.  вр1Ьмсто, 
въ  което  изгр-Ьва  слънцето  всЬкой 
депь,  разнигЪ  и1^ии  па  лувата  а 


др.  т.  РазнптЬ  народи  еж 
годинигЬ  различно.  Виж.  з& 
сл11Дного : 

Египетски  иалендарь.  Годиввт» 
у  староврЪменнитЪ  «типтяне  бвда 
Набопасаровата,  конто  състо&лд 
отъ  12  30-дневнн  1гЬсеца  в  5 
допълннтелш!  дяп.  Първ«мгъ 
ната  състояла  отъ  3  иЪсеца, 
отъ  4,  послЬ  огь  6,  в  найч; 
отъ  12,  а  царь  Асефъ  првба 
още  5  деня,  които  лнпсва.1п.  Гпш- 
тянетЬ  знаяла,  че  у 
година  пропада  една  ч 
день;  гЬ  събирали  тим  чп- 
докл-Ь  да  стане  отъ  гЬгь  едва 
дина,  и  ш  притурили  тогава. 
прнтуряиа  1Ч)дцна  се  съставяп 
течеш1ето  на  1460  годпни  в  се 
ричала  Божа  година.  СМх^ 
вата  при  Акциумъ,  която  по 
Египетъ  нодъ  властьта  на  Ригь, 
вл-Ьзла  въ  употр1' 
петската  или  и. 
дина,  и  първата  таь^ьва  голнш 
почнжла  огь  29  августь,  ^^п 
дини  пр^ди  Р.  X. 

Еврейски    календарь.    Щ 
първепъ  смЪталн  врЬ^ето  по 
пата  година,  ризд-Ьлена  на  12 
сеца  огь  по  80  и  29  дни: 
цитЬ  огь  по  29  дени  се  н^. 
празни,  а  отъ  по  30    рг.-к 
понеже  праздницитЬ  у   ! ;.  >, 
расположенн    по    |  * 

и  за  тия  праздшпш  .- ;) 

или  пр'Ьсш1  овооиш  алв  впА 
животни,  които  се  доОиввгь  л» 
пр^ъ  едно  вр-Ьме  отъ  гохвв№ 
намерило  се  за  сгодно  ля  се 
нива  лунната  година  вя 
за  това  пЬщо  прцтуряля  и^р!?!*' 
чески  на  послания  аг1«'е1гъ 
единъ,  нарича1гь  пдпръ, 
(удвоенъ  мЬсе1Гь),  п  т 
излизали  прости  а  шм 
дини.  ЕврсигЬ  дкпии  годвист  • 
да  граацанска   и  церховши  Щ' 


ш 


ковпата  се  установила  сгЬдъ  по- 
хода и:нъ  Егппегь,  п  почвала  отъ 
мйсеигь  низанъ^  патпИ  марта:  ще 
рече,отьпрат(1тноторавноден1ггвие. 
По  тая  годива  върв'Ьли  праудии- 
дитЬ  ц  годишннгЬ  врЬмена.  Граж- 
лапската  пачеи  вала  отъ  агЬсецъ 
П1«(7п1,  отъ  средата  на  натия  сеп- 
темврия ;  по  тая  година  се  смЬтали 
изборвгЬ  на  в.1астптЬ,  п  ставало 
поправянето  на  годннитЬ  съ  см- 
аотна  в  юбилегша;  всЬка  седма 
[ца  бивала  сжботна ;  а  седмата 
*ва  година  се  наричала  юбн- 
У  сегашнитЬ  гвреи  годинигЬ 
слшю  лунян,  само  у  гЬхъ  е 
южено  В(?д11«1иъза  Н(г11кора  ('дпо 
1ВИЛ0,  какъ  да  ги  изравняватъ; 
въ  единъ  периодъ  огь  19  години, 
смЬтагъ  третата,  шестата»  ос- 
четнренадесетата,  седемиаде- 
1та  я  деветнадесетата  години 
високос1га,   снр.  тринадесетлгЬ- 

Старогръцки  календарь.  У  гръ- 
•Ь  до  593  прЬдц  Р.  X.  годината 
юяла  мтъ  365  деня,  а  5  деня 
прибавили   по-сетн^   за  едно- 
образие съ  египетската:  до  тогава 
тя    състояла   отъ    12     ЗО-дневпи 
1гк;ех1а.  Ка1гь  ьк  докарвали  да  се 
съгласява    съ    астрономическата, 
ве  е  изв'Ьстно;    само  се  знае,  че 
ТВ  паченвала  вс^ога  огь  онова  но- 
волуние, чието  пълнолуние  съвпа- 
да токо-речи  съ  л'Ьтното  слънце- 
отояние.    Въ  503  Талесъ  въве.ть 
12-к1к;ечната  година,  на  която  м1т- 
сецпгЬ   имали    по  30  и  29  деня. 
да  докаратъ  тая  година  да  от- 
1варя  на  астрономическата,  приели 
"едаиъ  8-годишенъ  цв^^лъ,  а  за  да 
ее  гьгласяватъ  м^сцитЬ  съ  лун- 
.  което  било  потрЬбно  по  в1»- 
^......  ловЬдането  на  гръцнтЬ,  скоро 

слЛдъ  това  зели  единъ  1в-годн- 
шепъ  иик.1ъ  п  на  разни  п.апнп  огь 
ход  щшдь  притурили  високоси  въ 


видъ  яа  допълнителенъ  м^сепъ. 
отъ  31  в  30  дни,  който  наричали 
ншори  посндеонь.  Огь  432  Метонъ 
прЬ;|дожилъ  Ю-годитенъ  цшсаъ, 
Калинъ  вь  330  --  П-годшиснъ 
циклъ,  а  Пнархъ  въ  128  —  другъ 
н^как^ьвъ;  само  тия  динлп  не  вл^ 
зли  въ  обн1о  употр^бение.  У  щгъ- 
цитЬ  всЬка  република  наченвала 
годината  по  своему:  атпняяет1> 
см1>тали  огь  лятното  слъндестоя- 
ние,  лакедемонянетЬ  и  дорнЙциг^ 
токо-речи  отъ  есенното  равноден- 
ствие. ОсвЬнь  това  гръцитЬ  имали 
една  особена  система  лЬточисление^ 
като  бро1ии  годиннгЬ  и  по  о- 
лимушади;  пс^Ька  олимпиада  съ- 
стояла огь  1  години,  та  когато  се 
означавало  врЪмето  на  едно  събв- 
тие,  всЬнога  тр^вало  да  се  пме- 
нува  олимпиадата,  а  атЬдъ  това 
годината  огь  тая  олимпиада;  запр. 
пе'1'а  олимпиада  въ  първа  или 
втора  година.  Първата  година  огь 
първата  олимпиада  захванлла  иа 
20  ЮЛИЯ  77*5  прЪди  Р.  X.,  по  при- 
чина, че  въ  тоя  СЖ1ЦИ  день  се  от- 
ворили олимпнйскигЬ  игри,  които 
се  врьи1али  подирь  това  сл'Ьдъ 
всЬкоп  4  годпнп. 

Григориански    календарь.    Виж. 
Гриичпшнснн  калопдпрь. 

Календарь  на  китайците.  У  ки- 
тайцитЬ  годината  е  лунната.  Рао- 
прЬдЬлението  й  е  токо-речи  сж- 
щото,  каквото  е  у  мохамеданетЬ: 
и  въ  неш  има  12  м1>сеца  отъ  по 
29  и  30  деня,  а  единъ  тринаде- 
сети мЬсецъ  се  притуря  седемь 
лжти  въ  продължение  на  19  га- 
диан.  Новата  1Ч)дина  захнап^  у 
гЬхъ  отъ  новолунието,  което  е  най- 
близт  до  оня  дснь,  въ  който  слън- 
цето е  на  бйлЪга  Водолей  и  кой- 
то тЬ  сагЬтатъ  за  началото  на  про- 
л'Ьтьта.  Тоя  день  отговаря  ва  на- 
тия 1-ц  февруарпя.  Китайското 
лЛ*1'о'шсаеиие  ирилича  на  ста 


1^ 


гръцкото,  съ  яеговптЬ  олимпиада, 
и  години  отъ  ашмпияди,  само  съ 
тая  разли1«1,  че  нам^Ьсто  олимпи- 
алп  т1;  употр11бива'П1  така  наре- 
ченит!)  годЬми  цшии,  и  че  осЬ~ 
кой  дс1иъ  състки  не  отъ  4  го- 
дини, както  гръцката  олимпиада, 
а  отъ  60  години ;  така,  запр.,  тЬ 
казвать,  кога  о:1начаватъ  годвяи- 
111 :  петиЙ  цпк.ть  въ  тридесеть  и 
шостат  година.  Ерата  на  китай- 
ската хронология  е  най-сгарата 
отъ  всичкптЬ  исторически  ери ; 
първата  нейна  година  наченва 
2,697  пр-Ьдп  Р.  X. 

Календарь  на  иохамеданет%.  У 
арабегЬ,  персям^тЬ,  турциг!;,  и  у 
всички взоби1.о  мохамедапе  е  приета 
лунната  година  отъ  354  вли  отъ 
355  деня  и  е  ра:и'Ьлсиа  на  12  мЬ- 
сеца;  всякой  агЬсенъ  наченва  отъ 
новолуние.  За  това  у  гЬхъ  в1гЬка  го- 
дина раашча  съ  1 1  деня  <угь  слъ- 
иечната,  та  въ  3.'^  наши  години  се 
явява  една  ра:иика  отъ  ц^аа  го- 
дина. Въ  турекпт]!  календари  въ 
течение  на  30  години,  четире  пжти 
ла  дв15  години  и  шесть  пхтп  на 
три  години  се  прибавя  по  единъ 
високосенъ  день;  затова  и  годи- 
нвт!1  бппать  ту  отъ  354,  ту  отъ 
35Г)  дни.  Първата  пийна  на  тяхна- 
та ера  начпжла  отъ  15-ц  юлия 
622  слЪдъ  Р.  X.,  сир.  оть  деня 
на  Михамедовото  б11гство  отъ  Мека 
въ  Медине,  което  се  нарича  хпджра 
или  егпра. 

Календарь  на  риилянет^.  Като 
основалъ  Рпмъ  въ  3-та  година 
отъ  \*11-а  олимпиада,  Ром^мъ  въ 
сд-Ьдната  прол11ть  огь  1-и  марта 
въвелъ  за  смЬтаие  врЬмето  о.^впн- 
ската  юдииа,  която  се  употр11- 
бявала  тогава  въ  Яацнр1ъ.  Тая 
година  състояла  отъ  10  30-дневпп 
л  81-диевци  м1>сеца,  нъ  понеже 
нрол1'>тьта  бавада  още  далечь,  а 
годината  се  свръшвада,   отпойл^Ь 


били  прлтуренп  оа  годлпатя  оШ» 
2    м1-.сеиа.    та    стапжла   оть  3*10 
деня.  Нума  вк  иаправплъ  1^'"^\ 
ала  не  отъ  344,  а  отъ  34'| 
зап1ото   четнитЬ    " 
нетЬ  се  имала  за  ь  ;  ^ 

Затова  в  Нума  не  далъ  на  своя- 
тЬ  12  мЪс-еда  по  30  деня    равим, 
а  на  единъ  29,  на  другь  31.  1^я 
да    се   уравни    годината   съ  глг 
вечната,   наредило  се  въ  вт»р1П+ 
и  четвъртити   години  да  • 
атЬдъ23-и  февруария  сццр  гг^ 
особенъ  м^лецъ,  ведплпгь 
а  дру1Ъ  пжгь  оть  23  деня 
годнин   наредъ  образували 
деня,  сл'1*аователпо  съ  8  .!■ 
вече  отъ  осемь   слънечин    -.,  - 
номически  години:  затова  вь  Ма 
година    прптурялн    не    23,   о  1Г» 
деня.    Грижата    за   тпя    пр|тл7>рв 
била    въ-чложена    на    I  ^ 
ницагЬ,  нъ  по  вр1^ме^    „ 
Ц1шря  римската  годона  ь> 
назадъ  отъ  правото  броене  'ь 
деня. 

Юлианскмй  календарь.  ')1]  .13 
поправя    римската    1ч*дпип  1*| 
Ц1ь:мрь  повикалъ  отъ  Етпсл. 
тематика  Соаигена,  ц  тогава  \х 
е.1а  :1а  граисданека   го'(П1гя  ас 
номпческага  елънг";  :;и^ 

нейната  астрономи ч  ;11 

смятането  на  Лрвстирхв, 
отъ   365    деня    и  6  'юса; 
Ц-к)арь  зедъ  за  своята  годшяа 
365  деня,  а  б-т!»  часа  пр1 
на  края  на  всЬка  четвърта 
която  и  ставала  впоокоснд.. 
дива  ваченвала  огь  лпмт 
цестоянве  и  тоя  день  се 
1-п  януарнй.  Топ  1>  с* 

велъ  относлЬ  въ    ,  |Л] 

области.  Х])ИС1'янскцгЬ  и1|кц|,1 
то    се  образували    отъ 
ната  Римска  империя,  мгхгу 
гятЬ  римски    обинап    а  В1{ 
унаапли   в    римската    годш!». 


-7?7- 


Рвъ  България  се  упот|)'Ьбява 
1ПСКИЙ  календара  както  ех 
П1>трЬбявали  и  първпгЬ  хри- 
е.  Ние  сме  го  золн,  вЬролтно, 
гръцитЬ,  заедно  съ  в-Ьрата, 
1ака  я  до  тая  епоха  слов1и1**гЬ  да 
^с«  д1х1вли  годината  на  12  месеца. 
Григорианската  поиравка  (виж. 
Гри»о]^иан(:ки  калондарь)  1[ст<зчца- 
^^^^НЕва  пе  приела^  та  ние  сме 
^^Нвп  съ  юл  папското  см'|угаие, 
яйашнтЬ  кЬсечпи  чнсла  п  нраз- 
;давци  вървнкть  12  деня  по-къено 
[отъ  м-Ьсечииг!^  числа  и  празднп- 
цвтЬ  па  заиаднпгЬ  народа.  Г1Ш- 
горпанското  смЬтагге  се  нарича 
обикновено  новъ  стилъ  или  новъ 
палсндарь,  а  иагаото  старь. 

Кнлепди.  РнмляпитЬ  наричали 

[шаеиди  1-я  дг-иь  оп.  в(г1жой  лгЪ- 

^^РЬ>-  ГрЪ1;ки  календи,  врГвМе  което 

^яе  ще  доПле  никога,  (понеже  гръ- 

цгН^.  не  гм-Ьталп  тлма  врЬмето). 

К1и1нн110.  Село  на  л^Vвпя  бр*гь 
!на  Ечъ  въ  Твролъ,  12  кплом.  на 
.сЬв.-ист.  огь  Ровередо;  ^шб!'^!.*»- 
?телио  по  една  поб1>да  на  1>она- 
надъ  австрийцитЬ,  на  23 
170»]. 
1иа|№ка  плп  джухгка  клан. 
[за  ^^ъ  битолски  вил.  Центръ 
кадата  е  Джума  (г  ь  3,п  0(3 
ала  казаха  е  добила  името 
село  Калифаръ,  едно  огь 
[•Ьжнтелпи'г6  II  села. 
.тибръ,  праб.  1)  Диаметръ 
вхтрЬишостьта  на  трлба. 
^шка*  тонъ  и  др.  2)  Велпчпня. 
ьрги  —  Калибрмрамъ.  Пзм-Ьр- 
Еалибра  на  огисстр'Ьлпо 
;е  (то1гь). 
[а.1Нграфия  (гр.  кгибсъ,  Д|>бьръ; 
',  ппшл;).  Крагнописанн'',  чис- 
шис^ние.  —  Калиграфически.  Кра- 
[псень. 

[лгу.1а  ( К<ш-Юлий-Ц)^>зарь- 
шаникь).  ТретнЛ  рпмскн  пм- 
1Торъ,    синъ  на    Гормапика  и 


Агриппна,  и,  поусиновенпе,  виукъ 
на  Тиберип,  когото  насл^дилъ  въ 
37  слЬдъ  Р.  X.;  роденъ  въ  Ак- 
диумь  въ  12-а  или  13-а  паина 
отъ  нан1ат:1  ера.  Началото  на  не- 
говото ца1>уване  било  добро:  тоЙ 
искалъ  да  разд1)ЛИ  властьта  си  съ 
сената,  освободилъ  мно1^о  :1Птвор- 
ници,  повн1салъ  назадъ  мноп)  и:*- 
гнанници  и  облегчнлъ  наловитЬ. 
Нъ  едиа  силна  продъ.1  жител  па  бо- 
лесть  П1)ом1жпла  характера  му. 
Недоволенъ  да  се  нарича  цлрь  на 
даретЬ  и  да  счита  най-могжщитЬ 
даре  По-долни  оп,  робет11  си,  той 
захваилиъ  да  иска  да  го  боготво- 
ржтъ;  съ  таи  1г1иь  К.  си  ностро- 
илъ  храмъ»  назначилъ  въ  него 
жреди,  и  :тпов!^яаль  да  нринасятъ 
жрьтви,  а  еамь  и;ин:^алъ  иъ  пу- 
блични случаи  Н1^  другояче  осв-Ьи1. 
съ  отличнтелннтЬ  01к1кни  на  ЛГер- 
курия,  Аполонз.  Марса  и  други 
богове.  Неторицитк  ни  казиагь, 
че  е  мкчно  за  1гКлото  чов1;чество 
да  пзмислн  такъвп  жест1»кости  н 
лудории,  каквито  пзчпелнлъ  К.; 
той  нмалъ  любовна  свръзка  съ 
тритЬ  си  сестри:  Н'Ьколко  хиляди 
римски  граясгиие  били  убнти  по 
негова  запон-Ьдц  безч»  никаква 
примпиа,  единствено  я;1  удоате- 
твйрение  на  страстт.та  му  к-ъмъ 
убийствата;  за  коня  си  той  по- 
строплъ  великол^Ьиеиъ  мраморенъ 
дворецъ.  и  само  смъртьта  на  тоя 
кон||  му  нобръкала  да  стане  кон- 
сулъ.  К.  билъ  убигь  отъ  Касая 
Хереи,  преторианскн  трпбупъ,  нъ 
41   сл1цъ  Р.  X. 

Кални.  Металъ,  химически 
просто  тЬло,  съ  сребърень  1пар'ь, 
о1ъ-рито  01ъ  Д(мш(  въ  1807  ш. 
потасата:  намира  ее  въ  природата 
като  съставна  часть  на  н1;кои 
минерали.  При  обикновена  темпе- 
ра1ура  к.  е  мекъ  като  восъкъ, 
топи    се    ирв    55*^;    има    голЬмо 


—  ?7Я- 


СХОДСТВО  съ  кислорода;  като  се 
Т}'р11  въ  вода,  разлага  щ.  Съеди- 
иениото  на  калпевия  окисъ  съ 
водата  дава  водень  к.»  рЬдко  тЬло, 
иа  чието  свойство  е  основано  упо- 
тр^кбенаето  на  к.  въ  хирургията. 
Съединението  на  калиева  окис^ь 
съ  лоевегЬ,  кога  се  сгорещп.  дава 
сапуна.  Отъ  калиевцт11  соли  за- 
б"к1'Ьжптелкн  ех  потасата  (влгле- 
кнмен.  к.),  хлорноват.  к.,  н  съе- 
динение^го  на  к.  съ  кремноземъ 
(жндкото  спекло). 

Кал  II  кстт..  I [ ме  на  3  папи, 
огь  които  1-й  (217  —  222)  прЪ- 
търп^иъ  мжчевичсски  смър1ъ. 

Калнкутъ.  Градъ  въ  англий- 
ска Индпя,  пристанище  на  Мала- 
барскня  брЪгъ,  въ  мадрасското 
пр11Дс^датолство,  540  кплом.  на 
юго-зап.  1»тъ  Мадрасъ  и  50  килом. 
па  101*ъ  отъ  Махе;  30,000  жит. 
Ассто  ( на  ап гл .  са1 1со,  на  фр. 
саНсоЬ)  дльжи  името  си  на  тоя 
гродъ,  дЬто  он^е  се  работи  па- 
мучно платно.  К.  е  сшръ  грпдъ; 
Васко  де  Гама  нзлЬмь  'гам1>  на 
сухо  въ  1198.  ХаЙдсрь-Али  П 
Типу-Саибъ  го  разорили  въ ХУШ-н 
нЬкъ;  англичаиет^  го  съградпли 
изново. 

Кплняянъ  1,  Български  царь, 
синъ  на  Ас11на  П  отъ  дъщерята 
па  унгарски  краль,  въдарплъ  се  на 
9-п»ди1шш  възрасть  подъ  настой- 
ничество. Въ  неговото  царуване, 
1241  —  1246,  никейскнй  гръцки 
пмпсраторъ  Ватацссъ,  бивши  съ- 
1хз1шкъ  на  АсгЬна  1Т,  се  саора- 
зум11лъ  съ  епирския  деспотъ  Ми- 
хаила,  та  завлад11лн  отъ  България 
Доспатъ,  ЦЪпииа,  Албания  и  Ма- 
кедония. 

Калиианъ  П.  ГГохптптель  на 
българския  пр'1»столъ.  К,  братов- 
чеда пп  царь  Михаила  Ас11иа,  на- 
правпль  съзаклетне  срепцг  него 
И    го    убилъ;    иъ    0    иего    скоро 


тбнли  неговитЬ  друп1ре-сг!Ля«и»^. 
ници  (1257).  Съ  К.  се  СВ1. 
царскпй  родъ  на  АсЬяовии  •■ 
България ;  останжлигЬ  Гмилп  1 
роднпш!  отъ  това  ссмс-Йопн  [. - 
бЬгнзоп  въ  Цариградъ,  и  ниь"!  ^1 
Н11К0Й  отъ  гЬхъ  не  се  нъсбзчнл 
вече  иа  бЪ1гарскпя  прЪстмъ 

К1и1ииахъ  (Фнлииъ  1и1ламап 
Буонащкн).     Полскв     т* 
авто|)Ъ    на    Лсто^тн    на 
Владисла41ау  сирп>чъ  аа    ^ 
сното  •поражение  (2-та  П1м<'п*т. 
на  Х\'-и  нЬкъ). 

Кзитннн  (Анпи'- 

ВИСГЬ,    комуто  11р1Ь 

за  първия    трудъ    по    аг! 
иа   българския    езикь;    г 
1846.    Откакъ  доби,гь  сп- 
образование  въ  Бр 
лилъ,  К.  плтува.1 1. 
т!>  зеиц  и  билъ    иазиачеиь  при- 
фесоръ  по  сдовЪнската  фплодигвя 
въ  дьвовския  унпверсптегъ  Сьп- 
нгпията  му  се  ц-кннктъ  к:и 
беио  важни  по  богатството 
брания  въ  гЬхъ  маториалъ: 
тЬхъ  яб-главнн  еж:  Ка:йЬ|Лг 
1гс2иу    р1е8П1    Бо^аго(121са    (1^^ 
Ьа   [аи];ио   ^е^    121^апе8 

(1882);    т^ю^а    ^ехука     

(1883);   Шз(оф  зсгука  Ьа}^1 
п  мн.   др. 

Ка.1ннчякь  (Янг),  Слое 
новелисгь   (1822  —    187 1\ 

Кн.шисо.    По     (ггяригръ1гагт1^ 
сказаияя,  една  сл\' 
па  Атласа    п    на 
*жцв1и1а  осамотено  па  о-въ 
въ  Нопическо    море,  дадечь 
всички  богове  и  чонЬцп.  Тл  прв- 
брала     Одисея,     нсхв 
острова  сл*дъ  едно  К' 
нпе.  залнбила  го»  п   Ш 
безсмъртие  ако  се  ожскя 
Той  билъ   п>1'Ьиеиъ    оггь 
хубость,  ат  т-  11ск1Ъ  да  ш 
ва    слпрлгата    еп   а  отечс 


ое( 


—  779- 


Тд  ГО  з&дТфЖала  седемь  го- 
I,  иъ  най-сетнЬ  го  пуспжла 
и  отиде  по  формална  запо- 
}  на  Юаатера.  К.  играе  важна 
Г  въ  Прочутото  съчинение  на 
влона,  преведено  и  на  бъл- 
кн,  Приклхуштията  на  Те- 
[Телемахь,  Одисесиъ  синъ, 
по  св*Ьга  да  трьси  ба- 
и],  епич^^еки  ромаиьвъ  про:на, 
апие  на  стариинигЬ  поемп, 

минува  за  нюдевръ  аъ  фран- 

ата  книжнина. 
[Салнтъ.    Градъ    въ    русска 
ша,  въваршав.  губ,,  220  килим. 
Ого-зап.  отъ  Варишиа,  на  прЬ- 
ггЬ  съ   Прусия,    между  двата 
&ва  на  Просна,  въ  живописна 
[на;    19,000    жит.    Въ    1813, 
жвЙ    царь  п    прусний     краль 
очилл    тамъ   едннъ   съшзепъ 
и*о])Ь  11р(иииь  Наполеина. 
«алнфидирамъ.  .шт,  Окачс- 
1ваагь,  опр'Ьд1кШмъ  качес1*во. 
!ал1[К1>агь.  Гръцки  архитектъ 
■  ъЬкъ  пр1у1И  Р.  X.),  построплъ 
ггенона. 
Еалиииа.    Въ    >рън.    басносл. 

(угъ  9-тЬ  мз*зи  на  поезията, 

?но  на  епическата  поезия,  — 

още  името  на  една  астероида, 

(ита  на    16    ноем.     1852    отъ 

да  въ  Лопдонь. 

лнстенъ.  Гръщси  фнлосо(1)ъ, 
ъ  да  обожава    Александра 

и,  за  което  билъ    наказапъ 

ьрть  (;]6о  —328  прЬди  Г.  X.). 
али(|н>риня  (Долна  плп  Ста- 

Едипъ  длъгъ  тЬсенъ  полу- 
ювъ  иа  западния  бр11гъ  на 
!рва  Америка  и  на  с1^в.  отъ 
а  Еа.1цфорипя,  който  ирпна- 
1Ш  на  ^Ь-кспко;  м^ьгъ  1,150 
&Мм  широкъ  едно  на  друго  80 
ОМ.  Патуосгровъгь  е  едно  вн- 
^  плато,  пб-вечето  пусто,  съ 
ваНйческо  пронсхождение;  на- 
га  прЬдсгавлява  богата  расти- 


телность.  Минералнит!  богатства 
на  земята  еж  злато,  сребро^  живакъ, 
солк,  драгои:Ьннп  камене.  Жителе 
само  36,000,  п6-веч**тоцндийцл,  жп- 
в-Ьежть  по  крайбрежието.  Гл.  градъ, 
Ла-Па,  пма  само  2,400  жит.  — 
Кортецъ  открил  ь  К.  въ  1533;  не- 
зуптитЬ  се  устанотии  тамъ  въ 
1Ъ42 ;  сл^дь  испжждането  имь, 
м-Ьстото  имъ  завзели  домпишсан- 
цпгЬ,  пъ  п  еднитЬ  п  другпгЬ  не 
ех  сполучили  да  цавилизувагь 
ДИВИТ1)  тузгмци. 

Калифорния  (Нова  плп  Гирна). 
Една  0'гь  СъедпиенитЬ  /Държави, 
има  за  пр'1>дк1п :  на  зап.,  Тихи 
океанъ;  на  югъ  Долна  Калифор- 
ния; на  пет.  територии  Аризона, 
отъ  които  ББ  д1йн  Рио  Колорадо 
и  територии  Невада.  отъ  конто  хлг 
д±ли  Сиера  Невада:  и  на  сЪв. 
Орегопъ.  Простр.  410Д35  чет. 
кплом.  и  1,250  килом.  брЬгове. 
Пр*зъ  К  се  простира,  огь  сЬв. 
к'ъмъ  югъ,  едно  п-тан  ниско  бърдо, 
което  допира  до  Тихи  океанъ  н 
което  се  расклонява  па  два  клона: 
источнпй  клонъ  се  нарича  Сиера 
Невпда,  и  н1>коп  отъ  връховегЬ 
му  еж  отъ  4,500  до  5,000  метра 
високи ;  занадиий  клонъ  се  на- 
рича Ер1Ь10во  пмшпнеко  бърдо; 
то  пе  е  толкчва  високо,  пъ  остави 
само  едпиъ  проходъ  за  единство- 
нптЬ  дв^  важни  рйкп  на  К,  Сак- 
раменто  и  Са1ГЬ-Цоакпмъ.  Поле- 
тата иа  крайбрЬщнята,  твърд11  бо- 
гати, се  по]жтъ  отъ  многобройни 
потоци.  ПланинскпгЬ  долини  сл 
богати  съ  велнколЬппи  гори.  Кли- 
матъп.  е  умЬронъ:  тамъ  вир'Ьцкгь 
иеички  европ('йски  растевия,  —ло- 
зата, маслината,  гютюнъть,  про- 
токалъгъ  и  др.  Нъ  богатството  на 
страната  се  завлючаш!  въ  неио- 
тощвмитЬ  златни  руди,  открити 
въ  1848,  главно  въ  Снера  Невада. 
Открнтието  на  златото  при&1]^кло 


въ  К.  одлЕГь  прнлипъ  прпшелдн 
бе:*подобв1гь  иъ  иовигЬ  ир^менп. 
Тон  ири-шггь  нахлулъ  оть  всичкн 
пасти  иа  свЬш,  иай-вспо  оп»  Оьо 
ди11<:41И111  Дьрж;1тг.  Иъ  1817  въ 
К.  1'два  нмзии  40,000  индийци  и 
до  Г)()00  б1ц1н  .1ЮД0  оть  мексиклн- 
ско  пропсхождецпе;  въ  1800  иа- 
селепирто  бпло  323,000  жпт.,  въ 
1870  —  оОО.ООО  жнг..  а  сгга  е 
1,Г>00,000  жпт.  Ир-ЬсмГ.та  ср,  че 
нь  К.  едно  на  друп»  пя  година  се 
добива  злато  за  78,000,000  лева. 
СЬдалшцето  на  управд.  на  дър- 
жавата е  СакрпментОу  а  нАЙ-ка- 
солсипй  н  търговски  градъ  е  Санъ- 
Фрашшско.  Съоби(еипита  сгавагь 
пйй-вече  чр1>зъ  параходи  и  чр'Ьзъ 
една  1Гсиолннска  жел1>:чпп1Ш,  която 
минува  прЬть  цЬла  сЬверпа  Аме- 
рика. 

Въ  К.  много  вр11ме  пЬмало  овро- 
пойскц  селата.  Вь  1707  фран- 
цш'.кпииит1ь  основали  тамъ  едва 
мнсвя,  а  послЬ  захпанждп  да  со 
засслвагь  америюитн  отъ  Съеди- 
ненигЬ  Дь]>жавп;  руспгЬ  влад^Кян 
1гЬк11ЛКо  вр1.ме  едно  м11сго  около 
заливъ  Водата;  най-сстнЬ  швей- 
царецъ  Сутеръ  основалъ  първото 
'311ачп'11мно  селтцр  в  въ  1847  се 
открили  дири  оп>  :1латенъ  п1^(;ъкъ 
вь  |г1жнт1»,  а  на  другата  шдина 
СьедиионигЬ  Държави  турнжли 
рл^ка  на  К.,  която  до  тогава  била 
в.1ад1шие  на  Мекснко.  К.  с;Б[це- 
ствува  като  държава  отъ  1850. 

Кал  ихидратт»  (лат.  калиумъ, 
калий;  гр.  хн(^ро,  вода).  Хими- 
ческо сьсдннрпип  на  1шлпП  съ 
вода. 

К}и1йлри.  Гл.  гра,;ъ  ]1а  *»-нь 
Сардпнии,  на  нгжнии  бр11гь  на 
о-ва,  при  устието  на  Муларгпя : 
38,598  жит.  Фабрики  аа  оржжия 
п  барутъ:  търговия  съ  соль.  вино, 
леи  ь.  Стара  съборна  цръква,  много 
цръкви,  П'1дколко  дворци,  библш^- 


Про- 


тека, упиворситегъ  (осонованъ  въ 
1720);  рпмскп  амфптеатръ  н  и*- 
дохралшца.  Гра,п>гь  »*  ...ц.мип!. 
оть    финнкиншп!.. 

Килкдсъ.  Прочуть  г. 
вь  гръцкото  басиослови»' 
дата  иа  Т1и)«). 

КалБИралъ,      фр.      ^^\^V^ 
рисунка    съ    поионизШ    ла 
зрачиа  хпртня. 

Калк'ут1и   Гл.    градъ    на  Б4'й- 
галь  и  столица  иа  1гЬла   ; 
ска    Индия,    на  л1>вин    бр. 
Хугли,  150  килом.  отъ  Бенпиаш 
залпвъ;  около  810,000  жит.  -  ■ 
речи   всички   индийци   и  ^ 
дане,    съ  най-много   10.0(41     , 
пейца;   населението    въ  щ' 
днята  и  въ  селата  околи  и 
въскачва,   казвагь,    па   2,0' 
жпг.  Градмъ  е  построенъ  I 
една  страна  покрита  сг 
това  и  к.1нматъгъ  не  < 
здравъ.   особено    пр1»1ь  го| 
1гЬсецн;  иъ   готЬми    1*ряд1«.=. 
пресушаване    блатата     постояни" 
го  подобряватъ.    Градътъ  < 
ствра  8  килом.    покрай    р1 
обгръща   Б^ьли-гртУь,    на 
на   сгЬв.,    ц    Чгрни-1рпдь,   и...  .- 
съ  нечисти  и  тЬсни    улпця  и  л 
к«ши.  които  еж  прпсго  прььтрп 
колиби.  Въ  В1иц-гра.1Ъ  е  кр^иош 
Улпамъ,    най-яката    тпърлвпз  П 
индия,  съградена  отъ  [{лаЯва*  4М" 
глийски  генера.1Ъ,  въ  1757,  в  Р* 
то    е   сторила    50,000,000    лю. 
тамъ  СО  намира    п    иеликпл^т! 
дворецъ   на   у 

хубави кжщи,  ;;1  1' 

дини.  Кл  сКз,алнп1е  ин  едно  ад 
шшско   еписиопство,    има  П|Л11 
Ш1    всички    испов^кдании    и  м 
учени  дружества,  I 
сно  дрцжг.ство,  ОСИ'  1л1 

отъ  Улпама    Джонса.    '1'ър 
е  доста  готЬма,  яъ  въ  ирвсп 
|цето   не  мог&ть  д^с  в^ззть 


—  781  - 


взгЬститрлпость    нб-  поче 
600    тонн :    п;*И1Л"ьгь  съсггои 
вече  итъ  ш|>цонь,  :шхарь,  сп- 
орияц  гима,  кижи  н  др,  — 
добила  името  сп  оть  едно  село, 
чопо  Ка.ш-ката,  спр.   Кплп- 
[а  I  Кплп  «'  името  ни  Ситнил.  Ши- 
жоиа|  крЬпость.  АигличацегЬ 
илли  ,ха  се  пастаппвагь  въ  К. 
1(581»,   1гь  градъгь  добплъ 
ость   само   въ  1756  п  пр11.'*ъ 
вовото  упрагисиие.  Сйгалтце 
ав1и)То  з'пр)1в.1.  на  пиглпПсЕа 
Я  К.  0  стаиАЛЪ  въ  1771'. 
.1март»,    УБр1^по11ъ    приета- 
иъ  градъ  въ  южна  Швоцня. 
,0  320  К11Л0М.  иа  юго-зап.  отъ 
роюсоллъ;    11,823    жнт.    К.  пма 
О0<у    пр  истан  н  ще,    вел  н  кол  Ьп  н  и 
яа  цръква  п   старъ  замъкъ, 
иЙто.  вгь  1397,    се  снлючилъ 
договоръ,    иав11стенъ     ст. 
Кплмарско  Съп)ннпн1и\  но 
Дания  и  Норштии  ее  сье- 
ли  пидъ  едпнъ  скиптръ. 
ляукци.  Народъ   о'1ъ    мон- 
ото  племе,  който  жав'Ье,  една 

около       КиКо-НорЬ,       ПОДЪ 

ьга  на  КпгаЙ,  а  друга  въ 
я.  Тоя  народъ  се  д1ин  на  4 
ена,  първото  отъ  които  хос- 
тя»  (воителе),  на  брой  до 
0  челяди,  жпв+.е  още  въ 
сита  около  Коко-Норь,  която 
за  свое  отечество.  Кдна 
оть  това  племе  се  прасе- 
на брЬговегЬ  па  Иртншъ.  и 
ка-лека  се  см11снла  съ  вто- 
то  11Л»*Мг,  зуншрегЬ.  друга 
сть  се  прЬселнла,  въ  ХУ-и  в1жк 
брЬгоие!-!!  на  Волга,  н  сега 
ХВ^  въ  встраханската  губернпя. 
гюрото  племе  еж  зунгарегЬ,  които 
вать  нм**го  сп  на  една  об1ннр- 
земи  (Зунгария)  въ  западна 
тайска  Татароя;  сеш  тЬ  ех 
ало  ?0,000  челяда.  Третото 
рле    сл   ОсрСститгь^  конто  на- 


пуснжли  Зупгария,  п  пнй-сетнЬ. 
на  б1юй  около  1Г).000  челидп.  се 
снр1лн  нъ  етепитЬ  па  Доиь  а 
ставропагската  губерния.  Четвь|^- 
тото  калмукеко  нлеме  еж  пюрю- 
типпь,  които  се  прЬселплп  и  гЬ 
вт»  полетата  на  Волга:  ала.  по- 
неже памЬрилц  русската  власть 
много  тежка,  по-вечето  отъ  г\\хъ 
се  върнллн  въ  Зунгарня.  К.  ех 
по-вечето  будайцп  и  гов<'рцьтъ 
особе1гь  езпяъ  (монголски,  съ 
малкн  нзмЬиеннн).  До  1Н07  г\\  сж 
нмалн  хаиоие  и  нам11стниин  ;  нъ 
руссьото  правителство  е  униню- 
жнло  тим  пваинн.  ТЬ  жнв'Ь(жтъ  въ 
шатри  и  колиби.  Главното  пмъ 
занятп»*  е  скотовгаството.  ТЬ  ек 
помади,  грабителип  и  военнолю- 
биви,  в  пб*год'Ьмпта  чясть  отъ 
живота  си  нрЬкарва!^)  иа  сЬ.1ло. 
К.  въ  Русия  наброяшп-ь  до  120.000. 
Налнокн  (графъ  Густгть).  Ан- 
стрнйсьи  дьржавннкъ,  род.  въЛЬ- 
то11Пцъ(Моравп11)  въ  1832.  С.ткдъ 
нажии  дипломатически  служби  въ 
Мюнхенъ,  въ  Берлоиъ.  въЛопдонъ, 
биде  назначенъ  въ  1871  поела- 
нпкъ  въ  Рнмъ,  послЬ  въ  Кош-ц- 
хагенъ  (1Н71)  и  въ  С.-П1Тербургъ 
(1880).  Въ  1881,  поради  Хай- 
мерлевата  смърть,  биде  повиканъ 
на  поста  министръна  иъншшишгЬ 
!д1кяа  на  анстро-упгаргката  импе- 
рия. Той  .чянкчи  сь1ж:1а,  който 
графь  Лндратн  и  князъ  Бисмар1гь 
б'1.хк  сключили  между  В1'>нския  н 
Германския  дворове  въ  1879.  Огъ 
друга  страна,  той  отговори  бла- 
1'оприятно  на  шшнсит!;  на  рус- 
ското  правителство,  което,  запли- 
шено  оть  нихилизма,  желаенп»  да 
се  сближи  съ  Лвстро-Уншрия  и 
Германня.  Оттамь  свнждаш^то  иа 
тримата  императори  нь  Ск"!.рне- 
пнчъ  и  споразумението,  което  по- 
сл1цва  (септ.  1884).  Нъ  скритат 
вражда,   конто  сжп|.ествуваше  от- 


—  78?  — 


дявна  и  вйй-вечо  отъ  Берлинския 
конгреоъ  между  В11нск1Ш  и  С.-П<у 
тербургскпя  кабннетп  не  :ш1гьснЬ 
да  ср  ироявп  въ  дйла.  Лвстро-Ун- 
гарпя  безъ  ппкаквп  забнколки  из- 
тЬзс  и  защити  краль  Мнлава,  сл  Ьдъ 
разбвтпето  му  ирп  Сливница  (ноем. 
1885).  ■П6-сспг1ц  сл!^^  отстране- 
нието на  князъ  Александра  отъ 
бълшрския  пр'&етолъ  (авг.— ел»нт. 
1886),  сгь  цомощьта  на  Руспя.  Ав- 

'рия  подк1>Ьп11кня:1Ъ  Фердппанда, 

|Пто  в'ьпр1жи  11еудобре}шето  па 
русскня  царь  и  на  султана,  се  въо- 
качи  на  б'ь.11\1рскпя  пр11С1'олъ  (авг. 
18К7).  Въ  Сърбия  русското  аш- 
ннне  надд-Ьля  въ  1889,  когато 
краль  31планъ  биде  прннуденъ  да 
си  даде  оставката  н  биде  зам11- 
стенъ  отъ  сина  сн  Алгкслндра.  Въ 
България,  Австро-Упга|ЮЯ  поддър- 
жате кннза  до  прнполнавакего  му 
огь  си.мгЬ  (1896,1.  Между  това, 
К.  бЬше  един ъ  огь  сгьздатеаег^  на 
тройния  съ1кзъ.  сключенъ  въ  1883 
между  Германия,  Агктро-Ун1ария 
и  Италия,  1^1хяъ  който,  откакъ 
се  подиоии  :т  -4  1Ч)дппи  въ  1887, 
накъ  се  поднови  :«  6  гадини  въ 
1891,  и  сега  е  пакъ  в-ь  сила. 

Са1ошп1Сй,  са1оши1ог,  11  еп  геаЬе 
1ои1(1иг8  цаеЦие  с1|08е^  фр-  Кюве- 
Т( 'Те,  кл евс  гч чу,  ка къ  да  е  I це 
останг  1гЬ|ио. 

Калозкмъ,  фр.  Жпвачеиь  иро- 
тохлоруръ.  Добива  се  химически 
видъ  на  промрачиа  п  лъскава 
Ериеталиа  маса,  и  въ  видъ  на  дро- 
бенъ  прахъ,  който  се  иарпча  »л- 
ргнъ  к.  Има  въ  л-Ькарството  го- 
л]^мо  употрЬбение;  парний,  като 
ра:*др||б»Ч!Ъ  на  дребни  частици, 
дЬЙгтпуня  пб-онлно  и  ио-Сьрзо, 
ги  и  но-вече  се  употр^нва. 

Калорипетръ  (лат.  нп,юр\  то- 
плина; гр.  метринъ,  &гЬрш1 ).  Иистр}- 
мен1ъ  за  мЬренр  топлината,  то  се 
иомира  въ  н^кое  гкзо:  топлолиьръ. 


Калпрпфер  ь,  (лат.  калор\  «а- 
Аорнсъ,  топлина:  ф^^у  вося^ 
Тонлопроводъ;  печка  съ  шш- 
проводни  тр^би,  която  розмсв 
топлината  ю>  разнптЬ  от^сЪдош 
на  една  кжщя. 

Ка.1пяиь    «калоиванъ, 
//</ан%^  или  Пкиииця.  Бк1 
цпрь,  пб-малкий  братъ    н.ъ 
I,   който  насл^Ьд1иь    па    г, 
брата    си    Иетра;    царув;! 
119(}  до  1207.  Е.  бнлъ    ^ 
пълководецъ  и  отлнченъ 
ник-ъ.  Въ    1201    той    прЬ 
пристжнъ  г.  Варна  (виж.  у 
и  съ  тая  поб*Ь,га  турплъ  К1 
16-годнп1иата  борба  сгь  аизаят«1- 
дит]!,  конто    яакаралъ  дд  щят- 
зна}кть  съ    договоръ     пе^вяс!* 
мостьта  на  основаното  оть  '  ^ 
и  Иетра  ново   българско  \ 
и    да   отстжтлсгъ    на    бъ  ^ 
аавоеванитЬ  зеага.  Въ  онон;!  -, . 
България  се  простирала  огь  Ш- 
градъ  до  долна  А1арица  и  до  1п- 
тополъ   при    Черно    море,  в  «п 
ДунавскитЪ   у(ггпя    до    Сп 
горни  Вардаръ.  Б1иградъ 
ничево    била    подъ    бълг.. 
власть,  подъ  която  бплн  и  ! 
IIрп:^р■Ьн^^  Ск»)ппе  и   Кюс^^^^.^- 
За  утвърждението  на   днияегвша 
си.    когато     оаяошениита    иу  <л 
Впзантип  се  влошнлн,  па  а  съ  Ув- 
гарая  не  били  добра,  К.  поассш 
О'1'ъ   пана  Инокентия  П1  да  бш* 
коронисанъ  а  българс1и>1Х1  арх1^ 
писконстБо  припознато  за  шгтр!' 
аршня,  и  добнлъ  оть  Римъ  царсй 
скинтръ  и  корона  п  рхкопм««^ 
нието  на  архиепископа  Васпл  Л1 
примась.  Прн  всичко  той,  ибр^- 
диН;  и  догмигЬ    на    бьлгарс 
цръква   сн    осптхли  слънитК^ 
ноем.    1204).    П1гЬзь    тая   пй 
Царцградъ  нодн&хъ    пъ    ра 
на  ,штииит$ь,  и  българекаЙ 
пожелд.1ъ  да  жав'Ьв    въ  шщ^\ 


т 


—  783- 


та  попскалъ'  дп    вл^ле   въ 
приятелски  с-ъпкзъ  съ  Балдунна; 
ала  пр'1*>длож*еиието  му  се  отблъо- 
^хдо  горд-Ьлвоо.    Скоро    гръцптЬ 
^В  Тракни,  по  българско  пасръд- 
^й*о»',  пъстанжлп    (фота    латин- 
ската власть  ц  поцсьили   помощь 
игь  К.,  кийто  л  не  аа1гьс1гЬдь  да 
пмъ  IX  даде.  Въ  едоа  р-Ьшптелпа 
бвтва  при  Одрннъ  (14  апр.  1205), 
Балдуннъ  билъ  заробенъ  жнвъ  ц 
заведе ць     въ    1'-ьр  1  ю во,   дЬто    и 
умр-Ьхь  оть    неизвЬстна     смърп,. 
К.  сд^каъ  това  отнелъ  огъ  латн- 
нвтЬ  голЬма    часть    оть    Тракия 
съ  Пловдпвъ  и  токо-речи  ц^Ьла  Ма- 
Еедоивн  до  Солун  ь.  Когато  обспж- 
далъ   тоя  градь,  той  билъ  убнтъ 
своя    иълководец'1^  кумапец-ь 
астраса,  подученъ   оть  ца])и- 
кумлнка  (октомврпй    1207). 
Калоферъ.  Планински  ^>адеиъ, 
овска  окоЛм    располож1Ч1ъ  на 
са    при    полнгЬ    на    Стара- 
ияа,    17    кплом.  па  пет.  оть' 
ово;  36    на  зап.  огь  Казан- 1 
и  63  на  с11в.  оть  Пловднвъ; ; 
^553  жпт.  Производство:  гайтапъ, ' 
еди.  розово  мааю.  Огечество  иа  I 
Ботева    п    на   Негово  Вла- . 
13ТВ0  Поспфа  I.  —  На  (тЬв.-зан. 
оть  града  се  надига  иай-впсокий 
'чскп    връхъ     Юмрук- 1 
'  метра),  наречепъ  сега 
аинан()о(п  връхъ,    за  споменъ 
скачвакето  на  Н.  Ц.  В.  княза 
нанда  па  него  прЬзъ  1888; 
е  въздигнктъ  и  паметиикъ 
това  въекачванс.  Подъ  тоя  ве- 
есгвенъ     връхъ     има     едннъ 
вн   монастирг.,    Рождение  на : 
а    БоюртЬща;   монасти- 
е  бплъ  осповатгь  въ    1606. ! 
и  К.  има  и  едпнъ  мл^жски  мо- 
рь,    :ш   който    виж.  кп.  Ля- 
^рската  Ммжска  се,  Обитгль 
илюстрации,  оть  Н.  Начова  | 
ая,  1В95).—ПрЬданието  казва»  I 


40  К.  е  основапъ  пр-Ьдн  300  го- 
дини оть  Кал еферъ-вое вода,  кому- 
то т\'рцнг11  подарили  исклшчитед- 
нп  права  за  града.  Помни  се,  че 
кллофррци  пс  плащали  даждпето 
лщшчъ  до  ноноврЬмриннтЬ  ре- 
1]юрмциъ  турското  царство.  НрЬзъ 
русскф-турската  война  въ  1877 
— 78,  К.  биде  съсипанъ  п  опусто- 
шенъ  отъ  батибозупнтЬ  и  войска- 
та на  Сюлейматгпаша,  п  отпосл^Ь 
нзново  се  въгцигнж. 

Ка.1уга.  Русски  градъ,  цептръ 
на  едионменна  губерния,  на  Ока, 
160  килом.  иа  юго-зап.  отъ  Москва ; 
39,969  житг  Об|иирна  житна  тър- 
говия; жп'1Ч)то  ес  испран^а  по 
Ока  до  Ннжин-Новгородь,  и  отъ 
тамъ  по  Волга  н  1СлналитЬ  й  п 
по  Нева  до  С.  Петербургъ  и  Вал- 
тпйскитЬ  пристанища.  Калужската 
губерния  има  1,140,337  жит. 

Ка^1угерь,  *р.  (соб.  зн.  добьръ 
спшрецъ).  Моиахъ,  чов^Ькъ  който 
се  е  посветилъ  да  )кив1;о  светъ 
жпвоть. 

Ка.]цнй.  Латинското  име  на 
М1'Та.1а   ипрнн. 

Ка.1Ц11СЪ.  Стара  с1*ол1111ц  на 
Квбем;  сегапиш  Нпропонть, 

Калцнтъ,  лат,  Червепъ  ма- 
стиЛ1.жъ  камень. 

Ка.11а.  ГЬка  въ  исшчна  Руспя, 
прцток"ь  на  Волга;  извира  нъ  нят- 
ската  губернии,  тече  по  пермската, 
оренбургската  н  казансшгга  губ.; 
около  1,600  кплом.  Многоводна  и 
корабиплавателна  60  кплом.  подъ 
извора  си.  Стойностьта  на  сто- 
кнтЬ,  конто  вс11ка  година  се  пр11- 
пасять  по  К.  се  11р1и:мЬта  на 
200.000,000  лева.  Риболовствош 
по  К.  е  значително.  Най-важиптЬ 
й  црптоци  еж:  Вятка,  Чусовая  и 
Б-Ьлая. 

Ка.11ара.  Първоначално  значи 
на  Франц.,  англ.  и  др.  стая,  нъ 
се    употр*Ьбява    въ    смисъть    па 


784  — 


учредено  събрание ;  камара  на 
}(р1Ь1)ставирие.и'Ш1ь:  пщптска  ки^ 
мара,  —  Камера  обскура.  'Г1>мна 
стая;  яатворено  ковчгже.  оъ  сдма 
малка  пролука,  снабдено  съ  едио 
летооброзно  стъкло,  чрйзь  което 
проиикватъ  като  се  кръстосвать 
лучнгЬ  отразени  отъ  нъи^лншп 
прГамЬти.  па  конто  ииоПражснието 
се  образуоа  на  сдннь  :шелонъ,  по- 
стивенъ  нпдал^чко.  Н.  о.  е  при- 
способена въ  ф^ггографня-п». 

Капиргн.  1\>л1;мъ  о-иь  обра- 
куванъ  0'гь  двата  рхкава  на  Рона 
при  усгнсто  й. 

Кипирийски  ироходь.  Про- 
ходь  пр1>зъ  Ихтиманската  планина, 
С1.ели1пша  сифийското  полесъзла- 
тнтшгт  котловнна.  Проходъть  мп- 
нуна  прЬ:1ъ  врьхп  Гължбедт».  ;11ъ- 
нжна  има  15  кплом,  Н  отк'ьмь 
Кпмарцп    и    10    откъмъ   Златица. 

Камарила,  ат.  (оть  камера, 
стаи,  покой).  Така  се  ипрачала 
ппртпнта  ОП,  либимцитЬ  на  Фер- 
дитпиа  \'11,  испански  иар!^  която 
се  събирала  постоянно  въ  каби- 
нети му.  Сега  това  пме  се  дава 
на  онпи  отъ  любпмццтЬ  иа  една 
дпрствугжта  ос<>б!1.  които,  подъ 
внль  на  п])1;даное'ГЬ  и  вЬрно  слу- 
жене, протинодЬйстауватъ  не  само 
па  праната  на  народи,  я  и  па 
иитеросит!»  на  глмии  п^сн(»дарь. 

КанОагересъ.  Франц,  държан- 
ннкъ  (17Г»;<—  1К2'1),  2-н  Комсулъ 
на  републиката  1гь  179П. 

КаиГ1а.1а.  Раба,  сродна  сь  о- 
бпкиовона'ганлоска(калканг-балл:\ 
има  нлочссто  продмгонато  'гЬло 
и  й.чшЬе  край  б|гЬгонегЬ  на  евро- 
иейскиг!.  морота. 

КаяОинла.  БсЬка  полипа  или 
в|1'>иителни1т,  ченъ,  записа  на  на- 
пииЬдь,  кийго  се  уиотрЬбива  аа 
ирЬнасине  каквато  и  да  било  па- 
рична суми,  дадена  въ  едно  лгКсто, 
за  да  се  земе  въ  друго. 


1Сав6изъ.  1)  баша  ил  Кр»'1*»'»- 
дики.  2)  ТТереидскп  цари  ]. 
спнъ,  завоевалъ  К1НП' 
ианка  и  лрЬдприглъ  н- 
Походи  сренщ  Кпюпия.    .^ 
смьртонуС1га  рана,  която  ней. 
самъ  си  нанослъ  (530  —  523  » ]   ;;: 
Р.  X.). 

КапОиЙ,  лат.  Въ  бопи  мъзга; 
течностьта.  която  се  отлхча  хей; 
иослЕ^дно-образувании  пласгь  Ш 
едно  дърво  и  кората  «у.  К.  сктй 

отъ  клЬтки  пълна  съ  т 

творигелно  веп1есггвм,  ; 
тр1>1нната  часть  итп;:!  л.. 
Ново  дърво,  а  въньчипяаги 
кора. 

]СияЛп(>  (итал.  отъ  дпт.  ммСл- 
умъ,  ра.1м1.ип,  трайна).    Нъ  т%^н. 
исгЬка  оиерация,  чрЬ:гь  и^> 
нето  на    киито    н'ккакиа    и- , 
сума  СО  дима  па  едно  мксто  ял 
СО  зрме  иа  Д1)у1Ч).  К,  е  с^ж^"/ """' 
или   нароиш,    когато   оп» м 
се  иърщц  меяау  дв*  ипяци  •: 
и  сжн1а  държава;  външно  \ 
жоународно,  когато  тя  се  Юьушш 
ме|Клу  двЬ  пияип    чужди  'Т"  " 

друга,     СПр.     оть   чужди   Д1- 

7?ра.ко,  когато  опера  пия  | 
между  дв11  пнлци.  кон  1<  ■  ■ 
снонптия»  и    едната    оть 
лдъжннцн,  а  друпгга  е  кргдд: 
и  когвснно,  когато   ти  ое 
чр1;;ч'ь  трета  една  пплиА, 
чужда  на  тГ.хнитЬ  дЬйстм 
обншрио  имучеиие  иа  ир1 
ки  игата  МгжОунаро()пото 
оть  Г.  Теодпрова  (Русе,  1Й91| 
Капбидясня.  К[ 

КИТП(1      НОДЬ      Н01.; 

Ф{)апнаи,    съ   прIx^^^а.    пи 
кралство  Сиамъ;  ии  :и1и^  О 
залииъ;  иа  югъ.  фраицу^со 
хинхпиа:  на  ист.,  имперця  А1 
Простр.    120,000  чет.  шии»: 
сел.  <ЮО,000  жит.    3€шт1  е 
положена  ао  .гиЬтй стрид  ю . 


—  785  — 


[ековгь,  на  който  главнпй  прп- 
)къ  е  Месагпл.  Клсматъгь  I*  го- 
•чцъ  и  влажонъ.  ГлавппгЬ  про- 
5В0ДРНПЯ  еж  кардамопь.  черъ  пп- 
»ръ,  о]»из-ь,  копрпна,  тютюнъ,  су- 
|р^  Много  е  расаространево  ско- 
Нй(ството.  По-вечето  камбоджскв 
иТВп^а  еж  бамбукови  шатри,  съ- 
>ад»'Н11  на  голЬмп  колове  край 
ЬиигЬ.  Столинаш  е  Пномь-И^тхь 
ъ  аО— Н5,000  жит.),  на  Мсконгь. 
лмпогь  0  единственото  морско 
.»нота11Н1ПО.  Главенъ  съобпште- 
жъ  пжть  сл  рЬкптЬ,  отъ  които 
1М0  Мекопгь  е  и1иа  голина  ко- 
|боплават»монъ.  ЖителетЬ,  отъ 
анголско  происхожденпе  и  бу- 
[^цв,  ех  мнрни  п  достлшпп  за 
1вплила11.ията,  нъ  «}»легматични ; 
пмъ  еж  прости.  Много- 
•)■  '  '!о  0  поаволоЕЮ  до  1рЦ 
^р.  Народъть  се  д:1ии  на  5 
Вп:  I)  царсно  семеЙс1'Во,  мно- 
»бройио  ц  свободно  огь  даждпя; 
'  •11е,  нотомцпгЬ  па  прЬлиш- 
1!1  1н*;  3)  потомцитЬ  на  пр!.- 
^^т^  брихмане;  4)  жроцигк  на 
Щ$\  \\  Ь)  дапъкоплатцнтЬ.  Роб- 
1В0ТО  е  унищожено  отъ  1884. 
трогЬ  (бонзп  или  талааиини) 
юглщи ;  пачалнпцптЬ  имъ 
еднакви  1фава  съ  кралн. 
шицнтЬ  еж  много  чести;  хрн- 
'вото  сп  пробива  пжть  мудно. 
анчиската  мисия  1ьма  2У  учи- 
ина,  съ  1132  ученика,  1  семи- 
фвя  н  4  сиротскп  домове;  пъ 
1^10,000  нокръстени  само  900 
^шсбоджци.  другитЬвсе  анпмца. 
|рВдного  образование  е  токо-рсчи 
^1гЬло  въ  ржц1угЬ  на  бон:^птЬ. 
)вкъ'г(.,  4>ть  ешро - ниднйскш-!; 
е  едносложень.  Кралството 
*вува  отъ  У-п  в111гь  ел.  Р.  X. 
юетЬ  а  дворцпгЬ  лнчи,  че 
юстьта  е  стонла  много  ви- 
||со  ОП.  У-и  до  ХП-и  вЬь-ъ.  Налпи- 
ггЬ  (по-вечето  саискритски)    сд; 


важни  за  петоршгга  на  иолуостровя 
I  и  отношенията  му  къмъ  индий- 
ския архппелагъ.  НЬколко  нр-Ьме 
К.  се  е  намирала  подъ  а1астьта 
па  Китай,  комуто  е  плащала  дани. 
Въ  б2о  К.  се  освободила  и  си 
I  подчинила  за  мадко  вр'^е  Сиамъ. 
Огь  Х111-Н  в1;кь  държавата  зп- 
хванхла  да  иопада  п  въ  течението 
на  едннъ  н1>къ  а1ужила  ла  ибъ.^^ка 
на  раздоръ  между  Сиамъ  и  Лпаиь. 
Въ  1847  борбата  се  св-ършпла  съ 
това.  че  К,  била  принудена  да 
план1а  дапЕ.  и  на  дв^Ьт!»  държави. 
Въ  1863  К.  припознала  франиуз- 
ското  покровителство. 

Ка11б|№.  Французскн  укрЬпепъ 
градъ  на  Шелда,  72  кплом.  на 
югь  отъ  Лилъ;  24,122  жпт.  Ве- 
лпко.т^.ппа  съборна  пръкна  съ 
гробница  на  Фгислона:  Феиелонъ 
е  бплъ  владика  на  топ  градъ.  Въ 
К.  е  бплъ  свързать,  въ  1508, 
съ1жзъ  меж^гу  имп.  Макспмнлиапа!, 
Луц  XI  Франц,  и  Фердппанда  Ка- 
толика арагопски  противъ  Ве- 
нецня,  а  въ  1529  е  билъсключенъ 
така  паречепиЙ  Дамаски  миръ 
между  Фронцпл  п  Испания. 

Капей,  ита.!.  111а)»енъ  камеиь 
съ  псиъкпж.1а  рЬзба,  на  коЙТ1>  ио- 
нЬкога  испъкнжлото  изображение 
бива  огь  една  бон,  а  полето  — 
отъ  друга. 

Каяелеопярдъ.  гр.  Старото  пме 
на  жира|||а.  — жпнотно,  което  при- 
лича на  камилата,  а  по  1иара  на 
козината  си   на  леопарда. 

Калелил.  Едно  дръвце,  което 
цъвти  като  трянда«||ила,  нъ  Ц1гЬ- 
топегЬ  му  но  мпришжгь.  Т<1  е  пр"Ь- 
несеио  отъ  Азин  вь  Кнропа  огь 
едйиь  иезуитнпъ,  на  пме  Камели. 

Кашепщъ- ПогЪаскъ.  Укр11Пенъ 
градъ  въ  западна  Гусия,  цептръ 
на  управ.  на  подолска  губернш!, 
жиасписно  расположе1ГЬ  близу  до 
австрпйс1шта    граница    на    една 

50. 


—  7В&  ^- 


стръмиа  канара  иадъ  ркка  Смо- 
трица.  притокъпаДн1кп'ръ;  23,000 
жит.  Тоя  градъ  служилъ  много 
ир-Ьме  на  Пол  та,  прЬдп  подЬ- 
ленасто  п,  като  най-якъ  твърдЬлъ 
ср|?1ца  Турция.  ТурцитЬ  го  прЬагли 
въ  11)72,  нъ  го  повърпжли  на  по- 
ляцнгЬ  по  Карлоннцскнп  договоръ 
ьъ  1690.  У1(р1'>1и1'11нята  М)\  сри- 
нати въ  1НГ2,  еж  подпоненя.  — 
Има  н  Камснецъ-Литовскъ,  градоцъ 
иъ  гроднопска  гуС».,  сь  З.пОО  жнт. 

Каленнн  к'1>къ,  Пърнобатното 
чов11'1ес1во  е  мипжло  пр11зъ  н^ 
колко  еиохя  или  периода,  която 
ра:^дичатъ,  споредъ  орхдиита,  съ 
които  чив15Ц.и  гЬ  ек  си  служил  и 
(ии;к.  ЖгАи,.ши  тькь).  Епохаги, 
когато  чоиЬццтЬ  още  но  сл  били 
зииоииаги  сь  уиотр-Ьбгниото  иа 
АсеталнгЬ,  а  ся  с&  а1ужяли  съ 
орЛ11ия  направени  огь  клмеиь  илп 
огь  дьрно,  костц  [юп.  наричагь 
каменна  тькь.  Тоя  кЬкъ  дклшгь 
на  два  перно.га:  иеряодъть  иа  ш- 
Огьлинпн  намень  или  иалсо.ттн- 
^г.спи  (грьц.  па^гиосъ,  сшръ;  у1«- 
то^-ь,  камень!  и  иернодъп»  на  м^- 
ипОгния  камень  илп  нголитиуг- 
сни  (гръ1и  нео,  новъ:  лшпось,  на- 
монь).  Бъ  първия  огь  тия  пери- 
оди човЬцитЬ  се  помннувалн  съ 
риболовопво  и  ловь.  и  я{ив11лн  в^ь 
це1Ц<:'рн;въ  втория  т1\  ео  иаучилип 
да  глалгйтъ  орждията  си,  като  пра- 
видн  забйз1^^кйтелно  хубави  камен- 
ни бра^яни  и  други  еЬчнва,  градили 
си  рдипь  впдъ  колиба,  опитомили 
животни  и  обработвали  житни  про- 
изведения. 

Тоя  редъ  въ  мЬиятЬ  на  к,  а* 
е  в1>ренъ  пои*  за  Франция,  1>ел- 
гпи  и  Швейцария;  нъ  не  се  при- 
способа ва  съвсЬмь  точно  иа  дру- 
гигЬ  ст|)апи.  Всичко,  което  може 
да  се  к:1:«е,  е,  че  чов1'1чеството  е 
почнлио  сь  едпиъ  пернодъ,  въ 
ки(1го    си   е  служило    съ  каменя. 


Н.  а.  е  констатираггь  ие  са«о  п 
Квропа,  а  и  въ  всички  чл 
св^та:    сл4ди   оп.  пего  сл. 
реви   въ    Егппетъ,   Месхш' 1 .  . 
11н,аия,   Китай,  страпп  *гь  : 
гпфа    историчес!;»   култл) 
«■.  а.  трЬбва    да  ее  е 
Н1иль  вече  много   хн.г.!    < 
ирй-тп  Р.  X.  Въ  Лфрвка. 
каменпп  ор;1ии}1,  копто  с 
ватъ,  нрЬдставятъ  за  негр 
къво  чудо,  каквото  и  ла  и.- 
Азия  л'.  (*.  се    уиа.зидъ   ^ 
батното  плеио    нйаи  до 

телно  неотдавна  на  о-вгъ   Ь - 

Салалинъ.  Въ  Америка  к.  «.  еог 
|це1^вувалъ    до    прпег 
евроией1и1г1'.,  сир.  до  л 
Вь   сепмиио    врЬап*   к.  «,, 
въ  Австралия  и  Мелаииа 
дължа вн    у    нЬкои  иб 
илгмена  ескпмсм.п  •        '     { 
р11ка,  у  нЬкои  цп 
на  Аляска  и    въ   вАтр^! 
иа  Приаилин.  Ала  иа 
юемена    сл^    яивйс1'и11    но 
европейски  иадкш 
и    пушкитЬ    огь 
сг)*ма1:  тЬ  се  ползувить  гь  вд* 
само  като  и6-до1Гглиенъ  илъ-\>\1 
:ш  направата   иа  пркдня. 
по  тоя  ирЬдм1;гь    еъчпи*')1&и 
Тау1ог,    К^'.'<*пгг1ц'!<    г>?Л»   /А.*  *'! 

водъ  Доисшорнч"  ">, 

редакц.   Мильгаузена); 

(Парвигь,    187У);    Р 

</г  1а  1ИГГГС    (189-1).    К 

1гп1-Игаутп}8  ( 189-1  ^. 

1и1леиипй  с>-в7..  Осггроеъ 
усггпето  на  Н'НБа,  1*у«  кпдок. 
ддьж'ь  и  ЬЬ{}  &|е1рн  1ишш 
тави  часть    огь    С.   П 
съ  който  се  съобщава 
Хубавъ  диорецъ  на  Лле 


—  787  — 


гекнй   (Д.м.    Иик.    Ьан- 
Малорусски  исто1)нк'ь  отъ 

гя  аЬкь. 

.перални    мазкн,    кнмера- 

;  лнгтнка,   лпт,    НаукпгЬ  за  фи- 
ьуТо    уиравленпе    иа    гдна 
.     ша;    това    пме  носржтъ  тоя 

НЬето  иахвлкяло  нЬкога  да  се 
I  утп-рШюа  въ  Русия  и  другад11. 
1  Салера-о^ккура.  Сжщото,  как- 
1  В01'*»  *•  камара-обскура. 

' "    мориеръ,    лап!.   Служптель, 
служп  въ  стаята    иа    царц 
I  ква;{ъ  В.1И  знатно  лицг:    такъгт 
сллт1;1ГГ0.тка,    копто   атужп  па  ца- 
I  ряна,  кииппш  нлн    янатна    дал1а, 
•  ича  кнмгрппикп.  , 

и  '  ♦11'Я,  *ппил.  Жавопиство  само  ! 
гь  една  боя:  едпошарим  картина. 
Кяяи:№ла«  .шт.    (камп,ш,  ту- ! 
дпка).  Жоисш!  др1'.1пка  сь  рлгкавп  ' 
широки  пмлп  нлдъ  кол1'.н11г1;.  I 
;ая11ла.  цк  Четвороного    жп- 
!0,  П|'»-гол1»мо  огь  нопь  сп.  една  I 
«бската  кямпла)  или  дв*  гьр- 1 
бвии;    ушпрКОана    се  въ  Линя  н 
I  да    11((сн  товари  въ  пус- 

Ь^&ннлска  птица.  13 пж.  <'траусъ, 
^иСаяиль  (Марко  Ф^/ртО-  Пр<^| 

^Ьь  риилянвнъ,  происхождалъотъ  | 
ЧЯггрпцпански  рмдь.  воененъ  три- 
буи!»  въ   101  прГ.да  Р.  X.,  сл1У1Ъ 
Това    целооръ    и   ваП-сгтпЬ   дик- 
7аТ1»рь   прЬзь    в»^йната  съ  егруе- 
цдтЪ:   щтк^сль   укрЬпения    градъ 
!Веп  (39*3).  лодчпиилъ  фалпс1шт11 ' 
V,  «(Ониненъ  огь  едииь   иародепь 
Трибуиъ  въ  укрпваис   една  часть 
огь  доОатага  огь  нспрннтеля   ко- 
гасяъ,  прЬдварилъ  сацеието  си  съ' 
р|о<5роволио   И11ПШнио    (391).    Ко- 
1гатп    по-сетнЬ   [-алский  главатарь  | 
:1елъ  1*нлгь,  К-  побьр:1алъ  и  | 
>.л  ь  иа  помощь  па  КаниголнЙ, 
с&тото  вр-Ьмо  к<1Рато  рпмля1гетЬ 
е  купува.!)!   мнрь  еъ  а.1ато,  и 


каза.ть.  че  «Рймъ  «  гл'куну1 
съ  шелЬло,  а  не  съ  злато  р*  и  въ 
два  дни  съвсгЬмъ  пораявлъ  галнг1;. 
Наградата  на  ноб11диТ('ля  билъ 
едниь  трпум1|>ъ.  Поб^^^атЬ  надъ 
ркантЬ,  волскнтЬ,  етрусцитЬ,  ла- 
танпнетЬ  и  др.,  въ  ;шанието  на 
дшсгаторъ,  му  дали  едпнъ  вто- 
ричсиъ  трп}'мфъ.  ОтпослЪ  той  Пи- 
кори.тъ  372  латински  града»  като 
би.тъ  6-и  пжть  диктаторъ,  а  на 
80-годишна  възрасть  1)азбилъ  га- 
лпгЬ  при  Ллба  н  убЬдилъ  па- 
трицпитЬ  да  с1аон1КГь  да  ставагь 
и  плебеитЬ  вонсули.  11ой11»дноти 
негово  дЬло  било  построението  на 
»лгинь  храмь  на  Сьгласието  (Соп- 
сопНа).  Умр.  отъ  чума  въ  365 
пр1'»ди  Р.  X.  Плутархъ  е  опнсаль 
живота   му. 

Каянлилкя,  1р,  [отъ  камелось, 
камила).  Високата  шапка  на  ка- 
лугерете и  погювет!!,  която  одио 
врЬме  правили  огь  камилска 
К1>зива. 

Еамоенъ.  Зиаменить  порту- 
галска иоет1»,  авторъ  на  .Тс/^мо- 
Оншп.  (1Г»24:  —1579). 

Кампании.  Об.1аст1.  въ  южна 
Ппиия;  :^,0 12.000  жит.;  гл,  градъ 
Иааца.  —  Въ  старо  вр^ме  тая 
область  е  била  прочлта  по  пло- 
до]юдн<'То  он,  бип\тството  си  съ 
при  радий  хубости,  мекия  си  клн- 
магь  и  пристанищата  си;  римля- 
иетЬ  еж  ш  наричали  ге^о  (еИх> 
и  тамъ  еж  били  наЙ-хубавигЬ  имъ 
-гЬтнн  палати.  Вь  К.  е  имал»* 
много  забЬл11ЖИТелни  мЬста»  яапр. 
Ве:(увиЙ,  ФлегреПскиН  полета, 
Лвррнопско  и  Лижрциско  езера  и 
нось  Мизеиумъ,  Въ  К.  еж  били 
и  исггорическп  забйзЪжителнигЬ 
градове  ВаиЙ,  Куме,  Неаполъ, 
Херкуламг.,  Цимией,  Кануа  и  др. 

Кияпенъ.  УкрЬпонт.  градъ  въ 
Холандия,  близу  при  в^апването  на 
Исел  ь  въ  Зюйдерае-,  72  килом.  на 


—  788- 


сЪв.-ист.  отъ  Амстердамъ;  17,500 
жит.  Мостъ  падъ  рЬката  240  ме- 
тра  ,1Л"Ь1'Ъ. 

Каяпешеио  дърио.  Сднъ  оав- 
далъ  отъ  Камаеи1Ъ,  мексикански 
градъ;  употр11бява  се  аа  вапсилка. 

Кампо-форяио.  Село  въ  Пта- 
лпя  (Венецияиска  обл.),  8  килом. 
на  юго-зап.  огь  Удиие;  7К7  жит.; 
забктЬиштелно  по  едцнъ  договоръ 
за  миръ,  ск.1юченъ  тамъ,  на  о  окт. 
1797,  между  Австрия  н  фраицуз- 
ската  репу()ЛИ1са.Фра»п.узскпта  вой- 
ска, сл^дъ  като  иодчпвила  Лталня 
(1790),  пр^мишйла  НорпческпгЬ 
Алпи  и  заплашвала  В'&иа.  Затова 
Австрия  прцбърза.та  да  сключи 
мвръ.  По  договора,  иареченъ  Кам- 
пО'фор.\г€нск14,  подппсанъ  отъ  ге- 
нералъ  Бонапарта  п  коблепцския 
графъ,  Австрия  отстжпяла  наФран- 
ния  Белгия,  Мпланъ  и  Мантуа. 
Тя  добсвала  Иегрия,  Дплмация  и 
д11вия  брЬгь  на  Ечъ  н-ь  Вс-исциян- 
скатя  дь11жава,  п  столицата,  В*^ 
неция ;  а  осчаиайлата  часть  о1ъ  Вс- 
Нйцпяпската  дъра^ава,  нейнвтЬ  а1а- 
д^воя  въ  Албаивя  и  ИопическнтЬ 
о-ви  оставали  на  Францпя.  Дого- 
ворътъ  съдържалъ  и  тйпн  чле- 
нове, по  които  СО  об111цавалп  на 
Моденския  херцоП)  и  на  други 
пталияпскп  влад-Ьтелскп  домове  за 
отстхпкнт!!  имъ  обезщетения  на 
см^Ьтка  на  Германия. 

Калфорц.  М1Ш.  (отъ  араб.  ки- 
^шрия).  ВтвърдениЙ  сокъ  на  едно 
растение  съ  сжщото  име,  което 
>асте  въ  поточна  Азия  п  Суматра 
и  Борнео;  —  употр^ява  се  често 
въ  лекарството  протпвъ  въспа- 
ление.  сърбежи,  и  др.  Убива  или 
отстранява  врМителни  насЬкомн. 

Княчадали.  Жптеле  па  южна 
Камчатш!,  вЬроятно  оть  монгол- 
ското 1иеме.  ИсиовМнагь  право- 
славната в1,ра,  п  по-вечс  гоиор1жп. 
иа  русски   отколкото   на  своя  си 


еяпЕп>.  Главнит1&  имъ  заияпп  а 
рнбаювство,  ловъ  в  1'Ьр1Ч1Еяи. 

Каячнтка.  0'' 
тровъ  аъ  щаочп!: 
Берингово  п  Охотско  V. 

жпт.  съставени  отъ  кал!  ....ч . 

детри,  ((мотоцн  и  руси.  К.  е  Онл 
присъединена  иа  Р)'С11я  въ  ХМ1-11 
в1.къ. 

Княчия.    РЬка,    ь  ;& 

всичките  води  отъ  р.1  п 

па  неточната  часть  и  •.!• 

нина  и  се  атива  въ  Чс{ 
Тя  състои  главно  отъ  дь 
Голгьмп  и  Ма,лкп  илв    ./ 
които  се  събнрагь  до  с  Сак 
въ  едца  гол-Ьма  в  дълбокя  рид 
която  тече  въ  едно  б.т  ■  •       '  п- 
ристо  поле,  наречено  .  ^*- 

лЬма  К    пзвнра   оп. 
балнаиъ,  а  Малка  К.— 
ския.  Устието  на  К  въ  морето  е 
прн  с.  Петри-кЙоЙ. 

Кана.  Градъ  въ  Гадвлря.  з» 
меннтъ  110  сватбата,  на  к 
X.   папра  вплъ    първото    •  ^ 
като  пром^налъ   водАта  ва 
(Бнбл,), 

1{няава,  фр,  Р^яко  платв^^  гь 
дупчици,  по  които  се  шие. 

Канада.  НгШ-важлоти  отъ  и- 
глипскпгЬ  влад^иия  въ  ^^а^яа  А* 
мерика,  има  за  пр1угЬлп:  т^»  ■-'* 
Лабрадоръ,  заливъ  Св.  А  вг^ 
ДжеЙмсовъзиливъ;  на 
Н1п11    територии    иа    : 
на  Хл^.^^с&нопъ   згипвъ: 
езера  Горно,  Хжропт»,  Светь 
Р]рие,  Онтарно,  поел*  Са 
тий,  които  ш  д1иикп»  С'^ 
диненпгЬ  Държави;    па   ^ 
една  линия,    която    ш  д[ 
Ню-Порвъ,  отъ  Бермошн  ■ 
Хямнпшйрь;  на  исг.,  Нощ 
спнкъ,  устието  па  Св.  Лшц 
Атлантически  океапъ.  \\[-  ■  I 
кодо  2,100  кплом.   надлъжк 
квлом.    ииширъ,    и    оовръшв^ 


—  789  — 


,000  чет.  килом.  К.  пЪма  го- 
п  оланпно,  нъ  е  иокрита  съ 
ки  и  езера.  Пои  се  отъ  Са  Ла- 
еития  и  пратоцптЬ  му,  Отава, 
Маврикпй,  Сейгне  отляво ;  Ряш- 
о  или  Сорелъ,  Св,  Франсоа,  от- 
0.  Климагьтъ  е  суровъ,  нъ 
[равъ :  .гЬтЬ  жегата  е  голяма.  Зе- 
яха се  обработва  окаю  р1*кигЬ; 
зиосътъ  състои  отъ  зеленчуци, 
юшоя.  жито.  Великолепни  гори 
многобройни  зверове,  която  до- 
павятъ  пхтЬмо  количество  кожи 
а  търговията.  РЬкитЬ  и  езерата 
аобилувагь  съ  риба.  Отъ  иско- 
а''МОТо  царство  има  злато,  сребро, 
ъ  най-вече  мЬ.ц»,  олово  п  жел1Йо. 
I  е  образувала  до  1840  двЬ  от- 
Ьзнв  колонии,  Горна  и  Долна  К., 
[1зд1иепи  отъ  Отава;  Долна  К.,  пи- 
бширна,  населена  много  съ  фран- 
узе  или  фраико-1га11адпй[ш.  п6- 
рчето  католици;  Горна  К.,  пасе- 
ева  токо-речн  съвсЪмъ  отъ  люде 
гь  английското  племе  и  проте- 
гаятп.  Сборъгъ  на  населепието  е 
,000,000,  отъ  които  2,400,000  въ 
орна  К.  и  1,600,000  въ  Долна  К. 
|даллщето  на  улравл.  е  Ошава 
ГЬ  1858.  Гл.  градове  еж  въ  Долна 
.  Квебекъ,  Монтреаль,  Троа-Ри- 
■еръ,  Сорелъ  и  др. ;  въ  Горна  К. 
зроито  или  Иоркъ.  Кингстонъ, 
яагара,  Хамплтонъ,  Брнндфортъ, 
оцдонъ,  Байтаунъ  или  Отава.  К 
развила  много  подъ  англий- 
владичество;  търговската  д-Ь- 
:1Яость  е  го.тЬма.  благопривт- 
уватъ  й  хубавата  рЬна.  каналигЬ 
0,  Уе,1яидъ,  Грапвилъ,  Китай  и 
па  и  иногоброЙЕШ  железници. 
щегтвеиото  образование  е  много 
прЪдндио.  —  ПървнЙ  европоецъ, 
то  плгЬзлъ  на  бр1>га  на  К, 
Каби,  въ  1497;  1гь  нсггппскнй 
ель  на  К.  е  билъ  «{фанцузски 
еалават^^ль  Жл^  Каршие:  той 
лъ  въ  К,  по  р.  Св.  Лаврен- 


тия.  въ    15В4,   п  осповалъ  тамъ 
едпо  становиш.е,  въ  1540.  Въ  1608, 
Шамиленъ  основалъ   тамъ   градъ 
Квебекъ.  който  станжлъ  столица  на 
Нова  Франция;  въ  1627  тамъ  се 
съставила  една  търговска   компа- 
ния, и  отъ  това  вр-Ьмс  захванжли 
да  СО  заселватъ  въ   тая   земя   и 
англичане.  ВъпрЬки  постоянните 
вра^кдебни  дМствия   съ  англича- 
нетЬ  и  нЬколко  индийски  племена, 
Французс^ката  колония  напр1цвала, 
ако  и  мудио,  и  тър1'овияга  сь  кожи 
миого  се  развила;  основали  се  гра- 
дове, твърдини.  Въ  злочестата  за 
Франция    7-годишна  война,  кана- 
дийцитЬ  боли  изоставени  на  схд- 
бата  нмъ.  Въ  това  вр11ме   англп- 
чанетЬ  наложили  съ  силата  на  о- 
ржжнето  аластьта  си  въ  К.,  и  па- 
рижскнй  договоръ  отъ  1763  оста- 
внлъ  К.  на  Англия.  АнглпчапегЬ 
съ  законъ  дали    на    каиадпПцитЬ 
да  се  упраашватъ  по  французскпгЬ 
закони   (по  които  се  унравляватъ 
п  сега)  и  обезпечплп  грааданското 
равенство  на  юполицитЬ    и    про- 
теста1ггигЬ;  една  още  П('>-либералпа 
конституция  се  дала  иаК.  въ  1791. 
Сл11дъ  п-Ьколко    буни,   Причинени 
отъ  нарушението  на  тая    консти- 
туция, изработила  се  нона  консти- 
туция въ  1840,  но  която  К.  станлиш 
едииь  видъ  независима    държава, 
подчинена  само  по  аме  на  Англия. 
Закондателпата  власп»  прииаддожп 
па  единъ  ст»в1>тъ  и,1Н  горна  камара, 
иазначаванъ  оть  короната,    и    на 
една  пр'11Д'"тавителска  камара,  съста- 
вена огь  130  члена.  Само  пр-Ьдста- 
вителската  камара  мож4'  да  налага 
данъци.  Испълнителната  власть  с 
пъ  рдигЬтЬ  па  единъ  главен-ь  упра- 
I  ннтель,  иазначаванъ  отъ   Англия, 
който  управ.1ава  чр-Ьзгь  отговорни 
министри. 

I      Канализация,    .*ат,    Устрой- 
1(Л'Во  на  кашкш,    прокарвало  К4- 


налн.  —  Канализираиъ.  I)  Правов 
прокарвамъ  нъ  една  страна  ка- 
на.1н.  2)  Правкк  рЬка  корабо- 
илавате.ша  като  опра вяа1ъ  матката 
й.  —  Каналъ-  1)  11скуствоцъ  про- 
копъ  и.111  вада,  направена  да  с*' 
асп^мча.  пр11зъ  н*чж  вода,  иечисто- 
тни  п  др.  2)  Прогипт»,  нскусг- 
венъ  ирикипь  т  съединението  на 
М01)ета,  р'Ьки,  езера:  Сугжкий 
канпАъ.  ;5)  Искуствена  рЪка : 
Фрпннпн  ьришгжава  и;/()гсю4  кп* 
нилп,  4)  ^^Д'ЬГЬ  ся^гь  вь  ншвотно 
ткю,  П])'Ьзъ  който  минува  а1ага 
или  вииухъ.  5)  Папъ,  средство, 
чр"Ьзъ  каквото  а*  върти  н"Ьнк»: 
Бълшрии  съоОщн  ри.шсннсто  сн 
нп  гпАнтт  по  кпнали  нп  Опило- 
лшшиигсктпп»  сн  агентства, 

Каннля  (рус.  отъ  фр.  сапаШе). 
Нняопен  ь,  нр1нр'Ьнь  чокЬкъ ; 
екогь;   гволочь. 

Канапе,  фр.  Длъгъ  столъ  за 
мнозина  с-ъ  грьбнца  ;ш  обд^Ьгиие. 
Кипаригъ  (Коиетантинъ).  Гръц- 
ки неустрашим'!,  морикь,  който  сн 
обеземъ1Г1цль  съ  подвизи  гЬ  си 
прГмП.  гръцкото  възстание.  което 
докарало  гръцката  неяависимо(П'Ь. 
Км  роденъ  около  17У0  на  о-вь 
Ипсара,  до  възстаннето  билъ  щур- 
мань  на  единь  М1иъкь  тьр1'овска 
корабъ.  Въ  1  N22  той  хньрл1иъ 
въ  въздуха  ко1»а6а  на  гурекип  ад- 
мпралъ  въ  Хпоссцця  протокъ.  а 
пр^зъ  септемврая  сжп1ата  шдииа 
и.^горилъ  кораба  па  турския  ад- 
миралъ  въ  Тенедосското  приста- 
ните: на  5-ц  авг.  1824  той  пакъ 
изгорнлъ  една  голяма  турска  фр1^ 
гата  и  нЬколко  пр1>носни  кораба, 
които  носили  войска  аа  Самосгь, 
га  спасилъ  Самось  отъ  злочеоти- 
ната,  която  била  смол1л-1*ш  нсн 
||апрЬ,гь  Хиосъ  и  11иса]ра.  Въ 
1825  той  скроилъ  планъ  да  из- 
гори египетската  флота  въ  Алек- 
саидрийскоао  ирисгаипще,  дЬто  се 


намирала  готова  да  пр1шес<  вой- 
ска въ  Пелопоие;гь,  п  и:*1'Л»'Х.1я. 
че  само  появяването  на  едшгь  пр^»- 
тивенъ  в*тръ  побъркало  на  еи1»- 
луката  му.  Отпоат^,  т~  —л. 
нето  на  Отона,  бплъ  \\\  а 

морски  мнпие^гръ,  а  вь 
и  минисТ1П.-нр4;дсг!^датрль  1 
участие  въ  революцията  вь  1^Ь:;. 
сл1»дъ  коего  биль  члрнъ  на  прв- 
В1»Ьмеппото  П1>авптРЛство  п  еджя* 
о'1-ь  3-1а  делегати,  «сиратеяи  вь 
Копенхаген  ь,  за  да  прг1шижкгь 
на  кн.  Георги,  сегашвин  грън 
краль.  гръцката  корона. 

Канарски  (Чесгнти)  о-во.  Лр- 
хипедагъ  въ  Атлантически  0|ишгъ 
близу  до  западпня  бр+^гь  и^  V; 
рию1;  сгьстон  огь  Н  гол1ал; 
Теи«фифъ,  «1ч>ртаве1ггура.  I       •' 
Ка1шрскш  Палма,  Лиичер> 
мера,  Хнеро  в  снвъ  Феро  - 
о-въ  Феро  ар1.карватъ    иг;     ' 
първпя  морпдианъ —  и  оп. 
малки.   Тия    о-ви,    и.1 
станжлп,  как1'о  со  п^|1VЬ.^. 
волканическо  нзрпгване.    : 
сокий  връзгц  Тенор  афскII^, 
вишииа  ;^,17Г)  м»'Т|1а  пат»»  '■' 
равиин;е.   Н-    ^^-*ш    \\у 
7,1(57  чет.  килом.  и  на- 
жит.  отъ  ев|>оцейско 
ние.  Тк  прпнаддрзклЕть   н1 
иия:с'Ьдалин1етона  гллпш 
вление  с  гр.  Спнтч^ 
вннгЬ  произведения  с; 
рнвица,  ачемикъ  и  и^ 
—  К.  0'Ф1  били  1Г"* 
старо  вр1ше,  поел  1. 
били  :габривенн,  и  ил' 
ОП.  шлитцптЬ  В1»  14»' 
яиетЬ  и   картгенняегк  I 
съ  тия  о-ви  гьрпшпя.  Огь  К. 
се  изиасятъ  каиарчетати. 

Канарае,  оа-ь  името  ви 

ккпт}ь  1)-^«.    Птиче    '!*■ 
аиоскокракигЬ;  1г11е  ли. 


Ьвй 


-  791  — 


оето  въ  патитЬ  страпп  го  па 
ъ  въ  кафрзъ. 

андахаръ  (стар.  Ипвказска 
ксанО^шя).  Градь  въ  срЬдн» 
ипнсшнъ,  ::!00  килом.  на  юго- 

«сгь  Кабулъ;  00,000  жит. 
диолагагь,  че  тоя  градъ  е 
ь  оонованъ  огь  Александра 
РД0НСК11.  К.  въртп  голЬма 
Ч1вия  съ  Бомбай,  Хграгь, 
1ра,  {.'амаркандь  и  др.  1]1г?к:гь 
1о-афг*ангкита  война  въ  1878 
К  аигличанетЬ  нл1^^охж  въ 
*езъ  съиротьгвленяе. 

1  "'  1ити]тм'|.,  .м/т.  Турнмь 

-  ра.  —  Кандидатура.  Имо 

г^во1Ч),  пр^дложецъ  да  с^  гла- 

яа  ного,  .за  да  заачрм»'  н'Ь- 
ддъжносп*.  —  Кандидатъ-тка. 
глогникь,  т)*)иагница^  когато 
млта  ;ш  лвце.  което  се  тъкми 
ав;1('ме  нЬкоя  дл  Ь/Квосггь  чрЬ:гь 
ръ:  пзибщо  л'.  е  всЬко  лндо, 
о  нли  САМО  се  Г(П*вн  да  зав- 

**диа  ллъяптость.  или  други 
ькм»лт1  А-А  пеж. 
ииднл  плп  Критъ,  тур.  Л/- 
^  <>1гь  вь  Ср]ииземно  море; 
ИО  Ж11Т.  (влад.  па  Турция). 
^.  КанОия,  с11далпщ»'  па  глав- 
»  упраатепио,  24,000  жит. ; 
/'л,  глаиш)  лрпегапнще  на 
ова,    И*,000   жпт.;   и   Ипичмо 

0  жот.  К.  0  1гмала  пЬкога* 
№ДЪ  Омировата  Одисея,  !10 
д;  сега    главпит^   й    градове 

саио    пр^ЬдспименжтитЬ    три. 

о-въ  е  пб-вечето  планинска 
иа.  Населението  му  е  пб-вече- 
отъ    грьцко    П1.К1Исхожде1те ; 

турцитЬ.  около  70,000,  има 
го  потурчрпи  грьци.  Пстория- 
1Ш  К.  иа1И1Чна  сь  гръцкоп! 
м>а1овие,  ц  исгорицигЬ  п  ное- 
>  казватъ,  че  тя  се   управля- 

1  отъ  свон  си  царг,  между 
о  бп-1П  Сатурнъ,  1<)пптеръ  и 
[осъ,  1,300   год.   прЬдц  Р.  X. 


К.  се  завоевала  отъ  римлянетЬ 
п  при  д11ленп1Т0  на  римската  ия- 
перпя  се  паднлиа  иа  д1иа  па 
п<п-очнитЬ  монарси.  Въ  82Н  ол1|ДЪ 
?.  X.  ж  покорили  сараиииитЬ, 
които  съградплц  градъ  Кап.гпя  на 
разва.1ПнцгЬиа  Х|'раклня.Бъ  1204, 
папа  Бонифацпй  продалъ  Каидия, 
която  добцлъ  въ  даръ  отъ  Палдуина 
I,  на  вгнгцпинцнтк  Бъ  1645. 
туриптЬобсад1ип1\аиея  и  въ  1609 
покорили  острова,  сл1Ьдъ  една 
воПпа,  която  траяла  24  годипп. 
КритяпетЬ  отдавна  мечтаехж  за 
съединението  <'и  съ  Гръцпи,  и 
мечтата  имъ  наближава  да  с<* 
осж.1пестви.  ТЬ  мпого  пктп  611ХЖ 
възсгавали  срепщ  турскигЬ  си 
господаре;  възстаппето  имъ  въ 
1867  Трая  около  двгЬ  годени.  На 
Г)*'рлппскня  коигрест.  т.  1К7Я, 
Портата  се  на.глъжи  да  непълни 
Д1)бросьвЬстно  въ  К.  реформитЬ  по 
управлението,  отстжпени  въ  1868, 
Сл*Ьдъ  едно  въастанпе  въ  1896, 
силигЬ  поср1аствуш1хж  пркдъ 
султана  да  въведе  нЪкоп  реф^рмн- 
Т)'рцпя  протакаше  работата,  та 
въ  началото  на  1897  Гръцпя 
окупира  о-ва  п  прогласи  прпсъе- 
дпнеинето  М)'  иа  гръдното  крал- 
ство. Въ  СЖП1.0ГО  врЪме  островъть 
се  оку п п ра  и  ОП.  с.ъс ди н г н птЬ 
»|»л()ти  на  силптЬ,  които  изпсхшхж 
отъ  султана  автономия  аа  кри- 
ти нетЬ,  съ  условие  Гръпия  да 
оттегли  военната  си  сила  отъ 
острова.  Грьция  като  не  скланя- 
ше, а  нат1»упа  войската  си  на 
тесалийскитЬ  си  пр1»дЬли,  Турция 
й  обяви  война.  Сл-Ьдъ  1г1жолко 
поражения  на  гръцки'^^^  войски, 
сили  гЬ  посрйаствувахж  меаоА'  дв:Ь- 
тЬ  страни  и  цаххъжпхж  Гръдви 
да  заплати  4.(Ю0,000  лври  военно 
обезщетение.  Пзгл  ежда  ше,  като 
чр  критската  автономия  щЬше  да 
остане    мрътва    буква.  Нъ   даде 


1Й1 


№ 


Н 


—  792  — 


Господь,  та  турцнтЬ  въ  1{аеея 
възстап^Бхк  п  убохк  пЬколко  ан- 
глийски офицери  н  ррдницп.  Ан- 
глвя  тутакси  се  спорааум-Ь  съ  Ру- 
сия,— кояти  отъ  пб-рано  б^»111«'  пр1>д- 
ло^IIила  да  се  иазнячп  за  крпгсЕЕи 
управитель  гръдкай  киязъ  Геор- 
га  —  съ  Франция  и  съ  Италия,  п  че- 
тирегЬ  сили  иахсаракж  Турция  да 
оттегля  войската  си  огь  Критъ, 
управлението  на  който  новЬрпхж 
нарусския  кандидагь  князъ  Геор- 
ги. Подробности  па  К.  има  въ 
Кришъ  и  Кртпскии  ньпросъ,  исто- 
рико-нолитпчсски  61^1  Ьжкн  огьСт. 
С.  Бобчешь  въ  сине.  Бг.иарска 
Сбирка  (Пловдивъ,  год.  IV,  кн.  ГУ). 

Еандо*1Ъ.  Знаменигь  швейцар- 
ски бпганпкъ  (1778—1841). 

Канела,  фр.  Вл;тр1>тната  кора 
па  едно  дръвц<\  което  расте  на 
о-въ  Цейдонъ;  самото  дръвце.  1{а- 
нолата  е  ароматаческа  съ  малко 
лютлпвъ  вкусъ;  у  пасъ  о  пб-по- 
зиата  съ  името  тарчинъ,  а  чисто 
българското  й  име  е  корица. 

Сапсз  11га1(11  теЬешепНий.  Латин- 
ска пословица :  страхливите  ку- 
чета лаиктъ  н^^й-високо. 

Капел.  Крайморски  градъ  въ 
о-въ  Кри1ъ,  около  1(10  килом.  отъ 
1гандця,  на  сЬв.-западния  бр-Ьгъ 
на  о-ва  и  при  устието  на  Кла- 
диоо;  19,000  жит.,  отъ  които 
двЬ  трети  туземпи  гръцп;  «хгга- 
ижлитЬ  главно  турци.  Говоримпй 
ези1гь  е  1'ръцкий.  Добро  приста- 
ни1це,  важно  военно  м^Ьсто.  Глав- 
но търговско  стоварище  на  о-ва. 
Вносъ:  маинфа1гг}'рци  прЬдмЪти. 
Извосъ:  маслинено  мас^ю.  ово- 
щия,  вълна,  санувъ  п  др.  К.,  на- 
ричанъ  Ханя  огь  г]»ьцитЬ,  е 
съграденъ  на  мЬстиположението  на 
стара  Кидония.  Сегаишпй  градъ 
е  01ъ  веноцпинско  происхоацеине, 
и  брои  годняитЬ  сп  огь  1252. 
С.иЬд'^  съсипването  на  Неточната 


империя   отъ  латинитЪ, 
янцигЬ  основали  тоя  градъ  за  и 
държжтъ  въ  покор!и «сть  1-ръаптЬ. 
които    токо-речи    постоянно    р1.> 
ставали    среп^а    нату  риаци  г 
деня,    когато  ст;Бпи.1а    на 
вегЬ  имъ.  К.  паднлла   въ  ту] 
ржцЬ  въ  ХМП-п  нЬкъ. 

Капжиличъ    (Лнтунь), 
вннски   кисатедь    п  поетъ, 
итинъ,    авторъ  на    Камен  р» 
ажм^>;е   1-еИХ'^\   за   прпчпппН  на 
разд^енв^то  па  Источпата  а 
падната  цръква  (1700—1777). 

Каизасъ.  Кдна  (ггъ  Съ»- 
питЬ  Държави,  меи1д.у  тервто| 
Небраска,  па  сгЬв.;  Иоднвсга 
рнт(^)рия,  па  10п> ;  Колорадо, 
зап.;  Мисури,  на  ист,  Пон  се 
Канзасъ  н  Арканзасъ. 
часть  0  още  единъ  видъ  пггт 
нъ  неточната  часть  • 
плодородни  полога.  Про*.  ^  (..  -^ 
чет.  кплом.;  насед.  1,470,  " 
теле.  Населението  се  е 
чавало  съ  чудесна  бърз 
1855  то  е  било  8,.101;  въ  II 
—  107,206;  въ  1870—3^4^3 
въ  1875  —  531,156:  въ  1880 
995,Я35.  Държавата  (»  гд&вяо 
мед^лческа.  За  една  огь  ш 
гЬ  години  земедЬлческнтЬ щадоа^- 
деиня  се  оц11нявать  на  318г37й,2 
лева,  а  ппдустрпа-тнигЬ  иро1 
дешш  —  па  58,879.165  лева. 
пеже  въ  вжтрЬтностьта  па 
жавата  ц-Ьиа  корабоплаватедп! 
кн,  токо-речн  цЪлата  търгсши 
става  чр'кгь  ке^гЬзЕощи  С1иш-_ 
щето  па  управлението  е  гр. 
пека,  Гл.  градове  сл:  Лпв&вуж]^ 
Сити,  Лекомпгииь,  Лчпг^иъ. 
държавата  вма  още  мно1Ч)  ип 

К.   е  съставяла  часгь  отъ 

рНТОрИЯ   ЛуНЗП:    -^        '  ТЛ 

Франция    на 

хави  въ  1803.   Бъ    гая 

имало   силни   борби    м^хтг 


-793- 


веаншггЬ  на  робството  на  не- 
рЬ  в  противницягЬ  имъ.  Стра- 
I  е  била  зачислена  меж.1у  дър- 
ртЬ  въ  1860. 

[засъ.  РЬка  въ  Съединени- 
>рзсави,  пон  едноп.чслиата 
1  се  влнва  в"ь  Мисури 
'кла  на  държава  Мисури: 
10  1,000  кплом. 
|кизасъ<ит1г.  Градъ  въ  Съ- 
|№ПтЪ  Държави  (Мпсурн),  на 
[псури,  при  ашваното  въ  пснк 
р.  Канзасъ.  и  близу  до  пр^Ь- 
1ата  лпния  можду  държави  Мн- 
кв  Кан1мсъ;  (10,000  жпт.  К. 
■ддето  на  една  гитЬма  же- 
Врхтна  система  и  и«жно  п.р- 
Щ  на  жито  и  доби1'ЪЕъ.  Има 
ть  елеватора  -ла  товарене  жито. 

{ь  една  отъ  посл11ДнитЬ  го- 
оть  двЬтЬ  му  пристанища, 
всури  и  Каннасъ,  сдь  нато- 
в  211,3*31  главъ  говеда; 
,794  свине;  61 Д 57  овце;  15,823 
кГра,тьть  вна  28  цръЕви;  В 
рц^невни  в1>стниии  (3  утр11нии 
вечерни),  2  гриждп-седмични, 
ичпп  и  1  дважди-М'Ьсечни ; 
)а  и  2  театра;  градска  бол- 
ей ротипитали1це,  приб1>жн1це 
1Н  я  др. 

[ингъ  (Джорджъ).  Отли- 
гглндски  държавнвкъи  ора- 
ь,  род.  въ  Лондонъ  въ  1770,  умр. 
|уи1гь,  близу  до  Лондонъ, 
127.  Баша  му  го  оставнлъ 
иа  една  година,  а  майка 
[на,  С42  поженпла:  нъ  бла1Ч)- 
шие  па  стрина  му,  бмгать  тър- 
гггь,  К.  добилъ  висите  обра- 
шпе;  сършиль  съ  отличие  кла- 
■?скц'||;  науки  въ  Оксфордъ, 
^  се  и  снриптелилъ  съ  Лпвср- 
а  в  Пита.  Ма1саръ  и  доп>тагь 
'  въ  1703,  той  станжлъ  н> 
генъ  като  ораторъ  и  държавникъ 
,въ  1798,  съ  словата  си  въ 
на  уидщожеицето   на   роб- 


ната  търговия,  п  нр»1тивъ  Тернй- 
вото  п рЬдд оже н не  за  м иръ  съ 
((»раицузската  дирегстория;  аювото 
му  противъ  това  прЬдаожение, 
особено,  се  счита  за  шодевръ  ^^тъ 
краспорЬчне.  Министръ  на  вънк. 
дЪа  въ  Портляндовия  кабинетъ 
въ  1807,  К.  запов11далъ  бомбар- 
дирането на  Копенхагенъ  и  рая- 
рунгението  на  данската  флота  (виж. 
Данпй,  исшория),  и  подписччлъ  до- 
говора отъ  1809  съ  Испания.  СлЬдъ 
това  билъ  послаяикъ  въ  Порту- 
галия и  Швейцария,  и  въ  1822 
пак-ь  министръ  на  вънкапшпгЬ 
д^ла.  Г.1ави1'То  му  д11ло  като  ми- 
иист1)ъ  тоя  няпъ  било,  че  вдьхнл.ть 
по-лпбераленъ  духъ  въ  кабинета, 
утн*ьрдилъ  независимостьта  на  Ан- 
глия спрям(1  Свещения  Сьт.п*\ 
докаралъ  съшза  на  Англия,  Ру- 
сия и  Франция  за  нозавнсимость- 
та  на  ["^ация  н  приспособилъ  те- 
ориитЬ  си  за  своГ>одната  размина 
въ  търговвяга.  Въ  1827,  сл1иъ 
паралича  на  лордъ  Лпверпула,  К 
сганжлъ  пръвъ  минпс17>ъ;  нъ  сж- 
|цата  годнна  умствената  му  умора, 
както  и  доеадитЬ  на  уплашенитЬ 
отъ  лпбералпама  му  копсерватори, 
ускорили  смъртьта  му. 

Като  ораторъ  К.  занимава  лично 
м1лго  въ  английскитЬ  л^Ьтописи. 
Остроумието,  изразнтелностьта  п 
ловкостьта  му  еж  бплн  забележи- 
телни; пъ  изобщо  го  поставять 
сл-Ьдъ  Пита,  Бжрка  и  <1>окса.  Не- 
говптЬ  Рпчн  еж  издадени  въ  1845 


•)  Сънк:№  па  Русил,  Аистряя  н  Пру- 
сял,  подписднг,  »л|1Л1.  ииПЬдата  надъ 
Наиолеоиа,  кь  11а|шж1>  ол  14  сент.  1815, 
на  кобто  се  каиили  и  Д1)углгЬ  епропе&ски 
д-ьржааи,  въ  аптереса  на  доЛрото  оъгла- 
сне  между  нарпднгЬ  в  ппрегЬ  имъ,  по 
учепвето  на  хрвсгягквата  в-1'>ра.  Ьъ  с&щ* 
ногть,  тоя  дпговпръ  Г|илъ  насоченъ  о- 
спГ|спо  среща  Фрапцпл  и  ревод|т1но1гаид 
д)'хъ  н  вппбщп  с])еща  лвбералнигЬ  тежне- 
ннд  па  иароднтЬ. 


—  794'— 


(Лондонъ),  а  Офнтлната  му  щт- 
ппгкп  В'Ь  1887  (Лпндонъ). 

Кани1|,ъ  (Филит^Фглннсъ),  Ун- 
гарски етно1фа<|)ъ  н  археологъ,  род. 
въ  Буда-Пета  въ  1829.  И:(учвалъ 
псторпнта  на  искусството  п  гео- 
1'ра<^пята  въ  В11на,  въ  Мюнхенъ, 
цъ  Дрсзденъ,  въ  Лайп1и11'ь,  допъл- 
ниль  зииинето  си  съ  иктування 
въ  Германия,  въ  Бсмгия,  вь  Фран- 
ция, вь  Игалии.  Научни  и:кмЬлш»- 
ИШ1  въ  Далмадия.  въ  Хорцргоиина, 
въ  Чприа-гора  (1НоЬ)  билн  псход- 
ната  точка  на  трудоветЬ,  иа  които 
посветп.ть  1гЬлпя  си  жпвогь  и  които 
му  до1{ар;ии  нзв11стпость.  Той  пр-^- 
правилъ,  сь  нечувакп  мжчнотии 
п  сь  сериозни  опасности  за  жи- 
вота си  между  черксзе  и  турци, 
кпртата  па  токо-рочи  цЬла  согашна 
Г>к1гарпя,  която  до  неп»  Г)1иа 
П'ьлиа  съ  погр11ШКП.  11ъ  тоЛ  с  о- 
соб»'Но  прочутъ  по  географпческото 
и  етиографич1'ското  сп  изслЬдвапе 
на  Балкан  игЬ,  на  което  даде  слгЬд- 
ствпята  въ  заГ»Гл11жптолното  сп  съ- 
миненпе:  0»л/мм-/»г//'/'(п>«  ит1 
(1€г  ИаЛчш  (ЛаПпдигъ.  1875  — - 
1879,  3  т,;  ново  взд.  18й2).  пр-Ь- 
ведено  на  русски,  Дунайскпп  Нол- 
шргя  0  Ь(1лканскИ(  полуострот», 
1КШ)  —  1Н7Г*  (С.-Пт*рГ>у1)1П.,  1 870, 
стр.  31>2  въ  8")  и  на  1{1раиц5"зскн 
(Иприагь,  1КН1),  прпдружеио  съ 
една  харта,  която  биде  въспроиз- 
ведена  огь  ругскня  главонъ  щабь, 
П4)слтжн  за  основа  на  дЬЙствията 
иа  русскага  войска  и  биде  упо- 
трЬОеиа  на  Бирлииския  конгресъ 
въ  1878  за  расирадиенисто  на 
(гьрбско-турско  -българскигЬ  пр'1>- 
д-ки!.  К.  подзе  пзпово  обикодкитЬ 
ОП  въ  Балхичискп  п-въ  пъ  1 887— 89» 
въ  като  гц  нооветк  1ч;н  пл;т1.  па 
издирваве  сп^лриияп  паметнпнп. 
ВЬнс1и1та  ака^^емия  обна1ЮДва  въ 
1892  първия  плодъ  па  тая  нови 
д;&Т}'ванвл;  Гимски   тучсння  ь-г 


Сърбия.  Между  това  вр1шр^  К.  (^ 
освовалъ    вЬнското    антропот  ч-и- 
ческо  дружество  (1871)   и.м-.м,- 
валъ  е    службата    насч 
в^нския    псточенъ   му  ; 
устрои  австрийския   Я1 
чески  отд'11лъ  на  п 
мирно  изложение  '.  _ 
дателствувй  на  нооковскля 
пологичсскп  конгресъ  (1^7!' 
титлата  кралевски  сьвГ.тнп-: 
Между  другпгЬ  му  тр> 
бк1-Ьжнт<'Лни  еж:  %сгЬ»>  < 
н(>гАс    Мопитти    (В1'1На. 

уагШ1  (\НШ),  ^еИпсп,  /цлсг 
*'0пии1гпр}пн1'}и  '; 

дт-ъ.*  1У^1Н).  /. 

иатг^и1х   (1Н77,  1^-о  гхлх)* 

Каппкати.  Градъ  Vп^  Сищ 
25  кнлом.  иа  с11В.-ист.  огь 
джеитя,  }1асполож*»нъ  па  бр1пи 
тЬ    па    Наро;     22,000    жлт. 
околиостьта    има  тяфнн  ру.тиш 
{ууъ  които  с«  нека  р  ви  по  дОО,( 
кплогр.  сЬра  иа  година. 

Каикапь,    фр.     И' 
Фр;1ииузски   дансъ,  си] 
неприлични  т^*лолппж1*И1ш;  В1-й< 
което  е  противни  на  Г1ла1'йПр1 
чисто:   шргпл»тг  канкань. 

Капо.  Глнвеи  ь  гра^гь  въ  ][д] 
въ  едноименна    (»бласп.  гъ 
500,000    Ж1ГГ.,    която    ■ 
бостьта  и  богатството  I .. 
чена  «Градина  на  сркдна  Афц 
30,000.  К.  с  тт.р-<!т 
гЬ    европейски    П] 
срЬдоточие     на     гьрсинаят* 
д|1ла   С1>'|1дна  Африка.   Гральт 
заобикатснъ  съ  сгЬна  26 
околопрьсть. 

Кпи<жа  (Антонио).  Най-лшп 
питпй  огь  пта.1ИЯ1 
въ  наЙ-нонигЬ  врГ  .  -м» 

на  нова  епоха    въ    всторпяти 
ваяпнето.  1Чг  въ  1757  въ  П< 
въ  Венециянскага   обо^  рф. 


—  795  — 


2  въ  Венеция.  Упилъ  се  въ 
неовя  и  Римъ.  На  иърпвя  пе- 
одъ   оть   дЬятеллостьта    му   с<? 
1)тнаснтъ  Лтюл'*нг  и   Тгзп4,  капю 
■'  минотаирп,  въ  нпгп)  пптч. 
Въ  слЬд.  му  риботн  и.ииза 
: иио    пГниилото   и    н'Ьжного. 
.^..<1  принадлежи  групата  Лмурь 
и  ПсихсИ    (1789,   Иовтирепа  н1»- 
колко  пхти;  едпнъ  нейиъ  екзем- 
I  адяръ    въ   Импо1>аторскик    ермп- 
|Вжъ    въ   С.    Нетербургь);    Хеба 
РЦповтореиа  н^ка1ко    пжтп;  едииь 
евз.  въ  Има.  ермитажъ  въ  С.  П.  Б., 
;  "I.    В1«    [>ррлти;|шта    народ'*» 
•<1Я1.     Най-миого   се    просла- 
стат)'1тта    Персаг     гъ    %ла- 
'     ни    М^-душ ;    намира    се 
[    въ    Ватикши:кня    музей.    Много- 
^    ^чп  еж   другигЬ   създания  на 
кника,    каквито    еж :     една 
;1  на    Лаполеона  I  въ  видъ 
'П.,    съ    лаировъ  вкнецъ  на 
главата;   Трють  цюцпи    (въ  га- 
лерията на  лайхтепбергскин  хер- 
цогь   апъ   С.    Петербургь   и   дру- 
паметникъ    на    Ллфисри 
, ,    въ   пръкна   Санта   Кроче, 
[    въ    Флоренция):  статуя  Лшинн!- 
••'-"'^   (1У18  —  20,  т-гпнхла   ог?» 
]Ь):  група  Хскторь  и  Амкп'. 
^    1и-интЬ     п.нГ>[1аии      произведения, 
176,   еж    гравирано   въ   Локдонъ 
оть    Мозеса.     18'28,     и     нзда.1е- 
пн    въ    три  тома,    съ  текста   на 
Ф.  Шулцп,  впу  Щутгарть;   другь 
'      .пк'ь    гравюри    сь    негонитк 
:врд(*ния  *»  едно    иадании  на 
1ПЯ   Албрици    и    Г.    Лату1на 
,.  V..'.»,    Т>  т.). 

Огь  1802  К.   билъ  днректоръ 

пчкигЬ  папски  хждожгственн 
..;и  въ  1815  Опль  пспратенъ 
ьь  Парингь  да  съдействува  за 
възвръишнето  на  разни  картини 
■  статуи.  заатЬченп  огь  Напо- 
деона  1.  Въ  1К1Г»  добилъ  огъ 
,та  титла  марказъ  дЦскии.  !{. 


нхдввпвалъ  го.тЪмв  суми  за  под- 
държане хждоасници;  направилъ 
цръква  въ  Паслпо  и  нк  укрясилъ 
съ  свои  работи.  Умр.  нь  Нгнецин 
и  би.гь  погребеш»  В1|  тан  цръква. 
ДКгната  му  рлка  се  пази  В'ь  А- 
ка гемията  на  хждожествата  въ 
Венеция. 

Канонада,  фр.  Продължително 
гърмеппе  съ  топове;  топовеиъ 
гьрмежъ. 

Кннонпрхъ,  1р,  Моиахъ,  който, 
когато  се  тгЬе  капопътъ  огь  двата 
клпроса,  обявява  първо  гласа,  а 
посл1;  и  сампг11  думи  на  каиона. 

Каиюперкн,  фр.  Параходме, 
снабдено  съ  едшгь  пли  н1^1ьолцо 
топа. 

Кат>ш*ръ,  фр.  Артплерпсгь, 
топчпя. 

Каиоиизация^  лат.  У  рпмо- 
католнннгЬ:  (»бр1'дъ,  чрЬзъ  който 
нрцчислнвагь  умркюлнне  въ  лика 
на  светиигк— Канонизираиъ.  При- 
чпсляпа^гь  нъ   лика  на  еветпптЬ. 

Кининикт».  Книга,  които  сь- 
П.рига  церковн1гг^  иЬрми  или 
канонитЪ. 

Каионнстъ.  Зпале11ъ  на  свс- 
щепнтЬ  закини,  ученъ  по  каио- 
нпческотс!  право. 

Каиоинчегко  прано,  (гр.  кп- 
нонъ,  правило).  I)  (.!ьиокуииое1ъ 
на  правилата,  конто  еж  дадени  на 
цръквата  огь  Снаснтеля,  апостодп- 
гЬ  и  св.  отци  на  7-тЬ  вселенски 
и  9-гЬ  помЬстии  събора.  2)  Цгр- 
конно  пршш, 

Канонъ  (гр.  канонъ,  правило). 
1)  П11авило,  установе11о  огь  апо- 
сполагЬ  и  св.  отци  за  в1^рата  и 
церковнитЬ  обреди.  2)  Цорковна 
нЬсенг.  въ  чссть  на  н'Ькой  светия. 

Каиоиъ-гро  илп  11Т11,^/).Единъ 
видъ  печатна  буква. 

Кан(К!а.  Село  въ  сЬверпа  Ита- 
лия, 18  килом.  иа  юго-зап.  огь 
1Ч'ДЖпо,  оъ  1200  ншт.  п  съ  разва- 


лиин  огъ  прочутия  С1уЬд1Ш-1ТЬК0- 
венъ  замъкь  на  графинн  Митилда, 
въ  който  германскпй  пмпораторъ 
Хенрнхъ  IV  се  каялъ  три  дин  за 
да  добие  притка  отъ  папа  Грип>- 
рия  VII. 

Кннтябри.  Людо,  които  пасе- 
ляпалн  въ  старо  вр1;ме  мЬстпостьта 
въ  Испания  на  югь  отъ  Гаеконски 
заливъ. 

Ка11ти6р4;к11  планини.  Пла- 
нинско бърдо  въ  с1ш4'рна  Испания, 
което  се  счпта  за  продължение  огь 
Пиринсйски  планина;  д'к1и  Стара 
Напилия,  Алава  п  Навара  на  югь 
оть  область  Сантандеръ,  Бискей 
и  Гвппускоа  па  сЬверъ;  около  200 
кил.  нмдльигь.  НаЙ-високий  връхь 
е  Араларъ  (2Д44  мс^ра). 

Еаптада,  нтал.  П-Ьспц  лири- 
ческо стихотворение  въ  родЬ  па 
операта. 

Ка11такуа«^11Ъ.  ГТрЬкоръ  на  зна- 
менито византийско  семейство,  отъ 
коото  Ипань  Н.  бплъ  визант.  вое- 
началникъ  и  държавеп^ь  мкжъ  въ 
царуването  на  Апдронпка  и  и  Аи- 
дронпка  III;  т>  1.'и1  билъ  назна- 
ченъ  регенгъ  на  9-1Ч1ипшня  По- 
ана  Палеолога;  въ  1347  пакаралъ 
Палеолога  да  разд'Ьлп  съ  него  нрЬ- 
стола;  сполучлнгю  воювалъ  съ  бъд- 
гарегЬ»  турцигЬ  и  геиуезцпт!;,  които 
обсаждали  Царт'радъ;  отгеглнлъ 
се  вгь  13оа  нъ  моцастирь,  д1^то  и 
умр.  около  1380.  И.  К.  оставилъ 
слЬдъ  себе  еп  едпа  история  на 
вр1'»мето  си:  История  на  Папоч- 
пата  империя  отъ  1')Л^0  до  13^>7 
(Парингь,  1645,  на  ^^ьц.плат.  ез.), 
която  съставя  часть  отъ  иетовото 
СЪЧ.  Согриа  ги'г1р(агиш  ^иШпие 
Лг/тиИапе  (3  т.  Бона,  182Н).  — 
Мшпгп  н..  неговъ  сниъ,  впзаш-иЙ- 
скн  ими»'раторъ  въ  13Г)о;  раабнтъ 
отъ  Йоана  Палеолога,  комуто  баща 
му  билъ  похнтилъ  престола,  Л/.  К. 
се  оттегднлъ  въ  единъ  моиастирь, 


дЪто  пясалъ  н1»катко  плковак! 
на  Си.  Пнслнн* .  Едпнъ  (ггъ  пеггг 
витЬ  потомци  Оиль  проч.утпй  Ми- 
хашть  К.,  нареченъ  отъ  т>^|111И+. 
и!гйманх>1л}(  (дя!!'  п 

койтостав  д.ть  родоп . . 
мжнскитЬ  Каптакузеииьцц.  ((.иьдъ 
батвата  пра  Лепанто,  д^Ьто  п-]»- 
сната  флота  била  съвс1к1гь  уяи- 
н^ожепа,  Мпхаилъ  И.  посг[юялъ  вд 
свои  ра;шоскн  петиадеспъ  кор»б1 
и  ги  подарнль  на  султана.  Нъ 
басностовното  му  богатство  сп- 
НАЛо    првчина   на   смъртьта  ку. 

ПоДЪ  ПрЬОЛОГЬ,    ЧС''"'      ■    ''■"'Ь 

Ивана  Страшни,  м< 
на  буна  среп1а  турцигЬ, 
К.  билъ  обЬсенъ    па   врат 
двореца  си.  Чадата  му  се  С1 
съ  съкровии;ата   си  въ   Маио! 
д^Ьто  се   порумхпчили  н  дали 
ст1)ана'П1  нЬколко  кпяза  а 
жнтелнн  политици). 

Бантакуаенъ  (ШерОанг).  Вдм&- 
кн  князъ,  род.  кжЛ  1640, 
въ  1088,  сниъ  на  маргпядъ 
стантина  1{антакузепа.  Той 
лучплъ  да  добие  юапгаия  п) 
толъ  за  5,000  кпсии  (2,500ДИ 
гроша),  заплатени  на  Порт 
Щомъ  добплъ  пр11стола,  01 
се  да  отхвърли  тур(-1Сото  вго. 
това,  пр11зъ  обсадата  па  В1 
принуденъ  отъ  Муста||'а  пяп 
да  се  бори  сре1ца  аветри! 
прпнеслъ  пб-вече  услуги 
като  ги  държалъ  въ  тепе| 
каквото  ставало  въ  турския 
Сл1^ъ  раабтието  па  М; 
отъ  Соб^оки,  Н.  влЬзлъ  въ 
снотеппясъ  австрийския  в  русч^ 
императори.  Насрт»дченъ  огь 
да  отърси  турското  нт,  той 
брпл'ь  една  войска  огь  30,0( 
дути,  пъ  билъ  убить  огь  Гля| 
тК  протцвпи  ва  полш-акат»  ■; 
(1088).  К.  въвелъ  цареващпа  и* 
Румхипя.    Той    накаралъ    дд  « 


—  707  — 


преведе    Бпблпята  на  румжнске 

н    осиовалъ     първото    рум&пско 

ЧПЛЦ1Д1*  Егь  Ьукур*^1цъ. 

Каитакузепъ.  (Дгшит}^  [1674 

1()7^^^).  Ма1довскн  енязъ,  внукъ 

а  дворцовия  маршалъ   Конст.  К. 

бигь  по  запов-Ьдь  на  князъ  Грп- 

рни    Гпка).    Оовакалъ  татарегЬ 

ета     поприятелегЬ    сц,    конто 

плЬнили  страната  доста  опусто- 

ена  вече  отъ  глада  и  отъ  4}-ма- 

Уволнеша  оп>  иелнБои  везирь 

брахнмъ    пата,  той  биль  злм1>- 

нъ  (гь  Коистантпна  Юштемнра. 

Каитнкузенъ  (Стсфань).  Влаи!- 

князъ,  вас.11цп.1Ъ  въ  1714  Кон- 

втяиа  Браикована,  когото  болъ 

вздалъ  иа  Портата  и  чийто  край 

влъ  толкова  трагически*).  Като 

скал^ъ  да  се  огьрве  отъ  турското 

го,  влЬзлъ  въ  спошенпе  съвЬн- 

я  кабиигтъ.  Портата  подушила 

аботато,    повикала   го  въ  Царп- 

радъ,    дЬто  му  отс11Кли   главата 

1716).  Той  бялъ  посл1>дпий  киязъ 

тъ      руллиско     пропсхождение. 

хЬдъ  н»;'Го    почихло    госиодару- 

Ването  па  фапарпотнтЬ. 

На11талигь."ЛС7^1тозеленъкварцг, 

иа{>ече]1ъ    по    името    на    едшгь 

Ф1)аипупскц  градъ. 

Каитаровъ  (дяконъ  или  архи- 
м;И1дри*гь  Паисий).  Кдшгь  оть 
л1л11шт11  за  българското  народно 
.■:!1итяват1е,  родомъ  отъ  Котоль, 
;кинкгъ  п  умр1иь  огровен'ь  въ 
{'рьтсага  патри<)рн1ия  въ  Цари- 
градъ.  Спо>1ену1Ш  се  наредъ  съ 
еофита  Бозвсли  и  други  народни 

йцп  въ  Т.  Шиткоьа  статия 
Ипродень  по.т-никъ,  печатана  въ 
11.4*11  град.    вгЬсг.    Право.    Подроб- 


•)  Сл^хъ  бятвата  па  Пруп.,  тоя  магакв 

киллг    Г|и.гъ    ^аведопг    въ    Царвгрлдъ  ■ 

•' гт>    цКюто  му  семей(,т1Ю.    Той 

III.  лл  Кичт,  дъщеря  па  Кои- 

;.  ..4.; ;  ....^   Идитакрепа. 


носгги  :^а  живота  и 
му  и11ма. 

Бантпръ,  П1*^1>,  Тегло  0111  \А 
оки  нлн  57.3:^  килогр. 

Кантеянръ  (Дпмитрхш).  Синъ 
на  молдовски  князъ  и  прЬстоло- 
наагЬднн1ГЪ,  род.  въ  1073  въ  Яшъ; 
илмпралъ  се  4-  годпнп  заложникъ 
въ  Царпградъ;  въ  1в91  го  слгЬ- 
пиль  единъ  псговь  брагь,  а  той 
бил ъ  нровъзглас^нъ  киязъ  иа  Ма1- 
дова,  която  управлявалъ  до  1705, 
когато,  но  интригиг!'.  на  влашкия 
V^\т•лъ,  билъ  лпш(М1Ъ  оть  упра- 
влението и  се  върнд;.гь  въ  Ца- 
рнградъ,  Въ  1710,  Турция  пакъ 
го  назначила  молдовски  князъ  да 
държи  нейната  страна  въ  очаква- 
ното нахлуване  на  П(*тра  Велики; 
ала  той,  като  в^Ьрвяль,  че  руситЬ 
Н1е  надвинкть,  присъедпнилъ  се 
къмъ  руескпя  царь  съ  холба  да 
земе  ^^олдова  подъ  свое  покро- 
вителство. Когато  се  склшчи.1Ъ 
мирътъ,  СлТЬдъ  злочестата  лл  ру- 
сигЬ  война  па  Прутъ  (1711), 
11ет11Ъ  Велики  отказалъ  да  {\уЬ- 
даде  К.  на  Турция ;  напротив*!», 
'п>й  го  наградилъ  съ  чинь  св1л'- 
д1йн1И  русски  князъ  и  му  отре- 
дилъ  годишна  пенсия.  Въ  1721, 
К.  добидь  чииъ  таенъ  съвгЬтиикъ 
и  билъ  назначенъ  сенаторъ;  той 
учасгвувалъ  въ  единъ  персидски 
походъ:  умрЬлъ  ьъ  1723.  А',  билъ 
посл^цниЙ  кннзъ  иа  Молдова  очт. 
народно  пр^шсхоааение.  (И^ь  него 
сх^нгганж.ш  въ  ржконнсъ  нЬкодко 
съчинения,  отъ  конт(|  иай-важното 
е  Историюна  на  ггьлЬиансшо  н 
наш(1ан1то  ма  туреното  нар* 
стао.  —  К.^Антиогь,  1708—1744; 
иай-младпй  синъ  на  Днмитрип  Кан- 
томира.  родепъ  въ  Царпградъ.  До- 
билъ  образование  вь  московската 
духов,  акпдемня,  п  глу1налъ  курсгъ 
вь  т*}ко-ми»  ((Творената  тогава 
дмиер.  академия  на  иаукитК.    На 


'98  — 


ЗО-годашна  пъдраеть  билъ  пспра- 
тенъ  пос1анннкт>  в-ь  Англия^  п 
пО-сегнЬ  въ  Франция;  и  поклгш.гь 
гаг11ми  1:пособиоста  въ  дп1ишмй- 
тяческото  поприще.  1]р'Ьдлагило  му 
се  прЬдсЬ,хателството  на  акаде- 
мията на  иауквт!),  нъ  умрЬль.  К. 
0  п;,ш1»сг1чч(ь  като  първпй  русч-ки 
ратнртгь.  Той  е  н  прЬволъ  нЪкоп 
огь  главшггК  1!ьчпяеи1ш  ла  Ана- 
крооия  и  Хо])|1иия. 

Каптош*.  Грцд-ь  въ  южни  Ки- 
ти» Олиау  до  устието  на  Чуки-  [ 
ангъ  (Пнсереиа  рЬка),  въ  едно  поле. 
Г*0  калом.  оть  морето  1,600,000 
жит.  ГолЬма  гър1ч>вяя;  цгнтръ  на 
кптпЙскитЬ  гьрговсцн  15Ношеиия 
(.--ъ  Екропа,  и  до  1842  г-динстве- 
ниту  китайско  пристацище  до- 
ггжшю  :т  европейци.  Въ  1 857 
Лнг.гии  п  Франция,  аа  да  обес- 
печхгь  РвропеЙскт^Ь  търговски 
интереси  въ  Кптай,  Опли  прину- 
дени да  уТпор1КГЬ  война;  тЬхпнтЬ 
съединена  снлн  зелп  съ  п])иггдиъ 
1{.  1гр*Ьзъ  дскем.  спомепжтата  го- 
дина, н  едп>гъ  апгло-фряпц.  гар- 
инаонъдърж;1лъг'рада  До  окг.  1801. 
Н:п1т^ъ  цтъ  II;  чпй,  коприна,  за- 
харь;  вносъ:  суронь  памукъ,  афи- 
оН'ь,  метали.  Градт»  К.,  опаеанъ  съ 
сгЬна  около  10  килом.  ополовръсть, 
св  д^1«  на  стари  и  нови  градь- 
СтарпЙ  градъ  е  населопъ  ст.  та- 
таре,  пивнй  еъ  китайдп;  и  Ме;?с1.у 
двата  има  стЬна  оъ  четнре  порти, 
П[г1>зъ'  които  става    съобщението. 

Кантон  ь,  фр.  Околия ;  тая  ду- 
ма се  унотрЬбяванз*'  вь  това  .зна- 
чение въ  Южна  България  пр11дц 
съединението;  тя  л  думата  за  око- 
лия, кояп>  се  употребява  вь  Фран- 
1и1Я.  Ш!  и  въ  Шнейцарни. 

Капторъ.  Схщото,  каквото  е 
КонЧорь. 

Каиту  (Це.шрь).  Знамени1ъ  ита- 
лиански   историк^ь  (1807  —  1881). 
Кангь  (Пмаю^сль).  Германски 


филпоофъ,едпнъ  оть  иаА-вел 
п  н.4й-а,лнятелнигЬ  м- 
всички    вр1;х:ена;    '1'г 
че  той  е  пмалъ  т<»8а  зяаче; 
чов1}ШКО'Го  :шамце  въ  по 
мена,  което  Сократъ  е 
старит!».  К.,  с-кг1арп 
род.    въ  1724  въ  1^ 
умр.  въ  1804    пакъ  тамъ; 
се  аъ  тамошния    уппверсо 
са11аъ  това  мно1^)  вр11ме  бв.1 
стенъ  учитель;  наЙ-сетнЬ  ит. 
доб(11ъ   кап-дра^-а    на  лига 
мета([>изпката  въ  кенигсО.  г 
ситогъ  и  оть  това  вр-Ьме 
д1штелностьта  му  1йпч>  Ф 
К.-внй  часггенъ  жпвиг    '- 
образепъ,  па  дорп  и 
механпческата  ец  редова 
било  токо-речп  инвьзмо: 
накара  (^окрагь  да  се  от, 
Атина,  така  п  К  като  стр! 
чоруиката  сн  яката  с<*  п 

роД1СиТ0си  .\г1и  Го;  Нр1 
ИоТО  си  Пр0||)ссоргп; 
пхшъ  не  напусижлъ 
танхлъ  пеа^епенъ  прЬяъ 

ЖПВОГЪ.  Той    бпЛЪ   ||1   Ю! 

пеньистпноли>б1Р 
ственъ,  ако  и  блл 
ливъ,  см1иъ  ц    пе>ч  1 
щптннкъна  полптпч»ч:и....1 

и  ТВЪрДЪ   В-ЬрВМТЬ    ВЪ    41 

напр11дъкъ.  Г 
КОНТО  се  пр-     ■ 
разователь  на  •|)Нло1 
отнаснтъ  толкова  кл 
оть  тая  наука,  ко.1к^>| 
начала  ц  п|^1^.т^лп.  Т*  ; 
вель  критическата  М' 
вождалъ  подь  крптп^.1  ь* 
в1)В1ко   апанне.    Иаа!»! 
цц  нсгова1'а  сасгпчаа  г. 
да  Може  да  с»*  опр^а^л\ 

Пр9У^М1ЬтНЦ1ГЬ,      КиП1Ч 

:1иаемъ,  тр'Ьбва  | 
критика  самата  '. ' 
пи  сллжв  да  позва 


-800- 


ппотутоския  живогь,  т>  1г!>мали 
воннотпепъ  духъ,  ка1ГГо  пастусит)! 
вь  други  плаиинскц  страни.  ТЬ 
прииял^1е;к;1.1И  на  сирийското  племе 
ц  пмнлп  хараьторь  кроП)1гь  и  ио- 
коренъ,  та  пб-вечето  врЬме  се  иа- 
мпрали  въ  робство.  Крезъ  вклю- 
чнлъ  страната  пмъ  въ  прЬд1златЬ 
па  държавата  си.  Порсянет}'»,  като 
по61цпли  тоя  цар1^  кападокяиегЬ 
стаижлн  персндски  иод1анпици; 
даньта,  която  илааиии  п\\  Иерг.ин» 
състояла  огь  1.000  коне,  2,000 
мулета  п  5.000  овце.  Откак-ь  била 
Подчинена  на  Александра  Велики, 
и  управлявана  огь  пълководеца 
му  Евмопия.  К.  стаихла  незави- 
симо царство  (321  пр.  Р,  X.).  кое- 
то ТяберяЙ  оСърнлиъ  на  римска 
область,  въ  17  г.  оть  нашата  ера. 
Вь  П"-и  в-Ькъ  тя  съставяла  три 
областп !  Кападоиия  !-а,  въ  ср1»- 
дата,  съ  I'.!.  градъ  Кссарин;  Ка- 
падокия  11-а,  съ  гл.  градь  Тиана; 
и  Армения  И-а,  оь  гл.  градъ  Ме- 

К.»  отн(»та  на  гръиптЬ  огь  сел- 
джукскагЬ  турци,  кхдЬ  1070,  пад- 
ижла  подъ  в.1астьта  па  отомаискн- 
тЬ  турци  клдЬ  1300. 

Канара,  .шт.  Една  гаубръка, 
колто  расте  по  скалптЬ  въ  земп- 
и-Ь  покрай  СрЬднземно  море.  Ней- 
пигЬ  цв^Ьтни  пжпкп  се  ядктъ 
паложопи  въ  оцедъ. 

Капаснтеть.  лат.  Огличеиъ 
по  саособшкггигЬ  с«  и  ипапИ1То  си 
учеиъ:  н/иУ-първитп.  кагшснтпии 
по  мгдинанптп,  по  правото^  по 
ес}т.гтч**ниппь  нпукНу  и  др. 

Канела^  нтал,  1)  Мяжсюг 
или  женска  шатса;  2)  пораклисъ, 
часовия. 

Капмъ^  лат.  Пъленъ  съставъ 
па  хоръ  оть  п'Ьвцп  или  музп- 
К11НТН.— Напелмейсторъ,  .)«»>'•  1^/'-»*. 
Упраиля1|Г»1ци    музпкаленъ     хоръ. 

К^^иерия^мъ.     Важен  ь    градъ 


на  Галилея  Бъ  вр11мето  на  Цп^ 
Христа,  еди1гь   огь   грптЬ 
които   ияобличиль    Хрй( 
щото  *пе  се  П(>1шяли».  То( 
расиолчженъ  па  п 
крайбрежие  на  Га,.    . 
Сега  е  купище  оть  рязвадави] 
село    Тглъ-люнь. 

Кнпегнин.     Царгкп    ^мдг 
Фрапцш!  {9Н7  —  1  - 
оспонана  оть  Хичм  ;  ^ 

на  ф)>а11цу1;ки  нраль   Ноберта. 

Книиаряусь,     лат.    Дър1 
буре,  ко^^то  с:1ужи  ад  иосоде  ба| 
въ   обсадната  в  кр11П0стпата 
тплерпя. 

Капилярепъ  гироиъ.  Снрг 
оч^ь    сока    на   растеинето   сяр! 

У1ПеП8. 

Капилярни     гладове,      иъ 

Власатн,    влакнообралип    сжд». 
гьпкц   като    влакно   (космъ), 

ОПШ    пб-ТЬНКИ    СЖДоНЦе   вь  ЖВ1 

нигЬ  тЬла.  —  Капилярность. 
сатость;    особеното    свойство 
тънкпгЬ  тржбаца    да    асклш 
течпо  шчцесгво  пб-горгЬотъравяй- 
Н1ето,  на  което  стои    то:  %<и\ 
се  искачаа  вь  фитила  ма 
чрп>.ть  напиллрноаиьта. 

Ка  и  нта  л  на  и  раиъ  яли 
талиаувилъ,  лпт.  Обръп 
капиталь.  —  КапиталмсгьЛ 
който  има  капитали.— Напяталс 
Главепь,  сжшествепъ :  т»чт 
нп  нажпогть.  —  Капиталъ  1- 
каниша.тсъ,  отъ  напргт,  гдд1 
1}  Главница,  майка:  всв*ГБо. 
пма  едипъ  тьрговецъ  въ  рлА»* 
тата  си.  2)  Въ  но*-н,  *кх.  лхшшв* 
която  дЬли  д^гьль  па  ди1 
части.  —  Калитализъиъ. 
ството  на  ка  и  итал  цст1ггк^ 
работническия  разредъ. 

Капитань.  (лят.  А>»'' 
ва).  1)0фицерскп  мпн! 

огь     ПОруЧПКЪ    П     по-,; 

майоръ.  2)  0(|"ИЦеръ    и  , 


—  801  — 


който  началствува  воененъ 
или  търпжски  кпраилувъ.— Капи- 
танъ  оть  7-м  [шнхъ,  Чинъ  аъ 
флутлга,  който  отговаря  на  чина 
аълкоиннкъ  въ  армията.  —  Капи- 
танъ  итъ  2-п  ранп.  Чянъ  въ 
флотата,  който  отговаря  на  чнна 
^■дпълкоиникъ  въ  армтгга.  — На- 


ганъ-лейтенантъ.  Чннъ  въ  фло- 


.ков'1-о  отговаря  на  майоръ 
арннята. 
1и11111Т4мпй.  Въ  старо  врЪмо, 
крЬпость  (гь  храмь  на  Юмптора 
въ  Ра5гь.  —  Капитолийски  игри. 
Ежс'(ч»дни  игрн  на  шарнтЬ  рим- 
ляне  въ  чссть  яа  Юпнтера,  гш- 
кровитедя  на  КапнталнЛ.  По-сетя^ 
на  тпя  игри  в1шчавалп  поетптЬ, 
а  оряторяг!!.  музикантите  п  коме- 

'  гЬ   се    състезавали   за    да 

1гъ  награди. 

Еаинт}  лнции.  Тая  дума  означа 
до|\)НаригЬ,  и^о  обезпечпвагь  за 
иоддаппнщггЬ  на  хрпсггянекнгЬ  на- 
роди, Конто  пр1/»11пдиать  лриврЬ- 
мрнпо  или  шктояино  въ  Турция 
н  други  мохамедански  земя.  нЬкои 
ярпвплегяп.  Происхожденирт»!  на 
думата  пе  е  добри  познато.  Пиоа- 
не  еж  съгласни  нпто  върху 

шгията  й,  ннто  върху  харак- 
тера на  каиптулацинтЬ  въ  нача- 
лото. Едпиискарватъ  думата  огьла- 
таискн  сгщИШа  яли  са/^Иа  (глави) 
оредь  тЬхь  тя  означава  дого- 

ра;*дЬ.1Г'иъ  на  глави.  Други 
Шмятъ  думата  да  зяачи  пргьмн' 
рш^,  като  сочжтъ  на  обстоител- 
СТвото,  че  по  понятието  на  моха- 

тЬ  но  може  дапма  истнпскн 

и'жду  правовЪрпич"!)  (какти 
1аи»'гЬ  1га])пча'1'ъ  себе  ся)  п 
..  „л;  литЬ;  правов1;|>нитЬ  могжтъ 
да  дава!!)  на  нев-ЬрнигЬ  пр*ьмп- 
ром,  наинтцАПции,  нъ  нищо  по- 
врчр.  Така  искатъ  да  кажжчт»,  че 
яа  много  врЬме  султатгьть  е  пра- 
вклъ  отстлнки  нросго  ио  добрата 


си  воля,  и  че  тпя  отстхпкн  еж 
били  отм11Няемн  слЪдъ  емъртьта 
му.  Това  е  твърд11  правдоподобно, 
когато  се  пом]1И,  че  и^Ькога  султа- 
нитЬслбилп  вс-емог2&1ЦЦ  въ  Европа. 
Нъ  така  илв  пнак'ь.  капитулапиптк 
СО  счягатъ  сега  за  договори;  Ту1)- 
цня  е  свързана  съ  тЬхъ  и  не  аа- 
внси  огь  волята  п  да  ги  отм'Ьнява 
или  азмЬпява. 

Кой  е  добилъ  първнтЬ  капиту- 
лации? По  тоя  прЬдм1>тъ  спор1хть 
французетЬи  1ггалиян1штЬ.  Когато 
турнитЬ  се  установили  по  бр^пь 
ветЬ  на  С|гЬднзем  но  М011е  и  п/нсетиЬ 
на  110С1|юра,  тамъ  вече  жявйнли 
европейски  търговци  —  агенти  па 
търговски  КХ1ЦИ  —  отъ  Венеция, 
Генуа,  Марсилия  и  др.  и  изглеж,1а, 
като  се  слди  по  н^кои  стари  д<> 
кументи,  40  (Пфвн  италпянцитЬ 
добили  частни  отстжпки  отъ  тур- 
цигЬ  върху  тая  яли  оная  точка 
о'гь1трската  територия;  пъ  Фран- 
ция нърва  е  добила  капитулпиим 
огь  (^б«/7>  характеръ.  Тя  е  отъ  1Г).^5, 
гидина1'а,  въ  която  франц.  краль 
Франсод  I  сключнлъ  съ^жзъ  сь 
Сюлеймана  И,  —  съпкзъ.  който  про 
извелъ  сканда.ть  въ  хрнстяпския 
св11гъ  [христяяекатЬ  народи  то- 
гава, по  причина  на  релагиознит& 
идеи  па  вр-Ьмето,  странили  отъ 
турцитЬ]  и  който  е  твъ])дЬ  важенъ 
отъ  гледната  точка  на  историята 
на  меж^гународното  право.  Тая  ка- 
питулация отъ  1535  е  основата  и 
пигьгь  на  испчкитЬ  капитулации, 
киито  последвали ;  Фрлнция  добила 
такъви  капитулации  12  въ  межди- 
ната, която  д1->лп  1Г>;!Г)  огь  1740, 
послЬдпата  кацит5'лацяя,  която  е 
още  въ  сила.  ПоддапипцнтЬ  на 
другя1-Ь  народи  не  можали  оспърво 
да  пжтувать  по  моретата  и  тър- 
гувагь  освЬпь  подь  фраицузско 
знаме;  пб-сетп-Ь  разнитЬ  европей- 
ски държави  вд1ши  въ  прЬки  сио- 


шеипя  съ  Портата  п  добили  отстжпки 
сходни  съ  нацравеиит11  вече  Фран- 
ций. ;-1агош1  и  положението  па  дру- 
гиземцитЬ  въ  Турции  е  токо-рсчи 
еднакво»  отъ  която  държава  и  да  еж. 
Главиит]!    чърти    иа  капитула- 
циитЬ  ще  (;е  разбержтъ  отъ  сл'Ьд- 
иото.  По  обикновеното  право,  дру- 
гоземцигЬ,  1шп'а»  се  нампра1Ъ  гь 
една  страна,   ек   нанъ.1но  подчи- 
псни  на  аакоиит!;  иа  таи  страна; 
11^  не  мог&ть  да  се  оплаквагь,  ако 
власггпгЬ  на  страната   постд;пягь 
сь  гЬхъ  Ш1КТ0  оъ  туаемцпгЬ,  осо- 
бено въ  каквото  се  отнася  до  на- 
Л03И111  и  полицейскнтЬ  ])Псиоредби. 
Това  е  едио  естествено  сдМствие 
па   териториалния    сувергиитетъ ; 
другоземинг]>  нматъ,  наистина,  и^ь 
ио-вечето  страни  свои  народни  а- 
гентн,  които    Н(*1ги1ннвать   н1жои 
с.1ужОп  спрямо  гкх  ц  ала  не  &1уж- 
бнтЬ  на  с;мии.  СъвсЬмъ  друго  е 
граждаискочч)  състояние  на  лру1'0- 
земцптЬ  въ  Турция.    Може  да  со 
каже,  че  по  начало  тЬ  иависшть 
само  оть  властьта  и  подсж.яиостьта 
на  консулитЬ  си.  Това  е  напълно 
така  за  сноровегЬ,  конто  тЬ  пмачъ 
помеаау  си.  Ко.1Кото  за  спороветЬ. 
конч^о  нмап.  сь  турски  по.ианннцн, 
'гЬ  се  слщлЕтъ  оть  турскагЬ  сж- 
дилн1ца,  иь  другоземецъть  тр11бва 
да  се   подпомага  оть  единь  нра- 
топикъ  на  консула    или  драгома- 
нинъ,  който  присжтствува  на  ра- 
зискваиаята  и  съвЬгцанието. II  това 
не  е  така  само  за  гршкдански  или 
търговски  работи.  Дори  и  за  ир11- 
стжплоипи  или  просгжпки.въ които 
се  обвинишггь,   друроземцитЬ   сл 
на  д1ии  сьнс1.мь  независими  огь 
подслдно1ггьта  на  мкпиата  власть. 
Затова  и  и1жои  еж  казвали,  че  дру- 
гоземцпт11   въ  Истокъ  се  радвап» 
на  гкспи^тториалноапь,  сир..  че 
гЬ  се  считачъ    като  да  жикЬйиъ 
извън  ь  земята  иа  турското  дарстио. 


