(navigation image)
Home American Libraries | Canadian Libraries | Universal Library | Community Texts | Project Gutenberg | Children's Library | Biodiversity Heritage Library | Additional Collections
Search: Advanced Search
Anonymous User (login or join us)
Upload
See other formats

Full text of "Historia naturalis bulgarica"

QHl7e 



HISTORIA 
NATURALIS 

BULGARICA 




НАЦИОНАЛЕН 

ПРИРОДОНАУЧЕН 

МУЗЕЙ 



HISTORIA 

NATURALIS BULGARICA 



Volume 13, Sofia, 2001 
Bulgai'ian Academy of Sciences 
National Museum of Natural 
History 



РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ 

cm.H.c. Петър БЕРОН 
(отговорен редактор) 
Павел СТОЕВ (секретар) 
cm.H.c. Алекси ПОПОВ 
cm.H.c. Красимир КУМАНСКИ 
ст.н.с. Стоице АНДРЕЕВ 
cm.H.c. Златозар БОЕВ 

Адрес на редакцията 

Българска академия на науките - 
Национален природоназ^ен музей 
бул. Цар Освободител 1 
1000 София 



EDITORIAL BOARD 

Petar BERON (Editor-in-Chief) 
Pavel STOEV (Secretary) 
Alexi POPOV 
Krassimir KUMANSKI 
Stoitse ANDREEV 
Zlatozar BOEV 

Address 

National Museum of Natural History 
1, Tsar Osvoboditel Blvd 
1000 Sofia 



Книга 13 е отпечатана със 
средства ua Националния 
център за музеи, галерии u 
изобразит^елыи изкуства u 
Националния природонаучен 
музей 

Publishing of this volume is 
financed by the National Centre 
of Museums, Galleries and Visual 
Arts and by the National Museum 
of Natural History 



© Национален природонаучен 
музей - БАН, 2001 

Научно U техническо редактиране: 

Павел СТОЕВ 

Алекси ПОПОВ 

Мая МАНДАЛИЕВА-ЛАНГУРОВА 

Излязла от печат на 12.11.2001 
Формат 70x100/16 
Тираж 350 
Печатни коли 11.5 

Отпечатано в „Искър" ЕООД 

ISSN 0205-3640 



Historia 
naturalis bulgarica 



КНИГА 13, СОФИЯ, 2001 

БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ 
НАЦИОНАЛЕН ПРИРОДОНАУЧЕН МУЗЕЙ 



СЪДЪРЖАНИЕ 



Природонаучни ]музеи u колекции 

Джон ЛЮИС - Сколопендроморфншпе многоножки (Chilopoda: 
Scolopendi'omorpha: Scolopendridae) 6 колекцията на Национал- 
ния npupogoHaj^ien музей 6 София (англ., рез. бълг.) 5 

Научни публикации 

Петър БЕРОН - Сравнително проучване на пещерните фауни на Бъл- 
гария U Гърция (френ., рез. бълг.) 53 

Иван ПАНДУРС1Ш, Надя ОГНЯНОВА - Род Hexabathynella Schminke, 
1972 (Crustacea: Syncarida: Bath5aiellacea) В подземните води на 
Балканския полуостров: разпространение u палеозоогеографски 
бележки (френ., рез. бълг.) .,-..., 69 

Стоцце АНДРЕЕВ - Niphargus bulgaricus sp. п. u два нови за фауната на 
България вида - Niphargopsis trispinosus Dancau u Gammanis roeseli 
Gervais (Amphipoda: Niphargidae, Gammaiidae) (френ., рез. бълг.) 79 

Стоцце АНДРЕЕВ - Принос към изучаването на сухоземните изоподц 
на Гърция. 7. Schizidium beroni sp. п. (Isopoda: Oniscidea: 
ArmadiUidiidae) om остров Санторин (френ., рез. бълг.) 89 

Павел СТОЕВ - Върху хилоподите (Chilopoda) на Република Македония 

(англ., рез. бълг.) 93 

Павел СТОЕВ - Върху два вида многоножки (Chilopoda, Diplopoda) нови за 

фауната на Албания (англ., рез. бълг.) 109 

Борислав ГЕОРГИЕВ, Ян МЬОЙЛВЕЙК - Принос към българската фауна 
на бръмбарите-бегачц (Coleoptera: Carabidae). II (англ., рез. бълг.) 
111 

1 



Красимир КУМАНСКИ - Второ находище на Rhyacopila joosti Mey, 1979 
(Trichoptera: Rhyacophilidae) с описание на неизвестната женска 
(англ., рез. бълг.) 123 

Боян П. ПЕТРОВ, Павел СТОЕВ, Владимир БЕШКОВ - Преглед на видовия 
състав U разпространението на земноводните (Amphibia) u 
влечугите (Reptilia) в Източните Pogonu (бълг., рез, англ.) 127 

Андрей СТОЯНОВ - Наблюдение на копулация между двата подвида на 

слепока (Ллг^'^г'з/га^г/г^Ь.) (нем., рез. бълг.) 155 

Николай СПАСОВ, Николай ИЛИЕВ, Златозар БОЕВ - Животинските 
останки от енеолитния археологически обект край с Долно- 
слав, Пловдивска област (бълг., рез. англ.) 159 

Събития U gamu 

Стоян ЛАЗАРОВ - В памет на Делчо Илчев (1885-1925) (бълг., рез. англ.) 

181 

Кратки бележки 

Боян П, ПЕТРОВ - Отново български зоолог в Каракорум (бълг.) 52 

Теодора ИВАНОВА, Боян П. ПЕТРОВ - Нов етап от проучванията върху 

прилепите (Chiroptera) в България (бълг.) 88 

Павел СТОЕВ - План за управление на Природния парк Рилски манастир 

(бълг.) 108 

Алекси ПОПОВ - Сборник за фауната u флората на Кресненския пролом 

(бълг.) 154 

Алекси ПОПОВ - Каталог на сладководните мекотели (MoUusca) в 

България от Ангел Ангелов (бълг.) 158 

Алекси ПОПОВ - Картографиране на дневните пеперуди в България от 

Станислав Абаджиев (бълг.) 180 



CONTENTS 

Natural history museums and collections 

John G. E, LEWIS - The scolopendrid centipedes in the collection of the 
National Museum of Natui'al History in Sofia (Chilopoda: 
Scolopendromorpha: Scolopendridae) (In Enghsh, summary in 
Bulgarian) 5 

Scientific publications 

Petar BERON - Etude comparative des faunes cavemicoles de la Bulgarie 

et de la Grece (In French, summary in Bulgarian) 53 

Ivan PANDOURSKI, Nadja OGNJANOVA - Le genre HexabathyneLla 
Schminke, 1972 (Crustacea: Syncarida: Bath3Tiellacea) dans les 
eaux souterraines de la peninsule Balkanique: distribution et 
remarques paleozoogeographiques (In French, summary in 
Bulgarian) 69 

Stoitze ANDREEV - Niphargus balgaricus sp. n. et deux especes nouvelles 
pour la faune de Bulgarie - Niphargopsis trispinosus Dancau et 
Gammarus roeseli Gervais (Amphipoda: Niphargidae: Gammaridae) 
(In French, summary in Bulgarian) 79 

Stoitze ANDREEV - Contribution a I'etude des Isopodes terrestres de la Grece. 
7. Schisidium beroni sp. n. (Isopoda: Oniscidea: Ai'madillidiidae) de 
I'ile Santorin (In French, summary in Bulgarian) 89 

Pavel STOEV - On the centipedes (Chilopoda) of the Republic of Macedonia 

(In English, summary in Bulgarian) 93 

Pavel STOEV - On two myriapods (Chilopoda, Diplopoda) new to the fauna of 

Albania (in English, summary in Bulgarian) 109 

Borislav GUEORGUIEV, Jan MUILWIJK - Contribution to the Bulgarian 
ground-beetles fauna (Coleoptera: Carabidae). II (In English, sum- 
mary in Bulgarian) Ill 

Krassimir KUMANSKI - Second find of Rhyacophila joosti Mey, 1979 
(Trichoptera: Rhyacophilidae) with a description of the unknown 
female (In English, summary in Bulgarian) 123 

Boyan P. PETROV, Pavel STOEV, Vladimir BESHKOV - A review on the 
species composition and distribution of the amphibians (Amphibia) 
and reptiles (Reptilia) in the Eastern Rhodopes Mountain, Bulgaria 
(In Bulgarian, summary in English) 127 

Andrei Stojanov - Beobachtung einer Kopulation zwischen den beiden 
Unterarten der Blindschleiche (Anguis fragilis L.) (In German, sum- 
mary in Bulgarian) 155 

3 



Nikolai SPASSOV, Nikolai ILIEV, Zlatozar BOEV - Animal remains from the 
Eneolithic site near the village of Dolnoslav, Plovdiv District, South 
Bulgaiia (In Bulgarian, summary in English) 159 

Events and anniversaries 

Stoyan LAZAROV - In memory of Delcho Ilchev (1885-1925) (In Bulgarian, 

summary in English) 181 

Short notes 

Boyan P. PETROV - A Bulgarian zoologist in Karakorum again (In Bulgarian) 

52 

Teodora IVANOVA, Boyan P. PETROV - New stage in the bat studies in 

Bulgaiia (In Bulgarian) 88 

Pavel STOEV - Management plan for the Rila Monastery Natural Park 

(In Bulgarian) 108 

Alexi POPOV - A book on the fauna and flora of Ki-esna Gorge (In Bulgarian) 

154 

Alexi POPOV - A catalogue of the freshwater molluscs (Mollusca) in Bulgaria 

by Angel Angelov (In Bulgarian) 158 

Alexi POPOV - Mapping of the butterflies of Bulgaria by Stanislav Abadjiev 

(In Bulgarian) 180 



Historia naturalis bulgarica, 13, 2001: 5-51 



The scolopendrid centipedes in the collection 

of the National Museum 

of Natural History in Sofia (Chilopoda: 

Scolopendromorpha: Scolopendridae) 

John G. E. LEWIS 



Introduction 

The National Museum of Natural History in Sofia possess a large collection 
of scolopendrid centipedes from Cuba, the Mediterranean, Africa and Asia 
made by Dr P. Beron (PB), Dr V. Beshkov (VB), Dr St. Andreev (SA) and Mrs 
T. Ivanova (TI). It is probable that all the genera represented in the collection 
require revision but, clearly, a revisional treatment is not possible here. 
Uncertainties and inconsistencies are pointed out, however, and in most 
cases the specimens are described in detail and illustrated to allow future 
assessments to be made. One new species, Otostigmus beroni from Nepal, is 
described and the following new synonymies proposed: Cormocephalus bre- 
vicornis Kraepelin, 1903 and C. anceps segnis Attems, 1930 = С anceps 
anceps Porat, 1871; С nitidus calvus Attems, 1928 = С nitidus nitidus For at, 
1871; Asanada zambiana Dobroruka, 1969 = Asanada socotrana Pokock, 
1889; Otostigmus politus mandchurius Verhoeff, 1942 = Otostigmus politus 
politus Karsch, 1881 and O. politus pigmentatus Attems, 1930 and O. politus 
schindleri Wiirmli, 1972 = O. angusticeps Pokock, 1889. Congobius schoute- 
deni Dobroruka, 1968 = Otostigmus (Parotostigmus) schoutedeni (new com- 
bination). 

The classification adopted here is that of Attems (1930). Recently SCHI- 
LEYKO (1992) and SCHILEYKO and Pavlinov (1997) have suggested alternatives 
but an analysis based on morphological and molecular evidence by Edge- 
combe et al. (1999) has not altogether supported them. As the classification 
of the Scolopendromorpha is the subject of discussion, Attems' classification 
is here retained, although it too is clearly unsatisfactory. 

Full synonymies are not given: they may be found in Attems (1930). 
Subsequent synonyms are given where appropriate. The descriptions are of 
the specimens in the collection. 



List of species 

Scolopendra morsitans Linnaeus, 1758 

Scolopendra. canidens oraniensis Lucas, 1846 

Scolopendra mirabilis (Porat, 1876) 

Scolopendra afer (Meinert, 1886) 

Scolopendra alternans Leach, 1812 

Cormocephalus (C.) cupipes Pocock, 1891 

Cormocephalus (C.) anceps Porat, 1871 

Cormocephalus (C.) nitidus Porat, 1871 

Cormocephalus (C) pseudopunctatus Kraepelin, 1903 

Cormocephalus (C.) dentipes Pocock, 1891 

Asanada socotrana Pocock, 1889 

Otostigmus (O.) multidens Haase, 1887 

Otostigmus (O.) astenus (KoMrausch, 1881) 

Otostigmus (O.) beroni sp. nov. 

Otostigmus (O.) martensi Lewis, 1972 

Otostigmus (O.) rugulosus Porat, 1876 

Otostigmus (O.) scaber Porat, 1876 

Otostigmus (O) aculeatus Haase, 1887 

Otostigmus (O.) politus Karsch, 1881 

Otostigmus (O.) angusticeps Pocock, 1898 

Otostigmus (O.) spinosus Porat, 1876 

Otostigmus (Parotostigmus) gymnopus gymnopus Silvestri, 1898 

Otostigmus (P.) schoutedeni (Dobroruka, 1968) comb. nov. 

Alipes crotalus (Gerstaecker, 1854) 

Ethmostigmus trigonopodus trigonopodus (Leach, 1817) 

Ethmostigmus trigonopodus pygomenasoides Lewis, 1992 

Rhysida lithobioides (Newport, 1845) 

Rhysida immarginata immarginata (Porat, 1876) 

Rhysida immarginata togoensis Kraepehn, 1903 

Rhysida afra (Peters, 1855) 

Rhysida singaporiensis Verhoeff, 1937 

Systematic Part 

Scolopendrinae 

Scolopendra morsitans L. 

(Figures 1-4) 
Scolopendra mors/tons Linnaeus 1758, Systema Naturae lO'"" edn, 638. 
S. morsitans amazonica Bncherl 1946, Mems. Inst. Butantan 19:136, figs. 1-3. 
5. amazonica, Jangi 1959, Ent. News 70:253. 
5. amazonica, Lewis 1967, Proc. Linn. See. Lond. 178:185. 
S. morsitans, Wiirmh 1975, Dtsch. Ent. Z.N.F. 22:206. 



Material examined 

Mozambique. 2 spms, 48 and 55 mm, Catuane Prov., Maputo, 24.6.1983, PB 
& VB. 2 spms, 65 and 76 mm, Cabo Delgado Prov., Pemba, 30.6.1983, PB. 6 spms, 
53, 65, 68, 69, 72 and 75 mm, Cabo Delgado Prov., Mecufi, 6-15.7.1983, PB. 1 spm, 
74 mm, Cabo Delgado Prov., Mecufi, 28-31.7.1983, PB & VB. 3 spms, 19.5, 40 and 
80 mm, Cabo Delgado Prov., Pemba, the sea shore near light house, no date, PB. 

Zambia. 3 spms, 55, 55, and 60 mm, Victoria Falls, 25.7.1983, PB & VB. 

Zimbabwe. 2 spms, 38 and 45 mm, Bulawayo, 22.8.1983, PB &VB. 10 spms, 
43 to 82 mm. Great Zimbabwe ruins, 20.8.1983, PB & VB. 

Nigeria. 1 spm, 33 mm (moulting), Jos, Plateau State, 1350 m, 20.9.1978, 
PB. 1 spm, 37 mm, Kabwir, Plateau State, 20.9.1978, PB. 1 spm, 25 mm, Pai 
River Game Res., Sabon Gida Game Park, 3.9.1978, PB. 

Indonesia. 2 spms, 48 and 58 mm, Nusa Penida I. (near Bali), 7.6.1994, PB 
& VB. 1 spm, 47 mm, Bali, Pafdangbai, 8.6.1994, PB & VB. 

China. 2 spms, 54 mm, Yunnan Prov. Jinshui County, near Yan Dong 
(cave) under stones, 21.1.1989, PB. 



JO 



<p 



22 -, 



21 



20 



19 — 



18 



17 



• • 



• • « • ••• «CD 



О oxSbD OO О 



Ю 



99 



CD о 



40 50 60 70 80 

body length (mm) 

Fig. 1. The relationship between antennomere number and body length (mm) in роргд1а- 
tions of Scolopendra morsitans from Mozambique (•) and Zimbabwe (O). Damaged and 
regenerated antennae excluded 



Remarks on variation 

Presence of tarsal spine on leg 20. Jangi (1959) regarded the presence 
of a tarsal spine on leg 20 as the most important character separating S. mor- 
sitans from S. amazonica in which it is absent. Wurmli (1975), however, 
regarded S. amazonica as a junior synonjnn of S. morsitans which he consid- 
ered to be a polymorphic species. 

In the present collection the specimens from Mozambique, Zambia, 
Nigeria and China lack the tarsal spine on leg 20. One of the 12 specimens 
from Zimbabwe has a tarsal spine on the left leg 20 (right leg 20 missing) and 
one specimen (from Nuisa Pendina) of the three from Indonesia has a tarsal 
spine on right leg 20, absent on left. 

Antennomere number. Lewis (1969) presented data on antennomere 
number in populations of S. morsitans from Africa. The largest samples were 
from Northern Nigeria where there are most commonly 19 antennomeres and 
Northern Sudan (mostly 18). As antennomere number increases with body 
length, this must be taken into consideration. Figure 1 shows the number of 
antennomeres in the samples from Zimbabwe and Mozambique. For individ- 
uals between 41 and 82 mm in length the majority of specimens from 
Mozambique have 20 antennomeres, those from Zimbabwe 18 or 19. 

Number of forcipular coxosternal teeth. Typically, S. morsitans has 
5 + 5 coxosternal teeth. In the present collection there are two specimens with 
abnormal teeth. One of the specimens from Yunnan, China has 7 + 6 and one 
from Mecufi, Mozambique has 6 + 10 (Fig. 2). The cause of these abnormal- 
ities would appear to be neither wear nor repair after damage. It seems most 
likely to be a developmental abnormality. 

Differences in spines of end leg prefemur. The specimens from 
Zimbabwe are atypical in that the spines on the end leg prefemur have 
swollen bases and the prefemoral process is atypically long (Fig. 3). Figure 4 
shows the typical condition seen in a specimen from Mozambique. 

Scolopendra canidens oraniensis Lucas 

Scolopendra oraniensis Lucas 1846, Rev. zool. 9:287. 

S. canidens oraniensis, Attems 1930, Das Tierreich 54:36. 

S. oraniensis, Wurmli 1980, Sber. osterr. Akad. wiss. 183:348. 

Material examined 

Sardinia. 2 spms, 21 and 50 mm, Sassari Prov., Bonorva, under stones, 500 
m, 16.10.1980, PB. 2 spms, Capo Caccia near Alghero lit., 18.10.1980, PB. 

Scolopendra mirabilis (Porat) 

CormocepkaLus mirabilis Porat, 1876, Bih. Svenska Ak. 4 Nr 7:18. 
Trackycormocephalus mirabilis, Kraepelin, 1903, Mt. Mus. Hamburg 20:219. 
S. mirabilis, Lewis 1986, J. nat. Hist. 20:1085 figs. 1, 5. 
S. (Trachycormocephalus) mirabilis, Schileyko, 1995, Arthropoda Selecta4;78. 

Material examined 

Afghanistan. 1 spm, 39 mm, Kabul, Sherdarwasa, 2000-2220 m, 3.6.1986, 




Figs. 2-8. Scolopendra morsitans and Scolopendra afer. 

Scolopendra morsitans. Fig. 2. Coxosternal tooth plates. Specimen from Mecufi, 
Mozambique. Fig. 3. Prefemur of right end leg, ventral view. 60 mm specimen from Great 
Zimbabwe ruins. Fig. 4. Prefemur of left end leg, ventral view. 67 mm specimen from 
Mecufi, Mozambique. 

Scolopendra afer. 31 mm specimen Moshi Tanzania. Fig. 5. Head and tergites 1-4. Fig. 6. 
Forcipular coxosternal tooth plates and process of left forcipular femoroid. Fig. 7. Tergites 
20 and 21 and right end leg which is bent ventrally. Fig. 8. Ventral view of terminal seg- 
ments and end leg prefemora. Coxopleural pores not shown. 
Scale lines = 1 mm (except fig. 6 = 0.5 mm). 



РВ. 2 spms, 28 and 58 mm, Kabul, 2-19.6.1986, PB. 2 spms 44 and 46 mm, 
Kabul, Nadir Shah Mausoleum, 1850 m, 18.6.1986, PB. 1 spm, 68 mm, Kabul, 
Tape Bibi Mahru, 1800 m, 7.6.1986, PB. 2 spms, 35 and 59 mm, Kabul, Bagh- 
I-Bala, 1900 m, 8.6.1986, PB. 

Remarks 

The characteristics of the Afghan specimens are: length 28-68 mm, anten- 
nomeres 18 to 19, the basal 8 to 12 glabrous dorsaHy. Margination begins 
between tergites 15 to 18. Coxopleural spines five (rarely 4) and a side spine. 
Prefemur of end legs with five to eight ventrolateral, five to eight ventromedial 
and three to five dorsomedial spines, each a double row. Prefemoral process two 
(sometimes three) spined. The six largest specimens have been examined in 
detail. None showed the ramifying sutures on tergite 1 reported by LEWIS and 
Gallagher (1993) for some Omani and Lewis (1996) for some Yemeni specimens. 

Scolopendra afer (Meinert) 

(Figures 5-8) 
Cormocephalus a/er Meinert 1886, Proc. Amer. phil. Soc. 23:205. 
Trachycormocephalus afer, Kraepelin 1903, Mt. Mus. Hamburg 20:220. 
T. afer, Attems 1930, Das Tierreich 54:57, figs. 72,73. 

Material examined 

Tanzania. 2 spms, 31 and 38 mm, Moshi, 7.9.1983, PB & VB. 

Description 

Antennomeres 17, the basal six glabrous. The head and tergite 1 with- 
out sutures (Fig. 5). The two dorsal ocelli are very small. The head touch- 
ing tergite 1. Coxosternal teeth 4 + 4 (Fig. 6). Paramedian sutures complete 
tergite 3. Only tergite 21 marginate (Fig. 7). Coxopleuron with two end and 
one subapical spine, one side spine (Fig. 8). End leg prefemoral spines in 
somewhat irregular rows. Three or four ventrolaterals /ventrals, a row of 
four or two rows of three ventromedials/medials, and two or three dorso- 
medials. With two-spined prefemoral process (Fig. 8). One tarsal spine on 
legs 1-18 or 19. 

Remarks 

These specimens compare well with Attems (1930) description of 
Trachycormocephalus afer\ = Scolopendra afer) but run down to Scolopendra 
gardullana Attems, 1909 from Southern Ethiopia, in his 1930 key for 
Scolopendra. Scolopendra gardullana however differs from S. afer in the pos- 
session of two dorsal coxopleural spines and the absence of a lateral spine. 
The type should be re-examined: the two species may be conspecific. 

Scolopendra altemans Leach 

Scolopendra alternans Leach 1812, Trans. Linn. Soc. 11:383. 
S. alternans, Attems 1930, Das Tierreich 54:37. 



10 



Material examined 

Cuba. 3 spms, 26, 27 and 54 mm, Sierra Maestra ca 1300 m, rotten log on 
way to Pico Cuba, 28.2.1982, PB. 1 spm, 96 mm. Sierra Maestra 1300 m, Pico 
Cuba, 28.2.1982, PB. 1 spm, 62 mm, 25 km de Havana, Cueva de Murcielagos, 
20.2.1982, PB. 

Remarks 

The 54 mm specimen from Sierra Maestra the head capsule does not over- 
lie tergite 1, but touches it. The normal condition is that the head capsule 
overlies the anterior part of tergite 1. 

Cormocephalus (C.) cupipes Pocock 

(Figures 9-14) 
Cormocephalus cupipes Pocock 1891, Ann. Mag. nat. Hist, ser 6, 7:64. 
С (С.) cupipes, Attems 1930, Das Tierreich 54:77. 

Material examined 

Mozambique. 1 spm, 45 mm, Catuana, Maputo Prov., 24.6.1983, PB & VB. 
1 spm, 45 mm, Namaacha, Maputo Prov, 7.8.1983, PB & VB. 

Description 

(Data from Attems (1930) in parentheses). Diverging paramedian sutures 
occupying posterior half of head capsule, basal plates visible (Fig. 9). 
Antennomeres 17, the basal eight glabrous (7-8). Forcipular coxosternal teeth 
4 + 4 (3 + 3 or 4 + 4) (Fig. 10). Tergite paramedian sutures complete 2-20, mar- 
ginate from three (from between two and seven) tergite 21 with median 
suture. Sternites with complete paramedian sutures and median longitudinal 
depression (Fig. 11). Sternite 21 as in Fig. 12, with median longitudinal groove. 

Coxopleural process short, with two end spines, without dorsal or lateral 
spines. The coxal pores almost reaching the posterior border of the coxopleu- 
ron. End legs short and stout with large puncti ventrally and laterally on 
prefemur, femur and tibia (densely punctate above and below). Prefemur, 
femur and tibia dorsaUy flattened with a ridge along their edges, the tibia with 
a median ridge with a groove on each side in the specimen from Catuana (Fig. 
13). Prefemur with two rows of two ventrolateral spines, five ventromedials/ 
medials and two dorsomediaJs (2 + 2 ventrolaterals, 2 ventromedials, 2 medi- 
als and 2 dorsomedials). Terminal claw (Fig. 14) finely serrated (sharp edged). 

In the specimen from Namaacha the end legs are regenerated. They do not 
show the dorsal flattening of the prefemur and femur, the prefemoral spine 
number is elevated and the arrangement irregular. 

Remarks 

Previously recorded from Natal, Zululand and Mozambique. I regard the 
difference in the distribution of puncta on the end legs between these speci- 
mens and those previously described as individual variation. The fact that the 
end claw is serrated may have been overlooked by previous workers. 



11 




Figs. 9-14. Cormocephalus (С.) cupipes. Fig. 9. Head and tergites 1 and 2. Fig. 10. 
Forcipular coxostemal tooth plates and forcipular femoroid processes. Fig. 11. Sternite 8. 
Fig. 12. Terminal segments and end legs, ventral view. Puncti not shown on right end leg. 
Fig. 13. Tergite 21 and end legs. Fig. 14. Terminal claw of right end leg. 
Scale lines = 1 mm (except fig. 14 = 0.5 mm). 



12 



Cormocephalus (С.) anceps Porat 

(Figures 15-21) 
Cormocephalus anceps Porat 1871, Ofv. Ak. Forh. 28:1157. 
С brevicornis Kraepelin 1903, Mt. Mus. Hamburg 20:206. syn. nov. 
C. anceps segnis Attems 1928, Ann. S. Afr. Mus. 26:101. syn. nov. 
C. (C.J anceps anceps, Attems 1930, Das Tierreich 54:81, fig. 88. 
C. (C.J anceps segnis, Attems 1930, Das Tierreich 54:81. 
С (C.J brevicornis, Attems 1930, Das Tierreich 54:83. 
Material examined 

Zimbabwe. 1 spm, 34 mm, Victoria Falls, 23.8.1983, PB & VB. 6 spms, 39-51 
mm, Great Zimbabwe Ruins, 20.8.1983. PB & VB. 

Zambia. 1 spm, 29 mm, Victoria Falls, 25.8.1983, PB & VB. 

Description of specimens from Victoria Falls 

(Data from Attems (1930) in parentheses where appropriate). Diverging 
paramedian sutures occupying posterior half of head capsule, basal plates 
visible. Antennomeres 17, the basal 11 glabrous (11-16, rarely 8-10). Antennae 
when reflexed reach tergite 4. Forcipular coxosternal teeth 4 + 4 or 4 + 3, the 
inner ones partially fused (Fig. 15). 

Tergites with paramedian sutures complete 2, marginate from 10 or 11 (10- 
17), tergite 21 with median suture (Fig. 16). Sternites with complete parame- 
dian sutures from 2 to 20, sternite 21 (Fig. 17) longer than wide with sides 
converging posteriorly (somewhat longer than wide, weakly attenuated pos- 
teriorly, truncated). 

Coxopleuron with process of moderate length, two end spines and one side 
spine. Pores almost reaching posterior border of coxopleuron. End leg prefemur 
ventrolateraHy with six or seven spines in two rows (mostly 2 + 3, rarely with 3 + 3 
or 3 + 5), ventromedials/medials seven to 11 (4-6) in two posteriorly diverging 
rows forming an inverted V (Fig. 18), dorsomedials two, prefemoral process two- 
spined. End leg without claw spines, claw finely serrated (ventrally two-ridged). 

Remarks 

The specimens described above are very similsir to Attems (1930) descrip- 
tion of С anceps with the exception of the spinulation of the end leg prefemur. 
Attems gave ventromedial four to six in these specimens it is seven to eleven. 

The absence of claw spines on the end legs places these specimens in the sub- 
species С anceps segnis: Cormocephalus anceps anceps has claw spines on leg 
21. Both 'subspecies' are widely distributed in Southern Africa (see Lawrence, 
1955) and are here considered as in aU probabHity representing individual vari- 
ation. С anceps segnis is regeirded as a junior synonym of C. anceps anceps. 

Description of specimens from Great Zimbabwe Ruins 

(Data from Attems (1930) description for С brevicornis m parentheses). The 
specimens are identical in most characters to the specimens from Victoria 
Falls, brief details are: head capsule as in Fig. 19, basal six, seven, or eight, typ- 
ically seven, antennomeres glabrous (6-7 glabrous), reaching tergites two, three 
or four when reflexed (reach end of tergite 1). Coxosternal tooth plate typical- 

13 




Figs. 15-21. Cormocephalus (С.) anceps. Fig. 15. Forcipiilar coxosternal tooth plates, 34mm 
specimen, Victoria Falls, Zimbabwe. Fig. 16. Tergite 21 and prefemora of end legs, the same. 
Fig. 17. Terminal segments and end leg prefemora, the same. Fig. 18. Right end leg prefe- 
mur, internal view, the same. Fig. 19. Head and tergite 1, 47 mm specimen. Great Zimbabwe 
Ruins. Fig. 20. Terminal segments and end leg prefemora, ventral view, 51 mm specimen. 
Great Zimbabwe Ruins. Fig. 21. Stemite 21, 42 mm specimen. Great Zimbabwe Ruins. 
Scale lines = 0.5 mm. 



14 



ly with four teeth (2-4) the inner three partially fused. Tergites margin ate from 
13, 14 or 15 (15). Sternite 21 longer or as long as wide showing some variation 
in shape (Figs. 20, 21) (almost parallel walled, hind border semicirculeir). 

End leg prefemur with double row of five to seven, mostly six: ventrolater- 
al spines (3 + 3), eight or nine ventromedials /medials (ventromedial 3-4, medi- 
al 2-3), two dorsomedials (2), prefemoral process two-spined (2). At the base 
of the diverging rows of ventromedials /medials usually two, sometimes three 
very small spines (Fig. 20). 

Remarks 

These specimens from the Great Zimbabwe Ruins run down to С brevicor- 
nis in both Attems (1930) and Lawrence (1955). Attems used the 6 or 7 (8) 
basal antennomeres glabrous to separate a group of species including C. bre- 
vicornis from C. spinulosus Attems, 1928 and C. anceps with (8) 9-16 basal 
antennomeres glabrous. IjAWRENCE (1955) gave 6 or 7 as opposed to 9-16. The 
estimation of the number of glabrous antennomeres in Cormocephalus is not 
always easy and this character should therefore be treated with caution. 
Other characters given by Kraepelin (1903) for С brevicornis namely anten- 
nal length and shape of sternite 21, are subject to variation and do not dis- 
tinguish it from C. anceps. The number of glabrous antennomeres, a some- 
what subjective character, thus seems to be the sole basis for the distinction 
of these two species and they are here regarded as, at most differing local 
populations. Lawrence (1955) gave Zimbabwe and Transvaal for С brevicor- 
nis although his map shows only three localities in Zimbabwe. Attems (1930) 
gave also Cape Province but there appears to be no record of C. brevicornis 
from there. Cormocephalus anceps is widely distributed in South Africa and 
in Namibia, Botswana and Zimbabwe. Cormocephalus brevicornis is regarded 
as a junior synonym of C. anceps. 

