HISTORIA
NATURALIS
BULGARICA
НАЦИОНАЛЕН
ПРИРОДОНАУЧЕН
УКАЗАНИЯ ЗА АВТОРИТЕ
В периодичното издание Historia naturalis bulgarica се отпечатват оригинални
cmamuu из природонаучната музейна проблематика (музеология, информации
Върху музейни Колекции и пр.), статии из историята на природознанието и научни
приноси по зоология, ботаника, палеонтология и геология Въз основа на матершали
предимно om български и чуждестранни музеи. Публикациите са на един om
следните езици: българсКи (с резюме на западен e3uk), английски, Hemcku, френски и
руски (с резюме на български език). При подготовката на ръкописите трябва ga се
имат предвид следните изисКвания:
1. Ръкописът се предава на дискета на програмаша Word за Windows и с една
разпечатка. Файлът да съдържа само един шрифт (без отстъпи, без използване на
Bold, без шекстове само с главни букви, без поредни интервали и друго ненужно
форматиране). Заглавието, главите и новите абзаци да се отделят с един празен
ред. Използва се Курсив (само за имената на таксоните om родовата и Видовата
група) и изцяло главни букви (за цитираните В текста и литературния списък
автори, но не и за aBmopume на makconume). Pasneuamkama да бъде на стандартни
машинописни страници (30 реда x 60 3Haka). РъКописьт да бъде напълно
komnaekmoBan (ako е необходимо с литературен списъК, таблици, фигури, текст
Към шях, резюме на съответния език).
2. Максималният обем на статията (вКл. приложенията и илюстрациите) не
трябва да надхвърля 20 стандартни страници. По-големи cmamuu се приемаш само
с решение на редаКкционнаша Колегия.
3. АВторъш да се изпише с пълно собствено и PaMUAHO име.
4, Цшаирането на литературните източници 6 текста да бъде по един om
следните начини: „ИОСИФОВ (1996) или „ИОСИФОВ, 1996)“ или ,JOSIFOV and
KERZHNER (1995) или ,(JOSIFOV & KERZHNER, 1995) или ,(GOLEMANSKY et al., 1993;
БЕШОВСКИ и gp., 1994; JOSIFOV, 1995; 1996). При трима u повече автори се използва
,et al.“ или „и др.“. Bcmamuume на латиница цитирането е само на латиница.
5. Литературнията списък ВКлючва само източници, цитирани 6 mekcma на
статията u подредени по азбучен ред. В cmamuume на български се изреждат
aBmopume на Кирилица, следвани от тези на латиница. В cmamuume на западен
език Всички автори се подреждат по общ азбучен ред на латиница (ako статия или
Книга е написана на kupuauua, ползва се заглавието на резюмето, а ako няма такова
- заглавието се превежда, а не MpaHcAUMepupa).
Примери за библиографсКо описание:
TANASIJTCHUK У., У. BESCHOVSKI. 1990. A contribution to the study of Chamaemyia
А from Bulgaria. - Acta 2001. bulg., 41: 18-25.
ИОСИФОВ М. 1987. Фенология и зоогеография при Hacekomume. - В: Съвременни
постижения на българсКата зоология. С., БАН, 17-20.
ГРУЕВ Б. 1988. Обща биогеография. С., НауКа и изкуство. 396 с.
GOLEMANSKY У., Р. YANKOVA. 1973. Studies оп Coccidia in some small mammals in
Bulgaria. - Bull. Inst. zool. mus., 37: 5-31. (In Bulgarian).
6. След литературата следва пълният адрес на автора или авторите.
7. Резюмешо се предава преведено на съответния език и не трябва да надхвърля
30 реда.
8. Таблиците се номерираш u са със заглавие отгоре. Ako са на Компюшър, да не
се използват интервали и табулатор; да не се разделят с Bepmukaanu, а само с
хоризонтални линии.
9. Pucynukume, чертежите и фотографиите се означават Като „фиг.“ и ce
номерират (да се избягва използването на цифра и буКВа или на две цифри) и трябва
да са съобразени със следните изисКВвания:
- фотографиите да бъдат ясни, Контрастни, по Възможност с еднакъв размер 6
една статия; ako Върху max трябва да се направят допълншпелни означения
(цифри, стрелки, буКви и пр.), me се нанасяш на прозрачна харшия, прикрепена Към
фигурата;
- uepmexkume (графики, диаграми) и рисунките се представят В годен за
Възпроизвеждане Bug и до тройно по-големи от размера им 6 печатната страница.
Om ВсяКа публикация се получаваш безплатно по 40 aBmopcku отпечатъка.
Historia
naturalis bulgarica
КНИГА 9, СОФИЯ, 1998
БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ
НАЦИОНАЛЕН ПРИРОДОНАУЧЕН МУЗЕЙ
СЪДЪРЖАНИЕ
Научни публоКациа
Mumko СЪБЧЕВ, Людмила СТАНИМИРОВА - Разпространение на
правите сладКоводни раци (Crustacea: Decapoda) и техните
епибионти om род Branchiobdella (Annelida: Branchiobdellae),
Hystricosoma chappuisi Michaelsen, 1926 (Annelida: Oligochaeta) u
Nitocrella divaricata (Crustacea: Copepoda) 6 България (бълг., рез.
анал есь ооо Se ee eo це МСБ ДОЗ ROMER REP ABAD fete:
ИВайло ДЕДОВ, Пламен МИТОВ - Видов състав на сухоземните охлюби
(Mollusca: Gastropoda) om uzaoAucmHama и алпийсКката зона на
бевврен Ширин (анолн рез бълг) налеп Ве OU ERG та
Стоян ЛАЗАРОВ - Принос Към изучаването на паяците (Araneae) 6
Същинска Средна гора (англ., рез. бълг.) нн
Борислав ГЕОРГИЕВ - Бръмбари-бегачи (Coleoptera: Carabidae), събирани
om българсКи зоолози 6 Република Македония (англ., рез. бълг.)..
Златозар БОЕВ, Елена КАРАИВАНОВА - Еийса ага pontica subsp. п. om
средния холоцен на южното черноморско Крайбрежие, България
анал DOS Оо amy ams во декора дини сал ан SN НЕ ИРИС Ute) ЛЕ
Златозар БОЕВ - Actitis balcanica sp. п. - КъсноплиоценсКи kscokpua
КюКавец (Aves: Scolopacidae) om България (англ., рез. бълг.).
Златозар БОЕВ - Първа фосилна находка на полярнаша сова Nyctea
scandiaca (Linnaeus, 1758) (Aves: Strigidae) В България (англ., рез.
а Uk прес ее аа
Златозар БОЕВ - КъсноплпиоценсКи uepewapku (Coccothraustes Brisson,
1760) (Aves: Fringillidae) om България (англ., рез. ObA2.). .......
Николай СПАСОВ - Сливница: ново КъсновщлафранКсКо находище на
гръбначна фауна и разселването на хшцницише 6 Европа om
u3mok на границата между плиоцена и плейстоцена (англ., рез.
бълг.) Въ ИЕ. Я о... 101
Антоанета ПЕТРОВА, Ирина ГЕРАСИМОВА, Росен ВАСИЛЕВ - Принос
Към флората на Източнише Родопи (бълг., рез. англ.). ....... 115
Защиша на прородаша
Алекси ПОПОВ - Pog Erebia (Lepidoptera: Nymphalidae) 6 Националния
парк Централен Балкан (англ., рез. ObA2.). |... ee eee eee 129
Методи на изследбане
Христо ДЕЛЧЕВ, Здравко ХУБЕНОВ, Гергин БЛАГОЕВ, Добрин ДОБРЕВ -
Съвременни метода за събиране, управляване и съхраняване на
фаунистичнл данни (бълг. резлангд:)1 са седене ыы. Е 143
Kpamku бележки
Чавдар КАРОВ - Академик Иван Костов на 85 години (бълг.). ........ 52
Петър БЕРОН - Доц. Ангел Ангелов на 80 години (бълг.). ............ 70
Петър БЕРОН - Христо Делчев на 60 години (бълг.). ............... 78
Алекси ПОПОВ, Здравко XYBEHOB - Проучвания Върху биологичното
разнообразие на националните парКове Централен Балкан и
PRusamomnpoekmaiG Hh (оп е) ке Аб оодвососоз9евоооз 100
Алекси ПОПОВ - Национален план за действие за опазване на
биологичното разнообразие 6 България (бълг.). .............. 114
Теодора ИВАНОВА - Група за изследване и защиша на прилепите (бълг.).
CONTENTS
Scientific publications
Мико SUBCHEV, Ljudmila STANIMIROVA - Distribution of freshwater cray-
fishes (Crustacea: Astacidae) and the epibionts of the genus
Branchiobdella (Annelida: Branchiobdellae), Hystricosoma chappuisi
Michaelsen, 1926 (Annelida: Oligochaeta) and Nitocrella divaricata
(Crustacea: Copepoda) in Bulgaria (In Bulgarian, summary in
ВН ет СР Сто AUT първа
Ivailo DEDOV, Plamen MITOV - Species composition of the terrestrial snails
(Mollusca: Gastropoda) from coniferous and alpine areas of the
northern Pirin Mountains, Bulgaria (In English, summary in
18 siege ter Cea) ето ANDRO о о соса мно сие
Stoyan LAZAROV - A contribution to Ше study of Ше spiders (Araneae) in
Sushtinska Sredna Gora Mountains, Bulgaria (In English, summary
О а а, cuca alee а REAR баща
Borislav GUEORGUIEV - Ground-beetles (Coleoptera: Carabidae) collected
by Bulgarian zoologists in Republic of Macedonia (In English, sum-
MPAs ING Ul CALI ATH) ее педала ома оли нрав SMe ha) lool ive сан
Zlatozar BOEV, Elena KARAIVANOVA - Fulica atra pontica subsp. n. from
the Middle Holocene on the South Black Sea Coast, Bulgaria (In
Enplishysummary inl Bulgarian) hie, Soe. canis od anomie a cian. е
Zlatozar BOEV - Actitis balcanica sp. n. - a Late Pliocene Sandpiper (Aves:
Scolopacidae) from Bulgaria (In English, summary in Bulgarian).
Zlatozar BOEV - First fossil record of the Snowy Owl Nyctea scandiaca
(Linnaeus, 1758) (Aves: Strigidae) from Bulgaria (In English, summa-
KYA BuUlsAarianyA и Le. Bes. MR ely. PE eye ее.
Zlatozar BOEV - Late Pliocene Hawfinches (Coccothraustes Brisson, 1760)
(Aves: Fringillidae) from Bulgaria (In English, summary in
Bulgaria si: 1%. COC Od. Кода. бе METRO WD. Lh рис.
Nikolai SPASSOV - A new Late Villafranchian locality of vertebrate fauna -
Slivnitsa (Bulgaria) and the carnivore dispersal events in Europe on
the Pliocene / Pleistocene boundary (In English, summary in
аа за Meme валнунадксаи Вн Зрлал Осиек Ано ce eerie fet eres
Antoaneta PETROVA, Irina GERASSIMOVA, Rossen VASSILEV -
Contribution to the flora of the Eastern Rhodope Mountains,
Bulgaria (In Bulgarian, summary in English). .................
19
27
35
53
та
т9
87
101
Protection of nature
Alexi POPOV - The genus Erebia (Lepidoptera: Nymphalidae) in the Central
Balkan National Park, Bulgaria (In English, summary in Bulgarian).
Methods of investigations
Christo DELTSHEV, Zdravko HUBENOV, Gergin BLAGOEV, Dobrin DOBREV
- Modern methods of collecting, managing and keeping faunistic data
GnBulgarianysummiarnrysinebinplish) hei. foetus ОА Ла
Short notes
Chavdar KAROV - Academician Ivan Kostov at eighty five years of age (In
Вшйсаттат) ес ule: сова ее Gat PO eo са ооо Вне bai ve
Petar BERON - Assoc. Prof. Angel Angelov at eighty years of age (In
Вранаюв) а а ics ааа ao RS ve све tyes! ЛАВИНА Не mM et og
Petar BERON - Christo Deltshev at sixty years of age (In Bulgarian). .....
Alexi POPOV, Zdravko HUBENOV - Investigations on the GEF Project:
Biodiversity of Central Balkan and Rila national parks (In Bulgarian).
Alexi POPOV - National action plan for conservation of biodiversity in
Bulgariaydn Bulgarian): с. ие.
Teodora IVANOVA - The Bat Research and Protection Group (In Bulgarian).
Petar BERON - Vassil Golemansky, Corresponding Member of the Bulgarian
Academy of Sciences, at sixty five years of age (In Bulgarian).
129
143
52
70
78
100
114
128
. 155
Historia naturalis bulgarica, 9, 1998: 5-18
Разпространение на правите
сладКоводни раци (Crustacea: Decapoda) u
техните епибионти от род
Branchiobdella (Annelida: Branchiobdellae),
Hystricosoma chappuisi Michaelsen, 1926
(Annelida: Oligochaeta) u Nitocrella divaricata
(Crustacea: Copepoda) 6 България
Mumko СЪБЧЕВ, Людмила СТАНИМИРОВА
Правите сладководни раци принадлежат Към сем. Astacidae на разред
Decapoda. По ALBRECHT (1982) европейските прави раци (без
интродуцираните Видове) принадлежат Към един единствен род - Astacus.
В България този род е представен от речния pak А. astacus (Linnaeus, 1758),
поточния pak A. torrentium (Schrank, 1803) и езерния pak А. leptodactylus
Eschacholtz, 1823. Наличието на A. pachypus Rathke, 1837 В България не може
да ce счита за сигурно, тъй Като единственото съобщение за този Bug опа
БУЛГУРКОВ (1964) отнасящо се за материал, събиран през 1939 не е
подтвърждавано по-Късно.
Представителите на специфичнише епибионши по речните раци,
бранхиобделидите (6 българсКия език се използва и понятието „рачи
пуявичКи“) са с ранг на семейство от миналия Век - Branchiobdellea
(Vejdovsky, 1884) и по-популярното Branchiobdellidae (Ludvig, 1886).
Съвременното им систематично положение е Клас - Branchiobdellae
Kasprzak, 1984, Който заедно с Oligochaeta и Hirudinea образуват nogmun
Clitellata на mun Annelida. Този Клас има един разред - Branchiobdellida, с
пет семейства (GELDER, 1996). Всички европейски и съответно български
представители принадлежат Към род Branchiobdella на семейство
Branchiobdellidae. Om България са известни шест от седемте европейски
Вида: В. astaci Odier, 1823, В. parasita Henle, 1835, В. hexadonta Gruber, 1883,
В. pentodonta Whitman, 1882, В. balcanica balcanica Moszynski, 1838 u В.
5
kozarovi Subchev, 1978. Седмият Вид - В. italica Canegallo, 1928 е установен
само Върху А. раШрез Lereboullet, 1858, Който не обитава България.
Другите два епибионта по правите речни раци 6 Европа са Hystricosoma
chappuisi Michaelsen, 1926 (Annelida: Oligochaeta) u Nitocrella divaricata (Chappuis,
1923) (Crustacea: Copepoda), koumo обитават хрилеше на своя гостоприемник.
Единственото подробно проучване Върху разпространението на
сладководните прави раци е това на БУЛГУРКОВ (1961). Данните 6 тази
работа, обаче, В много om случацте са остарели, шъй Като 6 част om
посочените mam находища, Във Връзка с промишлено замърсяване иди
kopekuuu на речните Кориша, раци вече няма. В цитираната работа само
се споменава, че Върху раците са намирани и представители на семейство
Branchiobdellidae, а за другите 98а обикновени епибионти по раците - H.
chappuisiu N. divaricata данни няма.
Единствената информация за разпространението на бранхиобделидите В
България може да се намери 6 КоЗАРОВ и др. (1972), SUBCHEV (1978) и СЪБЧЕВ&
СТАНИМИРОВА (1986), за № divaricata - В BACAMAKOB (1972) и СЪБЧЕВ&
СТАНИМИРОВА (1986), a за Н. chappuisi - В СЪБЧЕВ & СТАНИМИРОВА (1986).
В настоящата работа са отразени резултатите om изследвания,
извършени през nepuoga 1977-1993 г.
Материал п методи
След улавянето раците заедно с техните епибионти са фиксирани В 80-
процентен етилов или изопропилов спирт. Една част om доставения om
други Колеги материал е фиксиран във формалин. Видовото детерминиране
на раците е извършено по CuRRA (1967), Като за основни таКсономични
белези са използвани гоноподите при мъжКи екземпляри (фиг. 1).
А. astacus _ A. leptodactylus
| гонопод
| гонопод | |
Фиг. 1. Onpegeaumeana таблица за мьжКа на Astacus torrentium, Astacus astacus u
Astacus leptodactylus по техните гоноподи
6
Бранхиобделидите, Живеещи върху повърхносшта на раците, са
отделяни Както от нея, maka и от фиксатива. За намиране на хрилните
Видове бранхиобделиди - В. а асги В. hexadonta, Както u на Н. chappuisi п
на М. divaricata, раците са сецирани и хрилната Кухина, Както и хрилнште
пластинки, са изследвани под биноКуляр.
В повечето случаи за определянето на бранхиобделидите са използвани
големината и формата на тялоппо на червешпе, но при случай на съмнение,
например при лошо фиксиран материал, е извършвана дисекция, за ga се
Види формата на челюстите, а при необходимост - u на половата система.
Таблица за определяне на българскшше Bugobe om род Branchiobdella
(по SUBCHEV, 1984; модифицирано)
те Челпоспаттие с тариъевлна форма 2
- | Челюсититпесормга форма с. 5 или (С зъба о eteretee Mee eae 3
2: | Челюстаите с еонакВи размеры... В. parasita
- “ Дорзалната челюст над два nbmu по-голяма om вбентралнаша.............. В. astaci
3. Челюсти с 2 дълги латерални ис 3 ши 4 по-Къси,
еднаКВи по размери MEQUAAHU зъба...................щноеенноневиневенианинавннна В. hexadonta
- Челюсши с 5 (по-рядКо 6 и побече) зъба,
OM Които медиалния и латералните по-дЪлги.............. ини 4
4. Тяло почти цилиндрично, по-Късо om 2 мм
(при половозрелиекземюляри). ее В. kozarovi
- Tsao Вретеновидно, сплеснато дорзовентрално,
по-дълго OM 2 мм (при подово зрели екземпляри)... 5
5. "Тялото постепенно се разширява om третия до шестия
сегмент, Жлезистата част на ampuyMa по-дълга
OMPHE AACS UCM AM Al вето пра пати брао СОД ae «RENN oa Medes B. pentodonta
- ЧетВвършияш сегмент отчетливо no-wupok om mpemua,
Жлезистата част на атриума значително по-Къса
огпюнеждезастпашлтан тоа coses uence a see ee Seer ee ee оран Се нн ИДЕ Дао е ДА дА В. balcanica
За първичното определяне на Н. chappuisi е използвано описанието В
KASPRZAK (1976), а на №. divaricata - описанието 6 STRASKRABA (1956).
Материалът om раците и техните епибионтиа, използван 6 това
изследване, се намира 6 личната Колекция на М. Събчев 6 Института по
зоология при BAH.
Резултати пи обсъждане
Находищата и установените 6 max раци и епибионти са представени В
Таблица 1.
009-007 = = = - - - - - SNIDISD су 816т где “одепудео ‘dz
“„печедя пятедоу“ дпфоскодупи
009-007 + - - - + - - + SNIDISD ‘VY SL6T WoXkege “ошодесе ‘nnunuef, 2
009T-00ZT = - 3 ша а + - 3 шптие.ло; у 86т шобгде
‘neddo ежпх “ввяд ‘d ен зостди
009-007 - = = - - - - - 57210182 ‘у 816Т пуот ‘ennuorvAxyy ‘eyed вдешо га
002-00Т - - - - - + + - зпошво су —816Т пног“енешнойуоо “«еппдопп 2
00T-0 : : : : - : ; - | впитопродавр су 1461 6Ут
“dyo nyounxdgvoy,‘yevAyHedsyy се
00Z-00T : Е а Е - с - 111494401 у 1461196
сдалневем ‘de “ додишит и 1“ ‘ek
009-007 - - - - - + + + WNIJUALIO] су 146Т9 с Зтнотеяеу ‘о “гяоедшеп а
008-00Т = = = - - + + - шпииемот су LLOL'S'0% “енебодоигево) о “педоява га
007-005 5 = - - - - - - 51207182 су 9461 8тт ‘nngodumyy 2 ‘eyovegedy] а
009-007 - - - - + SNIDISD “VY LOGL' Il’? ‘edaurg ‘о ‘edwup а
008-009 = = 2 - - - - + SNIDISD "VY 9961'°L'L ‘Hadj, ‘de ‘ewdy а
0081-000Т = 5 = + = - - - 1111794401 'У Z96BI'S'0Z
члепоор ‘о чпечооп ‘d ен yournd]]
0081-000Т = = = + = - + - ‘ds ‘yp Z961'S'0Z
‘eHnog го “шечооп "9 ен гьошоп
008-009 = 2 = - - - + + 1111194401 'У Т96Т'9'95
гги/дшо ‘d ен youmndu “«еппногу а
007-005 = + = - - - - - шпииемот ‘У т96т9 Ра “еъуодейп ‘о гвошоп
00Т-0 5 Е : - - - - - snjfijyappojda] су т9вт 6 ‘нпбпа ‘Аг “ен ‘а
eHNhOoONg 1702 DI 2
eyo -мва 1sind 140402 иорох DIIUDI иоро1 111804 10080 YynEWenduouls0] ецгеб п епнебжохеночози
-долбен -р ‘N-doyo н-оу я -ец ‘я 2104 я -идй я 4 я я
впАвгучч 9 пшнопопио зшпнхош п поед преди ен emnboxey
т еппуовп,
е)
009T-00ZT + = - + = = + - SNIDISD су у96т ста “еуобнот ‘ennueby “а
008-009 : : ; у 5 я + шпииелор су еввтотот “еяонкучед1 а
009T-00ZT - - - + - + + - шпииемотсу с86т0Т8 ‘doeougeg ‘9 ‘eyodozongeg га
008-00Т : = - = - + - + 11т17и94401 су ев6т 8 ст ‘oHNHAY о ‘dng nung
007-005 + - - - - + + + 8120180 '/ се6т 8 2т ‘ogodeedvey о
‘dayoy пяуетл 9 ен yournd]]{
000T-008 5 р 5 ct = Sr at WNTJUILAOT у 6861 8 TT
“педяги п еведа Абжем еуожчге$ а
обет = = = - - + 1117494401 у себт вт “шеуесей ежих
‘enngodoey 9 ен зошпди
0081-000Т = - = - - + + - 111794401 “VY С86Т'3'5 “енесд ежпх ‘э4эБ нейл
007-005 = Е < - - + + + 11/117 и94401 ср С86Т'8'Ф
‘эвнех очоненоеду ‘eyogovngny а
000Т - - - + - + + - шпииемог “WY т96т 86; ‘nndengo 2 ‘eynndeyy а
009-007 - - - + - + + - 1т171и94407 "у 1861821 “еппдодоед ‘os ‘ennnoovay а
008-009 = - - - - - + + 111794401 у Т86Т nvot “одеве очэ9э4евне
008-009 - - - - - - + - шпииемог су 196т9 гг “неиес ‘о “ги/дшо а
0001-008 - - - - - + + + шпииелог ср 186тг сте ‘панпукх ‘о ‘eyounvey а
о09т-о0гт Е < = + - - + - шпиишиемогср озвт ndgwouryo
‘edogen ито wy ст ‘ennumevg а
009 - = - + - - - - WNIJUBLLOT ‘У 086т:6 FI ‘ogeoyeg ‘> ‘ennHmevyg 4
008-009 = 2 - + - - + - 1117494401 ср 086т пуот “вшоеи а
008-009 = - = + - - + - шпииемоз ср 086т NeW “кнед ‘о “енееул а
008-009 = а = ate : oF а = 1117494401 у 8619 OT п 6161616
‘ogehnegoy ‘Hay “ешоги а
00Т-0 = - = - - + - - зпитопрозае су 6/6Т'/'35 ‘veyneg о “ден а
енпьоопд 12702 127 2
eyo -мра 1sind 100402 иорох VIIUDI иорю? 0118014 120152 > Упниепфиошоод ептеб п епнебжохеношогй
-долбен -1p М-доуцо н-ох я -эу я -104 я -ued я -vd я
а
(епнезжуабоди) т еппуоет,
009-007 - + = - - : + а ‘ds су 9861'L'ST
‘ydeu нежот - ENho| ‘eyAngoHedy а
0081-000Т + с $ + я Gr ct 3 шпт?ие..07 “VW св6т 01'S
‘voyO nuvoy го “еапдояуоп а
00Z-00T + - - + - - - - "Явер 386Т'9’РТ пдшейп ‘dz ‘ennoeveg 2
ndu видшо "9 ен yourndy]
009-007 + + = cf: + та е шт17и94401 у 5861976
4920 пндев ‘9 ‘W490 пндеъ а
008-00Т пл Е 5 = = + + + UINTJUILAO] у 7786169
‘newogdgy]] ‘о “еппнтеи(4шо ‘а
000T-008 Е = 5 a Е тр г 5 шптие.лог у у86т6 с “одотетол 2
п ogodurey] 92 Абжем dogen дошодем
0091-0041 - + = + - + + = 111794401 "У F8GI'8'h ‘OgoTvUIEUNAH, ‘о ‘вито а
009-00? + + = пл ар oP = шптиие.лог у L861 vndue п р86т 82
‘эне4хе) онуоп ‘о ‘ennugodary а
009-007 + + - + - + + - шптиемог ср уевт 8 ппден(П ‘о “еппншеу га
008-009 - - - + - + + - шпииемог “VY у9вт 8 г “Чебоеъ о “ецшпнесем ‘а
008-009 с = - пл = ate пр Е 1117494401 у у86т ва ешпнесем 9
‘ennuvouoy, '4 ен хоца
009-00? + + - + - + + - 111794401 "У P86L'L'LZ “кнео тедеп ‘edeb едем ‘а
00т-0 + + + - - - - - зпитопрозавет ср 7861 1 26
“педоиентпо “шоом го ‘eyeveg а
00Т-0 = = te = = 5 3 7 зп тоорозад ‘у у86т 9 гг енпчоп ‘о “дената
000т-008 + + - - - + - - шпииелотсу у861:9:6 “няочиод, е4ег “еппньебедт а
002-00Т - + - - - + + SNIDISD су 786т 9, “евкупу ‘о ‘euredeg а
007-005 = < = - - + + 5120180 ‘У 786Т'9') ‘Nnegevy 2 бен eyag
енпвоэп9 1702 DY DY
eyo -UDA лата 1101027 Uuoppx DIIUDI иоро? 11804 1209502 > хупниепфдиошоол ептеб п епнебжохеношоеи
-домбен -1p М-доуо н-оу ‘Я -еч я -124 а -ией ‘а я ‘я
(епнежучбоди) т ennvery,
>
re
007-005 + - - + - + + - ‘ds ‘yp E6616 FL “ечонпчед 9
э ошенедпуд ndu ennHevoy а
00Т-0 + + + - - - - - SNIDISD ср 06вт “ояонендея
“ентебеед одшонечошто онопа
000т-008 - + - - - + + + 8120180 ср O66T OL FI “одедеънеп бен ‘dayoy а
005-00Т = + = = - - - - 5120180 у L86L ен гшпнеое
“ппдохбеутоп “еяоупъпъ а
00Т-0 ate = = = - - = = ‘ds ‘py L861 пног ‘wnbeg пнуоп “дена а
0081-0001 = Е = др = + - - ‘ds и L861 пнот ‘нп9эП боч “едонпдеп ‘а
009-007 + + - + - + + - 111794401 ‘WY L861 пнот ‘nnvnduy ‘о ‘ennbng ‘а
008-009 = = - + - + + - шпииемог “VY L861 ‘enndutong 2
‘ennduiong eyobedegoaoervg ‘4
008-009 Е = = + - + + - SNIDISD ср 186Т NHOt ‘ogoyvexny “еъчя га
007-005 = < = - = - - + WN1JUBAAOJ “VY 186т9ег ‘NNgeverg ‘о ‘ennveg ‘а
000T-008 + - - + - + + - шптиемог ср L86I ен емнаээ п 1861 vndue
‘енуэм енуоп ‘о ‘eyed еяонкучед1,
009-007 т + - + - + + - 111/119 и94401 "У — 186Т'7'05 ‘ogoveg оимкуол “еппнеби а
007-005 = ых = 5 = - - - ‘ds ‘vy L861 vndue ‘denewey ‘woy nveg га
00Т-0 ; - + = - - - - ds ‘y 9861 ndgwouryo
‘eduronvng ‘de “ден а
eHNhOoNg 1702 121 127
eyo -мва 1sind 140402 иорох DIIUDI иорш VISDA 10080 > упниепдиошоощ ешеб п епнебжохеношоеи
-dowbey -1p м-йоцо н-оу я -9ч я -04 ‘а -ued ‘а 2 я ‘я
(епнежуабоди) т еппуоет,
Jat
CaagkoBogHu раци
Astacus astacus. Този Вид рак е установен 6 16 находища. Намиран е В
повечето случаи 6 реки, бодещи началото си om Стара планина, с Което ce
потвърждават данните на BYATYPKOB (1964). В допълнение на moBa, обаче,
речният рак е установен om нас и В Югозападна България (фиг. 2).
Разпространен е 6 места с надморсКа височина om 0-100 до 1200-1600 м.
Astacus torrentium. Поточнияш pak е нац-разпространенияш Bug прав
рак 6 България. Той е установен om нас В 40 aokaaumema. Освен 6 Южна
България, Както се съобщава от БУЛГУРКОВ (1961), Видът е намерен om нас и
В Северна България (фиг. 2). BepmukaaHomo му разпространение, Както и
това на предходния Ввпа, варира 6 широКи граници - от 100-200 до 1200-1600 м.
23
= ©) SP =
= — я с ши у |
Фиг. 2. Разпространение 6 България на Astacus astacus - №, Astacus torrentium - Ф,
Astacus leptodactylus - О а Potamon fluviatilis - №
Astacus leptodactylus. Резултатише om нашето > изследване
подтвърждават установеното om БУЛГУРКОВ (1961), че mo3u вид обитава р.
Дунав и устията на pekume, вливащи се 6 шази реКа и 6 Черно море (фиг. 2).
BepmukaaHomo разпространението на вида е ограничено между 0 и 100 м.
Тук ще споменем и за Кривия рак, Potamon fluviatilis (Herbst, 1785), Който
не е обект на настоящаша работа, но е намиран и събиран по Време на
изследванията ни за прави раци. Освен 6 Югоизточна България, с Което се
потвърждават данните на БуЛГУРКОВ (1961), шой бе намерен от нас и ведно
12
находище 6 Югозападна България (фиг. 2). Нито един om enu6uoHmume,
установени 6 правите раци, не беше намерен Както Върху повърхностиа,
maka и 6 хрилете на изследвания материал om Криви раци.
Бранхиобделиди
Branchiobdella astaci. В сравнение с другите Видове бранхопобделиди
този вид има умерено разпространение 6 България. Той е намерен 6 14
находища Върху А. astacus а А. torrentium om реки, Водещи начало от Западна
и Средна Стара планина, Както и от реки 6 Югозападна България (фиг. 3).
Haxoguujama на вида са с надморска Височина между 100-200 и 800-1000 м.
фиг. 3. Разпространение 6 България на Branchiobdella astaci - А и Branchiobdella
hexadonta - ®
Branchiobdella parasita. Този Вид (заедно с В. pentadonta) е най-
разпространеният вид бранхиобделида 6 България. Той е устанобен 6 40
находища 6 Западна България и Централна Стара планина Върху A. astacus
и А. torrentium, на Hagmopcka височина om 0-100 до 1200-1600 м (фиг. 4).
Branchiobdella pentadonta. Подобно на предходния bug, В. pentadonta
е установен 6 Западна България и Централна Стара планина. Освен това,
обаче, Видът е намерен и Върху А. leptodactylus 6 р. Дунав (фиг. 5). И при този
Вид е налице един широк диапазон на ВвертиКалното разпространение - 0-100
до 1200-1600 м.
18
Фиг. 5. Разпространение 6 България на Branchiobdella pentodonta - Ф, Branchiobdella
balcanica - № и Branchiobdella kozarovi - №
14
Branchiobdella hexadonta. Със cBoume 31 находища, установени om
нас, този Bug също ce очертава Като wupoko разпространен 6 България.
Намерен е само 6 Южна България - главно 6 югозападнаша и част, Както и
В реки по южнише сКлонове на Централна Стара планина (фиг. 3). Негови
гостоприемници са А. азгасиз и А. torrentium, a надморсКата Височина, на
Която е намерен, е от 100-200 до 1200-1600 м.
Фиг. 6. Разпространение 6 България на Hystricosoma chappuisi
Branchiobdella balcanica. Освен В съобщеното Вече находище -
ЧепинсКкото езеро Край София с надморска височина 400-600 м (КОЗАРОВ и др.,
1972), този Bug не е установен другаде 6 България (фиг. 5).
Branchiobdella kozarovi. Освен от водоем Край с. Разделна, ВарненсКо,
отКъдето е описан, Видът е установен още само 6 3 находища Върху А. lep-
todactylusu А. astacus 6 Източна България (фиг. 5). При всички случай става
Въпрос за находища, намиращи се на надморсКа Височина 0-100 м.
Hystricosoma chappuisi
Този вид е установен 6 17 находища, HO разпространението му вероятно
е по-широко, Като се има npeg6ug, че първоначалните сборове от раци не са
обследвани за него. Той е събиран и Върху mpume вида раци из цялата
страна, Където е намиран неговият гостоприемник (фиг. 6) на надморска
Височина om 0-100 до 1200-1600 м.
15
Nitocrella divaricata
Видът е намерен 6 20 находища, но Както и при предходния 6ug,
първоначалните сборове от раци не са били обследвани за него. Аналогично
на Я. chappuisi, М. дпапсайа е установен и Върху трите вида раци 6 България
из цялата страна (фиг. 7) на надморска височина от 0-100 до 1200-1600 м.
Фиг. 7. Разпространение В България на Nitocrella divaricata
ж
Резултатише от настоящото изследване потвърждават и направените
om нас предварителни изводи (СЪБЧЕВ, 1987), за Ввзапмоотношенияша между
епибионтише на речните раци. Най-ясно са очертани КонКкуреншнише
отношения между обитаващите хрилете бранхиобделидни Видове - 6
местата, Където обитава В. astaci никога не е намиран В. hexodonta и
обратно. Не са намирани заедно (едно изключение - Виж по-долу) и
бранхиобделидите, обшпаващи предната част на тялото - kaeujume,
устния апарат и предната част на рострума - В. pentodonta, В. kozaroviu В.
balcanica. В последния случай трябва да се има npegbug, че В. kozaroviu В. bal-
canica са намерени 6 ограничен брой находища, съответно 4 и 1, Както u
факта, че 6 донесен ни материал от р. Дунав при с. Попина са установени 18
бр. В. Когагой и 3 бр. В. pentadonta. В. parasita явно няма Конкурент по
отношение мястото Ha обитание Върху шялото на гостоприемника -
16
Вътрешната част Ha Коремчето, и затова е намерен заедно с ВсичКи
останали видове без В. balcanica.
№ divaricata а H. chappuisi съжителстват добре с бранхиобделидните
Видове, обитаващи xpuAeme на pauume - В. astaciu В. hexadonta, Както и
помежду си.
Благодарности
Авторите изразяват благодарността cu на Всички свой Колеги,
предоставили им материал от раци за настоящото изследване, а именно В.
Бешков, С. Вампороб, A. Видинова, Г. Групчева, Б. Иванов, М. KapanemkoBa,
С. Ковачев, Н. Райков, Б. Русев, Й. Узунов и 3. Хубенов. За шехническа помощ
при оформянето на таблицата благодарим на Т. TowoBa.
Литература
BACAMAKOB И. 1972. Върху Harpacticida (Crustacea, Copepoda) по тялото на речния рак
(Astacus astacus L.). - Изв. Природон. муз. Пловдчв, 11: 51-54.
БУЛГУРКОВ К. 1961. Систематика, биология и зоогеографсКо разпространение на
сладководните раци om сем. Astacidae и сем. Potamonidae. - M138. Зоол.
инст. муз., 10: 165-192.
БУЛГУРКОВ К. 1964. Astacus pachypus Rhatke - нов Bug рак за фауната на България. -
ИзВ. Инет. рибов. океаногр., 5: 45-47.
КозаАРОВ Г., П. Михайлова, М. СъБЧЕВ. 1972. Проучвания Върху ВгапсщоБдеШдае
(Oligochaeta: Annelida) В България. - Год. СУ, Биол. фак., 64 (1): 77-89.
СЪБЧЕВ М. 1987. СладКоводните прави раци и шехните многоклетъчни епибионши. -
В: Съвременни постижения на българската зоология. С., BAH, 67-69.
СЪБЧЕВ М.А., Л. С. СТАНИМИРОВА. 1986. Епибионптыт по речните раци Hystricosoma
chappuisi Michaelsen, 1926 (Oligochaeta, Aeolosomatidae) - нов за фауната на
България Bug. - Acta 2001. bulg., 32: 66-68.
ALBRECHT Н. 1982. Das System der europaischen Flusskrebse (Decapoda, Astacidae): Vorschlag
und Begrundung. - Mitt. Наш. Zool. Mus. Inst., 79: 187-210.
CurrA R.A. 1967. A key to genera, species and subspecies of Astacinae (Nephropsidea:
Astacidae). - Int. Revue ges. Hydrobiol., 52 (5): 793-800.
GELDER 5. R. 1996. A review of the taxonomic nomenclature and a checklist of the species
of the Branchiobdellae (Annelida: Clitellata). - Proc. Biol. Soc. Washington, 109
(4): 653-663.
KASPRZAK К. 1976. Contribution to the morphology of Hystricosoma chappuisi Michaelsen
1926, with diagnosis of the genus MHystricosoma Michaelsen 1926
(Aelosomatidae). - Bull. Acad. Pol. Sci., 24 (3): 161-169.
STRASKRABA M. 1956. Komensalove v zaberni dutine Astacus astacus L. ze Slezska. -
Prirodoved. sbor. Ostravskeho kraje, 17 (4): 593-595.
SuBCHEV M. 1978. A new branchiobdellid - Branchiobdella kozarovi sp. n. (Oligochaeta,
Branchiobdellidae) from Bulgaria. - Acta 2001. bulg., 9: 78-80.
SUBCHEV M. 1984. On Hungarian Branchiobdellids (Oligochaeta: Branchiobdellidae). -
Miscell. Zool. Hung., 2: 47-50.
17
Постъпила на 2.12.1997
Адреси на aBmopume:
Mumko Събчев
Людмила Станимирова
Институт по зоология при БАН
бул. Цар Освободител 1
1000 София
Distribution of freshwater crayfishes (Crustacea:
Astacidae) and the epibionts of the genus Branchiobdella
(Annelida: Branchiobdellae), Hystricosoma chappuisi
Michaelsen, 1926 (Annelida: Oligochaeta) and Nitocrella
divaricata (Crustacea: Copepoda) in Bulgaria
Mitko SUBCHEV, Ljudmila STANIMIROVA
(Summary)
Sixty eight habitats (localities) containing crayfishes, Astacus astacus (Linnaeus,
1758), A. torrentium (Schrank, 1803) and A. leptodactylus Eschacholtz, 1823, were sampled
during the period of 1977 - 1993. The collected crayfishes were examinated for the presence
of epibionts: Branchiobdella spp. (Annelida: Clitellata), Hystricosoma chappuisi
Michaelsen, 1926 and Nitocrella divaricata (Chappuis, 1923) (Crustacea: Copepoda).
The most abundant species of crayfish was A. torrentium which was found in 39 locali-
ties, followed by А. astacus - in 15, and А. leptodactylus - in 5. While the former two species
live in sites up to an altitude of 1200-1600 m, A. leptodactylus was found only up to 100 m.
The most abundant species of the genus Brachiobdella in Bulgaria are B. parasita,
found in 40 localities, B. pentodonta - in 38, and B. hexadonta - in 31. The remaining three
species, B. astaci, B. kozarovi and B. balcanica, were found in 14, 4, and 1, site, respec-
tively. For the species found in more than 10 sites, no correlation between their distribu-
tion and the altitude was found.
The gills epibionts, H. chappuisi and N. divaricata, were found in 18 and 19 localities,
respectively, but their distribution in Bulgaria is probably wider than that because the
crayfishes from the first collections were not examined for these two species.
An earlier statement of SUBCHEV (1987) about competition only between branchiobdel-
lidans occupying the same microhabitat on the body of the crayfish, i.e. B. astaci and B.
hexadonta, in the gills, and В. pentodonta, В. Байсаплса and В. kozarovi, on the anterior
part of the host, has been confirmed.
18
Historia naturalis bulgarica, 9, 1998: 19-26
Species composition of the terrestrial snails
(Mollusca: Gastropoda) from coniferous
and alpine areas of the
northern Pirin Mountains, Bulgaria
Ivailo DEDOV, Plamen MITOV
The fauna of terrestrial gastropods in Bulgaria is relatively well studied; in total,
235 species have been recorded so far (DAMJANOV & LIKHAREV, 1975; DELTSHEV et al.,
1993). However, only 16 species of terrestrial gastropods have been recorded in the
northern part of the Pirin Mts. This protected highland region is of great faunistic
interest because of both the significant portion of endemics and active speciation
(DELTSHEV et al., 1993; GUEORGUIEV et al., 1993; HUBENOV et al., 1993).
The aim of the present publication is to add some new information about the
species composition and the distribution of the terrestrial gastropods in the
northern part of the Pirin Mts.
Material and methods
The material was collected by the senior author during April - November 1991-
1996 in the following localities:
1) the Bunderitsa Valley, 1700 m, coniferous forests dominated by Pinus peuce
Grsb., rendzinas, X 1993, VIII 1994, 21.IV.1995, VIII 1995;
2) the vicinities of Bunderitsa Hut, 1770 m, forests of P. peuce, rendzinas, VIII
1993, X 1993, VIII 1994, IV 1995, УП 1995, VIII 1995;
3) the vicinities of the Baykushevata Mura, 1800 m, forests of P. peuce, brown
forest soil, open grass terrain, VIII 1993, X 1993, VIII 1994, IV 1995, VI 1995,
VII 1995;
4) a landslide terrain north to Bunderitsa Hut, 1900 m, a scarce coniferous
forest, VIII 1993, X 1993, VIII 1994, IV 1995, VII 1995, УШ 1995;
5) glades between Bunderitsa Hut and Vihren Hut, 1900 m, grass and bushes,
rendzinas, VIII 1993, X 1993, УШ 1994, IV 1995, VII 1995;
19
6) a high-mountain meadow between Vihren Hut and Mount Vihren, 2300 m,
mountainous meadow soil, VIII 1993, X 1993, XI 1993, VIII 1994, IV 1995, VI
1995, X 1995;
7) Mount Vihren, 2914 m; scarce alpine vegetation, marbles, VIII 1993, XI 1993,
VIII 1994, IV 1995, VI 1995;
8) Kazanite Circus, 2100-2500 m, alpine vegetation, marbles, VIII 1993, X 1993,
XI 1993, VIII 1994, IV 1995, VI 1995, VII 1995;
9) а community of Pinus mugo, between Kazanite Circus and Bunderitsa Hut,
1900-2000 m, brown forest soil, X 1993, VIII 1994;
10) a slope of Mount Sinanitsa, 2000-2200 m, alpine vegetation, marbles, VIII
1993, X 1993, XI 1993, УШ 1994, IV 1995, VI 1995, VII 1995.
Each locality was visited several times. Most of the snails were collected
directly by hand; however, some of them were obtained by sifting of soil. 430 snail
specimens were collected altogether. Almost half of them were placed in water to
relax and then preserved in 70% ethanol; the rest were collected only as shells. In
laboratory conditions, they were studied under stereomicroscope; when neces-
sary, dissections of specimens were carried out.
The works of DAMJANOV & LIKHAREV (1975) and URBANSKI (1978) were used for
the species identification.
For the purposes of the zoogeographical analysis, the terrestrial snail species
were grouped into four faunistic complexes on the basis of their recent geo-
graphical ranges: Holarctic, Western-Palaearctic, Mediterranean and Endemic
(JOSIFOV, 1988).
Results
As a whole 23 species belonging to 19 genera and 12 families were found in the
studied areas in the northern part of the Pirin Mts. Their species composition and
distribution are presented in Table 1.
Five species are new for the fauna of Pirin Mts. Two more species, previously
known from other parts of Pirin Mts. (DAMJANOV & LIKHAREV, 1975), were record-
ed for the first time in the studied region (Table 1).
The most diverse family is Helicidae (4 species). The families Enidae,
Clausiliidae, Vitrinidae and Zonitidae are presented by 3 species. The remaining
families are presented only by single species.
The terrestrial gastropods that were found belong to the following faunistic
complexes (Table 1):
the Holarctic Complex - 1 species;
the Western-Palaearctic Complex - 8 species (among them, 5 species belong-
ing to the European Subcomplex);
the Mediterranean Complex - 3 species;
20
aver!
Species composition and distribution of terrestrial snails in the northern part
of the Pirin Mts.
The numbers of the localities correspond to those presented in ‘Materials and methods’.
Abbreviations used for the faunistic complexes (and subcomplexes in parentheses): H -
Holarctic, WP - Western-Palaearctic, M - Mediterranean, En - Endemic (Eu - European sub-
complex within Western-Palaearctic Complex; P - subcomplex of species endemic for the Pirin
Mts., BHE - subcomplex of species endemic for Balkan Highlands; BE - Balkan Peninsula
endemics). * - the first record for the studied region, ** - the first record for the Pirin Mts.
Taxa Speci- Localities Altitude Faunistic
mens (m) complex
Pleurodiscidae
Pyramidula rupestris (Draparnaud, 1801) 3 5 1800 WP
Orculidae
Orcula dolium (Bruguiere, 1792) 6 315 1900 М
Vertiginidae
Truncatellina cylindrica (Ferussac, 1821) 1 3 1850 M
Enidae
Eninae
** Ena obscura (Muller, 1774) 1 4 1900 WP
Zebrina detrita inflata (Kobelt, 1877) 51 2,3,4,5,8 1770-2500 En(BE)
Chondrulinae
Chondrula tridens (Muller, 1774) 56 3,4,5 1900 WP
Cochlicopidae
**Cochlicopa lubricella (Porro, 1838) 2 2 1750 WP(Eu)
Clausiliidae
Macedonica marginata (Rossmassler, 1835) 1 5 1900 En(BE)
Macedonica marthae Sajo, 1968 8 10 2200 En(P)
Idyla castalia boschi Nordsieck, 1973 26 3,4,5,8,9 1900-2200 En(P)
Vitrinidae
Vitrina pellucida (Muller, 1774) 23 2,3,5 1800 сн
Eucobresia diaphana (Draparnaud, 1805) 1 6 2300 M
* Phenacolimax annularis (Studer, 1820) 6 2300 M
Zonitidae
* Vitrea bulgarica Damjanov et Pinter, 1969 1 5 1900 En(BHE)
** Vitrea sturanyt (A. Wagner, 1907) 10 3 1750 En(BE)
** Oxychilus depressus (Sterki, 1880) 4 4 1990 WP(Eu)
Bradybaenidae
** Bradybaena fruticum (Muller, 1774) i 2 1770 WP(Eu)
Helicodontidae
Lindholmiola corcyrensis pirinensis
Jaeckel, 1954 32 5 1900 En(BHE)
Hygromiidae
Helicella macedonica Hesse, 1828 78 2,3,4,5 1770-1990 En(BHE)
Helicidae
Ariantinae
Helicigona trizona haberhaueri (Sturany, 1897) 7 1,2,4 1700 En(BHE)
21
Table 1 (continuation)
Taxa Speci- Localities Altitude Faunistic
mens (m) complex
Helicigona polinskii(A. Wagner, 1927) 95 6,7,8 2200-2914 En(P)
Helicigona sztolemanii(A. Wagner, 1927) 9 8 2100-2500 En(P)
Helicinae
Helix pomatia Linnaeus, 1758 6 5 1900 WP(Eu)
the Endemic Complex - 11 species (4 endemics for the Pirin Mts, 4 Balkan
Highland endemics and 3 Balkan Peninsula endemics).
The species complex of the coniferous forests situated along the valley of the
river Bunderitsa (localities No. 1 and 2) includes 6 species: Zebrina detrita infla-
ta, Cochlicopa lubricella, Vitrina pellucida, Bradybaena fruticum, Helicella
macedonica and Helicigona trizona haberhaueri. Three of them are endemics (2
Balkan Highland endemics and 1 Balkan Peninsula endemic), 1 belongs to the
Holarctic Faunistic Complex and 2 are Western-Palaearctic species.
The species complex of the coniferous forests situated on slopes (localities No.
3) and 4) contains 11 species: Огсша dolium, Truncatellina cylindrica, Ena
obscura, Zebrina detrita inflata, Chondrula tridens, Idyla castalia boschi,
Vitrina pellucida, Vitrea sturanyi, Oxychilus depressus, Helicella macedonica
and Helicigona polinskii. Three of them are Western-Palaearctic species (among
them, 1 European species), 5 are endemics (2 Balkan Peninsula endemics, 1
Balkan Highland endemic and 2 Pirin Mts. endemic), 2 Mediterranean and 1
Holarctic species.