Меаду  другитЬ  привилогШ1^1 
то  даваП|  канитулаиимтЬ  и& 
големан!'^    най-вахяи    еж  иш 
кошч)  се  отнасягъ  до  иал1КНгЛ 
до  ненаруншмостьта  на  жплиш!' 
Д РУ  гозем  ц  итЬ    сл    с  вободи  и 
произволни  или  каквито  и  да 
нови    налози,   на  конто  еж  № 
Жени  туземцитЬ.   Портата  е 
нудена  дн  зима  съглагиетч)  на 
жавитк,    когато    пека  да 
даш^чнаг.!  си  система,  ако  т 
нението  досЬга  другозсм 
нЬколко  годпнн  се  вод; 
нари  по  П1)1;дмЬта  да  с**  )сти1И 
данъкъ  вьрху  прихода  V^ъ  Тур( 
иъ  пр1>говоритЬ  още  ие  се 
Н1ПХЖ.  МЬстиата  азасть  ие  мож 
вл1'к.зе  ВЪ  жилището  ва  ед«Н1. 
гоЗ('М*чгь  безъ  съгласието  на 
сула  му.  На  дру1ч>з»*мцитЬ  нм  б! 
позволеио  да  добпнап.  недвмж! 
имоть  в-ь  Турция.  НЬколко  ш 
иелпшггЬ  силп  занклпах.г.  щнп\ 
това  изключение.   111»р: 
на    нспримнлното     по.1 
другоземцнгЬ   п    иа    |1жчн"1:п1^ 
които  бнхж  проп:и1;з.и1  игь  ии1 
НаП-сетнй  въ    1867    Портата 
стжпм    по   това    искан**    и:> 
жавнгЬ,  1гь  съ  условие  др). 
цигЬ  стопани  на  недвижимъ  ■я*т» 
да  се  уподобйктъ  въ    п-^п-..  ^г.п^ 
шение  оъ  турсквтЬ  иол 
това,  (Цо  се  »»! 
(налози   и    по  1 

дру1Ч>зе.миигК  ла  К4)пп*  дъряшли 
е  ск.1ючида   договори    гь 
и  има  иркхставптело  къ 
цпрсгво.  са;и11  I.  ц 

ричанитЬ   «/'"  '    (по| 

телствуваиик  ТЬ  еж, 
гоземии,  които  иЬмагь 
теле  отъ  своята  си 
както  ншейнарапт^  ь 
кропптелстиунап.,  бил' 
цузекпгЬ  Консули,  би 
маискигЬ.  Пи  Ш1а  и  х 


—  803  — 


данннцн.    които  со   ползуватъ  съ 
гаранцаитЬ  обезпечени  за  друго- 
ч гЬ  поххлтшцн.  Пьрвепь  това 
аута-ю  за  тург.кп  похчлнмнци, 
^даито  служалц    въ  посолствата  п 
консулствата;  отпосяЬ  това  поро- 
днло    сирпозни     злоупот])1ьбення, 
н  една  рефо])ма  по  тая   точка  се 
въвела  сь   единъ  правилпикъ  въ 
1863  по  общо  съгласие  между  Пор- 
тата и  държавитЬ.  Понеже  перспек- 
тивата да  се  отърве   чов'Ьегъ  огь 
зропзволитЬ  на  лгЬстиптЬ  власти  въ 
Турция  е  твърд^!   прнвлЬкателна, 
тл-рокигЬ  поддаиници,  които,    по- 
ради    тоя    правилипкъ,    не    мо- 
жали вече   да  ее  пахЬкктъ  да  сг 
запишжтъ   въ   числото  па  проте- 
жетата на  това  или  онова  консул- 
сгво,  захванаан  да  ставатъ  чуждп 
подданянци  въ  странство  и  намп- 
ра,1И  1Ч)лЬмн  леснипи  у  н*кои  пра- 
елства.  Турскот*^*  правителство 
могло  да  пе  видца  съ  неудо- 
волствие много  огь  похданпитигН! 
ну  да  добивагь  чуждо  поддаиство, 
чосто  Дори  а  безъ  да  нануснхтъ 
за  минута  турската  територия,  и 
досл1;  да  призоваватъ  на  своя  но- 
шь    капитАланнпгЬ.    Въ    1869 
■ортата  прокаргиа  единъ  лаконъ» 
по  който  1урскит11  подданниди  не 
гжтъ  да  прциматъ   другоземно 
дданство  безъ    разр'Ь1иеиие  на 
турското  правителство. 

Това  неправилно  положение  на 
другоземцнтЬ  въ  Турция  обясня- 
вагь  различно.  Обикновено  сочхтъ 
дълбоШ1та  ра:1.]ика,  която  сжще- 
ствува  между  мохамедане  и  хрнсггн- 
це  —  |1а;иика  огь  религията  и 
нравите  —и  опасностигЬ,  на  които 
еж  П1,1зли  да  б&дктъ  изло;ке1си 
др>тоземцигЬ  въ  Турция  въ  оная 
на,  ако  не  с;б  имали  гаран- 
та лпчпостьта  п  имота  си. 
Това  показва  интереса  на  друго- 
зомцигЬ,  нъ  не  обяснява  отстжп- 


чивостьта  на  т^рцитЬ.  Гор-Ьиато- 
женото  състояние  на  работигЬ  обя- 
сняватъ  П|5-сполуч.1Иво  съ  епохата, 
въ  която  е  създадено.  СюлеЙмаиъ 
И  с  билъ  могкни'ственъ  монаргь, 
та  не  е  111.1х1Ъ  да  направи  отстлп- 
ки,  които  бихл  могли  да  се  счи- 
татъ  за  унизителни.  По  онова 
вр1;ме  не  се  разбирала  така  ясно, 
както  днесь,  вр^Ьдата  отъ  държава 
въ  държава.  Така  запр.,  знае  се,  че 
60  години  пр-Ьди  Царпградъ  да 
мине  подъ  турското  владичество. 
тамъ  П[г11бинавало  едио  мохамедан- 
ско  общество  подъ  управлението 
и»  едппь  юиия,  който  схдилъ 
по  мохамеданскитЬ  закони.  Не  е, 
прочее,  за  чудо,  че  Мохамедъ  11» 
с.т^|ДЬ  завоеванието  на  Царнградъ. 
подтвърдпль  на  генуезскитЬ  и 
вспециянскитЬ  търговци  приви- 
легиитЬ,  съ  които  со  ползува.ш 
въ  врЪме  на  хрпстянскитЬ  импе- 
ратори. Това  е  и  съгласно  съ  по- 
нятието на  мохамедаиегЬ  за  пра- 
восждието  и  за  правото,  които 
сиоредъ  'гЬхъ  еж  прости)  едно  и 
сжи;о  н*що  съ  хЛрата;  па  това 
се  вп;кда  да  е  било  и  обнюто 
иратио :  ноложснпото  па  евро- 
пойцптЬ  (виж.  А,  Л  юдскановата 
долуепоменжта  (ггудия,  стр.  52), 
които  тогава  еж  жив11ли  въ  Истокъ, 
е  било  въ  много  отношения  при- 
лично на  онона  на  другоземп1Ггк, 
които  еж  жив1')ЛИ  въ  голЬмитй 
европейски  търговски  срЬдшца 
като  Ларсалия,  Лоедопъ  и  др.; 
гЬ  и  семействата  имъ  се  упра- 
в-1явали  огь  тЬхннт!-.  1»ародии  за- 
кони. Това  положение  на  работи- 
тЪ  прод1|Лжавало  да  сЖ1цествуца 
въ  Турция,  когато  исчезнжло  въ 
Европа.  Най-сетиЬ,  сжществуш!  и 
това.  че  въ  началото  на  тоя  в1шъ 
канитулацинтЬ  еж  се  приспособя- 
вали въ  съвс11мъ  други  условия 
отъ   сегашиатЬ.    Въ    Пстокъ   не 


-  804  — 


ходплъ  всЬкой  друганрмоць, 
който  си  е  И111лъ;  (.избено  мь 
Фраидня,  затова  е  трЬбнало  ра;^- 
р'Ь]ионие  отъ  правителството  и 
поржчптолстБо.  Затова  европей- 
скпгЬ  колонии  еж  били  вии&са- 
телно  избрани  и  малобройни.  Кон- 
сулската власть  е  имала  за  1гЬл1. 
да  въдворява  редъ  въ  тия  коло- 
аийкп,  а  но  да  протиоодЬйствува 
на  м"!>стнигЬ  власти;  злоупотр-Ь- 
бонпнта  ох  били  рЬдки.  Положе- 
нието се  е  иром^пило  съвсЬмъ. 
Вс1>ка  дъ1)жава  е  унищожила  ста- 
рнтЬ  стЬсиеиия  п  е  оставила 
похтаннпцнгЬ  сп  свободно  да  сл* 
настаняватъ  въ  Турция.  Друго- 
земцпгЬ  еж  серазмножилп  чуд»^сно, 
па  и  не  еж  всЬкога  за  ирЪпоржка. 
Ето  защо  приспособен  пето  на 
старитЬ  прави.1а  докарва  всЬкой 
день  злоупотр^Ьбеиия  и  скандали, 
п  ссрио:1ни  спжики  се  правтжгь 
на  полицията  п  на  адмииистра- 
цията  на  страната.  Затова  и  тур- 
ското правителсггво  много  пжти 
се  е  оплаквало  отъ  това  състоя- 
дпе  на  работнгЬ,  което,  ако  и 
съвс^мъ  естествено  въ  минжлигЬ 
векове,  въ  напюто  вр-Ьме  е  ста- 
яжло  унизително  и  вр-Ьдително  за 
страната,  въ  която  се  търпи.  0- 
ообено  Турция  е  прЬдставнла  о- 
плакванпята  сп  на  Парпжския 
конгресъ.  въ  1850,  когато  е  била 
допустпжта  да  се  ползува  оъ 
преимуществата  на  европейското 
обществено  нраво;  нъ  великигЬ 
сили  всЬкога  еж  «ггговарялн  о1рп- 
цатслио,  особено  като  турското  у- 
правление  не  вдъхнува  никому 
дов1»рие. 

Въ  едпа  часть  огъ  турската 
империя,  въ  Егппетъ,  режпмътъ 
на  каггитуллциит11  е  прЬтърп'Ьлъ 
огъ  1875  едно  ваз^по  изм11пенпе 
съ  установеннето  на  см11сенит6 
сждилища.  КаинтулациитЬсх  пр11- 


станж.1Н  ди  се  прш 
пь  земпгЬ  отцЬпени  съ8(т1;«ъ 
Турция  или  подчинени  на  арапи* 
телствата  на  пезависома  евроией- 
СЕИ    държави.    Така,    а   дуиа   пу 
станж  за  гЬхъ  за   земигЬ,  копто 
въ   Европа  а  въ  Азия,    с^    п]'й- 
съединпхж  ма  Русия,  за  Г; 
за  Алжиръ.  11он'ЬШ)га  уренс 
па  работата  не  е  било  така  лоено, 
просто    по  причина,  «те    връската 
на   една    страна  съ  Турппн  пр  е 
била  сьвсЬмъ    ир11клг1! 
е  било  за  княжества     1 
Сърбия  до  Берлинския  дпговирг. 
Днесь  тия  държави    еж    ет-   *"" 
освободена  оть    режима  ви 
тулацннтЬ,  пъ  нанюп» 
е  он1е  подчпнепо  на  и--. 
по  Берлинския    договоръ.    Капв- 
тулациптЬ  еж    пр11станхля  ^1д  м 
приспособяватъ    п    въ    Босна    й 
Хгфцегоиина,     въ     о-въ    I" 
които,  по  правото,  още  (Л»<.1 
чаоть  оть   турскаш  импорпя.  1***- 
жимътъ  на  каиптулацнитЬ  е  бал. 
въ  сила  и  въ  Тунп(п^    Сл11Л>  у- 
становенпето  ва  покрови гедстжт> 
си  иадъ  страната  въ  1^Я1.'1»да- 

ЩШ     П|)ПДООП      отъ     331! 

нитЬ  държави    упящоа.  .. .- 

тоя  режимъ,  който,  казпнхж,  яЬи 
вече    причини    да    сл 
защото  с^   учредили    •! 
сждилища    да  гледатъ 
съ  които  еж  зппнтерсс; .™... 
гозсмциг!^  Тука  се  япава  въ! 
ако    едно    фрапцузско  схлпдяшг 
прЬдггавя   една  гарЯ11?(яя  я*  в^ 
пристрастие,  по  прТ 

ква    гаранция  и  с^---      . ', 

сжлплище,  което  и  то  се  рап- 
води  по  началата  на  европейсат» 
цивилизация?  Това  европгйашН 
държави  още  не  еж  ВСХАДН  и 
раябгржгъ. 

Кагго    ю,   турската    та№|ша. 
тя1са  и  въ  краВни  11<гго7Ь,  з»  л^- 


—  806  — 


ГУземдитЬ  има  единъ  режимъ  схо- 
денъ.  пъ  не  тождесгвонъ  съ  ре- 
ашма  ца  капшудациитЬ.  За  най- 
важно  съчинение  по  прЬдмЬта  ми- 
нува  съчин.  на  Регаи^  С1гаи(],  Ос 
/а  ]игиИсИоп  /ганг^аш  *1ап8  /<:5 
ее/и'Иея  Ли  ХлСгаШ  е1  {1е  ЛагЬаггг^ 
2  уо1.  !п  8**.  У  насгь  11|)1-айгЬгьгь 
I*  изучваиъ  отъ  А.  К.  Людскапова 
( Капнтулациитгь  въ  Пераодн' 
чсско  Списание,  год.  1У,  кн.  ХЛ1) 
и  отъ  Г.  Зг>рева  (пЪйд-Ь). 

Капитулация,  капшпцлиране, 
11р'Ьдава!1е  иа  войска  или  крЬ- 
пость  на  неприятеля  по  н-Ькон 
усювяя.  — Квпитулирамт»,  1)Сключ- 
вамъ  условни  съ  неприятеля  за 
да  му  се  пр*Ьдамъ,  когато  е  дума 
за  кр1;посгь  пли  войска :  Седанъ, 
Спчнибглнг,  Мсць  капи?И1/.шра.гйг» 
(Л  1{<7(),  Паражъ  —  въ  1871.  2) 
Отстжиямь:  компанията  капипи^- 
лирп  71]т(Н  работниннти,. 

Каишце,  староб.  Езнчгски,  идо- 
лопоклонпческп  храмъ. 

Каподнстрия  (граф  ь  Пн.  Ант.]. 
Русски  и  гръцки  държавенъ  дЬя- 
тель,  род.  въ  1776  на  о-въ  1^рфу 
огь  е,гно  семейство,  което  се  пр1у- 
с^лило  въ  края  наХП'-и  в11къ  отъ 
гр.  Каподистрня  (Исфни)  ин  о-ва; 
убигь  въ  Навнлня  въ  1831.  К.  се 
училъ  по  меднпнната  въ  падуа- 
1 1п1Я  универснтетъ  (Италия),  ко- 
гато събитпяга,  на  конто  станж-ю 
театръ  отечеството  му  въ  Напо- 
леоново  вр^Ьме  го  тласпхли  на  по- 
литическата арена.  Когато  Пони- 
чоскнгЬо-ви  сгднааи  васална  дър- 
жава иа  Турцпя,  лодъ  покрови- 
телството па  Англия  и  Русия,  отъ 
1802  до  1807,  К.  управлявалъ 
сжщеврЪменно  отд-ЬлигЬ  на  вж- 
гр1'>пашт1^н  в*ьнкатнп'г&работНт  на 
гга  и  иа  мореплаването. 
имЙ  договоръ,  като  ;*амЬ- 
нилъ  русското  управление  съ  фраи- 
иа    руссна 


с,1гужба  въ  министерството  на  въп- 
кагапитЬ  дкиа,  и  показалъ  гол-Ьмп 
способности  (1809).  Въ  В1^на  като 
секретарь  на  русското  посолство 
(1811),  въ  Швейцария  като  рус- 
ски пославннкъ  (1813),  когато  спо- 
лучилъ  въ  посланието  си  да  при- 
атЬче  1ипеЙцар(гката  държава  въ 
сь1ж:ш  протинъ  Наполеона,  най- 
сетн1>,  като  членъ  на  В1>нския  кон- 
гресъ  въ  1815,  К.-витЬ  тала]гги 
му  обезпечили  едно  бързо  поприще. 
Въ  1810  той  станклъ  русски  ми- 
иистръ  на  вънкашиигЬ  д'Ьла  и  за- 
ннмавалъ  тая  длъжяость  до  1822. 
Въ  това  вр'Ьме  се  почняло  гръц- 
кото възстание.  К.,  като  гръкъ, 
му  съчувствувалъ,  нъ,  като  дипло- 
магъ  и  рхководнтель  на  русската 
политика,  накаралъ  Русия  да  земе 
враждебно  на  Гърция  иоложение. 
Ала  скоро  К.-вата  роля  станхла 
много  фа.1ншва;  М^*терннхь  шггрп- 
гувалъ  противъ  К.,  и  той  бнлъ 
прпнуденъ  да  отиде  въ  Швейца- 
рия въ  безсроченъ  отпускъ  (остав- 
ката му  се  да.1а  чакъ  въ  1827). 
Още  по-рано  два  пжти  отхвър- 
лилъ  той  ир^тложението  на  Хе- 
терпята  да  се  постави  на  челото 
й  (макаръ  въ  1814  той  самъ  да 
осиовалъ  Хетериита  на  филому- 
зпгЬ).  К.  и  сега  оставалъ  зритель 
па  борбата,  като  поддържалъ  въз- 
станиицнгЬ  само  съ  пари  и  съ 
безсилно  засгхпничество  при  евро- 
пейските държави.  На  11  аир. 
1827  народното  събрание  въ  Тре- 
зеиа  избрало  графъ  К.  за  7  го- 
дини нрЪдсЬдатель  на  Гръция.  По- 
пудярное^гьта  му  иопърво  гол-Ьмр, 
не  траяла  много;  въ  1829  дори 
и  избухнали  буни,  които  той  епо- 
лучилъ  да  ио1'жпчс  само  благода- 
рение на  русска  номощь.  ВидЬло 
се,  че  Гръцпя  не  може  да  схше- 
ствува  като  република.  Когато 
кигк  сили  се  по] 


пр-Ьговори  за  избора  на  ^)ъцки 
кралк  К,  съ  о<|»нциалнп  п  часткп 
писма  насггонваль дасе  поиска  мнЬ- 
ннето  на  нарада,  което  се  изра- 
жавало  въ  подоб^ш  случаи  чр^Ьзъ 
устата  па  аденовет!»  па  народното 
събрание,  иробрапп  отъ  пр■Ьд^^V- 
датедя ;  нъ  К-вигЬ  чоетолизбпви 
замиеш  не  се  ув'Ьвча.1а  съ  спо- 
лу1Ш.  Князъ  Леополдъ  Саксъ-Ко- 
бургскц  (отпосл*  белгийски  краль) 
се  от1Шзалъ,  не  безъ  влияние  о1Ъ 
К.-иа  страна,  отъ  гръцката  ко- 
рона. М1^И4Ду  1С-вцгЬ  нрприятеле, 
създадени  отъ  неговата  политика, 
били  семейството  на  Петробея 
(Мавромихали),  тцкнж1Ъ  оть  нгго 
въ  затвора.  Пгтробгевпй  синъ  и 
брать,  Георги  и  К«^нстантпнъ  Ма- 
вромихали,  които  ишв1)ЛН  въ  Нив- 
плия  подъ  надзора  на  полицията, 
нападнжли  К.  на  0  окт.  1831  и  го 
убили.  Конетантинъ  билъ  на  м11- 
етото  прибихъ  отъ  народа,  а  Георги 
спмучнлъ  да  се  скрие  въ  домъть 
на  французската  мисия,  нъ  бвхь 
прЪдаденъ  на  властьта  и  наказанъ 
смъ1)тно. 

Каподнггрия  (Саро  й'  |81па). 
Пристанищень  градъ  1гь  Истрия, 
15  Еилом.  на  югь  оть  Триестъ,  въ 
вди1гь  малъкъ  скалисп.  островъ» 
скачелъ  чр1;зъ  мостъ  съ  бр1>га  на 
материка:  10Д00  жнт.  Търговия 
съ  вино,  маслинено  масло,  соль; 
риболовсаво.  Хубава  готическа 
цръква.  К.  е  носила  въ  римско 
вр11ме  нмгто  ^йида  и  п6-сет1гЬ,  въ 
визаптийскс»  В1гЬме,  името  Ютш- 
нипнополксъ.  Оте  пб-сгтн!!,  тя 
отанлла  независима  отъ  Неточната 
имнерия,  и  се  учредн-ш  въ  репу- 
блика: нъ  въ  932,  тя  бпла  вгк- 
лесена  въ  Венецианската  репу- 
блика, която  ш  направила  гл. 
градъ  на  Вепецияяска  Пстрия,  от^ 
д11Т0  и  името  й  СарШ  ЬО-ии.  Въ 
1380,    ген}'езцигЬ  щ  отнели  иа 


пенецпяпдпгЬ,  които  н 
задъ  въ  1178.  Въ  1797,    тя 
ижла  австрийска.  Насел.  иа  кап 
дитнрииския  окржгъ;  74,7о0  йшт. 

Канотъ,  фр.  Шннелъ, 

Ка11]ни1Ъ,  фр.  Унтеръ-офипер- 
ска  С1епеньв'ь  нЪкои  ар^  "  - 
«|/»ка>*/>я.(л,  име  дадено  _  и 
Войски  на  Наполеона  I. 

Каирери.  Италняпсно  островче 
на  сЬв.-и1"Токъо'1Ъ  Сардннвя:  2.700 
жнт.   Тоя   о-въ  доби  п  : 
съ  Гарпбялдивото  прЬГ-,     . 
него. 

Капри.  О-въ  при  входа  иа  Не- 
аполнтански  залнвъ,  30  еилом.  ал 
югь  отъ  Неаподъ;  около  4.001) 
жит.  Островътъ  има  дв!;  с<ла  Л'7- 
ари  и  Лнтнкапри.  Той  е  заб*- 
л"Ьжителе1гь  сам*.»  като  мк*Г'.  т!^.. 
имп)'раторъ  ТибериЙ  пр1и: 
посл^ЪднигЪ  си  години  въ  р 
вратъ.  Оп1е  се  внзадатъ  там"ь  [  л. - 
валинп  огь  нЬколко  тиата,  х\^' 
мове,  бани  п  др.  построени  з^»  Н' '" 

Капри  ви  (графъ  Геюрт 
Германски  генералъ,  коЙ1Ч)  ш.  1л^"р 
съвсЬмъ   ненадейно    нас-т1цй   кн 
Внсмарка  въ  канцдеретваш  1' 
майската  империя;   период I 
неговото     канцлерсггво     (I 
1894)    е    пзнЬстонъ    подъ    алш- 
новъ  курсъ.  Главната    прншшж  на 
Бисмарковото  падане  б1ште,  че юн 
псраторьтъ  (сегаш.  герм.ншьВид- 
хелмъ  II)  ие  хранеше  съчуветв№ 
Еъмь  самостоятелни  люде;  въ  Е 
той  пампраше  чонЬиъ,  при  когоп 
можен1е   да   бк.хе    тмъ    каши^ 
на  сгбс  си,    Най-ближиий  мовцгь 
за  Бясмарковата  ос1'а8ка  бйше1Л>' 
ногласието  му  съ    пмп^раторд  ш 
вънр^ситI^   огь  сицнгглната  поИ' 
тика.   Бцсмарк*ь    б! 
телна  борба  съ    с<1.. 
циата,    а    императоръгь    яохаше 
пр^Ьмиренис  съ  нец^  Оть  кйри- 
тЬ,  които   отличих»  но^ил   курл 


—  807  — 


яаК-важип  бЬхж  гл1.дннтЬ:  —  за- 
кинътъ  протнвъ  соцналъ-дгмокра- 
цията  не  се  поднови  (1890);  велф- 

СКПЙ    фОНДЪ.    който    СЛУЖ**111Р    БИС- 

марку  за  подкупуване  яЬстницп, 
та  за1Ч)ва  6Ь  и  паречппь  (|)опдъ 
на  вл11чугигЬ  (ИсрИПопГоп»!),  се  по- 
в-ьрпж  пя  насли-1ипцитЬ  на  ха- 
11ош>]»ски»  крнль  Георгя  (1Н02), 
а  бедотчетннй  фондъ  на  министер- 
ството па  В1.НК.  д1иа  се  увелнчн 
сь  50,000  до  500,000  марки;  пас- 
портиитЬ  стЬснения  на  пр1;дЬ;1а| 
съ  Франция  се  отм-Ьннхх  (1892). 
Иай-сетн11  —  и  въ  това  1гЬкон 
впждатъ  главната  К.-ва  заслуга  — 
оключпхк  се  търговски  договори 
сь  Австрия  (1891),  Русия  (1894) 
и  други  страни.  Оть  едно  стълк- 
новение на  К.  съ  мпндстра  ЕЙ- 
ленбурга,  явп  се  оставката  и  на 
двамата  протпннацп  п  К.  биде  :т- 
м^сТ1^нъ  съ  кни.гь  Хохенлохе.  и 
Се  01тегли  въ  частеиъ  жнвотъ. 
Еазвахж.  че  К.  биде  пожрътву- 
ванъ  11'гь  императора,  зан^ото  о- 
пнтътъ  не  6Ь  отговорилъ  на  въз- 
игЬ  на  пм(1>'ратора.  К.  е  |К>- 
;.  въ  Берлннъ  въ  1^>3^  Той 
иачллггвуваию  10-то  военно  г15Л0 
вь  Германий,  когато  биде  повикан ь 
яа  кани.1еръ.  Въ  1883  б^Ь  упрв- 
втяваль  адмиралството  н  бЬ  но- 
калалъ  оргапи:1]Ггорсин  пиангь. 

Капрнаъ  нлн  1сапр111^ия  (лат. 
нпирп,  ко;1а;  подразбира  се  ка- 
прицнозностьта  на  това  лшвотно). 
ПрингЬвка,  скимнуване,  боппри- 
чнпна  нер<'довность.  —  Капризенъ. 
Съ  прп1и1;вкн.  —  Капризникъ.  Оня, 
който  поггжпя  По  П[Ш1и1вкнтЬ  си, 
както  му  сквмне.  —  Каприциозенъ. 
Схщото.  каквото  е  капрпзенъ.  — 
КапоиииозностьЛ1опрп1цЬвки,свое- 
нраин1.игПцН1*вър«('Ш'Поедцнъредъ. 

Канска    колонки.    Английска 
К1Х10НПЯ     иа     южнпя     край    на 
матерпкь.    Простр. 


573,000  чет.  кнлом.;  население 
1,700.000  жит. 

Земята  е  кръстосана  съ  пла- 
нински бърда,  оть  40  до  1 50 
килом.  далечь  отъ  бр^Ьт^оветЬ;  тна 
1Ь1пнинп  носЕзКТЪ  раз1П1  имена; 
Олп<|'ангь  (2.085  мет.),  Дваргь- 
Ги^рп.  (2,200  мет.),  Найвелдъ 
(2.738  мет.),  Дракенбергъ  (ЗДОО 
мет.).  Климатъгь,  мскъ  и  здравъ, 
прилича  много  на  климата  на 
срЬднмемноморскит!!  страни.  Зи- 
мата, дъи;докно1о  вр]>ме  пр-Ьчъ  гси 
дината,  има  температура  отъ  8* 
до  12";  л-Ьтото.  сухото  врЬмепр'Ьзъ 
годината,  —  отъ  15**  до  25^  Въ 
в»трЪи1ностьта  на  страната,  токо- 
речи  р-Ьдко  вали  дъждъ  и  се 
срюцатъ  пространни  пустини.  При- 
бр^/лгпнтЬ  рЬкн  ек  многобройни; 
най-голЬмата  рЬка  е  Оранжъ. 
Изобщо  брЬговетЬ  еж  скалисти, 
съ  з{1лпвъ  Св.  Елена,  носъ  Добра 
Надежда  [сар  и  саре  =  носъ,  от- 
д1>то  и  името  на  колонията  |,  <1>ал1> 
скн  аалнвъ.  Иглени  носъ  (нЛй- 
южний  край  па  Африка)  в  др. 
Растнт«'Лносг1ьта,  твьрд11  б1цна 
по  високитк  плата,  е  нанротивъ 
раекпнша  въ  прпморскнтЬ  земи, 
дЪго  раотжп.  житни  произведения, 
лозата,  вспчкитЬ  дървеса  на  ср^ 
диземноморокитЬ  земи  и  н-Ькои 
видове  отътропическнтЬ  растения. 

Корени  нтЬ  жителе  на  сегангна- 
та  Л*.  нол.  били  хотентотп  па  зап. 
в  кафри  отъ  племето  бант}*  на 
нст.  Португалците  били  първитЬ 
евр11пейци,  конто  пзл-кчлп  иасухо 
въ  тоя  земя,  въ  ХУ1-и  в'Ьк'ь; 
иъ  погьлнжти  отъ  предприятията 
си  въ  Азия.  тЬхнйтк  колоннза- 
торски  опити  останжлн  безплодни, 
и  М11СТ0Т0  било  свободно,  когато 
холаидцигЬ  (те  на4.*1ан1ии  'гамь  и 
'оснома.ш  Капптть.  СмЬсеии  оъ 
франиузски  хюгнотн.  конто  се 
пр1и^лилн    тазгь    схЬдъ   отуЬв^ 


нието  на  нантскпя  указъ,  тЬ  съ- 
ста внл и  снл ното  племе  б<>орет1ц 
което  е  1гЬроятпо  ощ*»  нпй-многп- 
бройното  въ  страната,  вьпрИкн  нс- 
ходътъму  въ  Оранската  свободна 
държава^  побуденъ  отъ  въпроса 
за  робегЬ.  Сл^дъ  боерегЬ  до 
чпсленость  в-ьрвжтъ  англича- 
нетЬ.  На  кафрскптЬ  прЬд-Ьли  пна 
доста  германци.  Отъ  афрякан. 
племена  има  малко  хотентотп  н 
гстЬмо  число  кафри.  Въ  Капщатъ 
и  околностьта  му,  и  въ  градове- 
тЬ  по  нсточн.  крайбрЬжне,  има 
много  ма.1айцн. 

Първата  колонизация  е  била 
чисто  земедЬлческа,  понеже  бое- 
ретЬ  еж  скотовъдци.  Апгличане- 
тЬ  ех  увеличили  скотовъдствого 
и  особ(»но  лозарств'яо.  Вълна, 
Еожи,  кости,  жито,  тютюнъ,  кафе, 
вино,  с}тси  овощия  се  изнасять 
въ  голЬмо  количество.  Отъ  иско- 
паемптЬ  богатства  има  диаманти, 
злато.  м1^ь,  открити  само  въ 
1867;  нъ  рудата,  която  няй-много 
е  обогатила  колонията,  о  мЪдьта. 
За  разработването  на  това  богат- 
ство СЛ&  иаараиепн  плггнта,  же- 
д-юнаци  и  телеграфи.  Родили  еж 
се  гмлЬми  градове,  като  Капнщтъ, 
Кимбжрли,  Портъ-Елизабегъ  и  др. 

Колонията  се  управлява  отъ 
единъ  управитель,  назначенъ  отъ 
английската  царица,  подиомага1ГЬ 
отъ  5-ма  министри.  Законодател- 
ната власть  при}1адлежи  иа  дв'Ь 
изборни  камари,  гориа  н  долна; 
гсфната  състои  отъ  22  члена,  а 
долната  отъ  79. 

Капсулъ,  .шт,  Евза  ^на  па- 
•тронъ), 

КаптенарнусЪу  лат,  Унтеръ- 
офпцеръ,  който  завезЕда  въ  една 
рота  вспчкатЬ  воении  венш  п 
върши  работитЬ  по  обмунднрва- 
Н1'то  п  продоволствнето. 

Кап}а.  ИталвянсБН  градъ,  на 


л'Ьвия  брЪгънаВолтзфКо,  12  килом 
на  с1^в,-зап.  огь  Ка.черта  п  25  шион. 
на  с1.в.  отъ  Неаполъ:  18,000  кит. 
Силна  крЬпосп..  Архиемисюшад: 
многобройни  цръкви.  ' 
съграденъ  на  ралвалони  х 
Капуа  отъ  ломбардщггЬ  и»  8лб. 
Фраицузет11  го  прозели  аъ  179'.» 
и  въ  180*5. —  Сгара  1и«гу'аебма 
пай-голЬмпй  градъ  иа  стара  К»м- 
панпя ;  тоя  1'радъ  е  слиюствунал» 
още  въ  423  пр-Ьдц  Р.  X. 

Капу-кехая,  тур.  Н-т  **""-' 
или   агоптъ,   който    ти 
пр11дъ    Портата    ( !  > 
стерство)  иЬкоя   П}.    . 
турска    область   или  н1жое   само 
стоателно духовно  учреждение,  като 
патрнарншя,  екзархия  и  др.  т. 

Капудинн.    Рпмо-К'  га 

галугере,  които  иогнЕп>  '^ 

яли  качулки  и  ход^^жтъ  боел 
далип.  —  Капуциькм.  Рпмо-ь. 
ческн   калугерки,  които  сл1.  I  : 
правилата  на  калупинскп.!  -  |     г. 

Капутонъ,  шт.  \\\\\ 
ка  еъ  конпчесю  формп,    кячу 

Капщагь.  Гл.  гро^дъ  пя  Кал 
колония,  на  Атлантически  оке 
50  килом.  на  с^в,  уугл*  и 
Надежда,  прв  полпгЬ  на  . 
пеза  (1,100  мет.)  и  Лъвова  ! 
83,713  жпт.  Правилво   поа^ 
гродъ:  прави  улици,  която  се 
снчагь  на   прави   жгли;    ги; 
сгради.  Обширно  присгаанпи' 
бра   крЬпость;    арсеиалъ;  кор 
строптелници.  —  Овалите 
прапл.  нак1>лонпята;  уипве 
библиотека,  музей,    обсер 
ботапнчсска    градина.    —  Мя 
бройни    нндустрналпн    яаве, 
Главно  срЬдоточпо  иа  та 
на  ко-юнията.  —  Рпмока- 
цръква,  протестантски  цр 

разпи    ИСП1И1Г.1:1МИЯ.     4>Врой 

иагогап  м  «ка  джамин^! 

лайското   н  :^^'  е  но 


-809- 


Тоя  градъ  е  основанъ  отъ  I 
1ядиит11,  вь  1050:  пнгличаиегЬ 
зели  оть  тЬхъ  въ  1795:  вьр- 
пхли  шиъ  го  по  Ампоиския  до- 
гаворъ(1802);  аели  го  изново  въ 
1806.  и  отъ  тогава  е  билъ  вее 
въ  т1^х1Ш  ркц-Ь. 

Каиъ-Ьретопъ.  Осгровъ  въ  (гЬ- 
вериа  Америка,  въ  Атла1т1чрски 
окрань.  близу  до  устието  на  Св. 
Лавррнтии,  на  (гЬв.-ист.  отъ  Нова- 
Шкоцпя,  отъ  която  зависп  поли- 
тически; простр.  около  8^000  чет. 
килом.;  насол.  84,000  жит.  Гл.  гра- 
дове Сидни  п  Лупсбургъ,  съ  добри 
е<лч'ственп  прпстаптца.  Влаженъ, 
въ  здравъ  клпмать;  богати  пасби- 
ща и  прЬвъсходно  градиво.  Иажно 
ископаемо  богатство  (камоиии  вх- 
гл  и  ща,    жел  1130,    лгЬд ь)    и    об  н л  н  о 

■воловстпо  покрай  бр11говегЬ. 

РПСалъ-Кодъ.  Полуос^ровъ  въ 
СъедишпигЬ   Държ-авн    (Мас-ач&- 

|мпъ),    на  Атлантически   океа1гь. 

^Р1  е  една  ивица  .и-мя,  105  килим. 

'кадхьжъ  и  12  килом.  иай-гол^Ьма 
швроч.  К.-К  е  нареченъ  така,  по 
прнчвна  па  многото   моруни   (на 

,  англ.  со(1у  моруна),  които  срЬи1- 
ПАЛГЪ  тамъ  мори  кьгг^  който  го 
от»фплъ    въ    1002.    Пхипь    теле- 

,  гра(|»ъ  ир'Ь;гь  океана,  отвореиъ  въ 

1 1808.  свръзва  Хаврь  въ  Франщш 
гъ  К.-К. 

К;тъ-ХаАтски.  Градъ  яа  ре- 
пуб.гика  Хаити,  въ  овъ  Сань- 
Домииго  (АнтилпгЬ).  на  северния 

I  0{|*гъ  на  о-ва ;   36,000  жит.  Г^адъ 

'  построен'!,  по  плапъ,  който  е  упа- 
знлъ  нЬколко  паметника  отъ  врЬ- 
ието,  когато  е  билъ  гЬдалими'  на 

1  упрнв.1.  ца  Франц,  {шлоинн  Саиъ- 

I  Донинго.    Гл.   градъ  на  една  отъ 

'  петьгЬ  области,  които  съсгавятъ 
република  Хаити. 

I  Кара.  Р^ка  въ  Русия,  тече  по 
орЬд^^а    мезкду    Европа   и  Азия, 


извира  отъ  УрпдсквтЪ  плйнвви; 
170  килом. 

КараГпгди,  1/'-  (<^^><5.  ;^н.  '7"'"- 
баровшши).  Членести  бубулечкн, 
пб-вечето  отъ  конто  жпвЬшть  само 
на  земята.  Въ  ум^Ьреиия  поясъ 
с&  твърдЬ  изобилни.  Изобщо  тЬ 
еж  безвредни;  ала  ларвата  на  гг- 
адбенин  разртачЪу  противъ  всич- 
китЬ  свойства  на  карабидитЬ,  по- 
яшда  коренегЬ  на  сЬидбнтк 

КараЛипа,  фр.  Кжса  пушка, 
която  се  упитр1.бн[1Я  особено  въ 
кавалерията.  —  Карабинери.  Конна, 
а  въ  ггЬкои  държави  п^-лпа  вой- 
ска, която  е  добила  имото  си  огь 
карабниитЬ,  съ  които  е  бнла  въ- 
оржжгмш. 

Караиелнггн.  Оп1е  въ  първото 
Велико  Нлродно  Събрание  —  Учре- 
дителното —  депутатитЬ  се  раздЬ- 
лихль  по  началата,  които  се  стре- 
мяха да  нрок;»рагь  въ  конститу- 
цията, нз  нонгерваторн  п  лнОе- 
рплн.  КонсерватчригЬ,  на  чело  съ 
Начевича,  Грекова  п  Стоилова, 
удобрявахк  изобн(о  русскпя  про- 
ектъ  па  конституция  —  цензово 
гласоподавай»'  и  двоекамарна  сп- 
отема.  ТЬ  мис*т1'лк,  че  народ  ь, 
който  излиза  отъ  вЬковно  робство, 
тр1»бва  постепенно  да  наиикне  да 
упражнява  правата  си  на  овобо- 
денъ  народъ.  Това  по  гЬхната  гиея 
псЬнге  да  се  постигне  като  се  огра- 
нпчаше  въ  началото  избирател- 
ното право  и  като  се  учредях  л 
дв1^  камари,  които  1ц1>хх  да  се 
коптроли|>агт»  една  друга.  Лнбера- 
лнтЬ,  на  чело  съ  П.  Каравелова 
(пзбранъ  яа  подпр%дс1иател1.*!,  Д. 
Цанкови,  П.  Р.  Славейкова  и  Ст. 
Стамбологнц  ж^кахяь  вс1'об!цо  гла- 
соподаване и  едпо1шмарна  система. 
ТЬ  мисл^хк,  че  тогава  бЬше  В[1Ь- 
мето  да  се  обезпечи  напълно  сво- 
бодата па  народа  и  че  наший  на- 
родъ е  иа  дЬло  и  по  естество  де- 


мократнческп,  та  би  било  ВI)^Ьди- 
те^по  потепърва  да  се  създава  у 
иасъ  приетокрацип,  каквото  би 
било  сл'Ьдствисто  ако  се  устано- 
цЬшр  горна  Ецмарл.  Друга  главна 
точка,  по  конто  СЬхт  1»азд1и('нн 
двЬтЬ  новопоявили  (^е  партии  со 
отнасяше  до  свободата  па  пе- 
чата. ЛибералнитЬ  начала  зох2 
връхъ  въ  събранието.  Нъ  борбата 
Меисду  двЬтЬ  партии  отъ  тогава 
продк1жаваше:  тя  стаиж  и  по- 
силна,  когато  кпяггь  Алсксаидръ 
състави  първото  си  министерство 
огъ  консервативната  нартин  (окг. 
1879),  'т  лнбера.1и*гЬ  стаи;кхх 
опояицня.  Прк^ь  мартя  18Н0 
на  властьта  бпдох.^  повииапи  ли- 
бсралитЬ;  Д.  Цаиковъ  станж  .мн- 
нистръ-пр*1зас15дател1.  и  министръ 
на  вхтр^ш.  дЬла,  а  П.  Караве- 
ловъ  доби  по[»тфейла  на  <|>пнан- 
ентЬ;  лр1>зь  ноем.  елшата  година, 
Д.  Цанковъ,  компрометирапъ  по 
Дунавския  въпросъ,  се  оттегли  и 
м  и  п  п  стръ-п  рЬдс11лателегвото  пое 
И.  Ка1»авеловъ, 

Откакь  опига  да  упрпа1ива  и 
съ  коиссрнаторитЬ  и  сь  либера- 
лите княиь  Ллександръ  единь 
день  (27  апр.  1881)  изненада  ст1Ш- 
ната  съ  прЬвратъ;  той  свали  Ка- 
равелова  и  обяви  желанието  си  да 
направи  новъ  опитъ  по  управле- 
нието, 1ШТ0  поиска  просто  да  сю- 
спендира  конституцията,  нито  по- 
вече, нито  по-малко.  Подпомагаш» 
отъ  коисррпатпвната  партия  и  огь 
генера.1Ъ  Крпрота  (русски  гене- 
р}иъ,  тогава  български  военонъ 
министръ),  той  сполучи  да  потръ- 
гне <л-ъ  народа  пълномощие  да 
управлява  самовластно. 

Новпйгь  опитъ  не  и:*.т!"ззе  спо- 
лучливъ.  Народътъ  продължавана 
да  се  вълнува  в  да  иска  правата 
си.  ОсвЬиь  това.  русокитЬ  гене- 
рали (Соболевъ,  1{аулбарсъ),  пови- 


кани за  министри    вт»  Пълтя) 
дотегнххж  на    сп/  ся  ш. 

кабинета,  консершп  ,  _. . .  па  и  в& 
княза.  Като  слкдствяе  на  всичко 
това,   Д.  Цанковъ  бидг    повпкань 
отъ  заточението    сн  въ  И|1алш  в 
въ  спормзумЬнни    сь     водитнлгг!* 
иакоисервативиага  11а]>тн11  (тьсгзмн 
новъ  хшбинетъ.  Страната  ликова* 
гае,  аанюто  конституцията  се  вьз- 
етановява1пе.    Въ  сжщото    вр1>ме 
въ  София  се  прибрахж  игъ  сам!,- 
заточението  си  въ  1Ьи>1иивь.  ^гь 
дйто  до  тогава   еяершчно  агитн- 
рахк     протпвъ     пъ.1Номои|еискаи 
режимъ  въ   България,    и  П.  Ка- 
рмвелоиь,    и    П.     Р.    Славг 
Ала  скоро  се  разбра,    че  ,, 
ковъ  въ  сговора  си  съ  км! 
тнвнитЬ  водителе  б1ь111е  се 
салъ  да  се  направшгь  и! 
мЬненпя  въ  констш    1       > 
една  часть  отъ  ли 
калахгк    отъ   Д.  Цанк^ш^^^■^ 
телство  и  миия^хк  подъ  г^ 
ството  па  II.  Кправелова;  ' 
които  се  ня]м'кох»    ппргш 
Едни  огь  по-д|',и'гелнитЬ    > 
на  таи    партия    тт^па   61.  \ 
Стам6одов'Ь,     УахариЙ    Стг^ 
Д.  Петковъ  и  Д,  Ризопъ. 
съедпнеипсто  къмъ  пе1Ж  се  пр! 
едппихж  и   нсточио-румелвйг 
казионни  (виж.  тая  д>  ма),  на  ч^л»у 
съ    Тончева.    1С    Калчеш,    Д-|^ 
Страискп  и  др. 

КаравелцститЬ    скоро    доКзсаХ 
иа  влат.та.  СтЬдъ  Н1квитК  п:|Аорв. 
папраненн  огь  Д.  I' 
равсловь,    който    II 
повсната    конституция     и» 
нжта,  доби  дов-Ьрието  1га  юг. 
(1884),  и  със1'ави  новъ  ка  ' 
11ай-важнитЬ  ■ 
нххж  прЬзъ  }1 
равелистигЬ.    ОТ.хж    ех 
и  сръбско-бългнрската 
отношението     на     ка^' 


—  811  — 


дв^  събития,    както  и 
ь  преврата  отъ  9  авг.  (1886), 
ги  свали  отъ  властьта  виж. 
тловъ  П,),  Още  прЬди  прЬ- 

1ЧН0-руМеЛНЙ('.К11ГЬ     нз- 

които  кня:(Ъ  Ллександръ 
вн  като  агитаторъ  въ  К.-ва 
а  покупката  на  русе-вар- 
желЬзница,  която  пр11Д- 
като  несгоша  за  хазната. 
)асклатилн  К.-вото  положо- 
>св*нь  това,  на  реда  съ  дру- 
шозицнонни  партии  и  фрак- 
»еща  К.  изл1ие  и  Радосла- 
либералиа  група. 
а1|ДЪ  9-и  авгусгь  падали  друга 
'ия  у  насъ  е  тгглпла  толкова, 
юто  каравелистката:  самь  Ка- 
ловъ  биде  хвърленъ  съ  години 
:вора,  6%и''пъ  въ  кроежи  да 
княза,  да  повдига  династп- 
въпросъ  и  др.  Каравелп- 
чр^кгь  органи  си  'Знаме, 
[|гЬпореиъ,  пропов1!двать  двЬ 
народний  суверенптеть 
1та  му  и  икономии  оъ 
кавата.  НЛй-повото  име  на  тая 
'Ий  е  Ф'мократп. 
^равеловъ  (Любенъ).  Българ- 
Аодолюбицъ,  иасл^динкътъ  на 
реки  въ  борбата  среща  Т>ть 
н  най-личнай  пр1иставит<мь 
Еоводнтель  па  бунтовната  пар- 
освобождението  ни  отъ  тур- 
[го,  публпцнстъ,  белотрпстъ, 
критикъ  ц  педагогъ,  чиито 
гяонпя  създадохж  епоха  у  иасъ. 
одгнъвь  РСопрпитицавъ  1837, 
1НЖ  въ  Русе  въ  1878.  ТоЙ  се 
гь  първепъ,  до  18-годишца  вш- 
ь,  въ  родното  си  м'Ьсто,  а 
гЬ  около  2  години  въ  Плов- 
^  дЬго  у чптслству  валъ  из- 
вини старт*  учитоль  и  кни- 
шкъ  Нвйдепъ  Геровъ.  СлЬдъ 
.,  заедно  съ  баща  си  |баща  му 
Е»  бсгликчпя,  и  копрнвщенски- 
№йак4Ш1  били  първи  въ  оиош1 


вр^ме:  отъ  тЬхъ  треперили  и  аги, 
и  мюдюре,  и  мв)тесарифи,  и  ва- 
лии] пос^тиль  много  градове  въ 
Н'1>лгарии,  Македония  и  Сърбия. 
Въ  вркме  па  обиколката  той,  бу- 
енъ  и  п;кргавъ,  билъ  сербезъ  бег- 
ликчия,  носилъ  шалъ  иа  главата 
си,  билъ  съ  чепкенъ,  съ  чифте 
кубуре  и  съ  бегликчпйски  атъ.  Въ 
СЖ1Ц0Т0  вр^ме,  като  помагалъ  на 
бан1а  са,  той  събиралъ  1гЬсни,  га- 
танки и  пословици  н  изучвалъ  ио 
тънко  живота  на  българския  на- 
родъ  въ  всичкит!'.  негови  прави 
и  обичаи;  и  по-вече  му  теглило 
срьдце  .за  наука,  отколкото  :ш  бег- 
лпкчиликъ.  Най-послЬ,  атЬдъ  кръм- 
скага  война,  отишелъ  въ  Русия, 
сь  1гк1ь  да  постхпи  въ  1гЬкое  во- 
енно училище;  нъ  когато  стиг- 
ижлъ  въ  Москва  (прЬзъ  авг.  1858) 
пром^Ьшиъ  мпсъльта  си,  та  по- 
стшхидъ  въ  московския  универ- 
ситетъ  като  а^ушатель  по  фило- 
логията. Въ  Москва  жнвЬлъ  де- 
веть  годипи  и  пр-Ьзъ  това  врЬме 
П13-всче  се  зиномаваль  елмт»;  ка;^- 
нать,  че  Н[)Гаи  Д11  оС1-ани  Москва, 
той  зпаялъ  на  пръст1>  Ь1ии11ски, 
Гоголя,  Черппшевски,  Александра 
Гердена,  Добролюбошц  Писарева 
и  др. 

ПървитЬ  си  литературни  опити 
К.  почнаиъ  01ЦС  като  студевтъ. 
Най-папр-Ьдъ  се  явплъ  съ  няколко 
хубави  статии,  най-заб1)Л11жител- 
ната  С.юв^ьнсти  въ  Австрия,  въ 
спис.  Братски  Тр1/0ъ^  което  се 
редактирало  и  издавало  оть  мо- 
сковскитЬ  студенти.  Въ  1861,  съ 
поиощьта  на  Словенския  благо- 
творителеиъ  комитсгь  излЬзлъ  на 
св-Ьть  доста  серпозной  неговъ 
трудъ:  Па.юшшнки  народнаю  <7м- 
та  6олхар7,,  вь  който  еж  вм11- 
стени  много  напш  пословици,  сва- 
заиия,  ггЬснн  п  описание  па  праз- 
дишцггк  Сл№  това,  К  ародъл- 


-612- 


жавгиг  да  пито  изь  наридпня  ни 
жявотъ  въ  разии  русоки  списания 
(най-миого  иъ  ВиСиюгрпф,  .т- 
лнсни^  Гугскп!  Нгмтнпкь  м  Иг- 
пирбури  ЛшЪмосши)^  и  съ  мал- 
кото пари,  които  добпвалъ  за  тру- 
да си.  поддържадъ  и  себе  си,  п 
брата  си  Петка. 

Въ  1867  К.  оставилъ  Москва 
п  отшпелъ  въ  БКи^радъ.  01ъ  д^Ьто 
мислилъ  да  работя  огь  по-близу 
па  политическото  поле,  още  п6- 
вече  като  се  вдьхнувалъ  отъ  мп- 
съльта,  че  сърбегЬ  и  българотЬ 
имагъ  еднакви  интереси,  татрЬбва 
да  работкктъ  задружно.  Въ  Сър- 
бия К.  въ  една  година  научплъ 
ле  само  да  говори  свободно,  а  п 
да  пише  на  сръбски:  той  е  на- 
нпсалъ  иа  сръбски  между  друго, 
Пов1кггц:  Ь'  лн  крива  су11Гиша'!^п 
Ил  мртвог  дома^  книжовни  про- 
и:»веденпя,  които  въ  сръбс1{атп  ли- 
тература сттжгь,  но  чжгготата  на 
еанкяи  >1и1;кателностьта  на  слога, 
на  една  висота, 

Въ  Сърбия  К,  се  сдружплъ  оъ 
Раковски  (виж.  Върхонно^   нарО')- 

но ничалстао)^  и  ималъ  тЬсно 

сношение  съ  мнозина  по-видни 
членове  отъ  Кара-Георгпевата  пар- 
тия, огъ  които  нЬкои  били  въ 
роднински  свръски  съ  него  огь 
кьмъсжпрхгата  му  Наталия,  сръб- 
кпня ;  затова  сл11дъ  убийството  на 
сръбския  княаъМнханла,  тоЙ  билъ 
Об  ви  н  е  нъ  като  сгьу  частн  и  къ  въ 
това  убийство,  и  ун1'арскпт11  вла- 
1ГГП  НЪ  Неща  го  затворили  и  не 
го  пуснжли  докл-Ь  не  се  доказала 
неп^вата  невпновность.  С.тЬдъ  осво- 
бождението си  отъ  затвора,  дЪто 
СО  яамиралъ  6  мЪсепа,  той  отв- 
ше,гь  въ  Букурен1,ъ.  Въ  това  вр'1;ме 
умр-Ьлъ  Раковски  11868)  и  въ  ср-Ь- 
дага  на  българс1сата  бунтопна  еми- 
грации се  усгЬтпла  го.тЬма  празнина. 
К   достойно  зам-Ьстплъ    генерала 


на  хлнювегЬ.   ОпитЬтъ  билъ  по 
назалъ,  че  отдМннтЬ    вгъор&хеш! 
чегн.    като   Топчтга,    Ха ;  > 
митровага  и  Панайотоппг:» 
ггн  гатъ    Г1>л  Ьмп    сл  Ьл  ■  к- 

изм-Ьиплъ  тактиката  на  -. 
чсската  пропаганда:  уст^ки 
на<горскитЬ  четп'.  тоГ-  (п-.^ццл. 
съ  уотроявапето  на  птинп.  .-"«т- 
км,  бунтопна  колштгти  кь  Вь> 
гарпя,  Рум;&нии  и  С1>1>бии.  к^^кто 
да  се  туршгь  подъ  рж.ководигм- 
стното  на  единъ  иепгр!иец'ь  ко- 
митетъ.  За  пспълн1-пи»'Т0  на  той 
планъ  той  се  поста  вплъ  на  чело 
на  единъ  български  тао»гь  пен- 
траленъ  бунтовенъ  вонвтетъ  л 
румхнската  столица,  :■:;  --"  '  т 
отъ  Левски.    Ботева,    '  1у. 

Волова  п  др.    Въ  сжтою  ьрюс'. 
той    почпж    редактцрап«*Т1>  а   и;(- 
даването  на  в1>ст.  Свобо*)а  \  ш^рвкй 
брой  на  тоя  иЪстнипъ  е  отъ  7-п 
ноемврия  1^69],  на   койго  и^^хт 
ОЬтр.  да    будп    на1юдпия 
българегЬ  и  да  ги    учи    кл 
прндобикЕТЬ  свободата  в  пол«П- 
ческата  си  везавпсвмость.  По  !№■ 
говото    мн-Ьнне,    българскив    пь 
родь  тр-Ьбваше  да 
висимостьта   си    <м 
си  спли,  безъ  да  гледа  на  нпчдя 
чузкда  помонси  «Ю:«Пто  търоп  са^ 
бода,  той  трЬбна   еамъ  дп  «п  л 
спечели»,    говореше  тоЙ.  За  ТО^Н 
българстЬ   трЬбвпше    дп   г»*  11)П^| 
низирагь  отвхтр^  за  г.^ 
стаиие,  и  щомъ  се  яв1;    >. 
ятиа    минута,  да    се    под 
Естесгвенн  см               на  1»ии- 
рия   той   СЧП1               }'бия    е  Р»* 
мазния,    та    поддържаше,    че  ор!' 
тр11бва    да    се    е.поразу^рлП|   1'Ь 
тЬхъ,  та  да  съставимъ  една  Ив> 
канска  федерация»,  а  дц  оа  агв*' 
мсмъ   огь   обн1Ия    врагь    ?И«ю< 
своето.  НеговитЬ1УЪзгледи. 
гаретЬ   пматъ    V    г»'П|-«    сп   


—  813  — 


дя  птхвърлштъ  турското  иго,  спо- 
д^тяшо  п  Ботевъ;  нъ  той  пе  на- 
мирате, че  е  въаможпо  да  се  сдру- 
жиагь  1гь  «традиционно  непапист- 
нвя*  грътгь  и  съ  поб-Ьен-Ьдия  за 
вумркли  народни  глупости»  сър- 
биш». Ц^и  четирс  години  К  да- 
ваше изражение  иа  своето  моишо 
--•"'>>  пр11зъ  СообоОа^  която  п6- 
'■  прЬименува  на  Пезависн- 
моииь,  и  пр1»зъ  това  нрЬме  около 
яе1\»  се  въргЬхж  всичкигЬ  агита- 
тори, които  се  нартшж  апостоли 
и  всжд1'|  въ  България  се  обрапу- 
вахж  ктонове  отъ  българския  цен- 
тралеиъ  бунтовенъ  комигеть  въ 
Букурещъ.  Нъ  самоубийството  на 
Клшчева,  обЬсването  на  Левски, 
Софийското  н  Хасковското  прп- 
мюченпе,  всичко  това  накара  К. 
да  с»^  раяочаровае  отъ  тпя  свои 
любими  ко.мнтгти,  та  да  се  откаже 
доброволно  отъ  комитегското  д1^.^о. 
Ботевъ,  като  по-новъ  и  по-буенъ, 
застжпи  неговото  злЪсго  (вшк.  Ко- 
митстъ  ....);»  той  подкачи  да 
редлктпра  спис.  Знание  (1875). 
Въ  В11!.ме  па  еръбско-ту  реката 
вивиа  тиО  бнлъ  прЬдводатель  иа 
едиа  чета.  Въ  1877,  пр^уь  рус- 
ск4>-турската  война,  той  се  при- 
бра въ  България,  пр1шссе  печат- 
нвхи^та  си  въ  Търново  и  почнж 
изново  издаването  на  Знание,  а 
поогЬ  се  прЬн1;сти  въ  Русе,  дЬто 
ирЬ^ь  зимата  ('мърт1>та  турнж  край 
на  иеговня  жнвоа^ь,  иълень  само 
съ  .\!д;ки.  борбя  и  страдания.  Той 
сочниж  отъ  граи.на  болесть. 

Като  б*>лстрпе'1-ъ,  К.  е  написалъ 
ирЬвъсходяи  пов^Ьсти.  които  из- 
общо пр11дставлява'1'Ъ  в^11рнп  и 
ашво  картини  пяъ  народния  ни 
хнвитъ.  Нцй-забЬлЪжнтелнитЬ  еж: 
Вългаретт  отъ  старо  вр}ьмг, 
НеОа,  Иоеао*)а,  На  чг/Ж(Ъ1  гропъ 
безъ  сълзи  плпнх^тъ,  Танио,  Мешо, 
Три      нарт  ннн     тпъ    бъл  шрскня 


жшютъ,  Маминото  (Ъьт<'Нце, 
Тцрека  паиак  Осв'1»иь  орпгпнал- 
нигЬ  си  ионЬсти,  той  е  нрЬве,гь 
отъ  русскй  романа  на  А.  Пунгкпна 
Ка9ш*панска7па  дъщери  и  два  ху- 
бави расказа  оть  Марка  Бовчка : 
Горпнна  и  Данила  Гучъ. 

Той  е  напнса.1ъ  или  прЬвелъи 
п:адалъ  още  1г{;колко  книжки  съ 
научно  въсннгателпо  съдържание; 
Дп.тска  библиотека  (1872 — 73); 
Раекал*  за  староаррьменншть 
^гора  (1873  —  74);  Кирилъ  и  Мс^ 
тодий,  български  нросв11титело 
(1875);  Соколъ,  първа  книга  отъ 
едяпъ  видъ  христоматии  (1885), 
Като  критикъ,  той  шибате  не- 
милостиво всичко,  което  б1»1це 
произведение  на  подлооть,  шарла- 
тапство  и  пр^ата1ство,  па  и 
всичко,  което  пе  бЬ1яе  съгласно 
съ  пеговптЬ  възгледи. 

Като  поетъ  К.  обръщаше  н<5- 
вече  внимание  на  мисъльта,  па  и 
тя  по-всчето  пятн  е  п(юсто  едно 
впечатление,  отколкото  иа  форма- 
та; нравилиоаъта  на  ригммта  :«1 
него  т(»лкова  не  важеше.  Стихо- 
творенията му  еж  пълни  съ  ли- 
рпзмъ.  По-вечето  отъ  тЬхъ  еж 
политически  сатирп.  Изобщо  тЬ 
еж  написани  по  подражание  на 
I  народнит!*»  ни  н-Ьсии.  Можду  тЬхъ 
се  м^ркатъ  заеми  оть  Шевчеико, 
Хапне  и  Крилова.  По  обработката 
на  мпелит1>  и  поетичностьта  на 
формата  К-пата  поезия  отстжпя 
многч)  на  Ботевата.  За  най-хубаво 
К-лойо  творение*  въ  сггпхош'  мн- 
нува  пЬсеньга  < Хубава  си,  моя 
горо».  01Ъ  одитЬ  му  личи  нАй- 
миого  иеговата  «П^сень  на  Ра- 
ковски ►. 

НЬкои  отъ  К-впгЬ  съчинения 
еж  яздадеии  подъ  редакцията  на 
Захарин  Сччшиова  въ  8  тома 
(1887—88).  Една  биография  на 
К,,  очеркъ  на  неговия    животъ  и 


814  — 


кпшиовна  д-Ьятелность,  иаиасана 
отъ  С.  С.  Бобчева,  с  напечатана 
въ  с.пнс.  Пп(/ка  (Плопдпвъ,  год. 
I,  ки.  I  и  II).  Друго  Оиографи- 
Ч1»с1ш  оцисаицо  ца  К.  е  Зах.  Сти- 
иновото,  именно  Чьрти  09пь  жи- 
чота  и  списателскшпа  &уьятел' 
ность  на  Л,  С.  Каравеловп 
(Лловдинъ,  18ЙЗ).  Една  крити- 
ческа сгудоя,  подъ  заглавие  Лю- 
б^нь  }\араш:и)ггь,  се  намнра  въ 
снис.  Дгнница  (С11(|)ин,  1890 — 91). 
Каранелонъ  (Петко),  Българ- 
ски дьржавнпкь  н  пуб-иникть,  п6- 
млидь  братъпа  Любела  К.,  род.  въ 
Конрпьщцца  П11Ьзъ  1840  год.  Пър- 
вгиъ  се  учплъ  въ  родното  сп  ьгЬсто, 
цоСч11>.  благодарение  на  брата  му, 
Москва,  д^Ьто  свъригилъ  юри- 
ДическитЬ  науки  въ  1870  п  сл'Ьд- 
вахь  една  годниа  филологическия 
факултегь.  ПрЬзъ  пр^Ьбиванаето 
си  въ  Русин  пр-Ьдавалъ  уроци  въ 
частни  училища,  а  пб-сетнЪ  билъ 
волиоиаемснь  учитель  въ  едно 
К1НК('[(ско  училии1е;  освЬнь  това, 
давалъ  скаски  огь  философията 
иа  любителе,  които  му  плаи1а.1и 
богато.  По  причина  на  братовото 
сп  име,  К.  не  смЪнлъ  да  се  вър- 
не въ  България  до  освобождение- 
то й.  Въ  пр11мг  на  русската  о- 
кунации.  биде  назначеиъ  вице- 
губернаторъ  въ  Впданъ.  Въ  първо- 
то велико  народно  събрание  въ 
Ть|)ионо,  на  което  б*Ьгие  подар^Ьд- 
сЬдател!.,  зе  голЬмо  участие  въ 
изработването  на  конституцията. 
ТоА  б1ш1е  протнвенъ  на  пр^^ю- 
жения  отъ  русското  правителство 
проектъ  за  конституцията  и  р-Ь- 
шптеленъ  партизанпнъ  на  во^ 
общото  гласоподавай*;  и  едно1а- 
марната  система.  По-сетн11  б*ше 
пр'ЬдсЬдатель  на  първото  обикпо- 
вино  народно  събрание,  което  се 
растурн,  иа  и  на  дру1Ч)то  сг-Ьдъ 
него,  Въ  първото  либерално  ми-1 


нисгерство    гганд    мниистръ    на 
фипанснгЬ,    а    слЬдъ    подававето 
оставката  на  Д.  Цаико1а  |Ц.  б^к 
тогава    нрйясЬдате-ть],    минк    и* 
п р ЬдсЬлагел ството,    като   ^1. : 
порт*|)ейла  на  мин.  на  фна-. 
Е  управл.  на   мин.    на  оравосх- 
двето.  Сл*дъ  пр-Ьвратя  на  27  апр. 
1881,   когато    князъ    АлексАКДръ 
свали  К.    и   закнязува   пълиочо- 
1ценска     (виж.    БатсмГ^гргъ),    К 
отиде  въ  Шовдввъ,    хЬти  сговх 
учителц  а  п6-оети11    н    кмеп.  на 
тоя    градъ.    I1р1^згь    1883,    кигат»! 
князътъ  възстанови  копститупм- 
та  н  Д.  Цанковъ   образува  кп^^тт- 
нега,  той  се  аавърп&  въ  ' 
Народното  събрание  въ  Ть 
свикано  сл-Ьдъ  нови  избори  ' 
го    избра    прЬдсЬдатель.     ' 
чело  на  една  чясгь  отъ  лг 
ната    партия,    б1н1е    се    р 

протнвъ  водителя  иа  тая  1и, 

Д.  Цанкова,    за  кого1чз  се  в^1)8я* 
иге  че,  но    снорапулгЬнпг  п.  кон- 
сервативната   партпа,    тькмп    м 
направи  из&г]шеявя  в*!»  кои 
цинта.  Пр^дъ    дов1;рие1'о, 
на  г-на  Е.  отъ  пародвсгп) 
ние,  г-нь  Цанковъ  се  отт^члп  -п 
властьта  и  К.  състави    ооиъ  кя- 
бипегь,  та  станк  изпово  ми 
пр'Ьд(;1цатель  и  министръ  и-  ,_ 
нансигЬ. 

Пр^Ьзъ  това  К.-ВО  мипг  --  — 
ване  въ  България    С1л 
боносни    събития:     С1. 
сръбско-българската  вог,.!    . 
Ллександровото    Еасплствепо  01- 
странепие    огь   българскнн    "■  * 
столъ.  Съсдиненлето  —  ь. 
ский  ^1рп,врать  —  стаих  беаъ  не- 
говото знание;  нъ  той  с«  яв!^»* 
щнтникъ  на  народното  д1иа  я  зе- 
лЬгнж,  та  'Бюгарпя  доби  иГ"-'^ 
ако  п  безъ  черупката*  (ви. 
аЬшгниг).     Бкп-арсьгатз    сЯ1а:)Ь; 
въ  сърбско-българската    во1яа  п 


—  В15  — 


дпнЬйд^  на  К.,  чиято  фп- 
илмсова  политики  се  (!Вож.1аше 
кьмъ  пестовиость  въ  управлонпето, 
та  когато  Сърбал  ни  обяви  вой- 
илта,  въ  държавното  съкровище 
имяшс  спестеии  милиони  левове. 
К.-вага  роли  въ  прЬврата  отъ  9-ц 
апгуггь  —  К1гязъ  Алоксандровото 
изп1а)1ае  —  не  е  напълно  И1»1спеш1. 
К.-нитЬ  противници  поддьржагь. 
че  К.  е  биль  участниш!  кь  гцич)- 
вора  (виж.  Лшусть  'М();  К.  отрича 
вскки  учаспие  вь  него. 

Сл^дъ  /^  ащсть  К  биде  на- 
знамонъ  регешт»  |друпггЬ  регенти 
(уЬхж  Стпмвомигь,  като  ирЬдсЬда- 
тель.  и  Мцткщюиь],  \\ъ  са'Ьдъ 
кжсо  врЬме  си  даде  оставката. 
11р1>:1Ъ  1К71  биде  аростуваиъ  и 
воеипий  сждъ  го  оса^ги  на  Г)-го- 
дншеиъ  :1атнорьполЬл*гго;ш  убпй- 
стиото  на  мниистра  Бкачева.  06- 
ьитгиате  сн  въ  ннгелектуалио  сь- 
участничество  въ  едииъ  жич^и»)рь 
противъ  киязъ  Фердинанда.  Оию 
11[1гЬдъ  самия  сждъ  СО  дока;^а.  ча 
н4коа  огъ  показанията  на  свид!^ 
теля  протпв-ь  него,  едвпъ  несъ- 
вършеиол Ьте1гъ  момъкъ,  бЬхж  лъж- 
лива. Отъ  затвора  се  оси()бодц 
«•Ьдъ  3*/г  години,  по  с^иатл  на 
едно  решение  гласу1шно  оть  VIII- 
то  обикиовоно  народно  аьбраиие 
ль  първата  му  сесия. 
■■1-ва'га  личпа  честноспъ  е  една 
РРрта.  която  нпкоЛ  нпкога  не  е 
успорявалъ.  ПрЬзъ  в.1аствупане'1Ч) 
са  той  нищо  не  сполучи  да  спа- 
стри, та  пр-Ь-чъ  злочестпгЬ  врЪ- 
[|с«на  семейството  му  се  ио,\;ь1>- 
■ше  само  отъ  скудната  заилага 
^КБ|БПрхгага  му,    учителка*).  К. 

*)  Г-ха  Екатеринп  И.  К.^^га  е  пе 
сямо  отъ  ипого  годяпя  пооостепа  на 
учвтслското  лвание,  а  ннп  н  книжовна 
Л^ятелпотч  |гЬлко  явлскнс  у  патпл  жеи- 
еки  П0.11..     На  пейното  лианне  п  трудо- 

ЛЛЬЖ&ТЪ     1^1|ДНИТ11     Пр+.ЙО!!!  : 


1{апр'6дъ  чи(игЬхх  за  австрофплъ, 
а  сега  за  русо<|ииъ:  ириятелет* 
му  казватъ,  че  той  е  оть  онпя 
българо,  които  ие  моржтъ  да  еж 
сл'Ьпо  привързани  на  никоя  чужда 
държава. 

К.  е  писалъ  въ,  или  вдххну- 
кал'ь  ниоателе!-}!  на,  разни  в1»гт- 
111ИЦИ:  Ци.локупиа  ^>г>.^^а^тл  (Тьр- 
ново,  а6-сетнЬ  С1и||ня,  1879),  Ие- 
мишсимость  (С|и|>пя,  1 880-8 1 ), 
Игзаниснмость  (11ловднв'Ь,  1881- 
82).  Търнооска  Ионстнтцтя  (Со- 
фия, 1874-87).  Цеговъ  политиче- 
ски органъ  бЬ  до  скоро  в!  Знаме, 
а  сега  е  Лрюпорп^г,  който  се  и:^- 
дава  въ  София  отъ  1804.  ОтъК. 
има  въ  Пловдивското  списание 
Иа1/кп  (год.  1881)  една  длъга  ста- 
тия, озаглавена  Иьлтрската  кон- 
пп н тц ц и н  и  пршКш  ( в  емшть  аъ 
нр/ж  пром}ьнгнин  оть  конссрнашнв- 
натп  партия.  Подъ  неговата  р^-- 
дакция  Иоч11д;да  излиза со||(Нйско- 
то  списание  Библиотека  Се*  Кли- 
менть. 

Карагенъ.  ЦЬръ  противъ  гръд- 
иитЬ  болести,  койго  се  добива 
отъ    сЪверпо-морския    водорас.1Ъ 

Кирц-Гсоргн,  снр.  Черни-Геар- 
I п .  ПрЬдводител ьтъ  на  сърбегЬ 
в-ь  борбигК  имъ  за  освобождение 
отъ  турското  иго,  род.  к&^;\•,  1770. 
въ  околностьта  на  БЬлградь.  билъ 
войникъ  въ  анстрийсната  войпса 
(1787),  кгЬздъ  въ  едиа  хайдупгка 
чета,    която    гонила    гуринтЬ,    и 

Елементарни  цр^тн  по  дгд}/ктшша  Ло- 
гика ОП.  Ст.  Лжепопса  и  1^р^ч,ка  лшн/^- 
ритг/ра  отъ  Р.  К.  Джс<па  (твя  пр111юдн 
еж  илпрапепп  по  апгляАскигЬ  игиання 
на  книгатЬ),  н  Ььлтргкп  01.ржачп  (436 

СТр.    -|-   0    СТ]).    11р1»ДГ0|(()рЬ     ОП.    сьчинп- 

телл),  1-та  часть  отъ  Д-ръ  |[1№чко11ото 
С1лиаснне  Княжгстчо  Иьлшрия  (тол 
!  пр-Ьподъ  е  вапранеш.  но  н-Ькското  илда- 
I  яве  оа  сгчипсввего).  Г-жа  К.-ва  е  {ю- 
,  домъ  отъ  Русе  в  притежава  русско  обра- 
'  :)0!1&нве. 


-й^е  - 


послЪ  стаижлъ  свннарскп  пфго- 
ве1сь.  Нъ  1804,  когато  яничпрсгЬ, 
нгтппски  г(к;подар1^  ии  СЧрбпи. 
огряОилп  къщата  му,  К.-Г.  по- 
дигилиъ  пасеаението  сроиш  гкхъ; 
х])аСфос-гьта  му  и  сиолу  китЬ  му 
скоро  стигижзи  до  угаитЬ  на 
султапъ  Срлпма.  Султанътъ  удо- 
брнлъ  поведението  на  сърбсг1> 
спрЬмо  тшчарот!1,  копто  бпли 
пскланн.  Нъ  пиб1'.д(1телег!^,  па- 
ср1ач**ни  огь  Руспн,  понскяла  да 
обоаиечжтъ  иеяаонспмостьта  сн, 
11р1;:1К11\  таСацската  крЬпооть,  от- 
блъсижлп  босиенскин  и  ткодррн- 
скпя  паши,  цсиритсип  среищ  тЬхъ, 
а  посаЬ  прЬшми  и  Г|1иградъ 
(1806).  СлЪдъ  тия  сръбски  спо- 
луки,    султанътъ      СЕЛЮЧИЛЬ     съ 

сърбетЬ  мпръ  (26  юн.  1808)  в 
припозналъ  К.  -  Г.  за  сръбски 
кцязь.  Французското  нахлуване 
в  ь  Русия  въ  1812  насръдч  ил о 
Турция;  военнигЬд1зЙствпя  между 
турцитЬ  и  сп,рбегЬ  се  почижли 
изново;  турцнтЬ  падвплп  и  К.- 
Г.  бнлъ  принудепъ  да  б"Ьга  В7. 
Русии,  а  атЬдъ  това  в"!.  Австрия, 
Мещу  това  Сърбия  п  ридоб]иа 
не.'тви1.нмостьта  си  подь  ирГ.дво- 
днтелството  на  Милонш  Обр^Ьно- 
вича.  Бъ  1^!7,  К.-Г.  се  вьрнжлъ 
въ  Сърбия,  пъ  бил  ь  убптъ,  казвагь 
по  подотр-Ькателството  иа  князъ 
Мнлоша.  Името  на  първяя  осво- 
бодитель  па  Сърбия  е  останжло 
иа  приличната  честь  у  сърбетЬ, 
и  синъгь  му,  Ллрксандръ  Кара- 
геор1'евичъ,  въ  1842  истнкаль  оп^ 
сръбския  пр11столъ  Милош  ь  ОбрЬ- 
иовпчонмя  СПВ1.  .Милаила,  а.1а  въ 
1858  Михаиль  изново  балъ  по- 
викавъ  на  пр1^ста7а.  Спнъ  на 
Александра  Карагеоргевича  е  Геор- 
ги Карагеоргевпчъ,  сегашнпЙ  нре- 
тепденть  на  сръбския  ир^с^олъ. 
Карагуп.  Птица  отъ  грабли- 
ттЬу  голЬма  колкото  гургулицапг, 


съ    пепелява     перопитня.    г/тм 
чсрвеппкйва. 

Кариджати    (Ст^^^.^^н^^.^. 
веиъ     бмгарски     но1'вода,    коОтъ 
падпж    геройски  въ    борба  за  оо- 
вобожденнето  на    България    <пъ 
турското  вго.  К.  бнл  ь  родеаъ  въ 
с.  Нчме  {кл;зж,1ь-апгчс1Сй  ок» 
вь  1842  г.  Когато  Оилъ  на  4 
дини,   родптелс'11>    «у     [баща 
биль  зсмедЬлецъ].  иепзв-Ьсгио 
какви  прпчппи,    се     пр'1^ссля 
челидт.та  си  въ  Добруджп,  ну^ 
въ  тулчевскиг!.    села ;    ий11ч*1 
семейството  се  341селилц  вь  ТтлчГ 
(1854;.  К'.,  който  се    билъ  училъ 
по  селата,    иродълкидт»    уч*»и11еп! 
св  па  бъ.1г.1рскп  п  на  гръц&я  въ 
гулчеиското  учплии1е.    Кога    сте- 
н.'к.1ъ  па  1г)    п;апнн,    ' 
говъ  зеть  го  зелъ  иа 
си  дюкянъ.   Стефан  ь    бил  е 
чеиъ  борецъ  и  док-гЬ    се   й-. [»-..- 
съ  връстппиигЬ  си,  за1вашЕлъ,р1 
мЬрп    силнгЬ  си  н  съ    вп 
пехленаие.  Рагказватъ.  ч»-  н 
Великгень,  когато  па  ^ 

Тулча  били  събрани  и  ....; 

да  се  бор^АТЪ,  на  редъгъ  шь 
бплъ  и  Стефанъ;  з«  пръвъ  пжп 
той  по;1гьцклъ  славата  иублячя^ 
ПехлеваиегГ.  бнлп  турцц,  Л; 
и  цагане;  Сте(|шиь  надви..:.  . 
всичЕи11>.  Оставало  да  с-е  бора 
на  утрЬшяия  день  само  съ  ед1Я* 
прочуть  борецъ  турчинъ,  па  в» 
Плясатл,  комуто  слщо  нютигъ 
йлд11.т^1ПЙ  великь  Оорецъ  ху  с^ 
за)ш11илъ  да  го  убир  аа  тнпяг* 
лнеао,  което  му  напееть,  п  Оп» 
фанъ  п|^1^думалъ  зетя  гя  да  «7 
извади  тескере,  та  да  мтЮ!^  * 
работи  габаклжкь  въ  Г^мжшпг 

Въ  тая    земя  К.    ш 
Гькмо  когато  Ракоискм 
гърлото  да  вика,  че  т 
ганъ  ие  е  отъ  пров11д1;,и1и-ти,  кь 
1862  той  се  адмпролъ  аь  д*гт 


—  817  — 


на  ведккия  българинъ  н  прп  бом- 
бардирането да  Б^градъ  очуднлъ 
оь  юначеството  сн  всякого;  ар-^ть 
1864  год.  той  ходнлъ  съ  едяа  чета 
хлшове  взъ  балканптЪ,  дЬто  си 
спсчелилъ  и  името  Карш)жата. 
За  това  негово  лме  сжшеотвува 
тоя  анеадоть:  веднжигь  въ  1865, 
когато  билъ  съ  дружниата  си  въ 
сл  [;1     планина     Лрптнп- 

кс..-  анувало  едно  ааптне  на 

коньсъп^снп;  другарегЬму  прати- 
ли него  да  го  сплаши  и  да  му  каже, 
че  планината  е  хлииовски,  а  не 
негова,  та  тука  се  не  1гЬе,  Той 
като  го  застигнхлъ,  м^тнжлъ  се 
на  коня  му  неусетно,  стиснялъ 
му  рки:1^г&,  обезоркжшть  го  н 
поса^  го  луспяЕлъ  свободно  да 
си  иде.  Когато  се  пърнж.1ъ  П1)П 
другаретЬ  си,   всички   яахвапл^1п 

■1в|  М}'  викагь:    ти,    Сгефане,    се 
Япташъ  като  караджа,  сир.  сърна. 
Огь    тогава   той  билъ  изв'№енъ 
между  х&шовегй  съ  името  К. 

ПрЬзь  1866,  когато  Румхпия, 
С11)аъ  попжадането  на  Куза,  се 
бояла  огь  турска  окупацш!  и  Ра- 
ковски, по  желанието  на  Братияно, 
се  обЬнш-ть  да  събере  10—20.000 
българе  воле1ггпри,  за  воевода  на 
тая  войсжа  се  онрГ^Ьлилъ  К.  Иъ 

I    18ЙУ,    около    начало1*о    на  юлин, 
К  и  Хад;си  Димитръ  (м>  прЬисслл, 
съ  124  бунтовници,   подъ  коман- 
дата на  двамата,   ла    българския 
бр*гъ   при    село    Варданъ   и  на- 
кгкзли  въ  Бъл1'ария.    €л'1цъ  иЬ- 
колко    сбивания    съ   войока  и  съ 
потери  оть  башибозуци  н  черке- 
зе.  1С  иа  9-и  ю.гия  наднк  нара- 
ие»гъ  В1.  турски  ржцЪ  т^  м^Ьстото ; 
Канлл-дере  около  Ввшовграхь,от- 
д-Ьто  биде    ;}акара1гь    в^ь    б])ъчка  | 
въ  Тьриово,  и  огь  'пшъ  въ  Русе.  I 
Той    умрЪ    на    21    СЖ1Ц.    м.    въ1 
единъ    каушъ    огь    ранптЬ    си. ; 
Българскитк  ик^ни  въсд'1>вагь  10- { 


качеството  му.  Кратькъ  биогра- 
фяческп  очеркъ  за  К.  има  въкн. 
Сборень  ил  живота  на  вгмар- 
ски  и6-07плични  ммже  отъ  Г.  П. 
Русески  (Ст.-Загора,  1887);  н1>- 
кон  огь  неговитЬ  подвизи  с«  о- 
инсватъ  въ  ки.  Чстшть  (гъ  Бъл- 
гария на  Фил.-Тотя,  Хш)лсн 
Днм  и  трп  и  Ст,  Караджа  ти 
(1^7  —  гтн)  отъ  а  Стоянова 
(11л11вди1гь,  1885). 

1{араджа-днЕ*г  (Сърнеяа-пла- 
нина).  Сгаро-загорска  Ср11дна-го- 
ра,  простира  се  огь  Тунджа  до 
Стр^^ма.  Въ  най-источната  си  часть 
е  тЬсна  и  писка,  въ  срЪдната  — 
е  гЬсна  и  висока,  а  въ  ^шнадиатн 
—  е  П!1й-внсока  н  най-широ1ш,  съ 
диченъ  връхъ  Черни  врьхь^  на 
юго-пст.  )Угь  Юиофгръ.  СрЬдпата 
ансочипа  па  планината  достига 
до  915  метра,  нъ  нЬкон  отдЬлни 
връхове  (Черни  връхъ  и  др.)  до- 
стигатъ  височина  оть  1 100  до 
1440  мет.  (межд>-  села  Аджарь, 
Рахманлие  и  Турия).  ОЬверниЙ 
склопъ  иа  гианииата  е  стръменъ 
и  горисгь,  а  1о:кнпй  —  наведепъ  н 
по-вечето  голъ. 

Карпнби.  Име  на  нккогашнн 
чов1жоидпн  племена  въ  А!ши- 
скиги  о-пи. 

Кярнибс.ко  море.  Часть  щ-ь 
Агла1ггическц  океанъ  между  Ан- 
тилит!!  и  срЬдна  Америка. 

Каряимн,  свр.  (отъ  кора,  пи- 
сане). КвреЙска  секта,  която  при- 
има  само  писанията  на  Ветхня  За- 
в:Ьтъ  и  отхвърля  Талмуда,  който  сгь- 
държа  пр'1иаяш1та  па  1)а»вннит11. 

[Сараитн,  сир.  привърженици 
па  текста.  Еврейска  секта,  кояти 
не  и1фБа  в'ь  ])авцнскит&  пр'Ьдания, 
отхвърли  Талмуда,  и  припознава 
яа  божествени  само  каноническитЬ 
книги  на  Ветхн  Зав^п».  К.  се  на- 
мнратъ  разсЬяпп  въ  Палестина,  вь 
Сирил,  ^ъ  Егиие1'ь  д  въ  други 

52. 


—  818  — 


страни  на  Африка,  въ  Царп^)адъ, 
въ  Полша  и  въ  южна  Русня. 

Каракала  (Маркь  -  Ащ)ГАхи1- 
Аншонинь-Басгшнъ).  Римски  им- 
ператоръ,  синъ  иа  Септима  Севера» 
род.  въ  Лпонъ  въ  188;  на  меда- 
литЬ  обикновено  се  подписва  Ая- 
тоиипъ,  иъ  потомството  го  ла- 
рскло  1Саракала,  по  името  па  едпа 
галска  др-Ьха  (гдинъ  видъ  мантия), 
която  постоянно  носилъ.  Въ211, 
ол'Ьдъ  баихината  му  смърть,  билъ 
припозпатъ  императоръ,  заедно  съ 
брата  си  Гота;  нъ  К.  заповгЬдалъ 
да  убпнЕть  брата  му,  като  го  ис^ 
1'ръги2ии  изъ  майчинитЬ  му  обя- 
тия. На  схщата  участь  той  под- 
ложидъ  н  юрисконсулта  Папвни- 
ана,  който  нн  рачилъ  да  оправдае 
убийството.  К.-витЬ  пжтування  по 
Галия,  по  брЪговегЬ  иа  Дунавъ, 
въ  Азия,  ех  ознаменувани  само 
съ  поразии;  въ  Троада,  той  по- 
ставилъ  една  бронзова  статуя  Ахи- 
лу,  в  за  да  си  състави  едно  поня- 
тие какъ  А'хи.гь  е  оплаквалъ  прия- 
те^ш  си  Патрокла,  запов^далъ  да 
отровшть  любимия  му  освободонъ 
робъ  Фнста,  и  му  направплъ  ве- 
лпколЪппо  погребение;  наЙ-сетнЬ, 
за  да  отмъсти  на  алексапдрийцитЬ 
за  сарказмите  вмъ,  пр1Ьдалъ  гра,га 
нмъ  на  всичкитЬ  страхотии  на  гра- 
бителството :  кръвь  се  проляла 
вс&л:!^,  и  имало  тол кова  м ного 
убити,  че  дори  и  самъ  К.  не  см1)^ 
ялъ  да  доложи  на  римския  сенатъ 
за  числото  на  жрътвитЬ,  а  писалъ 
само,  че  всичк1ггЬ  убити  били 
еднакво  достойни  за  т^ш  участь; 
нйй-сетн*  той  бшгь  убитъ  въ  217. 

Каракалъ,  тур,  Хинщо  жи- 
вотно огь  кочото  семейство. 

Каракалъ.  Румкнски  градъ,  на 
Олга,  154  килом.  на  юго-зап.  огь 
Вукурещъ;  12,000  жит. 

Каракасъ.  Старица  иа  южно- 
амершшгската    ре1Г)*блиЕа   Вене- 


зуела,  18  килом.  огь  Антилсм 
море  въ  една  висока  долина,  блк- 
зу  до  р.  Гвиайра;  70,500  ягг. 
Год1*ма  търговии,  която  стма 
нйй-вече  чр11зъ  прпстантцето  аа 
Гвиайра.  Важенъ  уиинерситегь 
Градътъ,  правилно  съградепъ,  ши 
хубаво  м15стоположение  и  се  радва 
на  вгЬчна  про.гЬть:  л'ЬгЬ  темп»*ра- 
турата  токо-речи  всЬкога  е  огь 
4*18  до  4-20°,  а  зилгй  спада  само 
до  -|-9'*,  —  Осиоваяь  въ  1567, 
К.  до  1811  билъ  с^алпще  а1 
управл.  на  едно  испанско  гевг- 
ралъ-капитанство;  пр11зъ  възсте- 
нието,  което  се  наченя-ю  въ  таа 
година  среп^а  Исшааая,  тоя  гр|хь 
игралъ  гол11ма  роля;  той  е  роди- 
ната на  Болявара.  Вь  1812  Е 
пострадалъ  огь  едно  земетрес^аиг. 
До  1830  той  съставяхь  часгь  сть 
Кодумбийската  република,  а  огь 
17-п  ноемвр.  1831  тая  обласп 
била  припозната  за  незавасжю 
подъ  име  р(*публика  Вепезуела 

Еарикоражъ.  ПлаЕИНско  бърдо 
въ  ср11дна  Азия  (Тибетското  пла- 
то), между  Хинду-Кушъ,  Кувя> 
Лунъ  и  Хима.1ая. 

Каракулъ.  Градъ  В1>  Бухарк 
па  Церъ-Авшаиъ,  прн  вливането 
му  въ  езеро  К,;  30,000  жит.  Сто- 
варище па  тьрговияга  меж;^  ха- 
ви нцнтЬ  и  бухарцитЬ, 

Карамапил.  Страна  въ  к>жвжп 
часть  на  Мала-Азня,  която  отго- 
варя првблазитолно  на  сопшшав 
Х0НСНСМ1  в  оляегь,  а  ва  вшпо 
главните  градове  ех  Коня  в  Еа- 
рама1гь.  Тн  бпла  заво'-  '  1*^ 

1300  огь  Каримана,  ру  -ч* 

жуксни  оултанъ;  и  Пр1^к1пн&да  нъ 
рхп^тЪ  па  турцитЬ  вгъ  1465.  В* 
старо  вр1'>мб  въ  тая  земя  ох  №■ 
ХГизидия,  Исаврия.  Лпкаоншц  По** 
филия  и  западната  частт.  ва  Ве- 
ликия. ЮхнвтЬ  I 
СД  ТаврическптЬ  и^.м*,.. ^ — 


—  819  — 


детЬ  й,  пб-вечето  тюрнмевп,  се 
мотшавдть  еъ  свотовъдство.  — 
Друга  К.,  обикновено  паричапа 
Лерманъ,  о  една  персидека  обласгь. 
която  СО  пр1>д1ия  на  югь  еь  Пер- 
спдсБП  задивъ,  а  кьиъ  с:Ьверъ  съ 
Хорасанъ,  п  на  която  гл.  градъ  е 
Берманъ. 

Караиапъ.  Градъ  въ  азиятсна 
Туровя,  Бонепска  внляегь,  93 
ввлох.  ва  юго-зап.  отъ  Ковя ; 
рводо  20.000  жит.  Въ  Х1У-и  вЬкъ 
К-  (старото  му  оме  Ларанда)  е 
бвлъ  статица  на  румнско-с^дджук- 
ско  кпяжсчтио  Карамаиня. 

КараяОоль,^'/?.  Вь  билярдната 
вгра:  допирано  на  ударс^жяи  кл2&- 
бо,  тпскокь;  пъленъ  сборъ  клжба, 

Караязииъ  (Инколай  Мих.), 
Зваменпгь  русскп  псторякъ,  род. 
въ  бащиното  сн  вмЪние  въ  с.  Бо- 
городвцко  (симбнрска  губер.)  въ 
1766,  умр.  въ  1826.  ПрадЬдт-Ь 
ну  бвлв  татарски  князове;  баща 
Иу.  о*^ицеринъ  въ  оставка,  го  въс- 
ти'п»лъ  съ  иай-гол1^ма  грижа.  На 
15-1\ав1ииа  в-шрасть  свършилъ 
кауквтЬ  си  въ  пансиона  111аденъ 
въ  Москва,  и  пос1*%аилъ  вь  Пр'Ь- 
ображенски  пълкъ;  напусвялъ  во- 
&ЯВОТО  поприще  олЪдъ  бащината 
си  смърть  и  се  пр-Ьдалъ  съвс1>мъ 
Ва  литературата.  ПървитЬ  му  кнп- 
ковни  работи  бплц  пр^Ъводи  итъ 
германски  н  французски:  Лесин- 
Говата  Емилия  Галопш^  Юлий 
Ц1ь,шрь  по  франиузскп  нрЬводъ 
В  др.  Въ  1789  пр-Ьдариель  едно 
[с&туване  въ  сггрансггво,  «за  да  до- 
гьд н  в  образованието  си  и  да 
сл  даде  отчегь  за  положението  н 
влиянието  на  пнсателетЬ  въ  Евро- 
Ва>;  (»бходнлъ  Гермаиня^  1Ивей- 
кария,  Франция  и  Англия  в  обпа- 
>идвалъ  впечатленаята  сп  въ 
Писма  на  единъ  русскп  имт- 
%акъ,  кннга  конто  имала  доста 
ма  сполука,  съсипала  за  вс^ 


вога  псевдо-класичесвата  школа  и 
скоро  бяла  приета  отъ  всички, 
като  образецъ  на  езика  и  ла  стила. 
Като  се  върнжлъ  въ  Русия  въ 
1791,  К.  огновалъ  едно  чисто  ли- 
тературно сппсавне,  подъ  насловъ; 
Московскш  Журналъ,  д-^го  обва- 
родвалъ  множество  вувели  и  пр11- 
води;  Клетата  Лиза,  Наспалия, 
Боярската  дъщеря^  Волтеровата 
Ханриада,  Ариостовпй  Ужасни 
Роландъ  и  др.  Срочната  работа 
дотегнхла  К.-ну,  та  пр^кратилъ 
списанието  в  нздалъ  1гЬеолко  ли- 
тературни сбирки.  Въ  1802  осно- 
валъ  спис.  В1ьстникъ  Европь1, 
което  имало  нечувана  сполука:  въ 
въпреки  тая  сполука  на  списа- 
нието, К.  въ  края  на  втората  му 
годива  р1}швлъ  да  го  напусне  и 
окончателно  да  посвети  таланта 
св  на  руссвата  история.  Импера- 
торъ  Александръ,  като  удобрилъ 
тая  мпсълъ,  заповЬда.1Ъ  да  се  дава 
К.-ну  по  2000  рубли  годишна  суб- 
сидия, и  да  му  се  открицктъ  ар- 
хввитЬ  на  държавата,  по  званието 
исторно(рафъ.  Въ  1810,  К  челъ 
на  императора  свои111  Записки 
пьрху  стара  и  нова  Русия.  Въ 
1812  библиотеката  му  взгор*-1а 
въ  московския  пожаръ  и  едвамъ 
спасвлъ  рлкопнситЬ  си  оть  сво- 
ята голяма  история  на  руссвата 
империя.  Въ  1816,  осемь  тома  се 
довършили  и  царьгь  далъ  60,000 
рубли  за  напечатването  имъ(181в 
—  1818).  Въ  25  деня,  3000  ек- 
земпляра се  распродали.  «Изда- 
нието №11е  гол-Ьмо»,  пише  Пуш- 
кннъ,  €И  ц^ото  общество,  дори 
и  модпптЬ  Ж1'нн,  се  залови  да 
чете  историята,  до  тогава  непо- 
зната: Карамзшгь  се  виждаше  да 
е  открилъ  стара  Русия,  както  Ко- 
лумбъ  б^Ьше  открилъ  Америка». 
Съчинението  строго  копсерпатп- 
вао,    встиясио    ирославлевие    в 


—  820  — 


Опрапдатгир  на  самодържавието, 
се  поправило  много  пмпер.  Ал*'- 
ксандру,  който  наирав1аъ  К  свой 
сьвЬтнвкъ  и  приятель;  той  билъ 
псториЕГъть,  който  разубЬднлъ  рус- 
1'кия  парь  да  въ:1ст!1Новн  полското 
царство,  въ  своето  Мнмшсто  на 
сдинъ  русски  12)аж'()анпнъ  (1819). 
Смъртьта  на  господаря  повлпяла 
много  зл'&  на  К.,  чне!^  мдраве  било 
вече  разнебитено;  лЬкаретЬ  го 
съветвали  да  тръгне  :1а  Цта.1пя; 
нмпер.  Николай  турнж.1Ъ  на  рас- 
положспието  му  една  фрегата  н 
го  пенсионпралъ  съ  50,000  рубли. 
когато  смъртьта  го  покосила  вне- 
аапно.  К.  с  съ  Ломопосова  тво- 
рецъгь  на  русската  проза;  той  г 
отворплъ  пжтя  па  русскигЬ  пи- 
сателе  отъ  Х1Х-и  в1жъ.  ГлавнитЬ 
му  съчинения  еж  пр1;велони  па 
воичкитЬ  европейски  еншш.  Крат- 
ки биогра||>.  бЬлЬ/Кки  за  К.  на 
ечика  ии  има  въ  кп.  Двшкссть 
био*рпфии  на  образцови  р1^€гки 
пши/телг  съ  портрети  отъ  В.  0.. 
пр^Ьв.  отъ  руески  на  Д.  Велкова 
(Шуменъ,  1806).  Едно  К.-во  съчин, 
Ч увапвппи'лп1Ш  и  х'лш)нок}/ъашш, 
два  характера,  е  пр^1>в.  у  нась  отъ 
Цв.  Ви:^прева  (Търпово,  1885). 

Карапусалъ.  Градецъ  въ  ази- 
ятска  Турция,  на  Мраморно  море, 
40  килом.  отъ  Пзмидъ. 

Кара-Мустафа.  Великъ  везирь 
на  султапъ  Мохамсда  IV  отъ  1600 
г.,  пд-наир1Ьдъ  билъ  сеи:1инъ,  па- 
ша, адмиралъ.  Въ  1663  К.-М.  билъ 
главиокомапдушщъ  иа  т}'рскпг11 
войски,  при  обсадата  на  ВЬна. 
Градъгь  билъ  слабо  укрЪпен^ь  и 
не  моглъ  да  се  държи  много:  ала 
полскпй  кралх.  Иванъ  Соб^ски 
пристигнжлъ  па  помощь  на  обса- 
денптЬ  и  разбилъ  турцитЬ.  К.-М., 
кога  се  вървклъ  въ  Турци», 
билъ  удушенъ  по  заповгЬдь  на 
султана. 


Карантина,  5/'/'  "^^-  •  <  -»^ 
40).  1)Уедппелом1.'  .    '-11- 

дяватъ  за  опр'ЬдЪленъ  срокъ.  иЬкога 
40-дпевенъ,  пжшпци  и.1и  сгокл, 
които  иджтъ  изъ,  пли  сл  мппхлн 
прЪзъ  5гЬсто,  дЬто  В11рлува  за1л- 
зителпа  болесть,  1што  холс^ра. 
чума  и  др.  2)  Самото  пр1м:Ктий1- 
не:  в'днсвна  карантина,  15-091^ 
на  карантина.  Оттука  нарантг 
ненъ.  кийго  с«'  отнася  до  караитвн! 

Карань,  Осповаголь.  по  сю- 
запияга  иа  македоиско'1ч>  кралство, 
което  достпгнжло  до  връха  на  сла- 
вата си  въ  царуването  на  Фядно! 
в  Ал«^ксапдра  Велики. 

Ка]»апет]К)В'ь  {//-у*-  Българска 
публициспн  ЧНИ1Ч1  статии  и  (гиЛ* 
П1епи)1,    обнародвани    |гь   яштггЬ 

ОППСаИИЦ  и  0ТП0СЛ'Ь  СЪб|*АН11  п 
0ТД'ЬЛНП  КИПГЯ  —  Сбирка  ОП1Г  '  '•■  ■ 

тни  (СрЬдецъ.   181»Н).  Ь'р. 
^тсаннг  на  Панагюрск' 
нас  ^СрЬдецъ,  189.'?),  .-. 
ш  описание    йрада    Цаш! 
и  околнитп>  му  гемв,  1\раи.'уч    . 
тория    на    българската    черкот 
(СрЬдець,     1894)    —  п» 

ц1ип1И  материали  за  >> :  "-^ 

исггория.  К.  е  род.  въ  иаи;1' 
вгъ  1845.  Учнлъ  се  е  вт.  [ 
СИ  мЪсто   при    ПОНОЙИИЯ   Л|   ' 
Чо.ткот  Хилонд;|  | « 

Юрдана  Пеиова  и  ^  -'• 

рана  Дрннона  и  Н.  Ьончсна,  пр1111 
Др.  и  Бои.  да  отидхть  да  про- 
дължжтъ    учението     се    въ    Ру- 
сия. Споредъ  тошватм  ;2- 
щпа  система,    К.    нп\'.  [Л 
иово-българскпя  гзик^ьп  ш-р&иая> 
слов15нския    (старобълг-:»»"  ь-ня    »- 
зикъ,  измЪненъ  отъ  ру 
и  покрай  тоя  поатЬдли 
зпалъ  и  съ  русския:  - "  >  I  н    1  ! 
той  пзучилъ  доста  > 
писменъ  езикъ.  Вь  . 
въ  Царпградъда  постдпи  иъим'»- 
вото  медицинско  учишце,  къ  и** 


бнлъ  честнгь  да  постигне  жела- 
ввето  ся^  защото  ту  рцптЪ  прнииахл1 
малко  пиело  българе.  Огь  слово- 
С1агатедь  въ  бъдгарскигЬ  печат- 
япил,  той  станлиъ  управатоль, 
па  в  отъ  много  четене  и  дружба 
сь  събудени  нриятеле  научилъ  се ; 
Н  да  драте  автрефнлета  въ  бъ,1-| 
гарсЕИгЬ  костници  Бълшрня,  Съ- 
9п»тникь  а  др.  ПрЪуь  1864  тоЙ 
вапнсдлъ  н  изда.гь,  подъ  псевдо- 
нимъ  Ч(рнотьж(>ь,  единъ  мЬсецо- 
йдовъ  за  18(>5,  в-ь  който  той  :1а 
дръвъ  пдть  не  употрЪбшъ  буквата 
»,  та  тогава  мнозина  му  се  см'Ьялл. 

ВЪТОИ  МЬСОЦОСЛОВЪ  за  ПрЪВЪ  П2ТЬ 

с&  показани  н  дпнтЬ,  въ  конто 
тр^Ьбва  да  се  слава  пауетьта  на 
язв^стнц  български  светци,  както 
н  за  седмочисленпцигЬ,  за  които 
вь  «гьчинонията  му  нма  една  осо- 
бена статия  (виж.  Сбирка  отъ 
Статии,  С1р.  21:^).  ПрЬзъ  1870, 
жь  Цариградъ  се  основа  българско- 
то печат;1рско  дружество  Проми- 
тлсние  (виж.  тая  дума)  н  К.  б^Ьше 
му  пЬколко  годанп  пр'Ьдсг1>датель. 
ПрЬ-ть  1Н7Н  К.,  сь  участието  на 
вЪкоа  нриятеле,  основа  въ  Ца- 
риградъ своя  печатница;  нъ  лрЬд- 
орвятното  ее  опропасти,  когато  Н. 
сдЪдъ  Априлското  възстант^  вь 
1876  захпанжхл;  дд  тег.илйгь  и 
затварягь.  Кднжшъпуснжтъ^К.  про- 
даде основания  огь  него  в^ст.  День 
в  пр^Ьзъ  1878  побягна  отъ  Ца- 
риградъ и  потърси  руситЬ  въ  0- 
дринъ.  ПрЬзъ  всичкото  си  вр'11ме, 
до&тЬ  е  билъ  вь  Цариградъ,  К.  е 
участвувалъ  въ  всичкитЬ  народни 
работи  и  не  е  имало  вгЬстнвкъ  или 
списание,  дЬто  да  не  е  писалъ  по 
нЬщо,  нъ  никога  не  ое  е  подписвалъ; 
пон^Ькога  е  турялъ  нсевдопнмъ 
Чернотьждъ  или  три  звЬзднчки 
^%.  Отъ  освобождението  до  сега 
К.  е  служилъ  въ  София  по  сждеб- 
вото   еЬдомствОг   нъ  по  това  по- 


прище яе  му  е  върий.10,  защото 
сега  (1899)  е  мирови  С2ядия.  Въ 
София  той  постоянно  е  писалъ 
полвтвч.  статив  и  ао  слдебпото 
в1>домство,  нъ  пр-Ьзъ  1884  пр1ь 
ставхлъ  да  пише  такъви,  защото 
го  обвинявали  въ  партнзанство, 
та  почн21лъ  да  пшне  само  кни- 
жовни н  исторически  статив,  — 
между  които  з!  ного  крити  ки  и 
рецензии,  нъ  все  накъ  со  не 
подп исвалъ,  а  тв'ьрд1>  рЬдко  е 
Т5'рялъ  псевдоннмптЬ  Чсрнов^ьждь^ 
Съвррьменникъ,  Старъ  Свси^еникъ, 
и  ошо  и  други  нЬкои  такъви,  както 

и   три    ЗВ113ДИЧКИ   »%. 

Кара-Трнфунъ  п  Яковъ  Край- 
ковъ  или  Трайковь.  Бъ.1гирски 
книжаре  въ  X  \*1-и  в^кт»,  чиято 
кпнжарека  дЬятелность  е  принесла 
го.гГ.ма  полза  на  българското  въз- 
раж.хане.  Кара-Трифунъ  г  билъ 
скопскн  гражданннъ  н  е  въртк1ъ 
голЬма  търговия  съ  церковно-сло- 
в-^^нскн  кнпги  (окаю  1561),  а 
Яковъ-Крайковъ,  книжарь  отъ  Со- 
фия, е  печага.1ъ  въ  Венеция  Пса^х- 
тнръ(\Ь%()),  Чнновнпкь  пр.терец' 
скнй  (Молитвеникъ)  |1570].  За 
тия  двама  книжовни  д11йцн  въ 
а115НИтЬ  врЬмеиа  говори  г-нь  М. 
Дрнноиъ  вь  1(}6им'снъ  (■борникь 
па  Сшвянскити  1)€сш)а,  1^Я0-иГ>ш 

Карат ь,  крнтг*.  фр,  1)  Сте- 
пень  на  чисгогата  па  златото: 
злато  1:2  карата,  злато  20  ка- 
рапш.  Най-чистото  злато  е  24 
карата  и  най-нечистото  слиза  до 
5.  Оттика  надолу  прим^съть  въ 
него  отъ  простя  метали  е  толкова 
голЬмъ,  че  то  н^ма  вече  го^г1>- 
ма  стойность.  Злато  24  карата 
ще  рече  чнсто  злато;  огтамъ  на- 
долу всЬко  намюснне  означава 
частьта  простъ  металь  смЬсена  съ 
златото.  Нанр.  20  карата  злато 
значи  злато,  въ  което  20  части 
с&  злато  д  4  части  прам1>съ  огь 


-822  — 


Простъ  метадъ,  2)  Единична  те- 
глпл1и1  на  драгхигЬпни  камене, 
равна  на  4  :)Ърна  (около  20  сан- 
тиграма): «м)л  диалшнтъ  тежи 
5  парата. 

Караулъ.  Стража;  пазене  оть 
стража. 

Карафа.  италнянскн  компози- 
торъ  (178Г)— 1Н71). 

Кяра-халпсски  проходъ.  Про- 
ходъ  пр1>зъ  РодопитЬ,  съединява 
долината  на  Марица  съ  долината 
на  Арда;  почва  оть  с.  Кара-халисъ 
(Караджаларъ)  и  слиза  въ  К;Ер- 
джалий  на  Арда. 

Кара-хпсаръ.  Санджавъ  въ 
азнятска  Турция,  ходавендигярски 
вил.,  гл.  градъ  Лфионь-КарО' 
хисаръ.  Биж.  Афионъ-К.-х, 

Карашъ,  Име  на  трима  зна- 
менито пталиянскн  живописци  оть 
Ш:10Ш1й.\  ЛуОовнкь  (1555 — 1619); 
Августинъ  (1558—1601);  Ан^ 
балъ  (15С0— 1609). 

Карболова  кислота,  ново-лат, 
(карбОу  вжглснъ).  Вещество,  кое- 
то С€  добива  оть  катрана  и  се 
употр11бява  да  унищожава  зара- 
зателнитЬ  зародиши. 

Карбонари,  итал.  (соб.  зн. 
амиенаре).  Иаиаиянсш!  революци- 
онери, членове  на  едно  тайно  дру- 
жество, което  работило  за  търже- 
ств(т)  на  либералнигЬ  идеи ;  името 
си  добили  оть  това,  че  начинате- 
летЬ  на  това  дружество  (1808), 
Франц,  отечестволюбци,  воито  по- 
бЬгижлн,  въ  времето  на  краль 
Францпска,  огъ  гонението  на  чуж- 
дото правителство  въ  една  пла- 
нина за  пр'Ьпитацието  си  били  ири- 
дтудени  да  правштъ  вхглища.  — 
КарбонаризйЪ.  Началата,  цдеитЪ  на 
карбонаритЬ. 

КарбоиатЬ)  лат.  Об1Цо  назва- 
ние на  солиг1\,  въ  състава  на  кои- 
то влиза  вхглевиолота. 


Карбупвулъ^  лат.  (отъ  кор- 
бункулусь,  вхгленче).  Едно  вр*- 
ме  карбункулн  наричадЕ  два  дра- 
го д1}и  ни  каменя ;  сега  варячап 
така  болестьта  антраксгь  кди  чум- 
ния, гапгрсаозпия  сд-Ьповъ- 

Еардаяонц  гр.  СЪмето  наедно 
благовонно  растение. 

Кардаиъ.  Български  пари  пр^- 
емнакъ  на  Церпха  или  Толерви 
който  царувалъ  отъ  777  до  ^Ю2. 
Историята  споменува  само  непк 
ввт]^  победи  надъ  визаитвйшп! 
Четире  ПАТИ  българската  войска 
разбила  въ  горна  Тракия  войска- 
та на  византийския  амператоргь 
Константина,  за  когото  управля- 
вала майка  му  Ирина,  н  припт- 
днла  гръцитЬ  да  плащатъ  всЬи 
годнна  данъкъ  (791 — 796). 

Кардналгия,  гр.  Болеливла  кь 
сръдцето. 

Вардцв!..  Английски  1*радъ  УнЛ 
ей.1съ),  на  р.  Тяфъ,  2  кя||^| 
отъ  морето:  128,848  жит.  ЧркЛ 
рЬката  и  най-вече  чр^ъ  Гдахор- 
ганскня  канагь,  който  се  С1<об- 
щава  съ  Мертуръ-Тидвнлсяня  ю- 
налъ,  К.  е  стоварпш.ето  аа  ««^ 
л11зната  и  каменовжглищната  тър- 
говия на  страната.    К  е  третсФ) 

;  английско  пристанище.  Цръквап. 

]  нормандска  архитектура,  е  игь 
врЬмето  на  Едуарда  III.    Упввср- 

;  ситегь  (1883).  —  Градъгь  слш^ 
ствува  отъ  1079;  Рибс|ггь,  яор* 
нандски  дукъ,  е  билъ  затвореяъ 
26  години  въ  замъка  слъ  б{1т 
си  Хенрнха  I. 

Карднеори:1лъ,  »/>.  Ба1езя«о 
расшпрочепп!'  на  сръдпгтг,. 

Карднацен  (гръц.  к< 
це).  Едииъ  видъ  миди  «м  •■  • 
мускулни^Н;,    иматъ    дсл    ••  м.1;.. 
дебели  затворнн  м\  < 
разстоинш' отъ  кр.' 
ннагь  още  еднакви,  срьОчесят  я^ 
рунки. 


—  823  — 


Кярдина-тг,   лат.    Въ  рнио- 

катол.  цръква,  всЬкой  отъ  10-гЬ 
висша  духовни  лица  или  архи- 
ереи, които  сгьставятъ  съвЪта  на 
папата;  тЬ  гласоподавагь  вь  ия- 
барапетп  новъ  папа,  който  се  из- 
бира измежду  тЬхъ.  —  Кардина- 
ленъ.  Гяавепъ.  —  Кардиналска  шап- 
ка. Пурпурова  шапка,  която  но- 
скть  кардииа.штЬ. 

иарди111и1ъ,  лат.  Пойна  пти- 
ца* жив^е  въ  северна  Америка. 

Са|»е,  фр-  (соб.  зн.  квш^рпшг). 
П^Ьхота  расположена  така,  каквото 
да  стои  насреща  па  неприятеля  отъ 
четире  страни  схщеврЬменио. 

Варевъ.  Римски  император^! 
283-285. 

Карета,  ншал.  Бдияъ  видъ  по- 
крита гал  ига. 

Кариера,  лат.  1)  Поприще, 
сир.  шкть,  ходъ;  звание:  г4збра  си 
адвокатската  кариера.  2)  1Саме- 
воломиица,  камепарнпца;  м^сто 
отъ  д'Ьто  вадгжгь  камене:  ексило- 
атиратъ  една  карнгра.  —  Нари- 
бристь.  Който  гьрси  поприще  и 
е  р1>шенъ  да  го  придобие  сь  как- 
вито и  да  било  средства.  —  Кари- 
еристически.  —  Който  се  отнася  до 
карпориоти, 

Карнеръ,  фр.  бЪгъ:  конници 
тииахж  аъ  карисръ. 

Карикалъ.  Индийски  грахъ  на 
■сточнпя  бр'Ьгъ  па  западна  Индия 
(Короманделското  крайбрЬ;кие),  при 
устието  на  сдипъ  огь  рхкавегЬ 
на  Кавери;  35, 500  жит.  К.  при- 
наддежи  на  Франция,  и  е  оста- 
тькъотъ  п^когашннтЬ  пространни 
фраиц.  влад'Ьния  въ  Индия. 

Карикатура,  лат.  Изображе- 
ние, което  прМставлява  едно  лице, 
прЬдмЪгъ,  или  събитие  въ  извър- 
пжтъ  и  смЪшенъ  вндъ.  —  Нари- 
натурмотъ.  Хаиожникъ,  който  пра- 
ва карикатури.  —  Нарикатурш. 
ПрЬдставлявамъ  въ  см11шсцъ  видъ. 


Каринтия  (нймск.  Коегп1Ьеп^ 
словЬпск.  Короско).  Ав<триЙска 
областц  има  за  пр-Ьд^аи :  па  сЪв, 
и  на  ист. ,  Щирия ;  на  югъ,  Крайна; 
на  зап.  Прнморвето,  Веиециянска 
область  и  Тиролъ.  Простр.  10,328 
чет.  кнлом.;  яасел.  361,000  жит. 
(токо-речи  вснчкитЬ  католици), 
огь  които  около  70  ^/о  н1&мцн  и 
ЗС^/о  оловене  (въ  неточната  часть). 
ЕС  е  покрита  съ  планини  огь  щи- 
рийскитЬ  и  кроатскпгЬ  Алпи  (Гроо- 
глокнжръ  е  3,797  метра  вие). 
Главната  й  р-Ька  е  Драва,  която 
тече  по  1гЬдата  й  длъжина  (163 
килом.).  Земята  не  е  много  пло- 
до1юдна,  нъ  е  богата  съ  руди. 
Разработи,  на  рудннцитЬ  е  важно; 
жел'Ьзото  е  прочуто  (42,000  топа): 
пскарва  се  и  много  олово  (5,000 
тона)  и  цинкъ  (9,000  тона).  Твър- 
дЬ  развито  е  скотовъдството;  има 
около  260,000  говеда,  170,000 
овце,  100.000  свине.  Земята  за 
житни  произведения  е  малко  и 
бФдиа.  Населението  е  разсЬяно; 
освгкнь  главини  градь,  Клтен- 
фуртъ  (на  словснск.  СсЬ)гес)^  ни- 
кой градъ  не  е  пб-годЪмъ  отъ 
5,000  жит.  Областното  събрание 
състои  огь  37  'йена. 

К.  лдъжи  името  си  на  карнит^ь, 
люде  отъ  келтското  племе,  които 
живели  въ  тая  земя  по  вр4мет*) 
на  христянс!«1та  ера.  РвмлянетЬ 
завоевали  К.  въ  царувай,  на  Ав- 
густа.  Сл'Ьдъ  падането  на  рим- 
ската империя  въ  К.  се  вмъкнхле 
словЬнс.  Въ  УП-и  вЬкъ,  К.  била 
завоеваиа  отъ  баварцитЬ,  мшикла 
подъ  власп.та  на  Карла  Велики, 
пакъ  била  ирнсъедонена  на  Ба- 
вария и  отнета  отъ  Отокара  чеш- 
ски,  въ  Х111-И  вЬкъ  Рудолфъ  I 
да.1ъ  К.  на  ТиролскигЬ  графове 
(1286);  въ  1335  императоръ  Лу- 
довикъ  Баварски  ек  далъ  на  ос- 


-824  — 


стрийскня  и  пщрайския  дукове. 
Отъ  то1'ава  К.  е  били  всгкко!^ 
подъ  властьта  на  Австрия,  осв^нь 
въ  течението  на  иеть  години  въ 
Налол1?о11ово  вр'Ьмс\  когати  влязла 
въ  състава  на  Цдирп&сиото  Ерал- 
ство  (1809—1814). 

Кария.  Старовр^Ьменна  страна 
въ  юго-аападната  часть  на  Мала- 
Лзия,  имала  за  н]>Ьд1ии :  на  сгЬв., 
Лидия;  на  исг.,  Фрпгнн  и  Лнкия; 
на  Ю1^  и  на  зап.,  СрЬдаземно  и 
Егейско  море.  Столицата  й  е  билъ 
гр.  Халпкарнагь,  сегашпий  Бу- 
йрунъ.  К.  първснъ  наричали  Фп- 
пикня,  отъ  гова,  че  тамь  се  били 
заселили  финикояне.  Сл^дъ  това* 
огь  имото  на  първия  си  царь 
1{ирп,  немята  се  нарекла  К.  КарпЙ- 
днтИ,  храбри  и  прочути  по  пи- 
]1атството  си,  говорили  разваленъ 
гръцки  езикъ.  ТЬ  съставяли  н^ 
колко  държавици,  отъ  конто  едии 
били  царстонда,  а  други  репу- 
блики. 11о1^1'Ь  кариЙпитЬ  с1-ан%.зи 
подданни  на  прочутая  Креза,  а 
заедпо  съ  него  подпадпАли  подъ 
перспдското  владичество ;  1гь  дори 
и  Юз  това  врЬме  упазили  царегЬ 
п  закоипгЬ  сп.  Едиа  карийска  ца- 
рица, Артемиза,  придружила  Ксер- 
вса  среищ  гръцитЬ.  Въ  врЬмето 
на  пр-ЬемницитЬ  па  Александра 
Велики  диритЬ  огь  тЬхлата  неза- 
висимосгьвече  съи(у1-,мь  нсчезнагь; 
въ  римско  ир1^ие  само  н^катко  ка- 
рийски  градове  имали  свои  права. 
ГръпнтЬ  гледа.1И  на  карийцигЬ 
като  на  варваре :  тЬ  били  у  тЬхъ 
пр1цм^ть  на  пр^р-Ьцие  и  при- 
ем Ьхъ;  огь  гЬхъ  гЬ  образували 
наемната  си  войска  и  дорийцптЬ, 
съст^ди  на  карийцит^  ги  прода- 
вали въ  робство,  та  огь  това  у 
гръцитЬ  кариепъ  значило  сдщото, 
каквото  робъ.  Покорена  отъ  рн- 
мляиетЬ,  Кария  достав1иа  и  т1;мъ 
зшого  робе,  та  а  въ  Римъ  иариецъ 


япачнло  робъ.  Кария  съставя  сел 
часгь  отъ  АЙДЖ.НСКН  и  Менташе- 
ски  санджацп. 

Карланль  (Томась),  Англ1- 
ски  (шотландски)  астирпь*ъ  п  пу* 
блицисть,  род.  въ  Еклпфачаяъ 
Шотл^  въ  1795,  умр.  въ  Лондокъ 
въ  1881.  Свърп1илъ  въ  Кхчибург- 
ския  универснтетъ  за  духовното 
звание,  нъ  се  посвегилъ  на  л&г^ 
ратурата.  Обичалъ  много  да  чете; 
приказките  за  грамадното  му  че- 
тене ех  токо-речн  басносдоввя. 
Първото  му  сьчиненпе,  ко<'то  обър- 
ижло  върху  него  обществевото 
внимапие,  бн.1о  Шн.\€ро*шн  жч- 
вотъ,  обнародваш»  въ  саяс.  ЬтлЛп 
^^и^аг^п^•;  п6-сетн:Ь  тоЙ  оОнароД- 
валъ  едпиъ  редъ  прЬкраснл  Бр1- 
тическп  и  биографпческв  ех%т, 
които  пръвъ  п;бть  запознал  жо- 
глпчанетЬ  съ  богатството  вж  ю- 
вовр^менпата  германска  масмь. 
1>р;1ПримЬренъ  портр1'тнсгъ^  той 
нзоб|>азнлъ  ПГплера,  Фпхте,  Ек- 
тсра  въ  такьви  шароое,  ватто 
читателегЬ  му  не  били  а  оъц^ 
вали.  Въ  образовацвтЬ  крлихкМ 
въ  Англия  се  усЬтодо,  че  у  тЬл 
се  е  явилъ  еднвъ  литературеяг 
Колумбъ,  който  о&гь  0  откриъ 
едиць  новъ  литераттренъ  сгЬтъ 
На  тоя  перио,'гь  отъ  Б.-вята  ^гЬ»• 
телность  принадлежи  прочутай  му 
Ъ(^г1иг  К<'А'иг^«5,   едно   и  чм 

слгЬшспае    на    велпче(  .  II 

гротескскооч),    Въ    18Я7    К-    '  п; 
родва.1Ъ  своята  История  нн  •;V-^^^<■ 
цузската  революция,  една  пли* 
ска  епопея  въ  про;ш,  •'  ^ 

блесъка  на  с^ога  си.  14  а 

избухването  па  народния  пга?ь 
като  па  Д'Ьло  на  бо'^естм'"  "'  '^в- 
мезида,  които  «когато  «:  и1 

врЬмето>  ра:ф^  -1 

ярость  нат1>>11л, 

ветЬ;  затова  и  за  не1Ч)  \  .\- 

та  е   «една  истина   оО- 


^  ^,„^    ^^ 


—  825  — 


пъкленъ  огьнь».  СхЬдъ  съчнн.  иу 
Чармгамгшь^  Героигть  иГсроспо- 
к.юненисто^  Минмлото  иНастоя- 
т*ппо,  се  явплн  пеговитЬ  Олив:кръ 
аромуелоин  писма  и  ртии^  плодъ 
на  чуд^ччш  учени  нзсчл11лванця,  Ис- 
торията на  ФриОриха  77,  най- 
гоаЬмото  му  съчинеипо  и  др.  К 
бвхь  взбранъ  ректоръ  на  Един- 
бургския  унпверснтетъ  въ  1865 ; 
и,  въ  1873,  биль  паграденъ  съ 
прусския   орденъ  <за  засл}/гау. 

кяр,1икъ-<>атикг.  Ьръхъ  по 
(гЬверння  склонъ  на  ДосиатскитЬ 
Родопи:  2,084  метра  надъ  мор- 
ското  раВ1Ш1Ц1?. 

Ка|1.1исти.  1)  Прпвържиннпци 
на  Донъ  Карлоса  Бурбонски  (Ис- 
ванвя).  Вож.  Карлосъ, 

Карловннги.  ПрЪкоръ  па  12 
Франц,  крале  (752-987);  царували 
ъ  М*'ровишишуь,  п  пр^ди  Аа- 
мншшь.  Тая  династия  се  на- 
рекла така  по  името  на  Карла  Бе- 
днкн,  отъ  когото  се  основала. 

Кар^10В1Щ'ь.  Градъ  въ  унгар- 
ската (»бласть  Кроацин-Славонпп, 
10  килом.  ла  юго-ист.  огь  1Гоге1> 
вардииь,  и  на  дЪснш!  бр]и^  на 
Дунавъ;  5,000  асит.  Прочути  вина; 
извосъ  на  вермутъ.  С^далпшс  на 
!;и  православепъ  архиени- 
|>  за  православинтЬ  сърби  кь 
Австро-Унгарая;  семинарни  за 
православното  и  рнмо-католиче- 
ското  духовенство,  гимназия,  бол- 
ница. К.  е  забЬл1ш:цтеленъ  исто- 
рически по  едпнъ  дог'оворъ  склю- 
ченъ  тамъ  па  14-п  януар.  1699, 
съ  иосркдството  на  Франция  и  на 
Холандия,  незвду  Русия,  Австрия, 
Полша  и  Венеция  отъ  една  страна, 
и  Турция  отъ  друга;  по  тоя  до- 
говоръ  турцптЬ  изостави.'1и  на  Ав- 
стрия и:к1а  Унгария  отвждъ  Сава 
(осв11нь  Темешваръ  и  Б-Ьлградъ), 
Трансилвания  и  Славения;  па 
Цолша  Комин  едЪ)  Додолиа  и  вър- 


ховната а1асть  на^гь  Украйна:  ва 
венециянцигЬ  Морея,  о-въ  Егина 
п  нЬколко  м^ста  въ  Далмация ;  на 
Русия,  Азовъ. 

Кар«10В0.  Градъ,  окол.  ц.  [око- 
лия карлочска  н.ги  сшруьмска], 
пловдивси  оир.,  при  самитЬ  южни 
поли  на  Стара-нланина,  58  Ч2 
килом.  на  с^в.  отъ  Пловдввъ,  17 
на  скв.-зап.  отъ  Калоферъ,  4  на 
юго-ист.  огь  Сопотъ;  7,603  жит. 
К.  има  пр'1^красно  м-Ъстоположение 
съ  хубавъ  климатъ  и  съ  изоби- 
лие планински  води,  които  те- 
кж1ъ  вслд.Ь  изъ  улидитЬ  и  дво- 
ровегк  Въ  турско  врЬме  е  билъ 
единъ  отъ  н4й-ржкид1инпт1|  бъл- 
гарски градове;  тошватннтЬ  му 
многобройни  чаркове  с;б  снабдя- 
вали съ  гайтапъ  европейска  Тур- 
ция, Мала-Азин,  Соена  и  Херце- 
говина, Сърбия;  сегашното  про- 
изводство на  гайтана  е  незиачп- 
те.ию.  Сл'^дъ  оспадането  на  тая 
промишленость,  Евлогнй  Георга- 
евъ  основа  въ  К.  една  фабрика 
ма  П1ае1и1  и  др.,  съ  1г1к1ь  да  се 
помогне  на  бЬдното  население.  К. 
има  и  [юловс  и  пространни  ло:ш. 
Наблизу  се  пакпрать  и  топли 
минерални  бани,  на  които  л1^тЬ 
ходкктъ  многобройни  пос^Ътителс 
отъ  околностьта  за  л11к-ь.  Надъ 
К.  Стара-рЪка  образува  единъ 
прЬлестенъ  висонъ  водопадъ,  на- 
реченъ  Су-учурумъ,  и  Стара-нла- 
нипа  СО  явява  съ  своя  велпчео- 
твенъ  нзгледъ.  —  К.  о  отечество 
наЛ(*вски  и  на  Еаюгия  Георс^нева. 
—  Споредъ  едно  прЪдаппе,  К.  е 
осяованъ  при  дохождането  на 
турцитЬ  отъ  Карлх-бея,  турски 
пълководецъ,  слЬдъ  разорението 
на  гр.  Сушица,  на  истокъ  отъ 
сегашния  гр.  К.  Въ  1877,  К. 
6'Ьше  свид^тель  ва  невсвазаан 
страхотии.  ТурцитЬ,  разярени  че 
пода    царството    омъ,    шО^шх, 


-■826  - 


Токо-рсчи  Всичкото  по-ет^зрастно 
мжжско  Г>ълпфско  население  на 
града.  Всичката  вина  па  карловци 
бЪшс,  че  б-Ьхж  приели  радушно 
русскитЬ  иобЬдитрле,  когато  одио 
от,гЬлеиие  отъ  Гуркошгта  войска 
окунпра  К^  д1Ьто  се  одържа  само 
нЪколко  деня. 

Еарлосъ  (Донъ).  Мадритски  хор- 
Д0П1.  претендентъ  на  исианскня 
нрЬстолть  род.  ш.  1848.  Допъ  К. 
е  внукъ  на  Донъ  Карла,  нампна- 
тсльть  на  карлцтсквтЬ  възстаппя 
нъ  Испания.  Д11до  му  е  билъ  братъ 
на  пспаиския  краль  Фердинанда 
\'11.  Фердннандъ\'11  лмалъ  само  дъ- 
щеря, и  по  пспанския  законъ  брать 
му  Донъ  К.  трЬбвало  да  наслЬди 
пр11стола;  нъ  той  унитожилъ  са- 
лическия  здк01гь,  който  отстрпня- 
валъ  жснитЬ  отъ  прЬстола  (1830). 
Сл!^^  Фординаадовата  смърть 
(18НЗ),  Допъ  К.  бнлъ  провъ^глн- 
с^нъотъ  партията  си  (карлнстптЬ) 
краль.  1Тоддържанъо'п>насрлрнпето 
ИЛ  баскс1;ата  область,  Донъ  К,  про- 
дължавалъ  неприятелската  дЬй- 
ствпя  ту  съ  сполука,  ту  безъ  спо- 
лука, докл'Ь  не  билъ  нринуденъ 
да  б^га  въ  Франция.  Той  умр. 
въТриестъ  въ1855.  Неговий  внукъ 
Донъ  Е^.  изл^е  претендеитъ  на 
испанския  пр'Ьст«лъ,  подъ  името 
Донъ  Карлъ  УИ,  въ  1872,  когато 
Амедсй,  о'Гь  слвойскпя  домъ,  се 
прогласи  испански  краль.  Претен- 
дентьтъ  иочв&  да  търси  правата 
си,  .адщото  считаше  Амедоя  за 
чуждестраненъ  нохитптель  на  пр-Ь- 
стола.  Това  възстанпе  се  свъриш 
несполучливо.  Сл*дъ  отричането 
отъ  пр1;стола  на  краль  Амедея, 
Допъ  К.  тутакси  се  появи  пзпово 
В71  Испания  н  (}дърл{а  едпнъ  редъ 
побЬдн  надъ  правителствен  итЬ 
Войски  съ  своатй  карлп(гги;  нь 
тня  победи  не  му  принесоха  полза, 
тоякова  пО-вече,  че  той  силно  яо- 


дягях  среща  оебс  си  обществ^тт» 
мнЬпае  *:ь  жесгокосггптЬ  си  нахь 
пл1;пснит1л  та  твт»рд11  много  огь 
ппртизанегЬ  му  го  папусилох 
Осв'Ьпь  това,  материадвата  по|- 
държка  оть  легитямветятЪ  въ 
Франция  захвап;Б  да  окал11ва  1 
Донъ  К.  биде  принуденъ  дв  й1- 
пусне  Испания.  Той  жпв^  сега 
въ  Брюкселъ.  Сл^Ьдъ  неслолтват! 
на  иснашщтЪ  въ  америко^иепи' 
оката  война  въ  1898  много  с  гчк 
вореше,  че  Донъ  Е.  тъкми  да  опвп 
щастието  си  аа1съ  въ  Исиашл. 
Отъ  брака  съ  княгини  Нярая 
Пармсва  Доиъ  К.  ама  сипъ,  рог 
въ  1870,  който  сега  е  ск}|пперъ 
въ  русска  служба. 

Карлсбадгка  содъ^  оть  ооб. 
им.  Карл^бадь,  градецъ  въ  Чехи. 
СрТапокиелъ  патръ.  който  се  до- 
бпии  <1р1'>зь  испнряване  карлсбадсп 
минерална    вода. 

Карлсбад  ь.  Гра.хецъ  въ  Чехвя, 
б.1изу  до  Егйръ,  118  кплон.  га 
нст.  отъ  Прага,  -14-1  отъ  ВЬш, 
прочуть  по  топдптЬ  си  минерал- 
ни извори,  които  ^Ьт1^  с<»  посЬ- 
щаватъ  оть  посйтителе  (отъ  15,000 
до  18,000)  отъ  вспчва  части  ва 
Бвроиа.  Постоянното  нясалеяве 
едва  лн  достига  до  10,000  ж«т, 
които  правшл^  килимчета,  оох- 
чета,  вожички.  игли  и  други  др^' 
болпи  за  продань  на  пкттегк 
Температурата  на  топлитЬ  азшри 
оть  117°  до  105**  4»ар.  Воддп, 
що  истича  вс11Нши1евно  отъ  воочп- 
т]^  извори  въ  К.,  се  ирксм^тя  ва 
9,000,000  литра.  Главната  й  л^ 
тавиа  часть  е  содена  с^ряокио- 
лена  соль. 

Карлсруе.  Столица  па  Ведшво 
Дукство  Баденско,  1гЬводко  пи**- 
метра  на  истокь  отъ  Решгь ; 
61,074  жит.  Градъть,  постросгь 
правилно,  съ  широки  улпип  ■ 
хердогскня  дворецъ    вгь   ср^дап* 


-827- 


Ь11а  йного  хубави  сгради,  па- 
нетнацп*  дворцова  бпбл  потека  ст. 
80,000  тома,  публична  библиоте- 
ка съ  90,000,  музеи  н  висши 
учебни  заведения,  оть  които  е 
забЪл1шнтелно  политехническото 
училище. 

Ка1мг.  Пне  на  10  франц. 
крале  (690—  1830);  7  германски 
императори  (742  —  1745),  оть 
които  първигЬ  Т11П  фрапцузсквтЬ 
крале  Карлъ  I.  П,  III;  2  англий- 
ски крале,  }^арлъ  I  (Стюаргь), 
въцар.  въ  1625,  свалеиъ  оть 
пр-Ьсгола  оть  революцията  въ 
1648,  обезглав.  въ  1649  (виж. 
Англия,  иатрия)у  и  Карлъ  II, 
си1гь  на  Карла  I  (1660—1685); 
14  Шведски  крале  до  1844,  тъ 
които  ш1й-с.1авпий  Карлъ  ХП 
(1697—1718)  (виж.  Карлъ  ХЩ; 
4  испански  кра.1е,  и  по  нЪколко 
неаполски,  еавойско-слрдпнски  и 
баварски  кра.1е. 

Кар.]ъ  Велики  или  Карлъ  I. 
Царь  на  франкитЬ,  далъ  името 
си  па  дппастпята  па  карловин- 
ттп»  (742  —  814).  Наст^нлъ 
6апц1  си  Пииннп  Ю&сн  пъ  768  и 
царувялъ  съ  брата  сп  Ю^рломана 
до  771.  Когато  останхлъ  гамъ 
царь,  покорилъ  аквитанцитЬ,  лом- 
бардцигЬ,  баварцпт!»,  саксонцигЬ, 
авар•'т1^;  иъ  едипъ  походъ,  който 
ирЬаприелъ  срен1а  пспанскнгЬ 
арабе,  се  свъришлъ  злочесто.  Въ 
800,  папа  Левъ  Ш  му  възложилъ 
на  главата  короната  па  рцмскитЬ 
императори  и  тогава  империята 
му  се  1фо(ггнрала  М1'*аду  С^Ьверио 
море,  Елба,  Чехия,  ПиринейскнтЬ 
планини  и  Атла1ггически  океа]1Ъ. 
К  13.  бп.гь  волнкъ  не  само  като 
аавоюватель,  а  и  като  законодатель 
и  покровитель  на  на5'ката.  Пмп- 
тиката  иу  била  да  съедини  въ 
едно  разиитЬ  племена  па  импе- 
рията си   и  да  въскръси  н^какъ 


си  римската  пмпорня;  нъ  прЬ- 
емнпццгЬ  му  били  слабп,  та  не 
могли  да  ос^Б1иествнктъ  плана  му. 
Карлъ  М  артел ъ  (лш2т»елъ, 
чукъ).  Французски  пълководецъ. 
съ  блескаш1Т11  си  побКаи  ипдъ  мп- 
врцтЬ  при  Ту11Ъ  въ  732  (•пас1иь 
хржггянската  цавилизация  отьмо- 
хамедаиско  завоевание.  Той  е  ба- 
щата на  Пнпина  Ккси,  и  л1\до'го 
на  основателя  па  династията  иа 
карловннгитЬ  (689  —  741). 

Еар.1ъ  I.  Румжнскпй  краль. 
втори  спнъ  па  князъ  Карла-Ан- 
тоана-Хохенцолернски  и  на  кня- 
гиня Носефина  Ба/1енска,  род.  въ 
Сигмариигенъ  въ  1839.  Училъ  се 
въ  Дрезденъ  (1850—1856),  и  въ 
бонския  унпверситетъ.  Въ  1 859 
постжпилъ  въ  прусската  войска, 
йзбранъ  румжнски  князъ  въ  1866, 
сл-Ьдъ  падането  на  Алексагира  Ку- 
за,  нему  предстояло  да  се  бори 
среща  отказа  на  Портата  да  го 
припознае  и  среща  агитациите  на 
полптнческитЬ  партии.  Съ  ене[)- 
гия  и  добро  държавничество  той 
наднпль  на  мжчммтннгЬ  си.  Въ 
1869  той  се  ожеин.гь  за  княгини 
Елнслвета  Видска  (вшк.  Кармснъ 
Силна),  Въ  1877  се  сънкзи  съ 
Русия  среи1.а  турцитЬ.  ПобЬдоио- 
сипЙ  исходъ  па  воЛната  докара 
на  Румжния  иезависимостьта  и ; 
нъ  въ  СЖ1Ц0Т0  вр-Ьме  тя  биде  при- 
нудена да  отст;кпд  Руспй  Беса- 
рабпе  и  да  земе  въ  зам11на  До- 
бруджа. Въ  1881  кн.  Карлъ  биде 
прогласе1ГЬ  румжпски  крал!».  Бсзъ 
пр1»къ  наатЬдиик-ь,  краль  Кар.гь 
усиновп  за  насЛдпикъ  князъ Фе^и 
дипанда,  втория  спнъ  на  брата  му 
Леопо.1да  Спгмарпнгеискн. 

Карлъ  ХП,  тведскн  краль 
(1697-1718).  сииъ  на  Карла  XI, 
род.  въ  Стокхоломъ  въ  1682:  въз- 
лМть  на  П1гЬстола  сд1цъ  бап;ц- 
ната  си  смърть  въ  1697,  и  въпр1Ька 


—  828  — 


малолетието  му,  съвйгьгь  го  про- 
гласидъ  иа  възрасть  да  поеме 
юздатЬ  на  управлението.  СьсЬдпп- 
гЬдършави  Дания,  Полша  и  Руспя 
помиааили»  че  е  настаняло  сгодно 
врЪме  да  унищожжть  прЬоблада- 
дието  на  Шпецпя  въ  оЬверъ,  та 

СК.1ЮЧИЛЦ     ПрОТИКЪ     ПеНК     СЪ(ЖЗ'Ь. 

Отворила  се  така  наречената  СЬ- 
верна  война  и  Нарлъ  XII  се  обеа- 
смъртилъ  съ  геройскптЬ  си  под- 
визи. Войната  почнлели  данаит^ 
сгь  едно  нападение  на  Холщайнъ- 
Готорпъ.  Хол!цаПаъ-готорпскиЙ 
херно1'Ъ,  който  бплъжененъ  :^а  най- 
голЬмата  сес1'ра  на  Н.  ХПм  по- 
вскалъ  помои^ь.  К.  незабавно  се 
явилъ  съ  една  флота  пр1иъ  Ко- 
пенхагенъ  и  накаралъ  данцптЬда 
искатъ  мир1ь  Отъ  тамъ  се  обър- 
н&ть  къмъ  Курландия  в  съ  8,000 
гавгдп  ранбплъ  при  Нарва  50,000 
руси,  освободилъ  отъ  саксонцитЬ 
Рига,  навл'11злъ  в-ь  Патша,  свалнлъ 
отъ  прЬстола  полския  краль  Ав- 
густа  П.  избралъ  намЬстс  нс1Х)  Ста- 
нналава  Летписки,  ногоиялъ  про- 
тивника си  дори  и  чь  Саксония. 
веговото  ннеаЬдстцеио  владйние, 
и  дпктувалъму  унизнтеленъ  миръ 
при  Алтрапшатъ  въ  1700.  К.  прп- 
добплъ  въ  СЖН10Т0  врЪме  отъ  герм. 
императоръ  свобода  на  съв:Ьстьта 
,за  протсстантнтЬ  въ  Сплезия.  Като 
иапуснх.гь  Саксония  съе,1на  вой- 
ска отъ  43,000  ир11зъ  септ.  1707, 
К.  си  турили  ь  на  ума  да  върви 
право  въ  Москва;  пъ  въ  Смоленогь 
билъ  придуманъ  отъ  казашкия 
хетменъ  Ма^епа  да  си  пром1^ии 
плана  и  да  върви  »а  Украйна,  сь 
надежда  да  повдигне  казакигЬ  сре- 
ща неприятеля  сп.  Ала  въ  тая  на- 
дежда билъ  пзмаменъ  и,  откакъ 
испатилъ  гол"Ьми  патила,  билъ  рш^- 
бигь  огь  Петра  Велики  при  Пол- 
тава  (27  юн.  1709),  и  ноб^.гнжлъ 
ръ  Бендеръ  (тогава  въ  Турция). 


Русия  и  Дааня  па1гъ  наоаднхл 
Швеция  и  АвгусгьП  се отказадъюъ 

А.тгранщатская  договоръ-  Г 
ството  въ  Стокхоломъ  ОТО.1 
ло  нападепинта  иагь  сполуч.-! 
по  К -витЬ  съвЬти  Турция  си 
война    Русвй,  и    Пртъръ  Р 
пспьрйо  се  нам'Ьридъ  В1>   \ 
мжчнотпн.  Нъ   руситЬ   спи. 
да    вдххнжтъ    па   турцит!;   поди- 
зрЬния  относително    крайната  К.- 
ва  ц^1ъ.  К.  билъ  пр1^м11сгепъ  въ 
Ди  мотика,  огь  дйто  сл-Ь^.!!»  н^код») 
врЬме  пзбЬгнжлъ  п  пр^^трЬш^-аг. 
пркгь  Турция,  Унгария  и  I 
нш1,  стигиклъ  на  22  ноем 
въ   Штралзундъ,    който   запииин- 
валъ    храбро    до    23    дгк.    1  !^  1 Г». 
Сл'|1дъ  това  нападнхлъ  Норвегид. 
и  въ  обСч1дата   на   Ф[)идрисхадль 
бплъ  убигь  оть  едииъ    куршуш» 
на  18  ноем.  1718.  СлЬдъ  ие1Ч>кап 
смърть  Швеция,  нстощена  огт  *■  ■"- 
ннтЬ  си,  прЪс^тапзела  да  се 
межд}^  великотЬ  държави-  Тми  ;  п_. 
чов1;къ  съ  гстЬмъ  умь  н»   глЧи  и 
военпнгЬ,  а  и  за    мпрнитК   гър- 
1'овски  и  други  поми{ГЬЧни  "ь'- 
прпятая.    Упорството    му 
ло  до  лудосп.;  па  го  н  плри'-,.  1 
«^блескавий  лудчо>.  Наттис;,  м; 
били  крайно  прости;    егь  яд^:!»'  ^ 
пняне  билъ  въздърженъ;    п&  6>>11 
не  търсилъ  нищо  В1>-пече  отъ  вн 
квото  имало  за  п[ннп'ия  В"Г;  :  г 
Вижъ  Волтеръ,  1/(\</<» Гб'  <1е  ( 
Х/У;  Луидбландь,    Ьопит^  *     - 
XII  11($1ог1а^   пр-^в.  на    Гг11мл::^ 
оть11ен1*на(Хаибургъ,  1835—40). 
Карлъкъ.  Връхь  въ  •  г^ 

Родопи;   2,078    метра    I 
окото  равнище. 