Cormocephalus (C.) nitidus Porat 

(Figures 22-25) 
Cormocephalus nitidus Porat 1871, Ofv. Ak. Forh. 28:1154. 
C. nitidus calvus kitems> 1928, Ann. S. Afr. Mus. 26:101. syn. nov. 
C. (C.) nitidus nitidus, Attems 1930, Das Tierreich 54:85. 
C. (C.) nitidus nitidus vox. ca/vw5 Attems 1930, Das Tierreich 54:86. 

Material examined 

Mozambique. Spm 1, 84 mm, spm 2, 64 mm, spm 3, 48 mm, Namaacha, 
Maputo Prov., 7.8.1983, PB & VB. 

Description 

Head as C. anceps. Antennomeres 17, basal nine (spm 1) seven (spm 2) and 
six (spm 3) glabrous. Forcipular coxosternal teeth 4 + 4 the outer separated, the 
inner three partially fused (Fig. 22), with median longitudinal suture running 
back to fine transverse sutures, these very weak and incomplete in spm 3. 

Tergites with paramedian sutures complete 2 to 20, marginate from 15 in 
spm 1, 12 in spm 2 and 3, tergite 21 without median longitudinal sulcus. 

15 





Figs. 22-29. Cormocephalus nitidus and Cormocephalus pseudopunctatus. 
Cormocephalus nitidus. Fig. 22. Forcipular coxosternal tooth plates and forcipular 
femoroid processes, spm 1. Fig. 23. Terminal segments and prefemora of end legs, ventral 
view, spm 1. Fig. 24. Detail of left coxopleural process, spm 1. Fig. 25. Terminal segments 
and prefemora of end legs, ventral view, spm 2. 

Cormocephalus pseudopunctatus, spm 1. Fig. 26. Head and tergites 1 and 2. Fig. 27. 
Forcipular coxosternal tooth plates and right forcipular femoroid process. Fig. 28. Terminal 
segments and prefemora of end legs, ventral view. Fig. 29. Detail of right coxopleural process. 
Scale lines = 1 mm. 



16 



Sternites with complete paramedian sutures from 2 to 20, sternite 21 wider 
than long in spm 1, as long as wide in spm 2, longer than wide in spm 3. 
Coxopleuron with very short process in spm 1 (Figs. 23, 24), short in spms 2 
and 3, with two end spines and one side spine. Pore area almost reaching pos- 
terior border of coxopleuron with pore-free posterior median strip (Fig. 25). 

End leg prefemur with four or five ventrolateral spines in two rows, ven- 
tromedial and medial two to five in two rows, dorsomedial 2+1. Prefemoral 
process two-spined. End claw finely serrate. 

Remarks 

Attems (1928) differentiated С nitidus calvus from C. nitidus nitidus on the 
basis of number of antennomeres glabrous: (9)10-14 in the former, 5-7 in the lat- 
ter. Lawrence (1955) doubted that the two could be separated. The Mozambique 
specimens with six, seven, and nine antennomeres glabrous are intermediate 
between the two. There appears to be no reason to maintain the C. n. calvus. 

Cormocephalus pseudopunctatus Kraepelin 

(Figures 26-29) 
Cormocephalus. pseudopunctatus Kraepelin 1903, Mt. Mus. Hamburg 
20:194. 

C. (C.) pseudopunctatus, Attems 1930, Das Tierreich 54:89. 

Material examined 

Mozambique. Spm 1, 38 mm, Namaacha, Maputo Province, 7.7.1983, PB & 
VB. Spm 2, 42 mm, spm 3, 24 mm, Catuane, Maputo Prov., 24.6.1983, PB & VB. 

Description (Data from KRAEPELIN (1903) in parentheses) 

Head without paramedian sutures, basal plates visible in spms 1 (Fig. 26) 
and 2 but not 3. Antennomeres 17, the basal three glabrous. Forcipular cox- 
osternal teeth 4 + 4, the outer separated from the three partially fused inner 
teeth (Fig. 27). Process of forcipiilar femoroid with small inner tooth. 

Paramedian sutures complete from tergite 8 (5-9). Short anterior parame- 
dian sutures on tergites 2, 3 and 4, anterior and posterior on 5, 6 and 7 in spm 
1, short anterior paramedian sutures on 6 and 7 in spm 3 (completely absent 
on 2 and 3, only as short anterior sutures on segments 4 to 7). Marginate from 
14 or 16 ((8) 12-14). Tergite 21 without median suture (mostly without). 

Sternites with complete paramedian sutures from 2 to 20. Coxopleuron 
with process of moderate length, with two end spines and one side spine. Pore 
field oval, not reaching hind border of coxosternum (Figs. 28, 29). 

End leg prefemora with 2 + 3 ventrolateral spines, two or three ventrome- 
dials, two or three medials and one or two dorsomedials (Kraepelin indicates 
considerably greater variation). Prefemorsil process two-spined. 

Remarks 

Clearly distinct from the other Cormocephalus species in the collection, 
widespread in South Africa but not previously recorded from Mozambique. 



17 



Cormocephalus (С) dentipes Pocock 

Cormocephalus dentipes Vocock 1891, Ann. Mag. nat. Hist, ser 6, 7:66. 

C. (C.) dentipes, Attems 1930, Das Tierreich 54:96. 

С pseudonudipes J angi & Dass 1984, J. scient. ind. Res. 43:37, figs. 33-35. 

C. pygmaeus, Lewis 1992, Senkenbergiana biol. 72:437, figs. 1-6 (non 
Pocock 1892). 

C. dentipes, Khanna 1994, Zool. Surv. India, Fauna of Conservation area 5: 
Rajaji National Park: 240. 

Material examined 

Nepal. 2 spms 37 mm, Lumbini, 5.8.1981. PB. 

Description 

With diverging paramedian sutures occupying the posterior half of the 
head capsule. The basal plates visible or not. Antennomeres 17, the basal six 
glabrous. Forcipular coxosternal teeth 4 + 4, the inner three partially or total- 
ly fused. Median longitudinal suture on coxosternum ending at transverse 
suture which is mostly double. Process of forcipular femoroid with two longi- 
tudinal ridges. Tergites 1-20 with complete paramedian sutures, margination 
beginning on tergite 14 or 15. Tergite 21 without median longitudinal suture 
but with slight posterior median depression. 

Coxopleuron with process of moderate length and with two end spines and 
one side spine. End leg prefemur with three plus three or four ventrolateral 
teeth, three plus four ventromedial/medials, two dorsomedials and two- 
spined prefemoral process. AU legs with claw spines. 

Remarks 

These two specimens are virtually identical to the specimen from Пат district 
Nepal identified as Cormocephalus pygmaeus Pocock, 1892 by Lewis (1992) with 
the exception of the coxopleural processes which are of moderate length rather 
than very short and the margination, beginning on tergites 14 or 15 rather than 
17. Lewis noted that the specimen ran down to С pygmaeus in Attems (1930) but 
to C. pseudonudipes Jangi and Dass, 1984 in the key in Jangi and Dass (1984). 
Attems in his key (p. 69, couplet 55) used femur and tibia of end legs coarsely 
granular ventraUy and 4 or 5 basal antennomeres glabrous to separate C. den- 
tipes Pocock, 1891 from C. pygmaeus (femur and tibia of end legs smooth, 6 or 7 
basal antennomeres glabrous) and other species. Jangi and Dass (1980) re-exam- 
ined the type of C. dentipes and reported that the basal six antennomeres were 
glabrous and, having examined further Indian material, that the "tuberculation" 
of the end legs was a secondary sexual character only present in mature males. 
Furthermore, Khanna (1994) reported that only 20 % of males showed the tuber- 
cles. Thus the number of glabrous antennomeres and presence or absence of 
tubercles on the end legs do not separate the species. Cormocephalus pygmaeus 
may, nevertheless, still be characterised by claw spines mostly absent on end leg 
and the presence of a median longitudinal suture on tergite 21 and С dentipes 
by the presence of claw spines on end leg and the absence of a suture on tergite 
21. 1 now regard the three specimens so far recorded from Nepal as С dentipes. 

18 



Asanada socotrana Pocock 

(Figures 30-33) 
Asanada socotrana Pocock 1889, Bull. Liverpool Mus. 2:9. 
A socotrana, Attems 1930, Das Tierreich 54:124, figs. 164-168. 
A sokotrana (sic), Lewis 1973, Zool. J. Linn. Soc. 52:98, figs. 2, 4-7. 
A sambianaTiohvovvkai 1969, Rev. Zool. Bot. Afr. 69:356, figs. 9-12. syn. nov. 

Material examiiied 

Zambia. 1 spm, 40 mm, Victoria FaUs, 25.8.1983, end legs detached, PB & 
VB. 

Description 

Tergites with paramedian sutures complete from 4. Sternite paramedian 
sutures on 3 to 20. Ratio of width to length of sternite 21 is 1.75:1 (Fig. 30). 
End leg prefemur without sulcus, femur with terminal sulcus occupying pos- 
terior 50 % (Fig. 31) its apparent extent and presence of pit at base of tibia 
dependent on angle of illumination (Fig. 32). Ratio of length of end leg tarsus 
to claw, 1.25:1 and 1.5:1. Claw with about 13 or 14 teeth in concavity (Fig. 33). 

Remarks 

Lewis (1973) discussed the taxonomy of the genus Asanada in Africa point- 
ing out that there has been considerable confusion over the status of the var- 
ious populations. He recognised three species, nEimely A socotrana (mis- 
spelled sokotrana), A walkeri (Pocock, 1891) and A zambiana Dobroruka, 
1969. The Nigerian populations of A socotrana were considered to consist of 
two forms, form 1 with incomplete end leg femoral sulcus and form 2 with 
complete sulcus. 

The Zgimbian specimen here described, is clearly the same as A socotrana 
form 1 from Nigeria and very similar to A zambiana, differing only in lacking 
two very short posterior sulci on the head capsule, and a deep shortened sulcus 
on sternite 21, only present as a trace. These differences are trivial and may not 
be consistent. A zambiana is regarded as a junior synonym of A socotrana. 

Otostigminae 

Otostigmus (O.) multidens Haase 

(Figures 34-36) 
Otostigma multidens Haase 1887, Abh. Mus. Dresden 5:75. 
Otostigmus (O.) multidens, Attems 1930, Das Tierreich 54:141, fig. 172. 

Material examined 

Indonesia. Spm 1, 48 mm, Kalimantan, Timur Nunukan I., rain forest, 15- 
17.9.1995, PB & TI. Spm 2, 38 mm. West Sumatra, Lembah Anai Nat. Reserve 
near Bukittinggi, 300-400 m, 14.8.1995, PB & TI. 

Description (Data from ATTEMS (1930) in parentheses) 

Colour. After five years the specimens still show some of original pigmen- 

19 





Figs. 30-37. Asanada socotrana, Otostigmus (O.) multidens and Otostigmus (O.) astenus. 

Asanada socotrana. Fig. 30. Stemite 20 and terminal segments. Fig. 31. End leg 1, lateral 

view. Fig. 32. End leg 2, dorsal view. Fig. 33. Tarsal claw, end leg 1. 

Otostigmus (O.) multidens. Fig. 34. Forcipular coxosternal tooth plates and left forcipular 

femoroid process, spm 1. Fig. 35. Prefemur of right end leg ventral view, spm 1. Fig. 36. 

Right coxopleuron, spm 2. 

Otostigmus (O.) astenus. Fig. 37. Terminal segments, ventral view, spm 1. 

Scale lines = 1 mm. 



20 



tation viz. head and first three or four tergites and tergites 20 and 21 brown 
or reddish brown, trunk dull dark green. Antennomeres 21 + 22 the basal 2.15 
glabrous dorsally and 2.1 ventrally in spm 1. With 23 + 24 antennomeres, 
apparently not regenerated, the basal 2.4 to 2.5 glabrous dorsally, 2.25 ven- 
trally in spm 2, (20-22). Forcipular coxosternal tooth plate with 7 + 7 (Fig. 34) 
or 6 + 7 teeth (five to ten). 

Tergite paramedian sutures complete from 6 or 7, marginate from 9 or 11. 
With short paramedian sutures occupying anterior 24 or 28% of stemites. 
Tergite 21 with posterior median longitudinal depression occupying posterior 
50 or 55%. Sternite 21 with sides converging posteriorly and posterior border 
concave (wide, little attenuated). Coxopleural process moderately long in spm 
1, very short in spm 2 (Fig. 36) (moderately long) with two end spines, + 1 or 
1 + 1 lateral /sub apical spines. 

End leg prefemur with four ventrolateral (3-5), three or four ventromedial 
(3-4) no medials (0-4) and one or two dorsomedial spines (0-1), i.e. only three 
spine rows (Fig. 35) plus a smaU corner spine. 

Legs 1 to 16 or 18 with one tibial spine (not mentioned by Attems). Legs 1 
to 18 or 19 with two tarsal spines, 20 with one, 21 without. 

Remarks 

Specimen 2 has the highest number of antennomeres recorded for this 
species (24). The long series of tibial spines may be a characteristic of the 
species and the long median depression on tergite 21 may characterise many if 
not all specimens. Distribution: India, Java, Sumatra, Sulawesi, Sarawak, New 
Guinea, Vietnam. Also Tawarin Island, which I have been unable to locate. 

Otosttgmus (O.J astenus (Kohlrausch) 

(Figure 37) 
Branchiotrema astenon Kohlrausch 1881, Arch. Naturg. 47:72. 
Otostigmus (O.) astenus, Attems 1930, Das Tierreich 54:143, fig. 174. 

Material examined 

Indonesia. Spm 1, 40 mm, spm 2, 39 mm, W. Timor, Kefamenanu Distr., 
Saenam village, 2000-2100 m, 28.6.1994, PB & VB. 

Description 

Antennomeres 18, basal 2.3 glabrous dorsally, 2.2 ventrally. Forcipular 
coxosternal tooth plate with 3 + 3 principal teeth, the inner two on each side 
partially fused. Tergites with paramedian sutures complete from 5 or 6, mar- 
ginate from 10. Specimen 1 with scattered spines on tergites 12 to 21, spm 2 
without. Sternite paramedian sutures from 9 or 10 to 18, occupying anterior 
half of these sternites. Sternite 21 with sides more or less parallel (Fig. 37). 
Coxopleural process with two end spines, one subapical and two lateral spines 
except the right process in spm 1 which has a rounded apex and one lateral 
spine only. It may have been damaged and repaired. 

End leg with three or four ventrolateral spines, two ventromedials, two or 
three medials, two dorsomedials and one corner spine. 

21 



A tibial spine on leg 1, two tarsal spines on legs 1 to 5 on the right and 1 
to 6, 8, 10 on the left in spm 1. On legs 1 to 6 on the right and 1 to 8 on the 
left in spm 2. The remaining legs to 20 with one tarsal spine. Leg 21 without. 

Remarks 

These specimens compare well with AlTEMS (1930) description but spm 1 runs 
down to O. punctiventer (Tomosvdiry, 1885) in his key as some tergites are spined. 
However, the two specimens clearly belong to the same species. Lewis (2000) 
noted spines present or absent in O. astenus from RenneU Island and New Britain. 

Otostigmus beroni sp. nov. 

(Figures 38-43) 
Otostigmus (O.) glaber, Lewis 1992, Senkenbergiana biol. 72:441, figs. 19- 
27 (non Chamberlin, 1920). 

Derivatio nominis: After Dr Petar Beron, Director of the National 
Museum of Natural History, Sofia. 

The specimens here described belong to the same species as the two spec- 
imens from Nepal which Lewis (1992) identified as Otostigmus (O.) glaber 
Chamberlin, 1920 and which were deposited in the Senckenberg Museum, 
Frankfurt a. M. Although they run down to O. glaber in Attems (1930, 1934), 
I now regard them as belonging to a new species O. beroni. Specimen SMF 

6456 from the Senkenberg Museum is here designated the holotype and SMF 

6457 a paratype. The specimens from Langtang are further paratypes. 

Diagnosis 

18 antennomeres, the basal 2.25 to 2.4 glabrous dorsaUy. Forcipular cox- 
osternal teeth 3 + 3, rarely 4 + 4. Tergites without keels or spines, margination 
begins between 6 and 9. Sternites with paramedian sutures occupying at least 
anterior 66 to 100% in mid- and hind-body, sometimes with weak median 
depression. Coxopleuron little inflated, long, tapered with two end spines, no 
subapical spine, one or two lateral and one or two dorsal spines. End leg 
prefemur with prominent spines on swoUen bases. Legs 1 to between 15 and 
18 with two tarsal spines, the remainder to 20 with one. 

Material examined 

Nepal, Langtang Valley. Spm 1, 45 mm, Langtang, 3500-3600 m, 17.9.1984, 
PB & SA. Spm 2, 35 mm, Ghora Tabela, 2700-3000 m, 16.9.1984, PB & SA. Spms 
3-5, 36, 40 and 22 mm, Kyangjin Gompa, 3700-3800 m, 19.9.1984, PB & SA. 
Spms, 6 & 7, 40 and 35 mm, Khangjung-Sharpugaon, 2225-2600 m, PB & SA. 
Spm 8, Langtang, 3500-3600 m, 17.9.84, PB & SA. Spm 9 and remains of two 
others, Ghora Tabela, 3100-3350 m, 17.9.1984, PB & SA. Spms 10 & 11, 36 and 
34 mm, Sharpugaon, 2600-2800 m, 16.9.1984, PB & SA. 

Description 

The specimens have at some time dried out and as a consequence are 

22 



somewhat contracted so body lengths are estimates. In most specimens, the 
anterior segments curve downward making the characters of the anterior 
sternites difficult to observe. 

Antennomeres 18, the basal 2.3 to 2.4 glabrous dorsally, 2.2 ventrally. 
Forcipular coxosternal teeth 3 + 3, the inner two partially fused but some- 
times with a small fourth inner tooth (Fig. 38), process of femoroid with a 
small inner tooth, or without. 

Tergite paramedian sutures complete from 5 or 6 (4 in spm 11), mgirginate 
from 7, 8 or 9. Tergite 21 with or without a posterior median depression. 
Sternites with paramedian sutures (Fig. 39) varying from 71 % on sternite 11 
and complete on sternites 13 to 16 in spm 11, 50 % on sternites 4, 79 % on ster- 
nite 10 and 87 % on sternite 17 in spm 6 and 29 % on sternite 11 and 68 % on 




Figs. 38-43. Otostigmus beroni. Fig. 38. Forcipular coxosternal tooth plates and right forcipu- 
lar femoroid process, spm 1. Fig. 39. Sternite 15, spm 2. Fig. 40. Sternite 21 and right coxo- 
pleuron, spm 7. Fig. 41. Lateral view of coxopleura and base of left end leg, spm 7, (dm = dor- 
somedial spine). Fig. 42. Sternite 21, spm 9. Fig. 43. End leg prefemvir, internal view, spm 1. 
Scale lines = 1 mm. 



23 



sternite 17 in spm 1. Sutures not observed on anterior sternites due to the ven- 
tral curvature of the anterior ends and the transversely ridged cuticle, the lat- 
ter presumably the result of the previous desiccation. A slight median depres- 
sion, variable in position, on some sternites in six out often specimens. Sternite 
21 with sides converging posteriorly (Fig. 40) or almost parallel (Fig. 42) 

Coxopleural process moderately long and tapered, the coxopleuron little 
inflated (Figs. 40 and 41). With two end spines, two (rarely one) lateral spines 
and two (rarely one or three) dorsal spines. In specimen 11 the left coxo- 
pleural process (damaged and repaired) lacks end spines. 

End leg prefemur (Fig. 43) with three or four ventrolateral, two, rarely one 
or three, ventromedial, two or three medial, one or two dorsomedial spines 
and a corner spine. The spines on swollen bases and prominent. 

Anterior legs stout. Leg 1 with one femoral spine (two observations only), 
legs 1 to 2 or 1 to 4 with one tibial spine (five observations only). Legs 1 to 15, 
16, 17, 18 or 19 (typically 1 to 18) with two tarsal spines, the remaining to 20 
with one. Leg 21 without tarsal spines. 

Remarks 

Lewis (1992) recorded the species from the Trisuli valley, the specimens 
here recorded are from Langtang valley which is part of the same river sys- 
tem so it may be that this species has a very restricted distribution. 

Otostigmus (O.) martensi Lewis 

Otostigrmus (OJ martensi Lewis 1992, Senkenbergiana biol. 72:443, figs. 28-35. 

Material examined 

Nepal. One spm, 45 mm. Solo Khumba Sankye, way to Piuyun, 2700-2600 
m, 10.11.1987, PB. 

Description 

Antennomeres 18, the basal, 2.4 glabrous dorsally, 2.1 ventrally. Forcipular 
coxosternal teeth 3 + 4. Tergite paramedian sutures complete from 4, mar- 
ginate from 6, 6 to 8 being very short, with a weak median keel from tergite 
8. Without corrugations or spines. 

Sternites without paramedian sutures but with one median and two pos- 
terior lateral depressions. Sternite 21 with sides converging posteriorly and 
hind border concave. Coxopleural process long and narrow, with one end, one 
lateral and one dorsal spine. Left end leg with three ventrolateral, three ven- 
tromedial, three medial, one dorsomedial spine and a corner spine. The right 
end leg regenerated with two ventrolateral, one medial, one dorsomedial and 
one corner spine. These spines very small. 

Leg 1 with one femoral and one tibial spine. Legs 1 to 4 with two tarsal spines, 
legs 5 to 21 with one tarsal. The regenerated right end leg lacks a tarsal spine. 

Remarks 

Previously known only from the Taplejung district of Nepal at 2300 to 2700 m, 
it is possible that this is a species limited to the far east of Nepal at high altitude. 

24 



The specimen here described is very similar to the type material, differing 
in lacking sternite paramedian sutures (short or obscure in the type material). 

Otostigmus (O.) rugulosus Porat 

(Figures 44-47) 
Otostigmus rugulosus Porat 1876, Bih. Svenska Ak. 4:21. 
Otostigma rugulosum and carinatus, Pocock in Ann. Mus. Genova 30:412. 
Otostigmus (O.) rugulosus, Attems 1930, Das Tierreich 54:44. 
O. (O.) scaber, Lewis 1992, Senkenbergiana biol. 72:440, figs. 14-18 (non 
Porat 1876). 

Material examined 

Indonesia. 1 spm, 30 mm, Nias I., (N. Sumatra), Teluk Dalam, sea level. 
19.5.1995, PB & VB. 

Description 

Colour after five years in ethanol: head and trunk olive, end legs dark blue. 

Left antenna with 17 antennomeres, 6 to 16 short. Right antenna with 18, 
9 to 17 short. Both probably regenerated. Basal 2.2 antennomeres glabrous 
dorsally, 2.14 ventrally. Forcipular coxosternal tooth plates each with three 
principal teeth and a very small outer subsidiary tooth (Fig. 44). Process of 
forcipular femoroid with two inner teeth. 

Tergites with paramedian sutures complete from 6, marginate from 8 with 
low rounded keels, the median from 6, two rather irregular keels lateral to the 
paramedian suture on each side from tergite 7, a keel immediately internal to 
the paramedian suture from 9 giving a total of seven keels (Fig. 45). These 
present to tergite 18, five on 19, obscure on 20. A few fine spines on keels from 
12 to 19, only seen when surface dry. With median depression occupying pos- 
terior 40 % of tergite 21. 

Sternite paramedian sutures occupying anterior 50 % in mid-body region. 
Sternite 21 with sides converging posteriorly and hind border concave, with 
median longitudinal depression (Fig. 46). 

Coxopleural process with four spines near the rounded apex, one of which 
is subapical and one dorsal. Lateral spines 0-1 (Fig. 47). 

End leg with four ventrolateral, two or three ventromedial and two dorso- 
medial spines and a corner spine. 

Leg 1 with a femoral spine, legs 1 to 5 with one tibial, 1 to 14 with two 
tarsal and 15 to 19 with one tarsal, 20 and 21 without. 

Remarks 

Lewis (in press) pointed out that O. rugulosus and О astenus are very sim- 
ilar and may prove to be conspecific. This specimen is, however, clearly O. 
rugulosus having low tergal keels, four spines very near the apex of the cox- 
opleuron, prefemur of the end leg with only three spine rows, two tarsal 
spines on legs 1 to 14 and no tarsal spine on 20 and 21. 

Previously recorded from Mauritius, Seychelles, India, Nepal, Burma, 
Andaman Is., 'Siam'. 

25 




Figs. 44-52. Otostigmus (О.) rugulosus and Otostigmus (O.) scaber. 

Otostigmus (O.) rugulosus. Fig. 44. Forcipular coxosternal tooth plates and right forcipu- 

lar femoroid process. Fig. 45. Tergite 18. Fig. 46. Sternite 21. Fig. 47. Detail of coxopleura, 

ventral view. 

Scale lines = 0.5 mm. 

Otostigmus (O.) scaber. Fig. 48. Forcipular coxosternal tooth plates and left forcipular 

femoroid process, spm 1. Fig. 49. Tergite 16, spm 1. Fig. 50. Sternite 10, spm 1. Fig. 51. 

Tarsus 1 and 2 of end leg, spm 1. Fig. 52. Tergite 14, spm 2. 

Scale lines = 1 mm. 



26 



Otostigmus (О.) scaber Porat 

(Figures 48-52) 
Otostigmus scaber Porat 1876, Bih. Svenska Ak Handl 4: 20. 
O. (O.) scaber, Attems 1930, Das Tierreich, 54:153. 
Non O. (O.) scaber, Lewis 1992, Senkenbergiana biol. 72: 440, figs. 14-18. 

Material examined 

Indonesia. Spm 1, 44 mm. West Sumatra, Padang Panjang, rain forest, 
600-700m, 13.8.1995, PB & TI. 

China. Spm 2, 22.5 mm, Hainan Dao Qingdao, 200-300 m, 14.10.1988, PB. 

Description 

Specimen 1. Colour after five years in ethanol: head and tergite 1 reddish- 
brown, trunk olive brown. Antennomeres 20 (left damaged, right regenerat- 
ed), the basal 2.14 glabrous. 

Each tooth plate with three principal forcipular coxosternal teeth, the 
inner two partially fused, the outer with a small outer subsidiary tooth; a very 
small inner subsidiary tooth on right left tooth plate only (Fig. 48). Forcipular 
femoroid process with three smaU inner teeth. 

Tergites with paramedian sutures complete from 6 and marginate from 6. 
With a median keel low on 4, becoming sharp-ridged. Two sharp-ridged lat- 
eral keels on each side from 8, with a farther keel outside these on each side 
from 9 giving seven in all. Traces of another keel on each side lateral to these 
(Fig. 49). Tergite 19 with seven, 20 with five keels. The keels spined. Tergite 
21 median longitudinal depression in posterior third. 

Sternites of mid and hind body with paramedian sutures occupying the 
anterior 33 to 50 % of the sternite. Most only seen in specimen with surface 
dried off. Most sternites with a very shallow posterior median depression, 
some in addition with very slight lateral depressions (Fig. 50). On some pos- 
terior sternites the sutures terminate in a very shallow depression. Sternite 
21 with sides converging posteriorly and hind border concave. 

Coxopleural process with two end and one subapical, two lateral and one 
dorsal spine on left. Without end spines or dorsal spines on right presumably 
due to damage and repair. 

End legs very long and slender, 43 % of body length, prefemur length to 
width 5.2:1. Second tarsus (Fig. 51) somewhat flattened laterally. Prefemoral 
spines: ventrolateral four, ventromedial two or three, dorsomedial one or two 
plus corner spine. 

Legs 1 to 5 with a tibial spine, 1 to 4, and leg 9 on right with two tarsal 
spines, otherwise one tarsal on 5 to 19. Legs 20 and 21 without tarsal spine. 

Specimen 2. (Only differences from spm 1 noted). Colour after twelve years 
in ethanol: head and tergite 1 reddish brown, trunk yellowish brown. 
Antennomeres 21, basal 2 and 2.2 glabrous. Forcipular femoroid process with 
two small inner teeth. 

Tergites marginate from 4, with a median and two lateral keels on each 
side from 3, these sharp-edged with two further, initially, low lateral keels 

27 



from 5 giving nine in all (Fig. 52). Tergite 19 with seven, 20 with five keels. 
The keels spined the lateral cuticle rough. 

Coxopleural process with two end and one subapical, one lateral and one 
dorsal spine. 

End legs. Prefemoral spines: ventrolateral four, ventromedial two or three, 
medial two or three, dorsomedisd three plus a corner spine. 

Legs 1 to 9 or 10 with two tarsal spines, one tarsal on 10 or 11 to 19 (leg 20 
wanting). Leg 21 without tarsal spine. 

Remarks 

Otostigmus scaber is widely distributed, being recorded from China, 
Japan, Taiwan, Andamans, Nicobars, Siam, Sumatra 'Indo China,' Vietnam, 
Burma, Sumatra, Hawaii and the Maritime Province of Russia. Lewis (1992) 
recorded the species from Nepal but this was a misidentification (see O. rugu- 
losus above). The two specimens described here are from widely separated 
localities: spm 1 from Sumatra and spm 2 from China. They show differences 
probably associated with this, most significantly lateral keels commencing on 
tergite 8 in spm 1, on 3 in spm 2 and two tarsal spines on legs 1 to 5 in spm 

I, on 1 to 9 or 10 in spm 2, three rows of prefemoral spines in spm 1, four in 
spm 2. 

Otostigmus aculeatus Haase 

(Figures 53-58) 
Otostigma aculeatum Haase 1887, Abh. Mus. Dresden 5:71, Taf 4, Fig 69. 
Otostigmus aculeatus, Kraepelin 1903, Mt. Mus. Hamburg 20:108. 
O. (O.) aculeatus, Attems 1930, Das Tierreich 54:148. 

Material examined 

Vietnam. 6 spms, 23 to 42 mm, Prov. Quang Ninh, Camp Vinh Ha Long 
(Halong Hotel), 28.2.1989, PB and D. Kojucharov. Two spms, 42 and 58 mm, 
Langson Prov., rain forest near Huu Lung, 19.3.1989, PB. 

China. One spm 40 mm, Yunnan, Jinshui County, 18.1.1989, near Yan Dong 
(cave) under stones, PB. 5 spms, 27-58 mm, 4 spms, 11.5 to 27 mm (not exam- 
ined in detail), Hainan Dao Qingdao, 200-300 m, 14.10.1988, PB. 

Description 

Undamaged antennae have 17 antennomeres, the basal three completely 
glabrous except for a small area distally on the anteroventral (inner) surface 
of antennomere 3 in smaller specimens. In the 58 mm specimen from Hainan 
Dao (China), however, antennomere 4 is largely glabrous dorsally with only 
scattered setae distally (Fig. 53) and the proximal 50 to 75 % is glabrous ven- 
trally. Forcipular coxosternal teeth 4 + 4 (Fig. 54). Process of forcipular 
femuroid with two inner teeth but both coxosternal and femoroid teeth very 
worn in some specimens. 

Tergite paramedian sutures complete from 4, 5 or 6, marginate from 10, 

II, 12, 14 or 15, without keels or spines. Tergite 21 with posterior median 
depression. 

28 



Sternite paramedian sutures complete from 2 or 3 (4, 5) to 19. Sternite 21 
with sides converging posteriorly and posterior border concave (Fig. 55). 

Coxopleural process moderately long (Fig. 55) except for the largest (58 
mm) specimen from Langson Province (Vietnam) in which it is short (Fig. 56). 
With four to five (6,7) end spines, one to four lateral spines and (nil) one to 
three dorsal spines. Total spine number eight to eleven (rarely 12 or 13). Spine 
positions are very variable. 

End leg prefemur (Figs. 57, 58) with 24 to 30 spines arranged in five rows: two 
ventrolateral rows of four to six and five to nine spines, a ventromedial row of 
four to eight, a medial row of six to eight and a dorsomedial row of three to five 
(rarely two) spines and a corner spine. A mid-ventral longitudinal strip without 
spines clearly separates the ventrolaterals from the ventromedials. Six of the 22 
end legs examined were regenerated. In these the spine rows were irregular and 
generally the spine number was elevated (30 to 42). In one of these regenerated 
legs there were no dorsomedial spines and in two no corner spine. 