Eleven species were recorded in the glades situated in the belt of coniferous
forests (locality No. 5): Pyramidula rupestris, Orcula dolium, Zebrina detrita
inflata, Chondrula tridens, Macedonica marginata, Idyla castalia boschi, Vitrina
pellucida, Vitrea bulgarica, Lindholmiola corcyrensis pirinensis, Helicella mace-
donica and Helix pomatia. Six of them are endemics (3 Balkan Highland
endemics, 2 Balkan Peninsula endemics and 1 Pirin Mts. endemic), 3 are Western-
Palaearctic (among them, 1 are European species), 1 is Mediterranean and 1 15 а
Holarctic species.
In the subalpine formations of Pinus mugo (locality No. 9), only 1 species has
been recorded, Idyla castalia boschi(a Pirin Mts. endemic).
The high-mountain meadows above the upper border of forests (locality No. 6)
exhibit a complex of 3 species: Eucobresia diaphana, Phenacolimax annularis
and Helicigona polinskii. These are 1 Western-Palaearctic (European) species, 1
Mediterranean and 1 endemic for the Pirin Mts.
The highest alpine zone with scarce vegetation (localities No. 7, 8 and 10) is
characterized by a complex of 5 species: Zebrina detrita inflata, Macedonica
marthae, Idyla castalia boschi, Helicigona polinskii and H. sztolemanii. All of
them are endemics (4 Pirin Mts endemics and 1 Balkan Peninsula endemic).
22
H. polinskii is very abundant between 2400 and 2914 m at Vihren Mt.; its abun-
dance increases gradually with the altitude. Macedonica marthae occurs mainly
around Sinanitsa Mt. but with moderate abundance.
In localities No. 3 and 5, the typical concentrations of Helicella macedonica
and Zebrina detrita inflata (see HUDEC & VASATKO, 1971) were observed.
Discussion
The present study revealed a rather diverse species complex in the northern
part of Pirin Mts. As was already mentioned, previous studies have reported 16
species (URBANSKI, 1964; HUDEC & VASATKO, 1971; 1973; DAMJANOV and LIKHAREV,
1975; DELTSHEV et al., 1993). Twelve of them were also found in the course of the
present study. The following taxa were not found in the present material: Limax
carbonarius O. Boettger, 1885 (reported by WAGNER, 1934), Deroceras agreste tran-
scaucasicum Hudec et Vasatko, 1971 (reported by HUDEC and VASATKO, 1971), Idyla
castalia pirostoma (Boettger, 1880) (reported by Jaeckel, 1954; cited after DAM-
JANOV and LIKHAREV, 1975). Eight species were found in the course of the present
study in addition to the previously reported species. Therefore 26 species-group
taxa altogether are known to occur in the studied region.
Two subspecies of Helicigona polinskti, Н. р. polinskii (A. Wagner, 1927) and
Н. р. pirinensis (A. Wagner, 1927), have been reported for the Pirin Mts (DAM-
JANOV & LIKHAREV, 1975). URBANSKI (1964) observed that the specimens collected
near the Vihren Mount exhibited the characteristics of the two subspecies. He
also believed that Helicigona polinskiiis a very variable species. This opinion has
been also confirmed by the present study. Specimens exhibiting characters of the
former or the latter subspecies were recorded always together in the same local-
ities. In addition, specimens with intermediate characters were also found. The
examination of the genital system of specimens belonging to the two forms did
not reveal any differences. Therefore, the differentiating characters used to dis-
tinguish the two subspecies demonstrate more or less individual variants within
the same population. On this basis, we recognise H. p. polinskii and H. p. piri-
nensis as synonyms.
Compared with the previous data (DAMJANOV & LIKHAREV, 1975), some taxa
were recorded at higher altitude. These are: Orcula dolium (found at 1900 m ver-
sus 1200 m), Truncatellina cylindrica (at 1850 m versus 1000 m), Chondrula tri-
dens (1900 m versus 1200 m), Cochlicopa lubricella (1750 m versus 1300 m),
Bradybaena fruticum (1770 m versus 1200 m) and Helix pomatia (1900 m versus
1300 m).
The comparison of the species composition of terrestrial gastropods in the var-
ious plant communities exhibits considerable variations in their diversity. The
coniferous forests studied possess greater species richness; however, these are
23
mainly species with wider distribution (Holarctic, Western-Palaearctic and
Mediterranean). The part of the Pirin Mts. endemic taxa in these forests is very
small; among them, a two species are endemics for the Pirin Mts. In contrast, the
part of endemics in the alpine zone is very high, although it is characterized by 5
species only; among them, 4 endemic taxa for this mountain.
The comparison of the species composition in the various plant communities
also confirm JOSIFOV (1982) view, according to which the coniferous belt acts a
specific filter that does not permit the penetration of Mediterranean species into
the high-mountain areas. There is a single exception: Phenacolimax annularis
has been recorded in the high-mountain meadows (locality No. 6). However, this
species, although recognized as an element of the Mediterranean Faunistic
Complex, has a restricted distribution in the high mountains only (Pyrenean Mts,
Alps, Balkan Highlands, Crimea, Asia Minor, Caucasus and Central Asia) after
DAMJANOV and LIKHAREV (1975).
Acknowledgements
We are grateful to Prof. M. Josifov, Institute of Zoology, Sofia, for his help in
the zoogeographical analysis, and to Dr B. Georgiev, Central Laboratory of
General Ecology, for his help in the preparation of the manuscript.
References
DaAMJANOV S., I. LIKHAREV. 1975. Fauna Bulgarica, Vol. 4, Gastropoda terrestria. Sofia, Bulg.
Acad. Sci. 425 p. (In Bulgarian).
DELTSHEV H., $. ANDREEV, С. BLAGOEV, У. GOLEMANSKI, О. DOBREV, С. MIHAILOVA, У. PENEVA,
М. Toporov, 7. HuBENOv. 1993. Invertebrates (excl. Insecta) in Bulgaria
(Protozoa, Nematoda, Oligochaeta, Mollusca, Crustacea, Myriapoda, Aranaea,
Acari). - In: Sakalian M., C. Meine (eds.). National Strategy for Biodiversity
Protection, Vol. 1, Main Reports, 149-244. (In Bulgarian).
GUEORGUIEV V., У. BESHOVSKI, М. Josirov, К. KUMANSKI, В. RUSEV, У. SAKALIAN. 1993. Insecta
(Part I): Odonata, Ephemeroptera, Plecoptera, Homoptera (Auchenorhyncha),
Heteroptera, Coleoptera. - In: Sakalian M., C. Meine (eds.). National Strategy
for Biodiversity Protection, Vol. 1, Main Reports, 245-322. (In Bulgarian).
HuBENOv Z., $. BESHKOV, У. BESHOVSKI, Е. VASILEVA, J. KOLAROV, К. KUMANSKI, A. РОРОУ. 1998.
Insecta (Part II): Blattodea, Mantodea, Isoptera, Orthoptera, Dermaptera,
Embioptera, Megaloptera, Raphidioptera, Neuroptera, Mecoptera,
Hymenoptera, Trichoptera, Lepidoptera, Diptera. - In: Sakalian M., C. Meine
(eds.). National Strategy for Biodiversity Protection, Vol. 1, Main Reports, 323-
404. (In Bulgarian).
Норес У., J. VASATKO. 1971. Beitrag zur Molluskenfauna Bulgariens. - Acta Sc. Nat., Brno,
5 (2): 1-38.
24
HUuDEC V., J. VASATKO. 1973. Zur Kenntnis der Molluskenfauna Bulgariens. - Acta Sc. Nat.,
Brno, 7 (9): 1-33.
JosIFOV М. 1982. Terrestrial faunistic complexes. - In: Galabov Z. H. (ed.). Geography of
Bulgaria, Vol. 1, Physical Geography. Sofia, Publ. House Bulg. Acad. Sci. 461-466.
(In Bulgarian).
Josirov М. 1988. Uber den zoogeographischen Charakter der siideuropaischen
Insektenfauna unter besonderer Beriicksichtigung der Heteropteren. - Ber.
Nat.-Med. Verein Innsbruck, 75: 177-184.
URBANSKI J. 1964. Beitrage zur Kenntnis balkanischer Stylommatophoren (Systematische,
zoogeographische und d6kologische Studien tiber die Mollusken der Balkan-
Halbinsel. VII). - Bul. Soc. Amis Sci. Lettr., Poznan, Serie D, 8: 19-56.
URBANSKI J. 1978. Bemerkungen uber balkanischen Helicigonen (Gastrop. Pulm.)
(Systematische, zoogeographische und ékologische Studien Шьег die Mollusken
der Balkan-Halbinsel, 16). - Bull. Sci. Lettr., Poznan, Serie D, 18: 139-149.
WAGNER J. 1934. Uber einige von Herrn Dr. B. Rensch in den bulgarischen Gebirgen
gesammelte Nacktschnecken. - Mitt. Konig]. Naturwiss. Inst. Sofia, 7: 88-90.
Received on 1.11.1997
Authors’ addresses:
Ivailo Dedov
Central Laboratory of General Ecology
2, Gagarin Street
1113 Sofia, Bulgaria
E-mail: ecolab@bgcict.acad.bg
Plamen Mitov
Chair of Zoology and Anthropology , Faculty of Biology
St. Kliment Okhridsky University of Sofia
8, Dragan Tsankov Blvd
1421 Sofia, Bulgaria
25
Bugo6 състав на сухоземнише охлюби (Mollusca:
Gastropoda) om иглолистната а алпийсКата зона на
Себерен Пирин
Ивайло ДЕДОВ, Пламен МИТОВ
(Резюме)
През периода 1991-1996 бяха събрани 430 еКземпляра сухоземни охлюви В
иглолистната и алпийската зона на Северен Пирин. Бяха намерени 23 вида,
принадлежащи Към 19 рода u 12 семейства. Нови за Пирин са Епа obscura, Cochlicopa
lubricella, Vitrea sturanyi, Oxychilus depressus и Bradybaena fruticum. Намерените
Видове принадлежат Към следните фаунисшични КомплеКси: холарКшичен - 1 Bug,
западнопалеарктичен - 8 Вида (om max 5, принадлежащи Към европейския
nogkomnaekc), Megumepancku - 3 Вида, ендемични - 11 Вида (4 nupuncku, 4 планинсКо-
балКансКи и 3 балКансКи ендемита). Hati-Bucokomo видово богатшстВо е отчетено 6
иглодистния пояс, но OMHOCUMeAHUAM дял на ендемшпшие е малъК. Aanutickama
зона се характеризира с Висок процент на ендемизъм (40% om Всички и 100% om
пиринсКите ендемити). Беше установено, че Видовете Helicigona polinskii polinskii
(A. Wagner, 1927) и Н. polinskii pirinensis (A. Wagner, 1927) не са самостоятелни
подвидове и белезите, използвани за различаването им са индивидуални вариации В
pamkume на една популация.
26
Historia naturalis bulgarica, 9, 1998: 27-34
A contribution to the study of the spiders (Araneae)
in Sushtinska Sredna Gora Mountains, Bulgaria
Stoyan LAZAROV
Introduction
No detailed study of spiders in Sushtinska Sredna Gora Mountains has been
published so far. DRENSKY (1913; 1936), JURINITCH & DRENSKY (1917) announces
about 54 species, but they were collected mainly around the towns of Klissura and
Koprivshtitsa.
Area, material and method of study
Sushtinska Sredna Gora Mountains stretches east-west between the defiles of
the rivers Topolnitsa and Stryama along 80 km. A considerable part of the main
chain has an altitude of more than 1000 m.
The following vegetation belts are found in Sushtinska Sredna Gora Mts: an oak-
hornbeam forest belt (Quercus dalechampii, Carpinus betulus); a xerotherm oak
forest belt (Quercus cerris, Quercus frainetto); a beech forest belt (Fagus sylvatica).
Sushtinska Sredna Gora Mts falls within the sub-continental climate zone.
The present study is a result of collecting and processing of original materials
and observations in the period from 23 April 1993 to 10 September 1994. The study
included route and stationary methods, with more than 30 excursions being
made. A variety of methods were used: pit-fall traps, netting and manual collec-
tion (Map 1).
Results and discussion
116 species of 23 families were found: Pholcidae - 1; Dysderidae - 2; Eresidae - 1;
Theridiidae - 9; Linyphiidae - 8; Tetragnathidae - 3; Araneidae - 4; Lycosidae - 18;
Pisauridae - 1; Agelenidae - 7; Dictynidae - 1; Amaurobiidae - 1; Titanoecidae - 1;
27
О Koprivshtitsa
АЕ ~~
wo
24
Рапауци Ме © 1 пеещ
RAK ие
Мар 1. Sushtinska Sredna Gora Mountains
Localities: 1 - Panagyurishte, 2 - Geshenka, 3 - Fetentsi, 4 - Panagyurski Kolonii Village,
5 - Rogochovets, 6 - Bunaya Peak
Oxyopidae - 2; Liocranidae - 3; Corinnidae - 1; Zodaridae - 1; Gnaphosidae - 17;
Zoridae - 3; Heteropodidae - 1; Philodromidae - 7; Thomisidae - 11; Salticidae - 12
(Table 1). Most numerous among the species that were found are the individuals of
the following families: Lycosidae (18) - 15.52%, Gnaphosidae (17) - 14.66%, Salticidae
(12) - 10.34%, Thomisidae (11) - 9.48%; Theridiidae (9) - 7.76%, Linyphiidae (8) -
6.90%. The Pardosa genus is the most numerous one with 8 species.
Of the 116 species found, 101 are new for the region, and 1 - Philodromus Бим
is new for the araneofauna of Bulgaria.
The finding of Steatoda meridionalis should be noted; until then it had been
known only from the region of Kresna (DRENSKY, 1936). Its occurrence in
Sushtinska Sredna Gora Mts means that this species has a wider distribution in
Bulgaria and its range is considerably expanding to the north. The same is true
of the Alopecosa sulzeri species, which had been found only in Southern Bulgaria.
An interesting species is also Arctosa figurata, found only once in Bulgaria until
now (DRENSKY, 1936). This species, however, is not present in Drensky’s collection
(DELTSHEV & BLAGOEV, 1995). The occurrence of this species confirms its existence
in Bulgaria and its distribution in the central part of the country. A similar find-
ing is that of the Gnaphosa modestior species which had been announced only
once from Dragoman (DRENSKY, 1936). Ceto laticeps had been known only from
Zemen. Finding it in the studied region speaks of the expansion of its range too.
The majority of species are distributed in the meadow (53) and the meadow-
forest (40) biotopes (Table 1 and Fig. 1).
The zoogeographic classification of the spiders in Sushtinska Sredna Gora Mts
28
Table 1
Species composition and distribution of the spiders in Sushtinska Sredna Gora
Mountains
Biotopes: B1 - meadow; B2 - forest; B3 - meadow - forest; B4 - synantrope; B5 - marshes and river
valleys; Complexes: M - Mediterranean; NM - North Mediterranean; EE - East European; P -
Palearctic; H - Holarctic; WP - West Palearctic; Е - European; MSE - Middle South European; MEE -
Middle East European; MSEE - Middle Southeast European; BG - Bulgarian
* New for Sushtinska Sredna Gora Mountains; ** New for Bulgaria
species в 2 Be A By ОЕ
categories
1 2 3 4 5 6 il
PHOLCIDAE
Holocnemus pluchei (Scopoli) * + M
DYSDERIDAE
Dysdera longirostris Doblica * + EE
Harpactea babori Nocek + NM
ERESIDAE
Eresus cinnabarinus (Olivier) * Р
THERIDIIDAE
Crustulina sticta(O. P. Cambridge) * + H
Dipoena prope melanogaster (С. L. Koch) * + WP
Enoplognata thoracica (Hahn) * + H
Enoplognatha latimana Нрра & Oksala * + H
Euryopis flavomaculata(C. L. Koch) * + P
Robertus mediterraneus Евсоу * + M
Steatoda castanea(Clerck) * + E
Steatoda meridionalis (Kulezynski) * + EE
Theridion betteni Wienle * - Р
ГЛМУРНПОАЕ
Ceratinela зсабгоза (О. Р. Cambridge) * + Е
Drapetisca socialis (Sundevall) * + Р
Frontinellina frutetorum (С. L. Koch) + МР
Lepthyphantes leprosus (Ohlert) + 15
Linyphia hortensis Sundevall * + E
Microneta viaria (Blackwall) * + H
Neriiene furtiva(O. P. Cambridge) * + WP
Trichoncus affinis Kulezynski * + E
TETRAGNATHIDAE
Metellina segmentata (Clerck) * + Р
Pachygnata degeeri Sundevall -- 12
Tetragnatha extensa(Linne) * + H
ARANEIDAE
Araneus angulatus Clerck + В
Araneus diadematus Clerck * + H
Mangora acalypha (Walckenaer) + Р
Neoscona adianta (Walckenaer) + 12)
LYCOSIDAE
Alopecosa accentuata (Latreille) * + Р
29
Table 1 (continuation)
1
Alopecosa cuneata(Clerck) *
Alopecosa pinetorum(Thorell) *
Alopecosa зш2ет (Pavesi) *
Arctosa figurata (Simon) *
Aulonia albimana (Walckenaer) *
Lycosa radiata (Latreille) *
Pardosa agrestis (Westring) *
Pardosa agricola (Thorell) *
Pardosa alacris(C. L. Koch) *
Pardosa albatula (L. Koch)
Pardosa amentata (Clerck) *
Pardosa bifasciata(C. L. Koch) *
Pardosa hortensis(Thorell) *
Pardosa lugubris (Walckenaer)
Trochosa terricola Thorell *
Xerolycosa miniata(C. L. Koch) *
Xerolycosa nemoralis (Westring) *
PISAURIDAE
Pysaura mirabilis (Clerck) *
AGELENIDAE
Agelena gracilens C. L. Koch
Tegenaria campestris С. L. Koch
Tegenaria ferruginea (Panzer) *
Tegenaria nemorosa Simon *
Tegenaria parietina(Fourcroy) *
DICTYNIDAE
Nigma walckenaeri(Roewer) *
AMAUROBIIDAE
Amaurobius pallidus. Koch *
Celotes falciger Kulezynski *
Celotes jurinitschi (Drensky)*
TITANOECIDAE
Titanoeca quadriguttata (Hahn)
OXYOPIDAE
Oxyopes heterophtalmus Latreille *
Oxyopes lineatus Latreille *
LIOCRANIDAE
Agroeca pullata Thorell *
Liocranum rupicola (Walckenaer) *
Liocranum rutilans(Torell) *
CORINNIDAE
Ceto laticeps (Canestrini) *
ZODARIIDAE
Zodarion piriniDrensky *
GNAPHOSIDAE
Berlandina cinerea (Menge) *
Callilepis nocturna(Linne) *
30
©
4 5 6 il
+ Р
+ Р
+ Р
+ Е
+ Р
+ 12
+ Р
+ Е
+ Е
+ MSE
+ E
E
+ E
+ P
+ H
Р
Р
+ P
+ M
E
E
+ NM
+ WP
+ H
+ MEE
+ EE
+ BG
Р
Р
Р
+ Е
+ Е
+ Е
Е
ва
Е
Р
Table 1 (continuation)
11
Drassodes lapidosus (Walckenaer) *
Drassodes pubescens (Thorell) *
Gnaphosa lucifuga (Walckenaer) *
Gnaphosa modestior (Kulczynski) *
Haplodrassus dalmatensis (Sundevall) *
Haplodrassus signifer(C. Г. Koch) *
Haplodrassus silvestris (Blackwall) *
Micaria fulgens (Walckenaer) *
Micaria romana. Koch *
Zelotes apricorum (L. Koch) *
Zelotes electus(C. L. Koch) *
Zelotes erebeus (Thorell) *
Zelotes hermani(Chyzer) *
Zelotes praeficus (L. Koch) *
Zelotes villicus(Thorell) *
ZORIDAE
Zora nemoralis (Blackwall) *
Zora pardalis Simon *
Zora spinimana (Sundevall) *
HETEROPODIDAE
Micrommata virescens (Clerck) *
PHILODROMIDAE
Philodromus buxiSimon **
Philodromus cespitum (Walckenaer) *
Philodromus dispar (Walckenaer) *
Thanatus arenarius Torell *
Thanatus formicinus (Clerck)
Thanatus vulgaris Simon *
Tibellus oblongus (Walckenaer) *
THOMISIDAE
Misumena vatia (Clerck)
Ozyptila atomaria (Panzer) *
Runceinia lateralis С. L. Koch *
Thomisus onustus Walckenaer *
Xysticus bifasciatus(C. L. Koch) *
Xysticus cristatus (Clerck)
Xysticus erraticus (Blackwall) *
Xysticus gallicus Simon *
Xysticus kochiTorell *
Xysticus lanioC. L. Koch *
Xysticus luctatorL. Koch *
Xysticus ninniiThorell *
SALTICIDAE
Euophrys obsoleta(Simon) *
Evarcha arcuata (Clerck)
Evarcha flammata (Clerck) *
Evarcha laetabunda (С. L. Koch) *
+
+ + + + + + + + + + + + + + + + +
+
+ + + +
+
+ + + +
MSEE
змю
Ще)
Е
воюозоюоюонюонтоюнш mt Se oo
До) (ог, Ge} де
31
Table 1 (continuation)
1 2 3 4 5 6 7
Heliophanus auratus С. L. Koch * + 12)
Heliophanus cupreus(Walckenaer) * + Р
Heliophanus kochi(Simon) * + 12
Pelenes nigrociliatus (L. Koch) * + Р
Pelenes tripunctatus (Waickenaer) + Р
Philaeus chrysops(Poda) * + Р
Phlegra fasciata (Hahn) * + P
Salticus scenicus (Clerck) * + H
Fig. 1. Distribution of the spider species in biotopes in Sushtinska Sredna Gora Mountains
В1 - meadow; В2 - forest; B3 - meadow - forest; B4 - synantrope; B5 - marshes and river valleys
has been made on the basis of literature data reflecting their current distribution
(PLATNICK, 1993) (Table 1 and Fig 2).
The spiders of Sushtinska Sredna Gora Mts can be classified in 11 zoogeo-
graphic categories, grouped into three complexes (Fig. 2). The first complex
includes the species (72, 62%) with the widest ranges (H + P + WP). It is dominat-
ed by Palearctic species (50 or 43.1%). Most numerous of them are: Aulonia albi-
mana, Xerolycosa nemoralis and Pisaura mirabilis. Then follow the Holarctic
species (17 or 14.7%) and the Western Palearctic species (5 or 4.3%).
The second complex includes the European species (39 or 33.6%),
(Е + MEE + MSE + MSEE + EE + BG). Most numerous are the species occurring all
over Europe (28 or 24.1%). The rest of the categories are represented by single
32
70
@ Complex
Categories
60
50
401
30
20 +
10 - |
H P WP E MEE MSE MSEE EE Bg M NM
Fig. 2. Distribution of the spider species in Sushtinska Sredna Gora Mountains in zoo-
geographical categories and complexes
Category: M - Mediterranean; NM - North Mediterranean; EE - East European; P - Palearctic; H -
Holarctic; WP - West Palearctic; E - European; MSE - Middle South European; MEE - Middle East
European; MSEE - Middle Southeast European; BG - Bulgarian
Complex: I - Holarctic, П - European, III - Mediterranean
species. Most characteristic of the whole complex are: Dysdera longirostris,
Steatoda meridionalis, Pardosa bifasciata, Celotes jurinitschi and Zodarion pirini.
The Mediterranean complex (M+NM) includes 3 (2.6%) species distributed
across the whole Mediterranean area and 2 (1.7%) species known from its north-
ern parts.
The outline of the araneofauna in Sushtinska Sredna Gora Mts is determined
by the Palearctic and European species, while the endemites Celotes jurinitschi
and Zodarion pirini appear as local elements.
References
DELTSHEV C., G. BLAGOEV. 1995. A critical review of family Lycosidae (Araneae) in Bulgaria.
- Revue Arachnol., 10: 171 - 198.
DRENSKy Р. 1913. Uber die Spinnen-Fauna Bulgariens. - Ann. Bulg. Acad. Sci., 2: 1 - 144.
(In Bulgarian).
DRENSKY P. 1936. Katalog der echten Spinnen (Araneae) der Balkanhalbinsel. - Sborn.
Bulg. Acad. Sci., 32: 1 - 223.
JURINITCH $., Р. DRENSKY. 1917. Contribution a l’étude des araignées de Bulgarie. - Rev.
Acad. Bulg. Sci., 15: 109 - 136. (In Bulgarian).
33
PLATNICK N. 1993. Advances in Spider Taxonomy 1988 -1991. With Synonymies and
Transfers 1940 - 1980. New York, New York Ent. Soc., American Mus. Nat. Hist.
846 p.
Received on 10.2.1998
Author’s address:
Stoyan Lazarov
Institute of Zoology
1, Tzar Osvoboditel Blvd
1000 Sofia, Bulgaria
Принос Към изучаването на паяците (Araneae)
6 СъщинсКа Средна гора
Стоян ЛАЗАРОВ
(Резюме)
Аранеофауната на СъщинсКка Средна гора не е детайлно проучена. При
настоящото изследване са установени 116 Вида om 23 семейства, Като 101 om max
са нови за изследвания район, а 1 (Philodromus Бих) е нов за аранеофаунаша на
България. Най-добре са представени семействата Lycosidae (18 вида - 15.52%),
Gnaphosidae (17 Вида - 14.66%) и Salticidae (12 Вида - 10.34%), Като най-много Видове
населяват ливВадните и ливадно-горсКите биотопи. ЗоогеографсКата Класификация
е направена по съвременни данни за разпространението на видовете и ВКлючва 11
групи, обединени В 3 Комплекса: xoaapkmuuen, европейски и Megumepancku. Обликъш
на аранеофауната 6 СъщинсКа Средна гора се определя от палеарктичните и
европейските видове, а локалнияш характер - om ендемитите и югоизшочно-
европейските елементи.
34
Historia naturalis bulgarica, 9, 1998: 35-51
Ground-beetles (Coleoptera: Carabidae) collected
by Bulgarian zoologists in Republic of Macedonia
Borislav GUEORGUIEV
Material
During the period of 1993-1998 some Bulgarian zoological specialists and stu-
dents from the Biological Faculty at Kliment Ochridski University of Sofia, the
Institute of Zoology (Sofia) and the National Museum of Natural History (Sofia)
made some collection trips to Albania through the Republic of Macedonia. One of
the most collected groups of animals in both countries were the ground-beetles,
the material of which has been committed to the disposal of the author. Some
other 24 specimens (a few of them published by BURESCH & KANTARDJIEVA, 1928),
collected by I. Buresch, P. Drenski, О. Iltschev and A. Petrov in Vardar Macedonia
during the war period of 1912-1919, were found in the collections of the National
Museum of Natural History, Sofia (NMNH). Besides both the literature data and
unpublished information concerning the carabids collected from three border
points along the Bulgarian-Macedonian border of the Osogovo Mt (indicated
furhter in the text as M2) were revised. This latter material concerns both the
Bulgarian and the Macedonian groung-beetle faunas in view of the mobility of
these insects and the relativity of the geographical denominations. The bulk of the
new data from the Osogovo Mt were collected by the author on Ruen Peak during
the period of VI-VII., V-VII.1996, X.1997, and У1.1998. A few specimens were caught
by М. Radev on 21.VI.1926. All the above mentioned ground-beetle material - 923
specimens altogether from 26 different localities in the Republic of Macedonia was
studied by the author and is listed in the present paper. All the material is pre-
served in the NMNH. Carabids were found in the following localities:
EAST MACEDONIA (east of the Vardar River):
М 1. Osogovo Mt, near Kruklya Village, 670 т, 16.У1.1994, along river Kriva
Reka, 16.VI.1994, leg. B. Guéorguiev. Xerophytic vegetation on sandy fluvial soils.
M 2. Osogovo Mt, the orophytic zone along the Bulgarian-Macedonian border.
The places where the material was collected were three - Bozhderitsa Peak (1583
35
m), Tash-Tepe Peak (= Kamen Vrah Peak, 1996 m) and Ruen Peak (2251 m).
Grass vegetation.
М 3. Kochansko Pole Plain, 7-8 km east of Istibanya Village (the road between
Istibanya and Delchevo), 750 па, 13.V., leg. 5. Golovach, L. Penev, В. Petrov, Р.
Stoev.
М 4. Kochansko Pole Plain, Orizare Village, 9.VI.1913, leg. D. Iltschev.
M 5. Stracin Village, 8.X.1994, leg. P. Beron.
М 6. Region Kavadartsi, Udovo Village, „Мгауш!в“ (Marvintsi), 12.VII.1916,
leg. D. Iltschev.
M 7. Bogdantsi Village near Gevgelija, 23.V.1917, leg. D. Iltschew.
М 8. Stari Dojran Village, along Ше Dojran Lake, 150 m, 27.IX., leg. В.
Guéorguiev. Silt.
WEST MACEDONIA (west of the Vardar River):
M 9. River Pchinya (2 km to the north of Katlanovo Village), 230-250 m,
22-23.УТ. 1994, leg. В. Guéorguiev. Riverside secondary vegetation.
М 10. Kitka Mt (Jakupitsa Massif), Preslap Place, 900-1000 m, 24.У1.1994, leg.
B. Guéorguiev. Quercus cerris predominating, also Carpinus betulus, Fagus silvat-
ica, Acer spp., Cornus mas, Corylus avellana, Rosa arvensis, Crataegus топоди-
na, Lichris coronaria, Dactylus glomerata, etc.
M 11. Kavadartsi, 3.VII.1919, leg. A. Petrow.
М 12. Dren Mt, the road to Belovoditse Village, 650-670 па, 17.VI.1994, leg. В.
Guéorguiev. Xerophytic secondary vegetation of semimediterranean type.
М 13. West parts of Kozhuf Mt, 4-6 km west of the resort Negorski Bani (the
road between Negorski Bani and Sermenin Village), 500 m, 27.1X., leg. В.
Guéorguiev. Vegetation of semimediterranean type.
М 14. Kozhuf Mt, ,,Kitschi-Kaja“, 1500 па, 18.УП.1918, leg. О. Iitschew.
М 15. Region Bitolj, elevation „1248“, У1.1918, leg. P. Drenski.
M 16. Baba Mt (Pelister Mt), the northeastern slope, around a canal before
Kozhani Village, 800 т, 18.УТ.1994, leg. В. Guéorguiev. Orchards.
M 17. Prespa Lake, between Oteshevo Village and Tsarina Village, 760-780 m,
18.V1.1994, leg. В. Guéorguiev. Semimediterranean grass and forest vegetation.
М 18. Galichitsa Mt, east slope, near Leskoets Village, 1000-1050 т,
18.VI.1994, leg. В. Guéorguiev and М. Langourov. Oak forest.
M 19. Galichitsa Mt, Barakite Pass, 1500-1600 m, 19.VI.1994, leg. B.
Guéorguiev. Beech forest and meadows. Five species were collected by V. Sakalian
in the same place on 31.V. (the date indicated below in the text).
М 20. Galichitsa Mt, west slope, 1250-1300 па, 19.У1.1994, leg. В. Guéorguiev. A
spring among wet meadows of semimediterranean type with big stones.
M 21. Foot of the Galichitsa Mt, 3 km NE of the Sveti Naum Monastery, 750 m,
leaf litter and Quercus shrub, 6.V., leg. S. Golovach, L. Penev, B. Petrov, P. Stoev.
M 22. Around the Samuilova Tvurdina by the Ochrid Lake, 6.V., leg. S.
36
Golovach, L. Penev, B. Petrov, P. Stoev.
M 23. Near the Sveti Naum Monastery at the Ochrid Lake, 31.V.1994, leg. T.
Ivanova.
M 24. Kafasan Village, 1230 m, 23.V.1993, leg. P. Stoev, D. Zapryanova.
M 25. Shar Planina Mts, VII. (all localities from there are indicated explicitly
further down in the text), leg. G. Blagoev and V. Sakalian. Some ground-beetles
from this expedition were already published (HRISTOVSKI & al., 1996).
M 26. Sucha Gora Mt (= Suva Gora Mt) near Skopje, УШ.1911, leg. I. Buresch.
Abbreviations used in the text: DP = dorsal setiferous puncture(s) of elytra;
SP = scutelar setiferous puncture(s) of elytra.
List of the species and subspecies
Cicindela (Eumecus) germanica Linnaeus, 1758. M 25 (Jelak Chalet-
Leshnitsa Chalet, 1480-2000 па, 20.VII., 15).
Cicindela (Cicindela) hybrida riparia Latreille & Dejean, 1822. New
for Macedonia. М 25 (Jelak Chalet, 1850 m, 8-16.VII., 2 СС; Jelak Chalet-
Leshnitsa Chalet, 1450-1850 па, 20.УП., 1 С, 15).
Cicindela (Cicindela) campestris campestris Linnaeus, 1758. M 2 (KAN-
TARDJIEVA, 1928: 106, sub С. с. var. palustris Motsch.); M 25 (Popova Shapka Peak,
1550 m, 7.VII., 2 СС, 1 2; Tserepashina Peak, 1850-2530 т, 9.УП., 3 СС, 7 ФО;
Studena River, 1700-1850 m, 10-19.УП., 2 СС; Jelak Chalet -Leshnitsa Chalet,
1450-1850 па, 20.VII., 10’, 1 9).
Leistus (Pogonophorus) magnicollis magnicollis Motschulsky, 1865.
М 25 (Jelak Chalet, 1850 т, 8-16. VII., 1 2; Studena River, 1730-1850 па, 10.VII.,
2 СС; Leshnitsa Chalet, 1480 m, 16.VII., 1 ©’; 21.УП., 20°C).
Leistus (Pogonophorus) spinibarbis rufipes Chaudoir, 1843. M 2
(GUEORGUIEV & GUEORGUIEV, 1995a: 57; GUEORGUIEV & GUEORGUIEV, 1995b: 78;
more precise data were added in GUEORGUIEV, 1996: 31; Ruen Peak, 2251 m, 8.VI.,
1 2, snow spots).
Leistus (Pogonophorus) parvicollis Chaudoir, 1869. M 25 (Tserepashina
Peak, 1850-2530 па, 9.VII., 1 С, Ф ?; Jelak Chalet - Leshnitsa Chalet, 1450-1850 па,
20.УП., 1 С; Leshnitsa Chalet, 1480 па, 21.VII., 1 ©’).
Leistus (Pogonophorus) rufomarginatus Duftschmid, 1812. New for
Macedonia. М 10 (1 С°’).
Leistus (Leistus) ferrugineus (Linnaeus, 1758). Кет for Macedonia. М 25
(Jelak Chalet, 1850 т, 8.VII., 19).
Nebria (Nebria) brevicollis (Fabricius, 1792). М 10 (6 Oo’, 7 2); М 15
(1 9’); М 21 (1 С).
Nebria (Boreonebria) ги/езсепз (Str@m, 1768). М 25 (Jelak Chalet, 1850
37
та, 8-16. VII., 1 2; Studena River, 1700-1850 па, 10-19.VII., 1 9; Jelak Chalet, 1850
та, 13.VII., 1 С’; waterfall by the river Krivoshjiska, 21.VII., 10).
Nebria (Alpaeus) attemsi Apfelbeck, 1908. M 25 (Jelak Chalet, 1850 m,
8-16.УП., 1 0’, 2 2 9; Tserepashina Peak, 1850-2530 па, 9.VII., 2 СС, 1 9; Studena
River, 1730-1850 па, 10.VII., 2 ФО; Titov Vrah Peak, 1850-2747 т, 14.VII., 19).
Nebria (Alpaeus) kratteri valonensis Apfelbeck, 1904. М 19 (19.У1.1994,
5 ОТ)
Notiophilus (Notiophilus) aquaticus (Linnaeus, 1758). М 25 (Studena
River, 1730 m, 10-19.VII., 1 specimen).
Notiophilus (Notiophilus) germinyi Fauvel, 1863. New for Macedonia.
M 25 (Jelak Chalet, 1850 m, 8-16.VII., 2 specimens).
Notiophilus (Latviaphilus) biguttatus (Fabricius, 1779). M 25
(Leshnitsa Chalet, 1480 m, 10.VII., 1 9; Studena River, 1730-1850 m, 10.VII.,
1 specimen; Jelak Chalet, 1850 m, 8-21.VII., 3 specimens; Jelak Chalet - Leshnitsa
Chalet, 1480 m, 21.VII., 1 specimen).
Calosoma (Calosoma) sycophanta (Linnaeus, 1758). М 18 (1 ©).
Calosoma (Acalosoma) inquisitor inquisitor (Linnaeus, 1758). М 19
(ие Е).
Callistenes (Microcallistenes) relictus Apfelbeck, 1918. М 25 (Jelak
Chalet, 1850 па, 8-16. VII., 3 ХО, 2 ФФ; Tserepashina Peak, 1850-2530 па, 9.VII.,
3 СО, 1 Q; Studena River, 1730-1850 т, 10.VII., 1 С; Titov Vrah Peak, 2747 т,
14.УП., 3 СС, 2 ФО; Tserepashina Peak, 2000 m, 20.VII., 1 9; Leshnitsa Chalet,
1480 па, 21.VII., 107).
Carabus (Carabus) ullrichi fastuosus Palliardi, 1825. М 2 (BURESCH &
KANTARDJIEVA, 1928: 92, sub Eucarabus и. rhilensis Кг., 1 specimen). This taxon
has not been found in the collections of NMNH and is mentioned only from liter-
ature data. Needs confirmation.
Carabus (Archicarabus) montivagus montivagus Palliardi, 1825. M 15
(BURESCH & KANTARDJIEVA, 1928: 98-99, sub Deuterocarabus т. Pall., 1 С).
Carabus (Oreocarabus) hortensis hortensis Linnaeus, 1758. M 25
(Studena River, 1730 па, 10-19. VII., 19; Jelak Chalet, 1850 m, 13.УП., 19).
Carabus (Tomocarabus) convexus dilatatus Dejean, 1826. M 25 (Titov
Vrah Peak, 2747 т, 14.VII., 2 ФФ).
Carabus (Pachystus) cavernosus cavernosus Frivaldszky, 1837. M 2
(DRENSKY, 1928: 17; BURESCH & KANTARDJIEVA, 1928: 76, sub Pachystus c. Friv.,
10; ШЕКЕ & WRASE, 1988: 15; Ruen Peak, 2251 т, traps: V.1996, 2 СС, 2 ФФ;
VI-VII.1996, 1 С, 1 0); М 15 (BURESCH & KANTARDJIEVA, 1928: 76, sub Pachystus с.
Friv.); М 25 (Leshnitsa Chalet, 1460 па, 21.VII., 19).
Carabus (Chaetocarabus) intricatus intricatus Linnaeus, 1761. M 25
(Leshnitsa Chalet, 1460-1480 т, 17.УП., 19; 21.УП., 10’, 15).
Carabus (Megodontus) violaceus azurescens Dejean, 1826. M 2
(according to DROVENIK & PEKS, 1994: 14, first EIDAM, 1927: 287, 295 mentioned
38
this taxon from the Osogovo Mt as С. у. scombrocensis Eidam; BURESCH & KAN-
TARDJIEVA, 1928: 83, sub Megodontus у. balcanicus Lap., 1 С; Ruen Peak, 2251 тп,
8.VI. , 1 2, snow spots; traps: V.1996, 2 СС, 2 ФФ; VI-VII.1996, 2 сс, 3 ФФ);
М 15 (1 С); М 25 (Studena River, 1730 па, 10-19.VII., 1 С; Jelak Chalet, 1840 па,
13.VII., 2 СС; 16.УП., 1 9; Leshnitsa Chalet, 1480 т, 16-17.VII., 2 ФО; Titov Vrah
Peak, 2747 па, 14.УП., 20°C’, 1 9).
Carabus (Megodontus) (picenus 7?) violaceus korabensis Csiki, 1944.
М 25 (Studena River, 1730-1850 та, 10.VII., 1 С). Mentioned by the following
authors for Macedonia: MARAN (1939) as С. у. azurescens п. bartoni Maran; CSIKI
(1944) - С. у. var. korabensis Csiki; STERBA (1945) - С. и. (bartoni) marani Sterba;
MANDL (1964) - C. v. picenus peristericus Mandl; CLEU (1968; 1969) - M. picenus
peristericus Mandl; DROVENIK & PEKS (1994) - С. у. (bartoni) marani Sterba, HRIs-
TOVSKI (i. 1.) - С. (М.) v. korabensis Csiki from different localities (including Shar
Planina Mts). CASALE & al. (1982) noted that C. v. picenus Villa is an Apennine-
Balkan taxon with transadriatic distribution. This taxon occurs in Macedonia,
Greece and Bulgaria (Slavyanka Mt) on the Balkans. According to CLEU (1968;
1969) the Balkan forms of C. v. picenus Villa are more primitive than the
Apennine ones. Taxonomically it is possible that the difference between the two
syntopic taxa (С. и. а. Dej. and С. и. К. Csiki) are of a species level (CLEU, 1969).
They are clearly distinguished by the form of the apex of the penisi in lateral view
in the males (Fig. 1, 2; as
well CSIKI, 1944: 50). In С. и
a. Dej. the sides are
straight or scarcely con-
1 2 cave before the apex; apical
disc absent; the top is with
a negligible thickened part.
In C. (picenus ?) v. k. Csiki
the sides are strongly con-
cave before the apex, form-
ing a shapely apical disc;
the disc is with a compact
Figs. 1-2. Penisi in lateral view: Fig. 1. Carabus (M.)
violaceus azurescens Dej. from M 25. Fig. 2. Carabus
(M.) (picenus ?) violaceus korabensis Ся from М 25.
thickened part.
Carabus (Megodontus) croaticus ljubetensis Apfelbeck, 1918. М 25
(Jelak Chalet, 1850 m, 8-16.УП., 1 С; Tserepashina Peak, 1850-2530 па, 9.УП.,
2000, 3 ФО; Studena River, 1730 m, 10-19.VII., 1 2; Leshnitsa Chalet, 1480 па,
12.VII., 1 С’; Titov Vrah Peak, 2747 па, 14. VII., 2 ФСС).
Carabus (Procrustes) coriaceus cerisyi Dejean, 1826. М 5 (19).
Carabus (Procrustes) coriaceus excavatus Charp., 1825. M 15 (BURESCH
& KANTARDJIEVA, 1928: 73, sub Procrustes coriaceus florinensis Lap., 1 Ф).
Procerus gigas gigas (Creutzer, 1799). M 26 (BURESCH & KANTARDJIEVA,
1928: 66, sub Procerus gigas Creutz., 1 specimen). CAVAZZUTI (1989) cited both sub-
39
species - P. g. gigas (Creutz.) and P. g. parnassicus Kraatz-Koschlau for the ter-
ritory of the Republic of Macedonia.
Cychrus semigranosus montenegrinus Apfelbeck, 1904. М 25 (Jelak
Chalet, 1730-1850 m, 8-16. УП., 1 С, 19).
Scarites (Scarites) terricola terricola Bonelli, 1813. M 7 (19); М8 (19).
Perileptus (Perileptus) areolatus areolatus (Creutzer, 1799). M 17
(2 specimens).
Trechus (Trechus) quadristriatus (Schrank, 1781). M 8 (3 specimens);
М 19 (19).
Trechus (Trechus) obtusus obtusus Erichson, 1837. М 21 (1 C’).
Trechus (Trechus) subnotatus ljubetensis Apfelbeck, 1908. М 25 (Jelak
Chalet, 1850 па, 8-16. УП., 1 С).
Trechus (Trechus) priapus medius Meixner, 1939. New for Macedonia.
M 2 (Ruen Peak, 2251 m, 5.VII., 2 specimens; 8.У1.1996, 5 specimens, snow spots).
Sciaky (in litt.) determined these specimens as T. priapus K. Dan. In a little-
known paper MEIXNER (1939) described a new geographical race of T. p. inhabit-
ing the area between Morava River and Iskar River. Although this subspecies
needs confirmation the latter author is followed for the time being.
Bembidion (Metallina) lampros (Herbst, 1784). M 25 (Jelak Chalet, 1850 m,
8-16.VII., 1 specimen).
Bembidion (Testedium) bipunctatum nivale Heer, 1841. M 25
(Tserepashina Peak, 1850-2530 m, 9.VII., 1 С’; 2300 m, 14.УП., 1 ©’; Titov Vrah
Peak, 2747 т, 14. VII., 2 ФО; Leshnitsa Chalet, 1480 па, 17.VII., 1 С”).
Bembidion (Notaphus) varium (Olivier, 1795). M 17 (1 specimen).
Bembidion (Emphanes) tenellum tenellum Erichson, 1837. New for
Macedonia. М 9 (1 2). DROVENIK & PEKS (1994) erroneously recorded this species
for Macedonia from Mateshevo. This place is situated in the Republic of
Montenegro (present Yugoslavia).
Bembidion (Bembidionetolitzkya) tibiale (Duftschmid, 1812). М 10 (19).
Bembidion (Bembidionetolitzkya) geniculatum geniculatum Heer,
1837. M 10 (6 specimens); M 25 (Jelak Chalet, 1850 m, 8-16.VII., 2 specimens;
Studena River, 1730-1850 т, 10.УП., 2 СС, 15; 10-19.VII., 2 specimens; Jelak
Chalet - Titov Vrah, 1850-2747 m, 14.VII., 1 specimen).
Bembidion (Peryphanes) deletum deletum Serville, 1821. M 25 (Jelak
Chalet, 1850 m, 13.VII., 1 С”). Reported for Macedonia as В. nitidulum Marsh.
(RAMBOUSEK, 1912) and B. bualei nitidulum Marsh. (MANDL, 1964).
Bembidion (Peryphanes) dalmatinum dalmatinum Dejean, 1831.
М 10 (19); М 19 (1400 па, 22.М1., 19, leg. $. Abadjiev).
Bembidion (Ocyturanes) balcanicum balcanicum Apfelbeck, 1899.
М 25 (Jelak Chalet, 1850 па, 8-16. VII., 1 С, 1 2; Tserepashina Peak, 1850-2530 па,
9.УП., 3 0°", 3 ФО; Studena River, 1730-1850 па, 10.VII., 1 СУ; 10-19.VII., 19).
Deltomerus (Paradeltomerus) paradoxus paradoxus (Apfelbeck,
40
1908). М 25 (Tserepashina Peak, 1850-2530 па, 9.VII., 1 С; Дак Chalet - Titov
Vrah, 1850-2747 т, 14.VII., 1 С, 1 2; Jelak Chalet, 1850 т, 8-16.VII., 1 5).
Poecilus (Poecilus) versicolor (Sturm, 1824). M 25 (Jelak Chalet -
Leshnitsa Chalet, 1480-2000 па, 20.VII., 1 С”).
Pterostichus (Melanius) nigrita (Fabricius, 1792). М 1 (GUEORGUIEV,
1996: 31).
Pterostichus (Feronidius) melas depressus (Dejean, 1828). New for
Macedonia. М 21 (10).
Pterostichus (Pterostichus) ottomanus ottomanus Apfelbeck, 1908.
М 25 (Studena River, 1730-1850 т, 10.VII., 1 С, 1 9; Leshnitsa Chalet, 1480 па;
10.УП., 1%, 2 $5; 10-19. УП., 1 С; Jelak Chalet, 1850 па, 8-16.УП., 2 ФО; Pena
River, 21.VII., 1 2).
Pterostichus (Pterostichus) ottomanus kajmakcalensis Jedlicka,
1939. М 14 (17).
Pterostichus (Pterostichus) brucki Schaum, 1859. M 25 (Jelak Chalet,
1850 па, 8-16. УП., 1 С; Jelak Chalet - Leshnitsa Chalet, 1450-1850 т, 20.VII., 1 С”,
1 ФО; Leshnitsa Chalet, 1480 т, 20. УП., 1 С; 21.УП., 1 2; Studena River, 1700-
1850 па, 10-19.УП., 4 СС).
Pterostichus (Pterostichus) lumensis ljubetensis Apfelbeck, 1906.
М 25 (Tserepashina Peak, 1850-2530 m, 9.VII., 2 СС, 1 2; 1600 m, 12.УП.,4 ФФ,
7 фо; Jelak Chalet, 2300 т, 8-16.VII., 2 ФО; Titov Vrah, 2747 па, 14.УП., 2 ФСС,
220)
Tapinopterus (Tapinopterus) miridita jakupicensis Jedlicka, 1935.
М 10 (200, 1 ©, under deeply sung stones in the roots of old Quercus зр.).
Tapinopterus (Tapinopterus) balcanicus belasicensis Maran, 1933.
М 2 (Tash-Tepe Peak, 1993 т, 21.VI.1926, 1 specimen, leg. М. Radev, det. Prof.
Kryzhanovskij as Т. b. balcanicus Gglb.; Ruen Peak, 2251 т, 5.VII., 3 ФО; traps:
V.1996, 1 ©; У1-УП.1996, 2 ФО).
Tapinopterus (Tapinopterus) dochii Apfelbeck, 1906. М 25
(Tserepashina Peak, 1850-2530 m, 9.УП., 1 С; Leshnitsa Chalet, 1480 па, 10.УП.,
2 SC; 12.УП., 1 2; Jelak Chalet, 1850 m, 8-16.VII., 1 С; Studena River, 1730 m,
10-19.VII., 1 ©’).