Еариелитп  и  Кнрпкшюцоп 

соб.  им.  Кармилъ.    1^тоггод| 
монашески  орлеш». 

Каряелитска  вода.  Ъихя0Г%\ 

точииа,  иарсчсиа  така  заш< 


—  829  — 


ввд 


вр^мр  ш  яравяли  въ  кармелнт- 
скит%  мопастпрп. 

Карменъ  Гилна.  Литературень 
псевдопимъ  па  румжнската  кра- 
лица Р].1псаиета,  която  се  прослави 
като  писателка.  Тя  е  род.  въ  1843, 
ввдска   (германска)    кпмгпня   и  е 

еменнаца  на  русската  велпка 
гапн  Клепа  Пааювна,  въ  чий- 
дврръ  е  жинЬла  пЪколко  го- 
дини въ  С.  Петсрбургъ.  Въ  това 
ьрЬме  СО  е  учила  музика  при  Ру- 
бинпи^^на.  Въ  1869  се  ожепи  за 
румлнекня  краль  Карла;  въ  1870 
имъ  се  доби  дъщеря,  »ъ  въ  1874 
се  поминк.  Оть  тогава  К.  вече  пе 
добп.  Сл11дъ  дълбока  скръб;»,  която 
й  причини  смьртьгд  на  дъщеря 
й.  т  се  предаде  на  литературна 
дЬятелность.  За  най-добри  нейни 
произведения  се  считагь  Ъичкг 
(шя  Фчп  \)\ш}югИ::(11Ьп1  (1880)  и 
трагедии  МсШгг  Маио1с  (1892), 
въ  която  ТЯ,  като  :шима  скикета 
в;1Ъ  една  румжиска  легенда,  въ 
трагически  обрааъ  е  въплотила 
беспрЬдКаното  честолюбие  па  единъ 
хждожиикъ.  Кралиш!  Е.  гиние  на 
пКмскн,  пъ  псказва  дълбоко  съ- 
чувствие къмъ  Румжнпя  и  много 
е  наиривпла  за  запознаването  на 
Европа  съ  младата  румънска  по- 
езия. Вь  книга  Кишап.  1)1г^>(1ш- 
^т  (Лпипцтп!,  1881;  Н-о  пад. 
1Й89|,  иададена  отъ  неьж  наедно 
гь  Мите  Кремнвца,  тя  въ  добри 
стиюве  е  правела  н1|Колт{о  отъ 
паЙ-ДобрнгЬ  поеми  на  корифея  на 
тая  пиезия,  Александрп.  Пр1^чъ 
войната  въ  1877-78  тя  се  по- 
свети на  спужението  на  раненитЬ. 
ПослйднигЬ  години  кралида  Е. 
пр^Ькарва  въ  Италия,  въ  гол1Ьма 
нервна  разстроеноси.,  докарана  отъ 
неприятностнгЬ,  свързани  съ  исто- 
рията па  дшбовьта  па  нас.т1ьдника 
на  румдшския  п[г)')СТолъ,  княза  Фер- 
динапда,  еъмъ  нраличанат^  фрай- 


лпна  (впж.  В1апс1>о  КоояетеН,  ЕИ- 
ла/|*'Мо/'Ном^^^а*^/а,^1о^IДОнъ,  1891). 
Н-Ьеоп  кралнчини  литературни 
произведения  ож  преведени  на 
езика  ни;  такъви  са  Пиатра 
Лрса,  расказъ  за  истинска  лю- 
бовь,  пр*в.  Ст.  М.  (Варна,  1897); 
Крп.тичннтгь  камьнье  в  Еукург, 
двЬ  повЬстн,  пр-Ьв.  II.  М.  (София, 
1898). 

Каряилъ.  1)  Едно  планинско 
бърдо  нъ  Сирия,  расклопепие  о^-ъ 
Ливанъ.  То  е  деелтпиа  километра 
ддъго  и  се  простира  отъ  иезрае- 
ловото  поле  до  морето,  д!}!^  се 
спръпша  съ  единствения  го.тЬмъ 
лосъ  по  долнот(1  крайбрЬжпе  на 
Палестина.  Тоя  нооъ  образува  за- 
лива на  Се1гь-"/1Сан ъ  д  аркь  (акя). 
—  2)  Името  на  единъ  Иудинъ 
градъ  при  едноименната  му  пла- 
нина около  12  кплом.  на  гогь  0П1 
Хапр(Н1'ь  (Пнйл.), 

Карнаннль,  лат.  (соО.  :ш.  сбпл 
гомъ  месо),  У  западнптЬ  народи 
вр'Г»ме  назначепо  за  увеселение, 
кисто  състои  оть  мЬсницитЬ  п  осо- 
бенно  спрпппата. 

Клрнаиъ.  Село  въ  раявалинигЬ 

на  Тиви  въ  Горни-Египетъ.  Впж. 

Тиви. 

Карниола.  Виж.  Крайна, 

Карно    (Л<иарь-Ипко.ш-Мпр' 

шритъ),  наречень  Лелики  Карно» 

Франдузски    1ч»нералъ   и  държав- 

гп1къ,   уотроительть   на  поб1иитЬ 

на  първата  фран1г>'зска  република, 

военепъ    мпнистръ  и  др.    Въ  Д'Ь- 

дото  на   .1уи   XVI    гласувалъ  за 

смъртьта  на  краля.   Пзгоненъ  въ 

1 1816  оть  Реставрацията  кат1>  ца- 

!  реубиеца,  К.  се  оггеглилъ  въ  Вар- 

I  пшвв,  посхЬ  въ  Магдебургь,  д-Ьто 

I  и    )'мр11.гь.     П6-забЬ.1Ьжигелни'гЬ 

съчинения,    конто   е  обпародвалъ 

;  К.,  сж:  Войншть  на  францужппь. 

За  отбраната    на   укр9ьп€нитть 

мпана;  Црпписка  на  Наполеона 


—  830  — 


Еонатгргпа  съ  грпфа  Кпрно  въ 
течението  на  Стоши,  Дни  (1753- 
1823).  —  Едпиъ  сниъ  иа  К.  Ит- 
Ашнъ  Км  баищ  на  11р1(дс1аат(*ля 
на  Франц.  репуОлтш  Сади  К.,  е 
би.1ь  къ  т1л:т  на  Републиката  въ 
Фрапцш!  ирЬзъ  1848  и  мннистръ 
на  нросв1Ьщеиие'го  и  др.;  той  е 
вздолъ  Запигки  ла  Карно  сгъ 
спна  му  (1801-1804)  и  др. 

Карно    (Сади),    11[)11дс1>датель 

на  фра11цу:»ската  република,  род. 
въЛцмо;к'ь  1гь  18;-17,  п:1Г»ра11Ъ  ирМ- 
сЬдатсль  въ  1887,  убитъ  въ  Лионъ 
въ  1894. 11ижииерннъ  н  полптнвпь 
К  е  бплъ  въ  1871  пзвънреденъ 
Бомнсаръ  ла  иародпата  ;)ащнта  въ 
Хавръ,  три  нхтн  мннис^>ъ  на  об- 
пштЬ  сгради  |Дю(|кфовиЙ  кабпнетъ 
въ  1885];  пислЬдпий  па;ть  раим!;- 
ни  отпослЪ  портфейла  на  общнтЬ 
огради  за  поргф.  на  фииацсии'I^'н 
който  упази  и  въ  миипстерствого 
5'реЙоипе  (18Н6).  К  пръиъ  има 
САг11лостьта  да  нспов-Ьда  дефици- 
тите които  до  тогава  со  крпсхж 
отъ  страната;  въ  схщото  вр^Ьме, 
той  показа  необходимостьта  о'ГЬ 
серпознп  0К0Н0М11И.  Въ  1887,  той 
замк'1'и  вь  прЪдсЬдателството  на 
републ,  Жниъ  Греви,  който  си 
даде  осгавката. 

К.  дойде  на  кормилото  на  упра- 
вленпето  въ  отечеството  си  нсрЬдъ 
Булапа;исгското  вълнение,  което 
много  помогнж  да  утиши,  като  и 
упа:ш  похвална  псправность  въ 
иеньлиението  па  консттуцион- 
ната  си  роли;  достол^Ьпното  му  ио- 
юдение  и  любезноетьта  му  му 
[счелнхк  скоро  всеобН1ото  еъчув- 
'СТвие.  Нъ  и11й-вече  въ  обласггьта 
на  вьнкашната  политика  ое  усЬти 
неговото  влнпнпе;  въ  негово  вр^.ме 
се  СК.1ЮЧИ  русско-(|)ранцузский  съ- 
пкзъ  я  той  прави  посЬщенне  на 
вмнер.  Алекатдра  П  в-ьПетербургъ. 


ЖЦ1. 

1 


На  12  юн.  1Я94,  в^р^ЪxI|  пра> 

денсггпата  по  скучай  па  Лвоосвхв 
и:иожба,  пр1"дсЪдатель  К.боде  про- 
боден  ь  огь  еднпъ  италинискн  аяд})- 
хистъ,  Сапто  Шзерио.  Т11Лот^  мт 
се  погребе  х-ържествено  въ  11а- 
рилгь.  въ  Паитеопа,  до  останкигЬ 
на  славнпя  му  дЬдо.  —  Сл^.тъ  Т]>V 
гическага  смърть  па  Сади  К.,  сж- 
пржгата  му  отказа  да  приеме  на- 
родна иенсия  и  прн  смъртьта  с1 
(1898)  остави  50.000  лева  01 
фонда  К.,  който,  по  нейното  аю- 
лание,  е  назиаченъ  за  раздаване 
помии1,ь  па  ндовнцп  на  работц!. 
Биографията  на  К.  се  намира-^ 
Ваг1|011,  1^'''''  угашЬ  п/^/^лтад 
1а  ]!г(П}ге:  Ва<11  О/?*»»/)/,  рг*'«1 
йе  1а  ]{гриЬи1^ис^  Нч^1о1г€  с/г  ва 
(Парингь,  1888)   п  др. 

1Сарнобатъ«  Гралъ,  окол.  1и 
бургпзскп  окр.,  53  килом.  па  сЬв.- 
зап.  и'п.  Бур1'азъ,  '20  па  зап.  <тгъ 
Айтосъ  и  50*  1  па  еЬв.-зап.  огь 
Ямболъ;  5,625  жит.  Два  киломе- 
тра на  г1^в.  отъ  града  има  став- 
иаа  на  жел1>знпцата  Бургасъ-Ян- 
болъ.  Главното  занятие  на  хнте- 
легЬ  е  скотовъдството  я  земсд^р. 
лнсто;  въ  К.  се  въдшгь  и 
ТИтЬ  карноСнткки  оаце^  нов1т> 
ватъ  най-добра  вгьлна  у  пась,  тиф- 
тика; -ПУЛ  градгь  пронзвож.1а  мноп* 
жито,  царевица  и  ячезгакъ.— До 
К.  0  имало  единъ  старъ  гр^'''  ^ 
врЬме  на  българското  царства  3 
кплом.  на  с1)Веръ  огъ  с^тапшаа 
градъ;  а  4-5  колом.  па  запцъ 
огь  града  пма  разваллггя  па  ^дш 
ста1П1  кр'Ьпость,  на) 
калсси,  за  която  се  л  ^ 
била  развалена  отъ  Т)'рцнтй  ст1кгъ 
завладяването  па  слткг-т—  '^' 
тЬхъ.  Въ  755  год.  до  т;г 
е  имало  сражение  на 
кня:^  Кормисоша  съ  I . 

Каролевг  (Р.  М.),  Ьъ. 
учитедь-сш1сагедь,  ред.  вь.а.^. 


—  831- 


во  въ  1846,  Уталъ  се  въ  родно- 
то си  М1МГГ0  и  отъ  1863  до  1871 
въ  Руеая  (киевската  духовна  се- 
нинарвя  и  квев.  дух.  акадомая). 
Огь  1871  до  сега  е  служилъ 
главно  по  учебното  д11ло :  оть 
1871  до  1877  е  бидъ  учитель 
въ  главното  учв.тдщв  (мжж.  и 
жен.)  въ  Габрово;  отъ  1878  до 
началото  на  1884  инспокторъ  на 
народнпгЬ  учплнта  въ  руссен- 
ската  губерния  [пр^зъ  русската 
окупация  княжество  Бь.1гарпя 
611Ш0  раад1иено  на  губсрипи]  и 
инспекторъ  и  лосл1|  дн1)ект()рь 
на  габровската  държавна  реална 
гпиназия:  оть  юн.  1884  до  9 
августь  1886  б^ше  мин11ст|)ъ  па 
народното  просв^Ьтенш^  въ  Ка- 
»ловия  кабвнетъ;  отъ  1890  до 
(1890)  е  бнлъ  учитель  въ 
софийската  гимназия,  директоръ 
ва  ПЛОВДИВ,  гимн.,  началникъ  на 
отдЬл.  вь  мин  пстсрството  на 
вросв-Ьщ.  п  дпректоръ  на  софийск. 
народна  бпблнцтока,  —  служба, 
която  занимава  и  сега.  К.  е  билъ 
още  пр*Ьдс1цатель  на  тбровск. 
окр.  управит.  съвЬтъ  (ю-1.  1872  — 
авг.  1878)  и  пр-ЬдсЬд.  на  видписк. 
губернски  администрат.  съвЬгь 
(май-юл.  1879).  Той  бЬшр  н  де- 
ппигь  въ  учредителното  народно 
събрание  въ  Търново  и  въ  оби- 
кновенитЬ  народни  събрания  прЬзъ 
1880  и  1884.  На  К-вата  кннжпц- 
на  д:Ьятелность  приналчежи  опи- 
сването или  пр11вода  на  сл11ДнитЬ 
учебници :  1)  Р^кководство  по 
З^пршшпа  метода,  но  барона 
Корфа  (1872);  2)  Кратка  и  иро- 
1  Всеобща  Лсторнн;  3) 
,  1  и  простр.  Свещена  што^ 
рия,  Иопорня  на  Еълюр^^кппш 
Чсрко*$а  и  Истпрнн  на  Хрпапян- 
ската  Православна  Черкоа ;  4) 
профес.  Негсровата  Всеобща  Пс- 
1-и    т.    (Стара  исшрия); 


5)  Коиспектъ  по  Гсохрафията. 
К-ои  разни  статии  н  пр1>води  еж 
напечатани  въ  разни  наши  спи- 
сания. Отъ  1 896  К.  редактира 
11,%  т  гш  сап  пан  и  кь ,  нЬсе  ч  н  о  и  л  к  >- 
стровано  ецисапие  по  пдтсн]ествия- 
та  и  гоо1'рафическитЬ  огкрптин. 
Каролина  (СЬверна).  Една  итъ 
СъединенитЬДьрисави,  има  за  пр1|- 
дЬлп:  на  сЬв.  Виргннпя;  на  ааи., 
планини  Алегани,  които  ш  зЬ- 
лнктъ  оть  Тенесн;  на  югъ,  Ге- 
оргия  и  Южна  Каролина;  на  ист., 
Атлантически  океанъ.  Простран- 
ство 185,322  ч<.т.  Билои.;  насел. 
1,617,000  жит.,  отъ  които  650,000 
негрп.  Населението  на  Северна  К. 
е  главно  земед^лческо ;  градоветЬ 
ех.  малко  и  маловажни.  Скдалип|.е 
на  управл.  е  Рл,т  (12,000  жпт.); 
гл.  градове:  Унлмнигтонъ  (18,000 
жпт.),  Чарлогь  (7.500)  и  др.  Пла- 
нпнитЬ  покрпватъ  западната  часть 
на  държавата;  земята  се  снишава 
къмъ  ист,  К райб рЬжието  е  без- 
плодно и  пъ  ие1ч>  има  обширни 
блата,  1а1то  АлигеЙтжрь  Суамнь, 
РЬкитЬ  Нейнъ-Фнеръ,  Пампико, 
Роаноко  СА  малко  корабоплава- 
телни. ГоритЬ  еж  доста  прост])ан- 
ни;  въ  планинигЬ  има  разни  руд- 
ници, нъ  особено  каменовАглннит 
ц  лсехЬзни.  ГлавнигЬ  произведе- 
ния ех  царевица  (35  милиона  бу- 
шела),  жито  (5  милиона  бун1ела), 
тютюнь  и,  къмъ  югь,  орпзт^,  си- 
нило и  памукь.  Клнмап/гъ  е  мскъ 
и  здравъ,  исв1и1Ъ  покрай  мо- 
рето. Управител  ьгь  на  С1|Верна 
К.  се  избпра  за  четири  1ч>Д11мв. 
Върховното  съдилище  със1-о||  слт 
оть  трц  члена.  ЗлконодйштА 
гкха  ек  една  камара  огь  12ФшрД>- 
ставителя  и  едииъ  св1агьвг«  '  • 
члена;  н  еднитк  и  яу^гтшяЬл  сг- 
бирагъ  по  за  дв!  гчввж.  —  К^ 
открита  оть  шсамакш  Яшс^  V 
Леона  въ  1 


-832 


огь  французскп  протестаити,  които 
С(.»  моелпди  тамь  въ  1562-63,  нъ 
110  процъвтЬлц;  земята  се  коло- 
нпзпрала  огь  англ.  крпль  Карла 
II,  п  коиституипнта  й  се  израбо- 
тила огь  ([шлософа  Лика.  Въ  тая 
земя  се  заселили  най-много  през- 
бите>рпаискп  шотлаидца  и  ир- 
ландци ;  ме;кд}'  поселендит^  имало 
п  моравцн.  Въ  ХУИГ-и  в-Ькъ,  на 
К,  предстояло  да  се  бори  среща 
ипдийцитЬ  и  кралевскитЬ  упра- 
Битсле;  тя  с*>  обявпла  за  незаин- 
СЕМоетьта  отъ  Англия,  н  зела  д^Ь- 
ятслио  участие  иъ  войната. 

Каролнна  (Южиа).  Ед1ш  огь 
СъеданеинтЬ  Държави,  съ  прЬ- 
д:к1и:  на  сЪв.т  СЬвсриа  Кароляна ; 
огь  (гЬв.-заи.  къмъ  юго-нст.,  Са- 
ваиа,  която  ш  ,тЬлц  отъ  Георгия; 
пя  пет.  Атлантически  океанъ.  Про- 
странство 79,173  чет.килом.;  насел. 
1,151,149  жпт,,  01Ъ  които  го- 
л1ша  часть  негри.  ОУдалии;ето  на 
упра1а.  е  Колумбия;  гл.  градове: 
Чарлстонъ  (75,000  жит.),  Бофортъ, 
Камдепъ,  Джорджъ-таунь  и  др. 
Страната  пршича  много  на  СЬвер- 
па  К.  И  тамъ  ниселеняетч)  о  главно 
земед^1ческо,  и  земята  произвояца 
еднакви  произведения.  ГлавииЙ 
управнтель  се  избира  за  двЬ  го- 
дини, камарата  на  прЬдставптелетЬ 
състои  отъ  124  члена  и  сепатьгь 
отъ  35.  историята  й  е  и  тя  еднаква 
съ  нса'ориита  ни  ОЬверна   К. 

Каролнпскн  о-Ш(.  Острови  въ 
Океания  (Микронезия),  на  югъ 
отъ  МарианскитЬ  и  на  ист.  огь 
ФилипинскйтЬ;  открити  огь  ис- 
пандагЬ  въ  1543,  а  наречени 
така  по  името  на  испанския  царь 
Карла  II.  Тия  о-ви  еж  на  брой  пб- 
вече  отъ  500,  малки  п  образуватъ 
една  длъга  верига  (около  2,800 
килом.),  разд:Ьлена  на  н^каако 
купа.  К1нма'1-ътъ  е  мекъ.  земята 
плодородна;  жителетЬ,  оп>  малеа- 


сЕСУГо  ЕЛИ  папуавсБото  племе  ■  С1 
темно-&г1аенъ  шаръ  м  1вош11, 
говоршть  езика  на  островия- 
не1'11  въ  ФилипопскатЬ  о-ви,  Я 
се  татуиратъ;  жснотЬ  пмъ  « 
необикновено  красиви.  ВсУов 
о-въ  има  своя  главатарь;  вои^ 
кнтЪ  се  покоряватъ  на  елши 
цари  който  пребивава  въ  Лдм1ь 
рек'ь.  Карол  п н цптк  ех  исву сяв 
мореплавател  е,  кротки  а  честяя: 
религиозните  имъ  в^рваивя  с< 
прости  и  доста  възвишена.  №* 
селението  е  около  35,000  и  865 
европейци.  Токо-реча  всдчкш! 
жителе  жцв'к1&гь  по  крайбрЬкш- 
та  и  се  храиштъ  почтп  вскизчв- 
телно  съ  произведенЕята  на  рв- 
6оловство1^з.  Макаръ  и  да  еп* 
дЬпктъ  тия  о-ви,  пспашщгЬ  с« 
се  зидоволява.1ц  само  да  ш.щлг 
щатъ  въ  тЬ:^ъ  мисионере.  Влик- 
нвсто  на  тш1  о-пн  се  у  спора,  п 
1885,  Испапвй  отъ  Гериавл1| 
която  окупира  о-въ    И  ^гт. 

огь  глаинитЬ    о-ви;  .12 

кабинеть  протестира  енрргвчесжя. 
Пр11зъ  това  неочаквано  съпр»^ 
тивление  князъ  Бисмаркъ  прш: 
третейския  сацъ  ва  I:  .  .  "ия 
XIII.  който  се  произяо'  а 

на  Испания.  Германия  11р1иц01. 
като  гсЬиа  ва  уи1>реп01'тьтя  св, 
едно  атагалище  за  ваменцп  нхглв- 
ща  и  пълната  свободна  търговвв 
ст»  о-внтЬ.  Едно  възстапие  ив  ввр^ 
линскигЬ  остроиш-япе  въ  18дТ. 
Пспания  поткггка  едвамъ  с|^ 
двЬ  години. 

Карпатски  плапшиь  Год1» 
планинска  системи  ?ь  ср1ап  & 
вропа,  която  се  развива  вгъ  шхь 
на  една  дяга  ме^ду  срЬдаою  »* 
рито  на  Дунавъ  и  подето  1а  вс* 
точна  Европа  (корит:]та  ав  Оде|гк 
Висла,  Днкггръ  и  До.7пп  Дтвпл^ 
Тая  дй;га,  окаю  1 200  килов^  <Л- 
гръпщ   унгарското    поле  п  трян- 


—  833  — 


евлвансЕото  атато,  дЪлн  гп  оть 
схща  Авсгрин,  оть  Моравия,  огъ 
Галиция,  оть  Румхнпя.  Тя  се  про- 
стира отъ  11ресбургъ  до  Оршова» 
и  двата  града  па  Д\'навъ.  —  Кар. 
П4.  с&  най-важната  иланинс1;а 
система  въ  ср-Ьдпа  Европа  сл1Ьдъ 
АляитЬ.  Т^Ьсни  и  каски  въ  средата, 
гЬ  се  издпгать  въ  крантата,  д-Ьто 
севамврагь  иногобройна  расклоне- 
ння  отъ  главната  верига.  Нйй- 
вясоБЦтЪ  пнъ  връхово  еж  въ  Уц- 
гарпн  Айстлюерспицъ  (2,651  мет.); 
въ  Траясплванин,Буде1»е1'И  (2,822 
мет.).  Кар.  пл.  се  дйидтъ:  па  За- 
падни, които  наченватъ  оть  Прес- 
б]г'ргь  и  се  продължавать  до  по- 
точния край  на  Татрски  планини ; 
Еа  С^ьбсрни^  воито  отивать  оть 
источ.  край  па  Татрскп  планини 
до  пзворнтЬ  на  Молдава;  и  на 
Источнгг,  бз^ковинскптЬ  или  мол- 
довски!*!!  илаипни.  ГлаввитЬ  р1}ки, 
която  идлть  оть  тЬхъ  ех  Тиса, 
ДкЬстръ.  Прзть.  Олта.  Хубави  го- 
ра сггъ  смолисти  дървеса ;  жито  и 
височина  до  височина  1,400  метра. 
Изобилни  руди:  сребро  и  злато, 
желязо,  олово,  соль  п  др.  Няколко 
прохода  мпнувптъ  пр^кп.  плани- 
витЬ.  Ияобпш  карпатский  клпмать, 
въпреки  южното  положение  па  тия 
планииК*,  е  мшлч)  суровъ.  Въ  Карл. 
НА.  жияЬщтъ  унгарци  на  сЬв.- 
зап.  и  на  юго-ист.,  сдов^но  на 
сЬв.,  румжнци  па  ист.  и  югъ  и 
ккмцв  въ  околната  часть. 

Еарпократяпн^  оть  соб,  им. 
Гяостическа  сеета  отъ  Х1-и  вЪкъ, 
яоято  иска.за  да  съедини  христян- 
ското  учение  съ  езическото. 

Кнр110.1огин(гр.  трпоа,,  пло.тъ: 
мпось,  сюви).  Наука  за  плодоветЬ 
В  сЬменага  на  растенията. —Кар- 
оологь.  Окя,  който  ие  занимава 
сь  карпологаята. 

Каргъ.  Градъ  въ  русска  Ар- 
меиия,   яа  русско-турскигЬ    п^Ь- 


дЬли,  136  килои.  ва  сЪв.-ист.  отъ 
Ерзерумъ;  12,000  жит.,  пб-вежгго 
арменци.  Кр&пость  съзидана  отъ 
султаиъ  Мурада  Ш.  Въ  1828  ру- 
ситЬ,  подь  началството  на  Паске- 
вича,  прЬзеди  К.  Въ  1855,  тур- 
цитЬ  блескаво  бранили  К.  шесть 
месеца  подь  началството  ва  ан- 
глийския генералъ  Уилямса.  Въ 
началото  на  войната  пр1>зъ  1877- 
78  К.  б1!де  обсадепъ  оть  руситЬ, 
нъ  освободенъ  пр^зъ  юлия  оть 
Мухтаръ  паша;  обсадепъ  павъ 
прЪзъ  есеньта,  той  биде  зеть  съ 
прнстлпъ,  па  ()-и  ноем.  1877.  Но 
Берлинския  договоръ  оть  1878  К. 
останх  на  руситЬ. 

Карта,  лат.  хартиоиъ  листъ. 
1)  Чъртежъ,  който  представлява 
часть  отъ  земята,  или  часть  оть  пе- 
бото,  съзв^дията  и  др.  2)  Игрална 
княга.  3)  Списъь-ъ  на  ястия  и  пи- 
тия въ  гостиппида.  4)  Виж.  Ви^ 
^шгна  карта,  5)  Пощенска  карта 
значи  отворено  писмо ;  писмо,  кое- 
то състои  отъ  едиа  ианнсапаБарта^ 
която  се  праща  по  пощата  безъ 
да  е  приключена  въ  пликъ, 

Картагена.  Испански  градъ 
(Мурпия),  на  Средиземно  море, 
при  политЬ  па  сиера  Картагена; 
84,230  жит.  Първокласно  военно 
пристанище,  едно  оть  най-добритЬ 
въ  СрЬднземно  море.  Кр^пость. 
Едно  врЪмс  въ  К.  е  бнлъ  н4й- 
гол)^миЙ  арсеналъ  не  само  въ  Ио 
пания.  а  въ  Квропа.  Градъгь,  за- 
обпколепъ  съ  сгЬпи,  има  маврева 
нзглсдъ:  неговитЬ  улици,  съборвж 
цръква  и  развалините  яа  сп^" 
.замъкъ  ех  маврсва  направа  К.« 
соързапъ  съ  Мтрцая  и  съ 
по  жел(>зниц,а.  Фабр| 
платна  и  за  стъкло, 
риболовство.  Въ 
работна  пето 
руди.  Тоя  грвдк 
коловнд  ад 


-  834  - 


Сгьграденъ  оть  Асдрубала  въ  242 
пргЬди  Р.  X.  подъ  името  Нови 
Картагевъ.  Подъ  римската  власть 
билъ  иа(1-важнпй  пспапски  градъ 
до  нахлуването  на  варпарсгЬ.  Билъ 
ограбеиь  отъ  готигк,  а  пб-сетнЬ 
Силъ  столица  на  едно  маврско 
Еняжество. 

Киртн1'(41ски  събори.  Цгрко- 
вип  еъОпрн,  които  станлити  въ 
Картагеи  ь.  главпий  градъ  на  Афри- 
канската римска  область.  Та1гьвн 
събори  иуброяватъ  до  :^2,  отъ  го- 
дина 200  дп  година  594.  Отъ  тия 
събори  най-главни  еж  Съборитгь 
п<ц}ъ  щпьдаьОатслстаото  ни  се. 
Кищшана.  Тоя  велпкъ  карта- 
генскн  ся  пскопъ  събралъ  нодъ 
пр-ЬдсЬдателството  си  8  събора  въ 
7  годи  ни.  Г>  )Л  Ьм  и  Й  вън  росъ  за 
падижлитЬ  (1(1р81),  снр.  :т  ония 
христяпо,  които  били  отстжнили 
ОП.  цръквата  прЬзъ  Дециевото 
гонение,  завималъ  н*Ьколко  отъ 
тия  събрания:  да  с<>  допутагь  ли 
тия  паднжлв  накъ  въ  единение 
съ  цръквата  и  др.?  Едп1гь  всс- 
важс-нъ  въаросъ  билъ  н  тоя:  да 
се  кръщаватъ  лн  вторично  хрис- 
тниш1),  конто  бп.1и  кръстели  отъ 
еретици?  Въ  събора,  който  събрал'ь 
въ  255»  св.  Кнлриаиъ  се  про- 
изнесъ^гь  утвъ[|Дптелцо  н  32-та 
владици,  които  присжтствувалн, 
спод'Ь.1пли  м1гЬнпето  му.  Нъ  папа 
Стефанъ  го  отгвърлилъ,  и  запла- 
иш.1ъ  а(|фпканскн'гЬ  &1адици  да 
11р1т.г»сцс  общението  си  съ  'Н1гь, 
ако  не  си  нром-кнжтъ  М1гЬнцето. 
Св.  Киприа1гь  пасгоялъ  на  въз- 
гледитЬ  си  жпвостно  и  въ  25() 
събралъ  новъ  съборъ.  който  ги  и 
подтвърд1иъ.  Понеже  папата  е11**р- 
гично  поддърнсалъ  рЬшението  си, 
св.  Кипраянъ  свикалъ,  схщага  го- 
дина, великия  картаггнски  съборъ; 
гласувапитЬ  вече  канони  бплп  още 
едшьпгь  подтвърдеии.   Гонението, 


що  настанхЛо,  п  въ  ко*^тв  з 
Киприан-ь  ио'гьрп'клъ  мхм 
ството,  турнхло  край  на  прь.^и^г- 
ията.  Когато  се  възстановял, 
мнрътъ  дожив-кзитЬ  Д|{>рикаискп 
владици  се  отказали  отъ  бо{»бат;1, 
и  властьта  на  папата  въсгьрхг- 
ствувалп. 

Картнгенъ  (картагенскя 
тадашп^    Новъ    Градъ).    НйВ- 
лнкий  градъ  въ   старо    врЬм* 
сЬвернин   брЬгъ   на    Л<{>риБа,  иг 
сегашни    Туннсъ,    осиованъ    игъ 
финикияне!^    около    800    годвяв 
пр1^и  Р.  X.  По  едно  оказа  в ' 
градъ  билъ  основанъ  оть  К'1 
Дидона   (ви}!и   това    име),  игь 
в1>роитно  е,    че  той    вгь;{иаш1] 
като  едно  финшшйско    тьрго! 
стоварище     поради     сгодното 
м1;сгоаоложени»\  За  развитп<тх>  иу 
се  ;и[ае  твърдЬ  малко.  Св1^..тЬ1Шнп. 
които  имаме  за  него.    ех   гк^шп 
и  едностранна  дори  н  за  в; 
когато  билъ  вече  столица  и 
важ^Iа  ]>епублика  и  едииъ  ог 
велпкигЬ    търговска    гр1 
свЬта.  ПрЬдц  разорението  м] 
то  на  жителегЬ  му  боло  700.1 
Населението  състояло  отъ  ф| 
квянеиливийски  олемена.  Я1 
че  П1Я  фнвикийска  к^ионяя  ое 
вила  бържг,  занюто  още  игь  V 
в-Ькъ  владЪала  цялото  приморие 
Нумвдпя  до    Кирипея.    Въ 
Тнръ  се  съсипва.  Ка{ггагеиъ 
сгЬдва  всичкнтЬ  му  а^адйавя 
Ср1>днземно  море.  Коренна,  Са! 
ншь  Малта,  Вал^арскатЬ  о-ви' 
негови ;  той  <М1  настанява  въ  1Ь 
иии  и  зпиа  западна  Саивлкя. 
той  ср11и1а  гръцитЬ,  които  ое 
рБКтъ  сь  н«.'Го  за  иървснсгЕ 
о-ва.  Огь  0К0.10  550  до  2) 
таге1гь  продължава  наета 
си   и,   въпрЬки    несполушстЬ 
каквато  била  неспалуката  му 
Химера  въ   480,    въпрЪкж 


'давгрсия  на  Агаток-та,  който 
др1№ес1|ЛЪ  войната  въ  Африка 
(авг.  310  — оет.  307),  въпреки  съ- 
зак.1етпята  на  първптЬ  му  граж- 
дане,  Хапона,  Бомилкара,  които 
осш).111  да  сганхтъ  царе,  тацъво 
бе.10  упорството  му,  че  щ-Ьлъ  най- 
оетн^  да  покорв  1г1>.1а  Сп1шлпя,  да 
не  се  11ам'Ьрвлъ  тогава  сре1иа  рпи- 
СЕата  република. 
Като  сгаваиъ  съперппкъ  па  Рпмъ, 
Картагенъ  билъ  прниуденъ  да  во- 
юва съ  него  три  войнп,  наречеив 
пунинг^ст*  (картагенски). 

Въ  първата,  която  траяла  24 
години  (264—241).  тпя  двЬ  ре- 
п>'(|Лнкц  огпшии  силцг!^  си;  въ 
втората,  която  траяла  17  годнш! 
(219—202),  Рамъ  ннималко  щЬлъ 
дд  погане,  ч]гЬзъ  побЪдопосиото 
шествие  на  Анибала,  който  по- 
б||ДНЛЪ  рпмлянетЬ  по  брЬговогЬ 
на  Теснна,  близу  при  езеро  Тра- 
звмена,  н  при  Кана;  нъ  прниу- 
денъ да  се  върне  въ  Картагенъ, 
той  билъ  поб-Ьдет.  при  Зама  (на  ] 
югь  отъ  Картаггнъ),  отъ  Публия ' 
Сципиона  Лфрикпнеца  (202);  въ 
третата,  която  тралиа  блиау  4  го- , 
дннн  (149  —  140),  Картагенъ  билъ 
съсипшсъ  до  основа  огъ  Сцигш-\ 
он<л  Емнлнпна  Афрнкан^^-ца  II. 
Швсть  деня  бойтъ  нродълзкавалъ 
въ  улииптЬ  на  града,  и  седемяа- 
десегь  деня  завоевателетЬ  го  разо- 
рявали  съ  огьнь.  Страната  ста- 
няиа  рпмска  область.  Кай  Гракхъ 
аснра  тил  ь  0,000  поссленци  да  осно- 
вЛкГЪ  новъ  градь  на  м1клч)ПОЛо- 
жението  на  Картагенъ.  Градьтъ 
се  нареклъ  Юнония,  нъ  но  про- 
цъвтЬлъ.  Августъ  иодновилъ  гра- 
да н  нови  Картагенъ  станжлъ,  вт1 
вто1>ия  и  третия  в^къ  оть  хря- 
стянската  ера,  единъ  отъ  най-ху- 
бавитЬ  градове  на  римската  им- 
перия. Въ  У-п  вЬкъ  впшкхлють, 
конто  били  нахлули  въ  южна  Ио 


паняя,  основали  въ  Африка  крал- 
ство и  вапдалский  кра.1ь  Генсе- 
рикъ  си  направилъ  Картагенъ  сто- 
лица (439).  Велисарий  съсипалъ 
това  кралство,  завоевалъ  Карта- 
генъ (533)  я  го  наименуво.ть  Ю- 
стиннана.  Въ  УП-н  вЬкъ  арабе- 
т1ц  а  в-ь  Х\'1-п  турцитЪ  турнхли 
рхка  на  сТ1)аната:  и  сега  двЬ-трп 
сглца  и  п1^колко  развалини  се  на- 
мнрагь  на  м'Ьсгоположонпето  на 
Картагенъ.  Сегашната  държава  въ 
нартагенската  страна,  регентство 
Тунись,  се  управлява  оть  насхЬд- 
ст^венъ  маврскн  киязъ,  който  носи 
титлата  бги.  Много  врЬмг*  по  име 
подчинена  на  Турция,  тая  дър- 
жава е  сега  подъ  нокровптелството 
на  Франция,  която  нк  за1иадЬ  въ 
1881  при  протеста  на  В.  Порта. 
СЬмената  на  разрушението  се 
Картаге1гь  носи.1ъ  въ  себе  си.  Нар- 
тагенската република  е  била  оик 
гархпческа.  ЧленоветЬ  на  съаПси 
300,  се  избирали  отъ  нйй-богашА 
семе  йства .  Тоя  съв-Ьтъ 
пзпомежду  сп  единъ  комнтяъ 
30  дугип,  и  нон1жога 
малък'ь  само  оть  1 0  душа, 
па  който  стояли  двама 
подобни  на  двамата 
сули,  нъ  бнзконмво 
емн;  едно  просто! 
е  исказвало  Ж1 
крацнята.  Въ 
еж  ркководидн 
е  билъ  едва 
една  страш 
нила  11рЬяр%тт 
оть  дрхгв  гш  Я1 
сана  по11«'с^  ^ 
на  Ба 
ва.1В 
но 
щш  ш 


—  836- 


тагенската  войска  състояла  отъ 
покорони  лпвнйци,  парти  нуми- 
днДци  и  роОе;  тая  войска,  дви- 
жима оть  едипствената  надежда 
на  печалата,  ЕгЬмала  солидностьта 
на  легиопитЬ  оть  римски  граждане. 
Това  0  твърдЬ  ;тб11Л'Ь;кнтелно  въ 
свръска  съ  обстоятелството,  че  Кар- 
тагенъ  е  располагалъ  съ  голяма 
военна  сила.  Флотата  въ  първата 
пуническа  война  състояла  отъ  350 
кораба,  конто  носили  150,000  вой- 
ника. 

За  езика  на  картагенянетЬ  може 
да  се  говори  само  пр:Ьд1юложи- 
те.1но,  затиото  аа  това  намъ  ся 
останжлн  малко  данни,  а  именно 
надписи,  които  намиратъ  въ  Си- 
цилия, еа  о-въ  Малта  и  въ  Кар- 
тагенъ,  а  особено  н'Ьк'ако  фрази 
въ  Шавтовата  комедия  Рост11т, 
По  тия  малки  остатки  огь  карт. 
езикъ  заключаватъ  сдмо,  че  той 
е  би.ть  сюденъ  съ  финикийския 
и  еврейския  езици.  ~  Колкото  се 
отнася  до  изящнптуь  искусства, 
съмнително  е  да  ли  картагеняне- 
тЬ ех  били  напрЬдняли  въ  тЬхъ, 
макаръ  да  еж  ги  уважавали;  по- 
сл1Ьдното  се  замючава  огт)  т<;»ва. 
че  картагенскпгЬ  пълководци,  ко- 
гато между  военната  корисп.  имъ 
падали  на  ржка  статуи  и  кар- 
ТЕНИ,  всккога  ги  исщтщалп  въ 
отечеството  си.  —  Религията  на 
картагенянетЬ  се  виада  да  е  била 
въ  сжщность  еднаква  съ  фини- 
кийската —  кчаняне  на  звЬздитЬ 
и  на  опля.  Молохъ  е  билъ  гла- 
вното божество,  и  нему  принасяли 
жрътва  д-Ьца  и  робе.  Най-висшето 
природно  проявление  на  това  бо- 
жество било  слънцето.  Осв^нь  на 
слънцето,  картагенянетЬ  се  кла- 
няли на  Астарта,  боганята  на  сти- 
хиитЬ  и  др.  —  Тьрювский  гений 
на  тон  народъ  е  иай-заб'1'*л1;жи- 
тслиото  нЬщо;  нешвитЬ  търговци 


ся  посЬшавалп  вс^^ 
и  островъ  на  Ср-Ь^дизехно  море; 
неговигЬ  кервани  ох  проешЕвап 
нр^ъ  Сахара  до  злато-пронзв*- 
дителнитЬ  страни  па  Н|1п*рЪ|  I 
пр'Ьзъ  Лявийскята  пустиня  до  »> 
митЬ  покрай  Ннлъ;  отъ  неговото 
пристанн1це  Котонъ  иагЬзза  оная 
Ханонова  флота,  която,  още  яъ 
460  прЬди  Р,  Хп  нзсхЪдвала  щвЛ' 
брЬжията  на  Атлантнческ!  «№- 
анъ,  отъ  Англия  до  ГвЕмейса 
заливъ. 

Кнртняинъ,  лат,  Вапсвт^]- 
ното  вещество  на  гаафраяа. 

Картаяъ.  }{ефталимовъ  п^СА. 
който  се  нарича  и  Кнриатвяхк 
(Библ.). 

Картезнаннаяъ  (отъ  Карт^^и^ 
усь,  латинско  име  на  Декарп^ 
Име  на  Двкартоватафвдос<)фвя.— 
Картезианецъ.  Посл^доватехь  я 
картезиянизна.  Виж.  Декаргщ^ 

Картеть,  рус.  Артвд^11сп 
снарядъ:  тенекиена  кутвя  попа 
съ  корнтуми,  която  се  стрЬля  сь 
орждие  (то1гь)  за  блиска  отбряв& 
1Сартие  (Жакъ).  Фраиц.  1№ 
реплаватель,  открнлъ  Кашда  п 
1534. 

Картина,  мт.  изображвак 
образъ  па  платно,  княга  в  др.  & 
Въ  прьнос,  см.  I)  Гледка;  пр1а' 
агЬти,  конто  се  пр^дставятъ  наедм 
пр'Ьдъ  очитЬ  ни,  и  ни  правшгь 
впечатление:  отъ  в;)ъхь  Вшятш 
откриваме  веАПКолпрпна  карги^т»; 
2)  жнвос1'ПО  прЬдстаазение  ва  1Аг 
що,  устно  или  писиевно :  мюй  р»* 
сут  в^ьрна  картина  на  наштт 
избори. 

Картина  (жит),  Пр^впа]»- 
виете  на  н^кое  събнтве  *1р1п 
групиране  човЬци  въ  1грига1 
стойки.  Такъва  грула  сгот  жъл- 
чолива  и  неподниква. 

Картичка.  Умалително  (гп  ««^ 
та:  тиитна  карти*4к,1 


-837- 


ушит- 
ШВ23) 
~  Ка 


фрш   Дебела   книга, 


Картофъ^   герм,   Барабой,   па- 
тать. 

Картрайтъ.  Зшшенигь  англий- 
ски механпЕгь,  изоОр'йтатель  на  кш- 
-тькачки  и  дьраца  (1743  — 
23). 

Картунгь,  фр,  Фишекъ. 
Каргь  бланшъ  (саНе.  Цапске), 
фр,  (соб.  зн.  б^ла  карта  пла  лисгь). 
Пъ2на  власть,  неограничена  сво- 
бода да  прави  човгЬкъ  каквото  си 
ще:  даде  ми  карть'6ланшь. 
КарузелЪу  фр.  Надирппкване 
Бодесници.  съ  коне  и  др. 
Кархаяисъ.  Гродъ  при  запад- 
нЕН  б{гЬгь  на  Евфрап»,  на  чипто 
развгиини  п6-сетнк  би.гь  основавъ 
Иераполъ;  сегашното  арабско  име 
5г1>стото  е  Лераблусъ  (Библ.). 
КарЬ^^въ  (профес.  Николай  Ив.), 
гсски  исторнкъ  и  ооциолопь  род. 
1850;  св'ьршилъ  курсъ  по  но 
рико-филологвч.  факултетъ  на 
Москов.  университетъ  въ  1873.  Въ 
1876  вздържалъ  магистерскн  ио- 
питъ;  сега  занимава  катедра  въ  ие- 
рбгрг.  университеть  и  на  висиш- 
женскн  курсове.  Ш1Колко  негови 
чинения  ся  преведени  вече  на 
ика  ни,  каквито  с& :  Писма  къкъ 
тЬсе  младежи,  Миеш  *р>рху 
т*ь  на  нравствгнностьта^ 
Бссгьди  върху  израбапмането  на 
мирот^зргьнието  —  прЪв.  отъ  М. 
Москова  (Търново) ;  ЕшняУи  върху 
ономич.  материа.чимь  (Варна, 
97);  П1о  се  нарича  общо  обра- 
ванис?  пр-Ьв.  Б.  Тончева  (До- 
вчтв,  1898).  Между  проф.  К-витЬ 
орически  трудове,  ио-иаб-^Ь- 
ех:  Очсркъ  исторш 
^  '  каю  креотьянства  (Мое- 
1881);  Очсркъ  испгорш  рС' 
щсмнаш  двиокен1Я  (1886; 
с$Ш)рическш  очсркъ  польскаю 
ма   (1888);    Падение   Польши 


въ  историческои  лит^атур^ь 
(1889);  Саизев  (к  1а  сНШс  йе  1а 
Ро1одп€  (1893).  Особна  категория 
трудове  съставягъ  неговитЬ:  0- 
сновние  воФ^роси  фгиософш  ис- 
торш  (1890)  н  единъ  редь  но- 
торнко-философски  п  социологи- 
чески журналнн  статии,  отъ  които 
една  часть  ок  събрани  въ  книга 
Историко-философскк  и  соиголо^ 
1ичсск1е  .}тюдьг  (1895).  Въ  Брок- 
хаузовии  русски  енциклоаеднчески 
р^чникъ  К.  редактира  историчес- 
кия отдкгь. 

Каръ.  РнисЕН  императоръ  (282* 
283). 

Каса  (лат.  капса,  ковчегъ).  1) 
Съкровище,  же,т^11ъ  новчегь.  2) 
Парнт^  и  други  ц^иви  н1>ща,  които 
се  дърислтъ  въ  вего.  3)  Учреждение, 
дЬто  ск'  првпматъ  п  давагь  пари. 

Касанд{т.  Прнамова  и  Хеку- 
бвна  дъщеря,  добила  отъ  Аполона 
дарбата  да  пророкува,  нъ  безъ  да 
може  да  убЬацава  (Ба4тосл,)» 

Касандръ.  Македонски  царц 
сннъ  Антнпатеров'ь,  нодчипвлъ 
Гръцпя  сл11дъ  иоб1иата  при  Ме- 
галополисъ  (318),  н  станлиъ  и^ 
кедонски  и  гръцки  царь  сл^дъ 
битвата  между  генерал  нгЬ  оа  А- 
лександра  Велики  при  Ипсъ  {Ф^ 

ГИН)   въ  301.    Той    бИ1Ъ    жвмвь 

за  Александрова   сестра,  ■  Я|*- 
билъ  ц'Ьлото  семейство  ва  явя- 
вате ля.  Умр.  к&дЪ  2д8  лркв?  X 
Касаторъ  (фр.  пасе, 

ПШ).0ПН,  който  061 

о>1еи'ь  1'^  ь  да  иса ; 
п{гкохда  вля 
отъ  пб-дохенъ 
—  Касац! 

02^"^  който 

за  III I  Шпц—и  I 
вяла  К2Я 
завонат4С 
на  дртхш& 
няй 


—  838  — 


щество,  а  само  по  форма.  Въ  Бъл- 
х-ария  има  само  единъ  касационенъ 
сдцъ;  той  ;1ас-Ьдава  въ  София.  — 
Касация.  1)  Гюдаио  дкю  оть  ка^ 
сациоиенъ  сдцсь:  това  д^ьло  под* 
лежи  на  касация.  2)  Касацио- 
ненъ саьдъ. 

Ка1*,е.1ъ.  Прусекп  1фадъ,  бивша 
столица  на  Хес^-Касолъ,  на  р.  Фуд- 
да;  81,752  жит.  Жсл11зцн  лив- 
нпцп,  фабрикп  за  маншни,  за  на- 
учни инструменти,  за  хартии,  бои 
и  др.  н.  търговии  съ  пропзаедг- 
ннята  на  тия  и1Ц)хтр11И.  11о  иЪ- 
стополож.  и  строеаието  си  К  е 
единъ  огь  н^й-хубавнтЬ  германски 
градове.  Фридрнхсь-плацъ  е  най- 
ишрокий  градски  плотадъвъ  1гЬла 
Германия.  Огь  сградагЬ  заб-ЬхЬ- 
житедни  еж:  протестантска  и  ка- 
толич.  цръкви,  една  синагога,  Ми- 
8сит'  ^пейсгшапит  съ  огромна 
библиотека  (по-вечс  огь  100,000 
тома  и  нЬбон  цЪнни  рхкописн), 
богата  картинна  галерия,  обсерва- 
тория и  др.  Дворецъть  на  Вил- 
хс^мпше,  отредоиъ  огь  покойния 
германски  императоръ  (Внлхслма!) 
за  жплии1е  на  покойния  ф])анцуз- 
ски  императоръ  (Наполоопа  113) 
сл15дъ  падането  му  въ  Седанъ  (септ. 
1870),  съ  пр'^БрасиитЬ  му  извори 
и  водоскоци,  п  колосалната  Хер- 
кулесова статуя,  вжтрЪ  въ  която 
осемьд}*шп  могжть  скшевр-Ьменно 
да  сгго1Жтъ,  е  само  4  килом.  огь  К. 

Каснсръ,  фр.  Съкровпи^ншгъ, 
управ1ггель  на  каса. 

Каснй  (('пурни),  Рпмскн  гепе- 
ралъ,  два  ндтн  консулъ,  два  пжти 
поб1>дитель  на  сабинянегЬ  и  ла- 
тинегЬ,  нзда.1Ъ  първпл  поземенъ 
законъ,  за  да  достави  на  ялебеитЬ 
участие  въ  държавната  земн.  За- 
това сенатъгь  (патрициатЬ)  го  об- 
виналъ  въ  лгьржавна  измина  н  го 
осльднлъ  да  б«де  хвърленъ  огь 
Тардейската  канара. 


Кагнй  Лонгинъ   (Кпй),   Едт 

огь    ЦЬ;1аропигЬ    убийци.    Когато 
и.чбухнжла    межлуособяата   война, 
К.,  ако  и  плебейски  трибунъ,  зел 
страната  на  Помпен  и  арясп>кр1- 
!тическата  партия  протинъ  Ц11ааря. 
|Ц^арь  го   заробидъ,    иъ  1ч>  ир<^ 
;  стн.1ъ,  пя  му  н  дал7>  паст»  важйа 
служба.  Въ  44  ир-Ьди  Р.  X.,  чр^л 
Ц-Ьзаревото  влияние,  той  бел  вл- 
правенъ  ргаеЬог  /■  'у,  ц  о- 

бЬщало  му    се    у|  птп   та 

Сирия  на  другата  год'  !  •! 

пожелалъ  службата  в!.]  х* 

дш!  на  Римъ  (преторството),  сшто 
се  дала  на  шурея  чу  Брута.  То- 
гава 1(-  забравилъ  Ц11заре8ото  ве- 
ликодушие и  съставилъ  оть  и(у 
доволиш'^  аристократи  псевд(нп* 
триотическия  заговоръ,  въ  войл» 
ув-гЬклъ  и  Брута :  а  скорс»  (3  маря 
44  пр.  Р.  X.)  Ц-Ьзарь  падпклъ  нгь 
мечовегЬ  на  убийцптЬ.  Сетишпп 
т^ъ  това  кръваво  дкю  не  из1Ьаа 
както  К.  се  над1шлъ.  При  Ц*а»* 
ревото  пог[»ебение  народътъ  т>- 
гьрсилъ  убийцитЬ;  п  80)'пяа7и 
влавть  паднжла  въ   >Ь  ^> 

нпевнгЬржц!». 'Затова  К  ^ 

въПстокЪтДръпнхлъ  у  >  го 

на  Сирия,  наказплъ  т<... ,^-;о- 

ветЬ,  които  се  произнасяло  ^^*^т» 
републпканцигЬ,  Еаложплъ  югъ 
тежкп  давания,  и  въряхлъ  ос  1гъ 
Македония,  та  съединплъ  силит^ш 
съ  Брзтовиг!*.  Тамъ,  въ  полряя 
на  Фн.шпи,  К  и  Бругъ  бодж  вь 
паднжгн  огь  А1ггоипя  и  Октявпв^ 
К.  на  лЪвото  крило  Оихь  съвг1агъ 
разбптъ  и,  като  не  знаялъ  че  Вртть 
на  дЬсиото  крило  е  поб11датадь  ш- 
каралъ  едвого  оть  аюдегЬ  о  V 
го  убие.  Брутъ  оплакалъ  ш/^ум 
му  и  го  нареклъ  Поелп^дшлй  ]т1^ 
лянпнъ. 

Каснни  (Джаванв  ДамтштУ 
Нталпянски  астрономъ.  ро)!.  ш 
1625    въ    Пориналдо,    (яшзу   X 


—  830  — 


умр.  въ  1712  въ  Парпжъ. 
г^илъ  се  въ  йезуитско  училище 
въ  Гепуа;  въ  1660  билъ  назва- 
ченъ  професоръ  па  астрономпвта 
въ  болонския  уиаверситетъ.  Отъ 
1664  до  1665  въ  Рнмъ  наГктю- 
давахь  двй  вометн,  опр1>д'к1плъ 
пхгя  вхъ  н  открилъ,  че  комети- 
тЬ  тр-Ьбва  да  прпнадлкжжтъ  на 
агьнечната  система;  освЬнь  това, 
той  показалъ,  че  Юаитеръ  се 
върте  на  осьта  си  и  че  въртенето 
се  извръипа  вь  9  часа  и  56  ми- 
[.  Въ  16(»8  обнародвалъ  перио- 
1Т$1  на  Юпнтеровнт!!  сихтницп; 
»гава  Лун  XIV  го  поканвлъ  въ 
1рцзгь,  н  ГО  иаправпхь  днрен- 
»ръ  на  парижската  обсерватория. 
1671  до  1681  К.  открилъ 
пуриовитЪ  спжтницп  и  върте- 
га  на  Марса  около  осьта;  на- 
[юдавалъ  лодпакалпата  свЬтлипа, 
чието  естество  остави  п  до  <!1та 
)щи  необяснено;  и  опр'Ь,т1^1илъ 
швтЬ  на  движението  на  Лз'- 
гата  на  осьта  си  —  К.-вий  сииъ. 
Жпкь  Н.,  астрономъ,  род.  въ  Па- 
рожъ  въ  1007,  бплъ,  сл^Ьдъ  бати- 
1Та  сн  смърть,  дпректоръ  иа  ла- 
/Еската  обсерватория.  Той  опр^Ь- 
лнлъ  периодиг1*>  на  въртенето  на 
вспчкптЬ  тогава  познати  Сатурпо- 
вп  епхтнпнп,  наклонението  на  пла- 
иетпптЬ  орбити  п  др.  Умр.  въ  1756. 
—  Сшп.тъ  на  П0сл11дния,  Цгьзарь 
И.  де  Тюри,  астрономъ  (1714  — 
1784)  билъ  и  той  директоръ  на 
фиж.  обсерватория;  той  е  заб11- 
шнтеленъ  по  изданието  на  е- 
двнъ  гатЬмъ  топографически  ат- 
дасъ  на  Франция,  свършегь  отъ 
сина  му  Доминика,  сл^дъ  45-п^дп- 
1енъ  трудъ.  —  Свпъть  му,  графъ 
\нъ  Доманшсь  Н.  билъ  п  той 
1р«'КТоръ  иа  парнж.  обс^рвато- 
гя  ц  свърижль  иачрн&того  огь 
бапи!  си  изданне  на  топографи- 
»СКШ1  атлась  (1748—1846). 


Касиопея,  1)  По  гргц.  бпсносл, 
етиопска  царица,  майка  на  Ан- 
дромеда.  2)  Името  на  едно  съ- 
зв^дие  въ  Мл'Ьчнпя  Пжть,  което 
състои  отъ  5  звгЬзди  отъ  Г1)ета 
величина,  расположени  въ  видъ 
на  буква  У- 

Касираяъ,  фр.  1)  Унпщоха- 
вамъ,  припозвавамъ  за  иезакононъ: 
тоя  изборъ  се  касира,  2)  Отна- 
сямъ  се  до  насационенъ  саьдъ: 
осм')енгш  иска  г)я   касира. 

Сл88т  Ш\ттл  т1г(цв.  Латинска 
поговорка:  добродЬтельта  е  нйй- 
здравата  отбрана. 

Касия.  Кората  на  едно  благо- 
вонио  дърво,  която  влиза  въ  съ- 
става на  мирото. 

Касифня.  Градъ,  за  който  се 
нр-Ьдполага  да  е  билъ  блнзу  до 
Каспийско  море  (Библ.), 

Кас.кадъ,  ппии.  Водопадъ. 

Кагкегь,  фр,  Шлсмь,  тдфж- 
жеиие  за  гла1шта  въ  о-ккои  войска. 

иас.1}'хиян.  Цотомци  на  Миц- 
1)апма,  еднор(»дип  съ  1Ш(||Торимитк 
Тия  два  народа  се  вижда  да  еж  били 
сьпр1;д1ипа  въ  сЬверо-псточното 
прим<>|>ие  на  Африка  (Бпвл.). 

Касова  книга.  Кппга,  въ  коя- 
то се  вносягь  всичкитЬ  вършени 
дЬла  въ  налични  паря. 

Каспийско  море.  Най-гол1»мото 
огь  соленитЬ  езера  на  земното 
клжбо,  простира  се  между  Европа 
и  Азия  надлъж.  оть  сЪв.-зап.  къмъ 
юго-ист.  около  1,200  кнлом.  п  на- 
ширъ  отъ  170  до  450  килом.; 
простр.  около  314,000  чет.  килом, 
Д-ьлбочината  му  не  е  много  го- 
лЬма,  осв11КЬ  къмъ  югъ;  тя  е  из- 
общо отъ  140  до  160  метра,  нъ 
на  много  мЬста  тя  не  е  дори  а 
40  и  30  метра;  затова  п  корабо- 
плаването става  къ  ма-1ни  кораби. 
По  А*,  л.  се  явяватъ  страшни 
бури,  причинявани  най-вече  оть 
аЬвернпя   п  оть  южпия    в^тръ; 


^  840  — 


водата  е  п6-вечв  горчива  откат- 
кото  солена,  поради  многоброй- 
нитЬ  нефтиени  извори,  конто  се 
намнратъ  ю>  морето;  равнище 
то  й  е  около  40  метра  пб-вн- 
соко  оть  равнището  на  океана. 
БрЬговетЬ  еж  (ггръмнп  на  югь, 
блатисти  на  нет.  н  песъчливи  на 
сг])В.  и  яап.;  обширяп  храсталаци 
крвнБТЪ  Ср11гове1'Ь  и  устията  на 
рЬкнтЬ.  ОстровитЬ  ех  покрай  бр11- 
говетЬ,  нйй-вече  оть  Уралъ  до 
Оага;  токо-речп  вспчкит^  еж  ниски 
н  неплодородни.  А',  м.  прибира  во- 
дата на  гол-1>мц  р1Ьки  —  Уралъ, 
Волга,  Терекъ,  Куръ  и  др.  Бр-Ь- 
1Х)ветЬ  му  принадлежжтъ  пб-го- 
л1^мата  часть  на  Русия,  и  само 
тя  може  да  вма  па  П1'1'о  фло'1'а; 
Персия  владее  само  южното  край- 
брежие. ГлавантЬ  присташшш  на 
градове  на  приморпето  еж  Баку, 
Дербеятъ,  Астраханъ,  Гуриевъ,  на 
Русия ;  Астерабадъ,  Балфрушъ, 
Репггь,  па  Персия.  К.  м.  храни 
много  водни  птици  и  риби.  — 
Старовр^меннитЬ  народи  не  еж  по- 
знавали добр-Ь  А",  м, ;  гЬ  еж  пр11Д- 
полагали,  че  то  се  съобщава  съ 
Ааовско  море.  АрабскигЬ  гео1Т)афи 
огъ  Х1-И  в*къ,  посхк  пжтеше- 
ственикьть  Марко  Поло  въ  ХП1-п, 
повазалИг  че  то  е  вжтр^шно  море ; 
нъ  то  е  станаио  добрЪ  нзн^стно 
само  чрЪзгь  трудоветЬ  на  руситЬ, 
оть  когато  Петръ  Велшш  нака- 
ралъ  да  се  направи  една  точна 
Х1фта  на  това  море  оть  1710  до 
1720.  —  Името  Касппйсно  море 
иде  отъ  1(аспиип1}ь,  скитско  племе, 
което  обитавало  бр11говотЬ  му ;  ета- 
ровр^меннигЬ  го  наричали  Хчр- 
%анско  море;  въ  ср1&дннтЬ  векове 
било  известно  съ  имената  Хазар- 
ско^  Табаристанско,  Еакуско  и 
др.;  руситЬ  го  наричатъ  още  Л- 
страхансков  и  Хвалинское  море. 
^Каепичанъ.  Едно  отъ  пб-гла- 


вивтЪ  села  (1,032  жит.) 
пазарска  окол.,  шумен,  окрц 
л^жително  като  станция  ва  хА 
жехЬзннцн  :  русе  -  вараеВФвап  а 
касппчанъ-шуменската.  Тая  сия- 
ния е  19  килом.  иа  сЬв.-иа.  сть 
Шуменъ,  0  килом.  ва  игъ  «тъ 
Нови-пазарь  и  31  нв  зап.  отъ  Пру 
вадяя. 

Каоръ-гайдъ.  Село  въ  Тупнгь» 
забкг&жптедво  по  единъ  до1ч>во^ 
подписанъ  вгь  1881^  който  уеп- 
новн  французското  повровЕТелсг» 
надъ  Тунисъ. 

Каста.  Съсловие,  особевъ  раз- 
редъ  люде  въ  една  държава,  Ю)1- 
то  пр15давагь  правата  ся  ва  псн 
томцитЬ  си  и  н1^мить  право  ла 
м1тяватъ  начина  на  общ^гг^-л- 
ната  д^ятелность  на  прад1иит&  св. 
ЕгиптянитЬ  ех  се  д-кини  ш.  тро 
врЬме  на  касти;  въ  Индия  на- 
родътъ  и  сега  е  ра:?д1^1»мп.  «а 
касти.  Оттука  кастовъ:  касг^^*** 
пр»ьдуб1ьо(сдени€, 

КаеталиЯу  касталски  исямяк 
никь,  гр.  По  1ръц.  басносл,  шаво^л 
въ  Парнасъ,  посветенъ  ва  муп- 
гЬ;  длъжи  името  си  яа  шшфв 
Касталия,  която  се  удашш  въ 
него,  за  да  уб-Ьгпе  Аполое1\. 

Кастамунн.  Градъ  въ  аякятсш 
Турция  (Мала-Азвя),  80  кллок.  ш 
югъ  оть  Черно  море  н  376  иа  вгг. 
отъ  Цараградъ,  гл.  градъ  аа  сдв»- 
именепъ  виляеть,  воВто  отговар! 
на  стара  Пафлагоиня;  20,000  хл. 
Около  30  джамии,  и  около  тоь 
кова  хамаме:  пам>'Я11а  промилие- 
ность  много  слаба. 

1Састялия.  Едно  оть  и1»огиа- 
иитЬ  кралства  нъ  Испааая,  дк> 
лено  па  Стара  и  Нова  Клетия, 
Стол.  Бурюсь,  Мадрмди  Ота^ 
и  Нова  Н.  еж  имена,  всмгт  V 
се  употр1*бяват^  вепе  въ  овг»- 
шното  админпстратв&ио  рпл^!^ 
ннб  на  Попання,  п  гЬ  драп- 


-Й41- 


1ежхгь  па  ясторпята.  Тпя  щ^а* 

ни,  дв:Ь  впсокд  плата,   които   за- 

хвахцать  средата  на  ИбораЙска  ио- 

гостровъ,  образували  въ  XI  вЪкъ 

'во  К.,  ядката    на    сегикш^а 

1НПЯ;  до  1028  тЪ  били  подъ 

котьта   на  Навара.  Сннътъ  на 

1ашпо  Ш,   наварскн  краль,  Фер- 

[иандъ  I  Велики  основал!^  крал- 

'во  Н.,   па   си    ирисъедшгалъ  и 

1СГВ0  Леонъ.  Ала  това  сьеди- 

[енне   не  траяло  иного,  понеже 

[еовъ  стаихлъ  отд-Ьлно  кралство 

Ферди  н  а  н да   П .    II  б-сетц'!^,   въ 

[1-н  вЬкъ  двЬт!]  кралства  пакъ 

еьединн.1И  въ  лицето  на  Фрр- 

^диванда   Ш   и   за   всгЬкога    вече 

ш^Блп  ПОДЪ    едппъ   скпптьръ. 

[еацу    пр11смнииитЬ    на    Ферди- 

ганда  111  иай-отличспъ  бплъ  Ал- 

юнсо    X,  по    чиято    :тнов11Д1.   1*« 

1тьртали  алфонсинскигЬ  (астро- 

юмически)  таблици.    Съ  оженва- 

[ето  на  Пзабела,  сестра  и    при- 

па  Хенрпха  IV,  иа  Ферди- 

арагонсБИ    краль    ( 1 469), 

двЬгЬ  корони  касти.1ската  и  ара- 

/опеката  се  съединили   (1479),  в 

гЬхъ  се  явило  кралство  Нс- 

паиня,  което  напълно  се  утвър^хило 

сгЬдъ  Фердинандовата  смъртц  въ 

15 16,    когато    Карль  I    испански 

[Барлъ   V  германски)   ласл1иилъ 

угЬ     корони.     П1юст1тнството, 

захваща  Стара  ц  Нова  К. 

'ваедпо  оъ  леонската  и  мюрцпска- 

та  околности,  конто  географнчески 

сьставатъ  часть  отъ  кастилскигЬ 

плата,  се  щгЬслгЬта  на  191,000  чет. 

кнлом.(п6-вечео'гь'/аотъПспанця) 

населени    само  съ  4,092,000  жпт. 

Кастели  (Бснсдеию),  Пталиян- 

СЕИ    матсматнкъ   и   физивъ,    род. 

вгъ  1577  въ  Бренпш,  умр.  ць  Рпмъ 

въ    1644 ;    Галилег'въ    ученнш, ; 

,     чедъ  лекции  по  матрматпкага  въ 

Н11иза,    а  посл-Ь   въ    Рпмъ;   То])П- 

^педв   бнлъ  неговъ  учеиинъ.   Той 


^гоис 


създалъ  хидравликата,  като  поКй' 
заль  какъ  да  се  изм-Ьрва  силата 
на  вода,  1цо  тече. 

Каетв.1].,  лат,  Заиъкъ,  укр^ 
пепъ  домъ.  юъша  сгь  кула. 

Еасторово  лаело.  Виж.  Р^г^ 
ново  масло. 

Каеторъ.  По  басноел.  гръцки 
герой,  братъ  блнзнакъ  на  Полукса ; 
п  двамата  синове  па  Юннтсра  н 
Леда,  ТЬ,  като  близнаци,  никога 
не  се  дкянлн  единъ  отъ  друпц  и 
мннувалн  за  покровителе  на  ио- 
р(М1лаватедвтк 

Кастрвлептацпя,  лат,  11скус- 
ство  да  се  располагать,  сир.  уста- 
новяватъ  и  укр'Ьпяватъ,  станове 
или  лагери. 

Саана  Ье111,  лпш.  Виж.  Кщ^съ- 
Осли. 

Сазив  Гос(1сг18,  .««»».  Цктьта  па 
сьнЕза. 

Катаваспя,  «/>.  Ирмосв,  конто 
се  п*1аетъ  и  огь  двата  ли  101  нлп 
кдпроса  вср1иъ  цръква. 

Са1а1о5ие  га1801шй,  фр.  Капиогь 
на  книги,  наредени  сноредъ  лр^д- 

М11ТИТЬ  имъ. 

Катадпонтртса^  гр.  Часть  отъ 
оптикши,  която  ра:»глежда  съе.тр!- 
ненитЬ  дЬЙствий  на  ирЬломена  и 
отражена  св-Ьтлина. 

Катаклн;ш'||,  1р.  Всообню  на- 
воднение, 1КК1Ч)ПЪ. 

Катаколби,  гр.  Природни  нлн 

I  искусственнн нодземгш нлн  пе1цери- 

I  Старовр^^менннтЬ  народи  погребя- 

вали  мрътвитЬ  си  въ  гЬгь.  Еш- 

I  петскнгЬ  катавомбв  са  иай-т* 

1  ритЬ.  ХристннетЬ  на  оърватй  «^ 

кове  се  крнпли  пр"Ьзъ 

въ  рпмгкнгЬ  катокомбв. 

К^такустикА.  Часть  «п 
I  етиката,   ко1гго   ватоа 
на  птражонието 

Ката«1е11сня  (гр^ 
схванжтъ).  Яерш^ллшш^ваш^  въ 

!  който  ЧОВЬКЬ 


-  842  — 


нъ  за  клсо  вр11ме,  чувствптел- 
ноеп^та  и  съзнанието  си.  —  Ната- 
лептикъ.  Страдажтъ  отъ  ката- 
лепспя.  —  Наталептический.  Който 
се  отнася  до  каталс]1снята. 

Каталогь,  гр.  Сонсък-ь  на  ка- 
квито и  да  било  пр-ЬдмЪтн,  исчи- 
слени  по  азбученъ  редъ  илн  рао- 
пр'Ьд1аеии  на  ра-чррди:  катпм1Ь 
на  кнюн^  киталтъ   па  уч*^нци. 

Катанчичъ  (Матия-Ш'Ш]п>). 
Сювенскп  археологь  фраицпска- 
не1гъ,  род.  В7)  Валпоро  (Славония) 
въ  1750,  умр.  въ  Буда  въ  1825; 
авторъ  на  много  латински  сьчи- 
н»^*н11н  п  единъ  пр-Ьводъ  на  Би- 
блията отъ  латински  на  словенска. 
НЬкоиотьпб-главнитЬму  латински 
трудове  еж:  ПшеНаИо  Ле  спШтпа 
»п1Иаг}а  ш1  Еи^^кит  герсНа 
(ОсЬкъ,  1781  и  1792);  Ърссшт 
риИо1о<^'1ас  с(  (р'01/гарЬ'1ш-  Рапиоп!- 
огиш  (ОсЬкъ,  1795);  Тп1(втеп  рнЬ^ 
/*сит(/спшимуд«//гп(11еща,1797); 
1н(г}  а1со1агшп  1Цуг\с1  потпш 
{леодгари1а  сргдгарМса  (11сп;а, 
1825). 

Катипли;ш'ь  (гр.  ката,  връзъ: 

халма,  нялагане).  Налагалка,  л1^ 

(внтъ  съставъ  прпготвснъ  аа  на- 
лагане нротивъ  въсналенне  болна 
часть  отъ  гкзото. 

Катниултъ  (гр.  ката,  връзъ, 
нротивъ;  палинг,  стр"Ьлямъ).  М1ь 
тателпа  мантина,  старовр^мспва  ма- 
шина за  хвърляне  камене,  стр^^ 
ли  и  др. 

Катарактъ,  ^р.  Потъмняване 
на  очния  хръи;н.гь,  пзвЬстната  бо- 
лесть  перде. 

Катаралепъ.  КоПто  е  С1юй- 
ствинъ  на  катаръ,  на  простуда: 
катарйлна  треска^  просгудна  тре- 
ска. Виж.  Капнгрь, 

Катаро  (елов.  Которь),  Виж. 
Ео9поръ. 

1Сатартип'ь,  лпт.  Вещество, 
което  се  добина  огъ  нЪкои  расте- 


ния н  е  слабително,  сар.  асБ&рм 
повънъ. 

Катаръ  (гр.  ката,  падолу;  р^, 
текя).  Гема,  насмъркъ,  остро  ал 
хроническо  въспаленве  ва  лль* 
витЬ  ципи,  особено  въ  дахатм- 
ни1'Ь  п&текн,  когато  отъ  носа  те*» 
рдна  мокрота. 

Катастрофа  (гр.  ката^  ^Ш3^> 
стргфо,  ибръщамъ).  Б^ц^а,  габе- 
лсиъ  край. 

Катафалкъ,  шпал,  У|фасе1№ 
високо  стояло,  на  което  се  шктлш! 
мрътвецъ- 

Катахрсзигъ    (гр.    катахр^ 
сигъ,  злпуаотр14беинр).    Употр^Ля- 
ване,   когато    нЬма  ед11а  д\ 
да   изразява   иапраьо    пов^^.!!. .  . 
друга  съотнЬтствеиа  духа. 

Категатъ  (коча    гЬцгка).   Про* 
тогь  между    юго-западиия   Сф^гь 
на  Швеция  п  источння  бр1>гь  кз 
Ютландвя;    220    килом.  н^шхъ 
и  110  юиом.  наширъ.   Оь 
се  чр1к*ъ  Скагеравгь   съ  «  ; 
море;  чр11зъ  Зундъ,  ГоаЬмп 
и  Мали  Белтъ  съ  Балтпйск 
Не  е  дълбокъ,  пма  много  иь 
подмоли  и  поп11кога    въ    иото  » 
разро.зяватъ    ст])ашип     бурп.   ^ 
него  ех  до  бр'Ь1Ч)Ве'гЬ  на  Ютдав- 
дия  острови  Лсзе  и  Анх'  !ч- 

Н1атъ  н  Птеборгъ,   пп:  :!- 

станнтца,  сл;  на  Н 

Катсгорнчески,  >р,  иирШ- 
ленъ,  положптеленъ:  катсшрп:'*'- 

скн    О^ПЮвОръ;    В1.    Нр"1  %• 

ность  на  }1к.итчп*{ь,    г*.  ,'*л. 

Категория,  1/?.  Разредъ,  Бхасъ» 
въ  който  ех  ноставенп  »^'^"  '^«яо 
родни  пр*11дм1)тн. 

Катедра,  \р.  И  ш 

въ   учсбнитЬ    зав1  > 

витЬ,  особено   вг  1а11  г^ 

за   четене  лекции    а 
пропов-Ьди.  Катедра   с/. 
рича  вдадишки  тро1П1  иь  гллбзй- 
та  цръква  на    епархия,  —  пр> 


А 


—  843  — 


квата,  д^то  е  сгЬдалитето  на  ала- 
диката;  отъ  което  и  самата  цръ- 
ква  се  нарача  кат€дра,1на  е1ЛИ 
съборна. 

Катеръ,  хол.  Корабъ  на  платна 
сгь  една  маша. 

Катиаяа,  гр.  ВсгЬко  отъ  мадкптЬ 
отд1иеиия,  па  конто  е  разд^ленъ 
ссалтиръгь. 

Катнлина.  Римски  срнаторъ, 
начннательиаедииъ  аагоиоръ  иро- 
тнвъ  сената»  осуетенъ  отъ  Цнце- 
рона  (03  прЪдп  Р.  X.).  К.  умр:Ьлъ 
съ  орлЕжао  въ  ряха  въ  Пнстона. 
Нмето  му  е  останхло  твпъ  на  съ- 
заклетникъ,  който  иска  да  тикне 
отечеството  си  въ  1гронасть  за 
своето  лично  благо. 

Ватковъ  (Мих.  Николай).  Руо- 
скн  публпцисть,  род.  въ  Москва 
въ  1820,  умр.  въ  Знаменское  въ 
1887.  К  свършилъ  наукптЬ  на 
уииверсптета  въ  родния  сн  градъ, 
поатЬ  стЬдва^гъ  к}'рса  на  филосо- 
фията въ  Ееннгсбергъ  н  въ  Бер- 
дшъ.  Въ  1843  добнлъ  титлата 
иагястръ  въ  носкооскня  унпвер- 
СЕтегь  съ  една  теза  по  СчЮнЬн- 
ската  филология  и  станхлъ  прЪ- 
дават*^льна  философията.  Въ  1856 
зелъ  ржководнтелството  на  Рус- 
стй  Вгьстникъ,  дЬто  поддърнииъ 
либерални  идеи,  п  защпщавалъ 
аиглнйекнтб  учреждения.  Нь  въ 
1861  инихлъ  въ  управлението)  на 
Московшя  ВшЪмости,  органъ 
иа  старо-русеката  партия,  който 
върло  рат5'вате  среи1а  либерали- 
зма:  той  проповядваше  класиче- 
ското образование,  порусването 
на  Полпа  н  на  ба.1тиЙскитЬ  об- 
ласти, и  солно  ос&|К;1аше  всички 
писатело  подгмрЬии  въ  съчувствие 
сгь  западпо-европейскнгЬ  идеи. 
Лодъ  К-вото  рхководптелство  Мо- 
сковска Видомости  б^ше  ста- 
нхлъ единъ  отъ  нйй-важиитЬ  ор- 
гани на  европейския  печагь. 


Катмппду.  Градъ  въ  сЬперпа 
Индия,  стилина  на  Ннпалъ,  2{)\ 
кнлом.  на  с^в.-зап.  отъ  Латпа,  и 
650  на  сЬв.-зап.  огь  Калкра; 
50,000  жнт.  Памучни  ржкод^тия. 
Прочути  храмове  на  Буда. 

Китолнкосъ,  1р.  (значи  вссми- 
рснъ,  вселенска).  Име  на  първен- 
етвункщпй  арменски  патриаргь. 
Виж.  Грищтан.щгьк.;  Ечмиацинъ. 

Католикъ,  1р.  Лнцс,  което  ис- 
пов1>два  римокатолическото  вгЬро- 
ис110в1>дание. 

Католиднзиъ  или  кдтолпче- 
ство.  ВЪроисповЪданието  на  За- 
падната цръква,  на  която  д^тсов- 
ний  началннкъ  е  Папата,  чието 
с1аали!це  о  въ  Римъ.  Олука  ка- 
толически ,  римо-ка  тол  и  исски ,  кой- 
то прниадлежн  на,  относящий  ое 
до,  Запа,хиата  Цръква. 

Катол1гчегко  величество.  Ти- 
тла на  нЬеон  католически  царе, 
ИспансБПЙ  и  др. 

Катонъ,  Име  на  двама  славни 
рнмляне:  1)  Катонъ  Стари  пля 
ЦснгорътЪу  нареченъ  така  поради 
строгостьта  на  началата  му.  Той 
е,  който  пр^Ьдъ  видъ  на  опасностьта 
за  римската  Република  огь  про- 
цъвтявапето  на  Картаго1ГЪ,  евръ- 
твалъ  вс11К11  своя  рЪчь  съ  чпаме- 
иптит1'.думн:  Се(егиш,  ссг/ясо  Саг- 
ит^/шет  еяяе  11(1*т(1пг}1,  (меисду 
друго,  авъ  мислш,  че  тр-Ьбва  да  се 
съсипе  Картагенъ).  Отг5'ка  и  фра- 
зата Катонска  упорнтость  (232- 
147  прЪди  Р.  X.);  2)  1Сатонъ  отъ 
Утика,  защнтнивътъ  на  свободата 
огь  ЦЬзаря ;  ат1цъ  Ц11заревата  по- 
бЬда,  проболъ  се  съ  сабята  си»  за 
да  не  длъжи  нему  живота  сн  (05- 
46  П1»-]Ми  Р.  X.). 

Катюл!..  Латински  поеть  (87- 
40  нр1цп  Р.  X.). 

Кауза>  Аат.  Д-Ью,  страна,  ип- 
тереоъ:  защитннкь  на  нашата 
кауза. 


-844- 


К&7лба|»{^ъ  (баро^гь  Ллсксандрь 
Ваейки).  Русски  генералъ,  който 
въ  1882,  по  запов-Ьдь  на  иравн- 
телството  си,  завзе  длъжноспъта 
българска  воеиенъ  мннистръ,  н 
направи  доста  за  уреждането  на 
войската,  опълчението  и  военната 
флотилия.  Той  иаиусиА  Бълтрня 
въ  1884.  Баронъ  К.,  роденъ  въ 
1844,  по-цапр11ДЪ  служилъ  въ  А- 
знн,  дкто  наиравялъ  нЪкон  важни 
географвчески  иза1^двания;  въ 
1877-78  б1иие  учас1'вувалъ  въ  руо- 
око-турската  война,  и  поел*  6Ь 
русски  делегшъ  въ  разграничи- 
телцата  комисия  за  Сърбия,  Бъл- 
гария к  Албания. 

Каулбарсъ  (баронъ  Николай 
Васил.),  Русски  1'еиералъ,  изв:Ь- 
стонъ  по  свръската  си  сь  прЬ- 
кжсвансто  на  русско-бъ^гарскптЬ 
сношения  сл±дъ  киизъ  Алексан- 
дровото  оттеглюванс  оть  българ- 
ския пр1Ьстолъ.  Паронъ  К.,  род.  въ 
1842,  зе  участие  въ  качество  на- 
чалнинъ-щаба  на  една  гвард.  п^. 
дивизия  въ  русско-турската  война 
въ  1877.  11р'1^зъ  1878  бЪше  руо- 
ски  делегагь  за  про1трване  де- 
маркацнопнага  лпнил  между  Тур- 
ция н  Черна  гора,  и  посл'^  при 
окупирането  отъ  австрийците  на 
Босна  в  Херцеговина,  Огь  1881 
до  1886  б11ше  русски  воененъ 
агентъ  въ  Австрия.  1Гр1>зъ  това 
врЬме  (1883-4)  дохожда  въ  Со- 
фия, та  сключи  военна  конвенция 
за  службата  на  русскнтЬ  офицери 
въ  българската  войска.  Вь  1885 
б1ипе  членъ  отъ  международната 
комнсля  на  театра  на  сръбскобьл- 
гарскит^  военни  дЬйствяя;  а  въ 
1886  русското  правителство  го  ио- 
пратп  въ  България  съ  диплома- 
тическо послание. 

ИзвЬстно  е,  че  атЬдт»  съедине- 
нието русското  правителство  се 
разсърди  на  кпязъ  Александра,  и 


въ  Русия  обяснихж  на  6\2Щ 
че  тая  пооткпка  ще  иодигве  сз^рбе 
н  гръцп.  Поиин  се^  не  р-ж%  м- 
раволовъ  отговори  —  чр*зъ  Д(к 
цисницптЬ  —  че  огь  сърбетЬ  се 
не  бониъ,  а  за  гръцката  войса 
не  трЪбва  и  да  со  говори.  Ад  и 
сл^ъ  бъдгарскитЪ  поб1цн  шць 
сьрбетЬ  и  удобреното  вече  «гь 
силитЬ  лично  съединение,  русвтк 
продължаваха  да  се  сърдшгь  ва 
кпязъ  Александра.  Кяжгь  Адек* 
еандръ,  сваленъ  отъ  пр^^ладасть 
н1^колхо  ооеннп,  и  възвърить 
поатЬ  въ  Бътгйрия  (ввж.  Ат^гял 
0;  Батсмбе^пъ),  даде  оспшЕвтв  е1 
за  да  улесни  възстановението  » 
добригк  о1-ио1пениц  хежху  Руса 
и  Б11лгарии;  нь  и  сл'Кд>  залюу- 
ването  му  българското  регеатет» 
—  Стамболовъ,  Каравеловъ  "^Тп- 
куровъ  —  и  новото  минпс: 
съ  Радославова  на  ч>^ло  не  м^хша 
да  добнштъ  расаоложеиает^  ла 
русското  правителство.  Л.1ехс(0- 
дровъ  день  (30-п  авг)"сть)  г*^  '>т- 
прааднува  тържествено  въ  < 
въ  чесггь  на  русскня  цари  пь^]- 
гарското  народно  сьОранае  сгь  те- 
леграма помоли  покойвин  шш'р- 
Александра  III  да  забрави  минж- 
ЛИТ&  вияп  на  България  в  д&  земе 
нзново  подъ  своята  засцша  бъ> 
гарския  вародъ,  съодиненвет^  V] 
и  самостоятелностьта  ху.  Ишо- 
стрътъ  на  вънк  дига, 
Гирсъ.  взв1*стп  на  бъд1 
правителство  пр'Ьдст(1Я1Ц< 
отпгано  въ  София  на  упр. 
р\чски  дипломатически  агеетъ  гь 
нерилъ  Каулбарса,  който  щЪпк  А 
предаде  на  българегЬ  желавшт 
на  русското  правителство. 

Ген.  К.  приститж  въ  Со(|<0 
(13-и  се1гг.)  в  воЪзе  нъ  прАгамр 
сгьрегентството.Той  арЪадоошслЬь 
ИИтЬ  три  точки:  1)  да  ое  огкуо- 
чхтъ  оъ  два  мЬсет  юОоршЛ  я 


-845  — 


вслпво  народно  събрание,  което 
ое  свикваше  да  избере  киязъ;  2) 
ик  се  дцгие  военното  положепие, 
^риено  оть  регентството;  3)  да 
ое  пуснлггъ  па  свобода  ддцата, 
обвинени  въ  пр'&врата  отъ  9-ц 
авгусгь.  Бтагарското  правителство 
се  съгласи  на  дв1гЬ  отъ  пр*по- 
рхчсцитЬ  нему  отъ  русския  пъл- 
иомощпикъ  м11ркп,  нъ  не  удобрп 
^^ш>  вата-  относител  но  отлага  н  ето  н  а 
^Кшс  народ,  (гьбраине  —  като  со- 
Цше,  че  е  противна  на  търнов- 
ската констит\*ция  и  на  закона  за 
изборитЬ,  който  б-Ь  въ  сила  въ  Бъл- 
гария. Регеитството  издаде  у^сизъ 
да  станхть  изборитЬ.  СхЬдъ  обна- 
родването на  указа,  гео,  К.  из- 
даде свое  окржжно  (17-и  септ.)  до 
русскнтЬ  консули  въ  България, 
съ  порлка  Д11  го  раснространкктъ 
между  народа.  Въ  това  окржжно, 
руссквй  генерялъ,  като  се  обръ- 
щаше пр'Ько  къмъ  самия  българ- 
ски народъ,  излагаше  политиче- 
ската програма  на  съглашението, 
пр1|ДЛОжено  отъ  него  на  българ- 
ското правителство.  Едновр^Ьмспно 
сгь  издаването  на  това  окржжно, 
руссЕИй  иълломотннкъ.  въ  една 
пота  до  българския  мпнистръ  па 
въпк.  д1х.1а,  Начсвича,  заявп,  чо 
той  ечат  назначенитй  оть  ре- 
геитството избори  за  незаконни, 
та  затова  Русия  Н1е  счете  самото 
велвко  народно  събрание,  което 
ще  взл^е  отъ  тпя  избори,  и 
ВСНЧКНТ11  му  р'Ьшения  за  лишени 
оть  всЬко  :1иачеине.  РусскпЙ  пъл- 
вомощнивгь,  като  не  ое  задоволи 
съ  всичко  това,  прЪдирпе,  въ  са- 
Ш1я  рпзгарь  на  избирателната  бор- 
ба, една  обиколки  пзъ  В'ьлгарт1 
н  въ  р^чнгЬ,  произнесени  отъ  него 
на  публични  събрания,  кореше  ре- 
геитството. Сл1Ьдъ  това,  генсралътъ 
се  оплаквап1е,  че  чувалъ  улични 
двЕове,  оокърбнтелии  за  русското 


име,  па  п  че  имало  насилия  надъ 
русски  полданнппи  въ  България. 
Затова  той  съ  ултиматумь  искаше 
отъ  правителството  да  звме  енер- 
гични м-Ьрки  за  пр-Ькращенпе  на 
тия  посегателства.  111>авителството 
отблъскваше  твърденията  му  за 
насилия  като  безосновни.  На  това 
отгор-Ь  ген.  К.  съобщи,  че  въ 
Пловдивъ  билъ  битъ  на  улицата 
гавазинътъ  на  русското  консул- 
ство, свали  въ  Со(|>ия  русското 
знаме,  напуонх  София  съ  ц11лни 
русскя  персоналъ,  и  пр^дписл  на 
всички  русски  консули  въ  Бъл- 
гария да  послЬдватъ  примЪра  му. 
Като  остави  България,  русскнй 
пълномощни  къ  изда^ге  щющална 
нота,  въ  която,  като  се  обръщаше 
къмъ  б'ьлгарския  наролгь,  казвате, 
че  русскнй  кабинеп.  пс*  намира 
възмогкпостьда  поддържа  сношения 
съ  б'ьлгар<жого  п[)ав1ГГелство  въ 
тогавашния  му  съставъ,  понеже 
то  било  изгубило  окончателно  до- 
в^рш^то  на  Русня.  СлЬдъ  това,  въ 
България  нзбухнжхж  военни  въз- 
стапия  въ  Силистра,  Русе,  Бургасъ 
и  Сливенъ.  Вългарско1\)  правител- 
ство ги  потжпка.  11р1оъ  1886,  още 
докл11  ген.  К.  б-Ьше  въ  България, 
народното  събрание  избра  за  киязъ 
книзъ  Валдемара  дански.  турей  на 
рус.  импер.  Алек(Я1ндра  111,  който 
а*  и  отказа  отъ  избора.  На  20  ноем., 
атЬдъ  ген.  К.-совото  заминуване, 
народното  събрание  пспрати  една 
денз*тацнн(Грековъ,Ст1»нлов7ц  Кал- 
чевъ)  въ  запа^гна  Европа  съ  молба 
за  посрЬдството  на  воликптЬ  сили, 
подписали  Берлинския  договоръ, 
за  р-Ьшенпего  на  българгкпи  иъ- 
прош».  Европейските  кабинети, 
както  и  турското  1!равителство,  съ- 
в^твахж  депутатитЬ  да  гледатъ  да 
се  споразумЬнЕТЪ  съ  Русия.  Меяау 
това  депутанпяга  намери  въ  В'Ьна 
киязъ    Фердинаида,    който    прие 


—  846 


българската  корона  и  закнязува 
въ  България.  Съ  неговото  дохо- 
ждаие  страститЬ  въ  страната  ло- 
утпхнжхж  и  страгьгь  оть  м^^жду- 
особпе  токо-речи  исчезнж.  За  п6- 
вече  виж.  ФерОинандь  I. 

Каулбахъ  (Вплх.).  Зиамснптъ 
гсрмаискц  живописец-ь,  творецъ 
на  картиниг!»  Сражение  на  ху- 
нгтпь  С7>  римлянстгь^  Разрухие- 
ни  сто  на  Исруаипмг  отъ  Тпта^ 
н  на  картини  гЬ  по  сткиаг]^  на 
входната  :^ала  въ  БердпнсБии  му* 
зей,  конто  взоОражавагь  история- 
та на  дпви.1изадията  на  \х^ляя 
св-Ьть  (1808  —  1874). 

Кау пи цъ  (ВенцсАь  Антюнъ, 
кия^ьфоиъ,  1'рУ1|)ь  финъ  Ритб1фгь). 
Зиамовагь  австрийски  държав- 
никъ,  род.  въ  В1зна  въ  1711, 
умр.  въ  1794;  учплъ  се  въ  ВЬна, 
Лайпцнгъ  п  Лайденъ;  пжтувалъ 
въ  Франция,  Англия  ц  итааня; 
ц  пон1'же  бнлъ  огь  едно  старо , 
семейство  съ  добро  име,  отъ  рано  I 
му  поверявали  разви  дипломати- 
чески послания.  Той  най-много  се 
отлнчнлъ  като  дпнломагь  на  Ексъ- 
ла-шапслская  конгрссъ,  въ  1748; ' 
сл1>дъ  това,  бнлъ  пазиаченъ  ав- 
стрийски посланннкъ  прн  фран- 
цузския  дворъ.  Съ  вЪщнната  ен 
той  сиечелнль  благоволението  на 
марквзка  Помпадуръ,  и  сключилъ 
едпнъ  съккзъ  между  Франция  и 
Авса-рня  (1752),  който  гаранти- 
ралъ  на  Австрия  помощьта  па 
Франция  сренщ  Прусия.  Въ  1753 
К,  бнлъ  назнзчгнъ  държавепъ 
1{а н цл *' ръ,  и  6.1  изу  4 0  годи н и 
рхкйводилъ  вънкатпата  политика 
на  Австрия.  Кроенгьтъ  за  нодЬ- 
дението  на  Шлша  бнлъ  ноговъ. 
Той  знмалъ  такъво  голЬмо  учас- 
тие въ  нолитическитЬ  работи  па 
Кврона,  ч(»  на  шега  го  наричали 
снропсйский  ко.шрь.  НаЙ-голЬмо 
вдинняе   на  работнт&  нмалъ  той 


въ  царуването  на  Мария  Т^резвя, 
а  пб-малко  въ  вр-Ьмето  на  1' 
II  и  на  Леополда    П;    за  I. 
нитЬ  реформи  кь  ПосифоВ' 
Римъ    го    парекдъ    среши 
минпапръ,  К.  си  далъ    ос] 
но  стирость    когато  се  въидрки!» 
Франць    П,    и    се    цтгеглдлъ  т 
частснъ  жнвотъ. 

Каусъ  (Со.шмонъ  де)  Фраво. 
ученъ,  умрк1Ъ  кждЬ  1635,  шжжзм 
се  да  с  открнлъ  свойств&гя  о 
парата  като  двигатеина  сида.  вшю 
може  да  се  опахзотворц. 

КаутелНу  млрк  Прг^дпазвавс 
(мсдиц,), 

Кауцня,  лат.  Въ  тьрх.  оОо»* 
иечение  чр-Ьзъ  внасяне  изнктва 
сума  въ  брой  (залоп.)^ 

Каупукч.,  ин<1  Сокъ,  койтк  с»* 
добива  огь  н'&кои  америкшюки  и 
источно-индийскл  ра4Ггенои  *' 
чукътъ  е  извЬстенъ  п  под! 
ната  1умиластика  н  ремшп.  (>гь 
него  правкхтъ  обущата,  во1гп1 
наричаме  ластици^  а  др.  Раст\^ 
пенъ  Юя  етеръ  или  торпенгяао- 
во  масао,  каучукъгь  дава  едви 
мазило,  съ  което  маж^кгь  илато»* 
за  да  ги  прав1Ж'гь  пепроий>>><'и>^ 
за  вода.  Така  правиЕть  мун: 

Кафа.  Генуезското  аме  ьй  г- 
гашння  гр.  Тсодосия  в'ь  К]>'и1Ь. 
Виж.  ТсоОосия. 

Кафа.  Кралство  въ  влочи 
Африка,  въ  юго-западвд  Лбшсв- 
ния.  К  е  планивсБа  земя.  С1 
широки  долини,  пр'кП)  които  т^ 
ккгь  многобройни  р'юса.  ПояевП 
I*  нлидородна.  ВЬрва  с«,  ч»  Е.  * 
отечеството  на  кафето,  вост  е  ■ 
добило    името   си    огь  иргг  '^'•- 

ЗвМХ(НТЪ  С&  отъ  САЩОТО    сгм 

съ  абисппцпгЬ.  Столида  Ьон.^<. 

Кафе,  араб.  Зърното,  п^-  г-г, 
на  кафейното  дърво. 

Кафениъ,  лат.  Сж** 
вещес1*во    на  кафето; 


3 


—  847  — 


0  извличать  нзъ  ка4»<?йга1тЬ 
зърна. 

Кафейно  дърво.  Дръвце,  което 
расгг*'  въ  Арабия,  Персия  п  топ- 
^штЬ  страна  па  Азия  и  Америка, 
отъ  челядьта  кафейни  растения, 
на  което  зърното  е  кафето. 

Ка(|к'ие,  тур,  Пубдвчно  заве- 
дение,  дЬю  се  ние  кафе. 

Кнфе-шаптанъ.  Кл1|»ене  д'&ги 
пЬ1хть,  обикновено  жени. 

Кафернстанъ  (отъ  кж/тръ^  не- 
вгЬрникъ,  по  арабски).  Азнятска 
страна,  по  южнагЬ  склонове  на 
Хнллукушъ,  която  захваща  една 
часть  огь  сЬверното  корито  на 
КаСулъ :  населена,  казвать,  (лгь 
1^0,000  челидн.  Жителег!^  както 
^|кра1{бира  името  на  зенита  имъ, 
до  скоро  ек  различали  по  вгЬри 
оть  околнитк  1ием1'иа;  г1>  с&  били 
одолопоклонии,  и  едваагь  въ  по- 
сл'МнитЬ  годвнн  ся  пригърнлин 
мохамеданството.  Тия  люде  еж  отъ 
нядо  -  европейското  племе,  па  и 
езикьгь  пиъ  сгьвс^мъ  раатча, 
отъ  езвцитЬ  иа  другптЬ 
ю»  ср1^диа  Азня.  Земята 
нмъ,  планинска  и  гориста,  е  пло- 
дородна и  дава  овоншя,  жнто  и 
др. :    развито  е  и    сюлоиъд^-твото. 

Ки<|»рерня.  Страна  въ  юго-ис- 
гочпа  Африка,  съ  прЪдкш  на  нст. 
Мозамбикъ,  на  юго-нст.  Индийски 
ок<'анъ,  на  юго-зап.  Хотентотпя  и 
английската  колоиня  на  носъ  До- 
бра Надежда  и  на  сЬв.-зап.  малко 
познати  земи.  К.  има  дтъжина 
ОЕОло  1,100  килом.  оть  сЬв.  къмъ 
югъ  н  срКяна  нЕнрочина  400  килом. 
<лгь  исггокъ  къмъ  запад  ь.  Стра- 
вагга  е  населена  оть  разни  пле- 
мена, на  конто  общото  име  е 
кафри.  Това  име,  което  иде  огь 
арабската  дума  клфнръ,  <исвЪр- 
ниЕЪ>,  тк  сг  добалн  отъ  моха- 
хедднсквтЬ  жптеле  на  неточното 
не.  Всички  тия  племена 


—  всичквтЬ  па  брой  до  300,000 
жят.  —  сега  ех  подчинени  на  ан- 
гличаиегЬ  п  боерцит^  Най-мон;- 
ното  отъ  гЬхъ,  зулузцптЬ,  насе- 
лява Ерайбр'Ьжието  па  Индийски 
океанъ;  бушманит!^  ек  въ  ср1>- 
дата  на  страната;  амавоситЬ  еж 
блвзу  до  прЬд"ЬлитЬ  на  Канската 
колонни;  другата  английска  ко- 
.юния  Наталъ  и  държавата  на  бо- 
ерцитЬ  еж  нь  "пш  сп-рана.  Каф- 
ритЬ  образувагь  единъ  особеиъ 
тппъ  межд)'  африкапскитЬ  пароли; 
шаръгь  па  кожата  имъ  е  темно- 
жълть,  косата  нмъ  е  кжса  и  кж- 
драна;  тк101^>  пмъ  е  високо,  снаг 
асяо  и  стройно.  Колкото  пб-вече 
се  отива  къмъ  сЬверъ,  тЬ  посто- 
непно  се  отождествявагъ  съ  ттр- 
ския  тппъ,  даклЬ  най-сегнЪ  днЬгЬ 
племена  се  вижда  да  се  см"Ьсватъ. 
ТЬ  еж  юначно,  и  въ  мирни  вре- 
мена благосклонни  къмъ  друго- 
земцит^  и  обични  сжпржзн  и 
бащи.  Ако  тЬхното  понятие  за  бо- 
жеството н  да  е  съвс^мъ  темно, 
тЬ  еж  много  суеверни  и  ги  е 
стра.1Ъ  отъ  магесниди1^Ь.  Глава- 
таретЬ  имъ  управляватъ  патри- 
архално. ВсЬка  обида  се  наказва 
съ  глоба  оть  добитъкъ:  отмъще- 
нието, дори  и  ^«1  уб11Йс*гво,  е  строго 
занрЪтсно.  Мно1'оженството  е  при- 
ето на  вс'1^кжд1>;  единъ  мжзкъ  мо- 
же да  има  толкова  жени,  колкото 
може  да  храни  и  да  куни.  Мио1ч» 
огь  тЬхннтЬ  церемонии  п  хора  сл 
неприлични,  макаръ  че  кафркитЬ, 
особено  сл-ЬиТ.ъ  женитбата  си,  еж 
цЬломждреип  п  скромни  въ  обхо- 
д!1та  си,  и  П1г!1дставляватъ  въ  то- 
ва отношение  една  р'Ьзка  проти- 
воположносгь  на  хотентотското  пле- 
ме. Колибит1>,  въ  които  жив^шгь 
кафритЬ,  и  които  градБКггь  Ж(У 
нптк,  еж  кошерообразин.  Мx9РТ^ 
се  занимаватъ  нсключцтвдао  съ 
скотовъдство,    пасжть   стмрха    к 


< 


—  848  — 


гоподата;  а  полската  работа,  с*- 
яие  просю,  обработване  градини  н 
д.  т.  е  оставена  само  на  женитЬ. 
Въ  К.  има  само  дкЪ  вр1^мена,  зи- 
ма п  хЬто;  зимата  трае  само  пр'Ьзъ 
сентемирня,  когато  1)Ьдцо  впля 
ХЬТКАъ;  пр1*:гь  докемврия,  инуарня 
и  февруария  жегата  е  много  Л)- 
л*ма. 

Енфторплн^  и.ш  1си(|п'орци. 
Впи:.  ]\па1/,гнми, 

Кахне^  ф2><  Схщото,  каивото  е 
тетрадъ. 

Качество.  Каквина,  свойство, 
онова  що  съставя  сжщината  па 
едно  н1;!цо :  (>о6ра,  шарпш,  6}ь.щ 
околиеапо,  —  Качественъ.  Който 
се  отнася  Д(»  качеството.  Качесгао 
пон'Ькога  се  протпвополага  на  ко- 
лпчестио,  онова  то  означава  броя, 
теглото,  мЬрага  на  н-Ъщо. 

Кичпмъ-Миошичъ  (ЛшУрин), 
Далматински  ученъ,  авторъ  па 
Р1ттаги-а,  сбп]»ка  на  дадматии- 
ската  старина  и  поезия,  която  се 
полмува  до  с<*га  съ  прЬголЬма  из- 
вЪстность  (1<'10  — 17*50). 

Кнчконскнй  (Сии4./М1^т}ь).  Е- 
динъ  о'П>  най-популярнит1|  полски 
белетристи,  авторъ  на  романптЬ: 

Ваугонх81п^    {лгиЬ    Шссгш    и    Др. 
*од.   ВЪ   Галниия   въ   1826,  умр. 
Пирижт.   богагь    фпнанциетъ 

въ    1!^9(>. 

Кнша.ють,  фр.  Животно  оть 
китовптЬ,  отъ  главата  па  което 
нскарватъ  сперманетъ  за  св-Ьщи, 
а  отъ  червата  —  благовонното  ве- 
щество амбръ. 

Кншаиь.  Персядски  градъ,  въ 
обл.  11ракъ-Ад}1семп,  1 48  кплом. 
па  с^в.  отъ  Иснаханъ;  70,000 
жит.  К.  е  па  гол^Ьмия  търговски 
пжть  огъ  еЬверъ  къмъ  югъ;  го- 
ляма промншленость  на  а1атошитп 
копринени  ткани,  губери  и  м^Ьдпи 
оАДове. 


Еашга|^ъ.   Градъ 
Тюркестанъ  (китайска  обл. 
нанъ-лу),  190  кплом.  на 
отъ  Яркандъ;  50,000  зкит.  Внпи 
търговия,  стоварище  за  хс&ш  ор*д* 
на  Л:1ия;    фабрики    за  копрШ1**Л1 
платове  и  :иа'пш  н  сребърна  ю* 
д^адая.    Кр^пость    съ    «гилсп 
тайскн  гарпизонъ.  Рдпо   Н] 
е  билъ  столица  па  дьр     >••  !  ^ 
гария,  която  не  схщсечки;,  г  ' 

Кашеяиръ.   Индийска    ::1 
вица,    подданпа   на    а  и 
0ь  прКдклп  Тибетъ  вл 
ист.,  Ляпджабъ  па  зап.  и  и 

I  хубава  и  плодородна  додина  о-.у..,.. 
Хималайскит1»  планина.  Стол.  Ла- 
темн]гь  или    Срий 
еднопм.  езеро,  съ  1 
теЛ(п1>  па  К.  еж    ^ 
1828  И  сл  били  Л-- 

[Тогава  гладъ  и  чума  !' 

1до  400,000.  Катемнрцц  ри- 
прочути  шалове. 

Кпи»тя,  хол^  либето  на  Бора*:гь 
за  жшгЬине  на  офпцгрнч^к  му.  - 
Каютъ  -  компания,  иол.  -  фр.  Обша 
СП1И  зл  офнцернг!.  па  корабт.. 

Каябашки  езеро.    С1ър*)-п.п- 
нпнсио  езеро,  на  пкта  ир.^ 
тедъ  п  Карнобагь;  500  -ч  ■ 

'морското   равнище;    п*. 
на  елнпсъ,    сь   1,Г20    мехр^  м> 

ЖНПа    и    ХОО    М.    1Н11риИ11. 

Канпугоио    масло»    малакск 

Леко,  жпдко,  безшярпо  маси,»^ 
то  се  дибива  ш'ь  листата  аа  1* 
сте  ни  ето  Мг1п1г^1са  Сп/гутНшЛ 
употрЬбява  пь  л^карствоп). 

Квад|>а1гь,  .и1т.  Сьлпечеаъ)»- 
совникъ. 

Квадрантъ,  .шт,  I)  Дггр<«'>- 
мически  инструментъ,  ч^гЬзъшЛР! 
едно  врЬме  опрйд-Ьжядп  д|"'?п^'- 
нигЬ  раотпяния  на  св1*тст 
Бь  артиле]П1Нта,  уредъ  31  лрш^ 
пане  ор.1кДие  (тоиъ)  въ  татоШ* 


-849  — 


I,  което  не  може  да  се 

Ьзъ  прпцЬла. 
гонь,  .шт.   Който  има 

равии  яг.ш  и  страна, 
енъ  корень.  Число,  което 

еднлшгь  на  само  себе 
го  число,  което  се  нарача 

чпсло;  прим.:  У4  =  2. 
ицъ  4-тЬ  е  :шакътъ  на 
корень.  —  Квадратно 
шводсинето  на  два  равни 
прим.:  2X^  =  4.— 

уравнение.  Уранисин*^ 
!е11епь,  сир.  такьпм,  въ 
вЬстното  е  вь  1^-а  сте- 
шадрагъ.  —  Квадратура. 
км.  ирнвсденне  на  една 
Ина  фигура  нъ  квадрач-ь 

новръхпость:  квиора- 
\а  крхга,  задача  до  ош 
та,  Въ  угр)ьнос.  см,  ква- 
ва  кржга  значи  нераз- 
дача.  невъзможно  и^що. 
иравохгьлсиьравно- 

1(*ТВ1.*р11Ж1'ЪЛНН1ГЬ. 
ЗЙОНЪу      ЛаП1.      Х11.1ИД0 

Ьу    ан\л.  (соб.  ЯН.  тре- 

\кь  отъедна  иротестант- 

распрострапеиа  г*ъ  Аи- 
едянени!^.  Държави  оть 

Х\'11-и  в1>къ.  Тая  секта 
(сачкптЬ  це|>ковни  обри- 
р  свегценство.  Когато  го- 
овно  слово,  начннателе- 

|ЪС1ан  съ  всичкото  си 
дйто  и  им1*то  1'|.  Кваке- 
но  гс  отлича  ва1'1.  но  чи- 

равптЬ   и  трудолюбие. 

отлячаватъ  ^угъ  другн 
0  това.  чи  нийд1;  и  нрЬдъ 

си   сннматъ   ншпкитЬ. 

,  иПа  огаНо.  Латинска 
ка  къ  ВТО  е  м  кшътъ, 
е  и  говорътъ. 

X,  (аПя  ;гп'Х.   Латинска 

как1^вти  царьтъ.  такъво 
(под\анницит10- 


Кварта,  лат.  Въ  музнк^  че- 
твъртъ  нота. 

КварпмЪу  .шт.  Махаха,  часть 
отъ  градъ. 

Квартегъ,  лат.  Музикално  про- 
пзнедение  за  четнре  гласа  или  ин- 
струмента; оттука  квартетенъ. 

Квартира,  гсрм.  Пом^шенпе  за 
човеци;  часть  отъ  жилин1е.  която 
се  дава  подъ  наемъ  за  у&зовена 
плата.  ~  Квартиренъ.  който  се  от- 
нася до  квартира.  —  КвартирЙоръ. 
Офнцерннъ  нодъ  в11Д11Мствоти  на 
квартирмейсгеръ,  чиято  ддъжиость 
е  да  намира  за  войска  квартири, 
да  разм'Ьства  войници  въ  тйхъ,  и 
К0М5Т0  понЬкога  се  възлага  и  про- 
доволствената часть.  —  Квартир- 
иейстеръ.  Военснъ  чивовнпкъ,  па 
когото  длъжнос1Ъта  е  да  назначава 
квартири  за  войскитЬ.  Тая  дума 
не  ие  употр-Ьбява  вече  въ  нашата 
войска.  —  Квартирувамъ.  Жив'Ь1ж 
на  К1иртнра,  въ  ч}ждъ  донъ. 

Кннрдъ,  герм,  Кремни1ггь  Ю1- 
мень,  сь  а1учайни  нрим11си  огь 
глинозсмъ  и  окисли  оть  желязо, 
никель  и  др.  —  Кварцоаъ,  отъ 
кварць;  кварцоватъ.  който  съдържа 
кварцъ. 

Киасня,  лат.  Горчиво  дърво, 
^иаага  атпга,  което  расте  въ  Жа- 
майка;  употрЬбява  се  въ  л-Ькар- 
ството.  —  Квасиевъ,  който  съдържа 
квасни.  —  Квасинъ.  Горчиво  веще- 
ство, което  ос  вади  1ггъ  квасиять 
Кпитернерно  сьсдиненпе.^м- 
Чегвирно  съединени!*  въ  хня, 

Квебекь.  Градъ  въ  Канал  в^ 
красно  расположеиъ  пра  елйяше^ 
на  Св.  Лавреитпя  и  Са.  Сфх^ 
едпо  вр-Ьме  с1и|алище  ш  УЩ^^ 
на  аЬла  Канада»  оегаявв^^нв 
на  Долна  Навадя;  бМ^яяв^*^ 
вечето  кавдиш  щавявя^^  Оъ»- 
вокласиа! 
нриставящр, 

зарзш.  Цсвц^авайн 
и. 


а  пзносна търговия;  пристанището 
му  се  посЬщава  вс^ка  година  оть 
1400  парахода.  Библиотека,  дру- 
жества: литературно,  историческо, 
земед15лческо,  медидпнско  и  др. 
Католичес1ш  дръкил,  апгликанска 
цръква  С1>  прекрасна  намбанарвя; 
К.  е  еКс^лищо  на  католнческ.  и  ан- 
гликапски  епископи.  —  Тоя  градъ 
е  основанъ  оть  де-Шамплсна,  фран- 
цузски  кралевски  географъ,  въ 
1608;  въ  1629  бплъ  завоеванъ 
оть  англичанетЬ,  които  го  вър- 
вхли  заедно  съ  1тЬла  Канада  на 
Франция  въ  1632  и  конто  на- 
праздно  го  обсаждали  въ  1690  и 
въ  1711.  Въ  1759  апгличанетЬ 
го  аеди  изнопо»  слЬдъ  една  не- 
равна борба  подъ  стЬнитк  му,  въ 
която  французе*!"!!  показали  чудеса 
оть  храбросгц  и  въ  която  погн- 
ва^ш  юначвпй  маркнзъ  ^Гопкалмъ, 
генералъП|  нмъ,  н  английекий  ге- 
нерадъ  Удфъ.  Миръть  оть  1863 
оздравплъ  влад^вето  м}'  Лнглвй. 

КвесторЪу  лат.  Сановннкъ  въ 
старо  врЪме  въ  Римъ,  комуто  се 
възлагало  да  упраатива  държав- 
нитЬ  финанси.  Сега  квссторъ  се 
нарича  чдснъ  на  народно  събра- 
ние, комуто  V  възложено  да  нро- 
вЬрява  гласоветЬ  н  да  се  грпжи 
за  бла1Ч)чпнпето.  —  Квестура.  Зва- 
нието, .V^'ьжностьта  на  квесторъ. 

Квиетн:1иъ.  Учение  на  квие- 
тистнтЬ  —  спокойствие  на  духа. 

ЕвиетистИу  лшп,  (оть  каиесь, 
покой,  спокойствие).  Пропов-Ьдници 
оть  ХЛ'11-и  в^къ,  които  учили, 
че  съвърН1енството  на  христя- 
инна  (гьстои  въ  пълното  бездЬй- 
ствие  иа  лугаата  и  гЬлото,  поради 
което  човЪкь  трЬбвалода  пр11карва 
1Гкшя  си  жинотъ  въ  покой  н  съ- 
зерцание, безъ  да  се  грижи  за 
спасението  надутата;  понеже  чо- 
в^къ,  като  достигне  до  съвър1пеиъ 
цокой,   ставадъ  таинственъ,  уни- 


щожавалъ  се  въ  сво«то  сктеетво, 
и  между  него  и  Бога  но  ссптм 
никакво  различие.  Оттука  ■  к$ше- 
птмескн. 

Книита,  .шт.  1)  Въ  мрп. 
Разстояние  оть  петь  поти,  юв» 
вгьрвьктъ  1'диа  по  лру!^^  2)  П<к 
редица  оть  петь  карти  огъ  «^дцаем 
боя  въ  играта  пвкеть. 

Квпвталъ^  фр.  Стара  теглилка 
въ  франция  оть  100  фупта.  С^п 
е  въ  употребление  метртееш 
квинталъ,  който  е  равеш.  яа  100 
килограма. 

Квинтесенция,  лпт,  Изрвдо 
сдщность,  сжществеиото  иатало 
извл-Ьчимо  изъ  едно  вещество;  нЙ- 
исггьнченото,  пр1>въеходното,  коеи 
заключава  въ  себе  сп  едно  нЬшо. 

Квинтилианъ.  Латински  рв- 
торъ,  авторъ  на  съчпненве  в^ 
ораторството  (42 — 120). 

(2и1-рги-дио  (кви-про-вво),  лат. 
Погрешка  или  иедораатнинк 
което  происхожда  оть  звмаяо  1*юо 
н-Ьшо  за  друго. 

Бвирпналъ.  Вдивъ  оть  7-т& 
хълма  въ  Ршгь,  на  който  *»  двесь 
палагьтъ  на    нталиянскня  1фа1к 

Квитанция,  мпп.  Псправъ^р*'^ 
писка;  писм1*нно  удостов11реиие а1 
прниманет*)  н^що. 

Квитка  (Тгчм1).  Малорусвавли 

т<*раторъ,   на   вр'Ьмети    сл   ша!*- 

|тенъ  подъ   псевдонима    Оомою- 

ненкъ  (1778—1843). 

I     Кянто.  Столица  на  репу<{ляп 

'  Бкоадоръ  (южна  Лмирика),  бввша 

I  столица    на    н^когашиото     ^пто- 

I  именно    кралство,     едао 

I  плато,  2,908  метра    надъ  «м^ч*1- 

то    равните:    80,000    мпт.  31^ 

построенъ  градъ,  съ  кравя  н  пЛ* 

В)>чото    некамепопоагаии     улпв> 

нъ  оъ  11^к<ико  пр11Браоип  егрШ'- 

П.1Ш(а'М(гиО]1Ъ,  дворецъ  ва  а| 

сМателя  на  републиката, 


-851- 


К?1 
н 


унв версптегь,  нормал по 
чиавше>  бвблвоте1са.  и1иу(гг])ия- 
•а  е  малко  рпзвпта,  иъ  търговия- 
ра  *■  дскпа  л1^я^слиа.  Въ  окол- 
юпъга  «'  намиратъ  шдлкаиитЬ 
Гнчлцца,  Котипакса  и  Климбе. 
»й'ГО  е  4,000  метра  висовгь.  Въ 
797,  црЬзъ  1»дно  зомстресеяне. 
гь  К.  иогнн&лп  до  40.000  душн. 
—  Старото  к|>;иство  Ивнто  бнло 
вано  огь  иоаанцигЬ  въ  1533, 
ого  вр^ме  правило  частьогь 
нското  подкралство  Перу, 
юелЬ  оть  пспап.  подкрал.  Нова- 
^анадя  (1718),  отъ  република 
Саяумбия  (1719),  и  пай-сстн*  отъ 
!:квадоръ  (1831),  дЬто  сега  обра- 
|ува  три  об.1асти. 

Квнтъ,  лат.  Край  на  сн%гкн- 
г1н  расплата :  саа  сме  квитъ, 
ипдатвхме  се. 

СЛ  ХомвчесвлА  знакъ  на  м^ 
гала  кадмпЙ  (сайттт). 

^ио  и^^ие  1.аП(1ега,   лат.  Начи- 
1ателиит]}  думи  на  първата  Дп- 
геронова     рЬчь  противъ  Катили- 
а:  Дч  кога  най-ачпюь':' 

^ио<^  сар11а,  1о1  зао»а8.  Латинска 
юоловпца:  каквато  глаоатп,такъвъ 
умътъ. 

^иII^(  е^м,  лат.  Чакай  а.ть  васъ! 
Ууквалио;  които  (подразбира  се, 
1рим'Ьрво  ще  иакажх)  азъ.  Запла- 
пнтелно  въсклпцание,  съ  което 
1ептуиъ  се  обърнжлъ  къмъ  в^ 
роветЬ,  конто  задухадв  противъ 
юлята  му. 
Ке,  фр.  и}тбрп,жня ;  приста- 
вп^елъ  бр'Ьгь  подбнтъ  съ  кпмопе 
хубавъ  илть  ва  та1гьвъ 
ргЬгь. 

Кедеягь.     Рувимовъ     градъ 
Библ.). 
1Г   тгпм    Име   на    три    града, 
,    Цсахаровъ   и  Нефтали- 
посл^днпй   бплъ  градъ  за 
ще  (Библ,), 


Бегли,  1срм,  Игра  съсгоада 
отъ  9  дървени  волове,  които 
м^рштъ  съ  клжбо,  което  търка- 
дятъ  нзъ  дъсченъ  улей. 

Кедлинбургъ.  Ирусскн  укр1>- 
иенъ  п>адъ  па  Бода,  50  кплом. 
на  юго  -  заи.  отъ  Магдебургъ ; 
10,000  ХЕТ.  Старъ  градъ;  замъкъ 
и  хубава  и|^ЪЕва,  въ  която  е  гро- 
бътъ  на  Хенрсха  I.  Отечество  ва 
географа  Карла  Гитера  и  на 
поета  Клопщока. 

Кедронъ.  Пото1гъ  аъ  Иудея, 
втича  се  въ  Мрътво  море  (БнСл.). 

Кедръ,  гр.  Еданъ  родъ  смо- 
листо и  благоуханно  величествено 
дърво,  забележително  гжсто  в 
високо,  всЬнога  зелено  съ  много 
трайна  дръвеснпа.  Най-позпатий 
видъ  е  мтштскнй  кедръ^  който 
расте  въ  цЬла  Европа. 

Кеила.  Иудицъ  г1^пхъ(Библ.), 

Кейнъ.  Американски  пхте- 
шественникъ,  извърти  два  аркти- 
чески похода  (1832  —  1885). 

Кек1юисъ.  Египтянинъ,  който 
минува  за  основатель  на  Атина 
(ХУЬп  в-Ькъ  пр11дн  Р.  X.). 

Кек)де  (РсйнхаргЬ,).  Герман- 
ски археодоПь  род.  въ  1839 ; 
про1|)есорь  вь  Вонъ,  посл11  въ 
Ворлинъ ;  упраат.  скулптурното 
отдЬленпе  въ  Берлвнскна  музей. 
Най-пзв^стнитЬ  му  археологичес- 
ки съчипения :  йк  Вп1ии(га(1е 
4сз  Тетр1ся  (1ег  Л  /Л  смл  N  /  кс ; 
О/г  аиНкг»  ВИс11Гсгкг  ем/  Т1*^'^г'гоп; 
^}^^еск^8(•Нс  Ткоп/11^ген  аиз  Та~ 
пш/га;  \]гЬег    е1пе    ^геШшЬе    Ое- 

Келать  (соб.  ан.  кр^ьпость). 
Силно  укр1ш»'цъ  градъ  въ  гЬв.- 
жггочния  Белуджисгганъ,  стол.  на 
ханство  Келатъ,  подъ  английско 
покровителство;  14.000  жнт,  Лн- 
гличанетЬ  пр1'кзели  К.  въ  1823. 
Келерианъ.Франп.  марп1алъ,раз- 
бил>  пруситЬ  при  Валма  въ  1792. 


-  852  — 


Ке.теръ  (Ф^рдинажУь).  Съвр-Ь- 
меиенъ  герианскп  живописецъ. 

КелдЯу  да?».  Стая   на  монахъ. 

Келлъ,  (лат.  Со1оп\а  Лдгьр* 
рЬш,  фраиц.  Со1од11е),  Главеиъ 
грал:ь  на  рейнска  Пруспя,  па 
л*в.  бр.  на  Рейнъ;  282,537  жит. 
11ървок.1асна  кр11Пость.  Прочута 
готическа  съборна  цръква,  под- 
качена  въ  1248,  продъ.1жавава  до 
времето  на  1\м(юрмацш1та  (ХУ1-п 
в'Ььъ),  подкачена  изиооо  въ  1814 
в  свършена  въ  1882.  Разив  у- 
чебнн  заведения  и  библиотеки. 
Тоя  градъ  си  е  добилъ  всемирна 
извЬстность  съ  ароматическата 
вода,  що  носи  името  му,  оаи  4с 
Со1(}1/71е^  изобр-Ьтена  отъ  Ивана 
Фарнна  въ  края  на  ХУШ-п  в^Ькъ. 

Ке.1ти,  Люде  отъ  арийсното  пл&- 
ме,  които,  въ  пр^ЬдисторпческптЬ 
врЬмсна,  дошли  въ  Европа  отъ 
Азия,  заселили  се  първенъ  въ 
ср^Ьдна  Европа,  като  оставилл  задъ 
себе  си  разви  племена,  кимерий- 
цнтЬ  въ  Таврида,  кнмритЬ  въ  Ют- 
лапдия,  скардискитЬ,  таврпнитЬ, 
боненитЬ  въ  Германия:  носл^Ь  се 
распрО(ггра11или  нъзан1аиа  Бнропа 
и  по  веЬка  в1^роятпосп>  населили 
страната  между  Лпгурия,  Гарона 
и  Атлантически  океапъ;  огь  тЬлъ 
се  образували  кишть  въ  Галия, 
ппктшюЬу  скотгпть  и  др.  въ  Бри- 
танскитЬ  о-ви,  умбрипт  въ  11та- 
лня,  келтнбсршть  въ  Испания; 
това  било  около  1400  пр^дн  Р. 
X. ;  по-късно.  кли1>  600,  много- 
бройните келтски  племена,  които 
населявали  сгЬверна  Италия,  и  на- 
сел»'ннтЬ  въ  долината  на  Дунавъ, 
образували  плирпйскитй  келти : 
тектосагитЬ,  1едветит1\,  боитЬ,  впн- 
делиетитЬ,  ретитЬ,  порикит1>.  кар- 
ннтЬ  и  др.  Шприйскпт!*,  келти  на- 
воднявали ]11)Колко  пжти  Тракия, 
Македония  и  Гръцня.  Съ  т^ъ 
Одлн  въ  свръзка  и  племената,  из- 


в^Ьстни  па   гръцитЬ   по, 
га.1ати,  които  въ  ПГ-и  в1V^ъ 
Р.  X.  се  заселили  Юа    Маля* 
въ  една  область,  наречена  оо 
то  име  Галатия,  която  рвмляв 
покори.тп  около   Г)0    пр1ав   Р. 
Въ  ир11ме  иа  пр1к!елени^»тг»  яч 
родит%  всички  тия 

мрпа  се  сл'Ьли  съ    Г1( : .„„., 

други,  и  съвсЬмъ  нсче;зшив 
отделни  народи;  въ  Вротаияя, 
Горна  Шотландия  и  въ  Пяр1 
свитЬ  планини  ище  се  па 
тЬхии  остатки.  —  Ъъ  едио 
наречие  и  до  С€га  с«  е  у 
дума  келтъ^  която  зкачв 
зюитель.  КелтитЬ  ех  нз 
старитЬ  писател 0  като  вов 
и  безпокоенъ  вародъ;  водъ  тй! 
господствували  мвогобройнв  & 
л11ре:  хрешггЪ  имъ  боля  ^т 
и  барди;  т1>  служила  яа  богове! 
си  въ  горвтЬ,  и  правплн  одпрл 
си  огь  гилЬми  камене.  Още  ] 
сега  се  иамиратъ  сл-кш  сть 
ритЬ  келтски  гробища;  тЬ  с 
штъ  отъ  подземни  камшика 
въ  конто    има    \ '  ■  \    ко<тв 

пепелъ,  скелети,  и  ир 

КелтскиЙ  езикъ  г  еднвъ  сггь 
гермаиекигЬ  и  въ  мпого  па] 
е  у1с1'л1>лъ  въ   1гЬкоп    N1". 
р-Ьчияга  прически,  ш 
и    на    о-въ   Мянъ   ^ 
до  на  тото  вр1Ьме. 

Келтнберн.  Нзродъ«  кой 
селявалъ  въ  старо  вр1>мо 
Пспаиия. 

Ке-лун1-ь.  Пристаните 
ист-  въ  о-въ  Формоза ;  5,000 

Кеяамларъ.    Село,     исих 
раз1фадскн    овр^    36    киом. 
сЬв.-ис^г.  огь  Ра»градъ;  1,45 
3<'мед^лие. 

Ве.ч1н.  РЬка  в  т 

ва  се  въ  Ботии';  

еднопмепенъ  ^(адод-ь:  450 
една  часть  ворабо 


—  853  — 


Кохп(*р'ь.  Фрапцузскп  градъ, 
ц,,  на  Филистерски  департоменть, 
при  сливането  на  Оде  и  Стейръ, 
17  килоз^  отъ  овеава,  53  кнлом. 
иа  юго-ист.  отъ  Вресть,  н  549 
Еилон.  на  шго-зап.  отъ  Париягь; 
17,500  жит.  Малко  морско  приста- 
нище. Риболовство  (главно  сарде- 
ля).  Ко])абостроиТ('лнн1;ц  ('гьр1ч>в. 
Бораби).  —  Тоя  градъ  е  билъ  иЬ- 
колко  лгти  обса<1{даиъ  отъ  авгли- 
чаяетЬ»  които  въ  1345  го  прЬ- 
2е,та  и  оплЬннли. 

Кеяптенъ.  Баварски  градъ, 
иа  Л'Ьв.  бр11гъ  на  Шеръ,  104 
кнлом.  на  юго-зап.  отъ  Мюнхенъ, 
жел'Ьзнк11а  за  тоя  градъ  и  Лин- 
дау:  12,000  жит.  ^Рабрики  за 
[иатна;  тьрговня  съ  дърва,  бира. 
Градътъ  *'  отъ  римско  происхожде- 
ние;  билъ  е  много  вр^е  свобо- 
денъ  имперски  градъ. 

К<?||гуру.  Ново-Холандско  четве- 
роноги  животно  отъ  разреда  на 
гразливпт^  отъ  няколко  вида. 
Обнкновенно  то  е  на  гох&мина 
ЕодБото  овца.  11р'&дни'гЬ  му  кра- 
ка с-л:  твърд1^  кхси  и  петопръстни ; 
задното  —  много  пб-ддьгн  и  три- 
пръстни.  Има  лдъга  опашка,  която 
му  служи  за  ноднорка  на  тЬлото. 

Кене.  Градъ  въ  Горни-Еги- 
петц  на  д^сн.  бр.  на  Нилъ,  54 
килом.  на  с%в.-ист.  отъ  Тиви ; 
10,000  жит.  Прочутъ  по  сждове- 
гЬ  сн  отъ  порозна  пръсть,  които 
яспрашд  въ  Кайро  я  Александрия. 
Стоварище  на  търговията  между 
Кайро  и  крайбрежието  на  Арабия. 

Кенетъ.  Име  на  3  иотландскн 
вра.1е  (604—984). 

Кенезейцн.  Ханаански  народъ 
(БиГи.). 

Кене;10вцн.  Изранляне,  потом- 
цв  иа  Кенеза,  11савовия  внукъ 
ГБнбл.). 

Кс^ноАдн.  Едно  племе,  което  ва- 
еелавало  една  лемн  на  западъ  отъ 


Мрътво  море,  н  отъ  което  билъ 
Иоторъ,  Моисеевий  тесть.  ПрЬд- 
полага  се,  че  К  стужпли  истян- 
ному  Богу  (Биб.1.). 

Кеиигсбергь.  Гл.  градъ  на  не- 
точна Прусия,  15  килом.  на  ист. 
огь  Балтийско  море  и  580  на  сЬв.- 
ист.  огь  Берлинъ,  нрн  корабопл. 
р*ка  Прегелъ;  161,149  жит.  При- 
станище на  Прегел-ь  я  жел-к^ница 
за  Берлинъ.  ДЬятелна  индустрия; 
гол^Ьма  търговия.  Ново  здание  па 
унпверситетъ,  основанъ  въ  1544 
отъ  маркграфа  Албрехта  1,  кьмъ 
който  принаддежхтъ  една  обсерва- 
тория, една  библиотека  съ  150,000 
тона  и  др.  Първокласна  крЪпость. 
Гр.  е  основанъ  въ  1256. 

Ксннгт.  (Фридрихъ).  Герман- 
ски словослагатель,  нзобрЪтатель 
на  скоро-псчатната  машина,  род. 
въ  Ейслебенъ  (прусска  Саксония) 
въ  1775,  умр.  въ  1837.  Нйй- 
напр^дъ  въвелъ  нзобрЬтеняето  сн 
въ  Лондонъ,  дйто  пръвъ  се  въспол- 
зувалъ  отъ  него  в^нвкъ  Танмсь 
(12  ноем.  1814).  К.  откакъ  при- 
способявалъ  няколко  вр'Ьме  изо- 
бр*Ьтението  си  въ  Лондонъ,  осно- 
валъ  блнзу  при  Вюрцбургъ,  съ 
помо11|,1>та  на  баварския  князъ 
Маисим1ииана  I  една  работилница 
за  правене  скоро-псчатни  машини 
и  гладка  хартия  и  пр'^11рцятие- 
то  имало  пълна  сполука. 

Кенозойско  врЬме  —  отъ  гръц. 
кенось,  новъ;  зои,  жовотъ  —  въ 
1еол,  се  нарича  времето,  прЪзъ 
което  еж  се  образували  двЪ  си- 
стеми земни  пластове:  тре^нич- 
ната  ^тетвершичната.  При  цр"Ь- 
минуването  въ  тая  ера  животътъ 
на  свгЬта  зима  новъ  нзгледъ;  ра- 
сгепинта  н  животнигЬ  се  прибля- 
жавать  кьмъ  съврЪненнитй.  Ке- 
нозойското  вр'^е  сл'Ьдва  непосрЬд- 
ственно  сл^дъ  месозойското.   Бяж* 


^654- 


Третична    п    ие^пв^ртична    си- 

КенотафпЯу  *р.  Праздна  гроб- 
ница, памети  икъ  издигнжтъ  въ  па- 
меть  на  умр^ъ. 

К^нснштоиъ.  Л^1глвйскн  градъ, 
5  килон.  нв  зап.  отъ  Лондонъ,  на 
който  е  едно  отъ  предградията; 
44,000  жцт.  Крадевскп  замъкъ,  въ 
който  е  родена  крадида  Виктория ; 
обшвренъ  парк-и 

Кентавръ  или  цеятавръ,  гр. 
Баснословно  слщество,  аоловина 
■юв^къ  и  иоловвна  кош».  Б:Ькон 
историци  пр-Ьдподагатъ,  че  кен-| 
таври  еж  били  старо вр^менннтЬ 
аштеле  на  Тесалан,  които  първи 
изнам^ридя  искусството  да  се  у- 
правдява  ковь. 

Кентъ.  Графство  въ  юго-по- 
точпа  Англия,  съ  978,000  жпт. 
и  центръ  на  упраа^ениото  Мейд- 
стонъ,  К.  е  билъ  наЙ-старото  крал- 
ство въ  аягло-саксопската  ептар- 
хия  (виж.  Англия,  исторгш),  съ 
стол.  Кантщ^бери,  Гра(|)ове  и  хер- 
цози кентски  с&  се  наричали  много 
членове  отъ  кралевския  доиъ  иа 
Англия. 

Кепт^БЕН.  Р&ка  въ  Съо,глненат1^ 
Държави  (Кеитжкн);  образува  се, 
въ  държавата,  на  която  дава  името 
ой,  огь  сливането  на  нЪколко  рЪки, 
които  извирагь  въ  Кжмберляндски 
п.1анннц.  Тече  пр11зъ  Франкфорть 
п  СО  влива  въ  Охио;  120  кидом. 

К1'нт<%к11.  Една  отъ  С-ьеднне- 
нитЬ  Държави,  между  държави: 
Илнноисъ,  Инднаиа,  Охио,  Впрги- 
ния,  Тенеси  я  Луизиана;  простр. 
97.587  чег.кялом.,  насол.  2,220,000 
жат.  Сядалите  науправл.гр.*/^?якк- 
фортъ.  Гл.  градове  Лексингтонъ 
и  Луисвилъ,  които  железници свръ- 
вватъ  съ  сЬвернитЪ  и  иеточнитЬ 
държавп.  РЬки:  Миспсппп,  Охио, 
Кснтлкн,  Кжмберляндъ,  Тенеси  и 
]^иг1г  Сй^цн.  11рЪзъисточиата  часть 


минупагьКжмб^рлапдска  ошш&а. 
Климатьтъ  е  изобщо  адрлкг  и  у- 
мята  плодородна,  особгно  вь  ср!^ 
дата;  жед113ни  и  камеиов^кгл^гаш1 
рудници:  пространни  г 
пасбища:    вндусгрпа 
развита.    Търговия  съ  жвто,  п>- 
тюиь,  кълчища,    содь,  ^^а5::"•    '- 
бнтъкъ.  —  Тая  земя  е  била 
отъ  Макбрпда  вь   1754,  1^ 
дена  огь  пиднЛинтЪ  на  :•.. 
нет15  въ  1773;  първслгь  С1 
час1ь  отъ  държава  Вир1'иИ1ь< 
дена  била  в^ь  отд1х1на  дърли  I    1 
1789,  и  приета  въ  състави  ' 
динените  Държави    въ   1< 
пълнителната  власть  е  пп. 
на  единъ  управител^  п:;6а1]...'.  - 
4  годиян:  законодателната  йлягть 
принадлежи  иа  едан1. 
38  члена  и  на  едпл  пр 
ска  камара;    чпсл(»то   па  \ 
вителетЬ   се    крЬсиЬта    вс!...^  . 
години,  споредъ  числото  ш  лаОв- 
рателетЬ. 

Коплиръ    ;Т1ванъ).    Кдтгь  «п 
създателетЬ на  нов 

тропомия,  род.  ЕГЬ  .:.„ 

тембергъ)  1571,  умр.  въ  ]• 
кога  билъ  иалъкъ,  шътадъ  кь  'дпй 
механа  при  бапха  си,  пспяда&хь 
гь])Говецъ ;  посл'Ь  рабошл*  оги* 
ска  работа  у  зетя  ек,  протес?«в> 
ски  проиов4дниЕЪ.  Понеже  (лхь 
съ  стабо  здраве,  та  не  мозоигх! 
продължава  тая  работа,  врть  «у 
го  нам1ютнль  да  се  учи  лдрок! 
въ  тюбингенската  сел1ввпр1!»1^  п. 
1589.  Тамъ  се  учялъ  нАД- 
тематиката,    която  го  пг-;!; 

много    п(^-т^^   отъ  бои      ;    !;: 

па  22-годишна  възрасть  чяиялх 
професо11Ъ  па  матемапшп!  л 
Грацъ  (Щирня).  Прануде1гъдй  в> 

пусне,  слЪдъ  5  го-;'"-  •'-■"- 

та  служба,  за  да  п 

подйгнжто    среща    Щмлесшпат* 

въ  тоя  градъ,  Той  бнхь  пошвп 


—  855  — 


1  Тихо-Брахе,  н  ста- 
г^ъ  Тихо-Брахевата  смьрп. 

неговъ  пр:кемнн[гь  като  пс- 
Ъ  на  двора;  въ  схщото  вр1^ 
л^плъ  всачЕИт1^  оставева 
го  Б1шжа.  Нъ  и  сл1|ДЪ  това 

той  миого  теглилъ  въ  до- 
Н  си  работи.  Като  не  м)* 
цало  редовно,  бшгь  постоянно 
(енъ  да  работи  за  кннжа- 
1а  да  се  поманува;  сл^ъ 
вгубилъ  едно  по  друго  жена 
ГритЬ  си  дЬнд;  н/1Й-ов'гн11 
:&рил'ь  въ  положението  да 
1айка  си  изгорена  като  иа- 
а,  и  съ  голяма  мкка  прв- 
>  помвлването  й  отъ  вир- 
ГСЕИЯ  херцогь  (1620).  Сл*Ьдъ 

0  години,  той  умрЬлъ  БЪ 
онъ.  —  К  е  писалъ  много, 

1  често  подъ  натиска  на 
я,  та  и  стилътъ  му  далеко 
ггежава  качествата,  които 
кВатъ  Коперниковия  стнлъ, 
1Ъ  трудовот11  му  иЬма  едипъ 
)Пр^1и1енъ  плаиъ.  Отъ  мно- 
нитЬ  му  съчинения  първо- 

по  вргЬме  е  съч.  МунЬсгшт 
угаркгснт^  което  обнародвалъ 
'Паишна  възрасть  п  което 
1НЛЛ0  въ  сношение  сь  Тихо- 
;  въ  най-важното  му  съчи- 
е  А$1гопот\са  Кое?а  бей 
I  СеЬевИв,  което  би  било 
да  обезсмърти  името  му,  и 
[два  титлата  ЗаконоОатель 
Крто,  конто  е  дадена  на  ав- 
|у.  Както  всички  законода- 
кему  е  пр'Ьдстовло  да  оборва 
1зсждъцитЬ  на  врЬмето  си  въ 
юмията.  Ако  не  е  цр'1шах- 
нвто  дори  и  позналъ  вси- 
тоВ  е  унлщожилъ  отъ  тЬхъ 
в  мо^ве  се  ваза,  че  откри- 
иг1аъ  него  пстинп  ек  били 
I  едно  следствие  на  псгги- 
1ткритн  отъ  самаго  него.  Ню- 
вапр.,   е  можолъ  да  форму- 


лира прочутия  си  завонъ  за  все- 
мирното нриашчане,  като  е  зелъ 
за  исходна  точка  трнтЬ  велики 
!  закони,  открити  огь  К.  и  които 
носштъ  неговото  име.  Ето  тия 
три  закони  по  реда  на  астроно- 
мическата имъ  важностъ:  (I)  ор- 
бнтигЬ  на  всичшггЬ  планети  еж 
елипси,  на  които  агънцето  зани- 
'  мава  огнището;  (2)  плоскоститЬ, 
които  описвагьрадиуситЬ-вектори, 
ек  равпи  въ  равни  вр11нена;  (3) 
квадратиг1">  на  врЬмената  на  пла- 
нетнптЬ  завъргЬванпя  ех  пропор- 
ционални на  кубоветЬ  на  (-олЬ- 
мигЬ  оси  на  орбптитк 

Керасинъ.  Едно  отъ  имената 
на  очнстенъ  гааъ  (петролъ). 

1Се1)атнтъ,  1р.  Миноралъ,  който 
състои  отъ  кварцъ  н  полски  шпатъ. 

Керванъ,  араб.  Г6л'Ьио  множе- 
ство или  върволица  пжтянцп,  конто 
пжтуватъ  заедно. 

Керетяро.  Мексикански  градъ, 
175  килом.  на  с11в.-зап.  отъ  гр. 
Мексико;  30,000  жит.  Нйй-хуба- 
вий  градъ  па  Мексико,  сл^дъ  сто- 
лицата. Три  великол'Ьпни  площади. 
НЬкога  твърд11  д-Ьятелна,  па  още 
важна  индустрия ;  фабрики  за  су- 
кна, цигари,  хартия.  Библиотека. 
Въ  тоя  градъ  е  би.гь  уловенъ  п 
застр^1еяъ  австрийский  архидукъ, 
Н'Ьеолко  м1юеца  мексикански  ин- 
ператоръ,  Максимилианъ.  —  Дър- 
жавица Керетаро  е  въ  ср11дата  на 
Мексико,  има  миого  ц  богати  руд- 
ници; простр.  9,400  чета  килом. 
и   190,000  жит. 

Керкукъ.  УкрЪпонъ  градъ  въ 
азнйтска  Турция,  багдатскн  впд^ 
135  килом.  на  юго-яст.  отъ  Мо- 
су.ть;  25,000  жит.  Главно  тържище 
въ  южни  Кюрдистапъ.  По  пр1Ма- 
нието,  въ  К.  е  гробътъ  на  про- 
рока Данпила. 

Керяяпша.  Гл.  градъ  на  пер- 
сидски    Кюрдистанъ,    па    дЬсцд^ 


—  850  — 


бр^гь  на  Керха,  378  кпюм.  па 
гого-зап.  отъ  Техеранъ;  80,000 
жит.  Цонтръ  на  пжтпща  огь  Ваг- 
датъ,  Техеранъ  и  Исиахаиъ.  —  Та- 
В1асъ-Куди-ха>гь  го  пр-Ьзелъ  отъ 
турцигЬ  въ  1730.  я  го  укрЬпилъ. 

Керианъ.  Градъ  въ  южна  Пер- 
сия, гл.  градъ  ва  едноименна  о6- 
ласть  (внж.  Карамания),  съ  твър- 
дина; 45,000  жит.  Ткани  отъ  ка- 
милска козина ;  ор&жейна  г|)абрака ; 
търговия. 

Керяенлий.  Село  въ  сливенска 
окол.,  22  кплом.  на  югъ  агь  Сло- 
вевъ,  станция  на  ямболско-т,-сей- 
мептгата  жел^чпица. 

Керовнчски  ир'1.Х7».  Връхъ  въ 
съединението  на  11принъ-планина 
съ  Рила,  на  водораздЬла ;  2,717 
мет.  надъ  морск.  равнище. 

