Full text of "Historia naturalis bulgarica"

See other formats

HISTORIA
NATURALIS
_ВОГСАВТСА

НАЦИОНАЛЕН
ПРИРОДОНАУЧЕН
МУЗЕЙ

HISTORIA
NATURALIS BULGARICA

Volume 13, Sofia, 2001
Bulgarian Academy of Sciences -
National Museum of Natural
History

РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ

ст.н.с. Петър БЕРОН
(отговорен редактор)

Павел СТОЕВ (секретар)
ст.н.с. Алекси ПОПОВ

ст.н.с. Красимир КУМАНСКИ
ст.н.с. Cmouue АНДРЕЕВ
ст.н.с. Златозар БОЕВ

Адрес на редакцията

Българска академия на Haykume -
Национален природонаучен музей
бул. Цар Освободител 1

1000 София

EDITORIAL BOARD

Petar BERON (Editor-in-Chief)
Pavel STOEV (Secretary)

Alexi POPOV

Krassimir KUMANSKI

Stoitse ANDREEV

Zlatozar BOEV

Address
National Museum of Natural History

1, Tsar Osvoboditel Blvd
1000 Sofia

Книга 13 е отпечатана със
средства на Националния
център за музеи, галерии и
пзобразишелни изкуства u
Националния природонаучен
музей

Publishing of this volume is
financed by the National Centre
of Museums, Galleries and Visual
Arts and by the National Museum
of Natural History

Научно и техническо редактиране:
Павел СТОЕВ

Алекси ПОПОВ

Мая МАНДАЛИЕВА-ЛАНГУРОВА

Излязла om печат на 12.11.2001
Формаш 70х100/16

Тираж 350

Печатни Коли 11.5

Отпечатано 6 „Искър“ ЕООД

ISSN 0205-3640

Historia
naturalis bulgarica

КНИГА 13, СОФИЯ, 2001

БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ
НАЦИОНАЛЕН ПРИРОДОНАУЧЕН МУЗЕЙ

СЪДЪРЖАНИЕ

Природонаучни музеи u koaekuuu

Джон ЛЮИС - СКолопендроморфните многоножки (Chilopoda:
Scolopendromorpha: Scolopendridae) 6 Колекцията на Национал-
ния природонаучен музей 6 София (англ., рез. бълг)...

Научни публикации

Петър БЕРОН - Сравнително проучване на пещерните фауни на Бъл-
зария ши Гърция (френ.; рез. GBALS We bade Me cededlccver nevcs eesavaavecsenetes
Иван ПАНДУРСКИ, Надя ОГНЯНОВА - Pog Hexabathynella Schminke,
1972 (Crustacea: Syncarida: Bathynellacea) 6 подземните Води на
Baakanckua полуостров: разпространение и палеозоогеографсКи
Generis (pens, OBO BAL esses. et sles р tock sceeslerecesoue ааа
Cmouue АНДРЕЕВ - Niphargus сине sp. п. и g6a нови за фауната на

България вида - Niphargopsis trispinosus Dancau и Gammarus гоезей

Gervais (Amphipoda: Niphargidae, Gammaridae) (френ., рез. бълг.).......
Cmouue АНДРЕЕВ - Принос Към изучаването на сухоземните изоподи
на Гърция. 7. Schizidium beroni sp. n. (Isopoda: Oniscidea:
Armadillidiidae) om остров Санторин (френ., рез. бъл..) ..............
Павел СТОЕВ - Върху xuaonogume (Chilopoda) на Република МаКедония
Санал рез ое). ое еее ен
Павел СТОЕВ - Върху два Вида многоножки (Chilopoda, Diplopoda) нови за
фауната на Албания (англ., рез. бълг.) .....иинененнннннне
РЕ ГЕОРГИЕВ, Ян МЬОЙЛВЕЙК - Принос Към българската фауна
на бръмбарите-бегачи (Coleoptera: Carabidae). II (англ., рез. бълг.)

авооввооосвсвовооооповоооововоооопоооссоооовоосососовоаосаоедовоооосоовоовеоовосвосоовозоосоососооовооозовововов

109

Красимир КУМАНСКИ - Второ находище на ЕЛлуасорПа joosti Mey, 1979
(Trichoptera: Rhyacophilidae) с описание на неизвестнаша Женска
CANA, рез. (OURS) ceca. oc tec acer еее
Боян П. ПЕТРОВ, Павел СТОЕВ, Владимир БЕШКОВ - Преглед на видовия
състав и разпространението на земноводните (Amphibia) u
Влечугите (Reptilia) В Източните Родопи (бълг., рез. англ.) .............
Андрей СТОЯНОВ - Наблюдение на Копулация между gBama подвида на
слепоКа (Anguis fragilis L.) (нем., рез. бълг.) нее
Николай СПАСОВ, Николай ИЛИЕВ, Златозар БОЕВ - ЖивотинсКите
останки om енеолитния археологически обект Край с. Долно-
слав, ПловдивсКа област (бълг., рез. англ.) .нененнненнннне

Събития u дати

Стоян ЛАЗАРОВ - В памет на Делчо Илчев (1885-1925) (бълг., рез. англ.)

зоо оо во ооо оо ооо оо хо о ооо ооо оф о ооо оо ооо во ооо во во о оо во ооо бо оо ооо во ооо оо ооо оо оо ооо оо ооо оо хо ооо оо во ово во ооо ооо

Kpamku бележКи

Боян П. ПЕТРОВ - Отново българсКи зоолог 6 КараКорум (бълг.) ............
Теодора ИВАНОВА, Боян П. ПЕТРОВ - Нов етап om проучванията върху
npuaenume (Chiroptera) В България (бълг.) ен
Павел СТОЕВ - План за управление на Природния парк Puacku манастир
(Gee a) Ne, ME ECA нее, ди анал ока паев

(отведе) она Sem ол Rn a RO ОН МОНИ mee
Алекси ПОПОВ - Каталог на сладководните мекотели (Mollusca) 6
България от Ангел Ангелов (бълг.) ....... +... ьининиииини ини ененьнии
Алекси ПОПОВ - Картографиране на дневните пеперуди 6 България om
Станцелав:Абасжиев (была ан л

123

127

155

159

181

108

154

158

180

CONTENTS

Natural history museums and collections

John G. E. LEWIS - The scolopendrid centipedes in the collection of the
National Museum of Natural History in Sofia (Chilopoda:
Scolopendromorpha: Scolopendridae) (In English, summary in
ОИ О Е Е И О ea eu tes eeee aati senee dao aes за

Scientific publications

Petar BERON - Etude comparative des faunes cavernicoles de la Bulgarie
et de la Стёсе (In French, summary in Bulgarian) ..............ccccceneeeees
Ivan PANDOURSKI, Nadja OGNJANOVA - Le genre Hexabathynella
Schminke, 1972 (Crustacea: Syncarida: Bathynellacea) dans les
eaux souterraines de la péninsule Balkanique: distribution et
remarques paléozoogéographiques (In French, summary in
аа) ооо АОН ори ВАА а А
Stoitze ANDREEV - Niphargus bulgaricus sp. п. et deux espéces nouvelles
pour la faune de Bulgarie - Niphargopsis trispinosus Dancau et
Gammarus roeseli Gervais (Amphipoda: Niphargidae: Gammaridae)
dingbrench) summary ini Bul arian) о И
Stoitze ANDREEV - Contribution а l’étude des Isopodes terrestres de la Gréce.
7. Schizidium beroni sp. п. (Isopoda: Oniscidea: Armadillidiidae) de
Vile Santorin (In French, summary in Bulgarian) и.
Pavel STOEV - On the centipedes (Chilopoda) of the Republic of Macedonia
ВАРЫ Summany, it ВАО ЕАН ое ое
Pavel STOEV - On two myriapods (Chilopoda, Diplopoda) new to the fauna of
Albania (in English, summary-in Вшрапап) ии
Borislav GUEORGUIEV, Jan MUILWIJK - Contribution to the Bulgarian
ground-beetles fauna (Coleoptera: Carabidae). П (In English, sum-
Па, ОЕ О О О-В ОА и
Krassimir KUMANSKI - Second find of Rhyacophila joosti Mey, 1979
(Trichoptera: Rhyacophilidae) with a description of the unknown
female (In English, summary in Bulgarian) нн
Boyan P. PETROV, Pavel STOEV, Vladimir BESHKOV - A review on the
species composition and distribution of the amphibians (Amphibia)
and reptiles (Reptilia) in the Eastern Rhodopes Mountain, Bulgaria
GnmiBulgarianysummearrysin ННОВа оон Е Бос
Andrei Stojanov - Beobachtung einer Kopulation zwischen den beiden
Unterarten der Blindschleiche (Anguis fragilis L.) (In German, sum-
LIA AN ПТ UL ARVIN): оо в

109

ЕЕ

123

127

Nikolai SPASSOV, Nikolai ILIEV, Zlatozar BOEV - Animal remains from the
Eneolithic site near the village of Dolnoslav, Plovdiv District, South
Bulgaria (In Bulgarian, summary in English) нн 159

Events and anniversaries

Stoyan LAZAROV - In memory of Delcho Ilchev (1885-1925) (In Bulgarian,
SUINIS ALY ПБ о А ов 181

Short notes

Boyan P. PETROV - A Bulgarian zoologist in Karakorum again (In Bulgarian)

Оооо О ПО OR RRM acc eRe Actes Ole de Shatsnaehabehonterbuodddeaea 52
Teodora IVANOVA, Boyan P. PETROV - New stage in the bat studies in

BualsarialG@nBulgaiam)) а. 88
Pavel STOEV - Management plan for the Rila Monastery Natural Park

(Пл JEU аа 108
Alexi POPOV - A book on the fauna and flora of Kresna Gorge (In Bulgarian)

О НН еее 154
Alexi POPOV - A catalogue of the freshwater molluscs (Mollusca) in Bulgaria

py AngelAngelov (ne Bulgarian) Voit ..cc.-cescerees oseeocsecvs ceste eusedeaoedeecnces 158
Alexi POPOV - Mapping of the butterflies of Bulgaria by Stanislav Abadjiev

(вое аа 180

Historia naturalis bulgarica, 13, 2001: 5-51

The scolopendrid centipedes in the collection
of the National Museum
of Natural History in Sofia (Chilopoda:
Scolopendromorpha: Scolopendridae)

John G. E. LEWIS

Introduction

The National Museum of Natural History in Sofia possess a large collection
of scolopendrid centipedes from Cuba, the Mediterranean, Africa and Asia
made by Dr P. Beron (PB), Dr V. Beshkov (VB), Dr St. Andreev (SA) and Mrs
Т. Ivanova (TI). It is probable that all the genera represented in the collection
require revision but, clearly, a revisional treatment is not possible here.
Uncertainties and inconsistencies are pointed out, however, and in most
cases the specimens are described in detail and illustrated to allow future
assessments to be made. One new species, Otostigmus beroni from Nepal, is
described and the following new synonymies proposed: Cormocephalus_ bre-
vicornis Kraepelin, 1903 and C. anceps segnis Attems, 1930 = C. anceps
anceps Porat, 1871; C. nitidus calvus Attems, 1928 = C. nitidus nitidus Porat,
1871; Asanada zambiana Dobroruka, 1969 = Asanada socotrana Pokock,
1889; Otostigmus politus mandchurius Verhoeff, 1942 = Оюзидтиз politus
politus Karsch, 1881 and O. politus pigmentatus Attems, 1930 and O. politus
schindleri Wirmli, 1972 = O. angusticeps Pokock, 1889. Congobius schoute-
deni Dobroruka, 1968 = Otostigmus (Parotostigmus) schoutedeni (new com-
bination).

The classification adopted here is that of ATTEMS (1930). Recently SCHI-
LEYKO (1992) and SCHILEYKO and PAVLINOV (1997) have suggested alternatives
but an analysis based on morphological and molecular evidence by EDGE-
COMBE et al. (1999) has not altogether supported them. As the classification
of the Scolopendromorpha is the subject of discussion, Attems' classification
is here retained, although it too is clearly unsatisfactory.

Full synonymies are not given: they may be found in ATTEMS (1930).
Subsequent synonyms are given where appropriate. The descriptions are of
the specimens in the collection.

List of species

Scolopendra morsitans Linnaeus, 1758

Scolopendra. canidens oraniensis Lucas, 1846
Scolopendra mirabilis (Porat, 1876)

Scolopendra afer (Meinert, 1886)

Scolopendra alternans Leach, 1812

Cormocephalus (C.) cupipes Pocock, 1891
Cormocephalus (C.) anceps Porat, 1871

Cormocephalus (C.) nitidus Porat, 1871

Cormocephalus (C.) pseudopunctatus Kraepelin, 1903
Cormocephalus (C.) dentipes Pocock, 1891

Asanada socotrana Pocock, 1889

Otostigmus (O.) multidens Haase, 1887

Otostigmus (O.) astenus (Kohlrausch, 1881)

Otostigmus (O.) beroni sp. nov.

Otostigmus (O.) martensi Lewis, 1972

Otostigmus (O.) rugulosus Porat, 1876

Otostigmus (O.) scaber Porat, 1876

Otostigmus (O.) aculeatus Haase, 1887

Otostigmus (O.) politus Karsch, 1881

Otostigmus (O.) angusticeps Pocock, 1898

Otostigmus (O.) spinosus Porat, 1876

Otostigmus (Parotostigmus) gymnopus gymnopus Silvestri, 1898
Otostigmus (P.) schoutedeni (Dobroruka, 1968) comb. nov.
Alipes crotalus (Gerstaecker, 1854)

Ethmostigmus trigonopodus trigonopodus (Leach, 1817)
Ethmostigmus trigonopodus pygomenasoides Lewis, 1992
Rhysida lithobioides (Newport, 1845)

Rhysida immarginata immarginata (Porat, 1876)
Rhysida immarginata togoensis Kraepelin, 1903
Rhysida afra (Peters, 1855)

Rhysida singaporiensis Verhoeff, 1937

Systematic Part
Scolopendrinae

Scolopendra morsitans L.
(Figures 1-4)
Scolopendra morsitans Linnaeus 1758, Systema Naturae 10" edn, 638.
5. morsitans amazonica Biicherl 1946, Mems. Inst. Butantan 19:136, figs. 1-3.
S. amazonica, Jangi 1959, Ent. News 70:253.
S. amazonica, Lewis 1967, Proc. Linn. Soc. Lond. 178:185.
5. morsitans, Wirmli 1975, Dtsch. Ent. Z.N.F. 22:206.

Material examined

Mozambique. 2 spms, 48 and 55 mm, Catuane Prov., Maputo, 24.6.1983, PB
& УВ. 2 spms, 65 and 76 mm, Cabo Delgado Prov., Pemba, 30.6.1983, РВ. 6 spms,
53, 65, 68, 69, 72 and 75 mm, Cabo Delgado Prov., Mecufi, 6-15.7.1983, PB. 1 spm,
74 mm, Cabo Delgado Prov., Mecufi, 28-31.7.1983, PB & УВ. 3 spms, 19.5, 40 and
80 mm, Cabo Delgado Prov., Pemba, the sea shore near light house, no date, PB.

Zambia. 3 spms, 55, 55, and 60 mm, Victoria Falls, 25.7.1983, PB & VB.

Zimbabwe. 2 spms, 38 and 45 mm, Bulawayo, 22.8.1983, PB &VB. 10 spms,
43 to 82 mm, Great Zimbabwe ruins, 20.8.1983, PB & VB.

Nigeria. 1 spm, 33 mm (moulting), Jos, Plateau State, 1350 m, 20.9.1978,
PB. 1 spm, 37 mm, Kabwir, Plateau State, 20.9.1978, PB. 1 spm, 25 mm, Pai
River Game Res., Sabon Gida Game Park, 3.9.1978, PB.

Indonesia. 2 spms, 48 and 58 mm, Nusa Penida I. (near Bali), 7.6.1994, PB
& VB. 1 spm, 47 mm, Bali, Pafdangbai, 8.6.1994, PB & VB.

China. 2 spms, 54 mm, Yunnan Prov. Jinshui County, near Yan Dong
(cave) under stones, 21.1.1989, PB.

antennomere number

40 50 60 70 80
body length (mm)

Fig. 1. The relationship between antennomere number and body length (mm) in popula-
tions of Scolopendra morsitans from Mozambique (®) and Zimbabwe (О). Damaged and
regenerated antennae excluded

Remarks on variation

Presence of tarsal spine on leg 20. JANGI (1959) regarded the presence
of atarsal spine on leg 20 as the most important character separating S. mor-
sitans from S. amazonica in which it is absent. WURMLI (1975), however,
regarded S. amazonica as a junior synonym of S. morsitans which he consid-
ered to be a polymorphic species.

In the present collection the specimens from Mozambique, Zambia,
Nigeria and China lack the tarsal spine on leg 20. One of the 12 specimens
from Zimbabwe has a tarsal spine on the left leg 20 (right leg 20 missing) and
one specimen (from Nuisa Pendina) of the three from Indonesia has a tarsal
spine on right leg 20, absent on left.

Antennomere number. LEWIS (1969) presented data on antennomere
number in populations of S. morsitans from Africa. The largest samples were
from Northern Nigeria where there are most commonly 19 antennomeres and
Northern Sudan (mostly 18). As antennomere number increases with body
length, this must be taken into consideration. Figure 1 shows the number of
antennomeres in the samples from Zimbabwe and Mozambique. For individ-
uals between 41 and 82 mm in length the majority of specimens from
Mozambique have 20 antennomeres, those from Zimbabwe 18 or 19.

Number of forcipular coxosternal teeth. Typically, S. morsitans has
5 + 5 coxosternal teeth. In the present collection there are two specimens with
abnormal teeth. One of the specimens from Yunnan, China has 7 + 6 and one
from Mecufi, Mozambique has 6 + 10 (Fig. 2). The cause of these abnormal-
ities would appear to be neither wear nor repair after damage. It seems most
likely to be a developmental abnormality.

Differences in spines of end leg prefemur. The specimens from
Zimbabwe are atypical in that the spines on the end leg prefemur have
swollen bases and the prefemoral process is atypically long (Fig. 3). Figure 4
shows the typical condition seen in a specimen from Mozambique.

Scolopendra canidens oraniensis Lucas
Scolopendra oraniensis Lucas 1846, Rev. 2001. 9:287.
S. canidens oraniensis, Attems 1930, Das Tierreich 54:36.
S. oraniensis, Wirmli 1980, Sber. озфегг. Akad. wiss. 183:348.

Material examined
Sardinia. 2 spms, 21 and 50 mm, Sassari Prov., Bonorva, under stones, 500
m, 16.10.1980, PB. 2 spms, Capo Caccia near Alghero lit., 18.10.1980, PB.

Scolopendra mirabilis (Porat)
Cormocephalus mirabilis Porat, 1876, Bih. Svenska Ak. 4 Nr 7:18.
Trachycormocephalus mirabilis, Kraepelin, 1903, Mt. Mus. Hamburg 20:219.
S. mirabilis, Lewis 1986, J. nat. Hist. 20:1085 figs. 1, 5.
S. (Trachycormocephalus) mirabilis, Schileyko, 1995, Arthropoda Selecta 4:78.

Material examined
Afghanistan. 1 spm, 39 mm, Kabul, Sherdarwasa, 2000-2220 m, 3.6.1986,

Figs. 2-8. Scolopendra morsitans and Scolopendra afer.

Scolopendra morsitans. Fig. 2. Coxosternal tooth plates. Specimen from Mecufi,
Mozambique. Fig. 3. Prefemur of right end leg, ventral view. 60 mm specimen from Great
Zimbabwe ruins. Fig. 4. Prefemur of left end leg, ventral view. 67 mm specimen from
Mecufi, Mozambique.

Scolopendra afer. 31 mm specimen Moshi Tanzania. Fig. 5. Head and tergites 1-4. Fig. 6.
Forcipular coxosternal tooth plates and process of left forcipular femoroid. Fig. 7. Tergites
20 and 21 and right end leg which is bent ventrally. Fig. 8. Ventral view of terminal seg-
ments and end leg prefemora. Coxopleural pores not shown.

Scale lines = 1 mm (except fig. 6 = 0.5 mm).

PB. 2 spms, 28 and 58 mm, Kabul, 2-19.6.1986, PB. 2 spms 44 and 46 mm,
Kabul, Nadir Shah Mausoleum, 1850 m, 18.6.1986, PB. 1 spm, 68 mm, Kabul,
Tape Bibi Mahru, 1800 m, 7.6.1986, PB. 2 spms, 35 and 59 mm, Kabul, Bagh-
I-Bala, 1900 m, 8.6.1986, PB.

Remarks

The characteristics of the Afghan specimens are: length 28-68 mm, anten-
nomeres 18 to 19, the basal 8 to 12 glabrous dorsally. Margination begins
between tergites 15 to 18. Coxopleural spines five (rarely 4) and a side spine.
Prefemur of end legs with five to eight ventrolateral, five to eight ventromedial
and three to five dorsomedial spines, each a double row. Prefemoral process two
(sometimes three) spined. The six largest specimens have been examined in
detail. None showed the ramifying sutures on tergite 1 reported by LEWIS and
GALLAGHER (1993) for some Omani and LEwIs (1996) for some Yemeni specimens.

Scolopendra afer (Meinert)
(Figures 5-8)
Cormocephalus afer Meinert 1886, Proc. Amer. phil. Soc. 23:205.
Trachycormocephalus afer, Kraepelin 1903, Mt. Mus. Hamburg 20:220.
T. afer, Attems 1930, Das Tierreich 54:57, figs. 72,73.

Material examined
Tanzania. 2 spms, 31 and 38 mm, Moshi, 7.9.1983, PB & VB.

Description

Antennomeres 17, the basal six glabrous. The head and tergite 1 with-
out sutures (Fig. 5). The two dorsal ocelli are very small. The head touch-
ing tergite 1. Coxosternal teeth 4 + 4 (Fig. 6). Paramedian sutures complete
tergite 3. Only tergite 21 marginate (Fig. 7). Coxopleuron with two end and
one subapical spine, one side spine (Fig. 8). End leg prefemoral spines in
somewhat irregular rows. Three or four ventrolaterals/ventrals, a row of
four or two rows of three ventromedials/medials, and two or three dorso-
medials. With two-spined prefemoral process (Fig. 8). One tarsal spine on
legs 1-18 or 19.

Remarks

These specimens compare well with ATTEMS (1930) description of
Trachycormocephalus afer( = Scolopendra afer) but run down to Scolopendra
gardullana Attems, 1909 from Southern Ethiopia, in his 1930 key for
Scolopendra. Scolopendra gardullana however differs from S. aferin the pos-
session of two dorsal coxopleural spines and the absence of a lateral spine.
The type should be re-examined: the two species may be conspecific.

Scolopendra alternans Leach

Scolopendra alternans Leach 1812, Trans. Linn. Soc. 11:383.
S. alternans, Attems 1930, Das Tierreich 54:37.

Material examined

Cuba. 3 spms, 26, 27 and 54 mm, Sierra Maestra ca 1300 m, rotten log on
way to Pico Cuba, 28.2.1982, PB. 1 spm, 96 mm, Sierra Maestra 1300 m, Pico
Cuba, 28.2.1982, PB. 1 spm, 62 mm, 25 km de Havana, Cueva de Murcielagos,
20.2.1982, PB.

Remarks

The 54 mm specimen from Sierra Maestra the head capsule does not over-
lie tergite 1, but touches it. The normal condition is that the head capsule
overlies the anterior part of tergite 1.

Cormocephatlus (С.) cupipes Pocock
(Figures 9-14)
Cormocephalus cupipes Pocock 1891, Ann. Mag. nat. Hist. ser 6, 7:64.
C. (C.) cupipes, Attems 1930, Das Tierreich 54:77.

Material examined
Mozambique. 1 spm, 45 mm, Catuana, Maputo Prov., 24.6.1983, PB & VB.
1 spm, 45 mm, Namaacha, Maputo Prov, 7.8.1983, PB & VB.

Description

(Data from ATTEMS (1930) in parentheses). Diverging paramedian sutures
occupying posterior half of head capsule, basal plates visible (Fig. 9).
Antennomeres 17, the basal eight glabrous (7-8). Forcipular coxosternal teeth
4+4(3+3 or 4+4) (Fig. 10). Tergite paramedian sutures complete 2-20, mar-
ginate from three (from between two and seven) tergite 21 with median
suture. Sternites with complete paramedian sutures and median longitudinal
depression (Fig. 11). Sternite 21 as in Fig. 12, with median longitudinal groove.

Coxopleural process short, with two end spines, without dorsal or lateral
spines. The coxal pores almost reaching the posterior border of the coxopleu-
ron. End legs short and stout with large puncti ventrally and laterally on
prefemur, femur and tibia (densely punctate above and below). Prefemur,
femur and tibia dorsally flattened with a ridge along their edges, the tibia with
a median ridge with a groove on each side in the specimen from Catuana (Fig.
13). Prefemur with two rows of two ventrolateral spines, five ventromedials/
medials and two dorsomedials (2 + 2 ventrolaterals, 2 ventromedials, 2 medi-
als and 2 dorsomedials). Terminal claw (Fig. 14) finely serrated (sharp edged).

In the specimen from Namaacha the end legs are regenerated. They do not
show the dorsal flattening of the prefemur and femur, the prefemoral spine
number is elevated and the arrangement irregular.

Remarks

Previously recorded from Natal, Zululand and Mozambique. I regard the
difference in the distribution of puncta on the end legs between these speci-
mens and those previously described as individual variation. The fact that the
end claw is serrated may have been overlooked by previous workers.

Figs. 9-14. Cormocephalus (C.) cupipes. Fig. 9. Head and tergites 1 and 2. Fig. 10.
Forcipular coxosternal tooth plates and forcipular femoroid processes. Fig. 11. Sternite 8.
Fig. 12. Terminal segments and end legs, ventral view. Puncti not shown on right end leg.
Fig. 13. Tergite 21 and end legs. Fig. 14. Terminal claw of right end leg.

Scale lines = 1 mm (except fig. 14 = 0.5 mm).

Cormocephalus (C.) anceps Porat
(Figures 15-21)
Cormocephalus anceps Porat 1871, ОК. Ak. Forh. 28:1157.
C. brevicornis Kraepelin 1903, Mt. Mus. Hamburg 20:206. syn. nov.
С. anceps segnis Attems 1928, Ann. 5. Afr. Mus. 26:101. syn. nov.
С. (С.) anceps anceps, Attems 1930, Das Tierreich 54:81, fig. 88.
С. (C.) anceps segnis, Attems 1930, Das Tierreich 54:81.
С. (C.) brevicornis, Attems 1930, Das Tierreich 54:83.
Material examined
Zimbabwe. 1 spm, 34 mm, Victoria Falls, 23.8.1983, PB & VB. 6 spms, 39-51
mm, Great Zimbabwe Ruins, 20.8.1983. PB & VB.

Zambia. 1 spm, 29 mm, Victoria Falls, 25.8.1983, PB & VB.

Description of specimens from Victoria Falls

(Data from ATTEMS (1930) in parentheses where appropriate). Diverging
paramedian sutures occupying posterior half of head capsule, basal plates
visible. Antennomeres 17, the basal 11 glabrous (11-16, rarely 8-10). Antennae
when reflexed reach tergite 4. Forcipular coxosternal teeth 4 + 4 ог 4 +3, the
inner ones partially fused (Fig. 15).

Tergites with paramedian sutures complete 2, marginate from 10 or 11 (10-
17), tergite 21 with median suture (Fig. 16). Sternites with complete parame-
dian sutures from 2 to 20, sternite 21 (Fig. 17) longer than wide with sides
converging posteriorly (somewhat longer than wide, weakly attenuated pos-
teriorly, truncated).

Coxopleuron with process of moderate length, two end spines and one side
spine. Pores almost reaching posterior border of coxopleuron. End leg prefemur
ventrolaterally with six or seven spines in two rows (mostly 2 + 3, rarely with 3 + 3
or 3+5), ventromedials/medials seven to 11 (4-6) in two posteriorly diverging
rows forming an inverted V (Fig. 18), dorsomedials two, prefemoral process two-
spined. End leg without claw spines, claw finely serrated (ventrally two-ridged).

Remarks

The specimens described above аге very similar to ATTEMS (1930) descrip-
tion of C. anceps with the exception of the spinulation of the end leg prefemur.
Attems gave ventromedial four to six in these specimens it is seven to eleven.

The absence of claw spines on the end legs places these specimens in the sub-
species C. anceps segnis: Cormocephalus anceps anceps has claw spines on leg
21. Both 'subspecies' are widely distributed in Southern Africa (see LAWRENCE,
1955) and are here considered as in all probability representing individual vari-
ation. C. anceps segnis is regarded as a junior synonym of C. anceps anceps.

Description of specimens from Great Zimbabwe Ruins

(Data from ATTEMS (1930) description for C. brevicornis in parentheses). The
specimens are identical in most characters to the specimens from Victoria
Falls, brief details are: head capsule as in Fig. 19, basal six, seven, or eight, typ-
ically seven, antennomeres glabrous (6-7 glabrous), reaching tergites two, three
or four when reflexed (reach end of tergite 1). Coxosternal tooth plate typical-

3
и,

тант---
BH
:

А-Я
“а:

Figs. 15-21. Cormocephalus (С. ) anceps. Fig. 15. Forcipular coxosternal tooth plates, 34mm
specimen, Victoria Falls, Zimbabwe. Fig. 16. Tergite 21 and prefemora of end legs, the same.
Fig. 17. Terminal segments and end leg prefemora, the same. Fig. 18. Right end leg prefe-
mur, internal view, the same. Fig. 19. Head and tergite 1, 47 mm specimen, Great Zimbabwe
Ruins. Fig. 20. Terminal segments and end leg prefemora, ventral view, 51 mm specimen,
Great Zimbabwe Ruins. Fig. 21. Sternite 21, 42 mm specimen, Great Zimbabwe Ruins.
Scale lines = 0.5 mm.

ly with four teeth (2-4) the inner three partially fused. Tergites marginate from
13, 14 or 15 (15). Sternite 21 longer or as long as wide showing some variation
in shape (Figs. 20, 21) (almost parallel walled, hind border semicircular).

End leg prefemur with double row of five to seven, mostly six ventrolater-
al spines (3 + 3), eight or nine ventromedials/medials (ventromedial 3-4, medi-
al 2-3), two dorsomedials (2), prefemoral process two-spined (2). At the base
of the diverging rows of ventromedials/medials usually two, sometimes three
very small spines (Fig. 20).

Remarks

These specimens from the Great Zimbabwe Ruins run down to C. brevicor-
nis in both ATTEMS (1930) and LAWRENCE (1955). Attems used the 6 or 7 (8)
basal antennomeres glabrous to separate a group of species including C. bre-
vicornis from C. spinulosus Attems, 1928 and C. anceps with (8) 9-16 basal
antennomeres glabrous. LAWRENCE (1955) gave 6 or 7 as opposed to 9-16. The
estimation of the number of glabrous antennomeres in Cormocephalus is not
always easy and this character should therefore be treated with caution.
Other characters given by KRAEPELIN (1903) for C. brevicornis namely anten-
nal length and shape of sternite 21, are subject to variation and do not dis-
tinguish it from C. anceps. The number of glabrous antennomeres, a some-
what subjective character, thus seems to be the sole basis for the distinction
of these two species and they are here regarded as, at most differing local
populations. LAWRENCE (1955) gave Zimbabwe and Transvaal for C. brevicor-
nis although his map shows only three localities in Zimbabwe. ATTEMS (1930)
gave also Cape Province but there appears to be no record of C. brevicornis
from there. Cormocephalus anceps is widely distributed in South Africa and
in Namibia, Botswana and Zimbabwe. Cormocephalus brevicornis is regarded
аз a junior synonym of С. anceps.

Cormocephalus (C.) nitidus Porat
(Figures 22-25)
Cormocephalus nitidus Porat 1871, Ofv. Ak. Férh. 28:1154.
С. nitidus calvus Attems 1928, Ann. 5. Afr. Mus. 26:101. syn. nov.
С. (С.) nitidus nitidus, Attems 1930, Das Tierreich 54:85.
C. (C.) nitidus nitidus var. calvus Attems 1930, Das Tierreich 54:86.

Material examined
Mozambique. Spm 1, 84 mm, spm 2, 64 mm, spm 3, 48 mm, Namaacha,
Maputo Prov., 7.8.1983, PB & VB.

Description

Head as C. anceps. Antennomeres 17, basal nine (spm 1) seven (spm 2) and
six (spm 3) glabrous. Forcipular coxosternal teeth 4 + 4 the outer separated, the
inner three partially fused (Fig. 22), with median longitudinal suture running
back to fine transverse sutures, these very weak and incomplete in spm 3.

Tergites with paramedian sutures complete 2 to 20, marginate from 15 in
spm 1, 12 in spm 2 and 3, tergite 21 without median longitudinal sulcus.

с
за,
о.

а
2
oe

ove
wee eat
os
eee

AGE
х
С ee,

Figs. 22-29. Cormocephalus nitidus and Cormocephalus pseudopunctatus.
Cormocephalus nitidus. Fig. 22. Forcipular coxosternal tooth plates and forcipular
femoroid processes, spm 1. Fig. 23. Terminal segments and prefemora of end legs, ventral
view, spm 1. Fig. 24. Detail of left coxopleural process, spm 1. Fig. 25. Terminal segments
and prefemora of end legs, ventral view, spm 2.

Cormocephalus pseudopunctatus, spm 1. Fig. 26. Head and tergites 1 and 2. Fig. 27.
Forcipular coxosternal tooth plates and right forcipular femoroid process. Fig. 28. Terminal

segments and prefemora of end legs, ventral view. Fig. 29. Detail of right coxopleural process.
Scale lines = 1 mm.

Sternites with complete paramedian sutures from 2 to 20, sternite 21 wider
than long in spm 1, as long as wide in spm 2, longer than wide in spm 3.
Coxopleuron with very short process in spm 1 (Figs. 23, 24), short in spms 2
and 3, with two end spines and one side spine. Pore area almost reaching pos-
terior border of coxopleuron with pore-free posterior median strip (Fig. 25).

End leg prefemur with four or five ventrolateral spines in two rows, ven-
tromedial and medial two to five in two rows, dorsomedial 2 + 1, Prefemoral
process two-spined. End claw finely serrate.

Remarks

ATTEMS (1928) differentiated C. nitidus calvus from C. nitidus nitidus on the
basis of number of antennomeres glabrous: (9)10-14 in the former, 5-7 in the lat-
ter. LAWRENCE (1955) doubted that the two could be separated. The Mozambique
specimens with six, seven, and nine antennomeres glabrous are intermediate
between the two. There appears to be no reason to maintain Ше С. п. calvus.

Cormocephalus pseudopunctatus Kraepelin
(Figures 26-29)
Cormocephalus. pseudopunctatus Kraepelin 1903, Mt. Mus. Hamburg
20:194.
C. (C.) pseudopunctatus, Attems 1930, Das Tierreich 54:89.

Material examined
Mozambique. Spm 1, 38 mm, Namaacha, Maputo Province, 7.7.1983, PB &
VB. Spm 2, 42 mm, spm 3, 24 mm, Catuane, Maputo Prov., 24.6.1983, PB & VB.

Description (Data from KRAEPELIN (1903) in parentheses)

Head without paramedian sutures, basal plates visible in spms 1 (Fig. 26)
and 2 but not 3. Antennomeres 17, the basal three glabrous. Forcipular cox-
osternal teeth 4 + 4, the outer separated from the three partially fused inner
teeth (Fig. 27). Process of forcipular femoroid with small inner tooth.

Paramedian sutures complete from tergite 8 (5-9). Short anterior parame-
dian sutures on tergites 2, 3 and 4, anterior and posterior on 5, 6 and 7 in spm
1, short anterior paramedian sutures on 6 and 7 in spm 3 (completely absent
on 2 and 3, only as short anterior sutures on segments 4 to 7). Marginate from
14 or 16 ((8) 12-14). Tergite 21 without median suture (mostly without).

Sternites with complete paramedian sutures from 2 to 20. Coxopleuron
with process of moderate length, with two end spines and one side spine. Pore
field oval, not reaching hind border of coxosternum (Figs. 28, 29).

End leg prefemora with 2 + 3 ventrolateral spines, two or three ventrome-
dials, two or three medials and one or two dorsomedials (Kraepelin indicates
considerably greater variation). Prefemoral process two-spined.

Remarks

Clearly distinct from the other Cormocephalus species in the collection,
widespread in South Africa but not previously recorded from Mozambique.

Cormocephalus (С.) dentipes Pocock

Cormocephalus dentipes Pocock 1891, Ann. Mag. nat. Hist. ser 6, 7:66.

C. (C.) dentipes, Attems 1930, Das Tierreich 54:96.

C. pseudonudipes Jangi & Dass 1984, J. scient. ind. Res. 43:37, figs. 33-35.

C. pygmaeus, Lewis 1992, Senkenbergiana biol. 72:437, figs. 1-6 (non
Pocock 1892).

C. dentipes, Khanna 1994, Zool. Surv. India, Fauna of Conservation area 5:
Rajaji National Park: 240.

Material examined
Nepal. 2 spms 37 mm, Lumbini, 5.8.1981. PB.

Description

With diverging paramedian sutures occupying the posterior half of the
head capsule. The basal plates visible or not. Antennomeres 17, the basal six
glabrous. Forcipular coxosternal teeth 4 + 4, the inner three partially or total-
ly fused. Median longitudinal suture on coxosternum ending at transverse
suture which is mostly double. Process of forcipular femoroid with two longi-
tudinal ridges. Tergites 1-20 with complete paramedian sutures, margination
beginning on tergite 14 or 15. Tergite 21 without median longitudinal suture
but with slight posterior median depression.

Coxopleuron with process of moderate length and with two end spines and
one side spine. End leg prefemur with three plus three or four ventrolateral
teeth, three plus four ventromedial/medials, two dorsomedials and two-
spined prefemoral process. All legs with claw spines.

Remarks

These two specimens are virtually identical to the specimen from Iam district
Nepal identified as Cormocephalus pygmaeus Pocock, 1892 Бу LEWIs (1992) with
the exception of the coxopleural processes which are of moderate length rather
than very short and the margination, beginning on tergites 14 or 15 rather than
17. Lewis noted that the specimen ran down to C. pygmaeus in ATTEMS (1930) but
to C. pseudonudipes Jangi and Dass, 1984 in the key in JANGI and Dass (1984).
Attems in his key (p. 69, couplet 55) used femur and tibia of end legs coarsely
granular ventrally and 4 or 5 basal antennomeres glabrous to separate C. den-
tipes Pocock, 1891 from C. pygmaeus (femur and tibia of end legs smooth, 6 or 7
basal antennomeres glabrous) and other species. JANGI and Dass (1980) re-exam-
ined the type of C. dentipes and reported that the basal six antennomeres were
glabrous and, having examined further Indian material, that the "tuberculation"
of the end legs was a secondary sexual character only present in mature males.
Furthermore, KHANNA (1994) reported that only 20 % of males showed the tuber-
cles. Thus the number of glabrous antennomeres and presence or absence of
tubercles on the end legs do not separate the species. Cormocephalus pygmaeus
may, nevertheless, still be characterised by claw spines mostly absent on end leg
and the presence of a median longitudinal suture on tergite 21 and C. dentipes
by the presence of claw spines on end leg and the absence of a suture on tergite
21. I now regard the three specimens so far recorded from Nepal as C. dentipes.

Asanada socotrana Pocock
(Figures 30-33)
Asanada socotrana Pocock 1889, Bull. Liverpool Mus. 2:9.
A. socotrana, Attems 1930, Das Tierreich 54:124, figs. 164-168.
A. sokotrana (sic), Lewis 1973, Zool. J. Linn. Soc. 52:98, figs. 2, 4-7.
A. zambiana Dobroruka 1969, Rev. Zool. Bot. Afr. 69:356, figs. 9-12. syn. nov.

Material examined
Zambia. 1 spm, 40 mm, Victoria Falls, 25.8.1983, end legs detached, PB &
VB.

Description

Tergites with paramedian sutures complete from 4. Sternite paramedian
sutures on 3 to 20. Ratio of width to length of sternite 21 is 1.75:1 (Fig. 30).
End leg prefemur without sulcus, femur with terminal sulcus occupying pos-
terior 50 % (Fig. 31) its apparent extent and presence of pit at base of tibia
dependent on angle of illumination (Fig. 32). Ratio of length of end leg tarsus
to claw, 1.25:1 and 1.5:1. Claw with about 13 or 14 teeth in concavity (Fig. 33).

Remarks

LEWIS (1973) discussed the taxonomy of the genus Asanada in Africa point-
ing out that there has been considerable confusion over the status of the var-
ious populations. He recognised three species, namely A. socotrana (mis-
spelled sokotrana), A. walkeri (Pocock, 1891) and A. zambiana Dobroruka,
1969. The Nigerian populations of A. socotrana were considered to consist of
two forms, form 1 with incomplete end leg femoral sulcus and form 2 with
complete sulcus.

The Zambian specimen here described, is clearly the same as A. socotrana
form 1 from Nigeria and very similar to A. zambiana, differing only in lacking
two very short posterior sulci on the head capsule, and a deep shortened sulcus
on sternite 21, only present as a trace. These differences are trivial and may not
be consistent. A. zambiana is regarded as a junior synonym of A. socotrana.

Otostigminae

Otostigmus (О.) multidens Haase
(Figures 34-36)
Otostigma multidens Haase 1887, Abh. Mus. Dresden 5:75.
Otostigmus (O.) multidens, Attems 1930, Das Tierreich 54:141, fig. 172.

Material examined

Indonesia. Spm 1, 48 mm, Kalimantan, Timur Nunukan Г., rain forest, 15-
17.9.1995, PB & TI. Spm 2, 38 mm, West Sumatra, Lembah Anai Nat. Reserve
near Bukittinggi, 300-400 m, 14.8.1995, PB & TI.

Description (Data from ATTEMS (1930) in parentheses)
Colour. After five years the specimens still show some of original pigmen-

Figs. 30-37. Asanada socotrana, Otostigmus (O.) multidens and Otostigmus (O.) astenus.
Asanada socotrana. Fig. 30. Sternite 20 and terminal segments. Fig. 31. End leg 1, lateral
view. Fig. 32. End leg 2, dorsal view. Fig. 33. Tarsal claw, end leg 1.

Otostigmus (O.) multidens. Fig. 34. Forcipular coxosternal tooth plates and left forcipular
femoroid process, spm 1. Fig. 35. Prefemur of right end leg ventral view, spm 1. Fig. 36.
Right coxopleuron, spm 2.

Otostigmus (O.) astenus. Fig. 37. Terminal segments, ventral view, spm 1.

Scale lines = 1 mm.

tation viz. head and first three or four tergites and tergites 20 and 21 brown
or reddish brown, trunk dull dark green. Antennomeres 21 + 22 the basal 2.15
glabrous dorsally and 2.1 ventrally in spm 1. With 23 + 24 antennomeres,
apparently not regenerated, the basal 2.4 to 2.5 glabrous dorsally, 2.25 ven-
trally in spm 2, (20-22). Forcipular coxosternal tooth plate with 7 + 7 (Fig. 34)
or 6+7 teeth (five to ten).

Tergite paramedian sutures complete from 6 or 7, marginate from 9 or 11.
With short paramedian sutures occupying anterior 24 or 28% of sternites.
Tergite 21 with posterior median longitudinal depression occupying posterior
50 or 55%. Sternite 21 with sides converging posteriorly and posterior border
concave (wide, little attenuated). Coxopleural process moderately long in spm
1, very short in spm 2 (Fig. 36) (moderately long) with two end spines, 0 + 1 or
1 + 1 lateral/subapical spines.

End leg prefemur with four ventrolateral (3-5), three ог four ventromedial
(3-4) no medials (0-4) and one or two dorsomedial spines (0-1), i.e. only three
spine rows (Fig. 35) plus a small corner spine.

Legs 1 to 16 or 18 with one tibial spine (not mentioned by Attems). Legs 1
to 18 or 19 with two tarsal spines, 20 with one, 21 without.

Remarks

Specimen 2 has the highest number of antennomeres recorded for this
species (24). The long series of tibial spines may be a characteristic of the
species and the long median depression on tergite 21 may characterise many if
not all specimens. Distribution: India, Java, Sumatra, Sulawesi, Sarawak, New
Guinea, Vietnam. Also Tawarin Island, which I have been unable to locate.

Otostigmus (O.) astenus (Kohlrausch)
(Figure 37)
Branchiotrema astenon Kohlrausch 1881, Arch. Naturg. 47:72.
Otostigmus (O.) astenus, Attems 1930, Das Tierreich 54:143, fig. 174.

Material examined
Indonesia. Spm 1, 40 mm, spm 2, 39 mm, W. Timor, Kefamenanu Distr.,
Saenam village, 2000-2100 m, 28.6.1994, PB & VB.

Description

Antennomeres 18, basal 2.3 glabrous dorsally, 2.2 ventrally. Forcipular
coxosternal tooth plate with 3 + 3 principal teeth, the inner two on each side
partially fused. Tergites with paramedian sutures complete from 5 or 6, mar-
ginate from 10. Specimen 1 with scattered spines on tergites 12 to 21, spm 2
without. Sternite paramedian sutures from 9 or 10 to 18, occupying anterior
half of these sternites. Sternite 21 with sides more or less parallel (Fig. 37).
Coxopleural process with two end spines, one subapical and two lateral spines
-except the right process in ври 1 which has a rounded apex and one lateral
spine only. It may have been damaged and repaired.

End leg with three or four ventrolateral spines, two ventromedials, two or
three medials, two dorsomedials and one corner spine.

A tibial spine on leg 1, two tarsal spines on legs 1 to 5 on the right and 1
to 6, 8, 10 on the left in spm 1. On legs 1 to 6 on the right and 1 to 8 on the
left in spm 2. The remaining legs to 20 with one tarsal spine. Leg 21 without.

Remarks

These specimens compare well with ATTEMS (1930) description but spm 1 runs
down to О. punctiventer (Топадвуагу, 1885) in his key as some tergites are spined.
However, the two specimens clearly belong to the same species. LEWIS (2000)
noted spines present or absent in O. astenus from Rennell Island and New Britain.

Otostigmus beroni sp. nov.
(Figures 38-43)
Otostigmus (O.) glaber, Lewis 1992, Senkenbergiana biol. 72:441, figs. 19-
27 (non Chamberlin, 1920).

Derivatio nominis: After Dr Petar Beron, Director of the National
Museum of Natural History, Sofia.

The specimens here described belong to the same species as the two spec-
imens from Nepal which LEWIS (1992) identified as Otostigmus (O.) glaber
Chamberlin, 1920 and which were deposited in the Senckenberg Museum,
Frankfurt a. M. Although they run down to O. glaber in ATTEMS (1930, 1934),
I now regard them as belonging to a new species O. beroni. Specimen SMF
6456 from the Senkenberg Museum is here designated the holotype and SMF
6457 a paratype. The specimens from Langtang are further paratypes.

Diagnosis

18 antennomeres, the basal 2.25 to 2.4 glabrous dorsally. Forcipular cox-
osternal teeth 3 + 3, rarely 4+ 4. Tergites without keels or spines, margination
begins between 6 and 9. Sternites with paramedian sutures occupying at least
anterior 66 to 100% in mid- and hind-body, sometimes with weak median
depression. Coxopleuron little inflated, long, tapered with two end spines, no
subapical spine, one or two lateral and one or two dorsal spines. End leg
prefemur with prominent spines on swollen bases. Legs 1 to between 15 and
18 with two tarsal spines, the remainder to 20 with one.

Material examined

Nepal, Langtang Valley. Spm 1, 45 mm, Langtang, 3500-3600 m, 17.9.1984,
PB & SA. Spm 2, 35 mm, Ghora Tabela, 2700-3000 m, 16.9.1984, PB & SA. Spms
3-5, 36, 40 and 22 mm, Kyangjin Gompa, 3700-3800 m, 19.9.1984, PB & SA.
Spms, 6 & 7, 40 and 35 mm, Khangjung-Sharpugaon, 2225-2600 m, PB & SA.
Spm 8, Langtang, 3500-3600 m, 17.9.84, PB & SA. Spm 9 and remains of two
others, Ghora Tabela, 3100-3350 m, 17.9.1984, PB & SA. Spms 10 & 11, 36 and
34 mm, Sharpugaon, 2600-2800 m, 16.9.1984, PB & SA.

Description
The specimens have at some time dried out and as a consequence are

somewhat contracted so body lengths are estimates. In most specimens, the
anterior segments curve downward making the characters of the anterior
sternites difficult to observe.

Antennomeres 18, the basal 2.3 to 2.4 glabrous dorsally, 2.2 ventrally.
Forcipular coxosternal teeth 3+ 3, the inner two partially fused but some-
times with a small fourth inner tooth (Fig. 38), process of femoroid with a
small inner tooth, or without.

Tergite paramedian sutures complete from 5 or 6 (4 in spm 11), marginate
from 7, 8 or 9. Tergite 21 with or without a posterior median depression.
Sternites with paramedian sutures (Fig. 39) varying from 71 % on sternite 11
and complete оп sternites 13 to 16 in spm 11, 50 % on sternites 4, 79 % оп ster-
nite 10 and 87 % on sternite 17 in spm 6 and 29 % on sternite 11 and 68 % on

оре

ео

5 2% о
во со
© э'о

е
сое
ос: е2

С е
Ss
е

Figs. 38-43. Otostigmus beroni. Fig. 38. Forcipular coxosternal tooth plates and right forcipu-
lar femoroid process, spm 1. Fig. 39. Sternite 15, spm 2. Fig. 40. Sternite 21 and right coxo-
pleuron, spm 7. Fig. 41. Lateral view of coxopleura and base of left end leg, spm 7, (dm = dor-
somedial spine). Fig. 42. Sternite 21, spm 9. Fig. 43. End leg prefemur, internal view, spm 1.

Scale lines = 1 mm.

sternite 17 in spm 1. Sutures not observed on anterior sternites due to the ven-
tral curvature of the anterior ends and the transversely ridged cuticle, the lat-
ter presumably the result of the previous desiccation. A slight median depres-
sion, variable in position, on some sternites in six out of ten specimens. Sternite
21 with sides converging posteriorly (Fig. 40) or almost parallel (Fig. 42)

Coxopleural process moderately long and tapered, the coxopleuron little
inflated (Figs. 40 and 41). With two end spines, two (rarely one) lateral spines
and two (rarely one or three) dorsal spines. In specimen 11 the left coxo-
pleural process (damaged and repaired) lacks end spines.

End leg prefemur (Fig. 43) with three or four ventrolateral, two, rarely one
or three, ventromedial, two or three medial, one or two dorsomedial spines
and a corner spine. The spines on swollen bases and prominent.

Anterior legs stout. Leg 1 with one femoral spine (two observations only),
legs 1 to 2 or 1 to 4 with one tibial spine (five observations only). Legs 1 to 15,
16, 17, 18 or 19 (typically 1 to 18) with two tarsal spines, the remaining to 20
with one. Leg 21 without tarsal spines.

Remarks

LEWIS (1992) recorded the species from the Trisuli valley, the specimens
here recorded are from Langtang valley which is part of the same river sys-
tem so it may be that this species has a very restricted distribution.

Otostigmus (O.) martensi Lewis
Otostigmus (O.) martensi Lewis 1992, Senkenbergiana biol. 72:443, figs. 28-35.

Material examined
Nepal. One spm, 45 mm, Solo Khumba Sankye, way to Piuyun, 2700-2600
m, 10.11.1987, PB.

Description

Antennomeres 18, the basal, 2.4 glabrous dorsally, 2.1 ventrally. Forcipular
coxosternal teeth 3+4. Tergite paramedian sutures complete from 4, mar-
ginate from 6, 6 to 8 being very short, with a weak median keel from tergite
8. Without corrugations or spines.

Sternites without paramedian sutures but with one median and two pos-
terior lateral depressions. Sternite 21 with sides converging posteriorly and
hind border concave. Coxopleural process long and narrow, with one end, one
lateral and one dorsal spine. Left end leg with three ventrolateral, three ven-
tromedial, three medial, one dorsomedial spine and a corner spine. The right
end leg regenerated with two ventrolateral, one medial, one dorsomedial and
one corner spine. These spines very small.

Leg 1 with one femoral and one tibial spine. Legs 1 to 4 with two tarsal spines,
legs 5 to 21 with one tarsal. The regenerated right end leg lacks a tarsal spine.

Remarks

Previously known only from the Taplejung district of Nepal at 2300 to 2700 m,
it is possible that this is a species limited to the far east of Nepal at high altitude.

The specimen here described is very similar to the type material, differing
in lacking sternite paramedian sutures (short or obscure in the type material).

Otostigmus (О.) rugulosus Porat
(Figures 44-47)
Otostigmus rugulosus Porat 1876, Bih. Svenska Ak. 4:21.
Otostigma rugulosum and carinatus, Pocock in Ann. Mus. Genova 30:412.
Otostigmus (O.) rugulosus, Attems 1930, Das Tierreich 54:44.
O. (O.) scaber, Lewis 1992, Senkenbergiana biol. 72:440, figs. 14-18 (non
Porat 1876).

Material examined _
Indonesia. 1 spm, 30 mm, Nias I., (N. Sumatra), Teluk Dalam, sea level.
19.5.1995, PB & VB.

Description

Colour after five years in ethanol: head and trunk olive, end legs dark blue.

Left antenna with 17 antennomeres, 6 to 16 short. Right antenna with 18,
9 to 17 short. Both probably regenerated. Basal 2.2 antennomeres glabrous
dorsally, 2.14 ventrally. Forcipular coxosternal tooth plates each with three
principal teeth and a very small outer subsidiary tooth (Fig. 44). Process of
forcipular femoroid with two inner teeth.

Tergites with paramedian sutures complete from 6, marginate from 8 with
low rounded keels, the median from 6, two rather irregular keels lateral to the
paramedian suture on each side from tergite 7, a keel immediately internal to
the paramedian suture from 9 giving a total of seven keels (Fig. 45). These
present to tergite 18, five on 19, obscure on 20. A few fine spines on keels from
12 to 19, only seen when surface dry. With median depression occupying pos-
terior 40 % of tergite 21.

Sternite paramedian sutures occupying anterior 50 % in mid-body region.
Sternite 21 with sides converging posteriorly and hind border concave, with
median longitudinal depression (Fig. 46).

Coxopleural process with four spines near the rounded apex, one of which
is subapical and one dorsal. Lateral spines 0-1 (Fig. 47).

End leg with four ventrolateral, two or three ventromedial and two dorso-
medial spines and a corner spine.

Leg 1 with a femoral spine, legs 1 to 5 with one tibial, 1 to 14 with two
tarsal and 15 to 19 with one tarsal, 20 and 21 without.

Remarks

LEWIS (in press) pointed out that O. rugulosus and O astenus are very sim-
ilar and may prove to be conspecific. This specimen is, however, clearly O.
rugulosus having low tergal keels, four spines very near the apex of the cox-
opleuron, prefemur of the end leg with only three spine rows, two tarsal
spines on legs 1 to 14 and no tarsal spine on 20 and 21.

Previously recorded from Mauritius, Seychelles, India, Nepal, Burma,
Andaman Is., ат".

Figs. 44-52. Otostigmus (O.) rugulosus and Otostigmus (O.) scaber.

Otostigmus (O.) rugulosus. Fig. 44. Forcipular coxosternal tooth plates and right forcipu-
lar femoroid process. Fig. 45. Tergite 18. Fig. 46. Sternite 21. Fig. 47. Detail of coxopleura,
ventral view.

Scale lines = 0.5 mm.

Otostigmus (O.) scaber. Fig. 48. Forcipular coxosternal tooth plates and left forcipular
femoroid process, spm 1. Fig. 49. Tergite 16, spm 1. Fig. 50. Sternite 10, spm 1. Fig. 51.
Tarsus 1 and 2 of end leg, spm 1. Fig. 52. Tergite 14, spm 2.

Scale lines = 1 mm.

Otostigmus (O.) scaber Porat
(Figures 48-52)
Otostigmus scaber Porat 1876, Bih. Svenska Ak Hand 4: 20.
O. (O.) scaber, Attems 1930, Das Tierreich, 54:153.
Non О. (О.) scaber, Lewis 1992, Senkenbergiana biol. 72: 440, figs. 14-18.

Material examined

Indonesia. Spm 1, 44 mm, West Sumatra, Padang Panjang, rain forest,
600-700m, 13.8.1995, PB & ТП.

China. Spm 2, 22.5 mm, Hainan Dao Qingdao, 200-300 m, 14.10.1988, PB.

Description я

Specimen 1. Colour after five years in ethanol: head and tergite 1 reddish-
brown, trunk olive brown. Antennomeres 20 (left damaged, right regenerat-
ed), the basal 2.14 glabrous.

Each tooth plate with three principal forcipular coxosternal teeth, the
inner two partially fused, the outer with a small outer subsidiary tooth; a very
small inner subsidiary tooth on right left tooth plate only (Fig. 48). Forcipular
femoroid process with three small inner teeth.

Tergites with paramedian sutures complete from 6 and marginate from 6.
With a median keel low on 4, becoming sharp-ridged. Two sharp-ridged lat-
eral keels on each side from 8, with a further keel outside these on each side
from 9 giving seven in all. Traces of another keel on each side lateral to these
(Fig. 49). Tergite 19 with seven, 20 with five keels. The keels spined. Tergite
21 median longitudinal depression in posterior third.

Sternites of mid and hind body with paramedian sutures occupying the
anterior 33 to 50 % of the sternite. Most only seen in specimen with surface
dried off. Most sternites with a very shallow posterior median depression,
some in addition with very slight lateral depressions (Fig. 50). On some pos-
terior sternites the sutures terminate in a very shallow depression. Sternite
21 with sides converging posteriorly and hind border concave.

Coxopleural process with two end and one subapical, two lateral and one
dorsal spine on left. Without end spines or dorsal spines on right presumably
due to damage and repair.

End legs very long and slender, 43 % of body length, prefemur length to
width 5.2:1. Second tarsus (Fig. 51) somewhat flattened laterally. Prefemoral
spines: ventrolateral four, ventromedial two or three, dorsomedial one or two
plus corner spine.

Legs 1 to 5 with a tibial spine, 1 to 4, and leg 9 on right with two tarsal
spines, otherwise one tarsal on 5 to 19. Legs 20 and 21 without tarsal spine.

Specimen 2. (Only differences from spm 1 noted). Colour after twelve years
in ethanol: head and tergite 1 reddish brown, trunk yellowish brown.
Antennomeres 21, basal 2 and 2.2 glabrous. Forcipular femoroid process with
two small inner teeth.

Tergites marginate from 4, with a median and two lateral keels on each
side from 3, these sharp-edged with two further, initially, low lateral keels

from 5 giving nine in all (Fig. 52). Tergite 19 with seven, 20 with five keels.
The keels spined the lateral cuticle rough.

Coxopleural process with two end and one subapical, one lateral and one
dorsal spine.

End legs. Prefemoral spines: ventrolateral four, ventromedial two or three,
medial two or three,dorsomedial three plus a corner spine.

Legs 1 to 9 or 10 with two tarsal spines, one tarsal on 10 or 11 to 19 (leg 20
wanting). Leg 21 without tarsal spine.

Remarks

Otostigmus scaber is widely distributed, being recorded from China,
Japan, Taiwan, Andamans, Nicobars, Siam, Sumatra 'Indo China,' Vietnam,
Burma, Sumatra, Hawaii and the Maritime Province of Russia. LEWIS (1992)
recorded the species from Nepal but this was a misidentification (see O. rugu-
losus above). The two specimens described here are from widely separated
localities: spm 1 from Sumatra and spm 2 from China. They show differences
probably associated with this, most significantly lateral keels commencing on
tergite 8 in spm 1, on 3 in spm 2 and two tarsal spines on legs 1 to 5 in spm
1, on 1 to 9 or 10 in spm 2, three rows of prefemoral spines in spm 1, four in
spm 2.