Molops matchai Roubal, 1917. М 10 (1 0’, 19).
Molops rufipes rufipes Chaudoir, 1843. М 19 (4 ФСС, 5 ФО).
Molops rufipes denteletus Guéorguiev, 1996. М 2 (GUEORGUIEV, 1997: 23;
Ruen Peak, 2251 m, 8.VI., 1 С, snow spots).
Molops rufipes jacupicensis Maran, 1939. М 10 (1 С with 16,5 mm length).
Molops rufipes steindachneri Apfelbeck, 1908. M 25 (Jelak Chalet, 1850 m,
8-16.УП., 21 Oo’, 4 ФФ; Tserepashina Peak, 1850-2530 па, 9.УП., 11 OC,
2 2Q; 2300 m, 14.УП., 2 СС, 1 2; Studena River, 1730-1850 m, 10.VII., 7 СС;
10-19.VII., 6 СС; Leshnitsa Chalet, 1480 т, 12.VII., 3 СС; Titov Vrah Peak, 2747 т,
И, 1 © ©
41
Platynus (Platynus) assimilis (Paykull, 1790). New for Macedonia. M 10
kor 149):
Platynus (Platynidius) scrobiculatus serbicus Csiki, 1904. New for
Macedonia. М 25 (Jelak Chalet, 1850 па, 8-16.VII., 2 ФФ; Studena River, 1730-1850 па,
10.УП., 1 С; 10-19.VII., 19).
Agonum (Agonum) sexpunctatum (Linnaeus, 1758). М 10 (2 2 9).
Адопит (Agonum) muelleri (Herbst, 1784). М 10 (1).
Synuchus (Synuchus) vivalis vivalis (Iliger, 1798). М 10 (1 С’).
Synuchidius ganglbaueri Apfelbeck, 1908. M 25 (Popova Shapka Peak,
1550 m, 7.УП., 5 95; Tserepashina Peak, 1850-2530 m, 9.УП., 4 СС, 4 ФФ; Jelak
Chalet, 1850 m, 8-16.УП., 5 СС, 24 ФФ; Studena River, 1730-1850 па, 10.УП.,
110’, 6 90; 10-19.УП., 3 СС, 1 Q; Titov Vrah Peak, 2747 па, 14.УП., 1 С”).
Platyderus (Platyderus) rufus rufus (Duftschmid, 1812). New for
Macedonia. М 21 (1 ©”).
Calathus (Calathus) fuscipes fuscipes (Goeze, 1777). М 9 (1 2); М 10
(1 С); М 15 (1 CD); М 16 ае, 19). In the male of С. fuscipes from Kitka Mt the
male genitalia (Fig. 5) show a small difference from those of the subspecies С. /
latus Serv. from Taygetos Mt, South Greece (Fig. 6, according to BATTONI &
VERESCHAGINA, 1984).
a Ee oo
na ec nar
Figs. 3-7. Penisi and right parameres in lateral view: Fig. 3. Calathus (C.) distinguendus
Chd. from М 10. Fig. 4. The same from Olymp Mt (Ваттом & VERESCHAGINA, 1984). Fig. 5.
С. (C.) fuscipes fuscipes Goeze from М 10. Fig. 6. С. (C.) fuscipes latus Serv. from Taygetos
Mt (BATTONI & VERESCHAGINA, 1984). Fig. 7. С. (С.) macedonicus Маг. from М 25.
42
Calathus (Calathus) distinguendus Chaudoir, 1846. M 2 (The data pub-
lished in GUEORGUIEV & GUEORGUIEV, 1995a: 149; 1995b: 81 and GUEORGUIEV, 1996:
32 concern this species and not С. /изсгрез Goeze. Detailed information from M 2
were published in GUEORGUIEV, 1996); М 10 (1 С”); М 12 (17); М 19 (5007, 4 ФФ);
М 20 (3 СС, 2 ФФ); М 25 (Popova Shapka Peak, 1550 m, 7.VII., 1 С, 19; Jelak
Chalet, 1850 па, 8-16.VII., 4 СС, 1 9; Tserepashina Peak, 1850-2530 па, 9.УП.,
1 oO, 19; 2300 шт, 14.УП., 1 С’; Studena River, 1730 па, 10.УП., 3 Oo’, 16;
Leshnitsa Chalet, 1480 т, 16.VII., 2 СО, 2 ФО; 21.УП., 1 9). Reported for
Macedonia by BATTONI & VERESCHAGINA (1984). The penis and right paramere of
this taxon from Kitka Mt (Fig. 3) is nearly equal to these from Olymp Mt, Central
Greece (Fig. 4, BATTONI & VERESCHAGINA, 1984).
Calathus (Calathus) macedonicus Maran, 1935. M 25 (Popova Shapka
Peak, 1550 т, 7.VII., 2 ФФ; Jelak Chalet, 1850 па, 8-16.VII., 1 С; Studena River,
1700-1850 па, 10-19.УП., 19). This species differs in the longer and more pro-
truding denticle in the distal end of the penis, as well as the more massive right
paramere (Fig. 7) as compared to the above mentioned taxa of Calathus (3. str.).
Calathus (Neocalathus) melanocephalus melanocephalus
(Linnaeus, 1758). М 2 (GUEORGUIEV, 1996: 32; Ruen Peak, 2251 m, 8.VI., 2 ФФ,
snow spots; 4.VI.1998, 1 С, 1 9; traps: У1-УП.1996, 1 С); М 8 (10,2 ФФ); М 10
(1 С); М 19 (19); М 25 (Jelak Chalet, 1850 m, 8-16.VII., 3 СС; Studena River,
1730-1850 па, 10.УП., 1 С, 16; 10-19.УП., 1, 10; Leshnitsa Chalet, 1480 па,
12.VII., 1 С, 1 2; Tserepashina Peak, 2300 па, 14.VII., 1 ©’).
Calathus (Neocalathus) albanicus Apfelbeck, 1906. M 25 (Popova
Shapka Peak, 1550 пп, 7.VII., 1 С; Jelak Chalet, 1850 m, 8-16.УП., 3 OC’, 2 ФФ;
Tserepashina Peak, 1850-2530 па, 9.УП., 2 Oo’, 3 ФО; 2300 па, 14.УП., 1 0’, 1;
Studena River, 1730-1850 т, 10.VII., 2 ho’, 2 ФО; 10-19.VII., 1 ©’, 19). SCHATZ-
MAYR (1937) separated C. albanicus Apf. from C. melanocephalus L., C. mollis
Marsch. and С. micropterus Duft. in the presence of DP: 2 + 2 (instead of 3 + 3) in
the Ш elytral stria. The normale first pore, available in the three last taxa, in С.
albanicus Apf. Is absent. In all the 18 specimens studied, 12 have DP: 2+ 2, 4 -
ОР: 2+3, 1 - ОР: 3+2, 1 - ОР: 3 + 3. The first DP is situated in the III elytral stria
and the second in the II elytral stria. In the case of presence of а third DP, the
latter is located in the III elytral interval between the indigenous middle and the
posterior pore (APFELBECK, 1906). Rarely it is moved close to / in the II or III ely-
tral stria. On the other hand APFELBECK (1906) has not given any information for
SP. After studying this feature it was established that 13 of all the specimens have
no SP, 2 have SP: 1+ 0, and 3 - SP: 1 + 1. It is most likely that С. albanicus Apf. is
an alopatric species of С. micropterus Пий.
Calathus (Neocalathus) metallicus aeneus Putzeus, 1873. M 2
(GUEORGUIEV & GUEORGUIEV, 1995a: 151; 1995b: 81; more precise information was
added in GUEORGUIEV, 1996: 32; Ruen Peak, 2251 m, 8.VI., 3 СС, 19, snow spots;
5.УП. , 1 С, 2 ФО; 16.X.1997, 1 specimen was observed; 4.У1.1998, 1 СУ,
43
1 О; traps: V.1996, 25 С СГ, 34 ФФ, VI-VII. 1996, 41 СС, 47 2). MARAN (1934)
recorded C. m. aeneus Putz. from: ,,...na bulharsko-reckych hranicich...“ (the
Bulgarian - Greek border) on the Belasitsa Mt, but not in the Macedonian part of
this mountain
Laemostenus (Pristonychus) terricolla punctatus (Dejean, 1828). M 15
(1 ©).
Amara (Zezea) tricuspidata tricuspidata Dejean, 1831. New for
Macedonia. М 19 (19).
Amara (Amara) aenea (Degeer, 1774). M 1 (GUEORGUIEV, 1996: 32); M 9
(2 ФСС); M 10 (19); М 11 (1 specimen); М 16 (1 2); М 20 (19); М 22 (10).
Amara (Amara) eurynota (Panzer, 1797). M 25 (Jelak Chalet - Titov Vrah
Peak, 1850-2747 па, 14.УП., 1 9).
Amara (Amara) familiaris (Duftschmid, 1812). М 19 (1 C’).
Amara (Amara) anthobia Villa, 1833. М 20 (1 <<).
Amara (Amara) tibialis (Paykull, 1798). M 25 (Leshnitsa Chalet, 1480 m,
17.УП., 1 specimen).
Amara (Celia) erratica (Duftschmid, 1812). M 2 (Ruen Peak, 2251 m,
traps: VI-VII.1996, 1 С). Both females were erroneously determinated and men-
tioned as A. erratica Duft. by the author from Osogovo Mt (GUEORGUIEV, 1996).
Later HIEKE (i. 1.) established that they belong to A. messae Balliani.
Amara (Celia) bifrons (Gyllenhal, 1810). M 25 (Leshnitsa Chalet, 1480 m,
12.УП., 1 specimen; 17.УП., 2 specimens).
Amara (Paracelia) quenseli (Schoenherr, 1806). M 25 (Tserepashina
Peak, 1850-2530 та, 9.VII., 1 С; Titov Vrah Peak, 2747 т, 14.УП., 2 СС).
Amara (Bradytus) apricaria apricaria (Paykull, 1790). М 2 (Ruen
Peak, 2251 т, 8.VI. , 1 2); М 23 (15); М 25 (Peak Tserepashina, 2300 па, 14.УП.,
200, 2 ФФ; Jelak Chalet - Leshnitsa Chalet, 1480-2000 т, 20.VII., 3 specimens;
Leshnitsa Chalet, 1480 m, 21.VII., 1 specimen).
Amara (Percosia) equestris equestris (Duftschmid, 1812). M 25
(Tserepashina Peak, 1850 -2530 па, 9.УП., 2 ФСС).
Curtonotus (Curtonotus) aulicus (Panzer, 1797). M 25 (Pena River, 1480 m,
Фау пол):
Zabrus (Pelor) albanicus albanicus Apfelbeck, 1904. М 25 (Jelak
Chalet, 1850 m, 8.VII., 2 OC; 8-16.УП., 2 oo, 7 ФФ; Tserepashina Peak,
1850-2530 па, 9.VII., 10 ФСС, 5 $6; 1600 m, 12УП., 1, 19; 2300 па, 14.VIL.,
1 7, 1 CO; Studena River, 1730-1850 т, 10.УП., 5 СС, 2 ФО; 10-19.УП., 2 СС,
1 2; Titov Vrah Peak, 2747 т, 14.VII., 3 СС, 2 2).
Zabrus (Pelor) incrassatus incrassatus (Ahrens, 1814). New for
Macedonia. М 19 (1); М 20(1 0, 4 ФО); М 24 (17). After comparing the male
genitalia with the figures given in FREUDE (1989) and SCHATZMAYR (1943) it was
established that all the studied specimens belong to the nominate subspecies
(Fig. 8, 9, 10).
44
Figs. 8-10. Penisi in dorsal view: Fig. 8. Zabrus (P.) incrassatus incrassatus Ahrens from
M 20. Fig. 9. The same from M 24. Fig. 10. The same from North Greece (FREUDE, 1989).
Zabrus (Pelor) rhodopensis Apfelbeck, 1904. M 1 (1 specimen); M 2
(DRENSKY, 1928: 17); М 3 (107); М 20 (1 GC’, 15). The comparison of the male
penisi from M 1, M 3 and M 20 confirms their species identity. At present the west
border of distribution of this species is extended connecting the points of
Radusha (HIEKE, 1981) and Galichitsa Mt.
Anisodactylus (Anisodactylus) nemorivagus (Duftschmid, 1812). M 10
Соо.а 22):
Stenolophus (Stenolophus) teutonus (Schrank, 1781). М 11 (1 specimen).
Stenolophus (Stenolophus) persicus Mannerheim, 1844. M 11 (1 speci-
men, det. Prof. Kryzhanovskij). HIEKE & WRASE (1988) first recorded this species
from Macedonia. BINAGHI (1977) thinks that the West-Mediterranean S. abdomi-
nalis Gene is the closest species to S. persicus Mannh. The first inhabits the east
to Tunisia and Sicily, while the second lives from the Apennines in the west to
Tian-Shan Mts and Pamir Mts to the east (KRYZHANOVSKIJ & al.). For that reason
all records of S. abdominalis Gene from Macedonia must be referred to S. persi-
cus Mannh.
Stenolophus (Stenolophus) discophorus (Fischer-Waldheim, 1823).
M 1 (GUEORGUIEV, 1996: 33).
Trichotichnus laevicollis (Duftschmid, 1812). M 25 (Pena River, 1480 m,
21.УП., 10", 1 2; waterfall by the river Krivoshjiska, 21.VII., 4 СО, 15).
Parophonus (Ophonomimus) hirsutulus (Dejean, 1829). М 9 (1 С’).
Harpalus (Pseudophonus) rufipes (Degeer, 1774). М 19 (1 С, 1 2); М 25
(Leshnitsa Chalet, 1480 т, 20.УП., 1 5).
Harpalus (Harpalus) rubripes (Duftschmid, 1812). М 10 (1 С); М 16
(1 2); М 22 (3 ФСС); М 25 (Jelak Chalet, 1850 па, 8-16.VII., 1 ©”).
Harpalus (Harpalus) attenuatus Stephens, 1828. М 18 (1 С).
Harpalus (Harpalus) atratus Latreille, 1804. New for Macedonia. М 17
(12)
Harpalus (Harpalus) quadripunctatus quadripunctatus Dejean,
1829. М 2 (Ruen Peak, 2251 m, traps: У1-УП.1996, 1 ©); М 25 (Jelak Chalet,
45
1850 па, 8.VIL., 10).
Harpalus (Harpalus) serripes serripes (Quensel, 1806). M 1
(GUEORGUIEV, 1996: 33); М 9 (1 С); М 19 (19); М 25 (Jelak Chalet, 1850 па,
8-16.VII., 1 2; Studena River, 1730 па, 10-19.VII., 1 С’; Tserepashina Peak, 2300 па,
14.VII., 1 ©’; Jelak Chalet - Leshnitsa Chalet, 1450-1850 та, 20.VII., 1 С).
Harpalus (Harpalus) flavicornis flavicornis Dejean, 1829. М 19 (1);
М 20 (31.V.1995, 1 С).
Harpalus (Harpalus) pumilus Sturm, 1818. M 1 (GUEORGUIEV, 1996: 33);
М 19 (19); М 24 (19).
Harpalus (Harpalus) taciturnus Dejean, 1829. М 20 (1 ©’).
Harpalus (Harpalus) tardus (Panzer, 1797). М 19 (1 С”).
Harpalus (Harpalus) latus (Linnaeus, 1758). New for Macedonia. M 25
(Jelak Chalet - Leshnitsa Chalet, 1450-1850 па, 20.УП., 1 Q).
Harpalus (Harpalus) progrediens Schauberger, 1922. M 25 (Leshnitsa
Chalet, 1480 т, 10.VII., 1 С; 17.VII., 1 9; Jelak Chalet - Leshnitsa Chalet,
1480-2200 па, 20.VII., 1 С; waterfall by the river Krivoshjiska, 21.VII., 10; Pena
River, 21.УП., 19).
Harpalus (Harpalus) autumnalis (Duftschmid, 1812). М 1
(GUEORGUIEV, 1996: 33); М 4 (19).
Harpalus (Harpalus) dimidiatus (Rossi, 1790). М 15 (1 2); М 20 (2 СТ, 19).
Harpalus (Harpalus) affinis (Schrank, 1781). M 2 (Ruen Peak, 2251 m,
8.VI. 1995, 1 С, snow spots); М 10 (2 ХО, 4 ФФ); М 20 (15); М 25 (Popova
Shapka Peak, 1550 m, 7.VII., 4 СС; Jelak Chalet, 1850 m, 8.VII., 1 ©”; 8-16.МП.,
60,3 ФО; 16.VII., 1 С; Studena River, 1730 т, 10-19.VII., 2 С СГ; Tserepashina
Peak, 2300 па, 14.VII., 3 ho’, 3 ФО; Leshnitsa Chalet, 1480 па, 17.VII., 1 2; Jelak
Chalet - Leshnitsa Chalet, 1480-1850 па, 20.VII., 2 ФСС, 15).
Harpalus (Harpalus) distinguendus distinguendus (Duftschmid,
1812). М 2 (Ruen Peak, 2251 т, 8.VI. 1995, 1 9, snow spots); М 23 (1 9).
Acinopus (Acinopus) picipes (Olivier, 1808). М4 (2 СС, 1); М12 (16,
4 09); М18 (3 Ф9).
Ophonus (Metophonus) puncticeps Stephens, 1828. М 13 (1).
Ophonus (Metophonus) cordicollis (Dejean, 1829). Мз (2 ФФ). SCIAKY
(1987) noted this species from the Ochrid Lake.
Ophonus (Metophonus) rufibarbis (Fabricius, 1792). M 21 (19).
Ophonus (Metophonus) parallelus (Dejean, 1829). New for Macedonia.
М 20 (10,1 &).
Ophonus (Hesperophonus) azureus (Fabricius, 1775). М 20 (5 СС,
5 QQ); М 24 (2 СС, 19).
Ophonus (Hesperophonus) cribricollis (Dejean, 1829). M 19 (19); M 24
CO):
Ophonus (Ophonus) sabulicola ponticus Schauberger, 1926. M 19 (19).
Dixus clypeatus (Rossi, 1790). M 9 (2 specimens).
46
Dixus obscurus (Dejean, 1825). M 6 (1 specimen).
Pachycarus (Mystropterus) cyaneus (Dejean, 1831). M 7 (GUEORGUIEV &
GUEORGUIEV, 1997: 50, 1 2, det. Prof. Kryzhanovskij).
Pachycarus (Mystropterus) macedonicus Guéorguiey & Guéorguiey,
1997. М 18 (GUEORGUIEV & GUEORGUIEV, 1997: 48, 2 СС).
Dinodes cruralis skopljensis Jedlicka, 1963. M 9 (19). Var. maillei Dej.
with black legs occurs in the Balkans and Asia Minor (APFELBECK, 1904). JEDLICKA
(1963) described ,,Chlaenius (D.) с. s. skopljensis sp. п.“ by a single male from Skopje.
The studied specimen is referred to this form. The present author has not seen the
holotype of this subspecies which needs further confirmation of its taxonomic status.
Dinodes decipiens (Dufour, 1820). М 15 (1 С, 1 ©, det. Prof.
Kryzhanovskij); М 19 (31.V.1995, 1 С, 1 Ф). According to the recent European
authors D. laticollis Chd. is a synonym of D. decipiens Dufour.
Chlaenius (Chlaenius) festivus (Panzer, 1796). M 15 (1 С). JEANNEL
(1942) reported the race caspicus Motsch. which inhabits East Europe and differs
by the entirely blackened abdomen.
Chlaenius (Chlaeniellus) vestitus (Paykull, 1790). М 9 (1 С, 2 ФФ);
M 15 (1 Q).
Lebia (Lebia) cruxminor (Linnaeus, 1758). M 2 (Ruen Peak, 2251 m, 4.VI.
1998, 19).
Тема (Lebia) trimaculata (Villers, 1789). New for Macedonia. М 19 (31.У.
1995, 1 С’). This specimen was further destroyed by the larvae of Dermestidae.
Dromius (Dromius) agilis (Fabricius, 1787). New for Macedonia. M 25
(Studena River, 1700-1850 па, 10-19.VII., 1 Ф in spruce-beech forest).
Syntomus pallipes (Dejean, 1825). М 8 (1 specimen); М 10 (1 2); М 22 (19).
Syntomus truncatellus truncatellus (Linnaeus, 1761). M 21 (1 speci-
men); М 22 (19).
Cymindis (Cymindis) humeralis (Fourcroy, 1785). M 2 (GUEORGUIEV,
1996: 33-34; Tash-Tepe Peak, 1993 па, 21.VI.1926, 1 specimen, leg. М. Radev, det.
Prof. Kryzhanovskij); М 25 (Tserepashina Peak, 1850-2530 па, 9.VII., 1 С, 15;
Jelak Chalet - Leshnitsa Chalet, 1480-2000 m, 1 С, 1 9; Jelak Chalet, 1850 па,
8-16.VII., 1С7, 2 ФО; Studena River, 1730 па, 10-19. VII., 1 С, 1 Q).
Cymindis (Cymindis) axilaris (Fabricius, 1794). МЗ (1 2); M19(1 0).
Cymindis (Cymindis) lineata (Quensel, 1806). М 3 (5 9 9).
Cymindis (Cymindis) scapularis Schaum, 1860. New for Macedonia.
М 19 (19).
Cymindis (Tarulus) vaporariorum (Linnaeus, 1758). M 25
(Tserepashina Peak, 1850-2530 m, 9.УП., 2 ФСС; Studena River, 1730-1850 па,
10.VII., 19; Jelak Chalet, 1850 m, 8-16. УП., 1 С’; Tserepashina Peak, 1600 т,
12.УП., 3 ФО; Leshnitsa Chalet, 1480 т, 12.VII., 19).
Aptinus (Aptinus) merditanus merditanus Apfelbeck, 1918. М 10 (10,
2 ФО); М 19 (2 OC). The body range of one of the females from Kitka Mt. is
47
7,8 mm, while in the remaining 4 specimens it varies - 10,1-10,8 mm.
Brachinus (Brachynolomus) explodens Duftschmid, 1812. M 20
(8 specimens); М 22 (200).
Conclusions
Using DROVENIK & PEKS (1994) and other available literature, and supplement-
ing new taxa and records to the Macedonian ground-beetle fauna, HRISTOVSKI (i.
1.) gave about 410 ground-beetles for the territory of this country. This is about 70-
75 % of the expected real number of taxa of the species group in Macedonia. Four
taxa - Calathus metallicus aeneus (GUEORGUIEV & GUEORGUIEV, 1995a: 151; 1995b:
81), Pterostichus nigrita (GUEORGUIEV, 1996), Molops rufipes denteletus
(GUEORGUIEV, 1997) and Pachycarus macedonicus (GUEORGUIEV & GUEORGUIEV,
1997) were published for the first time for Macedonia. Total 141 species and sub-
species of carabids are listed in the present paper; all of them collected by
Bulgarian zoologists during the periods of 1913-1919, 1926 and 1993-1998. One
genus (Platyderus), five subgenera (Leistus, Feronidius, Platynus, Platynidius,
Platyderus) and eighteen species and subspecies are new for the Macedonian
ground-beetle fauna (indicated in the text as „Кет for Macedonia‘). The specific
diagnosis of the Balkan endemic Calathus albanicus is extended on the basis of
the elytral chetotaxia. The range of the other Balkan endemic - Zabrus rhodopen-
sis has been extended to the southwestward.
Acknowledgements
I am especially indebted to Mr. S. Hristovski (Skopje) who entrusted to me infor-
mation about the Macedonian ground-beetles. Also I would to thank to some col-
leagues helped me in identification of some taxa: Dr F. Hieke (Berlin) - some Amara,
Dr B. Kataev (Sankt-Petersburg) and Mr D. Wrase (Berlin) - some Harpalini, the late
Prof. O. Kryzhanovskij (Sankt-Petersburg) - various taxa, Mr. G. Ledoux (Paris) and
Mr. P. Roux (Paris) - some Nebria, Mr. P. Neri (Forli, Italy) - some Bembidion, Dr R.
Sciaky (Milano) - some Trechus. The author owes the best thanks to all colleagues
who were kind to committed their material to him for study.
References
APFELBECK У. 1904. Die Kaferfauna der Balkanhalbinsel, mit Beriicksichtigung Klein Asien
und der Insel Kreta. Erstes Band: Familinreiche Caraboidea. Berlin, R.
Friedlander & Sohn, IX + 422 p.
48
APFELBECK V. 1906. Neue Koleopteren gesammelt wahrend einer in Jahre 1905 mit
Subvention der kaiserlichen Akademie der Wissenschaften in Wien durchge-
А еп zoologischen Forschungsreise nach Albanien und Montenegro (I. Serie).
- Sitz. Akad. Wiss. Wien, 115: 1661-1674.
BATTONI F., T. VERESCHAGINA. 1984. Materiali per una revisione dei Calathus Bonelli del
gruppo fuscipes (Coleoptera Carabidae). - С. It. Ent., 2 (7): 129-162.
BINAGHI G. 1977. Revisione degli Stenolophus del grupo teutonus (Schrank) (Coleoptera,
Carabidae). - Mem. Soc. entomol. Ital., 56: 21-34.
BURESCH I., $. KANTARDJIEVA. 1928. Die in Bulgarien vorkommenden Arten der Subfamilie
Carabinae (Coleopt.-Carabidae). - Mitt. K. naturw. Inst. Sofia, 1: 45-107. (In
Bulgarian).
CASALE A., M. STURANI, A. VIGNA TAGLIANTI. 1982. Coleoptera: Carabidae. I. Introduzione,
Paussinae, Carabinae. - Fauna d'Italia, 18: XII + 499 р.
CAvAzzuTI Р. 1989. Genere Procerus (Coleoptera, Carabidae, Carabini). П Memorie,
Associazione Naturalistica Piemontese, 1: 200 p.
CLEU H. 1968. Les variations évolutives des Carabes du groupe de Megodontus violaceus L.
dans Europe centrale et méridionale. - Bull. Soc. ent. France, 73 (1): 22-30.
CLEU Н. 1969. Révision de formes du phylum de Megodontus violaceus L. dans le peuple-
ment de ГЕигоре, leur détermination et leur classification. - Bull. Soc. ent.
France, 74 (5): 162-175.
Сзткт Е. 1944. Coleopterologishe Notizen Ш. - Fragm. Faun. Hungarica, 7: 45-51.
DRENSKY P. 1928. Referate und Berichte im Jahre 1926-1927. - Mitt. Bulg. ent. Ges. Sofia, 4:
12-24. (In Bulgarian).
DROVENIK B., Н. PEKS. 1994. Catalogus Faunae. Carabiden der Balkanlander. -
Schwanfelder Coleopterologishe Mitteilungen, Sonderheft I: 103 p.
EIDAM P. 1927. Revision der Carabus violaceus-Rassen. - Col. Centralbl., 1 (5-6): 273-296.
FREUDE H. 1989. Revision der zur Gattung „Хабгиз“ ПапуШе 1806 gehérenden Arten mit
Bestimmungstabellen (Col. Carabidae). 3. Teil. - Atti Mus. civ. Stor. Nat. Trieste,
42 (1): 71-153.
GUEORGUIEV B. 1996. A contribution to the study of the ground-beetle fauna (Coleoptera,
Carabidae) from the Osogovo Mountain. I. - Hist.nat. bulg., 6: 29-35.
GUEORGUIEV B. 1997. Contribution to the study of the ground-beetle fauna of Osogovo
Mountain (Bulgaria). П. Morphological and taxonomic investigations of the
genus Molops Bonelli (Coleoptera: Carabidae: Pterostichini). - Hist. nat. bulg. 7:
WPM
GUEORGUIEV V., B. GUEORGUIEV. a. Catalogue of the ground-beetles of Bulgaria (Coleoptera:
Carabidae). Sofia-Moscow, Pensoft Publishers. 279 p.
GUEORGUIEV B., V. GUEORGUIEV. b. La faune des Carabidae (Coleoptera) des hautes mon-
tagnes de Bulgarie. - Acta zool. bulg., 48: 77-85.
GUEORGUIEV V., В. GUBORGUIEV. 1997. *Pachycarus (Mystropterus) macedonicus sp. п. de
Macédoine et notes sur les езрёсез balkaniques (Coleoptera, Carabidae,
Harpalini) - Acta 2001. bulg., 49: 48-51.
HIEKE F. 1981. Die Carabidae einer Sammelreise nach Macedonien (Insecta: Coleoptera). -
Acta Mus. Macedon. sci. nat., 16 (3): 71-101.
HIEKE Е., О. W. WraASE. 1988. Faunistik der Laufkafer Bulgariens (Coleoptera, Carabidae).
- Dtsch. ent. Z. (N.F.), 35 (1-3): 1-171.
HRISTOVSKI S., S. ILIOSKA, D. MELOVSKI, V. AVUKASHOV, D. ZDRAVKOVSKI. 1996. Contribution to
the cognition of the fauna of the insects of Shar Planina Mountain. - Bulletin of
the Research association of students-biologists, 1: 49-62. (In Bulgarian).
49
JEANNEL В. 1942. Coleopteres Carabiques 2. - Faune de France, 40: 573-1172.
JEDLICKA A. 1963. Neue Carabiden aus Anatolien und vom Balkan. - Kol. Rundsch., 40/41:
16-22.
KANTARDJIEVA 8. 1928. Die Arten der Familie Cicindelidae (Col.) in Bulgarien. - Mitt. Bulg.
ent. Ges. Sofia, 4: 91-114. (In Bulgarian).
KRYZHANOVSKIJ О. L., I. А. BELOUSOV, I. I. KABAK, М. В. КАТАЕУ, К. У. MAkKARov, У. С.
SHILENKOV. 1995. A Checklist of the Ground-Beetles of Russia and Adjacent Lands
(Insecta, Coleoptera, Carabidae). Sofia-Moscow, Pensoft Publishers. 271 p.
MANDL К. 1964. Entomologische Ergebnisse der Mazedonienreisen Dr. Friedrich Kasys. -
Koleopt. Rundsch., 42: 32-37.
Maran J. 1934. Uber einige interessante Formen der Gattung Calathus Bonelli. - Cas. Csl.
Spol. ent., 31: 85-90.
МАВАМ J. 1939. Die Carabidenfauna der GoleSnica-Planina. - Sbornik entom. odd. Nar.
Musea у Praze, 17 (171): 137-150.
MEIXNER J. 1939. Probleme der Rassendifferierung aufgezeigt an Arten der
Laufkafergattung Trechus. - In: Jordan K., E. Hering (eds). Verhandlungen.
УП. Internationaler Kongress fir Entomologie. Band I. Weimar, С. Uschmann,
303-318.
RAMBOUSEK Е. 1912. Fauna coleopterorum bulgarica. - Trav. Soc. bulg. Sci. nat., 5: 57-113.
(In Bulgarian).
SCHATZMAYR А. 1937. I Calathus d’Europa. - Publ. Mus. Ent. ,,Pietro Rossi“, Duino, 2: 1-50.
SCHATZMAYR A. 1943. Coleotteri raccolti dal capitano Leonida Boldori in Albania. - Atti Soc.
ital. Sci. nat., 82: 93-140.
ОСТАКУ В. 1987. Revisione delle specie palearctiche occidentali del genere Ophonus Dejean,
1821 (Coleoptera, Carabidae). - Mem. Soc. ent. ital., 65: 29-120.
STERBA Е. 1945. Carabus violaceus ssp. azurescens Dej. (Col. Carabidae) а jeno s n. rilven-
sis Kolbe pribuzne formy na Balkane. - Sbor. ent. odd. Nar. Mus. v Praze, 23:
151-154.
Received on 16.12.1997
Author’s address:
Borislav Guéorguiev
National Museum of Natural History
1, Tzar Osvoboditel Blvd
1000 Sofia, Bulgaria
50
Бръмбари-бегачи (Coleoptera: Carabidae),
събирани от българсКи зоолози 6
Penyoauka МаКедония
Борислав ГЕОРГИЕВ
(Резюме)
Определени и съобщени са 923 ek3. om 26 различни находища на Mepumopuama на
Република Македония. Mamepuaabm е събран om български зоолози през периодите
1911-1919, 1926 u 1993-1998 г. и се съхранява 6 koaekuuume на Националния
природонаучен музей при ААН. Om всичките установени 141 Вида и подвида
kapa6ugu, нови за фауната на Македония са род Platyderus, подродовете Leistus,
Feronidius, Platynus, Platynidius, Platyderus, Както и осемнадесет Вида и подвида.
Видовата guaeHo3a на балканския ендемит Саа из albanicus е разширена на
базата на хетотаКсията на елитрите. Ареалъш на друг балКансКи ендемшт - Zabrus
rhodopensis, е значително разширен на югозапад. Предвид мобилността на
изучаваните насекоми и относителността на географските понятия материалът,
събран om М 2, се отнася също maka и за българската Карабидна фауна.
51
Historia naturalis bulgarica, 9, 1998: 52
Akagemuk Иван Kocmo6 на 85 години
Чавдар КАРОВ
На 24 декември 1998 г. един от Водещите съвременни
минералози В света академик професор ИВан Костов навърши
85 години.
Иван Костов е роден В Пловдив през 1913 година, Където
получава гимназиалното си образование. През 1936 г. завършва
Софийския университет, специалност естествена история.
Om 1938 г. е назначен за асистент по минералогия. В nepuoga
1940-1945 г. специализира и успешно защитава дисертация В
ДондонсКия университет (Кралското минно училище на
ИмперсКия Колеж за науКа и технологии). През 1945 г. е избран
за доцент по минералогия 6 СофийсКия университет, a om 1953
г. е професор и ръКоводител на новосъздадената Катедра по
минералогия и Кристалография. Избран е за член-
Кореспондент през 1961 г., а om 1966 г. е редовен член на
Българската аКадемия на Haykume. Om 1960 г. до 1977 г. е
ръководител на секция Минералогия В ГеологичесКия
институт на БАН, а om 1977 2. go 1982 г. е и директор на института. След
Възстановяването на Националния природонаучен музей през 1974 г. академик Иван
КостоВ става негов директор. ЗаемайКи този пост до 1988 г. той неуморно работи за
неговото цялостно модернизиране, за систематизирането и обогатяването на
минераложКште и геоложКите му koaekuuu.
Учен със забележителна продуКтивност професор Иван КостоВ е автор на над 200
научни труда, голяма част om koumo издадени 6 престижни международни списания и
сборници. Книгата „Минералогия“ надхвърля pamkume на обикновен учебник за студенти и
е монографично изложение на съвбременншпе минераложКи знания. В основата на
последните ий издания лежи създадената om Иван Костов оригинална Класификация на
минералите на двоен принцип: геохимичен и Кристалохимичен, при Което е постигнато
природосъобразното uM групиране 8 асоциации, предопределящи съвместното им
образуване. ОсВен четирите cu български издания, монографията „Минералогия“ е
преведена и издадена В Англия (1968) и Русия (1971). Учебникът по Кристалография също
излиза 6 четири издания у нас, а на pycku e3uk е издаден под редакцията на akag. Н. В. Белов.
Монографията „Минералшие В България“ (1964) представлява обобщение на знанията за
минералите 8 нашата страна, парагенезите им, находищата им и условията на намиране.
Кристалохимичнише особености, cucmemamukama и парагенезите на сулфидншие u
сулфатните минерали са съпоставени и обобщени В издадени на английски език
монографии, съставени В съавторство на аКад. Костов и проф. И. Минчева-Стефанова.
Много Важна е дългогодишата педагогическа дейност на аКад. КостоВ. С
y6aekameanume си леКции, с публиКациите си и чрез npekume Контакти 6 aygumopuume
и на терена той създаде поКоления ВисоКокВалифицирани специалисти, на koumo
предаде не само знания, но и любовта си Към природата и минералите.
Учен с широка международна известност и авторитет, проф. КостоВ е
основоположник и председател на Българското минераложКо дружество (1990). Член е на
Английското геологичесКо (1966) и почетен член на Английското минералогичесКо и
Всесъюзното минералогическо (Русия) дружества. Редовен член е на ГермансКата
аКадемия на природоизпитателите „Деополдина“. Участва активно В редица
международни научни dopmauuu. Om 1959 г. е член на авторитетната Комисия по нови
минерали и минерални имена Към Международната минералогичесКа асоциация, на
Която е бил вицепрезидент и президент. Член-оснобател е на Международната
асоциация по генезис на рудните находища.
И до днес аКадемик Иван КостоВ посвещава голяма част om Времето си на
природата и любимата си наука.
52
Historia naturalis bulgarica, 9, 1998: 53-69
Fulica atra pontica subsp. n. from the Middle
Holocene on the South Black Sea Coast, Bulgaria
Zlatozar BOEV, Elena KARAIVANOVA
Introduction
The coot is represented in the recent avifauna of Bulgaria by the nominate
subspecies Fulica atra atra Linnaeus, 1758, spread in the Palearctic up to the
Hindustan Peninsula.
Eleven recent species have been included in the genus Fulica Linnaeus, 1758.
America is considered the center of speciation, where 9 species are distributed, 6 of
them endemic for the southern and western regions of South America (TAYLOR, 1996).
Description of the site
The site (UTM code NG 59) is a submerged prehistoric settlement in the
Sozopol Bay (the Bulgarian Black Sea Coast), NE of the town of Sozopol, now
submerged at 12 m depth.
The site is dated back to the end of the Eneolithic period (end of 7th - early
6th millenium B.P.) - Early Bronze Age (4800-4400 B.P.) (SPASSOV & ILIEV, 1995). It
was studied in the underwater excavations, organized by Dr Mihail Lazarov
(1987-1990) and the archaeologists Dr Vesselin Draganov and Dr Hristina
Angelova. We received the avian material from Dr Lazar Ninov, Dr Georgi
Ribarov, Dr Nikolay Spassov and Nikolay Iliev. N. Spassov has studied all the
mammalian bone remains of the site.
Associated fauna. Gavia arctica, Podiceps cristatus, Phalacrocorax carbo,
Ardea cinerea, Anas querquedula, Anas platyrhynchos, Aythya nyroca, Fulica
atra (the last species was the most numerous game and it constituted over 52 %
of the gamefowl after BOEV, 1995a); Lepus capensis, Bos primigenius, Cervus ela-
phus, C. dama, Capreolus capreolus, Sus scrofa, Felis silvestris, Vulpes vulpes,
Meles meles, Equus gmelini, Panthera leo, Tursiops truncatus, Delphinus del-
phis, Phocaena phocaena, Monachus monachus, Thunnus thunnus, Scomber
53
scombrus, Cyprinus carpio, Testudo graeca and Emys orbicularis. Among the
domestic animals are: Bos taurus, Ovis aries, Capra hircus, Sus scrofa domestica,
Canus familiaris and Equus caballus (RIBAROV, 1991; SPASSOV & ILIEV, 1995; G.
Ribarov - unpubl. data).
Climatic data: The climate of the region is temperate. The average annual
temperature is 13,3° C and the average annual amplitude of temperature is 20,6°
C. The precipitation maximum is in autumn, while the precipitation minimum is
in summer. The winter in the region is the warmest one for the country and the
January average temperature 15 + 3,2° С (MISHEV et al., 1989).
Ecobiogeographical characterization of Fulica atra
Fulica atra is a partly resident, partly migratory species. It nests from the
boreal to the subtropical zone in larger water bodies, avoiding freezing waters. It
winters in open parts of the sea shore (HARRISON, 1982). The coot is the most
aquatic of all West-Palearctic rails. It prefers shallow water for diving and suffi-
cient space giving the opportunity for running on the water surface in the taking
off. It tolerates the wind and the waves in the sea. It is considered a lowland
species, but nevertheless it inhabits suitable habitats up to 1100 т а.5.1. in the
Alps (CRAMP & SIMMONS, 1980). An ancient species of Miocene (i.e. of Pliocene, fol-
lowing more recent views) origin. It has spread northward and northeastward
from the southern coastal regions of Eurasia after the Pleistocene
(VOINSTVENSKIY, 1960).
A common and numerous resident (in South Bulgaria), breeding migratory
species. Inhabits both salt and fresh wetlands in the lowlands and plains through-
out the country. The Balkan population prefers water basins with dense aquatic
vegetation. Before the drastic destruction of the suitable habitats along the
Danube River banks and the Black Sea shore it was still numerous and widely
used as gamefowl (MICHEV, 1990).
Fossil and subfossil record of Fulica atra
Several dozens of quaternary localities of the species are known from the
world literature. They were summarized for the first time by BRODKORB (1967),
who reported on the Pleistocene-Holocene distribution of F. atra in Ireland,
England, Wales, Italy, Switzerland, and Azerbaijan.
Many data for the Quaternary finds of the species may be drawn from the
more recent literature:
Pleistocene: the middle and lower streches of the rivers Dniepr, Don and Ural
(VOINSTVENSKIY, 1960); from the interstadial Wurm 2-3 to the Atlantic period -
54
25 340 to 10 830 B.P. in the Shandaja Cave in Croatia (MALEZ-BACIC, 1979);
Epipaleolithic (Natufian) of Mallaha in Palestine (PICHON, 1987); Middle
Pleistocene in Prezletice in Czechia (JANOSSY, 1983a); Lower Pleistocene in the
Velika Pecina Cave in Croatia (MALEZ-BACIC, 1975); Middle-Late Villafranchian in
the Sandalija 1 Cave and of Late Pleistocene (Wurm 2) in the Sandalija 2 Cave in
Croatia (MALEZ-BACIC, 1979); La Fage in France, Grimaldi in Italy and Istallosko
in Hungary (MALEZ-BACIC, 1979); Late Pleistocene and Eneolithic in the Velika
Pecina Cave in Croatia (MALEZ, 1975); Pleistocene of Crete (WEESIE, 1988); Early
Pleistocene in Norfolk in England (HARRISON, 1985); Wurm 3 (28 000 B.P.) to
Postglacial (ca. 4000 B.P.) in a number of sites in S France and Catalonia in Spain
(VILETTE, 1983); Late Paleolithic (14 570 - 11 380 B.P.) in Cueva de Nerja in Spain
(HERNANDEZ, 1995); Late Pleniglacial ca. 33 000 B.P. in the Oblazowej Cave in
Poland (TOMEK & BOCHENSKI, 1995); Middle and Late Pleistocene of Corsica and
Crete (ALCOVER et al., 1992); final of Wurm 3 (20 000 B.P. - middle of Wurm 4 (12
500 B.P.) in Arene Candide in 5 Italy (CASSOLI, 1980); Late Pleistocene in Grotta
di Cala Genovesi, Levanzo (CASSOLI & TAGLIACOZZO, 1982) and Grotta della
Madonna, Calabria in Italy (CASSOLI, 1992) and Paleolithic in the Alimovskiy
Naves Cave in Crimea (BARYSHNIKOV & POTAPOVA, 1992).
Holocene: Holocene of middle and lower streches of the rivers Dniepr, Don and
Ural (VOINSTVENSKIY, 1960); the Russian town of Voin’ in the Middle Ages in
Poltava Region (SERGEEV, 1965); the settlement of Russeshti from the 4th milleni-
um B.C. (GANYA, 1972); Subatlantic period in Baile 1 Mai in Romania (KESSLER,
1985); Late Pleistocene in the lower Nil Valley in Egypt (GAUTIER, 1988); Early
Paleolithic of Grotta dei Fanciulli in Balzi Rossi in Italy (CAMPANA, 1946); Late
Pleistocene in Torre in Pietra in Italy (CASSOLI, 1978); 1350-1520 A.D. in London
(BRAMWELL, 1975);
Quaternary finds of Fulica atra in Bulgaria
Besides the locality of Sozopol, 6 other Quaternary sites (Fig. 1) of Fulica atra are
known in Bulgaria (BOEV, 1996 a, b; 1997). All finds originate from the Holocene
deposits and are kept at the National Museum of Natural History in Sofia (NMNHS):
- Urdoviza near the village of Kiten, Burgas Region. Early Bronze Age (3000-
2000 B.C.): humerus dex., NMNHS 1099; humerus dex. - NMNHS 4416 (BOEV &
RIBAROV, 1990);
- Yayla near Albena Resort, Dobrich Region. ? Middle Holocene: ulna sin.
prox., NMNHS 631;
- Topchii Village, Razgrad Region. Early Holocene: carpometacarpus sin.,
NMNHS 1083; tibiotarsus dex. dist., NMNHS 1087; tbt dex. dist., NMNHS 3123;
cme dex. dist., NUNHS 3125.
- Durankulak, Dobrich Region. Late Holocene (1-4 century A.D.): humerus sin.,
55
З БТ а
оо я А
ГГ
8
Ele
абат ВЕЛИКО :
ГГ] ш aan
L Bascal
ВЕРЕН В ett
ГП
OF iA)
Г EI
2354556789
9041273 д 516! 7;
Fig. 1. Geographical location of Quaternary records of Fulica ага in Bulgaria: 1 - Durankulak;
2 - Yayla; 3 - Topchii; 4 - Ruse; 5 - Madara; 6 - Urdoviza; 7 - Sozopol
NMNHS 1426.
- Madara, Varna Region. Early Holocene: cmc dex., МММН$ 3927;
- Ruse, Late Holocene: cmc sin., МММН$ 2869; cmc dex. NMNHS 2870; ulna
dex. dist., МММН$ 2871.
Material and methods
A total of 159 bones and bone fragments of Eneolithic coots have been studied.
