Skip to main content

Full text of "Historia naturalis bulgarica"

See other formats


HiSlOriQ 

OnCQ 




АКАДЕМИЧНО 
ИЗДАТЕЛСТВО 
Проф. Марин Дринов 



HISTORIA NATURALIS BULGARICA 

Volume 5. Sofia. 1995 
Bulgarian Academy of Sciences 



РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ 

Ст. н. с. Красимир Кумански (отговорен 
редактор), ст. н. с. /4ле/сс// /7о/70я (секретар) 
|ст. н. с. Николай Андреев \ , н. с. Николай 
Спасов 

Адрес на редакцията 

Българска академия на науките — 
Национален природонаучен музей, 1000 
София, бул. Цар Освободител 1 



EDITORIAL BOARD 

Krassimir Kumanski (Editor-in-Chief), Alexi 
Popov (Secretary), | Nikolai Andreev\ Nikoiai 
Spassov 

Address 

Bulgarian Academy of Sciences — National 
Museum of Natural History, 1000 Sofia, Blvd. 
Tsar Osvoboditel 1 



© Национален природонаучен музей 

БАН 

1995 .-^^ 

57(05) 

Академично издателство 
„Проф. Марин Дринов" 



Редактор Р. Петрова 

Художник на корицата Е Станкулов 

Технически редактор Д. Костова 

Коректор Б. Кременски 

Изд. индекс 45 

формат 70/100/16 

Тираж 400 Печатни коли 4,75 

Издателски коли 6,16 

Отпечатана в Печатницата 

на Академично издателство 

„Проф. Марин Дринов" — 

1113 София, ул. „Акад. Г. Бончев", бл. 5 



Historip 
по1игац5 
buloonco 



ISSN 0205-3640 



Книга 5. София. 1995 

БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ 



СЪДЪРЖАНИЕ 

ОРИГИНАЛНИ НАУЧНИ ПУБЛИКАЦИИ 

ПетърБерон — Преглед на изследванията върху сухоземните акари (разред 

Acariformes, подразред Prostigmata) в България (френ., рез. бълг.) 3 

ПетърБерон — Един нов ларвален вид от род Neotrombidium (Acariformes, Actinedida: 

Neotrombidiidae) от Куба (англ., рез. бълг.) 13 

Жан-МаркТиб о — Колемболи от България.1 (френ., рез. бълг.) 19 

ВасилаИорданова — Калинки (Coccinellidae, Coleoptera) от българското 

черноморско крайбрежие и Странджа (англ., рез. бълг.) 29 

ТеодораИванова,ПавелСтоев, БоянПетров— Brachytarsina flavipennis 
Macquart, 1851 (Diptera, Streblidae), представител на ново семейство за 
фауната на България (англ., рез. бълг.) 35 

ЗлатозарБоев — За появата на домашната кокошка {Galliis gallus domestica) в България 
и на Балканския полуостров и по въпроса за одомашняването на кокошките (род 
Gallus В г i S S о п, 1760) в Югоизточна Европа (англ., рез. бълг.) 37 

ЗлатозарБоев— Птици от енеолитната и раннобронзовата епоха от потъналото 

селшце в Созополския залив (Българско Черноморие) (англ., рез. бълг.) 51 

ЗлатозарБоев — Птици от средновековни селища в България (бълг., рез. англ.) 61 

СЪБИТИЯ И ДАТИ 

АлексиПопов — В намет на Николай Андреев (1944—1994) (бълг., рез. нем.) 69 

КРАТКИ СЪОБЩЕНИЯ 

Алекси Попов — Нов том от поредицата „Фауна на България" 28 

Петър Берон — Експедицията на НПМ „Югоизточна Азия — 1994" 34 

Петър Берон — Експедицията на НПМ „Югоизточна Азия — 1995" 50 

Алекси Попов — Почина Николай Виходцевски(1912— 1995) 68 



CONTENTS 

SOENTIFIC PUBLICATIONS 

Petar Beron — Revue des recherches sur les Acariens terrestres (Ordre Acariformes, sous- 

ordre Prostigjnata) en Bulgarie (in French, зшшпагу in Bulgarian) 3 

PetarBeron — A new larval species of N eotrombidium (Acariformes, Actinedida: Neo- 

trombidiidae) from Cuba (in English, summary in Bulgarian) 13 

J е a n-M arc Thibaud — CoUemboles de Bulgarie. I (in French, summary in Bulgarian). ... ^^ 

Vassila Yordanova — Lady-birds (CoccineHidae, Coleoptera) from the Bulgarian Black 

Sea coast and the Strandzha Region (in English, summary in Bulgarian) 29 

Teodora Ivanova, Pavel Stoev, Boyan Petrov— Brachytarsina flavipennis 
Macquart, 1851 (Diptera, Streblidae), member of a new family for the Bulgarian 
fauna (in English, зглптагу in Bulgarian) 35 

Zlatozar Boev — On the appearance of the domestic fowl (Gallus gallus domestica) in Bul- 
garia and Balkan Peninsula and the question of domestication of Jungle fowls (Genus 
Gallus В r i s s о n, 1760) in Southeast Europe (in English, summary in Bulgarian). ... 37 

Zlatozar Boev — EneoHthic and Early Bronze Age birds from the sunken settlement at the 

Sozopol bay (Bulgarian Black Sea coast) (in English, summary in Bulgarian) 51 

Zlatozar Boev — Birds from some medieval settlements in Bulgaria (in Bulgarian, sximmary 

in English) 61 

EVENTS AND ANNIVERSARIES 

Alexi Popov — Nikolai Andreev (1944—1994) — in memoriam (in Bulgarian, summary in 

German) 69 

SHORT NOTES 

Alexi Popov — A new volume of "Рагта Bulgarica" (in Bulgarian) 28 

Petar Beron — Expedition of the National Museum of Natural History "Southeast Asia — 

1 994" (in Bulgarian) 34 

Petar Beron — Expedition of the National Museum of Natural History "Southeast Asia — 

1 995" (in Bulgarian) 50 

Alexi Popov — Nikolai Yyhodtsevsky (1 91 2—1 995) — in memoriam (in Bulgarian) gg 



REVUE DES RECHERCHES 
SUR LES ACARIENS TERRESTRES 
(ORDRE ACARIFORMES, SOUS-ORDRE 
PROSTIGMATA) EN BULGARIE 



PETAR BERON 



Le sous-ordre Prostigmata (=Actinedida) englobe 31 superfamUles et aumoins 136 
families d'Acariens edafiques, aquatiques, parasites, etc. Pour illustrer la discorde de 
vues concemant le volume et la composition des Prostigmata, on peut citer centre ces 
chiffres, empruntes de К е t h 1 е у (1990), les chiffres mentionnes par К r a n t z (1978). 
Selon cet auteur, le sous-ordre Prostigmata est compose par 28 superfamilles et 117 
families. Le nombre des genres depasse 1 100 et celui des especes — 14 000 (K е t h 1 е y, 
1990). 

Un autre systeme des Prostigmata, publie en meme temps avec celui de Krantz, 
c'est le systeme deBafiHrnxeiiH (1978). Des differences considerables existent entre 
les classifications de I'auteur americain et de I'auteur russe. 

En 1 982 im autre auteur americain (J. Ketliley) a publie une troisieme classification 
des Acariens prostigmatiques ou ces Acariens sont subdivises en 25 superfamilles (sans 
les Acariens aquatiques de la phalange Hydrachnidia de ICrantz, a laquelle est ajouteela 
superfamille Stygothrombioidea), et en 79—80 families. 

Les recherches sur les Acariens prostigmatiques en Bulgarie ne commencent de 
maniere systematique qu'il у a 3 decennies. Certaines donnees sont dispersees aussi dans 
quelques publications plus anciennes. Еп1921П. Дренски publie le premier travail 
sur les Acariens terrestres de Bulgarie. On у trouve (parmi les autres) les especes 
„Trombidium holocericeum L i п., Т. fuliginosum L i п., Tetranychus lintearius L. D u f., 
T. caudatus D u g ё s,T. prunicolor D u g ё s et Demodex folliculorum Owen" [sic!]. En 
1926 Oudemans decrit Belaustium [sic!] bulgariense (Erythraeidae) de Bulgarie. 
Quelques donnees sur les Acariens prostigmatiques en Bulgarie trouvent place aussi 
dans les travaux de S t о r к a n (1934, 1936) €t de W i 1 1 m a n n (1941, 1951). 

Ce n'est qu'en 1959 que M. D a n i е 1 publie le premier travail plus detaille sur un 
groupe de Prostigmata bulgare (Trombiculidae). D'autres contributions tcheques a la 
connaissance des Prostigmates bulgares sont dues aKratochvil (1962) et a D u s- 
b a b е к ( 1 964, 1 973). Les specialistes russes ont aussi contribue par les travaux de С о c- 
нина идp.(1965)etSosninaetal.(1969),Boлгин (1955— 1969), Саву л ки- 
н а (1976, 1977) etSavulkina (1978). La demiere contribution etrangere a I'etude des 
Prostigmata bulgares est I'article de T u r к (1970). 

Les specialistes bulgares ont porte plus d'attention aux groupes d'importance pra- 
tique: pour I'agriculture (A. Balevski, P. Natcheff, S. Simova et autres), pour la medecine 
(1С Drenski, V. Ganov, G. Kolev), pour les denrees alimentaires (V. Popov, D. 
Shikrenov). Les parasites des animaux sauvages, le complexe enorme des Prostigmata du 
sol et plusieurs groupes qui vivent sur les plantes sauvages, ont ete (et certaines restent) 
completement inconnus. Les Tarsonemina sont etudies par D. Dobrev. 



Historia naturalis bulgarica, No 5, 1995 



En 1 965 a pam le premier travail deM. KolebinovaetP.Beron qui conceme 
les Prostigmata. Ce travail fut suivi de plusieurs autres par Kolebinova (sur les 
Trombiculidae, Leeuwenhoekiidae, Cheyletidae et Myobiidae), et enfin par le volume 
„Trombiculidae et Leeuwenhoekiidae" de la serie „Faune de Bulgarie". Dans les travaux 
de P. Beron trouvent place certaines donnees concemant les fam. Pygmephoridae, 
Psorergatidae, Myobiidae, Ophioptidae, Ereynetidae, Erythraeidae et (dans le present 
travail) les fam. Bimichaelidae, Eupodidae, Cunaxidae, Labidostomidae, Rerygosoma- 
tidae, Calyptostomatidae, Johnstonianidae et Stigmaeidae. On peut juger le niveau des 
connaissances sur les Acariens prostigmates bulgares du fait qu'on cormait maititenant 
en Bulgarie ca. 150 especes de 37 families, tandis que le nombre expecte s'eleve a 800 
especes de plus de 60 families. 

Dans la presente revue nous suivons le systeme de К е t h 1 е у (1982, 1990). 

La cohorte Endeostigmata comporte 8 fam. d' Acariens edafiques, reunies 
d'habitude dans une superfamille Pachygnathoidea, iticonnue 'en Bulgarie. Dans la 
litiere, nous avons trouve un representant de la fam. Bimichaelidae: Bimichaelia sp., 
Vitosha, Bistrishko branishte, lieudit Vodopada, 06.07.1986, 3 ex.; Peshtera, 27.06.1986 
(2 ex.). La cohorte Eupoditia est composee de 5 superfamilles (11 fam. et 123 genres) 
dont 30 genres forment I'unique fam. Halacaridae des Halacaroidea aquatiques et 4 — la 
fam. Nematalycidae des Nematalycoidea aquatiques. Les representants terrestres des 
Eupodina forment les superfamilles Bdelloidea, Eupodoidea et Tydeoidea. 

Les deux families de la superfamille Bdelloidea sont connues de Bulgarie. 

Fam. Bdellidae — des 72 especes connues, 7 sont mentionnees de Bulgarie (C о c- 
нинаидр., 1965). 

Fam. Cunaxidae — des 55 especes connues, 1 a ete publiee aussi de Bulgarie 
(Turk, 1970) — Cunaxoides croceus (Кос h). Espece nouvelle pour la faune bulgare: 
Сипаха setirostris (Hermann, 1 804), Pirin, chalet Banderitza, Pinetum, 1 850 m, 
23.08.1979, P. Beron leg. 

Superfam. Eupodoidea — 5 fam., env. 30 genres. 

Fam. Eupodidae — d'une large repartition, cette famille demeure inconnue en 
Bulgarie. Notre collection contient quelques exemplaires de I'espece Linopodes 
motatorius (L., 1758), Vitosha, 1200 m, 05.06.1983. 

Fam. Penthaleidae — des Acariens nuisibles у sont inclus, parmi lesquels Penthaleus 
major (D u g е s), ravageur du ble aux alentours du v. Stefanovo, distr. Dobric, Bulgarie 
duNE(Ban ев ски и др., 1982). 

Fam. Rhagidiidae — plusieurs especes habitent les endroits humides partout en 
Bulgarie, mais il n'y a que 3 publiees (Turk, 1970): Poecilophysis spelaea (W a n к е 1), 
P. wolmsdorfensis Willmann et Rhagidia strouhali W i 1 1 m a n n. 

Superfam. Tydeoidea — d'apres le systeme deKethley (1982), 3 fam. avec plus 
de 300 especes forment cette superfamille. 

Fam. Ereynetidae — subdivisee en 3 sous-families. Les Ereynetinae vivent librement 
dans les mousses et les autres endroits humides. Une espece en est publiee de Bulgarie 
(Turk, 1970): Ereynetes simplex Willmann. Les Speleognathinae habitent les voies 
respiratoires des Oiseaux et des M.amvi\iShves.Paraspeleognathopsis (P.) bakeri (Fain) 
(communication preliminaire de В е r о n, 1973) fut trouvee par nous dans les narines 
des Mulots: Apodemus flavicollis, v. Breznitza, distr. Blagoevgrad, 25.04.1971 et 
A. silvaticus, Vitosha, reserve naturelle Bistrishko branishte, 23.09.1969, P. Beron leg. 

La sous-fam. Lawrencarinae englobe des parasites des voies respiratoires des 
Anures. C'est bien probable que les Crapauds bulgares sont aussi parasites par 1—2 
especes. 

Un autre representant de la sous-fam. Ereynetinae se trouve dans notre collection: 
Ricardoella (R.) limacum (S с h r a n k, 1781), sur Helix sp. (Gastropoda), 



V. ICableshkovo, distr. Burgas, 05.07.1970, G. Spassov leg. L'espece est largement 
repandue (Fain et V a n G о е t h е m, 1986), mais n'etait pas connue jusqu'a present 
en Bulgarie. 

Fam. Tydeidae contient plus de 200 especes. Certaines sont nuisibles aux vergers, 
d'autres se nourrissent d'Acariens nuisibles. NatcheffetSimova (1978) et H a- 
чев и Симова(1 978) les ont etudie en Bulgarie. En resultat les especes suivantes ont 
ete constatees pour le pays: Tydeus californicus (Bank s), T. caudatus (D u g е s), 
T. balcanicus N a t с h. et S i m., Lorryaformosa Cooremanet Pronematus ubiquitus 
(M с G.). 

La cohorte Labidostomina (emend, de Labidostomatina) ne comporte qu'une seule 
superfamille Labidostomoidea (emend, de Labidostomatoidea), resp. une seule fam. 
Labidostomidae (= Nicoletiellidae). On у compte plus de 50 esp. d'Acariens edafobies, 
dont aucune n'a ete connue de Bulgarie. Ici sont communiquees: 

Eunicolina nova (S е 1 1 n i с k, 1931) (sous-gam. Eunicolininae, nom. emend, de 
Eunicolinae FeideretVasiliu, 1969) — 2 ex., v. Zanoge, distr. Sofia, 02.05.1985, P. 
Beron leg. Repartition: Roumanie, Grece. D'apres Bertrand (1990), le genre 
Grandjeannelina F е i d. et V a s i 1 i u, ou les auteurs roumains ont range cette espece, 
n'est qu'un synonyme d 'Eunicolina В е r 1 е s e. 

Labidostoma (Nicoletiella) cornuta (CanestrinietFanzago, 1877) (syn. 
N. carpatica Storkan, sensuB 1 о s z у k, 1980) — 1 ex., v. Zanoge, distr. Sofia, 02.05.1985, 
P. Beron leg. Rep.: Ukraine, Pologne du Sud, Roumanie, Serbie, Italie du Nord, France 
du Sud, Slovaquie. 

La cohorte Anystina — 5 superfamilles, 8—9 fam., 42 genres. 

Superfam. Anystoidea — des Acariens voraces, vivent librement. 

Fam. Adamystidae, Pseudocheylidae et Teneriffiidae ne sont pas etablies en 
Bulgarie, mais sans doute у habitent. 

Fam. Anystidae — largement repandue en Bulgarie, mais presque inconnue. Ces 
Acariens ont tres probablement un role considerable dans les associations naturelles, car 
ils sont rencontres souvent en grand nombre. On pent supposer aussi un role d'ennemis 
des Acariens nuisibles aux plantes cultivees, mais il n'y a pas de recherches sur leur im- 
portance a cet egard. Nous avons recolte une collection assez importante au Musee Na- 
tional d'Histoire Naturelle de Sofia (Anystidae du Monde entier) et nous sommes en 
train de I'etudier. Pour le moment, il n'y a qu'ime seule espece publiee de Bulgarie (et, 
curieusement, d'une grotte oii ces Acariens helioplules n'entrent jamais!) par W i 1 1- 
m a n n (1941): Anystis berlesei Oudemens. 

Superfam. Caeculoidea — 1 fam. Caeculidae, n'ayant qu'une seule espece publiee 
de Bulgarie par Kratochvil (1962): Caeculus echinipes D u f о u r. 

Superfam. Rerygosomatoidea — englobe 1 (peut etre 2) fam. d'Acariens d'un as- 
pect assez etrange, qui menent une vie parasite sur les Lezards et les Insectes, surtout aux 
pays tropicaux. Nous avons trouve sur le gecko balcanique (Tenuidactylus kotschyi) un 
representant du genre Geckobia M е g n i n (Rerygosomatidae) dont nous n'avons pas 
encore termine I'etude. Cette famille n'est pas connue de la peninsule Balkanique. 
Pterygosoma inermis (T r a g a r d h, 1905) a ete publiee de I'ile grecque de Mykonos 
(„Wykonos — sic! — Island and Cyclades") par Jack (1962) ^ux Agama stellio. Etant 
donne que les Acariens de la fam. Pterygosomatidae ne vivent que sur les Lezards des 
fam. Gekkonidae et Agamidae (en Europe), on peut presumer que I'areal de la famille 
passe par la Bulgarie du Nord. Quant aux Pimeliaphilinae insecticoles, ils sont consideres 
comme une famille a part par certains specialistes (B a й н щ е й н, 1 978) et peuvent bien 
etre trouves un jour en Bulgarie. 

La cohorte Parasitengona renferme plusieurs Acariens voraces des superfamilles 
Calyptostomatoidea, Erythraeoidea et Trombidioidea, dont les larves sont parasites. 



ainsi que la plupart des Acariens aquatiques. Ici sont prospectees seulement les 3 
superfamilles d'Acariens terrestres. 

Superfam. Calyptostomatoidea — 1 fam. Calyptostomatidae, mentionnee ici pour 
la premiere fois en Bulgarie. 

Calyptostoma velutinus (M ii 1 1 е r, 1776) — Kresnensko hance, distr. Blagoevgrad, 
30.04.1983; v. Beloslav, Pobiti kamani, distr. Varna, 25.07.1980 (plusieurs larves et 
nymphes dans le sol humide); v. Brusen, distr. Vraca, 25.04.1964 (1 ad.), P. Beron leg, 

D'apres V i s t о r i n-T h е i s (1977), tous les representants europeens de la fam. 
Calyptostomatidae appartiennent a I'espece unique Calyptostoma velutinus. Wains- 
t е i n (1979), evidemment sans connaitre les travaux de Vistorin-Theis, considere 
Calyptostomata comme une phalange a part au sein de la cohorte Parasitengona, 
decrivant en meme temps deux especes nouvelles de Jaroslavskaja oblast (Russie). 

La superfam. Erythraeoidea consiste en deux fam. recentes avec plus de 400 
especes (46 genres). Peu a ete public jusqu'a present sur les representants bulgares de ce 
group e, mais un materiel assez copieux est deja accumule au Musee Nat. d'Histoire 
Naturelle a Sofia et fait I'objet de recherches intenses. И est probable qu'aumoins 60—70 
especes de la superfamille Erythraeoidea vivent en Bulgarie. 

Fam. Erythraeidae — Beron (1975, 1982) publie des donnees sur 12 especes des 
genres Leptus, Charletonia et Erythraeus, dont 10 especes nouvelles pour la Science, 
Avant nos recherches, 2 especes seulement ont ete connues de Bulgarie: Balaustium 
bulgariense par Oudemans (1926) et Neobalaustium caspersi par W i 1 1 m a n n 
(1951). 

И n'y a que des larves du genre Leptus que Ton connait de Bulgarie. Ici pour la 
premiere fois trouve place une espece „adulte": Leptus trimaculatus (H е r m a n n, 1 804) 
— 2 ex., litiere pres du ruisseau Dalbocica, v. Gabrovnica, region Pazardzik, 06,04.1986, 
P. Beron leg. 

Fam. Smarididae — S о s n i n a et al. (1969) mentionnent ,^maris sp.". 

La superfam. Trombidioidea est assez vaste et d'un systeme non arrange de fa9on 
definitive. II est generalement admis qu'elle se subdivise en 8 families, plus de 220 genres 
et plus de 3000 especes. La plupart en sont des especes „larvaires" des fam, 
Trombiculidae et Leeuwenhoekiidae. Les larves de ces deux families qui habitent la 
Bulgarie sont bien connues (D a n i е 1, 1 959; Kolebinova,Beron, 1 965 et plusieurs 
travaux deM, Kolebinova dans la periode 1965—1986, en partie en collaboration 
avec P. H. Vercamme n-G r a n d j е a n). Dans la monographie „Trombiculidae- 
Leeuwenhoekiidae" de la serie „Fauna bulgarica" (1992) sont enumeres tous les travaux 
concemant ce groupe dans la faune bulgare et le lecteur est prie de s'adresser a cette 
monographie. On peut voir que la faune bulgare compte 56 especes de Trombiculides et 
2 esp. de Leeuwenhoekiides qui lui attribuent une place d'honneur parmi les pays 
europeens. On peut aussi estimer le nombre reel des Acariens des fam, Trombiculidae et 
Leeuwenhoekiidae en Bulgarie a env. 70. Parmi les 58 especes connues 23 ont ete decrites 
du territoire bulgare, Les Trombiculidae de Bulgarie sont distribues parmi les genres 
Miyatrombicula, Pentagonaspis, Chiroptella, Leptotrombidium, Blankaartia, Sasatrom- 
bicula, Microtrombicula, Neotrombicula, Euschoengastia, Cheladonta, Cordiseta et 
Riedlinia. De la fam. Leeuwenhoekiidae on ne connait que les genres Sasacarus et 
Straelensia. Parmi le petit nombre de Trombiculides europeens qu'on peut encore 
attendre en Bulgarie sont les representants des genres Hannemania et Odontacarus 
(parasites des Amphibiens et des Reptiles), aussi bien que certains parasites des 
Chiropteres. 

Des 6 fam. qui restent (Chyzeriidae, Johnstonianidae, Podothrombiidae, 
Trombellidae, Neotrombidiidae et Trombidiidae) il n'y a que deux connues du territoire 
bulgare. Д p е H с к и (1921) mentionne (parmi les autres) „Trombidium holosericeum 



L i n." et „Г. fuliginosum L i п.", tandis que S t о г к a n (1934) decrit I'espece nouvelle 
Notothrombium regisbohsi. D'apres la classification deVercamme n-G rand- 
jean (1973), le genre Notothrombium S t о r к a n, 1934, appartient a la sous-fam. 
Notothrombiinae de la famille Trombellidae F е i d е г, 1955*. Aux families 
Trombidiidae et Trombellidae, deja connues de Bulgarie, nous ajoutons ici une troisieme 
famille, Johnstonianidae, 

Neothrombium neglectum (B г u у a n t, 1909) (Trombidiidae, Allothrombiinae) — 
Ex Gryllotalpa gryllotalpa, env. 20 larves entre les paires de pattes I et П, Primorsko, distr. 
Burgas, 24.07.1968, P. Beron leg. 

Trichotrombidium muscarum (Riley, 1878) (Trombidiidae, Microtrombidiinae) 
— EKMusca domestica (V. Lavtchiev det.), Sofia, 25.06.1982. 

Johnstoniana errans (Johnston, 1 852) (Johnstonianidae, Johnstonianinae) — Ex 
Tipulidae, 2 larves, Vitosha, 1200 m, 05.06.1983, P. Beron leg. D'apres S о u t h с о 1 1 
(1987), on reconnait dans le gQUTQ Johnstoniana 5 especes dont 3 ont ete decrites de la 
Roumanie. 

La cohorte Eleutherengona represente, d'apres le systeme de К е t h 1 е у (1982), 
une association heterogene de 4 superfamilles et 36 families. Cet arrangement n'est que 
provisoire, car d'autres auteurs rangent ces families de facon assez differente. 

Superfam. Raphignathoidea — 9 fam. (env. 50 genres) d'Acariens predateurs qui 
vivent sur les plantes et sont d'une certaine importance pour le controle biologique des 
Acariens nuisibles. Ce group е demeure presque inconnu en Bulgarie. 

Fam. Stigmaeidae — les especes Zetzellia mali (Ew i n g), Z. graeciana G о n z a- 
1 е z-R odriguezet Villersiella sp. Une espece du genre Stigmaeus trouve place dans 
le present travail. 

Stigmaeus sp. (cf. antrodes В е r 1 е s e, 1910) — Rila, Mussala, 2920 m ex Diptera, 
17.06.1969, P. Beron leg. 

! Les autres 8 famHles de Raphignathoidea n'ont pas encore recu I'attention qu'elles 
meritent de la part des Acarologues bulgares, quoique presque tous peuvent etre 
expectees en Bulgarie. 

Superfam. Cheyletoidea — consiste en 8 families, la plupart etant des parasites 
hautement specialises. En Bulgarie 6 fam. sont connues, mais les autres (Cloacaridae — 
vivent surtout dans la mucose cloacale des Tortues, et Syringophilidae — habitent dans 
les plumes des Oiseaux) у sont certainement representees. 

Fam. Cheyletidae — env. 70 genres et plus de 200 especes Acariens libres ou para- 
sites. D'apres la monographic de В о л г и н (1969) les especes suivantes sont connues de 
Bulgarie: Cheyletus aversor R о h d., Ch. polymorphus V о 1 g i n, Eucheyletia flabellifera 
(M i с h a е 1), Dendrocheyla bregetovae V о 1 g i n, Neoeucheyla bulgarica (V о 1 g i n), 
Eutogenes frater V о 1 g i n, Cheletopsis noerneri (P о p p e), aussi bien qu'un representant 
de la sous-fam. Cheyletiellinae (consideree actuellement comme famille a part par 
certains auteurs) — Ornithocheyletia canadensis (Banks, 1909). On trouve quelques 
dormees isolees sur les Cheyletides dans les travaux deVassilev(1958), Sosninaet 
al. (1969) et В о л г и H (1955, 1958, 1964а, 1964b, 1969). 

Шикренов (1961) etablit dans les greniers de Plovdiv les especes „Cheyletus 
destructor О u d s., Ch. eruditus Schranket Cheletomorpha venustrissima (sic!) К o- 
ch". 

Fam. Demodicidae — menus parasites vivant dans les follicules pileux et les glan- 
des sebacees de I'Homme et de 1 1 ordres de Mammiferes sauvages et domestiques. En 



*Southcott (1986) est d'avis que le genre Notothrombium S t о r к a n doit etre considere 
mievjx „as being part of the Johns tonianid family group, possibly deserving family status". La larve de 
I'unique espece connue Notothrombium regisborisi S t о r к a n n'a jamais ete trouvee. 



Bulgarie: Demodex folliculonim 0\уеп(Дренски, 1921) et D. equi R a i 1 1 i е t 
(Колев, 1958). La faune bulgare contient certainement encore quelques dizaines 
d'especes. 

Fam. Harpyrhynchidae — une seule espece Harpyrhynchus nidulans (Nitzscli)a 
ete publiee par Желева (1970). Cette famille renferme des parasites des Oiseaux. 

Fam. Myobiidae — parasites tres specifiques au niveau d'espece, vivant sur les In- 
sectivores, les Chiropteres et les Rongeurs (parmi les ordres europeens). Jusqu'a present, 
on a trouve en Bulgarie 28 especes (Колебинова, 1967, Dusbabek, 1973; Б e- 
p о H, 1968; В е r о n, 1970, 1973, 1974) des genres Pteracanis, Amorphacarus, Rad- 
fordia, Myobia, Acanthophthirius, Neomyobia, Calcarmyobia, Protomyobia, Crociduro- 
bia et Eadiea. Si on ajoute Ewingana, ce sont tous les genres de Myobiides, connus en 
Europe. On peut estimer le nombre reel des Myobiidae en Bulgarie a 55—57 especes. 

Fam. Ophioptidae — petite famille de menus Acariens vivant sous les ecailles des 
Seфents tropicaux. La decouverte de Ophioptes beshkovi В е r о n, 1974, sur Coluber 
najadum dahli des environs de Kjustendil est assez interessante, car c'est la premiere fois 
qu'on trouve un representant des Ophioptides en Europe et dans toute la region 
Palearctique. 

Fam. Psorergatidae — parasites cutanes des Mammiferes, en Bulgarie 3 especes 
seulement sont connues (B е r о n, 1970, 1973), appartenant aux gemes P sorer gates et 
P sorer gatoides. Le nombre presume des especes de cette famille en Bulgarie est au moins 
quelques dizaines, en vue de leur haute specificite et de nos connaissances mcompletes. 
Certaines en provoquent la gale psorergatique aux Moutons et aux Bovins. 

Superfam. Tetranychoidea. Ce groupe reunit plusieurs especes d'importance 
economique de tout premier ordre. Certaines en sont bien etudiees en Bulgarie (le lecteur 
est prie de s'adresser aux travaux deБaлeвcки, 1967, etdeБaлeвcки, Начев 
и С и M о в a, 1982 pour les details). Dans cette superfamille sont rangees les fam. 
Allochaetophoridae, Linotetranidae, Tuckerellidae, Tenuipalpidae, Tetranychidae. И 
n'y a que les deux demieres qu'on connait dans la faune bulgare. 

Fam. Tenuipalpidae — trois especes en sont mentionnees pour la Bulgarie par Б a- 
левски, Начев иСимова (1982): Cenopalpus pulcher (С a n. et F a n z.), 
Hystripalpus lewisi (M с G r е g.) (nuisible a la Vigne), eiBrevipalpus obovatus Donna- 
d i е ux (ravageur des plantes de serre). Dans le monde entier la famille compte env. 370 
especes. 

Fam. Tetranychidae — cette famille contient les uns des Acariens les plus nuisibles 
aux plantes cultivees. Env. 12 especes d'importance economique sont bien etudiees en 
Bulgarie, surtout par A. Balevski, mais plusieurs autres habitent sans doute sur les 
plantes sauvages de notre pays. Cette famille compte plus de 600 especes connues, dont 
on peut attendre en Bulgarie au moins 100. Les genres Bryobia, Tetranycopsis, 
Panonychus, Tetranychus et Schizotetranychus sont representes dans la faune bulgare. 

La superfam. Eriophyoidea englobe 3 families (plus de 50 genres et plus de 2000 
especes) d' Acariens d'importance economique, etudies par Natcheff(de 1963 a 
1979). Cet auteur a constate la presence dans la faune bulgare des genres Cecidophyopsis, 
Phytoptus, Eryophyes, Aceria, Phyllocoptes, Epitrimerus, Cecidophyes, Aculops, 
Calepitrimerus, Anthocoptes, Diptacus. lis sont groupes dans 3 families: Eriophyidae, 
Rhyncaphytoptidae (=Diptilomiopidae) et Phytoptidae (=Sierraphytoptidae). 

Les specialistes ne sont pas d'accord quant a I'emplacement exact des Acariens, 
groupes sous le nom de Tarsonemina, Tarsonemini ou Tarsonemida. D'apres le systeme 
de Kethley, ils sont subdivises en 3 superfamilles avec 9 families, 98 genres et de 1200 
especes decrites. Ce groupe enorme est peu etudie en Bulgarie. Les donnees existantes 
sont eparses et concern ent les families suivantes. 



Pyemotidae. Б у a des publications speciales sur I'espece Pyemotes ventricosus 
N е w p. par K. Дренски (1931), Попов (1939) et Г a н о в (1943). Les aspects 
medicaux du parasitisme de cet Acarien sur I'Homme font I'objet d'une attention 
speciale de Г a н о в (1962). 

P*ygmephoridae et Microdispidae — il n'y a que quelques especes connues des 
genres Pygmephoitis, Siteroptes et Brennandania (publications de В е г о n, 1973, С а- 
ву л кин а, 1976, 1977 et S avul kina, 1978). 

