(navigation image)
Home American Libraries | Canadian Libraries | Universal Library | Community Texts | Project Gutenberg | Children's Library | Biodiversity Heritage Library | Additional Collections
Search: Advanced Search
Anonymous User (login or join us)
Upload
See other formats

Full text of "Godishnik na Sofiĭskii͡a universitet = Annuaire de l'Université de Sophia"

Т1118 18 а сИ^ка! сору о^ а Ьоок Ша! \уа8 рге8егуе(1 ^ог §епега11оп8 оп ИЬгагу 811е1уе8 Ье^оге к \уа8 саге^иПу 8саппе(1 Ьу Соо§1е а8 раП о^ а рго]ес1 
1о таке Ше \уог1(1'8 Ьоок8 (118С0УегаЬ1е опИпе. 

И 11а8 8игу1уе(1 \ощ епои^И ^ог Ше соруп^М 1о ехр1ге апс! Ше Ьоок 1о еп1ег Ше риЬИс с1ота1п. А риЬИс (1ота1п Ьоок 18 опе Ша! \уа8 пеуег 8иЬ]ес1 
1о соруп^Ь! ог \у1108е 1е§а1 соруп^Ь! 1егт 11а8 ехркес!. \У11е111ег а Ьоок 18 1п Ше риЬИс (1ота1п тау уагу соиШгу 1о соиШгу. РиЬИс (1ота1п Ьоок8 
аге оиг §а1е\уау8 1о Ше ра81, герге8епип§ а хуеакЬ о^ 11181огу, сикиге апс! кпо\у1е(1§е 111а1'8 ойеп сИШсик 1о (118С0Уег. 

Магк8, по1а11оп8 апс! оШег таг§1па11а рге8еп1 1п Ше оп§1па1 уо1ите \уШ арреаг 1п 11118 Й1е - а гет1пс!ег о^ 11118 Ьоок' 8 \ощ ]оигпеу ^гот Ше 
риЬ11811ег 1о а ИЬгагу апс! йпаИу 1о у ой. 

118а§е §ш(1еПпе8 

Соо§1е 18 ргоис! 1о раПпег хукЬ 11Ьгапе8 1о с!1§Ш2е риЬИс с!ота1п та1епа18 апс! таке Шет \у1с!е1у ассе881Ь1е. РиЬИс с!ота1п Ьоок8 Ье1оп§ 1о 1Ие 
риЬИс апс! \уе аге теге1у 1Ие1г си81ос!1ап8. Кеуег1Ие1е88, 1И18 \уогк 18 ехреп81уе, 80 1п огс!ег 1о кеер ргоу1с!1п§ 1М8 ге8оигсе, \уе Иауе 1акеп 81ер8 1о 
ргеуеШ аЬи8е Ьу соттегс1а1 рагИе8, 1пс1ис!1п§ р1ас1п§ 1есИп1са1 ге81псИоп8 оп аи1ота1ес! ^ие^у^п§. 

\\^е а180 а8к 1Иа1 у ой: 

+ Маке поп-соттегс1а1 ше о/^ке^1е5 \Уе с!е81§пес! Соо§1е Воок ЗеагсИ ^ог и8е Ьу тс!1у1с!иа18, апс! \уе ^е^ие8^ 1Иа1 уои и8е 1Ие8е Й1е8 ^ог 
рег80па1, поп-соттегс1а1 ригро8е8. 

+ Ке/гат/гот аШотШес! диегут§ Во по1 8епс! аи1ота1ес! ^ие^^е8 о^ апу 80г1 1о Соо§1е'8 8у81ет: И уои аге сопс!исип§ ге8еагсИ оп тасМпе 
1гап81а11оп, орИса! сИагас1ег гесо^пШоп ог о1Иег агеа8 \уИеге ассе88 1о а 1аг§е атоиШ о^ 1ех1 18 Ие1р^и1, р1еа8е соп1ас1 и8. \\^е епсоига^е 1Ие 
и8е о^риЬИс с!ота1п та1епа18 ^ог 1Ие8е ригро8е8 апс! тау Ье аЬ1е 1о Ье1р. 

+ МатШт аПпЪийоп ТИе Соо§1е "\уа1егтагк" уои 8ее оп еасИ Й1е 18 е88еп11а1 ^ог 1п^огт1п§ реор1е аЬои! 1И18 рго]ес1 апс! Ие1р1п§ 1Иет йпс! 
ас!с!Шопа1 та1епа18 1Игои§И Соо§1е Воок 8еагсИ. Р1еа8е с!о по1 гетоуе к. 

+ Кеер и 1е§а1 \УИа1еуег уоиг и8е, гететЬег 1Иа1 уои аге ге8роп81Ь1е ^ог еп8ипп§ 1Иа1 \уИа1 уои аге с!о1п§ 18 1е§а1. Во по1 а88ите 1Иа1 ]и81 
Ьесаи8е \уе ЬеИеуе а Ьоок 18 1п 1Ие риЬИс с!ота1п ^ог и8ег8 1п 1Ие Ипкес! 81а1е8, 1Иа1 1Ие \уогк 18 а180 1п 1Ие риЬИс с!ота1п ^ог и8ег8 1п о1Иег 
соип1пе8. \УИе1Иег а Ьоок 18 81Ш 1п соруп§И1 уапе8 ^гот соиШгу 1о соиШгу, апс! \уе сапЧ о^^ег §и1с!апсе оп \уИе1Иег апу 8рес1йс и8е о^ 
апу 8рес1йс Ьоок 18 а11о\уес!. Р1еа8е с!о по1 а88ите 1Иа1 а Ьоок'8 арреагапсе 1п Соо§1е Воок 8еагсИ теап8 к сап Ье и8ес! 1п апу таппег 
апу\уИеге 1п 1Ие \уог1с!. Соруп^к! 1пМп§етеШ ИаЬИку сап Ье ^ике 8еуеге. 

АЬои1 Соо§1е Воок 8еагсЬ 

Соо§1е'8 т1881оп 18 1о ог§ап12е 1ке \уог1с!'8 1п^огтаИоп апс! 1о таке к ип1уег8а11у ассе881Ь1е апс! и8е^и1. Соо§1е Воок Зеагск ке1р8 геас!ег8 
с!18С0Уег 1ке \уог1с!'8 Ьоок8 \ук11е ке1р1п§ аи1ког8 апс! риЬИ8кег8 геаск пе\у аис!1епсе8. Уои сап 8еагск 1кгои§к 1ке ^и11 1ех1 о^ 1М8 Ьоок оп 1ке \уеЬ 



а дЬ^^р : //Ьоокз . доод1е . сот/ 



ХГЗог^ («Г3.7 




[^) 




НАКУАКО 
СОЬЬЕСЕ 
Ь1ВКАКУ 



г 



Л 



.1-ъог^ («Г3.7 1^^ 





НАКУАКО 
СОЬЬЕСЕ 
Ь1ВКАКУ 



1 



■^ д 



^г \> 






!^ 



годишникъ 

НА 

СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ 



и и и 



АММиА1КЕ 

ОЕ Ь'иМ1УЕК31Те ОЕ 80РН1А 



II 




СОФИЯ 

Придворна Печатница на Братия Прошековн 

1906. 



|им1УЕ1г$1ТУ| 

ДиО 231955 



/ { 



годишникъ 



НА 



СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ 



<» к< ^ 



АМНиА1КЕ 

ОЕ ^•^N1VЕК51ТЕ ОЕ 50РН1А 



II 



СОФИЯ 

придворна Печатница на Братия Протекови 

1906 



/^ 



1_<$гг^(,5~з.л с^} 



В,^^-&^В^^^^^.-/4^(Л1 



/ 



НАЯУАКО 

[ин1УЕЛ$|ТУ| 

ИВЛАВУ 
Оа 6 »955 






Съдържа : 

Официаленъ д-Ьлъ . . . . . 1—90+1 — VI 

Наученъ д-Ьлъ. 

I. Историко-филологически факултетъ. . . 1 — 256 

П. Физико-математически факултетъ. . . . 1—161 

III. Юридически факултетъ 1^ — ^137 



т;дх^г~ 



ТаЬ1е с1е8 та11еге8. 

I. 

Раг(1е о№е1е11е. 

ТЬотав СатрапеИа. 015Соиг8 с1и Кес1еиг 1 

Сотр1е-гепс1и роиг Гапп^е асай^т^дие 1904 -1905 21 

Мос1ШсаНоп8 е! а(1(11110п$ ай г^^1етеп1 ^епега! с1е Гип^уегзИ^ е! ай ге81е- 

теп1 с118с1р11па1ге 47 

Ке§1етеп! сопсегпап! 1е8 апс1еп8 ^1еУ€8 зе 8р^аа118ап1 к УИпхуетвМ ой 

к Г^иапр^ег 48 

Ке^1етеп1 ге1а11! аих ехател8 ип1уег811а1ге8 49 

Рго^гатте с1е8 ехатеп8 ип1уег8иа1ге8 51 

Огс1ге (1е8 ^!ис1е8 8реаа1е8 к 5и1уге а 1а {асиНе 1118юг1со-р1и1о1о^щие. . 55 

Огс1ге (1е8 е^ийез 8р^с1а1е8 к 8и1уге а 1а 1аси11е рЬуз^со-та^Ьетайяие . 57 

Огйге йе8 е1ис1е8 8р^с1а1е8 й 8и1Уге а 1а !аси11^ <1е 6то\{ 60 

К^§1етеп1 с1и 8^т1па1ге йе р|]11о8ор111е 61 

Ке^1етеп1 с1е8 1П8Ши18 р^1у8^со-та1I1^та1^^ие8 (1е Гип1уег811^ .... 63 

Рго^гатте (1е8 соиг8 роиг Гапп^е аса(1ет1цие 1905 1906 .... 70 
Каррог18 11е8 т18810П8 епуоуеез раг 1е сопзеИ асас!ет1цие е1 1е8 соп8е118 

с1е8 ^асиИез 79 

N€Сго1о^^е: \. О'' 8(ерНап ОНиеог^и1е%*, рто\. оп!., \\, ^ауа Казап- 

фЧсу, а88181ап1 I- VI 

ГГ. 

РагНе ве'\еп^\Т\цие. 

О*" 1у. а. ОН^ог^оу, рго^. ог(1. 

Ой с1еуе1орреп1еп1 ^гатта11са1 йе 1а 1апдие с1ез еп!ап18. ... 3 
0^ А. ТНбойогоу Ва1ал, рго1. огс1. 

Ье 1гауа11 Ь1ЬИо2гар}идие сНех 1е8 Ви1^аге8 142 

О»" О. I. КаЬагоу» рго! ех1гаогс1. 

1^'оеиуге бе ГЕтрегеиг Аи^из^е 209 

В*" А. 18сН1гкоу, рго!, ех1гаог(1. 

1.е8 8оигсе8 с1е Веупа е! 1еиг 1трог1апсе ап!горо^;^о^гар1пдие . . 245 
О*" В. Твопеу, рго^. ог(1. 

1.'аг11с1е от йез а<1]"есН!8 еп Ьи1йаге соп81ап1е роиг 1е XIII 81ес1е . 256 



Съдържание. 



Официаленъ д-Ьлъ. 

Стр. 

Тома Кампанела. Ректорска р-Ьчь 1 

Годишенъ отчетъ на Университета за учебната 1904 — 1905 год. . . 21 
Изм'1&нения и прибавки въ обшия Университетски правилникъ и пра- 
вилника за дисциплината 47 

Наредба за оставяне студенти при Университета или изпращането имъ 

въ странство за усъвършенствуване 48 

Правилникъ за изпитит-к при Университета 49 

Програма за Университетскит-Ь изпити 51 

Учебенъ планъ за специалностит-!!, които се сл-Ьдватъ въ Историко- 

филологическия факултетъ 55 

Учебенъ планъ за специалностите, които се сл1>двагь въ Физико-ма- 

тематическия факултетъ 57 

Учебенъ планъ за специа.11юстит11, които се сл1>дватъ въ Юридическия 

факултетъ 60 

Правилникъ за философския семинаръ при Историко-филологическия 

факултеть на Университета 61 

Правилникъ за институтит-Ь при Физико-математическия факултетъ на 

Университета 63 

Университетска учебна година 1905 — 1906 70 

Рапорти отъ разни делегации на Академическия Съв'11тъ и на факул- 

тетит-Ь 79 

Поменикъ: 1. Проф, Д-ръСтефанъ Георгиевъ. II. Асистетнъ Сава Ка- 

занджиевъ — отъ Д-рь Ст. Петковъ I— VI 

ГГ- 

Научвмъ дЪлъ. 

Д-ръ Ив. А. Георговъ, ред. проф. 

Приносъ къмъ граматичния развб^ на д1^тския говоръ .... 3 
Д-ръ А. Теодоровъ Баланъ, ред. проф. 

Книгописниятъ трудъ у Българигк 142 

Д-ръ Г. И. Кацаровъ, извънр. проф. 

Д'1>лата на Императора Августа 209 

Д-ръ А. Иширковъ, извънр. проф. 

Девненскит^^ изори и т'Ьхното поселишно и стопанско значение. 245 
Д-ръ Б. Цоневъ, ред. проф. 

Най-старото свид'Ьтелство за членъ от у прилагателни .... 256 



VI 

Раке. 



1 О** С. Воп№еу, рго{. ог(1. 



Соп(пЬи(10п й 1а реио^гарН1е ди КНодоре опеп(а1 Ьи1^аге (виКе, 

ауез 1*аппехе (1'ипе е8^и^88е р^(го2гарН1яие) I 

; С. N. 2Шаг5к1, рго!. ог(1. 

I Ье 8^поп1еп (1ап$ 1а Ви1^апе опеп(а1е ай пог(1 с1е$ Ва1кап8 е! $а 

(11У15ЮП еп Еш^сИепеп е! А(ипеп 31 

I О. 0. А11аЬуег(1]1еу, а$$1$(ат. 

{ Ье5 ргет1^ге$ (гоиуа111е$ йи зуз^^те зНипеп еп Ви1^апе ... 52 

^ 81. УоиНпКсН, рго1. отб, 

1 N016 зиг 1е8 В1Уа1уе8 (1'еаи <1оисе йе Ви1^апе 61 

I О*" 0. СЬ1сЬкоу, рго!. ех1гаог(1. 

I N016 зиг 1е8 Тпс1а(1е8 с1'еаи доисе 1гоиу^8 зизяи'^ рг^8еп1 е1 Ви1- 

] 8^пе . 68 

•(• 0*^ 81. Ои^геи1еу, рго!. ог<1. 

Соп1пЬи110п к Г^1и(1е (1е8 01а1оп1^е8, (1е8 СЬатр12ПОП8, (1е8 РИю- 
Г п^ез е! с1ез РНап6го§;атез (1е Ви1^апе (ауес ипе 1п1го(1ис1юп 

с1е Ог 51. Ре1коу, рго{. ех1гаогс1.) 83 

' 'I' 8. Казал (1]1еу, азз181ап1. 

Соп1пЬи110г1 зирр16теп1а1ге а 1а {1оге Ис}1по1о^1яие Ьи1^аге (ауес 

ипе 1п1го(1ис110п бе Ог 81. Ре1коу, рго1. ех1гаог(1.). . . .125 

I 1у. NеК8сНеу, а58181ап1. 

I РиеЦиез поиуеПез р1ап1е8 с!е 1а Ноге Ьи1^аге 138 

I Ет. 1уапоу, рго1. ог(1. 

I Тй1гапюпз 145 

! Ое 1а (11^^гепс1а11оп (1е8 зег1ез с1е !опс110П5 1 55 

К. РороУг аз8181ап1. 

Ассе1^га1юп с1апз 1е тоиуетеп! с1'ип ро1п1 158 



В*" М. РороуШеу, рго!. ех1гаог(1. 

Ье ^гоИ рпу^ 1п1егпа11опа1 б1 за па1иге зипсИяие 1 

VI. МоИоу, рго!. гх1гаог(1. 

Ьа поИоп бе 1а рг^тес1Иа1юп (1ап8 1е йтоИ репа1 Ьи1^аге ... 57 

О** ^. Ра(1епНесЬ1, рго!. ех1гаог€1. 

Ой с1го11 (1е гергезеп1а110П с1апз 1ез зиссеззюпз 1е51атеп1а1гез (аг1. 
160 а1. 2 де 1а 1о1 Ьи1|;аге зиг 1ез зиссеззюпз = аг1. 890 
а1. 2 би сойе С1У11 ИаИеп). 79 



Стр. 

Д-ръ Г, Бончевъ, ред. проф. 

Приносъ къмь петрографията на източнит-к Родопи въ България 

(Продължение,, съ приложение на една петрографска скица). 1 
Г. Н. Златарски, ред. проф. 

Сенонскиятъ катъ въ източна България, северно отъ Балкана и 
подразд-Ьлението му на доленъ (ЕтзсНепеп) и горенъ (А^и- 

пеп) подъ-катъ 31 

Д. Г. Аллахверджиевъ, асистентъ. 

Първи находки на пластове отъ силурската система въ България. 52 
Ст. Юриничъ, ред. проф. 

Б'^1^жки по сладководнит-к миди (К1Уа1уае) въ България ... 61 
Д-ръ Г. Шишковъ, извънр. проф. 

Б-Ьл-Ьжки по нам-ЬренигЬ досега сладководни Тпс1а(11с1ае въ Бъл- 
гария 68 

•}• Д-ръ Ст. Георгиевъ, бившъ ред. проф. 

Приносъ за изучване на дв^разд-клкит-Ь, гжбигЬ, папратовигЬ и 
явнобрачнит-Ь растения въ България (съ пр1>дговоръ отъ 

Д-ръ Ст. Петковъ, извънр. проф.) 83 

'I' С. Казанджиевъ, бившъ асистентъ. 

Допълнителень приносъ къмъ лишайната флора въ България (съ 

пр1^дговорь отъ Д-ръ Ст. Петковъ, извънр. проф.) . . .125 
Ив. Нейчевъ, асистентъ. 

Ш>колко нови за българската флора растения 138 

Ем. Ивановъ, ред. проф. 

Тетраниони 145 

Върху диференцирането на фуикцийнигЬ редове 155 

К. Поповъ, асистентъ. 

Ускорение при движението на една точка 158 



Д-ръ М. Поповнлиевъ, извънр. проф. 

Международното частно право и неговата правна природа . . 1 
Вл. Молловъ, извънр. проф. 

За понятието на пр^думиииеностьта на българското наказателно 

право 57 

Д-ръ Й, Фаденхехтъ, извънр. проф. 

Правото на пр-Ьдставителство въ полза на низходяпшгЬ на на- 

сл1>дникъ по зав-кишние или на зав^тник-ь 79 



Поправка къмъ статията: 

п Върху диференцирането на фукцийнитгь редове'' стр, 155 — 157 

Сл'Ьдъ редъ 13 отгор-^ на стр. 156 тр^^бва да се пом^Ьстять сл^днит1^ 
I пропуснати редове: 

. Въ сл-^дното доказателство е необходимо да се приеме равном1>рната 

« сходимость на реда 22ф'п^^^ въ смисьлъ на \^е1ег81га88'а т. е., че слществува 

сходящъ редъ от ь абсолутни числа : а, -р а,. -(- а, 4~ • • "Ь ^п + такъвъ, 

че да е : 

|ФУ^1<а„, п=:1, 2, 3,... .^ 



ОФИЦИАЛЕНЪ ДЪЛЪ. 



ТОМА КАМПАНЕЛА 

отъ Д-ръ Ив. А« Георговъ 

ректоръ. 

Пр-Ьди н'Ьколко нед-Ьлн ужасни природни събития обърнаха 
вниманието на културния св'Ьтъ върху южнигЬ покрайнини на 
Италия, които не за пръвъ пжть еж били спохождани отъ подобни 
катастрофи. Но почвата на оная м^стность е давала на човечеството 
не само зр%лища отъ природно-стихиенъ характеръ, ами въ ми- 
нали вр-Ьмена тя е бивала люлка и на умствени преврати, чиито 
последици еж се отразявали въ разклащане най-затвърд'Ьни 
уб-Ьждения. Изглежда, като че жителигЬ на тия м-Ьстности, подъ 
влияние на несигурностьта на земята, отъ вр^ме на вр-Ьме ги 
обхваща сжщиятъ духъ на безпокойствие, и т-Ь се пр^даватъ на 
разрушителна д-Ьятелность и въ областьта на умствената култура, 
както почвата имъ отъ вр-Ьме на вр%ме разрушава материалната 
имъ култура. Такъвъ кипежъ противъ унасл-Ьденото, затвърденото 
въ течение на в^ковегЬ, обзима ония покрайнини и въ началото на 
новата ера въ историята на чов-Ьчеството, когато отъ тамъ се за- 
даватъ първигЬ тр-Ьсъци противъ закорен-Ьли уб-Ьждения, що довеж- 
датъ до съсипване на единъ мирогледъ, който дълго вр-Ьме б* се 
см^талъ за необоримъ и неуязвимъ. 

Сл-Ьдъ като древниятъ миръ б-Ь отстжпилъ м-Ьсто на младото 
христианство, общиятъ мирогледъ 6% получилъ ново съдържание 
подъ влияние на христианското учение. Характеристичното въ 
тоя мирогледь 6%, че той ограничаваше твърди много човешката 
д-Ьятелность, като й поставяше за едничка ц-Ьль бждещото бла- 
женство, което можеше да се постигне само чр-Ьзъ пълно отдаване 
на църквата и на в-Ьрата. Като първа и важна посл-Ьдица отъ това 
б-Ь, че полека-лека се изгуби самостоятелностьта на индивида, една 

*) Приготвена за пр-Ьдстав лен нето на ректора, на 25 ноемврий 1905 год., но 
непрочетена поради Оолесть, 

1 



! отъ характернигЬ черти в^ древния мирогледъ, и чов^къ отъ 

[ една страна се схващаше като членъ на н^що общо, което му на- 

лагаше своитк ц-Ьли и своигЬ начини на действие, а отъ друга 
р страна той и въ своето мислене не се смиташе самостоенъ и сво- 

! боденъ, а подчиненъ на н-Ьщо по-общо. Най-общото б-Ь църквата, 

I която налагаше своя авторитетъ не само на практичната д^ятелность, 

I ами и на теоретичнигЬ разсжждения. Обаче разумътъ не се б-Ь от- 

' казалъ напълно отъ своята д-Ьятелность, и тоя колкото инакъ жа- 

лъкъ остатъкъ отъ пр-Ьдишната свободна умствена д-Ьятелность даде 
именно потикъ къмъ постепенно освобождение отъ авторитета на 
' църквата и доведе до пъленъ самостоенъ развой на философската 

мисъль. Отначало тая самостойность на разума се показваше като 
опитъ къмъ отд-Ьлване отъ общата църква и се пр-Ьсл-Ьдваше 
строго като ересь. Но унищожението на ересит* като не можеше 
г да се постигне само чр-Ьзъ грубо потушаване, стана нужда да се 

' земе пакъ разумътъ на помощь противъ ересьта, за да се оправдае 

' и разумно онова, каквото отъ в-Ьрата 6*^ установено като неоспо- 

рима истина. Тука лежи зародъкътъ на оная философска спекулация, 
що носи името схоластика. Схоластиката имаше за задача да 
оправдае по философски пжть, чр-Ьзъ поср-Ьдството на разума, 
учения, които църквата прогласяваше като божествени истини. Така 
философската спекулация, която въ първигЬ времена на христи- 
анството се см-Ьташе за противна на в-Ьрата, се постави въ нейна 
услуга и се прогласи за слугиня на теологията. Но съ течение на 
вр-Ьмето слугинята зе да става опасна за своята господарка. Ако 
на философската мисъль се даваше право и възможность да служи 
за подпора и защита на теологията, тя съ това получаваше и въз- 
можность да се освободи въ своето проявление отъ настойниче- 
ството на теологията и постепенно да тръгне по свободенъ пжть 
въ своигЬ изсл-Ьдвания. И наистина, отначало плахо, но съ вр-Ьме 
все по-свободно разумътъ зима да се изтръгва изъ гЬснигЬ рамки 
на схоластичнигЬ размишления и да се поставя самостоятелно спрямо 
изискванията на в-Ьрата и на теологията. Разбира се, че това посте- 
' пенно освобождаване на философската мисъль отъ оковигк на схо- 

ластиката стои въ зависимость и отъ културнигЬ условия, въ които 
се намира чов-Ьчеството въ ония вр-Ьмена. 

Въ ср-Ьднит-Ь в-Ькове на почеть стои между христианскит-Ь 
мислители философията на Аристотела, логиката на когото служеше 
I и за формална основа на схоластиката. Отначало наистина църквата 

!« се постави враждебно спр-Ьмо философията на Аристотела, чиито 

; съчинения пр-Ьдимно станаха изв-Ьстни на западния ученъ св-Ьтъ 

\ при поср-Ьдството на арабски и еврейски мислители, които не само 



б-Ьха пр-Ьвели по-важнитЬ списания на тоя виденъ мислитель, но 
бЪха прибавили къмъ т-Ьхъ и свои коментари. Обаче тия коментари 
не се придържаха строго о философскигЬ възгледи на Аристотела, 
а въ гЬхъ прозираше и влиянието, което върху арабигЬ и евреит-Ь 
б^ха упражнили изв-Ьстни платоници и особено новоплатоници, 
мистичната философия на които особено 6% по духа на църковната 
мисъль. И когато подъ влияние на тоя новоплатонически ари- 
стотелизъмъ зе да се проявява наклонность къмъ пантеистични 
мн-Ьния, църквата се подигна противъ философския авторитетъ на 
Аристотела, като заплашваше дори да посегне върху ц-Ьлата негова 
философска система. Обаче когато изл-Ьзе на яв-Ь чисто теистичниятъ 
характеръ на истинската философия на Аристотела, не само пр-Ь- 
стана тая враждебность, ами Аристотеловото учение се обяви дори 
за едничко м'Ьродавно въ областьта на философията, а самиятъ 
мислитель се прогласи за ргаесигвог СЬпвН 1п геЬиз паШгаИЬиз. 
Но затова пъкъ именно и философската опозиция, която се стре- 
м-Ьше къмъ освобождаване отъ настойничеството на теологията, 
се обърна най-напр^дъ къмъ главния философски стълпъ на тео- 
логията, къмъ Аристотела. „Освобождение отъ Аристотеловата фи- 
лософия 6% кличката, подъ която се събираха новатори отъ все- 
възможни посоки, ала интимниятъ стремежъ, който се проявяваше 
въ тая форма, б-Ь стремежътъ за освобождение на науката отъ 
властьта на църквата." ПървигЬ удари на ново събудилата се мисъль 
б^ха насочени нагледъ къмъ Аристотела, но гЬзи удари не само 
къргЬха гранитната скала на авторитета на гръцкия мислитель, ами 
още повече рушеха веригата, която приковаваше философията о 
църковнигЬ догми. 

И въ тая борба тръгна напр-Ьдъ оная благословена страна, 
която можемъ да наречемъ люлка на новата мисъль, Италия, — 
слщата земя, д-Ьто 6% залязла звездата на древната мисъль и д-Ьто 
б-Ь закр-Ьпналъ христианскиятъ мирогледъ. Щастливото развитие на 
свободния общественъ животъ въ Италия въ края на ср-Ьднит-Ь 
в-Ькове, културното подигане на италианския народъ като сл-Ьдствие 
отъ политическит-Ь условия и отъ положението на страната въ оная 
часть на Европа, д-Ьто най-напр-Ьдъ тр-Ьбаше да се проявятъ благо- 
приятнигЬ посл-Ьдици отъ стълкновението между западния съ източ- 
ния миръ пр-Ьзъ кръстоноснит-Ь походи, сродството на италиянския 
народъ съ древнигЬ класически народи — всичко това даваше много 
сгодна почва за ново появление на древния духъ въ тая страна 
на едновр-Ьмешния римски миръ. Ето защо въ края на ср-ЬднигЬ 
в-Ькове ние виждаме да се пробужда тукъ стремежъ къмъ запозна- 
ване съ класичната древность, на който стремежъ дойде на помощь 

1* 



и падането на Византийската империя и пр'Ьвзимането на Цариградъ 
отъ турцит*, тъй като гЬзи събития накараха многобройни гръцки 
учени да се пр^селятъ на западъ, особено въ Италия, кжд-Ьто 
донесоха съ себе си съчиненията на древнитЬ мислители на ориги- 
налния гръцки езикъ. Изучването на тия оригинални съчинения на 
старит% мислители затъмнява схоластичната философия на ср^днигЬ 
\ в-Ькове и най-сети^ води философията къмъ отръсване не само 

отъ авторитета на схоластиката, ами и въ по-нататъшното развитие 
на философското мислене и къмъ освобождение отъ авторитета на 
древнитЬ мислители и заедно съ това къмъ основаване на съвсЬмъ 
самостоятелни философски системи за обяснение на философскигк 
проблеми. Първата последица отъ връщането къмъ оригиналнигк 
съчинения на древнигк мислители въ вр'Ьме на възраждането бЬ 
едно засилване на Платоновата философия въ философскитЬ занятия 
на западнигЬ учени. Тоя фактъ стоеше въ свръзка съ обстоятел- 
ството, д^то между дошлигк на западъ гърци се намираше единъ 
горещъ привърженикъ на Платоновата философия и противникъ на 
аристотелизъма, Оеог§105 Оет18ю8 Р1е1Ноп, който 6'Ь дошелъ въ 
Италия по случай на църковния съборъ въ Флоренция за прими- 
рение на дв%гЬ разц^пени църкви. По негово побуждение се основа 
и въ Флоренция отъ флорентинския влад^тель Со81П10 Мед1С1 така 
наречената „Платонова академия", която се занимаваше съ из)^- 
ване на гръцката култура, особено на Платоновата и новоплатоничес- 
ката философия. 

Успоредно съ тия усилени занятия съ древната философия 
вървятъ важни за напр-Ьдъка на природознанието изнамирания и 
открития, които по необикновена начинъ разширяватъ гЬсния до 
тогава кржгозоръ на чов'Ьчеството и отварятъ пр^дъ човешкия 
духъ нови пжтища и нови области. За тази епоха съ пълно 
право се казва, че «въ течение на едно столетие образътъ на 
вселената се променя по единъ толкова величественъ начинъ за 
земния обитатель, щото може да се каже, какво никога въ тъй 
кратко вр-Ьме не е настжпялъ такъвъ бързъ напр^дъкъ въ разви- 
тието на чов-Ьшкия родъ". Д-Ьйствителностьта се пр-Ьдставя пр-Ьдъ 
очудения човешки погледъ въ съвсЬмъ инаква форма, отколкото 
тя се рисуваше въ съчиненията на досегашнигЬ велики авторитети, 
а това не можеше да не внуши на чов-Ьшкия духъ стремежъ да 
пристжпи къмъ собствено наблюдаване и изучване на св-Ьта, не вече 
къмъ проучване на тоя св^тъ споредъ възгледите на древнигЬ 
мислители. „Ц*Ьлата велика постройка отъ мисли, съ които гЬ искаха 
да разбератъ онова, що виждаха и познаваха отъ действителния 
миръ, и съ които се б-Ьха опитвали да разр-Ьшатъ гатанката на 



непознатото, захвана да се разклаща, когато чр%зъ Колумба и 
Коперника се разтвори една нова земя и ново небо пр-Ьдъ очигЬ 
на човечеството." ^) А оня измежду тия мислители, който дотогава 
5% минавалъ за авторитетъ въ обяснението на природата, б-к 
Аристотелъ, заради това и новото течение на първо м*Ьсто тр^баше 
да се обърне противъ неговия авторитетъ. Ето защо и аристотело- 
вигЬ върли привърженици тр-Ьбаше да се опълчатъ противъ всички 
нови средства и пжтища за свободно изучване и свободно разми- 
шление надъ природата. Така можемъ разбра, защо Сгетоп1п1, 
„посл-Ьдниятъ италиански аристотеликъ', когато Галилей съ телескопа 
б-Ь съгледалъ спжтницигЬ на Юпитера, б* се зарекълъ да не си 
служи никога съ телескопа, защото той могълъ да опровергне 
Аристотела. 

Въ тая борба противъ ср-Ьднов-ЬковигЬ авторитети палмата на 
първенство се пада на Италия, „люлка на онова велико движение, 
отъ което възникна модерното съзнание'*^); а първигЬ удари, които 
разклатиха старигЬ построения, се раздадоха именно отъ неспокой- 
ната почва на южна Италия, която често пжти въ културната 
история на чов-Ьчеството и особено въ историята на философската 
мисъль е играла важня роля. Защото още въ първигЬ вр-кмена 
на философските размишления тамъ поникнаха чудноватите и пълни 
съ важни последици системи на питагорейците и елеатите; тамъ и 
Платонъ намери благотворенъ потикъ за своята величествена система, 
последици отъ елеатския идеализъмъ, въ която учението за идеите 
съставя ядката, ако не и венеца на неговата философия. 

Именно и върху сжщата тая почва, която бе дала такъвъ 
силенъ тласъкъ за развитието още на древната философска мисъль, 
се появяватъ ония видни мжже, които първи отърсиха отъ себе си 
онези унаследени форми, въ които се бе предавала презъ 
течение на толкова векове една едвали не окаменела философия. 
те не се задоволяватъ вече да търсятъ сведения за вселената въ 
остарели прашни книги, колкото авторитетни и да беха техните 
автори, ами искатъ да черпятъ своите познания за природата отъ 
самата природа, едничъкъ изворъ на истинско познание. Всички 
тия мжже иматъ своето потекло въ южна Италия, единиятъ въ 
Козенца на бреговете на историческия Бузенто, другиятъ въ Стило, 
а третиятъ при подножието на Везувия въ Нола. Първиятъ, Вегпаг- 
д1П0 Те1е510, който може да се смета за начинатель на оная нова 

Ц СН^ШорН 81^аг{, ТЬотаз СатрапеПа ипс! 8е1пе роИЬзсЬеп Мееп. Въ К1е1пе 
ЗсЬгтеп. Ег81е Ке1Не. 2. АиПа^е, Рге1Ьиг8 1889. Стр. 125. 

^) 1Г. Шпйе1Ьапй, 0|е Ое8сЬ1сЬ1е йег пеиегеп РН11о80рЬ1е. I Вап(1, 2. Аи!1а§е. 
Ье1р218 1899. Стр. 7. 



философия, що иска да зида върху познанието на самата природа, 
на опита, и се отказва отъ схоластично-аристотелевскигЬ отвл-Ьчени 
принципи въ философскигЬ построения, не ще вече да разкрива 
тайнит-к на природата съ помощьта на разума, както б%ха правили 
неговигЬ предшественици, водейки се по авторитета на Аристотела, 
ами мисли, че може да познае природата само дотолкова, доколкото 
се осланя притова върху сЬтивата; само с%тивно познание може 
да ни даде истинско познание, доколкото то е достжпно за човека. 
N00 га110пе, зей зепви! Това правило тр-Ьба да ни ржководи при 
търсенето на истината. А сЬтивата ни откриватъ въ природата едно 
пасивно начало — веществото — и два активни принципа или основни 
сили, топлина и студъ. Всичко въ природата тр-Ьба сл^двателно 
да се обясни отъ борбата на тия дв-Ь начала и отъ гЬхното въз- 
д-Ьйствие върху веществото. Тая задача, която Телезио поставя на 
философията, именно да гледа тя да узнае сжщината на н-Ьщата 
чр-Ьзъ непоср-Ьдното имъ наблюдение съ сЬтивата, не чр-Ьзъ соб- 
ствено размишление по произволни принципи, пр-Ьсл-Ьдва и основа- 
ната съ тази ц'Ьль отъ Телезия Консентинска академия въ Неаполъ. 
Сжщата тая задача си поставя и оня измежду тримата италиански 
натур-философи, който макаръ и не тъй краенъ и см-Ьлъ въ своигЬ 
построения както Джордано Бруно, но най-добр-Ь олицетворява въ 
себе си тоя необузданъ стремежъ къмъ ново обяснение на д-Ьйстви- 
телностьта, какъвто обзима пр-Ьзъ шестнайсетия в-Ькъ мислителигЬ, 
особено въ Италия. Той е Томазо Кампанела, личность крайно 
интересна както по своигЬ неспокойни сждбини, така и по своигЬ 
буйни и неуталожени мисли, „чов'Ькъ съ необикновена сила на 
духа, съ творческа фантазия, титаниченъ стремежъ и пророческо 
упование, ала чудновато фантастиченъ, авантюристиченъ въ живота 
си, авантюристиченъ въ своето мислене".^) 

И Кампанела прогласява, въ съгласие съ двамата свои непо- 
ср-Ьдни пр-Ьдшественици, че тр-Ьба отъ дъно да се пр-Ьобразува 
философията, като се основе тя не върху една отжив-Ьла традиция, 
каквато пр^дставява аристотелевско-ср-Ьднов-Ьковата природна фи- 
лософия, ами върху право изучване на природата, както се пр-Ьдставя 
тя на нашит-Ь сЬтива. Но тая негова борба, която въ начало б-Ь насо- 
чена къмъ унасл-Ьдената философия, постепенно обгърна и други 
области на д-Ьйствителностьта, въ която тоя неспокоенъ умъ откри- 
ваше гол-Ьми недостатъци и несъобразности, тъй че най-сетн-Ь той 
чувствуваше въ себе си призвание на единъ великъ реформаторъ, 
повиканъ отъ провид-Ьнието да изц-Ьри св-Ьта отъ всевъзможни за- 

1) СНг. 8^§^Vаг^, ор. сЛ. Стр. 127—128. 



блуждения и злини. „Той се чувствуваше повиканъ да запали нова 
светлина на св-Ьта, да обори неговитЬ основни злини ; той се чувству- 
ваше като една скала, о която тр-Ьбаше да се разбие нев-Ьжеството 
и злобата. И колкото повече се вдаваше въ съзнанието на своето при- 
звание за освобождение на св-Ьта, толкова по-сигурно му се струваше, 
че въ близко вр'Ьме пр-Ьдстои настжпването на една нова ера." ^) И тоя 
чудноватъ мжжъ намЪри подкр-Ьпа за плановет-Ь си въ своигЬ 
р^дки умствени дарби, въ своята извънредна паметь, която му 
даде възможность да обгърне въ ума си ц-Ьлото знание на своето 
вр-Ьме, тъй че съ пълно право той може да се причисли, що се 
отнася до обширность на познания, къмъ ония р-Ьдки универсални 
гении, каквито въ историята на човечеството ср-Ьщаме още въ 
личностигЬ на едного Аристотела или Лайбница. И не че той б-Ь 
само натрупалъ тия обширни познания въ своя умъ, ами той се 
ползува отъ гЬхъ, за да прояви своята писателска д^ятелность въ 
най-разнообразни полета на чов-Ьшката умствена д-Ьятелность. Така 
Кампанела е писалъ не само по теми отъ разнигЬ области на фи- 
лософията, ами се е занимавалъ и съ богословски размишления и 
астрологически спекулации, съ медицински изсл-Ьдвания и съ по- 
литически и финансови въпроси^ опиталъ се е въ особено съчинение 
да защити Галилея противъ обвиненията на църквата и е издалъ 
на италиянски редъ поетически произведения, много отъ които дори 
единъ Хердеръ е нам'Ьрилъ за достойни да ги пр-Ьведе на н-Ьмски. 

Ала и тоя опитъ, да се изкоренятъ в-Ьковни традиции и да 
се съборятъ любими авторитети, се оказа, както и толкова други 
въ онова вр-Ьме на буйни борби и на жестоки репресии, печаленъ 
за см-Ьлия борецъ и му приготви животъ пъленъ съ тежки изпитни, 
които той можа да изтрае благодарение на жел-Ьзната си воля и 
на коравия си организъмъ. 

Кампанела е роденъ въ 1568 година, въ градеца Стило, въ 
долна Калабрия, и вече като малко д-Ьте се отличава съ своята 
извънредна паметь, а въ младенческа възрасть съ своята р-Ьдка 
способность да говори на всЬка тема дори и въ стихове. Бащата 
б-Ь пр-Ьдназначилъ младия Кампанела за правното поприще и ис- 
каше да проводи момчето, когато то б-Ь още на 14 години, да се 
запознае съ правната наука при единъ свой роднина, който б-Ь 
професоръ на правото въ Неаполъ. Ала младиятъ момъкъ б-Ь вече 
почувствувалъ въ себе си наклонность къмъ друго звание. Именно 
въ родния си градъ той б-Ь нам-Ьрилъ случай да се запознае съ 
философията у единъ монахъ отъ доминиканския монастиръ въ 

1) \Ъ\± Стр. 137-138. 



8 

Стило, който особено го въодушеви за философията на дв-ЬтЬ све- 
тила на Доминиканския орденъ, Алберта Велики и Тома Аквински. 
И Кампанела 6% до толкова пл^ненъ отъ мислит^ на тия видни 
членове на доминиканския орденъ, щото той още не навършилъ 
15 години постжпя въ сжщия орденъ, и то не толкова отъ рели- 
гиозно увл-Ьчение, колкото съ надежда, че като членъ на тоя орденъ, 
къмъ който 6'Ьха принадлежали такива видни учени мжже, ще 
може по-лесно да придобие онова знание, къмъ което го тъй 
теглеше неговото сърце. Братята на ордена приеха съ гол-Ьма лю- 
безность младия монахъ, който съ своята извънредна любозна- 
телность и р%дки способности даваше надежда, че и той както 
много негови пр'Ьдшественици ще допринесе за славата на ордена. 
Между друго той прекара и н-Ькое вр-Ьме въ монастира въ Козенца, 
кжд'Ьто въ старини се б* оттеглилъ въ своето родно мЪсто сл-Ьдъ 
животъ изпълненъ отъ борби противъ безбройните привърженици 
на Аристотела — Телезио. Младиятъ Кампанела въ своята неута- 
ложима любознателность 6*^ изучилъ едвали не ц-ЬЛата гръцка фило- 
софия, която обаче не можа да даде отговоръ на всички ония тре- 
вожни въпроси, които се б^ха породили въ неговия скептиченъ духъ. 
„Всички книги, — казва той посл-Ь въ едно свое стихотворение, — 
които съдържа св-Ьтътъ, не биха могли да задоволятъ моята жажда 
за знание. Какво ли не нагълтахъ, и пакъ умирамъ отъ недостигъ на 
храна .... Жъдно се оглеждамъ на вси страни, но колкото повече 
се вдълбявамъ, толкова по-малко зная." 

Неговиятъ проницателенъ умъ, който не б* затворенъ и за 
онова, що произходи около него, виждаше лесно, какъ и мненията 
на най-силния авторитетъ на неговото вр^ме, за съчиненията на 
когото дори можеше да се мисли, че еж вдъхновени отъ Бога, 
толкова гк се показваха в-^рни изразители на д-Ьйствителностьта, 
не пр-Ьдставяха собствено тая д-Ьйствителность, както тя се раз- 
крива пр-Ьдъ нашигЬ очи, ами както тя се рисува въ ума на тоя 
мислитель. Въ такова скептично настроение спр-Ьмо унасл-Ьдената 
природна философия въ ржц'ЬгЬ на Кампанела попадатъ съчине- 
нията на Телезия, д-Ьто се излагаше тъкмо такава природна фило- 
софия, каквато очакваше и събудениятъ умъ на младия домини- 
канецъ, който се б-Ь отчаялъ въ своето търсене да нам-Ьри истинско 
познание въ книгитЬ на н-Ькой мислитель. И тия съчинения го тъй 
пл-Ьняватъ съ оригиналностьта на изложената въ гЬхъ нова фило- 
софия на природата, щото Кампанела съ младежко увлечение се 
залавя да пропов-Ьдва новата истина, която искаше да разбере 
д-Ьйствителностьта чр-Ьзъ собствено размишление и наблюдение на 
самата тая проста д^йствителность, както тя се открива на нашигЬ 



сЬтива. , Между всички най-вече обикнахъ тогова Телезия, казва 
Кампанела, който извлича своит% учения отъ природата на н-Ьщата, 
а не отъ пустигЬ р-Ьчи на чов^цигЬ." Самия см-Ьлъ пропов-Ьдникъ 
на новата философия на младия монахъ не 6% позволено да види 
прижив-Ь, макаръ Телезио и да прекарваше своигЬ старини въ 
слщия градъ, д'Ьто по онова вр-Ьме се намираше Кампанела, именно 
въ родния градъ на Телезия. Кампанела можа да се поклони само 
на смъртнигЬ останки на оногова, който б-Ь усп-Ьлъ да разсЬе не- 
говигЬ съмнения и да му вдъхне оня жаръ за новата философия, 
що му б-Ь толкова нуженъ да пр-Ьнесе жестокит"Ь страдания, които 
му пр-Ьдстоеха въ неговата бждеща борба. Смъртьта на Телезия 
вдъхна на Кампанела една пламенна елегия, въ която се слав-Ьше 
авторътъ на новото учение, а въ редъ съчинения се защищаваше 
това учение противъ нападкигЬ на върли бранители на Аристо- 
телевия мирогледъ, както и се доказваше съгласуването на това 
учение съ църковнит-Ь възгледи. Ала всичко това още повече само 
ожесточаваше монасите противъ младия доминиканецъ, който се 
б-к осм-Ьлилъ да оборва любими стари въззр'Ьния и да брани едно 
учение, което като не върв-Ьше по стжпкигЬ на църковнит-Ь св'Ьтила, 
не можеше да се показва на теолози осв^нъ като една ересь на 
научно поле. Бл-ЬскавигЬ усп-Ьхи на младия монахъ въ публични 
диспутации, които издаваха неговата необичайна ученость, неговата 
ловкость да си служи съ аргументи противъ своигЬ съперници, 
неговигЬ сношения съ тайнствени личности, които го посвещаваха 
въ тайни учения, възбудиха съмнение въ неговигЬ занятия, и той 
биде наклеветенъ, че се предава на непозволени работи, като 
цитува духове и се сношава съ дявола, защото само така могло да се 
обясни неговото знаене на теологията, която той не билъ училъ 
нигд-Ь. За да не пострада въ своята свобода, Кампанела изб-Ьга въ 
Неаполъ, д^то обаче биде обвиненъ въ езичество и накаранъ да 
се отрече отъ своето учение. Сл-Ьдъ като се скита въ разни ита- 
лиански градове, д-Ьто навсЬкжд-Ь пропов-Ьдваше новит-Ь свои идеи и 
оборваше унасл-ЬденигЬ възгледи, той повторно се обвинява въ ерети- 
чество, между друго защото не билъ пр-Ьдалъ на инквизицията едного 
еретика, съ когото билъ разговарялъ; ала най-сетн-Ь сполучва да 
се оправдае пр-Ьдъ римската инквизиция отъ подигнатото противъ 
него обвинение и да получи назадъ многобройни свои задържани 
по-рано ржкописи. Въ 1598 година той се връща въ своя роденъ 
градъ Стило. Между това б-Ьха настанали размирни вр-Ьмена за 
южнигЬ италиянски области, поради стълкновения между испанскигЬ 
власти и населението, което намираше закрила у църковнигЬ начал- 
ници. Увл-Ьченъ отъ своит-Ь идеи за пр-Ьобразуване на науката, 



10 

Кампанела чувствува въ себе си призвание да спомогне и за 
пр-Ьобразуване на св'Ьта изобщо, за да се постигне едно по-бла- 
жено бждеще, толкова повече че и неговит-Ь астрологически на- 
блюдения му показваха признаци на близка пром-Ьна въ св'Ьта. 
Тази пром-кна тр'Ьбаше да захване съ пр-Ьмахване на испанското 
владичество, което народътъ б-Ь поченалъ да чувствува като несносно. 
Кампанела, както изглеждаше, б* зелъ живо участие въ подготов- 
ката на съзаклетието. СъзаклетницигЬ б-Ьха дори влЪзли въ споразу- 
м-Ьние съ турцигЬ, които тр-Ьбаше да дойдатъ на помощь съ своята 
флота. Обаче съзаклетието се открива и съучастницигЬ попадатъ 
въ затвора. Между гЬхъ е и нашиятъ младъ философъ, който бива 
отведенъ въ Неаполъ, за да бжде сжденъ отъ специаленъ сждъ. 
Къмъ това политическо обвинение се прибави и едно ново въ ере- 
тичество. Тежко вр%ме настана за Кампанела, който се подложи 
на най-ужасни мжки, за да признае своята виновность. Обаче Кам- 
панела се показа твърдъ и непоколебимъ, па дори се преструваше 
и на лудъ, за да осуети своето осжждане. «Единъ великъ философъ, 

— казва по-късно Кампанела въ едно отъ своигЬ съчинения за тия 
свои изпитни, — въпреки мжкитЬ, които му причиняваха неговигЬ 
врагове пр%зъ ц%ли четиресеть часа, не можа да бжде накаранъ да 
открие нито една сричка отъ онова, което б-Ь р-Ьшилъ да пре- 
мълчи. " И наистина той при всички страдания не изпусна нито 
една дума, която би могла да очерни неговото име. Най-сетн-Ь 
римскиятъ духовенъ сждъ го осжди на в-Ьченъ затворъ въ тъмни- 
ците на римската инквизиция. Но Кампанела се намираше въ ржц^гк 
на испанските власти, които нито го осжждаха по обвинението въ 
опитъ за бунтъ противъ властьта, нито го освобождаваха, ами само 
го местеха отъ единъ затворъ въ други, като много пжти го дър- 
жаха твърде строго и не му даваха дори и книги. Тъй, неосжденъ 
отъ испанските сждилища, Кампанела е билъ влаченъ по затвори 
цели 27 години, като е менилъ не по-малко отъ петдесеть тъмници, 
много пжти ужасни подземни дупки. „Ето вече дванайсеть години, 
казва той въ единъ сонетъ, написанъ въ туй време на страдания, 

— какъ азъ се измжчвамъ и какъ търпя болки нечувани. ЧленовегЬ 
ми седемь пжти еж били мжчени, невежите ме проклинаха и по- 
зореха; слънцето бе отнето на моите очи, мишците ми биваха 
смазвани, костите ми чупени, месата ми кжсани на парчета; азъ 
спя на голо, лежа вързанъ въ окови, кръвьта ми тече изобилно, 
подлаганъ бивахъ на най-жестоки мжки, храната ми е недостатъчна 
и развалена; не стига ли всичко това, Боже мой, за да се надевамъ, 
че ти ще ме защитишъ?" Обаче всички тия тежки изпитни не 
можаха да сломятъ тоя чудесенъ човекъ нито теломъ нито духомъ. 



11 

Когато затворътъ б-Ь по-лекъ, Кампанела се занимаваше съ плодо- 
вита писмена д^ятелность, която се проявява ту въ пламенни пое- 
тически творения, ту въ тр-Ьзви философски разсжждения. Неговата 
трагична сждба, както и неговата книжовна д-Ьйность му спечелва 
още въ затвора многобройни приятели, които отчасть му помагатъ 
да издаде новит-Ь свои изработени въ затвора многобройни тру- 
дове, отчасть се застжпватъ за освобождението на между това 
прочулия се затворникъ. Най-сетн-Ь, когато на папския пр-Ьстолъ 
се възкачи единъ благосклоненъ нему папа, Урбанъ VIII, Кампанела 
съ хитрость можа да спечели изново подиръ толкова дълги години 
своята свобода. Папата го поиска отъ испанския краль, за да го 
пр-Ьдаде на римската инквизиция, но посл-Ьдната го държа доста 
свободно, дори сл-Ьдъ три години го отпусна съвсЬмъ, а когато 
испанскигЬ власти наново подигнаха обвинение противъ н-Ько- 
гашния свой затворникъ и искаха пакъ да турятъ ржка на него, 
папата му помогна да избяга отъ Римъ въ Франция, д-Ьто Кампа- 
нела 6% радушно приетъ отъ свои почитатели, които го дори пр'Ь- 
порлчаха на французкия краль. Самъ кардиналъ ИсНеИеи отпусна 
пенсия на прочутия философъ, който получаваше подръжка и отъ 
папата. Въ Парижъ Кампанела нам-Ьри горещо съчувствие вср-Ьдъ 
учения св-Ьтъ и заедно съ видни френски учени подготви основаването 
на Френската академия; покрай това тоя б^л-Ьжитъ млжъ се пол- 
зуваше съ изв-Ьстность и вср^дъ обикновеното общество, което 
го знаеше като единъ чудноватъ чов-Ькъ, който притежава тайн- 
ствени способности, между друго да пр-Ьдсказва сждбинигЬ на 
хората по тяхното лице и да чете на небето блдещит-Ь събития. 
Въ края на живота си, въ дълбоки старини, тоя отъ сждбата и 
отъ неприятели тъй пр^сл^дванъ и измжчванъ чов-Ькъ нам-Ьри 
спокойствие подиръ толкова страдания и можа да завърши и при- 
веде въ редъ своигЬ многочислени съчинения, които б^ха достигнали 
до 88 на брой. Занятъ съ едно ц-Ьлокупно издание на тия съчинения 
въ 10 тома, отъ което можа да изл-Ьзе само една часть, Кампанела 
умр-Ь на 70 години въ 1639 година и биде погребанъ въ френската 
столица. 

Кампанела ни пр-Ьдставя въ своята личность и въ своит-Ь фи- 
лософски построения въ умаленъ образъ пълната съ плодовитъ и 
буенъ кипежъ епоха, въ която той жив-Ьеше, и която особено ни 
показва неговата родна страна обладана отъ неудържимъ стремежъ 
да освободи науката отъ веригигЬ на аристотеловата традиция и 
съ единъ великъ замахъ да р-Ьши задачата, която се пр-Ьдставяше 
пр-Ьдъ новото вр-Ьме, именно да се основе наново науката. И като 
не пр-Ьм-Ьрва той самъ своигЬ сили, като не върви постепенно и 



^ 



12 

посл-Ьдвателно, ами свободно се отдава на своя буенъ стремежъ и 
на своята необуздана фантазия, той не сполучва, макаръ и да излиза 
много пжти оп> в-Ьрни мисли, които ср'Ьщаме сетн-Ь като основни 
положения у подирни велики мислители, той не сполучва да уста- 
нови точно фактовегЬ, да разработи ясно философски и да 
прокара докрай своит^ мисли, като отстрани ония противоречия, 
които се явяватъ като необходима посл-Ьдица отъ единъ непр^д- 
пазливъ вървежъ въ философската спекулация. „Въ неговата глава 
кипи разм-Ьсено всичко, каквото вълнува св-Ьта, и неговиятъ миръ 
отъ мисли се разделя въ нЪколко гол-Ьми групи, които, свързани 
само повръхно и натрупани около разни ср^диида, не могатъ се 
мисли безъ противоречие като възгледъ на единъ едничъкъ ми- 
ел итель."^) Така само може да се разбере, какъ, макаръ „всЬко отъ 
неговитЬ съчинения да съдържа една ц^ла енциклопедия* и макаръ 
въ тия съчинения и да се изказваха често велики мисли на новата 
философия, какъ Кампанела не усп-Ьва да създаде строго прокарана 
цялостна система, защото му липсува онова умствено спокойствие, 
което само може да даде закржгленъ мирогледъ, и защото колкото 
и да се бори той противъ древнитЬ авторитети, самъ не може още 
да се освободи отъ начина на тЬхното размишление и да не по- 
падне въ т-кхната гр'Ьшка, да обяснява св'Ьта и природата съ чисто 
субйективни построения възъ основа на произволно приети прин- 
ципи. Миналото 6*^ още оставило сл-Ьди и въ тоя умъ, който ми- 
слеше, че съ своит'Ь съчинения му дава посл-Ьдния ударъ. 

Философията има за ц-Ьль истината ; истината пъкъ се състои 
въ схващане на н-Ьщата тъй, както тк си еж; споредъ това ние по- 
лучаваме истинско познание поср^дствомъ сетивно схващане, чр'Ьзъ 
сЬтивата. ЗепИге ез! 8С1ге — въ сЬтивното схващане, въ осЬщането 
се състои познанието, и всичко познание, всЬко мислене може да 
се обясни отъ осЬщане и да се сведе къмъ осЬщане. Така не само 
паметьта е запазено осЬщане и въображението пр-Ьдставено осЬ- 
щане, ами и по-високитЬ умствени д-Ьйствия, каквито се проявяватъ 
въ образуването на понятия, сжждения и умозаключения, и тЬ сл 
особени[видове осЬщане, именно осЬщане обобщено чр-Ьзъ сравнения. 
Споредъ това и въ най-високата мислителна д-Ьйность, въ научното 
мислене, нямаме друго н-кщо, осв-Ьнъ комбинация на осЬщания. 
Въ т%зи мисли се изказва единъ възгледъ, който въ философията 
е изв-Ьстенъ подъ името сенсуализъмъ и който въ новата фило- 
софия особено чисто се изказва отъ френския мислитель Сопд111ас. 
ОсЬщанията лежатъ и въ основата на общигЬ начала на науката, 

1) СНг, 31^аг^, ор. а1. 148. 



13 

защото науката „отъ няколко индивидуални и повторени осЬщания 
образува едно възпоминание, отъ няколко възпоминания съставя 
опитъ, а отъ опита извлича ония всеобщи положения, които обра- 
зуватъ завършъка на умственигЬ науки, вторичнигЬ принципи на 
изкуственигЬ учения". Тъй че науката можемъ да сведемъ къмъ 
сборъ отъ изпитани осЬщания. Но ако познанието е осЬщане, то- 
гава нашето познание не ни пр-Ьдставя нещата, каквито еж гЬ въ 
своята сжщность, сами по себе си, ами каквито гЬ ни се показватъ 
намъ; ние познаваме значи не самигЬ н-Ьща, ами т-ЬхнигЬ впечат- 
ления върху насъ, т-Ьхното възд-Ьйствие. Съ това пъкъ Кампанела 
изказва една мисъль, която не е съгласна съ строгия, чистъ сен- 
суализъмъ и която е една отъ основнигЬ мисли на Кантовия идеа- 
лизъмъ. Ако познавамъ н-Ькой пр-Ьдметъ, азъ познавамъ собствено 
оная пром-Ьна, която е настанала въ мене, въ моето съзнание по- 
ради впечатлението на пр-Ьдмета. ОсЬщамъ топло не ще рече 
н-Ьщо друго, осв'Ьнъ че заб'Ьл'Ьзвамъ промяна на топлина въ своето 
съзнание. Така че ние дотолкова познаваме н-Ьщата, доколкото 
съзнаваме промяната въ нашето съзнание, причинена отъ тия нЪща. 
Основата на нашето познание е значи фактътъ, че ние познаваме 
себе си, своето съзнание, и неговитЬ пром-Ьни. „Азъ знамъ сигурно, 
че сжществувамъ самъ, че имамъ самосъзнание, че си пр'Ьдставямъ 
и осЬщамъ сЬтивенъ външенъ св-Ьтъ, обаче дали този св-Ьтъ сж- 
ществува д-Ьйствително, независимо отъ мене, това не е вънъ отъ 
всЬко съмн-Ьние, както е моето собствено сжществуване." Въ тая 
мисъль Кампанела изказва една основна истина на Декартовата 
система, която именно въ началото на своигЬ разсжждения поставя 
като първа крепка истина положението : мисля, значи сжществувамъ, 
со811о ег^о зит. Непоср-Ьдствено познание имаме само за себе си, 
защото само себе си схващаме направо така, както сме си, безъ 
да има нужда за това още отъ н-Ькакво влияние, отъ н-Ькаква про- 
мяна. ДругигЬ н-Ьща напротивъ можемъ схвана само, тепърва ко- 
гато гЬ повлияятъ върху насъ и пр-Ьдизвикатъ пром-Ьна въ насъ, 
въ състоянието на нашето съзнание. Всичко познание е значи по- 
знание на нашит-Ь състояния. А понеже всичко битие е едностайно, 
въ основата си едно, заради това принципите на битието можемъ 
нам-Ьри въ себе си, по себе си можемъ сжди за св^та, тъй като ние 
сме малъкъ образецъ отъ св-Ьта. Тука пъкъ виждаме изв-Ьстни въз- 
гледи, които отподир-Ь намираме като основни възгледи въ систе- 
мигЬ на Спиноза и на Лайбница. 

Въ себе си ние откриваме сила, мощь, знание и воля; значи 
и самото битие тр-Ьба да притежава тия качества, или както ги 
нарича Кампанела, пропринципи или прималитети; тия три прима- 



4 



14 

литета съставятъ сжщностьта на битието: мощь, знание или мж- 
дрость и воля или любовь. Т%зи основни опр^д-Ьления еж сл^що 
опр-Ьд-Ьления и на всички ограничени н-Ьща, чието битие ни пр-Ьд- 
ставя общото битие въ ограничена форма. Нещата еж несъвър- 
шенъ, ограниченъ образъ отъ божеството. Тази ограниченость на 
н-Ьщата се състои въ това, че гЬ съдържатъ въ себе си не само 
битие, ами и небитие. Именно битието или Богъ поради изобилие 
на воля или любовь твори извънъ себе си, а продуктътъ отъ това 
творение може да бжде само н-Ьщо крайно, ограничено, ограничено 
поради това, че то не съдържа вече въ себе си ц-Ьлото битие, ами 
само часть отъ битието. И понеже ограниченото е създадено отъ 
Бога отъ нищо, отъ небитието,, заради това то съдържа въ себе 
си покрай битие и небитие. «СъздаденигЬ сжщества, поради това 
вече че еж създадени и ограничени, еж съставени отъ битие и не- 
битие, или отъ д-Ьйствителность (реалность) и лишение." И неби- 
тието притежава ония прималитети, които съставяха сжщностьта 
на битието. Прималитетит-Ь на небитието еж немощь (безсилие), 
незнание и нелюбовь или омраза, изворъ на всЬко несъвършенство въ 
св-Ьта; т* не означаватъ собствено н-Ьщо положително, ами само 
ограничение, лишение. Отъ това, че и несъздаденигЬ н-Ьща отра- 
жаватъ въ себе си битието съ неговигЬ прималитети, сл'Ьдва, че 
всички н^ща иматъ мощь, знание и воля, значи всички еж одуше- 
вени и всичко е одушевено. Н-Ьщата не биха сжществували, ако 
да не притежаваха мощь (сила), не съзнаваха себе си, не чувству- 
ваха себе си и не проявяваха воля или любовь къмъ себе си, за- 
щото любовьта, волята е изворъ на живота. И тая одушевеность, 
присжща на всички н%ща, приписва Кампанела дори и на про- 
странството, този общъ сждъ на всички н-Ьща. Така планетит-Ь 
иматъ съзнание за своето движение, камъкътъ пада, защото се 
осЬща симпатически привл-Ьченъ къмъ земята, магнитната стр-Ьлка 
съ съзнание заима опр-Ьд-Ьлено положение, растението отъ жалъ 
спуща при суша листата си надолу, отъ радость ги дига при дъждъ 
нагор-Ь, а единъ прим-Ьръ за одушевеностьта на пространството 
виждаме въ факта, който въ природната наука е изв-Ьстенъ подъ 
названието Ноггог уаси1, страхъ отъ празното : пространството се 
стреми да бжде запълнено съ н-Ьщо, да не остава празно. И двата 
активни принципа, съ които Кампанела при физикалното обяснение 
на нещата си уясняваше т-Ьхното възникване, именно топлината и 
студътъ, еж сжщо одушевени; и т-Ьмъ е присжщъ основниятъ стре- 
межъ на всичко, що сжществува, да запази себе си, като притова 
всЬки гледа да унищожи своя противенъ принципъ; значи и т-Ь 
иматъ съзнание и чувство. Пригова подобното се стреми да бжде 



15 

въ св-Ьта заедно; заради това студътъ се набира въ земята, топли- 
ната на небето, особено въ найгол-Ьмия центъръ на топлината, 
слънцето, което е огънь. Слънцето е центъръ на любовьта (сеп1гит 
атопз), и около него се движатъ планетигЬ, обаче слънцето за- 
едно съ планетигЬ пакъ се върти около земята, която е центъръ 
на омразата (сеп1гит ойп). Така докато по-стариятъ отъ Кампанела 
010гс1апо Вгипо р-Ьшително 6% възприелъ учението на Коперника 
за движението на земята около слънцето и това учение б-Ь вл-Ьзло 
въ основата на ц'Ьлата негова философска спекулация, по-младиятъ 
Кампанела по-скоро клони къмъ погр-Ьшното становище на ТусЬо 
(1е ВгаНе, който именно приимаше слънцето като центъръ на пла- 
нетнигЬ движения, обаче на земята отдаваше пакъ слщото м^сто 
като центъръ на слънчевата система и караше слънцето заедно съ 
планетигЬ да обикаля около тоя центъръ. Наистина Кампанела съ 
интересъ сл-Ьд^ше и наблюденията на Галилея и неговит* възгледи 
върху небесната механика, дори и въ едно специално съчинение въ 
защита на Галилея съв-Ьтваше църквата да не се поставя р-Ьзко 
противъ възгледа на Галилея, по-късно дори и се опитваше да 
обясни, какъ би тр-Ьбало да се пр^дставятъ небеснигЬ движения, 
ако би се приелъ възглед ътъ на Галилея за в-Ьренъ, но понеже 
църквата официално осжди учението на Галилея, Кампанела като 
добъръ католикъ прие това р-Ьшение на църквата като потвър- 
ждение на неговото мн-Ьние: „Въ Римъ се произнесе присждата 
надъ Галилея, тъй че съ туй се установи онова, което азъ пр-Ьди 
твърд-Ьхъ." 

Особено оригиналенъ е Кампанела и въ своята социология и 
политика, д^то отъ една страна ни рисува една идеална държавна 
наредба съ социалистична основа, отъ друга страна пъкъ се явява 
и като застжпникъ на една универсална монархия съ папата като 
неинъ глава. Така че и въ тая область на неговигЬ размишления 
се натъкваме на онова противор-Ьчие въ неговит-Ь възгледи, което 
нам-Ьрихме често и въ неговит-Ь други философски мн-Ьния. Не 
бива обаче да си мислимъ, че тукъ имаме пр^Ьдъ себе си единъ 
мислитель който въ тая область не бива да се зима твърд-Ь сериозно, 
защото Кампанела се отличава тъкмо съ много добро познание и раз- 
биране на общото политическо положение на работит-Ь и се ползува 
съ такова име на добъръ познавачъ на държавнигЬ въпроси, щото 
видни държавни мжже отъ разни народности съ охота еж влизали 
съ него въ разговори по тия въпроси и еж търсили неговото 
мн-Ьние по гЬхъ. 

СвоигЬ възгледи върху уредбата на обществото и на държа- 
вата Кампанела е изложилъ главно въ дв-Ь съчинения, отъ които 



16 

едното, съставено по образеца на Платоновата република, ни ри- 
сува, какъ би тр^бало да блде устроено едно идеално общество, 
което да постига своята главна ц^Ьль, да осигури пълно щастие на 
своит* членове; то носи и чудноватото название „Слънчева дър- 
жава" (С1У11а5 8о118); второто съчинение се държи повече върху 
реална почва и ни показва, какъ би тр^бало да се уредятъ дър- 
жавигЬ върху земята, та най-добр-Ь да се подкр-Ьпи доброто на 
държавата; това съчинение носи характеристичното име , Испан- 
ска монархия" (Ое топагсЬ1а Н18рап1са). И дв^ЬгЬ съчинения еж из- 
работени въ затвора. 

Висшето добро, щастието за човека, както за всЬко съще- 
ство изобщо, е самозапазването. Това висше добро се постига отъ 
отд-Ьлния чов^Ькъ чр-Ьзъ доброд^тельта. Но чов^Ькъ не е въ поло- 
жение самъ да постигне това добро, той има нужда за това отъ по- 
мощьта на другигЬ ; ето защо чов-Ькъ влиза въ съдружие съ дру- 
гигЬ. Отъ разнигЬ съдружия най-вече служатъ за постигане на 
висшето добро сЬмейството и държавата. Въ държавата законитЪ еж 
правилата, по които се постига доброто на държавигЬ, значи, гЬ еж 
сжщото това, каквото еж добродетелите при отд-Ьлния чов-Ькъ. Въ 
държавното общество всЬки тр^ба да върши оная работа, за която 
той по своята природа е най-пригоденъ. Така че занятията тр-Ьба 
да зависятъ отъ споеобносТигЬ ; всЬки е въ своя занаятъ м^ро- 
давенъ и запов-Ьдва на другигЬ. Отъ това следва, че въ държа- 
вата не бива единъ да има власть надъ всички, които да го слу- 
шатъ, защото никой не притежава абсолутна способность за всичко, 
та съ това да се оправдава неговото изключително положение ; 
инакъ той би тр^бало да бжде Богъ. Местото на общия пове- 
литель завзима само законътъ, който преследва, както видехме, 
общата задача, общата ц-Ьль, самозапазването. Въ държавата тр^ба 
да има равенство и еднакви права. М-Ьстото и работата въ дър- 
жавата тр-Ьба всЬкому да се опр-Ьд-Ьля споредъ способностит-Ь 
му отъ управницигЬ, които не позволяватъ да бжде н-Ькой безъ 
работа полезна за общото добро. 

Тия общи принципи на социалната философия лежатъ осо- 
бено въ основата на „Слънчевата държава", която въ фантастична 
форма излага философски добр-Ь обосновани възгледи върху дър- 
жавната уредба. Тукъ Кампанела, по подобие на съчинението 1Лор1а 
на английския канцлеръ ТЬотаз Могив, ни описва идеалната държава, 
каквато си я представя той, въ видъ на действително ежщеетву- 
ваща държавица на единъ островъ въ Индийския океанъ. Именно 
единъ генуански адмиралъ разправя, какъ въ едно свое пжтуване 
по Индийския океанъ попадналъ на единъ чудноватъ островъ, 



17 

д-Ьто се запозналъ съ уредбата на единъ оригинално построенъ 
градъ, на чело на който стои влад^тельтъ 8о1, който има всичка 
власть въ рлц-ЬгЬ си, а подъ себе си трима князе, имената на 
които означаватъ мощь, мждрость и любовь. Вече отъ имената на 
тия князе или министри на върховния влад^тель виждаме, какъ 
въ основата на тая идеална държавна уредба се поставя метафизич- 
ното учение на Кампанела за битието. Па и върховниятъ влад-Ьтель 
ни наумява това учение, защото неговото име НоЬ означава ме- 
тафизикъ, великиятъ метафизикъ. Вс^ки отъ тримата негови по- 
мощници има въ града специално занятие. Така Понъ, т. е. мощьта, 
управлява военнигЬ работи, Синъ или мждростьта има подъ свое 
ръководство наукигЬ, художествата и механическит-Ь занятия, както 
и училищата, а Моръ или любовьта урежда брака и отхраната на 
младежьта и изобщо ръководи храненето на населението. Понеже 
една отъ главнит* грижи на държавата тр-Ьба да бжде произвож- 
дането на т-Ьлесно и умствено силно население („справедливо е, 
щото подобрението на чов'Ьшката раса да бъде пр'Ьдметъ на сжщо 
такива грижи, както и подобрението на животинскит-Ь раси"), за- 
ради това Любовьта тр-кба да зима особени м^рки, щото произ- 
вождането на потомството да става ц-Ьлесъобразно ; именно Любовьта 
съ съдействието на своитЬ помощници се разпорежда, щото да се 
съединяватъ годни за добро потомство млже и жени, като се до- 
тъкмяватъ взаимно т^хнит-Ь физически и морални недостатъци и 
слаби страни, като се развръзватъ безплодни двойки и дори като 
се опр-Ьд^ля по наблюденията на зв-ЬздобройцигЬ най-сгодното 
вр-Ьме за произвождане на потомството. На всЬки отъ тримата 
министри помагатъ при изпълнението на възложенигЬ гЬмъ задачи 
служители въ разнигЬ области на гЬхната д^ятелность. 

Главниятъ изворъ на всички обществени злини е егоизъмътъ, 
който особено се кр-Ьпи и развива отъ собственостьта. Д'Ьто има 
собственость, тамъ всЬки гледа своя личенъ интересъ и се проти- 
вопоставя на общественото добро. Това много хубаво еж разбрали 
жителит* на Слънчевата държава, които заради това еж пр-Ьмах- 
нали въ своята държавна уредба всЬка собственость. За да се пр-Ь- 
секне всЬкакъвъ стремежъ къмъ придобиване на собственость, уни- 
щожена е и челядьта, кореньтъ на всички егоистични наклонности. 
Ето защо въ тази държава н-Ьма свободно съставени челяди, ами 
произвождането на потомството е турено подъ строгия надзоръ и 
ръководство на властелина Мора и на неговит-Ь помощници, мъже 
и жени. Разбира се, че при такава наредба д-Ьцата не принадле- 
жатъ на челядьта, понеже тя не съществува, ами на държавата, 
която поема всец-Ьло върху си гЬхното отхранване и отгледване, 

2 



18 

щомъ т-Ь пр-Ьстанатъ да се хранятъ съ майчино влл-Ько. Възпита- 
нието на младежьта е устроено ц-Ьлесъобразно, щото младото по- 
кол-Ьние безъ много трудъ и мжка да се научи да чете и да пише, 
да научи нагледно най-необходимото за живота и сетн-Ь да си из- 
бере по наклонность и способность бждещото свое занятие. ,Тука 
се образуватъ и се учатъ д-Ьцата постепенно по единъ простъ и 
бавенъ начинъ. Елементитк на науките и на най-необходимигЬ ху- 
дожества д-Ьцата ги виждатъ написани по сгЬнигЬ на сградигЬ, 
тъй че учениците намиратъ възможность полека да се запознаятъ 
съ най-заб-Ьл-ЬжителнитЬ и съ най-интереснит-Ь познания изъ об- 
ластьта на геометрията, . географията, космологията, астрономията 
и естествената история. УчителигЬ ржководятъ н-Ьжнит* д-Ьтски 
умове, и децата безъ мжка и досада, даже бихъ казалъ съ 
услада, учатъ своит* уроци, имайки пр-Ьдъ очигЬ си пр-Ьдме- 
титЬ, къмъ които се отнасятъ тия уроци. Това е едно обу- 
чение съвсЬмъ историческо, никакъ не отвл-Ьчено, ами постро- 
ено върху фактове. Така продължаватъ гЬ да се учатъ до въз- 
расть на десеть години. Каквото още повече заслужва да се из- 
тъкне» то е, че азбуката и езика учатъ по таблици нагодени за 
тая ц-Ьль и като притуй д-Ьцата се разхождатъ. Сетн-Ь всички д'Ьца 
се обучаватъ на гимнастика до седмата си година боси и гологлави." ^) 
Единъ житель на Слънчевата държава, като описва на генуанския 
мореплаватель възпитанието на младежьта въ тая държава, казва 
му сл-ЬднигЬ думи: „За да се образува въ вашит* страни единъ 
ученъ, изисква се продължителна умора и робска работа на па- 
метьта, която привиква чов'Ька къмъ безд-Ьятелность, защото като 
не го кара тя да се упражнява въ познанието на н-Ьщата, ами го 
задоволява съ това, щото да притежава той купъ думи, съ туй 
унижава душата, като я уморява съ мрътви знаци." ^) Колкото по- 
вече познания придобие н-Ькой въ тая държава, колкото повече е 
пр^даденъ на механически занятия, съ толкова по-гол'Ьмо уваже- 
ние се ползува той, защото въ Слънчевата държава грубата ра- 
бота се ц-Ьни сжщо тъй високо, |<акто и трудътъ на учения; тамъ 
се счита за позорно само, ако чов-Ькъ стои безъ работа. Жителят* 
на тая държава се присмиватъ намъ, зад'Ьто см-Ьтаме ржчния трудъ 
унизителенъ, а ония наричаме благородни, които стоятъ безд-Ья- 
телни.^) Понеже всички работятъ въ тоя градъ, заради това на 
всЬкиго се пада всичко четири часа дневна работа, та всЬки има 

^ АИсНе1е ВаШассНш, У11а е !11о8о{1а (II Тоттазо СатрапеПа. NароШ 1843 
Стр. 169-170. 

2) 1Ь1с1. Стр. 170. 

^) Риаргор1ег 1ГГ1с1еп1 по8 1п ео циос! агИИсез уосатив «дпоЬИез. 



19 

доста свободно вр^ме, за да се развива умствено, като се само- 
образува. „Сега жив-Ьятъ въ града Неаполъ седемдесеть хиляди 
души; отъ гЬхъ едвали работятъ десеть до петнайсеть хиляди, и 
гЬ се съсипватъ отъ пр-Ьзм-Ьрната, постоянна и всЬкидневна ра- 
бота, докато другигЬ се пр-Ьдаватъ на л^ность или изпадатъ въ 
тлчпоумие, скъперничество, болезненость, сладострастие и стремежъ 
къмъ наслаждения. Въ Слънчевата държава обаче, д^то еж раз- 
пр^д-Ьлени между всички хора служебнигЬ м-Ьста, художествата, 
работигЬ и занятията, всЬки едвали има да работи четири часа 
пр^зъ деня, другото вр^ме може да употреби, за да си набави 
познания по приятенъ начинъ, да чете, разказва, да пише и да 
води научни спорове, да се разхожда или да упражнява приятно 
своя духъ и своето гЬло." Разбира се, че както всички заематъ 
местата си въ тая държава споредъ своигЬ способности, така и 
върховниятъ вождъ, метафизикътъ, е най-способниятъ гражданинъ, 
избранъ доживотно отъ своигЬ съграждани. Той тр-Ьба да при- 
тежава най-обширни познания, не само въ всички науки, ами и въ 
всички изкуства, защото той тр-Ьба да ржководи всичко въ дър- 
жавата и да дава навсЬкжд-к разпоредби. Наистина, можеби не 
винаги еж свързани обширни познания съ практически способ- 
ности, обаче въ вс^ки случай по-скоро учениятъ може да стои на 
чело на една държава, отколкото единъ нев-Ьжа, комуто въ дру- 
гитЬ държави се дава по наследство кърмилото на държавата, за- 
щото той случайно се родилъ като синъ на царь. 

При такова устройство всЬки е въодушевенъ отъ любовь 
къмъ общото, е обладанъ отъ желание и стремежъ да спомогне 
съ своята работа за доброто на всички. Каквото въ други дър- 
жави е бивало само р^дкость и изключение, това тукъ е всеобщо 
правило: отсжтствие на себичность и пр^даность къмъ общото. И 
Кампанела е уб-Ьденъ, че не е далечъ вр-Ьмето, когато всички хора 
ще възприематъ тая обществена уредба и ще образуватъ едно 
едничко общество, пр-Ьдадено на общъ трудъ за полза на всички. 

Колкото фантастични и да ни се виждатъ много отъ идеигЬ, 
изложени въ това чудновато съчинение, пакъ то заслужва нашето 
удивление по см'Ьлостьта, съ която ни се рисува една бждеща иде- 
ална уредба, д^то еж изнапр-Ьдвани много отъ мислигЬ на днеш- 
ната социалистична концепция на държавния строй. „И въ това поле, 
— заб-Ьл-Ьзва хубаво Сигвартъ въ своята вече н-Ьколко пжти цитувана 
разправа, — всЬки съ очудване ще намери пр-Ьдугадени въ фантазиигЬ 
на Кампанела стремежи, които сме навикнали да сматряме като 
искания на най-последнигЬ времена, като идеи на посл-ЬднигЬ де- 
сетол-Ьтия — подигане на работата чр-Ьзъ знание еднакво достжпно 

2* 



20 

за всички, самото знание придобито по най-нагледенъ способъ, 
като се излагатъ свободно пр^дъ всЬкого всички съкровища на 
природата и на изкуствата, признаване на еднакви способности и 
правдиви на женигЬ за самостойна д^ятелность, освобождаване на 
работницигЬ отъ съсипателния брой работни часове, за да имъ се 
направятъ достлпни всички блага на образованието — стига да се 
припомни живата сила, която иматъ днесъ тия идеи, за да видимъ 
гениалната сериозность въ играта на фантазията/ ^) 

Но както и Платонъ, който несъмн-Ьно е служилъ като пър- 
вообразъ на нашия мислитель, покрай идеалната картина на дър- 
жавния строй въ своята „Политика" ни дава и една наредба, 
която повече прил-Ьга къмъ даденигЬ условия, така и Кампанела 
въ своето съчинение Ое топагсЬ1а Ь18рап1са иска да ни пр-кдстави 
не вече една само отъ свободно въображение построена държава, 
ами да ни покаже, какъ би тр-Ьбало да изглежда оная държава, 
при нареждането на която би се зело въ внимание д-Ьйствителното 
положение. И тука тр-Ьба задачата на държавата да бжде самоза- 
пазването. А тая ц%ль се обезпечва най-добр-Ь при едно общо 
сдружаване, което би пр'ЬсЬкло извора на всЬкакви взаимни вражди 
и би довело до установяване на всеобщъ миръ. Тая задача, да 
обедини човечеството въ една универсална монархия, би тр-Ьбало 
да поеме върху си Испанската държава, която споредъ нуждитЪ 
може да си послужи за това съ сила или съ уб-Ьждение. Но и тая 
монархия не може да бжде посл-кдната ц-Ьль. За да се установи на- 
истина всеобщъ миръ, тр^ба обединената монархия да се постави 
подъ властьта на религията, защото религията като висша про- 
ява на чов-Ьшкия духъ може да подчини подъ себе си всички други 
прояви и да ржководи д^ятелностьта на хората къмъ обшо еди- 
нение. Заради това и универсалната монархия най-накрая тр^ба да 
бжде поставена подъ върховната власть на папата, вселенския 
пр-Ьдставитель на религията, който ще може да прокара пълното 
обединение на чов'Ьчеството и да прекрати всички вражди и всички 
злини, що произлизатъ отъ разединението. Обаче и въ тая уни- 
версална монархия ще влад'Ье общо равенство, като се дава пр'Ьд- 
нина само на знанието и на умственитЬ способности. 



1) СНг. 31еьиаг(, ор. сИ. Стр. 167—168. 



ГОДИШЕНЪ ОТЧЕТЪ НА УНИВЕРСИТЕТА 

ЗА УЧЕБНАТА 1904 — 1905 година, 
Прочетенъ отъ замЪстникъ-проректора Б. Цоневь на 25.Х1.1905 г. 

Почитаеми господа, 

Споредъ наредбит'Ь на общия университетски правилникъ 
отчетъ за изтеклата учебна година чете проректорътъ. Но понеже 
миналата година нашиятъ Университетъ остана безъ ректоръ, а 
споредъ това и тая година безъ проректоръ, то съгласно § 9 отъ 
университетския правилникъ службата на проректоръ изпълнява 
деканътъ на оня факултетъ, отъ който е ректорътъ. Следователно 
менъ се падна честьта да Ви представя накратко вървежътъ на 
Университета пр-Ьзъ миналата учебна година. 

Това като съобщавамъ, пр'Ьминувамъ къмъ самия отчетъ. 

Споредъ св'Ьд'Ьнията, които съдържа, отчетътъ за универси- 
тетската 1904/5 година се д^ли на осемь отд-Ьла: I. Управление, 
II. Академически персоналъ, III. Учение и изпити, IV. Научно- 
помагални институти, V. Студенти, VI. Издръжка на Университета. 
VII. Фондове при Университета, VIII. ЛЬтописни св^д-Ъния. 

I. Управление. 

Пр-Ьподавателското гЬло на бившето Висше Училище на 5 
юний 1904 година биде свикано, по § 14 отъ правилника за Висшето 
Училище, на общо събрание за изборъ на ректоръ, а сл^дъ това, 
по § 24 отъ сжщия правилникъ, — по факултети — за изборъ на 
декани и членове на Академическия съв-Ьтъ за уч. 1904/1905 година. 
Въ общото засЬдание и въ засЬданията на факултетските съв-Ьти 
бидоха избрани : за ректоръ — г. професоръ Георги Златарски, за 
декани : г. проф. Теодоровъ — на историко-филологическия факул- 
тетъ, г. проф. Бъчеваровъ — на физико-математическия факултетъ 
и г. професоръ Поповилиевъ — на юридическия факултетъ; а за 
членове на Академическия съв-Ьтъ, осв-Ьнъ проректора г. Боевъ 



22 

и продеканигЬ г. г. професори Милетичъ, Златарски и Фаденхехтъ, 
които по право си останаха членове на съв-Ьта, бидоха избрани г-да 
професори : Георговъ, Цоневъ, Райковъ, Юриничъ, Кировъ и доцентъ 
Бобчевъ. Понеже изборътъ на ректора, деканигЬ и членоветЬ на 
Академическия съв-ктъ стана по наредбигЬ на стария правилникъ. 
Министерството утвърди избора на ректора до 1. октомврий 1904. г., 
откогато законътъ за Университета вл-Ьзе въ сила, за да се произведе 
новъ изборъ на ректоръ, декани и членове на Академическия съв^тъ, 
съгласно чл. 40. отъ университетския законъ. Академическиятъ 
съв-Ьтъ въ засЬданието си отъ 29. IX. 1904. г., като изслуша обяс- 
нението на председателя на съв-Ьта, че въ закона липсватъ наредби, 
по които да се свика преподавателското гЬло на Университета, 
за изборъ на ректоръ, декани и членове на Академическия съв-Ьтъ, 
мина тоя въпросъ безъ разискване. И така Академическиятъ съве-гъ 
остана въ избрания по стария правилникъ съставъ, безъ ректоръ, 
понеже проф. Златарски се отказа отъ избора си като ректоръ и 
остана като продеканъ на физико-математическия факултеть. 

Новиятъ съставъ на Академическия съв^тъ почна да действа отъ 
27. септемврий 1904. год. и държа 55 редовни и извънредни засЪдания. 
Проректорътъ г-нъ Боевъ, като командированъ отъ Правителството 
вънъ отъ Б-ьлгария въ качество на делегатъ по търговските до- 
говори съ Русия и Сърбия, нема възможность да извършва прЪд- 
лежащата нему, като проректоръ, ректорска работа и за това, 
съгласно § 9 отъ общия университетски правилникъ, остана да 
изпълнява тая длъжность, като заместникъ на ректора, деканътъ 
отъ оня факултетъ, отъ който бе избранъ ректоръ. Поради това 
само 5 заседания на Академическия съветъ бидоха председател- 
ствани отъ г. Боева, а останалите — отъ заместникъ-ректора г-нъ 
Бъчеварова, който и чете на 25. XI. 1904. годишния отчетъ за 
вървежа на Университета презъ 1903/1904. уч. година. 

Академическиятъ съветъ, възъ основа на чл. 65 отъ закона за 
Университета, още преди началото на учебната година пристжпи да 
разгледа изработения по преди проектъ за университетска правил- 
никъ, къмъ който г. Министрътъ на Просвещението бе предложилъ 
некои изменения и поправки. Правилникътъ биде окончателно 
прегледанъ и приетъ отъ Академическия съветъ на 4. октомврий 
1904. година и се изпрати за утвърждение г-ну Министру на 14. 
с. м., а се утвърди отъ г-на Министра на 4. януарий съ заповедь 
подъ № 19. И така още отъ началото на учебната 1904/1905. год. 
Университетътъ действаше по закона за Университета отъ 22. I. 
1904. г. и по приетия отъ Академическия съветъ правилникъ. 

Вънъ отъ това Академическиятъ съветъ покрай много текущи 



23 

наредби за редовния вървежъ на Университета изработи, възъ 
основа на чл. 104 отъ общия правил никъ, и правилникъ за дисци- 
плината въ Университета, както и пргьходни наредби за изпи- 
тигЬ, правилникъ и програми за университетскигЬ изпити и учебни 
планове за специалностигЬ, които се сл-Ьдватъ въ Университета. 
Тия посл-Ьднит-Ь се подложиха на повторно разглеждане и приемане 
отъ Академическия съв-Ьтъ пр-Ьзъ т. уч. година и еж вече обявени. 

Управлението на Университета, за да поржча изработването 
на университетски печатъ, по искането на § 26 отъ общия пра- 
вилникъ, още въ началото на учебната година се погрижи да потърси 
снимки отъ стари н по възможность точни образи на университетския 
патронъ ,Св. Климентъ Охридски", та по гЬхъ да може да се 
изработи угол-Ьменъ ликъ на Св. Климента. Такива снимки наистина 
се нам-Ьриха въ Охрида и Елена й по гЬхъ Акад. съв-Ьтъ възложи 
на художника А. Митова да възпроизведе ликътъ на универси- 
тетския патронъ Св. Климентъ Охридски. Г-нъ Митовъ извърши 
усп'Ьшно възложената му работа, която днесъ виждате пр^дъ Васъ. 
А художествената рамка на образа Св. Климентъ е работа на г. 
Травницки, пр-Ьподаватель по р^збарство въ Рисовалното училище. 

Секретарьтъ на Висшето училище г. Д. Иосифовъ отъ 1 ок- 
томврий биде уволненъ отъ длъжность, понеже н-Ьмаше искания 
по чл. 29 отъ закона за Университета цензъ. Академическиятъ 
съв-Ьтъ въ заседанието си отъ 16 октомврий 1904 год. р-Ьши, да обяви 
публично, че се търсятъ лица съгласно исканията на чл.чл. 29 и 30 
отъ закона за Университета, които да заематъ длъжноститЬ секре- 
тарь и квесторъ при Университета. За длъжностьта секретарь 
заявиха до дадения срокъ 14 души, а за квесторъ — 10 души, 
отъ които Академическиятъ съв^тъ избра като най- подходящи 
г-нъ Бож, Бижевъ за секретарь и г-нъ П, Русевъ — за квесторъ. 
Изборътъ на квесторъ биде утвърденъ отъ г-нъ Министра, и г-нъ 
Русевъ встжпи въ длъжность още на 18/1 м. г., ала изборътъ на 
секретаря не биде утвърденъ и Академическиятъ съв-Ьтъ разгласи 
новъ конкурсъ за секретарската длъжность, който конкурсъ още 
не е свършенъ. 

II. Академически персоналъ. 

Академическиятъ персоналъ на Университета пр-Ьзъ учебната 
1904/1905 год. се състоеше отъ 41 пр-Ьподаватели, 1 ръководител ь, 
9 асистенти и 1 пазитель. Още въ началото на годината, съгласно 
съ закона за Университета, хоноруванитЬ доценти се пр-Ьименуваха 
въ частни доценти, а пр-Ьподавателит^ на езици — въ лектори. 



й4 

Въ началото на учебната година имаше 16 редовни професори, 
10 извънредни професори, 3 постоянни доценти, 4 лектори и 8 
частни доценти — всичко 41 души. 

Пр^зъ течение на учебната година бидоха повишени: 1) до- 
цента по всеобща история г. Д-ръ Гавр. Кацаровъ отъ 21 декем. 
1904 год. въ степень извънреденъ професоръ; 2) доцента по педа- 
гогия г. Д-ръ Петъръ М. Нойковъ отъ 10 мартъ 1905 година въ 
степень извънреденъ професоръ; и 3) лектора по немски езикъ 
г. Д-ръ Ат. Димитровъ отъ 1 августъ 1905 год. отъ Ш-степененъ 
въ П-степененъ класенъ учитель. 

Пр-Ьподавателскиятъ персоналъ на Университета въ края на 
учебната година броеше 16 редовни професори, 12 извънредни 
професори, 1 постояненъ доценъ, 4 лектори и 8 частни доценти, 
които по факултети се падатъ така : 

Въ историко-филоАогическия факултетъ — 5 редовни и 4 
извънредни професори, 3 лектори и 1 частенъ доцентъ, всичко 14 
пр-Ьподаватели. Осв-Ьнъ гЬхъ пр-Ьзъ зимното полугодие имаше и 
1 ржководитель за упражненията по експетиментална психология. 

Въ фазико-математическия факултетъ — 10 редовни и 3 
извънредни професори, 1 частенъ доцентъ, всичко 15 пр-Ьпода- 
ватели. Въ помощь на преподавателите имаше 9 асистенти, 1 пази- 
тель и 1 градинарь. Петтима отъ асистентигЬ сл приравнени на 
второстепенни класни учители, единия асистентъ и пазителя — на 
третостепенни класни учители и трима асистенти — на временноно- 
воназначени учители. 

Въ юридическия факултетъ — 1 редовенъ и 5 извънредни 
професори и 6 частни доценти, всичко 12 преподаватели. 

Презъ учебната година Министерството на Народното Про- 
свещение командирова по решение и ходатайство на Академическия 
съветъ като делегати на Министерството и на Университета: про- 
фесора Д-ръ Ив. А. Георговъ — на конгреса по психология въ 
Римъ и доцента г. Д-ръ Ст. Петковъ на втория международенъ 
конгресъ по ботаника въ Виена, а лектора г. Д-ръ Ат. Димитровъ 
— за да участва въ летните курсове по новите езици въ Мар- 
бургъ. По решение на Академическия съветъ отъ 30/1 V 1905 год. 
бидоха изпратени въ Пловдивъ професорите г. г. Д-ръ Б. Цоневъ 
и Д-ръ П. Райковъ да зематъ участие въ празднуването 50-го- 
дишния юбилей на заслужилия български книгоиздатель и кни- 
жовникъ г. Христо Г. Дановъ и да поднесатъ юбиляру поздравъ 
отъ Академическото тело. Професоръ г. Вл. Молловъ презъ зимното 
полугодие беше освободенъ отъ занятие, за да изучи новите 
направления въ италианската криминалистическа школа, а презъ 



25 

м. октомврий т. г. взе участие отъ името на Университета въ VII 
международенъ пенитенциаленъ конгресъ въ Будапеща и въ кон- 
греса за международенъ съюзъ на криминалистигЬ въ Хамбургъ. 

Пр-Ьзъ течение на учебната година участваха въ четене на 
лекции и водене практически занятия 41 преподаватели (16 ре- 
довни професори, 12 извънредни професори, 1 доцентъ,'4 лектори 
и 8 частни доценти) и 1 ржководитель. 

Редовниятъ професоръ г. Ем. Ивановъ, комуто по р-Ьшение 
на Академическия съв^тъ за зимното полугодие б-Ьше разр-Ьшенъ 
отпускъ за научна обиколка по княжеството, се отказа отъ отпуска 
си и чете лекции и упражнения, обявени по-посл-Ь. 

Всички преподавания обявени въ разписа на лекциигЬ за 
дв-ЬгЬ полугодия възлизатъ на 217 съ 635 часа седмично (379 часа 
теоретически, 194 часа практически и 62 часа по езици, класически 
и нови). 

По факултети пр-Ьподаванията се разд-Ьляха тъй: 

Въ историко-филологическия факултетъ имаше 15 препода- 
ватели и 1 ржководитель, 74 преподавания съ 206 часа седмично 
(103 теоретически, 41 практически и 62 по езици за студенти и 
отъ трите факултети) и то: 

Презъ зимното полугодие — при 15 преподаватели и 1 ржко- 
водитель — 37 преподавания съ 98 часа седмично (22 теоретически 
съ 50 часа, 11 практически съ 22 часа и 4 преподавания съ 26 
часа по езици за всички студенти). 

Презъ лгьткото полугодие — при 15 преподаватели — 37 
преподавания съ 108 часа седмично (23 теоретически съ 53 часа 10 
практически съ 19 часа и 4 по езици за всички студенти съ 36 часа). 

Въ физико-математическия факултетъ имаше 15 препода- 
ватели, 95 преподавания съ 311 часа седмично (176 теоретичаски 
и 135 практически) и то: 

Презъ зимното полугодие — при 15 преподаватели — 49 
преподавания съ 152 часа седмично (30 теоретически съ 86 часа и 
19 практически съ 66 часа). 

Презъ лгьтното полугодие — при 15 преподаватели — 46 
преподавания съ 159 часа седмично (28 теоретически съ 90 часа и 
18 практически съ 69 часа). 

Въ юридическия факултетъ имаше 12 преподаватели, 48 пре- 
подавания съ 118 часа седмично (100 теоретически и 18 практи- 
чески) и то: 

Презъ зимното полугодие — при 11 преподаватели — 24 
преподавания съ 59 часа седмично (19 теоретически съ 51 часа и 
5 практически съ 8 часа). 



26 

Осв-Ьнъ това студентигЬ подъ ржководството на пр^Ьпода- 
ватели и отд-Ьлно по групи за попълняне практически научнигЬ 
познания по специялностьта си ходиха изъ влтр-Ьшностьта на кня- 
жеството по екскурзии. 

Новонаетата сграда за пом-Ьщение на юридическия факултетъ 
се прие отъ специално назначена комисия, състояща отъ г. г. Д-ръ 
Ст. Ватевъ, Д-ръ Ст. Георгиевъ и Д-ръ Коларовичъ, едвамъ къмъ 
началото на лятното полугодие, пр-Ьзъ което полугодие аудито- 
.' риит* и стаигЬ можеха да се използуватъ. Въпр-Ьки това несго- 

* " дигЬ съ значителното нарастване числото на студентигЬ се чув- 

стваха доста. За да се отстранятъ поне отчасти тия незгоди, Ака- 
демическиятъ съв-Ьтъ взе решение, да станатъ сл-ЬднигЬ разм-Ьства- 
ния: математическиятъ кабинетъ и пр-Ьподаванията по висша мате- 
матика и аналитическа механика минаха въ сградата на историко- 
г филологическия факултетъ; географическиятъ институтъ и пр-Ьпо- 

] даванията по география, както и семинарътъ и кабинетътъ по фило- 

софия и педагогия минаха въ сградата на юридическия факултетъ ; 
> стаитЬ, които заемаше математическия кабинетъ, се дадоха на бо- 

] таническия институтъ, а тия на посл-Ьдния се оставиха за нуждитЬ 

I на химическия институтъ. Нуждата отъ по-широки помещения за 

1 . университетските институти и аудитории чувствително расте и, до- 

4 като се не построи проектираното университетско здание, ще се 

* ср^щатъ гол'Ьми трудности и пречки за правилното водене на пр-Ь- 
подаванията и на практическите занятия. Тукъ ще спомена, че ува- 
жаемиятъ Министъръ на Народното просв-Ьщение е ходатайству- 
валъ и Н. Ц. В. Князътъ е отстлпилъ на Университета местото, 

"'^ д^то е сега манежътъ, върху което да се построятъ н^кои отъ 

:' * университетскитЬ сгради наблизу съ тия, които ще се построятъ на 

завещаното отъ щедрия благод^тель Евлогий Георгиевъ место. 
« • Въпросътъ за числото, размерътъ и приспособлението на универ- 

ситетските сгради, които има да се строятъ на тия места, е по- 
^ върнатъ отъ Министерството за повторно изучване въ Академи- 

] ческия съветъ, който да се произнесе, отъ кои сгради има най- 

^^^ голема нужда Университетътъ, колко и какви помещения требва 

да се предвидятъ, какъ требва да се разпределятъ отделните 
1 факултетски здания върху двата терена, като се включи и ботани- 

^ ческата градина. За подробно изучване тия въпроси Академичес- 

-II киятъ съветъ избра на 5/Х особена шесточленна комисия, която 

да внесе своя докладъ въ съвета. 
^ и Понеже по чл. 47 отъ закона и § 65 отъ общия правил никъ 

' I досегашните полугодишни изпити се заместятъ съ университетски, 

' Акад. съветъ въ заседанието си отъ 29 ноемврий 1904 г., за да 






27 

Даде възмбжность на студенти, които законътъ заварва, да изпол- 
зуватъ зачетенигЬ си полугодишни изпити, както и на ония, които 
има да правятъ поправителни или отложени изпити, да ги доиска- 
ратъ по старигЬ наредби, изработи особени пргьходни наредби. 