According to their preservation, the bones were measured for a total of 65
osteometric features (Table 1): height of crista sterni from sulcus articulationis
sternocoracoideae (1); height of crista sterni from manubrium sterni (2); length
of coracoid to angulus medialis (3); minimum width of coracoid diaphysis (4);
thickness of the minimum width of the coracoid diaphysis (5); length of the ster-
nocoracoidal articular face from angulus medialis to angulus lateralis (6); diago-
nal length between angulus medialis and processus lateralis (7); acrocoracoid
thickness (8); bow height of the sternocoracoidal articular face (9); minimum
width of the articular face of the scapula (10); maximum width of the articular
face of the scapula (11); length of the articular face of the scapula (12); humerus
total length (13); width in the middle of the humerus diaphysis (14); minimum
width of the humerus diaphysis (15); anterior height of the condylus ulnaris (16);
height of the condylus ulnaris (17); width of the humerus distal epiphysis (18);
56
Table 1
Measurements of the skeleton of recent (R) and fossil (F) Fulica atra from SE
Bulgaria
N of the feature i
1
R
~
ry
ыыы яя ities irs ties ies = es tie es es es ee S|
SD
1.29
0.34
1.22
0.68
1.43
1.74
0.46
0.36
0.24
0.45
0.67
0.92
0.71
1.75
0.39
0.17
0.40
0.23
0.33
0.16
0.42
0.88
0.65
0.23
3.68
1.72
0.28
0.26
0.25
0.18
0.30
0.23
0.30
0.31
0.30
Ont
0.51
0.20
0.85
0.82
0.57
0.06
3.44
2.85
0.24
min
20.8
21.2
ES,
18.2
31.4
31.4
3.2
4.0
2.4
2.5
9.2
9.8
13.9
13.8
3.4
4.0
1.8
2.4
1.3
2.0
2.4
oe)
8.8
9.3
Tate)
74.0
4.2
4.3
3.9
4.1
2.2
2.3
4.4
5.5
oul
9.0
3.4
4.2
12.7
12.4
2.3
3.1
63.0
62.2
3.3
max
24.7
22.0
21.8
19.8
36.2
37.3
5.0
5.0
3.2
3.9
11.9
12.0
15.9
17.3
4.9
4.5
3.0
3.0
2.8
2.4
4.1
4.3
10.5
9.9
81.9
79.0
5.0
5.0
4.6
4.6
3.0
2.9
5.6
4.5
10.0
11.6
5.7
4.8
15.2
14.4
4.7
3.3
74.0
70.5
4.1
57
Table 1 (continuation)
N of the feature
58
24
25
26
27
28
29
30
31
32
33
34
35
36
37
38
39
40
41
42
43
44
45
46
R
ночное eee Oe ie ‚==
hy
0.17
0.55
0.68
0.48
0.51
0.60
0.45
0.60
0.40
0.39
0.54
3.02
2.90
0.22
0.26
0.49
0.47
0.37
0.54
0.30
0.35
0.21
0.89
4.31
1.25
0.66
0.40
1.31
0.91
0.52
0.46
0.55
0.29
1.30
0.81
0.62
0.13
0.91
0.56
1.04
0.62
0.68
0.18
3.79
0.84
0.26
0.24
min
3.9
15
7.0
6.0
6.2
4.9
5.0
5.0
5.0
6.0
6.2
60.0
59.0
2.0
2.0
3.1
3.0
2.9
3.0
4.2
4.1
215
9
43.2
57.0
32
4.2
4.6
7.5
3.0
41
3.2
4.9
7.8
10.6
512
7.2
7.4
10.4
5.0
8.0
5.2
Taal
101.9
104.9
4.5
4.5
max
4.4
9.0
9.0
7.8
129
1.9
6.4
0:9
6.0
es)
7.0
70.0
66.1
2.6
2.7
5.2
4.6
4.0
4.8
5.1
5.0
3.2
4.3
59.2
59.4
5.4
5.0
9:6
9.6
4.8
5.0
5.3
5.5
12.0
12.4
7.6
7.5
11.3
11.6
8.9
9.3
7.9
7.5
110.1
106.7
5.0
5.1
Table 1 (continuation)
N of the feature R/ F N х SD min max
47 R 11 3.95 0.24 3355) 4.1
Е 22 4.42 0.35 3.9 5.6
48 R 17 8.75 0.55 7.8 9.0
F DAS) 9.20 0.56 7.3 9.9
49 R 25 7.42 0.64 5.8 8.2
F 7 7.19 0.35 Л 8.0
50 В, 25 8.78 0.86 6.9 9.8
Е и 9.09 0.33 8.5 9.4
51 R 25 10.89 1.42 7.9 ТРИ
Е 6 52 0.92 959 WAT
52 R 17 8.80 0.52 etl 10.0
F 28 8.84 0.57 7.8 99
53 R 17 8.15 0.46 Ue 9.0
F 28 8.24 0.54 fled 9.0
54 R 17 5.81 0.35 5.0 6.3
F 28 6.17 0.40 5.5 125
55 R 17 8.74 0.69 7.0 10.0
Е 28 9.08 0.57 7.5 10.0
56 R 15 57.98 3.70 55.0 62.2
F И 61.24 1.50 59.0 62.5
57 В 15 3.67 0.32 312 4.2
Е 7 3.99 0.13 Sal 4.1
58 R 15 3.59 0.33 3.1 4.0
Е 13 3.78 0.26 812 4.1
59 К 16 9.10 0.84 Пойа 10.0
Е 8 9.72 0.23 9.3 10.0
60 R 15 3.12 0.45 282 3.8
Е Ла: Sear 0.35 3.0 39
61 В, ПЕЙ 8.69 1.08 6.2 10.0
Е 8 9.61 0.42 8.9 10.0
62 R 17 8.91 1.03 6.7 9.9
F 9 9.30 0.47 8.5 10.0
63 R 7 4.28 0.59 214 5.0
Е 8 4.64 0.40 3.9 65959)
64 В 19 4.88 0.46 ВАТ 5.6
Е 1 5.16 0.28 4.8 5.6
65 В 16 5.31 0.66 4.2 6.3
Е 8 5.66 0.38 5.2 6.2
height of the caput humeri (19); width of the humerus proximal epiphysis (20);
caudal height of the condylus ulnaris (21); total length of the ulna (22); width in
the middle of the ulna diaphysis (23); width of the ulna proximal epiphysis (24);
diagonal from the olecranon ulnae to the dorsal edge of the proximal epiphysis
articular face (25); height of the distal ulna epiphysis (26); condylus height of the
distal ulna epiphysis (27); diagonal of the ulna distal epiphysis (28); total length
of the radius (29); width in the middle of the radius diaphysis (30); larger diame-
59
ter of the radius proximal epiphysis (31); smaller diameter of the radius proximal
epiphysis (32); width of the distal radius epiphysis (33); height of the distal radius
epiphysis (34); total length of the femur (35); width in the middle of the femur dia-
physis (36); trochanter major diameter (37); minimum width of the collum femoris
(38); diameter of the caput femori (39); width of the femur proximal epiphysis
(40); diameter of the condylus fibularis (41); maximum width of the distal femur
epiphysis (42); diameter of the femur condylus medialis (43); diameter of the
femur condylus lateralis (44); total length of the tibiotarsus (45); width in the mid-
dle of the tibiotarsus diaphysis (46); minimum width of the tibiotarsus diaphysis
(47); width of the distal tibiotarsus epiphysis (48); minimum width of the proxi-
mal tibiotarsus epiphysis (49); maximum width of the proximal tibiotarsus epiph-
ysis (50); length of the proximal tibiotarsus epiphysis (51); diameter of the tibio-
tarsus condylus medialis (52); diameter of the tibiotarsus condylus lateralis (53);
minimum width of the trochlea tibiotarsi (54); maximum width of the tibiotarsus
distal epiphysis (55); total length of the tarsometatarsus (56); width in the middle
of the tarsometatarsus diaphysis (57); minimum width of the tarsometatarsus
diaphysis (58); width of the tarsometatarsus distal epiphysis (59); width of the
trochlea 3 of the tarsometatarsus distal epiphysis (60); width of the tar-
sometatarsus proximal epiphysis (61); height of the tarsometatarsus proximal
epiphysis (62); height of the tarsometatarsus fovea medialis (63); diameter of the
tarsometatarsus trochlea 3 (64); diameter of the tarsometatarsus trochlea IV (65).
The Eneolithic population of Fulica atra
from the Sozopol Bay
Fulica atra pontica subsp. n.
Holotype: Complete tibiotarsus dex., collection
of the NMNHS, No 6568, collected in 1987 by Dr
Georgi Ribarov (Fig. 2).
Paratypes: Topotypes, NoNo 1147-1175; 6566-
6567; 6569-6595; 6597-6628; 6630; 6632-6634; 6636-
6637; 6641; 6642; 6644-6655; 6658-6701; 6704; 6706-
6708; 6713, collected by Dr G. Ribarov in 1987-1990
and Dr Nikolay Spassov. See Table 1 (column „п“)
and the descriptions of the measurements in
»Material and Methods“ for the distribution of the
paratypes in anatomical elements.
Locality: Submerged settlement at 12 m depth
in the Sozopol Bay (Bulgarian 5 Black Sea Coast).
Fig. 2. Fulica atra pontica ssp. n. (holotype, NMNHS 6568): medial view (left) and cranial
view (right) (Photographs: Boris Andreev)
=e
а
ee А
ст
60
20
16
са
18
23 ЗА
22 33
27 2 30 29
32
26
31
28
а
Fig. 3. The manner of measurings of the skeletal elements of Fulica ага: а - sternum, b -
coracoid, с - scapula, 4 - humerus, е - ulna, f - radius (Drawings: Vera Hristova)
61
38
37
a5
Касии
44
61
51
ee 62
49
50
65
46
45 |
54 Да
52 53 56 |
47 58
55 59
6 60
48
Fig. 3. The manner of measurings of the skeletal elements of Fulica atra: g - femur, h -
tibiotarsus, i - tarsometatarsus (Drawings: Vera Hristova)
g
62
Horizon: Middle Holocene stratified sandy sediments, containing fossils of
hunted animals and tools of the ancient inhabitants of the settlement.
Chronology: Middle Holocene (end of the Atlantic period and the Subboreal
period): final of Eneolithic (end of 5th - early 4th millenium B.C.) to Early Bronze
Age (2800-2400 В.С.).
Etymology: The name pontica is given for the ancient Greek name of the
Black Sea - Pontos, whitch SW coast the subspecies remains originated from.
Measurements: See Table 1, Fig. 3.
Comparison: The general shape of all skeletal elements unambiguously
relates the finds to the family Rallidae and more exactly to its larger recent rep-
resentatives. Metrically and morphologically Fulica atra pontica ssp. n. is very
close to the recent Palearctic nominant subspecies F. a. atra. Porzana, Rallus,
Crex, Gallinula and Porphyrula are much smaller, while Porphyrio has larger
dimensions and shows considerable differences in the bone structures.
Over one fourth of the osteometrical features (27,7 %), i.e. 18 of all the 65 stud-
ied features show significant statistical differences between the sizes of fossil and
recent coots. Four features show a very high and significant degree of guarantee
of the differences. In two of them it is 0,99, and in two others - 0,98 (Table 2).
Kight features are statistically different with guarantee of 0,95, and two others -
in 0,9.
Diagnosis: An extinct Middle Holocene subspecies of coot, which has statis-
tically significant differences (larger dimensions) in comparison with F. a. atrain
Table 2
Means of the osteometrical features of recent (r) and fossil (f) Fulica atra from
SE Bulgaria
М of the feature’ x, Xr k t p
1 22.62 21.65 12 1.44799
2 19.53 18.98 12 0.84392
3 34.13 34.37 20 -0.33929
4 3.99 4.43 24 -2.27037 0.05
5 2.79 2.96 24 -1.14271
6 10.72 10.83 23 -0.33809
a 14.89 15.60 13 -1.16789
8 4.13 4.27 29 -0.93686
9 2.41 2.81 24 -2.42558 0.05
10 2.24 2.22 18 0.35408
1 3.45 3.68 22 -3.05487 0.05
12 9.48 9.72 21 -0.78897
18 72.40 76.83 15 0.3526
14 4.59 4.68 14 -0.66722
15 4.24 4.36 Ue -1.20398
16 2.68 2.60 24 0.69247
17 5.01 5.14 23 -1.01397
18 9:72 10.20 24 -2.41302 0.05
63
Table 2 (continuation)
N of the feature
64
x, Xr t p
19 4.54 4.53 33 0.03624
20 13.84 13.63 26 0.52282
21 3.15 3.21 21 0.21738
22 67.48 66.09 19 0.95601
23 3.90 4.00 19 -1.0225
24 8.16 8.15 22 0.0483
25 7.04 7.11 22 0.32384
26 5.87 5.76 43 0.5693
27 6.00 5.72 43 1.47448
28 6.65 6.61 43 0.252
29 64.12 62.38 13 0.74018
30 2.14 2.32 13 -2.85279 0.05
31 3.88 3.74 22 0.3885
32 3.21 3.31 23 -0.63714
33 4.56 4.68 16 -0.45975
34 2.78 2.84 15 -1.22353
35 55.06 58.40 14 =e ZO
36 4.27 4.63 11 -0.25824
37 8.37 8.80 17 0.16913
38 4.07 4.43 21 -1.06859
39 4.57 5.07 20 -1.5815
40 10.40 11.45 19 -1.38598
41 6.55 7.32 34 -2.45676 0.02
42 9.81 10.77 34 -2.0673 0.05
43 7.27 8.47 31 -2.2239 0.05
44 6.71 7.30 34 -1.72885 0.01
45 104.26 106.00 13 -0.99693
46 4.71 4.92 13 -1.52939
47 3.95 4.42 31 -4.01904 0.001
48 8.75 9.20 39 -2.55808 0.02
49 7.42 7.19 30 -1.42478
50 8.78 9.09 30 -0.89699
51 10.89 11.52 28 -0.88108
52 8.80 8.84 43 -0.25342
53 8.15 8.24 43 -0.60642
54 5.81 6.17 43 -3.10276 0.01
55 8.74 9.08 43 -1.81414 0.1
56 57.98 61.24 20 -2.22474 0.05
57 3.67 3.99 20 -2.4772 0.05
58 3.59 3.78 20 -1.74343 0.1
59 9.10 9.72 22 -2.05483 0.1
60 3.12 3.37 22 -0.89862
61 8.96 9.61 21 -1.4529
62 8.91 9.30 24 -1.06303
63 4.28 4.64 21 -1.18732
64 4.88 5.16 28 -1.85046 0.1
65 5.31 5.66 22 -1.39903
relation to the minimum width of the tibiotarsus diaphysis (t= -4.01904), the
minimum diameter of the distal epiphysys of the tibiotarsus (t= -3.10276), the
maximum width of the articular end of the scapula (t= -3.05487), and the diam-
eter of the condylus fibularis of the femur (t= -2.45676).
Comparative Material Examined: The find was compared with analogous
skeletal elements of the following species of the collection of NMNHS: Gallinula
chloropus - 4/1983, 3/1983, 10/1990, 11/1990; Fulica ага - 4/1986; 5/1986; 6/1986;
7/1986; 8/1986; 9/1986; 10/1986; 11/1986; 12/1986; 14/1987; 15/1989, 16/1989,
17/1990; 21/1996; Porphyrio porphyrio - 1/1989, Rallus aquaticus - 1/1990,
2/1990, 3/1993, 4/1994; Crex crex - 1/1986, Porzana porzana - 1/1989.
Discussion: OLSON (1977) reported about 2 fossil subspecies of Fulica: F.
chathamensis chathamensis Forbes, 1892 and F. ch. prisca Hamilton, 1893 from
the Quaternary on the Chatham Island and the South Island of New Zealand. F.
hestera is considered as a synonym of F. americana. No fossil subspecies have
been described for Е. atra.
The bone system is the most conservative structure (except the teeth) of the
living body. In vertebrates it reflects more completely the influence of the envi-
ronmental factors. Thus, the presence of 17 features of statistically significant
differences in the size dimensions in both samples (recent and fossil), allows to
conclude that the established differences show a taxonomical difference.
Therefore, the diferentiation of the fossil population of the submerged settlement
in the Sozopol Bay is completely reasonable.
The description of new taxa (subspecies and species) from the Quaternary
deposits in paleornithology is made on the base of small, scarcely perceptible, but
stable differences in the skeletal morphology (JANOssy, 1987). MOURER-CHAUVIRE
(1975a), for example, described Aquila chrysaetos binifacti on the basis of 18 fea-
tures (from a total of 89) of statistically significant differences from the Middle
Pleistocene in France. The reasons for the description of Buteo rufinus jansoni
(MOURER-CHAUVIRE, 1975b) are similar.
As seen from Table 2 the dimensions of fossil specimens are statistically larg-
er for 18 features: P=0,001 (feature No 47); P=0,01 (No 44, 54); P=0,02 (No 41,
48); P=0,05 (No 4, 9, 11, 18, 30, 42, 43, 56, 57), and P=0,1 (No 55, 58, 59, 64).
The metrical differences which speak to the advantage of fossil population
concern the elements of the fore girdle (scapula, coracoid and humerus), and the
main three long bones of the hind girdle (femur, tarsometatarsus and tibiotar-
sus), of the other hand. They may reflect some (possibly very small), differences
in the relative loading of the fore and hind limbs in the locomotion activity of the
birds. The more strongly developed articular surface of the scapula may be relat-
ed to the necessity of shorthening of the take-off way on the water surface. This
morphological adaptation correlates with the stronger development of the femur
and the tibiotarsus bones. It is quite possible to explane these morphological dif-
ferences by the ecological conditions, as for example by the presence of the more
65
densely vegetated water bodies, the longer stay and locomotion in the water, as
compared to these on the hard ground, etc.
The Pontian (the Black Sea) Coot possibly survived up to the Middle Holocene,
since when the proportional modification of the skeleton had been taking place
simultaneously with the emergence of the modern climate, gradually transform-
ing it into the recent subspecies. It is possible that the Sozopol fossil population
belonged to the winter migrants from the northeast, where the last influences of
the glaciation disappeared much later than on the southern parts of the Balkan
Peninsula. Part of the recent Baltic population at present winters in the Balkans.
On the other hand, the major winter concentrations in the Black Sea are sup-
posed to have originated from the birds of the western regions of the former
USSR (CRAMP & SIMMONS, 1980). The hypothesis of a relict migration of a north-
ern population of coots in the Middle Holocene should not be rejected as a whole.
Unfortunately, we have not any comparative osteological material from the
northern parts of the species’ range to evaluate such suppositions.
Acknowledgements
The authors express their thanks to Dr Georgi Ribarov (Historical Museum of
Burgas) and Dr Nikolay Spassov (NMNHS), who had lended us this material for
examination. We are also grateful to Dr Cécile Mourer-Chauviré (Université
Claude Bérnard - Lyon 1) for her helpful comments on the achieved results.
References
ALCOVER J. A., Е. Еьовтг, С. MOURER-CHAUVIRE, Р. О. М. WEESIE. 1992. The avifaunas of the
isolated Mediterranean islands during the Middle and Late Pleistocene. -
Science Series, Nat. Hist. Mus. Los Angeles County, 36: 273-283.
BARYSHNIKOV G., О. POTAPOVA. 1992. Paleolithic birds of the Crimean peninsula, USSR. -
Science Series, Nat. Hist. Mus. Los Angeles County, 36: 293-305.
BOEV Z. N. 1995a. Eneolithic and Early Bronze Age birds from the sunken settlement at
Sozopol Bay (Bulgarian Black Sea Coast). - Hist. nat. bulg., 5: 51-60.
Воку Z. К. 1995b. Bulgaria: the Pleistocene record of birds. - In: Baryshnikov, G., I.
Kuzmina, J. Saunder (eds.). First Int. Mommoth Symp., 16-22. Oct. 1995, Saint-
Petersburg. Abstracts. Saint-Petersburg, Inst. Zool. RAS, 664-665.
BoEv 7. М. 1996a. The Gamefowl in Bulgaria over the last 8000 years. - In: Intern. Union of
Game Biol., XXII Congr. ,The Game and the Man“, Sofia, September 1995.
Proceedings. Sofia - Moscow, Pensoft Publ. House, 398-401.
Вову 7. М. 1996b. The Holocene avifauna of Bulgaria (A review of the ornitho-archaeolog-
ical studies). - Hist. nat. bulg., 6: 59-81.
BoEv Z. М. 1997. Wild Galliform and Gruiform birds (Aves, Galliformes and Gruiformes) in
the archaeologiccal record of Bulgaria. - Int. Journ. Osteoarchaeol., 7: 430-439.
66
Воку Z. N., С. RiBAROv. 1990. La faune ornithologique de la localité sombree pres
dUrdoviza (actuellement Kiten) de Газе du bronze recent. - Archeologia, Sofia,
2: 53-57. (In Bulgarian).
BRAMWELL D. 1975. Bird remains from Medieval London. - The London Naturalist, 54: 15-20.
BRODKORB P. 1967. Catalogue of fossil birds. Part 3, - Bull. Florida State Mus., Biol Sci., 2
(3): 99-220.
CAMPANA О. 1946. Ucelli paleolitici degli strati basali della Grotta dei Fanciulli ai Balzi
Rossi. - Rivista Sci. preist., 1 (1-2): 291-307.
CassoLi P. Е. 1978. L’Avifauna pré-wurmiana di Torre in Piettra. - Quaternaria, 20: 429-440.
CassoLi Р. Е. 1980. L’Avifauna del Pleistocene superiore delle Arene Candide (Liguria). -
Memorie Ist. Ital. paleont. umana, N.S., 3: 136-234.
CASSOLI P. Е. 1992. Avifauna del pleistocene superiore delle Arene Candide, Praia е Grotta
Romanelli (Italia). - Quaternaria Nova, 2: 239-246.
Cassoui P. F., A. TAGLIACOzzO. 1982. La fauna della Grotta di Genovesi a Levanzo. - Rivista
Sci. preist., 37: 48-58.
CRAMP 5., К. Е. Г. бпммомв (eds.). 1980. Handbook of the Birds of Europe the Middle East
and North Africa. The Birds of Western Palearctic, Vol. П. Hawks to Bustards.
Oxford, Oxford Univ. Press. 695 p.
САМУА I. M. 1972. History of the avifauna of Moldavia since Late Miocene up to present. -
In: Fauna of terrestrial vertebrates of Moldavia and the problems of its recon-
struction. Kishinew, Stiintsa Publ. House, 20-43. (In Russian).
GAUTIER A. 1988. L’éxploitation saisonniere des ressourses animales pendant le pale-
olithique supérior dans la valée du Nil egiptien. - Anthropozoologica, 1988 (2nd
No зрес.): 23-26.
Harrison C. J. O. 1982. An atlas of the birds of the Western Palearctic. Princeton,
Princeton Univ. Press. 332 p.
HARRISON C. J. O. 1985. The Pleistocene Birds of South-Eastern England. - Bull. geol. Soc.
Norfolk, 35: 53-69.
HERNANDEZ Е. 1995. Cueva de nerja (Malaga): Las Aves de las Campanas de 1980 y 1982. -
Trabajos sobre la Cueva de Nerja, 5. Fauna de la Cueva de Nerja I: 221-293.
JANOSSY О. 1983a. Die mittelpleistozane Vogelfauna von Prezletice bei Prag (CSSR). -
Schriftenr. geol. Wiss., 19-20: 247-269.
JANOssy О. 1983b. Die Jungmittelpleistozane Vogelfauna von Hunas (Hartmannshof). -
Quartar-Bibliothek, 4: 265-288.
JANossy О. 1987. Taxonomical status of the Upper Pliocene - Lower Pleistocene bird
remains. L Evolution des oiseaux d apres le temoigne des fossiles. - Docum.
Lab. Geol. Lyon, 99: 189-192.
KESSLER E. 1977. Avifauna postglaciara de la Vadurisului (Jud. Bihor). - Tibiscus, Stiinte
naturale, Comit. Judet. cult. educ. soc. Timis, 255-259.
KESSLER E. 1985. Contributii noi la studiul aviaunelor cuaternare din Romania. - Crisia,
Oradea, 15: 485-491.
Мале? М. 1975. Ornitofauna iz kvartarnih naslaga Velike pecine na Ravnoj gori и
sjeverozapadnoj Hrvatskoj. - Larus, 26-28: 45-54.
MALEz-Bacic У. 1975. Gornopleistocenske ornitofaune iz Pecina Sjeverozapadne Hrvatske.
- RAD JAZU, 371 (17): 317-324.
MALEZ-BACIC У. 1979. Pleistocenska ornitofauna iz Sandalje и Istri te njezno stratigrafsko
i paleoekolosko znacenje. - Paleont. Jugosl., 21: 1-46.
MICHEV T. 1990. 2. Family Rallidae - Rails. - In: Simeonov. $., Т. Michev, О. Nankinov.
Fauna of Bulgaria. Vol. 20. Aves, Part I. Sofia, Bulg. Acad. Sci. Publ. House, 253-
67
270. (In Bulgarian).
MISHEV К., $. VELEV, I. VAPTSAROV, М. YORDANOVA, О. GORUNOVA. 1989. Thrace-Strandzha
region. - In: Geography of Bulgaria. Vol. 3. Physical-geographic and social-eco-
nomic divisioning. Sofia, Bulg. Acad. Sci. Publ. House, 135-166. (In Bulgarian).
MourER-CHAUVIRE С. 1975a. Les oiseaux du Pleistocene moyene et superior de France. -
Docum. Lab. Fac. Sci. Lyon, 64: 1-624.
MourErR-CHAUVIRE С. 1975b. Une example d’évolution chéz les oiseaux au Quaternaire:
Buteo rufinus jansoni nov. subsp. (Aves, Falconiformes, Accipitridae) du
Pleistocene moyen de Saint-Esteve-Janson (Bouches du Rhone, France). - In:
Coll. intern. no 218: Problemes actueles de Paleontologie, Evolution te
Vertebres. Paris, CNRS, 533-542.
OLSON S. 1977. A synopsis of the fossil Rallidae. - In: Ripley D. S. Rails of the World. Boston,
David R. Godine Publ., 339-373.
PICHON J. 1987. L’Avifaune de Mallaha. - In: Bouchud J., J. Desse (eds.). La faune du gise-
ment Natoufien de Mallaha (Eynan), Israel. M.T.J. 4, Memoires et travaux du
C.R.F.J. Paleont. Paris, 115-150.
RIBAROV G. 1991. Archaeological material from the Eneolithic and Early Bronze Age
Settlement at Sozopol. - Actes Symp. Int. Thracia Pontica, 5: 1-57.
SERGEEV Е. 5. 1965. Fauna of the vicinity of the old-Russian town of Voin. - In: Environment
and the faunas of the past. Vol. 2. Kiev, Naukova dumka Publ. House, 120-124.
(In Russian).
Spassov N., N. Плку. 1995. Animal remains from the submerged Late Eneolithic - Early
Bronze Age settlements in Sozopol (South Bulgarian Black Sea Coast). - In:
Proceed. Internat. Symp. Tracia Pontica, vol. 6, 18-24 September 1994, Sozopol.,
287-313.
TAYLOR P. B. 1996. Family Rallidae (Rails, Gallinules and Coots). - In: del Hoyo J., A. Elliot,
J. Sargatal (eds.). Handbook of the Birds of the World, Vol. 3. Hoatzin to Auks.
Barcelona, Lynx Edicions, 108-209.
TOMEK T., Z. BOCHENSKI. 1995. Zmiany fauny ptakow w rejonie Oblazowej w ciagu ostatnich
33 tysiecy lat. - Pieniny - Przyroda i Czlowiek, 4: 25-31.
VILETTE Ph. 1983. Avifaunes du Pleistocene final et de Г Holocene dans le Sud de la France
et en Catalogne. - Atacina, 1: 1-194.
VOINSTVENSKIY M. 1960. The birds of the steppe zone of the European part of the USSR.
Recent state of the avifauna and its origin. Kiev, Acad. Sci. Ukrainian SSR Publ.
House. 292 p. (In Russian).
WEESIE P. D. M. 1988. The Quaternary avifauna of Crete, Greece. - Palaeovertebrata, 18 (1):
1-107.
Received on 8.12.1997
Author’s address:
Dr Zlatozar Boev
National Museum of Natural History
1, Tzar Osvoboditel Blvd
1000 Sofia, Bulgaria
Elena Karaivanova
Institute of Zoology
1, Tzar Osvoboditel Blvd
1000 Sofia, Bulgaria
68
Fulica айга pontica subsp. п. om средния холоцен на
юЖжното черноморсКо Крайбрежие, България
3aamo3ap БОЕВ, Елена КАРАИВАНОВА
(Резюме)
Om средния холоцен (Края на атлантическия период и суббореалния nepuog):
финала на енеолита (Края на 5 - началото на 4 хил. пр.н.е.) до ранно-бронзовата
епоха (2800-2400 г. пр.н.е.) произлизат 159 Костни находки om aucka.
Над една четвърт om остеометричните признаци (27,7 2), т.е. 18 признаКа om
общо 65 изследвани, показват статистически значими разлики между размерите на
субфосилните и рецентните aucku. Пет признака noka36am много Висока
гаранционна вероятност на разлиКите (0,999 go 0,98) - 1 при 0,999, 2 при 0,99 и други
2 при 0,98. Стойностите на 9 признака са статистически различни при
гаранционна вВероятност 0,95 u 4 - при 0,90.
Диагноза на Fulica ага pontica ssp. п.: Изчезнал среднохолоценсКи подвид на
auckama, Кошпо В сравнение с Е. а. ага има статистически значими разлики (по-
големи размери) по отношение на минималната ширина на диафизата на
mu6uomap3yca (t=-4.01904), минималния guamembp на дисталната епифиза на
mu6uomap3yca (+ = -3.10276), максималния дпаметър на condylus fibularis на фемура
($ = -2.45676) и ширинаша на gucmaAHama епифиза на шибиошарзуса (+ = -2.55808).
Вероятно Е. а. pontica ssp. п. е просъществувала до средния холоцен, omkozamo с
установяването на съвременния Климат настъпши слаби промени 6 пропорциите
на скелета, и постепенно ce трансформирала В рецентния подбпд. Възможно е
съществуването Ha co30noAckama фосилна популация да бъде обяснено и с
извършването на няКаКВва реликтна сезонна миграция, т.е. тя да е била съставена
om зимни прелетници от североизток, Където последните Въздействия на
заледявВанията изчезнали много по-Късно, omkoakomo на Балканския полуостров.
Значшпелнише П морфологични особености поКазват еволюционнаша динамика на
белезите, „пулсацияша“ на белезите (6 случая размерите) Във Времето. С това се
goka36a, че Въпреки omHOcumeAHama kpamkompatinocm на изследвания период
(последните 6000 г.), са настъпили значителни морфологични изменения, маркиращи
темповете на еволюцията на Рийса atra. Установените статистически значими
разлики 6 морфометрията на auckama допринасят за изясняването на
Къснокватернернаша еволюция на вида 6 Европа.
69
Historia naturalis bulgarica, 9, 1998: 70
Доц. Ангел Ангелов на 80 години
Петър БЕРОН
През един anpuacku ден на далечната 1951 г. с нас,
участниците В Кръжока по зоология при Двореца на
nuoHepume, се случи събитие. Acmuncku yHuBepcumemcku учен
ни заведе на ekckyp3ua до БоянсКото блато Край София. В
захлас слушахме младия асистент Ангел Ангелов, Който
сипеше латинсКи имена и знаеше всичКо: и за пръстиКкаша, и
за плавачите, и за гърбоплавките, и за пршпонште, и за
Водните плъхове, бикове и Костенурки. Ех, да можехме и Hue да
станем толКова учени, Колкото този слабичък, риж човек,
чиято съпруга ни беше преподавателкКа.
През лятото на 1953 г. пък направихме, пак с Ангел
Ангелов, незабравимо пътуване из Пирин, изкачихме се на
Вихрен u можахме да почерпим много от това, Което знаеше
този човеК.
Ангел Милчев Ангелов е роден на 6 февруари 1918 г. 6 град
Елена 6 учштелско семейство. По майчина линия произхожда от рода на Стоян
Михайловски. През 1942 г. завършва естествена история Във Физикоматематическия
факултет на Софийския университет. Yuumeacmbyba В Годеч, om 1945 г. става
асистент по зоология 6 Биолого-геолого-географсКия факултет. Om 1950 г. Вече е В
Катедрата no хидробиология Като един om основателите и. Om 1960 до 1978 г. е
ръководител на тази Катедра и чете гари основни и няКолКо специализирани Курса. Чете
лекции по хидробиология и B Пловдивския университет (1962-1966), през 1971 г. написва и
първия у нас учебник по хидробиология. Om 1960 г. е доцент, а се пенсионира през 1979 г.
Научната и научно-приложната дейност на Ангел Ангелов е обширна и
многостранна. Първият om неговбшпе повече om 40 научни труда излиза през 1948 г.
Таксономичншие и фаунистични му изследвания Върху Водните молуски 6 България и go
днес са основа за познанията Върху тази група. Интересът му Към подземнише Води и
техните обитатели се изрази В описването на нови Видове и публикуването на нови
данни за охлювчетата om сем. Hydrobiidae, но също maka и om друга групи
(забележшпелната Водна изопода Sphaeromides polateni, подземни пияВици ц др.).
Значителен теоретичен принос Към стигобиологията е излезлият В съавторство с A.
ЦВетаКов през 1980 г. труд „ЕогтаНоп, Essence and Problems of Stygobiology“. Ангелов е
писал и Върху разни групи Животни В блозкшпе до нашата страна остров Тасос,
Беломорието, Република МаКедония.
Ангел Ангелов е един om българските зоолози с подчертан Вкус Към изследвания с
пряка практическа насоченост. Много om неговите трудове и доклади се отнасят до
Suoungukamopume за Качествата на Водата, за бпопрогнозшпе за развитието на
язовирште, санитарно-хигиенични и епидемпологични проучвания Върху Софийския
Водопровод, замърсяването на плувншше басейни, охлювчетата - преносители на
Fasciola hepatica и други. Поради този си интерес и познания Ангелов е търсен за
Консултант на най-различни организации. Om 1959 go 1980 г. е Консултант на СГНС по
Въпросите на Водоснабдяването.
Принципният и уважаван om всичКи доц. Ангелов е бил om 1970 до 1980 г. председател
на Софийския Клон на Българското природоизпитателно дружество, om 1975 go 1980 г. е
бил член на Комисията по биология при ВАК, заемал е и други обществени постове.
Owe на Пирин пл. се учудвах, че Ангелов познава, освен Животаните, още и най-
различни сКали и минерали. Всъщност, минералогията му е хоби и той и до ден днешен
пдва на разговори с минералозите на Природонаучния музей, следи новостите, а се
отбива и при нас - неговите няКогашни ученици и студенти. Ще се радваме да го
Виждаме още много години Все maka любознателен и енергичен, а за мен той е човекът,
Който, заедно със своята съпруга, ме въведе 6 храма на Великата науКа Зоология.
70
Historia naturalis bulgarica, 9, 1998: 71-77
Actitis balcanica sp. п. - а Late Pliocene
Sandpiper (Aves: Scolopacidae) from Bulgaria
Zlatozar ВОЕУ
Introduction
The genus Actitis Шрег, 1811 includes two species - the Common Sandpiper
(A. hypoleucos L., 1758) from Palearctic and the Spotted Sandpiper (A. macularia
L., 1766) from Nearctic. Both are migratory and breed in the Northern hemi-
sphere. They winter mainly in the Temperate zone to the North and the South of
the Equator. Sometimes the genus Actitis is placed in the genus Tringa L., 1758
(van GILS & WIERSMA, 1996).
Ecobiogeographical characterization of the Common Sandpiper
Actitis hypoleucos (Linnaeus, 1758) - the closest species of the family
А. hypoleucos is chiefly a migratory species, but in $ Europe it is resident. It
breeds in a large territory from the northern parts of the Arctic zone to the
southern parts of the Temperate zone.The sandy and stony coasts and river
banks are the most common breeding grounds. It prefers small sandbanks, grav-
el or clay shore habitats. Where suitable habitats exist, it breeds in the moun-
tains up to the tree-line. European populations make trans-Saharan migrations
(HARRISON, 1982).
It tolerates heavy rains and day-and-night temperature amplitudes. The
Common Sandpiper prefers more fast-running rivers and hill streams sloping
down to 40 m/km. The nesting range covers mainly the river bank zone up to 50
m from the water.
The Common Sandpiper has disappeared in Denmark, the Netherlands and
East Africa as a breeding species in 20th century. The breeding range is highly
broken westwards the Poland and Romania (CRAMP & SIMMONS, 1983).
According to VOINSTVENSKIY (1960) A. hypoleucos is a species of the riverine
landscape of Ше forest-steppe and the steppe zone. Genus Асийз penetrated the
71
European steppes as early as the Pliocene, where it nests along the river valleys
and the shores of lakes.
Fossil records of Actitis
Вворковв (1967) reports about Pleistocene records of A. hypoleucos from Italy
and Azerbaijan. There are more abundant data on the Quaternary distribution of
that species in the more recent literature:
Pleistocene: Late Pleistocene in the Adzhi-Koba Cave in Crimea (VOINSTVEN-
SKIY, 1960; BARYSHNIKOV & POTAPOVA, 1992); Riss-Wurm Interglacial in Borosteni
in Romania (KESSLER, 1985); Late Pleistocene in Brillenhohle in Germany (BOESS-
NECK & von den DRIESCH, 1973); Late Pleistocene in Riparo di Fumane in Italy
(CASSOLI & TAGLIACOZZO, 1994); Wurm III (28 000 B.P.) to Postglacial (ca. 4000 B.P.)
in a series of sites in S France and Catalogna in Spain (VILETTE, 1983);
Tardiglacial in the Jean-Pierre 1 Cave (MOURER-CHAUVIRE, 1994), Magdalenian in
the Grotte du Rond-du-Barby (MOURER-CHAUVIRE, 1974), Wurm III in La Ferrassie
(MOURER-CHAUVIRE, 1984), Epipaleolithic in the Villars-sous-Dampjoux (THEVENIN
et al., 1977), Middle Pleistocene in the Combe-Grenal a Domme in Arago in
France (MOURER-CHAUVIRE, 1975); Pleistocene in Crimea (DEMENTJEV, 1960); Wurm
(Aurignacian) in the Grotte de Fumane in N Italy (BARTOLOMEI et al., 1992) and
400 - 1800 B.P. on the Fais Island in the Yap State of Micronesia (STEADMAN &
INTOH, 1994).
Holocene: Arago in France (MOURER-CHAUVIRE, 1975); Sites in the Pyrenees
(CLOT & MOURER-CHAUVIRE, 1986),
The other species, A. macularia, is known only from one Pleistocene site -
Haile in Florida (BRODKORB, 1967).
Bulgarian find of Actitis
The only record of that genus in the country comes from the Middle
Villafranchian site near the town of Varshets. It represents a distal half of the
right tarsometatarsus of an adult individual. Total length of the find - 12,6 mm.
Some data on the site and the recovered vertebrate fauna were published by BOEV
(1992; 1995 a, b; in press).
Actitis balcanica sp. n.
Holotype: Tarsometatarsus dex. dist. (Fig. 1 - a, b). Collections of the Fossil
and Recent Birds Department of the National Museum of Natural History,
72
Bulgarian Academy of
Sciences, No NMMNHS - 45.
Collected on 30 June 1993 by
Z. Boev.
Paratypes: No additional
material was collected and no
paratypes were specified.
Locality: A ponor in a
rocky hill, 6 km NNE of
Varshets (43° 13’ N, 239 17 Е).
Horizon: Unconsolidated,
unstratified sediments accumu-
lated in the filling of clay terra-
rossa. The fossil bones are bro-
ken, sometimes making a kind
Fig. 1. Actitis balcanica sp. п., tarsometatarsus dex. of bone breccia.
dist., NMNHS-45 (holotype): a - cranial view, b - Chronology: Middle
medial view (Photographs: Boris Andreev) а р р
= Villafranchian. The associat-
ed fauna of mammals (SPASSOV, 1998; V. Popov - pers. comm.) attributes the site
to the MN 17 zone according to the chronostratigraphical system of MEIN (1990).
Etymology: The name ,,balcanica“ is given after the „ВаКкап Range“ (,,Stara-
Planina“) - the main mountain chain of the Balkan peninsula.
Measurements: see Table 1, Fig. 2.
Table 1
Measurements of distal tarsometatarsus of fossil and recent Actitis
Specimen a b с а е
Fossil
Actitis balcanica sp. n. - МММН$ 45 1.7 1:2 241 1.3 1.0
Recent
Actitis hypoleucos - UCBL 170/ 1 ЕТ 1.4 2.9 1.0 1.0
Actitis hypoleucos - NMNHS 1/ 1982 1.8 1.4 2.1 ЛЕ 12
Pluvialis squatarola - UCBL 153/ 2 2.5 2.3 4.9 1.6 2151
Pluvialis squatarola - UCBL 153/ 1 2.3 2.3 4.3 1.8 ee
Pluvialis squatarola - UCBL 153/ 4 2.6 2.4 4.6 Natl 1.8
Pluvialis squatarola - UCBL 153/ 3 219 2.4 4.9 1:9 2.0
Pluvialis apricaria - UCBL 154/ 3 2.4 2.2 4.0 1.6 ie,
Pluvialis арпсапа - UCBL 154/ 1 2.5 2.3 3.9 1.8 1.8
Pluvialis apricaria - UCBL 154/ 2 2.5 2.4 4.5 1.9 1.8
Tringa totanus - UCBL 171/ 2 2.6 1.8 4.2 оса» 122
Tringa totanus - UCBL 171/ 3 2.4 1.8 4.3 1.5 1.4
Vanellus vanellus - UCBL 144/ 3 3.0 2.5 5.1 19 2.0
Vanellus vanellus - UCBL 144/ 5 3.0 oe, 5.0 1.9 Ле)
Vanellus vanellus - ОСВТ, 144/ 6 3.1 2.5 5.3 2.0 2.0
73
Comparison: The holotype
has the specific appearance of a
small charadriid bird. It differs
from the larger genera as
Pluvialis, Burhinus, Himanto-
пад pus, Haematopus, Recurvirostra
and Vanellus by its much small-
er size and the less developed
\ ; relief of the trochlea metatarsi II,
whose condiles are almost indis-
C tinguishable. The relief of the
caudal side is better developed
Fig. 2. The manner of measurings of distal tar- апа the fossa metatarsi I is out-
sometatarsus of scolopacid species (Drawing: Vera lined very clearly. The specimen
Hristova) differs from Tringa totanus met-
rically and by the shallower relief of the trochlea metatarsi II. It resembles Actitis
hypoleucos both dimensionally and morphologically.
Diagnosis: A Late Pliocene species of the genus Actitis, differing from A.
hypoleucos by the shallower fossa on the lateral surface of the trochlea metatar-
si П and the narrower trochlea metatarsi III.
Collections acronyms: NMNHS - National Museum of Natural History -
Sofia; UCBL - Céntre des Sciences de la Terre at the Université Claude Bérnard -
Lyon 1.
Comparative material examined: The find from Varshets was compared
with skeletons of the following species: Collections of the UCBL: Actitis hypoleu-
cos - 170/1; Pluvialis squatarola - 153/1; 153/2; 153/4; 153/3; Pluvialis apricaria
- 154/2; 154/2; 154/3; Tringa totanus - 171/2; 171/3; Vanellus vanellus - 144/3;
144/5; 144/6; Collections of the NMNHS: Actitis hypoleucos - 1/1982.
Discussion
As seen from the above review, the earliest finds of the genus Actitis originate
from the Late Pleistocene and come chiefly from the South-European sites
(France, Spain, Italy, Crimea). The distal tarsometatarsus from Varshets pro-
vides the 19th find of the genus. It is the earliest record of the genus Actitis as a
whole. As the larger part of the breeding range of the genus lies in the Palearctic
Region and the earliest finds originate from Europe, we may consider the
Pliocene South-European fresh-water shore habitats as the initial grounds, where
the genus Actitis evolved. The proposed scheme for the evolution of this group of
sandpipers is shown on Fig. 3. It is quite possible that A. balcanica was the direct
ancestor of the recent A. hypoleucus.
74
N. AMERICA
0.01 Муд
1.64муд
ща
=
Ww
<>
o
=
>
=
ща
=
ща
<>
>
—
ie)
ща
-
oa
tu
=
tu
=>
>
=
а
5.4 мм
Fig. 3. Possible phylogeny and evolution of genus Дсийз according to fossil data
Acknowledgements
I am very grateful to Dr. Cécile Mourer-Chauviré (Université Claude Bérnard
- Lyon 1) for the opportunity to work on fossil birds of Bulgaria. This work was
partially sponsored by the Fondation Scientifique de Lyon et du Sud-Est (Lyon)
and the National Science Fund (Sofia) (grant No В-202/1992).
References
BARTOLOMEI G., А. BROGLIO, Р.Е. CASSOLI, L. CASTELLETTI, L. CATTANI, М. CREMASCHI, С. GIA-
COBINI, G. MALERBA, A. MASPERO, M. PERESANI, A. SARTORELLI, A. TAGLIACOZZO.
1992. La Grotte de Fumane. Un site aurignacien au pied des Alpes. - Preistoria
Alpina, 28: 131-179.
BARYSHNIKOV G., O. POTAPOVA. 1992. Paleolithic birds of the Crimean peninsula, USSR. -
Science Series, Nat. Hist. Mus. of Los Angeles County, 36: 293-305.
BOESSNECK J., A. von den DRIESCH. 1973. Die junglpleistozanen Tierknochenfunde aus der
Brillenhohle. - Forsch. Berichte Vor- и. Frihgeschichte in Baden- Wurttemberg,
4 (2): 34-49.
Воку Z.N. 1992. Paleornithological studies in Bulgaria. - Science Series, Nat. Hist. Mus. of
Los Angeles County, 36: 459-463.
Воку Z.N. 1995a. Varshets (Western Stara Planina - Bulgaria): An example of Middle
Villafranchian forest-steppe onithocoenosis. - In: Ecosystem Evolution.
Internat. Symp., Moscow, 26-30. Sept. 1995. Moscow, Palaeont. Inst., RAS,
Abstracts, 14.
Воку Z. М. 1995b. Middle Villafranchian birds from Varshets (Western Balkan Range - Bulgaria).
- Courier Forschungsinstitut Senckenberg, Frankfurt am Main, 181: 259-269.
75
BoEv 7. М. In press. Chauvireria balcanica- 5. п. et sp. п. (Perdicinae - Galliformes) from
the Middle Villafranchian of Western Bulgaria - Geol. Balcanica, 27 (3-4).
BRODKORB P. 1967. Catalogue of fossil birds. Part 3. - Bull. Florida State Mus., Biol. Sci., 2
(3): 99-220.
CassoLi P.F., А. TAGLIACOzzO. 1994. Considerazioni paleontologiche, paleoecologiche е
archeozoologiche sui macromammiferi e gli ucelli dei livelli del pleistocene supe-
riore del Riparo di Fumane (VR) (Scavi 1988- 1991). - Boll. Mus. civ. St. nat.
Verona, 18 [1991]: 349-445.
Стот A., С. MoOURER-CHAUVIRE. 1986. Inventaire systematique des oiseaux quaternaires des
Pyrenées Frangaise. - Munibe (Antropologia у Arqueologia), 38: 171-184.
Cramp 5., К. Е. Г. SIMMONS (eds.). 1983. Handbook of the Birds of Europe the Middle East
and North Africa. The Birds of Western Palearctic, Vol. III. Waders to Gulls.
Oxford, Oxford Univ. Press, 926 p.
DEMENTJEV С. P. 1960. Especes aviennes recentes trouvées a l’état fossile au post-tertiaire
dans ГОВЗ$. - In: Berlioz, J. (ed.) 12-th International Ornithological Congress.
Helsinki 5-12.VI. 1958. Proceedings, Vol. I. Helsinki, 162-166.
HARRISON C. J. O. 1982. An Atlas of the Birds of the Western Palearctic. Princeton,
Princeton Univ. Press. 332 p.
KESSLER E. 1985. Contributii noi la studiul aviaunelor cuaternare din Romania. - Crisia, 15:
485-491.
MEIN P. 1990. Updating of MN zones. - In: Lindsay E.H., V. Fahlbusch & P. Mein (eds.).
European Neogene mammal chronology. New York, Plenum Press, 73-90.
МОПКЕВ-СНАПУЩЕ С. 1974. Etude preliminaire des oiseaux de la Grotte du Rond-du-Barby
(magdalenien et post-glaciaire). - L Anthropologie, 78 (1): 37-48.
MOvurRER-CHAUVIRE С. 1975. Les oiseaux du Pleistocene moyene et superior de France. -
Docum. Lab. Fac. Sci. Lyon, 64: 1-624.
MourER-CHAUVIRE С. 1984. Die Vogel der wirmzeitlichen und holozanen Fundstelle
Spitzbubenhohle. - In: Hahn J. Die steinzeitliche Besiedlung des Eselburger
Tales bei Heidenheim (Schwabische Alb). Stuttgart, Kommissionverlag, Konrad
Theiss Verlag, 80-83.
MourErR-CHAUVIRE С. 1994. L’avifaune tardiglaciere et holocene de Jean-Pierre 1. - Gallia
Prehistoire, 36: 210-218.
Spassov N. 1998. Villafranchian succession of mammalian megafaunas from Bulgaria and
the biozonation of South East Europe. - Actes du Congres BiochroM’97, J.-P.
Aguilar, S. Legendre & L. Michaux (eds.) - Mem. Trav. E.P.H.E., Inst.
Montpellier, 21: 669-676.
STEADMAN D., M. INTOH. 1994. Bioeography and Prehistoric Exploitation of Birds from Fais
Islands, Yap State, Federated States of Micronesia. - Pacific Science, 48 (2): 116-
135.
THEVENIN A., M. Campy, F. GEISSERT, J. HEIM, M. HOFFERT, J.C. MARQUET, C. MOURER-
CHAUVIRE, Th. POULAIN-JOSIEN, J. SAINTY, O. SCHAAF, F.H. SCHWEINGRUBER, C.
VELASQUEZ, H. Уост. 1977. Fondaments chronostratigraphiques des niveaux a
industrie epipaleolithique de Vabri de Rochedane a Villars-sous-Dampjoux
(Doubs) et de Гал du Mannlefelsen I a Oberlarg (Haut-Rhin). - In: de
Sonneville-Bordes О. (ed.). Colloques internationaux C.N.R.S. Talence, 24-28 mai
1977, 216-230.
van GILS J., P. WIERSMA. 1996. Family Scolopacidae (Sandpipers, Snipes and Phalaropes). -
In: del Hoyo. J., A. Elliot, J. Sargatal (eds.). Handbook of the Birds of the World.
Vol. 3 Hoatzin to Auks. Barcelona, Lynx Edicions, 444-533.
76
VILETTE Ph. 1983. Avifaunes du Pleistocéne final et de Г Holocene dans le Sud de la France
et en Catalogne. Lab. Prehist. Palethnol., Carcassonne. Atacina, 1: 1-194.
VOINSTVENSKIY M. A. 1960. The Birds of the Steppe zone of the European Part of the USSR.
Kiev, Publ. House Acad. Sci. Ukrainian SSR, 291 p. (In Russian).
Received on 26.12.1997
Author’s address:
Dr Zlatozar Boev
National Museum of Natural History
1, Tzar Osvoboditel Blvd
1000 Sofia, Bulgaria
Actitis balcanica sp. п. - КъсноплиоценсКи КъсоКкрил
КюкКавец (Aves: Scolopacidae) om България
3aamo3ap BOEB
(Резюме)
Описва ce Actitis balcanica sp. п. по единстВена фосилна находка (дистален десен
map30Memamap3yc) от средно-ВилафранКксКкото находище Край гр. Вършец (МК зона
17, ok. 2,3 млн. г.). Това е най-старата Haxogka на рода Actitis Въобще. Новият Bug
се смята за възможен директен предшественик на A. hypoleucos и A. macularia.
Actitis balcanica sp. п. е първияш описан фосшлен Bug 6 рода. Известните досега 18
фосилни находКи на А. hypoleucos произлизат предимно om южноевропейски страни
(Франция, Испания, Италия, Крим), om Което се предполага, че Възможният
център на Възникване на рода е Южна ЕВропа.
Диагноза: КъсноплиоценсКи Вид, отличаващ се от съвремения А. hypoleucos с по-
naAumkama вд9льбнатина на латералната повърхност на trochlea metatarsi П и no-
шяснаша trochlea metatarsi ПТ.