Otostigmus aculeatus Haase
(Figures 53-58)
Otostigma aculeatum Haase 1887, Abh. Mus. Dresden 5:71, Taf 4, Fig 69.
Otostigmus aculeatus, Kraepelin 1903, Mt. Mus. Hamburg 20:108.
O. (O.) aculeatus, Attems 1930, Das Tierreich 54:148.

Material examined

Vietnam. 6 spms, 23 to 42 mm, Prov. Quang Ninh, Camp Vinh Ha Long
(Halong Hotel), 28.2.1989, PB and D. Kojucharov. Two spms, 42 and 58 mm,
Langson Ргоу., rain forest near Huu Lung, 19.3.1989, PB.

China. One spm 40 mm, Yunnan, Jinshui County, 18.1.1989, near Yan Dong
(cave) under stones, PB. 5 spms, 27-58 mm, 4 spms, 11.5 to 27 mm (not exam-
ined in detail), Hainan Dao Qingdao, 200-300 m, 14.10.1988, PB.

Description

Undamaged antennae have 17 antennomeres, the basal three completely
glabrous except for a small area distally on the anteroventral (inner) surface
of antennomere 3 in smaller specimens. In the 58 mm specimen from Hainan
Dao (China), however, antennomere 4 is largely glabrous dorsally with only
scattered setae distally (Fig. 53) and the proximal 50 to 75 % is glabrous ven-
trally. Forcipular coxosternal teeth 4+4 (Fig. 54). Process of forcipular
femuroid with two inner teeth but both coxosternal and femoroid teeth very
worn in some specimens.

Tergite paramedian sutures complete from 4, 5 or 6, marginate from 10,
11, 12, 14 or 15, without keels or spines. Tergite 21 with posterior median
depression.

Sternite paramedian sutures complete from 2 or 3 (4, 5) to 19. Sternite 21

with sides converging posteriorly and posterior border concave (Fig. 55).

Coxopleural process moderately long (Fig. 55) except for the largest (58

mm) specimen from Langson Province (Vietnam) in which it is short (Fig. 56).
With four to five (6,7) end spines, one to four lateral spines and (nil) one to
three dorsal spines. Total spine number eight to eleven (rarely 12 or 13). Spine
positions are very variable.

_ End leg prefemur (Figs. 57, 58) with 24 to 30 spines arranged in five rows: two
ventrolateral rows of four to six and five to nine spines, a ventromedial row of
four to eight, a medial row of six to eight and a dorsomedial row of three to five
(rarely two) spines and a corner spine. A mid-ventral longitudinal strip without
spines clearly separates the ventrolaterals from the ventromedials. Six of the 22
end legs examined were regenerated. In these the spine rows were irregular and
generally the spine number was elevated (30 to 42). In one of these regenerated
legs there were no dorsomedial spines and in two no corner spine.

Leg 1 with one femoral spine. A tibial spine present on leg 1 or legs 1 and
2 or nil. Two tarsal spines on first five or six pairs of legs (atypically only on
legs 1 and 2 in the 58 mm specimen from Hainan Dao). One tarsal spine on 6
or 7 to 19. Legs 20 and 21 without.

There are no major differences between the populations from Vietnam and

China described here and age appears to have no effect on which tergite the
paramedian sutures are complete or marginate as in some scolopendrids.

Remarks

HAASE (1887) described O. aculeatus on the basis of a single specimen from
Java. KRAEPELIN (1903) re-examined the type and gave Tonkin as an addi-
tional locality. His description appears to be a composite one. ATTEMS (1930)
description is the same as Kraepelin's with the exception of the details of the
spinulation of the end leg prefemur: Kraepelin described five rows of spines,
Attems four. It would appear that this was due to an error by Attems when
copying data from Kraepelin's publication. SCHILEYKO (1995) described speci-
mens from Vietnam which are very similar to the specimens described here
with the exception of the number of spine rows on the end leg prefemur is
four not five.

Three species that are closely related to O. aculeatus have been described.
Otostigmus multispinosus Takakuwa, 1937 from Taiwan differs from the
specimens described here in that the prefemora of the end legs lack dorso-
medial and corner spines. Otostigmus Ziesel Schileyko, 1992 from Vietnam 15
characterised by a short coxopleural process often slightly curved medially,
the presence of a femoral spine on leg 1, three median and ventromedial and
two ventrolateral spine rows on the end leg prefemur (presumably no dorso-
median row) and some other minor characteristics. Otostigmus reservatus,
Schilevko 1995, also from Vietnam, 15 a large species up to 80 mm long with
the basal 4 to 4.5 basal antennomeres glabrous, lacking the distal spine on
telomere 2 of the second maxilla and having 4 + 4 very small coxosternal teeth
and five spine rows on the end leg prefemur: two ventrolateral, two ventro-
medial and one dorsomedial.

Figs. 53-58. Otostigmus (O.) aculeatus. Fig. 53. Antennomeres 1-5 of right antenna, dorsal
view, 58 mm specimen, China, Hainan Dao. Fig. 54. Forcipular coxosternal tooth plates
and left forcipular femoroid process, 46 mm specimen, Vietnam, Langson prov. Fig. 55.
Terminal segments, ventral view, 58 mm specimen Hainan Dao. Fig. 56. Detail of coxo-
pleura, 58 mm specimen Hainan Dao. Fig. 57. Terminal segments and right end leg prefe-
mur, ventral view, 39 mm specimen China, Guanxi Zhangxu. The end leg prefemur is rotat-
ed and the dorsomedial spines are visible. Fig. 58. Dorsal view of end leg prefemora, 32 mm
specimen Hainan Dao.

Scale lines = 1 шт.

Only one end leg of one specimen examined here (Langson valley,
Vietnam, 42 mm) lacks dorsomedial prefemoral spines and corner spine as
does O. multispinosus but this leg is regenerated. The larger specimen from
the Langson valley has a very short coxopleural process and thus resembles
O. ziesel but does not show the other characters of the species. The 58 mm
specimen from Hainan Dao (China), having antennomere 4 but sparsely
setose distally, approaches the condition in O. reservatus but it has a distal
spine on telomere 2 of the second maxillary telopodite, absent in O. reserva-
tus.

It may be that some of these putative species are but differing populations
of O. aculeatus. Examination of the types and a further study of individual
variation should elucidate this matter.

Otostigmus politus Karsch
(Figures 59-68)

Otostigmus politus Karsch 1881, Berliner Ent. Zeitschr. 25:62.

Otostigma politum, Haase 1887, Abh. Mus. Dresden 5: 75, Tafel 4, fig. 76.

O. politus, Kraepelin 1903, Mt. Mus. Hamburg 20:109, (in part).

О. (O.) politus politus, Attems 1930, Das Tierreich 54:149.

Non О. (O.) politus pigmentatus Attems 1930, Das Tierreich 54:150,
figs.177-180.

Non O. (O.) politus australianus, Attems 1930, Das Tierreich 54:151.

O. politus mandchurius Verhoeff 1942, Zool. Anz. 138:186, figs. 6,7. syn. nov.

? O. frigidus Verhoeff 1942, Zool. Anz. 138:186, figs. 1-4.

? O. frigidus takakuwai Verhoeff 1942, Zool. Anz. 138:188, fig. 5.

Non Оюзидтиз politus schindleri Wirmli 1972, Verhandl. Naturf. Ges.
Basel. 82:97, figs.13,14.

Non О. (O.) politus, Lewis 1991, Mem. Mus. Victoria, 52:342, Figs 15-20.

O. (O.) politus, Zalesskaja & Schileyko 1992, The scolopendromorph cen-
tipedes (Chilopoda, Scolopendromorpha), p. 22, Fig. 8. (in part).

Otostigmus politus (s. str.), Schileyko 1995, Arthropoda Selecta 4:80.

Non Otostigmus (O.) politus, Lewis 2000, J. nat Hist. 34:436, Figs. 15-20.

Diagnosis

Antennomeres 17 (and 18?), the basal three glabrous dorsally. Forcipular
coxosternal teeth typically 4 + 4, the central pair on each tooth plate larger than
the outer and inner teeth, and quite widely separated (Fig. 62). Sternites with
complete paramedian sutures. Coxopleural process short or very short, without
a dorsal spine and without a ventral median posterior pore free strip. Sternite
21 with sides converging posteriorly the hind border only very slightly concave.

Material examined
China. Spm 1, 55 mm, Beijing, Xiangshan Park, 11.8.1993, РВ. Spm. 2, 36
тата, Yunnan, Jinshui County near Yan Dong (cave) under stones, 18.1.1989, PB.

Description (Where the specimens differ, the character for spm 2 is given
in parentheses).

Undamaged antennae with 17 antennomeres, the basal three glabrous
dorsally except for very narrow area on distal half of internal ( = anterior)
side (Fig. 59), present ventromedially but not ventrolaterally, more extensive
in spm 1 (Fig. 60) than in spm 2 (Fig. 61). Forcipular coxosternal teeth 5 + 4
(4 + 4) (Figs. 62, 63). Process of forcipular femoroid with one small inner tooth.

Tergite paramedian sutures complete from 5 (6) to 20, marginate from 11
(15), with median keel from 5 (and weak lateral corrugations from 16 to 19).
Tergite 21 without (with) shallow posterior median depression.

Sternite paramedian sutures complete from 4 (6) to 19, a weak posterior
median depression at least from 10 to 19 (Fig. 64). (with trace of median and
posterior median depression on some). Sternite 21 with sides converging pos-
teriorly and, in spm 1, strongly curved (Fig. 65).

Coxopleural process relatively short, ratio of length of coxopleuron to
length of sternite 21 1.4:1 (1.3:1) (Figs. 65 to 68) with two end spines and one
subapical spine (three end spines), one lateral spine, dorsal spines nil.
Number of coxal pores posterior to articular condyle 14 on the left, 16 on the
right (four left, eight right). See Remarks and Fig. 68 for an explanation of
this character.

End leg prefemur with three (five) ventrolateral spines, two (four or five)
ventromedials, two or three (four) medial spines, two dorsomedials and a cor-
ner spine (Figs. 65, 67). KARSCH (1881) gave 3, 2, 2, 3.

Leg 1 with one femoral spine, legs 1, 2 and 3 (1 and 2) with one tibial, legs
1 to 6 with two tarsal spines and 7 to 19 or 20 (19) with one tarsal spine. Leg
20 with or without (without), leg 21 without a tarsal spine.

Remarks

KRAEPELIN (1916) considered that several species had been included under
O. politus, whilst ATTEMS (1930) recognised three subspecies namely, O. p.
politus, O. p. australianus Attems, 1930 and O. politus pigmentatus Attems,
1930, the last of which, VERHOEFF (1942) considered a separate species O. pig-
mentatus. Other subspecies described are O. p. mandschurius Verhoeff 1942
and О. р. schindleri Wirmili, 1972.

It is clear that O. politus as understood by both KRAEPELIN (1903) and
ATTEMS (1930) comprises at least two species. Otostigmus politus s. str., was
first described by KARSCH (1881) from Peking (Beijing) and Tientsin (Tianjin)
in northern China. A diagnosis for this species is given above. Further mate-
rial of the species has been recorded from Manchuria (VERHOEFF, 1942),
Korea (ZALESSKAJA and SCHILEYKO, 1992), Vietnam (SCHILEYKO, 1995) and
China (the specimens described here).

Otostigmus politus mandchurius was characterised primarily by the pres-
ence of two rows of six spines on the inner surface of the end leg prefemur as
opposed to two rows of 2 to 5 spines. It is here regarded as a junior synonym of
О. politus politus. Otostigmus frigidus frigidus Verhoeff 1942 and О. £
takakuwai Verhoeff 1942 each described from single specimens from
Manchuria, fall within the diagnosis given here for O. politus. In order to char-
acterise O. frigidus, Verhoeff introduced a new character namely the number
of pores on the coxopleuron distal to a line drawn transversely from the artic-

Figs. 59-68. Otostigmus (O.) politus. Fig. 59. Antennomeres 1-4 of left antenna, dorsal view,
spm 1. Fig. 60. Left antennomere 3, ventral view, spm 1. Fig. 61. Right antennomere 3, ven-
tral view, spm 2. Fig. 62. Forcipular coxosternal tooth plates and left forcipular femoroid
process, spm 1. Fig. 63. The same, oblique view, spm 2. Fig. 64. Sternite 18, spm 1. Fig. 65.
Terminal segments and end leg prefemora, ventral view, spm 1. Fig. 66. Detail of the same.
Fig. 67. Terminal segments and left end leg prefemur, ventral view, spm 2. Fig. 68. Right
coxopleural process, spm 2, (cc = coxa costalis, a = articulation).

Scale lines = 0.5 mm.

ulation 'Gelenk-knoten-Ebene' (Fig. 68 a) at the end of the costa coxalis (Fig. 68
cc). In O. frigidus there are 5 to 6 pores, in O. politus 16 to 20. This character
is somewhat subjective and has only been used by Verhoeff so comparisons can-
not be made with specimens described by other authors. Otostigmus frigidus
takakuwai has two corner spines on the end leg prefemur rather than one.

The specimens from Beijing and Yunnan here described differ with respect
to the spinulation of the end leg prefemur the coxopleuron and shape of ster-
nite 21 but, with the present state of our knowledge, it is probably best being
to regard them as different populations of a single species which probably
includes О. 7 frigidus and О} takakuwai.

Otostigmus cfr politus Kraepelin, 1916 from Queensland, Australia, which
ATTEMS (1930) referred to a new subspecies O. p. australianus were young
specimens but may well represent a separate species as KRAEPELIN (1916)
suggested.

Most other records of O. politus refer to O. angusticeps Pocock, 1898 first
described from New Britain. KRAEPELIN (1903) noted that although having 19
antennomeres, O. angusticeps might belong with O. politus and ATTEMS
(1930) gave it as a possible junior synonym of that species. It is, however,
quite distinct from O. politus. A diagnosis is given below.

Otostigmus (O) angusticeps Pocock
(Figures 69-74)

Otostigmus angusticeps Pocock 1898, Willey, Zoological Results part 1:62.

O. politus, Kraepelin 1903, Mt. Mus. Hamburg 20:109 (in part).

O. (O.) politus pigmentatus Attems 1930, Das Tierreich 54:150, figs.177-180.
syn. nov.

O. pigmentatus, Verhoeff 1942, Zool. Anz. 138:183.

Otostigmus politus schindleri Wurmli 1972, Verhandl. Naturf. Ges. Basel.
82:97, figs.13,14. syn. nov.

О. (O.) politus, Lewis 1991, Mem. Mus. Vict. 52:342, figs.15-20.

O. (O.) politus, Lewis 2000, J. nat. Hist. 34:436, figs.11-19.

Diagnosis

Antennomeres 17 to 19, the basal three glabrous dorsally or nearly so.
Forcipular coxosternal teeth 3 + 3, or 4+ 4, with three principal teeth on each
side, the inner two on each tooth plate partially fused and separated by a
deep incision from the outer tooth which may or not have a small subsidiary
outer tooth (Fig. 71). Sternites of mid and posterior trunk with complete or
almost complete paramedian sutures. Coxopleural process long (ratio of
length of coxopleuron to sternite 21 about 2:1), with a dorsal spine and a ven-
tral median posterior pore free strip. Sternite 21 with sides converging a lit-
tle posteriorly, parallel or diverging.

Material examined

1 spm. Indonesia, Kalimantan, Timur Nunukan Г., rain forest, 15-17.9.1995.
РВ & TI.

Description

Length 48 mm. Antennomeres 19 + 19, the basal three glabrous dorsally,
except for a narrow area on distal half of internal (anterior) edge and few
scattered fine setae on distal edge (Fig. 69). Most of antennomere 3 setose
ventrally (Fig. 70). Forcipular coxosternal teeth 3 + 3, the inner two on each
side partially fused, the outer with a small lateral tooth (Fig. 71). Process of
forcipular femoroid without inner teeth.

Tergites with complete paramedian sutures from 5, marginate from 8.
With very weak median keel from 8 but without other keels or spines. Tergite
21 with very weak median longitudinal depression in posterior 30%.

Sternite paramedian sutures a trace on 4, almost complete on 5, complete
from 6 to 19. With a trace of a median longitudinal depression on 5 to 18 and
a posterior median depression on 9 to 20 (Fig. 72). Sternite 20 with two weak
lateral depressions just anterior to the median posterior one. Sternite 21 with
sides diverging posteriorly and hind border concave and a weak median lon-
gitudinal depression (Fig. 73).

Coxopleural process long, with two end and one subapical spine, two lat-
eral and one dorsal spine (Fig. 74). End leg prefemur with four ventrolateral,
two ventromedial, two or three medial and two dorsomedial spines and a cor-
ner spine (Fig. 73).

Leg 1 with one femoral and one tibial spine. Legs 1 and 2 with two tarsal
spines and 8 to 18 or 19 with one. Legs 20 and 21 without tarsal spines.

Remarks

Otostigmus angusticeps is quite distinct from O. politus and closely resem-
bles O. astenus. A re-examination of the type (LEWIS, unpublished data) which
is located in the Natural History Museum, London (accession number
1898.12.6.5.) confirms Pocock's description with the exception that the basal
three antennomeres are glabrous dorsally apart from a narrow distal inter-
nal area on antennomere 3 (Pocock gave basal two or three are naked). Its
various populations show some variation. Thus in the specimen from
Krakatau (LEWIS, 1991) the sternite paramedian sutures are almost complete
rather than complete in the mid and posterior trunk. Otostigmus politus pig-
mentatus Attems, 1930 is quite clearly O. angusticeps and indeed VERHOEFF
(1942) recognised that it was quite distinct from O. politus giving it specific
status as O. pigmentatus. ATTEMS (1930) gave its distribution as Australia:
Kaiserin Augusta Fluss, Merauke. Neither of these localities appears to be
Australian. There is an Empress Augusta Bay in Bougainville (Papua New
Guinea) and a Marauke River in Irian Jaya.

WURMLI (1972) noted that his O. politus schindleri from East Sumba was
very similar to Attems' О. politus pigmentatus differing only in that the basal
2 2/3 antennomeres were glabrous and the coxopleural process longer. It is
clearly O. angusticpes whether or not it merits subspecific status is debat-
able.

Those specimens currently confirmed as O. angusticeps are from East
Sumba, the Krakatau Islands, New Britain, the Solomon Islands, Kalimantan
and possibly Papua New Guinea and Irian Jaya.

Rhee
Sa ЧА VES thre
маи Иде
,

Figs. 69-74. Otostigmus (O.) angusticeps. Fig. 69. Right antennomere 3, dorsal. Fig, 70. Left
antennomere 3, ventral. Fig. 71. Forcipular coxosternal tooth plates and right forcipular
prefemoral process. Fig. 72. Sternite 7. Fig. 73. Terminal segments and end leg prefemora,
ventral view, (d = uropodid deuteronymph, p = anal pedicel). Fig. 74. Right coxopleural
process, ventral view.

Scale lines = 1 mm.

The specimen here described is the only one so far recorded with sternite
21 diverging posteriorly as seen in some O. astenus. This may be a character
of some specimens of the local population.

Phoretic mites

The specimen carries a number of phoretic deutonymphs of a uropodid
mite (Fig. 73d). These attach by an anal pedicel several of which are seen, the
deutonymphs having detached (Fig. 73p). The specimen carries 15 deu-
tonymphs and 12 anal pedicels on segments 2, 3, 4, 5, 7, 13 and 16, 17, 19, 20
and 21. The majority on the prefemur and femur.

Otostigmus (O.) spinosus Porat
(Figs. 75-78)
Otostigmus spinosus Porat 1876, Bih. Svenska Ak. 4:22.
Branchiotrema nitidulum Tomosvary 1885, Termész. Fuzetek 9:66.
O. spinosus, Kraepelin 1903, Mt. Mus. Hamburg 20:116, fig. 53.
O. (O.) spinosus, Attems 1930, Das Tierreich 54:152, fig. 182.

Material examined
Indonesia. 1 spm, 45 mm, Java, Puncak Pass, 34 km from Bogor, 1500-1600 па,
6.8.1994, PB & VB.

Description

Colour: head and end legs brownish grey, trunk yellowish brown.

Antennomeres 19 + 20, the basal 2.44 glabrous dorsally, 2.2 ventrally.
Coxosternal tooth plates on each side with a wide worn median tooth, proba-
bly double, and a well separated lateral tooth. In addition a small additional
outer tooth on the right (Fig. 75).

Tergite paramedian sutures fine, complete from 5 to 20, marginate from
15. Very weak lateral corrugations from 11. Without keels or spines. Tergite
21 with sides converging posteriorly and shallow median posterior depression
(Fig. 76).

Sternite paramedian sutures short, occupying the anterior 16% of sternite
9, 22% on 14, 19% on 18. Without obvious depressions. Sternite 21 with sides
converging strongly posteriorly (Fig. 77).

Coxopleural processes short, with two end spines, one subapical spine and
one lateral on the left (Fig. 78), two end spines and one lateral on the right.

End leg prefemora, the left with five ventrolateral, five ventromedial, two
medial, three dorsomedial spines and two corner spines, the right with 4, 4,
4, 1, 4 and one corner spine.

Legs 1 and 2 with one tibial spine, 1 to 4 with two tarsal spines, 5 to 21 with
one. Left leg 20 with a dorsal distal prefemoral spine. Absent on the left leg
20 which is smaller and may be regenerated (Fig. 76).

Remarks
This specimen lacks a dorsal spine on the coxopleuron and therefore does
not run down to O. spinosus in ATTEMS (1930) but in other respects it is typical.

Otostigmus (Parotostigmus) gymnopus gymnopus Silvestri
(Figs. 79-85)
Otostigma gymnopus Silvestri 1898, Ann. Mus. civ. Stor. Nat. Genova 39:
135, fig. 1.
Otostigmus gymnopus, Kraepelin 1903, Mt. Mus. Hamburg 20:127, fig. 69.
O. (P.) g. gymnopus, Attems 1930 Das Tierreich 54:156, Fig. 184.

Material examined
Zaire. 1 spm, 27 mm, Kisangani, 6-11.4.1979, PB.

Figs. 75-78. Otostigmus (O.) spinosus. Fig. 75. Forcipular coxosternal tooth plates and right
forcipular femoroid process. Tilted down to the right so right tooth plate is foreshortened.
Fig. 76. Dorsal view of posterior end showing prefemora and femora of 20" pair of legs and
prefemora of end legs. Fig. 77. Terminal segments and end leg prefemora, ventral view.
Fig. 78. Left coxopleural process, ventral view.

Scale line = 0.5 mm.

Description (Data from KRAEPELIN (1903) in parentheses where appropriate)

Colour: Head and tergite 1 brown, trunk yellowish brown.

Antennomeres 18 (18), the basal 2.22 glabrous dorsally (Fig. 79) (2 1/3),
2.12 ventrally. Antennae moderately long, reaching tergite 6 when reflexed.

Forcipular coxosternal teeth 4 + 4 (Fig. 80), process of femoroid with two
small inner teeth. Claw of telopodite of second maxilla without accessory claw
and second telomere without distal spine (Fig. 81).

Tergites without spines but very finely punctate (with spines from 12 to 18 in
some specimens). Marginate from 10. With a broad low median keel from 3 to 19
and a low ridge on each side in the position of the paramedian suture. These most
clearly seen when the specimen is dried and tilted. Short posterior paramedian
lines apparent from 8 to 20, occupying posterior 20 % on tergite 12 (Fig. 82). Very
weak lateral corrugations from 7 to 19. Tergite 21 (Fig. 83) without posterior
median depression.

Sternites (Fig. 84) without paramedian sutures (with very short sutures on
anterior walls) but a very small posterior median depression on 7 to 15 (with-
out clear pits). Sternite 21 with sides converging posteriorly and posterior
border straight (Fig. 85). With a shallow median longitudinal depression (near
end with short median groove).

Coxopleuron truncated, without spines (Fig. 85).

Legs 1 to 18 with 2 tarsal spines (19), legs 19 to 21 wanting.

Remarks

This specimen runs down to O. (P.) gymnopus in ATTEMS (1930) as it has
incomplete tergite paramedian sutures. It compares well with KRAEPELIN's
(1903) description of the type. The type locality is Dime in southern Ethiopia
and it is widely distributed in Zaire and also recorded from Angola.
Otostigmus (P.) gymnopus aethiopicus Ribaut, 1907 has two tarsal spines on
only the first six to nine pairs of legs; O. g. gymnopus has two tarsal spines
on the first 18 to 19.

DOBRORUKA (1968) proposed a new genus Congobius with two species: C.
schoutedeni and С. kivwensis which he separated from Ofostigmus (subgen.
Parotostigmus) by its lack of an accessory claw and of a spine on the second
telomere of the second maxilla. On this basis, the specimen here assigned to
O. g. gymnopus is a Congobius. Dobroruka noted that many specimens
labelled Otostigmus sp. by Attems, and presumably from Zaire, were
Congobius schoutedeni and that specimens identified as O. gymnopus by
ATTEMS (1952) were probably this species. ATTEMS (1930) gave the presence of
a spine on the second telomere of the second maxilla and an accessory claw
as a characteristic of the genus Otostigmus but SCHILEYKO (1995) noted that
in O. reservatus the spine on the second telomere was absent and that in
related species it is sometimes nearly transparent and almost invisible. There
appear to be no published data on the presence or absence of the accessory
claw and spine on the telopodite of the second maxilla in Otostigmus
(Parotostigmus) species so there is no way of telling whether the separation
of Congobius is valid. Consequently the specimen described here is regarded
as a member of the subgenus Parotostigmus and not as Congobius.

Otostigmus (P.) schoutedeni (Dobroruka) new combination
(Figs. 86-89)
Congobius schoutedeni Dobroruka 1968, Rev. Zool. Bot. afr. 68:206, figs.6-9.

Material examined
Zaire. 1 spm, female, 33 mm, Kisangani, 6-11.4.1979, PB.

Description

Colour: head and tergite 1 light brown, trunk greenish yellow.

- Antennomeres 17, the basal 2.14 glabrous dorsally. Claw of telopodite of sec-
ond maxilla lacking accessory claw and second telomere without distal spine.

Forcipular coxosternal teeth 5+5 (Fig. 86). Process of femoroid without
inner teeth.

2090
ов

og
©

по

% о

Figs. 79-89. Otostigmus (P.) gymnopus gymnopus and О. (P.) schoutedeni.

Otostigmus (P.) gymnopus gymnopus. Fig. 79. Right antennomere 3 dorsal view. Fig. 80.
Forcipular coxosternal tooth plates and left forcipular femoroid process. Fig. 81. Distal
part of telomere of second maxilla. Fig.82. Tergite 16. Fig. 83. Tergite 21. Fig. 84. Sternite
15. Fig. 85. Sternite 21 and coxopleura.

O. (P.) schoutedeni. Fig. 86. Forcipular coxosternal tooth plates and left forcipular
femoroid process. Fig. 87. Tergite 17 (semidiagrammatic). Fig. 88. Tergite 21. Fig. 89.
Terminal segments, ventral view. Coxal pores omitted.

Scale lines = 0.5 mm.

Tergites without paramedian sutures, marginate from 7, with a median
keel from 7 and two lateral keels on each side from 8 to 19 (Fig. 87).
Apparently with very fine spines from 13 (initially scored as from 7). This
character is difficult to resolve, it requires analysis using the scanning elec-
tron microscope. Laterally the tergite cuticle is uneven. Tergite 21 with slight
median posterior depression (Fig. 88).

Sternites 11 to 19 with short anterior paramedian sutures only visible
when dry, occupying 26 % on sternite 13. An indistinct posterior median
depression visible on some sternites. Sternite 21 with sides converging poste-
riorly, the posterior margin concave. A long shallow median depression seen
only when dry (Fig. 89). `

Coxopleuron scarcely produced, without spines.

End legs (detached) prefemur without spines or processes.

Legs 1 to 18 with two tarsal spines, 19 with one, 20 and 21 without.

Remarks

This specimen also runs down to O. g. gymnopus in ATTEMS (1930) and
apart from the presence of tergite keels it is very similar to the specimen of
O. g. gymnopus described above. It is clearly the same species as the speci-
mens described as Congobius schoutedeni Dobroruka, 1968 but for reasons
given above under O. g. gymnopus it is here assigned to Otostigmus. Data on
individual variation are required to show whether O. gymnopus and O.
schoudeteni are conspecific. The single specimen of each species here
described was collected into the same tube from the same locality.

A re-examination of all the African species of Otostigmus (Parotostigmus)
and Congobius is required.

Alipes crotalus (Gerstaecker)
| (Figs. 90-99)
Eucorybas crotalus Gerstaeker 1854, Ent. Zeit. Stettin 15:312, taf. 2, fig. 1.
Alipes crotalus, Kraepelin 1903, Mt. Mus. Hamburg 20:138 figs. 78, 79.

Material examined
Mozambique. 1 spm, 69 mm, Namaacha, Maputo Prov., 7.8.1983, PB & VB.

Description

Antennomeres 18 on left, 19 (regenerated) on right, the basal 2.3 glabrous.

Forcipular coxosternal teeth 4+5 (Fig. 90), Post dental seta present, a
short median longitudinal suture present. Process of forcipular femoroid with
small inner tooth (Fig. 91).

Tergites with paramedian keels from 3 to 20, median keel from 5 to 21.
Outer lateral keels (ridges) on 5 to 18, tending to be broken and rather irreg-
ular on long tergites (Fig. 92). Anterior lateral oblique ridges on 5 to 8, 10, and
12. The keels rounded, with fine spines. Between the keels fewer spines and
also small tubercles, the two difficult to differentiate and apparently inter-
grading. Cuticle also rough (bumpy) especially laterally. Tergites marginate
from 3 to 21 the margins densely spined, more so on posterior tergites. The

~
ese

eee

Figs. 90-99. Alipes crotalus. Fig. 90. Forcipular coxosternal tooth plates. Fig. 91. Left forcipu-
lar femoroid process. Fig. 92. Tergites 9 and 10. Fig. 93. Tergites 19, 20 and 21. Fig. 94. Sternite
11. Fig. 95. Terminal segments, ventral view. Fig. 96. Left coxopleural process, lateral view.
Fig. 97. Prefemur of right end leg, dorsal view. Fig. 98. Tibia and tarsus 1 and 2 of right end
leg. Reticulated areas stippled. Fig. 99. Prefemur and femur of left leg 16 dorsal view.

Scale lines = 1mm

marginal ridge with a transverse furrow near its posterior end from 8 form-
ing a posterior hump, this well marked from 13 (Figs. 92, 93). Tergite 21 with
median ridge occupying anterior 70 % and short posterior median depression
(Fig. 93). Pleurites with scattered spines from segment 3.

Sternites without paramedian sutures, extremely weak indications of five
depressions from about 7 to 20 (Fig. 94). Last sternite longer than wide with
sides converging posteriorly and hind border straight (Fig. 95). Coxopleuron
rounded posteriorly, coxal pores almost to end. The pore field narrows marked-
ly in the posterior third of the coxopleuron, its edge, termed the posterior bor-
der (‘Hinterrand') by ATTEMS (1930) forming an obtuse curve (Fig. 96).

End leg prefemur with dorsal longitudinal band of dense spines (Fig. 97),
femur with narrow dorsal longitudinal band of very small spines. Tibia and
tarsus 1 and 2 with reticulate vein like appearance except for clear ventral
proximal region of tarsus 1 (Fig. 98). Midrib of tarsus 1 complete but less
thickened distally. Pretarsus a small unarticulated spine. Ratio of tibial
length to width: right 1.29:1, left 1.22:1. Ratio of length of tarsus 1 to width:
right 1.26:1, left 1.34:1 (Fig. 98).

Legs 1 to 3 with one tibial spine, two tarsal spines on 1 to 5 and one tarsal
on 6 to 20. Two claw spines on 1 to 20. With scattered spines dorsally on
prefemora, femora and tibiae from leg 6. Prefemora with weak dorsal groove
widening distally, femora with a groove demarcated on each side by a spined
ridge on 7 to 19 (Fig. 99), less pronounced on 20.

Remarks

Three species of Alipes lack a process at the base of the end leg prefemur.
They are A. multicostis Imhoff, 1854 from west and central Africa, A. crotalus
(Gerstaecker,1854) from southern Africa and Uganda and A. grandidieri (H.
Lucas, 1864) from East Africa. Alipes multicostis is distinguished from the
other two by the absence of tubercles (spines) from the dorsal surface of the
end leg prefemur.

KRAEPELIN (1903) separated A. crotalus and A. grandidieri on the propor-
tions of the end leg tibia and tarsus 1 and the shape of the pore field of the
coxopleuron (hind border of pore area). His figures give length to width ratios
of 1.18:1 for the tibia and 1.36:1 for the tarsus in A. crotalus and in A. gran-
didieri 1.78:1 for the tibia and 1.63:1 for the tarsus. In A. crotalus the hind
border of the pore area is has a right-angled or obtuse indentation. In A.
grandidieri it is acutely incised.

Аттемв" (1930) figure 211 of A. grandidieri shows, however, the tibia with
a length to width ratio of 1.66:1 and tarsus 1 1.4:1 and SKOVMAND and
ENGHOFF's (1980) photograph of the end leg gives ratios of 1.24:1 and 1.39:1
respectively. Clearly there is considerable variation in the proportions of
the end leg tibia and tarsus. POCOCK (1903) pointed out that in comparing
end legs of species of Alipes it is necessary that the specimens be certainly
adult and added that according to Cook these appendages differ consider-
ably in a series of examples from the same locality. KRAEPELIN (1903) com-
mented that A. grandidieri might be only a variety of A. crotalus but
retained these two species. Unfortunately the data for A. grandidieri are

very inadequate. More data, especially on individual variation are required
for the three species.

The Mozambique specimen here described satisfies the characters of A. cro-
talus as described by KRAEPELIN (1903), however in ATTEMS (1930) some addi-
tional characters are given, namely antennomeres 17, no large post-dental seta
on coxosternal tooth plate, no median longitudinal coxosternal suture and his
figure 210 shows the end leg tarsus 1 midrib very short. The Mozambique spec-
imen has 18 antennomeres, coxosternal tooth plate with post-dental seta, lon-
gitudinal coxosternal suture present and the end leg tarsus 1 midrib complete.
These differences, however, may be of little significance. The grooved and
spined characters of the trunk legs and the spined pleurites have not previous-
ly been recorded in the genus: they may have been overlooked.

Ethmostigmus trigonopodus trigonopodus (Leach)
Scolopendra trigonopoda Leach 1817, Zoological Misc. 3:36
Ethmostigmus trigonopodus, Kraepelin 1903, Mt. Mus. Hamburg 20:157,

figs. 102,103.

Material examined
Zimbabwe. 1 spm, 99 mm, Great Zimbabwe Ruins, 20.8.1983, PB & VB.
Tanzania. 1 spm, 38 mm, Moshi, 800 па, 7.8.1983, PB & VB.

Ethmostigmus trigonopodus pygomenasoides Lewis
E. t. pygomenasoides Lewis 1992, Senkenbergiana biol. 72:449, figs. 45-51,
53-54.

Material examined
Nepal. 1 spm 110 m, Langtang Nat. Park, Ramche, 1200 m, 11.7.1981, PB.

Remarks

The Langtang specimen is very similar to Е. & trigonopodus. The coxoster-
nal teeth are weakly lobed, the coxopleuron bears two end spines, one lateral
and four dorsal spines. LEWIS (1992) stated that sternite 21 was much narrow-
er in Е. & pygomenasoides than in Е. & trigonopodus. His figures give ratios of
length to width of 1.14:1 and 1.05:1. In this specimen, however, the ratio is
1:1.23 i.e. wider than long, approaching the condition in Е ¢. trigonopodus. The
coxopleura, however, are very long, more than twice the length of the sternite
(2.3:1) which clearly separates it from Е. ¢. trigonopodus.

Rhysida lithobioides (Newport)
Branchiostoma lithobioides Newport 1845, Trans. Linn. Soc. Lond. 19:411.
Rhysida lithobioides, Kraepelin 1903, Mt. Mus. Hamburg 20:150, fig. 93.

Material examined
Indonesia. 1 spm (juv.), 19 mm, Nias I. (N. Sumatra), Teluk Dalam, sea
level, 19.5.1994, PB & VB.

Description

Antennomeres 19, basal three glabrous dorsally, two and a half ventrally.
Forcipular coxosternal teeth 4 + 4, process of femoroid with two inner teeth.

Tergites with complete paramedian sutures from 6, marginate from 19,
without keels or spines. Tergite 21 without posterior median depression.

Sternites with short anterior paramedian sutures, without pits. Sternite 21
with sides converging posteriorly and posterior border concave. Coxopleural
process short with two end and one subapical spine, no dorsal spines.

Legs 1 to 16 with two tarsal spines, legs 17-21 wanting.

Remarks

Rhysida lithobioides is a widely distributed species, being recorded from
East Africa, Saudi Arabia, India, Burma (Myanmar) and China. Currently five
subspecies are recognised В. | lithobioides (Newport 1845), В. | paucidens
Pocock, 1897 and three subspecies from India (В. J. trispinosus Jangi and
Dass, 1984 А. | kumaonensis Khanna, 1994 and В. 1, shivalikensis Khanna,
1994). The latter three are very similar and probably consubspecific. The
Sumatran specimen resembles them in that it has three coxopleural spines
and at least legs 1 to 16 with two tarsal spines but as the specimen is juvenile
and lacks legs 17-21 it has not been assigned to a subspecies.

Rhysida immarginata immarginata (Porat)
Branchiostoma immarginatum Porat 1876, В. Svenka Ak Hand. 4:24.
Rhysida immarginata, Pocock 1891, Ann. Mus. Civ. Genova 30:417.

Е. immarginata, Kraepelin 1903, Mt. Mus. Hamburg 20:143.

В. nuda nuda, Attems 1930, Das Tierreich 54:189, figs. 236,237. (non
Newport, 1845)

R. nuda immarginata, Attems 1930, Das Tierreich 54:190.

В. nuda пида (поп Newport) + В. nuda immarginata, Attems 1938, Mem.
Mus. Nat. Hist. nat. Paris, NS 6:337.

R. immarginata, Koch L. E. 1985, J. nat. Hist. 19:212.

Material examined

Indonesia. Spm 1, 39 mm, Kalimantan, Timur Nunukan I., rain forest, 15-
17.9.1995, PB & TI. Spm 2, 56 mm, with 56 eggs, Mentawai Is. Siberut I.
Muarasiberut, 15-20.8.1995, PB & TI. Spm 3, 35 mm, North Sumatra, Lake
Toba, Samosir I., Ambarita village, 9.8.1995, PB & TI.

Cuba. 3 spms, 40, 45 and 50 mm, Pinar del Rio, Pica Pica Valley, 26.11.1981, PB.

Description of Indonesian specimens

Antennomeres 19 or 20. Coxosternal teeth 4 + 4.

Tergites with paramedian sutures complete from 5 or 6, only tergite 21
marginate. Sternites with or without short anterior paramedian sutures.

~ Coxopleuron short, with three end spines. End leg prefemur with two ven-

trolateral, nil or one ventromedial and nil or one dorsomedial spines. No cor-
ner spine.

Leg 1 with one femoral spine and legs 1 and 2 with one tibial. Specimen 1

with two tarsal spines on legs 1 to 13 or 14, spm 2 on left legs 1 to 13 and right
legs 1 to 18, spm 3 on legs 1 to 9. The remaining legs to 19 with one tarsal
spine, 20 and 21 without, except right leg 20 in spm 2 which has a tarsal spine.

Description of Cuban specimens

Antennomeres (19) 20. Coxosternal teeth 4+ 4 primary teeth with a small
fifth inner tooth on each side.

Tergite paramedian sutures complete on 3 or 4, only tergite 21 marginate
except a trace on the left side of tergites 16 and 17 in 40 mm specimen.

Coxopleuron with two end spines. End leg prefemur without spines.

Leg 1 with one femoral spine, legs 1 and 2 with one tibial, 1 to 17 with two
tarsal (to 18 or 19 in spm 2), legs 18 to 21 without.

Remarks

ATTEMS (1930) separated what was then regarded as R. nuda nuda from
R. nuda immarginata (Porat, 1876) on the two-spined coxopleural process
and leg 20 with one tarsal spine in the former and the coxopleural process
three-spined, leg 20 mostly without a tarsal spine in the latter. Later, howev-
er, ATTEMS (1938), stated that the distinction between these subspecies could
no longer be maintained treating them as R. nuda but making no mention of
R. nuda togoensis Kraepelin, 1903.

Косн (1985) examined 149 specimens of R. nuda (Newport, 1845) from
Australia and reported that the sample consistently "has the median sulci
complete from tergite III. By contrast, В. immarginata specimens (viz. The
extralimital forms identified as such, or in the past as species or subspecies
nuda) have median sulci complete from tergites more posterior than tergite
III (sometimes reported from III)." He noted that "In the extralimital speci-
mens of А. immarginata the lateral margins start on tergite XXI rather than
VI-IX as in А. nuda from Australia" and "the number of tergites on which lat-
eral margins are present constitutes a principal character separating the
Australian species R. nuda from extralimital forms hitherto included under
the specific or subspecific name nuda and to many of which the name R.
immarginata may be applicable".

There is obviously considerable variation between populations of R.
immarginata with respect to antennomere number, the number of legs with
two tarsal spines, number of coxopleural spines and the number of spines on
the end leg prefemur. The specimens from Cuba have no spines on the end leg
prefemora. Rhysida nuda somala Manfredi, 1933 from Somalia, В. nuda var.
brevicornis Wang, 1951 from the Philippines and R. nuda subnuda, Jangi 1955
from India are presumably В. immarginata. These should be re-examined as
should other populations of R. immarginata to ascertain the extent of geo-
graphical variation. Rhysida i. togoensis is dealt with below.

Rhysida immarginata togoensis Kraepelin
R. togoensis Kraepelin 1903, Mt. Mus. Hamburg 20:145, figs. 84, 85.
R. nuda togoensis, Attems 1930, Das Tierreich 54:190 fig. 238.
R. n. togoensis, Lewis 1972, J. Zool., Lond. 167:401

Material examined

Nigeria. Spm 1, 28 mm, Pandam W. Park/ on light, 1.10.1978, PB. Spm 2,
23 mm, Plateau State, Wase Rock Game Reserve, 19.9.1978, PB. Spm 3, con-
torted, Plateau State, Sebu village, 30.9.1978, PB.

Description

Antennomeres (17) 18, coxopleural process two-spined, legs 1 to 10 with
two tarsal spines in spms 1 and 2. Two tarsal spines on legs 1 to 11 and right
leg 13 in specimen 3. End leg prefemur with two ventrolateral spines, one
(two) ventromedials and one or nil medial/dorsomedial spines.

Remarks

These are the typical characters given for R. i. togoensis, a form wide-
spread in West Africa and apparently showing very little variability. LEWIS
(1972) compared R. 1. togoensis with В. i. immarginata from the Sudan. The
latter resemble К. i togoensis in that many have 18 antennomeres and осса-
sionally two coxopleural spines on one side rather than three, but these pop-
ulations nevertheless remain distinct.

Rhysida afra (Peters)
Ptychotrema afrum Peters 1855, Monatsber. Berl. Ak. p. 82.
Tremaoptychus petersi Porat 1871, Ofv K. Vetensk. Ak. Férh. 1871, 9: 1166.
Rhysida afra, Kraepelin 1903, Mt. Mus. Hamburg 20: 153, figs. 98, 99.
В. petersi, Kraepelin 1903, Mt. Mus. Hamburg 20: 153, fig. 100.
R. cuprea Kraepelin 1903, Mt. Mus. Hamburg 20: 154.
R. afra, Attems 1930, Das Tierreich 54: 195, figs. 246-248.

Material examined

Mozambique. 3 spms, 33 to 57 mm, 27.6.1983, PB & VB.

Nepal. Spm 1, 45 mm, Tansen, Lumbini Zone, 6.8.1981, PB. Spm 2, 35 mm,
Langtang Valley, Sharpugaon, 2500-2800 m, 16.9.1984, PB & SA. Spm 3,
Langtang Valley, 9.1984, PB.

Comparison of specimens from Mozambique and Nepal.

The Mozambique specimens have 17+18 antennomeres (spms 1 and 2),
two coxopleural end spines and a lateral spine (three end spines and a later-
al spine on one side in spm 3). End leg prefemora with one ventrolateral and
one ventromedial spine in spms 1 and 2, one ventrolateral and either one ven-
tromedial or one medial and 2 dorsomedial in spm 3.

The Nepalese specimens 1 and 2 have 20 or 21 antennomeres. Three coxo-
pleural end spines (two end spines and one subapical spine in spms 1 and 2)
and no lateral spines. End leg prefemora of specimen 2 have 2 + 2 ventrolat-
eral spines, 0 + 1 ventromedials, 1 + 1 medials and 1 + 0 dorsomedials.

Remarks

The Mozambique specimens having two coxopleural end spines run down
to В. afra afra (Peters 1855) in ATTEMS (1930); the Nepalese specimens, hav-

ing three, run down to А. intermedia Attems 1910 an East African species
(Pemba Island). LEWIS (1992) recorded specimens from central Nepal with
three coxopleural end spines and specimens from eastern Nepal mostly with
two. He considered it best to regard the Nepalese material as R. afra but not
to assign the specimens to particular subspecies, a view here maintained.

Rhysida singaporiensis Verhoeff
(Figs. 100-103)
R. singaporiensis Verhoeff 1937, Bull. Raffles Mus. 13:218.

Material examined
Indonesia. 1 spm 51 mm, Lombok, Rinjani, rain forest above Sapit, ca 1700
m, 10 Jun 1994, PB & VB.

Description (Data from VERHOEFF (1937) in parentheses)

The right antenna regenerated, the left with 21 antennomeres (21), the basal
three glabrous. Forcipular coxopleural teeth worn (Fig. 100), probably four or
five (5-6). Process of forcipular femoroid with two small inner teeth (Fig. 101).

Paramedian sutures complete from tergite 3, marginate from 8, a trace of
a median keel from tergite 6. Tergites 15 to 20 (Fig. 102) with short fine lon-
gitudinal ridges ('kurze Langstriche') each terminated by a spine (‘Knotchen’).
These are the structures termed Dornstricheln in Otostigmus by Kraepelin
(1903) and Attems (1930). Tergite 21 without posterior median depression.
Anterior sternites with very short anterior paramedian sutures. These occu-
pying anterior 25 % of sternite 12 and anterior 20 % of sternite 18.

100 103

101

Figs. 100-103. Rhysida singaporiensis. Fig. 100. Forcipular coxosternal tooth plates. Fig.
101. Left forcipular femoroid process'. Fig. 102. Tergite 18. Fig. 103. Tergite 21 and end leg
prefemora. Right dorsomedial spine arrowed

Scale lines = 1 mm.

Right coxopleural process with four end spines, one lateral, no dorsal spine
(2-3 end spines, one lateral spine). The left process with only a single end spine.

End leg prefemora (Fig. 103) without ventral spines, a single small distal
dorsomedial spine and four corner spines on the left, two on the right (with-
out spines below, only dorsomedial, posterior to the middle, and two end
spines).

Leg 1 with one femoral and one tibial spine. Two tarsal spines on legs 1 to
18 (1-18), one tarsal on 19 and 20 (19-20). Leg 21 without.

Remarks
This is the second known specimen of this species.

Acknowledgements

My thanks are due to Professor Beron for making the material from the
National Museum of Natural History in Sofia available to me, to Mr Dennis
Parsons, Keeper of Natural Sciences at the Somerset County Museum for
allowing me to use the facilities there and to the staff of the General Library
of the Natural History Museum, London for their assistance with literature.
Also at the Natural History Museum, Mr Paul Hillyard and Mrs Janet
Beccaloni kindly made laboratory facilities available to me and Dr Ann Baker
provided information on phoretic mites. I am grateful to Professor Alessandro
Minelli and Professor Henrik Enghoff for helpful advice.

References

ATTEMS С. 1928. The Myriopoda of South Africa. - Ann. 5. Afr. Mus., 26: 1-431 + 26 plates.

ATTEMS С. 1930. Scolopendromorpha. - Das Tierreich, 54. Berlin: Walter de Gruyter. 308 р.

ATTEMS C. 1934. Neue Myriopoden des Museums Basel. - Ver. Naturf. Ges., Basel, 45: 43-62.

ATTEMS C. 1938. Die von Dr C. Dawydoff in franzosich Indochina gesammelten Myriopoden. -
Mem. Mus. Nat. Hist. nat., Paris., NS 6: 187-353.

ATTEMS C. 1952. Neue Myriopoden des Belgischen Congo. - Annls. Mus. r. Congo belge Sér.
8vo, 18: 1-139.

DOBRORUKA L. J. 1968. Myriapoda-Chilopoda aus der Sammlung des Musée Royal de
l'Afrique Centrale. - Revue Zool. Bot. afr., 68: 201-205.

EDGECOMBE G. D., G. GIRIBET, W. C. WHEELER. 1999. Filogenia de Chilopoda: Combinando
secuencias de los genes ribosOmicos 188 у 288 у morphologia. - Bol. 5.Е.А.., 26: 293-331.

HAASE E. 1887. Die Indisch-Australischen Myriapoden. 1. Chilopoden. - Abh. Mus. Dresden,
5: 1-118.

JANGI В. 5.1959. Further notes on the taxonomy of the centipede Scolopendra morsitans
Linnaeus (Scolopendridae). - Ent. News, 70: 253-257.

JANGI В. Ъ., С. М. 5. Dass 1980. Redescription of the Indian centipede Cormocephalus pyg-

_ maeus Pocock (Chilopoda: Scolopendromorpha: Scolopendridae). - J. nat. Hist., 15: 63-65.

JANGIB.S8., С. М. 5. Dass 1984. Scolopendridae of the Deccan. - J. scient. ind. Res., 43: 27-54.

KARSCH F. 1881. Chinesische Myriopoden und Arachnoideen. - Berlin. ent. Z., 25: 219-220.

KHANNA V. 1994. Some ecological observations on the centipede Cormocephalus dentipes
Pocock, with comments on the sexual dimorphism in the species and the status of C.

pseudonudipes Jangi and Dass. - Zool. Surv. India. Fauna of Conservation Area 5: Rajaji
National Park: 237-243.

Косн L. Е. 1985. The taxonomy of Australian centipedes of the genus Rhysida Wood
(Chilopoda: Scolopendridae: Otostigminae). - J. nat. Hist., 19: 205-214.

KRAEPELIN K. 1903. Revision der Scolopendriden. - Mitt. Naturhist. Mus. Hamburg, 20: 1-276.

KRAEPELIN К. 1916. Results of Dr Е. Mjoberg's Swedish Scientific expeditions to Australia
1910-1913. 4. Scolopendriden und Skorpione. - Ark. Zool., 10 (2): 1-43.

LAWRENCE R. F. 1955. Chilopoda. - South African Animal Life. Results of the Lund University
Expedition in 1950-51, Uppsala, 2: 4-56.

LEwIis J. С. Е. 1969. The variation of the centipede Scolopendra amazonica in Africa. Zool.
J. Linn. Soc., 48: 49-57.

Lewis J. С. Е. 1972. The life histories and distribution of the centipedes Rhysida nuda
togoensis and Ethmostigmus trigonopodus (Scolopendromorpha: Scolopendridae) in
Nigeria. - J. Zool. Lond., 167: 399-414.

LEwIs J. С. Е. 1973. The taxonomy, distribution and ecology of centipedes of the genus
Asanada (Scolopendromorpha: Scolopendridae) in Nigeria. - Zool. J. Linn. Soc., 52: 97-112.

LEwis J. С. Е. 1991. Scolopendromorph and geophilomorph centipedes from the Krakatau
Islands and adjacent regions, Indonesia. - Mem. Mus. Vict., 52: 337-353.

Lewis J. G. E. 1992. Scolopendrid centipedes from Nepal and Kashmir (Chilopoda:
Scolopendromorpha). - Senkenbergiana biol., 72: 435-456.

LEwIis J. С. Е. 1996. Further records of scolopendromorph and geophilomorph centipedes
from the Arabian peninsula with a note by Dr. E. H. Eason on Lithobius erythrocephlus
cronebergii Sseliwanoff. - Fauna of Saudi Arabia, 15: 147-156.

LEwIis J. С. Е. 2000. Variation in three species of the genus Otostigmus and its bearing on species
discrimination (Chilopoda; Scolopendromorpha; Scolopendridae). - J. nat. Hist., 34: 433-448.

LEwis J. С. Е. (in press). The scolopendromorph centipedes of Mauritius and Rodrigues and
their adjacent islets (Chilopoda: Scolopendromorpha). - J. nat Hist.

Lewis J. G. E., M. D. GALLAGHER 1993. Scolopendromorph and geophilomorph centipedes
from Oman and the United Arab Emirates. - Fauna of Saudi Arabia, 13: 55-62.

Pocock R. I. 1898. Report on the centipedes and millipedes obtained by Dr A. Willey in the
Loyalty Islands, New Britain and elsewhere. - In: Zoological results based on material
from New Britain, New Guinea, Loyalty Islands and elsewhere, collected during the
years 1895, 96 and 97 by Arthur Willey, Cambridge. Part 1: 59-74.

Pocock R. I. 1903. A new clasping organ in a centipede. - Ann. Mag. nat. Hist., (7), 11: 621-624.

SCHILEYKO A. A. 1992. The Scolopenders of Viet-Nam and some aspects of the system of
Scolopendromorpha (Chilopoda Epimorpha). Part 1. - Arthropoda Selecta, 1: 5-19.

SCHILEYKO A. A. 1995. The scolopendromorph centipedes of Vietnam (Chilopoda
Scolopendromorpha). Part 2. - Arthropoda Selecta, 4: 73-87.

SCHILEYKO А. А., I. J. PAvLINOv 1997. A cladistic analysis of the order Scolopendromorpha
(Chilopoda). - Ent. Scand., Suppl, 51: 33-40.

SKOVMAND O., H. ENGHOFF 1980. Stridulation in Alipes grandidieri (Lucas), a scolopendro-
morph centipede. - Vidensk. Meddr dansk naturh. Foren., 142: 151-160.

WURMLI W. 1975. Systematische Kriterien in der Gruppe von Scolopendra morsitans Linné,
1758 (Chilopoda, Scolopendridae). - Dtsch. Ent. Z., N.F. 22: 201-206.

VERHOEFF K. W. 1937. Chilopoden aus Malacca, nach dem Objecten des Raffles Museum in
Singapore. - Bull. Raffles Mus. 13: 198-270 + Pl. XII-XIX.

VERHOEFF K. W. 1942. Otostigmen der Mandschurei. - Zool. Anz., 138: 181-189.

ZALESSKAJA N. T., A. A. SCHILEYKO 1991. The scolopendromorph centipedes. Moscow, Nauka
Publ. 110 p. (in Russian).

Recieved on 20.07.2001

Author's address: Address for correspondence:

Dr John G. E. Lewis, Manor Mill Farm,
Somerset County Museum, Halse, Taunton,
Taunton Castle Somerset TA4 3AQ,
Castle Green, Taunton, United Kingdom
Somerset ТА1 4AA,

United Kingdom

СКолопендроморфнише многоножкКи (Chilopoda:
Scolopendromorpha: Scolopendridae) 6 Колекцията на
Националния природонаучен музеп 6 София

Джон ЛЮИС
(Резю ме)

СъобщаВат се 31 Вида сколопендроморфни многоножКи om родовеше Scolopendra,
Cormocephalus, Asanada, Otostigmus, АПрез, Е тозидтиз а Rhysida om Колекцията
на Националния природонаучен музей 6 София. Mamepuaaume са събрани om II.
Берон, В. Бешков, С. Андрееб и Т. Иванова 6 13 държави - Мозамбик, Замбия, Зимбабве,
Заир, Танзания, Нигерия, Афганистан, Китай, Виетнам, Непал, Индонезия,
Сардиния и Куба. Един нов за науката Вид - Otostigmus beroni sp. nov. е описан om
непалските Xumaaau. След kpumuyeH анализ следнише шаКсони са сбедени В
синоними: Cormocephalus brevicornis Kraepelin, 1903 и С. anceps segnis Attems, 1930 =
Cormocephalus anceps Porat, 1871; Cormocephalus nitidus calvus Attems, 1928 =
Cormocephalus nitidus nitidus Porat, 1871; Asanada zambiana Dobroruka, 1969
Asanada socotrana Pocock, 1889; Otostigmus politus mandchurius Verhoeff, 1942
Otostigmus politus politus Karsch, 1881; О. politus pigmentatus Attems, 1930 и О. politus
schindleri Wirmli, 1972 = О. angusticeps Pokock, 1889. Една нова Комбинация е
Въведена - Otostigmus (Parotostigmus) schoutedeni (Dobroruka, 1968) comb. nov.

Рисунки на основни таКсономични белези допълват описанията на двадесет om
разглежданите бидобе.

Historia naturalis bulgarica, 13, 2001: 52

Отново българсКи зоолог 6 Каракорум

Боян П. ПЕТРОВ

Планината Каракорум е била посещавана om българсКи зоолог само веднъж. Това се случва
през 1988 г., Когато настоящият директор на HIIM д-р Пешър Берон участва 6 малка
разузнавателна експедиция Към K2 (8611 п) ошкъм Китай. По време на дългия трекинг Към
Втория по Височина Връх на планетата д-р Берон събира зоологичен матерчал, Който с големи
перипетии успява да донесе 6 България. Този материал се обработва и go днес и Вече uma
описани няКолКо нови Вида (напр. 62k. GUERGUIEV (2000) - Hist. nat. bulg., 11).

Kamo участник 6 националната алпийска експедиция за изкачването на Bp. Bpoyg nuk (8047
п) имах възможността да събирам материал Както по Време на трекинга до базовия лагер,
maka и по Време на изкачването на върха.

Броуд nuk е един om четирите осемхилядника, koumo се намират 6 Пакистан. Macu6sm
на mo3u Връх се намира 6 непосредствена близост до южната стена на К2 и базовите им
лагери са разположени само на 1 час един от друг. Нашата експедиция тръгна om Исламабад
на 19 юни 2001 г. СъщинсКкияш трекинг започна на 23 юни, Когато om Височина 2900 па
Керванът ни оп 140 носачи и 13 алпинисти потегли Към базовия лагер. След 6 дни на 29 юни
пристигнахме на моренаша под Броуд nuk и опънахме naAamkume на базовия лагер на
Височина 4900 тп. До 10 юли изградихме при височинни лагера (5400 па, 6300 па, 7100 та). Последва
дълъг период на нестабилно Време, чести бури и общуни снеговалежи. На 22 юли В един om
"прозорците" на Внезапно дошлия мусон един оп членовете на експедицияша се изкачи на
предвърха (Rocky summit, 8030 па), а на следващия ден други двама стъпиха на главния Връх
(8047 тп). Въпреки неколкократните атаки и четирите дни прекарани В щурмовия лагер
достигнах само go 7300 т. Ha 31 юли еКспедицияша беше прекратена и тръгнахме по
обратния път, който завърши 6 Исламабад на 7 август. По Време на Връщането по суша през
Иран 5 човеКа се изкачихме на Вр. Демавенд (5671 тп).