IV. Научно-помагални институти. 

Библиотека. 

За да се постави университетската библиотека на оная висота, 
на която тр-Ьбва да стои, вс^ка година се набавятъ нови книги 
и се допълня и нарежда всичко по образеца на модернитЬ библио- 
теки въ чужбина. Подъ надзора на библиотекаря г. Ст. Аргировъ, 
съ помощьта на библиотечния персоналъ и командированигЬ отъ 
г. Министра на Народното просв-кщение на занятие въ нея класни 
учители, се работятъ отъ н'Ьколко години насамъ и еж вече на 
привършване подвшисни каталози на книгигЬ. 

Съ тази ц-Ьль Министерството на Нар. просвещение пр^зъ 
л-ктнитк ваканции командирова библиотекаря г. Ст. Аргировъ въ 
странство, за да изучи устройството и наредбигЬ на университет- 
скигЬ библиотеки въ Австрия и Германия. 

Академическиятъ съв-Ьтъ въ засЬданието си отъ 4 декемврий 
1904 год. избра, съгласно съ § 69 отъ правилника, за членове на 
библиотечния комитетъ г-да професори Д-ръ Ив. А. Георговъ, 
Ст. Юриничъ и Д-ръ Ст. Кировъ. Тоя комитет ь сл-Ьд^ше за ре- 
довния вървежъ на библиотечната служба, съгласно съ изработе- 
ния за библиотеката особенъ правилникъ. 

Къмъ края на уч. година въ библиотеката имаше 27492 съчи- 
нения въ 51948 тома, отъ които 25358 научни и 2134 забавителни. 

Пр-Ьзъ годината еж доставени 2745 съчинения въ 5509 тома 
(2712 научни и 33 забавителни), въ които влизатъ и подаренит-к 
отъ министерствата, разни учреждения и лица 331 съчинения въ 
568 тома. 

Отъ библиотечнигЬ книги пр-Ьзъ годината еж взимани за четене: 

1. Въ читалнята: отъ студенти. . 380 съчинения въ 420 тома. 
„ частни лица 60 „ „ 93 „ 



Всичко 


440 


м 


. 513 


1» 


2. Въ кжщи: отъ преподават. 


926 


1» 


. 1100 


п 


, студенти . . 


2105 


» 


, 2800 


п 


я частни лица 


75 


У> 


98 


я 



Всичко 3106 , , 3998 



28 



Дадени по институти и семинари, както следва: 
Въ семинара по философия 
„ историческия семинаръ 
„ географския институтъ 
„ славянския семинаръ 
„ юридическия „ . 
„ математ. институтъ 
„ физическия 
„ химическия 
„ минер. геол. 
„ зоологичес. 
„ ботаничес. 



412 


съчинения 


въ 


579 


тома 


400 


п 


11 


825 


» 


70 


п 


я 


150 


я 


1350 


п 


п 


1900 


•» 


283 


п 


я 


500 





620 


1* 


п 


1113 


» 


600 


я 


п 


1260 


» 


500 


п 


п 


1450 


я 


700 


п 


п 


1680 


« 


530 


п 


» 


1002 


п 


400 


п 


1» 


790 


ш* 



Всичко . 5865 



11249 



Броятъ на получаванигЬ пр-Ьзъ годината списания нарасна 
до 400, които, разпр-Ьд-Ьлени по факултети, се падаха така: 

Въ ист.-филологическия факултетъ 130 

„ физ.-математическия „ 134 

п юридическия „ 88 

„ Библиографич. и разни други . . 48 

Всичко: . . 400 
Отъ списанията еж четени въ читалнята: 

„ студенти 180 

п частни лица 40 

Всичко: . . 220 

Факултвтвки научмо-^помагалнй мнвтитути. 

Пр^зъ учебната година имаше при Университета сл-ЬднитЬ 
научно-помагални институти (§ 71 отъ общия правилникъ): 

/. Въ историко-филологическия факултетъ: 

1) Семинаръ и кабинетъ по философия съ уредиикъ проф. 
Д-ръ Ив. А. Георговъ. 

2) Исторически семинаръ съ уредникъ проф. г. Дим. Д. Агура, 

3) Славянски семинаръ съ уредникъ проф. Д-ръ Л. Милетичъ, 

4) Географски институтъ съ уредникъ проф. Д-ръ А. Иширковъ. 
Тая година за пръвъ пжть се напечатаха н-Ькои семинарни 

студии на студенти, членове на славянския семинаръ, въ отд%ленъ 
сборникъ подъ заглавие : ^Извгъстия на славянския семинаръ" подъ 
редакцията на семинарния уредникъ проф. Д-ръ Л. Милетичъ, чийто 
докладъ по това биде внесенъ въ засЬданието на Академическия 
съв-Ьтъ отъ 2. III. 1905 година. 



29 

//. Въ физико-математическая факултетъ: 

1) Математически кабинетъ съ уредникъ проф. А. Шоурекъ 
и асистентъ Д. Поповъ 

2) Физически институтъ и астрономическа обсерватория 
съ уредникъ проф. М. Бъчеваровъ и асистенти Я. Д. Въжаровъ, 
Ж. Чавдаровъ и Кир. Поповъ. 

3) Химически институтъ съ уредникъ проф. Д-ръ Н. Доб- 
ревъ, асистентъ П. Шишковъ и командированъ учитель Ил. Раща- 
новъ, назначенъ отъ 1 октомврий 1904 год. 

4) Минерало-геоложки институтъ съ уредникъ проф. Г. Н. 
Златарски, асистентъ Илия Стояновъ и пазитель Д. Аллахверджиевъ, 

5) Зооложки институтъ съ уредникъ проф. Д-ръ Г. Шиш- 
ковъ и асистентъ Д. Иоакимовъ, 

6) Ботанически институтъ съ ботан. градина и разсадникъ 
съ уредникъ доц. Д-ръ Ст. Петковъ, асистентъ Ив. Нейчевъ и 
градинаръ Хр. Миховъ. 

///. Въ юридическия факултетъ: Юридическия семинаръ съ 
уредникъ проф. Д-ръ Ст. Кировъ. 

При всичко, че въ разписа на лекциигЬ за зимното полуго- 
дие б-Ьха показани три семинара, въ сжщность обаче при юриди- 
ческия факултетъ имаше само единъ общъ юридически семинаръ. 

Академическиятъ съв-Ьтъ въ заседанието си отъ 17. I. 1905 
год. сл-Ьдъ като утвърди за уредникъ на юридическия семинаръ проф. 
Д-ръ Ст. Кирова, подигна въпросъ за числото на уредниците 
на институтигЬ при Университета и взе р-Ьшение, щото посоченигЬ 
пб-горе уредници да останатъ до края на годината, когато по § 
72 отъ общия правилникъ ще б;^датъ избрани нови. 

Семинарите и институтите се ржководятъ по особени правил- 
ници, одобрени отъ Академическия съветъ. 

Презъ изтеклата уч. година при университета за взаимно 
развитие на студентите действаха следните академически и фа- 
култетски дружества: 

Философско- педагогическо дружество. 

Юридическо дружество. 

Дружество на студенти- естественици. 

Студентско музикално дружество 

Студентски мандолиненъ оркестъръ. 

Академическиятъ съветъ въ заседанието си отъ 21/Х 1904 г. 
взе решение за навременното издаване на университския „Годиш- 
никъ", за който има изработенъ и одобренъ отъ съвета на 24. 
май 1904 год. правилникъ. Въ заседанието си отъ 3. ноемврий 
1904 год. съветътъ избра за членове на редакционния комитетъ на 



30 

„Годишника" професоригЬ г. г. Д-ръ Б. Цоневъ, Г. Н. Колушки и 
Д-ръ Ст. Кировъ. Тоя комитетъ, веднага сл-Ьдъ избора си, пое 
възложената нему грижа и въпреки че имаше да преобладава 
доста мъчнотии, можа въ края на учебната година да издаде първия 
томъ на „Годишникъ". Съ основаването на университетски «Го- 
дишникъ'' се постигна едно отдавнашно желание на академическото 
гЬло при Университета да има свой наученъ органъ. 

V. Студенти. 

Съгласно съ чл. 51. отъ закона и § 75. отъ общия правилникъ 
за Университета искаше се отъ младежи, които заявяваха за пръвъ 
пжть да бждатъ приети за редовни студенти, да пр-Ьдставятъ 
свид-Ьтелсва за зр'Ьлость отъ българска гимназия въ княжеството, 
а младежи, които пр-Ьдставяха свидетелства за зр^лость отъ' 
гимназии и средни училища вънъ отъ княжеството, приравнени 
съ нашигЬ гимназии, се приемаха за редовни студенти по р%шение 
на Академическия съв^тъ и одобрение отъ Министерството на На- 
родното просвещение (чл. 52 отъ закона). 

Ония студенти-слушатели, които пр-Ьзъ течение на годината 
пр-Ьдставяха свидетелства за зрелость, се приемаха за редовни 
студенти и се ползуваха отъ правата, които чл. 55 отъ закона и 
§ 77 отъ правилника имъ даватъ. 

Записването на студентите, съгласно съ § 78 отъ общия пра- 
вилникъ, за зимното полугодие на уч. 1904/1905 г. почна отъ 26. 
септемврий 1904 год„ а за летното — отъ 10. февруарий 1905 год. 

Формуларите за студентските книжа за презъ зимното полу- 
годие беха приготвени по образците отъ минали години, а за лет- 
ното полугодие Академическиятъ съветъ натовари деканите да 
установятъ формулари за студентски книжки и слушателски листове, 
както и за други студентски книжа. 

Числото на записаните студенти презъ зимното полугодие 
възлезе на 829 студенти и 117 студентки, които, разпределени по 
факултети, се падаха така: 

М. Ж. ВС. 

„ ^ ^ \ редовни . . 133+ 72=205 

Въ ист.-филолог.фа култетъ \^ ю с ш 

^ ^ ^ I слушатели . 13-|- 6= 19 

„ ^ . ( редовни . . 201+ 37=238 

Въ физ.-математич. факултетъ ; '^ - ^ 

^ ^ .^ I слушатели . 7-| = 7 

( редовни . . 43б4- 2=438 
Въ юридическия факултетъ | ^^^^^^^^ 39+ -= 39 

Всичко ... I Рад°««« ^- • ^^?+'^1=^?1 
I слушатели . 59+ 6='Р0 



31 

Пр-Ьзъ това полугодие напуснаха Университета и свършиха 
науките си 14 студенти и 7 студентки отъ историко-филологическия 
факултетъ, 14 студенти и 1 студентка отъ физико-математическия 
факултетъ и 34 студенти оть юридическия факултетъ, или всичко 
62 студенти и 8 студентки; 

Пр-Ьзъ лгьтното полугодие се записаха отново студенти редовни 
и слушатели: 

М. Ж. ВС. 

Въ историко-филологическия факултетъ . 7+2=9 
, физико-математическия факултетъ ..8+1=9 
„ юридическия факултетъ 50 -| = 50 

Всичко 65 + 3 = 68 
Наличностьта на студентит* пр'Ьзъ лгьтното полугодие възл-^зе: 

М. Ж. ВС. 

о ^ л. Г редовни 123 + 68 = 191 

Въ историко-филологическия факул. {^ ... ; ^ 1 

^ ^ ^ -^ [слушатели 15 + 5 = 20 

, . { редовни 196 + 38 = 232 

, физико-математическия факултетъ \^ /> , 

^ I слушатели 6 + 1 = 7 

, I редовни 448 + 2 = 450 

^ юридическия факултетъ ,...', .. \ 

^ ^ ^ I слушатели 44 + — = 44 

I ( редовни 767 + 106 = 873 

ьсичко [ слушатели 65 + 6 = 71 

Наличностьта на записанигЬ пр^зъ течение на цп>лата 1904 
и 1905 уч. г. студенти и студентки, разпр-Ьд-Ьлени по факултети и 
специалности, б*ше: 



Въ историко- 
филологическия 
факултетъ 



М. Ж. ВС. 

п . Гр.ст. 25+ 13= 38 

По история и география ! 4-4-2 й 

по славянска филолог. ( Р- ст. 60 + 36 = 96 

и литература | сл. 8-|- 4= 12 

Гр.ст. 51+ 24= 75 

по философ, и педагог. ! ^ с I 1_ д 

~ \ р.ст. 136+ 73 = 209 

^^"•"*°{сл. 17+ 7= 24 



32 



Въ физико- 

математическия 

факултетъ 



ж. 



По природни науки 



по химия 



по математ. и физика. 



( р.ст. 49+ 16= 65 

I сл. 2+1=3 

I р.ст. 35+ 5= 40 

I сл. 2Н = 2 

(р.ст. 123+ 16=139 



[ сл. 



Ъ-\ = 5 



Всичко {Р*^- 207+ 37 = 244 
I СЛ. 9+ 1= 10 



Въ юридическия ( По правни и държавни ( р. ст. 472 + 2 = 474 
факултетъ ) науки | сл. 53+ — =53 

Всичко въ Университета ( Р" ^- ^11'^^^1^^11 
^ I сл. 79+ 8= 87 

Пр-Ьзъ годината за прьвъ пмть еж се записали въ университета : 



Въ историко-филологическия факултетъ 
„ физико-математическия „ 
„ юридическия , 



. 53+ 23= 76 
. 89+ 14=103 
. 250Н = 250 



Всичко 



392+ 37 = 429 



Студенти и студентки, които еж сл-Ьдвали и пр-Ьзъ по пргьж- 
ната година въ Висшето училище, имаше: 

М. Ж. ВС. 

. . . 100+ 57=157 



Въ историко-филологическия факултетъ 
„ физико-математическия „ 
„ юридическия „ 



. 127+ 24=151 
. 275+ 2 = 277 



Всичко . . .502+ 83 = 585 
По родина студентигЬ и студенткигЬ се подразделяха тъй: 



М. Ж. ВС. 

Отъ Княжеството 785+113= 898 

Македония 74 м. 4 ж. . 

„ Турция . . Одринско 11 „ — „ . 

Другад-Ь 4 „ — ,, . 



89+ 4= 93 



Сърбия . 
Ромжния 
Русия. . 



Добруджа 

Другад-Ь 



9 м. 2 ж. 

1 „ — - 



.1 



5+ 1 = 
10+ 2 = 

5+ - = 



6 

12 

5 



Всичко, 



894+120=1014 



33 

Родени вь княжеството студенти и студентки, разделени по 
окр;кзи се падатъ: м. ж. вс. 

Отъ Бургазки окрлгь 72 -|- 10= 82 

, Варненски , 36+ 9= 45 

» Видински , 21+ — =21 

, Врачански , 26 + 1 = 27 

, Кюстендилски , 30+ 1 = 31 

. Пловдивски , 100+18=118 

, Плевенски , 34+ 3= 37 

, Русенски 52+ 12= 64 

, Софийски , 131+ 20=151 

, Ст.-Загорски , 62+ 9= 71 

, Търновски 174+ 24=198 

, Шуменски „ 47+ 6= 53 

Всичко . . .785+113 = 898 
Отъ всички студенти и студентки родени еж: 
Въ градове 673 мжжки 115 женски 
„ села 221 . 5 , 

По вьзрасть: м. ж. вс. 

На 18 години 14+ 6= 20 

,19 42+ 29= 71 

,20 105+ 36=- 141 

,21 124+ 25= 149 

,22 153+ 13= 166 

,23 132 4- 4= 136 

,24 , 81+ 1= 82 

,25 80+ 3= 83 

,26 59+ 3= 62 

,27 , 28+ -= 28 

,28 , 17+ _= 17 

,29 16+ -= 16 

,30 12+ -= 12 

отъ 30 , по стари 31+ — = 31 

Всичко. . . 894 + 120=1014 

По в/ьра: м. ж. ВС. 

Източно-православни 868+117= 985 

Католици 1+ — = 1 

Протестанти 5+2= 7 

Армено-григорианци 3+—= 3 

Израйлтяни 17+ 1= 18 

Всичко. . . 894+120=1014 

3 



34 

По народность: 

М. Ж. ВС. 

Българи 869+117= 986 

Евреи 17+ 1= 18 

Ерменци 3+ — =: 3 

Други народности 5+2= 7 

По поданство: 

М. Ж. ВС. 

Български поданици 847 + 118= 865 

Турски п 43-1 = 43 

Румънски „ 3+ — = 3 

Руски „ [-1= 1 

Други „ 1+1= 2 

Отъ студентигЬ, български поданици, еж отбили воинската 
си тегоба 67 души, освободени и обложени съ воененъ данъкъ 96 
души и неизслужили (отложени и непр-Ьгледани) 684 души. 

Сргьдното си образование студентитгь и студенткитгь еж 
добили: 

802 въ мжжки гимназии: 

183 въ класически отд-Ьлъ, отъ които свършили съ зр-Ьлостенъ 
изпитъ 174 студенти, съ годишно свид-Ьтелство 9 студенти; 619 въ 
реаленъ отд^Ьлъ, отъ които свършили съ зр-Ьлостенъ изпитъ 580 
студенти и съ годишно свидетелство 39 студенти. 

119 въ дгьвикески гимназии: 

87 студентки въ обшеобразователенъ гимназиаленъ отд%лъ, отъ 
които съ зр-Ьлостно свид-Ьтелство 86 и съ годишно свид-Ьтелство 1 
студентка, 32 въ педагогически отд-Ьлъ съ зр-Ьлостно свид-Ьтелство. 
Останалит-Ь 92 студенти и 1 студентка еж сл-Ьдвали въ други 
сргьдни специални училища (педагогическо училище, семинария, 
търговско училище, военно училище и пр.). Отъ т-Ьхъ еж предста- 
вили свид-Ьтелства за свършенъ курсъ (атестатъ) 85 студенти и 1 
студентка и годишно свид-Ьтелство 7 студенти. 

Тия студенти и студентки еж завъригили срп^дното си обра- 

^^^^«'^- м. ж. 

Въ България 823+115= 938 

у, Турция 64 + 1 = 65 

« Другад-Ь 7+ 4= 11 

Всичко. . . 894+120=1014 



35 

Отъ гЬхъ студентигЬ еж свършили: 

Варненска държавна мжжка гимназия 64 

Видинска „ „ „ 21 

Габровска „ „ „ 69 

Пловдивска „ „ „ 91 

Русенска „ „ „ 76 

Сливенска „ „ „ 66 

Софийска „ „ п 273 

Търновска „ „ „ 74 

Разградска „ „ „ 13 

Казанлъшко държавно педагогическо училище 15 

Кюстендилско „ „ » 18 

Ломско „ „ „ 4 

Силистренско „ „ „ 3 

Шуменско „ „ , 10 

Военно училище въ София И 

Търговско училище (гимназия) въ Свищовъ 8 

Други средни мжжки училища въ България 7 

Солунска българска мжжка гимназия 23 

Битолска „ „ класическа гимназия 18 

Одринска у, „ п „ 7 

Други ср-Ьдни училища въ Турция 16 

„ други държави 7 

А студенткигЬ: 

Варненска държавна д-Ьвическа гимназия 10 

Пловдивска „ „ „ 13 

Русенска „ „ „ 12 

Ст.-Загорска „ п п 7 

Софийска „ „ „ 63 

Търновска „ „ , „ 8 

Шуменска „ „ „ 2 

Солунска българска „ „ 1 

Други ср-Ьдни училища въ други държави 4 

Пргьди постжпването си студентитгь и студенткитгь въ 
университета еж се занимавали: 

М. Ж. ВС. 

Съ ученичество 515 + 105 = 620 

п студенство другад* 19 4- 3 = 22 

„ учителство 138 + 9 = 247 

„ чиновничество 60 + — =60 

3* 



36 



м. 

Съ учителство и чиновничество . . . 10 + 

, офицерство 10 + 

„ друго занятие 20 + 

Не еж имали особено занятие ... 22 -|- 

По домашно положение студентипиь и студенткитгь еж 

м. 

Съ живи родители 570 + 

Безъ щ щ 53 + 

Само съ баща живъ 51 + 

п майка жива 220 + 

ч^ТЪ ТЪХЪ • м Ж ВС 

неженени 852+116 = 968 

безъ д-Ьца 15 + 4 = 19 

СЪ 1 д-Ьте 16 + — =16 

я 2 д-Ьца 5 + — = 5 

„ 3 „ и повече ... 6 -|- — =: 6 



ж. 




ВС. 


— 


=: 


10 


— 


= 


10 


1 


= 


21 


2 
ж. 


гтг 


24 
ь еж 

ВС. 


79 


=^ 


649 


4 


= 


57 


4 


= 


55 


33 


— г 


253 



женени 

и 
вдовци 



Родителитгь или настойницитгь на етудентишп? и етуденткитгь 

еж живгьели: 

М. Ж. ВС. 

Въ София 210 + 72 = 282 

щ Софийски окрлгъ 41 Н =41 

„ други окржзи на България . . . 544 -[- 41 = 585 
„ м-Ьста въпъ отъ „ . . . 56 ^ 5 == 61 

Студенти безъ родители и настойници 43 + 2 = 45 

Студентитгь и студенткитгь по занятие на родителитп> ее 

дП}Лятъ тъй: _ 

М. Ж. ВС. 

Съ родители землед-Ьлци 117-|- 2 = 119 

п щ търговци 152 + 9 = 161 

п п занаятчии 108 + 5 = 113 

п п учители 14 + 6 = 20 

„ свещеници 28 + 4 = 32 

п чиновници 74 + 26 = 100 

на друга служба .... 5 Н = 5 

„ „ съ свободно занятие . . 51 + 15 = 66 

„ друго „ . . 18 + 3 = 21 

безъ занятие 274 + 46 = 320 

Безъ родители 53 -|- 4 = 57 



37 



Студенмимгь и студентнитгь еж се издържали: 

М. Ж. ВС. 

На родителски разноски 499 + 98 = 597 

« родителски и роднински 17 + 2 = 19 

„ родителски и свои 5Н = 5 

п роднински 84 + 1 1 = 95 

, „ и свои 9 + 1 = 10 

. свои 224 + 8 = 232 

, и чужди 50 -^ =50 

« чужди 5-! = 5 

„ общински или окржжни 1 -^ = 1 

Отъ студентитгь и студенткитгь еж получили помощи: 
а) отъ Министерството на Народното Просв-Ьщение : 

М. Ж. ВС. 

По 150 лева 2-^ =2 

п 120 2 + -= 2 

«100 5+1=6 

п 80 4 + -= 4 

» 60 1 4- - = 1 

„ 50 „ 11 + 2= 13 



Всичко дадено на 25 + 3 = 28 = 2170 л. 
б) отъ дружеството за подпомагане бЬдни студенти: 

М. Ж. ВС. 

По 80 лева наведнъжъ . . . 1 -| = 1 

,60 „ на 2 плти (40+20) \ -\ = 1 

. 40 , . . „ (20+20) 1 + - = 1 
. 35 , « , . (154-20) 2 + -= 2 
п 30 , „ , , (15+15) 4 + -= 4 

„ 20 „ наведнъжъ . . . 14 -| =14 

я 15 „ . ... 23 + 2 = 25 

п 11 п ... 1 +-= 1 

Дадено всичко на 47 + 2 = 49 — 1036 л. 

Пр-Ьзъ зимното полугодие преподаванията, семинарнигЬ и ла- 
бораторни занятия б-Ьха посещавани редовно, а пр-Ьзъ л%тното 
полугодие редовностьта въ посЬщенията се наруши на 30 марта 
1905 г., откогато започнаха безредицигЬ въ университета. 

Академическиятъ съв-Ьтъ въ засЬданието си отъ 14 май т. г., 
сл-Ьдъ като приключи въпроса по отговорностит-Ь и наказанията 
на провинените въ безредиците студенти, взе решение да се при- 
хване летното полугодие на непричастните въ безредиците сту- 



38 

денти съ право на изпитъ, да се обезсилятъ легитимационнигЬ 
карти за това полугодие на всички студенти, а на останалигЬ не- 
отстранени студенти да се издадатъ вр-Ьменни карти до изтичането 
на полугодието. 

За изтеклата 1904/1905 год. получиха ув-Ьрение за редовно 
посЬщение : 

М. Ж. ВС. 

Пр-Ьзъ дв-ЬгЬ полугодия .... 475 + 60 = 535 

Само пр-Ьзъ зимното полугодие . 326 + 50 = 376 

„ л-Ьтното „ . 32 Н =32 

не еж получили уверение за ре- | 61 -I- 10 = 71 
довно посЬщение | ~ 

Съгласно съ чл. 49 отъ закона и § 99 отъ общия правилникъ 
за Университета, разм^рътъ на учебната такса пр-Ьзъ отчетната 
учебна година б-Ьше 20 лева за полугодие, а лабораторната за по- 
лугодие — 15 лева за химици, 10 лева за естественици и 5 лева 
за физико-математици. 

Учебната и лабораторна такса пр^зъ годината постжпи, 
както следва: 

а) учебна такса: 

За дв-ЬтЬ полугодия отъ 568 сту- 
денти и студентки по 40 л. . . . 22720 л. 
„ едно полугодие отъ 198 сту- 
денти и студен тки по 20 л. . . . 3960 л. 

Всичко внесоха 766 сту- | 26680 л 

денти и студентки { 

б) лабораторна такса: 

За 2-гЬ полугодия отъ 16 души по 30 л 480 лева 

я п . п 29 „ „ 20 „ 580 , 

п п п п 56 „ „10 560 „ 

п едно „ „ 12 „ „ 15 „ 180 . 

„ „ г, п 12 „ ; 10 „ 120 „ 

„ . п . 32 „ „ 5 , 160 , 

Всичко внесоха 157 сту- | 2080 лева 

денти и студентки | 

Пр-Ьзъ годината, по р-Ьшение на факултетскигЬ съв-Ьти бидоха 
освободени отъ учебна такса 241 студенти и студентки, отъ които 
105 души еж освободени и отъ лабораторна такса; неосвободени 



и невнесли никаква такса 7 души, които бидоха отписани по тая 
причина. 

Факултетските съв-Ьти разглеждайки заявленията за освобожда- 
ване отъ такси за пр-Ьзъ зимното полугодие имаха пр-Ьдъ видъ и 
усп^хитЬ на студентигЬ. Академическиятъ съв^тъ въ заседанието 
си отъ 2/111 1905 г., като взе пр-Ьдъ видъ, че чл. 50 отъ закона 
за Университета, като отменява закона за Висшето училище, не 
изисква усп-Ьхъ за освобождение отъ учебна такса, р^ши, за на- 
пр-Ьдъ да се не иска отъ редовнигЬ студенти и студентки изпитенъ 
усп^хъ за освобождение отъ такси. Възъ основа на това р-Ьшение 
факултетските съвети пр^зъ лятното полугодие при освобождение 
отъ учебна и лабораторна такса гледаха само материалното състояние 
на студентите и дали те еж синове на опълченци или поборници. 
Отъ всичките записани презъ учебната 1904/1905 г. 1014 
студенти и студентки еж прегледани отъ университетския лекарь 
въ 541 посещения 346 души (102 отъ историко-филологическия, 
103 отъ физико-математическия и 141 отъ юридическия факултетъ), 
заболели отъ разни болести. Отъ техъ болестите на нервната 
система заематъ първо место — 7.8 ^/о, подиръ това идатъ болести 
на дихателните (6.7 °/о) и храносмилателните органи 5.6 ^и. 

Но изобщо взето, процентътъ на заболяванията презъ тази го- 
дина изглежда значително пб нисъкъ въ сравнение съ миналата 
година. Това се длъжи, може би, на преждевременното прекратяване 
занаятията въ Университета и заминаването на голема часть сту- 
денти по домовете имъ, вследствие на което презъ летното полу- 
годие малцина еж прибегвали за медицинска помощь къмъ уни- 
верситетския лекарь. 

Инфекциозни заболявания е имало всичко 64 (15 отъ историко- 
филологическия, 22 отъ физико-математическия и 27 отъ юриди- 
ческия факултетъ) т. е. 6.4 ^/о лекувани въ 100 посещения. Отъ 
техъ само инфлуенцата е имала епидемически характеръ (върлуваше 
въ целия градъ). За да се избегнать съприкосновенията на забо- 
лелите студенти съ здравите, първите еж бивали отстранявани 
отъ Университета чрезъ продължителни отпуски до окончател- 
ното имъ излекуване. 

Медицински свидетелства еж издадени на 513 студенти. Отъ 
техъ 112 за отпускъ и за отлагане на изпити по болесть, а оста- 
налите 401 за констатиране здравословното имъ състояние при за- 
писването имъ въ Университета. 

Вакцинация и ревакцинация презъ годината не е извършвана, 
тъй като почти всички новопостжпили студенти еж бивали ревак- 
цинирани презъ последните седемь години въ гимназиите. 



40 

Понеже повечето студенти — и студентки ще правятъ зй нй- 
пр'Ьдъ университетски изпити пр-Ьзъ изтеклата учебна година пра- 
виха полугодишни изпити: 

Пр-Ьзъ зимното полугодие: 

М. Ж. ВС. 

пъленъ изпитъ 158 + 12 = 170 

непъленъ „ 4 + 6 = 10 

и ( редовни студ. 608 4- 94 = 702 

Не правиха никакъвъ изпитъ \у ^^"^ ^"^ 

слушатели 59 -р- 5 = 64 



Всичко: 


829 + 


117 = 946 


ПрЪзъ л-Ьтното полугодие: 


м. 


Ж. ВС. 


Правиха пъленъ изпитъ 


129 + 


14 = 143 


непъленъ , 


5 + 


2 = 7 


Не правиха никакъвъ изпитъ редовни студ. 

слушатели _ 


633 + 
65 + 


90 = 723 
6 = 71 



832+ И2 = 944 

Свършиха курса на наукитгь си, 

Въ края на зимното полугодие: м ж вс 

Отъ историко-филологическия факултетъ 8 — = 8 

» физико-математическия „ 3 -|- 1 = 4 

„ юридическия „ 7 - = 7 

Въ края на лятното полугодие м ж вс 

Отъ историко-филологическия факултетъ 8 — = 8 

„ физико-математическия „ 27 + 2 = 29 

„ юридическия „ 56 — =56 

Всичко свършили 109 + 3 = 112 

Пр'Ьзъ учебната година бидоха отписани отъ Университета: 

м. ж. вс. 

Отъ историко-филологическия | редовни 46 -|- 34 = 80 

факултетъ слушатели 12 + 5 = 17 

Отъ физико-математическия (редовни 75 + 19 = 94 

факултетъ ( слушатели 7 4-1= 8 

Отъ юридическия факултетъ Р^Д^в"" 211 — =211 

слушат ели 32 — =32 

Всичко Радовни 332 + 53 = 385 
] слушатели 51 + 6 = 57 



41 



По сл4днигЬ причини: 
По дисциплинарни причини 



М. Ж. ВС. 

) за винаги 10 + 1 = 11 

I временно 260 + 38 = 298 

, болесть 8+1= 9 

„ смъртъ 2 — = 2 

^ б-Ьдность 30 + 1 = 31 

„ други причини 73 -I- 18 = 91 

Учебната година се сключи при 402 студенти (374 редовни и 
28 слушатели) и 58 студентки (56 редовни и 2 слушателки), които 
разпр-Ьд-Ьлени по факултети, се падаха така: 



Отъ историко-филологическия 
факултетъ 



М. Ж. ВС. 

редовни 74 + 39 = 113 

слушатели 5 + 2 = 7 



Отъ физико-математическия (редовни 102 + 15 = 117 
факултеть ( слушатели 2 -| = 2 

Отъ юридическия факултетъ ! Р^^^^^"" ^^? + ^ = 200 
^ I слушатели. 2\ -\ = 21 

По поводъ на н-Ькои наредби въ новит-Ь университетски пра- 
вилници (общъ и дисциплинаренъ) станаха н^кои нежелателни 
случки, които причиниха временно прекратяване на занятията; а 
понеже и сл-Ьдъ това се повториха, то занятиятя бидоха съвършенно 
пр-Ькжснати до края на учебната година. 

Впоследствие на това Академическиятъ се вид* принуденъ 
да приб-Ьгне до по-строги дисциплинарни м'Ьрки. 

Като споменувамъ съ гол-Ьмо съжаление за тия прискърбни 
случки, нека ми бжде позволено да изкажа надежда, че взаимното 
дов-Ьрие между студенти и професори, безъ което никаква наука 
не е възможна, ще бл^де напълно въдворено за доброто и напр-Ь- 
дъка на българския Университетъ. Въ интереса на тоя нашъ Уни- 
верситетъ, за благото на който тр-Ьбва еднакво да зал-Ьгатъ и сту- 
денти и професори, нека се стараемъ да бждемъ винаги склонни 
да се разбираме единъ други, безъ да приб-Ьгваме къмъ ср-Ьдства 
и начини, които биха уронили достолепието на най- висшето учебно 
заведение въ България. 

VI. Издръжка на университета. 

Пр-Ьзъ отчетната 1904/1905 уч. год. за издръжка на Универ- 
ситета еж изразходвани сл-ЬднигЬ суми: 



42 



/. За персонала на Университета. 

За постоянни пр-Ьподаватели (редовни и извънредни 
професори, постоянни доценти и лектори). . . 

„ частни доценти 

„ асистенти и пазители на сбиркигЬ 

щ библиотекарь, пазитель въ библиотеката, квесторъ, 
секретарь, неговъ помощникъ, архиваръ и л^карь 

„ градинарь и постоянни работи, въ ботанич. градина 

„ писари, литографъ, прислужникъ въ библиотеката 
и за възнаграждение на семинарни библиотекари 

„ слуги въ университетското пом-Ьщение 

„ помощи, дадени на 25 студенти и 3 студентки . . 
Всичко за персонала и студентигЬ. . 



182,994 лв. 
10,025 , 
25,787 , 

11,337 , 
3,795 , 

8,086 „ 

15,422 „ 

2,170 , 

259,616 лв. 



Осв*нъ това пр-Ьзъ отчетната година, по пр-Ьпоржка на Акаде- 
мическия съв-Ьтъ, Министерството на Народ. Просвещение отпусна, 
съгласно съ чл. 58 отъ закона за Университета, стипендии въ разм-Ьръ 
отъ по 2100 лева годишно, за да се специализиратъ въ чужбина сл-Ьд- 
нигЬ г-да, свършили курса на наукит-Ь си въ Университета: Методий 
Поповъ по зоология, Димитъръ Мишайковъ — по статистика, Алек- 
сандръ Ц. Цанковъ — по политическа икономия, Св%тозаръ Геор- 
гиевъ — по всеобща история, Стоянъ Романски и Христо Стоиловъ— 
по славянска филология. 

За научни екскурзии на пр-Ьподаватели и сту- 
денти вжтр-Ь въ княжеството еж изразходвани 1,933 лв. 
СумигЬ, отпуснати направо отъ Министерството 
на Народното Просв-Ьщение на преподаватели и аси- 
стенти за научни и други командировки, не влизатъ 
въ горната сума. 



2. За научно- помагалнитгь институти 

изразходвани 85,548 

За книги и подвързия .... 46,398 

по физика и астрономия 4,684 

„ химия 8,494 

„ минералогия и геолоя 5,271 

„ зоология 4,522 

< „ ботаника 2,685 

„ география 1,271 

„ други науки (матема- 
тика и аналит. меха- 
ника; педагог, и др.) 3,111 



сл 
лв. 



За набавка 
на учебни 
пособия и 
издържка 
на инсти- 
тутите. 



30,038 лв. 



43 

За издържка на ботаническата градина, 6,750 лв. 

„ пр-Ьвозъ и други разноски по набавката на учеб- 

нигЬ пособия 2,362 „ 

За университетски издания. 

За издаване Годишникъ на Университета 3,826 „ 

„ „ изв^Ьстия на славянския семинаръ . . . 3,000 „ 

„ издаване географ, карта на България .... 1 ,996 „ 

Всичко за университетски издания: 8,822 „ 

4. Други разходи. 

За наемъ на здания . . . , 39,903 „ 

„ поправка и приспособления на зданията, цв-Ьтар- 
ника и астрономич. обсерватория, за постройки 

и пристройки при гЬхъ 11,767 „ 

„ подържане и умножение на покжщината .... 9,284 „ 

„ топливо 6,644 „ 

„ газолинъ, св^тиво, вода, телефони, канцеларски и 

други разноски е изразходвано ^ 6, 845 „ 

Всичко за университетскигЬ пом-Ьщения, покжщина, 

топливо, св%тиво, газолинъ и други разноски е 74,443 „ 

израсходвано 

За дрехи на слугигЬ 1,496 лв. 

Цялата издържка на Университета пр-Ьзъ учебната 1904/1905 
година възл-Ьзе всичко на 431,858 лева. 

Съ развитието на Университета пр'Ьдвид'Ьниятъ по бюджета 
за 1904 година кредитъ за покупка и подържане покжщината и 
ботаническата градина се оказа недостатъченъ, за това по хода- 
тайство на ректората. Министерството на Народното Просв-Ьщение 
го увеличи отъ запазения фондъ съ още 2000 лева, съ които се 
посрещнаха най- необходимите разходи за покжщина и издръжка 
на ботаническата градина, направени къмъ началото на учебната 
година. 

Академическиятъ съв-Ьтъ, за да изб-Ьгне пр-Ьвишаването на 
отпуснатите кредити по бюджета за 1905 фин. год., въ заседанието 
си отъ 25/11 и 2/111 т. г. разпредели съразмерно по факултети и 
институти кредита по параграфите за учебни пособия, покжщина 
и ботаническата градина и като се виде въ затруднение отъ недо- 
статъчния кредитъ по § 1 1 въ заседанието си отъ 26/111 т. г. реши, 
да помоли Министерството на Народното Просвещение да раз- 



44 

пореди да се отд^лятъ по тазгодишния бюджетъ отъ Запазения 
фондъ 4000 лева, които да се пр^несатъ къмъ § 1 1 за увеличение 
кредита за издържка на ботаническата градина и за покжщина; 
обаче по бюджетна невъзможность Министерството биде принудено 
да отговори отрицателно. 

VII. Фондове при Университета. 

Пр-Ьзъ учебната 1904/1905 година при Университета имаше 
тия фондове: 

7. Общъ фондъ за научни цгьли, прихода на който отъ осно- 
ванието му до края на годината се възкачи на сума 83,395*90 лева, 
а разхода — на 9,26875 лева, нарасна на сума 74,127*15 лева. 
За см-Ьтка на фонда прЪзъ годината постжпиха: 

Отъ учебна такса 26,680* — лв. 

„ лабараторна такса 2,080* — , 

„ продажба на формуляри отъ студенски книжки 425* — „ 

, п слушателски листове 50* — , 

„ именици 107*95 , 

, легитимационни карти 986* — , 

„ „ статистически листове 57*40 „ 

п екземпляри отъ общия правилникъ 33* — « 

„ екземпляри отъ правилника за 

дисциплината — -80 , 

„ „ разписи на лекциигЬ 69* — „ 

„ такси за отпускни свид-Ьтелства и свид-Ьтелства за 

отписване 328* — „ 

„ лихви срЪщу вложени въ Българската Народна 

Банка суми 1,672*04 „ 

„ други приходи ^ 545 „ 

Всичко. . . 32,495*24 лв. 
Сумата 74, 127* 15 лева, съ която фондътъ раз- 
полага, се пази въ Българската Народна Банка на 
6% срочна лихва: 

Ср^щу свид-Ьтелства за 5 год. съ капитализация. 21,000* — лв. 
Ср^щу свид-Ьтелства за 5 години съ 6 м-Ьсечни 
купони 49,600 



Всичко . . 70,600 
Внесени въ Българската Народна Банка на те- 
куща лихвена сметка 3,271 

Въ наличность 256 



Всичко. . . 74,127 



— лв. 

15 лв. 

— лв. 



15 лв. 



45 

2. Литературенъ фондъ ^Иванъ Вазовъ'*^ който до края на 
отчетната година имаше приходъ 14,958*32, а разходъ 1599- 17 лева, 
възлиза сега на сума 13,359* 15 лева. 

Отъ тая сума еж внесени въ Българската На- 
родна Банка на 6% срочна лихва ср-Ьщу свид. за 5 

години съ 6 м-Ьсечни купони 13,106-65 лв. 

и въ пощ. спестовна каса на текуща лих. см%тк а. 25250 ,, 

Всичко. . . 13,359-15 лв. 

3. Фондъ ^Екатерина Иосифь', лихвит-Ь на който всЬка го- 
дина прибира, споредъ зав-Ьщанието на покойния Ковачовъ, г-жа 
Ковачова, възл-Ьзе на сума 20,850 лева, която се пази въ Българ- 
ската Народна Банка въ облигации отъ държ. и град. заемъ 19,850 
лева и въ срочно свид-Ьтелство 1000 лева. 

Тоя фондъ се увеличи пр-Ьзъ годината съ 850 лева отъ из- 
л-ЬзлигЬ въ тиражъ облигации. 

4. Фондъ „Василъ Левски'^, възлиза на 4,730*90 лева (приходъ 
4,754*25 лв., а разходъ 2335 лева). Отъ тая сума 3,546*60 сл вне- 
сени въ Българската Народна Банка на срочна лихвена см-Ьтка, 
1,080 лева на текуща лихвена см'Ьтка въ пощ. спестовна каса, 104 
въ полица и 30 ст. въ наличность. 

5) Фондъ на дружеството за подпомагане бгьдни студенти 
при Университета, който къмъ края на отчетната година възли- 
заше на 7143*45 лева. Въ полза на тоя фондъ се дадоха; 1) на 
19/Х11, 1904 г. по инициатива на студентит-Ь едно пр-Ьдставление 
отъ Б. Н. Театъръ, което донесе чистъ приходъ 484*50 лв., и 2) 
на 12 февруари т. г. университски балъ, който донесе чистъ приходъ 
689'20 лева. Пр-Ьзъ годината дружеството броеше 17 почетни и 
73 д*Ьйствителни членове и по решение на управителния му съв^тъ 
се дадоха помощи на 47 студенти и 2 — студентки всичко 1036 лева 
(вж. стр. 37). 

\\\\. Л'Ьтописни св-Ьд^ния. 

Пр*Ьзъ уч. 1904/1905 год. заслужватъ да бждатъ отб-Ьл-Ьзани 
сл*ЬднигЬ факти: 

1. По р-Ьшение на Академ. съв-Ьтъ отъ 21/1, 1905 год. се от- 
прави поздравителна телеграма до заслужилия хърватски владика 
Щросмайеръ по случай 90-годишния му юбилей. 

2. Въ засЬданието на Съв-Ьта отъ 31/111, 1905 год., когато се 
съобщи за смъртьта на слщия владика Щросмайера, почете се 
паметьта му и се отправи по тоя случай съболезнователна телеграма 
отъ Академическото гЬло на Университета. 



46 

3. По р-Ьшение на Съвета отъ ЗОЛУ, т. г. Университетътъ чр-Ьзъ 
свои двама пратеници взе участие въ празднуването на 50-годиш- 
ния юбилей на заслужилия старъ български книжовникъ и книжарь 
г. Хр. Г. Дановъ и поднесе поздравъ юбиляру отъ страна на 
Университета. 

Заслужва да се спомене най-сЬтн-Ь, че пр-Ьзъ годината въ огра- 
дата на Университета, осв-Ьнъ на студ. дружества, признати отъ 
Акад. Съв-Ьтъ, се даде приемъ за конференции и заседания: 

1. На конгреса на околийскигЬ инспектори въ Княжеството 

2. „ „ „ нестепенув. кл. учители 

3. „ „ „ ловджийскигЬ д-ва „ Сокол ъ" 

4. п п п юристигЬ 

5. На Българското физико-математическо д-во 

6. На химическото дружество 

7. „ Софийското медицинско дружество 

8. „ историческото 

9. „ филологическото 

10. „ педагогическото 

11. „ юридическото „ 

12. „ годишното събрание на членовегЬ отъ учителската взаимно- 
осигурителна и спомагателна каса. 

Вънъ отъ това управлението на Университета позволи да се 
държатъ курсове въ университетската ограда : 

1. По стенография, устроенъ отъ стенографското дружество 
„Бързописъ" и 

2. По търговско книговодство, устроенъ отъ г. Ив. Костовъ. 

Но понеже при водене курса на г. Костова се наложиха на универ- 
ситетското управление нежелателни неприятности, Акад. съв-Ьтъ въ 
засЬданието си отъ 17/ХП, 1904 г. взе решение, щото за напр-Ьдъ 
да се не отстлпватъ аудитории за курсове, уреждани отъ частни 
лица. 

Като приключвамъ отчета върху изтеклата първа универси- 
тетска година на нашата Софийска А1п1а та1ег, пожелавамъ на 
това мило намъ най-висше учебно заведение въ България безпр*- 
пятственъ вървежъ къмъ по-добри усп-Ьхи, та съ вр^ме да заеме 
достойно м-Ьсто въ реда на европейскигЬ Университети и свършамъ 
съ онова познато латинско благопожелание, приложено къмъ нашия 
Софийски Университетъ :У1уа1, сгезса!, Погеа! А1та Ма1ег 5ег(11сеп515! 

25 Ноемврий, 1905. 

За проректоръ Б. Цоневъ, 



ИЗМЪНЕНИЯ И ПРИБАВКИ ВЪ ОБЩИЯ УНИВЕРСИТЕТСКИ 
ПРАВИЛНИКЪ И ПРАВИЛНИКА ЗА ДИСЦИПЛИНАТА. 

Пшения на Академ. Съв'Ьтъ отъ 29/Х и 2/Х1 1905 г. 

I. 

§ 93 отъ общия правилникъ за Университета се отм1)Нява. 

§ 90 отъ САщия правилникъ се изм^нява както сл-Ъдва : 

,ВсЬки пр-Ьподаватель наблюдава, дали записанигЬ по пр-Ьдмета му 
или занятия студенти посЬщаватъ часовегЬ редовно. 

На студенти, които често отсжтствуватъ безъ оправдание отъ лекции 
или занятия се прави по съобщение отъ преподавателя б-^л-Ьжка отъ декана 
за произволно отслтствие. Ако и сл-Ьдъ тая бел1>жка студентътъ пакъ 
продължава да отсжтствува, пр'Ьподавательтъ не му зав'^рява книжката и 
по р-кшение на факултетския съв^тъ полугодието може да се не прихване". 

(Утвърдено съ министерска запов-Ьдь № 2315 отъ 23/Х1 с. г.) 

II. 

Втората алинея на § 1 1 отъ правилника за дисциплината се отм-^нява. 

§ 14 отъ сл^щия правилник^ь се изм-Ъня така: 

„Вънъ отъ Университета студентите, като граждани отговарятъ за 
постъпките си предъ обществените власти на общо основание, съгласно съ 
законите на страната и не могатъ да се затулятъ задъ студентското си 
звание; но когато такива постжпки накърнятъ достойнството на Универси- 
тета, неговите наредби, или не сл съгласни съ студентската честь и при- 
личие, виновните се привличатъ и къмъ дисциплинарна отговорность". 

Първата алинея на § 13 отъ слщия правилникъ ще гласи така: 

, Студентите могатъ да образуватъ свои дружества при Университета 
(академически дружества) — за постигане цели, съгласни съ общата задача 
на Университета. Тия дружества почватъ да действ^/ватъ следъ като Ака- 
демическиятъ съветъ утвърди уставите имъ". 

решение на Академ. Съветъ отъ 5/1 1905 г. 

1. Къмъ § 53 се прибавя следнята алинея: 

„Лекторите съ постоянна заплата обявявагь най-малко 12 часа сед- 
мично*. 

2. Първата половина на § 67 се изменя така : 

„Свободни еж огь учебни занятия и дните за Коледните праздници 
(отъ 22 декемврий до 2 януарий включително)**. 

(Утвърдено съ министерска заповедь № 882 отъ 27/1 1906). 



НАРЕДБА 

за оставяне студенти при Университета или изпращането имъ въ 
странство за усъвършенствуване 

(чл. 58 отъ закона за Университета; § 59 отъ правилника), 
приета отъ Академическия съв*тъ въ заседанието му отъ 7/Х11 1905 год. 

§ 1. Особено отличили се съ своя усп-Ьхъ и съ своя трудъ студенти 
се оставятъ при Университета или се изпращатъ въ странство за усъвър- 
шенствуване въ продължение на дв-Ь години. 

Забгьлгьжка. Посочениятъ въ тоя параграфъ срокъ може да бжде 
продълженъ съ 1 до 2 семестра по мотивирано пр-Ьдложение на факултета, 
удобрено отъ Академическия съв-Ьтъ. 

§ 2. За да бжде н^кой студентъ оставенъ при Университета или из- 
пратенъ въ странство за усъвършенствуване, тр-^бва да е свършилъ Уни- 
верситета пр^зъ туку-шо изтеклата година (зимното или л-Ьтното полугодие) 
сь усп^хъ много добъръ и да е пр-Ьдставилъ особена писмена работа (ср. 
§ § 3, 4, 5). 

Относително материалното състояние на кандидата не се изискватъ 
никакви условия. 

§ 3. Въ края на лятното полугодие на всЪка учебна година факулте- 
тите обявяватъ за всякой пр1>дметъ, по който се отпуща стипендия или се 
пр-Ьдвижда въ бюджета на Университета кредитъ, по няколко теми за 
изработване отъ желаюшит^ студенти. 

§ 4. Всякой отъ желающигЬ избира свободно една огь темит% за 
домашно изработване въ продължение на шесть м11сеца. 

Забгьлгьжка, Семинарни работи и печатни или ръкописни трудове 
могатъ да зам-Ьстятъ тая работа. 

§ 5. Изработените теми се пр-Ьдставятъ въ началото на зимното 
полугодие на факултета, който избира изъ средата си една тричленна коми- 
сия за преценяването имъ по всекой предметъ отделно. 

§ 6. Комисията избира измежду представилите се кандидати единъ 
или двама, които тя счита най-достойни да се оставятъ при Университета 
или да се изпратятъ въ странство и ги представя съ заключение на факул- 
тетския съветъ, който определя едина да се остави при Университета или 
да се изпрати въ странство и го предлага въ Академическия съветъ за 
удобрение. 

§ 7. Оставениятъ при Университета или изпратениятъ въ странство 
се задължава да представя всеки 6 месеца отчетъ за своите научни занятия 
и къмъ края на срока писменъ трудъ по специалностьта си, който, ако 
се признае за достоенъ, се печата въ известията на семинарите или въ 
годишника на Университета. 



ПРАВИЛНИКЪ ЗА ШШП ПРИ УНИВЕРСИТЕТА. 

(Изработенъ отъ Академическия съв-Ьтъ възъ основа на чл. 48 отъ закона за Уни- 
верситета). 



§ 1 . Изпититгь при Университета слх два вида .а) университет- 
ски (първи и втори) — за пр'Ькарано учение и б) академически — за 
добиване учена степень „докторъ". 



А. Университетски изпити. 



§ 2. Университетските изпити се правятъ въ дв^ сесии: зимна — 
отъ 20 до 30 януарий и лгьтна — отъ 15 до 30 юний. 

Въ случай на нужда, по решение на факултетските съвети и съ удо- 
брение на Академическия съв1>тъ, университетските изпити могатъ да се 
иаченатъ и по-рано. 

§ 3. Изпитите ставатъ пр^дъ комисии оть по двама преподаватели 
най-малко. Председатель на комисията е преподавательтъ по изпитния пред- 
метъ, а другите членове се определятъ отъ факултетските съвети. 

На изпитите могатъ да присжтствуватъ професори и студенти. 

§ 4. Първи университетски изпитъ се прави въ края на четвъртото 
прихванато полугодие. 

Полугодия, прекарани следъ четвъртото, се прихващатъ, само ако 
целиятъ първи университетски изпитъ бжде свършенъ най-късно въ срокъ 
отъ една година. 

§ 5. Стуленть, напусналъ Университета следъ четвъртото си прихва- 
нато полугодие, безъ да се е явилъ на първи университетски изпитъ, или 
безъ да го е довършилъ, губи тия полугодия, ако презъ следни1е четири 
изпитни сесии не направи успешно целия си изпитъ. 

§ 6. Втори университетски изпитъ се прави въ края на осмото при- 
хванато полугодие, а най- късно въ срокъ отъ 3 години следъ това по- 
лугодие. 

Следъ изтичане на полугодишния срокъ, кандидатътъ може да се яви 
на втори университетски изпигь само ако прекара редовно още две полу- 
годия въ надлежния факултетъ, тукъ или въ чужбина. 

§ 7. Изпигь се прави по предметите, посочени въ приложението на 
тоя правилникъ. 

§ 8. Въпросите се задаватъ отъ председателя на комисията. 

И другите членове на комисията могагь да задаватъ въпроси, но 
чрезъ председателя. 

Изпитъгь по единь предметъ трае най-много 45 минути. 

4 



50 

§ 9. Студенти, които желаятъ да правятъ изпитъ, заявяватъ за това 
писмено на надлежните декани пр%зъ втората половина на м-Ъсецъ декем- 
врий и май. 

Вр'Ьмето и редъгь на изпитите се опр-Ьд-Ьлятъ отъ факултетскигЬ 
съв-^ти. 

§ 10. Изпитниять усп-Ьхъ се опр^д-Ьля съ б^л-^жки : много добьръ, 
добъръ, сргьденъ и слабъ. 

Отговорите на кандидата се оценяватъ отъ всЪки членъ на комисията 
отд-клно. Общата оценка се опр-Ьд^ля сь вишегласие. При равногласие надде- 
лява мнението на председателя. 

§ 11. Студентъ, който на първия университетски изпитъ покаже слабъ 
успехъ по некои предмети, прави поправителенъ изпитъ само по техъ. 

§ 12. Студентъ, който на втория университетски изпитъ покаже слабъ 
успехъ на половината предмети, повтаря целия си изпитъ. 

Който покаже слабъ успехъ на по-малко отъ половината предмети, 
прави по техъ поправителенъ изпитъ. 

§ 13. Студенти, дошли отъ чужди университети, ако въ това време 
подлежатъ на първи университетски изпитъ, треба да го свършатъ най- 
късно презъ втората сесия следъ записването си. 

§ 14. Студенти, прекарали най-малко четири прихванати полугодия 
въ Университета и направили първи университетски изпитъ при него, 
могатъ, следъ прекарани или завършени въ чужди университетъ още две 
години, да се явятъ на втори университетски изпитъ въ предвидения въ § 
6 срокъ. 

§ 15. Университетските изпити (първи и втори) се правягь по всички 
предмети купно, безъ отлагане на отделни предмети. 

Сашо тъй се правятъ и поправителните изпити. 

§ 16. По предмети, влизащи въ университетски изпитъ, които не сл 
били преподавани въ Университета, изпитъ нема да се прави. 

§ 17. За успешно свършенъ университетски изпитъ се издава сви- 
дгьтелство за първи ("или втори) университетски изпитъ, Въ него се бе- 
лежатъ предметите, по които студентътъ е правилъ изпитъ, и показаниятъ 
успехъ по всеки предмегь отделно. Възъ основа на тия две свидетелства 
се издава печатна диплома, въ която се бележи общиятъ успехъ на кан- 
дидата. 

Свидетелствата и дипломата се подписватъ отъ ректора и отъ надлеж- 
ния деканъ. 



Програма за университетските изпити. 

I. 

Историко-филологически факултетъ 

1. Филовофия и педагогия 
Първи изпитъ 

История на философията до Канта. 

Психология. 

Логика. 

Етика. 

История на педагогията. 

Система на педагогията (обща педагогия). 

Българска история (една епоха). 

История на българския езикъ. 

Двата стари езика, за некласици. 

Единъ отъ новит^ езици. 

Втори изпитъ 

а) Общи пр-Ьдмети: 

История на философията отъ Канта. 

Естетика. 

История на образованието. 

Дидактика. 

Методика. 

Ходегетика. 

б) Изборни пр-Ьдмети: 

( Теория на познанието. 
( Метафизика. 

или 
Училищна организация и управление. 

2. Ивторий и география 

Първи изпитъ 
Римска история. 
Средновековна история. 
Българска история до ХУ-и в1>къ. 
Обща география. 



' 



52 



История на българския езикъ. 

Психология. 

Двата стари езика, за некласици. 

Единъ отъ новигЬ езици. 

Втори изпитъ 

а) Общи предмети: 

Нова и най-нова история. 
Щ История на единъ отъ балканскит-^ народи. 

^^ Археология. 

-^ География на българските земи. 

География на ср-Ьдиземноморската область. 

Обща и славянска етнография. 

б) Изборни пр-Ьдмети: 

История на източнигЬ народи и на Гърция. 

или 
( Общъ географически пр-Ьгледъ на материците. 
\Обща геология. 

3. Славянвка филология и литература 
Първи изпитъ 

Старобългарска граматика. 
Звукофизиология. 
Наука за езика. 

4 Уводъ въ историята на българския езикъ. 

д Славянска палеография. 

> Стара литература на южнитЪ славяни. 

1{ Всеобща литература (общъ курсъ). 

I Българска история (една епоха). 

„ ' Психология. 

"\ Двата стари езика, за некласици. 

;' Единъ отъ новите езици. 

1 

Втори изпитъ 
а) Общи предмети: 

Сравнителна граматика на славянските езици (фонетика н морфология). 
Славянска етнография. 
Историческа граматика на българския език-ь. 
; Нова българска литература. 

б) Изборни предмети: 

I Теория на основните и флективни суфикси. 

I Българска диалектология. 

I История на литературата на единъ народъ. 

или 
I Всеобща литература. 
I \ Естетика. 



53 

II. 
Физико-математически факултетъ 

1. ]^атематика и физика 

Първи изпитъ 

Основи на висшата математика съ висша алгебра. 
Аналитическа геометрия. 
Експериментална физика съ метеорология. 
Френски или н-Ъмски езикъ. 

Втори изпитъ 

а) Общи предмети: 

Висши анализъ. 

Аналитическа механика (общъ курсъ). 

б) Изборни пр-Ьдмети — два отъ сл-ЬднигЬ: 

Геометрия (проективна, дескриптивна и висша). 
Аналитическа механика (специаленъ курсъ). 
Астрономия. 
Теоретическа физика. 

Забгьлгьжка, Осв1>нъ устенъ изпигь държи се и писменъ изпитъ по 
вс-Ьки пр^дметъ. 

2. Химия 
Първи изпитъ 

.Неорганическа химия. 

Аналитическа химия (качественъ и количественъ анализъ). 

Физика (отъ дв-Ь полугодия — по изборь). 

Минералогия (обща или специална). 

Ботаника (анатомия или физиология). 

Френски или немски езикъ. 

Втори изпитъ 

Органическа химия. 
Теоретическа химия. 
Агрикултурна химия. 
Химическа технология. 

3. Естеетвена иетория 
Първи изпитъ 

Минералогия (обща и специална). 

Петрография (обща и специална). 

Зоология (анатомия и систематика на безгръбначните животни). 

Обща ботаника (морфология, анатомия и физиология). 

Френски или н-Ьмски езикъ. 



и!» 

1 54 



■ 1 



с1 



Втори изпить 

Геология (обща и специална съ геологията на България). 

Зоология (систематика и сравнателна анатомия на гръбнач. животни). 

Обща ембриология. 

Специална ботаника (систематика на низшитЬ растения). 

III. 

Юридически факултетъ 

Първи изпить 

Енциклопедия на правото. 

Римско право. 

История на българското право. 

Държавно право (общо и българско). 

Политическа икономия. 

Финансова наука. 

Статистика. 

Каноническо право. 

Втори изпить 

Гражданско право. 
Търговско право. 
Наказателно право. 
Наказателно сждопроизводство. 
Гражданско сждопроизводство. 
Административно право. 
Публично международно право. 
Частно международно право. 
Сждебна медицина. 



УЧЕБЕНЪ ПЛАНЪ 



ЗА 



СПЕЦИАЛНОСТИП, КОИТО СЕ ШДВАТЪ ВЪ ИГТ0Р11К0-ФИ.Ш0ГИЧЕГКИЯ ФАКУЖГЬ. 



Всички студенти отъ факултета, записани по коя да е отъ специал- 
ностите, що се сл-Ьдватъ вь него, ако не сл свършили класически отд%ль 
на гимназия, се задължаватъ да сл^дватъ поне първит1> четири полугодия 
лекции по старит% езици гръцки и латински. 

Забгьлгьжка. — Студентки, които са учили латински езикь въ деви- 
ческа гимназия, СА длъжни да сл^дватъ само гръцки езикъ. 

Студенти, които не влад^ятъ новит-Ь езици, са длъжни да сл%двагь 
пр-^подавания поне по единъ отъ т%хъ (§ 60 ал. 3 отъ общия правилникъ 
за Университета) най-малко четири полугодия. 

К Философия 

Д. Главни пр1|Дмвти 

/. Психология, — Логика. — Гносеология — Етика, — Естетика. 
— Метафизика. 

2. История на философията. 
Философски упражнения. 

Б. П^магалми пр-Ьдмвти 

Философия на религията. — Антропология. — Лекции изъ исто- 
рията^ литературата; природнитп>у математически и правни науки, 
които иматъ отношения къмъ главнитп> лекции на философията. 

П. Педагогия 

А. Главни предмети 

/. История на педагогията. — Систематическа педагогия. 

2. История на образованието. 

3. Училищна организация и управление. 

4. Психология. — Етика, 

Училищни семинарски и лабораторни упражнения. 

Б. Ромагални пр-Ьдмвти 

Логика: история на философията; антропология: хигиена: поли- 
тическа икономия; държавно право. 



56 

Ш. История 

А. Главни пр1|Дмети 

/. Всеобща история: методъ по историята; източна, класическа, 
ср'Ъдна и нова история. 

2. Българска история, — История на балканскитгь народи (сърбо- 
хървати, ромъни и гърци). — Османска история. 

Исторически упражнения ; четене паметници. 

Б. Ромагалмй пр^Ьдмети 

География; археология; палеография; история на философията: 
политическа икономия; литература, 

IV. География 

А. Главни пр-Ьдмети 

/. История на географията и откритията. — Обща география: 
учение за земитп». 

Практически упражнения ; прп>говоръ (репетиториумъ) ; семин »/?- 
ски упражнения, 

2. Етнография. 

Б. Помагални пр'!^дмети 

Геология; метеорология: история и археология; славянска етно- 
графия; статистика; политическа икономия; българско администра- 
тивно право. 

V. Славянска филология 

А. Главни пр'к|Дмвти 

/. Граматика и история на българския езикъ. 

2. Сравнителна граматика на славянскитп> езици. 

3. Българска и славянски литератури. 

Четене и тълкуване граматически литературни текстове. — Се- 
минарски упражнения, 

Б. Помагални пр^Ьдмети 

Звукофизиология ; наука за езика; славянска палеография; славянска 
етнография; психология; естетика; българска история; всеобща лите- 
ратура, 

VI. Литература 

А. Главвнъ пр'!^дметъ 

Обща сравнителна история на литературата съ огледъ къмъ по- 
важнитп» литературни епохи и течения. 

Четене и критика на автори и произведения отъ литературата. 

Б. Помагални пр-Ьдмети 

Всеобща и българска история ; българска и славянски литератури : 
история на философията] естетика; български езикъ. 



УЧЕБЕНЪ ПЛАНЪ 

ЗА 

ГНРДНАЛЮСТИГВ, КОИТО СЕ ШДВАТЪ ВЪ Ф113ИК0-МАТЕМАТИЧЕСК1Ш ФАКУЛТЕП. 



Студенти, които не влад-Ьягь новигк езици, сл длъжни да сл1>двагь 
преподавания поне по единъ отъ гЬхь (§ 60 ал. 3 оть общия правилник ь 
за Университета) най-малко четири полугодия. 

За попьлняне на минималния брой часове по задължителни пр'епода- 
вания (§ 88 огь общия правилникъ), въ случай на нужда, факултетскиягь 
с ьв^тъ опр'Ьд%ля, на кои други дисциплини да блде слушането задължително 
пр-Ьзъ дадено полугодие. 

I. Математика и физика 

а. Теория 

1. Основи на висшата математика сь висига алгебра, 

2. Висши анализъ, 

3. Геометрия (аналитическа, дескриптивна, проективна и висша). 

4. Аналитическа механика (обща и специална). 

5. Астрономия (сферическа съ практическа, астрофизика и теоре- 
тическа). 

6. Метеорология, 

7. Теоретическа физика. 

8. Експериментална физика. 

6. Упражнения: 

1 . По основи на висшата математика и висша алгебра. 

2. „ висши анализъ. 

3. п геометрия (аналитическа, дескриптивна и проективна). 

4. « аналитич^-ска механика. 

5. « астрономия. 

6. „ експериментална физика и метеорология. 

Забп»лп>жка. Пр-Ьпорлчва се на физицигЬ да слушатъ още : неорга- 
ническа химия и обща геология. 



58 

Н. Химия 

А. Главни пр-Ьдмвти 
а. Теория 

1. Неорганинеска химия. 

2. Органическа химия, 

3. Аналитическа химия. 

4. Теоретическа химия. 

5. Агрикултурна химия. 

6. Химическа технология. 

б. Упражнения: 

/. По аналитическа химия: а) качественъ анализъ. 

^. { тегловенъ ; 

б) количественъ ^"^-^^^^ъ^^ 

2. щ неорганически и органически препарати. 

3. химическа технология. 

Б. Помагалми предмети 
а. Теория 

/. Експериментална физика. 

2. Минералогия (обща и специална). 

о г- (анатомия; 

5. Ботаника: { , 

( физиология. 

б. Упражнения : 

/. По физика. 

2. щ минералогия. 

3. „ ботаника. 

Забп»лп>жка. — Пр-^^поржчва се на химицит* да слушатъ още : ис- 
тория на философията, логика и геология {обща). 

\\\. Естествена история 

А. Главни пр1ьдмети 
а. Теория. 

/. Ботаника: г. Обша ("тн^на и вжтр*шна морфология; 
) физиология. 
б. Специална (систематика на нисшитЬ и на висшитЪ 
растения). 
2. Зоология: а. Анатомия и систематика на безгръбначните животни. 

б. Систематика и сравнителна анатомия на гръбначнигЬ 

животни. 

в. Ембриология. 

г. Хистология. 

л. Антропология съ хигиена. 



59 

3. Минералогия и петрография: а. Минералогия (обша и специална). 

б. Петрография (обща и специална). 

4. Геология и палеонтология: а. Геология (обща и специална съ 

геологията на България), 
б. Палеонтология. 

б. Упражнения: 

/. По ботаника. 

2. , зоология, ембриология и хистология. 

3. , минералогия, 

4. п петрография. 

5. „ палеонтология. 

Б. Ромагални предмети 
а. Теория 

/. Експериментална физика. 

2. Неорганинеска химия. 

о 4 Га) качественъ анализъ; 

3. Аналитическа химия : < / ^ 

(б) количественъ анализъ. 

б. Упражнения: 

/. По физика. 

2. , аналитическа химия (качественъ и количественъ анализъ). 
Забллгьжка. — Пр-Ьпоржчва се на естествениците да слушатъ още : 
органическа химия, история на философията, логика и психология. 



УЧЕБЕНЪ МЛАЯЪ 



ЗА 



СПЕРАЛНОСТИП, КОИТО СЕ СЛИДВАТЪ ВЪ ЮРИДИЧЕСКИЯ ФАКУЛЕТЪ. 



Студенти отъ факултета, които не сл учили въ гимназия латински 
езикъ, се задължавагь да сл-^дватъ пр-^подавания по него най-малко четири 
полугодия. Студенти, които не влад-^ятъ новитЬ езици, еж длъжни да сл-Ьд- 
вать пр-Ьподавания поне по единъ отъ гЬхъ най-малко четири полугодия 
(§ 60 алиния 3 огь общия правилникъ за Университета). 

Пр^поржчва се на студентигЬ отъ факултета да сл-^дватъ пр-Ьпода- 
вания по систематическа философия и по история на философията. 

7. Енциклопедия на правото. 

2. Римско право. 

3. История на българското и славянско право. 

4. Държавно право (общо и българско). 

5. Политическа икономия. 

6. Финансова наука. 

7. Статистика. 

8. Каноническо право. 

9. Гражданско право. 

10. Търговско право. 

11. Наказателно право. 

12. Наказателно сждопроизводство. 

13. Гражданско сждопроизводство. 

14. Административно право. 

15. Публично международно право. 

16. Частно международно право. 

17. Сждебна медицина. 



ПРАВИЛНИКЪ 

ЗА 

ФИЛОСОФСКИЯ СЕМИНАРЪ ПРИ ИГТОРИКО-ФИЛОЛОГИЧЕСКИЯ ФАКУ.1ТКП 

НА УНИВЕРСИТЕТА. 

(Приеть отъ Академическия съв-Ьтъ въ заседанието му отъ Х/П 1904 год.) 



§ 1. Филофскиятъ семинаръ на Университета се намира подъ ръко- 
водството на единъ уредникъ, избранъ отъ факултетския съв-Ьтъ измежду 
професорите по философия. 

§ 2. Тоя семинаръ има за ц-Ьль да спомага за философското развитие 
на своитЪ членове и за по-дълбоко вникване въ философските проблеми, 
както и да упжтва членовет-Ь въ самостойно разработване на въпроси изъ 
областьта на разнигЬ философски дисциплини. 

§ 3. За постигането на тая ц-Ьль служать общи заседания, въ които 
се четатъ и се тълкуватъ класически съчинения на видни философи и се 
прочитатъ отъ членове на семинара специално приготвени реферати върху 
въпроси отъ областьта на систематическата и историческата философия. 
Подиръ прочитането на рефератите ставатъ разисквания върху мненията, 
изказани въ т^хъ. 

§ 4. Заседанията, които ставатъ редовно еднажъ въ седмицата, се 
р;к.ководятъ отъ уредника на семинара, или отъ неговъ зам^стникъ. 

§ 5. Темите за писмените работи или се предлагать оть преподава- 
телите по философия или се избиратъ свободно отъ самите членове 
на семинара; въ последния случай иска се предварително удобрение на 
уредника. 

§ 6. Когато некой отъ членовете иска да чете рефератъ требва да 
уведоми за това уредника на семинара, най-малко осемь дена по-рано, за да 
може уредникътъ да съобщи темата на реферата на членовете на семинара. 

§ 7. Членовете на семинара биватъ редовни и извънредни. Редовни 
членове биват ь само редовни студенти отъ историко-филологическия фа- 
култетъ; а извънредни членове могатъ да бждатъ слушатели отъ тоя фа- 
култетъ или студенти отъ другите факултети. Съ позволение на уредника 
могатъ да прислтствуватъ въ заседанията на семинара като гости и други 
студенти, които не еж членове на семинара. 

§ 8. Въ особна семинарска книга се записватъ членовете на семинара, 
а така сжщо отбелезватъ се работите, що се извършвагь въ семинарните 
заседания. 



62 

§ 9. За усилване на научните занятия на членовегк на семинара 
сжществува при семинара специална библиотека и читалня. 

§ 10. Семинарната библиотека и чаталния се управлява отъ единъ 
бнблиотекарь, който се назначава отъ уредника измежду редовните членове 
на семинара. 

§ 11. Библиотекарьтъ е длъженъ да държи въ редъ каталога на би- 
блиотечните книги и списания, въ опр1>д'^ленит% часове да надзирава семи- 
нарната читалня и да дава на редовните членове на семинара книги отъ 
семинарната библиотека. Библиотекарьтъ е отговоренъ за своята работа 
пр-Ьдъ уредника. 

§ 12. За своя трудъ библиотекарьтъ получава м-^сечно възнаграждение, 
което се опр-Ьд-Ьля отъ факултетския съв-Ьтъ по пр-Ьдставление на уредника. 

§ 13. Семинарната библиотека, която се см%та за часть отъ обшата 
библиотека на Университета, съдържа книги, взети отъ дубликатите на 
университетската библиотека, купени съ специално за тая ц'кпь предвидени 
въ годишния бюджетъ на Университета суми, или получени въ подаръкъ. 

§ 14. За възнаграждаване на добри семинарни работи на студентите, 
отпускатъ се отъ факултета по предложение на уредника, награди въ раз- 
меръ отъ 30 — 50 лева. 



ПРАВИЛНИКА 



ИНСТИТУТИТЕ ПРИ ФИЗИКО-МАТЕМАТИЧЕСКИЯ ФАКУ.1ТЕГЬ НА УНИВЕРСИТЕТА. 

(Приетъ оть Академическия съв-Ьгь въ заседанията му отъ 2 юний 
и 29 октомврий 1905 год.). 



ГЛАВА I. 

ЦЪль на институтитЬ. 

§ 1. ИнститутигЬ еж научно-помагални заведения по специалностигй, 
застъпени въ Физико-математическия факултетъ на Университета (чл. 13 
отъ закона и § 71 отъ общия правилникъ за Университета). 

Заб-Ьл^жка. Въ институтигЬ могатъ да работятъ и частни лица по н-Ькои 
специални въпроси, ако за това позволяватъ ср'Ьдствата, вр-Ьмето и пом'Ъщението 
на института. Ако работата на такова лице е свързана съ харчене институтски ма- 
териалъ, тогава то предплаща за него възнаграждение, опр^д-Ьлено отъ факултетския 
съв'Ътъ по предложение отъ уредника (§ 7, д, отъ настоящия правилникъ;. 

ГЛАВА П. 

Число и обемъ на институтигЬ. 

§ 2. При Физико-математическия факултетъ има за сега сл-кднигЬ 
институти: 

а) математически, 

б) физически и астрономическа обсерватория, 

в) химически, 

г) ботанически, 

д) зоологически и 

е) минерало-геологически. 
§ 3. ИнститутитЬ обематъ: 

а) математическиятъ: сбиркит1: по математика и аналитическа механика; 

б) физическиятъ: лабораториите и кабинетигЬ по физика, обсерва- 
торията и наблюдателните станции по метеорология ; 

в) химическиятъ: лабораториите, кабинетите, сбирките и складовете 
по химия и технология; 



^ 



64 

г) ботаническиятъ: лабораториигЬ, кабинетигЬ, сбиркитЬ и складовете 
по ботаника и ботаническата градина ; 

д) зоологическиятъ: лабораториигЬ, кабинетигЬ, сбиркигЬ и скла- 
довете по зоология и сравнителна анатомия; 

е) минерало-геологическиятъ: лабораториите, кабинетите, сбирките и 
складовете по минералогия, петрография, геология и палеонтология. 

Забележка. Всеки институтъ обема още библиотека, евентуално и семинзръ. 

ГЛАВА Ш. 

Управление на институтите. 

§ 4. Всеки институтъ непосредно се управлява отъ своя уредникъ 
(§§72 и 73 отъ общия правилникъ за Университета). 

§ 5. Когато нуждата изисква, работата по ръководството на института 
се разпределя между уредниците и съответните преподаватели по пр'ед- 
метите, застъпени въ института. 

§ 6. Въ институтите помагатъ: асистентите, пазителите на сбирките, 
механикътъ, препараторите, градинарьтъ и лаборантите. 

§ 7. У ред ни кът ь: 

а) води делата на института; 

б) представя на факултетския съвегь въ края на учебната година 
отчетъ за състоянието на института (§ 73 ал. б); 

в) представя за нуждите на института въ края на учебната година на 
факултетския съвет ь бюджето-проектъ, съставенъ съвместно съ останалите 
преподаватели при института; 

г) съвместно съ последните изписва чрезъ ректората нужните за 
института учебни пособия; 

д) определя съвместно съ останалите^ преподаватели, дали могатъ или 
не частни лица да работятъ въ института, и требва ли да плащатъ, и вь 
какъвъ размеръ за изхарчения материалъ некое обезщетение (вижъ заб. 
къмъ § 1); 

е) препраща докладите на титуларите на катедрите относително 
избора на асистенти (чл. 25 отъ закона); 

ж) избира и представя за назначение: пазители на сбирките (чл. 26 
отъ закона), механикъ, градинаръ, препараторъ и лаборанти (чл. 31 оть 
закона), съвместно съ останалите преподаватели отъ института. 

§ 8. Когато уредникьгь отслтствува продължително презь учебното 
време, заместя го избраниятъ отъ факултетския съветъ преподава гель. 
§ 9. Асистентите еж длъжни: 

а) да приготвятъ всичко нуждно за лекциите и практическите занятия; 

б) да ржководятъ въ случай на нужда при постоянното упътване п 
надзоръ на съответния преподаватель практическите занятия на студентите; 

в) да снабдява студентите съ необходимите уреди и материали зл 
практически занятия, които отбелезватъ въ особена книга; 

г) да водятъ кабинетите (а дето е нуждно и сбирките) подъ ръко- 
водството на надлежния уредникъ; 



65 

д) да водятъ редовно и изправно подъ надзора на уредника введенигЬ 
въ института книги (инвентари, разходни книги, квитанционни и др.); 

е) да водятъ библиотеката при кабинетит-Ь; 

ж) да правятъ наблюдения и да разработватъ по предложение на 
уредника или съотв'Ьтния пр-Ьподаватель специални въпроси въ вр'Ъме, когато 
сд1 свободни или нарочно за тая ц%ль освободени; 

з) да приготовляватъ препарати по указание на съотв-Ьтнит-Ь пр-Ь- 
подаватели ; 

и) ла ходятъ по екскурзии сами, или съ студенти, по пр-Ьпоржка на 
съотв-Ьтния пр^подаватель ; събранит'Ь материали оставатъ достояние на 
института ; 

к) да се явяватъ на вр-Ьме въ лабораториит-Ь пр-Ьди начало на лекциит-Ь 
и практическите занятия; 

л) да не напущатъ лабораториите пр^ди да сл свършили занятията 
и преди да еж напуснали студентите лабораториите или аудиториите; 

м) да известяватъ предварително уредника за всеко свое отслтствие 
отъ института презъ работното време; 

и) да следять за реда, чистотата и изправностьта на сбирките, каби- 
нетите, складовете и лабораториите, за което непосредно отговарятъ предъ 
уредника ; 

о) да проверяватъ въ края на всека учебна година библиотеките, 
сбирките, кабинетите и складовете по инвентарните книги, за което съста- 
вляватъ актъ по приетия за тая цель редъ. 

§ 10. Асистентите не могатъ да се ползувагь отъ ваканциите, безъ 
предварително съгласие на надлежния преподаватель и разрешението на 
уредника, за което имъ се дава нужния отпускъ отъ ректора. 

§11. Пазителите на сбирките еж длъжни : 

а) да помагать на уредника при уреждането на сбирките въ института, 
а въ случай на нужда, и при практическите упражнения ; 

б) да определятъ и приготвять за изложение въ сбирките постжпилите 
сурови материали въ института; 

в) да ходятъ по екскурзии и събирать материали за сбирките по 
надлежното разпореждане на преподавателите въ института, следъ което 
давать рапорть за извършеното отъ техъ; 

г) да баятъ за изправностьта и чистотата въ сбирките; 

д) да водятъ редовно и изправно установените за сбирките книжа; 

е) да даватъ отчегь на уредника въ края на учебната година за 
състоянието на сбирките; 

§ 12. Препараторътъ при зоологическия институтъ се назначава отъ 
Министерството на Просвещението по предложение на уредника на ин- 
ститута, съ удобрение на факултетския и представление отъ Академическия 
сьветъ ; 

§ 13. За препараторъ се назначава лице, което има поне завършено 
средно образование и техническа подготовка за изработване на разни пре 
иарати по таксидермията, остеологията и анатомията на животните; 

§ 14. Препараторътъ е длъженъ: 

5 



66 

а) да приготовлява подъ непоср%дния надзоръ на уредника спиртни 
препарати, монтирани животни, скелети и анатомически препарати; 

б) да ходи на екскурзии всЬки пжть, когато уредникътъ нам%ри за добр^ 
да го изпрати. 

в) да пр1>дставя на уредника за вс1>ка екскурзия подробенъ рапортъ, 
който да съдържа : 

1) колко вр-^ме е траяла обиколката; 

2) кои м-Ьста еж посЬтени; 

3) колко и какви животни еж събрани; 

г) да сл%ди за реда, чистотата и изправностьта на сбиркигЬ и на 
уредигк, съ които си служи при работенето, за което лично отговаря 
пр-Ьдъ уредника; 

д) да води редовно и изправно подъ надзора на уредника введенигк 
при сбиркитЬ книжа; 

е) да се явява на вр-Ьме пр-Ьзъ опр%д%ленигЬ работни часове и да 
изв-Ьстява уредника за всЬко свое отсжтствие; 

ж) да дава въ края на вс1^ко полугодие рапорти на уредника за из- 
работените отъ него препарати; 

з) да проверява въ края на вскка учебна година сбиркит%, за които 
дава отчетъ на уредника. 

§ 15. СъбранигЬ пр1>зъ вр1>ме на екскурзиите животни отъ препара- 
тора оставатъ имотъ на института и се вписватъ въ инвентара му. 

§ 16. Забранява се на препаратора да изработва за своя лична облага 
препарати въ помещението на института даже въ извънработни дни и часове. 

§ 17. Забранява се на препаратора да се ползува за своя лична облага 
отъ длъжностьта си при института и да събира за себе си такива животни, 
на които ловътъ, съгласно съ законите на страната, е забраненъ въ известни 
местности или презъ определено време на годината. 

§ 18. За механикъ се назначава лице съ завършено висше образование 
по машинното инжинерство и съ надлежна практика. Длъжностите му се 
определятъ съ особенъ правникъ. 

§ 19. Градинарьтъ при ботаническата градина се назначава огь Ми- 
нистерството на Просвещението по предложение на уредника на института, 
съ удобрение на факултетския и представление огь Академическия съветъ. 

§ 20. За градинарь се назначава лице съ специално за иельта обра- 
зование и подходяща практика. 

§ 21. Градинарьтъ е длъженъ: 

л) да привежда въ изпълнение разпоредбите на уредника, било отно- 
сително общия планъ на градината, било относително отделните застжпени 
въ нея групи растения, и безъ негово знание да не прави никакви из.ченения ; 

б) да се грижи за подобрение на почвата и атмосферните условия, 
съгласно индивидуалните нужди на растенията; 

в) да произвежда култури и да бди за събиране на семената; 

г) да подържа въ редь етикети ге на растенията; 

д) да се грижи по указанието на уредника за застъпването вь гради- 
ната на растенията отъ разните пояси на българската флора; 



67 

е) да блиде винаги въ градината, когато се четатъ лекции, за да може 
своевр4менно да доставя поисканите растения; 

ж) да държи въ редъ и изправность книжата по поддържане и обз»* 
ведзане градината; 

з) да докладва своевр'Ьменно'на уредни;<а за загиналите растения; и 
и) да дава отчетъ въ края на учебната година за състоянието на 

градината. 

§ 22. Ла^орантигЬ се избиратъ отъ надлежните уредници и се пре- 
поржчватъ за назначение по реда, указанъ за препаратора и градинаря 
(§ § 12 и 19). 

§ 23. За лаборанть се назначава лице поне съ петокласно ср%дно 
образование. 

§ 24. Лаборантътъ е длъженъ: 

а) да приготовлява подъ ржководство на асистентите обикновените 
препарати и общи реактиви; 

б) да снабдява лабораториите и аудиториите съ необходимите пре- 
парати и реактиви, преди преподаванията и практическите занятия; 

в) да заведва и да държи въ редъ складовете и работилниците и да 
бди за чистотата въ техъ; 

г) да води книгата, по която се даватъ на студентите прибори и ма- 
териали отъ склада; 

д) да помага на преподавателите и асистентите въ всички случаи, 
дето става нужда. 

Забгьлгьжка. Отъ лаборанта по зоология, който ще изпълнява длъж- 
ностьта помоишикъ на препаратора, не се изисква предвиденото въ пра- 
вилника за лаборантите при Университета петокласно образование, а само 
техническа подготовка за изработване монтирани животни и скелети. 



ГЛАВА IV. 

Пазене помагалата въ институтите. 

§ 25. Всеки институтъ требва да има следните книжа ; 

а) инвентаръ, въ който се вписватъ всички помагала и материали ; 

б) каталогъ, въ който прегледно еж вписани сбирките; 

в) наржчна разходна книга, въ която се вписватъ дребните потреби 
на института; и 

г) книги, отъ каквито институтътъ се нуждае. 

§ 26. Безъ знание и разрешение на уредника никакви помагала не 
могатъ отъ никого да се изнасятъ навънъ отъ института (§ 28). 

Забгьлгьжка, Преподавателите при инсгитутите могатъ безъ пред- 
варително разрешение на уредника да изнасятъ вънъ отъ института пома- 
гала и книги, следъ като ги впишатъ въ специална за случая книга, която 
се пази въ всеки институтъ. 

5* 



68 

ГЛАВА V. 
Вжтрешенъ редъ въ лабораториит-Ь на Университета. 

§ 27. Студентит% сл длъжни : 

а) при влизането въ лабораториите да оставятъ своит'^ горни дрехи, 
шапки, галоши и чадъри на опр-Ьд-Ьленото за тая ц%ль м-^сто; 

б) да пазятъ въ лабораториите пристойните за единъ Университеть 
редъ и тишина; 

в) да пазятъ таблицитЬ, картите, чертежитк, модел итЬ, препаратите, 
апаратите, атлазите и книгите, които с^ оставени на разположение въ 
аудиториите и лабораториите, п коридорите; 

г) да сьобщаватъ на преподавателя веднага при приемането на всеко 
учебно помагало забелезаните в ь него повреди ; 

д) да се явявать о-време на практически занятия и да ги напушагь 
само следъ свършека на часа ; 

е) да дохаждатъ подготвени на практически занятия, при които се 
изисква предварителна теоретическа подготовка; 

ж) да вписватъ хода на всеко практическо упражнение въ особена 
тетрадка, която представятъ въ края на полугодието на надлежния препо- 
даватель ; 

з) да пазятъ презъ време на практическите си занятия най-голема 
чистота въ целата лаборатория ; 

и) да хвърлятъ разните непотребни отпадки (напр. утайки, филтри, 
реактиви, части отъ сгькла, части отъ животни, растения, минерали и др. т.). 
които се получаватъ презъ време на практическите занятия, въ опреде- 
лените за тая цель сждове ; 

к) да не развиватъ вънъ отъ определеното за тая цель место разни 
вредителни газове и пйри отъ киселини и пр.; 

л) да не харчатъ излишно количество газ ь, вода, електричество, разни 
материали и реактиви; 

м) да затварятъ канелките (крановете) на горилата си и на водопро- 
водите по установения редъ; 

н) да връщатъ въ изправность учебните помагала (книги, апарати и 
др. под.), които имъ се даватъ за временно ползуване; 

о) да не впасятъ справочни книги въ други помеи1е11ия, гдето се 
развиватъ киселини, вредителни газове и други реактиви, които могатъ да 
ги повредятъ. 

§ 28. На студентите се забранява: 

а) да изнасятъ изъ Университета учебни помагала, книги, реактиви, 
или каквито и да било други предмети, принадлежащи на лабараториите и 
кабинетите безь предварително позволение отъ надлежния преподаватель ; 

б) да вземать помагалата на другарите си, да ги употребяват ь безъ 
техно съгласие; 

в) да влизатъ въ складовете, сбирките и кабинетите безъ позволение 
на надлежния преподаватель. 



69 

§ 29. Въ началото на вс^ко полугодие или учебна година всякой 
студентъ, или по н-^колцина заедно, получава за произвеждане практиче- 
ските си занятия нужнит-Ь помагала, които се даватъ оть лабораториите 
по опр^д-кленъ списъкъ. Тия помагала се пазятъ отъ студентите пр^зъ ця- 
лото полугодие. 

§ 30. Осв1>нъ споменатите въ горния параграфъ помагала, студентите 
се ползуватъ и съ другите общи за всички студенти помагала, които се 
поставятъ веднага следъ употребението имъ на определеното имъ место. 

§ 31. Студентите отговарятъ за повредите, направени на учебните 
помагала, споменати въ § 30, само за онова време, презь което еж си слу- 
жили съ техъ. А помагалата споменати въ § 29, те връщатъ въ изправ- 
носгь въ края на полугодието, или на учебната година, или пъкъ когато 
напущатъ Университета (по списъка). Повредените и уничтожени помагала, 
виновните студенти заплащатъ въ ректората споредъ сгойностьта имъ. За 
всгька повргьдена или линеала вещь отъ лабораторията и аудиторията, 
ако не се намгьри виновникьтЪу отговарятъ солидарно всичкитгь студенти, 
които работятъ въ тгьхъ. 

§ 32. Докогато студентътъ не заплати стойно.гьта на повредените 
или уничтожени оть него помагала, не може да получи училищните си 
документи отъ ректората. 

§ 33. Студентите еж длъжни аа се съобразяватъ строго съ настоящия 
правилни къ. 

Съ провинилите се студенти въ лабораториите се постжпва съгласно 
§ 6 отъ правилника за дисциплината на Университета. 



Университетска учебна година 1905-1906. 



А. Управителенъ съставъ. 

I. 
Ректоръ: Ив. А. Георговь, 



Проректоръ : 



* 



* 



Декани: 

Б, Цоневъ, — на истор.-филол. факултетъ. 
Г. //. Колушки, — на физ.-мат. факултетъ. 
Вл. Молловъ, — на юридическия факултетъ. 

Продекани: 

А, Теодоровъ, — на истор.-филол. факултетъ 
М, БъчеваробЪу — на физ.-мат. факултетъ 
уИ. ПоповилисеЪу — на юрид. факултетъ. 

II. 

Академически съв-Ьтъ: 

Ив, А. Георговь Г. И, Колушки Вл, Молловь 

Б. Цоневъ М, Бъневароьъ М. Поповилиевъ 

А, Теодоровъ И, Добревъ Г. Т. Данаиловь 

Д. Д, Агура Ем, Ивановъ С. Кировъ 

Л. Милетичъ Ст. Юриничъ И, Фаденхехтъ 

III. 

Секретарь: Б. Б, Бижевъ (отъ 21/1 1906). 
Квесторъ: Я. Р^севъ. 

IV. 

Уредници на институтит-Ь: 

/. Въ историко-филологическия факултетъ: 

Ив, А, Георговъ, на симинара и на кабинета по философия. 
Д. Д, Агурйу на историческия семинаръ. 
А, Иширковь, на географския институтъ. 
Л. Милетичъ, на славянския семинаръ. 



71 



2. Въ физико-математинес/сия факултетъ: 



А, Шоурекь, на математическия кабинетъ; Д, ПоповЪу асистентъ. 

М. Бьчеваровь, на физич. институтъ и на астрономич. обсерватория, 
Ж. Чавдароеъ и Я- Вжжаровъ, асистенти по физика ; К^ ПопоаЬу асистентъ 
по астрономия. 

/7. Райковъ, на химическия институтъ; П. Тишковъ^ асистентъ. 

Г, И, Златарски, на минерало-геоложкия институтъ; И. СтояноаЪу 
асистентъ, Д, Аллахверджиевь, препараторъ-пазитель. 

Ст, Юрининъ, на зооложкия институтъ ; Д, Иоакимоаь, асистентъ. 

Ст. Нетковь, на ботаническия институтъ; Ив, Нейневъ, асистентъ, 
Хр. Миховь, градинарь. 

3. Вь юридическия факултетъ, 

С. ИировЬу на юридическия семинаръ и на криминалния музей. 

* 
4. Библиотекарь: Ст. Аргировъ, 

Б. 

Университетьтъ се помгьстя: 

А. 1. Ректоратътъ и университетската канцелария, 

2. Библиотеката, 

3. Деканатътъ, институтите и аудиториитЬ на историко-филологическия 

факултетъ, 

4. Кабинетътъ и аудиториите по математика и 

5. Деканатътъ, институтитЬ и аудиториигЬ на юридическия факултетъ — 

еь сградитгь на фондь щД-ръ Василиядь" , задъ двореца : едната 
на улица Регентска и другата на улица Тетевенска, 

В. Деканатътъ и аудиториите на физико-математическия факултегь 
и институтите: ботанически кабинетъ и разсадник ь, химически 
кабинетъ и лабаратория, физически кабинетъ и лабаратория — 
въ сградата при I, мжжка гимназия, срещу паметника на Левски, 

В. Кабинетите, сбирките и аудиториите по геология и минералогия — 
на улица ^Кракра* Л& 13, 

Г. Кабинетътъ и аудиторията по зоология — на жгъла на улици 
Кракра и Оборище, 

Д. Зооложката сбирка — на улица Дунавь, срещу /. мжжка гимназия, 

Е. Ботаническата градина се намира задъ Манежа — между улици 
Шипка и Оборище, около докторския паметникъ. 

Ж. Астрономическа обсерватория — вь князъ Борисовата градина, 

3. Метеороложката станция ма университета — въ ботаническата 
градина задъ манежа между улици Шипка и Оборище, 

И. Магнитната станция — въ сградата на физико-математическия 
факултетъ. 



п 

в. Разписъ на лекциитЬ пр-Ьзъ учебната 1905/6 год. 

I. 
Историко-филологически факултетъ. 

Ред. проф. Ив. А, Георговъ. 

Зимно полугодие. Л'Ьтно полугодие. 

Кантъ, Фихте, Шелингь и Хегелъ История на н-кмската философия 

3 часа. сл-Ьдъ Хегела 3 часа. 

Етика (принципи на морала) 2 ч. Истории на етиката 2 часа. 

♦Философски семинаръ 1 часъ. *Философски семинаръ 1 часъ. 

Лекторъ К. Кръсте&ь. 

Психология 3 часа. Въведение въ философията 2 часа. 

Проблеми на метафизиката 2 часа. Проблеми на метафизиката П, 2 ч. 

*Упражнения върху проблеми на *Естетически анализи 2 часа. 
метафизиката 2 часа. 

Извънр. проф. Я. Нойковъ. 

Билъ въ отпускъ. История на новата педагогия 2 ч. 

Хуманитарно обучение 2 часа. 

Английско образование 1 часъ. 

*Семинарь : четене и тълкуване на 
Л. Рг. НегЬаг* : А11еете1пе РМщо^\к 
2 часа. 

*Експериментално - педагогически 
упражнения 1 часъ. 

Ред. проф. Д. Д. Агура. 

Ср-^днов^ковна история 2 часа. Ср-Ьднов-Ьковна История .отъ Кар- 

Лутеръ и Калвинъ 2 часа. ла Велики насамъ 2 часа. 
Европа пр-^зъ вр'11ме на юлската Калвинизъмъ 2 часа. 

монархия 2 часа. Просв1^тениять абсолутизъмъ 2 ч. 

^Исторически семинаръ 1 часъ. ^Исторически семинаръ 1 часъ. 

Извънр. проф. В. Н, Златарски, 

България пр-Ьзъ XI— ХШ в-Ькъ България мр-кзъ ХП--ХУ в%кь 

3 часа. 3 часа. 

Учението на богомил ит1> 2 часа. История на Турция пр-Ьзъ XV до 

*Четене и обяснение старобългар- XVII в1*.къ 2 часа. 

ски паметници 2 часа. ^Четене и обяснение старобългар- 

ски паметници 2 часа. 



73 



Извънр. проф. Г. Кацаровъ. 



Гръцка история отъ вр1>ме на 
персийските войни 3 часа. 

Авгусгь и неговата епоха 2 часа. 

*Четене и обяснение на Мопитеп- 
1ит Апсугапиш 2 часа. 



Римска история 4 'часа. 
Историческа метода 1 часъ. 
*Четене и обяснение на истори- 
чески паметници 2 часа. 



Част. доц. В, Добруски. 



Уводъ въ гръцка и римска епи- 
графика съ обяснения на надписни 
паметници въ България 3 часа. 



Уводъ въ гръцка и римска епи- 
графика съ особенъ огледъ къмъ над- 
писнигЬ паметници на България 3 ч. 



Извънр. проф. А, Иширковъ, 



География на селиихата и пжтищата 
за съобщения 2 часа. 

География на България 3 часа. 

*Практически упражнения по гео- 
графия 4 часа. 

"^Семинарни упражнения по гео- 
графия 2 часа. 



Земята като небесно тЬло 1 часъ. 

География на Македония и Од- 
ринско 2 часа. 

Обща етнография 2 часа. 

^Семинарии упражнения по гео- 
графия 2 часа. 

*Географски упражнения 4 часа. 



Ред. проф. Л, Милетичъ. 



Сравнителна граматика на славян- 
скигк езици 2 часа. 

Старобългарски синтаксисъ 1 ч. 