Scutacaridae — des publications speciales sur cette famille en Bulgarie sont dues a 
S t о г к a n (1936) etaDobrev (1990, 1991, 1992). Plusieurs especes sont expectees. 

Tarsonemidae — plus de 350 especes foraient cette famille dont 4 sont mentionnees 
de Bulgarie, etant assez nuisibles aux Vergers et aux cultures de Fraise (C и м о в a, 1 965; 
Балевски, Начев иСимова, 1 982): Tarsonemus pallidus В a n к s, Г. willmanni 
Schaarsch m., T. nodosus Schaarschm. etT. setifer'Ew i n g. Comme dans les 
autres families de Tarsonemina, plusieurs especes de Tarsonemidae en Bulgarie 
attendent sans doute I'attention d'un specialiste. 



BIBLIOGRAPHIE 

Travaux sur les Acariens du soiis-ordre Prostigmata 

(=Actmedida) en Bulgarie 

В е r о n, P. 1970. Sur quelques Acariens (Myobiidae, Psorergatidae, Spintumicidae, Sarcoptidae et 

Listrophoroidea) de Bulgarie et de I'ile de Crete.— Bull. Inst. Zool., Sofia, 32, 143—149. 
В е г о n, P. 1973. Catalogue des Acariens parasites et commensaiK des Mammiferes en Bulgarie. I.— Bull. 

Inst. Zool.,Sofia, 37, 167-199. 
В е r о n, P. 1974. Deuxieme contribution a I'etude des Acariens parasites des Reptiles: Ophioptes beshkovi 

sp. n. (Ophioptidae) et Hemilaelaps piger (B е r 1.) (Ixodorhynchidae) de Bulgarie. — Compt. 

Rend. Acad. Bulg. Sci., 27, No 5, 689-692. 
В е г о n, P. 1974a. Donnees nouvelles s\ir les Acariens parasites des Mammiferes en Bulgarie, en 

Yougoslavie, en Turquie et aux iles de Corse et de Crete.— Bull. Inst. Zool., Sofia, 40, 59—69. 
В е r о n, P. 1975. Erythraeidae (Acaiiformes) larvaires de Bulgarie. — Acta zool. bulgarica, 1, 45—75. 
В е r о n, P. 1982. Deuxieme contribution a I'etude des Erythraeidae (Acariformes) larvaires de Bulgarie. 

— Acta zool. bulgarica, 19, 46—56. 
Daniel, M. 1959. Ein Beitrag zur Kenntnis von Larven der an Юeinsaugem Bulgariens schmarotzenden 

SamtmUben (Acari: Trombiculidae). — Acta Acad. Sci. Cechoslov. Basis Brunensis (Brno), 31, 

No 7, 355-359. 
D о b r е v, D. 1990. Some new data to the Scutacarid faima of Bulgaria (Acari: Tarsonemina). — Folia 

entom. hungarica, 41, 31—32. 
D о b г е V, D. 1991. Eine neue Lophodispus Art aus Bulgarien (Acari Tarsonemina). — FoUa entom. 

hungarica, 42, 9—16. 
D о b г е V, D. 1992. Neue Angaben uber die Scutacaridenfauna Bulgariens (Acari: Tarsonemina). — Folia 

entom. hungarica, 43, 9—15. 
Dusbabek, F. 1964. Contribution a la connaissance des Acariens (Acarina) parasites des Chiropteres 

de Bulgarie. — Acarologia, 6, No 1, 5—25. 
Dusbabek, F. 1973. A systematic review of the genus Pteracarus (Acariformes: Myobiidae). — 

Acarologia, 15, No 2, 240-288. 
Kolebinova, M., P. В е r о n. 1965. Etude sur les Rougets (Trombiculidae) parasites des Chauves- 

soxoris en Bulgarie. — Fragmenta balcanica, Skopje, 12 (122), 71—79. 
Kratochvil,J. 1962. Sur la morphologie du Caeculus echinipes (Acar., Caeculidae). — Acta Soc. Ent. 

Cech., 59, No 2, 174-182. 
Natcheff, P. 1965. Epitrimenis boczeki new species Eriophyid mite on pepper in Bulgaria. — Compt. 

Rend. Acad. Bulg. Sci., 18, No 9, 869-870. 
N a t с h е f f, P. 1966. Studies on Eriophyid mites of Bulgaria. П. — Acarologia, 8, No 3, 415—420. 
N a t с h е f f. P., S. S i m о V a. 1978. A new species mite of the fanuly Tydeidae (Acarina). — Acta zool. 

bulgarica, 10, 71—74. 
О u d е m a n s, A. С 1926. Acarologjsche Aanteekeningen ЬХХХП. — Ent. Ber., 7, 150. 
S a V u 1 к i n a, M. M. 1978. Neue Pygmephoridae-Arten (Trombidiformes, Pygmephoridae) aus 

Nagemestem von Bulgarien imd der Sowjetunion. — Parasit. Hungarica, 11, 127—140. 



Sosnina,E., S.Visozkaja, G. Markov, L. Hristov. 1969. Bedtrag zur Arthropodenfamia auf 

Юeinsaugem in Bulgarien. — Zool. Anz. (Leipzig), 183, No 5—6, 370—378. 
Storkan,J. 1934. Notothrombium regis-borisi n.g., n.sp. — Mitt. k. Naturwiss. Inst. Sofia, 7, 66—70. 
Storkan,J. 1936. Einige Scutacaridae aus Bulgarien. — Mitt. k. Naturwiss. Inst. Sofia, 9, 28—32. 
T u r k, F. A. 1970. Some notes on the Acari and Myriapoda coHected by Dr. P. Brown and Mr. W. G. R. 

Maxwell in Bulgarian caves. — The Trans. Cave Res. Group of Gr. Britain, Ledbury, 12, No 1, 

39-41. 
Vercammen-Gr andj е an, P. H., M. Kol ebinova. 1968. Revision of the subfanulyApoloniinae 

Wharton, 1947 (Leeuwenhoekiidae: Acarina) — Acarologia, 10, No 2, 250—268. 
Willmann,C. 1941 . Die Acari der Hohlen der Balkanhalbinsel. — Stud. Allg. Karstforsch. etc., Biosp. 

Ser., No 8, 5-80. 
Willmann,C. 1951 . Neobalaustium caspersi, eine neue Milbe aus Bulgarien. — Zool. Anz. (Leipzig), 

146, No 11-12,349-354. 
Атанас ов, H. 1974. Възможности за използването на хищния акар Phytoseiulus persimilis А-Н. 

за биологична борба с Tetranychns atlanticus McGregor по краставиците в 

оранжериите. — Градинарска и лозарска наука, 10, № 5, 113—117. 
Балевски,А. Д. 1967. Тетранихови акарипо овощните култури. С, БАН. 156 с 
Балевски,А., П. Начев, С. Симова. 1982. Акари по селскостопанските растения. С, 

Земиздат. 251 с 
Балевски,А., П. Начев, К. Цонковски. 1962. Акари по овощните кухпури и борбата с тях. 

С, Земиздат. 74 с 
Балевски, А, П. Начев, К. Цонковски. 1962. Акари по селскостопанските растения. С, 

Земиздат. 251 с 
Б е р о н, П. 1968. Бележки върху някои акари от сем. Myobiidae, Spintumicidae и Macronyssidae, 

паразити по прилепите в България. — Изв. Зоол. Инст. Муз., 27, 157—161. 
В а с и л е в, И. В. 1958. Перьевые клещи (Analgesoidea) — эктопаразиты птиц Сребренского озера 

около города Силистра в Болгарии. — Зоол. ж., 37, № 9, 1325—1338. 
В о л г и н, В. И. 1955. Семейство Cheyletidae хищные клещи. — В: Клещи грызунов СССР. М.— Л., 

Изд. АН СССР, 150-174. 
В о л г и н, В. И. 1958. Материалы по систематике хипщых клещей семейства Cheyletidae. I. Род 

Eutogenes Baker, 1949. — Энт. обозрение, 37, № 2, 460—463. 
В о л г и н, В. И. 1964а. Материалы по систематике хшцных клещей семейства Cheyletidae. VI. Род 

Omithocheyletia V о Ig i п gen.n. — Зоол. журнал, 43, № 1, 28—36. 
В о л г и н, В. И. 19646. Материалы по систематике хшцных клещей семейства Cheyletidae. VII. Род 

Neoeucheyla Radford, 1950. — Паразитол. сборник, 22, 88—99. 
В о л г и н, В. И. 1 969. Клещи семейства Cheyletidae МЕфовой фауны. — В: Определители по фауне 

СССР. Л., Наука, 1-432. 
Г а и о в, В. 1943. Житна краста. София. 

Г а н о в, В. 1962. Заболявания на човека от членестоноги. С, Мед. и физкултура. 114 с. 
Дренски,К. 1931. Акарчето Pediculoides ventricosus N е w p. и житната треска у нас. — Изв. Бълг. 

ент. д-во, 6, 94—97. 
Дрен ски, П. 1921. Бележки върху паразитните акари (Acarina) в България (Предварително 

съобщение). — Списание на БАН, 23, 81—84. 
Др енски,П. 1925. Принос към биологията на сливовия акар {Eryophies floeocoptes N a 1.). — Изв. 

Бълг. ент. д-во, 2, 78—83. 
Ж е л е в а, М. 1970. Върху кожната реакция на гостоприемника при паразитирането на 

Harpyrhynchus nidulans (Acari, Cheyletoidea: Harphynchidae). — Год. Соф. Унив., Биол. 

ф-т, кн. 1, 63—67. 
3 а н к о в, 3. 1955. Хищен акар {Cheyletia bulgarica Vol g.). — Лозарство и винарство, 1, 34—36. 
Колебинова,М. 1967. Фаунистични проучвания върху някои акари от сем. Myobiidae и 

Cheyletidae, паразитиращи по дребни бозайници от България. — Изв. Зоол. IfecT. Муз., 

25, 73-77. 
Колебинова, М. 1992. Acariformes, Trombidioidea, Trombiculidae и Leevrwenhoekiidae. — В: 

Фауна на България. Т. 21. С, БАН. 172 c.[contient une bibUographie complete sur les deux 

families en Bulgarie]. 
К о л е B, Г. 1958. Случай на демодикоза при коня в България. — Тр. Б. инст. вет. мед., 5, 299—304. 
Н а ч е в, П. 1963. Материали lio биологията и морфологията жа Eriophyes vitis N a 1. — Научни тр. 

на Инст. по лоз. и винарство, 4, 129—143. 
Н а ч е в, П. 1967. Проучване върху ерифодните акари в България, 3. Галообразуващ сливов акар 

— Aceria phoeocoptes (N а 1.) (Acarina, Eriophydae). — Научни тр. на ВСИ, 17, 315—335. 
Н а ч е в, П. 1976а. Проучване върху ериофидните акари в България. 9. Ериофидни акари по 

крушата (Acarina, Eriophyoidea). — Растителнозащитна наука, 3, 70—76. 

10 



Н a ч е в, п. 19766. Проучвания върху ериофидните акари в България. 10. Ериофидни акари по 

житните растения. — Растителнозащитна наука, 4, 92—99. 
Н а ч е в, П. 1979. Ериофидни акари по ябълката (Acarina, Eriophyoidea.). — Градинарска и 

лозарска наука, 5—6, 71—80. 
Н а ч е в. П., С. С и м о в а. 1978. Проучване на растителните акари в България. 2. Видове от сем. 

Tydeidae по сливата. — Градинарска и лозарска наука, 15, № 1, 20—32. 
П о п о в, В. И. 1939. Борба с вредните насекоми по складираните зърнени в гр. Царево през 1937 

г. — Изв. Бълг. ентом. д-во, 10, 11—30. 
П о п о в, В. И. 1948. Неприятели по складираните продукти и материали в България и борбата с 

тях. — И.- поп. редица (Изд. БАН), 5, 1—414. 
Р а й к о в, Е. Б. 1953а. Лозов акар {Brevipalpus sp.) и борбата с него. — Лозарство и винарство, 10, 

286-291. 
Р а й к о в, Е. Б. 1 9536. Лозов акар {Brevipalpus sp.) и борбата с него. — Бюл. по растителна защита, 

2, с. 2. 
Р а й к о в, е., П. Н а ч е в. 1 957. Лозов акар {Brevipalpus lewisi McGregor).— Научни тр. на Инст. 

лоз. и винарство, 1,199—225. 
С а в у л к и н а, М. М. 1976. Новые виды клещей-пигмефорид (Trombidiformes, Tarsonemini, 

Pygmephoridae), связанные с мелкими млекопитающими. — Энт. обозрение, 5, № 3, 

698-711. 
С а в у л к и н а, М. М. 1977. Новые виды клещей-пигмефорид (Trombidiformes, Tarsonemini, 

Pygmephoridae), из гнезд грызунов. — Энт. обозрение, 6, № 2, 452—459. 
С и м о в а, С. 1975. Акари от род Tarsonemus (Tarsonemidae, Acarina) по сливата в България. — 

Растителнозащитна наука, 1—2, 144—153. 
С о с НИН а, Е. Ф., С. О. Вы с оцк а я, Г. Н. М ар к OB, Л. X. Ат ан а с OB. 1965. Хищные клещи 

сем. Bdellidae (Acarina, Prostigmata) из гнезд грызунов Болгарии. — В: Фаунистика и 

экология животных. М.— Л., Наука, 272—287. 
Шикренов, Д. 1961. Вредители по хранителните запаси. — Природа, 10, № 5, 75—78. 

Autres publications citees dans le texte: 

Bertrand, M. 1990. La famille des Labidostomidae Oudemans, 1904 (Acari: Actinedida). Revision 

des genres et sous-genres et catalogue des especes decrites. — Acarologia, 31, No 1, 31—38. 
Fain,A. etJ. L. vanGoethem. 1986. Les Acariens du gejue Riccardoella В er le s e, 1923, parasites 

du poumon de Mollusques Gasteropodes puknones terrestres. — Acarologia, 27, No 2, 

125-140. 
J a с k, K. M. 1962. Observations on the genus Pterygosoma (Acari: Pterygosomidae). — Parasitology, 

52, 262-295. 
К е t h 1 е y, J. B. 1982. Acariformes — Prostigmata. — In: Synopsis and Classification of Living Orga- 
nisms (S. Parker, ed.). Vol. 2. New York, McGraw-Hill, 117-145. 
К е t h 1 е y, J. B. 1990. Acarina: Prostigmata (Actinedida). — In: Soil Biology Guide, (D. L. Dindale, Ed.) 

J. Willey, 667-756. 
К r a n t z, G. W. 1978. A Manual of Acarology, 2nd Ed. Corvallis Oreg., Oregon State Univ. 508 p. 
S о u t h с о t t, R. V. 1986. Studies on the taxonomy and biology of the Trombidiinae (Acarina: 

Teombidiidae) with a critical revision of the genera. — Aust. J. Zool. Suppl. Ser. 123, 1-116. 
Vercamme n-G r a n d j е a n, P. H. 1973. Sur les status de la famHle des Trombidiidae Leach, 1815 

(Acarinei, Prostigmata). — Acarologia, 15, 102—114. 
V i s t о r i n-T h е i s, G. 1977. Morphologisch-taxonomische Studien an der Milbenfamilie 

Calyptostomatidae (Acari, Trombidiformes). — Sb. Oster. Akad. Wiss., Math.-Nat. Ю. Abt. I, 

185, 55-89. 
Wainstein,B. A. 1979. Ontogenesis and the systematic position of mites of the family 

Calyptostomatidae (Acariformes). - Revue d'Ent. de I'U.R.S.S., 58, No 1, 211-216. 
В a Й H Ш T е Й H, Б. A. 1978. — B: Определитель обитающих в почве клещей. Trombidiformes. М., 

Наука. 271 с. 

Adresse del'auteur: Regu le 11. Ш. 1994 

Dr. Petar Beron 

Musee National d'Histoire Naturelle 

Boul. Tsar Osvoboditel 1 

1000 Sofia 



11 



ПРЕГЛЕД НА ИЗСЛЕДВАНИЯТА 

ВЪРХУ СУХОЗЕМНИТЕ АКАРИ 

(РАЗРЕД ACARIFORMES, ПОДРАЗРЕД PROSTIGMATA) 

В БЪЛГАРИЯ 

ПЕТЪР БЕРОН 

(Резюме) 

Подразред Prostigmata обхваща повече от 136 семейства. От тях в България 
са установени представители на 37 семейства (общо около 150 вида). Вероятно 
истинският брой на акарите от този подразред в България е не по-малко от 800 
вида от над 60 семейства, 

В настоящата работа се прави преглед на семействата от подразред 
Prostigmata (=Actinedida), разпространени в България (според системата на К е- 
t h 1 е у, 1982 и 1990), като се съобщават следните нови за българската фауна 
таксони: кохортите Endeostigmata и Labidostomina, надсемействата Pachygnatho- 
idea, Labidostomoidea, Pterygosomatoidea и Calyptostomatoidea, семействата 
Bimichaelidae, Labidostommatidae, Eupodidae, Rerygosomatidae, Johnstonianidae и 
Calyptostomatidae, подсемействата Labidostominae, Eunicolininae nom. nov. pro 
Eunicolinae, Allothrombidiinae, Microtrombidiinae, Johnstonianinae, родовете 
Bimichaelia, Linoepodes, Сипаха, Ricardoella, Eunicolina, Labidostoma, Geckobia, 
Calyptostoma, Neotrombidium, Trichotrombidium, Johnstoniana и Stigmaeus, както и 
видовете Linopodes motatorius, Сипаха setirostris, Ricardoella limacum, Eunicolina 
nova, Labidostoma comuta, Geckobia sp., Calyptostoma velutinus, Leptus trimaculatus, 
Neotrombidium neglectum, Trichotrombidium muscarum, Johnstoniana errans, 
Stigmaeus cf. antrodes. 



12 



A NEW LARVAL SPECIES 

OF NEOTROMBIDIUM {KOiRSFO^mFS, 

ACTINEDIDA: NEOTROMBmnDAE) FROM CUBA 



PETAR BERON 



The chigger-like larvae of the genus Neotrombidium Leonard! parasitize beetles 
of the families Cerambycidae, Cleridae, Elateridae and Tenebrionidae. According to the 
revisions of L i n d q u i s t and Vercamme n-G rand jean (1971) and Singer 
(1971) this genus includes 17 species from all continents. Some 9 species are known as 
larvae (from the USA, Panama, Malaya, India, Australia, f. Czechoslovakia), others as 
postlarval instars (Angola, Argentina, Paraguay, Indochina, Greece). Neither is known 
from Cuba. 

During my stay in Cuba in 1982 I collected many specimens of a new larval 
Neotrombidium. The family Neotrombidiidae (recognized by some authors, but disputed 
by S i n g е r, 1971), so far is not known in Cuba. 

Neotrombidium cubanum sp. n. 

Material: larvae (holotype and 20 paratypes mounted on slides), foimd under 
elytrae of a giant longicom beetle (Cerambycidae) under bark of a tree near the sea- 
shore, Punta Agujas, Prov. Santiago de Cuba, Cuba, 4. 3. 1982, P. Beron leg. Holotype in 
the collection of the National Museum of Natural History in Sofia, Bulgaria; paratypes 
in the same Museum and in the collection of the Institute of Zoology, La Habana, Cuba. 

Description of larva: Ip=l 130. Scutum as on fig. 2, punctate. Nasus strongly pro- 
jected. Dimensions: L=125 |im, W=150 |im. Scutal setae densely barbed. Mean mea- 
surements of the holotype (in \im): 

AA AW PW SB ASB PSB SD S AP AM AL PL H D V 

27 73 108 64 57 40 97 68 45 39 38 40 45 40 35 

Ocular plates attached to scutum along entire inner edge; diameters: anterior eyes 
13 |im, posterior eyes 19 )Xm. 

Body setae pilose. 

Sternal setae: fSt=2.0.2, anterior sternal setae free from anterior coxal plates, 
fCx=l.l.l, Posteroapical angle of anterior and posterior leg coxae ornamented with a 
reticulate screened porosity (fig. 3), mid coxae not thus ornamented. Uropore absent. 

Palpotibial claw long 14 \im.. 

Legs: fsp=7.6.6 

leg L tr-lB, bf-lB, tf-5B-l-2 nudes, g-4B-l-3 nudes, ti-7B-l-lnude -Ы Sol., ta - 
ca. 19 setae 

leg. П: tr— IB, f— 6B-I-2 nudes, g— 5 setae, ti— 8 setae, ta — ca.l3 setae 

leg Ш: tr-lB, f-6B+2 nudes, g-3B+2 nudes, ti-4B+3 nudes (1 trich.), ta— 10 
setae. 

Discussion. In their key to the larvae of genus Neotrombidium L i n d q u i s t 
and Vercamme n-G r a n d j е a n (1971) divide the 7 known to them larval species 

Historia naturalis bulgarica, No 5, 1995 13 




-1^гй5а»йггй«даи»>»*-' 



Fig. 1. Anteroventral side of N. cubanum 

into 2 groups. They have been completed bySinger(1971). The groups are character- 
ized as follows: 

1. No uropore, fT=7B; anterior sternal setae free from anterior coxae, fSt=2.0.2. 

2. Uropore present, fT=5B.2T or 6B.2T. Anterior sternal setae on bases of anterior 
coxae, fSt=0.0.2. 

Neotrombidium cubanum sp,n. fells clearly into the first group together with 3 other 
american species: N. anuroporum L i n d. et V.— G., 1971 ("on an adult elaterid beetle 
Chalcolepidius silbermanni Chevrolet, from Taboga Island in the Gulf of Panama"), 
N. tricuspidum Borland, 1956 from "adult cerambycid beetles, Monochamus 
carolinensis (0 1 i v.)", U.S.A. (Kansas, N. Carolina) andA^. andrei Singer, 1971, from 
Cymatodera peninsularis S с h f f r. (Col., Cleridae) from Arizona (U.S.A.). The larvae of 
the second group are known from Europe, Asia and Australia. The only exceptions are 
Л^. tenebrione L i n d. et V е r c— G r a n d j е a n, 1971 andiV. beeri Singer, 1971 , both 
from the U.S.A, (and conspecific?), but morphologically they are very different from the 
species of the first group. 

The new species differs from N. anuroporum L i n d. et V е r c— G rand jean by 
the number and the relative length of leg setae, the relative length of AL, the bigger size 
(Ip=91 1 against 1 130 of the new species), etc. N. tricuspidum В о r 1. is also smaller than 



14 




Fig. 2. Scutum of Л^. cubanum 




Fig. 3. Coxa III of iV. cubanum 




Fig. 4. Palpa dorsal of N. cubanum 

15 




Fig. 5. Leg I o[N. cubanum 



Fig. 6. Leg II (fl) and leg П1 {b) of iV. cubanum 



16 



the new species (Ip=844), and has relatively and absolutely shorter AL and PL and dif- 
ferent order of leg setae. N. tricuspidum В о r 1. has relatively much longer coxal setae. 

We find many differences with N. anclrei Singer. The new species has greater 
number of ventral setae (at least 17) thanA^. anclrei {Z). 

N. cubanum sp.n. differs from all known species also by the peculiar shape of its 
claws (almost not curved). 

With the inclusion оШ. cubanum and Ж anclrei the key of larvae of Neotrombidium 
published byLindquist and Vercamme n-G randjean(1971) could be 
completed as follows. 

1. Uropore absent; palpotarsus with terminal setae not differentiated from other 
setae, ft=7B; anterior sternal setae free from anterior coxae, fSt=2.0.2 2 

Uropore present; palpotarsus with terminal setae nude and usually stiff, in distinc- 
tion to some of other setae, fr=5B.2T or 6B.2T; anterior sternal setae on bases of ante- 
rior coxae, fSt=0.0.2 3 

2. One long seta on tibia Ш; short nude seta on genu П1 

N. cubanum sp.n. 

One long nude seta on genu Ш; short nude seta on tibia Ш 4 

3. Follow theses for Neotrombidium tenebrione, N. samsinaki, N. bengalense, N. 
tenuipes, N. barringunense. 

4. Barbed tibiala on the posterior leg conspicuously long (100— 110 ц.т), reaching 
the claw 5 

No such very long barbed tibiala on the posterior leg; all tibialae shorter than half 
of the tarsus Л^. andrei Singer 

5. Posterior leg with very long, nude genuala and paired femoralae, 88 |im; two nude 
genualae on anterior leg 

Л^. anuroporum Lindquistet Vercamme n-G randjean 

Posterior leg with shorter nude genuala and paired femoralae, gp=47 fim, fp=40 
|im; 3 nude genualae on anterior leg N. tricuspidum Borland 



REFERENCES 

Lindquist, E. E., P. H. Vercamme n-Grand jean. 1 971. Revision of the chigger-like larvae of 
the genera Neotrombidium Leonardi and Monunguis Wharton, with a redefinition of the 
subfamily Neotrombidiinae F е i d е r in the Trombidiidae (Acarina: ftostigmata). — The Ca- 
nadian Entomologist, 103, 1557—1590. 

S i n g е r, G. 1 971 . Neotrombidium Leonardi (Acarina: Trombidioidea) Part I: Revision of the genus, 
with description of two new species. — Acarologia, 13, No 1, 119—142. 

Received on 7. Ш. 1994 
Author's address: 
Dr Petar Beron 

National Museum of Natural History 
Tzar Osvoboditel Blvd., 1, 1000 Sofia 



2 Historia naturalis bulgarica 1 7 



ЕДИН НОВ ЛАРВАЛЕН ВИД ОТ VOJXNEOTROMBIDIUM 
(ACARIFORMES, АСГШЕВГОА: NEOTROMBIDIIDAE) ОТ КУБА 



ПЕТЪР БЕРОН 



(Резюме) 

Описва се новият вид Neotrombidium cubanum sp.n., намерен под елитрите на 
бръмбар-сечко (Cerambycidae, Col.) no южното крайбрежие на о-в Куба. Това е 
първият представител на сем. Neotrombidiidae, установен в Куба. 



18 



COLLEMBOLES DE BULGARIE. I 



JEAN-MARC THIBAUD 



Cette etude est basee sur des recoltes, en grottes, dans et sur le sol, de plusieurs 
personnes: celles envoyees par P. Beron (st. 1 a 174), mes propres (st. 201 a 270) et celles 
de D. Raitchev (st. 281 a 295). Nous remercions ici bien vivement P. Beron, Directeur du 
Musee National d'Histoire Naturelle a Sofia, et D. Raitchev, directeur-honoraire du 
musee de la Speleologie a Chepelare. Nous ne saurions oublier nos amis bulgares, 
de Sofia et de Chepelare, qui nous ont aide lors de nos trois missions dans leur pays 
et tout particulierement: V. B. Gueorguiev, N. Spassov, H. Deltchev, S. Andreev et 
I. Dragandzikov. 

Un certain nombre d'exemplaires, surtout dans les recoltes les plus anciennes, 
etaient en mauvais etat et n'ont pu etre etudies. Signalons aussi que beaucoup de 
prelevements, effectues par chasse a vue et par des amateurs, privilegient evidemment les 
especes les plus grosses, particulierement les Entomobryomorphes. 

Nous etudions dans cette note les Hypogastmridae, les Onychiuridae et les 
Entomobryomoфhes. Les Neanuridae et les Symphypleona-Neelipleona seront pris en 
compte plus tard. 

Ce travail complete notre „Mise au point sur la Biogeographie des insectes 
Collemboles de Bulgarie, particulierement sur les Cavemicoles", communication donnee 
lors de la Conference regionale Europeenne de Speleologie a Sofia en septembre 1980 et 
publiee en 1 984 (T h i b a u d, 1984). 

Les 1 6 especes nouvelles pour la faune bulgare sont marquees par une asterisque. 

LISTE DES STATIONS 

Materiel envoye par P. Beron 

St. 1. Grotte „Manolova pestera" — loc. Zlosten, Kotel, 7. VII. 1967 (leg. P. Tranteev). 

St. 2. Grotte „Vodnata pestera" — v. Lipnica, Sofia, 9. IV. 1963 (leg. A. Petkova). 

St. 3. Grotte ,J.ederdka" — Vraca, 10. VIII. 1962 (leg. V. Gueorguiev). 

St. 4. Grotte „Ehipkata" — Bozjia most, Vraca, 3. V. 1961 (leg. P. Tranteev). 

St. 5. Grotte „Bancovica" — v. Karlukovo, Lovec, 1. V. 1963 (leg. P. Tranteev). 

St. 6. Grotte „Zmejova dupka" — v. Bistrec, Vraca, 3. IX. 1961 (leg. P. Tranteev). 

St. 7. Grotte „Uske" —v. Cetirci, Kjustendil, 20. II. 1963 (leg. P. Beron et V. Beskov). 

St. 8. Grotte „Bezimenna 22" — v. Karlukovo, Lovec, 4. IX. 1964 (leg. P. Tranteev). 

St. 9. Grotte „Ledenicata" —v. Dobrostan, Plovdiv, 6. Vn. 1962 (leg. P. Beron). 

St. 11. Grotte „Ledenica" - Velingrad, 1. VI. 1963 (leg. H. Deltshev). 

St. 12. Grotte „Propastta" — v. Karlukovo, Lovec, 15. Vn. 1963 (leg. H. Deltshev). 

St. 13. Grotte „Ovcharkata" — V. Karlukovo, Lovec, 19. VIII. 1966 (leg. H. Deltshev). 

St. 14. Grotte „Kozjata pestera" —v. Kipilovo, Kotel, 19. X. 1966 (leg. H. Deltshev). 

St. 15. Grotte „Cerdzenica" — v. Karlгжovo, Lovec, 3. ГУ. 1967 (leg. H. Deltshev). 

St. 16. Idem St. 3; 10. IV. 1967 (leg. P. Tranteev). 

St. 18. Grotte „Cavkite" — v. Milanovo, Sofia, 14. VII. 1933 (leg. D. Papazov et N. Atanasov). 

St. 19. Grotte „Raziska pestera" - v. Lakatnik, Sofia, 19. X. 1939 (leg. I. Buresch). 

St. 21. Grotte „Saeva dupka" — v. Brestnica, Lovec, 21. VEIL 1932 (leg. D. Papazov et N. Atanasov). 

St. 23. Idem st. 3; 21. XI. 1937 (leg. R. Racev). 

St. 24. Grotte „Temnata dupka" — Lakatnik, Sofia, 18. IX. 1939 (leg. I. Buresch). 

St. 25. Grotte „Orlova cuka" — v. Pepelina, Ruse, 4. X. 1942. 

Historia naturalis bulgarica, No 5, 1995 1 9 



St. 26. Grotte „Novata pestera" — Pestera, 15. X. 1932 (leg. D. Papazov et N. Atanasov). 

St. 27. Idem St. 21; 10. VIII. 1932. 

St. 28. Grotte „Hajduskata dupka" — v. Karlukovo, Lovec, 14. XI. 1926 (leg. M. Adzarov). 

St. 29. Idem st. 26. 

St. 31. Grotte „Otecestvo" — v. Iskrec, Sofia, 24. IV. 1930 (leg. I. Buresch). 

St. 33. Grotte „Golema Podlisca" — v. Beljakovec, V. Tamovo, 25. VII. 1928 (leg. K. Tuleskov). 

St. 34. Idem st. 26; 18. VI. 1933. 

St. 35. Grotte „Zmejovi dupki" — v. Hitrevci, Trjavna, 23. VIII. 1925 (leg. I. Buresch et N. Radev). 

St. 36. Grotte „Hajduska dupka" — v. Karlukovo, Lovec, 14. XL 1926 (leg. M. Adzarov). 

St. 37. Grotte „Prolaza" (=Hajduska dupka) — v. Devenci, Bjala Slatina, 3. DC. 1928 (leg. N. Radev). 

St. 38. Grotte „Skokovska pestera" —v. Devenci, Bjala Slatina, 8. IX. 1928 (leg. N. Radev). 

St. 39. Idem St. 8. 

St. 40. Grotte „Tosova dupka" — v. Glavaci, Vraca, 17. П. 1968 (leg. P. Beron). 

St. 41. Idem st. 5; 21. П.1968 (leg. M. Kvartimikov). 

St. 151. Grotte „Temnata dupka" — v. Kalotina et Berende Izvor, 21. П. 1965 (leg. A. Popov). 

St. 152. Idem st. 151; 4.IV. 1965 (leg. A. Popov). 

St. 153. Idem st. 151; 9. V. 1965 (leg. A. Popov). 

St. 154. Idem st. 151; 6. П1. 1966 (leg. A. Popov). 

St. 155. Idem st. 40; 6. XI. 1966 (leg. A. Popov). 

St. 156. Grotte „Bozkite" — v. Mramor et Ustrem, Jambol, 7. VII. 1959 (leg. P. Beron et A. Popov). 

St. 157. Grotte „Dupna mogila" — v. Dolna Besovica, Vraca, 7. II. 1964 (leg. P. Beron et A. Popov). 

St. 158. Grotte „Bezimenna 1" (=„Zalilupena dupka 2") — Etropole, 25. X. 1964 (leg. A. Popov). 