За мен Като зоолог и алпинист пъшуването донесе не само алпийсКи onum, но и познания за
природата и Живия свят на Каракорум и на cmpaHume (Турция, Иран, Пакистан), през Кошпо
изминахме повече om 13 500 km. Особено ценен и богат е зоологичния матерпал, Който успях ga
събера по Време на mpekuxea до базовия лагер и обратно. За разлика оп среднопланинсКия пояс
(3000-4500 па) безгръбначнаша фауна над и около 5000 m 6 пази планина не е особено богата, maka
че ВсяКо събрано животно е интересно. По Време на почивките 6 базовия лагер успях да намеря
подходящи "оазиси" В подножието на оКолншпе Върхове, Където събрах представители на
различни групи. Богатството на фауната на тези височини е изцяло зависимо (предшмно
трофично) OM наличието на растителна и "почвена" покривка. Микроместообитания om
няКолКо Квадратни метра, покрити с цветя, се оказаха необичайно богати на видове и с часове
търпеливо обръщах малките Камъчеша. He подминах и фауната на ледниКовите езера,
откъдето успях да събера малКо на брой видове. Най-Високо установените om мен безгръбначни
бяха паяци, Живеещи под Камъните и В палашКкише на Лагер 2 (6300 та). Om гръбначншие
Животни най-често попадаха 6 полезрението добре nosHamume ми хайдушки гарги (Pyrrhocorax
graculus) и гарван-гробар (Corvus согах). И двата вида са неизменни спътаници на височинните
лагери (дори и над 7500 па), Където разравята тпорбите с боклуци и разпръскват по склоновете
забравени Вещи и храни. По Време на престоя ми Във Високата планина нито Веднъж на Видях
лешояд. Основната причина е, че пасшщно сКотоВвъдство В пази част на Каракорум просто
няма. Om бозайниците най-често Вижданият Вид е nukama (Ochotona spp.).

По време на изкачването (15-16.08.2001) на Вр. Демавена (5671 па) В Иран успях да събера
безгръбначни Животни В пояса 3000-4200 т. Целият събран материал по Време на това
пътуване е депозиран В Колекциште на НПМ.

Historia naturalis bulgarica, 13, 2001: 53-68

Etude comparative des faunes cavernicoles
de la Bulgarie et de la Gréce

Petar BERON

Introduction

La Bulgarie et la Сгесе sont deux pays balkaniques voisins de territoire
comparable (respectivement 111 000 et 132 000 km’), riches еп roches cal-
caires et en grottes. On a enregistré jusqu'a présent plus de 4500 grottes en
Bulgarie et un nombre presque double en Gréce. Un bon nombre des grottes
grecques se trouve dans les iles (dont plus de 3000 en Créte). La Bulgarie est
située enti¢rement dans la пое orientale de la péninsule Balkanique et,
d'apres la subdivision de GUEORGUIEV (1977), englobe les zones suivantes: Zone
occidentale de Stara planina (en partie en Serbie), Zone orientale de Stara
planina, Zone de Dobroudja (en partie en Roumanie), Zone occidentale des
Rhodopes (en partie en Serbie, Macédoine et en Gréce) et Zone orientale des
Rhodopes (en partie en Gréce et en Turquie). Ainsi, les deux pays partagent
les deux zones du Province des Rhodopes. La Gréce partage, en outre, la
Province Egéenne (Zone de Pindhos) avec I'Albanie et la Zone méridionale de
la Province Dinarique avec l'ex Yougoslavie. Les Пез le long de ГАзе Mineure
ne sont pas caracterisées du point de vue spéléozoogeographique, mais elles
font, sans doute, partie de l'Anatolie.

L'étude de la faune cavernicole bulgare commence avec l'article de
FRIVALDZSKY (1879), décrivant des Coléopteres cavernicoles. Mais ce n'est
ашаргев Гап 1922 que le Docteur Ivan Buresch et ses colaborateures entrepren-
nent une vrais campagne d'étude des grottes et de la faune cavernicole. En 1929
Buresch publie la premiere liste de cavernicoles de Bulgarie. Elle est suivie, beau-
coup plus tard, par les catalogues de GUEORGUIEV & BERON (1962), BERON &
GUEORGUIEV (1967) et BERON (1973). Ces derniers résultats ont été obtenus par
un groupe de chercheurs, forme apres 1955 et la résurection du mouvement
speleologique organisé en Bulgarie en 1958. Enfin, Beron a publi¢ en 1994 une
liste revisée qui contient 704 езрёсез d'animaux cavernicoles bulgares.
Entretemps quelques autres taxa se sont ajouté et maintenant la faune caver-
nicole connue consiste еп 710 especes dont 124 troglobies et stygobies. Quelques
chercheurs actifs ce sont ajouté derniérement aux biospéologues qui ont suivi le
Docteur Buresch (1885 - 1980). L'éminent specialiste des Coléoptéres caverni-
coles У. Сивогошеу est mort еп 1996, en laissant un vide difficile а combler.

Jusqu'a présent de la faune cavernicole a été publié d'environs 700 grottes
bulgares et d'environs 250 grottes grecques.

Par coincidence ou non, le premier travail sur la faune cavernicole de la
Gréce a été aussi consacré aux Coléopteres (SCHAUM, 1862). Pendant des
longues années la plupart des recherches sur les cavernicoles en Grece sont
dues aux étrangers (L. Weirather, K. Lindberg, P. Strinati, P. Remy, R.
Husson, J. Maran). Apres la guerre KANELLIS (1946) а ри 16 une liste des ani-
maux cavernicoles. Les spécialistes bulgares ont aussi participé en effectuant,
dés 1968, plusieurs visites de recolte dans les grottes grecques. Une activité
assez marquée ont demontré ces dernicres années les Italiens (A. Vigna-
Taglianti, В. Sciaky, A. Casale, М. Etonti, 8. Zoia, Е. Gasparo, У. Sbordoni, С.
Bonzano, P.M. Brignoli et d'autres). Les spéléologues grecs ont aussi com-
mencé s'intéresser de la faune de leures grottes (К. Paragamian).

Jusqu'a maintenant la littérature sur les animaux des grottes bulgares
consiste en 433 travaux (dont 245 sont production d'auteurs bulgares). La
faune cavernicole de la Сгесе est discutée dans plus de 300 publications dont
au moins 12 faites par des auteurs grecs.

Ce travail s'occupe seulement d'animaux trouvés dans les grottes, mais on
a trouvé dans les deux pays aussi plusieurs habitants des eaux souterraines
et de I'MSS. П faut noter les recherches de L. Tzvetkov et A. Petrova еп
Bulgarie, de Cl. Bou, С. Pesce et autres en Сгесе, aussi les recoltes dans le
MSS de Ch. Juberthie et D. Raitshev. Certains genres ont été trouvés dans les
grottes d'un des pays et dans les eaux interstitielles de l'autre.

Parmi les 710 езрёсез connues des grottes bulgares et les 505 espéces con-
nues des grottes grecques il n'y a que peu d'especes en commun et seulement
5 troglobies et stygobies: Speocyclops demetiensis, Diacyclops clandestinus
(Copepoda), Trichoniscus rhodopiense (Isopoda), Lithobius lakatnicensis et L.
tiasnatensis (Chilopoda).

Méme les genres sont différents - il y a tres peu de genres en commun et
seulement 11 genres de troglobies et de stygobies: Lindbergia (Gastropoda),
Diacyclops, Speocyclops, (Copepoda), Niphargus (Amphipoda), Trichoniscus
et Cordioniscus (Isopoda), Typhloiulus (Diplopoda), Chthonius, Neobisium,
Roncus (Pseudoscorpionida), Protoleptoneta (Araneida).

Revue comparative des deux faunes cavernicoles
En prospectant les différents groupes de Metazoa on voit la situation suiv-
ante (sont prises en considération seulement les troglobies et certaines

troglophiles):

Les groupes Turbellaria, Nematoda, Oligochaeta, Ostracoda sont
représentés dans les grottes des deux pays, mais ils sont peu ¢tudiés.

Hirudinea. Оп а public des grottes bulgares certaines sangsues troglo-
Без du genre Dina. En Сгесе ce groupe n'est pas connue des grottes.

Gastropoda. Parmi le grand nombre (44) de Gastropodes terrestres con-
nus des grottes grecques 39 appartiennent a la famille de Zonitidae. Dans les
grottes bulgares on a trouvé 15 езрёсез de Gastropodes terrestres, у compris
11 Zonitidae. Certaines espéces sont connues des grottes des deux pays
(Balkanodiscus frivaldskyanus, Oxychilus glaber, O. hydatinus), mais la plu-
part sont des endémiques. Parmi les Zonitidae les plus reémarquables on peut
ranger le genre Lindbergia, représenté en Gréce par 8-9 espéces troglobies
endémiques (certaines avec "?"), en Bulgarie seulement par Гезресе
endémique Г. uminskii dans le Balkan Centrale. Les Gastropodes caverni-
coles terrestres de Сгесе semblent beaucoup plus variés que ceux de Bulgarie,
avec des endémiques comme Speleodentorcula beroni(Orculidae, d'une grotte
a Ше d'Eubée), ou avec d'autres troglobies endémiques des familles
Clausiliidae (Sciocochlea) et Cyclophoridae (Pholeoteras), les deux de | Пе de
Corfou. En tout, 10 espéces de Gastropodes cavernicoles terrestres de la Gréce
peuvent étre considerées de troglobies, tandis qu'aucune espéce de ceux
groupe en Bulgarie n'est pas un vrais troglobie. Un intérét plus special
représentent les espéces du genre Balkanodiscus (1 en Bulgarie, 4 en Gréce
du Nord). L'éminent spécialiste de Zonitidae A. Riedel pence que c'est un
groupe de formes archaiques, probablement du Miocéne, qui vivent sous
terre.

On a décrit plusieurs espéces de Gastropodes aquatiques (Hydrobiidae s.1.)
dans les eaux souterrains des deux pays, mais celles de Gréce proviennent
exclusivement des sources. Dans les grottes bulgares vivent aux moins 7
езресез stygobies, appartenant aux genres Belgrandiella, Pontobelgrandiella,
Saxurinator, Insignia et Cavernisa. Plusieurs autres sont a découvrir.

Copepoda. En Gréce on a trouvé plusieurs Copépodes intersticielles, mais
seulement 6 parmi les espéces des grottes peuvent ие qualifiées de stygob-
ies: Diacyclops - 3, Speocyclops - 3. On а publié jusqu'a présent des grottes bul-
gares 14 especes stygobies du sous-ordre Cyclopoida (Cyclops - 1, Diacyclops
- 6, Speocyclops - 3, Acanthocyclops - 4) et 10 des Harpacticoida (Elaphoidella
- 4, Stygoelaphoidella - 3, Maraenobiotus - 2, Nitocrellopsis - 1). On a trouvé
méme des езрёсез stygobies en commun (Diacyclops clandestinus,
Speocyclops demetiensis).

Amphipoda. Représentés dans les grottes des deux pays surtout par des
езресез différentes du genre Niphargus (8 espéces en Bulgarie). Un genre et
езрёсе endémiques pour la Créte, c'est Niphargobates lefkodemonaki.

Isopoda. Les. Isopodes aquatiques bulgares renferment les genres
Protelsonia (Stenasellidae, Asellota) et Sphaeromides (Cirolanidae,
Flabellifera), qui manquent en Gréce. Dans les grottes grecques, par contre,
vit un représentant du genre Proasellus (Asellidae, Asellota). Les Isopodes ter-
restres sont parmi les cavernicoles les plus importants dans les deux pays et
contiennent plusieurs troglobies et езрёсез endémiques.

Tableau 1

Genres des Isopoda Oniscidea trouvées dans les grottes

Les taxons (genres et familles) contenant des troglobie sont en "bold". Les
endemiques sont soulignes.

Bulgarie Gréce
Ligidium Ligidium
Cordioniscus Cordioniscus

- Buddelundiella

- Alpioniscus
Hyloniscus Hyloniscus
Vandeloniscellus -
Trichoniscus Trichoniscus
Tricyphoniscus -

- Trichonethes
Balkanoniscus -
Monocyphoniscus Monocyphoniscus

- Libanonethes
Haplophthalmus =
Bulgaronethes -
Bulgaroniscus -

- Alistratia
Beroniscus -

- Actaeoniscus

- Graeconiscus

- Cretoniscellus
Bureschia -
Stenoniscus Stenoniscus
Cylisticus -

- Bathytropa

- Kithironiscus
Chaetophiloscia Chaetophiloscia

- Platyarthrus
Porcellio Porcellio
Porcellium -

- Aga biformis

- Porcellionides
Armadillidium Armadillidium

- Schizidium

- Echinarmadillidium

- Troglarmadillidium
Trachelipus Trachelipus

- Orthometopon

Dans les grottes ont 66 trouvés
Bulgarie: Gréce:
- 45 езрёсез (20 troglobies) - 57 especes (28 troglobies)
- 20 genres - 27 genres
- 9 familles - 12 familles

8 familles dans les grottes des deux pays: Ligidiidae, Styloniscidae,
Trichoniscidae, Stenoniscidae, Philosciidae, Porcellionidae, Armadilli-
diidae, Trachelipidae.

En Bulgarie aussi: Cylisticidae

En Gréce aussi: Buddelundiellidae, Scleropactidae, Platyarthridae,
Oniscidae

10 genres sont partagés par les deux pays (dans les grottes), dont
Cordioniscus et Trichoniscus contiennent des troglobies.

Il уа especes en commun (у compris le troglobie Trichoniscus rhodo-
piense).

La mieux représentée dans les faunes des deux pays est la familles des
Trichoniscidés (11 genres et 29 езрёсез en Bulgarie, dont 19 espéces troglo-
bies; 11 genres et 24 espéces en Сгесе, dont 15 espéces troglobies). Les genres
Vandeloniscellus, Tricyphoniscus, Balkanoniscus, Bulgaroniscus et
Bureschia sont des endémiques bulgares, les genres Alistratia, Actaeoniscus,
Graeconiscus et Cretoniscellus sont des endémiques grecs. Beroniscus est
représenté aussi en Sicile, Hyloniscus et Trichoniscus sont largement repan-
dus, Trichonethes (et Гезресе Т. kosswigi) se trouve en Créte, 4 Rhode, mais
aussi dans les grottes d'Asie Mineure. Libanonethes (et Гезрёсе Г. pro-
bosciferus) sont connues du Liban et des Пез Kassos et Créte.

Des 20 езресез troglobies d'Isopodes terrestres en Bulgarie 19 appartien-
nent a la famille de Trichoniscidés. La seule autre c'est. Cordioniscus bulgari-
cus (Styloniscidae)

Des 28 espéces troglobies d'Isopodes terrestres еп Gréce 15 appartiennent
a la famille de Trichoniscidés. Les autres 13 sont membres des familles
Styloniscidae (Cordioniscus, 9 езрёсез), Buddelundiellidae (Buddelundiella, 1
esp.), Scleropactidae (Kithironiscus, 1 esp.), Armadillidiidae (Schizidium,
Troglarmadillidium, 2 esp.).

Parmi les traits les plus typiques pour les Isopodes troglobies de la Gréce
c'est la présence d'un genre et езресе endémiques (sans doute relique) de la
famille sud-américaine Scleropactidae (Kithironiscus paragamiani) dans une
grotte a l'ile de Cythere et l'abondance d'espéces du genre Cordioniscus (9),
genre derivant de la Gondvanie (GUEORGUIEV, 1977).

Pseudoscorpionida. Les Pseudoscorpions cavernicoles grecs sont mieux
connues que les Pseudoscorpions bulgares. On a trouve dans les grottes de Gréce
44 espéces de Гогаге Pseudoscorpionida, dont 25 troglobies (15 des Chthoniidae,
9 des Neobisiidae et 1 des Syarinidae). Peut étre le plus remarquable c'est le
représentant relique des Syarinidae Hadoblothrus aegaeus des iles Santorin et
Iraklia. La deuxi¢me espéce du genre vit en Italie méridionale. Cette famille n'est
pas connue de Bulgarie. Dans les grottes bulgares ont été trouvées plusieures
especes de Pseudoscorpions, mais seulement 15 sont publiées jusqu'a ce jour, у
compris 7 troglobies (1 des Chthoniidae et 6 de Neobisiidae). Les deux pays
partagent les genres largement repandus Chthonius, Neobisium et Roncus. On
trouve en plus еп Сгесе des troglobies des genres Acanthocreagris et
Hadoblothrus et en Bulgarie du genre Balkanoroncus.

Opilionida. En Bulgarie 20 espéces sont connues des grottes, y compris 4
troglobies, distribués parmi les trois sous-ordres: Buresiola bureschi
(Nemastomatidae, Palpatores), Paralola buresi (Phalangodidae, Laniatores),
Tranteeva paradoxa et Siro beschkovi (Sironidae, Cyphophthalmi). Les
езрёсез sont toutes endémiques pour Stara planina, les genres Paralola et
Tranteeva sont aussi des endémiques et des relictes, ayant des aréals assez
limités. L'espéce qu'on trouve en masse dans les grottes bulgares, c'est le
troglophile subendémique Paranemastoma radewi (Nemastomatidae).

En Gréce on trouve trés peu d'Opilions cavernicoles. Une espéce du genre
subendémique Ausobskya en cours de description a été trouvée par nous dans
une grotte а Пе de Salamine et représente peut étre une forme troglobie. Il
parait que Stara planina joue un rdéle spécial dans la formation des Opilions
troglobies, et surtout Stara planina Occidentale, ой vivent 3 des 4 troglobies
bulgares.

Araneida. La différence parmi les Araignées cavernicoles de la Bulgarie
et de la Gréce est considérable. On a constaté dans les grottes bulgares 78
espéces de 17 familles. La mieux representée с" est la famille des Linyphiidae
(30 espéces, dont 11 endémiques pour la Bulgarie). П n'y a que 2 езресез
d'Araignées en Bulgarie qui peuvent étre considerées comme des troglobies:
Centromerus bulgarianus et l'endémique Troglohyphantes drenskii
(Linyphiidae). A cet égard la Bulgarie est bien plus pauvre que la Gréce, ou
parmi les 96 espéces, trouvées dans les grottes, 9 sont considerées des troglo-
bies. Elles appartiennent aux 4 familles:

Leptonetidae - Protoleptoneta strinatii, Leptonetela kanellisi, Sulcia
cretica lindbergi, Barusia sengleti

Linyphiidae - [kariella hauseri

Dysderidae - Minotauria attemsi, Rhodera hypogea, Harpactea зи пати

Agelenidae - Histopona myops

Le nombre et la diversité des espéces cavernicoles et troglobies des
familles Leptonetidae et Dysderidae en Gréce sont beaucoup plus grands que
dans les grottes bulgares. Pas de genres d'Araignées troglobies partagés entre
les deux pays.

“Та pauvreté en troglobies de la faune d'Araignées en Bulgarie est éton-
nante, si on pence а la richesse de cette faune dans nos voisins a l'Ouest (Гех
Yougoslavie, ой on соппа plus de 40 езресез troglobies).

En outre, on trouve dans les grottes des deux pays des représentants des
ordres Palpigradi, Scorpionida, Acariformes et Parasitiformes, mais sans
intérét biospéléologique.

Myriapoda. Les espéces des classes Pauropoda et Symphyla sont faible-
ment représentées dans les grottes des deux pays et ne sont pas d'importance
biospéléologique. Les deux autres classes (Chilopoda et surtout Diplopoda)
sont beaucoup mieux гергезепфсез.

Chilopoda. Les Chilopodes sont beaucoup moins nombreux dans les
grottes des deux pays. En tout 14 especes sont connues des grottes grecques
(pas de troglobies), 26 espéces - des grottes bulgares, avec les troglobies
Lithobius tiasnatensis (= L. popovi), L. lakatnicensis et Eupolybothrus
andreevi. La plupart sont des endémiques, mais Lithobius lakatnicensis est
d'une répartition assez vaste.

Diplopoda. 6 familles dans les grottes des deux pays: Glomeridae,
Trachysphaeridae, Polydesmidae, Schizopetalidae, Julidae, Blaniulidae.

En Bulgarie aussi: Trichopolydesmidae, Paradoxosomatidae,
Mastigophorophyllidae Craspedosomatidae, Anthroleucosomatidae,
Chordeumatidae, Haaseidae.

7 genres sont partagés par les deux pays (dans les grottes), dont
Trachysphaera et Typhloiulus contiennent des troglobies.

Il n'y a pas des espéces troglobies en commun (seulement le troglophile
Rhodopiella beroni)

Parmi les genres 4 sont des endémiques bulgares (Bulgardicus,
Rhodoposoma, Troglodicus et Stygiosoma), 3 genres (Cretodesmus, Telsonius
et Thassoblaniulus) sont des endémiques grecques.

Des 17 езрёсез troglobies de Diplopodes en Bulgarie 9 appartiennent 4a la
famille de Anthroleucosomatidés. Les autres 8 sont membres des familles
Trachysphaeridae (Trachysphaera, 1 esp.), Polydesmidae (Brachydesmus, 1
esp.), Trichopolydesmidae (Bacillidesmus, 1 esp.) et Julidae (Typhloiulus, 4
esp., Serboiulus, 1 esp.).

Des 9 espéces troglobies de Diplopodes en Gréce 2 appartiennent 4 la
famille de Glomeridés (Hyleoglomeris). Parmi les autres 1 appartient aux
Trachysphaeridae (Trachysphaera, 1 esp.), 3 aux Polydesmidae (Serradium 2,
Cretodesmus, 1 esp.), 2 aux Julidae (Typhloiulus, 1 esp., Telsonius, 1 esp.),
Blaniulidae (Trichoblaniulus, 1 esp., troglobie ?).

C'est €tonnant que les Anthroleucosomatidés, un des groupes les plus typ-
iques pour les grottes bulgares, manquent complétement dans les grottes
grecques. Peut étre certaines espéces de Rhodoposoma, Troglodicus,
Anamastigona et autres genres vivant en Bulgarie prés de la frontiére avec la
Gréce vont étre trouvées aussi dans ce pays. Le genre Typhloiulus, si famili-
ег en Bulgarie, fait presqu' enti¢rement défaut en Gréce. Les Serboiulus et les
Bacillidesmus sont propres a la chaine de Stara planina. Un bon nombre de
Diplopodes troglobies en Gréce ont été trouvés dans les grottes insulaires
(Hyleoglomeris beroni a Naxos, Cretodesmus obliquus et Serradium sbordonii
en Crete, Thassoblaniulus simplarius a Thassos, aussi sur le continent).

Tableau 2

Genres des Diplopoda trouvés dans les grottes

Les taxons (genres et familles) contenant des troglobie sont en "bold". Les
endemiques sont soulignes.

Bulgarie

Glomeris

Trachysphaera
Polydesmus

Brachydesmus

Bacillidesmus
Strongylosoma
Craspedosoma
Mastigona
Bulgarosoma
Rhodoposoma
Troglodicus
Stygiosoma
Anamastigona

Bulgardicus
Melogona

Haasea

Balkanopetalum

Typhloiulus
Serboiulus
Leptoiulus
Xestoiulus
Amblyiulus
Rhodopiella
Pachyiulus

Megaphyllum
Balkanophoenix
Apfelbeckiella
Nopoiulus

Gréce

Hyleoglomeris
Trachysphaera

Polydesmus
Serradium
Cretodesmus

Acanthopetalum
Balkanopetalum
Himatiopetalum
Lysiopetalum (?)
Prolysiopetalum
Typhloiulus

Rhodopiella
Pachyiulus
Syrioiulus

Telsonius
Brachyiulus
Megaphyllum

Nopoiulus
Trichoblaniulus

Thassoblaniulus

Dans les grottes ont ete trouvés

Bulgarie: Gréce:

- 60 espéces (17 troglobies) - 30 especes (9 troglobies)
- 28 genres - 20 genres

- 13 familles - 6 familles

Insecta. Les ordres suivants contiennent des troglobies: Collembola,
Diplura, Coleoptera (Carabidae, Pselaphidae, Cholevidae).

Collembola. Dans les grottes bulgares vivent au moins 49 езресез de
Collembola, une Пеге des Collemboles de ce pays. Bien que la notion de
"troglobie" chez les Colemboles est disputable, 7 espéces ont été attachées a
cette catégorie (Onichiurus - 2, Protaphorura - 1, Pseudosinella - 3,
Tomocerus - 1). Les Collemboles des grottes grecques sont presqu' inconnus.

Diplura. Les Campodeidae troglobies sont asses repandues dans plusieurs
grottes bulgares. Jusqu'a présent ont été publiées 3 езрёсез du genre
Plusiocampa, representé dans les grottes grecques aussi par 3 espéces (mais
différentes). Les Japygides, habitants rares des grottes, ne sont pas représen-
tés en Bulgarie par des troglobies, mais J. Pagés a décrit de la grotte ame-
пазее Koutouki ргёз d'Athenes un troglobie extraordinaire - Trogljapyx
hauseri, genre et езресе endémiques.

Orthoptera. La distribution des Orthoptéres dans les grottes des deux
pays est assez intéressante. Les grottes grecques sont peuplees de 18 езресез
connues du genre Dolichopoda. Nos efforts de trouver ce genre dans les
grottes des Rhodopes bulgares (et, jusqu'a présent, des Rhodopes grecques)
sont restées sans réesultat. L'ile de Thassos et les environs de Naussa sont les
localités qui marquent les confins nords de l'aréal de ce genre. Quelles sont
les causes qui déterminent son abondance en Gréce et son absence plus au
nord? On ne sais pas encore, peut-étre c'est la température. On sais d'ailleurs
que les Troglophilus en Bulgarie vivent dans certains grottes et font défaut
dans d'autres au voisinage immédiat sans raison visible (les grottes des envi-
rons de Belogradtchik et de Vratza ne different pas beaucoup du point de vue
climatique, mais les Troglophilus sont abontants dans les ргепиегез et man-
quent dans les deuxiémes). C'est possible que les facteurs historiques sont
aussi d'une certaine importance.

Coleoptera: Carabidae. Les Carabiques troglobies des grottes bulgares
appartiennent aux genres Pheggomisetes (3 esp., endémique pour Stara plan-
ina occidentale), Duvalius (13 esp., non-endémique) et Rambousekiella (1
esp., endémique). Parmi les autres Carabiques des grottes bulgares seulement
les Trechus et les Laemostenus sont d'un certain intérét comme habitants des
grottes. Les méme genres des troglophiles et des guanobies vivent en Gréce.

Les deux genres endémiques pour la Bulgarie vivent en Stara planina
Occidentale et le seul genre troglobie partagé entre la Bulgarie et la Grece
c'est le Duvalius. Le sous-genre Paraduvalius, typique pour la faune bulgare,

vit aussi en Gréce du Nord-Est, plus aux sud d'autres sous-genres carac-
terisent la faune grecque (Duvalius s.str., Euduvalius, Duvaliotes).

Coleoptera: Cholevidae

Les genres subtroglophiles Choleva, Catops et Nargus sont communs des
faunes cavernicoles des deux pays, mais les Cholevidae troglobies (12 genres en
Bulgarie, 8 genres en Сгесе) appartiennent aux genres complétement différents,
ayant d'habitude des aréals assez restreints. La plupart sont des endémiques du
pays respectif: Balcanobius, Beronia, Beskovia, Hexaurus, Netolitzkya, Radevia,
Tranteeviella (= Bulgariella), Genestiellina, Beroniella (Bulgarie, Stara plani-
na), Rhodopiola (Bulgarie, les Rhodopes), Muelleriella, Elladoherpon,
Phaneropella (Epiroella), Albaniola, Hussonella, Pangeonicola, Atticiella,
Maroniella (Gréce).

Parmi les genres non-endémiques on peut noter les Bathyscia, dont une
espece habite la grotte Imamova dupka dans les Rhodopes bulgares et le MSS,
11 autres espéces sont connues comme muscicoles en Gréce du Nord et en
Bulgarie du Sud. Les trois espéces du genre Bureschiana sont repandues dans
les Rhodopes du Sud, 2 езресез dans les grottes bulgares, В. thracica en Gréce.

Tableau 3
Genres des Coleopteres Cholevidae trouvées dans les grottes
Les taxons (genres et familles) contenant des troglobie sont en "bold"

Bulgarie Стесе

- Muelleriella

- Elladoherpon

- Phaneropella

- Albaniola

- Hussonella

= Pangeonicola

- Atticiella

- Maroniella
Bathyscia -
Balcanobius -
Beronia -
Beskovia -
Hexaurus -
Netolitzkya =
Radevia -
Rhodopiola -
Tranteeviella -
Bureschiana -
Genestiellina -
Beroniella -
Choleva Choleva
Nargus Nargus
Catops Catops

Parmi les autres Cholevidae non-endémiques sont les Albaniola (Gréce,
Albanie, Macédoine, des cavernicoles et des muscicoles),

Coleoptera: autres familles

Pselaphidae. En Bulgarie on n'a pas trouvé que 2 espéces trogloxenes,
mais dans les grottes grecques ces minuscules Coléoptéres sont représentés
par 7 езресез dont 3 troglobies: Antrobythus perplexus (Iraklia),
Tychobythinus naxius (Naxos) et Spelaeobythus regulis.

Curculionidae. Deux espéces hypogées du genre Troglorhynchus
(endémiques) sont décrites des grottes bulgares, dans les grottes grecques
Osella a publi¢é 3 espéces endogées d'autres genres (Ru/ffodytes,
Amaurorhinus, sous-genre Hauseriola).

Trichoptera. En dehors des 3 genres de la famille Limnephilidae
(Stenophylax, Micropterna et Mesophylax) qui sont considérés comme des
trogloxénes reguliers, les autres Trichoptéres dans les grottes européennes ne
sont que des hotes accidentels. Les Trichoptéres sont rares dans les grottes grec-
ques, plus frequents dans les grottes bulgares, ой on a enregistré 16 езрёсез.

Lepidoptera, Diptera, Psocoptera, Hymenoptera, Heteroptera. Ces
ordres sont présents dans les grottes des deux pays, mais sont moins impor-
tants du point de vue biospéléologique.

Vertebrata. Pas de troglobies, les cavernicoles les plus intéressants sont
les Chiroptéres. Dans les grottes bulgares sont trouvées 22 езресез (parmi les
29 vivant en Bulgarie), en Сгесе 13 sont connues des grottes. Les habitants
les plus typiques des grottes sont les 5 Rhinolophes, les grands Murins
(Myotis myotis, M. blythi) et le Minioptére (Miniopterus schreibersi).

Causes paléogéographiques et autres de la répartition actuelle de
la faune cavernicole dans les deux pays.

ll ya plusieurs hypotheses, parfois contradictoires, quant a l'origine et age des
troglobies. Leure nature rélictuelle, supportée avec vigueure par Jeannel, Vandel
et en générale par l'école francaise, a été discuté dans un plan négatif par Р. М.
Brignoli. On a vu des exemples récents (la faune de la grotte roumaine de Movile,
des tubes de lave dans les iles Hawaii) que des troglobies peuvent se former dans
quelques 10 milles ans et ne sont pas obligatoirement des relictes. GUEORGUIEV
(1977) a еззауе de dresser une image théorique des centres d'origine et des étapes
de pénétration de la faune cavernicole dans diverses régions de la péninsule
Balkanique. Па utilisé l'hypothese de Furon des Egéides, selon laquelle la
Bulgarie et la Стесе du Nord font partie de l'Egéide septentrionale, une région
riche en troglobies, et la Стесе au sud du "Sillon transégéen" forme la partie
occidentale de "Егеде méridionale, en général pauvre en troglobies. Jeannel
fit amené а cette conclusion par les maigres résultats des premiers racolteurs

ayant visité le Реороппёзе et les Пез grecques. Voila ce que le fameux explo-
rateure francais écrit еп 1929: "Il se confirme donc pleinment que lorsqu'on
franchit vers le sud la zone des sédiments tertiaires du Sillon transégéen, la
faune souterraine devient brusquement plus pauvre et banale que dans aucun
pays de l'Europe méditerranéenne".

Depuis on a trouve plusieurs autres espéces dans les grottes de la Créte, de
{'Attique et dans d'autres régions de la Gréce méridionale, mais il faut admet-
tre que cette faune est difficile а comparer avec les centaines de troglobies
dans l'oueste de Гех Yougoslavie.

La subdivision de GUEORGUIEV (1977) reste valable, mais dans les 25 ans
écoulés plusieurs nouvelles езресез ont été decouvertes et il faut completer les
listes des troglobies - indicateurs. La faune cavernicole des Cyclades et des
autres iles de l'Egée étant il y a 20 ans presque inconnue (la Créte exclue), n'a
jamais était analysée. Pourtant les recherches des biospéologues bulgares et
italiens, aussi bien que celles de Strinati, Hauser, Riedel, Schmalfuss,
Paragamian et autres chercheurs ont contribué d'avoir maintenant une
longue liste де taxa qui apportent de détails intéressants а nos connaissances.

П convient de dire quelque mots sur les conceptions modernes concernant
la faune cavernicole en general.

VANDEL (1964) est d'avis qu'il "est indispensable de séparer, au moins
approximativement, les cavernicoles récents des vieux cavernicoles". Pour lui
"les cavernicoles proprements dits, c'est a dire les troglobies, sont pour la plu-
part des rélictes". Cette affirmation, résultat d'une vaste expérience et d'une
репзве profonde, fut considérée axiomatique. Quant а l'age des troglobies ter-
restres Vandel est une fois de plus catégorique: "Les cavernicoles terrestres
sont pour la plupart les descendants d'une faune tropicale, qui peuplait
l'Europe et l"Amerique du Nord pendant la premicre moitié du tertiaire".
Rappelons que le Paléogene (la ргепшеге пое du tertiaire) comprend le
temps entre 67 et 25 millions d'années!

Ces dernicres décades les recherches biospéologiques se sont étendues sur
plusieures régions méconnues ou tres peu connues. On a obtenu d'information
concernant la faune de plusieurs grottes tropicales, des grottes dans les
coulées de lave, de la faune de ce que Juberthie et ses collaborateurs ont
appelé "Milieu souterrain superficiel". Ces découvertes ont amené les explo-
rateurs a la nécessité de procéder a une ré-évaluation de l'importance, les par-
ticularités et les voies de formation de la faune cavernicole. En ce qui con-
cerne les Araignées les nouvelles idées ont été formulées par le spécialiste ital-
ien BRIGNOLI (1979). П est d'avis qu'on attribue aux cavernicoles une impor-
tance excessive, a la dépense des animaux de I'extérieur, parfois non moins
spécialisés est d'une importance également appréciable. Brignoli termine son
article par quelques assertions "hérétiques":

"..роиг connaitre l'histoire de peuplement d'une région, les troglobies
n'ont aucune valeure spéciale. Tous les animaux ont la méme importance..."

"...Ш n'est pas du tout vrai (ou, au moins, ce n'est pas du tout str) que les
troglobies sont anciens."

"...ра terme de "relicte" (ou méme de "fossile vivant") si souvent employé
pour les troglobies, n'a pour moi aucun sense."

On peut discuter sur ces assertions qui touchent le fondement de la théorie
biospcéologique. Evidemment, nous sommes dans une période de réconsidéra-
tion de la théorie. Fait ¢tonnant, les objections de Brignoli passent sous
silence. Pour moi il est trop catégorique et généralisant. Des réliques et méme
des "fossiles vivants" existent dans plusieurs groupes (exemples classiques
sont des animaux connues comme Latimeria, Sphenodon, Okapia). Parmi les
Araignées peut-étre les exemples sont peu nombreux ou méme non-existents,
mais si l'on examine les Pseudoscorpions, les réliques sont, а mon avis, indis-
putables. Telles sont les Troglochthonius des grottes ex-yougoslaves et
surtout les езресез de la famille Syarinidae (Chitrellinae). Dans les grottes
Zoodochos a Santorin et Aghios Joannis a Iraklia nous avons eu de la chance
de trouver le premier Syarinidé de la péninsule Balkanique (Hadoblothrus
aegaeus Beron). L'unique représentant du genre a été H. gigas di Capor. des
grottes de la Pouille (Abisso di Castro Marina et Grotte di Castellana), Les
spécialistes considérent cette espece et les autres Chitrellinae d'Europe
comme des réliques.

П est vrai que les biospéologues sont assez passionés, parfois méme trop,
pour l'objet des leures recherches. Dans certains groupes cet enthousiasme
est азс par la richesse du groupe en nouveaux taxa venant des grottes
(Diplopoda, Isopoda terrestria, Pseudoscorpionida, Coleoptera - Trechinae et
Leptodirinae).

L'intellect puissant de savants comme Jeannel, Vandel et Fage a influencé
aussi des genérations de chercheurs et a formé une maniére de pencer dont il
est difficile de ce différentier.

En parlant de la faune grecque, il convient de s'arréter sur les remar-
quables Gastropodes des grottes de Corfou (Pholeoteras euthrix). D'aprés
Gittenberger (1977), "Pholeoteras euthrix is a prosobranch snail, belonging to
the family Cyclophoridae (Cyclophorinae) and should be considered an Old-
tertiary relict species in Europe, where the family has not been found repre-
sented in deposits younger than the Oligocene". Ce Mollusque est connue de
Corfou et de la région de Zavala, Dubrovnik et Trebinje en Dalmatie et
Herzégovine - deux localités éloignées de 350 km!

Les concepts méme de troglobie, de rélicte etc. sont soumis a présent а une
reconsideration dans la lumiere des découvertes récentes. Prenons les troglo-
bies de Hawai, de l'Amerique du Nord et de Japon, trouvés dans les grottes
volcaniques. Deeleman-Reinhold et Deeleman (1980) indiquent a juste titre
que si on a trouvé des Lycosidés (!) aveugles dans les tubes de lave des Пез
Hawai d'une age пе depassant pas 10 milles ans, l'évolution souterraine est
peut-étre beaucoup plus rapide qu'on ne le pensait ("if only the proper envi-
ronmental conditions are realized, troglobiotic forms may develop almost in
any family, in any place and rather rapidly."). Dans les tubes en question
vivent aussi beaucoup d'autres troglobies (Isopodes, etc.).

Je ne suis pas d'accord avec BRIGNOLI (1979) que "tous les animaux ont la
méme importance”. Les Isopodes comme Sphaeromides, Cyathura ou
Libanonethes, les Diplopodes comme Thassoblaniulus ou les Opilions aussi
isolés comme Tranteeva ou Paralola sont plus importants que n'importe quel
membre d'un genre nombreux dont la répartition est vaste et peu signifiante.

Chaque espéce a sa valeur comme indicateur zoogéographique, mais les
valeurs ne sont pas les mémes.

Les faunes cavernicoles de Bulgarie et de Gréce sont parmi les plus riches
et vari¢es. Parmi plus de 13 000 grottes dans les deux pays il n уа que 1000
qui sont plus оп moins étudiées biologiquement. Il y a quoi faire.

Littérature

BERON P. 1972. Essai sur la faune cavernicole de Bulgarie. III. Résultats des recherches
biospéologiques de 1966 a 1970. - Int. J. Speleol., 4: 285-349.

BERON P. 1985. On the cave fauna of the Greek Islands of Santorin and Iraklia, with pre-
liminary description of a new Pseudoscorpion. - Grottes bulgares, Sofia, 3: 64-71.

BERON P. 1987. Results of the studies of the cave fauna of Greece. - Biol. Gallo-Hellenica, 12
[for 1986]: 125-131.

BERON P. 1994. Résultats des recherches biospéléologiques en Bulgarie de 1971 a 1994 et liste
des animaux cavernicoles bulgares. - Série Tranteeva, 1: 137 p.

BERON P. (sous presse). Faune cavernicole de la Gréce. - Bureschiana, 2.

ВЕКОМ P., У. GUEORGUIEV. 1967. Essai sur la faune cavernicole de Bulgarie. II. Résultats des
recherches biospéléologiques de 1961 a 1965. - Bull. Inst. Zool. Sofia, 24: 151-212.

BRIGNOLI P. M. 1979. Considérations zoogéographiques sur les Araignées cavernicoles de
Gréce. - Biol. Gallo-Hellenica, 8: 223-236.

BURESCH Iv. 1929. Die Hohlenfauna Bulgariens. Eine kurze Uebersicht der Erforschungen
and Zusammensetzung der Hohlenfauna Bulgariens und der darauf bezughabenden
Literatur. - Xe Congrés intern. Zool. а Budapest, 2: 1427-1437.

CASALE A., Р. М. GIACHINO. 1996. Сгесе. - In: Juberthie Ch., У. Decu (ed.). Encyclopaedia
biospeleologica, 1: 711-717.

FRIVALDZSKY J. 1879. Coleoptera nova ab Eduardo Merkl in M. Balkan inventa. -
Természetrajzi fiizetek kiadjia a Magyar nemzeti muzeum. Budapest, 3: 230-233.

GUEORGUIEV У. 1977. La faune troglobie terrestre de la péninsule Balkanique. Origine, for-
mation et zoogéographie. - Ed. de l'Acad. bulgare des sciences, Sofia, 182 р.

GuEORGUIEV V., Р. BERON. 1962. Essai sur la faune cavernicole de Bulgarie. - Ann. Spél., 17
(2-3): 285-441.

KANELLIS A. 1946. La faune des grottes de Gréce. - To Vouno, Rev. Club alpin hellénique, 32-
36.

SCHAUM 1862. Beitrag zur Kaferfauna Griechenlands. - Berl. ent. Zeitschr., 6: 101-114.

VANDEL A. 1964. Biospéologie. La Biologie des Animaux Cavernicoles. Paris, Gauthier-Villars
Ed. 619 p.

Веси le 25.09.2001

Adresse de l’auteur:

Dr. Petar Beron

Muséum National d’Histoire Naturelle
1, Boul. Tzar Osvoboditel

1000 Sofia, Bulgarie

Срабнишелно проучване на пещерните фауни
на България и Гърция

Петър БЕРОН

(Резю ме)

В България са известни около 4500 пещери. Om оКоло 700 om max са известни 710
вида Животни. Om Гърция са познаши над 9000 пещери, но само om 250 има известна
фауна (оКоло 250 Buga). Пещерните фауни на България и Гърция са много различни,
Като само 5 Вида проглобионши и стигобионти са общи: Speocyclops demetiensis,
Diacyclops clandestinus (Copepoda), Trichoniscus rhodopiense (Isopoda), Lithobius tias-
natensis и Lithobius lakatnicensis (Chilopoda). Тази разлика ce дължи главно на
палеогеографски и Климатични причини. Направено е сравнение между
пароглобионтите и Hakou по-баЖжни шроглофили om всяка група 6 двете страни.
Особен интерес представляват групшие:

Gastropoda - добре застъпени са Zonitidae, с 44 Вида 6 Гърция u 11 6 България. 3a
опбелязване е род Lindbergia с 8-9 тпроглобионтни ендемични Вида 6 Гърция и 1 (Г.
uminskii) В България. Други ендемични тшроглобионти В Гърция са Speleodentorcula
фегоги (ОгсиПдае), Sciocochlea (Clausiliidae) и Pholeoteras (Cyclophoridae), последните дава
рода от Корфу. Сухоземната пещерна малакофауна на България изглежда по-бедна.

Amphipoda - ендемичен род и вид om Крит (Niphargobates lefkodemonaki).

Isopoda - om Водните изоподи 6 българскише пещери Живеят видобе опа
неизвестните за Гърция родове Protelsonia и Sphaeromides. Сухоземните изоподи
(Oniscidea) са застъпени с 45 Вида (20 шроглобионти, 19 om сем. Trichoniscidae) 6
newepume на България и с 57 вида (28 проглобионти, 15 Trichoniscidae) om newepume
на Гърция. Другите троглобионши спадат Към сем. Styloniscidae (родъш с
гондвансКки произход Cordioniscus с 1 Bug В България и 9 вида 8 Гърция),
Buddelundiellidae (1 Вид 6 Гърция), Skleropactidae (1 вид 6 Гърция) и Armadillidiidae (2
вида 6 Гърция).

Pseudoscorpionida - 44 Вида 6 eppukume пещери (25 mpozAo6buonma), 15 Вида 6
българските (7 шроглобионта). Общи са широКоразпространените родове
Chthonius, Neobisium u Вопсиз. Забележителен peaukmen Вид е Hadoblothrus aegaeus
(Syarinidae) от пещери на островите Санторин и ИраКлиа (общ род с Южна
Италия).

Opilionida - camo 4 шроглобионта В България, ВКл. ендемичния род и bug
Tranteeva paradoxa, 1 Вид Ausobskya om Гърция. Опилионната фауна на
старопланинсКия Карст изглежда най-богата В източната част на БалкансКия
полуостров.

Araneida - има голяма разлика между паяКковата фауна на пещерите 6 България
(78 Вида, 2 проглобионша om сем. Linyphiidae) и Гърция (96 вида, 9 троглобионта om
сем. Leptonetidae, Linyphiidae, Dysderidae и Agelenidae). Бедността на
тшроглобионтните паяци 6 България е учудваща.

Diplopoda - богата на тшроглобионти група. В newepume на България са
устанобени 60 Вида (17 троглобионта) от 28 рода и 13 сем., 6 тези на Гърция - 30
Вида, 20 рода и 6 сем., общо 9 шроглобионша. ДВа рода (Bulgardicus и Stygiosoma) са
ендемити за България, 3 рода (Cretodesmus, Telsonius и Thassoblaniulus) - 3a Гърция.
Типичното за българските пещери сем. Anthroleucosomatidae липсва 6 гръцките.

Diplura - общияш за двете страни род Plusiocampa (Diplura) е представен с
различни ендемични бидобе. Особено интересен е ендемичнияш род и вид Trogljapyx

hauseri (Japygidae) om пещера Край Ашина - един om maakomo ucmuncku
mpozAo6uoHmu 6 тоба cemeticm6o.

Orthoptera - много различна ортоптерна фауна 6 пещерите на дбете страни.
В eppukume пещери са установени 18 Вида ош род Dolichopoda, неизвестен 6
България. Ареалъш на шози род 6 Гърция странно съвпада с ареала на едрите
диплоподи от род Acanthopetalum (Schizopetalidae), с много видове 6 Гърция и едба
наблизащ 6 България.

Coleoptera: Carabidae - освен общия за дбете фауни род Duvalius, шрогло-
бионтнише бегачи 6 България са представени и с ендемичншие родове Pheggomisites
и Rambousekiella. Подродым Duvalius (Paraduvalius) преобладава В ObAzapckume
пещери и 6 Северна Гърция.

Coleoptera: Cholevidae - 12 рода шроглобионти 6 България, 8 6 Гърция, нито
един общ род В newepume. Род Bureschiana е представен с два вида 6 България и 1
Bug непещерен (В. thracica) 6 Гърция.

Coleoptera: Pselaphidae - 6 България тшроглобионти не са намерени, но 6
гръцките пещери са познаши 7 Вида Pselaphidae, om koumo 3 троглобионта om
родовете Antrobythus, Tychobythinus и Speleobythus.

Coleoptera: Curculionidae - om българските пещери ca избестни 2 ендемични
Вида om род Troglorhynchus, а om гръцКкише - 3 ендогейни вида om други родове
(Ruffodytes u Amaurorhinus).

Обсъждаш ce Възгледише на Видни биоспелеолози Върху генезиса, Възрастша и
процесите на Възникване на пещернише фауни.

От повече om 13 000 пещери общо 6 България и Гърция по-малко om 1000 са
изследвани В биоспелеологично отношение. Ош пещерите са описани много ноби
Видове и родове, ВКлючително ендемити и peAukmu. Върху пещернаша фауна на
България са публикувани най-малКо 433 работи, ВКл. 245 писани от българи (ВЕКОМ,
1994), а Върху тази на Гърция - повече om 300 (ВЕКОМ, под печата).

Historia naturalis bulgarica, 13, 2001: 69-78

Le genre Hexabathynella Schminke, 1972
(Crustacea: Syncarida: Bathynellacea) dans les
eaux souterraines de la péninsule Balkanique: dis-
tribution et remarques paléozoogéographiques

Ivan PANDOURSKI, Nadja OGNJANOVA

Introduction

Jusqu’a présent, 14 езрёсез du genre Hexabathynella Schminke, 1972
(SCHMINKE, 1986; CAMACHO, 1986; COINEAU, 1996; 1998) ont été reconnues dans
le monde. Ces езрёсез ont une répartition nettement discontinue: Amérique
du Sud, Madagascar, Australie, Nouvelle-Zélande et Europe. Parmi les
especes ешгорвеппев, ста sont décrites de Bulgarie. Un autre représentant
du genre, pas encore déterminé au niveau spécifique, est connu de la уаПве de
la riviére Vardar en Macédoine (T. Petkovski, communication personnelle,
d’aprés CVETKOV, 1975). Toutes les Hexabathynelles bulgares habitent des
biotopes interstitiels ou de petites sources drainantes des terrains non kars-
tiques (terrains perméables en petit).

Les formes fossiles montrent que les Syncarides ont ебе nombreux dans les
anciennes mers du Paléozoique tardif et du Mésozoique (SCHMINKE, 1981;
1986; SCHRAM, 1977; 1981; 1986; COINEAU, 1996; 1998). D’aprés SCHMINKE (1981)
la dispersion des Bathynellacés est partie d’un centre d’origine asiatique ori-
entale par migrations et par deux axes principaux: a l’ouest vers l’Europe et
au sud vers l’Australie et aprés vers Amérique du Sud et l’Afrique. D’apres le
modele de vicariance (SCHRAM, 1986; BOUTIN & COINEAU, 1987; CAMACHO &
COINEAU, 1989; COINEAU, 1996; 1998), la disjonction des aires de distribution
littorales marines et la creation de barricres marines Пеев a la Tectonique des
Plaques, puis de barriéres terrestres ultérieures, avec des transgressions suc-
cedant aux régressions pendant le Mésozoique et le Néozoique sont les caus-
es principales pour la séparation phylogénétique des Bathynellacés.

Le fait, que les Bathynellacés récentes, considérées comme "living fossils"
(sensu BOUTIN, 1994) sont exclusivement dulcaquicoles et que plus de 95%
d’elles habitent les eaux souterraines continentales s’explique bien par le
"modeéle biphase" de colonisation et d’évolution (BOUTIN & COINEAU, 1990;
COINEAU & BOUTIN, 1992), les régressions marines jouant le role majeur.
Evidemment, les Bathynellacés sont des microcrustacés qui "may be used as

Schéma 1. La péninsule Balkanique et les régions étudiées

paleoshore markers as well as for dating the emersion of the area where they
occur" (BOUTIN, 1994).
Courtes remarques sur l’origine de ce groupe, mais sans analyse d’évolution
paléogéographique des terres bulgares, nous trouvons chez CVETKOV (1975).
L’hypothése preséntée plus bas se fonde sur nos connaissances actuelles
sur la distribution des Hexabathynelles en Bulgarie du Sud et en Macédoine,
et sur l’évolution paléogéographique de ces terres.

Distribution

Les ста espéces décrites du territoire de Bulgarie habitent de preference
les eaux phréatiques dans les vallées de la Bulgarie du Sud (Mesta et Maritza)
et une bande de la céte bulgare de la mer Noire. Dans la publication de
CVETKOV (1975) la localité exacte de Hexabathynella sp. de la vallée de Vardar
en Macédoine п ез pas indiquée. La distribution présentce sur les figures 1-3
пе comprend que des localités publi¢es. CVETKOV (1975) rapporte que ces
езрёсез ont une distribution plus vaste dans les bassins versants des rivicres

citées ci-dessus. П est probable que ces Hexabathynelles habitent aussi les
parties en aval de ces vallées en Gréce, mais des recherches sur la faune
phréatique dans ces secteurs grecs sont absentes.

Remarques paléozoogéographiques

I. Connaissances et théories actuelles

CVETKOV (1975) suppose que le genre Hexabathynella est apparu dans les ter-
res bulgares au Néogene au cours d’une phase hypothétique de la Téthys, "quand
elle a été largement Пее а Освап Mondial". CAMACHO & COINEAU (1989) consid-
érent que l’ancétre de Hexabathynella a étendu son aire de répartition a la fin
du Paléozoique. L’apparition де plusieurs espéces de ce genre sur les territoires
de Bulgarie et de Macédoine est li¢e au développement paléogéographique des
parties méridionales de la péninsule Balkanique apres |’Oligocéne. Le scénario
de "Regression Model Evolution" concorde bien avec nos connaissances sur la
répartition actuelle de Hexabathynella dans les parties sud de la péninsule
Balkanique et avec les données sur la dernicre transgression de la Paratéthyse
et leur fragmentation et transformation dans des bassins lacustres.

ol ©е2 03

Ad "Pe об

87 NWS

Fig. 1. Répartition de Hexabathynella et plan paléogéographique du Miocene moyen de la
Bulgarie et de la République de Macédoine: 1 - Hexabathynella tenera; 2 - H. longiappen-
diculata; 3 - Hexabathynella sp.; 4 - H. hebrica; 5 - H. nestica; 6 - H. breviappendiculata;
7 - sédiments lacustres; 8 - sédiments marins et d’eau saumatre

те

Ad 5

Е 7 NES

Fig. 2. Répartition de Hexabathynella et plan paléogéographique du Miocene tardif de la
Bulgarie et de la République de Macédoine: 1 - Hexabathynella tenera; 2 - H. longiappen-
diculata; 3 - Hexabathynella зр.; 4 - H. hebrica; 5 - H. пезиса; 6 - H. breviappendiculata;,
7 - sédiments lacustres; 8 - sédiments marins et d’eau saumatre

A notre avis, l’hypothése, que le bloc des Rhodopes porrait вие porteur de
lancétre commun des espéces des Balkans (CAMACHO & COINEAU, 1989) n’ex-
plique pas la répartition actuelle de Hexabathynella dans les Balkans. Les
deux езрёсез, H. hebrica et Н. longiappendiculata, connues des environs du
monastaire de Batchkovo dans les Rhodopes, habitent des sédiments
néogénes saturés de bassin de Plovdiv-Pazardzik (fig. 1, 2). Ces sédiments, en
raison de processus néotéctoniques, forment ici la périphérie nord des
Rhodopes et se trouvent prés de la base d'érosion de la гглеге Tchepelarska
et la Plaine de Thrace. Les stations de Hexabathynella sp. dans la vallée de
Vardar (Macedoine) et de H. tenera (la cote de la mer Noire en Bulgarie) sont
trés éloignées des Rhodopes et durant son développement géologique ces ter-
res n’ont pas eu contact avec le massif des Rhodope. Par contre, Гогогепезе
alpine renforcée dans la région méditerranéenne orientale dés le début de
Néogéne est un facteur favorisant l’isolation de ces deux régions éloignees.

Notre hypothése suppose que l’ancétre commun des езресез des Balkans de
Hexabathynella a habité la Paratéthys et leur passage en eau douce et adap-
tation a la vie souterraine interstitielle est un processus long durant le Neogene.

Les paralléles que nous pouvons trouver dans Гомете des Hexabathynelles
étudiées et lorigine du groupe Фезрёсез peri¢géen "mayjor"de genre Microcharon

sont évidents. GALASSI et al. (1995) admettent que l’ancétre paratéthysien des
езрёсез du groupe "major" a été colonise la zone marine littorale au cours du
Miocene tardif. C’est la période de la transgression maximale de la Paratéthyse
vers le Nord (fig. 2) et en méme temps la ргепиеге étape du modeéle biphase d’évo-
lution (BOUTIN & COINEAU, 1990) et le début de colonisation des eaux souterraines
continentales par des espéces des genres Microcharon et Hexabathynella.

D’aprés САТАЗЗТ et al. (1995) la fragmentation progressive de la Paratéthys,
leur transformation dans des bassins lacustres et l’existence d’un systeéme de
drainage vers la Méditerranée au cours du Pontien (~ 7 M.A.) sont les fac-
teurs favorisants l’évolution divergente du groupe Фезресез "major" de genre
Microcharon.

A notre avis c’est aussi le scénario paléogéographique principal de la for-
mation de la faune thalassophréatique actuelle dans les parties méridionales
de la péninsule Balkanique.

Plus bas nous montrons les étapes principales de l’évolution de ces terres
et aussi les changements écologiques dans les bassins lacustres de Neogene
comme facteurs de spéciation et colonisation des eaux souterraines conti-
nentales par les Hexabathynelles.

II. Scénario paléogéographique et évolution des Hexabathynelles
balkaniques

Les processus téctoniques au cours de Гогорепеве alpine dans la région
méditerranéenne orientale ont joué le ге majeur dans la formation des bassins
du Néogéne sur le territoire de la рептзше Balkanique (DABOVSKI, 1991). Ces
bassins continentaux se forment dans la zone de collage sur le rebord de l’Eurasie.
La sédimentation dans ces paléobassins lacustres дерепд du mouvement des blocs
téctoniques et pour certaines périodes est affectée par des transgressions de la
Paratéthys. Un réseau des fractures téctoniques détermine les deépressions
néogeénes et en méme temps se forme le systeme de proluvium et d’alluvium.

Parmi les sédiments du Néogéne des parties méridionales de la Péninsule
Balkanique, VATZEV (1996) et DUMURDZANOV (1997) établissent quatre succes-
sions génétiques de différent асе. Ces étapes successives déterminent l’évolu-
tion et répartition actuelles de presque toutes les Hexabathynelles balka-
niques. Probablement seul Hexabathynella tenera (ayant une répartition lim-
itée sur la сбфе méridionale bulgare de la mer Noire) a eu un scénario d’évo-
lution différent, mais qui s’inscrit dans image générale pour ce groupe.

Les quatre étapes successives de la formation des s¢diments du Neogene
ont des caractéristiques et des durées chronostratigraphiques suivantes:

- cycle du Miocéne moyen (équivalent au Badenien-Sarmatien, ~ 16 МА)
(fig. 1): sédimentation proluviale/alluviale et formation des marécages locaux
et petits lacs. Ces bassins d’eau douce n’ont pas de liaisons avec la
Paratéthys. Des sédiments pareils se forment aussi dans la vallée de la rivicre
Strouma. Ce sont des sables a grains fins et moyens, sable argileux et silteux,
diatomites et calcaires, formés sous Расноп d’un climat semi-aride et aride.
Les conditions de sédimentation au cours de cette étape sont réconstituces
sur la base d’analyse des diatomées (ANTIMOVA et all., 1989): régime d’eau
douce et pH neutre.

- cycle de Miocene moyen/tardif (¢quivalent au Sarmatien/Méotien, ~ 11
М.А.) (fig. 1, 2): période de transgression maximale au nord de la Paratéthys.
Changement du régime de salinité de Геаш dans les bassins formés dans les val-
lées des rivicres du systéme de la mer Косе. La pénétration de l’eau marine dans
les bassins inférieurs de Strouma et de Maritza durant le Méotien (~ 10 M.A.)
est démontrée par KOJUMDGIEVA (1987) et ZAGORCHEV & OGNJANOVA (1995) (fig. 2).

D’aprés PECK (1999) la faune thalassophréatique marque le rivage au temps
de la dernicre transgression marine. C’est aussi la ргепиеге фаре du modéle
biphase d’évolution (BOUTIN & COINEAU, 1990), quand l’ancétre hypothétique des
Hexabathynelles balkaniques a colonisé la zone littorale nord de la Paratéthys.

- cycle de Miocene tardif/Pliocene (¢quivalent au Pontien/Pliocéne, ~ 7
M.A.) (fig. 2): période de régression marine. Des bassins isolés se forment. La
sédimentation dans ces bassins est de type lacustre. La dessalinisation de
l'eau est un processus trés vite а cause d’un afflux fluvial important. Cette
période correspond a la seconde étape du modele biphase: dessalinisation des
bassins пеорепев, у compris de leur zone littorale interstitielle et l’isolement
définitif de la mer. Nous pouvons supposer que certaines populations ont
passé par une phase intermediaire d’évolution dulcicole dans les eaux super-
ficielles lacustres. La fragmentation des aires des différentes populations
dans les vallées fluviales déja formées favorise la spéciation par vicariance.

- cycle de Pleistocene (~ 1,6 M.A.): les bassins sont de type lacustre et ala
fin de la période sont déja еп voie de disparition. Au cours du Eopleistocéne et
du Pleistocéne la plupart des bassins se couvrent par де sédiments d’alluvium
et de proluvium (~ 1,6 M.A.). Les aires de distribution des espéces récentes
de genre Hexabathynella se forment dans des vallées des rivicres de la carte
actuelle de la péninsule Balkanique: Vardar, Strouma, Mesta et Maritza.

Les sédiments néogénes et ceux formés au cours du Quaternaire, actuelle-
ment sont peuplés par une riche faune phréatique.