Wel
Historia naturalis bulgarica, 9, 1998: 78
Христо Делчев на 60 години
Петър БЕРОН
Един оп Водещите пещерняци и зоолози у нас Христо Делчев
Делчев е роден В София на 15 януари 1939 г. В семейството на
тракийско бежанци със сложна съдба. В 1964 г. завършва биология В
Софийския университет и постъпва на работа 6 Института по
зоология при БАН. Там се mpygu и go днес, Като извървя целия пъш
om специалист биолог през научен сътрудник (1972) и старши
научен сътрудник (1984). Многобройните си изследвания Върху
паяците om пещерите на България оформя 6 дисертация на тема
„Фаунистични, таксономични, екологични и зоогеографски
изследвания Върху пещерншише паяци (Araneae) В България“ п
успешно я защитава през 1976 г. След това пещерните паяци
отстъпват на заден план, а основните си усилия Делчев влага В
изучаването на паяците по Bucokume планини и Черноморското
Крайбрежие. Благодарение на упорития му труд успехите не
закъсняваш.
Owe В началото на своя научен път Христо имаше шанса ga ce
запознае с HAkou забележителни хора, om koumo прихвана „маята“ за по-нататъшната си
работа. В Края на Жизнения cu път биднияш наш зоолог и специалист по паяците д-р Пенчо
Дренски успя да Види Делчев да поема и доразвива на модерна основа щафетата на
проучванията Върху тази голяма и Важна група Животни. Делчев стана част om нашата
малКа група бпоспелеолози и пещерняци, насочвани и Вдъхновявани от незабравимия Петър
Траншеев. Много дни и нощи прекарахме заедно под земята по роднише планини, Христо
стана председател на СтудентсКия пещерен Клуб „АКадемиК“ (1978 - 1995), зам. председател
на Българската федерация по спелеология (1968 - 1993), преподава спелеология Към Катедра
„Туризъм u алпинизъм“ В Националната спортна аКадемия (1972), написа учебник по
спелеология и пещерно дело и хубавата научнопопулярна Книга „Потомците на Арахна“.
Междувременно обаче го „защипа“ едно мшловидно момиче на име Елена, роди му mpu деца и го
прикова с Желязна хватка Към бинокуляра и паяците. Христо нямаше Къде да мърда и
постепенно стана един om най-изявените европейсКи специалисти по тази група.
Многогодишните изследвания на Делчев Върху паяците на България, Гърция и други
страни имат за резултат публикуването на 29 нови makcona, ВКл. родове и подродове,
съобщаванетло на 237 Вида нови за фауната на България и изясняването на истинсКия статус
на много други makconu. Изследванията му обхващат и теоретични въпроси из областта на
произхода и формирането на паяците на Балканския полуостров, на създаването на
Компютърна база данни за инвентаризация и опазване на биоразнообразпето В Hakou
национални паркове. Той е активен участник 6 създаването на Националната стратегия за
опазването на биоразнообразцето и В проучването на фауната на Рила, Пирин Стара планина
и други райони. Добре известен е В чужбина, тъй Като 38 om работите му са В чуждестранни
списания и 9 пъти е Канен за лектор на Конгреси. Съвместно с австрийски и други чужди учен
Христо Делчев е публикувал и сравнителни анализи на фауната на Пирин и Алпите, участник
e u В ръКоводствата на аве международни организации.
Общителен, omkpum и Винаги готоВ да помогне, Делчев е един от малкото наши зоолози,
koumo са създали Край себе си шКола от последователи. Той ръководи и чуждестранни млади
„паяКари“ - om Сърбия, Гърция и други cmpanu. Въпреки многото си guonmpu, Ицо е по цял ден
наведен над Компютъра и биноКуляра и заразява с примера cu. Същевременно ръководи (om
1993 г.) секция „Гаксономия, фаунистикКа и зоогеография“, Като с чест продължава делото на
именития си предшественик проф. Muxaua Йосифов.
Изнизват се годините. Момчетата om 60-me години, koumo проф. Паспалев назначи няКога
В Института по зоология, сега сами обучават други и оглеждат жизнения си NBM. Христо
Делчев има основание ga се гордее със своя път, с учениците и постиженията си. Пъшяш му
обаче далеч не е свършил. Десешки нови makconu чакат описване В cmpkaenuuume му, а и добри
специалисти лесно не се създават. Да е Жив и здрав да работим заедно още дълги години.
78
Historia naturalis bulgarica, 9, 1998: 79-86
First fossil record of the Snowy Owl
Nyctea scandiaca (Linnaeus, 1758)
(Aves: Strigidae) from Bulgaria
Zlatozar BOEV
Historical and ecobiogeographical characterization
of Nyctea scandiaca
The Snowy Owl is a resident species, spread in the Arctic zone. Sometimes it
makes irregular dispersial movements to the south. It inhabits the hilly tundra
and rocky coasts. It nests on the ground. Separate individuals may reach the
Temperate zone during their nomadic migrations (HARRISON, 1982). Usually it is
spread between 0 and 1100-1500 т а.з.1. (in Norway). The range and density of
populations depends on the abundance of lemmings (Lemmus, Dicrostonyx). In
good years it enlarges its breeding range to the south, where the species avoids
forest and broken areas. The Snowy Owl is in regress in the 20th century. It has
been recorded in former Czechoslovakia, Hungary and the Balkans as a rare win-
ter visitor (CRAMP, 1989).
Distribution of Nyctea scandiaca in the Quaternary
The presence of the species in the Pleistocene sites throughout Europe is an
indication for colder local climate (MOURER-CHAUVIRE, 1976). Nevertheless it was a
common species in Europe during the Pleistocene, in spite of the fact that relict
populations have survived nowhere up to the Holocene.
BRODKORB (1971) summarized the numerous data on the Pleistocene and
Holocene distribution of the species in England, Spain, France, Sardinia, Italy,
Germany, Switzerland, Denmark, former Czechoslovakia, Poland, Austria,
Hungary, Azerbaijan, Alaska, and Illinois.
We found a series of new records on the Quaternary distribution of the Snowy
Owl in other sources, chiefly published in the last 1-2 decades:
us)
Late Pleistocene: The Velika Pecina Cave and the Vindija Cave in Croatia
(MALEZ-BACIC, 1975); Aurignacian in the Istallosko Cave (JANOSSy, 1954); the La
Vash Cave (Кову, 1957); Late Palaeolithic in Cauna de Belvis and Canecaude I
(VILETTE, 1986), Magdalenian (14 380 - 12 980 B.P.) in Pierre-Chatel (DEBROSSE &
MOURER-CHAUVIRE, 1973), Magdalenian (13 060 - 13 370 B.P.) in Cantet (Espeche) in
the Pyrenees (CLOT et al., 1984), Magdalenian in Morin (CHAUVIRE, 1965), Riss -
Wurm, Wurm 3-4 and Azil in the Pyrenees (CLOT & MOURER-CHAUVIRE, 1986),
Magdalenian in the Grotte du Rond-du-Barby (MOURER-CHAUVIRE, 1974), Late
Paleolithic in Le Piage (Lot) (MOURER-CHAUVIRE, 1981), final of Late Pleistocene in
the caves La Colombiere, Pierre Chatel, Abry Gay, Saint-Romans, Gabillou, Pierr-
Chatel, Gare de Couze, Duruthy, Montmorillon, Fontales, Fontarnaud, Roc de
Marcamps, Faustin, Rochereil, Le Morin (MOURER-CHAUVIRE, 1977); in Le Morin (N.
5. gallica) (MOURER-CHAUVIRE, 1975) in France; Brillenhohle (BOESSNECK & von den
DRIESCH, 1973) in Germany; Kent’s Hole in England (HARRISON, 1980); Wurm 3 (28
000 B.P.) to Postglacial (ca. 4000 B.P.) in a number of localities in S France and
Catalonia in Spain (VILETTE, 1983); ,pre-Wurm* in the „К. Lambrecht“ Cave, Late
Wurm in Pilisszanto - 1 and Remetehegy in Hungary (JANossy, 1986); Ingarano in
Italy (BARBATO et al., 1992); Late Wurm 3 (20 000 B.P.) - Middle of Wurm 4 (12 500
B.P.) in Arene Candide in S Italy (CASSOLI, 1980); Wurm (Aurignacian) in the Grotte
de Fumane in М Italy (BARTOLOMEI et al., 1992); Grotta di Madonna (CASSOLI, 1992)
and Palaeolithic in the Chokourcha Cave and the Prolom 2 Cave in Crimea (BARYSH-
NIKOV & POTAPOVA, 1992).
Middle Pleistocene: 150 000 - 125 000 B.P. in the Lazaret Cave (VILETTE, 1993)
and L’Escale, Aven 1 and Orgnac 3, Le Lazaret, Rizerolles a Azé (MOURER-
CHAUVIRE, 1975) in France; Hunas (Hartmannshof) in Germany (JANOSSyY, 1983)
and Palaeolithic (Mousterian) in Ше Gorham’s Cave in Gibraltar (EASTHAM, 1968).
The Bulgarian find of Nyctea scandiaca
There have been no published data on the presence of the Snowy Owl, both in
the fossil and the recent avifauna of Bulgaria up till now. SIMEONOV at al. (1990)
included the species as a probable accidental winter visitor of the country.
The find originates from a depth of 400-405 cm from the Kozarnika Cave near
Oreshets, about 5 km NW of Belogradchik (NW Bulgaria). UTM code: FP 43 (Fig.
1). The cave 15 situated at about 1000 m а.з.1. The regular archaeological excava-
tions have been carried out since 1994 under the direction of Dr Nikolay Sirakov
(Archaeological Institute and Museum, Sofia). The soundings at a depth of 3,30 m
revealed 12 stratigraphical units (SIRAKOV et al., in press). Associated fauna: U.
spelaeus (NIKOLOV, 1983); Ursus arctos, Bos sp., Homo sp., Ovicaprinae indet.
(pers. data); Talpa europaea, Sorex araneus, S. minutus, Crocidura suaveolens,
Neomys sp., Lepus sp., Ochotona pusilla, Allactaga jaculus, Mesocricetus new-
80
Fig. 1. Recent breeding range of Nyctea scandiaca in Western Palearctic (according to
CRAMP, 1989); 1 - location of the site, Kozarnika Cave
toni, Cricetulus migratorius, Spermophilus citellus, Nannospalax leucodon,
Lagurus lagurus, Clethrionomys glareolus, Microtus arvalis, Microtus ? agrestis,
Pytimys subterraneus, Chionomys nivalis, Microtus oeconomus, Arvicola ter-
restris, Sicista subtilis, Apodemus microps, Apodemus ex. gr. sylvaticus, Pisces,
Lacertidae, Chiroptera (Margarita Marinska - pers. comm.); Rangifer tarandus
(V. Popov - pers. comm.). The archaeological and palaeofaunistical materials
have dated back the layers between 80 000 and 16 000 B.P., i.e. Late Wurm (Dr N.
Sirakov, Dr Vassil Popov /Institute of Zoology, Sofia/ - pers. comm.). Most of the
finds originated in the initial Late Palaeolithic (the transition from
Interpleniglacial 2 to Pleniglacial 2) (SIRAKOV et al., in press).
The find (No. NMNHS 8480/1997) represents an intact phalanx 3 digitorum IV
pedis dextra of an adult specimen (sample No 73 H/7, collected in 1996 by Dr N.
Sirakov; Fig. 2). The measurements (Fig. 3) of the bone are given on Table 1.
Discussion
The general shape of the bone and its articular surfaces suggest a Strigiform
bird. All small to medium sized Western Palearctic owls (Glaucidium passerinum,
Otus scops, Aegolius funereus, Athene noctua, Asio otus, A. flammeus, Surnia
ulula, Tyto alba, and Strix aluco) are excluded due the dimensional and propor-
81
1 ст
1 ст
1 ст
------4
Fig. 2. The find of Nyctea scandiaca from Ше Kozarnika Cave (No NMNHS 8480/1997):
a - lateral view; b - dorsal view; с - ventral view (Photograph: Boris Andreev)
82
Table 1
Measurements of the phalanx 3 dig. IV pedis of recent and fossil
Nyctea scandiaca*
Species a b с а е Г g
Fossil
Nyctea scandiaca - МММН$ 8480 БОми ри Ар Gomi 54:01 115:41105.5 18.7
Recent
Nyctea scandiaca - NMNHS 1/ 1992 4.8 3.1 6.2 3.9 4.7 5.1 17.6
Nyctea scandiaca - NMNHS 2/ 1993 4.8 3 641 №1319 4.6 ВЯ 18.2
Bubo bubo - МММН$ 1/ 1982 25.5
Bubo bubo - NMNHS 7/ 1989 5.6 312 7.4 4.7 5.9 6.5 23.1
Bubo Био - NMNHS 12/ 1993 6.0 3.5 7.4 Seal 6.4 6.8 22.3
Bubo bubo - NMNHS 13/ 1993 6.0 3.6 8.0 5.0 Uo? 7.0 24.3
Bubo bubo - NMNHS 14/ 1993 6.0 3.5 8.0 5.6 7.0 Tole 26.0
Strix uralensis - NMNHS 1549 - - - - - - ca. 15.0
Strix uralensis - МММИ$ 1550 - - - - - - ca. 12.0
Strix aluco - NMNHS 9/ 1993 3.4 Dan 4.2 3.3 2.8 4.2 15.8
* The manner of measurings is shown on Fig. 3.
b Table 2
Tarsus length of some large Palaearctic
a strigid species (after CRAMP, 1989)
Tarsus (mm)
Species males (x) females (x)
Nyctea scandiaca 52.3 56.6
Bubo bubo 79.3 82.2
Strix uralensis 51.4 53.9
Strix nebulosa 53.9 55.1
И i
ae os
Fig. 3. The manner of measurings of the Fig. 4. Ventral view of the proximal end of
phalanx (Drawing: Vera Hristova) phalanx 3 digitorum pedis IV dextra: the
specimen No 8480 (left) and recent Bubo
bubo (right)
tional (total length : width in the middle) differences.
Four species of larger size are represented in the West-Palearctic avifauna:
Bubo bubo, Nyctea scandiaca, Strix uralensis and Strix nebulosa. All skeletal ele-
ments of the Eagle owls are considerably larger (Tables 1, 2), while all measure-
ments of S. nebulosa are 10 % larger at least as compared to those of S. uralen-
sis (CRAMP, 1989). Another consideration: besides its dimmensional proximity, dif-
83
fering it from the Snowy Owl, 5. nebulosais a resident species at present, spread
in the Boreal zone. The present day dispersive irruption, specific for N. scandia-
ca are unknown for the Great Grey Owl. There are no Pleistocene records of S.
nebulosa in the southern parts of Europe. The only fossil record of that owl has
been reported for the Curata Cave in the Carpathian Chain in NE Romania
(BRODKORB, 1971). In the whole West Palearctic the species is strictly confined to
the thick conifer forest (HARRISON, 1982).
In comparison to the recent N. scandiaca, specimen No 8480 has a larger max-
imum width (measurement „е“) and wider articular face (measurement ,,f“). The
articular face in caudal view is typical for the Snowy owl and its medial edge is
sligthly protruded. In comparison to the recent Bubo bubo the find from Kozarnika
Cave is of a smaller size and has a sharper ventral edge of the proximal articular
face (Fig. 4). In comparison to Strix aluco, the find is more robust in its distal half,
where it is strongly protuberant (measurement „е“). The general shape of the pha-
lanx in 5. alucois thin and cylindrical. All dimensions of the analogous phalanges
of both species, Strix alucoand S. uralensis, are smaller (Table 1).
Acknowledgements
I thank Dr Nikolay Sirakov, Dr Vassil Popov and Ms Margarita Marinska for
the paleornithological material handed for examination. This study was partial-
ly financed by the National Science Fund (Sofia), No B 202 / 1993.
References
BARBATO L.C., Р.Е. CASSOLI, M.R. MINIERI, С. PETRONIO, В. SARDELLA, М. SCARANO. 1992. Note
preliminari sulla fauna pleistocenica di Ingarano (Apricena, Foggia). - Boll. Soc.
Paleont. Ital., 31 (3): 325-334.
BARTOLOMEI G., A. BROGLIO, Р.Е. CASSOLI, L. CASTELLETTI, L. САТТАМ, М. CREMASCHI, С. GIA-
COBINI, G. MALERBA, A. MASPERO, M. PERESANI, A. SARTORELLI, A. TAGLIACOZZO.
1992. La Grotte de Fumane. Un site aurignacien au pied des Alpes. - Preistoria
Alpina, 28: 131-179.
BARYSHNIKOV G., О. РОТАРОУА. 1992. Paleolithic birds of the Crimean peninsula, USSR. -
Science Series, Nat. Hist. Mus. Los Angeles County, 36: 293-305.
BARYSHNIKOV G., О. РОТАРОУА. 1995. Pleistocene birds from the Acheulean site of
Treugolnaya Cave in the Northern Caucasus. - Courier Forschungsinst.
Senckenberg, 181: 421-428.
BOESSNECK J., A. von den DrIESCH. 1973. Die junglpleistozanen Tierknochenfunde aus der
Brillenhohle. - Forsch. Berichte Vor - и. Friuhgesch. Baden-Wurttemberg, 4 (2): 34-49.
BRODKORB P. 1971. Catalogue of fossil birds. Part 4, - Bull. Florida State Mus., Biol. Sci., 15
(4): 163-266.
CASSOLI Р.Е. 1980. L’Avifauna del Pleistocene superiore delle Arene Candide (Liguria). -
Mem. Ist. Ital. paleont. umana, М.5., 3: 136-234.
84
CASSOLI P.F. 1992. Avifauna del pleistocene superiore delle Arene Candide, Praia e Grotta
Romanelli (Italia). - Quaternaria Nova, 2: 239-246.
CHAUVIRE C. 1965. Les oiseaux du gisment magdalenien du Morin (Gironde). - Trav. Lab.
Geol. Fac. Sci. Lyon, 1965: 255-266.
Сгот А., С. BROCHET, J. CHALINE, С. DESSE, J. EVIN, J. GRANIER, P. MEIN, С. MOURER-CHAUVIRE,
J. OMNES, J. C. RAGE. 1984. Faune de la grotte prehistorique du bois du Cantet
(Espache, Hautes-Pyrenees, France). - Munibe, 36: 33-50.
CLoT A., С. MOURER-CHAUVIRE. 1986. Inventaire systematique des oiseaux quaternaires des
Pyrenees Francaise. - Munibe, 38: 171- 184.
Cramp 5. (ed.). 1989. Handbook of the Birds of Europe the Middle East and North Africa.
The Birds of Western Palearctic, Vol. IV. Terns to Woodpeckers. Oxford, Oxford
Univ. Press. 960 p.
DEBROSSE R., C. MOURER-CHAUVIRE. 1973. Les oiseaux magdaleniens de Pierre-Chatel (Ain).
- Quartar, 23-24 [1972/ 1973]: 149-164.
EASTHAM A. 1968. The Avifauna of Gorham’s Cave, Gibraltar. - Bull. Inst. Archaeol., Univ.
London, 7: 37-42.
HARRISON C. J. O. 1980. Pleistocene bird remains from Tornewton Cave and the Brixhem
Windmill Hill Cave in south Devon. - Bull. Br. Mus. nat. Hist. (Geol.), 33 (2): 91-100.
HARRISON C. J. O. 1982. An Atlas of the Birds of the Western Palearctic. Princeton,
Princeton Univ. Press. 332 p.
JANOSSY О. 1954. Fossile Ornis aus der Hohle von Istallosko. - Aquila, 55-58: 205- 223.
JANOSSY О. 1983. Die Jungmittelpleistozane Vogelfauna von Hunas (Hartmannshof). -
Quartar-Bibliotek, 4: 265-288.
JANOSSY D. 1986. Pleistocene Vertebrate Faunas of Hungary. Budapest, Akademiai
Kiado, 208 р.
Кову Е. Е. 1957. La Faunule Aviaire de la Grotte de la Vache. - Bull. Soc. Prehist. de
L’Ariege, 12: 1-20.
MALEZ-BACIC, V. 1975. Gornopleistocenske ornitofaune iz Pecina Sjeverozapadne Hrvatske.
- RAD Jugoslav. Akad. Zn. i umetn., 371 (17): 317-324.
МОПВЕВ-СНАОМВЕ С. 1974. Etude preliminaire des oiseaux de la Grotte du Rond-du-Barby
(magdalenien et postglaciaire). - L’Anthropologie, 78 (1): 37-48.
MOURER-CHAUVIRE C. 1975. Les oiseaux du Pleistocene Moyen et Superior de France. -
Docum. Lab. Geol. Fac. Sci. Lyon, 64 (1): 117 - 118.
MOURER-CHAUVIRE С. 1977. Les oiseaux de la fin des temps glaciaires en France. La dispari-
tion des especes froides. - Coll. intern. CNRS, 271: 105-111.
MOURER-CHAUVIRE C. 1981. Les oiseaux du gisment du Piage, Commune de Fajoles, Lot. -
Mem., Soc. prehist. fr., 15: 193-195.
Микогоу I. 1983. Some notes on the cave fossil mammalian fauna of Bulgaria. - In: IVth
European Regional Conference of Speleology, October 1981, Sofia, 215-218. (In
Bulgarian).
SIMEONOV S., Т. MICHEv, О. NANKINOV. 1990. Fauna of Bulgaria. Vol. 20 Aves. Part I. Sofia,
Bulg. Acad. Sci. Publ. House. 352 p.
SIRAKOV N., H. LAVILLE, S. [УАМОУА, У. Popov. In press. Kozarnika Cave (Bulgaria): New рег-
spectives for the Balkanian Paleolithic studies. - Geoarchaeology, 9.
VILETTE Ph. 1983. Avifaunes du Pleistocene final et de 1’ Holocene dans le Sud de la France
et en Catalogne. - Atacina, 1: 1-194.
VILETTE Ph. 1986. Oiseaux. - In: Miskovsky J.-C. (ed.). Geologie de la prehistoire: method-
es, techniques, applications. Paris, Assoc. pour l’Etude de l’Envir. Geol. de la
Prehist., 765-773.
85
VILETTE Ph. 1993. La paleoavifaune du Pleistocene Moyen de la Grotte du Lazaret. - Bull.
Mus. Anthropol. prehist. Monaco, 3: 15-29.
Received on 27.11.1997
Authors’s address:
Dr Zlatozar Boev
National Museum of Natural History
1, Tzar Osvoboditel Blvd
1000 Sofia, Bulgaria
Първа фосилна находка на полярната сова
Nyctea scandiaca (Linnaeus, 1758) (Aves: Strigidae)
6 България
Златозар БОЕВ
(Резюме)
Досега полярната сова не бе известна kakmo за рецентната, maka и за
фосилната орнитофауна на България. Събраната при археологичесКи разКопКи през
1996 г. В пещерата КозарниКа (Белоградчишко) om сондаж с дълбочина 400-405 cm
цяла Ш фаланга om 4 пръст на десния Крак на Възрастен екземпляр (No NMNHS
8480) е първото доКазателство за разпространението на Вида на днешната
тершпория на страната през Късния плейстоцен (Късен вюрм, преди 80 000 -16 000
2.). Представен е пълен преглед на КВатернерните находки на полярната сова В
света. Haxogkama индикира по-южношто през плейстоцена разпространение на
този елемент om бореалната авифауна на БалКаните.
86
Historia naturalis bulgarica, 9, 1998: 87-99
Late Pliocene Hawfinches (Coccothraustes
Brisson, 1760) (Aves: Fringillidae) from Bulgaria
Zlatozar BOEV
Introduction
Recent Hawfinches (Coccothraustes Brisson, 1760) are represented by 9 species:
1 of Nearctic, 1 of Neotropic and 7 of Palearctic and of Indo-Malayan distribution.
Four subspecies are recognized within the nominate species Coccothraustes coc-
cothraustes (Linnaeus, 1758). C. c. coccothraustes is the only subspecies spread
throughout Europe (HOWARD & Моове, 1980; CRAMP & PERRINS, 1994).
Ecobiogeographical notes on Coccothraustes coccothraustes
The recent hawfinch C. coccothraustes is a resident and migratory species in
the temperate zone. It inhabits deciduous broadleaf and mixed forests and prefers
wood habitats near the rivers and lakes, forest-steppe areas, both in the lowlands
and the mountains. Winter migrations are caused by the lack of food resources
(HARRISON, 1982). The breeding range lies between 179 С and 25° С July isotherms.
It is most specialized to oak-hornbeam forests. The hawfinche inhabits the forests
of Fagus, Ulmus, Fraxinus and Acer, as well as mixed forests up to the tree-line at
1300 m a.s.l. Recently the range of the species is slightly extended westwards
(CRAMP & PERRINS, 1994). C. coccothraustes is a representative of the woodland
avifauna, related to the broadleaved forests of the southern type. Its larger range
is an indication for its Neogene age, when it had appeared in the wood zone of
Eurasia. It is well adapted to the nut-fruit tree-species (Prunus) or the tree-species
with larger seeds (Fagus, Tilia, Acer, Fraxinus). The hawfinch survived during the
Pleistocene only in the suitable refugia of the southern European peninsulas
where it reduced ten times its former pre-Pleistocene range (MOREAU, 1954a).
87
Pleistocene and Holocene distribution of Coccothraustes coc-
cothraustes
BRODKORB (1978) listed a series of Pleistocene and Holocene locations of C. coc-
cothraustes from Ireland, England, France, Mallorca, Sardinia, Malta, Austria,
Italy, former Czechoslovakia, Poland, Hungary, Romania, Ukraine, and Israel. In
the more recent literature we have found the following sites of the Quaternary
distribution of Ше hawfinch:
Pleistocene: Aurignacian in the Adzhi-Koba Cave in Crimea (VOINSTVENSKIY,
1960), Paleolithic in the Alimovskiy Naves Cave, Suren 1 Cave, Adzhi-Koba Cave in
Crimea (BARYSHNIKOV & POTAPOVA, 1992); Middle Pleistocene in Aridos - 1 in Spain
(MOURER-CHAUVIRE, 1980); ,,Pre-Wurmian* in Sutto and Middle Wurmian of
Istallosko in Hungary (JANOsSsyY, 1986); Crimea (DEMENTIEV, 1960); Middle and Late
Pleistocene of Corsica, Tavolara, Mallorca, Malta, Creteand Armatia islands
(ALCOVER et al., 1992); Early Paleolithic in Grotta dei Fanciulli in Balzi Rossi (CAM-
PANA, 1946), final of the Wurmian 3 (20 000 B.P.) - the Middle of Wurmian 4 (12 500
B.P.) in Arene Candide (CASSOLI, 1980) in Italy; Wurmian 2-3 in La Balauziere in
Monaco (BONIFAY, 1966); Wurmian 3 (28 000 B.P.) to Postglacial (ca. 4000 B.P.) ina
number of sites from S France and Catalonia in Spain (VILETTE, 1983); Wurmian in
the Shandaja Cave in Croatia (MALEZ-BACIC, 1979); Paleolithic in Palestine
(TCHERNOV, 1962); Mesolithic in Demen’s Dale (BRAMWELL & YALDEN, 1988), Late
Pleistocene in Chudleigh Fissure, Torbryans Caves, Happaway Vave (NEWTON, 1923;
HARRISON, 1980) in the Great Britain; Late Pleistocene in the Velika Pecina Cave in
Croatia (MALEZ-BACIC, 1975); Late Pleistocene in Crvena Stjena in Montenegro
(MALEZ & MALEZ-BACIC, 1974a); Middle to Late Villafranchian in the Sandalija 1
Cave and Late Pleistocene (Wurmian 2) in the Sandalija 2 Cave in Croatia, Ortus in
France and Grimaldi in Italy (MALEZ-BACIC, 1979; MALEZ & MALEZ-BACIC, 1974b);
Late Pleistocene (Aurignacian) in the Istallosko Cave in Hungary (JANossy, 1954);
Crete (WEESIE, 1988); Wurmian 3 in Grotte Napistileu in Romania (KESSLER, 1977a);
Paleolithic in L’Abri du Facteur a Tursac in France (BOUCHUD, 1968), Magdalenian
(14 380 - 12 980 B.P.) in Pierre-Chatel (DEBROSSE & MOURER-CHAUVIRE, 1973),
Wurmian 2 in ’Hortus and de Combe-Grenal (BORDES et al., 1972), Magdalenian in
Morin (CHAUVIRE, 1965), Mindel and Wurmian 3-4 in the Pyrenees (CLOT & MOUR-
ER-CHAUVIRE, 1986), Magdalenian (13 060 - 13 370 B.P.) in Cantet (Espeche) in the
French Pyrenees (CLOT et al., 1984), Magdalenian in the Grotte du Rond-du-Barby
in France (MOURER-CHAUVIRE, 1974), Tardiglacial in the Jean-Pierre 1 Cave (MOUR-
ER-CHAUVIRE, 1994) and Wurm 2 in l’Hortus in France (MOURER-CHAUVIRE, 1972a).
Holocene: 16-17 century A.D. in Voronkovskiy Grot near Voronkovo Village, 4th
millenium B.C. near Botna Village, Eneolithic of Brynzeni I in Moldova (САКУА,
1972); 1-4 century A.D. in Amalda Cave in Spain (EASTHAM, 1990); Early Holocene
in the Jean-Pierre 1 Cave in France (MOURER-CHAUVIRE, 1994), the Middle Ages
(MOURER-CHAUVIRE, 1972 b) and Neolithic in the Grotte du Rond-du-Barby (MOUR-
88
ER-CHAUVIRE, 1974), in France and antiquity (the Roman epoch) of Mallorca (BALL-
MANN & ADROVER, 1970); Vadu-Crisului in Romania (KESSLER, 1977Ъ).
The Pliocene finds of Howfinches in Bulgaria
The fossil material consists of 7 finds and originates from two Villafranchian
sites of W Bulgaria (Fig. 1) - Varshets (МКО zone 17; 6 finds - NONNo NMNHS 114,
116, 117, 119-121), and Slivnitsa (MNQ zone 18-a; No NMNHS 440). As it is seen
from the review of the fossil record of Coccothraustes, both sites provide the ear-
liest finds of Howfinches. According to BRODKORB (1978) only two species, C. coc-
cothraustes and C. vespertinus Cooper (California: Rancho La Brea; Pleistocene)
have been known by fossil record up to now.
Fig. 1. Distribution of Coccothraustes in Europe: the recent range of C. coccothraustes
(dotted); C. baleanicus sp. n. (1); C. simeonovi sp. n. (2) (Drawing: Vera Hristova)
Coccothraustes balcanicus sp. n.
Holotype: Incomplete mandible, chiefly represented by the symphysal part, (Fig.
2); collections of the Fossil and Recent Birds Department of the National Museum of
Natural History - Sofia, Bulgarian Academy of Sciences, No NMNHS - 440. Collected
89
Fig. 2. Coccothraustes balcanicus sp. n., mandible (holotype) - NMNHS-440: a - ventral
view; b - dorsal view; с - caudal view (Photograph: Boris Andreev)
on 17 September 1993 by Z. Boev.
Paratypes: No additional material was collected and no paratypes were specified.
Locality: A destroyed cave in a rocky hill, now a stone quarry, 3 km WNW
from the town of Slivnitsa near Sofia (42° 48’ N, 23° 05’ E).
Horizon: Unconsolidated, unstratified bone elements accumulated in the filling
of clay terra-rossa. Usually, the fossil bones are broken. All finds are disarticulated.
Chronology: Late Pliocene - Early Late Villafranchian. The associated fauna
of large mammals attributes the site to the end of MNQ 18-a zone (= Seneze unit;
SPASSOV, 1998).
Etymology: The name balcanicus is given after the Balkan Range (Stara
Planina) - the main mountain chain of the Balkan Peninsula.
Diagnosis: A Late Pliocene species of Coccothraustes, differing from C. coc-
cothraustes by the bow-like, but not trapezium-like shape in the middle of the
edge that ends the symphysys mandibulae in ventral view.
Collections acronyms: UCBL - Université Claude Bérnard - Lyon 1; МММН$
- Natural Museum of Natural History - Sofia.
Comparative Material Examined: The find was compared with analogous
skeletal elements of the following species: collections of the UCBL - С. с. coc-
cothraustes - 417/1; 417/4; С. с. japonicus - 1349/7287; Pheucticus
Table 1
Measurements of the mandibula in fossil and recent Coccothraustes
Species a b с а
Fossil
Coccothraustes balcanicus sp. n. NMNHS-440 11.8 14.0 1.7 2.1
Recent
C. c. coccothraustes UCBL 417/ 1 13.8 121, 1.8 ТЕЗ
С. с. coccothraustes UCBL 417/ 4 16.0 14.0 1.85 1.6
С. с. japonicus UCBL 1349/ 7287 141 са 146 ли са 21 2.2
Pheucticus melanocephalus capitalis
UCBL 314/ 7287 9.4 8.3 2.8
Pheucticus ludovicianus UCBL 7546 ca. 10.1 8.4 ca. 1.4 2.3
90
65
Fig. 3. The manner of measurings and comparison of Ше bones of fossil and recent
Соссойгаиз ез: a - ventral (top) and cranial (bottom) view of mandible; b - mandibles of
С. coccothraustes (top) and С. balcanicus sp. п. (bottom); с - mandibles of С. balcanicus
sp. n. (top) and C. coccothraustes (bottom); d - cranial view of humerus dist..; e - ulna sin.
dist.; f - carpometacarpus prox.; g - radius ргох.; В - femur prox. (Drawing: Vera Hristova)
on
melanocephalus capitalis - 314/7287; Pheucticus ludovicianus - 7546; collections
of the NMNHS - C. coccothaustes - 1/1982; 2/1989; 3/1996.
Measurements: see Table 1, Fig. 3 a.
Comparison: All osteometrical and morphological features show unambigu-
ous appurtenance to genus Coccothraustes. Dimensionally it is closer to C. coc-
cothraustes. Both species Pheucticus ludovicianus and Ph. melanocephalus differ
strongly from Coccothraustes by their even bow of the inner edge of mandible. C.
с. japonicus has a slight edge 2. С. baleanicus sp. п. differs from С. coccothraustes
by the bow-like shape in the middle of the edge that ends the symphysys
mandibulae in ventral view (Fig. 3 b, c, bellow). The same edge in C. coc-
cothraustes is trapezium-like (Fig. 3 b, c, above). C. balcanicus sp. n. also has a
more clearly developed bow-like protruberance in the middle of the base of the
symphysis on the ventral surface of the mandible.
Coccothraustes simeonovi sp. п.
Holotype: humerus sin. dist. (Fig. 4 a, b). Collections of the Fossil and Recent
Birds Department of the National Museum of Natural History, Bulgarian
Academy of Sciences, No NMNHS 120. Collected on 25 July 1990 by Z. Boev.
1 ст
1 ст
Fig. 4. Coccothraustes simeonovi sp. n., humerus sin. dist. (holotype) - NMNHS-120: а -
lateral view; b - medial view (Photograph: Boris Andreev)
Paratypes: Topotypes (Fig. 5): radius dex. prox., NMNHS 121; femur dex.
prox., NMNHS 114); ulna dex. dist., NMNHS 116; carpometacarpus dex. prox.,
NMNHS 117; ulna sin. dist., NMNHS 119.
Locality: А ponor in a rocky hill, 6 km NNE of Varshets (43° 13’ N, 23° 17 Е).
92
Е Е
5 5
Е Е
о 5
Е
[8]
Fig. 5. Coccothraustes simeonovi sp. n., paratypes: ulna dex. dist., NMNHS 116, а - medi-
al view; b - ulna sin. dist., NMNHS 119, ventral view; c -radius dex. prox., NMNHS 121,
lateral view; d - carpometacarpus dex. prox., NMNHS 117, dorsal view; e - femur dex.
prox.,NMNHS 114, cranial view; Е - caudal view (Photograph: Boris Andreev)
93
Horizon: Unconsolidated, unstratified sediments accumulated in the filling of clay
terra-rossa. The fossil bones are broken, sometimes making a kind of bone breccia.
Chronology: Middle Villafranchian. The associate fauna of mammals
(SPASSOV, 1998; V. Popov - pers. comm.) attributes the site to the MNQ 17 zone
according to the chronostratigraphical system of GUERIN (1990).
Etymology: The name simeonovi is given in honour of the eminent Bulgarian
ornithologist, Assoc. Prof. Simeon Simeonov (1937 - 1991).
Diagnosis: A Late Pliocene species, differing from C. coccothraustes by the thick-
er diaphysis and longer epicondylus dorsalis of the humerus. In caudal view of the
distal epiphysis it also has a sharper and more dorsally pointed epicondylus ventralis.
Collections acronyms: МММН$ - National Museum of Natural History - Sofia;
UCBL - Céntre des Sciences de la Terre at the Université Claude Bérnard - Lyon 1.
Comparative material examined: Fossils from Varshets were compared
with skeletons of the following species: Collections of the UCBL - C. coccothraustes
417/2, 417/6; Loxia curvirostra 430/1, 430/2; Pyrrhula pyrrhula 427/3, 427/4;
Collections of the NMNHS - С. coccothraustes - 1/1982, 2/1989, 3/1996.
Measurements: see Table 2, Fig. 3 d.
Comparison: The general shape of the bones suggests a Passeriform bird,
mostly ressembling the larger Fringillid species. The morphological comparison
of humerus, ulna, radius, carpometacarpus and femur suggests a species of
Coccothraustes. In comparison with the recent C. coccothraustes, the fossil
species from Varshets shows: No 117 (carpometacarpus prox.) has a sharper
Тарйен?2
Measurements of humerus in fossil and recent Coccothraustes
Species a b с а
Fossil
Coccothraustes simeonovi sp. п. NMNHS-120 3.3 6.1 1.8 1.5
Recent
С. с. coccothraustes UCBL 417/ 7 3.3 6.5 1.8 ЦЕЗ
С. с. coccothraustes UCBL 417/ 8 3.4 6.4 ПЕТ 1.4
С. с. coccothraustes UCBL 417/ 9 3.2 6.2 19 1.4
таьеьэ
Measurements of ulna dist. т fossil and recent Coccothraustes
Species a b с
Fossil
Coccothraustes simeonovi sp. n. NMNHS-116 2.0 2.6 2.8
Coccothraustes simeonovi sp. n. NMNHS-119 2.0 2.6 2.8
Recent
C. c. coccothraustes UCBL 417/ 7 210 21 3.3
С. с. coccothraustes UCBL 417/ 8 2.0 2.9 3.4
С. с. coccothraustes UCBL 417/ 9 2.0 2.8 3.2
94
Table 4
Measurements of radius dex. prox. in fossil and recent Coccothraustes
Species a b с а
Fossil
Coccothraustes simeonovi sp. n. NMNHS-121 2.05 1.5 1.25 1.8
Recent
Coccothraustes coccothraustes UCBL 417/ 2 №9 1.5 0.95 1.3
Coccothraustes coccothraustes UCBL 417/ 6 2.0 1.5 0.8 122
Loxia curvirostra UCBL 430/ 1 1.8 1.8} 0.8 1.15
Loxia curvirostra UCBL 430/ 2 1.9 1.4 0.9 1.0
Pyrrhula pyrrhula UCBL 427 / 4 15 Ла 0.65 ДД
Pyrrhula pyrrhula UCBL 427/ 3 1.7 12 0.85 а)
Table 5
Measurements of carpometacarpus in fossil and recent Coccothraustes
Species a b
Fossil
Coccothraustes simeonovi вр. п. NMNHS 117 ca 2.1 ЕТ
Recent
С. с. coccothraustes UCBL 417/ 7 212 ет
С. с. coccothraustes UCBL 417/8 2.4 1:8
С. с. coccothraustes UCBL 417 / 9 282 ТЕ
Table 6
Measurements of femur prox. in fossil and recent Coccothraustes
Spec ies a b с а
Fossil
Coccothraustes simeonovi sp. n. NMNHS-114 4.3 1.8 2.3 2.2
Recent
С. с. coccothraustes UCBL 417/ 9 4.0 1.6 2.6 2.0
С. с. coccothraustes NMNHS 2/ 1989 4.2 1.8 2.5 1.8
processus pisiformis and a bigger processus extensorius; No 116 and 119 (ulna
dist.) has a thicker diaphysis and a more proximally positioned last papilla remi-
galis caudalis; No 121 (radius prox.) has a wider longitudinal crest of the proxi-
mal half of diaphysys and a less angular shape of condylus humeralis in dorsal
view (length of the fragment - 9,4 mm); No 114 (femur prox.) has a shorter colum
femori. The measurements of these finds are shown on Tables 3, 4, 5 and 6 (see
Figs. 3 d, e, f, g, h).
Discussion
We consider the Slivnitsa specimen as a representative of an extinct Late
Pliocene possible ancestor of the recent Hawfinches in W Palaearctic. We also do
not exclude the taxonomical identity of C. simeonovisp. n. and C. balcanicus sp.
n. Both come from the end of the SE European Middle to Late Villafranchian. Due
to the lack of homologous skeletal elements in both sites (mandible from Slivnitsa
and long bones of the legs from Varshets), and the chronological differences
(about 0,5 my) we suggest to distinguish the finds from these sites until addi-
tional remains are established.
In any case, the late Pliocene finds from Varshets and Slivnitsa provide the
earliest record of the genus Coccothraustes up till now.
References
ALCOVER J. А., Е. FLoriT, С. MOURER-CHAUVIRE, Р. О. М. WEESIE. 1992. The avifaunas of the
isolated Mediterranean islands during the Middle and Late Pleistocene. -
Sciences Series, Nat. Hist. Mus. Los Angeles County, 36: 273-283.
BALLMANN P., H. R. ADROVER. 1970. Yacimento paleontologico de cueva de Son Bauza
(Mallorca). - Acta Geol. Hisp., 5 (2): 58-62.
BARYSHNIKOV G., O. POTAPOVA. 1992. Paleolithic birds of the Crimean peninsula, USSR. -
Science Series, Nat. Hist. Mus. Los Angeles County, 36: 293-305.
Boniray М.-Ег. 1966. Etude paléontologique de la Grotte de la Balauziére. - Bull. Mus.
Anthrop. prehist. Monaco, 13: 91-139.
BORDES F., H. LAVILLE, H. de LUMLEy, J. С. Miskovsky, М. М. PAQUEREAU, В. PILLARD, Е.
PRAT, J. RENAULT-MISKOVSKY, J. CHALINE, C. MOURER-CHAUVIRE, R. JULLIEN, J. L.
VERNET. 1972. Le Wurmien. П. Tentative de correlations entre le Languedoc
mediterraneen (РНог из) et le Perigorg (Combe-Grenal). - Etudes Quaternaires,
Memoire, 1: 353-362.
Воосноо J. 1968. L’Abri du Facteur a Tursac (Dordogne). П. La faune et sa signification
climatique. - Gallia Prehistoire, 11 (1): 113-121.
BRAMWELL D., D. W. YALDEN. 1988. Birds from the Mesolithic of Demen’s Dale, Derbyshire.
- Naturalist, 113: 141-147.
BRODKORB Р. 1978. Catalogue of fossil birds. Part 5. - Bull. Florida State Mus., Biol Sci., 23
(3): 139-228.
CAMPANA D. 1946. Ucelli paleolitici degli strati basali della Grotta dei Fanciulli ai Balzi
Rossi. - Rivista Sci. prehist., 1 (1-2): 291-307.
CassoLi P. Е. 1980. L’Avifauna del Pleistocene superiore delle Arene Candide (Liguria). -
Mem. Ist. Ital. paleont. umana, N.S., 3: 136-234.
CHAUVIRE C. 1965. Les oiseaux du gisment magdalenien du Morin (Gironde). - Trav. Lab.
Geol. Fac. Sci. Lyon, 1965: 255-266.
CLoT A., С. MOURER-CHAUVIRE. 1986. Inventaire systematique des oiseaux quaternaires des
Pyrenées Frangaise. - Munibe, 38: 171-184
Слот A., С. BROCHET, J. CHALINE, С. DESSE, J. Емм, J. GRANIER, P. MEIN, С. MOURER-
CHAUVIRE, J. OMNES, J. C. RAGE. 1984. Faune de la grotte préhistorique du bois
du Cantet (Espache, Hautes-Pyrenées, France). - Munibe, 36: 33-50.
96
CRAMP 5., 5. М. PERRINS (ей.). 1994. Handbook of the Birds of Europe, the Middle East and
North Africa. The Birds of Western Palearctic, Vol. VIII. Crows to Finches.
Oxford, Oxford Univ. Press. 915 p.
DEBROSSE R., C. MOURER-CHAUVIRE. 1973. Les oiseaux magdaleniens de Piérre-Chatel (Ain).
- Quartar, 23-24 [1972-1973]: 149-164.
DEMENTIEV С. P. 1960. Especes aviennes recentes trouvées at l’etat fossile au post-tertiaire dans
YURSS. - In: Berlioz J. (ed.). 12th International Ornithological Congress. Helsinki 5-
12.VI. 1958. Proceedings, Vol. I. Helsinki, Tilgmannin Kirjapiano, 162-166.
EASTHAM A. 1990. The bird bones in the Cave of Amalda. - In: La Cueva de Amalda (Zestoa,
Pais Vasco) ocupaciones paleoliticas y postpaleoliticas. - Coleccion barandiaran,
4: 239-259.
САМУА I. М. 1972. The history of the ortnithofauna of Moldavia since Ше Late Miocene till
recent times. - In: The fauna of terrestrial vertebrates of Moldavia and the prob-
lems of its reconstruction. Kishinew, Stiintsa Publ. House, 20-43. (In Russian).
GUERIN С. 1990. Biozones or Mammal Units? Methods and limits in biochronology. - In:
Lindsay E. H., V. Fahlbusch & P. Mein (Eds.). European Neogene mammal
chronology. New York, Plenum Press,
HARRISON С. J. О. 1980. Re-examination of Brithish Devensian and Earlier Holocene Bones
in the British Museum (Natural History). - Journ. Archaeol. Sci., 7: 53-68.
HARRISON C. J. O. 1982. An atlas of the Birds of the Western Palearctic. Princeton,
Princeton Univ. Press. 332 p.
HowarD R., A. Moore. 1980. A complete cheklist of the Birds of the World. Oxford, Oxford
Univ. Press. 701 p.
JANOssy О. 1954. Fossile Ornis aus der Hohle von Istallosko. - Aquila, 55-58: 205-223.
JANOSSY О. 1986. Pleistocene Vertebrate Faunas of Hungary. Budapest, Akademiai Kiado. 208 р.
KESSLER E. 1977a. Noi date privind avifauna pleistocenului superior din Romania. -
Nymphaea, 5: 95-99.
KESSLER E. 1977b. Avifauna postglaciara de la Vadu-crisului (Jud. Bihor). - Tibiscus, Stiinte
naturale, Comit. Judet. cult. educ. soc. Timis, 255-259.
MALEZ M., V. MALEz-BACIC. 1974a, Gornopleistocenska ornitofauna Crvene Stjene kod
Petrovica u Crnoj Gori. - Geol. vjesnik, 27: 113-125.
MALEz М., У. MALEZ-BACIC. 1974b. The Upper Pleistocene ornithofauna of Sandalja I near
Pula in Istria. - Bull. Sci., Sect. A, Zagreb, 19 (1-2): 6-8.
MALEz-Bacic У. 1975. Gornopleistocenske ornitofaune iz Реста Sjeverozapadne Hrvatske.
- RAD Jugoslav. Akad. zn. i umetn., 371 (17): 317-324.
MALEz-BACIC У. 1979. Pleistocenska ornitofauna iz Sandalje и Istrie, njezino stratigrafsko 1
paleoekolosko znacenje. - Palaeont. Jugosl. JAZU, 21: 1-46.
Moreau В. 1954a . The Bird-Geography of Europe in the Last Glaciation. - In: Acta IX
Congr. Intern. Ornithol., Bale, 401-405.
Moreau Е. Е. 1954b. The Main Vicissitudes of the European Avifauna since the Pliocene. -
The Ibis, 96 (3): 411-431.
MOURER-CHAUVIRE С. 1972 a. Les oiseaux du Wurmien II de la grotte de Hortus (Valfaunes,
Herault). - Etudes Quaternaires, Memoires, 1: 271-288.
MOURER-CHAUVIRE C. 1972 b. Les oiseaux de couches paleochretiennes de la grotte de
Г Hortus (Valflaunes, Herault). - Etudes Quaternaires, Memoires, 1: 289-295.
МОПВЕВ-СНАОУЖЕ С. 1974. Etude preliminaire des oiseaux de la Grotte du Rond-du-Barby
(magdalenien et post-glaciaire). - L Anthropologie, 78 (1): 37-48.
MOURER-CHAUVIRE С. 1980. Las aves del sitio de ocupacion Alchelese de Aridos - 1 (Arganda,
Madrid). - In: Ocup. Achelenses del Jarama Publ. de la Excelentisima
97
Diputacion prov. de Madrid, 145-160.
MOouURER-CHAUVIRE С. 1994. L’avifaune tardiglaciere et holocene de Jean-Pierre 1. - Gallia
Prehistoire, 36: 210-218.
NEwTon Е. Т. 1923. Pleistocene birds’ remains from Chudleigh. - Naturalist, London, 264-265.
Spassov N. 1998. Villafranchian succession of mammalian megafaunas from Bulgaria and
the biozonation of South-East Europe. - Mem. Trav. E.P.H.E., Inst. Montpellier,
21: 669-676.
TCHERNOV E. 1962. Paleolithic avifauna in Palestine. - Bull. Res. Counc. Israel, Sect. B.,
Zoology, 9 (5): 95-131.
VILETTE Ph. 1983. Avifaunes du Pleistocene final et de Г Holocene dans le Sud de la France
et en Catalogne. - Atacina, 1: 1-194.
VOINSTVENSKIY M. A. 1960. The birds of the steppe zone of the European part of USSR.