St. 160. Idem st. 36; 9. X. 1932 (leg. D. Papazov et N. Atanasov). 

St. 162. Grotte „Devetaskata pestera" — v. Devetaki, Lovec, 18. 1П. 1967 (leg. A. Popov). 

St. 163. Idem st. 24; 17. XI. 1963 (leg. A. Popov). 

St. 164. Idem st. 19; 14. XI. 1962 (leg. A. Popov). 

St. 171. Grotte „Dmeyaginci" - Sofia, 14. I. 1961. 

St. 172. Grotte „Svircovica" — v. Karlukovo, Lovec, 16. VIII. 1966 (leg. H. Deltshev). 

St. 173. Grotte „Ljubovnata" — v. Karlukovo, Lovec, 20. VHI. 1966 (leg. H. Deltshev). 

St. 174. Grotte „Dancova" — v. Aglen, Lovec, 17. VIII. 1974 (leg. P. Beron). 

St. 175. Grotte „Bozkite" - v. Ustrem, Jambol, 2. VI. 1982 (leg. P. Beron). 

St. 176. Kresnensko hance, distr. Blagoevgrad, 30. IV. 1983 (leg. P. Beron). 

St. 177. Sandanski, distr. Blagoevgrad, 30. IV. 1983 (leg. P. Beron). 

St. 179. Grotte „Julen Ere" - v. Hristo Danovo, 16. V. 1968 (leg. P. Beron). 

St. 180. Montague Belassica (alt. 700 m), 17. X. 1982 (leg. H. Deltshev). 

St. 181. Ettstr. Lovec, v. Krusuna, tamisage, 20. VH. 1982 (leg. P. Beron). 

St. 182. Grotte „Boninska" (=„Popskata pestera") — v. Krusuna, Lovec, 19. VH. 1982 (leg. P. Beron). 

St. 183. Grotte „Vodopada" - v. Kjusuna, Lovec, 18. VII. 1982 (leg. P. Beron). 

St. 184. Grotte „Gomik" - v. ICrusuna, Lovec, 19. Vn. 1982 (leg. P. Beron). 

St. 185. Grotte „Stalbica" - v. Karpacevo, Lovec, 17. VII. 1982 (leg. P. Beron). 

St. 186. Distr. Lovec, chalet „Pleven", 1600 m, 18. VII. 1982 (leg. P. Beron). 

St. 190. Vers Chepelare (Rhodopes); 20. V. 1983 (leg. Beron). 

St. 191. Grotte „Kesadzijca" — V. Melnica, Jambol, 1. VI. 1982 (leg. P. Beron). 

St. 192. V. Popsko, Krumovgrad (Rhodopes), 4. VI. 1982 (leg. P. Beron). 

St. 195. Pres la source karstique a v. Golesovo, Blagoevgrad, 10. V. 1981 (leg. P. Beron). 

St. 196. V. Dabovec pres Ivailovgrad, 2. VI. 1982 (leg. P. Beron). 

St. 197. Madan, distr. Kardzali, 7. VI. 1982 (leg. P. Beron). 

St. 200. Grotte „Karaguk" — v. Tamovci, Kardzali, 5. VI. 1982 (leg. P. Beron). 

Recoltes J.-M. Thibaud (1980-1983) 

St. 201. Montague Vitosa au S. de Sofia; vers Aleko (alt. 1900 m); foret de coniferes, 17. IX. 1980. 

St. 202. Idem St. 201 (alt. 1600 m); foret de chenes, 17. DC. 1980. 

St. 203. Au-dessus dumonastere de Rila; foret de coniferes, 18. DC. 1980. 

St. 204. Todorina poHana, a 10 km S-SE de Bansko (alt. 1500 m); foret de coniferes, 19. DC. 1980. 

St. 205. Chalet de Vihren, a 17 km S-SE de Bansko (alt. 2000 m); foret de coniferes, 19. DC. 1980. 

St. 206. A 1 km de Bansko; foret de bouleaux, 19. IX. 1980. 

St. 207. Defile de Kresna, 30 km S. de Blagoevgrad, 20. IX. 1980. 

St. 208. A 5 km au sud de Blagoevgrad, 20. DC. 1980. 

St. 209. Carrefour de Pamporovo (alt. 1530 m); foret de coniferes, 26. DC. 1980. 

St. 210. Grotte „Dgavolskoto garlo" (distr. Smoljan, com. de Trigrad; alt. 1200 m); sur bois mort, 26. DC. 

1980. 
St. 211. Idem St. 210; eboulis a I'entree, 26. DC. 1980. 
St. 212. Grotte „Imamova dupka"; a I'entree de la grotte (distr. Smoljan; v. Jagodina), 26. IX. 1980. 

20 



St. 213. Idem St. 212; sur gours etbois morts, 26. IX. 1980. 

St. 214. Au-dessus du Monastere de Backovo, 27. IX. 1980. 

St. 215. Grotte „Prikazna" (9 km W. de Kotel); sur bois et ГеиШез mortes, 28. IX. 1980. 

St. 216. Idem St. 215;foretpres de la grotte, 28. IX. 1980. 

St. 217. Grotte „Drjanovskata pestera" (13 km W. de Kotel); bois et feuilles mortes, 28. IX. 1980. 

St. 218. Idem St. 217; foret de chenes pres de la grotte, 28. IX. 1980. 

St. 219. Dunes de sable pres de Nesebar, 29. DC. 1980. 

St. 220. A 60 km au sud de Vama; litiere foret de chenes, 29. DC. 1980. 

St. 221 . A 25 km au sud de Vama; foret de coniferes, 29. DC. 1980. 

St. 222. Bas de la falaise de Madara; foin, 30. DC. 1980. 

St. 223. A 30 km E. de VeHko Tamovo; foret, 30. DC. 1980. 

St. 230. „Kalugerova dupka": grotte pres du v. d'Arbanasi; sur bois, 19. IX. 1981. 

St. 231. Idem st. 230; devant I'entree de la grotte; зш bois et litiere, 19. DC. 1981. 

St. 232. VaUee a 10 km O. de Kotel; litiere, 20. IX. 1981. 

St. 233. A 3 km duviHage de Stojkite; talus d'eboulis, 21. DC. 1981. 

St. 234. A 2 km avant la grotte de Djavolskoto gurlo (c. de Trigrad); litiere et bois morts, 21. DC. 1981. 

St. 235. Idem St. 210; 21. IX. 1981. 

St. 236. Entre les villages de Stojkite et Siroka Laka; talus d'eboulis 22. IX. 1981. 

St. 237. Idem st. 236; sous pierres (avec fourmis), 28. DC. 1981. 

St. 238. Cf. St. 212 (1" etage superieur); sous bois morts, 22. DC. 1981. 

St. 239. Idem st. 238; devant I'entree de la grotte; bois et litiere, 22. DC. 1981. 

St. 240. Entree du defile de la vallee de la grotte „Imamova dupka"; talus d'eboulis, 22. DC. 1981. 

St. 241. Idem st. 240; pres riviere; sous pierres et litiere, 28. IX. 1981. 

St. 242. Idem St. 240; pres carrefour; sous pierres, 29. DC. 1981. 

St. 243. Vallee de la riviere Orfei et du chalet „Orfei"; bois de coniferes, 23. DC. 1981. 

St. 244. Idem St. 243; sous pierres, 29. IX. 1981. 

St. 245. Plateau d'Izvora; mousses, 23. DC. 1981. 

St. 246. Grotte „Zbirkova", 7 km S. de Chepelare; bois morts, 24. DC. 1981. 

St. 247. Entre Smoljan et Pamporovo; foret de coniferes, 24. DC. 1981. 

St. 248. Pres de la sortie de st. 246; foret de coniferes, 25. DC. 1981. 

St. 249. Pres du village Jugovo; litiere hetres, 25. IX. 1981. 

St. 250. A 8 km sud de Borino; litiere hetre, 25. DC. 1981. 

St. 251. Chepelare; foret de coniferes, bois, 27. DC. 1981. 

St. 252. ОёШё de la vallee avant la grotte „Imamova dupka"; sous planches, 28. DC. 1981. 

St. 261. Pres de la grotte de Chepelare; foret de pins, 19. V. 1983. 

St. 262. Pres de la grotte de Chepelare; eboulis, avec fourmis, 19. V. 1983. 

St. 263. Pres de la grotte de Chepelare; eboulis ensoleille, 19. V. 1983. 

St. 264. Grotte „Machiva" (com. Jagodina; Smoljan); bois humide, 20. V. 1983. 

St. 265. Grotte „Santchova", 20. V. 1983. 

St. 266. Pres de I'entree de la grotte „Goma Karanska"; sous pierres, 20. V. 1983. 

St. 267. Chepelare; bois de coniferes, 21. V. 1983. 

St. 268. Mont Vitocha; hmite des neves (1800—2000 m); sous flente de cerf et sous pierres, 23. V. 1983. 

St. 269. Mont Vitocha; foret de coniferes, divers, sous pierres (1700 m), 23. V. 1983. 

St. 270. Mont Vitocha; foret de feuiUus (1410 m); sous pierres, 23. V. 1983. 

St. 280. M.S.S. VaUee de Trigrad (Rhodopes), alt. 1500 m, 21. DC. 1981 (leg. Juberthie, M.S.S. 1981). 

Leg. D. Raitchev 



St. 281. Rhodopes 
St. 282. Rhodopes 
St. 283. Rhodopes 
St. 284. Rhodopes 
St. 285. Rhodopes 
St. 286. Rhodopes 
St. 287. Rhodopes 
St. 288. Rhodopes 
St. 289. Rhodopes 
St. 290. Rhodopes 
St. 291. lyiodopes 
St. 292. Rhodopes 
St. 293. Rhodopes 
St. 294. Rhodopes 
St. 295. Rhodopes 



Grotte de Trigrad, VII. 1982. 

a I'entree de la grotte de Jagodina, 19. VII. 1982. 

loc. Sovatja, pres de la source de la riv. Tchaja, 24. XI. 1982. 

loc. Konopishte, pres de Chepelare, 6. XI. 1982. 

pic Cala, v. Jagodina, 4. X. 1982. 

grotte „Massiva", v. Jagodina, 5. VIII. 1982. 

a I'entree de la grotte „Granicamica", 26. VII. 1982. 

V. Orfei, VII. 1982. 

grotte „Camaka", 19. VII. 1982. 

tamissage, v. Jagodina, VII. 1982. 

V. Jagodina, 9. XII. 1982. 

grotte „Trite dupki", v. Jagodina, 24. VII. 1982. 

sol Jagodina, 8. VIII. 1982. 

grotte de Jagodina, 31. XII. 1982. 

20. XII. 1980. 



21 



Hypogastruridae 

Acherontides spelaeus (I о n е s с o, 1922). St. 26: 12 ex. 

Espece holarctique (europeenne, mediterraneenne et arabo-caspienne), troglophile- 
guanophile, deja signalee d'une grotte en Bulgarie. 

Bonetogastrura cavicola (B о r n е r, 1901). St. 18: 13 ex.; St. 175: 2 ex.; St. 193: 8 ex. 

Espece holarctique (europeenne et mediterraneenne), hemiedaphique-troglophile, 
deja connue de plusieurs grottes bulgares. 

Ceratophysella armata (N i с о 1 е t, 1841). St. 203: 1 ex. 

Espece cosmopolite, hemiedaphique-troglopliile-guanophile, deja signalee en 
Bulgarie. 

Ceratophysella denticulata (B a g n a 1 1, 1941). St. 162: 1 ex.; St. 176: 1 ex.: St. 249: 
3 ex.; St. 251: 3 ex. 

Espece cosmopolite, hemiedaphique troglophile, deja signalee en Bulgarie. 

Ceratophysella tergilobata Cassagnau, 1954. St. 243: 7 ex. 

Espece mediterraneenne, retrouvee au Japon et a Java (Yosii, 1989) introduite (?), 
hemiedaphique, deja signalee en Bulgarie. 

* Hypogastrura purpurescens (Lubbock, 1867). St. 200: 1 ex.; St. 212: 12 ex.; 
St. 210: 47 ex. 

Espece cosmopolite, hemiedaphique-troglophile, signalee ici pour la premiere fois 
en Bulgarie. 

* Hypogastrura sahlbergi (R е u t е r, 1 895). St. 207: 1 ex.; St. 244: ±30 ex. • 
Espece europeenne, hemiedaphique, citee ici pour la premiere fois en Bulgarie. 

* Hypogastrura tethyca Ellis, 1976. St. 241: 3 juv. 

Espece mediterraneenne decrite de Crete, retrouvee au Maroc, hemiedaphique, 
signalee ici pour la premiere fois en Bulgarie. 

Mesogastrura ojcoviensis (S t a с h, 1918). St. 156: 8 ex. 

Espece europeenne et mediterraneenne, euedaphique-nidicole-guanophile, deja 
signalee des grottes bulgares. 

* Schoettella inermis (T u 1 1 b е r g, 1871). St. 222: 3 ex. 

Espece europeenne, hemiedaphique-troglophile, signalee ici pour la premiere fois 
en Bulgarie. 

Xenylla maritima T u 1 1 b е r g, 1869. St. 208: 1 ex.; St. 219: 9 ex. 
Espece cosmopolite, hemiedaphique, deja signalee en Bulgarie. 

О ny chiuridae 

* Onychiurus nervosus S t a с h, 1954. St. 174: 7 ex.; St. 207: 4 ex. 

Espece europeenne, hemiedaphique, citee ici pour la premiere fois en Bulgarie. 

* Onychiurus pseudogranulosus G i s in, 1951. St. 280: 3 ex. 

Espece europeenne et mediterraneenne, hemiedaphique-troglophile, citee ici pour 
la premiere fois en Bulgarie. 

Onychiurus variabilis S t a с h, 1954. St. 200: 7 ex. 

Espece europeenne, edaphique, troglophile, deja signalee en Bulgarie dans les sols. 

Protaphorura armata (Tu 1 1 b е r g, 1869). St. 201: 2 ex.; St. 202: 3 ex.; St. 281: 2 ex. 

Espece cosmopolite, hemiedaphique-troglophile, deja connue de Bulgarie. 

Protaphorura burmeisteri (Lubbock,! 893). St. 179: ±20 ex.; St. 1 80: 6 ex. 

Espece europeenne, edaphique-troglophile, deja connue de Bulgarie. 

Protaphorura fimata G i si n, 1952. St. 190: 6 ex.; St. 191: 8 ex.; St. 192: 3 ex.; St. 193: 
3 ex.; St. 206: 3 ex.; St. 208: 12 ex.; St. 209: 2 ex.; St. 213: 3 ex.; St. 237: 5 ex.; St. 234: 4 ex., 
6 en alcool; St. 240: 6 ex.; St. 244: 5 ex., 4 en alcool; St. 251: 2 ex. 



22 



Espece europeenne et mediterraneenne, hemiedaphique-troglophile, deja signalee 
en Bulgarie. 

Protaphorura tuberculata (M о n i е z, 1890). St, 240: 9 ex. 

Espece europeenne et mediterraneenne, hemiedaphique-troglophile, deja signalee 
en Bulgarie. 

Isotomidae 

*Anurophorus laricis N i с о 1 е t, 1842. St. 190: 5 ex. 

Espece holarctique, hemiedaphique, signalee ici pour la premiere fois en Bulgarie. 

* Cryptopygus bipunctatus (Ax е 1 s о n, 1903). St. 9: 1 ex. 

Espece europeenne et mediterraneenne, hemiedaphique-troglophile, signalee ici 
pour la premiere fois en Bulgarie. 

Folsomia alpina Kseneman, 1936. St. 201: 4 ex.; St. 248; 2 ex. 

Espece alpine europeenne, hemiedaphique, deja connue de Bulgarie. 

*Folsomia monophthalma (B a g n a 1 1, 1949). St. 234: 1 ex., une vingtaine en alcool; 
St. 248: 1 ex. 

Espece decrite de Roumanie, sur un exemplaire juvenile, hemiedaphique, retrouvee 
ici, pour la premiere fois, en Bulgarie. 

Folsomia quadrioculata (T u 1 1 b е r g, 1871). St. 180: 4 ex.; St. 190: 20 ex.; St. 193: 
±20 ex.; St. 203: 1 ex.; St. 212: 2 ex.; St. 214: 2 ex.; St. 222: 2 ex.; St. 234: 3 ex. et nombreux 
en alcool; St. 236: 2 ex.; St. 251: 2 ex. et nombreux en alcool; St. 249: 6 ex. et nombreux en 
alcool. 

Espece cosmopolite, hemiedaphique-euedaphique troglopMle, deja signalee de 
Bulgarie et retrouvee ici dans une dizainejle stations. 

Folsomides parvulus S t a с h, L92lSt. 176: ±40 ex.; St. 177: ±30 ex. 

Espece cosmopolite, hemiedaphique-euedaphique, deja connue en Bulgarie. 

*Isotoma violacea T u 1 1 b е r g, 1 876. St. 249: 4 ex. et une dizaine en alcool; St. 25 1 : 

7 ex. et une dizaine en alcool. 

Espece europeenne, surtout nordique, hemiedaphique, trouvee ici pour la premiere 
fois en Bulgarie, dans les Rhodopes. 

Isotomiella minor (S с h a f f е r, 1896). St. 215: 1 ex.; St. 250: 1 ex.; St. 236: 2 ex. 
Espece cosmopolite, edaphique-troglophile, deja signalee de Bulgarie. 
Pseudisotoma monochaeta (K о s, 1942). St. 201: 1 ex.; St. 240: 1 ex. 
Espece europeenne et mediterraneenne, hemiedaphique, deja signalee de Bulgarie. 

Entomobryidae 

Entomobrya atrocincta S с h 6 1 1, 1 896. St. 207: 2 ex. 

Espece cosmopolite, hemiedaphique, deja connue de Bulgarie. 

*Entomobrya corticolis (N i с о 1 е t, 1841). St. 214: 1 ex.; St. 246: 1 ex. 

Espece europeenne, hemiedaphique, citee pour la premiere fois ici en Bulgarie. 

Entomobrya lanuginosa (N i с о 1 е t, 1841). St. 237: 6 ex.; St. 240: 1 ex. 

Espece europeenne et mediterraneenne, hemiedaphique-troglophile, deja signalee 
en Bulgarie. 

Entomobrya muscorum (N i с о 1 е t, 1841). St. 203: 5 ex.; St. 206: 3 ex.; St. 213: 1 ex.; 
St. 216: 2 ex.; St. 239: 5 ex.; St. 241: 6 ex.; St. 250: 3 ex.; St. 282: 1 ex.; St. 283: 4 ex.; St. 284: 

8 ex.; St. 285: 8 ex. 

Espece europeenne, hemiedaphique-troglophile, deja connue de Bulgarie. 

Entomobrya nivalis (L i n n e, 1758). St. 190: 2 ex.; St. 201: 6 ex.; St. 204: 4 ex.; 
St. 205: 8 ex.; St. 209: 8 ex.; St. 221: 1 ex.; St. 231: 1 ex.; St. 236: 4 ex.; St. 243: 2 ex.; St. 247: 
2 ex.; St. 249: 1 ex.; St. 251: 2 ex. 

23 



Espece cosmopolite, epigee-hemiedaphique-troglophile, deja signalee en Bulgarie. 

Orchesella alticola U z е 1, 1890. St. 211: 3 ex. 

Espece europeenne, hemiedaphique-troglophile, deja connue de Bulgarie. 

Orchesella balcanica S t a с h, 1960. St. 208: 1 ex. 

Espece europeenne, hemiedaphique-troglophile, deja signalee en Bulgarie. 

Orchesella bulgarica S t a с h, 1960. St. 201: 1 ex. 

Espece europeenne, hemiedaphique-troglophile, deja connue en Bulgarie. 

* Orchesella bifasciata N i с о 1 е t, 1841. St. 204: 1 ex.; St. 207: 1 ex.; St. 209: 1 ex.; 
St. 214: 1 ex.; St. 216: 2 ex.; St. 218: 2 ex.; St. 223: 10 ex.; St. 233: 1 ex.; St. 235: 1 ex.; 
St. 236: 10 ex.; St. 243: 1 ex.; St. 245: 7 ex.; St. 248: 6 ex.; St. 251: 12 ex. 

Espece europeenne, hemiedaphique, signalee ici pour la premiere fois en Bulgarie. 

*Orchesellaflavescens (B о u r 1 е t, 1 839). St. 1 80: 4 ex.; St. 203: 4 ex.; St. 220: 2 ex.; 
St. 222: 8 ex.; St. 231: 1 ex.; St. 232: 1 ex.; St. 237: 4 ex.; St. 246: 2 ex. 

Espece europeenne et mediterraneenne, hemiedaphique-troglophile, signalee ici 
pour la premiere Ibis en Bulgarie. 

Orchesella taurica S t a с h, 1960. St. 234: 12 ex.; St. 236: 2 ex. 

Espece europeenne, hemiedaphique, deja connue en Bulgarie. 

Orchesella villosa (Geo f f r о у, 1764). St. 199: 6 ex. 

Espece europeenne et mediterraneenne, hemiedaphique-troglophile, deja trouvee 
en Bulgarie. 

Heteromunis major (M о n i е z, 1889). St. 194: 4 ex.; St. 214: 1 ex.; St. 220: 2 ex.; 
St. 221: 4 ex. 

Espece europeenne-mediterraneerme, signalee au Chili et au Mexique, 
hemiedaphique-troglophile, deja connue en Bulgarie. 

Heteromunis nitidus (T е m p 1 е t о n, 1 835). St. 2: 2 ex.; St. 3 et 23: 5 ex.; St. 4: 5 ex. 
St. 6: 6 ex.; St. 7: 8 ex.; St. 8: 8 ex.; St. 13: 3 ex.; St. 15: 1 ex.; St. 16: 2 ex.; St. 19: 3 ex.; St. 21 
2 ex.; St. 24: 2 ex.; St. 25: 2 ex.; St. 33: 1 ex.; St. 88: 1 ex.; St. 155: 1 ex.; St. 162: 1 ex.; St. 182 
1 ex.; St. 198: 8 ex.; St. 214: 3 ex.; St. 215: 3 ex.; St. 216; 3 ex.; St 230: 2 ex.; St. 237: 1 ex. 
St. 245: 4 ex. 

Espece de vaste repartition, hemiedaphique-troglophile, deja signalee en Bulgarie. 

Lepidocyrtus curvicollis В о u r 1 е t, 1839. St. 199: 1 ex.; St. 212: 1 ex.; St. 214: 3 ex.; 
St. 21 8: 3 ex.; St. 236: 1 ex.; St. 237: 6 ex.; St. 239: 4 ex.; St. 240: 3 ex.; St. 241: 5 ex.; St. 242: 

4 ex.; St. 252: 4 ex. 

Espece holarctique, hemiedaphique-troglophile, deja connue en Bulgarie. 

Lepidocyrtus lanuginosus (G m е 1 i n, 1788). St. 199: 2 ex.; St. 244: 5 ex.; St. 252: 
1 ex. 

Espece holarctique, retro uvee en Argentine, hemiedaphique-troglophile, deja 
signalee en Bulgarie. 

Lepidocyrtus lignorum F a b r i с i u s, 1781. St. 201: 8 ex.; St. 202: 8 ex.; St. 203 
10 ex.; St. 204: 10 ex.; St. 206: 1 ex.; St. 209: 8 ex.; St. 21 1: 1 ex.; St. 216: 1 ex.; St. 218: 2 ex. 
St. 222: ±30 ex.; St. 223: 5 ex.; St. 231: 1 ex.; St. 234: 6 ex.; St. 236: 6 ex.; St. 237: 3 ex. 
St. 239: 10 ex.; St. 240: 3 ex.; 241: 1 ex.; St. 243: 8 ex.; St. 245: 4 ex.; St. 246: 1 ex.; St. 247 

5 ex.; St. 248: 2 ex.; St. 249: 3 ex.; St. 250: ±20 ex.; St. 251: ±20 ex.; St. 280: 1 ex. 

Espece holarctique, hemiedaphique, deja connue en Bulgarie. 

Lepidocyrtus violaceus Fourcroy, 1785. St. 204: 8 ex.; St. 209: 2 ex.; St. 234: 3 ex.; 
St. 235: 10 ex.; St. 236: 4 ex.; St. 241: 1 ex.; St. 243: 16 ex.; St. 245: 2 ex.; St. 246: 1 ex. 

Espece holarctique, hemiedaphique, deja connue en Bulgarie. 

*Pseudosinella bohemica R u s е k, 1979. St. 280: 1 ex. 

Espece hemiedaphique, decrite de Tchecoslovaquie, retrouvee ici pour la premiere 
fois en Bulgarie. 



24 



Pseudosinella bulgarica G a m a, 1974. St. 215: 18 ex. 

Espece troglobie endemique de Bulgarie, 

Pseudosinella duodecimocellata Handschin, 1928. St. 16: 1 ex.; St. 19: 4 ex.; 
St. 155: 1 ex.; St. 213: 10 ex.; St. 215: 1 ex.; St. 217: 10 ex.; St. 238: 2 ex.; St. 241: 1 ex.; 
St. 244: 2 ex.; St. 246: 10 ex. 

Espece hemiedaphique-troglophile d'Europe, deja signalee dans des grottes de 
Bulgarie et retrouvee ici dans les grottes, dans de la litiere et sous des pierres. 

Pseudosinella kwartimikovi G a m a, 1973. St. 13: 1 ex. 

Espece endemique troglobie de Bulgarie. 

*Pseudosinella zygophora S с h i 1 1 e, 1908. St. 233: 1 ex.; St. 247: 1 ex.; St. 249: 4 ex. 

Espece europeenne (Pologne, Autriche, Tchecoslovaquie), hemiedaphique- 
troglophile, trouvee ici pour la premiere fois en Bulgarie. 

Tomoceridae 

*Tomocenis baudoti Denis, 1932. St. 232: 1 ex. 

Espece europeenne, hemiedaphique-troglophile, nouvelle pour la Bulgarie. 

Tomocerusflavescens (J nWbQxg, 1871). St. 202:3 ex.; St. 206: 1 ex.; St. 223: 14ex. 

Espece holarctique, hemiedaphique-troglophile, deja signalee en Bulgarie. 

Tomocerus lamelliger (B 6 r n е r, 1903). St. 241: 6 ex.; St. 243: 8 ex.; St. 245: 3 ex.; 
St. 247: 1 ex.; St. 249: 5 ex. 

Espece europeenne et mediterraneenne, hemiedaphique, deja connue en Bulgarie. 

Tomocerus minor (Lubbock, 1862). St. 1: 3 ex.; St. 5: 2 ex.; St. 14: 1 ex.; St. 195: 
1 ex.; St. 204: 12 ex.; St. 209: 3 ex.; St. 210: 3 ex.; St. 210:3 ex.; St. 213: 6 ex.; St. 214: 8 ex.; 
St. 215: 12 ex.; St. 217: 13 ex.; St. 218: 3 ex.; St. 230: 1 ex.; St. 235: 18 ex.; St. 236: 10 ex.; 
St. 237: 4 ex.; St. 242: 2 ex.; St. 243: 8 ex.; St. 245: 3 ex.; St. 246: 6 ex.; St. 248; 12 ex.; 
St. 250: 8 ex.; St. 251: 12 ex.; St. 252: 6 ex.; St. 267: 2 ex. 

Espece holarctique, hemiedaphique-troglophile, deja signalee en Bulgarie. 

Tomocerus ierrestris (S t a с h, 1922). St. 35: 2 ex.; St. 179: 2 ex.; St. 180: 5 ex.; 
St. 196: 2 ex.; St. 197: 4 ex.; St. 203: 1 ex.; St. 204: 1 ex.; St. 210: 6 ex.; St. 214: 3 ex.; St. 217: 
9 ex.; St. 231: 2 ex.; St. 232: 1 ex.; St. 233: 1 ex.; St. 234: 6 ex.; St. 235: 3 ex.; St. 238: 10 ex.; 
St. 239: 7 ex.; St. 241: 1 ex.; St. 244: 2 ex.; St. 246: 3 ex.; St. 252: 2 ex.; St: 280: 3 ex.; St. 286: 
5 ex.; St. 287: 6 ex.; St. 288: 10 ex.; St. 289: 1 ex.; St. 291: 1 ex.; St. 292: 1 ex.; St. 293: 12 ex.; 
St. 294: 7 ex.; St. 295: ±30 ex. 

Espece europeenne et mediterraneenne, hemiedaphique-troglophile, deja connue 
de Bulgarie. 

Tomocerus unidentatus В 6 r n е r, 1901. St. 238: 6 ex. 

Espece europeenne troglobie deja signalee en Bulgarie. 

Tomocerus vulgaris (T u 1 1 b е r g, 1871). St. 12: 2 ex.; St. 160: 2 ex.; St. 207: 1 ex.; 
St. 209: 3 ex.; St. 222: 12 ex.; St. 236: 2 ex.; St 240: 2 ex.; St. 245: 1 ex.; St. 290: 1 ex. 

Espece holarctique, hemiedaphique-troglophile, deja connue en Bulgarie. 

Cyphoderidae 

Cyphoderus albinus N i с о 1 е t, 1841. St. 214: 1 ex.; St. 237: 1 ex. 

Espece de vaste repartition, hemiedaphique-troglophile, deja signalee en Bulgarie. 

CONCLUSION 

Dans notre travail synthetique de 1984, nous signalions 126 especes de Collemboles 
de Bulgarie. П faut у щоиХ^г Hypogastrura ripperi G a m a, 1952, d'Europe; H. succinea 

25 



G i s i n, 1949, holarctique; H. vernalis (Carl, 1901), europeeime et mediterraneenne; 
Xenylla humicola (F a b г i с i u s, 1780), cosmopolite; Entomobrya purpurescens (P a c- 
k a г d, 1 873), holarctique — toutes citees par Цонев, 1969. Dallaiet Ferrari en 
1970—1971 redecrivent^e/ra/erran/ Parma, 1888, d'Europe et de Mediterranee. G a- 
m a en 1966 decrit Seira arenaria du sable du sous-littoral de la Mer Noire. Enfln, Ц o- 
нев, Казанджиева (1991) ajoutent les especes suivantes a la faune bulgare: 
Hypogastmra socialis (U z е 1, 1980), b.o\3irciiq}XQ;Brachystomella curvula G i s i n, 1948, 
europeenne; Protaphorura cancellata (G i s i n, 1956), europeenne; Entomobrya 
unosthgata S t a с h, 1930, holarctique; Orchesella irregularlineata S t a с h, 1960, decrite 
du Caucase; Seira domestica (N i с о 1 е t, 1841), europeenne-mediterraneenne; 
Tomocerus minutus T u 1 1 b е r g, 1876, europeenne; Neelus murinus F о 1 s о m, 1896, 
europeenne-mediterraneenne; Sminthurides schoetti (A x е 1 s о n, 1903), europeenne; 
Arrhopalites mauli Delamareet Basso t, 1957, mediterraneenne; Sminthurinus 
trinotatus Ax е 1 s о n, 1905, europeenne et du Japon; Bourletiella viridens S t a с h, 1920 
s. G i s i n, 1960, europeenne et de la region clnnoise; Deuterosminthurus repandus (Ag- 
r е n, 1903), europeenne; D. pallipes (B о u r 1 е t, 1843), europeenne; Sphyrotheca 
miltifasciata Renter,! 878, europeenne et du Japon; Sminthurus flaviceps T u 1 1 b е r g, 
1871, europeenne, etDicyrtoma melitensis S t a с h, 1957, mediterraneenne. 

Nous signalos ici 16 especes nouvelles pour la Bulgarie, ce qui fait un total de 165 
especes. Sur celles-ci, 28 (soit 17 %) sont cosmopoHtes et 137 sont holarctiques. Sur ces 
cent trente sept especes, 20 (15%) sont reparties dans les regions euro-siberienne et 
nearctique, 51 (37%) dans la region euro-siberienne (plus rarement aussi dans la region 
chinoise), 51 (37%) dans les regions euro-siberienne et mediterraneenne, 4 (3%) dans la 
region mediterraneenne seule et, enfin, 11 (8%) especes sont endemiques de la Bulgarie. 

Ces 11 endemiques sont: Acherontides bulgaricus; Onychiurus quadripapillatus; 
O. sensitivus; Protaphorura beroni; Proisotoma papillosa; Orchesella bulgarica; 
O. rectangulata; Seira arenaria; Pseudosinella bulgarica; P. kwartirnikovi; Sminthurus 
bulgaricus. 

La limite entre les regions euro-siberienne et mediterraneenne transverse la Bulga- 
rie. Au Nord la Stara planina appartient a la premiere; au Sud les Rhodopes appartien- 
nent pour leur plus grande part (excepte la partie Est) a la region mediterraneenne (G u- 
ё о r g i е V, 1977). Les Collemboles se partagent surtout entre especes europeennes et 
especes europeennes et mediterraneennes (37% chacune). Tres peu d'especes (3%) sont 
seulement de la region mediterraneenne. 