Фонетика и морфология на старо- 
българския езикъ 3 часа. 

*Упражнения въ славянския семи- 
наръ 2 часа. 



Сравнителна граматика на славян- 
скитк езици 2 часга. 

*Четене югославянски паметници 
1 часъ. 

Морфология на старобългарския 
езикъ 1 часъ. 

*Четене старобългарски паметни- 
ци 2 часа. 

*Упражнения въ славянския семи- 
наръ 2 часа. 



Ред. проф. Б. Цоневъ. 



Уводъ въ историята на българския 
езикъ 3 часа. 

Новобългарски вокализъмъ 2 ч. 



Славянска палеография 3 часа. 
Новобългарски консонантизъмъ 2 
часа. 



Ред- проф. А, Теодоровъ. 



Уводъ въ науката за езика 2 ч. 
Нова българска литература 3 ч. 
*Работи по новобългарски кни- 
жовни творения 1 часъ. 



Произходъ на езика 2 часа. 

Българска литература отъ осво- 
бождението 3 часа. 

Стара литература югославянска 1 
часъ. 



74 



Лекторъ Р. Гораноаь. 



Латински езикъ 6 часа. 
Гръцки езикъ 6 часа. 



Латински езикъ 6 ч. въ 2 секции. 
Гръцки езикъ 6 ч. въ 2 секции. 



Лекторъ Й. Ивановъ. 
Френски езикъ 9 часа. Френски езикъ 9 ч. въ 3 секции. 

Лекторъ Ат. Димитровъ. 
Билъ въ отпускъ. Н-Ьмски езикъ 9 ч. въ 3 секции. 



II. 
Физико-математически факултетъ. 

Ред. проф. Ем. Ивановъ, 



Висши анализъ, I часть 2 часа. 
Висши анализъ, II часть 6 часа. 
"^Упражнения по висши анализъ 
1 часъ. 



Висши анализъ: диференциални 
уравнения 3 часа. 

'^Упражнения по диференциални 
уравнения 1 часъ. 

Висши анализъ: теория на функ- 
циитЬ) I часть 3 часа. 



Ред. проф. Ат. Тинтеровъ. 



Основи на висшата математика, I 
часть 5 часа. 

"^'Упражнения по основи на висшата 
математика 2 часа. 

Основи на висшата математика, II 
часть (диференциа.лно смятане) 4 ч. 

'^Упражнения по диференциално 
см'Ьтане 2 часа. 



Основи на висшата математика, I 
часть, 3 часа. 

"^Упражнения по основи на вис- 
П1ата математика 1 часъ. 

Основи на висшата математика. III 
часть (интегрално см'Ьтане) 5 часа. 

^Упражнения по диференциално и 
интегрално см-Ьтане 2 часа. 



Ред. проф. А. В. Шоурекь. 



Аналитическа геометрия, I часть 
3 часа. 

Аналитическа геометрия, II часть 
(съ теория на криви линии и повър- 
хнини), 3 часа. 

^Упражнения по аналитическа гео- 
метрия 4 часа. 

Висша геометрия 2 часа. 



Аналитическа геометрия 6 часа. 
^Упражнения по аналитическа гео 
метрия 4 часа. 

Висша геометрия 4 часа. 



75 



Извънр^ проф. С/1. Ганевь. 



Аналитическа механика 4 часа. 

^Упражнения по аналитическа ме- 
ханика 1 часъ. 

Висша алгебра 3 часа. 

"^Упражнения по висша алгебра 
1 часъ. 



Аналитическа механика (динами- 
ка) 5 часа. 

"^Упражнения по аналитическа ме- 
ханика 2 часа. 

Теория на алгебрическитЬ уравне- 
ния 2 часа. 

'^Упражнения поалгебрически ура- 
внения 2 часа. 



Ред. проф. М. Бъчеваровъ 



Сферическа съ практическа астро- 
номия 3 часа. 

Практическа астрономия 2 часа. 
Теоретическа астрономия 2 часа. 
^Упражнения по астрономия 2 ч. 



Сферическа съ практическа астро- 
номия 2 часа. 

Теоретическа астрономия 3 часа. 
^Упражнения по астрономия 2 ч. 
Метеорология 2 часа. 



Ред. проф. Я. Бахметьевъ. 

Физика (топлина) 4 часа. Физика (елекричество и механи- 

"^Упражнения по физика 18 часа. зъмъ) 5 часа. 

'''Упражнения по физика 24 часа. 



Ред. проф. Н, Добревь. 



Неорганическа химия (металоиди) 
3 часа. 

Неорганическа химия (р%дки еле- 
менти) 1 часъ. 

Аналитическа химия (качественъ 
анализъ) 2 часа. 

Аналитическа химия (количественъ 
анализъ) 1 часъ. 

^Упражнения по химия 4 часа. 



Неорганическа химия (метали) 3 ч. 

Неорганическа химия (р-Ьдки еле- 
менти) 2 часа. 

Аналитическа химия (количественъ 
анализъ) 2 часа. 

'''Упражнения по химия 4 часа. 



Ред. проф. П, Н. Райновъ. 



Органическа химия (ароматни съе- 
динения) 4 часа. 

Избрани части изъ теоретическата 
химия 2 часа. 

^Упражнения по химия 4 часа. 



Органическа химия (циклени съе- 
динения) 4 часа. 

Избрани въпроси изъ теоретичес- 
ката химия 2 часа. 

'''Упражнения по химия 4 часа. 



Ред. проф. Г. Н, Колушки. 



Химическа технология на мазни- 
ните 4 часа. 

Химическа технология (фермента- 
ционни производства) 1 часъ. 

*Упражнения по технология 4 ч. 



Химическа технология на текстил- 
ните вещества 4 часа. 

Химическа технология (фермента- 
ционни производства) I часъ. 

"^'Упражнения по химическа техно- 
логия 4 часа. 



76 



Ред. проф. Г, Н. Златарска, 



Тектоника на земната кора и стра- 
тиграфска геология (архаична система 
и палеозойска група) 4 часа. 

Палеозоология (МоПизса) 2 часа. 

'^Упражнения по палеонтология 2 
часа. 



Геология (мезозойска и неозой- 
ска група) 4 часа. 

Палеозоология (СерНа1оро(1а, 
Аг111Горос1а) 2 часа. 

"^'Упражнения по палеозоология 2 
часа. 



Ред. проф. Г. Бончгвь, 



Петрография, I часть 4 часа. 
"^'Упражнения по петрография 6 ч. 



Специална петрография 4 часа. 
"^Упражнения по петрография 6 ч. 



Ред. проф. Ст. Юриничъ, 



Сравнителна анатомия на гръбнач- 
ните животни (анимални органи) 4 ч. 

^Упражнения по сравнителна ана- 
томия на гръбначнигк животни 2 ч. 

"^Упражнения по систематика на 
животи иг!) 2 часа. 



Сравнителна анатомия на гръбнач- 
ните животни (вегетативни органи) 
5 часа. 

^Упражнения по сравнителна ана- 
томия на гръбначните животни 2 ч. 

'-Упражнения по систематика на 
животните 2 часа. 



Извънр. проф. Г. Шишковъ. 



Анатомия и систематика на без- 
гръбначните животни 4 часа. 

"^'•Упражнения по анатомия и систе- 
матика на безгръбначните животни 
6 часа. 



Анатомия и систематика на без- 
гръбначните животни 4 часа. 

^Упражнения по анатомия и систе- 
матика на безгръбначните животни 
8 часа. 



Доцентъ Ст, Петковъ, 

Физиология на растенията 4 часа. Систематика на низшите растения 

"^"Упражнения по ботаника 12 ч. 5 часа. 

"'"Упражнения по ботаника 12 часа. 



Част. доц. Ст, Георгиевь, 
Анатомия на човека и хигиена 3 ч. Антропология (хигиена) 3 часа. 



77 

III. 

Юридически факултетъ. 

Част. доц. П. Данневъ. 

История на източниците на рим- Римска правна наука 1 чась. 

ското право 2 часа. Римско облигационно и наслкд- 

Римско лично и вещно право 3 ч. ствено право 4 часа. 

Част. доц. А, Каблешковь, 

Търговско право: за м-Ьнителни- Търговско право: за несъстоятел- 

цата 3 часа. ностьта 3 часа. 

Извьнр. проф. И Фаденхехтъ, 

Облигационно право 6 часа. Вещно право 4 часа. 

"^'Упражнения погражд. право 1 ч. Насл'Ьдствено право 3 чася. 

Част. доц. /7. Абрашевъ. 

Гражд. съдопроизводство (обща Гражд. съдопроизводство (особе- 

часть) 3 часа. на часть) 3 часа. 

Извънр. проф. Ва, Молловъ. 

Българско наказателно право Българско наказателно сждопро- 

(часть специална) 5 часа. изводство 4 часа. 

Упражнения по общата часть на *Упражнения по специалната часть 

наказателното право 1 часъ. на наказателното право 1 часъ. 

Извънр. проф. М. Поповилиевъ. 

Международно право (введение; Международно право (права и за- 

за лицата) 2 часа. дължения на държавите, защита на 

Капитулационенъ режимъвъ Бъл- правата) 3 часа. 

гария 1 часъ. Международно частно (граждан- 

Енциклопедия на правото (обща ско и търговско) право 2 часа. 

теория на правото) 3 часа. Международно гражданско-проце- 

суално право) 1 часъ. 

Извънр. проф. С Кировъ. 

Общо държавно право 3 часа. Общо държавно право 3 часа. 

Административно право (централ- Административно право (м-^стно 

но управление) 2 часа. управление) 2 часа. 

'^'Упражнения по държавно и адми- "^'Упражнения по държавно и ад- 

нистративно право 2 часа. министративно право 2 часа. 

Част. доц. Ст. С, Бобчевъ, 

История на старото българско История на старото българско 

право: 1) източници и историята имъ; право: сждебно, углавно и граждан- 
2) държавно право 4 часа. ско право 3 часа. 

Задругата — историко-юридичес- 
ки изучвания 1 часъ. 



78 



Билъ въ отпускъ. 



Ред. проф. Б, Боевъ. 

Финансова наука 5 часа. 
"^Семинаръ по финансова наука 2 
часа. 



Извънр. проф. Г. Данаиловъ. 



Политическа икономия (система- 
тиченъ курсъ) 4 часа. 

Търговска и индустриална поли- 
тика 1 часъ. 

^Упражнения по политическа ико- 
номия 1 часъ. 

'^Семинаръ по политическа ико- 
номия 1 часъ. 



Политическа икономия (система- 
тиченъ курсъ) 3 часа. 

Теория на статистиката 2 часа. 

♦Упражнения по политическа ико- 
номия I часъ. 

*Семинаръ по политическа иконо- 
мия 1 часъ. 



Часг. доц. Ст. Ватевъ. 



С;|^дебна медицина 3 часа. 



Сл^дебна медицина 2 часа. 
Обществена хигиена въ българ- 
ското законодателство 1 часъ. 



Рапорти отъ разни делегации на Академическия съв!^ и 

на Факултетите. 

I. 
Отъ делегацията по Дановия юбилей въ Пловдивъ. 

До Почитаемия Академически Съвгьтъ 
на Софийския Университетъ. 

Като представители на Академическото тЬло при Софийския Универ- 
ситетъ по юбилея на многозаслужилия д^ецъ Хр. Г. Дановъ, честь ни е да 
Ви доложимъ, че зехме участие въ сичкигЬ манифестации въ честь на 
юбиляра, както на 7, тъй и на 8 май. 

Макаръ и тъй скромно замисленъ, юбилеятъ на Данова се разви въ 
небивало тържество и надмина сичкигЬ очаквания на инициаторите му; 
защото участието б-Ьше наистина сърдечно, задушевно и всенародно. Дру- 
жества, учреждения, обишни и частни лица се надпр^варяха въ изявления 
на почитъ и признателность къмъ стария народенъ труженикъ и въ тЬзи 
изявления имаше истински трогателни моменти: факелиото шествие на 
Пловдивската младежь начело съ певческия хоръ, хилядното множество 
граждани, което възхитено придружава1ие юбиляра отъ Катедралната църква 
до едно отъ градските народни училища, за да го именува на Даново име, 
тържествените речи, пълни съ ентусиазъмъ за големите заслуги на стария 
нашъ деецъ, сичко това трогваше и въ сжщо време въздигаше народния 
духъ и показваше, колко е големо значението на такива тържества за на- 
шето национално възпитание; още повече, това тържество ставаше въ единъ 
градъ, който преди петдесеть години, когато юбилярътъ захваща трънливата 
си дейность, никой не можеше да счита за български градъ. 

Особено блескаво и покъртно беше тържественото заседание въ ри- 
сувалния салонъ на Мл^жката гимназия, дето се поднесоха на честития 
заслз^килъ юбиляръ множество адреси и подаръци. На първо место Негово 
Царско Височество чрезъ своя Министръ за Народна Просвета, Господинъ 
Д-ръ Ив. Шишмановъ, го надари съ високъ орденъ за заслуга, а Правителството 
на Негово Царско Височество основа въ негово име особена стипендия по 
печатарство. Следъ това се изредиха големо множество депутации отъ 
разни дрзокества и учреждения, които поднасяха на юбиляра хубаво укра- 
сени адреси и ценни подаръци. За честь на нашия Университетъ требва 
да забележимъ, че въ реда на тия депутации намь, като на представители 
оть Академическото тело при Софийския Университетъ, бе отредено место 
веднага следъ представителите на Министерството за Народна Просвета и 
г. Цоневъ прочете и предаде на юбиляра следния адресъ: 



80 



На истинския ревнитель за българска просв-Ьта 
Хр. Г. Дановъ 

за 50 годишния му юбилей. 



Отъ Академическото т1%ло 
при Софийския Университетъ. 



Народни Тружениче, 



Пр-Ьди половинъ в%къ, когато нашиять народъ едвамъ отваряше очи 
и не знаеше, лЛ и какъ да търси потребната си душевна храна, Вий съ- 
знателно си поставихте за ц4ль да му я доставяте; Вий зехте върху си 
света длъжность да поср-Ьдничите между народа и писателигк му и тая си 
длъжность изпълнихте тъй добросъв-Ьстно, че заслужихте напълно да Ви 
наричаме истински книголюбецъ и просв%титель. И ако признаваме необо- 
римата истина, че народъ безъ книга не е народъ, толкозь повече требва 
да признаваме заслугигЬ на д-Ьйни като Васъ, които залагатъ ц-Ьлъ животъ, 
за да поддържатъ и разнасятъ тая книга, да сЬять чр^зъ нея просв'Ьта и 
знание между народа си. Такива д^йци еж важни фактори въ културната 
история на единъ народъ и наравно съ писателите заслужватъ народна 
почить и уважение. 

Такъвъ д1>ецъ, такъвъ народенъ труженикъ сте именно Вий, благо- 
родни Господине, който отначало и до днесъ неуклонно стоите поср^дъ 
сички пр-Нчки и мжчнотии като незибленъ стълбъ на българската книга и, 
можем-ь каза, олицетворявате въ себе си българския книжовенъ напр^дъкъ 
пр1>зь последните петдесеть години. 

Академическото Тело при Българския Университегь, признавайки 
ценните Ви заслуги за общонародната ни просвета, присъединява се 
къмъ всенародните изявления днесъ и въ ваше лице поздравя блескавия 
резултать на полувековно постоянство, поздравя напредъка на българ- 
ската книга. 

Живейте, народни любимче, още много години за слава и честь на 
българското отечество! Нека всенародната признателность Ви бл^де мила 
утЬха на старини и сладка награда за горчевините, що сте изпитали, слу- 
жейки народу си честно и благородно. 

София, 7. май 1905. година. 

Поднесени беха Данову 32 адреса и 550 телеграми. Това внушително 
число изявления показва, колко с;к. популярни заслугите на Данова и какви 
размери зе тоя първи всенароденъ петдесетогодишенъ юбилей на живъ 
нашъ деецъ. 

София, 20 май 1905 г. 

(подп.) Б, Цоневъ. 
(подп.) П, Райковъ, 



Отъ прШтавителя на Университета г. А. Тводоровъ по слу^ 

чай на тържественото отваряне Б'Ьлградския Университетъ 

на 2 Октомврий 1905 г. 

До Почитаемия Академически Съвгьтъ 
на Университета вь София. 



Почст^нъ отъ Академическия съв^^тъ на 27 септемврий т. г. съ избора 
за пр'Ьдставитель на Софийския Университетъ при тържественото отваряне 
па 2 октомврия на Сръбския Университетъ въ Б^лградъ и благодаренъ на 
Съвета за това отличие и дов'Ьрие, азъ потеглихъ за Б^лградъ на 1 ок- 
томврий съ оня пощенски влаюь отъ София, който има пр-Ька връзка съсъ 
сръбския. Като н%маше въ поканигЬ отъ сръбския Университетъ нищо 
съобщено за разпоредбит'Ь му по тържеството, азъ в'Ьрвахъ, че ще имамъ 
възможность веднага, сл-Ьдъ пристигането си въ Б-Ьлградъ на 2 октомврий 
въ 6 часътъ рано да узная разпоредбите за него и да завзема по ткхъ 
своето м^сто. Така и стана; ала при ср-Ьщата ми съ разпоредителите се 
обяви, че тЬ еж ме очаквали вече предишния день вечерьта. Азъ благо- 
дарихъ за такова внимание, като се извинихъ, че за пристигането на 1 
октомврий вечерь не еж ми прияели железничнигЬ разписи за движението. 

Началото на тържеството за отваряне на сръбския Университетъ бе 
уречено за 9 часътъ пр. пл. Въ залата на Университета се бе събрала пока- 
нената публика и стигналите пратеници отъ разни канени заведения. Предъ 
тЬхъ, обиколенъ отъ духовенството, правителството, чуждите дипломати- 
чески представители, придруженъ отъ престолонаследника, Н. Вел. сръбския 
краль, поздравенъ съ песень отъ студентското дружество ОбилиН, прочете 
речьта си, съ която прогласи сръбския Университетъ за отворенъ. Въ речьта 
си Н. Вел. изтъкна моменти отъ основанието на .Велика школа" при Кара- 
георги и честити на сръбския народъ успехите й до развитие въ Универ- 
ситетъ. Следъ една изпеяна химна за Университета прочете председательтъ 
на Министерския съветъ и Министеръ на просвещението д-ръ Л. Стояновичъ 
речь къмъ ректора, професорите и студентството за добра и светла работа 
въ Университета. 

Ректорътъ на Университета, д-ръ С. ЛозаниЬ, изложи предъ публиката 
въ пб-длъжко слово значението на Великата школа за моралното и матери- 
ялно привдигане на сръбския народъ. Той покани следъ това пратениците 
да изкажатъ своите честитки. Пръвъ излезе отъ името на сръбската Ака- 
демия на науките секретарьтъ й д-ръ Жу]овиН, сега Министъръ на външните 
дела; подиръ него се изредиха: отъ страна на Загребския Университетъ 
ректорътъ д-ръ Хайнцъ, отъ страна на Софийския — проф. д-ръ А. Теодоровъ, 

6 



82 

отъ Туринския — секретарьтъ на италиянското пр-Ъдставителство въ Б-клградъ, 
отъ я81оуап$ку к1иЬ" въ Прага — членътъ д-ръ В. Черни, отъ «81оуеп8ка 
Маиса" въ Любляна — членътъ А. Тръст^някъ и отъ сръбския Текелиянумъ 
въПеща — управительтъ С. ПоповиН. Ректорътъ на Загребския университетъ 
прочете при поздрава си особна адреса отъ Загребския Академически сенать 
къмъ ректора и съв'Ьта на сръбския Университетъ и го поднесе въ нарочито 
приготвени корици. На всички честитки лично отговори ректорътъ г. Ло- 
заниЬ съ обша благодарность, чийто смисъль се подкрепи съ п'Ьсеньта 
„У1Уа1 Асас1ет1а'' отъ хора Обилни; а за честитнитЬ телеграми само спо- 
мена, че сл. пристигнали въ гол'Ьмъ брой отъ ц-кяъ св'Ьтъ. Тържеството се 
завърши съ единъ актъ извънъ Университета — възлагане в'Ьнци върху памет- 
ниците на покойните св-етила на Великата школа, Ъ. ДаничиН и I. Панчи)). 

Колегията на университетските преподаватели даде С4&шия день ве- 
черьта въ салона »У Коларца" гощавка по случай на тържественото отва- 
ряне на Университета. Прислтствуваха покрай министра на просв'ещението 
други сегашни и бивши министри, ректорътъ на сръбския Университетъ съ 
професори, пратениците за тържеството и други канени гости. По обявения 
редъ казаха здравици: Министрътъ на просв-ещението за Краля, ректорътъ 
за гостите, а единъ отъ гостите имаше да отговори. Тая честь пр-едстоеше 
на ректора на Загребския Университетъ. Н^кои охотници за р-ечи добиха 
отъ ректора позволение да пр-екрачатъ реда. 

Извънъ официалните разпоредби пратениците за тържеството бидоха 
заведени въ неделя, 2 октомври, на сл'едоб'едно популярно пр'едставление 
въ театрото, а посл-е на чай у ректора С. ЛозаниЬа. 

Други разпоредби като н'емаше, тържеството изобщо тр-ебаше да се 
см^та съ гощавката на 2 октомври вечерь за свършено. Ала тукъ ректорътъ 
пр-едупр-еди пратениците, че Кральтъ пожелалъ да ги види, за което той 
ще поиска за другия день ауденция. Всеки отъ пратениците б-е приетъ въ 
понед-елникъ вечерь у краля и награденъ. 

Въ името на Университета си сръбското професорство 6% положило 
най-хубави грижи за извършване на тържеството отъ 2 октомврий и за 
поср-ещане и задържане на дошлите гости. Тържеството б^ше скромно, 
ала достойно и сърдечно; гостите б^ха поставени въ най-щедрите условия 
на истински гости, на които не се позволи да пр'еср'ещатъ съ никакъвъ 
способъ щедростьта на домакина, сръбския Университетъ. Къмь слав'енските 
си гости сръбските професори имаха само една радость и едно желание: 
че СА ги почели съ присжтствиего си, че еж желани гости често и добр'е 
дошли всекога. 

При тържественото отваряне на Б-елградския Университетъ прате- 
никътъ на Софийския Университетъ професоръ д-ръ Александъръ Теодо- 
ровъ отправи сл-едния поздравъ къмъ Ректора на Сръбския Университетъ: 

Ваше Величество! 

Честити господине ректоре! 

Честито събрание! 

Нося Ви изъ младото княжество на стария Валканъ, отъ малкия братъ 
на това заслужило Ваше заведение бодриви честитки, думи отъ радость н 
желания на родно сърце, — нося ги Вамъ, господине Ректоре, на Вашите 



83 

достойни другари и на скжпата младежь на сръбския народъ по случай на 
днешното тържество. 

Негово Величество сръбскиятъ Краль и благодарниятъ нему сръбски 
народъ сл свидетели днесъ на едно б-Ьл-Ьжито събитие, произл-^зло отъ 
прозорливитЬ грижи на славния родоначалникъ на Карагьоргевичи. Г1р%зъ 
л%йовнит^ дни на храбрия Карагьорги, въ топлитЬ прегръдки на сръбското 
слънце — Доситея Обрадовичъ — поклъни въ епичния Б-^лиградъ хубавото 
ново с^ме на по-висока домашна просвета и наука. Александъръ Карагьор- 
гевичъ закрепи младочката, на която урече правия великошколски развой, 
узаконенъ при покорителя на Б^лградъ, жалния князъ Михаилъ. И когато 
княжескиятъ внукъ на Карагьорги пое кралската корона на страдна Сърбия, 
настана вр-Ьме да се короняса, да се награди съсъ кралски в-кнецъ и вели- 
ката надъ всички домашни сръбска 1икола. Бл-Ьсъкътъ на тоя в^нецъ е из- 
чуканъ отъ нейното близу вековно д'Ьло, отъ нейната университетска за- 
слуга. Тя знатно се помазва днесъ въ званието Университеть. 

Малкиять балкански братъ не може при тоя случай да не признае, 
колко знание е дарила В-^лградската Велика школа, днешниятъ Сръбски 
Университеть, пр'Ьзъ изтеклия си д-^енъ живогь на оскл^дни синове на по- 
робеното българско отечество; колко дарби е тя разбудила, отгледала и 
въодушевила за бедната българска книжнина; колко възвишени и см-^ли 
устреми е внушила за българската свобода! И като изпов-Ьда това съ най- 
сърдечна благодарности, сжщиятъ малки брагь отъ Балкана неволно се пре- 
нася въ ония минали врЪмена, когато отъ Цариградъ до Адрианско море 
е обикаляла обща кирилско-слав-^нска книга, когато отъ търновските пр^- 
д'Ъли еж приб-Ьгвали български книжовници въ рашката държава, а посл-к 
сръбски писци и книжари са обслужвали съ свои трудове българската 
осироткла черква и попска школа! 

Тъй се е поддържало между два народа съседни въ честити и злочести 
години книжното знание, началната просвета. Подъ възд'Ъйствията на това 
сръбско-българско духовно общуване се извърши пр-Ьзъ първата лоловина 
отъ изтеклия в'Ькъ и възраждането на българския народъ, основа се и новата 
българска книжнина. Взаимни усилия на Сърбия и Б'ьлгария еж необходими 
и занапр1>дъ за тяхното добро, за успаха имъ въ духовния и националенъ 
напр-Ьдькъ. Къмъ тая ц-Ьль щатъ ги изве най-в^^рно и здраво само свет- 
лата истина и доблестната правда, а гкхъ именно еж призовани да дирятъ 
и н-Ъгуватъ отборните умове, най-високитк школи сръбски и български. 

Нека по-стариятъ братъ, сръбскиятъ Университеть, поучи въ тая ис- 
тина и правда по-младия, българския, нека го увлече съ мждрия си при- 
меръ! И щатъ прогласи всички братя славени, та и човечеството, радушна 
хва^^а на Университета въ Бгьлградъ, хвала на сръбскитгь професори и 
младежь^ вгьнна хвала на сръбския народъ! 

София, 5 октомврий 1905 г. 

(подп.) А. Теодоровъ, 



До Господина Декана на Юридическия Факултетъ. 



ДОКЛАДЪ 

отъ С. С. Бобневь, ч. доцентъ, по ходенето му на ^първия 
научень съборь на чешкитгь правници' въ Прага. 

мПървиятъ наученъ съборь на чешкигЬ йравници" (ргуп< уб(1еску 
8]е2с1 Сезк^сЬ ргауп1кй V Ргаге) се държа отъ 21 — 14 май (н. с.) 1904 г. Ц%льта 
на събора б^ше чешката правна наука да каже думата си по назрей н-^кои 
реформи и нележащи изм-Ьнения въ д^йствующето право и по държавно- 
икономическигЬ въпроси. Съборътъ б%ше и една мирна манифестация на 
чешкия напр-Ьдъкъ, достигнатъ пр*зъ посл-Ьдната, втора половина на из- 
теклия в-Ькъ въ областьта на правнит'Ь и държавно-стопански знания. 

За свикването на събора имаше и една външна причина: 40-годиш- 
нината отъ основаването на чешкото правнишко дружество (рг^УП1скй ]'е(1по1а 
V Ргаге), и неговия органъ ^Правникъ** — Ргауп1к, да8ор18 у^поуапу уМд 
ргауп! { 81Й1П1. Свикването на събора б-Ьше станало по споразумение и на 
дв-ЬгЬ научно-правнишки дружества — чешкото (РгаЬа) и моравското (Вгпо). 

Споредъ пр^Ьдварително изработенигЬ наредби за свикване събора 
б-^ше пр'Ьдвид'Ьно да се поканятъ и гости отъ славянскигЬ земи (7 члеиъ 
отъ (^а(1 8]ег€1оуу). Въ поканитЬ, изпроводени за тази ц^ль, се казваше, че 
„чешкото правничество, като се готви да слави своя празникъ, спомня си 
и за връзкигЬ, които го свързватъ културно съ ц-Ьлото славянство и за 
това моли да се явятъ и славянски представители на това дома1ино научно 
тържество". Менъ се направи честь да бл^да каненъ като . редакторъ на 
«Юридически Пр-Ьгледъ*. Приехъ на радо сърце както тая покана, тъй 
сжщо и възложената ми почетна мисия — да пр-^дставлявамъ нашия Унн- 
верситетъ на събора. Представители славянски гости имаи1е отъ Русия — 
доцентътъ на Харковския Университетъ Б. Поповъ; отъ Краковския Универ- 
ситегь и Кр. Академия на наукигЬ — Д-ръ В. Цоль; отъ австрийска Полша, 
оть Лвовския Университетъ и тамошното правнишко дружество — про- 
фесоръ Д-ръ Гломбински и проф. Д-ръ Тиле; — отъ страна на русинитгь 
— адвокатъ Д-ръ Коста Левицки и Д-ръ Станиславъ Стридянски — застъп- 
ници на научно-книжовното дружество «Науково товариство имени Шев- 
ченко"; опз Хърватско — Д-ръ Майценъ, адвокатъ въ Крапина; оть 
Моравско — Д-ръ Ярославъ Лисецъ — представитель на Моравското 
правнишко дружество. 

Събзрътъ излезе напълно сполучливъ въ всички отношения. Той беше 
посетенъ отъ около осемстотинъ правници: депутати, професори, сждии, 



85 

адвокати, нотари, публицисти и други. Съвременно съ събора на правниците 
изобщо, засЬдав^ и единъ съборъ на чешкигЬ адвокати. Всичко по уред- 
бата на събора б^ше изработено предварително: комисиите обща, органи- 
зационна, изпълнителна и секционна беха предварително съставени и готови. 
Покровителъ на събора беше прогласенъ князъ Юрий Лобковицъ, рудницки 
воевода, първия предводитель на дворянството въ Чешкото кралство; пред- 
седатель на събора беше любимия отъ всички ветеранъ юристъ, професоръ 
Д-ръ Антонинъ Ранда, който празднувй 70 годишнината отъ рождението 
си, а следъ това бе1ие повиканъ за министръ въ Вена. 

Преди тържественото откриване на събора стана интимна среща за 
взаимно запознаване на участници и гости на събора (8/21 май). Тържестве- 
ното откриване стана на 9/22 май сутриньта въ ,,Пантеона на чешкия 
музей". Покровительтъ на събора князъ Лобковицъ откри събора. Следъ 
него говориха председательтъ на събора Д-ръ Ранда, кметътъ на Прага 
Д-ръ Србъ, представительтъ отъ ведомството на правослдието Д-ръ Весели. 
На некои славянски гости бе направена честь да бждатъ избрани за по- 
четни подпредседатели. Тая честь се направи и на представителя на бъл- 
гарския Университегь, който има случай да говори дважъ: единъ пжть сега 
при откриване на събора и втори пжть на тържествения банкетъ, даденъ 
на всички членове и гости. И въ двете говорения се засегаха братските 
отношения и тесната връзка между българското възраждане и чешката 
наука и се поднасяше поздравъ отъ най-младия славянски на най-стария сла- 
вянски университетъ. 

При тържественото откриване на събора се чете една обстоятелствена 
сказка отъ университетския професоръ Д-ръ Брафъ: „ Политическата ико- 
номия въ началото на XX векъ''. Видниятъ чешки политико-икономъ се 
спира върху историческото развитие на народостопанската наука, особено 
въ XIX векъ огь времето на А. Смита, разгледва старите теории, минава 
на историческо-икономическата теория на Маркса, на трудовете на Менгера 
и Шмолера и развива методите въ обществените науки, върху които той 
се разпространява. Сжщия още день се пристъпи къмъ работа — въ секциите, 
която се продължи и на другия день 10/23 май. На 10 май стана и общото 
събрание, въ което председательтъ Д-ръ Ранда прочете отговорната по- 
здравителна депеша на австрийския Императоръ. Подиръ това се прочетоха 
приетите вече въ секциите предложения по разните въпроси и се приеха 
едни единодушно, други съ грамадно болшинство. Деловодительтъ Д-ръ Вил. 
Поспешилъ даде отчетъ за бюджетната часть на конгреса и за публикациите 
му, който се едногласно одобри. Следъ това председательтъ произнесе 
заключителната си речь, съ която се закри конгреса, като се изказа горещо 
и съ акламации посрещнатото предложение — следующиятъ конгресъ да стане 
въ столицата на Моравия — Брно. 

Научната деятел ность на конгреса се изрази въ значителен ъ брой 
реферати, разисквания и приети предложения по разните секции. Тази 
деятелность имаше преимуществено практически характеръ. Конгресниягъ 
комитетъ беше предварително далъ тая насока на предстоящите занятия. 
Секции имаше предваритело избрани и учедени четири: 1. по гражданско 
и търговско право; 2. по гражданско съдопроизводство; 3. по наказа- 
телно право и 4. по публично право и народостопанска политика. 

Всека секция беше си предварително изработила по 4, само послед- 
пята секция — 5 въпроси, върху които само отъ желающите се изискваше 



86 

да приготвятъ и съобщатъ реферати. Всички тЬзи питания имаха съвършено 
практически характеръ и се отнасяха главно до недостатъци и погр-Ьшки 
въ законигЬ, които сега д-кйствуватъ въ Австрия, респективно и въ Чехия; 
т% б^ха насочени да се нам-кри до колко тЬзи закони еж погрешни и не- 
достатъчни и какъ да се пр^махнатъ гр-Ьшкит-к или допълнятъ недостатъ- 
ците. По всЬко питане б-Ьха дадени по н-Ьколко трудове, които секцията 
пр^гледвала, одобрявала, че тогазъ печатала 14 дни пр-кди самия конгресъ, 
за да се раздаде своевременно вскка подобна работа на членовете на кон- 
греса. За тези работи имаше избранъ особенъ реферантъ, който да ги 
докладва и да заключи съ конкретни предложения. 

Въ първата секция — общогражданско и търговско право — беха 
поставени гЪзи питания: 

1. Препоржчва ли се реформа въ наредбите за отговорностьта на 
невиновна (пе2аУ1п^п^) щета въ гражданското право? 

2. Требва ли да се допълни системата на частното право съ нов-ь 
делъ за защита на природните сили или енергии (електрика, топлина и 
др. т.)? 

3. За юридическия характеръ на дружествата (корпорациите) отъ вла- 
делци на пивоварни. 

4. За юридическа защита на идеалните интереси на авторите на ли- 
тературни и художествени произведения въ австрийското право 

За всеки отъ 1ези въпроси имаше по неколко писменни съобщения, 
печатани и раздадени. Напр. по първия въпросъ имаше дошли шесть работи 
на професора Д-ръ Ем. Тилшъ (19 печат, стр.), отъ доц. Д-ръ Иосифъ Лукашъ 
(16 печ. стр.), отъ адвок. Д-ръ Клинебергеръ (16 печ. стр.), отъ адвокатина 
и академика Ант. Павличекъ (48 печ. стр.), отъ сждията въ Брно, г. Льо- 
флеръ (15 печ. стр.) и отъ адв. Д-ръ Жалудъ (19 печ. стр.), Всички тези 
трудове признаватъ, че предписанията на общия австр. гр. з. отъ 1811 г. 
по въпроса, кой е длъженъ да обезщетява, не отговарятъ вече на съвремен- 
ните потреби. Съгласни еж и въ нуждата да се разшири отговорностьта; 
не се съгласяватъ само върху това, необходима ли е вина или не за осно- 
ванието да се обезщетява, или стига само че има причинена повреда. 

Но за да съкратя, азъ ще приведа само взетите решения по гор- 
ните 4 питания: 

По първото питане. 

Препоржчва се разширението на тая отговорность : 

1. Принципалътъ да отговаря за вредата на своите подчинени — по- 
мощници ; 

2. Юридическите лица да отговарятъ за повредите, причинени отъ 
техните органи и чиновници при изпълнението на техните обязаности; 

3. Препоржчва се да се разшири отговорностьта на железниците (по 
Зак. отъ 5 мартъ 1869 г. и 12 юли 1902), така че предприемачите да отго- 
варятъ за опасните предприятия ; 

4. Който държи опасни животни, отговаря за причинените отъ техъ 
повреди. 

Въпросътъ за това, да се приеме ли, че главата на една кжща отговаря 
за членовете на своята челядь, не се разреши окончателно и се предостави 
дл се разиска още еднажъ въ следния конгресъ, защото се намери най- 
опасенъ и че може да има гибелни последици. 



87 



По второто питане. 



Желателно е да се допълни законодателството за защита на ония 
природни сили (електрика, топлина и др.), които чов-ккъ може да влад'^е 
и разполага, като важатъ предписанията за движимитк имоти, доколкото гЬзи 
наредби могатъ да се прилагатъ. 

По третьото питане. 

Необходимо е да се изработи по въпроса за правата на пивоварниг11 
влад-^тели особенъ законъ, съ огледъ на историческото развитие на тая 
корпорация и съвр-^меннитк й потреби. 

По четвъртото питане, 

Пр'Ьпоржчва се разширение защитата на авторското право въ 
литературни и художественни произведения, което за сега се охранява по 
зак. отъ 26 дек. 1885 бр. 197. Между друго се желае, щото правото на за- 
щита идеалните права на автора да може да го има и единъ сингуларенъ 
наследникъ. 

Въ втората секция — по гражданското сждопроизводство — б^ха 
поставени и решени т1зи питания : 

1. Да се изм^нятъ предписанията за въззивъ противъ р-Ьшения на 
ок. сждии — независимо отъ ц^льта на иска, — да могатъ при това да се 
допускатъ нови доказателства и да не еж длъжни страните да се застжпватъ 
отъ адвокати. 

2. За условията и обема на участието на страните въ конкурсния 
процесъ. 

3. За изменение изпълнителното производство по законодателенъ редъ. 

4. За изпълнителностьта на решението отъ първа инстанция и по- 
твърждението му отъ втора. 

Въ третята секция — по углавното право — се четоха реферати и 
разискваха тези въпроси : 

1. Има ли место да се обезщетява лицето, лежало неправедно въ зат- 
воръ при предварителното дирене? Въпросътъ се разрешава въ утвърди- 
телна смисъль. Обезщетението ще го решава углавниятъ сждъ. 

2. Препоръчва ли се въ Австрия институтътъ на условното осъждане? 
— реши се: а) съборътъ прогласява нуждата отъ ввеждане на тоя инсти- 
тзггъ. б) П6 е желателно да се предпочете белгийско-френската система, 
нежели английско-американската. 

3. За конкурса на правата на неколко тъжители при деянието на единъ 
престжпенъ. 

4. Съ какви средства се пада да се боримъ противъ алкоолизма отъ 
углавно гледище? Тоя последенъ въпросъ се отложи за следния съборъ. 

Въ четвъртата секция — по публичното право и народостопан- 
ската политика — се реферира и разисква по следните петь въпроса : 

1. По уреждането на полицейското углавно право. Съборътъ изказва 
желание за реформа на това право, като се съобрази тя съ потребите 
на новото време и изискванията на науката. 



88 

2. За потр-Ьбата отъ законъ, който би нареди лъ частноправната от- 
говорность на общественитЬ учреждения. 

3. Критика на досегашната система на самоуправление и планъ за 
6л1Дното му развитие. 

4. За задачигЪ и ср'Ьдствата на п6-наташния редъ въ областьта на 
социалното осигуряване въ Австрия. 

5. За потребата и способа на едно общественно правно учр-Ьждение 
на картелигЬ. Тоя въпрось не можа да доведе ни до едно приемливо пред- 
ложение. 

Т%зи еж точкигк отъ научнигЬ занятия на конгреса. Гоститк, разбира 
се, не вземаха участие въ разискванията. Впечатлението, което изнесохъ 
отъ тоя първи наученъ съборъ на чешкигк правници, б-^ше превъзходно. Азъ 
се ув^рихъ, че както въ другигк области на знания — както въ областьта 
на хуманните науки, история, словеность, изкуства, какго въ областьта на 
естествените и технически знания, — така и въ общественните науки и 
правото, нашите братя чехите еж направили и правятъ грамаденъ напре- 
дъкъ. За българския Юридически факултетъ има големо значение чешката 
книжнина и по предмети незасегнати въ събора. Думата ми е за трудовете 
на такива знаменити автори по славянското право и историята му каквито 
еж Херменгелдъ Иречекъ, Яромиръ Челаковски, Карелъ Кедлецъ и др. 

София, 10. мартъ 1905. 

С. С. Бобчевъ. 



Втори международенъ конгрвсъ по ботаника въ Виена. 



Съгласно съ решенията на първия конгресъ, който се свика и органи- 
зира въ Парижь презъ 1900 год., вториятъ конгресъ требваше да се свика 
въ Виена на 1905 год. и за главенъ неговъ предметъ беха предвидени, ра- 
зисквания по ревизията на закона за ботаническата номенклатура. Но въ 
растояние на петгодишния интервалъ Виенскиятъ организационенъ коми- 
тетъ успе да предвиди въ общата програма на втория конгресъ и други 
общи и частни цели на последния въ връзка съ съвременното теоретическо 
и практическо развитие на ботаническата наука. Тъй подготвенъ, конгре- 
сътъ се откри на 29 май 1906 год., а се закри на 5 юний е. г. 

делата на конгреса придобиха празниченъ блесъкъ чрезъ три офи- 
циални тържества: откриване на самия конгресъ, откриване на ботаническата 
изложба и откриване въ Виенския Университетъ бюстовете на N. Л. Ласцшп 
и Л. 1п^еп11ои$2. 

Следъ откриването на конгреса работата се разпредели тъй, че всеки 
предобедъ ставаха генералнигЬ засЪдания и заседанията на специалните 

^) Обстоенъ рапортъ върху делата и развитието на тоя конгресъ ще бжде 
напечатанъ въ Известията на Министерството на Народното Просвещение. 



89 

здружавания, а всЬки сл^доб-Ьдъ — заседанията на международната комисия 
по ревизията на закона за ботаническата номенклатура и рния на отд-Ьл- 
ннт^ секции за конференции и съобщения отъ чисто специаленъ харак- 
теръ. Пр^зъ свободното си вр'Ьме конгресистит% посещаваха виенските 
университетски, обществени и частни заведения, свързани съ сжществото и 
приложението на ботаниката. За да могагь конгресиститЬ да се запознаятъ 
съ австроунгарската флора, поср^дъ която засЪдаватъ, и отнесатъ спомени 
оть нея, беха предвидени редъ ближни и далечни екскурзии по Австроун- 
гарска земя. Но същинската дейность на конгреса се разви по отношение 
на въпроси изъ облас^ьта на общата и специалната ботаника и въ частность 
въ връзка съ историческото развитие и географското разпределение на 
Европейската флора. 

Научните дела на конгреса се почнаха при самото откриване на по- 
следния съ празничната конференция на Килския проф. 0-г Л. Ке1пке върху 
темата: ^Хипотези, пргьдположения и проблеми въ биологията"^ съ която 
знаменитиятъбиологъ търси да обясни живота чрезъ некаква сп мистериозна 
сила (витализъмъ), като се стреми да закрепи тоя си възгледъ и отъ фи- 
лософско гледище. Следъ тая тържествена конференция въ предобедните 
генерални заседания се развиха следните теми и съобщения : 

1. Развитието на Европейската флора, почвайки оть терциерната 
епоха' у въ връзка съ уяснението на която се развиха две общи и четири 
специални тези. Проф. оть Виенския Унив. О-г А. Репск разви първата 
обща теза подъ заглавие: ^ Изяснение на географските въпроси' у а проф. 
отъ Берлинския Унив. О-г А. Еп§1ег — втората, подъ заглавие : „Общо из- 
ложение на ботаническитп^ въпроси'. Първиятъ говори върху географските 
основи на развитието на Европа презъ терциерния периодъ; а вториять, 
като даде прегледъ на разни въпроси въ връзка съ географията, историята 
и развитието на Европейската флора презъ терциерния периодъ, изтъкна 
обстоятелството, че най-богата въ флористическо отношение Европейска 
земя е Австро-Унгария. Предадените възгледи и факти отъ Репск и Еп- 
^1ег се допълниха съ специални тези: 1) отъ Стокхолмския проф. О-г С. 
Ап(1ег$$оп върху: „Скандинавскитп^ земи', 2) отъ Бременския проф. О-г 
К. ^еЬег върху: ,,Сп>веро-Германската низка равнина', 3) отъ Дрезден- 
ския проф. О-г Огис1е върху: щСрлдне-германската планинска и хълмиста 
земя' и 4) отъ Женевския О-г Л. Впцие! върху: ^Западните Алпи съ 
огледъ на Алпитп> изоби^о'. И въ четирите специални тези се засегна ис- 
торическото развитие на флората на съответните земи отъ предисторическл 
времена и до днесъ: те, ведно съ общите тези, имаха за цель да пред- 
ставятъ и уяснятъ, какбо е било състоянието на Европейската флора въ на- 
чалото на терциерния периодъ, на какви промени се е подлагала тя отъ 
тогава насамъ паралелно съ геологическите промени на Европейския кон- 
тинентъ, докато приеме най-после днешния си географско-топографски об- 
разъ. Всички нови етапи които се внасяха въ науката по общата теза, 
беха подкрепени съ фактически материални данни, предадени съ карти и 
проекции отъ фотографски снимки и микроскопски препарации, проекти- 
рани съ проекционенъ апаратъ и скьоптиконъ. 

2. Втората обща тема беше изъ областьта на биологията на растенията : 
п Днешното състояние на въпроса относително асимилацията на въгле- 
двуокиса' (СОз). Въ връзка съ развитието на тая тема се държаха три 
конференции: 1) отъ Пражкия проф. О-г Напз МоИзсН върху: щАси- 



90 

милацията на въглената киселина въ хлорофила", 2) отъ проф. въ 
Пражкия немски университетъ 0-г Р. Ниерре върху: „Асимилацията на 
въглената киселина отъ организми, които нгьматъ хлорофиль' и 3) отъ 
Виенския проф. 0-г Ка$80\И1(г върху: , Асимилацията на въглената кисе- 
лина отъ гледще на метаболизъма" , Въ сжщность съ общата тема 
имаха връзка първигЬ дв% конференции, отъ които ясно изпъкна, че — 
въпр'Ьки появилото се въ посл'Ьдно вр-Ьме противор'Ьчиво мн'Ьние, какво 
асимилацията ще да е възможна и вънъ 07ъ растението ; въпр'Ьки стр-Ь- 
межътъ на Ниерре и Ка$80ш1г да я свържатъ съ влиянието или прякото 
д-^йствие на протоплазмата — въпросътъ относително агента, който про- 
извежда асимилацията, остава току-речи въ сжщото състояние, както го 
схващаха и схващатъ още повечето ботаници. 

3. Третята обща тема: ^Възобновяването^' спада въ областьта на 
морфологията на растенията. Върху нея хвърлиха св-Ьтлина дв% специални 
конференции: една отъ Мюнхенския проф. 0-г Каг1 СоеЬе!: ^Общи 
проблеми върху възобновяването*' и друга отъ професора въ Катания 
Л. Ьорг1оге : щ Възобновяване на стебла и корени вслгьдствие траумати- 
чески влияния". 

Осв-Ьнъ т%зи конференции, що засЬгатъ отб-кл-ЬзанитЬ три общи теми, 
пзъ областьта на специалната ботаника се четоха още редъ специални съоб- 
и1ения, отъ които тукъ ще отб'Ьл'Ьжимъ само тия, които засЬгатъ Балкан- 
ския Полуостровъ и въ частность България: I. Д-ръ Л. АдамовиН (бивши 
професоръ въ Б-Ьлградъ) върху два въпроса : 1) „Развитието на Балкан- 
ската флора пргьзъ терциерния периодъ" и 2) „Ботанако-географското 
състояние и подраздгьление на Балканския Полуостровъ". II. Д-ръ Ст. 
Петковъ (доцентъ отъ Соф. Университетъ): „Върху Българската водо- 
раслова флора' . Съобщението състои отъ дв-Ь части: 1. „Четвърти (новъ) 
приносъ върху водорасловата флора на Стара-планина'' и 2. „Сравнителна 
таблица на открититЬ досега водорасли въ България'^ 

Международната комисия по номенклатурата заседаваше ежедневно 
до пр-Ьдпосл-Ьдния день. Покрай другигк р-Ьшения, които се взеха и внесоха 
въ закона за номенклатурата, б-Ь и сл-Ьдното: 

Диагнозата на новъ откритъ видъ тргьбва да б^^де написана по 
латински^ ако авторътъ иска да разчита на приоритетъ. 

Най-посл-Ь, на 5 юний конгресътъ се закри, сл-Ьдъ като сл^дниятъ 
— трети — ботанически конгресъ се опр'Ьд'Ьли да бжде въ Брюкселъ. 

Д-ръ Ст, Петковъ. 



ПОМЕНИКЪ 

I. 

Орофееоръ Д^ръ бтефанъ Георгневъ. 

Отъ Д-ръ Ст, Петковъ. 

Роденъ въ Болградъ (Бесарабия) на 1859 година, професоръ 
д-ръ Стефанъ Георгиевъ свършилъ първоначалното и средното 
си образование въ сжщия градъ. СлЪдъ освобождението пр%- 
миналъ въ България, д'Ьто учителствувалъ посл'Ьдвателно по една 
година въ Варненското трикласно училище, въ Софийската гимна- 
зия и въ Дупнишката семинария. Сл^дъ това получилъ стипендия, 
за да сл-Ьдва ест. науки въ странство. На първо вр^ме се записалъ 
въ Пражкия Университетъ, д^то пр^каралъ само една година, 
подиръ което миналъ въ Липиския Университетъ, д'Ьто между 
1883 и 1886 година се специализиралъ по ботаника и написалъ 
дисертация: ^Приносъ кьмь сравнителната анатомия на лобо- 
довитгь растения' (Ве11га2 гмх уег81е1сЬеп(1еп Апают1е йег СЬепо- 
ро(1!асееп). Завърналъ се въ България пр'Ьзъ 1886 год. 

Още въ началото на учебната 1886/87 година Министерството 
го назначи за учитель при Софийската м^жка гимназия, отд'Ьто 
п6-посл'Ь направо премина като редовенъ пр'Ьподаватель въ от- 
крития тогава естественъ отд-Ьлъ на Висшето училище. Тукъ той ра- 
боти до прол^тьта на 1900 г., когато, тежко забол^лъ, замина за по- 
сл'кденъ пжтьза Герберсдорфъ, д'Ьто още същата година на 10 май 
се помина. 

Л'Ьйностьта на покойния може да бжде разгледана въ дв'Ь 
посоки: въ свръзка съ основането на ботаническия институтъ при 
Университета и въ свръзка съ неговите популярно-научни и чисто 
научни изсл'Ьдвания по физиологията на растенията и по флората 
на България изобщо. 

Покойниятъ съ в'Ьщина, непоколибима воля и постоянни грижи 
положи основите на ботаническия институтъ, тъй да се каже, въ 
всЬко отношение и то тъй, че посл'Ьдния стана дост^пенъ за из- 
следване на разни научни въпроси въ областьта на ботаническата 
наука. Това, което се каза за самия институтъ, важи и за ботани- 



II 

ческата градина, макаръ посл-Ьдната да е далечъ още отъ желания 
образъ, който само съ течение на вр'Ьмето ще може да й се придаде. 

Но ако има да се говори най-много за д^Ьйностьта на Геор- 
гиева, то е въ втората посока, сир'Ьчь въ свързка съ неговигЬ 
чисто-научни пр'Ьдприятия. Първоначално, още като учитель при 
гимназията въ София, той се предава съ необикновена енергия да 
изучава папратовата и сЬменна флора на България, която той 
почти изключително и засЬга въ тригЬ си публикувани специални 
статии. Въ тая флора остана той главно залисанъ и когато мина 
въ Висшето училище, д^то единствениятъ най-висшъ за него идеалъ, 
който постоянно го занимаваше, 6'Ьше будещата „Рюга Ви1^апса'', 
написана отъ него, но която, при това, 6'Ьше вече обявената въ 
основитЬ си отъ Пражкия проф. по ботаника д-ръ Л. Уе1епоУ8ку. 

ДМностьта на Георгиева въ това отношение, нека кажемъ 
откровенно, се разви прекалено едностранчиво въ ущърбъ на редъ 
трудове, които инакъ щ^ше да принесе по изучването на горе- 
споменатата флора. Тъй, за да може да обхване и проучи колкото 
е възможно по-обстойно и критически флората на България, той 
употреби първо почти всичкитЬ си усилия само за събиране и на- 
трупване грамадни материали, като см'Ьташе, сл'Ьдъ това охолно да 
подеме обработката имъ; за жалость обаче той не можа да про- 
учи поне една колко-год* пб-гол^Ьма часть отъ гЬхъ. Това ясно 
изпъкна сл^дъ пров'Ьрката, която се направи въ хербариите му, 
сл^дъ която, както ще видимъ по-долу, излиза, че има опр-Ьд*- 
лени само 1178 вида, когато хербариигЬ съдържатъ още хиляди 
растения! При всичко това ний схващаме напълно идеалното на- 
мерение на покойния, първо да натрупа материалите и после да 
започне определянето имъ ^), което сигурно щеше да постигне съ 
грамаденъ успехъ, ако злата слдба, която почна да го преследва 
още отъ 1893 г., не пребърза да тури край на живота му. 

На неговите планове въ свръзка съ изучването на явно- 
брачните и цепнатите тайнобрачни растения на България, побърка 
още и това обстоятелство, д-Ьто, следъ като нагласи до известна 
степень бот. институтъ, се впусна и въ други научни изследвания, 
отъ една страна по физиологията на растенията и отъ друга по 

^) Това се схваща и отъ следната за6'Ьл'Ьжка на покойния, написана върху 
лнсть хартия, която 6%л%жка като че пр'Ьдставлява начало на н'Ькаква статия, 
която не е могълъ да продължи: .Съ тая статия започвамъ вече да обнародвамъ 
многобройнигЬ материали, които азъ въ пб-вече отъ 12 години съмъ събиралъ въ 
разни м%ста на България *) (тая зв-Ьздица указва имената на всички събирачи, които 
еж му изпращали растения). Азъ не бързахъ съ обнародването, защото искахъ да 
се сдобия съ пб-пълни и по-богати сбирки, но осв^нъ това оскждностьта отъ къмъ 
литературата не малко спънки ми прави. Въ новигЬ материали, които поднасямъ, азъ 
се стремя критически да разгледвамъ изучвания материалъ*. 



III 

диатомацеитЬ (01аютасеае) и глбит* (Рип§г1). Диатомацеит* особно, 
чието пригатвяне и изучване изискваше гол'Ьма деликатность и 
търпение, му отнимаха много вр'Ьме и го енервираха ужасно. Ес- 
тествено е, че и тъй заетит* му сили съ текущит* работи на 
института се разписаха само механически, та не му оставаше вр'Ьме 
за систематично и редовно обработване на материалите. Посл'Ьд- 
нитЬ, отлагани отъ день на день, останаха най-посл-Ь или неопр-Ь. 
д-Ьлени и недовършени, или само започнати, каквито се оказаха 
ония по диатомацеигЬ и г^бигЬ, чиито списъци предаваме по- 
долу; такива останаха и изследванията му по сълзението на рас- 
тенията. Но, повтараме пакъ, за всичко това остава виновна само 
сждбата, защото покойниятъ започваше всичко съ съв^сть и воля, 
като разчиташе главно на времето, което за голямо наше съжале- 
ние и за крайно негово нещастие, се оказа тъй кратко за живота 
му. И сега всички незачекнати въ института материали по отноше- 
ние на определянето имъ, оставатъ само като сурови материали, 
събрани отъ него и други събирачи. 

Въпреки всичко току-що казано, името на Георгиева, презъ 
14-годишната му дейность, се прояви бързо въ ботаническата лите- 
ратура. 

Публикуваните отъ него статии се разделятъ на две : а) статии 
популярно-научни и б) статии научни. 

а). Популярно-научни статии: 

1. ,,3а главните или чернилките на житните растения и 
средствата за нихното изтребление". Природа, год. I, стр. 85—99. 

2. „За отровните растения на житните храни и средствата 
за техното изтребление". Природа, год. I, стр. 129—135. 

3. „Медоносните растения и нихното значение за пчеларството". 
Природа, г. III, стр. 81—85 и 134—138. 

4. „Списъкъ на медоносни растения въ България". Природа, 
г. Ш. стр. 138—143. 

5. „Изтреблението на глоговницата (Р1ег18 сга1ае§1 — овощна 
пеперуда)". Природа, г, IV, стр. 6 — 9. 

6. „Полярната експедиция на Нансена". Природа, г. IV, стра- 
ница 65 — 68. 

б). Научни статии: 

7. „Материали по флората на Южна България". — Сборникъ 
за народни умотворения, наука и книжнина, издава Министерството 
на Народното Просвещение, кн. I, 1889. 

8. „Родопите и Рилската планина и нейната растителность. 
— Слщия сборникъ, кн. III— V. 1890—1891 



IV 

9. „Нам-Ьрена ли е до сега КатопсИа 8егЬ1са въ България ?\ 
— Слщия сборникъ, кн. XVI и XVII. 1900 г. 

10. „Лютикови растения (Капипси1асеае) изъ България". — 
П. Сп. Кн. ЬХ1. 1900. 

11. Ветегкипееп йЬег „Рюга Ви12апса. Оезсприо е1епитегаИо 
8у$1ета11са р1ап1агит уа5си1апит 1п рппс1ра1и Ви]§^апае 8роп1с 
павсеп^ит". 8ирр1етеп1ит I. Аиюге Л. ^е1епоУ5ку. Рга^ае 1898. — 
081егг. Ьо1. геНзсЪтИи 1898, пМ1 0- 

Въ института между б-Ьл-Ьжкит* на покойния фигуриратъ и 
записки на латински върху растения, както и български пр-Ьводъ 
на диагнози върху насЬкоми, публикувани по-рано отъ известния 
за България Е. уоп РпуаШзгку. Тъй че в-Ьроятно и покойниятъ е 
вземалъ н-Ькакво участие въ пр-Ьвода на статията: „Емерихъ фонъ 
Фривалдски върху флората и фауната на България и Балканския 
полуостровъ". М. Сб. Кн. VIII, стр. 315. 1892. 

Сега къмъ изброенит* до тукъ трудове на покойния, които 
пр^Ьдставляватъ литературната му д^Ьйность, излязла прижив-Ь 
подъ собственото му перо, требва да се прибавятъ още редъ тру- 
дове, отъ които няколко сл натъкмени отъ останалигЬ въ инсти- 
тута гор^-долу обработени но непубликувани материали. Тия 
материали именно съставляватъ пр-Ьдметъ на статията, пом'Ьстена 
въ настоящия Годишникъ въ отд-Ьла на физико-математическия 
факултетъ. 



1) Тая статия е полемическа. Съ нея покойниятъ оборва изказаното чр-^ъ печата 
отъ 0-г Л. Уе1епоУ8ку мн'Ьние, какво публикуванигЬ отъ покойния .Материали по 
флората на България" били нев-Ьрно опрЪд-Ьлени. 



II. 

Аснстентъ Сава Казаиджневъ. 

Отъ Д-ръ Ст. Петковъ. 

Покойниятъ асистентъ по ботаника при Висшето училище Сава 
Казанджиевъ е роденъ въ Севлиево на 15 мартъ 1877 г. Тукъ той 
завърши основното си образование, както и средното до VI кл. 
въ тамошното шесто-класно училище, а VII кл. съ зр-Ьлостенъ из- 
питъ и съ отличие завърши въ Търновската държавна мжжка гим- 
назия. Сл%дъ това, пр-Ьзъ 1895 той издържа конкурсенъ изпитъ и 
посглши на дръжавна стипендия въ Висшето училище, което за- 
върши съ отличенъ усп^Ьхъ на 1898 год. и остана въ слщето като 
асистентъ по ботаника. На тая длъжность, при покойния проф. 
д-ръ Ст. Георгиевъ, той пр^Ькара ц-Ьли дв-Ь години; но всл-Ьдствие 
на силно вътершно заболяване, една година сл-Ьдъ смъртьта на 
професора, сл'Ьдъ като ходи пр-кзъ зимата на поправка по топлигЬ 
лечебни мЯста на Италия и Австрия, завърна се пр-Ьзъ пролЯтьта 
съвършено изнемощ-Ьлъ и на 17 мартъ 1901 г. се помина въ София, 
грабнатъ отъ смъртьта тъкмо на 24-годишна възрасть. 

Сава Казанджиевъ прояви своигЬ способности още прЯзъ 
гимназиалния си животъ, а когато постжпи като студентъ въ Вис- 
шето училище, Д'Ьто пр-Ьдъ него се разкри хоризонта на наукигЬ, 
въ него закипЯ копнежъ не само за всестранно висше обра- 
зование, ами и къмъ усъвършенствуване и специално работене по 
природата на България. Достойнствата на младия студентъ бърже 
се оц-Ьниха и съ назначаването му за асистентъ по ботаника се 
опр-Ьд-Ьли вече направлението, въ което той тр-Ьбваше да развие и 
осъществи всички въжделени идеали, които талантливиятъ му умъ 
можеше да създаде. Ботаниката — това 6'Ьше специалностьта, която 
всец-Ьло го облада. Флората на България, нейнигЬ незачекнати 
отрасли — това изпъкна като приц-Ьлна точка на неговия стремежъ ; 
Но това б*ше малко, не стигаше; окото му б-Ьше насочено още и 
къмъ физиологията на растенията, къмъ живота на посл-Ьднит-Ь ; 
като че искаше съ това да даде животъ на другит* си трудове по 
сухата и безжизнена систематика. Кр-Ьхка и млада, необуздана сила ! 
и това не й стигаше : тя търсеше да ангажира и посл-ЬднигЬ си сво- 
бодни минути, било въ устно било въ писмено популаризиране на 
науката. Тъй пр^Ьхласнатъ, младиятъ асистентъ се пр-Ьдаде на всички 



VI 

подети отъ него трудове, че не знаеше почивка ни денемъ ни нощемъ. 
Дв'Ь, и само дв'Ь години като че б^ха пр^допр-Ьд^ени за негова 
животъ: било отъ извънредно пресилване, било отъ простинки по 
екскурзиите, и тъй крехката му физическа натура бързо се сломи, 
а сломиха се ведно съ нея и всичкигЬ му умствени сили. Сава 
Казанджиевъ угасна ведно съ току що проектираните си идеали, 
а чрезъ него изчезна една млада талантлива сила на нашата А1та 
Ма1ег. 

Сава Казанджиевъ написа сладните популярни и научни статии : 

1. .Една екскурзия по Бургаско'. Природа, г. IV, с. 155—158. 

2. .Прад^дитк на еднокопитните ' , г. V, с. 162—164. 

3. , Морските бездни* , г. VI, с. 37— 4Г. 

4. .Какъ се поддържа животътъ върху нашата земя'. Природа, г. VI, с. 138—142. 

5. ,Бждж1цата сждба на нашата планета', . г. VI, с. 96—101. 

6. .Лишейната флора на България' П. С. 1900 кн. ЬХ1, с. 470—532. 

Отъ ТИЯ шесть статии само посл-Ьдната съставлява наученъ 
трудъ на покойния, който се напечата малко пр'Ьди смъртьта му. 

Въ научния д'Ьлъ на настоящия Годишникъ предаваме една 
статия, която съдържа останалигЬ, обработени отъ него материали 
по лишейната флора на България. 



Наученъ д-Ьлъ. 






■-'V ■:. 

/•■•■,1* 



ОРИНОСЪ КЪМЪ ГРАМАТИЧНИЯ РАЗВОЙ НА ДЬТСНИЯ ГОВОРЪ. 

Отъ проф. д-ръ Ив. А, Георговъ. 

Уводни 6'кл'Ьжки. 

Въ своята разправа върху „ПървигЬ начала на езиковния изразъ 
за самосъзнанието у д-Ьцата", печатана въ „Периодическо Списание", 
кн. ЬХУ1, 1 — 2. свезка, 1905, стр. 31 — 94., азъ изложихъ напространно, 
какъ съмъ събралъ материала върху развоя на езика у д-Ьтето, за 
който развой съмъ се интересувалъ твърд-Ь много още отъ давно 
врЪме. Тука ще повторя само, че съмъ правилъ наблюденията 
върху развоя на говора у моит-Ь два сина, отъ които единиятъ е 
роденъ на 23. октомврий 1889. година, другиятъ на 21. ноемврий 
1890. година. ПодробностигЬ, които стоятъ въ свръзка съ тия на- 
блюдения и които биха били потр-Ьбни за т-Ьхното по-точно охарак- 
теризуване, н-Ьма да навеждамъ тука, тъй като всЬки, който иска 
да се запознае^ по-близу съ гЬхъ, може да ги потърси въ посо- 
чената моя разправа. 

Докато въ оная статия азъ просл-Ьдихъ развитието на езика, 
доколкото то се проявява въ начина, по който д-Ьтето гледа да 
изрази въ говора своята собствена личность, тука искамъ да раз- 
гледамъ езиковния развой откъмъ граматичните форми изобщо и 
въ подробности и се над-Ьвамъ, какво резултатит-Ь отъ моит-Ь на- 
блюдения ще дадатъ ц-Ьненъ приносъ за изучването на проявленията 
на душевния животъ у развиващия се чов-Ькъ. Азъ именно съмъ 
на мн-Ьние, какво изучването на душевното развитие на д-Ьтето ще 
получи съществена подкр-Ьпа отъ изсл-Ьдването на граматичния 
развой на д-Ьтския говоръ, тъй като безъ всЬко съмн-Ьние между 
душевното и езиковно развитие съществува гЬсно взаимно съот- 
ношение, и то не само въ тоя смисълъ, че душевното развитие 
упражнява значително влияние върху развитието на езика, ами че 
наопаки и езиковното развитие упражнява не по-малко съществено 
влияние върху генезиса на душата. Въ това отношение отъ особена 
важность С7к наблюденията надъ развитието на граматичнитгь 



форми въ говора на д-Ьтето, понеже чр-Ьзъ тия наблюдения се 
получава възможность да се направи обратно заключение върху 
развоя на д-Ьтската душа. И тъкмо за тая толкова важна страна 
отъ езиковното развитие досега имаме на рлка много малко мате- 
риалъ. Между други обръша внимание върху липсата отъ доста- 
тъченъ материалъ отъ подобни наблюдения, ,,за да се вникне въ 
слщинския процесъ, по който се развива говоренето въ пр-Ьдло- 
жения** — а азъ бихъ притурилъ: и въ етимологичното развитие 
на д-Ьтския говоръ — , професоръ Меитапп въ своята пр-Ьгледна 
книжка върху „Езикътъ на д-Ьтето" ^), а сл-Ьдъ него изтъкна тоя 
недостатъкъ отъ наблюдения и б-Ьл-Ьжки, що се отнася до синтаксата 
на д-Ьтския езикъ, и Ог \V^11^ат 81егп въ края на своя рефератъ 
върху „Езиковното развитие на едно д-Ьте, особено въ граматично и 
логично отношение", който рефератъ е държалъ той пр-Ьдъ първия 
конгресъ за експериментална психология въ 01е85еп пр-Ьзъ априлий 
по-миналата година.'-) Както казахъ, важно е не само да имаме на- 
блюдения върху развитието на д-Ьтската синтакса, ами и върху 
еж що така твърд-Ь интересното етимологично развитие на датския 
езикъ. И въ това отношение отъ особено значение е, щото да 
притежаваме наблюдения надъ д%ца отъ народи отъ разни езиковни 
групи, понеже, както вече изтъкнахъ, по мое мн-Ьние и говорътъ 
на околностьта упражнява не маловажно влияние върху психичното 
развитие на д-Ьтето. Така душевното развитие на едно д%те ще 
тръгне по различенъ плчть, споредъ това дали д-Ьтето принадлежи 
къмъ езиковна група, д-Ьто напр. липсува неопр^д-Ьлително на- 
клонение въ глагола, както е въ българския езикъ, та детето е 
лишено отъ едно такова удобно ср'Ьдство да се изражава езиковно 
безъ употр-Ьба на опр-Ьд-Ьлени темпорални форми, ами е принудено 
още отрано да зима въ съображение и глаголпото вр-Ьме при своето 
изказване. Така слщо при инакъ еднакви условия ще имаме друго 
душевно развитие у едно д^те, което има да се изражава въ езикъ, 
у който липсува всЬко сжщинско склонение и д-Ьто разнигЬ отно- 
шения, които инакъ се изражаватъ чр-Ьзъ склонения на имената, 
се изказватъ съ помощьта на пр'Ьдлози. Или, за да дадемъ още 
едно посочване, инакъ ще се развива душата на едно д-Ьте отъ 
оная езиковна група, като пр-Ьдполагаме другигЬ обстоятелства 
винаги еднакви, д-Ьто езикътъ изражава разнигЬ темпорални въз- 
можности на миналото вр-Ьме чр-Ьзъ н-Ьколко ограничени форми, 

1) Ог. Е Р. Ш. Меитапп. Ок ЗргасЬе ас5 Юпйсз. 2ипсН 1903. Стр. 67. 

2) \\Г 1 1 1 1 а П1 5 1 е гп, 0|е 8ргас11еп1\У1ск1ип8 е1пе8 Кшс1е5, 1п5Ье50П(1еге 1п 
2гетта115сНег ипс! ю215сНег Нш51сЬ1. 5оп(1егаЬс1г11ск аиз с1ет Веп*сН1 иЬег (1еп I. Коп- 
8га85 !иг ехрептеп1е11е Р8усНо1о81е 1п 0|е55еп уот 18.— 21. Арп1 1904. 



както напр. въ н-Ьмския езикъ, отколкото тамъ, д-Ьто езикътъ 
означава тия темпорални възможности съ много гол-Ьма точность, 
както е въ нашия езикъ. 

Поради всички тия причини азъ намирамъ твърд-Ь важно за 
разр-Ьшаване на проблема за психогенезиса на д-Ьтето, щото да 
блде набранъ достатъчно много материалъ отъ граматично-ези- 
ковния развой на д^Ьца отъ разни езиковни групи; а единъ важенъ 
приносъ въ това отношение над^Ьвамъ се именно да доставя чр-Ьзъ 
своитЬ наблюдения надъ д^Ьца отъ славянска националность, отъ 
каквито Д'Ьца съ малки изключения досега слществуватъ твърд-Ь 
малко св^д-Ьния. 

Първата дума, която каза съ пълно разбиране моятъ първи 
синъ на 412. день, б-Ь думата дза (==дай), която употр-Ьбя отъ 
тоя моментъ не само въ в-Ьрното й значение, именно когато иска 
н-Ьщо, ами и когато дава н-Ьщо, значи въ смисълъ на нк. Тоя 
случай пр-Ьдставя новъ прим-Ьръ отъ противуположна употр-Ьба на 
една и с^ща дума, каквато употреба е била наблюдавана често 
въ начало у децата. Сл-Ьднит-Ь думи еж. фа (на 430. день) въ сми- 
сълъ на яфи" или на „нечисто", „кално", л^а (=хл'Ьбъ) на 457. 
день, ча (=чай) на 476. день. 

При втория ми синъ се появява първата дума (зьзь = жж 
въ значение на пйри, гори, горещо) на 433. день, сетн^Ь на 453. день 
де (=дзе), която дума произнася, когато се крие, и йоц, йос 
(=боцъ), като прави движение на боднуване съ пръста; на 518. 
день ха де, а де (= хайде), когато заб-Ьл-Ьжи, че се готвимъ да 
изл-Ьземъ, та и той иска да изл-Ьзе заедно съ насъ. И стЬднигЬ 
думи сл при него отъ подобенъ характеръ: ди, когато езди на 
своето конче и го мушка съ крака си (530), ете (=:ето), показвайки 
на надлежното лице, когато го питаме, д-Ь е мама, папа, Владо? (555), 
опа, оба, хоба (=хоппа), когато се хвърляше въ моигЬ пр-Ьгрждки 
(560), н^ (562), като ми подава н-Ькой пр-Ьдметъ, дей (=дай, 564). 

Всички тия първи думи, а особено ония, които употр-Ьбя 
моятъ втори синъ, еж така наречени „думи-изречения" (8а12\^ог1ег), 
сир-Ьчъ т-Ьхното сжщинско значение не е онова на проста дума, 
ами на ц%ло пр-Ьдложение, а именно тия „думи-изречения" изра- 
жаватъ винаги желания и искания на детето. Тъй щото и моигЬ 
наблюдения потвърждаватъ мн-Ьнието, което застлпя въ посл-Ьдно 
вр-Ьме професоръ Меитапп въ Кбп^^зЬеге, именно, че „първиятъ 
видъ самостоятелно употр-Ьбение на думи у д-Ьтето изглежда да 
служи изключително за изказване на неговигЬ желания и искания" ^). 

1) 01е ег8^е Аг1 8е1Ь51ап(а1'2ег Уег^еп(1ип8 ^оп \А^ог^еп зсНеш^ Ье1т К1пс1е 
аи$8с111|е$$Ис11 (^ег Аиззешп^ 8е1пег ^V^^П8с1^е ипс! Ве^еЬгип^сп ги сНепеп. (Е. Меи- 
тапп, ор. С11. Стр. 53.) 



Споредъ това, както приима и Ог. \\^. 81егп, „първитЬ значения на 
думигЬ на д-Ьтето не носятъ съвсЬмъ характеръ на изрази върху 
н-Ьщо пр-Ьдметно, ами изражаватъ изв-Ьстно положение, което заима 
субйектътъ спр-Ьмо пр-ЬдметигЬ, изв-Ьстно поведение, въ основа на 
което лежи наслада или неудоволствие, стремежъ или отвръщение, 
и тепърва по-късно отъ това постепенно се рззвиватъ значения, що 
съдържатъ констатиране на обйективна д-Ьйствителность". ^) Особено 
при моя втори синъ почти всички първи думи носятъ явно харак- 
теръ на думи на желания или чувства. 

А. Първиятъ ми синъ. 

I. 

Ако напуснемъ тоя периодъ на д-Ьтския говоръ, д-Ьто още пре- 
обладава вербално-интерйекционалниять^) характеръ на думигЬ, 
и пр-Ьминемъ къмъ оная епоха въ д-Ьтския езикъ, д-Ьто вече явно 
може да се познае интелектуалната функция на словесния изразъ, 
тогава при първия ми синъ намираме между първит* словесни 
изражения думигЬ за означаване на родителигЬ: папи, мами, които 
той употр-Ьби на 509. день (на 16 7а м-Ьсеца), именно когато му се 
посочваше съ пръстъ н-Ькой отъ родителигЬ и той се питаше при- 
това, кой е това. Тука виждаме явно, че д-Ьтето има вече пълно 
съзнание за езика като ср'Ьдство за означаване на пр-ЬдметигЬ. Отъ 
този моментъ вече тая страна на езика се изстжпва все повече и 
повече; мнозинството отъ новит-Ь думи, които употр-Ьбя д-Ьтето, 
еж притова съществителни: гийс (= грийсъ, 514), какш 
(= каша, кжд-Ь 525. день), к ъ т е (= кюфте, кжд-Ь 545. день), Т а н а 
и Кина (имена на слугинит-Ь, кжд-Ь 590. день) и т. н. Около туй 
вр-Ьме той винаги казва ла, ла, когато иска да го земемъ на 
ржц-Ь; в-Ьроятно тая дума е произл-Ьзла отъ думата ела и е упо- 
тр-Ьбена сетн-Ь въ изм-Ьнено значение (516. день). Съ това захваща 
да се появява и глаголътъ въ неговия говоръ, а именно между 
първигЬ глаголни изрази, които той употр-Ьбя, еж сл-ЬднигЬ: мйма 
(= н-Ьма), която дума казва, когато изчезва н-Ьщо или когато го 
питаме, д^ е н-Ькое лице или д-Ь е н-Ькой пр-Ьдметъ който отсжт- 

1) 01е ег51еп ШогЧЬейегйип^еп с1е8 К1пс1е8 1га8еп йигсЬаиз шсЬ1 (1еп СЬагак1ег 
уоп Аи88а§еп йЬег Ое8еп81ап(Л1сНе8, 8опс1егп пиг деп уоп 81е11ип§паНтеп, уоп 1и81- 
ос1ег ип1и81уо11ет, Ье§;еЬгепс1ет ос1ег уегаЬ8с11еиепс1ет УегЬаИеп, ипс1 ег81 8ра1ег 
еп1\У1ске1п 81с11 Шегаиз аНтаЬПсЬ Вес1еи1ип8е11, (11е е1П Коп81а11егеп оЬ]ек!1Уег 
Та18ас11ПсЬке11 епШаИеп. С^. 51егп, ор. ей. Стр. 110.) 

2) 1п ^гаттаИзсЬег Н1П81сЬ1 Ьа1 тап (1аЬег аисЬ >уоЬ1 с11'е8е 5ргас1181иГе а15 д^е 
уегЬаИп1ег)екиопа1е ЬехекЬпе!, ит йатй аи8211с1гискеп, (1а88 с1а8 Ктс! 
1ппеге Уогбап^е ипс1 п1с11^ Оер^еп81ап(1е 1п с1ег Рогт емпея юЬЬаЙеп Аивги^ея 7л\т 
Аи8(1г11ск Ьг1П§[1. (Е. М с и ш л п п, ор. сч1 Стр. Г)()) 



ствува; й-то е произнесено като н-Ьмското а (клд-Ь 585. день); 
слщата дума той произнася кжд* 600. день вече като нема, 
не'ама; — кичи (=искамъ да окача или окачи!); тая дума 
казва той, когато се връща отъ разходка и или иска да 
окачи самъ своята шапка или подканя н-Ького да направи това, 
като му подава шапчицата си (клд'Ь 600. до 670. день); — 
падна, паднеш (=ще падна, ще паднешъ); така казва, когато 
иска да го снематъ отъ н^кой столъ или отъ софата, или отъ 
сгьлбата, за да не падне, ако би се опиталъ самъ да сл%зе (сжщо 
тъй к^д-Ь 600. до 670. день). 

II. 

Съ появяването на глагола е дадена възможностьта, да го- 
вори д^Ьтето вече въ истински изречения, а не само въ думи-из- 
речения, и д'Ьйствително скоро се явяватъ малки изречения по- 
диръ появяването на глагола, защото на 577. день (два м-Ьсеца 
сп'кдъ първия глаголъ) той казва своето първо изречение: дай 
ле (=дай хл-Ьбъ); — така сл^що кжд* 600. до 670. день: папи 
дойде, мам^ дойде, дедо дойде; обаче при тия изрази упо- 
тр-Ьбеното вр-Ьме не подхожда къмъ истинското произшествие, 
което детето искаше да означи, понеже то казва тия предложения, 
като вижда тъкмо, че идатъ надлежнигЬ лица; значи то тр-Ьбаше 
да каже: папа иде ит. н.;— дето паче (= детето плаче); — 
макити паче (=малкиятъ плаче); — макити пи (=малкиятъ 
спи); — папа пише; — папи пише бе бе, ве в е; — мама 
боли тука (=мама я боли тука); тая фраза казва той, когато 
го питаме, защо не даваме на мама му да яде грозде; като отго- 
варя тъй самостоятелно на зададения му въпросъ, той при думата 
,тука" показва на грждигЬ или на корема си (тая фраза казва 
кжд-Ь 690. день); — там има киши (=круши); — там има 
абъка (=ябълки); — там има гозде (=грозде); всички тия 
пр-Ьдложения казва клд-Ь 705. день. Въ тия пр-Ьдложения, както се 
вижда, е изказано винаги сегашно вргьме, тъй че заб-Ьл-Ьжката на 
V. 81егп, какво „онова вр-Ьме, което се показва най-напр-Ьдъ въ 
езика, не е сегашно вр-Ьме, ами непоср-Ьдствено бждеще: защото 
това бждеще е винаги ц-Ьльта на стремението, на очакването, на 
страха, а първиятъ говоръ е именно изразъ на волята и на 
афектъ" ^), тая б^л-Ьжка изглежда да не важи общо. 



*) Ва8]еш8е Тетриз, с1а8 зргасЬИсЬ гиегз! аи!1п«, 18* шсЬ1 (Не Оееепшаг!. 
5оп(1егп (11е ипт1ие1Ьаге 2икип11: с1епп (11е8е 2икип!1 181 с1а8 21е1 с1е8 81геЬеп8, йег 
Егшайип^, йег РигсН!, ипс1 (11е ег81е ЗргасЬе 18^ еЬеп Ш111еп8- ипс1 А^1ек1аи8с1гиск. 
()У 81егп, ор. сН. Стр. 111.) 



Около същото вр-Ьме се появява и миналото вргьме^ и то 
минало свършено^ което толкова често се употребя въ разговорния 
нашъ езикъ. Азъ никакъ не съмъ съгласенъ съ мн-Ьнието на Ог. 
81егп, споредъ когото миналото е н-Ьщо толкова далечно за д-Ьт- 
ския умъ, щото то се появява и въ говора много по- късно отъ 
бждещето и сегашното — при неговото д-Ьте шесть м-Ьсеца по-късно. 
„Минало и бждеще като несъществуващи, и дв*гЬ сл логически 
отъ еднаква стойность, ала за волята т^ еж съвсЬмъ неравнозначни, 
и това отношение опр^д^ля и гЬхното езиковно усвояване. Че де- 
тето първоначално жив'Ье въ сегашность и е еднакво равнодушно 
спр-Ьмо миналото и блдещето, не е точенъ изразъ на фактовегЬ, 
най-малко не на езиковнит^ фактове. Онова вр-Ьме, което се появява 
най-напр-Ьдъ въ езика, не е сегашното, ами непоср^Ьдното бждеще... 
Заради туй — и това е едно общо наблюдение — отначало неопр-Ь- 
д-Ьлителното наклонение е едничката глаголна форма, и то въ на- 
пълно оптативно значение; около два м-Ьсеца по-късно се появи 
при нашата дъщеря сегашното вр-Ьме и тепърва сл-Ьдъ нови шесть 
м-Ьсеца миналото причастие; миналото като онова вр-Ьме, което се 
измъква отъ волята на д-Ьтето, дълго вр-Ьме е само една сЬнка за 
д-Ьтето, погледа на което е насоченъ напр-Ьдъ въ бждещето; възбуде- 
ниятъ интересъ за фактове отъ миналото пр-Ьдполага вече по-силна 
способность за обйективация". (Стр. 111.) Азъ мисля, че тоя възгледъ 
на Ог. 81егп е затова вече нев-Ьренъ, защото д-Ьтето още пр^ди 
появлението на говора дохожда до съзнанието на миналото и има, 
макаръ и неясна, пр'Ьдстава за миналото. За да схване д'Ьтето 
изв-Ьстна проява въ сегашното, тая проява тр-Ьба да се съзнае 
отъ него като такава, която пр-Ьди не е съществувала; както и 
обратно изчезването на едно явление може да дойде до съзнание 
на д-Ьтето само съ помощьта на пр-Ьдставата за миналото, когато 
това явление е било, е съществувало. Така, за да съзнае д-Ьтето, 
че слънцето гр-Ье, че св-Ьщтьта гори, то тр-Ьба да има поне смътно 
съзнание за това, че пр-Ьди слънцето не е гр-Ьело, св-Ьщьта не 
е гор-Ьла; и понеже това съзнание се развива още пр^ди поя- 
влението на говора, заради това и въ психично отношение не 
може да има такава гол-Ьма спънка за появяването на езиковния 
изразъ за миналото, щомъ д-Ьтето вече въ говора е дошло до 
тамъ да изразява модусигЬ на вр-Ьмето. Ето защо при моето д-Ьте 
миналото вр-Ьме се появява почти едновременно съ израза на сегаш- 
ното. Ако наблюдението на Ог. 81егп ни дава други фактове, то това 
ще стои отчасть въ зависимосгь отъ свойствата на н-Ьмския езикъ, 
отчасть въ други индивидуални условия, но не отъ ония общи основи, 
които ни посочва Ог. 81егп като еднакво нажещи за всички д-Ьца. 



Интересно е да се посочатъ тука и безглаголнигЬ изрече- 
ния: мамд те го (=ето я мЛ1а, кжд-Ь 600. до 670. день), както 
и: чоеко пи (= чов-Ька пари, сир. тия пари еж за чов-Ька, т. 
е. за носача, — като вижда у мене пари и иска да каже, че гЬ еж 
нав-крно за н%кой носачъ, който донася н%ща у дома, кжд-к 690. 
день;^) — сетн-Ь: Кина вавй (= Кина води, т. е. слугинята Кана 
е отишла за вода, кжд-Ь 600. до 670. день). 

Непосргьдственото бждеще като изразъ на искането се явява 
малко по-късно отколкото поеоченигЬ по-гор'Ь вр-Ьмена: аз, аз 
да зема (711); — аз, аз, аз да туля бито (= да туря кибрита, 
сир. да го тури гор'Ь на долапа, кжд^то го туряхме отъ пр-Ьд- 
пазливость пр^Ьдъ него), 713. 

Повелителното наклонение е въ сжщность първото вр'Ьме, 
което се появява; първата дума, която употр-Ьбя той съ пълно 
разбиране, б-Ь собствено глаголъ въ повелителна форма, то б-к 
думата дза (= дай), която се явява като дай и въ първото из 
речение (дай ле = дай хл*бъ, 577). Сл-ЬднитЬ повелителни форми 
еж: донеси, кжд-к 690. день; кжд-Ь 700. день се появява сжщата 
повелителна форма въ едно изречение, което е забйп-Ьжително 
особено и поради своята дължина: како, донеси печено месо, 
каф^лн, моко (= картофи, моркови); седи (= седни, 715 и 717), 
с'ъшй (= свърши, 717), чекай (въ изречението: чекай да вида, 
720), легй си (= легни си, въ изречението: папи, леги си тука, 
721). Въ начало д'Ьтето употр'Ьбя и погр-Ьшни форми отъ пове- 
лително наклонение, като напр. мамд, не седи (наместо: не с%дай) 
на софата, 757; впрочемъ съвс^мъ естествено е, че д-Ьтето въ 
това вр-Ьме още не може да прави разлика между утвърдителната 
и отрицателната форма на повелителния изразъ. Въ множествено 
число повелителното наклонение се явява тепърва на 1006. день въ 
изречението: не ми давайте вече вода (значи и тая форма отъ 
първия глаголъ „давамъ") и на 1053. день въ непр-Ьката повели- 
телна форма: да не останете дълго, че ще ви бия. Тая 
непр-Ька запов-Ьдиа форма се явява въ употр-Ьбение още отъ 724. 
день: Тана (слугинята) нека земе Ладо (и на 733. день); — на 
731. день детето употр-Ьбя сжщата фраза съ „нека да"; на 733. 
день и съ отд-Ьлено отъ глагола нека въ начало на фразата: 
нека Тана земе Ладо; — мама нека чбте (= четб, 731). — 
Въ първо лице на множествено число тая форма се явява вече на 
735. день: тукада пишеме; — товй да тулим там пешката 
(=да туримъ тамъ на печката), 772; — а безъ частицата „да" 
на 771. день: кончето намелиме (= да нам-Ьримъ). 

^) Вж. моята посочена статия. Стр. 39. 



12 

се употр'Ьбя въ трето лице: не казал (наместо : каза) мама д о - 
буто (= добро утро) на макити (= малкия), 749; — Ладо 
зел (наместо: зе) на папи леб (= хл-Ьба на папи), 756; — папа 
купил (нам-Ьсто: купи) часоаник (= часовникъ), 775 ; — Ладо 
одаскал (= Владо го одраска), 825 ; — Ладо щего къса 
(= скжса), те (= ето) видиш, Ладо го късал (= скжса), 
825; — помниш, когй Ладо изпил (— изпи)? 826; — Ладо 
тулил (=тури), 826; — Ладо счупил гебен (= счупи гре- 
бена), мама нема (съ какво) да се чеша (= чешля), 827; — 
чул (нам-Ьсто: чухъ), ми отговаря, когато го питахъ: чу ли? 831; 

— зафйнал да сфили и: земйл да сфили (= свири), 868 ; — 
той гребйл песък, 1294. — Пон-Ькога употр-Ьбя въ сиързана 
р-Ьчь въ едното пр-кдложение минало свършено, въ другото минало 
неопр-Ьд-клено, макаръ и въ двата случая да би тр-Ьбало да стои 
минало свършено. И въ тия случаи миналото неопр-Ьд-клено е въ 
трето лице: папи збма Ладо и (изпуска той, сир. Владо) казал 
(—каза) добуто (= добро утро) на мами, 749; — папа, Ладо 
паднъл и удали се (= падна и се удари), 801; — Ладо съши 
(= свърши) супата, Ладо го съшил (=я свърши), казва една 
стЬдъ друга и дв-ЬгЬ фрази, като притова, както виждаме, употребя 
погр-Ьшно нам-Ьсто личното м'Ьстоимение въ женски родъ — онова 
въ мжжки или ср-Ьденъ родъ, макаръ да се говори за супата, 829. 

— Сжщо тъй употр-Ьбя често и въ първо лице минало неопр-Ьд-Ь- 
лено нам-Ьсто минало свършено: аз съм ядела (нам-Ьсто: азъ 
ядохъ), 980; за формата „ядела** вж. моята статия за „ПървигЬ 
начала на езиковния изразъ и пр.**, стр. 50. Сравни пъкъ съ това 
израза : н е казал мами добуто на макити (= мама не каза 

— казала — добро утро на малкия), 749; — у те (= утр-Ь) съм 
пйвил (нам-Ьсто: вчера направихъ), 1002; — така сжщо: пйвил 
съм утле (нам-Ьсто: направихъ вчера), 1022. — Сжщо тъй и въ 
първо лице множествено число: ние сме идели (=ние отидохме), 
984 ; — Стефа^нчо и Ладка (= Радка) отишли (нам-Ьсто : 
отидоха) със папа си и със мами си да слушат музика, 
ние не сме идели (=не отидохме), 984; — ние сме додбли 
(= ние дойдохме), 992 ; — ние вчела сме земйли де големи 
пилони, та сме чукали (= ние вчера зехме два гол-Ьми пирона, 
па чукахме), 1040. 

Обаче понякога употребя д-Ьтето и съвс-Ьмъ на м-Ьсто минало 
неопр-Ьд-Ьлено ; така напр. на 745. день въ заб-Ьл-Ьжителното изре- 
чение : къдб д^нал кутийка? (= кжд-Ь си д'Ьналъ кутийката?) ; 
наистина, споредъ смисъла, който бихме могли да вложимъ въ фра- 
зата, би могло да стои тука и минало свършено ; — папи, бебен- 



13 

цето заспало, 827; — защо си закъснял, папи? 968; — 
папа, какб (= какво) ще лежеш (= р^жешъ), като си зе- 
мал ножа? 975; — цалевицата лае цъфнали, 977; — не 
е ли писйла тя'одавна писмо? 986; — у Стефчови дошли 
гости, 986; — тии искали да утепат — (= утрепатъ), 993; 
защо си изплюла? 1024; — още не съм зачукал, 1040; — 
тук наслал един бивол, 1045; — той заглабил (= заграбилъ) 
сичко, 1061; — папа, виж, оглбло (= огр-Ьло) слънцето» 
1095; — тука се изгорело, 1113; — още не направил 
(= направилъ), 1190; — я, колко съм изпил! 1212; — аз не 
съм нарочно разхвърлял водата, 1364; — стани да ми 
сипеш вода, аз не съм пил, 1378; както се вижда отъ тия 
прим-Ьри, въ гЬхъ е употр-Ьбено минало неопр-Ьд-Ьлепо не само въ 
трето лице, ами твърд-Ь често и въ първо и второ лице отъ един- 
ствено число. 

Интересни еж още и сл'Ьдиит% погр-кшни форми на миналото 
причастие: забовалил (= забравилъ), 808; — още една ко- 
кошка додала (=дошла), 843; — папи, ти като си оти- 
дел. . ., 987; — каде си ти ид^л (=ходилъ)? 989; — бе ш ела 
(=била), 1090; — що бешело тук? 1098; — и дори още въ 
1146. день: беш ел. 

Отдавна пргьминало е употр-Ьбено само единъ единствет> 
пжть, и то въ не твърд-Ь в-Ьрна форма, именно въ пр-Ьдложението : 
там беше (=б'Ьхъ) паднал, която фраза произнася н-Ьколко 
минути подиръ като б-Ь падналъ, като показва притова местото, 
д-Ьто се б-Ь случило това (776). Впрочемъ твърд-Ь вЬроятно той 
говори тука за себе си въ трето лице, та тр-Ьба да се допълни: 
Ла до. 

Бждеще вргьме се ср-Ьща, разбира се, твърд-Ь рано въ фор- 
мата на сегашно вр-Ьме. Въ първо вр-Ьме по тоя начинъ се из- 
казва непоср-Ьдното блдеще, т. е. бждеще, което ей сега настава или 
ще стане. Така напр. д-Ьтето казва вече на 711. день съвсЬмъ пра- 
вилно: аз, аз, да зема; — на 713. день: аз, аз, аз да туля 
бито (=аз да туря кибрита); — аз топи (=азъ да потопя), 
716; — да вида, 720; — чекай да вида, 720; — Ладо сам 
качи шапка (=Вл. самъ да закачи шапката), 720; — Ладо 
сам да бъка (= бърка), т. е. мл-Ькото съ лъжицата; той казва 
тая фраза, като вижда, че азъ искамъ да разбъркамъ мл-Ькото съ 
лъжицата, 724; — аз, аз да пиша, 724; — да вида пийка 
(= пуйката), казва, като отива на прозореца, да погледне въ двора, 
725; — Ладо да земе ножици, папи да отеже нох (=за 
да отр-Ьже папа ноктигЬ), 772 ; — да се закопча т, 827. 



14 

Сжщинското бждеще вр/ъме се изражава въ първо вр-Ьме 
безъ спомагателния глаголъ ще или пъкъ се образува инакъ, съ 
помощьта на други глаголи; така на 716. день момчето казва: 
Ладо фане муха (=Вл. ще хване мухата); — пън съши кюте 
посеземеш кутия (=първенъ свърши кюфтето, посл-Ь ще земешъ 
кутията), така казва къмъ себе си, като яде въ това вр1>ме кюфте, 
726; — Ладо качиш гедаш (=Вл. ще се качи, т. е. на стола и 
ще гледа — пр-Ьзъ прозореца, за да види сн-Ьга), 726 ; за неум-Ьст- 
ното употр-Ьбение на второто лице въ тая фраза вижъ моята статия 
върху „ПървигЬ начала на езиковния изразъ и пр.", стр. 41.; — 
ако катиш (=се клатишъ\ папи не дава гоздье (=грозде) ; той 
си съставя самъ това изречение, сл-Ьдъ като му б-Ь^ъ казалъ: не 
бива да се клатишъ така, 749; — инак тебе (=треба) да падне 
(=инакъ ще падне), 830; — това — е — много големо, иска да се 
задави (=ще се задави) Ладо тука в гйалото (=гърлото), 
830; — Ладо иска да се задави (=ще се задави), 831 ; за израза 
иска да = ще вж. моята гор'Ьпосочена статия, стр. 44.; — теба 
(г=тр'Ьба) да се удали (наместо: ще се удари, който изразъ упо- 
тр-Ьба собствено по-често, отколкото първия; сжщо и: теба да се 
задави, обаче по-р'Ьдко отъ израза: ще се задави, 837; — 
и още: иска да ме го, и слънцето (=ще ме гори слънцето), 948. 

Отъ друга страна вече много рано се показва и изразътъ на 
блдеще вр-Ьме съ спомагателния глаголъ ще; така детето казва 
още на 731. день: аз ше (= ще) четем весинка (=в'Ьстника); — 
сега Ладо ше аде печено месо, 731; — Ладо сегащетане 
(=стане), 733; — Ладо ше яде печено месо толайо (=въ 
столоваята), 734; — папа ще земе Ладо, ако бъдеш милен 
(=миренъ), 743; вж. моята първа статия, стр. 48 — 49.; — Ладо ще 
качи (=ще се качи) такй на папи, ще пие чай, сир. ще седне 
на скута му, 748; — папи, уте (г^утр-Ь) дедо да дойде, ще 
кажеш добъден; така казва за себе си, 754 ; вж. моята първа статия, 
стр. 48.; — аз ще метем, казва, като вижда да мете слугинята, 
756; — Ладо ще земе копче, 763; — Ладо чупи (=счупи) 
калема, папа посе ще пави (= после ще го направи)? т. е. ще 
ли го наостри? 772; — кал^м там ще тули, уте ще пиша 
(= калема, сир. молива, тамъ ще туря, утр'Ь ще пиша; по всЬка 
в-Ьроятность думата „утр-Ь" има тука значение на „посл-Ь"), 775; — 
тука Ладо пише, и тука ще пише още, 775; — папа ще 
бие мамд, казва изведнажъ безъ всЬкакъвъ поводъ и безъ да е 
вид-Ьлъ н-Ькога подобно н-Ьщо; вероятно това заключава той отъ 
себе си, 780; — ще дойде дедо, ще кажеш ^ип{еп Та^ (сир. 
добъръ день), 783; вж. първата моя статия, стр. 48.; — папа тули 



15 

(=тури) така и папи ще пили (= запали), т. е. тури папироса 
така въ устата и сега ще запали, 790; — дуг ще до де ли сол- 
дати? (= други солдати ще дойдатъ ли?); тука за пръвъ пжть е 
употребено трето лице отъ множествено число, макаръ още фор- 
мата да е собствено оная на единствено число, 823; — ма кит и 
(=малкиятъ) ще доде и ще го бутне, 824;— Ладо ще се убоде, 
после ще 66 ли, 824; — като ше (=ще) яд& макити гийс 
(= грийсъ), п с е (= посл^Ь) даядеЛадо, 785 ; — к ато ще буди 
(наместо: като се събуди) макити, папи ще отеже (=от- 
Р'Ьже)от товаладко, 799; — ако (= когато) Ладо ще стане 
голем, ще пави (= прави) така, 839; — ако ше (=ще) падне, 
Ладо ще го намели (= намери), 824; тука вътия четири посл-Ьдни 
изречения е интересно употр-Ьбението на спомагателния глаголъ „ще" 
за изказване на бл^деще действие, макаръ въ тоя случай въ нашия 
езикъ бждещето да се изказва безъ тоя спомагателенъ глаголъ; тъй де- 
тето не употребя „ще" -то въ следната фраза, както е въ реда си: 
Ладо като баде (=бжде) сталец (=старецъ), ще пуши, 
825; или: като бебенцето се събуди, посе (= посл-Ь) Л а д о 
ще т'опа (=тропа), 825; — аз тука ще покажа, какъв е, 
сир. отъ каква боя е тоя конецъ, когато азъ му давахъ конци (ма- 
кари) отъ разни бои и го подканяхъ да ми назове гЬхната боя, 
830; — аз ще те изпада (=изпждя) и: аз ще го изпадам 
папа, 853; — аз ще си давам сам, 859; — аз ще плача (или: 
плачам) за тебе, 938; — Женя като бъде болен, аз ще 
излезна, а Женя ще бъде в стаята, 1353. 