Керчъ.  Укр'Ьпенъ  1'радъ  въ 
европейска  Русия,  вгъ  Кръмъ.  (та- 
враческа  губер.), на  западния  бр^гъ 
на  Керченскн  или  Енпкалески  про- 
токъ,  182  кил  ом.  на  ист.  отъ  Сим- 
ферополъ;  22,500  жит.  Градъп»  има 
ясточенъ  изгледъ.  До  1855,  К.  е 
бидъ  най-важното  пристанн!це  въ 
Кръмъ,  сь  май-1Ч)л{шага  жнтиа  из- 
носна търговия.  Кстои  пам1Ьстото 
на  старата  Паитиканел  —  пони- 
ческо  селвще.  До  1-475  е  бнлъ 
владЬпне  на  генузцитЬ;  поел* 
мпнхлъ  въ  рхц'^тЬ  на  турцнт^; 
и  най-сетн"!,  въ  1774.  го  придо- 
били русит^  Пр^ъ  кръмската 
война  въ  1855  билъ  завз^.тъ  отъ 
съвЕзнвцитЬ,  чввто  войници  обра- 
ли богатия  мусь  старпненъ  музей. 
Кесарнн  (турек.  Каисаръ).  Градъ 
въ  азинтска  Турция,  близу  до  пла- 
нииа  Лрджв1пъ,  въ  воненскм  ви- 
ляетъ  и  250  килом.  на  сЬв.-ист. 
отъ  Коня;  въ  доляната  на  Кк- 
ахлъ-врмакъ;  4)0,000  жит.  пб-ве- 
чето  турци,  останллитЬ  арменци, 
караманляи  и  др.  Тоя  градъ  се 
наопчалъ  въ  старо  вр^е,  когато 


билъ  гл.  градЪ"  ЛИГ  Елийдопо. 
Макака;  тоЙ  добилъ  новото  О 
име  нь  царуването  на  пмпир.  Тп- 
берия.  К.  е  (»гече(ГГВО  на  св.  В*- 
силпя.  Кесарийската  литурпи  е 
съставена  \У1:ь  тоя  светецъ,  и  се 
извръшва  въ  иа1иата  пръкна  и^ 
колко  нжтн  въ  годината. 

Кегирия  палестинска.  Гтяро- 
врЬменепъ   градъ   яа  (  ш 

море  между  Г^иилея  г 
съ  гръцко,  римско  и  п 
селение  —  съ  пр-Ькраени  х|»амонв» 
амфитеатръ,  бани  и  др,  -  кьз- 
величенъ  и  упрасс1гь  огь  И[мца 
Велики,  п  наречепъ  К.  (предишно- 
то му  име  б1ио  Страиипиьтг  ису- 
ли]  въ  чость  на  имнр.  Август 
Пристанището  му  било  едно  ать 
най-цв1>тж1дпт&;  сега  отъ  К.  ш 
само  развалини  и  едно  сохцг,  кое- 
то наритагь  1шисаръ. 

Кесария  Филипова,  Тоя  гр§- 
децъ,  споменжть  нь  Мат.  16;  13. 
се  намирадъ  30  кнлом.  на  сЬ& 
отъ  Галилейско  море.  Наричал 
го  К.  Ф.  въ  честь  па  Филиш 
четверовластнпка,  който  поправял 
1Т)ада,  па  и  за  }»аа1нч11е  отъ  др. 
К.  сега  е  въ  1>азвалнаи. 

Кесаръ.  Виж.  Цйьзарь, 

Кеселдорфъ.  Селце  въ  Саксо- 
ния, 9  КП.10М.  на  зап.  огь  Др№ 
денъ,  исторически  заб1У11яя!ТРДВв 
по  една  ноб]5да  на  пруситЬ  вдЛг 
саксонцитЬ  въ  войната  ;)аавстрв1- 
ското  настЬдство  въ  1745, 

Кесулотъ.  Град!  ' 

на  Завулона  и  Ис; 

Кесяковъ  (Слалгь),  Бъдгарса 
литерат(|рь  и  поетъ,  рох  »ь  Н(^ 
привщица  п|гЬзъ  1859,  свършшп 
въ  родното  си  м1игго  4-ВерОБ11^ 
ното  училище,  а  пос.гЛ  нгь  ОдрмП 
при  католическитЬ  отца  Ляд*- 
сенни  к.1псичесва  тмназпя  ад>^ 
годиш  енъ  седагогвческп-фпюоо^ 
ски  курсъ. 


-857- 


ттЬ  К-вп  опптп  по  поозпя 
наме  вь  пловднкския  к1и'ТН11К"ь 
^ар^нНини  Глпгь:  Гаптнка  —  въ 
юве  за  .т^умлш  Мастна  ц-од. 
бр.  51);  стихотворенно  Про- 
!А  (бр.  56);  0<)а  на  Са.  Кн- 
\]^{ль  н  Мгт1сн)иц  (бр.  84);  Маршъ 
\кьмь  ит^ката  (бр.  98);  елегия 
^Скоб€^\сва  не  умр9ь  (бр.  102); 
\Тополский  Плачъ,  елегия  П  (бр. 
'108);  Тъмнпцшть  ми  (бр.  123); 
хГлась  н.гъ  МпкгОонпя  (год.  1П. 
;197);  Опптикп  —  босялокъ  (год. 
П',  Г)р.  2«»К);  пь  1г1>гт.  Марнцп 
1(14>д.  V,  бр.  400)  ср1тм1ме  Слон*) 
върху  смъ1}тьтп  на  хпирпла  Ско- 
белсна, 

К.  б1»ше    еди1гь   оть  сьтрудна- 

цитЬ  иа  пловдиискпя  иЪст.  Южна 

Бьлтрня,  дЬго  напечати  п  поеми: 

0(^а  —  тпсищагодиптий  юбилей 

;  Ба  Св.  ЛГетодия  (год.  III,  Ор.  181), 

\Ода — П-и  Май    1885  год.  (год. 

;Ш,  бр.  190).  Ио-сотн-Ь,  той  бЪтг 

едпнь  огь  редтпорнгЬ»  прЪь  год. 

87.  90,  91,  92  т  \х^л^?.  Плоши1въ, 

гго  напечата  при  тона:  Сиуш  па 

I  Мил;иииопи  (год.  II,  йр.  33), 

о  яи  Св.  Кпрцдь  и  Метпдня 

П,  бр.  49),  Слоно  на  »1-п  Сеп- 

ВрИЯ   (год.  П,    бр.  67).  П0.|,1ИСТ- 

шши  (бр.  54  и  па  V.  бр.  25), 
отворения:  Сънуиа.п  (год.  П. 
67),  Дшихщ  (бр.  68  и  69), 
лОнио  сГююмь  (год.  \1,  бр. 
У),  Момина  сь.иа  (год.  VI,  бр. 
134),  Сънъ  в  др.  Оов11Иь  товп,  той 
с  писадъ  и  въ  други  61^1111  реки 
в1Ьстцици;  въ  СвобоОа  срЬиише 
сгат.  Вълга^та  за  ссбг  (год.  I.  бр. 
41),  ПаО^юСто  слово  на  княза  Ла- 
тсмбсрш  (год.  Л'111.  бр.  1252). 

Въ  отд^Ьлпи  издаяпя  К.  о  па- 
печаталъ  Нобш^а,  п•^>сни  и  ггихопе 
оть  сп»рб<'-ко-бъ.1гарската  война 
(Пловдивъ,  1887),  Бъмарска  гра- 
матика (1882),  Кратка  Бьлшрска 


История    (1 883),    Ггтрафия ' 
Ч!ип'ь,  пр^^водъ  оть  Герда. 

К.  по(пч)янно  е  билъ  учлтель 
В1.  пловх  гимназия  Ллексан<)рь  I 
прюъ  14  пципи. 
Кегяковъ  (Хр.)  [  Д-ръ  по  правото]. 
Българска  литераторъ,  по-м.|адъ 
братъ  на  (*л.  1\('сякова,  род.  въ 
Копривншца  ВЪ  1868.  К.  св^ьрнш.гь 
твърдЬмладъ  двукласното  училище 
въ  родното  си  м^сго.  въ  1883  од- 
ринсвата  бъ.1П1р.  католич.  гимна- 
зии, а  аа1.дъ  това  атЬдвалъ  прав- 
ните науки  1гь  гр.  Лъвовъ,  дЬто 
п  нпдържалъ  докторатъ  въ  1888. 
Още  огь  Л^1-н  ел.  въ  учплигпето 
па  14  годипг.  вюрасть  го  нами- 
раме да  ргЬпгава  ;«|дачи  отъ  вис- 
шиш  математика  (Пловдивъ,  спас. 
Наука,  год.  I,  ви.  Ш).  а  сл1аъ 
това  се  пркдава  иа  работа  по  бе- 
летристиката, като  започва  да  ир1>- 
войсга  полскпгЬ  сппелтеле.  Въраяпи 
па1ни  гпишпи)!  срЬтамг  слЬднигЬ 
негови  трудове:  1)  1>пща  на  Чума- 
»н,  поема  огь  Словацки,  въсп.  На- 
ука, год.  111,  кп.  12;  Дт)он  Баба, 
раск;1зъ  оть  Крашевски.  въ  си. 
Труд\  год.  I,  кн.  8;  Чьршп  ошь 
.живата  и  д$ьятглносип,та  на  а^*- 
тигпискоиа  Напра  Нарисаича  1гь 
Трудъ,  год.  П,  кн.  3.  (1888).  2) 
Въ  Софийското  Периодическо  спне. 
Деинии,а  К.  0  напгмата.!  ь:  Люгли, 
огь  Сепкевича.  год.  I,  бр.  1;  Вар- 
текь  НобгьОоносецъ^оть  ('енкевяча, 
год.  I,  бр.  4,  5,  6;  Татово  аащ*ь- 
щане,  балада  огь  Мицкевича;  /7/ь- 
а-нь  оть  Лдама  Лек.,  год.  1,  бр.  7, 8. 
3)  Бь  министерския  Сборннкь  за 
народни  умотворения  е  писалъ: 
Стари  пхтуванин  по  Бьмария^ 
т.  I и II:  Положението  на  Еь.иа2тя 
ккмь  края  иа  X  Г-м  вп,къ,  т.  VI;  ^*ь- 
зпзлски  ш  и(\шж^-нисто  на  Бьа' 
1ария  <п>  края  на  Л'Г-п  оу*'Кь,  т, 
VII;  Шктувания  пр1иъ  да1инигЬ  иа 
Струма,  Места,  Брегадевци,  т.  XI 4) 


-860  — 


въ  1Я20  го  зпа1ад1ктъ  Гедиминъ» 
лптовски  дук"ь;  ггь  1Г)(39  миияиъ 
въ  а1ад1>1[11е  на  Пилша,  кояти  го 
иърнжла  на  Русия  въ  1080. 

Киснсртъ  (Хенри).  Герман- 
ски географъ,  род.  въ  Верлинъ 
въ  1818;  авторъ  па  важно  Съ- 
чинение по  старата  юографин 
и  др.,  п  на  множества  карти  н 
атласи,  между  които  испщтко- 
1ео1ра(/тиеекн  атлась  на  стария 
свп»ть,  ат^гасъ  на  шилото  земно 
•КАЯ^бо  за  употргьбение  въ  учи- 
лищата и  др. 

Кий,  полсн.  Тояга,  съ  която 
игра!»^»  на  билярдъ. 

1Силд4^йр1..  Ирландски  градецъ, 
50  кплом,  на  юго-зан.  отъ  Ду- 
блинъ.  въ  еднойАмененъ  окра;п>, 
съ  2,500  жиТм  много  инторесенъ 
по  етарннитЬ  са.  —  С>крхгьтъ, 
около  20  килим,  отъ  АнглиПския 
каналг,  и  65  килом.  на  длъжъ  и 
43  па  ишрь,  има  97,000  жпт. 
Глаииий  му  гр.  р  Наась.  30  кил. 
на  юго-зам.  отъ  Дублннъ,  съ 
6,000  жнт. 

Кнлнкил.  Стара  страна  въМа- 
ла-Азня,  която  срга  ашза  въ  ко- 
ненски  вилясп.;  имала  ,за  прЬ- 
Л1иц  на  сЬверъ  Таврпчески  пла- 
нини, ковто  ш  дкзплп  оть  Капа- 
докпя;  на  югь  Леки  за.1ивъ  и 
Килпкийско  море;  а  на  пет.  и  зап. 
Лманъ  и  Памфплпя.  КападокпЙски 
п|»оходъ  (турски  Голскъ  (1оазъ)  е 
нроходъп.  нр113'ь  който  Кпръ  мп- 
ижль  отъ  Тиана  в^ь  Каиадокии  за 
Тарсъ;той с  сшций  проходъ,  пркгь 
който  Ал океан дръ  Велики  влкяълъ 
въ  Килияня.  Насел.  около  100,000 
жит.,  по-вечето  номади.  СтаритЬ 
киликийцп  били  прочути  морски 
разбойници  п  се  управлявали  оть 
туземни  аладЬтело,  нъ  по-сетнЬ  К. 
подиаднжла  подъ  властьта  иа  Ма- 
кедоинн,  послЬ  иа  Сирпя,  п  в-ь 
Дохаеево  врЬме    стаплиа  римска 


обласгь,  Въ  старо  вр^е,  МЛвЧ. 
К^  произвождала  мн(»го  жхгш  в 
вино;  а  зап.  К.,  пб-аюнппската 
часть,  давала  много  градиво. 

Килипъ^  ш*/р,  ГуО^ръ, 

Килнстика,   1р.   Искусство 
стон    и    ходи    чов11Къ    хи    п 
вата  си  и  иа  ркцЬтЬ  сн. 

Килия.  УкрЬиен^ь  гра^^^ъ  на 
вия  0р11гъ  иа  сЬверния  н  1-лавп| 
рякивъ  на  Дунавь,  150  шьюи. 
устието  му  въ  Черно  море,  64 
сЬв.-нст.  отъ  Цсмаплъ  и   190 
юго-ис^г.  отъ  Ншъ;  8,900  жит.  11аа- 
чителяа  търговия.    К.  е  въ  ш 
часть  отъ  Бесарабия,    които  Г 
мжнва  отстхпи  на  Гусвя  въ  187Н. 

Килкени.  Гл.  градъ  иа  «цио- 
пмененъ  окркгъ  въ  Прлаяхи, 
110  килом.  на  юго-зап.  оть  ,Ху6- 
лииъ,   съ  който  е  скачеш..  кактп 

съ     УоТЛрфорДЪ,     СПЬ     ||. 
20,000  жит.  ОкрЖГЪТЬ  има   I" 

жнт.  токо-речи  всвчкитк  катс; 

Кило,    гр,   Соб,  ни.  хпл 
Уло1'р1>6ява  се  да  показна 
нмти  пб-еечо  въ  сложпитЬ 
ния  на  метрическитк  м^ркл  и 
глплкп :    ки.юметрь,     2 )    Уиот 
бява  се  съкратително  за  ки.1огрг 

Килг»а.  Градъ  въ  исгочни  А( 
рнка,   столвца    на    едвоаменнито 
кралство,   на    единь    островъ 
Килоаски  залпвъ:  8.000    ашт. 
Кралс-гво  Килоа,  на  -  ск( 

краЙбрЪжие,  между   ». 
знбаръ  на  с1^в.   и  МозамОпкъ 
югъ,  има   50,000  жит.   ^11ноевв| 
оть   португадци1'Ь    в-ь  Х\'11-и 
ХУШ-н  вЬк"ъ,  сега  е  влад^шае 
Запзпбарския  султакь. 

Килограиъ^У^/^.Теглолка,  10( 
грама. 

Килолитръ,  фр.  Теглиш 
вм-Ьствмость  иа  жидкп  тйдд,  1000 
литра. 

Километръ,  фр,  М-Ьркамдл- 
}каиа,  1000  метра. 


—  801  — 


лпетеръ,  фр,   1000  етера. 

Кил'1..П1»усск11Г1)адъ(Х|Х11ииЙнъ), 

Ба.тгвйско    море^    86    килом. 

сгЬв.-ист.  оть  Хамбургъ:  50,440 

т.   Значителна  п.рговия.   К.  с 

рцческа    заб'ЬлЬжит1'ленъ    по 

нъ  миръ,  свлюменъ  па  14  ик. 

814  М1^жд^'  Данпя  и  Швеция,  н 

еисау  Дания  и   Англия.   Па  топ 

мирь  Дания   отсггхпвла    Швецпй 

Норвегия,    а    въ   заз1гЬка   добилл 

шведсю!  Померанвя  ц  Рнгенъ.  Отъ 

я  страна,  Англия  върнж.1а  Да- 

й  всичкдтЬ  й  килонин,  като  у- 

държала  за  себе  си  само  флотата 

н  о-въ  Хелиголандъ. 

КняшиЪу  гр.  Музикално  орж- 
дио,  което  еврептЬ  употр*Ьбявалп 
въ  старо  врйме  при  богослуже- 
нието. То  с^ьстояло  огъ  два  мета- 
чески  схда  нагласецц  така,  ка- 
ото,  кога  се  блъснжтъ  едднъ 
0  другъ,  да  произвождатъ  о(г/ръ 
звукъ. 

Кидврн.  Германски  племена, 
които  нахлули  въ  Галия  н1^колко 
нЬна  прЬди  Р.  X.  МариП  ги  ио- 
требилъ  (101  прЪди  Р.  Х-). 

БнхврнмепсиХерсопегъ.  Ста- 
ро 1и1с  на  Ютландая  (данскн  полу- 
островъ). 

Кянапииь*    лапи     Вещество, 
ето  се   добива   огъ   растението 

Книгетоиъ.  Гл.  градъ  на  Жа- 
майка:   37,845  жнт.    Пристанище 

южиото  крайбр^жиг,  иай-иажно- 

цть  вт1чки1'Ь  прнс^ганнта,  пркп. 

ето  мпнува  по-вечнто  отъ  гьр- 

вията  (захарЕц  ромъ)  на  }{{амайка. 

КингстоШь  Укр+.пе»гь  градъ 
въ  западна  Канада,  на  с1>в.-нст. 
бр15гъ  на  езеро  Октарио,  съ  добро 
пристанище;   14,091  жит. 

Кингстонъ.  Градъ  въ  държава 
НмкЙоркъ,  80  килом.  на  югь  оть 
Албани;  7.000  жит. 


Кингстопъ.    Английски  грядъ 

(въ  Сжрей',  16  килом.  на  юпьзаи. 
отъ  Лондо1гь,  на  д11сиия  б|г|-.п.  на 
Темза;  12,000  жит.  съ  11р1у1Г|)а- 
дията:  служил  ь  нГжога  кат(}  мЬсго 
за  коронясване  иа  англо-саксон- 
скитЬ  крале. 

Ки11гъ-те-чииъ.  Градъ  въ  ки- 
тайската область  Кнангъ-си,  1т 
ЧанП|,  малка  р*Ька,  която  се  аш- 
ва  въ  езеро  Пмянгь,  15о  килом. 
на  югъ  оть  Нанкинъ;  500,000 
жит.  Многобройни  фабрики  иа  фар- 
форови  изд'Ь.1ИЯ  .'Ш  цЬлита  китай- 
ска империя  и  за  вън шиината  тър- 
говия. 

Кипниъ.  Виж.  Хннпнъ, 

Книицв.  Слкиюто,  каквото  е 
циници. 

Кииканлерня,  фр.  Дреболии; 
стоки,  които  1'ъсто1хтъ  отт>  дребни 
металически  —  желЬ:Щ11.  мЬдии, 
алюминиевп  и  др.  —   издк1ии, 

Кннкнна.  Единъ  видъ  амери- 
кански дървеса,  на  които  корита 
се уп(Угр11бява  въ  лекарството  каш 
усилптелпо  и  за  да  прЬгичц  тре- 
скава. 

Кннонарь,  1р,  Мииералъ  съ 
яркочервен  ь  шаръ:  съспш  отъ 
с4ра  и  жпвакъ  и  се  употр11бяви 
за  вапсилка. 

Кпнодннъ.  Вещество,  което  ое 
добива  на  кристали  отъ  растение- 
то пилешка  шия. 

Кинъ.  Английски '1'рагпкь(1 787- 
18НЗ). 

Кинъ  (Д'рь  Щ.шусь),  Кдинъ 
отъ  наЙ-забКлЬжителнитЬ  профе- 
сори пахалскпя  у паверспгечъ (Гер- 
мания), който  е  постпвилъ  зеи1у- 
гЬлието  на  научна  почва,  съ;иалъ 
земедЬлческп  пнститугь,  и  въвелъ 
лекции  по  з«'мед1инето  В1.  упп- 
верситета.  Той  е  и  откри.ть  ми»ь 
го  долни  растения,  каетю  и  гЬ- 
кои  болести  иа  рас-гениата  и  унц- 


• 


—  еез- 


щожението  нмъ.  Роденъ  е  въ  1825 
въ  Пулсиидъ. 

Киото  ала  Мнлко.  Япопскп 
градъ  въ  овъ  Цнпоаъ,  350  килом. 
на  юго-зап.  огь  Пело;  308,260 
жит.  Бивша  столица  на  Япоипя, 
илоставена  огь  Микадо  за  Недо 
вли  Токио  въ  1808.  Въ  А*,  имп 
180  иа.'1ата  и  пб-вече  оть  600 
храма,  огь  конто  1тй-г1рочутпЙ  Фо- 
кос1|,  Г1а(;вс*те11Ъ  на  1>уда.  Деитрь 
на  иаукптЬ,  на  литературата  и  на 
изжинт*};  искусства  въ  Нпоиин. 
Конриненн  платове  и  фарфорови 
изд1^тни. 

КйонисЬу  пп/р.  Отрита  огь 
странигЬ  постройка  на  изднгнжто 
мЬсто  въ  градина  или  па  отводъ  вь 
кжнщ. 

КниарнсЪз  1^}.  Р^дно  всякога 
зелено  дьрно. 

Кнпиловскн  (Аиаппап,  Сто- 
яноничъ).  Бьлгарски  учнт^л!/-!;!!»- 
сатель  въ  периода  на  книжовното 
ни  въпраасдан**,  родомъ  огь  с.  Кн- 
11ило1ю  при  Когсль.  Малко  по- 
дробности се  срЬщап.  за  него  въ 
нашата  книжнина.  Нему  со  длъжи 
прЬводъгь  на  сл  Ьднит11  книги : 
1 )  Хибнеръ,  Соященног  цгтто- 
собран/е  и.ш  сто  и  нгтирн  ст- 
щпот  исторги  и^ъ  естлиать  « 
ношатъ  ^атьтъ,  нрЪведеио  отъ 
русски  сзпкъ  (Г|удимь,  1825  г.  въ 
Д|г|1  часги);  2)  Лритни  ничерта- 
тс.  по  всгобщапш  исторш,  на 
русски  езйкъ,  съчинено  огь  пр|>- 
фесора  Нв.  КаЛдановъ  м  нрЬне- 
дено  огь  Кипиловскп,  а  носи-Ьтено 
на  тьрговоца  Блка.ть-оглу,  сь  пж- 
димение^ю  на  когого  е  илгядено 
въ  Будпмъ  1»>;^6  г;  .4)  Трнудц<^нъ 
X.  К.  X..  Вслисарпл^  дрима  еь 
дьгЬ  дЬЙствпя.  Оригинала  о  н1;м- 
ски.  1гь  на  български  р:ш1гь  н 
пр11ведена  огь  гръцки  език1^  (Лайп- 
пигь,  1841). 

Б.  билъ   оОнародвалъ   въ  1827 


обявление,  че  п;е  издава  Г«ългар- 
ска  история  прЬводъ  огь  Г 
нъ  като  и;и1к1.1и  Веиолниоиа!.!  II- 
сго|>нн,  сн|з1к1ь  работата  ^•и  и  рЬ- 
1иилъ  да    почака    и    2-1^  >. 

та  да  поднесе    на   съпа^"  ь 

си  ц-Ьлото  съчинение.  По  причина 
на  русско-ту реката  война  иъ  182К- 
29    Венелииъ    за1гьси1злъ  да   до* 
В7]рип|  тру.яа  си;    по  П"! 
пек-рбуррскатаакадгмпи.  1 
ШБтувалъ  сл^тъ  русскитЬ  войски 
В'ь  М0.1ДОШ1,  Влашко  и  Българей 
да  дири  старини   н    да    съсипва 
биагарока  граматика  сь  р'Ьчни1П1. 
Пб-кьсно  нпмпраме  К.  да  помага 
на  Лсофшпа   1'и,1ски   да  напише 
Саятий  крашнШ  катехгиись,  к> 
даден ь  въ  Крапевацъ  ет.    !>'' 
ОсвЪнь  това.  иро<|1есорь  Дри 
споменува,  че  вь  1Кг[()  К.  и, 
ОДИ  вь  честь  и  памоть    на   11- и  - 
лина^  наиечаталъ  въ  Нудимъ,  дЬ:  I 
въ  онова    вр'Ьме    главно  С(^  изда- 
вали българските  кнвгв,  ОДВО<0<1> 
яа1еп1е  за  издап1е    на   лрксвклиъ 
(р'Ьчникь)  славяна-]' 
веденъ    на    славян».-.  .:   .^   ..      •! 
грсчесшй  озикъ».   Нъ  това  опит- 
ване,   както    и    едпо   подобно  на 
К.-вия  сьврЬмнниикь  Ипгчлчм  Ие- 
потта,  оетаижло  само  въ  оСи 
та    на   добрнтЬ   нам-Ьреппя. 
Дрнновъ   споменува  о1це,  че  К.  е 
билъучитель  на  Птиакона,  V — " 
се.  че  К.  е  6н.1Ъ  огь  каюнп 
българе  вь  Русия. 

Кннриапъ  (Се.).  Кдртагевеп! 
епископъ.  единъ  оть  най-:<намея«* 
титЬ  учнтеле    ия    Цръкватл     "^ 
първпгЬ  три  в-Ька.  Ролилъ 
Картагеиъ    въ    пачм 
вгЬкь  (1Т1.   бишти    ]■ 
НИЦН.  ДобИЛЪ  0бра31И  .г,-  I'  I      .  ;1 
едно     оть    иървигЬ     к;.]!   г       !..' 
училтца     я.    откакъ     гм- 1 1  I.!: 
паукитЬ  сп. 
тель  на  кр.^ 


—  863  — 


1га  Грпгория  Богоглока,  К. 
(дмвнувалъ  другптЬ  чопЪци  гь 
>асиор*Ьчието  сн  толкова,  колкото 
'ВгЬцитЬ  иадиинувагь  жнвотннгЬ 
■  своа  даръ  слова.  Въ  246,    К 

покръстцлъ  в  раздалъ  имота 
[  на  бЬднитЬ,  нъ  24К  билъ 
(бранъ  картагенски  еппсжшъ. 
цЙроД^телит^  му,  ппсанинта  му 
КтнвтЬ  иу  иоучеипя,  каьто  о 
|Рбит1;  му  ореща  оретнцнтЬ  и 
ачвицатЬ,  го  прославили  по 
зла  Афрпка,  по  1г^а  нападна 
1ропа,  и  дори  н  въ  Истокъ. 
■циевото  гонение  раалжчпло  К. 
ъ  паството  му,  нато  билъ  при- 
гдонъ  да  СО  крие  (250);  нъ 
Й  се  върнжлъ.  гонплъ  еретн- 
[тЬ,  полдържалъ  папа  Корнелня 
еи4Д  новатланеп^!,  отговарялъ 
б^оносно  на  онпц,  които  обви- 
[валв  хрнстягктЬ  за  мочесгги- 
тЬ  на  империята.  Има.гь  жнкн 
зисквании  съ  папа  Стгфипа, 
то  поддържалъ,  че  даденото  отъ 
етицнгк  кръп^енве  н1>ма  нн- 
вва  стойпость  (виж.  Карта- 
^скм  сьщт),  ПрЬзъ  Валерпа- 
вото  гонение,  билъ  осжденъ  на 
ърть  отъ  африканския  про- 
всулъ  и  погннжлъ  отъ  брадва. 
•ри  и  новатиапетЬ, — еретнцитЬ, 
еп^а  които  най-много  ратувалъ 
,  не  см^Ьяли  да  помрачанать  па- 
тьта  му,  и  го  наричали  еисгь. 
щата  Цръква  спомня  ламетьта 
■евеп^еномя^ченвка  К  на  2 
тонарпя.  ОсвгЬнь  83  писма,  той 
оставилъ  схЬдъ  себе  еп  пЬ- 
Ьо  съчинения,  като  За  1ч)ин- 
тП9*о  на  Ц]»ъквата,  За  Ошу- 
игото,  За  мгмшпоата,  За  ми- 
стимята,  За  доброто  тьрпп,- 
е.  Три  кнши  среща  еертпиь. 
[КганцпА  калва,  Ч1»  тия  кнцгн  еж 
стойни  ж  всеобп^о  удивление,  и 
влаги,  че  се  затруднява  да  р1>шп, 

\не  хубость  ли  има  в'ь  изло- 


жението п^гь,  или  сила  въ  у()1Ь- 
лпгелностьта  имъ. 

Киирианъ.  Едпнъ  отъ  учени- 
диг1^  ни  патриарха  Ь)фтимия  (виж. 
ЕфтнмнС*)^  писалъ  подирь  пада- 
нето на  второто  българско  царство. 
Той  е  възтановитель  ла  науюгга 
въ  Русия.  К.  е  билъ  киевски 
мнтроподигь   отъ   1876  до  1406. 

Кипръ.  Единъ  отъ  н4й-гол11- 
мигЬ  острови  въСрЬаиземно  море; 
иас1*л.  186,000  жит.,  главно  отъ 
гръцко  пронсхожденн!'.  Тоя  ос- 
тров-ь  се  отст-^&пи  на  Англия  отъ 
Турция  но  таеаъ  договоръ  въ 
1878,  въ  врЪме  на  русско-турска- 
та  война.  По  тоя  договоръ,  Тур- 
ция се  задлъжава  да  въведе  ре- 
форми по  управлението  въ  Ар- 
мения, и  Англия  да  брани  ааи- 
ятска  Турция  оть  вънкаипю  на- 
падение. Гл.  грндови  на  о-па  ех 
Ннкиспп   и   Фимтцста. 

Гол  Ьма  часп,  оть  острова  е  пла- 
нинска земя;  най-виеокиП  връхъ 
е  Троодосъ,  1',()00  метра  ладъ 
морското  равнище.  Климатътъ  е 
ра;иаче1гь,  споредъ  м1*стноститЬ, 
Зимата  е  кжса  и  студена,  ала 
снЬгъ  р^дко  се  вижда,  освЬиь  по 
нланинскитЬ  връхове.  ЛЬгЬ  вла- 
дЪе  треската.  Почвата  е  много 
(иодородна.  КинрскитЬ  вина  ол 
прочути. 

Ранната  история  на  К.  не  е 
добр"!!  позната.  .Чпае  се  само,  че 
той  станллъ  наЙ-напр'Ьдъ  фини- 
кийско владение;  фпникиянет!! 
имали  въ  него  н  селии1е.  Огь 
финикпннетЬ  той  мнпж.гь  въ  рк- 
ц11тЬ  на  гръцнгЬ  п  цо-сетн1>  ъъ 
рй;ц11гЬ  на  егнптянегЬ  п  перспне- 
тЬ.  Като  доказателство  за  неговото 
го.тЬми  благоденствие  въ  това  вр11- 
ме  заб1к1Ьжпа'гь,  че  Кипръ  далъ 
нр  по-малко  (Л'ь  150  кораба  на 
персидската  флота  въ  времето  на 
Ксеркса.  СлЬдъ  Оитвата  при  Иеа, 


—  864- 


когато  Александръ  Велпкд  на- 
атЬ-гтъ  въ  Фаннкип,  веичкптЬ 
кпирскн  грпдове  се  обявила  :«1 
црго.  и  пспратпли  кораби  да  му 
помшчггь  пь  обсадата  на  Тиръ. 
ПрЬиь  гоя  нгриодъ  К.,  макаръ  че 
билъ  подданонъ  иа  Перспя,  се 
у  п  раа!  и  валъ  отъ  де  В1*Т1.  иа  ре. 
СлЬдъ  Ллександровата  смьрть/гоя 
оетровъ  (гпшжлъ  владЬнпе  на 
гр*ьико-егп11етско1*о  кралство  па 
ПтоломеевдитЬ,  а  поагЬ  на  рнм- 
ска'1'а  и  внзпнтдПската  импорнл. 
Вь  646  го  прк^олн  арабегЬ.  ала 
слЪдъ  дв-Ь  година  гръцнгЬ  си  го 
отнели;  въ  802,  въ  врЬмето  иа 
Аруиъ-елъ-Рантда,  ариб(гг11  пакъ 
го  п|)'Ьзели,  1иа  скоро  ааь-ь  бали 
принудени  да  1Ч)  нърялтъ  на  вн- 
заитн  ЙскигЬ  м  у  господа  ре.  Въ 
1184,  И«1акъ  Комненъ  нанравиль 
К.  Н1'завнсима  дърисава.  Въ  1190, 
пр11:1ъ  една  о'П1  кръсгоносиигЬ 
войни,  Ричардъ!,  английски  краль, 
свалилъ  Комнена  и  на  пркстола 
поставилъ  Гюй  де  Луеипяна,  :<;1  да 
го  обезн^ети  аа  изгубването  на 
иерусалимскни  ирЬсголъ.  Въ  1487. 
К.  стянкль  владение  на  Вене- 
Пнпнската  република  н  казвагь, 
че  населен  аето  му  б1ио  тогава 
1 ,000.000  жпт.  Най-сегн  Ь,  въ 
1570,  Сслнмъ  П.  турски  султанъ, 
нав.т1алъ  въ  К.  С1|  60.000  дунш, 
поко[>нлъ  о-ва  и  пр|1зелъ  столи- 
цип»  му  (Никосня),  ст1>дъ  една 
кбсадп,  когато  нмбилъ  20,000  огь 
жнгелетЬ  и.  Дв1">  събития  сл  :»а- 
бктГнКнтелнп  нр1;зь  турокоп»  вла- 
дичество: едно  В1лганн(.!  въ  1764, 
Което  било  скоро  потлпкапо,  а 
едно  клане  на  грЪ1и«»то  наоелс- 
нпе  въ  1828. 

Кнраса,  '/7л  Еланъ  вндъ  броня. 
желЬзнадрЬхп,  назначена  да  брани 
глрдигЬ  н  гьрба. 

Кнраеерн,  фр.  Тежю!  конница, 
иьорликена  съ  кираси,  сьпавднцк- 


ща  обикновено  ро.з<^рвватя  «ме- 
кица, предназначена  да  рЪиаоа 
сражснне  (гъ  стреми  геленънптвскъ. 
Кнргнии.  Люде  цть  монгоксо 
нлеме,  распрьсилти  въ  е.хн)!  о- 
1'рои11а  необработена  аемя  кехдт 
р-Ька  Уралъ,  Касаайско  в  Ури> 
око  море,  която  русвгЬ  иаричт 
Пир 1 1иска  сш ть,  л  коато  ш* 
X  вани  едно  прснтГран  ство  огь 
1,480,105  чет.  килом.  въ  пр*Д^ 
литЬ  на  Тюркестяш.  и  Китай.  К. 
говорщгь  езика  на  узбвцтг^  I 
исповг1цвагь  сюнаитското  мох»- 
медапство  съ  смЬсь  огь  много  е* 
знчески  обрядн.  Иомннькъпъцмь 
е  панно  ско1Х)вьдството,  в  за  да 
намнратъ  храна  за  добитъка  сд. 
м11стгжгь  СО  споредъ  хч>дашпвт1 
врЬмена,  та  затова  жцикшгь  »ъ 
пштрп:  на  н  земнта  имъ«  ако  в 
да  яаобплва  съ  е.чера,  ио-вечети 
съ  1х>рчнва  вода,  е  изобн^о  а^^ 
плодна,  камеиаста  и  бозводпл.  Яа 
храна  унотр1;бяпатъ  коисхо.  оето 
и  1'овеждо  мео),  р1ако  пЪбъ ; 
лМ'Ь  ни1аггь  кумнсь:  пиитвпъ 
се  сь  отлично  1^'(раве  п  Д№яи- 
вгЬвать  до  д-ьлбока  (гтаростк  0^ 
не  зншлгп*  никакви  епндрмпест 
болести,  освЬаь  оананината:  вз- 
обп(о  сЛк  краиепи; 
съ  гЬсни  очи.  ИЛ- 
висн.'^'1н  у1ии;  по  харакгеръ  с« 
бе.чгрнжни.  хес1*оки,  мспггедии  ж 
коварни.  ^^1  да   ги  лържп  въ  ао- 

КирИоГМ.    руСЙК01><  '# 

било  ирниуд|*1(и  д-  -и 

лннпи    крЬпосга.    К.    сф   л^^шгъ 
огь  намти-вЬка   ни    орди:    Ги^*. 
мата  ор')а^    Српднаша^   ^. 
юп,  Вжтршпната,  —  '.'"и.п  и-» 
ГолЬмата  орда  е  пъ  Соуинх!:)!!!!»- 
ската  область;  Сркишш   . 
скита  мкжду  Ишимь.  Ирпм 
зеро  Налкашъ,    Хоклнъ  п 
на     ЛЬикяга     орда; 
Малката  орда  е  въ  ор- 


—  865  - 


губерния.  Малката  орда  е  сога 
п»'|-многобройна  отъ  ГолЬмата  и 
Ср+аиата  иардии:  тя  наш  800,000 
жит.    ВхтрЬишата    орда    (82,000 

1Т.)  е  въ  астраханската  губер- 
ния. СпомонжтцтЬ  орди  ех  иод- 
чшпчш  на  Русия,  нЬкои  ои1е  отъ 
1?:51,  а  всцчкнтЬ  и  съвсЬмъ  сгЬдъ 
поб"Ьдата  надъ  Хива  въ  1873.  К. 
въ  Русия  и  въ  Китай  прЬсм*- 
тагь  до  3,000,000. 

Кнре*1кй(к  Село  въ  содувската 
каза,  Н  килом.  иа  цст.  отъ  Со- 
дуиь;  8,500  бьлшре  и  2,1 00 турци. 
Еоречкйиди  ('«  заиимаватъ  тока- 
речи  исключително  сь  занаята  да 
се  прави  варь;  л^ЬтЬ  тЬ  се  рас- 
пръсквап*  по  1гЬл пя  I >ал кански 
п-въ  д:1  в-ьршжгь  занаята  си. 

Кирннтнарилг  нлп  Кнрнагг»- 
ваа.1'ь.  Градъ  на  Гава«>нцитЬ.  по- 
с«'тн1>  Иудннь,  който  биль  около 
16  килом.  дплечъ  отъ  Неруса-шмъ, 
аа  плтя  :*а  Лида  (БшЪ.), 

Кйрпать-арва.  Старото  и»е 
на   Хецроиъ. 

Кнрнатъ-сана  нлн  Кнриатъ- 
ге^нуръ.  Друго  име  на  Дсвнрь. 
който  е  Л1^ж;1лъ  въ  юго-западиага 
часть  на  Иуден,  съ  иоияв11стцо 
1г1>стополож*^ние, 

Кирилица.    Вож.    Глаголица, 

Кирнлъ  (св.).  Иррусалпмскн 
патриярхъ,  род.  въ  ТГеруаитнмь  нь 
315,  умр.  В1.  380;  три  пхти  сва- 
ляиь  оть  патрпарш.  пр}мгголь  но 
искането  иа  арияиртЬ»  среша  кон- 
то <^  борнлъ.  Оставилъ  е  23  ка- 
тихнуич.  бесЬди  к'ьмъ  оглашеинтЬ 
и  новопокръстенитЬ,  п  н11Кои  дру- 
ги съчинения.  СесЬдитЬ  му  се  счи- 
тагь  за  първо  и  най-пълно  из- 
ложение на  хрнстянската  вЬра. 
ТрудовсгЬ  му  ся  обиародванн  въ 
Парпагь  въ  1720, 1п-1'о!  н  въ  Мюн- 
Х1'1гъ,  въ  1848,  2  то.ма  въ  8-о. 
Св.  К.-овата  наметь  се  споменува 
на  18  марта. 


Кирнлъ  (св.).  Александрийски 
патриарх  ь  отъ  412,  роденъ  и  въс- 
пиганъ  въ  Александрия,  за  до- 
пълнение на  образованието  си  пл- 
тувалъ  въ  Атина  и  Иерусалимъ, 
ревностно  изоблнчавалъ  еретиче- 
ството  на  новатян''г11  и  най-много 
съд^йствувалъ  да  се  осждн  огь 
Ефескпя  съборъ,  въ  431,  Несто- 
риевата  ересь.  Това  осяикдане 
повднгпждо  противъ  него  много  не- 
приятеле  и  той  бнлъ  сваленъ  отъ 
патрнарш.  пр11столъ;  нъ  скоро  накъ 
бнль  нъ;*о'П1Ноиень  на  прЬстола, 
който  и  заннмавать  до  смъртьта 
си  въ  444.  Св.  Кири.1ъ,  който  се 
счита  за  единъ  огъ  най-отлнчни- 
тЬ  отци  на  Православната  цръква, 
е  остави.чъ  многобройни  съчине- 
ния: по-забЬлЬнштелнигЬ  еж:  вър- 
ху Тайната  на  Въплощението, 
н11Колко  Канонически  писма  и  съ- 
чнненнето  заглавено  Съкровище- 
пш,  Ний-дуб|юто  издание  на  тру- 
донегЬ  му  е  обнародвано  оть  Ж. 
Оберта  (^.  АиЬег1),  Парпжъ,  1638, 
7  том.  1п-Го1. 

Кнрилъ  и  Методий  (св.).  Пър- 
вптЬ  бъл  га реки  п росв^тителе  и 
равноапостоли,  които  положили 
основата  иа  духовното  и  умстве- 
ното развитие  на  бъ.1гарския 
народъ.  ГЬ  покръстили  царь  Бо- 
рнса  и  донесли  евангелското  учение 

I  въ  Нългнрпя,  па  и  изнамерили 
българско  писмо  и  осиовалн  кни- 
жнината и  богослужението  иа  старо- 
български езикъ.  ТЬ  се  нарпчагь 
и  слоЕгЬнски  просвЬтателе,  едно,  за- 
нюто  занесли  евангелието  и  на 
моравцитЬ,  и  друго,  защото  бъл- 

'  гарското  писмо   прЬминжло   и   у 

'  други  словенски  народи. 

Тия  двама  брата,  твърдЪ  вЬрно 

I  словЬпс,  били  синове  на  единъ 
солунски    висо1л>    сановннкъ,    на 

'  име  Лъвъ.  Мг-тодиЙ  билъ  пб-старъ 

I  брагь  на  Кирила,  Солуиъ  съ  всич- 


—  866  — 


кптЬ  асу  околности  тогава  се  на- 
мв  ролъ  подъ  властьта  па  В  и- 
зантия.  Лъвовди  още  отъ  младо 
почнули  да  пока:шагь  го.тЬми  ум- 
ствени дарби.  Колстантппъ  —  това 
бвло  името  на  Кнрила  пр'1ца  да 
СО  покалугерн  —  бнль  настанспъ 
въЦариградъ,  ЕгЬроитцо  огь  н^кой 
пеговь  родпаиа,  вашснъ  царе- 
дворець,  да  се  у ч н  загдно  е ь 
наслЬднтса  на  впзантиЛская  пр-Ь- 
стохь ;  а  МгтодиЙ  се  посветилъ 
на  военно-гражданскитЪ  науки, 
и  подцрь  свръшваното  па  обра- 
зовацието  сп  бплъ  назначопъ  у- 
правитель  на  струмската  область. 
Отъ  всичко  се  зак.1ючава,  че  Кон- 
стантинъ  се  научилъ  латпискв, 
арабски  и  еврейски  езици,  а  сло- 
иТ.искп  и  гръцки  зиаелъ  (Ице  отъ 
малъкъ.  Съ  ДЪ1боката  си  учоность 
и  ясната  си  1)азсхдлпвостц  той  за- 
служалъ  ир'Ьзимето  филосо(|)ъ  и 
стаихлъ  учительвъ  Цариградъ.  Той 
се  отлпчиль  въ  прЬпието  си  за 
нкониН!  въ  византийската  столи- 
ца сьбнвтня  патрпа]>хь  икоиобо- 
рецъАиця.  Меииу  това  Методий  се 
билъ  нокалугериль  и  жшгкть  въ 
едииь  монастпрь  при  Олимнъ  въ 
Мала-Азия,  на  шго-ист.  оть  Бруса. 
Кинстаятццъ  со  огтеглилъ  на  бея- 
мълвень  жявогъ  при  брата  си  въ 
монастиря;  и  вЬрва  се,  че  светитЬ 
братя,  прЬзъ  0-7  годишното  си 
пр11бпвание  въ  тоя  монастирь, 
пр11вели  П0Т1г|1бнцгЬ  дерковни. 
книги  на  езика  си,  понеже  били  рЬ- 
тенн  да  апостолствувагь  яа  едно- 
племеннигЬ  си  братя  слоиЬне.  като 
подкачжгь  огь  Българин.  Най-ио- 
виг11  открития  сочжтъ,  че  езнвгьтъ, 
на  който  еж  пр-Ьвождали  светнтЬ 
братя, е  билъ  солунско-българсксгго 
нарЬчие,  ПрЬда  да  се  за-товгатъ 
да  прЪнождатъ,  нашигЪ  просв^ 
тителе  били  пранудени  да  натък- 
миьтъ  една  словЬцобългарсна  аз- 


бука, защото  до  тогава  валтй 
народъ  нЬмалъ  азбука,  а  уп1Яр1'^ 
бявахь  за  малкпт1>  ся  пуждв  н1^ 
какви  тьрти  0  рЪзка.  като  рд* 
буше.  Това  е  съгласно  сь  а 
дЬтелството  на  Черноризца  Х| 
бра,  споредь  когото  Кирп,1ъ  на- 
гласиль  слов1;1!о-българскат11  аз- 
бука въ  855,  тъкмо  когато  билъ 
гь  Методая  въ  монапиря. 

Докл'Ь  били  въ  монисгири,  Кон- 
стантннъ  бвлъ  повикацъ  и  1с- 
пратенъ  въ  Хазарня  да  разясш» 
върху  религията  съ  евреитб  к 
сарциаптЬ.  На  отиване  при  ха- 
заретЬ,  св.  братя  ое  отбили  вь 
Херсопъ,  дЬто  открили  мошитЬ 
на  св.  Нлимента,  римски  папя. 
който  билъ  заточе1Гь  отъ  имиерл- 
тора  Траяиа^  а  послК  но  негоиа 
зааов^аь  удавень  въ  морето. 

11рЬдна1ага  се,  че  когато  се  въ- 
царилъ  цпрь  Борпсъ,  двамата  бра- 
тя влЬзли  вь  саоризум11Н11г  сь 
него  за  покръстването  на  иародл, 
защото  тЬ,  когато  били  яспрят»'ия 

оть      ВИЗаНТПЙСКцТО      Пр  ':'1 

въ    Моравия,    за  да  и    ^  ь 

моравцигЬ,  нвнлии  ирЬзъ  1>^и 
рия  т  пикръ<!тпли  1Ш|>ь  1^ир|)и 
съ  множество  народъ,  и  опал 
ош-авпли  едиа  часть  оть  пр^»^ 
денитЬ  божествени  и  бо1Ч1служе(»ия 
киигн  *)|  продължили  пктя  сл  за 
Моравия,  дЬто  гтросв1'|Тилн  и  т^ 
монтит!^  слов1)Не  оъ  свЬтлонатп 
на  христявството,   кат<1  в  похр> 

•)  ИпкоГ!  '■■-      '^' ■     -     "--^л 

н  Методнеи.  1^ 

Прочутото  |..  ..-.  .*..  .  ■  ■'-• 

то  едпо    вр41ме   ех    ^  •  <>■ 

скнгЬ  крале,    ког»  с  -   , ^....  .V,    ^^• 

държа  евА11Г)Лпятл  няпвгяня  сг  оп»- 
лпццтп.  Тони  сввпгсдйе  се  от»  I» 
Реймсъ  до  П1>2;  то  г  сег*  п  жжщя^ 
торскдтА  бн^^^вотекл.  <^и.  Пнпнлт  0Р1* 
ПМСалтъ  И}тш'шчснии  т 

Балтя:шрг   Корд^.'   пап*  а 

въ  16В0,  въ  8-о :  1Г1к  гръашй  км»  1П|Ми 
обрал  0  а^губси!^ 


-^867  — 


етили   ц   моравскпя    князъ    Сье- 
топилка. 

Въвеждането  на  словгЬнската  пя- 
сменость  н  словенската  лятургия 
въ  ст{>аиата  не  понесло  на  и'ки- 
скитЪ  иисаонеро.  тд  тЬ  обявявали 
словЬнскигЬ  апостоли  за  еретици; 
тЬ  твърд15дн,  че  словото  Божве 
тр1>бва  да  се  чете  само  на  ези- 
днтЬ  еврейска,  грьцки  и  латин- 
ски, зайчото  само  ня  т^хъ  бнлъ 
надппсанъ  кръста  Хрпстовъ,  и 
се  ои.1ака.1и  в^ь  Римъ.  Въ  това 
вр'&ие  вече  захващало  разд1и1с- 
нвето  на  иръквата  иа  неточна  п 
западна,  въ  пъленъ  разрпвъ  между 
тЬхъ  още  не  бялъ  станжлъ  и  све- 
тнтЬ  братя  отишли  да  се  нвтжтъ 
ла  схдъпрКтъ  паната.  Папа  Адри- 
аиъ,  нрЬемннкъ  на  папа  Николай, 
който  ги  биль  иовнкаль,  не  само 
удобрилъ  проповгЬдьта  имъ  и  нрЬ- 
воднтЬ  на  аюнЬнски  езпкъ.  а  в 
рхкоположа.1ъ  Методвя  за  свеи^е- 
яикъ.  Ала  Константи  и  овпгЬ  дпп 
били  вече  прЬброенн;  въ  Римъ 
той  тежко  се  разбол1»лъ,  лрнелъ 
схдмата  съ  инето  Кирилъ,  и  на 
14  февр.  869  почвнхлъ.  Док.тЬ 
лежалъ  на  емч.ртнил  оп  одъръ, 
св.  Кпрплъ  говорилъ  брату  си: 
сНяе  сътебе  б-Ьхме  като  еднадр^ткпа 
двойка  волове,  конто  изорах;к  една 
обща  нива,  и  ето  азъ  падамъ  на 
една  бр'Ьзда,  та  свръп[вамъ  днитЬ 
си,  а  ти  продължаьай  нанюто  Д'Ьло. 
Зяая^  че  ти  обичатъ  планпна 
Олимнъ,  ала  зарадъ  непк  не  оста- 
вяй пашото  учение».  Констаптпнъ 
останл^ть  по-врче  изп1ит'пъ  въ 
историнта  съ  монашеското  сп  име. 
П|гкдполага  се,  че  св.  Кприлъ  се 
поминялъ  така  рано  оть  1Ч)л^мцт{^ 
трудове  и  патпла,  ковто  билъ  пр1>- 
песлъ  по  распространението  на 
хрястннството  и  работенето  надъ 
словенската  иисменость.  Пр-^.дц 
сзгьртьта    св   той    зав:Ьщалъ    на 


брата  си  той  да  продължи  апо- 
столската нмъ  дЬятелность  между 
братята  си  слов^не,  което  той  и 
правилъ  до  самата  си  смърть. 

Въ  870  Методий  се  завърнхлъ 
въ  Па  нов  вя  и  вече  като  морав- 
ски архиепнскопъ.  Ала  неговата 
д1'»ятолность  на  народния  езнкъ  на 
а1ов11негЬ  пакь  не  се  понравила 
на  паинпщншото  духовенство  и 
то  се  заловило  съ  нова  сила  при- 
тивъ  дкюто  на  св.  Методий  и  на 
неговитЬ  ученици.  То  нзмишля- 
вало  всевъ:*можяи  небивалици  сре- 
ща тЬхъ,  та  св.  Методий  изново 
отншелъ  въ  Римъ  да  се  оправдава, 
Той  пакъ  билъ  оправданъ,  нъ  1Ч)- 
неяието  не  спряно.  За  оправда- 
нието си  тй  ходилъ  и  въ  Цари- 
градъ.  .^-юбата  била  безь  м^Ьра  н 
той,  нзну[)ень  отъ  скръби  и  тру- 
дове, поминялъ  се  на  в  аирплъ 
Н1Ч5  въ  Велеградъ.  А  сл-Ьдъ  него- 
вата смърть  и  наЙ-ближнитЬ  и 
важня  негови  ученици  били  из- 
гонени нзъ  Моравия  и  доп1Лп  въ 
Бъ.1Рарпя  да  просв-Ьщавлтъ  народа 
ни.  Впж.  ЗГгто'}цгви  учсннцп. 

Кприлъ-Лукаръ.  Гръцки  па- 
триарх!», род.  въ  0-ВЪ  КрП'П1  В'Ь 
1Г)7'2,  уч1иъ  се  въ  Вонецпя  и  въ 
Падуа,  допълнилъ  образованието 
си  въ  Германия,  д11То  се  адпозналъ 
съ  протестанти гЬ,  н  дон1ълъ  на 
цараградская  патрпарш.  пр1игголъ 
въ  1в21,  елКдъ  като  занвмавалъ 
александрийския.  Понеже  пскалъ 
да  учи  калвинисквгЬ  иЬроученин, 
билъ  заточенъ  въ  Родостъ  и  въ 
Тенедосъ^  посл11  удушенъ  въ 
1*>Ч8.  Сжпи'<угвуш1  книгата:  Анек- 
догпчески  писма  на  Кирила-Лу- 
кара  и  иеювата  Ь9ьр{та10чш)ь, 
(Амстер.тамъ,  1818,  8-о). 

Киринейци.  Секта  гръцки  фи- 
лософи, основана  огь  Аристппа, 
Сократовъ  ученикъ.  родомъ  кирв- 
неецъ.  Тя  учила,    че    чов:Ьшкото 


-868  - 


щастие  състои  въ  ^гувствепнитЬ 
удоводствия  ум  сривани  отъ  разума. 

Кнрипел.  Страна  въ  стара  Аф- 
рика, иа  западъ  огъ  Египегъ,  съ 
столица  Кнрена,  Тая  земя  била 
коло1газирааа  отъ  гръци  и  въ  най- 
бл1^скавнгЬ  вр^она  на  Гръция 
била  цвЪтуща  държава.  Въ  тая 
земя  имало  п  много  евреи,  огь 
които  една  часть  пригърнклп  хри- 
стянството.  Тя  едпо  по  друго  пр-Ь- 
мвнх.1а  пб-сети-Ь  въ  рдигЬгЬ  на 
егпптянот!'^  римдянетЬ,  византий- 
цигЬ,  персянетЬ  и  арябитЬ.  Стара 
К.  блияу  отговаря  на  нововр"Ь- 
менаа  Барка. 

Кирнлъ  Нектариевъ  (отецъ)> 
Единъ  отъ  забЬлЬаштелиигЬ  бла- 
годЪтеле  на  българскигЬ  училища 
въ  пробуждането  на  кипжнпнатапи, 
родомъ  отъ  Сопогь.  Протосиигелъ 
у  гръцката  митрополия  въ  Плов- 
дивъ  пр'Ьди  церковиото  пи  осво- 
бождение отъ  Феперъ,  от.  К.  01це 
прйживк  раздалъ  иа  учили |ца 
и  други  благотворителни  заве- 
дения 304,000  гроша,  и  съ  за- 
в1&[иание  оставнлъ  141,885  гроша 
(1795-1870). 

Кнрнлъ  Пейчнновичъ.  Виж. 
11с1(чи}4оиниг. 

Ки1)илъ  11р1Ьславскн  (кпязъ). 
Български  князъ,  2-п  спнъ  па 
Н.  Ц.  В.  князъ  Фердпнанда  и  па 
покойната  първа  и  незабравима 
българска  княгиня  З1арпя-Луиза. 
род.  въ  София  на  5  ноемврия  1895 
и  Еръстенъ  въ  в^>роиспоЕЬданцето 
на  родателетЪ  си. 

Бнрковг  (Тодоръ),  Бунтов- 
иикъ-ацоста1Ъ  пр-Ьзъ  1876,  без- 
(гг])ап1енъ  и  самоотвержепъ  юпакъ, 
който,  сл11дъ  като  се  избави  отъ 
катастрофата  па  Др11новския  мо- 
настЕрь  (виж.  Д/тноао),  имй  смЪ- 
лостъта  оп^е  едпжшъ  да  събира 
възстанници  и  да  се  бие  съ  Т5'р- 
цатЬ.  Сл4дъ  потушеиието  на  бу- 


ната въ  търновсЕия  сандхдкъ  Е. 
биде  уловенъ  и,  заедно  сь  Пз* 
мщииева,  Даскаль  Кира  н  Дюс- 
табанот,  сждснъ  отъ  специги-Щ! 
еждъ  и  осжденъ  на  смърть.  К.  б1ше 
отъ  енигрантитЬ  въ  Румкпин  с 
родомъ  отъ  гр.  Ловечъ.  Виж.  Зах. 
Стоиновъ.  Записки  по  бъмар' 
скипиь  възстпнпя  и  Юрданъ  То- 
доровъ,  Вьзспоминанш:  по  вьзста- 
нията  на  Търновския  санОжакь 
пр^ьп  1Н7в'та  %однна  «  по  ех- 
дението  на  бь.нарскипиь  «исмш»- 
ниш4  въ  Търново. 

Кп1»кльд6ряйтъ.  Гл.  грядъ  т 
едиоимепенъ  окржгъ  въ  111отлян- 
дпя,  пристанище  на  хЬв.  бр.  на 
Ди  (рЪка  около  70  квлом.,  К01т) 
се  влива  въ  Солуейски  заливъ,  оъ 
сЬв.  часть  на  Ирландско  море),  9 
кплом.  отъ  устието  и,  около  3.000 
жит.  Окржгьгъ,  нарпчанъ  и  Исть- 
Гялуей,  има  около  49,000  «■?. 
Много  хубави  пас/)оп(а  и  ирочутн 
коне,  наричанп  )ял*/еи. 

Киро  (Дас1шлъ  или  Бачо  — V 
Селски  учители  идеалеиъ  народонъ 
дЬе1П»  п  единъ  отъ  пйй-беаст!*- 
1ПиигЬ  и  самоотвержени  юшщп  ио 
възсгганието  въ  1870,  Той  яа 
чело  на  четата  си,  заедио  сь  че- 
Т1ГгЬ  па  попъ  Харятова  н  Парю- 
кова,  зе  участие  въ  геройсзоло 
дЬло  въ  Др^иовски  иопаспгрь  (ив> 
Дрпзново)^  а  посхЪ,  ~^воxко- 

днсвно  скитане,  бпд  .>ь,кь^ 

занъ  и  нр1кааденъ  отъ  бъдгярсия 
селяне  па  турската   власт!- 

Когато  въ  нспитателиата  ю- 
мисия  пптали  даскаль  К.  вакьп 
му  е  злнаятътъ,  той  отговорвлх 
«че  е  даскаль  отъ  25  годпнп  и 
самъ,  че  е  поегъ  н  че  като  птичю 
ходв  отъ  клонче  на  клоиче  д»  о- 
бира  цвЪтове  и  да  въсо^ва  ху 
босггитЬ  па  природата».  Дпг!газп.К 
ималъ  юнашко  сръдщ'.  а 

натура  и  гол^оприсА.! ^/^ 


ша 


—  869 


,    родя 


Когато  го  осддпли  на  смърть,  той 
декламиралъ  стихове  пр&дъ  с&- 
диитк  Когато  офицаялний  му  за- 
щитапкъ  се  нхчилъ  пр^дъ  слл.л 
да  просп  снасхонцение  за  него, 
даскалъ  К.  протестира.гь  и  му  ка- 
залъ  по  турски:  «Земи  сидумптЬ 
назахь,  азъ  не  съмъ  дудъ»,  а  по- 
схЬ  продължнлъ  въ  стихове: 
«Хакгмк  арамаа  бенъ  чикткнъ 
«Ипн  де  бойиума  беиъ  та1гглигь!> 
Което  ще  каже:  Правото  си  да 
тръса  азъ  на111зохъ  и  в&жето  иа 
врата  азъ  са  иетнкхъ. 

Даскалъ  К.  биде  об11сенъ  съ  иа- 
родпвтЪ  си  др'кхп  п  кал|[акъ  на  28 
187С  въ  Търново  заедно  съ  II в. 
ова  на  «"{мпото,  д1)Т0  сега  вмъ 
е  въздигнхть  паметникъ.  Той 
приехь  хладнокръвно  в^етьта  за 
смъртната  сн  пр'Ьс;Еда.  Вънканшо 
ое  описва  иа  растъ  висоьп»,  съ  лице 
длъгнесто  и  бл1;дойгьлто,  очи  живи 
и  червено  руси  ср-кдни  му  стави, 
и  бръснхтъ.  Той  е  бнлъ  родомъ 
отъ  с.  Горнп-Турчета  въ  Търновско, 
роденъ  отъб-Ьднп  родителе  въ  183С. 
Сираче  на  в-годишиа  възрасп>. 
той  съ  слуруване  се  научнлъ  да 
чете  н  пише  и  много  години  учи- 
телствувалъ  по  търновскитЬ  села. 
ЖивотоопнсдтелетЬ  му  раоказватъ. 
че  пр1;зъ  учателствуваието  си  той 
отъ  любопитство  ходил  ь  иЬшн  въ 
Царнградъ,  дЬто  посгЬтилъ  Екзар- 
хията, Иларпона  Макариоиолски, 
1гарското  читалище  и  други 
амеинти  м1кта:  прЬзъ  тоя  не- 
риодъ  той  пр'Ьдприелъ  в  едно  пж- 
туваие  до  ВЬна.  което  нскаралъ 
едвакъ  до  Бк^градъ.  Понеже  му 
нодосгигали  паритЬ  да  продължи 
пжтувапето  си,  той  се  задоволплъ 
да  се  запознае  въ  сърбската  сто- 
лица и  окатностьта  й,  сь  сърбегЬ 
н  сърбскнн  животъ  и  П'1Ьши  се 
върнжлъ  до  Сви1цовъ  и  селото  сн. 
Макаръ  и  да  не  бнлъ  много  ученъ, 


НЬа 


павъ  обнчалъ  да  си  записва  по 
1гЬи1о  си  отъ  вси^шо,  то  виждадъ 
нр1>^гь  пктуваН1П'о  си.  Жнвотоопп- 
сательть  му  въ  Сбортъ  мисли, 
че  има  книжки  издадени  отъ  него 
въ  стихове:  първото  му  п&туванеоть 
Царвградъ  до  селото  му  и  второто 
му  —  по  Сърбско.  Каква  въсхи* 
тителва  личность  е  билъ  тоя  нашъ 
труженикъ.  който  е  бнлъ  не  само 
нсуморпмъ  учптель,  а  и  блЪскавъ 
пропоо'Ь^тнпк'ь,  може  да  види  доота 
всЬкоЙ,  който  прочете  дори  и  крат- 
кнгЬ  подробности  за  неговия  жн- 
вогь  и  д^ятелность  у  Юрд.  Тео- 
дорова,  Вьспоминание  по  &ъ:1ста- 
ннята  &ъ  търновския  санджакъ 
пр1ьзь  1Н7в  година  и  по  схдснано 
на  бълга^юкитп»  (п>зстанници  въ 
Търново  (Русе,  1897)  и  у  Г.  П. 
Руоески,  ССюренъ  1иъ  живота  на 
български  пб-отлични  ммо/се  (Ст,- 
Загора,  1887). 

Ки1юнъ.  П*)  баснос,  центавръ, 
огь  копуго  добилъ  въспич-анието 
си  Ахплъ. 

Кнрховъ  (Гус$павъ  Робгртъ). 
Знаменлтъ  герм.  фпзикъ,  сдинъ 
отъ  най-велнкнгЬ  научнн  в:1сл^ 
дователе  на  всички  вр1>мена  и  ]та- 
роди,  род.  въ  Кенигсбергъ  1824. 
умр.  въ  Берлвнъ  1887.  —  Бъ1848 
добилъ  въ  берлшшкин  универси- 
теть  степень  докторъ  иа  матема- 
тическата физика.  М ладии  профс- 
соръ  изеднАШЪ  се  отличилъ  съ 
познанията  си  и  научната  си  дЬя- 
телность,  и  въ  1850  билъ  на:ша- 
ченъ  екстраординаренъ  професоръ 
въ  бреславлскпя  университеть;  а 
въ  1854  той  пр-ЬвшнАлъ  въ  хай- 
делбергскня  университеть  като  ор- 
динарснъ  професоръ.  Къ  хайдел- 
бсргъ  К.  и:лтднлъ  на  вид^Кю  токо- 
ргчи  вгпчкитЬсп  забктЬлкитол  ни  ра- 
боти, които  му  доставили  всемирна 
извЬстностк.  Сл1заъ  20-годитпн 
непрестанни  нзсл±двавшг  и  много 


мл;чнотпп,  р^шплъ  се  да  се  пр'Ь- 
ссли  въ  Берлввгь,  иа  хчъжность 
:;11ректоръ  на  обсерваторията  н 
професоръ  на  математическата  фи- 
зика (1875).  К.  почпхлъ  лекциитй 
са  съ  публични  чтения,  и  м1)етата 
въ  аудиторията  ип  тия  чтеиия  се 
яимали  едва  ли  не  съ  пристжпъ; 
всЬному  се  щ11ло  да  чуе,  лли  понЬ 
да  види  знамеиптин  ученъ,  който 
бильоткрилъсиектралипя  аиалпзъ. 
ЗаК-вигЬнаучяи  трудове  иетрЬбва 
да  се  сжди  по  чнслпто  иа  иапя- 
санитЬ  отъ  него  книги:  2  умЬрени 
тома  въ  8" — единъ  по  механи- 
ката, а  другийсборникъ  отъ  научни 
работи  и  една  рЪчь  за  ц:Ьльта  иа 
есггествознаниего  ех  всичкитЬ  му 

СЪЧИП1Ч1ИЯ. 

Всемнрнатн  нзвЬ(ГГН0{Яъ  на  ве- 
ликия фязикъ  е  тк^ио  свързана 
съ  откритието  му  па  спект1)алт1я 
ацалнзъ,  който  е  раскр1иъ  далечни 
научни  пебосклопи.  К.  сиолучилъ 
да  иам1)ри  обяснението  иа  тапи- 
с1*беиигЬ  фрауеихоферовп  линии 
въ  сълнечния  спектръ;  той  на- 
варалъ  да  проговори  сълнечната 
луча,  и  тя  сега  пи  расказва  за 
явлениита,  които  ставать  па  по- 
връхностьта  на  слънцето,  и  за  жи- 
вота на  иензмЬримо  далечнитЬ  отъ 
насъ  слгЬтнла,  които  се  намирагъ 
иа  пр'Ьд1злит11  на  нашата  зв'Ьздна 
система.  Това  пр1)Важио  откритие 
искара  прЬдъ  очитЬ  ип  съвсЬмъ 
новъ  свЪть.  Спектроскопътъ  —  у- 
редъ,  който  разрешава  всичкигЬ 
тайни  на  св-Ьтлата  луча  —  дава 
още  възможность  да  се  прави  нАй- 
тьикий,  нЛй-точний  химически  а- 
налнть  на  веществото.  Запрнм1>ръ 
сь  помон1Ьта  на  инструмент  си 
К  бЬ  вт.  състояние  да  докаже 
црислп-ствието  само  на  '/з,1ии>,о<н) 
милиграма  патрийни  пари.  ЧрЬ-ть 
тая  нова  метода,  К.  и  Бунзепъ 
'){дм^рпхА  нЬнолко   нови  стихии, 


цезия  и  рубядвя,  до  тогава  още 
не  ааб^1^жени  отъ  хиничесЕШ 
анализъ,  а  иодирь  тпи  отврвтяя 
дойдох»  много  други  тЬмъ  подо(*1ге. 
Съ  една  дума,  като  откра  епеетрал- 
ния  си  ана.5изъ,  К  обогатя  всв- 
чкнгЬ  клонове  на  естествовМ^ 
нието  и  на  техническнтЬ  неуки  и 
даде  на  1таукн'11^  досгг&пъ  въ  новя 
области  иа  изсл^дваннето.  които  до 
тогава  оставах*  затворени  пр^ 
очнтЬ  на  учепитк 

Киръ,  Персидскп  царь,  оснош- 
тельна  Персийската  империя,  сояю 
в  разширилъ  съ  завоеванията  ся 
като  поб"Ьдилъ  Креза,  ир^взелъ  Ва- 
вилонъ  и  установилъ  владиче- 
ството си  надъ  ц1>ла  западна  А:шя 
(560  —  629  нрЬди  Р.  X.). 

Киръ.  Име  на  два  града.  1} 
Единъ  Моавскн  градъ.  2)  Г^1ал& 
н-Ьйд-Ь  на  исггокъ  отт.  ЛрмениЯ: 
тамъ  Теглатъ  Фелаафъ  прКсг лял 
ихЬиент-Ь  отъ  Дамаскъ  (Библ.), 

КирярХЪ,  грън,  (отъ  ««^»,  П^- 
сподпнъ,  в.1аднБа;  архи  нача-ю). 
Титла  на  владика:  кириярситл 
на  бълшрската  нръква. 

Кнсиигенъ.  Гра.х«*цъ  въ  Бава- 
рия, близу  до  Вюрцбургъ,  на  За- 
ала,  съ  около  4^,000  хит.  Прочут* 
бапи  съ  топли  мииерални  води. 
ПрусигЬ,  въ  1866.  одържали  а^ 
бЬда  цщь  баварцигЬ  при  К.;  тяп 
ста1Ш  и  едно  покушение  иа  жж> 
вота  ип  Бисмарка  на  1  кхх  1874. 

Квсюродъ.  Стихия,  оф.  «^0^ 
просто  или  химически  веразловаоп 
г1ио.  То  е  единъ    газъ  (възду!»- 
образно  ве111ество)безъп1аръ,вкусь 
и  миризма;  и  тоя    1*азЪ|  ]Мчк31^ 
балната   и    н&Й-распросграамш 
стихия  въ  природата,  обра:1тт  !№• 
тата  часп^  по  обемъ,  и 
пб-вече  отъ  една  пета  п  • 
атмосферата   и  V»    по    тег 
и1аата  земя.  Въ  атмосфера*..  *  - 
се  иамира  въ  свободна  сьспшяак 


^^■■■1 


-  871  — 


Ш.1 


(смп,ст\  а  но  сьсдиненъ  съ  азота), 
въ  водата  съедоненъ  съ  водорода, 
а  къ  пб-вечето  органически  и  не- 
органичесш!  тЬла  —  сжщо  сьеди- 
ненъ;  и  гой  пма  свойството  да  се 
съедаш1ва  съ  вснчкятй  стнхпл,  о- 
с&1^нь  съ  флуора.  Съединението  му 
съ  стихнати  се  нарича  окнсленне 
вдн  окаШщия  \  името  иал*.  на  по-ве- 
чето  европейски  езици  е  гръцкото 
^}ц^  онси1€нъ\  а  произведен пгЬ  ве- 
щества —  окиси,  или  кнс.шти  нлп 

си1)и;ц  пъкъ  нзванаането  к.  изъ 

исдеинтЬ  иеп1ес1'ш»  се  нарича 
оп^т^сленне  или  (Ь.лжсидация,  па 
поа^БОга  и  ргдх^кния,  К.  е  необ- 
ходинъ  за  поддържането  живота 
на  животи НГ&;  нри  дишаното  той 
вхвза  въ  бЬлия  дроОь  и  се  сьо- 
дввява  съ  внглерода  на  нечистата 
врпьвь,  та  тя  се  пр-Ьчнства.  По  тоя 
ватаиъ  той  образува  в;кглокцслота, 
която  пъкъ  е  необходима  на  ра- 
степияга.  Поради  тая  служба  па 
к.  <ггарнт11  химици  сл  го  плрнчалн 
ж^ит-нъ  пъ^гЪ/и^ь.  ВсЬко  гор^ише 
е  едпо  окнсленне  или  съединение 
на  гЬлата  съ  к.,  дМствие  нрп 
което  се  произножда  топлина  и 
св-Ьтлпна.  1и  е  откритъ  отъ  ап- 
глийскнй  физнкъ  и  химокъ  Прп- 
стдн  въ  1774.  Токо-речи  сан1евр'Ь- 
ненно  тая  стихия  се  откри.1а  по 
другъ  п;вть  и  отъ  Шеле  въ  Шве- 
Лавоазие  въ  Франция  (1780) 

вазахъ,  чргЬзъ  единъ  редъ  остро- 
ви оннти,  роля!^  на  к.  въ  дн- 

аяето  и  въ  горенията.  Той  и 
доказа-чъ,  чо  възд у хътъ  състои  отъ 
X.  и  азоть  (21  к.  н  79  азотъ). 
До  1Гр'&ди  нЪколко  годпнп  к.  се  е 
счпталъза  <постояненъ>  газъ,сир. 

ккъвъ,  който  съществува  само  въ 
[у  хообразпо  състоя  пие    и    не 

|о<ке  да  се  сгхс.-тява  и  Ж1М1рвский 

[енъ  Пикте  пръвъ  сполуч1иъ  да 
обърне    въ  течно    състояние 

.875> 


Киг.ца.  Четката  на  жпвопасець. 

Китай.  Китайската  империя, 
наричана  и  Небесна  империя  пли 
СргьОна  империя,  една  огь  наЙ- 
прос^траинитЬ  империи  на  св11та. 
Захваи1.а  пб-гол^^мата  часть  огь 
ср^на  и  неточна  Азия  и  има  за 
прЬд^Ьли :  на  сЪв.,  Амурь,  Дау- 
рнйскигЬ  1иаиини,  Ллтай,  които 
12  хкгнкть  01ъ  азиатска  Руовя; 
на  зап.,  Тианъ-шанъ  и  Болоръ, 
които  аа  д1иоЕТъ  огь  Тюркестанъ; 
на  югц  ХималиЙски  планини, 
които  1Аъ  Д'к1]жгь  оть  английска 
Индия«  Вирмапия  и  Лнамъ;  на 
иетм  Велики  пли  Тнхп  океаяъ, 
който  носи  тогава  имената  Ки- 
тайско море,  Жълто  море,  Япон- 
ско море.  Длъжппата  й  отъ  юго- 
зап.  къмъ  сЬв.-ист.  е  окаю  5,500 
килом. ;  широчината  11  отъ  сЬв. 
къмъ  юръ  —  3,400  кидом.;  про- 
странството й  —  11,081,100  чет. 
килом.;  населението  й  се  пр'1й;мЬ- 
та  на  40^,259,000  жпт.  По  про- 
странство тя  е  много  П('»-га111^ма 
отъ  Европа,  а  близу  два  пжти  п6- 
малка  отъ  Русската  империя.  Тя 
обема  6'л;/(?<  Л'м?млЛ,  Ман{)жу' 
рия  (виж.  Мпнг)ж1/рия)  и  поко- 
рени земп:  Мошолня  съ  части 
отъ  Зуишрия  и  Тпбетъ. 

Скщи  Китай,  който  захвапш 
юго-источната  часть  на  империята, 
има  само  единъ  естестненъ  \\\>Ь- 
дЬлъ,  океанъть.  ГолЬмага  стЬна, 
която  сега  е  развалена  на  много 
нЪста,  го  Д'!ц1и  на  с&в.  отъ  Ман- 
джурия и  отъ  Монголия;  на  зац., 
много  нередовни  пр-ЬдЬли  го  д'Ь- 
лшть  отъ  Кукуноръ,  Тнбеть  и 
др.;  на  юп>,  допира  до  Вврмаиия 
и  Анамъ.  Пространството  му  се 
пр11см*та  па  5,396,100  чет.  килом. 
и  населението  на  382,078,860  жит. 
Манджурия  пма  942,000  чет.кплом. 
и  7,500,000  жнт.  Огь  подчинени- 
те земи^  Монголия  има  3,543,000 


-872- 


чм*.  квлом.  п  2,000,000  жпт.  п 
Тибетъ  —  1,200.000  чет,  кплом. 
в  1,500,000  жит.  —  Сжщи  К  е 
разд1^1енъ  администратпвно  на  18 
области,  най-малката  по  простран- 
ство, Ч^е-киангь,  отъ  95,000  чет. 
квлом.  съ  11,800,000  жит. 

Првстаппп^ата  отворени  за  дру- 
гоземцнтЬ  сд:  ^ 

икнт. 

Кантонъ 1,600,000 

Тиенъ-Тсинъ 950,000 

Хаиъ-Кеу 770,000 

Фу-Чеу 630,000 

Шангхай. 335,000 

Нингъ-ио 240.000 

Такасъ 235,000 

Тайванъ 235,000 

Чннъ-киаигь 135,000 

Аной 95,000 

Тамсуй 95.000 

Венъ-чеу 80,000 

Нну-чуангъ 60,000 

Ву-ху 72,000 

Киу-киангъ 53,000 

Киунгь-чеу 40,000 

Игь-шангь 34,000 

Че-фу 32,000 

Сва-тао 31,000 

Пакой 25,000 

Между  много<)1юйиит11  острови 
п6-заб^'[)'ИЕПтел11н  еж:  архппелап> 
11отоки  на  сЬв.  отъ  Жълто  море, 
архипелагьтъ  съ  400-гЬ  остров- 
чета на  югъ  отъ  устието  па  Янгъ- 
тсе-ннапгъ,  Лпеу-киеускпй  архи- 
пелагъ  между  Поточно  море  и  Ве- 
лики океанъ,  ^юрмоза,  едииъ  купъ 
о-вп  по  крайбр^жшгга  па  Куангь- 
тупгската  область  (Хонгъ-конгъ, 
Макао  п  др.),  Хайнавъ. 

Орографията  на  К.  но  е  добрЬ 
позната;  нр113'ь  западната  масть 
минуватъ  високи  планини  (Юнъ- 
Липгь),  пои'Ьйд:&  покрити  съ  в'Ьчни 
сиЬгове.  Тня  планини  се  прости- 
ритъ  огь  югъ  къмъ  с^врръ,  по 
цр^^-Ьлат^  на  Тибетъ  в  на  Ку- 


куноръ;  отъ  тЬхъ  с^  птд1к1я  ЖУГЬ 
пстоЕЪ  Нанлшггь- планина  клн 
Южно  планинско  бърдо;  Пелнпгъ- 
планнна  или  Северно  плапвшткс* 
бърдо;  на  сЬв.  отъ  Хоаигь-хо  с* 
Шенсннсвага  планина  и  Пнъ-шан- 
оката  планина.  ЦвЬ  гол1^мп  р1>кп: 
Япъ-тсе-киангъ  (Сння  р+.ка)  и  Х1>- 
ангъ-хо  (Жълта  р1^>ка)  изиирать 
въ  плаппнптЬ  между  Хоби  и  Ти- 
бетъ и  текжтъ  огь  заладъ  къмъ 
пстокъ  по  К. ;  друга  гол^а  р^1ак 
Пей-хо,  се  влива  въ  задвва  та 
Печили  и  Си-киангь  —  въ  Кан- 
тонски  залнвъ.  Тня  р-Ьни  и  щш- 
тоцнгЬ  имъ  еж  съединени  съ  мно- 
гобройни канали,  н&Й-прочутиЙ 
Императорский  камалъ,  2,400 
квлом.  лдъгъ;  свръзва  Пекпнъ  гь 
Си-кван1*ъ;  той  е  широш.  30  шщул, 
оград(>нь  съ  дкшнп  камене  в  по 
двата  му  брЬш  еж  съгра,геН11  ка- 
иш. И  езерата  въ  н'Ькодко  сг^шнА 
на  К.  ех  много:  езрро  Туапг 
тингь  е  320  квлом.  околовръсть: 
Фу-явгь  е  120  шиом.  хтъги  I 
40  Н1ироко;  Тай-ху,  Хтнг>Т0€, 
Као-иеу,  Св-ху  ех  сжщо  простра»- 
ни,  живописни,  в:юбиляп  съ  рпбл, 
служатъ  като  съобщцт»м1»о  ср1кь 
ство  или  като  с/н)р}1(>  мЬто  за 
удоволствие. 

Кшматъгъ  е  много  раянообр^ 
зенъ  въ  една  немя,  която  храш 
на  сЬверъ  сЬверни  еле*  ч-ъ 

слонове;  изобщо  той  е  ,  )11| 

зимЬ,  пб-топлъ  .г11тЬ  отксикото  кь 
евроиеЙскптЬ  страни  подъ  сжчштЬ 
географическн  шнрилв;  В' - 
сенията  сл  чести;  вЬ1  :.  тч 
ковто  духатъ  отъ  пЪ  1.'1.и1ттг1 
полета  на  Монголия,  пиуок^ш&йягь 
често  сЬвгр!.;  южнигЬ  о6л»(ТЯ, 
особено  краЙбрЪспята,  ех  юио- 
жет!  на  страЕПВв  уранаив,  кош» 
наричатъ  тп1[)они. 

К.  има  голЬми  мпнералпп  бо- 
гатства; алатото,  сргЛ^ст^'  тилию- 


-873- 


I     ех 


1>одно  състояние.  жйвакъП),  м^дьта, 
желЬзото,  содьта  изобилшгь;  има 
а  богати  рз'диицц  за  каменни 
вхг.тпща,  нъ  не  ел1  много  разра- 
ботени; намиратъ  се  и  много  дра- 
гоаЬнпн  Камено,  агата,  опа.1И, 
етисти,  талкъ,  най-вечс  <{'^-тД- 
пать,  който  служи  за  състава 
иа  фарфора  и  др. 

ЗемедЬднето  е  на  почитъ  и 
ого  развито ;  земод11ЛЦП'гЬ  еж 
Ш-у важаом птЬ  граждане  стЬдъ 
ченигЬ.  Най-много  е  распростра- 
нсно  обработването  на  срива,  а 
схЬдъ  него  на  пшеиидата  и  иа 
просото;  често  жетвитЪ  еж  дв^  на 
дни1и  ОнощкпгЬ  не  еж  толкова 
13Н01»браз11и  ко.1кото  въ  Европа. 
К.  е  отечеството  па  чайното  дръвце 
п  чайтъ  0  едио  отъ  богатствата 
му:  чайиото  дръвце  с('  обработва 
тово-речи  въ  всичкитЬ  области, 
особено  на  югъ.  Камфориото  дръво, 
а-10(гто  (сарж-сабурътъ),  бамбуко- 
вата тръстика,  иамукътъ,  масля- 
ститЬ  растения,  ревеньтъ  и  др. 
вирЬпктъ  и  ое  обработватъ  въ  К. 
.Малко  гори  има  въ  псточнптЬ 
области,  ала  горпгЬ  еж  много- 
бройни и  огромни  въ  планппптк 
Тшг11жьп>  се  обработва  въ  една 
часть  отъ  К.  —  ДоматнпгЬ  жи- 
вотни еж  по-малобройнц  отколко- 
то въ  Европа  и  дребни;  отътЬхъ 
най-много  еж  свинсгЬ;  на  югъ 
има  с^юнове.  носорози,  тигри,  лоо- 
п{.  пантери,  маймуни  и  др.: 
1;ппнтЬ  птици,  оа1бено  патки- 
гЬ,  нзобилвать.  Копринени'г11буби 
се  вижда  да  ех  родомъ  отъ  II, 
1[а  коПт<з  еж  и  едно  оть  богат- 
<ггната.  Много  е  ранвпто  риболов- 
ството,  и  въ  китайскптЬ  води  се 
нампрагт*  токо-речи  всичкптЬ  ри- 
би обикновени  въ  Европа. 

Промишлеиостьта  на  китайцитЬ 
0  доста  разнообразна;  особено  се 
4ШШВ    отъ    вЬЕове  гЬхний   фар- 


форъ;  гЬ  работшгь  и  Много  стъ- 
клени изд1иия,  най-вече  шарени 
стъкла,  кристали  и  др.;  р'ЬзбитЬ 
имъ  по  метали  еж  шедеври  на 
пскусството  и  търггЬнието;  :забЬ- 
л^жителпа  е  и  гьикотата  на  ра- 
ботата имъ  В1>  напрлш1та  иа  мно- 
го златни  и  сребърни  прЬдлгЬти; 
тЬ  употрЬбяватъ  желЬзото,  м^ьта, 
оловото,  цинкъть  за  всичкнгЬ  у- 
потр"6бепия,  за  които  ставатъ.  На 
китайцитЬ  се  приписва  пзобр'Ьте- 
нието  на  книгопечатането,  на 
компаса  и  на  барута  много  вр1;ме 
пр11ди  нашата  ера,  и  гЬ  минуватъ 
за  най-добрнтЬ  майстори  на  ев-Ьта. 
Памучната  нромншленость  е  много 
развита  у  тЬхъ,  особено  отъ 
ХУП-и  вгЬкъ;  тЬхнит11  ванкиин 
{платове  съ  свЪтложълтъ  шаръ, 
които  първоначално  правили  въ 
Нанкипъ)  еж  по-горни  отъ  евро- 
пеЙскигЬ  подражания;  много  тъ- 
кани се  искарватъ  а  отъ  пищки- 
тЬ  на  нЪколко  растения;  бамбу- 
кътъ  се  употр^ява  за  всичко  и 
служи  подъ  вс1'.как15ПЪ  образъ ; 
кошпичарсгвото  и  столарството 
еж  твърд'Ь  усъвършенсггвуваиа. 
УпотрЬбепието  па  хартия,  пра- 
вена отъ  бамбу1гь,  слама  и  кора- 
та на  п11колко  дървеса  датува  оть 
П-и  вЬкъ  прЬди  ?.  X.;  омОрелнгЬ 
СД  пр^ЬдмЬгь  на  грамадна  тър- 
говия; лакътъ  СО  употрЬбява  още 
отъ  старо  вр-Ьме  и  захарьта,  на 
която  производстпото  е  много  у- 
съвъ1)тенствувано.  достави  работа 
на  милиони  рж1сЬ. 

Управ-юниото  па  Небесната  им- 
перия е  самодържавиа  монархия, 
на  която  монархь-П!  се  титуляра 
свепи-нъ  синъ  иа  небето,  един- 
ственъ  управптель  на  свЬта,  д'|1до 
на  народа  си.  Пр1;етолъгь  е  на- 
сл-Ьдственъ  въ  мжжекотопотейю; 
императорътъ  назначава  прЬсто- 
лонасл:Ьдника    измежду    сииовст!» 


отъ  първигЬ  си  три  схпркгп. 
ПравителственцгЬ  работи  еж  рас- 
под-Ьлени  между  6  съв*та,  които 
отговарятъ  на  нашцгЬ  министер- 
ства: съв-Ьти  на  олужбиг-Ь,  на  до- 
ходнгЬ,  на  иакиааниита,  на  об- 
щнгЬ  сграда  н  воененъ  съв^Ьть. 
ВсЬка  обдасть  се  упраашва  отъ 
едпнъ  утгравитель;  обикновено 
ДВ*  области  завнсятъ  отъ  едииъ 
подкрадь :  при  това  въ  всккя 
область  има  единъ  главенъ  над- 
зиратель  на  ученнтЪ.  единъ  дп- 
ректоръ  па  фпнанептЬ,  единъ  у- 
главень  сждия  и  др,  ОкржзитЬ  и 
окашитЬ  иматъ  своитЬ  управи- 
тоде,  нача^^IIнци  и  сждпи.  Бсич- 
кнгЬ  се  нааночавать  отъ  имие- 
ратора,  пожизнени.  Прнвилегиру- 
вапо  съсловие  н11ма;  китаПцнгЬ» 
равни  пр1цъ  закона,  мог&гь  да 
испълняватъ  всичкптЬ  служби, 
сиоредъ  способностите  си ;  сцо- 
собностьта  имъ  се  опрЬд^^н  чрКзъ 
исяити,  които  давагь  правото  да 
се  постжпнвъ  разреда  па  «ученпгЬ»; 
учеиптЬсе  д1х1кк'гь  натри  степена, 
които  е^  добив^гтъ  едно  по  друго 
ч рЬзъ  поп ку рсъ ;  измежду  тЬкъ 
нзбнрагь  чпповницитЬ  1ии  мап- 
датпиит{'>.  Има  8  разре,1д  манда- 
тини.  различаеми  по  ачужбитЪ 
си  и  орденскитЬ  си  знакове. 
Сл1'аъ  класа  на  учепитЬ,  иджп» 
земед1злццт1н  послЬ  занаятчпнтЬ  в 
гьрговцитЬ.  —  Правоскднето  се 
раздава  даромъ  и  публично; 
всякой  яапшпшва  д'Ълото  си;  ала 
въпр-Ьки  мждроетьта  на  китай- 
скптЬ  закони,  сждбата  е  често 
иесправсд.1ишц  произволна,  про- 
дажиа.  Смъртното  паказаиие  р1ико 
се  налага  и  внн;кп1  сл^1дъ  под- 
твгьрденне  прЬсждата  оть  импе- 
ратора; обикновените  наказания 
с&  фалангата  (бой  съ  тояга), 
пд-ЬснидцтЬ,  дъска,  въ  която  е  вка- 
рана   шинта,    теглеае    ладивт^ 


затворъть,  заточението,  в^й-вгче 
въ  Каиъ-су:  смъртното  накаяавже 
се  налага  дори  и  за  неволното  чо- 
в11коубийство;  пр'кгг«плсп11ето  па 

пр^тель   на    отечеството  опоро- 
чава  рода   му   до    !*-и  поясъ.  — 
ВоЙс1сата  с  многобройна,    ала    йо 
може  да  й  се  оирЬд1ии   числст» : 
тя  се  д^ли  на  т1иа  или  внамеяя, 
и  е  съставена  отъ  лошп  войнпив, 
зл*  обучени,  зл11  въоръжени.  б#мъ 
дисцигипиа,   безъ   восмснъ  д}гь; 
чиновотЬ    се   ддватъ  чрЬ-чъ    бой* 
курсъ.  Татаро-манджу реката  вой- 
ска   е    отбиръть     въ     армията ; 
послЬ  пджтъ  монголскитЬ  Ш)йскв. 
Флотата  е  още  по-лоша,  вт 
неЙнитЬ  КОО    кораба;    ето 
К.  в-ь  1894  не  можа  дп  издържи 
борбата  сревга    една    Ипонпя;    и 
казватъ,  че  китайските  кораба  не 
еж  въ  състояние  дори  да  г- 
пиратитК  които    нзпадатъ 
кнтЬ  крайбрежия  на  К.  — 
дйтЬ  на  нмперптЬ  не  ох  л» 
—  Три    главни  в-Ьрн  се  с! 
за   добри  и  нсггннски;    отъ    I  :>!!. 
китайската     пословица:      т/^гниш 
шири  ги  гл  п)на.   ТЬ    сх  Кой 
циаиството,    будайстпого    и 
сеството,    и    не    е    необикноигцм 
едно   п  схшо  лп1Хе  да  аснонк^ва 
и  трптЬ  тия    Щт;  н  и«>иеже  г* 
се  допълнуватъ  една  друп».  това 
не  е  съвсЬмъ   несъвм!.» ш...  Кон- 
фуцианството е  една   ■]  -л 
система;  будайството  учи,  ч<'  ло- 
шата тр'Ьбва  да  мине  ир11зъ  ня- 
колко етдггониия,  за  да   влЬзе  въ 
рай,  а  туисгвсгго  е  ми(тпгдв31Пч  « 
пропов1цницитЬ  му    п]>итезвмть» 
като    нашите   снпрптуалпств,  че 
могхть  да    нмагь    онотипве  гь 
мрътвитЪ.  Обокионепо 
анството  е  вЬ^тга  на  к^ 
лж)де.  а   будайството  и  туп 
на  безЕНИЖната    маса,    как1 
невежествена  п  окаяниа  а  пт- 


-875  — 


веН  и  калугеретй  на  тея  дв^ 
в^ри.  Между  посд-ЬдователетЬ  на 
трптЬ  народнв  в^ри  нЪма  ни- 
какво горчиво  чувство  ц  гонение, 
а  има  твърдЬ  голямо  равноду- 
шпр.  Учтивъ  китаецъ,  когато  исеш 
да  06  научи  отъ  другъ  китаецъ 
иаква  му  е  и&рата,  пита:  <Огь 
коя  възвишена  вЬра  сгге?»  и 
единътъ  п  другийтъ  исказва  по- 
хвала, не  за  своята  си  в-Ьра,  а  за 
чулдата,  и  ск.гючва  съ  често- 
повтаряната  формула :  «В^рвтЬ 
с«  много;  разумътъ  е  едииъ; 
ние  сме  всички  братя».  ЗабЬлЬ- 
жителна  и  лична  чьрта  въ  об- 
ществения живогь  на  кптаЙцигЬ 
е  покАОненипно  шг  пра&гмЬоть^ 
диктувано  огъ  синовното  благо- 
честие, —  началото,  което  е  осно- 
вата иа  китайското  общество.  Бо- 
гатЕтЬ  ниать  въ  кхщитЬ  си  една 
стая  —  едннъ  впдъ  домашно  све- 
тилище —  посвегена  на  д'ЬдитЬ  в 
пра^тЬдптЬ  имъ.  6ъ  пеш  се  па- 
знктъ  грижливо  едни  плочици,  на 
жовто  еж  изобразени  умркштЬ 
лща,  съ  имената  имъ  написани 
на  плочптЬ;  и  на  опр^я^иени 
вр1&мрва  домагаиит!;  се  кланягь 
прЬдъ  гЬхъ,  като  се  и  извръшватъ 
цериминин,  споредъ  книгата  на 
обреднтЬ.  ПсичкпгЬ  китайци  се 
хлавятъ  отъ  врЬме  на  врЬме  на 
^юбове^Ь  на  родителетЬ  си.  Ма- 
каръ  че  бхдкщпй  живогь  малко 
смущава  питайцнг!!,  пакътЬ  много 
се  иитересувать  за  качеството  на 
смъртнитЪ  си  ковчези,  и  често  ги 
яриготиятъ  пр^Ьзъ  живота  си ; 
смъртенъ  ковчегь  е  най-нрпем- 
лвнъ  даръ,  н  чадата  често  даря- 
ватъ  родителетЬ  си  съ  тоя  даръ. 
«Чов^къ,  за  да  е  чеотигь  на 
земята»,  казватъ  кнтайцпг{>,  «тр^ба 
ДЯ  е  роденъ  въ  Сю-чоу,  да  жпвЬе 
въ  Кантонъ,  и  да  умре  въ  Ли- 
аишау»  —  Сю-чоу   се  слави  съ 


хубостьта  на  женит^  си,  Кантонъ 
—  съ  раскошностьта  са  и  Лиан- 
шау  съ  нйй-доброто  дърво  за 
смрътни  ковчези.  Ала  па1гь  за 
смрътьта  никога  не  се  говори  на 
право,  а  съ  заобиколки,  като— той 
или  тя  «не  сжн^ествувать  вече», 
< поздрави  в11ка  > ,  < качи  се  на 
небото»  н  др.  На  мрътвитЪ  се 
нравнЕтъ  угощения,  и  им^ь  се 
изговарятъ  трогателни  рЬчн.  0- 
сиЪнь  това,  въ  К.  има  и  моха- 
медане,  евреи  и  христяне  (до  5 
милиона). 
Езикъ,  книжнина  и  наука.  Ези- 

1ГЬ'1-Ь,    КОЙП)    Г0В11р1ЖТЬ   уЧ>'НИГЬ,  С 

сжщийгъ  въ  цктата  пмпррпя; 
особени  нарЬчия  има  много.  Кп- 
тайскнй  езикъ  е  единъ  оть  едно- 
саожнитЬ  езици  на  неточна  Азия. 
ВсичкнтЬ  думи  се  сврълшатъ  или 
съ  гласна,  или  съ  носовъ  звукъ. 
Въ  кит.  езикъ  има  много  звуково, 
които  ние  и'&маме,  ала  иъкъ  той 
се  лишава  отъ  звуковегЬ:  5,  д^ 
в,  3,  К01ГГ0  се  :«1м11няватъ  нъ  него 
съ  п,  7п,  ф,  с.  Кит.  ез.  се  д1*|ЛИ 
на  старъ  и  повъ,  доста  различни 
поме;К;гусн.  НовиЙ  квшйскп  езикъ 
се  д-Ьли  на  ц-Ьколко  нарЪчия,  отъ 
които  най-чисто1Ч)  е  офнхшалното, 
манджурското,  което  се  пише  аз- 
бучно и  се  употрЬбява  въ  двора 
и  въ  войската.  Езикътъ  на  уче- 
нитЬ  съставлява  ср-Ьдината  ме;кду 
стария  и  новия  кит.  езикъ.  Ки- 
тайското писмо  е  било  първона- 
чално иероглифнческо  или  кар- 
тинно, ала  сега  е  станл^ю  срично 
или  слогово;  има  твърдЬ  голЬмо 
число  бкл1и^и,  нъ  тЬ  глужагь  като 
допълнения  на  едно  много  и6- 
малко  число  осиовни  б^Ьзи  или 
ключове.  КитаЙцагЬ  нишжтъ  съ 
кистца  отъ  д-Ьсно  на  хЬво.  ТЬх- 
иата  книжнина  е  най-богатата  въ 
Азия  и  нйй-разнообразната:  кни- 
гцг1^  нмъ  еж   печатани   свЪс^йо^ 


нъ  яа  издълбани  плочи,  защото 
китайцигЬ  М(,'  еж  знаели  подвиж- 
интЬ  букви;  тпа  книга  с&  мно- 
гобройни и  се  продаватъ  евтино* 
та  и  образованието  е  много  рас- 
прострашмю.  Ученостьта  много  се 
ушикава  и  ноди  [гьлгь  васокв  по- 
чесгн;  исждЬ  сжществувагь  учи- 
лища, а  въ  гол'Ьмиг^  градове  и 
университети.  Ала  научний  жя- 
вотъ  въ  истинския  смпагь  ие  сж- 
ществува;  кптайцитЬ  еж  дълбоко 
певЪжествени  въ  нововр^мениигЬ 
научни  открития,  и  пзучонието 
иа  природага  е  съвсгЬмъ  прЬие- 
бр'Ьгижто  у  тЬхъ.  Китаецъть  ие 
иска  да  бхде  пи-мхдрь  огь  пра- 
дЬдвгЬ  си,  а  пр-Ькариа  IгI^лъ  жи- 
вотъ  да  изучва  старитЬ  класици 
и  мждрецц;  и  тая  е  една  главна 
причина,  както  на  племенното 
еднородство  на  тоя  иародъ,  така 
и  на  стереотипното  естество  на 
неговия  умъ.  КптаЙцатЬ  не  еж 
усъвършенствували  токо-речи  ни- 
кое научно  изобретение,  ни  ком- 
паса, ни  книгопечатането,  ни  а- 
строномичесшггЬ  инструменти,  ни 
кладеицигЬ,  които  ние  наричаме 
артезнансБИ,  ни  газовото  осв^тле- 
цце,  и  др.  За  фигиологнята  на 
01сивотнит1Ь  и  маУишшаша  кп- 
тайцп11>  още  имагь  твърди  сурови 
понятия  :тЬхнпгЬ  лЬкаре  вЬрватъ, 
че  човЬткото  гЬло  е  съставено 
отъ  петь  стихии:  че  чов11КЪ  е 
здравъ,  доклЬ  всЬка  стихия  се 
намира  въ  на,тдежпа  съразм-Ьр- 
ность  къмъ  останжлитЬ:  че  добие 
ли  една  стихия  ца;1Моп;ие  надъ 
другитЬ,  иастанва  болестц  и  ра- 
вновЬсието  тр11бпа  да  се  възвърне 
съ  лЬконе. 

Племе,  нрави  и  обичаи.  Китай- 
цпт!)  еж  огь  мон1Ч)лското  племе; 
гЬ  иматъ  ср^денъ  растъ.  жлътни- 
кава  кожа,  коническа  глава,  ши- 
роко лиц*'  съ  издадени   челюстни 


кости,  продълговати  0*10,  уалп 
посъ,  гънка  и  гръздава  чериа  коса. 
р-^ка  брада  и  изобщо  к&со-дебею 
тк]о;  тЪ  си  бръсижтъ  главт, 
осв^нь  на  пръха,  д:Ьто  оставятъ 
да  расте  една  китка  косми,  вогго 
плетжтъ  иа  пл11нпиа :  кравенииата 
у  мжжег!ц  малкитЬ  крака  у  ж&- 
нитЬ,  еж  б1^л1^втЪ  на  хуОостьт!; 
дзъга  нокти  еж  б1х!1'Ьгьтъ  на  о1^ 
личието  и  знатнос1Ъта.  Китайиитк 
еж    съ  кротъкъ   н   тпхъ    вравь, 

М1ЮГ0  учтиви  и  трудолюбиви,  8Д1 

еж  хнт[ш,  недобросъвестни,  а.1ЧВ1 
за  пари,  често  лъжци  и  кродца, 
па  и  съ  гол-Ьмо  народно  тщеси- 
вие.  Семейството  е  добрЬ  уредено; 
родвтелегЬ  се  уван^авагь  п  жена-га 
се  почита,  въпреки  мног(1Ж<*н- 
ството;  има  много  болница  и  бла- 
готворителни заведения.  Като  оз»- 
ме,  китайците  ненавинаатъ  воА- 
ната  и  с-ж  миролюбива,  обачать 
домашния  редъ,  живеиегь  треа- 
венно  п  еж  дълбоко  напоена  оь 
търговския  духъ.  Сношенвмта  агь 
едни  съ  други,  особено  па  п6- 
горните  класове,  ставагь  по  строго 
опредТлепн  ргикетн;  п  кптпПшгт! 
еж  робе  иа  обичая.  Ле-кпнгь,  пла 
книгата  па  обредите,  урекда  а№ 
та  йените  държавни  и  граицаксха 
обичаи  в  постановленията  й  се 
предавать  огь  векъ  въ  векь.  Едпо 
сждилище  въ  Пекинъ  гшй  за  за* 
дача  да  гьлкува  обичаите,  които 
се  пресигЬтагь  на  3,000.  Катай* 
окото  готвар(ггво  не  г^шлячп  на 
нашото ;    едно    отъ   и;'  ""^ 

ястия    на  кнтаЙцитЬ  *  л 

птичи  гнезда.  Виното,  едппъ  слаОъ 
синр1'ъ,  което  уиотребявать  ка- 
тайците,  се  прави  огь  орп.п»:  В 
отъ  него  те  преваряватъ  е1ЛЛ 
пб-силенъ  спартъ.  Първото  ицгш^ 
се  пие  топло  въ  хьпцнкв  чашп 
на  трапезата;  чайтъ  дикогл  яо  сг 
явява  на  ядене,  ако  о  да  м<»яе  да 


тЛ 


т 


—  877  — 


се  япе  пр(»ди  плн  слЪдъ  него.  Ки- 
тайците иматъ  многобройни  празд- 
ница:  и  най-тържествено  се  пра;и- 
нува  деньтъ  иа  новата  пиика. 
К1ато  приготовление  зя  тоя  празд- 
ЯИ1ГЬ,  исилапи^ть  се  лдъгопетЬ  и 
наОожнитЬ  ход1жтъ  въ  храмоветЬ 
пкктъ  благоволепиото  па  бо- 
?тЬ.  Въ  оСмьклото  кагаецъть 
показва  обдкновеннн  сн  практи- 
чеоки  умъ.  Наближи  ли  апмата, 
той  ИС  пали  печка  въ  жилптего 
си,  а  си  облича  п6-в»:^че  др"Ьхи, 
док-гЬ  се  достигне  желаната  тем- 
пература. Както  европейката  гр1ь 
шн  съ  корсота  си,  гака  и  китай- 
жата  гр11и1Я  съ  обушдта  си.  Обу- 
щата иа  една  китайс1{а  гоопожг! 
еж  до  деветь  сантихи-тра  отъ  пе- 
тата до  палеца.  ВсичкитЬ  моми- 
чета отъ  ии-добр1ггЬ  разреди  на 
обществото  се  охромявагъ  отъ  ти- 
раяическая  обичай  да  сп  стягатъ 
краката,  з»а  да  не  ставагь  както 
ги  е  направила  природата. 

История.  Раннпт11  лЬтописп  на 
витвйцитЬ,  както  .тйгописитЬ  на 
по-вечето  други  народи,  еж  басно 
словни.  Китай  най-папркл'1,  упра- 
влявали богове,  а  по-сетнЬ  бого- 
чонеци,  конто  открили  на  чов1»- 
цитЬ  нскусствата.  Огьтия  басно- 
словни азадЬтеле  най-славний,  по 
китайскигЬ  пр-Ьдаиия,  бп.ть  Фо-хн, 
отличе}гъ  законодатель,  който  жи- 
вгкгь  3.000  години  прЬди  Р.  X. 
ИсторичеекнЙ  пернодъ  може  се  ре 
да  започва  отъ  10.  Велики,  около 
2,200  години  ирЬди  Р.  X.  Много 
династии  отъ  тая  дата  уираи^1Я- 
вали  империята.  Вь  врЬмето  иа 
чоуската  (отъ  ХП-и  до  111-и  нЬкъ 
прЪди  Р.  X,),  нмеиио  въ  царува- 
нето на  Лингь-уангъ  (571-544) 
ое  родшгь  Конфуций.  Китай  се 
ввяца  пргЬзъ  тоя  перподъ  да  е 
бвлъ  распокксанъ  иа  много  неза- 
висима държави.  ТсинскдтЬ  краде 


постеиенно  добили  надмоншето,  и 

ИЛЙ-СОТНЬ      РДИНЪ    ОТЬ    ТЬХЪ    П1)К0- 

ри.ть  другитЬ  държави  (247  11р1-.дп 
Р.  X.),  и  зелъ  титлата  Хоангь  или 
пмператоръ.  Отъ  тсинскята  дина- 
стия земята  добила  името  сп  Тсини 
или  Кина.  ГрьцигЬ  и  р1ииянет1, 
еж  познавали  много  темпо  тая 
пространна  земя  и  еж  IX  нари- 
чали Сррика  (страна  иа  коири- 
иата):  въ  срЬднитЬ  аЬкове,  тя  била 
изв-Ьстна  съ  името  Капшй,  което 
пие  сме  уиазиля  вь  формата  Ки- 
тай; нитаЙцитЬ  наричатъ  импе- 
рията си  СрЪдно  царство;  тата- 
ретЬ,  завосвителетЬ  на  К.,  еж  го 
иаре1аи  Великата  и  чистата  им- 
перия, което  :)едо  да  апачи  и  Не- 
бесна империя. 

Цървий  пмнораторъ  отъ  тсин- 
ската  династня  съградилъ  прочу- 
тата китайска  стЬна,  за  отбрана 
отъ  пахлуванията  на  татаретЬ, 
които  подъ  името  хионгь-ну  (хуни) 
не  пр1иггавалп  да  досаждагь  на 
нб-богатитЬ  и  мпролюбивитЬ  си 
съсЬдн  и  да  еж  дзворъ  на  опа&- 
ность  за  тЬхъ.  Не  е  възможно  да 
СО  пзбро1кть  ра:^нигЬ  династии, 
които  дохож.-щли  една  сл11дъ  друга, 
нито  честитЬ  раздЬления  п  съе- 
динения и  разд:Ьлеаиа  на  импе- 
рията. Въ  вр1ше  на  династията 
на  ханнтЬ  (до  кжд-Ь  220  сл11дь 
Р.  X.)  китайцигЪ  в-тЬзлн  въ  си«ь 
шение  съ  Индия  и  съ  римската 
имиерия;  поел*11  раздоритЬ  се  по- 
явили изново  прк^ъ  нЬколко  вЬка. 
Династията  на  гангиН  (617-907) 
усггановпла  надмоп1ието  на  К.  иадъ 
сь(г(;дн1ггь  страни;  нъ  пахлува- 
нията иа  татаретЬ  подкачили  из- 
иово  и  наЙ-сет1гЬ  въ  врЬмето  иа 
Кубдай-хана,  виукъ  на  Чеигисъ- 
хана,  тЬ  заа1ад11ли  К.  (1279);  тЬ 
основали  династията  иа  юениг^ 
въ  чието  царуване  Европа  добила 
едии  откровение  за  К.  чр^зъ  пж- 


—  878  — 


туването  па  Марко  Поло  (виж. 
това  име);  г1  били  изгонено  отъ 
китайцнтЬ  въ  13»38,  когато  се  осно- 
вала китайската  народна  династия 
на  мннгнг('к  въ  чието  врЬме  пор- 
ту  галцигЬ  са'И1'н  жл  и  за  пръвъ 
пжть  въ  Макао,  въ  1514.  Тая  ди- 
настии траяла  276  години.  Еи1ииъ 
п^нералъ  на  поатЬдння  мпнгски 
ммператоръ,  комуто  било  възло- 
жено да  брапн  прЬдЬлитЬ  отъ  манд- 
журегЬ,  направилъ  мпръ  съ  гЬхъ, 
и  добилъ  гЬхиата  помощь  срепш 
единъ  похититель  на  престола» 
който  билъ  свгиилъ  оп>  него  го- 
сподаря си.  МанджурегЬ  се  уста- 
новили въ  Пекинъ  (16-14),  и  иай- 
сети^  сл'^аъ  7-годпшна  борба, 
основали  тай-тсипгската  татарска 
дииас1Т1я,  която  царува  и  въ  на- 
шото  врЪме.  Уавоевагслното  племе 
е  дало  нЬк(ико  достойни  импера- 
тори; нъ  Хиенъ-<1>ун1'ъ,  който  е 
царувалъ  отъ  1850  до  1861,  е 
бнлъ  алабоуменъ  и  е  пр1Ька1>валъ 
врЬмето  си  въ  пиянство.  Неговий 
прЬемнпкь, Тунгь-чп,  се  въцарилъ 
когато  бплъ  на  5  години,  аъ  им- 
перията управлявало  едно  регент- 
ство,  съставено  отъ  пмператрнца- 
бабата,  Це-ана,  императрнгш-май- 
ката,  Це-а*,  и  ироевЬтения  киязъ 
Кунга,  брать  на  Хиень-Фуига. 
Тсай-Тиенъ,  братовчедъ  на  Тунгь- 
чи,  дойде  па  пр'Ьстола  въ  1875. 
Понеже  той  бЬше  тогава  на  4  го- 
дини, императрицитЬ  прод-ьлжнхж 
да  управливагь  импорняга  като 
регенткп.  ТсаЙ-Тиенъ  зацарува 
самъ  1889;  с&щата  година  се  н 
ожени. 

Въ  раннигЬ  вр1;мена  кигайци- 
тЬ  не  се  В№К>1а  да  ел  били  про- 
тивни да  се  сноншватъ  съ  дру1Х)- 
:1еми.и;  нъ  поведението  на  испан- 
цитЬ  и  португалцвтЬ  между  1520 
и  1.0  70  възбудило  вражда  у  тЬзсъ. 
Битайското  правителство  ограпн- 


чвло  английската  търговия  въ  Каи- 
тонъ,  и  къмъ  иезуитигЬ,  конто  и> 
първо  било  приело  благосклопво. 
аело  враждебно  пастрсн^ние.  По- 
явили се  и  неспора^  м^^жду 
Англо-инднйската  ки  ,  (.  които 
търгувала  съ  К^  н  кптяйгкптЬ 
власти.  Английското  праиитслгтви 
испратпдо  въ  Пекииъ  едпа  ми- 
сия, па  чело  съ  лордъ  Макартя! 
въ  1792,  и  друга,  на  чедо  <гь 
лордъ  Амхжрста  въ  1816.  Въ- 
преки тия  мисии,  христянетЬ  пап> 
били  п^кдени  и  гонени;  англича- 
нет1ь  които  искарвали  о!  ''- 
чалби  отъ  афиомната  .1, 
търи'Ьлп  много  врЬме  глаио6^^^1  ни- 
та иа  китайскитЬ  власти,  до  деия 
въ  който  императоръ  Та*»-куаип. 
иоис1са.1ъ  да  унищожи  гая  търго- 
вия. Англия  отворила  на  К.  войиа. 
въ  началото  на  която  нЬкон  ки- 
тайци говори.1и,  че  т*  ще  иаиу- 
штъ  въ  Лнгдиа  по  сухо  пркзъ 
Русия.  Войната  (1840-42)  се  с5ЯЪ|к 
ншла  чсчтпто  за  Англия,  която  по 
Нанкиискпя  договоръ  при^юбяла 
о-нъ  Хонъ-Кон  гъ  и  отиарянето  1Я 
петь  китайски  пристанища  (АмоА, 
Фу-чоу,  Нингь-по  н  Шангхай.  яъ 
прибавлевие  на  Каитонъ)  аа  еар)>- 
пейс?ката  търговия.  Осв^нь  т-ова. 
К.  се  задлъжилъ  да  ааплагп  на 
Англия  военно  обезщетоипе  отъ 
105,000.000  лева.  Въ  1844,  фрал- 
пузский  посланннкъ.  Лагрекс,  сь 
едипъ  новъ  договоръ  придоби» 
правдинп  за  христяяскнтЬ  Ийвв* 
онери.  Наругаеиията  на  тия  .\|^ 
говори  докарали  една  апгло-фрли* 
ц}-зска  война  среща  К  Въ  1800 
англичане  и  фрапиу;^^  павл1аД11 
въ  П1'й-хо  (ВЬла-рЬка)  н.  схЬлъ 
една  б.тк;кава  по61>да  при  11дЛ1- 
као  (китайски  (фа^тецъ,  12  болои. 
отъ  Пекинъ),  отишли  въ  аи»п 
столица  на  К-.  та  му  валонял 
новъ  договоръ,    който  диъ  п^ 


Аь 


-879  — 


пхтЬзга  прдвдшш  па  европейски- 
те народи.  Оноло  това  вр11ме  една 
кптяПека  буна  заплашвала  сжще- 
сгву паното  па  макджурската  ди- 
настия, нъ  най-сетпЬ  била  пот}'- 
шена.  Оть  1861,  едно  постепенно, 
нъ  благотворцо  пром^Ьпеине  на- 
стаих-10  въ  духа  иа  китаЙско1'о 
правителство.  Въ  1866.  то  поже- 
лхю  да  установи  телеграфно  съ- 
общение съ  спЬтц;  и  на  кптай- 
цитЬ  се  по:^волпло  да  се  прЬсел- 
ватъ  въ  другп  страни.  Шапгхай 
има  телеграфи»  с'ьобп;оиие  съ  К- 
вропа,  и  пЬкатко  мЬ(ГГНП  линии: 
лъ  пъ[1вага  китайс1ка  жел1;;^ии]1а 
отворена  тамъ  въ  1876,  пакъ  се 
затворила.  Китайци  сега  се  па- 
мнратъ  токо-речи  по  всЬкоЙ  бр^Ьгъ 
на  Тяхн  океанъ,  хЬто  тЬхното  тру- 
долюбие, пскусство  п  трезвенооть 
алгь  доиасять  всЬка  сполука.  ТЬ 
еж.  особено  многобройни  въ  Съе- 
дяиенитЬ  Дь]1жан>1  покрай  Тихи 
?анъ,   дЬп)    в-ь  послГ.гмиг!;   п>- 

[вц  се  зехх  с1'роги  мЬркп,  за  ла 
се  обезсръдчн  нах.!унане'го  имь  нъ 
тия  хьржави ;  една  от^ъ  тия  в|1>рки 
е  да  се  облага    съ  тежко  даждио 

1>Еой    китаеп'!^  пюмъ  стжпи  на 

[ерикапската  земя.  Амгршшнци- 
тЬ  се  оплаквагь,  че  тЬ  не  могхтъ 
да  Еонкурцрагь  въ  рабога  съ  ки- 
таЙцигЬ,  защото  китаецътъ  се  за- 

шо.1ява  сь  малко    храна,   та  му 

1на(Ш  да  1)аботн  евтино.  Друго 
американско  опл:11{[тп('  е,  че  кн- 
тавцитЬ  не  се  прЬселвать  въ  А- 
мсрика,  а  работнЕтъ  тамъ  докл'^ 
се  напсчелцктъ,  па  си  се  връщатъ 
въ  отечеството  си. 

Китайско  пор»*.  Часть  отъ  Тихи 
икеанъ,  обгърплиа  между  Китай, 
Индо-Кптай,  Суматра,  Борнео»  Фн- 
лапииекит!;  о-ви  и  Формоза. 

Китанчевъ  (Трайчо),  Горещъ 
|гарскп    обнхественъ    дЬецъ    н 

ицень   македонски   политинески 


агитаторъ,  роденъ  въ  с.  Подмо- 
чени,  РЬсеноко  (Македония)  въ 
1858,  почппж  въ  Со||)ПЯ  въ  1895. 
К,  синъ  на  6'Ьденъ  градииарц 
който  упражняваше  занятието  сн 
въ  Царнградъ,  бЬше  се  училъ  въ 
Рк;енъ  при  едвнъ  дюлгеринъ- 
учитель  даска.1ъ  Никола,  кой'1Ч) 
;  прЬдпвалъ  на  гръцки  и  българска, 
!  въ  Цариградъ  въ  бъ.1гарското  у- 
чилпн1е  на  Фенгръ  при  учителе: 
//«.  НпиОгнова,  Д,  В.  Македонски, 
Т.  ШишковПу  П.  Р.  Славейкоаа^ 
първенъ  поххържанъ  огь  бап|,а  си; 
а  постЬ  въспитаникъ  па  Бла1Ч)- 
дЬтелиото  Братство  (виж.  Благо- 
д^ьтелно  Братство)  и  въ  Русия, 
д1»то  съ  пр1>с11кваната  подхьржка 
па  митрополити  Натанапла  и  п6- 
сетпЬ  съ  русска  степендня  сь  14)- 
л1'.мъ  трудъ  свьршалъ  курса  на  ки- 
евската семинария  въ  1879.  С.гЬдъ 
това  той  бЬше  се  училъ  едиа  го- 
дина като  благодЬяноцъ  па  сгга- 
рии  си  попечигель  д11Д0  Натана- 
I  ила  въ  и>риднче(жия  факултетъ  иа 
москоН1'княуниверсцтстъ(1879|80), 
]  дЬто  пр1>кратилъ  учението  си  ио 
I  причина  на  опасна  болесть. 
I  Отъ  1881  до  1882  К.  стан» 
учптель  въ  Петро-павловската  се- 
минария, а  на  другата  година  въ 
со.1унската  българска  гимназия. 
Въ  Солунъ  той  е  биль  и  вЬщъ 
будитель  на  българишпапи  ПрЬзъ 
1888  той  учителствуна  вь  Плов- 
дивъ,  въ  Габрово  и  въ  София  по 
Н11К0ЛК0  м1зсеца  и  ст^анк  ивопек- 
торъ  на  търновското  учебно  окрх- 
жие.  По-с^пЬ,  когато  инспекто^ь 
оката  длъжпость  станж  избираема, 
той  биде  избраиъ  депутатъ  пакъ 
въ  търновския  онржп!  и  се  из- 
бирапге  до  когато  не  се  пр^махнж 
тая  избпраемость  въ  1890.  Въ 
камарата  тоЙ  се  отличавате  съ 
ораторска  дарба  и  обширни  по- 
знания.  ИрЬвратъп*    огь    9    Ав- 


880- 


густъ  18Я6  го  пахгЬрп  въ  поол-Ьд- 
пата  слуисба.  Гусофобъ  по  уОЬж- 
яонио  и  лобералъ-демонрагъ  по 
политическо  направление. той бЬше 
караволпстъ  и  другаруваше  сгь 
СтамГюлоня;  ала  тона  не  му  но- 
прЬчи  ла  се  обяни  нротивъ  сил- 
мн'1-й  м1;ркп  на  Радоглавовото  у- 
правл1М1т\  а  по-сств-Ь  п  на  Стам- 
болововото.  Това  му  докара  уволне- 
нае  въ  1890  огь  цнспгчсгорската 
ДЛЪЖНОСТ!..  СлЬ^гь  1гЬколко  врЬме 
влаоъта  1*0  пнгорнира  въ  Търново, 
а  но-сет]гЬ  1Ч)  арестува  п  прЬдаде 
на  слдъ  по  д1и»я'о  на  Вклчева. 
Вогнипй  слдъ  го  осждн,  бе:гь  у- 
б11ЛИ1Ч'лин  д()К.1;^итсл(ггни  :\л  вн- 
поннистьта  му»  на  Я-1ч*днп1енъ  за- 
творь  в'ь  кр11ность.  Влаченъ  по 
разни  иатворп,  той  най-сетнЬ  биде 
устновснъ  въ  хасковския  затворъ, 
о'Гь  който  биле  освободенъ  въ 
189-1,  8  дени  прЬди  да  цстече 
срокъ'п>  на  прЬсвдата  му. 

Иъ  изборнтЬ,  конто  направи 
новото  лравитолство  пр^Ьзъ  1Н94, 
К.  бпде  избрапъ  депутать  отъ 
Търново.  Прк^ъ  1805  тоЙ  со  ни- 
бра  Н1)1ш'Ь.ипч'ЛЬ  на  конгреса  на 
мак»монс'КИт(1  дружества  в-ь  Бъл- 
гария, па  и  пр1;дс11датель  на  ко- 
митети на  тнн  дружества  и  се 
пр1иаде  на  македонското  Д'11Ло  очъ 
все  силя.  11р1>;<ъ  С|1111иата  годппа 
комнтетътънснратачети  оть  вьнъ 
въ  Македонци  (виж.  Наисеъ,  Му- 
тафовь)  и  3-4  м11сечнп'гЬ  усилени 
трудове  и  1*рижн  на  К.  го  сгьси- 
пахх.  11р-Ь:1Ъ  таи  шдина  1Ч1Й  по- 
чинд;  огь  апоплекеии  вь    София. 

К.  бЬню  се  опиталъ  доста  спо- 
луинво  и  ВЪ  лптерат\рата.  Глав- 
нпй  му  трудъ  е  прЬводътъ  на 
Ссрвантесовин  Донъ  Ки.готь.  Дру- 
гитЬ  му  литературни  трудове  ех 
събрани  въ  книга  Съчинения  на 
Трайчо  Китамис&ь,  наредени  огь 
Юрдаьгь  Иванова  (Софвя,    1898) 


съ  портретъ 


я  биография, 
въ  '^-ро  пат.  Виж.  п  Сиомгнъ  п 
Вьз(Ьпинн  на  Трайко  Пипишч^ек 
огь  Л.  II.  Раздолова  (София,  189Н). 

Кшаря.  Слнюто  каквото  г  ги- 

тара. 

Китнйцн.  Потомци  па  Илфг- 
товия  свнъ  Иаваиа,  п  Киткт, 
земята  пмъ.  Не  се  знае  д11  е  Ошя 
тая  :(емя  (БиОл,). 

Кнтовнтн  (<>гъ  китъ),  ЕдйНЪ 
разред  ьгрь6]1ачн  и  лстккиаитаиБЮВ 
морска  жнвотнп,  огь  които  ех  ка- 
товегЬ,  дел<|п1НПтЬ  и  сирон1ГгЬ.  1^ 
Ж1&^\жп>  :^адружно  вь  моретата; 
и  нЬшш  огь  тЬхь  влциагь  и  въ 
р(;киг1ь  Сноредь  храната  и  ввд> 
на  з&бнг1ц  гЬ  се  |ш:{д1^^и1ть  иа 
месояднн  и  тр-Ьволасни. 

Кнтонацен  (гръц.  хитсж», 
Н1итче).  Мек«.>г1иесни  животип  огь 
пр|1Дохр1инигЬ.ТЬ  сгожгь  прил^г 
Неин  на  ска^шт^  ц  се  саньагь 
на  колелце  кошто  се  отк&снхть 
насилствен  но. 

Китъ,  ф.  Морс1ю  илЬкоиаташ- 
|це  жввотпо    съ  рцСн  видъ.   и4й^ 

|Ч)Л1.М0Т0    огь     ВСИЧКИГЬ    ЖПВпТН!. 

]''рннландекиО    плн    о-'^  мД 

нол11Тието  си  е  огь  50  до  65  важ 
70  крака  на.г.1ъжъ,  п  огъ  30  Д0 
40  крака  околоврихь  въ  ваА-г»- 
лТкмата  сп  окржжшкп-и  Той  дум 
най-много  лой,  кокала  п  др.  Само 
единъ  кнтъ  ио1гЬкога  дява  20  тооа 
чиста  лой,  която  се  добигт  от* 
едннъдебелъ  пластъдой,  растлаяъ 
ийколко    крака  на  дсб'-  |Ь 

ко1к;1та.  11еркокитъгь  01     _  >- 

иай-длъгото  жнаотио  въ  св1т», 
като  по1г1>кога  нагмппувз  100  крап 
на  ддъжаяа. 

Биу-внапп.»  Градъ  въ  источлп 
Китай  (обл.  Квацгъч*и).  на  Сюи 
рЬка    (йнгъ-тсс-киавгь) ;    53.000 


—  881  — 


т.  Важно  пристани  ще,  отворено 
другоземцп  отъ  1861. 
Кнз-Гиу.  Кднньогь  голЬмитЬ 
роии,  конто  (гь1;та1ияиигь  Япо- 
н;  нас1'Л.  5,214,000  ;кит.  Гл.  гр. 
аютмп,  Кумамото,  Иашсаки. 
Ки у-чеу.  Китайски  град  ц  цеитръ 
уаравл.  на  о-въ  Хайцаиъ.  шхй- 
кпото  огь  търговскигЬ  прцста- 
тица.  2о0  кплом.  на  юго-зап.  огь 
Кацгоиъ;  100,000  ;кит.  Д-Ьятелна 
търговия  (уъ  канела,  анасонъ,  за- 
хари бла1'оуха1!ии  дървета.  Кну- 
чсуского  пристанпии»  е  отворено 
яа  снропийцитЬ  огь  1858. 
^_  Кифа  (аамснь).  СпцаИстто  нлв 
^Н^иоеьр1'йс1сотй  лме  на  аиост. 
^^етра  (БцГи,). 

\         Кп|{юниил'1.^    ци    Идинъ  видъ 
мрЬмении    наказание,    което 
.-.Л1Л0   въ  това:   прЬстлтшка 
вамазвали    съ    медъ  и,    като  му 
върявали  р&ц^У)'^  от^адъ,  излагали 
го  да  го  иджть  мухитЬ. 

Бнчеко,    Градсцъ,    цснтрь   на 

};!,    бптолскп    вил.,    на    високо 

лгЬсто  при    главата  на  р.  Треска, 

м1и:'П10С11.та    Ло^тиь;    4,200 

твле,     оть    Койчо   само    турци 

1')0. 

Кншименъ.    Градъ  иь  юго-за- 
на  Русия,    цеитрь  на  управи 
В1'слрабня,  на  р.  Бак-ь,  притокъ 
на  ДнЬирь,  1(393  килом.  на  юго- 
зти  огь  С.-Иетербургъ,    и  53  на 
1"1л1.-зап.    пть    Бендеръ;    130,000 
жит.  мо.-цивано,  руси.    евреи,  по- 
лици,   н1;мии.    арменци,    бмгаре, 
грьцц,  ццгане  и  др.    Ннжио  тьр- 
гов<.ко  стоварите    (жито.  израбо- 
тени  Ки'/КО.    В'ьли;1,     ракии  и  др.). 
К.,  до  1812,    ко1"аго  минжлъ  иаъ 
аодъ  татарската  а1асть  въ  владЬ- 
няе   на  Русия,    билъ    единъ    не- 
стъ   градъ;    се1'а  е    единъ  огь 
-хубавпгЬ   градове  на    Русия. 
Вь  1838  цмгиъ  само   13,000  жит. 
Градьтъ.  съграденъ  па  три  могили, 


е  заобпколенъ  съ  градини,   обра- 
ботвани оч^ь  българе. 

С1.  Химическнй  знаш.  на  хлора 
(гМ/оппи}. 

1С|аилиань.  Латински  поеть 
огь  Александрия,  жив.  въ  края 
на  1\'-и  и  началото  на  У-и  вЬкъ 
слЬдъ  Р.  X.  Освг|>нь  една  ода  Хо- 
норин),  н^Ьколко  идилии  и  др.,  огь 
него  ех  се  упазили  два  еноса: 
Похищението  на  Прозсрпина  п 
недосвършеио  Гитнтомахнп.  Съ- 
чиненията му  ех  и.здаденп  между 
другитЬ  огь  Дулйо  (Парнж^ц  1836). 
1^1ипднй.  Име  на  2  римски  нм- 
пера1Ч)ри:  К,  I  (41-54).  синъ  на 
Нерона  К.  Друяа,  иезакоинороде>гь 
Августовъ  синъ,  роденъ  въ  Лионъ 
въ  10  в.прЬди  Р.  X.  Понеже  билъ  съ 
слабо  здраве,  Калпгула  не  го  счи- 
талъ  за  онасенъ,  на  го  ималъ  н 
за  слабоумеиъ,  та  не  го  гонплъ. 
СлЬдъ  Калигуловото  умъртвяване, 
Н.  билъ  избранъ  отъ  преториап- 
цнг]>  за  императоръ.  Царуването 
си  К.  почихлъ  съ  нАЙ-добри  на- 
мерения, иъ  понеже  открилъ  за- 
говоръ  противъ  живота  си,  вдалъ 
се  на  нрМит<'Лного  влияние  на 
жена  си  Месалнна.  Умр1иъ  отро- 
венъ  отъ  втората  си  жена  Агри- 
пина  въ  54.  -  К.  II.  (268-70).  За- 
б1^тЬжителенъ  римски  пълково- 
децъ,  билъ  избранъ  :1а  имне- 
раторъ  въ  268  и  сполучнлъ  да 
отбрани  рнмскатЬ  прЬдкти  огь 
нахлуването  па  варварегЬ,  нъ  умр. 
вь  270  иъ  Снриумъ  отъ  чумата. 
I  12.1индиА.  Старото  име  на  Гозо^ 
■  от^ровче  ири  юп>-иап.  бр^Ьгь  на 
'  Кригь  (Бнбл  ), 

I     Клавишъ,    лот.    Вскко    едно 
!  оть  кокалчетата  на  нЪкои  струнни 
I  музикални   орхдия,    като    форт(ь 
пияното,   орпигьгь   в  др,  —  Кла- 
виатура. Ц1иъ  редъ  клапиши. 

1Слкген(|»М>т'ь.    Главенъ  градъ 
иа  австрийската  обласхь  Наринтия, 


—  882  — 


54  Еидои.  на  сЬв.-ист.  оть  Лай- 
6ахъ«  около  130  килим,  на  (гЬв.- 
ист.  отъ  Триесгь;  29,900  жит. 
Фабрика  :т  калай  —  най-гол11мата 
въ  Австрип.  ДЬятелна  трипс^пиа 
търговии.  Г1амстннк'ь  на  имп.  Ма- 
рия Терезцц  и  обелпс^гь  1гь  па- 
меть  «а  пресбургская  миръ.  Фран- 
цузегЬ,  подъ  началството  ла  Ма- 
сена,  прЬзелн  \{.  въ  1797. 

1Слада.  Старовр1>менио  мкчп- 
толио  орждио:  одпиъ  вндъ  меп- 
геме  сь  дупкп  въ  него,  съ  което 
стЬшли  краката  оть  глезена  па- 
горЬ  па  пр]>отш1Нвиъ. 

Юадно.  Чршски  градъ,  25  ка- 
лом.  на  с^в.'Яап.  оть  Прага,  на 
желЬзницата  огъ  Прага  за  Теп- 
лнцъ;  18,000  жнт.  К.,  вср11дъ  ка- 
меновжглнгцни  н  жсл1;зни  руд- 
нпцн,  Сьрзо  се  раавава. 

1С.1а1СЬ,  фр.  Капела  цилиндръ, 
кои  го  СО  сплескгш  н  така  може  да 
се  носц  нодъ  миптццаш. 

1С1ниа,  (грм.  Похлупак ь,  коЦто 
затва]1Н  итие|)сгие  на  трхба  нъ 
пнсг11умннгь,  шииина,  нлн  вь  11;- 
леамгь  пргань. 

К*1а11ка  ^генрралъ  Георги), 
Единъ  оть  наЙ-героПскитЬ  води- 
теле  на  унгарската  револкщии, ' 
авт()[»ь  на  Наро&ната  воини  иъ 
Уншрия  и  Трансилвания  (1820- 
1892). 

Кларепдонъ.  Английски  нсто- 
риь-ь  11508-11)74). 

Елар1п>  (Самуиль).  Английски 
философ  ц  който  водплъ  снорь  съ 
Лаибмица  но  ра^^ин  1|1ПЛосо(||Скп 
нрГ.дмЬтн.  НаЙ-гланмого  му  съчи- 
нение е  Докшатслстчо  лг  смщс- 
ствуванапо  и  свойствата  на 
Бога  фпиои8(га(гон  "/'  ^Лс  Ьпп^ 
пш1  цЦпЬаин  о/^о(/)  [  И>75-1729'|. 
К.1арпег'1.,  фр.  Музпкяленъ 
нттруменчъ,  кмйто  състои  отъ 
една  дл ьга  тряба  съ  иЬксико  дуа- 
чаци   но  щ'1К. 


Класеиъ,  лшп.  Който 
ллежв  на  к-1ась,  който  со  0Т1 
до  клас1>.  —  Класикъ.  1)  Об| 
цовъ  или  първокласеаъ  ниса) 
или  хждожникъ;  въ  т1*сеиъ  сми* 
сълъ  клаащи  наричать  ндй-до- 
бритЬ  старогръцки  и  рпмскв  шь 
оателеихмдожннця.  2)  Оня,  юйто 
слЬдва  к.1асйццзма.  1иасШ1и  яа- 
рачалп  въ  Рпиъ  гражданет];  оть 
1гьрвия.  иай-влаятелння  оть  *5-гЬ 
класа  вь  народа,  по  Сервпй  Т>- 
лиевото  ра;а'^V^еацс ;  отгазгъ  аде 
по-новото  значение  на  думага.  — 
Клссирамъ.  С&Н10ТО,  каквото  е  иа- 
снфниирамъ. — Класификация.  Рис- 
пр^дМение  по  класове,  [»а;ци'Дв. 
—  Класифицирамъ,     ра<  мь 

по  к.1асои1'.  р;13рели,  —  Н  :  .  м^. 
Безусловно  цод[>аи;аваис  прави- 
лата и  мминиита  на  няй-зивмеая- 
ТИгЬ    стироврЬменни    писвтеле  и 

ХЖДОЖНИЦИ:  ВЪПрОТНВ*'!  ч. 

на  р*'а.иимь  и  роман  . 
Класически.  I)  Обраашлп.  вли  1фв- 
м1.рень,  нрЬиьсход(мгь.  2)  Упо^р^• 
бява  с-е,  ВЬ  прптишшолижносп.  цд 
рпминшпчсски^  за  ннса;  >  ш» 
«мЬдвагь  нравилата  па  ч- 

кнтЬ  и  римските  пнситк':  оа- 
снческа  лншеритщт,  —  Класмче- 
сно  образование.  Учение,  въ  восто 
главната  важность  се  отдавя  яа 
класицнгЪ,  :м  пзучвянет13  па  ковгт*) 
се  11р11даватъ  латпнскп  и  старо- 
гръцки езвцн.  Оггука  к.1аспчгат 
тмтипя,  —  Кгасъ.  I)  1'»лрехь 
оть  еднородни  пр1»дмЪтп,  отхКтг, 
съсловие.  2)  Сьбрание  оть  уче- 
ници яа  да  лпучватъ  едни  и  скшо 
науки. 

К.1аузн,  фр.,  англ.  Постяпоиг» 
ние.  рисиоредОа  (въ  до%о^рь^  ««• 
тракть,  атпь), 

К.1ауаенОу|и"ь,  на  упгвр-  Ав* 
ло^варь  (стлр.  Клав()иа  у  райла* 
нетЬ).  Унгарски  градъ  ет.  Трвм- 
силванвя,  115  килои.  на  гЬа-аяо 


—  883  — 


Херматцадъ,  555  ва  юго-ист 
В^на;  29,950  жгг.  унгарци 
В'Ьмца,  власи  и  др.  Родина  на  Ма- 
тея  Корвипа.  Цръква  съградена 
въ  1404  отъ  краль  Свгпзмунда. 
Фарфорова  изд*Ьлия. 

К.1ад(мь  (Фрпнттиекъ),  Чеш- 
ски  поггъ  и  пвсатель,  августин- 
скн  монахъ,  библиотека  рь  на  мо- 
настнрската  библиотека  въ  Бръво; 
изднрилъ  много  чешскн  старини; 
отъ  1835  професор  ь  на  фплосо- 
([»ията  въ  Връпо;  ат^аъ  н-Ьколко 
години  билъ  лошенъ  игь  кате- 
драта, загцото  съ  панела  вазма  си 
вавл^клъ  на  себе  си  неудовол- 
ството  на  авсгрийскотп  правител- 
ство. Род.  въ  1^08. 

Клеаитъ-  Гръцки  стоически 
филооофъ,  сл-Ьдъ  смьртьта  на  учи- 
теля си,  Зенона»  учнлъ  стонче- 
свата  философия  въ  Атина,  около 
264  нр.  Р.  X.  Отъ  мпогоСройпигЬ 
му  съчинения  се  е  упааило  само 
едно:  Хнмшг  ',кнсу  (ипд.  вь  1814 
огь  Моникс  и  въ  18:?6  отъ  Ко- 
рапса). 

Клеберъ.  Франц.  гене11алъ.  у- 
бптъ  въ  Егнпепь  атЬдъ  н'1.колко 
бл'Ьскави  побЬдп,  отъ  единъ  фа- 
натикъ.  К.  билъ  отишель  въ  Кги- 
петь  съ  Бонапарта,  сл-Ьдъ  когото 
бнлъ  зелъ  тамъ  гл.  началство 
(1753-1800). 

КлсиетМк.  Обппняпазгь  неосво- 
вателао,  черньк,  здословш.  —  Кле- 1 
вета.    Неоснователно  обвиняване, ' 
почерняваце,  бЬдепе  никого  вълоша 
рабога.  която  не  е  направил ь.  — 
Клеветкикъ.  Който  клевети. —  Кле-, 
ветнически.    Който   со   отнася    до ' 
иевета,  до  клеветници. 

К.1ехенти11а  Саисъ  -  Кобургъ  - 
Готска  (княгиня).  АвгустрЙшата  > 
навея  иа  Н.  Ц.  В.  българ.  кмязъ 
•1»ердпнанда.  дъщеря  па  француз- 
скпя  царь  Лун  Фнлнпа  Орлеапски 
в  на  царица  Марин  Лиа^шя  Бур- 


бопска  —  княгиня  иа  дв11т11  Ся- 
цилии.  Н,  Ц.  В.  е  родена  въ  Па- 
рнжъ  на  3  юния  1817.  Тя  е  по- 
сл11Дното  чадо  на  сиоменлггия  фран- 
аузскв  царь,  н  е  пр^кар&1а  п6- 
гол1Ьмата  часть  отъ  д-Ьтпнсвата 
св  възрасть  въ  Ларижъ  въ  па- 
лата па  Ти111ег1е8  и  въ  СЬа1-еаи  йе 
Nси^1Iу  между  сестригЬ  си  княгиня 
Луиза  Орлеансна,  която  отпос!*  ста- 
на белгийска  царица  и  княгиня 
Мария,  виртемберска  дукиня,  и 
менсгу  братята  си  ор^п-анскии  дукъ, 
немурския  лукъ,  жоанв1искпя 
князъ,  омалсквя  дувъ  в  моппан- 
снерскяя  дукъ. 

Н.  Ц.  В.  добила,  вакто  братята 
и  сестрнтЬ  си,  либерално  и  со- 
лидно образование.  Межд)*  лвч- 
нитЬ  качества  на  Н,  Ц.  В.  споме- 
нуватъ  интелигентность.  енергяч- 
ность  и  добродуп1ие. 

П.  Ц.  В.  се  оженила  на  20-я 
априлъ  (н.  к.)  1843  на  князъ  А в- 
густа  Саксъ-Кобургъ-Гсггекн.  чиято 
сестра  —  княгиня  Викгорня  — 
била  оженена  въ  1840  за  немур- 
ския дукъ,  втория  царь  Лун  Фи- 
липовъ  синъ.  спр.  :1а  брата  па  Н. 
Ц.  В.  Сл1иъ  женитбата  си  И.  Ц.  В. 
жявЬла  Бо1^  въ  ВЬпа,  кога  въ 
Парвжъ. 

Прйть  м'Ьсецъ  февруарий  1848, 
въврЬме  на  революцията,  коятосва- 
лнлаогьпрЬстолабшца  й,  княгиня 
К.  била  въ  Иарихь.  Тя  нануснклд 
Франция  еь  трит11  си  малол"Ьтни  д1*- 
ца  —  князовеФнлипъ  пАвгустьи 
княгиня  Клотилда.  СлЬлъ  това 
врЬме,  к;1КТо  и  \\\Л^\ъ  царува  пеш 
иа  Франц,  имнераторъ  Нанолсона 
ПЦ  на  И.  Ц.  В.,  както  на  всвч- 
кигЬ  други  членове  отъ  орлеан- 
ското  царско  с^^мейство,  пе  е  бвло 
позволено  да  жввЬе  въ  <1>ранция, 
та  е  живк1а  нъ  Австрия  и  Англия. 
Само  а1Ьд1>  падането  на  ф1)аицуз- 
свата  империя  вь  1871    княгиня 


-  884  — 


К.  е  иогла  да  се  върне  въ  отече- 
ството си»  ст^  едно  23-ГОДИ111НО 
заточение.  Въ  1881  Н.  Д.  В.  из- 
губи сжир&га  са,  който  се  помних 
въ  Ббевталъ. 

Отъ  това  Бр1а!е  Н.  Ц.  В.  пр-Ь- 
варва  живота  си  между  братята 
си  нь  Франция  и  ча,"1ата  си  князь 
Филипъ  Саксь-Кобу[»гь-Готски»  се- 
1^1штя  ничалник'ь  на  семейсггното, 
К0ЙТЧ1  бЬше  женонъ  за  дъщерята 
на  белгпЗскня  краль  Леополда  И; 
кннзъ  Августь,  вдонецъ,  който 
бЬшс  й;епенъзадън1ерята  на  Донъ 
Пелро,  бразплскпн  нмператоръ;  ар- 
хвдукиня  Клотилда,  оженена  за 
архпдука  Иосифа  австрийски  ;  ду- 
киня  Амалня,  ожен<'Н11  за  дукъ 
Максъ-Емануила  въ  Бавария ;  и 
Н.  Ц.  В.  българския   кияяъ. 

11звЬстное,чеавгустеЙшата  майка 
на  нашия  князь  е  бивала  ткьрдй 
щедра  Еъмъ  насъ,  като  о  разда- 
вала значителни  суми  на  ра:чии 
благотворителни  дружества,  учи- 
лища, пръквн  ц  общини  въ  кня- 
жеството, пр^Ьзъ  д'Ьто  е  минхла. 
За  спомонъ  на  многобройната  й 
благодеяния  у  насъ  с*1ужи  между 
друго  международната  болнида  въ 
София,  кинтгз  носи  нейното  впсо- 
чайи1е  нме.  Н.  Ц.  В.  е  Н1е<|)ъ  на  9-и 
п^ши  пловдивски  пълкъ,  който 
сжшо  носи  името  и. 

Клсл<^11тн110во,  правото  е  Кле- 
мтшннино.  Сгарото  село  Чнрпе- 
лие»  наречено  така  въ  честь  на 
княг.  Клементина,  на  1иосето  отъ 
Пловднвъ  за  Карлово,  10  килом. 
оть  Пловднвъ  (нловдцв.  околия). 

Клеовулъ.  Кдинь  отъ  7-тЬ  мж- 
дреци  иа  Гръция,  Сократовъ  прия- 
тель  (У1-и  п\\ки  ир'^дн  Р.  X.). 