La plupart des 165 especes de Collemboles connus de Bulgarie sont des edaphi- 
ques-troglophiles (pres de 55%), les autres sont des hemiedaphiques (40%)) et tres peu 
des troglobies (5%). Les especes troglobies les plus remarquables sont: Pseudosinella 
bulgarica et P. kwartirnikovi, toutes deux endemiques de Bulgarie, et Tomocerus 
unidentatus. 



26 



BIBLIOGRAPHIE 

Gueorguiev, V. 1977. La faune troglobie terrestre de la peninsule Balkanique. S., Acad. bulg. sci. 

182 p. 
T h i b a u d, J.-M. 1984. Mise au point sur la Biogeographie des Insectes Collemboles de Bulgarie, 

particulierement sur les cavemicoles. — In: С R. Conf. reg. Europ. SpeleoL, Sofia, 1980. S., 

144-153. 
Ц о H е B, И. 1969. РЬучвания върху колемболите (Collembola) от гьбарншщ в България. — Год. 

Соф. ушш., Биол. фак., 62, № 1, 41—60. 
Ц о н е в. И., Р. К а 3 а н д ж и е в а. 1 991 . Нови видове колемболи (Insecta, Collembola) за фауната 

на България.— Acta zool. bulg., 41, 80—83. 

Regu le 15. IV. 1994 
Adresse de I'auteur: 

Dr. Jean-Marc Thibaud 

Musee national d'histoixe naturelle 

Laboratoire d'Entomologie 

45, rue Buff on 

F - 75005 Paris, France 



КОЛЕМБОЛИ ОТ БЪЛГАРИЯ. I 

ЖАН-МАРК ТИБО 

(Резюме) 

Списъкът на българските колемболи се допълва с още 16 вида, нови за 
българската фауна. Сега от България са известни 165 вида. Съобщени са много 
нови находища (главно пещери) по материали, изпратени от П. Берон, Д. Райчев и 
събирани от автора. Близо 55% от тези 165 вида колемболи са почвени обитатели 
— троглофили, другите са полупочвени (40 %) и има само 5% троглобионти. От 
троглобионтите най-забележителни са Pseudosinella bulgarica и P. kwartirnikovi 
(ендемити за България) и Tomocerus unidentatus. По 37% от българските видове 
колемболи спадат към европейските и европейско-медитеранските видове, а само 
3% са разпространени само в Медитеранската област. Общо 28 вида (17%) са 
космополити, а останалите 137 вида не са разпространени извън границите на 
Холарктика. От последните ендемити за България са 1 1 вида (8%). 



27 



нов том от ПОРЕДИЦАТА 
..ФАУНА НА БЪЛГАРИЯ" 



АЛЕКСИ ПОПОВ 



Бешовски, В. 1994. Insecta, Odonata. — В: Фауна на България. Т. 23. С, БАИ. 372 с. 

Водните кончета са добре проучени във фаунистично и екологично отношение в България. 
Сведенията за разпространението на видовете у нас дължим на някои от първите български 
ентомолози (главно на П. Петков и Н. Неделчев) и особено на д-р Венелин Бешовски. Затова той 
се явява естественият интерпретатор на натрупваните досега познания. 

За разлика от другите томове за насекомите от поредицата „Фауна на България" в този са 
разработени както имагиналните им форми, така и ларвите, което безспорно повишава 
значението на монографията. Правилно подбрано е структурирането на тома с една обща и две 
специални части за отделните стадии от развитието на насекомите. При работата си с 
определителните таблици и описанията читателят е улеснен от подробното разглеждане и 
илюстриране на морфологията и от сравнителния преглед на наименованията на жилките и 
клетките на крилата. Зоогеографската характеристика и главите за биологичните и екологичните 
особености в общата част съдържат редица оригинални сведения. 

Предимство на монографията е и критичният подход на автора към досегашните 
литературни данни за водните кончета у нас. В резултат на ревизията на съхранените в колекциите 
на Националния природонаучен музей публикувани материали 4 вида отпадат от списъка на 
българската фауна и от всичко 71 съобщени вида 64 се приемат за редовно срещащи се н 3 вида 
за случайни елементи. За сравнение бих посочил, че българските орнитолози неправилно считат 
всеки случаен гост за част от нашата фауна. 

Определителните таблици са подробни и ясни. Те са илюстрирани с достатъчно голям брой 
грижливо изработени рисунки. От съществено значение е използването на оригинален български 
материал за повечето от тях. Сведенията за разпространението у нас са прецизирани с карти на 
всички установени находища на всички видове. Предлагането по този начин в сбит вид на цялата 
полезна хорологична информация за съжаление е твърде рядка практика във „Фауна на 
България", а би трябвало да стане задължителна за всички томове от поредицата. 

Бих посочил несъгласието си с автора относно включването в cHHOHHRdHHTe листи на 
литература върху разпространението им в други страни (напр. Schmidt, 1929; Conci, Nielsen, 1956 
и др.) почти за всички видове, което затруднява отделянето на литературата за България, както и 
относно обременяването на литературния списък със съчиненията с първоописанията на 
видовете. Като пропуск мога да отбележа някои липсващи данни в синонимните листи. 
Пропуснати са например Ковачев (1905) и Неделков (1909, 1923) за Cdopteryx virgo и С. splendens, 
Клапалек (1895) за С splendens, Неделков (1923) за Gomphus vulgatissimus, Христович (1892) за 
Libellula depressa, Иоакимов (1899) за Libellula quadrimaculata. 

Монографията на д-р Венелин Бешовски е първият съвременен обобщаващ труд върху 
водните кончета в България с пълно представяне на българските и вероятните видове. Поради 
това тя се приема като много полезна от зоолозите и природ олюбителите в нашата страна. 



28 



LADY-BIRDS 

(COCCINELLroAE,COLEOPTERA) 
FROM THE BULGARIAN BLACK SEA COAST 
AND THE STRANDZHA REGION 



VASSILA YORDANOVA 



No exhaustive faunistic studies have been made on the family of Coccinelhdae in 
the Black Sea region and above all in the Strandzha hilly region of Bulgaria. H е д е л - 
ков (1909) reported 6 species. Чорбаджиев (1926) and Карножицкий (1950, 
1 954) published data on another 3 species. В i е 1 a w s к i (1 958) published new localities 
of one species. Another two species — Nephus nigricans and Scymnus doriae were re- 
ported by F ii r s с h (1 962; 1 965). A new species — Hyperaspis minois, together with data 
on Hyperaspis femorata were reported byCanepari, Fiirsch, Kreissl (1985). 
Finally, contributions with data on 13 lady -birds species were carried out by Й о p д a - 
нова (1 986, 1 987). Altogether 27 species have been reported so far from the region here 
concerned. 

The author carried out research on Coccinellidae fauna in the region over the 
1980—1990 period. Collected material was also presented by Dr M. Josifov, Dr V. 
Beschovski and T. Shtirkov, whom I cordially thank. The material is kept in the National 
Museum of Natural History, Sofia. 

The hmits of the studied coastal strip is up to 1000 m from the coastline, with ex- 
ception of the Burgas Region, which includes most of the vicinity of Debelt Village. 

Insects were gathered chiefly from beaches, dunes, rocks, parks and orchards and 
vegetation along the coast. 

Tne localities are situated as follows (from north to south): Cape Shabla, Cape 
Kaliakra; Balchik, resort Albena, Kranevo village; Varna, Cape Euxinograd and resort 
Drouzhba, the estuary of the bCamchya River; Nessebur, Sveti Vlas Village and resort 
Slunchev Bryag; Pomorie; Burgas — lake Atanasovsko, lake Mandra, the villages Debelt, 
Drachevo, Zidarovo, Tvarditsa, Djulevo, Livada, Novoseltsi; Sozopol — the village of 
Chemomorets, the Gradina and ICavatsite camping sites, the Arkutino marsh, the 
Ropotamo Reserve; Kiten; Tsarevo; Ahtopol, the Veleka River. 

Localities in Strandzha region are as follows: Yasna Polyana Village; the river of 
Zelenikovets; the localities of ICachul, Katundere and Aidere; Mladezhko Village; 
Kroushevets village; Zvesdets village; Petrova niva locality; Fakiya village; Izgrev Village; 
the springs of the Ropotamo River; Malko Tumovo, the motel. 

This study is a result of the processing and analysis of the material, including fau- 
nistic and phenological data (Table 1), as well as giving ecological and zoogegraphical 
characteristics of a total of 52 species. 

Species new to the region are marked with an asterix before the name; new faunistic 
data are signed with ©, those from the literature — with O. The subgenus Mimopullus 
{genus Scymnus) and the species 5*. {M .) flagellisiphonatus is new to the Bulgarian fauna. 
This represents particular zoogeographical interest as regards its so far known distribu- 
tion: Dalmatia, Italy, Tunisia, Egypt and Syria. 

Historia naturalis bulgarica. No 5, 1995 29 



Table 1 

Species composition. Phenology and Locations 



Species 


Sha- 


Bal- 


Var- 


Nes- 


Bur- 


Cher- 


Sozo- 


Ki- 


Tsa- 


'Uito- 


Stran- 


Pheno- 




bla 


chik 


na 


sebur 


gas 


nomo- 
rets 


pol 


ten 


revo 


pol 


dzha 


logy 
data 


1 


2 


3 


4 


5 


б 


7 


8 


9 


10 


11 


12 


13 


Subcoccinella vigintiquatuor- 


























punctata (L.) 




Ф 






Ф 














VI 


* Coccidula scuteUata (H е г b s t) 










Ф 




Ф 










V-VI 


Stethorus punctillum W s. 


О 




Ф 




Ф 


О 


Ф 










VI, IX-X 


Clitostethus arcuatiis (Rossi) 


























VI-VIII 


Scymnus (Scymnus) apetzi M u 1 s. 






О 








Ф 










V-VI 


Sc. (s. str.) frontalis (F.) 























О 


V, IX 


* Sc. (s. str.) apetzoides С a p г a 


























et F u г s с h 














Ф 










V 


* Sc. (s. str.) quadriguttatus 


























Cap r a 








Ф 
















VII 


Sc. (s. str.) tnimulus С a p r. a 


























et F u r s с h 

























VI 


Sc. (s. str.) interruptus (G о е z e) 


О 




о 




Ф 








Ф 


Ф 




VI, IX 


Sc. (s. str.) rubromaculatus 


























(G о е z e) 


о 




о 












Ф 




О 


V-IX 


Sc. (s. str.) doriae С a p r a 



























Sc. (Pullus) auritus T h u n b. 






ф 


Ф 








Ф 




Ф 


О 


V-VIII 


Sc. (Pullus) subviUosus (G о е z e) 


о 




















О 


VI -IX 


* Sc. (Pullus) suturalis T h u n b. 






















Ф 


V 


Sc. (Pullus) fraxini M u 1 s. 






ф 










О 


Ф 




Ф 


vn-ix 


* Sc. (NeopuUus) haemorrhoidalis 


























Herbs t 










Ф 














VI 


* Sc. (MimopuUus) flagellisiphonatus 


























F iirs ch 






ф 


















VII 


Nephus (Nephus) ludyi M u 1 s. 


о 






















vni 


N. (Bipunctatus) nigricans W s. 


о 






















vni 


N. (Bipunctatus) bipunctatus К u g. 


о 






















vni 


Hyperaspis reppensis R е d t. 
















О 










Hyperaspis femorata M о t s с h. 



























Hyperaspis minois F u г s с h 

























VI 


* Hyperaspis campestris (H е г b s t) 
















Ф 








IX 


* Chilocorus bipustulatus (L.) 






ф 








Ф 




Ф 






V, IX 


* Exochomus quadripustulatus (L.) 


















Ф 




Ф 


V-IX 


* Exochomus nigromaculatus (G о е z e) 








Ф 


Ф 






Ф 






Ф 


VI-VII 


*Platynaspis luteorubra (G о е z e) 






ф 




Ф 












Ф 


IX, XI 


* Hippodamia (Hippodamia) trede- 


























cimpuncata (L.) 








Ф 
















VI 


Hippodamia (Semiadalia) unde- 


























cimnotata S с h n е i d 




Ф 


о 




Ф 














v-x 


Hipp. (Adonia) variegata (G о е z e) 


ф 


Ф 


ф 


Ф 


ФО 




Ф 








Ф 


V-IX 


Anisosticta novemdecimpunctata L. 






о 



















vn-x 


Bulaea lichatschovi (H u m m) 


о 





о 


Ф 


ФО 






Ф 








VI- IX 


* Tytthaspis sedecimpunctata L. 










ф 




Ф 








Ф 


VI -vni 


Adalia bipunctata (L.) 






ф 


О 




О 






Ф 




Ф 


VI-X 


* Adalia decempunctata (L.) 


















Ф 




Ф 


vin-x 


Coccinella septempunctata L. 




Ф 


ф 


ФО 




ФО 










Ф 


VI-IX 


* C. quinquepunctata L. 










ф 




Ф 










VI 


C. undecimpunctata L. 






о 




ФО 




Ф 


О 






ФО 


VI-VII 


* Coccinula quatuordecimpustulata L. 








ф 


ф 








Ф 




Ф 


v-vni 


* C. sinuatomarginata (F a 1 d.) 






















Ф 


V 


* Oenopia lyncea R о s е n h. 






















Ф 


V-IX 


* Oenopia conglobata (L.) 


















Ф 




Ф 


vni 


Harmonia quadripunctata (Pont.) 






ФО 




О 




Ф 




Ф 




Ф 


vi-vni 





















Continuation of Table 1 


1 


2 


3 


4 


5 


б 


7 


8 


9 


10 


11 


12 


13 


* Myrrha octodecimguttata (L.) 














е 










VI 


Calvia (Ccdvia) quinquedecim- 






















ФО 


V 


guttata (L.) 


























* C. (Calvia) quatuordecim- 






















Ф 


VI 


guttata (L.) 


























* C. (Propylaea) quatuorde- 


е 


е 






е 








Ф 




Ф 


v-vni 


cimpunctata (L.) 


























* Vibidia duodecimguttata (P о d a) 


Ф 
















Ф 


Ф 


Ф 


vni-ix 


* Psyllobora vigintiduopunctata (L.) 


Ф 








ф 














VI 


* Tetrabrachvs connatus Panzer 














Ф 










VI 



ECOLOGICAL NOTES 

Lady-birds show some specialization related to certain phytocoenoses, however not 
particularly linked with specific plant species. 

Species variety in coastal areas is higher (44 spp.) as compared with that of the 
Strandzha Mountain (25 spp.). Here are represented the genera Hyperaspis and Nephus 
and the species 5мЬсоссше//а 24-punctata. Scymnus apetzi, Sc. mimulus, Sc. (Neopullus) 
haemorrhoidalis and Bulaea lichatschovi inhabit only open xerothermic biotopes, com- 
mon along the Black Sea coast. The latter species (В. lichatschovi) in known as a halo- 
phylous one. The species Sc. (Pullus) suturalis, Coccinula sinuatomarginata, Oenopia 
lyncea and Calvia quinquedecimguttata, established in Strandzha, are related to forestral 
plant communities, thus lacking in material of Coccinellidae from the Coast. An ©ccep- 
tion is the xerophilous Coccinula sinuatomarginata, which differs from the related spe- 
cies Coccinula quatuordecimpustulata — a mesophylous one. 

The hygrophylous Coccidula scutellata, Hippodamia tredecimpunctata, Hipp. 
(Semiadalia) undecimnotata, Tetrabrachys connatus and Anisosticta novemdecimpunc- 
tata were found in humid biotopes — along wet sand, weeds and rocks along the coast. 

Following species, linked with mixed biotopes, have been established here along the 
coast only: 

Scymnus quadriguttatus, Sc. (Mimopullus) flagellisiphonatus and Myrrha octode- 
cimguttata — on trees in gardens and parks; 

Chilocorus bipustulatus and Coccinella quinquepunctata — on trees and shrubs; 

Stethorus punctillum, Scymnus interruptus and Nephus nigricans — on trees, shrubs 
and grasses. 

As dominating appear following spQC\Qs: Adonia variegata, Adalia bipunctata, Pro- 
pylaea quatuordecimpunctata, Harmonia quadripunctata, Pullus auritus. Most numer- 
ous are the collections of Bulaea lichatschovi (end of August 1981) and Semiadalia 
undecimnotata (June 1990), 

Ecological data are based chiefly on observations of the author. 



31 



Table 2 
Distribution of species according to zoogeographic characteristics 



Zoogeographic 
category . 



Number of 
species 



Ratio in % related 
total number 



Cosmopolitan 2 3,85 

Holarctic 4 7,70 

Palearctic 16 30,77 

Southern Palearctic 7 13,46 

Eurosiberian 9 17,30 

European 6 11,54 

Mediterranean 8 15,38 

Species distribution is after H о r i о n (1961) and lablokof f-K hnzorian (1982). 

REFERENCES 

Bielawski,R. 1958.A revision of the genus Anisosticta D u p о n с h. with description of a new species 

from Siberia (Col., Cocc). — Ann. zool., 17, 91—112. 
Canepari,C., H. Furs ch,E. Kreissl. 1985. Die Hyperaspis-Aitcn von Mittel-, West- und 

Sudeuropa. Systematik und Verbreitung (Col., Cocc). — Giomale ital. di Ent., 36, 223—252. 
F ii r s с h, H. 1962. Neues iiber die mittel- und sudeuropaischen Arten der Scymnus frontalis-Grappe 

(Col., Cocc). — Opusc zool., 65, 1—9. 
F u r s с h, H. 1965. Die palaarktischen Arten der Scymnus bipunctatus-Giuppe und europaischen 

Vertreter der Untergattung Sidis (Col., Cocc). — Mitt. Munch. Entom. Ges., 55, 178—213. 
H о r i о n, A d. 1961. Faimistik Mitteleuropa Kafer. — Uberlingen/Bodensee, 8, pp. 283—365. 
lablok off- Khnzorian, S. M. 1982. Les Coccinelles Coleopteres — CoccineUidae. Tribu 

Coccinellini des regions Palearctique et Orientale. Paris. 
Йорданова, B. 1986. Принос към изучаване на трибус Scymnini (Col., Cocc.) в България. — 

Acta zool. bulg., 30, 68-71 . 
Йорданова, В. 1987. Нови данни за разпространението на някои видове от сем. CoccineUidae 

(Coleoptera). — Acta zool. bulg., 34, 79—82. 
Карножицкий,Н. 1950. Обзор жуков галобионтов и галофитов Черноморского побережья 

Болгарии. — Труд. Морск. биолог, станция, 15, 1—66. 
Карножицкий,Н. 1954. Дополнительные материалы к фауне жуков — галобионтов и 

галофитов Черноморского побережья Болгарии. — Труд. Морск. биолог, станция, 18, 

21-31. 
Неделков, Н. 1909. Четвърти принос към ентомологичната фауна на България. — Сборн. нар. 

умотв., наука и книжнина, 25, 1—36. 
Чорбаджиев, П. 1926. Бележки върху някои животински неприятели по културни растения в 

България през 1925 г. — Изв. Бълг. ент. д-во, 3, с 123. 

Author's address: Received on 16. III. 1993 

Vassila Yordanova 

National Museum of Natural History 

Tsar Osvoboditel Blvd., 1, 1000 Sofia 

КАЛИНКИ (СОССЕЧЕЬЬШАЕ, COLEOPTERA) 

ОТ БЪЛГАРСКОТО ЧЕРНОМОРСКО 1СРАЙБРЕЖИЕ 

И СТРАНДЖА 

БАСИЛА ЙОРДАНОВА 

(Резюме) 

Съобщават се резултатите от проучването на 52 вида калинки от българското 
черноморско крайбрежие (1000 m от морския бряг) и планината Странджа. За 
първи път за изследваната област се съобщават 25 вида. Материалът е събиран 

32 



от 41 находища (28 от крайбрежието и 13 от Странджа) в периодите 1980—1982 и 
1986—1990 г. Видовият състав е представен в табл. 1 с обобщени находища и 
фенологични данни ( Ф — нови данни, О — литературни данни). Направен е 
екологичен преглед на установените видове. Най-многобройни са видовете (29), 
обитаващи ксеротермни биотопи: 13 вида от черноморското крайбрежие, от 
Странджа — 16. Свързаните само с дървесна растителност видове са 12, хигро- 
филите — 5, еврибионтите —3. Интересен зоогеографски факт е установяването у 
нас на Scymnus (Mimopullus) flagellisiphonatus. При зоогеографския анализ 
групирането на видовете според тяхното разпространение е следното: па- 
леарктични — 16, евросибирски — 9, медитерански — 8, южнопалеарктични — 7, 
европейски — 6, холарктични — 4, космополити — 2 вида. 



3 Historia naturalis bulgarica 33 



ЕКСПЕДИЦИЯТА 

НА НИМ „ЮГОИЗТОЧНА АЗИЯ - 1994" 

ПЕТЪР БЕРОН 

Обширната програма за обогатяване на колекцииите на НПМ с представители на фауната на 
Югоизточна Азия започнахме с пътуванията в Нова Гвинея (П. Берон, 1975), Бирма и Тайланд (П. Берон и 
Ст. Андреев, 1988) и Виетнам (П. Берон и Д. Кожухаров, 1988). Във Виетнам са работили и други български 
ЗООЛОЗИ (В-Големански и М.Иосифов, Ст.Дончев, Здр. Хубенов, В.Попов и др.). 

От 5 май до 7 юли 1994 г. заедно със ст.н.с. Владимир Бешков от Института по зоология при БАН 
предприехме пътуване до Малайзия и 12 острова на Индонезия по следната програма: 

5—7 май — Малайзия; 8—9 май — Сингапур; 10—1 1 май — о. Бинтан; 12—14 и 19—28 май — Суматра; 
15—18 май — о. Ниас; 29 май — 3 юни и 5—7 юли о. Ява; 4—8 юни о-ви Бали и Нуса Пенида; 9—13 юни — 
о. Ломбок; 14—15 юни — о. Сумбава; 16—22 юни — о. Флорес и Комодо; 23—25 юни — о. Сумба; 26 юни — 
1 юли — о. Тимор; 2—4 юли — пътуване с кораб Дили — Джакарта; 4— 7 юли — о. Ява. 

Пътуването беше подпомогнато от АК „Балкан", Банката за земеделски кредит, Балканбанк и 
Българската федерация по спелеология. Съдействие беше оказано и от Министерството на външните 
работи, нашите представители в Сингапур (Кр. Грудов) и Индонезия (Г. Гатев), както и от посолството на 
Република Индонезия в София. Основната цел беше запознаване със Зондските острови, събиране на 
безгръбначни и дребни гръбначни животни за колекциите на Националния природонаучен музей и 
специални изследвания върху фауната на пешерите и високите планини. Посетени бяха общо 19 пещери (в 
повечето от тях никога не е събирана фауна), както и двата най-високи върха на Индонезия (извън о. Нова 
Гвинея): Къринчи на о. Суматра и Ринджани на о. Ломбок. Това бяха първите биоспелеологични 
изследвания в много от посетените райони и се очакват редица нови таксони. 

Събирането на материали и наблюденията бяха извършени в следните по-важни райони: 

Малайзия — запознаване с Националния й музей и зоологическия му отдел. Събиране на материали 
в пещерите Бату и около тях, както и в тропическата гора на парка Темплър. 

О. Суматра: околностите на фадовете Сиболга, Паданг и Сунгай Пену. Пещерата Нгалау Каманг 
при с Дуриан, пров. Суматера Барат. Изследванията в Националния парк „Къринчи— Съблат" включваха 
изкачване на първенеца на Суматра връх Къринчи (3805 m надм. в., на 24—25 май). 

О. Ниас (пров. Суматера Утара) — събиране на материал край градовете Гунунгситоли и Телук 
Далам и посещаване на 2 пещери край с Сиуахили. 

О. Ява — посещение на Зоологическия музей и световно известната Ботаническа градина в Богор и 
събиране на материал в района на прохода Пунчак, на г. Джогджакарта и в пещерите Гуа Сеплауан и Гуа 
Кискиндо. 

О. Бали — събиране в районите на залива Кута и г. Падангбай край морския бряг и на езерото Братан 
(г. Бедогул) във вътрешността на острова. Посетихме и култовата пещера Гоа Лауах с многохилядна 
колония от плодоядни прилепи. 

О. Нуса Пенида — изследвания на богатата на фауна пещера при с Карангсари и събиране на 
почвена фауна около нея. 

О. Ломбок — събиране преди всичко в Националния парк „Гунунг Ринджани" и изкачване на вулкана 
Ринджани (3726 m надм. в.) по време на изригване. Наблюдения в засипаната от вулканска пепел 
тропическа гора над селата Сапит и Сембилан Бумбунг. 

О. Сумбава — преминаване транзит от Алас до Сапе. 

О. Комодо — наблюдения на гигантските варани и събиране на безгръбначни. 

О. Флорес — работа в районите на градовете Лабуанбаджо и Рутенг. През г. Баджава пътуване до г. 
Енде. Събиране на материал в пещерите Лианбуа, Лиантара и Лиангаланг при с Лианбуа, а също и в пещ. 
Бату Чермин при Лабуанбаджо. 

О. Сумба — събирани бяха много ценни материали от този рядко посещаван остров, включително 
от 4 пещери: Уайлианг при г. Уайкабубак, Бондокоди I и П и една водна пещера между Уайкабубак и г. 
Papa. 

О. Тимор — както от о. Сумба и о. Флорес, така и от този голям остров, няма известни никакви 
пещерни животни. Преминахме през по-голямата част от острова, от Купанг до Дили. Работихме главно в 
планинските райони на с Саенщм в Западен Тимор и с Рилака в Източен (бившия Португалски) Тимор. 
Изследвахме и 3 пещери: Уехани при с Болок, Оенаик при с Камплонг и Болабау (Прилепната пещера) 
край с Саенам. 

Основните събирани материали са от групите Coleoptera (Carabidae, Staphylinidae, Cholevidae и др.), 
Diplura, Orthoptera, Amblypygi, Schizomida, Araneida, Pseudoscorpionida,Opilionida, Diplopoda, Chilopoda, 
Isopoda, Amphibia, прилепи и техните паразити и др. Част от материалите вече се обработват от 
специалисти. 

34 



BRACHYTARSINA FIAVIPENNIS 
MACQUART, 1851 (DIPTERA, STREBLIDAE), 
MEMBER OF A NEW FAMILY 
FOR THE BULGARIAN FAUNA 



TEODORA IVANOVA, PAVEL STOEV, BOYAN PETROV 



INTRODUCTION 

There are two parasitic bat fly families known in Europe — Nycteribiidae and 
Streblidae. Till now only Nycteribiidae were recorded for Bulgaria (Берон, 1986). 

MATERIAL 

Brachytarsina flavipennis Macquart, 1851: 2 ex., on Rhinolophus blasii P e- 
t е г s, 1866 (single hibernating female), Southwest Bulgaria, District Kjustendil, village 
Goma Koznitza, cave Assandelia, alt. 1000 m, 9. П. 1994, leg. B. Petrov, T. Ivanova, P. 
Stoev, det. Dr P. Beron. Deposited: National Museum of Natural History, Sofia. 

REMARKS 

The family Streblidae is widely distributed over the tropical regions. The only 
streblid species known in Europe is Я flavipennis. It is recorded for all Mediterranean 
countries. Its main hosts are the bats from the genus Rhinolophus, especially the middle- 
sized rhinolophids —Rh. blasii, Rh. euryale, Rh. mehelyi (H u r к a, 1962, 1963; P i е - 
per, 1965). It is considered that the north margin of the distribution of Я flavipennis 
follows the +8 °C January isotherm (H u r к a, 1962). So, the finding of the species in 




Fig. 1. Northern limit of the distribution o^ Brachytarsina flavipennis in Europe and Turkey 
• (black spots) — after H u г к a (1 984); A — the Bulgarian locality 



Historia naturalis bulgarica.No 5, 1995 



35 



Bulgaria in a region with an average temperature in January below — ГС is of special 
interest (see Fig. 1.) because we may consider that the distribution of Я flavipennis is 
mostly limited by the occurrence of the main hosts than by the average winter tempera- 
tures. 



ACKNOWLEDGEMENTS 

We thank to Dr P. Beron for the determination of the material. 

REFERENCES 

H u r к a, K. 1962. Beitrag zur Nycteribien- und Streblidenfaxina Albaniens, nebst Bemerkungen zur 

Fauna von Bulgarian, Ungam und UdSSR. — Casopis Ceskoslov. Spol. Entomol., 59, 

156-164. 
H u r к a, K. 1963. Ergebnisse der Albanien-Exp edition 1961 des Deutschen Entomologischen Institutes. 

8. Beitrag. Diptera: Nycteribiidae und Streblidae. — Beitrage zur Entomologje, 13, 59—64. 
H u r к a, K. 1984. New taxa and new records of palearctic Nycteribiidae and Streblidae (Diptera: 

Pupipara). - Vest. Cs. Spolec. zool., 48, 90-101. 
P i е p е r, H. 1965. Uber eiuige Fledermaus-Parasiten aus Griechenland. — Entom. Zeitschr., 3, 26-30. 
Б е p о H, П. 1986. Развитие на българската биоспелеология в периода 1977—1985 г. и преглед на 

съвременната проученост на българската пещерна фауна. — Бълг. пещери, 4, 53—63. 

Received on 10. V. 1994 
Authors' addresses: 

Teodora Ivanova 

National Museum of Natural History 

Tzar Osvoboditel Blvd., 1 

1000 Sofia 

Pavel Stoev 

Dianabad, bl . 2, apt. 84 

1172 Sofia 

Boyan Petrov 

Stefan Milenkov Str., 60 

1619 Sofia 



BRACHYTARSINA FLAVIPENNIS MACQUART, 
1851 (DIPTERA, STREBLIDAE), 
ПРЕДСТАВИТЕЛ HA HOBO СЕМЕЙСТВО 
ЗА ФАУНАТА НА БЪЛГАРИЯ 

ТЕОДОРА ИВАНОВА, ПАВЕЛ СТОЕВ, БОЯН ПЕТРОВ 

(Резюме) 

Съобщено е за пръв път за намирането яз. Brachytarsina flavipennis М a с q u- 
a r t, 1851 (Diptera, Streblidae) в България, с. Горна Козница, Кюстендилско, 
пещерата Асанделия, гостоприемник Rhinolophus blasii (Rhinolophidae, 
Chiroptera). 



36 



ON THE APPEARANCE OF THE DOMESTIC 

FOWL {GALLUS GALLUS DOMES JJCA) 

IN BULGARIA AND BALKAN PENINSULA 

AND THE QUESTION OF DOMESTICATION 

OFJUNGLEFOWLS 

(GENUS GALLUS В R I S S О N, 1760) 

IN SOUTHEAST EUROPE 



ZLATOZAR BOEV 



THE DOMESTIC FOWL AND THE KTV^POTHESES FOR ITS ORIGIN 

The quesion of the origin of Domestic Fowls (genus Gallus В r i s s о n, 1760) on the 
Balkans and Europe still remains unresolved. G. gallus domestica, considered a subspe- 
cies for convenience sake, as it is not the outcome of natural selection, has been of pri- 
mary importance for the poultry farming throughout the world from deep antiquity to 
the present days. No other bird has combined so many favourable features for man — 
body mass, egg-laying capacity, a brief life cycle, an unpretencious feeding and breeding, 
etc. The present paper summarizes some scattered data published in the various less 
accessible sources in the East-European ornithological literature. It also reports on some 
new finds from Bulgaria. 

The Darwm's view (Дарвин, 1987) that the domestic fowl originated from the 
bankivian Red Junglefowl of Hindustan generally has not been disputed to the 1960-ies. 
In his classical work (The Origm of Species ...), Darwin expresses his belief that all breeds 
of fowl in Great Britain origmated from the wild Indian Fowl Gallus bankixa (i.e. the Red 
Junglefowl Gallus gallus). 

The so-called "Bankivian Fowl" has been considered as a subspecies of the Red 
Junglefowl {Gallus g. bankiva T е m m i n с k, 1813), inhabiting the islands of Sumatra, 
Java and Bali alone (M с G о w a n, 1994). Common for the Hindustan Peninsula from 
Kashmir to Assam and northward to Nepal is the other subspecies G. gallus murghi R o- 
binson et Kloss, 1920(Howard&Moore,1980;Lever, 1987;McGo- 
w a n, 1 994). The nominant subspecies G. g. gallus (L i n n a е u s, 1 758) accordmg to the 
same authors is spread nowadays m Southern Indochina, Thailand and Sumatra. (M с 
G о w a n (1994) excludes Sumatra of the range of that subspecies.) 

On the other hand, В a н ч е в (1973) and Ванчев и др. (1989) cite mcomplete 
data on the opinion of Charles Davenport, who believed that some of the large breeds of 
fowl in East Asia origmate from another extinct Junglefowl (G. giganteus), known also as 
"azil". According to this author G. giganteus was spread in New Guinea and the Philip- 
pines and it was domesticated prior to 1000 B. С In fact, there are no reliable data sup- 
porting the existence of that species, either as fossil or subfossil material so far : В r о d- 
k о r b (1964), Greenway (1967), Day (1981), Olson (1985), Fuller (1988). 