Отъ 802. день се появява и правилната форма на бждеще 
вргьме въ първо лице на множествено число : пап^, ще яд^м ние 
печено месо, 802; — сегй ще ядем ние, 820; — ние ще ту- 
лим, 826; — посе (=посл'Ь) ще покажем къназът (=князътъ)> 
827; — като се събуди Жена, ще (му) дадем обуща, 
827; — уте (и: утле = утр-Ь) кога пестане (^= пр-Ьстане) да 
вали, ние ще излезем, 1001. 

Въ второто лице множествено число блдещето вр-Ьме се 
ср-Ьща твърд-Ь р-Ьдко, защото по това вр-Ьме д-Ьтето изобщо упо- 
тр-Ьбя още р'Ьдко второ лице множествено число, понеже по-р-Ьдко 
му се представя случай за това; за пръвъ плть се показва тая форма 
на 996. день: ако искам, ще ми дадете, ако не ща, нема 
да ми дадете. 

И отрицателната форма на бждеще вргьме, образувана съ 
частицитЬ нема да, захваща още много рано, обаче почти винаги 
само въ трето лице единствено число и много р-Ьдко въ първо 
лице, което детето употр-Ьбя още много нар^Ьдко въ това вр-Ьме: 



16 

нема папи да даде кутйа (= кутията); именно няколко деня 
пр-Ьди това, когато 6% поискалъ отъ мене самъ да тури ку- 
тията съ кибритъ на долапа и притова б-к разсипалъ кибрита, азъ 
б%хъ му казалъ, че н-Ьма вече да му давамъ кутията, и сега подиръ 
н-Ьколко деня си спомня това и ми казва горната фраза, 720; — нема 
да падне Ладо, 735; — мами нема да изезе (=изл'Ьзе) вън, 
още пи (=спи), сир. тя още лежеше болна въ кревата, 747; — 
нема да фъли (= хвърли), 754; — не, папи нема да бие Ладо, 
ми отговаря, когато му казахъ: папи ще бие Владо; значи той 
самъ си образува фрпзата съ „н-Ьма да", 756; — нема да чупл 
(= счупя), ми отговаря, когато слугинята му казва : Владо, ще счу- 
пишъ, 763; — Ладо нема да фъли (=хвърли) пепел; собствено 
искаше да каже: да разсипе, разхвърли, 769; — папи нема да 
пише тука, 775; — папи, Ладонемадафълипепелнадолу, 
сир. на дъскигЬ, 779; — Ладо нема да чупи (= счупи) паница 
(= паницата), 779; — Ладо нема да дума тика, 792; в-Ьроятно 
словото «дума" е чулъ отъ слугинигЬ; — папи нема да яде, 
Ладо ще ядб, 793. — Второто лице единствено число въ тая 
форма се явява тепърва на 827. день: аз ще покажа, ти нема 
да покажеш; — второ лице множествено число употр-Ьбя д-Ь- 
тето за пръвъ пжть дори на 996. день: ако искам, ще ми дадете, 
ако не искам, нема да ми дадете. 

Страдателното причастие се появява на 745. день, когато д'Ь- 
тето казва: тука тежено (=тука е отр-Ьзано); наистина той още на 
685. день б-Ь казалъ: како, донеси печено месо, сжщо и на 715. 
день: чакам папа да яде печено мбсо, ала тука думата „печено* 
тр-Ьба да се мисли тъй, щото да се см-Ьта като една дума заедно съ 
„месо", така че д-Ьтето още не съзнава значението на думата „пе- 
чено" като особено отд-Ьлно причастие. Отъ 770. день той си обра- 
зува сетн* думата писана; — посл-Ь на 776. день казва: тука 
одезано (= отр-Ьзано), съ което иска да каже: тука косата ми е 
вече отр-Ьзана; — това валб но (= развалено); именно той по- 
знава на една картина, че креватчето е развалено, 777; — тука 
пиша но, 777; — сжщо и на 793. день: пиша но, съ което 
искаше да каже: това тука е писано, написано; — тука уга- 
сено (или: изгасено), дугото г о л й (= другото гори), сир. 
другата пещь гори; наистина тука имаме формата на страдателното 
причастие, обаче тя е употр-Ьбена нам-Ьсто обикновеното причастие, 
защото момчето тр-Ьбаше собствено да каже: угаснала, изгаснала, 
778; — това такй ли е тулено (=турено)? 793; — чистено 
(— очистено), 794; — пи к а н и (= попикани) гащи, 794; — напавено 
(= направено), 795; — п у ще но (= пуснато), 799; — цалеви- 



17 

ците еж кбпани (= пр-Ькопани), 984; — ти сегй кадб ще 
идеш, като си облечен? 987; — не е метено още, теба 
(= тр-Ьба) да се помети, 995 ;— а з с ж (= съмъ) к а'с т е н (= кръ- 
сгенъ), казва внезапно, в-Ьроятно е чулъ подобна фраза отъ слуги- 
нигЬ, 1013; — папи, ти си стижан (=стриганъ), и аз искам 
да се остигам (=острижа), 1030; — пржен (=пърженъ), 
1074; — как е зашито? 1080; — товй е завито, 1199; — 
боядисаните еж хубави, сир. яйца, 1252; — Интересно е, че на 
793. день той употр-Ьбя дМствителното причастие нам-Ьстострадател- 
ното въ думата чупил нам-Ьсто „счупена"; подобно казва въ сжщия 
день фразата: то в й на папа копче к и н а л о (нам-Ьсто : „скжсано") 
но може да се мисли тая фраза и въ сл'Ьдния смисълъ : това копче 
на папа се скинало; — най-сети* е интересно, какъ той изражава 
смисъла на страдателното причастие на 772. день поср-Ьдствомъ едно 
много чудновато пр^Ьдложение : и това иска Ладо да качина 
кончето, съ което искаше да каже, че и той иска да бжде ка- 
ченъ на коня, както б-Ь вид^Ьлъ едно момче на конь на една картина. 

Въ 857. день д-Ьтето употр^Ьбя за пръвъ плть и отглаголното 
съществително: товй е метлата за метен' е, 857; — това не 
е за биенье, 962; — дай ми нещо за игаенье (=играене), 
966; — води има за пиенье, 966; — дай това за глббенье 
(=гребене) води, 969; — ще чуем тупаньето (сир; на музи- 
кантигЬ), 993; — това е за пецежданье (= пр^Ьц-Ьждане), 
1002; — кога дойде в'емето, мами ще ме събуди да пием 
топъл чай да ми мине кйшлането, 1013; — като съ'шиш 
(=свършишъ) пушеньето, пак ще пушиш, 1042; интересно 
е посл-Ьдното изречение и по своето съдържание. При всички почти 
тия отглаголни съществителни д-Ьтето произнася «-то меко, като нь. 

Отъ глаголнигЬ форми е интересно и употр^бението на неопргь- 
дгьлителното наклонение при н-ккои типични изрази, които обаче 
се явяватъ доста късно, за пръвъ пжть тепърва на 1051. день въ 
фразата: нембй го збма, за втори пжть на 1105. день: немой 
оди (= ходи) там. 

Тука тр^Ьба да наведемъ още н-Ькои особени глаголни форми, 
които се отличаватъ по своята оригиналность. Обаче всички тия 
форми сл отъ доста късно вр-Ьме, а именна се явяватъ тепърва 
подиръ 30. м^Ьсецъ. Употр^ЬбяванигЬ отъ д-Ьтето такива р*дки 
форми показватъ, колко вече е напреднало то въ усвояването на 
езика. Така то употр^Ьбя форми, които азъ не употр-Ьбямъ въ 
разговорната р-Ьчь, като напр. : седва, фърля и пр. — Така на 
828. день д-Ьтето казва: искам да запуша, като поисква една па- 
пироса; — на 944. день: ще ми навали главата, ми отговаря, 

2 



18 

като си образува самъ хубавата форма навали, която едвали 
е чулъ отъ н-Ького отъ насъ. Тая фраза той произнесе при сл^Ьд- 
нигЬ обстоятелства: азъ му казахъ, че той тр-Ьба да изл-Ьзе, когато 
тъкмо вал-Ьше дъждъ; на тая моя подкана той отговаря: не; а 
когато го попитахъ сетн^, защо не, отговаря ми съ горната фраза ; — 
на981.день: пестана (=пр'Ьстана) да плаче; — слщодака: пе- 
стана ли да те боли? 1047; — на 982. день: папи, не му по- 
ля вай (= позволявай); — на сжщия день: пемйна (= премина) 
ми да боли; — затъкнй ми това цвете на шапката, 984; — 
аз я познавам, сир. г-жа Данчова, 985; — видб ли, как поливна? 
987; — папи позаля (= позволява) да не спам (= спя), 989; — 
ладам се (= радвамъ се), 992, и: аз се ладвам за клуши 
(= круши), 1016; — един македонец заглажда (= загражда) 
у Стефчови дъ'вйта (= дървета), 992; — на 994. день: ще на- 
стапчим (= настжпимъ) ; — на 1046. день казва: ще те стапчи 
колита; — не е метено още, теба да се помети, 995; — 
Женя изведнаж зима бисквита и си напълнува устата, 
1003; — аз ще ва(р)на (= изпр-Ьваря) Женя, 1003; — тоя хлеб 
не стува (= струва), 1019; — аз ще го гълтнам у стомаха, 
1020; — навали ти чадъла? 1028; — видиш, така ми пилича 
(= прилича) и: ми пилича много, 1040, сжщо и на 1068. день: 
мене не ми пилича; — мами пушна малко, 1040; той си 
образува самъ формата пушна, когато вид-к, какъ майка му 6% 
направила единъ страхливъ опитъ да поеме една глътка отъ папи- 
роса; — наяде ли се Данка? (въ смисъль на: яде ли вече 
Данка?), 1042; — тукъ наслал един бивол, 1045; — люля 
(= люл%е), 1051; — аз те ва*нах и: ще те ва'на (= стигнахъ, 
пр-Ьварихъ), 1053; — кой стовали тука дървата?, 1067; — като 
надзърнам, виждам гълъбите, 1069; — берж, 1077 (пр^ди 
казваше: белам, сабилам); — ще изскокна, 1079; — ти вчела 
лежи, казва къмъ майка си, която б-Ьше боледувала, 1087; — аз 
си поплавих стомаха (т. е. стомахътъ ми се поправи) 1096; — 
отвадй (=извади), 1096; — излизй ли, дали е хубаво влемето? 
1098; — тука можете да сипвате, 1111; — защо не зине и 
тая? (т. е. защо не е разтворила уста и друга врана на картината, 
както една, която б-Ьше съ разтворени уста), 1118; — тука се 
разхождат коньете, 1131; — вчела аз го фърлях (т. е. 
търкаляхъ колелото) и: Женя го фърля много, 1156; — ти му 
дави (на Женя) тогава лекарство, 1158; — когато ми ушият 
още едно палто, ще имам две, 1199; — потърси! 1211; — 
аз имйх още една кутийка, 1213; — вчера Данка ми при- 
казва приказки, 1213; — какъ се откопчава палтото? 



19 

1243; — дай ни книгата да си я догледаме^ 1287; — тука не 
се седва, 1287; — ще кажеш да спретнат пайтон да се 
качим, 1294; — той седе по-напред (сир. на гърнето), 1302; — 
ние заклахме (и: заколехме) — кога беше то? (касаеше се 
за една гжска, която б-Ьхме заклали), 1310; — ние търсихме по 
всичкит-Ь дукяни, па нема палта, 1367. — Въ по-късно вр-Ьме, 
подиръ н-Ьколко години, той заедно съ братчето си измисля думата 
кюскаме се (= удряме се съ чашигЬ), сетн-Ь тъмниш ми 
(= затуляшъ ми св-Ьтл ината) ; когато 6% на 6 'Д години, каза фра- 
зата: като се стръкнахме (= затичахме) от градината, и отъ 
тогава дв-ЬгЬ д^Ьца употр-Ьбятъ често тая дума. 

Но въ по-подирно вр-Ьме, когато той б% на 33 месеца, па 
дори и още по- късно, все употр'Ьбя н-Ькои погр-Ьшни глагол ни 
форми, така на 1030. день казва: папа ти си стижан, и аз 
искам да се остигам; — сетн-Ь: да яда наместо: да ямъ (на 
1111. день) и ядех (нам-Ьсто: ядохъ) само половина, 1157. 

Тука ще приведемъ още н^кои твърд'Ь интересни изрази, 
заб'к;1'Ьжителни по начина на изказването на мисъльта: това шишб 
иска да се пйке (= тр*ба да се плакне, да се изплакне), 830; — 
у те (= утр'Ь) иска (= тр-Ьба) да купиш вино, ми казва, като 
му б%хъ казалъ: н-Ьма вече вино; б-Ьше тъкмо привечеръ, 831 ; — 
иска да се донесе още (сир. тр%ба да донесатъ още фасулъ), 
851 ; — камо еж дигалите? 855; — това стига на Женя, а 
тия за Ладо, 856; — не. Ла до да обичашъ, ми казва, когато 
му казахъ: азъ обичамъ Женя, 861; — ето захвана пак да 
пече слънце, 957; — това не може по-инак, 959; — нека ми 
даде още сол, ми отвръща (т. е. да чакамъ, докато майка му му 
тури соль на лъжичката, каквото тя тъкмо се готв-Ьше да направи), 
когато му подавахъ съ лъжичката рохко яйце и му казахъ: земи, 
яжъ вече, 959; — папа, нека стане хубаво в*еме, искам да 
изезнам (= изл-Ьза), 966; — папи, како (= какво) ще лежеш 
(= р-Ьжешъ), като си земйл ножа? 975; — Женя вече посегна 
да затала (=затваря), 980; — и тебе ли ти е ст*ах (=страхъ) 
от кокошката? 983; — Стефанчо и Ладка отишли със папи 
си и със мама си да слушат музика, ние не сме идбли 
(= отишли), 984; — остави ме да минам, 984; — аз се научих 
да слизам сам, 986; — нали Женя пие млеко, ми казва, когато 
вид-Ьхъ, че влиза въ столоваята, и го попитахъ, защо иде при насъ, 
а не остава при Женя ; той искаше значи да каже : той сега яде, 
тъй че азъ съмъ свободенъ, та мога да дойда тука, 989 ; — а, 
теб а (= тр-Ьба) да бива, ми отговаря, когато му б-Ьхъ казалъ, че 
не бива да върши н-Ьщо, 992; — аз ще гледам, как ще го 

2* 



20 

занесбш, 993; — ами нали си ти малка? отговаря, когато майка 
му го попита, защо тя да получи малки круши, а азъ гол-кми, 
993; — дължината е тесна, 1004;— тука е сенка, 1016; — 
нема нищо (въ смисълъ на: нищо, нищо), 1020; — ще те биям, 
че да видиш, 1032; — ще те заведам на участъка, а на моя 
по-нататъшенъ въпросъ върху тая фраза, узнавамъ, че той знае, 
че въ участъка има войници, които тамъ ще ме биятъ, и то заради 
това, че му казвамъ, че ще го обърша, 1033; — де живеем ние, 
папа? де живее господин Голанов (= Горановъ)? де жив-Ье 
левът? 1033; — ще те нема вече (сир. ако се задушишъ), 1047; — 
пестана (= пр-Ьстана) ли да те боли? 1047; — да не оста- 
нете дълго, че ще ви бия, 1053; — Женя не е котка да яде 
само масло, 1064; — малко ми е (сир. каквото си ми далъ ти), 
1069; — стига вече да спим, 1090; — той е далеко на село 
1096; — излиза ли, дали е хубаво влемето? 1098; — мое 
папченце, защо ми го биете? 1142; — това не е далеко да 
не го видим, 1379. 

III. 

При склонението на имената д-Ьтето, разбира се, въ начало 
изказва отношенията на косвените падежи чр-Ьзъ просто нареждане 
на имената едно до друго. Обаче частицата на се явява вече и 
доста рано, така напр. за изражаване на родителния падежъ кжа^ 
690. день въ фразата: гата (= иглата) на мама; — на 747. день 
д-Ьтето казва : това е на папа панталон (= панталонит-Ь), д%то, 
както виждаме, родителниятъ падежъ е поставенъ пр-Ьдъ оная 
дума, която той опр-кд-кля, каквото е нЪщо необикновено въ нашия 
езикъ; той казва това изречение, безъ да му б-Ьхъ казалъ азъ 
н-Ьщо подобно пр^Ьди това, тъй че си образува пр-Ьдложението 
съвсЬмъ самостоятелно; — сжщо така все съ пр^Ьдпоставяне на 
родителния падежъ: това — е — на макити (= малкиятъ) ши- 
шето, това набеб^ шишенце, 749; — Ладо зелна папи леп 
(= хл-Ьба на папа), 756; — това какб (= какво) е, на Ладо 
това? 781; — това — е — на дедо — за — да пуши, 790, 
— това на папа копче кин ало (= това копче на папа се 
скинало = скжсало), 793; — тука има на папи пали (= пари), 
799 ; — разбира се, че въ сжщото вр-Ьме той употребя родителния 
падежъ и правилно подиръ съществителното, което опр-Ьд-Ьля: 
Ладо чупи (= счупи) шишенцето на бебенцето, 767; — това 
е чолап (= чорапъ) на Ладо, 777; — тука има молив на 
Ладенце да пише, 794; — има ли кал^м на Ладо тука? 
794; — магале (= магаре), ти го изпи на мама (сир. виното); 



21 

чудно е, откжд-Ь е чулъ думата „магаре" въ тоя смисълъ, въ вс*ки 
случай не отъ насъ, 848. — Обаче много често употр^бението на 
тая частица „на* му прави и мжчнотии, така че понякога той я 
поставя съвсЬмъ погр-Ьшно отпр-Ьдъ, като напр. на 748. день казва : 
не иска да фане на Милица купата (= ржката) на Ладо, 
д-кто посл'1^дното „на*' е съвсЬмъ не наместо и излишно, защото 
той искаше да каже: Владо не искй да подаде ржка на Милица, 
значи поставя „на* -то и пр-Ьдъ подлога; — и още много по- 
късно слушатъ се отъ него подобни погрешни изрази, така напр. 
още на 948. день той каза: това е на мами князът, когато 
искаше да каже: това е мама на княза. — Макаръ и да се ср%- 
щатъ пон-Ькога такива неправилности, все пакъ тр-Ьба да изтък- 
немъ, че за изказване на родителния падежъ частицата „на'* се 
употребя много по- рано отколкото за дателния падежъ, и че отъ 
онова вр-Ьме нататъкъ н'Ьма отб-кл-Ьзанъ нито единъ случай, д'Ьто 
родителенъ падежъ би билъ изразенъ безъ употр'Ьбение на •на", 
то, каквото при дателния падежъ се случва често и по-късно. 
Това въ всЬки случай е характеристично ; изглежда, като че при 
изражаването на родителния падежъ на д'Ьтето е н^какси противно 
въ самото начало още да изражава отношението на родителния 
падежъ чр-Ьзъ просто принареждане на думит-Ь безъ помощьта 
на частицата „на". Такъвъ родителенъ падежъ безъ частицата „на" 
би могълъ да се нам-кри най- много можеби въ сл-Ьдната фраза, 
д-Ьто обаче падежното отношение може да се схване и като такова 
на дателенъ падежъ. Въ всЬки случай изпускването на „на" - то 
тукъ може да се обясни отъ неопр'Ьд'Ьленото падежно отношение 
между родителенъ и дателенъ падежъ: папи зел Ладо село 
(= ексеро), на която фраза може да се даде двоякъ смисълъ: папа 
е зелъ на Владо (кому?) ексера, или: папа е зелъ ексера на Владо 
(чий?); впрочемъ първиятъ смисълъ е по-близъкъ поради пр^Ьд- 
поставянето на собственото име пр^Ьдъ съществителното. 

Дателниятъ падежъ сжихотъ91сг^зкгзъ?^ въ начало безъ части- 
цата „на"; така напр. д-Ьтето казва на 716. день: мами даде кафб 
папи, д-кто отъ фразата не е ясно, кой кому е далъ кафб ; поради 
пр-Ьдпоставянето на думата „мама" по-скоро бихме били наклонни 
да мислимъ, че мама е дала кафе на папа, когато работата 
б-Ьше тъкмо наопаки, тъй че момчето тр-Ьбаше правилно да каже : 
на мама даде папа кафе. — Слщо тъй казва той на 731. безъ „на" : 
Ладо седбно, и папи седбно (= на Владо е студено, и на 
иапа е студено). — Обаче както и при родителния падежъ, случва 
се пон-Ькога, макаръ и р-Ьдко, и то въ начало, разм-Ьстване на 
частицата, значи съвсЬмъ погр-Ьшно употр-Ьбение на тая частица: 



22 

мама даде на Ладо леп (д-Ьтето искаше да каже: Владо даде 
хл-Ьбъ на мама, което тр-Ьбаше значи да изкаже тъй: на мама даде 
Вл. хлебъ) ; и тука е пакъ интересно необичайното пр-Ьдпоставяне на 
дателния падежъ, 726; — така сжщо казва той на 745. день покрай 
правилната фраза: на па п^ Ладо даде и неправилно: папи даде 
на Ладо, д-Ьто искаше пакъ да каже, че Владо е далъ на папа; и 
тука пакъ пр-Ьдпоставяне на дателния падежъ ! — Обаче и въ самото 
начало още се ср-Ьща правилно употр'Ьбение на частицата, и то 
доста често: папа даде гозде (= грозде) на Ладо, 724; — мама 
даде на Ладо лако (= сладко), 728: — папи, буй (=: обуй) 
бущи (= обущата) на Ладо, 729; — Тана дава на Ладо 
бущи, 729; — папи теба (= тр-Ьба) да пише на баба, 733; 

— папи дава (нам-Ьсто: даде) на Ладо кутийка, чупи (= а 
той я счупи), 736; — и на пожата богом (= и на госпожата 
сбогомъ), 746; — папа зема Ладо и казал (= и той каза) 
д б у т (= добро утро) на мама, 749 ; — не казалмам^ до- 
буто намакити, 749; интересна е тука мжжката форма на при- 
частието; — папи, да дад^ш на мами лако (= сладко), до- 
хожда да ми каже, сл-Ьдъ като 6*^ получилъ подобна запов'Ьдъ отъ 
майка си : кажи на папа да ми даде сладко, 750; — мами, да тулиме 
пуд*ла (= пудра) на бебе? 751; — папи купи на Ладо лъка- 
вйци, 765; — папи, донеси на Ладо чай, 772; — папа, до- 
неси на макити меко (= мл1>ко), 773; — и това на Ладо ди- 
га ш (= и това да дигнешъ за Владо), 775 ; — па п а, д а к у п и (= да 
купишъ) чолап(=чорапъ), и като го попитахъ : кому? отговори: 
на Ладо, 777; — това на Ладенцето, 779; — това тебе 
(= тр-Ьба) на Ладо, 781; — и на бебенцето не, 824 ; — дай, 
папа, пали (= пари), да купа аз игли на мами, 966. 

Звателниятъ падежъ се появява за пръвъ пжть въ възкли- 
цанието, което той в-Ьроятно е уловилъ отъ слугинигЬ: о, Боже, 
боли! което възклицание произнася, когато б-Ь падналъ и се б-Ь 
ударилъ по носа, 733; — и на 736. день употр-Ьбя подобно въз- 
клицание: — 0, Боже мой (сжщо и само: Боже), падна кутийка! 

— на 741. день казва сетн-Ь къмъ слугинята: Малицо, земи зе- 
льето; — къмъ 759. день, както и по-късно, казва къмъ мене: 
пйпо (нам-Ьсто: папа); — на 789. день: пипе; — на 766. день: 
Данко, да об^чеш (=обл'Ьчешъ) Ладето. 

Множественото число, разбира се, въ първо вр-Ьме или ни- 
какъ не се изражава или се образува неправилно; така детето 
употр-Ьбя въ начало неправилното множествено число бущи (на- 
м-Ьсто : обуща) и задържа доста дълго това погр-Ьшно множествено 
число: папи, буй бущи (=обуй обущата) на Ладо, 729; — Тана 



23 

дава на Ладо бущи, 729; — бущи фа (= обущата еж фа, т. е. 
лоши, кални), 745; — па дори и на 1102. день: домашнит'Ь 
обущи; и колко млчно е за д-Ьтето да усвои въ говоренето пра- 
вилната форма на това р1ига1е 1ап1ит, което има съвсЬмъ непра- 
вилно множествено число, се вижда отъ обстоятелството, д-Ьто 
д-Ьтето казва погр^Ьшно ои;е дори на 1 1 42. день :домашни обущи, 
понеже посл'Ьдната форма повече има изгледъ на множествено 
число отколкото сжщинската форма; в-Ьроятно е, че тука упраж- 
нява влияние върху употр-Ьбената отъ детето форма и множественото 
число на прилагателното „домашни"; — Ладодаземе ножици, 
папа да отеже нох (=ноктигЬ), 772; — нашит-Ь кокошки 
носат яйце, 801; — Ладо ще земе едно копче и сетн^Ь като 
притуря още едно копче, казва: де копче (=дв'Ь копчета), 824; — 
сжщо тъй и: де копче (=дв* копчета) намелих, 831; — само 
има копче (= има само копчета), т. е. въ кутията за шиене н-Ь- 
маше конци, ами само копчета, и когато той б-Ь погледналъ въ 
кутията, каза горната фраза, 824; — по се (= после) папи ще 
земе кназът (т. е. пари, понеже на т%хъ виждаше лика на княза) 
и ще купи камъче („камъче" означава камъне за строене), 827; 

— макити (= малкиятъ) ще бутне сички макала (=макари), 
824; интересно е тука, че м-Ьстоимението „сички" стои въ множе- 
ствено число, докато съществителното до него е оставено въ 
единствено число; — дай да видж, дали има много бисквит 
(вм. множествено число: бисквити) или малко, 970; — цалеви- 
цата ласцъфнали, 977. — Пон-Ькога употр-Ьбя д-Ьтето и наопаки 
формата на множествено число за единствено число: Ладо ика да 
качикучблите (=Вл. иска да закачи кл ючовегЬ, наместо : ключа ; 
а когато азъ му казахъ: не кучелите, той самъ се поправи: куча, 
вм. ключа), 729; — така сжщо употребя въ първо вр'Ьме фор- 
мата на множествено число „кам^ите" нам'Ьсто „калемъ"*, „калема" 
за моливъ; в-Ьроятно е чулъ думата „калемъ" отъ слугинигЬ или 
отъ Д'Ьда си; на 729. день, когато пакъ каза „камелите", азъ му 
рекохъ : не камелигЬ — моливъ, подиръ което той не повтори моята 
дума, ами самъ поправи себе си: калбм; — ала на 731. день пакъ 
каза: аз да види (= видя) камелите, д-Ьто обаче не съмъ от- 
б-Ьл-Ьзалъ, дали тоя пжть той мисл-Ьше наистина да изкаже и по 
смисълъ множественото число или пакъ единственото число на тая 
дума; — Ладо да качиш кучове (=Вл. да закачи ключа), 750; 

— да дадйш лекаства (= л-Ькарство) на бебб, 826. 

Пон-Ькога, разбира се, н-Ьма съгласуване по число и между подлога 
като сжществително и глагола или между съществителното и свърза- 
ното съ него прилагателно или м-Ьстоимение ; така той казва: датит-Ь 



24 

пей (=солдатигЬ п-Ьй, наместо: п^Ьятъ), 746; — темо (= тъмно е) 
сега, пиленца пи (= спи, нам-Ьсто: спятъ), 748; — кокошкит-Ь 
съши жито (нам-Ьсто: свършиха житото), 749; — като дойде 
(= дойдатъ) гости, ще обуеш новите обуща, 827; — слщо 
тъй и на 856. день: тия семки теба да се изади (=да се из- 
вадятъ); — па дори ощеи на 977. день: цалевицата ласцъфнали; 
— там има д'уг солдати (= други — ), и пакъ въ слщия день: 
дуг ще доде ли солдати? д^Ьто и глаголътъ е въ единствено 
число, 823. — Дигни това ножицит-Ь (наместо: тия ножици), 
830. Тука съществителното има още и члена, макаръ пр-Ьдъ него 
да стои показателното м^стоимение. 

Д-Ьтето употр-Ьбя сравнително рано и множественигЬ форми: 
бабини, Стефчови: Ла дка ( = Радка) е у бабини (= при баба 
си), 978; — у Стефчови дошли гости, 986; — един маке- 
донец заглажда (=загражда) у Стефчови дъ'вета (= дър- 
вета), 992; — и на 1117. день той дори си образува съвсЬмъ са- 
мостоятелно, в^Ьроятно по аналогия съ думата „Стефчови", която 
навярно 6*^ чулъ отъ други, множественото число „Милиции и** 
отъ Мйлица ; той си е образувалъ самъ тая форма, безъ да е чулъ 
н%що подобно отъ други. — Най-сетн% сл интересни сл^днит* 
нообикновени образувания на множествено число : д а к у п и ш 
големи сухо-глоздета (отъ сухо грозде), 989; — и: малки 
клушета (= круши), 993; тукъ при посл-Ьдния случай той обра- 
зува самъ както умалителната форма на думата така и множестве- 
ното число на тая форма. 

На 1291. день отб-Ьл^захъ и формата на двойствено число, 
и то само единъ пжть: два кръста; инакъ д'Ьтето употр-Ьбя 
множествено число : ние вчела сме земали де (= два) г о- 
леми пилони, (наместо: пирона),1040. 

IV. 
Една специална особеность на това д-Ьте съставятъ много 
често употр-Ьбянит-Ь умалителни форми, които д'Ьтето много пжти 
образува по единъ извънредно оригиналенъ начинъ: кжд-Ь 718. 
день вече той казва дешка (= дрешка); — кой е това? бе- 
бенце; така се пита той и самъ си отговаря, 733; — това на 
макити ( = малкия) шишето, това на бебе шишенце, 
749; интересно е тука, че той употр-Ьбя умалителната форма за 
шишето на бебето, но не и за онова на по-гол'Ьмото отъ бебето 
свое братче; — Ладода земежелезце, 763; тука вече ума- 
лителната форма р-Ьдко се употр^Ьбя; — Ладо кала ( = кара) 
пайтонче, казва, като вижда на една картина една количка и си 



25 

спомня, че е каралъ малкия въ количката, 771; — калемчето, 
772, 778, 794; — килимчето, 772; — кам ( = камо) водица? 
тебе ( = тр'Ьба) малко водица, 826; — да отрежеш крил- 
цата на пиленцата; интересно е употр-Ьбението на тая млчничка 
умалителна форма, 1310. — По-р-Ьдка е умалителната форма гоз- 
денце отъ грозде, която употр-Ьбя често, и то съ погр-Ьшно уда- 
рение; можеби е чулъ тая форма отъ слугинит*, 717, 730; — на 
735. день, когато употр^Ьбя пакъ тая умалителна форма, образува 
си и една съвсЬмъ необикновена форма гонденце; — на 744. день 
казва вече и съ правилно ударение: убаво сухо гбзденце. 

— При своето име употр-Ьбя умалителнигЬ Ладето и Ладен- 
дето, които в-Ьроятно е чулъ отъ други: Данко, да обечеш 
( = обл'Ьчешъ) Ладето, 766; — това на Ладенцето, 779; — 
на 795. день казва още и Ладчето, която форма сигурно си е 
образувалъ самъ. — СвоигЬ родители именува съ най-чудновати 
умалителни думи, които повечето си образува и измисля самъ ; така 
майка си нарича: мамйнчо, която форма по-скоро прил-Ьга за 
дума отъ мжжки родъ, 759; — мамка, безъ да е слушалъ по- 
добно умаление, 755, 787; — мамййо, 789; — м името, в-Ьроятно 
и тац форма си е образувалъ самъ, каквото заключавамъ отъ 
това, д-Ьто тя се появява тъй късно, когато д-Ьтето б-Ьше вече 
толкова напр-Ьднало въ говора, именно на 1131. день. — Мене ме 
именува съ още повече и още по-оригинални умалителни форми : 
отъ 741. день ми казва пон-Ькога пйпица, безъ да знаемъ, отд-Ь 
е могълъ да земе това название и какъ си го е съставилъ; — па- 
панчо и папйчо, 747; особено първата умалителна форма упо- 
требя често отъ тоя день, а по всЬка в-Ьроятность си е образу- 
валъ самъ и дв-ЬгЬ думи, тъй като едвали е възможно да е чулъ 
отъ н-Ького такива чудновати форми ; — п й п о, 759; — пйпинчо, 
771; — папйнченце, безъ да е чулъ тая форма отъ н-Ького, 
778;— папчо, сжщо не е чута отъ н-Ького, 781; — папййо, па- 
па н ч е т о, 787 ;— пипе, папййо, 789 ; — пйпченце, 794 ; м о е 
папченце, защо ми го биете? 1142. 

Още по-чудновати сл^ сл-ЬднигЬ умалителни думи: папи зел 
Ла до село, селицо (= папа зелъ на Владо ексера, като сл^дъ 
това веднага прибавя и странната умалителна форма отъ тая по- 
следна Д)ша), 733; — дай да милиша сапунча (= да мириша 
сапунчето), 733; — фасулче, безъ да е чулъ н-Ькога отъ никого 
тая умалителна форма, която си образува тъй правилно, 734; 

— сосче, сжщо безъ да е чулъ и тая дума, 735; — кбнченце 
(наместо : кученце), чудна е тая умалителна форма отъ „куче**, 
която посл-Ьдна дума д-Ьтето произнася много добр-Ь, но когато му 



26 

кажа „кученце", той повтаря все конченце, 738; — бедбнце (= 
перденце и перде), 747; — бгънче, 747; — кол^нцето боли, казва 
за себе си, когато наистина го бол'Ьше кол-Ьното, 755; — папи, 
аде (= хайде) да тулиш пудълче (= пудрица), боли коленце, 
тука пакъ си образува умалителната форма отъ една дума, д'Ьто това 
умаление не е никакъ обикновено, 758; — сжщо и: зйхалче (=за- 
харче), 758; — по една изв-Ьстна мелодия п-Ье самъ отъ себе си: 
вбда — вбдинце, вода — водинце и: Ладо — бббинце, Ладо 

— мишинце, като измисля самъ посл-Ьдната дума, която наумява 
думата „мишка", 776; — макитднце, една тоже твърд'Ь чудновата 
умалителна форма отъ думата ма кити (=малкиятъ) за означаване 
на братчето му, 779; — Лиска, казва къмъ майка си, като бЪ чулъ 
пр%ди н%кое вр'Ьме, какъ азъ б%хъ я нарекълъ пр-Ьдъ него Лиза 
(отъ Елизавета); умалението си образува той самъ, безъ да го е 
чулъ отъ мене или отъ кого и да било другиго, 781; — папа фйн- 
ченце, казва къмъ мене въ смисълъ: папа е фа, е лошъ, като 
образува пакъ самъ самичъкъ тая вече съвс^мъ неупотр'Ьбителна 
умалителна форма отъ едно неизм'Ьнливо прилагателно име! 786; 

— к и н ч е (= книжка) образува си самъ отъ своята дума за книга : 
кина, 794; но къмъ сжщото вр%ме казва и кижка; на 1098. день 
казва правилно и книжчица; — тука да се тули мастилче, 
и тука да се тули, 794; — динче си образува отъ „дин" (на- 
м-Ьсто: димъ), 797; — едно олбшенце (отъ ор^Ьхъ), образува си 
пакъ самъ тая неупотр'Ьбителна умалителна форма, 1025; — бухъл- 
чбнце, въ н%женъ смисълъ казана тая форма, 1077; — жабчица, 
така сжщо си образува самъ формата, 1098; — въ сжщия день 
употр-Ьбя и правилната умалителна форма хубавичко; — слщо 
тъй и мънинки, 1096. 



Членътъ се появява вече доста рано, тъй въ израза гата 
(= иглата) на мама, клд'Ь 690. день; — папи фъли (= фърли) 
муха кофата, кжд% 705. день; — цйнголото (= циганинътъ) 
домати не донесе, зелье донесе, кжд-Ь 713. день; — това 
цаца (== хубавичко), дугото фа, 716; — камелите (нам-Ьсто: 
моливъ, изопачено отъ калемъ, дума чута или отъ слугинигЬ 
или отъ д^да му), кжд-Ь 724. день; д-Ьтето употр-Ьбя тая множе- 
ствена форма вм-Ьсто единствено число, вижъ по-гор'Ь; — чичо 
донесе мекото (=мл'Ькото), казва, като вижда отъ прозореца мл-Ь- 
каря, 725; — папи, видиш лабчето (= врабчето)? 725; — папа 
видб огънът, 730; — тули (=турй), папи, шапката да видим, 
сир. какъ ти стои, 733; — кучето гони петела; тая фраза 



27 

му б-кхъ казалъ еднажъ, когато 6'Ьхме чули да вика п'Ьтела, и по- 
диръ изв^Ьстно вр-Ьме той повтаря отъ себр си много добр-Ь фра- 
зата, 750;— Ладо вали (=развали) бедбто (=пердето), 733; — 
Ладо да види палите (= паригЬ), 733; — Лйдето, казва самъ 
отъ себе си, 734; слщо тъй и: Данко, да оббчеш (= обл^чешъ) 
Ладето, 766; — папа, дай чеккитЪ (=четкигЬ), теба (=тр'Ьба) 
Ладо да мие (= да си мие) зъбите, 736; — те пожата 
(= ето госпожата), 740; — мами, може ли да отолим ватйта (= да 
отворя вратата)? пита майка си отъ другата стая, като иска да 
отвори вратата, 741; — Малицо, земи зельето, казва и сетнЪ 
се обръща къмъ мене съ думитЬ: казал (нам-Ьсто: казахъ) да 
земе зелье (тука вече неправилно безъ членъ), 741; — папа, 
може ли да тули (=да туря) на къпата (= кърпата) ла- 
кото (= сладкото)? ме пита, когато иска да тури сухо грозде 
върху кърпата на своя скутъ, 741; — датите пей (= солдатит* 
п-Ьятъ), 746; — папи, донеси кутийката, да тули Ладо 
захалата(= захарьта), 747; — не иска да фане на Милица 
купата на Ладо (= сир. не искк да земе Владо рлката на Ми- 
лица), ми казва, като иска да ми разкаже, че билъ вид-Ьлъ Милица, 
и че не билъ искалъ да й подаде ржка, 748; — папи тука да 
тули пудлата (= да тури пудрата) на софата, 748; — това 
на макити шишето, това на бебе шишенце; тука виж- 
даме, какъ неправилно не е поставенъ членътъ при думигЬ „бебе** 
и „шишенце", 749; — кокошките съши (= свършиха) жито; 
тука пакъ липсува членътъ при посл'Ьдната дума, 749; — мама, 
не седи (= не сЬдай) на софата! казва на майка си, когато тя 
тъкмо иска да седне на софата, 757; — да земе ли Ладоже- 
л е 3 о т о? 766; — Ладо чупи(= счупи) шишенцето на бебен- 
цето, 767; — да покажем, има ли тука пудла в жемето 
(или: земето = чекмеджето); собствено той искаше да каже: да 
видимъ, дали има и т. н., 768; — Ладо иска да мбте (= мет^) 
тука на земйта (слщо и: земята), 768; — оцапа дешката 
(= дрешката), кжд-Ь 770. день; — кончето намелиме(=да 
иам-Ьримъ кончето), 771; — и това иска Ладо да качи на 
кончето; собствено той искаше да каже: че и той иска да блде ка- 
ченъ, да езди на кончето, като тъкмо гледаше на една картина, 
какъ едно момче б-Ьше яхнало конь! Както се вижда, въ горната 
фраза е много чудповатъ погр-Ьшниятъ начинъ за изразяване, дЪто 
д-Ьтето разм-Ьсва притова и д-Ьйствителния съ страдателния из- 
разъ, 772; — килимчето, 772; — писото (= писмото) нема, 
775; — Ладо иска да пише паната (= въ спалнята), 775; — 
весинката (= в-Ьстникътъ), думата получава женския членъ, по- 



28 

неже погр-Ьшно окончава у д-Ьтето на „а**, 777; — Ладо иска да 
фане чашата, 777; -г- лела (= леля) седи на софата, 777; 
— да донесбш у зембто (и: джембто = чекмеджето) па- 
мук; собствено иска да каже: отъ чекмеджето, 777; — това Ла- 
денцето (=за — ),779; — Ладо да тули това у кошбто (= кю- 
шето), 779; — нека да дойде Данка да тули железото, 
т. е. жел'Ьзната пржчка на негово креватче, та да може да си легне 
да спи, 795; — файт6н'т обйща (= обръща), 796; — това 
на обущата (сир. за — ), 798; — мишката топа (= тропа) 
некаде и: там топа мишка пот до лапа, 817; тука е инте- 
ресно употр'Ьбението на члена въ първото изречение и изпускането 
му, както е и правилно, въ второто изречение; — не види се, 
тебе (= тр-Ьба) ламбата, 823; — кокалите, казва самъ, сл-Ьдъ 
като б-Ь чулъ думата въ единствено и множествено число безъ 
членъ, 827; — чашката кам? 827; това въпросително изречение 
е твърд-Ь интересно поради задпоставянето на въпросителната час- 
тица кам; — мймето; думата е употр-Ьбена въ н-Ьжно значение; 
в-Ьроятно си е образувалъ самъ умалителната форма, безъ да я е 
чулъ отъ н'Ького, 1131. 

И мжжкия членъ въ винителенъ падежь д%тето захваща да 
употребя рано; така той казва на 733. день, макаръ членътъ и да 
е поставенъ неправилно при предходно показателно м'Ьстоимение: 
зелтовакуча(= тоя ключъ) Ладо; — Ладо отиде салона 
(= въ салона; собствено малко се чуеше това „въ"), 733; — не 
земаш куча (= ключа) тука, казва къмъ себе си, понеже азъ 
му б-Ьхъ казалъ да не зима ключа, 733; — камо куча (= ключа), 
къде дена (= се д'Ьна)? 740; — нема куча, коло (= скоро) 
да го намелиш, 743; — куча (= ключа) не бива да ва- 
диш, 747; — не зимай (с)тола, 748; — кучето гони пе- 
тела; тая фраза му б^хъ казалъ еднажъ, когато б-Ьхме чули да 
вика п'Ьтела, и сетн-Ь той повтаря подиръ н-Ькое вр-Ьме много добр-Ь 
самъ фразата, 750; — папи постели килима; не знамъ точно 
смисъла на тая фраза, именно дали д%тето искаше да ми каже да 
постеля килима или съобщаваше, че съмъ послалъ (= папа поела) 
килима, 772; — Ладо чупи (= счупи) калема, папа по се 
(= посл-Ь) ще п а в и (= ще го направи)? (т. е. ще го наостри ли?) 772. 

Понякога, макаръ и твърд-Ь р'Ьдко, въ такива фрази стои и 
диалектичното о при члена, подъ влиянието на говора на слугинигЬ: 
игай (=играй) си тука село (=съ ексера), 733; — папи зел Ладо 
село, с^лицо (= папа зе на Владо ексера, и сетн'Ь притуря въ края 
на фразата още веднажъ посл-Ьдната дума въ умалителна форма, 
образувана чудновато отъ него самия), 733; — във джепо, 827. 



29 

Пон-Ькога тоя членъ въ винителенъ падешъ е изпуснатъ, ала 
тоза се случва р'кдко, и то повечето въ първо вр-Ьме, най-късно 
въ началото на третата година: папи зеде (= изяде) фасул 
(= фасула), 733 ; — Ладо зел на папи леп (= Владо зе на папа 
хл-Ьба), 756; — мами неседйнатол(= стола), Ладо иска 
да седи и: Ладо седи на стол, 777. 

Слщо тъй липсува често и мжжкиятъ членъ въ именителенъ 
падежъ, а така сжщо и другигЬ членове въ двата падежа: ду го 
ф а муха (= другата муха е фа), 716; — да вида пийка.(=да 
видя пуйката), казва, като отива при прозореца, 725; — пън съши 
кютб, посе земеш кутия (= първенъ свърши кюфтето, посл-Ь 
ще земешъ кутията), казва къмъ себе си, в'Ьроятно като реминис- 
ценция отъ н-Ьщо подобно, което ще да е чулъ отъ насъ, 726; — 
дедо изеде вино (намЪсто: изпи виното), 734; — о, Боже 
мой, падна кутийка (= кутийката), 736; — къде денал 
кутийка (= си д'Ьналъ кутийката)? ме пита внезапно, като не 
вижда своята кутийка, 745; — темо сега, пиленца пи (= тъмно 
е сега, пиленцата спятъ), 748 ; — леля пива беб6нце(= успива 
бебенцето), 748; — папи, коло да идеш толайо да земеш 
пудла (= скоро да идешъ въ столоваята, да земешъ пудрата), 
749; — Ладо да качиш кучове (= да закачи ключа), странно 
е тука употр-Ьбението на думата „ключъ" неправилно въ мно- 
жествено число, макаръ и да се касаеше за единъ ключъ, 750; — 
Ладо седи на кина или кината (= седи на книгата) и: Ладо 
седи кина или кината съ изпущане на пр-Ьдлога, обаче 
повечето пжти се поправя веднага и казва: на кината, 763; — 
Ладо да земе ножици, папа да отеже нох(= Владо да 
земе ножицигЬ, папа да отръже ноктигЬ), 772; — да дадеш ле- 
каства (= л-Ькарство) на бебе (== бебето), 826; — ще тула 
това на гавй (= главата) си, 959. 

Понякога, обаче много р'Ьдко, макаръ и сравнително доста 
късно, употр-Ьбя члена тамъ, д-Ьто той не би тр-Ьбало да стои, така 
въ сл-Ьднит-Ь три изречения: зел това куча (= тоя ключъ) Ладо, 
733; — имали ту кае ело (=ексеръ, съ диалектичния членъ „о")? 
794; — дигни това ножиците (=тия ножици), 830. 

Тукъ-там'Ь д-Ьтето употр-Ьбя и неопргьдгьлителния членъ, който 
въ българския езикъ се употр-Ьбя р'Ьдко: ти си една пущоле, 
825; думата „пущоле" си измисля самъ, каквото впрочемъ се случ- 
ваше често по това вр-Ьме, като употр-Ьбяше такива думи, които 
н-Ьматъ въ обикновения говоръ никакъвъ смисълъ (вж. по-долу); 
— един македонец заглажда (=загражда) у Стефчови 
дъ'вета, 992; — аз видех един чичо, дето водеше едно 



30 

агне бело, 993; -— тук наслал (=насралъ) един бивол, 1045, 
сжщо и на 1051. день. 

VI. 

Тука нека споменемъ, че пон'Ькога, разбира се, не сжществува 
при имената никакво съгласуване нито по число (вж. по-гор-Ь), 
нито пъкъ особено въ рода. Така д^Ьтето казва на 716. день: дуго 
фа муха (== другата муха е фа — лоша, грозна); — зел това куча 
(=тоя.ключъ) Ладо, 733; — там пот долапо има бнно (= една) 
мишка, 792; — от дугият ладко (= отъ другото сладко), 799; 
— ти си едни п^^щоле, 829 (вж. по-гор'Ь); — това кибйт да за- 
пушиш дигала (=тоя кибритъ е за да — ); наистина тука изрече- 
нието би могло да има и смисъла: това е кибритъ, за да — , и въ 
такъвъ случай изречението би било правилно, 825. — Тука ще по- 
соча и това, че д-Ьтето още въ края на третата го дина говори за себе 
си понякога тъй, както биха говорили момичета: сама, яла, свър- 
шила, 938; — азъ сйма, 761; — па още и на 980. день: азъ съмъ 
ядйла; — и дори още на 1098. день той казва за себе си: колчйва.^) 

Детето пон-Ькога обича да си измисля съвсЬмъ нови думи. 
чийто произходъ не може да се нам'Ьри; така той казва на 825. 
день, сл-Ьдъ като и по-пр^ди вече б-Ь говорилъ други измислени 
думи'^, фразигЬ: ти си едни пущоле, ти си запиличок, безъ 
да може точно да се каже, какъвъ е смисълътъ на тия изрази; гЬ 
можеха да се мислятъ като: ти си чудакъ, никаквикъ или н-Ьшо 
подобно; — много по-късно пъкъ той измисля въ съдружие съ 
братчето си нови думи или употр'Ьбя думи съ необикновени форми 
като напр. на 1310. день казва: дърварник (оградата, д-Ьто се 
туряха дървата); — въ още по-късно вр-Ьме, когато 6'Ьше вече на 
възрасть н-Ьколко години, той и братчето му казваха кльоца, 
кльоцане(не съмъ отб'Ьл'Ьзалъ значението на тоя глаголъ), к ю с- 
каме се (—чукаме се съ чаши, правимъ „тока"), тъмнишъ ми 
(= затуляшъ ми), п о - в ч е р а (нам-Ьсто : завчера), п о - у т р е (нам-Ьсто : 
други день); княжица (= княгиня), съучастник (на б^/в 
години); — имам нос означаваше: носътъ ми е пъленъ, нечистъ, 
тр-Ьба да ми се очисти; — като се стръкнахме (= затичахме) 
от градината (при 6 години и 9 м-Ьсеца); — при 7 години и 
10 V4 м-Ьсеца казва : този плат е менителен (= сЬап§еап1), 
като си образува думата „м-Ьнителенъ" напълно споредъ думата 
сИап^еап^ каквото е твърд-Ь чудно, защото не разбираше инакъ 

Вж. Първит-Ь начала на езиковния изразъ и пр.. Стр. 50. 
-) Особено обичаше той въ първо вр-Ьме да казва фача за .хартия', така на 
744. день: и фача да тулиме (=да туримъ). 



31 

френски; — ти си четолюбец, ми казва, като ме вижда, че чета 
много (8 години и 87« м'Ьсеца): — когато на 8 години и 9^/а м'Ьсеца 
чува отъ майка си фразата: „да се освободишъ отъ жъдность'', 
казва й: не се казва жъдност, ами жъдба, като образува 
произволно посл-Ьдната дума. — Около сжщото вр-Ьме двамата 
братя б-Ьха си измислили дв'Ь съвсЬмъ нови думи, които имъ слу- 
жеха единъ видъ за таенъ езикъ и не можеха да се отнесатъ къмъ 
никакви познати думи, то 6'кха думигк шйкла и бйрзо; т'Ьзи 
думи употр^Ьбяха д-Ьцата, когато искаха да не разбираме говора 
имъ, а именно първата дума означаваше: броене на гроздови зърна 
и се употр-Ьбяше отъ гЬхъ, когато при яденето искаха да броятъ 
зърната, за да видятъ, колко зърна е изялъ всЬки отъ тЬхъ; бйрзо 
се употр-Ьбяше въ подобенъ смисълъ, когато тр'Ьбаше да броятъ 
лъжички съ сладоледъ, чай или н^шо подобно при яденето и 
пиенето. Когато еднажъ казахъ къмъ гЬхъ шеговито: берзо, 
берзо, по-малкиятъ ме поправи: не берзо, ами бйрзо. 

Тука нека споменемъ, че на 827. день детето 6'Ь употр'Ьбило 
думата „князъ" за „пари", понеже на сребърнитЬ пари стои ликътъ 
на княза; то бЪше въ фразата: по се (= после) папа ще земе 
кназът и ще купи камъче (сир. камъне за градене). 

VII. 
Първото прилагателно, което обаче прилича повече на нарЪчие 
или междуметие, е употр'Ьбяваната отъ насъ родителигЬ т^ д-Ьтския 
говоръ думица фа (н^що като френското \\ или н-Ьмското р!и1) въ 
смисълъ на кално, нечисто, лошо, грозно. Д'Ьтето употр'Ьбя тая 
думица вече кжд-Ь 430. день, когато измокря или оцапва своигЬ 
рлчички и тича при насъ, за да ни покаже нечистигЬ си рлчички, 
като изговаря тая думица; — кжд-Ь 446. день изговаря сжщата 
думица, като се пр-Ьструва, че ми пр-Ьдава дигната отъ пода каль 
и притова иска отъ мене да отворя ржчичката му, за да видя 
кальта; — на 716. день употр-Ьбя тая слщата дума вече като дей- 
ствително прилагателно въ изразигЬ: тбва цица, дугото фа, 
(=това е хубавичко, другото е грозно, лошо) и: дуго фа муха 
(= другата муха е фа); — на 745. день казва: кално фа и: бущи 
фа (= обущата еж фа); — подобна д-Ьтска дума, която ние упо- 
тр-Ьбявахме, 6'Ь думата цаца въ смисълъ на хубаво, хубавичко, 
гиздавичко; той употр'Ьбя тая дума на 511. день, сетн'Ь на 716. 
день въ по-горц-Ь приведената фраза; — на 731. день д-Ьтето про- 
изнася изречението: Ладо седено и папи седено (=на Вл. е 
студено и на папа е студено); сжщотака: папи, тули тука къ'па 
(= кърпа), седено (= студено е); той казва тая фразичка, като 



32 

иска да му туримъ кърпата на скута, защото му било „студено"; — 
у б а в о; произнася винаги много чудновато тая дума, особено първия 
звукъ „у", 733; — ма кити е още малък; думата „малъкъ" е 
чулъ в'Ьроятно отъ слугинигЬ, 734; — у те (=утр'Ь) ще изезе 
(= изл-Ьзе) Ладо, сегй — е — темно; това изречение казва при- 
вечеръ, когато наистина б-Ь тъмно; естествено, обаче, той не раз- 
бира твърд-Ь значението на думата путр*", 743; — папи ще земе 
Ладо, ако бъдеш милен (=миренъ); странно е въ това 
изречение удотр'Ьбението на второ лице, когато детето собствено 
говори за себе си, защото „ако блдешъ миренъ** се отнася пакъ до 
него, 743; — убаво бешевъни:убаво сухо гозденце (=гроз- 
денце), 744; — Ладо не иска вън, Ладо още малък, още 
г а й с и (= играе си), 745 ; — неели голещо (= горещо), папа? 
кжд-Ь 770. день; — даав^на (= дървена) кутийка, 813; — 
Женя напави моко (= мокро) ка в гащите, 823; — л а ц е т е 
(=ржц'ЬгЬ) еж моки (= мокри), 823; — ето че*н (= чернъ) 
конец, 824; ^) той казва тая фраза, обаче не отличава още добр-Ь 
боигЬ на концит-Ь; отъ боигЬ на клъбчетата конци, които му по- 
казвамъ (именно: черно, б-Ьло и синьо), най-добр-Ь почти винаги 
познава синьо; при думата че'н се чуе слабо загатване на звука 
„р*; на 826. день вече съвсЬмъ добр-Ь познава б-Ьло, черно и синьо 
и право ги именува (бел, че*н, син); — товй какъв е, черно 
ли е, бело ли е? 830; — на 837. день нарича жълтъка жълто, 
желто, обаче съ тая дума не свръзва пр'Ьдставата за жълтото; — 
на 842. день нарича вече частигЬ на яйцето бело и желто и ги 
отличава, обаче не може да се познае, дали и въ неговата пр-кд- 
става се отличаватъ дв-ЬгЬ бои или той назовава просто тия части 
по нашето наименуване; — на 851. день назовава веднага червената 
боя че'в^на; — на 938. день познава и назовава в'Ьрно: че'в^но, 
че'но, бело, син'о и зелено, и на 965. день пакъ добр-Ь 
именува сжщигЬ бои и още жълто; на 1105. день казва сива 
кокошка, обаче не се знае, дали има наистина тая пр-Ьдстава за 
сивата боя. На 1345. день познава добр-Ь боигЬ. 

На 827. день казва : като дойде (= дойдатъ) гости, ще 
обуем новите обуща; — ама бос, ми казва, когато искахъ 
да го зема въ другата стая, а той н-Ьмаше обуща на краката си, 
827 ; — камо чиста лъица (= лъжица) ? пита слугинята, като 
вид-Ь, че н-Ьма до себе си на масата лъжица, 827 ; — г о л е м о 

^) Около 800. день б-^хъ му показалъ клъбчета съ чернъ, 6'Ьлъ и синь конеиъ. 
Иа 805. день см-Ьсва често чернъ и бЪлъ конецъ; но повечето плти улучва, когато 
го питамъ, какъвъ е снниятъ конецъ. Обаче когато му кажа: дай ми синь конецъ, 
дава и б-Ьлъ и чернъ; ала когато самъ показва синия конецъ, почти винаги казва 
в-Ьрно: това е синь. 



33 

па*че (= парче), 830; — тука е студено, 830; — Ла до 
още саб (= слабъ), неможеда носи, 831;— тисипоклбта 
(= проклета), казва къмъ слугинята, 831; — хубавичко на- 
мелихкопчеигаз намелих хубавичко копче, 831; — ти 
изеде целото, 841; — на 866. день познава вече добр-Ь на 
трима разни хора д-Ьсната и л'Ьвата ржка, и то не при яде- 
нето, ами сл'кдъ яденето и далечъ отъ масата ; на 868. донь обаче 
сбърка при майка си единъ пжть, като каза деен а лъка и 
притова показа л%вата; вЪроятно тая гр'Ьшка направи, понеже 
майка му тъкмо по това вр'Ьме р%жеше месо и притова държеше 
ножа съ дЪсната ржка, а вилицата съ л'Ьвата; а азъ еднажъ му 
б-Ьхъ казалъ, че винаги при яденето вилицата тр%ба да се държи съ 
л-квата ржка. Още на 1071. день той пакъ сбърква въ отличава- 
нето на л-Ьвата отъ д'ксната ржка, сл-кдъ като дълго вр'Ьме бЪхъ 
пр-Ьстаналъ да се занимавамъ съ него на тая тема. На 1116. день 
почти винаги отличава веднага д'Ьсната отъ л'Ьвата ржка както на 
себе си, така сжщо и на други хора, сжщо тъй в-Ьрно отговаря, 
когато го питамъ и на нЪмски: ^Vе1сЬе8 151 (Не гесЬ1е Напд? )^е1- 
сЬез 181 с11е Ипке Нап(1? (Коя е д'Ьсната ржка? Коя е л%вата ржка?) 
Пон-Ькога той сбърква при други лица, обаче много р^дко, и ако 
малко помисли притова, винаги казва в-Ьрно. Изглежда, като че на 
други лица различава дЪсната отъ л-Ьвата ржка тогава, когато по- 
обмисли първенъ, съ коя ржка т-Ь държатъ ножа, ножицигЬ. На 1 132. 
день го попитахъ неочаквано, безъ да б^Ьхъ му отправялъ по-пр-Ьди 
подобни въпроси : кое е твоето д^сно око ? твоето л-Ьво око ? Той 
веднага ми показва съвсЬмъ в-крно, и то н'Ьколко пжти на себе си 
и сетн-Ь на моигЬ очи; само при майка си той сбърка първия 
пжть, ала сетн* показа в-Ьрно. Сжщо така и когато го питахъ, д-Ь 
е неговото д^сно, л-Ьво ухо, той показа в'Ьрно. Но когато го за- 
питахъ, кой е неговиятъ дЪсенъ и лЪвъ кракъ, наведе се, за да види 
свонтЬ крака, и показа посл-Ь погр'Ьшно, сжщо и при мене, и даде 
тоя погр-Ьшенъ отговоръ н'Ьколко пжти; не може ли тая гр-Ьшка 
да се отдаде на това обстоятелство, че изгледътъ на краката се 
пром'Ьня, когато ги гледаме наведени? На 1146. день като го по- 
питахъ: коя е твоята д-Ьсна ржка? тъкмо когато казваше „лека 
нощь* на майка .си и притова й подаде л'Ьвата ржка (д'Ьс- 
ната му ржка 6*^ пълна съ бисквити), той посочи лавата си ржка, 
в-Ьроятно сбърканъ отъ това, че тъкмо б-Ь подалъ л-Ьвата ржка за 
сбогомъ; а когато сл-Ьдъ това го попитахъ, коя е моята д'Ьсна 
ржка, той сжщо тъй посочи л-Ьвата ми ржка, в-Ьроятно защото 
вече б-Ь направилъ гр-Ьшката при своята л-Ьва ржка. Впрочемъ той 
притова малко се усмихваше, тъй че не мога да зная, дали соб- 

3 



^ 



34 

ствено не б-Ь далъ тия погр-Ьшни отговори съ умисъла за шега. 
Ето още няколко изречения, въ които се явяватъ прилага- 
телни въ особенъ начинъ на изразяване: папи, нека стане 
хубаво в'еме (= вр-Ьме), искам да излезнам, 966 ; — ти 
си голем, затова не ти дам малки клуши (= н-Ьма да ти 
дамъ малки круши), 993; — дължината е тесна! 1004; — 
това оловно (= отровно) ли е? 1020; интересно е при тОва 
изречение, че той самъ си образува думата „отровно", сл-Ьдъ като 
азъ му б-Ьхъ казалъ: не туряй това въ устата, можешъ да се 
отровишъ; разбира се, че той не схваща напълно смисъла на ду- 
мата, но свръзва съ нея н-Ьщо лошо ; — сталата (= старата) 
вехта шапка, 1069; интересно е тука двойното употр-Ьбение 
на стара и вехта въ сжщото изречение ; — не е добъл (=добъръ), 
1070; — колчйв, 1088; — то ва не е мое, това е чуждо, 
1090 ; — влажни ми еж лъцбте (= ржц%гЬ), 1093 ; — м ъ- 
нинки, 1096; — домашните обуща, 1102. 

Н'Ькога, макаръ и много р^дко, се ср^ща несъгласие по родъ 
и число между прилагателното и съществителното; така на 792. 
день д-Ьтето казва : там потдолапоима6нно(= една) мишка; 
— на 799. день: отдугият ладко (=отъ другото сладко); — 
тук има дуг солдати.(= други—); — па дори още на 855. день 
дЬтето казва : от дугото (покрай : дугата) стана (= отъ дру- 
гата страна) ще го земж. 

VIII. 

При прилагателното има да се изтъкне особено сравнението, 
което се появява за пръвъ пжть на 805. день въ израза по-го- 
лема, който изразъ обаче д-Ьтето употр-Ьбя в'Ьроятно, безъ да 
схваща напълно неговото значение. На 817. день се ср-Ьщатъ пакъ 
формигк по-голем, по -малък; на 826. день казва: по- висока 
по та (= порта), когато му 6'Ьхъ казалъ, че ще направя една ви- 
сока порта (отъ камъчета за строежъ — негови играчки). — На 
837. день той вече много добр-Ь познава, кое е по-гол-Ьмо и кое 
по-малко; а именно когато го попитвахъ, кое е по-гол-Ьмо и кое 
по-малко, той показваше в^Ьрно пр-ЬдметигЬ, като казваше: това 
е по-голем о, това е по-малко; — на 569. день той казва 
внезапно, безъ да сме говорили върху н-Ьщо такова : п а п а е п 6- 
силен, папа може да ме дигне; — на 970. день употр-Ьбя 
чудноватата по своя строежъ фраза: тая по не е хубава; — на 
мама по-малки, а тебе по-големи клуши (= круши), 
993 ; — на 1087. день той употр-Ьбя сравнителната степень и отъ 
деалектичното колчавъ : п 6 - к о л ч а в, сжщо тъй и по-висок. 



35 

И при наргьчмето се появява почти въ сжщото вр-Ьме, само 
съ 25 деня по-късно, сравнителната форма въ израза: п 6-6 изу 
(= по-близу), Ладо ще падне, т. е. да приближимъ повече 
къмъ масата неговото столче, за да не падне, 830 ; — това не 
може по-инак, 959; — аз пия по мйлко, вие пиете по 
повече, 1001; — давай ми по-сколо (= по-скоро), аз да 
свъ'шам (= свърша), 1003; — елй по-насам да ти покажа 
нещо, 1060; — по-лесно се изваждат, 1076; — там по- 
настрана, че тука има, сир. камъчета или н-Ьщо подобно, 
1284; — той седб по-напред, сир. на гърнето, 1302; — сетн-Ь 
си образува той: по-вчера, по-утре (нам-Ьсто: завчера, други 
день): можеби тия форми да се обяснятъ и по аналогия отъ по- 
завчера, макаръ това и да е по-малко в'Ьроятно, защото детето 
едвали е могло да има случай да чуе тая р'Ьдко употр-Ьбявана 
думд ; по-скоро тр-Ьба формигЬ по-вчера, по-утре да си обяс- 
иимъ по аналогия съ образуването на сравнителната степень, 
значи като: повече вчера, повече утр'Ь. 

Най-сетн-Ь употр'Ьбя д-Ьтето и оня р^дъкъ случай на формално 
степенуване на глагола, който се ср'Ьща у насъ и при глагола; тоя 
начинъ на изражаване се явява на 945. день въ фразата: товй 
по обичам; сетн'Ь сл-Ьдниятъ чудноватъ и интересенъ изразъ: 
Данка по има пали (= пари), д^то изглежда, като че глаголътъ 
.има* се сравнява! 1004; — сжщо тъй и въ изречението: така по 
се държи, 1153. 

Превъзходната степень се ср-Ьща, и това е твърд'Ь чудно, 
само при тоя начинъ на изражаване при глагола, а именно доста 
късно и само единъ пжть, докато превъзходната степень при при- 
лагателното и наречието не е употр-Ьбена нито единъ пжть: аз 
обичам най бисквити, 1118. 



IX. 

Отъ кислителнитт имена се ср-Ьщатъ само първигЬ три 
редовни числа до края на четвъртата година, и то първото числи- 
телно „едно* се появява на 741. день въ израза: т6 еннб, т6 
еннб (=ето едно, ето едно); — Ладо щеземеедно копче и 
сетн* прибавя още едно копче и казва :декопче(= дв-Ь копчета), 
824; — още една кокошка додала (=дошла), 843; — еднб 
олешенце (=ор'Ьхче), 1025; — аз имйх още едни кутийка, 
1213; — на 966. день той казва изречението : аз имам едничко. — 
Сл-Ьдното числително, дв-Ь, се появява за пръвъ пжть на 824. день 
въ по-гор'Ь цитуваното изречение: Ладо щеземе еднб копче, 



^ 



36 

де копче; но разбира се, че той не е още усвоилъ напълно 
понятието яДв-Ь** и не свръзва съ него съотв-Ьтното числително, 
както става явно отъ по-сетн-Ьшни гр-Ьшки; — на 831. день той 
пакъ казва :де копче намелих (= дв-Ь копчета нам-Ьрихъ) ; — 
счупи го на две мести (искаше да каже: на дв-Ь парчета), 
1017; — ние вчела сме земалиде (=дв'Ь) големи пилони, 
та сме чукали (=па ги забивахме), 1040; — л аз лежи (=:раз- 
р-Ьжи) на де (^дв-Ь) парчета (=парчета), 1074; — две, тли 
(=три), обаче см-Ьсва още дв-ЬгЬ числа, 1076; — на 1087. день още 
не различава дв'Ь отъ три, особено често не познава дв'Ь; — сжщо 
така не познава и на 1108. день винаги дв-Ь н-Ьща и не винаги ги 
означава така; — на 1116. день познава и разбира „дв'^'', ала 
числото още не му е яоно ; — когато ми ушият още едно 
палто, ще имам две, 1199; — ала на 1212. день все още н-Ьмаше 
правилна пр'Ьдстава за дв-к и три, защото тоя день още см'Ьсваше 
дв-Ь и три и често казваше »три" нам-Ьсто «дв-Ь"; — два кръста; 
тука, както виждаме, е правилно употр-Ьбена мжжката форма на числи- 
телното, а така сжщо и бройната форма на съществителното, 1291; — 
на 827. день б% казалъ : и дамата (=и двамата), като искаше да 
каже, че и двамата, т. е. той и братчето му, тр'Ьба да се возятъ 
въ колата. — „Три" се появява на 868. день въ изреченийцето: аз 
имам ти (= три), сир. три парчета ябълки, обаче макаръ и да б* 
позналъ тригЬ парчета, като му показахъ сети* два молива, той 
не знаеше, колко еж гЬ. Както казахъ и по-гор-Ь при дв-Ь, д-Ьтето 
още дълго вр-Ьме не различава точно между дв'Ь и три. — На 981. 
день казва: стува пет пали (= струва петь пари), разбира се, 
безъ да свръзва правилното числено понятие съ думата „петь"; — 
сетн-Ь на 988. день: аз ббям (=броя): четили, пет, осемнай- 
сет — На 1017. день употр'Ьбя думата „половина* въ израза: 

половина мене, половина на Женя, т. е. отъ една пржчка, 
която пр'Ьчупва на дв-Ь парчета ; — сжщо и на 1157. день: яд ех 
(==ядохъ) само половина. 

X. 

Що се отнася до мгьстоименията, азъ въ поменатата си вече 
н-Ьколко пжти разправа върху езиковния изразъ за самосъзнанието у 
д-Ьцата се простр-Ьхъ доста нашироко върху появлението и употре- 
бата на личнит-Ь м-Ьстоимения за първо и второ лице, както и на 
притежателнит-Ь м-Ьстоимения. Тука ще посоча само главнигЬ точки. 

Личното мгьстоимение въ първо лице се появи на 711. день, 
въ дателенъ падежъ на 725. и 847. день, въ винителенъ падежъ на 
779. и 955. день; на 830. день той още казва погр-Ьшно: заведи 



37 

го, като мисли себе си; можеби тоя изразъ тр'Ьба да се обясни 
въ тоя смисълъ, че тука м-Ьстоимението не застжпва личното м^сто- 
имение «ме*, ами името Владо. 

М-Ьхп-оимението въ второ лице се появява на 714. день (безъ 
глаголъ) и на 772. день (съ глаголъ), въ дателенъ падежъ на 798. 
и 993. день, въ винителенъ падежъ на 745. и 853. день; личното 
м'Ьстоимение отъ второ лице единствено число въ винителенъ 
падежъ въ по-кжсата форма „те" се употр-Ьбя р^Ьдко, и то за 
пръвъ пжть на 853. день въ фразата: аз ще те изпада (=из- 
пждя); — сетн-Ь само още на 1047. день въ изреченията: ще те 
нема вече и: пестана (=пр'Ьстана) ли да те боли? 

Личното м-Ьстоимение въ трето лице мжжки родъ за пръвъ 
плть се появи на 948. день въ интересното пр-Ьдложение : затова 
(нам-Ьсто : защото) дедоеголем, затова той дъ'жи така; 
затова (пакъ = защото) аз съм малък, затова дъ'жам 
(= държа) така, т. е. говори се за вилицата, кой какъ я държи ; 
-—той постоянно вика, сир. по-малкото му братче, когато го 
кжпятъ, 977; — той заглабил ( = заграбилъ) сичко, 1061; — 
той гребйл песък, 1294; — той седб по-напр'Ьд, 1302. 

Личното м-Ьстоимение въ трето лице сргьденъ родъ съмъ от- 
б-Ьл-кзалъ доста късно, и то само еднажъ въ интересната фраза: 
ние заклахме — кога беше то? 1310. 

Третото лице въ винителенъ падежъ (мжжки и ср^денъ родъ) 
се явява много рано, така вече на 724. день : дедо нема го; сжщо 
и: Ладо нема го, ми отговаря, когато го питамъ: д-Ь е Владо? 
— дай Ладо да тули пакако да го лупи (=да тури капака да 
го захлупи), 736; — лучи го (= ручай го), 743; — нема куча, 
(= ключа), коло (= скоро) да го намелиш, 743; — папи, тули 
б и б й т о (= кибрита), тули го! 745; — ей го там, 747; — дай ми 
го да го чет^м (=чета), 756; — папи, земи го, 773; — не земи 
го (= не го земай) ! 778 ; — н е м' (= нема) го, 781; — Ладо зего, 
794; — на ти го да го замоташ, 827; — замотй го ( = за- 
мотай го)! 827; — камо го? 861; — тоя дека го видехме, 
970. — Пон-Ькога, макаръ и твърд-Ь рЪдко, собствено единъ пжть 
отб^^зано по-късно, се изпуска м-Ьстоимението : Ладо одаскал 
(= го одраскалъ), 825. — И еднажъ по-късно изражава винител- 
ния падежъ (го) чр^зъ дателния (му): кога мине клушалът 
(= крушарьтъ), ти ще му питаш, дали има доби клуши 
(= добри круши), дали нема, 989.^) — Въ дателенъ падежъ 

^) Втората форма „него" никакъ не съмъ отб-Ьл^залъ, докато обратно съотв-Ьт- 
нигЬ форми на първо и второ лице (мене, тебе) се срЪщатъ по-често отъ кжснгЬ 
(ме, те). 



38 

личното м^стоимение отъ трето лице мжжки и ср-Ьденъ родъ се 
появява много късно, именно тепърва на 982. день : папа, не му 
поля вай ( = позволявай), 982; — ще му се са'диш ( = сър- 
дишъ) ли. папи? сир. на Женя, защото направилъ н'Ьщо, 984; — 
вчела му казах тая фраза казва за н-Ьщо, което 6'Ь ми казалъ 
тъкмо единъ мигъ пр-Ьди това, каквото показва именно, че той не 
разбира, какво значи собствено „вчера", 1002; — тимудавйто- 
гава лекарство, 1158. — Втората дълга форма »нему" не се 
ср'кща никакъ въ говора на д'Ьтето. 

Личното м^стоимение въ трето лице единствено число отъ 
женски родъ се ср'Ьща само единъ едничъкъ ижтъ въ въпросител- 
ното изречение: не е ли писала тя одавна писмо? 986; 
— около сжщото това вр%ме, малко по-рано, се появява сжщото 
лично м'Ьстоитение въ винителенъ падежъ; именно като попитахъ 
братчето му: Женя, д-Ь е вратовръзката? отговаря ми по-стариять 
му братъ на тоя въпросъ: ето ми я, 959; — аз я познавам, 
сир. госпожа Данчова, 985; — папи, ти от тука лежеш 
(=Р'Ьжешъ) клйставицата, а отъ тука я дъ*жиш (=държишъ), 
988; — дай ни книгата да си я догледаме, 1287. — Въ първо 
вр-Ьме това м-Ьстоимение въ винителенъ падежъ се изражава съ 
м'Ьстоимението за мжжки родъ, така около 20. до 23. м-Ьсецъ той 
казва: мамд те го ( = ето я); — сжщо така казва на 829. день: 
Ла досъшй( = свърши)су пата, Ладо го съшил ( = я свърши). 

Първото лице множествено число въ именителенъ падежъ се 
появява на 802. день за пръвъ пжть въ изречението: папи, ще 
ядбм ние печено мбсо; — сега ще ядем ние, клд* 820. 
день; — ние ще тулим, 826; — ние сме идбли ( = отишли), 
984; — Стефанчо и Ладка ( = Радка) отишли със папи си 
и със мам^ си да слушат музика, ние не сме ид^ли 
(= отишли), 984; — ние идохме (= отидохме), 993; — у те 
( = утр'Ь) кога пе стане ( = пр'Ьстане) да вали, ние ще изле- 
зем, 1001; — защо сме ние тука? така пита той, когато вли- 
заме въ единъ дукянъ да купимъ н-Ьщо, 1124; — ние постоянно 
чупиме, 1124; — ние един път ходихме тука, 1289. — 
Въ косвенигЬ падежи това лично мЪстоимение съмъ наблюдавалъ 
само единъ едничъкъ пжть, и то въ дателенъ падежъ въ сл'кдната 
фраза: дай ни книгата да си я догледаме, 1287. Чудновато 
е, че другит'Ь форми отъ това м-Ьстоимение никакъ не еж употр-Ь- 
бяни, макаръ и да се вижда съвскмъ естествено да се явятъ и тЬ въ 
говора, така особено ония форми, които, както формигЬ „мене", 
„тебе", се ср-Ьщатъ по-често, пр-Ьди всичко въ винителенъ падежъ 
слЪдъ пр-Ьдлози. 



39 

Второто лице множествено число се показва много късно, 
почти точно 200 деня подиръ появлението на първо лице, и то 
само единъ единственъ пжть въ пр-Ьдложението: аз пия по мйлко 
вие пиете поповече, 1001. — Затова пъкъ косвенигЬ падежи на 
това м-Ьстоимение сл^ застжпени два пжти, и то за очудване пакъ 
въ по-кжсигЬ форми; странно е обаче, че тука и въ двата случая 
е застжпенъ винителниятъ падежъ, не дателниятъ, както при м'Ьсто- 
имението въ първо лице на множествено число: да не останете 
дълго, че ще ви бия, 1053; — не ви обичам, че сте 
лоши, 1102. 

Третото' лице отъ множествено число се ср^ща, и то много 
р-кдко, само въ косвени падежи, а именно въ винителенъ падежъ; 
човек събиладъ'вата(= събира дървата), п о с е (= посл-Ь) г и 
носи, 838; — ще ги изедам сички да ги нема, 1139. — 
Пон-ккога въ първо вр-Ьме това м'Ьстоимение погр-Ьшно се заместя 
съ м^кстоимението въ единствено число, така напр.: сичките ци- 
гали ще го (= ги) изпушам, 855; — ще го (=ги) изедам 
сичките, 856. 

Тука нека заб'Ьл'Ьжимъ, че р'Ьдкото и късно появяване на м'Ьсто- 
именията, особено въ трето лице както единствено, тъй и мно- 
жествено лице въ именителния падежъ, въ гол-Ьма м'Ьра се обяснява 
съ това, че въ нашия езикъ глаголигЬ се употр'Ьбятъ обикновено 
безъ м-Ьстоимения, каквото не е тъй въ повечето отъ модернигЬ 
културни езици. Отсжтствието обаче на м-Ьстоименията въ винителенъ 
падежъ и въ другигЬ случаи тр-Ьба да се обясни съ други общо- 
психологични причини. 

Възвратното мгьстоимение се появява най-напр-Ьдъ въ трето 
лицву и то кжд-Ь 719. день въ винителенъ падежъ : макити буди 
се (= малкиятъ се събуди), сжщо и на 721. день; — папи с6'ди 
(= сърди) с е, 724 ; — сжщо тъй и : мами с е*д и се, 724 ; — Л а д о 
дави се (= се задави); той казва тая фраза, когато му се б-Ь 
спр-Ьло н^що въ гърлото; в-Ьроятно е чулъ израза отъ слугините, 
не отъ насъ, 734; — тука падна там Ладо и удали се тука 
779; — това тебе да се тули ида се лупи (= да се по- 
хлупи), 793; — не може ли това да се тули? 793; — иска 
да се тули тука, 793; — тука да се тули мастилче, и 
тука да се тули, 794; — това т е б е ш е (= тр-Ьбаше) да се тули 
товатака, 794; — чупи се(= счупи се), 794 ; — товане може 
да се вади, 794; — така да се лупи (= захлупи), 794; — не 
види се (= не се вижда), тебе (= тр-Ьба) ламбата, 823; — 
Ладо ще се убодй, после ще ббли, 824. — Интересни еж 
още сл-ЬднигЬ безлични начини на изражаване: спи ми се, 987; 



40 

— тебе ти се спи? 988; — сетн%: заедно не може да се 
яде сичко: той ми отговаря така хитро, за да нам-Ьри изговоръ, 
та да не тр'Ьба да вкуси отъ динята, която не искаше никакъ да 
опита, макаръ и да го подканяме, сл'Ьдъ като тъкмо б* вкусилъ 
едно парче круша; — тука не се седва, 1287, — Въпр-Ькн 
раното появяване на възвратното м-Ьстоимение и неговото често 
употр-кбяване пакъ се случватъ често и изрази, д-Ьто това м%стоимение 
се изпуска, така: папи, не теба тули долапо сеш (= не тр-Ьба 
да се тури на долапа св'Ьщь), 733; — камо куча (=: ключа)? 
къде дена (= се д'Ьна)? израза »д'Ьна се* е чулъ в-Ьроятно отъ 
слугинигЬ, 740; — и Ладо не бива ножадаполеже(т. е. 
не бива да хваща ножа да (не) се пор-Ьже); така ми казва, като 
вижда раната на моя пръстъ, която му б%хъ показалъ, когато 6*^ 
поискалъ да земе ножа; притова казва още: Ладо не теба да 
пол еж е (= Владо не тр-Ьба да се пор-Ьже), 745; — Ладо ще 
качи (= ще се качи) така на папи, ще пие чай (сир. ще 
седне на скута му), 748; — това на папи копче кинало 
(= се скинало), 793; — като ще буди (= ще се събуди) ма- 
кити, папа ще отеже от това ладко (= сладко), 799; — па 
дори още и на 805. день: ще пол еж е (= ще се пор-Ьже). — И 
наопаки има случаи, макаръ и р'Ьдко, д'Ьто възвратното м-Ьстоимение 
се употребя въ изрази, д-Ьто не е на местото си, така: ду г сто 
се не дан ка (= другото не дрънка), 824; — да семстине, 825. 

— Въ дателенъ падежъ възвратното м^стоимение се появява въ 
трето лице на 745. день за пръвъ пжть: Ладо не иска вън, 
Ладо още малък,Ладогай си (= играе си); — макити да 
изезе (= излезе) вън, Ладо не ще вън, гай си (= играе си) 
745; до тука обаче възвратното м-Ьстоимение собствено не е по 
смисъла, ами само граматически възвратно м-Ьстоимение; първото 
сжщинско такова м-Ьстоимение въ дателенъ падежъ се ср-Ьща те- 
първа въ сл-Ьдната фраза: Ладо иска това да си земе, 829. 

— Въ моята разправа върху израза на самосъзнанието (стр. 74.) пръвъ 
случай за появлението на дателния падежъ отъ възратното м-Ьсто- 
имение въ трето лице посочихъ на 735. день, обаче употр-Ьбената 
въ тоя день фраза б-Ь такава, д-Ьто м-Ьстоимението собствено е 
излишно : М а л и ц а (= Марица) отиде си да купи леп; — 
сл-Ьдния случай отъ употр-Ьбение на възвратното м-Ьстоимение въ 
трето лице дателенъ падежъ имаме, и то пакъ само въ граматична 
форма, на 980. день: Дан к а отиде на село; кога ще сидойде 
отъ село? — Въ начало, разбира се, се случва, щото възвратното 
м-Ьстоимение да бжде изпуснато, така напр. д-Ьтето казва на 736. 
день: папа, дай чеккит-Ь (— четкит-Ь), теба Ладо да мие 



41 

(нам-Ьсто: да си мие) зъбите; ала това изпускане на м-Ьстоиме- 
нието въ дателенъ падежъ не се ср-Ьща вече по-късно; тр-Ьба обаче 
да се изтъкне, че дателниятъ падежъ отъ възратното м-Ьстоимение 
се ср%ща въ всички лица много р'Ьдко, най-често въ първо лице. 
— Единъ-два плти се явява погр-Ьшно употр-Ьбение на дателния 
падежъ нам-Ьсто винителния: загуби си (наместо: загуби се), 
който изразъ обаче д-Ьтето казва въ сжщия день и правилно: за- 
губи се, 824; — но дори и на 996. день се случва еднажъ още 
по изключение подобно погр-Ьшно употр-Ьбение: гъскит-Ь си (на- 
место :се)дигатъсамина гол е. 

При възвратното м-Ьстоимение отъ второ лице се появява 
дателниятъ падежъ по-рано отъ винителния, ала е много р-кдъкъ: 
папи, лбги (=легни) си тука, 721; — ишгай си тука село 
(=съ ексера), 733. — Винителниятъ падежъ се появява по-късно: 
мани (смахни) се, к^д-Ь 728. день; — въ моята разправа за 
израза на самосъзнанието първото появяване на винителния па- 
дежъ отъ второ лице е посочено на 824. день (стр. 74.); това по- 
сочване се отнася до второто употр-Ьбено отъ д-Ьтето изречение, 
д-Ьто се ср-Ьща тая форма: ако ти се напиеш, 824; — ще му 
се са'диш (=сърдишъ) ли, папа? 984; — папи, ти можеш 
да пиеш много вино, защото немадаселазболееш, 
1032. — Въ първо вр-Ьме, макаръ и много р-Ьдко, това м-Ьстоимение 
се изпуска : ако катиш (=се клатишъ), папи не дава гозде 
(= грозде), 749; той самъ си образува това изречение, когато му 
б-Ьхъ казалъ: не бива да се клатишъ така; както се вижда, той 
тука изпуска възвратното м-Ьстоимение, макаръ азъ да го б-Ьхъ 
употр-Ьбилъ тъкмо пр-Ьди това. 

Сл-Ьдното възвратно м-Ьстоимение е онова на трето лице 
множ:ествено число: да се закопча т, 827; — тия да сене 
из кал' ат (=изкалятъ), 831. — Въ дателния падежъ това м-Ьсто- 
имение не се употр-Ьбя нито единъ п^ть. 

Тепърва сл-Ьдъ това се появява възвратното м-Ьстоимение въ 
първо лице, а именно тука се показва първенъ м-Ьстоимението въ 
дателенъ падежъ: аз ще си давам сам, т. е. супата, 859; — 
дай да си зема како ми теба (= каквото ми тр-Ьба, сир. 
каквото искамъ), 960 ; — аз си поплавих(= поправихъ) сто- 
маха, 1096. — Въ винителенъ падежъ най-напр-Ьдъ на 986. день: 
аз се научих да слизам сам; въ моята разправа върху израза 
на самосъзнанието като пръвъ день на появяването на това м-Ьсто- 
имение погр-Ьшно е посоченъ 992.* день (стр. 74.); въ тоя день м-Ь- 
стоимението е употр-Ьбено за втори пжть въ израза: ла дам се 
(=радвамъ се); сетн-Ь: аз се ладвам за клуши, 1016. — От- 



42 

начало въ такива случаи се изпуска възвратното м-Ьстоимение; ин- 
тересно е, че това се случва въ едно изречение, д'Ьто въ сжщо 
вр-Ьме е употр-Ьбено слщото възвратно м-Ьстоимение за трето лице; 
и отъ това значи изглежда, като че понятието за възвратно озна- 
чаване на първото лице е по-млчно за детето, отколкото за трето 
лице: беббнце се каза (= казва) Сенчо, аз казам(=се 
казвамъ) Ла до, 779. 

Най-сетн-Ь се появява най-късно възвратното м-Ьстоимение отъ 
първо лице множествено число, и то по единъ пжть въ винителенъ 
падежъ (първенъ) и въ дателенъ падежъ: силно се смеем, 
1052; — дай ни книгата да си я догледаме, 1287. 

Никакъ не е употр-Ьбено възвратното м-Ьстоимение отъ второ 
лице множествено число. 

Появлението на притежателното мп^стоимение е установено 
на сл-ЬднигЬ дати^): мой на 966. день; — твой на 966. день; — 
нашъ на 801. день: нашите кокошки носат яйце; въ спо- 
менатата моя разправа за израза на самосъзнанието приведохъ 
нашъ за пръвъ пжть на 1048. день; сега обаче нам-Ьрихъ едно 
по-рано употр-Ьбение на това м-Ьстоимение, тъй че като първо 
притежателно м-Ьстоимение у първия ми синъ се явява по единъ 
чудноватъ начинъ именно това м-Ьстоимение, макаръ и само единъ 
пжтъ въ туй вр-Ьме, а за втори плть вече едва на 1048. день. Тая 
нова констатация обаче не изм-Ьня въ нищо съществено моигЬ 
общи утвърждения върху появяването на личнигЬ и притежател- 
нигЬ м-Ьстоимения (стр. 92 — 94.); — негов на 1096. день. 

Показателното мп^стоимение се появява за пръвъ пжть въ 
съществителния му изразъ въ ср-Ьденъ родъ, и то още на 711. 
день: товй е за тебе, като мисл-Ьше себе си; — товк — е — 
цаца,, дугото (=другото) фа, 716; — дай ми товй, 725; — 
кой е това? бебенце; той самъ си поставя въпроса и самъ си 
отговаря, 733; — товй е на папи панталон, 747; — това — 
е — на макити шишето, това на бебб шишенце, 749; — 
това како (= какво) е това? така казва, като вижда н-Ьщо и 
пита за него, 769;— това да тулим там на пешката(=печката), 
772; — това копче ли е? 772; — това що е? така попита, 
като вид-Ь една томата, която по формата си не приличаше на 
другигЬ, 773 ; — това — еж — томати, товакйцавици (= кра- 
ставици), 773 ; — товае чолап наЛадо, 777; — това така ли 
е тулено? 793; — това тебеше (=тр'Ьбаше) да се тули 



^) Вж. ПървигЬ начала на езиковния изразъ за самосъзнанието у д-^цата. 
Ст. 50-51., 76. 



43 

това така, повтаря тука два плти м-Ьстоимението, 794; — и 
това тоже, 794; — това не може да се вади, 794; — това 
тука да стои, а па това тука, 794; — нека да дойде да 
тули това полека, 795; — това е за там, 823; — това — 
е — кибит да запушиш дигала, 825. — Въ изразъ на при- 
лагателно това показателно м%стоимение се явява много по-късно, 
за пръвъ и притова единственъ п^ть едва на 793. день въ фра- 
зата: това на папи копче кинало (=се скинало); както се 
вижда, и тука показателното м'Ьстоимение не стои непосрЪдно 
пр^дъ съществителното, ами доста отдалечено отъ него, значи е 
употребено както съществителното показателно. 

Мъжкиятъ родъ на показателното мЪстоимение се явява въ 
изразъ на прилагателно и съществително почти въ същото вр^ме: 
на папи той (и тоя), сир. моливъ; така казва той, като зима 
моя моливъ и ми дава другъ, 735; — дай — на — папйтой 
кам^л (=калемъ) да пише, 736; — тоя часооник е като 
тоя, 822; — тоя дека го видехме, 970; — тоя хлеб не 
стува (= струва), 1019. — Женскиятъ родъ се показва на 793. 
день и винаги е билъ наблюдаванъ само въ изразъ на съществи- 
телно: нй тази, дай тази; той казва тая фраза, като подава 
на майка си една скъсана кутия, а отъ нея иска здрава, 793; — 
тая п6 не е хубава, 970; — тая е много голема, 987; — 
защб не зине и тая? той вижда на една картина една врана, 
която б^к разтворила устата си, и пита, защо не прави друга една 
също така, 1118. — Множественото число се появява още по-късно: 
тия да се не изкала'т (=изкалятъ), 831; — тия семки теба 
да се изади (=тр'Ьба да се извадятъ), 856; — това стига 
на Женя, а тия за Ладо, 856; — тии съ моите, тии съ 
тоите (=твоигЬ), сир. л-Ьшници, 966; — на какво милишат 
ти е? 970; — виде ли ти тия човеци, дето беха там? 
987; — тии искали да утепат (=утрепатъ), 993. 

Пон-Ькога, особено въ първо вр'Ьме, при употр-Ьбяването на 
показателното м^стоимение се гр^ши въ това, че се туря м'Ьсто- 
имението отъ ср^денъ родъ пр-Ьдъ съществителни отъ другъ родъ, 
па дори и въ друго число : зел товй куча(= тоя ключъ) Ладо; 
тука при съществителното стои и членътъ, ^) 733; — папи, збми 
товй кутийка да тулиш голе (=да я туришъ гор-Ь), 736; — 
това кам^л (= калемъ), 744; — дигни това ножиците, 
тука пакъ съществителното е и членувано, 830; — най-сетн* ин- 
тересно е съвсЬмъ погр'Ьшното употр-Ьбение на показателното 

1) Вж. стр. 29. 



44 

м'Ьстоимение въ сл-Ьдното твърд-Ь чудновато изречение: и това 
иска Ладо да качи на кончето, съ което той искаше да 
каже собствено, че и той иска да бжде каченъ на конче, както б-Ь 
вид^лъ на една картина едно момче на конче. 

Отъ други показателни м-Ьстоимения употр-Ьбя още само та- 
къвъ, такава и пр. кжд-Ь 900. день и онзи тепърва клд-Ь 1105. 
(онзи нож); интересно е особено, че докато показателното м-Ьсто- 
имение тоя, това се употребя още рано и тъй често, онзи и 
пр. е отб-Ьл-Ьзано твърд* късно, и то само единъ пжть; посл-Ьдното 
м'Ьстоимение сл^двателно не е толкова естествена дума за говора 
на д'Ьтето. 

Относителното мгьстоимение е доста р-Ьдко и се появява 
късно; за пръвъ плть се ср-Ьща то на 925. день въ изречението: 
г'ийс (=грийсъ) нема кой да ми дава; — дай да си зема 
како (= каквото) ми теб а (=тр'Ьба); той собствено искаше да 
каже: каквото искамъ, 960; — най-вече се употребя непроменли- 
вото относително м-Ьстоимение д'Ька, д'Ьто, което и въ обикно- 
вения нашъ народенъ говоръ пр'Ьдимно заместя пром-Ьнливигк 
относителни м^стоимения : т я дека го видехме, 970; — в иде 
ли тия човеци, дето беха там? 987; — аз видех един 
чичо, дето водеше еднб агне бело, 993; — що е това, 
дето е въ ржката? 1105; — кадб е големият килим, дето 
беше у салона? 1199. 

Въпросителното мгьстоимение^ разбира се, се появява много 
по-рано и иде много по-отрлки на децата отколкото относителното 
м^стоимение; то се показва вече на 733. день, и то въ формата 
кой? — Кой е това? бебенце; той самъ си дава въпроса и 
самъ си отговяря, 733; — сетн-Ь подиръ единъ м-Ьсецъ дохожда 
въпросителното м-Ьстоимение какво? — това какб (= какво) е 
това? 769, 777, 778; — това како е? 773; — какб пави 
(= прави) папи? 777; — на какво милишат ти е? 970. — И 
втората форма на това въпросително м-Ьстоимение (що?) се появява 
около това вр-Ьме: това що е? така пита той, като вижда една 
томата, която не прилича по своята форма на другигЬ, 773; — 
видиш, що е това? 778; — що е това, дето е въ ржката? 
1105. — Отъ тия прим'Ьри се вижда, какъ детето собствено почти 
никакъ не употр-Ьбя въпросителното м-Ьстоимение кой? Защото то 
се ср-Ьща само единъ пжть още въ самото начало. — Сетн-Ь се 
появява въпросителното м-Ьстоимение какъвъ? — това кака в? 
именно н'Ьколко деня пр'Ьди това 6'Ьхъ му показалъ чернъ, б-Ьлъ 
и синь конецъ; днесъ той зима пакъ гЬзи конци и пита самъ себе 
си съ горния въпросъ, каква боя иматъ гЬ, 805; — сжщо тъй и на 



45 

830. день: това какъв е, че'ноли, бело ли е? — аз тука 
ще покажж, какъв е, 830; — видиш нашия папд каква 
шапка има, 1048; — най-късно и най-р-Ьдко съмъ наблюдавалъ 
въпросителното м%стоимение кой? въ прилагателенъ изразъ, и то 
само въ женски родъ: у коя кутия има бонбони? 960; — 
от коя страна да идам? 1291. 

Опргьдгьлителното мгьстоимение самъ е една рано и често 
употребявана дума, и то винаги, съ едно едничко изключение, се 
употребя тя за усилване на собственото лично означаване на са- 
мото д-Ьте като говоритель :Ладо сам качи (= да закачи) шапка 
и: Ладо качи (= закачи) сам, 720; — Ла до сам да бъка (= бърка), 
ми казва, като вижда, какъ азъ искамъ да разбъркамъ млекото 
съ лъжицата, 724; — аз сам да вида, 733; — иска да пише 
сам, като мисли пакъ себе си; в-Ьроятно тр-Ьба да си мисли тука 
прибавено „Ладо", 745; — аз ще си давам сам и: аз ще си 
зема сам, 859; — аз сама^), 961; — аз се научих да слизам 
сам, 986; — и най-сетн% за други предмети само въ изречението: 
гъскит* си (нам-Ьсго: се) дигатъ сами на голе (=гор'Ь), 996. 

Отъ неопргьдгьлителнитгь мгьстоимения най-напр-Ьдъ се по- 
казва н^ккой, и то вече на 720. день, значи твърд-Ь рано: не кой 
дойде, казва рано зарань почти въ полусъница; по-късно обаче 
вече никакъ не заб-Ьл-Ьзахъ това м-Ьстоимение. — Сжщо така не 
се ср'Ьща и никой. — Нещо се появява, и това е твърд'Ь чудно- 
вато, по-късно, а именно съ 25 деня по-късно: нещо паднало 
долу, 742; то се ср-Ьща и много по-често: има нещо; боли 
нещо, 745; — апе нещо, 745; — има нещо, казва, като клати 
една кутийка съ игли и чуе вжтр-Ь иглигЬ, 772; — Ладо иска да 
земе нещо, 772; — кам нещо да пишам? и: нещо искам 
да напиша м, 861. — Нищо се ср^ща много р-Ьдко: нема 
нищо да апе, 754. — Сичко се появява тепърва късно : заедно 
не може да се яде сичко, 1061; — съ члена това м^Ьстоимение 
се явява много по-рано: Ладо ще го изпие сичкото, 827; — 
бебенцето изпи сичкото и: диги (=дигни) тука сичкото, 
828. — С ички, сичкит-Ь: и папи, и мама, и сичкит^Ь, 789 ; — 
папа не обичам, мама не обичам, сичките не обичам, 
842; — ще го (нам-Ьсто: ги) изедам (= изямъ) сичките, 
856; — ще ги изедам сички да ги нема, 1139. — Въ прила- 
гателния изразъ м-Ьстоимението сички се явява много по-рано: 
макити ще бутне сички макала (наместо: макари), 824; — 
сичките цигали*ще го (нам-Ьсто: ги) изпушам, 855; — по 

1) Вж. стр. 12. 