Leg 1 with one femoral spine. A tibial spine present on leg 1 or legs 1 and 
2 or nU. Two tarsal spines on first five or six pairs of legs (atypicaUy only on 
legs 1 and 2 in the 58 mm specimen from Hainan Dao). One tarsal spine on 6 
or 7 to 19. Legs 20 and 21 without. 

There are no major differences between the populations from Vietnam and 
China described here and age appears to have no effect on which tergite the 
paramedian sutures are complete or marginate as in some scolopendrids. 

Remarks 

Haase (1887) described O. aculeatus on the basis of a single specimen from 
Java. Kraepelin (1903) re-examined the type and gave Tonkin as an addi- 
tional locality. His description appears to be a composite one. Attems (1930) 
description is the same as Kraepelin's with the exception of the details of the 
spinulation of the end leg prefemur: Kraepelin described five rows of spines, 
Attems four. It would appear that this was due to an error by Attems when 
copying data from Kraepelin's publication. SCHILEYKO (1995) described speci- 
mens from Vietnam which are very similar to the specimens described here 
with the exception of the number of spine rows on the end leg prefemur is 
four not five. 

Three species that are closely related to O. aculeatus have been described. 
Otostigmus multispinosus Takakuwa, 1937 from Taiwan differs from the 
specimens described here in that the prefemora of the end legs lack dorso- 
medial and corner spines. Otostigmus ziesel Schileyko, 1992 from Vietnam is 
characterised by a short coxopleural process often slightly curved medially, 
the presence of a femoral spine on leg 1, three median and ventromedial and 
two ventrolateral spine rows on the end leg prefemur (presumably no dorso- 
median row) and some other minor characteristics. Otostigmus reservatus, 
Schileyko 1995, also from Vietnam, is a large species up to 80 mm long with 
the basal 4 to 4.5 basal antennomeres glabrous, lacking the distal spine on 
telomere 2 of the second maxilla and having 4 + 4 very smaH coxosternal teeth 
and five spine rows on the end leg prefemur: two ventrolateral, two ventro- 
mediail and one dorsomedial. 

29 




Figs. 53-58. Otostigmus (О.) aculeatus. Fig. 53. Antennomeres 1-5 of right antenna, dorsal 
view, 58 mm specimen, China, Hainan Dao. Fig. 54. Forcipular coxosternal tooth plates 
and left forcipular femoroid process, 46 mm specimen, Vietnam, Langson prov. Fig. 55. 
Terminal segments, ventral view, 58 mm specimen Hainan Dao. Fig. 56. Detail of coxo- 
pleura, 58 mm specimen Hainan Dao. Fig. 57. Terminal segments and right end leg prefe- 
mur, ventral view, 39 mm specimen China, Guanxi Zhangxu. The end leg prefemur is rotat- 
ed and the dorsomedial spines are visible. Fig. 58. Dorsal view of end leg prefemora, 32 mm 
specimen Hainan Dao. 
Scale lines = 1 mm. 



30 



Only one end leg of one specimen examined here (Langson valley, 
Vietnam, 42 mm) lacks dorsomedial prefemoral spines and corner spine as 
does O. multispinosus but this leg is regenerated. The larger specimen from 
the Langson valley has a very short coxopleural process and thus resembles 
O. ziesel but does not show the other characters of the species. The 58 mm 
specimen from Hainan Dao (China), having antennomere 4 but sparsely 
setose distally, approaches the condition in O. reservatus but it has a distal 
spine on telomere 2 of the second maxillary telopodite, absent in O. reserva- 
tus. 

It may be that some of these putative species are but differing populations 
of O. acuLeatus. Examination of the types and a further study of individual 
variation should elucidate this matter. 

Otostigmus politus Karsch 

(Figures 59-68) 

Otostigmus politus Karsch 1881, Berliner Ent. Zeitschr. 25:62. 

Otostigma politum, Haase 1887, Abh. Mus. Dresden 5: 75, Tafel 4, fig. 76. 

O. politus, Kraepelin 1903, Mt. Mus. Hamburg 20:109, (in part). 

O. (O.) politus politus, Attems 1930, Das Tierreich 54:149. 

Non O. (O.) politus pigmentatus Attems 1930, Das Tierreich 54:150, 
figs. 177-180. 

Non O. (O.) politus australianus, Attems 1930, Das Tierreich 54:151. 

O. politus mandchurius У erhoeff 1942, Zool. Anz. 138:186, figs. 6,7. syn. nov. 

? a frigidusV erhoeff 1942, Zool. Anz. 138:186, figs. 1-4. 

? O. frigidus takakuwaiV erhoeff 1942, Zool. Anz. 138:188, fig. 5. 

Non Otostigmus politus schindleri Wurmli 1972, Verhandl. Naturf. Ges. 
Basel. 82:97, figs.13,14. 

Non O. (O.) politus, Lewis 1991, Mem. Mus. Victoria, 52:342, Figs 15-20. 

O. (O.) politus, Zalesskaja & Schileyko 1992, The scolopendromorph cen- 
tipedes (Chilopoda, Scolopendromorpha), p. 22, Fig. 8. (in part). 

Otostigmus politus {ъ. str.), Schileyko 1995, Arthropoda Selecta 4:80. 

Non Otostigmus (O.) politus, Lewis 2000, J. nat Hist. 34:436, Figs. 15-20. 

Diagnosis 

Antennomeres 17 (and 18?), the basal three glabrous dorsally. Forcipular 
coxosternal teeth typically 4 + 4, the central pair on each tooth plate larger than 
the outer and inner teeth, and quite widely separated (Fig. 62). Sternites with 
complete parsimedian sutures. Coxopleural process short or very short, without 
a dorsal spine and without a ventral median posterior pore free strip. Sternite 
21 with sides converging posteriorly the hind border only very slightly concave. 

Material examined 

China. Spm 1, 55 mm, Beijing, Xiangshan Park, 11.8.1993, PB. Spm. 2, 36 
mm, Yunnan, Jinshui County near Yan Dong (cave) under stones, 18.1.1989, PB. 

Description (Where the specimens differ, the character for spm 2 is given 
in parentheses). 

31 



Undamaged antennae with 17 antennomeres, the basal three glabrous 
dorsally except for very narrow area on distal half of internal ( = anterior) 
side (Fig. 59), present ventromedially but not ventrolaterally, more extensive 
in spm 1 (Fig. 60) than in spm 2 (Fig. 61). Forcipular coxosternal teeth 5 + 4 
(4 + 4) (Figs. 62, 63). Process of forcipular femoroid with one small inner tooth. 

Tergite paramedian sutures complete from 5 (6) to 20, marginate from 11 
(15), with median keel from 5 (and weak lateral corrugations from 16 to 19). 
Tergite 21 without (with) shallow posterior median depression. 

Sternite paramedian sutures complete from 4 (6) to 19, a weak posterior 
median depression at least from 10 to 19 (Fig. 64). (with trace of median and 
posterior median depression on some). Sternite 21 with sides converging pos- 
teriorly and, in spm 1, strongly curved (Fig. 65). 

Coxopleural process relatively short, ratio of length of coxopleuron to 
length of sternite 21 1.4:1 (1.3:1) (Figs. 65 to 68) with two end spines and one 
subapical spine (three end spines), one lateral spine, dorsal spines nil. 
Number of coxal pores posterior to articular condyle 14 on the left, 16 on the 
right (four left, eight right). See Remarks and Fig. 68 for an explanation of 
this character. 

End leg prefemur with three (five) ventrolateral spines, two (four or five) 
ventromedials, two or three (four) medial spines, two dorsomedials and a cor- 
ner spine (Figs. 65, 67). Karsch (1881) gave 3, 2, 2, 3. 

Leg 1 with one femoral spine, legs 1, 2 and 3 (1 and 2) with one tibial, legs 
1 to 6 with two tarsal spines and 7 to 19 or 20 (19) with one tarsal spine. Leg 
20 with or without (without), leg 21 without a tarsal spine. 

Remarks 

Kraepelin (1916) considered that several species had been included under 
O. politus, whilst Attems (1930) recognised three subspecies namely, O. p. 
politus, O. p. australianus Attems, 1930 and O. politus pigmentatus Attems, 
1930, the last of which, Verhoeff (1942) considered a separate species O. pig- 
mentatus. Other subspecies described are O. p. mandschurius Verhoeff 1942 
and O. p. schindleri Wurmli, 1972. 

It is clear that O. politus as understood by both Kraepelin (1903) and 
Attems (1930) comprises at least two species. Otostigmus politus s. str., was 
first described by Karsch (1881) from Peking (Beijing) and Tientsin (Tianjin) 
in northern China. A diagnosis for this species is given above. Further mate- 
rial of the species has been recorded from Manchuria (Verhoeff, 1942), 
Korea (Zalesskaja and Schileyko, 1992), Vietnam (Schileyko, 1995) and 
China (the specimens described here). 

Otostigmus politus mandchurius was characterised primarily by the pres- 
ence of two rows of six spines on the inner surface of the end leg prefemur as 
opposed to two rows of 2 to 5 spines. It is here regarded as a junior synonym of 
O. politus politus. Otostigmus frigidus frigidus Verhoeff 1942 and O. f. 
takakuwai Verhoeff 1942 each described from single specimens from 
Manchuria, fall within the diagnosis given here for O. politus. In order to char- 
acterise O. frigidus, Verhoeff introduced a new character namely the number 
of pores on the coxopleuron di.stal to a line drawn transversely from the artic- 

32 




Figs. 59-68. Otostigmus (О.) politus. Fig. 59. Antennomeres 1-4 of left antenna, dorsal view, 
spm 1. Fig. 60. Left antennomere 3, ventral view, spm 1. Fig. 61. Right antennomere 3, ven- 
tral view, spm 2. Fig. 62. Forcipular coxosternal tooth plates and left forcipular femoroid 
process, spm 1. Fig. 63. The same, oblique view, spm 2. Fig. 64. Sternite 18, spm 1. Fig. 65. 
Terminal segments and end leg prefemora, ventral view, spm 1. Fig. 66. Detail of the same. 
Fig. 67. Terminal segments and left end leg prefemur, ventral view, spm 2. Fig. 68. Right 
coxopleural process, spm 2, (cc = coxa costalis, a = articulation). 
Scale lines = 0.5 mm. 



33 



Illation 'Gelenk-knoten-Ebene' (Fig. 68 a) at the end of the costa coxalis (Fig. 68 
cc). In O. frigidus there are 5 to 6 pores, in O. politus 16 to 20. This character 
is somewhat subjective amd has only been used by Verhoeff so comparisons can- 
not be made with specimens described by other authors. Otostigmus frigidus 
takakuwai has two corner spines on the end leg prefemur rather than one. 

The specimens from Beijing and Yunnan here described differ with respect 
to the spinulation of the end leg prefemur the coxopleuron and shape of ster- 
nite 21 but, with the present state of our knowledge, it is probably best being 
to regard them as different populations of a single species which probably 
includes O. f. frigidus and О f takakuwai. 

Otostigmus cfr politus Kraepelin, 1916 from Queensland, Australia, which 
Attems (1930) referred to a new subspecies O. p. australianus were young 
specimens but may well represent a separate species as Kraepelin (1916) 
suggested. 

Most other records of O. politus refer to O. angusticeps Pocock, 1898 first 
described from New Britain. Kraepelin (1903) noted that although having 19 
antennomeres, O. angusticeps might belong with O. politus and Attems 
(1930) gave it as a possible junior synonym of that species. It is, however, 
quite distinct from O. politus. A diagnosis is given below. 

Otostigmus (O) angusticeps Pocock 

(Figures 69-74) 

Otostigmus angusticeps Pocock 1898, WLUey, Zoological Results part 1:62. 

O. politus, Kraepelin 1903, Mt. Mus. Hamburg 20:109 (in part). 

O. (O.) politus pigmentatus Attems 1930, Das Tierreich 54:150, figs. 177-180. 
syn. nov. 

O. pigmentatus, Verhoeff 1942, Zool. Anz. 138:183. 

Otostigmus politus schindleri Wurmli 1972, Verhandl. Naturf. Ges. Basel. 
82:97, figs. 13, 14. syn. nov. 

O. (O.) politus, Lewis 1991, Mem. Mus. Vict. 52:342, figs. 15-20. 

O. (O.) politus, Lewis 2000, J. nat. Hist. 34:436, figs.11-19. 

Diagnosis 

Antennomeres 17 to 19, the basad three glabrous dorsaUy or nearly so. 
Forcipular coxosternal teeth 3 + 3, or 4 + 4, with three principal teeth on each 
side, the inner two on each tooth plate partially fused and separated by a 
deep incision from the outer tooth which may or not have a small subsidiary 
outer tooth (Fig. 71). Sternites of mid and posterior trunk with complete or 
Eilmost complete paramedian sutures. Coxopleural process long (ratio of 
length of coxopleuron to sternite 21 about 2:1), with a dorsal spine and a ven- 
tral median posterior pore free strip. Sternite 21 with sides converging a lit- 
tle posteriorly, par£illel or diverging. 

Material examined 

1 spm. Indonesia, Kalimantan, Timur Nunukan I., rain forest, 15-17.9.1995. 
PB & TI. 



34 



Description 

Length 48 mm. Antennomeres 19 + 19, the basal three glabrous dorsally, 
except for a narrow area on distal half of internsil (anterior) edge and few 
scattered fine setae on distal edge (Fig. 69). Most of antennomere 3 setose 
ventrally (Fig. 70). Forcipular coxosternal teeth 3 + 3, the inner two on each 
side partially fused, the outer with a small lateral tooth (Fig. 71). Process of 
forcipular femoroid without inner teeth. 

Tergites with complete paramedian sutures from 5, marginate from 8. 
With very weak median keel from 8 but without other keels or spines. Tergite 
21 with very weak median longitudinal depression in posterior 30%. 

Sternite paramedian sutures a trace on 4, almost complete on 5, complete 
from 6 to 19. With a trace of a median longitudinal depression on 5 to 18 and 
a posterior median depression on 9 to 20 (Fig. 72), Sternite 20 with two weak 
lateral depressions just anterior to the median posterior one. Sternite 21 with 
sides diverging posteriorly and hind border concave and a weak median lon- 
gitudinal depression (Fig, 73), 

Coxopleural process long, with two end and one subapicail spine, two lat- 
eral and one dorsal spine (Fig. 74). End leg prefemur with four ventrolateral, 
two ventromedial, two or three medial and two dorsomedial spines and a cor- 
ner spine (Fig, 73). 

Leg 1 with one femoral and one tibial spine. Legs 1 and 2 with two tarsal 
spines and 3 to 18 or 19 with one. Legs 20 and 21 without tarsal spines. 

Remarks 

Otostigmus angusticeps is quite distinct from O. politus and closely resem- 
bles O. astenus. A re -examination of the type (Lewis, unpublished data) which 
is located in the Natured History Museum, London (accession number 
1898.12.6.5.) confirms Pocock's description with the exception that the basal 
three antennomeres £ire glabrous dorsaUy apart from a narrow distal inter- 
nal area on antennomere 3 (Pocock gave basal two or three are naked). Its 
various populations show some variation. Thus in the specimen from 
Krakatau (LEWIS, 1991) the sternite paramedian sutures are almost complete 
rather than complete in the mid and posterior trunk. Otostigmus politus pig- 
mentatus Attems, 1930 is quite clearly O. angusticeps and indeed Verhoeff 
(1942) recognised that it was quite distinct from O. politus giving it specific 
status as O. pigmentatus. Attems (1930) gave its distribution as Australia: 
Kaiserin Augusta Fluss, Merauke. Neither of these localities appears to be 
Australian. There is an Empress Augusta Bay in Bougainville (Papua New 
Guinea) and a Marauke River in Irian Jaya. 

WuRMLl (1972) noted that his O. politus schindleri from East Sumba was 
very similar to Attems' O. politus pigmentatus differing only in that the basal 
2 2/3 antennomeres were glabrous and the coxopleural process longer. It is 
clearly O. angusticpes whether or not it merits subspecific status is debat- 
able. 

Those specimens currently confirmed as O. angusticeps are from East 
Sumba, the Krakatau Islands, New Britain, the Solomon Islands, Kalimantan 
and possibly Papua New Guinea and Irian Jaya. 

35 







Figs. 69-74. Otostigmus (О.) angusticeps. Fig. 69. Right antennomere 3, dorsal. Fig, 70. Left 
antennomere 3, ventral. Fig. 71. Forcipular coxosternal tooth plates and right forcipular 
prefemoral process. Fig. 72. Sternite 7. Fig. 73. Terminal segments and end leg prefemora, 
ventral view, (d = uropodid deuteron3miph, p = anal pedicel). Fig. 74. Right coxopleural 
process, ventral view. 
Scale lines = 1 mm. 

The specimen here described is the only one so far recorded with sternite 
21 diverging posteriorly as seen in some O. astenus. This may be a character 
of some specimens of the local population. 

Phoretic mites 

The specimen carries a number of phoretic deutonymphs of a uropodid 
mite (Fig. 73d). These attach by an anal pedicel several of which are seen, the 
deutonymphs having detached (Fig. 73p). The specimen carries 15 deu- 
tonymphs and 12 anal pedicels on segments 2, 3, 4, 5, 7, 13 and 16, 17, 19, 20 
and 21. The majority on the prefemur and femur. 



36 



Otostigmus (О.) spinosus Porat 

(Figs. 75-78) 
Otostigmus spinosus Porat 1876, Bih. Svenska Ak. 4:22. 
Branchiotrema nitiduium Tomosvkry 1885, Termesz, Fuzetek 9:66. 
O. spinosus, Kraepelin 1903, Mt. Mus. Hamburg 20:116, fig. 53. 
O, (O.) spinosus, Attems 1930, Das Tierreich 54:152, fig. 182. 

Material examined 

Indonesia. 1 spm, 45 mm, Java, Puncak Pass, 34 km from Bogor, 1500-1600 m, 
6.8.1994, PB & VB. 

Description 

Colour: head and end legs brownish grey, trunk yellowish brown. 

Antennomeres 19 + 20, the basal 2.44 glabrous dorsaUy, 2,2 ventrally. 
Coxosternal tooth plates on each side with a wide worn median tooth, proba- 
bly double, and a weU separated latersd tooth. In addition a smaill additional 
outer tooth on the right (Fig. 75). 

Tergite paramedian sutures fine, complete from 5 to 20, marginate from 
15. Very weeik laterad corrugations from 11. Without keels or spines. Tergite 
21 with sides converging posteriorly and shallow median posterior depression 
(Fig. 76). 

Sternite paramedian sutures short, occupying the anterior 16% of sternite 
9, 22% on 14, 19% on 18. Without obvious depressions. Sternite 21 with sides 
converging strongly posteriorly (Fig. 77). 

Coxopleural processes short, with two end spines, one subapical spine and 
one lateral on the left (Fig. 78), two end spines and one lateral on the right. 

End leg prefemora, the left with five ventrolateral, five ventromedial, two 
medial, three dorsomedial spines and two corner spines, the right with 4, 4, 
4, 1, 4 and one corner spine. 

Legs 1 and 2 with one tibial spine, 1 to 4 with two tarsal spines, 5 to 21 with 
one. Left leg 20 with a dorsal distal prefemoral spine. Absent on the left leg 
20 which is smedler and may be regenerated (Fig. 76). 

Remarks 

This specimen lacks a dorsal spine on the coxopleuron and therefore does 
not run down to O. spinosus in Attems (1930) but in other respects it is typical. 

Otostigmus (Par otostigmus) gym,nopus gym^nopus Silvestrl 

(Figs. 79-85) 
Otostigma gymnopus Silvestri 1898, Ann. Mus. civ. Stor. Nat. Genova 39: 
135, fig. 1. 

Otostigmus gymnopus, Kraepelin 1903, Mt. Mus. Hamburg 20:127, fig. 69. 
O. (P.)g. gymnopus, Attems 1930 Das Tierreich 54:156, Fig. 184. 

Material examined 

Zaire. 1 spm, 27 mm, Kisangani, 6-11.4.1979, PB. 



37 




Figs. 75-78. Otostigmus (О.) spinosus. Fig. 75. Forcipular coxosternal tooth plates and right 
forcipular femoroid process. Tilted down to the right so right tooth plate is foreshortened. 
Fig. 76. Dorsal view of posterior end showing prefemora and femora of 20* pair of legs and 
prefemora of end legs. Fig. 77. Terminal segments and end leg prefemora, ventral view. 
Fig. 78. Left coxopleural process, ventral view. 
Scale line = 0.5 mm. 

Description (Data from Kraepelin (1903) in parentheses where appropriate) 

Colour: Head and tergite 1 brown, trunk yellowish brown. 

Antennomeres 18 (18), the basal 2.22 glabrous dorsally (Fig. 79) (2 1/3), 
2.12 ventrally. Antennae moderately long, reaching tergite 6 when reflexed. 

Forcipular coxosternal teeth 4 + 4 (Fig. 80), process of femoroid with two 
small inner teeth. Claw of telopodite of second maxilla without accessory claw 
and second telomere without distal spine (Fig. 81). 

Tergites without spines but very finely punctate (vsdth spines from 12 to 18 in 
some specimens). Marginate from 10. With a broad low median keel from 3 to 19 
and a low ridge on each side in the position of the paramedian suture. These most 
clearly seen when the specimen is dried and tilted. Short posterior paramedian 
lines apparent from 8 to 20, occupying posterior 20 % on tergite 12 (Fig. 82). Very 
weak lateral corrugations from 7 to 19. Tergite 21 (Fig. 83) without posterior 
median depression. 



38 



Sternites (Fig. 84) without paramedian sutures (with very short sutures on 
anterior walls) but a very small posterior median depression on 7 to 15 (with- 
out clear pits). Sternite 21 with sides converging posteriorly and posterior 
border straight (Fig. 85). With a shallow median longitudinal depression (near 
end with short median groove). 

Coxopleuron truncated, without spines (Fig. 85). 

Legs 1 to 18 with 2 tarsal spines (19), legs 19 to 21 wanting. 

Remarks 

This specimen runs down to O. (P.) gymnopus in Attems (1930) as it has 
incomplete tergite paramedian sutures. It compares well with Kraepelin's 
(1903) description of the type. The type locsdity is Dime in southern Ethiopia 
and it is widely distributed in Zaire and also recorded from Angola. 
Otostigmus (PJ gymnopus aethiopicus Ribaut, 1907 has two tarsal spines on 
only the first six to nine pairs of legs; O. g. gymnopus has two tarsal spines 
on the first 18 to 19. 

DoBRORUKA (1968) proposed a new genus Congobius with two species: С 
schoutedeni and C. kivuensis which he separated from Otostigmus (subgen. 
Parotostigmus) by its lack of an accessory claw and of a spine on the second 
telomere of the second maxilla. On this basis, the specimen here assigned to 
O. g. gymnopus is a Congobius. Dobroruka noted that many specimens 
labelled Otostigmus sp. by Attems, and presumably from Zaire, were 
Congobius schoutedeni and that specimens identified as O. gymnopus by 
Attems (1952) were probably this species. Attems (1930) gave the presence of 
a spine on the second telomere of the second maxilla and an accessory claw 
as a characteristic of the genus Otostigmus but Schileyko (1995) noted that 
in O. reservatus the spine on the second telomere was absent and that in 
related species it is sometimes nearly transparent and almost invisible. There 
appear to be no published data on the presence or absence of the accessory 
claw and spine on the telopodite of the second maxilla in Otostigmus 
(Parotostigmus) species so there is no way of telling whether the separation 
of Congobius is valid. Consequently the specimen described here is regarded 
as a member of the subgenus Parotostigmus and not as Congobius. 

Otostigmus (P.) schoutedeni (Dobroruka) new combination 

(Figs. 86-89) 
Congobius schoutedeni Dobroruka 1968, Rev. Zool. Bot. afr. 68:206, figs.6-9. 

Material examined 

Zaire. 1 spm, female, 33 mm, Kisangani, 6-11.4.1979, PB. 

Description 

Colour: head and tergite 1 light brown, trunk greenish yellow. 

Antennomeres 17, the basal 2.14 glabrous dorsally. Claw of telopodite of sec- 
ond maxilla lacking accessory claw and second telomere without distal spine. 

Forcipular coxosternal teeth 5 + 5 (Fig. 86). Process of femoroid without 
inner teeth. 

39 




Figs. 79-89. Otostigmus (P.) gymnopus gymnopus and O. (P.) schoutedeni. 

Otostigmus (P.) gymnopus gymnopus. Fig. 79. Right antennomere 3 dorsal view. Fig. 80. 

Forcipular coxosternal tooth plates and left forcipular femoroid process. Fig. 81. Distal 

part of telomere of second maxilla. Fig.82. Tergite 16. Fig. 83. Tergite 21. Fig. 84. Sternite 

15. Fig. 85. Sternite 21 and coxopleura. 

O. {P.J schoutedeni. Fig. 86. Forcipular coxosternal tooth plates and left forcipular 

femoroid process. Fig. 87. Tergite 17 fsemidiagrammatic). Fig. 88. Tergite 21. Fig. 89. 

Terminal segments, ventral view. Coxal pores omitted. 

Scale lines = 0.5 mm. 



40 



Tergites without paramedian sutures, marginate from 7, with a median 
keel from 7 and two lateral keels on each side from 8 to 19 (Fig. 87). 
Apparently with very fine spines from 13 (initially scored as from 7). This 
character is difficult to resolve, it requires analysis using the scanning elec- 
tron microscope. Laterally the tergite cuticle is uneven. Tergite 21 with slight 
median posterior depression (Fig. 88). 

Sternites 11 to 19 with short anterior paramedian sutures only visible 
when dry, occupying 26 % on sternite 13. An indistinct posterior median 
depression visible on some sternites. Sternite 21 with sides converging poste- 
riorly, the posterior margin concave. A long shallow median depression seen 
only when dry (Fig. 89). 

Coxopleuron scarcely produced, without spines. 

End legs (detached) prefemur without spines or processes. 

Legs 1 to 18 with two tarsal spines, 19 with one, 20 and 21 without. 

Remarks 

This specimen also runs down to O. g. gymnopus in Attems (1930) and 
apart from the presence of tergite keels it is very similar to the specimen of 
O. g. gymnopus described above. It is clearly the same species as the speci- 
mens described as Congobius schoutedeni Dobroruka, 1968 but for reasons 
given above under O. g. gymnopus it is here assigned to Otostigmus. Data on 
individual variation are required to show whether O. gymnopus and O. 
schoudeteni are conspecific. The single specimen of each species here 
described was collected into the same tube from the same locality. 

A re-examination of all the African species of Otostigmus (Parotostigmus) 
and Congobius is required. 

Alipes crotalus (Gerstaecker) 

(Figs. 90-99) 
Eucorybas crato/ws Gerstaeker 1854, Ent. Zeit. Stettin 15:312, taf. 2, fig. 1. 
Alipes crotalus, Kraepelin 1903, Mt. Mus. Hamburg 20:138 figs. 78, 79. 

Material examined 

Mozambique. 1 spm, 69 mm, Namaacha, Maputo Prov., 7.8.1983, PB & VB. 

Description 

Antennomeres 18 on left, 19 (regenerated) on right, the bassil 2,3 glabrous. 

Forcipular coxosternsd teeth 4 + 5 (Fig. 90), Post dental seta present, a 
short median longitudinal suture present. Process of forcipular femoroid with 
small inner tooth (Fig. 91). 

Tergites with paramedian keels from 3 to 20, median keel from 5 to 21. 
Outer lateral keels (ridges) on 5 to 18, tending to be broken and rather irreg- 
ular on long tergites (Fig. 92). Anterior lateral oblique ridges on 5 to 8, 10, and 
12. The keels rounded, with fine spines. Between the keels fewer spines and 
also small tubercles, the two difficult to differentiate and apparently inter- 
grading. Cuticle also rough (bumpy) especially laterally, Tergites marginate 
from 3 to 21 the margins densely spined, more so on posterior tergites. The 

41 




Figs. 90-99. Alipes crotalus. Fig. 90. Forcipvilar coxostemal tooth plates. Fig. 91. Left forcipu- 
lar femoroid process. Fig. 92. Tergites 9 and 10. Fig. 93. Tergites 19, 20 and 21. Fig. 94. Stemite 
11. Fig. 95. Terminal segments, ventral view. Fig. 96. Left coxopleural process, lateral view. 
Fig. 97. Prefemur of right end leg, dorsal view. Fig. 98. Tibia and tarsus 1 and 2 of right end 
leg. Reticulated areas stippled. Fig. 99. Prefemur and femur of left leg 16 dorsal view. 
Scale lines = 1mm 



42 



marginal ridge with a transverse furrow near its posterior end from 8 form- 
ing a posterior hump, this well marked from 13 (Figs. 92, 93). Tergite 21 with 
median ridge occupying anterior 70 % and short posterior median depression 
(Fig. 93). Pleurites with scattered spines from segment 3. 

Sternites without paramedian sutures, extremely weak indications of five 
depressions from about 7 to 20 (Fig. 94). Last sternite longer than wide with 
sides converging posteriorly and hind border straight (Fig. 95). Coxopleuron 
rounded posteriorly, coxal pores almost to end. The pore field narrows marked- 
ly in the posterior third of the coxopleuron, its edge, termed the posterior bor- 
der ('Hinterrand') by Attems (1930) forming an obtuse curve (Fig. 96). 

End leg prefemur with dorsal longitudinal band of dense spines (Fig. 97), 
femur with narrow dorsal longitudinal band of very small spines. Tibia and 
tarsus 1 and 2 with reticulate vein like appearance except for clear ventral 
proximal region of tarsus 1 (Fig. 98). Midrib of tarsus 1 complete but less 
thickened distally, Pretarsus a small unarticulated spine. Ratio of tibial 
length to width: right 1.29:1, left 1.22:1. Ratio of length of tarsus 1 to width: 
right 1.26:1, left 1.34:1 (Fig. 98). 

Legs 1 to 3 with one tibial spine, two tarsal spines on 1 to 5 and one tarsal 
on 6 to 20. Two claw spines on 1 to 20. With scattered spines dorsally on 
prefemora, femora and tibiae from leg 6. Prefemora with weak dorsal groove 
widening distally, femora with a groove demarcated on each side by a spined 
ridge on 7 to 19 (Fig. 99), less pronounced on 20. 

Remarks 

Three species of Alipes lack a process at the base of the end leg prefemur. 
They are A multicostis Imhoff, 1854 from west and central Africa, A. crotalus 
(Gerstaecker,1854) from southern Africa and Uganda and A. grandidieri (R. 
Lucas, 1864) from East Africa. Alipes multicostis is distinguished from the 
other two by the absence of tubercles (spines) from the dorsal surface of the 
end leg prefemur. 

Kraepelin (1903) separated A. crotalus and A grandidieri on the propor- 
tions of the end leg tibia and tarsus 1 and the shape of the pore field of the 
coxopleuron (hind border of pore area). His figures give length to width ratios 
of 1.18:1 for the tibia and 1.36:1 for the tarsus in A crotalus and in A gran- 
didieri 1.78:1 for the tibia and 1.63:1 for the tarsus. In A crotalus the hind 
border of the pore area is has a right-angled or obtuse indentation. In A 
grandidieri it is acutely incised. 

Attems' (1930) figure 211 of A grandidieri shows, however, the tibia with 
a length to width ratio of 1.66:1 and tarsus 1 1.4:1 and Skovmand and 
Enghoff's (1980) photograph of the end leg gives ratios of 1.24:1 and 1.39:1 
respectively. Clearly there is considerable variation in the proportions of 
the end leg tibia and tarsus. PococK (1903) pointed out that in comparing 
end legs of species of Alipes it is necessary that the specimens be certainly 
adult and added that according to Cook these appendages differ consider- 
ably in a series of examples from the same locality. KRAEPELIN (1903) com- 
mented that A. grandidieri might be only a variety of A. crotalus but 
retained these two species. Unfortunately the data for A. grandidieri are 

43 



very inadequate. More data, especially on individual variation are required 
for the three species. 

The Mozambique specimen here described satisfies the characters of A cm- 
talus as described by Kraepelin (1903), however in Attems (1930) some addi- 
tional characters are given, namely antennomeres 17, no large post-dental seta 
on coxosternal tooth plate, no median longitudinal coxosternal suture and his 
figure 210 shows the end leg tarsus 1 midrib very short. The Mozambique spec- 
imen has 18 antennomeres, coxosternal tooth plate with post-dental seta, lon- 
gitudinal coxosternal suture present and the end leg tarsus 1 midrib complete. 
These differences, however, may be of little significance. The grooved and 
spined characters of the trunk legs and the spined pleurites have not previous- 
ly been recorded in the genus: they may have been overlooked. 