Ш. Origine de Hexabathynella tenera

L’aire de distribution actuelle de Н. tenera (le rivage méridional bulgare de
la mer Noire, des nappes phréatiques des réseaux fluviaux dans la montagne
de Strandja) comprend des territoires recouverts par un golfe de la
Paratéthys Orientale au Sarmatien (~ 10-13 M.A.) (fig. 3). Cette dernicre
transgression marine au Néogéne а favorisé une sédimentation dans des соп-
ditions d’eau salée ou saumatre (KOJUMDGIEVA et al., 1993; TEMNISKOVA-
TOPALOVA, 1994). Nous pouvons supposer que la forme ancestrale de H. tenera
a colonisé la zone littorale de la mer Euxinienne au Miocéne moyen et leur
isolation et adaptation a la vie dans des biotopes interstitiels continentaux
est conséquence de la régression marine au cours du Miocene tardif.

Conclusions

1. La distribution actuelle des especes de genre Hexabathynella dans des
parties méridionales de la péninsule Balkanique marque la dernicre trans-
gression au nord de la Paratéthys du temps du Miocene tardif.

Fig. 3. Répartition de Hexabathynella tenera et plan paléogéographique du Miocene de la
céte méridionale bulgare de la mer Noire: 1 - H. tenera; 2 - sédiments marins et d’eau
saumatre

2. Lisolation des populations de l’ancétre des Hexabathynelles balka-
niques aprés la fragmentation de la Paratéthys et la formation de plusieurs
bassins néogénes durant le Pontien sont des facteurs principals pour Геуош-
tion par vicariance. La regression progressive et la disparition définitive de
ces bassins au cours де Pleistocéne, parallélement au formation de sédiments
d’alluvium et de proluvium favorisent l’adaptation des Hexabathynelles a la
vie dans le milieu interstitiel. Ce sont aussi des causes importantes pour la
speciation dans des autres groupes thalassophréatiques comme le genre
Microcharon p. ex. (GALASSI et al., 1995).

3. L’ancétre hypothétique de Hexabathynella tenera a habité la
Paratéthys Orientale et il a colonisé durant le Miocéne moyen la zone littorale
Чип golfe recouvrant les parties méridionales actuelles de la cote bulgare de
la mer Noire. La régression marine au cours du Miocéne tardif fait possible
Visolation de ces populations ancestrales dans les nappes phréatiques conti-
nentales et leur adaptation a la vie dans les eaux douces (phase de "transition
horizontale", d’aprés BOUTIN & COINEAU (1990).

Remerciements

Nous remercions le Dr. C. Boutin (Université P. Sabatier, Laboratoire de
Zoologie, Toulouse, France) et le Dr. N. Coineau (Observatoire Océanologique
de Banyuls, Laboratoire Arago, France) pour les commentaires sur le texte et
pour l'information envoyée.

Bibliographie

ANTIMOVA Z., D. TEMNISKOVA-TOPALOVA, N. OGNJANOVA, M. VALEVA. 1989. The process of sedi-
mentation in neogene grabens in the West Srednogorie and conditions of the diatoma-
ceous formations. - In: Abstracts of the XIV Congress Carpatho-Balkan Geological
Association, Sofia, 4: 1424-1428. (en russe).

BouTIN С. 1994. Stygobiology and historical geology: the age of Fuerteventura (Canary
Island), as inferred from its present stygofauna. - Bull. Soc. géol. France, 165 (3):
273-285.

Воотим C., М. COINEAU. 1987. Iberobathynella (Crustacea, Syncarida, Bathynellacea) sur le con-
tinent africain. Implications paleobiogéographiques. - C.R.Acad.Sci. Paris, 304: 355-358.

Boutin С., М. СОПЧЕАП. 1990. "Regression model", "Мод е biphase" d’évolution et origine
des Micro-organismes stygobies interstitiels continentaux. - Revue de
Micropaléontologie, 33 (3-4): 303-322.

CAMACHO A. I. 1986. A new species of the genus Hexabathynella (Syncarida, Bathynellacea,
Parabathynellidae) from Spain. - Bijdr. Dierk., 56 (1): 123-131.

САМАСНО A. I., М. CoINEAU. 1989. Les Parabathynellidae (Crustacés Syncarides) de la
Péninsune Ibérique. Répartition et paleobiogéographie. - Мет. Biospéol., 16: 111-124.

CoINEAU N, C. Boutin. 1992. Biological process in space and time. Colonization, evolution
and speciation in interstitial stygobionts? - In: Camacho A. I. (ed). The Natural History
of Biospeleology, Monogr. 7, Mus. Nac. Cien. Nat & CSIC, Madrid, 423-451.

CoINEAU М. 1996. Sous-classe des Eumalacostracés (Eumalacostraca Grobben, 1892), Super-
Ordre des Syncarides (Syncarida Packard, 1885). - In: Forest J. (ed.) Traité de Zoologie,
Crustacés, Paris, Masson, 7 (2): 897-954.

CoINEAU М. 1998. Syncarida. - In: Juberthie C., V. Decu (ed.) Encyclopedia Biospeologica,
vol. 2: 863-876.

СУЕТКОУ L. 1975. Composition, position zoogéographique et origine des crustacés thalas-
sophréatiques en Bulgarie. - Hydrobiology, Sofia, 1: 35-53. (en bulgare).

Плвоузкт H. 1991. Modern concepts on the evolution of the Alpine orogen in the Eastern
Mediterranean and the Carpathian-Balkan area. A review and some problems of Bulgarian
geotectonics. - Geotectonics, tectonophysics and geodynamics, 22: 45-78. (en bulgare).

DUMURDZANOV М. 1997. Lacustrine Neogene and Pleistocene in Macedonia. - Proceeding of
the Field Meetings held in Yugoslavia in 1995, 1996. - Spec. Publ. Geoinstitute, 21:
31-36.

GALASSI P., С. L. РЕЗСЕ, Р. de LAURENTIS. 1995. The genus Microcharon Karaman (Isopoda
Janiroidea) in the Balkan peninsula. Biogeography of the major and the profundalis
groups. - Mém. Biospéol., 22: 25-33.

KOJUMDGIEVA Е. 1987. Evolution géodynamique du bassin Egéen pendant le Miocéne
supérieur et ses relations a la Paratéthys Orientale. - Geologica Balcanica, 17 (1): 3-14.

KOJUMDGIEVA Е., H. PImMpirREV, S. STOYKOV. 1993. Stratygraphy of the marine Miocene in
Burgas area. - Ann. Univ. Sofia "St. Kl. Ohridski", fac. Géol. et Géogr., 1 (85): 5-16.

PECK S. 1999. Historical biogeography of Jamaica: evidence from cave invertebrates. - Can.
J. Zool., 77: 368-380.

SCHMINKE H. K. 1981. Perspectives in the Study of the Zoogeography of Interstitial
Crustacea: Bathynellacea (Syncarida) and Parastenocarididae (Copepoda). - Int. J.
Speleol., 11: 83-89.

SCHMINKE H. К. 1986. Syncarida. - In: Botosaneanu L. (ed.) Stygofauna mundi, Leiden - Е.
J. Brill / Dr. W. Backhuys: 389-404.

SCHRAM F. R. 1977. Paleozoogeography of Late Paleozoic and Triassic Malacostraca. - Syst.
Zool., 26: 367-379.

SCHRAM F. R. 1981. Late Paleozoic Crustacean communities. - J. Paleont., 55 (1): 126-137.

SCHRAM F.R., 1986. Crustacea. Schram ed., Oxford University Press, 606 p.

TEMNISKOVA-TOPALOVA, D. 1994. Miocene diatom florae in Bulgaria - composition, structure,
evolution, palaeoecology and biostratigraphy. - Doctor Thesis, University of Sofia, 318 p.
(en bulgare).

VATZEV, M. 1993. Development of Tertiary Diatomites in Bulgaria. - Ann. Univ. Minning and
Geology, Sofia, 39 (1): 67-72.

ZAGORCEV Т., М. OGNJANOVA. 1995. First finds of diatom clay and silt in the Neogene filling of
the Seres graben, Struma rift, Northen Greece. - In: Proceedings of the XV Congress
Carpatho-Balkan Geological Association, Sept. 1995, Athens, Special publ. of the Geol.
Soc. of Greece, 4: 304-309.

ZAGORCEV I. 1992. Neotectonic development of the Struma (Kraistid) Lineament, Southwest
Bulgaria and Northern Greece. - Geol. Mag., 129 (2): 197-222.

Regu le 15.03.2001

Adresses des auteurs:
Dr. Ivan Pandourski
Institut de zoologie

1, Boul. Tzar Osvoboditel
1000 Sofia, Bulgarie

Dr. Nadja Ognjanova
Institut géologique

24, Rue Acad. G. Bonchev
1113 Sofia, Bulgarie

Pog Hexabathynella Schminke, 1972
(Crustacea: Syncarida: Bathynellacea) 6 подземните
Води на БалКансКия полуостров: разпространение

u палеозоогеографсКи бележки

Иван ПАНДУРСКИ, Надя ОГНЯНОВА

(Резю ме)

Дискуширан е произходъш на род Hexabathynella В подземните Води на
БалкансКия полуостров 6 сбетлината на "бифазния модел" на Колонизация и
еволюция. Събременното разпространение на бидовете от този род mapkupa
последната трансгресия на Паратетиса бърху шериторията на България и
МаКедония през Късния Миоцен. Последвалата фрагментация на Паратетиса и
формирането на множество HeozeHcku басейни през Понта са благоприятсиавали
географското Видообразуване всред шази група таласофреатични ракообразни.
Произходъш на Н. tenera бъб фреатичните Континентални Води е свързан с
морската трансгресия на залив на ЕвКсино-КаспийсКкия басейн (Източен
Паратетис) през Късния Миоцен.

Historia naturalis bulgarica, 13, 2001: 79-87

Niphargus bulgaricus sp. n. et deux espéces nou-
velles pour la faune de Bulgarie - Niphargopsis
trispinosus Dancau et Gammarus roeseli Gervais
(Amphipoda: Niphargidae, Gammaridae)

Stoitze ANDREEV

Les recherches hydrobiologiques effectuées durant les années 1997-1999
dans le cadre de la programme des recherches de la fondation "Le Balkan" sur
les zones humides prés de la mer Noire en Bulgarie du Nord - Est, ont permis
de récolter deux espéces inconnues du genre Niphargus. Le matériel ont été
recolté dans les étangs Chabla et Bolata. Cependant on пе роззёае que 2
exemplaires femelles et un juvenile de l’étang Chabla.

Du deuxieme ¢tang "Bolata" on posséde 43 exemplaires males et femelles
appartenant a une nouvelle езресе et il convient de donner с1-аргёз la
description de cette Niphargide sous le nom de Niphargus bulgaricus. La
méme езресе a été trouvée dans une échantillon гесойве par L. Cvetkov еп
Bulgarie du Sud - Est dans une fontaine sur la rive gauche de la riviére
Ropotamo non loin du bord de la mer Noire.

Lors d’une excursion d’étude efectuée еп 1970 par l’auteur et le regretté
collégue et ami Dan Dancau on a capturé dans un puits du village Glavatzi
dans la région de la ville de Montana quelques exemplaires qui n’avait pas été
connus jusqu’a lors en Bulgarie. On у a reconnu un nouveau genre et езрёсе
pour la faune de la Bulgarie - Niphargopsis trispinosus Dancau, 1959.

Je profite de l’occasion pour exprimer mes remerciements les plus sincéres
а la fondation "Le Balkan" Bulgarie, grace a laquelle ont ¢tait effectuces les
recherches, au Dr A. Angelov, Maitre de conferences, pour la détermination
des Gastropodes, au Dr О. Dimitrov, Maitre de conferences dans la faculté de
Biologie pour la détermination de végéetation aquatique, et a I. Botev de
l'Institut de Zoologie pour les analyses chimiques.

Niphargus bulgaricus sp. n.
Holotype: un male ayant 18.2 mm de longueur, récolté а l’étang Bolata.

Paratypes: 4 exemplaires males, 18 exemplaires femelles et 19 juveniles,
récoltés a l’étang Bolata et dans une fontaine prés de la rivi¢ére Ropotamo.

Fig. 1. Niphargus bulgaricus sp. n. male: A - flagellum accessoire; B - mandibule gauche;
С - bord tranchant du mandibule droite; О - maxille 1; Е - maxillipede

Holotypes et paratypes sont déposés dans les colléctions du Museum National
d’Histoire Naturelle a Sofia.

Caracteres somatiques

Le corps des miles est fin et gréle avec une longueur de 13.2 a 18. 2 mm. Les
femelles sont plus trapues et leur longueur atteint 12 mm. Couleur blanc-jaunatre.

Les plaques coxales sont rectangulaires et un peu plus longues que larges.
Les angles inférieurs arrondis. Les bords post¢rieurs des segments 2 et 3 de
Рагозоте garnis d’une petite épine de chaque cote.

Les angles antérieurs des plaques épimerales (fig. 3, A) largement arrondis.
Deuxiéme et troisitme pourvus d’une épine. Les angles postero-inferieurs
aigus, fortement recourbés en arricre.

И IN

А Dy, 5)
Едер со
4 а А 274
"У Nii; [SSAA RP pao па ДИ
; | Я
><

Fig. 2. Niphargus bulgaricus sp. п. male: А - gnathopode 1; В - gnathopode 2; С - G -
péréiopodes 3 - 7

Fig. 3. Niphargus bulgaricus sp. n. male A - plaques épimerales; B - uropode 1; C - uropode 2;
D - uropode 3; E - telson

Appendices

Les antennes 1 a peu prés де méme longueur que la moitie du corps. Premier
article de pedoncle a peu prés égal au second, celui-ci deux fois plus long que le
troisitme. Le flagellum constitué de 24 segments. Les segments garnis distale-
ment par 3-4 soies trés fines et courtes. Le flagellum accessoire (Fig. 1, A) un peu

plus long que le premier article du flagellum principal, formé de deux articles, dont
le premier est plus robuste, deux fois et demi plus long que le deuxieme.

L’antenne 2 un peu plus courte que la premiere antenne. Le quatrieme et
le cinqui¢me articles de pédoncles sont subégaux; Flagellum de 12 a 15 arti-
cles, deux fois plus long que le cinqui¢me article de pédoncle.

La mandibule (Fig. 1, В) - article distale du palpe plus long que le deuxiéme
article; bord interne de Рагие garni d’une rangée de soies dont les soies dis-
tales sont beaucoup plus longues. L’article est garni de 4 groupes latéraux de
trois soies. Le deuxi¢me article du раре mandibulaire présente sur le bord
interne 7 soies. Le bord tranchant et la lame accessoire différents chez les
deux mandibules (Fig. 1, B, C). Entre le bord tranchant et le processus
molaire il y a une rangée de quatre épines.

La maxille I (Fig. 1, D): lobe interne court, avec une soie distale. Lobe
externe garni de 5 épines unidentées et une ерше interne, pourvue de 6
petites dents. Le second article du palpe pourvu de 4 longues soies.

Le maxillipéde (Fig. 1, E): lobe interne n’atteint pas la moitié du lobe
externe et le premier article du palpe, portant ainsi que trois fortes dents et
2 épines distalement, et 4-5 срез sous-apicalement du сбфе interne. Lobe
externe atteint la moitié du deuxiéme article du palpe mandibulaire et est
armé de 4 fortes soies distalement; bord interne pourvu de 9 dents fortes et
6-7 longues ертез.

Les gnathopodes 1 et 2 (Fig. 2, A, В) robustes, semblables, le deuxiéme un
peu plus grand que le premier, aussi longs que larges. Le bord marginal
antérieur des gnathopodes présente un groupe de 4 soies. Le bord marginal
postérieur du premier gnathopode garni de 8 - 9 groupes de soies longues.
Deuxiéme gnathopode avec 10 groupe des soies. Le bord palmaire posséde une
rangée de soies courtes et 5-6 soies plus longues. L’angle palmaire chez les
deux gnathopodes armé d’une forte épine et de deux soies longues. Les
dactyles ont un socle robuste et portent 6 soies sur le bord marginal externe.

Les péréiopodes (Fig. 2, С, О, Е, Е et С) 2 et 3 subégaux, plus longs que le
premier et deux fois plus courts que les péréiopodes 6 et 7, dont le dernier est a
peine plus long que le sixieme. Les bords marginaux antérieur des articles des
péréiopodes 3 et 4 garnis de soies longues et fines. Les bords postérieurs des
articles possédent deux ou trois groupes d’épines. Les bords marginaux
postérieurs et antérieurs des articles des péréiopodes 5, 6 et 7 avec de fortes
épines. Les articles basales des trois derniers péréiopodes sont plus longs que
larges, avec le lobe distale de l’angle postérieure pro¢minant et arrondi. Les
dactyles de tout les péréiopodes ont des socles armés de 5-6 ершез supplémen-
taires. Les bords marginaux antérieurs des dactyles pourvus d’une seule épine.

Les pléopodes avec deux rétinacles.

L’uropode 1 (Fig. 3, В) fortement développés et atteint 2/3 de la longueure
d’uropode 3. L’endopodite aussi long que le редопс!е, et deux fois plus long
que l’exopodite. L’uropode 2 (Fig. 3, С) ayant d’exopodite qui atteint 1/2 de la
longueure d’endopodite. Uropode 3 (Fig. 3, D) différencié. Le pédoncle est
deux fois plus long que l’exopodite. Le deuxiéme article de l’endopodite de 1/3
plus court que le premier article. Les épines distales des branches des
uropodes 1, 2 et 3 trés courtes.

Telson (Fig. 3, E) aussi long que large, fendu moins des 2/3 de sa longueur.
Les deux lobes pourvus chacun de trois fortes épines distales. Au milieu des
bords marginaux internes il y a une épine. Les bords externes avec deux
épines.

Différences sexuélles femelles

Le corps est plus trapu que chez le male. Antenne 1 atteint les 2/3 de la
moitié de la longueur du corps. Les plaques coxales beaucoup plus hautes que
larges. Les exopodites et les endopodites des uropodes 1 et 2 a peu pres subé-
gaux. Les uropodes 3 ne sont pas différenciés. L’article distale de endopodite
7 fois plus court que le premier article.

Affinités et différences

La nouvelle езрёсе N. bulgaricus se rapproche certainement du groupe
des езрёсез Л. tatrensis Wrzesn., 1890, М. valachicus Dobr. et Мап., 1933, №.
potamophilus Birshtein, 1954, N. cubanicus Birshtein, 1954, N. thermalis
Dudich, 1941, №. mediodanubialis Dudich, 1941 par les plaques épimérales
avec des angles postéro-inférieures aigus et fortement recourbés en arricre,
par les gnathopodes 1 et 2 semblables et par le nombre Шеуе des epines sur
les dactyles de péréiopodes 3-7. Outre cela la nouvelle езрёсе est voisine du
N. valachicus par la structure de la maxille 1 qui a une seule épine pectinée
du lobe externe et par le telson qui est bien semblable. Cependant elle differe
nettement de toutes les espéces précédentes par le nombre élevé de groupes
des soies sur le bord marginal postérieur du gnathopodes 1 et 2 qui
atteignent relativement 9 et 10 groupes, et par des branches des uropodes 1
et 2 des males, chez lesquels l’endopodite est deux fois plus long que Гех-
opodite et par le telson (a l’exception de N. valachicus). Des caracteéres dis-
tinctifs sont aussi le manque d’appendice lingviforme sur le propodite a
Гигоройе 1 male et l’uropode 3 qui est différenci¢ et semblable a Гигороде de
N. tatrensis.

Stations: Etang Bolata, cap Kaliakra, v. Kavarna, distr. Varna,
28.05.1998, 2 СС, 2 PQ, 21 juv. leg. $. Andreev; 16.07.1998, 2 С СГ, 14 ФФ,
leg. 8. Andreev. Fontaine prés du débarcadere Г, А la rivi¢re Ropotamo, у.
Primorsko, distr. Bourgas, 05.05.1962, 1 С, 1 ©, leg. L. Cvetkov.

Ecologie

Г’ étang Bolata est situé au nord du cap Kaliakra dans une vallée сопрее a
travers les calcaires du sarmatien supérieure, а 350 m du bord de la mer
Noire. Les eaux de l’étang s’alimentent par des sources submergées et des
eaux des pluies. De cette facon le niveau de Геаш est permanent pendant
toutes les saisons.

Grace aux sources submergées la température de Геаи est relativement
constante sans des grandes variations de la température 51 caractéristiques
aux bassins de ce genre. Pendant les mois Фе в la température ne дераззе pas
17.5°C (tableau 1).

Tableau 1.

Date Température C° pH Oxygene mg/1 Dureté °d
28.05.1998 16.5 Gs 3.74 19.70
16.07.1998 17.5 7.0 1.36 15.85
27.10.1998. 12.3 el 5.47 17.95
04.06.1999 15:5 Med 5.44 17.10

Les valeurs de pH pour la période observée varient de 7 a 7.2. L’oxygéne
dissout varie entre 1.36 mg/l а 5.44 mg/1 au cause de la croissance exubérante
de la végétation aquatique au printemps et еп été. La dureté de l’eau varie
pendant les saisons de 15.70 °d a 19.70 °d.

La surface libre du lac est presque totalement occupée par végétation
aquatique dans laquelle prédominent Lemna minor, Phragmites australis,
Iris pseudacornis, Typha latifolia, Potamogeton sp., Perla erecta, Sahis
palustris, Salix alba et d’autres.

Les récoltes montrent que la nouvelle езресе cohabite avec un grande
nombre d’espéces. Ce sont des Oligochaetes, |'Hirudinée Hirudo medicinalis,
des Gastropodes: Planorbis planorbis, Physa fontinalis, Theodoxus fluvi-
atilis, Succinea sp., des insectes: Notonecta glauca, Corixa sp., des larves d'
Odonata, et de Trichoptéres et des Crustacés des ordres Ostracoda,
Cladocera, Copepoda, de Гзороде Asellus aquaticus, de lAmphipode
Orchestia bottae et d’autres.

Non seulement les caractéres morphologiques, mais les particularitées
écologiques de Niphargus bulgaricus sp. п. le rapprochent des езрёсез
comme Л. mediodanubialis Dudich, 1941, connues des étangs, des lacs et des
puits en Hongrie et l’espéce N. thermalis Dudich, 1941 d’une source thermal
a Budapeste. Les recherches de MOTAS, BOTOSANEANU & NEGREA (1962) dans
une série des bassins en Roumanie confirment Гезрёсе М. valachicus еп con-
ditions écologiques semblables. DEDJU (1967) découvre la méme езрёсе dans
les débordes de la rivi¢re Dnestre (les lacs Beloe, Chirokoe et Batlanitza) qui
sont caractérisés par des températures hautes en été, qui atteignent 24° -
25°C et une riche végétation aquatique. SKET (1981) porte a notre connais-
sance des renseignements sur la répartition des езресез №. valachicus et М.
Агабе: Karaman, 1932 dans des marécages, des ruisseaux et des sources en
Slovenie, Croitie et en Sérbie. A l’Est en Russie BIRSTEIN (1954) décrit les
especes № potamophilus et №. cubanicus dans les débordes des гглегез Don
et Kouban.

Niphargus sp.

Station: 26.05.1998, Etang Chabla, у. Chabla, distr. Varna, 2 ФО, leg. 8.
Andreev. Le genre Niphargus n'était раз connue de cet étang.

Niphargopsis trispinosus Dancau, 1959

Le nouveau genre pour la faune de Bulgarie est découvert dans un seul
puits parmi une vingtaines de puits explorés dans le village Glavatzi. La pro-
fondeur du puits est 24 т. L’espéce était trouvée en cohabitation avec des
représentants des Ostracodes, Copépodes est Oligochaetes.

Station: 04.10.1970, Puits dans la cour de Stati Slavkov, v. Glavatzi, distr.
Montana, 2 СС, 4 ФФ, leg. О. Dancau, $. Andreev.

Gammarus roeseli Gervais, 1835

La nouvelle espéce pour la faune de la Bulgarie a était trouvée dans la
région Sud-Ouest du pays.

Stations: 12.07.1980, Fleuve Struma, Marino pole, Petritch, distr.
Blagoevgrad, 10’ 229, leg. J. Uzunov, 5. Kovatchev; 15.09.1982, Sachtinska
Melnishka reka (confluent du fleuve Struma) prés de la Melnik, distr.
Blagoevgrad, 26 СС, 35 ФФ, leg. J. Uzunov, 5. Kovatchey; 05.10.1983, Fleuve
Melnishka, у. Melnik, distr. Blagoevgrad, 2 СС, 3 ФФ , leg. J. Uzunoy, 8.
Kovatchev; 23.04.1984. Fleuve Melnishka, у. Melnik, distr. Blagoevgrad, 10’,
4 ФФ, leg. J. Uzunov, S. Kovatchev.

Références

BIRSHTEIN I. 1954. Découverte d’Amphipode souterraine Niphargus (Crustacea, Amphipoda)
dans les bassins bas des riviéres Don et Kouban. - Zool. Journal, 33 (5): 1025-1031. (en
russe).

CARAUSU 5., Е. DOBREANU, С. MANOLACHE. 1955. Fauna Republicii Populare Romine.
Crustacea, Amphipoda. - Edit. Acad. Rep. Pop. Кош., 4 (4): 1-407.

DancaAu О. 1959. Niphargopsis trispinosus sp. п. genus new to the Romanian fauna.
(Amphipoda). - Folia balcanica, 2 (1): 1-8.

DepJu I. 1967. Amphipodes et Mysides des bassins des rivicres Dnestre et Prut. Moskou,
Edit. "Nauka", 1-172. (en russe).

DOBREANU Е., С. MANOLACHE. 1933. Beitrag zur Kenntnis der Amphipoden - fauna Rumanien.
- Notaciones Biologicae, 1 (3): 103-108.

DUDICH E. 1941. Niphargus mediodanubialis sp. n., die am weitesten verbreitete Niphargus-
Art des mittleren Donaubeckens.- Fragm. faun. Hung., 4: 61-73.

DUuDICH Е. 1941а. Niphargus aus einer Therme von Budapest. - Ann. Mus. Nat. Hung. Pars
zoological, 34: 165-175.

KARAMAN Ъ. 1932. 5 Beitrag zur Kenntnis der Sisswasser-Amphipoden. - Prirodosl. razpr., 1:
179-232.

Moras C., 1. BOTOSANEANU, St. NEGREA. 1962. Cercetari asupra biologie izvoarelor si
apelor freatice din partea centrala a cimplei Romine. -Editor Acad. R.P.R. Bucuresti.,
1 -366.

SCHELLENBERG A. 1942. Die Tierwelt Deutschlands. Krebstiere oder Crustacea. Flochkrebs
oder Amphipoda, 40 (4): 1-252.

SKET В. 1981. RazSirjenost, ekoloSki znacaj in pomen Panonske slepe postranice Niphargus
valachicus (Amphipoda, Gammaridae). - Biol. vestn., 29 (1): 87-103.

WRZESNIOWSKI A. 1890. Uber drei Unterirdische Gammariden. - Zeitschrift Wiss. Zool., 50:
600-724.

Regu le 12.09.2000

Adresse de l’auteur:

Dr. Stoitze Andreev

Muséum National d’Histoire Naturelle
1, Boul. Tzar Osvoboditel

1000 Sofia, Bulgarie

Niphargus bulgaricus sp. п. и g6a нови за фауната
на България вида - Niphargopsis trispinosus Dancau
u Gammarus roeseli Gervais
(Amphipoda: Niphargidae, Gammaridae)

Cmouue АНДРЕЕВ
(Резюме)

При изследвания на блажнише зони по Крайбрежието на Североизточна България
по програма на фондация "Le Balkan" 6 блатото Болата бе намерен един нов за
науката Вид om род Niphargus. Описва се новияш Bug Niphargus bulgaricus, Който
показва известно сходство с Видове om групата ftatrensis - valachicus, но се разли-
uaBa съществбвено om max по формата на мандибулаша, първата makcuaa, първия и
Втория yponog, диференцирания Mpemu уропод и различно устроения телсон.
Нобият Вид представлява интерес с шова, че за пръб пъш 6 България се намира
представител на род Niphargus В открити Водни площи и стоящи боди В
съобщество с Външни Видове и Водна растителност. Прибеждат се данни за
химическия състав на водата, температурата и съобществата от растения и
Животни, сред koumo е намерен новия Bug.

Съобщават се и нови род и Вид за фауната на България - Niphargopsis trispinosus
Dancau, 1959, omkpum 6 Кладенец В с. Главаци, обл. Моншана u Gammarus roeseli
Gervais, 1835, установен 6 река Струма и притока й Meanuwka река 6 Югоизточна
България.

Historia naturalis bulgarica, 13, 2001: 88

Ноб етап om проучбанията бърху прилепите
(Chiroptera) 6 България

Теодора ИВАНОВА, Боян П. ПЕТРОВ

Първите сведения за прилепната фауна на България намираме 8 трудовете на русенсКия
гимназиален учител Васил Ковачев om Края на XIX Bek. Системни изследвания Върху пази група
бозайници започва през 20-me години на ХХ Bek д-р Иван Буреш. Значителна част om инфор-
мациятата, послужила за основа на сегаините ни познания, е събрана В периода 1950-1990 г. om
зоолозите Петър Берон и Владимир Бешков. Основни методи за изучаване на прилепите, изпол-
звани go 1990 г., са преки наблюдения и опръсшеняване, Като обекти на проучванията са пещери
и изоставени минни галерии.

След 1990 г. В проучванията на прилепите у нас се Включват млади последователи на Берон и
БешкКов, създава се и Групата за изследване и защшпа на прилепите (ГИЗП) и познанията за MAX
значително HapacmBam. Уловът на прилепи с орншпологични мрежи 6 различен шип место-
обитания се налага Като основен метод за установяване на Видовия състав при регионални
фаунистични проучвания. През 1996 г. В pamkume на проект на Националния природонаучен музей
за изследване Ha прилепната фауна на Източните Родопи за първи пъш се поставят дървени
Къщички за прилепи и се Възстановява опръсшеняването със специални пръетени тип
Lambournes. Използването на ултразвукови детектори за проучване на прилепи започва през 1999
г., Когато ГИЗП със съдействието на Споразумение за опазване на популациите на европейските
прилепи (КОВОВАТ5) организира първият 6 страната практически семинар 6 Природен парк
РусенсКи Лом.

В периода 1999-2000 г. се поставя началото на дългосрочно сътрудничество на
специалисти om НИМ с Института за физиология на Животните Към Университета 6
Тюбинген (Германия) В o6Aacmma на екологията на прилепите. Провеждат се първите у нас
полеви и експериментални изследвания Върху ехолокацияша на Видове om род Myotis (М.
capaccinii, М. туойза М. blythii), Нурзидо зауй а Miniopterus schreibersi.

През 2001 2. започва изпълнението на два проекта на НМП: "Сравнителна екология на
европейските Видове подКоВоноси прилепи (род Rhinolophus, Chiroptera)" съвместно с
Университета В Тюбинген (Германия) и "ЕКология, поведение и популационна генешшКа на
горскожиВеещия дългоух нощник (Myotis bechsteinii) 6 Европа" съвместно с Университета В
Цюрих (Швейцария), koumo Включват приложението на още един съвременен метод - радио-
телеметрия (т.е. "радиопроследяване" с помощта на миниатюрен предавател, поставен
Върху гърба Ha прилепа). Този метод позволи за първи у нас да се получат данни за ловните и
хранителни местообитания и поведение на няколКо Вида подковоноси пршепи (RhAinolophus
ferrumequinum, Rh. hipposideros u Rh. euryale). С помощта на същия метод бяха установени
Конкретни убежища и движения на горсКкоживеещия дългоух нощник (Myotis bechsteinti) В
районите на Западна Стара планина (гара Aakamuuk) и 6 резервата Ропотамо. В pamkume на
същия проект на различни места 6 България бяха поставени 160 КъщичКи за прилепи om
специална бетонна смес с основна цел получаване на информация за Видовия състав на
пршепите В горите. Kamo допълващ метод през последните години се наложи и взимането на
тъканни проби. Анализът на мшпохондриална ДНК се провежда 6 лаборатории В Германия и
Швейцария. Получените данни помагат за определянето на няКош Видове-двойници, Както и за
изясняване на генетичната структура на европейските популацич на редица Видове прилепи.

Наличието на akmu6uu хироптеролози и богата и сравнително добре запазена прилепна фауна
постаВи началото на участие на България В сериозни международни научни проекти, свързани
както с Конкретни биологични и екологични проучвания Върху прилепште, maka и с фундаментални
Въпроси Като механизми на ехолокацията и ориентацията, механизми на разпределение на
pecypcume В екологичното пространство и др. Това позволи y Hac да започне приложението на
няКои om най-съвременните методи за полеви и експериментални еКологични изследвания.

Historia naturalis bulgarica, 13, 2001: 89-92

Contribution a l’étude des Isopodes terrestres
de la Gréce. 7. Schizidium beroni sp. n. (Isopoda:
Oniscidea: Armadillidiidae) de Ге Santorin

Stoitze ANDREEV

D’aprés les connaissances actuelles, le genre Schizidium est répresenté еп
Сгесе par 5 езрёсез. Les premieres mentionnes du genre Schizidium sont
dues а BUDDE-LUND (1896) qui signale la presence de deux nouvelles езресез -
Schizidium hybridum et Schizidium oertzeni. Par le suite VANDEL (1958) a
public le nouveau genre et евресе Cretodillium perplexum. Plus tard SCHMAL-
FUSS (1979) met le genre Cretodillium en synonymie du genre Schizidium.
Enfin le zoologue grec SFENTHOURAKIS (1992, 1995) a decrit les espéces
Schizidium schmalfussi et Schizidium tinum.

Lors de deux missions де иде effectuces en 1974 et 1983 en Gréce Р. Beron
et У. Beshkov ont capturé dans deux grottes де "Пе Santorin des Isopodes
souterrains appartenant d' une nouvelle езрёсе du genre Schizidium - Sch.

beroni sp. п. Sa description représante l’objet de cette note.
Je profite de ’occasion pour exprimer mes remerciements les plus sincéres
au Dr. Н. Schmalfuss pour la verification et confirmation de la nouvelle езресе.

Schizidium Бегоп sp. п.'

Materiel étudié: la description de la nouvelle езресе se fond sur Гехат-
en de 32 exemplaires males et femelles.

Holotype: un male ayant 7.5 mm de longueur est récolté dans la grotte
Zoodochos.

Paratypes: 14 exemplaires males, 15 exemplaires femelles et 2 juveniles.
L' holotype et les paratypes sont deposés dans les colléctions du Muscum
National d’Histoire Naturelle a Sofia.

Stations: Gréce, Ile Santorin, v. Kamari, grotte Zoodochos, 06.10.1974, 2
OC, 2 ФО, leg. P. Beron, V. Beshkov; 25.09.1983, 8 СС”, 7 ФФ, leg. P. Beron,
У. Beshkov.; Grotte Zoodochos II, 25.09.1983, 5 СС, 6 ФФ.

_ Qualification ecolologique: Troglobie.
Caractéres somatiques
Taille: Le corps de males atteigne une longueur de 5.2 а 7.5 mm, les

‘Dediée А excellant zoologue bulgare Р. Beron en Рпоппешг de sa soixanti¢me anniversaire.

Fig. 1. Schizidium beroni sp. п. male: A - flagellum de lantenne Г; В - antennule; С et D -
cephalon, en vue antérieur et vue dorsale; Е - pléurepimere I en vue dorsale; Е - ischion et
meros du péréiopode VII male; G - uropode; H - telson et les uropodes

femelles de 5.5 a 10.2 mm.

Coloration blanche; le pigment a complétement disparu.

Appareil occulaire: absent.

Cephalon (Fig. 1, C, D): Trés large. La ligne frontale continuant sans inter-
ruption. Les lobes antennaires bien developpés, obliques et arrondies.

Péréion: Pleurépimer I (Fig. 1, Е) portant un schisma. Le lobe antérieur
dorsal n’atteigne pas le lobe antérieur ventral.

Telson (Fig. 1, H): Trapezoidal, plus large que long, a bord posterieur tron-

Fig. 2. Schizidium Беготи п. sp. male: A - endopodite de premier pléopode et l’extrémité de
Yendopodite; В - exopodite du premier pléopode; С - second pléopode

qué avec des angles faiblement arrondis.

Appendices: Antenne I (Fig. 1, A) роззёае un flagelle recouvert de fines soies et
composé de deux articles, dont le deuxi¢me et quatre fois её démi plus long que le
premier article. Deuxiéme article porte 3 ou 4 aesthetascs sur le bord marginale.

Antennule (Fig. 1, В) - Constitué de trois articles dont le troisi¢me et le plus
long et garni de 6 - 7 aesthetascs subdistalement.

Uropode (Fig. 1, H) - L’exopodite beaucoup plus long que large.

Caractéres sexuels males. - Péréiopode VII (Fig. 1, Е) dépourvu de dif-
férenciation sexuelle. Pléopode I - L’extrémité de l’endopodite (Fig. 2, A)
légérement recourbé et garni des soies fines. L’exopodite (Fig. 2, В) plus large
que long en forme triangulaire irreguliére avec des angles arrondies. Pléopode
II (Fig. 2, C) - L’exopodite triangulaire, le bord externe fortement concave,
garni d'épines dans la partie médianne. L’endopodite biarticuleé, fin et gréle.

_ Affinités et differences

La nouvelle espéce Schizidium beroni sp. п. est voisine a Гезрёсе
Schizidium tinum par la forme du telson et les uropodes et par l’extrémité de
endopodite de pléopode I trés semblable. Mais elle en différe par le

péréiopode VII dépourvu de différenciation sexuelle, l’exopodite de pléopode I,
ainsi que la forme de Гехородйе de deuxieme pléopode. La nouvelle espéce est
indubitablement distincte des toutes les autres espéces de genre Schizidium
par l’absences d' appareil occulaire et par le corps parfaitement blanc et
depourvue de pigment.

La présence d'une езресе aveugle de Schizidium dans la grotte Zoodochos en
compagnie de plusieures autres troglobies terrestres a été déja signalée par son
découvreure BERON (1986), qui a souligné l'importance de cette faune relictuelle
ayant survie l'éruption du Santorin il y a 3500 ans. Une description detaillée de
е et de son dévelopment géologique est di au SCHMALFUSS et al. (1981).

References

BERON P. 1986. Results of the studies of the cave fauna of Greece. - Biol. Gallo-hellenica, 12:
125-131.

BuDDE-LUND G. 1896. Land-Isopoden aus Griechenland, von E. v. Oertzen gesammelt. -
Arch. Naturgesch., 62: 39-48.

SCHMALFuSS H. 1979. Revidierte Check-list der Landisopoden Griechenlands. - Stuttgarter
Beitr.Naturk., 33: 1-42.

SCHMALFUSS Н., С. STEIDEL & М. SCHLEGEL. 1981. Die Fauna der Agiis - Insel Santorin. Teil
1. - Stuttgarter Beitr. Naturk. Ser. A, 347: 1-14.

SFENTHOURAKIS 5.1992. New species of terrestrials Isopodes (Isopoda, Oniscidea) from
Greece. - Crustaceana, 63: 199-209.

SFENTHOURAKIS S. 1995. New Species of Terrestrial Isopods (Oniscidea) from the Central
Aegean Islands. - Stuttgarter Beitr. Naturk. Ser. A, 519: 1-23.

VANDEL A. 1957. Isopodes récoltés dans les grottes de la Créte par le docteur K. Lindberg. -
Notes biospéol., 12: 81-101.

Regu le 08.11.2000

Adresse de l’auteur:

Dr. Stoitze Andreev

Muséum National d’Histoire Naturelle
1, Boul. Tzar Osvoboditel

1000 Sofia, Bulgarie

Принос Към изучабането на сухоземните изоподи
на Гърция. 7. Schizidium beroni sp. n. (Isopoda:
Oniscidea: Armadillidiidae) om остров Санторин

Cmouue АНДРЕЕВ
(Резюме)

Описва се Schizidium beroni sp. п. om остров Санторин, Гърция. Новият bug е
wecmu представител на род Schizidium 6 Гърция и единствен пароглобионш 6 рода.

Historia naturalis bulgarica, 13, 2001: 93-107

On the centipedes (Chilopoda) of the Republic
of Macedonia

Pavel STOEV

Introduction

The Republic of Macedonia (Macedonia) is situated in the South Balkans, cov-
ering a territory of 25,713 sq. km. About eighty per cent of the country is occu-
pied by mountains and hills. The altitude averages 829 т а.5.1. Sixteen mountains
are higher than 2,000 m of which Korab Mts. (2,764 or 2,864 m) is the highest one.
The climate is temperate - continental in the north and in the mountains and
sub-mediterranean in the south and the lowlands. The vegetation in the lowlands
and at low altitude in the mountains is dominated by xerotherm forests of
Carpinus orientalis and Quercus coccifera mixed with different shrubs. The mid-
dle parts of the mountains (600-1,500 m) are covered by beech and deciduous oak
forests and above that belt the zone of coniferous forests begins. The orophyte
treeless zone begins at an altitude of about 1,900 m.

The information on the centipedes of Macedonia is scattered among the
works of ATTEMS (1903, 1929), VERHOEFF (1934, 1937a, b, 1938, 1943), MATIC &
DARABANTU (1968) and MaATIc (1979). All records have recently been summa-
rized by Kos (1992) and STOEV (1997).

The present work is devoted to the treatment of a collection of centipedes
gathered by Bulgarian and Macedonian zoologists from different parts of
Macedonia. Twenty three morphospecies were identified, eight of which
appeared new to the fauna of Macedonia. These are: Lithobius nigripalpis, L.
crassipes, 1. microps Meinert nec Auctorum, Cryptops hortensis, Clinopodes
polytrichus, Strigamia crassipes, 9. engadina and 5. transsilvanica. An anno-
tated list of the centipedes of Macedonia and adjacent lands was prepared in
order to facilitate further researchers interested in the Macedonian myriapod
fauna. The chorotypes of known species were defined and a preliminary zoo-
geographycal analysis of the fauna was made.

Material and methods

Most of the materials have been collected by G. Blagoev, V. Sakalian (Institute
of Zoology, Sofia) and A. Lapeva (University of Sofia, Faculty of Biology) within

the framework of the Bulgarian-Macedonian expeditions to the Shar planina
Mountains. The rest of the examined material comes from the author's trips
together with D. Zaprianova (mainly the region of Ohrid and Ohridsko Lake) in
1993 and from the Pensoft Publishers expedition to Macedonia and Albania in
1995 (S. Golovatch, L. Penev, B. Petrov and P. Stoev). G. Blagoev together with C.
Deltshev has contributed also with a small collection of centipedes which was
sampled from different regions in the country. And last but not least a small col-
lection was given to me by В. Guéorguiev (National Museum of Natural History-
Sofia) and Dana Vidincéeva (Assistant at the Faculty of Natural History and
Mathematics at Skopje University).

I am obliged to all colleagues who loaned me materials for study and espe-
cially to G. Blagoev.

Almost all samples have been gathered by hand sampling under stones,
barks, and leaf litter. Only few specimens have been trapped with the aid of
pitfall traps and a Winkler apparatus. All centipedes are preserved in 70 %
ethanol. Species determination was made with the aid of a MBC-10 stereo-
scope used more often on magnification 7x and 4x. Damaged and/or juvenile
specimens which are not reliably determinable are excluded from the work. All
centipedes are now preserved in the Department of Non-Insect Invertebrates
of the National Museum of Natural History in Sofia. Most of the chorotypes of
the species have been defined according to VIGNA TAGLIANTI et al. (1999).

Species list

LITHOBIOMORPHA
Lithobiidae Newport, 1844

Lithobius (s.s.) forficatus (Linnaeus, 1758)

Literature records: Macedonia (Kos, 1992; STOEV, 1997).

Material examined: Maleshevski Planini Mts. 1 ad. fm., Bela Voda,
1,100 т а.5.1., 02.06.2000, С. Deltshev & С. Blagoev leg. Osogovo Mts. 2 ad.
fms., 1 ad. m., above St. Joakim Osogovski Monastery, 01.06.2000, C. Deltshev
& G. Blagoev leg.; 1 ad. m., near Sasa River, 01.06.2000, C. Deltshev & G.
Вагоеу leg. Shar planina Mts. 1 ad. fm., Popova shapka, 1,550 па a.s.l.,
07.07.1995, V. Sakalian, G. Blagoev & A. Lapeva leg.; 1 m., 1 fm., Jelak Chalet,
1,850 т а.з.1., traps, meadow, 07.07.1995, У. Sakalian, С. Blagoev & A. Lapeva
leg.; 4 ms., 1 fm., Jelak Chalet, 1,850 т а.з.1., 08.07.1995 У. Sakalian, С.
Blagoev & A. Lapeva leg.; 1 m., 2 fms., Titov Peak, 2,747 т a.s.l., 17.07.1995,
V. Sakalian, G. Blagoev & A. Lapeva leg.; numerous specimens of both sexes,
Ceripashina, 2,100-2,440 т a.s.l., 09.07.1995, У. Sakalian, С. Blagoev & A.
Lapeva leg.; 4 ms., 1 ad. fm., Ceripashina, 1,600-1,800 m а.з.1., 12.07.1995, У.
Sakalian, С. Blagoev & A. Lapeva leg.; 1 ad. m., Winipek, 1,550 т a.s.l.,
18.07.1995, V. Sakalian, G. Blagoev & A. Lapeva leg.; 2 ms., 2 fms., between
Jelak Chalet and Ceripashina, 1,850-2,530 па а.3.1., 9-20.07.1995, У. Sakalian,
С. Blagoev & А. Lapeva leg.; 1 m., 1 fm., near Leshnitza Chalet, 1,480 па a.s.l.,
16.07.1995, V. Sakalian, G. Blagoev & A. Lapeva leg.; numerous specimens of

both sexes, between Jelak Chalet and Stoudena River, 1,730-1,850 т a.s.l.,
10.07.1995, V. Sakalian, G. Blagoev & A. Lapeva leg.; 1 ad. m., 1 ad. fm.,
Ljuboten, Erezova rupa, 1,650 т a.s.l., 10.07.1997, A. Lapeva leg.

General distribution. North Africa, Europe, Turkey, Caucasus.
Introduced in Island, North and South America, Saint Helena Island, Hawaii.

Chorotype. European.

Remarks. Although this species has been reported to exist Macedonia by
Kos (1992), these are the first exact records from the country.

Lithobius (s.s.) muticus C.L. Koch, 1847

Literature records: Neres und Treska bei Uskiib (= Skopje) (ATTEMS, 1929).

Material examined: Galichitza Mts. several males and females, near
Ohridsko Lake, 3 km NE of "St. Naum" Cloister, 750 m a.s.l., leaf litter,
06.05.1995, S. Golovatch, B. Petrov & P. Stoev leg. Katlanovsko Burdo 2 ad.
ms., 3 ad. fms., 2 subad. ms., 1 subad. fm., under stones, barks, leaf litter,
02.06.2000, С. Deltshev & С. Blagoev leg. Maleshevski Planini Mts. 1 ad. fm.,
1 subad. fm., near Berovsko Lake, leaf litter, 02.06.2000, C. Deltshev & G.
Blagoev leg. Shar planina Mts. 1 m., Popova shapka, 1,550 па а.з.1., 07.07.1995,
V. Sakalian, G. Blagoev & A. Lapeva leg. Vodno Mt. 1 ad. m., Skopje District,
650 т а.з.1., 03.06.2000, С. Deltshev & G. Blagoev leg.; 1 ad. m., 1 ad. fm., same
locality, 700-750 т а.з.1., leaf litter, С. Deltshev & С. Blagoev leg.

General distribution. Ukraine, England, the Netherlands, Germany,
Poland, ex-Czechoslovakia, Hungary, Romania, France, Switzerland, Italy,
Austria, Slovenia, Croatia, Montenegro, Bosnia, Serbia, Albania, Republic of
Macedonia, Bulgaria, Greece and Crete.

Chorotype. Central European.

Lithobius (s.s.) nigripalpis L. Koch, 1867

Material examined. Shar planina Mts. 1 ad. m., 3 ad. fms., several
juveniles, between Leshnitza Chalet and Krivoshijska River, 1,480-2,200 m
а.5.1., 20.07.1995, У. Sakalian, С. Blagoev & A. Lapeva leg.

General distribution. Romania, Serbia, Republic of Macedonia,
Bulgaria, Continental and Insular Greece, Crete and Turkey.

Chorotype. E-Mediterranean.

Remarks. An adult male from the following locality: Shar planina Mts.,
Jelak Chalet, 1,850 па а.з.1. collected on 08.07.1995 by У. Sakalian, С. Blagoev
& A. Lapeva probably also belongs here. All examined specimens are with very
tight and ellipsoid coxal pores in number 5-7 in the males and 7-10 in the adult
females. That character plus some further differences in the antennal number,
the body shape and the color of the animal speak of probably a new subspecies
or geographical race of nigripalpis. Despite that, the large body with more
than 40 antennal articles, 9, 11, 13 tergites having a distinct projection, 15°
pairs of legs having a secondary claw and female gonopods constituted of two
long and sharp spurs and a single claw are characters found in nigripalpis
only and I prefer to leave the question open for the future when more materi-
al becomes available. This population forms the northwestern border of the
species' range in Europe. A new species to the centipede fauna of Macedonia.

Lithobius (s.s.) peregrinus Latzel, 1880

Literature records: Neres, Тгезка bei Usktib (ATTEMS, 1929; ZAPPAROLI,
1992) (both records sub L. romanus); Karatas (ZAPPAROLI, 1992).

Material examined: Shar planina Mts. 1 ad. m., Shipkovitza, 1,600-
1,850 т а.5.1., 13.07.1995, У. Sakalian, С. Blagoev & A. Lapeva leg.; 1 fm.,
Winipek, 1,550 т а.5.1., 18.07.1995, У. Sakalian, С. Blagoev & A. Lapeva leg.; 1
ad. fm., Ceripashina, 2,100-2,440 тт а.5.1., 09.07.1995, У. Sakalian, С. Blagoev
& A. Lapeva leg.; 1 m., 1 fm., near Leshnitza Chalet, 1,480 т а.5.1., 16.07.1995,
V. Sakalian, G. Blagoev & A. Lapeva leg.; 2 ms., 1 fm., Leshnitza Chalet,
Vodopadite, 1,490 т as.l., 21.07.1995, У. Sakalian, С. Blagoev & A. Lapeva
leg.; 4 ad. ms., 1 subad. m., 1 ad. fm., between Leshnitza Chalet and
Krivoshijska River, 1,480-2,200 т a.s.l., 20.07.1995, У. Sakalian, С. Blagoev &
A. Lapeva leg.; 1m., 1 fm., between Jelak Chalet and Stoudena River, 1,730-
1,850 т а.5.1., 10.07.1995, У. Sakalian, С. Blagoev & A. Lapeva leg.; 3 ms., 1
fm., 1 juv., between Leshnitza Chalet and Jelak Chalet, 1,480-1,850 т а.з.1.,
21.07.1995, V. Sakalian, G. Blagoev & A. Lapeva leg.; 1 ad. m., Jelak Chalet,
1,850 т а.5.1., 08.07.1995, У. Sakalian, С. Blagoev & A. Lapeva leg.; 1 ad. fm.,
Ljuboten, 1,600-1,700 т а.5.1., 19.07.1997, А. Lapeva leg.; 1 ad. fm., Ljuboten,
Erezova rupa, 1,650 т а.5.1., 10.07.1997, A. Lapeva leg.; 2 ad. fms., 1 ad. m.,
near Bistritza River, 1,200-1,600 m a.s.l., 17.08.1996, A. Lapeva leg.

General distribution. SE Italy, Bosnia, Montenegro, Republic of
Macedonia, Serbia (Kosovo), Albania, Greece, Bulgaria, Caucasus. Introduced
in England, France, Spain, NW Italy, Croatia, Ionian Islands, South Africa,
Bermudes, Panama.

Chorotype. E-Mediterranian.

Remarks. This species has long been known to exist in the Shar planina
Mts. The present localities only confirm the oldest records at Ljuboten and
add several new. It is fairly common in the mountain and may be expected in
other regions of Macedonia, too.

Lithobius (Monotarsobius) crassipes L. Koch, 1862

Material examined: Galichitza Mts. 1 ad. fm., near Ohridsko Lake, 7
km South of Ohrid, 700 т а.з.., shrubs, under stones, 07.05.1995, S.
Golovatch, B. Petrov & P. Stoev leg.

General distribution. Scandinavia, Ireland, England, the Netherlands,
Germany, ex-Czechoslovakia, Romania, Bulgaria, Russia, Tunisia, Algeria,
Iberian Peninsula, France, Switzerland, Italy, Austria, Slovenia, Croatia,
Bosnia, Republic of Macedonia, Montenegro, Serbia, Albania, Greece, Turkey,
Syria, Jordan, Central Asia.

Chorotype. Sibero-European.

Remarks. A new species to the Macedonian centipede fauna.

Lithobius (Sigibius) microps Meinert, 1868

General distribution. Scandinavia, England, Ireland, Belgium, the
Netherlands, France, Germany, Switzerland, North Africa, Turkey, Iberian
Peninsula, Italy, Bulgaria, Republic of Macedonia, Romania, Greece, Ucraine,
Introduced in the New World.

Chorotype. European.

Remarks. A new species to the Macedonian centipede fauna.

Harpolithobius anodus (Latzel, 1880)

Literature records: Neres bei Uskiib (ATTEMS, 1929).

Material examined: Shar planina Mts. 1 ad. fm., between Leshnitza
Chalet and Krivoshijska River, 1,480-2,200 па а.з.1., 20.07.1995, У. Sakalian, С. Bla-
goev & A. Lapeva leg.; 1 ad. fm., Leshnitza Chalet, 1,480 т а.5.1., 17.07.1995, У. Sa-
kalian, G. Blagoev & A. Lapeva leg.; 1 ad. fem., between Leshnitza Chalet and Je-
lak Chalet, 1,480-1,850 m а.з.1., 21.07.1995, У. Sakalian, С. Blagoev & A. Lapeva leg.

General distribution. Poland, Ukraine, Romania, Italy, Austria, ex-
Czechoslovakia, Hungary, Slovenia, Croatia, Bosnia, Montenegro, Albania,
Republic of Macedonia, Bulgaria, Greece and Turkey.

Chorotype. 9-Еигореап.

Remarks. Two males collected between Jelak Chalet and Ceripashina,
1,850-2,530 т а.з.1., 09.07.1995 Бу У. Sakalian, С. Blagoev & A. Lapeva proba-
bly belong to this species too.

Harpolithobius sp.

Material examined: Shar planina Mts. 1 ad. fm., near Emetritza
River, 1,170 т a.s.l., Fagus sp., traps, 18-23.07.1996, У. Sakalian, С. Blagoev
& A. Lapeva leg.

Remarks. This single specimen is quite distinct from H. anodus and may
be identical with Harpolithobius ljubetensis Verhoeff, 1934. The lack of
enough specimens does not allow me to make more precise determination.

Pleurolithobius patriarchalis (Berlese, 1894)

Literature records: Neres bei Uskiib (ATTEMS, 1929); Nerez, Gornya
Voda, Korab Gebirge, Crni Kamen, Jablanice (ZAPPAROLI & MINELLI, 1993).

Material examined: Galichitza Mts. several males and females, near
Ohridsko Lake, 3 km NE of "St. Naum" Cloister, 750 т а.5.1., leaf litter,
06.05.1995, S. Golovatch, В. Petrov & P. Stoev leg.; Ohrid District 1 ad. m.,
town of Ohrid, ruins, shrubs, 06.05.1995, S. Golovatch, B. Petrov & P. Stoev leg.

General distribution. South Italy, Montenegro, Albania, Republic of
Macedonia, South Bulgaria, Greece, Libya and West Anatolia.

Chorotype. E-Mediterranean.

Remarks. Although ZAPPAROLI & MINELLI (1993) reported P. patriarchalis
from the aforementioned localities in Albania, I suppose that they in fact
come from the territory of Macedonia.

Eupolybothrus (Schizopolybothrus) caesar (Verhoeff, 1899)

Syn? Polybothrus acherontis wardaranus Verhoeff, 1937 Locus typus:
"Treskaschlucht bei Skopje".

Material examined: Galichitza Mts. 1 ad. m., 1 ad. fm., Barakite
County, 1,500-1,600 т а.з.1., Fagus sp., 19.06.1994, В. Guéorguiev leg.; 1 ad.
m., near Ohridsko Lake, 3 km NE of "St. Naum" Cloister, 750 т a.s.l., leaf lit-
ter, 06.05.1995, S. Golovatch, B. Petrov & P. Stoev leg.; Ohrid District town
of Ohrid, 06.05.1995, under stones, S. Golovatch, B. Petrov & P. Stoev leg.
Shar planina Mts. 1 ад. fm., near Emetritza River, 1,170 т а.5.1., Fagus sp.,
traps, 18-23.07.1996, V. Sakalian, G. Blagoev & A. Lapeva leg.

General distribution. Bosnia, Albania, Greece and the Republic of
Macedonia.

Chorotype. W-Balkan.

Remarks. The caesar group of Eupolybothrus involves several poorly-
known taxa such as: Е. spiniger(Latzel, 1888), Е. acherontis (Verhoeff, 1900), Е.
acherontis wardaranus (Verhoeff, 1937) and E. caesar valonensis (Verhoeff,
1905). The latter is nothing but a junior synonym of caesar (STOEV, 1997, STOEV,
2001). The Latzel's description of spiniger from Bosnia is almost indistinguish-
able from that of caesar and being described earlier, in case of synonymisation,
it will have a priority. Е. acherontis and Е. acherontis wardaranus seem iden-
tical with spiniger and caesar and probably are nothing but junior synonymes.
Although it is not the aim of this paper to revise the caesar group of
Eupolybothrus, I would like to emphasize on the close resemblance between the
already described taxa and the possible priority of spiniger over caesar. A type
examination is highly needed for resolving the problem. Another poorly known
species of Schizopolybothrus - E. stygis (Folkmanova, 1940) seems identical
with Е. leostygis (Verhoeff, 1899). It has been described from Пупа pechina
near Trebinje, a karstic region where /eostygis is also known to exist.

Eupolybothrus grossipes (C.L. Koch, 1847) group

Material examined: Shar planina Mts. 1 fm., near Leshnitza Chalet
and Krivoshijska River, 1,480-2,200 т а.з.1., 20.07.1995, У. Sakalian, С.
Blagoev & A. Lapeva leg.

Remarks. This single female very much resembles E. grossipes, but with-
out enough specimens at disposal, it could not be reliably determined.

Eupolybothrus sp.

Material examined: Kitka Mt. 1 fm, near Preslap, 900-1,000 m.a.s.l.,
24.06.1994, B. Guéorguiev leg.

Remarks. With last pair of legs missing, the proper identification of this
mutilated female was impossible.

SCOLOPENDROMORPHA
Scolopendridae Newport, 1844

Scolopendra cingulata Latreille, 1829

Literature records: Defile de la Babuna, Titov Veles (now Veles) (MATIC,
1979).

Material examined: Babuna planina Mts. 1 ad., 1 subad., region of
Prisad, under stones, 13.05.1995, S. Golovatch, B. Petrov & P. Stoev leg.

Galichitza Mts. 2 exmpls., near Ohridsko Lake, 7 km South of Ohrid, shrubs,
under stones, 700 па а.5.1., 07.05.1995 5. Golovatch, В. Petrov & P. Stoev leg.; 1
subad. specimen, near Ohridsko Lake, 3 km NE of "St. Naum" Cloister, 750 m
a.s.l., leaf litter, 06.05.1995, S. Golovatch, В. Petrov & P. Stoev leg.; 1 subad., 1
ad., Oteshevo Village, 1,000-1,100 m.a.s.l., 18.06.1994, В. Guéorguiev leg.; 1 ad.,
1 subad., near Ohridsko Lake, 7 km of Ohrid, 700 т 2.5.1., shrubs, under stones,
S. Golovatch, B. Petrov & P. Stoev leg. Kochani District 1 ad., 7-8 km above
Istibanja Village, 770 т а.5.1., 13.05.1995, 5. Golovatch, В. Petrov & P. Stoev leg.
Ohrid District 1 subad., Ohrid, under stones, 22.05.1993, P. Stoev & D.
Zaprianova leg.; 1 ad., 2 subad., near Ohridsko Lake, 6-7 km from Struga, under
stones, 22-23.05.1993, P. Stoev & D. Zaprianova leg. Vodno Mt. 2 ad. speci-
mens, Skopje District, 900 m a.s.l., 03.06.2000, С. Deltshev & С. Blagoev leg.
General distribution. Tunisia, Algeria, Morocco, Portugal, Spain,
France, Italy, Slovenia, Croatia, Bosnia, Montenegro, Republic of Macedonia,
Hungary, Romania, Bulgaria, Albania, Greece, Turkey, NW Iran, Syria,
Lebanon, Palestine, Israel, Jordan, Egypt (Sinai), Libya, Sicily, Cyprus.
Chorotype. Mediterranean.