Кл<Н)яенъ.  Име  на  3  спа])тан- 
ски  царе:  К.  I,  царувалъ  оть  п20 
ПрЬди  Р.  X.;  въ  510  прЬдвождалъ 
спомагателна  спартанска  войска, 
съ  която  възстановалъ  въ  Атина 


АлкмеоншЪоигь,     пзгоне.тъ    Бля- 

стена  п  Исагора  и  нарелплъ  ттгъ 
олигархическо  упрааленг 
ииволнитЬ  си  дЪЙствия  >  :  ,  II- 
нуденъ  да  бЬга  отъ  Спарта.— Н.  И. 
царув1иъ  оть  370  пр'Ьди  V.  X. 
н1>колко  години  безъ  особоио  зна- 
чение, —  К.  III,  Леоиидтгь  сиик 
ра:^бнлъ  н*Ьколк(»  пжги  воЙскитЬ 
на  Ахейекня  съгасзъ,  уишцож^иь 
230  пр^ди  Р.  X.  а1астьта  ва  нфо- 
ригЬ  н  възстановплъ  сгарпт* 
учреждения;  разбнть  въ  222  лъ 
сражението  при  Селазия :  на1Г^ 
рилъ  прнб1>жп1и»*  црн  епшст- 
ския  царь  Птолоиея  Евергета,  вь 
сл'1аъ  Птоломеевата  скоропосгиаша 
смърть,  билъ  хвърлонъ  )■  -ь 

отъ  Птоаомоя  Филипаь  >- 

убиль  се  въ  220  ирКчп  Р.  X* 

К.1«м)1оиъ.  Цме  на  етарог|1ЪЦК1 
ванта'1е  баща  н  сниь,  конто  жа- 
в11лл  около  Р.  X.  Така  наричаивк 
Гермаииш»  въ  Лувръ  е  работа  на 
Н.  баищта,  а  прочутата  Венера 
Медицейска,  която  се  нлзп  въ  Фл<^ 
ренцня,  е  работа  >1а  К.  спна. 

Клеовикъ  в  Евтроиий.  Мл;- 
ченици,  сътрудници  на  си,  Т'*'*- 
дора  Тирона,  еднноутробнп 
ОП»  Канадокия,занспов'Ьдв:1Д1  -,  .. 
стянската  в1>ра  распнгктп  а  по- 
гребепи  близу  до  Амасим;  паметьта 
и^кгь  се  споменува  на  3  марта. 

1С.1ео11Ь.  Прочуть  дсмшчма  въ 
Атина,    съ  аомотьта    на    ^ииттт 
разредъ    01'ъ    иар4>да     наг). 
властьта  сл-Ьдъ    Пернкла  п. 
отказалъ  да  ек.1ючи  мпръ  с-ь 
танцнгЬ,  зелъ  въ  I"- 
надъ  войската.  Одо- ^ 
лаш  поб*Ь.ха.  за  които  билъ  за.и!'- 

женъ  на   другаря    сп    Л'"' " 

той  пакъ  и:и1^з^ьлъ    ср 
тандитК,  нь  тоя  плт. 
скаво  докаа1»гелгтву  за 
нос1Ъта  сп,  па  а  бил1|  убигъ  въ 
една  бнгви   ирн   Лмфшшлпсъ  аъ 


—  885  — 


12  прЬда  Р.  X.    Арпспи^апъ  го 
осмЬя.гь  въ  комедията  сн   А''ш- 
ннни.  Виж.  Г|10тъ:    Л  КШогу  о/ 

К^1е4)па.  Единъ  отъ  двамата 
ученици,  иа  копто  се  явплъ  Ип- 
сусъ,  сл^Ьдъ  вт^скръсеиц^лч),  иа 
пжтя  'ЛИ  Емаусъ  (Бнбл.), 

Клеопитра.  Дъщеря  на  египет- 
ския царь  Итоломея  Авлета,  про- 
чута по  красютата  си,  род.  60 
пргЬдн  Р.  X.,  отстранена  отъ  учп- 
стне  въ  братовото  оп  пра1иение 
отъ  опркуна  Потпна  п  отъ  пъл- 
ководеца  Ахилоя,  пъ  съ  помощъта 
на  Юлия  Цкйря  сполучила  да 
възвърне  правата  си.  СгЬдъ  Щ1- 
заревото  убиване  п  отравянето  на 
брата  <\  Птоломея,  съ  когото  ца- 
рувала :^асдно,  тя  била  повикана 
въ  41  пр-Ьди  Р.  X.  отъ  Антония 
въ  Тарсь  да  отговаря  яа  повед(^ 
пнетр  сп,  нъ  съ  прЬле^тигЬ  сн 
сполучила  до  толкова  да  пл-Ьни 
Антонип,  40  той  не  се  отлхчплъ 
отъ  не1Х  и  оставилъ  слпржгата 
си  Ош-авия,  Октавпя1гош1  сестра. 
Като  се  отворила  войната  между 
Октавнана  п  Антонпя,  К.  оставала 
на  Антониева  страна  до  сраже- 
нието при  Акциумъ,  което  бпло 
изгубено  оть  К.-пното  поб^гване 
съ  корабитЬ  си.  АнтонпЙ  поел*- 
диль  К..  нъ  тя  сключила  съ  Ок- 
та впана,  който  се  явилъ  прЬдъ 
Алекг-андрин,  таеиъ  до1ч»воръ;  Ан- 
тон ий  се  самоубилъ,  1сато  чулъза 
мнимата  К.-на  смърть.  Октавнанъ 
не  се  оставилъ  да  се  прГльсти 
отъ  К.-НПТ11  прЬлестп,  а  К.,  като 
се  научила,  че  й  прЬдстои  да 
служи  за  украшение  на  неговия 
т|)иумфъ,  самоубила  се  пр^Ьзъ  ав- 
пста  .^0,  като  сн  турила  иа  гър- 
дитЬ  лмяя. 

К.1(*|И1калъ,  %р.  Прпвърженикъ, 
зашигни1гь  па  ктира  (духовен- 
ството), »<ррк(«тмкь.— Клерикалснъ. 


Който  принадлежи  пп  духовей- 
егв(1То.  който  е  назнач«'нъ  да  под- 
държа духовенството:  клгрикпл- 
нитп,  тьстнити  —  Клерици.  Така 
наричагъпон'&кога  духовни!^  лицй, 
въ  противоположность  на  мнряне. 

К.1е|1Ь-обскю1»ъ.,  фр.  Въ  оюи- 
шт.  прЬмннуване  отъ  свЬтлина 
въ  сЪнка. 

К-1ефте,  *р,  Хъшъ;  обпрачъ, 
чапкжнпнъ  у  гръцптЬ. 

К.1ив«1яндъ.  Градъ  въ  Охио, 
па  в>Ж11ИЯ  бр'Ьгь  на  езоро  Ерие, 
270  килом.  на  зан.  огь  Бл([)ало; 
27о,000  жит.  IIрпетаини^ето  му  е 
едно  оп?  най-добритЬ  на  езерото. 
ГатЬма  търговия  съ  жел'^о,  на 
която  благоприятствуватъ  кана- 
литЬ  и  же.11;:ч11ицпти.  Гр.  Охио 
сега  е  съедпвенъ  съ  К. 

К,1нв.гн11дъ,  11р{1ДсЪдат(>ль  на 
СъединеинтЬ  Държави,  отъ  1884 
до   1889;  род.  въ  1837. 

Клиентела,  фр.  Мютюрии;  лп- 
шц  които  си  купувагь  или  до- 
ставнтъ  нЬша  оаъ  едно  м11ето : 
нашата  клиентела.  —  Клиентъ. 
Мющюрия. 

Клика«  фр.  Дружество  оть  не- 
почтени люде. 

Клнлнксъ,  ф.  (соб.  зн.  лгст- 
нина).  Върппюр,  постепеность,  раз- 
ви ване  една  р-Ьчь  така,  каквото 
частит!;  Л  да  спшать  една  оч-ъ 
друга  по-с1иии  илп  по-ваи;ни.  — 
Клииактически  пли  нлиматерическа 
година  или  вщ}асть.  Въ  меднНщ^ 
вр1»ме  въ  живота,  котто  сггаватъ 
гол"Ьми  пром-Ьни  въ  тЬлото;  за 
так~ьио  врЬме  се  счита  всЬка  7-ма 
година  въ  чов11и1Кия  животъ. 

К.1няатнческн,  ^р.  Който  се 
отнася  до  климаш:  к.икчашическм 
усАОния^  Климатическо  влияние, 
—  Нлиматологмя.  Учение  за  кит- 
ната. —  Климатъ.  Особеното  съ- 
стояние на  атмосферата  въ  едпа 
страна  или    м^гнос^гц    което  за- 


—  886  — 


ВЕоа  отъ  физическото  пшожевие 
на    тая    страна    ида    зскстность : 
топлг^    студснь,    сухь^    вла^)*срнъ 
климать.  изобщо  на  :и'миага  по- 
връхаииаимапеть  клнмага:  едвиъ 
горегцъ,  два  ум-Ьренп  и  два  ст}'- 
дени.   Да  6'Ьше  земята  едно  пра- 
вилно   кля^бо  н   да  нЬмаше    раз- 
лика вь  распрЬдЬлението    на  су- 
шата и  видата,   па   п  почвата  да 
бЬтн  вслд^  еднаква,  тогава  кли- 
матъгь  на  едно  дадено  мЪсто  н1'Ьи1о 
да  :чавнси  само  оп»   неговата  ге- 
ографическа  широта,  понеже  слъ- 
вечниг!}  луча  толкова  но-полегато 
падатъ   на    земната    повръхлнна, 
и  сл'Ьдователно  и  толкова  нб-мадво 
як  нагрЪватъ,    колкото  по-далечь 
е  едно  мЬсто  отъ  екватора.  Нъ  на 
1)а(шр11д-Ьленпето    на  топлината  н 
количеството  дъждь  и  снЬгь,  що 
вали  на  земнаш  повръхнниа  инатъ 
влияние  планиискптЬ  бърда,    1г}'1- 
съчнигЬ   равнини,   блнзистьта  до 
морето    и    въ;4,\\шиагЬ    течения. 
Гол-Ьма   разлика  има  между   клн- 
мата  на  материцитЬ  нли  голкми- 
г%  суха  земи  и  морскиа  Б.тимать; 
въ  морския  к^^нмагь  зимата  и  л^ 
тото  биватъ  ум1>ренн,  а  на  мате- 
риците зимата    бива   студена,    а 
лотото  много  горещо. 
Клнз1еитнпово(стар.  Капаклий), 
правото  Клнмгнтнннни.  Село  на 
пжтя  между  Варна  и  Балчикь,  така  1 
наречено    въ    чесгь  на  Н.  Ц.  В.  | 
княгини  Клеиентинп.  | 

Клняенгь.  Име  на  14  папи: 
К,  I,  Римски,  има  се  за  равно- 
апостолъ.  Умр.  римски  епископъ 
въ  102.  СвЬд^нпн  за  неговото  пж- 
туване  съ  апостола  Петра  ех  се 
упазялц  въ  двояка  редакция:  гръц., 
подъ  името  Клсмснтннъ  (изд.  на 
Швеглера,  Щутгартъ  1847)  и  въ 
лат.  пр-Ьводъ  на  Руфина,  подъ  име 
Ке^^о^/птонел  СЧетепИз.  —  К.  И, 
дадй  (яъ    1046  до  1047;  учснъ. 


I— К.  Ш,  папа  отъ  1187  до  1191. 
ревностно  съдЬЙствувал-ь  за  кръ- 
стоносния иоходъ  противъ    Сала- 
'дина.  —  К.  IV,   папа    'т.    1265 
|до    126Й.  —  К.    V,    1|!  ь 

(Бертраиъде  Гогь),  въ  1.  ;  .  ..»..ь 
нзбранъ  за  папа  въ  Пррудшо, 
отъ    1 309    нр"Ьнеа1ъ    <•  ?  то 

си  въ  ЛвинЙоиъ,  въ  в^  тъ 

послум1ень  на  франд.    кр1аль  Фи- 
липа Хубави,  1гь  1811  унищожилъ 
ордена  на  Темплвервт^;   умр.  вг 
1314  въ  Лангедок*к    Той  залови 
далъ  да  се  съборжтъ  н  издадАТЬ 
подъ  име  Климентинъ    (И^ггг  СИ* 
тспНпагаш)    церковпо    постая^> 
вления,  които  съставятъ  7-&  ккиш 
отъ  Согрт  }т'т  (^ппт^*п  и  съ- 
държатъ  постановV1енията  на  все- 
ленския   съборъ   отъ    1. 41 1-12   я 
папски  новели.  —  К.  ^1,  папа  ««тъ 
1Н42    до   1В52,    пр11Г1ИВлва.1Ъ   вг 
Ави пйопъ,   фра нпузи м ъ,    нспрпя- 
тель  на  нмнер.   Лудионкп    бапар- 
ски,  работплъ  огь  все    сртаке  за 
съединението  на  Источиата  цръкпа 
съ  Занадиата.  —  К,   \"П    (! 
Меднчи),  папа  огь  1523  до  1.ч»^, 
прочутъ    по    пр^цнркигЬ    сн    гь 
герм.  импер.  Карла  V  I 
краль    Хенрнха  \'1П;    :(а 
казалъ  да  утвърди  развода  п 
гл ниския  краль,  Лиглия  С4* 
пи  1а   отъ   католическата   Н! 
—  К.  VIII,  папа  огь  1Г»0" 
ианравилъ  най-доброго  и 
Вул^п^'гата.  —  К.   1Х-,    папа    тъ 
1667  до  1669,  по.^1ри.гь  иа  жан- 
сениститЬ  така  нлречеииП  к.гемгН' 
тийски  мирь  и  вече    не    гв   1"о- 
нилъ.  —  К.  X,  папа  отъ   1669  де 
1676.  —  К.  XI,    пана    огь    1700 
до  1721    (Иоанъ    Ф|)аи1Шскъ  Дл- 
бинп),  род.  въ  1647;  пад&лъ  бул 
\^т//^;п^^гV^,  ВЪ  КоЯТо  ПроклеЛЪ  К^• 
нелевит^!  слгждения  :»  Новия  :^- 
в15тъ.  —  К.  хи,  папа   отъ    1730 
до    1740,    въ  173^    П111ц11лъ  па 


887- 


цроклетие  масонитк  —  К.  ХП1, 
папа  оть  1758  до  1769,  родомъ 
нецпянецъ.  род.  въ  1693;  въ 
гово  врЬме  иезуптп^Н»  били  из- 
гонена изъ  Исваиия  п  Португа- ', 
лпя,  и  вь  ио-вечето  католнчиокн 
дворове  се  явило  враждебно  рпс- 
положепне  противъ  папството.  — 
К.  Х1\'  (Лоренао  Гангаяели)  папа 
агь  1769  до  1774,  унищожиль 
ордена  на  аезуптптк. 

Клнжеить  А  Ае9(сан01ишски{Св). 
Отецъ  оть  православната  цръква» 
преевитерь,    родомъ    отъ    Атина, 
ггьрвенъ  езически  ф11Лосо(|»ъ,  иос^тЬ 
христяпнпъ,    11ант(Ч1овъ    ученшгь 
п  иегов-ь  прф.емаикъ  въ  алексаи-! 
дрийското  училище  и  Оригеновъ' 
)'читель(отъ  1Й9)»  прочугъ  учеиь! 
Ьва  врЬмето  си,  1гь  П(>-вечети  фи- ' 
^Нософъ,  отколкото  церковенъ  учн- 
^^■рль:  напясалъе:  Утьщинис  кьмъ\ 
^^^знчнш^ють;   Настаиннкь,  нрав- 
ствено учение  за  новопокрьстени- 
т1>:     Съинт^ния    върху    х2П1сшлн-^ 
етвопш  и  др.  Умр.  около  217. 

Б-111лепть  Ьраинцки  (мнтро-' 
полить)  [пърьеиь  Ласгиъ  Дру-  \ 
м€нъ\.  11ългарски  архиерей,  лиге-| 
ратръ  и  народенъ  дЬець,  род.  въ 
]11умсиъ  въ  1888.  Учнль  се  въ 
родния  си  градъ^  а  поолЬ  свър- 
шнлъ  курса  на  одесс1шга  сеаш- 
варии  и  иа  киевската  духовна  а- 
г  1:'.мия.  Зелъ  участие  въ  бЬл- 
,  Л''Ката  българска  легия  па 
Р;»ковски.  Сл'Ьд'1>  свръшването  на 
нпукнтЬ  си  отителъ  въ  Крапла, 
дЬто  заедно  съ  М.  Дринова,  В. 
Стоянова  и  др.  основалъ  Българско 
Книжовно  Дружество  (виж.  Кни- 
жовно Дружество)  и  зималъ  у- 
часггве  въ  описването  на  списа- 
нието му.  Много  вр^Ьме  пр1)ДИТова, 
тоЛ  е  билъ  лознать  въ  нашата 
книжнина  като  писатедь  на  пър- 
вата оригинална  българска  по- 
ц^хгсь  Нещастна  фамилия^  пръвъ 


п«^ть  напечатана  въ  цариградско- 
то списание  Бъ^аарскн  книжннн 
(1860).  която,  отпечатана  въ  от- 
дЬлна  книжка  въ  Русе  ьъ  1873. 
е  имала  вече  няколко  издания, 
а  въ  1872  тоЙ  издалъ  въ  Бра- 
ида  съчинението  си  Иванку^  у- 
биецътъ  на  Лспня  /,  драиа, 
която  и  до  сега  минува  за  най- 
доброто  българско  драматнческо 
произведение.  Казвапв,  че  ми- 
тронолигь  Кл.  има  н  други  съ- 
чинения, още  неиздадени.  Въ 
Браила  В,  Друмевъ  стоялъ  до 
1873,  когато  замннжлъ  за  Тулча, 
д1;то  билъ  поегри-л;еиь  нъ  духо- 
всиь  санъ  огь  русенския  митро- 
нолитъ  Грнгория.  Пркзъ  русско- 
турската  война  въ  1877 — 78,  е- 
ппско1гь  1{лнментъ  се  задържалъ 
въ  Русе,  и  тамъ  чр-Ьзъ  консулигЬ 
се  мл^чнл).  да  отстрани  възмож- 
ното тогава  огь  сграна  на  тур- 
цнгЬ  клане. 

Политическата  дЬителность  на 
митрополита  1\л.  пспъкнж  особено 
са'Ьдъ  напгото  освобождение.  Той 
станж.мини(ггръ  на  просвещението 
въ  първото  българско  министер- 
ство (1>у])И(»впЙ  кабинсгь),  к»>ето 
трая  н^Ьколко  М'Ьс^ца,  и  биде  на- 
значенъ  въ  отсжтствието  ни  кня- 
за, княжески  нам1ьстникъ.  Осв1>нь 
това,  нему  се  възлага  испълне- 
ннето  на  п'Ьколко  политически 
послания.  Ходи  въ  Русия  съ  по- 
койния екзархъ  Антнма  да  бла- 
1ч^дари  на  ями.  Александра  П  за 
освобождението  на  Бъ.1гарип,  а 
подирь  няколко  години  сь  Пв. 
Ев.  Гешова,  Д.  Тончева,  11в.  Гер- 
джвкова  и  Д.  Паппзооглу  да  моли 
имп.  Александра  Ш  да  се  не  раз- 
валя съедииепието  на  Южпа  и 
СЬверна  България.  На  9-и  авг. 
1886,  той  бЬше  минист1»ъ-пр"Ьд- 
с^датель  на  революционното  пра- 
вителство за  2-3  дий,  а  огь  ТV- 


-  888  - 


гава  жнвЪсше  въ  Т-ьрново  до  на- 1 
чалото  на  1893,  когато   (на  15-и 
февр.)  бпдр  пспратепъ  въ  Петро- 
павдовскпя  моиастирь  за  една  про- ! 
повг^дь,  насочена    протнвъ  княза 
Фердинаида.  Н.  Ц.  Вис<1Чоство  то- 1 
гава  още  не  ОЬте  прп11о:ша'гь  отъ 
Русия    и   другигЬ   сили.   На   тая  [ 
проповЪдь  мятрополнтъ  Кл.   Онде 
в  осхдегь  огъ  тогавашната  гьр-! 
новска  апелация.   Отъ    ограниче-! 
ннето    си    той    биде    освободенъ' 
пркзъ  Ст.  Стамболовото  оггеглкь 
ваие  отъ  властьта  на  14  май  1Л04. 

Въ  1895  митрополигь  К1.  ходи 
въ  С.  Петсрбургь  на  чело  на  една  I 
депутация  отъ  пародии    прЪдсга- 1 
вителе  —  Тодоровъ  (нр-ЬдстЬдатель  | 
па  народното  събрание),    Ин.  Ст.  1 
Гешовъ,    П.  Наботковъ,    Пв.  Ва-  ■ 
зовъ,   Д-ръ    Минчовичъ,    и   Д-ръ 
Модовъ  —  да  моли  русското  пра- 
вителство да  припознае  князъ  Фер- 
динаида и  да  се  прпмирн  съ  Бъл- 
гария. Помирението,   което  стапж  | 
по-сотн-Ь  чрЪъ  прЬмпнуванетс»  па 
шшз^ь   Бориса  въ   православието, 
се    приписва   до    голйча   степень 
на  усилията  на  тая  депутация. 

Клилепп.  (св.).  Св.  Методнепъ 
ученикъ  и  едпнъ  отъ  СеАчочгюге- 
ницнпиьу  коПто  наЙ-м)10Г0  се  от- 
личилъ  като  учптель,  пропонЬд- 
никъ  ц  ре.тпгиозенъ  ппсатель.  Не- 
говий  животь  и  д11Яте.1пость  еж 
описани  отъ  охридския  архпепис- 
копъ  Тео1|)илакта  въ  едно  про- 
странно житие,  което  пр1.Бедепо 
отъ  гръцки  отъ  Д.  Матова,  обра- 
зува брой  II  отъ  спис.  Българска 
БиОлиотска  (София,  1885).  Сж- 
щото  житие  е  отпечатано  въ  от- 
дЬлпа  книжка,  ппдъ  заглавие  Жи- 
вописъ  на  Св,  Клпмента,  българ- 
ска архпеписпопъ  отъ  Теофи- 
лакта  Ох]т()ски  артп}нскопъ 
(София,  1896). 

^в.  Клпмонть,  испхденъ  както 


и  другитЬ  св.  Методоевп  л-чеяпНй 
пз"ь    Моравия,    пристигл.^итъ    1а 
П[уЬславъ,   дЬто  биль   прпгть  ра- 
душно.   Откакъ   пр±жи1гЬлъ  тигь 
13  години,    велйкпй  духовеш»  у- 
читель   билъ    нспрагеиъ    дъ  ЙУ!1 
въ  обласп.    Кутмичевнш)    въ  за- 
падна Македония,  Тамъ  ту<(' 
внлъ  1'ол11ма  д1*ятелность.  Вь 
епархии  ималь  избрани  и&Ж".'  — 
числото  на  всичкнтЬ    било  '^  '■"" 
—  които  съ  неговата  помош: 
снявали  на  народа  и 

Симеопъ  създалъ  1_1  ;ь 

гр.  Беликп  или  ДремОика  (ср^Ава 
Македония),  когато  Кь  билъ  иа- 
нначень  Величка  енископъ:  втикя 
той  сган  хлъ  пър  вий  бъ.1га  р1!П 
епископъ.  Като  такъвгь  п>Л  пр^ 
каралъ  28  години  и  пъ  т«»Ш1  ги 
звание  розвилъ  всичката  си  пи- 
сателска и  снетнтелска  д^штол- 
ность.  Спородъ  Шр^ЬсП' 
житие,  св.  Кшмонгъ  е 

Пр^^ПОтЬ*  или  Пог/чпП' 

завсЬкой  проиохгЬдпшгь. /: 
сАоаа  на  щт^в,  Бо}ор<и)т^а:  П<^ 
хвално  слово  на  Йоана    Пръста  ^ 
тая ;   Жития    на  проронит^ь  » 
пиоатитть;  Жития  н  ь<ч}сиш- 
Ш1ь    на    м.ииснипнпиь ;     //<т>тм1Т 
7'риО(}ъ,  Отъ  тия  книжовни   дКт 
на  светителя  до  диесь  гл  ((ткриттх 
само  няколко.  За  подроЛнгитп  йпж. 
Свстити,  га)моинг. 
хната    *арковно-ки 
п1елнос9Пь    въ    спис    1*сли 
Раскази,  ки.  7  и  8  (София,  1>;*ч- 
Св.  Кзнмонгь  пмя  още  едно  жш* 
тие,    написано    на    гръцко 
м11рено   отъ   Григоровоча  ь 
рида. 

Клиника  (гр.  клинг\  поотг^я, 
л1&гло).  Болница  при  медтшнсхи 
факултепч  д-Ьто  л!^к  '- 

лестпт!!  се  прЬдони  .  ^о 

се  ттвятъ  за  д1'жаре,  П]  и. 

свр.  при  самитЬ  лЬгла  и^  и-.^!^»;^ 


-889- 


—  Клинннъ.  Учнтсльпо  медпцппата, 
който  учп  прн  .тЬглата  на  болпитЬ. 

—  Клинически.  Който  се  отнася  до 
кланпка. 

Кли1100<)|тз110  инояо.  Името 
на  единъ  впдъ  писмо,  на  което 
сгьставнитЬ  части  прилпчатъ  нл 
клинъ,  на  глапицага  на  стр1^1а,  п 
вп  гвоздей.  Това  писмо  се  срЬща 
по  паметници  п  п:^найки  въ  Азии; 
и  намира  се  из(!11ч^ч10  или  изд'ь^1- 
г»аио  въ  камонн,  1ии  ггькь  напе- 
чатано по  керпичп  и  тухли.  То 
почпкло  да  се  употрЬбаиа  н-Ьию 
около  '2,000  год,  прЬди  Р.  X,  и 
вижда  се  да  и;а1»,г1о  и;зъ  употрЬ- 
бение  скоро  прЬдн  или  слЬдь  ца- 
руването на  Алокс-андрпМакгдопски. 
11р1).^полага'Пц  че  клин(К)<')рпаното 
писмо  наЙ-напрЬдъ  се  употр^Ьбн- 
воло  въ  Лсирил  п  М|их1ш,  и  че 
агь  тамъ  се  распростран1ио  по 
оная  нрострлнна  часть  отъ  Апия, 
която  обралувала  порсидската  мо- 
иархпя  вь  врЬмото  па  ахемени- 
дпгЬ.  Плпзу  2,000  години  ел^.дъ 
исчгзпуването  му  самото  негово 
слщеса-пуваие  с  било  гшбравено. 
Вниманието  па  св11та  върху  чудио- 
ватптЬ  1аинине  паображепн  по  а- 
зиятскпгЬ  паметници  пръвъ  прп- 
вл1»клъ  Гарция  де  Снлва  Фигероа, 
посланннк^ьпа  испанския  парь  Фи- 
липа Ш,  който  пос^пмъ  МЬ(ГГ0- 
положеннето  на  староврЬменпия 
Персеполъ,  въоколиостьта  на  Шп- 
риаъ,  въ  1618.  До  1802  изсл*до- 
вателетЬ  оп1е  ос  П1»Ьнирпли  да  ли 
твя  клинове  с&  букви  или  йеро- 
глифи. Иркгь  тая  година  хано- 
верскпй  ярхеологъ  Гротофепдь  съ- 
Обпшльна  Гетиигенсш1та  академии 
първата  клниообразна  албука,  — 
по  едио  чудно  съвпадение,  въ  са- 
мото зас1;даппе,  въ  което  Хайне 
обиенпль  първото  нрочигапе  на 
аероглпфиг1к  Нъ  Гротефеилъбилъ 
расчелъ  само  три  имена,  н  то  не 


съвсЪмъ  право,  които  пе  съдър- 
жали ио-вече  отъ  Г2  букви.  По- 
сдМния  и  най-великия  отъ  изсл11- 
дователегЬ  на  клн1гообразнито  пи- 
смо е  Ролинсжнъ,  който  пръвъ 
расчелъ  псполиискпя  Вохпстунскн 
нлдпись,  който  с1.държа  п<>-вече 
огь  1,000  реда.  Клин.  писмо  пма 
голкма  нажиосп.  за  нсториига  па 
Азия. 

Клио.  По  1ръц.  Опсносл.,  музата 
па  историята  и  епоса.  Зевсова  п 
Мнемозиппна  дъп1еря.  има  за  спм- 
волъ  по.1уразгжнжгь  свитък*ъ. 

Клиперъ,  атл.  Гол11Мъ  корабъ, 
по  направата  между  кораба  в  фре- 
гатата. 

Клирикъ,  гр.  Духовно  лице, 
обпш  име  на  свеп1еиоглу;кнтелг|11. 

Клир4№ъ,  1р,  1)  А1кто  въ  храмъ 
за  П11ВЦИ  н  четци.  2)  ПЬвчеоки 
хоръ. 

Кли|1Ъ,  7'"  Духовенство,  вси- 
чкптЬ  свен1ен1>служителе  заедно. 

КлИСТИрЪ,  гр,  Пь  М('<Ьщ,  про- 
мпвателна  толумбица  или  църкало, 
чрЬзъ  което  пуп1атъ  чр1*»зъ  задния 
проходъ  пъ  влтр1»1пностьта  на  тЬ- 
лото  нЬкакпа  течностЕ.. 

Клисура  или  Княенна  Кли- 
ент. Г])адець  вь  стр1'»мска  нлп 
карловска  околия,  пловдивски  окр., 
расположенъ  въ  едпнъ  тЬсепъ  долъ 
(клисура)  въ  западипя  к.ул'ь  па 
карловското  поле,  на  Стара  рЬка 
(главата  на  Стр1>ма)  34'/»  килом. 
на  зап.  отъ  Карлово,  15  килом. 
па  юго-ист.  оть  Копрптцпца  н 
30  килом.  на  нсг.  оть  Пирдопъ; 
1  .ЛО 1  жпт.  Главний  помппък  ь 
па  клисурци  ».1  производството  иа 
розово  маело  н  пшекь:  на  годи- 
ната се  искарва  около  30,000  мъ- 
скала  роз.  масло,  съ  стойносггь  отъ 
120,000  до  135,000  лева.  Пон-Ь- 
кога  тая  стойность  бива  много 
п6-гол1ша;  п])11зъ  1895  та  е  Овда 


-  850  - 


210,000  лева  за  30,000  мъскоа. 
Априлското  възстанве  въ  1К76 
(виж.  Ар>1писко  вънстание)  пз- 
бухнк  въ  К.  на  20-п  априлъ,  вь 
с;е1Ш1Я  день  съ  Кипривпшда  в 
Панагюрище,  а  на  20-и  слщня 
мЬсець  К.  биде  разбита  и  изго- 
рена отъ  Тюсю1гь  беа.  коЙто  пр1ьд- 
во/вдаше  карловскитЬ  башибозуци. 
Изгор1;хд;  всичкнт!.  (около  1000 
ЕК1ЦИ),  а  П1>цл;(Ц11имата,  добигькъгъ 
п  др.  бпдохлй  ограбени.  Около  200 
души  възстанппцн,  жени,  старци 
п  д^лщ  бидохж  избити,  иоиани 
или  намЬреии  взгор-Ьии  иодь  пепе- 
лищата. Насолеипето  (около  4,000 
д\'ши)  04.'  спася  съ  бЬп>  въ  Ко- 
прнв1цниа  ир^Ьзъ  1'Ьсното  гористо 
устие  Вьрлшиницп,  което  ба1Иибо- 
зуцнтЬ,  било  но  нрпчпиа  на  голЬмн- 
тй  ил'Ьчка  илп  ((тъ  отрахъ,  не  посм11- 
яхж  да  :ипIад^xгь  и  нападнжтъ. 
Главни  герои  на  възстанието  вь 
К.  64хж  клпсурци  братя  Хпра- 
АимпиИ  п  Никола  Караджопщ 
Грторь  П^т  ЬошкогПу  Ашанпсъ 
Попъ  Минковъ,  Хритю  Тг/рипт 
и  др.  К.  се  въздигнж  изноио  слЬдъ 
тая  катастрофа  само  благодарение 
на  розовит!!  си  градини;  нъ  сега 
числото  на  населението,  както  и 
на  кжнщтЬ,  е  "п  отъ  прЬди1нно- 
то.  За  да  се  ув'Ьков'11чи  сномет/гь 
на  върховното  усилие  па  клисурцн 
да  отхвърлн&гь  500-годитното  иго, 
(:е1'а1Г1ното  клпстрско  население  на 
20-и  априлъ  1896,  по  случай  20- 
годин1нината  отъ  великото  съби- 
тие, ас  сл1>дниг11  двЬ  р'Ьшенця : 
1)  На  20-и  априлъ  всгЬка  година 
да  се  празднува  н  славн  наметь- 
та  на  клнсурското  възстание;  2) 
Въ  Н.,  на  лично  м11сто  нли  на 
главното  поле-сражсние  Зли  г)ол», 
да  се  въздигне  ю^мененъ  памет- 
никъ  отъ  доброволни  пожрътву- 
вания,  Който  да  се  открие  на  23-и 
аирилъ     1У01.    К.    е  родина    на 


нашити  народни  д^йлн    Хр,  >Г^ 
нова,  Мар.  Балабанова  и  др. 
Клнсурски  ироходъ^иарнчжш» 

и  Сапаргнгки.  Ироходъ  пр^зъ  В»^ 
рила-пллнвиа,  съединява  самоков- 
ската котловина  съ  дуаавшшта. 
Добнлъ  е  името  си  отъ  село  Кл- 
сура,  което  е  1  километръ  на  югь 
отъ  прохода.  Л^1ъжини'1'а  на  П|м>- 
хода  е  12^3  килом.,  а  пноочиноп 
му  надь  пореното  равншце  —  1,0(»7 
метра.  Пжтьтъ  е  июсе, 

К-1ИТ*»мне<'.тра.Т1о1^>м<.^аг*«н*^. 
царь  Типдарева  и  Ледпна  дъп1еря, 
Агамемионова  лесна,  м::'^  П- 

фигенни,  Електра  и  0|"  !(1) 

ш  убплъ  за  да  отмъсти  смъртьта 
на  бан(а  си,  у 60111  отъ  кеш  сл^ 
:едвръп1апето  му  отъ  Троя, 

1игип1.  Алюгантъ  на  Алек- 
сандра Македонски,  сппе.п^  Ал*'К- 
слндровпн  животь  въ  Гг  .а 

Граника:  нъ  отпосл1*  Л.. -^а., 

въ  единъ  лорпвъ  на  пг&ва  ся,  го 
убплъ  тн  нр.  Р.  X.). 

Клифтонъ.  Английски  грал% 
пр11Дградне  на  Бристолъ,  на  д1»«'ння 
бр-Ьгъ  на  Авонь.  арочутъ  въ  Ан- 
глия по  тоилпг!^  са  мннорнлни 
бани  и  по  благорастнореностгьтп 
на  вкцуха  си;  богати  и;илпн|а  и 
хубаво  мЬстоположени^! ;  1^,001) 
жит. 

Клнцпсръ  (Ваилавг  -  /ия- 
менть).  Чешскн  драматургъ  а  т»- 
в^ствователь  (1792 — 1859). 

Млтхи?,  фр.  Сте!-  а. 

мета-1нчесй1,  камени  ^     иа, 

на  Еоято  е  вр1»аиа  т^кахна  ра- 
сунка  влн  дума  в-ь  обратно  Шг 
ложенпе,  за  да  ос  снпматъ  «ть 
таи  дъска  отпочатъцп  (гравири, 
визитни  карти  н  др.). 

Клоака,  лат.  ГерЕТЬ,  пошйиа 
яма. 

Клодтъ  (Профес.  баровъ^  С*г 
врЬменень  русскп  ап|вошюе1Гк 
единъ  отъ   оаюидтелетЬ  на  ^^ 


оката    народна   пейзажна   школа. 
Род.  въ  Петербургъ  въ  1832. 

К^юдь  (Жанъ).  Фраицузски  про- 
тесгаитсЕЯ  богословть  род.  въ  1619, 
нр|р.  въ  1()87.  Славилъ  со  съ  гра- 
^Кална  ученость  п  напнсалъ  много 
^Нкчннеппя,  отъ  които  на&-забЬл'1> 
рЩвТ4'*лннт11  еж:  К'^^*'^^  ""  1гаи*' 
{1с  1п  рггреЛиШ  с1е  1а  /о*  ^  Аг- 
паиШ  И  Зспшт^  (Пропов1аа),  гь.и- 
К0Ш1НИН  на  ризии  п^кстове  ип* 
Библията  н  др. 

1С.10дъ  {Лорпнъ),Сл&венъфрап- 
цузскц  живописецъ,  род.  въ  1600, 
улф.  въ  1682.  Пзучвалъ  пойзаж- 
ното  живописство  подъ  ржково- 
дителсгвото  на  Авгостино  Тасо, 
минува  за  пай-велакъ  отъ  фраи- 
цузскнтЪ  и  за  единъ  отъ  иШ- 
добригЬ  пойзажпстн,  които  еж  сж- 
тествувалп  до  сега,  Гл.  'гьрга  па 
ка]а'инпть  му  е  илумнтолното  изу- 
ченне  на  нв^теиията  на  природата 
въ  всевъзможните  й  изм11нення. 
Отъ  произведенията  му  най-про- 
чути еж  Два  морски  «име^^а  и 
Морскиа  (1р»ь1ъ  ьри  захождангчио 
на  слънцето  {въ  Парнжъ.  въЛу- 
врскня  музей);  Четпраюь  ир)ь- 
мена  на  Оеня  (въ  Петербургъ.  нъ 
ермвтажа).  ЕсказитЬ  на  картинп- 
гЬ  си  той  й  събралъ  вь  Ь1Ьсг  ^с~ 
ги<1(и<у  сбирка,  която  пранадкчкп 
на  Девонтпрскни  дук-ь  и  е  изда- 
дена отъ  Долона  Войделя  (Лоя- 
Д01гь»  1774  —  1777). 

Клокотиица  (сегашно  соло  Се- 
мю^же,  въ  околностьта  на  Хасково) 
исторически  забЬлЬжителна  по  рЬ- 
шнтелната  победа  на  АсЬня  II 
нлдъ  царь  Тодора  епирски  (1230), 

когато    ТоДОрЪ     бВЛЪ    П0б15Д01ГЪ    и 

з;»робепъ,  а  Одринско  и  токо-речи 
1г1х1а  Македония  и  Албания  до 
Драчъ  се  съединили  ипионо  съ 
българското  царсттво.  За  спомень 
на  тая  б.т'к^кава  поб1иа  Лс1шь  II 
шодигнжлъ  въ  Тьрново  цръквата 


Св.  40  мжченици,  която  турцвтЬ 
обърнжли  на  джамия  и  която  е 
запазена  и  до  сега. 

1Слопщок'Ь  (Фридригь),  Сла- 
венъ  германски  поетъ.  Най-важно- 
то му  произведение  е  Мсснада- 
та,  поема  въ  която  се  въсп^Ьватъ 
животътъ  и  дЬянията  на  Месия 
п  която  била  нодкачена  огь  К 
въ  младосггьта  на  универсптетския 
столъ  вь  Лена,  а  св'ьр1ир11а  слЬ^Ть 
30  години.  Тая  поема,  която  со 
отличава  по  кристянско- религи- 
озно направление,  докарала  въ  въ- 
сторгъ  1гЬла  Германия,  Швейца- 
рия и  дори  в  Дания  (1724—1803). 

Клоетеркаппъ,  Село  Юу  рейн- 
ска  Прусия,  6  КП.10М.  на  сЬв.  отъ 
Дюселдорфъ,  забележително  исто- 
рически по  една  поб1ца  па  фран- 
цуяегЬ  надъ  хановерцитЬ  въ  1760. 

Клото,  по  г]*ъц.  басногл.  една 
отъ  трптЬ  парки,  —  парната,  която 
държала  въртеното.  Виж.  Нарки. 

Клоунъ,  ани.  Лала.  и1утиикъ, 
гдумчо. 

Клубъ.  Английска  дума,  на 
която  значението  (гоиа),  се  П11ис^ 
пособява  на  силата,  която  едно 
събрание  добива  отъ  съединението 
на  членовегЬ  си.  1)  Дружество,  на 
което  членовртЬ  всекидневно  се 
събиратъ  въ  особно  иомЪщепне  за 
разговоръ,  четене  в11стницц  и  раа- 
вл1^ченце.  2)  Политическо  друже- 
ство. 

Клязха.  Русска  р1>ка,  извира 
въ  московската  губерния,  мннува 
пр11зъ  Владимиръ  и  др.  н  се  а1ива 
въ  Ока  подъ  Горбатовъ  (нпжпи- 
новгородско) ;  570  килом.  Корабопл. 
отъ  Владимиръ  надолу  по  270 
килом. 

КляпАртопъ.  Зиаменнгь  шот- 
ландски пжтеш1'ствгпникъ,  изсл:Ь- 
дов.  на  Судаяъ  (1788—1822). 

Киайпъ.  (Свещеникъ  Севасти- 
анг).  Проч^търаснространательна 


лЬкуваяото  (гь  студена  вода;  па- 

правн  чрЬяъ  тргдовртЬ  и  списа- 
нпита  ситоноаособь  за  лекуване 
много  популнрепъ.  Много  години 
ири  живота  му  неговата  водод-Ьчеб- 
ппца  въ  Всрнсл\>фснъ  въ  Бавария 
бЬнге  се  прочула  по  и1и'Ь  св^тъ, 
па  и  сега  продължава  да  се  по- 
сещава оть  неорастеницп  отъ  всп- 
ткц  части  на  св1;та.  К..  род.  въ 
1821  иь  Стс'||»;1иср11дь  в-ь  Наварня, 

бплъ  ржкоположм1гь  свеп^еиигь 
1УГ)5  н  пазпачеиъ  да  служи 
въ  Верпсхофенъ.  Отъ  тогава  пр(й'ь 
дЬлпя  си  жйвотъ  той  се  занима- 
валъ  да  опитва  и  пзучва  лЬкува- 
пето  съ  студена  вода.  и  да  съобща- 
валъ  прндобитигЬ  си  слЬдствпя 
паснгкга;  нЬкои  огь  съчиненията 
му,  приведени  на  всички  езици, 
имаме  и  иа  български:  такъпп  еж 
Лп>нуч(1не  съ  йода,  пр'Ьв.  оть  русскп 
отъ  Н.  Пппррова  (София.  1895)  и 
Кнпйпоин  кшгжки,  кратъкъ  очеркъ 
иа  Кнайновото  лЬкуване,  пр1шелъ 
и  нарелилъ  А.  П,  Буковски  (Плов- 
дивь,  1897). 

К.  бЬпгр  и  човЪколгобецъ :  той 
'.|1'рътвувяп1е  всичкия  ОП  имотъ  за 
благотворителни  ц1ь1И.  Тойпочииж 
пъ  Вернсхофрпъ  въ  1897. 

Книгопечатане.    Искусството 
кни1\)ме'1ат1тг  не  ^'  било  ппзнато 
пито  ма  гръцитЬ.  нпто  иа  римля- 
иетЬ;  то  с  следствие  па  ксил01ра~ 
фичестто  искусство,   сир.  р-Ьзба 
иа  дръво.  чрЬзъ  която  се  печатали 
първепъмолитвеннпнп  и  картинки. 
Ксплографичоското    искусство   се 
развило  особено  въ  Германия  в'ь 
срЪдата  на  ХТУ-п  сЬггь,  1гь  въ  Кн- 1 
тай  то  било  вече   изв^С1'но  1000! 
години  пр-Ьдп  Р.  X.   А  за  слмото 
кингопечатаис,  спр.  пскусстното  да  ! 
с*»  печата  чр^^ъ  иодвижнп  букви, 
пие  смо  д.тъж»га  Гутембергу  (виж. 
това  име),  който  около  1440  пръвъ  ] 
дхть   паправилъ   въ  Страсбургь! 


подвижни  букви,  първрнъ  дървеин, 
П0СЛ11  ГВИ1ГП0ВЦ  и  оловпп.  МАкаръ 
ц  твърдЬ  несъвършени.  ОгьСтри- 
сбургъ  Гутембергъ  оттиелъ  вг 
Майн1гь  и  тамъ,  в-ь  1149,  ито 
и'Ьмилъ  парични  срЬдства.  гьд||у- 
жплъ  се  съ  богатия  Ив.  Ащсгг 
п  съ  внука  му  Шефора,  и  тогзня 
гЬ  изнамЬрнли  лЬнннт!!  буквя 
(1452)  и  матрнцитЬ  за  нечнтаяг. 
иа  и  рл;чна  печатна  мпнпша  (пре- 
са). Така  първата  печатна  кнйш 
въ  истинския  смнсъ.1Ъ  на  думт 
се  пои  вила  въ  1450.  Ала  взобгщ* 
годината  1440  се  зпма  за  врюст) 
на  пзнампрапето  на  книгопечата- 
нето и  затова  въ  1840  се  с  прв- 
зднуьалъ  пзьпЬла  Германий  в>би* 
лейгь  на  това  нажнЪйше  оть  ч<^ 
вЬтпкити  изнам1^рпаипя,  ка1тз  ц 
нГхтнрЬдь  въ  1540,  1«40  и  П401* 
Оев^^н^.Гермаипй,xол.^^  "П- 

инспагъп  иа  себе  сн  чес  I  |> 

м^Ьрванетонакнигонсч;!  I  1Г0 

доказвагъ,  че  оп^е  въ  14. <^^1^ 

жнит^  букви  изнам^Ьрнлъ  xар^е|I- 
скпй  псалтъ  Лорени:ъ  Янсцонъ  Ко- 
стерь,  коМ)то  въ  Харлеи1|  г  иъз- 
днгнлть  паметннкъ  въ  1722  и  вг 
чиято  честь  се  е  праздпувалъ  въ 
Холандия  едииъ  юбилей  вгь  1Я23. 
ЧехитЬ  п  г!»  притехаватъ  м 
себе  си  изиамКрнансто  иа  кап- 
гопечатането;  италияицигЬ п» пра- 
пнсватъ  на  сънародника  си  Цам^ 
рило  1{астаида,  у  когото  ужъ  *н 
устъ,  подъ  име  «йусто  Колпсбурго, 
се  няучплъ,  около  1484.  тпотрк* 
бенпето  иа  поднижнпт^ 

Книгопечатането    сю  п^ 

цзна\г11рването  сн  се    I 
ипло  малко  по  малко  Т1  - 

ропа,   особено  сл-Ьдъ  п;  го 

на  Мапнцъ,  въ  14<)2,  игъ  Ал*х)1|а 
Насаусски:  въ  Памбгргь  ое  а1йиа 
една  кнпп)печатнпца  пъ  146:*, 
осповаяа  о1Ъ  Албор|-а  Пфястиря. 
а  с^гЬдъ  н1)Ко.шо  шдпни  с«  осв^ 


-  893  - 


И  кпигопечатпида  въ  ВепецЕ!», 
м  ь,  Парпагь,  Страсбургь  (1466), 
рлгмк  Келиъ,  Улмъ,  Аусбургъ, 
рембергь  и  Любекъ. 
Скоро  слЬдъ  пзнамЬрпиигто  си 
игодечатането  се  появило  въ 
ша.  Въ  1465  Гюитгрь  Цей- 
ръ  отворилъ  печатница  въ  Кра- 
вь,  дЬто  вече  цъвгкш  краков- 
.  ската  анадемпи  и  тамъ  издалъ  двЬ 
^^твнскн  книги.  ОлЬдъ  Цейнера, 
^^Ьйто  се  пр|1селвлъ  съ  книгопе- 
^^тппцата  си  въ  Аугсбургь,  се 
'  яннлъ  въ  Кракпв;>  другъ  кнпго- 
^■^ча1'пр1.  СваЙболдусь  <Гч'йлъ,  пЬ- 
^Цьць.  ТиА  прЬЕь  ^и:хваи;БЛЬ  да 
^Кчатн  слив^асБИ  книги  в-ь  М90 
^Н  1491,  аленно;  Осмог.гагникь  и 
^^шасословг  сь  церковва  буквп,  ки- 
^Вслицата.  Въ  сжщото  врЬме  Мел- 
^И1'^р'ь  Лотсръ  иапечаталъ  в-ь  Лайп- 
'  ши^ь  стагутигЬ  (8у1иа15пиа1а)  на 
цолскш!  краль  Казимпра  Ягело. 
Нь  тия  печатници  въ  Полша  били 
все  опи*  принр1|меина,  ц  елмо 
около  1Г)0Н  Иваиъ  Халеръ,  'гьрго- 
вець  отъ  Ротенбургь»  оепошихъ  вь 
Кри  ковъ  първата  постоя  шш  въ 
Полша  Биигопечапш1ш,  аодъ  упра- 
алението  на  Гхаспара  Хохведсра  отъ 
Мецъ.  Нь  кипгпгЬ,  конт»»  се  изда- 
вали тогава  въ  Поли1а,  били  латин- 
ска, п  само  въ  1521  се  появила 
първата  полска  книга,  издадена  въ 
аковъ  отъ  Иеронима  ВЪтора. 
Въ  Англии,  киипзпечатапето  се 
вело  ох-ъ  гьрговеца  Улиама  Кек- 
на,  около  1474,  нъ  тамъ  се 
спростряннло  саио  въ  [(арува- 
0  па  царица  Елвсавета. 
Вь  Пспапин  и  Португа;1ия  кни- 
печатангто  се  появило  около 
90,  н  първпй  нечатарь  въ  Пс- 
ия  б1иъ  1гЬкой  сн  поляк-ь  Вла- 
авъ.  Въ  Дания  въвелъ  кнп- 
печагането  Готфридъ  фамъ-Хе- 
«енъ,  който  отворилъ,  въ  1403, 
киигопечатниид    въ  Копспхагепь, 


Въ  ПГвопия  вече  въ  М8Я  со 
появила  първата  книга,  която  била 
напечатана  вь  Стокхолмъ. 

Малко  по  малко  книгопечата- 
нето се  прЬиесло  и  плвънъ  Ев1>опа. 
Въ  1550  внце-краль  Мендоса  го 
въвелъ  въ  Мексйко;  въ  1586  не- 
зуитптЬ  го  въведи  въ  Лима  и 
Перу:  вь  ХУИ-п  вЪк^ь  марони- 
титЬ  го  въвели  въ  Лпванъ:  пъ 
1 680  англичаие |-Ь  —  въ  1;1;верна 
Америка. 

Въ  Русия  книгопечатането'  со 
въвело  в-ь  врЬм^то  па  Ивана  Ва- 
снлиевича  П',  когато  се  отворила 
първата  книгоиочатница  в'ь  Мо- 
сква (1553). 

Въ  Турция  само  въ  1726  со  по- 
явила първата  турски  кии1Ч)нечат- 
ииця,  о'гво1>еиа  въ  Цариградъ  оть 
Пбрахнмъ  ефенди:  въ  слятото 
врЬме  една  прабска  кпигопечат- 
ница  се  основала  въ  Вулакь,  близу 
до  Кайро  отъ  Алн  паша. 

У  китийциг!»  до  сега  книгопе- 
чатането малко  е  напрЬдижло  (и;1- 
обп1о  1'^  упо'^||^бяшпъ  книгопеча- 
тането па  камень),  на  което  осо- 
бено прЬчи  огромното  число  пи- 
смени бГаЬзи.  Въ  18:^8  държав- 
ната печатница  въ  Иарнжъ  си  до- 
ставила всачкигЬ  китайски  пи- 
смени б-Ь.1'к1Ц  (84,000  букни). 

Кнпгохрппнлище.  М^юто,  дЪто 

се  паз1жгь  кппгп:  библиотека. — 
Кчигохранитель,  библиотекарг.. 

Кипдъ.  1'радь  иа  носъ  Трио- 
пионь  (сл»т  носъ  Нрш^),  въ  На- 
рия, Мала-Азпя,  спартанско  се- 
ли!ие,  а  едпнъ  отъ  6-тЬ  града  на 
дорийския  с^ь!ж:гь.  Г[>ад1ггь  билъ 
ирочугъ  но  нЬколко  Х11лма  на  Ве- 
нера, която  понЬкога  наричали 
киндийска  богиня.  М'Ьстоположе- 
пието  на  тоя  градъ  сега  е  поК|>птп 

'  съ  раииилнии  (Иопи/Ч  Зпатьтъ). 

I      Книжннкь.  Вь  БиОл,  учат4\1Ь 


—  894  — 


вли  тълкователь  па  еврейския  уа- 
конъ  и  на  П{)11даиплта. 

Кпчжп\иш (Българст  -).  Едно 
у4рс1ЦД1'1ше,  което  с^?  съставело 
малко  иодирь  свръшването  иа 
кръмсвата  войпа,  а  и  мел  ио  въ 
края  на  1857  п  въ  вачилото  на 
1858  въ  Цараградъ  оть  българ- 
скнтЬ  търговци  съ  главна  Ц'Ь1ь 
да  расиространява  пб-снстсмата- 
чески,  по-правилно  и  пЛ-гполучли- 
во  отколкото  часгпитЬ  лица  съ 
частннг!'*  си  опати  иросаЬп^оннето 
между  нпрода  ни.  Идеята  за  това 
учреждение  из.тЬзла  оть  Балъ- 
Кананъ,  тогавашното  главно  ср-Ь- 
двще  иа  български  търговцп.  П- 
нндиатори  на  пр-Ьдприятпсго  били 
Кост,  Слааиоаъ  отъ  Одрвиъ  и 
К.  Мариновииь  отъ  Русе.  Това 
учреждение  могло  да  удържи  ск- 
ществуването  си  поне  чг'тирс-неть 
години  (18&8  — 18(|2)  ида  нроиви 
една  аохвилна  и  много  полезна  :ш 
народа  дЬятслиость  въ  полето  на 
бьл1'и[»скати  иаииг  нова,  едипмъ 
възрог1ца1'ма  кни/книна.  Нейнийтъ 
органъ,  Еълггцпкитл»  /хннжици, 
сппсваиимтъ/^м.и.  Мутсва,  послЬ 
оть  Т.  Ьурмова,  съ  участието  на 
Гаар,  Иръстевпна  и  др ,  поради 
обилното  и  изброиото  си  съдър- 
;кание,  остави  иоднрЬ  си  нйИ-тра- 
ень  и  наЛ-ночетенъ  епоменъ  въ 
билгарското  просвЬтепо  обн1ество 
оть  кое-да-е  друго  наию  повр1> 
мсяио  списаине,  до  появепието  на 
св(>1Ъ  Период,  Списание  на  Бъ,1- 
га])ското  Книжовно  Дружество. 

Книжовно  Дружество  (Съ.1- 
гарско  — ).  Научно-литературцо 
дружество,  основано  съ  материял- 
мото  съдействие  на  браилскитЬ, 
одесскигЬ  и  други  български  тър- 
говци въ  1869  въ  Браила  (Ру- 
мкнии)  отъ  на И1  и  ученп:  Л[.  Дри- 
иова,  В.  Друмева,  В.  Стоянова, 
Жинзифова,    Бончева,    конто  жн- 


вк'хх  на  чужбина  (В1.  Румлнпя 
и  Русин)  въ  св(1енолпо  заточепис. 
Пърпоначвиателет!»  бЬхж  дЬйспл* 
телни  членове;  и  дружеството  кш- 
ше  н  миозппа  спомагателни  й  до- 
писни членове.  Задачата  на  дру- 
жеството б1*ше  да  рас простра кава 
просв'Ь[цеипето  между  народа  лв 
чрЪзъ  издаването  едно  сиисаини- 
То  щ^ше  да  издава  списапие!^ 
си  по  една  к}{ижка  в('!)К0Й  мЪсещъ 
сполучи  да  издаде  пб-вече  оп.  12 

КПНЖКН    въ  Ц    голини.    11  1Ъ 

1870  до  1876,  То  об-!  .а 
сборници  съ  матерпяли  за  0Ъ1- 
гар  ската  история.  е;ш1Лц  иасм<^ 
ность  и  т.  н.,  нъ  отъ  тия  сбор» 
нипн  но  пзл1}зе  нн  едшнъ.  Ада 
припознава  се,  че  оргаиъть  му 
Периодическо  Списание  пръспх 
доста  св1Ьтлина  падлъжъ  м  ашг 
ширъ  по  от1'Чеството  ци;  наистинл 
това  списание  бЬше  напюто  слънце 
до  исвобож,^е"иего  нп.  Нгспчау- 
ката  иа  дружеството  да  исшлин 
пр1дначъртания  си  п.1аиъ  провз- 
тЬзе,  по  неговото  обясжмш^»  (Ш 
това.  че  то,  скоето  иа  я4й- 

главна  цЬль  да  п.'  оноли 

себе  си  бъдгарскитЬ  оии  и  да  п 
васръдчава,  как1'о  нравс1-вело,  тава 
и  матсрцпдно.  каквото  да  ие  з»- 
глъхва1ъ,  нъ  да  се  разви  вагь  в 
да  могхтъ  да  рабопжть  задружна 
и  бЬщо  за  умств1'ио'го  повдигане 
па  народа  ай»  въ  петь-шестъ  го- 
дини «не  събра  около  своет*»  огиш- 
ще  пон1>  10-на  такъви  д1-ят^*л«ч 
а  си  останж  съ  първптЛ  3-4  слу- 
жи пме.  па  н  «п;г  ">0 
франка,  както  бЬш  ,  кь 
касата  на  дружеството  се  ваеоохж 
само  38,000*. 
Дружео1'вото   продъляш   Пбчи- 

НПЯ    си   ЖНВОТЪ  до  русг)  1Т1 

война  в-ь    1Н77-7К.    Г..  ,1.>- 

божденн^-го,  което  лойде  като  сл1а- 
сгвие  отъ  тая  войиа,    то  ое  ар|р 


-895  — 


у^ста  въ  България,  именно  вт, 
Софпй.  По  прячшш  иа  илвънред- 
явтЬ  п^яжн  и  залпси,  свързани 
съ  устройството  на  младото  ни 
княжество,  дружеството  можа  да 
приггхин  кьмъ  1пггрЬбипгГ|  при- 
готвяния :м\  Iшдн(^влепис  на  д11П- 
тмяостьта  си  едвам  ь  кь  края  на 
1880.  като  слщсврЬмснно  Народ- 
ното Събрание  отреди  и  една  ио- 
мощь  отъ  12,000  лева  за  улесне- 
ние издаването  списанието  на  дру- 
жеството. Ада  но  сжщнгЬ  прпминн 
дйятелиостьта  па  дружеството  не 
можа  да  се  поднови  и  пр'кзъ  след- 
ната година  1881;  тя  се  водпови 
огь  начплого  на  1882;  нъ  книж- 
киН;  огь  списанието  нялизаха  все 
по-малко  огь  колкото  се  об11Н1а- 
пшг  и  чаваше.  До  сега  (началото 
па  1 89$»)  ех  изл-Ьзлп  60-на  книжки. 
Св-ЬдЬнни  :1а  материялнито  поло- 
жение иа  дружеството  се  ппми- 
рдгь  вь  книжка  БЪ;омость  на 
записа  пи  пож))  ьти;|'  вавил  аа  ос- 
вовй1гието  на  Вьлшрското  Кни- 
жовно Дружсспшо  (очт»  основа- 
нието му  до  сега  1808-18118)  и 
Спнсъкъ  на  лицата^  които  гл 
внесли  мшнсани  пожрьпщоания 
(Ср^деи!.,  181Ж),  —  шаоженпо  на 
тогавашния  подпредседател ь  на 
го  Д,  В,  Стоянова. 
,  рус,  Камшикь  огь  тън- 
ка  ргмицн. 

Ки'кжи,  Голкмо  село  въ  орк- 
ховски  окол.,  вратч.  окр.,  32  килом. 
па  11>ги-п1гг.  огь  Ор1|КоВ()  (Рихони) 
и  1*^  килом.  па  исгг.  оть  БКча- 
Слатнн)! ;  5,070  жит.,  огь  които 
всичките  б-ьлгаре,  освЬнь  758  мо- 
хамеданс,  — Едно  нр^ание  говори, 
че  К.  е  старо  село,  и  че  вь  старо 
врЪме  било  с1>да.1ип1е  иа  енЬ:)ъ 
п:м*'гъ|. 

Кннжевецъ.  Бългп1>скн  грпдъ, 
подъ  сръбско,  иа  Тнмокъ,  14  килом. 
оть  П|гЬдйла  на  България  и  Сър- 


бия и  37  килом.  на  зап.  отъ  ПЬ- 
лоградчйкъ,  въ  една  плодородна 
долина  прочута  но  лозята  си;  4,000 
жит.  ТурцигЬ  изгорих»  града  въ 
1876;  нъ  0П1  тогава  взново  ое 
подигнк. 

Княжево.  Село  (старото  Бала- 
Кфеш}и)  между  Витоша  и  Лю- 
линъ,  0  килин.  иа  юго-заи.  огь 
София,  на  софиЛсБО-радомирското 
нюсе,  главното  лЬговип1е  и  обично 
м1;сто  г:а  расходка  па  софиянци. 
Въ  К.  има  доста  хубави  лЬтни 
КА1ЦЦ  И  една  хладннчка  минерална 
баня,  построена  нрЪди  н^кои  200 
години.  На^1Ъ  самото  село  подъ 
Витоша  стърчлть  стотина  стари 
длйбови  дървеса.  ЛЬгЬ  между  Со- 
фия п  К.  омнвбуси  плтуватъ  вс1>- 
Бидневпо  по  н'Ьколко  пкти  па  день. 
Въ  К.  има  една  фабрика  за  сии^*'1"Ъ 
и  едно  държавно  занаятчийско  у- 
чи.шн^е  за  желЬзарство  и  столар- 
стно. 

Княжески.  Виж.  Захарин  Кня- 
жески, 

К\\пж\\\\\\ъ(ИковьБо1тсо*тчъ). 
Иус^^-ки  лралштургь  акгиемикъ,  пи- 
сал ь  много  комедии  н  грагедин 
въ  стихове,  оди,  басни,  пос.1ания 
и  малки  стихотворения;  участву- 
валъ  н  при  списването  «а  рус- 
скил  академически  р1>чникъ  (1742 
—  17У1). 

Со.  Химически^  знакь  иа  ко- 
балта (соЬцИши). 

К4>а.1  и  а  ира  я  ъ ,  .«ат.  Съ1кзи- 
вамь  С1*  ц.1и1.  ;т  водене  война. — 
Коализираиъ  се.  Сьг&шиамь  се, 
встА^пнмь  кь  сьЬ|Кзъ  съ  111;л1.  за 
воюване.  ~-  Коалиционно  министер- 
ство. Министерство  съставено  отъ 
водптелетЬ  на  1гЬколко  партии.  — 
Коалиция.  1.)  Въорл^жено  съедние- 
пие  на  и'Ькц.1Ко  държави  противъ 
една  държава  съ  цЬль  да  воюватъ 
среша  ненк.  Въ  историята  дума 
к.  пръвъ    пжть   се  ерЬща  за  съ- 


—  89С  — 


930^  ск-поченъ  па  7-п  фовр.  1192 
Моицу  Австрпн  п  Прусия  за  под- 
държано прапата  на  Германската 
конфедерации  и  котл^ппштефран- 
нузошга  реиолюнии;  2-а  и.  ое  съ- 
сппшла  менау  Русия,  Англия  и 
Австрия  1гь  1798  —  1799  противъ 
Фраицпи;  3-а  въ  1805  моао}'  сж- 
щнтЬ  държави  противъ  Наполсоиа; 
4-а  противъ  сжтип  въ  1806  между 
Русия  и  Прусия;  5-а  \хъ  1813 
сжию  противъ  Наполооиа.  2)  Съ- 
еднкенпе  между  ийколко  политп- 
чссцц  партии  за  задружно  дЬй- 
ствуване  противъ  една  поргия.  3) 
Съ1'лаип'ВН1',  счсиочрпо  молау  го- 
сиодар(»,  или  ме;кду  1)аб11ГницигЬ 
илгь.  съ  1г[иь  да  се  понижи  или 
П0БИН1И  цЬиата  па  труда. 

Конпци.  РЬка  въ  западна  А4|>- 
рика  (долна  Гиина),  течо  м^жду 
Ангола  и  Бгнгуела,  и  со  влпва 
въ  Атламтн'1*'1'ки  окоанъ,  -15  килом. 
игь  Ссиь-1Чиь-Д(-Л(>анда.  Изво- 
ритЬ  й  сл  вснознатп;  пр11см1.та 
ср  да  с  900  кплом.  длъга,  а  е 
корабопл.  по  11Ю  килим. 

К^Гтлтень  ултраяарниъ.  Ху- 
бава сини  Оии,  въ  съ1,таиа  иа  ]1<.)11'1ч> 
К1иза  кибалгь:  уиотр1.5ива  го  въ 
жнпописсгвшо.  —  Кобалтови  цве- 
тове. Ми  играл  ь,  койт**  с-ъстои  огь 
кобалтоиъ  окисъ,  миишкова  кн- 
слота  и  вола.  —  Кобалтъ.  Просто 
тЬло,  б1к1  ъ,  кораиъ  и  крехъкъ  ме- 
тал ь;  иаашчагь  го  из-ь  метеорити; 
с-лужн  да  се    иосииявн   стъклото. 

КоЛденъ  (Ричар*)ь).  Англий- 
ски икоиомногь,  който  00  и|шсла- 
внль  1гь  енергичната  си  дЬптед- 
иость  въ  Полза  иа  свободната  ть|)- 
говия  н  унин^ожеипето  ип  жит- 
ните закони  въ  Апглин;  добилъ 
гол^Ьмо  влпянпг  въ  Манчестсръ.  и 
станх,ть  члеиъ  на  парлам^чш!, 
д^Ьто  1>а.^валь  главно  икономич. 
си  дЬнтодпость.  Въ  Маичестеръ 
бпль  ИВ  чрлонадружесгвото  АпИ- 


житния    закоиъ).    1 

из.1адени  въ    1850    ш»  Лондонт»; 

1гЬкои  огь  тЬхъ  ех  ар'Ьволса]!  пд 

Франц,  езикь:  СпЬ1п1  Н  1а  /^у«^, 

отъ  Блсгпа  и  С^>и1сп,  1гн  И^риигг 

Н  !а  111)нг — огь  /Коз4'фа  Гирип«' 

(1804-ГнС5). 

1СоГ)ур|*  ь.  Германски  гралц  сто- 
лица па  дукство  Саись-[й|бургь* 
Гота,  жинописпо  распиложень  иа 
Пцъ,  приток"ь  па  МлЙнъ:  17,000 
жит.    Арсрналь,    дв1»  Г,:  \% 

гимназии;  значит.  пром.  .  и. 
ц  гьрговоя,  особеио  с^ь  грд.1иио 
и  жи'1и  Наблизу  (»лпа  историческа 
заб  1и  К|К  и  ге.  1  и  а  кр  Ьпость  на  К, 
(Келкс  КоЬиг1г).  сега  дом  ь  за  умоии- 
бъркани:  съдържа  и  богата  сбирка 
0111  оркжня  ц  старппц. 

Ковидж1{-да1'ь«  Бръхь  но  В1»- 
дораз.|11Ли  на  Досиитсиш*!»  Родоип : 
1,Г»1)^»  мет.    надъ  морск.  раиишш". 

1иШ11.1Г1П'кн  (Г-жи).  Отлнчиа 
русска  математиця  и  ннсдтелюи 
К.,  дъщеря  иа  русски  я'"' '■ 'мЛ- 
с«ц  генерал  ь  Кориинъ-К  !. 

ее  оженила  ;т  Кои;»леигии.  ар"'' 
фсеорь  Но  иалеонгиюгиита  въ  МI^ 
сковскпи  университегь;  и,  сиЬаъ 
смърп.та  на  мжжп  сп  (1Н83),  при* 
ела  д.1ъжностьта  прЬдапателка  пи 
вис1иата  апалнтичегка   ^^  г;ц 

въ  стокхолмския  уМНВер  11 

е  авторка  иа  разни  съчииеуц».  \ггь 
кои'10  виЙ-:1абЬл'Ьжите4цитЬ  еж : 
Распрострпн('нигто  на  гйпмм.м- 
ната  аъ  нрнспшлнииаь  гр^ьлНч 
(Трудь  награденъ  оп.  парнхскап 
ашиемии  на  паукптЬ,  н  Задачптй 


по     т>]ш1  ен  (ичао     нп      мг^  >.  «>  №  » 

7П7Ъ.«Л  0КО.Ш  1ч}нП  Л(1КрМ1ГМП 

(род.  въ  Москвц  1853  —  умр.  иь 
Стокхолмъ  1К1>1). 

Коиироиъ.  КоШч!  кове  сооом 
или  прани  примки;  лукаоть,  Н11Т|>в* 
шитинъ.  Коварность,  -  стад.  Лу- 
ка ветио. 


-  897  — 


К^шачовъ  (Посифь).  Пр1;обра- 
зовипмь  на  начи^ишто  учение  у 
иисъ.  който  залгЬнилъ  дапкасгср- 
ската  ме1'о,га  сь  зиучната,  род.  въ 
Щпаъ  въ  1839,  иичавлс  въ  Со- 
фия въ  1898.  К.  се  училъ  пър- 
вонъ  пи  Тогавашното  уч»-1ше— на- 
устницата и  псалтора  —  въ  род- 
ното сп  ягЬсто,  дЪто  никога  въ 
тожкит^  вр-Ьмсна  но  пр1иггавало 
да  се  чете  по  словенски.  СлЬдъ 
Това  }'чнг(исгвув1иъ  4  год.  въ  с. 
Гиляни  (Скопско),  а  11осл1*ес  училъ 
въ  б11.1Градската  духовна  семина- 
рия, въ  1864  постАпнлъ  въ  квоо- 
ската  духовна  семвиарпя,  па  и 
прохьХ|Кнлъ  доиЬЙд11  учението  сц 
въ  духовната  академпя.  Въ  1В68 
бц.1Ъ  прииуд»мгь  да  стане  учито.1Ь 
■ъ  ГаОрово.  Тамъ  той  иръвъ  въ- 
волъ  звучната  метода  нлп.  ка1Г1Ч» 
спмъ  е  нарнчплъ,  нш.шШа  и  гла- 
сна мпио()а.  Сл1цъ  една  годана, 
турскуто  нрпвателсгво  го  ирииу- 
дидц  да  напусне  Габроно  и  той 
сга]!».ть  учнтель  въ  с.  Нова-Ма- 
хала  пра  Щпнъ,  пос^1[^  нь  и1,нпъ 
в  около  3  1Ч)д.  въ  11рвл1шъ.  Пркзъ 
учителствуванего  си  той  нскаралъ 
мвого  ученаци,  Еоат*>  распростра- 
налв  звучната  метода  по  разни 
часта  ва  България.  Въ  вр^ме  на 
русско-турскага  война  бнлъ  аре- 
сгуванъ,  закаранъ  въ  Солу1гь  и 
стЬдь  1гЬколко  вр-Ьме  ннтеринранъ 
вь  родния  му  градъ. 

Сл1дъ  освобождението  К.  се  пр1у- 
ссли  оървеиъ  въ  Пловдпвъ,  послЬ 
въ  София,  Въ  1;в4>бодня  Вь^лгарин, 
той  лаинмава  разнп  длъжности 
(б1»ше  нр11дставитель  въ  иървош 
оелвко  народно  събрание  —  учре- 
дителното, —  училищенъ  инспек- 
горъ  п  др.).  Огъ  1888,  когато  се 
отвори  Висшето  училище  К.  се 
посвети  па1сь  па  учителството,  и 
четеше   гоцнология   и   иедагогин. 

К.  цавгЪмш   '20,000  лева,  и:^>лии 

Нчпяшъ. 


си  имотъ,  на  Вдсшето  учплпще 
съ  задлъжеине  да  се  давагт,  на- 
гради отъ  лихвигЬ  на  тия  паря 
върху  темитЬ:  1)  еволюцията  на 
бъ.т1рския  езикъ  въ  разнитЬ  му 
нарЬчия,  2)  движепието  на  бъл- 
гарскитЬ  посилеиия  и  тЬхния  от- 
дЬленъ  културенъ  жнвотъ  отъ  на- 
чалото до  наЙ-иовпгЬ  врЬмеиа,  & 
3)  дона1иното  н  школско  въспп- 
гание  на  българския  народъ  пр'^ъ 
рааннтЬ  <?нохи  на  истрнческия 
живогъ.  ОевЬиь  това,  нокойннй  за- 
вг1.1иа  богатата  си  библиотека,  оц^Ь- 
нена  на  около  10,000  лева,  на  бъл* 
гарс1шта  гимназия  въ  Солунъ  пли 
на  духовната  семинария  въ  Ца- 
рпградъ,  споредъ  това,  дЪ  отъ  тия 
м^Ъста  тя  Си  би,1а  пб-полезна.  Био- 
графическн  6'Ь.тЬжки  за  К.  има  въ 
стат.  Иосифъ  X.  Коаачовъ  и  НС' 
ювчпю  аавгьщанис.  въ  спис.  Учи- 
лтценъ  Пр}Ь1лс&ь^  год.  Ш  (1898), 
кн.  за  носиврвн. 

Копертя ,  и  та.1.  Помостъть, 
одръи-ъ  на  корабь. 

{л)^108С0  Гогинпап  Саг111арп18, 
лат.  Позната  ми  е  см^^та  на 
Картагенъ. 

Кодеииъ.  фр.  Алкалоидъ  на 
опиума,  афпоиа. 

Кодексъ,  лат.  Сводъ  закони 
и  пос*тановлепия.  —  Коденсъ  ( 10- 
стиниановъ).  Сводъ  закони  на 
римската  империя,  съетавенъ  по 
поржка  на  императора  Юстини- 
ана.  —  Кодификаторъ.  Съ(ггавнтель 
на  сводъ  закони.  —  Кодификация. 
Съставяне  сводъ  закони:  оттука 
коднфнкаппоненъ,  —  Кодифици- 
рамъ.  Съставямъ  сводъ  закони. 

Со511о,  егдо  зиш,  лат.  Мисл1Б, 
сд-Ьдоватолно  сжтествувамъ ;  — 
основно  начало,  на  което  Декарть 
основавал  ь  философията  си.  Виж. 
Дгнаршь. 

Коднцнль,  фр.  ПромЬнение, 
прибавка  на  зав1яцаиив. 


—  898  ^ 


Кодръ.  Посл-Ьдний  Атински 
краль,  накаралъ  да  го  убинктъ  за 
да  спасе  отечеството  си  (Х11-и 
в^къ  пр-Ьди  Р.  X.).  Впж.  Атина, 
петорни. 

Коефнциепп»,  лат,  Въ  алгсбр. 
прЬдс.гонпи\  сир.  чясло,  което  се 
поставя  пр*дъ  едно  количество, 
което  умножава;  нрим.  Зх*,  3  е 
коефвциептъ  на  количеството  х'. 

ЕозЕрогъ.  Жнвотно  оть  роди 
па  козата.  Намира  се  въ  АяиигЬ 
в  други  планински  части  на 
Европа,  заб1хтЬжително  по  това,  че 
има  ддъгн,  закрпвени  назадъ  ро- 
гове. ЛовцигЬ  ся  причпна,  хЬто 
то  въ  Европа  с  на  нстрЪбване. 
—  Козирогъ  е  още  името  на  едпо  зо- 
диакално сьзкЬздие  и  знакъ  (10-в). 
На  9-и  дек.  слънцето  бива  въ  тоя 
знакъ  и,  повидимому,  огтпсва  едиа 
дхга,  паралелна  на  екватора,  коя- 
то се  нарича  тропикь  на  и.;  въ 
тоя  день  за  жителетк  на  сЬв.  по- 
луклжбо   деньгь  бива   пай-кжсъ. 

Еоаловъ  (Никола  Д.).  Бъ1- 
гарскп  народенъ  епически  поетъ, 
изв-Ьстенъ  въ  нашата  литература 
съ  епическото  произведение  Хай- 
дутъ  Сидеръ  и  съ  н-Ьколко  лири- 
ческа стихотворения,  печатани  въ 
сби1)ката  му  Старъ  Спомпнъ.  Тв(.к 
ренияга  му  ех  нЬрно  отра;ке1ше 
на  народния  дугь,  защото  той  о 
зималъ  сюжетитЬ  си  нзъ  народ- 
ния живогь  и  слогътъ  му  0  ехо- 
депъ  съ  слога  на  пародпитЬ  п^Ьсни. 
К.  е  роденъ  въ  Л-Ьсковецъ  въ  1824. 
Снпъ  на  незаможни  родптеле,  той 
се  училъ  въ  родното  си  м1^сто 
при  даскали-калугере  Максима  и 
Ланаргта,  които  много  отъ  рано 
почнхли  да  учжгь  на  български, 
1Согаго  по  това  врЪме  въ  Търново 
се  прЬдавпло  по  гр^ьцкп.  СлЬ^аъ 
товаК.  ходилъ(п6-веч1?то  п^шкомъ) 
да  търси  да  се  учн  съ  шътане 
въ    Елеиа,  Т.  Пазарджпкъ,  Сви- 


пховъ  п  пай-сетнЬ  сполучплъ  ха 
свърши  111  класъ  въ  Кишипев- 
ската  семинария.  Подирь  това  той 
станжлъ  учнтель  въ  Л-Ьсковеиъ; 
нъ  слЪдъ  6  м1)Сеца  билъ  прииу- 
день  да  бЬт  отъ  България,  по 
причина,  че  билъ  подозреиъ  ^ 
сьучпстяикь  въ  д-Кдовото  Нтсо- 
лово  възстаппе.  Оп»  Л^гковепъ 
той  заедно  съ  семействоп»  си  се 
намЬридъ  въ  БесараОпй,  и  по  прЬ* 
поржката  на  Д.  31утеш1  и  С.  IV 
дулова  станлигь  учитедь  въ  с.  Ше- 
керли-Китай.  д-Ьто  учител ствувалъ 
2  години.  Вътова  соло  той  се  за- 
ловплъ  да  въсп-Ье  подвизитЬ  на 
Х*айдуть  Сидера,  за  когото  блгь 
чувалъ  много  въ  родното  си  |Л- 
сто.  Една  часть  отъ  тая  поеиа  е 
била  най-11апр1цъ  обнародвана  въ 
спис.    Общь    Трудъ,     П'  '  тЬ 

около  това  списанве  ьи  I  л\г 
нили  К.-впя  грудъ.  Насрьдчс1П| 
огь  тая  сполука,  авторътъ  довър- 
нгплъ  1гЬлата  повЬсть  и  ш  обна- 
родвалъ  въ  1870  въ  *'  Ьъ 

иГек.-Кптай  той  билъ  П|1  ^.1 

се  пр11мЬсти  въ  друго  село :  нъ  кои- 
н1>ялъза  отечеството  си,  въ  1в6Нсе 
завръгца  въ  Л-Ьсковецъ  п  с<>  усло- 
вява  за  учитель.  Тамт.  тоО  учи- 
толствувалъ  до  1881,  когато  по 
(яарость  Ошть  прпиуд1'цъда  сесл^ 
тегли  отъ  учителското  поприще. 
По  й1учай  обнародването  на  сти- 
хотворението му  Паданието  на 
Бълшрчяъъ  ПсриоОнчггк'»  ^^мт- 
нн€,  Българското  Г  ^у- 

жесггво  му  отпуси.и^.  -  -  ,  и* 
си  една  доживотна  пенсйя  огь 
500  лева  на  година.  Съ  тая  т»н- 
сия  той  до  сега  жпв11е  п  под- 
държа адмейство.  Оп.  скромчоггь 
той  не  поисква  пенсия,  а  жлвк 
въ  крайна  б1;днисть. 

Г-нь  М.  Московъ.  койтп  давя 
горнигЬ  свЬдЬния  за  К.,  отяоси- 
телпо  садърасаннето  ад  Х<1й*>зг'^« 


—  899  — 


'ш)<*р(1  казва,  че  о  зето  нзъ  на- 
родния живогъ.  То  сж1цесгвува.10 
П(^-раио  като  прЬдаиие  измежду 
народа,  док.тЬ  иахгЬрцло  майсторско 
вьспроиавоадане  подъ  К.-вото  пе- 
ро. Въ  пропзведецпето  на  наший 
еавкъ  се  в'ьснЬцатъ  юкашкитЬ  под- 
воза  иа  Сидера  сь  черъ  аранниъ, 
който  [гравнлъ  гол'&ми  пакосггн  на 
ОТкЛгарското  население.  НЬмадруп! 
писател  1^  който  ,ха  е  съумЬзгь  да 
да,х^'  гикьва  релефность  на  ми- 
сштЬ  си,  да  притежава  такъва 
жива  фантазия  и  така  пластично 
да  рисува  едно  дЬЙствпе  както  К. 

Коалояъ  (II.  II.).  Русскп  сд-Ьпъ 
поегь  (умр.  въ  1838), 

1Соллов'г>.  Русскн  П1адъ,  вътам- 
бивска  гу<5.,  82  килом.  на  сЬв.- 
.'мп.  огь  Тамбовъ,  на  Л-Ьсн(1Й-Во- 
ропежъ  (лЪвъ  притоьт.  на  Допь) 
п  на  жолЬзница  огь  Москва  за 
Саратовъ;  35,053  жит.  Търговия 
съ  сапунь,  св'Ьнш,  жито,  добитъкъ. 
На  монастиря  Троиикн  се  държи 
голЬмъ  годатенъ  пананрь. 

!Со;|лодуй.  Голямо  и  бо1'атосело 
(2.()()(5  жит.)  въ  орЪховека  окол., 
вратмаиски  окр.,  на  самия  брЬгъ 
ва  Дунавъ,  52  килом.  иа  нст.  отъ 
Лимъ  и  24^  на  зан.  оть  ОрЬхово 
Рахово).  Оть  козлодуйското  при- 
станище се  изнася  много  царе- 
вица. Селото  е  заб^л1>жнтелио  въ 
новата  ни  история,  че  до  него 
пръвъ  пхть  стжпи  па  българска 
земя  на1нцй  герой  Сотевъ,  когато 
въ  1870  прЬмпнж  съ  четата  сп 
отъ  Румжния  въ  Бьлгария.  На 
(тЬверъ  отъ  селото  нъ  коритото 
на  Дунавъ  се  простира  еди1гь 
достга  голЬмъ  островь,  дКто  пр11:гь 
и!.  1ЧГ0  лЬто  пасе  добитъкь.  На- 
м.ш.^у  до  селото  има  развалини 
на  една  римска  кр^Ьпосп..  Между 
пего  н  село  Хжрлець  до  Ду1[авъ 
се  памиратъ  развалините  на  ста- 
рия римски  градъ  Ли^из(а,  който 


е  билъ  па  десния  бр1Ьгъ  па  р^Ька 
Огоста. 

Козлодуйско  езеро.  Едно  огь 
п6-заб1и'Ьжптеляит1ь  крайдунавсвя 

; езера. 

Козяа  (пресвитеръ).  Старо- 
български церковеиъ  писатель, 
жни&лъ  въ  дарь  Петрово  врЬме 
(927  —  908).  Съчиненията  му  еж 
бес1я.ги.  Т|-.  еж  обнародвани  по  рж- 
кописъ  отъ  XV"  вЬкъ  въ  рус. 
спис.  Правослачньш  СоОрпьднпкь 
(1{азанъ,  1864  аир.-авгусгъ).  Една 
огь  тия  бееЬди  е  среща  бого- 
милската ересь,  която  се  била  по- 
явила вьонова  вр'&ме  вьБългарня; 
тая  бес]1да,  високо  поучителна,  е 

I  напечатана,    заедно    дон^йд1'1    съ 

■  новобългарски  ирЪводъ,  въ   спис. 

'  Релтиозни  Расшии  год.  П,  кн.  1-6 

I  (София,  1897). 

Козяа  (св.  безсребреяици)  и  Да- 

I  мйнъ  (виж.  Бежребрсннт).  Два- 
ма братя  лЬкаре,  родени  въ  Арабия 
В7>  Ш-н  в^къ  отъ  едно  гристян- 
ско  семейство,  което  било  обърнжло 
много  езичници  въ  христянството. 
ТЬ  жпв^Ьли  въ  Еген  въ  Киликня 
и  понесли  мжченическа  смърть 
въ  вр'ю1ето  на  Дио1иетиановото 
гонение  въ  303:  мощптЬ  имъ  еж 
въ  пръкната  св.  Михаиль  въ  Мюн- 
хенъ;  паметьта  имъ  се  въсноми- 
нава  на  1-и  ноемвр.  Т^  еж  покро- 

;  вителетЬ  на  л'Ькарет1>  и  хирурзитЬ. 
1Созиа  Пражскн.  Чешски  л1ьто- 
нисецъ,  род.  въ  1045.  умр.  въ 
1 125,  билъ  секретарь  на  герм. 
имераторъ  Хенриха  IV,  и  старей 
на  нражскача  съборна  цръква.  Не- 

,  гоната    Хроника    (С11Г(Н11С0П  ВоЬ«- 

I  гаогиш)  има  важно  значение,  осо- 

]  бено  за  историята  на  вр^Ьмето,  въ 
която  жив1иъ  самий  писатель. 

!      Козметика^  виж.    Косметика. 

КоняСфа.    Португалски   градъ, 

цеятръ  на  обл.  Веира,  на  д^сн.  бр. 

яа  Моидего,  57  квлом.  отъ  океана 


—  900  - 


й  175  на  с^Ьв.-ист.  отъ  Лисабонъ; 
14,000  жпт.  Проч^тъуповерснтетъ. 

Кока.  10жно-американ(жо  дръв- 
це, на  Еоето  листата  оматъ  нарко- 
таческа  свойство. 

Кокаииъ.  Анестезически  алт 
колондъ,  който  се  добнва  оть  лн- 
стат  на  коката;  употр^Ьбява  се 
оть  пЪколко  годили  пасамъ  въ 
лекарството  за  частично  обезчув- 
ствяваие  при  очни  опораднн,  въ 
зАбовадене  и  др. 

БоБандъ.  Градъ  върусска  Тюр- 
кестанъ;  5 1.000  ж*  Зиач.  търговия. 

Кокарда,  фр.  Украшение  съ 
гаароветЬ  на  народното  знаме  от- 
пр^дъ  на  шапка  у  восппптк 

Кокотка,  фр.  (оть  кокь,  п^Ьтелъ). 
Ж('на  съ  силно  желание  да  ш  ха- 
ресатъ;  мплновидница,  нркчъсггп- 
телка.  Оттука  и  кокетство  или 
кокетничество^  желание  начовЬ!са 
да  изглежда  хубавъ ;  кокстенъ, 
който  гледа  да  се  нрави,  гиздавъ : 
и  кокетниим  —  гледамъ  да  се 
цравБК  на  другптЬ;  леврж  се, 
кършж  се. 

Кок.1ес'Ь  (Хорации).  Римски 
герой,  който  защищавалъ  самъ, 
среща  войската  на  Порсена,  входа 
на  одинъ  дървснъ  мость  въ  Римъ 
(507  при  Р.  X.). 

Коклтшъ,  фр.  Жестйклта  каш- 
лица, нзвкпна  гшдь  името  мчш- 
рсшка  кагалица.  —  Тя  е  прпхват- 
лива  и  хваи(а  токо-речи  всички 
дЬца.  ТЬ  зацочватъ  да  кашлять 
кат«^  оть  проста  настинка,  поел* 
кашлицата  се  усилва  до  степепь 
да  докарва  поспияване  и  по1гЬкога 
и  повръщане.  Кок.1Юшътъ  може  да 
трае  цклп  м-Ьсеци.  Много  церове  еж 
се  оннтвп.ш:  най-добрнЙ  с  вижда 
да   е    промЬпоиието    па    въздуха. 

Кокоговъ  ор'1;х'1..  Цлодътъ  на 
кокоса.  —  Кокосъ.  Едно  дърво  отъ 
семейството  на  палмнтк 

Кокотка,  фр.  Развратна  жена. 


Кокъ    или    кокгь,  ат.*,^ 

глнща,  които  се  добивагь  оть 
нигЬ  вжглйша,  когато  ги  горшгь 
въ  пенш  за  да  (^абрикувать  осв^л"- 
лителния  газъ.  —  Кокътъ  »•  пр*г- 
въсходно  гориво,  което  гора  пжо- 
речи  бе.зъ  п.1амъкъ  и  безъ  дя«ъ 
и  провзвожда  силна  1ч>11липа. 
горЪнето  му  обаче,  се  изисква 
огнинщ,  конто  топлять  силно. 

Коля,  фр^  Скърбела,  единъ  вшсь 
нишесте. 

Кола.  Листъ,  16  печатни  сгра- 
ницп. 

Колап}1)Ъ.  Индийска  държави- 
ца въ  Бенга.гь,  .зависима  оть  Ан- 
глия; 7АЬЬ  чет.  кплом.  и  800,000 
жит.  Столица  Ко.шичрь:  >кО,ОООж 

Коларъ  (Писифъ-Юрий), 
ски  актйоръ  и  плодовптъ  д 
тургъ  и  пислтель  на  повести,  п] 
нель  изящно   Гетевпя   Ф/1}/ст^ 
и'Ьколко   Шиллерови    и    Шекс 
рови  драми  (род.  въ  1812). 

Коларъ  (Лнь),  Чешскп  поегь 
и  паиславистъ,  авторъ  'г-    У- 
рята  на    славата    (Сл- 
За    литерапп/рната   п.щцм.< 
между   разниппь    илсмсиа   ч    •  ■; 
р9ьния  на  Славянский    нароОь, 
др.  (1798-1852). 

Кстстра,  ла7/«.  Първото 
на    женитЬ,    което    съдържа 
П26.ТМ  но-вече  соли  отъ  обнкиово 
ното    женено   ил±ко  и  д1Дсгвува 
слабително. 

Кол ати  нъ    (Таркаиний),    С«- 
прхгъ  на  Лукреция,  римски  к 
сулъ  съ  Г)р}та  (510  пр1)дп  Р. 

Колберъ    (Ж.  Б.),    Ма 
аа  (|'ранцузский    цпрь   Лгя 
единъ  отъ    най-вели  кигЬ    фр 
държавници  (10И»-1*38Н).  Колбе 
прЬобразуналъ    данъцнгК   «« 
внтелству г«алъ   а^^медк!  ието» 
говията,  индустрията,  пску 
и  копрнпата.  Той  и  ирйуе 
воснно-морското  д1ио  въ  <1^>< 


-  901  — 


тс. 

|: 

I 

СЕ] 

I 

СД1 


Колдкр^яг,    ашл.    Прохлади- 

ТСЛ1Ш    бЬла    мазь,   конто  се  упо- 

[)1^Г|Нна  иротввъ   вънкашни  нъс- 

1алеиня;  приготвя  се  огь  манда- 

1В0  масло,   сперма  цетъ  и  малко 

юличество  б^Ьлъ  восъкъ. 

КолеГф)*1гь,  Знаменать  англий- 
ски орпснталасгь  (1765-1837). 

Ка1егия^  лят.  У  римлянстЬ 
единъ  разредъ  жреца-  Сега  коле- 
гия (ио1гЬкога  и  ^шбирашслни  ко- 
*1ия)  нарпчать  1)  Сьбрянпе  па 
иОнрателе,  свпкапп  да  избнратъ 
(еплтати;  2)  Учебно  заведение 
отъ  горенъ  разредъ. 
^к  Колегь  илп  колега,  лат,  Съ- 
^Врагь:  лпце^  което  упражнява  сх- 
^К10то  званпе. 

^^    Колективен!*,  лаш.  Задруженъ, 

^съвокупен^ь,    огь    илн    на    много 

^^^ца:  Силштъ  оптрпаихм  до  Кп- 

^Шкшп  колективна  нота.  —  Колек- 

тивность.    Задрушностц    съвокуп- 

^Н  Колекция,  лат.  Сбврка;  едно- 
^Коднн  пр1и)гЬтц  събрани  и  нар(^ 
РЩеил  спстематдчио. 

Колепд1)о   (отъ   лат.   сог'шп(1- 
нт).    Растение,    на  което   сЬме- 
1та  вматъ  силна  мпрнзма,   и  се 
гпотр+.бявагь    въ  д-Ькарството  за 
•ймашии  п  др.  иЪрове. 
К0Л1фНДЖ1>  (С,  Т.),    Англий- 
:п  поетъ.   овторъ  иа  Лирически 
ма()||,    сдинь  огь  прЬднхествен- 
[ЦНтЬ  на  Байрона   н  на  роман- 
[зма  (1772-1834). 
Колете.  Фран1у*зски  поетъ,  ^ 
[нъ  отъ  основителетЬ  на  Фран- 
'зската  академия  (151Ж-1«)5И}. 
Болетъ  ( Пощенски),  фр.  Пратка 
пощата,  въ  която  с»  вложени 
юи   прЬдмЪти,    на  които  стой- 
>та   не  е  обявена   връхъ  о5- 
гвката. 

Колиаей,  лапи  Грама,генъ  ам- 
4|итсат1)ь  въ  Римъ,  на  който  раз- 


валннит11  ех  едно  огь  чудесата 
иа  тоя  градъ. 

Колнка,  лат.  Болка  въ  корема, 
първата,  —  Обикновената  колика 
става  често  отъ  ядене  несмилаема 
храна,  зелени  овощия,  замразени 
пития.  Ненк  оборвагь  съ  отопля- 
ване корема  вънкашно  и  вхтр'!;- 
пшо.  Цма  и  колика  огь  мЪдь  и 
олово,  отъ  която  се  разбол1зва'гь 
люде,  които  работятъ  съ  тия  ме- 
тали. Тя  е  едно  отровя  не  и  за  ней- 
ното л'Ькуваие  се  изисква  л'Ькар- 
ска  помощь. 

Колняа.  Градъ  кь  Мексико,  па 
Велики  океанъ;  31,000  жит. 

Колила  илп  Ковииа.  Р^ка  въ 
Сибнръ  (Лкутскъ),  извира  въ  пла- 
нина Яблоной  или  Становой,  тече 
западно,  и  се  влива  въ  С'Ьверни 
Ледовнти  окешгь:  1,300  килом. 
Прибира  21  важни  притоци  и  е 
много  богата  съ  риба. 

Колинъ.  Чешски  градъ  па  К1ба, 
55  колом.  на  нст.  шъ  Пра1'а ; 
11,640  жит.  ЗабЬлЬжителонъ  по 
една  прочута  битва,  на  18  юнил 
1757,  въ  която  Фрпдрихъ  Велики 
прусски  билъ  ра:^битъ  отъ  съшз- 
нитЬ  австрийски  и  саксонски  вой- 
ски подъ  прЬдвод.  на  австр.  мар- 
шалъ  Дауна. 

К0.10ДИЙ,  лат,  Растворъ  огь 
памученъ  барутъ  въ  сЪрепъ  стеръ: 
употребява  се  вь    фо1Ч)1'ра(|тята. 

Каюкотрони  (Тодоръ),  Единъ 
отъ  главатаретЬ  на  гръцкото  въз- 
стание  среща  Турция,  род.  въ  1770 
въ  околностьта  на  Месения,  умр. 
въ  1Й43  въ  Атина.  Той  разбилъ 
Мехмедъ  паша  въ  Морен,  въ  1822, 
иъ  не  ум^ъ  да  жрътвува  за  об- 
Н40Т0  благо  омразата  си  протнвъ 
Маврокордато.  Геисралъ  въ  Морея, 
той  цаддържа.1Ъ  правлението  на 
Каподистрия,  и  слЪдъ  неговото  у- 
биване  бяль  члень  отъ  прнвр1»- 
меииото   правителство.   П6-сети±, 


той  билъ  ослденъ  па  смърть  за 
съзаклетничество  протпвъ  устано- 
веното пр'Ьзъ  малол1;тпето  на  краль 
Огона  регонтство  (1834);  иъ  смърт- 
ната пр1и?жда  била  замЬаена  съ 
20-годише1гь  затворъ  въ  кр^пость. 
Краль  Отонъ,  когато  зелъ  въ  ржц:Ь 
управлението,  сьвсгЬмъ  го  помил- 
валъ,  па  го  и  назначиль  членъ 
на  държавния  съвЪгь. 

Кололбо.  Гл.  гр.  на  о-въ  Цей- 
лопъ  (Хппдостииъ)  100,000  жит. 
Пристанище  и  дЬятелиа  търговия; 
главна  станция  на  пар^аодитЬ 
между  Суезъ  и  неточна  Азия. 
Силно  укрЬпенъ  градъ. 

Ко-юва^  лат.  1)  Сгтлцъ  (на 
арада).  2)  стълпъ  (на  книш,  вт- 
сгпникг).  3)  Войска  расположеиа 
така,  каквот»?  да  има  малко  лице 
н  да  се  простира  много  навжтр11. 
—  Колонада.  Пятека  или  алеи, 
обраяува1гь  съ  колони  на  съраз- 
мерно 1)азстояние.  Въ  старовргЬ- 
менната  архитектура  к.  е  играла 
важна  роля;  иояЪкога  к.  се  е 
простирала  огь  една  сграда  пр-Ьзъ 
цкза  улица:  въ  Иалмира  к,  обра- 
зували дори  и  ц^Ьла  улицп.  К. 
СО  е  употр11бявала  и  въ  амфн- 
театригЬ  и  на  пло1цадиг^.  СтЬнпгЬ, 
въ  които  се  привр'11пявалп  коло- 
1{1ггЬ,  се  украшавали  гь  статуи, 
барелефи  и  жпвопись. 

Коломн1и111а  стока.  Стока,  която 
се  внася  въ  Европа  огь  колонии 
съ  горещъ  клпмать,  каквото  за- 
харь.  кафе,  синило,  и  др.  — 
Колониален ь.  Който  се  отнася  до 
колония.  —  Колонизирамъ.  Иравгк 
колопия,  поселвамъ.  —  Колонистъ. 
Поселенецъ,  който  се  е  заселилъ 
въ  чужда  земя,  —  Колония.  1)  Се- 
лище яли  поселенпе  въ  чужда 
земя,  основано  отъ  изсслснцп, 
които  еж  напуснжли  от*'чеството 
си  за  да  търснкть  помпнъкъ,  нъ 
даш»  ех  остан&ли  по;^^анни1;и  на 


старото  ся  отечество :  аш.шшжл 
колония,    когато  пооелен  ^ 

ааглпчапОуфрпнцузсна,  I, 
селенц1ГгЬ  сль  (|>ранцузе  о  т.  и.  2) 
Страната,  въ  конто  е  населемо  едво 
носеление:  Пш)ия  съ  сноитгь  180 
милиона  житслс  с  анг  > 
ломш.  —  Англия  е  пър1^м  1- 
ниална  сила.  Лтли1'4скит»ь  коло- 
нии имагь  220  милиона  жит^  20 
милиона  чет.  километра  и  правдаггь 
съ  Англан  търговия  за  4  мплярда 
в  половина  лева.  Хом1Н*)гкит*ь 
колонии  имагь  28  мил.  жпт..  2  мил. 
чет.  килом.  и  праввктъ  сь  Холан- 
дия търговия  за  200  малиоиа  лева. 
Франнузскишуъ  колонип  н  иокро- 
вителствувани  страни  пмагь  около 
30  милиона  жпт.,  1,800,000  чет. 
килом.  и  търговията  им-ь  съ  Фран- 
ция е  за  близу  паювииа  милярдъ 
левя. 

Ко-юрадо  (Рио).  РЬка  ет.  Съ- 
единепитк  Държави,  която  со  влпва 
въ  Тихи  океанъ;  образува  се  огь 
два  главни  ржкава,  на  ковто  вз- 
воритЪ  еж  въ  ааиадвнтЬ  поли  н& 
главното  бърдо  отъ  Сюипстп  пла- 
нини: Зелена-рп^ка,  която  извира 
въ  Спера-Верде,  п  Гол^ма-ргька. 
която  иде  огь  връхъ  Лоигь.  С.т^хъ 
сливането  пмъ,  р-Ьката  течо  въмъ 
заПм  прибира  водптЬ  на  рио  Вир- 
генъ  и  на  Мохава  и  гл 
югь,    като    образува    П[' :  .; 

Нова-Калифорния:  слЬдъ  това  при- 
бира рио  Гила,  вО  кплом.  огь 
устието  му  вь  Кялпфорпийски  за- 
ливъ;  1,700  кплом.  1С  !  )» 

една  п11съч.шва  равна  п;  *- 

то  наводнява  прЬаъ  ,гьждовя<яо 
врЬме.  Тя  добива  името  си  отъ 
шара,  който  даватъ  на  водата  п 
жел^инт^  земи,  пр'Ьзъ  конто  мв- 
пува. 

Колорадо    (Рио).    Р?;ка, 
тече  въ   Съедин.   Държави    ^  ^  .. 
сасъ)  в  се   в.тива    въ    Мексиин- 


003- 


заливъ;  700  Билом.,  отъ  кон- 
то 400  корабоплавателни. 

Ео.1орадо  (Рио).  Р11ка  въ 
южна  Америка,  ноято  извира  въ' 
АндвтК  на  пр!^д'&ла  на  Чклп  п 
се  влива  въ  Атлантическа  океапъ; 
изобщо  плитка  и  бавна  въ  тече- 
нието си;  пои  яемитЬ  на  Аржан- 
тинскята  конфедерации ;  окаю 
1,200  кнлом. 

Колорадо.  Нова  държава  в^ь 
СъедвненитЬ  Държави,  образувана 
въ  1 86 1  огь  една  часть  отъ  Кан- 
засъ,  между  територии  Ута,  на 
зап.;  Небраска,  на  с15в.;  Кан:шсъ, 
на  ист.:  п  Ново  Мексико,  на  югъ. 
Скалисти  планини  д1>.'11ягь  К  на 
дв1>;  западната  часть  се  пои  огь 
рио  Колорадо,  неточната  отъ  Ар- 
кансасъ  и  рио  Гранде.  Простр. 
2С9, 1 54  чет.  кнлом. ;  население 
въ1801  само  30,700:  сега  412,000 
жит.  С*Ьд|ии1це    на  управл.   Ден- 

ВЛкрЪ. 

Колорнстъ,  лаш,  Жавописецъ 
аскусенъ  да  употрЬбява  шароветЬ 
ва  картина. 

Колорнгь,  лат.-ипшл.  1)  Осо- 
бената осЬиенисть  въ  картина.  2) 
Особсний  идеенъ  отпечатък-ь  на 
литграп'рно  нроиаведенпе. 

Колоса.  >1ноп)люденъ  градъ  въ 
стара  Фригпя,  иа  рЬка  Ликосъ. 
ЖнтелетЬ  му  били  заб^Ьл^Ьжителни 
00  асвусството  си  да  вапсватъ 
вълната.  К.  била  токо-рсчи  съв- 
сЪмъ  съсипана  отъ  едно  зсмле- 
тресенпе,  65  год.  сл1У1Ъ  Р.  X. ; 
пъ  наскоро  градъть  се  възобно- 
внлъ.  До  христянетЬ  на  К.  ан. 
Т1явелТ|  е  птправнлъ  едно  отъ  по- 
сланията си. 

Ко.10га.1епъ,  отъ  колосъ.  Съ 
огромни  разм^Ьри. —  Нолосалность. 
Огромни  размери.  —  Колосъ.  *!>> 
1)  пр-ЬдмЬтъ  съ  необикповениа 
ве.1и*шна.  2)  Велишшъ,  испиланъ. 


ВолосвамЪу  огь  кола,  Гладпк 
съ  ютия  пропити  съ  кола  плат- 
нени др-Ьхн. 

Колоцннтинъ^  лат.  Вещество, 
което  се  добива  отъ  колоцинта. 
—  Колоцинтъ,  гр.  Растение  огь 
семейството  на  тиквенигЬ ;  има 
слабително  свойство. 

КстуяГжнъ,  лат,  Алколондъ, 
който  се  добива  огь  колумбовъ 
Борень. 

ЕолуяГшя,  Бивша  република 
въ  юиша  Америка,  така  наречена 
въ  честь  па  Христофора  Колумба; 
състояла  огь  испанското  подкрал- 
ство  Н^ва-Грапада,  главното  ка- 
питанитво  1{!1р1тсъ  н  Венезуела. 
Тя  прогласила  не;5ависимосггьта  си 
въ  1811,  благодарение  на  Боли- 
варовитЬ  уси.гия.  Въ  1831,  тя  се 
отд'Ьлнла  та  образувала  три  не- 
зависими републики:  Нова -Гра- 
нада или  Гранадска  конфедера- 
ция, Венезуела  и  Еква.1оръ.  Пър- 
вата въ  пашото  вр'Ьме  е  зела  име- 
то 1{олумбия. 

Колулбия  или  Ноиа  Гранада. 
Южно-американска  република  отъ 
1886.  съ  с*далн1це  на  управл.  Бо- 
юта,  Испълннтелната  власггь  се 
упражнява  отъ  единъ  пр1^с11да- 
телц  избиранъ  за  двЪ  години  отъ 
народа  на  дьржавигЬ  (9),  отъ  кои- 
то състои  републиката.  Законода- 
телната власть  е  т>  ржнгЬтЬ  на 
една  прЬдставителска  камара  (61 
пр-Ьдставптеля)  и  единъ  сенатъ 
(27  сенатори),  избирани  за  6  го- 
дини. Простр.  0КО.1О  830,700  чет. 
килим.;  други  юкшатъ  1,181,000 
чет.  килом.  Насел.  4,000,000  жит., 
отъ  КОИТО  50°/о  били,  Зб^/о  иегри 
и  15®/о  индийци.  Скотовъдство, 
рударство. 

1СолуяГ>ия.  Виж.   Орпонь, 

Колуябия  (английска).  Англий- 
ско владЬнпе,  отнето  на  Компа- 
нията  на  Хждсъновъ   заливъ  В1» 


^  004  — 


1857,  простира  се  отъ  Тохи  оке- 
анъ  до  Скаласти  плалинп  и  отъ 
СъедпненитЬ  Държави  (Впишиг^ 
тонъ)  до  р.  Сампсъпъ.  КрайбрЬ- 
жаята  още  иосшгь  имената  Нова- 
Гсоргня  иа  югъ,  Нови-Хановер-ь 
на  с{днеръ.  Каскадско  планннсЕО 
бърдо  на  зан.  е  една  хубава  го- 
риста страна.  Отъ  тамъ  до  Ска- 
листи планини  зеш1та  е  богата 
съ  езера,  рЬкя  и  пасбища.  Кли- 
матътъ  е  доста  мегь,  почвата 
доста  плодородна.  На&Н^рени  ек 
каменни  в^кглища  на  ц-^колко  м^ 
ста.  ЗлатнитЬ  руди  въ  Фрацеръ 
п  рудпицнтЬ  въ  Корпбу  сл  цри- 
ВЛ11КЛИ  много  ;\ругозсмци.  Има  и 
около  50,000  индийци,  които  и 
до  сега  ох  останлии  въ  дивашко 
състояние.  ГрадмветЬ  и  селата  с» 
малки.  Пространството  па  п:Ьлата 
страна  е»  казватъ,  1,010,949  чет. 
Билом.,  включително  о-въ  Ванку- 
веръ  в  Стекинска  територия,  съ 
население  само  50,000  жит.  Англ. 
К,  се  присъеднпп  въ  1871  па  Ка- 
нада; сЬдалището  на  унрашх.  е 
Виктория  на  о-въ  Ваикуверъ. 

Кол унбовъ  коредь.  Корень  схо- 
денъ  съ  ревена,  твърдЬ  употрЪ- 
битрлень  иъ  медицината. 

1Со.13'м6ъ  (Х2шстофоръ),  Сла- 
веиь  генуеас.ки  моренлаватель,  от- 
крительтъ  на  Америка  (1440— 
1506).  К.,  уб11Денъ  че  е  било  въз- 
можно да  се  отиде  въ  Индия  н 
въ  Китай  отъ  западь,  уб1>дпхь 
въ  идеята  си  испанския  краль 
4>ердинанда  И  н  кралицата  му 
Нзабела,  и  а1Мъ  това  тръгнжлъ 
сътри  испански  кораба  да  открива 
новия  нжть.  Нъ  намЪсто  тоя  нхть, 
той  открилъ,  безъ  да  подоаира, 
Америка.  Сл^ъ  четире  негови 
пжтупаппя  наредъ  до  Лмгрниа, 
Фердццандъ  го  прЬзрЬлъ  и  го  ос- 
тавилъ  да  умре  къ  Сивила  въ 
скръбь  я  неволя  (Бия.  Лмсрнка), 


—  Мнозина  отъ  Колумбо! 
вр1шеипдп  не  припознавали  &1х- 
постьта  на  неговото  от К]читп1'.  111*ков 
като  набЬлЬжили    ('Д11Дл1иъ    п]»й1Ъ 
Колумба,    на  трапезата   на  едвв'Ь 
испански   голЪсенъ,    не   пг    бвд1' 
мкчно  да    се  открие    Америка,  м 
че  тргьбвало  само  Оа  ее  полнел^ 
какь  да  се  открие,  Колумбъ  з**.Гв 
едно  яйце,   а,    като  се  о(>ърпхл> 
къмъ  госгитЬ,  рскъ,гь:  «Кой  снт. 
васъ,  господа,   може  да    засрШ 
това    яйце    право    па    едпнъ  •яъ 
двата  му  връха?»  Всякой  се  ош'- 
та-гь,  нъ  никой  не  сполучнлъ.  А*- 
гава  К.   зелъ  яйцето,    почукпзиг 
го  на  ченинта  си  и  то  се 
ПН.10.  И  всички  нзнпкалв:    -  ■  (^ 
не  б1нне  мжчио».  --Да,  отгооорол 
Б.    съ    нроническа    усшнвва,   п 
трпбваше  да  се  помисли>,  Честх' 
се  загатва  въ  книжнината  за  }^<^ 
лумбовото  яйнг*,  когато  се  говора 
за  н^пш,  което  п11кой  не  е  моааЛ! 
ла   направи,  а    казва   че   ' 
лесно  да  се  направи,  откпк- 
направилъ  другъ  н^кой.   II 
пости  за  К.  има  въ  книжки  А>  - 
стофоръ    Колумбъ^     исторпчнк! 
расказъ  за  прочпгь  на  учсншшт1>. 
нр^^ьодъоп.  рус.  (Търново,  188^и 
Колумбъ  и  откритието  на  Аг^с- 
р14ка^  исторически  расказъ,  по  му* 
чай  400-годпшпнната  ^угь  откри- 
тието (Русе,   1892);   Хрип> 

Колумбъ,     ЖИВОТЬТЪ      П      II : 

ствпята  му,  —  биограф,  очр) 
Н.  Б.  Абрамова  (111ум*<1' 

Кол  хида.  Старовр1»м  > 
ВЪ  Мала  Азия,  на  и 
на  Черно   море,   <-• 
искг1  губернии  в-ь  Русия,  п 
въ  старо  врЬме  по  баснос- 
златио  руно,  което  ходпли 
сштъ  тамъ  аргонавт     '    " 
билъ  Диоскурияда  1 
полъ),  сега  Исгауръ.  Гд.  р.- 
зисъ,  сега  Рнонъ. 


I   ха: 


€ 


КоЛХ1гцт1'Ь,  лапк  Вещество 
съ  наркотичсскп  свой(ггва,  ко«пч) 
се  добива  огъ  растени1»то  сок^р!- 
сит  тинтпа1(*. 

Еолцовъ  (Ллекс^ьп  Вас.)  Рус- 
скн  поегь,  род.  въ  1809,  умр.  въ 
1842,  сииъ  на  воровожска  гражда- 
лннъ,  творе1ГЬ  на  русски  гтЬснп, 
иоито    съставятъ   едппъ   особеиъ 

дъ  народиа  пое;1ия.  Стнхотворе- 

ята  му  еж  иудадени  н-Ьколко 
пхтн  съ  бпографл51та  иа  поета, 
написана  отъ  Н1иипс1{п. 

Колчестеръ.  Английски  градъ 
въ  обл.  ЕсексЪт  на  р.  Колна,  НО 
килом.  на  сЬв.-пот.  отъ  Лондонъ; 
26,000  зкит.  Фабрикя  за  вьлнепн 

копринеип  платове;  гохЬми  тър- 

ща  за  ждто  п  за  добиа-ък^ь; 
жалното  му  пристанище,  което 
много  работи,  побпра  кораба  само 
съ  влгЬст.  отъ  150  тона.  К,  много 
важенъ  градъ  въ  старо  врЬме.  пма 
много  староврЬменни  римски  н 
норман'1оки  развалпип. 

Колшри^  ц),  Въ  аптр,  име  да- 
дено на  два  г<л11>ми  кржга,  еоито 
11р'Ьсича'1'ъ  подъ  правъ  жгълъ  еква- 
тора  п  двата  полюса  па  вселенната. 

Кояа,  I}).  Въ  медгщ.  сънна  6о- 
десть,  еданъ  видъ  летаргнчгски 
съиъ. 

Коядндп,  лят.  1)  Воинско  па- 
чалствувапо  и  произнасяне  коман- 
дни думи;  самитЬ  тия  думи,  въ 
оня  видъ  както  еж  условени.  2) 
Бллсть,   отд1лъ,  учреждение;   из- 

1Ц0,  в1микъвъ  съставъ  оть  военни 

н  подобни  чинове:  пожарна  ко- 
амОп,  велосипедна  команда,  уче- 
бна команда.  3)  Въ  флота:  екй- 
пажътъ  на  одпиъ  корабъ.  —  Ко- 
маидантски.  Който  се  отнас41  до 
командантъ.  —  Командантъ.  Вое- 
неиъ  началник1>  на  кр11пист1.  плп 
на  градскп  гарнпзонь.  —  Коман- 
денъ.  Който  сг  отнася  до  команда. 
—  Нсншандируваиъ,  лаш.  Пращамь 


н^(1д^>  по  служебна  работа  чйИО- 
винкъ  сь  поркка,  отреждлмъ  по 
служебна  работа,  давамъ  норжка. 
Огп-ш1  колштЬл/ювка,  испрапшпе, 
отреадане  по  служебни  работи. — 
Коиандиръ.  Иачалншсъ  на  часть 
воИскп.  —  Командирски.  Който  се 
отнася  до  командпръ.  —  Команди- 
тинъ.  Съдружлпкъ  въ  командптио 
дружество.  —  Командитно  друже- 
ство. Дружество,  Което  се  състави 
между  нЬколко  съдружници  опч)- 
ворин  само  съвложенитЬ  си  пари; 
въ  такъио  дружество  има  и  едно 
или  по-вече  лица^  които  отгова- 
рягъ  съ  ц^ото  си  съ^ггоянпе  (ком- 
племенпшри),  —  Конандиторъ.  Сж- 
июто,  каквото  е  командитинъ. 

1Соз1андоръ,.1ггж.  Почетна  титла 
на  лице,  което  е  добило  висока 
стенень  огъ  ордехгь.  —  Командорски 
кръстъ  или  орденъ.  Въ  1гЬкоц  дър- 
зкави,  най-високата  степен  [.  кръсть 
или  орденъ.  —  Конандорства.  Зва- 
ние, чин ь на  командорь.  —  Коиан- 
доръ-капитанъ.  Флотски  чииъ,  ра- 
венъ  на  званието  бригадиръ  въ 
1гЬхотата.  —  Коиандуваиъ.  1)  На- 
чалствувамъ,  раепореждамъ  се  сгь 
п1зЩ0  (пб-вече  се  говори  за  военно 
началство):  командувамъ  тпрядь 
(войска),  2)  Произпасялгь  прне- 
тнтЬ  въ  строя  думи,  за  да  се  не- 
пълни движение  ц  .^Мствнс  съ 
орликие. 

Кояаичи.  Индийци  въ  скверна 
Америка,  вь  с11в.-за11.  Тексасъ. 
Това  диво  племе  жнн^е  сь  ловъ 
и  грабезкъ;  к.  с&  добри  конници 
и  добр1>  аладЬшгь  орхжие. 

Колбннация,  лаик  (соб.  зн, 
съчетание),  1)Съединенпена  разни 
обстоятелства;  зети  м1>рки,  наго- 
депи  така,  каквото  да  се  пистигне 
сполука;  крое;кь.  плань.  2) Сложна 
форма.  —  Комбинирамъ.  Съедини- 
вамъ,  съпосп^авямъ  едно  и11Щ0  съ 
друго,  цравш  плаяъ. 


Козюдия,  лат.  Театрално  съ- 
чинонце,  нъ  което  пр^дс1'анляиатъ 
осмииателио  порицигЬ  и  крпиитЬ 
обичаи  и  нраиа  па  обществото. 
—  Пма  разни  видово  комедии : 
хариктсрната  комедия,  ко)1ТО  пма 
за  дЬльда  изобрази  одинъ  порокъ. 
една  странность,  като  скъперни- 
чеството, педаитството  и  др.;  нн- 
трпжната  комедия,  която  инте- 
ресува наЙ-вече  сь  непрЬдвидс- 
ното  въ  по.тожентгт;  нривтгргьд- 
стптппелнпта  или  високата  ко- 
медия, която  изобрал;;»ва  една  епо- 
ха, 1'дииъ  разредъ  огь  оби1ество- 
то  п  др. 

Кояелипе.  Въ  ^юш.  една  че- 
дедь  ам1']1111с;»искн  я  японски  ра- 
стеншг,  отъ  листата  па  които  се 
вадп  лазу[»иата  вапсилка. 

Кочендорь,  Апт.  Старши  ату- 
жптель  вь  морска  артилерия.  От- 
тука комендорски,    комсндорсшьо, 

Кояеискнй  (Янъ-Амось),  Епи- 
скопъ  на  31оравекп'гЬ  братя,  П(ч 
дагогъ  съ  европейска  азоЬстность 
н  списатель,  познатъ  съ  пмето 
Ситттн,  авторъ  на  дидактпче- 
скп,  исторически,  релпгиозно-по- 
учителни,  философски  и  поетиче- 
ски съчинения,  ппсанп  по-вечето 
по  латински  (1502—1070).  Виж. 
кп  пжка  Яшаотътъ  и  О^ьюпглност  ь- 
та  на  Яна  Амоса  Коменски,  прЬ- 
велъ  о'П1  русски  В.  Л.  Кнрчевъ 
(Пловдивъ,  1897). 

Кояептария,  лат.  1)  Тьлио- 
вапне  (на  съчинение);  б-Ьл^Ьжки  за 
разяснение  смисъла  му.  2)  Опи- 
сание на  исторически  събития  съ 
свои  б1з.11зжкп  и  заключения,  на- 
писано отъ  главенъ  участаикъ  въ 
тия  събития.  Прим.  Юлни  Цсш- 
ревитп,  коментарии,  описание  отъ 
Юлий  Ц('зпрн  на  своптЬ  походи.— 
Коментаръ.  Тълкование  на  тексть; 
методическо  ржководство  за  какъ 
да  предава  учптельтъ  по  учебника, 


ш  който  е  назначено  това  р^ 
водство.  —  Коментаторъ.    Тмв*- 

ватель  на  съчинение.  —  Комеитш* 
рамъ.  Тълкувамъ  тексть  чрЬаъ 
подроГши    бклЪжкн  и   р  >Г/). 

Кояерчески,  ла7П.    ^  ии. 

Шжети  или  космати  звезди 
(отъ  г]>ъи.  хоат,,  коса),  наричана 
в  опашати  зв^&зди.  Многобройно 
небесни  ткза  въ  парО!^''  ;.- 

стопние,  въ  които  теле< .  .\а 

открива  иоп^кига  три  части:  л/> 
ката,  която  е  Н!1й-с1гЬтдатв  чисть 
п  представя  ав^здеиъ  озгледъ; 
една  св1*тло-мъглива  часть,  кшгто 
е  иатта  нли  косата  ии  кои*^ 
тата  п  обвива  я.шата;  п;1Й-с*пг1[ 
е.хинъ  впдь  св1;тла  опашка,  права 
пди  накривена,  видпвса  само  ко- 
гато звЬздата  е  доста  приближена 
до  слънцето.  По-вечето  комети,  с-- 
собено  тслескгтииескитгь,  таю» 
наречени,  зайчото  ех  певидии»  (гь 
про*гго  око  и  ги  наблюдавать  гь 
телескоп  птЬ.  не  а1г1цстпаптъ  нито 
ядка,  нито  опашка:  тЬ  иаглеждать 
просто  като  една  св11тла  кьгла. 
Токо-речи  вс1)Кога  тЬ  се  виждять 
въ  тоя  образъ,  когато  еж  оше 
миого  далечь  отъ  слънцето.  Когато 
се  доближжтъ  до  тая  дучезярв» 
звгЬзда,  бл^зськъп.  пмъ  се  увели- 
чава значително;  често  С1гЪтлата 
мъгла  с111сашъ  се  растопява  като 
се  растпла  надл  ьягь  безм-Ьрно,  лро- 
пзвожда  една  опашка  по  противо* 
паюжната  на  слънцето  посока,  м 
която  понЬкога  достига  до  взвъо- 
редпн  протнження.  Хубавата  ко- 
мета отъ  1811  е  имала  о1шш11а 
25^  на  която  дгьжпната  е  бола 
170  милиона  ь   '  1'»вап1* 

вата  (18.0 8)  еоО  >.  лжг» 

отъ  (33**,  длъга  &6  мил1г  ч 

(тя    е    била    много    п--    ....,,    ^м 
земята    отколкото    кометата    сггь 
1811).  Ком.тата   отъ    181.'?.    * 
стрепа  по   едиа   джга  огь 


-  Ш- 


биля  320  милиона  квлом.:  коме- 
тата отъ  1801  е  захващала  една 
дкга  огь  118®  лгьт  ОН  милно]т 
кялом.  Макаръ  комети  ит1;  Л('к11  и 
да  ех  пай-плътпата  часть  на  :^вЬ- 
аа1йта,  тЬ  пакъ  еж  толкова  паро- 
обра:]на,  че  пе  ослабятъ  св1>тлата 
яркость  па  зв1;зднат11  лучи,  коато 
мннуватъ  прЬзъ  т1>хъ.  ЯдкптЬ  на 
толескопическптЬ  комети  иматъ 
бд^ькъ  най-много  равепъ  на  блЬ- 
съка  на  звйздпг)!  отъ  1'дипа^^'11«^та 
или  дванпдесета  величина.  ЯдкнгЬ 
яа  хубапитЬ  комети  видими  ден^ 
еж  толкова  свЬтлп,  колкото  зв^з- 
днтЬ  огь  пърни  величина  (коме- 
тата отъ  1в43  се  е  виадала  отъ 
Италия  и  огь  Мексико  по  ср^дъ 
пдадп-Ъ  на  5*  23'  огь  слънцето). 
Ядката  на  Донаги вата комета(1858) 
е  била  !*,000  кнлом.;  идната  на 
гол^Ьмата  комета  огь  1811  е  била 
690  килом.  н  св11тлата  м'Ь1\1а,  конто 
ЕК  е  обвивала,  се  е  простирала 
1.800,000  килом. 

Масата  на  кометятЬ  е  таткова 
сдаба,  че  минуването  на  тия  зв-Ьздн 
блнзу  покрай  плапетптЬп  сплтни- 
цитЬ  нмъ  не  е  никога  докарвало 
нито  най-малкото  сма;н(ение  въ 
движението  на  тия  тЬла;  нанро- 
тивъ,  кометитЬ  еж  пр'Ь^ьрп•!1В^ии 
цзм'Ьяения  въ  в'ьриежа  си,  какго 
показва  кометата  отъ  1770,  наре- 
чена Лекселова  комета.  Тая  комета, 
която  еж  наблюдавали  отъ  юния 
Ю  октом.  1770.  ие  се  е  никога 
ввл:^а  па1гъ.  Първенъ  се  поми- 
слило, че  има  погр1}Н1ка  въ  Лев- 
селовитЬ  пр'Ьсм11тания;  ц'ьЛекселъ 
доказалъ.  че  кометата,  като  е  ми- 
нала въ  1767  близу  до  Юпптера, 
ийЙ-гол-Ьмата  планета  въ  слъие- 
чната  система,  е  трМвало  да  пепита 
едно  привличане,  което  е  имало  за 
сртппнада  пр1и)брази  първоначал- 
Н'  (болическо   движение  на 

■^}.  ла  елнптнческо.  Напразно 


чакали  навръщането  на  комеп^ат^ 
въ  1776.  посл-Ь  въ  1781  и  въ 
другнтЬ  II  периодически  нрГлтена. 
Лаалагъ  подзелъ  въпроса  и  по- 
казалъ,  че  Юпнгеръ  съ  д1>йствпето 
си  върху  тая  комета  въ  1770  ш 
е  отдалечилъ  за  вгЬкога  отъ  съл- 
нечната  система.  Аотрономъ  Рошъ, 
отъ  Моипелне,  е  прЬсмЬтпжлъ  ма- 
сигЬ  на  До!гатпвата  н  Еикевата 
комг*ти.  Не1чн1ИгЬ  забЪ1гжнгелии 
иза111двапия  еж  дали  сл11ДнитЬ  ре- 
зултати: масата  на  Донатнвата  ко- 
мета въ  сравнение  съ  масата  па 
нашата  земя  зета  за  единица  е 
0,000,047,  снр.  малко  по-малко  о1'Ь 
една  Овадесемхцля()нау  или  блпзу 
петдосеп*  и  тря  пжти  п6-гол*ма 
отъ  масата  на  земната  атмосфера. 
Плътностьта  на  ядката  на  Дона- 
тнвата комета  прЬзъ  октом.  1858 
е  била  осемь  пжгн  по-малка  отъ 
плътностьта  на  водата,  а  ллът- 
ностьта  на  св"Ьтло-мъгливата  обви- 
вка не  е  била  пб-гол-Ьма  отъ  154- 
хплядната  часть  отъ  плътностьта 
на  въчдуха,  който  съставя  пашата 
атмосфера,  АстрономнгЬ  счптатъ 
масата  на  кометитЬ  за  количество 
изобщо  твърд1>  пр'Ьнебр'Ь'/Ь"цмо. 

Характеристпкага  на  движеннсто 
на  кометит!;  е  наЙ-често  парабо- 
лическата  форма  на  орбнтнтЬ  имъ. 
По-вечето  комети  описш1'гъ  около 
слънцето,  прЪзъ  периода  на  поя- 
вленпето  си,  една  парабашческа 
джга,  и  се  връщатъ  за  всгЬкога 
въ  дълбинптЬ  на  пространството, 
отъ  д*то  ни  еж  били  дошли.  Ала 
има  комети,  които  ек  заробени  отъ 
слънцето  или  отъ  вЬкоя  гол-Ьма 
планета,  и  които,  въ  въргЬнето 
си  около  слънцето,  се  подчпняватъ 
като  планетйтЬ  на  КеплеровитЬ 
закони:  тия  комети  ех,  както  пла- 
нетит11,  съ  елиптически  орбити  и 
се  връщатъ  въ  опр'Ьд'Ьлепи  вр11- 
мена;  т^хь    иарнчагь  иросто  пс- 


-  508  - 


риодичссни  комети,  ТЬ  еж  мало- 
бройни, и  /*  Лппишгг  в.н  Вигспи 
*/г.ч  1о\и]ИшЬ'>^  отъ  1890  дава  та- 
къвп  само  П.    именно  слЬдпптЬ: 


Км<*11(1.        П|>р|1(>дт.  п« 

Пр^.мо 

.   11.  1||*Т0 

)!))  111.  )•  траяли 

С»    бил     П    1И»- 

ртмнАИь  си. 

Год, 

ЕокенА  юнетд  8.  8 

1888, 

Ь-»  юи. 

Темпелоал  к.     5.  2 

1880, 

21  ЯН. 

'Гемпелъ  Су- 

ифтоиа  в.       5.  6 

1886. 

27  ип. 

Б1>'>111:еяоиа  и.  5.  5 

1890, 

12  фев. 

Винскмеа  к.       б,  8 

1886, 

28  аог. 

Тем11елош1  к.     6.  5  ' 

1885. 

13  сват. 

Д'  Лрштова  к.  0.  7 

18.'1«4. 

1  ЯН. 

Феена  к.            7.  С 

1881, 

10  яп. 

Тлтлоиа  к.      13.  е 

1885, 

30  аяг. 

Поись-Грук- 

сова  к.        Т1.  6 

1884, 

13  дн. 

ОлЛерсова      72.  6 

1887, 

2в  септ. 

Хя1нна  к.        76.  4 

1835, 

.*)  ноем. 

Първага  периодическа  комета, 
лц  която  въртЬнето  е  бпло  пр"Ьд- 
казано,  посл1>  констатирано  п*Ь- 
колко  плти,  €  Хялтата  комета 
(Хмли,  англ.  астрономъ  отъ  ХУП-н 
вЬкъ).  Тоя  учень  открилъ  тая  ко- 
мета въ  1С82,  и  прЬсм^Ьтнжлъ  но 
ниблкцепията  на  други  астронома 
периода  на  въртЬнето  й.  Хяливата 
комета  е  нмлла  иЬколко  Онвши 
яаюння,  отъ  които  слЬдннтЬ  се 
счатагь  за  неуоиорими:  въ  год. 
12  прЬди  Р.  X.,  нос111  въ  годи- 
иптЬ  отъ  нашата  ера  60,  141, 
451,  684,  760,  989,  1066,  1152, 
1301.  1378.  1456,  1531.  1607, 
1682,  1759.  1885.  —  Енкевата 
комета,  Ш1Кто  показва  горната  та- 
блица, е  комстта  чийто  яериодъ 
на  въ1)гЬис  е  нпи-к.мсь,  3  год.  3: 
затова  се  нарнчаа^ъ  п  кометата 
сь  кмсия}щшоОь,  Открита  въ  1818 
отъ  Понса,  въ  Марсилия, тал  звЪда 
се  е  н:1учвала  отъ  Араго,  Олбера, 
Които  еж  познали»  чо  тя  е  коме- 
тата» която  СО  е  явявала  въ  1786, 
1795,  1805.  Епке  опрЬд^пилъ  е- 
липтичсскитЬ  1'|  елементи,  —  иа- 
1аонность  и  др.  —  въ  1819,  та 
.ватова  й  дали  неговото  име. 


Въ  старо  врЬме,  па  п  въ 
ниг^  вЬкове,  еж  в1>рвалп,  че  поя- 
а1евне'го  на  една  комата  пр1ав*- 
тава  бЬда  за  човЬцитЬ,  Пойвл»^ 
нпето  на  Хяливата  ком^^та  въ  1456, 
тъкмо  когато  турцпгЬ  стпахли  П)- 
сподаре  на  Дариградъ  п  аалдяш- 
вали  1гЬла  Европа,  христянсквй 
св-Ьгь  видЬлъ  сь  трепетъ,  и  па- 
пата прпбавилъ  на  Лге  Мап^ 
молитвата:  «Господи,  оаасв  наслгь 
дивоV1а,  т}'рчина  и  кометата».  6ь 
нашоти  вр-Ьме  аодобренпети  на  «а- 
блюдатслнигЬ  сносоОн  се  е  шюп) 
увелич1ио.  п  числото  «а  позва- 
титЬ  комети  е    много    11^>-1>и1111о. 

Чесггосжсе  зааимабали  съ  въ- 
проса какво  би  стаижло.  ако  нЬвоя 

отъ   М1Ь1ЯрДПГЬ    комети.     №»«тп    IV 

пиевать   нъ   вебото    I.-  1:11, 

парабодическп  пла  хиа  , м*- 

кп  орбита,  се  срещне  сь  лашд- 
та  земя:  Араго  е  похазадъ,  ч*? 
това  0  едно  въ:шоашо,  къ 
гвърдЬ  яевЪроятно  «гьбптпе.  Да 
стане  едно  стьлкнивение,  з»ч(- 
ната  кора  би  се  повр^цила  спо- 
редъ  ядката  и  масата  иа  кометата; 
ако  кометата  е  ли1пепа  отъ  вдкз 
н  притежава  с11Мо  една  много  |»ас- 
тлана  атмосфера.  иовр1».1ата  ш<? 
зависи  отъ  естеството  на  (^азоветЬ, 
огь  които  е  съставена;  ако  ех 
в  р1ъдвтел  и  и.  зем  и  ата  а1-М4хм]и1{]а 
би  могла  да  стан-  -ц* 

Н1ане:  и   ако  на]»^    ^  , лгд 

на  кометата  е  доста  госгКиа,  пв 
причина  на  скоростьта,  съ  юмт> 
се  движи,  могло  би  да  сгаи**  стра- 
нша  поразия.  Други  а(гг1тпомн  ох 
на  мн1*.пие,  че  гакьвъ  строгь  е 
съвсЬмъ  безооповеиъ  отъ  вред- 
ната нев1»роятно<.ть  иа  "^р. -ть!- 
кновекие  съ  ндката  п  .та 

безврЬдность  пя  г  1  (и- 

ние  гь    много     п[.:.  р>- 

образно  игщесггви,  агъ  к^ето  с^ 
стои  обвивката  иа  ком^татЬ*  Дора 


-  900  - 


6  п  вЪроятно,  че  вочс  много  пжтп, 
една  часть  о*гъ  орЬдпЬлата  пира 
въ  опашката  на  кометигЬ  П1е  се 
е  привличала  отъ  наишта  зсмн  п 
поглъп^ала  отъ  атмосферата  и, 

СпектроскопическйгЬ  изатЬдиа- 
нвя  сочлтъ  пи  наьмючонието,  че 
пдка'1*а  на  1гометй111  е  само-свЬтла. 
пъ  че  опашката  грЬе  съ  отрпжена 
свгЬтлнна.  Колкото  за  веиюството, 
оть  което  състо1жтъ  кометитЬ, 
както  н  за  начина,  по  ко^Ъто  еж 
се  образували,  тоя  п]»1цмЬт'ь  е 
още  въ  оОлистьта  на  умозрЬипсто. 

Колпляъ.  С^нка  оть  смЬтно 
въ  едииъ  прЬдлгЬтъ,  положение 
вли  събитие.  К.  пб-вечето  се  за- 
ключава въ  несъобразность,  прЬ- 
увелпчеине  нли  криво  разбирано 
е.1на  рабига.  Н.  може  да  има  н  в-ь 
нЛй-псчалпото  положение  на  едно 
днпе,  пко  се  гледа  на  това  иодо- 
хенво  оть  страна,  :юнр.  въ  стра- 
дал инта  на  едннь  ревиивець,  ко- 
гото ловко  мам№гь  любовници. 
въ  досадата  на  едппъ  ааимодавецъ, 
комуто  се  псплъзва  ддъжнпк'ьтъ: 
това  с  относптеленъ  н.  А  безусло- 
вель  н.  има  с-лмо  въ  положението, 
гь  което  едно  лице  по  своята  си 
вяна  става  см11шно.  —  Ноиинъ.  Сь- 
чинйтель  на  комедии. 

Коянсярпнтъ  (лат.  комишг-рс, 
лов-кривамъ).  Управление,  на  кое- 
то длъжносп.ш  е  да  снабднви  воЙ- 
С1и1  сь  парични  срЬд'!'!'»!!.  бол- 
ничиц  и  други  вещи.  —  Коиисаръ. 
1)Лице,  което  управлява  комиса- 
риать.  2)  Члень  отъ  комисия.  — 
Коиисионз.  Прявото,  платката  д,1ъ- 
жнма  на  компспоиеръ  за.  иснъл- 
(({■на  огъ  него  поржчка.  —  Номн- 
сионеретво.  Званието  на  комиспо- 
перъ.  —  Коиисионеръ.  Лице,  което 
псшипява  чужди  търговски  по 
рДкЧКИ,  като  купува  илп  продава 
ст<)кн  по  норжка  и  др.  —  Комисия. 
НЬк1ико  лица,  па  които  о  в^ьио- 


жено  да  разгледать,  обсждгаьтъ» 
пзучатъ  една  работа:  иапшш- 
тглна  комнтп. 

Колита,  .гат.  Пме  въ  Турцпя 
на  члень  о^-ъ  бунтовенъ  комитетъ; 
бунтовник^ь.  Това  име  турцитЬ  да- 
дохж  наЙ-ипнрЬдъ  на  бьлгарскн- 
тЬ  бунтовни  дЬйцн  отъ  револкь 
ционпитЬ  комитети  и  на  всички  въ 
сврьска  съ  тня  комитети. 

Коянтеп.,  лат.  НЬколко  ли- 
ца, избрани  отъ  гол1>мо  събрание 
плп  дружество  да  рпботь^йть  отъ 
негово  име  —  да  изучвагь  н1>коп 
въпроси  или  да  р&киводшть  н1>- 
кои  работа. 

Еомитегь  въ  Б)'1сурещ'Ь  (Та- 
снъ    Цснтралснь    Вь.аарскн  — ). 
Иървий  бки-арскп  комитетъ,   съ- 
'  ставен  ь    противъ  Турция  въ  Ру- 
I  н;&ипя.  Комптетътъ  се  състпвилъ 
I  по  побужденне  на  румънското  нра- 
!  вителство,  когато,  сл11дъ  дегронп- 
I  райето  на  Куза,  (И   февр.  Ц^бб), 
Ту|1и1и1  сьср1иоточнла  войска  въ 
I  Шуменъ  и  Русе.  Румжиското  пра- 
вителство вл1зЗЛ0  въ  снора:*улг11ние 
I  съ  комитета  да  се  произведе  едно 
I  възстание  въ  България,  та  да  се 

I  ПрННуДШТЬ   ТурЦИГЬ  да    0ТД1к1Л1'ГЬ 

часть  оть  сплитЬ  ен.  Не  се  ми- 
I  нлио  много  врЬме  и  иовий  винзъ 
Карль  се  при  позна  лъ  отт^  силитЬ, 
татурцигЬее  отгсглнли.  Сега  бъл- 
I  га()егЬ  рЬшплн  да  нродължжгь  за- 
почнатото си  д1ио  за  себе  си  и  ^яа 
се  опитагь  да  съставнктъ  комитет- 
ски  клонове  въ  иЬкои  отъ  п6- 
главнптЬ  градове  въ  България, 
Сжшата  година  комигетьтъ  про- 
яип.гь  съществуването  си  съ  по- 
литическата ся  брошура  <  [уьаШ' 
рия  пргьдъ  Каропа-».  Нъ най-много 
шумъ  паиравилъ  той  съ  свои  ДГе- 
моарь  1{ьмь  Н.  В^  Султана,  съ 
който  С1'  искало  дуализмь  между 
'Ту[>иип  и  Нитгария,  II  двата  тия 
документи   се    иапечитоли    и   иа 


—  010  — 


французскп   гзшгь  п  се  распръс- 
пклп  пъ  оЬла    Р^вропа    ка  всит- 
кигЬ     държавници     п     кабинети. 
СлЬдъ    това    посл-Ьдвало    п:1дава- 
ното    на    органа    на   комитета   в. 
Лародноапк.    По  това    прЪме  въ 
плана  на  комптега  не  влозало  ре- 
волюционно сцорошпо  н-Ькакво  дви- 
жение.   Нъ  Раковски  *)    н    разнп 
воеводц  п  ххтои1\  нопто  по  една 
или  друга  причина  били  пзвънъ 
комитета,  явнлп  се  дМцц  на  една 
активна  реп(к1юн.ия.    Сформирали 
се  четп,  бъ  к(»нто  влкин  н  мно- 
зина отъ  членоветЬ  на  комитета. 
Панайогь  Хитовъ  н  Филппъ  Тотю, 
първий  съ  70-80    юнака,   и  вто- 
рнй  съ  40-50,  мпнлЕлп  пр^Ъзъ  Ду- 
павъ  въ  България   поц"Ь  съ  това 
атЬ^гсгвие,  че  дали  да  се  разбере 
какво  българетЬ   не  ще   се  задо- 
нольктъ  съ  испраи1анего  мемоари. 
Еспчггвено  д1\Йств«нта  па  четигЬ 
се    отожесгвилп    н  отъ    турското 
нравптелегво,  и  оть    ц11ль  св^Ьп» 
съ  д1иото  на    комитета,    който  и 
пр^Ьмпнллъ  въфазата  на  явнитЬре- 
волюциопнн  движения:  вь  четата 
па  X.  Димитра  и    Ка]»ад;ката    въ ' 
1КГ)8,  която  състояла  нгЗ-вече  отъ| 
ш-отипа  момци.  но-год-Ъмага  часть,  I 
както  п  самотЬ  пмъ  воеводя.  бнлн 
членове  на  тайния  комитеп^,  по-; 
СТЖПИЛП  въ   него   по   обряда    на  | 
1С1етватп.  Схгьртьта  махни  Ракон- 1 
екн  оть   сцепаш  п  огт»    сега  на- 1 
тагькъ    революционното    дЬло  се  1 
върти   отъ  «1МИЯ    комнгегь.  Во- 
дительгь    му   Л.    Караиеловъ    ое ' 
явнва    достоенъ  за    ]\-1Ковски    да  ] 
учи  народа  си  какво  пека  свобо- 
дата и  другарьтъ  му    Левски   да 


*)  При  устроеипето  ап  конвтога  Ра- 
кошгки  III*  йи.п.  т.  Букурешъ.  Д11тп  се  ото- 
жспвлкя  гъигго  д-Ьлотонд  комигетяоогь 
Т(И1а,  м*;>  по  нр1;мо1о.  ул  коею  с  думлга. 
юй  се  иинл.  иай-1Ч1лЬ«1.  ;шщи111Ц1;ь  на 
идслтидпсо  исп]«1Г№п.  чега  вь  Ььлгдрая,  \ 


спдете  въ  една  мрЪиса  отъ 
комитет!!  вспчко  интелигентно  и 
ишво  в-ь  България.  Ала  иастяватъ 
иеН1ас1ия  отъ  естество  да  рдзоча- 
ровига^ть  Каравелова  отъ  врп>- 
витЬ  любими  комитети:  самоубвИ- 
СТВ01Ч)  па  Кжичева.  Араба-юташ- 
кото  приключение  п  о^»'  иа 

Левски,  Хасиовского  п^-  м>и? 

бнлц  доста  за  него^  та  топ  се  от- 
каза лъ  доброватио  огь  кохитст- 
ското  д1ио.  Не1Ч1вото  згЬсгго  застх* 
пплъ  пб-младий  и  п6-иь.асиъ  съ 
жизнени  сили  Хр.  Потевъ.  Нъ  и 
той  не  одържалъ  Д(»  крия.  Нсюао- 
дуката  на  всеобгцого  вьзсгаиае 
въ  1875,  Заарското,  Шуменското  н 
Черноводскотоприк.1юч'    :  ч-Ъ 

неискренностьта   на    н  I  :  !•*• 

водн,  всичко  това  наиара.1о  Ь  ч  ш 
да  се  откаже  доброволно  огь  к. 
митета.  За  продължение  иа  рс*во- 
люцпонното  д1ио  виж.  Цсмтра' 
,^гнъ  1*г:тлюционенъ  Рю^еваш 
Номпшгть, 

Колнтетъ  {Ц€нтрпл4ч4ь  Рсф- 
люнионенъ  Гющевскн  — ),  Коал* 
тегьч-ъ,  който  приготви  Априлското 
възстанпе.  Той  се  основа  пр1)лъ 
есеньта  въ  1875  оть  ппистоитЬ^ 
които  б^Ьхх  се  върнлин  въ  Румж- 
нин  отъ  Пьлгария,  д-Ьто  бЬха  пр1- 
готинли  революцията.  Осяовмтв- 
дегЬ  му  бЬхл  Д0Н1ЛК  до  уб-Ьаце- 
ннгго,  че  Нукуреми;к11й  компт*тъ. 
на  чело  съ  Хр.  Ботева,  р  Оезсп- 
ленъ  въ  иб-патагьтцото  рхкоао- 
дене  д^ата  на  ревадюцииигвл^ 
движение  въ  България.  Оргаив- 
заторнтЬ  на  тоя  1."  б1л«: 

Ст.  Заимовъ»    Н.  и  нь,    П. 

Волинь,  Ил.  Драгоепиювк  I*.  Апо- 
с^иювь,  Хр.  Карамниковъ  в  Па.  X* 
Димнгровъ.  Къмъ  него  ое  пршть- 
едппи  пб-сетц-Ь.  като  вп^'  ит- 

гарегЬ   му  апостоли    и  .< 

ду\омь  огь  несполуката  иа  шар- 
еното въгитанпе,  Ст.  Стамбоооп. 