Woo d-G u s h (1959) and L е v е r (1987) report that the Red Junglefowl was prob- 
ably bred in southeastern Asia m praehistoric times before 1400 B. C. The species was 
domesticated in the Indus valley by around 2000 B.C. (between 3000 and 2500 B.C.) and 

Historia naturalis bulgarica, No 5, 1995 37 



had been introduced to Central and northwestern Europe by 1 500 B.C. The main reason 
for its ancient distribution in Roman times probably were the cock-fights. 

Stresemann (1924) and G a n d е r (1953) (according to Уманская, (1972) 
deny the origin of Domestic Fowl from G. g. bankiva. They considered the other subspe- 
cies from India as its ancestor, which was domesticated in the Neolithic. As it was men- 
tioned above, the only subspecies spread at present in Hindustan is G. g. murghi. Ума- 
нская (1972) cites Gander's data on Neolithic images of the Domestic Fowl from 
Mesop otamia as well. 

SOME DATA ON DISTRIBUTION OF JUNGLEFOWLS IN EUROPE 

The new paleo- and archaeo-omithological data of present century, allow the ac- 
ceptance of a new assumption for the ancient centres of domestication of junglefowls. 
Recently West & Be n-X iong(1988) have summarized most data known so far and 
have given the formulation of the problem. They express the assumption that the Asian 
Domestic Fowl had not been spread in Europe in antiquity, but as early as the Iron Age, 
and was known in some ancient settlements from the time of the Bronze Age and even 
the Neolithic. In the same time, Mourer-Chauvire (1971, 1976) reports about G. 
gallus Neolithic finds from the Greek Island of BCitsos. "The abundance of Gallus gallus 
allows to accept, that this species was already domesticated." (Mourer-Chauvi- 
re, 1 971 ; p. 732). In other paper the same author reports on "post -glacial" G. gallus finds 
from L'Hortus Cave (S. France) with cut marks on the bone surface. Moфhologically 
that 'T)omestic Fowl" is very similar to G. g. bankiva (Mourer-Chauvire, 1 972). 
Data is cited by West &Ben-Xiong (1988) about 90 sites of G. gallus material in 
Europe and Asia, 6 of them from the former U.S.S.R., 1 — from Greece (RJiodes Island), 
3 — from continental Turkey and 5 — from Romania. It is noted that in the Yunan pro- 
vince of China climatic conditions over the past 1 000 years remained unchanged which 
allows an assessment of the environment in China at the time of domestication of the 
species in China. The authors suppose the existance of two distribution routes of the 
Domestic Fowl to Europe in ancient times from China: one westward from Turkestan, 
and the other — northward through Mongolia. Considering the territory of the former 
U.S.S.R. as a bridge of the spreading of the Domestic Fowl from South and East Asia 
towards Europe, W е s t & В е n-X i о n g (1 988) state that "only archaeologist from the 
U.S.S.R. can provide the answer to this intriguing question." We should not exclude the 
existence in the past of a third route of direct transportation of Domestic Fowl in eastern 
parts of Balkan Peninsula from the Transcaucasian region by sea. Such route is suggested 
by Crawford (1984) also. 

During the 20th century the amount of paleontological information on the Gallus 
spesies increased substantially. From the Lower Pliocene (Pontian) to the Middle Holo- 
cene of Europe, the number of the known sites of genus Gallus is over forty. The most 
ancient European Gallus species is the Aesculapian fowl {Gallus aesculapi G a u n d r y), 
known from the Lower Pliocene at Pikermi (continental Greece; Brodkorb, 1964), 
the Middle Pliocene (Meotian) at Novo-Elizavetovka (Odessa region) (Алексеев, 
1915), and Tiraspol (Л a с к a p е в, 1 908), Kuyalnitskyi Liman (Southern Russia) (Л a c- 
K a p е B, 1912) and the Upper Pliocene of Odessa (Тугаринов, 1940; П i д о n- 
Л и Ч к о, 1956; М о л я в к о, 1963). The former species G. bravardi Gerais came from 
2 sites from the Middle Pliocene of France (Arde; Fort-du-Seat- d'en Vocquer; Brod- 
korb, 1964). Accoring to Mourer-Chauvire (1989) G. bravardi must be attribu- 
ted to the Pavo genus. Additionally, a new junglefowl (G. europaeus Harrison, 1978) 
has been described from the Middle Pleistocene of North Norfolk in Great Britain (H a- 
r r i s о n, 1978). Burchak-Abramovich has also described another new species of Pleisto- 
cene fowl from the Paleolithic of Transcaucasia — G. karabachensis sp. n. (in litt.). 

38 



The recent Red Jimglefowl (G. gallus L.) is reported from 25 locations at least in 
Eastern Europe. Fourteen of them are in Romania, rangmg from the Upper Pleistocene 
to the Bronze Age: Izbindis, Igrita, Potriva, Biharea, Pastaioasa, Vulturilor, Balnaca, 
Hodoala, Ungurului, Dealul Dumbravi П, Fugarilor, Parta, Dealul Padirelului and Duza 
Sowa (Jurcsak, Kessler, 1 986). The remaining locations of the species are from the 
Mousterian (Kyik-Koba Cave; Тугаринов, 1937) and Late Ashelian of the Crimea 
(Воинственский, 1963), the Pleistocene of Podolie (M a p и с о в a, 1963), the 
"Holocene deposits" of a cave near the village Nizhneye Krivtche (Ternopol region), 
"Middle Holocene" at Krements, Neporotovo and Raspopintsy (Tchemovitskaya re- 
gion) (M арисова,! 962), the Late Paleolithic at Trinka cave and the Lower Holocene 
of Kolkotovaya balka (Tiraspol region) (Воинственский, 1967), and Brynzeny I 
Paleolithic cave (Г a н я, К е т p a p y, 1964; Г a н я, 1972) in Moldova. Уманская 
(1972) cites seven sites oi "'Gallus domesticus" from Neolithic to bon Age in Ukraine 
(Khalepje, Gorodskoje, Frontovoje, Hersoness, Petoukhovka, Berezhan and Olviya), 
while Воинственский (1967) reports about Cimmerian finds from bCamenskoye 
(Zaporozhskaya region) in Ukraine. 

G. g. domestica is established in Armenia from the early 2nd millenium B.C. (an- 
cient town of Noemberyan, 4 bones) and the Uratian town of Argyshty-hinily (6th cen- 
tury B.C.) (Бурчак-Абрамович, Межлумян, 1 986). The authors assume that 
some wild species of the Gallus genus were still survived during the beginning of the Ho- 
locene, and even — up to the Eneolithic period, when they were domesticated. 

The fijids from Transcaucasia (Noemberyan) in Northern Armenia and 
Mingechaur in Azerbaidzhan (Бурчак-Абрамович, 1987), are unjustified and 
determined as "'Gallus domestica''' also. We follow S о s s i n к a (1 982) who proposes for 
all domesticated birds to be referred to as "'forma domestica'", which however, has no sta- 
tus according to the bitemational Zoological Code. Certainly, "the domestication is the 
most extensive biological experiment ever undertaken by man." (p. 373), but domestic 
birds shoud not be placed into the natural systematics. 

In addition, numerous finds of wild fowls, determined as "Gallus sp." have been 
established among the Paleolithic to the Iron Age archaeological material from: 

1) Ukraine (Podolije, Ternopol Region, Odessa, the lower stretches of the rivers 
Dnepr and Dnestr, the Crimea (M a p и с о в a, 1 963; Воинственский, 1959;1 963; 
1 967; Воинственский, Уманская, 1 959; Татаринов,Марисова, 1 962; 
Тугаринов, 1937). 

2) Moldova (Trinka, Starye Duritori), Brinzeny (Г a н я, 1965; Ганя, Кетрару, 
1964). 

3) The European part of Russia (Vladimir — Бурчак-Абрамович, Ла- 
ке p б a й, 1980; Burczak-Abramowicz, 1972). 

4) Georgia: 

Paleolithic: Gwardzgllilas-Юde Cave (Бурчак-Абрамович, 1966; 1969) 
and Mgwimemi in Imeretia (Бурчак-Абрамович, Бендукидзе, 1971); 
Kudaro I Cave in South Ossetia (Бурчак-Абрамович, Люби н, 1972; Бур- 
чак-Абрамович, 1974; 1980;Burczak- Abramowizch, 1972). 

Neolithic— Eneolithic: Sagwardzhile Cave near Kutaisy (Бурчак-Абрамо- 
вич, 1982;Бу p чак -Абрамович, Л акер бай, 1980). 

5) Azerbaidzhan: Mingechaur (Бурчак-Абрамович, Алиев, 1981; 
Бурчак-Абрамович, 1987). 

"The find of а right tibiotarsal bone oWallus sp. has dimensions very close to these 
of recent domestic fowls. It was found toghether with the remains of the Cave Bear, 
Rhinoceros, Reindeer, etc. and is an indication of the ancient distribution of that bird on 
the territory of the Dnepr-Prut rivers region. It is difficult to believe that these remains 

39 



belong to Middle Paleolithic domesticated fowls. Most probably, the bone belongs to one 
of the wild species of junglefowls, which were widespread in Eurasia during the Neogene 
..." (Г a НЯ, 1965, p. 31). Contemporaneously Бурчак-Абрамович (1966) writes 
that the finds ofGallus sp, of the Upper Paleolithic cave Gwaгdzhilas-Юde in Imeretia 
(Georgia) "... is a very important faunistical and zoogeographical discovery, which allows 
us to have doubts in the correctness of the monophylethic theory for the origin of all 
domestic fowls from the Southasian bankivian fowl, based by Charles Darwin. It is evi- 
dently that a wild Caucasian species of Gallus genus has survived in the mountain forests 
at the end of Pleistocene and the Lower Holocene." (p. 93). 

These statements are only two examples of the whole series of similar evidences for 
the East-European Quaternary wild junglefowls, published in the soviet paleomithologi- 
cal and omithoarchaeogical literature. Some of the finds of these SE-European wild pa- 
leolithic fowls refer to several individuals. The finds from the Kudaro I cave in Caucasus, 
for exmaple, are dated 44 000 B. C, consist of 5 whole bones and belong to 3 individualss 
at least (Бурчак-Абрамович, Люби н, 1972). 

THE BALKANS AND THE APPEARANCE OF DOMESTIC FOWL IN EUROPE 

Most authors believe that the Domestic Fowl reached the Balkan Peninsula via two 
routes: 1) the Northern one (through China — Middle Asia — the Southern Russian 
steppes — the Ukraine and Dobrudzha Plain), and 2) the Southern one (through India — 
Persia — Asia Minor — Thrace Plain). Thus, westward the Black Sea, the Balkans are the 
first European lands, where G. gallus should have appeared on the continent. The possi- 
bility of Domestic Fowl, arriving on the Balkan Peninsula, along both routes 
simultaneosly, cannot be ruled out, neither can we exclude the third route (by sea) di- 
rectly from Transcaucasia. As the review of the archaeological data indicates, at least 
three different species (or subspecies) of wild fowl existed from the Paleolithic to the 
beginnings of the second mUlenium B.C. (Бурчак-Абрамович, 1 974). Different 
views have been expressed on the spread of the Domestic Fowl in the remaining regions 
of Europe. In most cases they are based on data from ancient chronicles and authors or 
various archaeological finds (ancient coins, vases, mosaics etc.), which have preserved 
imprecisely dated images of cocks and hens. 

THE DATA FROM GREECE 

Боголюбский(1959) points out that the Domestic Fowls appeared in Greece 
between the end of the 2nd millenium and the 1st millenium B.C., and throughout the 
7th— 3rd centuries B.C. vases and coins were frequently decorated with images of cocks 
and hens of various graceful breeds. According to him the oldest written sources on this 
species belong to Theognis and Aristophanes (5th— 4th century B. C). At the time of 
Pythagoras (580—500 B.C.) in the neigbouring Greece the sloughter of cocks was forbid- 
den, as the cock was sacred bird (Петров, 1986). An opinion prevails in the Bulgarian 
and in the foreign literature that the fowl appeared in Europe (and first in Greece) dur- 
ing the second half of the 1st millenium B. C, in particular in the period between the 8th 
and the 1st century B.C.: 8th century B.C. (Йоцов, Димитров, 1966; Д и м и т- 
ров, Цонев, 1974), 7th century B.C. (C м е т и е в, 1984, who points out that in 
Greece the first images of fowls were found on coins and vases dated 7th century B. C: 
В an Ч е B, 1973), 6th century B. С (K е л л э p, 1913; Ум ан с кая, 1972), 5th centiuy 
В. С. (Д о б р о X о т о в, 1949) 5th— 4th century B.C. (Б о г д a н о в, 1913; Н a n s 1 i a 
n, 1925), 3rd century B. С (K у м a н о в, 1956). Боголюбский (1940) attributes its 

40 










nP»?i 




Fig. 1. Fighting cocks. Roman mosaic from Oesctis, North Bulgaria (3rd century A. D.) 
(after И в a H о B, 1957) 



appearance towards the beginnings of the 1st century A. D., while P е 1 1 е г (1973) be- 
lieves that the Domestic Fowl spread in Asia Minor and the Mediterranean about 750 B. 
С He also notes the cause of the transformation of the cock into a sacred bird — be- 
cause of the high egg-laying capacity of hens, cock were declared sacred, and were sac- 
rificed at altars of the fertility deity. An interesting relief with a figure of a cock combined 
with the sculpture of a phalos, from the island of Delos, was dated from the 3rd century 
B. C. (T a X о - Г о Д И, 1989) (fig. 2). Н и к и т и н (1948) believes that Greece was the 
first main centre of the spread of the Domestic Fowl in Europe, which had been mtro- 
duced from Persia in 33() B.C. Уманская (1972) points out that domesticated fowl 
has been known in Middle Europe since 8th century B.C., while in Western Europe it has 
appeared in 10th — 6th century B.C. 

West and В е n - X i о n g (1988) cite a total of 4 archeological sites in South 
Greece, where the bone finds of Domestic Fowl were found: Trapeza Cave (in Lasithi 
Plain) — 4000-1800 B.C., Kommos (near Phaestos) - 1230-1100 B.C., Ayios 
Stephanos (Laconia) - 1230-1100 B.C., and Leme (The Argolid) - 3000-2000 B.C. 
These data unequivocally reject all assumptions cited above, that the Gallus species ap- 
peared in Balkans and Europe only during the 1st millenium B.C. Grawford(1984) 
writes that the chickens entered in Greece and Italy in the 8th to 6th century B.C. and 
they were wide spread there ш the 5th century B.C. 

THE DATA FROM BULGARIA 

The suggestions of the earliest spread of the domestic fowl in the Bulgarian lands 
refer to the end of the Bronze Age. Петров (1986) believes that "... it is natural to 
suppose, that the Domestic Fowl appeared in the Bulgarian lands about the end of the 
Bronze Age (1200 B.C.), when the Thracian civilization was at its height." (p. 231). He 
points out that "It is possible to make valid statements with the discovery of the image of 
ancient monuments of art. No finds of that type are known in the Bulgarian lands up to 
the 1st century A.D.". On the other hand, Nikolay Boev reported discoveries of "small 
statuettes of a cock at the Burgas Museum", dating from the Hellenistic period (pers. 
comm.), i.e. much before the 1st century A.D. Петров (1986) justifies his assumption 
that the Domestic Fowl was known to the Thracians, which is evidenced through the im- 
ages of cocks on the mosaics of the temple of Fortuna at Oescus, at the mouth of the 

41 




Fig. 2. A геЯеГ of a cock on a monmnent in honour of Konysius firom the island of Delos, Greece (3rd 
century B. C.) (after T a x о-Г о д и, 1989) 



Iskar River (off Gigen) (p . 23 1 ). Such an image exist indeed (Fig. 1 ), however with a clear 
mistake, as Oescus was a Roman town, not a Thracian one, and Oescus was in existence 
for about 600 years from the end of 1st century B. С to the 6th century A.D. Thus the 
mosaic of Oescus may prove that the Domestic Fowl was already present in the Bulgar- 
ian lands by the end of the 1st millenium B.C. 

Хотев (1958) indicates that domestic fowl in Bulgaria were known as early as the 
4th centiuy B.C. from the Greek town of Seuthopolis, at the village of Koprinka 
(Kazanluk), today at the bottom of the Koprinka Dam. However he does not mention 
whether bone remains of the of the species or the images of fowl were found. 

As it is evident from above, the hypotheses and facts on the introduction of the 
Domestic Fowl on the Balkans and in Europe cover an extended period of about 1300 
years (1200 B.C. to the 1st century A.D.). Two ancient finds in Bulgaria are interesting in 
the light of these data, which considerably shorten the period of possible appearance of 
G. gallus on the Balkan Peninsula. They deny most of the assumptions cited on p. 40—41 
and confirm the opinion for the earlier appearance of the Domestic Fowl. 

The first find is a very well preserved black-figured kylix (wine bowl) from Sozopol, 
from the 3rd quarter of the 6th century B.C. with two cocks, facing one another, and a 

42 




Fig. 3. A kylix from Sozopol, East Bixlgaria (6th century B. C.) (sifter Г о p о в и др., 1967) 



"lotus blossom between them" (Г о p о в и др., 1967). Kept in the Burgas Historical 
Museum so far it has not drawn the attention of zoologists (fig. 3). The decoration of this 
cup may suggests that the domestic fowl appeared on the Balkans at least as early as 6th 
century B.C., i.e. prior to about 2600 years when it played a major role in the religious 
rites regardless of whether it originated in — ancient Sozopol or it was imported from 
other regions of Greece. At that time Sozopol was a Hellenic town. Another cup of the 
same age (6 century B.C.) from a more southern Hellenic region (the town of Corinth; 
П и к a p, 1 970) was decorated with an image of a cock. Thus, the 1 300 year period of the 
probable spread of the species on the Balkans is effectively shorthened by about 700 
years, as the finds proves the inconsistancy of the hypothesis of the appearance of the 
Domestic Fowl within the 5th century B.C. to the 1st century A. D. 

The second Bulgarian fmd is older, dating from the 7th century B.C. found in the 
Thracian shrine of Kybela at Zaichi Vruh (Thaushan-Tepe), 7 km northeast of Yambol, 
on the site of the ancient town of Kabyle (1st millenium B.C. — 6th century A.D.). It con- 
sists of three well preserved bones — one tarsometatarsus of an adult female and two hu- 
meri of an adult specimen of G. gallus (Б о е в, P и б a p о в, 1993). The material is kept 
in the osteological collection of the Historical Museum of Yambol (SE Bulgaria). These 
bone remains remove even more the lower terminus of the appearance of the Domestic 
Fowl on the Balkans, which shows that it probably fell prior to the 7th century B.C. The 
species was introduced in the Balkans, originally in some towns along the Black Sea coast 
and later reached the interior of the peninsula. ICabyle, situated on a bend of the 
Tundzha River, east of Yambol was one of these towns (fig. 4). The catchment area at 
that time was not probably deforested as it is today, and the river was much larger. The 
navigation along the river was of considerable importance for the inhabitants of Kabyle 
as a communication with the Ancient World of the entire southeastem part of the Balkan 
Peninsula. The active ties of Ancient Kabyle with the Aegean region at that period have 
been proved through archaeozoological material by conchiological finds by P и б a- 
p OB (1990). 

43 




Fig. 4. Supposed distribution (hatched) of Gallus species (wild and domesticated) in SE Europe (Paleo- 
lithic to Iron Age) according to archaeological evidences from Ukraine, Byelorussia, Moldova, Romania 
and Georgia. The location of the three finds from Bulgaria 
1 — kylix from Sozopol; 2 — Junglefowl bones from Kabyle; 3 — furcula from the Bacho Kiro Cave 

The bone finds from ICabyle are the oldest dated bone finds of Domestic Fowl in 
Bulgaria and confirm once again that G. gallus was introduced on the Balkans (or ex- 
isted at that time) before the second half (at least in the 7th century B.C.) of the 1st 
millenium B.C. We must mention a bone (furcula) of G. gallus reported from the Paleo- 
lithic cave Bacho Kiro in Northern Bulgaria byBochenski(l 982), but the find is not 
dated exactly: "Similarly, the discovery in Bacho Kiro (in the top part of the deposits) of 
bones belonging to the domestic hen should be seen as an example of a bird kept by 
man." (p. 33). 

MONOPHYLETIC OR POLYPHYLETIC ORIGIN OF DOMESTIC FOWL? 

As it was already mentioned, some authors have expressed the assumption that 
other species of wild fowls, later domesticated, existed in the Paleolithic of Southeastern 
Europe, while the wild population became extmct because of the overhunting. Harri- 
son (1978) express similar assumption and consider that Pleistocene finds of the Gallus 
species "... indicate the presence of a phasianid species, not necessarily G. gallus, which 
is still extant and had occured over a wider range at an earlier period, or that a now ex- 
tinct species osteologically similar to G. gallus had occured in the area at that time." (p. 
374). 



44 



The Late Pleistocene finds of Gallus sp. on the Caucasus (Imeretia — Gwardzhilas- 
Юёе Cave after Бурча к-А брамович(1 966) and Yugo-Ossetia — Kudaro I Cave 
after Бурчак-Абрамович (1980) note also that "The discovery of wild fowl in the 
Upper Paleolithic of the Caucasus casts doubts on the prevailing theory of the mono- 
phyletic origin of Domestic Fowl coming from the BanWvian fowl from Southeastern 
Asia." (Бурча к-А брамович, 1966, p. 99). Similar assumptions have been put 
forth in connection with the finds of the fowl from the Upper Pleistocene and the Lower 
Holocene in southern Ukraine much earlier: "... the composition of the Pliocene and 
possibly of Pleistocene fauna of Europe probably included a certain fowl, very close to 
the Asiatic Gallus gallus L., which evidently became the ancestor of the European Do- 
mestic Fowl." (Воинственски11,Уманская, 1959, p. 330). These finds and also 
the newly described G. karabachensis leave smaller chances for the "monophyletic" ori- 
gin of Domestic Fowl in particular in Southeastern Europe. These data coincide to the 
W е s t & В е n-X i о n g's (1988) statement, that the wild junglef owl has not been spread 
in north Europe and Asia during the Late Pleistocene and the Holocene. "Only domes- 
ticated fowl brought from the south and sheltered by man could have survived the free- 
zing winter temperatures and lack of vegetative ground cover of northern China during 
this period," (p. 525). It seems, however, that such statement may be correct for the wild 
Gallus species only for northern regions of Eurasia, while m southern Ukraine, 
Transcaucasia, etc., the wild junglefowl survived till the end of the Pleistocene. 

bi spite of the fact that the bone remains of fowl have not yet been found in the 
Pleistocene and Early Holocene of Bulgaria (we do not include the finds from antiquity 
and the controversal furcula from Bacho Kiro Cave), most probably paleolithic fowls 
from south Ukraine and Transcaucasia were domesticated and later spread in the an- 
cient settlements along the Black Sea, including the Balkan coasts. Evidently, the South- 
em Ukraine and Transcaucasia as refugiums, represented two of the last refuges of 
heatloving species of the Pleistocene genus Gallus in Eastern Europe, and possibly — in 
Europe at all. Subsequently owing to certain climatic and anthropogenetic causes, the 
range of the Gallus genus was gradually reduced to its present boundaries. 

THE "NEW" OLD QUESTIONS 

It is interesting that West and В е n - X i о n g (1988) prove that the junglefowl 
were not domesticated first in the Ind Valley 9200 B.C.), but in Southeastern Asia (6000 
B.C.) and "... taken north to become estabhshed in China, possibly spreading to Euro- 
pean Celts via tribes of the Russian steppe." (p. 517). In this way, the authors hope that 
the archaeologists of the former U.S.S.R. can decide this knotty question. They try to 
gather some data also from more recent unpublished studies, and data from "journals of 
limited availability m order to illustrate the spread of chickens from Asia to Europe. 
Unfortunately, repeated attempts to obtam information from archaeologists in the 
U.S.S.R. have failed." (p. 517). The main part of the works referred m the present paper 
concern archaeozoological data about Domestic Fowl m Southwest regions of the 
former U.S.S.R. (Moldova, Ukraine, Russia, Crimea, Georgia and Armenia) and 
Roumania, omitted by W е s t and В е n - X i о n g (1988). They enrich the information 
on the Early Holocene distribution of fowl m Southeastern Europe (fig. 4). 

In conclusion, it is clear, that no one, but three questions at least remain unresolved: 

1) Did all domestic fowl originate from G. gallus species? 

2) Did European domestic fowls originate from a native wild SE-European Gallus 
species, different from Asian domestic fowls, originated from G. gallusl 

3) Did the Caucasian, Ukramian-Moldovian and Crimean domestic fowls originate 
from the wild native Caucasian, Ukrainian-Moldovian and Crimean Gallus species res- 
pectively? 

45 



REFERENCES 

Bochenski,Z. 1982. Aves. — In: Excavation in the Bacho Kiro Cave (Bulgaria). Final Report. 

(Kozlowski, J., ed.). PWN, Warszawa, 31-38. 
Brodkorb, P. 1964. Catalogue of fossil birds. Part 2 (Anseriformes through Gallifonnes). — Bull, of 

Florida State Univ., 8, No 3, 196-335. 
Burczak-Abramowicz, N. I. 1972. О pochodzeniu domowych kur na podstawie danych 

paleontologjcznych i archeology cznych. — Przegled Zoologiczny, 16, No 4, 427—431. 
С r a w f о г d. R. D. 1984. Domestic Fowl. — In: (Mason, IL,., ed.) Evolution of domesticated animals. 

London «fe New York, Longman, 298-311. 
D a y, D. 1 981 . Part One — Birds. — In: The Doomsday Book of Animals. New York, The Viking Press, 

18-151. 
Greenway, J. 1 967. Extinct and vanishig birds of the World. New York, Dover Publications, Inc. 528 

P- 
F u 1 1 е r, E. 1988. Gallinaceous birds. — In: Extinct Birds. New York, Oxford. Facts On ЕДе Publica- 
tions, 60-66. 
Hanslian,A. 1925. Ptaci (kur, ptaci vodni, holub). — In: Dejiay vyvoje uzitkovych doniacich zvirat. 

Praha, Nakl. minist. zemed. R.C.S., 163—185. 
Harris on,C. 1978. A new Junglefowl from the Pleistocene of Europe. — Joum. of Archaeol. Sci., 5 

373-376. 
H о w a r d, R., A. M о о r e. 1980. GaUiformes. — In: A complete checklist of the birds of the World. 

Oxford — New York — Toronto — Melbourne, Oxford Univ. Press, 91—110. 
Jurcsak,T., E. Kessler. 1986. Evolutioa avifaunei pe teritoriul Romanei (I). — Crisia, Oradea, 16, 

577-615. 
L е V е r, С h г., 1 987. Red Jungle Fowl. — In: The Naturalized Birds of the World. New York, Longman 

Scientific & Technical, 143-149. 
M с G о w a n, P. J. K. 1 994. FamHy Phasianidae (Pheasants and Partridges). — In: Handbook of the Birds 

of the World (del Hoyo, J., EHott, A., Sargatal, J., eds.). Vol. 2. Barcelona, New World Vul- 
tures to Guineafowl. Lynx Edicions, 529-530. 
Mourer-Chauvire, С 1971.B. Oiseaux. — In: Rapports sur les travaux de I'Ecole franfaise en 

1970. Bull, de Corresp. Hellen., 45, 1971, No 2 (Athenes), 730-732. 
Mourer-Chauvire, C. 1972. Les oiseaux de couches paleochretiennes de la grotte de I'Hortus 

(Vaiflaunes, Herault). — Etudes Quatemaires, Memoire No 1, 289—295. 
Mourer-Chauvire, M. 1 976. Les oiseaux du Pleistocene Moyen et Superieur de France. — Docum. 

des Lab. de Geol. de la Faculte des Sci. de Lyon, 64., fasc. 1, 117—118. 
Mourer-Chauvire, C. 1 989. A peafowl from the Pliocene of Peprignan, France. — Palaeobiology, 

32, No 4, 439-446. 
О 1 s о n, St. 1985. Fossil Record of Birds. — In: Avian Biology. Vol. 6. New York, Academic Press, 79- 

252. 
P е t t е r, Fr. 1973. La poule domestique. — In: Les animaux domestiques et leur ancetres. Paris — 

Bruxehes — Montreal, Bordas, 114—118. 
Sossinka, R. 1982. Domestication in Birds. — In: Avian Biology. Vol. 6. New York, Academic Press, 

373-403. 
W е s t. В., Z h. В е n - X i о n g. 1988. Kd Chickens Go North? New Evidence for Domestication. — 

Joum of Archeol. Sci., 15, 515-535. 
Wo о d - G u s h, D. G. M. 1 959. A history of the domestic chicken from antiquity to the 1 9th century. — 

Put. Sci., 38, 321-326. 
Алексеев, A. 1915. Фауна позвоночных деревни Ново-Елизаветовки. Одесса, Новоросс. унив. 
Б о г д а н о в, Е. 1913. Курица. — В: Происхождение домашних животных. М., Книгоиздат. студ., 

376-382. 
Боголюбский,С. 1940. Куриные. — В: Происхождение и эволюция домашних животных. М., 

Сельхоэгиэ, 163—164. 
Боголюбский,С. 1959. Куры. — В: Происхождение и преобразование домашних животных. 

М., Сов. наука, 544—551. 
Б о е в, 3. Н., Г. Р и б а р о в. 1993. Птиците на античния град Кабиле (I хил. пр. н. е. — VI в. н. е.) 

край с. Кабиле (Бургаска облает). — Hist. nat. bulg., 4, 68—77. 
Бурчак-Абрамович, Н. 1 966. Птицы верхнепалеолитической стоянки пещеры Гварджилас- 

Клдэ в Имеретин. — Пещеры Грузии, 4, 93—110. 
Бурчак-Абрамович, Н. 1 969. Ископаемые позвоночные пещер Кавказа. — Acta Mus. Maced. 

Sci.Natur., И, No 7, 131-146. 
Бурчак-Абрамович, Н. 1972. Фауна пещеры Сагварджиле в Западной Грузии. Тбилиси, 

Мецниереба. 100 с. 

46 



Бурчак-Абрамович, Н. 1 974. Ископаемые гггшцл палеолитических стоянок Кавказа. — 

Орнитология, 11, 329—333. 
Бурчак-Абрамович, Н. 1 980. Остатки птиц из пещеры Кударо I. — В: Кударские пещерные 

палеолитические стоянки в Юго-Осетии. М., Наука, 98—110. 
Бурчак-Абрамович, Н. 1987. Материалы к изучению птиц древнего Мингечаура. — В: 

Материальная культура Азербайджана. Т. 10. Баку, Эльм, 128—155. 
Бурчак-Абрамович, Н., С. Алиев. 1981. К изучению птиц из палеолитических стоянок 

Азербайджана. — В: Екология и охрана птиц. Всесоюзн. орнитол. конф. Кишинев, с. 35. 
Бурчак-Абрамович, Н., О. Бендукидзе. 1971. О происхождении домашних кур Грузии. 

- Сообщ. АН Груз. ССР, 61, № 2, 497-500. 
Бурчак-Абрамович, Н., Л. Лакербай. 1989. Куриные (Galliformes (Т е m m i п с к)) в 

плейстоценовой и голоценовой фауне Абхазии, Кавказа и Советского союза. 

Палеоэкологическая обстановка их обытания. — В: Труды Абхазского госуд. музея Т. 5. 

Сухуми, Алашара, 166—168. 
Бурчак-Абрамович, Н., В. Люби н. 1 972. Орнитофауна пещеры Кударо I (Закавказье). — 

Сов. археология (Москва), 2, 159—164. 
Бурчак-Абрамович, Н., С. Межлумян. 1 986. К видовому составу, распространению и 

использованию птиц в голоцене. — В: Зоологический сборник. Т. 20. Ереван, АН Арм. 

ССР, 128-149. 
В а н ч е в, Т. 1973. Произход на селскостопанските iri Hrm — В: Птицевъдство. С, Земиздат, 

41-43. 
В а н ч е в. Т., Р. Д о н ч е в, Г. К а й т а 3 о в. 1989. Произход, класификация и породи 

селскостопански птици. — В: Птицевъдство. С, Земиздат, 40—65. 
Воинственский,М. 1 959. Новые данные о предках домашней курицы. — В: Вторая Всесоюзн. 