Сгургорз anomalans Newport, 1844

Literature records: Neres bei Uskiib (ATTEMS, 1929); Oteshevo-Asamati
(MATIC & DARABANTU, 1968).

Material examined: Galichitza Mts. 1 ad., Oteshevo Village, 780 m
a.s.l., 18.06.1994, В. Guéorguiev leg.; 1 ad. specimen, near Ohridsko Lake, 3
km NE of "St. Naum" Cloister, 750 т a.s.1., leaf litter, 06.05.1995, S. Golovatch,
B. Petrov & P. Stoev leg.

General distribution. Belgium, Germany, ex-Czechoslovakia, Hungary,
Switzerland, Austria, Romania, Ukraine, Tunisia, Algeria, Morocco, Spain,
France, Italy, Slovenia, Croatia, Bosnia, Serbia, Republic of Macedonia,
Bulgaria, Albania, Greece, Turkey. Introduced in England.

Chorotype. European.

Cryptops hortensis (Donovan, 1810)

Material examined: Galichitza Mt. 2 specimens, near Ohridsko Lake,
3 km NE of "St. Naum" Cloister, 750 т a.s.l., leaf litter, 06.05.1995, S.
Golovatch, B. Petrov & P. Stoev leg. Maleshevski Planini Mts. 1 specimen,
Bela Voda (Berovo-Strumitsa), 02.06.2000, C. Deltshev & G. Blagoev leg. Shar
planina Mts. 3 specimens, between Leshnitza Chalet and Krivoshijska River,
1,480-2,200 m a.s.l., 20.07.1995, У. Sakalian, С. Blagoev & А. Lapeva leg.; 1
specimen, Leshnitza Chalet, 1,480 т а.з.1., 07.07.1995, У. Sakalian, С. Blagoev
& А. Lapeva leg.; 1 specimen, same locality, 17.07.1995, У. Sakalian, С.
Blagoev & A. Lapeva leg.; 1 specimen, Leshnitza Chalet, Vodopadite, 1,490 m
а.з.1., 21.07.1995, У. Sakalian, С. Blagoev & А. Lapeva leg.

General distribution. Macaronesia, Europe, Caucasus. Introduced in
North America and Saint Helena Island.

Chorotype. Turano-Europeo-Mediterranean.

Remarks. The specimen from the following locality: Osogovo Mts.,
Kraklya, along Kriva reka River, 670 т а.5.1., 16.06.1994, В. Guéorguiev leg.

probably belongs here. Despite the fact that C. hortensis is a widely spread
palearctic species, introduced also in North America and Saint Helena Island,
it has never been recorded in Macedonia. A new species to the Macedonian
centipede fauna.

Cryptops parisi Brdlemann, 1920

Material examined: Galichitza Mts. 1 specimen with 21" pair of legs
missing, Oteshevo Village, 1,000-1,100 т а.5.1., 18.06.1994 В. Guéorguiev leg.; 1
specimen, leaf litter, August, 1991, О. Videnceva leg.; 1 specimen, leaf litter,
April, 1996, О. Videnéeva leg. Maleshevski Planini Mts. 1 subad. specimen,
near Berovsko Lake, leaf litter, 02.06.2000, C. Deltshev & G. Blagoev leg. Shar
planina Mts. 3 specimens, between Leshnitza Chalet and Krivoshijska River,
1,480-2,200 тп а.5.., 20.07.1995, У. Sakalian, С. Blagoev & A. Lapeva leg.; 1
specimen, Leshnitza Chalet, 1,480 m a.s.l., 17.07.1995, У. Sakalian, С. Blagoev
& A. Гареуа leg.; 5 specimens, Leshnitza Chalet, Vodopadite, 1,490 m а.з.1.,
21.07.1995 V. Sakalian, G. Blagoev & A. Lapeva leg.; 1 specimen, Ceripashina,
1,600-1,800 т а.5.1., 12.07.1995, У. Sakalian, а. Blagoev & A. Lapeva leg.; 2
specimens, Winipek, 1,550 т a.s.l., 18.07.1995, У. Sakalian, С. Blagoev & А.
Lapeva leg.; 3 specimens, between Leshnitza Chalet and Jelak Chalet, 1,480-
1,850 т a.s.l., 21.07.1995, У. Sakalian, С. Blagoev & A. Lapeva leg.; 2 speci-
mens, Ljuboten, 1,600 тт. a.s.l., Fagus sp., 15.07.1997, A. Lapeva leg.

General distribution. France, Italy, Austria, ex-Czechoslovakia, Slovenia,
Croatia, Bosnia, Montenegro, Romania, Bulgaria, Republic of Macedonia,
Greece, North Turkey. Introduced in England, Scandinavia and the New World.

Chorotype. Central European.

GEOPHILOMORPHA
Geophilidae Leach, 1815

Clinopodes flavidus С... Koch, 1847

Literature records: Neres bei Uskiib, Treska (sub Clinopodes flavidus
escherichii) (ATTEMS, 1929).

Material examined: Galichitza Mts. 4 specimens, Barakite County,
1,500-1,600 па a.s.l., Fagus sp., 19.06.1994, В. Сивогршеу leg.; 1 specimen,
August, 1991, D. Vidinéeva leg.; 1m., 1 fm., near Ohridsko Lake, 3 km NE of
"St. Naum" Cloister, 750 па а.5.1., leaf litter, 06.05.1995, 8. Golovatch, В. Petrov
& P. Stoev leg. Ohrid District 6 specimens, town of Ohrid, ruins, shrubs,
06.05.1995, S. Golovatch, B. Petrov & P. Stoev leg.; 1 specimen, Kefasan
Frontier Check Point, 1,230 т а.5.1., 23.05.1993, Р. Stoev & О. Zaprianova leg.;
Osogovo Mts. 1 specimen, Kraklya, along Kriva reka River, 670 m a.s.l.,
16.06.1994, B. Guéorguiev leg.

General distribution. Poland, ex-Czechoslovakia, Austria, Italy, Slovenia,
Bosnia, Montenegro, Serbia, Republic of Macedonia, Albania, Romania, Bulgaria,
Greece, Turkey, Cyprus, Syria, Israel, Crimea, Caucasus and Kazachstan?.

Chorotype. Turano-Europeo-Mediterranean.

Remarks. The genus Clinopodes involves several taxa poorly known in the
“ Balkans such as: С. skopljensis (Verhoeff, 1938), С. improvisus (Verhoeff, 1943)

100

and C. karamani (Verhoeff, 1943). The status of these taxa is yet to be better
studied as only type examination can resolve the problem. The juvenile speci-
mens of С. flavidus are almost undistinguishable from the sibling С, polytrichus.

Clinopodes polytrichus (Attems, 1903)

Material examined: Kitka Mt. 1 specimen, near Preslap, 900-1,000 m
a.s.l., 24.06.1994, В. Guéorguiev leg.; Shar planina Mts. 1 specimen,
Leshnitza Chalet, 1,480 m а.з.1., 21.07.1995, У. Sakalian, С. Вагоеу & А.
Lapeva leg.

General distribution. Romania, Bulgaria, Greece, Republic of
Macedonia and Albania.

Chorotype. Balkan.

Remarks. A new species to the Macedonian centipede fauna.

Clinopodes trebevicensis (Verhoeff, 1898)

Material examined: Shar planina Mts. 3 specimens, Leshnitza Chalet,
1,480 т а.5.1., 16-17.07.1995, У. Sakalian, С. Blagoev & A. Lapeva leg.; 2 spec-
imens, one of them being appx. 32 mm long with 55 pairs of legs, between
Leshnitza Chalet and Jelak Chalet, 1,480-1,850 шт а.з.1., 21.07.1995, У.
Sakalian, G. Blagoev & A. Lapeva leg.

General distribution. NE Italy, Romania, Slovenia, Croatia, Bosnia,
Montenegro, Albania, Republic of Macedonia, Bulgaria and Greece.

Chorotype. Balkan.

Remarks. This species has already been recorded in the Kosovo section of
the Shar planina Mts. (ATTEMS, 1929). Present records only extend its range
in south-eastern direction.

Pachymerium ferrugineum (С. L. Koch, 1835)

Material examined: Galichitza Mts. 1 specimen, length appx. 25 mm with
43 pairs of legs, Oteshevo Village, 780 па a.s.l., 18.06.1994, В. Guéorguiev leg.

General distribution. Macaronesia, North Africa, Europe, Turkey,
Palestine, Israel, Caucasus, Turkestan, Alaska, Pribilof Island. Introduced in
Japan, Hawaii, North America, Juan Fernandez Islands, Pasqua Island.

Chorotype. W-Palearctic.

Dignathodontidae Cook, 1895

Henia illyrica (Meinert, 1870) г

Literature records: "Neres, Vardartal und Treska bei Uskiub" (АТТЕМ$,
1929); "Insel in Presba-See" (sub Henia illyrica oblonga) (VERHOEFF, 1934).

Material examined: Babuna planina Mts. 1 fm., region of Prisad,
under stones, 13.05.1995, 8. Golovatch, В. Petrov & P. Stoev leg. Galichitza
Mts. 1 ad. m., length 70 mm with 93 pairs of legs, Barakite County, 1,500-1,600
т a.s.l., Fagus sp., 19.06.1994, В. Guéorguiev leg.; 3 fms., 1 m., near Ohridsko
Lake, 3 km NE of "St. Naum” Cloister, 750 т a.s.l., leaf litter, 06.05.1995, S.
Golovatch, B. Petrov & P. Stoev leg. Ohrid District 4 fms., 2 ms., town of
Ohrid, ruins, shrubs, 06.05.1995, S. Golovatch, B. Petrov & P. Stoev leg.

101

General distribution. Poland, Germany, ex-Czechoslovakia, Austria,
Hungary, NE Italy, Slovenia, Croatia, Bosnia, Montenegro, Serbia, Republic
of Macedonia, Albania, Greece, Bulgaria, Romania, Turkey, Caucasus.

Chorotype. S-European.

Linotaeniidae Cook, 1904

Strigamia crassipes (C.L. Koch, 1835)

Material examined: Galichitza Mts. 1 ad. m., length appx. 40 mm with
49 pairs of legs, Barakite County, 1,500-1,600 m а.з.1., Fagus sp., 19.06.1994,
В. Guéorguiev leg. Shar planina Mts. 1 fm., Leshnitza Chalet, 1,480 т a.s.l.,
07.07.1995, V. Sakalian, G. Blagoev & A. Lapeva leg.; 1 fm., same locality,
17.07.1995, V. Sakalian, G. Blagoev & A. Lapeva leg.; 3 specimens, same local-
ity, 21.07.1995, V. Sakalian, G. Blagoev & A. Lapeva leg.; 1 fm., length 40 mm
with 49 pairs of legs, between Leshnitza Chalet and Jelak Chalet, 1,480-1,850
m а.з.1., 21.07.1995, У. Sakalian, а. Blagoev & A. Lapeva leg.; 1 specimen,
between Jelak Chalet and Stoudena River, 1,730-1,850 т а.5.1., У. Sakalian, С.
Blagoev & A. Lapeva leg.; 1 specimen, Ceripashina, 1,600 m а.5.1., 12.07.1995,
V. Sakalian, G. Blagoev & A. Lapeva leg.

Chorotype. European.

General distribution. Scandinavia, England, Ireland, Denmark, the
Netherlands, Poland, Germany, Portugal, France, Italy, Austria, ex-
Czechoslovakia, Hungary, Romania, Slovenia, Croatia, Bosnia, Albania,
Republic of Macedonia, Bulgaria, Greece, Russia.

Remarks. Although 5. crassipes has been reported to exist in the neigh-
bouring Kosovo (ATTEMS, 1929), it is herewith recorded in Macedonia for the
first time. A new species to the centipede fauna of Macedonia.

Strigamia engadina (Verhoeff, 1935)

Material examined: Shar planina Mts. 1 m., Titov Peak, 2,747 т а.5.1.,
14.07.1995, V. Sakalian, G. Blagoev & A. Lapeva leg.

General distribution. Slovenia, Republic of Macedonia, Greece,
Bulgaria, Romania, Poland, Italy and France.

Chorotype. Central European.

Remarks. A new species to the Macedonian centipede fauna.

Strigamia transsilvanica (Verhoeff, 1928)

Material examined: Maleshevski Planini Mts. 1 m., length: 16 mm
with 45 pairs of legs, 1 fm., length: 16 mm with 41 pairs of legs, Bela Voda
(Berovo-Strumitsa), 02.06.2000, C. Deltshev & G. Blagoev leg.

General distribution. Slovenia, Croatia, Bosnia, Montenegro, Albania,
Republic of Macedonia, Serbia, Bulgaria, Greece, Romania. Introduced? in
Japan and Taiwan.

Chorotype. Balkan.

Remarks. A new species to the Macedonian centipede fauna.

102

Himantariidae Cook, 1895

Himantarium gabrielis (Linnaeus, 1767) _

Literature records: "Мегез, Gornja voda bei Usktib" (ATTEMS, 1929).

Material examined: Kozhuf Mt. 1 ad. fm., 6 km above Nagorski bani,
500 т а.з.1., 27.09.1995, В. Guéorguiev leg.

General distribution. Tunisia, Algeria, Morocco, Spain, France, Italy,
Slovenia, Croatia, Bosnia, Montenegro, Albania, Republic of Macedonia,
Greece, South Romania, Bulgaria, West Turkey, Syria, Palestine. Introduced
in Madagascar.

Chorotype. Mediterranean.

Conclusions

The centipede fauna of Macedonia is still poorly known. By now 36 species
and subspecies of centipedes have been recorded from the country. At least
two other species from the erythrocephalus group of Lithobius (s.s.) were
examined but not included in the current work because of the forthcoming
revision of this cluster of species in the Balkans.

Several taxa have been recorded in the adjacent lands in near proximity to
the border with Macedonia and will probably be discovered in the country also.
These are: Schendyla montana, Strigamia acuminata, Henia crinita, Lithobius
castaneus, Г. tricuspis, 1. matici (= 1. validus punctulatus), Eupolybothrus
transsylvanicus (all records from Ljuboten, Kosovian part); L. lakatnicensis
(Osogovo Mt., Bulgaria); Henia athenarum, Pleurogeophilus mediterraneus,
Lithobius agilis, L. lapidicola, L. latro, L. lucifugus, L. viriatus, L. micropodus
Matic, 1980 (all from North Greece, Macedonia region).

The following species have been described from Macedonia and the neigh-
boring countries and since their original description have never been found
again. Their taxonomic status is very unclear and needs re-evaluation. These
are: Lithobius karamani Verhoeff, 1937 (near Skopje), L. erythrocephalus
montanus Attems, 1929 (Ljuboten, Kosovo), L. temnensis Verhoeff, 1943
(North Greece, Temnata Cave near Pella), Г. pussilus treskanus
(Treskaschlucht bei Skopje), Monotarsobius auritus Verhoeff, 1943 (North
Greece, Temnata Cave near Pella), M. microps pozarskensis Verhoeff, 1943
(North Greece, Pozarska mala Cave near Pella), Eupolybothrus acherontis
wardaranus (Verhoeff, 1937) (Treskaschlucht bei Skopje), Е. macedonicus
(Verhoeff, 1943) (North Greece, Temnata Cave near Pella), Е. sketi Matic,
1979 (Cheplez, Jacupitza Mt.), Simophilus albanensis Attems, 1929 (Ljuboten,
Kosovo) and Clinopodes skopljensis Verhoeff, 1938 (Skopje).

Although little is known about the centipede fauna Macedonia and the real
species number could be much bigger than the presently known a brief zoo-
geographical analysis shows that the fauna is constituted mainly by species
of a southern (S-European, Mediterranean, E-Mediterranean, Balkan,
Macedonian endemics) origin. The species with northern distribution form
approximately one third of the Macedonian centipede fauna. Only four

103

species are considered Macedonian endemics but their taxonomic status is
uncertain and needs to be better studied (table 1).

Table 1
Chorotypes of the Macedonian centipedes

Species Chorotype
Pachymerium ferrugineum (С. Г. Koch, 1835) W-Palearctic
Lithobius crassipes L. Koch, 1862 Sibero-European
Cryptops hortensis (Donovan, 1810) Turano-Europeo-Mediterranean
Clinopodes flavidus C.L. Koch, 1847 Turano-Europeo-Mediterranean
Lithobius forficatus (Linnaeus, 1758) European

Lithobius erythrocephalus C.L. Koch, 1847 European

Lithobius microps Meinert, 1868 European

Cryptops anomalans Newport, 1844 European

Strigamia crassipes (C.L. Koch, 1835) European

Lithobius muticus C.L. Koch, 1847 Central European
Lithobius piceus L. Koch, 1862 Central European
Cryptops parisi Brolemann, 1920 Central European
Strigamia engadina (Verhoeff, 1935) Central European
Harpolithobius anodus (Latzel, 1880) S-European

Henia illyrica (Meinert, 1870) S-European
Scutigera coleoptrata (Linnaeus, 1758) Mediterranean
Scolopendra cingulata Latreille, 1829 Mediterranean
Geophilus linearis C.L. Koch, 1835 Mediterranean
Himantarium gabrielis (Linnaeus, 1767) Mediterranean
Bothriogaster signata (Kessler, 1874) Turano-Mediterranean
Lithobius nigripalpis L. Koch, 1867 E-Mediterranean
Lithobius peregrinus Latzel, 1880 E-Mediterranian
Pleurolithobius patriarchalis (Berlese, 1894) E-Mediterranean
Lithobius wardaranus (Verhoeff, 1937) Balkan

Lithobius trebinjanus Verhoeff, 1900 Balkan

Strigamia transsilvanica (Verhoeff, 1928) Balkan

Clinopodes polytrichus (Attems, 1903) Balkan

Clinopodes trebevicensis (Verhoeff, 1898) Balkan
Eupolybothrus caesar (Verhoeff, 1899) W-Balkan

Lithobius karamani Verhoeff, 1937 Macedonian endemic
Eupolybothrus sketi Matic, 1979 Macedonian endemic
Clinopodes skopljensis (Verhoeff, 1938) Macedonian endemic
Insignoporus sturanyi Attems, 1903 Macedonian endemic

104

Annotated list of the centipedes (Chilopoda) of Macedonia

LITHOBIOMORPHA Pocock, 1895
Lithobiidae Newport, 1844
Lithobiinae Pocock, 1901

Lithobius erythrocephalus C.L. Koch, 1847

L. forficatus (Linnaeus, 1758)

L. karamani Verhoeff, 1937

L. muticus C.L. Koch, 1847

L. nigripalpis L. Koch; 1867

L. peregrinus Latzel, 1880

1. piceus L. Koch, 1862

Г. pusillus treskanus Verhoeff, 1937 =? Г. lapidicola Meinert, 1872
L. (Monotarsobius) crassipes L. Koch, 1862

. (Sigibius) burzenlandicus wardaranus (Verhoeff, 1937)
L. (S.) microps Meinert, 1862 nec Auctorum

L. (S.) trebinjanus Verhoeff, 1900

Harpolithobius anodus (Latzel, 1880)

Pleurolithobius patriarchalis (Berlese, 1894)

Ethopolyinae Chamberlin, 1915
Eupolybothrus grossipes (C.L.Koch, 1847) group
E. sketi Matic, 1979

Е. caesar (Verhoeff, 1899)
=? E. acherontis wardaranus (Verhoeff, 1937)

SCUTIGEROMORPHA Pocock, 1896
Scutigeridae Gervais, 1837

Scutigera coleoptrata (Linnaeus, 1758)
SCOLOPENDROMORPHA Pocock, 1896
Scolopendridae Newport, 1844
Scolopendrinae Newport, 1844
Scolopendra cingulata Latreille, 1829
Cryptopinae Kohlrausch, 1881
Cryptops anomalans Newport, 1844

C. hertensis (Donovan, 1810)
- С. parisi Brolemann, 1920

105

GEOPHILOMORPHA (Pocock, 1895)
Geophilidae Leach, 1815

Geophilus linearis C.L. Koch, 1835
Clinopodes flavidus C.L. Koch, 1847

C. polytrichus (Attems, 1903)

C. skopljensis (Verhoeff, 1938)

C. trebevicensis (Verhoeff, 1898)
Insigniporus sturanyi Attems, 1903
Pachymerium ferrugineum (C.L. Koch, 1835)

Dignathodontidae Cook, 1895
Henia illyrica (Meinert, 1870)
Linotaeniidae Cook, 1904

Strigamia crassipes (C.L. Koch, 1835)
S. engadina (Verhoeff, 1935)
S. transsilvanica (Verhoeff, 1928)

Himantariidae Cook, 1895

Bothriogaster signata (Kessler, 1874)
Himantarium дабтейз (Linnaeus, 1767)

The following taxa have been recorded in the region of Ljuboten (Kosovo)
near the border with the Republic of Macedonia: Schendyla montana,
Simophilus albanensis, Clinopodes flavidus, C. trebevicensis, Strigamia
acuminata, S. crassipes, Henia crinita, Lithobius castaneus, L. forficatus, L.
peregrinus, Г. matici( = Г. validus punctulatus), Г. erythrocephalus, Г. ery-
throcephalus montanus, L. lapidicola, L. tricuspis, L. trebinjanus, L. pussilus
(=? L. lapidicola), Pleurolithobius patriarchalis, Harpolithobius anodus,
Harpolithobius ljubetensis, Eupolybothrus transsylvanicus, Е. grossipes
group (sub Eupolybothrus fasciatus bosniensis).

References

ATTEMS C. G. 1903. Synopsis der Geophiliden. - Zool. Jahrb. (Syst.), 18: 155-302.

ATTEMS C. G. 1929. Die Myriapodenfauna von Albanien und Jugoslavien. - Zool. Jahrb.
(Syst.), 56: 269-356.

Kos I. 1992. A Review of the Taxonomy, Geographical Distribution and Ecology of the
Centipedes of Yugoslavia (Myriapoda, Chilopoda). - Ber. nat.- med. Verein Innsbruk
Suppl., 10: 353-360.

Matic Z. 1979. Nouveautes sur la faune des chilopodes de Yougoslavie. - Biol. vestn., 27 (2):
147-155.

106

Matic Z., C. DARABANTU. 1968. Contributions a la connaissance des Chilopodes de
Yougoslavie. - Acad. Scient. Art. Slovenica. classis IV: Hist. Nat. Med. 11 (5): 201-227.
STOEV P. 1996. Notes on the Chilopoda of Albania, 1. - Arthropoda Selecta, 5 (3-4): 125-130.
STOEV P. 1997. A check-list of the centipedes of the Balkan peninsula with some taxonomic

notes and a complete bibliography (Chilopoda). - Entomol. Scand., Suppl., 51: 87-105.

STOEV P. 2001. On centipedes (Chilopoda) of Albania, 2. - Arthropoda Selecta, 9 (3) [for
2000]: 199-206.

VERHOEFF K. 1934. Beitrage zur Systematik und Geographie der Chilopoden. - Zool. Jahrb.
(Syst.), 66: 1-112.

VERHOEFF K. 1937a. Chilopoden - Studien. Zur Kenntnis der Lithobiiden. - Arch. Naturgesch.
(N.F.), 6: 171-257.

VERHOEFF К. 1937b. Chilopoden und Dipolopoden aus jugoslavischen НоШеп gesammelt von
Dr. St. Karaman, Skoplje. - Mitt. Hohlen- и. Karstforsch., Heft, 1937 (2-3): 95-103.

VERHOEFF К. 1938. Chilopoden - Studien, zur Kenntnis der Epimorphen. - Zool. Jahrb.
(Syst.), 69: 339-388.

VERHOEFF К. 1943. Uber Chilopoden aus westbalkanischen Hoéhlen. - 7. Karst- Héhlenk.,
133-152.

VIGNA TAGLIANTI A., Р. AUDISIO, М. BIONDI, М. BOLOGNA, С. CARPANETO, A. DE BIASE, $. ЕАТ-
TORINI, E. PIATTELLA, R. SINDACO, A. VENCHI, M. ZAPPAROLI. 1999. A proposal for a
chorotype ciassification of the Near East fauna, in the framework of the Western
Palearctic region. - Biogeographia, 20: 31-59.

ZAPPAROLI M. 1992. Note su tassonomia, corologia ed ecologia di Lithobius peregrinus
Latzel, 1880 (Chilopoda: Lithobiomorpha). - Ann. Naturhist. Mus. Wien, 93, B: 167-179.

ZAPPAROLI M., A. MINELLI. 1993. Note tassonomische, corologiche ed ecologiche sulle specie
del genere Pleurolithobius Verhoeff, 1899 (Chilopoda, Lithobiomorpha). - Boll. Mus. reg.
Sci. nat. Torino, 11 (2): 331-345.

Received on 22.12.2000

Author's address:

Pavel Stoev

National Museum of Natural History
1, Tsar Osvoboditel Blvd

1000 Sofia, Bulgaria

e-mail: pavelsto@ nettaxi.com

Върху xuAonogume (Chilopoda)
на Peny6auka МаКедония

Павел СТОЕВ

(Резю ме)

Съобщаваша се 23 Вида хилоподи, събрани 6 Република Македония om българсКи и
маКедонсКи зоолози. Нови за фауната на cmpaHama са осем вида. Разглежда се
Валидността на групаша om видове близки до Eupolybothrus caesar (Verhoeff, 1899) и
се изказва предположение за синонимизирането на този вид, Както и Вероятно на
Eupolybothrus acherontis wardaranus (Verhoeff, 1987) с Eupolybothrus spiniger (Latzel,
1888). Направен е пълен списък на досега u36ecmHume хилоподи om МаКедония,
Както и Кратък зоогеографсКи анализ на хилоподната фауна.

107

Historia naturalis bulgarica, 13, 2001: 108

План за упрабленое на Природния napk
Puacku манастир

Павел CTOEB

През лятото на 2001 г. интердисциплинарен ekun om специалисти om
институтише по ботаника и зоология, Лесотехническия униберситет,
Националния природонаучен музей и студенти om Биологическия факултет на СУ
"СВ. Климент Oxpugcku" участваха 6 оценката на биологичното разнообразие на
Природния парк Puacku манастир. Бяха проучбани следните групи организми: гъби,
Auweu, мъхове, Висши растения, паяци, многоноЖжКи, полушвърдоКкрили насеКоми,
земноводни, Влечуги, птици и бозайници, а също maka и растителните съобщества,
здравословното състояние и Възрастта на гораша.

За първи пъш бе използван метод, наречен Бърза екологична оценка (БЕО) за
определяне Консербационната значимост на определени, предимно слабо проучени
mepumopuu. Същносшша на БЕО се изразява 6 следното: а) използване на моделни
групи организми; 6) работа по предварително изготвени формуляри, описващи
Конкретнаша биота и общи параметри на cpegama; 6) екипът работи събместно
на MepeHa и на място попълва формулярише; г) предваришелно се определят
площадки, Кошпо we бъдаш изследвани; 9) използват се GPS-anapamu за точно
позициониране на изследванише шершшорич; е) събранаша информация се
трансформира 6 база данни и се нанася на дигитализирани Карти.

През полевия сезон беше nokpuma почти цялата територия на парка и
оКолностите му. Най-интензибни изследвния бяха проведени по поречието на
реките Илийна, Радовичка и Рилска, рида Бричебор, okoanocmume на РилсКия
манастир и язовир Калин и 6 по-малка степен 6 местностите Ризваница, БуКово
бърдо, Тиха Рила, Рибни езера, CmpagauBomo езеро, Добро поле, Връх Mepmepa, Царев
Връх, Белия улей, Очова река, Теодосиеви Караули и Кобилино бранище.

ОКоло 70 площадки, Всяка om koumo с минимална площ om 1 хектар, бяха
инвентаризирани от ботаническа, зоологическа и лесовъдсКа гледна mouka, Като 6
Края на Всеки рабошен ден бе изгошвяна оценка за състоянието на екосистемите.
След приключване на изследванията Всички ekcnepmu се обединиха оКоло
заключението, че най-ценнише om Консервационна гледна mouka райони 6
границите на парка са РиломанастирсКата гора, okoAHocmume на язобир Калин и
алпийските части на планината. Изгошвено беше предложение за увеличаване на
mepumopuama на резервата Риломанастирска гора, а също и обявяването на нов по
поречието на РадовичкКа река и съседните местности БуКово бърдо и Ризваница.

При проведените обсъждания бяха предложени два варианта за зониране на
парковата mepumopus, изготвени om ботаническия и зоологическия екип и
припокриващи се до голяма степен.

Очаква се В най-скоро време Всички резултати om БЕО да бъдат публикувани 6
сборник, подобен на Вече познашише издания за биоразнообразието на
националните ни паркобе.

Проведените изследвания са финансирани от американската фирма АКО,
изготавила също и плановете за управление на НП Рила и НП Централен Балкан.

108

Historia naturalis bulgarica, 13, 2001: 109-110

On two myriapods (Chilopoda, Diplopoda) new
to the fauna of Albania

Pavel STOEV

The check-list of the Albanian millipeds and centipeds was recently
renewed owing to the works of MAURIES, GOLOVATCH & STOEV (1998) and
STOEV (1996; 2001). Nevertheless, Albania remains amongst the countries less
investigated in terms of Myriapoda in the Balkans and in Europe as a whole.
That may still last for some time since at present the political and economic
conditions in the country are not suitable for new collecting trips.

This note aims at the reporting of two myriapods new to the Albanian fauna
from the collection of the National Museum of Natural History in Sofia. Thus
the overall number of the millipeds and centipeds known to exist in the coun-
try reaches up to 129 species and subspecies from 21 families. I owe my thanks
to Dr. William A. Shear (Department of Biology, Hampden-Sydney College,
USA) for identifying Macrochaetosoma troglomontanum Absolon et Lang, 1935.

Chilopoda

Lithobius (s.str.) stygius Latzel, 1880

Material: 1 ad. fem., Albania, Leskoviku District, cave on the road Permet
- Leskoviku, 5 km before Leskoviku, alt. ca. 900 m, 12.05.1995, B. Petrov & P.
Stoev leg., P. Stoev det.; 1 ad. m., 3 subad. ms., 1 subad. fem., Petrela, 15 km
SE of Tirana, alt. 300 m, artificial galleries on the road, 09.05.1995, B. Petrov
& P. Stoev leg., P. Stoev det.

Remarks. So far, this species has been reported from caves in NE Italy,
Slovenia, Croatia, Bosnia, Montenegro, Albania, Bulgaria and superficially from
mainland Greece and Kerkira (Korfu) Island. Petrela is the first record from an
artificial gallery, which supports the assumption that within the southern lim-
its of its range stygius maintains superficial populations. It has been registered
to exist in caves in Hungary too, but these records need re-evaluation.

Diplopoda

Macrochaetosoma troglomontanum Absolon et Lang, 1935
Literature records: 1 juv. male (28 segm.), Albania, Shkodér District,

109

Bogé Village, upper camp, alt. ca. 1,900 m, 22.05.1993, P. Beron leg.; 8 fems.,
3 juvs., same locality, cave # 25, 23.05.1993, P. Вегоп & В. Petrov leg. (МАП-
RIES, GOLOVATCH & STOEV, 1997, p. 269 sub Chordeumatida gen. sp.?).

Material: several males and females, Albania, Shkodér District, Theth
Village, Cave at Maya Harapit, alt. ca. 1,000 m, 27.05.1993, P. Beron leg. det.
W.A. Shear, 2000; one specimen, Albania, Shkodér District, Bogé Village, alt.
ca. 1,000-1,100 m, 5-9.06.1993, P. Beron & B. Petrov leg., W.A. Shear det.

Remarks. The western Balkans genus Macrochaetosoma involves two species
- М. drinae Strasser, 1962 (Bosnia) and М. troglomontanum Absolon et Lang, 1935
(North Albania, Croatia, Bosnia, Montenegro). The latter involves three valid sub-
species - the nominate М. & troglomontanum (Bosnia, Montenegro and North
Albania), М. t. deelemanorum (Gulitka, 1964) (Bosnia), М. troglomontanum
biokovense Mrsic, 1987 (Croatia) (MRSIC, 1992). The above records form the south-
ern border of species’ distribution in the Balkan peninsula.

References

Mauris J.-P., 8. GOLOVATCH, P. STOEV 1997. The millipedes of Albania: recent data, new
taxa; systematical, nomenclatural and faunistical review (Myriapoda, Diplopoda). -
Zoosystema, 19 (2-3): 255-292.

Mriic М. 1992. Biokoviella mauriesi gen. nov., sp. nov. (Biokoviellidae fam. nov.),
Macrochaetosomatinae subfam. nov. (Anthogonidae) and superfamily Cleidogonoidea
(Craspedosomidea, Diplopoda) of the Western Balkans. - Razprave IV. Razreda SAZU, 33
(3): 51-91.

STOEV P. 1996. Notes on the Chilopoda of Albania, 1. - Arthropoda Selecta, 5 (3-4): 125-130.

SroEv Р. 2001. On centipedes (Chilopoda) of Albania, 2. - Arthropoda Selecta, 9 (3) [for
2000]: 199-206.

Recieved on 10.10.2001

Author's address:

Pavel Stoev

National Museum of Natural History
1, Tsar Osvoboditel Blvd

1000 Sofia, Bulgaria

e-mail: pavelsto@nettaxi.com

Върху g6a вида многоножКки (Chilopoda, Diplopoda)
нови фауната на Албания

Павел СТОЕВ
(Резюме)
Съобщава се за намирането на Lithobius stygius Latzel, 1880 и Macrochaetosoma
troglomontanum Absolon et Lang, 1935 В Албания. С max 6poam на извесинише om

страната многоножки (Chilopoda, Diplopoda) достига 129 Вида и подвида om общо 21
семейства.

110

Historia naturalis bulgarica, 13, 2001: 111-122

Contribution to the Bulgarian ground-beetles
fauna (Coleoptera: Carabidae). II

Borislav GUEORGUIEV, Jan MUILWIJK

Dyschirius arenosus, Trechus rubens and Bembidion starki have been
added to the Checklist of the Bulgarian ground beetles. So far, the localities
of the latter two appear to be the southernmost known in their ranges.
Registered nearly ninety years ago, Ophonus oblongus is again confirmed to
exist in the fauna of the country and therefore in the fauna of Europe. Having
revised the specimens announced as Deltomerus sterbae, the senior author
has established their appurtenance to Patrobus atrorufus, so that the former
genus and species should be deleted from the list of Bulgarian fauna. The
appellation "Patrobus Sterbai n. sp." is a nomen nudum, introduced in 1908
by Rambousek. On the basis of literature sources and own revised specimens,
the taxonomic status of Carabus violaceus dryas and Platynus scrobiculatus
ригКупет, which had been announced for the country т the past and later on
not recognized by GUEORGUIEV & GUEORGUIEV (1995), is confirmed. Both sub-
species are compared with and distinguished from some of their relatives in
Bulgaria - С. violaceus azurescens and P. scrobiculatus serbicum, respective-
ly. Finally, some notes on the taxonomy of the other two members of
Platynus Bonelli - proximus and amicorum are presented, whereby to the lat-
ter is given a species status.

Most of the specimens studied have been examined by the senior author
and they are preserved in the collections of the National Museum of Natural
History, Sofia (NMNHS). Their indications have been omitted further in the
text. The junior author has determined several specimens (afterwards
checked by D. Wrase), collected by him during his 1999 and 2000 trips in
Bulgaria. Their indications are presented at the respective places in the text.

CARABINI

Carabus (Megodontus) violaceus azurescens Dejean, 1826 (= ril-
vensis Kolbe, 1887; = balcanicus Lapouge, 1901, nec Born, 1899; = skom-
brosensis Eidam, 1927; = sofianus Eidam, 1927;? = purkynei Stérba, 1945)

Material examined: 14 individuals - 4 С’, 2 Ф from different localities of
the Central Balkan Mts., 1200-2100 т, V-VIII., leg. В. Guéorguiev; 1 СГ,

111

fig. 1 fig. 2 fig. 3

fig. 7 fig. 8

Fig. 1-8. Lateral aspect of the apex of the median lobe of Carabus violaceus: 1 - ssp.
azurescens (Central Balkan Mts., Vezhen Peak); 2 - ssp. azurescens (Pirin Mtn., above
Razlog); 3 - ssp. azurescens (Pirin Mtn., Bunderitsa Chalet); 4 - ssp. агигезсепз (West
Rhodopes Mts., Rozhen); 5 - ssp. azurescens (Black Sea Coast, Maslen Nos); 6 - ssp. dryas
(Slavyanka Mtn., Hambardere); 7 - ssp. dryas (Slavyanka Mtn., Livadi); 8 - ssp. dryas (cen-
tral Pirin Mtn., N of place Popovi Livadi)

Vitosha Mtn., 1000 па, 19.Х.1992, leg. В. Guéorguiev; 1 С, Rila Mtn.,
Parangalitsa, VII.1932, leg. Р. Drensky, sub М. и a. scombrosensis, det.
Pittioni and 1 9, Cham Кима, 23.VII.1938, leg. I. Buresch, sub М. у. а. scom-
brosensis, det. Pittioni; 2 С’, West Rhodopes Mts., Rozhen, 8.ГХ.1992, leg. В.
Guéorguiev; 10’, Pirin Mtn., Bunderitsa Chalet, 27.У1.1971, leg. P. Beron and

112

1 О’, above Razlog, 2.VIII.1994, leg. Р. Stoev; 1 С’, Black Sea Coast, Maslen
Nos, 16.УП.1933, К. Tuleshkov (wrongly labeled "Strandja-Geb.", in English
Strandzha Mtn. - a mountain where C. violaceus does not occur; cf.
GUEORGUIEV & GUEORGUIEV, 1995: 50).

Taxonomic status. Undoubtedly a distinct subspecies, limited only to the
Balkans (BREZINA, 1999). It inhabits most of the mountains in Bulgaria,
excluding the Slavyanka Mtn., and the southern and middle parts of the Pirin
Mtn. C. v. azurescens is definitely distinguished from the other subspecies C.
v. dryas by the shape of the apex of the median lobe laterally (Figs 1-8). The
male specimens from the northern Pirin Mtn. belong rather to azurescens
(Figs. 2-3) than to dryas although they indicate some kind of intermediate
pattern. It should also be noted that the only individual known from the
Maslen Nos Cape has a median lobe (Fig. 5) dissimilar to that of the typical
azurescens (Figs. 1-4). The region of the Maslen Nos is known as a refuge
where several mountain species occurred during the Pleistocene.

Judging from the paper of STERBA (1945) - the key and figure of the median
lobe (ibid., Fig. 3), the form С. и. azurescensn. purkynei from the Belasitsa Mtn.
should be considered closer to azurescens than to dryas (cf. BREZINA, 1999).

Carabus (Megodontus) violaceus dryas Gistl, 1857 (= shardaghen-
sis Apfelbeck, 1918; = bartoni Marfan, 1930; = peristericus Mandl, 1961; =
pirinensis Mandl, 1985)

Material examined: 12 individuals - 1 О’, 10, central Pirin Mtn., М of
Popovi livadi, 1400-1500 т, 20.V.1996, leg. В. Guéorguiev; 1 С, Slavyanka
Mtn., Tsarev Peak, above 2000 па, 13.VI.1938, leg. У. Tsonkov; 2 С, 1 Q,
Slavyanka Mtn., Hambardere, 1100-1500 па, 22.V.1996, leg. В. Guéorguiev; 5
С, 1 9, Slavyanka Mtn., Livadi, 1440-1450 т, Fagus/ Pinus sp. forest,
16.УП.1998, leg. У. Gashtarov.

Taxonomic status. Recently listed as valid, morphologically well-
definied subspecies (BREZINA, 1999). In Bulgaria it inhabits the Slavyanka and
Pirin mountains (without the northern part of the latter) and it has been
cited as C. violaceus azurescens n. bartoni (MARAN, 1930; 1933; 1939; STIRBA,
1945), С. violaceus azurescens т. shardaghensis (BREUNING, 1935), С. picenus
peristericus п. bartoni (TARRIER, 1974), С. violaceus pirinensis Mandl (MANDL,
1985). The most reliable feature distinguishing the local populations of dryas
and azurescens, is the shape of the apex of the median lobe laterally (Figs 1-
8). The former has an apex with an angulate "heel" while in the latter the
same character is undeveloped.

It should be noted that in the Shar Range, NW Macedonia, dryas
(GUEORGUIEV, 1998, sub С. (picenus ?) violaceus korabensis Csiki, Figs 1-2) is
syntopic and sympatric with azurescens.

DYSCHIRINI

Dyschirius arenosus Stephens, 1827
Material examined: single 1 2, the Southern Black Sea Coast, near

113

Sinemorets Village, 21.07.1999, on light, leg. J. Muilwijk, det. & coll. J.
Muilwijk, checked D. Wrase.

Notes. A new species for the fauna of Bulgaria. For the time being this is
the first member of the "arenosus" species group in the country (cf. FEDORENKO,
1996). The find near Sinemorets appears to be one of the few localities known
south of 43° latitude (cf. ZABALLOS & JEANNE, 1994; FEDORENKO, 1996, Fig. 192).

TRECHINI

Trechus (Trechus) rubens Fabricius, 1801

Material examined: 5 individuals - 1 2, West Rhodopes Mts., Popovete
near Progled Village, 27.\1.1994, leg. О. Rajchev; 1 2, West Rhodopes Mts.,
near Sarnitsa Village, 15.07.2000 and near Trigrad Village, 21.07.2000, 2 СГ, 2
Q, leg. J. Muilwijk, det. & coll. J. Muilwijk, checked D. Wrase.

Notes. A new species for the fauna of Bulgaria. Т. rubens is а circumpolar
species (Europe, Caucasus, Middle Siberia, Transbaikalia), common in North
Europe. In Central and South Europe it is rare and restricted to the mountains
(cf. JEANNEL, 1927; KRYZHANOVSKIJ et. al., 1995, note 123). Introduced in the NE
parts of North America (BOUSQUET & LAROCHELLE, 1993). On the Balkans it is
known from Slovenia, Croatia, and Bosnia (DROVENIK & PEKS, 1999). The finds
in the West Rhodopes are the first records of this taxon south of 42° latitude.

BEMBIDIINI

Bembidion (Eupetodromus) starki Schaum, 1860

Material examined: single 1 9, surroundings of Archar Village, Vidin
District, under stones and barks, 17.VI.2000, leg. 8. Lazarov.

Notes. A new species for the fauna of Bulgaria and second member of the
subgenus. В. starki is one of the rarest and extremely restricted ground-bee-
tles with Central European distribution: Switzerland (MARGGI, 1992a, single
locality, included in the red list of the country; MARGGI, 1992b), south Bavaria,
Austria and Hungary (Новтом, 1941), the Ukrainian Carpathians
(KRYZHANOVSKIJ et. al., 1995), Slovenia and Croatia (DROVENIK & PEKS, 1999,
in both countries known from single localities), Bosnia and Romanian
Bukovina (NETOLITZKY, 1942). The locality by Archar is valuable because it
expands the range of the species to the southeast and particularly because it
is the first record of the species south of 44° latitude.

PATROBINI

Patrobus atrorufus atrorufus (Strom, 1768) (= excavatus Paykull,
1790; = exavatus bulgaricus Roubal, 1928)

Material examined: 3 individuals of P. a. atrorufus - 1 С, labeled
"Bulgaria: Sofia, Germ. mon. VI. 08, Rambousek / Patrobus Sterbai п. sp. /

114

fig. 9

fig. 10

fig. 11

Figures 9-11. Ventral line drawings of male sternum 8 of Platynus: 9 - proximus
(Vasiljovska Planina Mtn., near Golyama Zhelyazna Village); 10 - scrobiculatus purkynei
(East Rhodopes Mts., between villages of Nedelino and Izgrev, Kardzhali District); 11 -
scrobiculatus serbicum (Lyulin Mtn., below Dupevitsa Peak)

me ey ia: Sofia, Germ. mon. VI. 08,
. Rambousek"; 1 С, 1 Q, labeled: "Bulgaria: » : (
aaa / Sterbai m det. Rambousek", both specimens оре
labels. the male one: "Patrobus atrorufus Stroem Kryzhanovskij det.", an
: : "var, bulgaricus Dr Maran det".

Pee Ta т и. 3 individuals (2 of them the cotype Ea
of Deltomerus (Deltomerus) sterbae (Rambousek, 1909), ее Маре 1
Pelister арт. VII. 14 Dr. Rambousek/ Penetretus Sterbai det. Rambousek .

115

Notes. The three specimens collected in the Lozenska Mtn. actually
belong to P. atrorufus and not to D. sterbae. It seems that "Patrobus Sterbai
n. sp." is a nomen nudum, which does not refer to the genus Deltomerus
Motschulsky. In fact Rambousek intended to describe a new taxon of genus
Patrobus Dejean, which later was designated as P. exavatus var. bulgaricus
Roubal (ROUBAL & SCHAUBERGER, 1928). Unless a special investigation of the
infraspecific taxonomy of P. atrorufus(s.l.) is not caried out (cf. HURKA, 1996),
the abovementioned material should be refered to the nominate subspecies.

Therefore D. sterbae, recorded by mistake to exist in the coutry
(GUEORGUIEV, 1992; GUEORGUIEV & GUEORGUIEV, 1995) should be excluded from
the list of our fauna. It represents a palaeoendemic form living only in the
subalpine and alpine belts of the Pelister (= Baba) Mtn. in SW Macedonia.

PLATYNINI

Platynus (Platynus) proximum (Frivaldszky, 1879)

Material examined: 3 individuals - 1 С, 1 9, Central Predbalkan,
Vasiljovska Mtn., near Golyama Zhelyazna Village, spring in front of the cave
"Toplya", 27-28.1Х.1997, В. Guéorguiev; 1 5, West Balkan Mts., Murgash
Massif, SE of Murgash Peak, spring of Zherkovska Reka River, ca. 1600 m,
19.V.2000, leg. B. Guéorguiev. A new species for the territory of the West
Balkan Mts.

Taxonomic status. Morphologically and geographically well-defined
species (CSIKI, 1904), endemic for the mountain parts of the West and Central
Balkan. Males have a more transverse sternum 8 (Fig. 9), finer and smaller
medial lobe (Fig. 12) and more oval left paramere (Fig. 17) than in the respec-
tive sclerites of scrobiculatus (s. 1.) (Figs. 10-11; 13-16; 18-21). It seems that
proximus is a sister taxon of anatolicum Schmidt (SCHMIDT, 1996).

Platynus (Platynus) scrobiculatus purkynei Obenberger, 1917

Material examined: 6 individuals - 1 С’, West Rhodopes Mts., above
Momchilovtsi Village, 14.[У.1983, leg. P. Mitov; 1 С, West Rhodopes Mts.,
near Mogilitsa Village, 9.Х1.1997, leg. В. Petrov; 1 2, West Rhodopes Mts.,
Yagodinsko Zhdrelo Gorge, 23.1Х.2000, leg. S. Lazarov; 1 2, East Rhodopes
Mts., Kran Village, Krumovgrad District, 700 m, disused mine gallery on the
road to Makaza Pass, length ca. 6 т, 11.ХП.2000, under stone, leg. В. Petrov,
5. Beshkov, М. Langourov, 1 С’, East Rhodopes Mts., between villages of
Nedelino and Izgrev, Kardzhali District, beech litter, 850 па, 13.ХП.2000, leg.
В. Petrov, 5. Beshkov, М. Langourov, 1 С, West Rhodopes Mts., along Kanina
River near Kovachevitsa Village, 940 m, 1.VIII.2001, leg. B. Guéorguiev. A new
taxon for the East Rhodopes Mts.

Taxonomic status. Described as a distinc subspecies (OBENBERGER, 1917;
type locality: near Smolyan), after that it was treated as a synonym
(GUEORGUIEV & GUEORGUIEV, 1995) or subspecies (SCHMIDT, 1996) of scrobucu-
latus Fabricius. Р. 8. purkynei inhabits the Rhodopes Mts. on the Balkans and
the Kure Daglari Mtn. in the northern-central part of Asia Minor (ibid.). It

116

PARIS

к ЩЕ и

a
мА

Figures 12-16. Lateral aspect of the median lobe of Platynus: 12 - proximus (Vasiljovska
Planina Mtn., near Golyama Zhelyazna Village); 13 - scrobiculatus purkynei (East
Rhodopes Mts., between villages of Nedelino and Izgrev, Kardzhali District); 14 - scrobicu-
latus purkynei (West Rhodopes Mts., above Momchilovtsi Village); 15 - scrobiculatus ser-
bicum (West Balkan Mts., Murgash Massif); 16 - scrobiculatus serbicum (Osogovo Мш.,
near Stradalovo Village)

117

i
и fig. 17
+ )
fig. 19
fig. 18
ци
fig. 20

Figures 17-21. Shape of Ше left paramere of Platynus: 17 - proximus (Vasiljovska Planina
Mtn., near Golyama Zhelyazna Village); 18 - scrobiculatus purkynei (East Rhodopes Mts.,
between villages of Nedelino and Izgrev, Kardzhali District); 19 - scrobiculatus purkynet
(West Rhodopes Mts., above Momchilovtsi Village); 20 - scrobiculatus serbicum (West
Balkan Mts., Murgash Massif); 21 - scrobiculatus serbicum (Osogovo Mtn., near
Stradalovo Village)

differs from the other Bulgarian subspecies - serbicus (Figs. 11; 15-16; 20-21)
in the shape of sternum 8 (Fig. 10), the more robust median lobe (Figs. 13-14)
and the more oval left paramere (Figs. 18-19).

Notes. The other Anatolian representative of scrobiculatus - P. s. amico-
rum Schmidt (type locality: Giresun District) is obviously quite more different
from the European forms of the species, including the Anatolian population of
purkynei, in the too downwards-curved apex of the median lobe (cf. SCHMIDT,
1996, Abb. 1, 5). That is why the senior author considers amicorum as a sepa-
rate species: Platynus (Platynus) amicorum Schmidt, 1996 stat. nov.

Platynus (Platynus) scrobiculatus serbicum Csiki, 1904 (? = scro-
biculatus turcicus Apfelbeck, 1904)

Material examined: 27 individuals - 2 СС, 1 9, West Balkan Mts.,
Murgash Massif, brook south of Murgash Peak, ca. 1200 m, 18.V.2000, leg. B.

118

Guéorguiev; 1 С, 1 9, Lyulin Mtn., below Dupevitsa Peak, 900-1100 т,
13.V.1998, beech forest, leg. В. Guéorguiev; 1 С, 1 2, Vitosha Mtn., 12.V.1942;
200, 2 ФФ, Osogovo Mtn., near Stradalovo Village, 800 та, traps У-УТ.1996,
leg. В. Guéorguiev; 16 specimens, Belasitsa Mtn., Vodopada, 700 тт, 20.Х.1993,
leg. V. Sakalian. New for the Balkan (= Stara Planina) Mts.

Taxonomic status. Described as a separate species (CSIKI, 1904; type
locality: near Ruplje, SE Serbia), after that it was treated as a species (MARAN,
1933; GUEORGUIEV & GUEORGUIEV, 1995) or subspecies (GUEORGUIEV, 1998;
1999; DROVENIK & PEKS, 1999) of scrobuculatus Fabricius. Simultaneously
with CSIKI (op. cit.), APFELBECK (1904) published the description of a new sub-
species - P. scrobiculatus turcicus (type locality: "Celebic", SE Bosnia); the
same form was announced from Maglic Mtn., Montenegro by OBENBERGER
(1917). In the catalogue of the carabids of former Yugoslavia (DROVENIK &
PEKS, 1999) only P. scrobiculatus serbicus is mentioned, the name of turcicus
being omitted. Obviously the two authors considered éurcicus as a synonym
of serbicus.

P. scrobiculatus serbicus, living in SE Bosnia, Montenegro, Serbia, and SW
Bulgaria (in the east to the Strouma River), at first sight, could be distin-
guished from P. scrobiculatus purkynei, inhabiting the Rhodopes Mts., by the
somewhat more pointed hind angles of the pronotum and the less oval elytra.
However, the shape of the sternum 8 (Fig. 11), the finer median lobe (Figs. 15-
16) and the more elongate left paramere (Figs. 20-21) remain the surest diag-
nostic characters. It should be noted that the authors' lack of specimens of
scrobiculatus from the massifs of the Rila, Pirin and Slavyanka Mts. at his
disposal spin out the problem with the exact geographical border between the
two subspecies - Mesta River or Strouma River. Presumably purkynei and
serbicus can be regarded as geographical vicariants.

HARPALINI

Ophonus (Macrophonus) oblongus (Schaum, 1858)

Material examined: single ©, Burgas District, Polski izvor Village,
19.М1.1950, leg. В. Zaharieva.

Note. It was registered in Bulgaria by APFELBECK (1894; 1904) and by ВАМ-
BOUSEK (1912). Indicating Apfelbeck's data from Greece to be quite old and
omitting the find from Bulgaria, ЭСТАКУ (1988) considered oblongus as prob-
lematic for the fauna of Europe, although he himself registered the species in
Edirne - European Turkey. The data published here confirm the species as
belonging to the Bulgarian, respectively to the European, fauna.

Acknowledgements
The authors are obliged to all colleagues for the donation of the specimens

studied here and especially to Mr. D. Wrase (Berlin, Germany) for the verifi-
cation of two of the species.

119

References

APFELBECK У. 1894. Bericht tiber die im Jahre 1892 ausgefiihrte entomologische Expedition
nach Bulgarien und Ost-Rumelien. - Wiss. Mitt. Bosn. Herzeg., 2: 543-552.

APFELBECK У. 1904. Die Kaferfauna der Balkanhalbinsel, mit Berticksichtigung Klein-Asien
und der Insel Kreta. Erstes Band: Familienreiche Caraboidea. Berlin, R. Friedlander &
Sohn, IX + 422 р.

Bousquet Y., A. LAROCHELLE, 1993. Catalogue of the Geoadephaga (Coleoptera:
Trachypachidae, Rhysodidae, Carabidae including Cicindelini) of America north of
Mexico. - Mem. Ent. Soc. Canada, 167: 1-397.

BREUNING 5. 1935. Monographie der Gattung Carabus. - Best.-Tab. Europ. Col., 109: 1121-1360.

BREZINA B. 1999. World Catalogue of the Genus Carabus L. Sofia. Pensoft, 170 p.

Сэткт Е. 1904. Adatok Szerbia bogarfanajahoz. - Rovartan Lapok, 11: 157-161.

DROVENIK B., H. PEKS. 1999. Catalogus Faunae. Carabiden der Balkanlander. - Schwanfelder
Coleopterologishe Mitteilungen, Neuauflage Sonderheft I, Schwanfeld, Germany, pp.
1+ 123.

FEDORENKO, D. N. 1996. Reclassification of the world Dyschiriini, with a revision of the
Palaearctic fauna (Coleoptera, Carabidae). - Sofia-Moscow-St. Petersburg. Pensoft,
1+ 224 р.

GuEORGUIEV В. 1998. Ground-Beetles (Coleoptera: Carabidae) collected by Bulgarian zoolo-
gists in Republic of Macedonia. - Hist. nat. bulg., 9: 35-51.

GuEORGUIEV В. 1999. Contribution to the study of the ground-beetle fauna (Coleoptera:
Carabidae) of the Osogovo Mountain, Bulgaria. Ш. - Hist. nat. bulg., 10: 67-76.

GUEORGUIEV У. 1992. Contribution а l'étude de la famille des Carabidae (Coleoptera) еп
Bulgarie. II. - Acta 2001. bulg., 43: 61-68 (in Bulgarian).

СОЕОкСШЕУ V., В. GUEORGUIEV. 1995. Catalogue of the ground-beetles of Bulgaria
(Coleoptera: Carabidae). - Sofia-Moscow. Pensoft, 1 + 279 p.

Новом A. 1941. Faunistic der deutschen Kafer. Band I: Adephaga-Caraboidea. Krefeld, 463 р.

Hurka К. 1996. Carabidae of the Czech and Slovak Republics. - Zlin. Kabourek, 565 р.

JEANNEL R. 1927. Monographie des Trechinae. Morphologie comparée et distribution géo-
graphique d'un groupe de Colcoptéres (Deuxi¢me Livraison). - L'Abeille, 33: 1-808.

KRYZHANOVSKIJ О. L., ТА. BELOUSOV, 1.1. KABAK, М.В. KATAEV, K.V. MAKAROV, V.G. SHILENKOV.
1995. A Checklist of the Ground-Beetles of Russia and Adjacent Lands (Insecta,
Coleoptera, Carabidae). - Sofia-Moscow. Pensoft Publishers, 1-271 p.

Mann К. 1985. Die auf der Balkan-Halbinsel heimischen Formen des Carabus violaceus,
ihre phylogenetische Entwicklung und geografische Ausbreitung. - Mitteil. Entomol.
Gess. Basel, 35: 96-148.

MARAN J. 1930. Vysledky expedice entomologického oddeleni Nar. Musea do Bulharska. -
Cas. Csl. Spol. ent., 27 (5-6): 116-118.

МАВАМ J. 1933. De Musei Nationalis Pragae sectionis zoologicae in Bulgariam expedition-
ibus scientificis. - Sbor. ent. odd. Nar. Mus. Praze, 11: 87-91.

МАВАМ J. 1939. Die Carabidenfauna der GoleSnica-Planina. - Sbor. ent. odd. Nar. Mus.
Praze, 17: 137-150.

Малксст W. 1992a. Faunistik der Saundlaufkafer und laufkafer der Schweiz (Cicindelidae et
Carabidae, Coleoptera). - Doc. Faun. Helv., 13 (1): 1-477.

Малксст W. 1992b. Faunistic der Saundlaufkafer und laufkafer der Schweiz (Cicindelidae et
Carabidae, Coleoptera). - Doc. Faun. Helv., 13 (2): 1-243.

NETOLITZKY Е. 1942. Bestimmungstabelle der Bembidion-Arten des palaarktishen Gebiets. -
Koleopt. Rdsch., 28: 29-124.

OBENBERGER J. 1917 (for 1916). II. Beitrag zur Kenntnis der paléarktischen Kaferfauna. -
Arch. Naturg., 82 A (4): 82-118.

120

RAMBOUSEK Е. 1912. Fauna coleopterorum bulgarica. - Trav. Soc. bulg. Sci. nat., 5: 57-113.
(In Bulgarian).

Вочваг J. & Е. SCHAUBERGER, 1928. Untersuchungen liber einige europdische Rassen des
Patrobus excavatus Payk. - Col. Centralbl., 3 (3-4): 86-94.

SCHMIDT J. 1996. Die Gattung Platynus in Kleinasien, mit der beschreibung neuer taxa
(Coleoptera, Carabidae). - Fragm. ent., Roma, 27 (2): 347-353.

SCIAKY R. 1987. Revisione delle specie palearctiche occidentali del genere Ophonus Dejean,
1821 (Coleoptera, Carabidae). - Mem. Soc. ent. ital., 65: 29-120.