ЬаЯ 


-011  - 


Еъмъ  него  прииад-тожахж,  съ  п6- 
ограипчомп  пр;п»п,  Г.  Б(.'пковс!ш. 
Нилиица  Данчешь  Г.  Обретеиовъ, 
Г.  И:(иирлиовъ(Македончсто),  Иик. 
Слаоковъ,  Стонлъ  Воевода  и  Г. 
П.  Тодоровъ  Икономовъ.  Тоя  ко- 
митсть  нареди  плана  па  Ап1ии- 
ското  възстпни1',  катораздЬли  Бъл- 
шрпя  па  й  революционии  окрж- 
жи«:  Търновско.  Сливенско,  Плов- 
дивско. Со*|)11йеко,  Врачанско ;  п 
01Ц0  прЬлъ  впмата  (1875-6)  чле- 
новсгк  му  СУ  намкрпхж  В(.*11Кой  въ 
окрхн;ието  си  да  пр1шо;кда  въ  пс- 
пълненне  плаиа.  Главатарет^  на 
тия  революционни  ОБр;БЖИН  бЬх&: 
Ст.  Стамболовъ  на  Търновското, 
Пларпонъ  Драгостпиовъ—  на  Сли- 
венското. Пстръ  Напковъ  (сжщпн- 
ското  му  име  Волопъ)  —  на  Плов- 
дв0(!кото,  Никола  Обретеновт!  — 
на  Со<|>иЙското  и  Ст.  Заимопъ  — 
на  Врачанското.  Въ:1станш'Т0  и(* 
пзлЬ:*е  Всеобщо,  главно  :1а1иото  то 
и:1б)-хнк  въ  Пловдивско  прЪзце- 
в[|йз1енно,  та  турцвтЬ  въ  другигЬ 
окржжиязохж  мЬркн.  13пж.  Април- 
ско  *гьлшание, 

Количесии,  лат.  1)  Разсми- 
вателснъ,  аабавр|гь:  комически 
раска:п,.  2)  Който  се  отнася  до 
конрдия :  комическа  пиеса,  — 
К^иичность.  Сльи1ото,  каквото  е 
Комнзмъ. 

Соште  11  Гцц1,  '/»/>.  1и1К'Го  трЬбва. 

Колпеин.  Името  на  сдво  се- 
мейство въ  Византийската  импе- 
рия, което  лало  една  династия  на 
тая  империя  огь  1057  до  1204. 
и  на  Тряпи:1опдского  царство  отъ 
120^  до  14111.  К.  се  има.1И  па  по- 
'1ч>мцп  «а  едиого  оп.  патрициигЬ, 
К0И11»  придружили  Коистантина 
отъ  Римъ  вт.  Цариградъ.  Ала  само 
въ  царуването  на  Василпя  П  се 
говори  за  едниъ  Манунлъ  Ком* 
ненъ,  97и-1025.  ТоЙ  оставплъ  два- 
ма   синове,    отъ   КОНГО    едииътъ, 


Исаакъ,  захваи^я  реда  пмператири 
оть  това  семейство.  —  Исаакъ, 
1057-1059,  би.1Ъ  прогласснъ  им- 
ператоръ  огь  иедоволннгЬотъМа- 
хаила  VI  генерали.  С.тЬдъ  2-го- 
дпшно  твърдо  и  просв1>топо  упра- 
влеиие,  той  си  далъ  оставката  (►гь 
пр1;стола  въ  полза  на  Консгантина 
Дукасл,  и  отишелъ  да  умре  въ  мо- 
настнрь,  въ  1061.— Аленсий  I  Н., 
1081-1118.  Той,  виукъ  па  Исдка 
К.  по  баща  си  Поана.  бплъ  ийД- 
честптпй  генералъ  на  империята. 
Когато  умраяата  К'ьмъ  императора 
Нииа<|»ора  го  побудпла  на  буна. 
Той  нам-Ьрилъ  империята  до  са.- 
мата  пропасть,  противостонлъ  на 
калабрския  херцоп!  (юго-зап.  Ита- 
лия) Роберта  Гискарда,  пстр1^билъ 
печеп-ЬгнгЬ,  сл11дъ  бччиппша  вой- 
на, 1085-1091.  Отъ  една  страна 
той  съградилъ  градеца  Алексоно- 
лисъ  [раскопкн  на  българското 
правителство  пр^Ьзъ  1897  сочжгь 
на  сегангпото  село  Калжчлпй,  бр*- 
зовска  околия,  като  местоположе- 
нието на  Алексополисъ]  в  поста- 
вплъ  гарпизопъ  въ  него  да  въс- 
пора  прЬминувапето  на  кръпч)- 
носцпт11  пр1ьзъ  Шипченски  про- 
ходъ,  отъ  дру1"а  страна  той  ум-!иъ 
да  се  въсползува  отъ  сполукитЬ 
па  К1>ъстоносцит1;  да  земе  иазядъ 
огь  турцнтЬ  Ннкен  п  западната 
часть  на  Мала-.\зия,  1098-1116. 
Неговото  37-годпшпо  ипруваис 
д^ио  мопц.  на  гръцкото  царство. 
-  Иоанъ  II  Н.,  1118-1143.  Той, 
род.  въ  1088,  иасл1;дплъ  банш  си 
Алексия  I,  и  го  надмпнжлъ  по 
чистата  си  доброд1^>тель;  него  па- 
ричатъ  Марко-Лврелнй  на  Ист\»ч- 
пита  пмперни.  11рЬ:1ь  25-годипь 
пото  сп  царуване  той  брапилъ  им- 
перията си  огь  сьрбетЬ,  1123, 
огь  унгарщ-Ь,  1124-1125,  ограии- 
чилъ  т\рцпгЬ  въ  Икиннй  (сегаш, 
Нонл),  1118-1142,  завладЬлъ  Кп- 


-013- 


лпкия,  1137,  и  тзрилъ  Лптпохия 
подъ  сюзеренството  си.  — Мануилъ 

I  К.  Той  наатЬдплъ  въ  1143  баща 
си  Поапа  П,  въ  утърбъ  иа  п6- 
старпя  си  братъ  Исяака.  Ако  и 
воиистиелъ  и  храбръ,  той  не  се 
ипиталъ  да  нрЬаЬчо  пжтя  па  кръ- 
стоноспитЬ  отъ  2-ня  кръстоиосенъ 
походъ  пр^Ьзъ  иарстоито  му,  и  ги 
подкяз:алъ  на  турцпгЬ»  1118.  Ири- 
нудснъ  да  Ораиц  прЬд-ЬлптЬ  на 
империята  си,  на  западъ,  той  от- 
иедъ  Корфу  отъ  спцплдйцптЬ, 
1148;  на  сЬв.,  борплъ  се  срота 
1>ЙЖ1  и  Сгсфяна,  уцкпрски  крало, 
и  римбиль  ги)(^г!инпя  въ  Зевгмн- 
11иумъ  1168;  па  юго-пст.,  обсаж- 
далъ  брзполозио  Дамиста  съ  Амори, 
Нерусалимски  краль;  на  пет.,  бплъ 
разбптъ  прп  Мприокефали,  отъ 
Лзъ-едъ-Дниа,  коненски  султаиъ. 
Той  умр.  въ  1180.  —  Аленсий  II 
К.,  1180-1183.  Той  билъ  на  11 
1Ч)динц,  когато  насл1>1илъ  баща  си 
Маиунла.  За  опокунството  на  ма- 
лол1;тнпи  нмпрраторъ  се  явила 
прЬинрня  меж.\>'  латинската  пар- 
тиЯт  на  Чело  пя  която  е  била  ов- 
довЬлата  императрица  Мария,  и 
гръцката,  на  чело  съ  двосродпия 
брагь  на  Мануила  Андроника  К. 
Лидроиикъ  надвилъ  и  стаижлъ 
съунравптель  съ  младия  имаера- 
тор'ь,  когото  одуишл-ь,  1185.  — 
Андронинъ  I  К.,  118:^-1185,  билъ 
ипуггь  иа  Алексии  I  по  баща  сп 
Исаака.  п  родоиъ  въ  1110.  ТоЙ 
билъ  прЬкаралъ  иай-неспокоенъ  н 
]1пмаптическн  жпвотъ  и  бвлъ  въ 
иаточенио,  когато  дошолъ  на  лр1$- 
стула    А.К'КсиЙ  II    сь  регентство. 

II  Тпй  билъ  съборенъ  оть  пр1^- 
ггола  на  р1.иа  си  отъ  Псапка  П 
Ангела  и  погинж.7Ъ  подложенъ  па 
«чрагина  маки.  —  Исаакъ  II  Ан- 
голъ,  1185-1204.  Той.  впукъ  па 
Алексии  1Г"Мпена  но  д1иа  си.  сь- 
боридъ   Андроиика,    за  да  сцасп 


живота  сп;  ала  стапаиъ  8ШХ< 
торъ  саму)  за  да  докаже,  че  6\ 
иедостоопъ  затакъвъ:  той,  о1 
зенъ    поради    порицигЬ  сп, 
д15То    изгубилъ    Кмгарпя   а 
Кнпръ  (1190),  опиттчгь  ст»  п| 
датолството  къмъ  Фридриха  П( 
бяросА    {1 181-1 190Х     раеклап 

отъ  постоянни  буни.  билъ  СБОЛС 

огь  пр-Ъстгола  отъ  брата  са 
сия.  който  иакаралъ  да 
пкЕТЪ  (1195),  Кръстоносццт1ь^ 
поставили  пакъ  на  ир^кстола 
1203;  шестьм11сеца  и<>-сети1ч  б1 
съборенъ  отъ  Алексня  Дукаса, 
умр1^1Ъ  отъ  тоя  цосл+ао11ъ  ударъ 
(1204).  —  Аленсий  Велики  иди  I. 
Виуь11  на  Лпдр(1нпка,  (;тапх.1ъ 
зависимъ  въ  Т|1апизондъ.  иог 
лаппштЬ  агли  Цариградъ  (121 
и  подкачнлъ  династията  на 
пизондскатЬ  господари  :  Иожнъ  И, 
вторий  неговъ  прЪемпикъ,  зй 
титлата  императорь,  1235-1 2Г 
Давид'ь,  посл'1иниЙ,  бн.1Ъ  иа1 
смъртно  въ  Одринъ,  съ  една  ча4 
огь  семейството  си,  пп  запо1 
на  Мохамсда  II,  1462.  Опия 
иоговото  семейство,  които  ое 
сили,  иибЪг11Жлн  въ  МируЯ  ц 
тамь  иа  о-въ  Корси1сл.  НЬкии 
се  опитвала  да  вскарагь  потеБЛ1 
на  Вонапартовото  семейство 
едннъ  клонъ  огь  К  заселена 
Корейка,  нъ  не  еж  иоглп 
стпв1ктъ  здрави  доказа. 

Кояо.  Главенъ  градь  иа  сд( 
именна  областъ  въ  Ипиия  «Л^ 
бардня),  на  юго-заи.  край  на  еа 
К.,  38  килом.  на  с11в.-31Ш.  огь 
.шнъ,  съ  който  го  ск;1ча  една 
лЬ*мнца;  25,550  жит.  Отепесп 
на  ПлинаМ.та.ги.  Езер<ло.  на 
тоя  градъ  дава  името  си,  е  едно 
отъ  Най-живописпигЬ  въ  Итм:!"' 
п  много  с^  нос1^II^ава  (^гтъ  т^рр. 

Комоден1ч   фр.    Сгодоиъ,  щ^ 
П1>иляга,  рахапиня. 


-013  — 


Кояодъ.  Рамскн  императоръ, 
сшгь  иа  Маркъ  Аврелпй,  род.  въ 
161  сл^дъ  Р.  X.,  въцарплъ  се  въ 
180-  Отлаплвалъ  се  съ  расточи- 
теляость,  с1а6оумие  и  жестокость, 
ковто  особено  се  увеличили  откакъ 
ср  открили  пЬколко  заговора  про- 
тивъ  него;  можду  К.-витЬ  жрътвп 
били :  оестра  му  Лусила,  жена  му 
Криспина  и  иГжолко  сенатори. 
Управлението  ин  .тьржаиати  той 
оставйлъна  Л1«)6им1шги  си»  а  симь 
пб-вече  огь  всичко  се  запнмавалъ 
сь  гладиаторски  игри.  Въ  192 
билъ  отрове1гъ  01"ъ  любовницата 
си  Ма1)иця,  а  когато  ле  под^й- 
ствувала  отровата,  одутенъ  огь 
гладиатора  Нарциса. 

Кояодъ^  фр.  Ииськъ  дола1гь 
съ  чекмеджета. 

К<>П4»|И1  ь.  Градъ  въ  западна  Ун- 
гарвя,  въ  о-въ  1Путъ,  на  Дуиаш., 
80  кплом.  на  сЬв.-заа.  отъ  Нуда- 
Пеиш;  1 3,200  ж.,  по-вечетомаджа- 
рр.  Кр'Ьпос1ь,  на  едно  малко  ра.чстсь 
яние  отъ  града,  заобиколена  огь  три 
страни  съ  вода;  прЬзъ  унгарската 
война  въ  184Й-18-41»  служила  като 
главна  опора  на  възстаиницитЬ; 
авсггрийцптЬ  напразно  ш  обса!К;Ча- 
ди  близу  и'Ьла  година :  тя  пмъ  се 
прЬ.таля  само  по  договоръ. 

Копоргки  о-ви,  Купъ  острови 
въ  Индийски  океапъ,  при  сЬ~ 
Верпия  в.ходъ  въ  Мадагаскарскн 
протокъ,  състои,  осеЬнь  н1толко 
островчета,  отъ  4  острова :  Коморо. 
Могели,  Анчуанъ  п  МяЙога;  всич- 
кптЬ  сл  отъ  волканпческо  прон:^- 
хождеппе,  плодородни,  иаселеиисъ 
арабе  и  негри,  на  които  числото 
достига  до  63,000  шит.  па  простр. 
17Й2  чет.  кнлом.  Владение  на 
Франппи. 

КолиактепЪу  .шт.  Стегнаггь, 
плътепъ,  гхсть. 

Компания.  1)  Дружина,  съ- 
д]>ужие,  нЬколко  лица  съединени 
Р^чвю. 


загьрговш!  или  промишлено  прй^ 
принтве.  2)  Дружина  събрана  аа 
Н])^карване  врЬме:  весела  компания, 

Колпасъ,  лат.  Инструментъ 
пообходимъ  за  мореплавателетЬ, 
на  който  схп^ествената  часть  е 
една  магнитна  стр1;лица,  която 
сочи  все  къмъ  с*воръ.  Въ  пр*ьног. 
см.  пжтеводнтель. 

Кояиенсаторт»,  лпт.  Уравии- 
гелг^  едниъ  видь  маитншгь,  чии- 
то махании  С!'^  все  ра1{ном1^рнн; 
служи  да  се  поправятъи:*м-Ьпения- 
та  на  н1^кои  уреди.  —  Компенсация, 
Възмездие:  наваксване.  —  Ком- 
пенсирамъ   (кпуба).    Иаваксвамъ. 

Колпетентенъ,  лат.  1)  ВЬщъ. 
2)  Праиоспособеиъ,  нълиоправонъ, 
който  има  правото  да  р:Ьп1ава  д:Ь- 
ло:  колшгтгнтенъ  слдня.  —  Ком- 
петентиость.  Правоспособность»в1у- 

Д0М(П'В0, 

Коиинлаторъ,  лат.  Оня,  кой- 
то съставя  книга  огь  части,  заети 
огь  съчиненията  на  разни  пнса- 
теле.  —  Компилация.  Съчинение, 
съсгавеио  о'П)  часги,  заети  огь 
съчипенпита  на   разни    пнсателе. 

—  Номпилирамъ.  Сьсгавямъ  книга 
отъ  частг,  заети  отъ  съчиненията 
на  рпзнн  сппсателе. 

К||Я11лектувачъ,  .шт.  Попъл- 
вам ь,  допюнамь  за  Да  се  добие 
пълснъ  (гьставъ  или  пълно  число. 

Копплнкация,.игт.  Слозшоспь, 
усложнение,  заплитане.  —  Компли- 
кирамъ  се.  Усложнявамъ  се,  за- 
плитам ь  се. 

Коянлнхентъ,  лпт.  Хубава 
или  ласкателна  дума;  похвали, 

Колп.и»тъ,  фр.  Сьзпклетие,  за- 

ГОПОр!». 

Кохпознторь,  лапх.  Съчини- 
тель  иа  музикални  проплведеннн. 

—  Композиция.  1  \  Музикално  про- 
изведение. 21  Съчинение  по  аа- 
дад^^на  отъ  учптеля  тема. 

Колпо!*!»  ИЛИ  кохпосто,  лпт, 
68. 


РЬдко  сладко  огь  овощия,  варено 
въ  аахирь. 

Колиресоръ,  .%ат.  Хирургиче- 
ски ииструментъ  за  притискане 
жили  пра  операция. 

Кояпресъ,  фр.  Въ  лпкар,  крж- 
па,  вай-добр^  лепена,  памокрепа 
съ  вода  или  н-Ькакъвъ  цЬръ,  коя- 
то се  налага  на  болно  агЬсто  отъ 
тйяото;  въ  1гЬкои  случаи  се  пр^ 
гхпва  1гЬка1ко  п&ти. 

Коя1ПМ)яетираяъ^  лагп.  Изла- 
гамъ  1гЬкого,  правж  да  му  изл1^е 
лошо  име;  турямъ  въ  опасность,  по- 
вреждамъ:  компрометира  ме;  ком- 
прометира ннтсресшшь  ми, 

Еоялрохнсъ,  .«ат.  Съглаше- 
ние между   разнородни    интереси 

ЧрЬзЪ    ВЗПИМНП    ОТГГЛ»ПУ{Ц. 

Кояски  приходь.  Проходъ 
пр11зъ  Чипровския  балкапъ,  съ- 
единява Верковитм!  съ  Пнрогк 
Отъ  Берковица  до  с.  Комщицл 
пжтьть  е  планинска  копска  пж- 
тека,  а  огь  с.  Компщца  до  ТТиротъ 
—   шосе. 

Кояупя,  лат,  (соб.  зп.  общи- 
на). Бунпн  който  нзб^-^^нж  въ  Фран- 
ция на  18-а  марта  (н.  к.)  1871  и 
който  се  потдпка  оть  француз- 
ската  войска  на  16-и  май  сх.1ца- 
та  година.  —  Комунарь.  Бунтовникъ 
отъ  французсната  комуна. 

1Солуинаяъ,  лат,  (отъ  кому- 
ннсь,  общъ).  Политическо  ученне, 
особетю  въ  Франция,  ноето  прп- 
тезава  да  обезпечи  доброчсстинага 
на  чов1Ьчеството  като  направи  вси- 
чкия имогь  обп1Ъ.  —  Комунисгь. 
Чденъ  отъ  партията,  която  про- 
повядва комунизма. 

1^нусъ,  Богъ  на  ппроветЬ  и 
веселията  у   гр'ьцитЬ   (Басносл,) 

КояфоргЬу  птл.  Ограда,  бла- 
го, сладость  (въ  живота);  всп- 
»л;о,  което  прави  живота  прпя- 
тенъ  ц  спокое1гь.  —  Коифортенъ. 
Който  досггйва  сго^и;  "тад  15>,^мл  от- 


говаря дон^Йдй  на  тзгрсЕатя  зуп 

2)ахтплчя. 

Еояъ.    Най-впсоклй  връхъ  л 
оная    часть    отъ    <  ^аяиих 

която  носи  имет^^  Ь  ,  \^  пла- 
иина.  К.  състои  огь  два  остри  пххп 
връха,  отъ  конто  западнмй  се  Я1- 
рича  ГоАп>ми  К.  (2006  метрт 
надъ  морск.  равншце).  а  псточний 
—  М(ики  А*.  (1961  мот.).  Огь  тнм 
връхове  се  гледагь  Витопт,  Рад, 
гр.  София,  нрайдуиаиската  рав- 
нина и  др. 

Кояъ.  Пирами.1але1гь  връгь  вг 
Черна-гора,  въ  най-внсокага  пла- 
нинска верига,  на  с^верь;  сою! 
връхъ  се  намира  иа  ('Ь&.-заа.  1 
е  2,446  м.  високъ,  спр.  малко  и(>- 
нисъкъ  оть  Дормшноръ. 

Еояъ,  лат.  Но  басносл.  богь 
на  радостьта. 

Конакъ,  V^ур.  I)  Полиции,  по- 
лицейски учасгькъ  въ  Турция. 
2)  М^сто,  д'Ьто  се  спира  за  д| 
П1)11с1ии  пжтпикъ  въ  Турция.  ^Л 
Гол  Ьма  кх1ца  на  първон*.ч1Ъ  й1 
Турцпя. 

Конвенция,  лат,  СпогмлОа  ^^ 
жду  1}ържавгО. 

конверсия  (на  0.^- 
Пр1>обръщане,  пзм1)инв.1.. 
рента  (облвгацин):  прави  ое  сь 
цЬль  да  се  намали  илапщнатя  за 
длъ1*а  лихва.  —  Конвертиракъ 
(длъп),  Пр1и)бръщамъ  д,1  ъгъ.  Б1Г<- 
1\0н»ерсня. 

Конвой,  .1а»1.  Сп^уипстао, 
енпи  лица,  отредени  да  нхтз 
заедно  съ  1гЬиого  пля  за 
или  за  пазене.  —  Конвоецг. 
енно  лице  огь  конвой.  —  Коиао- 
ирамъ.  Прцдружавамъ  иЬк»»гс»  ео-П) 
членъ  отъ  конвой. 

Конвулсия,  .%ат,   Гьрчо! 
минпо^тЬ.  —  конвулсивенъ. 
дружень  гь  гръчмис. 

Конглоле1штъ^  лам.  Развял 


нералн,   съедпневп    чр^^зъ   я^кое 
вещество  въ  сгна  маса. 

Конго  пли  Зпнра.  ГатЬма  р^ка 
вт»  мападиа  Лф{>11ка«  конто  с<?  вли- 
ва въ  Лтлаптичускп  океаиъ.  РЬка 
Чамбезп,  конто  извара  на  юго- 
исг.  отъ  езеро  Тангаипка  и  се 
В1Ива  въ  езеро  Бенгуело  или  Бои- 
ба,  сега  се  счита  за  глава  на  К.; 
тя  излиза  изъ  езерото  подъ  име 
Луапула.  Течението  на  К.  пр-Ьси- 
чатъ  миогобройяп  водопади,  Ли- 
вингстонови  водопади.  Стя  плеви  и 
др.  Н15коа  отъ  прптоцнтЬ  на  тая 
рЬка  ех  П(>ги.тЬми  огь  т'1Й-го.г1>- 
ШГГ&  евроиейскц  рЬки;  01фп11ци 
енрра,  като  Бенгуело,  което  има 
пространство  25,000  чет.  килом., 
прашатъ  воднтЬ  си  въ  тия  р11кн, 
■  твя  водовм1>стплнпш  06  нама- 
ратъ  огь  1,000  до  1,200  метра 
пб-ввсоЕо  огь  морското  равнище. 
К.  с  втората  африканска  р'Ька  в 
отстхш!  по  голЪмнна  само  на  Нилъ. 
Той  е  петата  р"Ька  на  земното  клж- 
бо  110  пхгЬмнната  си  ц  четвърта- 
та по  пространството  на  коритото 
се,  какго  доказва  следната  та- 
бляпа: 


1 

р  ъ  к  и. 

Ь.0И2 

4.1г.'и 

4ДЛ) 

2,МЮ        1.ИП,11>7 

2,780     ;;1:17,1;й; 

1,741     1  2.и7Л*Л 

К.  е  намЬс-га  1,000. 5.000  и  17.000 
метра  шврока.  Стянли  д^п  ко- 
ритата му  па  5  части,  огь  конто 
Долни  Б!«  оная  чаоть  отъ  р-Ькага, 
]воат>  отява  отъ  Леополдвиль  до 
(яве^ва,  юи  н4й-иалка  дълбочина. 
пр^зъ  лъицовното  врЪме,  6.С0  м., 
а  пр^зъ  илП-го.тЬмнт1)  суши,  4.50  м. 
Шй  -  пхгЬмата  корабопланпголма 
1та  е  о^^ь  Леои 


вилъ  до  Стяидиви  водопадв,  1,708 
кнлом. 

Конго.    Страна    на   западното 
крайбр!.жпе    на    екваториална   А- 
;  фрика,  които  се  поп  огь  р.  Конго 
'  и  мпогобройннт!!  му  притоци,  и!;- 
кога  въ  картата  означавана  съ  Н*^- 
хисли^ианисшрами:  простралство 
2,412,510  чет.  килом.  Тая  страна 
биде  из(иЬдваиа  иай-мно1Ч),    и  то 
!  П(')-вг'чето  по  течението  на  Конго, 
,  отъ  д-ръ  Лпвингстона  и  Стяндн. 
I  —  По  си.1ата   па   р'&шенията  на 
Берлинската  конференция  (1684), 
К.  ее  д'Ьли  на  1)  Свободна    Дър- 
жава Конго,  2)  Французспо  Конго, 
3)  Португалско  Конго  и  4)  Изо- 
ставени   земи.    ЖптелетЬ  на  ц;^ 
дата  страна  К.  сл  негри,  ра.здро- 
бенп  на  бе:)бройни  п.1емена,  които 
се  управлявагь  отъ  главатаре,  огь 
,  конто  никой  не  управлява  голямо 
I  племе.   Тия  люде.   доста  гиздави, 
стоштъ  твърдЬ  ниско  въ  умствено 
I  отношение   и   ох   много   лЬппнп; 
\  П(>-вечето  женитЬ  работшть.  Хря- 
'  Н1лт1  се  съ   маниока,    бобъ,   фа- 
сулъ,  царевица.  Ядхгь  и  месо  и 
риба;  нъ  много  отъ  тия  племена, 
распръснжти  въ  една  такъва  про- 
странна страна,   не  ех  запознати 
съ  рпболовството  п  лова.  В1;рата 
нмъ  е  <(1етпшизмътъ  огь  нйЛ-дол- 
ння.  Една  любопитна  подробноспъ : 
когато  се  добие  д^Ьте,  въ  леглото 
лЪга  да   лежи   не  майната,  а  ба- 
щата; а  майката  нгьта  ЛА  Ш^  Ч*" 
галца.  Въ  това  паюжейва 
впй  мхжъ  стпи  много  врЬ|в. 
лнщата    на  таи  " 

вени  и  кални 
нмъ  ех  на  п6-вечег> 
За  да  се  вижитъ 
говци    таттярвл 
люти  ЗВ*.^'— 

Копго 
Дърхаша» 


—  91в  — 


гаи  кра.гь  Леополда  И;  основа 
се  иъ  1881  съ  материалното  ихдн- 
венпе  па  краль  Леополда  и  грп- 
жигЬ  на  пзсVт^^доватоля  на  стра- 
ната Стянлп;  простр.  1,704,320 
чет.  кплом.  и  насел.  27,694,000  ж. 
Само  крайСрЬжпята  на  р.  Конго 
еж  пзслКгиаии.  Огь  Сптлнви  по- 
допади  до  Екнатора  се  п:^дигатъ 
сега,  по  двата  брЬга,  многобройна 
европейскп  заведения;  огь  Еква- 
тора  до  морето  само  лЬвий  брЬгъ 
на  Копг1>  съставя  часть  огь  Сво- 
бодна Държава  К  СЬдалпще  иа 
управ»!.  иа  страната  е  гр.  Лео- 
полОтлъ,  нъ  върховното  нравп- 
тедсгво  е  въ  Бргокселъ.  ГлавннтЬ 
европейски  становипш  еж  Г>анппп, 
Вома,  Исангила  и  др.,  го-тЬмн  тър- 
говски средоточия.  Номп,  100  кп- 
лом. огь  устието  на  Конго,  г  бнла 
нЬкога,  казва  Стяяли,  сборното 
мЬсто  на  робегЬ,  знмакп  насиля 
огь  оволнпт]^  села  и  пращани  въ 
Г>разялш1,  въ  Занадно-иидпЙскитЬ 
о-ви  и  въ  с^верпа  Америка.  Храип 
се  надежда,  че  Свободна  Държана 
К.  що  добие  гол1^ма  важнооть  въ 
баджщето. 

Конго  (Португалско  — ).  Иор- 
Т}'галсгиа  колония  въ  западна  А({>- 
рпка  между  р.  Камба  и  Куаиго  на 
ист.  и  Атлантически  океанъ  на 
зап.;  простр.  19,120  чет.  кплом; 
насел.  270.300  жпт.  ПортугалцпгЬ, 
установенп  въ  тая  сгряна  ^гь  400 
години,  еж  основали  въ  побк  мно- 
гобройни търговски  агентства  п 
доста  еж  направили  за  умствепо'со 
подобрение  на  жнтелеп']^  й.  Една 
.редовна  параходна  служба  свръзва 

та  португа,1ско  атадЬипе  съ  Ли- 

1бонь  и  ст»  афри1а1нскпгЬ  порту- 
галски острови. 

Конго  (Фран}1,узско  —  ЛОбпшрпа 
страна  въ  западна  Африк;!.  меицу 
р.  Конго  на  ист,  1  Атлаетпчески 


чет.  кялом.  и  яасел.  2.1 2 1 ,000 
Три  Г0Л11МИ  р^кп  мниувагъ  прйзгъ 
тая  страна:  Габоиъ,  Огуе  н  Куму. 
КоигрегацлоиалилнЪ)    лот. 
Религиозно  учение    в^ь  Амерпкх 
на  което   основното  начало  е.  ч»? 
зсЬка  м'Ьстна  пръкна  (игЬи1.»  т!"Л1> 
христяне  въ  сдпо   1гЬсто)    тр1й5оа 
да  р  ;чавцеимо  само  огь  Христа  а 
огь   никого  другиго.    Привърже- 
нпцигЬ  на  това  учение    прг-'-^--- 
ватъ,  че  то  е  напълно   с> 
съ  апостолския  в15къ.  р 
съ  ген1Ш  и  духа  на  .\р1] 
ГЬ    п^мать    пб-впсокъ    духовенъ 
чннъ  огь  пастири  на  една  тт'^ '"' 
ВсЬка   конгрегацпонална     I 
си  изработва    своето    г^ 
спорсдъ  своето  тълков.V 
Пнсапие  и  обрядитЬ  й  еж 
прости,  въ  всЬкоЙ  случай  1Л,  ьо 
са  на  пастиря  н  паството  му.  — 
Конгрегационалисти.  1)  Членове  на 
коигрсгатш,    особено    на  пеяув^ 
ската.  2)  Привърженици    на  кон- 
грегациона.1нзма.   —    Коигрег8Ц*1 
(лат.   зяач.   събрано    стадо).   Ьь 
римо-католпческатацртл       *   ' 
жество  огь  духовни  Л1; 
нсно  на  правила,  утвърд*'^^ц   «гь 
папата;  сборище.  2)  Събрани*!  м 
кардпналпгЬ. 

Коигресъ,  лат,   1)  СъбофЪИ 
държавни    глави    или    на   т^зпш 
пр11Дотавителе,  съб1)ани  дп  : 
рньтъ    помежду   имъ    ан1' 
на  държавптЬ  си;  Вп^нска 
гргсг;  Бср.шнский  кон»ресъ.  . V  !•' 
брапие  на  учени,  за  да  са  съсО- 
щшть  слЬдствпего  па  взучеаюп» 
или  откритията  си  по  въпроса  в»- 
учпи,  Л1т'ратурии  и  др.: 
ниигскн  штгргггь.  Н)  Ил"" 
ното  или  народното    ( 
ОъеднпенитЬ    Дър  ' 
рнка,  ко^то  състои  < 

Конгрунаяъ,  лат,    Ьъ 


океанъ  на   заи.;  п^йст^. '^^Я^^^^\\ч^й\V^.^^  глт^ъ  се  съгласш^» 


91 


годатьта    Божпя    съ    волята    на 
чоогЬка. 

Коигскн    плаинни.    Плаиини 
покраАГвш1еЙскизалнвъ(Лфршш). 

Конда  воевода.  ПървнЙ  отъ 
вз1гЬсгнатЬ  българе,  който  пай- 
мвого  е  ааслужилъ  военпо  за  сръб- 
ската ло(Я1да  надъ  турцнгЬ  въ 
1806.  Когато  «ърбетЬ,  на  брой 
окаю  18,000,  бпла  обиколили  Б1и- 
градъ,  К.  в.  далъ  плана  на  Кара- 
Георги  за  прЬзимането  му.  Пла- 
въгь  бнлъ  сърбетЬ  да  нападнхгь 
едновргюсенио  иръзъ  веичкпт!^  ка- 
шга  пр1и.ъ  зори  на  30  иоемнрия 
въ  деня  на  св.  Апдрея,  кигато  тл>- 
ЦйтЬ  празднува.1н  Курбанъ-бай- 
рамъ.  11р'&зъ  нот,ьта  на  нападр- 
Ш16Т0,  самъ  К.  в.,  съ  6-7  другаре, 
шшува  между  двЬ  турски  стра- 
ясарници  [К.  в.  знаялъ  добр^  тур- 
ски, защото  първенъ  бнлъ  бюлюкъ- 
башия  въ  едниъ  кърджалпйски  ог- 
рядъ],  н  уи]ьтва  се  наираво  за 
Савската  градска  кания,  която 
отива  да  отвори  на  еърбетЬ.  На 
пхтн  ги  с1»'Ь[ца  нощната  стразка 
н  ги  пита:  «Кой  иде»?  К.  отго- 
варя по  турски:  *Азъ  съмъ  кар- 
дашъ  съ  МОИЦИТ&  на  Узунь-Бея> 
н  стражата  си  замннува  безъ  да 
подозри  в-Ьщо.  Сл1ьдъ  отдалечението 
Й,  К  повежда  изново  дружината 
СЕ  а  като  се  примъква  пзново 
безъ  шумъ  до  капията,  спуща  се 
са1гь  съ  ятагана  сн  и  поспча  двама 
стразЕари,  ноито  ш  вардили ;  сл-Ьдъ 
това,  сь  една  брадва  (^^)опIПЛП  ка- 
хавеца  на  портата.  Огь  тр^ъка 
1та  егража  (;й  събудила  и 
1Х1а  да  спре  наладателет]^ ; 
въ  тъмнината  стан;Б.1а  страшна 
р1ах1:  К.  бнлъ  ранопъ  на  четвре 
хЬста,  а  чегирма  огь  другаретЬ 
ху  бвди  убити  на  мЬсгото.  11ър-| 
ввтЬ  пушки  като  изгърм1ип,  п^\ 
бет{ц  вопо  вървктп  но  К.  спз^ 
лечъ,  8&21т1лн  н  се  вмъкнхи  » 


крЪпостьта,  а  другп  си  проби; 
пжть  прЬзь  Варошъ-каппя.  СлЬдъ 
кръвопролцт(шъ  бой,  Шлаградъ  пад- 
н&лъ  въ  сръбски  р;Б1;&. 

К.  оздравЪлъ  отъ  ранп'1'Ь  си.  и 
па  другата  година  участвувалъ  въ 
упоритата  битва  при  Ужипа:  сх- 
1цата  година  той  почпнл^Iъ  на  33- 
годншна  възрасть  геройски  въ  боя 
съ  турцитЬ  при  Лозница. 

1\.  е  билъ  съ  дребенъ  растъ.  Той 
е  билъ  родомъ  огь  Воп^апп  от- 
въдь  Струга.  По  сръбски  с  гово- 
рилъ  малко  и  то  съ  българсвя 
говоръ. 

Казватъ,  че  е  погребепъ  въ  Тро- 
помскня  монастнрь.  Колкото  още 
свЬдЪвия  има  за  К.,  иамирагь  се 
въ  кн.  Сщпць  .  , .  отъ  Г.  1Ь  Ру- 
сескн  (Ст.-Загора,  1887). 

Кондакъ,  гр.  Кратка  цер| 
иЬсень  въ  похвала  на  И.  Хр1 
Богородпда,  или  нЬкой 

Коидеисаторъ,  .шт,  (ооби 
амститель).    Въ    физпя. 
за  значително   набнрав* 
чсство. 

Кондегнраяъ  (ооб.  а 
стяпа.цъ).    1)  Чр&зъ 
пль1'ностьта  н. 
ждамъ  въ  пб-миш» 
2)  ирЬобръишгь  В|| 
та  на  натЬгаве 
състояние. 

Конде. 
семейсгвоп 
1830),  ОГЬ! 
е  Лудошттл  Ш 
цаезгь 
на 


-918- 


Матсматпкъ  в  фплософъ,  род.  на 
1743,  отровидъ  се  въ  1794  за  да 
изб^Ьгне  ги.1отината. 

Во11Д(фЪу  «си.  Едииъ  видъ 
орелъ  въ  западната  часть  на  южна 
Америка. 

КондотнерЪу  нтал.  Началнвкъ 
на  наемници  или  авантюристи. 

К4И1Дукт(»ръ,  ЛП7П.  (оть  конду- 
цсрс,  водкк).  Водачь,  иадзиратель 
на  шел113нопА'ге11Ъ  влакъ. 

Конева-иланнна.  Планината 
между  радомирската,  дупнишката 
п  кюстендилската  котловини:  за- 
хваща успоредно  положение  на  Ви- 
тоша, 38  килом.  д.тьга  и  широка 
оть  10  килом.  въ  сгЬверната  си 
часть  до  20  въ  южната  си  часть. 
Ср1ьдиа  височина  около  1,200  ме- 
тра надъ  морско1Ч)  1>авии1ие. 

Коневскн  проходъ.  Проходъ, 
който  съединява  радомирската  ко- 
тловина съ  иостендцлската.  Иро- 
ходъть  се  счита  между  села  Лз- 
воръ  и  Конево.  Д.1ъжииа  20  килом. 

Конек1'нкд'»тъ.  Р!»ка  въ  Съеди- 
нсннгЬ  Д'ьржавп,  извира  въ  висо- 
БИТ&  плата,  конто  хЬлнктъ  Канада 
оть  земята  на  тия  дъ1>жавп,  тече 
между  Вермонъ  и  Ню-Хнмпшайръ, 
въ  Шсачузстсъ  пр-Ьзъ  една  хубава 
и  богата  долина,  послЪ  въ  Конек- 
тякдтъ,  и  прп  Лон[-ь-Айляндъ 
се  влнва  въ  Лонгъ-Айляндски  про- 
товъ  (Атлантически  оксанъ);  600 
кнлом.,  добрк  корабоилават.  само 
по  60  килом. 

Коиектикдтъ.  Бдпа  огъ  Съе- 
днненнг]^  Дър}кави,  има  аа  пр^Ь- 
дктп :  на  сЬв.,  Масачузетсъ;  на  исг, 
Родъ-Айляндъ;  на  югь»  Лонгъ-Ай- 
ляилски  протокъ;  на  зап.,  Ню- 
Поркъ.  Простр.  12,924  чет.  кплом.; 
васел.  750,000  жит.  Плодородна 
земя,  поп  се  оть  р.  Конентпкжтъ, 
впропзвожда  жито;  вжтрЬшностьта 
е  планинска,  иъ  планипскитЬ  връ- 
Хощ  расклоЕеииа  оть  "Х^л^та^й  йда.- 


нпнн»  яе  ех  п6-васо1Ш   оть 
метра.  Кдиматътъ  с  твъ1>д1;  лють 
знмК  Земята  е    богата  са»  олово; 
цпнкъ,  коба.1ТЪ,  м^дц  жел  кш,  мра- 
моръ;  симпурнн   извори    нъ  Ох- 
фи.^дъ  и  Гичфнлдъ.  Населеното 
е  трудолюбиво  и  просвГ.тено.  Па- 
мучната  и   вълнената  цнду(.т|1ВЯ 
е  много  развнта;  има  и  ф11б[)вки 
за  сГ^глз,    за   хартии,    :|а  и* 
|за  машини.  Търговията  стш 
вече  чр1»зъ  Бостонъ  и  Н*>-1 1 
'  ЗаконодателнототЬлозас^!; . 
по  друго  въ  най-важнитЬ  гр,- 
Харт»1)ордъи  Нго-Хейвжнъ.  Г 
дове   еж:    Ню-Лондонъ,  Н|\; 

КорНуоЛЪ,  БрНСЛЪ,  Ми  I  II^у^^, 
БрИДЖНОрТЪ    Н    Др.    К.  0Т.1::1.И1     ■   - 

отличав1иа  по  строго  пу ри  I  .•   ^п  ^ 
нрави  на  жнтелетЬ  сп;  тали.  . '■ 
кога  сл    гч)сподству1«ип    пр-  >    г 
Сини  накони^  които  еж  зап 
вали  да  се  готви  ястие  въ  С^..  .> 
д1;.1я  и  да  се  ходи  другадЪ  оснЬиь 
ВЪ  цръква.  Сега  реиш!  и 
туспазмъемного  омекнли  ь 

1()31  холандщггЬ  основлли  едно 
търговско  заведение  въ  Xд^^^ 
фордъ;  посл^Ь  англпчанстЬ  те  ши 
стаппли  въ  страната  и  об(>азувш 
дв1>  колонни,  съединени  въ  1663 
подъ  едно  п])авит('Лсгво.  К  влюа 
въ  състава  на  СъединснитЬ  Дг^и 
жави  още  оть  1776. 

КонмднИу  лпт.  Въ  бот,  спор» 
произлЪа^а  на  базодна. 

Копвиетръ    гр^    Цнструнеять 
за  пзлгЬрване  коп>сп. 

Конинъ.     Отровно     веи1.е< 
което  се  добива  оть  сопхнт 
Шит. 

Коннсокторъ,  1р.  Шсструм! 
за  ковически  сЬчешш. 

Копнческп.  Който  виа  обрвя 
на  конусъ. 

Конклавъ,  лат.  (оть  кумь.  съ; 


^ШАЛ^ 


тогава  ка}>лнналитЬ).  Събрание  огъ 
кардинала  за  да  взОоре  попа. 
К4»нк*ордлгь,ко111гордпто,.1ат. 

Саошдба,    склн>ч<'иа    М('И(ду     пс- 
падилдътьрговсцъ  цзаемодавцитЬ 
по   която   тЬ   му  отстхшкть 
иъ  срокъ   за   лспла]цане,    или 
му  отстхпвагь  и  часть  огь  длъга. 


торъ,  едннъ  отъ  основателегЬ  иа 
фрапд.  академия  (1603—1675). 
Еоисннгпииически,  лат.  Кръв- 
породотвеиъ  огь  бащина    1:трана. 

Сопяепзиз  Гас11  1е5еш»  лат.  Скло- 
пя ваисто  прави  закона. 

Коппервативеиь,  .тт.   Охра- 
нителепъ,  който  се  стреми  да  под- 


По  общото  правило,  кредитори1'Ь  |  държа  старото,  сир.  реда   па  1гЬ- 
С€  гарантирагь  чр1>зъ  ипотека,  или  !  щата,  що  схщесгвува  вече.  —  Кои- 


порхчителство,  дадени  огь  трети 
лица. 

Сопсогйш  ГС8  рапчъе  сгсзсшН, 

\сопИа  тахтас  {ШпЬипНг^ 
лат.   Съ   съгласието  напр1Ьдватъ 

{ЖВтЬ  работи,  отъ  несъгласието 

събарять  голЪмитЬ. 

Ко11К|№тепъ,  ла/и.   Който  сх- 

'ствува,  даденъ,  опр^Ьд-Ьлопъ;  въ 

Тфотивоположность    иа    абстрик- 

|>.  —  Конкретность.  Веществе- 

пр*дм-Ьтъ,  пю  съществува, 

що,  което  наистина  го  има. 

Копкуреитъ,  лат,  Съревпова- 
съперникъ.  —   Конкуренция. 

.пернвчество  или  надваряпе  ме- 
жду търговци  или  фабриканти, 
ховто  продаватъ  или  произвождать 
схщата  стока.—  Конкурираиъ.  Съ- 
пернпчсствувамъ,  падварялгь  се*. 

]|ишку1)сна  ласа,  лат.  Налич- 
пий  имотъ  иа  несъстоятеленъ  тър- 
гове 1гь. 

Коик^^^ъ,  лат.  Състезание, 
падваряие  чр11зъ  държане  исппть. 
или  чр1>лъ  пр1^(ггави1[о  па  оц'1шиа 
съчинение  и  др.:  гопю&ъ  съмъ  да 
държа  сь  К010то  и  да  бгио  коН' 
м/рсъ;  той  придоби  това  мгьсто 
нра^п*  конкурсг. 

Коиоидъ,  г]}.  Геометрическо  гЬ- 
до,  което  прилича  па  конусъ. 

Коносдлептъ,  «7'"-  УдостовЬ- 
рвтслно  отъ  капптаппна  на  ко- 
рвбъ,  че  е  натоварилъ  една  стока, 
жоято  ще  пр11дад»:*  въ  едно  пазна- 
чеио  гЬсго. 

Вопрадъ.  Фралцузскн  лптера- 


серватизиъ.  Охранителность,  духъ 
илп  стремление  къмъ  стЬсннте,1ио 
законодателство;  политическа  си- 
стема, която  иска  поддържането 
на  сжществушщитЬ  учреждения, 
или  допуща  взи1шсн}ш  въ  т^\ъ 
само  постепенно.  —  Консерватори- 
Политици,  които  сл^Ьдватъ  начала 
на  копсорватпзмъ. 

Консерпнтори  въ  България. 
Копсервативната  партия  у  пасъ  се 
образува  оп^е  въ  първото  велико 
народно  събрание.  Въ  това  събра- 
Лие  депутатитЬ  се  разд'к1ихя  на 
консерттори  и  .шбера.ш.  Консер- 
ваторпт1^  на  чело  иа  които  се 
явихж  Греповъ,  Начевичъ  и  Стои- 
ловъ,  залЬгахх  да  прокаратъ  въ 
конститу1Ц1ята,  по  която  щЬше  да 
се  управлява  новосъздаденото  кня- 
жество България,  п6-ограиичвпи 
начала,  като  6Ъх2&  тб^^дени,  че  не 
можеше  да  се  чака  единъ  яародъ, 
който  ивлпза  отъ  500-годишно 
робство,  да  упражнява  кравата  иа 
единъ  отъ  векове  свободеиъ  иа- 
родъ.  Възгледите  па  протквш!- 
цигЬ  ямъ,  либералитЬ,  (гЬхж  тпо- 
речн  протнвоположии.  ЛМерал!^ 
съ  Цанкова,  Каравелова, 
кова  и  Стамболова  ва  1ехч 
една  съвсЬнъ  либерала 
туция,  главпо  по 
едно,  защото  г&  -— ^*^-  «е  то- 
гава б'кн1е 
мие    да  се 

правата  ма  вшуоа^  1|р;х%' 
ОЬиж 


—  920  — 


тическп  пародъ  като  пагаия  ще 
моасе  лесно  да  наввкпе  да  упраж- 
нява политнчрскнтЬ  си  права, 

ВодителетЬ  на  консервативната 
партпя,  като  вид1>ха,  че  конститу- 
цяя1'а  се  изработи  не  възъ  осно- 
вата, която  тЬ  считахж  като  най- 
сгодна  за  народа  нп,  осгпшпхж  сгь- 
брапието,  като  протести рахж  глаи- 
но  противъ  три  точки :  члеиоветЬ 
за  печата,  съдрушествата  и  едно- 
вамарното  народно  пр'Ьдставнтел- 
ство.  Нъ  пр-Ь.гп  да  бл-^де  подпи- 
сана конституцията,  консе1}ватив- 
нигЬ  водителе,  като  видЬхж,  че  съ 
тЬхното  оггеглюване  събранието 
не  прЬстанх  да  работа  по  пжтя, 
който  то  мислеше  за  ц1иеиеходенъ, 
върна хж  се  въ  събранието,  и  под- 
посахж  и  тЬ  конституцията. 

Около  това  врЬме  въ  София  се 
основа  оть  г-на  Начевича  в-Ьст. 
Витоша,  който  се  яви  като  ор- 
ганъ  на  кож^ерпативпата  партия. 
Князь  Александрь  възложи  на 
тая  партия  да  състави  първото 
българско  министерство  (октомвр. 
1879).  ЛибералитЬ  почпкхж  сплна 
борба  среща  копсерваторпгЬ  и 
пр*Ьзъ  марта  на  другата  година 
дойдохж  гЬ  яа  властьта:  Д.  Цан- 
ковъ  станж  мииистръ-прЬдсЬда- 
тель  и  минпстръ  на  вжтр-ЬшнигЬ 
дЬла,  II.  Карапсловъ  доби  порт- 
фейла на  •|>ииаис.нгЬ;  по-сетн1^ 
мппистръ-  црЬдсЬда  гелството  пое 
Каравеловъ.  За  развитието  на  съ- 
битията атЬдь  това  внж.  Караве- 
Ансти  н  Каравеловъ  П. 

По  преврата  огь  27  апр.  1881, 
на  който  бащинството  СО  приписва 
на  копсерваторпт1ц  тия  посл^- 
ии11|  се  явихж  на  князъ  Алек- 
сандрова страна.  Сл^Ьдъ  тоя  пр-Ь- 
вратъ  управлението  се  повЪри 
тЬмъ  п  гЛ  нахгЬрихх  за  добрЬда 
доведжгь  двама  ^^^слмд  \:^\^^:\;'^\ъ 
за  министри    (Сойслствдь  ^а.  ^^л- 


барса),    1-вий   мппистръ    па 
трЬигпнгЬ  д1иа,  2-рий  виеиенъ 
нистръ.    КонсерваторпгЬ    с^ 
държахж  въ  органа  си  Бь.иа} 
гласъ,  за»'Ьстнекь  ни  Вшп<пш 
либералитЬ   ги   борехж    съ 
Незавнснмость^     пр1>нсо^1ГЬ     1Г> 
Пловдпвъ,  дЬто  б^хж  се  оттсгл! 
Каравеловъ  и    С.1авейковъ,    в 
Свп*тлина  въ  София.  Самъ  ЦаЯ- 
ковъ,  водительть  на  либе] 
партия,    биде    интериирапъ 
Врат1щ  п  ма|1анаго1Гь  к 
неоснователно    за    умо ; ;  и 

Нъ  руосиггЬ  генерали  не  л 
волихж    нито    събратвята    си 
министерството,  ннто  княза,  оа  I 
народното   настроение    продт 
ваше  да  става  все  п6-сил)1о  щ 
тивъ    пълномопк-пското    упра! 
ние,  та  киязъ  Алекслндръ  въза 
нови  конст1Ггупдята  въ  1883, 
въ  сжпюто  вр^ме  повика  Цаят 
отъ  Вратца  и  поа1>ри  нему  влао 
ОтпослЪ  се    разбра,    че    Цанко! 
б-Ьше  се  съгласилъ    да  се  нат 
вгатъ  л±кои    иам1шеили  въ  кс 
сервативенъ   смисъль  въ  ков( 
туцията;  нъ  новигЬ  пр11Т(гт«| 
скп  избори,    коптс  ■:  Ц|| 

ковъ,  дадохя  власт  1.1         ^  и^до! 
който  б^ше  се  обявилъ  въ  ш 
на  търновската  конствттция 
пок.у>тн?^та. 

11о  вр1^ме  на  двата  провра] 
по  съедипенпето  п  агкгъ  \^%ь^ 
густъ,  коисерваторпт11  остаетхж 
яа  сгг1)ана  парти;*анскитЬ  си  въз* 
гледн  по  вжт]>^шиит1>  работя  ■ 
дадохж  поадържката  сп  па  тол- 
вашнигЬ  правителства,  Каравгло- 
вото  по  съедпиепаето,  и  Радося- 
вовото  н  послЪ  Стамбатовото  (ак1Ъ 
9-в  августь.  11]гЬзъ  поолКол^ 
години  отъ  Стамбаюмт»  уорш- 
аюпио,  коисерватпвнитк  водстек^ 
чС^гк  се  разд1ииди :    Напевт  п 


"1 


—  921  — 


тнвть  заедпо  съ  Стамболова,  а 
Стоиловъ  б^ше  се  оттеглил'!.;  огь 
тогава  поса^иий  остаиж,  па  и 
сега  е«  самъ  водвтель  на  Еовсер- 
ватнвната  иа]>тая. 

Сл^дъ  Стамбаювата  01тавка  (18 
май.  1894),  князъ  Фе1)ДП11андъ  по- 
гЬрн  управлението  на  д-ръ  Стои- 
лова, който  разд-Ьлп  властьта  съ 
съедиииститЬ  (виж.  гдя  дума).  Кон- 
серваторите п  съ(  дииисгитЬ  оСра- 
зувахж  тогава  така  нарочената 
наргиШа  партия  пдн  народнлци. 
НаЙ-важнвтЬ  събитни,  конто  ст^- 
ижхАч.  прКзъ  това  управление, 
б^Ьхх  въ:^(ггановението  на  русеко- 
българскитЬ  сношения,  прЬкжс- 
ижти  сл*дъ  9-и  августъ  (виж. 
/шулбарсь)  ц  прннасането  бълга]»- 
скитй  емигранти,  които  б1^хх  зели 
участие  въ  князъ  Ллександровото 
детрониране,  въ  редовегк  на  бъл- 
гарската войска,  съ  чпиоветЬ  н 
правата,  копто  бйхх  добили  въ 
тЬхвото  отсжтствие  другарегЬ  имъ 
въ  България. 

Съ  оставката  па  д-ръ  Стоило- 
вйя  кабцнеть  (18  ин.,  1899)  по- 
вечето връски,  които  съединявах» 
Еинсерватнвната  и  съедилистич. 
партии  се  скжсахж,  та  народната 
партия  ир15стакж  да  сжтествува 
като  татгьва.  Отъ  тогава  консер- 
ваторнтЬ  се  намиратъ  подъ  води- 
тслството  па  стария  си  водитель, 
д-ръ  Стоилова,  а  съединиститЬ  се 
раз;^|1лпхж  на  двЬ  групи,  една 
подъ  К.  Всличковото,  Д[»уга  подь  М. 
Маджа1ювото  водителство.  Иосл^д- 
пата  група  се  вижда  да  прпнма 
аа  водите.1Ь  пак^ь   д-ръ  Стоилова. 

Консерватория,  лат.  Висше 
училище  на  музиката,  поиЬЙдЪ  и 
ва  друго  изяицю  нскусство. 

1Сопсерваторъ.  Виж.  Консер- 
еатиагнь. 

Коисервираяъ,  лат.  Пазш 
пЬщо  по  особепъ  илчнлъ  огь  раз- 


вала: консервирана  риба,  мг/^б. — 
Консервъ.  Храиптелпа  потрЬба  (ри- 
ба, ОВ01ЦИЯ  и  В1;Ько  друго  съ-Ьсшо 
веп1ество)  упазено  отъ  развма  в'Ь 
кутии,  херметически  затвореии. 

Консплиуиъ,  лат,  (соб.  зн. 
съвгьшь).  СъвЬтанпе  на  л^каре  за 
давлне  помощь  на  болснъ. 

Консисторня,  лат.  Събрание 
отъ  кардинали,  свикано  отъ  па- 
пата за  важно  д^Ьло. 

1Сонсо.1Нде,  консолндъ,  лат. 
(огь  консолидарс^  уякчавамъ).  06- 
н[естве!гь  фондъ,  на  който  лих- 
вата се  има  за  оздравена:  шу/»- 
(■к%4 т и,  конгол и<)г1иа ,  —  К ОНСО лиди- 
раиъ.  Уякчавамъ. 

Еонсолъ^,';^^.  Полукржгла  стЬн- 
иа  маса. 

1{онсояаторъ,  лот,  Потр-Ьби- 
тель.  —  Консомация.  ПотрЬбоине. 
Виж,  Консомпрчмь. 

Консояе,  фр.  Силна  чо|зба  отъ 
месо  или  дивечъ. 

1С<>П€0Яираяъ,  лат,  11ошр1ь- 
Сшвамъ^  унип^жапамъ  чрЪзъ  уио- 
трЬбепио  изработена  стока  вля 
земнн  произведения. 

КонспевтЪу  лат.  Означение 
или  расиисъ  на  тшчкитЬ  пр1\д- 
мЬти,  които  се  разглеждагъ  въ 
едно  сьчинопие;  оглавлеппс. 

Коиспири]>яяъ,  лат.  Съза- 
клетничествувамъ,  алпзамъ  въ  съ- 
заклетие  плп  заговоръ.  Оттука  кон- 
спираторъ,  съзаклетпвк^;  консли- 
раи,ия,  стлаклетпе,  заговоръ. 

Коистннсъ.  Римски  импера- 
торъ,  'Л-\\  снпъ  на  Константнна 
Велики.  Сл^Ьдъ  бапшиата  си  смърть 
насд-Ьдилъ  прЬсгола  въ  Заиадпо- 
ринската  империя.  Билъ  ревно- 
стевъ  поборнйкъ  на  правосла- 
вието. Като  браиилъ  св.  Лтанасия, 
александрийски  патрнархъ,  огь  го- 
непията  на  арианетЬ,  тоЙ  се  спрЪч- 
калъ  съ  брата  сн  Констаищш^  Вд1- 
иерагора  иа  "й.^гт\>ч\!ю-^\\^с«лта.  "чйл.- 


022  — 


перий.  който  покровител ствувалъ 
арнаиство1о,  п  дори  щЪлъ  и  да 
отвори  война,  въ  пеиадЬПната 
смгьрть  ОП,  ржката  нл  похитптели 
ва  ирЬстола  Магнепция  п»ве  оста- 
вила да  си  псаълнп  намЬрепиото. 
Той  царувалъ  13  години.  Св.  Ата- 
иаспй  го  нарича  м;кчепшп1. 

Копстансъ.  Псточенъ  пмпера- 
торъ,  Хораклневъ  спнъ,  род.  пъ 
030,  въцарвлъ  со  иа  12-1ч>дн1пна 
възрасть,  сл11дъ  иратковр^Ьмеиното 
иохищенве  на  щгЬстола  отъ  вуйка 
му  Хераклеона.  ПрЬзъ  неговото 
царуване  араб(^'гЬ  довърп1или  за- 
воеванието па  Егинетъ,  Триполи, 
Снрпя,  завладЬлп  Родосъ,  па  за- 
плашвали дори  и  Царпградъ.Върлъ 
защитнпЕЪ  на  монотеизма,  той 
гоиилъ  православнитЬ,  а*1Точплъ 
папи  Мартина  I  п*!.  Херсоиъ,  и 
дори  и  погубилъ  брата  си  Теодосия, 
който  в'Ьр<штпо  пе  сподктя.гь  не- 
говигЬ  вЪрваипя.  Той  папуспжлъ 
Цариградъ,  коЙто  мразилъ.  псналъ 
да  се  установи  въ  Рп.\гъ;  въ  603, 
ограбилъ  Римъ  и  цръкватЬ  му:  по- 
ел!*, като  наближавали  ломбардци- 
тЬ,  отишедъ  въ  Спракуза  да  живЬе 
въ  развратъ  а  прЬстлшпипество; 
тамъ  билъ  гбитъ  въ  одиа  баня, 
въ  668. 

Коистантина.  Гл.  градъ  на 
едноименна  оОласть  въ  француз- 
ската  колония  Аджиръ;  46,581 
л;нт.  Жел1кН!ИШ1.  ФрапцузетЬ  за- 
владЬлн  тоя  градъ  въ  1Н37.  Въ 
старо  врЬме  К.  е  била  едянъ  отъ 
най-важинтЬ  градове  на  Нумпдпя, 
яарнчанъ  Кщтт  отъ  картагена- 
нотЬ,  Цирта  отъ  рпмлйнегЬ.  Той 
билъ  съсппанъ  в'Ь  войната  на  Мак- 
сенцин  сргшаКонстантина  Велики, 
окаю  311,  нъ  скоро  билъ  съгра- 
дснъ  изново  отъ  Коистантина,  отъ 
когото  и  добплъ  сегашното  си  име. 

Копстантииоиь*  Хр,  П.).  бъл- 
гарски киш1;ов1ШКЬ,  иа  Чйл-^^  ^^1&: 


жовна  дЬятелность  се  дтьххтъ  о!. 
кои  матерцалд  по  новата  щттори 
па  РодопитЬ.  К.  е  род.  въ  1^^^'*     • 
родопското  с.  ТТетково,   Лл.. 
бийска    каза.    Учил  ь    се    е  въ  с. 
Горпо-Рпйково  въ  скщата    каза. 
Въ  младитЬ  сп  години  е  билъ  уи- 
тель  въ  родн«гго  си  село,  а  слЬдь 
освобождението  —  пакъ    учатель 
(една  година)  т>  с.  Л-Ьсково  (К*»- 
пушка  околия).    СлЬдь  това  К._е 
(мужнлъ  1ШТ0  телеграфпстъ. 
въ  статистическото  бюро  ц  въ 
нистерството  па  обиуатЬ  сграда 
1885.  Огь  1380  до   1885  <•  рдбо^ 
тилъ  въ  всичкпгЬ  народни  събра- 
ния (командироваш.).    Огь  нача- 
лото на  18й5  и  до  се1'а  служи  въ 
народното     събрание,    като    оп 
1804  му  е  повЬрена  д ■ 
пачалпнкп»  на    стеног('.. 
бюро.    К-вн^^з    книжовни  тг 
издадени  вгь   особена    ким 
сл'&днит1^:  Спомени  за  < ; 
яро,*  /ьт  ь    ( Пл  овд  и  въ.    1 
пощтипиь    села  нь   1' 
планини  (София,  кн.  I  I 
1887);  Петко  ьосвода,  '^. 
на  родопскитп  бълтре  (Цл^ 
1888);  Маронсната  бк 
187^  (Варна,  1889);    -I. 
иа  пзунианс  родопското    ииргь 
(София,    1880) ;    Бабешкшть 
либи  въ  Родопскнтп*  планини  ( 
фия,    1894) ;    П^тсводптелъ 
монастиря  Бтьла-чсркона  ( 
1804);     Чепино    вь     }Мкта( 
пмшкни  (София.  1898);  //л) 
дштль  за  Чашнскгппл  бани  [С(^ 
фия.    1898):    Пжте^одите.- 
Велико- Търнот  (Търнпво, 
1'Н    сАОв)ьнсни    сч'  Л 

конгрссь  аъ  Праш  ( 
ДокА<гдъ  за  състоянието  на 
но1р,  дпмла  &ь  Еьли»рил  вь  2 
1892  (София,  1802).  Н-  ^ 
торъ  на  2*А\ког1' 


—  923  — 


ч.  I,  18Й7,  ч.  Ц  1892).  НЬкон  отъ 
^{г^покпзаппгЬ  К.-ви  трудове  еж 
обнародвани  пб-налрЬдъ  въ  Ш1- 
ннстерская  Сборнпкь  за  народна 
Тмотвореиня.  Освг&нь  това  Н.  е 
би.ть  доппсиикъ  огь  Народното 
Събрание    на    вкт.    Зормш^*^    в 

Константи иъ.  Бъзгареси  епн- 
СБОпъ,  КОЙТО  хнв-кгь  въ  началото 
на  Х-и  в1*кь,  заб1'>тЬжнтедрпъ  но 
това,  че  по  дарь  Симеонова  запо- 
вг1аь  пр1шелъ  въ  909  отъ  гръцки 
на  български  четнретЬ  слова  на 
ев.  Атанасвя,  александрийска  ар- 
хведаскошн  насочена  сретд  арв- 
меката  ересь. 

КопгтинтннополгБН  вгелен- 
СБП  събори,  ОГЬ  Константино- 
полъ,  старо  ние  на  Царип)адъ. 
Виж.  Никонскнй  нсглгнски  сьборъ. 

Копстантн  нъ  Велики  (Кан  Фла- 
нии  Валергш^.  Римекн  имасраторъ, 
който  прЪнеслъ  седалището  на  нм- 
пернята  въ  Цариградъ,  помош&лъ 
за  установе1шето  на  хрпсгянството 
въ  римскня  св%гь.  на  п  самъ  се 
покръстнлъ.  К.  бнлъ  род1?иъ  пъ 
272  яли  274  въ  Нвтъ,  въ  Мнзви. 
Той  бплъ  най-гол±мвй  синъ  на 
Констаптшя  Хлора,  и  пръвъ  ижть 
се  отличилъ  съ  военнитЬ  си 
способности  в"ь  времето  на  Дно- 
клетнана^  въ  прочутия  египетски 
походъ  на  тоя  монаргь  (296);  п6- 
сепгЬ  той  служнлъ  подъ  Галерпе- 
вото  началство  въ  персидската 
война.  Въ  306.  сл1>дъ  бащината 
и^  смъ1пъ,  народътъ  н  легпоиптЬ 
го  провъзгласили  императоръ.  К. 
воювалъ  среща  франкитб,  разбилъ 
гв,  заробвлъ  главатарет{1  имъ  Ас- 
карпха  н  Рагайзеса,  и  направилъ 
кр^пость  на  Рейнъ  за  отбраната 
ва  Гвдвя.  Въ  това  вр^ме  рим- 
ската нмперкн  имала  не  пб-малко 
отъ  шесть  императора,  —  Галерии, 
Лиднннй  н  Макснминъ  въ  Истокъ, 


и  Макспмиатгь,  спнъму  Максгппнй» 
и  К.  нь  Западъ.  ВьМ!^  К.  иоб-Ь- 
дплъ  Максениияи:1ав.1атклъРимъ: 
там^ь  назначилъ  Лициния  :»  це- 
сарь  и  сънравитель.  Споредъ  едно 
пр1ианпе,  въ  вр-Ьме  на  борбата 
си  съ  Максендпя  К.  вид^гь  на 
иебото  единъ  свЬтлъ  кръсть  сь 
нодписъ  /м  кое  з^упо  гшсех  (ще 
иобЪднпгь  съ  тоя  знавъ),  и  това 
го  утвърдило  нъ  палнтпката  му 
да  покровителствува  христянство- 
та  ИослЬ  войшалъ  съ  франЕит& 
п  сь  Максимпна.  Лпдпеий.  като 
завнд1]ЛЪ  на  К.,  дпгн&лъ  о])&<кне 
среща  него,  1гь  въ  едно  сражение 
при  Одринъ  (324)  билъ  разбитъ 
и  б1га.1ъ  въ  Азпя;  тамъ  нзново 
разбнть,  пр1цадъ  се  и  билъ  тмър- 
твенъ  въ  Солунъ  въ  326.  Га- 
лерии и  Максимшгь  умрк1и  още 
нсннапр-Ьдъ,  и  К.  еьсдипилъ  подъ 
властьгд  си  1с1злата  Римска  нм  по- 
рни. Въ  Византия,  конто  на]1еклъ 
но  името  си  Константчнополъ^  К. 
пр1^песаъ  резиденцията  си  въ  330 
в  тогава  направнлъ  хрис-тянсгвото 
държавно  в^роиснов^дане ;  самъ 
К.  приелъ  хрпсгянството  ва'иа- 
родно  пр^п  смъртьта  си  в  умр. 
на  22  май  въ  337  въ  Никомидня, 
д-Ьто  с^  разбол-Ьлъ  въ  едннъ  по- 
ход*ь  среша  персянетЬ.  Въ  ^'-и 
вгЬкъ  11^)ъквата  причнсшла  шгао- 
ратора  К.  въ  лика  на  светцотЬ, 
и  го  нарекла  рпзноапостолеш.  за 
апостолската  му  ревность  въ  рао- 
пространението  па  христянската 
нЬра;  памегьта  му  се  празднтва 
на  21  май,  заедно  съ  паметьта  на 
майка  му  Ктена. 

Бонставтнпъ  П  (Кшвдмй^ 
Фафпш-Ю.шн),  Вт<-фий  Консган- 
тпновъ  синъ,  род.  въ  316,  въдЬ- 
лението  ва  империята  добнлъ  За- 
паднитЬ  области  (337),  нападнкдъ 
въ  Италия  брата  св  Кокссг»«га.^ 
би.ть  поб^енъ  й  '5<>теVъ  <^^^* 


—  024- 


КОПСГЛПТИПЪ  Ш  (Флавии- 
Хгрпа.шй),  род.  въ  *512,  нипера- 
щуь  а1Ьд'Ь  Хер<1клневата  смърть, 
съ  брата  си  Хераклиона,  Оалъ 
отровепъ  сл-Ьдъ три  мЬсеца,  въ  64 1 . 

Еопстантпнъ  IV  (Флаоий), 
нарпченъ  Иоюнатъ  ели  Брадат^ 
шШ-голЬмиЙ  сниь  на  Константа  П, 
царуиаль  огь  668  до  685,  отмъ- 
стълъ  ба1ЦШ1ата  си  смърть;  въ 
неговото  царуване  арабстЬ,  яодъ 
начал.  на  Акба,  опустогаилп  Аф- 
рика, послЬ  обсадплп  Царпградъ, 
отъ  672  до  679,  нъ  безъ  сполука, 
защото  халафъ  Моавна  бллъ  прн- 
цудепъ  да  пл1;ас  въ  пркговорп ; 
гь  а*ой  оставиль  българетЬ  да  со 
устаиовкьч-ь  на  югь  гпъ  Дунавъ. 
Шестпй  царигра.';сип  съборъ,  въ 
680,  осждилъ  монотолатигк  Той 
ра:и1иилъ  имперппта  на29  области. 

1С011ета11ТН11Ъ    V    К0111Ю11ИМЪ 

(Мръсепъ).  защото  омръснлъ  ку- 
педя  въ  врЬмо  на  кръщението  си, 
сиггь  на  Лъва  Ш,  амп»'раторъ  огь 
741  до  775,  балъ  буенъ  нконо- 
борецъ,  изгубнлъ  Равенскни  ек- 
зархагь,  който  му  отислп  ломбард- 
цит!!  (751),  прЪзъ  1сЬлото  си  ца- 
руване воювалъ  съ  п|)абегЬ  и  бьл- 
гаретЬ.  Съединилъ  гръцкпт1.  обла- 
сти въ  Италия  цодъ  уп|)аил1»т1ето 
на  СПЦП.1ПЙСКНЯ  иатрнцвй;  бп.ть 
ТвърхЬ  дЬятелеиъ,  нъ  се  лрЬда- 
валь  иа  разиратъ. 

Константниъ  У1  (Флавий), 
Сииъ  на  Лъва  IV  п  на  Ирина, 
нмперпторъ  отъ  780  до  707,  упра- 
влявала го  майка  му,  пстръгнжлъ 
й  а1астьта  огь  791)  до  702,  при- 
мпрнлъ  се  съ  ненк,  би-тъ  раабитъ 
оть  бъдгаретЬ,  постЬ  свалеиь  отъ 
прЪетола  отъ  майка  си,  която  аа- 
дов^Ьдала  да  му  извадцЕТЪ  очпг^; 
той  умрЬдъ  вЬроятно  скоро  по- 
днрь  това,  ц  билъ  послГ.дииЛ  им- 
ператоръ  отъ  Исав^^ийската  дн- 
дастия. 


Копстаптииъ   ^'11    Бапм 

родин  (роД1М1Ъсгъ багреница). 
на  Лъпа  \*1,  въцирплъ  се  въ 
царувалъ,  нъ  ипкош  не  упра1 
валъ;  вуПка  му  Ллевсанаръ,  майкя 
му  Зое,  поел*  Романъ  Лекапян^ 
искусенъ  генералъ,  наЙ-сетиЬ  Ж1'Ш1 
му  ['^оиа  унражпяиалн  властьга 
въра;$нн  качества.  Рнсуватель.  ва- 
атель,  архвтектъ,  жавипнеецъ,  тиД 
се  заннмавалъ  само  съ  пауквтЬ  а 
искусствата.  Оставилъ  е  и^пхш 
съчинения. 

Кош*тантипъ   VIII,    Сюп  »я 
Романа  Лекапина.  царувалъ 
1.п>  баща  си  отъ  928,  дк1и.: 
стола,  а11иъ  бащиното  си  г. 
въ  945,   съ  брата    си  Ст»-; 
Констаитина  VII,    коЙто  ш 
чилъ  въ  045;  билъ  убип.  въ  94», 
като  поиска1Ъ  да  са  придобие  сао- 
бодата. 

Копстантпнъ  IX,  Спт      " 
мана  П,    имиераторъ    отъ  : 
1028,  оставилъ  да    царува 
си  ц  д]»угаря  си  Висилая  И . 
поса*дт]Й    нмнераторъ  оп»  *   :■ 
донската  дппастпя. 

Констаитипь    X    Мопо1|лхг 
(конто  се  Сте  самъ)^    Силт 
дигнжтъ  на  прЬстода  въ  1о  •_ 
императрица  ^^ое,  за  които  се  ох»- 

нплъ,  когато  била  па  <:>*-      

възрпсть.   Той    въстър. 
надъ    Маницея,    Т' 
побуненп;   прнсъсл, 
и  Армения  на  имн^*рвята,  - 
пжлъ  руситЬ  отъ  Дарп^)ал 
оставилъ   цечснЪпггЬ   да 
шлпъ  ду  навеки  гЬ  ибластп, 
маидциП!    да    завоеватткп. 
Италия.  СелджукскитЬ 
ИЯ.1И  да  вападатъ  а.'чи) 
ласти,  п  К„   съ  непох 
разноски,  нама  • 
норийга.    Въ    1 
стаплио  окончателното 
\>5Д5ь  ^\  Источната   и   .^и^и....-.- 


—  925  — 


цръквн,    1гь    1054.    ТиЙ    ум1г1иъ 
икц.10  това  врЬмс. 

Копстантпиъ    XI    Дукясъ. 
Виж.  Дукпсь, 

Копстантнпъ  XII  Дукагг. 
Трети  саиъ  на  Констаптипа  XI, 
паруиалъ  6  мйсеца  съ  лвамата  си 
братя  Мпхапла  п  Лндронпка  (1007), 
подь  [иччмгготвото  иа  майка  сп 
Евдоксня;  посл-Ь  Романь  Дногенъ 
ааграбплъ  престола  до  1071 ;  Кон- 
стаигппъ  XII  Оилъ  затворенъ  к\» 
едпиъ  монасторь,  вь  1078,  оть 
Нцкифора  Ботонпата.  Крайтъ  му 
е  яоизвгЬстоиъ. 

1Со11Ста11ти1ГЬ  ХХП^  род.  въ 
1394,  3-н  сипъ  на  Маиуяла  II 
Балеологп,  насл14дилъ  брата  си, 
Ивана  VII,  вь  1448;  плащалъ 
дань  «а  Лурада  II,  иъ  новий  сул- 
тааъ,  Мохамедъ  II,  обсадплъ  Ца- 
риградъ  съ  доста  голЬми  спли; 
^1а.тьтъ  изоставеиь  огь  христяп- 
ская  св11гъ,  палижлъ  вт.  рл-.цЬгЬ 
на  обоадапмегЬ  {17-н  май  145)3). 
в  пмиераторъть  бплъ  памЬренъ 
убигь  отъ  непозната  ржка. 

Копстапцпй.  Тррти  сппъ  на 
рнмскпн  нмпсраторъ  Кипсгган- 
тпиа  Вслпкн.  Сл1и1«  ир11П)Н011П  1гь 
Памоиая  сь  двамата  си  братя  ла 
раздЬлата  на  властьта  атйдъ  ба- 
щината му  смърть,  той  зав-лад^лъ 
1Г1)Лата  нмпернп.  Кръстенъ  отъ 
а|)иан('ки  пшскопъ  д  жененъ  за 
арнакка,  той  билъ  пзмамснъ  отъ 
жена  сп,  евнуснгЬ  и  арпанското 
духов<'нство,  че  арпанската  в11ра 
е  православната,  та  се  съгласплъ 
дори  н  да  гиип  исгивио-правосла- 
вното  духовенства.  За'1чша.  той 
врМнпсалъ  ла  всички  православни 
да  се  съобразя  ватъ  въ  единоми- 
слие съ  арианег!!.  ЕписконптЪ, 
които  се  вьспрогивили  на  това ' 
прЬдпнсанш',  били  низвержепн  и ' 
заточени.  Паството,  което  занш- 
щавадо  такъви  епископи,  се  на-; 


Ш13вало  бе:шоп1адно.  Въ  онова 
вр[>ме  пост1»адали  поборнпнитк  на 
православието  Атанаснй  Алексан- 
дрнйски,  Иларий  Ппктавпйскн  и 
много  други  отаи  и  церковни  пи- 
сателе;  м^^жду  това  а1)пане  захва- 
нжлп  най-високнгЬ  м-Ьста  въ  цер- 
ковната  перархпя  и  въ  държавата, 
завляд1»ли  всичкпгЬ  пръкни  и  ра- 
снорещали  се  съ  имота  на  всички 
иснратенийа  православието  въ  за- 
точение. Въ  такъво  бЬдствепо  съ- 
стояние СО  нампрала  Цръквата 
прЬзъ  ц-Ьлото  К.-во  царуване,  до 
смъртьта  му.  Той  умр1иъ  огь  огне- 
ницанрп  планина  Тавр-ь,  въАзня, 
на  44-годинша  въарасть,  въ  24-та 
година  огь  царуването  си.  Кога 
умиралъ,  казва  ГригориЙ  Низиан- 
зень,  К.  се  рас1санлъ  за  Д'Ьто  се 
съгласилъ  сг\1  арпанетЬ,  та  гонилъ 
иравославннгЬ    (Огси,    XXI   йс 

КоигтанциА  Хло|)'|,.   Римски 

имиераторъ  огь  305  до  306,  баиш 
на  Константвна  Велпки.  К.  X., 
синъ  на  знатенъ  римлянннъ  огь 
горна  Мпзия,  билъ  първенъ  рим- 
ски пълководсчгь,  който  воювалъ 
щастливо  съ  галитЬ,  батаииг11, 
а.1еманетЬ  и  британ11,нтЬ.  Вь1и1- 
рилъ  се  заедно  сь  Галерия,  и 
доб1иъ  западпи-Н".  области.  Разбо- 
л1>лъ  се  и  умр.  въ  одинъ  иоходъ 
среща  каледонци'111.  К.  X.  занр1>- 
тнлъ  да  се  гонштъ  христян^^-Ъ, 
нъ  на  ония  хрпстяно,  които  за- 
нимавали правителствеии  д.л.ж- 
ностп,  запов^далъ  да  си  дадлтъ 
оставката  илн  да  се  върикгь  въ 
езичеството. 

Констанцекн  гъГюръ.  Рпмо- 
католически  съборъ.  свнкаиъ  огь 
Герман,  пмператоръ  Сигизмунда  и 
отъ  папа  Иоана  XXIII  въ  Кон- 
станцъ  {1414—1417);  ималъ  за 
цЬль:  1)  Унищожението    на    рас- 


—  926  — 


ствувапе  па  3  пагга,  2)  Преобра- 
зуването на  цръквата,  3)  Осжада- 
нето  па  Хуса.  На  събора  црпсхт- 
ствутшлп  пмператорътъ,  иапа  Но- 
а1гь  ХХИ1,  26  киязове,  140  гра- 
фове, 20  кардинали,  7  патриарси, 
91  епископи,  96  прелати  и  док- 
тори па  богословието,  и  до  4,000 
свсни^пиди.  Тримата  (гьперппцп- 
пагтп,  Иоанъ  XXIII»  ГригориЙ  XII 
п  Бенгдпкть  XIII  били  отстранеип, 
и  Мартипъ  V  пзбранъ  за  папа. 
Хусъ  и  прпятельтъ  му,  Перонпмъ 
Пражскп,  бп.ш  осжденн  и  взго- 
р-Ьли.  За  пр1>образовапието  на  црък- 
вата се  сниЕЗЛЪ  пб-сспгЬ  Базел- 
скпЙ  съборь, 

Ко11гтип11,ско  е;1еро,  намира  се 
на  сЬисрниа  с1С1оиь  н.ч  Швейдар- 
скитЬ  Алпи,  я  се  образува  оть 
р.  РеЙнъ,  която  тече  ирЬзъ  него. 
То  се  намира  па  прМ1иа  на  петь 
държави :  Бадепъ,  Виртомбергь, 
Бавария,  Австрия  и  Ши1*Й1(ария. 
Н:^й-голЬмата  му  ллъжииа  е  около 
70  Енлом.  и  нйй-гол^мата  му  ши- 
рочина—  около  15  килом.  и  дъл- 
бочина —  290  метра. 

Копстинцъ  или  Костницъ»  У- 
крЬпенъ  градъ  въ  Велико  Дук- 
ство  Бадетгь,  на  южното  крайбр-Ь- 
жие  на  Констанцско  еаеро;  14,593 
жит.  Съборна  пръква,  хубавъ  па- 
метиикъ  на  (гга[)пнната  архитек- 
тура. Въ  тоя  градъ  бнлъ  свиканъ 
вь  1414  прочутъ  съборъ.  Виж. 
Конпианнски  съборъ, 

Копстатпрамъ,  фр.  Отб1н1'1Ьж- 
вамъ  иогииностьта  на  онова,  кое- 
то е;  казвамъ  :м  едно  нзв-ьршено 
дМствие,  че  о  извършено:  реап- 
зорътъ  с  конгтатира.п  аъ  тона 
учреждение  едно  злоупотри,6сние 
на  000  м-ьа;  —  ние  просто  конг- 
статпраме  фактишгь. 

Копстипццпя,  шш.  Заиекъ.— 
Констипиранг.  '.^а\1ечй\1ъ. 


Коистнтунраяъ,    .гат.    У1 

ждаваиъ.  образувамъ,   съставна: 
бюрото  <г  констишуи^ьа, 

КопстигуциоИ1и1е]|'Ьу  лат,  0- 
снованъ  на  свойствата  иа  тКкуЮг 
или  който  зависи  отъ  гЬхъ-  л*--*- 
стнтуцнонална  болесть. 

Копетнтуциопалиаяъ,  мш,  1} 
Правление,  огмоваио  на  консп* 
туционаи  начала.  2)  II  рпвъраиу 
ность  па  каиституционно  проше- 
ние: азь  не  <пьрвамь  на  нг^овим 
коноп итупиона.шзмъ,  3)  Мк^ае 
на  ония,  които  мвслштъ,  чо  вър- 
ховната а'1асть  въ  една  дъраова 
тр1>бва  да  е  ограничена  оть  една 
конституция.  —  Конституцион!" 
лисгь.  Привържешшкъ  на  копггн- 
туцпонно  прашонпе:  шлтиип  кон- 
стнту10шналистп.  —  Конститу- 
ционенъ.  I)  Основапъ  па  коаегп- 
туцинта  на  държавата,  аьгддсекъ 
съ  конституцпита :  конституци- 
онни наиала.  2)  Подяипенъ  па 
конс1Итуцпя,  па  к-  ■  е 

ограничена  съ  ко1и     ;  м- 

спттуннонснъ  юспооарь;  консти- 
туционна монархия.  —  Конститу- 
ция (отъ  лат.  констишуерг,  иоста- 
повявамъ,  учреасхавамъ).  Усгввъ. 
Въ  ибишропъ  смпо-ьлъ,  тая  л\'иа 
значи  (гьбрапис  на  основнптЬ  »•- 
кон  и.  които  ипрДдкиггь  дгьжв»* 
стигЬ  н  правата  на  Г1)аждлнр11 
а  па  правителството  въ  една  дър- 
жава. Въ  п6-'гЬсеиъ  смисъ.тъ.  ков- 
стптуцпи  е  държавеиъ  акть^  по 
който  законодателната  9лагть « 
{  упряжиява  отъ  озбраппицп  на  и* 
I  рода  или  Народно  Събрание  в  »• 
I  нист1)пг1>,  които  упражияв:ггь  *•^ 
пълнителнаша  и.шсть^  сх  </т>> 
ворви,  пе  само  пр^дъ  държавяяа 
глава,  а  и  пр^1ъ  Народното  СЧ* 
бравие;  на  дв11тЬ  споменжтп  ки- 
сти върховенъ  началник"!,  е  едпаь 
дър*иав<иъ  глава,  —  кпазь,  пдрА 
'.'«л^  и1^1''^^**^*^'^тель  (ако  държавш 


—  027  — 


е  република).  —  Българпя  е  имала 
ХвЬ  коиститушап,  търновската  отъ 
17-ц  япр.  1878»  изм11Н1'1ш  па  15-и 
хаб  189^>;  тя  сч»  пзьгЬии  ш  да 
се  улесни  яадомяпането  аа  Н.  Ц. 
В.  кияуь  Фердппаида. 

Копст|)укцнЯу  лат,  1)  На- 
права«  уст|)ойство,  распаюжеппр 
ва    частптЬ  въ  едппъ   пр1цмЬгь. 

2)  Расположонне  на  думвтй  въ 
една    рЪчь,   свойствено  на  озпк;1. 

Консулато.  Консулство,  кж!ца- 
та,  дЬто  е  канцеларията  на  кон- 
сухь.  —  Консулски.  Който  се  от- 
нася до  консулство,  до  консулъ. 
—  Консулство.  1)  Чипъ,  сл5'жСа 
ва  вонсу.тъ.  2)  Канцелария  на  кон- 
еулъ.  3)  Консулското  упрашюние 
на  Франция  отъ  1799  до  1804. 

Соп!^ис(н{п  €81  пНгга  7га/нга^ 
лат.  Навшгьтъ  е  втора  природа. 

Консултация  нлн  конгулто, 
.ШФН.  Сжщото,  каквото  е  конси- 
лиумъ,  —  Консултангь,  Л^карь, 
който  зима  участие  въ  консулта- 
щш. 

Консулъ,  лат.  1)  Титла  на 
^гьржавння  глава  въ  римската  ре- 
публика оть  225  г.  оть  основа- 
впегто  на  Рямъ.  11ървят1>  римски 
консули  имали  царска  иласть,  съ 
това  ограничение,  че  тя  се  по 
вЪрявала  на  дв'&  лица,  ва  които 
службата  не  траяла  пб-вече  оть 
година.  Всички,  съ  исключенис 
на  народнитЬ  Т1)Пбупп,  Сили  под- 
чинени на  к<.тсулнгЬ.  СлЬдъ  врЬ- 
ме,  консулската  зиасть  се  нама- 
лила. 2)  Име  на  тримата  върховни 
началници  на  Францу:1скага  ре- 
публика оть  1799  до  1804  (Бо- 
иапаршь,  Спсне  и  Рожсрь-Д}*>ка), 

3)  Сега  консулъ  наричатъ  лице, 
назначено  огь  едно  правителство 
вгь  нЬкой  градъ  иа  чужда  дър- 
жава да  се  грижи  за  тьрговскитЬ 
онтерссп  на  сънародпнцт1'.  си.  Въ 

[д    въ  11стокь,    кои- 


[сулъть  испълнява,  спрЪмо  съпа- 
I  родвпцитЬ  сн^  въ  тия  страня  и 
I  слгжбата  на  начялнпкъ  на  граж- 
,  данското  състояние  н  па  скдпя. 
За  това  впж.  1ишнт\(лпи,г1Н. 

Конти*  116-мла,^1й  к.1опъ  отъ 
княжеското  семейство  Конде,  оть 
който  Франсоа  Лун  де  Бррбонь- 
Конти  (1664  —  1709)  е  билъ  из- 
бранъ  полскп  краль  въ  1696. 

Контннгситъ  (лат.  конпишире, 
пристигамъ).  Сборъгь  оть  вой- 
ската, воеинигЬ  потрЬби  и  пари- 
гЬ,  които  една  страна  е  длъ;спа 
да  доставя  за  водене  война  про- 
тивъ  едиаъ  неприятель;  тоя  сСоръ 
е  опрйдЬленъ,  когато  няколко  дър- 
жави ек  въ  съ12зъ  помежду  си 
да  воу>ватъ,  или  когато  една  страна 
е  васална  на  пЬкоя  дърисава. 

Коитнпеиталаа  система,  оть 
континснть.  Системата  иа  Наио- 
леона  I.  приета  отъ  всички  дър- 
жави, ла  унищожение  търговията 
на  Англия.  Тая  система  състояла 
въ  това,  че  Наполеонъ  затворилъ 
всички  европейски  нрнстаппнш  за 
^английската  тъ[»говия.  Крайть  не 
I  оиравда.гь  НаполеоновитЬ  надеж.хн: 
'п>рговията  на  Англия  не  постра- 
дала толкова  колкото  търговията 
па  остаихлитЬ  европейски  дър- 
жави. 

КонтннентЪу  лат.  Матерпш*, 
сунха,  го.тЬмо  пространство  суха 
земя.  Съ  думата  континептъ  се 
разбира  ц1иа  Европа  отд'Ьлии  оть 
I  Лнглни  (ЬританскигЬ  осгровн). 
I  Конто-1:оренто,  пжгм.  Въ  търг. 
текуща  смЬгка. 

I      Конторь,    контора,  */^л  Тър- 
говско  заведение,   тьртвско  пи- 
'  с;1лц|це. 

I     Контра,  лат.  Протавъ,  одинъ 
I  среща  другь:  <гьрвгмтъ  кшшрп, 

Бонтрибанда,  нтпл.   Впагяне 

стока  въ  една  мЬстность  тайно  за 

!да  ие 


-028- 


налогь.  —  Контрабандистъ.  Лпце. 
което  върпгц  контрабшиа. 

Коптрактуваш.  пли  кпнтрв- 
тяпнпъ,  мин.  Сключвамъ  коп- 
трикгь.  —  Контрактъ.  Писменъ 
договоръ. 

Контра  ямрки,  фр.  Бил(тъ.  кой- 
то се  даиа  аа  обратно  вли;1»нр  въ 
балъ,  театръ  п  д.  п.  плп  за  зи- 
мапе  назадъ  дадена  на  поправяне 
пли  на  съхраненпс  в^чци 

Контра  -  11р'к1фатъ.  Двпжеипо 
противъ  прЬврагь;  пр^Ьврагъ  кой- 
то К.10НП  да  унтдожп  следствията 
иа  едпнъ  пр1»лпше11ъ  прЬврагь. 
Въ  Българин  съ  думата  контра- 
прТ.ирать  до  с»'!^  0  ин1гЬс1Ч'ньп1»Ь- 
врагьП),  който  възвърнл;  киизъ 
Александра  слЬдъ  9-и  августъ. 
Бпж.  Лтусть  9-и;    Бптсмбергг ; 

Соп1гаг'п1  соп(гигИз  спгап1и1\ 
лат.  Противни  н111ца  се  л-Ькуватъ 
съ  противни. 

Кюптрасгь.  лпт.  Протпвопо- 
ложностц  р'к1ка  разлика,  непрн- 
лпка  мпжду  дв11  1гЬ|ца  въ  всЬко 
отионюнио. 

Контра-уснгоряване.  ПрЬусв- 
горянане,  11р1«а(М1>ахананпе,  нр'!.- 
обезпеченне:  обеапечеппе  съ  пра- 
во 11аслЬдни!и1тЬ  на  1)бе:шечрння 
да  всгдп№гь  въ  неговигЬ  права 
отЬдь  смъртьта  му. 

Контра-шнйка.  т^колко  дути 
отъ  резервата,  които  д11Й<'.твувагь 
1едпо  противъ  една  шайка,  чета 
»п:4бойнпии. 

КоитрпГпцня,  лат.  Воененъ 
нплоп.  на  побМена  страна:  01})- 
Стя  не  лаплати  контри()1^ния  Ш1 
Бълтрин. 

Коитро.шрапь,  фрп  ЛровЬря- 
вамъ,  надзнравамъ.  —  Контролъ. 
ПроиЪрка.  падзоръ,  власть.  —  Кон- 
тролйоръ.  1Тров1>рнтель  на  дЬй- 
ствинта  на  други,  или  иа  употр-Ь- 
беиаето  на  иовЛъ^с^и  т\>>й:\1  иг^^^- 


ТСонтрсигновка,  фр*  Пршш- 

писваие. 

Контръ-адянралъ,  фр.  Чил 
въ  ((йотата.  п(>-долень  отъ  вяце- 
адмпра.1ъ,  равенъ  на  1ч-иерал- 
майорския  чинъ  въ  армиитп- 

Коитрь-аикета,  фр.  Повторяа 
анкета,  на  иоято  цктьта  е  да  иоро* 
вергас  добитвтЬ  следствия  \п\ 
първа  анкета. 

Коигръ-анроиш,  фр.  Габсп 
като  окопп,  укрепления  п  др.,  коо- 
то  обсадеиагЬ  стр01жтъ  противъ 
настжпателнигЬ  работи  на  обл* 
дателетЬ. 

Еонтр  ь-басъ,  фр,  Н;кй-пхЛ«йЛ 
инггрументь  отъ  вода  па  цвг)*л- 
кигЬ. 

Контръ-батдрея,  фр.  Топовю 
батарея,  конто  се  протпиопосташ 
на  ненрпятслска  батарея. 

Контръ-гардь,  фр.  Укркюи» 
постройка  около  бастпопъ. 

Контръ-маршг,  фр.  Маршъвъ 
противна  посока;  иравп  се  «лг 
часть  ахъ  воЙс1{а  гь  ц11ль  ^и  с« 
въведе  въ  заблуждение  пеарвя* 
тедьть. 

Контр'ь-11ро6а.  фр,-лат.  Вто- 
рична проба  иа  благородеш*  И^ 
талъ. 

Контръ-реполн1ция,  .»шп.  Сж- 

щото,  каквито  е  контра-цр-Ьврнть- 

Помтуаня,  фр,  Отош»  1*гъ  ва* 
'Гьртвано;  оттука  коншузени 

Еонтура,  фр,  Гранг  -  1т> 
линии  на    едно   гк1о.  на 

на  хартия  пли  платно  ль 

Коип.  (Оиость).   ^1  [„„„...а 
({имософъ,  осиователь  на  шкшги»- 
пата  ф11Лосо||»ня.  {юд.  п'  "' 
въ  1795.  умр.  вь  Нари 
Цспърво  билъ    ПрПВЪ| 
сеиъ-спмонизма:  и  въ  1 
Симонъ  му  вь;чложидъ  1  -^ 

едно    изложение    и 
^на  Политика  на  > 


—  929  — 


Съчинението  не  задово- 
|6  Сенъ-Свмона,  особено  защото 
него  лиасвала  «релпгаонната 
автоменталната  страна»  на  са- 
мата н)-.  Въ  1825,  стЬл»  Сеиъ- 
цоновата  свгьрть,  К.  се  отц-кинлъ 
Венъ-спмонп(Л11гЬ,  ц  въ  1832 
вналначоиъ  професоръ  на  ма- 
[атиката  въ  И^сок  Ро11/^ссЬпЬри', 
>  който  постъ  той  билъ  при- 
Овнъ  да  си  даде  оставката  в-ь 
Ь2,  по  прачпва  на  разногласие 
събрлтм^  си. 

С-вггЬ  главни  съчвнениа  ех 
1Г8  <1с  Р1н1о8ор1ис  ро$Шсе  (0 
я,  Париж-ь  1830  —  42);  Ш8- 
В  «п/*  ГахбсшЬи:  йн  роШинбте 
щ^\  Ъуа(Ьпе  (1е  роНичие  р<т- 
Ш  тома,  1851-54);  СаксМ- 
гр{т1ш\  ой  Т^грояИюп  г/е  1а 
у1оп  ип1гегн*'1к'  (I  томъ,  Па- 
П»,  1852).  К.-вото  ср-Ьдоточио 
ниеетова:ЧовЬчес1'1юто  (както 
гбгьть)  необходимо  мипува 
аъ  три  умствени  стадпн  —  1) 
ословсиата^  въ  която  едно  снърх- 
гствено  происхоадеппе  се1Ърси 
зспчка  яатення,  и  ])сих  ех  та- 
|Л  е  единственото  обяснение  на 
^втпята;  2)  Метафизичесната, 
която  нувгтв4:нпто  свърхеете- 
ено  се  оставя  на  етраиа  като 
||ии1>риа,  н  пада  са  се  усилие 
В  докаже  слъществувлието  на 
Кчрнп  сплн  присжиш  ВЪ  ра11- 
гЬ  вещества  и  способни  да  про- 
овцагь  явленията;  3)  Пози  ти- 
ха (положителната),  въ  която 
ЛЪ  5твъ|)дн  ва  веосновател- 
тьта  п  на  богословското  в  на 
афнзическото  пзсл^дваие,  на- 
ца  като  празно  вгЬко  дирене 
хчинють  и  сжщностиппь  на  н1V- 
га,  и  се  ограничава  да  наб*1Ю- 
а  н  распр^д'к1И  жиениита,  н 
открива  нензм^ЬняемигК  отно- 
1ИЯ  въ  посл'Ь:^опателносггьта  и 
обието,  които  н1>щата  имать  ио- 


между  си ;  съ  една  дума,  да  открива 
захоншть  на  явленнита.  Тая  по- 
сл^Ьдната  е  стадната,  въ  която, 
сноредъ  К.,  е  вл11зла  Европа.  Бо- 
гос^ювието  и  метафизиката  еж, 
по  К-вото  понятие,  двЬгЬ  нЬща, 
които  произвохдать  всичката  а- 
нархпя  въ  нововр'Ьменнця  жнвотъ. 
За  да  ни  избави  оть  гЬхното  вр^ 
дителпо  влияние,  К.  употребява 
началата  на  позитивизма  за  да 
устрои  едно  ново  оби^еетвено  уче- 
ние, което  да  обгръ|ца  всичкигЬ 
вужди  на  човека  като  умствено 
и  чу всгвено  сжтество.  К.  така 
м^ри  да  стане  не  само  основатель 
на  нова  философия,  а  и  на  нова 
В'Ьра,  а  дори  е  зелъ  и  титлата  ^оп" 
(1акиг  (1о  1а  МсГи/тп  (1с  I  Щшпа^ 
пИг:  К.-вптЪ  ьь;пмедп  еж  възбу- 
дили голЬмо  внимание  между  ми- 
аштелетЬ  въ  Франция,  Англия  и 
Германия,  и  слг  придобили  мно- 
зина горещи  привържениди- 

Контъ-теса,  лат.  Титла  за 
благородство;  по  значение  сжщо- 
то,  каквото  е  графъ-пня.  —  Конт- 
ство.  Сжщото,  каквото  е  графство. 

Конусъ^  лат.  Геометрическо 
тЬ,10,  което  има  впдъ  на  захарна 
глава  (к(илг-шпкеръ),  сир.,такъво, 
па  което  основапието  е  околчесто 
и  се  сврЪ1ива  съ  връхъ. 

Конушка  ошктия.  Околни  въ 
пливднвскни  окрлгь  съ  центръ 
Станвмака  (виж.  Станимпка). 

1Сомфедерация.  лат,  \)  Съ- 
нкзъ  между  н1>колко  дьржави.  2) 
Съединение  на  н-Ьколко  дърапн, 
вжгр1^пшо  независпчи  едва  «пж 
друга,  въ  едно  ц1ио;  тажия  т 
биля  Германската  К011фе|йр1Я1Ш 
(ииж.  Ге[>м:1ния,  исторША^ШШвШ 
еж  сегашна  ШвсОцарто.  ^в9- 
ненитЬ  Държави  ю   Ам.11|важдр. 

Конференщм^  «Лра- 

ние   па  послалиаших  л.  а/^  - 
ваг1>,  ао1|1&оп&  ж  «^«шКя».'^:^ 


—  030  — 


1гр1Ьдставптеле,  което  обсжжда  въ- 
проси, що  питересуватъ  тия  дър- 
нсавп.  2)  Шобщо  събрание  на 
частни  лица  да  обсдицагь  въ- 
проси,   които  ги  питересуватъ. 

Ко11фета,««-|//.1.  Т^|Стспо  сладко. 

Коп(|»11гу|тцнЯу  лат.  Облокъ, 
вънкашиа  (|юрма. 

1Сонф11де11цнален7>,  лат.  На 
дов'Ьрис,  таенъ :  конфнОгнц  ипл  но 
ло^^Ч^нмр; оттука  конфиденциално, 
тайно,  секретно:  съобщено  му  е 
конфидсн  н  кално. 

КонфисБупаяъ  (фр.  отъ  лят. 
дума  /Ьси»,  съкровище).  Зпмамъ 
имотъ  кь  полза  на  държавно- 
то съкрпвшцр,  особснно  уа  по- 
литическо нр11стлплсиис.  —  Кон- 
фискация. Зпмане  чуж.гь  имотъ  въ 
полза  на  държавното   съкровипю. 

Конфитура,  фр,  Сжн;ото,  как- 
вото 0  конфета. 

КонфликтЬу  лат.  1)  ПрЪрЪ- 
капио;  пр'Ьпирнн  меиау  двг^  вла- 
сти, цвЬ  слцплшда,  <угь  които 
вс11К0  притезава,  че  е  нему  под- 
сждно  едно  дадено  д15Ло.  2)  Борба, 
стълкновение. 

Конфуаш,  лат.  См^тцавамъ  съ 
думит1>  си,  сир.  прав!»  н-Ького 
безснлеиъ,  та  не  може  да  отговори, 
посрамявамъ:  гнош^г/тлъ  клсвгт- 
ннцшшь  си.  —  Сконфузяваиъ  се, 
смлипавамъ  се;  посрамявамъ  се. 

Конфуцианиахъ.  Коп4>уШ1ево- 
то  учение,  което  е  основата  на 
обществения  животъ  и  по.тнтаче- 
скята  система  въ  Китай.  Това  уч(^ 
нпе  сл  пспов11да.1П  въ  минжлптЬ 
векове  най-веливпт11  люде  на  Ки- 
тай, и  то  е  и  сега  в11роиспов1>да- 
нето  на  образованите  китайци. 
Ала  то  е  по-малко  едно  ггЬронс- 
повЬдание,  отколкото  една  <||ПЛ()- 
со<|шя,  и  токо-речи  не  се  зани- 
мава съ  духовни  работи.  Затова  и 
КонфуциевитЬ  уч^^тоши  при  жи- 
вота му  еж  бид^^   и^  ЛV;*^\V^  \лл^^ 


приемчввв  и  въстьржеяв  шип. 
а  лпца  да  ср*дна  пора  —  трез- 
вени, сериозни  п  достопочтрвва 
човеци,  между  конто  съ  стоттшв 
мандарини.  Въпрос итК  п:)  ■ 
Конфуцнй  отговаря  ок:  '^1. 
пснъ-чнявамъ  ддъжностьта  ся  1гь«ъ 
блишипа  си?  Какъ  могж  шай-добр^ 
да  иснълнявамъ  ддъжностьта  ва 
доброхЬтрленъ  гражданшгь>г  Т'- 
ко-рочи  веднага  атЬдъ  смъргш 
на  Копфуцпя,  неговото  учение  сл- 
нжло  религията  на  държдват 

1Сом||>уцнй,  правото  Конхь-фу- 
тзе.  Знаменитъ  китайски  фплг*- 
софъ,  род.  въ  557  пр^ди  Г.  X. 
блпзу  до  Кантонъ,  умр.  въ  47Й 
пр-Ьдн  Р.  X.  Въ  ма.1ко  вргЬме  Н. 
достигнжлъ  да  стане  минвстръ  вь 
отечеството  си,  нъ  скоро  о«  от- 
казалгь  отъ  чнновппчестзото  и  п^ 
литиката.   Отдавна   вече  I 

сли.гь  за  нравствено-релига. 

обноатенпе  на  народа  си,  о  за- 
хван2клъ  да  пронов1ава  всхдЬ  до- 
брод-Ъте.1ьта  и  справедлнвостьтл,  I 
скоро  иам11рилъ  много  посА^ова- 
теле.  Виж.  Коиф^/циаииз.чь. 

К0ПХНЛВ0.10ГПЯ,  1р.  Шуюп 
чорупкитЬ  (на  живтини  и  ор*а' 
ничсски  вещества^.  —  Нонхидм- 
логъ,  Оив,  който  се  заивиава  съ 
копхнлнологиита. 

Коихонда,  1^?.  Въ  «гол.  едаяь 
впдъ  крива  лпння,  наречена  пхз 
за  това,  че  по  впда  си  прилпяа 
начорупка:  тая  линп^'  )- 

м^Ьрена  отъ  гръпк.  ге'  ,  '1п- 
комеда  (въ  П-п  в1Ькъ  п}>'Ьди  Р.Х.» 

Копцентрирпяь,  .ии$1.  С1|Гр)>* 
доточавамъ;  сгжстявамъ.  —  Ког 
центрически.  Който  има  съ  лртга 
едпиъ  общъ  и1'ит1>ъ.  —  Ксицо»- 
тричесно  расположение  на  во1с»|. 
Построение  на  войска  въ  ^ -^  ^'- 
на,  каквото  да  стоикгь  п:) 

съ  малки     МгйаИНП    П'^^^ 


в& 


[ 


-93 


схващаме,  разбпрапе;    схш1нж-](впж.  това  кл^)  разбилъ  вапълко 
то,  разбраното    отъ  ума  —  по- 1  турската  войсна. 


нятпе,  идея :  вссобейнаша  фило- 
софска концепция'  1игАШ»ваинягпа 
му  10  допели  (Ь)  конщгицията  на 

Конце|1П.,  итал,  1)  Пкиио  пли 
сспрецс,  или  и  1гЬян(»  и  свирене, 
отъ  1гЬколко  лш1а  заедно.  2)  Свн- 


Конякъ,  фр.  Сииртно  питие, 
което  се  прави  отъ  грозде.  Най- 
вапр^Ъдъ  се  правило  въ  фрав- 
цузския  грахь  Коннкъ,  та  огь 
тамъ  добило  името  си. 

Координати,  лят.  Въ  анад. 
1<?о.*г.,  ония  велнчпни,   които  слу- 


роно  илп   пЬяне   прЬдъ   публика. '  жжтъ  да  се  опрЬд^Ьли  положение- 
3)  Съгласие,  единомислие:  искатъ  то  на  една  точка. 
Ф»  попцсртъ  падането  на  наето-       Коосъ.   Островче    въ   Архипе- 
йщото  министерство.  —  Концерт-  лага,  до  брЬга  на  Ма.1а-Азия ;  се- 
ка зала.  Сч^ая.    въ  която  се  дава  гашпото  му  име  Стлнкиу  (Цо^ин 

^вонцертъ. — Концертантъ-тн9,    ли-  Завтпъ). 

^^р,  което  дава  коицертъ.  —  Кон-       КопаЙекнйалгяях,  «п».ИСлът- 


Ггртино.  1)  Малъкъ  коицертъ.  2) 
1нъ  впдъ  музнк^аенъ    нпстру- 
ентъ.  3)  Усъвър1ненствувана  хар- 
мония. 

Копдесионеръ,  лот.  Лице,  кое- 
то €  добило  концесия.  —  Концесия. 
Право  дадено  огь  държавата  за 
строене  илн  разработване  обще- 
ственъ  градежъ  илн  нмогь  (жел1>- 
знопдчтни  лппия,  рудитгь  и  др.  т.). 

Еоншшиа,  р!^с.  Оборъ,  ахжръ. 

Копя.  Градъ  въ  азиятсха  Тур- 
ция (Мала-Азия),  центръ  на  едно- 
нлененъ  вил.,  500  килом.  на  юго- 
яст.  отъСмирна:  40,000  жит.  31но- 
гобройнн  джамни  н  гробищата, 
както  въ  всичкятЪ  турски  гра- 
дове, всрЪдъ  града.  Градътъ  е  за- 
обнк1и1енъ  ст>  стЬни  3-4  кп.юм. 
околоврьпъ.  К.  е  главно  стова- 
рище за  произведенията  на  по- 
вхтрЬшнптЬ  мЬста;  отъ  тамъ  се  дошлп  много 
яяпдсягь  за  Смпрна  вплпмн,    ко-  отъ  нЛП-зпГ»Ь 


никав-ь  б!исамь,  който  нагорчава 
и  люти. 

Котитъ,  мекснк.  Смола,  която 
извлнчатъ  изъ  пЬкои  тропически 
дръвеса;  }Т1отр-Ьбява  се  особено 
за  лакове. 

Копе   (Ф]*ансоа).    Французски 
поетъ  и  драматургь,  род.  въ  Па- 
рпагьвъ1842.Спш.наскромеиъчи- 
повникъ  въ  военното  министерство, 
па  и  слабъ  и  бодпавъ,  той  нез*0" 
жалъ  да  довърши  наукитЬ  си  в* 
лпцея  8^17//-ЬомгА'.  Приетъ  на  слу^ 
жба  въ  военното  минисггерство,  т»" 
употр11бявалъ    своОоднитЬ   <Л  """^ 
сове  да    пише     ('.тихотворся**^ 
драми.  Първата  му  драма  9У 
хове,  която   имала    Слесва» 
лука  както    пр"К,1Ъ    учея^А 
п  ир1иъ  ауб-  '  ^и 

Мпнутхчъшъ   I  :1Л* 

неговш 


би.1а  драмата 

КОНТ*'       '     ' 

бълп»! 
бътпфски    «I 


X»,  пямукъ  ц  вълна. 

Градъ  К.,  1П*а]>ий  Иконпцмъ,   о 
бнлъ  прочзть  вь  (ггаро  нр!ше  като 
главент.  градъ  на  Лнкаония.  Отъ 
1087  до  1299  той  е  билъ  столица!  Д.    Яопаошь 
на  едно  селджукско  султанство.  К.  друш 
!•  1а  на  турското  цар-|може-йш 

г.  ида  1.  На  У-н  докем. ;  Сг^г-рс  Т< 

1832,    при   К.   Шраитъ   паша  гшроя  в 


:^932- 


дедарова,  Търново,  1897).  ЕднаК-ва 
драма,  въ  едно  д-Ьйствпе,  Отне 
нашъ  е  и  тя  пр'Ьведепа  на  езпка 
ни  отъ  Ал.  Константинова.  К.  е 
авторъ  на  РоШев  пю(1сгп€8  и  др. 
К.  има  много  съчинения  и  въ 
проза,  каквито  еж  Една  идилия 
п]т^ъ  обсадата,  Бързи  прикаски, 
кЬкоа  оп>  които  еж  истински  ше- 
деври  я  др.  К.  и  Жорж^ь  Онс  еж 
токо  речи  единствелитЬ  француз- 
ски  писатслс,  чннго  литературни 
произведения  могжгь  да  се  давать 
на  всички  читателе  беяъ  никаква 
опасность  за  нравственостьта. 

Ф,  К.  е  билъ  биОл^-отекаръ  на 
сената,  постЬ  архиваръ  на  Сопи-- 
Ше-Тгащагле,  Наградеиъ  съ  ор- 
дена Лочстснъ  Легионъ  въ  1876, 
той  е  бнлъ  избранъ  въ  1884  членъ 
на  (1)ранц,7зската  академия. 

Копеихагенъ.  Столица  на  Да- 
ния, силно  укрЬпен^ь  градъ  на 
Зупдски  протокъ  (Балтийско  море), 
съ  ибшп]1ии  нристапите,  което  по- 
бцрадо800  голЬмп  кораба; ^50,000 
жит.  Ср1»доточие  иа  даиската 
индустрия:  фабрики  за  фарфоръ, 
сукна,  копринени  платове,  тантедп, 
хартия,  музикални  и  хирургически 
инструменти  и  др.  1'ърговпята  е 
доста  гол1>ма,  употребява  300  ко- 
раба, съ  вмЬст.  33,000  тона.  Между 
заб1у|ЬиснтелнитЬ  сгради  се  отли- 
чавагь  дворецътъ  Шарлотсибергь 
(съграденъ  въ  1672),  дЬто  засЬ- 
дава  академията  на  искусствата; 
арсеналъгь,  дЬто  о  кралевската  би- 
блиотека (пб-вечо  отъ  200,000тома 
съ  Ниеб)тсровигЬ  арабски  ржко- 
пнси);  университетътъ,  съ  хубави 
сбирки ;  забктЬжителна  обсерва- 
тория ;  бигатъ  народеиъ  музей ; 
картинна  галерия;  кралевската 
библиотека;  университетс1шта  би- 
блиотека (80,000  тома  (уъ  Тихо 
Брахевия   глоб^'сгъ)    и  д\1-  ^ь  К. 


военно  училище,  военио-морско  у- 
чилите,  ветеринарно  училище  о 
др.  т.  —  К.,  основанъ,  казвагь,  въ 
1168  огъ  единъ  епископъ  Оидъ  кь 
началото  едно  рибарско  село;т&в 
стааж.1ъ  столица  ва  данскит)^  хрие 
въ  Х1У-и  нЬкъ.  Разрушенъ  оть 
пожаръ  въ  1728,  1794,  1705,  б(Ш- 
бардиранъ  отъ  английската  флоя 
въ  1807,  тоя  градъ  билъ  съгра- 
денъ изново  пб-гпздаво  ц  ио  пллггь. 
иопщппк1,( Николай),  Велпгъ 
полски  астрономъ,  основаге,1ьтьт 
най-новата  астрономия.  1С  род. 
въТор1гъ  въ  1473,  умр.  въ  1643, 
сир.  на  70-годпшиа  възрасть.  То1 
взучвалъ  медицината,  матенятж- 
ката  и  астрономията  въ  кр''^"'^ 
ския  университетъ  и  въ  в*. 
предава лъ  математиката  въ  1*1^1  и 
поел*  добилъ  М11С-Г0Т0  на  юин>- 
ни(гь  въ  Фрауспбургь.  Таш»  то! 
изучвалъ  астрономическите '  "'•^♦*- 
мн  на  сгнптянетЬ,  на  А  ри 
Самос^ки,  на  Питагорп  п  нл  др. 
и  въ  безсмъртното  си  гьчинение 
Вй  огЬтш  соекзИит  ггго/и/»ош- 
Ьи^<  (За  въртснпята  да  пебеснит! 
т1>ла)  изложплъ  своята  еисгсмд  п 
с1гЬта,  по  която  земята  съ  друг»- 
т!1  шанети  се  върти  ок^ло  глл- 
цето.  Въ  Коперниково  ;  и- 

етата  теория  по  тоя  л ,  (Ъ 
била  Цтоломеевата,  която 
тала  аа  съгласна  съ  Св.  Пи  ;  • 
та  Католическата  цръ1{Ш1  иг  ■ 
пяла  да  ое  оборва.  ;3а  [чи  м  ^1*- 
бп  К,  за  да  се  огради  огь  гмк^ 
нието  иа  духовенството,  пъ  Яг 
чинението  си,  въ  което  доказв! 
съ  силни  доводи  в11роатаостьта  пя 
своята  теорня,    сп'  ••< 

ползува  отъ  мя^яи  ^  аг1 

гръцки  (|)илософп.  па  и  посвени» 
на  папа  Павла  ИГ  това  съчоиг* 
ние,  което  оъсггоп  оть  6  жкил- 
К-вото  учение  е  истннскоач)  уче- 


има  още  миого  иажетййд\й^  ^^^чх^Д^м^^  -ка.  чл^а^^^^:\•са>  иа  свгЬта,  в  «с 


1*^ 


—  933  — 


говата  яствнность  се  доказала  01^ 
послЪ  съ  откритията  на  Кеплера, 
Гинлея  и  Нютова.  К  умр1иъ  с2- 
щовр^енно  съ  появяването  на 
книгата  нт,  та  ако  тя  и  да  била 
0СХДР1П1  сггь  папата  като  противна 
на  Св.  Писание,  тоП  пе  прЪтър- 
яЬгь  нпкаБво  гонеппе.  Още  по- 
казвагь  въ  Фрауенбургъ  кулата, 
дЬто  К  е  правплъ  наблюденията 
сн,  и  осгаткатЬ  огь  една  хидра- 
влическа машина,  която  бялъ  ва- 
каралъ  да  яанравшть  Едппъ  1у- 
бавъ  паметншгь  му  е  съградеш» 
въ  краповската  цръква  св.  Ана; 
Варшава  му  е  въздвгнжла,  кь 
1829,  една  статуя.  Пространни 
сн1с^Ьпия  ва  К.  се  нампратъ  у 
Скуцяк! :  Кореппк  е!  «ез  (гаьтии' 
(Рапч,  1847);  Рго^е:  К*Л-.  Корег- 
тсиа  (ТЬога.  1855);  Ро1ко?8к1:  2*- 
ин}^    Корегтка    (\\'аг8а»,    1873). 

ВСЯЧКВГЬ  К*-ВП  съчинения  С2  из- 

дндени  отъ  Барановски. 

Коперпнкова  систеха.  Бвж. 
Кспернпкь. 

Еопне,  мгт,  1)  ПрЪиисъ.  2) 
Снимка  (отъ  х^дожсственъ  пр^ьд- 
мгьпп,  като  картина  и  др.)  или 
точно  въсгтронзведеипс  па  такъпъ 
щИ1Дм111ъ.  3)  Подражание.  —  Ко- 
пирамъ.  Пр^пнсвамъ;  снимамъ  ко- 
пие :  въспроизвоадамъ  точно  (рж- 
копись  г1ли  хждожсстьенъ  прпд- 
ми,ть);  подражавамъ.  -  Копирна 
ниига.  Търговска  кннга,  въ  която 
се  сниматъ  копия  отъ  писмата  и 
др.,  които  се  испращатъ.  —  Ко- 
пистъ.  Пр11писначъ;  сннмачъ  (на 
харткнн  п  др.);  подражатель:  вие^ 
кописти  на  кописти. 

Вопнтаръ  (Бартоммей),  Зна- 
нснигь  словенски  псторико*<|)ило- 
логъ,  писалъ  по  немски  н  по  ла- 
тински» подгьржал  ь,  че  цервовно- 
саов1шский  озикъ  е  старо-словеи- 
ски  (1780—1844). 

Копривщица.  Граде!^  въ  пи1>- 


допска  окол.,  софийски  окр.  [до 
пр11ди  няколко  години  въ  пловдив- 
ския], расположенъ  въ  една  хиво- 
оисна  долина  на  Ср^дна-гора  по 
двата  бр^га  на  р.  Тополка  (Топол- 
ница) съ  притощггЬ  й,  и  заобнко- 
ленъ  съ  висотга  връхове,  на  с*в. 
Стара-планипа,  па  юго-зап.  Буная, 
на  юго-нст.  Богданъ,  24  кнлом.  на 
ист.  отъ  Пярдопъ,  71  килом.  на 
сг]зВ.-исг.  отъПловдивъ,  104  килом. 
на  ист.  отъ  София,  25  кнлом.  на 
с*в.  отъ  Панагюрище  н  около  40 
на  зап.  огь  Карлово:  4,342  жит. 
К.  е  заселена  кжд1.  края  на  ХП'-и 
или  началото  на  ХД'-н  вгЬкь  огь 
овчаре,  които  избрали  това  жЬсго 
на  страна  огь  главнпг!'.  пжтнп^а 
меж.ху  разнитЬ  градове,  наЕгЬрно 
за  безопасносггь.  Н11кога  въ  турско 
вр^ие  тя  се  е  радвала  на  големи 
привилегии,  гарантирани  съ  осо- 
бени султански  (()ермани.  Съ  врЪсе 
жителотЬ  й  се  впуснхли  въ  тър- 
говия и  тя  достнгнжла  до  такъво 
благоденствено  състояние,  че  ней- 
ните беглпкчии  и  абаджии,  пръо- 
нхти  по  1^а  европейска  и  ази- 
ятска  Турция,  били  проч\ти  и  мо- 
Г&1ЦЦ :  прЪдь  копривщенскнтЬ 
бсглнкчии  треперали  турскптЬ 
наши  и  бееве.  Тоя  богагъ  градеоъ 
на  края  на  мнн;&1ия  б1^къ  билъ 
пзгор-Ьнъ  и  опустошенъ  отъ  кжр- 
халии;  тогавашнптЬ  п6-първп  жи- 
теле  се  п рЬсе л н л и  въ  Одр пнъ, 
Пловдивъ,  Казанлъкъ  и  др.  Едннъ 
отъ  тЬхъ,  Чорбаджи  НайОень,  о 
основатель  на  първото  българско 
училни1е  въ  Олринъ.  ЧаА;кно^ни 
въ  Шовднв-ь  еж  били  безподобни 
като  защитници  на  българската 
рая  и  по  залагането  си  за  свЬ- 
стяването  и  въздигането  на  бъл- 
гарщината: Стоянио  Груйохлу  въ 
1й1занлъкъ  е  билъ  и  той  огь  тия 
прЬселении.  Пб-сетнЬ  К.  е  иоддър- 
жола  сгь  д,оспоййС1ъа  'кь^1йадйк\л«\^ 


сИ  въ  историята  па  натото  въз- 
раждано. Копрнвщенсксгто  обрап- 
цовоучплшце,  отворено  само  една 
година  слМъ  габровското,  (вшк. 
Нсофитъ  Рилски)  сташкло  раз- 
садивкъ  на  просв^^тевието  въ 
България;  въ  него  се  стичали! 
ндадежи  отъ  вспчеи  крипта  на 
отечеството  ви  и  то  родило  плов- 
дивското толкова  изв1^стио  по  на- 
родоца1езната  си  дЬятелность  бъл- 
гарско училище.  И  не  само  въ 
борбата  съ  невежеството,  а  н  въ 
ован  неравна  и  продължителна 
борба  за  освобождението  на  Бъл- 
га|)ця  огь  500-годишното  турско 
иго,  ка1Гго  и  отъ  ие-по-малко  теж- 
кото и  по-опасното  за  народностьта 
ни  иго  на  4>енеръ,  никой  българ- 
ски градь  не  е  дадъ  толкова  яшого 
народни  труженици  колкото  К.; 
тя  с  родината  па  български  спн- 
сателе,  революцпоиере  н  пародии 
дЬйци  Любена  Караиелова^  Ст. 
Чомакова,  Н.  Герош,  И.  Груева, 
Бенковски,  Ватахътъ.  Пр1аъ  А.- 
прплското  възстанпс  въ  1870  К., 
нр'^ъ  р&ката  на  единъ  свой  сипъ, 
хвърли  първата  пушка  за  осви- 
бождепието  на  утечество1Ч)  ни  (виж. 
Апри^хско  възстанне). 

Заслужва  да  се  заб'к1г&жн,  че 
К.  има  добрп  сграда,  каквито  р*Ьдко 
се  срЬщагь  въ  малкитЬ  бъ1гарски 
градове.  Копрпвщенцп  сд  подра- 
жавали въ  това  отношение  тур- 
скитЬ  паши  и  беове.  Въ  К.  нЕма 
к&ща  да  не  е  двоеетажна  и  съ 
кйоткъ.  Архитектурата  па  домо- 
ветЬ  и  па  улицпгЬ  най-яспо  свп- 
д1^телствува  за  едновр11мешн11я 
блесъЕЪ  н  благоденствие  на  града; 
Н.  справедливо  наричатъ  едно 
падпжло  величие.  Отъ  предиш- 
ната промнпиена  д-Ьнтелность  на 
градеца,  който  до  сравнително  не- 
отдавна испраи^аше  съ  стотинд 
дола  изработена  й  ^ровд»аЬ^деь- 


.(.Ц- 


ска  стока  въ  Царпградъ,  въ 
Азия  и  въ  Егппе1Ъ  сега  'Гоко-ре'Я 
и1ша  и  диря,  ако  не  е  въ  дш 
ва  копрнви^спцн,  конто  сгь  икт»- 
твята  си  сами  направнхл;  п'^^^^' 
няколко  години  едно  плам 
шосе  на  пжтя  за  11ловдпв1>,  ли 
квлом.  д,тьго,  което  имъ  л11гнх  Ц']- 
вече  огь  100,000  д**ва,  пя  сн  в 
въздипшхж,  съ  държавната  под- 
дръжка, която  имъ  дава  заковъть, 
едно  П'-класно  училите  кат»)  оа- 
лать,  наречено  Любенъ  Кп2»ане,*^>^. 

Въ   новнт11   условия    за  ' 
ствуване  К.,  далечъ  отъ  к»^ ... 
главенъ  ажтц  е  осждеяа  оть 
снпдата  на  загинв1ше.  —  Е./ ! 
етическо  описание  на  К.  с  > 
лековото,   Копривщица  (п^  иа»-  , 
ческо   отношение,    въ     дарпгр 
ското  снпс.    Бъ.иарски   рмилт 
(год.  1860;  Ш-а  часп.);  друго 
чение   на    К.    е    Копривщица 
точна  зри>ннг  цсторцчг 
ална  и  икиноминсска  отъ  V .  л^, 
чова   (Пловдивъ,    1886).    Вях  л 
стат.     Взаимното      училище    л 
Копривщица     пргьзь      183718    а 
ЬЧЗва*  отъ  П.  Груева  въ  /7г/ж^*- 
*}ическо  Списамнс наВълщк  Клнж. 
Друзк.,  год.  X  (1895),  кн.  52-53; 
в  още  Вгь.1гьжнп  по  разаип'"^^-- 
на  учебното  Огьло  *п>  1\<три' 
отъ  1822  до    1865  огь    Л. 
снева  въ  опис.   У'чимщснь  п^    - 
ьгедъ  (Со<{>Ш1,  1897,   кн.  зв  коня 
и   августа). 

Копти.  Име  на  епшетскятЬ 
христяне,  на  брой  около  1'' 
отъ  които  10,000  въ  Кайро. 
вр^е  се  е  вЬрвало,  че  тЬ  еж  чи<.-я 
нотомцн  на  старигЬ  египгане^  яъ 
сега  изобщо  се  нриихж,  че  тЪ  ех 
една  сагЬсь  отъ  народигЬ,  които 
еж  завладЬвалн  едно  по  друго  Е- 
гипотъ;  тЪ  еж  ниски  на  раггъ,  л 
черпи  очи  и  с^  кждрава  коса~  По 
г-^^-^^к^^^ъ  еж  мрачни,  мълчаливи. 


-  935  — 


»Ш1  а  ичяв.  Въ  врЬсе  ва 
ш  завоеваное  на  Егвпеть 
два  пхтя  В.Ш  тро  плпи 
06-газ1аата  часть  огь 
хростяие  моао44)азитн  оть 
ва  якобатнт^*,  в  цакиратъ 
?^до]|сггв>лх1  вз  Алексав- 
патрвархъ,  боКто  пр^- 
Ваиро;  само  малка  часть 
шш.  ТЬ  считатъ  Св.  Марко 
кръсгитель  п  пръвъ  па- 
ь.  ТЬ  дърххть  п  Еръщеви- 
обргЪзанието,  посгьбтъ  въ 
,  строго  паз^Етъ  всичкитЬ  си 
юв^ощя  наредби,  и  мразшть 
|ет&  </гь  другв  всоон&данвя 
Мече  огЕолБС/го  мразЕБгь 
(анет!. 

чский  езикь  е  взл^злъ  изъ 

^^^ ;  той  е  зам^стенъ  оть 

Р^Употр^бението  му  се  е 

»  само  въ  цръЕвата.  Копт- 

нижанна,  ако  н  богата,  ат- 

1М0  оть  хазнеоггасаниа  на 

проповЬди  и  богисловскв 

Ешя.  Коотската  азбука  е  била 

тъ  гръцпгЬ,  съ   ирибавле- 

вЬойлт   букви.    Разлиш- 

ВЪ  главна   нар1^чия:  Тив- 

ъ  Горпп-Егнпетъ   п   Мем- 

го  въ  Долни. 

Б  много  исБусни  въ  счето- 
то,  та  испъ1нявагь  въ  11:Ь- 
рана  вахня  лдъхаостн  като 
иителс,  чр^аъ  цоето  С2  и 
вли  гол1шо  влияние. 
■ЬЙка,  рус.  Руска  минета, 
вггрува  близо  четирс  паши 
ЕВ:  сто  кошьйки  правшшь 
убла. 

айшитн  или  корейиштн. 
»  семейство,  оть  което  е 
[охамедъ. 

%л%,  гр.  Н1>кои  видове  по- 

1тлжчатъ  изъ  себе   са   на 

на  морето  едно  твърдо  ва- 

вещество,  което  има  видъ 

»вце,   шубръва,   полуклл&бо. 


Тия  тсгърд!  П0ЛШОВ8  форм!  ое 
иарпчатъ  корали  шлл  мерджакм. 
Корали  пма  черш'вп,  роз<'ВП  и  бки: 
и  отъ  тЬгь  иравоБть  ра:1Ш1  дребни 
украшения,  казх)  манисга  и  др. 

Коранъ  влв  Свещена  кинга  иа 
мохамедацет!^  съчинена  оть  Моха- 
меда  и  пскгветена  стъ  пророка  ва 
самаго  Бога.  Тя  е  обнрка  догзш  н 
поучения,  конто  ек  основата  на 
мохам^даяската  цивилизация. 

Корветъ,  Птал,  Тримащовъ 
воеаенъ  оарахохъ,  п6-гол^мъ  отъ 
брива,  пб-малъп»  оть  фрегатата; 
прнлпча  на  корибъ,  сътая  само  раз- 
НЕца,  че  гоповетЬ  (до  24)  (пч)штъ 
ве  подъ  кувертата,  а  на  деок. — 
Корветень.  Който  се  отнася  до 
корветъгъ. 

Ворвмвъ  (Машеи),  Унгарски 
царь-завоеватель  д  нр^образова- 
тель  (царув.  1458  —  1490). 

Корде  (Шарлотъ).  Францу- 
зойсЕя,  мома^  род.  въ  1768^  убила 
Мари  на  ''|з Ю-1. 1793  в  бнла  обез- 
главеиа  съ  1*илатцнита  са1|ДЪ  4  дни. 

Кордебата^твя,  фр.  Средната 
часггь  оть  флота,  когато  е  раз- 
дк1еиа  па  тря  части. 

Борднлерн,  фр.  (соб.  значи: 
ьрь^оносци).  Така  се  нарекли  въ 
Франция  монаснтЪ  отъ  едилъ 
орденъ,  основанъ  въ  1223,  по  при- 
чина че  носили,  наместо  колапъ, 
връвь.  Сл^дъ  това,  въ  вр1>31е  на 
дървата  французсна  ревилюдия 
кордолери  нарекли  членоветЬ 
иа  едидгь  политически  кл^бъ, 
учреденъ  отъ  Дантона,  Марата, 
Камнлъ  Демулена  и  др.,  който  се 
учредилъ  въ  бивши  корднлерскн 
монастирь. 

Еорднлерн.  Баж.  Анди, 

Кордона.  испансБВ  градъ  въ 
Андалузця,  на  дйс.  бр.  на  Гва- 
да.1Квивц1'Ъ,  290  килом.  на  югчз-зан. 
оть  Мадридъ,  и  100  вддом.  на 
сЬв.-ист.  отъ  Севвлл',  ^^^'Ь  юа. 


—  936  — 


Тоя  градъ,  славейъ  въ  врЪмето 
ва'маврит^  е  сьнсЬмъ  нспатижлъ 
подъ  испанското  владичество.  — 
К,  основана  отъ  римляиетЬ  въ 
152  пр^ди  Р.  X.,  била  въ  цв11туте 
състояние  въ  врЬмето  на  им- 
ператорнтЬ.Тя  била  пр-ЬзетавъбУг 
отъ  готягЬ,  а  въ  711  отъмаврптЬ; 
сл"Ьдъ  756  станжла  сто.тнца  на 
династията  на  омаяднтЬ.  Тогана 
имала  300,000  шит,  и  униворситетъ 
прочуть  въ  Европа,  80  публична 
училища,  библиотека  съ  000,000 
тома,  900  публични  бани,  600 
джамии  и  много  великолЪпнп 
дворци.  Отъ  ГХ-п  до  ХП-п  в11Ю^ 
тя  била  едпнъ  огь  Н!1й-гол11Мит11 
търговски  центрове  иа  св15та.  Въ 
1326,  К.  била  завосвана  отъ 
Фердпнапда  III  кастплски  и  при- 
съединена на  Кастнлпя:  огь  то- 
гава подкачило  псладаието  й. 
Въ  ловигЬ  врЪмева,  тя  била  пр11- 
зета  и  обрана  отъ  ({>ранцузегЬ 
подъ  началството  на  генералъ 
Дюпоиа  (1808).  К.  е  родина  па 
ритора  Сеоека  и  на  философа 
Сенева,  ва  поета  Лукава  и  па 
арабския  философъ  Авероеса.  Тоя 
испански  градъ  е  упазплъ  една 
с11нка  отъ  предишното  си  величие. 
Той  има  надъ  Гвадалкпивиръ 
едпнъ  кпмененъ  мостъ  с-гь  16  свода, 
правепъ  отъ  мавр1ГгЬ.  СтарнтЬ 
маврскн  ст11нн  слз-лсатъ  сега  за 
ограда  на  лоаа^  маеаинн  н  нарове. 
Менсау  гланннтЬ  сгради  е  едва 
великолепна  съборна  цръква,  н-Ь- 
кога  джамия,  грамадно  зданле 
УШ-и  вЬкъ. 

Кордона.  Градъ  въ  република 
Аржантина,  на  Рио-Прпмеро,  при- 
токъ  иа  Парапа;  49,600  жит.  Съ- 
борна цръква;  универентегь. 

Кордонъ,  фр.  1)  Воинска  ве- 
рига, редъ  пойнпци  наредени  на 
стража  за  пазене;  оттука  корОо- 
неиь,  2)  Вершвка  ^а  чялл^шадл^ 


I     Кордофанъ.  Страна  въ  т 

\  Африка,  сьстявя  часть  отт,  Кпн 
петъ   отъ    1К20    пасамъ,    п.  гр. 

I  Елъ-об€и()ь.      ЗКителсп^К      окай* 

'  400,000,  еж  отъ  племето  ва  ву* 
блйскитЬ  негри.  Произведекияп 
ех  ибщоафриканскит^    Помивъп 

,  земедЬлпе  и  скотовъдство;  Д011%1т1| 
и  номадски   живогь.    Робстжлх!  е 

I  било  унищожено  огь  Сандъ  пжш1 

\  въ  1857, 

Корегираяъ,  лат,  Поправнуъ 
печатни  пагрЬшки. 

Кореджно  (Алегри),  (Хмвекъ 
пталияпски  живопнсецъ  (1494— 
1534). 

Коректепъ,  лапи  Псправевъ. 
спр.  точеиъ,  беапогр"Ьгаенъ.  —  К»- 
рективъ.  Псправително.  пппрает- 
телно,  смекчптелно  ср'?1Дство.  — 
Коректиоръ.  Понравитель  на  ш"- 
чатни  грЪшки.  —  Норентность-  По 
правиость,  сир.  правплносгь  н  точ» 
Н01т..  —  Коректура-  Оправия;  на- 
печатанълнстъ,  на  кой  1  :ъ 

или    КОреКТЙОрЪТЪ    ПиСч^;  ;Г- 

нитЬ  грЬшки.  —  Корен  1;ионален\. 
Иоправителенъ:  корекнионоАно  т* 
казанае,  наказание  наложело  за 
простлшка,  леко  наказаппе. 

Кореспопдентъ^   лат,  1)  До- 
писникъ  (на  91ьстм1(кь),   2)  Лнпе, 
на  което  единъ  гьрговецъ  вгзлдга 
работа  въ  мЬсто,   д^^то   той  и?*  е. 
3)    Члсмъ-коргс7гон()снть    е 
па  учено  дружество,  сть  Ког 
ди  нркписка,    като    иу   сгьобщап 
извЬстия  и  др.,    които    интер'*су- 
вагь  това  дружество.  —  Кореспвг 
денция.   I)  Взаимноннеани' 
имна  прЪплска,  пнсмении   < 
ния.  2)  Са>штЬ  писма:  ип11 
теровапш  нореспондтиия.  ■■■  .^■ 
писка  (па  в^ьстникь).—  Норнтн- 
дирагъ.  Водш  нореспоп 
пр'11ппска    съм1)   съ    м  I 
разм1шявамъ  съ  пего  писма,  пър 
\\^1ь.  с\1 5!№го  ^работа. 


-93?  — 


>рея.  Кралство  въ  с^в.-ио- 
ка  Лзия,  образувано  огь  едннъ 
уост]>опъ,  съ  прКтЬ^тп :  на  с1^в., 
гь  1{жгъ  отъ  Снбпръ  (Примор- 
||>б.1а(ть)  и  отъ  Манджурия; 
№в.-зап.,  Манджурия;  на  ист., 
шско  море  и  Корейски  про- 
ь:  на  югь  и  на  зап.  Жълто 
е.  ПросТ11.  218,192  чет.  килом.. 
ючлтедно  стотина  острова,  кон- 
»вяснктъ  отъ  К.  и  обралуватъ 
евсЕИ  архипелагъ,  и  отъ  кон- 
в^-важпит!^  еж:  Келпгръ.  Клн- 
гдогь  кутгь  о-вн,  сжръ  Джопъ 
гопъ  К5'пъ  о-ви  и  0-въ  Пелнн- 
0.  Около  10,000,000  жит.  Стол. 
нъ-ятъ  нлн  Хань'Чкин1Ъ,  коЙ- 
носи  и  името  Сеулъ^  е  нАЙ- 
авий  гралъ,  расноложенъ  въ 
а  пр11лестиа  долина,  съ  насе- 
ие,  което  се  пр1юАгЬта  на  220,000 
'.  Корейски  полуостровъ  е  сх- 
ггвено  планинска  земя ;  пдно 
нипско  бърдо  съ  много  рао- 
нения,  което  се  простира  оп, 
^^мъ  югь,  д1ии  страната  на 
Ьорита.  Полетата  ех  малко, 
таодородни.  Главните  р11ки  ех 
у  (400  кнлом.),  Туименъ  (320 
и  Ханъ  (300  к.).  Тииматътъ  е 
женъ.  К.  произвежда  оризъ,  про- 
В^леичуци*  овощия;  пма  нг- 
Ра<Зотенн  рудници  и,  на  с1*- 
'Ъ,  пространни  гори.  Скотовъд- 
ото  (коне  п  говеда)  цъпти.  Ко- 
цитЬ  приличатъ  на  китайцигЬ, 
уо  ся  ги  просвЬтилц;  учени- 
внспов^ватъ  коифуцнпнипма; 
10П>1Ъ  будайството.  КорейщгЛ 
отъ  китайското  племе,  и  чм 
I  н  обществепий  нмъ  жив 
различа  огь  китайския,  <^» 
шето.  па  и  ппдустраяп,  ^ 
Ш  напр'&Д1Шли;  тЬ  пс: 
^чна  хартия,  копринои  ш 
1ВИ  плат<Л1е,  (|>ар(1юръ  в  д^ 
ината  търговия  става 
^втай  в  Ипояия.  ]С|ЯК'*-  -- 


салонъ  на  Китай,  е  въ  държавата 
си  [ич>граипченъ  д»»спотъ;  бла1Х>- 
родницнгЬ  упражияпать  твърдЬ 
тежка  '|м?одална  а1асТ1.  падъ  па- 
рода;  всичкптЬ  жи'Г«'Ле  са  д,1гжпн 
да  служкгъ  военната  служба,  иъ 
ех  лоши  войници;  воепппт1^  ко- 
раби еж  пси-добри  отъ  кнтайскш^* 
К.,  до  скоро  васална  държат  пл 
Китай,  е  била  псЬюпм  ябкимт» 
за  раздоръ  мелсду  1гитай  и  Ий(г- 
ния;  тая  ябълка  докара  и  тчуг^ 
дапнашната  война  межлу  плг^ 
ницитЬ.  На  2()-и  ший  1894  Япо- 
ния обяви  война  па  Китай,  к^ти 
заплашваше  да  пи11>дие  К-  Ьг^ 
зото  завоевание  па  К.  и  » 
часть  отъ  Манджурия 
иипто  на  китийскдп 
зима  нето  на  по] 
вей-хай-вейския  а] 
ма  нето  на  П| 
иудихлг.  Кптай» 
моноскпя  дигоа||г» 
Г11>'111ата 
н  да  отстяиг 
жит.),  П|' 
иолуостуу>въ: 
и    Германш! 

да  се 
луострояк 


I 


—  &38- 


1839)  в  Бергка  въ  Рое1ас  }упс1 
г/гш:г{  (ЛаЙицирь,   1843). 

К4фи11т<*кн  каналъ.  Бпж.  Ко- 

риншгнк  ироо.шю,  и  каиа^ъ. 

Коринтгки  01>д<^11Ъ.  А  рхитесту- 
ронъ  орД(.'Нъ,  който  е  добилъ  името 
сн  отъ  м1>стото  на  изобрЬтеипето 
си.  1'р.  Корпитъ  въ  стпра  Гръ^ня. 
Най-богатий  огь  орден пг!'!  иа  гръц- 
1шта  а])хнтектура.    Впиь    Ордени. 

Коривтскн  пров^ишъ  и  ка- 
иа.п..  Провлакь  ме;гау  Атински 
зодивъ  (старий  Сарониисскн  за- 
лавъ)  н  Лепаитскп  залпвъ  (ста- 
рий Корнншскч  мливъ),  съеда- 
вива  Морен  (Пелопонезъ)  и  схща 
Гръция;  на  н-^кои  мЪста  е  само 
6  кп.юм.  широкъ.  Въ  старо  вр-Ьмс 
вЪкодко  пйтп  се  мислшло  да  се 
прокопае  топ  пров.^акт1,  та  да  се 
съедини  Цсишческо  сь  Егейско 
море,  и  римскиЙ  имп('])ат*)ръ  Не- 
роиъ  дори  се  и  опиталъ,  ако  и  безъ 
сиолухм,  да  приведе  мисъльта  въ 
испълнение.  Желанието  иа  старо- 
врЬменнитЬ  се  осдтоствн  въ  на- 
июто  врЬме,  Прокопавапето  на 
едп1гь  клнолъ  пр1>зъ  провлака  се 
отдаде  о'1'Ь  гръцкото  правителство 
па  едпо  дружество,  съставено  отъ 
генералъ  Тюра,  въ  1881.  Д|»уже- 
ството  събра  едннъ  капитал  ь  отъ 
30,000,000  лева,  оъ  облигации. 
ПосрЬщндхя  се  нспрЬдвидоии 
мд^чногин  и  работитЬ  с^^  сн])Ьхл1; 
тЪ  се  подкачнхл  пзпово  отъ  едио 
ново  дружество  съ  гй111ми  за1\уби 
за  нървит*  пр^дпрпимачп,  и  ка- 
налъгь  се  свърши  и  отвори  за 
търговинта  пр*{^зъ  1Й115.  Тоя  ка- 
налъ има  за  дк1ь  да  се  избЬгва 
забцколпнй  п&ть  покрай  Пелопо- 
незъ, който  се  има  за  много  опа- 
сснъ,  особено  зим^Ь.  Каналътъ  скж- 
сява  съ  100  километра  разстоя- 
нието отъ  Марсилия  до  инрея, 
н  съ  100  п&тн  огь  Бриндиаи  или 
ОГЬ  Трнестъ  за  Т1пт^са, 


Корнитг.  Единъ  отъ  п^^Д- 
чутигЬ  1*радово  на  Стара  Грт 
(Пелопонез'ь).  Той  е  бидъ  р» 
ложепъ  на  провлака.  който  отд1 
Цоническо  отъ  Ег<>йско  мор<>.  и 
прЬзъ  който  въ  нашото  врЪме  се 
прокопа  кадалъ  за  иораОптЬ  (впх 
Кори  н  тек  и  провл  а  кь  и  иа  нил  г  ^ 
Осгг1;нь  1*радскигЬ  си  сг1шп,  К^ 
ималъ  една  осо^ественна  кр^кпос 
едиа  твърдина  на  една  уеднп* 
могила  575  метра  висока,  съ  която 
не  лМоже  да  се  сравнява  и  *т  '  п 
ский  акрополпсъ,  нито  1 
ската  крЬпосгь.  Градът ь  •  ]('1!л 
жавалъ  множество  хждожос  гие 
произведения,    едно   поприще  за 

иадприпБване  огь  6-Ьл.  ■'  " 

статунгЬ    на   борциНх-! 
на  игритЬ,  що  ставали  на  Н 
ски  провла1ГЬ,Т('атръ,  нели1 
храмове  п  др.  К.  с»!  съспналгь 
римлянегЬ    въ   140    прЬдн  Р. 
Въ  40  пр1Кдп  Р.  X.  Юлпй  11кЩ 
го  съградилъ  пзново.  и  г 
столица  на  Ахаиш;  и      < 
никога  не  досгигнждъ  до  пр 
шната  си  важность,  той  п 
нхлъ    благоденственъ   а 
градъ.  Ап.    Павелъ    е  от1 
двЬ  послания  до  коринтс! 
стяне.  —  Км  днесь  прпстакпщв| 
гралгь  иа  1\0]тнп1ски  ^<I,^а<г», 
11,000  жит. 