орнитол. конф., 18—25 августа 1959. Тез. докл., Т. 1. М., 24—25. 
Воинственский,М. 1963. Ископаемая орнитофауна Крыма. — В: Труд, компл. карстовой 

экспед. Ч. 1. М., АН СССР, 106-123. 
Воинственский,М. 1 967. Ископаемая орнитофауна Украины. — В: Прщзодная обстановка и 

фауны прошлого. Т. 3. Киев, Наукова думка, 46—92. 
Воинственский, М., Уманская. 1959. Птах! з сучасшх алювиальных вшлади в Нижнього 

Дншра. — В: Донов. Акад. наук УССР. Т. 3. Кшв, 226—330. 
Г а н я. Ив. 1965. Материалы по изучению плейстоценовых птиц Молдавии. — В: Новости орни- 
тологии. Алма-Ата, Наука Каз. ССР. 
Г а н я. Ив. 1972. История орнитофауны Молдавии с позднего миоцена до наших дней. — В: Фауна 

наземных позвоночных животных Молдавии и проблемы ее реконструкции. Кишинев, 

Штиинца, 20—43. 
Г а н я. Ив., Н. К е т р а р у. 1964. Некоторые данные об орнитофауне из палеолитического грота 

Старые Дуриторы. — Изв. АН Молц- ССР (Кишинев), 45—48. 
Горов, Г., М. Лазаров, Г. Шимбулева. 1 967. Окръжен исторически музей Бургас с филиали 

Несебър и Созопол. С, Бълг. худ. 178 с. 
Д а р в и н, Ч. 1987. Характер на домашните разновидности; трудности при различаването на 

разновидностите от видовете; произход на домашните разновидности от един или 

повече видове. — В: Произход на видовете чрез естествен отбор, или запазване на 

облагодетелстваните раси в борбата за живот. С, Наука и изкуство, 67—72. 
Д и м и т р о в. Д., П. Ц о н е в. 1 974. Произход на домашната кокошка. — В: Животновъдство. С, 

Земиздат. 275 с. 
Доброхотов, А. Ф. 1949. Происхождение и породы птиц. — В: Частное животноводство. М. — 

Л., Огиз — СелБхозгиз, 723—740. 
И в а н о в, Т. 1957. Ескус в светлината на последните проучвания. — В: Археологически открития 

в България. С, Наука и изк., 1 1 1—134. 
И о ц о в. С, Д. Д и м и т р о в. 1966. Произход на домашната кокошка. — В: Частно 

животновъдство. С, Земиздат, 275—276. 
К е л л э р; К. 1913. Происхождение домашней курицы и хфугих куриных птиц домашнего 

хозяйства. — В: Происхождение домашних животных. Санкт-Петербург, Сойкин, 

106-111. 
К у м а н о в, Сг. 1 956. Произход на домашната кокошка. — В: Птицевъдство. С, Земиздат, 57—61 . 
Ласкарев, В. 1908. Геологические наблюдения в окресностях Тирасполья. — Зап. Новоросс. 

общества эстествоисп., 33, 1—22. 
Ла скар ев, В. 1912. Заметка о новых местонахояздениях ископаемых млекопитающих в 

третичных отложениях Южной России. — Зап. Новоросс. общества эстествоисп., 38, 

39-55. 
Марисова,И. 1 962. Плейстоценовые птицы Подолии. — В: Материалы 3-ей всесоюзн. орнитол. 

конф., 2. 

47 



Марисова,И. 1963. Вшопна антропогенова орнитофауна Подшля. — В: Тез. донов. зв1тно- 

науковой конф. кафедр! инст. за 1962 рш. Кременец, Кременецкий держ. педагог, шст., 

46-49. 
М о л я в к о, Г. 1963. К вопросу о природной обстановке на юге Украины в плиоценовой эпохи. — 

В: Природная обстановка и фауны прошлого. Т. 1. Киев, Наукова думка, 97—101. 
Н и к и т и н, В. 1948. Происхождение домашних птиц. — В: Птицеводство. М. — Л., Огиз- 

Сельхозгиз, 20—26. 
Петров, Ал. 1986. Птшщ със статут на домашни животни. — В: Ранна история и еволюция на 

домашните животни. С, БАИ, 230—251. 
П1допличко, И. 1 956. Материали до в1вчения м1нулих фаун УРСР. Киев, АН УРСР, 2. 
П и к а р, Ж. - Ш. 1970. Восемь столетий Карфагенской цивилизации. — Курьер ЮНЕСКО, 12, 

17-20. 
Р и б а р о в, Г. 1990. Проучване на останките от мекотели от археологическите обекти в 

Югоизточна България. — Интердисципл. изследв., 17, 77—82. 
С м е т н е в, С. 1984. Происхождение и распространение домашных кур. — В: Птицеводство. М., 

Огиз-Сельхозгиз, 12—13. 
Татаринов, К., И. Марисова. 1962. Плейстоценов! птах! Кривчанской почер!. — В: Наукови 

зап. Кременецкого педанст., Кременец. пед. !нст. Т. 7. 63—75. 
Тахо-Годи,А. 1989. Монумент в чест Диониса. — В: Греческая мифология. М., Искусство, 124; 

296. 
Т о т е в. Ст. 1958. Породи кокошки в България. — Природа, 4, 40—46. 
Тугаринов, А. 1937. Птицы Крыма времени вюрмского оледенения. — В: Труды сов. секц. 

Междунар. ассоц. по изуч. четверг, пер. Ч. 1. 97—114. 
Тугаринов, А. 1 940. Новые находки плиоценовой орнитофауны Одессы. — Доклады АН СССР, 

26, № 2. 
Уманская, А. 1972. Домашние птицы из археологических памятников Украины. — В: 

Природная обстановка и фауны прошлого. Киев, Наукова думка, 71—95. 

Received on 2Jai.l990 
Author's address: 
Dr Zlatozar Boev 

National Mtiseiim of Natioral History 
Blvd. Tsar Osvobod!tel, 1 
1000 Sofia Bulgaria 



ЗА ПОЯВАТА НА ДОМАШНАТА КОКОШКА 

{GALLUS GALLUS DOMESTICA) 

В БЪЛГАРИЯ И НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ 

И ПО ВЪПРОСА 

ЗА О ДОМАШНЯВАНЕТО НА КОКОШКИТЕ 

(РОД GALLUS В R I S S О N, 1760) 

В ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА 

ЗЛАТОЗАР БОЕВ 

(Резюме) 

Становището на Ч. Дарвин за монофилетичния произход на домаишата 
кокошка от южно-азиатския вид (Gallus gallus) през последните 40 години е 
подложено на сериозни възражения. Направен е преглед на многобройните палео- 
орнитологични и архео-орнитологични находки на различни представители на 
рода Gallus от плиоцен-холоцен в Югоизточна Европа — България, Гърция, 
1*умъния, Украйна, Молдова, Белорусия, Грузия, Армения, Азербайджан и 
югозападните райони на Русия. Според по-разпространените схващания в 

48 



литературата най-ранната поява на домашната кокошка на Балканите се отнася 
към периода 1200 г.пр.н.е. — I в. от н.е. Две находки от България (кости от Gallus 
gallus от тракийското светилище при Кабиле от УП в. пр.н.е. и чаша за вино от гр. 
Созопол от VI в. пр.н.е. с изображение на петли) са указание за възможното 
проникване на домашната кокошка в България и на Балканите не по-късно от УП 
— VI в. пр.н.е. Допусканията на палео-орнитолозите от страните в Югоизточна 
Европа, че домашните кокошки произлизат от одомашнени диви представители 
на род Gallus, твърде близки до Gallus gallus, които са просъществували до късния 
палеолит в Закавказието и Южна Украйна, изглеждат съвсем обосновани и 
напълно правдоподобни. 



49 

4 Historiii naturalis bulganca ^ 



ЕКСПЕДИЦИЯТА 

НА НПМ„ЮГОИЗТОЧНА АЗИЯ - 1995" 



ПЕТЪР БЕРОН 



Проучванията на Националния природонаучен музей при БАН и на Българската федерация по 
спелеология върху пещерите и фауната на Югоизточна Азия продължиха с пътуването на Петър 
Берон, Кинка Берон, Теодора Иванова и Трифон Даалиев в Индонезия и Малайзия (3 август — 29 
септември 1995 г.). Това пътуване беше осъществено с помощта на Българската национална 
телевизия (Иван Гранигски), големите застрахователни компании „България" (Д. Желев) и 
„Европа" (Р. Георгиев),Комитета за физическо възпитание и спорт (Хр. Христов) и др. 
родолюбиви организации. То протече, както следва: 

3 август — пристигане в Бангкок; 4— 13.УШ. — престой в Бангкок, пътуване с влак през 
Малайзия до о. Пенапг, оттам — с кораб до Белауан (Суматра) и с автобус до Медан и ез. Тоба. 
Работата на о. Самосир и в околностите на г. Прапат; пътуване до Паданг и събиране на материал 
край г. Паданг Панджанг, в резервата Лембак Анай и в пещерата Нгалау Инда при г. Паякумбу; 
14— 21. VIII. — пътуване с кораб от Паданг до о. Сиберут и обратно; събиране във 
влажнотропичната гора край Муара Сиберут и проучаване на първата известна на острова 
пещера — Лобо Тейгейройгеройгет при о. Мунтей; 22— 27.VIII. — пътуване през о. Суматра и през 
о. Ява до Джакарта, Богор и Джогджакарта; запознаване с л^зеи в тези градове; 28— 30.VIII. — 
проучване на две пещери в карета на Гунунг Севу на южния бряг на Ява; пътуване до г. Сурабая и 
с кораб — до г.Уджунг Панданг на остров Сулавеси (Целебес); 1—4 септември — проучване на 
пещери и друга теренна фауна в района на Нац. парк Бантимурунг (карета на Марос); 5— 7 .IX. — 
пътуване до страната Тораджа и работа край г. Рантепао; изследване и картиране на неизвестните 
дотогава пещери Локо Тангдан при сМакула и Локо Канде Ани при с Мангапе. Установени бяха 
възможности за работа на българската експедиция в Тапа Тораджа, както и необходимите местни 
контакти; 8— 14.IX. — пътуване през централен Сулавеси до ез. Посо и на север през градовете 
Пендола, Посо, Палу и Толи Толи. Теренни изследвания край тези градове; пътуване с кораб от 
Толи Толи (Сулавеси) до о. Нунукан край Борнео (пров. Източен Калимантан); 15— 18. IX. — 
работа във влажнотропичните гори на о. Нунукан и пътуване до г. Тавао (Сабах, Малайзия); 
19— 23 .IX. — пътуване през Сабах до Кота Кинабалу (столицата на щата Сабах) и изкачване на 
връх Лоу (4101 m надм. в., най-високия в Югоизточна Азия) в Националния парк Маунт Кинабалу; 
събиране на високопланинска фауна; 24— 28.IX. — пътуване със самолет от Кота Кинабалу до 
столицата на Малайзия Куала Лумпур, оттам — с влак до Бангкок и със самолет до София. 
Събран беше материал в околностите на Куала Лумпур. 

Общо бяха посетени 7 острова (Суматра, Ява, Борнео, Сулавеси, Пенанг, Сиберут и Нунукан). 
Общо при двете експедиции (1994 и 1995 г.) българските зоолози са работили на 17 острова в 
Индонезия и Малайзия. Бяха изследвани и 13 пещери и картирани за пръв път три от тях. Общо 
при двете експедиции са проучени 32 пещери (от тях 31 в Индонезия и 1 в Малайзия). Събраният 
материал включва 50 екз. прилепи, няколко земноводни и влечуги, много насекоми, паякообразни, 
стоноги, ракообразни. Закупени за музея бяха ценни образци от пеперудната фауна на Сулавеси и 
други острови, както и твърдокрили и гущери. Заснети бяха на негатив и диапозитив над 2000 
кадъра, с които се подготвя изложба. След проведените две експедиции можем да смятаме, че в 
НПМ се съхранява «дна от най-значителните колекции от пещерна фауна от страните на 
Югоизточна Азия. Подготвя се обобщигелна работа върху тази фауна. 



50 



ENEOLITfflC AND EARLY BRONZE AGE BIRDS 
FROM THE SUNKEN SETTLEMENT 
AT THE SOZOPOL BAY 
(BULGARLVN BLACK SEA COAST) 



ZLATOZARBOEV 



Notwithstanding the Holocene remains of birds are most numerous in Bulgaria, 
they are still very poorly studied (B о е v, 1992; Б о е в, 1991). Most of our scanty data 
concern various Neolithic to the Medieval archaeological sites. Several settlements from 
Neolithic, Eneolithic and Bronze Age have been established at the mouths of rivers of 
the Bulgarian Black Sea coast, but we have information about the significance of birds 
for their inhabitants for only one of them — the sunken Early Bronze Age settlement in 
the Kyten bay, near the medieval fortress Urdoviza (Б о е в, P и б a p о в, 1 990). The bird 
bone remains, collected during the submarine archaeological excavations in 1987—1990 
at the Sozopol bay, are discussed in this paper. 

MATERIAL AND METHODS 

The total amount of bone material of birds comprises of 203 bones and bone frag- 
ments (table 1). The material is dated "Eneolithic — Early Bronze Age" (5000 — 4000 
years B.C.) by the organizer of excavations — Dr Mikhail Lazarov. The remains of total 
of 59 individuals of birds have been collected. The minimal number of individuals (MNI) 
(table 1) is estimated having in mind the dimensional and age differences of bones also. 
A small part of the remains (13 bones; 6,4 percent) remain undeterminated becaiise of 
their fragmentation or insufficient comparative material. This concerns and 58 bones of 
ducks and diving ducks also (table 1). The finds originate from twelve squares: C-29, C- 
34, C-40, C-41, C-51, C-82, C-88, C-146, C-206, C-213, and C-417. The squares C-82, 
C-88, C-146, C-206 and C-213 are dated "Eneolithic", while the rest are dated "Early 
Bronze Age". 

The bone finds are identified by comparison of samples of the osteological bird 
collection of the Zoological Department of the National Museum of Natural History in 
Sofia. They have file numbers: 38—39; 4422—4446 and 4457—4633 and are kept in the 
District Museum of History in Jambol. 

ENVIRONMENTAL COIVDITIONS 

The convenient and wide Sozopol bay, the Sozopol Peninsula and the four islands 
in the vicinity of it (St. Cyril, St. Ivan, St. Peter, and St. Todor) are the main geographical 
preconditions for the choice of place of the ancient settlement. The temperate climate 
(the average annual temperature is 13,3°C, and the average annual amplitude of tem- 
perature is 20,6°C) is characteristic by its autumn precipitation maximum and sum- 
mer precipitation minimum (Аноним., 1988). The winter in the region is the warmest one 

Historia naturalis bulgarica, No 5, 1995 51 




Fig. 1 



rxi 




Fig. 4 




Fig. 2 




Fig. 5 



Fig.3 





Fig. 6 



Fig. 7 



Fig. 1—7. The manner of meas\irings of the bones of: Gavia arctica (Fig. 1); Podiceps cristatus (Fig. 2); 
Phalacrocorax carbo (Fig. 3)\Ardea cinerea (Fig. 4,)\Anas querquedula (Fig. 5); Anas platyrhynchos (Fig. 
6); Aythya nyroca (Fig. 7) 



52 



Table 1 

Species distribution of the bird bone material 



Species 


Number of 


Minimal 


Abundance 




bone finds 


number of 


of species 






individuals 


Ш 


Gavia arctica 


1 


1 


1,69 


Podiceps cristatus 


2 


2 


3,39 


Phalacrocorax carbo 


2 


2 


3,39 


Ardea cinerea 


1 


1 


1,69 


Anas querquedula 


2 


2 


3,39 


Anas platyrhynchos 


1 


1 


1,69 


Aythya nyroca 


2 


2 


3,39 


Anatinae indet. 


58 


15 


25,42 


Accipitridae indet. 


1 


1 


1,69 


Gallus/Phasianus 


1 


1 


1,69 


Fulica atra 


119 


31 


52,54 


Aves indet 


13 


— 


— 



for the country. The average temperature for January is +3,2 C. The summer is dry and 
the snow blanket is not formed each year (Мишев и др., 1989). These environmental 
conditions have been favourable for agriculture despite of the comparatively poor soils. 
Besides the alluvial and delluvial soils, the leached soils have been widespread also 
(K о Й H о B, 1986). All soils in the region are highly erosiated today and their humus 
reserve is poor. "In general, the soil fund here, is not very favourable for farming." (M и- 
шев идр., 1989,p. 165). 

According to Б о H Д е в (1982), the region belongs to the so-called "Black Sea dis- 
trict of the Euxinian floristic province", which is typical by its xerotherm (dry living) oak 
forests (chiefly Quercus cerris L. and Quercus fraineto T е n.) and psammophyte (on 
sandy grounds) and chalophyte (on salt grounds) vegetation. About 6000 years B.P. '4he 
open oak forests" with some thermophylic wood species as Tilia sp., Fraxinus sp., 
Carpinus betulus L. have been wide represented (Атанасова, 1990). The turkish 
hazelbush {Corylus colurna L.) has been spread wider than today. In some places in the 
region it has formed the monotypical associations. Following the same author, the opti- 
mal temperatures and higher humidity have been specific for the Atlantic period (6000 
— 3000 years B.C.). It is proved by the mass pollen of the ivy (Hedera helix L.), and espe- 
cially, between 4700 and 4100 years B.C. This period in the vicinity of the Eneolithic- 
Early Bronz Age settlement and the whole Bulgarian Black-Sea coast at all, is character- 
istic by the maximal distribution of the oaks woods with participation of elm, lime, horn- 
beam, ash, etc. The hornbeam has been spread wider in these woods than today. The 
xerophyte plant-associations have had more reduced distribution along the coast. Vari- 
ous data indicate that the formation of the recent plant-communities and vegetal zones 
along the south Black Sea coast in the region has begun between 5000 and 1000 years 
B.C. (Божилова, 1986). The accelerated modification and devastation of natural 
vegetation under the influence of the farm activity of man, started about 500 years B.C. 
The first anthropophyte species has appeared not until Eneolithic, according to pollen 
analysis of the Arlaitino swamp. "The population in this part of Bulgaria has been more 
sparse, and the agriculture has been comparatively more weakly developed because of 
the unfavourable relief and soil conditions, and especially — the more difficult forests 
for utilisation. The archaeological data from the Early Eneolithic of the south Black Sea 
coast, are scanty. The plateaux have been occupied by more settlements (Божилова, 
1986, p. 43). 



53 



The geological research of the coast line of the region shows that two terraces (the 
New-Black Sea terrace — 3,5—5 m, and Nymphaean terrace — 1,2—2 m) have been 
formed during Holocene. "On the steep sections of the coast (which are typical for the 
vicinity of Sozopol — Z.B.), the New-Black Sea terrace is very clearly marked in the rear 
of the well preserved old wave-bored niches and narrow abrasive ground at 4 to 5 metres 
height." (П о П о B, M и Ш е B, 1974, p. 85). The Nymphaean terrace continues ahead of 
the gores and is represented by the modem sandy beaches and coast banks in the bays 
and lagoons. That is comes to show, that the region of Sozopol has been vacated by the 
sea water and become dryland during the last 1 000 years. The town of Sozopol has been 
found about 2700 years B.P., while the sunken settlement has been probably built on a 
coastal landslide, as its going down in the Sozopol bay contradicts to the general process 
of the regression in this part of the country. 

DESCRIPTION OF THE ARCHAEORNITHOLOGICAL FINDS 

Gavia arctica (L.) 

Material: C-40 — synsacrum (pars sm.). No 4602. 

Description: The strongly elongated shape and the size of the bone indicate 
unambigously a Gaviiform bird. ТЪе measurements confirm identification as Gavia 
arctica ftable 2). The Black-throated Diver is a rare species in Bulgaria. It visits the 
country's wetlands in winter, most often in the sea lakes and larger rivers. Sometimes it 
can be observed during the breeding season also (Нанкинов, 1990a), but there is no 
data on its nesting in the country. 

Table 2 

The comparions of the measurements of the synsacmm of subfossil and recent Gavia arctica^ 



Species 


Measurements 




a 


b 


с 


d 


Subfossil: 










Gavia arctica C-40 


8,0 


23,4 


8,8 


9,4 


Recent: 










1. Gavia arctica 


7,5 


20,7 


8,4 


9,3 


2. Gavia arctica 


7,4 


21,9 


8,3 


10,1 


3. Gavia arctica 


7.8 


20,0 




8,4 


8,4 



' The manner of measuiings is shown on fig. 1 . 

Podiceps cristatus (L.) 

Material: C-146-I-C-213 — sternum. No 4506; C-206 — humerus dex.. No 4507. 

Description: The general shape of these bones is specific for Podicipediformes. 
All other European species of the order have smaller size, so the measurements of table 
3 are sufficient for the species determination. The Great Crested Grebe is a common 
species of Bulgarian wetlands. It breeds on freshwater lakes and larger pools. A nesting, 
migratory and wintering species in the country (Нанкинов, 1 9906). 



54 



Table 3 



The comparison of the measuremeijits of the humerus and sternum of subfossil and recent Podiceps 
cristatus^ 


Species 


Measurements 




a 


b 


с 


d 


е 



Subfossil: 












Podiceps cristatus C-206 


119,9 


9,75 


— 


— 


— 


Podiceps cristatus C-146+C-213 


— 


— 


21,8 


32,65 


4,5 


Recent: 












1. Podiceps cristatus 


95,8 


9,6 


21,4 


27,3 


3,6 


2. Podiceps cristatus 


93,6 


9.8 


16,5 


29,0 


3,8 


3. Podiceps griseigena 


66,5 


7,0 


10,0 


20,5 


2,7 



^ The manner of measurings is given on fig. 2 



Phalacrocorax carbo (L.) 

M a t е г a 1: C- 147 — ulna sin.. No 4566; C-40 — humerus sin., No 4567. 

Description: The bones structures show a medium sized Pelecaniform bird. 
The ulnar fragment is 154,3 mm long. The humeral bone is mtact. The coincidence of 
measurements with these of Phalacrocorax carbo is evident from table 4. The Cormo- 
rant is a threatened species in the recent Bulgarian avifauna. It breeds on the Danube 
islands only. The total number of the nesting population does not exceed 350 nesting 
pairs (M и Ч е B, 1990; В о е v, 1990). 

Table 4 

The comparison of the measxarements of the humerus and ulna of subfossH and recent Phalacrocorax 
carbo^ 



Species 


Measurements 




a 


b 


с 


d 


е 


Subfossil: 












Phalacrocorax carbo C-417 


6,7 


154,3 


— 


— 


— 


Phalacrocorax carbo C-40 


— 


— 


26,0 


17,9 


162,0 


Recent: 












1. Phalacrocorax carbo 


7,0 


175,0 


26,3 


18,9 


165,0 


2. Phalacrocorax carbo 


6,9 


157,0 


23,2 


17,5 


149,5 


Ъ. Phalacrocorax aristotelis 


4,8 


130,5 


20,4 


12,9 


123,1 



' The manner of measurings is gjven on fig. 3. 



Ardea cinerea L. 

Material: C-206 — tarsometatarsus sin., No 4559. 

Description: Whole tarsometatarsus without endings. The total length of the 
find is 133,0 mm. The moфhological features show family Ardeidae. The 
tarsometatarsal bones ofEgretta alba (L.) are much longer, and those of Ardea purpurea 
L. — much shorter. The measurements of table 5 indicate Ardea cinerea. The Grey 
Heron is the most common species of the Herons family in the present day bird fauna of 
Bulgaria, but its population declines considerably during last few decades because of the 
poaching around the fishery farms. 



55 



Table 5 

The comparison of the measiorements of the tarsometatarsus of subfossil and recent Ardea cinerea^ 



Species 



Measurements 



8,6 



12,9 



7,9 



8,7 


14,55 


9,3 


6,6 


12,6 


7,8 


8,3 


13,5 


9,3 



Subfossil: 

Ardea cinerea C-256 
Recent: 

1. Ardea cinerea 

2. Ardea cinerea 

3. Ardea cinerea 

^ The manner of measurings is shown on fig. 4. 

Anas querquedula L. 

Material: C-51 — сагроте1асафи5 sin., No 4568; C-146+C-213 — ulna dex., 
No 4565. 

Description: The carpometacarpus is completely preserved. The ulna is 
almoust intact with the exception of a small part of the proximal epiphysys. The general 
shape of the bones show Anatidae Ыш&у.Апаз querquedula is one of the smallest Anatid 
species in Europe, so the measurements of table 6 determine both finds unequivo- 
cally. 

The Garganey is a common summer visitor for the breeding Bulgarian avifaima. In 
some cases, however, it remains in the wetlands in the southern parts of the coimtry du- 
ring the winter. Still a common game in Bulgaria. 

Table 6 

The comparison of the measurements of the ulna and carpometacarpus of subfossil and recent Anas 
querquedula^ 



Species 



Measurements 



Subfossil 














Anas querquedula C-146+C-213 


- 


- 


- 


- 


55,5 


5,8 


Anas querquedula C-51 


9,4 


41,2 


6,6 


5,0 


- 


- 


Recent: 














1. Anas querquedula 


9,2 


38,5 


6.5 


4,6 


57,0 


6,0 


2. Anas querquedula 


9,2 


38,4 


6,4 


4,5 


56,7 


5,9 



^ The manner of measurings is shown on fig. 5. 

Anas platyrhynchos (L.) 

Material: C-40 — mandibula, pars sin.. No 4569. 

Description: The left part of the lower jaw is completely preserved. It has 
features characteristic for the Anatidae species. The peculiarities of the bone shape, es- 
pecially articular end, and dimensions of bone suggest Anas platyrhynchos (table 7). The 
Mallard is an ordinary vvaterfowl all over the country wetlands. 

Aythya nyroca (G u 1 d.) 

Material: C-41 — coracoid dex.. No 4427.; synsacrum. No 4428. 
Description: Both finds have features characteristic for Anatidae family. The 
coracoid is intact. The corpora vertebrorum and left side of synsacrum are also entirely 

56 



preserved. The тофЬо1о§1са1 comparison With Aythya ferina (L.) shows that both spe- 
cies are very similar, but the structures compared are more elongated in A. ferina. The 
osteological speciaHties indicated, nyroca. The measurements are given on table 8. The 
Ferrugineous Duck is a threatened species in the recent fauna of Bulgaria. The total 
nesting population in the country is estimated about 100—150 nesting pairs (Нанки- 
H о в, 1985). Many birds spend winter along the lakes and swamps of the country. 

Table 7 

The comparison of the measurements of the mandibula of subfossil and recent ^nas platyrhynchos^ 



Species 



Measurements 



82,8 



8,4 



15,1 



5,8 



Subfossil: 

Anas platyrhynchos C-40 
Recent: 

1. Anas platyrhynchos 89,6 

2. Anas platyrhynchos 93,0 

3 . Anas platyrhynchos 93,4 
^ The manner of measurings is shown on fig. 6. 

Table 8 

The comparison of the measurements of the coracoid and synsacrum of subfossH and recent Aythya 

nyrocal 



8,1 


14,0 


5,5 


8,0 


14,7 


5,6 


8,8 


15,4 


5,4 



Species 


Measxirements 




a 


b 


с 


d 


е 


f 


g 


Subfossil: 
















Aythya nyroca C-41 


35,6 


46,3 


18,7 


— 


— 


— 


— 


Aythya nyroca C-41 


— 


— 


— 


5,6 


5,3 


7,4 


3.2 


Recent: 
















1. Aythya nyroca 


34,9 


45,3 


18,3 


5,5 


5,6 


7,8 


2.9 


2. Aythya nyroca 


33,2 


42,6 


17,3 


5,2 


5,0 


6,6 


2.7 


3. Aythya ferina 


37,3 


48,6 


19,2 


5.4 


5,6 


8,1 


3.2 


4. Aythya ferina 


37,2 


48,2 


19,3 


5,1 


5,7 


7,8 


3,3 


^ The maimer of measurings 


is shown с 


)n fig. 7. 












Anatidae indet. 

















Material: C-34 — humerus sin. without epiphyses, No 4459; tibiotarsus dex.. No 
4460; tibiotarsus sin.. No 4461; ulna dex, No 4462; caфometacaфus dex.. No 4463; 
scapula sm.. No 4464; C-206 — humerus dex. without epiphyses, No 4503; sternum. No 
4508; 2 humerus sin.. No 4509-4510; C-140 — coracoid sin.. No 4511; 3 humerus dex.. 
No 4541 -4543; humerus sin.. No 4544; ulna sm.. No 4545; tibiotarsus sin., No 4546; ster- 
num. No 4547; clavicula sin.. No 4548; synsacrum. No 4549 radius dex.. No 4551; C- 
146+C-213 — coracoid dex., dist.. No 4554; radius dex. dist.. No 4560; sternum. No 
4561; ulna sm.. No 4562; humerus dex. without epiphyses. No 4564; C-40 — coracoid 
dex.. No 4570; 4 humeri without epiphyses. No 4603-4606; clavicula sm.. No 4607; 5 
himieri dex.. No 4608-4612; 4 humeri sm.. No 4613-4616; sternum. No 4617; clavicula 
dex.. No 4618; coracoid dex.. No 4619; tibiotarsus sin.. No 4620; 3 tibiotarsi dex.. No 
4621-4623; 2 ulnae dex.. No 4624-4625; 3 ulnae sin.. No 4626-4628; 3 scapulae sin.. No 
4629-4631; radius dex.. No 4632; radius sin.. No 4633. 

Description: All those bones are characteristic for Anatidae family. Because 
of the unsufFicient comparative osteological material of Anatid birds in the Museum col- 



57 



lection, they can not be determined further. In spite of that, it is clear, all finds belong to 
the various species of ducks and diving ducks. The dimensions of the bones suggest 5 to 
6 species at least. Two right humeral bones of Anatidae family without marked square 
number (Nos 38 and 39), have been collected also. 

Gallus/Phasiamis 

Material: C-147 — humerus dex. juv.. No 4565. 

Description: The diaphysis without both epiphyses is preserved. The shape of 
the fmd suggests a Phasianid bird, but its dimensions (total length — 52,5 mmm; minimal 
width of diaphysis — 7,0 mm) indicate a bird larger than Perdix and Alectoris species. 
There is no reliable data in Bulgaria so far for the presence of the domestic fowl {Gallus 
gallus domestica) during Bronze Age. The earliest known finds of the species are dated 
7th century B.C. (Боев, 1991). It seems that the pheasant is the most probable for the 
find. More exact determination of the bone is not possible. 

Accipitridae indet. 

Material: C-34 — radius dex.. No 4458. 

Description: Both epiphyses are missing. The proximal ending of bone is cut 
and filed down. The total length of the find is 1 54 mm. The maximal width of the diaphy- 
sis at the level of the foramen nutritium is 6,6 mm. The general shape of the bone and the 
shape of for. nutritium indicate a medium sized Accipitrid bird. 

CONCLUSIONS 

The inhabitants of the Eneolithic and Early Bronze Age settlement at the Sozopol 
Bay have used the abundant birdlife in the near surroundings. Usually they have used the 
larger and the most common of bird species as a source of meat for food. The Coot is the 
most numerous among the hunted wild birds. Its share is about 52,5 per cent of the total 
number of the killed individuals of birds by men. All species except one (an 
undeterminated Falconiform bird) are gamefowl. The body mass of the hunted birds 
varies between 0,5 and 3,0 kilogrammes. The preferred habitats of established species 
suppose that large swamps and lakes, which shores have been overgrowned with reed, 
can, and other hydrophylic vegetation, have been spread in the vicinity of settlement. 



Table 9 








Comparison of subfossil bird fauna of Sozopol with the Early Bronze Age (Urdoviza) 
of the region 


and recent avifauna 


Species 


Sozopol 


Urdoviza^ 


Strandzha 
mountain^ 


Gavia arctica 


+ 


+ 


+ 


Podiceps cristatus 
Phalacrocorax carbo 


+ 
+ 


+ 
+ 


+ 
+ 


Ardea cinerea 


+ 


_ 


+ 


Anas querquedula 

Anas platyrhynchos /^ 

Aythya nyroca 

Fulica atra 


+ 
+ 
+ 
+ 


+ 
+ 
+ 


+ 

+ 
+ 
+ 



^ According toBocB, Рибаров (1990); the total number of species is 25. 
^ According to Милчев (1991); the total number of species is 273. 



58 



Some species as the Black-throated diver, the Great crested grebe, and partly, the Coot 
and the Cormorant, are entirely aquatic birds. They spend their life in the water and go 
out on the dry land very seldom. Probably, in order to catch them, the ancient hunters of 
the region have used some traps, loops, nets, clapnets, etc. In all these cases they have 
used small boats to reach the caught birds in the water 

Acknowledgement 

The author extends his gratitude to Dr Georgi Ribarov (District Museum of History — Jambol) for offe- 
ring the material studied. 



REFERENCES 

В о е V, Z. 1990. Die Insel Zibar — ein perspektivreiches Reservat der Donau. — In; Limnologische 

Berichte der 28. Tagung der IAD. Bulgarien, Varna, 24.-28. September 1990. Wis- 

senschaftliche Kurzreferate. Sofia, Verlag d. Bulg. Akad. d. Wiss., 395—400. 
В о е V, Z. 1992. Paleomithologjcal Studies in Bulgaria. Papers in Avian Paleontology. — Contribution in 

Science (Los Angeles), Sci. Series, 36, 459—463. 
В о е V, Z. 1995 Appearance of the Domestic Fowl (Gallus gallus domesticd) in Bulgaria and Balkan Pen- 
insula and the Question of the Domestication of Jimglefowl in South- East Europe. — Hist. nat. 

bulg. 5. 
Аноним. 1988. Созопол. — В: Енциклопедия България. Т. 6. С, БАН, 283—284. 
Атанасова, Ю.1 990. Развитие на растителността през късния кватерн ер по данни от спорово- 

поленови анализи на утайки от Западш1Я сектор на Черно море. Канд. дис, С, СУ „Св. 