46 

сичките пилони (=пирони) искам да закачам книжката, 
1204; — ние търсихме по всичките ду кян и, панемйпал та, 
1367. — М-Ьстоимението с6 се ср-Ьща късно само единъ плть: 
тука се изгорело, 1113. — Ц-Ьлъ съ члена се ср-Ьща два плти, 
еднажъ въ ср-Ьденъ и еднажъ въ женски родъ :.ти изеде целото, 
841; — изпуши целата! 1041. — Еднит-Ь е употребено еднажъ 
късно: де — еж — едните бели макалй? 1007. — ВсЬки 
слщо тъй само единъ пжть твърд* късно: секи ден; секи път, 
1307. — Другъ се появява вече въ началото на втората година: 
папи— ти — даде това, (а ти) земаш дуго (=друго), 793; — 
от дугият ладко (=отъ другото сладко), 799; — покажи 
дугите! 801; — тук има д'уг (=други) солдати и: дуг ще 
доде ли солдати? 823; — дугото се не данка (= другото 
не дрънка), 824; — от дугата стани (и: от дугото стана 
= страна) ще го зема, 855; — Женя, ще паднеш и ще се 
убиеш, после де ще земем дуг (=другъ) Женя? 938; — 
що не го земаш дугото? 966; — мене немидаваш нито 
една нито дуга (= друга), 999. 

XI. 

Отъ наргьчията най-напр-Ьдъ се показватъ въ говора на д-Ь- 
тето ония за мгьсто, които, изглежда, че се употр-Ьбятъ и по-често. 
Така д-Ьтето още между 600. и 700. день употр-Ьбя нар-Ьчието за 
м-Ьсто: въ (= вънъ), вън; — чекам Тана (= слугинята) да дойде 
да земе (Ладо) вън да злезе (= изл-Ьзе), 715; — вън има 
снек, 734; — убаво беше вън, 744; — Ладо не ще вън, 
така ми отговаря, като му казахъ да остане вънъ, 745; — 
макити да изезе (= изл-Ьзе) вън, Ладо не ще вън, Ладо 
гай (= играе) си, 745; — мами нема да изезе вън, още пи 
(= спи), 747. — Около сжщото вр-Ьме се появява и нар-Ьчието 
тука: мами боли тука (кжд* 690. день), така казва той, когато 
го питаме, защо не даваме грозде на мама, като показва притова 
на грлдитЬ или на корема ; — папи, седи (= седни) тука! клд-Ь 
715. день, 717; — де до тука беше, 716; — п апа, леги (= легни) 
си тука! 721; — папи, ти от ту ка лежеш (= р-Ьжешъ) клйста- 
вицата, а от тука я дъ'жиш (= държишъ), 988. — Н'Ьколко 
деня само по- късно се показва нар-Ьчието тамъ: там има киши 
(= круши), а б ъ к а (= ябълки), клдЬ 705. день ; — и там има 
колело, и там има колело, като показва нарисувани на плафона 
крлгове, 733; — ей го там, отговаря, когато го питатъ, д-Ь е 
една отъ обувкит-Ь, 747; — товй да тулиш там на пешката 



47 

(= печката), 772; — тука падна там Ладо и удали се тука; 
чудновато е тука двойното употр^бенне на нар'Ьчията „тука** и 
,тав«ъ" въ сжщия изразъ, 779 ; — там има снек на позбло (=про- 
зореца), а тук нема; очевидно обича тука да посочи контраста, 
808; — товаезатам, 823. — Въ слщомо вр^ме се употребя 
гор-Ь, нагор* и малко по-късно дол-Ь, долу, надолу: голе 
има киши (= круши), клд% 705. день. — Ладо тули голе 
бито (= кибрита), 724; — Ладо качи бито (= кибрита) голе 
дола по (=на долапа), 729; — папа, земи това (нам-Ьсто: тая) 
кутийка да тулиш голе, и когато наистина азъ искамъ да я 
туря гор%, захваща да плаче и казва: не, не, да седи тука, 
736; — гъскит* си (нам-Ьсто: се) дигат сами наголе, 996; 
— падни доле — на — земята, 715; — нещо паднало 
долу, 745; — папа, Ладо нема да фъли пепел надолу, 779. 

Едно отъ доста ранит-Ь наречия за м^сто е и влтр-Ь: Ладо 
тули въте (= влтр*), сир. захарь въ млекото, 724; — Ладо 
да тули въте, 733; — папа, сипи въте, 799. — Най-сетн* съмъ 
наблюдавалъ и слЪднит-Ь нар-Ьчия за м-ксто: макити бега оттато 
(= оттатъкъ), 792. — Мишката топа (= тропа) некаде, 817; — 
ще го ския (= скрия) некаде, 866. — По-бизу (= по-близу), 
Ладо ще падне, сир. да приближимъ повече столчето му до 
масата, да не падне, 830. — Елй насам, 976; — елй по-насам, да 
ти покажа нещо, 1060. — Ние отидохме чак далеко код 
чешмата, 989; — той е далеко на село, така отговаря, когато 
го попитахъ, д* е д^до му, 1096. — Това тука от каде ку- 
пуваш? 997. — Най-сетн*, нека отб-Ьл^жимъ тука и адвербиалния 
изразъ: мам^ отиде на гости, 970. 

Отъ наргьчията за вргьме първото — за очудване — е думата 
посл-Ь: съши (= свърши) печено мбсо, посе (=посл'Ь) 
гоздье (= грозде), 717; — Ладо чупи (= счупи) калема, 
папи посе ще пави (= прави)? сир. ще ли га наостри посл^? 
772; — като ше (= ще) ядб макити (=малкиятъ) гийс (= 
грийсъ), посе да ядб Ладо; той казва тая фраза, сл-Ьдъ като 
му б^хъ казалъ: първенъ ще яде малкиятъ грийсъ, сетн-Ь Владо, 
785; — на посе (= за посл-Ь), 801; — Ладо ще се у бод е, после 
ще боли, 824; — като бебенцето се събуди, посе (= 
посл-Ь) Ладо ще т'опа (= тропа), 825; — посе затолй! (= 
поел* затвори!), 827; — интересно е двойното употр-Ьбение на 
нар-Ьчия съ сжщото значение въ израза: мене после подйл 
(== подиръ), 992. — Въ свръзка съ гЬзи нар'Ьчия за вр-Ьме се 
появява рано и нар-Ьчието първенъ: пън съши кюте, посе 
земеш кутия (= първенъ свърши кюфтето, посл-Ь ще земешъ 



48 

кутията), 726 ; — п ъ н о (= първенъ) печено м&со, посе кар- 
тофи, клд-Ь 764. день. 

Сега: сегд Ладо ше адб печено м 6 со, казва, като 
му донасятъ месото, 731; — Ладо сегй ще тане (= стане), 
733; — уте (= утр-Ь) ще изезе (= изл-Ьзе) Ладо, сегй — е 

— темно, казва привечеръ, 743; — темо (=темно) сега, пи- 
ленца пи (= пиленцата спятъ), 748; — сегй да пишеш папа 
тука на ке л ат а (= кревата), 768; — сегй ще ад&, казва за себе 
си, като зима хл-Ьбъ, 775; — сега Ладо ще седи на софата; 
вероятно означава и : ще седне, 799; --сега съших (= свършихъ) 
аз, 827. 

Скоро: сколо дай гозде (= грозде), 740; — коло 
(= скоро) да донесеш лако (= сладко), думата скоро си е 
усвоилъ въ такива изрази самъ отъ чуене, не по мое научване, 
743; — нема куча (= ключа), коло да го намелиш, 743; — 
коло, папа, да земеш пудъла (= пудра) да пудиш (=да 
напудришъ) Ладо, 747; — сколо на место да го тулиш, 829. 

Още: ма кити е още малък, 735; —Ладо не иска вън, 
Ладо — е — още малък, още гай (= играе) си, 745; — 
мами нема да изезе вън, още пи (= спи), 747. 

Вече: нема вече, кжд-Ь 784. день; — вече нема да пеят, 
т. е. войницигЬ, 823; не ми давайте вече вода; той казва тази 
фраза, когато му б-Ьхъ заб'Ьл'Ьзалъ, че заради това тъй често 
излиза повънъ, защото пие много вода, 1006. — Стига вече, 
казва, когато наливахъ вода въ чаша съ чай, 825; — Женя вече 
посегна да заталя (= затваря), 980. Въ посл^днит-Ь дв-Ь изре- 
чения значението на думата „вече" е друго (френски дезй, н-Ьмски 
всЬоп), отколкото въ първит-Ь (френски р1и8, н-Ьмски теЬг). 

Тогава, тогазъ: тогава дай ми дуго (= друго), 
казва, като му б-Ьхъ изялъ едно отъ неговит-Ь бонбончета, 961; — 
дай тогава м^не, 982, т. е. ако братчето му не иска; — дай 
ми го тогава, 1015, сир. ако ти го не искашъ; — добле (=добр'к), 
ще го земам тогаз за мене, 1114; тая фраза 6% краятъ отъ 
сл'Ьдния разговоръ между насъ двама: той ме пита: тр-Ьба ли ти 
това? на който въпросъ азъ му отговарямъ:. не, а той пакъ: ами 
тр^ба ли на мама? на който въпросъ азъ отговорихъ: не знамъ; 

— тогаз дай ми ги мене, ако не ги иска Женя, 1279. Въ 
всички тия изрази думата «тогава'' собствено има значение на 
съюзъ, не на нар-Ьчие. 

Интересно е тука особено да се проследи появлението и 
употр-Ьбението на нар'Ьчията за вр^Ьме днесъ, утр'Ь, вчера и 
за вчера. Първото отъ тия наречия е утр*, което за пръвъ 



49 

пжть се употр-Ьбя още на 743. день, сл-Ьдъ което се появява 
по-късно днесъ: уте ще изезе Ладо, сега (е) темно, 
казва привечеръ, 743; — папи, уте дедо да дойде, ще кажеш 
добъд^н (= добъръ день), сир. иска да каже: и азъ ще му кажа 
рдобъръ день**, когато дойде, 754; — товй зауте, т. е. остана- 
литЬ смокини; ала навярно още не разбира напълно смисъла на 
думата «утр-Ь", 774; — калбм там ще тули, уте ще пиша, 
като говори за себе си, че той ще тури тамъ молива и ще пише 
утр-к съ него; отъ тая фраза изглежда, като че малко схваща 
значението на тази дума, 775; — това е за уте; обаче все още 
н-Ьма ясно пр'Ьдставление за същинското значение на думата, 
797; — на уте (=за утр*), 801 ; — уте иска да купиш вино, 
ми казва, когато му б-Ьхъ рекълъ — б-Ьше привечеръ — , че н^ма 
вече вино, 831; — уте ще ми дадбш на обед? но разбира ли 
в-Ьрно смисъла? 970; — уте кога пестане да вали, ние ще 
излезем, 1001; — уте съм павйл (= правилъ), тая фраза 
показва, че още не му е ясенъ смисълътъ на тази дума, макаръ и 
въ пр-ЬдишнигЬ фрази да е тя съвсЬмъ на м-Ьсто употр'Ьбена, 
1002; сл^щата тая фраза употр'Ьбя и на 1022. день: павйл съм 
у т л е; — утле — дугиден, казва, обаче употр-Ьбя тия думи не съ 
пълно разбиране на гЬхното значение, 1007; — азвече не ща, 
че теба да оставим за утле, 1016; — сега уте ли е? 1047; — 
утле беше тук, значи все още см-Ьсва „вчера* съ „утр*", 1076; — 
на 1077. день той казва въ една фраза утле, но се поправя вед- 
нага и казва сетн* в чел а; — на 1124. день той употребя вече 
утле за бждеще вр-Ьме, главно въ истинския смисълъ за ,утр*"; — 
обаче на 1142. день внезапно казва пакъ утле за „вчера*; — и 
още на 1345. день см-Ьсва ^утр-Ь" и „вчера*. — Денеска (нам-Ьсто: 
сега) искам да зема пудлата (==пудрата), 744; — днеска 
Ладо счупил, обаче по всЬка в-Ьроятность все още не свръзва 
истинския смисълъ съ тая дума, 838 ; — днеска Стефчо ме би, 
кога убодих (= убодохъ) Н е н я (слугинята), 965 ; — папи, 
днеска ми лбзаха (= р-Ьзаха) ноктите, 974; — ала още на 
986. день не е схваналъ истинското значение на тая дума, защото 
рано зарань въ тоя день ми казва : днеска видех господина 
Доб'ева (= Добрева), а това б-Ь станало на пр-Ьдишния день. — 
Думата „вчера* казва на 823. день, ала не е схваналъ ясно 
нейното значение; — на 937. день, когато го б-Ьхъ попиталъ, кога 
е станало н'Ьщо, отговаря ми : в ч е л а, обаче азъ се съмн-Ьвамъ, 
че е свръзвалъ истинското пр-Ьдставление съ тая дума ; това се 
вижда отъ сл-Ьдното въпросно изречение: ще идем у мазето 
вчела? 998; — вчела му казах, казва за н*що, което ми 6% 

4 



50 

казалъ тъкмо малко пр'Ьди това ; туй показва, че той още не знае, 
какво значи „вчера'', 1002; — ние вчела сме земали де (два) 
големи пилони, та сме чукйли, 1040; — на 1077. день казва 
въ една фраза най-напр'Ьдъ „утр-Ь", обаче веднага се поправя и 
казва вчела (вж. по-гор-Ь), ала употр-Ьбя думата и за н-Ьщо, 
което се е случило много по-рано ; — ти вчела лежи, казва 
къмъ майка си, която б-Ьше била болна, 1087; — на 1124. день упо- 
требя вчела вече съвсЬмъ ясно за минало вр^ме, но не винаги 
въ смисълъ на I, вчера ''у защото въ с;к.щия день каза тъй и за 
н-Ьщо, което б* станало въ самия тоя день, значи въ смисълъ на 
„пр-Ьди", „пр-кди малко"; сжщо и на 1204. день употребя думата 
пакь за „пр*ди", „недавна" ит. н. ; — вчера Данка ми при- 
казни приказки, 1213. — Удивително рано употр-Ьбя момчето 
„за в чер а", макаръ и не съвсЬмъ въ истинския смисълъ, обаче и 
двата пжти, когато употр'Ьби думата, винаги за н'Ьщо минало: 
зашчела (= завчера) леля дойдеше (= дойде), идедо заш- 
чела беше. 744; — дедо зашчела беше тука, ядеше и 
пушеше, 749. — Нека приведемъ тука още и сл-Ьдната фраза : 
това е за вечел (= вечерь), обаче той казва тая фраза тъкмо 
вечерь, значи безъ да свръзва ясенъ смисълъ съ употребения 
изразъ, 1047. 

Най-сетн* нека посочимъ още н-Ькои р-Ьдко употребени отъ 
детето наречия за време: не е ли писала тя одавна писмо? 
986. — Женя изведнаж зима бискйта (= бисквита) и с и н а- 
пълнува устата, 1003. — Дуг ла/п (=другъ пжть) Малица 
(= Марица) пак да купи цалевица, 998; — ние един път 
ходихме тука, 1289. — Да не останете дълго, че ще ви 
бия, 1053. — Той седб по-напред, 1302. 

Отъ наргьчията за начинъ първо е отбелезано у б а в о, 733, 
но сетне много рано и много често така: не бива така да 
вадиш, което казва къмъ себе си, 736; — така да стби, казва, 
като туря кибритни клечки, 777; — папи тули тука (сир. въ 
устата цигара) и папи ще пали (=ще запали), 790; — Ла до 
нема да дума та ка, 792; — така ли? 792, т. е. дали да бжде 
туренъ камъкътъ така; — това така ли е тулено? 793; — 
защо така? 967. — Сжщо тъй често се употребя и наречието 
какъ, ала то се появява доста късно: видиш, кйко (=какъ) 
пада? 826; — Ладо кйко зима, 826; — видиш, как Ладо 
отоли (=отвори)? 831 ; — видиш, Ладо как пие? 849; — 
аз искам да гледам, как ще пушиш, 961; — дай да видл, 
как милише (= мирише), 970; — сегй как ще ме дигнеш, 
като имам клуша (= круша), сир. какъ ще го дигна отъ стол- 



51 

чето му, когато въ рлката си държи круша, която притова би 
могла да му падне отъ ржката, 1063. 

Тукъ ще приведемъ още н^кои р*дко употребени нар-Ьчия 
за начинъ: и товй тоже, той употребя тая дума няколко пжти 
въ сжщия день; не знамъ, отъ д-Ь е уловилъ думата, 794. — 
Нека да дойде да тули товк полека 795; не знамъ обаче, 
дали разбира добр-Ь смисъла на тая дума. — Това не може 
по-инаку 959; — обърни инак! 1076. — Заедно не може да се 
яде сичко; ^;^^ка отговаря хитро, за да намери пр-Ьдлогъ да не 
вкуси и отъ една лубеница, отъ която никакъ не му се иска да 
опита, макаръ и да го подканяхме, сл'Ьдъ като 6% отхапналъ тъкмо 
отъ една круша, която по всЬка в'кроятность му се б% харесала, 
та не искаше можеби да си развали вкуса съ лубеницата, 1012. 

Отъ наргьчията за брой и количество много рано се появява 
хичъ, именно още на 720. день: нема ич вода; но само тоя 
единственъ пжть заб-Ьл-Ьзахъ това нар'Ьчие. — По-често и доста 
рано се показва нар-Ьчието колко, както въ смисълъ на „много *", 
така сжщо и като въпросително наречие: те, колко писал! така 
извиква къмъ мене съ очудване, като вижда въ моята тетрадка, 
колко много съмъ написалъ, 743; — колко даваш? ме пита, като 
вижда пари у мене, 772; — колко е часй? 966; — искам да 
видж, колко има, 970. — Дори по-късно се появява нар-Ьчието 
малко: Ладо иска да пише мако (= малко), 775; — тули 
малко, малко, малко! казва съ н-Ькакъвъ особенъ тонъ, който 
употр'Ьбя притова, 793 ; — ти искаш малко садко (= сладко), 
826; — кам' водица? тебе (=тр'Ьба) малко водица, 826; — 
аз пия по малко, вие пиете по повече, 1001. — За очудване 
е, че нар-Ьчието много, което би тр-Ьбало да се очаква рано, много 
по-късно се явява въ употр^бение отколкото малко, колко и пр. 
Пр-Ьди да се появи то, д-Ьтето употр-Ьбя н-Ьколко плти друго едно 
нар-Ьчне на негово м^сто, което р-Ьдко се употр'Ьбя отъ възрастнйгЬ 
въ тоя смисълъ, именно пълно:тука има пъно(= пълно) вод^, 
825; — тука има пъно снек, 831. — Дай да видж, дали 
има много бисквит или малко, 970;— папи, ти можеш 
да пиеш много вино, защото нема да се лазболееш, 
1032. — Най-сетн-Ь ще наведемъ още едно р-Ьдко нар-Ьчие отъ тоя 
видъ, което д^Ьтето в-Ьроятно е чуло отъ слугинигЬ: тонинко, 
употр'Ьбено въ фразата: защо ми даваш тонинко вода, защо 
не ми даваш повече? 1113. — Тука ще обърна още вниманието 
и върху два плти употребеното нар-Ьчие за количество повече, 
което еднажъ е казано въ туку-що приведената фраза и еднажъ 
въ едно малко по-гор^ цитувано друго изречение. Тука принадлежи 



52 

и употр'Ьбението на вече въ смисълъ на » повече" въ фразата: аз 
вече не ща, че теба да оставим за утле, 1016. 

Друга група нар'Ьчия, която е употр-Ьбена доста рано и въ 
много разни думи, макаръ не твърд'Ь често, е оная на наргьчията 
за иктенсивность или за степень, които еж употребени въ сл-Ьд- 
нитЬ изречения: ма кити сьс^м да ска (= малкиятъ съвсЬмъ 
одраска, въ смисълъ на .много", „силно"), 733. — Нема вече 
лако (= сладко), 784; — повече, повече, 793, казва, но уеди- 
нени тия думи, а не въ свързани изречения ; — нема вече гийс 
(=грийсъ) у тен д жената, 793. — Това по обичам, 945. — 
Пипни, папи, колко е студено! 969. — Защо плаче 
толкова? 984. — Тая е много голема, 987. — Страшно 
(= страшно) хапе, 996. — Силно се смеем, 1052. — Интересно 
е употр-Ьбението на частицата за сравнение най въ изречението: 
аз обичам най бисквити, д-Ьто най зам-Ьстя, разбира се, 
наречието »най-вече", „най-много". 

Отъ наргьчията за повторение, за нестинй (Ргециепг) д-Ьтето е 
употр-Ьбило пакъ, постоянно и единъ пжть: тули пак! 
736; — азъ, пак ще дойда, 830; — ето захвана пак да пече 
слънце, 957; — дуг пат (=другъ пжть) Малица пак да 
купи цалевица, 998. — Данка постоянно измива стол- 
чето, 974; — той постоянно вика, 977; — аз постоянно 
падам и: ние постоянно чупим е, 1124; той изобщо често 
употр-Ьбя тая дума „постоянно", и то твърди на м*сто. — Ние 
един път ходихме тука, 1289. 

Отъ наречията, що изражаватъ ограничение и разширение, 
д-Ьтето употр-Ьбя, разбира се, рано и често още и само: още; 
първия звукъ на тая дума произнася д'Ьтето тоя день между е 1л о, 
733 ; — още ладко (= сладко), още меко (= мл-Ько), още 
фуумй (= фурми), клд-Ь 765. день; — Малица (= Марица) да 
дбнес^ още катофи и: още да донесе Малица катофи, 
774; — тука Ладо пише, и тука ще пише Ладо още, 
775; — още една кокошка додела (= дошла), 843. — Нема 
гоздье (=грозде), това (еж) само куши (=круши), 743; — 
само има копче (= копчета), сир. въ кутията за шиене, а н-Ьма 
конци, казва, като поглежда въ кутията, 824; — не само хлеб, 
826; — само папи може да аде (= яде) кости, защото 
Ладо посе (=посл*) ще се задави, ще везе (=вл'Ьзе) в* 
гаалото (= гърлото), 827 ; — мами не иска ли? само папи 
иска, 830; — Женя не е котка да яде само масло, 1064. 

Нарпмията за изразъ (модалность), особено ония за отрица- 
ние, се явяватъ доста рано и се употр-Ьбятъ много често; така 



53 

детето казва мймй (=н%ма) вече въ 19. — 20. м'Ьсецъ и изговаря 
тая дума, д-Ьто отрицанието е сл-Ьто съ глагола, къмъ края на 20. 
м%сецъ като неама, нема; той употребя тая дума въ това вр%ме, 
когато н-Ьщо изчезва, или когато ние го питаме, д-к е нЪкой пр'Ьд- 
метъ или нЪкое лице, което тъкмо отслтствува ; — нема ич вода, 
720; — нема папи да дадб к^тйа (= кутията); именно н-Ьколко 
деня пр'Ьди това, когато той б-Ь поискалъ отъ мене да тури самъ 
кибритената кутия на долапа и притова 6*6 разсипалъ кибрита по 
дъскитЬ, азъ бЪхъ му казалъ, че н%ма вече другъ пжть да му 
давамъ кутията; той сега си спомня това подиръ няколко деня и 
ми казва горната фраза, 720; — дедо нема го и: Ладо нема го, 
724; — нема кафиб (=карфиолъ), 735; — нема да падне Ладо, 
735; — нема гоздье (= грозде), това (еж) само куши 
(=круши), 743; — Ладо да види, нема ли пудла, 777. — И 
отрицателната частица не се явява много рано: невйва — вода и: 
некук^то — к^тйата (= кутията), именно съ тия фрази той 
самъ поправя своя говоръ, понеже съ тЬхъ иска да каже: не се 
казва или не бива да се казва ,вйва' — както казваше по^пр^ди 
— ами «вода*, не „кукуто" ами ,к^йата" (= кутията), кжд'Ь 713. 
день ; — ц йнголото(= циганинътъ) домати не донесе, зелье 
донесе; въ сжщия день казва това изречение и въ тоя видъ: 
цинголото не домати донесе, зелье, клд* 713. день; — 
Ладо не иска, 724 ; — н е м о г а ; той казва това, когато се мжчи 
напусто, да извади ключа отъ вратата, 724; — Ладо не обича 
макалон (= макарони) и: Ладо не щеш йде (нам-ксто: не ще 
яде) макалбн, 731; — не земаш куча тука (=не бива да 
зимашъ ключа тука), 733 : — Ладо не ще да пи (= спи), 733; — 
папи, не теба тули долапо сеш (=не бива да се туря на 
долапа св-Ьщь), 733 ; — не бива така да вадиш, казва къмъ 
себе си, 736; — Ладо не ще каже наДанкада донбсе меко 
(= мл-Ько), 740 ; — и на бебенцето не, 824. — Отрицателната 
частица не — не въ предложение, а отд-клно, въ смисълъ на поп, 
пе1п, съмъ наблюдавалъ само р%дко: на 736. день той ми каза да 
зема кибритената кутийка и да я туря на долапа, и когато азъ 
искахъ да направя това, той захвана да плаче и каза: не, не, да 
седи тука; — не, папа нема да бие Ладо, 756; — не, Ладо 
да обичаш, казва ми, когато му казахъ: азъ обичамъ Женя, 
861. — Понякога употребя той и диалектичното наречие немой: 
аз, аз, н е м 6 й т и, казва, когато искахъ да дигна кибритени клечки 
отъ пода, 714; — нембй го зема, 1051; — немой оди (=ходи) 
там, 1105. — Ами нали си ти малка, казва на майка си, когато 
тя го пита, защо тр-Ьба да яде малко хл-Ьбъ, 989; сжщо така й 



54 

отговаря на 993. день, когато тя го пита, защо тя тр-Ьба да получи 
малки круши, а азъ гол-Ьми; — нали Женя пие млеко, ми 
казва, когато вид'Ьхъ, че вл-Ьзе въ столоваята, и азъ го попитахъ, 
защо иде при насъ, а не остава при братчето си Женя; той значи 
искаше съ своя отговоръ да каже: тоя сега яде, тъй че азъ съмъ 
свободенъ — не тр^ба да си играя съ него — и мога да дойда тука 
при васъ, 989. — Наречието д а никакъ не е употребено, и това е 
за заб'Ьл'Ьзване ; само наречието добр* отб^л^захъ единъ едни- 
чъкъ пжть : д о б л 6 (= добр*), ще го земам (= зема) тогава 
за мене, сир. щомъ не трЪба на майка му, 1114. 

Отъ наргьчията за посочване д-Ьтето употр-Ьбя като една отъ 
първигЬ думи, и то твърд* често, наречието ето; така той казва 
те (=ето) вече къмъ 480.— 485. день, когато чуе н^що, като напр. 
кучешки лай или шума на шевната машина, като притова дига 
ржката си, показва съ показалеца нататъкъ и слуша внимателно ; — 
маматего(= ето я мама), кжд'Ь 600.— 650. день ; — тепожата 
(=ето госпожата), като мисл'Ьше мене та значи се 6% излъгалъ 
въ именуването на нашигЬ личности острана на слугинигЬ, 740;— 
те еннб, те еннб (=едно), кжд-Ь 741. день;— те, не може, 
така ми казва, когато му бЪхъ казалъ да затвори вратата, а той 
не можа, сл-Ьдъ като още по-рано 6*^ казалъ, че не ще може да я 
затвори (не може да затоли), 778; — тука пише баба, те тука 
пише, 799; — Ладо ще го къса (=скжса), те видиш, Л адо 
го късал (= скжса), 825 ; — азщегозема, теЛадо гоземй, 
826 ;— еточе*н^)(= чернъ) конец, 824. — Ей го там, отговаря, 
когато питаме, д-Ь е единъ отъ обущата. — На, Тано, земи 
Ладо, тука обаче, както се вижда, показателното м-кстоимение н а 
е употр'Ьбено нам-Ьсто глагола ела, 724; — на пали (=пари), 
Малицо (= Марицо), да купиш гозде (= грозде), 748; — 
молива на (като ми го подава), 776; — на, сега, 777; — на 
тази, дай тази, 793 ; — на ти го да го замоташ! 827. 

Отъ наргьчията за причина, основание, цп>ль, намерение въ 
по-късно вр-Ьме се ср^Ьща собствено често само въпросителното 
нар'Ьчие за основание що? защо? — що не тулаш шапката? 
953; — що не земаш това да го ядеш? 996; — защо така? 
тоя въпросъ отправя при разни случаи, 967; — защо си закъснел, 
папи? 988 и 1022; — защо си изплюла? сир. люспигЬ отъ 
гроздето, 1024; — защо ми даваш тбнинко вода, защо не 
ми даваш повече? 1113; — защо не зине и тая? така пита 
той, когато вижда на една картина една врана съ затворенъ клюнъ 

1) Чуе се малко р-то. 



55 

до една друга съ разтворена човка, 1118; — защо сме ние тука? 
така пита, когато влизаме въ единъ дюкянъ, за да купимъ н-Ьщо, 
1124. — Много късно, едва къмъ края на наблюденията, той упо- 
требя единъ пжть р'Ьдкото нар'Ьчие нарочно въ следното изре- 
чение: аз не съм нарочно разхвърлял водата, 1364. 

Най-сетн* тр-Ьба да посоча на това, че рйзнигЬ въпросителни 
наргьчия се появяватъ, разбира се, много рано и се употрЪбятъ 
много често. Първото отъ т-Ьхъ е камо? Така той казва въ 23. 
м-Ьсецъ: камо бито (= кибрита)? — камо куча (=ключа)? 
740; — камо папако (=капака)? 745; — кам' водица? 
тебе (=тр'Ьба) малко водица, 826; — камо чиста лъица 
(= лъжица)? така пита слугинята, когато вижда, че н-Ьма при него 
лъжица за супа, 827 ; — чашката кам? 827 ; — камо сжци- 
галите (=цигаригЬ)? 855; — камо еж кокошките? и: игач- 
ките (=играчкигЬ) кам'? 859; — кам' нещо да пишам? 
861; — камо еж? и: камо го? 861. — И сжщинската въпро- 
сителна частица ли се появява въ говора на д-Ьтето рано: мами, 
може ли да отолим ватата (=да отворимъ вратата)? пита 
майка си отъ другата стая, като иска да отвори вратата, 741; — 
папи, може ли да тули на къпата (^кърпата) лакото 
(= сладкото)? сир. сухото грозде, 741; — пацй, може лида земе 
кина (= книгата)? т. е. дали той бива да земе книгата, 745; — 
Ладо да види, нема ли пудла (= пудра), 777. — Камо куча, 
(=ключа)? къде дена (=се д-Ьна)? 740; — къде денал ку- 
тийка (=кжд'Ь се д-Ьнала кутийката)? пита ме внезапно, като не 
вижда своята кутийка, 745. — Колко даваш? ме пита, като вижда 
пари у мене, 772; — колко е часа? 966. — Върху въпроси- 
телните наречия що? защо? вижъ по-гор-Ь при наречията за 
причина. 

XII. 

Както детето въ начало гледа да мине безъ истинско скло- 
нение, така сжщо минава то въ първо вр^ме и безъ пргьдлози при 
изказване на своитЬ мисли, като изражава отношенията, които 
обикновено се изкаватъ въ говора съ помощьта на предлози, чр'Ьзъ 
просто нареждане на думитЬ една до друга, безъ да се грижи твърд'Ь 
за това, че несвързаното нареждане на думит% прави мжчно понятенъ 
смисъла на р-Ьчьта. Така напр. той казва падни доле земьата, 
715; — Ладо сбди тол (=на стола), 720; — Ладо отиде 
(въ) салона, 733. — Обаче вече кжд'к края на втората година 
захващатъ да се показватъ и пр-ЬдлозигЬ, макаръ отначало да еж 
гЬ още р^дки и въ повечето случаи да се изпускатъ и тогава. 



56 

Първията пр-Ьдлогъ, който се употр-Ьбя и най-много, е на, и то 
затова, защото този пр-Ьдлогъ служи въ нашия езикъ за образу- 
ване на падежнигЬ отношения, и заради това д'Ьтето го чува и 
най-често отъ всички пр-Ьдлози; така още на 690. день се ср-Ьща 
изразътъ гата (= иглата) на мами; — сетн-Ь на 716. день: тули 
бито нк зема (=земя), като говори за себе си; — папа даде 
гозде (=грозде) на Ладо, 724; — мами даде на пипа лако 
(= сладко), 728; — папи, буй бущи (= обуй обущата) на 
Ладо, 729; — Тана дава на Ладо бущи (=обущата), 729; 
— папи теба (=тр'Ьба) да пише на баба, 733; — папи, 
може ли да тули на къпата (=кърпата) лакото (=:слад- 
кото)? сир. сухото грозде, 741; — на папи Ладо даде, 745; — 
товаена папд панталон, 747; — това (е) на ма кити шишето, 
товй на бебб шишенце, 749; — Ладо ще (се) качи така 
на папд, ще пие чай, сир. ще седне на скута му, 748; — 
Ладо зел на папи леп (=хл'Ьба на папа), 756; — мам^, не 
седи (=сЬдай) на софата! 757; — Ладо седи на кината 
(= книгата), 763; — сегй да пишеш, папи, тука на к елита 
(=кревата), 768; — Ладо иска да мбте тука на земята, 
768; — кичи (нам-Ьсто: йзди) на магале (=магаре) бебе, така 
казва, като вижда една картина, на която е изобразено едно 
бебе да езди, 772; — ти искаш качиш (=да се качишъ, да 
ездишъ) на кокошка? пита майка си, като вижда на едно изо- 
бражение едно д-Ьтенце яхнало кокошка, 772; — тук бебб седи 
(нам-Ьсто: езди) на кокошка, 777; — мами не седи на тол 
(==столъ), 777; — товй какб (= какво) е? на Ладо това? 
781; — това (е) на дедо (за) да пуши, 790; — това 
на папи копче кинало (=се скинало), 793; — папи, сипи 
тука на масата кестени, 797; — товй на кокошките леп 
(= хл-Ьбъ), 805 ; — Ладо на това ше (= ще) яде садко 
(=сладко), 826; — Ладо не може да се качи на кон, за- 
щото ще падне, в-Ьроятно искаше да каже: не може да езди, 
831. — Тука ще приведемъ още н-Ькои особени изрази сь употр-Ь- 
бение на пр-Ьдлога на: сколо на место да го тулиш, 829; — 
у те (=утр'Ь) ще ми дадеш на обед? 970; — на какво ми- 
лишат тие? 970; — мами отиде на гбсти, 970, и: на гости 
ли бехте? 1091; — аз носа книга на училище, казва, като 
зима една книга подъ мишка, 980; — Данка отиде на село, 980.— 
Както казахъ вече, въ начало пр-Ьдлогътъ се изпуска ; осв'Ьнъ дв'ЬгЬ 
по-гор-Ь приведени изречения, д-Ьто това н а не е употр'Ьбено, нека 
посочимъ още сл^днигЬ интересни изречения: мами даде кафе 
папи, тука не може се разбра добр-Ь, кой кому е далъ кафе ; ако 



57 

се гледа само на наредбата на думигЬ и не би се знаелъ сми- 
сълътъ на фразата отъ тогавашнигЬ обстоятелства, би могло да 
се помисли, че майката е давала кафе на бащата, когато д'Ьтето 
тъкмо наопаки искаше да каже, че бащата е давалъ кафето, 716; 
— Ладо качи бито (=кибрита) голе долапо (=гор'Ь на 
долапа), 729; — Ладо седйно и папи седбно (=на Владо е 
студено и на папа е студено), 731; — папа, не теб а тули до- 
лапо сеш (=не тр-Ьба да се тури на долапа св-Ьщь), 733; — 
Ладо сбди кината (=на книгата), 763; обаче повечето пжти 
той употр-Ьбя въ такива фрази пр'Ьдлога н а, и ако н'Ькога въ туй 
вр-Ьме се изрази и безъ употр'Ьба на на, обикновено веднага се 
поправя и прибавя изпуснатото на. 

Разбира се, че въ първо вр'Ьме се ср'Ьща и разм'Ьстване на 
пр-Ьдлога, отъ което смисълътъ на фразата съвсЬмъ се пром-Ьня, 
ако би се обръщало внимание само върху строежа на фразата: 
мами даде на Ладо леп (= хл^бъ), като искаше собствено 
да каже: Владо даде на мама хл'Ьбъ, 726; — папи даде на Ладо, 
а искаше да каже тъкмо обратното, именно че Владо е далъ на 
папа, каквото впрочемъ обикновено и изражаваше правилно, 745 ; — 
не иска (нам'Ьсто: искаше) да фане на Милица купата яа 
Ладо; той искаше собствено да ми разкаже, че не билъ искалъ 
да подаде ржка на Милица, когато я билъ срещналъ на улицата; 
второто на б-Ь сл-Ьдвателно съвсЬмъ не на м-Ьсто, 748; — на 783. 
день той вече не разм-Ьсва тоя начинъ на изражаване, ами казва 
съвсЬмъ правилно: папи даде на Ладо; обаче въпр'Ьки това 
пон-Ькога казва все още и погрешно, и то доста късно: това е 
на мами кназът, искайки да каже: това е майката на княза, 948. 

Най-сетн-Ь тоя пр'Ьдлогъ, който тъй често ср-Ьща въ говора, 
съвсЬмъ естествено се употр-Ьбя по-късно на м-Ьстото на други 
пр-Ьдлози : това на обущата (= това е за обущата), 798 ; — на 
посе, на уте (=за посл^Ь, за утр^Ь), 801; — това на (наместо: за) 
супа, а това на (=за) сос, той казва тая фраза, като показва 
една супна лъжица и една обикновена лъжица, 808; — Ладо да 
тули на кофата? (=Владо да хвърли въ кофата?), и сл-Ьдъ 
като извръшва това, съобщава за направеното съ пълно изоставяне 
на пр-Ьдлога : тули кофата (= хвърли въ кофата), 744 ; — папи 
отиде на (=въ) гимназия, 859. — Мами зе това на това 
(нам-Ьсто: отъ това), 799. 

Сл-Ьдниятъ рано както и често употр'Ьбяванъ пр'Ьдлогъ е за: 
товк е за тебе, като мисл-Ьше себе си, 711; — това (е) за 
уте (== за утр-Ь), т. е. останалигЬ още смокини сл за утр-Ь, 744; 
— това е за уте, 797; — това е за там, 823; — това за там, 



58 

за палто (= за палтото), 824; — това е чаша за чай, 825; — 
това (е) за човека, сир. гЬзи пари, които вид-Ь у мене, еж 
за носача, 827; — аз намелих копче за палтото, 831; — това 
е метлйта за метенье, 857; — а пак това за мене, продъл- 
жава моигЬ думи, когато азъ му 6'Ьхъ казалъ: това е за мене, 955; 

— това не е за биенье, 962; — дай ми нещо за игаенье 
(= играене), 966; — аз ще плача за тебе, 938, 986; — аз се 
ладвам за клуши (= се радвамъ за круши), 1016. — Пон-Ькога 
въ по-късно вр-Ьме пр-Ьдлогътъ за се изражава погр-Ьшно съ пр-Ьд- 
лога на, както се посочи по-гор-Ь при посл-Ьдния пр-Ьдлогъ. 

Сл'Ьднит'Ь по реда на появяването си пр-Ьдлози еж: къмъ 
(диалектично и кай) и при; обаче тия пр-Ьдлози, макаръ и да се 
появяватъ доста рано, се употр-Ьбятъ съвсЬмъ р'Ьдко; азъ ги отб-Ь- 
л-Ьзахъ само два-три пжти: кай или кам папи, кам мами, казва 
д-Ьтето, когато иска да дойде при насъ въ другата стая, кжд-Ь 718. 
день; — ела, папи, кам мами, ла (=ела)! 745. — Пи (= при) 
Та на (слугинята), 724. Това е всичко, каквото б-Ьхъ наблюдавалъ 
относително употр^Ьбението на тия пр^Ьдлози. И чудното е, че гЬ 
по -късно никакъ не се ср-Ьщатъ. 

Малко по-често употр-Ьбя д-Ьтето пр-Ьдлога по, който има 
собствено различно значение: да доде по Ладо Данка, сир. за 
да го земе; ала въ сжщия день той казва сжщото предложение и 
съ погр-Ьшно пр'Ьм'Ьстване на пр-Ьдлога: нека да доде по Данка 
Ладо, 735; — папи бие Ладо по купата (= ржката), 767; — 
ти по дупбто биеш? думата в-Ьроятно е чулъ единъ пжть отъ 
баба си и си я запомнилъ сетн-Ь, кжд'Ь 856. день, посл'Ь 860; — 
по сичките пилони искам да зак&чам книжката; тука е 
интересно съвсЬмъ уместното употр-Ьбение на пр-Ьдлога по, 1204; 

— сжщо и: ние търсихме по всичките дукяни, па нема 
палта, 1367. — Аз пия по малко, вие пиете по повече, 1001. 

Сравнително късно се появява пр'Ьдлогътъ въ, у, който въ 
начало просто се изоставя: папа фъли муха (въ) кофата, 
705; — Ладо отиде (въ) салона, 733;* — Ладо да иде 
толййо (=въ столоваята) и: Ладо ше яде печено месо толайо 
(= въ столоваята), 734; — тули или фъли (въ) кофата, 
744; — папа, коло (= скоро) да идеш толайо (= въ столо- 
ваята) да земеш пудла (= пудра), 749; — дори и на 775. день: 
Ладо иска да пише пйната (= въ спалнята), сл-Ьдъ като пр-Ьд- 
логътъ въ 6'Ь се вече появилъ отъ 768. день нататъкъ: да пока- 
жем (иска собствено да каже: да видимъ), има ли тука пудла 
(= пудра) в жсмбто (= чекмеджето); — Женя напави меко 
(= направи мокро) ка в гащит-Ь, 823; — ти тулаш в устата, 



59 

825; — само папи може да аде кости, защото Ладо посе 
(=посл'Ь) ще се задави, ще везе (=вл'Ьзе) в гаалото (= гър- 
лото), сир. н-Ькоя кость, 827; — във джепо (= джеба), 827; — 
що е това, дето е в ръката? 1105. — И сродниятъ пр-Ьдлогъ 
у се явява почти въ сжщото вр%ме, 11 деня по-късно: Ладо да 
тули това у кошето (= кюшето), 779 ; — тулитоватаму 
шишенцето! 789 ; — нема вече гийс (= грийсъ) у т 6 н- 
джената, 793; — у коя кутия има бонбони? 960; — Ладка 
(= Радка) е у бабини, 978; — у Стефчови дошли гости, 
986. — Н-Ьколко пжти се ср-Ьща късно и формата уф нам'Ьсто у, 
въ: уф салона, уф креватчетр, 1204. — А единъ пжть този 
пр-Ьдлогъ въ погр'Ьшно е употр-Ьбенъ нам-Ьсто изъ или отъ: да 
донесбш в жемето (= отъ чекмеджето) памук, 777. 

Сл-Ьдниятъ пр-Ьдлогъ, който често се употр-Ьбя отъ д-Ьтето, е 
отъ: от тола (= стола) па днж, 776; — като ще буди (= се 
събуди) макити, папи ще отеже (=отр'Ьже) от това ладко 
(= сладко, сир. гЬстено), 799 ; — отдугият ладко (= отъ дру- 
гото сладко), 799; — ще го зема от тебе, 849 ; — от дугата 
стана (= страна) ще го земж, 855; — дай ми от това, 948; 
— Данка отиде на село, кога ще си дойде от село? 
980; — папа, ти оттукалежеш (=р'Ьжешъ) кластавицата, 
а от тука я дължиш (= държишъ), 988; — от начало еж 
малките, 1136; — от коя страна да идам? 1291. — Единъ 
пжть въ първо вр%ме д-Ьтето погр-Ьшно зам-Ьни тоя пр-Ьдлогъ съ 
на: мами зе това на (нам-Ьсто: отъ) това, 799. 

Пр'Ьдлогътъ подъ, който се появява сл-Ьдъ това, не се упо- 
тр-Ьбя твърд-Ь често : там пот долапо има бнно (= една) 
мишка, 792 ; — пот кавата (= кревата), 805 ; — там топа 
(= тропа) мишка пот долапа, 817. 

Сравнително много късно се показва въ д-Ьтския езикъ пр-Ьд- 
логътъ съ, който бихме очаквали по-рано; отначало той просто 
се изоставя: игай (= играй) си тука село (=съ ексера), казва 
къмъ себе си, 733 ; — тепърва на 799. день дохожда въ употр-Ьба 
тоя пр-Ьдлогъ въ сл-ЬднигЬ дв-Ь фрази: Ладо иска да гае 
(= играе) еж това; — със къпата (= кърпата); — със това 
небива,817; — бйши (=избриши) го със къпата, 824; — Ладо 
тук със калем (= моливъ) пишеше, 827. 

Най-накрая нека приведемъ още н-Ькои пр-Ьдлози, които се 
явяватъ твърд-Ь късно, и то много спорадично: тоя часооник 
е като тоя, 822. — Азъ ще седи а м до тебе, 861. — Подал 
(= подиръ) клуша не бива вода, сир. да се пие, 1040; — 
подир сладко не бива бисквити, 1352. 



60 

Много отъ пр^длозигЬ не употр'Ьбя д-Ьтето никакъ въ своя 
говоръ дори до края на четвъртата година, когато пр-Ьставатъ 
моигЬ наблюдения; такива пр'кдлози еж: пр'Ьдъ, задъ, изъ, 
надъ, между, безъ, срещу, до (въ смисъль на: дори до, но 
не: покрай, което е употр-Ьбено единъ пжть, вж. по-гор-Ь), пр-Ьзъ, 
противъ, край, покрай, ср-Ьдъ, заради, поради, сл-Ьдъ, 
извънъ и др. 

XIII. 

Съюзитгь се появяватъ отъ всички части на р'кчьта сравни- 
телно най-късно, макаръ единъ. измежду гЬхъ, въ свръзка съ осо- 
беностигЬ на българския езикъ, да се употр'Ьбя вече много рано. 
То е съюзната частица да, която въ езика ни се употрЪбя осо- 
бено за изражаване на смисъла на неопр-Ьд-Ьлителното наклонение, 
на инфинитива въ другитЬ езици, сетн'Ь и за пр'Ьдаване на спе- 
циални изрази, характеристични въ нашия езикъ, каквито еж из- 
разитЬ: да ида, да идемъ, да видя и т. н. Именно заради честото 
употр%бение на тая частица въ говора ни д-Ьтето я употребя тоже 
твърд-Ь рано, вече на 711. день въ фразата: аз, аз да зема; — 
аз, аз да туля бито (= кибрита), 713; — чекам папи да 
яде печено месо, 715; — въ сл-Ьдното изречение тая съюзна 
чдстица е употр'Ьбена три пжти съвсЬмъ правилно: чекам Тана 
да дойде да земе вън да злезе, сир. него да го земе, за да 
изл^Ьзатъ вънъ, 715; — нема папи да даде кутйа (= кутията), 
720; — папи теб а да пише, 724; въ една подобна фраза, казана 
на 718. день, се ср-кща н'Ьколко пжти контракция на частицата съ 
глагола: мамд теба де (=тр'Ьба да яде) печено месо; папи 
теба де {=дд яде) печено месо; Ладо теба де меко (=да 
яде мл-Ько); — Ладо сам да бъка (= бърка), сир. мл'Ькото съ 
лъжица, 724; — Ладо отиде да купи лако (= сладко), казва 
за себе си, 724; — да вида пийка (= пуйката), 725; — тули, 
папи, шапкатада видим (=да видя) ! 733 ; — каза Данка 
да отоли (= да отвори) макити (= малкиятъ), 733; — Ладо 
не ще да пи (= спи), 733; — нема нищо да апе (= хапе), 
754; — тука е интересно да се посочи още непр-Ьката повелителна 
форма, изражавана съ частицата да: да зема, да кажа, 824; — 
сега да затола (=да затворя), 824. — Но има и случаи, д-Ьто 
д-Ьтето изоставя тази частица: аз тбпи (= азъ да потопя), 716; 
— Ладо сам кичи (= да закачи) шапка, 720; — не земаш 
(= да не — ) куча (= ключа) тука, казва къмъ себе си, понеже 
му б-Ьхъ казалъ, че не бива да зема ключа, 733; — ти искаш 
качиш (= да се качишъ, сир. да ездишъ) на кокошка? 772. 



61 

ОгЬдниятъ съюзъ е, разбира се, главниятъ съюзъ, съюзътъ 
раг ехсеИепсе, именно ^-то, което по единъ страненъ начинъ въ 
първо вр-кме се явява като свръзка между ц-Ьли изречения, а не 
между думи: Ла до седбно и папи седбно (= на Владо е 
студено, и на папа е студено), 731; — зашчела (= завчера) 
лелядойдеше (= дойде), иде до зашчела беше, 744; — де до 
даде на Ладо абака (= ябълка) и не щеше, сир. Владо не 
щ-Ь да земе : тука и стои вм'Ьсто а, 747 ; — папи з^ма (=зе 
или земи) Ладо и казал (нам'Ьсто: каза) дрбуто (= добро 
утро) на мами; т. е. разказва, че съмъ го зелъ на ржц-Ь и съмъ 
го завелъ при майка му, та й казалъ добро утро, 749; — де до 
зашчела (= завчера) беше тука, ядеше и пушеше, 749; — 
Ладо тука пише, и тука ще пише Ладо още, 775; — папа 
тули така и папи ще пали (= запали), т. е. показва, че съмъ 
зелъ папироса въ устата си и щ^Ьлъ съмъ сега да запаля, 790; — 
йда остави тука, интересно е тукъ, че пр-Ьдложението се за- 
хваща се самия съюзъ; разбира се, че има да се допълни мисъльта 
сь нЪкоя фраза, която прЪди казаната отъ д'ктето е била казана 
отъ другиго, 799; — ще падне чашата и ще се счупи, 800; 
— макити (= малкиятъ) ще доде и ще го бутне, сир. една 
кжщичка отъ камъне за строежъ, 824. — Понякога, разбира се, 
въ такива случаи се изпуска съюзътъ и: папи дава (наместо : 
даде) на Ладо кутийка, чупи (= и я счупи Владо), 736. — 
Това и има въ нашия езикъ и смисълъ на „тоже*" «така сжщо"*, 
при което се набл-Ьга върху думата, която иде подиръ а -то: туй 
и се употр-Ьбя особено често отъ д-Ьтето: ифач^ да тулиме? 
(сир. и хартия да туримъ?) 744; — иЛадо не биваножада 
полеже, т. е. и той не бива да го хваща, за да не се порЪже, 
745; — и тука да отежеше (= да отр-Ьжешъ), 745; — и на 
пожата вогом(=и на госпожата сбогомъ), 746; — ^ (= и) 
тука да отеже (= отр-Ьже) м а м а, 768; — и това иска Ладо 
да качи на кончето; искаше собствено да каже: и* Владо иска 
да се качи на кончето, 772; — и тука пиши, папи, 775; — и 
Ладо нае да фили (= знае да свири), 800; — и на бебен- 
цето не, 824; — и чай нема, 825; — и хлеб, 826. 

Чудновато е раното появление на двойното, дори и тройното 
и въ сл-ЬдннтЬ дв4 фрази: и там има колело, и там има ко- 
лело, сир. на тавана вижда на н-Ьколко м-Ьста нарисувани кржгове 
и ги показва, 733; — и пап^, и мами, и сичките, 789. 

Отъ съединителнитгь съюзи се ср^Ьщатъ уединено сл^ЬднигЬ: 
тоже, кое — кбе, нито — нито, та: и това тоже 794. — Един 
сталец иска да му дадбш кое шапка, кое панталони, 983. — 



62 

Мене не ми даваш нито една, нито дуга, сир. книга, 999.— 
Ние вчела сме земали де (=два) големи пилони, та сме 
чукали (=ги зачуквахме), 1040; — тука има малко, та не 
може да се излее, сир. супа, 1148. 

Отъ съюзитгь за противуположность, които се появяватъ по- 
късно отколкото горнигЬ съюзи, д^Ьтето употребя сл^ЬднигЬ: а, а 
пак или а па, ами, ама, инак, или, па: там има снек на по- 
збло (= прозореца), а тук нема, и: тук има снек, а там нема, 
808; — това на (наместо: за) супа, а това на (= за) сос, 
808; — мам^ не пуши, а ти? 855; — това стига на Женя, а 
тия за Ла до, 856; — Данка пелб (=пере), а Малица (= Ма- 
рица) глади, 977. — Това тука да стои, а па това тука, 
794; — а пак това за мене, така ми отговаря, когато му б-Ьхъ 
казалъ: това е за мене, 955. — Ама (нам-Ьсто: ами) катофи? сир. 
ще ли ми дадатъ? 823; — сега е хубаво в'еме (==вр'Ьме), ама 
студено, затова не смеем да изезем (= изл-Ьземъ), 966; — 
ами нали си ти малка, казва на майка си, когато тя на неговата 
заб'Ьл'Ьжка, че тр'Ьба да яде малко хлЪбъ, го 6*^ попитала, защо 
тр-Ьба да яде малко хл-Ьбъ, 989 : — ами треба ли на мами? пита, 
когато азъ на въпроса му: треба ли ти това? му б-Ьхъ отгово- 
рилъ: не, 1114. — Ще се качи Ладо, ама нема да паднеш, 
казва къмъ себе си, 812; — ама нема да го бутне, 824; — ама 
не искам, 825;— ама аз не можа, ти напавй го! 826; — ама 
пада, т. е. ако се тури така, 826; — ама бос, т. е. съмъ, ми 
казва, когато искахъ да го зема въ другата стая, а той н-Ьмаше 
чехълъ на единия си кракъ, 827; —сега е хубаво в'еме, ама 
студено, затова не смеем да изезем (= изл-Ьземъ), 966. — 
Инак тебе да падне, т. е. инакъ ще падне, 830; — на ти това, 
инакъ ще го загуба аз, 974. — Дай да вида, дали има 
много бисквит или малко, 970. — Ние търсихме по всич- 
кит-Ь дукяни, па неми палта, 1367. — Съюза но детето не 
употр-Ьбя нито единъ пжть, ами го зам^Ьстя съ други съюзи ; така 
той казва на 747. день: дедо даде на Ладо абака и не щеше 
(= но Влало не щ-Ь); тъй и по-късно винаги избягва употр-Ьбе- 
нието на но -то. 

Отъ съчинителнитгь съюзи д-Ьтето употр-Ьбя още двата за- 
ключителни съюза затова и тогава, тогаз: затова (нам-Ьсто: 
защото) дедо е голем, затова той дъ'жи така; затова 
(= защото) аз съм м а л-ък, затова дъ^жам така, т. е. вили- 
цата, 948. — Тогава дай ми дуго, ми казва, като му изядохъ 
едно негово бонбонче, 961; — дай тогава мене, сир. ако той 
не иска, 982 ; — единъ день д-Ьтето дохожда при мене и ми казва. 



63 

че единъ старецъ иска да му дамъ н'Ькоя шапка или панталони ; 
когато му отговарямъ, че азъ н'Ьмамъ панталони, той ми казва: 
тогава дай му шапка, 983; — доблй (=добр'Ь), ще го земам 
тогаз за мене, ми казва, когато на въпроса му, дали н-Ьщотр-Ьба 
на мама, азъ му б-Ьхъ отговорилъ, че не й тр-Ьба, 1114; — дай 
ми го тогава, сир. ако ти го не искашъ, 1015; — тогаз дай 
ми ги мене, ако не ги иска Женя, 1279. Тука принадлежи 
употр-Ьбението и на думата посл-Ь въ значение на съюзъ въ фра- 
зата: Женя, ще паднеш и ще се убиеш, после де ще 
земем дуг (=другъ) Женя? 938. 

Що се отнася до подчинителнитгь съюзи, най-вече еж из- 
между тЬхъ застъпени ония за вр-Ьме, за причина и основание и 
за условие; а именно често употр-Ьбя д-Ьтето сл-ЬднигЬ съюзи: като 
(= когато), защото, че (= защото); малко по-р-Ьдки еж: ако, 
дали, като (= понеже, защото), че (обикновено); но ако и не 
тъй често употр'Ьбянъ, както други съюзи отъ тая група, ако е 
първиятъ измежду подчинителнит* съюзи, по вр-Ьмето на своето 
появяване : акокатиш(=се клатишъ), папа не дава гоздье 
{= грозде), 749; доколко д'Ьтето б^Ь схванало вече въ това вр^Ьме 
значението на тоя съюзъ, показва обстоятелството, че си б^Ь обра- 
зувало самб това сложно пр-Ьдложение, Д'Ьто съвсЬмъ самостойно 
6% употр-Ьбило този съюзъ. А именно азъ му 6'Ьхъ казалъ : не 
бива да се клатишъ така, на която възбрана той самъ си образува 
горното пр-Ьдложение ! — Ако ше падне, Ладо ще го намели, 
824; — тогаз дай ми ги мене, ако не ги иска Женя, 1279. — 
Но въпр'Ьки това, че той 6*^ схваналъ тъй добр^ смисъла на съюза 
ако, пакъ употр-Ьбя еднажъ „ако" погр-Ьшно нам-Ьсто „когато" и 
еднажъ, и то доста късно, намЪсто „дали": ако (нам-Ьсто: когато) 
Ладо ще стане голем, ще пави така, 839; — и аз да 
вида, ако (намЪсто: дали) вали, 1280; наистина обаче посл-Ьд- 
ниятъ погр-Ьшенъ начинъ на изражаване се ср'Ьща много пжти и у 
необразовани хора, тъй че е възможно, д-Ьтето да е чуло н-Ьщо 
подобно и отъ слугинята, и това да е повлияло върху цитува- 
ната фраза. 

Като Ладо малък (= когато Вл. б-Ьше малъкъ), кжд'Ь 
784. день; азъ му б-Ьхъ казалъ: това е Владо, когато б-Ьше ма- 
лъкъ, показвайки на неговия портретъ, а той си спомня по-късно 
тая фраза и я повтаря; но че това не б-Ь само едно просто 
повторение на моята пр'Ьдишна фраза, показва сл-Ьдното в-Ьрно 
употр-Ьбение на сжщия съюзъ, който се ср-Ьща въ едно пр-Ьдло- 
жение, образувано самостойно отъ едно пр-Ьдварително чуто пр-Ьд- 
ложение, въ което отсжтствуваше съюзътъ, прибавенъ значи съ- 



64 

знателно отъ д-Ьтето : като ше ядб (=ще изяде) макити гийс 
(= грийсъ), п с е (= посл'Ь) да яде Ладо, 785 ; той си образува 
съвсЬмъ самостоятелно това сложно съставно изречение, когато 
му б-Ьхъ казалъ : първенъ ще яде макити грийсъ, посл^Ь Владо ; — 
като ще буди (=когато ще се събуди) макити, пап^ ще 
отеже (=отр'Ьже) от това ладко (=сладко), 799; — като 
беббнцето се събуди, посе (=посл'Ь) Ладо ще т'опа 
(= тропа) ; и това сложно съставно изречение съ приставеното пр-Ьд- 
ложение д^Ьтето си образува съвсЬмъ самб отъ себе си, когато му 
6'Ьхъ казалъ пр^ди това, че не бива да тропа, защото бебенцето спи, 
825; — Ладо като биде (=бжде) сталец, ще пуши, 825; 

— като дойде (=дойдатъ) гости, ще обуеш новите обуща, 
827; — като се събуди Жена, ще (му) дадем обуща, 
827; — като надзърнам, виждам гълъбите, 1069. — Пом- 
ниш, кога Ладо изпил (=изпи), 826; — днеска Стефчо 
ме би, кога удобих Неня, 965; — уте (=утр'Ь) кога пе- 
стане да вали, ние ще излезем, 1001. — Единъ пжть въ досга 
късно вр'Ьме употребя той погр-Ьшно обуславящия съюзъ ако на- 
м'Ьсто съюза за вр-Ьме когато, значи не чувствува напълно ясно 
разликата въ израза на съотв'ЬтнигЬ мисли : а к о (= когато) Ладо 
ще стане голем, ще пави (= прави) така, 839. 

Ладо не може да се качи на кон, защото ще падне, 
831; — да се тули (т. е. да се пусне пердето), защо има 
сланце, 959; — Данка ми се смее, защото аз скъсах 
ц е т е т (= цв-Ьтето), 965; — папи, ти можеш да пиеш много 
вино, защото нема да се лазболееш, 1032; — защото 
съм голем, затова можам да докачам (= докачи), 1111. Въ 
първо вр^Ьме отъ появлението на тоя съюзъ (защото), той се 
см-Ьсва съ „затова", та посл^Ьдниятъ се туря намЪсто първия: за- 
това (наместо: защото) дедо е голем, затова той дъ'жи 
така; затова (=защото) аз съм малък, затова дъ'жам 
така, т. е. вилицата, и показва, какъ я държи, 948. — Земи 
това, «^^ (= защото) е лошо, 966; — до калай ме, че аз ще 
паднам, 977; — сколо, че вали дъж, 980; — не ви оби- 
чам, че сте лоши, 1102; — с^коро, Данко, че искам мокро, 1203; 

— не можам да закачам (= закачи), че е малка дупката, 
1204; — там по-на страна, че тука има, т. е. има вече, 1284. 

Мама не е видела, не свили (сир. на пиано), 938. Това 
е единствениатъ случай отъ употр-Ьбението на тоя съюзъ въ този 
смисълъ (= яие, йазз). — Интересно е още и употр%бението на 
сжщия тоя съюзъ че въ възклицателното пр'Ьдложение: ех, че не 
знаеш и ти да ми ушиеш! 1204. 



65 

Дай да видж, дали има много бисквит или малко, 
970; — кога мине клушалът, ти ще му (= го) питаш, дали 
има доби (= добри) к л у ш и, дали н е м а, 989. — Да покажем 
(нам%сто: да видимъ), има ли тука пудла (= пудра) в жемето 
или земето (= чекмеджето), 768; — Ладо да види, нема ли 
пудла, 777. — Както по-гор'Ь посочихъ, въ късно вр'кме единъ 
плть употр-Ьбя д-Ьтето нам-Ьсто дали погрешно а к о въ фразата : 
и аз да вида, ако (=дали) не вали, 1280. 

Папи, какб (=какво) ще лежеш (=р'Ьжешъ), като (=по- 
неже, тъй като) си земал ножа? 975; — ти сега каде ще 
идеш, като си облечен? 987; — сега как ще ме дигнеш, 
като имам клуша (= круша)! сир. като държа круша въ ржката, 
която би могла да изпадне, 1063. 

XIV. 

Най-сетн'Ь нека споменемъ накратко и междуметията, които 
се появяватъ, разбира се, доста рано; така междуметието за изра- 
жаване на пр-Ьзиране: фа (френски Н, немски р^и!) е употр-Ьбено 
вече къмъ 430. день, а именно д^Ьтето го употребя, когато е из- 
мокрило или оцапало ржчичкигЬ си, та иде при мене, за да ми ги 
покаже, изговаряйки притова винаги тая дума; разбира се, че тя 
има притуй винаги и страниченъ смисълъ на предикативенъ атри- 
бутъ. — Отъ 511. день харесването на единъ пр'Ьдметъ се изра- 
жава съ цаца (= хубавичко), която дума обаче, както впрочемъ 
и фа, е научена отъ насъ.^) 

Друга дума съ характеръ на междуметие, която се появява 
рано, е показателното те (отъ наречието ето), което д-Ьтето упо- 
требя, когато чуе н-Ьщо, като кучешки лай или шума на машината 
за шевъ, като притова дигва ржчичката си, сочи нататъкъ съ пръста 
си и се вслушва внимателно; то може да се тълкува въ смисълъ 
на слушай! слушай! (клд-Ь 480. день). По-късно това те се упо- 
тр-Ьбя често като показателна адвербиална частица въ значението 
на ето: те, не може, 778; — те, Ладо го земи, 826; — обаче 
д^Ьтето употребя пон'Ькога, макаръ и твърд'Ь р'Ьдко, това те за 
изразъ на своето очудване: те, колко писал! така казва, виж- 
дайки моята тетрадка пълна съ писано, 743. Това показателно 
междуметие съ адвербиаленъ характеръ се ср'Ьща р-Ьдко и въ вто- 
рата форма на ей: ей го там, 747. — Въ слщото вр^Ьме и по- 
посл-Ь д-Ьтето употр-Ьбя думицата ле, ла винаги, когато иска 
да го зематъ на р^ц-Ь; тая дума произлиза в'кроятно отъ 

^) Вж. «ПървитЬ начала на езиковния изразъ и пр.*. Стр. 67. 



66 

ела! — Кжд^Ь 670. день казва бегай! когато иска отъ н-Ького да 
стане отъ стола. — Сетн^Ь употр^ЬбА той кжд^ 718. день богом, 
вогом, (=сбогомъ); сжщо тъй около това вр-Ьме лека нош! и 
добуто (= добро утро)! — Хайде да идем там, 751; — папа, 
аде (=хайде) да тулиш пудълче (=да туришъ пудърче, сир. 
пудра на бебето), 758. — О, Боже\ боли, 733; — о, Боже мой. 
падна кутийка, 736. — Не цуни (= целуни), бе, 776. — Ех, 
че не знаеш и ти да ми ушиеш! (ехъ = междуметие за укоръ), 
1204. — Д колко съм изпил! (я = междуметие за очудване), 
1212. — Тукъ би могло да се наведе и единъ плть употр-Ьбената 
ругателна дума магале (= магаре): магале, ти го изпи на мама, 
848; тая дума той не е чулъ отъ насъ въ това й значение; в-Ь- 
роятно я е уловилъ н-Ькой пжть отъ слугинигЬ. 

XV. 

Най-сетн-Ь ще охарактеризуваме въ заключение развитието на 
синтаксата на д-Ьтския говоръ въ нейнитЬ по-главни точки. 

Общоизв-Ьстно е, че въ първия периодъ сл-Ьдъ появлението 
на слщински изречения д'Ьтето говори въ главни изречения, които 
въ начало се нареждатъ отъ него като несвързани изречения едно 
до друго, когато то захваща да се изражава въ по-длъжка р^чь. 
Разбира се, че въ тоя периодъ и въпросътъ завзима доста гол-Ьмо 
м-Ьсто въ езиковнигЬ излияния на д-Ьтето. Така моятъ пръвъ синъ 
зададе първия въпросъ вече кжд^Ь 680. день: камо бито (= ки- 
брита)? Д'Ьтето задава тоя и подобни въпроси, когато търси н-Ьщо 
и пита за него. Сетн-Ь на 725. день пита: папа, видиш пийка? — 
видиш лабчето (=врабчето)? 725; — папа, видиш мама? 
733; — кой е това? така пита той и отговаря самъ на поставе- 
ния въпросъ: бебенце, 733; — пап^, понтиш (=помнишъ)? 
734; — папи, видиш къв(=кръвъ)?740; — камо куча (= ключа)? 
къде дена (=се — )? 740. — До това вр-Ьме въ ония въпроси- 
телни изречения, които не захващатъ съ особена въпросителна дума, 
не се употр-Ьбя специалната въпросителна частица л и, ами въпросътъ 
въ такива случаи се изражава безъ тая въпросителна частица чр-Ьзъ 
самия тонъ на фразата; така д-Ьтето пита: папа, понтиш? нам-Ьсто: 
помнишъ ли? Отъ 741. день обаче се появява и тая въпросителна 
частица, и то за пръвъ пжть въ питането: пап^, може ли да 
тули (сир. тр-Ьба да се мисли: Ладо) на къпата (= кърпата) 
лакото (=сладкото, т. е. сухото грозде)? — мама, може ли да 
отолимъ (= отворя) ватата? пита отъ другата стая, 741; — папа, 
може ли даземе (подразбира се: Ладо) кина (= книгата)? 745; — 



67 

да земе ли Ладо железото? 766; — да тулим (=туря) ли? 
766; — папи, да земем (=зема) ли кината (= книгата)? 767; — 
не е ли голещо (== горещо)? кжд-Ь 770. день; — има ли па- 
ница? има ли олиз (=оризъ)? 775; — н-Ьма ли сухо гозде 
(=грозде)? 780; — там голи (=гори) ли? 780; — така ли? 
сир. дали да се тури камъкътъ за строене така, 792; — товатебе 
(=тр'Ьба) ли на лел^а (=леля)? 793; — мами ще дадй ли копче, 
папи? 793; — има ли калем (= нам-Ьсто : моливъ) на Ладо тука? 
794; — Ладо да сипе ли? нема ли да сипе? 764; — дуг 
(= други) ще доде (=дойдатъ) ли солдати! 823; — събуди 
ли се? 827; — не е ли писала тя одавна писмо? 986; — 
внде ли, как поливйа? 987; — сега уте (=утр'Ь) ли е? 1047; — 
на гости ли бехте? 1091; — на тебе ли е това? 1114; — 
треба ли ти това? ме пита, азъ му отговарямъ: не, сл-Ьдъ което 
той пакъ ме пита: ами треба ли на мами? 11 14. — Обаче 
въпр-Ьки това често употр-Ьбение на тая въпросителна частица пр%зъ 
цялото това вр-Ьме, дори до 1098. день тя много често и се изо- 
ставя: Ладо да тули (=да тури ли) на кофата? 744; — да 
донесем (= донеса ли)? 763; — Данка запали там? 768; — 
това копче (=това копче ли е)? 772; — Ладо чупи (= счупи) 
калема (нам'Ьсто: молива), папи посе (=посл'Ь) ще пави 
(=ще го направи ли)? 772; — ти искаш качиш (=искашъ 
ли да се — ) на кокошка? 772; — какб (= какво) павиш 
(=правши), папа, лаботиш? 779; — това какб е? на Ладо 
това? 781; — ще идем у мазето вчела? 998; — тебе 
книжка? (=твоя книжка ли е тая?) 1098. 

Отъ въпросителнигЬ изречения съ въпросителни думи инте- 
ресни С7^ още сл'ЬднигЬ особени случаи: това какбе (= какво 
е)? Тоя въпросъ употр-Ьбя детето често, между друго 769,777,778 ; 
пон'Ькога и въ сл'Ьдната форма: това како е? и: това що е? 
773, и: видиш, що е това? 778; — що ббшело (= било) тука? 
1291. — Ама (= ами) к а т о ф и? въпросътъ имаше смисъла: ами кар- 
тофи ще ми дадатъ, нали ? 823 ; — мам^ не пуши, а ти? 855. — 
Камо сл кокошките? 859, и: игачкит-Ь (=играчкигЬ) кам, или 
камо еж? 859; — кам* нещо да пишам? 861; — камо еж? и: 
камо го? 861; — Женя, щепаднешищесеубиеш, после 
де ще земем дуг (=другъ) Женя? 938. — Що не тулаш 
(=туряшъ) шапката? 953; — що не земаш това да го 
ядеш? 967; така пита той често при разни случаи; — защо 
не зине и тая (сир. врана)? 1098; — защо сме ние тука? 
1118. — На какво милишат ти е? 970. 

Що се отнася до наредбата на думитгь, тя, особено въ първо 

5* 



68 

вр-Ьме, разбира се, не е обикновената наредба, ами много пжти 
думигЬ се разм-Ьстятъ по единъ необикновенъ начинъ; така често 
д-Ьтето поставя въ началото на изречението прилога (сказуемото), 
а сл-Ьдъ това тепърва иде подлогътъ, макаръ това разм-Ьстяне да 
не е съ нищо оправдано: казаДанкадаотолимакити (=да 
отвори малкиятъ), 733; — не казал (= каза или казала) мама 
до б у то (= добро утро) на макити, 749; — още да донесб 
Малица катофи, 774. — Така сжщо се ср-Ьща и разм-Ьстяне на 
лични м^стоимения, като се поставятъ т% не споредъ обикновеното 
употр-Ьбение пр-Ьдъ глагола, ами сл'кдъ него: Ладо нема го и: 
де до нема го, 724; — Ладо зе го, 794; — итованамотай 
го, 805; — папи се'ди се (= се сърди), 724. — Ср-Ьщатъ се и не- 
редовности въ поредицата на допълненията въ винителенъ и 
дателенъ падежъ, д-Ьто противъ обикновеното правило винителниятъ 
падежъ се поставя сл^дъ дателния падежъ: мами даде на папа 
лако (= сладко), 728; — Тана дава на Ладо бущн (= обу- 
щата), 729; покрай правилната наредба на думигЬ: пап^, буй 
бущи (=обуй обущата) на Ладо, 729. — Слщо тъй се поставя 
и родителниятъ падежъ пр-Ьдъ съществителното, което опр-Ьд-Ьля: 
Ладо зел на пап^ леп (хл-Ьба на папа), 756; — тованапапа 
копче (=копче на папа) кинало (=се скинало), 793; —тука 
има на пипа пали (=пари на папа), 799; — слщотъй и: това 
на кокошките леп (= това е хл'Ьбъ на кокошкигЬ), 805. — 
Случва се, макаръ и р^дко, сжщо така и пр-Ьм-Ьстване на въ- 
просителната дума: чашката кам? 827. — Интересни еж обаче осо- 
бено такива пр-Ьм-Ьствания на предлози, както и пр-Ьдпоставяния 
на винителния падежъ, чр'Ьзъ които съвс^мъ се изопачава смисъ- 
лътъ на изречението, ако не биха се знаели сжщинскит-Ь обстоя- 
телства, при които е била изказана фразата: мама даде кафе 
папа, д-Ьто оня, който даваше кафето, бЬ не майката, ами бащата, 
716; — папа целуни Ладо, при което д-Ьтето искаше да каже 
собствено: Владо иска да ц'Ьлуне папа, 731; — мами да види 
Ладо; искаше да каже: Владо да види портрета на мама, 733; — 
мама даде на Ладо леп; искаше да каже: Ладо даде на 
мама хл-Ьбъ, 726; — нека да доде по Данка Ладо; искаше 
да каже: Данка — слугинята — да дойде да земе Владо, 735. 

Колко рано д'Ьтето може да изказва доста сложни мисли, по- 
казватъ сл-ЬднигЬ разнообразни изречения: цйнголото (= ци- 
ганинътъ) домати не донесе, зелье донесе, 713; — на 724. 
день той вече ум-Ье да образува съвсЬмъ самостоятелно и безпо- 
гр-Ьшно сл-ЬднигЬ не тъй прости изречения: Ладо отиде да 
купи лако (= сладко); тая фраза той казва като отговоръ на 



69 

нашия въпросъ, кжд-Ь е отишелъ Владо; — а на 735. день се по- 
явява дори и следното доста длъжко и заплетено изречение: не 
щем (= не ща) да иде да каже да пали (= прави) ка; това 
изречение изговаря д-Ьтето, когато го подканихме да иде да каже 
на малкия, да прави ка; — подобно и на 740. день: Ла до не 
ще каже на Данка да донеси меко (= мл-Ько). 

Първото сложно сл-Ьто изречение произнася д-Ьтето кжд-Ь 
675. день; кйко, донеси печено месо, кафбли (= кар- 
тофи), моко (= моркви); тука обаче, както се вижда, още не е 
употр-Ьбенъ съюзътъ „и" за свръзване на надлежнигЬ части на 
изречението; сжщо така въ първо вр'Ьме се образува и обикнове- 
ното сложно съчинено изречение свободно, безъ помощьта на сл^- 
щинскитЬ думи за свръзване на отд'ЬлнигЬ изречения, каквито ни 
пр-Ьдставятъ съюзигЬ; въ такива случаи свръзката лежи въ про- 
стата наредба на изреченията, тъй щото съюзит* се пр-Ьмълчаватъ, 
се обхождатъ: пипа дава (нам-Ьсто: даде) наЛадо кутийка, 
чупи (= и той я счупи), 736. — Първото сложно съчинено из- 
речение образувано съ помощьта на съюзъ се явява на 733. день, 
и то съ двойния съюзъ и — и: и там има колело, и там има 
колело; — тепърва на 749. день се появява сжщинското пра- 
вилно употр-Ьбено „и" както за свръзване само на части на изре- 
чението, така слщо и на ц-Ьлй изречения : дедо зашчела (=за- 
вчера) беше тука, ядеше и пушеше, 749 ; — папи збма 
(= земи) Ладо и казал (= каза) до б у то (= добро утро) на 
мами, 749; — тука Ладо пише, и тука ще пише Ладо, 
775; — папа тули така, и папи ще пали (= и сега ще за- 
пали), 790; — папи ще лови (= улови) мишка, и Ладо ще 
види С= ще я гледа), 793; — тука да се тули мастилче, и 
тука да се тули, 794; — пап^, Ладо паднъл (= падна) и 
удали се тука, 801; — това (е) бастон, ще се удали 
Ладо, ще има къв (= кръвь) и по се (= посл-Ь) ще паче 
(= плаче), 827; — аз написах и тука ще напиша м, 861; 
— папи, ти си стижан (= остриганъ), и азискам да се 
о стигам, 1030. 

И контрастътъ между дв-Ь мисли, който обикновено въ на- 
шия езикъ се изражава чр-Ьзъ съюза „а", и който д'Ьтето особено 
обичаше да изказва (можеби повече отколкото подобия), въ първо 
вр-Ьме се изражава безъ съюзъ ; така детето казва : дедо пуши, 
папи пуши, (а) мами не ще да пуши, 746; — пап^ даде 
това, земаш дуго (= а ти земашъ н-Ьщо друго, сир. за играене), 
793. — Разбира се, че подобенъ контрастъ много пж.ти се изказва 
и въ говора на възрастнигЬ безъ всЬкакъвъ съюзъ; такива изре- 



70 

чения се явяватъ и при д-Ьтето: ти нема да пушиш, аз ще 
пуша, 825; — ама аз не можа, ти напавй (= направи) го! 
826; — аз ще покажа, ти нема да покажеш, 827; — аз 
не мога да го из пи ям, изпи готи! 827; — сега Ладо ще 
пише, после ще ти дадам да пишеш, 867; — аз пия по 
малко, вие пиете по повече, 1001; — тука аз живея, 
ти там живееш, 1202; — ти върнадругите, тиянемада 
върщаш, 1243. — Обаче и това съединително »а* се» появява 
въ началото на 27. м-Ьсецъ, сл-Ьдъ като по-пр-Ьди биваше зам-Ьс- 
тяно отъ копулативното »и": дедо даде на Ладо абака 
(= ябълка) и не щеше (= а Владо не щ-Ьше), 747; — това 
тука да стои, а па това тука, 794; — там има снек на по- 
збло (= прозореца), а тук нема, 808; — мами не пуши, а ти? 
855; — това стига за Ладо, а тия за Женя, 856; — Данка 
пелб (= пере), а Малица глади, 977; — папи, ти от тука 
лежеш (= р'Ьжешъ) кластавицата, а от тука я дъ'жиш 
(= държишъ), 988; — Женя като бъде болен, аз ще излезна, 
а Женя ще бъде в стаята, 1353. — Чудно е обаче, какъ въ- 
преки тая наклонность къмъ изражаване на контрастъ между ми- 
слите, д-Ьтето нито единъ плть не употр'Ьбя до края на четвъртата 
си година съюза но. 

Разбира се, че въ първо вр-Ьме и подчиненостьта на изрече- 
нията се изражава безъ всЬкакъвъ съюзъ; така д-Ьтето казва: 
папи, донеси, (защото) Ладо иска леп, 733; — не види се, 
(та) тебе (= тр-Ьба) ламбата, 823; — Ладо счупил гебен 
(= счупи гребена) (тр'Ьба да се допълни: тъй щото или та), мама 
нема да се чеша (= чешля), 827; — папи, нека стане ху- 
баво в'еме, (защото, че) искам да изезнам, 966; — това става 
обаче, както се вижда отъ тия изречения, повечето пжти при та- 
кива мисли, д%то принареждането на изреченията позволява из- 
пускане на надлежния съюзъ ; така Д'Ьтето казва правилно на 1003. 
день: давай ми по-сколо аз да свъ'шам; сжщо тъй и на 1378. 
день съ изоставяне на съюза, отъ което сложното изречение по- 
лучава характеръ на сложно съчинено изречение: стани да ми 
сипеш вода, аз не съм пил. Инакъ сложното съставно изрече- 
ние се образува правилно съ съотв'ЬтнигЬ съюзи; така първото 
сложно съставно изречение, образувано и формално правилно, се 
появява доста рано, вече на 743. день, а ако земемъ въ см-Ьтка и 
допълнителнигЬ (обйектнит%) и финални изречения, които въ на- 
шия езикъ тъй лесно се образуватъ, още на 733. день. Тука ще 
приведа н'Ьколко прим'Ьра отъ тия финални и обйектни изречения : 

Финални изречения: тули, папи, шапката да видим 



71 

(= за да видимъ), 733; — дай да милиша(=зада мириша) 
сапунча (= сапуна), 733; — дай Ладо да тули пакако 
{= капака) да го лупи (= похлупи), 736; — коло (= скоро), 
папа, да земеш пудъла (= пудра) да пудиш (= да на- 
пудришъ) Ладо, 747; — напалй(= пари), Малицо, да ку- 
пиш гозде (= грозде), 748; — дедо отиде да спи, 749; — 
дайми года го четем (= чета), 756; — Ладо да земе но- 
жици, папа да отеже нох (= да отр-Ьже ноктит-Ь), 772; — 
това (е) на дедо да пуши (= за да — ), 790; — нека 
да дойде Данка да тули железото (сир. на креватчето му), 
795; — това (е) кибит да (= за да) запушиш цигала 
825; — на ти го да го замота ш, 827; — нк паницата да 
се не счупи, 841; — дай ми от това, сир. отъ гЬстеното, ми 
казва, на което азъ му отговарямъ: тебе не ти тр^Ьба това, а той 
ми отвръща; не, теба ми; на туй азъ го попитвамъ: защо ти 
тр^ба? а той пакъ ми отговаря: теба ми да го гъ лтнам, 948; — 
що не земеш това да го ядеш? 966; — дай, папи, пали 
да купа аз игли на мама, 966; — давай ми по-сколо аз 
да свъ'шам (= свърша), 1003; — кога дойде времето, мами 
ще ме събуди да пием топъл чай да ми мине кйшла- 
нето, 1013; — Женя не е котка да яде само масло, 
1064; — ела по-насам да ти покажа нещо, 1060; — ще 
ги изедам (= изямъ) сички да ги нема, 1139. 

Допълнителни (обйектни) изречения: каза Данка да 
отоли (= отвори) макити (= малкиятъ), 733; — да пока- 
жем (нам-Ьсто: да видимъ), има ли тука пудла в жембто 
(= чекмеджето), 768; — Ладо да види, нема ли пудла, 
777; — помниш, кога Ладо изпил? 826; — видиш, Ладо 
как пие? 849; — мами не е видела, че свили, 938; — аз 
искам да гледам, как ще пушиш, 961; — пипни, папа, 
колко е студено! (тр-Ьба да се прибави: за да видишъ), 969; — 
искам да вид ж, колко има, 970; — дай давидж, далиима 
много бисквит или малко, 970 ; — дай давидж, какми- 
лише, 970; — папи каза, ти да не ядбш клуша, 970; — 
виде ли, как поливна? 987; — кога мине клушалът 
(= крушарьтъ), ти ще му (нам-Ьсто: го) питаш, дали има 
доби (= добри) клуши, дали нема, 989; — аз ще гледам, 
как ще го занесеш, 993; — да те позд^йвам (= поздравя), 
ми каза госпожа Добева (= Добрева), 1047; — излизй ли, 
дали е хубаво влемето? (тр-кба да се прибави: за да ви- 
дишъ...), 1098. 

Сл-Ьдната група отъ сложни съставни изречения, която се поя- 



72 

вява, е оная на кондиционалнит-Ь, условнит-Ь изречения, 
които собствено, ако оставимъ настрана първигЬ финални и обйектни 
изречения, що лесно се изражаватъ, еж първигЬ д-Ьйствително 
напълно изразени приставени изречения, които обаче не се употр-Ь- 
бятъ толкова често както другите дв-Ь форми приставени изречения ; 
т-Ь се появяватъ на 743. день въ сл-Ьдната фраза: папи ще земе 
Ладо, ако бъдеш милей (и второто изречение се отнася до 
него; вижъ обяснението му въ „ ПървигЬ начала на езиковния 
изразъ и пр/, стр. 48—49.); — ако катиш (=се клатишъ), папа 
не дава гоздье (= грозде); той самъ си образува това сложно 
изречение, когато му 6'Ьхъ казалъ: не бива да се клатишъ така, 
749; — ако ше падне, Ладо ще го намели, 824; — ако ис- 
кам, ще ми дадете, ако не ща, нема да ми дадете, 996; — а 
съ пр-Ьдварително поставяне на главното изречение и съ пр-Ьдходно 
нар-Ьчие: тогаз дай ми ги мене, ако не ги иска Женя, 1279. 

По реда си сл-Ьдъ това изречение иде подложното (суб- 
йектното) изречение, което обаче се ср^Ьща много р-Ьдко и е 
отб-Ьл-Ьзано всичко само два плти въ сл-Ьднит-Ь фрази: нема нищо 
да апе (= хапе), 754; така ми казва той самъ, когато гледахъ, 
дали го яде н-Ьщо, и той б-Ь заб-Ьл-Ьзалъ, че не б^Ьхъ нам-Ьрилъ 
нищо; — тоя, дека го видехме, 970. 

Едно отъ най-често употр-ЬбяванигЬ изречения, покрай финал- 
ното, обйектното и каузалното изречение, е темпоралното изре- 
чение, което се появява на 785. день: като ше ядб макити 
гийс(=грийсъ), посе(=посл'Ь) да яде Ладо, 785; това изречение 
си образува д-Ьтето самб въ тая форма, сл-Ьдъ като пр-Ьди това му 
б-Ьхъ казалъ: първенъ ще яде малкиятъ грийсъ, посл-Ь Владо: 
значи той самъ си съставя формата на сложното съставно изре- 
чение; — като ще буди (=се събуди) макити, папи ще отеже 
(= отр-Ьже) от това ладко (= сладко), 799; — като бебен- 
цето се събуди, посе (= посл-Ь) Ладо ще т'опа (= тропа); 
и това пр-Ьдложение си образува той самъ, сл-Ьдъ като му б-Ьхъ 
казалъ, че не бива да тропа, защото малкиятъ спи, 825; — Ладо 
като бъде сталец (= старецъ), ще пуши, 825; — като дойде 
(нам-Ьсто: дойдатъ) гости, ще обуеш новите обуща, 827; — 
като се събуди Жена, ще му дадем обуща, 827; — ако 
(нам-Ьсто: когато) Ладо ще стане голем, ще пави (= прави) 
така, 839; — днеска Стефчо ме би, кога убодих Неня, 
сир. слугинята, 965; — папа, сега е лошо вемето; кога стане 
хубаво вемето, ще изезем (= изл-Ьземъ), 976; — уте (=утр'Ь) 
кога п е стан е да вали, ние ще излезем, 1001 ; — кога дойде 
времето, мама ще ме събуди да пием топъл чай да ми 



73 

мине кйшлането, 1013; — като съшиш (=свършишъ) пуше- 
ньето, пакъ ще пушиш, 1042; — като надзърнам, виждам 
гълъбите, 1069; — бие го, кога не милува (= мирува), 1096; 

— когато ми ушият още едно палто, ще имам две, 1199. 

Сл-Ьдниятъ често употр-Ьбянъ видъ приставени пр-Ьдложения е 
оня на адвербиалнит-Ь пр'Ьдложения за основа и причина, 
които се появяватъ на 827. день и въ граматически правилна форма : 
само папи може да йде (= яде) кости, защото Ладо посе 
(= посл-Ь) ще се задави, ще везе (= вл-Ьзе) в гаалото (= гър- 
лото); — Ладо не може да се качи на кон, защото ще 
падне, 831; — затова (погр-Ьшно нам-Ьсто : защото) дедо е 
голем, затова той дъ'жи (=държи) така; затова (пакъ на- 
м-Ьсто: защото) аз съм малък, затова дъ'жам (== държи) 
така, думата е за държене на вилицата; именно той б-Ь ме попиталъ 
по-пр-Ьди: така само д^Ьдо ли държи вилицата? и азъ му б-Ьхъ 
отговорилъ: да, така държи само д'Ьдо, — сл-Ьдъ което той про- 
изнесе онова дълго пр'Ьдложение и самъ си притури притова 
основанията, 948; — да се тули, защо има сланце, сир. да се 
пусне пердето, 959; — Данка ми се смее, защото аз скъсах 
цетето (= цв-Ьтето), 965; — земи това, че е лошо, 966; — 
папи, какб (= какво) ще лежеш (= р-Ьжешъ), като си земал 
ножа? 975; — докалай (= докарай) ме, че аз ще паднам, 
977; — сколо (= скоро), че вали дъж, 980; — ти сега каде 
ще идеш, като си облечен? 987; — аз вече не ща, че 
теба (= тр-Ьба) да оставимъ за утле, 1016; — папи, т и можеш 
да пиеш много вино, защото нема да се лазболееш, 
1032; — сега как ще ме дигнеш, като имам клуша! сир. 
като държа парче круша въ рлката, което може да падне, 1063; 

— не ви обичам, че сте лоши, 1102; — защото съм голем, 
затова можам да докачам (= докача), 1111; — скоро, 
Данко, че искам мокро, 1203 ; — не можам да закачам, 
че е малка дупката, 1204; — там по-насчтрана, че тука 
има, 1284. 

Много р-Ьдко и късно се употр-Ьбятъ опр-Ьд-Ьлителни 
пр-Ьдложения: виде ли ти тия човеци, дето беха там? 987; 

— аз видех един чичо, дето водеше едно агне бело, 
993; — каде е големият килим, дето беше у салона? 1199. 

• Още по-късно и по-р-Ьдко се употр-Ьбятъ предикативни и 
адвербиални изречения за степень; гЬхъ съмъ наблюдавалъ 
при първия ми синъ до края на моигЬ наблюдения само по единъ 
единственъ плть въ сл-Ьднит-Ь фрази: що етова, детоевъ 
ръката? 1105. — Това не е далеко, да не го видим, 1379. 



74 

Б. Вториятъ ми синъ. 

I. 
Нека сега просл-Ьдимъ граматичното развитие на говора при 
. моя втори синъ. Върху първия периодъ на това развитие, когато 
говорътъ на д-Ьтето притежава вербалко-интерйекционаленъ харак- 
теръ, азъ вече реферирахъ накратко въ началото на тази моя 
разправа, та тука ще пр'Ьмина веднага къмъ сл'Ьдната степень въ 
езиковното развитие, д-Ьто въ говора на д-Ьтето се проявява вече 
интелектуалното значение на словесния изразъ. Както посочихъ 
на друго м-Ьсто, вториятъ ми синъ позакъсн-Ь въ езиковното раз- 
витие, въ сравнение съ първия ми синъ, вече поради това, че той 
въ първо вр-Ьме не обича да си служи тъй самостоятелно съ езика 
и заради това много по-късно дохожда до самостойно употр-Ьбение 
на думигЬ. Така и първигЬ думи, които не притежаватъ вече 
само интерйекционално значение, се появяватъ у него два м-Ьсеца 
по-късно отколкото при първото ми д-Ьте. Първата такава дума е 
при него ой (=вода, 569), която дума д-Ьтето произнесе самб 
отъ себе си, не по подражание, сл-Ьдъ като първенъ я чу отъ насъ. 
Сетн-Ь на 571. день, когато го питаме, като показваме на баба му, 
кой е това, той отговаря съвсЬмъ правилно : баба; — въ слщия 
день той казва це и дзе (=яйце), кот (= котка); посл^Ъдната 
дума той говори като подражава, когато вижда котката и чуе отъ 
братчето си, какъ той я назовава „котка"; — въ сжщия день пакъ 
оку д а (= вода) ; — на 573. день казва л а (= хл^бъ ; й-то като 
н-Ьмско „а*); — на 574. день меч, мец (= мечка), която дума 
говори често сл-Ьдъ братчето си, като го чуе да казва то „мечка"; — 
л а п (= хл-Ьбъ), 576; — нъс (=носъ), 577; — и при него значи 
първит-Ь думи еж съществителни. Обаче отъ 571. день вече захва- 
щатъ да се показватъ и други думи, така напр. ето и е те (^= ето), 
която дума казва, когато го питаме: д-Ь е (н-Ькое лице)? и той 
показва на това лице, 571; — тъй слщо: бго (=:сбогомъ), която 
дума обаче говори, когато ние го подканимъ да каже „сбогомъ". — 
Неговата силна егоистична натура, върху която обърнахъ внимание 
въ моята разправа върху „Първит-Ь начала на езиковния изразъ 
за самосъзнанието" (стр. 79—80.), се показва скоро и въ неговия 
говоръ, защото вече на 578. день той самъ отъ себе си употр-Ьбя 
думицата не! когато му казахъ да даде една играчка на братчето 
си, и той повтаря н-Ьколко плти тоя отказъ, като го подканяхъ за 
това н-Ьколко пжти. — Въ сжщия день произнася името на слугинята 
на съсЬдигЬ нене (=Нена), сетн-Ь казва леб и лаб (^хл-Ьбъ), 
гака (= шапка), укко (= мл-Ько), коче (= копче); — на 581. 



75 

день хъа или ка (= игла) и коче (= копче); — шше (= шише), 
583; — дз6це(=столче), 584; — чолйп и цолйп (=чорапъ), 586; — 
(л)ако и мако (= мл-Ько), 586; — буш, бущи (= обуща), 586. 

II. 

Както е явно отъ всички тия думи, д^Ьтето въ първит-Ь дв-Ь 
нед%ли на тоя езиковенъ периодъ произнася почти само същест- 
вителни; но скоро захващатъ да се появяватъ и други части на 
р-Ьчьта ; така първата глаголна дума се показва на 585. день, когато 
детето казва к ъ с (= склсана), като вижда, че шапката е склсана; 
— на другия день се появява личното м-Ьстоимение ас, ас, което 
изговаря д-Ьтето, когато иска да направи н-Ьщо самъ, като напр. да 
седне самъ на единъ столъ, на който седи обикновено, безъ да 
иска чужда помощь; — на 590. день казва слщата дума, когато 
иска да направи н-Ьщо самъ или иска да земе н-Ьщо въ ржката; — 
на 587. день се появява пакъ, и то вече въ по-ясна форма, гла- 
голъгь въ думата мо^е ^), която д-Ьтето изговаря, когато се мжчи 
да направи н-Ьщо, което не сполучва, напр. като бута н-Ькой столъ, 
който се е спр-Ьлъ н'Ьйд'Ь, та не върви вече; тая дума означаваше 
собствено: не може! И тука пакъ е заб'Ьл'Ьжително, че изразътъ 
изказва н-Ьщо отрицателно, и че тоя изразъ му се изтръгва, когато 
противъ волята му се изпр-Ьчи никаква спънка! — На 591. цень 
употр-Ьбя повелителната форма и ш (= вижъ), която казва постоянно, 
когато иска да обърне вниманието на н-Ького върху н-Ьщо. 

Скоро сл-Ьдъ това, н-Ьщо около дв-Ь нед'Ьли само подиръ 
появяването на първия глаголенъ изразъ, се показва първото 
изречение, което той изговаря на 601. день, макаръ въ тоя день 
още като подражание, когато б-Ь чулъ изречението отъ братчето 
си; то б-Ь изречението: дай леп (=хл'Ьбъ), значи сжщото онова 
изречение, което б-Ь казалъ и братъ му като първо изречение на 
577. день. Това исто изречение той произнася и на 612. день, както 
и на 624. день, като въ посл-Ьдния случай искаше опр-Ьд-Ьленъ 
кжсъ хл-Ьбъ, значи искаше да каже: дай хл-Ьба. — Сжщо тъй казва 
на 605. день: фа леп (= фа, сир. лошъ, каленъ хл-Ьбъ), пакъ като 
подражание, когато му б-Ьхъ казалъ: това е фа хл-Ьбъ и притова 
бЬхъ посочилъ едно нечисто парче хл-Ьбъ. — Сетн-Ь на 612. день 
казва: ла на на (=ела, нане), отправяйки се съ тия думи къмъ 
братчето си, като го подканяше да дойде при него ; думата „нане" 
чулъ в-Ьроятно отъ слугинитЬ. — На 621. день казва: аз лип 
(=азъ искамъ да рипна); — на 624. день: не искам, когато баба 

1) 9-то произнася като полското §. 