Ethmosttgmus trigonopodus trigonopodus (Leach) 

Scolopendra trigonopoda Leach 1817, Zoological Misc. 3:36 
Ethmostigmus trigonopodus, Kraepelin 1903, Mt. Mus. Hamburg 20:157, 
figs. 102,103. 

Material examined 

Zimbabwe. 1 spm, 99 mm, Great Zimbabwe Ruins, 20.8.1983, PB & VB. 
Tanzania. 1 spm, 38 mm, Moshi, 800 m, 7.8.1983, PB & VB. 

Ethmostigmus trigonopodus pygom,enasoides Lewis 

E. t. pygomenasoides Lewis 1992, Senkenbergiana biol. 12'A^^, figs. 45-51, 
53-54. 

Material examined 

Nepal. 1 spm 110 m, Langtang Nat. Park, Ramche, 1200 m, 11.7.1981, PB. 

Remarks 

The Langtang specimen is very similar to E. t. trigonopodus. The coxoster- 
nal teeth are weakly lobed, the coxopleuron bears two end spines, one lateral 
and four dorsal spines. LEWIS (1992) stated that sternite 21 was much narrow- 
er in E. t. pygomenasoides than in E. t trigonopodus. His figures give ratios of 
length to width of 1.14:1 and 1.05:1. In this specimen, however, the ratio is 
1:1.23 i.e. wider than long, approaching the condition in Е t. trigonopodus. The 
coxopleura, however, are very long, more than twice the length of the sternite 
(2.3:1) which clearly separates it from E. t. trigonopodus. 

Rhysida lithobioides (Newport) 

Branchiostoma lithobioides Newport 1845, Trans. Linn. Soc. Lond. 19:411. 
Rhysida lithobioides, Kraepelin 1903, Mt. Mus. Hamburg 20:150, fig. 93. 

Material examined 

Indonesia. 1 spm (juv.), 19 mm, Nias I. (N. Sumatra), Teluk Dalam, sea 
level, 19.5.1994, PB & VB. 



44 



Description 

Antennomeres 19, basal three glabrous dorsally, two and a half ventrally. 
Forcipular coxosternal teeth 4 + 4, process of femoroid with two inner teeth. 

Tergites with complete paramedian sutures from 6, marginate from 19, 
without keels or spines. Tergite 21 without posterior median depression. 

Sternites with short anterior paramedian sutures, without pits. Sternite 21 
with sides converging posteriorly and posterior border concave. Coxopleural 
process short with two end and one subapical spine, no dorsal spines. 

Legs 1 to 16 with two tarsal spines, legs 17-21 wanting. 

Remarks 

Rhysida Lithobioides is a widely distributed species, being recorded from 
East Africa, Saudi Arabia, India, Burma (Myanmar) and China. Currently five 
subspecies are recognised R. L lithobioides (Newport 1845), R. L paucidens 
Pocock, 1897 and three subspecies from India (Д. /. trispinosus Jangi and 
Dass, 1984 R. I. kumaonensis Khanna, 1994 and R. l. shivalikensis Khanna, 
1994). The latter three are very similar and probably consubspecific. The 
Sumatran specimen resembles them in that it has three coxopleural spines 
and at least legs 1 to 16 with two tarsal spines but as the specimen is juvenile 
and lacks legs 17-21 it has not been assigned to a subspecies. 

Rhysida immarginata immarginata (Porat) 

Branchiostoma immarginatum Porat 1876, Bih. Svenka Ak Handl. 4:24. 

Rhysida immarginata, Pocock 1891, Ann. Mus. Civ. Genova 30:417. 

R. immarginata, Kraepelin 1903, Mt. Mus. Hamburg 20:143. 

R. nuda nuda, Attems 1930, Das Tierreich 54:189, figs. 236,237. (non 
Newport, 1845) 

R. nuda immarginata, Attems 1930, Das Tierreich 54:190. 

R. nuda nuda(non Newport) + R. nuda immarginata, Attems 1938, Mem. 
Mus. Nat. Hist. nat. Paris, NS 6:337. 

R. immarginata, Koch L. E. 1985, J. nat. Hist. 19:212. 

Material examined 

Indonesia. Spm 1, 39 mm, Kalimantan, Timur Nunukan I., rain forest, 15- 
17.9.1995, PB & TI. Spm 2, 56 mm, with 56 eggs, Mentawai Is. Siberut I. 
Muarasiberut, 15-20.8.1995, PB & TI. Spm 3, 35 mm. North Sumatra, Lake 
Toba, Samosir I., Ambarita village, 9.8.1995, PB & TI. 

Cuba. 3 spms, 40, 45 and 50 mm, Pinar del Rio, Pica Pica Valley, 26.11.1981, PB. 

Description of Indonesian specimens 

Antennomeres 19 or 20. Coxosternal teeth 4 + 4. 

Tergites with paramedian sutures complete from 5 or 6, only tergite 21 
marginate. Sternites with or without short anterior paramedian sutures. 

Coxopleuron short, with three end spines. End leg prefemur with two ven- 
trolateral, nil or one ventromedial and nil or one dorsomedial spines. No cor- 
ner spine. 

Leg 1 with one femoral spine and legs 1 and 2 with one tibial. Specimen 1 

45 



with two tarsal spines on legs 1 to 13 or 14, spm 2 on left legs 1 to 13 and right 
legs 1 to 18, spm 3 on legs 1 to 9. The remaining legs to 19 with one tarsal 
spine, 20 and 21 without, except right leg 20 in spm 2 which has a tarsal spine. 

Description of Cuban specimens 

Antennomeres (19) 20. Coxosternal teeth 4 + 4 primary teeth with a small 
fifth inner tooth on each side. 

Tergite paramedian sutures complete on 3 or 4, only tergite 21 marginate 
except a trace on the left side of tergites 16 and 17 in 40 mm specimen. 

Coxopleuron with two end spines. End leg prefemur without spines. 

Leg 1 with one femoral spine, legs 1 and 2 with one tibial, 1 to 17 with two 
tarsal (to 18 or 19 in spm 2), legs 18 to 21 without. 

Remarks 

Attems (1930) separated what was then regarded as R. nuda nuda from 
R. nuda immarginata (Porat, 1876) on the two-spined coxopleural process 
and leg 20 with one tarsal spine in the former and the coxopleural process 
three-spined, leg 20 mostly without a tarsal spine in the latter. Later, howev- 
er, Attems (1938), stated that the distinction between these subspecies could 
no longer be maintained treating them as R. nuda but making no mention of 
R. nuda togoensis Kraepelin, 1903. 

Koch (1985) examined 149 specimens of R. nuda (Newport, 1845) from 
Australia and reported that the sample consistently "has the median sulci 
complete from tergite III. By contrast, R. immarginata specimens (viz. The 
extralimital forms identified as such, or in the past as species or subspecies 
nuda) have median sulci complete from tergites more posterior than tergite 
III (sometimes reported from III)." He noted that "In the extrailimital speci- 
mens of R. immarginata the lateral margins start on tergite XXI rather than 
VI-EX as in R. nuda from Australia" and "the number of tergites on which lat- 
eral margins are present constitutes a principEil character separating the 
Australian species R. nuda from extralimital forms hitherto included under 
the specific or subspecific name nuda and to many of which the name R. 
immarginata may be applicable". 

There is obviously considerable variation between populations of R. 
immarginata with respect to antennomere number, the number of legs with 
two tarsal spines, number of coxopleural spines and the number of spines on 
the end leg prefemur. The specimens from Cuba have no spines on the end leg 
prefemora. Rhysida nuda 5oma/<2 Manfredi, 1933 from Somalia, R. nudavar. 
brevicornisWang, 1951 from the Philippines and R. nuda subnuda, Jangi 1955 
from India are presumably R. immarginata. These should be re-examined as 
should other populations of R. immarginata to ascertain the extent of geo- 
graphical variation. Rhysida i. togoensis is dealt with below. 

Rhysida immarginata togoensis Kraepelin 

R. togoensis Kraepelin 1903, Mt. Mus. Hamburg 20:145, figs. 84, 85. 
R. nuda togoensis, Attems 1930, Das Tierreich 54:190 fig. 238. 
R. n. togoensis, Lewis 1972, J. Zool., Lond. 167:401 

46 



Material examined 

Nigeria. Spm 1, 28 mm, Pandam W. Park/ on light, 1.10.1978, PB. Spm 2, 
23 mm, Plateau State, Wase Rock Game Reserve, 19.9.1978, PB. Spm 3, con- 
torted, Plateau State, Sebu village, 30.9.1978, PB. 

Description 

Antennomeres (17) 18, coxopleural process two-spined, legs 1 to 10 with 
two tarsal spines in spms 1 and 2. Two tarsal spines on legs 1 to 11 and right 
leg 13 in specimen 3. End leg prefemur with two ventrolateral spines, one 
(two) ventromedials and one or nil medial /dorsomedial spines. 

Remarks 

These are the typical characters given for R. i. togoensis, a form wide- 
spread in West Africa and apparently showing very little variability. Lewis 
(1972) compared R. i. togoensis With R. i. immarginata from the Sudan. The 
latter resemble R. i togoensis in that many have 18 antennomeres and occa- 
sionally two coxopleural spines on one side rather than three, but these pop- 
ulations nevertheless remain distinct. 

Rhysida afra (Peters) 

Ptychotrema afrum Peters 1855, Monatsber. Berl. Ak. p. 82. 

Tremaopty chus petersi Forat 1871, Ofv K. Vetensk. Ak. Forh. 1871, 9: 1166. 

Rhysida afro, Kraepelin 1903, Mt. Mus. Hamburg 20: 153, figs. 98, 99. 

R. petersi, Kraepelin 1903, Mt. Mus. Hamburg 20: 153, fig. 100. 

R. cuprea Kraepelin 1903, Mt. Mus. Hamburg 20: 154. 

R. afro, Attems 1930, Das Tierreich 54: 195, figs. 246-248. 

Material examined 

Mozambique. 3 spms, 33 to 57 mm, 27.6.1983, PB & VB. 

Nepal. Spm 1, 45 mm, Tansen, Lumbini Zone, 6.8.1981, PB. Spm 2, 35 mm, 
Langtang Valley, Sharpugaon, 2500-2800 m, 16.9.1984, PB & SA. Spm 3, 
Lang-tang Valley, 9.1984, PB. 

Comiparison of specimens from Mozambique and Nepal. 

The Mozambique specimens have 17 + 18 antennomeres (spms 1 and 2), 
two coxopleural end spines and a lateral spine (three end spines and a later- 
£il spine on one side in spm 3). End leg prefemora with one ventrolateral and 
one ventromedial spine in spms 1 and 2, one ventrolatersJ and either one ven- 
tromedial or one medial and 2 dorsomedial in spm 3. 

The Nepalese specimens 1 and 2 have 20 or 21 antennomeres. Three coxo- 
pleural end spines (two end spines and one subapical spine in spms 1 and 2) 
and no lateral spines. End leg prefemora of specimen 2 have 2 + 2 ventrolat- 
eral spines, + 1 ventromedisds, 1 + 1 medials and 1 + dorsomedials. 

Remarks 

The Mozambique specimens having two coxopleural end spines run down 
to R. afra afra (Peters 1855) in Attems (1930); the Nepalese specimens, hav- 

47 



ing three, run down to R. intermedia Attems 1910 an East African species 
(Pemba Island). Lewis (1992) recorded specimens from central Nepal with 
three coxopleural end spines and specimens from eastern Nepal mostly with 
two. He considered it best to regard the Nepalese material as R. afrahut not 
to assign the specimens to particular subspecies, a view here maintained. 

Rhysida singaporiensis Verhoeff 

(Figs. 100-103) 
R. singaporiensis Verhoeff 1937, BuH. Raffles Mus. 13:218. 

Material examined 

Indonesia. 1 spm 51 mm, Lombok, Rinjani, rain forest above Sapit, ca 1700 
m, 10 Jun 1994, PB & VB. 

Description (Data from VERHOEFF (1937) in parentheses) 
The right antenna regenerated, the left with 21 antennomeres (21), the basal 
three glabrous. Forcipular coxopleural teeth worn (Fig. 100), probably four or 
five (5-6). Process of forcipuleir femoroid with two smaU inner teeth (Fig. 101). 

Paramedian sutures complete from tergite 3, marginate from 8, a trace of 
a median keel from tergite 6. Tergites 15 to 20 (Fig. 102) with short fine lon- 
gitudinal ridges ('kurze Langstriche') each terminated by a spine ('Knotchen'). 
These are the structures termed Dornstricheln in Otostigmus by Kraepelin 
(1903) and Attems (1930). Tergite 21 without posterior median depression. 
Anterior sternites with very short anterior paramedian sutures. These occu- 
pying anterior 25 % of sternite 12 and anterior 20 % of sternite 18. 



100 




Figs. 100-103. Rhysida singaporiensis. Fig. 100. Forcipular coxosternal tooth plates. Fig. 
101. Left forcipular femoroid process'. Fig. 102. Tergite 18. Fig. 103. Tergite 21 and end leg 
prefemora. Right dorsomedial spine arrowed 
Scale lines = 1 mm. 



48 



Right coxopleural process with four end spines, one lateral, no dorsal spine 
(2-3 end spines, one lateral spine). The left process with only a single end spine. 

End leg prefemora (Fig. 103) without ventral spines, a single small distal 
dorsomedial spine and four corner spines on the left, two on the right (with- 
out spines below, only dorsomedial, posterior to the middle, and two end 
spines). 

Leg 1 with one femoral and one tibial spine. Two tarsal spines on legs 1 to 
18 (1-18), one tarsal on 19 and 20 (19-20). Leg 21 without. 

Remarks 

This is the second known specimen of this species. 



Acknowledgements 

My thanks are due to Professor Beron for making the material from the 
National Museum of Natural History in Sofia available to me, to Mr Dennis 
Parsons, Keeper of Natural Sciences at the Somerset County Museum for 
allowing me to use the facilities there and to the staff of the General Library 
of the Natural History Museum, London for their assistance with literature. 
Also at the Natural History Museum, Mr Paul HiUyard and Mrs Janet 
Beccaloni kindly made laboratory facilities available to me and Dr Ann Baker 
provided information on phoretic mites. I am grateful to Professor Alessandro 
MineUi and Professor Henrik Enghoff for helpful advice. 



References 

Attems C. 1928. The Myriopoda of South Africa. - Ann. S. Afr. Mus., 26: 1-431 + 26 plates. 
Attems C. 1930. Scolopendromorpha. - Das Tierreich, 54. Berlin: Walter de Gruyter. 308 p. 
Attems C. 1934. Neue Myriopoden des Museums Basel. - Ver. Naturf. Ges., Basel, 45: 43-62. 
Attems C. 1938. Die von Dr С Dawydoff in franzosich Indochina gesammelten Myriopoden. - 

Mem. Mus. Nat. Hist, nat., Paris., NS 6: 187-353. 
Attems C. 1952. Neue Myriopoden des Belgischen Congo. - Annls. Mus. r. Congo beige Ser. 

Svo, 18: 1-139. 
DOBRORUKA L. J. 1968. Myriapoda-Clulopoda aus der Sammlung des Musee Royal de 

I'Afrique Centrale. - Revue Zool. Bot. afr., 68: 201-205. 
Edgecombe G. D., G. Giribet, W. C. Wheeler. 1999. Filogenia de Chilopoda: Combinando 

secuencias de los genes ribosomicos 18S у 28S у morphologia. - Bol. S.E.A., 26: 293-331. 
Haase E. 1887. Die Indisch-Australischen Myriapoden. 1. Chilopoden. - Abh. Mus. Dresden, 

5: 1-118. 
Jangi B. S.1959. Further notes on the taxonomy of the centipede Scolopendra morsitans 

Linnaeus (Scolopendridae). - Ent. News, 70: 253-257. 
Jangi B. S., CM. S. Dass 1980. Redescription of the Indian centipede Cormocephalus pyg- 

maeus Pocock (Chilopoda: Scolopendromorpha: Scolopendridae). - J. nat. Hist., 15: 63-65. 
Jangi B. S., C. M. S. Dass 1984. Scolopendridae of the Deccan. - J. scient. ind. Res., 43: 27-54. 
Karsch F. 1881. Chinesische Myriopoden und Arachnoideen. - Berlin, ent. Z., 25: 219-220. 
Khanna V. 1994. Some ecological observations on the centipede Cormocephalus dentipes 

Pocock, with comments on the sexual dimorphism in the species and the status of C. 

49 



pseudonudipes Jangi and Dtiss. - Zool. Surv. India. Fauna of Conservation Area 5: Rajaji 

National Park: 237-243. 
Koch L. E. 1985. The taxonomy of Australian centipedes of the genus Rhysida Wood 

(Chilopoda: Scolopendridae: Otostigminae). - J. nat. Hist., 19: 205-214. 
Kraepelin K. 1903. Revision der Scolopendriden. - Mitt. Naturhist. Mus. Hamburg, 20: 1-276. 
Kraepelin K. 1916. Results of Dr E. Mjoberg's Swedish Scientific expeditions to Australia 

1910-1913. 4. Scolopendriden und Skorpione. - Ark. Zool., 10 (2): 1-43. 
Lawrence R. F. 1955. Chilopoda. - South African A nim al Life. Results of the Lund University 

Expedition in 1950-51, Uppsala, 2: 4-56. 
Lewis J. G. E. 1969. The variation of the centipede Scolopendra amazonica in Africa. Zool. 

J. Linn. Soc, 48: 49-57. 
Lewis J. G. E. 1972. The life histories and distribution of the centipedes Rhysida nuda 

togoensis and Ethmostigmus trigonopodus (Scolopendromorpha: Scolopendridae) in 

Nigeria. - J. Zool. Lond., 167: 399-414. 
Lewis J. G. E. 1973. The taxonomy, distribution and ecology of centipedes of the genus 

^^anada (Scolopendromorpha: Scolopendridae) in Nigeria. - Zool. J. Linn. Soc, 52: 97-112. 
Lewis J. G. E. 1991. Scolopendromorph and geophilomorph centipedes from the Krakatau 

Islands and adjacent regions, Indonesia. - Mem. Mus. Vict., 52: 337-353. 
Lewis J. G. E. 1992. Scolopendrid centipedes from Nepal and Kashmir (Chilopoda: 

Scolopendromorpha). - Senkenbergiana biol., 72: 435-456. 
Lewis J. G. E. 1996. Further records of scolopendromorph and geophilomorph centipedes 

from the Arabian peninsula with a note by Dr. E. H. Eason on Lithobias erythrocephlus 

cronebergii Sseliwanoff. - Fauna of Saudi Arabia, 15: 147-156. 
Le^4S J. G. E. 2000. Variation in three species of the genus Oiostigmus and its bearing on species 

discrimination (Chilopoda; Scolopendromorpha; Scolopendridae). - J. nat. Hist., 34: 433-448. 
Lewis J. G. E. (in press). The scolopendromorph centipedes of Mauritius and Rodrigues and 

their adjacent islets (Chilopoda: Scolopendromorpha). - J. nat Hist. 
Lewis J. G. E., M. D. Gallagher 1993. Scolopendromorph and geophilomorph centipedes 

from Oman and the United Arab Emirates. - Fauna of Saudi Arabia, 13: 55-62. 
PocoCK R. I. 1898. Report on the centipedes and mUlipedes obtained by Dr A. WUley in the 

Loyalty Islands, New Britain and elsewhere. - In: Zoological results based on material 

from New Britain, New Guinea, Loyalty Islands and elsewhere, collected during the 

years 1895, 96 and 97 by Arthur WiUey, Cambridge. Part 1: 59-74. 
PocoCK R. I. 1903. A new clasping organ in a centipede. - Ann. Mag. nat. Hist., (7), 11: 621-624. 
SCHILEYKO A. A. 1992. The Scolopenders of Viet-Nam and some aspects of the system of 

Scolopendromorpha (Chilopoda Epimorpha). Part 1. - Arthropoda Selecta, 1: 5-19. 
SCHILEYKO A. A. 1995. The scolopendromorph centipedes of Vietnam (Chilopoda 

Scolopendromorpha). Part 2. - Arthropoda Selecta, 4: 73-87. 
SCHILEYKO A. A., I. J. Pavlinov 1997. A cladistic analysis of the order Scolopendromorpha 

(Chilopoda). - Ent. Scand., Suppl, 51: 33-40. 
Skovmand O., H. Enghofp' 1980. Stridulation in Alipes grandldierl (Lucas), a scolopendro- 
morph centipede. - Vidensk. Meddr dansk naturh. Foren., 142: 151-160. 
WuRMLi W. 1975. Systematische Kj-iterien in der Gruppe von Scolopendra morsUansh'mne, 

1758 (ChUopoda, Scolopendridae). - Dtsch. Ent. Z., N.F. 22: 201-206. 
Verhoeff K. W. 1937. Chilopoden aus Malacca, nach dem Objecten des Raffles Museum in 

Smgapore. - BuU. Raffles Mus. 13: 198-270 + PI. XII-XIX. 
Verhoeff K. W. 1942. Otostigmen der Mandschurei. - Zool. Anz., 138: 181-189. 
Zalesskaja N. Т., A. A. Schilevko 1991. The scolopendromorph centipedes. Moscow, Nauka 

Publ. 110 p. (in Russian). 

Recieved on 20.07.2001 



50 



Author's address: 
Dr John G. E. Lewis, 
Somerset County Museum, 
Taunton Castle 
Castle Green, Taunton, 
Somerset TAl 4AA, 
United Kingdom 



Address for correspondence: 
Manor Mill Farm, 
Halse, Taunton, 
Somerset TA4 3AQ, 
United Kingdom 



Сколопендроморфншпе многоножки (Chilopoda: 

Scolopendromorpha: Scolopendridae) 6 колекциита на 

Националния природонаучен музей 6 София 

Джон ЛЮИС 

(Резюме) 

Съобщ£1ват се 31 вида сколопендроморфни многоножки от родовете Scolopendra, 
Cormocephalas, Asanada, Otostigmus, Alipes, Ethmostigmus u Rhysida om колекцията 
на Националния природонаучен музей 6 София. Материалите са събрани от П. 
Берон, В. Бешков, С. Андреев u Т. Иванова в 13 държави - Мозамбик, Замбия, Зимбабве, 
Заир, Танзания, Нигерия, Афганистан, Китай, Виетнам, Непал, Индонезия, 
Сардиния и Куба. Един нов за науката вид - Otostigmus beroni sp. nov. е описан от 
непалските Хималаи. След критичен анализ следните таксони са сведени в 
синоними: Cormocephalas brevicornis Kraepelin, 1903 u С. anceps segnls Attems, 1930 = 
Connocephalus anceps Porat, 1871; Connocephalus nitidus calvus Attems, 1928 = 
Cormocephalas nitidas nitidas Porat, 1871; Asanada zambiana Dobroruka, 1969 = 
Asanada socotrana Pocock, 1889; Otostigmus politus mandchurius Verhoeff, 1942 = 
Otostigmus politus politus Karsch, 1881; O. politus pigmentatus kttem?,, 1930 u O. politus 
schindleri Wurmli, 1972 = O. angusticeps Pokock, 1889. Една нова комбинация е 
Въведена - Otostigmus (Parotostigmus) schoutedeni (Dobroruka, 1968) comb. nov. 

Рисунки на основни таксономични белези допълват описанията на двадесет от 
разглежданите видове. 



51 



ffistoria naturalis bulgarica, 13, 2001: 52 



Отнобо български зоолог 6 Каракорум 

Боян П. ПЕТРОВ 

Планината Каракорум е била посещавана от български зоолог само веднъж. Това се случва 
през 1988 г., когато настоящият директор на НПМ д-р Петър Берон участва 6 малка 
разузнавателна експедиция към К2 (8611 т) откъм Китай. По време на дългия трекинг към 
втория по височина връх на планетата д-р Берон събира зоологичен материал, който с големи 
перипетии успява да донесе 6 България. Този материал се обработва u go днес u вече има 
описани няколко нови вида (напр. вж. Guerguiev (2000) - Hist. nat. bulg., И). 

Като участник в националната алпийска експедиция за изкачването на вр. Броуд пик (8047 
т) имах възможността да събирам материал както по Време на трекинга go базовия лагер, 
така u no време на изкачването на върха. 

Броуд пик е един от четирите осемхилядника, които се намират 6 Пакистан. Масивът 
на този връх се намира 8 непосредствена близост go южната стена на К2 u базовите им 
лагери са разположени само на 1 час един от друг. Нашата експедиция тръгна от Исламабад 
на 19 юни 2001 г. Същинският т^рекинг започна на 23 юни, когато от Височина 2900 m 
керванът ни от 140 носачи u 13 алпинисти потегли към базовия лагер. След 6 дни на 29 юни 
пристигнахме на морената nog Броуд пик u опънахме палатките на базовия лагер на 
височина 4900 т. До 10 юли изградихме три височинни лагера (5400 т, 6300 т, 7100 т). Последва 
дълъг период на нестабилно време, чести бури u обилни снеговалежи. На 22 юли 8 един от 
"прозорците" на внезапно дошлия мусон един от членоВете на експедицията се изкачи на 
предВърха (Rocky simimit, 8030 m), a на следВащия ден други двама стъпиха на главния Връх 
(8047 т). Въпреки неколкократните атаки u четирите дни прекарани В шурмовия лагер 
достигнах само go 7300 m. На 31 юли експедицията беше прекратена u тръгнахме по 
обратния път, който заВърши 8 Исламабад на 7 август. По Време на Връщането по суша през 
Иран 5 човека се изкачихме на Вр. ДемаВенд (5671 т). 

За мен като зоолог u алпинист пътуването донесе не само алпийски onum, но u познания за 
природата u жиВия сВят на Kapakopjnn u на страните (Турция, Иран, Пакистан), през които 
изминахме поВече от 13 500 km. Особено ценен u богат е зоологичния материал, който успях да 
събера по Време на трекинга go базоВия лагер u обратно. За разлика от среднопланинския пояс 
(3000-4500 т) безгръбначната фауна над u около 5000 m В тази планина не е особено богата, така 
че Всяко събрано животно е интересно. По време на почивките В базовия лагер успях да намеря 
подходящи "оазиси" 6 подножието на околните върхове, където събрах представители на 
различни грзши. Богатството на фауната на тези Височини е изцяло зависимо (предимно 
трофично) от наличието на растителна u "почвена" покривка. Микроместообитания от 
няколко квадратни метра, покрити с цветя, се оказаха необичайно богати на видове u с часове 
търпелиВо обръщах малките камъчета. Не подминах u фауната на ледникоВите езера, 
откъдето успях да събера малко на брой видоВе. Най-Високо устаноВените от мен безгръбначни 
бяха паяци, живеещи nog камъните u в палатките на Лагер 2 (6300 т). От гръбначните 
животни най-често попадаха В полезрението добре познатите ми хайдушки гарги (Pyrrhocomx 
gmculus) u гарВан-гробар {Coivus coinx). И gBama Вида са неизменни спътници на Височинните 
лагери (дори u над 7500 т), където разраВят торбите с боклуци u разпръскват по склоноВете 
забравени Вещи u храни. По Време на престоя ми във високата планина нито Веднъж на Видях 
лешояд. Основната причина е, че пасищно скотовъдстВо В тази част на Каракорум просто 
няма. От бозайниците най-често вижданият Bug е пиката (Ochotona s\i\).). 

По Време на изкачването (15-16.08.2001) на 6р. ДемаВенд (5671 m) В Иран успях да събера 
безгръбначни животни В пояса 3000-4200 т. Целият събран материал по Време на тоВа 
пътуване е депозиран 8 колекциите на НПМ. 



52 



Historia naturalis bulgarica, 13, 2001: 53-68 



Etude comparative des faunes cavernicoles 
de la Bulgarie et de la Grece 

Petar BERON 



Introduction 

La Bulgarie et la Grece sont deux pays balkaniques voisins de territoire 
comparable (respectivement 111 000 et 132 000 km"), riches en roches cal- 
caires et en grottes. On a enregistre jusqu'a present plus de 4500 grottes en 
Bulgarie et un nombre presque double en Grece. Un bon nombre des grottes 
grecques se trouve dans les Ties (dont plus de 3000 en Crete). La Bulgarie est 
situee entierement dans la moitie orientale de la peninsule Balkanique et, 
d'apres la subdivision de Gueorguiev (1977), englobe les zones suivantes: Zone 
occidentale de Stara planina (en partie en Serbie), Zone orientale de Stara 
planina, Zone de Dobroudja (en partie en Roumanie), Zone occidentale des 
Rhodopes (en partie en Serbie, Macedoine et en Grece) et Zone orientale des 
Rhodopes (en partie en Grece et en Turquie). Ainsi, les deux pays partagent 
les deux zones du Province des Rhodopes. La Grece partage, en outre, la 
Province Egeenne (Zone de Pindhos) avec I'Albanie et la Zone meridionale de 
la Province Dinarique avec I'ex Yougoslavie. Les lies le long de I'Asie Mineure 
ne sont pas caracterisees du point de vue speleozoogeographique, mais elles 
font, sans doute, partie de I'Anatolie. 

L'etude de la faune cavernicole bulgare commence avec I'article de 
Frivaldzsky (1879), decrivant des Coleopteres cavernicoles. Mais ce n'est 
qu'apres I'an 1922 que le Docteur Ivan Buresch et ses colaborateures entrepren- 
nent une vrais campagne d'etude des grottes et de la faune cavernicole. En 1929 
Buresch publie la premiere liste de cavernicoles de Bulgarie. EUe est suivie, beau- 
coup plus tard, par les catalogues de Gueorguiev & Beron (1962), Beron & 
Gueorguiev (1967) et Beron (1973). Ces derniers resultats ont ete obtenus par 
un groupe de chercheurs, forme apres 1955 et la resurection du mouvement 
speleologique organise en Bulgarie en 1958. Enfin, Beron a publie en 1994 une 
liste revisee qui contient 704 especes d'animaux cavernicoles bulgares. 
Entretemps quelques autres taxa se sont ajoute et maintenant la faune caver- 
nicole connue consiste en 710 especes dont 124 troglobies et stygobies. Quelques 
chercheurs actifs ce sont ajoute dernierement aux biospeologues qui ont suivi le 
Docteur Buresch (1885 - 1980). L'eminent specialiste des Coleopteres caverni- 
coles V. Gueorguiev est mort en 1996, en laiissant un vide difficile a combler. 



53 



Jusqu'a present de la faune cavernicole a ete public d'environs 700 grottes 
bulgares et d'environs 250 grottes grecques. 

Par coincidence ou non, le premier travail sur la faune cavernicole de la 
Grece a ete aussi consacre aux Coleopteres (SCHAUM, 1862). Pendant des 
longues annees la plupart des recherches sur les cavernicoles en Grece sont 
dues aux etrangers (L. Weirather, K. Lindberg, P. Strinati, P. Remy, R. 
Husson, J. Maran). Apres la guerre Kanellis (1946) a public une liste des ani- 
maux cavernicoles. Les specialistes bulgares ont aussi participe en effectuant, 
des 1968, plusieurs visites de recolte dans les grottes grecques. Une activite 
assez marquee ont demontre ces dernieres annees les Italiens (A. Vigna- 
Taglianti, R. Sciaky, A. Casale, M. Etonti, S. Zoia, F. Gasparo, V. Sbordoni, C. 
Bonzano, P.M. Brignoli et d'autres). Les speleologues grecs ont aussi com- 
mence s'interesser de la faune de leures grottes (K. Paragamian). 

Jusqu'a maintenant la litterature sur les animaux des grottes bulgares 
consiste en 433 travaux (dont 245 sont production d'auteurs bulgares). La 
faune cavernicole de la Grece est discutee dans plus de 300 publications dont 
au moins 12 faites par des auteurs grecs. 