Кл. Охридски". 
Б о е в, 3. 1991. Изследване на птиците от археологическите обекти в България. — Природа, БАН, 

№ 1, 35-39. 
Б о е в, 3., Г. Р и б а р о в. 1990. Орнитофауната на потъналото селище при Урдовиза (дн. Китен) 

от раннобронзовата епоха. — Археология, № 2, 53—57. 
Божилова, Е. 1986. Палеоекологични условия и промени на растителността в Източна и 

Югозападна България през последните 15 000 години. Докт. дис, С, СУ „Св. Кл. 

Охридски". 
Б о н д е в, Ив. 1986. Растителност. — В: Енциклопедия България. Т. 5. С, БАН, 720—721. 
К о ii н о в, В. 1986. Почвена карта. — В: Енциклопедия България. Т. 5. С, БАН, с 384. 
М и л ч е в, Б. 1991. Орнитоценологични проучвания на Странджа в България. Канд. дис. С, СУ 

„Св. Кл. Охридски". 
М и ч е в, Т. 1990. Phalacrocorax carbo (Linna eus, 1758) — Обикновен корморан. — В: Фауна на 

България. Aves. Част I. С, БАН, 90-92. 
Миш ев. К., Ст. В е л ев. Ив. В апцаров, М. Йорданова,Д. Горунова. 1989.Тракийско- 

Странджанска облает. — В: География на България. Т. 3. Физикогеографско и социално- 

икономическо райониране. С, БАН, 135—166. 
Нанкинов, Д. 1985. Белоока потапница, белоочка, биволв Aythya лугоса (Guldenstaedt, 

1770). — В: Червена книга на HP България. Т. 2. Животни. С, БАН, с. 65. 
Нанкинов, Д. 1990а. Gavia arctica (Linnaeus, 1758). — В: Фауна на България. Aves. Част I. С, 

БАН, 49-52. 
Нанкинов, Д. 19906. Podiceps cristatus (Linnaeus, 1758). — В: Фауна на България. Aves. Част 

I. С, БАН, 58-62. 
Попов, Вл., К. М и ш е в. 1 974. Морски тераси по Медноридско- Странджанското крайбрежие. — 

В: Геоморфология на българското черноморско крайбрежие и шелф. С, БАН, 79—86. 

Received on 9JC.1991 
Author's address: 
Dr Zlatozar Boev 

National Museum of Natural History 
Blvd. Tsar Osvoboditel 1 
1000 Sofia, Bulgaria 



59 



птици от ЕНЕОЛИТНАТА И РАННОБРОНЗОВАТА ЕПОХА 
ОТ ПОТЪНАЛОТО СЕЛИЩЕ В СОЗОПОЛС1СИЯ ЗАЛИВ 
(БЪЛГАРСКО ЧЕРНОМОРИЕ) 

ЗЛАТОЗАР БОЕВ 

(Резюме) 

Изследвани са костните останки от птици, извлечени при многогодишните 
подводни разкопки в Созополския залив на Черно море. Материалът е датиран 
5000—4000 г. пр. н.е. и възлиза на 203 бр. кости и костни фрагменти, от които само 
13 са неопределяеми. Установено е значително разнообразие на водолюбиви 
крайбрежни и блатни птици, сред които преобладава водоплаващият дивеч 
(42,3 %). Определени са 8 вида птици: Gavia arctica, Podiceps cristatus, Phalacrocorax 
carbo, Ardea cinerea, Anas querquedula, Anas platyrhynchos, Aythya nyroca и Fulica 
atra, както и Anatinae indet., Accipitridae indet. и GallusjPhasianus. Най-многочи- 
слен вид е лиската, представена със 119 кости (52,5 % от изследвания материал). 
Всички установени видове са били обект на лов от жителите на селището. 
Повечето от тях и днес са ценни ловни обекти и теглото им варира от 0,5 до 3,0 kg. 
Предпочитаните от тези птици местообитания са свидетелство, че през енеолита 
и раннобронзовата епоха в околността на селището е имало общирни заливни 
участъци с блата и езера, чиито брегове са били обрасли с тръстика, папур и друга 
блатна растителност. 

По някои от костите личат следи от обработка — разрязване, запилване и пр., 
което показва, че птиците са имали и вторична употреба. Някои видове, като 
черногупшя гмуркач, големия гмурец, отчасти лиската и големия корморан, са 
почти изцяло водни обитатели и много рядко излизат на сушата (главно при 
гнездене). За да бъдат уловени, очевидно се е налагало да се използват мрежи, 
примки или стрели. Във всички тези случаи ловът е ставал най-често във водата с 
използването на малки лодки. Единствената птица, която не е ловен обект 
(неопределена до вид ястребова птица), е установена по една обработена лъчева 
кост. Това потвърждава, че птичите костни останки са били отложени в резултат 
на ловностопанската дейност на населението от потъналото селище. 



60 



птици от СРЕДНОВЕКОВНИ СЕЛИЩА 
В БЪЛГАРИЯ 



ЗЛАТОЗАР БОЕВ 



За по-правилна оценка на състоянието на съвременната ни орнитофауна е от 
значение да имаме информация за състава и разпространението на птиците в 
миналото. Данните за птиците в българските земи в продължение на последните 
1000 години са твърде оскъдни. Те се отнасят предимно за културните пластове в 
средновековните ни археологически обекти. С единични изключения (работите на 
Р1ванов, 1956 и 1959) изследването йм започва едва напоследък. По-пълни данни 
вече има за селището на Хисарлъка (Сливен, X— XII в., Б о е в, Р и б а р о в, 1989), 
Велики Преслав (IX— X в., Б о е в, Илиев, 1989, 1991; Илиев, Боев, 1990), 
селището при с Гарван, Силистренско (VI— XI в., Б о е в, 1986) и др. Отделни 
данни за видовия състав на птиците, установени по костни останки в средно- 
вековните ни селища, могат да се открият в работите наВоеу(1991)за 
водоплаващите птици иБоев(1991а) 

Въпреки че у нас вече не се спори за значението на археозоологичната 
информация за цялостното изследване на бита на древното население, все още на 
събирането на костните материали от животински произход по традиция не се 
отделя нужното внимание. Те продължават да се събират инцидентно и в 
повечето случаи все още се изхвърлят заедно с изкопаната пръст. Събирането им 
чрез пресяване или промиване е по-скоро пожелание. 

В настоящата статия се представят резултатите от проучването на 
остеологическия материал от птици от 9 средновековни български селища. 

МАТЕРИАЛ И МЕТОДИ 

Останките са датирани от VI до XVH в., като възрастта им в отделните 
обекти е както следва: находище № 1) Карнобат — крепостна кула край града, 
VI— XI в. Материалът е предоставен от д-р Лазар Нинов (АИМ— БАН) през 1984 
г.; № 2) с. Кривия, Русенско, IX— X в. Материалът е предоставен от д-р Николай 
И1шев (ЦВМИ— София) в 1985 г.; № 3) Преслав, IX— X в. Материалът е събиран 
при разкопки през 70-те години в столицата ВеликиПреслав и ни е предоставен от 
д-р Н. Илиев в 1989 г. Други материали от това селище, но датирани IX— XVI в., 
са ни представени от д-р Н. Илиев в 1990 г.; № 4) с. Караново, Новозагорско — 
укрепено селище с крепостна стена, X— ХП в. Единични кости са от XTV в. 
Материалът е предоставен от н.с. Георги Рибаров (ИМ — Ямбол) в 1990 г.; № 5) 
Плиска, X в. Материалите са събрани при разкопки през 1984—1987 г. под 
ръководството на археоложката Павлина Петрова и са ни предоставени от д-р Л. 
Нинов в 1991 г.; № 6) Ямбол — средновековен некропол, IX— ХП в. Материалът е 
предоставен от н.с. Г. Рибаров в 1985 г.; № 7) с. Дядово, Новозагорско — селищна 
могила, втората половина на XL— ХП в. Разкопките се проведени през 1984 г., а 
материалът ни е предоставен от н.с. Г. Рибаров в 1985 г.; Mb 8) с. Воден, до гр. 
Болярово, Бургаско — обитаема пещера, X— XTV в. Разкопките са проведени през 
1983 г. под ръководството на археолозите Г. Илиев и Д. Драганов. Материалът е 
получен от н.с. Г. Рибаров в 1984 г.; № 9) Видин — средновековната крепост „Баба 

Historia naturalis bulgarica. No 5, 1995 61 



Вида", УШ— XVII в. Материалите са събрани при разкопки през 1 980—1 987 г. под 
ръководството на н.с. Въло Вълев (ИМ — Видин) и са получени от него през 
1989 г. 

На всички лица, предоставили материали за настоящото проучване, авторът 
изказва своята благодарност. 

Общо в деветте селища са събрани 309 бр. кости и костни фрагменти от 
птици, които са предмет на обсъждане в настоящата статия. Те са определяни 
чрез сравнителната остеологична колекция от птици в Секция „Зоология" на 
Националния природонаучен музей в София. При определянето на минималния 
брой екземпляри са отчитани размерите и възрастовите разлики, с което той се 
доближава максимално до реалния (В 6 к 6 п у i, 1 970). Неидентифицирани са само 
4 костни фрагмента, съставляващи 1,3% от изследвания материал. Разпределени- 
ето на останките в отделните обекти е представено на табл. 1. 

Таблица 1 

Разпределение на изследваните костни останки от птици по находища 



№ 


Находшде 


Брой 


Катал. № - НПМ-БАН 


1 


Карнобат 


5 


40-44 


2 


с Кривия, Русенско 


29 


57-85 


3 


Преслав 


78 


2278-2309; 3452-3496 


4 


с Караново, Новозагорско 


132 


2997-3128 


5 


Плиска 


29 


4298-4326 


б 


Ямбол 


10 


209-218 


7 


с Дядово, Новозагорско 


9 


216-221:2444-2446 


8 


с Воден, Бургаско 


3 


35-37 


9 


Видин 


14 


2206-2219 



РЕЗУЛТАТИ И ОБСЪЖДАНЕ 

Установени са общо 20 вида птици, представени с най-малко 87 екземпляра 
(табл. 2). Както личи, основният дял от костните останки принадлежи на 4 вида 
домапши птици (кокощка, гъска, патица и пуйка), сред които убедително домини- 
ра домаишата кокошка. Тя съставлява 86,2% от броя на костите и 74,5% от броя 
на установените екземпляри от домашни птици. За първи път в археозоологичната 
ни литература пуйката бе съобщена за столицата Велики Преслав (по-точно за 
просъществувалото върху нейните руини селище до късното средновековие) от 
Иванов (1959) (ХУП в.). Останки от пуйки бяха установени и при по-късни 
проучвания на този обект (Б о е в, И л и е в, 1991). 

Към представителите на ловната фауна се отнасят общо 20 екземпляра 
(22,9%) от най-малко 10 вида птици: ColumbajStreptopelia, Phasianus colchicus, 
Streptopelia turtur, Cygnus olor', Anser albifrons, Ainatidae gen., Perdix perdix, Tadoma 
ferruginea, Otis tarda, Tetrao urogallus, Anas sp. и Grus gni^. Сивата чапла може да 
има случаен произход, макар че до началото на настоящото столетие в някои 
райони на Източна Европа и Азия чаплите са били обект на лов и месото им се е 
използвало за храна (Тугаринов, 1947). Многобройни данни посочват 
недвусмислено, че водоплаващите птици винаги са имали първостепенно 
значение като ловни обекти за древните жители (В о е v, 1991). 

' До късното средновековие в Европа лебедиге наред с останалите водоплаващи птици от разред 
Anserifonnes са били считани за ценен пернат дивеч. Декоративните им качества и намалялата 
им численост едва в края на XIX в. ги изключват от списъка на ловните птици в Европа. 

^ До средата на настоящото столетие сивият жерав в много страни в Европа, включително и у 
нас (Петров, 1950) се е считал за обект на лов. 

62 



Таблица 2 

Видов състав и разпределение на птиците от средновековните селища в България' 



Вид 


Находитца 




№1 


№2 


№3' 


№4 


№5 


№6 


№7 


№8 


№9 


Общо 


Gallus gallus domestica 


3/1 


16/5 


57/9 


124/1711/3 


10/2 


6/2 


— 


4/2 


231/41 


Anser anser (L.) (включи- 






















телно^, anser domestica) 


— 


4/2 


12/2 


2/1 


10/3 


— 


— 


— 


— 


28/8 


Phasianus colchicus L. 


1/1 


5/2 


— 


— 


1/1 


— 


2/2 


2/1 


— 


11/7 


Anas platyrhynchos (L.) 






















(включително A. pi. domestica) 


— 


1/1 


2/1 


— 


1/1 


— 


— 


— 


3/1 


7/4 


Corvus corax L. 


— 


— 


— 


3/2 


1/1 


— 


— 


— 


— 


4/3 


Anser albifrons (Scop.) 


— 


1/1 


— 




2/2 


— 


— 


— 


— 


3/3 


Gypaetus barbatus (L.) 


— 


— 


— 


— 


3/2 


— 


— 


— 


— 


3/2 


Meleagris gaUopavo domestica 


— 


— 


1/1 


— 


— 


— 


— 


— 


1/1 


2/2 


Tetrao urogallus L. 


— 


' — 


— 


— 


— 


— 


— 


— 


2/1 


2/1 


Perdix perdix (L.) 


— 


— 


2/1 


— 


— 


— 


— 


— 


— 


2/1 


Anatidae gen. 


— 


— 


2/1 


— 


— 


— 


— 


— 


— 


2/1 


Pelecanus onocrotalus L. 


— 


1/1 


— 


— 


— 


— 


— 


— 


— 


1/1 


Anas sp. 


— 


— 


— 


— 


— 


— 


— 


— 


1/1 


1/1 


Cygnus olor (G m.) 


— 


1/1 


— 


— 


— 


— 


— 


— 


— 


1/1 


Tadoma ferruginea (P a 11.) 


— 


— 


1/1 


— 


— 


— 


— 


— 


— 


1/1 


Ardea cinerea L. 


— 


— 


— 


— 


— 


— 


— 


— 


1/1 


1/1 


cf. Aquila pomarina Ch. L. Brehm — 


— 


— 


1/1 


— 


— 


— 


— 


— 


1/1 


Acccipiter nisus (L.) 


— 


— 


1/1 


— 


— 


— 


— 


— 


— 


1/1 


Grus grus (L.) 


— 


— 


— 


— 


— 


— 


— 


— 


1/1 


1/1 


Otis tarda L. 


1/1 


— 


— 


— 


— 


— 


— 


— 


— 


1/1 


Streptopelia turtur (L.) 




— 


— 


— 


— 


— 


1/1 


— 


— 


1/1 


Columba/Streptopelia 


— 


— 


— 


1/1 


— 


— 


— 


— 


— 


1/1 


Pica pica (L.) 


— 


— 


— 


— 


— 


— 


— 


1/1 


— 


1/1 


Aves indet. 


— 


— 


— 


1/1 


— 


— 


— 


— 


1/1 


2/2 


Всичко 


5/3 


29/13 78/17132/23 29/13 


10/2 


9/5 


3/21 


4/9 


309/87 



' В графите числителят представя броя на костните останки, а знаменателят — минималния брой 

на екземплярите. 

^ Данните за Велики Преслав се отнасят само за материали, получени след 1988 г., т.е. те допълват 

сведенията за птиците от това селище, съдържащи се в цитираните в уводната част на статията 

работи. 

Установени са и 3 вида дневни грабливи и 2 вида вранови птици. Особен 
интерес представляват останките от 2 екземпляра на брадатия орел (лешояд) от 
столицата Плиска, където едва ли са попаднали случайно. Вероятно като едра и 
красива мощна птица с ефектно контрастно оперение брадатият лешояд е имал и 
декоративно значение. Тъй като и трите намерени кости са от дисталните краища 
на крилата, допускаме, че е възможно за някакви цели да са били използвани 
специално дългите му до половин метър първостепенни махови пера. Има данни, 
че през средновековието у нас от такива пера са се изработвали стабилизатори за 
ловните стрели (Ю х а с, 1 983). 

Не изключваме малкият ястреб да е бил използван като обучена за лов птица. 
Според Sternberg (1969) след големия ястреб той е най-използваният от 13-те 
вида дневни грабливи птици в Европа, обучавани за ловни цели още от антич- 
ността. Има доказателства, че в столицата Велики Преслав са ловували с обучени 
хищни птици. За това говорят и няколкото керамични плочки, изобразяващи ловец 
с орел (?), кацнал на ръката му (Д е н к о в, 1988). 

Врановите птици (гарван в с Караново и Плиска и сврака във Видин) най- 



63 




Фиг. 1. Бойна сцена върху камыс от Преслав (по Ф е х е р, 1940 — рис. Ал. Заричинов) 

вероятно като мършоядни птици са били привличани от изхвърляните хранителни 
отпадъци на бунищата на тези селища. Тази им особеност е причина за тяхното 
завишено присъствие в археоорнитологичните материали в много от изследва- 
ните древни селища в Европа. 

Косвени сведения за значението на птиците в бита на жителите от средно- 
вековните български селища намираме и в рисунките-графити от това време. 
Според детайлното им изследване от Овчаров (1982), най-разпространени са 
ловните фигурални композиции, включващи изображения на различни животни, 
включително и птици. Птиците обаче фигурират и в други по своята тематика 
графити — военните. Табл. 45 и обр. 23 на с 49 на споменатото съчинение 
представят „бойна сцена върху камък от Преслав". Тя включва и едно доста 
р еагшстично изображение на едра граблива птица — белоглав лешояд ( ? ), на втори 
план (фиг. 1). (Изображението е представено по Ф е х е р (1940), тъй като там са 
съхранени повечето от детайлите на оригинала.) Мършоядните птици по осеяните 
с трупове бойни полета са били обикновен елемент за пейзажа по онова време. 
Според самия Овчаров „Изображения на орли, предадени реалистично или 
схематично, се откриват често сред паметниците на ранното българско 
средновековие — както в рисунките-графити, така и върху различни предмети..." 
(с. 75). Безспорен факт е, че някои птици (например орлите) са имали обредно- 
религиозно значение дори до късното средновековие у нас. През тази епоха 
орелът често е изобразяван заедно със змия. Според Овчаров (1982) „... орелът 
и змията ... са пряко свързани с шаманския култ..." (с. 76). Сред средновековните 
рисунки-графити от Плиска намираме изображения на гъска, орел и гълъб, от 
Преслав — на фазани и патици, от Велико Търново (Царевец) — на орел „... в 
хералдическа поза", а от с Червен, 1*усенско — на патици. 

Находките от глухар от крепостта „Баба Вида" остават далеч от съвремен- 
ните изолирани и разпокъсани части от старопланинския ареан на вида. Най- 
близките му гнезд ови находища понастоящем отстоят на около 60 km (биосфер - 
ния резерват „Чупрене", южно от Белоградчик, Б о е в, 1 985). Интерес представля- 
ват и останките от IX— X в. от гнездилия у нас до средата на века розов пеликан 
край с Кривия, Русенско (фиг. 2). Логично е да се предполага, че преди около 1 000 



64 




Фиг. 2. Дясна тарзометатарзална кост на розов пеликан. Дисталната част липсва 
(сн. Виктор Хазан) 



ГОДИНИ В блатата край р. Дунав той е бил обикновен гнездящ вид заедно с 
къдроглавия пеликан. Съвместно гнездене на розови и къдроглави пеликани в 
Североизточна България у нас е било установено само веднъж (в езерото 
Сребърна край Силистра) OTPaspalevanMitschev (1 968). 

Досега у нас в субфосшшо състояние ръждивият ангъч не бе съобщаван. 
Данните от Преслав са първи по рода си и се отнасят за район, в който и до днес 
са оцелели последните му находища в страната (Нанкинов, 1 985). Колхидският 
фазан, установен в 5 от 9-те изследвани обекта (Карнобат, с Кривня, Плиска, с 
Дядово и с Воден), очевидно преди около едно хилядолетие е бил доста по- 
разпространен в Източна България, включително и северно от Стара планина. 
Днес в диво състояние, но с нарущена расова чистота, той се е запазил само в 
няколко ограничени места в долината на р. Тунджа, едно от които (резервата 
„Долна Топчия" край Елхово) е защитено (Боев, 1991 б). 

Както се спомена, в разглежданите археологически обекти, птицевъдството 
се е основавало предимно на отглеждането на домащната кокошка. Съотноще- 
нието на младите към възрастните екземпляри в тях показва, че в 1/3 от случаите 
костните останки принадлежат на пилета, т.е. на млади птици незавършили 
растежното си развитие. Това показва, че консумацията на пилешко месо е била 
доста разпространена. В с Караново от 17 екз. кокошки 5 са млади индивиди, в с 
Кривня от 5 — 2 са млади, а в Преслав от 9 — 3 са млади. В Плиска и в Преслав са 
били отглеждани най-малко 2 породи кокошки. Едната била едра и размерните й 
показатели са съпоставими с тези на повечето съвременни кокошки от универса- 
лен месно-яйчен тип. Тя се отглеждала масово. Другата, много по-рядко срещана, 
е била с дребни размери. Теглото й достигало 500—700 g и е била сходна с 
джинките. В с Кривня, Преслав, с Караново и Плиска са отглеждали и домашни 
гъски и патици. Най-общо гъските са били почти 2 пъти по-многобройни като 
домашни птици в сравнение с патиците. 



5 Historia naturalis bulgarica 65 



ЛИТЕРАТУРА 

Б о е в, 3. 1986. Костни останки от птици. — В: Ж. Въжарова. Средновековното селище с. Гарван, 

Силистренски окръг. VI— XI в. С, БАН, с. 68. 
Б о е в, 3. 1991 а. Изследвания на птиците от археологическите обекти в България. — Прщ)ода, 

БАН, № 1, 35-39. 
Б о е в, 3. 1991 б. Пораженията на алчността или истината за колхидския фазан. — Еволюция, 

екология, екополитика, № 2, 32—33. 
Б о е в, 3., Н. И л и е в. 1989. Птицнге в храната на населението от Вътрешния град на Велики 

Преслав (IX— X в.). — Археология, № 4, 46—49. 
Б о е в, 3., Н. И л и е в. 1991. Птиците и тяхното значение за жителите на Велики Преслав (IX— X 

в.). — Археология, № 3, 43—48. 
Б о е в, 3., Г. Р и б а р о в. 1989. Птиците в бита на жителите на средновековното селище на 

Хисарлъка (Сливен, X— XII в.). — Изв. муз. от Югоизт. България, 12, 207—212. 
Б о е в, Н. 1985. Глухар {Tetrao urogallus L., 1758). — В: Червена книга на HP България, Т. 2. 

ЖивотЕШ. С, БАН, 95-97. 
Д е н к о в, В. 1988. Древна и нова професия на грабливите птици. — В: Животни с професии. С, 

Нар. просв., 34—43. 
Иванов, Ст. 1956. Домашните и дивите животни от градището край с Попина, Силистренско. 

— В: Славяно-българското селище край село Попина — Силистренско. С, БАН, 69—95. 
Иванов, Ст. 1959. Храната от животински произход на обитателите на южната порта в Преслав. 

— Изв. Археол. инст., 22, 209—221. 

Илиев, Н., 3. Б о е в. 1990. Птиците в храната на населението от Външния град на Велики 

Преслав (DC— X в.). — Интердисципл. изсл., 17, 91—94. 
Нанкинов, Д. 1985. Червен ангъч, червен килифар, ръждив килифар, казарка (Tadorna 

ferruginea Pall., 1764). — В: Червена книга на HP България. Т. 2, Животни. С, БАН, 

60-61. 
О в ч а р о в, Д. 1982. Български средновековни рисунки-графити. С, ДИ Септември. 368 с 
Петров, Ал. 1950. Нашите ловни ич ици . С., Физкултура, 64 с 
Тугаринов, А. 1947. Сем. Ardeidae — Цапли. — В: Фауна СССР. Т. 1, вьш. 3. Птици. М.— Л., АН 

СССР, 194-250. 
Ф е X е р, Г. 1940. Ролята и културата на прабългарите. С, 1Снигоизд. Ив. Коюмджиев. 172 с. 
Ю X а с, П. 1983. Рефлексният льк. — Изв. Нац. военно-ист. музей, 5, 172—189. 
В о е V, Z. 1991. Waterfowl in Ancient Bulgaria. — In: Paleoecologia е Arqueologja. II. V£a Nova de 

Famalicao, 111-120. 
Bok6nyi,S. 1970. A new method for the determination of the number of individuals ia animal bone 

material. — Amer. joum. Archaeol., 74, 291-292. 
Paspaleva, M., T. Mits chev. 1968. OmithologischeUntersuchungenambulgarischenDonauufer. 

— In: T-imn. Ber. X. JubUamstag. Donauforsch., 445—454. 
Ste ruber g. Zd. 1969. Socolnictvi. Praha, St. zemed. nakl. 248 p. 

Постъпила на 18X11.1991 
Адрес на автора: 
Златозар Боев 

Национален природонаучен музей при БАН 
бул. „Цар Освободител" № 1, 1000 София 



BIRDS FROM SOME MEDIEVAL SETTLEMENTS IN BULGARIA 

ZLATOZAR BOEV 

(Summary) ^^ 

The bird bone remains from nine medieval settlements of various age (6th to 17th 
century A. D.) — Kamobat, Krivnya, Preslav, Karanovo, Pliska, Yambol, Dyadovo, 
Voden and Vidin — are studied. Twenty species of birds are identified by the 309 bones 
and bone fragments. Four of them are domestic: fowl, goose, duck and turkey. The Do- 

66 



mestic Turkey is reported for the second time in Bulgaria (Vidin, 8th to 17th century A. 
D.), the Ruddy Shelduckand Grey Heron — for the first time. The breeding of Domestic 
Fowl was the base of the poultry breeding. This species consists of 86,2 percent of bone 
remains and 74,5 percent of the specimens of domestic birds. One third of Domestic 
Fowl have been used as chicken. ТЪе large gamefowl have been represented by Bustard, 
Mute Swan, Capercaillie, Crane, White-fronted Goose, Ruddy Shelduck and Colchic 
Pheasant. The last mentioned one thousand years ago has had much wider distribution 
in East Bulgaria, including the regions north of the Balkan range. 

The most interesting among the birds with uncertain importance to the ancient 
peoples, are the three bones of the wings two Lammergeiers (Pliska, 1 0th century A. D.). 
Among the remaining species are the Sparrowhawk, Raven, Magpie, Turtle Dove, etc. 



67 



ПОЧИНА НИКОЛАЙ ВИХОДЦЕВСКИ (1912-1995) 



АЛЕКСИ ПОПОВ 



Николай Виходцевски имаше разностранни интереси в областта на природните 
науки. Той познаваше отлично висшите растения и направи ценни допълнения към 
флората на България с установяването на нови и редки за нашата страна видове. Наред с 
това съобщи за първи път за България някои видове пеперуди. Системно изучаваше 
пеперудната фауна на Витоша. Откри нов род риби (гопа) за българската акватория на 
Черно море. Ръководеше производството на препарати и скелети на гръбначни животни, 
на сбирки от растения и насекоми, от минерали и скали с учебни цели. Но най-големи са 
заслугите му за заш;итата на природата и популяризирането на природонаучните знания. 
С цялостната си дейност той напълно отговаря на понятието ни за естественик. 

Николай Михайлович Виходцевски е роден на 11 май 1912 г. в Санкт-Петербург. По 
националност е руснак, но целият му съзнателен живот е протекъл в България. Завършил 
е Софийската руска гимназия през 1 933 г. и естествена история в Софийския университет 
през 1937 г. През 1942—1947 г. се занимава с отглеждане на морски риби и аквариумни 
тропически рибки в Морската биологическа станция с аквариум във Варна. От 1948 до 
1952 г. е технически ръководител на отдел Естествена история в ДСП Учтехпром в 
София, където се произвеждат посочените по-горе учебни сбирки. В продължение на 8 
години (1 952—1 960) е технически научен сътрудник в Ботаническия институт при БАН, а 
след това става секретар на Комисията по защита на природата при БАН (1960—1966). 
Интересите му към българската флора го свързват с Катедрата по ботаника на 
Софийския университет, където работи като специалист от 1966 до 1974 г. Н. 
Виходцевски почина на 14 март 1995 г. в София. Носител бе на орден „Кирил и Методий" 
I степен и на званието „заслужил природозащитник". 

Самостоятелно или като съавтор Н. Виходцевски е създал 18 научни труда, 59 
научнопопулярни статии и 7 книги. Еколозите ще го запомнят като автор на учебник за 
защита на природата, монография и карта за защитените природни обекти у нас. 
Ботаниците познават неговата книга „Наши есенни растения" и ръководството му за 
ботанически сбирки. На зоолозите е известен с краткия определител „Фауна на 
България", където е разработил 8 разреда насекоми. 

Николай Виходцевски бе обичан и уважаван от по-възрастното и от средното 
поколение български биолози. Приятен събеседник по време на теренни изследвания, 
специалист, от когото всеки може да научи нещо непознато за растенията или за 
природата изобщо, той в продължение на повече от двадесет години след 
пенсионирането си посещаваше редовно научните институти, в които бе работил, за да 
се срещне със своите колеги. Отличен фотограф, той сам изработваше неповторимите си 
поздравителни картички, които ни носеха много радост. Дори когато през последните 
години на неговия живот зрението му силно отслабна, Николай Виходцевски не загуби 
оптимизма и чувството си за хумор. Българските биолози ще запазят спомена за 
неговата човечност и сърдечност и главно за извършеното от него за опознаването и 
опазването на българската природа. 



68 



в ПАМЕТ НА НИКОЛАЙ АНДРЕЕВ (1944-1994) 



АЛЕКСИ ПОПОВ 



На 9 април 1994 г. почина, едва навършил 50 години, ботаникът Николай 
Андреев. Напусна ни завинаги един отличен специалист по таксономия и 
хорология на висшите растения, един неуморен изследовател на терена и в 
лабораторията, един ревностен радетел за опазване на природата. Българските 
ботаници и колегите му от Националния природонаучен музей загубиха в негово 
лице един сериозен, много работоспособен и всеотдаен учен, компетентен 
познавач на българската висша флора и добър приятел. 

Николай Андреев Николов е роден на 5 февруари 1944 г. в Нова Загора. Там 
завършва средното си образование през 1962 г. От 1964 до 1969 г. е студент по 
биология в Биологическия факултет на Софийския университет „Св. Климент 
Охридски". Завършва с отличен успех биология с квалификация ботаника като 
дипломант на Катедрата по систематика на растенията и растителна география. 
От 1969 г. работи в Института по ботаника с Ботаническа градина при БАН 
първоначално като биолог, а от 1971 г. като научен сътрудник (научен сътрудник 
I степен от 1981 г.). От 1975 г. е в състава на секция Висши растения на Института 
по ботаника. През 1 980 г. става отговорник на хербариума на съшата секция. След 
спечелването на конкурс заема длъжността старши научен сътрудник П степен и 
ръководител на секция Ботаника в Националния природонаучен музей при БАН 
от 1.1. 1991 г. 

Научните изследвания на Николай Андреев са главно в областта на 
флористиката и фитотаксономията. В резултат на неуморна събирателска дейност 
той съобшава нови сведения за разпространението на редки видове растения у 
нас. Интересува се от проблема за съхраняване и представяне на хорологичната 
информация и специално от картирането на българската флора. Съвременни 
изследователски методи привличат неговото внимание и така се появяват 
кариологичните проучвания върху хромозомния брой на представители на редица 
семейства растения, хемотаксономичните проучвания на самодивската трева, 
биомониторинговите проучвания на съдържанието и акумулацията на микро- 
елементи и тежки метали в някои фитомонитори. В научните му трудове нами- 
раме разработени и въпроси на фитогеографията и растителната екология. 

Николай Андреев е работил винаги в тясно сътрудничество с най-изтъкна- 
тите български флористи и фитотаксономи и повечето от научните му статии са 
публикувани съвместно с тях. Взел е участие в изработването на основните по 
значение монографии, подготвени в Института по ботаника. И това е един от 
съществените приноси в неговото дело. На първо място тук трябва да се 
отбележат четирите тома (един от тях под печат) от поредицата „Флора на Бълга- 
рия", в които Н. Андреев е разработил 8 семейства и 16 рода. Голям е читател- 
ският интерес към отдавна изчерпания том за растенията от „Червена книга на 
България". Под перото на Н. Андреев там са разгледани 38 вида редки, застраше- 
ни и изчезнали растения. В тази редица от монографии заемат своето място и 
„Конспект на висшите растения на България", „Определител на висшите расте- 
ния в България", „Атлас на ендемичните растения в България" с разработени 18 



Historia naturalis bulgarica, № 5, 1995 69 




вида от Н. Андреев, както и отпечатаният посмъртно „Хорологичен атлас на 
лекарствените растения на България". 