STERBA Е. 1945. Carabus violaceus ssp. azurescens Dej. (Col. Carabinae) a jeno s n. rilven-
sis Kolbe priburne formy na Balkane. - Sbor. Ent. odd. Nar. Mus. Praze, 23: 151-154.
TARRIER М. 1974. Description d'une nouvelle sous-espéce de Megodontus picenus Villa

d'Italie. - Entomops, 32: 239-242.
ZABALLOS J. P., С. JEANNE, 1994. Nuevo са оро de los Carabidos (Coleoptera) de la penin-
sula Iberica. - Monogr. Soc. Ent. Aragonesa (S.E.A.), Zaragoza, 1: 1-159.

Received on 24.04.2001

Author's addresses:

Dr Borislav Guéorguiev

National Museum of Natural History
1, Tsar Osvoboditel Blvd

Sofia 1000, Bulgaria

e-mail: bobivg@yahoo.com

Jan Muilwijk

Aeolusweg 133

3731 XE De Bilt, the Nederlands
e-mail: koen.muilwk@tip.nl

121

IIpunoc Към българсКата фауна на бръмбарите-бегачи
(Coleoptera: Carabidae). II

Борислав ГЕОРГИЕВ, Ян МЬОЙЛВЕЙК
(Резюме)

Съобщени ca Dyschirius arenosus, Trechus гибепз u Bembidion starki, нови 3a
фаунаша на cmpaHama. За последните два вида устанобените находища ca най-
южнише 6 ареалише им. Ophonus oblongus, съобщен преди близо 90 години, е
потвърден отново за фаунаша на България (респ. за Европа). Въз основа на
ревизиран материал Deltomerus sterbae е изключен om списъка на българските
Карабидч. Назбанието Patrobus sterbai преставлява nomen nudum, въведено през
1908 om Rambousek. Потвърден е шаКсономичниятш статус на Carabus violaceus
dryas u Platynus scrobiculatus ригкупе, Като и двата подвида са сравнени и
разграничени съошвешно om С. violaceus azurescens и P. scrobiculatum serbicum.
Представени са и kpamku бележки Върху шаКсономията на други два
представителя на род Platynus - Р. proximus u Р. scrobiculatum аписогит, Като
последният е издигнат до ранг на самостоятелен bug (stat. nov.).

122

Historia naturalis bulgarica, 13, 2001: 123-126

Second find of Rhyacophila joosti Mey, 1979
(Trichoptera: Rhyacophilidae) with a description
of the unknown female

Krassimir KUMANSKI

Rhyacophila joosti was described by МЕУ (1979) after a pair of males which
had been captured in a torrent, left confluent with the Stryama River in its
upper stream (the southern slopes of the Central Stara Planina Mts, above
the town of Sopot). No more information about this interesting caddisfly has
been published until now. During the investigations on the biodiversity of the
Central Balkan National Park in 1996-1997, included in the GEF Project for
conservation of the biodiversity of Bulgaria, and financed by the American
Agency for International Development, a new locality of this species with
specimens of both sexes was established. Since the female has never been
found, its description is given below.

Rhyacophila joosti, female

Habitually it is similar to the male. Forewing length: 15 mm (that of male,
15-16 mm).

Genitalia. Sternite 6th with a small distomedial tooth set at the distal
border of a conspicuous setose field. Both 7" and 8" segments well sclerotized
with short and fine pubescence. 8” segment with a characteristic shape from
all points of view; viewed laterally (Fig. 1), it appears nearly triangular, its
distal edge straight and strongly bent, so that the dorsal edge more than
twice as long as the ventral one. Viewed from above (Fig. 2), 8" segment's dis-
tal half slightly bulbous, the distomedial margin - a short, broad and round-
ed convexity; its ventral aspect appears to be a broad semicircled incision,
surrounded by a darker wreath (Fig. 3). Last two segments telescopic, mem-
branose, relatively short, the 9" one similar to that of Ей. fasciata Hag., Rh.
loxias Schmid, RA. aliena Mart., etc., with a pair of dark spots around the
middle. Processus spermathecae - Fig. 1 and 4.

- Material. Central Stara Planina Mts (northern slopes), the upper stream
of the Bely Osum River at the Haydoushka Pesen Chalet, 850 m as.l.,
09.08.1997, 2 СС, 1 9 (leg. Kumanskiy, at light).

123

—" --

é
1

АЗ НА
? у ery tthe ere дер
ЕЕ ОН: :

Fig. 1-4. Rhyacophila joosti Mey, female, genitalia: lateral view (1); dorsal view (2); ventral
view (3); processus spermathecae, ventral view (4)

124

Fig. 5. Distribution of Rhyacophila joosti Mey

Discussion

Describing the male, MEy (1979) concluded Rhyacophila joosti belongs to the
group of ишдатв with no other closely related species of this group. Especially
striking in this respect are some elements of the male genitalia, e.g. the bulbous
caudal half of the parameres, bearing several short and strong terminal spines
and, above all, the very peculiar form of the edeagus, represented by a long,
straight and oblique basodorsal process and a rough distoventral hook, the lat-
ter additionally armed with four pairs of strong lateral thorns. Correspondingly,
the female genital segments are also quite peculiarly shaped, the 8" one dis-
toventrally broadly open (cf. Fig. 3). However, the processus spermathecae
resembles those of several other representatives of this group, e.g. ВЛ. loxias
Schm., ВА. armeniaca Guer., Rh. mocsaryi Klap., and not that of ВА. fasciata
Hag., which MEY (1979) considers mostly resembling ВА. joosti. The above-said is
confirmed also by the male genitalia of fasciata and joosti, which like their
females have few things in common between them. RA. joosti occupies a rather
isolated position within this otherwise European group and quite probably is a
local endemic from the Central Stara Planina Mts in Bulgaria (Fig. 5). It also
seems to be one of the rarest caddisflies in the Bulgarian fauna. Moreover it has
not been included in the famous Atlas of European Trichoptera (MALICKY, 1983a).

The abovementioned three more or less related species occur in the Balkan
Peninsula (/oxias), from the Balkan Peninsula to the Caucasus (armeniaca),

125

and from the Balkan Peninsula and the Carpathians (RA. т. mocsaryi) up to
the Pyrenees (ВА. т. tredosensis Schm.). This comes to confirm once again
the role of the Balkan Peninsula as a considerably important centre of origin
of freshwater insects belonging to the DINODAL biome type created by
MALICKy (1983b), to which all the species considered here have to be classi-
fied.

References

Малиску H. 1983a. Atlas of European Trichoptera. - Series Ent., 24: 298 р.

Малиску H. 1983b. Chorological patterns and biome types of European Trichoptera and
other freshwater insects. - Arch. Hydrobiol., 96 (2): 223-244.

Mey W. 1979. Rhyacophila joosti п. sp. in Bulgarien (Trichoptera). - Ent. Nachr. (Dresden),
23 (8): 124-125.

Received on 16.11.2000

Author's address:

Dr Krassimir Kumanski

National Museum of Natural History
1, Tsar Osvoboditel Blvd

1000 Sofia, Bulgaria

Второ находище на Rhyacopila joosti Mey, 1979
(Trichoptera: Rhyacophilidae)
с описание на неизбвестната ЖенсКа

Красимир КУМАНСКИ
(Резю ме)

Rhyacophila joosti Mey е ендемит om Централна Стара планина и е сред най-
редките Видове ручейници 6 България. Описан е бил om едно находище (Стара
планина над Сопот) no 2 мъЖжКи еКземпляра. През 1997 г. абторыт го открива 656
Второ находище, недалеч om шиповошо - хижа Хайдушка песен 6 Троянската
планина. Mamepuaanm ВКлючва индивиди om двата пола, Което разрешава
описанието на неизвестните досега ЖенсКи. Обсъдени са изолираната позиция на
Rh. joosti Във BugoBama група vulgaris и евентуалнише близкородстабени Видове Rh.
loxias, Rh. armeniaca u Rh. mocsaryi. Всички me са разпространени 6 Балканския
полуостров, Като uakou om max достигат go Kapnamume и Кавказ. Изтъкната е
ролята на полуострова Като Видообразувашелен център за Hacekomume om
неотдавна дефинирания сладководен биом DINODAL.

126

Historia naturalis bulgarica, 13, 2001: 127-153

Преглед на бидовия състав
и разпространението на земноводните
(Amphibia) и вВлечугите (Reptilia)
6 Източните Родопи

Боян II. ПЕТРОВ, Павел СТОЕВ, Владимир БЕШКОВ

Увод

Досега 6 българската херпетологачна литература няма публикация,
Която да обобщава данни за бидовия състав и разпространението на
земноводните и блечугите, обшпаващи Източните Родопи. Малкото на
брой публикации са резултат om несистемни наблюдения и случайни
находки. Данни за херпетофауната на Източните Родопи намираме 6
работите на БУРЕШ и Цонков (1933, 1934, 1941, 1942), MULLER (1940),
Паунов (1974), Бешков (1985, 1986, 1987), ДОБРЕВ (1986), BAATOEB (1987) и
BESHKOV (1997). Най-задълбочено е разгледан проблема В експертните
доклади на ПЕТРОВ u СТОЕВ (1997а, 19976).

Тук са обобщени всички данни за бидовия състаб и разпростра-
нението на харпетофауната на Източните Родопи до Края на 1999 г.

Kpamka характеристика на изследвания район

Българската част на Източните Родопи заема площ om 4172 Ки’
(фиг. 1). В работата сме приели за граници: на запад - линията Дими-
mpo6epag - Неделино; на север - терасите по южния бряг на р. Марица;
на изтоК п юг - държавната граница с Република Гърция. За някой om
Видовете cme Включши и данни OM долината на р. Арда и нейните при-
mouu, koumo се намират на запад от линията, приета за граница на
района. Най-Високата mouka 6 района е Връх Вешката (1463 m), a cpeg-
ната надморска Височина е okoao 350 т. Районът попада В Източноро-
допския хълмисто-нисКопланински Климатичен район, kotimo се
отличава с относително мека и топла зима, сухо и горещо лято U ясно
изразен замен максимум и летен минимум на валежите (СЪБЕВ & СТАНЕВ,
1959). Климатът е преходно средиземноморски.

127

2 и ae Vat

== ‘Bulgaria

Haskovo

нае?

600m faa"
A

tamboloyo Svilengrad \ а!
- хек 5
A и Mezel On mS

Stremtzi Perperek olen
Sredna :
Kardjali Arda г. \
© 2 4
е GS: = ку “>, Ал
а = дете ~~ А Madjarovo ors eel
Ф Kobilygn ‘arn guider 879m Potéchnitza 758m 22 j
dd

Dubovetz
Ф

е
Liubino АВ

124 та ; : Popsko е
A Momchjigrad : :
vayloverag
1014m С
А. Djebel
Krumoverad 358m
Guyutka A

4, р aS
Hep, ре

Nedelino

Varbitzq

Piers Benkoyski

Меч
Fay

Фиг. 1. Карта на изследвания район

Mamepuaa п методи

В настоящата работа са обобщени лични данни, събирани om В.
Бешков през периода 1958-1999 година, Както и такива предоставени му
през различни периода om време от Колеги - биолози. Част om данните
пдоват om наблюденияша на Б. Петров 6 периода 1990-1999 година, но
най-същестВената и систематична информация е събрана om него u II.
Стоев 6 периода 1994-1996 Като част om международен проект за
проучване и опазване на биологачното разнообразие В Източните
Родопи.

Данните са събирани по Време на дневни и нощни ексКкурзирания по
терена чрез: а) обръщане на Камъни и пънове; 6) оглед на водоеми (peku,
потоци, Канавки, чешми, извори, микроязовири, блата), шахти, ями,
галерии, пещери и gp.; 6) отбелязване на сгазени по пътищаша
земноводни и влечуги; г) събиране на съблекла на змии U 9) разговори с
местни жители. Част om уловените и намерени убшиш екземпляри са
събрани за херпетологичната Колекция на Националния природонаучен
музей (НПМ). Aamunckume имена на Видовете са по GASC et al. (1997).
Съвременните имена на селищата са по МИЧЕВ и КОЛЕДАРОВ (1989).

128

Данните произхождаш om 147 населени места и местности. Там,
Където не са споменати Колекторите или наблюдателите на вида
данните са на Петров и Стоев.

На пет om най-често срещаните Bugobe 6 Източни Родопи - Bombina
variegata, Rana ridibunda, Bufo viridis, Hyla arborea а Lacerta viridis не
съобщаваме находищаша, тъй Като са wupoko разпространени В целая
изследван район.

Фаунисшичен преглед
AMPHIBIA

Salamandra salamandra (Linnaeus, 1758)

Находища: между с. Любино п с. Сърница (ДУХАДОВ, 1995); 1 eks., с.
Широко поле, 16.05.1972, Д. ДинКов събр.; 1 eks., с. КирКово, 26.06.1982, JI.
ДинкоВ събр.; няКолКо ларби В изворче, с. BaweBo, okmom6pu,1982, JI.
Динков събр.; 1 ek3., при моста нар. Арда на nbma ХасКобо - Крумобграа,

Ж Salamandra salamandra
Rana graeca
ee Pelobates syriacus

Фиг. 2. Разпространение Ha Salamandra salamandra, Rana дгаеса а Pelobates syriacus
В изследвания район

129

06.07.1983, II. Anko®B събр.; 1 ларва, В поток, Жп. сп. Средна Арда,
29.03.1986, С. Bewko6, Л. ПреКрупов събр.; няКолКо млади ek3., В Кайнаци
между с. Бойник и махала Дарец, 1995, Г. Герасимов набл.; 1 екз., Хамбар
дере, между с. Стражец п с. Черничево, на пътя, 600 м.н.в., 21.04.1996; 1
екз., 6 центъра на с. Стражец, ноември, 1996, Б. Бъров набл.; 1 еКз, с.
Горна Снежинка, 18.11.1991, Б. Петров, Т. Иванова набл.; 2 екз., почвени
Капани 6 букова гора, с. Горни юруци, 1996, Т. Минкова събр.; 1 екз. В
пещерата МечКина дупка, с. Бели дол, 15.04.1998; 8 ларви, изворче 6 с.
Бежанци, 15.04.1998; 3 ek3., 6 бунар до моста на р. Арда nog с. Любино,
04.08.1999. (фиг. 2).

БележКи: Разпространението на дъждовника 6 изследвания район е
ограничено от липсата на подходящи блажни местообитания. Наблю-
денията Hu показваш, че през пролетта и есента опоелни екземпляри
се появяват дори и 6 силно засушливи местообитания, Което поКазва,
че може да се очаква no-wupoko om досега установеното разпростране-
ние. До настоящото изледване Видът не бе известен оп централните
части на Източните Родопи.

Triturus vulgaris (Linnaeus, 1758)

Находища: с. Стамболийски; около Харманли; около Сбиленград
(БУРЕШ « Цонков, 1941); 3 екз., В микроязовир при с. Пловка, 12.10.1995;
около 20 ларви, полуметаморфозирали, с. ЧуКобо, 6 Кайнак, 16.08.1995, IT.
СтоеВ набл.; 1 ларва, Opewuncko дере, между с. Одринци и с. Орешино,
18.05.1996, Б. Петров, JJ. BacuaeB набл.; 1 еКз., В пещера Зандана go с.
Долно ЧерКовище, 21.04.1996; 1 млад ek3., под Камък 6 дъбова гора между
с. Стражец и с. Горни юруци, 22.04.1996; 1 екз., В блато до с. Свирачи,
23.04.1996; 1 еКкз., 6 Кайнак go с. Татул, 26.04.1996; 2 ek3, 6 Кайнак go Жп.
сп. Средна Арда, 16.11.1991, Б. Петров, Т. Иванова набл.; 1 екз., хижа
Арда, 26.11.1990, Б. Петров, С. Бешков набл.; 6 мъжки ek3., във вир нар.
Крумовица, 16.04.1998; 2 еКз., с. Бежанци, 15.04.1998.

Beaexkku: Този сравнително често срещан Bug В Източните Родопи
до този момент не бе съобщаван от централните им части.

Triturus superspecies cristatus (Laurenti, 1768)

Находища: с. Cmam6oauticku; разливите на река Балъклъ дере при
Xacko6o; около Харманли (БУРЕШ & ЦОНКОВ, 1941); няКолКо ларви, Шейтан
Кюпрю под стената на яз. Студен Кладенец, 29.08.1979, В. BewkoB, С.
Бешков събр.; 1 екз., В пещера Дупката, гр. Ивайловград, 23.04.1996, Б.
Петров събр.; 1 млад еКз., с. Си6 Кладенец, под Камък Край разорана нива,
24.04.1996, II. Стоев събр.; 1 екз, под пън до моста при с. Меден бук,
24.04.1996; 1 еКз., 3 km над Маджарово по пътя за с. СеноКлас, 13.05.1996.

Beaezkku: Макар и не moako6Ba често срещан Като предходния Bug,
големият гребенест тритон не е рядък 6 Източните Родопи.

Bombina variegata (Linnaeus, 1758)

БелеЖжКи: ЖълтоКкоремната 6ymka е един om най-често срещаните
Видове земноводни В Източните Родопи. Числеността u набсяКъде е

180

Bucoka. Според MULLER (1940) Bugbm обитава Както ниските части на
cmpaHama, maka и планините go 1800 па. Същият автор съобщава за
района на ХасКово В. variegata зсабга и въпреки, че не сме изследвали
морфологично нашите екземпляри изглежда, че това е разпространения
В района подвид. В Източните Родопи може ga бъде наблюдавана В
Крайпътни чешми, 6 гьолове, микроязовири, рекички, а също и 6 големи
и бавнотечащи peku.

Rana ridibunda Pallas, 1771

Бележки: Подобно на предходния Bug, голямата Водна Жаба е едно
om най-обикновените` и често срещани земноводни 6 Източните
Родопи. По численост надминава Bcuuku останали Видове не само 6
изследваната територия, но и 6 цялата страна. Масов Bug В реките,
миКроязовирите, Крацпътшните чешми и други Водоеми.

Rana dalmatina Bonaparte, 1839

Находища: с. Сърница (ДУХАЛОВ, 1995); 5 km om Крумовград 6 посока
ИВащловграа, 12.08.1965; 1 еКз., хижа Белите брези над Ардино, 19.07.1984;
1 екз., Шейтан Кюпрю под стенаша на яз. Студен Кладенец, 30.03.1986;
1 екз., под стената на яз. Ибайлобграа, 1994, Т. Минкова събр.; 1 екз., no
пъшя om Маджарово за с. СеноКлас, 6 дъбова гора, 13.05.1996; 1 eks, с.
Книжовник, поляна 6 близост до дъбова гора, 20.04.1996; 1 еКз., с.
Орешари, временен водоем Край пътя, 21.04.1996; 1 екз., 6 пещера
Зандана при с. Долно ЧерКовище, 21.04.1996; 1 еКз., с. Габерово, 16.06.1996;
1 екз., Чеверме поляна Край Маджарово, 16.06.1996; 3 екз., Водоем go
хижата над с. Мезек, 12.04.1998; 1 екз, Неделино, махала Годумови
koau6u, 31.07.1999; 1 ek3., сгазен на пътя за с. Боровица, 03.08.1999; 2 еКз.,
устието на р. ДавидКовсКка Арда, 04.08.1999; 4 еКз., 6 проучвателна
минна галерия между с. Лозен и с. Черна moeuaa, 04.11.1999.

БележКи: Видът бе намерен 6 не много на брой находища, разпръс-
Hamu по цялата територия на Източните Родопи. Въпреки това
смятаме, че дългокракаша Жаба е доста no-wupoko разпространена 6
района.

Rana graeca Boulenger, 1891

Находища: с. Любино (ДУХАЛОВ, 1995); с. ДавидКово, 30.04.1973, II.
Попов събр.; с. Бойно, П. Попов съобщ.; 1 ek3., 6 почвени Капани Въб
Влажна букоВа гора до с. Горни юруци, августа, 1994, Т. Минкова събр.; 1
ek3., 6 реката под махала Uumauiko, с. Кобиляне, 28.04.1999; 1 екз., покрай
р. Арда, 4 km източно om Стоянов мост, 01.08.1999; 3 еКз., устието нар.
Apguno чайе, 1 km източно от Кемера при с. Дядобци, 02.08.1999; 1 еКз., 6
минна галерия go р. Apga под с. Любино, 04.08.1999. (фиг. 2).

БелеЖжКи: Гръцката Жаба е Bug с ограничено разпространение 6
България. Северната граница на ареала минава през Брезнишко и
Трънско. Находището при с. Горни юруци се намира приблизително 50
km източно om досега известните находища 6 cmpaHama. В СеВвероиз-
точна Гърция Видът достига и no на u3mok - линията Treis Brisses-

181

Kalithea-Leptokaria-Shapka-Megaderion-Kotronia (HELMER & SCHOLTE,
1985). Същите автори споменаваш, че гръцката Жаба се среща В
потоци на планински масиви между 500 и 1000 т н.в. Предполагаме, че
при бъдещи изследвания ще бъдат събрани още много нови данни, koumo
we запълнят пространството между досега известните, привидно
изолирани едно om друго находища.

Bufo bufo spinosus Daudin, 1803

Находища: с. Стамболийска (БУРЕШ & Цонков, 1942); mezkgy с.
Сърница и с. Любино (ДУХАЛОВ, 1995); с. Дарец, с. Бойник, Б. Бъров набл.:; 1
ek3. 6 пещера МечКана gynka при с. Бели goa, 11.08.1965, 24.04.1995,
15.04.1998; 1 eks., с. Бял Кладенец, 24.08.1995; 1 сгазен на пътя еКз., с.
Карамфъ,, 28.08.1995; 1 ek3., с. Мъдрец, 09.10.1995; 2 екз., ОрешинскКо дере,
между с. Одринци и с. Орешино, 31.08.1979, 18.05.1996; 5 еКз., Край р. Арда,
Маджаробо, 12.05.1996; 1 ek3., В пещера Зандана при с. Долно Uepkobuwe,
21.04.1996; 1 екз., Хамбар дере, на пъшя между с. Cmpazkeu и с. Черничево,
600 m н.м.6., 21.04.1996; 1еКз., с. СВирачи, 25.11.1990; 1 екз., центъра на с.
СиВ Кладенец, Април, 1995; 1 екз., В pekuuka до с. Одринци, 23.04.1996; 2
Копулиращи 6 реката п 2 сгазени на пътя ek3., KamehHumuwiko дере межоу
с. Меден бук и с. Жълти чал, 25.04.1996; няКолКо сгазени на пымя еКз.
между с. Uabka и с. ПлобКа, 12.10.1995; 2 ek3., на черен пъш до с. Мъдрец,
10.10.1995; 1 екз, 6 центъра на с. Рани ласти, 13.10.1996; 1 екз., сгазен на
пътя, ловната хижа nog с. Любино, 04.08.1999; 1 ek3., пещера Pynama, с.
Егрек, 06.11.1999; 1 ek3., kemepa под с. Дядобци, 28.07.1999.

БелеЖжКи: Кафявата Крастава Жаба е един сравнително често
срещан Bug 6 Източните Родопи. За разлика om зелената Крастава
Жаба, пя е по-слабо привързана Към човешките поселища и може ga
бъде намерена 6 различни естествени местообитания.

Bufo viridis Laurenti, 1768

БелеЖжКи: Зелената Крастава Жаба е wupoko разпространена 6
Източни Родопи. Най-често се среща 6 населени места и почта Винаги
е В голяма численост.

Hyla arborea (Linnaeus, 1758)

Beaexkku: Дьрвесницата е един om често срещаните 6 страната
Видове земноводни. Обитава Както ниските и равнинни райони, maka и
планините до над 2000 па (БЕШКОВ, 1972). Среща се почти набсяКъде 6
Източните Родопи, Като предпочита близостта на Водоеми, mMukpo-
язовири, стоящи и бавнотечащи Води, обрасли с растителност.

Pelobates syriacus balcanicus Karaman, 1928

Находища: Харманли (OBST, 1973). (фиг. 2).

БележКи: Няма данни за cpewaHemo на сирийската чеснобница 6
централните части на Изпочнише Родопи, въпреки че съществуват
подходящи биотопи за обитанието на вида.

132

REPTILIA

Emys orbicularis (Linnaeus, 1758)

Находища: около Свиленград (БУРЕШ « Цонков, 1933); с. Мандрица
(Бешков, 1987); Урур-дере при Свиленград; Kamehumuwko дере между с.
Меден буК и с. Жълти чал (БЕШКОВ, отчета по проект Corine Biotopes); 1
eks., с. Гугутка, 11.08.1965; 1 ek3., В река северно om с. Дъбовец, 23.05.1966;
с. Славеево, 15.07.1984, В. Бешков, Д. Добрев набл.; 1 ek3., 1,5 km om моста
на ОрешинскКо дере, 31.08.1979, В. Бешков и С. БешКкоВ набл.; няКолКо еКз.,
с. Малко градище, язовир РъЖжКарна (Боаза), 15-20.04.1988, Б. Георгиев
набл.; 1 еКз., Водоем при разклона за с. ЛясКовец, 20.04.1996; 2 еКз.,
konyaupawu бъб водоем при разклона за с. Горно поле, 20.04.1996, II.
Стоеви Б. Петров набл.; 1 еКз., 8 малък водоем 6 ниви между с. ЛенсКо и
с. Железари, 15.05.1996, Б. Бъров набл.; 1 ek3., Улу-дере между с.
Бориславци и с. Малки Воден, април, 1996.

Бележки: Въпреки неголемият брой установени находища 6
Източните Родопи предпологаме, че обикновената блатна КостенурКа
е значително по-широКо разпространена В изследвания район.
Вероятно се среща и по долините на по-големите непресъхващи реки,
ВъВ Водоеми и покрай язовирите на р. Арда.

Mauremys caspica rivulata (Valenciennes, 1833)

Находища: около СВиленград (БУРЕШ & Цонков, 1933); между с.
Орешино и с. Манодрица; с. Мандорица; западно om с. Mangpuua по
поречието на Бяла река; около Ивайловград (БЕШКОВ, 1987);
КаменишишкКо дере между с. Меден бук и с. Жълти чал; 1 еКз., същото
находище, 25.04.1996; Урур-дере при Сбиленград (БЕШКОВ, отчет по
проект Corine Biotopes); северно om с. Дъбовец, река, 23.05.1966; с.
CaaBeeBo, 15.07.1984, В. Бешков и Д. Добрев набл.; 1 ek3., с. МалКо градище,
язовир РъжКарна (Боаза), 15-20.04.1988, Б. Георгиев набл.; 1 сгазен на
пътя ek3., до мотел Клокотница при XackoBo, 02.06.1996, Б. Бъров събр.;
1 екз., с. Одринци, 6 Opewuncka река, 17.05.1996, Б. Петров, К. Русков u Д.
Василев набл.; 2 ek3., Opewuncko дере, 18.05.1996, Б. Петров и Д. Василев
набл.

БелеЖкКи: В Източните Родопи kacnutickama блатна Костенурка се
среща по поречието на Бяла река, около Ивайловград, при Свиленград и
Хасково. Според БЕШКОВ (1987) минималната и маКсимална численост
на вида 6 находищата В ИВайловградско и Свиленградско може да бъде
оценена съответно на 158-217 и 93-144 екземпляра. В долината на Бяла
река се среща източно om 3a6oume над с. Меден бук. Интерес
представлява откриването на Каспийската kocmenypka 6 околностите
на град Хасково. Това е едно om най-северните находища на вида 6
България, очершаВащо и северната граница на разпространението му
на Балканския полуостров. Не изключваме обаче и Възможността
екземплярът да е бил уловен на друго място и бпоследствие пуснат В
околностите на ХасКобо.

133

Testudo hermanni boettgeri Mojsisovics, 1889

Находища: около Кърджали; с. Мост; с. Стамболийски; (БУРЕШ &
Цонков, 1933); КаменитишкКо дере между с. Меден бук п с. Жълпап чал; с.
Манорица; с. Надежден (БЕШКОВ, отчет по проект Corine Biotopes); с.
Любино; с. Сърница, махала Kapagzkuaep (ДУХАЛОВ, 1995); 1 еКз.,
Ивайловград, КВ. Лъджа, 10.08.1965; 1 еКз., с. Меден бук, 18.07.1984, В.
Бешков и Д. Добрев набл.; 1 екз, около Скалните гъби при с. Бели пласта,
26.08.1987; 1 екз., 1 km северно om с. ПаничКобо, 25.06.1993; 1 еКз.,
разклона за ПаничКобо, 10.06.1999; 1 еКз., с. Бойно, 27.06.1993; 1 eks., 6
долината на ЧуКовсКа река, с. ЧуКобо, 16.08.1995; няКолКо еКз., между с.
IImuyap и Момчилград, 16.08.1995; 1 Женски ek3., В долината на река
Върбица между Жп. сп. ДЖебел и Кърджали, 18.08.1995; 1 мъжки еКз.,
okoaHocmu на Момчилграа, 18.08.1995; 2 Копулиращи еКз., с. Поточница,
23.08.1995; 2 еКз., Край р. Арда при Маджарово, 12.05.1996; 1 еКз.,
ОрешинсКо дере между с. Одринци и с. Орешино, 18.05.1996, Б. Петров и
Д. Василев набл.; 1 мъжкКи еКз., между с. Студен Кладенец и с. Бойник,
27.08.1995; 1 Женски ek3., между с. OBuapu и x. CBexkecm, 28.08.1995;
няКолКо еКз., между x. Сбежест и махала Чобан-Кьой, 28.08.1995; 1 еКз., с.
Бял Кладенец, 10.10.1995; 1 ek3., близо go Бяла река между с. Меден бук и
с. Жълти чал, 25.04.1996; около 20 ek3., Hakou konyaupawu, okoao с.
Кремен, 27.04.1996; 1 еКз., 1 km южно om с. КиорКобо, 20.04.1995; 2 eks. 6
брачна игра, с. ГривяК, 20.04.1995; 2 еКз., с. Cmpazkeu, 23.04.1995; 2 еКз., с.
Гугутка, 23.04.1995; 2 еКз., с. Жълти чал, 25.04.1995; 1 eks., Жп. сп. Средна
Apga, 13.08.1995; 2 екз., с. Гняздово, 17.05.1996; 1 екз., между с. ЛенсКо u с.
Железари, 15.05.1996, Б. Бъров набл.; с. Пелевун, 15.05.1996, Б. Бъров набл.;
1 екз., 6 дъбова гора на 2 km южно om с. Коноово, 16.05.1996, Б. Бъроб
набл.; 1 Женски, с. Долна Кула, 16.04.1998; 2 Женски еКз., с. Ботурче,
15.04.1998; 6 мъжки, 2 ЖенсКи, с. Бежанци, 15.04.1998; 1 ek3., до Водната
пещера, мах. ЧиташкКо, с. Кобиляне, 28.07.1999; 1 мъжКи еКз., долината
на р. Арда, 5 km западно om Кемера nog с. Дядобци, 29.07.1999; 1 Женски
екз., около Кемера под с. Дядовци, 29.07.1999; 1 мъжКи еКз, с. Горна
снежинка, около хълм Хисара, 03.08.1999; 1 мъжки ek3, покрач р. Арда на
3 km западно om Стоянов моста, с. Стояново, 30.07.1999; 1 мъжки еКз., 2
km om бетонния мост над р. Арда посока с. Боробица, 04.08.1999; 1
мъжки ek3., под Крепостта при с. Башево, 05.08.1999; 1 еКз., сгазен на
шосето на 4 km om с. Млечино Към Apguyo, 850 м н.м.6., 05.08.1999; 1
Коруба 6 пещера Прилепова дупка, с. Долно ЛуКово, 05.11.1999.

Beaexkku: Шипоопашатата Костенурка е вид, срещал се 6 близкото
минало на територията на цялата страна. За съжаление силнияш
антропогенен натиск през последния половин Bek е довел до пълното и
изчезване 6 няКоп райони на България. В наши дни бсе още с Bucoka
численост Видът се среща В Струмската долина, Източните Родопи,
ДерВентските възвишения, Сакар и Странджа. В Източните Родопи се
среща повсеместно, но 6 районите около градовете Момчилград,
Крумовград, Кърджали и ИВайловград плътността на популациите е
силно намалена. Голямо струпване на шипоопашаши Костенурки бе
наблюдавано В МомчилградсКо, Където за един час бяха наблюдавани

134

около 20 екземпляра на територия om 200 пт” - maabk хълм, гъсто
обрасъл с gpaku. В Източни Родопи Вида бе установен и В сухи
иглолистни гори от черен бор.

Testudo дгаеса ibera Pallas, 1814

Находища: с. СтамболийсКи (БУРЕШ & Цонков, 1933); Kamenumuwko
дере между с. Меден бук uc. Жълши чал; с. Надежден (БЕШКОВ, omuem по
проект Corine- Biotopes); с. Любино; с. Сърница, махала Kapagzkuaep
(ДУХАЛОВ, 1995); с. Горни юруци, 19.07.1987 (BESHKOV, 1997); с. Надежаен,
18.06.1958; между с. Kamuacku goa и с. Ламбух, 12.08.1965; с. Широко поле,
10.08.1965; Иран тепе над Крумовград, 12.08.1965; с. Мандрица, 12-
18.07.1984, В. Бешков и Д. Добрев набл.; 1 еКз., същото находище,
04.04.1990; с. Голямо Каменяне, 27.08.1987; 4 km западно om Свиленград,
26.07.1988; 1 млад еКз., с. Долна Кула, 13.06.1995, Б. Бъров събр.; 2
konyaupawu еКз., с. Студен Кладенец, 09.08.1995, Б. Бъров събр.; 4 екз., 6
долината на ЧуКобсКка река, с. ЧуКково, 16.08.1995; няКолКо еКз., с.
Птичар, 16.08.1995; 1 ЖенсКи еКз., В долината на река Върбица между
спирка ДЖебел и Кърдажали, 18.08.1995; 1 Женски еКз., с. МрежичкКо,
18.08.1995; 1 мъжки еКз., заровен 6 опадали сухи борови иглички 6
околностите на Момчилград, 18.08.1995; 1 екз., между с. Конево и с. Бял
Кладенец, 24.08.1995; 1 ek3., с. Гняздобо, 17.05.1996, Б. Петров, К. Русков и
Д. Василев набл.; 1 мъЖжКи еКз., по пътя om Маджаробо за с. СеноКлас,
13.05.1996; 3 мъжки и 1 Женски еКз., Край р. Арда при Маджарово,
12.05.1996; 1 мъжки еКз., между с. Обчари и x. Свежест, 28.08.1995;
няКолКо еКз., 6 суха боробо-акациева гора между x. Свежест и махала
Чобан-Кьой, 28.08.1995; 2 ek3., хълм Коджа-Кая при с. Белополяне,
23.04.1996; 1 Женски еКз., с. Горно AykoBo, 24.04.1996; 1 еКз., с. Tamya,
_ 26.04.1996; 1 ek3., по nbma за с. Cmomanuu, 26.04.1996; един ek3., около с.
Стоманци, Pinetum, 27.04.1996; 1 екз., с. Малка чинка, 20.04.1995; 2 еКз., с.
Черноочене, 22.04.1995; 2 екз., 6 дъбова гора на 2 km южно om с. Кондобо,
16.05.1996, Б. Бъров набл.; 1 еКз., с. КарКобо, 20.04.1995; 1 мъжкКи, 1 Женски
екз., с. Грибяк 20.04.1990; 1 екз., с. Cmpazkeu, 23.04.1995; 4 еКз., с. Гугутка,
23.04.1995; 2 еКз., с. Жълти чал, 25.04.1995; 1 мъжКи, Жп. сп. Средна Арда,
13.08.1995;1 ek3., с. Черничево, 22.04.1995; 1 екз., на пътя между с. Долно
Луково и с. Mangpuua, 11.06.1999; 1 екз., с. Долна Кула, 16. 04. 1998; 2
мъжки, с. Ботурче, 15.04.1998; 5 мъжки, 1 Женски еКз., с. Бежанци,
15.04.1998; 1 мъжки ek3., до Водната пещера, мах. Yumawko, с. Кобиляне,
28.07.1999.

Beaexkku: Подобно на предходния Bug липобедрената Костенурка се
среща на територията на целите Източни Родопи. В района на
градовете Момчилград, Ивайловград, Крумовград и Кърджали
популациите и са силно намалели, повлияни от човешката дейност. В
оКолностите на Момчилград за okoao mpu-yemupu часа полеби
наблюдения бяха забелязани само 96а еКземпляра om дбата вида.
Наблюденията ни бяха потвърдени и om разговорите ни с местни
Жители. Най-ВисоКа численост на вида установихме 6 KpymoBepagcko и
Момчилградско, Където за 1 km маршрут могат да бъдат наблюдавани

185

около 15-20 екземпляра. Най-големият, съобщаван 6 литературата
еКземляр с дължина на kapanakca okoao 389 mm и тегло от 5.860 kg go 7
kg след нахранване е намерен 6 района на с. Горни юруци (BESHKOV, 1997).
Интерес представлява и намирането на вида през най-топлите месеци
на годината В силно аридни местообитания (II. Стоев наблюдава през
месец август един заровен 6 борови иглички екземпляр В близост go
Момчилград 6 гора om черен бор).

Cyrtodactylus kotschyi danilewskii (Strauch, 1887)

Находища: Свиленград; Харманли (БУРЕШ & Цонков, 1933);
СВиленград; с. Мандрица; с. Меден бук, с. Свирачи; с. Славеебо; с. Долно
Луково; с. Горно Луково (ДОБРЕВ, 1986); с. Бориславци, (разговор с местни
Жители); Маджарово, 1996-1998; 1 ek3., хижа Арда, 04.04.1992, Б. Петров
и С. Бешков набл. (фиг. 3).

Бележки: Om mpume известни подвида у нас, В Източните Родопи е
разпространен само С. k. danilewskii (ДОБРЕВ, 1986). Въпреки
интшензивнише HU търсения 6 района Видъш He бе установен извън
човешки поселища. Сведения за обштанието на гекона по скали на южни

Ж Cyrtodactylus kotschyi
> Ablepharus kitaibelii

Фиг. 3. Разпространение на Cyrtodactylus kotschyi u Ablepharus kitaibelii В изследвания
район

136

сКлоноВе nog 300 т н.м.6. са известни om Северна Гърция (провинция
Еврос), Където подобни находки не са pagkocm (НЕП МЕВ & SCHOLTE, 1985).
Вероятно Климатичните особености са основния фактор, Който
ограничава разпространението на гекона В естествени местооби-
тания у нас. Единствените диви популации на Вида 6 България са om
няКолКо находища между 0-6 СВ. Анастасия при Бургас и залива Палюря
между Маслен нос и ПриморсКо.

Ablepharus kitaibelii stepaneki Fuhn, 1970

Beaexkku: Въпреки интензивните ни изследвания не успяхме ga
установим вида 6 Източните Родопи. Единствените данни за
наличието му там са на Колеги орнитолози, Които са го наблюдавали
при селата ГугушКка и Горни юруци. Литературни данни (HELMER &
SCHOLTE, 1985), kakmo и личните ни наблюдения 6 Североизточна Гърция
(резервата Дадя) показваш, че Видъш се среща доста често В гори om
Pinus bruttia (фиг. 3).

Anguis fragilis Linnaeus, 1758

Находища: около Харманли (БУРЕШ & Цонков, 1933); с. Сърница
(ДУХАЛОВ, 1995); хажа Арда, С. Bewko6 набл.; 1 еКз., pug Гората, между с.
Орешец и с. Ефрем, 1996, С. Стойчев набл.; 1 екз. на 1 km от устието на
р. ДавидковсКа Арда, go ловната хижа, 04.08.1999.

БележКи: Малкото на брой установени om нас находища на Вида 6
Източните Родопи не подкрепят тбвърдението на ВАСИЛЕВА и ТОДОРОВА
(1994), че слепокът Живее по сенчестите места В целия регион. Според
нас видът е доста рядък 6 централните части на изследваната
територия.

Pseudopus apodus thracius (Obst, 1978)

Находища: около Свиленград; около Харманли; с. Три могили; бр.
Малък Голеш (БУРЕШ & Цонков, 1933); с. Надежден (БЕШКОВ, отчет по
проект Corine Biotopes); ОрешинсКо дере, между с. Одринци и с.
Орешино, 11.08.1965; 1 екз., с. KupkoBo, 09.05.1966, Т. Цветков събр.; 1
сгазен на пъшя еКз., с. Железино, 14.07.1986; 1 ek3., изпуснат om черна
Каня (Milvus migrans) между с. Дъбовец и с. Kamuacku дол, 17.05.1996, Б.
Пегоров, К. Русков и Д. Василеб набл.; 1 млад ek3., ОрешинсКо дере, между
с. Одринци и с. Орешино, 18.05.1996, Б. Петров и Д. Василев набл.; 1 еКз.,
Край р. Арда под Кован-Кая при Маджарово, 12.05.1996; 1 млад ek3., близо
до пътя при с. Мандрица, 27.04.1995; Дициик дере, близо до Железния
мост на р. Арда при с. Долно Черковище, С. Марин набл. (фиг. 4).

Beaexkku: Най-западното находище на ЖълтоКоремника В България
е при с. Kupko6o. След 1966 г. Видът не е установяван там, ВКлючително
и по Време на полевите изследвания през 1995-1997 г. ЖълтоКоремникъга
предпочита полуаридни бпотопи, обрасли с храсталаци, gpaku и друга
нисКостъблена растителност. Среща се u по Каменисти места, покрай
река, по-рядКо навлиза и 6 гори. В Juwauk дере (до моста на р. Арда при
с. Долно Черковшще) за няКолКо часа могат да бъдат наблюдавани 4-5

187

екземпляра (С. Марин, устно съобщение). Подобни данни за района на
гр. Маджарово ни бяха съобщени ош Христо Христов om
Природозащитен център "Източни Родопи". По наши наблюдения вида
е най-многочислен 6 долината на Бяла река източно от с. Меден бук.

Lacerta viridis (Laurenti, 1768)

Beaexzkku: На шериторията на Източните Родопи видът е доста
чест, но са необходими по-задълбочени проучвания Върху подвидовата
му принадлежност. Голяма част om данните са получени от
наблюдения В природата, без пряК улов, и възможност за грешка при
инденштифицирането съществува. На места обитава съвместно с
ивичестия гущер.

Lacerta trilineata Bedriaga, 1886

Находища: с. Надежден; Харманли; Хасковски бани; с. Три могили;
(БУРЕШ & Цонков, 1933); Хасково; 20 km западно om Хасково (MULLER,
1940); с. Надежден; с. Мандрица (БЕШКОВ, отчет по проек Corine
Biotopes); между с. Сива река uc. МалКо Градшще, 11.07.1984; 2 km северно
от с. Мандрица по пътя за Ибвайловград, 16.07.1984; 2 km южно от с.
Cmpemuu, 27.06.1993; с. Мезек, 11.07.1984, В. Bewko6 u Д. Добрев набл.; 3
млади ek3., JJuwauk дере, близо go Железния мост на р. Арда при с. Долно
ЧерКовище, 03.04.1992, Б. Петрови С. Бешков; 1 млад екз., Край р. Арда go
Маджарово, 12.05.1996; 7 екз., Kamenumuwiko дере mezkgy с. Меден бук и с.
Жълти чал, 25.04.1996.

Beaexkku: Възрастните мъжки екземпляри на ивичестия гущер са
морфологично сходни със зеления гущер, поради Което не Винаги
определянето um без пряк улов е достоверно. Един om най-често среща-
Hume гущери 6 Източните Родопи.

Podarcis тигайз (Laurenti, 1768)

Находища: с. Любино; с. Сърница (ДУХАЛОВ, 1995); няКолКо eks., между
с. Устрен и хижа Устрен, 17.08.1995; 1 eks, гр. ДЖебел, 18.08.1995; 1 eks.,
между Жп. cn. ДЖебел и Кърджали, В долината на река Върбица,
18.08.1995; 1 екз., по пътя за с. СеноКлас, 13.05.1996; няКолКо еКз., 1 eks.,
Хамбар дере, между с. Стражец и с. Черничево, 600 m н.м.6., 21.04.1996; 1
екз., Mezkgy с. Cmpazkeu п с. Горни юруци, 600 т н.м.В., 22.04.1996; няколко
екз., с. СВирачи, учебната застава, 24.04.1996 (1 екз., 6 Колекцията на
НПМ); няколКо еКз., около с. Кремен, 27.04.1996; 1 ek3., max. ЧишташкКо, с
Кобиляне, 28.07.1999; над 20 екз., около Стоянов мост, с. Стояново,
30.07.1999 (1 екз. В Колекцията на HIIM); 10 eks., покрай р. Арда при
ловната хижа под с. Любино, 04.08.1999.

БележКи: Често срещан вид на шериторията на Източни Родопи.
На много места обитава съвместно с македонсКия гущер.

Podarceis erhardii riveti (Chabanaud, 1919)

Находища: около Кърджали; около Ивайловград; с. Мезек (БУРЕШ &
Цонков, 1933); с. Мандрица (БЕШКОВ, отчет по проекта Corine Biotopes); с.

138

СВирачи, 01.09.1979, B.Bewko6 и С. Bewko6 набл.; няКолКо ek3., на пътя
между язовир Ивайлобград и с. Дъбобвец, особено около с. Kamuacku дол и
по на юг, 12.07.1984, В. Бешкови Д. Добрев набл.; няКолКо еКз., с. Меден бук,
покрай реката и по пътя за с. Жълти чал, 14-18.07.1984, В. Бешков и Д.
ДобреВ набл.; същото находище, 25.04.1996 (1 екз. В Колекцията на НПМ);
1 екз., с. Мъдрец, 09.10.1995 (6 Колекцията на НПМ); няКолКо еКз., между с.
Yempeu и с. МрежичкКо, 18.08.1995 (1 екз. 6 Колекцията на НПМ); няКолКо
екз., с. Сбирачи, пясъчен сКлон Край пъгия, 23.04.1996 (2 екз. В Колекцията
на HIIM); 2 екз., с. Bomypue, 15.04.1998; 3 еКз., с. Бежанци, 15.04.1998; 1 еКз.,
с. Горна снежинКа, около хълма Хисара, 03.08.1999; 5 ek3., Дишлик дере,
близо до Железния мост на р. Арда при с. Долно Черковище (В Колекцията
на НИМ); 1 екз., с. Тюшжюнче, 27.04.1996 (6 Колекцията на HIIM); оКоло 30
екз., покрай р. Арда при ловната хижа под с. Любино, 04.08.1999; 30 еКз.,
крепостта при с. Башево и покрай р. Арда под нея, 05.08.1999.

Beaexkku: Изследванията ни показаха едно значително по-широко
разпространение на македонския гущер 6 Източните Родопи. Засега
остават неизяснени въпросите доКолКо находищата на маКкедонсКия и
стенния гущер са припокриват, Както и дали двата вида xu6pugu3upam
В района. Разпространението на македонския гущер 6 Източните
Родопи достига на запад до с. Башебо, Където го установихме покрай р.
Арда u по околните хълмове. Западно om тази точка бяха намерени
единствено стенни гущери.

_ Podarcis taurica Pallas, 1811

Находища: около Кърджали; около MBatinobepag; около Свиленград; с.
Надежден; около Харманли (БУРЕШ & Цонков, 1933); с. Мандрица
(БЕШКОВ, отчет по проект Corine Biotopes); с. Гугушка, 11.08.1965; с.
Мезек, 13.07.1984, В. Bewko6 u Д. Добрев набл.; северния бряг на язовир
ИВашловград, 12.07.1984, В. Bewko6 и Д. Добрев набл.; с. Beau пласт,
27.08.1987; между с. Свирачи и с. Белополяне, многократно наблюдаван
през различни години; 1 ek3., с. Студен Кладенец, 09.08.1995, Б. Бъров
набл.; 1 екз., между с. Дъбовец и с. Kamuacku дол, 6 Жжитна нова,
17.05.1996, Б. Петров, К. Русков и Д. Василев набл.; 2 ek3., Орешинско
дере, между с. Одринци и с. Орешино, 18.05.1996, Б. Петров и JJ. Василев
набл.; Mexgy x. Свежест и махала Чобан-Кьой, 28.08.1995; 1 мъжки еКз., с.
Стражец, 500 m н.м.в., 22.04.1996; 1 еКз., 2-3 km преди с. Казак, kynuuna
Камъни Край nbma, 22.04.1996; 1 ek3., 2-3 km преди с. Гугушка, под пън,
22.04.1996; 1 екз., между с. Гугутка и с. Бели goa, 22.04.1996; 3 еКз., с.
СВирачи, пясъчен сКлон Край пътя, 23.04.1996; 2 еКз., с. Бориславци,
04.04.1992, Б. Петров и С. Бешков набл.; 10 еКз., с. КирКобо, 20.04.1995; 5
екз., с. Гривяк, 20.04.1995; около 20 еКз., с. Черничево, 20.04.1995; 2 еКз., с.
Cmpaxeu, 23.04.1995; около 30 екз., с. Жълти чал, 25.04.1995; 10 eks., с.
ТънКобо, 13.04.1998; 1 ek3., прохода Hag с. Ефрем, 600 т н.м.в., 13.04.1998;
4 еКз., с. Бежанци, 15.04.1998; 10 eks., с. Мезек, 12.04.1998; 1 eks., между с.
Лозен и с. Черна могшла, 04.11.1999.

БелеЖжКи: Видъш се среща на голяма част от тшершторията на
Източните Родопи, Като навсякъде е многочислен. Най-често обитава

189

omkpumu пространства - поляни, скалисти и песъчливи ckaoHoBe, ниви,
селски дворове и В близост 90 пътища.

Ophisops elegans ehrenbergii (Wiegmann, 1835)

Находища: с. Мезек; с. Мандрица (БУРЕШ & Цонков, 1933; БЕШКОВ,
1985); 1 екз., ОрешинсКо дере, между с. Одринци и с. Opewuno, 18.05.1996,
Б. Петров и Д. Василев набл.; няКолКо еКз., с. Сав Кладенец, развалини на
стари Къщи, Камъни, 24.04.1996; 2 ek3., между с. Mangpuua и с. Долно
Луково, 24.04.1996; 1 eks., с. Горно AykoBo, 24.04.1996; 4 еКз., до Луда река
под с. Горно AykoBo, 11.06.1999; 1 екз., mezkgy с. Меден бук и с. Жълти чал,
25.04.1996. (фиг. 4).

Бележки: Om бсичКи, срещащи се у нас Bugobe, змиеокият гущер е с
най-ограничено разпространение. Ирано-турансКи елемент, Който 6
ЕВропа се среща 6 Европейска Турция и северочзточна Гърция,
Включително и оспаровите (GASC et al., 1997). В България Видът се среща
само 6 изследвания район, Където минава и северната граница на
разпространението му 6 Европа. До настоящото изследване видът бе
известен само om gBe находища - с. Мезек и с. Манарица (БЕШКОВ, 1985).
Новите данни значително допълват досегашнише ни познания за

$ Ophisaurus apodus (present)

<> Ophisaurus apodus (before 1966)
Ж Ophisops elegans (present)

>; Орйворз elegans (before 1933)

Фиг. 4. Разпространение на Ophisaurus apodus и Ophisops elegans 6 изследвания район

140

разпространението на 3mMueokua гущер 6 България. Hue го намирахме
доста често по поречията om българската част на реките Бяла п Луда.
Най-западнопо, установено om нас находище, е река O6uapcka
(Ботурченска). Видът не беше установен при с. Мезек, Въпреки че през
последните 20 години района на селото е посещаван 4 пъти - на
30.08.1979, 11.07.1984, 12.04.1998 и 24.04.1999. По бреме на ekckyp3upanu-
ята ни установихме, че предпочитаните om Вида местообитания В
района на Мезек са изменени 6 обрабошваеми селскостопански площи
или насаждения om черен бор. Предполагаме, че уншщожаването на
преходната зона оп храсталаци между покрития с дъбови гори pug
Гората и no-omkpumume площи 6 околностите на с. Мезек е добела go
изчезването на Вида 6 района. Наблюденията ни 6 резервата Дадя
(Северна Гърция, провинция Еврос) показаха, че видът се среща и 6 гори
om Pinus bruttia. Сравнителен анализ на хабитатните предпочитания
В Дадя и СЗ Турция поКазва, че основната причина, Която ограничава
разпространението на Вида, е Климатичният фактор (STRUBOSCH &
WINDEN, 1999). Предполагаме, че moBa обяснява и ограниченото разпро-
странение на змпиеоКия гущер у нас.

По поречието на Бяла река видът обитава нисКи, припечни места,
обрасли с Ксеротермна растителност, покрайнини на редки дъбоби
гори, поляни с хбойни, 6 единични случап се среща и по стръмни скални
omkocu. Hamupaxme го по оградите на запустели Къщи, покрай пътища
и Крайпътни Канавки. В околностите на с. Мандрица могат да бъдаш
наблюдавани go 10-15 екземпляра за един час (БЕШКОВ, 1985). Новите ни
наблюдения потвърждават подобна численост, Като на места 6 редки
дъбови гори с xpacmo6 подлес преброявахме по 4-6 ek3. за omceuka om 50
m. Често Видът обитава съвместно с Lacerta viridis и Lacerta trilineta.
На няКой места доминира по численост над останалите бвидоВе гущери.
Необходими са по-задълбочени изследвания бърху еКологияша и
биологията на змиеоКия гущер у нас.

Eryx jaculus (Linnaeus, 1758)

Находища: местност Хухла при с. Динево; около Харманли; с.
Надежаен; около Свиленград (БУРЕШ « Цонков, 1934); Харманли (MULLER,
1940); 8 eks., с. Надежден, 18.06.1958; 1 ek3., същото находище, 1959, II.
Берон събр.; 1 убит на пътя ek3., под Кован-Кая при MagzkapoBo, май,
1995, Хр. Xpucmo6 събр.; 1 ek3., същото находище, май, 1996, С. Стойчев
набл. (фиг. 5).

Beaexkku: Въпреки не многото на брой находища mypckama 60a
Вероятно е доста no-wupoko разпространена В Източните Родопи.
Заради ckpumua си начин на Живот е трудно да бъде наблюдавана, по-
ради Което и липсвапа достатъчно данни за биологияша и pasnpocmpa-
HeHuemo на вида 6 района.

Typhlops vermicularis Merrem, 1820

Находища: около Харманли, с. Надежден, около Свиленград (БУРЕШ &
Цонков, 1934); Любимец, местност Хисаря (ПАУНОВ, 1974); 1 eks., с.

141

+ Eryx jaculus

Ж Typhlops vermicularis

Ж Coronella austriaca (present)

< Coronella austriaca (before 1934)

Фиг. 5. Разпространение Ha Eryx jaculus, Typhlops vermicularis а Coronella austriaca 6
изследвания район

Манорица, 31.08.1979; 1 eks., x. Арда, 26.04.1990, С. Bewko6 набл.; 1 еКз., КВ.
Лъджа, 1994, Т. Минкова събр.; 1 сгазен еКз., с. Студен Кладенец,
23.07.1995, С. Bewko6 набл.; 1 ek3., В градина на двор, същото находище,
13.08.1995, Б. Бъров събр. (фиг. 5).

Бележки: Смятаме, че видът подобно на турската боа има значи-
телно по-широКо разпространение от досега известните данни. Осно-
Вание за това ни дава и изследването на СТАНЧЕВ (1996), kotimo В nogxo-
дящи почвени условия В долината на р. Струма установява сравни-
пелно Висока численост на червейницата. За нампрането п се изисква
специализиран подход и системни изследвания 6 един и същи район.

Coronella austriaca Laurenti, 1768

Находища: Xacko6o, около Харманли (БУРЕШ & Цонков, 1934); 1 ek3., C3
от с. Черничево, 07.04.1986, П. ЯнКоб събр.; 1 сгазен на пътя ek3. между
хижа Белите брези и Ардино, 600-800 па от xuxama, 26.06.1993. (фиг. 5).

Бележки: Единствените съвременни данни за обатанието на вида
В същинската част на Източните Родопи се отнасят за райони с
голяма надморска Височина. В гръцките части на планината видъп се

142

среща над 700 т н.6в., Където вероятно He е рядък (HELMER & SCHOLTE,
1985; лични наблюдения).

Natrix пайтх (Linnaeus, 1758)

Находища: с. Малебо; с. Перперек; с. Жълти бряг; с. Надежаен; okoao
Харманли; с. Рогозиново; около Свиленград (БУРЕШ & Цонков, 1934); 20 km
западно om Хасково (MULLER, 1940); с. Мезек; с. Мандрица (БЕШКОВ, 1986);
Каменитишко дере меЖоду с. Меден бук и с. Жългаш чал (БЕШКОВ, отчет по
проект Corine Вюорез); с. Гугутка, 11.08.1965; с. Широко поле, 10.08.1965;
при вливането на река Арда 6 язовир Кърджали (ДУХАЛОВ, 1995); Урур-дере
при Сбиленграад, 30.08.1979; с. CaaBeeBo, 15.07.1984, В. Бешков, Д. Добрев набл.;
300-1500 па срещу течението на ОрешинсКо дере при с. Одринци, 31.08.1979,
17.07.1984; 1 екз., forma persa, Opewuncko дере, между с. Одринци п с.
Орешино, 18.05.1996, Б. Петров, Д. Василев набл.; 3 екз., между с. Mangpuua
и с. Меден бук, 14-18.07.1984, В. Бешков, Д. Добрев набл.; с. Дъбовец,
15.07.1986; с. Голямо Каменяне, 27.08.1987; с. Горна снежинка, 20.07.1988; 1
ek3., forma регза, с. Миладинобо, 17.05.1996, Б. Пегоров, К. Pycko6, JI. Василев
набл.; 1 ek3., forma регза, с. Воденци, 17.05.1996, Б. Петров, К. РусКоб, JI.
ВасшлеВ набл.; 2 Възрастни ek3., forma регза и 1 млад еКз., forma natrix,
КаменишишкКо дере между с. Меден бук и с. Жълти чал, 25.04.1996; 1 eks.,
сгазен на пътя между с. Mangpuua uc. Долно ЛуКобо; 1 ek3., forma natrix, с.
Долна Кула, 16. 04. 1998; 1 ek3., forma natrix, изворче 6 с. Бежанци, 15.04.1998;
1 екз., forma регва, с. Стояново, покрай р. Арда до Стоянов моста, 30.07.1999.

БелеЖжКи: Жълтоухата Водна змия е широко разпространена 6
България. В страната е представена с дбе форми - Natrix natrix forma
natrix а Natrix natrix forma persa, чишто ареали не са строго
разграничени един om друг (БЕШКОВ, 1986). В Източните Родопи са
установени и двете форми на Buga.

Natrix tessellata (Laurenti, 1768)

Находища: с. Стамболийски, с. Книжобник, с. Перперек, с.
Надежден, Харманли, около Свиленград (БУРЕШ & Цонков, 1934);
КаменшпишкКо дере между с. Меден бук и с. Жълти чал (БЕШКОВ, Отчет
по проект Corine Biotopes); с. Сърница (ДУХАЛОВ, 1995); с. Tyeymka,
11.08.1965; 4 ek3., с. Меден бук, 14.07.1984, В. Бешков, Д. Добрев набл.;
няколко ek3., Бяла река при с. Манорица, 14-18.07.1984, В. БешКоб, JI.
ДобреВ набл.; Жп. сп. Средна Арда, 09.06.1989; 2 сгазени ek3. на пъшя
между x. Момина сКала и Маджаробо, 11.05.1996; 2 сгазени на пътя еКз.
близо go р. Върбица, между cn. ДЖебел и с. Върхари, 26.04.1996; 1 екз. на
хълма над Тракийската гробница при с. Мезек, 24.04.1999; 1 еКз.,
ДядовсКия Кемер, с. Дядобвци, 28.07.1999; 1 ek3., 1 km над устието на р.
ДаВидковска Арда при ловната хижа nog с. Любино, 04.08.1999; 1 еКз, с.
Стояново, покрай р. Арда до Стоянов мост, 30.07.1999; 1 ek3., yemuemo
на р. Арашчно чайе, 1 km източно om Кемера при с. Дядобци, 02.08.1999.

БелеЖжКи: Въпреки малкото установени от нас находища предполага-
Me, че Bugbm е значително по-широКо разпространен и многочислен 6 Из-
очните Родопи, особено по поречията на големите и непресъхващи реки.