Ce travail s'occupe seulement d'animaux trouves dans les grottes, mais on 
a trouve dans les deux pays aussi plusieurs habitants des eaux souterraines 
et de I'MSS. II faut noter les recherches de L. Tzvetkov et A. Petrova en 
Bulgarie, de CI. Bou, G. Pesce et autres en Grece, aussi les recoltes dans le 
MSS de Ch. Juberthie et D. Raitshev. Certains genres ont ete trouves dans les 
grottes d'un des pays et dans les eaux interstitielles de I'autre. 

Parmi les 710 especes connues des grottes bulgares et les 505 especes con- 
nues des grottes grecques il n'y a que peu d'especes en commun et seulement 
5 troglobies et stygobies: Speocy clops demetiensis, Diacy clops clandestinus 
(Copepoda), Trickoniscus rhodopienseilsopoda), Llthobius lakatnicensis et L. 
tiasnatensis (Chilopoda). 

Meme les genres sont differents - il у a tres peu de genres en commun et 
seulement 11 genres de troglobies et de stygobies: Lmd6erp'/a (Gastropoda), 
Diacyclops, Speocyclops, (Copepoda), Niphargus (Amphipoda), Trichoniscus 
et Cordioniscus (Isopoda), Typhloiulus (Diplopoda), Chthonius, Neobisium, 
Roncus (Pseudoscorpionida), ProtoLeptoneta (Araneida). 



Revue comparative des deux faunes cavernicoles 

En prospectant les differents groupes de Metazoa on voit la situation suiv- 
ante (sont prises en consideration seulement les troglobies et certaines 
troglophiles): 

Les groupes Turbellaria, Nematoda, Oligochaeta, Ostracoda sont 
representes dans les grottes des deux pays, mais Us sont peu etudies. 

Hirudinea. On a public des grottes bulgares certaines sangsues troglo- 
bies du genre Dina. En Grece ce groupe n'est pas connue des grottes. 



54 



Gastropoda. Parmi le grand nombre (44) de Gastropodes terrestres con- 
nus des grottes grecques 39 appartiennent a la famille de Zonitidae. Dans les 
grottes bulgares on a trouve 15 especes de Gastropodes terrestres, у compris 
11 Zonitidae. Certaines especes sont connues des grottes des deux pays 
{Balkanodiscus frivaldskyanus, Oxychilus glaber, O. hydatinus), mais la plu- 
part sont des endemiques. Parmi les Zonitidae les plus remarquables on peut 
ranger le genre Lindbergia, represente en Grece par 8-9 especes troglobies 
endemiques (certaines avec "?"), en Bulgarie seulement par I'espece 
endemique L. uminskii dans le Balkan Centrale. Les Gastropodes caverni- 
coles terrestres de Grece semblent beaucoup plus varies que ceux de Bulgarie, 
avec des endemiques comme SpeleodentorcuLa 6ero^/(Orculidae, d'une grotte 
a Tile d'Eubee), ou avec d'autres troglobies endemiques des families 
Clausiliidae (Sciocochled) et Cyclophoridae (Pholeoteras), les deux de ГПе de 
Corfou. En tout, 10 especes de Gastropodes cavernicoles terrestres de la Grece 
peuvent etre considerees de troglobies, tandis qu'aucune espece de ceux 
groupe en Bulgarie n'est pas un vrais troglobie. Un interet plus special 
representent les especes du genre Balkanodiscus (1 en Bulgarie, 4 en Grece 
du Nord). L'eminent specialiste de Zonitidae A. Riedel pence que c'est un 
groupe de formes archaiques, probablement du Miocene, qui vivent sous 
terre. 

On a decrit plusieurs especes de Gastropodes aquatiques (Hydrobiidae s.l.) 
dans les eaux souterrains des deux pays, mais celles de Grece proviennent 
exclusivement des sources. Dans les grottes bulgares vivent aux moins 7 
especes stygobies, appartenant aux genres BelgrandieLla, Pontobelgrandiella, 
Saxurinator, Insignia et Cavernisa. Plusieurs autres sont a decouvrir. 

Copepoda. En Grece on a trouve plusieurs Copepodes intersticielles, mais 
seulement 6 parmi les especes des grottes peuvent etre qualifiees de stygob- 
ies: Diacyclops - 3, Speocy clops - 3. On a public jusqu'a present des grottes bul- 
gares 14 especes stygobies du sous-ordre Cyclopoida {Cyclops - 1, Diacyclops 

- 6, Speocyclops - 3, Acanthocyclops - 4) et 10 des Harpacticoida (Elaphoidella 

- 4, Stygoelaphoidella - 3, Maraenobiotus - 2, Nitocrellopsis - 1). On a trouve 
meme des especes stygobies en commun {Diacyclops clandestinus, 
Speocyclops demetiensis) . 

Amphipoda. Representes dans les grottes des deux pays surtout par des 
especes differentes du genre Niphargus (8 especes en Bulgarie). Un genre et 
espece endemiques pour la Crete, c'est Niphargobates lefkodemonaki. 

Isopoda. Les Isopodes aquatiques bulgares renferment les genres 
Protelsonia (Stenasellidae, Asellota) et Sphaeromides (Cirolanidae, 
Flabellifera), qui manquent en Grece. Dans les grottes grecques, par contre, 
vit un representant du genre Proasellus (Asellidae, Asellota). Les Isopodes ter- 
restres sont parmi les cavernicoles les plus importants dans les deux pays et 
contiennent plusieurs troglobies et especes endemiques. 



55 



Tableau 1 

Genres des Isopoda Oniscidea trouvees dans les grottes 

Les taxons (genres et famШes) contenant des troglobie sont en "bold". Les 
endemiques sont soulignes. 



Bulgarie 



Grece 



Ligidium 
Cordioniscus 



Hyloniscus 
Vandeloniscellus 
Trichoniscus 
Tricyphoniscus 

Balkanoniscus 

Monocyphoniscus 

HaplophthaLmus 
Bulgaronethes 
Bulgaroniscus 

Beroniscus 



Bureschia 

Stenoniscus 
CyListicus 



Chaetoph iloscia 

PorcelLio 
PorcelLiam 



AimadiUidium 



Trachelipus 



Ligidium 
Cordioniscus 
Buddelundiella 
Alpioniscus 

Hyloniscus 

Trichoniscus 
Trichonethes 

Monocyphoniscus 
Libanonethes 



Alistratia 



Actaeoniscus 
Graeconiscus 
Cretoniscellus 



Stenoniscus 

Bathytmpa 
Kithironiscus 

Chaetoph iloscia 

Platyat-thrus 

Porcellk) 

Agabifo/mis 

Poivellionides 

Armadillidium 

Schizidium 

Echinarmadillidium 

Troglarmadillidium 

Tmchelipus 

Orthonietopon 



Dans les grottes ont cte trouves 
Bulgarie: Grcce: 

- 45 especes (20 troglobies) - 57 espcces (28 troglobies) 

- 20 genres - 27 genres 

- 9 famUles - 12 families 



56 



8 families dans les grottes des deux pays: Ligidiidae, Styloniscidae, 

Trichoniscidae, Stenoniscidae, Philosciidae, Porcellionidae, Armadilli- 
diidae, Trachelipidae. 

En Bulgarie aussi: Cylisticidae 

En Grece aussi: Buddelundiellidae, Scleropactidae, Platyarthridae, 
Oniscidae 

10 genres sont partages par les deux pays (dans les grottes), dont 
Cordioniscus et Trichoniscus contiennent des troglobies. 

11 у a especes en commun (y compris le troglobie Trichoniscus rhodo- 
piense). 

La mieux representee dans les faunes des deux pays est la families des 
Trichoniscides (11 genres et 29 especes en Bulgarie, dont 19 especes troglo- 
bies; 11 genres et 24 especes en Grece, dont 15 especes troglobies). Les genres 
Vandeloniscellus, Tricyphoniscus, Balkanoniscus, Bulgaroniscus et 
Bureschia sont des endemiques bulgares, les genres Alistratia, Actaeoniscus, 
Graeconiscus et Cretoniscellus sont des endemiques grecs. Beroniscus est 
represente aussi en Sicile, Hyloniscus et Trichoniscus sont largement repan- 
dus, Trichonethes (et I'espece T kosswigi) se trouve en Crete, a Rhode, mais 
aussi dans les grottes d'Asie Mineure. Libanonethes (et I'espece L. pro- 
bosciferus) sont connues du Liban et des iles Kassos et Crete. 

Des 20 especes troglobies d'Isopodes terrestres en Bulgarie 19 appartien- 
nent a la famille de Trichoniscides. La seule autre с 'est Cordioniscus buLgari- 
cus (Styloniscidae) 

Des 28 especes troglobies d'Isopodes terrestres en Grece 15 appartiennent 
a la famille de Trichoniscides. Les autres 13 sont membres des families 
Styloniscidae {Cordioniscus, 9 especes), Buddelundiellidae (Buddelundiella, 1 
esp.), Scleropactidae (Kithironiscus, 1 esp.), Armadillidiidae (Schizidium, 
Troglarmadillidium, 2 esp.). 

Parmi les traits les plus typiques pour les Isopodes troglobies de la Grece 
c'est la presence d'un genre et espece endemiques (sans doute relique) de la 
famille sud-americaine Scleropactidae {Kithironiscus paragamiani) dans une 
grotte a I'lle de Cythere et I'abondance d'especes du genre Cordioniscus (9), 
genre derivant de la Gondvanie (Gueorguiev, 1977). 

Pseudoscorpionida. Les Pseudoscorpions cavernicoles grecs sont mieux 
connues que les Pseudoscorpions bulgares. On a trouve dans les grottes de Grece 
44 especes de I'ordre Pseudoscorpionida, dont 25 troglobies (15 des Chthoniidae, 
9 des Neobisiidae et 1 des Syarinidae). Peut etre le plus remarquable c'est le 
representant relique des Syarinidae Hadobloth'rus aegaeus des lies Santorin et 
Iraklia. La deuxieme espece du genre vit en Italie meridionale. Cette famille n'est 
pas connue de Bulgarie. Dans les grottes bulgares ont ete trouvees plusieures 
especes de Pseudoscorpions, mais seulement 15 sont publiees jusqu'a ce jour, у 
compris 7 troglobies (1 des Chthoniidae et 6 de Neobisiidae). Les deux pays 
partagent les genres largement repandus Chthonius, Neobisium et Roncus. On 
trouve en plus en Grece des troglobies des genres Acanthocreagris et 
Hadoblothrus et en Bulgarie du genre Balkanoroncus. 



57 



Opilionida. En Bulgarie 20 especes sont connues des grottes, у compris 4 
troglobies, distribues parmi les trois sous-ordres: BuresioLa bureschi 
(Nemastomatidae, Palpatores), Paralola buresi (Phalangodidae, Laniatores), 
Tranteeva paradoxa et Siro beschkovi (Sironidae, Cyphophthalmi). Les 
especes sont toutes endemiques pour Stara planina, les genres Paralola et 
Tranteeva sont aussi des endemiques et des relictes, ayant des areals assez 
limites. L'espece qu'on trouve en masse dans les grottes bulgares, c'est le 
troglophile subendemique Paranemastoma radewi (Nemastomatidae). 

En Grece on trouve tres peu d'Opilions cavernicoles. Une espece du genre 
subendemique Ausobskya en cours de description a ete trouvee par nous dans 
une grotte a I'ile de Salamine et represente peut etre une forme troglobie. II 
parait que Stara planina joue un role special dans la formation des Opilions 
troglobies, et surtout Stara planina Occidentale, oii vivent 3 des 4 troglobies 
bulgares. 

Araneida. La difference parmi les Araignees cavernicoles de la Bulgarie 
et de la Grece est considerable. On a constate dans les grottes bulgares 78 
especes de 17 famiHes. La mieux representee c' est la famiUe des Linyphiidae 
(30 especes, dont 11 endemiques pour la Bulgarie). II n'y a que 2 especes 
d'Araignees en Bulgarie qui peuvent etre considerees comme des troglobies: 
Centromerus bulgarianus et I'endemique Troglohyphantes drenskii 
(Linyphiidae). A cet egard la Bulgarie est bien plus pauvre que la Grece, ou 
parmi les 96 especes, trouvees dans les grottes, 9 sont considerees des troglo- 
bies. Elles appartiennent aux 4 families: 

Leptonetidae - Protoleptoneta strinatii, Leptonetela kanellisi, Sulcia 
cretica lindbergi, Barusia sengleti 

Linyphiidae - Ikariella hauseri 

Dysderidae - Minotauria attemsi, Rhodera hypogea, Harpactea strinatii 

Agelenidae - Histopona myops 

Le nombre et la diversite des especes cavernicoles et troglobies des 
families Leptonetidae et Dysderidae en Grece sont beaucoup plus grands que 
dans les grottes bulgares. Pas de genres d'Araignees troglobies partages entre 
les deux pays. 

La pauvrete en troglobies de la faune d'Araignees en Bulgarie est eton- 
nante, si on pence a la richesse de cette faune dans nos voisins a I'Guest (I'ex 
Yougoslavie, ou on connait plus de 40 especes troglobies). 

En outre, on trouve dans les grottes des deux pays des representants des 
ordres Palpigradi, Scorpionida, Acariformes et Parasitiformes, mais sans 
interet biospeleologique. 

Myriapoda. Les especes des classes Pauropoda et Symphyla sont faible- 
ment representees dans les grottes des deux pays et ne sont pas d'importance 
biospeleologique. Les deux autres classes (Clulopoda et surtout Diplopoda) 
sont beaucoup mieux representees. 



58 



Chilopoda. Les Chilopodes sont beaucoup moins nombreux dans les 
grottes des deux pays. En tout 14 especes sont connues des grottes grecques 
(pas de troglobies), 26 especes - des grottes bulgares, avec les troglobies 
Lithobius tiasnatensis ( = L. popovi), L. lakatnicensis et EupoLybothrus 
andreevi. La plupart sont des endemiques, mais Lithobius iakatnicensis est 
d'une repartition assez vaste. 

Diplopoda. 6 families dans les grottes des deux pays: Glomeridae, 
Trachysphaeridae, Polydesmidae, Schizopetalidae, Julidae, Blaniulidae. 

En Bulgarie aussi: Trichopolydesmidae, Paradoxosomatidae, 
Mastigophorophyllidae Craspedosomatidae, Anthroleucosomatidae, 

Chordeumatidae, Haaseidae. 

7 genres sont partages par les deux pays (dans les grottes), dont 
Trachysphaera et TyphLoiulus contiennent des troglobies. 

II n'y a pas des especes troglobies en commun (seulement le troglophHe 
Rhodopiella beroni) 

Parmi les genres 4 sont des endemiques bulgares (Buigardicus, 
Rhodoposoma, Trogiodicus et Stygiosomd), 3 genres {Cretodesmus, Telsonius 
et Thassoblaniulus) sont des endemiques grecques. 

Des 17 especes troglobies de Diplopodes en Bulgarie 9 appartiennent a la 
famUle de Anthroleucosomatides. Les autres 8 sont membres des families 
Trachysphaeridae {Trachysphaera, 1 esp.), Polydesmidae (Brachydesmus, 1 
esp.), Trichopolydesmidae (Bacillidesmus, 1 esp.) et Julidae (Typhloiuius, 4 
esp., SerboiuLus, 1 esp.). 

Des 9 especes troglobies de Diplopodes en Grece 2 appartiennent a la 
famille de Glomerides (Hyieoglomeris). Parmi les autres 1 appartient aux 
Trachysphaeridae (Trachysphaera, 1 esp.), 3 aux Polydesmidae (Serradium 2, 
Cretodesmus, 1 esp.), 2 aux Julidae (Typhloiuius, 1 esp., Telsonius, 1 esp.), 
Blaniulidae (Trichoblaniulus, 1 esp., troglobie ?). 

C'est etonnant que les Anthroleucosomatides, un des groupes les plus typ- 
iques pour les grottes bulgares, manquent completement dans les grottes 
grecques. Peut etre certaines especes de Rhodoposoma, Trogiodicus, 
Anamastigona et autres genres vivant en Bulgarie pres de la frontiere avec la 
Grece vont etre trouvees aussi dans ce pays. Le genre Typhloiuius, si famili- 
er en Bulgarie, fait presqu' entierement defaut en Grece. Les Serboiulus et les 
Bacillidesmus sont propres a la chaine de Stara planina. Un bon nombre de 
Diplopodes troglobies en Grece ont ete trouves dans les grottes insulaires 
(Hyieoglomeris beroni a Naxos, Cretodesmus obliquus et Serradium sbordonii 
en Crete, Thassoblaniulus simplarius a Thassos, aussi sur le continent). 



59 



Tableau 2 

Genres des Diplopoda trouves dans les grottes 

Les taxons (genres et famШes) contenant des troglobie sont en "bold" 
endemiques sont soulignes. 



Les 



Bulgarie 



Grece 



GLomeris 

Trachysphaera 

PoLydesmus 
Brachydesmus 



Bacillidesmus 

StmngyLosoma 

Cmspedosoma 

Mastigona 

Bulgarosoma 

Rhodoposoma 

Troglodicus 

Stygiosoma 

A namastigona 

Bulgardicus 

MeLogona 

Haasea 

BalkanopetaLum 



Typhloiulus 
Serboiulus 

LeptotuLus 

XestoiuLus 

AmbLyiuius 

RhodopieLLa 

PachyiuLus 



MegaphyUam 
BaLkanophoenbc 
ApfeLbeckieLLa 
NopoLuLus 



Hyleoglomeris 

Trachysphaera 
PoLydesmus 

Serradium 
Cretodesmus 



AcanthopetaLum 
BalkanopetaLum 
HimatiopetaLum 
LysiopetaLum (?) 
ProLysiopetaLum 
T yphloiulus 



RhodopieLLa 
PachyiuLus 
SyrioiuLus 

Telsonius 

BfxichyiuLus 
MegaphyLLum 



Nopoiulus 

TrichoblaniuLus 

Thassoblaniulus 



60 



Dans les grottes ont ete trouvcs 
Bulgarie: Grece: 

- 60 especes (17 troglobies) - 30 especes (9 troglobies) 

- 28 genres - 20 genres 

- 13 families - 6 families 

Insecta. Les ordres suivants contiennent des troglobies: Collembola, 
Diplura, Coleoptera (Carabidae, Pselaphidae, Cholevidae). 

Collembola. Dans les grottes bulgares vivent au moins 49 especes de 
Collembola, une tiere des Collemboles de ce pays. Bien que la notion de 
"troglobie" chez les Colemboles est disputable, 7 especes ont ete attachees a 
cette categorie {Onichiurus - 2, Protaphorura - 1, PseudosineLla - 3, 
Tomocerus - 1). Les Collemboles des grottes grecques sont presqu' inconnus. 

Diplura. Les Campodeidae troglobies sont asses repandues dans plusieurs 
grottes bulgares. Jusqu'a present ont ete publiees 3 especes du genre 
Plusiocampa, represente dans les grottes grecques aussi par 3 especes (mais 
differentes). Les Japygides, habitants rares des grottes, ne sont pas represen- 
tes en Bulgarie par des troglobies, mais J. Pages a decrit de la grotte ame- 
nagee Koutouki pres d'Athenes un troglobie extraordinaire - Trogljapyx 
hauseri, genre et espece endemiques. 

Orthoptera. La distribution des Orthopteres dans les grottes des deux 
pays est assez interessante. Les grottes grecques sont peuplees de 18 especes 
connues du genre Dolichopoda. Nos efforts de trouver ce genre dans les 
grottes des Rhodopes bulgares (et, jusqu'a present, des Rhodopes grecques) 
sont restees sans resultat. L'lle de Thassos et les environs de Naussa sont les 
localites qui marquent les confins nords de I'areal de ce genre. QueUes sont 
les causes qui determinent son abondance en Grece et son absence plus au 
nord? On ne sais pas encore, peut-etre c'est la temperature. On sais d'aiUeurs 
que les Troglophilus en Bulgarie vivent dans certains grottes et font defaut 
dans d'autres au voisinage immediat sans raison visible (les grottes des envi- 
rons de Belogradtchik et de Vratza ne different pas beaucoup du point de vue 
climatique, mais les Troglophilus sont abontants dans les premieres et man- 
quent dans les deuxiemes). C'est possible que les facteurs historiques sont 
aussi d'une certaine importance. 

Coleoptera: Carabidae. Les Carabiques troglobies des grottes bulgares 
appartiennent aux genres Pheggomisetes {2> esp., endemique pour Stara plan- 
ina occidentale), Duvalius (13 esp., non-endemique) et Rambousekiella (1 
esp., endemique). Parmiles autres Carabiques des grottes bulgares seulement 
les Trechus et les Laemostenus sont d'un certain interet comme habitants des 
grottes. Les meme genres des troglophHes et des guanobies vivent en Grece. 

Les deux genres endemiques pour la Bulgarie vivent en Stara planina 
Occidentale et le seul genre troglobie partage entre la Bulgarie et la Grece 
c'est le Duvalius. Le sous-genre Paraduvalius, typique pour la faune bulgare, 

61 



vit aussi en Grece du Nord-Est, plus aux sud d'autres sous-genres carac- 
terisent la faune grecque {Duvalius s.str., Euduvalius, Duvaliotes). 

Coleoptera: Cholevidae 

Les genres subtroglophiles Choleva, Catops et Nargus sont communs des 
faunes cavemicoles des deux pays, mais les Cholevidae troglobies (12 genres en 
Bulgarie, 8 genres en Grece) appartiennent aux genres completement differents, 
ayant d'habitude des areals assez restreints. La plupart sont des endemiques du 
pays respectif: Balcanobius, Beronia, Beskovia, Hexaurus, Netolitzkya, Radevia, 
TranteevielLa ( = Bulgarielld), Genestiellina, Beroniella (Bulgarie, Stara plani- 
na), Rhodopiola (Bulgarie, les Rhodopes), Muelleriella, ELladoherpon, 
PhaneropeLLa (Epiroelld), AlbanioLa, Hussonella, Pangeonicola, Atticiella, 
Maroniella (Grece). 

Parmi les genres non-endemiques on pent noter les Bathyscia, dont une 
espece habite la grotte Imamova dupka dans les Rhodopes bulgares et le MSS, 
11 autres especes sont connues comme muscicoles en Grece du Nord et en 
Bulgarie du Sud. Les trois especes du genre Bureschiana sont repandues dans 
les Rhodopes du Sud, 2 especes dans les grottes bulgares, B. thracica en Grece. 



Tableau 3 

Genres des Coleopteres Cholevidae trouvees dans les grottes 

Les taxons (genres et families) contenant des troglobie sont en 



'bold' 



Bulgarie 



Grece 



Bathyscia 

Balcanobius 

Beronia 

Beskovia 

Hexaurus 

Netolitzkya 

Radevia 

Rhodopiola 

Tranteeviella 

Bureschiana 

Genestiellina 

Beroniella 

Choleva 

Nargus 

Catops 



Muelleriella 

Elladoherpon 

Phaneropella 

Albaniola 

Hussonella 

Pangeonicola 

Atticiella 

Maroniella 



Choleva 
Nargus 
Catops 



62 



Parmi les autres Cholevidae non-endemiques sont les Albaniola (Grece, 
Albanie, Macedoine, des cavernicoles et des muscicoles). 

Coleoptera: autres families 

Pselaphidae. En Bulgarie on n'a pas trouve que 2 especes trogloxenes, 
mais dans les grottes grecques ces minuscules Coleopteres sont representes 
par 7 especes dont 3 troglobies: Antrobythus perplexus (Iraklia), 
Tychobythinus naxius (Naxos) et Spelaeobythus regulis. 

Curculionidae. Deux especes hypogees du genre Troglorhynchus 
(endemiques) sont decrites des grottes bulgares, dans les grottes grecques 
Osella a public 3 especes endogees d'autres genres {Ruffodytes, 
Amaurorhinus, sous-genre Hauseriola). 

Trichoptera. En dehors des 3 genres de la famiHe Limnephilidae 
{Stenophylax, Micropterna et Mesophylax) qui sont consideres comme des 
trogloxenes reguliers, les autres Trichopteres dans les grottes europeennes ne 
sont que des botes accidentels. Les Trichopteres sont rares dans les grottes grec- 
ques, plus frequents dans les grottes bulgares, ou on a enregistre 16 especes. 

Lepidoptera, Diptera, Psocoptera, Hymenoptera, Heteroptera. Ces 

ordres sont presents dans les grottes des deux pays, mais sont moins impor- 
tants du point de vue biospeleologique. 

Vertebrata. Pas de troglobies, les cavernicoles les plus interessants sont 
les Chiropteres. Dans les grottes bulgares sont trouvees 22 especes (parmi les 
29 vivant en Bulgarie), en Grece 13 sont connues des grottes. Les habitants 
les plus typiques des grottes sont les 5 Rhinolophes, les grands Murins 
(Myotis myotis, M. blythi) et le Minioptere {Miniopterus schreibersi). 



Causes paleogeograplilques et autres de la repartition actuelle de 
la faune cavernicole dans les deux pays. 

n у a plusieurs hypotheses, parfois contradictoires, quant a I'origine et age des 
troglobies. Leure nature relictueUe, supportee avec vigueure par Jeannel, Vandel 
et en generale par I'ecole frangaise, a ete discute dans un plan negatif par P. M. 
Brignoli. On a vu des exemples recents (la faune de la grotte roumaine de Movile, 
des tubes de lave dans les ties Haweiii) que des troglobies peuvent se former dans 
quelques 10 milles ans et ne sont pas obligatoirement des relictes. Gueorguiev 
(1977) a essaye de dresser une image theorique des centres d'origine et des etapes 
de penetration de la faune cavernicole dans diverses regions de la peninsule 
Balkanique. II a utilise I'hypothese de Furon des Egeides, selon laqueUe la 
Bulgarie et la Grece du Nord font partie de I'Egeide septentrionale, une region 
riche en troglobies, et la Grece au sud du "Sillon transegeen" forme la partie 
occidentale de I'Egeide meridionale, en general pauvre en troglobies. Jeannel 
fut amene a cette conclusion par les maigres resultats des premiers racolteurs 

63 



ayant visite le Peloponnese et les lies grecques. Voila ce que le fameux explo- 
rateure fran9ais ecrit en 1929: "II se confirme done pleinment que lorsqu'on 
franchit vers le sud la zone des sediments tertiaires du Sillon transegeen, la 
faune souterraine devlent brusquement plus pauvre et banale que dans aucun 
pays de I'Europe mediterraneenne". 

Depuis on a trouve plusieurs autres especes dans les grottes de la Crete, de 
I'Attique et dans d'autres regions de la Greee meridionale, mais il faut admet- 
tre que eette faune est difficile a comparer avee les centaines de troglobies 
dans I'oueste de Vex Yougoslavie. 

La subdivision de Gueorguiev (1977) reste valable, mais dans les 25 ans 
ecoules plusieurs nouveUes espeees ont ete deeouvertes et il faut completer les 
listes des troglobies - indicateurs. La faune eavernieole des Cyclades et des 
autres Ties de I'Egee etant il у a 20 ans presque inconnue (la Crete exclue), n'a 
jamais etait analysee. Pourtant les recherches des biospeologues bulgares et 
italiens, aussi bien que celles de Strinati, Hauser, Riedel, Schmalfuss, 
Paragamian et autres chercheurs ont contribue d'avoir maintenant une 
longue liste de taxa qui apportent de details interessants a nos connaissances. 

II convient de dire quelque mots sur les conceptions modernes concernant 
la faune eavernieole en general. 

Vandel (1964) est d'avis qu'H "est indispensable de separer, au moins 
approximativement, les cavernieoles reeents des vieux eavernicoles". Pour lui 
"les eavernicoles proprements dits, e'est a dire les troglobies, sont pour la plu- 
part des relietes". Cette affirmation, resultat d'une vaste experience et d'une 
pensee profonde, fut consideree axiomatique. Quant a I'age des troglobies ter- 
restres Vandel est une fois de plus eategorique: "Les eavernicoles terrestres 
sont pour la plupart les descendants d'une faune tropieale, qui peuplait 
I'Europe et T'Amerique du Nord pendant la premiere moitie du tertiaire". 
Rappelons que le Paleogene (la premiere moitie du tertiaire) comprend le 
temps entre 67 et 25 millions d'annees! 

Ces dernieres decades les recherches biospeologiques se sont etendues sur 
plusieures regions meeonnues ou tres peu connues. On a obtenu d'information 
concernant la faune de plusieurs grottes tropieales, des grottes dans les 
coulees de lave, de la faune de ce que Juberthie et ses eollaborateurs ont 
appele "Milieu souterrain superficiel". Ces deeouvertes ont amene les explo- 
rateurs a la neeessite de proceder a une re-evaluation de I'importanee, les par- 
tieularites et les voies de formation de la faune eavernieole. En ce qui eon- 
cerne les Araignees les nouvelles idees ont ete formulees par le speeialiste ital- 
ien Brignoli (1979). II est d'avis qu'on attribue aux eavernicoles une impor- 
tance excessive, a la depense des animaux de I'exterieur, parfois non moins 
specialises est d'une importance egalement appreciable. Brignoli termine son 
article par quelques assertions "heretiques": 

"...pour connaitre I'histoire de peuplement d'une region, les troglobies 
n'ont aucune valeure speeiale. Tous les animaux ont la meme importance..." 

"...il n'est pas du tout vrai (ou, au moins, ce n'est pas du tout sur) que les 
troglobies sont anciens." 

"...La terme de "relicte" (ou mcme de "fossile vivant") si souvent employe 
pour les troglobies, n'a pour moi aucun sense." 

64 



On peut discuter sur ces assertions qui touchent le fondement de la theorie 
biospeologique. Evidemment, nous sommes dans une periode de reconsidera- 
tion de la theorie. Fait etonnant, les objections de Brignoli passent sous 
silence. Pour moi il est trop categorique et generalisant. Des reliques et meme 
des "fossiles vivants" existent dans plusieurs groupes (exemples classiques 
sont des animaux connues comme Latimeria, Sphenodon, Okapia). Parmi les 
Araignees peut-etre les exemples sont peu nombreux ou meme non-existents, 
mais si Ton examine les Pseudoscorpions, les reliques sont, a mon avis, indis- 
putables. Telles sont les Troglochthonius des grottes ex-yougoslaves et 
surtout les especes de la famille Syarinidae (Chitrellinae). Dans les grottes 
Zoodochos a Santorin et Aghios Joannis a Iraklia nous avons eu de la chance 
de trouver le premier Syarinide de la peninsule Balkanique {Hadoblothrus 
aegaeus Beron). L'unique representant du genre a ete H. gigas di Capor. des 
grottes de la Pouille (Abisso di Castro Marina et Grotte di Castellana). Les 
specialistes considerent cette espece et les autres Chitrellinae d'Europe 
comme des reliques. 

II est vrai que les biospeologues sont assez passiones, parfois meme trop, 
pour I'objet des leures recherches. Dans certains groupes cet enthousiasme 
est justifie par la richesse du groupe en nouveaux taxa venant des grottes 
(Diplopoda, Isopoda terrestria, Pseudoscorpionida, Coleoptera - Trechinae et 
Leptodirinae). 

L'intellect puissant de savants comme Jeannel, Vandel et Fage a influence 
aussi des generations de chercheurs et a forme une maniere de pencer dont il 
est difficile de ce differentier. 

En parlant de la faune grecque, il convient de s'arreter sur les remar- 
quables Gastropodes des grottes de Corfou {Pholeoteras euthrix). D'apres 
Gittenberger (1977), ''Pholeoteras euthrix i^ a prosobranch snail, belonging to 
the family Cyclophoridae (Cyclophorinae) and should be considered an Old- 
tertiary relict species in Europe, where the family has not been found repre- 
sented in deposits younger than the Oligocene". Ce Mollusque est connue de 
Corfou et de la region de Zavala, Dubrovnik et Trebinje en Dalmatie et 
Herzegovine - deux localites eloignees de 350 km! 

Les concepts meme de troglobie, de rehcte etc. sont soumis a present a une 
reconsideration dans la lumiere des decouvertes recentes. Prenons les troglo- 
bies de Hawai, de I'Amerique du Nord et de Japon, trouves dans les grottes 
volcaniques. Deeleman-Reinhold et Deeleman (1980) indiquent a juste titre 
que si on a trouve des Lycosides (!) aveugles dans les tubes de lave des lies 
Hawai d'une age ne depassant pas 10 miUes ans, revolution souterraine est 
peut-etre beaucoup plus rapide qu'on ne le pensait ("if only the proper envi- 
ronmental conditions are realized, troglobiotic forms may develop almost in 
any family, in any place and rather rapidly."). Dans les tubes en question 
vivent aussi beaucoup d'autres troglobies (Isopodes, etc.). 