{ 



76 

му го пита, дали иска да остане у нея ; думата искам б-Ь употр-Ь- 
билъ въ правилното й значение още на 620. день, когато го питахме, 
дали иска н-Ьщо; — на 625. день отговаря н е м а м, когато го питахъ, 
дали има п'Ьсъкъ на главата си; — на другия день на въпроса ми: 
обичашъ грозде ? отговаря : обйчлозде; — дайдзинам (= дай 
да ц-Ьлуна), сир. бебето, 629; — мише (=искамъ да мириша, или дай 
да мириша), 631; — тига (= стига), казва, когато не иска вече отъ 
н^що, 631; — не дам: и, не дам^) (=не ща), 631; — не иска(ъ)м и: 
д а (= вода) искъм, 633; и като му казвамъ азъ сл^дъ това: водата 
е фа, той повтаря съ ясенъ въпросителенъ тонъ: дата фа? — 
качи (= качва се), 633; — да 'йдам (=да видя, дай да видя, 
искамъ да видя), 637; — б й ш а м (= пуша), 637; — н е м а ни ш-т о, 
637; — нема мишка (= мечка), т. е. не може да нам-Ьри картината 
съ мечката въ книгата, 637; — тука пише (=пишй тука или: азъ 
пиша тука), 637; това е собствено посл-Ьдниятъ случай, д-Ьто д-Ьтето 
казва глагола съ неопр-Ьд-Ьлено окончание; отъ горнигЬ прим-Ьри 
се вижда, че въ начало д-Ьтето употр-Ьбя пон-Ькога глаголигЬ безъ 
окончание или съ неопр-Ьд-Ьлено окончание (лип, обич, мише); — 
н*дам ц и (= не ща бисквити), 640, 656; — млеко искъм, 640; — 
ас малко (=азъ искамъ — ), 641; — дай дцунам (=дай да те 
ц-Ьлуна), 641; — дам' (=дай ми), 643. 

При тоя ми синъ вече въ самото начало, както се вижда отъ 
тия първи изречения, изпжква и се проявява силно неговата во- 
лева натура, защото повечето отъ тия негови езиковни излияния 
винаги се отнасятъ къмъ н-Ьщо, което той иска, или означаватъ 
отблъсване, неискане. Съгласно съ това и между първигЬ често 
употр-Ьбяни глаголни форми у него еж повелителни форми, пър- 
вата отъ които се б-Ь появила още на 564. и 565. день въ думата 
де(а)й (= дай), която казва, когато иска н-Ьщо, и ние му обръщаме 
вниманието, че тр-Ьба да го поиска. Собствено тая подкана, която 
лежи въ повелителната форма, б* се появила още по-рано въ една 
дума, която граматически наистина не е истинска повелителна форма, 
именно хаде и аде (= хайде). Д-Ьтето употр-Ьбя тая дума още на 
518. день, когато вижда, че ние се готвимъ да изл-Ьземъ, и той ни 
подканя да тръгнемъ скоро; — кжд-Ь 530. день той казва самъ 
отъ себе си — в-Ьроятно е чулъ думата отъ своето братче — ди, 
когато езди и подкарва кончето съ краката си. — Отъ тогава по- 
велителнигЬ форми захващатъ да се употр-Ьбятъ по-често и отъ 
повече глаголи: бага или бега (= б-Ьгай)! 601; — ббгай! 670; 
— дай сега! 637; — ми тас (= земитозъ)! 653; — еми (= земи)! 

^) За окончанието на «м* вж. „Първит-Ь начала на езиковния изразъ и пр.". 
Стр. 56. . 



77 

671; — 'ми ме (= земи ме)! 679; — тули (= тури)! и цуни 
(= ц-Ьлунй)! 670; — виж! нема — тука — пали (= пари), 
672; — виж малько (=малко), виж голем^то (= гол-Ьмо)! сир. 
камъче за строене, 675 ; — ти й (= изтрий) ; — п й ш и (= пи(ъ)шй) ! 
676; — гледай! 694; — лишай или лишай (= слушай)! 694; 

— л й ш и (= слушай) ! 705 ; той употр-Ьбя посл-Ьдния повелителенъ 
изразъ и въ пр-Ьносенъ смисълъ, когато иска да каже: гледай! или 
слушай ! за да обърне внимание върху себе си и върху своигЬ за- 
нятия ; — д и с и (=иди си) ! 708 ; — ни (= дигни) тоз т о л (= столъ) ! 
710; — мели го пилбн (= нам-Ьрй — го — пирона)! 711; — 
н^си (= донеси) чай! 731, 737; — дигни ме! 737; — папи, 
хи (= донеси) млеко! 739; — *си кааство (= донеси л-Ькарство)! 
742; — н^си (= донеси) тука! 777; — види ми (= извади ми)! 
744; — кусни (= вкусни)! 748; — бели ми и: съббли (= съ- 
бери) ми! 758; — пипе, пипни, голещо (= горещо ли) е? 764; 

— ви се (= зави се) !765; — легай (= легни)! 766; — обуй ми! 
766; — ки се, мелам (= скрий се да те намеря), 771; — бйши 
(= бриши)! 779; — пи (= спи)! искам будам (= да — те — 
събудя), 785; — дъ'жи (= дръжъ)! 797; — чуй! 797; — збми 
млекото, глей (= сгр-Ьй) го! 804; — Вадо, ск*ий (= скрий) 
ги ти! 864; — закови силно! 894; — качи се ти да видиш, 
894; — защо не пиеш, изпи го! интересно е въ въ това пред- 
ложение правилното изм-Ьнение на дв'Ьт'Ь различни глаголни форми, 
895; — сббли (= събери) ти! 898; — сегА помести се! 918; — 
залупи (= захлупи) де! 947. 

Въ множествено число не се ср-Ьща нито единъ плть същин- 
ското повелително наклонение. Само веднажъ д-Ьтето употр'Ьбя на 
766. день единъ непргькъ повелителенъ изразъ въ второ лице мно- 
жествено число, като казва: д ежете (= да отр-Ьжете). Тоя несж- 
щински повелителенъ изразъ се ср-Ьща инакъ често и много рано 
въ другигЬ лица. Така д-Ьтето казва на 637. день вече въ първо 
лице единствено число: да йдам^) (= да видя); обаче въ първо 
вр-Ьме почти винаги се изпуска частицата „да" : тулам (= да туря), 
652; — ланнам (=да легна), 652; — лазам (= да изл-Ьза), 653, 
654; — липам (= да рипна), 656; — тйлам (= да отворя), 656; 

— гледам (= да — ), 669; — аз сам гледам (= да — ), 683; 

— чу(ъ)кам (= да чукамъ), 678; — лельо, видам (= да видя), 
693; — видам чиста к а* п а (= да видя чистата кърпа), 761 ; — сега 
да видам, какво има тука, 898; — да видам, топки млого 
сл ли (= да видя, много топки ли еж), 898; — цаднам(=да 

*) Върху м-то въ тия форми вж. по-гор^. 



78 

седна), 706; — цунам (да — го — ц-Ьлуна), 766; — да го за- 
ключа м, 939. 

По слщия начинъ се изказва често непр-Ькиятъ повелителенъ 
изразъ и въ второ лице: викаш (== да я викнешъ), така ми от- 
говаря, когато го попитахъ: да викна ли Данка? 668; — купиш 

— Владо — мене (=да купиш на Владо и мен-Ь), ми казва, 
като ме вижда, че излизамъ; той искаше съ това да каже, да купя 
нему и на Владо н-Ьщо, сир. бонбони, 674; — дйдеш (= да да- 
дешъ), ми отговаря, когато го питахъ: дали да ти дамъ това? 688;— 
диннеш, мише ли тоз ('=да медигнешъ да видя, дали мирише 
този, сир. лимонъ), 703; — азъ му б-Ьхъ казалъ: азъ викнахъ 
Данка, на което той ми заб-Ьл-Ьзва: не си викал, а когато по- 
диръ това го попитахъ: да я викна ли? той ми отговаря: викаш 
(= да я викнешъ), 714; — Вадо нбсеш леб (= и на Владо да 
донесешъ хл-Ьбъ), 752; — лупиш (= да захлупишъ), 770; — 
цеднеш тоя тол, аз той (= ти да седнешъ на тоя столъ, азъ 
на тоя), 778; — блбчеш (= да — ме — съблЪчешъ), 779; — 
И съ частицата да, особено по-късно: да ва'жеш (= да вържешъ), 
766; — пак да купиш нови сухо-глоздета (= ново сухо 
грозде), 901. 

Третото лице отъ тоя непр-Ькъ повелителенъ изразъ се ср^ща 
въ формата: дбеде (= да яде), 665. — И въ множествено число: 
блбчат (= да ме обл-Ьчатъ), 777. — Сл^що тъй най-сетн* и въ 
първо лице множествено число: ъма бони там видим, пак до- 
дем (= да идемъ да видимъ, има ли бонбони тамъ, и пакъ ще 
дойдемъ), 706; — идвата(= двамата) да видим, 875. 

Както се вижда отъ раното употр-Ьбение на повелителното 
наклонение, а особено въ неговата непр-Ька форма, кепосргьдното 
бждеще вргьме е една отъ първигЬ темпорални форми. Така д-Ьтето 
казва на 621. день: липиазлипвъ значението на у^искамъ да 
рипна"; — мише (= искамъ да мириша, дай да мириша), 631; 

— да йдам (= да видя, дай да — , искамъ — — ), 637; — дай 
дцунам (=дай да — те — ц-Ьлуна), 641; — дам (=ще — го — 
дамъ), 652 и пр. 

Сл^що тьй рано, разбира се, се явява въ говора и сегашно 
вргьме: искам, отговаря той, когато го питамъ, дали иска н-Ьщо, 
клЛ-Ь 620. день, сжщо и 626; — не искам, отговаря, когато го 
пита баба му, дали иска да остане при нея, 624; — немам, отго- 
варя, когато го питам, дали има п'Ьсъкъ на главата си, 625; — не 
дам, не дам (=не ща), 631; — да (= вода) искъм, 633; — бй- 
шам (= пуша), 637; — можам (= мога), 681; сжщия изразъ 
употр-Ьбя и въ отрицателенъ смисълъ: не мога; — съ слщата тая 



79 



дума, чието значение е усвоилъ значи напълно, той ми отговаря 
на 702. день, когато го попитахъ: ти не знаешъ да четешъ; тъй 
че той не ми отговаря: знамъ, както би тр-Ьбало да очаквамъ, ами 
съвсЬмъ чудновато: можам; - скоро д-Ьтето усвоява вече и по- 
млчЧнитЬ форми на сегашно вр'Ьме, като напр. виждам, която 
дума упото-Ьбя вече на 749. день. 

Ясно изразеното трето лице отъ сегашно вр^ме се явява 
слщо тъй рано, както и първото, даже още по- рано, ако земемъ 
въ внимание и-Ькои безлични глаголни форми; така д-Ьтето казва 
вече на 587. день, като напразно се мл^чи да извърши н-Ьщо (вж. 
по-гор'Ь): мо^е (= може), съ която дума иска да каже: не 
може; — тига (= стига), казва, когато го клпятъ и му се чини, 
че е вече достатъчно, та иска да го извадятъ изъ ваната, 616, 
слщо и на 631. день; — бли, вли (= вали), 619; — бли 
(= боли), 623; — боли, 638; — боли ме, 711; — нема 
НИШ- то, 637; — нема мишка (= мечка), 637; — нема Ладо 
(= п-Ьма м'1^сто за Владо), казва, като завзима и двЪгЬ м-Ьста на 
едно столче, 668; — може (= може ли)? 675; — нема (за) 
тебе 'це (= яйце), 684; — нема (= н-Ьма да иде, не бива да 
иде), така отговаря, когато му казваме, че Данка — слугинята — 
ще иде на село, 688 ; — нема ги пуйките; нема гокопчето, 
706; — ъма бони там видим, пак додем (вж. по-гор^Ь), 706; 
— пиемисе или само: пие ми, 712, 782; — *де (= яде) ми 
се, 712, 737, 782; — дласка (= драска, дращи) ме, 755; — кал 
има вън, 779; — нема кон, има само датин (= солдатинъ), 
780; — п и (= спи) ми се, 785. — Пон-Ькога се изпуска без- 
личниятъ глаголъ „има"*: тука вътле пилон (= тука вжтр-Ь 
има пиронъ), 762. — Въ д-Ьйствително трето лице: качи (= качва 
се), 633 ; — денцето паче (= бебенцето плаче), 645 ; — плаче 
бебе, 675; — пи (= спи), 646 и по-рано; — книгата мййше 
(= мирише), 669; — пиличе (= прилича), казва, като туря на 
главата си една нова шапчица, 669; — дали (= удари), дохожда 
да се оплаква съ тая дума, когато н-Ькой го е ударилъ, 669; — 
млеко — бенце (= бебенцето) — иска, 677; — 'де (= яде), 
782 ; — той л е б н* т е б а, т а д (= тоя хл-Ьбъ не тр-Ьба, твърдъ 
е), 782; — не може да се извади, заковано е, 901. 

Сл-Ьдващата подиръ това форма отъ сегашно вр-кме е оная 
на първо лице множествено число, което се появява, и това е за 
очудване, пр-Ьди второто лице единствено число; това сигурно стои 
въ свръзка съ неговата волева натура, която винаги обича да из- 
тъква първото лице, та и тука сл-Ьдвателно пакъ захваща да из- 
ражава първото лице отъ множествено число пр-Ьди второто. На 



80 

654. день д-Ьтето употр-Ьбя обичаме (нам-Ьсто: обичаме се); — 
сетн-Ь казва на 664. день немам леб, което твърд-Ь в-Ьроятно 
означаваше и яН'Ьмаме хл-Ьбъ"; — деме (= ядем!,), ми отго- 
варя, когато го б-Ьхъ попиталъ: какво правите тука? 682; — ис- 
каме чай, 684 ; — ъма бони там видим, пак додем (= да 
видимъ, има ли бонбони тамъ, и пакъ ще дойдемъ), 706 ; — м а т а (= на 
земята) чукаме, не на тол-овете (= столовегЬ), така ми отго- 
варя, когато му б-Ьхъ заб-Ьл-Ьзалъ да не чукатъ, т. е. да не зачук- 
ватъ пирони, а той си спомня, че по-пр-Ьди имъ б-Ьхъ казвалъ често, 
че не бива да зачукватъ пирони по столовегЬ, 706 ; — п е е м (= п^емъ), 
758; — ние искаме, 765; — в е щ и (= свЬщи) палим, 800; — 
с д и м е (= разхождаме се), 801; — Вадо здавее, послелез- 
нем видим кученца (= когато Владо оздрав-Ье, ще изл'Ьземъ 
посл-Ь да видимъ кученцата), 818; — като идем на Дагалевци 
(= Драгалевци), ще земем пайтон, 901; — ние не щем да 
пием млеко, 921. 

Около слщото вр-Ьме, малко по- късно, се употр-Ьбя второто 
лице отъ единствено число, и то сжщо тъй често : в и к а ш (= да 
я викнешъ), ми казва, когато го 6'Ьхъ попиталъ: да викна ли 
Данка? 668; — купиш — Владо — мене (= да купишъ на 
Владо и мене, сир. бонбони), 674; — Пловдив ти — тиде — 
мене — конче — купиш (= въ Пловдивъ ти отиде да ми 
купишъ кончето), ми отговаря, когато го б^Ьхъ питалъ, отд-Ь съмъ 
му донесълъ кончето), 694; — Владо бичаш? (= оби- 
чашъ ли Владо?), 700; — пишеш? 705; — що 'деш (= ядешъ)? 
731 ; — ти немаш пали (=пари), 740; — не, плачеш много, 
казва на братчето си въ смисълъ: н-Ьма да ти дадатъ теб-Ь нищо» 
защото постоянно плачешъ; — 'що (= защо) пущаш? 746; — 
'що (= защо) се обличаш? 748; — лежеш (= лъжешъ), 
казва внезапно на братчето си, когато тоя му казва да му даде 
п-Ьтела (играчка), който Щ'Ьлъ да му повърне скоро; думата е уло- 
вилъ в-Ьроятно отъ слугинята, 748 ; — не менека бичаш (= оби- 
чашъ), 758; — неискашго, лаз(=и азъ) не искам, 765 ; — 
голе тулим (= гор-Ь ще го туримъ) да не намелиш ти, 876. 

По- късно захваща да се употр-Ьбя третото лице множе- 
ствено число, за пръвъ плть на 681. день: а пат (= хапятъ); — 
мишки тука лазат (= излизатъ отъ тука), 706; — папи, па- 
дат гащит-Ь, 756; — н'можат такй касат (= не могатъ 
така да се откл^снатъ, т. е. не може да откжсне копчетата), 766 ; — 
тука цъ'чат (= цвърчатъ) мишки, 768; — блечат (= да ме 
обл-Ьчатъ), 777; — човеците имат шапки, а аз немам, 875; — 
склацат (= скърцатъ) обущата, 878; — тъпчат (= търчатъ). 



81 

898. — Въ първо вр-Ьме сл-Ьдъ иоявяването на третото лице мно- 
жествено число единъ плть е употр-Ьбено погр-Ьшно третото лице 
огь единствено число нам-Ьсто множественото число: боли (= бо- 
лятъ) ме 'чите (=- очигЬ); но можеби той искаше да каже и: 
боли ме окото, въ който случай гр-Ьшката би била въ употр-Ьбе- 
нието на множественото число отъ сжществителното нам-Ьсто един- 
ственото. 

Второто лице множествено число е отб-Ьл-Ьзано само единъ 
едничъкъ плть, и то въ непр-Ькия повелителенъ изразъ: дбжете 
(= да отр-Ьжете), 766. 

Тука ще просл-Ьдимъ и погргьшното употргьбение на оконча- 
нието амъ или ямъ въ първо лице единствено число, което окон- 
чание се задържа много дълго. На друго м-Ьсто ^) вече обяснихъ, 
отд-Ь произлиза това тъй често погр-Ьшно употр-Ьбление : бйшам 
(= пуша), 637; — ла дам (= редя, нареждамъ), 705; — апам 
(= хапя), 705; — чйтам (= чета, да чета), 706, 750; — нбси 
(= донеси) [чай, искам пиям (= да пия), 737; — папа, дай 
видам (= да видя), 738; — видам чиста ка'па (= да видя 
чистата кърпа), 761; — сегй да видам, какво има тука, 898; 

— не можам, 738 ; — 'можамазцам;(=«^ мога азъ самъ), 
742; — 'можам дземам {=не мога да зема), 751; — аз можам ка- 
чам (=г азъ мога да закача), 757; — сббли ти, сичките не можам 
(= събери ги ти, азъ не мога ги събра всичкит-Ь, сир. камъне), 898; 

— можам но сам (= мога да нося), 765; — аз можам да за- 
толам в' ат ат а, 929; — аз не плача м, 738; — лаз (= и азъ) 
искам куснам (= да кусна), 744; — дай ми го клиям, 746; — 
биам, 751; — аз веам Цофиата (==азъ жив-Ья въ София), 751; 

— аз знаям купам (=да купя), 758; — капам (=кжпя се), 
760; — аз ковам (=кова), 761; — аз ббям (=се боя), 765; — 
аз боим железница, аз бегам тебе (=азъ се боя отъ же- 
лезницата, азъ б-Ьгамъ при тебе), 800; — искам качам толия 
(=искамъ да се кача на стола), 766; — кога съшам (= свърша), 
767; — дай ми пишам (=да пиша), 769; — що пишам тук 
масата? (=що да напиша тука на масата?), 781; — лаз га та- 
нам голем, гава пишам днес (=и азъ когато стана големъ, 
тогава ще пиша днесъ), 807; — клатам аз (^=искамъ да го — 
бебенцето — клатя, люл-Ья, азъ), 770; — ловам (=ловя); първенъ 
каза ловим, но веднага се поправи и рече: ловам, 771; — бйам 
{=да обуя), й-то като н-Ьмското й, 777; — обу ям (=да обуя), 
799; — возам (=возя), 777; — кога танам (=стана) голем, 

^) .Първит-Ь начала на езиковния изразъ и пр.". Стр. 59. 



82 

чйтам (=1де чета), 779; — танам голем, дам те (= когато 
стана големъ, ще ямъ кюфте), 803; — Вадо не кави, аз само 
кавам (=Вл. не прави, азъ само правя), 779; — аз чистам 
(= чистя), 780; — плах чистам (= праха чистя), 802; — аз 
глаям големите ниги (=азъ играя съ гол'ЬмигЬ книги, т. е. 
съ гол-ЬмигЬ портрети), 782; — тия зад тулам? (=и тия ли да 
туря назадъ?), 782; — пи! искам будам (=:спи! искамъ да те 
събудя), 785; — нема земам (^н-Ьма да зема), 790; — полас- 
нам (=да порастна), 797; — искам чуям (=да чуя), 797; — 
дай гъ^нам тебе (=дай да те пр-Ьгърна), 799; — къпам (=кжпя 
се), 804; — аз блечам (=ще облека) големите бущи (=обуща), 
808; — ще станам да си наплавам (= направя), 893; — дъ'жй 
(= дръжъ) я ти да ти покажа м, нема да я земам (=да ти 
я зема), т. е. книгата съ картинки, 895; — ще слезам (=сл'Ьза), 
898; — ще залупам (=захлупя), 900; — земи големия ка- 
мък, че ще го фъ'ла (= хвърля) и ще удалам Владо; тука 
вече глаголътъ „хвърля" има правото окончание, докато при ,ударя* 
още стои окончанието „амъ", 918; — искам да го пуснам 
(= пусна), 921; — да го заключам, 939; — и аз като бъ- 
дам голем, ще си купам една жълтичка и нема да ти я дам, 
968. — Отъ тия прим-Ьри се вижда, какъ погр-Ьшната форма на 
първото лице се употр-Ьбя дори до края на наблюденията, които 
при това д^Ьте свръшватъ съ 986. день. Само тукъ-там-Ь се ср-Ьща 
правилната форма: като стана голем, ще имам книжка и аз, 
921; — аз ще отлупа (=отхлупя), 947; — аз като седна у 
банята, ти можеш да си идеш у столовая, 971. 

Нека тука просл-Ьдимъ специално и употр-Ьбението на раз- 
нигЬ лица отъ глагола ^съмъ' въ сегашно вр-Ьме. Разбира се, че 
въ начало тоя глаголъ се изпуска; обаче това става не само въ 
начало, ами и доста късно, даже до посл-Ьднит-Ь дни на наблюде- 
нията, сл-Ьдъ като вече отдавна се употр-Ьбятъ разнигЬ лица. Така 
д-Ьтето казва 1. безъ съмъ: не лош, не фа (=не съмъ лошъ, не 
съмъ фа), когато му кажемъ: ти си лошъ, ти си фа, 670; — аз 
малък, 'га виж голем аз (=азъ съмъ — , сега вижъ, гол^Ьмъ 
съмъ азъ); тая негова любима фраза казва той, като при изгова- 
рянето й извръшва сл-Ьдното: когато произнася първата часть, той 
кл-Ька до единъ столъ, за да покаже, колко малъкъ е, сетн-Ь вед- 
нага се изкачва бърже на стола и притова произнася втората часть 
на фразата, 779; — фа аз? (=фа ли съмъ азъ?), 779; — 2. безъ 
си: ти лош, ти фа, 669; — по-късно често се изпуска формата 
„си" като спомагателенъ глаголъ въ минало неопр-Ьд-Ьлено: ти 
пишел (=ти си писалъ, собствено: ти вече писа), 778; — ти та- 



83 

нал голем, 779; — ти лежал (=ти си р'Ьзалъ), 779; — 3. безъ 
е, което се изпуска много често: дата фа? (= водата фа ли е), 
639; — папа цаца,^) 669; — мой голем (=моятъ, т. е. пиронъ, 
е гол-Ьмъ), 670; — 'Ла до де? (= Владо д* е?), така пита, когато 
при събуждането си вижда, че Владо не е въ стаята, 675; — го- 
лемо де? (=Д'Ь е гол-Ьмото?), 683; — папи вЗк (=е чов-Ькъ), 
а-то произнесено като н-Ьмското а, 688; — пипе, това мене? 
(=това за мене ли е?), 693; — де динат? (=Д'Ь е единиятъ?), 
694; — Цанчо мокъл (=С'Ьнчо е мокъръ), 706; — дин лап 
касан (=единъ чорапъ е склсанъ), 717; — я делле? 215; — 
папа, що (е) това там? 737; — де кон? (=д'Ь е коньтъ?), 
738; — папи, де бел клак? (=Д'Ь е б-Ьлиятъ кракъ, т. е. на 
коня — играчка), 744; — депоп?(=Д'Ье попътъ?), 746; — де 
големия кон? 762; — нова тая нижка? тая тала, де е но- 
вата? (=нова ли е тая книжка? тая е стара...); интересно е въ 
тая длъжка фраза, че е-то е употр-Ьбено въ посл-Ьдния въпросъ, 
когато то липсува въ пр-ЬдходнигЬ дв-Ь изреченийца, 764; — 
папи, мое (ли е) това? 746; — папи (на) Вадо (ли е) 
тоя леб? 789; — ти не си болен, Вадо само болен; въ 
фразата тука е употр-Ьбенъ спомагателниятъ глаголъ въ второ 
лице, но се изпуска въ третото лице, 789; — вайо топло? (=въ 
столоваята топло ли е?), 799; — Данка (е) гладна, 811; — 
4. безъ еж (първо лице множествено число изобщо се ср'Ьша много 
р-Ьдко, второто лице отъ глагола „съмъ" не се ср-Ьща пъкъ 
никакъ): тия (еж за) мене, 700; — папи, де (еж) но- 
вите бущи? (= обуща?), 738; — тия (еж) новите, 740; 

— де 'нтели? (= д'Ь еж дантелигЬ?), 742; — де тебе нови 
бущи? (=Д'Ь еж твоигЬ нови обуща?), 742; — де лимит е? 
(=д'Ь еж килимигЬ?), 746; — де пелите? (=д* еж фенеригЬ?), 
751; — мъй тия? (=мои ли еж тия?), 760. — А съ глагола: 
1. сьмъ. не са(ъ)м фа, така отговаря, когато му казахъ: ти си 
лошъ, 683; — не съм, човек, така казва, когато братъ му му 
казва: ти си костенурка, 705; — гладън съм, искам лико 
(=мл'Ько), 706; — не съм аз, отговаря, когато му казваме: ти 
си бръмбаръ, 760; — видиш, кблчав съм аз, 751; — аз не 
съм лош, 779; — аз съм изпотен, 905; — 2. си: де си? 705? 

— ти си нулка (= костенурка), отговаря на брата си, когато 
тоя му 6*^ казалъ сжщото, 705; — ти си бъмбал (= бръмбаръ), 
740; — ти си хубав (= хубава), казва на майка си, когато тя 
му б-Ь казала: аз не съм лоша, 767; — ти не си болен, Вадо 



1) Вж. .ПървигЬ начала и пр.'. Стр. 67. 

6* 



84 

само болен, 789; — ти си далеко, не можеш да го зе- 
меш, 821; — 3. е: не й големо, в-Ьроятно е дума за грозде, 
675; — не е (ли) кон? 681; — не е малко — големо, така 
ми отвръща, когато му б-Ьхъ казалъ: това е малко, 682; — 
не е тоз, 702; — тука е Лов (= Стамболовъ), сир. на пор- 
трета, 706, 710, 744; — де е кошката? (= кокошката?), 706; — 
ко (=какво, кой) е това? 708; — де е това пишам? (=за 
да пиша)? сир. моливътъ, 711; — това не е малък, т. е. пръстъ, 
744; — тая е; не е тая, 744; — де е джебът? 746; — де е 
човекът? 746; — не е лош, отвръща, когато му кажатъ: папа 
е лошъ, 749; — има тука лампа, (но тя) не е палена, 818; 
— 4. сме: не съм е, отговаря, когато го питатъ: пили ли сте 
мл-Ько? 702; — ние т*еба (=тр'Ьба) да се дъ'жйм (=дър- 
жимъ), че сме малки, сир. да се държатъ за ржка, 986; — 
5. еж; не са, отвръща, когато му б^Ьхъ казалъ: твоигЬ ржц-Ь сл 
фа, 686; — де сл малките? сир. камъчета за строене, 742; — 
тука сл малките, 743; — малко ми сл, сир. тия, 744; — 
малки сл тия, 750; — тука са бони (=бонбони), 768; — 
менека тия са (=това еж мои, за мене), 799; — тебе тии 
еж? (=за тебе ли еж тия? или тия твои ли еж?), 802; — малки 
са ли тия? 846; — Вадовите големи еж, 850. 

ФормигЬ на бждеще вр-Ьме и на минало свършено се появя- 
ватъ въ говора на д-Ьтето туку-речи въ сжщото вр-Ьме, наистина 
ония на бждещето вр'Ьме малко по-рано, обаче въ езиковно отно- 
шение правилно изказанигЬ форми на бждещето вр'Ьме се показ- 
ватъ пъкъ въ употр-Ьба много късно, докато минало свършено 
се изказва вече рано въ доста правилни езиковни форми. А именно 
б/кдещето вргьме въ начало се изражава безъ спомагателния глаголъ 
ще, и тоя начинъ на изражаване се задържа твърд'Ь дълго вр-Ьме 
въ всички лица; така 1. въ първо лице: лип (=ще рипна), 
621 ; — д а м (= ще ги дамъ), 652 ; — аз дам (= азъ ще го дамъ), 
683 ; — аз дам пали Ванка(= азъ ще дамъ пари на Иванка), 
789 ; — аздамсичкит-Ь (сир. пари) днес да купиш месо, 
874; — тулям (=ще го туря), 670; — тавам (=оставамъ, т. е. 
ще го оставя, ще го туря, ще го сложа), 674 ; — к а ж а м ( — ще 
кажа, ще казвамъ), отговаря ми, когато го б-Ьхъ попиталъ, дали 
н'Ьма вече да прави мокро въ креватчето, и дали ще казва по-рано, 
700 ; — к а ж а м (= ще покажа), 706, 765 ; — аз мелам (= ще 
нам-Ьря) патиците, 706; — лаз мелам канче (=и азъ ще на- 
м-Ьря камъче), 742 ; — купам бони (=ще купя бонбони), ми 
отговаря, когато го питамъ, какво ще прави съ парит-Ь, 706 ; — 
тука кмам (=ще скрия), 712; — пак бъкам (==ще бъркамъ) 



85 

- въ — н 6 с ъ т, сир. съ пръста, 749 ; — паккасам(=ще скжсамъ) 
копче, 753; — ичките копчета касам (=1це скжсамъ), не- 
II а ш (= за да н-Ьмашъ), 762 ; — кога танам(= стана) г о л е м, 
чбтам (=ще чета\ 779; — аз бблам (= ще ги събера), 782; — 
аз сипам (=ще сипя), 782; — още малко пишам(=ще 
пиша), после (ще) дам, 795 ; — лазга танам(=и азъ кога 
стана) голем, гава пишам (=тогава ще пиша) днес, 807; — 
аз и 3 6 д а м (= ще те изямъ), 799 ; — т а н а м (= като стана) 
голем, дам те (= ще ямъ кюфте), 803; — аз блбчам (=ще облака) 
големите бущи (=обуща), 808; — ами аз земам (=ще го 
зема), 882 ; — 2. въ второ лице : ти — даваш (=ще давашъ) — 
мене, сир. супата, 683; — пак дйдеш гледам? (=щелими 
го дадешъ да го гледамъ?), 710; -^ти лезнеш? (=и ти ще ли 
изл-Ьзешъ ?), 743 ; — ти лезеш (=ще изл-Ьзешъ) вън, 758 ; — 
дин пилон дземеш (=единъ пиронъ ще земешъ), 766; — ти- 
н е ш (= ще настинешъ), 765 ; — ти там додеш(=ще дойдешъ)? 
795; — ти *деш, после там идеш (=ти ядешъ, посл-Ь тамъ 
ще идешъ, сир. въ другата стая), 795 ; — т а н е ш (= когато ста- 
нешъ) по-голем, и тя тане (=ще стане) по-голема, сир. 
кжщичката направена отъ камъне за строене, 882 ; — 3. въ трето 
лице : бие (= ще — ) ч и ч о, 700 ; — б и е тебе (= ще те бие), 
700; — Вадо бие чичо, сир. чичо ще бие Влада, 700; — н'там 
(= не ща), мене бие (=ще бие) там чичо, 700 ; — губи (= ще 
се загуби) тоя пилбн (= пиронъ), 765 ; — пакфане пи (=ще 
захване да спи, сир. ще заспи), 776; — Данка лезне (=ще из- 
л-Ьзе), 778; — Вадо къпе (=ще се клпе), после аз, 782; — 
пак гасне (=ще изгасне), 806 ; — вече папи купи, сега ма 
купи (=мама ще купи), 809; — сега убаво ли е леме 
(= вр-кме) ? сега тане (=ще стане) лошо леме, 858 ; — т а- 
н е ш (= когато станешъ) по-голем, а тя тане (=ще стане) 
по-голема, сир. клщичката отъ камъне, 882 ; — 4. въ първо 
лице множествено число: ъма бони там видим, пак додем 
(=има ли бонбони тамъ да видимъ, пакъ ще дойдемъ), 706; — 
ние пим неска (= ние ще пиемъ днеска, сир. шоколада), 749 ; — 
колеме, ядеме (=ще заколемъ и ще го изядемъ), 801; — ку- 
пиме цити (=ще купимъ бисквити), 802 ; — Вадо здавее 
после лезне м, видим кученца (= когато Владо оздрав'Ье, ще 
изл-Ьземъ да видимъ кученцата), 818; — сега идеме (=ще 
идемъ) далече, 850 ; — голе тулим (=ще го туримъ гор-Ь) д а 
не намелиш ти, 876; — като идем наДагалевци, ще 
земем пайтон, 901; — 5. въ второто лице множествено число 
само единъ плть: де тулите (=ще турите) палтото? 749. — 



86 

Спомагателниятъ глаголъ ще за пръвъ пжть по изключение се 
явява още на 767. день въ трето лице въ изречението : дофтолът 
ще доде да цели (=ц'Ьри) В а до, но инакъ правилно и често 
се явява тоя глаголъ тепърва подиръ 890. день и отъ тогава на- 
татъкъ се употр-Ьбя постоянно, и то най-напр-Ьдъ се появява въ 
първо лице, посл-Ь въ второ лице единствено число и най-накрая 
въ първо лице множествено число, докато другигЬ лица не се 
ср'Ьщатъ никакъ : 1 . въ първо лице :ще станам да си наплавам 
(=направя), 893; — ще слезам (= сл-Ьза), 898 ; — ще залупам 
(=захлупя), 900; — земи големия камък, че ще го фъ'ла 
и ще удалам Владо, 918; — като стана голем, ще имам 
книжка и аз, 921; — аз ще отлупа (= отхлупя), 947 ; — и а з 
като бъдам болен, като земам един път чай, ще оти- 
дам на Дагалевци, 961; — аз като бъдам голем, ще си 
купам една жълтичка и нема да ти я дам, 968 ; интересно 
е въ посл-ЬднигЬ дв-Ь изречения употр-Ьбението и изпускането на 
спомагателния глаголъ за израза на бждещето, и то съвсЬмъ пра- 
вилно по свойствата на нашия езикъ; защото д-Ьтето въ приета- 
венигЬ изречения (като бъдам) изражава бждещето, както тр-Ьба 
да бжде, безъ спомагателния глаголъ ; — 2. въ второ лице : тогава 
ще изедбш, 898; — на Владо защо ще дадбш захал? 
961; — 3. въ първо лице множествено число: като идем на 
Дагалевци, ще земем пайтон, 901; — ние ще излезем, 
915; — ще заколеме тебе, 921; — така ще гледаме, как 
нацаждуват (= пр-Ьц-Ьждатъ) млекото, 947. 

Отрицателната форма на бждещето вргьме се изражава отъ 
д-Ьтето не по обикновения начинъ съ н е щ е, ами винаги съ често 
употр-Ьбяната форма н-кма да. Тая форма се появява още на 
672. день, обаче въ първо вр-Ьме съ изпускане на частицата „да", 
която се появява тепърва сл-кдъ повече отъ 200 деня; повечето 
отъ фразигЬ, въ които се употр-Ьбя тоя начинъ на изражаване, еж 
въ първо лице и много р-Ьдко въ трето лице : нема плаче, 672; — 
нема панне (=да падне), 672 ; — пиле нема — гонам (=да 
гоня) и к ш к а (= кокошка) — нема — гонам, 680; — нема 
к а с а м (= да кжсамъ), 680 ; — нема пишам (=да пиша), 705 ; — 
нема дзимам (=да зема), 705, 790; — нема касам (=да 
скжсамъ), 706; — нема пак фълам (=н'Ьма още веднажъ да 
хвърлямъ), 707; — нема пам (=да спя), 714; — нема дзимам 
(= да зимамъ) кофите, 758 ; — нема пак сипам (=да изсипя), 
758; — съ ,.да" : дъ'жй (=дръжъ) я (т. е. книгата) тида ти по- 
кажам, нема да я земам (сир. да ми покаже картинкигЬ въ 
книгата), 895; — аз като бъдам голем, ще си купам една 



87 

жълтичка инемадатиядам, 968. — Интересно е най-сетн-Ь 
простото употр-Ьбение на частицата „н-Ъма** безъ глагола въ сл-Ьднит-Ь 
три случая : на 688. день, когато му казваме, че Данка — слугинята 

— ще си иде на село, той отговаря : н е м а (въ смисълъ на : н-Ьма да 
иде, не бива да иде) ; — сжщо тъй когато азъ на 702. день му ка- 
захъ, че ще падне, той ми отговаря : нема; — ние ще изле- 
зем, а Сенчо нема, че дува ветъл (=в1>търъ), 915. 

Както вече споменахъ, около сжщото вр'Ьме, когато се поя- 
вява бждещето вр-Ьме, се яви и минало свършено, което естествено 
това д-Ьте употр-Ьбя най-често въ 1. първо лице: за пръвъ пжть 
се показва тая темпорална форма въ една чудновата форма, именно 
азъ питахъ слугинята: дойде ли (ти) вече? на който въпросъ д-Ь- 
тето ми отговаря: дех (= дойдохъ), обаче не се знае положително, 
дали то искаше да ми отговори въ първо или въ трето лице, 668 ; 

— удали (=ударихъ) се, 673; — блечех (=обл'Ькохъ се) 677, 760; 

— несох (=донесохъ), отговаря, когато попитахъ брата му: до- 
несе ли? 678; сжщо и на 712. день; — несох тол (= донесохъ 
сголъ), 764 ; — д а д е (ъ) X (= дадохъ), казва, когато му б-Ьхме казали, 
че го не обичаме, защото не даваше супа на брата си, 679; — да- 
дох, 684; — дадъх, 758; — аз дадох Вадо цето (=на Владо 
яйцето), 861; — азкасах(= скжсахъ), 682 ; — тебе касахтука 
копче (= тебе ти откжснахъ ), 753 ; — д е х (= вид-Ьхъ) пуй- 
ките, отговаря, когато го б-Ьхъ попиталъ: вид-Ь ли пуйкигЬ? 682; 

— аз видех Лов (= Стамболова), сир. на лика, 760; — аз ви- 
дех, 768; — нещо мелих (= нам-Ьрихъ), 684; — мелих 'дин 
кйнк^т (=на м-Ьрихъ единъ камъкъ), 742; — тулих, ми отговаря, 
когато го 6'Ьхъ попиталъ, дали е турилъ тамъ камъка, 700; — тул ах 
(= турихъ), 762 ; — я д е X, ми отговаря, като го попитахъ : яде ли ? 
701; — а дъх бони (=ядохъ бонбони), 733; — дзедеу бонче 
(=изядохъ бонбонче), 749; — дах (=ядохъ, изядохъ) и: дзедех 
(= изядохъ), 749; — тия Вадо цити, аз дзедох (= тия еж на 
Владо бисквити, азъ изядохъ — своигЬ), 762; — дех или ях 
(=ядохъ), 782; — папи, виж, аз бутах лезите (=бутнахъ 
жел-Ьзата), 703; — бутах (^бутнахъ), 762; — пйднех (= пад- 
нахъ), 705 ; — п й д е х (= паднахъ), 765 ; — а з п а х (= спахъ) 
повече, сир. много, 706 ; — аз повече спах, 761; — аз пах 
(= спахъ), 779; — михаз, нети (=азъ се михъ самъ, ти не ме 
ми), 706; — чупих (=счупихъ) аз тийка (= кутийката), 708; 
— - вадих (=извадихъ), 712; — тия вадих (=извадихъ), сир. 
тия обуща извадилъ отъ долапа, 761; — лаз кусих(=и азъ 
кусихъ или куснахъ), казва, сл-Ьдъ като 6*^ казалъ по-пр-Ьди : л а з 
искам куснам, сир. отъ млЬкото, и наистина б-Ь направилъ 



88 

това, 744; — кусих, 748; — (д)зех (=зехъ), 745; — ичките 
(=всичкигЬ) копчета зех, 751; — земах малко, отговаря, 
когато го б-Ьхъ попиталъ: ти не зе ли отъ шоколадата? 758; — 
аз дземах глата (=зехъ иглата), 763; — това дето го земйх, 
929; — ких (= скрихъ), 746; — бъках (=бръкнахъ), 749; — бих, 
751; — пих, 751; — пих аз, 764; — губих (=загубихъ), 753; — гу- 
бах (=загубихъ), 787; — аз качах(=закачихъ)тука, 757; — ее там 
качах (= закачихъ) а 3 кучовете (=ключовегЬ), 780; — лбвих 
(=уловихъ) копче, 758; — аз идех (=ходихъ, б-Ьхъ) и й- вода 
758; — бблах (=събрахъ), 760; — и тоя кбвах (=заковахъ), 
761; — аз ковах (=ковахъ, заковахъ), 761; — аз един ковах 
(= заковахъ), 767 ; — аз тоя там малкия кбвах (= заковахъ), 
ти големия, 767; — лйпах (=рипнахъ), 762; — тоя пилон 
си но кбвах (= заковахъ силно), 795; — аз чесах (=се вчесахъ) 
хубаво, ти не си чесал (=не си се вчесалъ), 767; — аз пишах 
(= писахъ), 769; — аз кйвах (= направихъ) мокло (= мокро), 
771; — не мах, 777; — танах (= станахъ), 777; — плюй ах, 
сир. на роклята, 779; — дъвбх, Вадо не дъвбл (= азъ оздра- 
в-Ьхъ, Владо не е оздрав-Ьлъ, 779 ; — аз качах коня (= се 
качихъ на коня), 787; — пъхнах, 789; — аз сичкит-Ь пъхах 
(=пъхнахъ), 866; — откопчах, закопчах, разкопчах (=откоп- 
чихъ и пр.), 882; — 2. второто лице е много по-р-Ьдко: що несе 
(= донесе)? 765; — Плодив ти — тиде — мене — конче — 
купиш (= въ Пловдивъ ти отиде да купишъ мен-Ь конче), ми 
отговаря, когато го б-Ьхъ попиталъ, откжд-Ь съмъ му донесълъ 
кончето, 694; — ти бе вън? интересно е тука въ тази фраза 
р-Ьдко употр-Ьбяното въ обикновения говоръ минало свършено 
отъ глагола „съмъ" въ второ и трето лице; това е и едничкиятъ 
случай, д-Ьто съмъ отб-Ьл-Ьзалъ това вр-Ьме отъ този глаголъ, 807; 
— каза ти ма купи още канье? (=каза ли ти на мама да 
купи още камъне?), 809; — що е това тука, дека ти зем&? 
864 ; — каде е големото, дека тули това? 874 ; — ами 
Владо защо го зе? сир. на скута, ми казва, когато не искахъ 
да го зема на скута, 932 ; — ти залупа (= захлупи), 947 ; — 
не, не, ти пи, отвръща на брата си, когато той казва: азъ не 
съмъ пилъ, 985; — 3. въ трето лице: 'но пан на (=едно падна), 
683; — Вадо бу ме (=ме уби), 694; — даде цупа, тета, 
ишко (=: кюфтета, всичко), отговаря, когато го питатъ, дали слу- 
гинята му е вече дала да яде, 701; — би ме малко, ми отговаря, 
когато ми се оплакваше, че Владо го билъ, а азъ му б-Ьхъ казалъ: 
ахъ, много те е билъ! 706; — мами тиди (=си отиде), 731; — 
де 'тиде Данка 'га? (=кжд-Ь отиде сега Данка?), 789; — и 



89 

Вадо леб мели, *де (=и Владо нам-Ьри хл-Ьбъ, ядб), 740; — що 
н'доде дофтолът? (=не дойде докторътъ), 752; — Мица 
(=Марица) тука доде, 765; — губи (= загуби) се, 753, 764; — 
маий отежа (=отр'Ьза), 767; — пали (=запали), 781; — днес 
лела (=леля) тука спа, 782; — боде (=убоде) ме, 878; — 
със какво зе? 936; — 4. въ първо лице множествено число: 
ние си купихме топки и си иглахме (=играхме), 896; — 
не сме ядохме (=яли) сладко, само ядохме 'ци (=бис- 
квити), 901; — избегахме, 901; — ние ядохме по две 
челеши, 941; — 5. въ трето лице множествено число: дигнаха 
ги, 861; — стовалиха песък, 882. 

Сл-Ьдната често употр-Ьбяна форма отъ миналото вр-Ьме е ми- 
нало неопргьдгьлено, чиито форми обаче детето употр'Ьбя въ първо 
вр-Ьме, па и по-късно, нам-Ьсто минало свършено. Въ начало д-к- 
тето не прави обикновената разлика въ употр'Ьбата на тия вр'Ьмена 
и често за означаване на смисъла именно на неопр'Ьд'Ьленото ми- 
нало си служи съ минало свършено: късал нигата (= скжсахъ 
книгата), 711; — бутал (= бутнахъ го), 715; — видиш, това ту- 
лил (= това турихъ така тамъ), 750; — ципал (= изсипахъ) аз, 
758; — азъ съм дувал (= азъ духнахъ, сир. св-Ьщьта), 764; — аз 
съм плачал (= азъ плакахъ), 764; — тавил (= оставихъ го) 
там, 782; — ти пишел (= ти писа вече), 778; — 'га пишел ти 
си (=сега ти писа, — та можешъ вече да ми дадешъ молива), 778; 
— ти си фълил (= ти хвърли), 779; — тулал и: тулил ти си 
(= ти тури), 781; — тавил (= ти остави) там, 782; — мамд лез- 
нала (= изл-Ьзе), 743; — Вадо дадели ци (= Владо — ми — 
даде бисквити), 750; — той менека цунал, 760; — Данка не- 
съл (= донесе) чай, 764; — дофтолът додбл (= дойде), 779. 

Правилното употр-Ьбение пъкъ на минало неопр-Ьд-Ьлено е 
установено въ сл-ЬднигЬ фрази: 1. първо лице: ядел (= ялъ съмъ), 
ми отговаря, когато го питамъ: ялъ ли си? а пъкъ когато го пи- 
тамъ въ минало свършено: яде ли? отговорътъ е сжш^о тъй въ 
минало свършено: ядех (= ядохъ), 701; -- не съм леп збмал, 
711; — не съм видел, 749; — ти си пйшал, аз не съм вече, 
749; — Вадо цамо дувал, аз не съм дувал ( Владо само из- 
духна, азъ не съмъ издухналъ), 764; — 2. второ лице: не си викал 
(= викналъ), ми отговаря, когато му казахъ: азъ викнахъ Данка; 
значи макаръ и да го питамъ съ минало свършено, той ми отго- 
варя съвсЬмъ правилно съ минало неопр-Ьд-Ьлено ; — ти си пй- 
шал (= писалъ), 749; — 'то ти вън идел? (= защо си отишел 
или изл-Ьзълъ вънъ?), 758; — аз чесах (= се вчесахъ) хубаво, 
ти не си чесал (= се вчесалъ), и тука има двояко изражаване на 



90 

миналото, първенъ въ минало свършено, посл-Ь въ минало неопр-Ь- 
д-Ьлено, 764; — де си идел? (= кжд-Ь си ходилъ?), 769; — ти 
т^нал (= си станалъ) голем, 779; — ти лежал (= ти си р-Ь- 
залъ), 779; — т^лал (= турилъ) и: тулил, ти си, 781; — ти но- 
сиш менека чай? ти тулил захал? 794; — що (си) ти тука 
писал? 782; — кйнка ков^л си ти? (= съ камъка ли си — 
го — заковалъ?), 795; — може ти (да) си написал, отговаря, 
когато го питахъ: кой е писалъ тука? 901; — 3. трето лице: 
един голем куче дбдело (= дошло), 706; — касало (= скж- 
сало се), 749; — едно копче касало (= се скжсало) тука, 753; 

— Вадо збмел (= зелъ, земалъ) нещо, 750; — кой купил пуй- 
ките? 764; — дъвбх, Вадо не дъвбл (= оздрав-Ьхъ, Вл. не е 
оздрав^лъ), тука пакъ имаме правилно двояко означаване на ми- 
налото, 779; — мата (= на земята) паднал, 779; — таналъ 
(= останалъ) тук, 782; — папи, една тука мишка излезнала, 
аз я видех, и тука двояко в-Ьрно означаване на миналото, 806; 

— отишла е далеко, сир. слугинята, 895; — 4. въ множествено 
число това вр-Ьме почти никакъ не се ср-Ьща; отб'Ьл'Ьзалъ съмъ го 
само единъ едничъкъ пжть въ трето лице въ сл'Ьдната фраза: 
гатите^) паннали (= гащигЬ паднали), 714. 

Интересно е погргьшното употргьбение на минало свършено 
придружено отъ спомагателния глаголъ, каквото значи пр-Ьдставява 
см-Ьсь отъ минало свършено и минало неопр-Ьд-Ьлено; тая гр-кшка 
се ср-Ьща доста често, туку-речи винаги въ първо лице единствено 
число, и то почти всЬкога отрицателно: не съм видех (нам-Ьсто: 
не вид'Ьхъ или не съмъ вид-Ьлъ), 711; — аз не съм плач ах (= 
не съмъ плакалъ или не плакахъ), 758; — не съм касах (= не 
скжсахъ или не съмъ скжсалъ), 762; — аз съм дувах (= азъ 
духнахъ или азъ съмъ духналъ), 764; — не съм сичкото дзедох 
(= не изядохъ или не съмъ изялъ), 767; — ти менека бичаш 
(= обичашъ), аз не съм кавах кеватче мокло (= не съмъ 
направилъ мокро въ креватчето), 768; — аз не съм кавах (= 
не направихъ или не съмъ направилъ), 771, 782; — азъ не съмъ 
фащах (= хващалъ), 777; — аз не съм чупих малък лив (= 
малкия моливъ), аз чупих голем лив (=: големия моливъ), 779; 

— азне съм пишах (= не писахъ или не съмъ писалъ), 779; — 
аз съм з&мах (= зехъ, земйхъ или съмъ зелъ, земалъ), 787; — 
не съм кашлах (= кашлялъ), 789. — Въ множествено число тая 
гр-кшка е направена само два пжти въ по-късно вр-кме, когато 
гр-Ьшката вече не се чуеше въ първо лице единствено число; а 

*) Първото „т" въ тая дума е произнесено като н*що средно между „т" и „ц". 



91 

именно еднажъ въ трето лице и еднажъ въ първо лице множе- 
ствено число: тии еж паднаха (нам-Ьсто: тия книги паднаха или 
еж паднали), 811; — не сме ядохме (= не ядохме или не сме 
яли) сладко, само ядохме 'ци (бисквити), 901. 

Минало несвършено се употр'Ьбя и отъ това д'Ьте много р^Ьдко, 
и то въ начало тукъ-там'Ь нам-Ьсто минало свършено; така напр. 
д-Ьтето казва: папа, виж, аз бутах (наместо: бутнахъ) лезите 
(= жел-Ьзата) 703; — и тоя (сир. пиронъ) кбвах (= заковахъ), 
761; — збмах малко, ми отговаря, когато го попитахъ: ти не 
зели отъ шоколадата? 758; — аз дзбмах (= зехъ или земахъ) 
глата (= иглата), 763; — сжщо тъй: тая земах, 776; — това 
аз 'навах (= познавахъ наместо: познахъ) — като — па (=папа), 
така каза той къмъ мене, когато ме позна на единъ портретъ и 
ме посочи на него, а азъ го б-Ьхъ попиталъ въ минало свършено: 
ти позна папа? — аз сичките пъхах (= пъхнахъ), 866; — 
дофтолът (= докторътъ) тебе вадеше (нам-Ьсто: извади) един 
дзаб (= зжбъ), ми казва, като си спомня в-Ьроятно, какъ пр-Ьди 
н*кое вр-Ьме ми 6% ваденъ зжбъ, 767. — Правилни форми на ми- 
нало несвършено, които в-Ьроятно б-Ьха употребени и въ значе- 
нието на минало несвършено, б-Ьха сл-ЬднигЬ дв-Ь, на 777. день: 
гледах и немах, както и въ сл-Ьдното по-дълго изречение: папи, 
ние тука белихме (= събирахме) костилки, па тука фъ- 
лйхме (= хвърляхме), 871; — сетн-Ь формигЬ на минало несвър- 
шено отъ глагола „съмъ* въ сл^днигЬ три изречения: мой тоя 
беше, 779; — ти пак каде беше, на лйбота (= работа)? 913; 
— бехме далеко на ча'шйята, 929. — Изобщо може да сми- 
таме като установенъ фактъ, какво д-Ьтето избягва миналото не- 
свършено както по неговия смисълъ, така и по формата му, а въ 
вс^ки случай много повече пр'Ьдпочита минало свършено, па дори 
и минало неопр'Ьд'клено. Миналото несвършено изисква именно вече 
по-развитъ умъ, та да се изрази вънъ отъ обикновеното минало 
още и страничното понятие на продължително, несвършено д-Ьй- 
стене, докато изражаването на еднократното, завършено д-Ьйствие, 
както изглежда, е по-достжпно за д-Ьтския умъ. Това се вижда и 
отъ сл-Ьднит* дв-Ь изречения, които еж отъ късно вр-Ьме и д-Ьто 
смисълътъ на минало несвършено все още е изказанъ чр-Ьзъ форми 
отъ минало свършено: папи, ние тука бблихме (= събирахме) 
костилки, па мука фьлйхме (= хвърляхме), 871; — ние си ку- 
пихме топки и си иглахме (= играехме), 896. 

Отдавна пргьминалото е още по-р-Ьдко, защото съмъ го на- 
блюдавалъ само единъ едничъкъ пжть въ фразата: аз бешех 
паднал. Интересно е, че и при моя втори синъ това вр-Ьме е значи 



92 

употр-Ьбено сжщо тъй само единъ пжть, и то и тукъ въ първо 
лице и пакъ съ погр-Ьшната форма на спомагателния глаголъ. ^) 

Отъ глаголнигЬ форми оставатъ още начинътъ на изражаване 
на неопр'Ьд'Ьлителното наклонение, страдателното причастие и отгла- 
голното сжществително. 

Първото страдателно причастие се появява при втория ми 
синъ много рано, именно на 585. день, когато той вижда, че шап- 
ката е скл1сана, и притова казва: къс (= скжсана); — сжщо тъй: 
дин лап касан (=единъ чорапъ — е тука — склсанъ), 712; — чу- 
пена (=счупена), 760, и: счупен, 879; — що е тука писано? 762, 
846; — пържен леб, 799; — има тука лампа, не е палена, 818; 
— тоя е откбвен (=откованъ), сир. пиронъ, 894; — залупено 
(=захлупено), 900; — моето къватче (=креватче) елазвйлено, 
901; — не може да се извади, заковано е, 901; — там ме- 
тено ли е? 921; — азъ съмъ изпбтен, 905. 

Сжщинската нова форма на неопргьдгьлителното наклонение 
(вж. по-гор-Ь стр. 17.) не е употр-Ьбена нито единъ пжть отъ втория 
ми синъ. Той изказва инфинитивното отношение винаги по обик- 
новения способъ на нашия езикъ поср-Ьдствомъ съюза „да*" и фи- 
нитния глаголъ. Обаче дълго вр-Ьме това „да" се изпуска, а се 
появява спорадично къмъ края на моигЬ наблюдения: азъ можам 
кйчам (=да закача), 757; — пакъ фане пи (=ще захване да спи), 
776; — вън има нек (=сн'Ьгъ), можамъ лезам (= не мога да из- 
л-Ьза), ти само можеш лезеш (=да изл-Ьзешъ), 779; — дай 
гъ*нам тебе (=да те пр-Ьгърна), 799; — каза ти ма (= на мама) 
купи (=да — )ощеканье (= камъне)? 809; — иди купиш (=да 
— ) 824; — съюзътъ „да** съмъ наблюдавалъ въ такива случаи само 
два-три пжти: дбеде (=да яде), 665; — дофтолътъ ще доде 
да цели (= ц-Ьри) Вадо, 767; — имаш ли че'вен молив да 
пишеш червено? 901. 

Отглаголното сжи^ествително, което се употр-Ьбяше тъй 
често отъ моя пръвъ синъ, не е наблюдавано тукъ нито единъ 
едничъкъ пжть! 

Най-сетн-Ь нека изтъкнемъ наособено и н'Ькои интересни гла- 
голни форми: Вадо збмел (=зелъ, земи) нещо, 750; — Вадо 
дйдели ци (=Владо ми даде бисквити), 750; — дадам мама? 
(=да дамъ ли на мама?) 755; — дласка (= драска) ме (=сърби 
ме), 755 и: даска ме, 807; — аз съмъ плачал (нам-Ьсто: азъ 
плакахъ), 764; — падех (= паднахъ), 765; — не съм сичкото 
дзедъх (=изядохъ, нам-Ьсто: изялъ), 767; — ти пишел (=писа), 

М Вж. стр. 13. 



93 

778; — дех или ях (=ядохъ), 782; — будах (=събудихъ), 785; 

— 'що тебова (=защо тр-Ьба) това? 788; сетн-Ь: азъ тебува 
толам (=да отворя), 800, и: леля тебува, мама тебува (=на 

— тр^Ьба), сир. да остане отъ яденето, 800; — още малко пишам 
(=ще пиша), после дам (=ще дамъ), 795; — ядам тета (=ямъ 
кюфтета), 797; — танам голем, дам те (=когато стана гол'Ьмъ, 
ще ямъ кюфте), 803; — още 'дин датин мине (=още единъ 
солдатинъ минава), 812; — дуфнах (=духнахъ), 818; — аз те 
ва'нах (=варнахъ, пр-Ьварихъ), 861; — защо не доажда Данка? 
878; — и това удалва (=ударя), сир. той, 918; — така ще гле- 
даме, какъ нацаждуват (=пр'Ьц'Ьждатъ) млекото, 947; — ти 
залупй (=захлупи) 947; — аз идам (=ходя) нй-вода, 757 и: 
азъ идех содка (= азъ ходихъ на разходка), 808. 

III. 

Понеже това д'Ьте не е тъй разговорчиво, както първиятъ ми 
синъ, и понеже то, особено въ началото, говори повечето въ от- 
д-Ьлни кжси думи и изречения, заради това много р^дко дохожда 
да изражава падежни отношения. Така напр. то р-Ьдко изказва 
отношението на родителния падежъ, който съмъ наблюдавалъ 
само въ два случая, д-Ьто и двата плти това падежно отношение е 
изразено безъ помощьта на частицата „на": ето Вадо чай 
(=чая на Владо), 770; — папи, Вадо тоя леб (=на Владо е тоя 
хл*бъ), 782. 

Дателниятъ падежъ се употр'Ьбя по-често, но и той не 
се ср-Ьща тъй често, както при първия ми синъ; и за очудване е, 
че и при изказването на това падежно отношение почти винаги се 
изпуска частицата „на": купиш — Вадо — мене (=да купишъ на 
Владо и мен-к н-кщо), ми казва, като вижда, че излизамъ; той ис- 
каше да ми каже, да му купя бонбони, 674; — кажи Вадо тельът 
искам (=кажи на Владо, че искамъ п-Ьтела — играчка), 748; — 
Вадо несеш леб (=и на Владо да донесешъ хл-Ьбъ), 752; — 
дадам мами? (=да — го — дамъ на мама?), 755; — Вадо тоя, 
менека дуг (=на Владо тоя, мен-Ь другъ, сир. бисквитъ), 765; — 
аз дам пали Вайка (=азъ да дамъ пари на Иванка), 789; — леля 
тебува, мама тебува (=на леля, на мама тр-Ьба, сир. да остане 
за ядене), 800; — кйжа ти ма купи още канье? (=каза ли ти 
на мама да купи още камъне? т. е. за строене), 809; — аз дадох 
Вадо цето (=на Владо яйцето), 861; — само единъ едничънъ пжть 
е употр-Ьбена частицата „на", и то твърд-Ь късно, докато при първия 
ми синъ тя се появява вече много рано и сетн-Ь се употр-Ьбя много 
често (вж. стр. 21 — 22.): на Владо защо ще дадбш захал 
(=захарь?) 961. 



94 

Винителниятъ падежъ отъ имена въ мжжки родъ съ членъ 
се употр-Ьбя н-Ьколко пжти, и то още твърд-Ь рано при прилагател- 
ното: аз големия дземам (= земамъ, т. е. гол-Ьмия пиронъ), 
751; — аз големия, ти малкия, сир. пиронъ ще зема, 751; — 
аз тамъ малкия (сир. пиронъ) ковах (= заковахъ), ти го- 
лемия, 767; — земи големия камък, че ще го фъ'ла 
(= хвърля) и ще удалам (ударя) Владо, 918; — и при съще- 
ствителни по-късно: не ма шик (= камшикъ) да кал а (= кара) 
коня, 898; — на тавана, 908; —ти го остави уф колидола 
(= въвъ коридора), 929. — Ала и по-късно още има случаи, д-Ьто 
никакъ не е изразенъ тоя винителенъ падежъ, и д-кто думата, стои 
въ винителенъ падежъ безъ члена: калам тол (= карамъ, сир. 
бутамъ стола)*, 749; — плах чистам (= праха чистя), 802; — защо 
нема тука един селенин да води конь (=коня)? думата 
е за една картина, д'Ьто имаше изобразенъ само единъ конь, 894. 

По-често употр-Ьбя момчето звателния падежъ: Данко, ка! 
Искаше да каже: когато ще искамъ повънъ, ще те повикамъ, сир. 
слугинята, тъй; 641; — Данко, виж ват'е мйхи (= вжтр-Ь му- 
хигЬ), 687; — Данко, тука си ти? 801;— кйко — къмъ слугинята, 
646; — папе, 669, 672, 688; — папе, товй мене? (= това за 
мене ли е?), 693; — папе, пипни, голещо е; да? голещо е? 
764; — папе, тебе мама гледа, 766; — разбира се, че тая дума 
се ср-Ьща и въ другата форма: папи, мое това? 764; — лельо, 
видам(=дай да видя), 693; — Ванко (= Иванка), 751; — мйме, 
тука аз гледам, 762. 

И при втория ми синъ се появява множественото число при 
думата „обуща", като и тука е употр-Ьбена слщата погрешна мно- 
жествена форма бущи; това множествено число употр-Ьбя д-Ьтето 
вече на 686. день, обаче не е напълно ясно, дали той наистина 
свръзваше съ тая дума и смисъла на множествено число или съ 
нея искаше да означи собствено само единъ обущъкъ; въ слщия 
день употр-Ьбя покрай това множествено число и формата буш, 
ала пакъ неопр-Ьд-Ьлено, какво число означаваше тая дума; на 762. 
день той казва обущи, на 808. день пакъ: аз блечам (= ще 
обл-Ька) големите бущи, и тепърва на 678. день вече употр-Ьбя 
правилната но мжчна множествена форма на тая дума: склацат 
(= скърцатъ) обущата; — дати (= солдати), 618; — лдати 
(= солдати), 749; — у^и (= круши), д-то е произнесено между 
„с" и „ш", като полското „§", 622; — кошки (= кокошки), 669; — 
Данко, виж ват'е мйхи (=вжтр-Ь мухигЬ), 687; — нисти и: ниста 
(= мъниста), 694; — Вадо — мене — бони (=да купишъ на Вл. и 
мен-Ь бонбони), 696; — тука са бони (=бонбони), 768; — данкат 



95 

бон чета (= дрънкатъ бонбончета, сир. въ кутията), тука е инте- 
ресно правилно образуваното множествено число на умалителната 
форма, 768; — пуйки, 698; — пуйки там, 710; — нема ги пуй- 
ките; ето ги пуйките; доколко д-Ьтето има тука въ ума си 
смисъла на множественото число, показва употр-Ьбеното въ сжщия 
день изречение: нема го копчето, д-кто въ съгласие съ един- 
ственото число на съществителното е употр-Ьбено и единственото 
число на придружаващето го лично м-Ьстоимение, докато въ дв-Ьгк 
други фрази стои правилно множественото число на сжщото лично 
м-Ьстоимение, 706; — ца (= яйца), въ единствено число д-Ьтето 
казва: це (= яйце) 698; — лапи (= чорапи) чисти, сир. нови 
и чисти, 700; — даде цупа, тета, ишко (= супа, кюфтета, 
всичко), 701; — обаче още на 803. день той казва: танам голем, 
дам те (= когато стана гол-Ьмъ, ще ямъ кюфтета); — папа, 
виж аз бутах лезите (= бутнахъ железата), 703; — аз мелам 
(= ще нам-Ьря) патицит-Ь, 706; — на 682. день, когато го 6'Ьхъ 
попиталъ: обичашъ патицитЬ? той ми отговаря въ единствено число: 
бичам пацица; — мата (= на земята) чукаме, не на тол— о- 
вете (= столовегЬ), тука е заб-Ьл-Ьжително правилното употр*- 
бение на множественото число при едно съществително, което по 
единъ доста сложенъ начинъ (на »ове'') образува множественото 
число, макаръ това множествено число и да е общо на много еж- 
ществителни, 706; — и столбвет-Ь не тебе пише (=инастоло- 
вегЬ не тр-Ьба да се пише), 893; — джапове (= джебове) отъ 
неговото единствено число джап, 707; — п^ьлй (= пари), 706; — 
мишки тука лазат, интересно е въ това напълно правилно изре- 
чение и пълното съгласуване по число между подлога и глаголния 
прилогъ, 706; — гатите^) паннали (= гащигЬ паднали), пакъ 
тр-Ьба да се заб-Ьл-Ьжи тука пълното съгласуване по число между 
подлога и глагола, 714; — папи, падат гащите (пакъ съгласу- 
ване!), 756; — цели и: цблини (= офицери), посл-Ьдната форма 
е заб-Ьл-Ьжителна като неправилна, но за д-Ьтето правилно образу- 
вана отъ формата на единствено число „офицеринъ", както това 
става при много съществителни чр-Ьзъ просто прибавяне на „и* 
къмъ единствено число (чорапъ, чорапи), 749; — човеци и: човек, 
749; — ичките (= всичкигЬ) копчета зех, 751; — ичките коп- 
чета касам (=ще скъсамъ), 'немаш (= за да н-Ьмашъ), 762; — 
на ти тебе ластиците, 756, също и 789; — нема дзимам 
(= да земамъ) кофите, 758; — тия Вадо цити (= тия съ бис- 
квитит* на Владо), 762; — големите апат (= хапятъ) конье, 



1) Вж. по-гор* стр. 90. 



96 

тука е заб-Ьл-Ьжително пълното съгласуване по число между под- 
логъ и прилогъ и между прилагателно и съществително, 764; — 
шенца (= ушенца отъ ушенце), 766, сжщо и: нема го (= ги) 
двете шенцета (ушенца), сир. на неговия конь, комуто б%ха 
отклснати дв-ЬгЬ уши; интересна е тукъ формата на множествено 
число яШенцета", когато по-пр-Ьди д'Ьтето въ сжщия день б-Ь ка- 
зало „шенца"; значи то вече има съзнание за двоякото образуване 
на подобни съществителни; само чудновато е, д-Ьто въпр-Ьки мно- 
жественото число на съществителното личното м-Ьстоимение, което 
се отнася къмъ него, стои въ единствено число, макаръ той и да 
бЬ казалъ още на 706. день: нема ги пуйките (вижъ по-гор-Ь); — 
цета (= цв-Ьтя); — ее там качах аз кучовете (= закачихъ 
азъ ключовегЬ), 780; — лешници покрай: лешник, 788; — лъкйви 
и по-често: кавйци (= ръкавици), 798; но на 749. день б-Ь упо- 
тр-Ьбилъ това множествено число кавйци нам-Ьсто единствено 
число: ръкавица; — пели (- пера) покрай: пелб (=перо), 809; — 
канье (= камъне), 809. 

На 700. день той казва безъ съгласуване по число въ под- 
лога и прилога: боли ме 'чите; искаше собствено да каже или: 
боли ме окото или пъкъ: болятъ ме очигЬ. 

Интересно е, че при това д-Ьте се ср-Ьща необикновеното мно- 
жествено число: сухоглоздета въ фразата: пакъ да купиш 
нови сухо-глоздета, 904. Сравни съ тая форма посочената по- 
гор'Ь форма шенцета за: ушенца, 766. 

Интересенъ случай отъ пром-Ьна на рода ни пр-Ьдставя думата: 
чайката (нам-Ьсто: часовникътъ), която форма д-Ьтето употр-Ьби 
на 672. день. 

Истинско двойствено число не се ср-Ьща при това д-Ьте ; единъ 
опитъ за употр-Ьбение на форма въ двойствено число ни пр-Ьдставя 
обаче изразътъ: два то ли (нам-Ьсто: два стола), употр-Ьбенъ на 
764. день, когато множествената форма столове д-Ьтето б-Ь упо- 
тр-Ьбило на 706. день и сетн-Ь пакъ на 893. день (вж. по-гор-Ь). — 
Първиятъ ми синъ (вж. по-гор-Ь стр. 24.) наистина б-Ь употр-Ьбилъ 
единъ пъть напълно правилно двойственото число, обаче това б-Ь 
вече въ доста късно вр-Ьме, въ единъ периодъ, до който не дости- 
гатъ наблюденията при втория ми синъ. 

IV. 

И моятъ втори синъ употр-Ьбя умалителни, ала не тъй често 
и не съ такава любовь, както първиятъ ми синъ. Той въ това от- 
ношение не е толкова изобрЬтателенъ и самостоенъ, ами по-скоро 
се намира тукъ подъ влиянието на по-стария си братъ, който, както 



97 

показахъ по-гор-Ь, проявяваше особена наклонность да употребя 
и самостоятелно да образува умалителни: канче (= камъче), 615, 
706; — лаз мелам канче (=и азъ ще нам'Ьря камъче, соб- 
ствено иска да каже, че ще търси камъче и той), 742; — гънче 
или кънче (= конче), така нарича своята пржчка за ездене, 619, 
694; — пачето (= капачето), 642, 766; — пиленце, 642; — 
денце (=бебенце), 643, 644, 654; — денцето паче (=бебен- 
цето плаче), 645; — бенце, бенцето (= бебенце, — то), 663; — 
пастенцето (= пръстенцето), повтаря много добр-Ь, когато му 
казахъ: Владо ти ухапа пръстенцето, 644; — п'лонче (=пирон- 
че), 675, пилонче, 711; — толче (= столче), 707; — кбтенце, 
710; — дзедох бонче (=изядохъ бонбонче), 749; — папче, 
ми казва, 751; — мой папче, 768; — мамче, 751; — тофче 
(=картофче), 751; — ливче (=моливче), 758; — къватче 
(=креватче), 765; — ти менека бичаш (=обичашъ), аз не 
съм кавах (=направилъ) кеватче (=въ креватчето) мокло, 
768; — моето къватче е лазвалено (= развалено), 901; — 
топче, 766; — пйлтенце, 779; — гълъбче, 801; — гълъб- 
че нце, значи съ двойна умалителна наставка, 898; — к'авайче 
(=кравайче), 936; — и съ умалителна наставка отъ женски родъ: 
лентичка, 874; — аз като бъдам голем, ще си купам 
една жълтичка, 968. — Умалителни и въ множествено число: 
хубави телки (=дантелки), 762; — шенца (=ушенца), 766; 
- нема го (нам-Ьсто: ги) двете шенцета (=ушенца), сир. на 
кончето му, 766; — данкат бончета (=дрънкатъ бонбончета), 
768; — после лезнем (=ще изл-кземъ да) видим кученца 
(=_та), 818. 

Твърд-Ь интересни умалителни форми ни пр'Ьдставяватъ сл-Ьд- 
нигЬ думи: л^тенце (умалително и н'Ьжно казано отъ ледъ — 
лет), 779; — дъ'в6нца отъ дърво, 908; — железченца, 917. 



Членътъ се появява за пръвъ пл^ть на 633. день, и то по сл-Ьд- 
ния начинъ: момчето 6% поискало вода съ думигЬ: да (=вода) 
искам, а понеже азъ му казахъ: водата е фа (лоша), то повтори 
сь въпросителенъ тонъ: дата фа? — на 637. день казва: ку- 
чето; понеже той много често казва само отд-Ьлни думи, но не и 
ц-кли пр-Ьдложения, каквото е характеристично при него въ срав- 
нение съ първия ми синъ, заради това въ първо вр^ме, разбира 
се, не е винаги съвсЬмъ ясно, дали членътъ е употр%бенъ въ та- 
кива случаи въ сжщинското му значение, или пъкъ д'Ьтето само 

Нжуч. д. I. 7 



98 

повтаря просто думата съ члена, като я чува тъй въ свързаната 
р^Ьчь на другигЬ, тъй щото то само да именува пр-ЬдметигЬ съ 
членувани думи, наместо да употр-Ьбя думигЬ съ членъ, както би 
тр-Ьбало; и посл-Ьдното пр-Ьдположение е възможно, понеже ду- 
мигЬ еж употр'Ь6ени не въ фрази, ами отделно; — на 642. день: 
пйчето (= капачето); — па кът (=капакътъ), 766; — динта 
(= градината), 649; — лакото (= млекото), 650; — ката или 
дори и съ удвоенъ членъ: катата (=ржката), 652; — 'ката 
(=ржката), 672; — колита, 653; — клата и: глата (=иглата), 
663; — аз дземах глата (=зехъ иглата), 763; — бенцето 
(= бебенценто), 663; — лъйцата (= лъжицата), 664; — кни- 
гата мийше (= мирише), 669; — н игата (= книгата), 706; — 
късал нигата (=скжсахъ книгата), 711; — дай *н игата, 711; 

— дай ми нигата, 750; — г(к)ошките (= кокошкигЬ), 670; 

— чайката (= часовникътъ), понеже тая дума въ езика на д-Ь- 
тето окончава на „а**, заради това приема и женския членъ, 672; 

— глоздето (= гроздето), 675; — нй блашката (=^пржчката), 
677; — дех (=вид'Ьхъ) пуйките, ми отговаря, когато го питахъ: 
вид-Ь ли пуйкигЬ? 682; — нема ги пуйките, ето ги пуй- 
ките, 706; — кой купил пуйките? 764; — палтото, 696; — 
де е палтото? 748; — де тулите (=кжд'Ь ще турите) пал- 
тото? 749; — боли ме 'чите (=очигЬ), 700; — папи, виж 
аз бутах лезите (=бутнахъ жел-Ьзата), 703; — аз мелам 
(=ще намеря) патиците, 706; — ето го копчето, 706; — 
де е копчето? дай копчето! 711; — мата (= на земята) чу- 
каме, не на тол-овете (= столовегЬ), 706; — мата (=зе- 
мята), ми отговаря, когато го питамъ: д-Ь е еди какво си? 745; — 
де е кошката? (= кокошката), 706; — гатите^) паннали 
(=гащигЬ паднали), 714; — папи, падат гащите, 756; — па- 
пи, де бущите? (=Д'Ь еж обущата?), 798; — канкьт (=ка- 
мъкътъ), 742; — тука тулам канкьт (=тука ще туря камъ- 
кътъ), 742; — де лимите? (=Д'Ь еж килимигЬ?), 746; — де е 
джебът? 746; — нема го джебът, 746; — де е човекът? 
746; — кажи (на) Вадо, тельът (=п'Ьтелътъ) искам, 748; — 
де е ливът? (=моливътъ), 748; — пак бъкам нбсът (=пакъ 
ще ти бръкна въ носътъ), 749; — що н' доде дофтолът? 752; 

— дофтолът ще доде да цбли (=ц'Ьри) Вадо, 767; — ис- 
кам пилонът (=пиронътъ), 758; — нема дзимам (=да зи- 
мамъ) кофите, 758; — г а' лото (= гърлото), 767; — Вадо ис- 
кам види галото, аз немам галото (=на Вл. искамъ да 

т- 

1 Вж. стр. 90. 



99 

види въ гърлото, азъ н-Ьмамъ гърлото, т. е. азъ н-Ьмамъ нищо въ 
гърлото или мене не ме боли гърлото), 779; — земи млекото, 
804; — склацат (=скърцатъ) обущата, 878; — на чблото, 
879; — що имаш в' устата? 901; — земи тоя пилон, че 
той е за майстрлите, 960. — И при прилагателното се явява 
вече доста рано членътъ; така момчето казва, макаръ тука чле- 
нътъ и да не е съвсЬмъ на м'Ьсто: голем*то глозде (= грозде), 
малкото глозде, като ми показва при това едно гол'Ьмо и едно 
малко зърно грозде, 675; — сжщо и: ето го голем'то, ето го 
малкото, 675; ала въ тия изрази то, можеби, искаше собствено 
да каже: ето едно гол-Ьмо, едно малко грозде, значи не съ опр-Ь- 
д-Ьлителния членъ; — мальката лампа, 712; — де еж мал- 
ките? сир. камъне за строене, 742; — тука еж малките, 743; 
големото куче апе, не — малкото — куче — апе, 751; 

— големите апат конье, 746; — аз блечам (=ще обл-Ька) 
големите бущи (= обуща), 808; — цивото (= сивото) пал- 
то, 712; — цивото копче зех, 751; — папи, де (еж) новите 
бущи (=обуща)? 738; — тия (еж) новите, сир. обуща, 740; 

— нова (ли е) тая нижка (=книжка)? тая тала (=стара), 
де е новата? тука е твърд-Ь интересно правилното употр-Ьбение 
на члена и неговото изоставяне, д-Ьто той не е на м-Ьсто, 764. — 
Интересна е още и следната членувана форма въ именителенъ па- 
дежъ: де големия кон? 762. 

Членътъ се употр-Ьбя сжщо и при числителни имена, както и 
при м^Ьстоимения: така момчето казва: де динат (=единиятъ)? 
694; — нема го (нам-Ьсто: ги) двете шенцета (= ушенца), 
сир. на кончето му, 766; — сичкото, 672; — сичките коп- 
чета зех, 751; — 'ми (=земи) моето, 749; — тая е мойта; 
де е мойта? 767; — моят, 816; — и: Вадовите големи 
еж, 850. 

Разбира се, че често пжти членътъ погр-Ьшно не е употр-Ь- 
бенъ тамъ, д-Ьто той би тр-Ьбало да стои, и това се случва и 
доста късно: млеко — бенце (=бебенцето) — иска, 677; — 
големо де? (=де е гол-Ьмото?), 683; — ето го пилон (=пи- 
ронътъ), 694; — чичо бие конь (нам-Ьсто: коня или коньтъ), 
700; — мбли го пилон (=нам'Ьри го пиронътъ), 711; — папи, 
де конь (= коньтъ)? 738; — папи, де бел клак? (=б'Ьлиятъ 
кракъ на кончето му), 744; — де поп (=попътъ)? 746; — покрай: 
де е джебът? 746; — де е човекът? 746; — калам тол 
(=карамъ, сир. бутамъ стола), 749; — де го пилон (= пиронътъ)? 
758; — ви дам чиста ка*па (=да видя чистата кърпа), 761; — 
ти менека бичаш (=обичашъ), аз не съм кавах (=напра- 

7* 



^ 



100 

вилъ) кеватче (= креватчето) мокло, 768; — плах чистам 
(= праха чистя), 802; — после лезнем видим (=ще изл-Ьземъ 
да видимъ) кученца (= кученцата), 818; — защо нема тука 
един селенин да води конь? сир. на една картина, д^то имаше 
само единъ конь; за очудване е именно въ това изречение отсжт- 
ствието на члена, когато инакъ това тъй сложно изречение е съв- 
с-Ьмъ правилно, 894; — иска да идамвтоловая (= столоваята), 
419; — аз като седна у банята, ти можеш да си идеш у 
столова я, и тука пакъ е чудно, че липсува членътъ, и то вече въ 
такъвъ напр-Ьдналъ периодъ на датската възрасть, когато при ду- 
мата баня стои членътъ; изглежда, като че д-Ьтето сматря столо- 
ваята н-Ьщо тъй познато, че названието й му се струва като соб- 
ствено име, поради което и въ предишната фраза сжщо тъй 
липсува членътъ, 971. 

Пон-Ькога пъкъ наопаки се поставя членътъ тамъ, д^Ьто той 
не би тр-Ьбало да бжде употр-Ьбенъ: малкото, казва д'Ьтето, като 
вижда между много малки монети една отъ 2^/3 стотинки, никелова, 
и я зима въ рлката; членътъ тука не е на м-Ьсто, защото д-Ьтето 
нав-Ьрно искаше да каже: една малка — монета, 672; — виж ма- 
лько, виж голем'то, сир. единъ малъкъ и единъ гол-кмъ камъкъ 
за строене; първия пжть д-Ьтето не употр-Ьбя члена, а при вто- 
рото прилагателно да; сигурно момчето искаше и въ двата случая 
да каже: вижъ „единъ гол-Ьмъ*", не „големия", както каза, вижъ 
„единъ малъкъ", сир. камъкъ, 675; — Банката (= Иванка), казва 
пон-Ькога съвсЬмъ погр-Ьшно, 751'; — аз веям Цофията (=жи- 
в-Ья въ София), 751; — малкийо ножо; странно е тука двой- 
ното употр'Ьбение на диалектичния членъ и въ дв-ЬгЬ думи, 789; 
— искам да напавът (=направятъ) със хлебът макалон 
(сир. макарони съ — пърженъ — хл-Ьбъ), 917; — мелих дин 
канкът (=нам'Ьрихъ единъ камъкъ), тука имаме употр-Ьбени 
опр-Ьд-Ьлителния и неопр-Ьд-Ьлителния членъ наедно! 742. 

И неопргьдгьлителниятъ членъ (единъ), който въ нашия езикъ 
се употр-Ьбя много р-Ьдко, защото повечето пжти се изпуска, 
се появява тоже доста рано; ала не може винаги да се разпознае 
добр-Ь, дали думата „единъ" въ такива случаи не е употр-Ьбена 
отъ д-Ьтето като числително: дин кън (= единъ конь), 658; — 
един голем куче додбло (= дошло), 706; — дин лап касан 
(= единъ чорапъ — е тука — скжсанъ), 712; — папи, дай ми 
един канък (= камъкъ), 743; — едно копче касало (=се е 
окжсгло) тука, 753; — дофтолът тебе вадеше един дзаб 
(= извади единъ зжбъ), 767; — папи, една тука мишка из- 
лезнала, аз я видех, 806; — защо нема тука един селенин 



101 

да води конь (=коня)? 894; — аз като бъдам голем, ще си 
купам една жълтичка, 968. 

Понякога липсува неопр'Ьд'Ьлителниятъ членъ, каквото впро- 
чемъ въ повечето случаи е въ съгласие съ свойствата на нашия 
езикъ; въ сл'Ьдното изречение по-скоро би тр-Ьбало да стои чле- 
нътъ: туламтукаканьк (=искамъ да туря тука единъ камъкъ), 
742. — По-интересни сл обаче н-Ьколкото случая, д-Ьто е употр'Ь- 
бенъ неопр'Ьд'Ьлителниятъ членъ при дума, която вече има опре- 
делителния членъ: големото 'дин куче, 706; — мелих дин 
канкът (=нам'Ьрихъ единъ камъкъ), 742. 

Най-сетн-Ь нека приведемъ н^кои случаи отъ употр-Ьбение на 
диалектичния членъ на „о": коньо, ножо, малкийо ножо, съ 
двоенъ членъ, 789; — тука джебо (=въ джеба), 808. 

VI. 

И при това д^те тукъ-там^ се ср^ща по н-Ькоя образувана 
отъ самия него дума, обаче тия думи вече не еж съвършено 
ново измислени, ами по-скоро образувани по оригиналенъ начинъ. 
Притова тия случаи при втория ми синъ еж съвсЬм* р^дки; така 
въ първо вр-Ьме съмъ отб^лЪзалъ при него само думата чопкам 
за „чопля", 782; — много по-късно, когато момчето 6% вече почти 
на седемь години, то си образува съществителното чупало — за 
чупене на ор^хи и л-Ьшници (това 6% на 8. септемврий 1897. год., 
когато б-Ьхме въ Русия, при леля му на дача при Кишиневъ). — 
Сетн-Ь употребя той съ по-голямото си братче глагола стръкна 
се (= затича се), както и други думи (вж. по-гор* стр. 31.). 

VII. 

Първото прилагателно, което употребя той самъ отъ себе 
си, б-Ь думата голбщ (=горещъ), на 590. день. Интересно е, че 
и първата дума изобщо на това дЯте се отнасяше пакъ до по- 
добно понятие (зьзь=жж, въ смисълъ на „горещо"; вж. „Първит* 
начала и пр.", сгр. 52.); — сжщото това прилагателно се срЯща сети* 
пакъ въ срЯденъ родъ на 760. день: голещо и на 764. день въ 
по-дълга р-Ьчь: п^пе, пипни, голещо е; да! голещо е? — 
Сл-Ьдното подиръ него прилагателно е: каво (= кораво) за твър- 
дото въ твърдо сварено яйце; разбира се, че той свръзва съ тая 
дума само това специално значение, значи употр-Ьбя тоя день ду^- 
мата въ смисълъ на съществително, 591; — същото прилагателно 
казва вече съ пълно разбиране тепърва подиръ половина година: 
кол а в, 782, и на 936. день употр-Ьбя думата въ еднакво значе- 
ние съ синонимното .твърдъ", което произнесе тоя день като 



102 

„тъд*; — ламо (=гол'Ьмо), мисли си притова: камъче, разбира 
добр'Ь значението на тая дума, 615; — лам (=гол'Ьмъ), ми отго- 
варя, когато му казахъ: ти си малъкъ, 621; — големо, 656; — 
мой голем, сир. пиронъ, 670; — не е малко — големо, ми 
отвръща, когато му казахъ: това е малко, 682; — големо де? 
(=д'Ь е гол'Ьмото?), 683; — малко, повтаря, като чуе тая дума 
отъ братчето си, а че той разбира значението й, показва това, 
д-Ьто той въ сжщия день употр'Ьбя и думата лймо (=гол'Ьмо), 
615; — малко, 656, 672; — не искам голем, малк', сир. пи- 
ронъ, 706; — малката лампа, 712; изобщо той много обича 
да употр-Ьбя тия думи „малъкъ" и „гол'Ьмъ*; — бос (въ смисълъ 
на: азъ съмъ босъ); както вече посочихъ по-гор'Ь, той много 
обича да говори въ отд'клни думи, а р^дко си служи съ ц%ли из- 
речения, 630; — фа леп (=лошъ хл'Ьбъ), повтаря, когато му 
казвамъ: това е фа хл^бъ и притова му показвамъ едно парче не- 
чистъ хл'кбъ, 605; — дата фа? казва, като 6*^ поискалъ вода и 
азъ му 6'Ьхъ казалъ: водата е фа, 633; — ти фа (=ти си фа = 
лошъ), 656; — ти фа, папи цица, 669; — не са(ъ)м фа, от- 
говаря, когато му казахъ: ти си лошъ, 683; — лошо, съ тая 
дума означава чайнигЬ парченца, които плаватъ на дъното въ 
чаша съ чай, тъй че думата е употр'Ьбена собствено въ смисълъ 
на съществително, 663; — ти лош, 669; — не е лош, отговаря, 
когато му казватъ: папа е лошъ, 749; — азнесъмлош, 779; 

— убаво, така отговаря, когато го питатъ: хубаво ли е това? 
668; — хубави телки (=дантелки), 762; — ти си хубав (на- 
м'Ьсто: добраХ казва на майка си, когато тя му казва: азъ не съмъ 
лоша, 767; — «олчйв (въ смисълъ на: гол-Ьмъ, колко гол-Ьмъ!), 
646; — колчав, 694; — по-късно тая дума се пр-Ьвръща въ чав, 
чава, 705; — още на 765. день той казва: *чав той тол (=к6л- 
чавъ, т. е. гол'Ьмъ е тоя столъ); — нов, нови, 672; — виж, 
нов ган (=юрганъ), 697; — нов тол (= столъ), 710; — папа, 
дай новите бущи видам (=да видя), 738, 740; — де тебе 
нови бущи? (=Д'Ь еж твоигЬ нови обуща?), 742; — нова (ли 
е) тая нижка? (= книжка), тая (е) та ла (= стара), де е но- 
вата? 764; — лапи (= чорапи) чисти, сир. нови, 700; — ви- 
дам чиста ка'па (=да видя чистата кърпа), 761; — гладън 
съм, искам лако (=мл'Ько), 706; — Данка (е) гладна, 811; 

— Цанчо мокъл (=С'Ьнчо е мокъръ), 706; — аз не съм ка- 
вах кеватче мокло (=не съмъ направилъ мокро въ креват- 
чето); тука думата „мокро" е употр-Ьбена въ смисълъ на съще- 
ствително, 771; — дена(о) (= студена), 756; — вън дено (=е 
студено), 789; — каани (= кални), 758; — аз немам каани 



103 

(= кални), сир. рлц-Ь, 766; — болен, 766; — ти не си болен, 
Вадо (е) само болен, 789; — топло, той казва тая дума за 
пещьта, като я бЬ пипналъ, когато тя не 6*^ гореща, ами само 
малко топла, 767; — вън (е) топло, 789; — вайо топло? (=въ 
сголоваята топло ли е вече?), 799; — тесен, сир. обущъкътъ, 
777; — той леб н* теб а, тад (=тоя хл'Ьбъ не тр-Ьба, твърдъ 
е), 782; — твъд (=твърдъ), 802; — тъд (=твърдъ) и: колйв 
(=коравъ), употр'Ьбя и дв'ЬгЬ думи въ еднакво значение, 936; — 
ти си глупав, в'Ьроятно не разбира добр^ смисъла на фразата, 
789; — плазна (= празна), 836; — моето къватче (=креват- 
че) е лазвалбно, искам да ми купиш д'уго здлаво, 901; 
— голо, т. е. д-Ьтето, 901. 

Отъ по-късно вр'Ьме странно е употр'Ьбението на дзгмата ки- 
село нам'Ьсто: горчиво, която дума употр'Ьбя въ тоя погр'Ьшенъ 
смисълъ още на 5 години и 7^2 м'ксеца. 

На 751. день употр-Ьбя едно нар'Ьчие въ смисълъ на прила- 
гателно: вънка дземам пилон, като искаше да каже: ще зема 
пирона, що стои вънъ, вънкашния пиронъ. 

Въ повечето случаи д-Ьтето говори тъй, че почти винаги до- 
карва въ съгласие по родъ и число прилагателното съ надлежното 
съществително или съ подлога; особено въ числото почти всякога 
владее пълно съгласуване; р'кдко съмъ заб'Ьл'кзалъ въ това отно- 
шение разногласие. На 615. день заб^л^Ьзахъ н'Ьколко пжти го- 
лем'то (наместо: гол-Ьмото), докато пъкъ въ сжщия день д'Ьтето 
казва няколко пжти правилно: малкото; ала липсата на цО^^-то 
въ първия случай може да се обясни и съ бързо изговаряне; — 
един голем куче додбло (=дошло), 706; — сжщо: голе- 
мото 'дин (=едно) куче, обаче въ сжщия день и правилно: 
големо куче, 706; — гладна съм, покрай правилното: гла- 
ден съм, и първата фраза се отнася, разбира се, до самия него,^) 
737; — ти си хубав (нам-Ьсто: хубава, искаше собствено да каже: 
добра), казва на майка си, макаръ тя да му 6*^ казала пр^Ьди това: 
аз не съм лоша, и той тр'кбаше по думата „лоша** да съобрази, 
че тр-Ьба да употр-Ьби женската форма, 767; — нека приведемъ 
тука и фразата: Данка несъл чай, 764. — Инакъ съгласува пра- 
вилно прилагателнигЬ, които употр-Ьбя доста често; така напр.: 
едно конче касало (=се скжсало) тука, 753; — ти си по- 
голем, и мама е по-голема, 874. 

Интересни еж мжжкигЬ форми отъ прилагателнигЬ придру- 
жени съ члена, особено въ винителенъ падежъ, които форми д-Ь- 



1) Вж. „ПървигЬ начала и пр.". Стр. 64. 



104 

тето употребя правилно; обаче почти винаги се ф-Ьщатъ тия 
форми при прилагателното .гол-Ъмъ**: аз големи а, ти малки а, 
сир. пиронъ ще зема, 751; — аз големиа дземам (=ще зема), 
пакъ пиронъ, 751; — де големия конь? 762; — аз тоя там 
малкия ковйх (=заковахъ), ти големия, 767. 

Тука е на м'Ьсто да споменемъ и притежателното прилагателно, 
образувано отъ собственото име на неговия братъ: Вадовите го- 
леми еж, 850; — това е Вадово, 861; — Вадовите чолапи, 
866; — не е тоя мой, тоя е Вадов, 891. 

Най-сетн-Ь нека приведемъ тукъ и означаването на боатп»: на 
712. день казва момчето: цивото (= сивото) палто, сжщо на 
725. день: цивото копче зех, ала не мисля, че той отличава 
точно боята, ами по-скоро иска съ това да означи само опр-Ьд-Ь- 
лено палто и опр'Ьд'Ьлено копче; — папи, де бел клак? (== де е 
б-Ьлиятъ кракъ? сир. на неговото копче — играчка, което наистина 
имаше единъ 6'Ьлъ кракъ), 744; — бело, че*вено, така означава 
в-Ьрно своигЬ камъне за строене по гЬхната боя, 762; — че' вена 
ябълка, така нарича една д-Ьйствително червена ябълка, 781; — 
на 858. день винаги познава зелена, почти винаги синя, но не 
толкова в^рно червена боя, макаръ често п;^ти да я назовава 
правилно; — имаш ли че*вен молив да пишеш че'вено? 
901; — въ слщия тоя 901. день веднага познава червено. 

VIII. 

Въ съгласие съ общото закъсн'Ьло езиковно развитие на 
втория ми синъ, сравнено съ онова на първия, и сравнението р-Ьдко 
е употр-Ьбено отъ него. Всичко на всичко съмъ наблюдавалъ сл-Ьд- 
нит% сравнителни форми, които всички се ср^щатъ при прилага- 
телни, като липсуватъ случаи отъ сравнителна степень при нар-Ьчия, 
а съвсЬмъ не се ср-Ьща пр'Ьвъзходната степень: ти си пб-голем, 
и мама е пб-голема, 874; — я колко е по-голема! 882; — 
танеш (= когато станешъ) по-голем, и тя тане (= ще стане) 
по-голема; думата е за една кжщичка, построена отъ камъне за 
строене, 882; — моята е по-голема, твоята е по-малка, пакъ 
е дума за кжщичка, 882; — тия еж по-нови, 900. Интересно е, 
че въ всички тия случаи прилагателното винаги се съгласува на- 
пълно по родъ и число съ подлога. — Въ сравнителна степень се 
ср^ща само наречието повече, и то доста често: повеце (= 
повече), казва, когато му даватъ супа, и той показва, да му дадатъ 
повече, 646; — (искамъ) повече цупа (= супа), 705; — повече 
менека, 751; — повече, — тебе, отговаря, когато го питамъ, 



105 

кого обича повече, 752. — Два пжти употр-Ьбя тая дума въ сми- 
сълъ на .много'' въ сл'ЬднигЬ фрази: аз пах (= спахъ) повече, 
706; — аз повече спах (= азъ много спахъ), 761. 

IX. 

Отъ часлителнитгь имена съмъ наблюдавалъ при тоя синъ 
сл^днигЬ: на 643. день казва за пръвъ пжть: аще (= още) едно; 

— дни кън (= единъ конь), 658; — още едно коче (= копче), 
така казва той, като вижда още едно копче, 670; — сетн'Ь пакъ 
на 694. день: още едно копче; — още едно глозде (= грозде), 
675; — тука още 'дин канък (= тука има още единъ камъкъ, 
или: ето — ), 742; — 'но пй"на (= едно падна), 683; — има 
цамо 'дин тол (= само единъ столъ), 764; — де го още един 
дзуль? (= д-Ь е още единъ фасулъ?), 766; — аз един ковах 
(= заковахъ, сир. пиронъ), 767; — още 'дин датин мине (= 
единъ солдатинъ минава), 812; — и съ члена: де динат? (= д-Ь 
е единиятъ? 694). — Въ н-Ькои случаи не може точно да се отличи, 
дали д-Ьтето употр-Ьбя думата , единъ" въ смисълъ на числител но 
или на неопр^д-Ьлителенъ членъ: един голем куче додбло, 
706; — големото 'дин (=едно) куче, 706; — 'дин лап касан 
(= единъ чорапъ е тука скжсанъ), 712; — папи, дай ми един 
канък (= камъкъ), 743; — 'дин голем пъст (= пръстъ), 'дин 
малък пъст,. като показва притова пръстигЬ на своята ржка, 
744; — 'дин пилон дземеш (= единъ пиронъ ще земешъ), 746; 

— дай ми 'дин галош! 748; — едно копче касало (= се 
скжсало) тука, 753. 

На 740. день той познава много добр-Ь .дв-Ь"; — два тол и 
(= стола), 764; — нема го (= ги) двете шбнцета (= ушенца), 
сир. на неговото конче, на което б-Ьха откжснати и дв*гЬ му уши, 
766; — немаш тизе две, 771; — на 874. день той отличава добр-Ь 
.дв-Ь" и ,три"; — и двата (- и двамата) да видим, 875; — два, 
двата, 878; — ние ядохме по две челеши, 941. — ДругигЬ 
числителни, дори и три, не се ср-Ьщатъ въ неговия езикъ. 