Корноланъ    (КаСл     ' ' 
Знаменить  рп.мски  хч^н»  _ 
то  доб1иъ  нр11Кира   сн  Ко] 
отъ  градъ  Кориоли,  яявоо! 
неговото  пр11Лводцтслсгво  въ  41 
пр.  Г.  X.  За  11[ 
пошс1гая  къмъ  . 
гоненъ  и,  за  отмъщение, 
при  непрпнтелегЬ  на  Рп^ 
скит]^.  Сл11дъ  малЕо  той  со  ш 
съ  волската  войска  с]>е1Ц11  р] 
иет^ц    разбплъ  ги,  и  заплапгаш 
да    разори    Римь.    Само    молбш^ 
\\\'й.  \\^йсгарЬлита  лу 


-т  — 


п  на  жепа  му  Вилумипя 
смекчили  К.,  ц  тоЙ  01чггж1ШЛ'ь  огь 
Рпмъ. 

1{орвфеЙ|,  1р,{отътрифи»  връгь, 
глава).  Шчалннкъ  на  хороветЬ 
зъ  старогръпкигЬ  трагсднн.  Сега 
корифей  зиачи  началникъ,  пр*Д- 
водатель,  първеиецъ  (на  пар^пия, 
сскта^  съсловие  и  др.). 
1^рн||,а.  Бп1К.  Канела, 
Коркъ.  Градъ  въ  Црландня; 
80,200  жнт.  Пристанище  на  оке- 
ана, П»>-вече  отъ  2,500  кораба  влн- 
загь  въ  пристанището  му  и  из- 
дизагь  огъ  него  на  годината. 
Г.1авии&  изяосъ:  жито.  мааю,  до- 
бигькъ.  Много  старъ  градъ;  град- 
скигЬ  стЬни  ех  основани  отъ  дан- 
цт^>  въ  1Х-Н  в-Ькъ.  Кромуелъ  об- 
садплъ  и  прЬзелъ  града  въ  1649, 
п  Мпрлбл1>о  въ  1690. 

Корянсошъ,  Добр-Ь  или  Кор- 
яесъ.  Български  царь,  който  по- 
хлтнль  ^Iр^^стола  с^тЪдъ  падането 
на  Севара,  и  царушиъ  отъ  753 
до  760.  Той  зелъ  иоводъ  огъ  прц- 
готоатенията  на  Константина  Ко- 
иронима  насочени  среща  Бълга- 
рия, като  въздигане  новп  укр1»- 
плевпя  въ  Тракия  и  др.,  та  раз- 
грабилъ  впзантийскцг]Ь  владЬния 
до  Цариградъ.  Византийский  им- 
ператоръ  иаткзълъ  среща  него  съ 
гатюаа  войска  п  флота  н  го  по- 
б-15дилъ  при  Маркелосъ,  сегашний 
Марашкн  проходъ  ме^кд)'  Карно- 
батъ  и  Котелъ,  н  го  прнлудилъ 
ла  миръ(755).  Ся1цъ  сдпнъ  неспо- 
■дучлавъ  онитъ,  паираведъ  сл:Ьдъ 
три  годени  отъ  бътгаретЬ  в-ь  сь- 
^акзъ  съ  незавпсимитЬ  македонски 
слон^е  да  пр"Ьземжгь  Солунъ, 
Консгавтинъ  Копронимъ  вторю]ио 
отивалъ  срепш  българетЬ,  нъ  К. 
иу  нанеслъ  едно  страшно  пора- 
кенне  въ  клисурнтЬ  на  Берегава 
^759).  На  другата  година  меаау 
бъдгарегЬ  ВЪЗНИКНЕЛИ  голЬми  бър- 


котии и  К.  падпхдъ  огь  сцената. 
Въ  онова  вр1Ьме  много  сдов^не 
(около  20^>,000  души)  оставили 
България  п  съ  позвол»*ние  на  ви- 
зантийския нмператоръ  се  щгЬ- 
селплп  пр1*'гь  Черно  море  въ  ма- 
до -  азиятската  страна  Витиния, 
дЬто  се  заселили  при  р^Ька  Ар- 
тонъ. 

Еор|10й.1Ь  (Пиерь),  С.1авенъ 
<|1ранцрскн  поетъ,  творецъ  на 
франнузската  драма,  род.  въ  Ру- 
енъ  въ  1600,  умр.  въ  Па1)шкъ  въ 
1684.  К.  е  аи'1Ч)ръ  на  чудесни  тра- 
гедии, меж.гу  другитЬ  Цн'Ь.  (гла- 
ватарь  у  арабегЬ),  Хориции  п 
[(ина.  Въ  своигЬ  енергични  и 
изящни  стихове,  той  изображава 
човЬцигЬ  каквито  би  тр11бвало  да 
бждхтъ:  доброд-Ьтелнн.  доОлестип, 
движими  отъ  най-възвишени  чув- 
ства. 

Корне.шй  1Ьм10СЪ,  Римски  ис- 
торикъ,  явторъ  на  /Кнзнеопиоаипя 
на  славни  генерали  (1-и  вгЬкъ 
ир1да  Р.  X,). 

|{:ориолиусъ.    Зиаменнтъ   гер- 
мански   жицописе1П>,  род.  въ  Ди»- 
се.гдор4»ъ    въ  1787,   ученикъ    па 
тамошната  академия,  п6-сетн1\  ди- 
ре1Сгоръ  иа  тая  академия.  За  осно- 
вание па  саавата    му    поелузкйли 
рисункигЬ  му  на  Готовия  Фацстъ, 
Особсио  ааб1У1*Ьжителни  е»  ш*п^ 
внтЪ    фрески.    Осиовалъ  вгь  Ь^Р" 
лппъ    школа  па  жпвописсггвотх». 

Корнелия.  Славна  Р""*;!**^ 
дъщеря  на  Сдипиона  Афр*Д*|" 
н  майка  па  Грак-^итЬ  (Т^ЦУ^^ 
(Сай),  вЬчно  п^ш^тив 
иеустрашимость  я 
чаеть.  Благород»  • 
Корнелпя  ги 
любовь  къмъ 
тала  ги  по|Л»»г« 
нарича1*ь 
и  шхкогл 


-940- 


Кориетъ,  фр.  Музпкалонъ  ин- 
струмеитъ  въ  видъ  иа  рогче. 

1Со|И1наъ,  1гр,\и  Въ  арх,  НЛЙ- 
горната  часть  на  антаблсменть, 
—  украшение,   което   състои  огь 

(Дадени  единъ   надь  другъ  рж- 

1ве    на   Еолоиа ;    схщо    подобно 

рашение  надъ  прозорепъ. 

Соппх  согп1с1  поп^цага  оси1оу  е1Го- 
(111.  Лат.  поаювида:  гарвапъ  гар- 
вану  очи  ио  вади. 

Корннлий.  Римски  стотникъ 
вгь  Кесарпя,  тгьрвпй  огь  оаичпи- 
ЦИТЬ,  КОЙП)  П[)ИС.1Ъ  христяпството, 
та  далъ  поводъ  да  се  махпе  нрЬ- 
градата  между  евреи  и  езичници 
п  отвори  пжть  към^ь  новата  в-Ь- 
ра  за   езическия    св^тъ   (Библ.: 

Корниловх  (Владчмиръ  Ллск- 
аьевпчъ),  Русскп  вице-адмирадъ, 
началнпкъ  щаба  на  черноморска- 
та (|)лота,  зелъ  участие  въ  синои- 
ското  сражение  п  падпжлъ  съ  ге- 
ройска смърть  цри  отбраната  на 
Сспастошхгь  н-ь  1-я  Л1'нь  на  бом- 
бардировката на  тоя  градъ  отъ  съ- 
единената англо-французска  фло- 
та (1806—1854,  окт.  5). 

Согпо  аНо,  птал,  Въ  музик,  дис- 
ка нтовъ  рогъ. 

Карпобасетъ^  итал.  Музика- 
ленъ  пнструментъ  вродЬ  на  клар- 
нетъ. 

КороларнЯ;  лат.  Следствие, 
което  происхожда  отъ  докааано 
1тр1^длохенло  ала  отъ  разр-^шепа 
задача. 

Корояапделъ.  Поточно  край- 
брежие на  Пндпя,  на  Бенгалски 
заливъ. 

Корона,  лат.  Златно  украше- 
ние за  главата,  съ  кржгла  фор- 
ма, обсипано  съ  драго1гЬнни  ка- 
«епс;  упот1гЬбява  се  кога  се  вгЬп- 
чава  пмператоръ»  краль,  или  кпязъ 
СЪ  империята, к\>а*1ството,  или  кня- 
аеството.    Затова  е  *.^л^о\лзл^  ^ 


анакъ  на  санъ:  кра.\ска  корона^ 
кня^ш^егка  корона.  Въ  пртьнт.  см, 
върховна    вл;и-ть:    п<>'  /«V 

нпта,  —  Коронация.  Гм'  <л 

царство.  —  Короненъ.  Копто  ^?1* 
надлежи  на  дьрж-авата:  назнячг^гъ 
отъ  императора,  кра,1я,  княза.  - 
Коронка.  Въ  ^(*т.  горинП  отъ  два- 
та листни  кржга,  отъ  коатс»  Пг 
стои  обикновено  цв'Ьтовата  обвини 
на  растенията:  нарича  се  и  егьнчс 
—  Коронясваиъ,  ВЬичавамъ  л 
да[)стпо.  Коронясвамъ  се  —  в4я- 
чавамъ  се  съ  царство ;  буквалю. 
турямъ  си  царска  ворона  на  ш- 
вата. 

Корпорация*  лот.  (отъ  кйр- 
пусь,  тЬло).  ЕснафЪр  дружество 
вли  съсловие,  което  се  упрааива 
по  свои  си  правила,  които  (лто- 
варптъ  на  неговото  положение  I 
битъ. 

Корпусъ,  лат.  Воспно  тЬго, 
часть  огь  армш1;  състои  огт.  гЛ- 
колко  н'Ь1ии  и  коини  пълка  в  ар* 
тнлсрпя.  Оггука  корпустъ:  кор» 
пусень  командиръ^  хшчадиикъ  ва 
военно  тЬло. 

Согрцй  11о1|си,  лат^  Тклото,  сящ- 
ностьта,  основата  на  обидата. 

Корсажъ,  фр.  Горната  часа 
па  женска  дреха  отъ  шията  до 
кръста. 

Корсегь,  фр.  Частъ  отъ  женаа 
някитъ:  ел^*къ,  въ  който  оюрЪл» 
има  стомънена  плочица,  а  от* 
страиптЬ  баденя  (пржчицж  (ггь 
китовъ  мустакъ),  и  който  се  сш* 
отзадгь  съ  връвь. 

Корейка.  Г|  ■  !л* 
земио  море,  К'  п 
франпузски  департамептъ,  ^ 
ист.  и  160  кидом,  отъ  Ф; 
90  килом.  огь  Пталпя;  I 
Бопифадпо,  отъ  12  до  15 
шнрокъ,  го  хЬли  отъ  Са- 
Простр.  8,7Г)0  чет.  килом.; 
\'=1*^*^,^^<5  ткигелс.   Осв*аъ  и. 


-941  — 


ввскп  и  нрздравп  подета  яа  нег., 
К.  е  пдаиинска  земя:  иай-впсокн- 
•Т+>  Л  срьховв  еж  Монте-Гросо 
( ЬЬО 1  метра),  Л/ок/щ' с)' 0/>о  (2,ЙГ)2Х 
Монпье  РотонОо  [2,761);  плани- 
ната е  1гЬла  ^)анитъ;  връховегЬ 
ол  голн,  нъ  иолш*^  пмъ  еж  ло- 
Врити  съ  великолЬппц  гори,  ц  пб- 
нвскатЬ  м^ста  съ  маатииа.  Кли- 
цатътъ  е  ум-Ьренъ  и  изобпю  здравъ, 
осв'Ьнь  около  блатиетитЬ  земи  по 
жраЙСр^Ьжието.  Отъ  ископаемото 
царство  има  желЬзо.  олово,  антп- 
монип,  мраморъ,  порфпръ;  'го1ии 
ваворн.  Земята  е  плодородна,  и 
дронзвожда  тютюиц  клъч^шщ,  до- 
бро вино,  прЬвъсходни  овопшя. 
Покрай  брЬговегЬ  морето  е  изо- 
билно съ  риба;  ловштъ  сард»?лата, 
топа.  кораила  и  др.  Малко  ин- 
дустрия. КорсикакцигЬ,  см1}сь  огь 
жберийдп,  гръди,  картагоняне,  рим- 
дяне,  а1рацинн,  1{ововр1;моиин  и- 
талияици,  еж  още  малко  ||»ра11цузе; 
язиЕ-ьтъ  пмъ  е  нталпяиски.  От- 
дичителиа  чърта  на  характера  пмъ 
е  мъстителностьта  (вендетата).  К. 
е  родилата  па  Наполтна  Бона- 
парта,  —  К.,  колоипзирана  огь 
финикнпнетЬ,  <|>оаеЛш1тЬ,  които 
осповали  Ат;иця  въ  У1-и  вЬкъ 
пр&щ  Р.  X.,  завзета  огь  карта- 
гонянетЬ,  завоевана  отъ  римля- 
нст11  к»д*Ь  238  пр.  Р.  X.,  нъ  под- 
чинена само  въ  162,  станжла  то- 
гава благоденствена  съ  Зо  1'рпда. 
Въ  врЬме  па  великото  прЬе^-ле- 
вие  на  народптЬ,  осгровъгь  билъ 
аавоованъ  отъ  вандалпгЬ,  посл11 
отъ  готпг}!;  елЬдъ  това  падижлъ 
въ  рхдЬг!*  на  генуезцш^й,  сара- 
щшит^  ппзапцпгЬ  в  цакъ  на  ге- 
иуезцат!;,  които  го  влад11ли  до 
Х\1П-н  вЪкъ.  Въ  1729  дЬла  К. 
се  въор;кжила  среща  тежкото  а1а- 
дичрство  на  Гопуа.  Вк^стапието 
яод,1ьржАии  туппсскпй  и  гиж11р- 
скпй  бееве,  и  в ъ  1730  ощюиъчъ 


вЬнчахь  пезависимоя  си  краль 
въ  лицето  на  аваптюриста  Тодора 
НеЙхова.  Вьц|)'1жп  пику тенията 
на  Ге11уа  п  съ1Ж311пипг11  й,  К.  си 
оставала  независима,  и  гепуеицц- 
гЬ,  като  се  отчаяли  да  1ж  завла- 
дЬкктъ,  отстхпали  въ  1768  пра- 
вата си  на  французетЬ.  конто  ско- 
ро (1709)  прогонили  храбрнн  бра- 
нптель  на  К.  —  Паоли.  Пр^Ьзъ 
Французската  революция,  К.  се 
опитала  да  възстапс  и  напразно 
повикала  на  цомоп1ь  англичанетЬ 
(17Н4— 17!»()).  ]1р1узъ  това  врЬ- 
ме  франдузетЬ  образували  отъ 
неш  французскн  департаменть. 
Гл.  П1адъ  па  департамента  е  Ая- 
нио,  на  :1ппадния  брЬгь  на  о-ва, 
съ  18,000  жпг. 

Кортежъ,  ишол,  (огь  портс, 
царски  дворъ).  Симшстао;  дру- 
жина, която  придружава  н1>ного 
въ  1ържествено  шествие,  за  да  му 
отдава  честь. 

ио\тк1ъ(Фсрнан07>).Ш1тпскпа 
заио<:ватель  на  Мексико,  род.  в"ь 
Меделинъ  (Испания)  въ  1485,  умр. 
въ  Кастилря  дела  Коста,  блнзу  до 
Севила,  въ  1547.  Сипъ  па  пс- 
паднжл'1.благородпикъ,  К.се  учнлъ 
вь  Саламанка  п  отплувалъ  на  19- 
годипша  възрасть  за  иовия  св^гь; 
тамъ  прпстигнжлъ  въ  Сань-До- 
мннг*.*,  дЬто  роднината  му  Овандо 
билъ  главенъ  управитель.  Въ  1511 
той  прпдружавалъ  Веласкеса  въ 
похода  з;1  завоеванието  на  Куба. 
Лейгепантъ  Веласкоса  откри;|Ъ 
Мекснно,  нъ  не  см1шлъ  самъ  да 
се  р1иии  на  завоеванието  му,  та 
въ;иожилъ  тая  задача  К-зу,  който 
ш  и  испълнилъ  съ  блес1ичва  спо- 
лука п  въ  1521  Мексико,  п6-п)- 
л*Ьмо  огь  цк1а  Пспания,  припа- 
длежало  вече  па  нспапсквя  краль. 

!  За    завс1еваншпч>   на   Мексико    Н. 

I  потеглил*!,  еь  една  ма.тка  сеVа.^^^ч. 

|игь  11  кораОа,  ^V^  т^з^^а.  ^'^^'^ 'л^- 


—  042  — 


троса.  На  пжтя  си  той  завлаЛть 
о-нъ  Козюмелъ;  послЬпрпстигиж-гь 
прЪдь  Табарко  и  се  исютчнлт,  по 
р-Ьката,  нъ  налгЬрплъ,  като  иал11злъ 
на  сухо,  едпи  войсю!  отъ  40,000 
иидийцп,  която  и  разбнлъ.  Гла- 
ватарьтъ  й  лобнлъ  мцръ,  като  см 
подчинвлъ  1Ш  псттанская  краль  и 
като  се  об-Ьталъ  да  првгърно 
хрнстянството.  Са11дъ  много  прЬ- 
междня,  подъ  К.-вото  знаме  со  съ- 
брали 01-ъ  150,000  до  200,000 
индпйцп.  Съ  тая  войска  К.  обса- 
зк.гнлъ  81  деня  гр.  Мекснко,  раз- 
билъ  брапителегЬ  му  азтекнтЬ,  отъ 
конто  погубилъ,  каявагъ,до200,000 
п  съ  пр11лпмацето  на  столината 
ямъ  чурплъ  край  на  царството  имъ. 
ВъпрЬка  гол^мпгЬ  са  заслуги  па 
Псцання,  К.,  каето  Колумбъ,  бплъ 
гоирнъ  и  умр-Ьлъ  въ  иемплость. 
Н.  бп.ть  храбръ  п  прЬдирпимчииъ, 
1П>  жестокъ  и  коварснъ. 

Кортеиъ.  Село  съ  иово-за  горска 
окол.,  старо-загор.  окр.,  близу  до 
Нова-Загора,  заб^хтЬжателио  по  л^Ь- 
ковптигЬ  си  топли  баня. 

К<»ртес'н,  ипши,  НародапгЬ 
ир1ц(ггавитело  въ  Испания  и  Пор- 
тугалия; събрание   на  кортеси-Н!. 

1Сору|1дъ,  .1шп.  Дра1'оц'Ьневъ 
кам<*иь.  състои  отъ  чпстъ  глнно- 
земъ  кристали;*иранъ.— Корундовъ. 
Който  се  отнася  до  ко})унда. 

Кор<||у.  Най-сЬверннй  отъ  Но- 
нпческиН  о-вп  и  най-гол^мий 
сл1цъ  Ке<1»ало1шя;  простр.  1.107 
М1ТВ.  килом.:  нас.  10(^,109  жпт. 
Както  другигЬ  Лопическв  о-ви,  К- 
0  плаипнсш!  земя,  и  плодородна; 
ириизьоада  вино,  маслини,  медъ, 
протокали,  смоквп  п  др.  Населе- 
нието, гръцко,  0  главно  правосла- 
вно: има  малко  католици.  Гл,  гра,ть 
Корфу;  16,500  ж.— К.  е  сега  на  Гръ- 
цил,  а  отъ  срЬднпт!;  вгЬкове  е  спо- 
д1к1я.|ь  сяьдС»атй  йл  л.'^^;^итЬ  Ио- 
пцчсски  о-ви. 


Воръ  ила  хояорх. 

мота  м*рка  за  жита  у  ов)    : 
старо  В1»*ме;  тя  е  била  рявца  сь 
десеть  ефи,  или  около  237  евло- 
грама  (Бпбл,). 

Косекансъ,    .шт.    '  1!а 

дхга,  конто  дипълнува  ■  ма 

джга. 

Косннусъ,  лат,  Сяяусь  иа 
джга.  която  допълнуиа  едни  да- 
дена джга. 

Кося^^нка,  1/».  (оть  дума.  която 
значи  краст).  Часгь  отъ  хи  гледа, 
която  борави  съ  употрЬбенисюна 
косметическитЬ  ср^V^ства.  —  Косме- 
тическо  средство.  ВН;к(»  средство, 
което  крася  ку;ката.  поддързкл  ю>- 
смигЬ,  зхбитЬ  ц  др..  като  маавла, 
трплния,  омивания  и  др. 

Космически  (гр.  козмогк,  св*гьК 
СвЬтскн,  вселенски,  исгммрспъ.  — 
Космическо  изгр%ване  и  захождаме 
на  звезда  е  такъво,  което  п^пи 
едиовр1^меино  съ  пзгр1;вянето  я 
захождаието  па  слънцето.  —  Кос- 
иогония.  Учение  за  о';  >  !  то 
и  нроисхождането  па    ^  ^гл. 

—    КОСМОГОНЪ.    УЧОНЪ    по    К1п*М0|Ч^* 

нията.  —  Косиография.  Опясаии* 
па  вседенпата,  мироописанве;  Н1- 
ука,  която  има  за  пр1ам11тъ  огш* 
санието  на  пебеспт^Ь  т^иа  и  осо- 
бенно  на  земята,  гледана  ит>  не- 
бесно т1ио.  Тая  наука  сс'  карана 
в  мпмематииегка  *ео*рафия* 

Косяографъ,  1р.  Оппсатедь  я» 
вселепната,  мп|юопподтелк  — Нос- 
йономия.  Наукл  ^{.ч  :1пк<игнт1.  ня 
сяЬта.  —  Носмополитмзмъ.  Во**!»- 
родностц  счигаие  ц:Еиаи  си&тъ 
за  свое  отечество.  —  Коскоподмгъ 
(гръц.  отъ  козмосъ,  св1;гь;  ио^^л- 
тпгъ,  граиаанииъ)  е  I '  Ш' 

гражданциъ.  всенародни  *^^ц 

който  казва,  че  счита  аа  свсч*  (гтг- 
чество  цЬлпя  свЬгъ.  2)КойТ4»«- 
в11е  ту  въ  одна  1гг1)аиа,  ту  в-ь  лру- 
\т^.  —  Чч^>»и^чл.  Картина,  ютто 


-943  — 


догта    гаймъ   обемъ| 
жЬстноспн  написана  та- 
че  когато  нк  гледап»  еь  уве- 
гачително  стъ!ао,    изглежда  като 
:ива.  —  Косиотеизмъ.    Фплосч>({>- 
:ка  система,  която    счпта  Бога  п  ' 
(сслонцата  за  едно  п  схщо  п1>1Цо. 
Косовю!ъ  (профос.  А*.  Лндр.),\ 
'усл-кт!  санск])ИПТологъ,  запозналъ ; 
1е  само  Русия,  а  и  Евроиа  съ  за- 1 
;1и1:;китолнп    паметници    на  сан-  \ 
:ритоката    и   ис  ндската    лптера- ' 
■ри  (ум]..  въ  1883).  1 

Босом)  п<К1е.    Едно  по.1е  рас- 
[а1оас(?но    въ  дептра   на  занална- 
^лоловпна  на  Балкански    полу-  \ 
•въ  М''жду  Сърбия,  южна  Бо- 
(ново-пааарскп    окржгь),  Ал- 
1ПВЯ    н    Македония,   н  заобико- 
но  огь  всички   страни  съ  пла- 
[ви,   въ  това  число    Шаръ  огь 
.мъ  Ь1гъ  п  Копаонпкъ  отъ  къмъ 
1веръ.    На    това   поле    въ    1389 
.рбегЬ    били   разбити   въ   една 
1Ш1ггелпа    бптва    съ    турцптЬ; 
?ръбекпЙ    крал1|    Лагмрь  паднлиь 
^бнтъ,    а  Мплошъ  Обнлпчъ   влЬ- 
1ъ  ВЪ  шатъра    на   султанъ   Му- 
>ада   I   и    го   убилъ.   СлЬдъ   тая 
битва    Сърбия    изгубила   иезави-! 
^опмосгьта   си ;    султанъ    Баязпдъ ! 
Иразд'Ь.1плъ   страната  между  Лаза-! 
Кровия   сипъ,  Стефана,    и  Лазаро-1 
№вия  зеть,    Бука    Бранковича,   ала  | 
принудилъ  и  двамата  да  плащатъ 
^ань  п  да  го  стЬдшгь  въ  война. 
тая  самостоителность    бпла   от- 
кта  на  сьрбетб  огь  султанъ  Мах- 
1уда  (1459). 

Косопгкн  внляетг.  Турски  ви- 
[яетъ  вт>  сЬверна  Македония,  съ 
^алппхена  управ.1.  гр.  11р}ир1ьмъ; 
1обнл'Ь  е  пмето  си  отъ  цсторп- 
[еското  Косово  поле.  Едно  вр^Ь-мо 
включвалъ  и  скопския  и  битол- 
;кпя  виляртъ. 

Кооти-Рика  (богато  крайбр1>жне). 
[ържава  пъСрЬдна  Лм(7>яка,  между 


Антилско  море.  паист.;  Тихи  оке- 
аиъ,  на  зап. ;  Никарагуа,  иа  с%в.- 
зап.;  область  Панама  (Нова-Гра- 
нада),  иа  ист.  Простр.  55,Н»)Я  чет. 
кнлом.:  пасел.  214,000  жпт.,  по- 
веч^^то  С)\\лп.  Земята  *■  планинска; 
пр1^зъ  иешмпиувагъ  Ко|иил«*рпгЬ. 
ЗападнитЬ  брягов**  ек  скалисти  и 
нездрави.  Пма  богати  златнп,  м-Ьд- 
ни  п  др.  руд1гаци;  и  хубави  нас- 
бпща»  които  хрангжтъ  много  стада. 
Обработката  па  ка^-ето  е  зела  го- 
леми размЪрп.  Пзпасять  се  в  кожн, 
вансилно  дръво  и  бог^т.  С11дплпг[1е 
на  упрааг.  е  Спмъ-Ж(ие,  —  Тая 
република,  едно  вр1*ме  часть  огь 
испанското  подкралство  Гватемала, 
възстанх.га  въ  1821,  атЬзла  въ 
1824  въ  състава  иа  СрЬдно-амо- 
риканскитЬ  съединени  държави. 
Съединението  се  растурсло  въ 
1842. 11ъ1)вата  конституция  на  ре- 
публиката била  огь  1825;  консти- 
туцията сега  въ  сила  е  огь  1859; 
прЬдс*дательгь  се  избира  за  4 
години  чрЬгь  двойно  глас-опода- 
ване,  и  е  пр1^избцраемъ  само  слЬдъ 
тггпчането  на  6  години  отъ  свър- 
шването на  прЬдсЬдателсгвото  му. 
ДвгЬ  камари,  сенать  и  пр^дста- 
впгелс1са  кама1>а. 

Костепець.  ГолЬмо  село,  ихти- 
манска окол.,  т.-пазардж.  окрж!^., 
всрЬдъ  планината  па  пя;тн  за  Са- 
моковъ.  РккодI^лно  село,  на  което 
жителетЬ  правжтъ  хубави  ножове 
п  други  жс.гЬзии  изтЬлия  отъ  же- 
л-Ьзото,  което  се  добива  тамъ  и 
въ  0.  Сестрпмо.  Блпзу  до  К.  е  с. 
Баия,съл-Ьковитимцнералнатонли 
води  и  станция  на  агелКзницата. 
Въ  К.  има  разналини  ва  старо- 
бьлга  реки  градъ  Комс9и  ан  тим, 
който  е  билъ  с11далп1це  на  епи- 
сконть  подчпнею»  иа  пловдивския 
матрополптъ. 

Костовипь  (Хрисшп(Ъ^лъ^^  у\^' 
раио  Сичанъ-Ники.«>вь.\ллл\^\^лл. 


—  944  — 


учитель-кншковнпкъ  въ  периода 
на  народното  ни  възраждане,  п(ь 
чпнх  на  83-годин1на  възрасть  въ 
родното  си  м'Ьсто  Самоковъ  въ 
1889.  К.  първонъ  билъ  ка.1угеръ 
въ  Рплскн  монастнрц  д^то  п  до- 
билъ  първото  си  образование;  а 
послЬ  се  разкалзторнлъ,  когато 
отишълъ  да  продължи  учението 
сп  въ  Гръцня  (въ  кой  градъ,  иеиз- 
В'Ьстмм).  К.  1'  извЬстенъ  под  ь  име  «да- 
скалъ  Христодоръ»  като  учитедь 
въ  Габрово  нЬкол^ко  години  (отъ 
1845  до  1847  и  пб-сетн-Ь  пакъ 
отъ  1848  до  1857  или  1858),  а 
пб-рано  учителствувалъ  въ  Кра- 
цнтво  (иеицфска  околия).  Ши- 
на 11р'1]аъ  К.  е  издолъ  аритметика, 
кояш  била  в'ьведеиа  като  учсбиикъ 
въ  нЬкоп  отъ  тогаванаштЬ  учи- 
лпта.  Подирь  това  панечаталъ 
едпнъ  доста  иъ.1енъ  в11Ч1^нъ  ка- 
лгидаръ  и  най-сетн!;  издалъ  свои- 
та  Славянска  Буквеница—  Старо- 
българска граматика.  Тая  грама- 
тика е  била  необикновено  остро 
и  б^-зпощадпо  критикувана  въедио- 
врЬмсништЬ  ЦарюраОскн  кнн- 
жини  (год.  1860)»  поради  което  п 
не  могла  да  се  въведе  въ  учили- 
нтта  като  учсбнпкъ.  Рецензентътъ 
е  билъ  Т.  Бурмовь,  гошва  ре- 
дакторъ  иа  списанието.  Н.  е  из- 
иЬстеиь  он1е  съ  участието  си  въ 
ир1шода  на  Свещено  П^1сание  на 
бъл1*арски  отъ  Американското 
Б  абл  ей  ски  Дружество  въ  Цари- 
градъ.  ОевЬнь  участието  си  вътоя 
1грЬводъ,  той  е  поа1а1и1ъ,  етрува 
ни  се«  н  въ  издаването  иа  първата 
Норнпца,  които  се  редактираше 
огь  д-ра  Лонга  и  излизаше  еднхшъ 
на  м'Ьсеца. 

Костовъ  (Стсфпнъ),  Едннь 
отъ  п6-изв11стнпт11  съврЬмеиии 
пиеателе  въ  учплииспата  ни  кни- 
жнина. Книжовната  му  дЬител- 
иосхц   освЪнь    разии   етатин   по 


вкп*иицн  п  списания,    ггьстак  въ 
слЬднигЬ    кииги.    съставени  шл 
прЬведонн.   Съставиль    е  {за^^V« 
съ   Д.    Мишева):    Хрнспгомчи/тл 
по  пзучваие  сюве* 
нигЬ  класове  на  и 
дагогическптЬ  и  духовиигЬ   учи- 
лища (т.  I,  II,  1888  п  1889);  Ра- 
ководстио  по  словесностьма,   ю- 
значено   за    горнпгЬ    клаш^ио  па 
гимиггзиигЬ,   недагогич.    и   дг'?''П. 
училшца    (1889);    Х/пи-тг- 
за  долнигй  класове  на  ги^^ 
гЬ  и  обашнскитЬ  класни  ум 
(3  ТмЗа  1-и,  2-и  и  3-и  к-1 
Р,у.коиодство     710     г-*^>'. 
(часгьГи  II,  1894,   18У7); 
но  2>мноаоОаина  по  с.ювссшп': 
за  5-власииг!>  д1>вич.  и  млежби  у- 
чилинм»  (1891)).  Състанхиъе:  СОор- 
никъ  отъ  темп  и  п.тмове  ш  гь- 
чпненклта  иь  сргьдниш^ь  ;/'' 
и  1имн(инн}ть    (1884);  С'*' , 
стаата  аъ  Европа  н  у  наа>  1 1 
ПрЬвелъ  е:  1*мкоио*)с9пво   ^п    о- 
дене  писмснити  упрао^снения  пи 
матерния  глисъ<п>  срш)ниь'- 
лища  и  тмнизиит^ь^  огь  У 
шамовски  (1884);  Щчьин^дь  на  нпн- 
ноиата    история     отъ     Гр" 
вина   (1888);   Церко^ти  И" 
(1896). 

К.  е  роденъ  въ  1{азанлъкъ  тъ 
1857.  Отка&ь  свър1пидъ  Г\'  класъ 

въ  родното  си    АгЬето   и  кур " 

габровската  гимназии  (187(и 
е  учитель  въ  Казаилъкъ,  ■ 
гора,  Пловднвъ.  Самоковъ. 
огь  1879  до   1890.  Отъ  нл 

на  1891  до  края  па    1894    

главен^ь  оек]»етарь  на  Бълшр.  Ек- 
зархии, и  о!^!  началото  на  1895 
е  секретарь  иа  Св,  Сннохь. 

Костояя]ЮВЪ  (11,  И,)   I 
истордкъ,    род.    въ    с.    Юр;].  ..- 
воронеж.  губер,  въ  1817,  умр.  л 
1885;  свърншлъ  по  и« 
лологическия  факудтег;. 


^А 


-946  — 


е,  главпо  скотовъдството ;  котленцп 
държжтъ  овдетЬ  си  на  пасбища  въ 
Добруджа.  Около  2  килом.  на  сЬв. 
огь  Котелъ  има  сдннъ  подземенъ 
пхть,  който  отивалъ,  както  увЬря- 
вагь  н1>кои,  за  11р11славъ.  По  едпо 
прЬдааяе,  българ.  княгиня  Райна 
минувада  по  тоя  подземенъ  пжть. 
На  югь  въ  м^Ьстностьта  Коргникь 
има  останки  огь  стари  укр'Ьиления. 
ОсвЬиь  това  при  К.  личктъ  остан- 
ки отъедно  п6-нововр1шенно  укр-Ь- 
плоние,  което  служило  нЬкога  за 
отбрана  отъ  кхрджалпн  и  делп- 
башав.  Въ  новата  нп  встория  Н. 
захваща  едно  отъ  най-нървптЬ  лгЬ- 
ста;  той  е  родината  на  н^Ькои  огь 
най-великптЬ  дЬйци  за  народното 
нн  възраждане  и  за  освобождението 
пи.  Той  е  дадъ  епископа  Софро- 
ния^  Стеф.  Богориди,  Рпкоаеки^ 
Мамариева,  Нсофита  Бозвслип- 
та,  II,  Берона^  Кръстеьпча  и  др. 
Едно  кратко  описание  на  К.  е 
книжка  Спомени  за  изюргьлия  \р, 
Котелъ  отъ  Момча  Драганова 
(Варна,  1898). 

КотернЯу  фр.  Люде  наговореяи 
да  поддържатъ  ннтереспгЬ  си  или 
мнЬнията  си. 

Котелйонъ,  фр,  Единъ  видъ 
дансь. 

Котирняъ,  фр.  Означавамъ  ц^Ь- 
ната  на  об1иествени  фондове  въ 
описъцитЬ  на  борса;  пагинпиь 
фондове  почн.у,х?^  да  се  котнратъ 
въ  Берлинската  борса, 

Котисъ  нли  КотнтО;  1р.  Бо- 
гпнЯ|  покровителка  па  ц:Ьломх- 
дренната  любовь. 

Котлетъ,  фр.  (отъ  лат,  ката, 
ребро).  Пржзола,  въ  която,  кавл^ 
се  знае,  има  кжсче  отъ  ребро; 
кюлбаггпн. 

Котловина  (огь  котелъ).  Окрж- 
гла  дълбою!  яма;  долъ. 

Котляровский  (ПнМетр.)  Ма- 
лорусски  сцис;1Т1'ЛЬ,  прЬвелъ  Впр- 


гилневата  поема  Емсч')птп.  пг- 
тапптель  на   драми    (1  --1. 

КОТОДНИ  лучи.    По.: „       цЬ 

физиката  «Гейслоровата  тржба», 
оня  малъкъ  уредь,  огь  Еойп» 
п[>авшть  играчки  за  ^сЬдата.  Т&  е 
една  ддъга  тржба,  двата  вриша 
на  която  са  судпрапи,  и  огь  юя- 
то  е  исчерпанъ  въздухъгь;  подъ 
влиянието  на  двата  *\1екгрод», 
,  дава  разнотарно  снЬткане.  Ако 
вхтр^ЬтностьгА  е  абсаногпи  праз- 
на, забЬлЬжва  се,  че  около  свЬт- 
капията  вжгрЪшностьта  на  трль- 
бата  остава  приблизително  тъмт 
и  като  че  пзлизатъ  лучи,  вар«^ 
ченп  отъ  англ.  уче^гь  Кррксп 
«котодни  лучи>,  съ  спецналвв 
свойства  и  конто  за  пасъ  ех  ве- 
видимп.  Тия  луга.  които  прЪмп* 
нуватъ  иепрозрачнитЬ  срЬдн,  пра- 
способи  въ  (^)ото^шфшгп^  Рентекь 
въ  1896. 

Котопаксн.  Ужаоеаъ  волхапх 
токо-рочи  постоянно  д^ят^^ленг, 
въ  АндитЬ  (Република  Еквяторъ 
И.1П  Еквадоръ),  впс"     "  -,1, 

Которъ  (птал.  >  ,  1- 

децъ  въ  Да^шадпя;  хубаво  при- 
станище на  едноимевенъ  залань^ 
55  килом.  на  юго-иот.  отъ  Ду- 
бровппкъ;  3,000  жвт.  К.  с  за- 
бЬлЬжнтеленъ  като  сплио  уи^- 
пепъ  градъ,  па  в  заобиколгйъ 
огь  всички  страни  съ  плапвяи: 
замькътъ  му,  който  стои  на 
една  осямотена  1спп,  ля, 

е    токо-рсчн    цеп|11,  л- 

да.  К.  е  сЬдалиню  ма  еписшлгь 
и  има  няколко  цръкви  н  болници* 
Едно  врЬме  е  бпдъ  столица  на 
една  еамостоателла  рои   '  1. 

която  въ  И20  доброно  1  т- 

съединяла  на  Вей- 
публика.  Въ  1797,  11. 
понъ,   по    Камао«форм> 
говоръ,  па  Австрия:  въ 
нр1:^1Л^сн'Ь,    по  Иросбу!  ^ 


—  947  - 


^ 

рчъ 


воръ,  на  Франдпя;  в   пъ  1814 
лъ    върнжтъ,  по    ВЬнскня   до- 
воръ,  на  Австрия.  Едно  възста- 
е    въ   1849    било   тутлкои  по- 
НЕЯно.  —  Которски  заливъ  влп 
окча  ди  Катаро  (Ко1Ч)рски  уствд) 
е  дълбокъ  заливъ  на  Адриатическо 
море,  иаюжпвя  край  на  Далмация; 
200  кнлом.  к^тйбрЬиаш.    Тоя  за- 
ливъ, съ   безопасно    пристанище, 
запиицавано   отъ    крЪпость,    е    и 
раяд1ион7з  огь  двЬ  канари  на  три 
ни  прохода,  и  има  гоггЬиа  стра- 
гпческа  важность. 
К(»трппа.   УЕр^пепъ  градъ  въ 
талия,  въ  Тарентскн  заливъ,  въ 
лножнето    на    Монте-Карвара ; 
000    жит.  Тамъ  нЬкога    е   било 
ейско-дорич.    селище   Кротонь, 
новано   въ  УШ-и   в'Ькъ  пр1зди 
X.,    и  извЬстно    по  любовьта 
м'ь  наукнгЬ  и  гимнастическото 
куссгво. 
хаиовский  (Янъ).  Полски  по- 
етъ,най-га11;мпй  н  даронитнй  по- 
ажатсль  на  сгари-Н!  образци  па 
пка  си  (1530-1Г)84). 
1Сох11НХнна.  Ви^к.  Анамь» 
Кохорнъ.  Знаменитъ  холандски 
лнжинеръ  (1041  —  1704). 

Кохорти,  лат.  Отрядъ  отъ  600 
хотинци    у    старитЬ    римляне; 
тълпа,  сгань. 

Кохъ(Д-ръ).  Германски  л^карь, 
рткрптельтъ  на    оакп.т    ни    шу- 
"^ркулозата  или  охтиката,  запс- 
еобразния  бацилъ  на  а^олсрата 
11р1>ди  нЬколко  години  ц1ль 
тъ  се  зарадва    огь    новината, 
К.  е  открплъ  и  л^къ  аа  охти- 
ката; ала  опититй,  които    се    на- 
авпжж  п6-сет1гЬ.  не    оправдахж 
I  радость.  К.  е  роденъ  въ  1845. 
Коцебу  (ЛФуапъ  фонъ).  Пло- 
внтъ  п  отличеш»  нЬмски  драма- 
род.  в-ь  ВеЙмаръ  въ  1761, 
Манхеймъ  въ  1819.  От- 


'ргь; 


какь  свършилъ  правото  въ  Пена, 
билъ  едно  по  друго  секретарь  на 
0.  петербургския  геяералъ-губер- 
наторъ  Боура  (1781);  управнгель 
на  Ревелсвата  обл.,  въ  царув,  па 
Екатерина  II,  когато  издалъ  много 
съчинения;  дирекоръ  на  вЪнския 
театръ  (1795);  заточеиъ  в'ь  Си- 
биръ  (1800—1801);  редакторъ  на 
едидъ  вгЬстннкъ  въ  Берлинъ,  по- 
литически секретарь  на  Александра 
I  (1811—1814),  най-сетнЬ  ру сски 
консулъ  въ  КеннгсСергь  (1815 — 
1817).  Вср1|ДЪ  тпя  разнообразни 
занятия  и  многобройни  и&тува- 
нпя.  той  нам1фвлъ  врЬме  да  на- 
пин1е  близу  300  драми,  романп, 
пжтешествия,  една  история  на  пър- 
вото в1жове  на  Прусия  и  др.  НаЙ- 
вече  драмптЬ  еж  основали  славата 
му  като  писатель.  Въ  Германия 
еж  се  ценили  най-много  драмитК 
му  Хуситпуюь^  Кръппоноснтпп^ 
Хюю  Грощи,  Смъртьта  на  Ро- 
ла.  На  български  е  преведена 
драмата  му  П^т^р^ьние  и  Покая- 
ние (прЬв.  отъ  ц'Ьмскп  Т.  М.,  Тър- 
ново. 1890),  драматическо  произве- 
дение, което  е  имало  особена  спо- 
лука на  французскяя  театръ.  Една 
пълна  сбирка  на  К.-внтЬ  трудове 
е  издадена  въ  Лайпцнгъ,  въ  1827- 
29,  въ  40  тома;  много  К.-ви  съчи- 
нения, пр'Ьведенц  на  европ.  езици, 
еж  е^  пр"Ьпечатвали  много  пжти. 
К.  е  билъ  промушенъ  съ  кцнжа.гь 
огь  единъ  пенскп  мечтатель-сту- 
дрнтъ,  .1.  Занда,  който  го  считалъ 
досгоинъ  за  смърть  като  русски 
ишпонинъ.  Въ  това  врЬме  К.  до- 
ставялъ  пскзптически  свЬдЬнпя  въ 
Летсрбургъ. 

Кочабаяба.  Градъ  въ  Боливия, 
ЗН5  килом.  иа  с1>в,-зап.  отъ  Чу- 
кулсака;  15,000  жит. 

Кочани.  Градецъ,  центръ  на 
каза,  сконеки  вил.,  на  гого-ист- 
отъ  Кратово  па  камевдиво  м1^с^го; 


-  948  — 


6,000  жпт.  токо-рсчя  вспчп  бъд- 
гаре.  Дюмерство. 

Сопериново.  Село  (886  жит. 
българе)  въ  дупншпка  окох.  шо- 
степд.  окр.,  близу  до  устието  на 
Рила  въ  Струма,  въ  едца  долина, 
която  е  еднаоть  най-топлптЬ  мЬст- 
вости  въ  България,  23  калом.  на 
югъ  отъ  Дупшгца  в  2'/г  кнлом. 
на  сЬверъ  отъ  прЪдЬла  на  Маке- 
дония. Въ  тая  долина  се  обрабо- 
тва орозъгь,  едииственото  мЬсто 
въ  с1шериа  България  нам1фево 
огодво  за  това  произведен  по  сл'Ьдъ 
Ловчепско. 

Кочернново-Джуиаяски  щю- 
ходъ,  проход ь  арЬзъисигова  пла- 
нина, съединява  село  Кочериново 
въ  княжеството  в  Джумая  въ  Ма- 
кедония. Длъашна  9  килим.  Шо- 
сеенъ  пжть. 

Кочинъ.  Държавица  въ  Пндшг, 
на  Малабарско  крайбрЬжне,  съпрЬ- 
дк1на  на  сЬв.  и  на  ист.  съ  Ма- 
драсъ,  а  на  югъ  съ  кралство  Тра- 
ванкоре;  простр.  Я52,Г)00  хеш*.; 
насел.  600,000  жит.  Стол.  Трипон- 
тари.  Управлява  се  отъ  единъ 
раджа  под^апенъ  на  Англия  отъ 
1791;  плаща  дань  690,000   лева. 

Еочииъ.  Градъ  въ  английска 
Индия  (Мпдрасъ),  на  Малабарско 
крайбр-Ьжпе,  н1>кога  столица  на 
държава  Кочинъ;  30,000  жнт.,  отъ 
които  много  евреи. 

1Сошеиили11ъ,  лат.  Вапсател- 
ното  основно  ве1цоство  на  кър- 
мкла.  —  Кошенилъ  (фр.  отъ  гр. 
кикось,  зърно;  понеже  едно  в|)'Ьме 
п р11дполагалп,  че  кога енп лътъ  е 
зърното  на  едно  растение).  Аме- 
риканско насекомо,  което  дава  боя- 
та кърмкзъ.  Сахото  насекомо  се  на- 
рича и  кърм!^зь,  отъ  араб.  кърмъ, 
червей. 

Кошяаръ,  фр,  Нервенъ  при- 
надъкъ,  когато  на  болинй  се  стру- 


ва, ч*'  1'о  души  н{}1ц,и,  лроспллюд- 
пото  каракончо, 

Кошчушко  (Тадсй),    ТТроч}ТЬ 
полски   генерахь,  род.  въ  С«м*» 
вица  (Литва)  въ  1746,  умр.  въ  Со- 
лот}'рнъ   (Швейцария)    въ  1817; 
образувалъ  се  въ  кадетския  кор- 
пусъ   вь    Вартава    п  на    прапа- 
телствено  иж,1Ивопие  въ  Ф|)апцня; 
иостжполъ    въ    патската    воЛска 
капитанъ ;    по    причина    на    пе- 
тасгпа  любовь,   скоро   бплъ  прй» 
пуденъ  да  напусне  отечеството  са 
п  отишолъ  въ   Америка,  дЬто  с« 
сражава.1Ъ  съ  слава  подъ  Башпвг- 
топово  знаме,  добплъ   чина  бр1* 
гаденъ    генералъ   и    се   върн&п 
въ  Полпш   въ   1786.    Когато    п> 
бухнжла  войната  среща  Русия  тл 
1792,   той,    подъ    началството  на 
младия  Понятовскн,  доказадъ  (гге- 
честволюбието  и  восаянтЬ  со  сть 
собностп  при   Зеленркъ    първе1гк 
пос.тЬ  ирп  Д)беика,  дЬт^),  на  чело 
на  едва   лн  4,000    души,    гой    се 
държадъ  петь  деня  срсчца  16,000 
руси   въ   едно    положеипс.    кш^П. 
ималъ  само   24  часа     I  '  !П. 

Сл^дъ  сключването  на  л- 

то  кра.1Ь  Станиславъ  А !  и.- 

добилъ   само    като  се  ;...,....... дъ 

на  притезанията  па  Екатерина  П, 
К.,  както  мнозина  други  нодсев 
генерали  п  офицери,  си  дялъ  ^ггя- 
пката  и  отпшелъ  въ  Л;.  л 

вьсжщото  вр1Ьме  закои'.^,. со 

събрание  въ  Парижъ  го  награ- 
дило съ  титлата  Фг  '<1- 
жданинъ.  Скоро  (-,  .1- 
нжло  въ  Гродно  (1Т1К1)  широто 
дМенв  на  Полша.  Глухото  аедо- 
волство»  пр1здпзвакапо  итъ  ш 
нова  неправда,  не  закъскЪо  дя 
избухне.  Генералъ  Анптнй  Ма- 
талгшски  подцгняигь  знамето  на 
нсзависнмостьта  (3-пмарта,  1'04> 
Н.,  тогава  въ  Дреадеп-ь,  туталгш 
се  явил  ь  въ  Краковъ,   а  го  пг 


—  949  — 


1/1 


днгн&лъ.  Движеппето  се  ряспро- 
страиило  съ  бъраниата  па  сц-Ьт- 
кавицата,  и  К.  болъ  пазиачегь 
диетаторъ  (12-н  марта).  Като  от- 
воролъ  войната  съ  4,000  подя- 
дн,  въоржжеии  съ  воси  п  вилп, 
той  р;1зби.ть  6,000  русп  въ  Ракда- 
впца.  па  25-и  марта.  При  нивсната 
за  тая  побЪда  се  подигшкла  и 
Варшава  н,  слЬдъ  З-дневиа  борба 
(5-и,  6-и.  7-и  апр-Х  пчгонкла  ру- 
сигЬ  яз1ГЬ1ГЬ  (ггЬнигЬ  си.  Нейний 
прнк&ръ  посл-Ьдвала  Вилна,  която, 
на  11-и,  н  тя  се  пнОавила  огь 
гарнизона  си.  К.  тогава  со  отпра- 
внлъ,  на  чело  на  13,000,  среща 
руситЬ  д  пруспгЬ,  съединени  на 
брой  17,000,  п  ги  нападнжлъ  при 
Цезекоцпнп.  на  27-и  май.  Поб-Ь- 
дата  била  много  вр11ме  нср-Ьпш- 
телна:  К-  бнлъ  иараненъ  и  два 
коня  убити  подъ  него.  Най-сепгЬ, 
поляцитЬ  били  припудопи  да  се 
оттегл^кть;  ць  тЬ  се  оттеглили 
порсдъчно  и  отишли,  та  се  затво- 
рили вь  Варшава.  Една  пойсна 
огь  00,000  руси  и  пруси  со  яви- 
пр:^ъ  тоя  градъ,  и  ио'игхла 
го  обсажда,  на  9-и  юлия.  Жн- 
толегЬ  и  воЙскитЬ  се  бранили  е- 
иергично,  п  диктаторъгь  развплъ 
аътаа  отбрана  една  безнрнм1>рна 
дЪятелность,  храбрость  п  вЬщина. 
Пр^ъ  септемврня,  възстаннето  на 
Велика  Полша  докарало  дигането 
на  обсадата.  Нъ  въ  сдицото  врЬ- 
ме  прнстнпиъ  Суворовъ,  който 
ое  притсклъ  иа  помощь  огь  Украй- 
на. К.  тича  1Т})11дъ  тоя  новъ  нс- 
прпятель  съ  21,000,  н  иска  на- 
лрално  да  понрЪчи  на  съедине- 
нието му  съ  генералъ  Феряепа; 
пр^Ьдварягъ  го  и  съединеплтЬ  ру- 
си го  пападатъ  при  Ман^евпде, 
на  28-и  ноем.,  съ  грамадни  сили. 
ПоляцатЬ  отблъсквагь  три  посл^Ь- 
дователнп  нападения  съ  см*Ьлость- 
за  на  отчаянието,  нъ  бнватъ  над- 


вити въ  четвъртото.  К.,  откакъ 
показва  чудеса  огь  храбрость, 
пада  покригь  съ  рани  въ  рж- 
ц|>т]^  на  казадит^;  и,  като  за- 
хвърля сабята,  извиква  ?17т  Ро- 
1оп1ас  (край  иа  Полша).  Негово- 
то пл^ненпе  е  наистина  смьрт- 
няй  ударъ  на  полската  не:швисн- 
мость,  Суворовъ  зима  Прага  съ 
првстЛ|Пъ  на  23-п  окг.;  Варшава 
му  отваря  нортитЬ  си  на  28-и; 
и  третпй  д'Ьлейгь  на  Полша  се 
свършва.  К.  останллъ  двЬ  го- 
дини пл1^нникъ  у  руспА  Павелъ 
I,  когато  се  въцарплъ,  му  вър- 
нжлъ  свободата.  Сл1здъ  това  той 
отишслъ  пр^аъ  Англия  въ  Аме- 
рика, н  послЬ  въ  Франция,  нъ  не 
зелъ  вече  участие  въ  никое  по- 
литическо събитие.  Той  вид^ъ 
императоръ  Александра  въ  Па- 
рижъ  В'Ь  1815,  и  искалъ  рЪши- 
телно  оъзстановеииото  на  кралство 
Полша;  нъ  като  не  добилъ  това, 
устапонилъ  се  в*ь  Швейцария  въ 
Солотурнъ,  дЪто  и  умр15Л'ь.  Ткло- 
то  му  било  пр'Ь}1есено  и  положено, 
сь  разр1>шРпи1'То  па  императора 
Александра,  въ  краковската  съ- 
борна цръква  между  Пвана  Со- 
611СКИ  и  Посифа  Пониатовскн. 

Кошутъ  (Лудовикь).  Унгарски 
дърл^авникъ,  ораторъ  и  публи- 
дпстъ,  род.  въ  Монокъ  въ  1802, 
умр.  въ  Турпнъ  въ  1894.  К.,  отъ 
благородно  семейство  огь  словен- 
ско происхождение  поунгарчено, 
билъ  едно  но  друго  адвокатинъ, 
публяцистъ  и  индустриаледь-бан- 
керииъ.Т(»й  билъ  пзбранъвъ  1847 
членъ  въ  унгарската  диета,  дЬто 
озлохилъ  политическата  сн  про- 
грама, която  имала  за  основа  осво- 
бождението на  селянетЬ,  у1ШЩ0ше- 
нието  на  ангарнит!^  свободата  на 
печата.  Скоро  сгЬдъ  това,  фран- 
ц}-зсната  революция  въ  1848  при- 
веда   въ   въсторгь    либерадната 


—  950  — 


партня,  п  К.,  шпч)  нейнъ  водатель, 
поцскллъ  полш'ичесш1та  □  адми- 
нистратиипата  раидЬла  ии  Уигария 
отъ  Австрпн;  'г-ой  пр1;дизвпкалъ 
въ  ВЬна  въг^станпето  отъ  '/и  марта, 
което  накарало  австрийското  пра- 
вителство да  отстжпн  на  възстан- 
ннцитЬ;  у нгарцогЬ  добили  отд1ино 
минисггерство  подъ  прЬдсЬдател- 
ството  на  графъ  Батпани  и  К. 
зехь  портфейла  на  фанансинтк 
Подъ  неговото  влияние  се  изра- 
ботили априлскитЬ  реформи,  които 
основали  нововр11меина  Унгария, 
макар!,  и  да  не  били  толкова  ши- 
роки, колкото  той  искалъ.  Ум^ре- 
нитЬ  му  прнятеле  го  въздържали; 
ала  скоро  се  появили  черни  облаци 
отъ  къмъ  двора  п  отъ  къмъ  кро- 
атскигЬ  н  баяатскитЬ  слов^Ьне,  по- 
вече или  по-малко  открито  съ- 
гласни съ  двора,  Въ  областното 
събрание  въ  Пещо,  на  30-н  май  К. 
произнеслъ,  отъ  името  на  прави- 
телството, най-хубавата  отъ  всич- 
кит^^.  си  рГ.чп,  съ  която  искалъ  ту- 
рянето на  военна  нога  200,000 
души;  усЬтило  се,  че  разривътъ 
е  неизбЬже1гь.  Въ  същото  вр^^ме 
К.  за  да  зак-ьснп  избухването,  въ- 
пр-Ькн  характера  и  навицитЬ  си, 
пзоставилъ  нта.1ияпиит!>  и  напра- 
вилъ  отст^Енкн  па  австрнйдигЬ. 
Пр^^  септемврвя,  Батпани  сп 
долъ  оставката  и  К.,  пр'Ьдс1гдатель 
на  комитета  на  народната  отбрана, 
бп.гь  прогласенъ  диктаторъ. 

Отъ  тогава  д-Ьнтелностьта  му 
била  удивителна  и  като  воепенъ 
ортнизаторъ  п  като  финандистъ. 
Князъ  Виидншграцовото  нахлу- 
ване въ  Унгария,  възстанпето  въ 
цЬлъ  югь  на  словен  етЬ  и  на  ру- 
мжнцптЬ  среща  унгарцитЬ,  въс- 
шествието  па  престола  па  Франнль 
Иоспфа  (20-ц  яоем.),  когато  ун- 
гарското събрание  отказало  да  при- 
дознае,  ийто  нередовенъ,  създали 


та1съво  опасно  положепир,  чещк* 
таторътъ  бплъ  принуденъ  да  пр\<- 
несе  Н1)авителството  въ  Дебречии* 
отъ  1-и  ЯН.  (н.  к.)  1841».  Такъв»- 
м^рилъ  нови  мхчнотпп,  раздори, 
най-вече  аитипатвята  на  ноепнвя 
прЬдводитель  Грежи  среша  оего. 
Прн  все  това,  -  пародиите  воК- 
ски  нанесли  поб1|Дп  пркть  иарта, 
апрплъп  май.  К.  прогла-  '  тъ 

дебречинското  народно  ^      !•% 

{2-п  апр.)  иезаввснмостьта  на  Ун- 
гарин  и  падането  на  хабсбургсЕВЯ 
домъ,  н'ь  не  републиката,  на  която 
само  едпа  часть  отъ  възстаннш- 
цитЬ  били  привърженици:  П[т11СГо- 
лъгъ  оставалъ  вакаятенъ  съ  ц*ль 
да  послужи  да  се  придобие  единъ 
вънкашенъ  сънкзникъ.  Нъ  прего- 
ворите на  диктатора  съ  държа- 
вите още  ие  далп  никакво  сл^а* 
ствие,  а  русский  царь  Никола  ов 
готвплъ  за  една  военна  намеса. 
Скоро  нрЪзимането  на  Петца  оть 
руснтЬ  и  ненокорсггвото  на  Г|)ежи 
принудили  К.  да  се  пр-Ьм^стя  ггъ 
Сегединъ.  Като  не  моглъ  да  пр*)- 
дължава  однатвърдЪ  неравна  борбд 
и  не  искалъ  да  отстжни,  той  щЛ^ 
далъ  в-шстьга  на  Г11ржн  на  30-в 
ЮЛИЯ  и  минлиъ  въ  Турция.  Тур- 
ското правителство  пе  го  пр'ЬддЯО, 
а  го  ннтерннрало  първепъ  въ  В»- 
динъ,  и  посл^  в  пб-вече  вр)шв 
въ  Кютая  въ  Мала-Азня  (вож.  Аб- 
дуль  Меджцдъ). 

Така  П0ЧНЖ.10  едно  затачепе, 
първе1гъ  принудено,  пойй  свое- 
волно, нйй-длъгото  познато  въ  асгь 
риято,  понеже  е  траяло  45  1Х)Д1ГЮ1, 
до  отскорошиата  смъртъ  на  90- 
годишняя  старсцъ.  ОсвоЛодеяъ  оо 
нанксата  на  Англия  в  Съсднве- 
ннтЬ  Държани  въ  1851,  К.  боА 
приеть  твърд1Ь  радостпо  г-  *■ 
глия,  поел-Ь  въ  Америка.  1 
устаиовнлъ  въ  - '  ,  ^йи^>  сар*)* 

ПеЙСКИТЬ  рСВО.П    -.._:^.'в  нпБЦи! 


щц 


951 


въ  него  единъ  отъ  своитЬ  глава- 
таре.  П(3-сЬт1гЬ  негово  ококчатслио 
м-Ьстояшлищо  отанллъ  Турпнъ  въ 
Итадвя;  тамъ  той  устровлъ  въ 
1859  една  унгарска  легия  среща 
АБ(ггрия,  1гь  понеже  Нападеонъ  Ш 
откровение!  откааадъ  да  земе  н-Ь- 
кнкво  задлъженпе  относително  Ун- 
гария пр1зд'ь  вндъ  на  бхдкщяя 
миръ,  франц.-унгар.  съглашение 
не  станжло.  Сл^Ьдъ  новигЬ  надежди 
възбудени  огь  войната  въ  1806 
в  осуетени  чр-Ьзъ  бързото  умиро- 
твореиве  и  съглашеиис  въ  1867,  Н. 
отбдъсна1лъ  каЕТО  амнистията  за 
себе  си,  така  и  дуалпзма  за  оте- 
чеството си.  Нищо  не  могло  да 
го  направи  да  измени  това  свое 
рЪшенш*,  нито  избирането  му  за 
депутатъ,  нито  отннането  на  една 
унгарска  депутацня,  която  го  на- 
к1;рп  въ  1877.  УлгарннгЬ  считагь 
К.  за  единъ  отъ  най-великитЬ  си 
отечестволюбци. 

Сл*Ьдъ  смъртьта  му,  бр^нпитЬ 
му  остатки  се  пр^несохх  въ  Ун- 
гария и  положпх^Б  въ  Народния 
музей,  като  нмъ  се  даде  едно  по- 
гребение пб-вече  отъ  1;арско.  К1)ат- 
кв  б'кг{>ЖЕН  за  значеввето  на  К. 
за  унгарцитЬ  има  на  езика  ни 
отъ  С.  С.  Вобчева  въ  спис.  Бъл- 
гарска Спирка,  год.  I,  кн.  1Л', 

Сг.  Химичгский  зяакъ  на  Хро- 
ма (скгот), 

Крагуовецъ,  Сръбски  градъ, 
на  Лепени  ца,  100  килом.  иа  югъ 
огь  Семендрия;  12,600  жит.;  тамъ 
шввЬлъ  БН.  Мнлошъ  до  избрание- 
ТО  св. 

Крайна  илв  Каривола.  Ав- 
стрийска область,  която  восв  ти- 
тлата дукство,  между  Карнптия, 
Щирпя,  Кроация  и  Адриатическо 
иорр;  простр.  9,956  чет.  килом., 
иасел.  498,958  жит.  токо-речп  вси- 
чки (само  40,000  нЪмци)  слоо1}ие 
католици.  К.  захваща  горното  ко- 


рито на  Сава,  Земята  е  планпн<ла, 
тя  е  покрита  на  сЬв.  съ  раскло- 
нения  отъ  кроатскнтЬ  и  юлици- 
скигЬ  Алпи,  които  минуватъ  ир1;зъ 
пеш  отъ  зап.  къмъ  пет.  Почвата 
е  с1гЬдна;  нъ  въ  планинитЬ  има 
хубапи  гори  и  богати  пасбища, 
конто  хранштъ  много  стада  говеда 
отъ  долна  порода.  РудницитЬ  еж 
жел'Ьзви,  м^дни,  камениовхглвщвв 
и  живачни,  нъ  най-прочутитЬ  еж 
живачнптЬ;  годишното  нмъ  произ- 
водство е  отъ  стойность  около  2 
милионафиорлвта(4мплионалева). 
Главний  помпиъкъ  е  земед'Ьлвето 
(жито,  барабой,  вино,  медъ).  Пр11зъ 
страната  минува  жел1>знпцата  отъ 
В1>на  за  Триестъ  и  огь  ЩаЙбрукъ 
за  Загреб ъ  и  за  Фиуме.  Народиото 
образованне  е  осганжло  много  на- 
задъ.  К.  се  управлява  огь  единъ 
гланенъ  управитель,  на  който  сЬ- 
далнщего  е  въ  Любляна  (Лайбахъ). 
исвЬнь  Любляна,  никой  градъ  нЬма 
п6-вечв  отъ  5,000  жвт.  Диетата 
(областното  събрание)  състои  отъ 
37  пр-Ьдставителя  —  Слов1ЬнскптЬ 
племена  карии  проникнали  въ  К. 
кжд'^  VI;  по-късно  К.  била  вла- 
дение на  Карла  Велвви;  въ  Х-в 
вЪвъ  станжла  марграфство,  въ  XII 
херцогство  и  въ  XIV  (1364)  ми- 
нжла  окончателно  иохь  властьта 
па  Австрия. 

Крайово.  Румжиски  гра^хь  (Вла- 
п1Ко),  ц.  на  окр.  Доле,  200  килом. 
па  зап.  отъ  Букурещъ,  на  д1Ьсн. 
бр"Ьп.  на  Жпюлъ  (л-Ьвъ  притокъ 
на  Дупавъ)  и  жел^^знпца  огь  Бу- 
курещъзаТурно-Северинъ;  22,764 
жит.  Бъоколностьта  солни  рудници. 
НЪкога  К.  е  била  столица  на  Долла 
Влахнн.  Стари  цръкви:  о^алище 
на  Римипшкия  епископъ.   Лицей. 

Крайцеръ.  1)  Германска  мо- 
нета, която  струва  четире  нашп 
стотинки:  крагщерьтъ  е  100-та 
часть  отъ  флорина.  2)  АвстриЙ- 


—  952  — 


ска  монета,  100-на  пасть  огъ  фло- 
рииа. 

Кракчжъ.  Ук]1"Ьпе11ъ  градъ  въ 
авсгрийс!»  Полта  (обл.  Галвппя). 
247  кплом.  иа  юго-зап.  отъ  Вар- 
шава, иа  хЬьия  брЪгь  на  Висла, 
д:Ьто  тя  става  корабопл.  р-Ька,  въ 
едно  хубаво  поле;  66,100  жпт., 
отъ  които  окаю  една  четвъртъ 
евреи.  Уииверсптетъ  основапъ  въ 
1349  оть  Казнмяра  Велики,  пол- 
ски 1Шрц  съ  библиотека,  кабииеть 
по  естествената  история  и  бота- 
ническа градина.  Гробници  на  най- 
знамеиптпгЪ  полски  царе,  царици 
и  велика  мхже  (Св.  Станислава, 
Ягедона,  тримата  Сигизмупдовци, 
Батори,  Соб-Ьски,  Когачушка,  Ио- 
сифа  Пониатовски  п  др).  Много 
цр7,кви,  н'Ькои  съ  готическа  на- 
праш1,  мопасгпре  и  еврейски  си- 
нагоги. СтариЙ  град>  е  едпнъ  ла- 
бнрпитъ  огь  тЬсни  и  темни  ули- 
ци. ЕдповрЬмеииштЬ  градски  стЬ- 
ни  еж  пр-Ьобърижти  на  м1игго  за 
расходка.  Вср^дъ  града  се  възви- 
шава единъ  замъкъ  отъ  с1гЬднпт& 
векове,  обърнжтъ  сега  на  твър- 
дина. Търговията,  въ  послЬднитЬ 
години  съживена,  норадп  расшн- 
репието  на  жсл113цопхтнпгЬ  съоб- 
]цения  на  К.  съ  В1^на,  Берлинъ, 
Варшава  ц  Лъвовъ,  е  11р1ьимун(е- 
ствено  въ  рхцЬтЬ  на  евреитЬ. 

К.  е  основанъ  зъ  700  отъ  Кра- 
ка, полски  князъ.  Той  1-  бнлъ  сто- 
лица на  Полша  огь  1320  до  1609, 
в  дори  и  слЬдъ  като  Варшава  ста- 
пялл  столица,  полскитЬ  царе  про- 
дълхавалп  да  се  коронясватъ  въ 
него.  Той  е  билъ  Щ)1нпма1гь  отъ 
чехитЬ  въ  1039,  отъ  монголитЬ 
въ  1241,  отъ  шведптЬ  въ  1655  н 
1702,  и  отъ  руситЬ  въ  1768.  При 
иод1иенпето  на  Полша  въ  1795, 
К.  се  падпжлъ  на  Авсо-рш!.  Отъ 
1809  до  1815,  той  съставялъ 
*|асть   оть   велило    дукство   Вар- 


шавско. Вйнскнй  коягресъ,въ  1815, 
създалъ  отъ  него  Краковската 
ртуСкшка,  съ  простр.  126,115 
х»'1ггара  и  нас.  140,000  жит^  по.ть 
поК1ювителотвото  на  Прусия,  Ав- 
стрия н  Русия.  Съчувствието  па 
краковцн  съ  полското  въ:кгтапвс 
докарало  Т1ШВЪорл1жен;г  ик. 

една   отъ   Русия  въ   I  :  гЛ 

други  отъ  Австрия  вь  Ь*^  •'  -л 
отъ  1838  до  1841.  ШП-а11:Ц 
всл1^€ггвие  па  едно  вово  движе- 
ние. Краковската  републ  л . 
присьедпннла  въ  1840  . 
стрпйскптЬ  влад1>ппя,  >гкрка  му 
тивпрапа  съ  беспечпостьта  яа  съ- 
сЬднитЬ  държави,  иъ  противъ  коя- 
то Англия  а  Фра1гцця  протести* 
рали.  К.  сега  съставя  часть  огь 
австрийската  область  Галяцля.  Ав- 
стриЙцпгЬ  еж  въздигмлли  оюма 
него  една  пространна  линия  у- 
кр11плснця,  съ  многобройни  *Ф- 
дкши  твгьрдели,  п  едия  ^1а]|адпа 
кр^Ьпостц  която  господ.  аъ 

града,  и  чиито  укр^ило!  ;  ро- 

стиратъ  навъпъ  по  едно  прострая- 
ство  отъ  около  8  километра.  Тм 
твърдини  ех.  назначени  ла  слт< 
жжтъ  за  пр11града  среша  едпо  на- 
стжиление  огь  Русия. 

Кра.ти-Марко,свр.  краль  Мар- 
ко, Български  киязъ  или  крал 
прочутъ  герой,  чието  юначесгво  « 
стаижло  легендарно,  и  когото  п»р- 
бет1'.  прнтезавзгь  за  свиЙ  съм- 
родиишь  Какъвъ  е  бнлъ  сралк  Е 
показва  най-ясно  едно  пзучешк 
върху  прЬдм'Ьта  на  Ив.  И  X^ 
Кж])и1овски,  което  с[  ' 
календаръ  Българска 
за  1898  (София,  1898, 
на  Т.  X.  Тошева).  Краль  Щ 
депъ  въ  Прид^пъ,  въ  •! 
ска  България,  въ  13М,  ;; 
гипжлъ  на  10  окт.  1391  п 
лугеренп  (Румжная)  ъ  • 
РумлшетЬ  съ  турцитЬ»    и» 


шда^Я^| 


-953  — 


К: 
« 


е  бплъ  съгжзпикъ,  като  полра- 
впспмъ  Оьмарски  -господарь  па 
Македоппя.  РодителстЬ  му  еж  би- 
дп  българе;  баши  му  се  нарпчалъ 
Вьлкашинъ,  а  майка  му  Елена; 
тя  е  била  сестра  на  прочутия  к>- 
акъ  и  български  воевода  Мом- 
ла,  толкова  въспЪванъ  п  сла- 
€1гь  въ  пашитЬ  народни  п11снп. 
Краль  М.-въ  баща  билъ  юнакъ 
и  внденъ  българпнъ  по  вр-Ьмето 
на  Стефана  Душана(1336  — 13Г)5), 
когато  тоя  сръбски  царь  заа1а- 
;гЬлъ  случайно  една  часть  отъ 
Мак<»дония.  Въ  Душаново  врЬме 
той  бнлъ  началникь  (марталъ) 
въ  двореца  му  и  въспнтатель  на 
сина  му  Уронм.  Сл^Ьдъ  Дупшно- 
вата.  а  п6-сетн"Ь  и  Уропювата 
смърть,  Вукашпнъ  се  въцарилъ 
вгъ  1367  и  иа  26  септ.  1371 
билъ  убятъ,  въ  батват1\  съ  тур- 
иитЬ  при  Марцца,  дЬто  той  на 
чело  на  войницитЬ  си  бьлшрг.  иаъ 
македопска  България  ги  посреи;- 
нжлъ,  нъ  билъ  разбить,  попеш(* 
турскитЬ  сили  би.1и  твърди  го- 
л'кма.  СлЬдь  неговата  гмьрть  м^ 
стото  му  захванл&лъ  синъ  му  Мар- 
ио и  бшгь  Етрогласенъ  за  царь 

Карль  М.  ималъ  01це  двама  бра- 
тя, Андрея  и  Димитръ,  конто  били 
негови  военачалници  —  восводп. 
Въ  книгата  си  Южно-С.игояпское 
сказание  М,  Халанскпй  казва  ла 
краль  М.  така:  «Ь*.1а1\1в11рний 
краль  М.  пли  кралевпчъ  М.>,  както 
го  паричагь  сьрбет!;,  сноредъ 
южно-словЬнекитЬ  исторически 
паметници,  е  носилъ  яаявапие1*о: 
царь  или  деспотъ  на  Бьл* 
рия,  жив-кгь  е  въ  столицата  си 
'римьль  съ  брата  си  Андрея. 
начало  билъ  С41мостоятелеиъ 
български  господарь,  нъ  поатЬ 
станжлъ  васаленъ  па  турцитЬ. 
Като  такъвъ,  той  е  воювалъ  за- 
едно  сь   т&хъ;    и    както   вь  иа- 


роднпт11  бъ^тгареки  тг!1епн,  таКа  Й 
въ  сръбскпт!!,  неговото  юначество 
се  описва  подробно. 

Когато  краль  М.  щЬлъ  да  се 
жени  и  отпшелъ  да  огледва  дъ- 
щерята на  ледянския  краль,  Ро- 
ксандра,  придруженъ  билъ  оть 
двамата  си  побратима,  Нилоша 
ОбиличапСтояпа  йнковича.  Щомъ 
дошли  въ  дв(феда,  ледянский 
I  краль  се  обръща  къиъ  Д7>щеря 
си  съ  тия  думи : 

Удай  се,  с  ядом  се  удала 
Юп*»  очен!  внше  причекати. 
Ето  тгш  кралсвнча  Марка 
Отъ  лисне  земле  Бушрис. 
А  ево  ти  У1нкович  Стояна 
От  Котара  висока  планина, 
А  ево  ти  Обнлнч  Мнлонш 
Отъ  Крущева  доля  шпроко1'а, 
Па  ти  бптай   кога  ти  е  драго. 

Краль  М.-вото  българско  про- 
исхождение  и  българщина  по- 
казва и  сл11диата  сърбска  п1ьсе1П>: 

Всека  земя   хвали  господаря: 

1. 
СЬи  биели  СЬнянина  Ива 
Бутрия  кралевшш  Марка, 
Унгария  Спбинянип  Янка 
Сьрбиянцп  М|ион|   Обвлпча 

II, 

Босна  слави    Гелю   Боснянииа 
СЬн  биели  Иву  СЬмипнна, 
Унгария  СиСиинии  Инка, 
Бушрня  кралевнча  Марка 
Сьрбианпи  Милоша  Обилича. 

Краль  М..  като  съпкзпикъ  па 
турцитЬ,  воювалъ  рамо  до  рамо 
съ  тЬгь  противъ  неприятолетЬ 
имъ  и  съ  години  дома  си  пе  со 
връщалъ.  Една  пйсень  казва,  чй 
той  служилъ  деве1ъ  години  у 
царь  Мурада  и  на  десетата  гч)- 
днна,  кога  си  отишелъ  у  дома, 
върплиъ  се   оъ    българското  си 


—  954  — 


рухо  (облекло),  па  бплъ  и  пуо- 
на^лъ  брада  дори  до  сппления  си 
поясь. 

Когато  краль  М.  цартвалъ  въ 
ПрплЬпъ,  1'динъ  сърбннъ  яппча- 
рпнъ,  Мпхаилъ  Констаитпновпчъ, 
който  Ю1алъ  работа  съ  него,  въ 
своята  Турска  истор^ш  казва,  че 
краль  М.  уи|»аи.1ит1ль  тогава  бъл- 
гарското царство  —  Македония 
д  го  нарича  бълтрски  киязъ. 

Г-пъ  Кжршовскн  об-Ьщава  п6- 
вече  полробиости  за  краль  М. 
въ  книгата  сп  Македонска  Бъл- 
гария, която  тъкми  за  печатъ. 

Кралеръ  (Ж,  А.).  Германски 
поетъ,  исторпкъ  и  романистъ  (1723 
— 1788).  Стпхотвореипята  му  еж 
издадеии  подъ  заглавие  8а»^»'^ 
/г*7/й  {лг(11г}11с;  осв11НЬ  топа  зяб'!;- 
л-Ьжцтслпо  е  неговото  Прнспосо- 
бение  вь  стихове  на  пса.гмитгь 
п  др. 

Крало11Ъ  (Ж.  Е.),  Отличенъ 
германски  комиозпторь  и  пнаписгь 
(1771—1800);  отъ  компоанципгЬ 
му  вай-много  се  славнБгь  неговп- 

Крамола.  Карано,  препирня. 

Крнпиадп,  лат,  МЬкогЬлп  лш- 
вотии,  огь  раменоногптЬ;  биватъ 
прираснл.1л  съ  долната  си  плоо 
кость  на  чорупката. 

Криииологня  шт  краноло- 
гия,  хр.  (огь  крани&нъ,  лобъ»  че- 
рен ь  ;  лоюсь,  сюво).  Чорепосло- 
вие;  сжщото,  каквото  е  френоло- 
гия.  —  Краниоиантия.  Чорепога- 
дапие;  гадание  по  чов^ипкп  черепъ. 

—  Краниомантъ.    Черепогада1'ель. 

—  Краниоиетрия.  ЧерепопзмЬрие, 
измЬ|)ване  дпаметра  на  черепогЬ. 

—  Краниометръ.  Ипструментъза  пз- 
м+.рване  дпаметра  на  череппгЬ.  — 
Краниоснопия.  ИзатМваке  устрой- 
ството на  чгропь.  —  Краниоскопъ- 
Оая,  който  е^  занимава  съ  изсл1а- 
ванс   устройството   на   черспигЬ. 


—  Краниотомия.  Впас.  тир.  разск- 
чане  черепа.  —  Краниотомъ.  Хя- 
рургачоски  инструментъ  ад  проби- 
ване черепа. 

Кранъ,  1срм.  I).  Мапшназа  из- 
дигане мащп.  2)  Тржбпна  съ  к,и»ть 
за  пу[цане  вода  плп  друго  тсчяо 
вещество. 

Кранъ,  трм.  Кдно  растеявс, 
огь  което  вад1ХП1  боя. 

Красицкий(//1««»шЛ>.  Полска 
поетъ  п  литераторъ,  род.  въ  1734 
въДзбеи.ко»  умр.  въ  1801  еппскоиъ 
въ  ПгЬзно.  Отъ  съчиненията  иу, 
(събра1га  отъ  Дмоювскп,  10  тхшз, 
Варшава,  1803-4;  10  тома,  Бер- 
лин ь,  1845),  нйй-заб'Ьл1аиггел1гн 
еж:  П'ропкомпч.  поеми:  Л/у«гл4 
и  М*таг}ттпг}аа, 

К ряспорЬч ипъ.  Сладкодумепъ. 

—  Краснор^Ьчие.  сладкодумстао. 
Краспоярекъ.  Русски  градъ  1гь 

Снбнръ,  еЬдп.1и1це  на  упраа1.  иа 
|^нисеПската  губернии,  при  (ипва> 
пето  на  Кача  и  Енпсей;  15,000 
К.  е  па  главния  пжть  пя  Квро- 
пейска  Русия  за  1Сахта.  Търговая 
съ  кожи  и  кожуси. 

Крась  (Лунни  Лшшмии).  С1&* 
венъ  рпмскп  и:  цъ  —  орл- 

торъ,  често  вЪ'  л  ^ь  огь  Ц«- 

церопа;  занимавалъ  токо-речи  вси- 
чки правителствени  ддъжяоста,  9Ь 
П5  бплъ  консулъ,  а  въ  91  ир.  Р* 
X.  умр1;лъ  цензоръ. 

Краеъ.  (МаркьЛнниний),  Ри1е 
ски  пълководецъ,  бЬгалъ  »>тъ  Цана 
и  Марпя  въ  Испания,  д11То  се  к' "  -  • 
8  йгЬсеца;    отъ  тамъ  въ  Ао 
Сицилия  и  Пталпя.  Ш' 
торъ,  въ    71  пр.   Р.  X.,  ь 

Помп^^я  побЬдплъ  Спаргакл,  гла- 
ватаря на  побунепитЬ  ро*"'-  •>'''"'  »->- 
иа  другата  тюднна  к<м 
заедпо  съ  Помпея.  а  въ  1^  сга- 
нжлъ  попзоръ.  ЦЬзарь  го  иомп^ить 
съ  Помпен;  и  тЬ  тримата 
вили  първия  триумвирагь.  К-  - 


-  955  — 


втормо  би")»  оабраиъ  консулъ  и 
добилъ  управлеяшето  на  Сирия, 
[ъденъ  аа  слава,  власть  в  богат- 

ю,  той    тръгн&лъ   съ    надежда 

диоъриш  ^швсваиието  на  Азия 
Иядвя.  и  11очнл.1Ъ  отъ  партя- 
нетЪ.  СтМ,ъ  н^колБо  сполука  въ 
Месопотамия,  той  пзгуби.ть  зимата 
въ  Сирия;  въ  това  вр^ме  отншелъ 
прн  него  саиъ  му  Касай,  едниъ 
оть  Н'с1й-блескавитЬ  Ц-Ьзареви  ге- 
нерали въ  Галия.  Въир-Ьки  Касп- 
евнтЬ  съв'Ьти,  Красъ  вл11злъ  въ 
подето  меисду  Евфратъ  и  Ти^)ъ. 
Тигь  той  билъ  :тобиколснъи  по 
б^евъ  отъ  партянетЬ  близу  до 
Наръ  (библрйския  1'радъ  Харанъ), 
Откакъ  погннжлъ  синъ  му  и  30,000 
рнмляне,  самъ  Крась  стапжлъ  робъ 
на  партянския  пъ1Ководецъ,  който 
го  заробнлъ  пр-Ьдателски.  Суренъ 
го  убидъ  въ  едно  свиждане  (53) 
и  испратилъ  главата  му  на  госпо- 
даря си  Орода,  а  Ородъ  запов%- 
далъ  да  му  нал^ЬБктъ  въ  устата 
растопено  злато. 

Кратеръ.  Гърлото  на  огяедп- 
туиш  планина  или  воЛ1{аиъ,  прЪаъ 
което  изригва  лава,  пламепь,  и  др. 

Крнтово.  Градецъ,  центръ  на 
каза,  скопскн  вил.,  при  пс}лиг]>  на 
Осиговската  пл.  и  при  главата  на 
Кратовската  р^ка ;  5,000  жит.  токо- 
речи  всички  българе.  ТвърдЬ  рж- 
код"Ьлеиъ  градецъ:  п'1»съка  на  р*Ь- 
ката  жителетЬ  събирагь  злато  в 
го  обработватъ ;  въ  околностьта 
сребърни  рудници,  които  сега  не 
се  работнпт!. 

Кратъкъ.  Кхсъ,  не  дтьгь.  От- 
тука краткоапь. 

Крах  ла.1Ъ,7>(/с.Скърб!иа,  чпсто 
Сраншепата  часть  на  жито  в  сЬ- 
ненагд  на  други  растения. 

Крашев<!кий  (Иоснфъ  Игнгь- 
тии}.  Кдивъ  оть  нАй-забк11.*кп- 
телшггЬ  и  най-плодовитнтЬ  пол- 
ски хшсатезе,  осповатедь  на  би- 


товия романъ  н  отличенъ  стилпсть, 
род.  въ  1812  въ  Варшава,  умр.  въ 
1887.  Началното  си  образование 
добилъ  въ  ТТилпк!,  11  виошето  въ 
вилвенсшш  уннворсптегь.  0св11пь 
многобройнит!)  сн  романи  и  по- 
в11сти,  К.  издава.1ъ  въ  Вилио  едшгь 
сборникъ.  посветенъ  на  история- 
та, философията,  словссностьта  и 
искусствата,  подъ  заглавие  .!//(«•- 
)п1€ит,  и  обнародвал  ь  статии  въ 
ВСНЧ1Ш  токо-речп  полски  списа- 
ппя.  Много  отъ  съчинени$гга  му 
еж  преведени  на  фрапц}'зскп,  нЬм- 
ски,  русски  и  др.  На  български 
М.  Москов"ь  е  прЬвелъ  отъ  рус. 
Княлтъ  и  кметоне^нгь^  исторнч. 
романъ  пзъ  живота  на  словЬнетЬ 
въ  1Х-Н  в^кь  (Търпово,  1897);  Д.  X- 
Бръзпцовъ  0  пр-Ьвелъ  отъ  полски 
Повигт** иез7>  м.М((11ловдпвъ.  1887) 
и  Инг  Собп>спи  или  Обсадата 
на  Ляна  отъ  Кара-Мцанафа^ 
историч.  романъ  (Иювднвъ.  1889); 
Дп,'}п  и  шГи1,  раска.чъ  огь  К.,  прЬ- 
водъ  на  Хр.  Кесякош1,  се  срЪп^а 
въ  спис.  Трудъ,  год.  I,  кн.  8.  Всич- 
кпт11  съчинения  на  К.  сгьставятъ 
пб-вече  огь  60  тома;  гЬ  еж  били 
издадени  въ  Вплно,  Варшава,  ЛаЙп- 
цигъ,Вроцлавль  оть  1830  до  1846, 
и  доказвать  удивителната  способ- 
ность  на  К.  да  пише  хубаво,  мно- 
го и  скоро. 

КреансП;  фр.  (стара  форма  па 
сготпге,  вярване,  в11ра).  Писмо, 
което  единъ  банкерпнъ  нлп  тьр- 
говецъ  дава  на  пд;тишгь,  за  да 
прибере  въ  нЪкой  градъ  една  су- 
ма пари. 

Креатипинъ  (лат.  отъ  гръц. 
крсасъ,  месо).  Произведение  (ггь 
ра.1Ложението  на  креатина.  —  Кре* 
атинъ.  Главната  съставна  часть  па 
месото  на  гръбначнптЬ    животни. 

Креатура,  лпш.  (собствено  знач. 
тварь,  творение),  Въ  прпнос.  см, 
ллце,  което  д^тъжи  па  друго  по- 


-050- 


ложекиото  си;  мекере.  орждие  лго- 
бнмецъ.  протежо. 

К|к*ац11нн:(мь,  лат,  МлЬние 
)[а  Ар11ст(.пч'.1Я,  че  Богь  съадава 
човЪшкитЪ  дупш  пр1"авпрпте.1но  и 
ги  оъодпиява  съ  гЬлата  40  лрин 
слЬдт»  иачатигто.  —  ХР^ациан^цъ. 
ПослЬдопатсль  па  креанпзма. 

Крево  (Ж.),  Франц,  пжтете- 
ствеиникъ-  пзстЬдователц  убитъ 
отъ  пнднЙдигЬ  тоби  [Южна  Аме- 
рика] (1847-1882). 

Кр*'дите!1ъ,  отъ  дума  кредить. 
^\^^йто  мпиуиа  като  достоинъ  за 
в1;ра:  нрп1ашсиъ  билсть,  шшиша 
пара,  К1шг*а  издадсиа  оп,  прави- 
телство или  банка,  които  минува 
като  П!1рп;  нре^Ьипно  цчреждгннг, 
аав('Д(*ии1\  ко1»го  ирпнма  пари,  за 
които  плаи^а  лпхпа  и  дява  пари 
подъ  разни  залози,  баншь  — Кре- 
дитивъ.  Банкерска  полица,  за  до- 
биване иарн.  —  Кредитирамъ.  1) 
Дава.мъ  па  в1-.ра,  продапамъ  на 
вг|11)а.  2)  ЗакЬрявамъ  ((Ььлба).  — 
Нредиторъ.  Въ  ппр1.  Опя,  който 
има  да  зима;  адгмодавець.  —  Кре- 
дитъ.  Доверие,  ^'^»ра,  на  почакъ: 
9гро()авам7,  на  кргОитъ.  Иравь^к 
или  отнарнмъ  тьному  крсдитъ^ 
давамъ  му  на  вЬра;  или  дашшъ 
позволение  другиму  да  му  дава  иа- 
в1иггио  количество  пари  или  стокя 
иа  поча1Гь»  ако  ли  кредптътъ  ще  | 
бжд»?  мео1ранинень,  колкото  пари 
или  стока  ионска.  Нимамь  кро 
Ошпь  що  рече,  не  ми  даватъ  на 
в'Ьра.  Кредпгь  зпачи  п  честь,  добро 
име,  пзвЬ(ГГНость:  пкш  с^голуна  се 
поетшнрг*  сь  кредита  на  нао- 
в<Н71а  име. 

Сге11о,  лат.  В11рую :  това  е  мое- 
ю  К2>едо. 

Крезъ.  -Индийски  царь,  про- 
чутъ  по  безсм"ЬтнитЬ  си  богатггва, 
поб-Ьденъ  и  св;ие1гь  отъ  престола 
отъ  Кпра  (54М  прЬдн  Р.  X.).  Сега 
К2>г.п,  паричатъ  всЬкой  пр11богагь 


чов^Ькъ,  милиоигрь.  —  1Сазватъ,те 
Крезъ,  като  иаднжлъ  В7>  пл11Гк 
бплъ  осжд**пъ  на  нзгаряпг;  •погь 
той  разбралъ  нстииностьти  на  ду- 
митЬ  на  1гЬкогап1иия  ен  госгь  Са- 
лона, че  никой  пе  можр  дп  се  вя- 
рече  честигь  доклЬ  е  жпвъ,  в  я»^ 
волно  произпеслъ:  «0  Солояе*! 
Киръ,  като  се  научплъ  за  прич*» 
пата  на  това  въсклвпанпр,  под^ 
рллъ  Крезу  живот^а  п  свободал^ 
н  го  избралъ  за  свой  съв'21тпппь 

Крейсеръ,  лат.  (отъ  крукил, 
кръсть).  Воененъ  параходъ,  който 
кръстосва,  обикаля.  —  Кребс«ру- 
ваиъ.  Обокалямъ  по  море  въ  в»- 
рабь  покрий  брЬговетЬ  за  пазе- 
нето имъ  отъ  пепрпятелк  Опуи 
кра{саровка,  кр1*Йгсрство. 

Кр4^йц||а\ъ.  Прусскиградъ,60 
килом.  на  юго-ист.  агъ  Коблсниъ; 
15,300  жит.  К  е  забЬлЬжнтелекъ 
главно  по  иодиститЬ  и  ■"■  тп- 
тЬ  си   солени    води,    .1  |.ъ 

мпого  болести.  Затова  н  мпого  се 
посещава.  ШворигЬ  пмать  тем- 
пература отъ  45* 'з"  до  84'  Ф. 

Креяенч)гъ.  Грахь  въ  свр(Ь 
пейска  Русия,  1 10  килом.  иа  югхн 
зап.  отъ  Пгатава  н  въ  подтив- 
ската  губерния,  наДи^пръ:  53,928 
шит.  малоруси  и  руси;  иного  е- 
вреи.  К.  съср^-^оточава  житотв^ 
Еон1иг]ц  вълната,  лой  па  оеолиф* 
т11  страпи.  '1>абрики  за  земед^ 
ческн  машини,  триони  н  др.  1Ь>- 
пр1^>кн   иаводпснията   иа  Л 

К.  е  търговското    *■  -     :      и.! 

Мала-Русин.  блапи  .  л  [  -ч- 

ното  Еорабоплаване  и  и,1  :к  .тГ.^яи- 
дата  отъ  Харковъ  за  <».;-■.  м. 

Креилнпь.  Виж.  Москлп, 

КреНЪ,     «М1Д.    От:-  ■    тч 

корабъ  1гьмъ  страи  ] 

вЬтръ.  За  измЬрвии^'  кр^па  ^а<*- 
Т])Ьбявагь  прсно.шшрь, 

1Ереозо1'Ъ9  фр,  Маслеш' 
ство,  кое^ч)  се  намира  )гь  Кл1|>д11и 


—  957  — 


и  дюш,  и  Еоею  нма  свойството 
да  хфотивод^ствтва  на  гннянето. 
Употребява  се  за  1гЬръ.  —  Крео- 
зотовъ.  Еойто  се  отнася  до  това 
вещество. 

Креол-ь-лка,  м^.  Въ  най-ши- 


давна  още  ех  пр^ду&гъ  на  споръ 
меж^ЕГ  ученитЬ. 

Сп  йе  ^аегге,  фр.  Боенъ,  ра- 
тенъ  впсгь. 

Кршва-паланка,  Е^ри-чалан- 
ка.  Градеш».  пентръ  на  каза.  скоп- 


роЕин  смислъ:  ляце  родено  оть  |  скн  вих.  на  р1Еа  Егрн-дере,  съ  до- 
родителе,  еоего  не  ех  туземца  на  |  бро  х^стополохенне  в  хубава  ое*:1Л- 
страната,  дЬто  е  родено.  Въ  п6-|ность;  6.000  хнт^  тово-речя  всич- 
тЬсенъ  смяслъ:  лице  родено  отъ'ев  българе.  Винодкхяе.  овошар- 
европеецъ  я  негрятанка.  |ство  и  рударство:  оБсонята  е  6о- 

Кревонъ,  фр,  Единъ  ви дь  лекъ  |  гата  съ  рудняця  за  сребро.  мки> 
къляенъ  платъ.  —  Креоъ.  Едонъ.и  хелЬзо. 
вцдъ  тънко  я  леко  копринено  яля  I  ЕрввЕчм.  Народь  оть  сдов^- 
възнено  хоатво,  бива  огь  развя  |сбото  племе,  който  хивкгъ  яе- 
шарове,  я  ое  употр^ява  за  рокли.  •  първс^  между  р^кн  Прндетъ  я  Дви- 
гарниттрн,  л^тни  кадели  я  др..  а ;  на.  а  сл^дъ  това  се  распрост^^- 
черннй  —  вгь  звакъ  ва  хал^яне  :  нвлъ  до  изворите  на  Волга.  Двина. 
(трауръ).  |Ока  и  Дн^пръ.   К.  плашдлн  данъ 

Кресло.  Голюгь  стохь  съ  рхч- !  на  варягитк  които  п6-сетяе  яз- 
кп  (подлакътнияи)  я  съ  задница.  |  гоннля:  участвували  въ  пр^хпрпя- 
Въ  прлное.  ся,  министерско,  ака- 1  тието  на  Ркфика.  Синеуса  я  Тру- 
демическо  я  др.  подобно  м^сто:'вора:  въ  обичаят^  ся  не  разли- 
хубаво  €  министерското   кресло,  \  чали  отъ  другвтЬ  словен*' :  имали 

Вреечевдо    (сгексепДо. ,    мпал,  -.  градове,  отъ  които  главенъ  Оелъ 
Което  се  увеличава*  расте;  въ  лгу^.  Смолевскъ. 
постепенно  усилване  на  тона  при       КрнволяБЪ.  Едно  оть  по-глав- 
нвнуването  отъ  рлапо  на  /оги  и  .  ннтЬ  села  въ  велешката  каза.  Стал- 
/ог^ш^тю.  Противополохното  яе-  цвя  на  хелксншшта. 
му  е  декреснендо.  Врнм  в.ти  врвавгц    (р.   РЬ- 

Кресчевтянк.  Зваменятъ  ята-  шнтелво  вр1^м^  въ  едва  работа : 
лиянсЕН  сопраяо,  вздялъ  пр^въс-  вр^мь*.  въ  което  се  решава  ели 
ходни  солфедхии  (1769 — 1ъ16>.     така.  или  инакъ:  опасно    вр'ю1е: 

Кретжях.  Човеци  родени  ела-  министерска  криза,  б^^лний  с<  на- 
боумни,  па  я  съ  недостатъци  въ  мира  въ  криза,  Бгларня  п}*$ь- 
т^ого  (пб-малъкъ  отколкото  тр^б-  ка{м$а  к^т^а:  застойчя»хть:  кри- 
ва или  ХфЪгол^агъ  черепъ.  искри-  за  ^  търговията. 
вени  крака  и  гръбвал»  и  др.  т.).  Крякетъ,  ашл.  Едва  англв<^- 
—  Крвтшшзхъ.  Болестъта  на  кре-  ска  огра. 

тииитЬ:  слабоумие  въ  най-висока  Бри-ювъ  (Шаиг  Андр./.  Зна- 
степень.  Най-често  се  ср1;ша  "^ь  меввть  русски  баснопие^цъ.  ко- 
долнннгЬ  на  швейпарскит^  Ллпя :  п/го  наричать  русски  ЛаФонт^нь. 
Савояя  и  Пяемонтъ.  па  и  въ  дру-  К.  род  въ  Москва  въ  17^^^.  салъ 
ги  планинсЕН  сгранп.  Съ  «у^об^на  ва  едннъ  о<}ип^ринъ  съ  калвтав- 
гриха  н  обучение  кретияитЬ  М'>  ски  чинъ.  д:«билъ  вачалното  си 
хе  доиШхЬ  да  се  образукагъ  и  «.'бразовавве  въ  Тв^ръ  *ггь  майка 
истръгвапъ  язъ  скотското  съст'^-  си.  я  се  научилъ  *|'[^«аяяузски  *лгь 
яние.  Прнчмнхт^  на  това  :^л^^  от-  единъ  домашенъ  |«раяяузскн  учи- 


-  958  — 


тсль.  Н.,  челъ  безразборно  всички 
книги,  конто  му  падали  на  рхка. 
ДраматнчсскитЬ  съчинения  му  пра- 
вили шШ-голЬмо  впечатление,  в 
въ  15  -  годишната  си  възрасть 
написалъ  една  опера  Кафейшща 
(гледачка  на  щастие  ло  кафе); 
една  книжарппцаму  дала  НО  рубли 
за  ржкописа  ла  това  съчинение, 
н  съ  тия  пари  той  сн  купнлъ  Ра- 
сииовитЬ,  МилперовитЬ  и  Боало- 
витЬ  ст.чип*нпя.  Баща  му  вече 
бл.ть  умрЬлъ  и  на  1:^1Ч)дцтна 
възрасть  той  бпль  принудепъ  да 
стане  копистъ  въ  една  канцела- 
рия ;  п6-сетц11  той  добилъ  служба 
въ  Петербургъ  въ  императорския 
кабинетъ,  огь  която  си  да.гъ  остав- 
ката слЪдъ  двЬ  години,  за  да  се 
посвети  на  литературна  работа. 
П1^  това  врЬме  той  вече  билъ  из- 
нЬстенъ  съ  трагедии  Клсопатра 
и  Фи.юмс.ш,  които  н1шали  спо- 
лука. ДвгЬ-три  години,  отъ  1789, 
издавалъ  периодически  списания 
Пощата  на  Духовепиь,  Зрители  и 
С\'Пс^перб1^р1СКИ  й  Меркурий,  Сега 
обнародваль  комедии  въ  проза 
Налувннчшшто  семпктт  (1793), 
Подшравшпслмата  птица  и  др., 
които  привл11кли  на  него  вни- 
манието па  Екатерина  II,  Въ 
1801  бнль  пазиаченъ  секретарь 
на  кня.ть  Серг.  Тодор.  Голнинид, 
рпжски  управитоль,  съ  ко1'ото, 
слЬдъ  и11колко  вр1'.ме,  прЪкаралъ 
4  години  въ  хЬтната  му  ккща 
въ  Спратовъ.  Тамъ  той  можалъ 
съвсЬмъ  свободно  да  наблюда- 
ва живота  и  1гравитЬ  на  рус- 
скотЬ  селяне.  Когато  се  вь])нжлъ 
въ  С.-11етербп)ГЪ»  въ  1806,  той 
обнародвалъ  няколко  сполучливи 
К(1мсднп  Урокъ  нп  таюжюпш  и 
др.  Нь  той  нам11рплъ  истинското 
си  прн:^ванпо.  когат<»  нрЬвелъ  и11- 
Еолко  Лафоптепони  басни,  копто 
де  отстйпяли  иа  оригинала.  Пое- 


тътъ  Дмитрпевъ  (виж.  това  име) 
бштъ  очуденъ  отъ  К.-вата  сполука 
въ  тон  впдъ  литературна  рабоп 
и  го  насръдчидъ  да  постоя  и  ствуш. 
Това  би.10,  когато  К.  билъ  на  въз- 
расть около  40  години,  и  басшггЬ 
Н1*к1и  да  го  обезсм  Ь}а7жтъ.  Въ 
1808  се  явила  първаш  не1х>м 
сбирка  огь  баси [I,  ко>гго  пма^ш  п>- 
лЬма  сполука.  Други  сбирки  по- 
сл'Ьдвали  въ  1811  н  1816.  Въ 
1811  К.  станхлъ  членъ  на  с-пе- 
тербург.  академия;  въ  1812.  чи- 
новниь'ъ  въ  императорската  6в- 
блпотека;  въ  1830,  държавенъ  (гь- 
в11тниь-ъ;  въ  1841,  понеже  стра- 
далъ  отъ  па]>аличъ,  билъ  пеясяо- 
яиранъ;  и  пр^Ьзъ  всичко  =  "Ь- 

ме билъ  обсппвапъ съ п.  -ой 

починжлъ  въ  1844. 

К.  е  толкова  популярпгь  у  ру- 
ситЬ,  колкото  Лафонтепъ  у  «(ф^н- 
цузетЬ.  БаснитЬ  му,  но  истаиио 
народния  си  духъ,  веселия  юмиръ. 
естественото  благодушве,  сравня- 
ватъ  са^ю  съ  басвнт!  на  славния 
франнузски  поетъ;  т^  ех  и  1ГЬ[»- 
вата  чш-анка  на   русскигЬ    д1>иа, 

които  ги  НЯуЧВаТЪ  ПЗусГЪ,  и  МНиП) 

негови    стихове   еж  се  обърнлия 
на  пословици.  К.  е  възбуд^иъ  ю> 
Европа  ц11ла  литература  огь  пре- 
води,   подражания  и  к<'  1». 
К.  е  наипсаль  нспчк»!  >0 
басип,  отъ  които  три  четвъ]»тц  с& 
оригнна.1Ни.    НЬкоя  и  д]>уга   огь 
К.-витЬ  басни  слс   прапикплив  в 
въ  бъ.1гарската   коижиииа;    <'ДВа 
такъва  се  намира    вь  П.  Р.  См- 
войковата    Л'/ '             "/<л.    1ияо 
кратко    ЖИВОТ'              ■.■>  па  К.  ид 
езика  нп  има  въ    кн.  Двадесат 
бпо1рпфин  на    образцови    русеки 
слпсатсле  сь   портрети    отъ  В. 
]Остр.,    нрЪв.    Д.    ^                 '"'• 
|Ме1Пь  184К'.).  К.-ваь                      .»- 
!  туй  е  ноставова,    кл1д1\    1фая   01 
I  имиераторъНиЕолаевото  царуване, 


—  959 


въ  лЬтиата  градина  въ  С.-Иетер- 
бургь.  За  в7»злпгапето  па  тоя  па- 
мепшЕЪ  с&  принесло  своита  лепта 
и  дЪцата. 

Кримнналенъ,  лот.  ПрЪстх- 
пецъ.  протпвозаконенъ,  виновенъ; 
угллвенъ'.кримпип,топр)ьстл1плС' 
ние.  Лр%сл'Ьдвамъ  криминално  плн 
углавно,  тоглгж  н^^кого  на  сять 
В1.  углавно  снцилпщс.  —  крими- 
налист!). Писатель  по  углавното 
ираво»  зпалецъ  въ  углавпитЬ  ра- 
боти; наученъ  изсл"Ьдоиатель  на 
чо&Ьшката  врозкдсна  лаклонность 
къмъ  прЬстжпвпчеството:  кримн- 
налисшь  Ломбром  гЪказна  тошг, 
—  Криииналность.  Пр1>ст&П1]ость, 
углппность. 

К]шяъ.  Сжщото,  гшквото  е 
Кръмъ, 

К[кНН1га,7^^с.Кдп1П1Пид'ь  путка. 

Кринолниъ,  фр.  Металическа 
мр^^ио!,  сгь  КОЯТО  заоГткалягь  ьч)- 
рабц  ЕОЙго  е  хвърлилъ  котва  за 
да  не  може  неприятельтъ  да  го 
доближи. 

Криолить,  1р.  Мпнеролъ,  вто- 
рокволенъ  алюмвиий. 

Крннтогаяи,  /р.  Тайнобрачпи 
растения,  у  които  не  се  вижда 
цв-Ьтътъ  в  еЬмето;  гагьвв  ек  мъ- 
ховетЬ,  гхбитЬ  п  др.  —  Крипто- 
гаиичесми.  Тайпобрлчонъ  (;т  рп- 
гт/иил).  —  Криптогамия.  ТаПпо- 
брачие  (за  рпст»ннн)»  —  Крипто- 
гамология.  Учеипе  за  тайпобрач- 
ннтЬ  растения,  което  съставя 
часть  огь  бота1Шката.  —  Крипто- 
графия. Тайпо  писмо,  искусство 
.га  се  пише  съ   условна  знакове. 

Крнсин  (Францгсно),  Италпян- 
ски  държавникъ,  род.  въ  Рпбера 
(въ  Сццн.1ия)  въ  1819.  Учнлъ 
правото  вь  11а.10рмо;  въ  1В46бнлъ 
1ГЬ  въ  тоя  «т^иъ;  въ  спцн- 
,;1Я  пярламенть  поддържалъ 
илй-ра.гикални  идеи;  полюншикъ 
ни  Мацини,    Гарибалди   о  др.  въ 


'  сицилпЛскитЬ  възстанна  :»н  обе- 
дпненпето  на  Италпя;  натоваренъ 
отъ  Гарнбалди  съ  портфейла  на 
мсинстерството  на  финаиситЬ  въ 
Неаполъ. 

Въ  1865,  откакъ  билъ  н1Ьколко 
години  на  страната  па  кряйната 
л'Ьвицз.  Н-  иаправп.ть  една  важна 
ешиюция.  Нъ  една  брои1ура  подъ 
заглавие  К^^Vи/^/^са  с  Мттггкш, 
той  обяниль,  че  републиката  д-Ь- 
лп,  а  монархпята  съединява.  Това 
значило,  че  се  отд1ш{  огь  маци- 
нивската  партия.  Отъ  тогава  той 
стантаъ  водитель  на  конетит}'ЦИ- 
опнатв  радика^тна  партия,  и  оело- 
валъ  изв-Ьстния  си  в11ст.  К(Л'гта 
съ  тая  девиза  ЛШаигаНо  аЬ  1пш 
/и)1с1а}иепНя  (прЬустрое1ше  озъ  дъ- 
ното на  осноипгЮ.  РЬчпг11  му  въ 
парламента  тежки,  монотонни  про- 
пзвождалц  малко  впечатлеине,  нъ, 

съ    упорство,    той     СПоЛуЧНЛЪ    И11Й- 

сетнЬ  да  се  наложи.  Въ  1876,  атЬдь 
общитЬ  пзбо1)н,  той  станжлъ  пр^д- 
с11датель  на  кама|»ата.  На  другата 
година Депретисъ  гозелъминистръ 
па  влтрЪшнитЬ  дкта,  нъ  сл^дъ  една 
година  той  се  оггеглилъ  но  при- 
чина на  една  нередовность  въ 
частния  му  животъ.  Въ  1887  Де- 
претпсъ  му  повЪри  пакъ  порт- 
фейла на  вжтрЬш.  дЬла,  и  въ  ся- 
тата гидппа  ночним;  К.  пое  съ 
управленпето  на  вънканишгЬ  д11- 
ла,  което  нн  остави  вече,  и  ми- 
нистръ-пр11дс*дателството. 

К.  продължи  политиката  па  пр'Ьд- 
шественика  си  —  влизането  на 
Италия  въ  австро-германгкпя  съ- 
1кзъ,  колонпална']'а  нолптпна  нно- 
г>*рпрана  съ  окупирането  на  Ма- 
сова, унищожението  на  търговския 
договоръ  съ  Франция.  Старь  ре- 
вплюционеръ,  той  не  пазеп1е  много 
дннломатнческптЬ  форми.  Пъту- 
ванията му  въ  Фрндрихсрухе  (21-н 
ноем.  18Й7  и  9-п  авг.  1888)  като 


-  060  — 


че  показвахх,  че  той  се  гордЪете 
съ  сиотеиията  си  съ  мог;Е1иия 
Ш11Щ1еръ  н;1  Гормацската  импе- 
рия: иоие  тнка  го  ризбнрпхя  въ 
Франция.  Въ  1880,  слЪдъ  едно 
въдионие  на  цталшшскигЬ  работ- 
ници безъ  работа,  К.  си  даде  оста- 
вкага,  пъ  слЬхъ  одпнъ  мЬсецъ  си 
образува  ново  министерство  по 
вкуса  си.  Въ  1891,  когато  се] 
разисквате  икономич.  въп]юсъ  въ  1 
вамаратн,  К.  падмл».  Финаисит!; 
б1^хж  прЬтовареци  съ  военни  раз- 
носки, п  земедЬлието  и  индустрия- 
та мииуоахл^  лрЪъ  мкчна  [фпза. ' 
Въ  1895  К.  пакъ  дойде  на  влас1ъ- 
та.  огь  която  со  оттегли  слЬдъ 
поражението  на  нталиянцитЬ  при 
Адуа  отъ  абисиацигЪ  (1896). 

Крнсти.юнЪу  I;?.  Чисть  и  про- 
зрачен ь:  кристали*)  сшгк.}0,  би- 
люрь;  Крис1па,и'нг  па.шть,  сграда 
оп>  крисгално  сп.кло,  в-ь  Лондоиъ 
п  Парнжъ.  за  всемирни  изложе- 
ния. —  Кристализация.  Обръщане 
на  едно  в^мц^ч■г^о,  кога  прЬмину- 
ва  отъ  течно  въ  твърдо  състо- 
яние, на  крнстилп.  —  Кристали- 
зувамъ  1Ь1и  нристалирамъ.  Обръ- 
щам ь,  замразявлмь  едно  веию- 
ство  въ  впдь  на  криста,1И.  —  Кри- 
стализирамъ  се.  Обрътамъ  се,  за- 
мръзнувамъ  па  кристали.  —  Кри- 
сталичесни.  Вь  видъ  на  кристали, 
криспиенъ.  —  Кристалография.  0- 
писание  на  вънкакашя  видъ  на 
кристалптЬ,  —  Кристалология.  У- 
ченпе  за  крнсталнческото  свой- 
ство на  вен^ествата,  за  иакоиигЬ 
на  образуа-птето  на  крислизигЬ  и 
др*—  Кристалъ  {г\гь\1  криеш алосъ, 
лрдъ).  кристали  се  мпричагъ  сн- 
метрич1'скатЬ  форми,  които  зн- 
матъ  1Г>1Коц  вещества,  кога  прЪ- 
мииуватъ  о1-ъ  парообразно  и  течно 
състояние  въ  твърдо,  запр.  кри- 
ста.и1зацидта  иа  сольта.  Та1гьви 
^^IО|IМЦ  '.шмцть  оооОя:йО  ^^^\\ЧV^V\1^'^\. 


Силата,  която  поб}'Жда  чисти  цигк 

па  едно  вещество  да  се  съедпвя- 

вагь  по  единъ  закоиъ,  та  да  обр«- 

зувагь  и.,    нарича    се    к/шпшш*- 

образователна.  Вь  к.  ра;апчаватъ 

четцре     пЬща:     равииии,    ребра, 

I  лгли  и  оси.  изобщо  раа.1пчавагь 

'  шесть  крпсталически  системи,  пол 

;  които  се  своадагь  всички  кри<гп1- 

I  лически    форми  :    шесг  -  щ 

\  прпаилна  систгма,  мсп^  нч 

или    п ирамш)и^\ на ,    хексшанална 

или  ромбосаричсска,   ромбическа, 

монокли носОрическа  а   трнкаиш^ 

ед]тч(:гка. 

Критерий    пли    крнтернуПу 

гр,  Саособъ    или  61^тЬгъ  за  рю* 

познаване    истината,  м-Ьряло   м^ 

хснкъ^шашь. 

Критика  (гръц.  крино,  ожда). 

1)  Искусотво  да  со  сяди  за  до- 
стойнствата 0  недостатъците  п» 
произведение  въ  облаетьта  на  на- 
уката, книжнината,  пли  искусства- 
та.  *2)  Укоръ.  осйждане,  —  Кри- 
тикъ.  Който  сл^ди  за,  прави  сира- 
ка на.  научпо.  книжовно,  или  хж* 
дожествепо  произведение :  рнгнг 
критикь.  —  Критинувамъ.  1)  Ври* 
В№  разборъ,  оптика,  с&дж  .ча 
нЬню :  крат  ик(/иамъ  с-гчнненш. 
ОсУиКдамъ,  укори вамъ:  мною  1с;н»- 
тпкувчтХ'  тая  пата  постл.пка, 
—  Критически.  1)  Що  се  »угяасв 
до  критики:  критическа  о>тМм, 

2)  Осноиапь  на  изсл1.дииннн  и 
доказателства :  ку  .  ■  *1о- 
воОь,  Н)  Който  И]' !  ,  :  ! ._,_  к}>яж 
о1гасиости :  критическо  «нкмигг- 
нне,  критическа  минута. 

Брнтонъ.   Лти искн    |(||иосо']<ъ 
ученнкъ  п  прнатель  на   Сократг- 

Критъ.   Старото   тю  на  Бон- 
дпя.  Ви;к.  Нашкш, 

Крпчилска    рЬкй.    '**-'"    ••^*" 
се  набира  о'п>  многобрч 
тоци,  копт'»  извиратъ  вь  I 
\\\  "^  с.  К|:»ичцмт..   мсжд> 


-961  — 


и  ПпзарджиЕЪ,  тя  напуща 
юаанвата  ц  се  ршц1ия  на  два 
клона:  Вмна,  кояти  се  шшвп  нъ 
Марица  до  с.  Говедаре  н  К^ш- 
нимска  рп,ка,  която  се  влива  въ 
Марица  до  село  Кадиово.  Глав- 
ини прнтокъ  на  К.  р,  е  Пещер- 
ската  рЬка  (Стара  р1>ка). 

Куишпа,  инд.  Индийско  боже- 
отво,  н^Й-гдавното  въплощеипе 
на  Вптпв}'. 

Кроация  плп  Хърватско.  НЬ- 
когашно  кралство,  което  сегп,  за- 
едно съ  Слаиомия,  обр^шува  едва 
о&аасть  подвластна  на  Унгария. 
Вроадия-Славовия  има  за  1[р'^д^ 
лн  на  зад.  Адриатическо  море, 
Врайва  плп  Карниола  и  Що- 
рю11  иа  сЬв.  и  исг.  Драва,  конто 
т  д1ип  огъ  Унгария;  на  югъ 
Босна,  въ  която  влпаа  н  часть  огъ 
К.  К  е  кьмъ  истокъ,  а  Славов  ия 
е  1гъмъ  запядъ.  Ср1иата,  меж^ху 
Дрива  и  Ловни,  е  в.1н;йи1а  въ 
Восннипин  пр)ьд)ьлн*).  Оп.  ко- 
гато в  тая  часть  се  е  прнсьеди- 
вила  иа  1С-С^  ти  има  прос1'р. 
42,»'>и»  чет.  килом.;  населението 
й  сега  е  2,19:^,000  жнг.  Управи- 
телний  Н1?нтрь  на  областьта  е  За- 
1р€бь  (вих.  Зтрсбь),   СлБН1а  К.  се 


*)  Лоснни  прп^пгли  е  нмето,  |;1.  кое- 
то се  е  11Ц|т<1и.п.  еди»  ирГ.мн  сдинь  д.!».г1, 
ЛОйСъ  зсяя  иъ  Ло1!Трия,  пойтп  се  е  11110- 
стяр&дъ  пгь  Алриигнческ!)  море  до  н- 
сто^иил  криЛ  на  имиеринти,  покрай 
Дрина  а  Думаш.,  по  ц^.ш}|  прЬд^-и.  па 
т^рскоти  10>р('111О.  Та/1  леуш,  на  кояго 
г1а1110то  уорАвлг-ияо  е  Аплп  пь  Пет«>|>- 
мрдяиь.  (•  пмйла  т-оГта  маредГт.  Оси- 
Ч).  1    жотеле    ГА  Гтли  иоГшипп 

ц  г    |1Ь  <'Д1П«)Т0    пр^мг;    гК  ай 

||''  иетимгка  военпи  ссмиша,  на 

сгм  10    ^аплага  се  е  давали  ;)е- 

и,  И  аоши  с&  били  погштчт  ип  диа- 
жа  глаааш  кондндаитн :  к1нм}т:ко-1'Аа' 
Фошаш  ■  ^татско-арбски.  Тл/^  гга))ел- 
ба  сй  0  унищожила  огъ  1>^7а;  *-|.^/*скп- 
СшагскагЬ  повра31ган11  са  ге  прпсъе- 
дшиадя  иа  ^'игарил,  а  другпН  на  Крп- 
ици-Слаооняа. 


пр'Ьспча  отъ  в*тви  огь  вшрий- 
скнН*  и  нрайнскптЬ  Алмн,  и  се 
поп  огь  Сава  еъ  притока  п  Кул- 
па  и  01^  Драва  съ  притока  (I 
Муръ.  Главппт!^  произведения  на 
земята  еж  жито.  кестене  п  вино. 
Скотовъдството  е  прЬнибрЬгнжто. 
К.  притежава  хубави  горп,  които 
още  малко  еж  оползотворени.  Въ 
приморието  има  мраморни  камено- 
ломници.  Жител етЬ,  ь-роати  или 
хървати,  говорнбгь  едно  сърбско 
нарЬчие  и  нб-голЬматачастьсж  ьи- 
толици,  а  останжлигЬ  правоелавни; 
ие<и,ХУ  т1^гь  жпвЪштъ  и  в-^ци, 
унгарци,  евреи  и  др.  На  чело  на 
управлението  се  намира  единъ 
банъ  плп  главенъ  управдтель,  и 
страната  има  една  диета  оля  об- 
ластно събрание. 

История.  К.  д.1ъжи  името  си  ла 
едно  аюнЬнско  племе  (кроатитЬ, 
кроватитЬ,  сега  хърватитЬ),  което 
се  заселило  въ  не1ж  въ  \'11-и 
1г1*.к"ь.  Въ  наЙ-раивигЪ  историче- 
ски врЬмена  тая  земя  била  на- 
селена т-ъ  панонци;  римското  вла- 
дичество се  установило  надъ  ненк 
въ  [Ш1)уването  на  Августа.  когато 
тя  съставила  часть  отъ  область 
И.шрия,  Сл1аъ  падането  па  За- 
падната римска  империя,  К.  ми- 
ижла  подъ  властьта  на  осгготит11, 
и  послЬ  па  аваре'1'Ь.  Въ  (>40  дошли 
огь  КАиЬ  Карпа1'ск11гЬ  плаииии 
кроитигГ.,  та  се  населили  нъ  ст|)а- 
ната  меяау  Драва  и  Верба1гь,  при- 
токъ  па  Сава,  и  до  Спалатро.  ТЬ 
били  исньрио  нодвластии  на  «[«ран- 
ки'!-^  сл1>дъ  това  иа  Византия,  а 
въ  1Х-В  в'}>к'ь  СПШЖ.Ш  независими 
подъ  една  народна  династия,  ма 
КОЙТО  главпитЬ  пр-Ьдставптеле  би- 
ли велики  жуианъ  Мютнмиръ(892 
—900),  краль  Томиславъ  |914  — 
940),  Дрьжиславъ  (970-1001), 
Петръ  Кръжимвръ  (1058  — 10*^^^, 
Звойимиръ  \,\0'1'а-\^%^У^У^^^- 


—  9С2  - 


ското  крплство  включвало  въ  края 
иа  Х1-Н  1гЬкъ  ц1иа  Далмация  до 
Дубровипкъ.  Държавата  била  разд1»- 
лсна  на  жупаиства.  Въ  1097,  когаш 
мсчезнжла  народната  династия,  К. 
се  съединила  съ  Унгария  чрЬзъ 
връскага  па  личното  еъедипеппс, 
като  си  запазила  напълно  вх- 
трЪшната  авгиномия.  Нъ  1527  К. 
припознала,  заедно  съ  Унгария, 
влапъта  на  хабсбургскпя  домъ  на 
Лнгтрпя;  тп  бала  охрохичта  итъ 
турцит!!  ВЪ  Х\'1-п  в11къ ;  една 
часть  1П"ь  кралствою  зела  нмето 
турска  К. ;  Карловицокпй  договоръ 
й  далъ  нрЬдЬлнтЬ,  които  ииа  и 
до  сога.  Ьъ  ХУ-и  пЬкъ,  Ионоция 
била  уагиад^ла  ндна  чагть  огь 
Далмация.  Бъ  замЬна,  Славонпя 
била  присъединена  на  кроагскнтЬ 
зомп.  та  образувала  съ  К.  я  щото 
оставало  отъ  Далмацпя  едпа  об- 
ластц  така-наречено  трисьедпии- 
С1'ичнокралство.  Приморската  часть 
до  Р11ка  (Фнуме)  се  считала  за 
съставна  часть  едно  по  друго  иа 
анстрнПскнгЬ  коронни  владения 
(1471  —1746).  на  кралство  К.  (1776 
— 17 7У)  и  иАй-сетнЬ  па  Унгария. 
0'1*ъ  Х\'1-и  в1.къ,  нЬкон  окрл^жвя 
в,т1>зли  въ  състава  на  ВоеннитЬ 
прЬдЬ.^п.  Когато  Иаполеонъ,  въ 
1809,  създалъ  кралство  Илприя, 
той  включнлъ  въ  него  цЬлпя  лЬвъ 
брЪгъ  на  Сава.  Франиузското  го- 
сподство траяло  всичко  до  1813. 

Свързани  прФьть  в+»кове  по  еднак- 
ва сждба  съ  маджарегК,  кроатитЬ 
били  нз1|би1о  вь  дпбрн  отнопл-нип 
съ  тия  сооп  съсЬд":тЬнмь  били 
доставяли  храбри  генерали,  които 
1ГГЛПЧПЛ11  ер1мца  турцитЬ,  кйй- 

►че  въ  Х\'11-ц  вЬкъ  брагата  Зрпн- 
скн.  Лашнский  сзпгь,  който  пь 
сподстцувя.гь  въ  публичния  жи- 
шгп>,  улесняиалъ  сиоии'иинта  ме- 
вду  два  народ»,  които  а  двата 
имали  да  ш*   бор1Жть   среща   ав- 


ст[>пйекпя  абсолгктгаЯъ.  а. те  в* 
началото  па  Х1Х-н  вЬит>  махй- 
рои-Ь  поискали  да  наложжп.  езика 
са  на  к]>оатигЬ  и  пр1ипзвпкала 
у  тЬхъ  едно  въздЬйствве,  което 
се  усЪща  и  днесь.  Подъ  шпя- 
нието  на  патриоти,  като  графа 
Драсковпча,  литератора  Гая,  кро- 
атнтЬ  извоювали  употрЬбентто 
иа  езика  си  въ  полиниесвин  ся 
жпвогъ.  Въ  сжщото  врКме  тЬ  поч- 
нжлп  да  обръщагь    поглелитЬ  си 

КЪМЪ     ДруГИТЬ    СЛОВЬНСКП     ПЙ1И>ДП 

вь    австрийската    имперпя   и  да 

искагъ  отъ  гЬхъ  едно  чисто  ирпв- 

ствено  съхЬйс1'Нпе.    Това  политв- 

'  ческо  И  литературно   движени^  е 

и:1в1;ст]Го    п(1дь    името     и.триз.мг. 

Въ    1Й18,    единь   кроатсии  \Л^- 

никъ   пръвъ  внушилъ  идеята  за 

]  единъ  слов^вскв  конгресъ  въ  Пра- 

I  га:  кроатитЬ  опсазали   да  подь"}гЬ- 

П1жгь  унгарската  револь^ция  и  у- 

правительгь  нмъ,  баиь  Ислачн1гь, 

'прюп]нж.1ъ   Драва   за  да  ее  бие 

'  С1)еща  маджарегЬ;  възетянпето  кз- 

1То  се  поткпкало  и  кролтпгЬ.  юк- 

то  гЬхнптЬ    съседи,    били    пог1*>- 

женн  на  едно  дентралистаческо  и 

I  пон*Ьмчвателпо  управление.  Кмга- 

|Т0  въ  ]!г107    Австрия  Припознала 

I  закоппп!'!]  права  на  Унгария  ка- 

I то  кралство,    та  се  учредиль  Зй- 

'  стро-у]и-арскиЙ  луалпзмъ,  крюатя- 

!  гЬ  поискали  и  гЬ  огь  Унгария  да 

I  цмъ  се   поднови    вековната    нмъ 

!  автономия.  Унгарското  мипвсгер- 

'  ство    било    тфинудено  да  изм1.яи 

I  избирателната  система  въ  К.:  ди'.*- 

'  гата.    избрана  по  ппвпя    режпхк 

сБ.1Ючиласъ  унгарския  парламсягъ 

едно  съглашение  (наюдба),  което 

се  допълнило  въ  1873  п  поето  '' 

0П1е  въ  сила  между  дв1»т1;  (.тря^г 

Това  съгла1нение  дава  иа  ь! 

тЬ  една  огранпчепа   ацтон<\: : 

нмъ  обеспечава  употрЬб^ниетю  га 

езика  пмъ.  К.  е  сега  единствс»»- 


—  963  — 


страна  въ  Унгария  съ  привн- 
огируиано  положение;  пъ  нЪкои 
атрпотп    нс1с:1тъ    една    п<3-пъ1на 
втономия  ц  присъединението  из- 
ново  на  Далмация,  еоято  сега  съ- 
ставя часть  огь  Цпзлейганпя. 
П6-ва;кнп  псточнпци    по   нсто- 
иига  н  литературното   двпшеппе 
и  кроатигЬ:—  Смпчикласъ:  7/г- 
^ран  на    Крпапня    (на    кроат.), 
1гребъ.    1879,  1^    т.;  Мапсовичъ: 
'роация  и  Сла«ония  (има  и  пр1>- 
дъ  на  Франц).    Загребъ,   1874; 
ерезпна:  Ироання  ,  ,  .  .    н   др. 
а  русскя,  2  т.);  Луп  Ложе;    Ье 
опке  В/асе;  —  сжщнЙ:  Ьа  ^аге, 
ОаииЬе  е(  1е  Ъч1кап,  Раг18,  1889; 
нпппъ  и   Спаашичъ:    История 
с.ютьнскють     лишсрашури ; 
глимйрн  на  Игирсба^ата  юю-сю- 
нска  ака1к\ш1я. 

Кроликх.   Животно   огь  рода 
ва  заЙцитЬ.  То  е  на  гол-Ьипиа  кол- 
кото заяка,  н1*.ма  опашка,  по-вечето 
окт*'  па    краката  му   еж  плоски 
не  може  да  копае  земята.  Жи- 

въ  дупки  по  сналитЬ. 
Крпкодилскн  сълзи.  Притвор- 
,  лицг>г1;р'-кп    сълзи;     пзряже- 
ето  иде  отъ  това,    че  крокодн- 
тъ,    ког^ато  раскхева   жрътвата 

ужъ  плаче  като  дЬте. 
Кр01»од|1ЛЪу  1р.  Гол1^мъ  земно 
деиъгутерьвъгорещитЬ  страни, 
6  до  8  мет])а  Х1ъгъ.  Той  тича 
рзо  по  земята,  пъ  пе  се  обръща 
лесно.  Има  голЬми    уста.   Жйв1>е 
нъ  гол1»ицтЬ    р1)Ки  па  Африка  н 
Азия.    и  носи   яйцата  сп,    които ; 
прнличатъ  на  гжшитЬ,  въ  п1>съка,  | 
да  се    пзлушжтъ  огь  слънечпата 
топлина.  —  Има  три  племена  К1)о- 
нодили :    аме1)Н1Шпски    крокодил  ь 
(а-тгаторъ);   друго   племе  се  на- 
мп|>а  въ  прптоипг11  на  Гангъ  въ 
Индоя;  най-изьитенъ  е  нилскнЙ 

Кокодклъ. 
Брояуелъ   (Оливмрь).  Покро- 


I  витель  на  съедннеиптЬ  републики 
Англия,  Шотландия  н  Ирландия. 
■  род.  въ  Хжнтннгдонъ  (Англия) 
'  въ  1599,  умр.  въ  Лондонъ  въ 
1658.  Огь  сгаро  благородно  се- 
мейство, К.  се  училъ  правото  въ 
Кямбрцднгь,  поатЬ  се  занимавалъ 
съ  селско  стопанство.  Отъ  1628 
до  1640  бплъ  членъ  иа  парла- 
мента, д^Ьто  принадлежалъ  па  край- 
ната партия.  ТираническнтЬ  и 
безсмислени  м-Ьрки  на  Карла  1  го 
направили  върлъ  онозпционеръ. 
Той  н1змалъ  даръ-слова,  нъ  бц.1Ъ 
искусепъ  да  създава  тайни  пла- 
нове. Когато  ВЪ  1642  парламен- 
тъть  р1Ьшилъ  да  събере  войска, 
К.  съставилъ  единъ  кавалерийски 
отрядъ,  па1111авнлъ  н1'»ка1Ко  см1ии 
нападения  на  кралската  войска  и 
зелъ  единъ  запась  огь  оркжия  и 
храна.  Безъ  да  изброяваме  К-внтЬ 
подвизи,  требва  да  кажемъ,  че  К., 
въ  чина  на  генералъ-лейтепантъ. 
който  команд\'валъ  конницата,  спе- 
челнлъдвЬрЬнютелни  поб11ДИ  надъ 
кралската  войска  прп  Морстльнъ- 
Моръ  (1844)  и  при  Несби  (164.5). 
Когато  сплигЬ  па  кралската  пар- 
тия били  упиию/кепи  и  войната 
се  П{>Ькратила  съ  пр1цаването  па 
кргин  огь  страна  на  (потландската 
войска,  К.  ималъ  съ  краля  едно 
тайно  свиждане,  нъ  кога  впд'Ьлъ, 
че  Карлъ  1  гледа  да  го  измамя, 
той  явно  яахванхлъ  да  работи  въ 
полза  иа  републиката.  ВсвчкпгЬ 
привърженици  на  крали  били  ио- 
ключени  отъ  парламента,  а  оста- 
нжлитЬ  членове  на  парламента, 
съ  съд-Ьйствието  иа  К.,  осхдили 
краля  на  смърть  и  той  погияялъ 
иа  ешафота.  К.  стап;Блъ  членъ  на 
яспълннтедния  съвЬтъ,  потжпкалъ 
едно  възстаняе  въ  ирланлня,  раа- 
билъ  шотландпптЬ  при  Джнбаръ 
(1650)  и  {юялястнтЬ  при  Ужр- 
стжръ  (1653).  Между  това  К  все 


а 


-  9*34- 
.    ./.V-.  -и   -*1"(1ь,  |м.!1ччшль  -ь  1-11.::»  к-:    :.:  .Л51Г 


1 


Ат  >;-»'.-"^  ^'^;; 

част  \чи1Н:-'Г'"  ' 

ТурС.  V.      ?'■    /•"' 

й  да.  VI.  .-     ^  =  "^ 

до   СО.  .  ^^ 

била  к*     •  • 

Далма!  ь    ь;      -        ^ 

бЛЛЦ    II  -.^  • 

ЗеМП,   1  г         _  -■  "     ■ 

оставал  ^. 

ЛасТЬ,   1  .^: 

стпчноь 

до   Р1;№  ^' 

сьстаин; 

авсгрпЙ!  ■-  ■ 

(1-171- 

—  1779) 

Оть  Х\^] 

илЪли  п 

11р1а*11.1П, 
ТОЙ  ИКЛЮ" 

орЬгь  на 

СНОДОТВс) 

(-■вързан  , 

1^а  слЕдба  . 

(М1ЛП  и:ию  ,^   .. 

п*  тип  свь 
Догтивплп 

''•'    ОТЛПЧИ.1 
(•|1..Д(-П!умл.1 

П"П,,  у:\1н-1\у  *  • 

;КДу      (мл     II;.-  __ 

и.малп   V)  ''  ^ 


—  965  — 


Усзфи,  открилъ  пжтя  на  Хин- 
1нъ  И  Мерге1гь,  д'Ьто  европейци 
1е  била  Х01ПЛП  отъ  ХД'П-п  в15к-ь 
др.   Когато  се   въралиъ  въ  С. 
Пстербургъ  въ  1867,  за  да  следва 
фса  на  университета,  К.   бвлъ 
!Чв  популяренъ,  толкова  поради 
№асноститЬ,    ко.ттсото    и    поради 
1р1ВитЬ  сл1Ьдствия   на    пжтува- 
1та  му.   Въ   1871,   патоварснъ 
едно  послание  въ  Финландия, 
»й  изучнлъ  почвит!!  на  ледения 
(ериодь;  пегонигЬ  наблюдения  му 
>ставнлп  прЬдмЬта  на  едно  съчи- 
нение, огь  което  слмо  първий  томъ 
появилъ  въ  Аналшюь  на  Гео- 
\фимсското  Дружество ;  втораЙ, 
въ  ржкописъ,   паднжлъ 
I*  въ  ржп^тЬ  па  русската 

[ЩЦНЯ. 

това    врЬме    у  К.    узр1иа 
^та,    че  русското    общество 
да  се  избави  огь    самодър- 
(вието  само  по  волята  на  единъ 
)оев*то11Ъ  наролъ.    УбЪдепъ  въ 
■задата  огь  една  обп1ествена  ре- 
)ция,  направена  изотдолу,  тоЙ 
1птснхлъ    св'Ьта    на    благород- 
\гЪ  и  на  двора,  и  се  р111иплъ 
[в^е    между    работнпцигЬ  п 
[етЬ.  Въ  1872  ходилъ  той  въ 
игпя  ц  Швейцария,  д-^го  вл^Ьзлъ 
сношение  съ  русски  рсволюцн- 
1ери.  Като  се  вьрнжлъ,  тоЙ  за- 
1пжлъ  да  проповЬдва  на  народа 
1евг1>  на  свободата,  като  ходплъ 
гра;п.  на  градъ   и   огь  село 
село  пр^)Др*шенъ  като  живо- 
ге^!гъ,  Въ  1874  билъ  арестувапъ 
1гь  въПетро-иавловската 
,  а  въ    1876    сполучплъ 
ьгве  огь  затвора  па  военната 

Н.  тутакси  отяшелъ  въ  Англия, 

въ  Швейцария  въ  (1877), 

го  иъ  Женена  осноналъ  ревоЛ1гь 

говеяъ  вгЬстипкъ.  Ичгопенъ  отъ 

►йцария  въ  1881  по  искането 


на  русското  правителство,  Н.  оти- 
шелъ  пъ  Англия.  Въ  1883  той 
биде  осхденъ  въ  Франция  па  5- 
годишенъ  затворъ  заедно  съ  59 
анархисти,  макаръ  и  да  н1^ашс 
участие  въ  прЪстжплението,  за 
което  тЬ  бидоха  осждени.  Въ  1886 
той  биде  пуснжтъ  отъ  затвора  по- 
ради една  борба  въ  негова:полза 
огь  французскитЬ  и  авглийскагЬ 
учени. 

Сл-Ьлгь  освобождението  си,  К.  се 
оттегли  въЛиндопъ,д11Т0  обнародва 
много  научни  работи  въпи-рлавнигУ 
английски  списания,  и  филосфсЕо- 
обществени  студии,  въ  които  еж 
изложени  началата  на  анархиче- 
ското общество,  именно:  Д^/мп  на 
гОннь  побцнснь,  Завоеванието  на 
хл*ьба,  Анархията  въ  сон1Ш.1ната 
револищгш  (пр-Ьведена  на  българ., 
Русе,  1895),  Къмъ  младптп,  (пр^Ьв. 
па  бмгар.,  Сенлнено,  1892),  .?я- 
творштЬу  Л  нархиисската  нрав- 
ственость,  Иовтпгь  вргьмапи  и  д]). 

К1М)талъ  (11).  криталонъ^  Дрън- 
кане). Една  отровна  змия,  която, 
когато  порасте,  има  дрънкалка. 
Пораства  на  длъжнна  до  2  метра. 
ИСнп-Ье  въ  топлигЬ  земи  на  се- 
верна Америка. 

К|ютоново  япсло.  Масло,  кое- 
то се  добива  отъ  растението  сто- 
1оп  ИдИнш,  и  съспапя  нйй-сил- 
пото    слабително  въ  л-Ькаретвото. 

Круаенщернъ  (Адамъ  II.).  Рус- 
ски мореплаватель,  род.  въ  1770 
въ  Естландин,  умр.  въ  1846.  Огь 
1 793  служилъ  въ  английската 
флота,  билъ  началникъ  на  първия 
русски  научно-търговска  походъ 
около  св^та  (1803  —  1806).  К  на- 
ггравнлъ  много  открития  и  много 
важни  наблюдения.  На  неговото 
Пмтуване  около  свпта  (3  т.  С11Б, 
1810  —  1812,  съ  атдасъ)  се  отна- 
сятъ  и  много  негови  папокошпя 
работи,  както  Прибавления  на  хи- 


•-^964  — 


пб-всче  и  п'5-вече  заприлипалъ 
па  диктаторъ,  раз  гони  лъ  съ  сила 
Ддъгия  парламентъ  (16Г)3),  обра- 
аувалъ  едннъ  правителствепъ  съ- 
в*тъ,  по  чието  желанпй  зелъ  ти- 
тлата лордъ-покровпгель  на  3-тЬ 
републики,  свикалъ  нов-ь  парла- 
ноптъ  по  избора  си  и  въцарплъ 
въ  обществото  военния  деспотпзмъ 
а  протестантството.  Отличенъ  пъл- 
ководецъ.  ДЪЛбОЕЪ  политикъ  и 
безподобенъ  адмииистраторъ,  К. 
възвеличилъ  Аиглнп.  Морската 
поб1)Д:1  надь  Псиипия  му  доста- 
вила Дюнкирхелъ.  К.  умр.  въ 
1658.  Сииъ  му,  Гг(ча}*дъ  Км  род. 
въ  1626,  го  наслЬдиль  нато  по- 
кровитрль,  нъ  скоро  сп  далъ  о- 
ставката  огь  тоя  посп>  и  уир'Ьлъ 
въ  безизв11стность  въ  1712.  Вяж. 
Англия,  история.  За  К.  има  една 
цЬла  литература;  по-главни  съ- 
чинения по  прЬдм-Ьта  еж :  Мс- 
то'1г9  о/  1ке  рго1гс1ог  0,  Сгот- 
юсН  апс1  о/  иь  80НЗ  (Лондонь, 
1 820) ;  В1ШСйНЪ,  Ша1о'1га  *1е  Сгош- 
иеИ  (Парижъ,  1814);  Карлайлъ, 
0.  Сгош1гс,1Г8  1еиегз  ап(1  зрсс- 
скев  (Лоядонъ,  1845);  Мерлъ  д'0- 
бинс,  Н1Фпгс  (1и  рго1ес1ога1  (Па- 
рижь,  1847);  Гизо,  НШопе  йс 
/а  гйриЬ1'н]ис  (1''Лпу1Негг€  е(  (/е 
СгописсИ  (Парпнгь/ 1870,  2  тоЬ, 
2-0  изд.);  схщпЙ,  О.  Сгогш/гИ  а1 
1а  Кеа1(шгпИш1  (Париигь.  1809, 
2ч)  изд.),  МогИх  Во8с11,  01{сег  Сгот- 
гееН  нп<1  ии*  ригНапшЬс  Йг- 
РоШшг  (Фрапкфортъ-на-Майиъ, 
1885);  ит\щ,  01ксг  СтпчеП 
(Берлинъ,  1 887—89,  4  тома) ; 
всробщптЬ  истории  па  Раляе  а  др. 
Кропверкъ,  *е.рм,  (огь  думи 
корона  и  работа  или  укрЬпленне). 
Прибавено  па  крЬиость  голЬмо 
укрЬпление,  което  състои  огь  два 


,000 
оото] 

въ    1 


Кроиглась,  г|«м,  С 
което    ираш&ть    ахриматич 
стъкла. 

Кропндъ,  |/>.  Свнъ  на  Кров 

Кропосъ^  гр.  Богъ  на  вр1;л1'т« 
у    староврЪменнитЬ    грьци; 
щото,   каквото  е  било  Сатурнъ 
рпмлянетЬ. 

Кринщадъ.  Русскв  укр^п 
градъ,  при  устието  на  Нова;  50,000 
жнт.  Военно  пристанище. 

Крони^адъ.    Слщото,    каквото 
е  Брпшовъ. 

Кропоткниъ  (княяъ  Ппп 
Русски  революцнонеръ,  рцд 
Москва  въ  1842.  Членъ  огь  дво-' 
рянско  семейство,  кн.  К.  на  20- 
п_>дишна  възрасть  свъргг  д 

на   вооняо   училище,   и 
желалъ  да  служи   като 
на  главния  управители  въ  ие 
Сибиръ.  Първата  му  запогка 
едпо    икономическо    опг 
С1'рицата  до  тогава  ма.11. 
Сл-Ьдъ   това  паписоль  едингь 
кладъ  върху   състоянието    на 
творит^  и  режима  на    ослдея! 
па    юдторжна    работа, 
сочваль  и  реформлгЬ,  1;' 
да   СО   папрзс!^^.    Тон    докл1 
не  се  обяародши1Ъ.  нъ  прои:ше^ 
впща    се,    дълбоко    вп е чатл  е111 
на  русския  царь,  който    В1.зве| 
дувалъ  :щ  страхотиитЬ,  що  се 
шили  въ  пе(Ч)Во  име,  а  об11ШЯ 
да  гури  край  на  това   състош 
на  работигк  Настаняла  една  рг- 
акцоя  въ  Русия,  която  с  ;1 

да  залича  и  посл-^дни^ 
ре<1юрмитЬ   па    Алексапд[»А   11,  и 
царското   об'Ьщаиие    скоро  се 
бравнло. 

Сл^ДЪ  полското  ВТ."^^™1'^"  '  1  * 

В€г1^на  на.1е>ида  аа    )  д. 

изгубенд.  К.  се  пр1 

па  паучнп  работи  в.  «  ь; 


бастиона  п  двЬ  крид'Ь. 

К|№Ц11ДНу  гр.  Тид?!  на  Кроноса  I  походи,  които  траили  гри 
Д  РсЯ.  \'аалЛ>5!г^а:ъШ;аддурия,  брЬчзяе 


—  деб- 


ни 


Усури,  открнлъ  пжтя  на  Хян- 
гапъ  и  Мерге1гь,  д1;то  европейци 
не  бнлп  ходялп  отъ  ХЛ'П-п  в1ил> 
и  др.  Когато  се  върнхлъ  въ  С. 
Петербургъ  въ  1867.  за  да  сд1клва 
на  уннверсптета,  К.  би.ть 
популярснъ,  толкова  пора^ш 
опас.посггпгЬ,  колкото  и  поради 
научппгЬ  слЬдствия  на  пжчува- 
нията  му.  Въ  1871,  натоваренъ 
съ  едно  послание  въ  Финландия, 
той  изучилъ  ночвитЪ  на  ледения 
перводъ;  неговптЬ  наблюдения  му 
доставнли  1Гр1ии15та  на  едно  съчи- 
нение, огь  което  самопървийтомъ 
се  появилъ  въ  Лналгишь  на  Гео- 
*рафииескопюДр1/жсство;то^\1й, 
осгацж.гь  въ  ржкоппсъ,  наднжлъ 
п6-сетц1'.  въ  ржтхЬгЬ  на  руссзсата 
полиция. 