Recent state of the avifauna and its origin. Kiev, Acad. Sci. Ukrain. SSR Publ.
House. 292 p. (In Russian).
WEESIE P. D. M. 1988. The Quaternary avifauna of Crete, Greece. -Palaeovertebrata, 18 (1): 1-107.
Received on 10.12.1997
Author’s address:
Dr Zlatozar Boev
National Museum of Natural History
1, Tzar Osvoboditel Blvd
1000 Sofia, Bulgaria
98
КъсноплпоценсКи uepewapku (Coccothraustes Brisson,
1760) (Aves: Fringillidae) om България
3aamo3ap BOEB
(Резюме)
ПредстаВени са Всичките седем терциерни останки от черешарки 6 България,
произлизащи om две находища - Сливница и Вършец. Те съдържат най-древните
находки на представители на рода и с това са първшпе находища 6 сВеша,
съдържащи ocmanku от фосилни Видове черешаркКи. Въз основа на тях са описани и
първите два фосилни Вида В рода.
Coccothraustes balcanicus sp. n.
Xoaomun: mandibula - симфизна част, No NMNHS 440.
Диагноза: близък предшественик на рецентния С. coccothraustes, отличаващ ce
от него по дъговидната форма на средната част om ръба, завършващ symphysis
mandibulae във Вентрален изглед. Този ръб при С. coccothraustes е с трапецовидна
форма. С. balcanicus sp. п. има и по-ясно оформено дъговидно издуване 6 основата на
средната част на Вентралната повърхност на симфизата.
Coccothraustes simeonovi sp. n.
Xoaomun: humerus sinistra distalis, No МММН$ 120.
Диагноза: КъсноплиоценсКи представител на рода Coccothraustes, опличаващ се
om рецентния С. coccothraustes с по-дебелата си диафиза и по-дългия epicondylus
dorsalis. В Каудален изглед дисталната епифиза има по-остър и по-дорзално насочен
epicondylus ventralis.
Поради отсъствието на аналогични ckeaemHU елементи на Yepewapkume om
двете находища и сравнштелно неголямата хронологична разлика между тях (около
0,5 MAH. г.) не се изключва Възможността за шаКксономичнаша идентичност между
С. baleanicus sp. п. и С. simeonovi вр. п., Която би могла да се докаже едва след
намирането на допълнителен фосилен материал.
98
Historia naturalis bulgarica, 9, 1998: 100
Проучвания върху бпологичното разнообразие на
националните парКове Централен БалКан п Рила по
npoekma GEF
Алекси ПОПОВ, Здравко ХУБЕНОВ
Съкращението СЕЕ, означаващо Световен фонд за оКолна среда (Global Environmental
Facility) и произнасяно на българсКи „Джеф“, стана известно у нас през последните gBe години
Като название на проекта за биологичното разнообразие на два om най-големите национални
паркове В България, а именно Централен Балкан и Рша (СЕЕ Biodiversity Project). Работата по
проекта беше финансирана om Американската агенция за международно развишие (USAID =
United States Agency for International Development) и българското правителство u се
осъществи om декември 1996 до декември 1998. Организацията на практическата дейност
беше Възложена чрез търг на американската фирма АКО (Associates in Rural Development).
Целта на проекта е да се подпомогне изготвянето на планове за управление на дваша
парка. За съставянето им е нужно да се cucmemamu3upam и допълнят всички сведения за
тяхната фауна и флора и да се преценят om Консервационна гледна точка. Първата фаза на
проекта (1996-1997) обхвана събиране на наличната информация за бпоразнообразиешо U
нейното Включване 6 база данни за Видовете и литературата. Чрез анализ на публикуваните
сведения бяха формулирани главните пропуски 6 познанията и посочени неизследванише
райони В gBama парка по отношение на omgeAHUMe систематични групи. Втората и
третата фаза (1997-1998) Включваха двугодишни теренни и лабораторни изследвания на слабо
проучените територич и на MepuMopuUMeE с особено богатство на фаунаша и флораша или с
Висока Концентрация на ендемични, реликтни и редки бидове.
В резултат на работата по проекта е изготвена база данни на Всички литературни и
нови оригинални сведения за фауната на двата парка и е направена оценка на видовото
богатство u на Консервационната значимост на Видовете и съобществата. Обсъдени са
чувствителността на отделните систематични групи Към негатиовния човешко натиск,
Както и съвременните и потенциалните заплахи за фаунаша, и са предложени по-общи и
konkpemnu препоръки за нейното опазване. Четири района, обитавани om униКални
съобщества с Висока Консервационна стойност, са избрани 6 Централния Балкан om вр. Вежен
на запад go Вр. Ботев на изшоКк и три района - В Рила om Cegemme езера на запад до
Грънчарския и ЯКорудския циркус на изток.
В първата фаза на проекта участваха 23 зоолози, предимно от Институша по зоодогия ц
Националния природонаучен музей. Броят на ентомолозите В отделните фази на проекта
Варираше между 5 ц 10 души. При техните изследвания В Централния БалКан бяха установени
1598 Вида насекоми, om koumo 113 ендемиша, 96 реликта и 64 редки Вида, а В Рила - 2329 Вида,
om koumo 195 ендемиша, 146 peaukma и 130 редки Вида. По растишелни пояси 6 Централния
Балкан преобладават обитателите на букобите гори със 727 Вида, а В Рила - на иглолистните
гори с 1003 Вида. Най-голямо богатство на ентомофауната В Централния Балкан е
характерно за районите между долината на р. Заводна и Карчов преслап (най-източната
част на Златишко-Тетевенската планина) и между Карчов преслап и Троянския проход (най-
западната част на Троянската планина) - no 445 Вида, а В Рила най-голямо разнообразие е
установено по МальовишкКо-МечитсКото било - 907 Вида. В Световната червена Книга са
Включени 14 Вида насекоми, разпространени и 6 Централния Балкан, и 15 Вида, срещащи се и
6 Puaa.
ОсВен групата на ентомолозите три други екипа проучваха ненасекомните безгръбначни
Животни, дребните гръбначни Животни и едрите гръбначни Животни. Ботаниците
съсредоточиха Вниманцето си Върху растенията на Видово ново и на ниво растителни
съобщества. Един екип осигуряваше Координацията и управлението на базата данни по
зоология и ботаника. В първата фаза беше събрана наличната информация и OM специалисти
по абцотичните природни фактори (релеф, Климат, Води, почви и др.) и по дендрология.
Изводите и препоръките, Както и първичната информация, са необходими на Всички, koumo
участват Във Взимането на решения за управлението на парКовете, и на първо място на
двете ноВосъздадени дирекции Към Националната служба за защита на природата:
Национален парк Централен Балкан и Национален парк Рола.
100
Historia naturalis bulgarica, 9, 1998: 101-113
A new Late Villafranchian locality of vertebrate
fauna - Slivnitsa (Bulgaria) and the carnivore
dispersal events in Europe on the
Pliocene / Pleistocene boundary
Nikolai SPASSOV
Introduction
The investigations of the Villafranchian mammal faunas on the Balkans are
very important for the clarification of the faunal dispersal events in Europe on
the Pliocene / Pleistocene boundary. Up to now, these faunas have been practi-
cally unexplored in Bulgaria. Two new and very rich Villafranchian localities were
discovered recently in this country - of Varshets (MNQ17) with 19 large mam-
malian species and of Slivnitsa (SPASSOV, 1997). They give us some important fau-
nal and zoogeographical information.
Slivnitsa site and its fauna
The site is a former cave in a limestone quarry. The latter is situated in a hilly
carst area („КогуаКа“) within 30 km NW of Sofia, in close vicinity to the western
part of the town of Slivnitsa.
The fauna is represented by the remains of 20 bird species (Dr Z. Boev, National
Museum of Natural History - Sofia, pers. comm.), by rodents (Dr V. Popov,
Institute of Zoology - Sofia, pers. comm.) and by Macromammalia. The mam-
malian megafauna (Table 1) has been studied on the basis of about 900 discernible
bone fragments. The Bovidae taxons have been determined by Spassov and
Cregut-Bonnoure and the rest - by Spassov. The gathering of Bovidae remains (9
species at least) and especially of Caprinae - 7 species at least from practically all
genera known in Europe from that time is unique. These remains are particularly
valuable for the investigation of the poorly studied villafranchian Caprinae fauna
of Europe. Among the remains Bovidae dominate markedly over Cervidae.
101
Table 1
Check-list of the Villafranchian large mammals from the Slivnitsa site (Bulgaria)
?PRIMATES
aff. Cercopithecidae
? Papio (Paradolichopithecus) arvernensis aff. geticus (Necrasov, Samson, Radulesco, 1961)
CARNIVORA
Canidae
Canis ex gr. etruscus Major, 1877
Vulpes cf. alopecoides Major, 1877
Mustelidae
Meles thorali Viret, 1951
Lutrinae gen.
Hyaenidae
Hyaenidae gen. (non P. brevirostris)
Felidae
Panthera cf. gombaszoegensis (Kretzoi, 1938)
Homotherium crenatidens (Fabrini, 1890)
ARTIODACTYLA
Cervidae
Cervus rhenanus Dubois (= С. philisi) - „Пата“ nestii
Eucladoceros cf. senezensis ? senezensis (Deperet, 1910)
Bovidae
Gazellospira cf. torticornis (Aymard, 1854)
Procamptoceras cf. brivatense Schaub, 1923
Gallogoral meneghinii (Rutimeyer, 1878)
Pliotragus cf. ardeus (Deperet, 1883)
Megalovis sp.
Hemitragus sp. nov.
Ovis sp.
Bovidae gen. et sp. indet.- I
Bovidae gen. et sp. indet.- П
PERISSODACTYLA
Equidae
Equus cf. stenonis Cocchi, 1867
Biostratigraphic analysis of the fauna
The fauna of Slivnitsa shows similarities with a number of well-known West-
European sites from the beginning of the Pleistocene, for example those from the
Olivola unit. The fauna of Slivnitsa shows a particularly close similarity to that of
Seneze. The most recent analyses place Seneze together with the sites dated from
the final phase of the Pliocene rather than from the beginning of the Pleistocene
(TORRE et al., 1993; BOEUF, 1997). However, this is not in contradiction with its
being taken as a mark of the MNQ18 zone.
The data from the analysis of the rodents from Slivnitsa show the absence of
true (hypsodont) field-voles and the presence of their Pliocene ancestors. The
102
tooth-morphotypes of the Mimomys tornensis corespond to an evolutionary stage
placed probably just before the Pliocene / Pleistocene boundary (V. Popov, pers.
comm.). This data places Slivnitsa in the Final Pliocene rather than in the begin-
ning of the Pleistocene and as it seems, before the Olivola unit which begin
approx. 1.7 - 1.64 million-year (AZZAROLI, 1983; TORRE et al., 1993). This circum-
stance, together with the characteristics of the mammalian megafauna (the
prevalence of the Bovidae over the Cervidae; the presence of the Pantheras. str.
and Ше Caniss .str. genera), gives us an opportunity to establish fairly close time
limits within which the fauna from Slivnitsa site may be placed. At the same time
this shows that some faunal phenomena, often taken as characteristic for the
beginning of the Pleistocene in Europe (BONIFAY, 1990; TURNER, 1992), started in
fact as early as the end of the Pliocene. These are the proliferation of the Bovidae
(Caprinae) faunas as well as the entering into the continent of the Panthera and
the Canis genera from the East. The faunal closeness between Slivnitsa and
Seneze sites indicates again that the fauna, characteristic for Seneze („бепехе
faunal unit“ of TORRE et al., 1992), should be placed at the end of the Pliocene but
at the beginning of the Late Villafranchian.
In the period between St.-Vallier / Varshets and Seneze / Slivnitsa the aridity
has led to the large-scale invasion of the Bovidae (Caprinae) mentioned above.
With the appearance of some single species (for example Pachycrocuta brevi-
rostris), the image of this more ,steppe“ succession has only been confirmed
between Seneze and Olivola. From the point of view of the biozonation of the
fauna, a biozone MNQ18-A (end of the Pliocene - beginning of the Late
Villafranchian) may be established for the Slivnitsa / Seneze faunal unit and the
Olivola unit should represent a MNQ18-B (the Pliocene / Pleistocene boundary)
rather than Ше MNQ19 in which the Tasso faunal unit should be placed (5РА550У,
in press) (Fig. 3a). Slivnitsa will be placed more precisely in the first part of
MNQ18-A: in MNQ18-A1 (pre-Olduvai cooling). The MNQ18-A2 could include the
Olduvai episode (warming): sites Valea Graunceanului, Romania (Fig. 3b) (The
biochronological position of the included in fig. 3b SE European localities will be
discussed in a separate paper).
The Canis and Panthera remains
From biostratigraphic point of view the remains of members of the Canis and
Panthera genera in the Slivnitsa fauna are of particular interest.
Canis ex gr. etruscus Forsyth Major, 1877
Material: right upper C1 (SL100); right lower C1 (SL106); fragment (with pre-
served paracona and metastyl crista of a right upper P4 (SL104); distal fragment
of a lower P4; tibia - dist. (SL103) (Fig. 4).
103
Comparison and discussion. Both the stratigraphy of Slivnitsa and the
dimensions (Tables 2-4) and / or the morphology of the remains show that they
do not belong to any of the known Early Pliocene canids and that here we have
Canis sensu stricto.
Table 2 Table 3
Canis - dimensions of the Р4 C. etruscus - dimensions of the tibia
Length of Breadth of Distal breadth
metasty г а Е Slivnitsa 23
crista crista
C. lupus C.e.mosbachensis
(МММН - Sofia) Escale (Bonifay, 1971)
No 888 Ф 8.0 10.6 CD 625 РР.
No 892 Ф 8.9 8.8 CD 1232 19.8
No 894 Ф 9.0 8.9 E 2770 20.7
No 890 Ф 8.3 9.4 H 940 20.0
No 895 Ф 8.8 8.6 H 1034 20.3
No 899 Ф 8.8 9.0 H 1038 20.8
No 889 С 10.2 11.3 Н 1707 20.5
№ 243 С 9: 10.1 Н 3348 18.8
No 885 С’ 8.8 9.6 Н 3349 19.3
№ 887 С’ 8.9 10.2 Н 7261 21.2
№ 8970 9.7 ee?
С. latrans 9 German Shepherd Dog - Ф 27
(NMNH - Sofia) Teal ИЗ
С. arnensis (type) 75 8.0 The lower canine corresponds to
Slivnitsa (SL104) 8.6 9.4 the smallest specimen from Slivnitsa
С. mosbachensis and may belong to a C. arnensis. The
(Sotnikova, 1989)
Lakhuti - 2 - 8.0; 8.1
С. etruscus
upper P4 and possibly even Ше upper
C1 correspond, as it seems, to large
(col. Univ. - Lyon) animals - weighing about 30 kg (one
No 211751 9.0 8.6 and the same specimen ?) - which
No 212940 9.0 8.0 does not exclude their belonging to a
small С. falconeri. However, the tibia
is small for the latter species and big for the former one. The tibia together with
the lower P4 should be of C. etruscus, and seems to fall within the limits of the
individual variability of this species together with all the other remains. It is not
impossible that the different remains belong to two separate species (see the next
Chapter), but it is more reasonable to presume that in this case all remains
belong to C. etruscus. The considerable dimensional differences between the indi-
vidual remains may be explained by sexual dimorphism.
The history of the Canis genus in Europe: Slivnitsa and the ,,Canis
event“. With the С. cipio Crusafont, 1950, the existence of the Canis genus in
Europe as early as the Late Miocene was accepted as well established until quite
recently. The history of the genus in the Ruscinian fauna on the continent was
104
Table 4
Dimensions of the upper and lower
canines in different Canis species
associated with such forms as C.
adoxus Martin, 1973 (accepted
by some authors as Vulpes), C.
Mesiodistal Vestibulo- michauxi Martin, 1973, and
ре еца! even with the enigmatic
Diameter « :
„Ишрез“ odessana Odintzov,
Ca 1967. Most recently, the Early
Slivnitsa - SL 100 11.3 7.4 Pliocene ,,Canis from Central
Са иа аа Asia was separated in Ше more
Col. Lyon 21175 10 5.7 га хазвер
Col. Lyon FSL212940 10.7 6.3 primitive genus Еисуоп
C. etruscus - Greece Tedford et Qiu, 1996 (also
(Coufos, Kostopoulos, 1997) 11.0 6.8 including the Turolian ,,C. “mon-
C. (Xenocyon) spelaeoides ticensis Rook from Italy and the
(Musil, 1971) 14.1-16.2 Зет ни “ odessana). At the same
С. lupus - Bulgaria 13.3 9 ti it th th
СО + 99 m=10) (12.5-14.4) (8.0-9.4) KEL! wee en о
C. arnensis (type) 9.6 6.6 European _ pre-Villafranchian
C. arnensis - Greece Canislike forms will also turn
(Coufos, 1987) 9.8; 9.8 5.8; 5.8 to be close to but different from
Ci Canis (ROOK, 1992; TORRE et al.,
Slivnitsa - SL 106 10.0 6.1 1992; TEDFORD & QIU, 1996). If
C. arnensis (type) 10.4 6.3 the other not very well known
С. arnensis - Greece Еисуоп-ПКе forms such as those
(Coufos, 1987) 9.3 12 : Е
of С. adoxus and С. michauxi
C. neschersensis (type) г
(С. е. mosbachensis) 10.4 6.5 really turn out to be different
C. lupus - Bulgaria 12.9 - from Canis $. str., we will have
СО + 99 (п=5) (12.2-14.2) to accept that Canis made its
way to Europe only at the begin-
ning of the Late Villafranchian - the so called ,,Canis event“.
The earliest positive appearance of Caniss. str. (С. etruscuss. str.) up to now
is in Olivola (TORRE et al., 1992; Коок & ToRRE, 1996). It is quite possible that the
somewhat later C. mosbachensis is just a subspecies of the above species.
Until now, the first appearance of Canis sensu stricto in Europe - the so called
»Canis event“ (AZZAROLI, 1983; TORRE et al., 1992; TURNER, 1992), associated with
the rush of the Asian wave of coyote/wolf-like Canis - was earliest detected in
Seneze and in Costa $. Giacomo (,,Seneze faunal unit“) and most clearly in the
somewhat later „ОНуо]а unit“. (As judged from Ше teeth-dimensions, Ше elon-
gated rostrum and the big diastema between the teeth, the problematic C.
senezensis Martin may turn out to be identical with C. etruscus rather than C.
arnensis Del Campana. Stratigraphically Seneze is placed earlier than Tasso
where С. arnensis appears. However, it should not be forgotten that KOUFOS
(1987) identifies the canid from Gerakarou as a C. arnensis. The fauna of this site
is biochronologically close to that of the sites from Ше ,,Olivola unit“ and is obvi-
105
ously older than that of Tasso).
It is true that Kurten and Crusafont Рашо registered the presence of С. fal-
coneri earlier - in P. de Valverde (MNQ17) - by the presence of one upper P3 and
several other tooth-fragments. However, Masini and Torre followed by Rook
(1994) have had some doubts as to the belonging of these fragments to С. /а!-
conert. In our opinion, the remains have been really falsely determined. In fact,
the tooth assumed as P3 may be interpreted as a lower P4.
It should be also noted that the find from Costa $. Giacomo is of a not very
certain stratigraphic position and probably not earlier than that from Olivola (?).
The stratigraphic place of Seneze is still disputable. A number of authors distin-
guish two stratigraphic levels in this site (Dr V. Eisenmann, Mus. Nat. Hist.
Natur., Lab. Pal. - Paris, pers. comm.). However, we have to point out that
according to the most recent studies - including our comparisons - the main
(earliest) level of Seneze belongs to the final phase of the Pliocene (BOEUF, 1997)
and is comparable to Slivnitsa.
Considering the disputable points mentioned above, it may turn out that
Slivnitsa is probably the earliest site marking the Late Villafranchian , Canis
event“ in Europe. At the same time it places the rush in Europe of the small wolf-
like primitive forms from the East in the final phase of the Pliocene rather than
in the Early Pleistocene. We should also point out, that Seneze can be included
in the final Pliocene, but not in Ше MNQ17, as it was noted by ROOK & TORRE
(1996). So, the first appearance of Caniss. str. (Slivnitsa / Seneze is in MNQ18-a,
see Chapter Biostratigraphy).
Panthera cf. gombaszoegensis (Kretzoi, 1938)
Material (Col. Nat. Mus. Natur. Hist. - Sofia): left femur dist. (SL107); left
tibia dist. (SL102). Provisionally we may also add here tibia prox. and
epistrophaeus (Fig. 5).
Comparison and dis-
cussion. The remains are
clearly distinguished from
И т. ЕВ Е and Ursidae and
Е Я, bear Гей features. Most
- distal extremity Probably, these are remains
of one and the same speci-
Table 5
P. gombaszoegensis - dimensions of the tibia
Max. antero-
SL 102 43.4 27.2
Рес 45 6 97.4 men - presumably a female -
Р. рагаиз С? 36.0 25.7 recently grown up with an
Р. pardus Ф 33.6 22.6 approximate weight of 85-90
Р. pardus 2 30.0 19.6 kg (Table 5, 6).
Megantereon (Seneze) 47.6 = 30.0 - COMPARISON WITH
Acinonyx perrieri 7
(Mus.Bale) 1949-13/51 39.5 30.0 MEGANTEREON МЕСАМ
TEREON (a specimen from
106
Table 6 Seneze, Basel
P. gombaszoegensis - dimensions of the femur Museum of
Distal Distal length Distallength Natural History):
breadth in in the medial in the lateral The femur of
condyles condyle condyle Megantereon.
$1 107. 53.2 54.7 50.6 In spite of the
Р. опса С wider distal
NMNH - Sofia / M612 55.4 57.1 55.4 extremity, the
бал с trochlea is паг-
NMNH - Sofia 45.0 47.0 48.6 р
P. pardus 9 rower even in
NMNH - Sofia/ M881 44.3 41.8 42.9 absolute dimen-
Р. pardus Ф sions. In spite of
NMNH - Sofia/ M715 — 39.0 37.7 39.3 ое ева
Megantereon (Seneze) 63.7 = - о ОО ЕР
Acinonyx perriert Е
(Mus.Bale) 1949 - 13/50 55.5 : - bone, itis notable
that the trochlea
is narrowing in proximal direction in contrast to the case of SL107. As a result of
this and because of the bigger width of the area of the condyls, the distal surface of
the bone has a subtrapezium-like shape with a very broad base. The condyls are
more asymmetrical and the medial one projects more in caudal direction (Fig. 1, C).
The tibia dist. of Megantreon. It differs from SL102 by the existence of a
longitudinal crest instead of tuberculum on the caudal surface just above the lat-
eral joint facette of the cochlea and by the existence of two instead of three lon-
gitudinal crests on the caudo-mesial surface just above the joint (Fig. 2, A). The
medial of the tree crests in Panthera may vary in size and is often strongly
reduced but still present.
- COMPARISON WITH ACINONYX PARDINENSIS (a specimen from Perrier; a
cast, coll. MNHN - Paris):
The femur of A. pardinensis. The trochlea is narrower, taller and more con-
cave. A longitudinal crest for muscles insertion is formed on the lateral surface
Fig. 1. Femur, distal view: A - Acinonyx pardinensis (sketch after Ше Seneze specimen);
B - Slivnitsa (No. SL 107) ; С - Megantereon megantereon (= „М. cultridens“) (sketch after
the Seneze specimen); al - a3 - condylus medialis, bl1>b2>b3, cl<c2
107
above the condylus lateralis.
The distal end is longer in
the cranio-caudal direction.
Fossa intercondylaris 15
wider (Fig. 1, A). (These fea-
tures are also similar in the
A р contemporary cheetah).
The diaphysal part of the
bone is more delicate.
The tibia of A. pardi-
nensis. The tuberculum on
the caudal surface, above
the lateral facette of the
cochlea existing in SL102
(Fig 2, B) is practically
/ absent here (it is quite
weak in the recent chee-
С By tah). The surface of the
Fig. 2. Tibia, distal part. Caudal view: A - Megantereon joint has different propor-
megantereon (sketch after the Seneze specimen); B - tions - smaller mesio-later-
lar facet. Cranial view: C - Acinonyx pardinensis (sketch
after the Seneze specimen); B1 - Slivnitsa (No. SL 102)
diameters than those of
61,102. The incisura on the
cranial surface of the distal end (mesial in respect to malleolus medialis) is very
broad (Fig. 2, C).
- COMPARISON WITH PANTHERA:
The features of both bones are very similar to those of the Panthera genus
species. The tibia particularly resembles that of the tiger but has a more devel-
oped supratrochlear tuberculum (see above, Fig. 2, B). The femur has mixed fea-
tures - of a lion and of a jaguar (however, according to Hemmer, the tooth-fea-
tures of P. gombaszoegensis also show such mixed characteristics). The leopard 15
distinct to a very great extent from SL107, particularly regarding the proportions
between the medial and the lateral length of the femoral distal end (the develop-
ment of the trochlear rims).
As judged from one deteriorated fragment from La Breche de Chateau, the
shape of the trochlea in P. gombaszoegensis is very similar to that of SL107.
The remains may be assigned to the smaller and older Villafranchian sub-
species of P. g. toscana. Up to now, only the scarce remains from Escale, La
Breche de Ch6teau (France) and Palan-Tiukan (Azerbaijan), as well as a rather
uncertain remain from Laetoli (Tanzania), are associated with the postcranial
skeleton of P. gombaszoegensis. Judging from the remains from Slivnitsa, the
Villafranchian form was a rather slender and running steppe form.
108
The Slivnitsa site and the early migration of the Panthera genus. As
it seems, Slivnitsa marks the earliest presence of P. gombaszoegensis. The latter
was registered in Tegelen (2.2 - 1.7 million years) but it seems to come from the
upper strata (TURNER, 1992). Until now, the earliest more certain find of carnivore
of prey was from Olivola, Italy (the beginning of the Early Pleistocene) (TORRE et
al., 1992; TURNER, 1992). This leads us to the suggestion that it is possible to reg-
ister even though a bit earlier some migration phenomena from the East in
Eastern or South-Eastern Europe.
Conclusions
As it seems (SPASSOV, 1997), Slivnitsa falls into the temporary cooling - known
in Georgia as ,the Meria cooling“ - registered within the boundaries of the
Beregovka warming (2 - 1.82 million years) (ZUBAKOV & BORZENKOVA, 1990). Some
data imply that a refreshing of the Black Sea waters took place during the Meria.
This suggests a temporary closing of the Bosphorus. The subsequent faunal con-
tact with Asia Minor may be one of the reasons for the high concentration of
Caprinae species in Slivnitsa as well as for the appearence of C. ex. gr. etruscus
and P. cf. gombaszoegensis. Probably Slivnitsa marks the earliest presence of
Panthera s. str. in Europe and the first presence also (together with Seneze) of
Canis s. str. on the continent. This fact could be explained by the geographical
situation of Bulgaria - on the frontal position of the migratory route from the
East via the Bosphorus.
г
а
>
=
=
ирина OL OO мою
ОА ИАА
Fig. 4. Canis ex рт. etruscus: A - canines SL 100 (labial Fig. 5. P. gombaszoegensis:
view), SL 106 (lingual view); B - upper p4 fragment - femur distal, lateral view
SL 104 (lingual view)
109
Villafranchian Europe
Localities & Units
А
!
@ Venta Мсепа
PLEISTOCENE
Oli vola unit
OLDUVAI
Late
Villafranchian
Sene ze (unit)
Seneze @Slivnitsa
MATUYAMA
ФР. de Valverde
® st.-Vallier
@LeCoupet е Chilhac
Middle
Villafranchian Varshets
№
Roccaneyra
(2)
Villafranchian
с
Е.
=
=
5
11 $
2
Fig. 3A. Biochronology of the Late Pliocene - Early Pleistocene events of W Europe
(author’s view on the basis of the correlation table in Spassov, 1997; in press)
110
Villafranchian S.-E. Europe
Localities & Units
i Sandalja - 1
"Final Apollonia
Villafranchian"
un it
Fa rneta
Tasso unit |
Late
-------- е Fintinalul Mitilan
Villafranchian
ш
2
ш
о
о
|-
[#2]
ш
a
а
Olivo а unit
OWUVAI
Se пе ze _ unit
Dafnero - 1
Valea Roscal
Middle
Villafranchian
Varshets
Roccaneyra
Fig. 3B. Biochronology of the Late Pliocene - Early Pleistocene events of SE Europe
(author’s view)
it
References
AzzAROLI А. 1983. Quaternary Mammals and the ,,End-Villafranchian“ Dispersal Event - А
Turning Point in the History of Eurasia. - Palaeogeography, Palaeoclimatology,
Palaeoecology, Amsterdam, 44: 117-139.
Вокие О. 1997. A propos de Chilhac, Seneze, Blasac - La Gironde (Haute-Loire, France),
gisements du Pliocene terminal, leur interet biochronologique. - In: Aguilar J.-
P., S. Legendre & J. Michaux (Eds.). Actes du Congres Biochrom’97. Mem. et
travaux de ГЕ.Р.Н.Е., Inst. de Montpellier, 661-668.
Bontray M.-F. 1990. Relations Between Paleoclimatology and Plio-Pleistocene
Stratigraphic Data in West European Countries. - In: Lindsay et al. (eds.).
European Neogene Mammal Chronology. New York, Plenum Press, 475-485.
Kouros G. 1987. Canis arnensis Del Campana, 1913 from the Villafranchian (Villanyian) of
Macedonia (Greece). - Paleontologia i Evolutio, 21: 3-10.
Kouros G., О. KoSTOPOULOS. 1997. New Material from the Plio-Pleistocene of Macedonia
(Greece) with the Description of a new Canid. - Munchner Geowiss., Abh. (A),
34: 33-63.
Rook L. 1992. ,,Canis“ monticensis sp. nov., a new Canidae (Carnivora, Mammalia) from
the Messinian of Italy. - Boll. Soc. Paleontol. Italiana, 33 (1): 151-156.
Rook Г. 1994. The Plio-Pleistocene Old Word Canis (Xenocyon) ex gr. falconeri. П Boll. Soc.
Paleontol. Italiana, 33 (1): 71-82.
Rook L., О. Товве. 1996. The wolf-event in the western Europe and the beginning of the
Late Villafranchian - N. Jb. Geol. Palaont. Mh., 8: 495-501.
SoTNIKOVA M. 1989. The Carnivores of the Pliocene - Early Pleistocene. Moscow, Nauka.
124 p. (In Russian).
Spassov N. 1997. Varshets and Slivnitsa: New localities of Villafranchian Vertebrate Fauna
from Bulgaria (Taxonomical Composition, Biostratigraphy, Climatochronology).
- Geologica Balcanica, 27 (1).
Spassov N. In press. The Villafranchian Mammalian Fauna and its Investigation in Europe,
on the Balkans and in Bulgaria. - Geologica Balcanica.
TEDFORD H., 7. Qiu. 1996. А new Canid genus from the Pliocene of Yushe, Shanxi Province.
- Vertebrata Palasiatica, 1: 27-40.
TorRE D., A. ALBIANELLI, A. AZZAROLI, С. FICCARELI, М. MAGI, С. NAPOLEONE, М. БАСНТ. 1993.
Palaeomagnetic Calibration of Late Villafranchian Mammalian Faunas from
the Upper Valdarno, Central Italy. - Mem. Soc. Geol. It., 49: 335-344.
ТоввЕ D., С. FICCARELLI, Е. MASINI, L. ROOK, В. SALA. 1992. Mammal Dispersal Events in the Early
Pleistocene of Western Europe. - Courier, Forsch.-Inst. Senckenberg, 153: 51-58.
TuRNER A. 1992. Villafranchian-Galerian Larger Carnivores of Europe: Dispersions and
Extinctions. - Courier, Forsch.-Inst. Senckenberg, 153: 153 - 160.
ZUBAKOV V., A. BORZENKOVA. 1990. Global Palaeoclimate of the Late Cenosoic. Development
in Palaeontology and Stratigraphy. Amsterdam - New York - Oxford - Tokyo,
Elsevier. 456 p.
Received on 26.1.1998
Author’s address:
Nikolai Spassov
National Museum of Natural History
1, Tzar Osvoboditel Blvd
1000 Sofia, Bulgaria
112
Сливница: ново КъсновилафранКсКо находище
на гръбначна фауна u разселването на хищницише 6
Европа om usmok на границата между плиоцена u
| плейстоцена
Николай СПАСОВ
(Резюме)
Hackopo бе omkpumo богато вилафранКкско находище 6 Карстова Каверна Край
Сливница (м. КозяКа). То дава Важна фаунистична, зоогеографсКа и биострати-
графсКа информация.
Фауната на Кухорогише (особено Caprinae) е изключшпелно богата В
таксономично отношение. ПредстаВени са почти всичКи известни om това Време
родове от това подсемейство. Bovidae доминират определено Hag Cervidae. Това е
индикация за преобладаване на omkpumume ландшафти. Същевременно това
обстоятелство и други данни свързани с шаКсономичния състав поставят
Сливница много близо до известното находище Seneze (Франция). Можем ga
поставим Сливница 6 началото на Късния Вилафранк, но заедно с това 6 Края на
плиоцена (Seneze unit). БиостратиграфсКата единица Seneze unit би трябвало ga
бъде поставена 6 зона MNQ18, преди Olivola Unit и същевременно преди епизода
Olduvai. Можем да я означим Като MNQ18-al.
В настоящата рабоша са описани ocmanku om Panthera gombaszoegensis u Canis
ex gr. etruscus. ПлиоценсКата възраст на Сливница, 6 Която присъстват тези
хищници, показва, че явлението на разселването им от изток 6 ЕВропа започва не
В началото на плейстоцена (kakmo е прието да се мисли), а още 6 Края на плиоцена.
Omankume om Panthera s.str. са изглежда първите на Континента -
обстоятелство, Което може да бъде обяснено с географското положение на
страната на предна позиция 6 зоната на миграции. Именно по това Време
започват масови миграции на бозайници om Азия с Верояшното Временно
затваряне на Босфора. То е свързано със захлаждането, регистрирано В
Климатохронологичната зона SCT10, В Която попада Сливница.
118
Historia naturalis bulgarica, 9, 1998: 114
Национален план за действие за опазбане на
биологичното разнообразие 6 България
Алекси ПОПОВ
От септември 1998 започна работата по създаването на Национален план за действие
за опазване на биоразнообразието. Неговата цел е характеризиране на основните
екосистеми 6 България, определяне на заплахите и опасностите за фаунистичното и
флористичното разнообразие и препоръчване на мерки за отстраняване пли намаляване на
заплахите. Изработването му се финансира om Световния фонд за оКолна среда (GEF =
Global Environmental Facility) чрез Програмата на OOH за развитие (UNDP = United Nations
Development Program) и Министерството на okoAHama среда и водите. Национален
gupekmop на проеКта е г-н Христо Божинов - директор на Националната служба за защита
на природата. За разлшка om Националната стратегия за опазване на биологичното
разнообразие (1994), Която е разработена за повечето систематични групи на видово ниво,
планът за действие ще бъде подготвен на ниво екосистеми и Makpoekocucmemu.
Работата по проекта протече 6 два етапа. През първия етап екш om 25 зоолози и
ботаници разработи вВъпросите за отделните еКосистеми съответно за следните
систематични групи организми: нисши растения (Водорасли) и гъби, Висши растения,
безгръбначни Животни, земноводни и влечуги, птици, бозайници и дивеч (за Всички
екосистеми), риби (само за морските и сладководните екосистеми), прилепи (само за
сухоземншие екосистеми). Бяха подбрани следните екосистеми: морсКи, Крайбрежни по
uepHomopckomo Крайбрежие, Влажни зони по черноморсКото Крайбрежие, река Дунав и
Влажни зони по дунавсКкото Крайбрежие, Вътрешно Води и Влажни зони, равнинно
(тревни), агроекосистеми, горсКи, планинсКи (ВисокопланинсКи пасищни). Независимо om
kpamkume сроКове членовете на екипа изпълниха Компетентно cBoume задачи. Групата
на участниците представлява пъстра палитра om представители на десетина научни
институции, но повече om половината са om Института по зоология (7 души),
Националния природонаучен музей (4 души) и Института по ботаника (4 души), m.e. om
основните звена на БАН, 6 koumo се изследва биоразнообразието у нас. Hakou цифрови
данни дават представа за общия обем на извършената работа. Избрани ca 160
определящи хабитата, няКоп om koumo се повтарят В различните маКроеКосистеми, и
1860 определящи Вида животни и растения. Като застрашени са посочени 1019 Вида u 50
хабитата. Ограничен брой om застрашените Видове са предложени за провеждане на
мониторинг през следващия перпод, а единични Видове - за изготвяне на специални
планове за действие за опазването им.
Особено Внимание е обърнато на дефинирането на 73 основни заплахи за биологично-
то разнообразие и много други специфични заплахи за отделните групи организми. За
ВсяКа опасност за биоразнообразието е отбелязано Времето на Възникване, Както и
Върху kou Видове или групи организми тя въздейства пряКо, Върху kou - Косвено и Върху
Кои Въздействието е само Възможно, а също 6 Каква степен се проявява съответната
заплаха. За ВсяКа опасност са изброени причините за Възникване и нейните причините-
ли. Главният резултат om извършената работа е формулирането на препоръки за om-
страняване, предотвратяване или намаляване на степента на заплахите за всяКа
причина поотделно. Предложени са сроКоВе за начало и очаКвана продължителност на
мероприятията, министерствата, koumo могат да осигурят изпълнението им, и
Когато и gokoakomo е Възможно необходимите средспава.
През Втория етап подготвените om зоолозите и ботаниците препоръКи бяха пре-
доставени на експерти от 10 министерства за анализ и доразвиване В съответния от-
pacba до декември 1998. В началото на 1999 ще бъде изготвен окончателният Нацио-
нален план за действие по опазване на биологичното разнообразие и ще бъде предаден на
правителставото за приемане. С приемането на плана ще започне петгодишен период на
прилагане на препоръКкшие (1999-2003), за Кошпо е осигурено финансиране.
114
Historia naturalis bulgarica, 9, 1998: 115-127
Принос Към флораша на Източните Родопи
Антонета ПЕТРОВА, Ирина ГЕРАСИМОВА, Росен ВАСИЛЕВ
KMTAHOB (1943) пише, че В природонаучно отношение Североизточните
Родопи са слабо познати. Петдесет и nem години по-Късно флората и
растителността В региона са все още сред най-слабо изучените В България.
В този принос се съобщават резулташи om проучванията, направени В
pamkume на Българо-и1вейцарсКата програма за опазване на биологичното
разнообразие през 1995 u 1996 г., Както и няКой данни от други теренни
проучвания на aBmopume.
През 1996 г. по-детайлно е изследван районът, очертан на север - от река
Арда, на юг - от пътя Ивайловград - Крумовград, на изток - om долината на
река Марешница и на запад - om пътя между селата Силен, Орешари и
Белополци. Този район с площ около 250 КВ. km се характеризира с пресечен
релеф и надморска височина от 100 м (долината на реКа Арда) до 844 м (Връх
Свети Яни на югозапад). Климатът е преходносредиземноморски. Налице е
изключително разнообразие на магмени и седиментни сКали и техните
метаморфи. ОКоло една четвърт om територията е заета om средно
Кисели ckaau (те преобладават 6 скалните масиви ПатронКа, Меден Камък
и Момина сКала Край град Маджарово). Варовици се откриват около селата
Орешари, Чучулига и СеноКлас.
Почвите В района ca naumku, ерозирали и бедни на хранителни
Вещества (РАЙКОВ, 1989). В pacmumeaHama покривка доминират
Ксеротермнише широКолистни гори, храсталаци и тревни съобщества.
Информацията В mekcma е подредена по следния начин. Названията на
makcoHume са според номенклатурата, приета om КОЖУХАРОВ (1992) и се
предшестват om номера на рода, Вида (и подвида) В същата публикация.
След това са посочени Координатите на находищата според UTM-epug
системата със страна на Квадрата 10 km. Образцише, събрани om
авторите, са означени със „ЗС“, последвани om инициалише на
koaekmopume и номера на образеца 6 хербарчума на Ботаническая
институт при БАН (SOM) или на Софийския университет (SO). Хербарни
образци, събрани от други koaekmopu, се цитират със съкращението „5У“.
115
Същото съкращение е използвано и В няКолКо случая, Когато сме
наблюдавали находище на Вида, но няма събран хербарен образец. Тази
информация се следва om данни за находището, състоянието на
популацияша при no-pegkume видове и характера на приноса.
0130.00410. Adiantum capillus-veneris L., LG-90, SC (АР, IG, RV), SOM 153487.
Източни Родопи: kapcmo6o дере Край пъшя om Железния мост на река
Арда Към село Орешари, 250 м н.в., 18.4.1996. Обитава сенчести сКални арки,
по koumo се процежда Boga, Както и скални пукнатини. Популацията е
многочислена, с мозаечна структура.
Този рядък за страната Bug е посочен за Източните Родопи om ВАСИЛЕВА
u Виходцевски (1974) с находище на брега на река Кьош-дере, западно om
Кърджали. В по-Късната литература (ВЕЛЧЕВ, 1984; КОЖУХАРОВ, 1992) това
находище се пропусКа. Новото находище потвърждава разпространението
на Вида В Източните Родопи и е най-източно разположеното 6 cmpaHama.
7940.33790. Taxus baccata L., LG-90, SC (AP, IG, RV), SOM 153551.
Източни Родопи: сенчести места 6 Карстово дере Край пъшя между
Железния мост на река Арда и село Орешари, 250 м, 18.4.1996. Популацията
наброява 30-40 екземпляра сред смесена wupokoAucmHa > гора.
Пространствената и вВъзрастовата структури са нееднородни.
Максималната височина на еКземпляритее 5-5,5 м.
Но6 за Източните Родопи реликтен вид, ВКлючен 6 Червената Книга на
България с Категория застрашен (ВЕЛЧЕВ, 1984).
0710.3260. Aristolochia macedonica Bornm., 1. MG-01, SC (АР, RV, IG),
SOM 153534; 2. LG-42, SC (RV), SOM 153535.
(1) Източни Родопи: скалисти места no Ilampouka Край град MagzkapoBo,
250 м, 13.4.1996; (2) Средни Родопи: скалисти места 6 goAuHama на река
Боровица (горното течение), 650 м, 25.5.1995.
Нов вид за Родопите с разпространение 6 Средните и Източните Родопи.
ИзВестен досега В България само от горната част на водосбора на река
Струма: флористични райони Cmpymcka долина и Рила (КОЖУХАРОВ, 1992).
6150.24850. Petrorhagia velutina (Guss.) Ball. et Heyw., 1. MG-01, SC
(IG), SOM 153546; 2. MG-00, SC (AP), SOM 153545.
Източни Родопи: (1) сухи Каменливи места 6 подножието на Меден
камък при град Маджарово, Край пътя за Бориславци, 230 м, 23.5.1995; (2)
сухи тревисти места Край село Малко Попово, 430 м, 24.5.1996.
Ho6 Вид за Родопите.
116
0380.01770. Alyssoides bulgarica (Sagor.) Assenov, MG-01, SC (IG), SOM
153510, 153511.
Източни Родопи: сипеи по скалния масив Меден Камък (Кован Кая) Край
река Арда при град Маджарово, 200 м, 10.4.1995 (с цветове) и 11.5.1996 (с
плодове). Популацията е многочислена и през Втората половина на марш -
началото на април дава Жжълш аспект на скалите.
Нов Вид за Източните Родопи. Този вид най-често обитава Варовити
терени (АСЕНОВ, 1970). Установеното om нас находище е на магмени ckaau.
8380.35690. Umbilicus rupestris (Salisb.) Dandy, MG-00, SC (AP, IG), SOM 153444.
Източни Родопи: по скалния масив Ilampouka Край град MagzkapoBo, 230
м, 6.7.1995.
Видът се посочва за Източнише Родопи от СТОЯНОВ u др. (1967), Както uom
Вълев (1970), но Родопите не са Включени 6 хорологията на вида В КОЖУХАРОВ
(1992). Нашият сбор потвърждава разпространението my 6 Родопите.
6650.26680. Potentilla regis-borisii Stoj., 1 MG-00, SC (AP, IG), SOM
153514; 2. MG-10, SC (AP, IG, RV), SOM 153513; 3. MF-27, SC (AP, IG) SOM 153512.
Източни Родопи: (1) скалисти места Край река Арда при град Маджарово по
Момина ckaaa и Патронка, оКоло 250 м, 6.7.1995; (2) Каменисти места по склона
Към река Марешница 6 okoaHocmume на село СеноКлас, 230 м, 7.5.1996; (3) скали
при Ayga река под село Горно Ayko6o, на границата с Гърция, 80 м, 9.5.1996.
Видът е съобщен за Източните Родопи насКоро (GUSSEV et al., in press).
Нашите данни поКазват сравнително широкото му разпространение.
Роепийа regis-borisii според МАРКОВА (1973) е български ендемиш.
Намирането на Вида по скалния масив В долината на Луда река go
държавната граница с Република Гърция предполага разпространение и В
гръцката част на Pogonume, т.е. Видът най-вероятно е балкански ендемит.
4960.20670. Lupinus graecus Boiss. et Sprun., LG-90, SC (IG), SOM 153548.
Източни Родопи: полянКа 6 дъбова гора на южен сКлон 6 долината на
БряговсКа peka на 5 Км над село Бряговец, 450 м, 24.5.1995. Популацията е
малочислена.
НоВ за Родопите вид. Най-близкото известно находище се намира при
село Мезек (Китанов, 1943).
1185.04915. Bituminaria bituminosa (L.) Stirt., 1. LG-90, SC (RV), SOM
153437; 2. MG-00, SC (RV), SOM 153438.
Източни Родопи: (1) Каменлиби места на Варовшп терен Край пътя за село
Орешари, 15.6.1996; (2) сухи mpeBucmu места Край село Черничино, 22.6.1996.
Този сравнително широКо разпространен 6 Южна България вид не се
посочва за Родопите от Ky3MAHOB (1976a), КОЖУХАРОВ (1976; 1992). АНДРЕЕВ
LAL?
(1993) пошвърждава разпространението му 6 Средните Родопи. В
Източните Родопи Видът е често срещан, особено 6 Ивайловградско
(землищаша на селата Белополяне, Мандрица, Kamuacku дол, Дъбовец и др.).
8220.34970. Trifolium michelianum Savi var. balansae (Boiss.) Агп., 1.
MG-00, SC (AP), SOM 153468; 2. MG-01, SC (RV), SOM 153467; 3. LG-90, SC (RV),
SOM 153466.
Източни Родопи: (1) понижено вблажно място Край село Maako Попово,
ХасковсКо, 420 м, 24.5.1996; (2) ливада под село Габерово, ХасКовсКо, 450 м,
25.5.1996; (3) ливада Край село Морянци, 270 м, 6.6.1996.
Нов Bug за флората на Източните Родопи. Съобщен за Родопите om
АНДРЕЕВ (1993) om ДобростансКия масив.
8220.35150.7740. Trifolium scabrum L. subsp. scabrum, 1. MF-29, SC
(AP), SOM 153517; 2. LG-90, SC (AP, IG, RV), SOM 153516.
Източни Родопи: (1) сухи Каменливи mpeBucmu места 6 билната част на
хълма „ДупКаша“ Край Ивайловград, 240 м, 9.6.1991; (2) разредена
нисКостъблена широколистна гора на Варовит терен при Железния мост
на река Араа Край село Долно Черковище, 220 м, 25.5.1996.
Съобщен за Източните Родопи om СТОЯНОВ u др. (1955), но не се посочва за
региона om КОЖУХАРОВ (1976; 1992). Пошвърждаваме вида за Източните Родопа.
8220.35100.7700. Trifolium ригригеит Loisel. subsp. desvauxii (Boiss. et
Blanche) Koz., 1. MG-00, SC (RV), SOM 153455; 2. MG-00, SC (RV), SOM 153454.
Източни Родопи: (1) сухи тревисти места Край село Черничино, 620 м,
22.6.1996; (2) сухи тревисти места по Менекините Камъни над град
Маджарово, 750 м, 28.6.1996.
НоВ подвид за Родопите.
4390.20650. Lotus аедеиз (Griseb.) Boiss., LF-78, SC (АР), SOM 153502.
Източни Родопи: no Варовити скални Венци западно om село Рибино,
Kpymo6epagcko, 370 м, 7.7.1995.
Това е трето находище на този Megumepaucku вид 6 Източните Родопи,
събиран досега om оКолностите на село Силен и местността Железни
Врата на peka Арда (KY3MAHOB, 19766).
0880.4140. Astragalus monspessulanus L., MG-10, SC (AP, IG, RV), SOM 153544.
Източни Родопи: Варовити сКалисти места 6 goAuHama на река
Марешница, местността „Белия КайряКк“ при село СеноКлас, 230 м,
14.4.1996, с цветове. Наблюдаван е om нас и 6 околностите на Ивайловград
(хълма „Дупката“, МЕ-29) и В околностите на село Орешари (LG-90), Винаги
на BapoBbuk.
118
Според Стоянов и СТЕФАНОВ (1948) този Bug се среща В целия Родопски
масив, но В по-Късните публикации (ВЪЛЕВ, 1976; КОЖУХАРОВ, 1992) е посочван
само за Средните Родопи. С настоящопо съобщение потвърждаваме вида
за Източните Родопи.