Върху появлението на лиянитгь мгьстоименая за първо и 
второ лице се простр-Ьхъ нашироко въ своята спомената разправа 
върху „ПървигЬ начала на езиковния изразъ за самосъзнанието''; 
тука ще посоча само по-главнигЬ точки отъ установеното въ тая 
ми разправа, като поправя и допълня н-ккои указания. Личното 
мгьстоимение за първо лице се появи на 586. день, въ дателенъ 



106 

падежъ на 623. день (мене), 643. и 705. день (м'= ми и ми), въ 
винителенъ падежъ на 623. день (мене) и 679. день (ме). Въ каза- 
ната моя статия на стр. 77. б-Ьхъ посочилъ за дателния падежъ 
„мен'Ь*' 644. день като пръвъ день на неговото появление, като 
имахъ пр'кдъ очи онова, що б^хъ казалъ на стр. 65.; обаче ако 
се зематъ въ см-Ьтка и пр'Ьдишни опити на д'Ьтето, както сл по- 
сочени на стр. 56., тогава като пръвъ день за появлението на това 
м-Ьстоимение тр'кба да поставимъ 623. день; така с^що е посоченъ 
за винителния падежъ отъ слщата форма „мене" 644. день, когато 
и по казаното на стр. 56. пакъ би тр^бало да се постави нача- 
лото сжщо тъй на 623. день. Обаче тия падежни форми, разбира 
се, въ това вр'Ьме не еж още съвсЬмъ усвоени, защото на сжщия 
тоя день момчето извика, само малко пр'Ьди употр'Ьбението на ду- 
мата „мене"*, когато вид%, какъ искахме да дадемъ н'Ьщо на брат- 
чето му: аз, аз (наместо: мен'Ь). — На 626. день той казва сжщо 
тъй, когато иска да дадемъ и нему н'Ьщо, а не само на братчето 
му: мене; така казва той за себе си, и когато показва на своя 
портретъ, значи като иска да каже: това съмъ азъ. — На стр. 77. 
е посочена формата цменека'' на 751. день за пръвъ п;^ть; ала ако 
земемъ въ внимание и фразата приведена на стр. 73., тогава като 
пръвъ день за тая форма можемъ да приемемъ и 744. день, по- 
неже въ тоя день д-Ьтето каза: това менека, — можеби и въ 
значението на: това е за мене. — Отъ дателнигЬ форми нека при- 
ведемъ и сл-ЬднигЬ, отъ които н-Ькои и твърд'Ь интересни: дай 
ми леп, 705; — малко ми еж, 744; — види ми! (= извади 
ми1 774); — обуй ми! 766; — 'де (= яде) ми се, 712, 782; — 
пие ми се, 712; — пие ми (се), 782. 

Пон^Ькога, разбира се, се изпуска личното м^стоимение, и 
това става, и доста късно, макаръ и р-Ьдко: 'то ти не бичаш? 
(= защо ти не ме обичашъ?), 766; — блбч ат (= да ме обл-Ькатъ), 
777; — блбчеш (= да ме събл-Ьчешъ), 779. 

Тука нека наведемъ още, че това д'Ьте е употр-Ьбило за озна- 
чаване на себе си само единъ пжть своето име, но и тоя пжть не само 
отъ себе си, ами по наше внушение. Именно когато го питахме на 
749. день, кой е той, отговори ни: Жбна (= Женя), когато до 
тоя день винаги при подобни въпроси опорито мълчеше и никакъ 
не искаше да каже своето име. (Вж. върху това моята разправа 
върху израза на самосъзнанието, стр. 51 — 52.) 

Личното м-Ьстоимение за второ лице се появява на 643. день 
(безъ глаголъ) и на 683. день (съ глаголъ). Въ моята първа статия, 
на стр. 77., погр'Ьшно е посоченъ за посл-Ьдния случай 758. день, 
когато се ср'Ьщатъ и пр-Ьдишни случаи отъ употреба на личното 



107 

м-Ьстоимение съ глагола, така д-Ьтето казва на 683. день: ти — 
даваш — мене (=ти щеми давашъ мен'Ь); — сетн'Ь: Плодив ти — 
тиде — мене — конче купиш (= въ Пловдивъ ти отиде да ми 
купишъ кончето), 694; тия дв'Ь изречения се привеждатъ и въ 
моята спомената разправа на стр. 66.; — нека най-сетн'Ь приведемъ 
и сл-ЬднигЬ случаи: ти си нулка (= костенурка), така отговаря 
той на братчето си, когато то му казва: ти си костенурка; — 
мих аз, не ти (=азъ се михъ самъ, не ти), 706; — ти си бъмбал 
(- бръмбаръ), 740. — И сл-ЬднигЬ изречения съ употр'Ьбение на м-Ь- 
стоимението за усилване на повелителната форма сл интересни: 
Вадо, ск'ий (= скрий) ги ти, (да) не види папи, 864; — качи 
се ти да видиш, 894; — дъ*жй (= дръжъ) я ти да ти п ока - 
жам, нема да я земам, т. е. книгата съ картини, 895; — ебели 
(= събери) ти, сичките не можам, сир. камъне за строене, 898. 
Въ дателния падежъ личното м^стоимение отъ второ лице 
се появи на 659. (ти) и на 670. день (тебе). Ще посочимъ тука 
още н-Ькои изречения съ дателенъ падежъ: дофтолът тебе ва- 
деше (извади) един дзаб, 767; — каде ти е 'ливът (= мо- 
ливътъ) да пишешъ? 901. — Особено често се употр-Ьбя формата 
на дателния падежъ тебе въ смисълъ на «твой" въ първо вр-Ьме, 
па дори и по- късно: ето го тука тебе, като искаше да каже: 
ето тука твоятъ креватъ, като показваше на моя креватъ, когато 
вид-Ь, какъ братъ му сочеше кревата на майка си и го назоваваше 
неинъ; — дебе (или: тебе) книга? (=това твоя книга ли е?), 678; 
той употр-Ьбя често думата дебе? или тебе? отд-Ьлно въ тоя 
день, когато пита, дали н'Ьщо принадлежи мен'Ь; — това тебе и 
това тебе? 684; — ето го тебе (= ето твоя)? 702; — тоз ган 
(= юрганъ) тебе, 714; — де тебе нови бущи? (= де еж 
твоигЬ нови обуща?), 742; — тебе тии сл? 802; — папи мой, 
иамй тебека (нам-Ьсто: твоя), 789. 

Отъ винителния падежъ р-Ьдка е формата те, която се упо- 
тр-Ьбя р'кдко и неправилно се зам'Ьстя много пжти съ тебе; така 
момчето казва накрай: аз мих те (=азъ те михъ), 779, само още 
веднажъ: аз те ва'нах ( = варнахъ, стигнахъ), 861; а наопаки още 
на 921. день пр'Ьдпочита да каже: ще заколеме тебе. Р'Ьдкото 
употр-Ьбение на тая форма те констатирахъ и при моя първи синъ 
(вж. сф. 37.). 

Личното м-Ьстоимение отъ третото лице мжжки родъ се 
появява при втория ми синъ много по-рано отколкото при първия. 
То се показва за пръвъ п;^ть н-Ьколко пжти въ сжщия день на 
760. день: той менека цуналъ (=той ме ц'Ьлуна); — не той пи 
(= той не спи) ; — но въ слщия тоя день употр-Ьбя тая форма и 



108 

въ смисъль на »го": нема той Ценчо (= н-Ьма го С-Ьнчо); — 
сетн'Ь още на 960. день: земи тоя пилон, че той е за майсто- 
лите. — Въ ванителния падежъ това лично м-Ьстоимение се ф-Ьща, 
разбира се, и тука по- рано и по-често: ато (=ето) го, така отго- 
варя, когато го питамъ: д* е папи? 644; — ето го там, 681; — 
нема го чичо, 688; — нема го тука Лов (= Стамболовъ), 
710, 744; — мели (= намери) го пилон (= пирона)! 711; — 
де го 'Лов (= Стамболовъ)? тука е интересно употр-Ьбението на 
м-Ьстоимението, 711; — нема го джебът, 746; — дай миVго 
клиям (= да го скрия), 746; — де го? 758, 770; — де го пи- 
лон (= пирона)? 758; — не искам го, лаз (= и аз) не искам, 
765; — де го още един дзуль (= фасулъ)? 766; — те (=ето) го, 
770. — Единъ пжть се изражава винителниятъ падежъ, както туку- 
що посочихъ, съ именителния: нема той (нам-Ьсто: го) Ценчо 
(= С'Ьнчо), 760. — Въ първо вр'Ьме се изпуска пон-Ькога, но много 
р-Ьдко, м-Ьстоимението : аз сам гледам (=да го гледамъ), 683; — 
пакд&деш гледам (=пакъ да ми го дадешъ да го гледамъ), 710. 

И тука липсува съвършено дългата форма »него", както при 
първия ми синъ; заб'Ьл'кжително е, че това е еднакво и при двамата 
синове за третото лице, когато при първо и второ лице и при 
двамата се пр-Ьдпочита обратно пълната форма. — Така сжщо лип- 
суватъ съвсЬмъ при това д^Ьте дв-ЬгЬ форми на личното м^стои- 
мение за трето лице въ дателенъ падежъ (му и нему), когато при 
първия ми синъ поне се употр'Ьбя първата форма, макаръ и късно 
и не тъй често. Наистина че и тая форма (му) се ср*ща при първия 
ми синъ за пръвъ пжть тепърва на 982. день, значи когато при 
втория ми синъ вече почти 6'Ьхъ пр'Ькжсналъ своигЬ наблюдения, 
които се продължиха до 986. день. 

Личното м^Ьстоимение отъ трето лице въ женски родъ и 
при това д'Ьте както и при първото се ср^ща само единъ едничъкъ 
п^ть, и то пакъ по-рано, съ 100 деня, отколкото при първия ми 
синъ: танеш (= когато станешъ) по-голем, и тя тане (= ще 
стане) по-голем а, сир. построената отъ камъне за строене кж- 
щичка, 882. — По-рано и по-често се употребя пакъ винителниятъ 
падежъ отъ слщото м-Ьстоимение : папи, една тука мишка 
излезнала, аз я видех, 806; — дъ'жй (= дръжъ) я ти да ти 
покажам, нема да я земам, сир. книгата съ картинки, 895; — 
ето я големата муха, 898; — аз като бъдам голем, ще си 
купам една жълтичка и нема да ти я дам, 968. — Въ по-рано 
вр-Ьме винителниятъ падежъ на женското лично м'кстоимение се изра- 
жава, както и при първия ми синъ, съ винителния падежъ на 
мжжкото и ср-Ьдното лично м'Ьстоимение (го): ато (= ето) го, 



109 

отговаря той, когато го питамъ, кой е на портрета, който пр'Ьд- 
ставява майка му; слщия отговоръ получавамъ, когато го питамъ 
по слщия начинъ за себе си, 644; — ето го мене, като показва 
на своята супа (= ето я супата за мене), 660 ; за заб'Ьл'Ьзване е, 
че и дв^гЬ тия изречения за майката и супата се ср'Ь1цатъ съ по- 
добно замЪстяне на женското лично м-Ьсгоимение и при първия 
ми синъ; при втория ми синъ обаче това погрешно употр'Ьбение 
престава много по-рано отколкото при първия; изобщо той 
изнапр-Ьдва първия ми синъ въ употр'Ьбението на м-Ьстоименията, 
макаръ да стои по-назадъ въ общото езиковно развитие, тъй като 
той повече говори въ отделни думи и клей изречения, докато по- 
стариятъ ми синъ обича да говори въ по-длъжка р-Ьчь. 

Личното м'Ьстоимение за трето лице въ сргьденъ родъ не съмъ 
наблюдавалъ нито единъ едничъкъ пжть, значи точно както и при 
първия ми синъ, защото при посл-Ьдния наистина го отб'Ьл'кзахъ 
единъ пжть, обаче въ едно вр'Ьме, когато при втория ми синъ вече 
отдавна б-Ьха престанали наблюденията ми, именно на 1310. день, 
когато при втория ми синъ се пр-Ькжсватъ наблюденията почти една 
година по-рано. Винителниятъ падежъ на м^стоимението въ ср-Ь- 
денъ родъ се появява, разбира се, вече доста рано: така д-Ьтето 
казва още на 675. день: ето го малкото, ето го големЧо, 
сир. камъче; — ето го тука тебе, като показва моя креватъ, 
но д-Ьтето си мисли тука навярно „креватче", както своето, 676; 
— тули го там! 693; — нема го копчето, 706; — земи 
млекото, глей (=сгр'Ьй) го! 804; — вече нема го мом- 
чето, т. е. на една картина, като покрива момчето съ реката си, 
901 ; — понякога и се изпуска личното м^стоимение, обаче — въ по- 
късно вр-Ьме — много р-Ьдко: ами аз земам (=ще го зема), 882. 

По-често и доста рано се ср-Ьща личното м'Ьстоимение отъ 
пър&о лице въ множествено число въ именителенъ падежъ: ние 
пим неска (=ние ще пиемъ днеска), сир. шоколада, 749; — ние 
искаме, 765; — папи, ние тука белихме (=събирахме) ко- 
стилки, па тука фълйхме (=ги хвърляхме), 871; — ние си 
купихме топка и си иглахме (=играехме), 896; — ние ще 
излезем, а Сенчо нема, че дува ветъл (=духа в'Ьтъръ), 
915; — ние не щем да пием млеко, 921; — ние ядохме 
по две челеши, 941; — ние т*еба (=тр'Ьба) да се дъ'жим 
(=държимъ), че сме малки, 986. — ДругигЬ падежи отъ това 
м^сгоимение никакъ не еж наблюдавани, сжщо както и при пър- 
вото ми д-Ьте, което само много късно (на 1287. день) употр'Ьби 
единъ едничъкъ пжть дателния падежъ отъ него. Туй е единъ 
чудноватъ фактъ, който изтъкнахъ и въ говора на първия ми 
синъ (вж. стр. 38.). 



110 

Второто лице отъ личното м-Ьстоимение въ множествено 
число не е употр'Ьбено отъ него нито единъ единственъ плть. При 
първия ми синъ се срещна именителниятъ падежъ само единъ 
пжтъ, и то на 1001. день, и винителниятъ падежъ два пжти още 
по-късно, на 1053. и 1102. день (стр. 39.). 

Третюто лице множествено число се ср-Ьща и при него само 
въ винителния падежъ, докогато именителниятъ падежъ се из- 
бягва; така момчето казва: тука нема ги, дугата тая (на- 
м-Ьсто: тгь еж въ другата стая), д-Ьто е изказанъ винителниятъ 
падежъ, но се пр-Ьмълчава именителниятъ падежъ, 811. Винител- 
ниятъ падежъ се явява дори въ употр'Ь6ение много рано, още на 
706. день, когато момчето казва: ето ги пуйкит-Ь, нема ги 
пуйките; доколко д'Ьтето въ тоя день отличава множественото 
отъ единственото число на тая форма, показва правилното употр-Ь- 
бение на числото въ сл-Ьдното изречение въ тоя день: нема го 
копчето; — дигнаха ги, 861; — Вадо ск*ий (=скрий) ги ти, 
(да) не ги види папи, 864. — Тукъ-там'Ь, особено въ първо 
вр-Ьме, се изпуска м-Ьстоимението: папи, дайвидам (=дай да 
ги видя), 738; — папи, дай новите бущи (= обуща) видам 
(=да ги видя), 738; — дори и още на 871. день: папи, ние тука 
белихме (=събирахме) костилки, па тука фълйхме (=га 
хвърляхме), 871. — Единъ пжть въ рано вр%ме е употр-Ьбено м-Ь- 
стоимението въ единствено число нам-Ьсто въ множествено число 
въ изречението: нема го (нам'Ьсто: ги) двете шенцета (=ушенца), 
сир. на кончето му, 766. 

Възвратното мгьстоимение (вж. стр. 66. — 67. на моята раз- 
права върху израза на самосъзнанието) се явява най-напр-Ьдъ въ 
първо лице единствено число, и то вече на 673. день, докогато 
при първия ми синъ се появява сжщото м^Ьстоимение за пръвъ 
пжть въ трето лице на 719. день; това стои въ свръзка съ об- 
стоятелството, че това д-Ьте обича най-много да говори за себе си 
и рано захваща да употр'Ьбя личнигЬ м-Ьстоимения. СлучаигЬ за 
употр-Ьбението на възвратното м'кстоимение въ първо лице вини- 
теленъ падеоюъ наведохъ вече на стр. 66. — 67. отъ моята първа раз- 
права. — Въ първо вр'Ьме се случва, разбира се, много често из- 
пускане на това м%стоимение. Осв-Ьнъ посоченигЬ въ оная раз- 
права н'Ьколко случая (стр. 67.) нека наведемъ още сл'Ьднит^, въ 
първо лице единствено число, които еж повечето отъ по-рано 
вр-Ьме: блечех (=обл'Ькохъ се), 677, 760; — кйчам (=кач- 
вамъ се), 700; — искам кйчам толия (=искамъ да се кача 
на стола), 766; — аз качах коня (=се качихъ на коня), 787; 
— мих аз (=азъ се михъ самъ), не ти, 706; — миям (=:мия 



111 

се), 760; — капам (=кжпя се), 760, 804; — . капах (=клпахъ 
се), 804; — аз ббям (=се боя), 765; — аз ббим железница 
(=азъ се боя отъ жел'Ьзницата), 800; — аз чесах (=се вчесахъ) 
хубаво, 767. 

На стр. 67. въ моята разправа за израза на самосъзнанието 
погр-Ьшно казахъ, че възвратно м-Ьстоимение въ дателень па- 
делсъ е било употр'Ьбено само въ второ лице; това не е в-Ьрно, 
както се вижда и отъ приведената на стр. 64. фраза: ще станам 
да си наплавам (= направя). Въ по-късно вр-Ьме д-Ьтето е упо- 
тр-Ьбило това м-Ьстоимение и въ първо лице единствено и множе- 
ствено число, макаръ и р'Ьдко; така въ единствено число само 
единъ п^ть на 893. день въ туку-що цитуваната фраза: ще ста- 
нам да си наплавам (= направя), сир. в'Ьроятно една кж- 
щичка отъ камъне за строене. 

По вр^ме иде сл'Ьдъ това възвратното м^стоимение въ трето 
лице единствено число въ винителенъ падежъ, което се явява на 
712. день: де (=яде) ми се, 712, 737, 782; — сжщо и: пие ми 
се, 712; — пи (=спи) ми се, 785; - губи (= загуби) се, 753, 
764; — мее (=см'Ье) се, 782; — търкаля (=търкаля) се тая 
макала (=макара), 878; — не може да се извади, заковано 
е, 901. — Разбира се, че се ср'Ьщатъ, и не само въ първо вр'Ьме, 
случки съ изпускане на възвратното м-Ьстоимение: качи (= качва 
се), 633; — пие ми (=пие ми се), съ необикновено изпускане на 
възвратното м^стоимение, 712, 782; — касало (=скжсало се), 
749; — едно копче касало (=сесклсало) тука, 753; — губи 
тоя пилон (=ще се загуби тоя пиронъ), 765; — Вадо къпе 
(=ще се кжпе), после аз, 782;— и (на) столовете не тебе пише 
(=не тр-Ьба да се пише), 893. — Въ дателния падежъ не се 
ср%ща това лице. 

Възвратното мЪстоимение отъ второ лице се появява въ ви- 
нителния падежъ на 748. день. Осв'Ьнъ наведенигЬ на стр. 67. отъ 
моята първа разправа случаи отъ това м-Ьстоимение ще приведемъ 
тука още сл-Ьдната фразичка: качи се ти да видиш, 894; — слу- 
чаигЬ съ изпускане на м'Ьстоимението сл посочени тамъ. — Що 
се отнася до дателния падежъ на това м-Ьстоимение въ второ 
лице, ще наведемъ покрай посоченигЬ тамъ (стр. 67.) дв-Ь изречения 
още и сл'Ьдния случай: аз като седна у банята, ти можеш 
да си идеш у столовая, 971. 

Въ множествено число възвратното м-Ьстоимение се ср'Ьща 
въ първо лице, и то по единъ плть въ дателенъ (по-напредъ) и въ 
винителннъ падежъ, въ сл-ЬднигЬ дв'Ь фрази: ние си купихме 
топки и си иглахме, 896; — ние т'еба да се дължим (=дър- 



112 

жимъ), че сме малки, 986. Инакъ възвратното м'кстоимение се 
пр'Ьмълчава въ множествено число: обичаме (нам-Ьсто: — се), 
Ь54; — сбдиме (=разхождаме се), 801; — н' (=не) можат 
така касат (=да се откъснатъ), 766. 

И при това Д'Ьте не се ср-Ьща никакъ възвратното м-Ьстоименне 
въ второ и трето лице множествено число. 

Притежателното мгьстоимение констатирахъ както сл-Ьдва: 
мое на 647. день, а придружено отъ съществително на 745. день 
(мое копче);— мой на 670. день самб (= мой голем, сир. пиронъ), 
а заедно съ съществително на 768. день (мой папче; интересно 
е тука употр^бението на мжжката форма на м'Ьстоимението, макаръ 
то и да стои пр-Ьдъ съществително отъ ср-Ьденъ родъ; по всЬка 
в'Ьроятность д-Ьтето не прави граматическа грешка, като не упо- 
требя ямое"*, ами има на умъ, че „папче'' зам^Ьстя „папа", пр^Ьдъ 
която дума стои „мой"); — моя на 762. день самб, а съ съществи- 
телно не е употребено нито единъ пъть: — мои на 760. день 
(мъй тия? =моигЬ ли — обуща — съ тия?), а съ съществително 
никакъ. — Заедно съ члена: моето на 749. день безъ съществи- 
телно, а дори на 901. день съ съществително (моето къватче); — 
моята на 882. день безъ съществително; — моят на 816. день 
безъ съществително; — моите на 875. день безъ съществително. 
Изглежда, като че множественото число не иде тъй отржки на 
момчето, защото то предпочита въ началото да го заменя съ лич- 
ното м-Ьстоимение: тия мене, 700; — така казва и по- късно: 
менека тия съ (нам-Ьсто: мои съ тия), 794; — тии съ менека 
(нам-Ьсто: мои), 802. 

Твой на 758. день съ съществително (зех той леп = твоя 
хл-Ьбъ) и на 789. день безъ съществително; —твое на 860. день 
безъ съществително (тое = твое); съ съществително не е упо- 
требена тая форма никакъ; — твои на 850. день; — съ члена само 
въ женски родъ: твоята безъ съществително на 882. день; — 
още на 789. день той отбягва женската форма, защото казва: 
папи мой, мами тебека. 

ДругигЬ притежателни местоимен^я не съмъ наблюдавалъ и 
при това д^те; гЬ значи изглеждатъ да не съ н-Ьщо тъй естествено 
за езика на детето, защото и пръ първия ми синъ се ср^ща ,,нашъ" 
само единъ пъть, също и „неговъ" едва на 1096. день. 

Първата форма отъ показателното мгьстоимгьние е оная на 
женския родЬу обаче тя сигурно не е била мислена въ смисълъ на 
женски родъ, ами вероятно въ смисълъ на ср^денъ родъ, но понеже 
това м^стоимение се отнасяше къмъ съществително отъ женски 
родъ, била е употр-Ьбена женската форма; това се случи още на 628. 



113 

день, когато детето ми каза: тас, тас, като искахъ да му подамъ 
за сбогомъ едната ржка, а той искаше другата; значи, искаше да 
каже: дай ми тази; — сетн% се срещна същото показателно м-Ь- 
стоимение на 653. день: ми тас (=земй тази); но че тая форма 
не е мислена непр-Ьм-Ьнно като форма отъ женски родъ, показва 
употр-Ьбението на слщото показателно м-Ьстоимение тас нам-Ьсто: 
това на 675. день, с^що и на 676. день въ фразата: моье тас, 
коего означаваше: мое е това, а не „тая*. Между това 6'Ь се поя- 
вила и формата отъ сргьденъ родъ на 653. день, само че се про- 
изнасяше отначало в а (=това); — на 681. и 694. день: дай това! — 
това и: т'ва; 682; — това тебе и това тебе? (сир. това твое 
и това твое ли е?), 684; — п^пе, това мене? (=за менели е?), 
693; — дай м' (=ми) това! 706; — ко (= какво и кой) е това? 
708; — де е това пишам (=за да пиша, сир. моливътъ)? 711; — 
дай ми това тука! 712; — нй ти това, дай ми това! 712; — 
де е това? сир. моливътъ, който той търси, 712; — това не е 
малък, сир. пръстътъ, 744; — папи, що е това там голе 
(=гор'Ь)? 744; — папи, мое (=ли е) това? 764; — това аз 
'навах па (=това аз познахъ като папа), ми казва, като ме посочи 
на единъ портретъ и ме позна, та азъ му б^Ьхъ казалъ: ти позна 
папа, 782. — Въ прилагателенъ изразъ не е употребено показател- 
ното м-Ьстоимение въ ср^Ъденъ родъ нито единъ пжть. — Жен- 
скиятъ родъ, правилно употр'Ьбенъ, се появява тепърва на 744. 
день, когато той казва: тая е и: не е тая; — тая малка, 764; — 
тая е мойта 767; — нк ти тая, дай ми тая, 769. — Въ прила- 
гателенъ изразъ само единъ едничъкъ пжть въ изречението: нова 
(ли е) тая нижка (= книжка)? тая тала (= стара), де е но- 
вата? 764. 

Мжжкиятъ родъ отъ това показателно м^Ьстоимение се появи 
още на 683. день въ формата тос, но въ сжщия тоя день момчето 
употр-Ьбя и формигЬ тази и товавъ значение на мжжки родъ, на- 
м-Ьсто: този; — сетн^ на 702. день казва вече: тоз и: не е тоз; — 
диннеш, мише ли тоз (=да ме дигнешъ, да видя, дали мирише 
този), 703; — дай ми тоз, 710. — Въ прилагателенъ изразъ малко 
по-късно: 'ни (= дигни) тоз тол (= столъ), 710; — тоз ган 
(= юрганъ) тебе (= твой ли е)? 714. — Втората форма (тоя) се 
появява много по-късно, и то пакъ първенъ въ слществителенъ 
изразъ и малко подиръ това въ прилагателенъ изразъ: и тоя 
ковах (=заковахъ), сир. пиронъ, 761; — мой тоя, 765; — Вадо 
(=на Владо) тоя, менека дуг (=другъ), т. е. бисквитъ, 765; — 
аз тоя там малкия кбвах (=заковахъ), ти големия (сир. пи- 
ронъ), 767; — мой тоя беше, сир. столъ, 779; — не е тоя мой, 

Науч. д. I. 8 



114 

тоя Вадов, 891 ; — тоя е откбвен (= откованъ), 894; — въ при- 
лагателенъ изразъ: чав той тол (= колчавъ, сир. гол-Ьмъ е тоя 
столъ), 765; — мой (ли е) тоя чай? 767; — цеднеш тоя тол, 
аз той (=ти седни на тоя столъ, азъ на тоя), 778; — той леп 
и' теб а, тад (=тоя хл'Ьбъ не тр-Ьба, твърдъ е), 782; — земи тоя 
пилон, че той е за майстолите, 960. 

При това д%те не се ср'Ь1датъ такива случаи, д-Ьто пр%дъ 
съществителното е поставено показателно м^стоимение отъ другь 
родъ, както и при първия ми синъ; това е вече заради туй по- 
малко възможно, защото вториятъ ми синъ много р-Ьдко употр'кбя 
показателното мЪстоимение въ прилагателенъ изразъ. 

Множественото число тияитиисе появява за пръвъ п;^ть 
на 700. день: тия мене (= тия сл за мене, мои); — тия (сл) 
новите, 740; — малки еж тия, 750; — мъй тия? (= моигЬли 
сл тия, сир. обуща?), 760; -т-тия вадих (= извадихъ), 761; — 
тия Вадо цити, аз дзедох (= тия еж на Владо бисквити, 
своигЬ азъ изядохъ), 762; — тия голе (= гор*) дигаш, 782; — 
менека (= мои) тия са, 799; — тебе тии еж? (= твои ли еж 
тия?), 802; — тии еж менека, 802; — тии еж паднаха ниги 
(= тия книги еж паднали); тука показателното м^стоимение по 
смисълъ е употр'Ьбено въ прилагателенъ изразъ, обаче далечъ 
отд-Ьлено отъ надлежното сжществително, 811; — малки са ли 
(= ли еж) тия? 846. 

И това д'Ьте, сжщо както и първиятъ ми синъ, употр'Ьбя 
отъ другигЬ показателни м-Ьстоимения само такъвъ, и то само 
единъ пжть въ множествено число: такива, на 939. день, употр-Ь- 
бено съвсЬмъ отд-Ьлно, не въ изречение. — Онзи не е употр-Ьбено 
нито веднажъ, значи сжщо както и при първия ми синъ, който 
употр'Ьби това показателно м'кстоимение за пръвъ пжть тепърва 
на 1105. день. 

Отъ относителната мгьстоимения наблюдавахъ при втория 
ми синъ само непром'Ьнливото д'Ьто, Д'Ька: що е това тука, 
дека ти земи? 864; — що е това, дека...? 878; — що е 
това, дето видбх? 905; — това, дето го земах, 929; — 
интересно е, че и тука първенъ е употребено по-напр'Ьдъ просто- 
народното „Д'Ька" (подъ влиянието на слугинит*), и само по-късно 
се появява и употр-Ьбя изключително книжовното яД'Ьто". — Инакъ 
д'Ьтето изб'Ьгва относителното м'Ьстоимение и си помага съ другь 
начинъ на изражаване; така то казва на 751. день: вънка дземам 
пилон наместо: ще зема пирона, който е вънка. 

Въпросителното мгьстоимение и тука се явява много по-рано 
и се употр-Ьбя по-често отколкото относителното; за пръвъ пжть 



115 

то е употр-Ьбено на 708. день въ формата ко? която се употр'Ьбя 
както за кой? тъй и за какво? — коетова? (=кой и какво е 
това?), 708; — така слщо съвсЬмъ въ слщия въпросъ на 748. день; 

— пълното кой? се ср-Ьща сетн* само единъ едничъкъ пжть на 
764. день въ въпроса: кой купил пуйките? — Между това се 
появява втората форма на въпросителното м'Ьстоимение що? и 
съвсЬмъ заместя другата: какво? както и при първия ми синъ 
(вж. стр. 44.): що 'деш (= ядешъ)? 731; — що (е) тука? 742; — 
папа, що е това там голе? 744; — що несе (= донесе)? 765; 

— що пишам (=да пиша) тук (на) масата? 781; — що носи 
Ванка (= Иванка)? 794; — що ти 'деш (= ядешъ)? 794; — ами 
що е тука писано? 762, 846; — що е това тука, дека ти земи? 
864; — що имаш в устата? 901: — сетн-Ь дохожда пакъ наредъ 
какво? и отъ своя страна изм-Ьстя що? — какво е това? 898; — 
сега да видим, какво има тука, 898; — със какво зе? 936. — 
ВъпросителнигЬ кой? (въ прилагателенъ изразъ) и какъвъ? никакъ 
не се употр-Ьбятъ отъ това д%те; впрочемъ и при първото т-Ь се 
употр-Ьбятъ тоже доста късно (стр. 44 — 45.). 

Опргьдгьлителното мгьстоимение самъ и при това д-Ьте се 
употр-Ьбя само за усилване на означаването на собствената лич- 
ность и се появява и при него много рано, по-рано отколкото при 
първия ми синъ: аз сам гледам (= да го — , да го видя), 
683; — цам (=самъ), казва пакъ за себе си на 706. день; 

— аз дйжам цам (= азъ да държа самъ), 712; — 'можам аз 
цам (=не мога азъ самъ), 742; — аз цам (=сам) пих, т. е. никой 
не в<у е помагалъ притова, 769. 

Отъ неопргьдгьлателнитгь мгьстоимения първо се явява 
„другъ*, когато тъкмо то се употр-Ьбя отъ първия ми синъ най- 
късно (стр. 46.); наистина то се явява рано само единъ п;^ть и 
сетн-Ь доста късно, сл-Ьдъ като вече другигЬ м-Ьстоимения 6'Ьха 
отдавна въ употр-Ьбение; тъй че първото му употр-Ьбение из- 
глежда да е било само случайно: ду го, така казва момчето, като 
не искаше онова парче хл^бъ, което азъ му давахъ, ами поиска 
друго, 630; — дуг искам пилон и: дуг пилон искам, 706; 

— дуго нещо, 748; — В а д о (= на Владо) тоя, менекадуг, 
сир. бисквитъ, 765; — тука нема ги, дугата тая (=въ дру- 
гата стая еж), 811; — моето къватче е лазвалбно, искам 
да ми купиш д'уго здлаво (=друго здраво), 901; — сега не 
плаче, като даваш д'уг път, плаче, 901. 

Неопр-Ьд-ЬлителнигЬ м-Ьстоимения „нещо" и „нищо" се явяватъ 
като първи и дв-ЬтЬ въ слщия день: неш-то, 637; — нещо ме- 
лих (= нам-Ьрихъ), 684; — нещо, 758; — дуго нещо, 748. — 

8* 



116 

Нема нищо, 637 ; — нищо казвам, тука е изпусната, както виж- 
даме, относителната частица „не", 801. — На 800. день той упо- 
требя и хичъ въ израза: ич нема. 

яСичко** се появява доста рано, когато при първия ми синъ 
то се показва много късно (стр. 45-46.): дйде цупа, тета, ишко 
(=супа, кюфтета, всичко), така ми отговаря, когато го питахъ, 
дали слугинята му е дала да яде, 701; — съ члена това м-Ьстои- 
мение се появява дори още по-рано: сичкото, 672; — не съм 
сичкото дзедъх (=изялъ), 767. — Сички, сичките: ичкит-Ь 
копчета зех, 751; — ишките, 777; — ичките копчета късам, 
'немашъ (=ще скжсамъ, за да н-Ьмашъ), 762; — сички, 807; — 
аз сичките пъхах (=пъхнахъ), 866; — аз дам (=ще дамъ) 
сичките (сир. пари) днес да купиш месо, 874; — сбблити 
(= събери ги ти), сичките не можам, т. е. азъ да ги събера, 898. 

XI 

Отъ наргьчията при втория ми синъ се появяватъ най-напр-Ьдъ 
ония за посочване, и то доста рано и въ начало често употр-Ь- 
бявани. Така д-Ьтето казва още на 555. день е те (= ето), като 
показва надлежното лице, сл-Ьдъ като азъ б-Ьхъ казалъ: ето мама, 
ето папи, ето Владо, и сетн-Ь б^хъ го питалъ: д'Ь е мами, папи, 
Владо? — на 561. день казва пакъ пон-Ькога е -те, когато показва 
на н-Ького или на н-Ьщо; — сжщо тъй и на 571. день ето и е те, 
когато го питаме, д-Ь е известно лице, и то сочи на него; — а то, 
произнася сжщото това нар-Ьчие на 612. день; — а то (=ето) го, 
отговаря, когато го питамъ по портрети, д-Ь е папа, мама, 644 ; — 
ето го мене (=ето за мене), като показва на своята супа, 660; — 
ето го малкото, голем'то, 675; — ето го тука тебе, показвайки 
на моя креватъ, като вижда, какъ Владо показва кревата на майка 
си и го назовава неинъ; — ето го пилон (= пирона), 694; — те 
го, 770. — Сжщо тъй рано се появява и другото подобно нар-Ьчие 
нй; той употребя това нар-Ьчие н-Ьколко пжти на 561. день, като 
ми подава н-Ьщо; обаче сл-ЬднигЬ дни вече не чухъ това нар-Ьчие; 
тепърва на 658. день отб-Ьл^залъ съмъ: нй ти; — нй блашката 
(= пржчката), 677; — нй ти товй, дай ми товй, 712; — 'га 
(= сега) нй ти! 712; — нй ти тая, дай ми тая! 769. 

Следното нар-Ьчие е онова на отрицанието, което се употр-Ьбя 
сжщо тъй рано. Така д-Ьтето казва вече на 578. день: не! когато 
му б-Ьхъ казалъ, да даде една играчка на Владо; и той н-Ьколко 
ПЛ1ТИ повтаря това не! когато н-Ьколко пжти повторихъ сл^щата 
подкана; — на 644. день ми отговаря сжщо така не, когато го 



117 

питахъ, дали иска още отъ н-Ьщо; — не, плачеш много, казва 
къмъ брата си въ смисълъ: теб* н-Ьма да ти дадатъ, ти плачешъ 
постоянно; — не, не, ти пи, казва къмъ брата си, когато тоя б-Ь 
рекълъ: азъ не съмъ пилъ, 985; въ приведенигЬ до тука случаи 
това нар-Ьчие на отрицание е употр-Ьбено въ смисълъ на поп или 
пе1п; — и отрицателната частица не (въ смисълъ на пе — раз, тсЩ 
се явява доста рано: не искам, 624, 633; — не искам, 644; — не 
дам и: не дам (=не ща), 631; — н' дам ци (=не ща бисквити), 
640; — не щам (=ща) леб, 664, 671; — 'нам (=не знамъ), 745; 

— н§ можам (= не мога), 676; — не лош, не фа, отговаря, 
когато му кажемъ: ти си лошъ, ти си фа, 670; — не 6 големо, 
675; — не е малко — големо, така ми отговаря, когато му б-Ьхъ 
казалъ: това е малко, 682; — не е (ли) кон? 681; — не е лош, 
отговаря, когато му казватъ: папи е лошъ, 749; — Вадо плаче, 
аз не, 702; — мата (=на земята) чукаме, не на тол-овете 
(= столовегЬ), ми отговаря, когато му заб-Ьл-Ьзахъ, че не бива да 
зачукватъ пирони, а той си спомни, че пр^ди често имъ б^хъ 
казвалъ, че не бива да зачукватъ пирони по столовегЬ, 706; — 
големото куче апе, не — малкото — куче — апе, 751; — не 
той пи (=той не спи), 760; — не аз големите бичам, апат 
(=не обичамъ — , сир. кучета), 762; — не мам^ бичам (=не 
обичамъ — )у тая поредица въ думигЬ се ср-Ьща често у него, 778; 

— не съм аз мокло кавах (= направилъ мокро), 782; — не 
съм кашлах (=кашлялъ), 789; — що н' доде дофтолът? 752; 

— не можат така касат (=да се откжснатъ), сир. копчетата не 
могатъ тъй да се откжснатъ, 766; — той леб н' теба, тад (=тоя 
хл-Ьбъ не тр-Ьба, твърдъ е), 782. 

Отрицанието, свързано въ думигЬ „н-Ьмамъ", „н-Ьма'' заедно 
съ глагола, се появява за пръвъ пжть още на 625. день, когато 
д-Ьтето отговаря немам, като го питамъ, дали н-Ьма п^съкъ на 
главата; — немам леб, 664 и пр.; — нема ниш-то, 637; — нема 
мишка (= мечка), сир. не може да нам'Ьри картината на мечката, 
637; — нема Ладо, така казва въ смисълъ на: н-Ьма м-Ьсто за 
Владо, като завзима и дв^гЬ м-Ьста на столчето, 668; — нема 
плаче (= н-Ьма да — ), 672; — тука — нема — кън (=конь), 676; 

— нема тебе це (=н-Ьма за тебе яйце), 684; — нема, така ми 
отговаря, когато му казвамъ, че слугинята ще си иде на село, 
688; — нема, така ми отговаря, когато му казвамъ: ще паднешъ, 
702; — нема го чичо, 688; — нема ги пуйките, 706. 

Чудновато е при това д-Ьте, че при глаголигЬ „мога" и , знамъ" 
се пропуска отрицателната частица „не", тъй че фразата еднакво 
гласи о-фицателно както и утвърдително, каквото пр-Ьдставява 



118 

единъ случай отъ противуположно значение на еднакви начини на 
изражаване у децата; наистина обаче понякога се чувствува една 
едвамъ осезателна разлика въ произнасянето на отрицателната 
форма, която разлика се осЬща въ едно слабо засилване при 
произнасянето на глагола, което не се явява при утвърдителния 
изразъ, и което азъ означавамъ съ пр-Ьдходенъ апострофъ; така 
детето казва: можам (за: мога и не мога), 681; — можам ка 
глйдам {=не мога така да гледамъ), 706; — 'можам аз цам 
{=не мога азъ самъ), 742; — 'можам дземам {=не мога да 
зема), 751; — 'можам виждам {= не мога да — ), 778; — тоя 
начинъ на изразяване употребя детето, сл^дъ като вече на 676. 
день 6% казало: не можам (вж. по-гор'Ь); — особено интересно е 
сл-Ьдното по-длъжко изречение, д-Ьто туй „можам", „можеш* се 
явява въ двоякото си значение: вън има нек (=сн'Ьгъ), можам 
лезам (= не мога да изл'Ьза), ти само можеш лезеш (= да 
изл-Ьзешъ), 779 ; — сжщо тъй той казва : 'нам (= «^ знамъ), 745 ;— 
нам (пакъ: не знамъ), 765, покрай: нам (= знамъ), 683; — най- 
сети* и: нищо казвам (=нам'Ьсто: не — ), обаче тоя посл-Ьденъ 
случай е употр^бенъ само по изключение, не тъй често както 
случаигЬ съ „можам" и „нам"^); — на 898. день вече се ср-Ьща 
отрицанието и въ такива случаи: сббли (= събери) ти, сичките 
(сир. камъне) не можам. 

Що се отнася до наргьчието за утвърждение „да", отб-Ьл-Ь- 
захъ го при това д^те вече доста рано, именно още на 764. день: 
пипе, пипни, голещо е; да? голещо е? — и на 766. день 
той употребя пакъ „да". — Други нар-Ьчия за изразъ не сл на- 
блюдавани при това д-Ьте, докато първиятъ ми синъ употр^бяше и 
„нали" и „добр-Ь", наистина посл'Ьдното вече много късно (стр. 53.). 

ПървигЬ наргьчия за брой и количество, що се появяватъ 
при това д^те, еж „много" и „малко", които се показаха при 
първия ми синъ доста късно (стр. 51.), особено „много", което се 
появява при него тепърва въ едно вр^ме, когато при второто ми 
д'Ьте вече почти б-Ьха пр-Ьстанали наблюденията, именно на 970. 
день: малко, ми отговаря д-Ьтето, когато го питамъ, колко да му 
дамъ отъ н^що, 626; — аз малко, сир. искамъ, 641; — малко, 
656, 672; — пипе, дай малько леп, 693; — още малко, т. е. 
да потропа съ краката си, 705; — лаз (=и азъ) немам малко, 
сир. камъне за строене, 744; — малко ми еж, 744; — з^мах 
малко, ми отговаря, когато го попитахъ: ти не зе ли отъ шоко- 
ладата? 758; — още малко пишам (=ще пиша), после дам 



^) Вж. и .ПървигЬ начала и пр.'. Стр. 60. 



119 

(=ще дамъ), 795. — Но го (= много), повтаря, когато го питахъ: 
ти много грозде яде? 626; — много, 641; — не, плачеш много, 
казва на брата си въ смисъль на: тебе н^ма да ти дадатъ, че по- 
стоянно плачешъ, 742; — лаз (=и азъ) немам много, сир. ка- 
мъне за строене, 744; — много, ми отговаря, когато го питахъ: 
колко спа? 752; — я колко много! 894; — да видам, топки 
много еж ли, 898. — На 800. день употребя той единъ едничъкъ 
пжть хичъ: ич нема. 

Отъ наргьчията за интенсавность или за степень съмъ на- 
блюдавалъ при това д^те само „говече'' и яВече"*, и то доста 
рано: повеце, казва, когато му дадатъ супа, и той показва, да 
му дадатъ повече, 646; — повече цупа (=супа), 705; — повече 
менека, 751; — повече тебе, отговаря, когато го питамъ: кого 
обичашъ повече! 752; — два пжти употребя това наречие и въ 
смисълъ само на „много'', значи безъ вскко сравнение: аз пах 
(=спахъ) повече, като искаше да каже: азъ спахъ много, 706; — 
с^що тъй и на 761. день: аз повече спах. — Не искам вече, 
715; — немам вече пали (=пари), 740. — Еднажъ и то късно 
се ср-Ьща думата колко за усилване на „много'' въ фразата: я 
колко много! 894. 

Много и твърди рано се употребя отъ наргьчията за огра- 
ничение и разширение .още": аце, оце (=още), казва вече на 
586. день, когато иска още отъ н^Ьщо; — още, 619; — аще 
едно, 643; — още едно коче (= копче), казва, когато вижда 
още едно копче, 670; — дай 'ще (=още), 670; — още едно 
глозде (=грозде), 675; — пипе, още там, сир. има, 688; — 
дай още, 694; — още едно копче, 694; — още малко, 
сир. да го оставимъ да тропа, 705 ; — о т е ^) (= още) малко, сир. 
иска да скача, 712; — тука още 'дин кан^к (= единъ камъкъ), 
742; — още малко пишам (=ще пиша), после дам (=ще 
дамъ), 795; — кажа ти ма купи още канье? (=каза ли ти 
на мама да купи още камънье?), 809. — Много по-късно се упо- 
тр-Ьбя наречието само: има цамо 'дин стол (=само единъ 
столъ), 764; — Вадо цамо дувал (=само е духналъ), аз не 
съм дувал (=духналъ), сир. св-Ьщьта, 764; — вън има нек 
(=сн'кгъ), можам лезам (=не мога да изл-Ьза), ти самомо- 
жешлезеш(=да изл^Ьзешъ), 779 ; — Вадонекави(= прави), 
аз само кавам (= правя), 779; — не сме ядохме (=яли) 
сладко, само ядохме 'ци (=бисквити), 901. 

Нар-Ьчията за вр-Ьме и за м'Ьсто наистина се появиха за пръвъ 



1) ,т*-то произнесено ср'Ьдно между .т" и ,ц* 



120 

пжть въ сжщото вр%ме, ала ония за м-Ьсто еж въ първо вр'Ьме 
по-чести, докато ония за вр-Ьме сл'Ьдъ появяването на първото за 
дълго вр-Ьме липсуватъ, докато се явиха пакъ сл-Ьдъ 39 деня. Пър- 
вото наргьчие за мгьсто е тука, което се появява на 637. день 
въ фразичката: тука или дука пише (= пиши или пиша); — 
тука, 644; — тулям (=ще го туря) тука, 670; — тука има, 
672; — виж, нема — тука — пили (=пари), 672; — мишки 
тука лазат, 706. — Там, 642, 653; — кйчам там (=искамъ 
да закача тамъ, сир. шапката), 668; — ето го там, 681; — тули 
(= тури) го там, 693. — Кале (= гор'Ь), 644 ; — г о л е (^ гор-Ь), 
азъ именно го питахъ: д* еж гължбит*? и той ми отговори съ 
тая дума, и когато сети* го попитахъ: дъ гор*? той показа съ пръста 
на тавана, д^Ь^о наистина б^Ьха гължбигЬ; значи той много добр-Ь 
разбираше значението на употребената дума; — пипе, що е това 
там голе? 744; — тия голе дигам, сир. книги, 782; — голе 
тулим (=ще туримъ) да не намелиш ти, 876. — Ва(ъ)н 
(= вънъ), 675 ; — 'то ти вън идел? (= защо си изл-Ьзълъ вънъ?) 
758; — ти лезеш (= ще изл^зешъ) вън, 758; — кал има вън, 
779; — вън топло, 789; — ти бе вън? 807; — и втората 
форма отъ това наречие вънка се употр-Ьбя отъ д-Ьтето: вънка 
дземам пилон (=ще зема пирона, що е вънка), 751; — вънка 
има големо куче, 793. — Данко, вижват'емйхи(= вжтр-Ь 
има мухи), 687; — вътле тията (= вжтр-Ь въ кутията), 782. — 
Тия зад тулам? (=и тия ли да туря назадъ?), 782; — отзад, 
860. — Далече и: далеко, 821; по-пр^ди казваше: ече; — 
ти си далеко, не можеш да го земеш, 821 ; — сега идеме 
(=ще идемъ) далече, 850; — отишла е далеко, сир. слуги- 
нята, 895; — тамдалеко, 905; — бехмедалеконача*шията 
(=чаршията), 929. — Каде е големото, дека (=кжд'Ьто) тули 
това? 874. 

Първото наргьчие за вргьме е сега, което се появява на 637. 
день въ заповедното изречение: дай сега! — ала следния пжть 
това нар-Ьчие се ср-Ьща въ сжщото изречение тепърва подиръ 39 
деня, именно на 676. день; впрочемъ туй нар-Ьчие е измежду на- 
речията за време онова, което най-вече е употребено: 'га (=сега) 
тука! 712; — 'га нк ти! 712; — 'га пишел ти си (=сега ти 
вече писа, — та можешъ да ми дадешъ молива си), 778; — аз (съмъ) 
малък, 'га виж голем аз, 779; — де 'тиде Данка *га? 
(=^кжде отиде сега Д.?), 789; — на 804. день казва: 'егй наместо: 
сега; — сетне пакъ се явява пълната дума: вече папа купи, 
сега ма (=мама) купи (=ще— ), 809; — сега идеме (=ще 
идемъ) далече, 850; — сега убаво ли е леме (= време)? 



121 

сега та не (=ще стане) лошо леме, 858; — сега това е 
мое, не е тое (=твое), 860; — сега помести се! 918. — 
Сл-Ьдното наречие за вр-Ьме, което се употребя често, е поел*, 
употр-Ьбено отд-Ьлно на 755. и 777. день; — аз, ти после, сир. 
сега азъ, па ти поел*, 769; — Вадо къпе (=се — ), после аз, 
782; — още малко пишам (= да пиша, ще—), после дам 
(=ще — ), сир. молива, 795; — ти 'деш (=ядешъ), после там 
идеш (=ще— ), т. е. въ другата стая, 795; — Вадо здавее, 
после лезнем видим кученца (= когато Владо оздравее, 
посл-Ь ще изл'Ьземъ да видимъ кученцата), 818. — Обратно 
нар-Ьчието пъ'вен (=първенъ) е употребено само единъ пжть 
на 777. день, и то самб за себе си, не въ фраза. — Наречието 
за вр-Ьме вече въ двоякия му смисълъ на (16]к (зсНоп) и р1и8 
(теЬг) се появява сжщо много рано, но се употребя р-Ьдко: 
нема вече, 750; — аз немам вече нос, т. е. носътъ ми не е 
вече пъленъ, 764 ; — вече папи купи, сега ма купи (= мама 
ще — ), 809; — вече нема го момчето, сир. на картината, ко- 
гато той го покрива съ ржката си, 901; — сжщото наречие ,вече" 
употр-Ьбя детето на 749. день единъ пжть нам-Ьсто »още": ти си 
лишал (=писалъ), аз не съм вече (=още). — По единъ пжть 
еж употребени още и сладните нар-Ьчия за вр^ме: лаз га танам 
(= и азъ когато стана) г о л е м, гава (= тогава) пишам (= ще 
пиша) днес, 807; — сега не плаче, като даваш д'уг (=другъ) 
път, плаче, сир. когато се даде другъ пжть лекарство на бебето, 
плаче, а сега не плаче, 901; — и аз като бъдам болен, като 
земам един път чай, ще отидам на Дагалевци, сир. както 
се б-Ь случило н-Ъщо подобно съ брата му, 961. 

И наречията за вр-Ьме «днесъ" и „вчера" употр-Ьбя д-Ьтето, 
особено рано и по-често първото, обаче, разбира се, безъ да 
схваща гЬхното сжщинско значение; така то казва: ние пим 
(=ще пиемъ, сир. шоколада) не ска, 749; — днес лела (=леля) 
тука спа, 782 ; — днес аз ядам тета (= ямъ кюфтета), и ко- 
гато сл-Ьдъ това го питамъ: кога? той ми отговаря: днесъ, обаче 
не съмъ сигуренъ, дали употр-Ьбя тукъ тая дума въ истинското й 
значение; — следното изречение показва, че той все още не свръзва 
правилния смисълъ съ тая дума: лаз га танам голем, гава 
пишам днес (вж. малко по-гор^ сжщото това изречение); мисли 
ли той, че може изведнажъ да стане гол^мъ, можеби въ сжщия 
день? или пъкъ думата „днесъ" е употребена въ смисълъ на ,то- 
гава", значи като плеоназъмъ къмъ „тогава"? — аз дам (= ще 
дамъ) сичките (т. е. пари) днес да купиш месо, 874. — Ду- 
мата „вчера" (чела) вториятъ ми синъ употреби само на 801. день 



122 

за означаване на минало вр-Ьме, безъ обаче да разбира истинския 
смисълъ; — «утр-Ь" не е употребено нито единъ пжть. 

И при това д-Ьте наргьчията за начинъ не еж употр-Ьбяни 
често и многобройно; първото отъ гЬхъ се появи на 671. день 
отд-Ьлно като ка (=така) и се употреби пакъ на 706. день: мо- 
жам ка глйдам (= не мога така да — ); — н' можат така 
касат (= да се откжснатъ, сир. копчетата), 766; — така ще 
гледаме, как нацаждуват (= пр-Ьц-Ьждатъ) млекото, 947; 
тука е употребено и нар-Ьчието „какъ*, и то само тоя пжть. — 
Аз чесах (= се вчесахъ) хубаво, ти не си чесал (= не си 
се вчесалъ), 767. — По-често е употребено наречието , силно", което 
на 738. день е още заменено съ „много"; именно детето тропа 
тоя день силно въ креватчето си и казва: топам мого (= много), 
наместо: тропамъ силно, а като тропа слабо, казва: топам малко; 
— тоя пилон сино ковйх (= силно заковахъ), 795; — силно 
ковйх (= заковахъ), 816; — закови силно! 894. — Имаш ли 
че'вен (=червенъ) молив да пишеш че'вен.о? 901. 

Често се употребя и наргьчието за повторение (Ргеяиепг) 
пакъ, което при това дете е едничкото отъ тая група наречия; 
то се появява на 676. день съвсемъ самб, като детето искаше да каже 
притова: азъ пакъ искамъ да пиша; — ъма бони там видим, 
пак додем (=да видимъ, има ли тамъ бонбони, пакъ ще дой- 
демъ), 706; — пак дадеш гледам? (=ще ми го дадешъ пакъ 
да го гледамъ?), 710; — пак касам (=ще скжсамъ) копче, 
753; — аз пак бблам (=ще ги събера), 782; — пак гасне 
(=ще изгасне), 806; — пак да купиш нови сухо-глоздета, 
901; — ти пак каде беше, на лабота (=работа)? 913. — 
Това наречие (пакъ) понекога се употребя и тамъ, дето по-скоро 
би требало да стои „вече": нема пак фълам (по-право: нема 
вече да хвърлямъ), 707; — нема пак сипам (по-право: нема 
вече да изсипя), 758. 

Преди да мина къмъ въпросителните наречия, ще спомена, 
че отъ нарп)чията за причина, щль освенъ въпросителните наречия 
що? защо? е употребено единъ едничъкъ пжть наречието тогава, 
и то много късно: тогава ще изедеш, 898. — То? (=защо?), 
703; — папа, 'що това? (= защо е това?), 742; — 'що(=защо) 
пущаш? 746; — 'що се обличаш? 748; — що (=защо) н' 
доде дофтолът? 752; — 'то ти вън идел? (=защо си из- 
лезълъ вънъ?), 758 ; — щотебенига1(= що, защо треба книга?), 
761; — 'то (=защо) ти не бичаш (=не ме обичашъ)? 766; — 
'що тебова (= треба) това? сир. защо треба връзката? 788; — 
защо не доажда Данка? 878; — защо вече не вали дъж 



123 

тука? 887; — защо нема тука един селенин да води 
конь (=коня)? сир. на една картина, д-Ьто б-Ь изобразенъ единъ 
конь самъ, 894; — ами Владо защо го зе? сир. на скута, ме 
пита, когато не искахъ да го зема на скута, 932. 

Първото въпросително наргьчие при това д-Ьте е д*? кжд%? 
Когато на 675. день при събуждането си не вижда Владо въ стаята, 
пита: 'Ладо де? — големо де? сир. д* е голямото — камъче 
за строене? 683; — де динат? (=д'Ь е единиятъ?), 694; — де 
си? 705; — папи, де? гости? (=Д'Ь б-Ьхте? на гости?), 706; — 
де е кошката (= кокошката)? 706; — де е това пишам 
(=за да пиша)? сир. моливътъ, 711; — де го 'Лов (=Стамбо- 
ловъ)? 711; — папи де? (=Д'Ь е папи?), 714; — де леля? 
715; — де цеднам? (=кжд'Ь да седна?), 715; — де 'нтели? 
(=д'Ь еж дантелигЬ?), 742; — де тебе нови бущи (=Д'Ь сл 
твоигЬ нови обуща?), 742; — де тулите (=кжд'Ь ще турите) 
палтото? 749; — де го? 758; — де големия конь? 762; — 
де си идел? (= кжд-Ь си ходилъ?), 769; — де фъли го? (=клд'Ь 
го хвърли?), 808; — кад е е Владо? 859; — ти пак каде, беше 
на лабота? 913. 

Сжщинската въпросителна частица пли*", която при първия 
ми синъ се появи вече доста рано, при втория се показва 
много късно. Наистина тя се появява въ единъ непр-Ькъ въпросъ 
още на 703. день, когато детето каза следната фраза: диннеш, 
мише ли тоз (=да ме дигнешъ да видя, мирише ли тозъ, сир. 
лимонъ), ала подиръ това минаватъ още четири-петь м-Ьсеца, докато 
се употр-Ьби тая въпросителна дума въ единъ истински въпросъ. 
До тогава детето избягва тази въпросителна частица въ много 
свои питания, д^то тя би тр^бало да стои непр^м-Ьнно, и означава 
питането просто съ въпросителния тонъ; така то пита: ти лезнеш? 
(=и ти ли ще изл-Ьзешъ?), 743; — там вайо леля? (=леля 
тамъ въ столоваята ли е?), 756; — мъй тия? (=моигЬ ли еж 
тия?), 760; — плачка моя? (=моя ли е тая пржчка?), 762; — 
това мое? (=това мой бисквитъ ли е?), 763; — нова (ли е) тая 
нижка (=книжка)? 764; — мой (ли е) тоя чай? 767; — фа 
аз? (=фа, т. е. лошъ, ли съмъ азъ?), 779; — тия зад тулам? 
(=и тия ли датуря назадъ?), 782; — имаш ти лабота? 787; — 
ти не съ'диш? (=ти не се ли сърдишъ?), 789; — ти носиш (ли) 
менека чай? ти тулил захал? (=турилъ ли си захарь?), 
794; — ти там додеш? (=ти тамъ ще дойдешъ ли?), 795; — 
вайо топло? (= топло ли е въ столоваята ?), 799; — г б л и п^ ш- 
ката? (= гори ли печката?), 799; — Данко, тука си ти? 801; — 
тебе тин еж? (=твои ли еж тия?), 802; — кажа ти ма купи 



124 

канье? (=каза ли ти на мама да купи камъне? т. е. за строене), 
809; — може Вадо йод и? (=може ли или бива ли Владо да 
ходи?), 821. — Подиръ толкова опорито отб-Ьгване на тая въпросителна 
частица тя най-сетн* се явява на 846. день въ сл-Ьдното питане: 
малки са ли тия? — сега убаво ли е леме (=вр'Ьме)? 758; — 
и аз ли? 900; — имаш ли че*вен молив? 901; — там ме- 
тено ли е? 921. 

Въпросителната дума „колко?" никакъ не се ср-Ьща при това 
д%те — каквото е твърд-Ь чудно; само два пжти се употр-Ьбя тя 
въ възклицателни изречения: я колко е по-голема! 882; — 
я колко много! 894. 

XII. 

Разбира се, че и това д^те изб'Ьгва въ начало пргьдлозитл ; 
особено чудно е, д-Ьто пр-Ьдлогътъ „на", макаръ и като сжщински 
пр^длогъ да се появява най-рано отъ всички пр'Ьдлози, не се зима 
накакъ на помощь за образуване на падежнигЬ отношения на ро- 
дителния и дателния падежъ^) и собствено само къмъ края на 
моигЬ 6'кл'Ьжки се употр'Ьбя -единъ единственъ пжть въ тая своя 
функция. Така д-Ьтето си образува безъ това „на* не само сл-Ьд- 
нигЬ фрази: 'мата (=на земята), когато го питаме, д^ е н-Ьщо, 
което лежи на земята, 745; — 'мата (= на земята) паднал, 779; 

— що пишам (=да пиша) тук (на) масата? 781; — седам 
толч.ето (=искамъ да седна на столчето), 782; — аз идех содка 
(=азъ ходихъ на разходка), 808; — и (на) масата не бива да 
се пише и (на) дъската, 893; — ами и въ фрази като: Вадо 
несеш леб (=и на Владо да донесешъ хл-Ьбъ), 752; — аз дам 
пали Вайка (=азъ ще дамъ пари на Иванка), 789; — леля те- 
бува, мами тебува (=на леля, на мама тр-Ьба, сир. да остане отъ 
яденето), 800. — Значи тоя начинъ на изражаване се задържа, 
макаръ пр-Ьдлогътъ „на" да се намираше вече отъ 706. день въ 
словесния запасъ на детето: 'мата (=на земята) чукаме, не на 
тол-овете (= столовегЬ), сир. заковаваме пирони; интересно е 
тука липсуването на сжщия пр-Ьдлогъ пр-Ьдъ думата „земята", ко- 
гато той е употр-Ьбенъ пр-Ьдъ думата „столовегЬ", 706; — аз и дам 
(=ходя) нй вода, 758; — на чблото, 879; — на тавана, 908; 

— ти пак каде беше, на лабота? 913. — За образуване на 
дателния падежъ тая частица се употр-Ьбя тепърва на 961. день 
за пръвъ и посл-Ьденъ пжть: на Владо защо ще дадеш захал? 
(вж. по-гор-Ь стр. 93.). 



1) Вж. по-гор-Ь стр. 56. и 93. 



125 

Странно е при това д-Ьте, че въ изв-Ьстенъ периодъ на не- 
говото езиковно развитие то си образува особенъ начинъ на изра- 
жаване, за да зам-Ьсти н^кои пр'Ьдлози съ м-Ьнитбени наставки при 
с^ществителнигЬ имена ; това става особено за замина на пр'ЬдлозигЬ 
,на* и .съ"; така детето казва: тули тука толия (=на стола), 
766; — искам качам толия (=да се кача на стола), 766; — 
толия (=на стола), 770; — аз качах коня (=се качихъ на коня), 
787; — и нам-Ьсто „съ": ти миеш пуни (и: п^ния) (=съ сапуна), 
766; — канка ковйл си ти? (=съ камъкъ ли си го заковалъ?), 
795. — Откжд-Ь е зелъ тоя начинъ на изразяване, не мога да си 
обясня. Ако сждя по това, че той се появява въ сжщия день (766) 
за зам'Ьна и на двата пр-Ьдлога „на" и „съ", тр^Ьба да заключа за 
подобна и за двата случая причина, и тогава можеби тя се крие въ 
това, че детето въ тоя день е чуло отъ насъ н'Ьколко пжти изрази като 
„съ гол-Ьмия", „на малкия", „на коня", и тия окончания „ия", „я" е 
зело за м-Ьнитбени наставки, които изражаватъ падежни отношения, и 
по гЬхъ си е образувало сетн-Ь и ония форми „толия", „пуния" и пр. 

Тъй като пр^длогътъ „на" е първиятъ и най-често употр*- 
бяванъ, заради това той по-късно зам-Ьстя пон'Ькога и други пр'Ьд- 
лози, повечето пжти пр'Ьдлога „въ", дори и сл-Ьдъ като се б* вече 
появилъ тоя пр-Ьдлогъ въ говора на д-Ьтето: като идем на Да- 
галевци, ще земем пайтон, 901; — бехме далеко на ча'- 
шията, 929; — и аз като бъдам болен, като земам един 
път чай, ще отидам на Дагалевци, сир. както 6% станало съ 
брата му, 961. 

Сл-Ьдниятъ пр-Ьдлогъ е диалектичното „кодъ", който пр^д- 
логь обаче детето употр-Ьби само единъ едничъкъ пжть въ изре- 
чените: код тоя стол искам, 882. 

СетнЪ се появява важниятъ пр^длогъ „съ", който по-пр'Ьди, 
както показахме по-гор^, н'Ьколко пжти 6*^ изразенъ чр^зъ м-Ь- 
нитбена наставка. Инакъ тоя пр-Ьдлогъ, когато се изказватъ отно- 
шения, които изискватъ неговото употр-Ьбение, просто се изпуска, 
така напр. на 782. день въ изречението: аз глаям големите 
н и г и (= азъ играя съ гол-ЬмигЬ книги, сир. съ гол-ЬмигЬ портрети). — 
. Тепърва на 895. день д-Ьтето казва за пръвь пжть: състова; — искам 
да напавът със хлебът макалон (=да направятъ макарони 
съ хл%бъ, т. е. съ пърженъ хл^Ьбъ), 917; — със какво зе? 936. 

Ония важни отношения, които изискватъ употр-Ьбението на 
пр-Ьдлога „въ", и които се ср^щатъ тъй често въ говора, д-Ьтето 
дълго вр-Ьме изказва сжщо така безъ всЬкакъвъ пр-Ьдлогъ; така 
то казва: вайо (=^ столоваята), 705; — лаз (=и азъ) искам 
вайо (=^ столоваята), 731; — пак бъкам носът (=пакъ ще 



126 

ти бръкна «ь носътъ), 749; — аз веям Цофията (=азъ жив-Ья 
въ София), 751; — ти менека бичаш, аз не съм кавах ке- 
ватче мокло (= не направихъл&креватчето мокро), 768; — вътле 
тията (-вжтр* еъ кутията), 782; — аз тулих захал (^) мле- 
кото, 791; — тйви Вадо къватчето (= остави Владо въ кре- 
ватчето), 797; — вайо топло? (=л& столоваята топло ли е?), 799; 
— тука джебо [~еъ джеба), 808; — тука нема ги, дугата 
тая (=еъ другата стая сл), 811. — Тепърва на 901. день се появява 
тоя пр-Ьдлогъ, и то като в, уф и у: що имаш в' устата? — 
искам да идам в толовая (= столоваята), че искам вода, 
941; — ти го остйви уф колидола(= коридора), 929; — 
аз като седна у банята, ти можеш да си идеш у сто- 
ловая, 971. 

Чудновато е, че пр-Ьдлогътъ „за", който първиятъ ми синъ 
употр'Ьбяше още рано и доста често, се изб'Ьгва опорито отъ това 
д'Ьте до късно вр^ме, макаръ и да дохожда то въ положение да 
изражава отношения, които непр'Ьм'Ьнно изискватъ тоя пр-Ьдлогъ; 
д-Ьтето въ такива случаи просто изпуска предлога: ето го (за) 
мене, 660; — нема (м^сто за) Ла до, казва, като завзима и 
дв'ЬгЬ м-Ьста на едно столче, 668; — тебе? (= за тебе?), 670; — 
пипе, това (за) мене (ли е)? 693; — аз чукам (за) Данка, 
782; — (за) тебе тии еж? 802; — тии еж менека (= за — ), 
802. — Дори къмъ края на наблюденията, именно на 960. день се 
употребя единъ пжть тоя пр^длогъ въ длъжкото съставно изре- 
чение: земи тоя пилон, че той е за майстолите. 

Най-сетн* тр^ба още да се заб^л^жи, че на 941. день биде 
употр-Ьбенъ единъ пжть пр-Ьдлогътъ „по" въ изречението: ние 
ядохме по дв^ челеши. 

Заб'Ьл'Ьжително е, че при това д-Ьте никакъ не се яви въ 
употр-Ьбение пр-Ьдлогътъ »отъ", който първиятъ ми синъ употр-Ьби 
още на 776. день и сетн-Ь често го употр^бяше. И тоя пр-Ьдлогъ 
вториятъ ми синъ просто го пр-Ьмълчава тамъ, д-Ьто той би тр-Ь- 
бало да бжде употр-Ьбенъ: 'ми си там (= земи си отъ тамъ), 
749; — аз боим железница, аз бегам тебе (= азъ се боя 
отъ жел-Ьзница, азъ б-Ьгамъ пра тебе), 800. — Сжщо така липсува 
пр-Ьдлогътъ »до"; докогато първиятъ ми синъ б-Ь казалъ на 861. 
день: аз ще седнам до тебе, вториятъ казва на 789. день: аз 
тебека седнах. 

Отъ пр-ЬдлозигЬ, които се ср-Ьщатъ въ говора на първия ми 
синъ, но които вториятъ никакъ не употр-Ьбя, тр-Ьба да се наве- 
датъ още сл-Ьднит-Ь: при, по (въ смисълъ на: подиръ, задъ), подъ, 
като, — докогато при него не се ср-Ьща ни единъ пр-Ьдлогъ по- 



127 

вече, който да не е употр'Ьбянъ отъ първия ми синъ или да е 
употр-Ьбянъ отъ него по-късно, ако не земемъ въ внимание 
диалектичното „кодъ"*, което при първия ми синъ е зам'Ьстено 
отъ с^що тъй диалектичното ,къмъ". Въ по-слабото употр-Ьбение 
на пр-ЬдлозитЬ особено се вижда, доколко езикътъ на втория 
ми синъ изобщо е много по-закъсн-клъ въ сравнение съ езика на 
първото ми д-Ьте. 

XIII. 

Отъ съюзитгь и при това д-Ьте най-напр-Ьдъ се показватъ въ 
употр-Ьбение „да"^) и „и". Първиятъ се появява още на 637. день 
единъ пжть въ израза : да й д а м (== да видя, искамъ да видя, дай 
да видя) ; обаче той сл-Ьдъ това дълго вече не е употр^бянъ дори 
до 762. и 766. день, когато се появява пакъ въ сл^днигЬ изрази: 
немам ножд'ежам(=да отрежа), 762; — д 'ежете (=да от- 
р-Ьжете), 766; — да ва'жеш (=да вържешъ), 766; — ала както 
пр-Ьдн, така и дълго вр'Ьме сл^дъ това тоя съюзъ се изпуска въ 
много изрази, като въ сжщото това вр^ме се употребя въ други 
изрази; така д-Ьтето казва безъ „да**: де цеднам? (=Д'Ь да 
седна?), 715; — 'можам дземам (=не мога да зема), 751; — 
дадам мама (=да го дамъ ли на мама?), 755; — аз можам 
кйчам (=мога да се закача), 757; — аз знаям купам (=да 
купя), 758; — ти искам бблеш (=да съберешъ), 758; — нема 
дзимам кофите (=н'Ьма да земамъ — ), 758; — нема пак 
сипам (= да изсипя), 758; — н* можат така касат (=да се 
откжснатъ), 766; — можам носам (=да нося), 765; — искам 
(да) гледам, 767; — дай ми пишам, 769; — пак фане пи 
(=ще захване да спи, т. е. ще заспи), 776; — блбчат (=да ме 
обл-Ькатъ), 777; — 'можам виждам (=не мога да — ), 778; — 
искам (да) пишеш, 779; — вън има нек (=сн'Ьгъ), можам 
лезам (= не мога да изл'Ьза), ти само можеш лезеш (=да 
изл-Ьзешъ), 779; — (на)Вадоискам(да) види галото(=въ гър- 
лото), 779; — що пишам тук масата? (=що да напиша 
тука на — ?) 781; — пи1 искам будам (=спи1 искамъ да те съ- 
будя), 785; — искам (да) чуям, 797; — аз тебува толам (=аз 
тр-Ьба да отворя), 800; — Вадо здавее, после лезнем ви- 
дим кученца (= когато Вл. оздрав'Ье, посл% ще изл-Ьземъ да 
видимъ кученцата), 818; — иди (да) купиш, 824; — Вадо ек 'и й 
ги ти, (да) не ги види папи, 864; — и (на) столовете не 



1) Вж. по-гор* стр. 60. 



128 

тебе (=не тр^ба да се) пише, 893; — може ти (да) си на- 
писал, 901. 

Както казахъ вече, въ сжщото вр-Ьме се употр-Ьбя и „да": 
дофтолът ще доде да цели (= ц-Ьри) В а д о, 767 ; — пипни 
да видиш, 797; — ти си далеко, не можешда гоземеш, 
821; — аз (ще) дам сичките (сир. пари) днес да купиш 
месо, 874 ; — и двата (= двамата) д а в и д и м, 875 ; — земи да 
види Вадо моите, 875; — голетулим, да не намелиш ти 
(ггггор-Ь ще го туримъ, да го не нам-Ьришъ ти), 876; — качи се 
ти да видиш, 894; — защо нема тука един селенинда 
води конь? 894; — дъ'жи (=дръжъ) я ти да ти покажам, 
нема да я земам, 895; — иди да купиш, 895; на 824. день 
той б-Ьше казалъ : иди купиш (вж. по-гор'Ь) ; — да видам, 
топки млогосл ли? 898; — не дава да излезем, сир. 
мама, 901; — моето къватче е лазвалено, искам да ми 
купиш д'уго здлаво, 901; — не може да се извади, за- 
ковйно е, 901; — да го заключам, 939. 

Сл-Ьдниятъ съюзъ е „и*, който и при това д-Ьте се употр-Ьбя 
главно за съединяване на изречения, каквото е единъ заб-кл-Ьжи- 
теленъ фактъ; когато д-Ьтето собствено би тр^бало да съединява 
отделни думи съ тоя съюзъ, то постъпя въ първо вр'Ьме така, 
че съединява собствено изречения, като повтаря еднаквигЬ части 
на р-Ьчьта; това лесно се обяснява вече заради туй, че повтаря- 
нето на н-Ьщо вече казано е лесно, и че д'Ьтето пон-Ькога инакъ 
дохожда въ такова положение, д-Ьто тр-Ьба да състави мжчно 
съгласуване между частит^ на р-Ьчьта; тъй д'Ьтето казва: пиле — 
нема — гонам (=да гоня) и к о ш к а (= кокошка) — нема — 
гонам; разбира се, че тоя начинъ на изражаване е за д-Ьтето 
по-лесенъ, отколкото ако то би тр-Ьбало да каже: пилето и кокошката 
н-Ьма да гоня, 680; — това (за) тебе и това тебе? 684; — 
виж, Вадо пи (=спи) и аз пам (=спя); и тая фраза изказана 
така е по-лесна за детето, отколкото ако то кажеше: Владо и 
азъ спимъ, 697; — ти си по-голем, и мами е по-голема (по- 
лесно нежели: ти и мама сте по-гол^ми), 874; — аз като бъдам 
голем, ще си купя една жълтичка и нема да ти я дам, 
968. — За свръзване на отд'Ьлни части на р-Ьчьта д-Ьтето употр-Ьбя 
това „и" само единъ единственъ^пжть твърд-Ь късно, именно едва 
на 918. день въ сл-Ьдното изречение: земи големия камък, че 
ще го фъ'ла (=хвърля) и ще удалам (=ударя) Владо. Инакъ 
д-Ьтето изб-Ьгва опорито тоя съюзъ въ такива случаи; така то 
казва: Вадо — мене — бони (нам-Ьсто: да купишъ на Владо 
и мен-Ь бонбони), 696; — и Вадо леб мели, 'де (=и Владо 



129 

хл-Ьбъ намери и яде), 740; доколко д-Ьтето не обича това съеди- 
нително •и'' въ такива случаи, показва особено туй последно из- 
речение, д-Ьто .и "-то стои въ начало въ смисълъ на ,тоже* (френ- 
ското аи§$1, н'Ьмското аисЬ), обаче не е употр-Ьбено за съединяване 
на глагол игЬ „нам-Ьри" и „яде", които той просто поставя единъ 
до другъ безъ всякаква вънкашна словесна връзка помежду имъ. 

— Този съюзъ има именно и тоя втори смисълъ на „тоже", и 
това ,и" се явява сжщо тъй много рано: папи, дай и мене чай, 
738; — и Вадо леб мели, 'де (вж. н^Ьколко реда по-гор^), 740; 

— и аз сабилам (=събирамъ), 758; нам-Ьсто това „и аз" въ 
начало, отъ 705, день, се употр-Ьбя формата „лаз", която се за- 
пазва дори до 27. м-Ьсецъ^): не искам го, лаз (=и азъ) не 
искам, 765; — и тоя ковйх (=заковахъ, сир. пиронъ), 761; — 
танеш (=когато станешъ) по-голем, и тя тане (=ще стане) 
по-гол ем а; думата е за направена отъ камъне за строене кж- 
щнчка, 882; — и (на) столовет-Ь не тебе пише (=не тр^ба 
да се — ), 893; — и аз ли? 900; — и това удалва (= ударя, 
сир. той), 918; — като стана голем, ще имам книжка и аз, 
921; — и аз като бъдам болен, като земам един път чай, 
ще отидам на Дагалевци, 961. — Понякога това последно 
,и' се пр'Ьмълчава: ти лезнеш? (=а ти ще ли изл^зешъ?), 
743; — тия зад тулам? {=ития ли да туря назадъ?), 782. 

Двойното и — и д-Ьтето употр-Ьби само единъ едничъкъ 
пжть, и то доста късно: и (на) масата не бива да се пише и 
(на) дъската, 893. 

Други съединителни съюзи това д-Ьте не е употр-Ьбяло. 

Отъ противуположни съюзи се ср'Ьщатъ при втория ми синъ 
само: а, ами, па, — а пъкъ никога не е употр-Ьбило това д^те 
сл-ЬднигЬ: а пъкъ, а па, ама, инакъ; па и другит^ еж упо- 
требени много р-Ьдко: ами що е тука писано? 846; — ами 
аз земам (=ще го зема), 882; — ами Владо защо го зе? 
932. — Папи, ние тука белихме (=събирахме) костилки, па 
тука фълйхме (= хвърляхме), 871. — Човеците имат шапки, 
а аз немам, 875;-'Ние ще излезем, а Сенчо нема, че дува 
ветъл (=духа в^търъ), 915. — Инакъ съюзигЬ не се употр-Ь- 
бяватъ, ами изреченията просто се нареждатъ едно до друго : и м а 
тука лампа, (но, ала) не е палена ( :г запалена), 818. 

Отъ подчинителнатгь съюзи и това д'кте употр-Ьбя само ония 
за вр%ме и за причина, а именно доста рано сл-ЬднигЬ два съюза: 
кога и като, а твърд-Ь късно: че (въ смисълъ на: понеже, защото), 

^) Вж. „ПървитЪ начала и пр.". Стр. 58. 

Науч. д. I. 9 



130 

докато самиятъ съюзъ яЗ^ЩОто", който се 6'Ь появилъ твърд-Ь 
рано при първия ми синъ, никакъ не е употр'Ьбенъ отъ това д^те: 
кога танам (=стана) голем, чбтам (=1де чета), 779; — лаз 
га танам (=и азъ кога стана) голем, гава пишам (=тогава 
ще пиша) днес, 807; — като идем на Дагалевци, ще 
земем пайтон, 901; — сега не плаче, като даваш д'уг 
път, плаче, сир. като му се дава л-Ькарство, 901; — като стана 
голем, ще имам книжка и аз, 921; — и аз като бъдам 
болен, като земам един път чай, ще отидам на Дага- 
левци, 961; — аз като бъдам голем, ще си купам една 
жълтичка и нема да ти я дам, 968; — аз като седна у 
банята, ти можеш да си идеш у столовая, 971. — Ние 
ще излезем, а Сенчо нема, че дува ветъл, 915.; — земи 
големия камък, че ще го фъ'лаище удалам Владо, 
918; — искам да идам в толовая (= столоваята), че искам 
вода, 941; — земи тоя пилон, че той е за майстолите, 
960; — ние т'еба (=тр'Ьба) да се дъ'жим, че сме малки, 
986. день. 

Инакъ и тия съюзи се изпускатъ, особено въ по-рано вр-Ьме: 
кажи (на) Вадотельът искам {=че искамъ п-Ьтелътъ), 748; 
— не аз големите бичам, апат (=?= гол-ЬмигЬ, сир. кучета не 
обичамъ, Ъащото хапятъ), 762 ; — ичките (= всичкит^) копчета 
касам (=ще скжсамъ), (за да) 'немаш, 762. 

Само два пжти, и то еднажъ много рано, втори пжть доста 
късно, е употр'Ьбена частицата „ли" въ смисълъ на съюза „дали'': 
диннеш, мише ла тоз (=да ме дигнешъ да видя, дали мирише 
тозъ, сир. лимонъ), 703; — да видам, топки много сл ли, 
898. — Инакъ тоя съюзъ се изпуска: ъма бони там видим, 
пак додем (=да видимъ, има ли тамъ бонбони, пакъ ще дой- 
демъ), 706. 

^ XIV. 

Най-накрая нека споменемъ междуметията, които, разбира 
се, детето употребя вече рано. Първото междуметие е х а д е или 
а де, което казва кжд-Ь 518. день, когато вижда, че се готвимъ да 
изл-Ьземъ, та ни подканя, по-скоро да вървимъ ; — кжд'Ь 530. день 
д-Ьтето казва д и ! когато докарва кончето си ; той е чулъ тая дума 
отъ брата си; — опа, оба, хоба (= хоппа), казва, когато се 
хвърля въ моит^ пр'Ьгрждки, 560; — оп! значи при него: земи 
ме при тебе, 644; - оп! данам (= дигни ме, искамъ да стана), 
646; — не! казва, когато го б^хъ подканилъ да даде на Владо една 
играчка, и той повтаря н'Ьколко пжпи това не! колкото плти азъ 



131 

го подканямъ, 578 ; — и ш ! (отъ вижъ), казва постоянно, когато 
иска да обърне внимание на н-Ького върху н-Ьщо, 591; — бого 
(=сбогомъ)! 615; — гогом (= сбогомъ)! 683, 698; — маш 
(=:маршъ)! казва къмъ майка си, когато й се разсърди, и притова 
й показва вратата, 624; — ма'ш! 672; — фа! 637; — Данко, 
ка (съ това искаше да каже: така ще казвамъ къмъ слугинята, 
когато ще искамъ повънъ), 641; — еее там! 751, 765; — е е 
там качах (=закачихъ) аз кучовете (= ключовегЬ), 780; — 
я колко е по-голема! 882; — я колко много! 894; — 
земи го де! 921; — залупи де! 947. 

XV. 

Като преминаваме къмъ синтаксата, ще изтъкнемъ и тука 
на първо м*сто, какво и това д-Ьте естествено употребя много рано 
и често въпроса; при него въпросътъ се появява дори съ м-Ьсецъ 
и половина по-рано отколкото при първото ми д'Ьте ; именно на 633. 
день д-Ьтето казва: да искъм (=вода искамъ), а когато азъ му 
казахъ: водата е фа, той казва съ въпросителенъ тонъ: дата фа? 
(= водата е фа?); — сл-Ьдниятъ въпросъ б^Ь: 'Ла до де (е)? който 
въпросъ той отправя, като се събужда и не вижда Владо въ стаята, 
675; — може (ли)? 675; — дебе книга? (=твоя книга ли е тая?) 
678; — не е (ли) кон (това)? 681; — големо де? (= д* е го- 
лямото?), 683; — това тебе и това тебе? (=това е твое и това 
е твое?), 684; — пипе, това мене? 693; — де динат? (=де 
е единиятъ?), 694; — де си? 705; — пишеш (ли)? 705; — папи, 
де? гости? (=д'Ь б-Ьхте? на гости?), 706; — де е кошката 
(=кокошката)? 706; — ко (=кой) е това? 708; — пак дйдеш 
гледам? (=ще ми го дадешъ пакъ да го гледамъ?), 710; — де 
е това пишам? (сир. моливътъ, за да пише), 711; — де го 
*Лов? (= Стамболовъ)? 711; — папйде (е)? 714; — де (е) леля? 
715; — де цеднам? (=кжд* да седна?), 715; — ти лезнеш 
(=ще изл-Ьзешъ)? 743; — папи, що е това там гол е (=гор'Ь)? 
744; — папи, де бел клак? (=д'Ь е бЪлиятъ кракъ? сир. на 
кончето му), 744; — що н'доде дофтолът? 752; — там вайо 
леля? (=леля тамъ въ столоваята ли е?), 756; — мъй тия? 
(=мои ли еж тия?), 760; — щотебенига? (=защо тр-Ьба кни- 
гата?), 761; — де го още един дзуль (=фасулъ)? 766; — де 
го? 770; — фа аз? (=фа ли съмъ азъ?), 779; — тия зад ту- 
лам? (=и тия ли да туря назадъ?), 782. — Както заб-Ьл-Ьжихъ 
по-гор^Ь, въпросителната частица „ли" дълго вр-Ьме не се употр-Ьбя въ 
изречения, д*то тя би тр-Ьбало да стои; тя се появява дори на 
846. день и отъ тогава се поставя винаги; така напр. интересно е 

9* 



132 

съвършено правилното питане: и аз ли? 900. — Отъ по-подирни 
въпроси съ особени въпросителни думи интересни еж сл-ЬднигЬ: 
що етова тука, дека ти земи? 864; — защо вече не вали 
дъжтука? 887; — защо нематука един селенинда води 
к н ь (= коня)? 894; — каде ти е 'ливът (= моливътъ) д а п и - 
шеш? 901; — ами Владо защо го зе? 932. 

И при това д'Ьте наредбата на думитЬ, и то не само въ на- 
чало, не е както въ обикновения говоръ. Така напр. ср*ща се по- 
н-Ькога разм-Ьстване на подлога и прилога (сказуемото): плаче 
бебе, 675; — бие чичо (=чичо Ще бие), 700. — Случва се и 
пр-Ьдпоставяне на пр-Ькото допълнение: млеко — бенце (= бе- 
бенце) — иска, 677; — такова разместване може дори пон-Ькога 
да даде поводъ за недоразум-Ьние, както напр. въ следното изре- 
чение: Вадо бие чичо (нам-Ьсто: чичо ще бие Владо), 700; но 
пъкъ въ сжщия день д-Ьтето казва правилно: чичо бие конь, 
700; — отъ слщия видъ еж и сл-ЬднигЬ изречения: пипе, тебе 
мами гледа, т. е. въ твоята книга, 766; — папи, падат га- 
щите, 756; — там вайо леля? (=леля тамъ въ столоваята 
ли е?), 756. — Сжщиятъ тоя начинъ на разместване се ср-Ьща 
често при изречения, д-Ьто детето изказва нЪщо за себе си, и д-Ьто 
разместването звучи още по-необикновено: чупих аз тийка 
(=азъ счупихъ кутийка), 708; — бичам аз па (=азъ обичамъ 
папа), 751; — ципал аз (=азъ изсипахъ), 758; — пих аз (=азъ 
пихъ), 764; — бих аз, 766; — клатам аз (=азъ клатя), 770; 

— сжщо тъй и при изречения, дЪто м-Ьстоимението за второ лице 
стои като подлогъ: немаш тизе две (=ти н-Ьмашъ дв*), 771; 

— 'га пишел ти си (=сега ти си — вече — писалъ, та ми дай 
молива), 778; — тулил ти си (=ти си турилъ), 781; — навам аз 
п а (= азъ познавамъ папа, сир. на портрета), 782. — Сетн* д^Ьтето 
обича да поставя личното м-Ьстоимение като допълнение подиръ 
глагола ; така то казва : не искам го, лаз (=и азъ) не искам, 
765; — аз мих те, 779; — аз мелих го (=азъ го намЪрихъ), 
789; — де фъли го? (=кжд'Ь го хвърли?), 808; — тука нема 
ги, дугата тая (=въ другата стая еж), 811. — Пон-Ькога думата, 
що опр-Ьд-Ьля едно съществително, се отд-Ьля отъ посл-Ьдното съ 
н-Ькоя друга дума, на която м-Ьстото не е тамъ : големите апат 
конье, 764; — папи, една тука мишка излезнала, аз я 
видех, 806. — При това д-Ьте рЪдко се ср-Ьщатъ фрази, д-Ьто 
съществителното стои въ родителенъ падежъ (вж. по-гор-Ь стр. 93.) ; 
въ единъ отъ тия р-Ьдки случаи д-Ьтето поставя родителния падежъ 

— граматически впрочемъ не изразенъ — пр-Ьдъ надлежното съще- 
ствително, което той опр-ЬдЪля: тия Вадоцити, аздзедох 
(=тия съ бисквитигЬ на Владо, азъ изядохъ — своигЬ), 762. 



133 

Интересно е, че д-Ьтето много често поставя отрицателната 
частица „не" въ началото на изречението; изглежда, като че му се 
харесва тоя начинъ на изражаване: големото куче апе, не — 
малкото — куче — апе, 751; — не менека бичаш (=мене не 
ме обичашъ), 758; — нетойпи (=той не спи), 760; — не го- 
лемите бичам, апат (= азъ не обичамъ гол'ЬмигЬ, ^ир. кучета, 
защото хапятъ), 762; — не мами бичам (=мама не обичамъ), 
778; — тебе боли гавата? не тебе боли гавата {=тебе 
не боли главата), 788. — Интересни еж още и разместванията на 
думи въ сл-ЬднигЬ изречения: не съм леп збмал, 711; — не 
съм сичкото дзедъх (=изялъ), 767; — ти искам бблеш 
(=искамъ ти да съберешъ), 758; — това аз па навах (=азъ 
това познахъ — като — папа), 782; — Вадовите големи сл, 
850; — малки сл ли тия? 846; — да видам, топки млого 
еж ли, 898. — Най-сетн'Ь като интересни случаи отъ правилна 
инверсия на думигЬ нека наведемъ сл-ЬднигЬ изречения, които по- 
казватъ вече, какъ д-ктето усвоява правилния начинъ на изражаване: 
видиш, КОЛЧЕВ съм аз, 751; — аз (съмъ) малък, 'га (=сега) 
виж, голем (съмъ) аз, 779; — лив (=моливъ) имам аз, аз 
имам лив, 763; — като стана голем, ще имам книжка и аз 
(каква права конструкция!), 921; — теб ти даде Владо бон- 
бони, 921. 

Още въ начало азъ засегнахъ появяването на първигЬ изре- 
чения. Тука тр-Ьба още да се изтъкне, че докато първигЬ изре- 
чения б-Ьха повече такива, що изражаватъ желания и запов-Ьди, 
първото изречение, въ което е съединено съществително като 
подлогъ съ единъ глаголенъ прилогъ, биде произнесено на 645. 
день: денцето (= бебенцето) плаче; — сл-Ьдъ него. сл-Ьдватъ 
вече и други подобни изречения: книгата мийше (= мирише), 
669; — плаче бебе (съ инверсия), 675; — по-сложни изречения 
съ три думи, ако не земемъ въ внимание изречението: н' дам ци 
(=не ща бисквити), 640, 656, — се появяватъ на 672. день: не ма 
— тука — пали (=пари), сетн* — ако изоставимъ изречения като: 
не е големо, 675, и: ето го малкото, 675 — още и сл-ЬднигЬ: 
тука — нема — кън (=конь), 676, и на 677. день: млеко — 
бенце (= бебенце) — иска; при всички тия изречения детето 
произнася и отдЪлнитЬ думи бавно и отд'Ьлени една отъ друга, 
като че такива по-длъжки изречения му задаватъ още мжка; -^ 
сетн* на 684. день: нема тебе 'це (=яйце). 

Едно въ сл^щность и граматически правилно изказано сложно 
сл^то изречение не се ср-Ьща нито веднажъ при това дЪте. 

Мисли, които собствено би тр^бало да бждатъ произнесени 



134 

въ сложно изречение, се явяватъ още доста рано при това дФ^те; 
така то каза на 641. день: Данко, ка, съ която фраза искаше да 
каже: когато ще искамъ повънъ, ще викна така: Данко, ка; — 
сетн-Ь на 646. день: оп! данам, съ което искаше да каже: дигни 
ме (изразено съ междуметието оп!), че искамъ да стана; — ти 
фа, папа цаца^), 669; — виж, нема — тука — пали (=пари), 
672; — виж малько (сир. камъче, като ми показва притова та- 
кова камъче, сетн%, посочвайки ми друго гол-Ьмо, прибавя:) виж 
голем*то, 675. — Докато всички тия досегашни сложни съчинени 
изречения б-Ьха безъ всЬка граматична връзка, появява се на 680. 
день и съюзътъ „и** за свръзване на изречения: пиле — нема — 
гонам (=да гоня) и кошка (= кокошка) — нема — гонам; — 
това тебе и това тебе (= за тебе)? 684; — отъ такива свър- 
зани съ съюза „и"* изречения ще наведемъ още сл-Ьднигк: виж, 
Вадо пи (=спи), и аз пам (=спя), 697; — ти си по-голем, и 
мама е по-голема, 874. — Други сложни съчинени изречения, 
д-Ьто изреченията еж поставени едно до друго безъ граматична 
връзка, ще наведемъ още сл-ЬднитЬ: Данко, виж, ват'е мйхи 
(=вжтр'Ь има мухи), 687; — н'там (=не ща), мене бие (=ще 
бие) там чичо, 700; — папи, виж, аз бутах лезите (=бут- 
нахъ жел-Ьзата), 703; — ъма бони там видим, пак додем 
(=да видимъ, има ли тамъ бонбони, пакъ ще дойдемъ), 706; — 
Ценчо (=С*нчо) плаче, иска млеко, 733; — несй (= донеси) 
чай, искам пиям (=да пия), .737; — видиш, това тулил 
(=турихъ), 750; — пипе, пипни, голещо е; да? голещо е? 
764; — не искаш го, лаз (=и азъ) не искам; тука собствено 
въ своеобразната дума „лаз* се крие неосЬтно съюзътъ ,и*, 765; — 
ти менека бичаш (=:обичашъ), аз не съм кавах кеватче 
мокло (=направилъ въ креватчето мокро), 768; — вън има 
нек (=сн'Ьгъ), можам лезам (=не мога да изл-Ьза), ти само 
можеш лезеш (=да изл-Ьзешъ), 779; — пи, искам будам 
(=спи! искамъ да те събудя), 785; — още малко пишам (=да 
пиша), после дам (=ще дамъ), сир. молива, 795; — ти 'деш 
(=ядешъ), после там (ще) идеш, 795; — земи млекото, глей! 
(=сгр'Ьй го!), 804; — вече папи купи, сега ма купи (=мама 
ще купи), 809; — тука нема ги, дугата тая (= гЬ еж въ другата 
стая), 811; — има тука лампа, не е палена; тука е интересно 
изоставянето на съюза „но", 818; — сега убаво ли е леме 
(=вр'Ьме)? сега тане (=ще стане) лошо леме (=вр*ме), 
858; — Вадо, ск'ий (= скрий) ги ти, (да) не ги види папа, 



^) Вж по-гор-Ь, стр. 31. 



135 

864; — дъ'жи (=дръжъ) я ти да ти покажа м, нема да я 
земам, сир. книгата съ картинки, 895 ; — защо не пиеш, изпи 
го! 895; — моето кеватче е лазвалено, искам да ми ку- 
пиш д'уго здлаво, 901. 

И контрастътъ между дв-Ь мисли се изражава при това Д'Ьте, и то 
при него не само въ първо вр-Ьме, повечето безъ всЬкакъвъ съюзъ^) ; 
така д%тето казва : ти фа, папи цаца (= ти си лошъ, папа е до- 
бъръ), 669; — не е малко — големо, отговаря, когато му ка- 
захъ: това е малко, 682; — Вадо плаче, аз не, 702; — не 
съм, човек, отговаря, когато му б-Ьхъ казалъ: ти си костенурка, 
705 ; — мих аз, не ти, сир. азъ самъ се михъ, не ти ме ми, 706 ; 

— не искам голем, малк', сир. пиронъ, 706; — мата (=на 
земята) чукаме, не на тол-бвете (= столовегЬ), 706; — нйти 
това, дай ми това, 712; — големото куче апе, не — мал- 
кото — куче — апе, 751; —аз големия, ти малкия, сир. 
пиронъ ще земемъ, 751; — Вадо цамодувал (=само духналъ), 
аз не съм дувал (= издухналъ), сир. св^щьта, 764 ; — (на) Вадо 
тоя, менека дуг (= другъ), сир. бисквитъ, 765; — аз чесах 
(=се вчесахъ) хубаво, ти не си чесал (=си се вчесалъ), 767; 

— аз тоя там малкия ковах (=заковахъ), ти големия, 
сир. пиронъ, 767; — аз, ти после, сир. сега азъ ще върша туй, 
ти посл-Ь, 769 ; — цеднеш тоя тол, аз той (=ти седни на тоя 
столъ, азъ на тоя), 778; — аз не съм чупих (=счупилъ) ма- 
лък л и в (= моливъ), аз чупих (= счупихъ) голем лив (= мо- 
ливъ), 779; — дъвбх, Вадо не дъвбл (=азъ оздрав-Ьхъ, Владо 
не е оздрав-Ьлъ), 779; — (на) Вадо искам (да) види галото 
(=въ гърлото), аз немам галото, 779; — Вадо не кави 
(= прави), аз само кавам (= правя), 779 ; — нема кон, има 
само датин (= солдатинъ), 780; — Вадо (се) къпе, после аз, 
782; — ти не си болен, Вадо само болен, 789; — папи 
мой, мамд тебека (= твоя), 789 ; — тукаазивея(= жив-Ья), 
ти там ивееш (=жив'Ьешъ), 809; — сега това е мое, не е 
тое (=твое), 860; — моята е по-голема, твоята е по-малка, 
сир. кжщичка, 882; — ебели (=събери) ги, сичките не мо- 
жа м, сир. ги събра, 898. — Съюзътъ за противуположность 
.а' дохожда въ употр-Ьбение тепърва късно: човеците имат 
шапки, а аз немам, 875; — ние ще излезем, а Сенчо 
нема, че дува ветъл, 915. 

И това д-Ьте, разбира се, изражава отначало подчиненостьта 
на едно изречение безъ всЬкакъвъ съюзъ; така то казва: 



1) Вж. по-гор*, стр. 129. 