Значителен дял от научното творчество на Николай Андреев е посветен на 
опазването на редките и ендемичните растителни видове и изобщо на растител- 
ността в защитените територии. Принос в теорията на подобни изследвания е 
предложената методика за комплексно проучване на резерватите. А конкретните 
проучвания обхващат сравнителната флористика и флорогенетичния анализ на 
резерватите „Острица" в Голо бърдо, „Торфено бранище" и „Бистрищко 
бранище" на Витоша, „Парангалица" в Рила, „Баюви дупки — Джинджирица" в 
Пирин и „Червената стена" в Родопите. Многогодишните прецизни изследвания 
върху флората на пиринския резерват са обобщени през 1989 г. в хабилитационен 
труд, озаглавен „Флорната структура на биосферния резерват „Баюви дупки — 
Джинджирица" — количествени параметри, екологобиологична характеристика, 
генезис, състояние и перспективи на охрана". През последните годрши от живота 
си Н. Андреев започна подобни изследвания и в резервата „Риломанастирска 
гора". Проучванията му в Пирин се увенчаха с предложение за създаване на нов 
резерват „Централен Пирин" и за разширяване на границите на „Баюви дупки — 
Джинджирица". Негово дело е и все още непубликуваната карта на находищата на 
редки и застрашени видове растения и на растителната покривка на народния 
парк „Шуменско плато". Научното наследство на Николай Андреев намира добър 
прием сред българските и чуждестранните учени. За това съдим по цитиранията 
на неговите трудове в ботаническата литература, които са повече от 100. 

Свързана със защитата на природата е и приложната дейност на Николай 
Андреев. В научнопопулярните си статии той насочва вниманието на читателите 
към отделни защитени територии у нас и към интересни групи растения. Автор е 
на сценарии за телевизионни научнопопулярни филми за флората на България 
(1 982), за нашите ендемични и реликтни растения (1 983) и за резервата „Червената 
стена" (1989). Участник е в 13 договорни проекта главно за проучване на 
растителността на резервати, за опазване на лечебните растения и има внедрени 
разработки на методи за биологичен мониторинг на комплексната фонова 

70 



станция „Рожен" в Родопите за контрол по опазване на флората. Нлколай Андреев 
е допринесъл и за обучението на студентите по ботаника, като е водил упражнения 
по таксономия и еволюция на растенията (1984—1988), биогеография (1984—1986) 
и интегриран практикум по систематика на висшите растения ( 1985). Ръководил е 
трима дипломанти от Биологическия факултет на Софийския университет. 

Като ръководител на секция Ботаника в Националния природонаучен музей 
Николай Андреев продължи научната си работа и същевременно започна да се 
грижи за поддържане и обогатяване на хербариума. Той осъвремени информа- 
цията за 34 вида от изложените растения. За еталонния хербариум на музея бяха 
събрани около 800 вида, а за експозицията — необходимите за подмяна растения. 
Поставено бе началото и на сбирка от мъхове. Н. Андреев обмисляше нужните 
промени за подобряване на досегашната изложба и започна да изготвя идеен 
проект за реорганизация на ботаническата експозиция. За съжаление не му 
достигна време да защити авторитета си на ботаник и чрез едно модерно 
представяне на българската флора за посетителите на музея. Н. Андреев се 
включи и в издателската дейност на НПМ като член на редакционната колегия на 
кн. 4 на настоящата поредица Historia naturalis bulgarica. 

Международно признание за познанията и дейността на Николай Андреев е 
приемането му през 1983 г. за асоцииран член на OPTIMA — международна 
организация по фитотаксономия на медитеранската флора и растителност и за 
член на Комисията на колекторите и хербариумите към същата организация. 
Сътрудничеството на Н. Андреев с чуждестранни ботаници се разви по време на 
специализацията му в Ботаническия институт в Санкт Петербург през 1 984 г. и при 
изпълнението на съвместни задачи с институтите по ботаника в Прухонице край 
Прага и в Краков. 

У нас Николай Андреев участва активно в ботанически и природозащитни 
прояви. Автор или съавтор е на 23 доклада, изнесени на 5 международни и 10 
национални конференции и симпозиуми. За предложената от него класификация 
на ендемитите в резервата „Баюви дупки" и за участието му във „Флора на 
България" е награден със златна значка на X национапен преглед на ТНТМ ( 1 979) 
и с юбилеен медал „1300 години България" (1981). 

И в двете научни учреждения, в които премина жизненият път на Николай 
Андреев — Института по ботаника и Националния природонаучен музей, колегите 
му го познаваха като човек, изпълняващ задълженията си с голяма вещина и 
отговорност. В института, като завеждащ хербариума, той можеше да приложи 
задълбочените си познания върху българската флора. Тези негови познания го 
направиха много подходящ за ръководител на ботаническата секция в музея. 
Николай Андреев работеше всеотдайно и зшорито и изпитваше радост и 
удовлетворение от добре изпълнената научна задача. Често го виждахме от ранна 
утрин до късна вечер в работния му кабинет в музея. Можеше да се занимава с 
различни научни проблеми едновременно. Обичаше природата и независимо от 
финансовите трудности никога не отложи теренните си изследвания. В 
отношенията с колегите си беше честен, коректен и прям при изказване на 
личното си мнение. Имаше чувство за отговорност и затова се ползваше със 
заслужен авторитет. 

Името на Николай Андреев ще остане в историята на българската ботаника, 
а научното му дело ще ползва съвременните и бъдещите ботаници у нас. А в 
Националния природонаучен музей мястото му на високо ерудиран и отдаден на 
науката специалист остава засега незаето. 



71 



НАУЧНИ ТРУДОВЕ НА 

СТ.Н.С. НИКОЛАЙ АНДРЕЕВ НИКОЛОВ^ 

Симеоновски,М. Н. Андр е е в. 1971. Усвояване на К* и Na* от някои бобови и житни треви 
в естествен фитоценоз. — Год. СУ, Биол. фак., 63, № 2, Бот., микробиол., физиол., 
биохим. раст., 85— 103. 

Йорданов, Д., С. Ганчев, С. Денчев, Т. Мешинев, Н. Николов. 1 972. Нови данни 
за разпространението и екологогеографските особености на няколко вида растения от 
западната част на Казанлъпжата котловина. — Изв. Бот. инст., 22, 135—142. 

Йорданов, Д., С. Денчев, И. Ник о л о в. 1974. Новихорологични даннизаняколковида 
виспш растения. — Изв. Бот. инст., 25, 21 1—215. 

Йорданов, Д., С. Кожухаров, Н. Ан др е ев. 1976. КартираненафлоратанаБългария 
и проблемът за растителните ресурси. — Фитология, 4, 3—15. 

Kuzmanov, В., N. Andreev, S. G е orgiev a. 1977. lOPB Chromosome numberreportsLVII, 
Apiaceae. — Taxon (Utrecht), 26, No 4, p. 448. 

Василев, П., Н. A н д p е е в. 1978. Флористичен анализ на растителността на резервата 
„Острица" в планината Голо бърдо. — Фитология, 9, 41—51. 

Стоилов, Д., Е. Павлова, М. Рангелова, И. Бонде в, Т. Мешинев, Н. Нико- 
лов, Л.Славова, Б. Николов, С. Г ер а с им о в. 1978. Методика за комплексно 
проучване на резерватите и другите защитени природни територии. — Сборн. научни 
трудове КОПС, 1, 7—23. 

Р е е V, D., N. Andreev. 1978. ЮРВ Chromosome number reports LXH, Apiaceae. — Taxon 
(Utrecht), 27, No 5/6, 534-535. 

Йорданов, Д., Н. Андреев. 1979. Сем. LXXXVin. Тиквови — Cucurbitaceae J u s s. Сем. 
XCII. Мириофилумови, Халорагисови — Haloragaceae L i n d L Сем. ХСШ. Телигонови 

— TheUgonaceae D u m. Сем. XCFV. Хипуридови, Хипурисови — Hippuridaceae L i n к. — 
В: Флора на HP България. Т. 7. С, БАН, 421-431, 479-486. 

Н и к о л о в, Н. 1979. Югасификация на ендемичния елемент в резерват „Баюви дупки" в Пирин 
планина. 1. Български ендемити. — В: X национален преглед на ТНТМ. Национален 
младежки научно-технически симпозиум „Пътища, средства и форми за опазване и 
възпроизводство на околната среда", 8—10.11.1979, София. С, Републ. център ТНТМ, 
ЕЦ биол. БАН, 14-17. 

Andreev, N. 1979. ЮРВ Chromosome пшпЬег reports LXIV, Poaceae, Apiaceae, Asteraceae. — 
Taxon (Utrecht), 28, No 4, p. 397. 

Кожухаров, С, Н. Андреев, Д. П е ев. 1980. Конспект на висшитерастениянаБългария. 
С, БАН. 189 с. 

Бондев, И., Т. Мешинев, Н. Андреев, Л. С л ав ов а. 1981. Флораирастителностна 
резерват „Парангалица". — В: Регионален симпозиум по проект 8 — МАВ — ЮНЕСКО 
„Опазване на природните територии и съдържащия се в тях генетичен фонд", 
20— 24.Х.1980. Благоевград. Сборник материали. С, БАН, 100—111. 

А н д р е е в, Н. 1981. Екологобиологичен анализ на висшата флора на резерват „Баюви дупки" в 
Пирин планина. — В: Регионален симпозиум по проект 8 — МАВ — ЮНЕСКО 
„Опазване на природните територии и съдържащия се в тях генетичен фонд", 
20— 24.Х.1980. Благоевград. Сборник материали. С, БАН, 171—183. 

К о жухар ов, С, Н. Ник о лов. 1981. Атлас сравнительнойхорологиицентральноевропейской 
флоры. — Фитология, 17, 70—71. 

А n d г е е V, N. 1981. ЮРВ Chromosome number reports LXX, Poaceae, Caryophyllaceae, 
Papaveraceae, Rosaceae, Fabaceae, Labiatae, Solanaceae, Scrophulariaceae, Asteraceae. — 
Taxon (Utrecht), 30, No 1, 74-75. 

Ко zuh ar ov,S., N.Andre ev, M.Mark ova. 1981. Stand und Besonderheitender chorologjschen 
Information in Bulgarien. — In: Mapping the Flora of the Balkan Peninsula. Sofia, Bulg. Acad. 
Sci., 47-56. 

Ко zuhar ov, S.,N. Andreev. 1981.Proposalfor a grid to serve the mapping of the Bulgarian flora. 

— In: Mapping the Flora of the Balkan Peninsula. Sofia, B\ilg. Acad. Sci., 169-174. 
Kuzmanov, В., N. Andreev, V. Kozovska. 1981. Chemotaxonomic study on Bulgarian species 

ofPeucedanum L. I. — Anales Jard. Bot. Madrid, 37, No 2, 779—788. 
A H Д p е е B, H. 1982. Род 578 (54). Опопанакс — Opopanax Koch. Сем. Хурмови, Райскоябълкови 

— Ebenaceae Vent. Сем. Полемониеви — Polemoniaceae J u s s. Сем. Хидрофилови — 



' Някои от статиите са подписани с бапщното (Н. Андреев), други с фамилното му име (Н. 
Николов). 

72 



Hydrophyllaceae R. Br. ex Е d w a г d s. — В: Флора на HP България. Т. 8. С, БАН 

216-220, 364-366, 440-442, 480-482. 
К у 3 м а н о в. Б., Н. А н д р е е в. 1982. Род 579 (55). Самодивска трева — Peucedanum L. — В: 

Флора на HP България. Т. 8. С, БАН, 220—240. 
Кожухаров, С, Н. Андреев. 1982. Подклас П. Вторичнопокривни (Срасловенечни) — 

Metachlamydeae Engl. (Sympetalae А. В г.; Gamopetalae В г о п g п.). Характеристика и 

таблица за определяне на семействата. — В: Флора на HP България. Т. 8. С БАН 

272-279. 
Бондев, И., Т. Мешинев, Н. Андреев, М. Любе но в а. 1982. Растителност в резервата 

„Торфено бранище" на Витоша. — В: Национална теоретична конференция по опазване 

и възпроизводство на обкръжаващата среда, 1—5 ноември 1982, Слънчев бряг. Т. 1. С. 

БАН, ДКНТП, копе и др., 80-84. 
Кузманов, Б., Н. Андреев, В. Козовска. 1982. Върху кумариновия и флавоноидния 

състав жа Peucedanum longifolium W. К. — Фармация, № 1, 30—31. 
А п d г е е V, N. 1982. ЮРВ Chromosome пшпЬег reports LXXVI, Adoxaceae, Apiaceae, Asteraceae, 

Brassicaceae, CaiyophyUaceae, Dipsaceae, Fabaceae, Gentianaceae, GeraniaceaeJLamiaceae, 

Poaceae, Rosaceae, Salicaceae, Scrophulariaceae. — Taxon (Utrecht), 31, No 3, 575—576. 
В a с и л е B, П., H. A H Д p е е B. 1983. Фитогеографски елементи във флората на планината Голо 

бърдо. — В: Международен симпозиум „Взаимоотношенията човек — планински 

екосистеми" по проект 6 на програмата МАВ, Враца, 24—29.10.1983. Т. 1. С, Нац. ком. 

НРБ „Човек и биосфера", 77—82. 
Н и к о л о в, Н. 1983. Пространствено-екологична и генетична класификация на ендемичния 

компонент във високопланинската част на Северен Пирин. — В: Международен 

симпозиум „Взаимоотношенията човек — планински екосистеми" по проект 6 на 

програмата МАВ, Враца, 24—29.10.1983. Т. 1. С, Нац. ком. НРБ „Човек и биосфера", 

117-124. 
Кожухаров, С, Д. Пеев, Н. Николов, М. Анче в, А. Петрова. 1983. Съхранение, 

представяне и ползуване на текущата хорологична информация. — Фитология, 22, 

61-80. 
Кузманов, Б., Н. Андреев, В. Козовска, Н. Нейков, М. Аладжемо в. 1983. 

Хемотаксономично изследване на българските видове от род Peucedanum L. П. — В: 

Трета национална конференция по ботаника, София, 26— 30.Х.1981. С, БАН, 301—312. 
Бондев, И., Т. Мешинев, Н. Андреев. 1983. Ботаническа характеристика на резервата 

„Бистришко бранище". — В: Трета национална конференция по ботаника, София, 

26-30.Х.1981. С, БАН, 935-948. 
А н д р е е в, Н. 1983. Оценка на някои сходства, ботаническата стойност и ефективността на 

защита на флорните комплекси на три резервата в Пирин, Рила и Витоша. — В: Трета 

национална конференция по ботаника, София, 26- 30.Х.1981. С, БАН, 987—997. 
Николов, П., Д. П е е в, С. Кожух ар о в. 1983. Хорологични и таксономични аспекти в 

проучванията на академик Даки Йорданов. — В: Юбилейна научна сесия „90 години 

академик Даки Йорданов". Омуртаг, 46—75. 
Андреев, Н. 1984. [38 вида растения]. — В: Червена книга на HP България. Т. 1. Растения. С, 

БАН, с. 26, 28, 61, 93-94, 95, 100, 131, 132-133, 134, 137, 138, 139, 142, 151, 158, 193, 206, 

211, 248, 249, 264, 265-266, 268-270, 271, 272, 312, 361, 364. 
Н и к о л о в. В., Н. Н и к о л о в. 1984. Биосферный заповедник „Червената стена" — состояние 

флоры и растительности и рекомендации для их охраны. — Экологическая кооперация 

(Братислава), 2, 40—43. 
Николов, Н., В. Н и к о л о в. 1984. Предварителни проучвания на флората и растителността в 

биосферния резерват „Червената стена". — В: Съвременни теоретични и приложни 

аспекти на растителната екология. Ч. 1. С, БАН, 198—210. 
Пеев, Д., Н. Николов. 1984. Динамика на корелационните структури на две популации от 

Dactylis glomerata L. s.str. в резерват „Баюви дупки — Джинджирица". — В: Съвременни 

теоретични и приложни аспекти на растителната екология. Ч. 1. С, БАН, 244—253. 
Пеев, Д., Н. Н и к о л о в. 1984. Сравнителен анализ на вариационните и корелационни структури 

при популации от Dactylis glomerata L. s.str. и Sesleria comosa V е 1. — В: Съвременни 

теоретични и приложни аспекти на растителната екология. Ч. 1. С, БАН, 254 — 259. 
Андреев, Н., В. Н и к о л о в. 1985. Ендемични и реликтни таксони и растителни съобщества в 

биосферния резерват „Червената стена". — В: Международен симпозиум по проект 8 — 

МАБ (ЮНЕСКО) „Опазване на природните територии и съдържащия се в тях 

генетичен фонд", 23—28.09.1985, Благоевград. Сборник с доклади. Т. 1. С, БАН, 88—96. 
Николов, Н., Л. Юрукова, В. Николов. 1987. Съдържание на тежки метали във 

фитомонитори от Роасеае — Фонова станция „Рожен" (Западни Родопи). — В: Първа 

73 



национална конференция по проблеми на биологичния мониторинг, Пловдив, 22—24 

октомври 1987 г. С, БАН, 26-31. 
Ю р у к о в а. Л., Н. Николов, В. Николов. 1987. Концентрация на микроелементи в 

популации на Vicia cassubica L. в местността „Рожен" (Западни Родопи). — В: Трудове. 

Четвърта национална конференция — ботаника, 1987. С., БАН, 140—147. 
Kuzmanov, В., N. Andreev, S. Georgieva, A. Mitre v. 1987. Biosystematic Studies on 

Peucedanum L. in Bulgaria. 1. Karyological Study. — Фитология, 33, 3—13. 
H и к о л о в, H. 1988. Динамика на числеността и пространствена структура на висшите растения 

в резервата „Баюви дупки — Джинджирица" в Пирин. — В: Сто години от рождението 

на академик Николай А. Стоянов. С, БАН, 91—106. 
Андреев, Н., Д. П е е в. 1989. Сем. СХП. Грапаволистни — Boraginaceae J u s s. Описание на 

семейството и таблица за определяне на родовете. Род 641 (3). Птиче просо — 

Lithospermum L. Род 642 (4). Неатостема — Neatostema I. М. J о п s t о п. Род 643 (5). 

Белоочица — Buglossoides М о е п с h. Род 645 (7). Медник — Cerinthe L. Род 647 (9). 

Усойниче, Лисича опаппса — Echium L. — В: Флора на HP България. Т. 9. С, БАН, 

102-106, 111-126, 134-136, 145-150. 
Пеев, Д., Н. Андреев. 1989. Род 655 (17). Незабравка — Myosotis L. — В: Флора на HP 

България. Т. 9. С, БАН, 184-211. 
А н д р е е в, Н. 1989. Сем. CXVI. Картофови — Solanaceae J и s s. — В: Флора на HP България. Т. 

9. С, БАН, 474-504. 
Кожухаров, С, Н. Андреев, Л. Юрукова,В. Николов. 1989. Биомониторинг лесных 

экосистем. — В: Первый международный экспедиционный эксперимент по теме 3 

„Разработка и внедрение на станциях комплексного мониторинга методов 

биологического мониторинга" проблемы ХП Научно-технического сотрудничества 

стран членов СЭВ „Глобальная система мониторинга окружающей среды". Москва, 

ГСМОС, 44-49. 
Андреев, Н., Л. Ю р у к о в а. 1990. Относно използването на криптофитите за оценка на 

фоновите условия в СКФМ „Рожен". — В: Сборник. Научно-приложна конференция 

„Нова екологична политика на HP България — проблеми и пътища за нейното 

осъществяване". С, КОПС, 123—131. 
Юрукова, Л., Н. Андреев, В. Николов. 1 991. Акумулация на тежки метали в някои 

фигомонитори на ass. Pinus sylvetris + Picea abies — mixtoherbosa (Западни Родопи). — 

Наука за гората, № 1, 62—67. 
N i к о 1 о V, N. 1991. Chromosome numbers of Bulgarian Angiosperms from North. Pirin Mountain: 

Reserve „Bajuvi dupki — Dzndzirica". — Фитология, 41, 70—75. 
Андреев, H. 1992. [18 вида растения] . — В: Атлас на ендемичните растения в България. С, БАН, 

с. 38, 40, 57, 62, 68-69, 87, 94-95, 106-107, 118, 120-122, 124, 126, 143. 
Ан др е е в, Н., М. Ан ч ев, С. К ожухар ов, М. Марк ов а, Д. Пеев, А. П е тр ов а. 1992. 

Определител на висшите растения в България. С, Наука и изкуство. 788 с. 
В а с и л е в. П., Н. А н д р е е в. 1992. Анализ на флората на Голо бърдо. — Фитология, 42, 3—21. 
А н д р е е в, Н. 1993. Материали и критични бележки за флората на България. — Hist. nat. bulg., 4, 

29-38. 
Djingova, R., Г Kuleff, N. An dr е е v. 1993. Comparison of the ability of several vascvilar 

plants to reflect environmental pollution. — Chemosphere (London), 27, No 8, 1385—1396. 
Бешков, В., С. Дончев, М. Карапеткова, Н. Николов, Т. Мешине в, В. По- 
пов. 1 994. Червена книга на Шуменския регион. Шумен, ИК „Сл. Николов и сие". 199 с 
Николов, Н., Т. М е ш и н е в. 1995. Защитени прщ)одни територии в Република България. — В: 

Б о н д е в, И. (отг. ред ). Хорологичен атлас на лечебните растения в България. С, Акад. 

изд. „Проф. М. Дринов", карта на стр. 112. 
А н д р е е в, Н. Под печат. Сем. CXVIH. Живеничеви — Scrophulariaceae J u s s. Описание на 

семейството и таблица за определяне на родовете. Род 710 (14). Очанка —Euphrasia L. 

Род 711 (15). Зъбарче - Odontites Lu d w. Род 712 (16). Язовка -Bartsia L. Род 713 (17). 

Белардия —Bellardia All. Род 714 (18). Парентуцелия — ParentuceUia Viv. Род 715 (19). 

Тоция — Tozzia L. Род 717 (21). Хоботниче — Rhynchocorys G г i s е b. Род Кученце — An- 
tirrhinum L. — В: флора на HP България. Т. 10. С., БАН. 
Andreev, N. In press. Population variability oiSesleria comosa V е 1. complex. — Plant Systematics 

and Evolution (Wien). 
Andreev, N. In press. On the endemism in the Pirin flora. — Fragmenta Floristica et Geobotanica 

(Krakow). 
A n d r е е V, N. Inj)ress. Dynamics of the numbers and statial structure of the rare and threatened plants 

in the "Cervenata stena" biosphere reservation in Rodopi moimtain. — PressEa (Praha). 



74 



A n d г е е V, N.. L. Jurucova. In press. The content of heavy metals in the communities oiPinus 
silvestris L. and Picea abies (L.) К a г s t. at the Rozen integrated monitoring station (Bulgaria). 
— Environmental Monitoring 'and Assessment (USA). 

Jur ucova,L., N. Andreev. In press. On the utilization of the geophytes for assessment of back- 
ground pollution at the Rozen integrated monitoring station (Bulgaria). — Environmental 
Monitoring and Assessment (USA). 

Kulev, I., N. An dr е е V. In press. Accumulation of heavy metals inphytomonitors from Assenovgrad 
Region (Bulgaria). — Ecology (USA). 

НАУЧНОПОПУЛЯРНИ СТАТИИ 

НА CT.H.C. НИКОЛАЙ АНДРЕЕВ НИКОЛОВ' 

Б о н д е в. И., Т. Мешинев, Н. Андреев. 1976. Парангалица бие тревога. — Защнта на 

природата, № 3, 23—24. 
М е ш и и е в. Т., И. А н д р е е в, И. Б о и д е в. 1979. Парангалица. — Природа и знание, № 3, 

29-31. 
Андреев, Н., Т. М е ш и н е в. 1979. Бистришко бранище '78. — Природа и знание, № 3, 33—35. 
П е е в. Д., Н. А н д р е е в. 1979. Фитогенетичен фонд — неизменно национално богатство. — В. 

Вечерни новини, бр. 113 (8415). 

1979. Растителното богатство на Благоевградски окръг и неговото опазване. — Защита на 
природата, № 10, с. 8 и 11. 

1980. Ботаническото богатство на Пирин планина. — Турист, № 9, 22—23. 

1981. Резерват Баюви дупки. — Природа и знание, № 3, 31—33. 

1981. „Баюви дупки — Джинджирица". — Наша родина, № 7 (331), 26—27. 

1982. Народен парк „Сините камъни". — В. Сливенско дело, бр. 23 от 25.П.1982. 
1982. [7 статии]. — В: Енциклопедия България. Т. 3. С, БАН. 

1982. Макове. — В: Младостта на родината. С, Нар. младеж, 246—249. 

1983. Гората — убежище на редки растения. — Прщзода и знание, № 3, 1—4. 

1983. Растителният свят на Странджа планина. — В: Република на младостта. С, Нар. младеж, 
124-131. 

1984. [5 статии]. — В: Енциклопедия България. Т. 4. С, БАН. 

1984. Непознатата азиатка. — В. Отечествен фронт, бр. 11879 от 18.V.1984. 

1985. С какво да залесяваме. — Природа и знание, № 5, 19—21. 

1986. Каменоломки. — Природа и знание, >& 3, 23—26. 
1986. Пашите папрати. — Природа и знание, № 6, 23—26. 
1986. [9 статии]. — В: Евщиклопедия България. Т. 5. С, БАН. 

1988. [9 статии]. — В: Енциклопедия България. Т. 6. С, БАН. 

1989. Растителното богатство на Пирин планина. — В. Ехо. 

1990. Родопската съкровищница. — Природа и знание, № 4, 7—9. 

1991. Теменуги. — Природа и знание, № 2, 23—26. 

1991. Семейство Върбови. — Природа и знание, № 4, 23—26. 

Ан др е ев, Н, В. Николов. 1992. Биосферният резерват „Червената стена". —3 — Е. Еволюция, 
екология, екополитика, № 2, 18—20. 

1992. Любовта, но в природата. — В. Детски свят, бр. 5, 13— 27.Ш.1992. 

Николов, Н., В.Николов. 19 93. Флора и растителност на биосферния резерват „Червената 

стена". — Природа, № 3, 85—89. 
Под печат. [34 статии]. — В: Енциклопедия Благоевград. С, БАН. 
Под печат. [4 статии]. — В: Енциклопедия Ловешки окръг. Ловеч. 

Под печат. [46 статии]. — В: Енциклопедия на лекарствените растения. С, Изд. Петър Берон. 
Под печат. Бранищата на България. — В: Свят наука. С. 
Под печат. Народен парк „Пирин" — състояние и перспективи на опазване. — Екокуриер. 



Постъпила на 25.V.1994 г. 



Адрес на автора: 

Алекси Попов 

Национален природонаучен музей при БАН 

бул. Цар Освободител, 1 

1000 София 



' Колек тивнит е статии са с посочени автори. Името на автора на останалите статии Н. Андреев 
(Н. Николов) не е изписано в списъка. 

75 



NIKOLAI ANDREEV (1944-1994) - IN MEMORIAM 

ALEXI POPOV 

(Zusammenfassung) 

Am 9. April 1 994 starb der Botaniker Nikolai Andreev. Er ist am 5. Februar 1 944 in 
Nova Zagora geboren, absolviert Biologie in Sofia 1969, arbeitet im Institut fiir Botanik 
(1969—1990) imd seit 1991 im Nationalen Naturhistorischen Museum in Sofia als Leiter 
der Botanischen Abteilung. Seine Erforschungen sind hauptsachlich im Gebiet der 
Chorologie und Taxonomie hoherer Pflanzen. Er teilt neue Angaben iiber die 
Verbreitung seltener Pflanzenarten in Bulgarien mit und zeigt Interesse fiir Kartieren der 
bulgarischen Flora. Bei seinen Untersuchungen wendet er gegenwartige Methoden der 
Karyologie, Chemotaxonomie und Biomonitoring an. In Mitarbeit mit bekannten 
bulgarischen Floristen nimmt N. Andreev bei der Ausarbeitung der Monographien 
„Flora von Bulgarien" (1979-1989), „Rotes Buch von Bulgarien" (1984), „Atlas der 
endemischen Pflanzen in Bulgarien" (1992), „Bestimmungstabellen der hoheren 
Pflanzen in Bulgarien" (1992) u.a. teil. Ein bedeutender Teil seines Wirkens ist dem 
Schutz der seltenen Arten und der Vegetation in den Naturschutzgebieten in Witoscha, 
Rila, Pirin und Rhodopen gewidmet. 

Der Name von Nikolai Andreev wird seine Stellimg in der Geschichte der 
bulgarischen Botanik einnehmen und sein wissenschafl;licher NachlaP den heutigen und 
kunfi;igen bulgarischen Botanikem dienen. 



76 



УКАЗАНИЯ ЗА АВТОРИТЕ 

В периодичното издание Historia naturalis bulgarica се отпечатват оригинални статии по 
въпроси на природонаучната музейна проблематика (теоретична музеология, 
експозиционна методология, информации и изследвания върху музейни колекции и пр.) и 
научни приноси по зоология, ботаника, палеонтология и геология въз основа на материали 
предимно от български и чуждестранни музеи. Публикациите са на един от следните езици: 
български (с резюме на западен език), английски, немски или френски (с резюме на 
български език). При подготовката на ръкописите трябва да се имат предвид следните 
изисквания: 

1. Ръкописът, включително резюмето на съответния език и текстовете към илюстрациите, 
се предава в два екземпляра. 

2. Максималният обем на статията (включително литературен списък, фигури, таблици и 
резюме) не трябва да надхвърля 20 стандартни машинописни страници (60 знака на ред, 30 
реда на страница). 

3. Статиите на чужд език се съпровождат и от екземпляр на български. 

4. Заглавията и подзаглавията се изписват с обикновен шрифт (не само с главни букви) и 
всяко от тях — на нов ред. 

5. Собственото и фамилното име на автора се дават под заглавието на статията. 

6. Непосредствено след литературния списък (ако липсва — след основния текст) се 
посочва служебният или домашният адрес на автора. 

7. Цитирането на литературните източници в текста да бъде по един от следните начини: 
„...П е т р о в (1990)..." или „... (Петров, 1990)..." 

8. Литературният списък включва само източници, цитирани в текста на статията и 
подредени по азбучен ред (в статиите на български се изреждат авторите на кирилица, 
следвани от тези на латиница; в статиите на западен език — обратно). 

Примери за библиографско описание: 

Tanasijtchuk, V.,V. Beschovski. 1990. A contribution to the study of the Chamaemyia 

species from Bulgaria and some East European countries. — Acta zool. bulg., 41, 18-25. 

1/1 о с и Ф о B, M. 1987. фенология и зоогеография при насекомите. — В: Съвременни 

постижения на българската зоология. С, ВАН, 17—20. 

Г р у е в, Б. 1988. Обща биогеография. С, Наука и изкуство. 396 с. 

9. Резюмето, таблиците, текстът под фигурите и литературният списък се представят 
написани на отделни листове. 

10. Илюстративният материал трябва да е съобразен със следните изисквания: 

а. Снимките да бъдат ясни, контрастни, по възможност с еднакъв размер в една статия.Ако 
върху тях трябва да се направят допълнителни означения (цифри, стрелки, букви и пр.), те 
се нанасят на прозрачна хартия, прикрепена към фигурата. 

б. Чертежите (графики, диаграми) и рисунките се представят в годен за възпроизвеждане 
вид и до тройно по-големи от размера им в печатната страница. 

11. Задължително е прилагането на Международната система единици (БДС 3952-79). 
Вместо хонорар от всяка публикация се получават безплатно по 40 авторски отпечатъка. 
Постъпилите за публикуване материали се преценяват от рецензенти, определени от 
Редакционната колегия. Тези от тях, които са с неподходяща тематика, на недобро научно 
равнище или несъобразени с указанията, ще бъдат връщани. 

От Редакционната колегия 



ISSN 0205-3640 



Histo 
nature 
bulgoncQ 



AMNH LIBRARY 



Hlstorla natui 

AM. MUS. NAT. ''Il"!j™ 

Received on: fao-^w-^o 



53145 




НАЦИОНАЛЕН 
ПРИРОДОНАУЧЕН МУЗЕЙ 




NATIONAL MUSEUM 
OF NATURAL HISTORY 
SOFIA 



Зелена вечерница (Rethera komarovi). Рядък u локално 
срещан вид. За първи път в Европа omkpum в България. 
У нас лети през май и юни в Кресненското дефиле, 
Славянка и Източните Pogonu. Разпространен от 
Албания go Афганистан (сн.:Кр. Нанев) 

Green hawkmoth (Rethera komafovi). Rare and locally 
spread species, in Europe firstly reported from Bulgaria. 
Flies from May to June in Kresna gorge, Slavjanka and 
Eastern Rhodope mountains. General distribution from 
Albania to Afganistan. (Photo: Kr. Nanev)