143

Coluber caspius Gmelin, 1789

Находища: около ХасКово (КОВАЧЕВ, 1917); с. Перперек; с. Моста; с.
Стамболийски; с. Жълти бряг; с. Страножево; около Харманли; с.
Покрован; с. Надежден (БУРЕШ & Цонков, 1934), Каменитишко дере
между с. Меден бук и с. Жълши чал (БЕШКОВ, Отчет по проект Corine
Biotopes); с. Песнопой, местност Саръ-Кая (3-4 km западно om с.
Песнопой); с. Любино; с. Сърница; махала Kapagzkunep (ДУХАЛОВ, 1995); 2
екз., с. Надежден, 18.06.1958; 1 екз., с. ШироКо поле, 16.08.1965; 1 екз., AC
"Студен Кладенец", 17.08.1965; 1 ek3, сгазен на шосето до с. ЗВездел,
09.08.1965; 500 па северно от с. КирКобо, 23.05.1966; 1 ek3., северен бряг на
язовир Ивайловград, 01.09.1979, В. БешКов, С. Bewko6; 1 екз, сгазен на
шосето, с. Комунига, 29.08.1979, В. Bewko6, С. Бешков; 1 еКз, с. ПоКкрован,
13.07.1986; 1 екз, с. Манарица, 15.06.1984, В. Бешков, Д. Добрев набл.; 1
млад ek3., същото находище, 04.04.1990; 1 ek3, с. Меден бук, 15.06.1984, В.
Бешков, Д. Добрев набл.; 1 екз., с. Сива peka, 15.07.1986; 1 екз., сгазен на
шосето, 1 km източно от с. Егрек, 27.08.1987; 1 млад еКз., с. Мандрица,
04.04.1990; 2 ek3., Жп. сп. Средна Арда, 19.10.1990; 1 еКкз., същото
находище, 09.06.1995, Б. Бъроб набл.; 1 ek3., с. Калоянци, 10.06.1995, Б.
Бъров набл.; 1 съблеКло, с. ЧуКобо, 16.08.1995; 1 сгазен на пътя еКз., гр.
Джебел, 17.08.1995; 2 сгазени на пъшя еКз., между спирка Джебел и
Кърджали, 18.08.1995; 1 убит на пътя еКз., с. Рабобо, 26.08.1995; 1 еКз.,
между с. Студен Кладенец и с. Бойник, 27.08.1995; 1 еКз., с. Збездаел,
28.08.1995; 1 съблекло, с. Рибино, 11.10.1995; 1 млад eks., с. Uabka,
12.10.1995; 1 млад ek3., по пътя за хижа Момина сКала, 1 km om
Маджарово, 13.05.1996; 1 сгазен на пъпая еКз., с. Кобил, 26.04.1996; 1 сгазен
на пътя ek3., разклон за с. Медевци (между Бенковски и Фотиново),
27.04.1996; 1 eks., x. Арда, април, 1992, С. Bewko6 набл.; 1 еКз., с. Долно
Луково, април, 1992, С. Bewko6 набл.; 1 ek3., Чеверме поляна при
Маджарово, 21.06.1996, Б. Бъров набл.; 1 екз., сгазен на пътя между с.
Горна Кула и с. Долна Кула, 10.06.1999; 2 ek3., сгазени на пъшя 90
учебната застава между Ивайловград и с. Свирачи, 11.06.1999; 1 eks., с.
Черноочене, 22.04.1995; 1 млад ek3., с. Гугутка, 14.04.1998; 1 eks. сгазен на
пътя между с. Мезек и Крепостта над селото, 12.04.1998; 1 ek3., сгазен
на пътя между Кърджали и с. Енчец, 03.08.1999; 1 еКз., до р. Арда при
бетонния мост под с. Любино, 04.08.1999.

БележКи: Най-често срещаната змия 6 Източните Родопи.
Обитава различни местообитания, Като често навлиза и 6 селищата.

Coluber пат адит дай! Schinz, 1833

Находища: около Xacko6o; Хасковски минерални бани; с. Мъдрец; с.
Воденци/ Черньовци?; с. Карамусал = ? с. Странажево; около Харманли;
с. Надежден (БУРЕШ & ЦОНКОВ, 1934); КаменитишкКо дере между с. Меден
бук и с. Жьлши чал (БЕШКОВ, Отчет по проект Corine Biotopes); 1 еКз.,
същото находище, 25.04.1996; между махала Караджилер и с. Сърница
(ДУХАЛОВ, 1995); 1 екз., с. Кирково, 09.05.1966, Т. ЦветКов събр.; 1 eks., 4 km
източно от с. Йончево по посока Доган-Кая, 26.06.1993; 1 екз., с. Студен
Кладенец, Б. Борисов набл.; 1 сгазен на пътя еКз., между с. Карамфил п с.

144

ЗВездел, 28.08.1995; 1 млад ek3., сгазен на пътя при с. Camokumka,
12.10.1995; 1 екз., go портала между с. Одринци и с. Сив Кладенец,
24.04.1996; 1 ek3., 6 изоставена Къща. на с. Малино (Твърдец), 16.05.1996, Б.
Бъроб набл.; 1 млад ek3., ЮрушкКа peka, с. Бежанци, 15.04.1998. (фиг. 6).

БележКи: Тънкияш стрелец е вид с ограничено разпространение В
нашата страна. Северната граница на ареала му минава през България
по линията Дупница - дефилето на Ели-дере - Асенова Крепост - Хасково
- Харманли - село Лесово (Дервентски възвишения). Съобщенията om
Края на миналия Bek за намирането му по Черноморското Крайбрежие
(ШКОРПИЛ, 1897), Вероятно се отнасят до близкия Bug черноврата
cmpeaywka (Coluber rubriceps thracius Rehak, 1986). Въпреки немногото
на брой находища, koumo успяхме да установим по време на полевите
ни изследбания, Вероятно Видът е със значително по-широко
разпространение 6 Източните Родопи.

Elaphe quatuorlineata sauromates (Pallas, 1811)
Находища: около ХасКобо; с. Мъдрец; с. Стамболийски; с. Надежден;
около Свиленград (БУРЕШ « Цонков, 1934); 20 km западно om Хасково

Ж Coluber najadum

4 Elaphe longissima

жж Elaphe 4. sauromates (present)

3x Elaphe ц. sauromates (before 1940)

Фиг. 6. Разпространение Ha Coluber najadum, Elaphe longissimau Elaphe 4. sauromates
В изследвания район

145

(MULLER, 1940); 1 ek3., 1 km преди разклона за с. ПопсКо, на шосето
Крумобград - Ивайловград, 12.08.1965; между с. Въгларово и с. Колец, при
om6u6kama за разсадниКка на ХасКово, Б. Борисов набл; с. Клокотница,
местност Асенова Крепост, Б. Борисов набл. (фиг. 6).

Бележки: Твърде вероятно е В Източните Pgonu пъстрият смок да се
е запазил само 6 няКои слабо населени места и 6 пограничните части и то
В ниска численост. Има сбедения, че Видът се среща u 6 района на
Маджарово. В цялата страна се наблюдава тенденция за намаляване
ареала и числеността поради промяната на основните му местооби-
manus. Данните, с koumo разполагаме, са предимно 6 периферията на
изследваната територия или са доста стари (находшщето при с. ПопсКо).

Elaphe longissima (Laurenti, 1768)

Находища: с. Ilepnepek; с. Черна могила; с. Черешак (БУРЕШ &
Цонков, 1934); 1 сгазен на пътя ek3. на разклона за с. Равен, 23.07.1986,
С. Бешков събр.; 1 ek3., с. Botinuk, 11.06.1995, Б. Бъров събр.; 1 млад еКз.,
разклона за с. Гърбище, 5 km преди Ардино, 18.05.1996, Б. Петров, К.
Pycko6, Д. Василев набл.; 1 сгазен на пътя еКз., 5 km източно om
Момчилград, 26.04. 1996; 1 eks. с. Габерово, 16.06.1996. (фиг. 6).

Бележки: Рядък Bug В Източните Родопи. Основната причина
Вероятно е липсата на достатъчно подходящи за размножаване
местообитания - стари и влажни широколистни гори. В няКош om
случаите (над Момчилград) Видыт бе установен 6 силно засушливи
местообитания, nokpumu с Ксерофитна храстова растителност,
Което се различава om общоприетите схащания за биотопните
предпочитания на Buga.

Malpolon monspessulanus insignitus (Geoffroy, 1827)

Находища: с. Перперек; okoao Xacko6o; с. Криво поле; около Харманли;
с. Надежден (БУРЕШ & ЦОНКОВ, 1934); КаменишкКо дере между с. Меден бук
и с. Жълти чал (БЕШКОВ, отчет по проект Corine Biotopes); 1 млад u 1
Възрастен еКз., с. Hagezkgen, 18.06.1958; 1 ek3., 1 km om Свиленград по
пъгая за с. Мезек, 11.07.1984, В. Бешков, JI. Добрев; 1 екз., 500 m западно om
с. Мезек, 11.07.1984, В. BewkoB, JJ. Добрев; 1 убит еКз., 1 km северно om с.
Манорица, 18.07.1984, В. Бешков, Д. Добрев; 1 млад еКз., с. Мандрица,
15.07.1984, В. Бешкоб, JI. Добрев набл.; 1 сгазен на пътя еКз., стената на
язовир Ивайловград, 12.07.1984, В. Бешков, Д. Добрев събр.; 1 еКз., с
ювенилна окраска, изпуснат om КерКенез (Falco tinnunculus), с. Долна
Кула, 16.08.1995, Б. Бъров набл.; 1 съблекло, ОрешинсКо дере, между с.
Одринци и с. Opewuno, 18.05.1996, Б. Петров, Д. Василев събр.; 1 еКз., go
портала на заставата на с. Одринци, 24.04.1996; 1 ek3., Крепостта при с.
Бели дол, 15.04.1998; 1 eks., с. Бежанци, 15.04.1998. (фиг. 7).

БележкКи: ТВърде вероятно е популаците на Вдлъбнаточелия смок
om хьлмисташе места между Родопите и р. Марица и me3u om
поречието на Бяла река да са частично изолирани. Вероятно между тях
има островни популации, Като тази om долината на р. Крумовица. В
Източните Родопи Видът се среща предимно 6 райони с нисКа

146

Ж Malpolon monspessulanus (present)
>< Malpolon monspessulanus (before 1934)
A Vipera ammodytes (present)

Vipera ammodytes (before 1934

Фиг. 7. Разпространение Ha Malpolon monspessulanus и Vipera ammodytes 8 изслед-
Вания район

надморска Височина, Което потвърждава наблюденията на БЕШКОВ
(1974) за BepmukaaHomo му разпространение 6 Малешевска планина.

Vipera ammodytes meridionalis Boulenger, 1903

Находища: Харманли; с. Надежден; с. Покрован; ХасКово; с. Жълти
бряг; с. Чифлик (БУРЕШ & Цонков, 1934); 20 km западно om XackoBo, subsp.
montandoni (MULLER, 1940); Каменитико дере между с. Меден бук и с.
Жълти чал (БЕШКОВ, отчет по проект Corine Biotopes); с. Любино; с.
Сърница, махала Караджилер (ДУХАЛОВ, 1995); 1 екз., с. Надежден,
18.06.1958; с. Mangpuua, 13.08.1965; при разклона за с. ПопсКо на шосето
Крумовград - ИвайлоВграц, 12.08.1965; около ИвайлоВграц, 23.05.1966; 3 km
преди с. Tokauka на пътя от МаКаза Към Крумобград, 13.07.1986; 1 km
след Кантон Орфей, om xn. сп. Средна Арда Към Перперек, 08.06.1989; 1
ek3., с. Кобиляне, 13.07.1986; 1 ek3., над Жп. сп. Средна Арда, 16.11.1991, Б.
Петроб, Т. Иванова набл.; 1 млад ek3, Чеверме поляна при Маджаробо,
04.04.1992, Б. Петров, С. Bewko6 набл.; 1 сгазен Ha пъшя еЁз., с. Стражец,
22.04.1992; 1 сгазен на пътя еКз., 2 km om Ибайлобград по посока
KpymoBepag, 18.05.1996, Б. Петров, К. Русков, Д. Василев набл.; 1 eks.,

147

Mexgy с. Меден бук и с. Жълти чал, май, 1996; 1 eks., по р. Арда на 4km
западно om Кемера nog с. Дядовци; 2 еКз., устието на р. Apguno uate, 1
km източно om Кемера при с. Дядовци, 02.08.1999. (фиг. 7).

Beaexkku: Данни за срещането на подвида И. а. montandoni Boulenger,
1904 В Източнише Родопи ca публукувани om MULLER (1940). Нова
изследвания за Валидността Ha трите подвида срещащи се у нас
показват, че подвидъш Vipera ammodytes montandoni следва ga ce
синонимизира с Vipera ammodytes meridionalis Boulenger, 1903 (CHRISTOV
& ВЕЗНКОУ, 2000). Почти цялата информация за разпространението на
пепелянката В Източните Родопи ugba om случайното намиране на
сгазени еКземпляри по пътищата. Подходящи местообитания 6
изледвания район He липсват и смятаме, че бъдещи изследвания ще
покажат едно значително по-широКо разпространение на Вида 6
изследваната територия. Вследствие на засилена събирачесКа дейност
за частни ферми за добиване на змийска отрова 6 някои райони около
Хасково, редовно посещавани om събирачи на змии числеността на Вида
е силно намаляла, а на няКош места Вероятно еи напълно изчезнала.

Vipera aspis balcanica Buresch et Zonkov, 1934

Находища: около Харманли (БУРЕШ & Цонков, 1934).

Бележки: Видът е съобщен за първи път за фауната на България по
един Женски екземпляр, събран 6 околностите на Харманли (БУРЕШ &
Цонков, 1934). Втори екземпляр cbwume автори намираш 6 сбирката
на Катедрата по Зоология Към СофийсКия университет. В случая,
находището не е било отбелязано, но по-Късно при направената
проверка на cmomawHomo съдържание се установява подземна полевка
(Microtus subterraneus) а авторите предполагат, че екземпляръш е
събран някъде В планински местообитания (БУРЕШ & БЕШКОВ, 1965).
Това предположение е частично вярно, защото съвременните данни за
разпространението на тази полевка показват, че у нас пя се среща 6
no-wupok Височинен диапазон (Попов, 1993) и намирането и 6 рачони с
носка надморска Височина не представлява изненада. Същшпе автори
предлагат две хипотези за находките на КаменарКата у нас: изолирани
точКови находища, остатъци om предишно no-wupoko pasnpocmpa-
нение или апавистична (безрогчеста и аспидоподобна) форма на
пепелянката. След 1933 година Bugbm не е намиран повторно 6
страната, поради Което се счита за изчезнал.

Заключение

Настоящото изследване разглежда 11 Вида земноводни (3 Вида
onawamu, 8 вида безопашати), установени 6 Източнише Родопи. Toba
прави приблизително 69 % om българската амфибийна фауна. Не бяха
установени Видове, чието разпостранение у нас е свързано с Високите
планини и makuBa срещащи се единствено В Дунавската равнина.
Високо Видово разнообразие опа земноводни беше наблюдавано покрай

148

потоци и реки, Както и В 6au30cm go стоящи Води. Може ga се
предположи, че установеният om нас 6908 състав едва ли ще
претърпи промени 6 резултат на бъдещи теренни проучвания В тази
част на странаша.

В изследвания район са устанобени 26 Вида Влечуги (4 вида
Костенурки, 10 Вида гущери, 12 вида 3muu). Това прави приблизштелно
76% опа българската рептилийна фауна (без да се Включват двата Вида
mopcku Костенурки). Както при земноводните, maka и тук, не бяха
установени Впдове, чието разпространение е свързано със субалпий-
ckama и алпийсКа зона на планините. Липсват и HAkou преставители
на фауната на Черноморското Крайбрежие u южните части на
Струмската долина. Най-високо Видово разнообразие om блечуги беше
устаноВено 6 Ксеротермните широколистни гори и листопадни
храсталаци с преобладаване на Келяв габър (Carpinus orientalis Mill.) п
драка (Paliurus spina-christii Mill.).

Kamenapkama (Vipera aspis) изглежда е изчезнал Bug от першпорията
на cmpaHama, тъй Като липсват данни за намирането му след 1933 г.

Пет Вида земноводни и блечуги: Bombina bombina, Lacerta praticola,
Elaphe зиша, Тейезсориз fallax а Vipera xanthina са установени om
HELMER & SCHOLTE (1985) 6 гръцката част на Източните Родопи
(провинция Еврос), но не бяха намерени при теренните ни проучвания
на българска територия. Om max единствено Vipera xanthina не се
среща 6 България, докато останалите четири Вида присъстват и 6
българската фауна. Вероятно липсата на mpume вида змич 6 Източ-
Hume Родопи се дължи предимно на Климатичните различия на двата
района. Средната годишна температура на бъздуха за пробинция Еврос
е 15.2°C, докато за нисКо разположените райони на Хасково и
ИвайлоВград е съответно 12.5°C и 12.8°C. За no-Bucokume хълмисти
масиви 6 изследвания район средногодишната температура е дори по-
Hucka - 10°C (СТАНЕВ, 1973). В допълнение на това и трите вида змии,
установени om HELMER & SCHOLTE (1985) са намерени 6 единични
находища, Което поКазва, че Вероятно са с нисКа численост и В
гръцката част на планината. Що ce отнася до горсКия гущер (Lacerta
praticola), бъдещи по-иншензивни изследвания 6 подходящите за Вида
местообитания, особено 6 пограничните райони, биха могли да доведат
go установяването му 6 изследвания район. Голям интерес
представлява единичното находище на червенокоремната бумКа 6
Северна Гърция, но смятаме че намирането и В българската част на
Източните Родопи е малко Вероятно.

Като най-богати и интересни 6 херпетологично отношение
територии 6 същинсКкаша част на Източните Родопи могат да се
определят:

1. Поречието на Бяла река източно om с. ГугушкКа (7 Вида земноводни,
19 Влечуги)

2. Поречието на р. Арда между язовирите "Студен Кладенец" и
"Ивайловграод" (7 Вида земноводни, 15 влечуги)

Високата Концентрация на видове 6 me3u райони се дължи на благо-

149

приятните Климатични условия, целогодиланото наличие Ha Boga, хаби-
mamuHama разнородност и вероятно не на последно място на фаКта, че
са по-системно изследвани. OOwupHu площи om Източните Родопи са
покрити с нетипичните за района иглолистни гори, запустели
обработваеми площи или са голи ckaaucmu хълмобве, поради koemo е
слабо Вероятно 6 подобни местообитания да се omkpue по-висоКо хер-
петологично разнообразие от установеното досега. В заключение бихме
обобщили, че слабо проучени остават северните сКлонове на Гюмюр-
джински снежник (особено оКоло връх Вейката), бисоките части на рида
Мъгленик, Както и няКои по-дълбоКи долини около язовирите по р. Арда.

Благодарности

Част om данните са събирани по проект, финансиран om Българо-
ШВвеццарската програма за опазване на биологичното разнообразие
(БШПОВБР). Изказваме благодарност на Борис Бъров, Димитър Василев,
Борислав Борисов, Христо Христов, Стоян Бешков, Теодора Минкова,
Деян Духалов, Стойчо Стойчев и Камен РусКоб за предоставянето на
лични данни за херпетофауната на района, Както и за помощта, Която
ни оказаха по Време на полевите изследвания. Благодарим и на Manu
Бозарова, Която изработи основната Карта, бърху Която нанесохме
разпространението на Видовете.

Литература

Бешков В. 1972. Междувидови Контакти и съжшпелства при Жабите 6 България. -
ИзВ. Зоол. инсш. муз., 34: 85-92.

Бешков В. 1974. Bepmukaano разпространение на змиите 6 един специфичен с Видовото
си разнообразие район на югозападна България. - Изв. 300A. инст. муз., 40: 167-178.

Бешков В. 1985. Земноводни (Amphibia) и Влечуги (Reptilia). В: Ботев B., Ц. Пешев
(ред.). Червена Книга на Н. Р. България, mom 2: 32-41.

Бешков В. 1986. Ибичестият и безивичест mun окраска на Жьлтоухите бодни змии
(Natrix natrix L.) (Colubridae, Serpentes) 6 България. - Acta 2001. bulg., 31: 32-36.
Бешков В. 1987. Численост на Каспийската блатна kocmenypka (Mauremys caspica

rivulata (Valenciennes)) 6 България. - ЕКология, 20: 58-64.

Бешков В. 1993. Амфибия и Penmuaua. В: СаКалян М. (ред.). Национална стратегия за
опазване на биологичното разнообразие. Основни gokaagu. Том 1, С., Амер.
агенция за междунар. разбитие, 567-584.

Благоев II. 1987. Изследвания Върху pasnpocmpaHeHuemo на подвидовете Lacerta viridis
viridis (Laur.) и Lacerta viridis meridionalis Cyren на зеления гущер Lacerta viridis 6 Бъл-
гария. Дипломна работа, СУ "СВ. Климент ОхридсКи", Биологически фаКултепа. 26 с.

БУРЕШ И., Й. Цонков. 1933. Изучвания върху разпространението на земноводнише и
Влечугите 6 България и по Балканския полуостров. Част I. Костенурки
(Testudinata) и гущери (Sauria). - Изв. Цар. природн. инст. София, 6: 150-207.

Бурвш И., Й. Цонков. 1934. Изучвания Върху разпространението на земноводните и
Влечугите 6 България и по Балканския полуостров. Част II. 3muu (Serpentes). -
Изв. Цар. природн. инст. София, 7: 106-188.

150

БУРЕШ И., Й. Цонков. 1941. Изучвания Върху разпространението на земноводните ц
Влечугише 6 България и по БалКкансКия полуостров. Част Ш. Onawamu
земноводни (Amphibia, Caudata). - Изв. Цар. природн. инст. София, 14: 171-237.

БУРЕШ И., Й. Цонков. 1942. Изучвания върху разпространението на земноводнише и
Влечугише 6 България и по Балканския полуостров. Част IV. Безопашаши
земноводни (Amphibia, Salientia). - Изв. Цар. природн. инст. София, 15: 68-145.

БуУРЕШ И., В. БЕшКОВ. 1965. Среща au се отровната змия Vipera aspis L. В България. -
M136. 300A. инет. my3., 18: 5-30.

ВАСИЛЕВА C., С. ТОДОРОВА. 1994. Bozamcm6bomo на един южен Край. Кърджали, Родопи.
86 с.

ДОБРЕВ Д. 1986. Изследвания бвърху разпространението и шаКксономията на
балКкансКия геКон ( Tenuidactylus kotschyi Steindachner, 1840) 6 България. Дипломна
работа, СУ "СВ. Климент ОхридсКи", Биологически dakyamem. 37 с.

ДухАлов Д. 1995. Земноводни и блечуги 6 района на река ДабидковсКа до язовир
Кърджали. Omuem по проект Възложен om Комитет по zopume. 2 с.

Ковлчев В. 1917. Влечуги (Reptilia) и земноводни (Amphibia) в завзетише през 1912 год.
земи и другаде. - Cnuc. БАН, 15: 175-178.

Мичев Н., П. КолЕДАРОВ. 1989. Речник на селищата и селищнише имена 6 България. С.,
Hayka и изкуство. 301 с.

Паунов Л. 1974. НеобикноВено находище на змия-червейница. Природа и знание, 25 (9): 34.

ПЕТРОВ Б., П. CTOEB. 1997а. Земноводни (Amphibia) В Източни Родопи: видоВ състав,
разпространение, относителна численост, мерки за опазване, територии с
Високо Видово разнообразие. В: Опазване на биологичното разнообразие В
Източни Родопи, София, Българо-ШВвейцарска програма за опазване на
биологичношо разнообразие, шом 2, 228-239.

ПЕТРОВ Б., П. Crores. 19976. Влечуги (Reptilia) 6 Източни Родопи: Видов състав,
разпространение, относителна численост, мерки за опазване, територии с
Високо Видово разнообразие. В: Опазване на биологичношо разнообразие 6
Изшочни Родопи, София, Българо-Швейцарска програма за опазване на
биологачното разнообразие, том 2, 240-263.

Попов В. 1993. Дребни бозайници (Insectivora, Lagomorpha, Rodentia). - В: Сакалян М.
(ред.). Национална стратегия за опазване на биологичното разнообразие.
Основни доКлади. Том 1, С., Амер. агенция за междунар. разбитие, 615-630.

CTAHEB С. 1973. Средна годишна действителна температура на въздуха. - В: Гълъбов,
2K. (ред.). Атлас на НРБ. София, ГУГК, 51.

СТАНЧЕВ М. 1996. Изследвания Върху разпросшранението, местообитанията и
биологията на змията чербейница Typhlops vermicularis Merr., 1820, В долината
на р. Струма. Дипломна работа, СУ "C6. Климент Охридски", Биологически
факулшеш. 45 с.

СъвЕВ A., С. CTAHEB. 1959. Климатични райони на България и шехния Климат. - Тр.
ИХМ, 5.

Шкорпил Х. 1897. Върху пловдивската флора, с геологически и фаунисшичесКки
бележки. Omuem на Пловдивската мъжЖкКа гимназия за уч. 1896/1897 год., Пловачв.

BESHKOV V. 1997. Record-sized tortoises, Testudo graeca ibera and Testudo hermanni
boettgeri, from Bulgaria. Chelonian Conservation and Biology, 2 (4): 593-596.

Снювтоу К., У. BESHKOV. 2000. On the subspecies morphological characteristics of the
Sandviper (Vipera ammodytes) from different localities in Bulgaria. - Acta 2001. bulg.,
51 (2-3): 89-95.

Gasc J.-P., A. CABELA, J. CRNOBRNJA-ISAILOVIC., D. DOLMEN, K. GROSSENBACHER, P HAFFNER, J.
LESCURE, H. MARTENS, J.P. MARTINEZ Rica, H. Maurin, М.Е. ОмуЕТВА, T.S. SOFIANIDOU, М.
VEITH, A. ZUIDERWIJK (Eds.). 1997. Atlas of Amphibians and Reptiles in Europe. Paris,
Societas Europaea Herpetologica, Museum National d' Histoire Naturelle, 496 p.

151

HELMER, W., P. SCHOLTE. 1985. Herpetological research in Evros, Greece - proposal for a bio-
genetic reserve. Societas Europaea Herpetologica, Conservation Committee, 142 p.

MULLER L. 1940. Uber die von Herren Dr. v. Jordans und Dr. Wolf im Jahre 1938 in
Bulgarien gesammelten Amphibien und Reptilien. - Mitt. Кое. Naturwiss. Inst. Sofia,
13: 1-17.

Овзт Е. J. 1973. Die Mittelmeer-Erdkrote, Bufo Би spinosus Daudin, neu fur Bulgarien
(Amphibia, Anura). - Zool. Abh. Mus. Tierk. Dresden, 32 (9): 149-153.

5ткивовсн H., J. van der WINDEN. 1999. Ecological restrictions in Ophisops elegans (Sauria:

Lacertidae) of mainland Greece. Contributions to the zoogeography and ecology of the
Eastern Mediterranean region, vol. 1: 237-242.

Постъпила на 5.12.2000

Адреси на абторише:

Боян IT. Петров, Павел Стоев
Национален природонаучен музей - БАН
бул. Цар Освободител 1

1000 София

Владимир Бешков
Институт по зоология - BAH
бул. Цар Освободител 1

1000 София

152

A review on the species composition and distribution
of the amphibians (Amphibia) and reptiles (Reptilia)
in the Eastern Rhodopes Mountain, Bulgaria

Boyan Р. PETROV, Pavel STOEV, Vladimir BESHKOV

(Summary)

The paper is an outline survey on the species composition and distribution of the her-
petofauna in the Eastern Rhodopes Mt. We have summarized all literature data and added
many new records, most of which were gathered during the last 20 years, but noteworthy
between 1992 and 1999.

The Eastern Rhodopes Mt. is a part of the Rilo-Rhodopean massive and stretches in
Bulgaria and Greece. Its territory in Bulgaria is ca. 4,172 sq. km, mean altitude is about
350 m; the highest point reaches 1,463 m. The mean annual air temperature varies
between 8C° and 12.8°C.

Generally, 11 out of the 16 recorded from Bulgaria amphibians and 26 out of 32 reptiles
are established in the region. Vipera aspis balcanica Buresch et Zonkov, 1934 is considered
as extinct due to lack of field records after 1933. Five species (Bombina variegata, Rana
ridibunda, Bufo viridis, Hyla arborea and Lacerta viridis) are very common throughout
the investigated territory, so, their exact localities are not given. A new record of the
stream frog (Rana graeca) from the border areas became the easternmost locality of the
species in Bulgaria. Both Testudo graeca and Testudo hermanni are still widely distributed
and relatively abundant, though a clear tendency for population decline was recognized in
some districts. Contrary to the situation in Greece, Cyrtodactulus kotchyi is established
in human settlements only. Ophisops elegans was found to occur further to the east in the
valley of the Byala reka River, where it is amongst the most common lizard species.
Meanwhile, it seems that it has been exterminated in the vicinity of the village Mezek, all
attempts to be discovered there failed. Eryx jaculus and Typhlops vermicularis were found
at few places only, though a further more profound research will probably reveal in
expanding their current range. Coluber caspius, Natrix natrix and Natrix tessellata are
the most numerous and widely distributed snakes in the Eastern Rhodopes Mt. Less fre-
quent are: Coronella austriaca, Elaphe quatuorlineata sauromates and Elaphe longissi-
ma. Lacerta praticola was not cought during the field researches, althought its occurrence
is highly probable.

The highest species diversity was established in the following regions: a) the valley of
the Byala reka River (7 amphibians, 19 reptiles) and b) along the Arda River between the
dams of Studen Kladenets and Ivailovgrad (7 amphibians, 15 reptiles). Mild climate, habi-
tat heterogeneity, permanent water supply are supposed to contribute towards this high
herpeto-diversity. The frontier areas, especially the slopes of the Veikata Peak (1463 m), as
well as some deep gullies along the Arda River remain among the less studied regions in
the Eastern Rhodopes Mt.

153

Historia naturalis bulgarica, 13, 2001: 154

Сборник за фауната п флората
на КресненсКия пролом

Алекси ПОПОВ

БЕРОН II. (peg.). 2001. Биоразнообразие на КресненсКкия пролом. София, Нац.
npup. муз., Инет. зоол. 349 с.

Кресненският пролом е едно оп любшмите места на българските
зоолози за изследвания м Колекционерска дейност. Заедно с
прилежащата Санданско-Петричка Котловина това е най-топлият
| район В cmpaHama. Hama друга територия с подобна площ 6 България с
толкова богато фаунистично разнообразие. В пролома ce срещап
Биоразнообразие редица забележителни представители на нашата фауна, Като напр.
(пъ берон (ре) — | солифугата Galeodes graecus Koch, богомолКатпа Iris oratoria (L.),

Biodiversity | скакалецът Saga campbelli Uvar., ембията Haploembia solieri (Ramb.),
of Kresna Gorge Е . 5

вето (64: | полутвърдокрилото Phytocoris strimonensis Jos., бръмбаръпа
Amorphocephalus coronatus (Germ.), пеперудата Pseudochazara anthelea
(Hiibn.), змията Telescopus fallax (Fleischm.). Вниманието на любители и
професионални зоолози привличат и HAkou атрактивни Видове Като
| богомолката Етриза fasciata Brullé, скакалецът Anacridium aegyptium
= (iy mepmumsm Reticulitermes lucifugus (Rossi), мрежокрилите Nemoptera
sinuata Oliv. и Palpares libelluloides (L.), пеперудата Rethera komarovi (Chr.).

Предвижданият строеж на магистрала no долината на Струма налага ga ce направи
екологична оценка на першпорията на трасето. Основа за такава оценка е събирането,
систематизирането и резюмирането на данните за видовото разнообразие на най-богашия,
интересен и нуждаещ се om опазване район 6 долината - Кресненския пролом. Именно това
съдържа издаденият om Националния природонаучен музей (НПМ) и Института по зоология
(ИЗ) сборник. В изключително kpamkus срок оп един месец бяха подготвени cmamuu за
Видовия състав и разпространението на основните систематични групи 6 пролома.

Сборникът съдържа 31 cmamuu om общо 41 автора (не 42, както е посочено В увода).
Започва с една прецизна физикогеографсКа характеристика на района от д-р Здравко Хубенов
и завършва с общ преглед и резюмиране на данните за фауната om д-р Пешър Берон. Една
статия е посветена на флората, а 28 приноса разглеждат фауната на пролома, като почти
Във Всички намират място и оригинални непубликувани данни. Около половината om
авторите са om НПМ и om ИЗ - no 11 души. Със cmamuume cu 6 сборника редица млади зоолози
правят едни om първште си успешни стъпки 6 науката.

За съжаление 6 сборника липсва една таблица с обобщени данни по групи за броя на
ендемичните, редките, защитеншие, застрашените и други интересни таксони Въз основа
на отделните cmamuu. Такава таблица може ga се изготви и публикува допълнително.
Налагат се и две kopekuuu 6 cmamuume на А. Попов. Ларва на Acanthaclisis баейса Ramb.
(Neuroptera: Myrmeleontidae) е намерена В пясъци по брега на р. Струма северно om гр. Кресна
на 07.06.1967 (изградила пашКул на 19.08.1967), с Което броят на Видовете Neuropterida 6
пролома става 52. Мястото на Paracaloptenus caloptenoides (Br. W.) е непосредстВено след
родстВения му род Calliptamus (Orthoptera: Acrididae).

Издаването на Книгата за КресненсКия пролом стана Възможно благодаренче на финансиране
om неправителставената мрежа "CEE Bankwatch Network" (чрез сдружение "За Земята"), Мини-
стерството на околната среда и водите, НПМ и ИЗ. Качеставеното разработване на сборника пре-
дизвика обсъждане В ръководството на НПМ на идеята за начало на поредица за биоразнообразие-
mo на други Консервационно Важни територии 6 България. Пожелаваме успех на новата идея.

“на Кресненския пролом

154

Historia naturalis bulgarica, 13, 2001: 155-157

Beobachtung einer Kopulation zwischen den
beiden Unterarten der Blindschleiche
(Anguis fragilis L.)

Andrei STOJANOV

Die Unterartzugehorigkeit der Blindschleiche wurde in den Publikationen
vieler Autoren KOVATSCHEFF (1912); BURESCH & ZONKOV (1933); BESCHKOV
(1966); ENGELMANN et al. (1985); LEPsI (1926/1927); SCHREIBER (1912) erdrtert.
BESCHKOV (1966) unterscheidet die beiden Formen auf Grund einer ganzen
Reihe von Merkmalen (die Position der Prafrontalschilder; das Vorhandensein
oder das Fehlen einer 4usseren Ohren6ffnung; die blauen Flecke; eine dunkle
Ruckenlinie u.s.w.). Diese Art und Weise fiir die Bestimmung der
Unterartzugehorigkeit gibt dem Autor den Grund, die von ihm untersuchten
Tieren als unbestreitbare Anguis fragilis fragilis, unbestreitbare Anguis frag-
ilis colchicus, bzw. Individuen mit gemischten Merkmale zu bezeichnen. In der
vorliegenden Mitteilung haben wir bei der Bestimmung der Unterart der von
uns gesichteten Tiere denselben Merkmalen-Komplex benutzt.

Am 03.06.2001 in einem gerade bearbeiteten Ackerland, das an dem
Reservat "Ardatschlaka" (Kotlenska Gebirge) grenzt, beobachteten wir
zwischen 17” - 18”Uhr 5 Blindschleichen Anguis fragilis. Das Entdecken von 5
Tieren auf eine verhéltnismaessig kleine Bodenflache von са. 1500 - 2000 па? war
торс! dank der gerade verlaufenden Landarbeiten - Sammeln von Неш. Einer
der Blindschleichen, die bei der Landarbeiten getétet wurde, zeigte alle typis-
che Merkmale der Nominatform (es fehlte eine 4ussere Ohren6ffnung; die
Prafrontalschilder lagen nebeneinander; die Zeichnung war typisch fir die
Nominatform). Zwei Tiere, die wir nur zu Gesicht bekammen, ohne sie fangen
zu konnen, wiesen auch die typische "fragilis" Zeichnung auf. Die anderen zwei
Individuen, die von den Landarbeitern entdeckt wurden, kopulierten gerade als
ich zur Stelle kam. Das Mannchen war ein typischer Vertreter der Unterart
"colchicus" (getrennte Prafrontalschilder; gut sehbare Ohrendffnung;
Kupferfarbung des ganzen Korpers, sowie die charakteristischen blauen
Flecken). Das Weibchen war ет grésserer typischer Vertreter der Nominatform
(sich Uber die ganze Lange bertihrende Prafrontalia; eine Ohren6ffnung fehlte;
die Grundfarbe des Кбгрегз war grau-braun und die zentrale dunkle Linie ent-
lang des Riickens kam sehr gut zum Ausdruck). Die kopulierenden Tiere haben
sich gegenseitig mit ihren Кбгрег umwickelt und das Ménnchen hat sich in den
Kopf des Weibchens in seinem hinteren Teil kraftig eingebissen. Wie noch

155

SCHREIBER (1912) vermutet, findet die Kopulation an einem versteckten Platz
statt (in diesem Falle unter einer dicken Schicht Heu). Das ist wahrscheinlich
die Ursache - warum sie so selten in der Natur beobachtet werden konnte. Ich
habe die Tiere genommen und weitere 50 - 60 m. bis zum Expeditionswagen
getragen, wo sie detailiert untersucht wurden. Fast die ganze Zeit bis zu sein-
er Befreiung (ca. 10 min.) lies das mannliche Tier das Weibchen nicht los. Das
geschah erst 2 -3 min. bevor es freigelassen wurde.

Das Vorfinden einer solchen Fille von Blindschleichen auf einem so
begrenzten Territorium beruht unserer Meinung nach auf folgende Ursachen:

1. Gut aufbewahrte, zahlreiche Populationen der beiden Unterarten mit sich
uberlappenden Verbreitungsterritorien in dieser Region (400 - 500 u.m.s.).
Dieser Teil des Kotlenska Gebirges wird von BESCHKOV (1966), als ein Gebiet, wo
die Unterarten der Blindschleiche in unmittelbarer Nahe leben, beschrieben.

2. Die Ubereinstimmung unseres Aufenthalts in dieser Umgebung
bezuglich Ort und Zeit mit der Fortpflanzungsperiode der Lokalpopulation.

Unsere Beobachtung beweist, dass sich die Territorien der beiden
Blindschleichen-Unterarten in diesem Gebiet des Kotlenska Gebirges tiberdeck-
en, sowie die Moglichkeit, dass beide Unterarten sich kreuzen konnen.

Diese Beobachtung unterstutzt in hohem Grade die Vermutung Beschkovs,
dass die Individuen mit gemischten Merkmalen aus dieser Umgebung -
Bastarde zwischen den beiden Unterarten sind.

Literatur

BESCHKOV У. 1966. Untersuchungen Uber Systematik und Verbreitung der Blindschleiche
(Anguis fragilis L.) in Bulgarien. - Bull. Inst. Zool. Mus., 21: 185-201. (Bulgarisch).

Вовезсн Т., J. ZONKOV. 1933. Untersuchungen Uber die Verbreitung der Reptilien und
Amphibien in Bulgarien und auf der Balkanhalbinsel. I Teil: Schildkroten (Testudinata)
und Eidechsen (Sauria). - Mitt. Konigl. Naturwiss. Inst. Sofia, 6: 150-207. (Bulgarisch).

KOVATSCHEFF, V. 1912. Herpetologische Fauna Bulgariens (Amphibien und Reptilien).
Plovdiv, Verlag H. G. Danov, 90 p. (Bulgarisch).

ENGELMANN W-E., J. FRITZSCHE, К. GUENTER, Е. OBST. 1985. Lurche und Kriechtiere Europas.
Leipzig, Neumann Verlag, Radebeul. 420 p.

Lepsi J. 1926/27. Beitrage zur Reptilienfauna des stiddstlichen Dobrudscha. - Verh. Mitt.
Siebenburg. Ver. Naturwiss. Hermannstadt, 77: 27-50.

SCHREIBER E. 1912. Herpetologia europaea. Jena, Gustav Fischer-Verl. 960 p.

Етдедапдеп ат 20.6.2001

Anschrift des Autors:

Andrei Stojanov

Nationales Naturhistorisches Museum
Boul. Tzar Osvoboditel 1

1000 Sofia, Bulgarien

156

Наблюдение на Копулация между дбата подвида
на слепоКа (Anguis fragilis L.)

Андрей СТОЯНОВ

(Резюме)

В обрабопабавми селсКостопансКи земи, граничещи с резерваш "Ардачлъка", са
наблюдавани 5 слепоКа (Anguis fragilis). Два om индивидите, намерени да konyAupam,
са представители на дбата подбида, срещащи се 6 България. Наблюдението доКазва
Както фаКкша, ue В този район на КошленсКа планина териториите, обитавани om
двата подвида, се припокриваш, maka и Възможността me3u две форми ga се
Кръстосваш. До голяма степен се пошвърждава и допускането на Бешков, че
индивидшие със смесени белези, срещащи се myk, са бастардни екземпляри.

157

Historia naturalis bulgarica, 13, 2001: 158

Каталог на сладКоводните Mekomeau (Mollusca)
6 България от Ангел Ангелов

Aaekcu ПОПОВ

ANGELOV А. 2000. Mollusca (Gastropoda et Bivalvia) aquae dulcis. - In:
Catalogus Faunae Bulgaricae. 4. Sofia - Leiden, Pensoft Publishers & Backhuys
Publishers BV, XIV + 57 p.

Доц. Ангел Ангелов е посветил над 40 години на изследване Ha
CATALOGUS 4 | caagkoBoguume охлюви и миди 6 България. През това Време той е
FAUNAE установил Като нови за фауната на страната 9 рода и 16 Вида. Om max
BULGARICAE е описал Като нови за науката род /nsignia, 8 Вида и 1 подвид, Bcuuku om
семейство Hydrobiidae. Това му дава право да обобщи досегашните
познания 6 пази област под формата на Каталог. Такова обобщение е
правено само веднъж, преди повече оп половин Век от Дренски (1947, Год.
Cod. унив., 3, 43: 33-54), но mo е остаряло, шъй Като В него намират
“ | място само около половината om сега известните Видове.
; В Каталога са Включени 89 Вида, om koumo 67 Вида охлюви и 22 Вида
миди. Нови за българската фауна са Melanopsis parreyssi Phil. (Вероятно
и за балканската фауна) и род Melanopsis. Особено ценно е Крипичното
| разглеждане оп А. Ангелов на досегашната публикувана информация, 6
резултат на Което ca Коригирани редица погрешни данни и са
отпаднали сведенията за несигурни и непотвърдени Видове (отпбелязани В "бележКи" на
съответното място). Интересни 6 зоогеографсКко отношение са ендемичните 13 вида и 3
подвида om подземни или изворни Води: 12 български и 3 балкански ендемита om семейство
Hydrobiidae и балканският ендемит Lithoglyphus pyramidalis МШП. (Lithoglyphidae).

Съставен по обичайния начин, Каталогът съдържа и екологични данни, а за някои видове и
споменатите таксономични и фаунистични бележки. А. Ангелов е използвал цялата Важна
литература със съществени сведения за фаунаша на групата 6 България. Но все пак са
пропуснати някоц публикации и съответните данни, Като напр. Пкоокт (1895, Journ. Conchyl.,
43: 220-234) с описание на новия Bug Unio sardicensis, по-Къено синонимизиран; JACKIEWICZ (1962,
Bull. Soc. amis sci. lett. Poznan, D, 3: 47-62) с обозначаване на Heomunyc на Stagnicola vulnerata
(Kiist.) и синонимизиране на 5. berlani (Bourg.); Русев (1966, Фауна на Тракия, 3: 231-291) с
оригинални данни за 5 Вида; AHEBA (1987, Хидробиология, 31: 37-64) за 17 вида; Русев (ред., 1994,
Лимнология на българските gyHabcku притоци, С., 255 с.) за 47 Вида; Както и много статии на
чешкия изследовател на българската малакофауна Jaroslav Petrbok. В литературния списък са
пропуснати BOuRGUIGNAT (1862-1880), УАУВА (1893) и Маринов (1978), Като първите двама автори
не са цитирани и при съответните видове. В списъка липсва и заглавието на статията на
Grossu (1946): Contribution 4 la faune malacologique де Roumanie: sur deux espéces nouvelles
Hydrobiidae, Paladilhiopsis codreanui п. sp. et Bythinella dacica п. sp. Авторът He е изяснил
отношението cu Към статута на Pisidium bulgaricum Odbn., Който фигурира и Като
самостоятелен вид, и Като синоним на P. personatum Malm.

Ползването на Книгата е улеснено om въвеждането В поредицата на списък на находищата
на правилен английски и на български, Както и на транслитерация на имената на българските
u руските автори. Колекцията на А. Ангелов се съхранява сега 6 Националния природонаучен
музей ие на разположение на инпересуващшпе се малаКолози. Четвъртата Книжка om
"Каталозите" ни представя сполучливо съвременната Картина на познанията Върху
сладководните мекотели 6 България. Тя представлява началото на сътрудничеството на
издателство Pensoft с холандска издателска фирма om Лайден при издаването на поредицата.

158

Historia naturalis bulgarica, 13, 2001: 159-179 |

2Kubomunckume ocmanku
om енеолитния археологичесКи обект
Край с. Долнослав, ПловдивсКа област

Николай СПАСОВ, Николай ИЛИЕВ, Златозар БОЕВ

АрхеологичесКкото изследване на обекта при с. Долнослав започва през
1983 г. Въб Връзка с проучванията на kyamypume, създадени през
праисторическите епохи 6 т. нар. Контактна зона на границата между
Тракийската низина и Родопите. Разкопките, Водени до началото на 90-me
години, са осъществени om Народния археологически музей (Пловдчв) и на
АрхеологичесКия институт с музей при БАН (София) под ръководството на
д-р Ана Радунчева. Праисторическият обект е разположен 6 полите на
Родопите (Добростанския pug) на около 400 m Hu. В. срещу Tonoaobckua
проход, осигурявал достъп до него и на населението, обитаващо на юг от
Родопите. Изследванията даваш основание 6 pamkume на обекта ga се
предположи наличие на храмов център, а самият археологичесКи обект ga
бъде отнесен Към финалния етап на големия енеолитен Комплекс
Коджадермен - Гумелница - Караново VI (РАДУНЧЕВА, 1996). Има пълни
аналогии с Късноенеолитните хоризонти МечКюр, Ленобо, Русе, Варненския
халколитен некропол (Колева, лично съобщ.). Радиокарбоновите дати 5530 и
5480*- 60 г. абсол. възр. (БОЯДЖИЕВ, 1992) потвърждават относителната
хронология - Втората половина на 4 хил. пр. н. е.

Археозоологическите проучвания за праисторическите неолит-
енеолитни обекти 6 cmpaHama са значителни по брой. В побечето
случая me разглеждат предимно въпросите за ролята на давите и
домашните животни 6 бита на древното население по нашите земи, а
чисто фаунистичните проблеми са обикновено по-слабо застъпени.
Между по-богатите на Животински останКи xoaouencku npaucmopu-
чески обекти и съотвештни археозоологични разработки трябва ga
отбележим: Р. Попов 1908; Голямо Делчево (ИВАНОВ, ВАСИЛЕВ, 1975); Езеро
(Василев, 1979); Овчарово (ВАСИЛЕВ, 1985); Овчарово - гората (NOBIS, 1988);
Ракитово, (КОВАЧЕВ, Минков, 1986; КОВАЧЕВ, 1988); Дуранкулак (NOBIS, .
1986; ЗРАЗЗОУ & ПЛЕУ, под печат); Слатина - София (BOKONYI, 1992);
Драма (BOKONYI, 1989) Ковачево (Нинов, 1990); Урдовиза (RIBAROV, 1991)
Созопол (SPASSOV & ПЛЕУ, 1994); MANHART (1998) u gp.

159

Mamepuaa u Memogu

Настоящото изследване се основава на анализа на 90 % om целия
събран археозоологичен матерчал, събиран 6 7-годишен период (1984-1990
г.). Неговото o6womo Количество Възлиза на 16 000 - 17 000 бр. kocmu u
Костни фрагменти, Както и черупКи om сладководни и морсКи мекотели.
Огромната част om останКите (около 15 000) са предмет на настоящото
изследване. Om max неопределяемите Костни mpecku са около 1500. По-
голямата част om първично определените останки са Костни
фрагменти. В цял Bug са запазени обикновено няКои komnakmuu Кости om
крайниците (главно фаланги, прешлени), долни челюсти пи gp.
Материалът е определян чрез сравнителните остеологични Колекции om
птици п бозайници на Националния природонаучен музей при БАН (НПМ),
В Кошпо се съхраняват ckeaemu om над 380 Вида om abu и териофауната
на Европа. Видовияш състав и процентното съотношение са
предстаВени на пабл. 1. Общото Количество Кости и това на масовите
Видове е изчислено чрез екстраполация на данните om представителна
извадка, равняваща се на оКодо 30 90 om общото Количество. Минималния
брой на индивидите от масовите видове е изчислен по най-често срещащи
се Кости om цялата извадка. При това е използван и методът на BOKONYI
(1970). Omuumanu са индивидуалните възрастови, полови и размерни
различия на индивидите. Memogume прилагани за възстановяването на
ръста на домашното говедо са разгледани 6 съответната глава.

Bugo6 състав на домашните п дабите животни
Бозайници (Mammalia)
Домашни бозайници
В тази група са установени 5 Вида бозайници (таб. 1).

Домашна c6una (Sus scrofa domestica Linnaeus)

Ocmankume на домашната свиня са учудващо много и Както изглежаа,
преобладават над тези на guBama (определени по размерните различия на
Костите и зъбите), макар че определения брой индивиди не надхвърля
достоверно броя на дивите. Костите om домашната свиня почти не
omcmpn6am по брой на тези om дребните преживни Като поотделно
овцете и ko3ume са по-малко от прасетата по брой индивиди и брой Кости.
Сред многото индивиди om това Животно, освен Кости om едри възрастни
екземпляри, присъстват и такива om съвсем малки прасенца-сукалчета.
Свинята е представена om характерна за епохата дребна, твърде
примигенна раса: Отделни, запазени 6 една или друга степен черепи на
Възрастни екземпляри (чийто размер и форма на ламбопдния гребен са
характерни за домашната свиня) показват практически прав черепен
профил. По плова me съвпадат с npaucmopuyeckama източноевропейска

160

свиня (ЦАЛКИН, 1966), с Която е сходна ma3u om енеолита на Овчарово
(ВАСИЛЕВ, 1985). Ширината на muAHOMO поле на един измерен индивид
попада 6 долните стойности на данните от Обчарово, а ръстът на gba
екземпляра, измерен по kaakaHeycume чрез коефициента на Teichert 6
единия случай достигат, а 6 другия малко надвишават средния ръст (72
cm) на Жиботните от Обчаробо. Тези размерч също дават индикация, че
индивидите опа ДолнослаВ не се отличават на практика om породата. om
Овчарово. Съвременнаша (вече много рядКа) примигенна, изпочнобалканска
свиня, Която е много по-едра, показва известна напредналост 6 стадия на
одомашняване - има малко по-извит черепен профил.

Table 1
Distribution of Ше bone remains by species and number of bones
Bone remains Individuals
Vertebrate species number %fromthetotal number ~% from the total
Pisces 61 0.5 ~10 4.9
Aves
Tetrao urogallus 8 0.06 5 2.4
Phasianus colchicus 1 0.007 1 0.5
Ciconia ciconia Ди. 0.007 1 0.5
Subtotal: 10 0.07 7 3.4
Wild mammals
Castor fiber 9 0.07 2 i
Lepus europaeus 18 0.13 5 2.4
Sus scrofa 1060 7.85 28 13.65
Cervus elaphus 4538 33.6 75 36.6
Capreolus capreolus 223 1.65 18 8.8
Rupicapra rupicapra 1 0.007 1 0.5
Bos primigenius 49 0.36 5 2.4
Equus germanicus
transylvanicus 4 0.03 1 0.5
Canis lupus 6 0.04 3 1.5
Vulpes vulpes 4 0.03 2 1
Ursus arctos 12 0.09 2 il
Martes sp. 3 0.02 1 0.5
Felis silvestris 5 0.04 3 1.5
Lynx lynx 1 0.007 1 0.5
Subtotal: 5933 43.92 147 71.85
Domestic mammals
Canis familiaris 99 0.73 39 19
Sus scrofa domestica 1602 11.9 29 14,14
Bos taurus 4116 30.5 43 21
Ovis/Capra 1676 12.4 30 15
Subtotal; 7493 55.53 141 69.14
Total: 13497 ~205

161

Овца / Коза (Ovis Linnaeus / Capra Linnaeus)

Обикновено идентифицирането на двата рода един om друг е трудно, a
често пъти - невъзможно. В случая големият брой останки даде
Възможност за сигурно доказване на присъствието u на двата рода 6
находището. Един черепен фрагмент на овен и 3 на обце, отделни много
грацилни Memakapnycu и няКолКо пипични ангуларно фрагменти om
мандибули са индикация на присъствието на овбцата. Тя е предстаВена om
много дребна порода, характерна за пази епоха. Hakou uepennu
фрагменти показват, че Женските индивиди са били безроги - указание за
един особено напреднал за епохата процес на одомашняване.
Xapakmepucmukama на обцата оп Долнослав на практика съвпада с тази
от неолита на Овчарово (ВАСИЛЕВ, 1985). Последната 6 Краниометрично и
одонтометрично отношение показва сходство с изчезващата примигенна
съвременна българска овца - uakea/kapakayancka овца. Наличието на Кози
В извадката om kocmu се доказва om редица рогови фрагменти om мъжки
и Женски животни и масивни, пипични по форма Memanoguu, сКочни Кости
и Калканеуси. Породния mun на Козата се определя om неусукващите се 6
cazumaaHama равнина, сравнително неголеми Костни рогови израстъци.
Групата на дребните преживни - обца/Коза Като цяло заема Второ място
по численост на Костите и индивидите сред домашните Животни, но едва
надхвърля броя на домашнаша свиня.

Говедо (Bos taurus Linnaeus)

За определяне штипологичната xapakmepucmuka на гоВедото
послужиха omgeAHU черепни фрагменши, рогови израстъци и
остеометричния анализ на 41 бр. скочни Кости, 3 цели Memakapnyca и
59 метакарпални и метатарзални фрагмента (Табл. 2-4, Фиг. 1.). Този
анализ даде индикация за ръста и пола на Животните. Ръстът при
холКата изчислихме по целите Memanoguu чрез Коефициента на
ВАСИЛЕВ u gp. (1979) u ЦАлкин (1960). За фрагментарните Memanoguu бе
използван КомплеКксния метода на АТАНАСОВ u др. (1985) и ВАСИЛЕВ (1985).
Полът е определян Визуално съгласно указанията на Цалкин и чрез
графично-Корелационния метод (ЦАЛКИН, 1960). Трябва ga ce има
npeg6ug, че Във Всички подобни случаи, получените размери, маКар да са
достатъчно показателни, са Все пак орчентировъчни, още повече, че
споменатите Коефициенти са получени при изследбането на други
породи, имащи вероятно малКо по-различни пропорцич на крайниците.

Ръстът е Важен показател за определянето на основните породни
munoBe (брахицерен, примигенен пли евентуално kppemocku). Opuenmu-
ровъчните ръстови граници на тези породни munobe ние определихме
Във Връзка с целите на нашето изследване: около 110-112 ст прибдлизи-
телна горна ръстова граница за брахицерното говедо и около 125 cm
приблизшпелна долна ръстова граница за примигенното говедо. Тези
приблизителни ръстоВи граници (чишто точни цифрови изрази са 6
известен стисъл условни) приехме чрез:

1. Сравняване с данните за ръста на известни съвременни брахицер-
HU и пршмигенни породи и КръстосКки (ВАСИЛЕВ, 1985; XAEBAPOB, 1934;

162

ПЕТКОВ, 1928; ЦАЛКИН, за cmenHomo 1965);

2. Чрез сравняване с изкопаеми говеда приети за брахицерни или при-
мигенни, за koumo съществуват цифрови данни за размера на посоче-
ните kocmu (ИВАНОВ, 1958; Илиев, 1994; Спасов & Илиев - непубликувани
данни от неолита на Мало поле.).

Шар е: 2

Distribution of Ше cattle metacarpus dist. dimensions from Dolnoslav
in three size classes: brachycere cattle, hybrid individuals, primigene
cattle

Width values (mm) Brachycere cattle Hybrid cattle Primigene cattle
(number of specimens) (number of specimens) (number of specimens)

nh 52 1
5 53 1
а 54 1 :
= 55 3 с
56 5
57 3
|= 58 1 :
$ 59 2
Е 60 : :
= 61 :
62
Е 63 1
= 64 Е
9 65 Е
3 66 2
Э 67 : 2
Cluster I

52 mm x coeff. 3,32 x 6,02
56 mm x coeff. 3,32 x 6,02

103,93 size in cm
111,92 size in cm

Cluster II
56,1 mm x coeff. 3,32 x 6,02
62,5 mm x coeff. 3,32 x 6,02

112,12 size in cm
124,91 size in cm

Cluster Ш
63 mm x coeff, 3,32 x 6,02
67 mm x coeff. 3,32 x 6,02

125,91 size in cm
133.91 size in cm

163

Table 8
Distribution of the cattle metacarpus prox. dimensions from Dolnoslav in
three size classes: brachycere cattle, hybrid individuals, primigene cattle

Width values(mm) Brachycere cattle Hybrid cattle Primigenius cattle
(number of specimens) (number of specimens) (number of specimens)

49 1 - -

Cluster I
сл
(<=>

Cluster П

сл
сл
.
г |5 со FP ко со ry):
1

Cluster Ш
ка

Table 4
Distribution of the cattle metatarsus dist. dimensions from Dolnoslav in
three size classes: brachycere cattle, hybrid individuals, primigene cattle

Width values(mm) Brachycere cattle Hybrid cattle Primigene cattle
(number of specimens) (number of specimens) (number of specimens)

9 Е
51 2
52 -
53 -

luster I
сл
>

Cluster П
ъв me го Са

Cluster Ш

>
сл
ме ме +1

164

Slatina (Sofia) - Neolithic

55 iS
5
|
В ",
50 -@ с
|] | |
45+ a
| |
|| a
B |- | -
| | | |
40 | a
| Length
35 t | Вет |
50 55 60 65 70 75 80
Dolnoslav
55 7 =
=
8
2
50+ 0
оо о
45 + о
со
о В Е
оо | Вопоо о
a Shane
оо (оо ео)
og
о о
| о | Length
35 | + — | {
50 55 60 65 70 75 80

Fig. 1. Comparative dimensions of the cattle astragal bones from Dolnoslav (Late
Eneolithic) and Slatina-Sofia (Early Neolithic). The catenary show the approximate limit
(after other investigations of the authors) for shorthorn cattle (Dolnoslav) and B. primi-
genius - like longhorn cattle (Slatina-Sofia)

Морфологичният и остеометричен анализ поКазаха, че говедата om
Долнослав са пашпологично доста разнообразни (табл.2-4, фиг.1). Осредне-
ните данни om Количествения анализ на дасталните и проКксимални
фрагментина Memamap3ycume и mMemakapnycume говорят, че са били
отглеждани 96а Mopdomuna говеда - дребно (брахицерно), едро (примиген-
но) и КръстосКа между max 6 приблизително съотношение 35%:12%:43%.
Отделните показатели (дължина; проКксимална, одпафизна и дистална
ширина на Memanoguume; ширина и дължина на сКочните Кости) варират

165

В широки граници, поКазвайки стойности om тези харакшерни за
брахицерния тип 90 типичните за примигенния. (табл. 2-4, фиг. 1)

Средните стойности om размерите на проксималните и дисталните
ширини на метаКарпалните и метатарзалните фрагменти (55,2 за gucm.
Край и 58,2 - проксимален за Memakapnyc и съотбетно 47 и 55,5 за мета-
map3yc) nonagam 6ъ6 вВариационните редове kppcmockume. Memakapnycume
Варират Като цяло om 54,5 go 61 mm за npokcumanen Край и 56-62,5 mm за
gucmaneH Край; Memamap3ycume - 43,5-48,5 mm за проксимален Край и 51-57
mm за дистален Край. Размерите на брахицерното говедо преливат без ряз-
Ка граница (табл. 2-4) В тези на kppcmockume, а размерите на последните
(поне по отношение на скочните Кости) достатъчно плавно 6 тези на
примигенните говеда. Вследствие om тези данни, подобна е Картината и
при съпоставяне на получените Височини 6 холката, koumo Bapupam om 101
go 147 спа (средно 118 спа), подобно на местното сиво uckppcko гобедо, но за
pa3auka om него Вариращо 6 много по-широки граници.