Je ne suis pas d'accord avec Brignoli (1979) que "tous les animaux ont la 
meme importance". Les Isopodes comme Sphaeromides, Cyathura ou 
Libanonethes, les Diplopodes comme Thassoblaniulus ou les Opilions aussi 
isoles comme Tranteeva ou Paralola sont plus importants que n'importe quel 
membre d'un genre nombreux dont la repartition est vaste et peu signifiante. 

65 



Chaque espece a sa valeur comme indicateur zoogeographique, mais les 
valeurs ne sont pas les memes. 

Les faunes cavernicoles de Bulgarie et de Grece sont parmi les plus riches 
et varices. Parmi plus de 13 000 grottes dans les deux pays il n у a que 1000 
qui sont plus ou moins etudiees biologiquement. II у a quoi faire. 

Litterature 

Beron p. 1972. Essai sur la faune cavernicole de Bulgarie. III. Resultats des recherches 

biospeologiques de 1966 a 1970. - Int. J. Speleol., 4: 285-349. 
Beron P. 1985. On the cave fauna of the Greek Islands of Santorin and Iraklia, with pre- 
liminary description of a new Pseudoscorpion. - Grottes bulgai'es, Sofia, 3: 64-71. 
Beron P. 1987. Results of the studies of the cave fauna of Greece. - Biol. GaUo-Hellenica, 12 

[for 1986]: 125-131. 
Beron P. 1994. Resultats des recherches biospeleologiques en Bulgarie de 1971 a 1994 et liste 

des animaux cavernicoles bulgares. - Serie Tranteeva, 1: 137 p. 
Beron P. (sous presse). Faune cavernicole de la Grece. - Bureschiana, 2. 
Beron P., V. Gueorguiev. 1967. Essai sur la faune cavernicole de Bulgarie. II. Resultats des 

recherches biospeleologiques de 1961 a 1965. - Bull. Inst. Zool. Sofia, 24: 151-212. 
Brignoli p. M. 1979. Considerations zoogeographiques sur les Araignees cavernicoles de 

Grece. - Biol. Gallo-Hellenica, 8: 223-236. 
Buresch Iv. 1929. Die Hohlenfauna Bulgariens. Eine kurze Uebersicht der Erforschungen 

and Zusammensetzung der Hohlenfauna Bulgariens und der darauf bezughabenden 

Literatur. - Xe Congres intern. Zool. a Budapest, 2: 1427-1437. 
Casale a., p. M. Giachino. 1996. Grece. - In: Juberthie Ch., V. Decu (ed.). Encyclopaedia 

biospeleologica, 1: 711-717. 
Frivaldzsky J. 1879. Coleoptera nova ab Eduardo Merkl in M. Balkan inventa. - 

Termeszetrajzi fiizetek kiadjia a Magyar nemzeti muzeum. Budapest, 3: 230-233. 
Gueorguiev V. 1977. La faune troglobie terrestre de la peninsule Balkanique. Origine, for- 
mation et zoogeographie. - Ed. de I'Acad. bulgare des sciences, Sofia, 182 p. 
Gueorguiev V., P. Beron. 1962. Essai sur la faune cavernicole de Bulgarie. - Ann. Spel., 17 

(2-3): 285-441. 
Kanellis a. 1946. La faune des grottes de Grece. - To Vouno, Rev. Club alpin hellenique, 32- 

36. 
Schaum 1862. Beitrag zur Kaferfauna Griechenlands. - Berl. ent. Zeitschr., 6: 101-114. 
Vandel a. 1964. Biospeologie. La Biologie des Animaux Cavernicoles. Paris, Gauthier-ViUars 

Ed. 619 p. 



Regu le 25.09.2001 



Adresse de Tauteur: 

Dr. Petar Beron 

Museum National dUistoire NatureUe 

1, Boul. Tzar Osvoboditel 

1000 Sofia, Bulgeirie 



66 



Сравнително проучване на пещерните фауни 
на България u Гърция 

Петър БЕРОН 

(Резюме) 

В България са известни около 4500 пещери. От около 700 от тях са известни 710 
вида животни. От Гърция са познати над 9000 пещери, но само от 250 има известна 
фауна (около 250 вида). Пещерните фауни на България u Гърция са много различни, 
като само 5 вида шроглобионши u сшигобиошпи са общи: SpeocL/clops demetiensis, 
Diacyclops clandestLnus (Copepoda), Trichoniscus rhodopiense (Isopoda), Lithobtas tias- 
natensts u LLthobLus lakatnicensis (Chilopoda). Тази разлика се дължи глаВно на 
палеогеографски u климатични причини. Направено е сравнение между 
троглобиошпите u някои по-важни троглофили ога всяка група в двете страни. 
Особен интерес представляват групите: 

Gastropoda - добре застъпени са Zonitidae, с 44 вида в Гърция u 11 в България. За 
отбелязване е род Lindbergia с 8-9 троглобионтни ендемични вида в Гърция u 1 (L. 
uminskti) в България. Други ендемични троглобиошпи 6 Гърция са SpeleodentorcuLa 
beroni (Orculidae), Sciocochlea (Clausiliidae) u Pholeoteras (Cyclophoridae), последните два 
рода от Корфу. Сухоземната пещерна малакофауна на България изглежда no -бедна. 

Amphipoda - ендемичен род u вид от Крит {Niphargobates lefkodemonaki). 

Isopoda - от водните usonogu в българските пещери живеят видове от 
неизвестните за Гърция родове Protelsonia u Sphaeromides. Сухоземните изоподи 
(Oniscidea) са застъпени с 45 вида (20 троглобионти, 19 от сем. Trichoniscidae) В 
пещерите на България u с 57 Вида (28 троглобионти, 15 Trichoniscidae) от пещерите 
на Гърция. Другите троглобионти cnagam към сем. Styloniscidae (родът с 
еондвански произход Cordioniscus с 1 Bug В България u 9 вида В Гърция), 
Buddelundiellidae (1 Bug В Гърция), Skleropactidae (1 Bug В Гърция) u ArmadiUidiidae (2 
Вида В Гърция). 

Pseudoscorpionida - 44 вида в гръцките пещери (25 троглобионта), 15 вида в 
българските (7 троглобионта). Общи са широкоразпространените родове 
Chthonius, Neobisium u Roncus. Забележителен реликтен вид е Hadoblothrus aegaeus 
(Syarinidae) om пещери на островите Санторин u Ираклиа (общ род с Южна 
Италия). 

Opilionida - само 4 троглобионта в България, вкл. ендемичния род и вид 
Tranteeva paradoxa, 1 вид Ausobskya от Гърция. Опилионната фауна на 
старопланинския карст изглежда най-богата в източната част на Балканския 
полуостров. 

Araneida - има голяма разлика между паяковата фауна на пещерите в България 
(78 Вида, 2 троглобионта от сем. Linyphiidae) u Гърция (96 Вида, 9 троглобионта от 
сем. Leptonetidae, Linyphiidae, Dysderidae u Agelenidae). Бедността на 
троглобионтнише паяци в България е учудваща. 

Diplopoda - богата на троглобионти група. В пещерите на България са 
установени 60 вида (17 троглобионта) от 28 рода u 13 сем., в тези на Гърция - 30 
вида, 20 рода u 6 сем., общо 9 троглобионта. Два рода {Bulgardicus и Stygiosojiia) са 
ендемити за България, 3 рода {Cretodesmus, Telsonius u ThassoblartLulut^) - за Гърция. 
Типичното за българските пещери сем. Anthroleucosomatidae липсва 6 гръцките. 

Diplura - общият за двете страни род Plusiocampa (Diplura) е представен с 
различни ендемични видове. Особено интересен е ендемичният род u вид Trogljapyx 

67 



hauseri (Japygidae) om пещера край Атина - един от малкото истински 
троглобионти 6 това семейство. 

Orthoptera - много различна ортотперна фауна 6 пещерите на двете страни. 
В гръцките пещери са установени 18 вида от род Dolichopoda, неизвестен в 
България. Ареалът на този род в Гърция странно съвпада с ареала на едрите 
диплоподи от род Acanthopetalum (Schizopetalidae), с много видове в Гърция u едва 
навлизащ в България. 

Coleoptera: Carabidae - освен общия за двете фауни род Duval ius, трогло- 
бионтншпе бегачи 6 България са представени u с ендемичните родове Pheggomisites 
и Rambouseklella. Подродъш DuvaUus {Paraduvaltus) преобладава в българските 
пещери U 6 Северна Гърция. 

Coleoptera: Cholevidae - 12 рода троглобионти в България, 8 в Гърция, нито 
един общ род 6 пещерите. Род Bureschiana е представен с два вида в България u 1 
вид непещерен (В. thracica) 6 Гърция. 

Coleoptera: Pselaphldae - в България троглобионти не са намерени, но 6 
гръцките пещери са познати 7 вида Pselaphidae, от koumo 3 троглобионша от 
родовете Antrobythus, Tychobythlnus u Speleobythus. 

Coleoptera: Curcullonidae - om българските пещери са известни 2 ендемични 
вида от род Troglorhynchus, а от гръцките - 3 ендогейни вида от други родове 
{Ruffodytes U Amaurorhlnus). 

Обсъждат се възгледите на видни биоспелеолози върху генезиса, възрастта u 
процесите на възникване на пещерните фауни. 

От повече от 13 000 пещери общо в България u Гърция по-малко от 1000 са 
изследвани 6 биоспелеологично отношение. От пещерите са описани много нови 
видове U родове, включително ендемити u реликти. Върху пещерната фауна на 
България са публикувани най-малко 433 работи. Вкл. 245 писани от българи (Beron, 
1994), а върху тази на Гърция - повече от 300 (Beron, nog печат). 



68 



ffistoria naturalis bulgarica, 13, 2001: 69-78 



Le genre Hexabathynella Schminke, 1972 
(Crustacea: Sjmcarida: Bathynellacea) dans les 
eaux souterraines de la peninsule Balkanique: dis- 
tribution et remarques paleozoogeographiques 

Ivan PANDOURSKI, Nadja OGNJANOVA 



Introduction 

Jusqu'a present, 14 especes du genre Hexabathynella Schminke, 1972 
(Schminke, 1986; Camacho, 1986; Coineau, 1996; 1998) ont ete reconnues dans 
le monde. Ces especes ont une repartition nettement discontinue: Amerique 
du Sud, Madagascar, Australie, NouveUe-Zelande et Europe. Parmi les 
especes europeennes, cinq sont decrites de Bulgarie. Un autre representant 
du genre, pas encore determine au niveau specifique, est connu de la vaUee de 
la riviere Vardar en Macedoine (T. Petkovski, communication personneUe, 
d'apres CVETKOV, 1975). Toutes les Hexabathynelles bulgares habitent des 
biotopes interstitiels ou de petites sources drainantes des terrains non kars- 
tiques (terrains permeables en petit). 

Les formes fossiles montrent que les Syncarides ont ete nombreux dans les 
anciennes mers du Paleozoique tardif et du Mesozoique (SCHMINKE, 1981; 
1986; ScHRAM, 1977; 1981; 1986; Coineau, 1996; 1998). D'apres Schminke (1981) 
la dispersion des Bathynellaces est partie d'un centre d'origine asiatique ori- 
entale par migrations et par deux axes principaux: a I'ouest vers I'Europe et 
au sud vers I'Australie et apres vers I'Amerique du Sud et I'Afrique. D'apres le 
modele de vicariance (Schram, 1986; Воитш & Coineau, 1987; Camacho & 
Coineau, 1989; Coineau, 1996; 1998), la disjonction des aires de distribution 
littorales marines et la creation de barrieres marines liees a la Tectonique des 
Plaques, puis de barrieres terrestres ulterieures, avec des transgressions suc- 
cedant aux regressions pendant le Mesozoique et le Neozoi'que sont les caus- 
es principales pour la separation phylogenetique des Bathynellaces. 

Le fait, que les Bathynellaces recentes, considerees comme "living fossils" 
(sensu Воитш, 1994) sont exclusivement dulgaquicoles et que plus de 95% 
d'elles habitent les eaux souterraines continentales s'explique bien par le 
"modele biphase" de colonisation et d'evolution (Воитш & СошЕАи, 1990; 
СошЕАи & Воитш, 1992), les regressions marines jouant le role majeur. 
Evidemment, les Bathynellaces sont des microcrustaces qui "may be used as 



69 




Schema 1. La peninsule Balkanique et les regions etudiees 

paleoshore markers as well as for dating the emersion of the area where they 
occur" (Boutin, 1994). 

Courtes remarques sur I'origine de ce groupe, mais sans analyse d'evolution 
paleogeographique des terres bulgares, nous trouvons chez Cvetkov (1975). 

L'hypothese presentee plus has se fonde sur nos connaissances actuelles 
sur la distribution des Hexabathynelles en Bulgarie du Sud et en Macedoine, 
et sur revolution paleogeographique de ces terres. 



Distribution 

Les cinq especes decrites du territoire de Bulgarie habitent de preference 
les eaux phreatiques dans les vallees de la Bulgarie du Sud (Mesta et Maritza) 
et une bande de la cote bulgare de la mer Noire. Dans la publication de 
Cvetkov (1975) la localite exacte de HexabathyneLla sp. de la vallee de Vardar 
en Macedoine n'est pas indiquee. La distribution presentee sur les figures 1-3 
ne comprend que des localitcs publices. Cvetkov (1975) rapporte que ces 
especes ont une distribution plus vaste dans les bassins versants des rivieres 



70 



citees ci-dessus. II est probable que ces Hexabathynelles habitent aussi les 
parties en aval de ces vallees en Grece, mais des recherches sur la faune 
phreatique dans ces secteurs grecs sont absentes. 



Remarques paleozoogeograpMques 

I. Connaissances et theories actuelles 

CVETKOV (1975) suppose que le genre HexabathynelLa est apparu dans les ter- 
res bulgares au Neogene au cours d'une phase hзфothёtique de la Tethys, "quand 
eUe a ete largement liee a I'Ocean Mondial". Camacho & Coineau (1989) consid- 
erent que I'ancetre de HexabathynelLa a etendu son aire de repartition a la fin 
du Psdeozoique. L'apparition de plusieurs especes de ce genre sur les territoires 
de Bulgarie et de Macedoine est liee au developpement paleogeographique des 
parties meridionales de la peninsule Balkanique apres I'Oligocene. Le scenario 
de "Regression Model Evolution" concorde bien avec nos connaissances sur la 
repartition actuelle de HexabathynelLa dans les parties sud de la peninsule 
Balkanique et avec les donnees sur la derniere transgression de la Paratethyse 
et leur fragmentation et transformation dans des bassins lacustres. 




Fig. 1. Repartition de Hexabathynella et plan paleogeographique du Miocene moyen de la 
Bulgarie et de la Republique de Macedoine: 1 - Hexabathynella tenera; 2 - H. longiappen- 
diculata; 3 - Hexabathynella sp.; 4 - H. hebrica; 5 - H nestica; 6 - H. breviappendiculata; 
7 - sediments lacustres; 8 - sediments marins et d'eau saumatre 



71 




Fig. 2. Repartition de Hexabathynella et plan paleogeographique du Miocene tardif de la 
Bulgarie et de la Republique de Macedoine: 1 - Hexabathynella tenera; 2 - H. longiappen- 
diculata; 3 - Hexabathynella sp.; 4 - H. hebrica; 5 - H nestica; 6 - H. breviappendiculata; 
7 - sediments lacustres; 8 - sediments marins et d'eau saumatre 

A notre avis, Thypothese, que le bloc des Rhodopes porrait etre porteur de 
Tancetre commun des especes des Balkans (Camacho & Coineau, 1989) n'ex- 
plique pas la repartition actuelle de Hexabathynella dans les Balkans. Les 
deux especes, H. hebrica et H. longiappendiculata, connues des environs du 
monastaire de Batchkovo dans les Rhodopes, habitent des sediments 
neogenes satures de bassin de Plovdiv-Pazardzik (fig. 1,2). Ces sediments, en 
raison de processus neotectoniques, forment ici la peripherie nord des 
Rhodopes et se trouvent pres de la base d'erosion de la riviere Tchepelarska 
et la Plaine de Thrace. Les stations de Hexabathynella sp. dans la vallee de 
Vardar (Macedoine) et de H tenera (la cote de la mer Noire en Bulgarie) sont 
tres eloignees des Rhodopes et durant son developpement geologique ces ter- 
res n'ont pas eu contact avec le massif des Rhodope. Par centre, I'orogenese 
alpine renforcee dans la region mediterraneenne orientsde des le debut de 
Neogene est un facteur favorisant I'isolation de ces deux regions eloignees. 

Notre hypothcse suppose que I'ancetre commun des especes des Balkans de 
Hexabathynella a habitc la Paratcthys et leur passage en eau douce et adap- 
tation a la vie souterraine interstitieUe est un processus long durant le Neogene. 

Les parallcles que nous pouvons trouver dans I'origine des HexabathyneUes 
etudiees et I'origine du groupe d'espcces pericgeen "ma/or" de genre Microcharon 



72 



sont evidents, Galassi et al. (1995) admettent que I'ancetre paratethysien des 
especes du groupe ''major'' a ete colonise la zone marine littorale au cours du 
Miocene tardif. C'est la periode de la transgression maximale de la Paratethyse 
vers le Nord (fig. 2) et en meme temps la premiere etape du modele biphase d'evo- 
lution (Воитш & CoENEAU, 1990) et le debut de colonisation des eaux souterraines 
continentales par des especes des genres Microcharon et Hexabathynella. 

D'apres Galassi et al. (1995) la fragmentation progressive de la Paratethys, 
leur transformation dans des bassins lacustres et Texistence d'un systeme de 
drainage vers la Mediterranee au cours du Pontien ( ~ 7 M.A.) sont les fac- 
teurs favorisants revolution divergente du groupe d'especes "major" de genre 
Microcharon. 

A notre avis c'est aussi le scenario paleogeographique principal de la for- 
mation de la faune thalassophreatique actuelle dans les parties meridionales 
de la peninsule Balkanique. 

Plus bas nous montrons les etapes principales de revolution de ces terres 
et aussi les changements ecologiques dans les bassins lacustres de Neogene 
comme facteurs de speciation et colonisation des eaux souterraines conti- 
nentales par les HexabathyneUes. 

II. Scenario paleogeographique et evolution des HexabathyneUes 
balkaniques 

Les processus tectoniques au cours de Torogenese alpine dans la region 
mediterraneenne orientale ont joue le role majeur dans la formation des bassins 
du Neogene sur le territoire de la peninsule Balkanique (DABOVSia, 1991). Ces 
bassins continentaux se forment dans la zone de collage sur le rebord de I'Eurasie. 
La sedimentation dans ces paleobassins lacustres depend du mouvement des blocs 
tectoniques et pour certaines periodes est affectee par des transgressions de la 
Paratethys. Un reseau des fractures tectoniques determine les depressions 
neogenes et en meme temps se forme le systeme de proluvium et d'alluvium. 

Parmi les sediments du Neogene des parties meridionales de la Peninsule 
Balkanique, Vatzev (1996) et Dumurdzanov (1997) etablissent quatre succes- 
sions genetiques de different age. Ces etapes successives determinent revolu- 
tion et repartition actuelles de presque toutes les HexabathyneUes balka- 
niques. Probablement seul Hexabathynella tenera(ayant une repartition lim- 
itee sur la cote meridionale bulgare de la mer Noire) a eu un scenario d'evo- 
lution different, mais qui s'inscrit dans I'image generale pour ce groupe. 

Les quatre etapes successives de la formation des sediments du Neogene 
ont des caracteristiques et des durees chronostratigraphiques suivantes: 

- cycle du Miocene moyen (equivalent au Badenien-Sarmatien, ~ 16 MA) 
(fig. 1): sedimentation proluviale/alluviale et formation des marecages locaux 
et petits lacs. Ces bassins d'eau douce n'ont pas de liaisons avec la 
Paratethys. Des sediments pareils se forment aussi dans la vallee de la riviere 
Strouma. Ce sont des sables a grains fins et moyens, sable argileux et silteux, 
diatomites et calcaires, formes sous Taction d'un climat semi-aride et aride. 
Les conditions de sedimentation au cours de cette etape sont reconstituees 
sur la base d'analyse des diatomees (Antemova et all., 1989): regime d'eau 
douce et pH neutre. 

73 



- cycle de Miocene moyen/tardif (equivalent au Sarmatien/Meotien, ~ 11 
M.A.) (fig. 1, 2): periode de transgression maximale au nord de la Paratethys. 
Changement du regime de salinite de I'eau dans les bassins formes dans les val- 
lees des rivieres du systeme de la mer Egee. La penetration de I'eau marine dans 
les bassins inferieurs de Strouma et de Maritza durant le Meotien ( ~ 10 M.A.) 
est demontree par Kojumdgieva (1987) et Zagorchev & Ognjanova (1995) (fig. 2). 

D'apres Peck (1999) la faune thalassophreatique msirque le rivsige au temps 
de la derniere transgression marine. C'est aussi la premiere etape du modele 
biphase d'evolution (Воитш & СошЕли, 1990), quand I'ancetre hypothetique des 
Hexabathynelles balkaniques a colonise la zone littorale nord de la Paratethys. 

- cycle de Miocene tardif/ Pliocene (equivalent au Pontien/ Pliocene, ~ 7 
M.A.) (fig. 2): periode de regression marine. Des bassins isoles se forment. La 
sedimentation dans ces bassins est de type lacustre. La dessalinisation de 
I'eau est un processus tres vite a cause d'un afflux fluvial important. Cette 
periode correspond a la seconde etape du modele biphase: dessalinisation des 
bassins neogenes, у compris de leur zone littorale interstitielle et I'isolement 
definitif de la mer. Nous pouvons supposer que certaines populations ont 
passe par une phase intermediaire d'evolution dulcicole dans les eaux super- 
ficielles lacustres. La fragmentation des aires des differentes populations 
dans les vaUees fluviales deja formees favorise la speciation par vicariance. 

- cycle de Pleistocene ( ~ 1,6 M.A.): les bassins sont de type lacustre et a la 
fin de la periode sont deja en voie de disparition. Au cours du Eopleistocene et 
du Pleistocene la plupart des bassins se couvrent par de sediments d'alluvium 
et de proluvium ( ~ 1,6 M.A.). Les aires de distribution des especes recentes 
de genre HexabathynelLa se forment dans des vallees des rivieres de la carte 
actuelle de la peninsule Balkanique: Vardar, Strouma, Mesta et Maritza. 

Les sediments neogenes et ceux formes au cours du Quaternaire, actueUe- 
ment sont peuples par une riche faune phreatique. 

III. Origine de Hexabathynella tenera 

L'aire de distribution actuelle de H. tenera (le rivage meridional bulgare de 
la mer Noire, des nappes phreatiques des reseaux fluviaux dans la montagne 
de Strandja) comprend des territoires recouverts par un golfe de la 
Paratethys Orientale au Sarmatien ( ~ 10-13 M.A.) (fig. 3). Cette derniere 
transgression marine au Neogene a favorise une sedimentation dans des con- 
ditions d'eau salee ou saumatre (Kojumdgieva et al., 1993; Temniskova- 
TOPALOVA, 1994). Nous pouvons supposer que la forme ancestrale de H. tenera 
a colonise la zone littorale de la mer Euxinienne au Miocene moyen et leur 
isolation et adaptation a la vie dans des biotopes interstitiels continentaux 
est consequence de la regression marine au cours du Miocene tardif. 



Conclusions 

1. La distribution actuelle des especes de genre Hexabathynella dans des 
parties meridionsdes de la peninsule Balkanique marque la derniere trans- 
gression au nord de la Paratethys du temps du Miocene tardif. 

74 





/- 


Burgasy 


^ 

<? 
. ^ 


^ 


^b """ 


/4 







Fig. 3. Repartition de Hexabathynella tenera et plan paleogeographique du Miocene de la 
cote meridionale bulgare de la mer Noire: 1 - H. tenera; 2 - sediments marins et d'eau 
saumatre 

2. L'isolation des populations de I'ancetre des Hexabathynelles balka- 
niques apres la fragmentation de la Paratethys et la formation de plusieurs 
bassins neogenes durant le Pontien sont des facteurs principals pour revolu- 
tion par vicariance. La regression progressive et la disparition definitive de 
ces bassins au cours de Pleistocene, parallelement au formation de sediments 
d'alluvium et de proluvium favorisent I'adaptation des Hexabathynelles a la 
vie dans le milieu interstitiel. Ce sont aussi des causes importantes pour la 
speciation dans des autres groupes thalassophreatiques comme le genre 
Microcharon p. ex. (Galassi et al., 1995). 

3. L'ancetre hypothetique de Hexabathynella tenera a habite la 
Paratethys Orientale et il a colonise durant le Miocene moyen la zone littorale 
d'un golfe recouvrant les parties meridionales actuelles de la cote bulgare de 
la mer Noire. La regression marine au cours du Miocene tardif fait possible 
l'isolation de ces populations ancestrales dans les nappes phreatiques conti- 
nentales et leur adaptation a la vie dans les eaux douces (phase de "transition 
horizontale", d'apres Воитш & Coineau (1990). 



75 



Remerciements 



Nous remercions le Dr. C. Boutin (Universite P. Sabatier, Laboratoire de 
Zoologie, Toulouse, France) et le Dr. N. Coineau (Observatoire Oceanologique 
de Banyuls, Laboratoire Arago, France) pour les commentaires sur le texte et 
pour I'information envoyee. 



Bibliographie 

Antimova Z., D. Temniskova-Topalova, N. Ognjanova, M. Valeva. 1989. The process of sedi- 
mentation in neogene grabens in the West Srednogorie and conditions of the diatoma- 

ceous formations. - In: Abstracts of the XIV Congress Carpatho-Balkan Geological 

Association, Sofia, 4: 1424-1428. (en russe). 
Boutin C. 1994. Stygobiology and historical geology: the age of Fuerteventura (Canary 

Island), as inferred from its present stygofauna. - Bull. Soc. geol. France, 165 (3): 

273-285. 
Boutin C, N. Coineau. 1987. Iberobathynella(Crustacea, Syncarida, Bathynellacea) sur le con- 
tinent africain. Implications paleobiogeographiques. - C.R.Acad.Sci. Paris, 304: 355-358. 
Boutin C, N. Coineau. 1990. "Regression model", "Modele biphase" d'evolution et origine 

des Micro-organismes stygobies interstitiels continentaux. - Revue de 

Micropaleontologie, 33 (3-4): 303-322. 
Camacho a. I. 1986. A new species of the genus Hexabathynella (Syncarida, Bathynellacea, 

Parabathynellidae) from Spain. - Bijdr. Dierk., 56 (1): 123-131. 
Camacho A. I., N. Coineau. 1989. Les Parabathynellidae (Crustaces Syncarides) de la 

Peninsune Iberique. Repartition et paleobiogeographie. - Mem. Biospeol., 16: 111-124. 
Coineau N, C. Boutin. 1992. Biological process in space and time. Colonization, evolution 

and speciation in interstitial stygobionts? - In: Camacho A. I. (ed). The Natural History 

of Biospeleology, Monogr. 7, Mus. Nac. Cien. Nat & CSIC, Madrid, 423-451. 
Coineau N. 1996. Sous-classe des Eumalacostraces (Eumalacostraca Grobben, 1892), Super- 

Ordre des Syncarides (Syncarida Packard, 1885). - In: Forest J. (ed.) Traite de Zoologie, 

Crustaces, Paris, Masson, 7 (2): 897-954. 
Coineau N. 1998. Syncarida. - In: Juberthie C, V. Decu (ed.) Encyclopedia Biospeologica, 

vol. 2: 863-876. 
Cvetkov L. 1975. Composition, position zoogeographique et origine des crustaces thalas- 

sophreatiques en Bulgarie. - Hydrobiology, Sofia, 1: 35-53. (en bulgare). 
Dabovski H. 1991. Modern concepts on the evolution of the Alpine orogen in the Eastern 

Mediterranean and the Carpathian-Balkan area. A review and some problems of Bulgarian 

geotectonics. - Geotectonics, tectonophysics and geodynamics, 22: 45-78. (en bulgare). 
Dumurdzanov N. 1997. Lacustrine Neogene and Pleistocene in Macedonia. - Proceeding of 

the Field Meetings held in Yugoslavia in 1995, 1996. - Spec. Publ. Geoinstitute, 21: 

31-36. 
Galassi p., G. L. Pesce, P. de Laurentis. 1995. The genus Microcharon Karaman (Isopoda 

Janiroidea) in the Balkan peninsula. Biogeography of the major and the profundalis 

groups. - Mem. Biospeol., 22: 25-33. 
Ko.JUMDGiEVA E. 1987. Evolution geodynamique du bassin Egeen pendant le Miocene 

superieur et ses relations a la Paratethys Orientale. - Geologica Balcanica, 17 (1): 3-14. 
Ko.iUMUc;iEVA E., H. Pimpikbv, S. Sixjykov. 1993. Stratygraphy of the marine Miocene in 

Burgas area. - Ann. Univ. Sofia "St. Kl. Ohridski", fac. Geol. et Geogr., 1 (85): 5-16. 
Peck S. 1999. Historical biogeography of Jamaica: evidence from cave invertebrates. - Can. 

J. Zool., 77: 368-380. 

76 



SCHMINKE Н. К. 1981. Perspectives in ttie Study of the Zoogeography of Interstitial 

Crustacea: Bathynellacea (Syncarida) and Parastenocarididae (Copepoda). - Int. J. 

Speleol., 11: 83-89. 
SCHMINKE H. K. 1986. Syncarida. - In: Botosaneanu L. (ed.) Stygofauna mundi, Leiden - E. 

J. Brill / Dr. W. Backhuys: 389-404. 
SCHRAM F. R. 1977. Paleozoogeography of Late Paleozoic and Triassic Malacostraca. - Syst. 

Zool., 26: 367-379. 
SCHRAM F. R. 1981. Late Paleozoic Crustacean communities. - J. Paleont., 55 (1): 126-137. 
SCHRAM F.R., 1986. Crustacea. Schram ed., Oxford University Press, 606 p. 
Temniskova-Topalova, D. 1994. Miocene diatom florae in Bulgeiria - composition, structure, 

evolution, palaeoecology and biostratigraphy. - Doctor Thesis, University of Sofia, 318 p. 

(en bulgare). 
Vatzev, M. 1993. Development of Tertiary Diatomites in Bulgaria. - Ann. Univ. Minning and 

Geology, Sofia, 39 (1): 67-72. 
Zagorcev I., N. Ognjanova. 1995. First finds of diatom clay and silt in the Neogene filling of 

the Seres graben, Struma rift, Northen Greece. - In: Proceedings of the XV Congress 

Carpatho-Balkan Geological Association, Sept. 1995, Athens, Special publ. of the Geol. 

Soc. of Greece, 4: 304-309. 
Zagorcev I. 1992. Neotectonic development of the Struma (Kraistid) Lineament, Southwest 

Bulgaria and Northern Greece. - Geol. Mag., 129 (2): 197-222. 



Regu le 15.03.2001 



Adresses des auteurs: 
Dr. Ivein Pandourski 
Institut de zoologie 
1, Boul. Tzar Osvoboditel 
1000 Sofia, Bulgarie 

Dr. Nadja Ognjanova 
Institut geologique 
24, Rue Acad. G. Bonchev 
1113 Sofia, Bulgarie 



77 



Род Hexabathynella Schminke, 1972 

(Crustacea: Syncarida: Bathynellacea) 6 подземните 

Bogu на Балканския полуостров: разпространение 

u палеозоогеографски бележки 

Иван ПАНДУРСКИ, Надя ОГНЯНОВА 

(Резюме) 

Дискутиран е произходът на род Hexabathynella 6 подземните боди на 
Балканския полуостров 6 светлината на "бифазния модел" на колонизация u 
еволюция. Съвременното разпространение на видовете от този род маркира 
последната трансгресия на Паратетиса върху територията на България u 
Македония през късния Миоцен. Последвалата фрагментация на Паратетиса u 
формирането на множество неогенски басейни през Понта са благоприятствали 
географското видообразубане всред тази група таласофреатични ракообразни. 
Произходът на Н. tenera във фреатичншпе континентални води е свързан с 
морската трансгресия на залив на Евксино-каспийския басейн (Източен 
Парашешис) през късния Миоцен. 