3580.15300. Geranium macrostylum Boiss., MG-00, SC (RV), SOM 153538.
Източни Родопи: храсталаци на Каменлив терен 6 околностите на село
Габеробо, 280 м, 11.5.1996. Популацията е малочислена.
Ново находище на рядък вид, Включен 6 Червената Книга на България
(Велчев, 1984), с единствен сбор om село Ламбух, ИВайловградскКо, през 1960 г.
(ПВСИ 13358, 13359).
8570.37360.8330. Viola canina Г. subsp. canina, LG-90, SC (RV, AP, IG),
SOM 153488.
Източни Родопи: широколистна гора на Варовит терен при село
Орешари, 350 м, 18.4.1996.
Сравнително широко разпространен вид, главно В планините на по-
голяма Hagmopcka Височина, Включително 6 Западните и Средните Родопи
(ДЕЛИПАВЛОВ, 1979). Нов Bug за Източните Родопи.
4180.17920. Hypericum hirsutum L., MG-00, SC (АР, IG), SOM 153530.
Източни Родопи: wupokoaucmua гора Край пътя om град Маджарово Към
мина Брусевци, 500 м, 28.8.1996.
Според CTOAHOB u др. (1967) Видът се среща нарядКо 6 цялата страна, но
В по-нови източници (ЙОРДАНОВ & КОЖУХАРОВ, 1970; КОЖУХАРОВ, 1992)
Родопите не са бКлючени 6 хорологаята на Вида. Потвърждаваме
разпространението му 6 Родопите.
5500.22640. Myriophyllum зр саит L., MG-00, SC (RV), SOM 153456.
Източни Родопи: малък изкуствен водоем Край nbma от град Маджарово
за село Габерово, 250 м, 11.5.1996, 25.5.1996.
GUSSEV et al. (in press) съобщават Вида за първи път за Източните
Родопи и потвърждават съвременното му разпространение 6 Родопите.
Нашият сбор сбидетелствува за по-широкото му разпространение 6
Източните Родопи.
5680.23010. Oenanthe lachenalii Gmel., MF-19, SC (АР), SOM 153464.
Източни Родопи: влажно място Край изворче северно om пътя
Ивайловград - Крумовград, недалеч от разклона за село Планинец, 590 м,
6.6.1996. Популацията заема площ om okoao 100 КВ. м, числеността и е
между 50 и 100 екземпляра.
Рядък за България Вид, ВКлючен 6 Червената Книга (ВЕЛЧЕВ, 1984). Досега
119
достоверно известен om Людин планина и района на Карнобат и посочван
по литературни данни за Стара планина и Предбалкана (ПЕЕВ, 1982а).
Видъш е нов за флората на Родопите.
6170.24880. Peucedanum alsaticum L., LG-90, SC (АР, IG), SOM 153465.
Източни Родопи: no Варовити ckaau 6 Карстово дере източно om пътя
за село Орешари след Железния мост на реКа Араа, 250 м, 30.8.1996.
Ноб Вид за Източните Родопи.
5030.20950. Lysimachia atropurpurea L., 1. MG-01, SC (AP, IG), SOM
153486; 2. LF-78, SC (AP, IG), SOM 153485.
Източни Родопи: (1) по nacbuyume kocu на река Арда западно om град
Маджарово, 200 м, 3.7.1995; (2) uakbaecmu места 6 Талашман дере при село
Рибино, КрумовградскКо, 310 м, 9.7.1995.
Видът е съобщен за Източните Родопи om ЧЕРНЕВА (1995). Според нея
намирането my 6 района потбвърждава cxBaujaHemo на ПЕЕВ (19826), че
разпространението на вида е свързано с прогресивната рудерализация на
естествените местообитания.
Наблюденията ни показват едно широко разпространение на Вида 6
Източните Родопи (района на прохода Маказа, селата Cenokaac, Малко
Попово u др.).
0470.2280. Anchusa procera Boiss., MG-00, SC (AP), SOM 153529.
Източни Родопи: mpebucmu места по скалния масив Момина сКала (Къз
Кая) Край град Маджарово, 400 м, 5.6.1996.
НоВ Bug за Източнише Родопи. Стоянов u gp. (1967) посочват, че Видъш се
среща предимно 6 източнише и южнише части на страната, но 6
КОЖУХАРОВ (1992) Източните Родопи не са ВКлючени 6 хорологияша на вида.
7100. Salvia officinalis L., LG-90, SC (АР, IG), SOM 153549.
Източни Родопи: сипей Hag пътя om Железния Mocm на река Арда Към
село Орешари (недалеч om разклона за село Странджебо), 30.8.1996.
Според МАРКОВА (1989) след 1925 г. В България няма данни за намирането
на Salvia officinalis Като адвентивно растение. Според нас намерените
три разновъзрастови екземпляра на труднодостъпно място са с
адвентивен произход.
7100.30000. Salvia verbenaca L., 1. MG-01, SC (IG), SOM 153484; 2. MG-11,
SC (AP, IG), SOM 153483; 3. MF-28, SC (AP, IG), SOM 153482, 153445.
Източни Родопи: (1) синори Край село Горно поле, ХасКовсКо, 320 м,
8.5.1996; (2) санор източно om село Бориславци Край язовир Ивайловграа, 120
м, 10.5.1996; (3) местността Ликан чешма между селата Мандрица и
120
Свирачи, ИВайловградскКо, 200 м, 1.6.1997 и 19.7.1997.
Bug, Включен В Червената Книга на България с Категория рядък.
Съобщен наскоро за Източните Родопи (GUSSEV et al., in press). Посочените
по-горе находища, Както и Визуалнише ни наблюдения показват, че Видът
е сравнително често срещан В Източните Родопи.
5280.21910.4960. Micromeria dalmatica Benth. subsp. bulgarica (Vel.)
Guinea, 1. LG-90, SV (AP, IG), SOM 153533; 2. LG-90, SV (AP, IG); 3. MG-01, SC
(RV), SOM 153532.
Източни Родопи: (1) по ckaaume В Карстовото дере при село Рибино,
KpymoBepagcko, 310 м, 9.7.1995; (2) по BapoBumu ckaau Край пътя между село
Орешари и река Арда, 230 м, 25.5.1996; (3) скали Край село Бряговец, 180 м,
28.6.1996.
НоВ вид за Източнише Родопи.
4530.19340. Lathraea rhodopea Dingl., 1. LG-90, SC (AP, RV, IG), SOM
153543; 2. MG-10, SV (AP, IG, RV).
Източна Родопи: (1) Влажни места 6 Карстово дере Край пътя между
Железния мост на река Арда и село Орешари, 250 м, 18.4.1996; (2) долината на
река Марешница близо до вливането 6 язовир Ивайловград, 130 м, 14.4.1996.
Baakancku ендемиш, терциерен реликт, рядък вид om Червената Книга
на България (ВЕЛЧЕВ, 1984). Съобщен за Източните Родопи om ВАСИЛЕВА и
ТОДОРОВА (1994) за района на Кърджали (село Перперек, село Резбарци и река
Кьошдере). HoBoomkpumume находища разширяват ареала на Вида 6
източна посока.
8110.34520. Trachelium rumelianum Hampe, LG-90, SC (IG), SO 96161.
Източни Родопи: варовити сКали В долината на peka Арда близо go село
Странджебо, 220 м, 6.10.1992.
Този рядък Bug om Червената Книга (ВЕЛЧЕВ, 1984) е установяван В
Източните Родопи 6 долината на река Арда южно от село Силен (ЙОРДАНОВ
« ЯНЕВ, 1968, SO 91237) и района на Кърджали (ВАСИЛЕВА & ВИХОДЦЕВСКИ,
1974, SO 73125), но това не е отразено 6 хорологията на Вида В КОЖУХАРОВ
(1992). Посоченото om нас находище оформя източния Край на обширна
популация на вида по BapoBbumume сКали 6 долината на река Арда 6 района
на Железния мост (6 землищата на селата Пчелари, Долно ЧерКовище,
Орешари и Странажево).
1070.4700. Bellis sylvestris Суг., 1. LG-90, SC (RV), SOM 153491; 2. МЕ-28,
SC (AP, IG), SOM 153490.
Източни Родопи: (1) ливада Край село Mopsuuu, 270 м, 6.6.1996; (2) пасище
В местността AukaH чешма между селата Мандрица и СВирачи,
121
ИВайловградскКо, 200 м, 1.6.1997.
Нов Bug за Родопите.
0540.2490. Anthemis altissima L., MF-29, SC (AP), SOM 153453.
Източни Родопи: буренливи места югозападно om село Белополяне,
ИВайлоВградскКо, 160 м, 7.7.1995.
Видът е посочен за района на Ивайловград от Стоянов u СТЕФАНОВ (1948),
но Източните Родопи не са Включени 6 хорологияша на Вида В КОЖУХАРОВ
(1992). С настоящото съобщение потвърждаваме разпространението му В
Родопите.
8150.34590. Tragopogon porrifolius L., MG-00, SC (АР), SOM 153520.
Източни Родопи: тревисти места 6 okoAHocmume на село Черничино
Край черния nbm за град Маджарово, 620 м, 21.5.1995.
Според Стоянов и СТЕФАНОВ (1948) Видът се посочва за Източните Родопи,
но 6 по-Кьснише източници (КОЖУХАРОВ, 1992) Родопите са изключени om
хородогията му. С настоящото съобщение потвърждаваме вида за Родопите.
8150.34580. Tragopogon dubius Scop., LG-90, SC (АР, IG), SOM 153506.
Източни Родопи: Каменисти места 6 Карстово дере Край пъшя за село
Орешари, 250 м, 25.5.1996.
Често срещан Вид, непосочен за Pogonume В КОЖУХАРОВ (1992).
Потвърждаваме Вида за Родопите. Според визуалните ни наблюдения той
е обикновен В Източните Родопи.
8150.34610. Tragopogon pratensis L., MG-01, SC (АР, IG), SOM 153519.
Източни Родопи: мезофилна ливада североизточно om село Maako
Брягово, ХасКковсКо, 230 м, 25.5.1996.
Според Стоянов u gp. (1967) Видът се среща доста често 6 цяла България,
но В по-новите източници (КОЖУХАРОВ, 1992) Родопите не са посочени В
хорологаята на Вида. С този сбор пошвърждаваме разпространението В
Родопите.
1720.8260. Cephalorrhynchus tuberosus (Stev.) Schchian, MG-00, SC
(AP, IG), SOM 153440.
Източни Родопи: дъбово-габърова гора при рудник Брусевци над град
Маджарово, 560 м, 24.5.1996. ВаровиКк. Популацията е малочислена.
Сравнително рядък за страната bug, съобщаван от Източните Родопи om
района на Връх Cokoaeu (Курт Кале), Ивайловградско (КИТАНОВ, 1943), но В по-нови
източници (КОЖУХАРОВ, 1992) Източните Родопи не са Включени 6 хорологията
му. С настоящото находище се потвърждава разпространението на вида 6
Източните Родопи.
122
7780.33350. Stipa pennata L., MG-00, SC (RV), SOM 153439.
Източни Родопи: no сКалния масив Момина сКала (Къз Кая) В
okoaHocmume на град Маджарово, 300 м, 23.5.1996.
Ноб за флората на Родопите Bug.
6341.25351. Piptatherum holciforme (Bieb.) Roem. et Schult., MG-01, SC
(AP, RV), SOM 153521.
Източни Родопи: сипей по скалния масив Меден Камък (Кован Кая) 8
долината на peka Арда при град Маджарово, 220 м, 11.5.1996.
Видът е посочен за Източните Родопи от Стоянов и СтЕФАНОВ (1948) 1 по-
Късно om ЙОРДАНОВ u ЯНЕВ (1968) за село Горно ДуКово, ИвайловградскКо, но плова
не е отразено В КОЖУХАРОВ (1992). Потвърждаваме вида за Източните Родопи.
6200.25090.5661. Phleum pratense L. subsp. bertolonii (DC.) Вокпт., 1.
MG-00, SC (RV), SOM 153537; 2. LG-90, SC (AP), SOM 153536.
Източни Родопи: (1) пасище 6 местността „Белия КайряК“ Край село
Cenokaac, 200 м, 27.6.1996; (2) превисти места Край пыпя за село Орешари,
300 м, 20.7.1997.
НоВ подвид за Родопите.
3830.16080. Eleocharis uniglumis (Link) Schult., MG-00, SC (AP, RV),
SOM 153462.
Източни Родопи: понижено влажно място Край село Малко Попово,
МаджаровсКо, 450 м, 24.5.1996.
Ноб Bug за Pogonume.
1570.6720. Carex depauperata Good., МС-00, SC (AP), SOM 153463.
Източни Родопи: сухи mpeBucmu места по скалния масив Момина сКала
(Къз Кая) 6 долината на река Арда Край град Маджарово, оКоло 500 м, 5.6.1996.
Популацията е om разпръснати индивиди 6 район с интензивна паша.
Нов Bug за Източните Родопи. Известен досега за Средните Родопи,
Странджа планина (Вълев & КИТАНОВ, 1964; КОЖУХАРОВ, 1992) и Тракийската
низина (Виходцевски, 1969).
4350.18670. Juncus tenageia 1.. f., MG-29, SC (АР), SOM 153471.
Източни Родопи: понижено Влажно място югозападно ош село
Белополяне, ИвайловградскКо, 160 м, 5.7.1995.
Видът е посочен за Източните Родопи 6 околностите на Момчилград
om ЙОРДАНОВ (1940) и по-Късно om Стоянов и СтЕФАНОВ (1948) и опа ГЕОРГИЕВ
и Кожухаров (1964), но Родопите не са посочени 6 хорологията на Вида 6
КОЖУХАРОВ (1992). С настоящото съобщение потвърждаваме разпростра-
нението на Вида 6 Родопите с нови находища.
123
4350.18640. Juncus ranarius Song. et Perr., 1. MG-29, SC (AP), SOM
153469; 2. MG-28, SC (AP), SOM 153470.
Източни Родопи: (1) понижено влажно място югозападно om село
Белополяне, Ивайловграаско, 160 м, 5.7.1995; (2) по пясъци при брода на Бяла
река между селата Долно Луково и Меден бук, ИВайловградскКо, 150 м, 6.7.1995.
Нов Bug за Родопите.
5820.23790. Ornithogalum oligophyllum Clarke, MG-01, SC (АР, IG, RV),
SOM 153547.
Източни Родопи: Каменисти места по скалния масив Патронка Край
град Маджарово, 270 м, 13.4.1996.
Нов Вид за Родопите.
28350. Romulea linaresii Parl. subsp. graeca Beguinot, 1. MG-10, SC
(AP, IG, RV), SOM 153540; 2. LF-68, SV (Nedka Gospodinova, sub R. bulbocodium
(L.) Sebast. et Mauri), SO 35714.
Източни Родопи: (1) пасище 6 mMecmHocmma Meweauka Край село
СеноКлас, 300 м, 14.4.1996, с цветове; (2) Варовиши Каменисти места около
село Фотиново, Кърджалийско, 1973, с цветове.
Romulea linaresii Parl. subsp. дгаеса Beguinot е съобщен за България om
Южното Черноморско Крайбрежие (XMHKOBA & ФАКИРОВА, 1970) - om
местността Силистар, южно om село Синеморец (SOM 124620). Toba
съобщение остава пренебрегнато и Видъш не се посочва за България 6 по-
Късните обработки на българската флора (КОЖУХАРОВ и др., 1980;
KOXYXAPOB, 1992).
За Източните Родопи ВАСИЛЕВА и Виходцевски (1974) съобщават
Romulea bulbocodium (L.) Sebast. et Mauri om района на село Черничино,
KpymoBepagcko, a по-Късно ВАСИЛЕВА (1994) съобщава В. bulbocodium за
okoaHocmume на селата Каялоба, Фотиново, Кирково и Черничево. В
xepOapuymume SOM, SO и SOA единственият депозиран материал om
Източните Родопи е цшипранияш по-горе сбор на Господинова, Който без
съмнение е om Romulea linaresii Parl. subsp. graeca Beguinot. Липсата на
хербарен материал om останалшпе находища He позволява ga ce вземе
отношение по наличието на Romulea bulbocodium (L.) Sebast. et Mauri 8
Източните Родопи. Освен сбора при село CeHokaac ние сме наблюдавали
екземпляри на Romulea с плодове през юли 1995 при гробищата на
изоставеното село Малиново (MF-18). По разположението на плодовете
почти на нивото на земната повърхност, Както и по дължинаша,
дебелината и характера на извиване на AUCMama, считаме че Me също
принадлежат Към Romulea linaresii Рап. subsp. graeca Beguinot, за Която е
характерно, че дръжката на съивешието не се удължава при
плодоносенето.
124
Видът е нов за флората на Pogonume, Като се потвърждава
разпространението му 6 България. Ареалът на Romulea linaresii Parl.
обхваща ЕгейсКкия район, Гърция и Сицилия (MARAIS, 1980), Като на остров
Сицилия се среща Romulea Ппагезп Parl. subsp. linaresii , отличаващ се с по-
Къси брактея и бракшеола и със закръглени на върха оКолоцветни
листчета. Romulea Ппагези Рап. subsp. дгаеса Beguinot се среща 6
Източното Средиземноморие. Отличава ce със заострени оКолоцветни
листчета и за раздика от шипичния подвид, Който е псамофитен, обитава
тревисти и Каменливи места.
*
При проучванията през 1995-1996 г. са установени също нови находища
на 7 вида, наскоро открити или потвърдени за Източните Родопи (DENCHEV
et al., 1997; GUSSEV et al., in press; PAVLOVA et al., in press). Нашите данни
доказват no-wupokomo разпространение на тези Видове В Източните
Родопи. Материалите са 6HeceHu 6 Хербариума на Института по
ботаника при БАН, Както следва: Parietaria lusitanica 1. subsp. serbica
(Panc.) Ball. (SOM 153504); Hesperis laciniata АП. subsp. laciniata (SOM 153550);
Scabiosa argentea L. (SOM 153443, 153480, 153481); Campanula sparsa Friv.
subsp. sphaerothrix (Griseb.) Hay. (SOM 153503); Picnomon acarna (L.) Cass.
(SOM 153531); Avenula compressa (Heuff.) Sauer et Chmelit (SOM 153446, 153515)
и Vulpia ciliata Dum. (SOM 153495).
Благодарности
Това изследване е проведено с финансовата помощ на Българо-
швейцарската програма за опазване на биологичното разнообразие, за
Което авторите са искрено благодарни.
Литература
АНДРЕЕВ Н. 1993. Материали и kpumuunu бележКи за флората на България. - Hist. nat.
Ъще., 4: 29-37.
Асвнов И. 1970. Pog Alyssoides Mill. - В: Йорданов Д. (ред.). Флора на НР България, 4:
484-489.
ВАСИЛЕВА С., Н. Виходцевски. 1974. Принос Към флората на Източни Родопи. - Год.
Соф. унив., Биол. фак., 66 (2): 41-44.
ВАСИЛЕВА С., С. ТОДОРОВА. 1994. Богатството на един южен Край. Кърджали, „Родопи“, 86 с.
Велчев В. (ред.). 1984. Червена Книга на НР България. Т. 1- Растения. С., БАН. 447 с.
Виходцевски Н. 1969. Към разпространението на няКоп нови и интересни
представители на българската флора. - Год. Соф. унив., Биол. фак., 62 (2):
31-38.
125
Вълев С. 1970. Pog Umbilicus DC. - В: Йорданов Д (ред.). Флора на HP България, 4: 649-
651.
Вълев С. 1976. Pog Astragalus L. - В: Йорданов Д. (peg.). Флора на НР България, 4: 135-
УВ
Вълев C., Б. КИТАНОВ. 1964. Pog Carex L. - В: Йорданов Д. (peg.). Флора на НР България,
2: 63-133.
ГЕОРГИЕВ Т., С. КОЖУХАРОВ. 1964. Род Juncus L. - В: Йорданов Д. (ред.). Флора на НР
България, 2: 149-167.
Делипдвлов Д. 1979. Pog Viola Г. - В: Кузманов Б. (ред.). Флора на НР България, 7: 339-
395.
Йорданов Д. 1940. Материали за проучване флората на България - 1938-1939 год. -
Год. Cog. унив., Физ.-маш. фаК., 36 (3): 251-262.
Йорданов Д., С. КОЖУХАРОВ. 1970. Pog Hypericum L. - В: Йорданов Д. (peg.). Флора на HP
България, 4: 224-262.
Йорданов Д., А. Янев. 1968. Материали и kpumuunu 6eaexku по флората на България.
- Tog. Cod. унив., Биол. фаК., 61 (2): 45-71.
Китанов Б. 1943. Принос Към изучаване флората на Североизточните Родопи 6
България. - Спис. БАН, 68 (3): 49-79.
КОЖУХАРОВ С. 1976. Pog Trifolium L. - В: Йорданов Д. (ред.). Флора на НР България, 6:
327-441.
КожухаРОВ С. 1989. Pog Anchusa L. - В: Кузманов Б. (ред.). Флора Ha НР България, 9:
168-180.
КожухаРОВ С. (ред.). 1992. Onpegeaumea на Висшише растения 6 България. С., Наука
и изкуство, 788 с.
КожухАРОВ С., Н. АНДРЕЕВ, Д. ПЕЕВ. 1980. Конспект на Bucwume растения 6 България.
С., БАН, 189 с.
Кузмаднов Б. 1976a. Pog Psoralea L. - В: Йорданов Д. (ред.). Флора на НР България, 6:
119-123.
Ky3MaAHoB Б. 19766. Pog Lotus L. - В: Йорданов Д. (ред.). Флора на HP България, 6: 203-
214.
МАРКОВА М. 1973. Pog Роепийа L. - В: Йорданов Д. (peg.). Флора на НР България, 5:
206-266.
МАРКОВА М. 1989. Род Salvia L. - В: Кузманов Б. (ред.). Флора на НР България, 9: 442-
466.
ПЕЕВ Д. 1982а. Pog Oenanthe L. - В: Кожухаров С. (ред.). Флора на НР България, 8: 178-
192.
ПЕЕВ JJ. 19826. Pog Lysimachia Guss. - В: Кожухаров С. (ред.). Флора на НР България,
8: 309-311.
РАЙков А. 1989. Почвите 6 Родопите. - В: Природният и икономичесКи потенциал на
nAaHuHume 6 България. Т. 1. С., BAH, 519 с.
Стоянов H., Б. Китанов, В. Велчев. 1955. Флористични материали от Източните
Родопи. - Изв. bom. инсш., 4: 111-117.
Стоянов H., Б. СТЕФАНОВ. 1948. Флора на България. Трето изд. C., Cod. ynuB., 1361 с.
Стоянов Н., Б. СТЕФАНОВ, Б. КИТАНОВ. 1967. Флора на България. Четвърто изд. С.,
Наука и изкуство, 1326 с.
Хинковад Ц., В. ФАКИРОВА. 1970. Съобщение. - Изв. Бот. uncm., 20: 239.
ЧЕРНЕВА Ж. 1995. БележКи Върху разпространението на български растения. - В:
Сборник Юбшлейна науч. Конф. „100 год. om рождението на акад. Б.
Стефанов“. С., ВАТИ, 2: 172-174.
126
DENCHEV C., О. Dimitrov, $. SHARKOVA. 1997. New chorological data on vascular plants in
Bulgaria. - Phytol. Balcan., 3 (1): 143-147.
GussEv С., О. OuzouNov, С. DENCHEV, К. APOsTOLOv. In press. New chorological data on vas-
cular plants in Eastern Rhodopes. - Phytol. Balcan.
Marais ХХ. 1980. Romulea Maratti. - In: Tutin С. (ed.). Flora Europaea, 5: 99-100.
PAvLovA D., 8. KozuHarov, О. Dimitrov, Е. КоХИНАКОУА. In press. New chorological data
and critical notes for the flora of the Eastern Rhodopes Mountains (Southern
Bulgaria). - Ot Sistematic Botanic Dergisi.
Постъпила на 16.4.1998
Адреси на aBmopume:
Антоанета Петрова
БотаничесКа градина при БАН
ПК 664
1000 София
Ирина Герасимова
Национален природонаучен музей при БАН
бул. Цар Освободител 1
1000 София
E-mail: bspbicer@ main. infotel.bg
Росен Василев
ул. Попчево 48
1309 София
E-mail: roko@inet.bg
Contribution to the flora of the Eastern Rhodope
Mountains, Bulgaria
Antoaneta PETROVA, Irina GERASSIMOVA, Rossen VASSILEV
(Summary)
New chorological data for 41 taxa have been reported. The distribution of Romulea
linaresii Parl. subsp. graeca Beguinot in Bulgaria has been confirmed. New for the
Bulgarian part of the Rhodopes are 11 taxa: Aristolochia macedonica Вогпт., Petrorhagia
velutina (Guss.) Ball. et Heyw., Lupinus graecus Boiss. et Sprun., Trifolium purpureum
Loisel subsp. desvauxii (Boiss. et Blanche) Koz., Oenanthe lachenalii Gmell., Bellis
sylvestris Cyr., Stipa pennata L., Phleum pratense L. subsp. bertolonii (DC.) Bornm.,
Eleocharis uniglumis (Link.) Schult, Juncus ranarius Song. and Ornithogalum olygophyl-
lum Clarke. New for the Eastern Rhodopes are 8 taxa: Taxus baccata L., Alyssoides bul-
garica (Sagor.) Assenov, Carex depauperata Good., etc. New localities of some relict,
endemic or rare for Bulgaria species have been also found: Adiantum capillus-veneris L.,
Lathraea rhodopea Dingl., Geranium macrostyllum Boiss., Salvia verbenaca L.
127
Historia naturalis bulgarica, 9, 1998: 128
Група за изследване и защита на прилепише
Теодора ИВАНОВА
Националният природонаучен музей е седалище Ha няКолКо
неправителствени еКологични организацич. Една om max е
Групата за изследване и защита на прилепите, регистрирана
Като сдружение с идеална цел през 1997. Не случайно седалището
на организацията е В Националния природонаучен музей -
причините за това са няКолКо - myk са pa6omuau и работят
първите изследователи на прилепите В България, 6 лицето на
ръководството и екипа на музея членовете на ГИЗП са намирали
Винаги nogkpena и помощ, тъй Като споделят общи цели и задачи,
свързани с опазване на българсКата природа.
Основни цели на ГИЗП са изследването и опазването на
прилепите и mexHume местообитания. Приоршпетните
дейности са свързани с:
е организиране, провеждане и участие 6 научно-изследователсКи проекти;
е разработване и прилагане на природозащитни проекти, стратегии и инициативи
за опазване на прилепите и техните местообитания;
е създаване и поддържане на информационна банКа - библиотека, Компютърна база
данни, и др. за Всички аспекти om биологията и екологията на прилепите;
е пропагандиране на проблемите на прилепите и създаване на обществен интерес
Към тяхната защита и опазване; разработване и провеждане на образователни
програми и разпространяване на познания относно необходимостта от опазване на
биологичното разнообразие.
ГИЗП работи В тясно сътрудничество с редица правителствени и неправшпелствени
организации у нас и В чужбина В следните направления:
е локализиране и проучване на големите прилепни Колонии 6 подземни убежища;
е мониторинг на състоянието на известните прилепни Колонии;
е КартотеКиране на прилепните убежища 8 България;
е разработване на образователни програми;
е инициативи за актуализиране на законодателството и реалното му приложение.
По-значими проеКти за 1998 год. са:
Програма за защита на пещерния дългокрил (Miniopterus schreibersii) -
първата международна европейсКа програма, В Която участват 9 страни, поставяща
си за цел изготвянето на план за защшпа на даден вид. Провежда се под патронажа на
Cekpemapuama на Конвенцията за защита на прилепише 6 Европа (EUROBATS) u
се Координира на международно ниво от Унгарската фондация за защита на NpuAenume.
Прилепише на mepumopuama на Източнише Родопи. Дългосрочно проучване,
започнато през 1995 с цел установяване на Видовия състав, лоКализиране на най-
Важните за опазването на прилепите местообитания и предприемане на КонКретни
мерки за защитата им. Реализира се с финансовата подКрепа на Българо-швейцарсКката
програма за опазване на биологичното разнообразче.
Втора европейска нощ на прилепише - 29 авгусш 1998 - международна
инициатива, организирана от EUROBATS с цел да се обединят усилията на
природозащитниците и ga се привлече обществения интерес Към проблемите на
опазване и защита на прилепите, koumo често са Жертва на невежество и суеверия. С
подкрепата на НПМ и КЕС-България, ГИЗП организира и проведе редица мероприятия,
най-значимото om koumo - изложбата „За прилепите...“ Във фоайето на Музея
представи над 40 цветни фотографии, табла и най-различни нагледно матерпали,
илюстриращи живота на прилепите.
Адрес за Контакти: Група за изследване и защита на прилепите /ГИЗП
Национален природонаучен музей, бул. Цар Освободител 1, София 1000
Тел. 02/ 988 51 15 (673), Make 02/ 46 64 58, Ел. поща: rabbits@main.infotel.bg
128
Historia naturalis bulgarica, 9, 1998: 129-142
The genus Erebia (Lepidoptera: Nymphalidae)
in the Central Balkan National Park, Bulgaria
Alexi POPOV
Introduction
The genus Erebia (Nymphalidae: Satyrinae) comprises many representatives of
the high-mountain fauna. They are significant from a zoogeographical point of
view because many of them have restricted or disjuncted ranges. For that reason,
the genus, which is very homogenous and undivided into subgenera, is the richest
in species among the butterflies (Papilionoidea) in Europe. According to TOLMAN
(1997) 46 species occur in Europe. The genus gives a characteristic picture of the
Bulgarian high-mountain fauna, too. A good knowledge of the distribution of the
species of Ёгефа in the national parks will afford an opportunity for evaluation of
their conservation significance and for proposing steps for their protection.
Material
The high-mountain woodless zone of the Central Balkan National Park was
studied in the course of two years. The park, founded in 1991, is a part of the
Zlatishko-Tetevenska Mt, the Troyanska Mt and the Kaloferska Mt and covers an
area with a length of 85 km and a surface of 73262 ha, 29182 ha of which is a
woodless zone. The material (130 specimens) was collected by the author visiting
the sites twice or once as follows: in June, July and August 1995 from Paskal Peak
to Dobrila Peak and in July and August 1996 from Dobrila Peak to Mazalat
Chalet. АП the treated species of Hrebia have one generation yearly and fly
between June and September.
The material from the National Park in the collections of Nikolai Karnozhitsky
(77 specimens) and Dr Stefan Bocharov (57 specimens), preserved in the National
Museum of Natural History in Sofia, was revised. The specimens were identified
but not published by their collectors and were checked by the present author. The
names are abbreviated in the text: NK = N. Karnozhitsky, SB = Dr St. Bocharov.
129
Some specimens of Erebia ottomana balcanica were collected by Boyan Petrov.
Information about a sample from Kozya Stena was provided by Stanislav
Abadjiev. The material consists of 288 specimens in total.
Only data from publications with original information (localities, altitudes,
subspecies) have been added from the literature. Most of these publications con-
tain records from a small area of the Kaloferska Mt between the valleys of Stara
Reka and Byala Reka where Erebia were collected in 1909 and 1911 by Alexander
Drenowski, in 1928 by Krestju Tuleschkow, in 1932 by Adolf Binder, in 1933 by
P. Haig Thomas, in 1962 by Otto Slaby, in 1969 by Zoltan Varga and Alexander
Slivov and in 1985 by Frank Franke. Stoyan Beshkov has been active in the cur-
rent decade in the same area and in the Troyanska Mt as far as Dermenka to the
west as well as Krum Iwanov who was active in 1922 and 1923 only in the
Troyanska Mt. All localities, original and published, are given with their present
names. Here is a list of the localities with changed names (the new name is given
first, the old name is mentioned in the brackets): Dermenka Chalet
(= Dermenkaya Chalet), Dermenka Peak (= Dermenkaya Peak), Levski Peak
(= Ambaritsa Peak), Golyam Kupen Peak (= Kupena Peak), Ravnets Chalet
(= Komsomol Chalet), Balkanski Rozi Chalet (= the small chalet at Karlovo),
Vasil Levski Chalet (= Yumrukchal Chalet), Zhaltets Peak (= Sarakaya Peak),
Botev Peak (= Yumrukchal Peak, = Ferdinandov Vrah Peak), Golyam Kademlia
Peak (= Triglav Peak), Mazalat Peak (= Zli Vrah Peak), Valcha Glava Peak
(= Kurtbashitsa Peak), Mazalat Chalet (= Rositsa Chalet).
Acknowledgements
I wish to express my grateful thanks to my colleagues and friends Stanislav
Abadjiev for the identification of some specimens and confirmation of my identi-
fications and for information from one of his trips for butterflies collection and
Boyan Petrov for a sample of Erebia. The investigations in 1995 and 1996 were
carried out as part of the project on the invertebrate fauna of the woodless zone
of the Central Balkan National Park organized by the Bulgarian-Swiss
Biodiversity Conservation Programme.
List of the species
Erebia ligea herculeana Warren, 1931
Troyanska Mt: below Levski Peak, 1400 m, 5.8.1949, NK. Kaloferska Mt: Vasil
Levski Chalet, 1450 m, 18.7.1996; Zhaltets Peak, 1500-1600 m, 17-20.7.1948 and
6-7.8.1949, NK; the ridge between Botev Peak and Mazalat Chalet, 11-15.7.1952,
SB. 15 specimens altogether.
130
Known from Капоуо Gorge of the Stara Reka River (BURESCH & TULESCHKOW,
1929; GOLTZ, 1930; THOMAS, 1936), Ravnets Chalet (FRANKE, 1989) and between
Kalofer and Botev Peak (DRENOWSKI, 1909) and further out, but near to the bor-
ders of the National Park from Zelenikovets (IWANOV, 1926) at an altitude of the
localities between 800 m (DRENOWSKI, 1925) and 1600 m (DRENOWSKI, 1909).
FRANKE (1989) localized Ravnets Chalet incorrectly in the Troyanska instead of in
the Kaloferska Mt (as well as Ravnets Peak for Е. orientalis, Е. medusa and
E. alberganus phorcys).
Concerning the subspecific determination of the population in the Stara Planina
Range, GOLTZ (1930) indicated peculiarities of a race without naming it and FRANKE
(1989) first reported specimens from the National Park as Е. Пдеа herculeana.
Erebia euryale euryale (Esper, [1805])
Zlatishko-Tetevenska Mt: Benkovski Chalet, 1550 m, 2.8.1995; Bratanitsa Peak,
2000 m, 2.8.1995; Vezhen Chalet, 1650 m, 1.8.1995. Troyanska Mt: Karchov Preslap,
1450 m, 20.7.1995; Kozya Stena Peak, 1600 m, 9.8.1997, St. Abadjiev; Dobrila
Chalet, 1850 m, 20.7.1996; Levski Peak, 2000 m, 5.8.1949, NK; Krastsite Peak, 1800 m,
19.7.1996. Kaloferska Mt: Kostenurkata Peak, 1700 m, 19.7.1996; Vasil Levski
Chalet, 17.7.1952, SB; Ravnets Peak, above 1800 m, 5.7.1950, SB; Zhaltets Peak,
1500-1700 па, 7-9.8.1949, NK; Botev Peak, above 2000 m, 5.7.1950, SB; Golyam
Kademlia Peak, 15.7.1952, SB; Groba Peak, 1600-1700 m, 25.7.1996; Rosovatets
Peak, 1800-1900 m, 25.7.1996; Valcha Glava Peak, 1600-1700 m, 25.7.1996; Mazalat
Chalet, 17.7.1952, SB. 61 specimens altogether. A very common species.
Reported for the National Park from Kozya Stena (IWANOV, 1926) and Botev
Peak (DRENOWSKI, 1909) at an altitude of 1600 m (DRENOWSKI, 1925) to 2100 m
(DRENOWSKI, 1909). The data for the altitude of their occurrence in the Kalofer-
Balkan after Drenowski were cited erroneously as 800-1100 m instead of
1800-2100 т by BURESCH and TULESCHKOW (1929).
According to WARREN (1936) the specimens from the Stara Planina Range, as
well as all Bulgaria, belong to Е. euryale euryale Г. syrmia Fruhstorfer, 1909.
Under such forms of other species of Erebia Warren interpreted distinct sub-
species, for instance Е. alberganus cetof. phorcys. In this case however he noted
expressly that Г. syrmia occurs together with typical Е. euryale. Therefore ABAD-
JIEV (1993) was quite right in regarding syrmia as an infrasubspecific form only,
although it was considered later by some other authors as a subspecies.
Individual aberrations reported for the Kaloferska Mt are also Е. euryale
var. euryaloides Tengstrém, 1869 (DRENOWSKI, 1909) and Е. euryale var. ocellaris
Staudinger, 1861 (DRENOWSKI, 1912).
Erebia orientalis orientalis Elwes, 1900
Zlatishko-Tetevenska Mt: Vezhen Peak, 2000 m, 2.8.1995. Troyanska Mt:
Golyam Kupen Peak, 1900 m, 19.7.1996. Kaloferska Mt: Botev Peak, 2300 m,
131
8.8.1949, NK. 3 specimens altogether. The date of the last finding on Botev Peak
- 8th August, registers the end of the flight period of the species in Bulgaria.
All published localities in the National Park are situated within a rather small
territory marked out by the points of Botev Peak - Vasil Levski Chalet - Ravnets
Peak - Ray Chalet - Botev Peak (DRENOWSKI, 1909; BURESCH & TULESCHKOw, 1929;
BINDER, 1933; THOMAS, 1936; VARGA, 1972; VARGA & SLIVOV, 1977; FRANKE, 1989), in
addition ABADJIEV (1995) made colour photographs of a female and a photo of the
male genitalia of specimens collected between Levski Peak and Botev Peak. The
altitude of the range in Stara Planina (2000-2200 m) cited by ABADJIEV (1993) is
after BURESCH and TULESCHKOW (1929) and not after DRENOWSKI (1909; 1928). In
fact this altitude varies between 1400 m (FRANKE, 1989) and 2200 m (BURESCH &
TULESCHKOW, 1929). The date of collecting of the female photographed by ABAD-
JIEV (1995, p. 118, pl. 13, fig. 9-10) needs correction, too. The true date is
19-21.7.1994 as on p. 134, fig. 20.
The first information (provided by DRENOWSKI, 1909; 1925; 1928) contains data
for the simultaneous occurrence of the more common E. epiphron var. orientalis
and the typical E. epiphron (Knoch, 1783) at the same place. But in reality the last
taxon is not distributed in Bulgaria. DRENOWSKI (1925) also reported one individ-
ual form from the Kaloferska Mt - Е. epiphron var. nelamus (Boisduval, 1828). All
the other authors had considered orientalis as a subspecies of Е. epiphron until
ABADJIEV (1993) accepted the separation of Е. orientalis as a distinct species.
BESHKOV (1996) took the view that the population from Central Stara Planina
belonged to a distinct yet undescribed subspecies.
Erebia aethiops aethiops (Esper, [1777])
Kaloferska Mt: the ridge between Botev Peak and Mazalat Chalet,
11-15.7.1952, SB; Mazalat Chalet, 17.7.1952, SB. 8 specimens altogether.
A rare species, established by BURESCH and TULESCHKOW (1929) on Zhaltets
Peak above Vasil Levski Chalet and by DRENOWSKI (1909) above Kalofer towards
Botev Peak between 800 m (DRENOWSKI, 1928) and 2000 m (BURESCH &
TULESCHKOW, 1929).
Erebia medusa psodea (Hiibner, [1804])
Zlatishko-Tetevenska Mt: Vezhen Peak, the spring of Zavodna River, 2090 m,
21.7.1995; Kamenitsa Peak, 2070 m, 21.7.1995; Kavladan Peak, 1600 m, 15.6.1995.
Troyanska Mt: Ushite Peak, 1600 m, 15.6.1995; Trionite, 1550 m, 15.6.1995;
Markova Livada, 1550 m, 15.6.1995; Kozya Stena Chalet, 1600 m, 15.6.1995; Kozya
Stena Peak, 1500 m, 14.6.1995; Balyovska Planinka, 1600 m, 14.6.1995; Troyanski
Prohod Pass, 1500 m, 14.6.1995; Goraltepe Peak, 1500 m, 13.6.1995; Kartala Peak,
1500 m, 13.6.1995; Orlovo Gnezdo Shelter, 1500 m, 13.6.1995; west of Dermenka
Chalet, 1550 m, 13.6.1995; Dermenka Peak, 1500 m, 12.6.1995. Kaloferska Mt:
Zhaltets Peak, 1500 m, 20.7.1948 and 1700 m, 9.8.1949, NK; Botev Peak, above 2000 m,
132
5.7.1950, SB; Mazalat Chalet, 17.7.1952, SB. 31 specimens altogether. The speci-
mens from Zhaltets Peak were identified erroneously by N. Karnozhitsky as
Е. oeme spodia. The very common Е. medusa is found in the original material only
in the western part of the National Park because it flies usually during the end of
the spring and the beginning of the summer (earlier than the remaining species,
except Е. euryale) while the butterflies from the eastern part of the park between
Dobrila Peak and Mazalat Chalet were collected by the author in 1996 past the
middle of July. On rare occasions the imago occurs later. The date of a specimen
from Zhaltets Peak (9th August) is the latest find of the species in Bulgaria.
All the published data for the National Park are from the western part of the
Kaloferska Mt from 1000 m (DRENOWSKI, 1925) to 2100 m (ABADJIEV, 1995): above
Karlovo (THOMAS, 1936), Ravnets Peak (FRANKE, 1989), between Vasil Levski
Chalet and Botev Peak (BINDER, 1933) and above Kalofer towards Botev Peak
(DRENOWSKI, 1909; BURESCH & TULESCHKOW, 1929; SLABy, 1979); furthermore ABAD-
ЛЕХ (1995) gives figures of a female with an unspecified locality ,between Levski
Peak and Botev Peak“.
The problem of the subspecific belonging of the populations from the Stara
Planina Range and the Bulgarian populations as a whole has not been entirely
clarified. SLABY (1979) described E. medusa botevi from Botev Peak. ABADJIEV
(1993) wrote that Е. medusa botevi Slaby, 1979 and Е. medusa euphrasia
Fruhstorfer, 1917 have been quoted for Bulgaria and accepted Е. medusa psodea
as a synonym of Е. medusa medusa ([Denis et Schiffermiller], 1775). The popu-
lations of this species in Stara Planina (or those in the highest part of Central
Balkan), occurring at the lowest altitude in Bulgaria among all Erebia, are not
isolated from the other populations in the country and from a zoogeographical
point of view they do not seem to represent a distinct subspecies. That is why we
have taken TOLMAN’s (1997) view here according to which Е. medusa psodea (with
synonyms Е. medusa euphrasia and Е. medusa botevi) occurs in southeastern
Еигоре. In former publications the typical form of Е. medusa together with
E. medusa var. psodea (DRENOWSKI, 1909; 1925; 1928) or only var. psodea (BINDER,
1933) or an unnamed variety (THOMAS, 1936) was also reported for the Kaloferska Mt.
Nevertheless it is not clear whether Drenowski regarded var. psodea as occurring
in Stara Planina (DRENOWSKI, 1925, p. 51; 1928, p. 49) or as absent from it
(DRENOWSKI, 1925, p. 115; 1928, p. 103).
Erebia alberganus phorcys (Freyer, 1836)
Troyanska Mt: Trionite, 1550 m, 20.7.1995; Markova Livada, 1550 m, 20.7.1995;
Kozya Stena Chalet, 1600 m, 20.7.1995; Kozya Stena Peak, 1600 m, 9.8.1997,
St. Abadjiev; Kartala Peak, 1500 m, 18.7.1995; Orlovo Gnezdo Shelter, 1500 m,
18.7.1995; Dermenka Chalet, 1500 m, 17.7.1995. Kaloferska Mt: Zhaltets Peak,
1500 m, 17-20.7.1948, NK, 1700-1800 m, 6-9.8.1949, NK and 1800 m, 18.7.1996;
Botev Peak, 25.7.1934, D. Zlatarsky and 2300 m, 22.7.1948, NK. 32 specimens alto-
133
gether. Quite common. The latest date of flying of the subspecies is 9th August
(Kozya Stena Peak, Zhaltets Peak).
The subspecies was described from ,Europaische Tiirkei* (Freyer, 1836, after
WARREN, 1936). The description is one of the oldest published records of an insect
species in the country. The whole hitherto known range of Е. alberganus phorcys,
i.e. the whole range of Е. alberganus (de Prunner, 1798) in Bulgaria, comprises
the Troyanska and Kaloferska Mts: Dermenka Chalet and Gerdektepe Peak
(BESHKOV, 1992), Golyam Kupen Peak (DRENOWSKI, 1925), above Karlovo (GOLTZz,
1930; THOMAS, 1936), Balkanski Rozi Chalet (DRENOWSKI, 1928), Vasil Levski Chalet
(ABADJIEV, 1995), Zhaltets Peak (BURESCH & TULESCHKOW, 1929), Ravnets Peak
(ЕВАМКЕ, 1989), Ray Chalet (VARGA & SLIvov, 1977), the western and southern
slopes of Botev Peak (DRENOWSKI, 1928; BURESCH & TULESCHKOW, 1929; BINDER,
1933). The range is situated between 900 m (HIGGINS & RILEY, 1970, after Higgins’
own sample, see THOMAS, 1936) and 2200 m (BURESCH & TULESCHKOW, 1929).
All authors had reported the species for Bulgaria (the Stara Planina Range) as
the subspecies phorcys. DRENOWSKI (1909) and the later authors as Е. сейо
var. phorcys, GOLTZ (1930) as an unnamed race of Е. ceto (Hubner, [1804]); War-
REN (1936) as Е. alberganus cetof. phorcys, HIGGINS & RILEY (1970) and the later
authors as Е. alberganus phorcys.
Erebia rhodopensis Nicholl, 1900
Troyanska Mt: Levski Peak, 2000 m, 5.8.1949, NK and 1950-2166 m, 20.7.1996.
Kaloferska Mt: Botev Peak, 2400 m (!), 25.7.1934, D. Zlatarsky, 2300 m, 8.8.1949,
NK, above 2000 m, 7.8.1947 and 2.7.1950, SB and 2300 m, 13.8.1996; Marinka
Shelter, 15.7.1952, SB; Rosovatets Peak, 1800-1900 m, 25.7.1996. 43 specimens
altogether. Very common. Dr St. Bocharov identified wrongly his material (from
Botev Peak and Marinka) as Е. tyndarus. One specimen was collected on Botev
Peak on 2nd July, which is rather earlier than hitherto published data for the
beginning of the flight on 21st July.
Known only from Botev Peak (DRENOWSKI, 1909) and the area between Vasil
Levski Chalet and Botev Peak (BINDER, 1933) from 1800 m (DRENOWSKI, 1909) to
2376 m (BURESCH & POPOV, 1965).
Drenowski examined the variability of the species and reported for the
Kaloferska Mt the individual forms described by him from the Rila Mt: var. latofas-
ciata Drenowski, 1909, var. tenuifasciata Drenowski, 1909 (DRENOWSKI, 1909),
var. bachmetjevi Drenowski, 1909 and var. ocellata Drenowski, 1923 (DRENOWSKI, 1923).
Erebia cassioides kinoshitai Beshkov, 1996
Kaloferska Mt: Botev Peak, above 2000 m, 7.8.1947, 6.9.1949, 2.7.1950, SB and
2300 m, 13.8.1996; without exact locality, July 1932, NK. 20 specimens altogether.
Quite common. Dr St. Bocharovs material was identified erroneously as
Е. rhodopensis and the only specimen of N. Karnozhitsky аз Е. tyndarus balcanica.
134
The flight of the species in Bulgaria has been proved up till now for the second
half of July and the beginning of August. The information is being improved con-
siderably by the new data and spans the period from 2nd July to 6th September.
The subspecies is described from the Troyanska and the Kaloferska Mts on
type material from Levski Peak, Golyam Kupen Peak, Krastsite Peak and the tri-
angle between the Zhaltets, Ravnets and Botev peaks at an altitude from 1780 to
2100 па (BESHKOV, 1995; 1996). The species was also recorded from Botev Peak by
DRENOWSKI (1909) within a larger altitudinal range (1500-2200 m) as the typical
form of Е. tyndarus and by LORKOVIC (1957) as Е. cassioides macedonica. Levski
Peak is situated in the Troyanska Mt and not in the Kaloferska Mt as it was stat-
ed by BESHKOV (1995).
LORKOVIC (1957) placed the population in the Stara Planina Range, described
later by Beshkov as a distinct subspecies, to the subspecies macedonica Buresch,
1919 and transfered this subspecies from Е. tyndarus (Esper, [1781]) to Е. cas-
sioides (Reiner et Hohenwarth, 1792). Specimens of Drenowski from Botev Peak
examined by Lorkovic indicate that DRENOWSKI's data (1909; 1912; 1925; 1928) for
a typical Е. tyndarus from Botev Peak referred to Е. cassioides. The differences
between Е. cassioides kinoshitai from Central Balkan and Е. cassioides mace-
donica from Rila Mts. and Pirin Mts. are not so wide as for instance between
Е. alberganus phorcys from Central Balkan and Е. alberganus alberganus from
the Alps. This is only natural because in Е. alberganus the ranges of the sub-
species are more widely separated (the belonging of the population in Macedonia
is not discussed here), the vegetation and climatic conditions in both ranges dif-
fer more strongly and regardless whether the isolation had started earlier in time
or not, the differentiation of both subspecies of Е. alberganus had preceded Ше
origin of the two subspecies of Е. cassioides mentioned above.