136 

а) финални изречения: дай дзинам (=дай да го ц-Ьлуна), 
629, 641; — Плод ИВ ти — тиде— мене — конче — купиш 
(= въ Пловдивъ ти отиде да ми купишъ кончето), 694; — дай (да) 
глйдам, 706; — пак дйдеш гледам? (= ще ми го дадешъ пакъ 
да го гледамъ?), 710; — де е това пишам(=зада пиша?), сир. 
моливътъ, 711; — дай ми го клиям(=даго скрия), 746; — 
и ч к и т е (= всичкитЬ) копчета касам, 'немаш(=ще скжсамъ, 
за да нЪмашъ), 762 ; — дай ми пишам(=да пиша), 769 ; — к и 
с6, мел ам (=скрий се да те нам-Ьря) 771 ; — ткви Ва до къват- 
чето, дддеш мене чай (= остави Владо въ креватчето, да ми 
дадешъ мен* чай), 797; — Вадо, ск'ий (= скрий) ги ти (да) не 
ги види папд, 864; 

б) допълнителни (обйектни) изречения /кажи Вадотельът 
искам (= кажи на Владо, че искамъ п-Ьтелътъ), 748 ; — искам 
(да) пишеш, 779; 

в) каузални изречения: оп1 да нам (= дигни ме, че искамъ 
да стана), 646; — н'там (=не ща), (че) мене (ще) бие там 
чичо, 700; — Ценчо (С*нчо) плаче, (защото) иска млеко, 
733; — н е с й (= донеси) чай, (че) искам пиям (=да пия), 737;— 
не аз големите бичам (=обичамъ), а пат (= защото хапятъ), 
сир. думата е за кучета, 762 ; — ти менека бичаш, (защото) 
аз не съм кавах(= направилъ въ) кеватче мокло, 768 ; — 
аз се уплаших, (защото) малък съм аз, 800; 

г) опргьдгьлителни изречения: вънка дземам пилон (= 
ще зема пирона, който е вънка), 751 ; 

д) темпорални изречения: танам голем, дамте (= когато 
стана големъ, ще ямъ кюфте), 803; — Вадо здавее, после 
лезнем видим кученца (= когато Владо оздрав-Ье, ще изл1>- 
земъ поел* да видимъ (кученцата), 818;— танеш по-голем, и 
тя тане по-голема (= когато станешъ по-гол-Ьмъ, и тя, сир. 
построената отъ него кжщичка отъ камъне за строене, ще стане 
по-голема), 882; 

е) консекутивни изречения се появяватъ доста късно въ 
сравнение съ другигЬ : ти си далеко, (че, тъй щото) не можеш 
да го земеш, 821. 

Разбира се, че въ много отъ тия случаи подчиненостьта на 
приставенит* изречения и въ обикновения говоръ не се изражава 
непр-Ьм-Ьнно чр*зъ особени съюзи, ами тая подчиненость се намира 
въ самия смисълъ на изказаното, докато граматически имаме пр*дъ 
себе си просто принареждане на изречения както при истински 
съчинени изречения. 

Д-Ьйствително и граматически изказани съставни изречения 



137 

съмъ наблюдавалъ въ сл^днитЬ случаи, д-Ьто нареждамъ разнитЬ 
групи съставни изречения по реда на тЬхното появяване: 

а) допълнителни (обйектни) изречения: диннеш, мише ли 
тоз (=да ме дигнешъ, да видя, дали мирише тозъ, сир. лимонъ), 
703; — видиш, колчдв съм аз, 751; — да видам, топки 
млого еж ли, 898; — сега да видам, какво има тук, 
898; — така ще гледаме, как нацаждуват(= пр-Ьц-Ьждатъ) 
млекото, 947; 

б) финални изречения: немам нож д'ежам (=да отр-Ьжа), 
762 ; — аз (ще) дам сичките днес да купиш месо, 874 ; — 
земи да види Вадо моите, 875; — голе тулим, да не на- 
мелиш ти (== ще го туримъ гор*, да не го нам-Ьришъ ти), 876 ; — 
ще станам да си на плавам (= направя), 893; — качи се 
ти да видиш, 894; — каде ти е 'ливът (=моливътъ) да пи- 
шеш? 901; — имаш ли че'вен молив да пишеш че'вено? 
901; — искам да идам в толовая (= столоваята), че искам 
вода, 941 ; 

в) темпорални изречения: кога съшам (= свърша), 
767; — кога танам (= стана) голем, чбтам (=ще чета), 
779; — лаз га танам голем, гава пишам днес (=и азъ 
когато стана гол-Ьмъ, тогава ще пиша днесъ),^) 807; — катоидем 
на Дагалевци, ще земем пайтон, 901; — сега не плаче, 
като даваш д*уг път, плаче, сир. като му даватъ другъ плть 
лЪкарство, 901; — като стана голем, ще имам книжка и 
аз, 921; — и аз като бъдам болен, като земам един път 
чай, ще отидам на Дагалевци, 961; — аз като бъдам 
голем, ще си купам една жълтичка и нема датиядам, 
968; — аз като седна у банята, ти можеш да си идеш 
у столовая, 971; 

г) каузални изречения: ние ще излезем, а Сенчо 
нема, че дува ветъл (=духа в-Ьтъръ), 915; — земи големия 
камък, че ще го фъла и ще удалам (=ударя) Владо, 
918; — земи тоя пил^н, че той е за майстолите, 960; — 
ние т'еба (=тр'Ьба) да се дъ'жим, че сме малки, 986. 

д) Само единъ пжть се ср-Ьща правилно образувано и изказано 
подлож:но (субйектно) изречение, именно: що е това тука, 
дека ти зема? 864. 



1) Вж. по-гор-Ь стр. 121. 



138 

Допълнения, й%л%жш и поправки. 

Къмъ повелителното наклонение на стр. 9. може да се посочи 
погр-Ьшното употр-Ьбение на утвърдителната форма въ отрицател- 
ната запов-Ьдь: не земи го, 778, макаръ още на 748. день да б* 
казало д-Ьтето: не зимай то ла (= стола). 

Къмъ непргькия повелителенъ изразъ на стр. 9. могатъ се 
прибави още сл-ЬднигЬ фрази: Ладо да въъти (= върти), 748; — 
папд, да дадеш на мама лако (=сладко), така дохожда да ми 
каже по поржка на майка си, която му б% казала: кажи на папа 
да ми даде сладко, 750; — да дадеш лекаства (=л%къ) на 
бебе, 826; — тия да се не искальат, 831 ; — да яда (==ямъ), 
1111; — и съ погр-Ьшно употр-Ьбение на лицето: Ладо да качиш 
кучове (= Владо да закачи ключа), ^) 750; — папа да купи 
(нам-Ьсто: да купишъ) чолап (==чорапъ), 777. 

Къмъ формигЬ на минало свършено на стр. 10. могатъ се 
посочи още погр^шкигЬ: Ладо фълй (= хвърли), 838; — скача 
(за: скокна, отскокна), 831, и твърд-Ь интересната правилна: кой 
го пла (=пра)? той си образува тая млучна форма, сл-Ьдъ като се 
б-Ь помжчилъ малко да нам-Ьри точния изразъ и между друго б-Ь 
опиталъ пели пр., 1030. 

Къмъ особеиитть глаголни форми на стр. 17. — 18. може да 
се прибави: тука можете да сипвате, 1111. 



Въ моята статия „ПървитЬ начала на езиковния изразъ за 
самосъзнанието у д-Ьцата" еж станали нЪкои упущения и еж се 
вмъкнали н'Ькои неточности, особено въ показанията за втория ми 
синъ. Тука ще направя нужнитЬ допълнения и поправки: 

На стр. 46. въ оная статия къмъ прим-ЬригЬ за употр-Ьбението 
на дателния падежъ отъ личното м-Ьстоимение за първо лице един- 
ствено число може да се прибави и сл-Ьдната фраза: дай ми го 
да го четем (=чета), така ми казва първиятъ ми синъ, като ми 
иска едно писмо, за да го чете той, 756. 

На стр. 74. — 76. при общигЬ посочвания върху наблюденията 
надъ първия ми синъ има да се допълни и поправи сл-Ьдното: 

а) Минало неопр^д-Ьлено въ първо лице се ср-Ьща за пръвъ 
пжть на 980. день (вж. тамъ стр. 74. т. 7., д-Ьто не е посочено 
никакъ това вр-Ьме; вж. и стр. 12. на тази ми разправа). 

1) Вж. .ПървитЬ начала и пр.". Стр. 49. 



139 

б)Азъ съмъсе появява за пръвъ плть на 948. день въ 
фразата: затова (= защото) де до е голем, затова той дъ'жи 
(сир. вилицата) така; затова (=защото) аз съм малък, затова 
дъ'жам така (вж. тамъ стр. 74. т. 9.). 

в) Винителниятъ падежъ отъ първо лице на възвратното м-Ьсто- 
имение се явява за пръвъ пжть на 986. день, не на 992. день (вж. 
тамъ стр. 74. т. 11. и тука стр. 41.), 

г) Винителниятъ падежъ отъ второ лице на сжщото м-Ьстои- 
мение се явява за пръвъ плть не на 824. день, ами още на 728. 
день (вж. тамъ стр. 74. т. 11. и тука стр. 41.). 

д) За дателния падежъ отъ трето лице на възвратното м-Ьсто- 
имение, първиятъ случай отъ който е посоченъ тамъ на 735. день 
(стр. 74. т. 11.), вж. казаното тука на стр. 40. 

е) Първо лице множествено число отъ глагола въ сегашно 
вр-Ьме се явява на 735. день въ фразата: тука да пишеме (вж. 
тамъ стр. 75. т. 16. и тука стр. 9.). 

ж) Личното м-Ьстоимение въ второ лице множествено число 
се явява въ винителенъ падежъ не на 1102. день, ами още на 1053. 
день (вж. тамъ стр. 76. т. 17. и тука стр. 39.). 

з) Второто лице множествено число на глагола въ блдеще 
вр-Ьме безъ мЪстоимението се появява за пръвъ плть не на 1053. 
день, ами още на 996. день (вж. тамъ стр. 76 т. 18. и стр. 50.). 

При втория ми синъ (стр. 76. — 78.): 

а) Минало свършено въ първо лице безъ мЪстоимението се 
срЪща за пръвъ пжть собствено на 673. день (ако не и на 668. 
день) (вж. тамъ стр. 76. т. 6. и тука стр. 87.). 

б) Ти си за пръвъ плть на 705. день въ фразигЬ: ти си 
нулка (= костенурка) и: де си? (вж. тамъ стр. 77. т. 9. и тука 
стр. 83.). 

. в) За формитЬ на личното м^стоимение мене и менека 
(дателенъ падежъ) и мене (винителенъ падежъ) (стр. 77. т. 10.) 
вж. казаното тука на стр. 106. 

г) Възвратното м'Ьстоимение въ първо лице дателенъ падежъ 
не липсува, а е употр'Ьбено за пръвъ пжть на 893. день (вж. тамъ 
сф. 77. т. 11. и тука стр. 111.). 

д) Въ трето лице единствено число сжщото м-Ьстоимение е 
употр-Ьбено само въ винителенъ падежъ на 712. и 753. день (вж. 
тамъ стр. 77. т. 11. и тука стр. 111.). 

е) Сжщото м-Ьстоимение е употр-Ьбено и въ първо лице мно- 
жествено число, въ дателенъ падежъ на 896. день, въ винителенъ 
падежъ на 986. день (вж. тамъ стр. 77. т. 11. и тука стр. 111. — 112.). 

ж) Личното мЪстоимение въ второ лице единствено число е 



140 

употребено съ глаголъ за пръвъ пжтъ не на 758. день, ами още на 
683. день (вж. тамъ стр. 77. т. 12. и тука стр. 106. — 107.). 

Повечето отъ тия допълнения и поправки усп'Ьхъ да вм^Ьстя 
още въ н-Ьмското издание на първата ми разправа, която изл-Ьзе 
първенъ като статия въ ,,АгсЬ1у Шг (]{е |[е8ат1е Р8усЬо1о^1е'', V. Вапд, 
3. и. 4. Ней и сетн-Ь въ отд-Ьлна книжка като 1. Нб{1 (1е$ II. Вапс1е5 
отъ изданието п8атт1ип^ уоп АЬЬапсИип^еп хит р8усЬо1о§;18сЬеп 
Ра(1ако81к Ьегаи82е5еЬеп уоп Е. Меитапп", Ъехргх^ 1905 подъ на- 
словъ я01е ег81еп АпЙп^е (1е8 8ргасЬНсНеп Аи8с1гиск8 Шг (]а8 8е1Ь81- 
Ье\уи8818е1п Ье! Юпйегп**. 



Поради липса на изв-Ьстни букви въ печатницата не можеха 
да се отб-Ьл-Ьжатъ н'Ькои особености въ произношението, така между 
друго ударенията, когато гк падаха върху букви като ъ, я, ж. 
Заради това тука ще отб-Ьл-Ьжа тия особености: 

На ъ-то стои ударението въ сл'ЬднигЬ думи : търсихме 
(стр. 10, редъ 29), съ'ши (стр. 12, р. 18), фърля (стр. 18, р. 38), 
фъли (стр. 26, р. 30; стр. 123, р. 17), какъв (стр. 32, р. 22), 
лъица (стр. 55, р. 11; стр. 98, р. 11), дъ'жиш (стр. 59, р. 22), 
дъ'жи (стр. 62, р. 38; стр. 64, р. 30; стр. 77, р. 19), дъ'жам 
(стр. 64, р. 31; стр. 73, р. 13), паднъл (стр. 69, р. 29), ъма (стр. 
78, р. 24), цъчат (стр. 80, р. 40), късал (стр. 98, р. 13), въъти 
(на първото, стр. 138, р. 6); — на я-то стои ударението въ думигЬ: 
фърлях (стр. 10, р. 24; стр. 18, р. 37), фърля (стр. 10, р. 25 и 
26; стр. 17, р. 40), търкаля (стр. 10, р. 26), яде- (стр. 16, р. 26), 
ядел (стр. 89, р. 30); — на л-то въ думата: берж (стр. 18, р. 29). 

Кратки еж гласнигЬ въ сл-Ьднит* думи : у-то въ у й к о (стр. 
74, редъ посл-Ьденъ), кучето (стр. 97, р. 34); — о-то въ обич 
(стр. 76, р. 5); — ж-то въ сл (стр. 84, р. 16 — и 17 въ фразйта: 
тука еж малките; стр. 99, р. 12 и 13); — е-то въ един (стр. 
90, р. 9; стр. 103, р. 27; стр. 105, р. 17); сжщо е кжсо б-то на 
стр. 117, р. 10 и 11 и на стр. 136, р. 9; — ъ-то въ канък (стр. 100, 
р. 37; стр. 105, р. 20); — о-то и е-то заедно въ мое (стр. 112, р. 9). 

Дълго е първото а въ думата касай (стр. 83, р. 10; стр. 
92, р. 9; стр. 100, р. 37; стр. 105, р. 18). 

Въ неама (стр. 53, р. 3) еа тр-Ьба да се чете сл%то почти 
като единъ звукъ (ср. и стр. 7., р. 7.). 

На стр. 14. р. 21. наместо: г6,и тр-Ьба да се чете: гбри. 



141 

ПоставенигЬ въ петитъ букви се чуятъ съвсЬмъ слабо въ 
думи като: х ъ а (стр. 75), искам (стр. 75, 78). дам (76, 78), и е м а м 
(76), Владо (78), с^ме (84), повеце (119) и пр. 

Думи писани тъй : ч у (ъ) к а м (77) показватъ, че втората гласна 
е произнесена между у и ъ; -- даде(ъ)х (87) между е и ъ и т. н. 

Апострофъ пр-Ьдъ дума посочва, че първиятъ звукъ се пр-Ьд- 
шествува отъ изв-Ьстно напъване, което показва, че детето има 
съзнание, че изпуска н-Ьщо: 'Лов (= Стамболовъ, 108), 'Ла до 
(= Владо 131), 'навах (=познахъ, 91), *дин (=единъ, 108) и пр. — 
А апострофъ въ думи, д-Ьто има р, показва, че детето изговаря съ 
изв-Ьстно напр-Ьгане, като че съзнава, че тр-Ьба да произнесе из- 
пуснатъ звукъ: т'опа (= тропа, 64), дъ'жиш (=държишъ, 59) 
и т. н. (вж. стр. 118.). 

й означава звукъ подобенъ на н-Ьмското й (стр. 76, р. 12; 
стр. 81, р. 14; стр. 94, р. 18 и пр.). 



КНИГОПИСНИЯТЪ ТРУДЪ у БЪЛГАРИТЪ. 



Било би пр-Ьсм^ло да се мисли, а камо ли и да се разправя, 
че книжовнитЬ интереси въ България еж се толкова разрасли, д'Ьто 
покрай ^българския книгописъ*" нуждата води и «описъ на издания 
отъ чужди книжнини", та ако ще би и само на издания, които досЬ- 
гатъ българския народъ и земя1 Може и да се чувствува вече тукъ- 
тамъ подобна нужда; ала тя не се е обявявала тъй разширено, 
каквото и да поведе къмъ трудъ, съ който правилно да се поср'Ьща. 
А може и при доста широко чувство на нуждата да н-Ьма още условия 
— да н-Ьма работници и организуванъ книжарски пазаръ — при 
които да се пр'Ьдприема задоволението на тая нужда. 

Многожъ се е думало между първенци на мисъльта у насъ, 
че тр-Ьба да се стори поне начало при н-Ькоя отъ държавнитъ би- 
блиотеки въ София и Пловдивъ, та да си уСлужваме увр^ме съсъ 
списъкъ на разноезични издания, що се занимаватъ нарочито или 
успоредно, или пъкъ само пжтемъ, съсъ земята и населението на 
Балканския полуостровъ, а особито на България. И види се мъч- 
нотията на началото да не е надвита и до днесъ^). Повече см-Ьлость 
се обяви за други видъ списъкъ — за м-Ьсечни в-Ьсти, които ре- 
довно да отб-Ьл^зватъ изъ чуждигЬ книжнини онова, щото ни 
доскга като българи и слав-Ьни и като внймави ученици на ми- 
съл ния напр-Ьдъкъ. Отъ януария 1904. г. А. Теодоровъ Баланъ и 
Я. Николаевъ започнаха съ такава задача въ София списание ^Кни- 
гописецъ**. Ала по това, че за тия дв-Ь години еж смогнали да изкаратъ 
бройовегк едвамъ на едната година, и че еж се запел'Ьли да печа- 
татъ списанието си нийдЪ-н-Ьйд-Ь, чакъ въ единъ Тутраканъ, бива 



За лична потреба си е събиралъ Жнигопись по етнографията на Ма- 
кедония' покойниятъ Д. Матовь, който и научно, и практически се занимаваше 
съ .македонския въпросъ*. Тоя книгописъ съдържа свърхъ 450 имена на книги и 
статии, които досЪгатъ населението на Македония отъ една или друга страна; а като 
.приложения' къмъ т%хъ нарежда и други 73 броя по източния въпросъ и бал- 
канската конфедерация, по Албания и албанците, по Атонска св. Гора, по българския 
черковенъ въпросъ и по Турция. Съ напечатването въ Български пр-Ьгледъ IV. 
(1897), 5—6. 178—214. той е отворенъ за общо ползуване и се прибавя къмъ кни- 
гописнигЬ трудове у българигЬ. 



143 

да се слуДИ, че и „Книгописецъ* е пр-Ьрано узр-Ьлъ подъ Витоша'^). 
НеговигЬ уредници се тлжатъ отъ нев-Ьра на сътрудници, отъ 
песговность на спомощници, отъ търгащина на българскит-Ь книжари. 
Както еж пр-Ьброени днигЬ на „Книгописецъ" и както е скрито въ 
бдднината битието на списъка отъ книжовни извори за Балканския 
полуостровъ и България, ние не можемъ да кажемъ, че интересигк 
ни къмъ движението на чуждата книжнина еж вече стигнали формата, 
която да се изразява въ особити наши трудове за услуга. Тъй че 
за сега книгописниятъ трудъ у българигЬ е ограниченъ само съ из- 
данията, що излизатъ на български езикъ^ и то пакъ главно затуй, 
че съ описа имъ се служи на историята на българския народъ. 



Българскиятъ книгопись колкото и да е като идея младъ, а 
като д'кло още несъвършенъ, той все пакъ има вече и своя история. 
Тя е малка, ала не лишена отъ интересни моменти. Лани, на 10. 
юния 1904. год., е подписалъ единъ приносъ къмъ историята на 
нашия книгописъ доказаниятъ любитель на книгописното д^ло у 
насъ, учительтъ Н. Начовъ^). Авторътъ се спира по-длъжко върху 
живота на първия български книгописецъ Иванъ В, Шоповъ (2 — 13 
стр.), па изрежда посл% извършеното по описа на българския 
книжовенъ имотъ, и знайното вършено по сжщия, отъ Шопова 
насамъ чакъ до сега. За да дотъкмя приноса на г. Начова и отъ 
страна исторична, и отъ страна критична, ще се спра и азъ върху 
вървежа на оня български трудъ, който се сили да покаже, що е 
произвела българската книжовна д-Ьйность, кои еж виновницигЬ 
на производитЬ, какви външни б-Ьл-Ьзи характеризуватъ тия про- 
изводи, та съ това всичко да услужи на всЬкой интересъ къмъ 
българската книга. 

Потр-Ьбата отъ какъвъ да било книгописенъ трудъ се явява 
тепърва съ вр-Ьме. Тя се ражда обикновено тогава, когато про- 
изводигЬ на книжовното ум-Ьние се умножатъ ; когато еж гЬ пръс- 
нати по разни м-Ьста и страни, или пъкъ стоятъ пр-Ьзъ вр^Ьмето 

<) Книгописецъ. Месечно списание за книжовна мисъль и работа. Уреждатъ 
А. Теодоровъ Баланъ, РН. Ог., и Николай Миколаевь, учитель. София 1904. год. 
8*. по 17,-2 коли въ книжка, за 5 лева годишно. Съдържанието се бере отъ— 1. 
разправки и приноси, що иматъ отношение къмъ развитието, критиката и статистиката 
на книжнината; 2. в-Ьстн и б-Ьл-Ьжки изъ българския св-Ьтъ; 3. книжовни в-Ьсти изъ 
слав-ЬнскитЬ земи; 4. нови появи въ другигЬ книжнини; 5. низъ библиотеки, дружества, 
школи, театра. — Брой 1., въ Държавната Печатница, 24 стр; бр 2—3. печ. Б. Зилберъ, 
25—76 стр.; бр. 4—5. печ. и литогр. Г. А. Ножаровъ, 75— 126 стр.; бр. 6—8. 13Ю5. 
год. въ Тутраканъ, печ. Мавродиновъ, 127—190 стр. 

3) И. Начовъ. Къмъ историята на новобългарската библиография. Оттискъ 
изъ .Сборника въ честь В. И. Ламанскаго". Слнктпетербургъ, типогр. Импер. Ака- 
демш Наукъ, 1905 год. 8^. 22 стр. 



144 

на раздалечъ единъ отъ други. При такива обстоятелства ц-Ьльта 
на труда бива, да представи въ единъ описъ произведения въ 
разни вр'Ьмена и мЪста книжовенъ имотъ на едиъ езикъ и да упжти 
съ описа къмъ по-добро ползуване отъ тоя имотъ. Такъвъ книго- 
писенъ трудъ е повече общъ. Ала н-Ькога потребата е, да се знаятъ 
само производигЬ съ единъ общъ б^л-Ьгъ — вжтр-Ьшенъ или вън- 
шенъ — на който се отдава особито значение. Тогава трудътъ е 
специяленъ, и единъ не стига за пр-Ьгледъ на произведеното по 
даденъ езикъ. 

/. Вргьмето на писаната българска книжнина, или на 
писменостьта. 

Въ старигк вр-Ьмена на българската книжовна д-Ьйность на- 
мираме трудове, които явно св-Ьдочатъ за съществувала потреба 
както отъ пр^Ьгледъ на едни писмени производи, така и отъ по- 
добро ползуване отъ други. Изв-ЬстнигЬ „списъци на истинскитл 
и лъжни книги' — на книгигЬ, .които да се четатъ и слушатъ", 
и на ония, „които не бива да се чататъ, ни да се слушатъ", еж 
гонили наистина едничка цЪль, да увардятъ у младитЬ въ християн- 
ството или у нетвърдигЬ въ християнскигЬ си уб-Ьждения българи 
„истинската в-Ьра* отъ еретически и други съблазни, разпростра- 
нявани пр-Ьзъ книги, отъ черквата непризнати, отвръгнати — отъ 
книги апокрифни; ала успоредно съ това сжщигк списъци еж да- 
вали всЬкому въ ржка показалецъ на създаденото в-Ьроучно четиво. 
По такъвъ начинъ пр-Ьката пр-Ьдпазлива ц'Ьль на първия „списъкъ* 
докарала косвено до първата българска книгописна работа, която 
била специялна. Отъ друга страна като се пишели книгит^ бавно 
и скжпо и н-Ьмало други леснини да се опознаватъ разпит* про- 
изводи по единичнигЬ имъ екземплари на разни м-Ьста, приб-Ьгнало 
се къмъ сглобяване обемни „сборници", д-Ьто се вм-Ьстяли дълги 
редици особни съчинения. Н-Ьколко такива сборника еж могли да 
изчерпятъ значителенъ д-Ьлъ отъ наличностьта на книжнината, па 
и да умножатъ сегизъ-тогизъ тая наличность съ н-Ьщо ново пр-Ь- 
ведено или съставено. И тука пакъ пр-Ьката ц-кль е била чисто 
библиотечна, — да се образува колкото се може по-дотъкменъ 
складъ отъ разновидно четиво. Ала пр-ЬгледигЬ на съдържанието, 
които не липсуватъ съвсЬмъ речи въ никой такъвъ сборникъ, еж 
били въ сжщо вр-Ьме списъци на книжовнитп» производи, — книго- 
писни показалци отъ оби^и характеръ. 

Първиятъ старобългарски списъкъ (у латинцитЬ 1пс1ех) на ис- 
тинскигЬ и лъжнигк книги не е билъ по мисъль и извършане 



145 

трудъ оригиналенъ. Той почива върху гръцки образецъ тъй, както 
и цялата речи старобългарска книжнина. Повечето отъ посоченигЬ 
въ него книги сл^ д-Ьйствително известни на книжовната ни история 
по стари, било български, било други слав-Ьнски ржкописи. За оста- 
лигЬ, ненам-Ьрени до сега книги отъ списъка, би могло изобщо да се 
мисли, че еж пропаднали, понеже еж положително знайни подобни 
спучаи съ други книги на старината. Обаче такава обща мисъль, в-Ьрна 
въ основата си, може за н-Ькои бройове отъ списъка да бжде по- 
грешна, като се има пр-Ьдъ очи потеклото и пряката ц'Ьль на 
списъка. Когато се е съставялъ списъкътъ на български, той въ 
ревносгьта си за поука въ истинското и лъжно християнско четиво 
ще е изтъквалъ по гръцката си подложка и такива съчинения, 
каквито у насъ още не ще еж били пр-Ьвеждани и негли никога 
изпосл-Ь не еж се пр-Ьвели. Реалниятъ съставъ на нашата писменость 
трЪба толкова да се е надвишавалъ отъ българския списъкъ, кол- 
кото и реалнигЬ условия на в-Ьрския животъ въ държавата еж 
били надвишени отъ набавката на пр-Ьводи, насочени противъ 
„елини" и разни други «еретици*. ВизантийцитЬ съставили своя 
начални списъкъ или индексъ, прислонявайки се къмъ „свода" или 
, канона" на „свещенигЬ книги", признати отъ християнската черква 
за истински, боговдъхновени, или както е прието да се казва — 
, канонически". А сводътъ или канонътъ билъ основанъ върху на- 
редбигЬ на съборигЬ лаодикийски и картагенски и върху 85. пра- 
вило апостолско. Затуй и нашиятъ списъкъ се захваща съ думигЬ: 
правило свАтъ1Н)рк апостолъ и сватп^жх^ь отьц& о к&нигах&* и 
т. н. Като черковно-управна наредба списъкътъ се пригуждалъ 
къмъ номоканона или кормчията. Съ умножението на в-Ьроучната 
книжнина подиръ съборигЬ, що б%ха установили каноничнигЬ 
книги, тр-Ьбаше за всЬко ново съчинение да се опр^д-Ьля, дали е 
съгласно съ каноничното учение, или не. По искание на практиката 
опр-Ьд-Ьленията можеха да изхождатъ и отъ свещенството. А тъкмо 
отъ негова страна б%ха вредени между „истинскигЬ" съчинения и 
доста „неистински", апокрифни, които съ р-Ьчьта си и мислитЬ 
особито възбуждали благочестието у християнигЬ. 

Най-старъ у насъ поменъ за книги истински и лъжни е оня, 
който се намира въ изв-Ьстния „изборникъ Светославовъ" отъ 1073. 
година. Спроти това появата на помена въ старобългарската кни- 
жнина бива да се отнесе къмъ Симеоново врЪме, къмъ началото 
на X. в*къ, понеже самиятъ Светославовъ изборникъ пр-Ьдставя отъ 
себе работа, основана върху подложка, посветена царь-Симеону. 
За онова ранно вр%ме на писменостьта ни, колкото и да се е била тя 
разцъвгкла при Симеона, поменътъ, упазенъ въ изборника, забранява 

Науч. д. I. 10 



146 

все съчинения, чужди на българския езикъ. Възбраната е още само 
византийска, сир. на книги, присжщи на византийската писменость; 
ала отъ XIV в-ккъ имаме вече списъкъ съ възбрана българска. 
Изобщо, МЛ1ЧН0 е да се покаже, кои имена въ списъка еж били 
напросто заети изъ гръцкия индексъ, та ако ще би и да еж ста> 
нали наше достояние тепърва по-късно, сл-кдъ него и кои пъкъ съчи- 
нения може и никакъ не еж се в-кстявали на български. Като се 
м^Ьнилъ пр-Ьзъ в-ЬковегЬ съставътъ на писменостьта, пр^Ьтърп-Ьвалъ 
е разни пром-Ьни и списъкътъ — изредили се отъ него н-Ьколко 
редакции; ала пр-кката му ц'Ьль, да бди надъ истинското християнско 
четмо, да посочва нарочиго лъжното, никога не му е давала из- 
гледа на единъ малко-много пъленъ показалецъ поне на в'ЬроучнигЬ 
книги, изработени до всЬка редакция за българския народъ. Рабо- 
тата ставала постъпенно невъзможна и отъ оная страна, че бъл- 
гарската писменость се сливала съ писменостьта на другитк право- 
славни слав^Ьни, на сърбит-Ь и на русигЬ. Нейниятъ езикъ се застоя- 
валъ все повече възъ едно общо на православните слав-кни в-крско- 
нравствено и черковно-служебно поприще, като стран'Ьлъ отъ дви- 
жението на живия народенъ говоръ; производигЬ на българи, сърби 
и руси, нарочито писани на такъвъ условенъ „свещенъ* езикъ, се 
разм-Ьняли между тригЬ народа, безъ да се лжчи свое отъ чуждо. 
Така за състава на българската писменость се губ'Ьла всЬка опр-Ь- 
д-Ьлена пр-кдстава. Тогава и българскиятъ „списъкъ на истински и 
лъжни книги" се пр-квръща въ много нееднакви списъци ^сла- 
вгкнски*', отъ които в-кроятно ни единъ не отговаря на положение 
въ една само писменость^). 

Все отъ вр-Ьмето на Симеона еж и първитЬ сборници съ разни 
съчинения, съ много вл-кзли въ гЬхъ придобивки на писменостьта. 
Самиятъ Светославовъ^ сир'Ьчъ Симеоновъ изборникъ отъ 1073. г. 
посочва практичната цЪль на подобни «изборни' и „събрани заедно* 



^) Поменътъ въ Светославова изборникъ за книги, съ които .да не се лъстн 
четецътъ*, и за книги , съкровени*, се намира въ 192. глава (листъ 253). Нашъ 
списъкъ на книги истински и лъжни тр-Ьба да е билъ съставенъ къмъ първата 
половина на XI. в-Ькъ. Една редакция отъ него се съдържа въ изв-Ьстния .Пого- 
дински номоканонъ' отъ XIV. в^къ (л. 186—187). Напечата го заедно съ други 
списъци А. Пь1пинъ и пръвъ пристжпи къмъ въпроса за слав-Ьнския индексь оъ 
.Л-Ьтописи занят1й археографической коммис1и', Спб. 1862, 1: ,Для объяснен!я статьи о 
ложнихъ книгахъ'. Сводъ на податкитЬ отъ всички изв-Ьстни текстове на индекса 
въ Русия направи Н. Тихднравовъ въ пр-Ьдговора къмъ своитЪ .Памятники отре- 
ченной литератури*, 1863. I. Съ потеклото на слав'Ьнскит'Ь индекси се занимава и 
V. Ла^!^ въ .Зюуепзк! ккзюу! капопа о кп]1дата $1аго§;а 1 поуода 2ау]е1а ро<1]е<1по 
8 1пс1ек8от 1а2п1Н кп]18а', ЗиНпе ]и8081ау. акайет. кн. IX. 1877, Оть погодинския е 
по-късенъ българскиятъ индексъ въ тр'Ьбника, който търновецътъ Киприянъ занесе 
въ Русия пр-Ьзъ втората половина отъ XIV. в-Ькъ. Въ руската писменость индексътъ 
пр-Ьзъ XVI. и XVII. в-Ькъ се разшири твърд-Ь много, като подведе подъ възбраната 
си дори суеверни обреди. Вж. А. Пипинъ, История русской литератури, Спб. 1898 
стр., I. 421, 422. 



147 

трудове или статии на пр-кразлични автори: той билъ съставенъ отъ 
скосени тълкувания на много отци за неясни н-кща въ еван- 
гелието^ апостола и другитЬ книги, за да се помнятъ и иматъ 
готови при случай. Така побралъ той до 383 статии на повече 
отъ 25 именувани автора, най-обични и най-четени по онова 
вр-Ьме у гърцитЬ. Изборникътъ е изцяло пр'Ьведенъ отъ гръцки, 
та еднакво съсъ списъка на истинскитЬ и лъжнигЬ книги е и 
отъ формална страна заемъ отъ Византия. Само за 189 статии 
отъ половината нататъкъ има показалецъ. Съсъ своето пъстро 
съдържание изъ в'Ьрската поука, изъ догматично-етичнит^ и хри- 
стиянско-обществени въпроси, изъ историйскигЬ^ и географски 
в-Ьсти за библийски и черковни събития, дори изъ теорията на 
красноречието, той е пр'Ьдставялъ обиленъ складъ отъ книжовни 
познания изъ н'Ьколко области. Изрично въ една область спадатъ 
статиитЬ на другъ сборникъ отъ Симеоново вр'Ьме, нареченъ 
пЗлатоструй'^ . Той съдържа изборъ отъ 136 слова Златоустови, 
частимъ пълни, частимъ въ изводъ. По пр-кдметигЬ на словата, 
изброени въ показалеца, се разбира, че съставительтъ искалъ 
да притежава въ една книга сл^жденията на най-р-Ьчовития ви- 
зантийски черковенъ учитель по разни предмети отъ християн- 
ската практика. И Златоструятъ е поникналъ върху гръцки пър- 
вописъ, и то въ близко досЬгане съ личнигЬ книжовни занятия 
на чутния български царь. Подобни на тия общи и специялни 
сборници образуватъ и съ гЬхъ скупомъ н-Ьщо като енциклопедия 
на знанието и мждростьта въ стро вр-кме; тъй че единъ описъ 
на съдържанието имъ ще носи въ себе значението и стойностьта 
на единъ книгописъ на читавъ д-Ьлъ отъ писменостьта^). Какъ се 
трупала изобщо тая писменость въ дебели книги, за да бжде 
подъ рл^ка въ библиотеката на н'Ькой виденъ любитель, показва 
особито съдържанието на сборника отъ XV. в^Ькъ въ руската мо- 
сковска архива на министерството на външнитЬ д-кла, въ който 
ще е било повторено и веществото на Светославова изборникъ 
отъ 1073. год. Въ руския сборникъ били см-Ьстени повече отъ 780 



^) Светославовътъ изборникъ отъ 1073 година се готв-Ъше откол-Ь за издание 

— дарувалъ е за тази ц-Ьль разноски и българинъть въ Москва Иванъ Дснкоглу 

— ала и до днесъ още той е мжчно достжпенъ. Пълното му фотолитографско 
издание отъ Общество любителей древней письменности въ 1880. год. струва 100 
рубли ; а изданието отъ московското царско дружество за история и старини, въ 
неговитЬ .Чтен1я* отъ 1884. год. съ успореденъ текстъ гръцки и латински, е само 
часть отъ Изборника. Подробно го описаха А. Горски и К. Невоструевъ, Описан!е 
рукописей московской синодальной библиотеки, отд. П, Москва 1859. № 161, стр. 
365 — 405. Сжщо тъй н-Ьмаме пълно издание и на оня Златоструй (отъ ХП. в^къ), 
който се см-^та най-близъкъ до първообраза, изработенъ по Симеонова поржка. 
Тоя ржкописъ е изсл^двалъ В. Малининъ въ , Труди К^евской духовной Академ1И' 
за 1878. година. 

10* 



148 

статии! И като се възвожда съдържанието му къмъ старобългарско 
потекло, прави се предположение, да е сжществувалъ у насъ — 
може би вече по вр-Ьмето царь Симеоново — единъ грамаденъ 
сборъ отъ библийско-тълковни, догматични, исторични и други 
в-Ьрско-поучни съчинения, една .енциклопедия" отъ н-Ьколко тома. 
Понятно е, какъ показал цигЬ на съдържанието на тия томове ще 
еж давали богатъ книгописенъ пр-Ьгледъ^). 

Методата за библиотечни набавки и книгописни пр-Ьгледи подъ 
видъ на сборници се продължава речи до края на българската 
писменость. Подобно на Симеона, за когото се св-Ьдочи, че изпъл- 
нилъ стаигЬ си съ книги, се грижилъ за разкошна библиотека и 
царь Иванъ Александъръ. Отъ негова ржка еж излезли два едри 
сборника, съдържащи авторитетното старо и друго по него продъл- 
жено четиво. Съ далечна мисъль, ала за твърд'Ь кжсо вр-кме залег- 
налъ и Срацимиръ бдински да развъди писмени съкровища въ 
двора на своята столица.*^) Най-б^л-кжити сборници сл^дъ пропа- 



в) Догадката за д-Ьйствителенъ стремежъ при Симеона, да се обедини въ 
единъ сводъ, въ една обширна .енциклопедия* речи ц'Ьлата българска преводна 
писменость отъ онова вр'Ьме, 6*^ неоткол'^ формулувана отъ А. Шахматовъ, ,Дре- 
внеболгарская енциклопедия X в-Ька", въ Визант1йск1й временнникъ VII, 1 — 2. 1900, 
стр. 1—35. По руския архивски сборникъ отъ XV. в'Ькъ, който се род-Ье откъмъ 
д-Ьлъ отъ съдържанието си съ три вида състави на .Елински и римски л-Ьтописецъ', 
и по отношението на всички тия книги къмъ български подложки, къмъ български 
производи познати вече въ Симеоново вр%ме, Шахматовъ намира, че общит^ въ 
книгигк статии ше еж изл-Ьзли изъ единъ сборъ, който тр-Ьба да е броилъ н-Ьколко 
тома. Противъ неговата догадка се обяви В. Истринъ въ сжщото списание X, 1—2. 
1903, стр. 1—30: .Одинъ только переводъ Псевдокаллисфена, а древнеболгарская 
енциклопед!я мнимая*. Обаче съмн-Ьнието на Истрина досЬга не толкова сжществу- 
ването на „енциклопедиита", колкото връзката съ нея на .Елински и римски л-Ьтопи- 
сецъ,. Той съ право пр-Ьдупр^дява, че въ подирно вр^ме се е злоупотребяло съ термина 
.енциклопедия"; и не мисля да го е употр-Ьбилъ Шахматовъ въ смисълъ днешенъ, 
но въ повече условния смисълъ на случаенъ сборъ отъ производи отъ разни видове. 
А за в-кроятность на такива сборове говорятъ доста знайнигЬ сборници. 

7) Тъкмо въ пр-Ьдговора къмъ Светославова изборникъ се чете р-Ьчовита 
похвала на Симеоновото книголюбие. Тоя .великъ въ царегЬ* господарь като новъ 
Птолемей проливалъ писменото благо между своигЬ боляри, и си заслужилъ 
в^ченъ поменъ съ това, д-Ьто прибралъ въ палата си всички многочестни боже- 
ствени книги. Похвалата е изразила възторга си въ стихове, та отъ тая страна е 
единъ отъ р-Ьдкигк въ българската старина стихотворни опити (тексть въ Сборникъ 
за народни умотворения и пр. кн. XVI— XVII. 1900,320— 321). Книголюбието на бъл 
гарския Птолемей въ посока на четене, прибиране и съставяне е изтъкнато и въ 
споменатия Златоструй (пакъ въ стихове у Малинина стр. 30—31), и въ предговора 
на Ивана Екзархъ къмъ Шестоднева му .{Чтен1я' на царск. москов. друж. за ист. 
и стар. 1897, кн. 3. лст. 1. а). ПохвалигЬ за царя Иванъ Александъръ изтъкватъ 
особито физичната му красота, както наприм^ръ оная похвала, която е обнародувана 
въ П. С. на Българското книжовно дружество, XXI— XXII., 274—277, изъ п-Ьсннвеца 
отъ 1337 г., ала производите, що се дължатъ на поржката Александрова, го хвалягь 
сами доста отъ книголюбива и красолюбива страна. Едни отъ гкхъ еж изшарени съ 
обилни рисунки, илуминувани и прости, гол-кми и ситни, внимателни къмъ царската 
челядь, важни за старата българска история и живописъ. Такива еж, Евангелието 
отъ 1356 г., въ Лондонъ, Манасиинътъ л-Ьтописъ около 1350 г. въ Ватиканъ, опи- 
сани и двата въ Сборникъ за нар. умотв. и пр. VII. 159—223, VIII. 137 — 155; изъ 
гЬхъ възпроизведени н*кои рисунки все тамъ, и въ V. 233—266 по съчинението на 



149 

дането на българското царство еж панегирицигЬ на Владислава 
Граиатикъ и на РилскитЬ братя, спазени въ Рилския манастиръ.^) 
По-насамъ пр'&зъ в-ЬковегЬ на нашата писменость слаб'Ье и чезне 
пр^дишниятъ инт^ресъ къмъ книжното събиране; и бедното разно- 
образие на обикалящото у народа четиво остая да се гледа въ по- 
казалците къмъ популарнигЬ , дамаскини*.^ 



С. ЗсЬютЬег^гег, Ш етрегеиг Ьугап11П ай с11х16те $|6с1е, Раг!8 1890. рисунки. Всички 
стигатъ до 10001 Въ евангелието писачъть мних^ь Симеонъ казва царю: «книгамъ 
пртсно прилежиши и наслаждаешися въ книгахъ*. СборницигЬ, съставени нарочито 
за лрочитъ на царя, са отъ 1345. и 1348. година, и двата въ Московската синодална 
библиотека, до сега неиздавани. (За изданието на Манасина л-Ьтописъ българската 
държава е проявила вече гол-Ъмъ интересъ на букурещкия професоръ И. Богданъ 
с& отпуснати отдавна разноскигЬ за обнародване л'Ьтописа по текстъ на ржкописъ, 
притежание на Тулчанското българско читалище; пр'Ьдъ Народното събрание въ 
0)фия изтъкна стойностьта на Ватиканския текстъ Г. Д. Начовичъ и направи съот- 
ветно предложение, отпечатано и въ брошура; Министерството на просв-кщението 
изпрати лани професора А Митовъ да преговаря въ Римъ за способа на изданието, 
вж. известия за командировките кн. II. 1905. 233—241). Между производигЬ на царь 
Срацимировата покровителска ревность бива да се отб^л-Ъжи тъй наречениятъ 
«Бдински сборникъ** отъ1360 г., който се е спазилъ въ Гандската библиотека. 
Описанъ е подробно въ бр. 14 оть .Памятники древней письменности*, Спб. 1881. 
По състава си (жития на женски светици и мжченици) сборникътъ ще е билъ 
уреченъ за четиво на царица Ана. 

^ Найизв-Ьстенъ е Влад клавовътъ .Загребски панегирикъ' отъ 1469 г., въ 
академията на наукигЬ и изкуствата въ Загребъ. Описванъ е при извадки : отъ Дани- 
чича въ 8{аппе ]и§о$1ау. акя6ет\е е1с. I. 44—85, отъ М. Сперанск!й въ Сборникъ 
за нар. умотв. и пр. XVI— XVII. 325—338, отъ П. Сирку въ Очерки изъ истор!и лите- 
ратурнмхъ сношешй болгаръ и сербовъ въ XIV— XVII в-ккахъ 1901. СЬХ11--СЬХХ1. 
Съдържа 37 статии — разни повести за светигЬ и богоносни мжже, кжсове за пра- 
вославната в%ра, за християнския животъ, изложенъ въ прикази и бесЪди изъ кни- 
гитЪ на ветхия и новия зав-ктъ, за свадата между изтокъ и западъ и др. Н-Ькои 
отъ статингЬ на тоя панегирикъ еж вл-^зли въвъ втория Владиславовъ „панегирикъ 
Рилски* отъ 1479 г. въ библиотеката на Рилския манаслиръ. Описваха го: П. Кула- 
К0ВСК1Й въ Вари1авск1я университетския изв-ЬсНя 1900. V. 22—37, П. Сирку въ при- 
ведените горц% очерки СЬХХИ- СЬХХХ, Е. Спространовъ въ Описъ на ржкописит-Ь 
въ библиотеката при Рилския манастиръ 1902. 104г— 114. Той е п6-гол^мъ отъ За- 
гребския панегирикъ — съ 111 статии отъ духовно съдържание, повечето пр-Ьводи 
на светоотечески слова и поучения Въ началото има списъкъ на статиитЬ, къмъ 
който ни упжтва една 6'Ьл'Ъжка въ .панегирика на Рилскигк братя* отъ 1483 г. 5%- 
л^жката казва, че списъкътъ, .соглавленГе', билъ съставенъ ,по бЬфхвиту, ^1 ^ще х6- 
щеши &бр-Ьстй ^еаноЕсХа илй Днтон1а ищй на ^ъ, 2ще ли же хбщеши васйлКа, ищй 
на в., ошели григ6р|^, на г й прочая такожде по ряду й по чйну* (у Спространова, 
92; вж. А. Теодоровъ, Рилската ржкописна сбирка, въ П. С. ^X1V. 154-5). Тукъ 
изрично се изтъква изгодата за дирене отд'ЬлнигЬ съчинения на разни автори въ 
единь гол'Ъмъ сборникъ по азбукето на имената имъ; и трудътъ за съставяне на 
подобенъ азбученъ списъкъ прилича на приржчнитЬ описи на книги оть н-Ькои 
днешни български книжарници. Братскиятъ Рилски панегирикъ има 85 статии, при-' 
ведени у Спространова 84—94, и у Сирку СЬХХХШ- СХЙ. Въ сжщность статиигЬ 
еж 86, ала 21. и 85. еж все сжщото житие на св. Петка. Сборникътъ е съставенъ 
по подражение на Владиславова панегирикъ, като допълнение къмъ него, съ инакъвъ 
изборъ на статиитЬ. 

') Изпърво дамаскинитЬ у насъ обнимали само слова и поучения на иподия- 
кона и студитъ солунски, посл% митрополитъ навпактски и артски Дамаскинъ отъ 
XV в-Ькъ, по чието име и еж наречени; ала пбнасамъ гЬ прибиратъ и други 
пропов-кди покрай Дамаски новитЬ, таче и инакви съчинения, като стигатъ и до 
такъвъ видъ, въ който н-Ъма вече нищо Дамаскиново. Така и нарицалото .дамаскинъ* 
у насъ захваща да означава изобщо благочестива поука на простонароденъ езикъ. 
Много еж изв-ЬстнигЬ досега български дамаскини, частни и библиотечни притежания. 



150 

Ако се извличаха отъ пр-Ьгледит^ на съдържанията на всички 
сборни книги отъ българската писменость имената или насловитЪ 
на отд^лнигк статии или съчинения, имената на обаденит^ тамъ 
или открити отъ науката автори, па се добав-кха къмъ това име- 
ната и на съчиненията въ особни за гЬхъ книги, и за всЪки отд-Ь- 
ленъ производъ се посочеше книгата или сборникътъ, д-Ьто се на- 
мира, и в-ккътъ или годината на тая книга или сборникъ, би се 
образувалъ пъленъ и твърд'Ь ц^ненъ книгописъ на писменостьта. 
До сега и у насъ, както и другад-к, еж били пр-Ьдприемани само 
описи на отд-Ьлни сбирки отъ книги; разнигЬ съчинения въ кни- 
гигЬ на тия сбирки тр-Ьба да се дирятъ въ пр-Ьдставеното съдър- 
жание на всЬка книга. ^^) Описъ на отд-ЬлнигЬ съчинения, принад- 
лежали и принадлежащи на старата ни писменость и заключени въ 



ИзброенигЬ отъ Б. Цоневъ въ Български пр-Ъгледъ I, 8. 80—94, 15 екземпляра се 
допълнятъ още съ дважъ толкова по съобщения на С. Аргировъ (Сборнцкъ за нар. 
'умотвор. и пр. XII. 464. зб. 3), П. Лавровъ (Л'Ьтопись ист.-филол. общества при 
Импер. Новорос. Университет* УП. Визант1йск1й отд-Ьлъ IV. 309—10), Л. Милетичъ 
(Сборникъ и пр. XVIII. 16), Е. Спространовъ (въ описигЬ на Рилската библиотека и 
на софийската Синодална, вж. пб-долу зб 10), М. Московъ (Българска сбирка XII. 
1905. 213-218). 

^0) Пръвъ нашъ опитъ за описъ на сбирки отъ производи на старата ни 
писменость е приносътъ на Василя Чолаковъ, изпосл* рилски иеромонахъ Константи нъ, 
въ Български книжици 1859. II. 688—692: «Каталогъ на съхраненигЬ въ РилскиЙ-тъ 
мънастирь ржкописни книги*. Оть ц'Ьлата рилска сбирка, повече отъ 100 броя, 
Чолаковъ обнародува по няколко в-ксти само за 62 ржкописа. Тепърва пр-кзъ 1900. 
г. Б. Цоневъ даде сравнително П7>ленъ пр-Ьгледъ на .Ржкописната сбирка въ Рилския 
манастиръ' (Български пр^гледъ VI, 10. 89—96). Наскоро сл-Ьдъ него сбирката се 
удостои съ други два описа: отъ Л. Милетичъ въ притурката къмъ .Църковенъ 
в^стникъ' Библиотека, 1902. II, 4 — 6. 141 — 172 («Славянските ржкописи въ библи- 
отеката на Рилския манастиръ", вм1^стено и въ отд-Ьлната му книжка ,Споменъ оть 
Рилския манастиръ', София 1902) и отъ Е. Спространовъ въ издание на самия 
манастиръ , Описъ на ржкописигк въ библиотеката при Рилския манастиръ*, София 
1902. 8^ 136 стр. Спроти прегледа оть Цонева, който посочва 119 старописа, 
описътъ отъ Милетича привожда 138 броя, като ги об-кл^ва съ повече подробности; 
а описътъ отъ Спространова изрежда свърхъ това и съдържанието, и разнитк припигн 
на 143 слав-Ьнски старописа и старопечата (вж. моята оц-Ьнка .Рилската ржкописна 
сбирка* въ П. С. ^XIV. 1903. 143—165). По-рано Е. Спространовъ б-Ь съставилъ 
.Описъ на ржкописитЬ при Св. Синодъ на Българската Църква въ София*, 1900. 
8^^ 234 стр. Тамъ еж подробно описани 128 старописа и старопечата, колкото били 
тогава на лице въ сбирката. А тая сбирка е образувана отъ изпратени до синода, 
по негова разпоредба, екземплари изъ разни черкви и манастири по Българско. 
Такива зав-Ьрно еж пристигнали не малко и сл'Ьдъ описа на Спространова до днесъ. 
Истиять тоя описувачъ пр-кди дв-Ь години работи и върху описъ на сбирката отъ 
старописи и . старопечати на Народната Библиотека въ София. Докл-Ь изл-Ьзе тоя 
б7>лгарски описъ любителитЬ могатъ да си служа тъ съсъ сръбския .Опис словенских 
рукописа Софи]ске библиотеке* отъ С. Вулови1% въ .Споменик српске кральевске 
академи]е XXXVII (други разред 33), 1900. 1 — 48; описани еж 236 кжса. Назадъ е 
останалъ отъ сегашната д'Ьйствителность, и съвсЬмъ слабо е билъ извършенъ пр^кзъ 
1882 г. описътъ на сбирката на библиотеката въ Пловдивъ; нейниятъ .Каталогъ на 
книгитк въ Областната библиотека* 1885. показва 41 .стари ржкописни книги на 
славянски езици*, стр. 54—55 и 168. Своя ржкописна сбирка реди и Народниятъ 
музей въ София, която не е още нийд-Ь описвана печатно. Сбирката на Зографския 
манастиръ на Атонъ пр'Ьдстави А. П. Стоиловъ въ .Библиотека* (притурка къмь 
.Църковенъ в-Ьстникъ*) VII— IX. 1903, 117—160: .Пр-Ьгледъ на славянскитЪ ржкописи 
въ Зографския манастиръ* (и отдЪлно, 44 стр.) 



151 

разни книги доми или на чужбина, не е опитванъ отъ никого и 
н-Ьма прим-Ьръ другад'Ь. А то би билъ трудъ отъ гол-Ьма важность. 
Едничко такъвъ трудъ ще бжде способенъ да ориентира любителя 
въ ц%лия съставъ на българската писменость и да го упжти веднага 
въ диритЬ на появата и на сждбинигЬ на всЬки отд'Ьленъ произ- 
водъ. Трудътъ би билъ доста главоболенъ, ала не невъзможенъ. 

//. Вргьмето на печатаната българска книжнина, или на 

книжеаностьта. 

ПоникналигЬ отъ края на XV. в'Ькъ на западъ отъ насъ въ 
чужди страни печатници съ кирилски букви подготвиха постъпенно 
зам'Ьната на писменостьта ни съ книжевность. Както се 6% почнало 
у българигЬ, да се пишатъ пр-Ьди всичко нужнитЬ за черковната 
служба книги, така книгигЬ за същата нужда вл'кзоха първи и подъ 
печатъ. Езикътъ, що се б-Ь образувалъ въ черквата на православните 
слав-кни, не настояваше безъ друго да се лжчатъ български книги 
отъ сръбски и отъ руски ; тъй че у насъ заид-Ьха печатни богослу- 
жебни книги, готвени у сърби, таче и у власи, у които до края на 
XVI. в^къ се пишеше по .славянски'', и у руси. При все това 
съществуваха езиковно-правописни особици въ книгигк, израбо- 
твани у отд-клнитЬ тия народи; особито пъкъ първитЬ книги, що 
се печатаха въвъ влашки земи, нос1^ха ясни чърти на българска 
школа. ^^) 

Колкото и слабо, особицигЬ на езика и правописа въ 
книгигЬ все шепн'Ьха мисъльта, че всЬки народъ има свои книги. 



^^) Почетькътъ на кирилския книгопечатъ за южнитЬ слав-Ъни се тули въ 
черногорски гн-Ьзда, д-Ьто е стигало влиянието на Венеция. Изъ градището Ободъ 
при Цетинье е изл-^ълъ единъ октоихъ въ 1494 г. По случай на 400-годишницата на 
това печатно начало се написаха пр-Ьзъ 1894 г. доста разправки, между които най- 
основна отъ V. Ла§г{^, Оег ег81е Се1т]ег ЮгсЬепс1гиск уот ЛаЬге 1494. Егз^е Н9Ше, 
В1'ЬНоф'ар111$с11-кп11$с11е8, въ ОепкзсЬНЙеп на Виенската царска академия на наукигЬ 
т. ХЬШ 1894. Ободскиятъ печатарски .рукод-Ьлецъ* свещеноинокъ Макари пр-Ьнесе 
като 6'кжанецъ въ Влашко и изкуството си тамъ. (.Српски штампари у Румуни]и" 
отъ С. Новаковичъ въ Годиипьица Чупи^^а XVII 1897 331—348.). Въ Търговище биде 
напечатана първата книга по българска правописна школа въ 1508 г., Служебникъ, 
върху който посочи най-напр-Ьжъ Новаковичъ въ 8{апле XI. 1879 („У1а§ко-Ьи§;аг8к1 
1ииг^]аг ой цой, 1507 Ь1Ь1юдга!1]1 (1о$а(1 перогпа!/* 207->208). Голината поставиха 
оправено Л. В1апи §1 N. Но€ю$ въ I. т. отъ своята разкошна В1Ь!10рт!1а готдп^$сй 
уесЬе (1508—1830). Висиге$с1, 1903 1—8. Екземпларъ отъ тоя литургияръ въ Кра- 
тово отбЪл-кзва Е. Карановъ въ Сборникъ за нар умотв. и пр. IV. 305. У реченигЬ 
влашки книгописи четемъ най-пълния описъ (9—21) и на втората подобна книга отъ 
1512 г., известна подъ името „Търговишко евангелие", съ чието българско назву- 
куване се е занимавалъ Новаковичъ въ Гласник на сръб. учено дружество X^VI1. 
1879, 1 — 77. Отъ това евангелие единъ екземпларъ се намира въ Рилската библио- 
тека № 242 = Л. VII. Д-ръ К. Иречекъ пръвъ съобщи въ АгсЬ!у !йг 81ау1$с11е РЬ1'- 
ю1о§г]'е VШ. 1885. 132 за вид-Ьно въ Брацигово четвероевангелие на Лоринца дякъ, 
печатано по български правописенъ навикъ въ сибински Б'Ьлградъ (Карлсбургъ) на 
1572. година. 



152 

Подъ д-Ьйствието на тая мисъль сръбскиятъ благородникъ Божидаръ 
Вуковичъ, б-Ьжанецъ отъ зетска Подгорица въвъ Венеция, 6% нагла- 
силъ въ основаната си тукъ на 1519. г. печатница букви за сръбски 
и за български видъ на свещенигЬ книги. Съ негови калъпи е 
напечаталъ въ 1566. г. свой „Часословъ" Яковъ „отъ Камена река 
(=Каменица) при Коласийския градъ (=Кюстендилъ) въ подножието 
на гол'Ьмата планина Осоговица." Пр-Ьемникъ на д-Ьлото Божидарово, 
властелинъ которски Иеронимъ Загуровичъ, е държалъ за книгитЬ, 
работени въ неговата печатница и назначавани за български земи, 
дори българинъ пр-Ьписувачъ и коректоръ, Яковъ Крайковъ отъ 
София. Въ единъ псалтиръ отъ 1569. г., въ единъ „чиновникъ архи- 
ерейски" (молитвеникъ) отъ 1570. г., и въ книга „Различн1и потреб1и'* 
(м-Ьсецословъ, светини въ Венеция, слави и катавасии) отъ 1572. г. е 
отб-Ьл-Ьзано участието на Крайкова. А въ Скопие билъ уреденъ у 
гражданина Каратрифунъ складъ за продажбата на тия и други 
„свети книги", нужни за православнитЬ слав-Ьни на Балканския 
полуостровъ. Тукъ е било съвсЬмъ подъ ржка да се изредятъ тия 
книги, та да се формулува н-Ьщо като случаенъ списъкъ съсъ своя 
книгописна стойность; обаче не станало така, види се затуй: че се 
е пр-Ьдполагалъ изв-Ьстенъ сборътъ отъ ония отд-Ьлни книги, съ 
които си е служила православната черква. КнигитЬ, издавани при 
Божидара Вуковичъ, а сл-Ьдъ неговата смърть (1540) при сина му 
Вичензо, таче и при сетни печатари сръбски и влашки, еж били 
знайни по Българско и не липсуватъ въ наши старински сбирки. ^^^) 



^) Като дошълъ въвъ Венеция, Божидаръ Вуковичъ вид-Ьлъ, какъ други на- 
роди си вадятъ свещени книги печатно, та и онъ ,желан1емъ вьжделехь и наша, 
срьбьскаа же и 6льгар'скаа, такожде на типарехь съставити*; вж. отъ Новаковича 
,8(ага §1атрап]а га Ьи^аге' въ 1^ас1 ]и§081ау. акас1. и пр. ХХХИ, 1876. 29—32. Починъгь 
Божидаровъ имй пр'Ьзъ XVI в. подражание на н-Ьколко м'Ьста въ сръбскитЬ земи, 
ако и все за кжсо врЪме. ИзваденигЬ отъ него и отъ пр-Ьемницит-Ь на далото книги 
сл^ именувани отъ Кукулевича-Сакцински въ Агк1'у га роу]е81п]си ]и§;о$1ауеп$ки I, 
1851, (,Т18кап ]и§о$1ауеп$к1 XV. 1 XVI. уека"), а обстойно описани отъ Шафарика въ 
Се$с111сН{е с1е8 8егЬ18сЬеп 8сЬг1!иНит8, 1865 и отъ И. Каратаевъ въ .Описан]е славя- 
норусскихъкнигъ, напечатаннихъкирилловскимибуквами' I. 1878. На н-Ьколко м-Ьста 
въ .Пжтуванията си по България* К. Иречекъ б-Ьл^жи, д-Ь виждалъ отъ тия старо- 
печати въ черквигк; у Спространова въ описигЬ ся. показани екземплари въ Сино- 
далната и въ Рилската библиотека. НЬма. у него оня октоихъ, печатанъ въ Грачаница 
на 1567, който вид-Ьлъ Иречекъ въ Рилския манастиръ и об^л^жи въ софийското 
Периодическо списание на бълг. книж. дружество III. 1882. 141. За Якова Крайковъ 
и неговата българска работа се говори у Кукулевича на стр. 148, 149, а у Шафа- 
рика на 128, 275—7, както и у Новаковича въ споменатата статийка. Въ най>ново 
вр-Ьме се спр-Ь върху тая знаменита за насъ дЪйность М. Дриновъ въ ц%нна раз- 
правка .Яковъ Трайковъ отъ София и Кара-Трифунъ отъ Скопие, български кни- 
жари въ 16ти в-Ькъ' (.Юбилеенъ сборникъ на Славянската беседа 1880—1895*. 
София, 29— 36). Дриновъ см^та, да е правото презиме «Трайковъ*, а не /Трайковъ*, 
Доводътъ му е, че и за .типари* стои дума ./сипари*; ала по-скоро би послужила 
тукъ изв-^стностьта на името .Трайко* въ Софийско, понеже .кипар* може да се 
възведе и къмъ сръбската и хърватска дума „кип* = образъ, особито д^анъ; 
влашки .сЬ1р* = видъ, начинъ. 



153 

Обаче нататъ1съ значението на българскитЬ езиковно-правописни 
особици изв^трява и упразня грижит-Ь за гЬхъ у сръбскигЬ печатари. 
Тогава пр-кстаятъ изобщо да се печататъ за слав'ЬнигЬ книги и 
въвъ Влашко. И отъ началото на XVII. в. вече не сжществува 
печатна работа съ нарочито назначение за българитЬ. Само като 
една пощ'Ьвка безъ домашенъ поводъ и сетнина се в-Ьстява въ 1651. 
г. въ Римъ книжлето „Абагаръ", което напечаталъ по българско- 
илирски езикъ нашътъ католикъ отъ с. Ор^ше въ Свищовско, 
епископъ Филипъ Станиславовъ, и урекълъ да се носи като муска 
огь неговигЬ в-Ьрни въ Никополската епархия. ^^ По такъвъ начинъ 
истинско начало на българска книжевность, натъкмена зарадъ насъ 
и продължена по нашъ интересъ, пр-Ьзъ XVI — XVII. в-Ькъ не биде 
поставено. 

БългаригЬ общуваха книжовно съсъ сърбигЬ, сир^чъ даваха 



13) Колкото още югослав*нски старопечати сл-Ьдъ 1570. г. има описани у Ша- 
фарика въ споменатата му книга, тЬ не издаватъ никакъвъ бЪл-Ъгъ на българска 
школа или работа. Тия издания се пр^вършатъ и за сърби гЬ съ псалтира отъ 164^. г. 
Донашниятъ печатенъ трудь не изтрайва» за да изм-Ьсти писменостьта н да произ- 
веде изъ себе печата на новата книжнина. Старата ржкописна изработка на книгигЬ 
все още надд'Ьлява, като се посреща нуждата отъ черковни книги у сърби и у бъл- 
гари вече изъ южно-руски и московски печзгници. У сърбигЬ се знае за внесени 
руски печатни книги въ 1602. г. (Годишньица ЧупиЬа XIII. 1893. 275). Софийската черква 
св. Петка е притежавала въ XVIII. в-Ькъ екземпларъ отъ първата рускослав-Ьнска 
библия, печатана въ Острогъ волински 1581 (Спространовъ, описъ на Синод библ. 20). 
По руска редакция се обръща отъ 1635. г. въ Дълго поле (= Сйтри1ип§) и печатътъ 
на черковнослав%нскигЬ книги въвъ Влашко. Тукъ, въ Римникъ. еж препечатани 
по руски буквари дв^ книги, съ които се започва печатътъ на новата сръбска 
книжнина (.Буквари за Србе од 1727. и 1734.* отъ Новаковича въ Гласник српског 
ученог друштва ХЬУ1. 1877. 230—242. съ поправки отъ Д. Руварац въ Годиш- 
н>ица ЧупиЬа ХШ. 1893. 269—290). Нашътъ .Абагаръ* отъ 1641. г. ще е произл*зълъ 
огь оная сжща побуда, която е изкарала у Божидара Буковичъ приржчнит^ печатани 
отъ него сборници (синаксари, 1520—1536) отъ молитви, жития и разни апокрифи; 
вж. отъ Новаковича .Божидара ВуковиНа зборникъ за путнике, изданза позната и 
непозната' въ Гласник и пр. ХЬУ. 1877, таче и „АрокгШ 12 §1атрашН 2Ьогп1ка 
Во21'^ага Уикоу|(5а" въ 81аппе ]и§[051. акас1. и пр., XVI. 1884. .Малая подорожная 
книжица* съ псалтиръ, часословъ, акатисти и др. има напечатана (по Каратаева, 
153) около 1525. отъ югоруския книжовникъ Францъ Скорина. Когато пишехъ за 
Абагара и за съставителя му Филипа Станиславовъ въ Сборникъ за нар умотв. и 
пр. IX. 1893 (Български книгописъ I. 150), азъ не б-Ьхъ разглеждалъ издадените въ 
1887. г. Ас1а Би12апае есс1е81а811са отъ банатския българинъ. Евсеви Ферменд- 
жинъ (въ Мопил1еп1а $рес1ап(1а Ь181ог1ат 81аУ0гит тепсИопаИит, издавани отъ юго- 
славянската академия въ Загребъ, т. XVIII) ; а тамъ е пълно съ вЯсти за Станислава 
(ала нищо за Абагара). Изданието на Регтепс12т използува най-напрЯдъ В. Кача- 
новсюй въ своя .Б-Ьстникъ славянства', кн 2. и 3. 1888<-89, въ статия „Католи- 
ческая пропаганда въ Болгар!и въ XVII. и XVIII. в-Ькахъ". Пр-Ьзъ 1894 написа по 
същото издание Л. Милетичъ статията си „Изъ историята на българската католишка 
пропаганда въ XVII. вЯкъ" въ Български пр-Ьгледъ I, 10. Азъ си послужихъ съ 
Ферменджина въ сказката „БългаритЪ католици въ Свищовско'' (Л-Ьтописъ на Бълг. 
книж. дружество, II. 1802). Екземпларъ отъ Абагара въ Българско още не се е 
обявнлъ. Текстьтъ, който дадохъ въ Български книгописъ I. (притурка) по съобще- 
нията на А. Лескннъ и М. Петровск й, доби оправка и допълнения отъ А. Брюкнеръ 
въ АгсЬ1у Юг $1ау. РЬИ. XVIII. 1896. 629—30 по екземпларъ, спазенъ въ кралската 
библиотека Берлинска. 



154 

и взимаха, вече отъ XIV. в-Ькъ, и то пр-Ьзъ западнигЬ си области. 
Сл'Ьдъ падането на българското царство нашата книжовна Д'Ьйность 
все повече се излага на сръбско влияние. Като влизатъ отъ втората 
половина на XVI. б-Ькъ наши западнобългарски и македонски области 
подъ черковна управа на сръбската архиепископия въ Печъ, тЬ се 
ползуватъ широко съсъ сръбско книжовно благо. БългарскигЬ чърти 
на книгигЬ, ' неподкр-кпяни тамъ изъ собствени извори, полека 
заглъхватъ, а сръбските се прииматъ като свойствени на общия за 
българи и сърби езикъ на православната черква. Тоя вървежъ 
минува пр-Ьзъ XVI. и XVII. в^Ькъ, та въ XVIII, в., когато сръбската 
книжевность прави новигЬ си опити за по-траенъ животъ, въ нея 
участвуватъ и я поср-Ьщатъ като своя и българи отъ съсЬднигЬ 
покраини. ^^) Обаче засиляното обособение на сръбската книжовна 



^*) ПрЪходъть на упадащата българска писменость подъ силно сръбско влияние 
е изобразенъ въ съчинението на П. Сирку ,,Очерки изъ истор1и литературнихъ сно- 
шен1й Болгаръ и Сербовъ въ XIV— ХУП в-Ькахъ", Спб. 1901. Тия влиятелни възъ 
насъ книжовни сношения пр-^ъ ХУШ. и първата половина отъ XIX. в. азъ просл^- 
дихъ текомъ въ ректорската си р-Ьчь въ София, 25. XI. 1902., която се' надамъ наскоро 
и дд обнародвамъ. Единъ сръбскослав-Ьнски ржкописъ отъ 1704 г., притежание на ма- 
настира бърдникъ на Фрушка гора, показва, че го работилъ въ Пеща Велко Попо- 
вичъ, „(отьчьствомь же сотъ Бльгарсме земли (отъ места Кратова*'. 8(аппе ]и§о$1ау. 
акас1. I. 1869. 4. Пр^зъ 1741. год. напечата въвъ Виена „Стематограф1а", отъ чуждъ 
езикъ преведена на „матеренъ" сръбскослав-Ьнски, „илирико-расиянскиятъ обши 
зографъ" Христофоръ Жефаровичъ, когото другъ сърбинъ нарича „ревнитель оте- 
чества болгарскаго". Н-ккой си Марко Теодоровичъ, „булгаръ родомъ изъ Разлога". 
покрилъ разноскигк за сръбскослав^нския букварь („Первое оучение хотящимъ учи- 
тися книп> писмень! слав-Ьнскими . . .", вж. за него въ Периодическо списание и пр. 
ЬУШ. 1899. 662), печатанъ въоъ Виена, 1792. .Српска библиографиЗа" на Новако- 
вича, стр. 20 н-Ьма пълния описъ на книгата, като цитува Шафарика, стр. 362. За 
синове на българското си отечество е извадилъ изъ Раича и други и напечаталъ въ 
Пеща на 1801, г. Атанасъ Несковичъ една „История Слав-Ьно-болгарскогъ народа", 
по „простъ езикъ", слав-Ьносръбски. Пр-Ьдложението за историята, па негли и раз- 
носките за изданието изл-^ли отъ български търговци, на единъ отъ които, ,поч- 
тенородни господарь Николай Черноевичъ, купецъ болгарски", е посветилъ Неско- 
вичъ труда си. Така е било възможно да стане отличенъ сръбски родолюбецъ и 
книжовникъ и архимандрить Иванъ Раичъ (1726—1801), по потекло отъ Видинъ, 
който по поводъ на една пр-Ьпирня за думата „шалвари" раздразнено си изпов-Ьда: 
„башъ мой родъ бугарск1й и до данасъ употр-Ьблюе ихъ" (Д. Руварац, Архимандритъ 
Лован Ра]иЬ, Срем. Карловци 1902. 146 стр.}. Около 1814 г. се навърталъ въ Б^лградъ 
единъ „добри бугарин поп Радован изъ Соф1е", при сръбския тамъ владика настанилъ 
за писарь Сима Милутиновича (8а!аНк, Ое5сЬ|сЬ1е йез зегШзсНеп всЬпШЬитз, 349; 
Ъ. Ъор15евиЬ, Сима МилутиновиН Сара]ли]а, Београд 1893. 21.); а въ 1817. год. 
Милутиновичъ става учитель въвъ Видинъ, разбира се по слав-Ьносръбски езикъ 
(Ъор15евиЬ 27. см-Ьта това, съобщено у ПавловиЬа, Наше доба 1891. бр. 82, за сгре- 
шено; О]. §игт1п, Роу]е81 кщНеуповИ Ьгуа^зке I згрвке, ХазгеЬ, 1898. 258). Българ- 
щината на Жефаровича, Раича, Несковича и други още сръбски д-Ьйци обяви с1гЪло 
архимандритъ Иларионъ Руварацъ въ книгата си „О кнезу Лазару", Нови Сад 1888. 
156, 158, 172, 186 и др. По поводъ на обявеното тамъ (170—173) за Несковича състави 
М. Дриновъ статийката си „Една забравена българска история" въ Пер одическо 
Списание на бълг. книж. друж. XXXIV. 542—545. Върху българския пр^водъ отъ 
1844. г. на тая история обръща вниманието Кермидчиевъ въ Българска сбирка II. 1895. 
540—41. Посл-Ьденъ пр-Ьдставитель у насъ на книжовната общность между българи 
и сърби е „книгопродавецътъ всея Болгарж" хаджи Найденъ Иоановичъ татарпазарджи- 
чанинъ, който печата и разнася по насъ и български, и сръбски книги; това е заб-^-кзалъ 



155 

д%йность като народностна, успоредно съ подйема на чувството за 
народность изобщо въ югоизточна Европа особито къмъ втората 
половина на XVIII. в'Ь1съ, поражда и у българитЬ съзнанието за 
книжовенъ дългъ съсъ сови народностни чърти. Почвата за това б-Ь 
подготвена сЪкашъ отъ простонародния езикъ на дамаскинигк, 
толкова разпространени и радо слушани отъ българскитк христи- 
яни. ^^) Наши д'Ьйци започватъ да дирятъ въ домашната история 
и пр-Ьдания право за самочувство и за българския народъ еднакво 
съ онова, съ което се красятъ въ очигЬ имъ други околни народи. 
Подъ напора на това съзнание е списана въ 1762. г. 6'Ьл'Ьжитата 
Паисиева история, съ която захващаме новата по мисъль българска 
книжнина, и е напечатанъ въ 1806. г. пр-кизвЪстниятъ Софрониевъ 
недЪлникъ, отъ който насамъ се точи новата изработка на нашата 
книга. ^'') 



н С Новаковичъ въ ^Српска кн>ига, н>ени продавци и читаоци у XIX веку", Београд 
1900, 62. Животописъ на Хаджи Найдена състави Н. Начовъ въ Периодическо спи- 
сание и пр. ЬХУ. 1904. 100—123. 

1^) По издирянията на П. Лавровъ върху дамаски нитЬ у българи и сърби 
(въ приведената въ зб. 9. работа, стр. 358—364] излиза, че между раннитЪ сборници 
отъ тоя видъ н%ма български екземплари безъ сърбизми, както и обратно н-Ьма 
сръбски екземплари безъ българизми. Това тр-Ьба да се тълкува за българска страна 
съ известното пр'Ьзъ XV— XVIII. в'Ъкъ влияние на сръбската писменость върху 
българигЪ, а за сръбска страна съ н-Ьколко възможни, подлежащи на особито про- 
учване обстоятелства ; едно отъ тЬхъ поне за XVII— XVIII. в-Ькъ е : българска работа 
въ писменость слав'Ьносръбска, обща на сърби и българи. Важно е всЬкакъ, че да- 
маскинитк и съ характерното си име еж много разпространени именно у българигЬ 
и че разпространението имъ се захваща огь македонски области, по-близки до позна- 
вачите на гръцката популарна книга Дамаскинова. А смисълътъ на тоя фактъ не 
дава оправдание на изказаното отъ Б. Цоневъ мнение (Български пр-Ьгледъ I, 8. 90). 
че първиятъ пр'Ьводъ на „съкровището" (^воаирб^) на Дамаскина Студита билъ 
извършенъ върху подложка сръбска. 

^*) Сжществениягь б-ЬлЪгъ на новата българска книжнина е тъкмо мисъльта, 
свързана съсъ самочувството и просв-Ьтата на българския народъ, и затуй започваме 
тая книжнина съ „1стор1я слав'Ьноболгарская" отъ Паисия Хилендарски (вж. свезка I. 
отъ „Тр^мъ на българската словесность", урежданъ отъ А. Теодоровъ, Пловдивъ 
1898). По новобългарски езикъ има трудове и пр-Ьди Паисия, ала не борави въ тЬхъ 
ное(2ата мисъль, новото съзнание. Това е доводътъ противъ предложението на 
Б. Цоневъ, да започваме новата си книжнина съ дамаскините, сир. поне отъ XVI. 
векъ (Български пр^гледъ 1, 8. 80.). Най сетне самъ г. Цоневъ изповеда, че Паисие- 
вата книга (= „царственникътъ") убила дамаскините, „патриотизмътъ надви на ве- 
рата" (92); а верата е била сжществениятъ белегъ на българската книжнина презъ 
целата й стара доба, отъ самата й поява на светъ. Въ Български прегледъ V, 9—10. 
1899. стр. 151. Ив. Д. Шишмановъ формулува въ полза на г. Цонева доводъ, че 
националната посока и съдържание „може да служи само за характеристика на една 
епоха (напр. Паисиевата), но никакъ не и за определение началата на една лите- 
ратура, която се появява съ първите писменни езикови паметници, независимо 
отъ духа, който се отражава въ техъ". Та тъкмо за „нова епоха" е думата, когато 
говоримъ за ^новобългарска книжнина", а не тепърва за „начала" на българска 
книжнина! Презъ времето, когато изпъкватъ Паисевци, беше властенъ още езикътъ 
на верско-черковната мисъль като книжовенъ ; и питомци на тоя езикъ възвестя- 
ватъ промената на мисъльта въ посока на самочувство и просвета народни. Като 
хармонична последица огь народно-просветната имъ мисъль се явява напоконъ и 
народниятъ, новобългарскиятъ езикъ. Паиси, българинъ отъ Самоковската епархия (тя 
е обнимала и области отъ сегашна североизточна Македония), *увреденъ въ нацио- 



156 

Мжчно е да се отсЬче, дали е въ 1806. г. видела св^Ьтъ най- 
напр-Ьжъ гол-Ьмата книга (4°. 266 лст.) на Софрония зъ Римннкъ (25.Х1.), 
или малката сиротица (16^ 80 стр.) „Молитвеннмй кр1нъ*' въ Будимъ; 
ала има свои пр-Ьднини това, че пр^Ьзъ 1805, г. Софрони писмено 
моли български благодетели по Влашко, да му спомогнатъ за 
„типосване" на неговата „първа" каже на простъ българскц езикъ 
книга ; че книгата на Софрония е влязла подъ печатъ на 24, априлъ 
1806,; и че Нед-Ьлникътъ обилно се пръсна и умножи между народа, 
който и днесъ го знае подъ нарицалното име ^^софроние", когато 
молитвениятъ кр1нъ надали се знае и отъ библиотекигЬ по насъ ^'^). 
Отъ годината на тия дв-к книги заслЪждаме у българите закр-Ьпяне 
и развой на книжезнОсть, пр'Ьдъ която постъпенно и безусловно 



калното си съзнание, пропов-Ьда новата българска в'Ьсть по езикъ на атонската чер- 
ковна писменость, подкитенъ съсъ сърбизми. Другъ пробуденъ народникъ габровецътъ 
Спиридонъ иеросхимонахър пише отъ своя страна въ 1792 г. „Истор1я во кратц^ 
о болгарскомъ народ'к словенскомъ" (издаде я В. Н. Златарски, София 1900), ала 
по слав^норуски езикъ, понеже се школувалъ при руския си духовникъ Паиси Велнч- 
ковски. А пъкъ Атанасъ Несковичъ (дали не е велешанецъ ?), като се труди надъ 
история специял но за българи и разбира, ,к%ковь1мъ средствомъ скорше ко просв%- 
шен1ю долазисе", а ,,колика е полза истор1е отечества, они токмо знаду, кои искренно 
свое отечество любе и н-Ьму ревную", пише историята си „просто, а не славянски"; 
и това „просто" изл-Ьзло не българско, но слав-Ьносръбско (или сръбскоруско), понеже 
такава била школата на Несковича въ Сърбия. Поради изразития, свойственъ на 
сръбската съвр-Ьменна книжнина езикъ на Несковича, азъ не мога да приема кни- 
гата му за българска, при все че той съ българска ц-Ьль не я пнсалъ по славянски: 
„мь1 смо пакъ овде имали призр^нТе токмо на вещь, а не на ]азикъ". (ИсторТа ела- 
вено-болгарскогъ народа 1801, лст. 3 а.). Отъ сръбска школа потичатъ и не!5ългар- 
скигЬ форми и правописъ на ръкописния Софрониевъ нед'Ьлникъ, писанъ въ 1802. 
на Видинъ (за него вижъ Периодическо списание и пр. XXVIII— XXX. 787—790). 
Печатниятъ нед^никъ, изл^зълъ изъ владишката печатница въ Римникъ, и доста 
отличенъ по съдържание отъ ржкописния, сл'Ьди вече слав-^норуски правила на 
езика и правописа. 

*7) И. Срезневски, отъ когото излезе въ Журналъ Министерства народнаго 
просв'Ьщен1я въ С.-Петербургъ, 1846 № 9., .Очеркъ книгопечатан1я въ Болгар1И* 
(28 страници), сред^нъ по години, поставя като първа новобългарска книга ,Моли- 
твенний кр1нъ'. Той не е виждалъ Софрониева нед-Ьлникъ, понеже говори за него 
по б-Ьл-Ьжки на Венелина, та го споменува на второ мЪсто. За дв-ЬгЬ книги дума, 
че се явили на свЬтъ «случайно*, защото каже ,начавш1е ничего не пр'Ьдполагали, 
ии на что не над'Ьялись, ничего не желали, — по крайней мЪр-Ь не висказивали 
иовсе никакихъ мислей' 'стр. 6]. И да н'Ьмахме днесъ ония в-Ьсти, които чъртаятъ 
ясния помисълъ поне на Софрония, пакъ не бихме били справедливи, ако ие при- 
знаехме изв'Ьстни положителни ц^ли не само у Софрония, но и у бсзв-кстния 
работникъ на «Молитвенний кр1нъ*. Не е игра на случая това, че н-Ькой жертвува 
трудъ и харчи пари за н^шо, съ което надминува своигЬ пр'Ьдходници. А надминалъ 
ги е и ,Кринътъ*, д-Ьто българинътъ можелъ да чете: 'Башта нйшъ, който си на 
небото. Да ся святй имя Твое. Да пр1ид^ царство Тво^. Да б^де воля Твоя, какво' 
на неббто, така' и на земята' и. т. н. Нататъкъ дума Срезневски за сжщата книга: 
,такъ вь1шла наконецъ ник-Ьмъ не зам-Ьченная и первая печатная Болгарская книжка, 
написайная, какъ видно, Болгариномъ и для Болгаръ и напеча1анная церковносла- 
вянскимъ правописан1'емъ, по форм-Ь, издавна бившей въ употреблеши у Болгарскаго 
народа . . . Зто — собран1е молитвъ утреннихъ и вечернихъ, порядочно составлениос, 
хотя и далеко не полное. Въ книжки н-Ьтъ ни предислов1я, ни посл^слов1я, ни нмени 
издателя, ни посвящен1я*. Доколкото познавалъ Срезневски новобългарските книги, 
нему се показала първа печатана съ .руски*, граждански букви книгата ,Ар1емет1ка 
и пр. отъ Хрктодул' Костович с. в Б-Ьлиград*, 1833. 



157 

отстжпя писменостьта като стара традиция ^®). Не всЬка година 
сл-Ьдъ 1806. ни донася и печатни книги; обаче за единъ периоДъ 
отъ петдесетина години книжевностьта брои вече до 200 издания. 
Между тия издания се случили н'Ькои повторени, сир'Ьчъ отъ двоица 
на разни м'Ьста изработена и напечатана сжщата книга: напр. отъ 
гръцки езикъ пр'Ьвели А Стояновичъ и 3. Симеоновъ н-кмската 
драма на Траудцеиа „Велизари* и въ 1844. първата изл-Ьзла въ 
Липиска, а втората въ Цариградъ! Разбира се, за слабата още 
книжевность подобенъ хабежъ на трудъ и ц-Ьпене на купувачит* 
не можеше да не възбуди съжаление. Отъ друга страна пъкъ се 
чувств]шала и потр^Ьба отъ пр-Ьгледъ на издаваното, който да тика 
къмъ дирене четиво, къмъ разпродажба "на готовото и приготвяне 
на друго по-ново и по-важно. И ето че на 1852. г. „Цариградски 
в-Ьстникъ" отъ 6. септември (год. Ш. бр. 99) разгласява единъ 
.Списокъ на Болгарскь! книги на нововозрождаема-та Болгарска 
Писменность въ Х1Х-Й в-Ькъ. Собранъ отъ Ивана В. Шопова. 1852. 
Ма1я 5-го. Златнмй Прагъ въ Богем1я". Съ тоя списъкъ Иванъ 
Шоповъ, роденъ около 1820 г. въ Калоферъ и отъ своя ржка 
починалъ на 11. IX. 1853. въ Прага, е турилъ основата на новобъл- 
гарския книгописъ. 

Трудътъ на Шопова толкова се отличава отъ старигЬ списъци 
на писмени производи, колкото изобщо старата книга се отличава 
отъ новата по състава си и другигЬ външни 6'ЬлЪзи и назначения. 
Той пр-Ьди всичко не дири, коя отъ книгигЬ е права или крива; 
посл-к е показалецъ не на онова, щото е прибрано въ една книга, 
нито пъкъ на онова, щото се е набавило за българско четиво на 
изв-Ьстно лице. Съотв-Ьтно съ независната отъ в-Ьрски ограничения 



>") По недостатъкъ отъ свои печатни книги, каквито б-кха размножени вече 
у съсЬднигЬ сърби, българскигЬ четци, та и школари си служатъ или съсъ сръбски, 
или пъкъ правятъ пр-Ьписи и пр-Ьводи отъ ржка. Букварьтъ, печатанъ съ иждивението 
на разложанина Марковичъ, граматиката на Аврама Мразовичъ и други сръбски 
учебници еж поср-Ьщали по Българско наши школски нужди. Описътъ на Рилската 
библиотека отъ Спространова(стр. 124 показва ржкописи отъ теоложкн, филоложки и 
природословни съчинения по сръбски езикъ. За лично четиво Петко Славейковъ 
писалъ .по слав'Ънски* стихотворни жития (вж. Избрани съчинения, I. София 1901., 
стр. УШ. и XVI ) а съ н-юсого си X. Драгановича сглобявалъ ржкописъ отъ Паисиева 
история (вж. Юбилеенъ сборникъ по случай петдесеть-годишп ината на българската 
журналистика, София 1894, 86—87). Лрупь ржкописъ на сжщото съчинение изработилъ 
пъ 1845. година Тодоръ Шишковъ (вж. неговота .История на българския народъ*, 
Цариградъ 1873, стр. VIII.). Въ Ахърчелебийско добри свещеници пр"Ьвождатъ и 
прйписватъ дори въ 1860.-гЬ години черковна поука по простонароденъ езикъ 
(и още съ гръцки букви! вж. Сборникъ за народ, умотв. и пр. I. 1889. 137 - 139). 
Йорданъ п. Георгиевъ е събралъ изъ градовет-Ь на българското княжество обиленъ 
материалъ, който осв-Ьтлява популарното българско образование съ писменость пр'кзъ 
половината на XIX. в-Ъкъ (вж. въ Изв-Ьстия за командировкигЬ по министерството 
на народното просв-Ьщение, книга II. София 1905: «Материалъ и книги по възражданието 
на българския народъ', 265—345), 



158 

и отъ пестовно-библиотечни огледи на нова книга описътъ на 
Шопова именува по годишенъ редъ всички производи, за колкото 
е узналъ и каквото е научилъ за т^хнитЪ автори, преводачи, вр-Ьмс 
и м-Ьсто на изработката. Ала съ начина, както употрЪбя тия податки, 
той не отговаря на исканията на единъ правиленъ, пъленъ описъ, 
та стои назадъ отъ способи за описване, каквито е могълъ да има 
тогава за образецъ; защото е известно, че Шоповъ е работилъ 
труда си подъ близкия интересъ на Павла Йосифъ Шафарикъ, 
чутния събирачъ на пр-Ьобилното книгописно градиво за съчине- 
нието Ое8сЬ1с111е (1ег 8й(181аУ18сЬеп Ь11ега1иг (излЪзе сл"Ьдъ смъртьта 
му въ 4 тома, Рга^ 1864 — 65). КнигигЬ у Шопова, еж означени кол- 
кото може да се помисли склсено, — тъй, както днесъ ги озна- 
чаватъ наши книжари въ своигЬ наръчници, и то още съ пр-Ьдим- 
ство, че имъ показватъ ц-Ьната. Подъ едничкия брой 91. се спо- 
менуватъ у Шопова, „митарства, календарчета годишни, чудеса 
богородични, букварченца и други подобни" издания на хаджи 
Найдена Иоановичъ, които умножаватъ неопределено състава 
на описа и каквито Н. Начовъ е избродилъ въ животописа 
Найденовъ до 26. Изпърво нашътъ книгописецъ съставилъ за 
самаго Шафарика на два листа единъ разписъ ца 51 българска 
книга съ 2 заб-Ьл^жки. Сл-Ьдъ това разписътъ, допълненъ до 112 
броя, излиза въ „Цариградски В-Ьстникъ", изпратенъ тамъ отъ 
одеския българинъ Никола X. Палаузовъ, който го предхожда съ 
особно писмо отъ 20. УШ. 1852. Отъ писмото личи, че авторътъ 
му знаелъ за книгописните интереси на Шопова, та го подканилъ, 
да дари българското общество съ описъ на изл^ЪзлигЪ до тогазъ 
по езика му книги: да се знае каже, какво се пише и пр-Ьвожда, 
та да не пр-Ьведе н-Ькой вече пр-Ьведена еднжжъ книга, както се 
случило. Както не всЬка отъ книгитЬ, отб-Ьл-Ъзани у Шопова, му 
е била въ ржц-Ь, така и не всичко, издадено по български, му е 
било известно. Обнародвайки описа му, редакцията на вестника 
направила ,Додатокъ на реченний списокъ", бройове 113—126. 
Понеже бр. 115. е повторенъ, добавката състои отъ 15 книги. Спи- 
съкътъ се готвилъ и за отд-Ьлно издание; въ това вр-Ьме редак- 
цията усп-Ьла да пригуди още 11 книги броени, безъ години 
на изданието имъ, и 5 неброени, отъ които посл'Ьднит% три за- 
делени, види се като списани не по б1лгарски, ако и отъ българи. 
Шоповъ не е зад'Ьлилъ така изв-Ьстната граматика на братя Цан- 
кови, отб-Ьл-Ьзана у него „Граматик дер Булгаришен шпрахе фон 
Ант. унд Д. Канков, Кир1аков. В1ен, 1852" (на м-Ьстото за брой 
111). И така биде изработенъ у насъ първиятъ „Списъкъ за бол- 
гарски-те книги, които еж издадени до сега. Цариградъ. Въ Типо- 



159 

граф1я-та Ц. В'Ьстника, 1852. 16°. 15 стр." съ именувани 143 броя, 
като се придружава и той къмь тЬхъ като 144. Въ сжщность брой- 
оветЬ сл стигали до 200, както се откри това отъ най-новигЬ 
книгописни дирения. Т'Ь се печатали въ Римникъ, Будимъ-Пеща, 
Брашовъ, Букурещъ, Крагуевацъ, Б-Ьлградъ, Земунъ, Цариградъ, 
Смирна, Одеса, Кишново, Москва, Виена, Липиска, Парижъ, Лон- 
донъ, Римъ (съ латинско азбуке). ^® 

Умножението на печатните издания като върви за ржка съ 
развоя на потр-кбата отъ такива, то извиква и уредби за харчене 
на изданията. Въ старо вр'Ьме комуто била нужна н'Ькоя книга, 
той си я поржчвалъ на професионални пр^писувачи, обикновено 
въ манастирските келии. Щомъ се появяватъ печатнигЬ богослу- 
жебни книги за православни югослав^ни и между насъ виждаме 
да се урежда пр^Ьзъ XVI. в. единъ складъ, отъ д^то да могатъ 
нужделивит^ да си ги набавятъ. Не притежаваме опр^д^лени в'Ьсти 
за книжни складове пр-кзъ вр-Ьмето на почетъка на новобългар- 
ската книжевность, ала не бива да се съмняваме, че ги е имало, 
понеже печатаното въ тъй далечни и раздалечени градове на Европа 



19. Живота и сждбата на първия български книгописецъ начърта Н. Начовъ 
въ Български пр'Ьгледъ V (1899). 9—10. 230—236: .Иванъ В. Шоповъ, биографи- 
ческа скица*; тукъ е разгледанъ и неговътъ ^.списокъ*. Дон'Ьйд'Ь пр-Ьработена и 
дотъкмена съ в'Ьсти за продължатели на книгописния трудъ отъ Шопова насамъ 
скицата на Начова се яви като приносъ .къмъ историята на българския книгописъ" 
въ сборника, издаденъ пр%зъ 1905. г. въ честь на В. И. Ламански. Отношенията 
между Шопова и Шафарика еж изобразени у Ив. Д. Шишмановъ, .Личните сношения 
на Шашарика съ българитЬ' (Български пр-Ьгледъ II. 1895, 12. 74 >85). Въ .Б-Ьл-Ьжки 
за България въ ржкописното насл'Ьдство на Шафарика* (все тамъ III, 1. 58—77) 
Шишмановъ пр-Ьглежда набраното у именития ученъ книгописно градиво за една 
история на българската книжнина. Между това градиво е нам-Ьрилъ споменатигк 
два листа съ дв-к заб^л^жки отъ Шопова. Тоя услужилъ на Шафарика най-напрЪдъ 
подъ видъ на добавки къмъ книгописа, пр-Ьдставенъ въ при^^едения въ 17. заб-Ьл^жка 
по-гор-Ь .очеркъ* на Срезневски, па насетн-Ь пристжпилъ да изработи особития свой 
«списокъ*. За печатане български книги у дома наши д%йци еж мислили отдавна и 
се трудили да отварятъ печатници. И на тоя трудъ изходището е пакъ Македония, 
лЬто еж прониквали пр'Ьзъ сръбски земи, па и откъмъ Гърция, лжчитЬ отъ западни 
културни придобивки. По пр-Ьдмета за първите печатници у насъ вж. Ив. П. Хр. 
Кжриювски, приноси къмъ реферата на г. В. Златарски за печатницата на Н. Кара- 
стояновичъ (Вечерна Поща, VI. бр. 1519., 4* XI. 1905); самиятъ рефератъ на В. Н. 
Златарски, направенъ въ историческото дружество въ София, който изл%зе като 
статия въ Периодическо списание и пр, 1аУ1 1906, 623—661 (.Даскалъ Николай 
Карастояновичъ и неговата печатница*) и за станалитЬ заб-Ьл-Ьжки къмъ които е 
съобщено въ Вечерна Поща, VI. бр. 1513. и 1514., 26. и 30. X. 1905, М. Дриновъ, 
първа българска типография въ Солунъ и н-Ькои отъ напечатаните въ нея книги. 
(Периодическо списание и пр. XXXI. 1889, 1—25); М. Димитриевъ, писма по народното 
нробуждение — дв-Ь български типографии въ Солунъ и Самоковъ XXXII— XXXIII. 
1890, 327—351 ; А. Шоповъ, Първа българска печатница въ Солунъ все тамъ XXXIV. 
1890, 486—497); сжщиять, ,Изъ новата история на Македония* въ Сборникъ за 
нар. умотв. и пр. III. 1890, 48—69 и въ книгата ,Изъ новата история на българигЬ 
въ Турция*, Пловдинъ 1895; В. Априловъ, Денница новобългарскаго образован1я, 
Одесса 1841, 24; Габровско-то училище и негоьь1-гЬ пьрви попечители, Цариградъ 
1866, 15, 18; Сборникъ за нар. умотвор. и пр. ХП. 1895, 392; Български пр-Ьгледъ 
III. 1896, 1—8. 166; И. Богоровъ, Просв-Ьтете и книжнина на българе-ти (Български 
книжици 1858. I, 2. 304—7; I, 3. 245—7). 



160 

и назначавано за български четци безъ друго се е пр-Ьнасяло и 
склаждало между т-кхъ. Старата печатна книга била нагодена само 
за черковна служба, та всЬкой знаелъ да я дири съ това й съ- 
държание; обаче новата пр-Ькрачила тоя обржчъ на веществото, 
като се просгр-Ьла върху безграничното разнообразие на съдър- 
жанието на чов-Ьшкия духъ и направила необходимо п6-малко да 
се чакатъ опр-Ьд-Ьленит-Ь искания на четцигЬ, а повече да имъ се 
пр-Ьдлага недосЬщаното разнообразие на четивото. Четецътъ вече 
не е можалъ да пр-Ьдполага или да знае, що има въ книжния 
складъ за набавка; то тр-Ьбвало да му се поднесе въ натура за 
огледъ и изборъ, или пъкъ да му се пр-Ьдстави въ нарочитъ описъ. 
За огледъ и изборъ се разнасяли въ торби и на самари отъ про- 
даван и старит'Ь книги; описътъ е ср-Ьдство за продажбена раз- 
гласа само на новата книга.