78 



Historia naturalis bulgarica, 13, 2001: 79-87 



Niphargus bulgaricus sp. n. et deux especes nou- 

velles pour la faune de Bulgarie - Niphargopsis 

trispinosus Dancau et Gammarus roeseli Gervais 

(Amphipoda: Niphargidae, Gammaridae) 

Sto'itze ANDREEV 



Les recherches hydrobiologiques effectuees durant les annees 1997-1999 
dans le cadre de la programme des recherches de la fondation "Le Balkan" sur 
les zones humides pres de la mer Noire en Bulgarie du Nord - Est, ont permis 
de recolter deux especes inconnues du genre Niphargus. Le materiel ont ete 
recolte dans les etangs Chabla et Bolata. Cependant on ne possede que 2 
exemplaires femelles et un juvenile de I'etang Chabla. 

Du deuxieme etang "Bolata" on possede 43 exemplaires males et femelles 
appartenant a une nouvelle espece et il convient de donner ci-apres la 
description de cette Niphargide sous le nom de Niphargus bulgaricus. La 
meme espece a ete trouvee dans une echantillon recoltee par L. Cvetkov en 
Bulgarie du Sud - Est dans une fontaine sur la rive gauche de la riviere 
Ropotamo non loin du bord de la mer Noire. 

Lors d'une excursion d'etude efectuee en 1970 par I'auteur et le regrette 
collegue et ami Dan Dancau on a capture dans un puits du village Glavatzi 
dans la region de la ville de Montana quelques exemplaires qui n'avait pas ete 
connus jusqu'a lors en Bulgarie. On у a reconnu un nouveau genre et espece 
pour la faune de la Bulgarie - Niphargopsis trispinosus Dancau, 1959. 

Je profite de Toccasion pour exprimer mes remerciements les plus sinceres 
a la fondation "Le Balkan" Bulgarie, grace a laqueUe ont etait effectuees les 
recherches, au Dr A. Angelov, Maitre de conferences, pour la determination 
des Gastropodes, au Dr D. Dimitrov, Maitre de conferences dans la faculte de 
Biologie pour la determination de vegetation aquatique, et a L Botev de 
I'lnstitut de Zoologie pour les analyses chimiques. 



Niphargus bulgaricus sp. n. 

Holotype: un male ayant 18.2 mm de longueur, recolte a I'etang Bolata. 
Paratypes: 4 exemplaires males, 18 exemplaires femelles et 19 juveniles, 
recoltes a I'etang Bolata et dans une fontaine pres de la riviere Ropotamo. 

79 




Fig. 1. Niphargus bulgaricus sp. n. male: A - flagellum accessoire; В - mandibule gauche; 
С - bord tranchant du mandibule droite; D - maxille 1; Е - maxiUipede 

Holotypes et paratypes sont deposes dans les collections du Museum National 
d'Histoire Naturelle a Sofia. 

Caracteres somatiques 

Le corps des males est fin et grele avec une longueur de 13.2 a 18. 2 mm. Les 
femeUes sont plus trapues et leur longueur atteint 12 mm. Couleui' blanc-jaunatre. 

Les plaques coxsdes sont rectangulaires et un peu plus longues que larges. 
Les angles infcrieurs arrondis. Les bords postcrieurs des segments 2 et 3 de 
I'urosome garnis d'une petite epine de chaque cote. 

Les angles antcrieurs des plaques cpimerales (fig. 3, A) largement arrondis. 
Deuxicme et troisicme pourvus d'une epine. Les angles postero-inferieurs 
aigus, fortement recourbes en arriere. 



80 




Fig. 2. Niphargus bulgaricus sp. n. male: A - gnathopode 1; В - gnathopode 2; С - G 
pereiopodes 3-7 



81 




Fig. 3. Niphargus bulgaricus sp. n. male A - plaques epimerales; В - uropode 1; С - uropode 2; 
D - uropode 3; Е - telson 

Appendices 

Les antennes 1 a peu pres de meme longueur que la moitie du corps. Premier 
article de pedoncle a peu pres egal au second, celui-ci deux fois plus long que le 
troisieme. Le flagellum constitue de 24 segments. Les segments garnis distale- 
ment par 3-4 soies tres fines et courtes. Le flagellum accessoire (Fig. 1, A) un peu 



82 



plus long que le premier article du flageUum principal, forme de deux articles, dont 
le premier est plus robuste, deux fois et demi plus long que le deuxieme. 

L'antenne 2 un peu plus courte que la premiere antenne. Le quatrieme et 
le cinquieme articles de pedoncles sont subegaux; FlageUum de 12 a 15 arti- 
cles, deux fois plus long que le cinquieme article de pedoncle. 

La mandibule (Fig. 1, B) - article distale du palpe plus long que le deuxieme 
article; bord interne de I'article garni d'une rangee de soies dont les soies dis- 
tales sont beaucoup plus longues. L'article est garni de 4 groupes lateraux de 
trois soies. Le deuxieme article du palpe mandibulaire presente sur le bord 
interne 7 soies. Le bord tranchant et la lame accessoire differents chez les 
deux mandibules (Fig. 1, B, C). Entre le bord tranchant et le processus 
molaire il у a une rangee de quatre epines. 

La msixille I (Fig. 1, D): lobe interne court, avec une sole distale. Lobe 
externe garni de 5 epines unidentees et une epine interne, pourvue de 6 
petites dents. Le second article du palpe pourvu de 4 longues soies. 

Le maxillipede (Fig. 1, E): lobe interne n'atteint pas la moitie du lobe 
externe et le premier article du palpe, portant ainsi que trois fortes dents et 
2 epines distalement, et 4-5 epines sous-apicalement du cote interne. Lobe 
externe atteint la moitie du deuxieme article du palpe mandibulaire et est 
arme de 4 fortes soies distalement; bord interne pourvu de 9 dents fortes et 
6-7 longues epines. 

Les gnathopodes 1 et 2 (Fig. 2, A, B) robustes, semblables, le deuxieme un 
peu plus grand que le premier, aussi longs que larges. Le bord marginal 
anterieur des gnathopodes presente un groupe de 4 soies. Le bord marginal 
posterieur du premier gnathopode garni de 8 - 9 groupes de soies longues. 
Deuxieme gnathopode avec 10 groupe des soies. Le bord palmaire possede une 
rangee de soies courtes et 5-6 soies plus longues. L'angle palmaire chez les 
deux gnathopodes arme d'une forte epine et de deux soies longues. Les 
dactyles ont un socle robuste et portent 6 soies sur le bord marginal externe. 

Les pereiopodes (Fig. 2, C, D, E, F et G) 2 et 3 subegaux, plus longs que le 
premier et deux fois plus courts que les pereiopodes 6 et 7, dont le dernier est a 
peine plus long que le sixieme. Les bords marginaux anterieur des articles des 
pereiopodes 3 et 4 garnis de soies longues et fines. Les bords posterieurs des 
articles possedent deux ou trois groupes d'epines. Les bords marginaux 
posterieurs et anterieurs des articles des pereiopodes 5, 6 et 7 avec de fortes 
epines. Les articles basales des trois derniers pereiopodes sont plus longs que 
larges, avec le lobe distale de Tangle posterieure proeminant et arrondi. Les 
dactyles de tout les pereiopodes ont des socles armes de 5-6 epines supplemen- 
taires. Les bords marginaux anterieurs des dactyles pourvus d'une seule epine. 

Les pleopodes avec deux retinacles. 

L'uropode 1 (Fig. 3, B) fortement developpes et atteint 2/3 de la longueure 
d'uropode 3. L'endopodite aussi long que le pedoncle, et deux fois plus long 
que I'exopodite. L'uropode 2 (Fig. 3, C) ayant d'exopodite qui atteint 1/2 de la 
longueure d'endopodite. Uropode 3 (Fig. 3, D) differencie. Le pedoncle est 
deux fois plus long que I'exopodite. Le deuxieme article de l'endopodite de 1/3 
plus court que le premier eirticle. Les epines distales des branches des 
uropodes 1, 2 et 3 tres courtes. 

83 



Telson (Fig. 3, Е) aussi long que large, fendu moins des 2/3 de sa longueur. 
Les deux lobes pourvus chacun de trois fortes epines distales. Au milieu des 
bords marginaux internes U у a une epine. Les bords externes avec deux 
epines. 

Differences sexuelles femelles 

Le corps est plus trapu que chez le male. Antenne 1 atteint les 2/3 de la 
moitie de la longueur du corps. Les plaques coxales beaucoup plus hautes que 
larges. Les exopodites et les endopodites des uropodes 1 et 2 a peu pres sube- 
gaux. Les uropodes 3 ne sont pas differencies. L'article distaile de I'endopodite 
7 fois plus court que le premier article. 

Affinites et differences 

La nouvelle espece Л^. bulgaricus se rapproche certainement du groupe 
des especes N. tatrensis Wrzesn., 1890, N. valachicus Dobr. et Man., 1933, Л^. 
potamophilus Birshtein, 1954, N. cubanicus Birshtein, 1954, N. thermalis 
Dudich, 1941, N. mediodanubialis Dudich, 1941 par les plaques epimerales 
avec des angles postero-inferieures aigus et fortement recourbes en arriere, 
par les gnathopodes 1 et 2 semblables et par le nombre eleve des epines sur 
les dactyles de pereiopodes 3-7. Outre cela la nouvelle espece est voisine du 
iV. valachicus par la structure de la тахШе 1 qui a une seule epine pectinee 
du lobe externe et par le telson qui est bien semblable. Cependant eUe differe 
nettement de toutes les especes precedentes par le nombre eleve de groupes 
des soies sur le bord marginal posterieur du gnathopodes 1 et 2 qui 
atteignent relativement 9 et 10 groupes, et par des branches des uropodes 1 
et 2 des males, chez lesquels I'endopodite est deux fois plus long que I'ex- 
opodite et par le telson (a I'exception de N. valachicus). Des caracteres dis- 
tinctifs sont aussi le manque d'appendice lingviforme sur le propodite a 
I'uropode 1 male et I'uropode 3 qui est differencie et semblable a I'uropode de 
N. tatrensis. 

Stations: Etang Bolata, cap Kaliakra, v. Kavarna, distr. Varna, 

28.05.1998, 2 cTcT, 2 99, 21 juv. leg. S. Andreev; 16.07.1998, 2 cTcf, 14 99, 
leg. S. Andreev. Fontaine pres du debarcadere I , a la riviere Ropotamo, v. 
Primorsko, distr. Bourgas, 05.05.1962, 1 cf, 1 9, leg. L. Cvetkov. 

Ecologie 

L' etang Bolata est situe au nord du cap Kaliakra dans une vallee coupee a 
travers les calcaires du sarmatien superieure, a 350 m du bord de la mer 
Noire. Les eaux de I'etang s'alimentent par des sources submergees et des 
eaux des pluies. De cette fapon le niveau de I'eau est permanent pendant 
toutes les saisons. 

Grace aux sources submergees la temperature de I'eau est relativement 
constante sans des grandes variations de la temperature si caracteristiques 
aux bassins de ce genre. Pendant les mois d'cte la temperature ne depasse pas 
17.5°C (tableau 1). 



84 



Tableau 1. 

Date Temperature C° pH Oxygene mg/1 Durete °d 



28.05.1998 


16.5 


7.1 


3.74 


19.70 


16.07.1998 


17.5 


7.0 


1.36 


15.85 


27.10.1998. 


12.3 


7.1 


5.47 


17.95 


04.06.1999 


' 15.5 


7.2 


5.44 


17.10 



Les valeurs de pH pour la periode observee varient de 7 a 7.2. L'oxygene 
dissout varie entre 1.36 mg/1 a 5.44 mg/1 au cause de la croissance exuberante 
de la vegetation aquatique au printemps et en ete. La durete de I'eau varie 
pendant les saisons de 15.70 °d a 19.70 °d. 

La surface libre du lac est presque totedement occupee par vegetation 
aquatique dans laquelle predominent Lemna minor, Phragmites australis, 
Iris pseudacornis, Typha iatifolia, Potamogeton sp., Perla erecta, Sahis 
paiustris, Salix alba et d'autres. 

Les recoltes montrent que la nouvelle espece cohabite avec un grande 
nombre d'especes. Ce sont des Oligochaetes, I'Hirudinee Hirudo medicinalis, 
des Gastropodes: Planorbis planorbis, Physa fontinalis, Theodoxus fluvi- 
atilis, Succinea sp., des insectes: Notonecta glauca, Corixa sp., des larves d' 
Odonata, et de Trichopteres et des Crustaces des ordres Ostracoda, 
Cladocera, Copepoda, de I'lsopode Asellus aquaticus, de I'Amphipode 
Orchestia bottae et d'autres. 

Non seulement les caracteres morphologiques, mais les particularitees 
ecologiques de Niphargus bulgaricus sp. n. le rapprochent des especes 
comme N. mediodanubialis Dudich, 1941, connues des etangs, des lacs et des 
puits en Hongrie et I'espece N. thermalis Dudich, 1941 d'une source thermal 
a Budapeste. Les recherches de Motas, Botosaneanu & Negrea (1962) dans 
une serie des bassins en Roumanie confirment I'espece N. valachicus en con- 
ditions ecologiques semblables. Dedju (1967) decouvre la meme espece dans 
les debordes de la riviere Dnestre (les lacs Beloe, Chirokoe et Batlanitza) qui 
sont caracterises par des temperatures hautes en ete, qui atteignent 24° - 
25°C et une riche vegetation aquatique. Sket (1981) porte a notre connais- 
sance des renseignements sur la repartition des especes N. valachicus et N. 
hrabei Karaman, 1932 dans des marecages, des ruisseaux et des sources en 
Slovenie, Croitie et en Serbie. A I'Est en Russie Birstein (1954) decrit les 
especes N. potamophilus et N. cubanicus dans les debordes des rivieres Don 
et Kouban. 



Niphargus sp. 

Station: 26.05.1998, Etang Chabla, v. Chabla, distr. Varna, 2 99, leg. S. 
Andreev. Le genre Niphargus n'etait pas connue de cet etang. 



85 



Niphargopsis trispinosus Dancau, 1959 

Le nouveau genre pour la faune de Bulgarie est decouvert dans un seul 
puits parmi une vingtaines de puits explores dans le village Glavatzi. La pro- 
fondeur du puits est 24 m. L'espece etait trouvee en cohabitation avec des 
representants des Ostracodes, Copepodes est Oligochaetes. 

Station: 04.10.1970, Puits dans la cour de Stati Slavkov, v. Glavatzi, distr. 
Montana, 2 cTcT, 4 $$, leg. D. Dancau, S. Andreev. 



Gammanis roeseli Gervais, 1835 

La nouveUe espece pour la faune de la Bulgarie a etait trouvee dans la 
region Sud-Ouest du pays. 

Stations: 12.07.1980, Fleuve Struma, Marino pole, Petritch, distr. 
Blagoevgrad, IcT 2$9^ leg. J. Uzunov, S. Kovatchev; 15.09.1982, Sachtinska 
Melnishka reka (confluent du fleuve Struma) pres de la Melnik, distr. 
Blagoevgrad, 26 cfcf, 35 $$, leg. J. Uzunov, S. Kovatchev; 05.10.1983, Fleuve 
Melnishka, v. Melnik, distr. Blagoevgrad, 2 cfcf, 3 $$ , leg. J. Uzunov, S. 
Kovatchev; 23.04.1984. Fleuve Melnishka, v. Melnik, distr. Blagoevgrad, IcT, 
4 22, leg. J. Uzunov, S. Kovatchev. 



References 

BiRSHTEiN I. 1954. Decouverte d'Amphipode souterraine Niphargus (Crustacea, Amphipoda) 

dans les bassins bas des rivieres Don et КоиЬгш. - Zool. Journal, 33 (5): 1025-1031. (en 

russe). 
Carausu S., E. D0BREA>nj, С Manolache. 1955. Fauna Republicii Populare Romine. 

Crustacea, Amphipoda. - Edit. Acad. Rep. Pop. Rom., 4 (4): 1-407. 
Dancau D. 1959. Niphargopsis trispinosus sp. n. genus new to the Romanian fauna. 

(Amphipoda). - Folia balcanica, 2 (1): 1-8. 
Dedju I. 1967. Amphipodes et Mysides des bassins des rivieres Dnestre et Prut. Moskou, 

Edit. "Nauka", 1-172. (en russe). 
Dobreanu е., с. Manolache. 1933. Beitrag zur Kenntnis der Amphipoden - fauna Rumanien. 

- Notaciones Biologicae, 1 (3): 103-108. 
DuDiCH E. 1941. Niphargus mediodanubialis sp. п., die am weitesten verbreitete Niphargus- 

Art des mittleren Donaubeckens.- Fragm. faun. Hung., 4: 61-73. 
DuDlCH E. 1941a. Niphargus aus einer Therme von Budapest. - Ann. Mus. Nat. Hung. Pars 

zoological, 34: 165-175. 
Karaman S. 1932. 5 Beitrag zur Kenntnis der Susswasser-Amphipoden. - Prirodosl. razpr., 1: 

179-232. 
MOTAS C, L. Botosaneanu, St. Negrea. 1962. Cercetari asupra biologie izvoarelor §i 

apelor freatice din partea centrala a cimplei Romine. -Editor Acad. R.P.R. Bucuresti., 

1 -366. 
Schellenberg a. 1942. Die Tierwelt Deutschlands. Krebstiere oder Crustacea. Flochkrebs 

Oder Amphipoda, 40 (4): 1-252. 
Sket B. 1981. Razsirjenost, ekoloski znacaj in pomen Panonske slepe postranice Niphargus 

valachicus (Amphipoda, Gammaridae). - Biol, vestn., 29 (1): 87-103. 

86 



Wrzesniowski a. 1890. Uber drei Unterirdische Gammariden. - Zeitschrift Wiss. Zool., 50: 
600-724. 



Regu le 12.09.2000 



Adresse de I'auteur: 

Dr. Stoitze Andreev 

Museum National dUistoire Naturelle 

1, Boul. Tzar Osvoboditel 

1000 Sofia, Bulgarie 



Niphargus bulgaricus sp. n. u g6a ho6u за фауната 

на България Вида - Niphargopsis trispinosus Dancau 

u Gammarus roeseli Gervais 

(AmpMpoda: Niphargidae, Gammaridae) 

Стоице АНДРЕЕВ 

(Резюме) 

При изследвания на блажните зони no крайбрежието на Североизточна България 
no програма на фондация "Le Balkan" В блатото Болата бе намерен един нов за 
науката вид от род Niphargus. Описва се новият вид Niphargus bulgaricus, който 
показва известно сходство с видове от групата tatrensis - valachicus, но се разли- 
чгсва съществено от тях по формата на мандибулгипа, първата максила, първия u 
втория yponog, диференцирания mpemu yponog u различно устроения шелсон. 
Новият вид представлява интерес с това, че за пръв път в България се намира 
представител на род Niphargus в omkpumu водни площи u стоящи води 6 
съобщесшво с външни видове u водна растителност. Привеждат се данни за 
химическия състав на водата, температурата u съобществата от растения u 
животни, сред които е намерен новия Bug. 

Съобщават се u ноВи род u Bug за фауната на България - Niphargopsis trispinosus 
Dancau, 1959, omkpum В кладенец В с. ГлаВаци, обл. Монтана и Gammarus roeseli 
Gervais, 1835, устаноВен 6 река Струма и притока й Мелнишка река 6 Югоизточна 
България. 



87 



ffistoria naturalis bulgarica, 13, 2001: 



Нов eman om проучванията върху прилепите 
(Chiroptera) в България 

Теодора ИВАНОВА, Боян П. ПЕТРОВ 

Първите сведения за прилепната фауна на България намираме 8 трудовете на русенския 
гимназиален учител Васил Ковачев от края на XIX век. Системни изследвания върху тази група 
бозайниии започва през 20-те години на XX век д-р Иван Буреш. Значителна част от инфор- 
мацгштата, послз^ила за основа на сегашните ни познания, е събрана в периода 1950-1990 г. от 
зоолозите Петър Берон u Владимир Бешков. Основни методи за изучаване на прилепите, изпол- 
звани go 1990 г., са преки наблюдения u опръстеняване, като обекти на проучванията са пещери 
U изоставени минни галерии. 

След 1990 г. в проучванията на прилепите у нас се включват млади последователи на Берон u 
Бешков, създава се u Грз^ата за изследване u заш,ита на прилепите (ГИЗП) u познанията за тях 
значително нарастват. Уловът на прилепи с орнитологични мрежи 6 различен mun место- 
обитания се налага като основен метод за установяване на видовия състав при регионални 
фаунистични проучвания. През 1996 г. в рамките на проект на Националния природонаучен музей 
за изследване на прилепната фауна на Източните Родопи за първи път се поставят дървени 
къш,ички за прилепи u се възстановява опръстеняването със специални пръстени mun 
Lambournes. Използването на ултразвукови детектори за проучване на прилепи започва през 1999 
г., когато ГИЗП със съдействието на Cnopa3}TvieHue за опазване на популациите на европейските 
прилепи (EUROBATS) организира първггят в страната практически семинар 6 Природен парк 
Русенски Лом. 

В периода 1999-2000 г. се поставя началото на дългосрочно сътрудничество на 
специалисти от НПМ с Института за физиология на животните към Университета в 
Тюбинген (Германия) в областта на екологията на прилепите. Провеждат се първ1т1е у нас 
полеви U експериментални изследвания върху ехолокацията на видове от род Myotis (М. 
capaccinii, М. myotis и М. blythii), Hypsugo saviiu Minioptenis schreiber'si. 

През 2001 г. започва изпълнението на два проекта на НМП: "Сравнителна екология на 
европейските видове подковоноси прилепи (род Rhinolophus, Chiroptera)" съвместно с 
Университета 6 Тюбинген (Германия) и "Екология, поведение и популационна генетика на 
горскоживеещия дългоух нощник (Myotis bechsteinii) в Европа" съвместно с Университета 6 
Цюрих (Швейцария), конто включват приложението на ош,е един съвременен метод - радио- 
телеметрия (т.е. "радиопроследяване" с помоицпа на миниатюрен предавател, поставен 
върху гърба на прилепа). Този метод позволи за първи у нас да се получат данни за ловните u 
хранителни местообитания u поведение на няколко вида подковоноси прилепи {Rhinolophus 
feiTumequinum, Rh. hipposideros и Rh. euiyale). С помоицпа на съш,ия метод бяха установени 
конкретни убежища u движения на горскоживеещия дългоух нощник (Myotis bechsteinii) в 
районите на Западна Стара планина (гара Лакатник) и в резервата Ропотамо. В рамките на 
същия проект на различни места в България бяха поставени 160 къщички за прилепи от 
специална бетонна смес с основна цел получаване на информация за видовия състав на 
прилепите в горите. Като допълващ метод през последните години се наложи u взимането на 
тъканни проби. Анализът на митохондриална ДНК се провежда в лаборатории 6 Германия u 
Швейцария. Получените данни помагат за определянето на някои видове-двойници, както u за 
изясняване на генетичната структура на европейските популации на редица видове прилепи. 

Наличието на akmu6)iu хироптеролози u богата u сравнително добре запазена прилепна фауна 
постпави началото на участие на България в сериозни международни научни проекти, свързани 
както с конкретни биологични u екологични проучвания fri.|)xy прилепите, така u с фундаментални 
въпроси като механизми на ехолокацията u ориентацията, механизми на разпределение на 
pecyjjcume в екологичното П|юстранстВо u g|). Това позволи у нас да започне приложението на 
някои от най-съврем(!ннитс! методи за полеви u експе|)иментални екологични изследвания. 

88 



Historia naturalis bulgarica, 13, 2001: 89-92 



Contribution a Fetude des Isopodes terrestres 

de la Grece. 7. Schizidium beroni sp. n. (Isopoda: 

Oniscidea: Armadillidiidae) de File Santorin 

Stoitze ANDREEV 



D'apres les connaissances actueUes, le genre Schizidium est represente en 
Grece par 5 especes. Les premieres mentionnes du genre Schizidium sont 
dues a Budde-Lund (1896) qui signale la presence de deux nouvelles especes - 
Schizidium hybridum et Schizidium oertzeni. Par le suite Vandel (1958) a 
public le nouveau genre et espece Cretodiilium perplexum. Plus tard Schmal- 
Fuss (1979) met le genre Cretodiilium en synonymie du genre Schizidium. 
Enfm le zoologue grec Sfenthourakis (1992, 1995) a decrit les especes 
Schizidium schmalfussi et Schizidium tinum. 

Lors de deux missions d'etude effectuees en 1974 et 1983 en Grece P. Beron 
et V. Beshkov ont capture dans deux grottes de I'lle Santorin des Isopodes 
souterrains appartenant d' une nouvelle espece du genre Schizidium - Sch. 
beroni sp. n. Sa description represante I'objet de cette note. 

Je profite de I'occasion pour exprimer mes remerciements les plus sinceres 
au Dr. H. Schmalfuss pour la verification et confirmation de la nouvelle espece. 

Schizidium beroni sp. n.' 

Materiel etudie: la description de la nouvelle espece se fond sur I'exam- 
en de 32 exemplaires males et femelles. 

Holotype: un male ayant 7.5 mm de longueur est recolte dans la grotte 
Zoodochos. 

Paratypes: 14 exemplaires males, 15 exemplaires femeUes et 2 juveniles. 
L' holotype et les paratypes sont deposes dans les collections du Museum 
National d'Histoire Naturelle a Sofia. 

Stations: Grece, lie Santorin, v. Kamari, grotte Zoodochos, 06.10.1974, 2 
cf Cf, 2 2$, leg. P. Beron, V. Beshkov; 25.09.1983, 8 cfcf, 7 9$, leg. P. Beron, 
V. Beshkov.; Grotte Zoodochos II, 25.09.1983, 5 cTcf, 6 99- 

Qualification ecolologique: Troglobie. 

Caracteres somatiques 

TaiUe: Le corps de males atteigne une longueur de 5.2 a 7.5 mm, les 



' Dediee a Texcellant zoologue bulgare P. Beron en 1Ъоппеиг de sa soixantieme anniversaire. 

89 




Fig. 1. Schizidium beroni sp. n. male: A - flagellum de I'antenne I; В - antennule; С et D - 
cephalon, en viae anterieur et vxie dorsale; Е - pleurepimere I en vue dorsale; F - ischion et 
meros du pereiopode VII male; G - uropode; H - telson et les uropodes 

femelles de 5.5 a 10.2 mm. 

Coloration blanche; le pigment a completement disparu. 

Appareil occulaire: absent. 

Cephalon (Fig. 1, C, D): Tres large. La ligne frontale continuant sans inter- 
ruption. Les lobes antennaires bien developpes, obliques et arrondies. 

Pereion: Pleurepimer I (Fig. 1, E) portant un schisma. Le lobe anterieur 
dorsal n'atteigne pas le lobe anterieur ventral. 

Telson (Fig. 1, H): TrapezoidEil, plus large que long, a bord posterieur tron- 



90 




Fig. 2. Schizidium beroni n. sp. male: A - endopodite de premier pleopode et I'extremite de 
I'endopodite; В - exopodite du premier pleopode; С - second pleopode 

que avec des angles faiblement arrondis. 

Appendices: Antenne I (Fig. 1, A) possede un flagelle recouvert de fines soies et 
compose de deux articles, dont le deuxieme et quatre fois et demi plus long que le 
premier article. Deuxieme article porte 3 ou 4 aesthetascs sur le bord marginale. 

Antennule (Fig. 1, B) - Constitue de trois articles dont le troisieme et le plus 
long et garni de 6 - 7 aesthetascs subdistalement. 

Uropode (Fig. 1, H) - L'exopodite beaucoup plus long que large. 

Caracteres sexuels males. - Pereiopode VII (Fig. 1, E) depourvu de dif- 
ferenciation sexueUe. Pleopode I - L'extremite de I'endopodite (Fig. 2, A) 
legerement recourbe et garni des soies fines. L'exopodite (Fig. 2, B) plus large 
que long en forme triangulaire irreguliere avec des angles arrondies. Pleopode 
II (Fig. 2, C) - L'exopodite triangulaire, le bord externe fortement concave, 
garni d'epines dans la partie medianne. L'endopodite biarticule, fin et grele. 

Affinites et differences 

La nouvelle espece Schizidium beroni sp. n. est voisine a I'espece 
Schizidium tinum par la forme du telson et les uropodes et par l'extremite de 
I'endopodite de pleopode I tres semblable. Mais elle en differe par le 



91 



pereiopode VII depourvu de differenciation sexueUe, I'exopodite de pleopode I, 
ainsi que la forme de I'exopodite de demdeme pleopode. La nouveUe espece est 
indubitablement distincte des toutes les autres especes de genre Schizidium 
par Tabsences d' appareil occulaire et par le corps parfaitement blanc et 
depourvue de pigment. 

La presence d'une espece aveugle de Schizidium dans la grotte Zoodochos en 
compagnie de plusieures autres troglobies terrestres a etc deja signalee par son 
decouvreure BERON (1986), qui a souligne I'importance de cette faune relictueUe 
ayant survie I'eruption du Santorin il у a 3500 ans. Une description detainee de 
ГПе et de son development geologique est du au Schmalfuss et al. (1981). 



References 

Beron p. 1986. Results of the studies of the cave fauna of Greece. - Biol. Gallo-hellenica, 12: 

125-131. 
BuDDE-LuND G. 1896. Land-Isopoden aus Griechenland, von E. v. Oertzen gesammelt. - 

Arch. Naturgesch., 62: 39-48. 
Schmalfuss H. 1979. Revidierte Check-Ust der Landisopoden Griechenlands. - Stuttgarter 

Beitr.Naturk., 33: 1-42. 
Schmalfuss H., C. Steidel & M. Schlegel. 1981. Die Fauna der Agais - Insel Santorin. Teil 

1. - Stuttgarter Beitr. Naturk. Ser. A, 347: 1-14. 
Sfenthourakis S.1992. New species of terrestrials Isopodes (Isopoda, Oniscidea) from 

Greece. - Crustaceana, 63: 199-209. 
Sfenthourakis S. 1995. New Species of Terrestrial Isopods (Oniscidea) from the Central 

Aegean Islands. - Stuttgarter Beitr. Naturk. Ser. A, 519: 1-23. 
Vandel A. 1957. Isopodes recoltes dans les grottes de la Crete par le docteur K. Lindberg. - 

Notes biospeol., 12: 81-101. 



Regu le 08.11.2000 



Adresse de I'auteur: 

Dr. Stoitze Andreev 

Museum National dllistoire NatureUe 

1, Boul. Tzar Osvoboditel 

1000 Sofia, Bulgarie 



Принос към изучаването на сухоземните изоподи 

на Гърция. 7. Schizidium beroni sp. n. (Isopoda: 

Oniscidea: Armadillidiidae) om остров Саншорин 

Стоице АНДРЕЕВ 

(Резюме) 

Описва се Schizidium beroni sp. п. от остров Саншорин, Гърция. Новият вид е 
шести представител на род Schizidium в Гърция u единствен троглобионт в рода. 

92 



Historia naturalis bulgarica, 13, 2001: 93-107 



On the centipedes (Chilopoda) of the Republic 

of Macedonia 

Pavel STOEV 



Introduction 

The Republic of Macedonia (Macedonia) is situated in the South Balkans, cov- 
ering a territory of 25,713 sq. km. About eighty per cent of the country is occu- 
pied by mountains and hiUs. The altitude averages 829 m a.s.l. Sixteen mountains 
are higher than 2,000 m of which Korab Mts. (2,764 or 2,864 m) is the highest one. 
The climate is temperate - continental in the north and in the mountains and 
sub-mediterranean in the south and the lowlands. The vegetation in the lowlands 
and at low altitude in the mountsdns is dominated by xerotherm forests of 
Carpinus orientalis and Quercus coccifera mixed with different shrubs. The mid- 
dle parts of the mountains (600-1,500 m) are covered by beech and deciduous oak 
forests and above that belt the zone of coniferous forests begins. The orophyte 
treeless zone begins at an altitude of about 1,900 m. 