Налага се извода, че останките не принадлежат на две рязКо отлича-
Ващи се и локализирани на различни места породи, а на една неКонсоди-
gupaHa порода, показваща доста начален стадий на формиране на
местна почва, чрез Кръстосване.

Имайки предвид сравнително небисоКия среден ръст на гобедото и
съпостаВяйки me3u данни с много едрия ръст на няКош неолитни
примигенни породи (напр. непубл. данни от Мало поле - ранен неолит)
можем ga приемем, че kppcmockama om Долнослав е именно между
примигенното и брахицерното говедо, а не между брахицер и диво
говедо (тур), въпреки че Вторият посочен Bug Кръстосване би бил
Възможен 6 региона при процеса на Вторично одомашняване, за Което
има индикации (nak 6 Мало поле ) на Baakanume.

Тези изводи се потвърждават и om намерените рогови израстъци
със cmpykmypama и размери отговарящи на брахицарни и примигенни
говеда и на евентуални КръстосКки между max. Подобна Картина
показват и оскъдните черепни останКи:

Едан невроКраниум принадлежи на ЖженсКо Животно. Роговите израс-
mbuu са фини, с почти еднакви преднозаден и вертикален дпаметър на
основите (съотношение между големия и малКия диаметър 35:42 mm е
Hag 8090, Което според наши наблюдения е типично за женските
индивиди). Черепната характеристика поКазва белези на типично
брахицерно говедо: паясна междурогова линия - 125 mm (влиза 6 рамките
на гаппичното за брахицера - 116-133 mm, според някои данни om Иванов
(1958)); прапецовидна форма на челото, с "UAUputicka издушина" и Вдлъб-
натина nog нея; Клиновидно Вдаване на междутеменната Кост Hanpeg;
много тънКи и Къси рогови израстъци.

Втори сравнително запазен черепен фрагмент принадлежи на мъжко
Животно с по-масивни рога и по-широк череп (съотношение на малък
Към голям диаметър на основата. на рога - 42:56 е определено nog 80%).
Междуроговата линия - 165 mm (малКо по-права om на предходния череп
и с по-слабо изразено Клиновидно вдаване на междуметната Кост),
показва брахицарни белези стекчени om вероятно Кръстосване.

166

Процесът на формиране на породи чрез Кръстосване на примигенно
с брахицерно говедо по нашите земи започва швърде отдавна - още В
ранния HeoAum. Анализът, Който направихме на част от материала OM
Слатина - София (начало на ранния неолит) показва също (фиг. 1) нали-
чие на хибридизация между дребна (брахицерна) и едра (npumuzeHHa)
породи или между брахицерна порода и тур - Вторично одомашняване.
В Слатина има и цели Memakapnycu, според Които изчисленият ръст на
съответните индивиди достига най-ниските стойности om Додно-
слав. Това допълва Картината на сходство с много по-Късния Долно-
слав. Тук намираме по-сКоро доводи за първия om предложените Bapuan-
mu на Кръстосване 6 неолита на Слатина (между брахицерна и прими-
генна форма на домашно гобедо). По същото Време (6 ранния HeoAUM) B
България намираме U много едра примигенна порода, може би продукта
на местно одомашняване (Мало поле, непубл. данни). ABHO е, че и
брахицерната порода на Балканите е много древна и е прониКнала тук
(явно om Предна Азия) вече оформена, Което говори за предхождаща
дълга еволюция.

Вероятно брахицарните древни породи, просъществували на
Балканите не по-малко om 8000 г. Останки om max са намирани 6
праисторическо време на редица места 6 България и Европа и са се
запазши 6 България чрез родопското Късорого говедо. Makap и на
изчезване, mo Все още ce отглежда 6 няКой родопски села и днес.

Куче (Canis familiaris Linnaeus)

Представено е om доста Внуцлателна извадка om 73 семимандибули, 7
черепа с различна степен на запазеност и отделни постКраниални Кости
om 39 ung. (фиг. 2). Преобладава дребният морфотип, kotimo се
характеризира с: силно извита дъговидно долна челюст, пропорционално
едри разкъсвачи, опаноситедлно Къса муцуна и подчертан, силен ъгъл между
челни и носни Кости (фиг. 3). Подобни Кучета са известни om редица
неолитни и енеолитни находища у нас и на БалКаните, a 6 по-Късни епохи
и на запад 6 Европа. Би пряббало да са навлезли 6 Европа още В ранния
неолит преди 8000 г. през балканския път на разселване на народите
(SPassov & ILIEV, 1994). Тези останки са преобладаващите черепни останки
В обекта и са близки по морфология на дребния расов mun С. ; "райизите".
Същевременно Височината на Кучетата от Долнослав, cnogeg
постКраниални останки говори за дребни до средни по ръст индивиди.
Ръстът на Кучетата 6 холката, изчислен 6 ст с индекса на KOUDELKA
сочи следните резултати: По няКолКо цели раменни Кости с размери 123.5,
132.0 и 131.0 mm, Височинаша е съошбветно 33.6, 56.0 и 55.5 cm.
Приблизателният ръспа, изчислен по 5 радиуса е съответно: 41.6; 44.4; 44.5;
46.3; 47.8. Можем ga приемем, сравнявайки данните с няКкоп Hawu
резултати от други праисторически находища, че Животните с ръст om
~ 80 go - 45 спа спадат Към расобия mun "palustris", а тези над 50 cm
можем да отнесем Към С. ; "intermedius". Ръстобвеше между 45-50 cm
изглеждат междинни и биха могли да принадлежат на аберантни по ръст
индивиди, но наличието на два ръстови muna предполага по-скоро

167

g
ИБ =
Гей
70 + Е:
+ o
65 2 с 2
Oa aS = М5
55 на Е е 5 о wo
с Ww =|
ЗЕ = о Ф
50 2 = 6 в > 2
45 Е з со в © 2
с е 5 в =
40 ТА о = oO a
a в о с
35 1 3 3 6 5 © 0 =
> =
30 + See ри Ани МАИ
fe = о 5 е
25 + Ф ВИ: е, с Ф =
D © о © Ф Ф Ф =
ве = = D
20+ 9 = о = а = 5 е 2 Ф
Tol Е с Ф = а = о <
с >
15 + Е 5 5 8 > = 5 с сини Е
5 ПУ 5 Ф [2] =
о Q 2 Ф Ф >
о о no ® Ф =
10+ = о = =} с 5 Ф —
Q Ф е ж
© a = = = 5 = 2 - С =
+ >
570 та a ш = = = 2

Fig. 2. Ratio diagram of the mammal species after the number of individuals for each
species (black columns - wild species, light columns - domestic animals)

наличието на КръстосКи. Данните om изследването на черепа изглежда
потвържаавапа това предположение: Hemaakume вариации на дължината
на черепа и развитието на сагаталния гребен при Възрастните индивиди
- om липса на такъв до сравнително силен гребен, едва ли могат да се
обяснят само с полов диморфизъм или с неконсолидираността на расата.
Според метричните данни и сравнения 6 размерно отношение черепните
и манопбуларни останките попадат 6 ова Кластера (ATAHACOB, 1996).
Едната размерна група събпада напълно с MunuYHuUMe за района С. ff palus-
tris, а gpyeusm е с малКо по-едри индивиди (с по-удължен лицев дял),
междинни между посочената форма и С. f "intermedius." или Клонящ Към
последния, Който е намиран 6 други находища (фиг. 3 - по-едрияш череп).
Могат ga се допуснат 96е предположения: 1. Местна форма на расовия mun
"palustris" с голяма ръстова вариабилност и по-големи средни размери. 2.
IIpegxozgaujo поглъщателно Кръстосване на посочения расов mun с С. f
"intermedius" при доминиращо влияние на формата "palustris". Като имаме
пред Bug, че В находището има данни също за съществуване на хибридни по
белези говеда, Bmopama хипотеза изглежда по-достоверна и може би говори
за Контакти между населения с различен произход и микроКултура.

При сравняването на праисторическите "расови" munoBe Кучета със
съвременните породи и големи раси парябва да се има пред Bug принцш-
ната разлика във формирането на древните и съвременни расово-породни
морфотипове. Съвременните са селекционирани избирателно от човека и
могат ga бъдат поддържани 6 "чист" Bug само при изодация и изкуствено
поддържане на белезите. Heoaum-eHeoAumHume расови типове (за konkpem-
ни тесни породи едва ли може ga се говори) са продукт на изкуствения
om6op, но Все още не на насочена селекция. Формирането на съответния
морфотип (Който впрочем е много по-устойчив om съвременншие) става
на практика без akmu6Hama човешка намеса. Оформя се 6 резултат на

168

разпадането на белезите на дивия предшественик, (разчита за добиване
на храна побече на човека, omkoakomo на собствените си хищнически уме-
ния) поради намаляването на ролята на стабшлизиращия еспоествен om-
бор и В резултат на механизмите на неотенияша. Заедно с това, прими-
mu6Homo домашно Куче е подложено В известна степен и на нова естест-
Вена селекция. Формата "palustris", например, съпъшстваща неолит-енео-
дитното население, е поставена при условия на минимални хранителни ре-
сурси и необходимост оп маКсимално използване на животинските храни-
пелни (6ka. и Костни) отпадъци. Toba дава предимство при селекцията на
дребния ръст и на развитие на масивни относително челюсти при запаз-
Ване на едри за ръста зъби, koumo по-бавно намаляват размера cu 6 сравне-
ние с Костнаша тъкан. В случая не се изключва и запазване/ развиване на
няКои om Качествата на предшественика (сетива? - ВЖ. едри слухови
капсули) 6 полза на човека.

са lk QB Bea 5 от 9

Fig.3. Skulls of С. familiaris from the prehistoric site Dolnoslav

Диби бозайници

Дивата бозайна фауна е представена със 14 вида, 4 от koumo (тур
/gu8o0 говедо/, бобър и рис) днес са изчезнали от пределите на страна-
ma. НяКои други Bugobe, макар че са оцелели до наши дни, понастоящем
са твърде редки или застрашени om изчезване. Такива са Кафявата
мечка, Вълкът и дивата Коза.

Бобър (Castor fiber Linnaeus)

Представен е само om 4 Кости на възрастни екземпляри, сред koumo
две почти цели раменни Кости и фрагмент om долна челюст (мандибу-
ла). Този бозайник е просъществувал у нас 6 равнинните гористи учас-
mbuu Край pekume до Края на 18-mu и началото на 19-mu Bek (Боев, 1958).

Див заек (Lepus capensis Linnaeus)
Останките my са по многобройни om тези на бобъра.

Мечка (Ursus arctos Linnaeus) и Вълк (Canis lupus Linnaeus)

Установени са само HAkoako Кости, сред koumo и долночелюстни фраг-
MeHmu със зъби. Това е характерно за повечето npaucmopuyecku обекти.

169

Aucuua (Vulpes vulpes Linnaeus)

Представена е с един почти цял череп OM много едър екземпляр
(Вероятно мъжКи), долна получелюст, Както и отоделни Кости om
Крайниците.

Banka / златКа (Мат? ез foina Erxleben / М. martes Linnaeus)

Намерените единични Кости om посшКраниалния ckeaem на
представители на рода не могат достатъчно надеждно да бъдат
идентифицирани go Bug. Дребните хищници попадат рядКо 6 ocmanku-
me om npaucmopuuecku селища у нас, за разлика от няКой по-северни
такива, Където се Касае за ловна специализация.

Дива komka (Felis silvestris Schreber)

Установена е по един фрагмент на долна челюст на непълновъзрас-
тен екземпляри няКолКо Кости om Крайниците. Домалната Кошка е
пренесена 6 Европа едва 6 античността (оКоло 1 6. н. е.), Въпреки, че на
Крит е намерена много по-рано. Размерните различия еднозначно
определят находката Като дива Котка.

Puc (Lynx lynx Linnaeus)

Установен също по един долночелюстен фрагмент (дясна получе-
люспа) със запазени зъби. В субфосилно състояние Видът е установяван
у Hac В няколКо праисторическите находища: За пръв пъш е установен
6 Салманово om Рафаил Попов. Описан е u om Голямо Делчево om ИВАНОВ
и ВАСИЛЕВ (1975), а om Овчарово om Василев (1985). В Cmaauticka Махала
е установен om Г. РИБАРОВ (устно съобщен).

Дива свиня (Sus scrofa Linnaeus)

Най-често срещан след елена сред ocmaHkume om диви Животни.
Намерени са Кости, Както om xencku, maka и om мъжКка индивиди.
Впечатление правят ocmaHkume om особено едри глигани. Om
последните са намерени п глиги с твърде големи размери.

Благороден елен (Cervus elaphus Linnaeus)

На първо място по численост на Костните ocmanku и броя индивиди
om бозайниците (табл. 1, фиг. 2). Обхваща Както kowymu, maka п
мъжкари, последните om koumo се отличават с големите си размери.
На редица почти напълно запазени черепи на мъжки Животни са били
отрязвани или дори избивани почти 6 основата (6 областта на т.нар.
пънчета). Една от причините за избиването на рогата би могла ga
бъде свързана с това, че огромните рога на улавяни В есенно-зимни
условия Животни са затруднявали MpaHCnopmupaHemo на уловеното
Животно. Еленовият рог е сред основните материали, om koumo 6
ДолнослаВ са изработвани разнообразни сечива. Такива сечива (рогови
momuku, чукове и gp.) бяха намерени 6 изобилие сред ЖивотинсКките
останки. Сравняването на Memanoguu, петни и скочни Кости поКазба,
че между елените, принасяни 6 Жертва е имало и гиганта с маса Към

170

300, а може би и повече Килограма. Такива елени достигат ръста на
сибирская марал. BOESNECK (1956) обръща Внимание, че HEOAUMHUME и
енеолитните елени om Балканите са били доста по-големи от рецен-
ганите елени. Нашите наблюдения на неолитни материали от Градеш-
ница, Созопол и me3u om Долнослав потвърждават това спаанобище
Върху cepueH материал. Трябва да отбележим, че елените от България
и Kapnamckua басейн и днес са по-едри om представителите на
останалите еВропейсКки популации. Това се обяснява с оптималните
съществуващи биотопи 6 тези места (SPASSOV & ПЛЕУ, 1994).

Сърна (Capreolus capreolus Linnaeus)

Този труден за лов Bug е представен с много по-малко останки om
елена, но Me са относително многочислени 6 сравнение с повечето други
праисторически обекти. Om избестнише ни подобни обекти
единствено В Уроовиза (БургасКо, ранен бронз) броят на сърнешКките
останки е съпоставим.

Дабва Коза (Rupicapra rupicapra Linnaeus)

Трудността при ловуването и слабата населеност на Високопланин-
ските райони е една om причините за изключишено рядката поява на
kocmume на този вид 8 останките om праисторическите селища у нас.
ДиВата Коза е идентифицирана и В енеолиша на Слатино, Благоебград-
cko om д-р А. Нинов (лично съобщение).

Тур /gu6o говедо/ (Bos primigenius Bojanus)

ТВърде рядък 6 материала, за разлика om редица други npaucmopu-
чески находища 6 страната и говорят за неподходящи (горсКи?) условия
В близост go npaucmopuueckua обект.

ШиороКоКопишен 906 Кон - Equus germanicus transylvanicus
Teodoreanu (= Е. latipes Gromova)

Сред хилядите Кости бяха намерени 3 зъба и фрагмент OM долна че-
люспа на Кон. Фрагментите са OM едно и също Животно и принадлежат
(ako се съди по едрите и Heu3smpumu долни Кучешки зъби и развитието на
Къганиците и предкъшниците) на млад жребец - най-вероятно Ha 4, най-
много на 4.5 год. Тези оскъдни останки не дават Възможност ga се прецени
с Категоричноста дали останките принадлежат на 906 или на домашен
Кон. Въпросът за Коня 6 случая е много интересен: Като имаме пред Bug
епохата би могло да става дума за останки на едни om най-древните
одомашнени Коне. Голямата рядкост на находката 1 индивид om Hag 5 000
идентифицирани Кости ни Карат да определим находката Като
принадлежала на диво Животно. Явно е Вече, че типичният за
плейстоцена шпроКоКопишен Кон е доживял на места 6 Европа go холоцена
u Вероятно заедно с тарпана е бил одомаланяван (SPASSOV & ПЛЕУ, 1997;
1998).

171

IImuuu (Aves)

IImuyume Кости са изключителна рядКост сред изследвания kocmen
материал. Те съставляват едва 0,06 % om Всички ocmanku, но дават
11,1 % om установения бидов състав. Намерени са общо 10 Костни фраг-
менша, всички om koumo са определяеми, т.е. с добре запазени дистални
краища на kocmume (БОЕВ, 1999).

Глухар (Tetrao игодаПиз Linnaeus)

Материал: femur sin dist., Хо NMNHS 1180; femur sin. (без enudu3u), No
1181; humerus sin. dist., No 1182; humerus dex. (без епифизи), No МММН$
1183; humerus sin. prox., No 1184; tibiotarsus sin. prox., No NMNHS 1185;
tibiotarsus sin. dist., No NMNHS 1186; radius dex. dist., No NMNHS 1187.
Обсъждане: Намерените om mo3u вид 8 Костни находки принадлежат
на най-малКо 5 индивида. Този факт поКазва, че съхраняемостта на
Костниште останки от nmuuu 6 находището е твъраде ниска. Той обаче
може да се обясни с несъвършенството 6 методиката на събиране на
материала. IIpakmuka е Все още при събирането на археозоологичен
материал, фаунистичните останКи да не се събират чрез пресяване и
промиване, а избирателно чрез mMakpockonckomo им отделяне. Очевидно
глухаръш е бил най-високо ценен Като nepHam дивеч. Археоорнитоло-
гичнише и историческите данни посочват, че пози Bug В миналото е
бил wupoko разпространен 6 cmpaHama 6 почти всички наши планини
докъм горната граница на гората. Днес числеността му не надвишава
1800 екз. (Боев, 1985). Костни ocmanku om тази едра птица (масата на
Възрастните мъжкари достига go 6,5 kg), Която om най-дълбоКа древ-
ност е била ВисоКо ценена Като nepHam опвеч, досега у нас са намерени
В Сливен (БОЕВ & РИБАРОВ 1989), Видин (БОЕВ, 1994 a, 6), Ягодинската
пещера (BOEV, 1997), пещерата Мадара, Омуртаг, Козарника, Деветаш-
kama пещера, Казанлък, Овчарово, Лакатник u др. (БОЕВ, 1999).

КолхидсКи фазан (Phasianus colchicus Linnaeus)

Материал: femur dex. ргох., No NMNHS 1188. Обсъждане: Kamo aBmox-
тонен вида (подвида) Колхидският фазан 6 Европа, на БалКаните и 6
България практически вече е изчезнал. Haxogkama om Долнослав, не е
едниствВвеното археоорнитологично свидетелство за миналото му
разпространение по нашите земи. Видъш е установен 6 23 находища om
Късния плейстоцен до Късното средновековие (БОЕВ, 1999). Тя обаче има
Важно значение, защото доказва, че пози Bug се е срещал 6 България,
респ. на Балканския полуостров, и през средния холоцен, M. е. много
преди пътуванията на първите мореплаватели OM античностата, с
Които според HAkou хипотези се обясняваше разпространението на
КолхидсКкия фазан Като интродуциран om Колхида Bug едва В
следледниково Време.

Бял щъркКел (Ciconia ciconia Linnaeus)
Материал: humerus dex. ргох., No NMNHS 1189. Обсъждане: Haxog-

172

Ката принадлежи на Възрастен екземпляр. Като птица със значителна
телесна маса (go 4,0 kg) не е изключено инцидентно белият щъркел ga е
бил обект на лов заради месото му. Въпреки, че е изяен синантропен
Bug, белият щъркел има слабо присъствие сред археозоологичния
материал om археологачните обекти В страната. Досега, освен 6
Долнослав, Видът е устаноВен В селището 6 местността "Бялата Boga"
Край Перник (3 - началото на 6 В. н.е.), римската Вила Армира (3 В. н.е.)
и В античния град Кабиле Край Ямбол (1-4 В. н.е.). Въб всички селища са
установени само единични находКи (БОЕВ, 1999).

ВъпреКи твърде ограничения си Bugob състав, находките om птици
индикират наличието на разнообразни природни местообитания В
оКолностите на Долнослав. Глухаръш е обитател предимно на
боровата гора, Колхидският фазан - на Крайречните шпроКолдистни
дърВесно-храстови съобщества В долното течение на pekume, а
находката на белия щърКел подсКазва, че наоКоло е имало и разлиби,
Вероятно - и блата, по чишто брегове е расла бодолюбива Bucoka дърбвес-
на растителност.

Раби (Pisces)

Рибите са слабо представени 6 материала. Намерени са само 3
фрагмента (с дължина 5-10 cm) om черепни Кости на едри рчби,
Вероятно сомове (Silurus glanis). Макар, че npomuyawmume наблизо реки
Черкезица и Чинардере преди 6000 години по бсяКа вероятност са били
значително по-пълноводни om днес, намерените останки om риби
принадлежат на екземпляри, уловени по-Вероятно В големите peku -
Марица или поне Чепеларската река, omcmoswia на оКоло 10 km.

Mekomeau (Mollusca)

Сред находките тази група е представена единстВено om мидите -
общо 74 черупки и фрагменти om около 20 индивида. Намерени са omgea-
Hu черупки om общо 4 вида: един речен (caagkoBogex) - Овална речна Muga
(Unio pictorum), два морсКи, обитаВащи Черно море: ЧерноморсКа едлива
мида (Mytilus galloprovincialis) а един неопределен Bug, Както и един Bug
сърцевидКа (Pecten sp.), разпространен 6 Средиземно (ВКл. и Бяло) море.
Haauyuemo на последния Bug е твърде показателен факт за активните
В миналото Контакти с населението, обитавало черноморсКкото u бе-
ломорсКото Крайбрежие Подобни Контакта, установени по Конхпиологи-
чен път установява и РИБАРОВ (1991) за населението на Кабиле, маКар и
за по-Късна епоха (1 хил. пр.н.е.).

173

ОстанКи om човек (Homo sapiens Linnaeus)

Заедно с обилния Костен материал са събрани и няКолКо човешки
kocmu. Те принадлежат на най-малко 2 индивида, единият om koumo,
съдейки по грацилните Кости, Вероятно е на млада Жена.

Съотношение между Костите om доби п домашни Животни
и относишелен дял на Bugobeme

Анализът не показва ясно доминиране на една от двете Категории
бозайници - диви и домашни (табл. 1). Докато броя на Костите om
домашните Животни имат известен превес над тези на давите
бозайници, по броят на индивбидшпе диви и домашни бозайници е
приблизително еднакъв, с леко преобладаване (според изчисленията ни)
на gu6ume, без този превес, обаче, да е статистически достоверен.
Сред дивите Животни най-многочислени са Копитните бозайници.
Всички останали диви бозайници с изкл. на бобъра и заека са слабо
представени. Hati-uecmu са ocmankume om благороден елен, следвани оп
тези на дивата свиня. Отсъствието на Кости om зубър (Bison bonasus)
и елен лопатар (Dama дата) навежда на предположението, че В
Конкретните природни условия 6 околностите по онова Време тези
Видове са били доста редки. Трябва да се опбелеЖи, че останките om
зубър например om холоцена на България са много по-редки om тези на
тура. Отчасти това може би се дължи и на относително по-
непристъпните за него горски местообитания. Археозоологичните
сведения за елена Aonamap 6 България също са малко, Въпреки че mot е
бил автохтонен Bug om балканската природа (SPASSOV & Плку, 1994).
Topcko-naanunckama местност е създавала условия са развитие на лова.
ЯВно е, че от дивите Животни преобладават горските, докато тези на
no-omkpumume пространства Като gu8 Кон и myp са много слабо
застъпени.

Сред останките om домашните Животни преобладават тези om
говедо, но и свиневъдството е било също силно застъпено (фиг. 2).

Разпределението на различните части на скелета е доста равно-
мерно. Срещат се Както множество черепни фрагменти, maka u
такива опа всички части на постКраниалния ckeaem, ВКл. и първи фалан-
ги, без подчертано преобладаване на един Вид Кости над друг. Всичко
mo6a показва, че целите трупове на guBume Животни са били донасяни
след лова 6 находището. ДоняКъде изключение са останКите om Кучета,
при koumo черепните находки са масови, за разлика om единично
намерените Кости om постКраниалния скелет. Не е изключено ga
става дума за прилагане на определени обряди или обичаи, свързани с
mo6a Животно.

174

Предварителни данни за бъзрастобия и полов състав
на давите п домашни бозайници

Многочислените Bugobe В материала са представени с всички възра-
cmo6u Категории - Както съвсем млади (ювенилни), бозаещи Животни,
maka и npecmapeau екземпляри с изтрити зъби и Възрастови дегенера-
тивни Костни аномалии. Предварителният анализ на останките om
диво и домашно говедо, дива и домашна сбиня и благороден елен не по-
Казва Категорично доминиране на единия om двата пода.

Косшни аномалии

Костите със следи om травми или други прижизнени gedekmu са
малко и не превишават естественото разпространение на подобен род
дефекти сред популациите на guBume Животни или сред стадата на
домашните Копитни. Само 6 два случая попаднахме на Кости със следи
на прижизнено счупване (бпоследствие зараснало). Много редки са и
случаите на cmapuecko изменение на kocmHama повърхност на няКоп
om дългите тръбести Кости, Върху koumo са се развили ek30cmo3u. Toba
е указание, че част om Жиботшнише са били отележдани по особени
съображения, а не за храна или Като работна сила.

Следи по kocmume

Muoxkecm6o Кости са силно обгорели, а други дори са овъглени. Отделни
Кости са прошени шли 6 max са правени големи gynku за изваждането на
Костния мозък. Това се отнася масово до черепите на редица Животни
(свине и gp). Сред намерените Кости има и множество ocmanku,
представляващи начален стадий на обработка с цел изработване на
Костани оръдия. Редица Кости om неолитани и енеолитни находища у нас
носят следи om разсичане. В Долнослав сечените Кости за разлика om
строшените са относително малКо. Такива са долни челюсти опа говедо,
koumo са били разсечени (по-точно - разцепени) 6 по-широката им
проКксимална част. Hakoako Кости om myp са били сечени: бедрена kocm 6
проксималната cu част (Вероятно kacancka работа за разчленяване на
паялото), Върху един радиус е приложено koco разсичане, а един om
изследваните Memakapnycu е разсечен надлъжно. Върху Memanoguu om
благороден елен се забелязват следи от остър предмет 6 gucmaAHama
част - явни следи om одиране на Кожата. Двустранни овални отвори,
проявени 6 различен етап om обработката се забелязват Върху отделни
Кости. Те представляват начални етапи om характерна обработка на
Кости с утилитарна цел, запазена до pumcko време (ИЛИЕВ п gp. 1997).

По повърхността на няКой от дългите пръбести Кости 6 областта
на guadu3ama личат ясни следи om нагризване, съпроводено с наруша-
Ване релефа на надкостницаша. Това е индикация, че тези Кости са

175

били оглозгвани om хищни бозайници (Carnivora). Според големината на
следите от зъбите можем да предполагаме, че me се предизвикани om
Кучета. Както бе споменато Кучета om Долнослав са имали масивни
здрави челюсти, Въпреки опносшпелно дребните CU телесни размери.
Заравината на челюстите UM им е позволявала да се хранят и с Костани
отпадъци. Много om Костите Всъщност са били лишени от ставните
си Краища (диафизите), пак поради нагризване om Кучеша.

Заключение

Археозоологичното проучване на този извънредно богат остеологи-
чен материал позволява да се направят следните обобщения: Осноб-
Hume Животни свързани с бита на населението са еленът, говедото,
дчвата и домашната свиня om бозайниците и глухарът OM птиците.
Значителна роля имаш и дребните преживни, Кучето и дори сърната. В
Късния енеолит ловът 6 района е GUA силно застъпен, благодарение на
подходящите природни условия. Ловен обект, макар u ограничено е бил
и дибата Коза. Почти всички установени Животни са представители
на горския еколого-фаунистичен Комплекс, а Животните на откритите
пространства са Крайно редки. Emo защо и еленовите рога са били една
om особено често използваната за направа на оръдия суровина. Дивият
широКоКопитен Кон (Equus germanicus transylvanicus), peaukm om плей-
стоцена, е присъствал с издребняла форма вероятно 6 неголяма числе-
ност Като лесостепно Животно В низината. Има данни за съществувал
обмен с населението om Черноморието и Бяло море. Независимо om ak-
mu6uua лов, скотовъдството е било също силно развито (има прибли-
зително същата роля) особено отглеждането на едър рогат добитък и
свиневъдството. Говедото om ДолнослаВ носи белезшпе на kppemocka
между брахицерно и примигенно говедо с леко преобладаване на брахи-
церния морфошип. Изглежда местношо Куче е било също kppemocka
между С. f palustris и С. f. intermedius, с преобладаване на първия
морфотип. Опаглеждана е безрога дребна овца.

Благодарности

Настоящото проучване е финансирано отчасти със средства на
Националния фона "Научни изследвания" (Договор НИ Б202/1992 г.) при
Министерството на науката u от Бюджета на НПМ-БАН. За оКаза-
ното ни съдействие изказваме благодарност на Д-р Бистра Колева)
Археологически музей - Пловдив) и Д-р Ана Радунчева (Археологически
институт u музей при БАН 6 София).

176

Aumepamypa

ATAHACOB М. 1996. Произход на Кучето и npumumu6Hume праисторически раси на
mepumopuama на България. Cod. унив., Биол. фак., София. Дипа. раб.

Боев 3., Г. РИБАРОВ. 1989. Птиците 6 бита на Жителише на средновековното селище
на ХисарлъкКа (Сливен, Х-ХП 6.). - Изв. на муз. om Югоизпа. Бълг., 12: 207-212.

Боев 3. 1994 а. Дивечъш Във ВидинсКо през XVIII Век. - Лов и риболов, 43: 11-12.

Боев 3. 1994 6. Дивечъш 6 АсеновградсКо преди 6 000 години. - Лов и риболов, 5, 40 cmp.

Боев 3. 1995. Птици om средновековни селища 6 България. - Hist. nat. bulg., 5: 61-67.

Боев 3. 1999. НеогенсКки и Кбатернерни птици (Aves) om България. Дис. за пол. на н.
ст. "доктор на науКише" София, НИМ-БАН, 243 cmp.

Bors Н. 1958. Очерк Върху изчезванешо на бобъра у нас и съседните страни. - Изв.
300A. инст. с музей, 7: 433-456.

Боев H. 1985 6. Глухар (Tetrao urogallus L., 1758). - В: Червена Книга на НР България.
Том 2. Животни. С., БАН, 95-97.

БОЯДЖИЕВ Я. 1992. Преходъш между енеолита и бронзовата епоха 6 светлината на
радчовъглеродните дати - Археология, 2: 51-52.

ВАСИЛЕВ В. 1985. Изследване на фауната om селищната могила Овчарово -
Интердисциплинарни изследвания. ХШ. Арх. инст., София. 199 с.

ИВАНОВ Cm. 1958. ЖиботинсКи Костни остатъци om некропола до Нови Пазар . Изд.
БАН, 229 с. (German zusamm.)

Иванов Cm. 1979. Анатомични проучвания на Костите и рогоби изделия. - В: Езеро -
Раннобронзобото селище. M3g. на BAH. Сфия, 547 с.

ИВАНОВ Cm., В. ВАСИЛЕВ. 1975. Проучвания на ЖиботинсКия Костен материал om
праисторическата селищна могила при Голямо Делчево, с. 245-302. - В: Тодорова
Х., Cm. Иванов, В. Василеб, М. Хопф, Х. K6uma, Г. Кол. Селищната могила при
Голямо Делчево. Изд. на БАН, София, 333 с.

Илиев H. 1994. Говедобъдставото ВъВ Велики Преслав (IX - Х1) - Археология, 3-4: 66-71.

КОВАЧЕВ Г. 1985. Домашните Животни om праисторическото селище Край Pakumo6o.
ЖивотноВвъдни науки, 22 (8): 50-58.

Ковачев Г., Ц. Минков. 1986. Дивите Животни om працсторическото селище Край
РаКитобо. Год. Cod. униб. Биол. фаК., 77: 87-100.

Петков П. 1928. Принос за изучаването на предисторичното исКърсКо говедо. - Труд.
бълг. Npupogousn. gpyx., 13, 97 с.

Попов Р.1908. Принос Към неолитната млекопитающа фауна 6 България. - Сборник
народни умотворения, 24: 1-22.

РАДУНЧЕВА А. 1996. Храмовият център до с. Долнослав, ПловдивсКо и няКоп аспекти
на pumyaAHocmma 6 Края на Каменномеднаша епоха. - Annuary of Ше Department
of Archaeology, NBU, 2-3: 168-181, София.

РИБАРОВ Г. 1991. Фауната на Кабиле (Г хил. пр.н.е. - VI 6.н.е.) no (ocmauku om диви и
домашни Животни. - В: Кабиле, БАН, 2: 156-167.

Цалкин В. 1960. Изменчивость метаподий и ее значение для изучения Крупного ckom
древности. - Бюлл. МОИП, omg. Buoa., 1: 109 с.

Цалкин В. 1966. Древнее животноводство племен Восточной Ебропы и Средней Азии.
- Материалы и исследования по археологии СССР, 135, с. 46.

Воку 7. 1997. Wild Galliform and Gruiform Birds (Aves, Galliformes and Gruiformes) in the
Archaeological Record of Bulgaria. - Int. Journ. of Osteoarchaeology, London, 7: 430-439.
BOESSNECK J. 1956. Tierknochen aus Spatneolithischen Siedlungen Bayerns. - Studien an

vorund fruhgeschichtlichen Tierresten Bayerns. Munchen.

Воком 5. 1970. A new method for the determination of the number of individuals in ani-
mal bone material. - Journ. of Archaeol., 74: 291-292.

177

Вокому S. 1989. Erster vorlaufiger Bericht uber die Tierknochenfunde der Karanovo VI und
Karanovo V - Besiedlung in Drama. - In: Bericht uber die bulgarisch-deutschen
Ausgrabungen in Drama (1983 - 1988), 123-127.

Вокомм 5. 1992. Eine vorlaufige Mitteilung uber die Tierknochenfunde von Sofia-Slatina,
Bauhorizont I. - Acta praehistorica et archaeologica, 24: 245-248.

ILIEV N., М. Spassov, У. LIUBENOVA. 1997. Investigations on the Processing of Animal Bone
Material Found in the Archaeological Site of Arbanas near Radomir (I - Ш Centuries).
- Ann. Nat. Mus. Arch. Sofia, 10: 185-200. (Engl. Summary).

MANHART Н. 1998. Die vorgeschichtliche Tierwelt von Koprivec und Durankulak und
anderen prahistorischen Fundplatzen in Bulgaien aufgrund von Knochenfunden aus
archaologischen Ausgrabungen. - Diss. der Fakultat fur Biologie der Ludwig-
Maximilians-UniversitatMunchen. Documenta naturae, 116: 1-353.

Ninov L. 1990. Animal bones from boreholes of Early Neolithic settlement near the village
Kovachevo. Blagoevgrad distr. - Studia Praehistorica, 10: 197-199.

Ков С. 1986. "Wildesel" aus der kurpferzeitlichen Siedlung Durankulak, Kr. Tolbuchin,
NO-Bulgarien. 1. - Mitteilung. Bonn. Zool. Beitr., 37 (3): 195-208.

_ Nosis С. 1988. Zur Fauna der fruhneolithischen Siedlung Ovcharovo-gorata bei Targoviste
(NO-Bulgarien). - Studia Praehistorica, 9: 37 - 53.

RIBAROV. 1991. The osteological material from the Sunken Settlement at Ourdoviza. - Tracia
Pontica, Sofia, 4: 113-118.

Spassov N., М. ПЛЕУ 1994. Animal Remains from the Submerged Late Eneolithic - Early
Bronze Age Settlement Near Sozopol (The South Black Sea Coast of Bulgaria). - Tracia
Pontica, 6: 1-30.

Spassov М., М. ILIEV.1997. The wild horses of East Europe and Ше polyphylethic origin of the
domestic horse. Proceedings of the 7-ICAZ Congress. Anthropozoologica, 25 - 26: 753-761.

Spassov N., М. ПлЕУ. 1998. The late pleistocene and holocene horses of East Europe and the
polyphylethic origin of the domestic horse. - In: Stefanovich M., H. Todorova, H.
Hauptmann (eds.). James H. Gaul in memoriam. The James Harvey Gaul Fondation,
Sofia, 371-390 p.

Spassov, N., М. ПЛЕУ (in press). The animal remains from the Prehistoric burials near
Durankulak. - In: Todorova H. (ed.). The Prehistoric burials near Durankulak (NE
Bulgaria).

Постъпила на 7.06.2000

Адрес на a6mopume:

Николай Спасов, Николай Илиев, Златозар Боев
Национален природонаучен музей - БАН

бул. Цар Освободител 1

1000 София

e-mail: nmnhzb@bgcict.acad.bg

178

Animal remains from the Eneolithic site near the village
of Dolnoslav, Plovdiv District, South Bulgaria

Nikolai SPASSOV, Nikolai ILIEV, Zlatozar BOEV

(Summar y)

Ca. 15 000 remains of wild and domestic animals from the Late Eneolithic (5530- 5480*-
60 B. P.) site near the village of Dolnoslav in the foothills of the Rhodope Mountains
(Plovdiv District) are studied. The MNI of the large mammals is calculated by the most
abundant skeletal elements. Domestic mammals are represented by 5 forms, while among
wild mammals14 species are established. The domestic pig is similar to the prehistoric
Еаз!-Еигореап pig, having a rigth cranial profile. Hornless sheep and goats with moder-
ate size untortuouted in the sagital plaine horn cores were bred.

The means for measuring the metacarpi and metatarsi indicate that two morphotypes of
domestic cattle (brachicerous and longhorn), as well as their bastards, were bred in approxi-
mate correlation of 35:12:43. Reconstructing the heigth in the shoulders, we received similar
data. The heigth varies between 101 and 147 cm (mean 118 cm) like in the native Grey Iskar
Cattle. Unlike the Grey Iskar Cattle, the Dolnoslav Cattle showed considerable dimensional
variations. Approximately we could reffer the individuals of 110-112 cm heigth to the brachicer-
ous form, while the ones of 125 cm and over are refferred to the primitive form. It is most prob-
able that the cattle remains belong to a unconsolidated form from an initial stage of formation.

The dog remains have convex mandibles, big carnassial teeth, a largely "broken" fronto-
nasal profile and a large size variation from small to medium-sized dogs. It is probable that
the studied specimens were bastards of the primitive forms С. f "palustris" and С. р "inter-
‘medius". The size of the dogs estimated by the coefficient of Koudelka varies between 33 and
56 cm. Our data confirm their existence in Europe before 8000 B.P. via the Balkan route of
expansion. The primitive large breeds are not a result of human selection, but a result of
adaptation to unfavorable conditions (utilisation of the limited scarce food remains - bones
etc.) against the reduced influence of the stabilizing selection, as well as the neoteinia.

The correlation between wild and domestic mammals does not show a clear dominance
of one group over the other. The life of the human population was connected chiefly with
the deer and the cattle and also with the wild boar and the domestic pig. The ovicaprini,
the roe deer and the dog also have a great significance. Hunting was a common practice
in the vicinities of the Late Eneolithic site because the environment was favorable with its
forest-mountain habitats. The chammois was a game regardless of its rare occurrence.
The carnivores are represented by single finds. The find of Lynx is the 5th subfossil record
for Bulgaria. Almost all large mammals are refferred to the forest ecological complex,
while the openland species are very rare. The deer is the most common mammal in the
sample. By their size all specimens belong to a very large population. The wild wide-hoofed
horse (Equus germanicus transylvanicus), a Pleistocene relict, was represented by a
smaller form and was possibly of a limited number. Mussle shells of Mediterranean origin
show contacts between the human population of the Black Sea and the Aegeen Sea.

Birds remains represent 0,06 percents of all studied remains but they constitute 11,1 %
of the total species composition. A total of 10 bone fragments of 3 species (Tetrao urogal-
lus, Phasianus colchicus and Ciconia ciconia) were established. Despite the limited
species composition, the avian record indicates presence of different natural habitats in
the surroundings of the settlement. The Capercaillie is an inhabitant mainly of the conifer
forests. The Pheasant inhabits riverine broadleaf forests and forest-scrub habitats in the
lower stretches of the rivers. The find of the White Stork shows presence of bogs, swamps
and marshes with hydrophylous tree vegetation.

179

Historia naturalis bulgarica, 13, 2001: 180

Картографиране на днебните пеперуди
6 България от Станислав Абаджиев

Алекси ПОПОВ

ABADJIEV 5. 2001. An atlas of Ше distribution of the butterflies in Bulgaria
(Lepidoptera: Hesperioidea & Papilionoidea). - Zoocartographia Balcanica, 1: 335 p.

Makpoaenugonmepume са най-добре npoyyenume безгръбначни Животни
6 повечето европейсКи страни, ВКлючително и В България. Това Важи 6 още
по-голяма степен за дневните пеперуди (Hesperioidea и Papilionoidea). 3amo-
Ва е съвсем естествено първият том от новата поредица Zoocartographia
Balcanica на издателство Pensoft да бъде посветен на двете надсемейства.

Още om пръв поглед прави впечатление изключителната прецизноста
при изработване на атласа. Всеки вид е представен В Книгата с UTM-
Карта на разпространението В България с Квадрати 10 x 10 km uc

Заказывая Р. Ария 5

АпА Наз ofthe изреждане на Всички находища 6 cmpaHama, а за повечето Видове и на
Distribution = „| минималната и максималната надморска Височина на срещане.
of the Butterflies

in Bulgaria Haxoguujama са базирани на всички публикувани находки, на Колекциите

Leroberss на Националния природонаучен музей, Ha Института по зоология и на

Tiesperioides & Paptionoidca

много частни koAekuuu, Както и на сборове на автора. Литературнията
списъК е пълен и съдържа 327 публикации Върху дневните пеперуди 6
България. По мое мнение съществуват още около 100 публикации, но без Конкрешни находища,
koumo да могаш да се свържат с определени UTM-k6agpamu. За съжаление 6 атласа не намира
място подвидоваша принадлежност, Въпреки че тя е изяснена 6 други публикации на автора.

В България са установени 216 Вида дневни пеперуди. Съществува информация за MAXHOMO
разпространение 6 437 om ВсичКо 1244 ОТМ-КВадраша (10 x 10 km) на mepumopusma на България
или за 35 % om квадратите. Това говори за добра проученост на cmpaHama с изключение на
някои равнинни части. Големият интерес на едно ново поколение от български и чуждестранни
лепидоптеролози, Както и напредъкът 6 паксономичншие познания за европейските Видове
доведоха до установяването Ha още 22 Вида за фауната на България през последните 20 години.

В атласа се съобщават Като нови за страната Muschampia proto (Ochs.) и Pyrgus andromedae
(Wall.). Тези два Вида, както и Сойаз myrmidone(Esp.), Chilades trochylus (Ет.), Pseudochazara geyeri
(H.-Schaff.), Pseudochazara graeca ( ап.) и Boloria titania (Esp.), са установени по екземпляри 6
музейни Колекции през последните дВе години и данните за срещането им се нуждаят om
потвърждение. Om Книгата на С. Абаджиев може ga се заключи, че най-редките Видове В
България, известни досега само om едно находище, са три от посоченише вече Видове, а също
Leptidea reali Reiss., Сойаз пуще (1..), Gonepteryx farinosa (Zell.), Euchloe penia (Ет.) и Pseudochazara
orestes Prins et Poort. Липсата на съвременни находки В cmpaHama на Lopinga achine (Scop.),
Coenonympha oedippus (Е.) и Nymphalis xanthomelas (Евр.) поставя Въпроса за статуса на
mexHume популацич. ПърВите два вида не са намирани от началото на 20 Bek, а тпретият - през
последните 35 години. Като мигранти В атласа са посочени два Вида. Cuumam, че те трябва да
се изключат om списъка на българската фауна, mb Като не се развиват 6 България. Единият,
Gonepteryx cleopatra (L.), е наистина мигрант. Съобщенията за намирането на другия Bug В
България, Nymphalis vaualbum (Den. et Schiff.), се основават на две очевидно погрешни находки
Край Сливен на Хр. Пигулев om Края на 19 Bek и на един Вероятно пренесен екземпляр с
интродуцирани дървесни Видове В Борисовата градина 6 София през 1942.

Зоолозите om балканските страни поздравяват идеята на издателство Pensoft и
пожелават успех на новата поредица Zoocartographia Balcanica.

180

Historia naturalis bulgarica, 13, 2001: 181-184

В памет на Делчо Илчеб
(1885 - 1925)

Стоян ЛАЗАРОВ

На 14.04.1925 г. България и българската наука претърпяват голяма
загуба В лицето на Делчо С. Илчев - началник на ентомологичната
станция при Природонаучните институти на Негово Величество Царя,
бивш гимназиален учител, запасен офицер, Кавалер на 3 ордена за храброст
и още толКова за заслужена дейност, голям чобек, учен и общественик.

Делчо С. Илчев е роден на

ja 29.05.1885 г. 6 Панагюрище В

“| семейство на бедни pogume-

ли. Ранните си gemcku и
юношески години преКарва 6
родния си град 6 скромна
“| обстановка. Гимназиално
образование получава 6 Со-
фия. Висшето си образова-
ние забършва през 1908 г. 6
Софийския университета, Къ-
| дето следва природни науки
| Във Ou3suko-mamemamuuyecua
| фаКултет. Още Като cmy-
дент през 1907 г. е назначен
В Ентомологичната стан-
| ция, Където се сВързва go
Края на Живота си с енто-
мологичната наука. През
1909 г. е назначен Като Кан-
gugam учител бъб Втора
| мъжка гимназия, а на след-
Baujama година Като редо-
Вен учител 6 Шеста мъжка
1 прогимназия. Kamo учител
| през свободното си бреме е
| работил 6 Ентомологачна-
ma станция и е помагал на

181

д-р Буреш за създаването и разширяването на този институт, Който
тогава е бил единствен на Балканския полуостров. През 1911-1912 г.
завършва ШКолата за запасни офицери 6 Княжево, om Където е зачислен
Към Осми Приморски полк Въб Варна първоначално Като Кандидат
офицер, а после е произведен 6 чин подпоручик. Участник е 6 Балканската
Война, Където е ранен при Колиби-Карагач и е награден с няКолКо ордена
за храброст. През 1915 г. е зачислен Към 41-ви полк и взима участие 6въ6
Всички боеве 6 Сърбия и Македония. В своята абтобиография Илчев пише:
"Сега Всред Всеобщия пожар що тормози Европа една година насам, и
България ще трябва с оръжие 6 ръка да Hacmou за осъществяване на
националното си обединение. Утре 17 септември 1915 год., Като взводен
Командир на осма рота om 41 полк, потеглям за западната ни граница. С
нами Бог". Високо ценен om ВсичКи, Делчо Илчев е отзован през 1916 г. om
полка и е зачислен Към свитата на Н. В. Цар Фердинанд, Когото
придружава В обиколките му по бойните полета. След общоевропейската
Война той става началник на Ентомологачната станция при Научните
институти на Н. В. Царя, Което място е заемал до своята трагична
смърт на 14.04.1925 г.

Като учен, Делчо Илчев допринася много за развитието на българ-
ската зоологична наука. Автор е на над 35 научни и научнопопулярни
cmamuu относно българската фауна. Emo kak акад. Буреш през 1925 г.
описва началото на научната Кариера на Илчев: "Роден 6 историческото
градче Панагюрище, скътано 6 гористата Средна гора, mou си зададе за
първа цел: проучването на пеперудната фауна на тая планина. Четири
години (1908-1911), през ранни сезони той бродеше из поляните, ycoume и
gu6Hume гори на тая планина. Покачи се на всичките и Високи върхове,
имената на koumo: "Братия", "Богдан", "Буная", "Eaegzkuk" той винаги
произнасяше с особен апломб и Възхшщение. И през пролетта на 1912 г.
той представи на Българската Академия на Науките първия си научен
фаунистичен труд "Средна гора и нейната пеперудна фауна". След това
Илчев изучава пеперудната фауна и на други области на България -
Родопите, Странджа, Кресненското дефиле на река Струма, района на
Айтос и gp. По време на Войните е събирал фаунистичен матерпал ие
изследвал Животинския свят на Македония и Тракия, Като
материалите бяха публикувани събместно с акад. Буреш 6 три части -
"Приноси по пеперудната фауна на Тракия и МаКедония" (Ги П част през
1914, a Ш част през 1921г.). През периода 1909-1911 Илчев е изпратен om
Цар Фердинанда заедно с Буреш на експедиции 6 Мала Азия, Пранцовите
острови, Гърция и Далматинския адриашически бряг. Работейки 6
Ентомологичната станция той изследва биологията на насекоми
вредители по лозята, овощните градини и царевицата. Автор е на
множество публикации за борба срещу ceackocmonanckume Вредители В
тогавашните издания: сп. "Земеделие", "Вестник на Кооперативнште
дружестава 6 Сухиндол", "Земеделски уроци", "Стожер" и др. Илчев е
написал и над 20 cmamuu за сп. "Ловец" относно беКаса, Вълка, лисицаша,
черната усойница, за прелетите на птиците, за инстинктите на
Кучето u др. Със своште научни и човешки Качества Делчо Илчев печели

182

симпатиите на cBoume Колеги. Големият български зоолог g-p Пенчо
ДренсКи много сполучливо е изразш мнението на неговите другари Като
е Казал за него: "Въ Всичко и на ВсяКкъде се проявяваше неговата
доброта и деятелно доброжелателстбо. При него можеше ga се отиде и
за работа, и за помощ, и просто да си omgbxHew 6 Кръга на неговото
топло семейство. Готов да услужи, om3u6uub и при най-малките молби,
способен ga ymewu, и поняКога със сполучлив хумор да развесели,
създаваха около му атмосфера на доверие и душевна уютност". Днес
koaekuuume опа пеперуди и други насекоми на Делчо Илчев се съхраняват
В Националния природонаучен музей 6 София и неговите последователи
- български зоолози имаш Възможност да ги ползват 6 работата cu.

За съжаление тази забележителна научна и обществена Кариера е
прекъсната om неговата трагична смърт. Датата е 14.04.1925 г. Цар
Борис Ш се Връща om дбудневна разходка и лов om Стара планина.
Придружават го зоолога Делчо Илчев и Верният му ловец Петър Котев.
Те прекарват празника "Връбница" 6 okoaHoOcmume на бръх Мургаш,
Където Илчев събира насекоми и цъфнали диви КоКкичета за хербариума
на Царския музей. На път за София, на прохода Арабаконак В 10 часа
сутринта на шосето царската Кола попада 6 засада на група разбой-
ници, решили да убият царя. Борис Ш остава незасегнат, но неговите
Верни спътници Илчеб и Котев падат убити с пушки 6 ръце при onum ga
го спасят. Петър Котев умира, без да промълви дума, а Илчев успява ga
извика силно " безсрамници-безотечественици...". Taka загива Делчо
ИлчеВ, Като 96а пъти спасява Живота на Цар Борис Ш - първо на
Арабаконак, заставайки пред монарха, и Вторая пъш, Когато на
16.04.1925 НегоВо Величество отпива на погребението на Илчев, а не на
това на запасният генерал Коста Георгиев и no шози начин остава
незасегнат om Кървавия Комунистически атентат 6 църквата "СВ.
Неделя". Emo Какво си спомня акад. Иван Буреш за погребението на
Делчо Илчев: "Черната земя го прие на черния ден 16 април 1925 г., два
часа след ужасния атентат 6 черквата Света Неделя! Той спаси
Живота и на много от тия, koumo дойдоха 6 Ентомологичната станция
ga му опдадат последната cu почит! Прибра го майката земя, прибра
го родната земя, за Която той даде всичКо свое, gage го без kopucm, без
ponom, без облаги! Остави той Heymewumu Жена с три деца, остави ни
и неговата добра памет и плодовете на неговата рано прекъсната
народополезна дейност..." Надгробно слово чете д-р Пенчо Дренски Като
изтъКВа най-ценното у своя приятел и Колега със следните слова: "Делчо
Илчев беше ценен характер и любяща душа. Той беше не егоист, а човек
с искренна и деятелна любов Към ближния, с благоразположение Към
Всекиго, гопоВ на всекиго да услужи и с Високо развита социални
инстинКти: чувство за дълг, голяма Вяра В бъдещето и любов Към
настояшето. Той не падаше духом и при най-голямите изпитания,
koumo страната ни прекара през последните години..."

Днес България отново изживява пеЖжъКк момен 6 сбоята история и
будните хора, патриотите, хората. с Вроден оптимизъм Като Делчо Илчев
съвсем He са много. Emo защо сме длъжни да съхраним спомена за него.

188

Aumepamypa

БУРЕШ И. 1925. Делчо Илчев (29 У 1885 - 14 У 1925) и неговата природонаучна -
ентомологична дейноста. - 136. Бьг. eum. gpyzk., 2: 3-22.

Дренски IT. 1925. Делчо С. Илчев 29.V.1885 г. - 14.ГУ.1925 г. - Естестабозн. геогр., 9 (8-9):
310-315.

Постъпила на 27.7.2000

Адрес на абтора:

Стоян Лазаров

Институт по зоология - БАН
бул. Цар Освободител 1

1000 София

In memory of Delcho Ilchev (1885 - 1925)
Stoyan LAZAROV
(Summar y)

On 14 April 1925 Bulgaria and the Bulgarian science lost Delcho Ilchev, head of the
Entomological Station at the Royal Institutes of Natural History. As a researcher Delcho
Ilchev had a significant contribution to the investigation of the butterfly fauna of Sredna
Gora Mts, Rodopi Mts, Strandzha Mts, Kresna Gorge along Struma River and Aitos area.
He published over 35 scientific and popular papers on the Bulgarian fauna. Unfortunately,
his tragic death put an end to his distinguished academic and public career. He was killed
in an assassination attempt against King Boris III, while trying to save the King's life.

184

УКАЗАНИЯ ЗА АВТОРИТЕ

В периодичното издание Historia naturalis bulgarica се отпечатбат оригинални
cmamuu из природонаучната музейна проблематика (музеология, информации Върху
музейни Колекции и пр.), cmamuu из ucmopuama на природознанието и научни
приноси по зоология, ботаника, палеонтология и геология Въз основа на материали
предимно om български и чуждестранни музеи. Публикациите са на един om
следните езици: българсКи (с резюме на западен езиК), английски, немсКи, френски и
pycku (с резюме на българсКи език). При подготовката на ръкописите трябва ga се
имаш предвид следните изисКвания:

1. РъКописъш се предава на дискета на програмата Word за Windows и с една
pasneuamka. Файлъш да съдържа само един шрифт (без отстъпи, без използване на
Bold, без пеКстоВе само с глабни буКВви, без поредни интервали и друго ненужно
форматиране). Заглавието, глабите и нобшпе абзаци да се отделят с един празен
ред. Използва се Курсив (само за имената на makconume om родоваша и Bugobama
група) и изцяло главни букби (за цитираните 6 mekcma и AUMepamypHUA списък
автори, но не и за aBmopume на таксоните). РазпечашКката да бъде на стандартни
машинописни страници (30 pega x 60 знака). РъКописъш да бъде напълно
КомплеКтован (ako е необходимо с литературен списък, таблици, фигури, текст Към
max, резюме на съответния език).

2. Максималнияш обем на cmamuama (вКл. приложенията и илюстрациите) не
трябва да надхвърля 20 стандартни страници. По - големи статии се приемат само
с решение на редаКкционнаша Колегия.

3. A6mopbm да се изпише с пълно собствено и фамилно име.

4. Цитиранешо на AUMepamypHUMe изшочници 6 mekcma да бъде по един om
следните начини: "ЙОСИФОВ (1996)" или "(ЙОСИФОВ, 1996)" или "JOSIFOV and KERZH-
NER (1995)" или "(JOSIFOV & KERZHNER, 1995)" или "(GOLEMANSKY et al., 1993;
БЕШОВСКИ и gp., 1994; JOSIFOV, 1995; 1996)". При mpuma и побече автори се използва
"et al." или "и др.". В cmamuume на латиница цитирането е само на латиница.

5. Лишературният списък вКлючва само източници, цитирани 6 текста на
cmamusma и подредени по азбучен ред. В cmamuume на българсКи се изреждаш
a6mopume на Кирилица, следвани от тези на латиница. В cmamuume на западен език
Всички автори се подреждат по общ азбучен ред на латиница (ako статия или Книга
е написана на Кирилица, ползва се заглавието на резюмешо, а ako няма такова -
заглавието се превежда, а не пранслишерира).

Примери за библиографсКо описание:

TANASIJTCHUK V., У. BESCHOVSKI. 1990. A contribution to Ше study of Chamaemyia

from Bulgaria. - Acta zool. bulg., 41: 18-25.

ЙОСИФОВ М. 1987. Фенология и зоогеография при насекомите. - В: Съвременни

постижения на българскаша зоология. С., БАН, 17-20.

ГРУЕВ B. 1988. Обща биогеография. С., Наука и изкуство. 396 с.
GOLEMANSKY У., Р. YANKOVA. 1973. Studies on Coccidia in some small mammals in

Bulgaria. - Bull. Inst. zool. mus., 37: 5-31. (In Bulgarian).

6. След Aumepamypama следба пълният адрес на абтора или абторите.

7. Резюмето се предава преведено на съошветния e3uk и не трябва да надхвърля
30 реда.

8. Таблиците се номерират и са със заглавие ошгоре. АКо са на Компютър, да не
се използваш интервали и шабулатор; да не се разделят с Gepmukaanu, a само с
хоризонтални линии.

9. Рисункише, чертежите и фошографишше се означабат Като "фиг." и се
номерират (ga се избягва използването на цифра и буЕба или на 96е цифри) и шрябва
да са съобразени със следните изисКвания:

- фотографиите ga бъдат ясни, Контрастни, по Възможност с еднакъв размер 6
една статия; ako върху max трябба да се направят допълнителни означения (цифри,
стрелки, букви и пр.), me се нанасят на прозрачна хартия, пршкрепена Към фигураша,

- чершежите (графики, диаграми) и pucyHkume се представят 6 годен за
Възпроизвеждане Bug и до тройно по-големи от размера им 6 печатната страница.

Om 6caka публикация се получават безплатно по 40 абторсКи отпечатъка.

AMNH LIBRARY

НАЦИОНАЛЕН Aner «Ton

ПРИРОДОНАУЧЕН В ieee
МУЗЕЙ

NATIONAL MUSEUM
OF NATURAL HISTORY
— SOFIA

Internet Archive Audio

Featured

Top

Images

Featured

Top

Software

Featured

Top

Books

Featured

Top

Video

Featured

Top

Mobile Apps

Browser Extensions

Archive-It Subscription

Save Page Now

Full text of "Historia naturalis bulgarica"

See other formats