Erebia ottomana balcanica Rebel, 1903
Zlatishko-Tetevenska Mt: Paskal Chalet, 1500 m, 4.8.1995; between Benkovski
Chalet and Eho Chalet, 1700-2000 m, 15.9.1995, B. Petrov. Troyanska Mt: Kozya
Stena Peak, 1600 m, 9.8.1997, St. Abadjiev; Malak Kupen Peak, 1850 m, 19.7.1996;
Golyam Kupen Peak, 1900 m, 19.7.1996; Krastsite Peak, 1800 m, 19.7.1996.
Kaloferska Mt: Kostenurkata Peak, 1700 m, 19.7.1996; Zhaltets Peak, 1500-1800 m,
6-9.8.1949, NK and 1800 m, 18.7.1996; Yuzhen Dzhendem, the northwestern part
of the reserve, 1800 m, 14.8.1996; above Rayski Skali, 2100 m, 13.8.1996; Botev
Peak, 2200-2400 па (!), 25-26.7.1934, NK and О. Zlatarsky and above 2000 па,
7.8.1947, 6.9.1949, SB. 54 specimens altogether. Quite common. N. Karnozhitsky’s
material of Е. ottomana balcanica and Е. cassioides kinoshitai was identified as
Е. tyndarus balcanica, and Dr St. Bocharov’s аз Е. gorge (Hubner, [1804]), a
species not distributed in Stara Planina Range. The date of the butterflies col-
lected by B. Petrov in the western part of the investigated area (15th September)
traces the termination of the flight of Е. ottomana in Bulgaria.
135
It has been hitherto reported in the National Park only from the triangle Botev
Peak - Vasil Levski Chalet - Ray Chalet - Botev Peak (DRENOWSKI, 1909; BINDER,
1933; WARREN, 1936; VARGA, 1977; VARGA & SLIVOV, 1977) at an altitude of 1200 m
(DRENOWSKI, 1925) to 2000 па (DRENOWSKI, 1909).
This taxon has been considered for a long time as a form or subspecies of
E. tyndarus (DRENOWSKI, 1909 and later authors) until WARREN (1936) transferred
it to E. ottomana Herrich-Schaffer, 1847, which has been accepted by the subse-
quent authors. The year of the description of Е. ottomana balcanicaby Rebel was
interpreted in a different manner in the literature: as 1903 after VARGA (1977), as
1904 after ABADJIEV (1993) or erroneously as 1913 after HIGGINS & RILEy (1970) and
BESHKOV (1996). According to ICZN, REBEL (1903) - preliminary description, and
not REBEL (1904) - detailed description, should be accepted as an author and year
of the subspecies. DRENOWSKI (1928, p. 85) reported some specimens from Central
Balkan as belonging to Е. tyndarus var. dromus Herrich-Schaffer, 1844 and did
not include this form in the list of the butterflies from Stara Planina further down
in the same publication (DRENOWSKI, 1928, p. 103). Now dromus is also interpret-
ed as belonging to Е. tyndarus, which does not occur in Bulgaria.
Erebia pronoe fruhstorferi Warren, 1933
Kaloferska Mt: Yuzhen Dzhendem, the northwestern part of the reserve,
1700-1800 m, 14.8.1996; above Rayski Skali, 2200 m, 13.8.1996; Botev Peak, 2300 m,
13.8.1996. 6 specimens altogether.
А rare species, hitherto reported only by DRENOWSKI (1909) from Botev Peak at
1800-2000 m.
DRENOWSKI (1909; 1925; 1928) placed the material collected by him to the typ-
ical form of Е. ргопое (Esper, 1780) and partly to the rarer Е. pronoe var. pitho
(Hiibner, [1804]). Lately the population in the Stara Planina Range as well as all
the Bulgarian populations are considered as Е. pronoe fruhstorfert (ABADJIEV,
1993; BESHKOV, 1996).
Erebia melas schawerdae Fruhstorfer, 1918
Kaloferska Mt: Zhaltets Peak, 1700 m, 7-9.8.1949, NK; Botev Peak, above
2000 m, 7.8.1947, SB and 2300 m, 13.8.1996; Mazalat Peak above Tazha Village,
1800 m, 27-28.8.1948 and 21.8.1949, SB. 15 specimens altogether.
Known from the area between Kalofer and Botev Peak (DRENOWSKI, 1909) and
between Levski Peak and Botev Peak (ABADJIEV, 1995) from 900 to 2100 m.
The solution of the problem of the subspecific belonging of the Bulgarian pop-
ulations necessitates their comparison with the great number of other isolated
populations in the Balkan Peninsula. The first data from the Kaloferska Mt are for
the occurrence of the typical form of Е. melas (Herbst, 1796) and more often of
E. melas var. astur Oberthiir, 1884. This variety is regarded now as a subspecies
of the related Е. lefebvrei (Boisduval, 1828) distributed in the Iberian Peninsula.
136
Later on BURESCH (1921) corrected the opinion of Drenowski and placed the spec-
imens from Botev Peak and the remaining Bulgarian material to Е. melas herce-
govinensis Schawerda, 1912, which was recognized by DRENOWSKI (1925; 1928;
1929; 1932). In his monograph WARREN (1936) mentioned the same subspecies as
Е. melas leonhardi Г. schawerdae Fruhstorfer, 1918 with a synonym Г. hercegovi-
nensis. In the recent publications for Bulgaria (including those on the Stara
Planina Range) the species is referred as Е. melas leonhardi Fruhstorfer, 1918
(ABADJIEV, 1993; BESHKOV, 1996). Here we accept TOLMAN’s (1997) view according to
which Е. melas leonhardi and Е. melas schawerdae are distinct subspecies.
Erebia oeme spodia Staudinger, 1871
The species is not presented in the collected or revised material. The speci-
mens, identified as Е. oeme spodia by N. Karnozhitsky, are in fact Е. medusa.
Only DRENOWSKI (1909) has reported this species from the area below Botev
Peak between 1500 and 1700 m (DRENOWSKI, 1925). Except in the National Park it
has been also established in the Western Stara Planina Range on Kom Peak, but
this locality is not marked off on ABADJIEVs map (1993, map 18).
It is published in the literature on Stara Planina as E. oeme spodia. DRENOWSKI
(1925; 1928) was the only one reporting the occurrence at the same place of the typ-
ical form of Е. oeme (Hiibner, [1804]) together with var. spodia.
Conclusion
From all the 14 species of Егебга in Bulgaria, 12 species have been established
in the Central Balkan National Park. They were reported for the area of Botev
Peak already during the first year of exploration of the mountain by DRENOWSKI
(1909) as 11 species, some of them different from the taxa in the later papers.
Nevertheless, the information on the species distribution in the National Park is
rather insufficient. The literature data on Frebia refer to localities situated only
on the southern slopes of the westernmost part of the Kaloferska Mt between
Stara Reka Valley and Byala Reka Valley where all the 12 species have been estab-
lished and in Ше Troyanska Mt from where Е. euryale, Е. alberganus phorcys
and Е. cassioides kinoshitai have been published. The original material consists
of 11 species - all except Е. oeme spodia. As a result of the present investigation
5 species have been reported for the first time from the National Park for the
Troyanska Mt and 4 species for the Zlatishko-Tetevenska Mt. The boundaries of
the known ranges are extended westward for E. rhodopensis (to Levski Peak),
Е. alberganus phorcys (to Trionite), Е. orientalis orientalisand Е. medusa psodea
(to Vezhen Peak), Е. euryale euryale (to Benkovski Chalet) and Е. ottomana bal-
canica (to Paskal Chalet), as well as eastward for E. rhodopensis (to Rosovatets
Peak), Е. melas schawerdae (to Mazalat Peak), Е. euryale euryale, Е. aethiops
137
aethiops and E. medusa psodea (to Mazalat Chalet). Four species from the
Zlatishko-Tetevenska Mt, 8 species from the Troyanska Mt and 12 species from
the Kaloferska Mt are known now. It may be expected that some more species will
be found in Troyanska and Zlatishko-Tetevenska Mts because Al. Drenowski,
N. Karnozhitsky and Dr St. Bocharov collected butterflies only to the east of
Levski Peak and my collecting activity in Zlatishko-Tetevenska Mt was carried
out under unfavourable weather conditions. Seven species: E. orientalis orienta-
lis, E. aethiops aethiops, E. alberganus phorcys, E. rhodopensis, E. cassioides
kinoshitai, E. pronoe fruhstorferi and E. melas schawerdae occur in the Stara
Planina Range only in the National Park.
On the basis of the original material the data for the altitude of occurrence of
most species in the Stara Planina Range are changed inconsiderably, as for
instance those Гог Е. pronoe fruhstorfert from 1800-2000 т to 1700-2300 па. АП
species except Е. ligea herculeana and Е. oeme spodia come up to 2000 m. Seven
species can be met in the highest part of the mountain (up to 2300 m): Е. orien-
talis orientalis, Е. alberganus phorcys, Е. rhodopensis, Е. cassioides kinoshitat,
E. ottomana balcanica, E. pronoe fruhstorferi and E. melas schawerdae. After
considering the available material the earliest dates of flight of Е. rhodopensis
and E. cassioides, as well as the latest dates of E. cassioides, E. medusa and
E. alberganus in Bulgaria have been established.
Conservation status
On the basis of the field observations and the data from other examined mate-
rials some conclusions on the conservation status of the treated species can be
made. Е. euryale euryale, Е. medusa psodea and to a certain degree also Е. ligea
herculeanain the forest belt are widespread and abundant. Only the highest part
of the woodless zone between Levski and Botev peaks is inhabited by Е. rhodopen-
sis and E. cassioides kinoshitai, but their populations are stable and numerous.
Like them E. ottomana balcanica is also a common and unthreatened taxon. It
occurs in a large part of the National Park but not continuously. Е. alberganus
Phorcysis also rather abundant and unlike Е. ottomana balcanicait has been not
established in the westernmost part of the investigated area so far. All the species
mentioned above probably do not reduce their populations by slight variations of
the environmental parameters owing to human interference. The remaining
species have low population density and inhabit the highest parts of the three
mountains (Е. orientalis orientalis) or only the eastern part of the park in the
Botev Peak area (Е. oeme spodia partly in the forest belt and Е. pronoe fruhstor-
feri) and between Zhaltets Peak and Mazalat Chalet (Е. melas schawerdae,
E. aethiops aethiops). Although there have not been visible changes in the habi-
tats in the large parts of the park territories as a result of anthropogenous inter-
138
vention, observations on the quantitative fluctuations of these species in various
years are desirable. This is of importance for Е. оете spodia, Е. orientalis orien-
talis and Е. aethiops aethiops in the first place and also for Е. pronoe fruhstorferi
and Е. melas schawerdae in a less degree. Only Е. rhodopensis has been protect-
ed in Bulgaria by law so far. Very likely it was selected as a Balkan endemic
species (only Е. rhodopensis and Е. orientalis are endemic taxa on species level
in Bulgaria) although it is sufficiently abundant in all parts of its range in the
country (Central Balkan Range, Rila Mts and Pirin Mts).
Three more species among the butterflies (Papilionoidea) are typical repre-
sentatives of the high-mountain fauna of the National Park. These are:
Lycaena candens leonhardi (Fruhstorfer, 1917) - a Balkan endemic
subspecies (Lycaenidae); recorded near Dermenka Chalet (1500 m, 17.7.1995,
1 male and 1 female in copula) and known from the area between Vasil Levski
Chalet, Ray Chalet and Botev Peak; with low abundance;
Boloria (Proclossiana) eunomia (Esper, 1800) - a glacial relict with
boreoalpine distribution (Nymphalidae: Heliconiinae); published from the area
between Levski, Botev and Chafadaritsa peaks; a very vulnerable and rare species
occurring on the Balkan Peninsula only in this area, with the nearest locality
Sumava Mts in the Czech Republic; it must be declared as a protected species in
Bulgaria; already protected in Belgium and France, recognized as threatened in
the Czech Republic; according to NEVE (1996) the population in Central Balkan
represents a distinct, yet undescribed subspecies;
Coenonympha rhodopensis Elwes, 1900 - a common _ species
(Nymphalidae: Satyrinae); collected on Karchov Preslap, 1450 m, 20.7.1995,
Ushite Peak, 1600 m, 20.7.1995, Orlovo Gnezdo Shelter, 1500 m, 18.7.1995,
Dermenka Chalet, 1500 m, 17.7.1995, Zhaltets Peak, 1800 m, 18.7.1996, Mlechnia
Chal, 1900 m, 18.7.1996, Botev Shelter, 2000 m, 18.7.1996, Rosovatets Peak, 1850 m,
25.7.1996, Valcha Glava Peak, 1650 m, 25.7.1996; occurs in great numbers, not
threatened.
References
ABADJIEV 5. 1993. Butterflies of Bulgaria. Part 2. Nymphalidae: Libytheinae & Satyrinae.
Sofia, Veren Publ. 127 p.
ABADJIEV 5. 1995. Butterflies of Bulgaria. Volume 3. Nymphalidae: Apaturinae &
Nymphalinae. Sofia, Publ.: 5. Abadjiev. 159 p.
BESHKOW 5. 1992. Faunistic advances on Bulgarian Lepidoptera. - Boll. Ass. Romana
Entomol., 46: 37-56.
BESHKOV S. 1995. A contribution to the knowledge of the Bulgarian Lepidoptera fauna
(Lepidoptera: Macrolepidoptera). - Phegea, 23 (4): 201-218.
BESHKOV S. 1996. A new subspecies of Erebia cassioides (Reiner & Hohenwarth, 1792) from
Bulgaria: Erebia cassioides kinoshitai ssp. n. (Lepidoptera: Nymphalidae:
Satyrinae). - Phegea, 24 (3): 109-124.
139
BINDER A. 1933. Schmetterlingsjagd auf dem Balkan (Sommer 1932). - Int. Ent. Zeitschr.,
27 (30): 335-339, (31): 349-351.
BURESCH I. 1921. Neue und seltene Schmetterlingsarten aus Trazien und Mazedonien. -
Zeitschr. Bulg. Akad. Wiss., 23: 155-216. (In Bulgarian).
Вовезсн I., A. Popov. 1965. Butterflies under protection of the Decree for the conservation
of nature in Bulgaria. - Priroda, 14 (3): 60-66. (In Bulgarian).
BuRESCH I., K. TULESCHKOW. 1929. Die horizontale Verbreitung der Schmetterlinge
(Lepidoptera) in Bulgarien. - Mitt. Kénigl. naturwiss. Inst. Sofia, Bulgarien, 2:
145-250. (In Bulgarian).
DRENOWSKI А. 1909. Beitrag zur Lepidopteren-Fauna des hoéchsten Teils des Zentral-
Balkans (Stara-Planina) in Bulgarien. - Ent. Rundschau, 26 (20): 120-121, (21):
127-128.
DRENOWSKI A. 1912. Zweiter Beitrag zur Lepidopteren-Fauna des héchsten Teiles des
Zentral-Balkans (Stara-Planina) in Bulgarien. - Zeitschr. wiss. Insektenbiol., 8
(10): 309-313, (11): 340-344, (12): 367-371.
DRENOWSKI А. 1923. Uber einige neue Lepidopterenformen aus Bulgarien und Mazedonien.
- Trav. Soc. bulg. sci. natur., 10: 181-192. (In Bulgarian).
DRENOWSKI A. 1925. Die vertikale Verteilung der Lepidopteren in den Hochgebirgen
Bulgariens. - Deutsche ent. Zeitschr., 1925 (1): 29-75, (2): 97-125.
DRENOWSKI A. 1928. Die Lepidopterenfauna auf den Hochgebirgen Bulgariens. - Recueil
Acad. Bulg. Sci., Classe Sci. Nat. Math., 23: 1-120. (In Bulgarian).
DRENOWSKI A. 1929. Uber die Lepidopteren-Formationen in den Hochgebirgen Bulgariens.
- Deutsche ent. Zeitschr., 1929 (2): 129-140.
DRENOWSKI A. 1932. Ein vergleichender Ubersicht der Bergschmetterlings-Fauna auf den
Hochgebirgen Bulgariens. - Mitt. Bulg. ent. Ges. Sofia, 7: 31-55. (In Bulgarian).
FRANKE F. 1989. Ergebnis einer Makrolepidopterenaufsammlung in Bulgarien im Jahre
1985. - Mitt. Int. ent. Ver., 13 (3-4): 133-154.
Сошт H. 1930. Neue Erebienformen. - Deutsche ent. Zeitschr. Iris, 44: 78-82.
Hicains L., М. Впч. 1970. A field guide to the butterflies of Britain and Europe. London,
Collins. 380 p.
Iwanov К. 1926. Beitrag zur Schmetterlingsfauna der Umgebung von Lowetsch und des
Trojan-Balkans (Bulgarien). - Mitt. Bulg. ent. Ges. Sofia, 3: 211-224. (in
Bulgarian).
Lorkovic 7. 1957. Die Speziationsstufen in der Erebia tyndarus Gruppe. I. Die morpholo-
gischen, 6kologischen und chorologischen Merkmale der alpinen Formen cas-
sioides, nivalis, tyndarus und calcarius. - Biol. Glasnik, 10 (1-2): 61-110.
МЕУЕ С. 1996. Dispersion chez une espéce а habitat fragmenté Proclossiana eunomia
(Lepidoptera, Nymphalidae). Louvain-la-Neuve, Univ. cathol. Louvain, Fac. Sci.,
Обр. Biol., Unité Ecol. Biogéogr. 128 р.
REBEL H. 1903. Studien iiber die Lepidopterenfauna der Balkanlander. I. Teil. Bulgarien und
Ostrumelien. - Ann. k. k. naturhist. Hofmus., 18 (2-3): 123-347.
REBEL Н. 1904. Studien iiber die Lepidopterenfauna der Balkanlander. II. Teil. Bosnien und
Herzegowina. - Ann. k. k. naturhist. Hofmus., 19 (2-3): 97-377.
SLaBy О. 1979. Erebia medusa botevi п. subsp. und Erebia oeme in den Gebirgen von
Bulgarien (Lep.: Satyridae). - Ent. Zeitschr., 89 (8): 81-88.
Tuomas P. 1936. Bulgarian Rhopalocera, June and July, 1933. - The Entomologist, 69 (876):
101-103, (877): 136-139.
TOLMAN T. 1997. Butterflies of Britain & Europe. Collins Field Guide. London, Harper
Collins Publ. 320 p.
140
VARGA Z. 1972. Die Erebien (Lep.: Satyridae) der Balkanhalbinsel und der Karpaten. II. Die
Verbreitung und subspezifische Gliederung von Erebia epiphron Knoch, 1783
mit Beschreibung einer neuen Unterart: Е. epiphron infernalis ssp. nova. - Acta
Biol. Debrecina, 9 [1971]: 221-226.
VARGA Z. 1977. Verbreitung und subspezifische Gliederung der Erebia ottomana Herrich-
Schaffer, 1847 (Lep.: Satyridae) nebst Beschreibung der beiden neuen
Subspezies: Е. ottomana lorkoviciana und Е. ойотапа drenovskyl. -
КШошепуота a Deri Muzeum, 1976: 5-16.
VarGA Z., A. SLIVOV. 1977. Beitrag zur Kenntnis der Lepidopterenfauna der Hochgebirgen
in Bulgarien. - In: Terrestrial fauna of Bulgaria. Materials. Sofia, Publ. House
Bulg. Acad. Sci., 167-190.
WARREN B. 1936. Monograph of the genus Erebia. London, Brit. Mus. (Natur. Hist.), 407 p.
Received on 11.5.1998
Author’s address:
Dr Alexi Popov
National Museum of Natural History
1, Tzar Osvoboditel Blvd
1000 Sofia, Bulgaria
141
Pog Erebia (Lepidoptera: Nymphalidae)
6 Националния napk Централен БалКан
Алекси ПОПОВ
(Резюме)
Видовете om род Erebia дават характерен облик на Високопланинскаша фауна и
са най-типичните нейни представители om дневните пеперуди. В Националния
парк Централен Балкан са установени 12 Вида, Като 11 от max са представени 6
оригиналния матерцал. Общо са определени или ревизирани 288 еКземпляра,
събирани лично 6 продължение на дВе години 6 безлеснаша високопланинска зона Ha
националния парк или съхранени 6 koaekuuume на Н. КарножицКи и д-р Ст. Бочаров
В Националния природонаучен музей. Посочени са и литературните данни за
находищата, Hagmopckama Височина и подвидовата принадлежност.
За първи пъш се съобщават om парка 5 Вида за ТроянсКата планина и 4 Вида за
3aamuwko-TemeBenckama планина. Разширяват се познанията за ареалите 6
западна посоКа на Е. rhodopensis (до Вр. Левски), Е. alberganus phorcys(go Трионите),
Е. orientalis orientalis и Е. medusa psodea (go Вр. Вежен), Е. euryale euryale (до хижа
Бенковски) и Е. ottomana дасагса (до хижа ПасКал) и 6 източна nocoka на
Е. rhodopensis (go Вр. Росоватец), Е. melas schawerdae (go Вр. Мазалашт), Е. euryale
euryale, Е. aethiops aethiops и Е. medusa psodea (до хижа Мазалат). Общо om
ЗлатишкКо-Тетевенската планина са известни 4 вида, от Троянската планина -
8 Вида и от Калоферската планина - бсичкише 12 Вида. В Стара планина единствено
В границшие на парКа са установени 7 Вида. Познанията за BepmukaaHomo
разпространение на повечето Видове са изменени В неголяма степен 6 двете
посоКи. Apeaaume само на 2 Вида са изцяло под 2000 м, а на 7 Вида достигат до 2300 м.
УстаноВени са най-ранни дати на Aemexka 6 България на Е. rhodopensis и Е. cassioides
и най-Къени дати на Е. cassioides, Е. medusa и Е. alberganus. Подвидовата
принадлежност на Е. тедиза и Е. melas е интерпретирана различно 6 сравнение с
новата българска лепидоптерологична литература.
За първи пъш у нас е разгледан Консервационнияш статус на Видовете om род
Erebia. С нисКка популационна пльшност и ограничена разпространеност се
характеризират Е. оете spodia, Е. orientalis orientalis и Е. aethiops aethiops, a В по-
малКа степен и Е. ргопое fruhstorferi и Е. melas schawerdae. Още три Вида други
дневни пеперуди 6 парка са munuynu представители на Високопланинската фауна:
Lycaena candens |еопйага! (балкански ендемит, с нисКа плътност), Boloria eunomia
(глациален peaukm, силно уязвим рядък Bug) и Соепопутрйа rhodopensis
(незастрашен обикновен Bug).
142
Historia naturalis bulgarica, 9, 1998: 143-154
Съвременни методи за събпране, упрабляване
и съхранябане на фаунистични данни
Христо ДЕЛЧЕВ, 3gpa6ko ХУБЕНОВ, Гергин БЛАГОЕВ,
Добрин ДОБРЕВ
Въведение
Въб Връзка с глобалните еКологични проблеми, Водещи до унищожаване
на естествените местообитания и нарушаване равновесието В
ekocucmemume, om изКлючишелно значение се явява изучаването на
биологичното разнообразие на планетата, неговото опазване и
Възстановяване, Както и научносъобразното използване на биологичните
ресурси (CONVENTION, 1995). Затова събирането, анализирането и
систематизирането на фаунистичната информация 6 банка данни се
явява задължително условие за модерното инвентаризиране и анализиране
на богатството на > фаунистичното разнообразие, обитаващо
територията на България. Освен това Компютърнише информационни
бази от данни служат за решаването и на редица Важни 6 теоретично и
практично отношение бъпроси, Като оценка на видовото богатспаво,
поясното разпределение, зоогеографсКката характеристика, ендемизъм и
произход на makcoHume, структура и фунКциониране на ekocucmemume,
мониторинг на защитените територии и др.
Създаването на Компютърни бази данни е бсе още 6 начален етап В
България, но Вече е започнало изграждането на световна система 6 това
отношение - ВоКЕТ INTERNATIONAL, Като Институтът по зоология е
член основател на тази организация. Този фаКт ясно поКазва
навременността и Важността на предлагания макет за база данни.
РазработКата е осъществена с помощта на Националния фонд за научни
изследвания (проект Б-318).
143
Изграждане на база данни
Разработеният и предлаган макет е оригинална схема със специфична
структура за събиране на публикуваните Вече фаунистични данни за
съответната група, тяхното лесно управляване, ползване, надеждно
съхраняване и допълване (приложение 1, 1A, 1B, 1B, 1Т, фиг. 1). Правилното
функциониране на системата се осигурява om > задължителните
изисквания и условия на cucmemama.
Фиг. 1. Географски райони 6 България
Като първо условие се явява стандартизираното Ввъбеждане на
информацияша, 6 DataBase формат, по приетата схема.
Влаганата информация трябва да бъде уеднаквена по отношение на
термини и названия. За тази цел са предложени единни названия и
съкращения за: местонахожденията, хабитатнише шипове, растителните
пояси, дяловете и районите 6 планинише (Пирин) и България,
зоогеографсКите Категории u др. (приложения 1, 1A, 15, 1B, 1Г, фиг. 1). Ползва
се и оригинална схема за райониране на България на базата на морфо-
физиКогеографските структури (HUBENOV, 1997). Когато за няКош om
показателите няма никаКви данни, 6 банката остават празни места, Което
Веднага показва Какви са пропуските 6 npoyueHocmma на проблема.
144
Събраната информация може ga бъде лесно управлявана, copmupaHa и
анализирана по Всички показатели залегнали 6 макета. Системата om своя
страна, позволява да бъде допълвана, променяна и обновявана при
необходимост.
Като Краен формат за работа, съхраняване и разпространение на
Въведената информация е избран DataBase ТУ. Основното му предимство е
неговата универсалност и фактшъш, че се приема без проблеми практически
от Всички програми, създадени за управление на релационни бази данни, а
също U от най-разпространените текстови редактори, работещи kakmo във
Windows, maka и 6 DOS среда. Последното е om особено значение, защото
голяма част om потенциалните потребители на банката данни (научни
института, РИОПС, управления на паркове, горски стопанства,
озеленители и ш. н.) поради тежКите икономически условия у нас не
разполагат с достатъчно мощни машини и използват по-непретенциозните
Към pecypcume на системата програми, работещи 6 DOS обкръжение.
Създаването на специализиран интерфейс за управление на базата е
задача, свързана с програмиране, и не е сред целите на настоящата
разработка. СправКи, запитвания, задаване на релации между отделните
таблици В базата, Както u Въвеждане на допълнишелни данни, на
практика може да се осъществява om всяКа програма, специализирана за
това (MSWord, MSExcell, Lotus 1-2-3, MSAccess и ш. н.). В нашия случай това
става със средствата на програмата Framework IV на AshtonTate.
В настоящия cu Bug базата данни може сравнително лесно да бъде
интегрирана във ВсяКа географска информационна система (GIS), защото
Картографирането е много Важно при модерните изследвания на
биологичното разнообразие и неговото опазване (ДЕРЕР & ДЕЛЧЕВ, 1977).
Заключение
Резултатите om приложението на макета показват, че създадената
Компютърна система за събиране, анализиране, управляване и съхраняване
на информационни данни функционира добре u може ga се използва за
предвидените цели. Нейната структура обхваща повечето om
параметрите на фаунисшичното разнообразие, Като може да бъде
допълвана, разширявана и обновявана 6 зависимост om Възникването на
Конкретни нужди. Тя може да бъде приложена Към всяКаКкви групи om
биологичното разнообразие.
База om данни за биологичното разнообразие трябва да бъде изграждана
Към Всеки от националните парКове на България, защото без нея не може
ga се осъществява дългосрочен биологочен мониторинг. Успоредно с това
трябва да се Върви и Към създаването на национална банка от данни 6
145
това отношение. На Края трябва да се noguepmae, че за целта освен
xapgyepHomo обезпечаване е необходимо и набавянето на модерни
софтуерни npogykmu.
Литература
Велчев В., С. Тонков. 1986. Растителност и флора на Югозападна България. - Фауна
на Югозападна България, 1: 20-43.
AEPEP А., Х. Делчев. 1978. Съвремени методи за Картографиране на безгръбначните
животни. - Acta 2001. bulg., 10: 3-12.
МЕШИНЕВ T., И. АпостоловА, II. ВАСИЛЕВ, В. ВЕЛЧЕВ, A. ГАНЕВА, Н. ГЕОРГИЕВ. 1993.
ЕКология на pacmumeAHume съобщества. - В: Национална Стратегия за
опазване на биологичното разнообразие, Основни доКлади, 1: 125-148.
CONVENTION. 1995. Convention on Ше Conservation of European Wildlife and Natural
Habitats, Bern, 19.ГХ.1979. - Europaean Treaty Serie, Council of Europe, 104: 35 р.
GALANT P. 1990. Tipologie des Milieux de Suisse (Tipologie der Lebensraume der Schweiz).
- Schweiz. Bund Naturschutz, 26 p.
HuBENOV Z. 1997. Possibilities for using of a system from the really defined natural territo-
ries for the faunistic researches in Bulgaria. - Acta zool. bulg., 49: 5-9.
MAuRER R., А. HANGGI. 1990. Katalog der Schweizerischen Spinnen (Catalogue des
Araignees de Suisse). - Schweiz. Bund Naturschutz, no pages.
Постъпила на 20.12.1997
Адрес на aBmopume:
Христо Делчев
Здравко Хубенов
Гергин Благоев
Добрин Добрев
VUncmumym по зоология при БАН
бул. Цар Освоодител 1
1000 София
146
ПрилоЖение 1
Makem за изготвяне на база данни
Забележка: Точките, след koumo има знак (!) са задължителни за попълване, а тези
със знак (?) се попълват само ako има данни за MAX.
1. Paspeg.
Пример: Araneae
2:. Семейство.
Пример: Lycosidae
3!. Вид или подвид, автор, година.
Пример: Alopecosa trabalis (Clerck, 1757)
4?. Синоними (автори, съобщили makcona за Пирин nog различни имена).
Пример: 1910 Drensky: 3 as Тагеп ша vorax; 1911 Drensky: 42, 1917
Yurinich & Drensky: 131, 1936a Drensky: 44 as T. trabalis
5. Находища на таксона 6 Пирин, описани точно (местност, район) с английска
mpanckpunuua.
Пример: с. Vihren, с. Bunderitsa, с. Pirin, Papazcheir, Prevalski lakes,
Gazejski lakes
6'. Разпределение на находищата 6 Пирин:
Северен Пирин, Северен Пирин,
ВаровиКова част, силиКашна uacm,
югозападен сКлон; североизточен сКлон;
Северен Пирин,
BapoBukoBa част, Среден Пирин;
североизточен сКлон;
СеВерен Пирин,
силиКашна части, Южен Пирин.
югозападен сКлон;
7. Hagmopcka Височина 6 метри (минимална - максимална).
Пример: 600-2500
87. Сезонна активност.
Пример: ТУ-УШ
97. Хабитати (Виж Приложение ТА).
Пример: Al, D1, E2
147
10!. Paemumeanu пояси, 6 koumo се среща makcoHbm (no ВЕЛЧЕВ & Тонков, 1986):
1 - kcepomepmuu дъбови гори:
Quercetum (go 700 m);
2 - мезофилни смесени гори
Quercetum, Carpinetum (om 600-700 m до 900-1000 па);
3 6yko6u гори:
Fagetum (om 900-1000 m go 1500-1600 m);
4 - Uue2AoAUCMHU гори:
Pinetum, Piceetum (om 1500-1600 m go 2000-2200 m);
5
- cy6aanuticka pacmumeanocm:
Pinetum (P. montana), Juniperetum (om 2000 m go 2500 m);
6 - _ алпийска растителност:
Caricetum, Seslerietum (om 2400-2500 m до 2915 па).
11?. Разпространение 6 България (виж Приложение 15).
Пример: PKK, KKZ, PVV, RP
12”, ЗоогеографсКа и ареографсКа характеристика (виж Приложение 1B):
Пример: РРТА, WP
13'. Сухоземни (1) или Водни (2).
14”. Трофична специализация |всяКа Категория може да се допълни с още три
знаКа - еврифаги (1), стенофаги (2) и монофаги (3)].
С - хищници;
Р = napa3umu;
M - миксофаги;
Е - фитофаги.
Пример: C1 или РЗ
15?. Застрашеност:
? - с неустановен статус;
+ - чувствителен;
a = рядък;
! - изчезващ.
16. Литература (Виж Приложение 17):
Пример: 1917 Юринич & ДренсКи: 132
148
Приложение 1A. Хабитатен mun (местообитание, биотоп, стация) - MAURER &
HANGGI, 1990; GALANT, 1990; МЕШИНЕВ u др., 1994 (Към mouka 9):
A. Крайбрежни терени на cAagkoBognu басейни:
Al - > Крайбрежна растителност на стоящи Води
А? - > Крайбрежна растителност на шечащи Води
АЗ - Ckaaucmu брегове
А4 - > Брегобе на пещерни потоци
В. Mouypu:
Bl - Низинни мочури
В2 - Bucokonaanuncku мочури и торфища
ВЗ - >Заливни ливади
С. Камъни, сКали, пещери:
C1 - Камъни и cuneu на влажни места
C2 - Камъни и cuneu на сухи места
C3 - > СКали, cuneu и Каменисти места 6 HU3UHUMe
C4 - Пещери и скални ниши
C5 - Ckaau ucuneu В aanutickama зона
О. Ливади, пасища и поляни:
01 - Назанни ливади и поляни
D2 - Ксерофшпни пасища и поляни
03 - АлпийсКи ливади и поляни
Е. ОКрайнини на гори, npoceku и храсти:
El - Okpatinunu на горите
Е? - ПросеКки и сечища
ЕЗ - Храсти и храсталаци В низините
Е4 - > СубалпийсКи храстови съобщества
Е. Гори:
Е1 - > Крапречни и заливни гори
Е? - > Низинни топлолюбиви гори
ЕЗ - ШароКолистани гори В нисКопланинсКия пояс
Е4 - Широкодисшни и смесени гори 6 планинсКия пояс
Е5 - > Иглодистни гори В планинския и субалпийсКия пояс
С. Рудерални места:
G1 - Жилищни и други постройки
G2 - ДВорни и други около Жилищни трамбовани места
G3 - Okoao пътища и шосеша
H. Култивирани земи:
Н1 - Наби и ливади
Н2 - Xpacmu и дървета
НЗ - Паркове и градини
149
Приложение 15. Географски райони 6 България (Към точка 11):
Дунавска равнина
Западна
Средна
Източна
ЛудогорсКо-ДобруджансКа uacm
ПоповсКо-ПровадийсКа част
Старопланинска система
ПредбалКан
Западен
Среден
Източен
Стара планина (БалКан)
Западна
Средна
Източна
Преходна областа
КраищенсКо-КонявсКа част
Руй
Голо Бърдо
Верша
Краище
ЗеменсКа планина
Конявска планина
ВитошкКа част
Софийска Котловина
Аюлин
Витоша
Плана
СредногорсКо-ПодбалКансКа подобласт
ПодбалКански Котловини
Средна гора
Ихтиманска
Лозенска планина
Същинска
Сърнена
Тракийска низина
TyHg2kancko-Cmpangzkancka подобласт
Cakapo-Tyng2kancka част
Сакар
Bakagzkukcko-Bypeacka част
Cmpang2kancko-JlepBeumcka част
Странджа
Puao-Pogoncku масив
Ocozo6cko-beaacuwka група
ОсоговсКа планина
Влахина планина
Малешевска планина
150
D
DW
DM
DE
DEL
DEP
SP
SPW
SPM
SPE
SB
SBW
SBM
SBE
PK
PKR
PKG
PKV
PKK
PKZ
PKQ
PV
РУЗ
PVL
PVV
PVP
PS
PSP
PSS
ВТ
РВ
PBI
PBB
PBD
RO
ROO
ROV
ROM
PSI
PSC
PSA
PBC
PBS
PSL
Огражден ROG
Beaacuua ROB
СреднострумсКа долина ROS
Bobowebcko-Cumumauticka ROT
КрупнишкКо-СандансКо-Петричка КОР
Рило-Пиринска група КР
Рила ВРК
Пирин ВРР
Славянка RPS
Стъргач REE
Mecmencka долина RPM
Pogonu RR
Западни RRW
Източни ККЕ
ЧерноморсКо Крайбрежие В
Северно BN
Южно BS
Приложение 1B. ЗоогеографсКка и ареалографсКа xapakmepucmuka на Видовете
(Към точка 12):
I. ВИДОВЕ, РАЗПРОСТРАНЕНИ В ПАЛЕАРКТИКА И ИЗВЪН НЕЯ:
1. Северен mun (Холарктичнопалеарктичен Комплекс):
С - Kocmonoaumu
SC - Cemukocmonoaumu
PPTA - Палеарктопалеотропоавстралийски
ЕР = Холарктопалеотропични
PPT, = Палеарктопалеотропични
НАТ - Холарктоафротропични
РАТ - Палеарктоафротропични
но - Xoaapkmoopuenmaacku
PO = Ilaaeapkmoopuenmaacku
H - Холарктични
2. Южен mun (Тропичен Комплекс):
БРРТА - ЮжЖнопалеарктопалеотропоавстралийски
SPPT - ЮжЖнопалеарктопалеотропични
SPAT - Южнопалеарктоафротропични
SPO - ЮжЖнопалеарКктоорценталсКи
АТМ - Adpomponomegumepancku
OM - OpueHmaaomegumepancku
151
II. ВИДОВЕ, РАЗПРОСТРАНЕНИ CAMO В ПАЛЕАРКТИКА:
1. ПалеарктичноевросибирсКи Комплекс:
а. Видове с палеарктичен mun на разпространение:
НР
ТР
WCP
WP
DP
SP
е Холопалеарктични
- Транспалеарктични
= Западноцентралнопалеарктшични
= Западнопалеарктични
= ДизюнКтшиуВвнопалеарктични
= ЮжЖнопалеарктични
b. Видове с e6pocu6upcku mun на разпространение (няКоц Категории могат да
бъдат допълнени с още един om следните знаци: a - apkmoaanuiicku, Ъ -
бореоалпийсКи, с - бореомонтанни, 4 - алпийсКи, е - монтанни):
HES
TESCA
WCES
WES
DES
ECA
SEE
- XoaoeBpocubupcku
- ТрансевросибироцентралноазиатсКи
= ЗападноцентралноеВвросибирски
= Западноевросибирски
= ДизюнКтувноевросибирски
- ЕвроцентралноазиатсКи
2 ЕВрозападноцентралноазиатшсКки
= ЕВроюжносибирски
= ЮжноевроюжносибирсКи
: ЕВропейсКки
= СредноюжноевропейсКи
5 Средноизточноевропецски
- СредноюгоизточноевропейсКи
= ИзточноевропейсКки
- ЮгоизточноеВропейски
Балкански неоендемити (Кватернерни - интерглациални и глациални peAukmu):
BKN
BGN
PIN
= Балкански (6 Пирин, 6 България и 6 други
балкансКи страни)
= Регионални (6 Пирин и 6 други части на
България)
- Aokaanu (обитаващи ограничени
територии на Пирин, с едно или няколКо
близки находища)
2. Медитераноцентралноазиатски Комплекс (видове с медшперански mun на
152
разпространение):
MSS -
MSWS =
MCA =
MIT -
MT =
NMT -
NMCA -
Медитераноюжносибирски
Медитераноюгозападносибирски
МедитераноцентралноазиатсКи
MegumepaHoupaHomypancku
Медитеранотурански
Северномедитеранотурански
Северномедитераноцентралноазиашски
NEM -
EU -
мм =
Северномедитераноюгозападносибирски
АтланпомедитерансКи
ХоломедитерансКи
СеВверномедитерански
ЮжЖноевропейсКки
Източномедитерански
СевероизточномедитерансКи
Понтомедитерански
E6kcuncku
Монтанмедитерански
Baakancku палеоендемити (терциерни и преглациални реликти):
ВКР
BGP
PIP
- БалКански (6 Пирин, 6 България и 6 други балкански
страни)
- Регионални (6 Пирин и В други части на България)
- ЛоКални (обитаващи ограничени територии на
Парин, с едно или няКолКо близКи находища)
Пръложение 1Г. Литература (Към mouka 16):
oF WH eH
. Код. (He ce попълва om автора)
. АВтор. Пример: Юринич & Дренски
. Година. Пример: 1917
. Заглавие. Пример: Принос Към фаунаша на паяцише 6 България
. Списание, Книга. Пример: Списание на Българската АКадемия на
Haykume, Клон природо-математичен
. Брой (номер). Пример: XV(7)
7°. Страници. Пример: 131-133
153
Modern methods of collecting, managing
and keeping faunistic data
Christo DELTSHEV, Zdravko HUBENOV, Gergin BLAGOEV, Dobrin DOBREV
(Summary)
The collecting, analizing and classifying of faunistic information in data base appears
to be an obligatory condition for the modern inventoring of the fauna occurring on the ter-
ritory of Bulgaria. This fact shows quite well, the pertinence and importance of all projects
in this area. The proposed model is an original system with specific structure, applicable
for every group of biological diversity. The system can be completed, altered and improved
after the expansion and modernization of the investigations. The collected information can
be classified and managed quite easily concerning the parametres of the model. The real-
ization of the modern data base needs good hardwear and softwear products.
154
Historia naturalis bulgarica, 9, 1999: 155-156
Ya. kop. Васил ГолемансКи на 65 години
Петър БЕРОН
Koakomo и богата да е една биография, Винаги може
да се събере Ha 1-2 страници. Разбира се, съшвореното
от един учен от ранга на Васил Големански изисква
цяла Книга, но myk ще отбележим само най-важното
om живота на нашия бележшш зоолог.
Васил Григоров ГолемансКки е роден на 26 декември
1933 г. В хубавото балканско село Голям Извор,
Тетевенско. Завършва биология В София през 1957 г.
IIpenogaBameackama му Кариера започна същаша
година. Казвам „започна“, пъй Като съм първият
студент, 6 чиято Книжка младият асистент на проф.
Козаров положи подписа си. Om 1966 г. той премина на
работа Като научен сътрудник 6 Института по зоология, но om 1982 г.
преподава 6 София, а след това В Пловдив и Шумен. През 1971 г. стана старши
научен сътрудник, а през 1980 г. защита докторска дисертация Върху
интеретициалните ризоподи 6 супралшпорала на MOpemama. В нея беше
отразен опитът му 6 изучаването на черупчестите амеби om Какви ли не
морета и океани. Om 1982 г. Големански е професор, а om 1998 г. - член
Кореспондент на БАН. Той Възстанови поизчезналото присъствие на
българските зоолози В редовете на член kopecnoHgeHmume, а можем ga му
пожелаем ga го Възстанови и всред академиците! Всъщност, Какво са 65 години.
Ho не са и малко - някои om студентите на ГолемансКки Вече сами са
изтъкнати специалисти и си спомнят с благодарност за неговшпе лекции и
учебници по протозоология и по зоология на безгръбначните животни.
Проф. Васил ГолеманскКи е уважаван не само Като преподавател и gupekmop,
а и Като човек с поглед Върху развитието на Haykama и нейните организации.
Om 1989 go 1996 г. moti беше председател на Българското природоизпитателно
дружество, om 1996 г. - председател на Националния Комитет по проблемите
на околната среда Към ИКСУ, ае член u на Какви ли не ръководства, съвеши и
komumemu. Чувството му за историчност и приемственост го Кара
Внимателно да проучва Живота на тези, koumo са градили зоологаята преди
нас. ГолемансКи е автор или съавтор на биографични Книги за професорите Г.
Шишков (1991), Г. Паспалев (1986), Ал. Вълканов (1977). Съавтор е с Димо БожКов
на хубавата Книга „Бележити български зоолози“ (1997). Той е главен редактор
на списание Acta zoologica bulgarica, на поредицата Фауна на България, член e u
на други редакционни Колегиц, Включително на aBMopuMeMHOMO международно
списание Acta protozoologica.
Научното творчество на проф. ГолемансКи обхваща повече om 130 труда,
155
много om koumo В aBmopumemHu чуждестранни списания. Те mpemupam
Въпроси om таксономияша, биологията и разпространението на
черупчестише амеби (Rhizopoda, Testacea), на паразитните npomucmu
(Coccidia), 6 работи moti публикува и върху ckpunume (Chilopoda) заедно с
румънския специалист проф. 2. Matic. Големански е един om световните
автморитеши по черупчестите амеби. В cBoume работи, цитирани над 450
nbmu, moti е описал над 40 нови Вида, 12 нови рода и едно ново семейство
(Psammonobiotidae). С биоспелеологаята го свързват pabomume му Върху
подземните протисти, обобщени В една глава om Encyclopaedia biospeologica
(1994), а също и описанията на нови паразитни грегарини OM подземни
стоножки и насекоми.
Toaemancku беше един om първшпе българсКи зоолози, koumo след Войната
започнаха да изследват чуждестранна фауна. Две години (1962-1963) пой беше
преподавател по зоология и паразшпология 6 Конакри (Гвинея). Събрания mam
материал той публикува 6 5 статии Върху амебите на Гвинея. С max започна
дългата поредица om негови публикации Върху dayHama на други страни (до
1999 г. не по-малко om 50 Върху фауната на Гвинея, Куба, Виетнам, Италия,
Югославия, Мексико, Полша, Канада, Тайлана, Корея, Гърция, Русия, Франция,
Антарктида, Чили, Сирия, Френските AHmuau, Тунис и др.). С това той
достойно продължава славните традиции на българскшие протозоодози Т.
Mopo6, П. Патев и Ал. Вълканов. Изследванията му върху паразитните
npomo30u на дивите и домашни животни 6 България и други страни имаш и
Важно значение за npakmukama.
Със своя улегнал и аналишичен характер, богата ерудиция и onum
ГолеманскКи е изпълнявал множество административни функции и поняКога се
чудя Как му стига Времето и да пише, и да преподава, а и ga се занимава с
xopckume рабоши. Пет години (1967-1971) беше научен секретар на Института
по зоология, до 1982 г. беше зам.- директор, а om 1989 г. (Вече 10 години) -
несменяем директор на института. Той успяваше да бъде „дясна ръка“ на
такива директори с противоположни характери Като проф. Ал. Вълканов и
проф. Б. Ботев. Обикновено директорът не Всичко знае om това, Което става
с отделните хора В института. С Големански не е maka. Работлив и
любознателен, той следи pasBumuUeMmo на Bceku човек, и не само 6 Института
по зоология, а и В нашия Музей. Той (и с право) не дели инстишушсКише и
музейните зоолози и Колекции - били сме заедно и сега имаме Всички интереси
да не се делим (да не говорим за съперничество). Om 1982 go 1988 г. беше
ръКоводител на секцията „Гаксономия, dayHucmuka и зоогеография“ 6
Института и същевременно заместник директор на Единния център по
биология при БАН. Om 1995 г. до днес по събместителство Води и
новосъздадената секция „Протозоология“.
В духа на досегашните отлични отношения между Института по зоология
и Националния природонаучен музей желаем на нашия учен и приятен Колега
Васил Toaemaucku добро здраве и нови успехи.
156
HISTORIA
NATURALIS BULGARICA
Volume 9, Sofia, 1998
Bulgarian Academy of Sciences
- National Museum of Natural
History
РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ
ст.н.с. Пепър БЕРОН
(отговорен редактор)
ст.н.с. Алекси ПОПОВ (cekpemap)
ст.н.с. Красимир КУМАНСКИ
ст.н.с. Cmouue АНДРЕЕВ
ст.н.с. Златозар БОЕВ
Адрес на редакцията
Българска академия на Haykume -
Национален природонаучен музей,
1000 София, бул. Цар Освободител 1
EDITORIAL BOARD
Petar BERON (Editor-in-Chief)
Alexi POPOV (Secretary)
Krassimir KUMANSKI
Stoitse ANDREEV
Zlatozar BOEV
Address
National Museum of Natural History
1, Tzar Osvoboditel Blvd
1000 Sofia
Книга 9 е отпечатана
със средства на
Министерството на
оКолнаша среда u Водите
Publishing of this volume
is financed by the Ministry
of Environment and Waters
© Национален природонаучен
музей - БАН, 1998
Научно и шехничесКо редаКтиране:
ст.н.с. Алекси ПОПОВ
Мълена ГОРАНОВА
Излязла ош печаш на 31.12.1998
Формат 70х100/16
Тираж 350
Печатни Коли 9.75
Отпечатано 6 „Искър“ ЕООД
ISSN 0205-3640
Pe
НАЦИОНАЛЕН
ПРИРОДОНАУЧЕН
МУЗЕЙ
NATIONAL MUSEUM
OF NATURAL HISTORY
— SOFIA
Live Music Archive
Librivox Free Audio
Metropolitan Museum
Cleveland Museum of Art
Internet Arcade
Console Living Room
Books to Borrow
Open Library
TV News
Understanding 9/11