По  това  вр*ме  у  К,  узр1^ла 
мисъльта,  че  русското  общество 
же  да  се  избави  отъ  самодър- 
ввето  само  по  волята  на  единъ 
просв15тепъ  народъ.  Уб-Ьдснъ  въ 
нуждата  огь  една  обществена  ре- 
волюция, направена  изотдолу,  той 
напуспжлъ  свЪта  на  Слагород- 
вицнг!;  и  на  двора,  п  се  р1'>шплъ 
да  жпв1'.о  между  работницит!*  и 
селянртк  Въ  1872  ходилъ  той  въ 
Белгия  и  Швейцария,  л:Ьто  вл^Ьзлъ 
въ  сношение  съ  русч^ки  революци- 
онери. Като  се  върпжлъ,  той  за- 
хванжлъ  да  проповгЪдва  на  народа 
идевт11  на  свободата,  като  ходнлъ 
отъ  градъ  на  градъ  и  отъ  село 
на  село  пр'Ьдр'Ьшенъ  като  живо- 
писецъ.  Въ  1874  билъ  арестувахгь 
в  затворе1гъ  въ  Петро-Павловскага 
кр1тость,  а  въ  1876  сполучплъ 
да  изб11гне  отъ  затвора  ла  вое1гаата 
болшиця. 

К.  тутакси  отишелъ  въ  Англия, 
сл'Ь  въ  Швейцария   въ  (1877), 
0  въ  Женена  основалъ  револю- 
цпоненъ  в^стип1съ.  Изгоненъ  отъ 
Швейцария  въ  1881  по  пскането 


рКт 


на  русското  правителство,  К.  оти- 
шелъ въ  Англия.  Въ  1883  той 
биде  осхдеиъ  въ  Франция  на  5- 
годишенъ  затворъ  заедно  съ  59 
анархисти,  макаръ  и  да  1г1)Маше 
участие  въ  пр11стхпленнето,  за 
което  т^  бидоха  осхдсни.  Въ  1886 
той  биде  нуспктъ  огь  затвора  по- 
ради една  борба  въ  негова:полза 
огь  французскигЬ  и  английскагЬ 
учени. 

Сл1Ьдъ  освобождението  си,  К.  со 
оттегли  въ  Линдонъ,  дЬто  обнародва 
много  научни  работи  въпо-главнигЬ 
английски  списания,  н  филосфско- 
обществени  студии,  въ  които  еж 
изложени  началата  на  анархиче- 
ското общество,  именно:  Д]/.««  на 
гдннъ  побунень,  Завоеванието  на 
ХА1ьба,  Анархията  въ  сог^иалната 
рсиолюция  (приведена  на  българ., 
Русе,  1895),  Къмь  младптп,  (пр11а 
на  българ.,  Севлиево,  1892),  За~ 
твО}ттгЬу  Анар,тчсскита  нрав- 
стнсность,  Новигть  ар^ьмена  и  др. 

К|ютнлъ  (гр.  к^шпалонъ,  дрън- 
кане). Една  отровна  змия,  която, 
когато  порасте,  има  дрънкалка. 
Пораства  на  ддъжина  до  2  метра. 
Жпв1;е  въ  топлитЬ  земи  ва  с11- 
верна  Америка. 

К^ютоиово  яасло.  Масло,  кое- 
то се  добива  огь  растението  сго- 
1оп  Цг/Иши^  а  съставя  и]1й-сил- 
ното    слабително  въ  л'Ькарството. 

Круаеии^ервъ  (АдамъИ,).  Рус- 
скн  мореплаватель,  род.  въ  1770 
въ  Бстландия,  умр.  въ  1846.  Огь 
1793  служнлъ  въ  английската 
флота,  билъ  началнпкъ  на  първия 
русскп  научно-търговскп  походъ 
около  снЬта  (1803—1806).  К.  на- 
правил ь  много  отБритня  и  много 
важни  наблюдения.  На  не1Ч)В0Т0 
Пми\уаан€  около  свгьта  (3  т.  СИВ, 
1810— 1Н12,  съ  атласъ)  се  отна- 
сягь  и  много  негови  папокошнн 
работи,  кавто  Прибаблеиил  но.  х\*г 


дрографията  на  юмьмитп»  океани 
{Лпйпши^ь,  1819):  ЛИаа  (1с  ГОсс- 
ан  рае^Ъ/ие  (2  т.  СПБ,  1824— 
1827);  КггнсИ  (118  тгттгся  А//- 
ЛгиугарЩпсв  (2  т.  СПБ,  1824- 
182*7);  ^ирр}е1т->ан    [\%'Щ  и  др. 

Круяихсръ.  Прмаиска  списа- 
тель,  род.  въ  Теклснбургъ  (въ 
Вестфалия),  ашоръ  на  Притчи, 
ст-аналп  класически;  освЬнь  това 
нацисалъ  е  миого  простонародни 
в  дктски  съчавоиня  (1768-1845). 

Круяири.  Туниско  племо,  чиито 
рапбоПничсства  докарпхл;  (|)раниу;<- 
ския  походъ  въ  Туннсъ  въ  1881, 
когато  Франция  тури  ржка  на 
Тунасъ. 

Крулъ  (Гръмъ)  или  Каранъ. 
Най-сил1ШЙ  оть  българскпгЬ  царе 
въ  боевегЬ  и  първий  1уп>  г^лъ. 
който  сч*  завдслъ  да  паредп  дър- 
жавата си  съ  добри  законн.  Ца- 
рувадъ  оть  802  до  815.  Когато  се 
въцарвлъ  К^  държавата  му  съ- 
стояла оть  придулавска  България 
и  Влахия,  снр.  цростнргиа  со  оть 
Стара- планина  до  Трансидваи- 
скитЬ  Карпати.  К.  отиелъ  оть  ава- 
ретЬ  п  франкитЬ  Панонска  Бъл- 
гария (неточна  Уигнрни),  ноято  се 
присъединила  на  Дунавска.  СлЬдь 
това  той  (м>  заловилъ  сь  ВА';тр11Ш- 
ната  на])едба  ва  държавата  си  и 
си  изб['алъ  за  столица  градъ  1Iр^^- 
славъ.  Въ  това  вр^е  пздалъ  той 
прочутит1'|  сп  закони,  именно  за- 
конъть  да  се  наказва  съ  смъргь 
оня  чиновннкъ,  който  се  улови  че 
е  подкупенъ,  за  да  употр]1ба  из- 
мама въ  работата  си;  законътъ 
да  се  пскоренкктъ  лозята,  та  да 
н11ма  ннпнство;  законътъ  протпвъ 
кражбата  п  др. 

К.  намнслилъ  да  раз1Ш1рн  дър- 
жавата сп  на  югъ.  Въ  809,  сл1цъ 
една  несполука  да  а\)Ьземе  Одринъ, 
рй  се  обьриадъ   йъм.ъ  '^адь^л»^' 


нвя  в  на  р-Ька  Ст]>умт1а  яаа»- 
сгьлъ  гол-Ьма  поб^Ьда  на  гръцптК 
в  П0СЛ11,  слЬдъ  страгпно  кла11«. 
пр11яелъ  Со4'ИЯ,  която  до  тога» 
бнла  въ  гръцки  ржцЬ.  Това  на- 
карало гръцкия  императоръ  Ня- 
ки(1юра,  слЬдъ  дв*-годпшно  при- 
готвяне, да  нахлуе  въ  Бъдп- 
рня  съ  гол-Ьма  войска  (811),  «тъ 
нзв1.<пинта  сетивна  за  пеп^:  В1>Й- 
ската  му  да  блде  нзбига  Д(1  к[»аБЪ 
в  черепътъ  на  неговата  глава  ла 
б%де  напра венъ  на  посребр«'ид 
чаша  за  поб1]дителя  му.  СтЬоъ  тая 
поб1ца    К.  стига    до  Л  а 

братъ  му  до  Пловдивъ,  и  ^а* 

едно  поражение  ва  ноиии  вп:^ш* 
тнйскн  пмператоръ  Мцха1иа  Рая- 
габе  при  Верспнпция  Скл\щ  до 
Одринъ  (813),  и  са1иъ  мзико  ршс- 
тиага  лагера  си  прМъ  11яр1Ь 
градъ,  оть  Влахгриа  \х\м\  ^^лшяд 
рогь  до  :)латии'1'1>  врата  на  мор- 
ския бр1ит>.  Ала  К.  разбпрал-ь,  че 
Царпградъ  не  може  да  с«  ир&з< 
Лесно  само  съ  една  обсаД/Х  ни 
бе:п>  да  со  опаже  откъмъ 
съ  кораби,  та  аркдложндъ 
чи  мяръ.  Гръцкий  императоръ 
склонилъ  и  покапплъ  К.  на  ли* 
ср11Н1а  падъ  г]»а,та  П1>и  и|>ькпа  св^ 
Врачь.  При  1х»ва  ср1.Н1аи< 
шрсцнй  царь  насмалко  шКлъ 
бжде  убитъ  оть  една  засада  гръ1 
войници.  За  отмьн].енпе  К.  о 
стопгн.ть  всичката  околпостп 
Царпградъ  до  Дардаиодски 
гокъ;  между  това  братъ  му 
аелъ  изнурения  оть  гладъ  Одр| 
и  безброй  гфъци  бнлн  порс! 
н  съ  пок;к1циината  вмъ  огкарв 
въ  Вълга])вя.  К.  умр-кть  вср1 
сгранши  П|)иготпяиия  за  т 
обс^ьга  па  Цариградь  огь  аи«'П.!< 
сия,  и  радоспъта  па  гръцитЬ 
мала  пр1ц1^ли. 

Круиень.  Кд|)Ъ.  1      ' 


^967- 


Брупъ.  Схщото,  каквото  е  диф- ; 
теритъ. 

Кр^иъ.  Германски  неталатЬецъ, ' 
чяето  нме  носнстъ  оть  1866  гра-  | 
маднЕ  стоханеян  топове.  Вих. ; 
Желгьзо.  I 

БрустаркД,    ново-лат,    Ххдо- 
жникъ  на  испхкнхли  работи  въ| 
Д1»рво. 

Крзгша  (Захария).  Учатель  (по- ! 
вМд:Ьи  церБовенъ  п4вець)  съ  около  ' 
50-годишна  учителска  д1^телноеть  | 
пр^зъ  периода  ва  народното  на  въз- ; 
раяцдне,  род.  въ  Саноковъ,  починх  1 
въ  София  на  72-годишна  възрасти, 
въ  1881.  Синъ  ва  нкономъ  попъ 
Христо,  К.  е  бвлъ  ученикъ  ва  Нео- 
фита  Рилски,  и  на  18-годишва 
възраеть  станхлъ  помошникъ  ва 
учителя  си,  сяр.  нодидаскалъ. 

РаспрЬд±лено  по  години,  учи- 
телството на  тоя  народенъ  труже- 
нии»  е  както  следва:  1829  — 1832 
въ  Самоковъ,  1833— 1838  въ  Ко- 
привщица, 1839  —  1845  въ  София, 
1846—1849  въ  Вратца,  1850— 
1853  въ  София,  1854—1855  въ 
Самоковъ,  1856—1857  въ  Одринъ 
(приелъ  русско  поданство),  въ  1858 
въ  Копривщица,  въ  1859  въ  Па- 
нагюрище, въ  1860— 1861  въ  Са- 
моковъ (и  депутатъ  въ  Царпгралъ 
по  церковния  въпросъ),  въ  1862— 
1865  въ  София  (и  писарь  на  об- 
щината), въ  1866—1868  въ  Со- 
фия, 1869—1870  въ  Радомиръ, 
въ  1871—1877  въ  София. 

К  има  и  книжовна  д]^телность; 
отъ  него  е  имало  книжка  Първи 
знангя  и  други  12  ръкописни 
книги  (особено  старогръцки)  като 
учебници  и  пасхални  таблнцн, 
които  се  пазять  за  споменъ  у  на- 
следниците му. 

За  К.-вата  ;^телность  е  писано 
въ  нввнсгерския  Сборникъ  оть 
Марка  Балабанова  (год.  I)  н  въ 
Училищенъ  Пр^ьгледъ  ва  еЬколко 


м1кта.  па  е  п  вмЪ(гге1ГЬ  като  ли- 
тературно лице  между  другитЬ  въ 
нашата  литература  за  нзучване  въ 
V  и  VI  класове. 

Едновременно,  а  именно  отъ 
1871  до  1881  като  подражатель 
на  3.  К.  се  явява  на  сжщото  у- 
чителско  поприще  сннъ  му  Х^м- 
стофоръ,  въ  градовегЬ:  Свнщовъ, 
Видинъ,  София  и  Самоковъ.  който 
още  въ  вай-цв^тлъщата  сп  възраеть, 
на  30  год.,  се  прасели  въ  в^ч- 
носгьта  (1881).  Тая  голяма  загуба 
скрати  нослгеднитЬ  дни  на  жпвота 
на  бащата  Б.,  толкова  пб-вече,  че 
3.  К.  6Ь  положплъ  гол^мъ  трудъ 
и  пожрътвувалъ  много  за  образо- 
ванието на  сина  сп  въ  Б^лграл^ 
въ  полугимназията  и  после  въ 
духовната  семинария,  д'ето  сннътъ 
бе  нзлезълъ  съ    първа    диплома. 

Крушевацъ.  Сръбски  градъ, 
близу  до  сливането  на  сръбска  и 
българска  Морава,  150  кплом.  на 
юго-зап.  отъ  Семендрия,  54  на  зап. 
отъ  Няшъ:  5,150  жпт.  До  1389 
билъ  месгопр^^пванпе  на  сръб- 
ските крале. 

Крушевица.  Едно  отъ  раскло- 
неннята  на  Пнрпнъ- планина,  кое- 
то отъ  г.  Алистрати  завива  къмъ 
югъ  и  се  простира  до  Бело  море. 

Брушево.  Градецъ  въ  бптол- 
ската  ваза,  около  25  кил  ом.  на 
сев.  отъ  Битоля,  на  едно  живо- 
писно високо  место,  отъ  дето  се 
гледа  ц^ото  биталско  поле;  12,000 
жит«  отъ  които  8,000  цънцаре  и 
4,000  българе.  Винарство. 

Крушево.  Градецъ  въ  демпръ- 
хисарска  каза,  солунски  вил.;  6,600 
жит.  българе. 

Крушево.  Най-високвй  родоп- 
ски връхъ  въ  средата  на  Родо- 
пите (въ  Турция);  2,300  метра 
надъ  морското  равнище. 

Кръвосм-Ъшенне.  Скпржжоски 
сношения  нежх^  Б:^ъ^йи.^?;^^чди, 


—  968  — 


Връмъ  (стар.  Таврическп  Хер- 
сонссь).  Полуоотровъ  на  южния 
край  на  европейска  Русия  между 
Черно  и  Азовско  море;  съодпнява 
се  съ  материка  чрЬзъ  Пгрсскопскп 
провлакъ,  който  не  е  по-шврокъ 
отъ  5  до  7  килом.;  простр.  25,727 
чет.  килом.,  насел.  270^000  жит. 
(тата])(?,  евреи  отъ  караитскаш 
секта,  руся»  гръци,  прменцн  и  Сукл- 
гарр).  Гл.  ^)адове:  Симфе2Юполъ, 
с^;1алище  па  управл.  на  таврич»^ 
ската  губерния,  Севастополъ.  Ба- 
лавлава  и  др.  Гл.  р11кн:  Салгпръ, 
Алма,  Белбпръ  п  Червая  р*Ьчка. 
Три  четвърти  отъ  полуострова  (се- 
верната часть  състои  отъ  стени, 
на  които  отличителната  чърта  е 
безводпето;  южната  часть  се  по- 
крива отъ  планини  огь  Тавриче- 
скитГк  които  се  счнтать  яа  про- 
дължение отъ  Кавкаис1ш  планини. 
11ла!гапското  бърдо,  около  170  кн- 
лом.  вадлъжъ.  се  нр01'тпра  покрай 
5р1>говет*,  съ  паралелни  в1>твн; 
^йй-впсокитЬ  му  връхове  еж  АЙ- 
Потри  (1,266  метра),  Чадъръ-дагь 
(1,560  М(*т.),  Бабуганъ-Яла  (1,655) 
и  Ай-Василнй  (1,627).  Кшматъгъ, 
и:зоб1цо  здравъ,  се  умЪрпва  огь  мо- 
ретата. ЗемедЬлието  е  незначи- 
телно; тютюпопрон:шодството  и 
градцнарството  дъш1&гь.  Рилра- 
ботватъ  се  мнот  сд)денн  езера; 
въ  К.  има  до  -100  езера,  ако  п  малки. 

К.  длъжп  пмето  си  или  на  кп- 
мррийцитЬ,  старитЬ  си  жптеле,  и.1и 
е  татарската  дума  кръмъ,  крЪпость. 
Въ  старо  вр^Ьме  ^^ъцитЬ  имали 
многобройни  селища  въ  полу- 
острова, конто  подпаднжлп  иодъ 
пластьта  на  М1П7)И.1Дт»1,  тюнтски 
краль,  посл11  па  римлянот^  готпгЬ, 
1взаретЬ  и  наЙ-сетиЬ  вогайскитЬ 
Татаре  въ  ХШ-п  вгЬкъ.  Вепецпян* 
цитЬ  и  генуезцитЬ  въ  Кафа  пмади 
тамъ  търговски  аавез1ения.  Моха- 
лсдъ  П  ги  нзгоиилгъ  «ъ  \\1^,  т\ 


К.  се  управлявалъ  отъ  тогава  ^ 
ханове,  тоно-речи  незавнсимн  ва- 
сали па  султаните.  Ек  '' 
ги  отнела  отъ  тая  върхи 
въ  1771  — 1771.  п  окупирала  К- иь 
1783;  Яшскнй  договоръ  въ  37Я2 
нзоставплъ  окончателно  стрянш 
на  русигЬ. 

Кмоть  дЛто  руспгЬ  заплппиот 
Царнградъ.  е  бнлъ,  въ  1 У5-1  :■ 
театр ьгъ    на   една    пзл^ми    . .,  - 
между   11мсъ,   огь  една  страна,  в 
Франпия,  Англия,  Турцпя  п  '' — 
поя,  огьд]>ута;  тя  сесвърш 
прЬзпмапето  на  Севастопол^.  Отъ 
тогава  една  часть  отъ  кръкопН 
татаре  се  изселили  въ  Турция.  Кл- 
то  поводъ  за  тая  борба  ме-.т-    ■^- 
палнитЬ  държави  н   Русия 
жилъ  въпросътъ  за  светиг' 
въ  Пюестпна,  подипшъ  Ь) 
вр^Ьмсна  отъ  страна  на  Фра  п  - 
която  Турция  токо-речи  ца  ».,,.. ™ 
пяла.  Това  било  първата  дскра  пя 
войната,  нъ  желанието  |' 
прибере  настЬдието  на  .  _ 
ло,  казва1Ъ,  главната  причина.  На- 
хлуването на  една  русска  армия  иь 
ду  навскптЬ  княжества  (2 1  юп.  1 853) 
пркмахнжло  всЪка  нод^^кда    ' 
лука  на  пр11Гопо]1Нт1'.  и   уа; 
сл11дствце  съ1Ж;1а  на  Франаня.  А»- 
глни  и   Сарднияя    въ    иолза   и 
Турция.  На  17  априлъ  1854,  мар- 
ша.гь    Сенъ-Арно.     главнокошй* 
душщъ  на  фраицузската   арт 
потеглп.ть  огь  Марсилия  за  IV 

ЛППОЛЪ,Д'ЬТ0  съ  ПеГО  С«  СЪ*МПИ«-Т1 

лордъ     Рагланъ,      кямбри 
дукъ   и    кня.зъ    Напол  < 
нето  на  обсадата  на  Сп 
м^Ьмпло  плана  иасъгх:{1 

КрЪМСКНЙ    ПОХОДЪ    Н     11.   ... 

на   Севастополъ,    с1)Ьдоточи<'   Я1 

русското  мощество  на  М "" 

бали  рЪшени.  —  Отъ  2 
дата  отъ   която  излЬзлн  и^ 
^Vс^Vл:>»к^;^»л.  ^уАскп,    д*^    2^       - 


и-Гь  г-^аа^.  Х.1-И.1-  !':.  *-з.ч-т  -  ■:.1-:гг"':-   :'.!"т        ::-    -     ■.::-> 

Та  313ПГ    залГ". I    тг1г^з.:л  д» я-     -и.п-  з^ь   .;.*»":-1;Ъ  1л- 

б:-5г^»т-Г5    1-о:     ^~.Ъ7ъ   т-л1  и  — - 1 . :-  :а*'.71  г:;.-г  7~'1-=^--^^^ 

Ейзт.  ит".  :ахг.15хг^  ги-к^хп  =--т    5.1  .и-г.  Г1^1.  т.г:.   ^^- 

агл   гл  гг*.13.-:«  Сат^;:1  у-лц  3.1  1:.1зхг  ^    г.1    ги     -Гл  т:ь.    7.2 

Р^аз  т:^^"^  Кг-гз..  1ДШ.   -"=--■  'тл-  г:г^7:-^-  -ь   Т1Г7  м      :  ^ 

)стгга.  ?г::1Л1Д'.  з.»-зх.  хз.т      зз.  I  •"     з_1     -1      -гт:"а=:     I?"*'. 

2С-Са^1Х  За,Г^1ГлдД.  311    3   3-  гТ^^-З-  3*:-13.1.ГЗ^-      31      З":*;  п113.=т      ~  ^~ 

ЕП1    иТХГ-^ОХ    :Т1;Г7:Е  ~17-3'--  ~  :7^"'     ^    "           '2-1~2~      II."    --3.1 

ЕЖЕ  ^Г^^^IС.'^-  I  ^'■'---    :2  1":  3-  Зт^л-шг     ;з     ."з-:1:    гъ-:г;:2-1 

ахп  X  Г' -Га"  1-у:  г-.-з    д  зу-  И;:.  г.:  .:  .:1. -     -  :  - .— -;  —-г 

■пьгнз  !'зГ.-1т-71х  I.  х:    Г;  1:1згг-  I.:  :1-.г  ги  I  :  1'  :  •:-.-  -:    :■- 

::1'т2:х:1*г-.  ггг.  II  И.  "•  ::._-  мз  :'^    -и:     --"'■               ."  -    -    - 

.л^:'Гл*.'.ц.!  :т~\  ^^^\.л      \  ■  ■.  ■  ■     -  ^^    Ц.т'.   зз   гз   ;!■:  ?  чз     7> 

и  л-г  Гг'-*-Гт*':      *'      гз  г   г  1-  -з^^     з.':       -..  з  :  _ : -.  .    :".    .-- 

1'>гх13:за    Тд.:л-  З' .  >"•  .  :.  .1--  '.'                                     '.< 


Брг1^т*г1ЯП    -'""*.-  '           1з^-  .'"-            I:    7:    ~  '  зз/.е::    К.   т 

'а;^К1хьсзал21тз.Г2:^:--з1;:.-  ",:^--■•  =  -"  -'  -:.т.~--^    _     ..  * 

кгьх1г:Гя  ь:  ГтТх-.ззз^  З1г:»*  3.  *.■•      -                 ~з   '^   .^н^зпна 

юхенъ  2Ъ  Ъ.^-гк    згь  >!..    3  -  _    13    >   "     г'  .  :::    2м^   'а;? 

[хкк    2л    111:-1г:;кгз    3  3    1*   *  г:.:-  :3     ;з      :::.::^2     влання 

Тчжгл    У:  Тл    :»:1з:  :.    .~  ^.з. :  ■•   -  ^    и<1  0»!<7/— 

Г'Л1л  2Гл  1д;1г:;1гз.  1    .7333  :  -  ■           .     -       -.  .гг-гчатъгь  ^гь 

а    н!     :г-1:гг2л   ех    з:е^  ;-  .  -    •      •'  'Шри^ал^ 

5«0/'%'*г      !Е^ГХГЬ    7:  13.  7       33     1* -"'^       2       Ом^л^.-^^     *-3 

1ар1ЕХ=.   '1^1х^    1:127 з:_^1-г       з  ..'     -  -  •  -  ■    >:_г  ^т\Iка  ^§-^  '*'^- 

пъ  Пасгк^-    т^хгз    :тЗ  -::.  ^  /"'Л  на  Г.  Л^^*****  - 

[а     Ь:г.сх12.   З1.г:::  г -:-:!:  ^  •       .:з:-:17ЬаЛ|   сть    зле.   Т*- 

азг^ггххь    згь    7г::1=^тН1::.    з"  -  II^:2ГТ4^^  1^7:. 

ивь  С^зс:«гь  а.  •:  — 7  г.:    !7з:з  Кръстен  *Л'Р*   ^ 

гова  I.  г>ггзсг7-гз.  з:^   -.г-з;":  7  ;чт"":^ъ    ^ъ^гп^»^^  хе 

111051-7Г5-'.'7-:  Ь1    "^ьЗ.-: 7^3 -:     ":: 3  7-;^з-гь  2  п;я2«-.Х1.  :•:!  23 

Дарш^^хь  2   1'.1тг-^^:з   :.:     ^-  ,  гь  зъ  1гл':..  Еучь^х.: 

№    члгзгъ  33    Еъст.зл.:.     .:=лз-  .":^:1.=аек-  х>!х2л   п  V  :1 


^:1Г-7- 


"  970  — 


а  висшето  въ  Лайпцагь.  Заавма- 
валъ  е  училшцни  гл}'жбп:  дпрок- 
торъ  на  казанлъшкото  педагогв- 
ческо  училите  (1888-90).  учитсдь 
въ  соф.  мжж.  гимп.  (1890-91,  въ 
слицото  ирЬмо  п  прЬдаватель  по 
п-Ьмскн  ени!гь  въ  висшето  учили- 
ще) и  профссоръ  по  философия 
въ  впсшето  училище  (1896).  Пе- 
патал ъ  е  труловсгЬ  си  главно  въ 
списанинта  сн  Л'ритика  (Плов- 
дивъ,  1891)  и  Мт-ьА  ь  (София 
отъ  1892  н  продължана)  н  вь 
клигитЬ  си  Ешюди  м  Критики 
(Софни,  1894)  и  Литературни 
ц  Философски  Студии  (Пловдпвъ, 
1898,  изд.  Ив.  Игнатовъ).  116- 
вашнвтк  му  трудове  еж  сл1-.д"птЬ: 

I.  Литературни  портрети  и  ха- 
рактеристики: Спюлнъ  Михайлов- 
ти,  Пгиио  С.пгиейкопь,  Л.  Кон- 
стантинов, }штп  фсилпионистъ^ 
Н.  Ничовъ  и1»С|  УДинтЬ;  Стьтославь 
Миларовъ  и  неювий  Оневяикь  (Мп- 
съль,  1ЧЪ  ^'I).  ВсАНКНЯШъ  Лпо- 
с?ио.п  I  В.  Левскп]  (Мигъль,  год. 
\'П),  //«.  С^и.  Андрсичинь  (Мн- 
<*глл,  1'од.  У1П).  Д,  Велинтнь^  Ин. 
Вазо&ь  като  Сслетристь  Л/.  Гсор- 
гиевъ  п  Веселинъ,  Джонсь  Свнфшь 
н  н^твата  сатира  въ  ЕтюдитЬ, 

II.  Философски  и  социологически 
студии :  Клшгтиката  като  на- 
ука, Социалната  наука  и  на- 
шють  стииеспи  гШса.т  въ  Сту- 
диите;  Джонъ  Дреперь  и  негова- 
та теория  на  нро^2^сса  въ  Етюлп- 
ТЬ;  Философските сисиими  (М*^ 
п..1'|,  годЛ'11),  Пгли^рската  инте- 
лнгениин  (]\1исьль,  год.  УЛ1},  На- 
шата униаерситстска  м.4адежь 
п  нпЧнити,  социа.\ни  заОанп  (Ми- 
сьль,  год.  VII),  БьАьпргкити,  книш 
(Мисьль,  Г11Д.  IX I,  Вслпкити»  хора 
и  тсориити»  за  ти,хь  (Мнсъаь,  год. 
\1  и  УП),    Висшето  училище. 

III.  Критики  върху:  Дидовата 
Славчова   унука    отг    Веселина 


(министерски  Сборнитгъ,  II),  К« 
впиа  УегЬа  (тгь  Ст.  Мнхаш 
(Периодическо  Списиние),  Са 
думенъ    юсть    о^п  ь    Ив. 
(Мисгк^Ь,  гад.  ПТ),  Вг^икита 
ска    пустиня,    отъ    7/у.    Ви 
(^1исъль.  год.  I.),    Игь    тт 
ти  отг    А.    Лудогороеь, 
лирически  стих,  отъ  Ив. 
Трепет  и    л  и^упчески     ст  ихо$ 
рения  оть  Кирил,  Христот^ 
.^^*  п  материя  отъ  Бихгне^г^, 

НЬколко  Д-ръ  К-ви  п; 
летрнстнчески  очерки  а 
ческитЬ  дневници  въ  VI,  ТП  и 
год.  на  Мисгль  сл  подписа)? 
псевдонима  Соуп}{из.  ОсвЪ] 
ва,  Д-ръ  К.  е  печаталъ  стати! 
спвслнпето  па  казаидхткито 
телско  дружество,  Денница  в  7)| 
Отъ  него  има  и  прЪводп  У^ч( 
по  историята  на  по(^ията 
фнн,  1889)  и  др. 

Кръстоносни  походи  е 
коет(1  лаватъ  на  вошипи-Ь  по1 
Еопто  хрлстянсиа  Епропа  пр1 
ела  протввъ  мохамедаиекп  ш 
въ  ср1>днпг1>  векове:  пмгниа 
Х1-П  до  ХПГ-н  в*1гь.  Първвй] 
тия  походп  се  прЪдприе^ть 
да  се  запази  правото  иа  1ря< 
скигЬ  поклонпиии  да  ш 
ов1япа  Гробъ;  ала  сл'Ьдъ 
нието  ва  11ил(нггппа  ц^льта! 
похода  се  пром1)Ннла.  1ив 
разсширила,  и  .зал^тпиятл  ш 

ХОДОТЬ,     които     П|ь     • 

насочени   къмъ    и 
1гЬлата   земя   отъ  ми.\;1м<.данс; 
й  влад11теле.  Отъ  раи  ай  вр1 
въ  исгорпита  на  цръквата,  зж 
гочостпво  д-Ьло  се  счнта^ 
ходи  на  поклонепие  на  гр< 
(товъ,   п  да  се    поскца! 
нитЬ    и1)ста,    конто    Спве 
бйлъ  осветилъ  СЪ    ПрПГЖ1 
си.  Когато  арабегЬ  заа1а.1^зо 
лестина  въ  УП-и  в1*къ,  т% 


1_      -  -_  ;  ^^_         ,'    -  :     '               .  I  '  *'\        \  * .  I        I  >  II  <  II I*        I  1.   I  п       II 

~  ~.Л  л^!         ";'.' *."1;'  1   {>р.М.1     \И1М,1|     ||)    <|       «М1ни1>    «I 

1     '  .  1~.     Г.    ~'.~;11Н^.1:1  .1.1111     Ин      иЧ' I     11.1    1ги1.и.|    М    |    1ь  I 

1^_     "  '      I..        :  :.".Г.Г1»     (ГЛ I-  11\  МЛ1  I.    III.    •  1>|  |.и>1      |и  Им<(           II  ■»! 

"'  .  1-      ~;   :!..;К.1.и».  'Гт1   .т.и-чит!.  1.»||м.|.||   н    шкиш-и 
"_     ;  ^_1--..1.т1и>то,    6и.1н     Оши    ||.11«л*1111    ^  »    <  ...    •   , 

::   "  "Т    НЛ     НЬ   К'1р'Ч1;|     |I■-|'.||■^'  м.         (-1    '  -11        .*       >  1 

■:  .-:11:":-  7"-  -а1и1 .1»  :л1;|'-.1и  .]1л!.!^    !■•.-!    )      •/ '.    . 

•  _::    г.  •  II-  п  плшшии  I  иЬ  </?  I.   '  .'|</'.  ///  ,    . 

:    1:^~1    хУч\1И*утп*п'\.    т.  »•:.**;    ".. ..      ,.. 

:_-Г      х-лъ    \\>\\пуул"'-  ..-  ■■  л .  ■■  .  .    . 

-       .     ".гнптЬ    син; '!.:.'•' />  *'■    -.;-      '.  ' 

:-^    I  ::;'  Па.  Пъриип.    ^    .        ...•    •  .  ' 
■•-•■  нп^-^:,  Оилн, .:  ■•-■■     ■       ' .   - 

;Х  :-=ТППСК1ГГ1      >.    =  ... 

ПЪЦКПЯ      ]:у:.-  : 

п  '-'11  пспрат]:."!.  . 

^1    "'»']1  за  л'.>!'  ■ 

-^  г:.:.'  п  при.:;  ■  / . 

:.-  ■■■■ь  много    Н'-;:  -.•.  ... 

пг-г-тгзо  II  лаи:};  :-■* 

гг.;пй,    К0Й7'.    :;•-  •  .  . 

лавата  молОк  ^- 

.    'ХХЩеСТВЕ    •,:.   • 

1та.    СО  опови' 

ггоятолствага    I- 

1а  прив^а*^  ::..  ■.     -  ,       , 

турдатЬ    1:  .- 
1а.   Тая    ЕЛ*'/ 

мето  на  е-.-т  'С^  ^ 

Грбана  И.  и.-'" 
га  отк^г:      ,-л 
ш   по    г:гдг'  : 
рпя,  К'.г:т    ^'г--.- 
(Фра-чп^и        ^  ■ 
^  дд    ■>     -  '—  ■  ^■'- 
;   2  1..'^'^^^  ^^^ 


—  072- 


Палестипа.    Европа   още  едпжтпъ '  папа   Кпокептпя  Ш,    макаръ  че 


се  възв1».1иу1шла;  и  рапо  въ  1147. 
дв1з  гр11мад?и1  пойскп,  подъ  коман- 
дата на  Л}и  \'П,  Франц,  дарь  и 
Конрада  И1.  германски  импера- 
торъ,  тштеглнлп  за  светата  земя. 
ТЪхната  съединена  спла  се  прЬ- 
смЬта  па  1,200,000  воитоле.  Ала 
походътъ  и-Ьйалъ  сполуки  Гръц- 
ки й  нмператоръ  Мануи.ть  Комиоиь 
билъ  враждебенъ;  чркгь  издадпи- 
чсствотона  пеговп  пратеници»  Кон- 
]1адовага  войска  била  токо-речи 
ц-Ь-та  пзбпта  отъ  турцигЬ  блпзу 
тгрп  Коня,  а  иъкгь  Лунвата  се  оъ-* 
сипала  ьъ  клисурпгЬ  на  Пизнд- 
скитЬ  планини.  Сд1»дъ  празно  опит- 
ване да  прЬземжтъ  съ  обсада  Да- 
маекь,  остаткптЬ  отъ  това  пъд- 
чащс  се  върпжлп  въ  Европа. 

Трети  крьстоносенъ  походъ 
(1189—1193).  Ала  смъртелнвя 
ударъ  на  Перусалимското  ца11СТВо 
п  силата  па  кръстонооцитЬ  далъ, 
не  Нуредипц  а  Са^тадинъ,  младъ 
кю])дс1ш  глаиагарь,  който  бп.гь 
сгаижлъ  египетски  сулгонъ,  о 
който  се  домогвалъ  до  върховен- 
ството на  мохамеданския  ^^вЬть, 
Той  нахлулъ  въ  Палестина,  пр^- 
аелъ  градъ  ол^дъ  г(>адъ,  и  най- 
сет1гЬ  прпнудшгь  самъ  Нерусалпмъ 
да  се  прЬдаде  сл-Ьдъ  14-дпевпа 
обсада  (1187).  Новината  за  това 
прнчпнпла  трети  кръстопосенъ  по- 
ходъ, на  който  П1)'ЬдводптелетЬ 
били  Фридрихъ  Барбароса,  гер- 
мански императоръ,  Фи.гипъ  Ав- 
гз'стъ,  фрапцузски  кралц  и  Рн- 
чардъ  Лъвово  сръдце,  английски 
краль.  Първия  се  удавиль  нь  Ки- 
ликня,  откакъ  прЬзелъ  Пкоипя 
(Коня);  вторитЬ  пр1>зели  Сенъ- 
Жа1гь  д^Акръ  д  сключили  мпръ 
съ  Саладцна. 

Чситьршн  кръстопосенъ  походъ 
(1202-1204)    ео  п^Ьлпра»-Л*ь,    за- 


състоянпрто  пахрпспшетЬ  някап» 
Д1е  го  нзнскпало.  Пр1  -гЬ 

па  тоя  походъ  били  г,!.  ;  лн- 

цузски  боляре,  и  сборното  м^спI 
па  кръстоиосцогЬ  било  Бенепня, 
яЬто  тЬ  и  прцстпгнжли.  ДокЛ 
кръстоносцигй  се  П1>нготкал1  дз 
т])ъгн;йтъ  по  море  за  Азия,  гЬ 
били  повикани  въ  Царнградъ  яа 
помощь  на  Псаака  Ангела,  визан- 
тийски пмператоръ,  сваленъ  оть 
пр1»стола  пп.  брата  сп  Длексия  ТО- 
Въ  малко  нр1.ме  ЦпрП1ра.1Ъ  ба.тъ 
пр+.зеть    два    пжти  и    два   пята 

ОП.ГКНОНЪ  отъ  Т\*%,Ъ.    ПърВПЙ   ШЕТЬ 

тЬ  възвели  на  престола  Исаашь 
вил  сппъ  Алекспя.  втория  пхтъ 
гк  си  подйтли  византийсхап 
империя:  Балдуипъ,  флапдрсиг 
графъ,  се  въскачплъ  на  византий- 
ския пр^стоть;  Боивфаций  с»сно- 
валъ  Солунска  държавица.  (Утжь- 
де-ла-Рошъ  — Атпнс1са;  Вплхелгь 
Шамплитскн  —  МореЙска:  пейI^ 
цияицигЬ  добили  най-гуЛлтгТп 
морски  присганища.  Тия  л  I 
етоносцп  и  пр11емиии(ггЬ  ичг.  и 
одържали  56  години  (12П4-12Н11. 

Иоии  ирьстоносгнь  ?' 
1221),  пзвършенъ  отт>  ■; 
Жаиъ-др-Бриенъ,    изО [ 
салимски  краль.  а  пб-ии. 
градска  пмпорато1>ъ,  и  «п. 
II,  ун1"арскп  кр1иь,  к». '.' 
въ    Египсгь    среща 
безъ  слЬдавие. 

Шести     кръстоног 
(1228-1229),    иидъ    [ц  »- 

ггвото  иа  Фрилрпха  П.  ир1ииГ;8Л 
мирно    отъ    егинетский    < )  лпв% 
Меле1ГЬ-Камела,  Перусалпиъ.  Отъ 
какъ  се  Бороияса.1Ъ  Ш^руга^^"  '^ 
краль  въ  светия  градъ,  той 
Н/Т1лъ  въ  Ев| ' 
новото  си  вл;1 
тишина.  Виж*.  У/».. 


щото   143    искааа    тл?)азкт1кап^   таЛ  ^«'А.чи^&^^сгмоиосс  ;^ 


-  973  — 


1254).  Въ  1244  едно  ново  племе 
турци  нахлули  въ  Сирпя,  и  още 
едшкшъ  светата  Земя  паднхла  въ 
т>'рски  ржц1Ь.  Иерусалимъ  билъ 
изгоренъ  н  ограбенъ.  Въ  1248, 
французския  краль,  Луи  IX  (Св. 
Луи),  пове.тъ  единъ  походъ  среща 
т^хъ,  въ  билъ  разбитъ  и  зетъ  въ 
ллЬигь  отъ  египетския  султанъ. 
Съ  гол^мъ  откупъ  той  добилъ 
своето  и  на  другит^^  пленници 
освобождение.  Като  се  върнжлъ  въ 
Европа,  на  него  гледали  като  на 
НАченикъ  Христа  ради. 

Осми  кръстоносенъ  походъ  (1270), 
се  подкачилъ  пакъ  отъ  Св.  Луи; 
нъ  понеже  начннательтъму  умр^^ть 
въ  Тунисъ  (1270),  на  пхтя  за  Па- 
лестина, той  се  извършилъ  безъ 
никакво  сл1^дствие  отъ  английския 
князъ  Едуарда,  п6-сетн1Ь  Едуардъ 
I;  ала  и  Едуардъ  скоро  се  вър- 
шклъ  въ  Англия,  поа11^вия  отъ 
кръстоносцитЬ.  Сл1Ьдъ  това,  оста- 
нхлпт1&  въ  рхн^Ьт^  на  христянетЪ 
градове  Акя,  Антиохия  в  Триполи 
паднжли  пакъ  единъ  по  другъ 
подъ  атастьта  на  сарацинит^Ь. 

Сетнини  отъ  кръстоноснит^ь  по- 
ходи. Грамадното  иждивение  на 
чов^Ьшки  животъ  и  другитЬ  веще- 
ствени загуби  се  наваксали  съ  об- 
ществени и  нравствени  блага,  кои- 
то друго-яче  историцитЬне  винцатъ 
какъ  е  могло  да  се  придобиштъ. 
КръстоноснитЬ  походи  турнжли  въ 
съприкосновене  въ  течението  на 
два  нЬка  европейцитЬ  съ  азият- 
цитЪ,  които  се  опознали  съ  вза- 
имна полза.  Гизо,  въ  своит^  Ска- 
ски  по  евро^гейската  цивилиза- 
ция, посочва  това  иай-добр'Ь.  «За 
първит^  летописци»,  заб'Ьл']^жва 
той,  «и  следователно  за  първигЬ 
кръстоносци,  на  които  тЬ  еж  про- 
сто изразителегЬ,  мохамеданцитЬ 
еж  предм'1^'гь  само  на  омраза:  о- 
чевидно  е,  че  оная,   които  гово- 


ршть  за  г^лъ,  не  ги  познавать. 
ИсторицитЬ  на  напокошнитЬ  кръ- 
стоносни походи  говоркьтъ  съв- 
сЬмъ  различно:  ясно  е,  че  тЬ  не 
гледатъ  вече  на  тЬхъ  като  на  чу- 
довища, че  тЬ  еж  живели  съ  т^хъ ; 
и  че  между  тЬхъ  еж  се  установили 
сношения,  дори  и  единъ  видъ  съ- 
чувствие». По  тоя  начинъ  умове- 
тЬ  и  на  еднитЬ  и  на  другитЬ,  а 
особено  на  кръстоносцитЬ,  дон'Ьйд'Ь 
се  избавили  отъ  ония  пр-Ьдразсж- 
дъцн,  които  еж  рожба  на  неве- 
жеството. сПрЪкрачило  се  една 
крачка  къмъ  освобоицението  на 
човЬшкия  умъ».  Второ,  кръстоное- 
цитЬ  дошли  въ  прикоеновение  съ 
две  цивилизации  пб-богати  и  по- 
напреднжли  огь  тЬхната  —  гръц- 
ката и  сарацинеката.  Трето,  кръ- 
стоносните походи  принудили  фе- 
одалните господаре,  за  да  си  до- 
ставнктъ  средства  за  такъви  да- 
лечни пр-Ьдприятня,  да  даватъ  на 
васалните  си  градове  свободи  и 
по  тоя  начинъ  да  приготв1жтъ 
почвата  за  освобождението  на  об- 
щините. Четвърто,  те  упражнили 
грамадно  а1ияние  на  промишлс- 
ностьта.  Мореплаването  п  търго- 
вията ее  раз1»ирнли  и  усъвъ})- 
шенствували:  Пиза,  Генуа  и  Ве- 
неция, увеличили,  пай-вече  тогава, 
морското  си  мощсстпо  п  размно- 
жили  канторите  сп.  Индустрията, 
самото  земедЬлие,  се  обогатили  съ 
нови  способи  на  производс1'вото  и 
съ  непознати  произведения.  ТЬ 
дали  потикъ  и  на  наукп11;  и  нс- 
кусствата;  никоя  епоха  не  брои 
пб-вече  поети,  по-вече  истории». 
Пжтешественпцп  проникижли  въ 
странитЬ  на  неточна  Азпи,  до  то- 
гава непознати  на  Европа.  Най- 
сетне,  както  често  се  е  забЬ.тЬж- 
вало,  следствие  на  всичките  тия 
не1ца  е  било  да  пред\)ас11о:1.ч^-л;\&. 
умовете  на  човЛл^тал^  'зз.  ^>5^^  ^^- 


—  974  — 


формаппя  въ  религията.  Филоео*}»- 
скип  нсторпкъ  не  ирЬнсбр+.гшц 
по  край  другигЬ  причини,  коато 
наираио  1'гьд1>йств^валп  да  се  пра- 
готв1Жтъ  мушателе  за  Лютера,  а 
юияппето   на  кръстоносн1ГгЬ  по- 

ХОЛ-И. 

КрЬспа  -  плашиш.     Плапппп. 

конто  се  огд1»ля  огг.  Западии'гЬ> 
Родопи ;  яа  юп»  се  риндК1Я  на  два 
К-топа  —  Чанр.т-балканъ^  койтп 
се  простира  до  С^рско  пален  надъ 
СЬръ  посп  името  Париаръ-ила- 
нина  н  Бншъ-Отг^  коЙто  се  свръ- 
шва  па  сЬверъ  отъ  Драма. 

Крюйть-каяпра,  гол.  На  ко- 
раОигЬ,  мЬсго  за  пазене  барута, 
патроппти  а  пр. 

Ксиипе  (Франтско),  Пръвъ 
проповЬдншгь  на  хрцгггпнсп^юто 
вь  Индия,  католически  светецъ 
(1506-1552). 

Ксанти  (Скг^ш),  Градецъ,  цен- 
трь  н;1  ксаитнйска  каза,  (юлунски 
ии.1.,  на  р.  Скеча  или  Бскпдже- 
дере  на  южното  ребро  на  Род(1- 
пптЬ;  12,000  жит.  Хубаво  мЬсто- 
поло/кепне;  рхкод1"чТенъ  градъ;  въ 
околностьта  му  добри  лоая  я  гра- 
дини. Бъ  околията  е  Ениджс^ 
И|1И  прнстаним1ето  Лагосъ,  на  гогъ 
о'гь  К,  градецл>,  който  е  главното 
стоварище  па  прочутия  енидже- 
ски  тютюнь. 

Ксаитипа.  Сократова  жена,  ко- 
ято се  отличавала  съ  ;иосггьта  со. 
Въ  ир^ьнос,  с.\и  зла  жена, 

Ксаитипъ.  1)  Лтинскп  гене- 
рали Периклопъ  бап;а,  поб-Ьдилъ 
нереяиегИ  вт>  Микяла  (479  пр-Ьди 
Р.  X.).  2)  Сиарганскн  генералъ  на 
С1ужба  у  картагепянегЬ,  поб11ДПЛЪ 
римския  генералъ  Регула  (255 
пр1гн  Р.  Х). 

Ксенокраг!..  Гръцки  философъ, 
Пл;ггопов'ь  учсннкь,  род.  въ  Хал- 
шцонъ,    за6'к\\1-(Нйт:еле\УЪ  но   не- 


стапжла    помовитаа    въ 
1396-814  прЬди  Р.  X.). 

Кеенофаиь.  Гръцки  фи^ш^фк 
осиоВ|1те.1ь   на   елейската    школл, 
съврЬменпакъ  па  Питагора  п  Апа- 
ксамапдра.  отъ  Колотона,  Жйв1ть 
итъ  536    пр1;дп    Р.  X.    вт,  Ел-я: 
умр.    тамъ  въ  дълбока    с 
Огкхслеци  отъ  негови    дп,V^и'"^ 
стихотв,   .'^«  природата  еж  а:Ш' 
дени  отъ  Нранднза    въ  (' 
({^юша  Еитиаи  (А/т>н;1 
и  отъ  Карстена  въ  Р/ 
(ч7ег//тгг/|7И''"*(ПрюК1    .. ..,  ^   ^. 

Ксент^юиъ.   Славеиъ  атпискп 

ИСТОрИКЪ,      <|ШЛ0СОфЪ     и    111 

дедъ;    учеппкъ    Скжратои; 
355  пр-Ьди  Р.  X.)-   Откакъ  с*-  ут- 
лпчп.п.  въ  пелопопезската  война. 
пр1-.лпо;кдалъ  една  гръака  войска 
отъ  10.000    дунгп.    испратена  нз 
помоть  на  младия  Киря  п,  е-т+.гь 
злополучната  бнтва  при  I;; 
иърнлиъ  се  за  уди1иенис  и  : 
Гръция  съ   всичката    си   войс» 
Расказътъ  за  тоя  походъ  в  зяот- 
стлплениото  на    10-гЬ  хнлядп  К, 
дава    въ    съчинението    си    ■1»<'- 
Ссиись.    Други  негови  съчишнми 
ся  Киропедия,    история  на  Кира 
Стари  и  Зипнскн^    конто   сь^-р- 
жатъ  Сократовото  оправдани^.  11. 
прпнуденъ  да  папусие 
блпзу  до  Елнда.  Най-    ^ 
далия     на    съчовенинта    му   и» 
Шнайдеропото  (Лайпдигь,  1А'25-' 
1840)  и  Диидорфовото    (Парвжк 
1839). 

Ксерасия,    ^р.  Болесть.    коятм 
изсупшва  косата. 

Ксррксь    I.   Перстскп    'Ь1Гй. 
пети  ол11,1ъ  Кира,  пас.1 
сн    Дария  1    1гь  485  ' 
Умпротворилъ  побу  ней 
иоел15ч  по  пр11Поржката  цл  Ш)!'»^ 
си  Мардонпя,   п  иа   н11куи    р*^ 
лийци,  прЬдприе.гь  едоиъ  и*'^;* 


лодкупнаш   си   ческиадгсц  ^.^^^кт^л.^хлл^л^ч.-аа.  и\кипптейг1^их 


—  975  — 


►лг  З^отр-Ьбплъ  четпрР  го- 
ВО).  ГръцптЬ,  н  най-вече 
Ь,  еж  дпли  подробностп,  въ 
гяошепия  легеидарпп,  вър- 
оходъ:  пррсидсшгга  войска 
6-вече  отъ  петь  милиона 
нла  построила  едннъмо(м-ь 
5и  на  Хелеспонтъ,  нъ  въ 
(дь  тоя  мосгь  билъ  раз- 
отъ  буря:  .чада  прЪмит» 
флота,  която  им;иа  1200 
Кораба  и  Я.ООО  преносни. 
в'Малъ  да  прокопана  гъ 
га  планина  п  др.;  Леонпда, 
'МопплитЬ,  съ  300  стць 
избилъ  20,000  псрсяпс ; 
В'Ь  рдиа  кръвоиролптна 
ри  Саламииъ»  атнпянегЬ 
иа  и!иата  псрспдска  флсь 
(  като  оставплъ  Гръцпя 
>водгпа  си  Мардоипя,  самъ 
ес  върнл^лъ  па  една  ри- 
пдня :  сухопжтната  му  вой- 
.  разбита  отъ  гръцитЬ  при 
Наг.атеиъ  на  атволюбиви 
,  К.  СО  цр11далъ  на  1)аскои1- 
развратъ:  тоП  бил  ь  убнгь 
'абаип,  ипчашика  па  тЬ- 
ГелегЬ    му    къ     172  пр^ 

ксъ  П.  Перси  1СКИ  царь. 
Аргакс1'ркса  Г ;  въца1>илъ 
28  прЬди  Р.  X.  Една  го- 
Ьхь  въцар&нпето  си  бпль 
нъ  отъ  брата  си  Согдина. 
)фа11ия,  »/).  Сухо-Ьжбппа; 
гха  храна,  конто  вьрт^ив 
христяпо,  които.  П[»1.;гь 
&  постп,  яли  само  хлЬбъ 
овощвя. 

14^.  Въ  церковит11  кпигп 

вгЬнска  буква  сь  бЬлЬгъ 
ж,  означава  60.  Виж.  Сло- 

цифри. 

Ографпяу  гр.  Хждоже1ггве- 
I  на  дърво.  -  Нсилографъ. 
вкъ  ла  р1>зба  ка  ^ъ]шо. 


Ктеспасъ.    Гръцки    исторпкъ 
(Л'-п  в11къ  прЬди  Р.  X.). 

Ктссифонъ.  Атииянипъ,  който 
прЬд-южплъ  да  награди  Демостриа 
съ  златна  корона.  Обоиненъ  огь 
Кгхпна,  че  цскалъ  да  награди  о- 
ратора  П1)()тив'ь  закона,  той  с^  оне- 
вппнлъ  сл'&дъ  заиштитслна  рЬчь 
отъ  Демостена  (за  Ктсснфона  или 
^а  короната). 

Ктнторъ,  1р.  \)  Лице.  което  е 
съграднлп  цръква  на  свои  разно- 
ски. 2)  Дрьковепъ  стар'Ьй. 

Соир  (1е  |ггас^*1  Фг*  Свършите- 
ленъ  нлн  поатЬдень  ударъ,  собств. 
знач.  мнлогшгнъ  уОпръ,  сир.,  кой- 
то се  нанася  на  смъртелно  нара- 
нено сжщество  за  да  умре,  та  да 
се  не  мжчп:  Оа  ианссмть  соир  *к' 
^гасс  на  държавата. 

Соир  (1'  еяяа!,  фр.  Пръпъ  онить 
(на  ннсатсль,  хждожникъ;. 

Соир  й'(Яа1,  фр.  Държавен  ь  нр-Ь- 
вралъ:  насилствена  държавна  мЬр- 
ка  въ  обшоственитЬ  работи. 

Со и р    (11'   та! п,   фр.   Не нвд ЬЙао 
,  нр11днрннтне  нли  усилие. 

Соир  г1е  тяНге,   фр*   Мтггорока 
.  работа. 

I      Соир  с1е  р1ите,  фр.  Литературно 
I  папа.тенип. 

Соир  <]г  1Ь6Л1ге,  ф2К  Тсатряленъ 
ефектъ. 

Соир  (1е  101е,  фр.  Безрасждна 
иостжпка. 

I  ({иа>.  пос<'п1  11о1:1>п1.  Лат.  посло- 
вица :  нЬща та,  които  В1гЬд1ХТЪ, 
поучавагь. 

(}иа118  У1Г,    [аИз  огаНв.   Лат,  по- 
1сдовица:  какъв1Ч)  мжагьтъ,  такъво 

!  му    П   СЛОВОТО. 

I     (^иа8^  лат.  Смаль-ве,  прпбли- 
I  яително. 

(}иа118  гех.  1аИ8  (^ех.  Лат.  посло- 
вица: какъвгго  царьтъ.  га&ьвъ  и 
народъть. 

Куангън-и.   Обласгь  въ  южна 
;  Китай,  аахвахид  ^о^от^л^  и'^  т^^ 


—  978  — 


тпяанинъ  па  съединението  па  Вла- 
хии  и  Молдова,  той  бплъ  нзбранъ 
князъ  на  Молдова  на  17  ян.  1859, 
а  на  5  февр.  с&пшта  година  п 
князъ  на  Влахия,  та  на  ;гЬ.10  ста- 
нжлъ  пр1иставитель  и  на  дв^тЬ 
княжесгва.  На  1  яя.  1862  той  о- 
бявнлъ  съединението  па  дв"ЬгЬ 
кннжестна  нодъ  името  Рум4У^ння, 
съединение  лесно  удобрено  огь 
сплитЬ,  па  дори  и  огь  Портата. 
Той  князувалъ  подъ  името  Алек- 
сандрь  Иоанг  I  до  1866,  когато 
една  революция  го  свалила  отъ 
нр-Ьстола,  който  се  далъ  князъ 
Карлу.  К.  почпнжлъ  в-ь  Хайдел- 
бсргь  въ  1873. 

Куаепъ  (Пикпюръ).  Франц,  фи- 
лософъ  и  енисатель  (1792—1867). 

^и^  У1те?  фр.  Кой  е  тамъ?  — 
Оттука  на  1^ш  гпч\,  па  щревъ. 

({ш  1Г  а  §а[|(е,  гГ  а  пчп.  Франц, 
пислонцца :  който  са  н-Ьма  здраве, 
1гЬма  кпщо. 

4и1  1ПШШШ  ргоЬа!;,  П1Ь11  ргоЬа1. 
Лат.  поговорка:  който  доказва  твъ].»- 
дЬ  много,  не  доказва  нищо. 

^и^  з'  ехсизе,  з'  ассизе.  Франц,  по- 
аюпица :  който  сг  извинява,  се 
обвпннва:  оттваря  на  нашата  по- 
словица: гузно  не  1Ч)иено  б11га. 

^и!  1асе1,  сонзеиШ.  Лат.  посло- 
вица: който  мъ.14Н,  скланя. 

^и^  1гор  ншЬгаззе,  ша!  е1ге1п(.. 
Франц,  пословица:  който  много 
обгръща,  ах11  обхваща,  сир.,  който 
пр-Ьдпривма  твърд-Ь  много  работи 
пзеднА1шъ.  не  спо.тучва  ни  въедна, 

^111(1  ро1и1  Гес!,  Гас1а111  гаеИога 
ро1е1Це«,  лат.  Азъ  паправнхъ  то- 
ва, което  можахъ,  а  П1>-могжщя 
да  направнБтъ  по-доброто;  —  лю- 
бимото мото  на  великия  българ- 
ски родолюбець  Априлова. 

Кзнисляидъ  (Царииина  земя), 
Кдпа  оп>  5-гЬ  анпийски  колонвд 
въ  Австралии.  ]\5)  1^Ъ^  съ<яв.йвЛ11 
часть    отъ   Южни  "йсБйг^й^л^ 


Тая  колония  захваща  ■  *^    -    -^п> 
иата  часть  на  авс^ггии!  .  ми- 

терикъ;     простр.    1Л5^,»«0    ч«т. 
килом.;   насел.    300,000  жвт 
далище   на   управл.  е  Бр^й 
(36,169  жит.),  при  устИ' 
именна  р11ка  въ  Тихи  . 
довна    параходна    служба    мех:^ 
Врисбойнь   и  Сидяа.  Пр1аа  2&- 
30  години   м11стото,  дЬто  р   сега 
Брисб^йнъ,  е  служило  като  мЬ1Л\> 
заточение    за    наЙ-лошитЬ    анп. 
пр11стжплицп.  К.  е  много  сгоденъ 
за  скоювъдство,  което  е  и  глзвенъ 
клонъ  огь  авст(>алийска'га  промя- 
шленость.  На  северния  брЬгь  да 
колонията  обработвагь  съ  сполука 
лозата,  маслината,  канкяната,  ка- 
нелата,  захарната   тръстика,  п»- 
тюяа.   Опитат^   ек  пока.1алв.  че 
земята    е    сгодна    за    ве1л:  "  : 
видт>   житни    посЬви,    Ко.! 
изобилна  п  съ    пр-Ьвъсходио  ц-и- 
днво»  особено  за  кораби,  Оп,  П'  ■ 
коиаемото    царство    има    ,< 
м1щь,  олово,  искоааевп!  {шг.иии' 
;1Лато,    драгоценни    камеп^ч   Же- 
лЬзмопжтнитЬ  линии  (Южн^ 
падни)    и   телеграфнгЬ    са^ 
непоср^Ьдственото    управление 
колониалното  правителство. 

Въ  Врисбейнъ  има  биганичесЕЗ 
гради  на,   научно,    пемед11.1 '  | 
литературно  дружества;    и.! 
другитЬ  части  на  колонията  ши 
земедЬлч.,  ловджиски  и   д}'.    м-^- 
жества.  ВсЬкоЙ  градъ  си  и^ 
ннца,  и  Б|1Ш'бейнъ.  Ии' 

рпОжрОИ  РиКХНМПТЖПЬ 

по    0/Хпо    учнлпще   на    и 
искусства.    В-Ьстницш!.    и.^ 
пията  сд:  Брисбсннски    }х 
и  Куинг-.\мн()гпъ^   К01ГГО   вл 
еди  н  ь'пь    в^^^кндневно    к 
седмично    въ    Врп('б(>Пнъ; 
анндсннТпймсъвъ  111^X1141-  .. 

Правителството    състой,    клет* 
."къ  '^'^гк^  >&^1к.<;\1ипц  огь  управа- 


—  979  — 


тель»  законодателе1гь  съвЪтъ  и 
законодателно  събрание.  Члено- 
вет1;  на  съвета  се  иазиачаватъ 
огь  управителя;  членонетЬ  на  сь- 
браннето  се  избнратъ  отъ  народа. 
Пспълядт^мната  власть  състои  огь 
едн<>  минпстерство. 

Кука.  Столица  на  К])алство  Бо])- 
ну,   б.1цзу    ДО   езеро    Чадъ   и   ка 

|зап.  огь  него;  60.000  ншт.  ГолЬмъ 
рзаръ  става  въ  К.  всЬка  седмица: 
п  тьржин1ето  се  събира  навалици 
В-ь  ГЛООО  до  15,000  души.  Тьр- 
пвия  съ  робе,  коне,  коятни  и 
книжни  ичдЬлия.  Градъть  състои 
отъ  дв1;  части,  единч.  километрь 
ра.'}С1'опние  една  огь  друга.  1к- 
падпаш  часть  е  пб-гжстонасс- 
лена  и  пб-промшилепа;  въ  источ- 
ната  сл  дворцатЬ  на  шейха.  Често 
града  заплашвагь  наводнеиш1та 
на  езоро  Чадь. 

1Сз1201гь  архппелагь.  Аиглнй- 

Ккн  осгровц  въ  11олнне:111Я,  между 
^ви  Тонга  п  Тайти.  Ако  и  да 
0с1кгь  името  на  Кука.  тЬ  пе  еж 
били  открити,  а  само  посЬтени 
огь  него.  Н;1Л-гол1;митЬ  отъ  тия 
о-ви  с»  Монгия,  ХярвеЙ  и  Ра- 
ратонга,  Тузе.мцитЬ,  на  брой  до 
15,000,  еж  токо-речн  вспчкитЬ  о- 

I    бърнжти  въ  хрнстя нетното.  На  /»'. 

^№,  особено  ви  р1>е  кокосовата  палма. 

^В  Куковъ  протокт»  мсщу  двата 
голЬмн  осгрова  па  Нова  Зеландия, 
откритъ  о'1*ъ  Кука  ц'ь  първото  му 
ижтуване. 

Кук)  левичъ  —  Сакцннскн  ([[- 
вань).  X  ьрш1тскн  0Т1^честв1)Любе1гь, 
ученъ  и  ннсатель,  род.  вь  Загребъ 
въ  1810,умр,въ  18УУ.К.  наслЪдилъ 
отъ  баща  си  чувството  на  дьлбока 
любовь  къмъ  отечеството :  юго 
СЛОВЕНСКОТО  въ:^раждано  (илнри- 
змътъ)  още  по-вече  сгоретило  това 
чувство;  запознаването  съ  водн- 
телетЬ  на  движението  (Ожеговача, 
ка  Караджича,    особено   Гсшн) 


пай-сетнЪ  побудпло  К,  да  иятбзе 
на  лпгерату]>нито  поле  в-ь  защита 
па  нотжпкаивтЬ  народни  права. 
Км  воененъ,  от1шкъ  ошггва  сп.]атЬ 
ся  въ  поезияга  и  драмата  съ  про- 
изаедсния,  проникнати  огь  една 
п,^'Я  —  идеята  на  борба  за  (а'Во6о- 
жденне,  напуща  военната  служба. 
Огь  това  вр^Ьме  въ  Загребъ  зах- 
ван1а  К.-вата  гореща  политическа 
д1>ятелиос1Ъ:  той  зас1аава  въ  об- 
ластни събрания  й  окр.  съвЬти  и 
пека  зам1>иата  на  латпискин  езпкъ 
съ  хърватския,  агити[»а  съ  патрио- 
тически   стихотворения    (Ъошог- 

га1}кг,  особено  ^(апапкг)^  про- 
бужда народното  самосъ:шанпо  съ  ц- 
сторико-лптературни  трудове  (8/ог- 
тк  иш]гЬйкаЬ  1и1/о81агеп8кИ*), 
Когато  почндиа  реакцията,  К.  осп^а- 
вилъ  официалната  дЬятелиост!.. 
Въ  1850  той  основава  Ююс.ювуьн' 
скз  Историческо  Дружество  н 
арЪдпрпниа  изданиего  на  Агкгс 
га  1тс\г»1и'1гл^ }пц0}^1агг,пзки  (1850 
—  1875);  въ  сжн;ото  врЬме  из- 
врън1ва  едниь  ргдь  пжтуваиия  по 
словЬнскитЬ  земи,  еъ  зтЬль  да  съ- 
бира рдкописи,  книги  н  да  се  за- 
познае съ  слов^нскатЬ  учени.  Из- 
учеиията  му  по  тия  пжтувания  еж 
описани  отъ  него  н  въсписани1гга, 
и  отдЬ.1но.  За  най-добро  отъ  исго- 
ричесвптй  иу  язсл1^дваиии  мпнува 
НогЬа  Нпа(п/*  я  Моп1/пЦ  I  Ти/аг1 
(18*):^).  К.  е  съд1-.йотвув1иъ  и  въ 
скдебнптЬ  ре'|>орми  на  страната 
сн  въ  яароденъ  смпсъль.  Въ  това 
отиоя1ение  е  важно  съчинението 
му :  ]ш  а  СгоаНш'  с/  ^1ап)ц{ае 
(1861  —  1862).НаК-вото  участие 
въ  първигЬ  работи  на  К>го-сло- 
вЬнската  академия  па  наукигЬ  и 
пскусстпата  се  Х1ъжн  първийтомь 
отъ Монтшииь  кШопса  в1асогши 
тспвкОппНит^  %1пг1  [аас'1  Нп^а!- 


—  080  — 


зам1ЬстяиЕЪ  на  бана  и  дЬйству- 
валъ  въ  духа  на  развитието  па 
народното  самосъзнание.  Въ  1867» 
слЛщъ  тържеството  на  австро-ун- 
гарсвия  дуалнзмъ,  тоК  сн  далъ 
оставната. 

Сиси11и8  иоп  {ш1  топас11иш.  Яат. 
поговорка:  калугерьтъ  не  е  ка- 
лугерь,  защото  носи  качулка  [у 
рнмокатолпцитЬ  калугеретЬ  но- 
сштъ  качулки]. 

Куку-норъ.  Китайско  езеро  ме- 
ацу  сжщи  Китай,  Мопголни  н  Ти- 
бсгь;  107  килим,  надлъжъ  и  63 
иапшръ;  солена  вода.  Петъ  остро- 
ва, въ  едпнъ  огь  които  будайски 
монастп]1Ь. 

Бзтсупгь.  Български  градъ,  о- 
коло  40  кплом.  на  с^в.-ист.  отъ 
Солупъ;  5,000  жпт.  Помпнъкъ: 
30МСД11ЛП0.  Старъ  замъкь, 

Кукъ  (Джсймсь).  Знаменитъ 
английски  моргплаватоль,  единъ 
огь  ония,  които  отворили  ерата 
на  иаучнитК  иктувапнн;  пз1\Л'Ьд- 
валъ  3  пжтц  Океаиря;  убнтъ  отъ 
дива1штЬ  на  СандвическитЬ  остро- 
ви 0728-1779). 

Кула  (Лдлнс).  Градецъ,  окол. 
центръ,  видински  окр.,  32'/2  кидом. 
на  юго-зап.  отъ  Йидииъ  и  13 
кплом.  на  ист.  оть  пр'Ьд1иа  съ 
Сърбия;  3.719  жпт.  На  неточната 
стрина  на  градеца  се  намира1'ъ 
развалините  на  дв^  рнмскп  кр^ 
пости,  въ  които  е  имало  кулв.  Въ 
старо  вр-Ьме  К.  е  билъ  многилю- 
денъ  171адъ  и  седалище  на  рвмеко 
селище  Са$1га  МагИз. 

Кула.  Градецъ  въ  азоятска  Тур- 
ция, 28  килом.  огь  стара  Фила- 
д^мфия  (сегащ.  гр.  Ала-шедиръ), 
смирненска  вил.;  9,000  шит.  СрЬ- 
доточпе  на  сеяното  на  афиона. 

Кулджа,  Область  въ  Зюнга- 
рая,  крайната  с^в.-западна  страна 
р-     '  10  китайцитЬ  завое- 


11р1ци  н*Ьколно  десетки  годдии  таи 
страна  обявила  незанпспмистьга 
си  отъ  Китай,  на  чело  съ  одяеь 
туземенъ  султанъ,  нъ  въ  1871 
русското  правителство^  ио  едно  оь- 
гла1иенпе  съ  Китай,  присъединшо 
К.  ва  влад1>нията  си,  и  въ  сх- 
щото  вр'Ьме  русский  царь  об1шихъ 
да  кк  върне  на  китаЛцат1ч  когяп 
тЪ  ОЕ  завземягь  съ  снла  досп* 
тъч  на  да  ш  държи  въ  цокориосхь 
и  да  пази  рода  оть  днвнтЬ  1и('11«а11, 
кинто  ш  нассляватъ.  Разбитмето 
па  ЯЕЕубъ-бея  доставило  ва  Ентай 
желаното  благовр^мие  да  спечели 
пакъ  тая  земя.  Русия  се  съгла- 
сила да  непълни  об^п1анието  01. 
Единъ  договоръ  —  Кулджснск»  — 
отъ  1881  далъ  па  Китай  *Ч  отъ 
К,,  като  оставпль  Руспй  едиа  авм* 
ца  отъ  областьта  за  да  има  д»- 
н^ЙдЬ  влияние  въ  тац  области 

Кулдзка  или  Пла,  Главекъ 
градъ  на  една  земя  въ  Зюег^арпя. 
ср^ша  Азия,  близу  до  прЬдЬлаЛ 
на  Русия  а  Кнтай,  блпзу  до  дк- 
НШ1  бр1^гъ  на  рЬка  Или;  около 
50,000  жит.  зюига1»е.  бухзрци.  та- 
жици  и  китайци.  Околностъта  иа 
К.  се  побупнла  среща  Китай  въ 
1865-68.  и  тамъ  се  пзвършля 
страшни  кланета.  Руеня  окум- 
ра.1а  града,  който  държала  заедао 
съ  околната  страна  до  1881. 

Кулипаренъ^  лат,  Готварсп. 
Оттука  кулинарно  искг^сатю,  пя* 
варско  искусство. 

Кулиса,  фр.  Шареното  пер^ 
което  слз^жн  за  украшение  а 
тоагръ,  отдЬсно  я  отлЬво  на  сце* 
ната.  ^«'Ь  кулисиппь  въ  прпмсеп, 
см,    значи  тайно,    скрвщно.  Ввх. 

Булншъ  (П,  А.).  МалоруссЛ 
спис/атель,  авторъ  на  пет     ;  -     -тп 
роман'Ь     ]\1ил1гило     Ч 
поома  Украйна,  п  др. 


I    \лгъ  'кадл'^та^*т:\».\\;лза.  •гйа<л}41;*\)*'Ч'ь.   осхд. 


-081  — 


граппчение  съ  запрЬщение  да 
ппгае.  По-късно  писалъ  по  мало- 
русскп  п  по  русскп    (род.  1819). 

Куллнпация,  ново-лаш.  Въ 
астр.  НаЙ-гол^мата  височина  на 
една  з1гЬзда  надъ  небосклона.  От- 
тука нулминационна  точка,  най- 
високата  точка,  до  която  една 
зв^да  достига  надъ  небоск^юна. 
Въ  лр}ьнос.  см.  нАЙ-високата  въз- 
можна степень:  кулминанионнама 
тоика  на  щастието,  или  на  сла- 
вата. —  Кулминирамъ.  Намнрамъ 
се  па  П!1й-внРоклта  точ1;а  надъ  не- 
босклона. Въ  прпнос.  см.  доеги- 
гамъ  до  нЛй-високата  степень. 

Ку.тгивирахъ,  лат,  Обработ- 
взмъ;  усъвършенствувамъ.  —  Кул- 
тура (соб.  зн.  обработка).  Умствено 
в  нравствено  образованне,  разви- 
тие, просв1Ь1цеппе,  обогатяване  и 
усъвършенствуване  на  духовния 
жншзгь  на  единъ  народъ.  —  Нул- 
туренъ.  Що  се  отнася  до  1гултура. 
—  Кудтуркампфъ.  (герм.  борба  за 
цнчили.и1цпята).  Име  дадено  на 
религиозната  борба,  водена  отъ 
Бвсмарка,  среща  католическото  ду- 
ховенство чр1йъ  закони»  отъ  които 
главнпгЬ,  пндад1шп  пр^зъ  май 
1873.  еж  пзв'11стни  подъ  името 
майски  захонн. 

Ку.тгъ,  лат.  По1ионение.  обо- 
жаваис;  дълбоко  уважение:  ^т"*- 
М)|К  кулшь  къмъ  нтького. 

Куяа.  Русска  р1^ка  въ  с1Ьверпи 
Кавказъ,  поп  калмукскитЬ  степи 
и  пр-Ьзъ  нЬколко  устия  се  влива 
въ  Каспийско   море;  400  кшом. 

Кулапото.  Японски  градъ,  въ 
о-въ  Кпусну,  8  килом.  оть  морето; 
5У.0У1  жит.  Стара  кр^ЬпостЬч 

Кулаие.  узг4  у  визаптийцнтб, 
к1/ни  у  маджаретЬ«  полощи  у  сяо- 
»1стЬ.  Народъ  огь  татарско  про- 
(хождение,    чието   име    яде  отъ 

Ау.ма.  която  се    влива  въ  Ка- 

1ЙСК0  море.  11р^  Х1-ля6къку- 


|манетЬ  располагалн  становетЬ  си 
I  отвждъ  Волга,  сл-Ьзли  къмъ  Черно 
,  море  до  Дунавъ.  д-Ьтобили  побЬдени 
'  въ  1096  отъ  Алекспя  Кимнена.  Ку- 
!  майското  царство,  което  нос1ио  и 
!  името  Кипнат  въ  ср^днитЬ  вг1^ 
кове,  се  простирало  отъ  Уралъ 
'до  Олта.  Пападнжти  въ  1223  отъ 
Тущи-хана,  Ченгнсъ-Хановъ  синъ, 
]  куманетЬ  били  нйй-сетя'Ь  покорени 
отъ  монголетЬвъ  1237.  Смесени  съ 
ногайцитЬ,  като  гЬгь  отъ  татар- 
ското племе,  тЬ  псчезнялн  като 
народъ.  Една  часть  отъ  кумаис- 
гЬ,  конто  се  заселили  въ  Унга- 
рия въ  края  на  Х1-я  в*къ,  тамъ 
станхлп  хрнстяне  и  се  погьлнж- 
ли  отъ  тамон1ното  население,  д*- 
то  името  имь  се  е  упазило  по 
брЬговегЬ  на  Тиса  въ  името  Го- 
ллма  и  Малка  Куманая,  Т^хвий 
езикъ  е  билъ  едно  турско  наре- 
чие, което  христянскитФ.  мпсионере 
въ  срЬднигЬ  в1>кове  яз)  чвали,  за  да 
отпддегь  да  вл1'1зхп»  въ  съобще- 
ние съ  племената  ва  Горна  Азия 
до  полптЬ  на  Алтай.  ГенуезцятЬ 
и  тЬ  го  пзучвали  за  търговски- 
тЬ  си  сноп1ения  по  Кръмъ  и  Чер- 
но море.  С1'Ьдт>  покорепнето  на 
куманското  царство  огь  монголет1^ 
много  кумане  билн  продадени  ка- 
то робе  отъ  покорителетй ;  мане- 
люквгЬ,  конто  станали  гооподарв 
на  Египе.п>,  били  п(')-вечето  отъ 
кумапскопроисхождение.  Клапротъ 
открнлъ  въ  Италпя  рдкописа  на 
единъ  персндско-латинско-куман- 
скЕ  атоварь,  който  прннад^лежалъ 
на  11етрар1са.  —  Клапротъ  е  обна- 
родвалъ  Ллттски  литературни, 
исторически  и  филологически  пр~ 
хтт  (С.  Петербургь,  1810). 

Кунаново.  Гртдеигь,  центръ  на 
каза,  скопски  вил.,  на  пжтя  огь 
Скопие  на  Кккггепдилъ  и  станция 
на  жел1йницата  за  Съ^^йя.\  ^,^^^ 
жит.,    отъ   иотго    «л^    ^пй?^^^. 


—  !)82  — 


4,500.  Доста    ржкодйюнъ   градъ; 
1П>ртн  т!.рговия   сь  храна. 

Кумиръ.  Идолъ. 

ВуписЬу  монг.  Квасено  Бобп- 
лешко  мл^о,  плн  обикновоио  мдЬ- 
КС,  подквасено  съ  кобилешко  мл11- 
ко;  стаЕГХЛО  о  ванпю  л'Ьчптелно 
ср1иство,  особено  за  гржднп  бо- 
дестн.  Заб'Ьл1>зкеяо  е*  че  азият- 
скнтЬ  племена,  които  пнштъ  ку- 
мпсъ,  не  сгр1аа'п>  отъ  охтиката. 

Ку  мъ.  Градъ  н  ь  нерсндската 
обл.  Дракъ-Адй;еми,  1 20  нилом. 
на  юго-зап.  отъ  Техераиъ;  20,000 
жит.  Многобройни  гробове  на  мо- 
хаи1*данскн  светцн. 

^по(^  атсги  ^еи8!  лам.  Което 
дано  Богъ  отвратп! 

Уи011  Ьепе  по1ап(]ип1,  лаш.  Което 
добр^Ь  да  се  забЬл'Ь1кц. 

Чиоз  Веи8  тцЦ  рсг1]еге,  рппв  йе- 
П1сг11а1.  Лат.  поговориа:  които  Го- 
сподь  иска  да  погуби,  п6-лапр:Ьдъ 
вмъ  знма  ума. 

*^110(.  Ьоп11ое.ч,  1о1  8еп1е»11а»,  лат. 
Колкото  чов-Ьци,  толкова  и  умове. 

Купе,  фр.  1)  Колесница  като 
стая  съ  по  едно  прозорче  оп. 
страни.  2)  Станца  въ  ва1Ч)иъ,  въ 
която  ама  м1>сто  за  с^не  само 
отъ  една  страна. 

Купелация,  ново-лшп.  Часто 
злато  плн  с1»ебро- 

Ку11(чр'1.  (Фпшморъ).  Амррнкая- 
скп  ромаплсть,    род.  въ   17й9  въ 
Бурлннгтонъ  (дьрж.   Пю-Джерзи); 
въ  1805    постжиилъ  въ  флотата, 
въ  1810  си  далъ  оставкат^V  умр. ! 
въ    Куперстаунъ    въ    1851.    Ш-| 
вечето    му    романи     пр^дставять 
едно  жпво   изображение   на  аме- 
риканската природа  и  изобщо  па 
американския  животъ;  тука  се  от- 
лиснгь   Штшнннътъ   (нрЬаедоиъ 
па  езика  ии  огь  П.  Г,  София,  1 Н95), 
ияипе.тдптсАьть  9ь  пустинята^ 
11иоигрпт'*ь    й    Шсмьднии    отъ\ 
Мохннапцмтп,,  ^г^^пЛ»  \^^'йх^ч. 


ек  др^оедени  тово-речн  иа  в<шчсл 
озпцн.  Главното  достопн<ггво  вя 
ромаингЬ  му  0  простотата  и  ссп- 
ственостьта;  въ  творчество  а  в- 
моръ  гой  отстжня  Уолтжру  Сюлу. 
Пътуванията  сн  въ  Европа  Н.  е 
опнсалъ  въ  съчннението  (Цеапаьр 
п1  Еигоре. 

КупндонЪу  лапи  Богъ  нн  д»- 
бовьта  у  рнмлян^т!!:  споредъ  едшг, 
сииъ  иа  Венера  и  Вулкана:  спо- 
редъ други,  сииъ  на  Венера  и 
Марса:  и  най-сет1гЬ,  споредъ  дру- 
ги, Н.  се  родилъ  отъ  морсвкгЬ 
въ.1пи  съ  богинята  на  хуСостьта. 
К.  пр1цетавятъ  като  дЬте  голо  I 
сл-Ьпо,  или  съ  пр'Ьвръска  па  очп- 
т11,  обржжепо  съ  лжкь  п  съ  стр11н. 
съ  крилЪ  и  понЬкога  съ  в^вецъ 
отъ  рози. 

Куплетъ  (фр.  огь  лат.  1С0»»у.м, 
прьеI^а).  Отд'к1Ъ  въ  спихотворепас, 
който  съсюи  огь  си.\1етрическо  съ- 
единение на  няколко  стпха. 

Купонъ,  фр.  (отъ  К1/«г,  р1»х). 
Часть  отъ  лотарненъ  бпл4ггь.  у6- 
лнгагши  п  д.  п.  която  има  от- 
д1-..1на  нЬнность  п  се  ог{>*зва  зад» 
се  прибере  среща  аенк  Д01й19: 
отр^ьзькь. 

КупоросЪу  фр,  Нспорчена 
огь  гои]кго8г,  Пме,  косф>  х 
цигй  едно  вркме  ех  давали 
вс11ка  ('.оль>  която  състои  отъ  с1фЮ 
кп(иота  и  н'&кое  основание.  Сега 
само  три  такъви  солп  иосшть 
името  н.:  сгЪрно-кислиЙ  циннь  яла 
бгьАий  н.,  сЬрнокислатп  м^ль  вли 
спшш  к.  (сппь  камеиь),  и  г+^чк*- 
клелото  же.тГдо  или  ^САсичи  н. 

Кура,  лат.  Л1>ченяо. 
Курн  иди  Кгцуь.  Г?         "    ,  м;* 
въ  азпятска  Руоп.  им 

тече  пок)»аЙ  Тифлнсъ.  .ит 
корабоплч  и  ('<•  1^шва  въ  ^с 
ско  море;  ПОО  килом. 

Курвжъ,  АШП.     -    г         р 
^>^^ал^ол*^  и«\стр1и  .,  м. 


I 


-  083  — 


ство.—  Куражж.  Насръдчавамъ,  по- 
ощрявамъ:  нуражх  се.  Храбрия  се. 
Кураро.  Отрова,   които  пндиЙ- 
и.птЬ11]1ПгоТ1штьогь  коренния сокъ 
на  южно-американекото  растение. 
1гусЬпо8  унитегшн;  дивнтЬ  пле- 
ена  въ  южна  Амершса  сл^  кеш ' 
оправятъ  стр1шггЬ.  I 

Кураторъ^  лапи  (отъ  кура^  грп- 1 
,    поиечение),    1)    Попеадтель, 
це  назначено  огь  сядъ,   за  да 
и  за  интеросигЬ  на  малол*Ьтеиъ.  \ 
2)  Дкюводптель  ло  песъстоятод- 
ность,  нпзиачепъ  отъ  сльдъ. 

1Сур6а11ъ,  щшб,  Жрътва,  жръ- 
твопринотеиие.  —  Курбанъ-бай- 
ряиъ.  Турскп  праздникъ,  ни  който 
се  кол1Кть  жрътва. 

Курбетъ,  тур.  Странствуване, 
жив1Ьнно  на  чужбина. 

Курбскнй  (каязъ  Лш^реИ  Мих,). 
Р)Ч'<;кц  лълководецъ,  прЬвелъ  на 
е:шци  си  Дамаскнновото  богосло- 
иие  и  диалектика.  Златоуста,  Ва- 
силий Нелики  (2-та  половина  на 
Х\'1  аЬмь. 

Куриации.  Албенско  семейство, 
прославено  отъ  трвмата  момци» 
КОЙТО  били  нснратоии  да  се  бп1ктъ 
съ  хорацниН.  Виж.  Хорации, 

Куриеръ,  лат.  Скороходецъ, 
пощепр-Ьноситель. 

Еурнй  Дентатусъ.  Знаменптъ 
римляпинъ,  поб-Ьдптель  на  самннтЬ, 
прославенъсъ  безукорнзпеностьта 
си  (2Уа  ггрЬдн  Р.  X.). 

Курнлп.  Куггь  острови  на  югъ 
отъ  Камчатка  (на  Япония).  К.  еж 
22  на  брой.  по-вечето  пусти;  отъ 
тфхъ  19  еж  принадлежали  на  Русия 
1875,  когато  се  отстжппли  ва 

ония  въ  замина  за  южната  по- 
ловина отъ  о-въ  Сахалпнъ.  К.  ех 
всичкитЬ  волнаннчески.  Името  ол1Ъ 
е  русско,  отъ  <куриль>,  пушеше. 
ТЬ  еж  от1фитп  оть  руситЬ,  отъ 
171.'?  до  1778.  ЖнтелетЬ  имъ,  до 


300,  се  поминувать  съ  ловъ  и  рп- 
боловство. 

Курио^кмп.,  лпт.  Забавенъ, 
странеш.,  г.мЬшонъ,  любоиитеиъ. — 
Курнозъ.  Забавно,  смешно  нЪщо: 
съобщаваме  това  зп  куриоуь, 

Курландня.  Русска  губерния, 
една  отъ  тритЬ  Приба,тгиЙски 
области,  меицу  Лпвоння  на  сЬв., 
оть  която  ИК  д1аи  Двпна,  вптеб- 
ската  губ.  на  ист.,  ковнснската  на 
югъ,  н  Балтийско  море  на  зап.; 
гл.  градъ  Митавп,  нъ  най-цв^Ь- 
Т}1ЦПЙ  градъ  Либааа;  1Г|)0СТр. 
28,977  чет.  килом.;  пас.  736.885 
жат.,  отъ  които  нб-вечото  латишн, 
останж.1ПтЬ  нЬмци,  евреи,  руси,  по- 
.тяцц  и  др.  По  в11ра  само  16,000 
руси  (православни),  47,000  като- 
лици. останжлптЬ  всички  проте- 
станти. Въ  срита  К.  се  простира 
обширното  митавско  поле,  въ  юж- 
ната часть  се  въ;шп1пава  мптав- 
ското  плато:  блпзу  до  НотпЙско 
море  има  до  300  езера,  и  едииъ  ка- 
налъ  съединява  либавското  езеро 
съ  морето.  Клпмагъгь  е  здравъ  и 
умКренъ.  К.  е  една  отъ  п-юдород- 
яитЬ  губернии.  Главний  помннъкъ 
е  земед1ипето.  Риболовството  по 
морето,  рЬкитЬ  н  езерата  дава 
добри  доходи.  <1>абричната  п  тър- 
говс:ко-промн1плена  дЬятелность  е 
развита  само  въ  Митава  и  Ли- 
бава  и  дон^Йд'Ь  въ  Виидавъ. 
—  Едно  врЬме  К.  бпла  неза- 
висимо херцогство;  собствено  тя 
състояла  отъ  днЬ  херцогства  К. 
в  Семигалпя,  които  ирииадл<*- 
жалн.  заедно  съ  Ливония.  на  тев- 
топскитЬ  рицари.  Въ  1561.  кур- 
дандский  хорцогъ,  кавго  ниждалъ, 
че  мжчно  ще  може  да  противо- 
стои на  руситЬ,  станжлъ  васаленъ 
на  Полша.  Династията  на  Кеп- 
лера  исчезпжла  въ  1737.  Ст1)а- 
ната  се  раздирала  отъ  раздорпгЬ 
па  дв11  партии,  е55\1^  т^^яглчлж^^^- 


—  084  - 


гата  полска:  и  вътгр-Ькп  единъ1бнло  покорено  огь  татаретК  Кур- 
акть  на  курландската  диета,  кой- 1  ската  губерния  пма  40.455  чп. 
то  билъ  опрЬдклнлъ  въ  1726  Мо-  килом.  н  2,2:^9.000  жпт.  Клв- 
рица  Саксопскн  за  наслЬдннкъ  на !  матъгь  се  01'личпва  съ  з^бЬх^ 
херцогството,  русската  императрп-  жптелна  мекость.  ЛСел"^чнпт11  пх- 
да  Ана,  която  по  нюстадскш!  до-,ти1ца    въ  постИ.диитЬ    години  се 


говоръ  (тоя  договоръ  бнлъ  скдю- 
ченъ  между  Швеция  и  Норвегия 
въ  Нюстади  Финла1М,ия,  въ  1721), 
имала  р^шателпо  &1пяпие  въ  Кур- 


обхвапл^ли  п  прор1;зл.тн  п1ийТ11 17- 
берцпя.  Вътан  губориви  цъвтасп» 
земед1|Лпето  и  скотовъдсгвота  Ва- 
жно е  и  пчеловъдсгвото.    ирокж- 


ландин,  14)  дала  на  своя  люОомепъ  шленостьта  има  а(>мед1к]ческо 


Бирони,  въ  1727.  Сл^дъ  падането 
иа  Бпрона,  К.  18  години  била  безъ 
хердогъ  и  се  управлявала  подъ 
вадзора  на  русокия  послаинитгь 
Бутдара.  Въ  1758  аа  херцогь  билъ 
повпканъ  Карлъ,  сииъ  на  саксон- 
ски книзъ  и  полски  крп.1ь  Лнгу- 
ста  111,  ала  сл'Ьдъ  въцареиието  иа 
Екатерина  русска,  Ю1рль  билъ 
принуденъ  да  се  отдалечи  въ  Сак- 
сония, и  за  херцогъ  билъ  обяБе1гь 
пиново  Бпроиъ;  сгйдъ  вего  на 
курландскпя  пр-Ьстолъ  дошелъ 
(1769)  сннъ  му  Петръ  Бировъ, 
който  си  далъ  оставката  отъ  пр-^- 
стола  въ  1795,  като  отстхполъ 
всичкиг]^  си  права  на  Русия  за 
2  милиона  рублп  п  пожизнена 
пенсия.  Оп»  това  вр11ме  К.  вл^Ьзла 
въ  смггава  на  русската  империя. 

Кургивенъ,  ла7п.  Подчеркнжгь: 
кг^рсивна  6*/каа,  курсиина  Оума. 
—  Курсивъ.  Подчеркване ;  печатни 
букви,  които  приличатъ  на  ржко- 
писнигЬ. 

Курскъ.  Градъ  въ  европ.  Ру- 
сия, центръ  на  едноименна  губер- 
ния, па  р1>ки  Кура  и  Тускара, 
1,200  кнлом.  на  юго-ист.  отъ  С. 
Петербу1>гъ,  500  па  юго-пст.  отъ 
Москва;  62.803  жит.  Търговия  съ 
жито,  кожи  и  др.  К.,  осповавъ 
около  990,  билъ  1гЬколко  шктя 
разорявапъ  отъ  куманетЬ,  п  пЛ- 
сетн11  г/гь  монголит!^;  въ  нача- 
лото  на  ХП^в  гЬсь  фгьетавилъ 


правление. 

Ку|»сЪу  лат.  (отъ  курсусь,  те- 
чение, тичане).  I)  Вървене,  1г1.ш 
на  пари,  па  ц^нносгн,  на  стокя: 
ч»^жОесшраннишп,  монг^ши  $1гьмат 
нурсъ  вь  Турчил;  кррсьть  на  бо^ 
агта.  2)  ЦЪлия  редъ  науки  прА- 
даваеми  въ  едно  учебно  заведепве: 
то{4  с  свьрипиъ  кургь  въ  Робгрпл 
КоАсжь,  8)  Р.^дъ  уроци  11рГ.да1а- 
еми  само  по  една  наука:  курсът 
иа  физиката,  —  Курсова*  Хв- 
дяп1Ъ,  който  се  отнася  до  ходя  н 
цЬнностьта  ня  нари. 

В}11тажъ^  фр,  Меситня,  условю 
плата  на  посрф.дникъ  (месатааъ) 
при  продажба  или  покупка  на  стовж. 

Куртизанъ,  лат.  Лъстещ»,  ль 
скатрль  (аь  царски  или  $сняж(1еки 
дворь). 

Куртре.  Белгийски  град7.  въ 
западна  Фландрия,  54  кплом.  ля 
югъ  отъ  Брюгь,  па  жел1^1нниап 
отъ  Лнлъ  за  Гандъ,  съ  клонове 
за  Брюгь,  Цпръ  ц  Брюкселъ; 
30,000  жпт.  Тънки  платна,  дан- 
тели :  копринени,  вълвекп  и  па- 
мучни платове.  Вапъ-Дпкови  »1р- 
твни;  академия  на  жинописггвото 
и  архитектурата;  музей  и  бвбд»- 
отева;  промнптленп  учллаща.  —■ 
К.  ебвлъ  въ  гало-римскат.1  опоп 
важенъ  градъ. 

Кургь-бунарх.  Село,  омм.  и. 
силистренски  окржгъ.  въ  гдна  без- 
водна равнвва,  48  виом.  ва  шп)- 


рСоОеио  Бнажсегвкь  1КМП0  в\1\'2.'\^\'Ь'!!1<^!Л1|  Свшсгро,  61  ма  сЬ^-шШ' 


-&85- 


I      жит 
^Кеоп 


отъ  Добршгь  в  25  па  юго-зсгг.  отъ 
А1гь-Каджп.1аръ;  1,051  жит.,  само 
100-на  българи,  а  другнгЬ  турни. 
Въ  околиостьтн  на  К.  1:1»  1шм;!ратъ 
стяри  развалини,  нъ  самото  село 
не  се  вннца  да  е  много  старо.  Въ 
село  Кавурса,  6-7  кнлом.  на  юго- 
затт.  отъ  К.,  нма  остаткн  отъ  ста- 
ра римска  кр^пость.  Въ  Конакъ- 
куюджпБъ,  друго  село  въ  куртъ- 
бунарсвата  околни,  20  катом.  на 
пет.  огь  К,  има  кр'Ьаость,  оста- 
нжлн  отъ  н^^^коЦ  сн  еничеронъ, 
който  жпЛгь  въ  селото  съ  го- 
л1ьмо  число  башибонунИт  съ  които 
се  бранилъ  отъ  кр11постьта. 

Курфирстн.  Германски  влад^ 
телпи  Еияуове,  които  имали  пра- 
вото да  избирать  Гимско-герман- 
скня  пмператоръ. 

Ку1>ДиА  (Ернетъ),  Германски 
ученъ,  историкъ  и  археологъ,  нйй- 
добриЛ  зи{ие1гь    на  класпческвгЬ 

арнни;  занииавалъ  се  токо-речи 
всключително  съ  17>'ьикитЪ  сггари- 
пи.  Главното  огь  съчппенияга  му 
по  тон  п  р  ЬдхЬтъ  е  Пелопонезъ 
(1814-1890). 

Куско.  Градъ  въ  Перу,  въ  жп- 
ш>пнсиата  долпна  на  р'1>ка  Гвата- 
най,  една  отъ  главптЬ  на  Ама- 
зонъ,  близу  до  АндптЬ;  50,000 
жнт.  Универсптетъ.  К.  е  билъ  н1>- 
ога  столица  на  инкитЬ,  едно  ни- 
ско племе;  1гь  него  с«  се  у- 
вли  развалини  отъ  едипъ  храмъ 
на  слъпшгго  и  една  ста1)а  щу\г- 
пость. 

Куск}'мр|||1|^н.  Итпца  отъ  раз- 
реда на  гьлжОнтЬ;  държи  се  въ 
кафезъ.  Диво  живЬе  въ  гЬверва 
Америка. 

Кустоца.  Пталияаско  село,  въ 

венец,  обл.,  3  нплом.  отъ  Верона; 

«ри  това  село  австрийцитЬ.  [юдъ 

рЬдводителството  па  генералъ  Ра- 

ецки»  одържалп,  на  1 1  —  1 5-н  юлия 

848,  р111иителна  поб'Ьда  надъ  н- 


талпянщггй,  подъ  началството  яа 
сардинския  краль  Алберта. 

Кутаисъ.  Гл.  градъ  па  кутаис- 
ската  губерния,  *200  килом.  на  сЬн.- 
;шп.  отъ  Тпфлисъ,  на  р.  Рно1гь; 
5,000  жит.  ^^бЬлЪжптелни  разва- 
лини огь  съборна  цръква,  постро- 
ена отъ  имеретанскн  царь  Баграта. 
Основанието  на  града  се  приписва 
на  абхазския  царь  Леона  въ  7йО 
сл'1цъ  Р.  X.  Отъ  1462  Н.  станхлъ 
столица  на  имеретпнското  ца1ютво, 
а  въ  1810  биль  ирисъединенъ  на 
Русия.  —  Кутапсската  губерния 
се  намира  нъ  За(д)кавказ'ь  плп 
Южни  Кавказ-ь  (виж.  тая  дума) 
на  Черно  море  и  отговаря  на  ста- 
роврЬмоината.  Колхида;  простр.  о- 
коло  30.000  чет.  килом.:  насел.  до 
250,000  жит.  (имерстинцп,  1'урий- 
цн,  турци,  арменци,  грузини,  осе- 
ти ни,  евреи  ц  др.).  Страната  е  пла- 
нинска; гл.  р'1»Ю1  е  Рион  ь.  :?смя'т 
въ  Имеретия,  Глрпя  и  Мингрелия 
всждЬ  е  плодородпп.  Климагьтъ 
изобщо  е  умЬренъ.  Растятелнистьта 
въРионската  долинаерасконша.Зе- 
медЬлие,  лозарство,  копрпнарство; 
скотовъдство  (говеда,  овце,  свине). 
СлЬдъ  присъединението  па  Закав- 
казъ  [Закаеказъ  русит!!  ипричать 
земята  между  Кавказъ  на  сЬн.,  н 
азпятска  Турцпя  и  Персия  на  югъ; 
ала  тона  име  н-Ьма  практическо 
1еогра([)ическо  значение,  понеже 
руситЬ  В1иючвап.  земята,  която 
то  азначава,  въ  самия  Кавки:гь] 
па  Русия,  образувала  се  грузино 
ияеретинока  губерния,  а  (угъ  1846 
тая  губерния  е  раздЬлена  на  ку- 
талсска  и  тифлисска;  въ  1857  въ 
тая  губерния  с^  включили  и  Минг- 
релия, Спанетпя,  прпстанншнитЬ 
градове  Редугъ-кале  и  Сухомъ* 
кале  и  др. 

Сой1в  яие  сой1е,  фр.  Колкото  в 
да  костува,  съ  каквато  н  да  бада 
ц^на. 


-986  — 


Кути1«улй,  лаш.  Сжщото,  как- 
вото е  епидерма. 
Кутлопица.  Вшк.  Фердинандъ, 
К)ту;швъ  (Махаилъ-./а^/^мко- 
вичъ- Голгнине9ь^  князъ  Смолен- 
скв).  Русски  фелдъ-маршалъ,  1 745 
— 1813.  Пспратоиъ  да  сг^  учп  въ 
Страсбургъ,  той  се  върнжлъ  на 
16  тдиив,  и  постжлнлъ  па  мужба 
съ  чииъ  артплсрийски  офицеръ. 
Участвувалъ  въ  войната  на  пол- 
ската копфедерацпя,  п  вь  похо- 
дигЬ  па  руситЬ  среща  турцагЬ. 
СлгЪ-юспъта  и  военнигЬ  таданта, 
ковто  показалъвъвспчквтЬвоЙив, 
въ  които  мужпль,  адмвнпстратив- 
иитЬ  и  дппломатичеокитЬ  му  за- 
слуги, като  посланппкь  въ  Царп- 
градъ,  въ  1793,  ка1Ч}  командаптт» 
на  Украйна,  въ  1794,  наЙ-сгтнЪ 
като  воиненъ  управптоль  на  С- 
Петербургъ,  докарали  повишение* 
то  му  на  на(1-високпя  чинъ  на 
аранята,  гемерадисимъ,  нь  1812, 
на  прЬдсЬдателството  на  еъвЪта 
н  ла  княжески  чанъ.  Той  дшггл- 
валъ  па  турцпгЬ  Букурещскня 
мнръ,  въ  1812;  бплъ  доставенъ  на 
чрло  на  дрлнята  да  се  бие  среща 
Наполеопа.  билъ  поб'Ьденъ  при 
Москва,  пь  пошшаль  иай-гол11ма 
енергия  и  прнс.гЬдвалъ  (|>раиду- 
зетЬ  яростно  прЪзъ  прочутото  нмъ 
0Г1'еглюване  отъ  Л1осква.  Умр. 
огь  бодесть  въ  Бунзлау  [Силезия) 
пр-Ьзъ  похода  въ' 1813*. 

Куфическа  азбука,  по  името 
на  градъ  Куфа.  Буквп,  съ  които 
бд.гь  напи«п{ъ  коранътъ.  —  Ку- 
фически  монети.  Ста[»и  монети  огь 
нрМмего  на  халифигЬ,  огь  УП-п 
до  Х1-П  в-^нъ. 

Куцо-пласи.  Виж.  Дънцаре* 

Кт.рджновъ    (Тома),   Бъ.1гар- 

ски  политически  д'1'.оцъ,  застр1^леиъ 

въ  Руст  за  участие  въ  Узунова 

Фцдовата  военпа  буна  на  1?»  февр. 


1887.  Пр1^в  освобождението  на, 
К.  е  бплъ  членъ  на  ругевскнж 
таенъ  комптетъ,    и   уп !  ч-ь 

на  възстанппчоска  чета  ;»- 

вена-вода  (1875).  Виж.  Зах.  Стов- 
новит^  Записки  710  бьлхарскитт 
вьзстания. 

Си-  Хамическнй  знакъ  па  м1)ДЬТ1 
(сн^^^и1^^), 

КЮВИ!^      (Георги).       ЕДППЪ     ОТЪ 

наЙ-велпкигЬ  сстествопсиптателе, 
фрапцузинъ.  род.  въ  Монбелиаръ 
въ  1 769,  умр.  в-ь  1Тарпж"Ь  гп.  1832. 
Добилъ  гимнаггиалпо  образопЕЖВО 
въ  родното  ся  м^^сто  и  свършилъ 
въ  щуггартската  академия.  Ьъ 
1795  постхпилъ  учптель  бъ  па- 
рижското  ср^Ьдоточно  учи.шщ-  ''- 
званието  сп  помопишкъ-Н1'1 
те.ть  на  сравпитслната   ана! 

ЬЪ  }аг<1п1  (/г^{  Ппп{*'Я,  ТОЙ  I 

павалъ  н-Ьколко  години  окодо  Па- 
рижъ  животни  скелети  илп  ост  ■ — 
огь    скглети  и    показалъ    ь 
ството  какъ  да  се  т^становявгпъ 
допотопнптЬ    животни  но    уцЪе- 
лягЬ  имъ  кости :  той  пръвъ  въз- 
велъ  па  степень  на  наука  ^)ав^га- 
телната   анатомия.    Онова,    кчмтч 
Линей  и  /Кюсесж  пащтвили  :1;1  р:1- 
стенпята,  К.  е  направил  ь  :т  -ки- 
вотнптЬ  съ  съчиненията  си  -'А""- 
вотното    царство    и  Естсспи^- 
натп    история  на  рабитгк.    Въ 
кач»чггвото  си   пожизненъ    ^ 
тарь  на  инсштута  той  е  нап.! 
Псторията     на     €степпвгн*1т1Ь 
науки  отъ    1789.    Негопиг!    т"^- 
сл-Ьдни  лекции,  четена  въ  С 
(1е  Ггйшх  за  исторпята  на   г--т-- 
ствецнтЬ  науки,  ся  издадени  ип. 

Кюпъ  (Франць).  Германски 
ученъ  (1812—  1881),  б^рлпнскя 
професор!»,  който  съ  трудовгИ,  - и 
е  основалъ  (^рав1ште^птта  м;:1 
логня,  на  която  е  ний-г-аанивй 
представител ь  въ  ХТХ-в  вЬю.  I. 


-987  — 


авторъ  на    В|г*   НгтЬкии!  с/г.? 
сиег8    ип(1   йсв    ОоеНеНгапк^    и 
Сннъ    МУ  р    оОипродвалъ    въ 
188Й  неговигЬ  Му1кь1о</1Искс  8/г/- 
'ип^   сбор111!1П>   на    главингЬ  му 
тпи  изъ  сггасапията. 
Кюирюлю  (МехмаУь).  Великъ 
везпрь.    регенть    прЬзъ    ма.ю.тЬ- 
тне1*о  на  Мохамеда  IV,   упраа1Я- 
валъ  турското   царство  оть  1655 
до  1661  съ  мждрость  и  строгость, 
поради    Еоато   ок  го  сравнявали 
съ  отличния  ([)ранцузскц  държав- 
ннкъ  кардинала  Ршилйо,  уродилъ 
финанситЬ,    ржков(1Лнлъ    нскусно 
въитнцт^    отношения,    и    пр'Ьди 
смъртьта  си  посочилъ  на  султана 
ина  си  Ахмеда,  като  най-достоенъ 
саиовнпш1тй    да  го   зам^Ьстн. 
К-  бплъ  родомъ    отъ   мало-азият- 
кия    граденъ    Кюпрю,     род.   въ 
585,  а  умр.  въ  1661.  Той  билъ 
значенъ  отъ  султановата  майка 
лнкъ  везпрь  па  70-годпшпа  въз- 
асть.  —  К.  (Л.гм1ч)ъ).    Сни'ь  ]1а 
ехмедь  К.,    161^6-1 676.    Велик-ь 
зирь    па  Мохамеда    IV    по  ба- 
ива  си  пркпор&ка.  Съ  багцвнпт& 
си  качества    той  съедпняшиъ   п 
гението.  Макаръ  и  да  билъ  поб-Ь- 
енъ  нрп  Сеиъ-Готардъ  (1'радоиъ 
на    Раабъ  въ  Унгария)    отъ    ав- 
рийския  генералъ  Монтекукулп, 
Й    сключнлъ    благопрпятенъ  за 
рция     миръ    при     Темишнарь 
1664),    прЬзелъ  Крнгь  (16(И))    и 
1мснець. — К.  (Мустафа),    умр. 
ВЪ  1691.  Ахмедовъ  брагь,  досто- 
еяъ  за  него,  и  като  него  великъ 
везирк  въ  царуването  на  Сюлей- 
хаяа  II.  1689.  Ца}1Ствито  д.1ъжало 
ему  благоденствието  сп  вктр11ш- 
0  я  &1авипт1>  си    спа1укн    вън- 
шно. Той  паднаигь  геройски  въ 
итплта  нрн  Саламанюгменъ.  —  К. 
Хиигинъ).  Вратовчрдъ  на  К.  Му- 
аз1сда,  велик^ь  везирь  на  султанъ 
.^■(Я-афа  П,    урсдпхь    държавата 


стЬдъ  карловицскня  «п])Ъ,  обюз- 
далъ  бунтовническия  духъ  на  ени- 
черегЬ  и  ;«1Добрп.ть  хрпстпнегЬ  съ 
спрапедднвя  мЬркп.  Ала  ирЬобра- 
:ювацията  му  възбудили  наоколо 
му  гол-Ьмн  интриги,  и  наЙ-сетп'Ь 
той  се  отчаялъ  да  се  бори  на 
вс&ка  стжпка  съ  непрпятеле.  та 
се  оттеглилъ  въ  частснъ  животъ, 
и  поднрь  малко  умрЬлгъ.  Той  билъ 
посгЬдний  велнк-ь  везирь  отъ  се- 
мейството сп. 

Кюриеао.  Плтне,  направено  отъ 
кори  отъ  горчиви  лротокалн,  огь 
:1ахцр1>  и  01'Ь  ракия,  което  пай- 
напр^Ьдъ  се  е  добишло  отъ  о-въ 
Кюрасио,  единъ  огь  Антилитк 
Сега  се  прави  и  другаде. 

Кшрдистаи'1.  (земята  на  кюр- 
дитЬ>).  Азиптска  ш-рана.  която 
влпза  една  часть,  пб-пхтЬмата.  въ 
Т>рцпя,  една  часть  въ  Персия; 
захваща  коритото  на  горни  Тпгръ, 
па  шго-ист.  огь  Армения,  п  про- 
стира се  надлъжь  МОО  кнло.м.  огь 
с11в.-пст.  къмь  м)Г0-зан.  и  ||ап1Ирь 
отъ  100  до  200  1ШЛ0М.;  образува 
въ  Турция  цЬлии  диарбокирски 
виляегь,  южната  часть  огь  ерзе- 
румския  и  с1»ве1)иата  часть  отъ 
багдадскня.  Западпий  прЬдЬль  на 
тая  земя  е  Евфратъ.  Въ  неш  има 
и  нЬколко  езера,  оть  които  пай- 
голЪмнтЬ  ек  Ва1гь  и  Урмня.  К. 
отговаря  на  староврЬменннгЬ  Гор- 
диана  и  едва  часггь  отъ  Асирин, 
а  нррсндски  К. —  на  >1пдня.  Ц1>- 
лата  стражч,  освЬпь  една  ивипа 
край  Тигръ,  е  миого  илаиниекд; 
1гЬкии  отъ  планинскитЬ  връхове 
еж  около  3/000  метра  ви1^я»ки.  Поч- 
вата с  плодородна  и  произвожда 
жито,  орпзъ,  сусамъ,  овощия,  тю- 
тюнъ,  памукъ  и  др.  Едно  заб1^ 
л^жнтелно  произведение  на  иш 
земя  е  едно  веп1еетво,  което  се 
намира  но  листата  на  тамариска 
и  другп  дръвчета  и  отговаря  на 


оппсаштето  за  *мапната>  въ  Вет- 
хпя  Зав'11тъ.  Гл.  градове  въ  тур- 
ски К.  еж  Бптлисъ^  Ванъ^  Ур- 
мня,  Мардннь,  Мухиъ,  Керкукъ, 
Днарбекпръ,  Мплатнн  и  Мараап. 
Гл.  градъ  въ  персидскн  1С  е  Кгр 
маши  а. 

КшрднгЬ  (па  псрспд.  якитгь, 
юначнтть)  еж  едно  старо  вовн- 
ствепо  племе,  което»  ако  и  да  се 
е  разм-Ьсвало  съ  разпи  народи, 
наП-вече  съ  турцптЪ,  пакъ  р  у- 
пазЕЛО  аеирнйсвпя  сн  тппъ.  Чегп- 
ре-псти  огь  жптедетЬ  ва  К.  еж 
кюрди.  ИрЪе^гЬтатъгногь  1,800,000 
до  3,000,000.  Кдпа  час1Ъ  жпв11- 
штъ  помадскц  агпвогь.  Помн- 
нъкъгь  на  вспчкптЬ  изобщо  е  зс- 
мед1ш1ето  и  скотовъдството,  осо- 
бено овцевъдството  и  козевъдство- 
то.  Кюрдцт^  еж  огь  ппдо-евро- 
пейокото  илп  арийското  племо,  Е- 
звкъть  ймъ  е  миого  ближенъ  съ 
сегатпня  персидскп  езпкъ.  ВЬра- 
та  имъ,  пб-всчото  по  име,  е  мо- 
хамрдапстпото;  тЬ  еж  сюпннгк  Цма 
и  около  50,000  исл<ди  или  но- 
клопяпци  на  дявола,  и  200,000 
несторипне  между  езера  Урмпя  н 
Вапъ.  КюрдитЬ,  ако  и  да  еж  под- 
даниицц  на  Турция  и  на  Персия, 
еж  токо-рочи  независими  и  се  у- 
правляватъ  по  свои  сн  закони  и 
огь  свои  си  главатаре.  II  Лсирвя 
въ  старо  вр^Ьме  не  е  могла  да  по- 
кори оъвсгЬмъ  тия  планинци.  Въ 
на1ного  вр-Ьме  Турдпя  со  опитва 
да  образува  о'гь  тЬхъ  н1;1цо  като 
редовна  войска. 

КюрдскитЬ  нрави  еж  добр^  по- 
знати; никой  народъ  но  се  е  1гр:Ь- 
давалъ  по-вече  на  разбойничество- 
то. Въ  очитб  на  юордскитЬ  гла- 
ватаре то  е  н!1й-благородното  за- 
нятие. Положението  на  кгордптЬ 
между  днЬ-три  царства  улеснява 
миого  упражнението  на  тая  про- 
фесия. КюрдитЬ  терорпзиратъ  ар- 


менгштЬ,  в^чно  изложеяя  на  т1- 
хнятЬ  г])абежи,  откарвавня  добя- 
тъ1гь,  д+.ца,  жени.  Подробни  св^ 
д-Ьння  за  К.  се  яамиратъ  у  СЬао- 
1ге :  Егр^огаИоп  Фтз  1е  Иип1(* 
н1пп  е(  Г  Ап11П11с  (1^уоп,   1881). 

Кюстепджа.  Градъ  въ  подру- 
мжпска  Добруджа,  па  Черно  мо11€, 
последна  станция  на  жел^ннцата 
до  Черна  вода  на  Дунавъ,  ЯО  кя- 
лом.  на  сЬв.  отъ  Маигалпя  и  63 
килом.  на  с1^в.  отъ  Балчнкь;  7,000 
жит.  Търговски  градъ,  първо  п[>я- 
морско  пристаните  на  Румжнпя  а 
главно  стоварище  на  вноснпгЬ  п 
износни  стоки  за  Добруджа.  Ста- 
туя на  Овида.  Пзв1;ст11о  е,  че  тоя 
римски  ученъ  е  бплъ  заточенъ  (гь 
Томи,  старовр1>мененъ  градъ  па 
м'Ьстс>т()  на  сегашното  село  Авир 
долкиой,  до  слма  К 

Кюстепдилъ.  Български  икрз:- 
женъ  градъ.  при  сЪверпнтЬ  пола 
на  Осоговска  планина,  близу  до 
Струма,  расположснъ  на  едно  плск 
довито  поле  въ  раскошната  до- 
лина на  тая  рЬка,  85  килом.  яж 
юго*за11.  огь  София,  42  на  зап. 
отъ  Дупница,  21  на  нст.  огь  тур- 
ския пр^ЪдЪлъ  Дг</е-(*а«^;г,-  11,383 
жит.  Овощни  градини;  изиосъ  ия 
прочутнтЬ  сушени  черни  слпвя, 
сливовица  и  др.  Въ  самия  градъ 
в  въ  ока1носгьта  му  вма  кного 
минерални  топли  води:  въ  пи- 
съка на  блнжннтЬ  р'^ки  ср  намине 
алато,  а  въ  Освгопската  плаяипя 
па  няколко  м1игга  ср  о  добивало 
сребро.  Кюстендилскпй  пжть  аа 
Македония  е  план  ниски  пхл 
пр1>зъ  Вогословъ-бадканъ  —  врV 
юве  Шапка,  Руенъи  Цари-връхъ 
Отъ  Царп-връхъ  пхтьтъ  со  р!)> 
дЬля  въ  три  посоки:  па 
къмъ  Е^ш-паланка,  иа  .т^оо  ...  -, 
Кочана,  а  срЬдний  за  Кратово.— 
К  0  бнлъ  важе1гь  градъ  въ  р1 
ско  вр11ме,  когато  името  агт  01 


—  980  — 


1  ^П1 


!пута.тя;  въ  него  еж  се  с^елн 
римски  нари,  пи  н1ькои  г>тъ  копто 
еж  пр^Ъдставени    богатствата   му: 
грозде,  жлто  и  др.    Подъ   влад^- 
[цето  на  бъ^тгарегЪ»  римското  име 
ва  града  те   замЬиило    съ    старо- 
българското   ВсльСжждъ,  —  име, 
което  се  е  упазидо  и  до  днесь  нъ 
иазоанието  на  една  отъ  градскатЬ 
махали  (Вслбжтъ).  Сл^дъ  пр1>зи- 
мавето    на    българското    царство 
отъ  туринтЬ,   това  име   се  зам1;- 
иило  съ   КюстсндилЪу    по   името 
^^а    тамошнитЬ    горещи     извори 
^ККоиста1П'ииови  бнни>.  Като  ста- 
^Вйна  в-ь  К.  се  счнта  една  висока 
^К^ла  сгь  часовникъ.    Върху    звъ- 
^Веца  на  часовника  лпча  с^ЪднпЙ 
^Шадпись:    «С|€  ;(коио  ск1:томи  Ин- 
коАс  въ    Д1Т0    6937    (1429  сл1^дъ 
Р.  X.)  по  н:;колсн|1о  Бол;1ю  д^ъ  Рл- 

Кютая.  Градъ  ьъ  а:*пятска  Тур- 
^цин  (Мила-А;^ии,  худавепдпгярски 
^Квл.Х  въ  подножието  па  Мурадъ- 
^Вдгь,  и  на  д-Ьсн.  бр.  на  Пурсукъ 
^К1риток'ь  на  Сакария),  115  кило», 
^на  юго-ист.  отъ  Пруга;  50,000 
жит.),  по-вечето  турщ1;  останж- 
1ИтЬ  10,000  арменци,  5,000  гръци 
др.  Търговия  съ  жито  и  други 
^мед'к1Ч.  произведения.  Много- 
[роЙни  .'икампи.  —  Близу  до  тоя 
*радъ  гурццгЬ  били  разбити  отъ 
(гинтянетЬ,  подъ  началството  на 
[брахннь  паша,  въ  1833;  тамъ 
и  сключилъ  йгЬдъ  егццетс|шта 
договоръгь,  който  турплъ 
ла  първата  война  па  сул- 
То1гь  Махмуда  съ  Мехмрдъ-Али. 
Кючюкъ  -  кайнирджа.  Виж. 
Каинарджа. 

Кяабе,  араб,  Камень  въ  Мека, 
който    мохамеданетЬ    счпттъ   за 
[ещепь. 

Кякондишъ.    Зиаменнтъ     ан- 
глийски химвкъ;  открилъ,  че  во- 
1та  състои   отъ  водородъ  и  ки- 


слородъ  и  опр^д-кчи-тъ  съ  01 
плътностьта  па  земното  клжбо,  па 
и  прЬсм-Ьтнялъ  неговото  тегло. 
К.-В0ТО  откриване  водорода  вну- 
шило мнсъльта  да  се  праввктъ 
опити  гь  балони,  и  кросжн  за  въз- 
духоплаване. К.  нзнам11рнлъ  01ие 
евдвометръ  за  сипгнза  па  водата 
и  за  опр11д1аяне  количеството  иа 
кислорода  въ  въздуха.  11аобп1о  се 
припма,  че  па  Н.  се  хаъжи  осно- 
ванието па  пневматнчоската  хи- 
мия, коЯто  до  негово  В[>Име  едва 
ли  ехществувала.  К.  билъ  синъ 
на  лордъ  Ч.  Кявендцша  и  внукъ 
на  декл1ни1айрсиин  ду1Пц  и  род. 
въ  Ница  въ  1831.  Учи.1Ъ  се  въ 
Кнмбрнджъ,  и  посветплъ  ц1иия 
си  жпвогь  на  научни  изат1>двания. 
Едннъ  негов*ь  вуйка  му  оставилъ 
насл11Дне  1итЬмъ  имотъ,  който  му 
да.1ъ  възможносгь  да  продължава 
люОпмитЬ  си  занятия.  Той  жпв'Ьлъ 
токо-речи  пзвънъ  свкта,  и  тол- 
кова мразплъ  да  се  вижда  съ  не- 
познати  лика,  че  съградп.аъ  би- 
блиотеката си  — сдиа  велпка1'Ьнна 
бпблцотсш!  —  доста  Д1иечь  отъ 
кдщата  си,  каквото  да  го  не  без- 
покои тамъ  никой;  па  и  слугитЬ 
му  имали  запов1аь  да  се  не  явн- 
ватъ  пр11дъ  него,  подъ  страхъ 
на  уволнение.  Той  умркчъ  неже- 
нопъ  въ  1810,  и  оставилъ  по-вече 
отъ  1  миднонъ  лнрн  па  родни- 
питЬ  си. 

Кяя6рндж1>.  Английски  градъ, 
на  рЪка  Кямъ,  ЬО  кплом,  на  с^в.- 
ист.  отъ  Лондонъ;  40.000  жит. 
Прочутъ  универсвтелз,  библиотека 
съ  170,000  тома  н  4,000  рхко- 
пвса,  обсерватория  и  ботаническа 
градина;  универсятетъгьоспованъ 
отъ  Хенрнха  I  (1101-85). 

КяпГ)риджь.  Градъ  въ  Съедн- 
неннгЬ  Д ь[»ж;1ви  (Мас11чузетсъ),  иа 
Чарлсъ-ривжръ  (Карлова  рЪка). 
сре1ца    Бостонъ    и    Чарлсшиъ; 


—  990  — 


52,700  жат.  Уппворсптс-тъ.  пръвъ 
по  вр^Ьмето,  па  и  изобщо  счигсшъ 
за  най-добрцй  въ  Амервка:  осно- 
ванъ  въ  1638  о'П>  благод-Ьтель 
Харварда. 

Кяхта.  Русслш  градъ  ьъ  Сн- 
бнрь.  200  кплом.  иа  «>го-пст.  отъ 
Ирь*утс1П|,  на  1ф1и11ла  съ  КнтаЙ. 
6,000  жит.  К.  е  среща  китайския 
градъ  МаЙ-Мачп(гь  и  стоварите 
на  п)Л'1;ма  ]^азм1шиа  търговия 
между  Русия  и  Китай. 

Кл.лллъ-агачъ.  Село  яа  Тун- 
диа»,  окол.  ц.,  сливенски  окр..  67 
килом.  на  юго-;шп.  оть  Сливеяъ, 
8!*  килом.  на  и)гь  оть  Ямболъ  и 
•12  отъ  прЬд'11ла  съ  Турция;  1,949 
жит.  Помннък^ь  земежЬлде;  исьць 
ва  хубаво  жито. 

К^ду&ртъ.  Знаменитъ  англий- 
ски .|.илосо.|гъ  (1617-1688). 

Кл;(лл  ь-Дарня.  Ина  въ  Тюр- 
кестанъ,  влива  се  въ  Ара.чско  море. 
малко  гю:шата:  около  600  килои. 

Клг^ильлъ-пряакъ  (стар.  Ха^ 
миъ).  РЬка  въ  Мала-Азпя,  пзввра 
въаитиГаврическнгЬ  нланпии.  пои 
снваеекин  и  аигорс.кин  виляетн, 
дк1и  синасския  и  кзггамунския 
виляетп,  и  влива  се  въ  Черно 
море;  960  кнлом. 

КлаЛ|ЛЪ-у;1енъ  (стар.  Мар- 
дусь).  Перспдска  р1'.ка.  обраг*ува 
се  блпзу  при  Зина  въ  1Ск>рдисганъ, 
ативасе  въ  Каспийско  море,  близу 
нрп  Ре1Н'Гь;  500  килом. 

Кж|Л0у11уиъ.  Кр1>ио(т.  въовроп. 
Русия  (таврич.  губер.),  иа  една 
ивица  земя  при  устното  на  Дн-Ь- 
пръ,  15  килом.  на  югь  отъ  Оча- 
ковъ;  поб1>дп  на  Суворова  надъ 
турцитЬ  въ  1785;  прЬзета  отъ 
Францу:1ет11  п  англпчанегЬ  въ  1855. 
К-  0  оснопанъ  отъ  турцнтЬ. 

КЛ|ЯбЛ|{мяндскн  планини  или 
плато.  П.тнипски  бърдо  въ  Сь- 
одпнеиитЬ  Държави  (държ.Тенеси), 
иа  юго-источлия  П1>11Д'к1ъ  на  Кен- 


тхкп.  Най-впсокитЬ  връново  до- 
стигатъ  до  980  метра  иадъ  мор- 
ското равните. 

Клйлблрляпдъ.  Английска  иб- 
ласт1ь  която  носи  името  Г]»а({>стао, 
планинска  и  жипопнсна  земя  иа 
нр+дйш  на  Шотландия  н  на  Ир- 
ландско море.  Студейъ  и  влажеиъ 
клнматъ;  много  сиера;  бр1-.П)Ш?тЬ 
безъ  заливи  и  безъ  пристанища. 
Земята  е  богата  съ  мпнера^тп:  а»- 
лЪзо,  олово,  каменни  вжглпта  и 
др.  К.  е  добила  името  си,  спорехь 
едни,  оть  ким  ври  гЬ,  с!1орсдъ  дру- 
ги, отъ  камбрпйскит!;  Орити;  ио- 
връхинна  5,139  чет.  килим.;  пас(*х 
;  220,000  ж.  Гл.  гр.  Корлайлъ  (31 
хил.  жнтеле). 

К&пчввъ  (Анхслъ),  Български 
патриогь-ре1юдюционеръ,  самоубп 
се  въ  Русо   па    5-н    .'  "  >72. 

за  да  се  не  падне  въ 
турскптЬ  власти  и  и;' 
;на  българскигЬ  съзак 
комитети.   Когато  се 
тиува,  К.  б11ше  на  26- 
вьнрасть.  Той  б1-.тс  р 
ТрЬвна    (Тьрнонско)    в 
»|)1>селцлъ,    :1аедно    съ 
дюлгеринъ,    въ  Русе  окодо  18вО. 
Училъ  б^  се  въ  русенското  иу 
родпо  училище  и  бЬию  свършил 
еъ    въикашна   помоть    курса  ия 
белградската  бълга^кка  гимнаяяв* 
на  б-Ьл  градското    военно  училиш? 
съ  чинъ  артилерийски  оф!"'-  ■  " 
на  земед^лческото  умилиш- 
боръ    (Чехия).    Рабоп 
бунтовното  поле  въ  [и. 
вече    отъ    година,    и    ОЬ 
да,1ъ  бълг'ирокит^  градо» 
съ    тгУь   да  се  запозиас 
триотпт!!,    та  да  замЬсти  ^ 
к<'йго  с«  ус11ща.1Ъ    вече    ^ 
отъ  таикопа-родпшното  ск1! 
мислнлъ   да  се  оттегли   йл 
врЬмо  на  почивка.  К.  с«:«л 
съ  револвера   си   на   русснси» 


ца 

"Ш 

кя 

1''«^ 

ига 

61>Ш1! 

1.  г. 

баща 

«Ц 

съ 


—  991  — 


Д1и 
1111 


еля,   когато  с»^  пнд!.  загряденъ 
тптиц  съ  голп  саби.  Въ  това 
1и1е   той  се  готвелъ  да  замине 
съ  парахода  за  Гюргево.  Едпа  бц- 
ографайка  на  той  апоето.1ъ  п  мж- 
ченлкъ  за  българската  свобода  се 
вамира  въ  ССчренъ  изъ  жтота 
ни  бьлшргкн  отлични  м;кже  оть 
П.  Р.усепски  (Ст.  Загора.  1887). 
Кльпчевъ  (Вас).  СъврЬмененъ 
гарски   ипсатель,   бпвши  учц- 
ь  и    посл1»   днректоръ    ва    со- 
вската  българска  гВжМназин:  у- 
илъ  се  е  въ  Германия  еиециално 
по  Химията,  иъ  не  е  довършнлъ 
ецпплиия  си  курсъ  по  и])йчииа 
а   болесть.    Печаталъ  е   въ   на- 
шптЬ  спвсалпн  важпп  статии  вър- 
у  македонски  въпроси,  и  въ  от- 
ни  издания  по-обшнрнп  трудо- 
е  върху  Македония:  Скопие  (Со- 
фия, 1898);  11л\тш(  сьобтеинл  ть 
Макгдотш    (София,    1808)  и  др. 
,  който  е  единъ  отъ  няй-добри- 
зналци  на  българските   маве- 
искп    работи,  ОП.   когато  е  въ 
фия    [жнпЬе    тамъ   огь    1897 1 
ржи  интересни  скаски  но  разна 
Еедонскя  въпроси.  Той  е  и  ав- 
ръ  на    разни    учебници,    като 
лествена     геохрафия    (Плов- 
въ,    1897,    2-0    пзд.)    п  др.   Н., 
IV'  младъ.  0  родолгь  отъ  Вратца. 
Б|ьрджалпн.   Село   на  р.  Ар- 
28  килом.  на  югь  отъ  Хаско- 
,  и  бивша    околия  в*ь  Неточна 
11»'лпи.  въ  РодонптЬ.  Тая  оксаия, 
селена    съ    турци,    се    постави 
къ  подъ  прЬката  власггь  на  Тур- 
,    сжщевр-Ьменно   съ    Непокгь 
тЬ  села  *),  вследствие  на  една 


•)  Ппиторсни   ср.м   б-Ьше  нмето  на 

ш  1асть  огь  рупчоссва  а  пловдивша 

ивп,    иасс.к*ии   1г<')-в(>ч1.'ю  сь  аомащ. 

се  наричате  въ  румелибско  арЬзяе 

гь,  яащото  селата,  отъ  аонто  съ- 

16  —  накога  не  се  лоЕорвх& 

румелийося!  а   пласть,     мака]^    по 


спогодба  отъ  Ъ-п  априлъ  (н.  к.) 
188 в,  чрЬзъ  която  султапътъ  при- 
позна личното  съедйненпе  на  Б'^- 
гарпя  и  Румелия. 

Клрджални,  т1/р,  (собств.  нх1>- 
налии,  полски  грабителе).  КждЬ 
края  на  Х\'И1-и  и  нач;11ото  на 
Х1Х-е  в11къ,  въ  Турция  царува.гь 
султанъ  Седпмъ  Ш.  Тоя  султаиъ 
бнлъ  намнсли.ть  да  пр-Ьобразува 
войската  по  европейски,  та  да  земе 
в*1астьта  изъ  рж1г11тЬ  на  енпчерегЬ; 
нь  къ  това  въ;1буднлъ  фанатизма  на 
мохамеданетЬ  вслцЬ  въ  царството 
сн.  Р^гнпегъ,  Арабин,  Акя,  Да- 
маскъ  не  иска.1В  да  припознаватъ 
султаиовото  правителство,  което 
било  водило  държавата  въ  пр<ь 
пасть,  та  захванжлн  да  властву- 
вап>  самоволно.  Въ  Албания.  Е- 
пиръ  и  Тесалия  захван;ьли  да  вда- 
д1".1^кгь  Али  Тгбслснлп  и  Мах- 
ли/Оъ  Б1/шатАЖ^  а  въ  Видинъ 
Османъ  Пазашттооиу, 

ВсрЬдъ  това  обию  разстройство 
на  вс1>иа  вла(ггь,  закон'Ь  и  р(>дъ 
въ  турската  държава,  избухнхла 
отъ  КА.!'^  РодопитЬ  едпа  страшна 
пораза;  това  били  кщн}жалишть^ 
които  се  огае  помпштъ,  още  сио- 
менуватъ  у  насъ.  ТЬ  бвли  турци 
и  потурняцн,  главно  б11глеии  вой- 
ници или  распуспжти  отъ  тур- 
ската войска  сл-Ьдъ  подпцсванс1Ч) 
на  свин^вскии  (1791)  и  яиюкня 
(1792)  договори:  нъ  тЪ  приби- 
рали и  всЬкакви.  без'Ь  рцз.1ика  на 
племе  и  в-Ьра,  панти  и  хийтп  и 
всички  огь  колъ  п  вджо.  Много- 
бройни, до  25,000  души.  устрое- 
Ш1  на  копнп  дружини,  обрлг/кени 

Берлипсквя  логоворьв  да  [|рйпаллехех& 
аа  Рум«.иня,  иа  в  никое  румрлннско  при- 
бителство  ие  СО  оом&1п  паспли  дя  алъ 
наложи  пластьта  ек.  Олъ  друга  страна, 
тпя  села  пе  арвпо.'тпавах&  и  турската 
лласть.  Задръстева  вг  балкана  п  уа|1- 
рс1гв  вг  съчувстввето  на  Турция,  .т*  си 
жи>1(ех&  адхиинстративно  ш  споя  глава. 


пмпжш   еъФбяигвая, 

ст.  Одршгъ  ■  Цурягриь  ош  ^»«^ 

■1»т1огъ  бшш  бвзаоммква,  п  ■  11 

Щтйллиь. :  •  ътий  —  вкдмгь, 

ш^неаъ  а  плпл1^е{гъ  —  т1хегь 
гаампжрк  багь  г^со#  ея  оогур- 
вяп  бъугвряя!»  оть  В^^аянп, 
«А  яме  Мра  ф^ил. 

На  ет['япт  ш  к.  шшшулллш  в 
иАл}Т1Гт1^.  Елшгь  слппепсшп  хай- 
д|тягь,  Иш9жс*ло^41о^/1,  който  сл 
ход1и1р  ст»  чет»  мятъ  Огара-п.та- 
яава,  приспймвтитъ  с«  на  к.,  н 
С4!  П[Н7С1я»1иъ  много  сь  стттЬ 
Лодпи:ш.  Т(»Й  конаидуиол'!.  на  500 
души  тннипп^  и  ^ншк^носецъгь 
иу  (»иль  Карп-Колип, 

ОП|  друга  шрана,  нахлу ванеп* 

ЛВ    К.    В'Ь:|6удНЛ0     (/ГПОрТ,    и     01ГГ»Л- 

чеиис  «гжду  турскигЬ  и  бглга]>- 
сквтЬ  нпс^^лопп»,  Вь  Добруджа, 
Трпкни  и  Македонци  сч'  сг^пшпли 
*|1"Г1{  гр1М1№  гЬх'1*.  \\и  Миксдонии 
иомапдушиь  ДшШ  Никола  игь 
ПоиОрии?,  и  другадЬ  Други.  Л1)- 
епи|ш  Паирнкпшрь  |ннж.  тая  ду* 
ми)  г1р111иНкп.дъ  агиг^!  и  спахиит1ъ 
нь  Гум»'лин,  и  въ  1804^  едно  от- 
д1и^'т1*'  ОП.    '  >;»    иеч1^  по 

ГПриЦгПСКМ  Сг  ь  ГК*-К1».  косго 

и:).т1;:ио  оть  Ц{|риг]>11дъ,  1гь  \\Ь- 
Килко  српжрпни  разбило  и  ичп- 
сгпли  Трикии  оть  иеиибЬдими гЬ 
до  тпгини  кл^рджалии.  И||т<-р('|'|)п 
Лодроби1>(гги    ;ш    кд^рджилиПски-ю 


п»  акгтеха.  сьалшштъ 
Ж%шъ  трудъ  В«м#я  а 
Лпп   $я   1689    п/    б 

ма  Л^мдг»  18>^^^т 

Вьпрось  (Лиадооя  1вб9>.  Вь  1»* 

яа  7'<1^<лк»,  К.  е 
я  е  напяеиъ  Р<гпт 

ктп  (^игяЬт*  ^  Пгрсшм  т  Пг^ 
сш)скгш  Вгпрогг  {Лощ^ргк,  1689^ 
Въ  1893  К.  пр^пряе  едв«  ш^т 
п  по  ддле<1яв  ПоускФ^ 

X  .  Ш1л>-К|пж1.  посетя  I* 

пмииа.  Кор«я  в  ЕятяЙ.  Въ  18д4 
обнародва  първят»  шиояяяж  т 
описааасто    на    пхгуваявт    оя; 

геа^  (Мпа  =  1^шизчш  но  Лаяап^ 
Япония,  Кореп,  Кутай,  И..  Вра- 
снь  тори  и  ртоофобъ»  занию- 
вапю  въ  лордъ  Соля6«*рЯй(гти  Я1- 
пнсторство  поста  главеиъ  яомош- 
никь   иа  министра  вд    във.  д№ 

До  11р11ДП    ДВ-Ь   години,    КОГОТО  бйД9 

низпачоиъ    подкраль    вя    Пвдвв. 
СкЬгьгь    поглодиж    ва  тов*  яя- 
нначрние    като    едно    заваишвая? 
8а   ингло-русския  нвръ. 
КАркь-клнсе.  Вох.Л<а^<911р)сн1^ 


Печатни  гр^Ьшци. 


Стьлнъ 

Редъ 

Напечатано : 

Чети: 

1 

45 

залвндъ  своята  жехда 

проявилъ  своята  жажда. 

2 

17 

на  вс^ко 

вс4ко 

1 

34—35 

бесилна 

безсилна 

2 

17-18 

двухрнлнитй 

двуxр^лнит^ 

< 

43 

отърчалъ 

оттърчалъ 

« 

14 

200,000 

около  145,000,000 

<с 

46 

миршомъ 

меришумь 

(140)      « 

12 

Теиашваръ 

Тенншваръ 

1 

18 

Лабденовя 

Лайдевски 

* 

10 

бунтовенъ-д-Ьецъ 

бунтовеаг  д^едъ 

« 

35 

д-Ьйствително 

добросъв*стно 

« 

29 

историкъ 

крвтвкъ 

2 

44 

австрийски 

германски 

1 

12 

1207 

1201 

< 

10 

бесалиа 

безсилна 

< 

13 

III 

П 

« 

14 

1295 

1282 

I 

31 

(1807  г.). 

(1897  г.) 

< 

16 

Вникавамъ 

ВниБвамъ 

2 

28—29 

Иосифъ  Ковст. 

Коист.  Иосифъ 

1 

12 

Вацесавъ 

Вадеславъ 

«; 

29 

За 

за 

2 

35 

отъ 

въ 

« 

43-44 

свар^пства,  въ  България 

свир^пства  въ  България, 

1 

28 

1893 

1804 

*с 

9 

се  замислила 

се  е  замислила 

2 

43 

X) 

2) 

< 

42 

А.  Воие 

Е.  АЬоиЬ 

1 

40 

прлливакь 

пр1ЬАи^а.чь 

2 

5 

състои 

състои  въ 

1 

38 

или 

ине 

2 

4 

1897 

1887 

« 

10 

Дробь 

Дробь 

« 

37 

«реиторски 

«ректорски» 

1 

2-3 

(на  пр*дс*дателя) 

на  пр^дс*дателя 

< 

2 

Ка^аа 

Умдива 

« 

17—18 

слов^иския 

словенския  езикъ 

1 

48 

считала 

считало 

* 

19-20 

е  написанъ 

с«  нанвсани 

« 

13 

спр*ло 

спр^ъ 

2 

44 

е 

е. 

Г 

14 

Кв. 

(^, 

« 

37 

X. 

А. 

2 

25 

бодроплуватъ 

бодро  плуватъ 

« 

20 

врачъ 

врагъ 

1 

5—6 

посветило 

поверило 

« 

44 

(отъ  писмо) 

(отъ  пгкмо): 

« 

31 

о(Ио(1а 

о^Иова 

« 

35 

л'/«  (•^09 

8/иИоя 

2 

24 

Ееетеръ 

Ексетеръ 

« 

3 

отнИиз 

отпгЬив 

4 

30 

Д1»ужи11а,  люде, 

дружина  лж)де, 

« 

34 

Експектативенъ 

Експектнвенъ 

< 

46 

орНта 

о^>Ип1а 

3  1105  й1Ч   7к0  453 


ОАТЕ  ОУЕ                         [ 

1 
1 

1 
1 

5ТАМРОК0  иМ1УЕ11$1ТУ  11ВИА1 
5ТАНРОКа  САШЮКМи     94305 


ц 

*    —  п  — ' 

^^Щ 

^^^Ш        С>г|1. 

СП.Л11Ъ 

Редъ 

Иаирчитаио: 

Чете:             ^И 

^^Н          609 

2 

4 

Луш/г 

Л|)иш<                           ^^Л 

^^^^^Н 

9 

огобен^ь 

осоАсио                     ^Н 

^^^^^^В 

6-7 

остраиенао 

отст|>авевав       ^^^Я 

^^Ш         611 

5 

яморсейскв 

морейсм          ^^^Н 

^^Ш         614 

14 

мапкггна 

маппгтяв            ^^^Н 

^^^^^^1 

23 

електро-нагиети 

(>.1СЖтро-ши-нвт«       ^Н 

^^^^^В 

25 

Христонъ 

Хунтстонг                  ^Н 

^^Н 

89 

е^ектричротвл. 

сдекгрнчествв            ^Н 

^^^^^^ш 

1 

се  давали 

се  е  давало              ^Н 

^^Ш         620 

46 

свли 

сили   ИВ                             ^Н 

^^Н         621 

21 

и  у  ось 

около  голЪматя  са  ^^| 

^^Ш 

9-10 

херцсговиил 

херцогинл                  ^^Н 

^^Н^  624 

2 

....  квдои. 

170  килон.  нв  юго-^^И 

^^^^^^^^     € 

3 

Тянфл1съ 

Тифлисъ                     ^^Н 

^^^^^^^^Н   с 

6 

пор&чкд 

иордкв                        ^^1 

^^^^^^^^^       « 

26-27 

туарогитЬ 

туаригвгЬ                    ^^| 

^^Ш 

34 

юристпрудснциж 

к  >рвса1>улрпцйл          ^^Л 

^^^^^ш 

37 

Пилб. 

^Ш 

^^Ш          62в 

19 

Кмат» — Сова 

Кмагь—Сова,           ^Н 

^^Н       &2д 

1« 

ахеПиа 

ахеГти                      ^^Ш 

^^н 

< 

Еиулсеиннрвмъ 

Еиулсион1фамъ           ^^Л 

^^^^^^^^ 

25 

чстлими 

^^^^Ш 

^^^^^^^Н{    « 

46 

Свсшоний  чсшкн 

Саещсгаческя     ^^^Н 

^^^^^^^^^ш 

37 

Лжеиикъ 

Дхи(Н(п.             ^^^^Н 

^^Ш 

10-17 

Капмталъгъ.  Критика 

Калмталът>,  к^тмшшс^Н 

^^Ш          632 

5 

(Кп^/^^^!^ 

(1а(/п'Яг^                        ^^И 

^^Н          535 

39 

т*п{пГига 

П11П1П{ШГШ                               ^^Н 

^^Ш      бзв 

85 

кикшп, 

кНклот                ^^^^Я 

^^Ш         689 

13 

могли 

^'ВДН                            ^^^^Н 

^^^^^^1 

22 

само 

^^^^н 

^^Ш 

25—26 

упипе1н:ите-ге; 

уннисрсвтрт»,           ^^1 

^^ш 

5 

съврЬмепяо, 

сънр^исиппто       ^^^^| 

^^Ш         082 

21 

гръцвт*, 

^^^^Ш 

^^^Щ 

23 

оргаия 
Пр<;1101)рц1. 

^^^^^^^ 

^^^^в 

24 

^^^^^и 

^^^Ш 

12 

пр-Ьс^ли 

^^^^и 

'^^н 

•ла 

N0  Г(«М« 

шеплиа                 ^^^^И 

^^Ш         884 

41 

одоЛрсиъ 

ободреаг           ^^^И 

,^^В          885 

36 

климпкитисгки 

климаюя^нцеака  "^^^Н 

^^Н 

27 

Турчсиг 

'Груфчесгъ                   ^^1 

^^Н 

27 

ПсйипГмь 

ИстовнЙп           ^^^Н 

^^Ш          045 

6-6 

запа:№1п. 

запа.-»>мо              ^^^^Л 

^^Н          046 

3 

иознагь 

^^^^Н 

^^Ш      ме 

а 

Дюмерстм 

Дг>лгерст»о         ^^^^1 

^^Щ         060 

28 

ма& 

^^Н 

^^^^^н 

46 

когато 

когото                      ^^^^Ш 

^^Ш 

27 

щЛдстанителя 

пр1д(-тават«м.   ^^^Н 

^^Ш 

9 

чет»1грп. 

чепарть             ^^^^Н 

^^ш 

31 

Карл. 

К1ии1|                  ^^^1 

^^Ш         «55 

35 

а11(п.|;п 

отг  нЬсъвд               ^^Л 

1^^Н 

1 

ордлие 

орлдпе,                     ^И 

^^^^^н 

7 

Нрмцнвщцг              ^Ш 

^^^^^^ш 

8 

креаци  ша 

кр<*ашпша11Я              ^Ш 

^^В       ово 

13 

изрило 

мерило,                     ^Н 

^^^^^^^1 

22 

:л  да  се 

^И 

СтраипцптЬ  исжду 

96  в  105  СА  пог1Н:шао 

едно   апкторсте    ■«  Ч^^| 

^^^^Вогъ 

1  до  9*1. 

!;^.                 1^щ_      ^^^^^^^^[ 

0 


5ТАМРОЯ0  ^NIVЕК5IТV  ИВКДтЕЗ 
5ТАМРОК0,  СА11Р01и41А     94305