The information on the centipedes of Macedonia is scattered among the 
works of Attems (1903, 1929), Verhoeff (1934, 1937a, b, 1938, 1943), Matic & 
Darabantu (1968) and Matic (1979). All records have recently been summa- 
rized by Kos (1992) and Stoev (1997). 

The present work is devoted to the treatment of a collection of centipedes 
gathered by Bulgarian and Macedonian zoologists from different parts of 
Macedonia. Twenty three morphospecies were identified, eight of which 
appeared new to the fauna of Macedonia. These are: Lithobius nigripalpis, L. 
crassipes, L. microps Meinert nee Auctorum, Cryptops hortensis, Clinopodes 
poLytrichus, Strigamia crassipes, S. engadina and S. transsilvanica. An anno- 
tated list of the centipedes of Macedonia and adjacent lands was prepared in 
order to facHitate further researchers interested in the Macedonian myriapod 
fauna. The chorotypes of known species were defined and a preliminary zoo- 
geographycal analysis of the fauna was made. 



Material and methods 

Most of the materials have been collected by G. Blagoev, V. Sakalian (Institute 
of Zoology, Sofia) and A. Lapeva (University of Sofia, Faculty of Biology) within 



93 



the framework of the Bulgarian-Macedonian expeditions to the Shar planina 
Mountains. The rest of the examined material comes from the author's trips 
together with D. Zaprianova (mainly the region of Ohrid and Ohridsko Lake) in 
1993 and from the Pensoft Publishers expedition to Macedonia and Albania in 
1995 (S. Golovatch, L. Penev, B. Petrov and P. Stoev). G. Blagoev together with C. 
Deltshev has contributed also with a smaU collection of centipedes which was 
sampled from different regions in the country. And last but not least a small col- 
lection was given to me by B. Gueorguiev (National Museum of Natural ffistory- 
Sofia) and Dana Vidinceva (Assistant at the Faculty of Natural Ettstory and 
Mathematics at Skopje University). 

I am obliged to all colleagues who loaned me materials for study and espe- 
cially to G. Blagoev. 

Almost all samples have been gathered by hand sampling under stones, 
barks, and leaf litter. Only few specimens have been trapped with the aid of 
pitfaU traps and a Winkler apparatus. All centipedes are preserved in 70 % 
ethanol. Species determination was made with the aid of a MBC-10 stereo- 
scope used more often on magnification 7x and 4x. Damaged and/or juvenile 
specimens which are not reliably determinable are excluded from the work. All 
centipedes are now preserved in the Department of Non-Insect Invertebrates 
of the National Museum of Natural History in Sofia. Most of the chorotypes of 
the species have been defined according to Vigna Taglianti et al. (1999). 



Species list 

LITHOBIOMORPHA 
lithobiidae Newport, 1844 

Lithobius (s.s.) forficatus (Linnaeus, 1758) 
Literature records: Macedonia (Kos, 1992; Stoev, 1997). 
Material examined: Maleshevski Planini Mts. 1 ad. fm., Bela Voda, 
1,100 m a.s.l., 02.06.2000, C. Deltshev & G. Blagoev leg. Osogovo Mts. 2 ad. 
fms., 1 ad. m., above St. Joakim Osogovski Monastery, 01.06.2000, С Deltshev 
& G. Blagoev leg.; 1 ad. m., near Sasa River, 01.06.2000, С Deltshev & G. 
Blagoev leg. Shar planina Mts. 1 ad. fm., Popova shapka, 1,550 m a.s.l., 
07.07.1995, V. Sakalian, G. Blagoev & A. Lapeva leg.; 1 m., 1 fm., Jelak Chalet, 
1,850 m a.s.l., traps, meadow, 07.07.1995, V. Sakalian, G. Blagoev «& A. Lapeva 
leg.; 4 ms., 1 fm., Jelak Chalet, 1,850 m a.s.l., 08.07.1995 V. Sakalian, G. 
Blagoev & A. Lapeva leg.; 1 m., 2 fms., Titov Peak, 2,747 m a.s.l., 17.07.1995, 
V. Sakalian, G. Blagoev & A. Lapeva leg.; numerous specimens of both sexes, 
Ceripashina, 2,100-2,440 m a.s.l., 09.07.1995, V. Sakalian, G. Blagoev & A. 
Lapeva leg.; 4 ms., 1 ad. fm., Ceripashina, 1,600-1,800 m a.s.l., 12.07.1995, V. 
Sakalian, G. Blagoev & A. Lapeva leg.; 1 ad. m., Winipek, 1,550 m a.s.l., 
18.07.1995, V. Sakalian, G. Blagoev & A. Lapeva leg.; 2 ms., 2 fms., between 
Jelak Chalet and Ceripashina, 1,850-2,530 m a.s.l., 9-20.07.1995, V. Sakalian, 
G. Blagoev & A. Lapeva leg.; 1 m., 1 fm., near Leshnitza Chalet, 1,480 m a.s.l., 
16.07.1995, V. Sakalian, G. Blagoev & A. Lapeva leg.; numerous specimens of 

94 



both sexes, between Jelak Chalet and Stoudena River, 1,730-1,850 m a.s.l., 
10.07.1995, V. Sakalian, G. Blagoev & A. Lapeva leg.; 1 ad. m., 1 ad. fm., 
Ljuboten, Erezova rupa, 1,650 m a.s.l., 10.07.1997, A. Lapeva leg. 

General distribution. North Africa, Europe, Turkey, Caucasus. 
Introduced in Island, North and South America, Saint Helena Island, Hawaii. 

Chorotype. European. 

Remarks. Although this species has been reported to exist Macedonia by 
Kos (1992), these are the first exact records from the country. 

Lithobius (s.s.) muticus C.L. Koch, 1847 

Literature records: Neres und Treska bei Uskiib ( = Skopje) (Attems, 1929). 

Material examined: Galicliitza Mts. several males and females, near 
Ohridsko Lake, 3 km NE of "St. Naum" Cloister, 750 m a.s.l., leaf litter, 
06.05.1995, S. Golovatch, B. Petrov & P. Stoev leg. Katlanovsko Burdo 2 ad. 
ms., 3 ad. frns., 2 subad. ms., 1 subad. frn., under stones, barks, leaf litter, 
02.06.2000, С Deltshev & G. Blagoev leg. Maleshevski Planini Mts. 1 ad. fm., 
1 subad. fm., near Berovsko Lake, leaf litter, 02.06.2000, С Deltshev & G. 
Blagoev leg. Shar planina Mts. 1 m., Popova shapka, 1,550 m a.s.l., 07.07.1995, 
V. Sakalian, G. Blagoev & A. Lapeva leg. Vodno Mt. 1 ad. m., Skopje District, 
650 m a.s.l., 03.06.2000, С Deltshev & G. Blagoev leg.; 1 ad. m., 1 ad. frn., same 
locality, 700-750 m a.s.l., leaf litter, С Deltshev & G. Blagoev leg. 

General distribution. Ukraine, England, the Netherlands, Germany, 
Poland, ex-Czechoslovakia, Hungary, Romania, France, Switzerland, Italy, 
Austria, Slovenia, Croatia, Montenegro, Bosnia, Serbia, Albania, Republic of 
Macedonia, Bulgaria, Greece and Crete. 

Chorotype. Central European. 

Lithobius (s.s.) nigripalpis L. Koch, 1867 

Material examined. Shar planina Mts. 1 ad. m., 3 ad. fms., several 
juveniles, between Leshnitza Chalet and Krivoshijska River, 1,480-2,200 m 
a.s.l., 20.07.1995, V. Sakalian, G. Blagoev & A. Lapeva leg. 

General distribution. Romania, Serbia, Republic of Macedonia, 
Bulgaria, Continental and Insular Greece, Crete and Turkey. 

Chorotype. E-Mediterranean. 

Remarks. An adult male from the following locality: Shar planina Mts., 
Jelak Chalet, 1,850 m a.s.l. collected on 08.07.1995 by V. Sakalian, G. Blagoev 
& A. Lapeva probably also belongs here. All examined specimens are with very 
tight and ellipsoid coxal pores in number 5-7 in the males and 7-10 in the adult 
females. That character plus some further differences in the antennal number, 
the body shape and the color of the animal speak of probably a new subspecies 
or geographical race of nigripalpis. Despite that, the large body with more 
than 40 antennal articles, 9, 11, 13 tergites having a distinct projection, 15"" 
pairs of legs having a secondary claw and female gonopods constituted of two 
long and sharp spurs and a single claw are characters found in nigripalpis 
only and I prefer to leave the question open for the future when more materi- 
al becomes available. This population forms the northwestern border of the 
species' range in Europe. A new species to the centipede fauna of Macedonia. 

95 



Lithobius (s.s.) peregrinus Latzel, 1880 

Literature records: Neres, Treska bei Uskub (Attems, 1929; Zapparoli, 
1992) (both records sub L. romanus)', Karatas (Zapparoli, 1992). 

Material examined: Shar planina Mts. 1 ad. m., Shipkovitza, 1,600- 
1,850 m a.s.L, 13.07.1995, V. Sakalian, G. Blagoev & A. Lapeva leg.; 1 fm., 
Winipek, 1,550 m a.s.l., 18.07.1995, V. Sakalian, G. Blagoev & A. Lapeva leg.; 1 
ad. fm., Ceripashina, 2,100-2,440 m a.s.l., 09.07.1995, V. Sakalian, G. Blagoev 
& A. Lapeva leg.; 1 m., 1 fm., near Leshnitza Chalet, 1,480 m a.s.l., 16.07.1995, 
V. Sakalian, G. Blagoev & A. Lapeva leg.; 2 ms., 1 fm., Leshnitza Chalet, 
Vodopadite, 1,490 m a.s.l., 21.07.1995, V. Sakalian, G. Blagoev & A. Lapeva 
leg.; 4 ad. ms., 1 subad. m., 1 ad. fm., between Leshnitza Chalet and 
Krivoshijska River, 1,480-2,200 m a.s.l., 20.07.1995, V. Sakalian, G. Blagoev & 
A. Lapeva leg.; Im., 1 fin., between Jelak Chadet and Stoudena River, 1,730- 
1,850 m a.s.l., 10.07.1995, V. Sakalian, G. Blagoev & A. Lapeva leg.; 3 ms., 1 
fm., 1 juv., between Leshnitza Chalet and Jelak Chalet, 1,480-1,850 m a.s.l., 
21.07.1995, V. Sakalian, G. Blagoev & A. Lapeva leg.; 1 ad. m., Jelak Chalet, 
1,850 m a.s.l., 08.07.1995, V. Sakalian, G. Blagoev & A. Lapeva leg.; 1 ad. fm., 
Ljuboten, 1,600-1,700 m a.s.l., 19.07.1997, A. Lapeva leg.; 1 ad. fm., Ljuboten, 
Erezova rupa, 1,650 m a.s.L, 10.07.1997, A. Lapeva leg.; 2 ad. fms., 1 ad. m., 
near Bistritza River, 1,200-1,600 m a.s.l., 17.08.1996, A. Lapeva leg. 

General distribution. SE Italy, Bosnia, Montenegro, Republic of 
Macedonia, Serbia (Kosovo), Albania, Greece, Bulgaria, Caucasus. Introduced 
in England, France, Spain, NW Italy, Croatia, Ionian Islands, South Africa, 
Bermudes, Panama. 

Chorotype. E-Mediterranian. 

Remarks. This species has long been known to exist in the Shar planina 
Mts. The present localities only confirm the oldest records at Ljuboten and 
add several new. It is fairly common in the mountain and may be expected in 
other regions of Macedonia, too. 

Lithobius {Monotarsobius) crassipes L. Koch, 1862 

Material examined: Galichitza Mts. 1 ad. fm., near Ohridsko Lake, 7 
km South of Ohrid, 700 m a.s.l., shrubs, under stones, 07.05.1995, S. 
Golovatch, B. Petrov & P. Stoev leg. 

General distribution. Scandinavia, Ireland, England, the Netherlands, 
Germany, ex-Czechoslovakia, Romania, Bulgaria, Russia, Tunisia, Algeria, 
Iberian Peninsula, France, Switzerland, Italy, Austria, Slovenia, Croatia, 
Bosnia, Republic of Macedonia, Montenegro, Serbia, Albania, Greece, Turkey, 
Syria, Jordan, Central Asia. 

Chorotype. Sibero-European. 

Remiarks. A new species to the Macedonian centipede fauna. 

Lithobius (Sigibius) microps Meinert, 1868 

Material examined: Galichitza Mts. several males and females, near 
Ohridsko Lake, 3 km NE of "St. Naum" Cloister, 750 m a.s.l., leaf litter, 
06.05.1995, S. Golovatch, B. Petrov & P. Stoev leg.; Shar planina Mts. several 
males and femsdes, Ljuboten, 1,600 m a.s.l., Fagetum, 15.07.1997, A. Lapeva leg. 

96 



General distribution. Scandinavia, England, Ireland, Belgium, the 
Netherlands, France, Germany, Switzerland, North Africa, Turkey, Iberian 
Peninsula, Italy, Bulgaria, Republic of Macedonia, Romania, Greece, Ucraine, 
Introduced in the New World. 

Chorotype. European. 

Remarks. A new species to the Macedonian centipede fauna. 

Harpolithobius anodus (Latzel, 1880) 

Literature records: Neres bei Uskiib (Attems, 1929). 

Material examined: Shar planina Mts. 1 ad. ftn., between Leshnitza 
Chalet and Krivoshijska River, 1,480-2,200 m a.s.l., 20.07.1995, V. Sakalian, G. Bla- 
goev & A. Lapevaleg.; 1 ad. fin., Leshnitza Chalet, 1,480 m a.s.l., 17.07.1995, V. Sa- 
kalian, G. Blagoev & A, Lapeva leg.; 1 ad. fem., between Leshnitza Chalet and Je- 
lak Chalet, 1,480-1,850 m a.sl., 21.07.1995, V. Sakalian, G. Blagoev & A. Lapeva leg. 

General distribution. Poland, Ukraine, Romania, Italy, Austria, ex- 
Czechoslovakia, Hungary, Slovenia, Croatia, Bosnia, Montenegro, Albania, 
Republic of Macedonia, Bulgaria, Greece and Turkey. 

Chorotype. S-European. 

Remarks. Two males collected between Jelak Chalet and Ceripashina, 
1,850-2,530 m a.s.l, 09.07.1995 by V. Sakalian, G. Blagoev & A. Lapeva proba- 
bly belong to this species too. 

Harpolithobius sp. 

Material examined: Shar planina Mts. 1 ad. fm., near Emetritza 
River, 1,170 m a.s.l., Fagus sp., traps, 18-23.07.1996, V. Sakalian, G. Blagoev 
& A. Lapeva leg. 

Remarks. This single specimen is quite distinct from H. anodus and may 
be identical with Harpolithobius Ljubetensis Verhoeff, 1934. The lack of 
enough specimens does not allow me to make more precise determination. 

Pleurolithobius patriarchalis (Berlese, 1894) 

Literature records: Neres bei Uskiib (Attems, 1929); Nerez, Gornya 
Voda, Korab Gebirge, Crni Kamen, Jablanice (Zapparoli & Minelli, 1993). 

Material examined: Galichitza Mts. several males and females, near 
Ohridsko Lake, 3 km NE of "St. Naum" Cloister, 750 m a.s.l., leaf litter, 
06.05.1995, S. Golovatch, B. Petrov & P. Stoev leg.; Ohrid District 1 ad. m., 
town of Ohrid, ruins, shrubs, 06.05.1995, S. Golovatch, B. Petrov & P. Stoev leg. 

General distribution. South Italy, Montenegro, Albania, Republic of 
Macedonia, South Bulgaria, Greece, Libya and West Anatolia. 

Chorotype. E-Mediterranean. 

Remarks. Although Zapparoli & Minelli (1993) reported P. patriarchalis 
from the aforementioned localities in Albania, I suppose that they in fact 
come from the territory of Macedonia. 

Eupolybothrus {Schizopolybothrus) caesar (Verhoeff, 1899) 
Syn? Polybothrus acherontis wardaranus Verhoeff, 1937 Locus typus: 
"Treskaschlucht bei Skopje". 

97 



Material examined: GalicMtza Mts. 1 ad. m,, 1 ad. fm., Barakite 
County, 1,500-1,600 m a.s.l., Fagus sp., 19.06.1994, B. Gueorguiev leg.; 1 ad. 
m., near Ohridsko Lake, 3 km NE of "St. Naum" Cloister, 750 m a.s.l., leaf lit- 
ter, 06.05.1995, S. Golovatch, B. Petrov & P. Stoev leg.; Ohrid District town 
of Ohrid, 06.05.1995, under stones, S. Golovatch, B. Petrov & P. Stoev leg. 
Shar planina Mts. 1 ad. fm., near Emetritza River, 1,170 m a.s.l., Fagus sp., 
traps, 18-23.07.1996, V. Sakalian, G. Blagoev & A. Lapeva leg. 

General distribution. Bosnia, Albania, Greece and the Republic of 
Macedonia. 

Chorotype. W-Balkan. 

Remarks. The caesar group of Eupolybothrus involves several poorly- 
known taxa such as: E. spiniger (Latzel, 1888), E. acherontis (Yerhoeff, 1900), E. 
acherontis wardaranus (Verhoeff, 1937) and E. caesar valonensis (Verhoeff, 
1905). The latter is nothing but a junior synonym of caesar (Stoev, 1997, Stoev, 
2001). The Latzel's description of spiniger from Bosnia is almost indistinguish- 
able from that of caesar and being described earlier, in case of synonymisation, 
it will have a priority. E. acherontis and E. acherontis wardaranus seem iden- 
tical with spiniger and caesar and probably are nothing but junior S3monymes. 
Although it is not the aim of this paper to revise the caesar group of 
Eupolybothrus, I would like to emphasize on the close resemblance between the 
already described taxa and the possible priority of spiniger over caesar. A type 
examination is highly needed for resolving the problem. Another poorly known 
species of SchizopoLybothrus - E. stygis (Follonanova, 1940) seems identical 
with E. leostygis (Verhoeff, 1899). It has been described from flijna pechina 
near Trebinje, a karstic region where leostygis is also known to exist. 

Eupolybothrus grossipes (C.L. Koch, 1847) group 

Material examined: Shar planina Mts. 1 fm., near Leshnitza Chalet 
and Krivoshijska River, 1,480-2,200 m a.s.l., 20.07.1995, V. Sakalian, G. 
Blagoev & A. Lapeva leg. 

Remarks. This single female very much resembles E. grossipes, but with- 
out enough specimens at disposal, it could not be reliably determined. 

Eupolybothrus sp. 

Material examined: Kitka Mt. 1 frn, near Preslap, 900-1,000 m. a.s.l., 
24.06.1994, B. Gueorguiev leg. 

Remarks. With last pair of legs missing, the proper identification of this 
mutilated female was impossible. 

SCOLOPENDROMORPHA 
Scolopendridae Newport, 1844 

Scolopendra cingulata Latreille, 1829 

Literature records: Defile de la Babuna, Titov Veles (now Veles) (MATIC, 
1979). 

Material examined: Babuna planina Mts. 1 ad., 1 subad., region of 
Prisad, under stones, 13.05.1995, S. Golovatch, B. Petrov & P. Stoev leg. 

98 



Galichitza Mts. 2 exmpls., near Ohridsko Lake, 7 km South of Ohrid, shrubs, 
under stones, 700 m a.s.l., 07.05.1995 S. Golovatch, B. Petrov & P. Stoev leg.; 1 
subad. specimen, near Ohridsko Lake, 3 km NE of "St. Naum" Cloister, 750 m 
a.s.l., leaf litter, 06.05.1995, S. Golovatch, B. Petrov & P. Stoev leg.; 1 subad., 1 
ad., Oteshevo Village, 1,000-1,100 m.a.s.l., 18.06.1994, B. Gueorguiev leg.; 1 ad., 
1 subad., near Ohridsko Lake, 7 km of Ohrid, 700 m a.s.l., shrubs, under stones, 
S. Golovatch, B. Petrov & P. Stoev leg. Kochani District 1 ad., 7-8 km above 
Istibanja Village,- 770 m a.s.l., 13.05.1995, S. Golovatch, B. Petrov & P. Stoev leg. 
Ohrid District 1 subad., Ohrid, under stones, 22.05.1993, P. Stoev & D. 
Zaprianova leg.; 1 ad., 2 subad., near Ohridsko Lake, 6-7 km from Struga, under 
stones, 22-23.05.1993, P. Stoev & D. Zaprianova leg. Vodno Mt. 2 ad. speci- 
mens, Skopje District, 900 m a.s.l., 03.06.2000, C. Deltshev & G. Blagoev leg. 

General distribution. Tunisia, Algeria, Morocco, Portugal, Spain, 
France, Italy, Slovenia, Croatia, Bosnia, Montenegro, Republic of Macedonia, 
Hungary, Romania, Bulgaria, Albania, Greece, Turkey, NW Iran, Syria, 
Lebanon, Palestine, Israel, Jordan, Egypt (Sinai), Libya, Sicily, Cyprus. 

Chorotype. Mediterranean. 

Cryptops anomalans Newport, 1844 

Literature records: Neres bei tJskub (Attems, 1929); Oteshevo-Asamati 
(Matic & Darabantu, 1968). 

Material examined: Galicliitza Mts. 1 ad., Oteshevo Village, 780 m 
a.s.l., 18.06.1994, B. Gueorguiev leg.; 1 ad. specimen, near Ohridsko Lake, 3 
km NE of "St. Naum" Cloister, 750 m a.s.l., leaf litter, 06.05.1995, S. Golovatch, 
B. Petrov & P. Stoev leg. 

General distribution. Belgium, Germany, ex-Czechoslovakia, Hungary, 
Switzerland, Austria, Romania, Ukraine, Tunisia, Algeria, Morocco, Spain, 
France, Italy, Slovenia, Croatia, Bosnia, Serbia, Republic of Macedonia, 
Bulgaria, Albania, Greece, Turkey. Introduced in England. 

Chorotype. European. 

Cryptops hortensis (Donovan, 1810) 

Material examined: Galichitza Mt. 2 specimens, near Ohridsko Lake, 
8 km NE of "St. Naum" Cloister, 750 m a.s.l., leaf litter, 06.05.1995, S. 
Golovatch, B. Petrov & P. Stoev leg. Maleshevski Planlni Mts. 1 specimen, 
Bela Voda (Berovo-Strumitsa), 02.06.2000, С Deltshev & G. Blagoev leg. Shar 
planina Mts. 3 specimens, between Leshnitza Chalet and Krivoshijska River, 
1,480-2,200 m a.s.l., 20.07.1995, V. Sakalian, G. Blagoev & A. Lapeva leg.; 1 
specimen, Leshnitza Chalet, 1,480 m a.s.l., 07.07.1995, V. Sakalian, G. Blagoev 
& A. Lapeva leg.; 1 specimen, same locality, 17.07.1995, V. Sakalian, G. 
Blagoev & A. Lapeva leg.; 1 specimen, Leshnitza Chalet, Vodopadite, 1,490 m 
a.s.l., 21.07.1995, V. Sakalian, G. Blagoev & A. Lapeva leg. 

General distribution. Macaronesia, Europe, Caucasus. Introduced in 
North America and Saint Helena Island. 

Chorotype. Turano-Europeo-Mediterranean. 

Remarks. The specimen from the following locality: Osogovo Mts., 
Kraklya, along Kriva reka River, 670 m a.s.l., 16.06.1994, B. Gueorguiev leg. 

99 



probably belongs here. Despite the fact that C. hortensis is a widely spread 
palearctic species, introduced also in North America and Saint Helena Island, 
it has never been recorded in Macedonia. A new species to the Macedonian 
centipede fauna. 

Cryptops parisi Brolemaim, 1920 

Material examined: Galichitza Mts. 1 specimen with 21"' pair of legs 
missing, Oteshevo Village, 1,000-1,100 m a.s.l., 18.06.1994 B. Gueorguievleg.; 1 
specimen, leaf litter, August, 1991, D. Videnceva leg.; 1 specimen, leaf litter, 
April, 1996, D. Videnceva leg. Maleshevski Planini Mts. 1 subad. specimen, 
near Berovsko Lake, leaf litter, 02.06.2000, С Deltshev & G. Blagoev leg. Shar 
planina Mts. 3 specimens, between Leshnitza Chalet and Krivoshijska River, 
1,480-2,200 m a.s.l., 20.07.1995, V. Sakalian, G. Blagoev & A. Lapeva leg.; 1 
specimen, Leshnitza Chalet, 1,480 m a.s.l., 17.07.1995, V. Sakalian, G. Blagoev 
& A. Lapeva leg.; 5 specimens, Leshnitza Chalet, Vodopadite, 1,490 m a.s.l., 
21.07.1995 V. Sakalian, G. Blagoev & A. Lapeva leg.; 1 specimen, Ceripashina, 
1,600-1,800 m a.s.l., 12.07.1995, V. Sakalian, G. Blagoev & A. Lapeva leg.; 2 
specimens, Winipek, 1,550 m a.s.l., 18.07.1995, V. Sakalian, G. Blagoev & A. 
Lapeva leg.; 3 specimens, between Leshnitza Chalet and Jelak Chalet, 1,480- 
1,850 m a.s.l., 21.07.1995, V. Sakalian, G. Blagoev & A. Lapeva leg.; 2 speci- 
mens, Ljuboten, 1,600 m. a.s.l., Fagussp., 15.07.1997, A. Lapeva leg. 

General distribution. France, Italy, Austria, ex-Czechoslovakia, Slovenia, 
Croatia, Bosnia, Montenegro, Romania, Bulgaria, Republic of Macedonia, 
Greece, North Turkey. Introduced in England, Scandinavia and the New World. 

Chorotype. Central European. 

GEOPHILOMORPHA 
Geophilidae Leach, 1815 

Clinopodes flavidus C.L. Koch, 1847 

Literature records: Neres bei Uskub, Treska (sub Clinopodes flavidus 
escherichii) (Attems, 1929). 

Material examined: Galichitza Mts. 4 specimens, Barakite County, 
1,500-1,600 m a.s.l., Fagus sp., 19.06.1994, B. Gueorguiev leg.; 1 specimen, 
August, 1991, D. Vidinceva leg.; Im., 1 fm., near Ohridsko Lake, 3 km NE of 
"St. Naum" Cloister, 750 m a.s.l., leaf litter, 06.05.1995, S. Golovatch, B. Petrov 
& P. Stoev leg. Ohrid District 6 specimens, town of Ohrid, ruins, shrubs, 
06.05.1995, S. Golovatch, B. Petrov & P. Stoev leg.; 1 specimen, Kefasan 
Frontier Check Point, 1,230 m a.s.l., 23.05.1993, P. Stoev & D. Zaprianova leg.; 
Osogovo Mts. 1 specimen, Kraklya, along Kriva reka River, 670 m a.s.l., 
16.06.1994, B. Gueorguievleg. 

General distribution. Poland, ex-Czechoslovakia, Austria, Italy, Slovenia, 
Bosnia, Montenegro, Serbia, Republic of Macedonia, Albania, Romania, Bulgaria, 
Greece, Turkey, Cyprus, Syria, Israel, Crimea, Caucsisus and Kazachstan?. 

Chorotype. Turano-Europeo-Mediterranean. 

Remarks. The genus Clinopodes involves several taxa poorly known in the 
Balkans such as: C. skopljensis (Verhoeff, 1938), C. improvisus (Verhoeff, 1943) 

100 



and С. karamani (Verhoeff, 1943). The status of these taxa is yet to be better 
studied as only type examination can resolve the problem. The juvenile speci- 
mens of C. flavidus are almost undistinguishable from the sibling С polytriclius. 

Clinopodes polytrichus (Attems, 1903) 

Material examined: Kitka Mt. 1 specimen, near Preslap, 900-1,000 m 
a.s.l., 24.06.1994, B. Gueorguiev leg.; Shar planina Mis. 1 specimen, 
Leshnitza Chalet, 1,480 m a.s.l., 21.07.1995, V. Sakalian, G. Blagoev & A. 
Lapeva leg. 

General distribution. Romania, Bulgaria, Greece, Republic of 
Macedonia and Albania. 

Chorotype. Balkan. 

Remarks. A new species to the Macedonian centipede fauna. 

Clinopodes trebevicensis (Verhoeff, 1898) 

Material examined: Shar planina Mts. 3 specimens, Leshnitza Chalet, 
1,480 m a.s.l., 16-17.07.1995, V. Sakalian, G. Blagoev & A. Lapeva leg.; 2 spec- 
imens, one of them being appx. 32 mm long with 55 pairs of legs, between 
Leshnitza Chalet and Jelak Chalet, 1,480-1,850 m a.s.l., 21.07.1995, V. 
Sakalian, G. Blagoev & A. Lapeva leg. 

General distribution. NE Italy, Romania, Slovenia, Croatia, Bosnia, 
Montenegro, Albania, Republic of Macedonia, Bulgaria and Greece. 

Chorotype. Balkan. 

Remarks. This species has already been recorded in the Kosovo section of 
the Shar planina Mts. (Attems, 1929). Present records only extend its range 
in south-eastern direction. 

Pachymerium femigineum (C. L. Koch, 1835) 

Material examined: GaUchitza Mts. 1 specimen, length appx. 25 mm with 
43 pairs of legs, Oteshevo Village, 780 m a.s.l., 18.06.1994, B. Gueorguiev leg. 

General distribution. Macaronesia, North Africa, Europe, Turkey, 
Palestine, Israel, Caucasus, Turkestan, Alaska, Pribilof Island. Introduced in 
Japan, Hawaii, North America, Juan Fernandez Islands, Pasqua Island. 

Chorotype. W-Palearctic. 

Dignathodontidae Cook, 1895 

Henia illyrica (Meinert, 1870) 

Literature records: "Neres, Vardartal und Treska bei Uskiib" (Attems, 
1929); "Insel in Presba-See" (sub Henia illyrica oblonga) (Verhoeff, 1934). 

Material examined: Babuna planina Mts. 1 fm., region of Prisad, 
under stones, 13.05.1995, S. Golovatch, B. Petrov &. P. Stoev leg. GaUchitza 
Mts. 1 ad. m., length 70 mm with 93 pairs of legs, Barakite County, 1,500-1,600 
m a.s.l., Fagus sp., 19.06.1994, B. Gueorguiev leg.; 3 fms., 1 m., near Ohridsko 
Lake, 3 km NE of "St. Naum" Cloister, 750 m a.s.l., leaf litter, 06.05.1995, S. 
Golovatch, B. Petrov «& P. Stoev leg. Ohrid District 4 fms., 2 ms., town of 
Ohrid, ruins, shrubs, 06.05.1995, S. Golovatch, B. Petrov & P. Stoev leg. 

101 



General distribution. Poland, Germany, ex-Czechoslovakia, Austria, 
Hungary, NE Italy, Slovenia, Croatia, Bosnia, Montenegro, Serbia, Republic 
of Macedonia, Albania, Greece, Bulgaria, Romania, Turkey, Caucasus. 

Chorotype. S-European. 

Linotaeniidae Cook, 1904 

Strigamia crassipes (C.L. Koch, 1835) 

Material examined: Galichitza Mts. 1 ad. m., length appx. 40 mm with 
49 pairs of legs, BaraWte County, 1,500-1,600 m a.s.l., Fagus sp., 19.06.1994, 
B. Gueorguiev leg. Shar planina Mts. 1 fm., Leshnitza Chalet, 1,480 m a.s.l., 
07.07.1995, V. Sakalian, G. Blagoev & A. Lapeva leg.; 1 fm., same locality, 
17.07.1995, V. Sakalian, G. Blagoev & A. Lapeva leg.; 3 specimens, same local- 
ity, 21.07.1995, V. Sakalian, G. Blagoev & A. Lapeva leg.; 1 fm., length 40 mm 
with 49 pairs of legs, between Leshnitza Chalet and Jelak Chalet, 1,480-1,850 
m a.s.l., 21.07.1995, V. Sakalian, G. Blagoev & A. Lapeva leg.; 1 specimen, 
between Jelak Chalet and Stoudena River, 1,730-1,850 m a.s.l., V. Sakalian, G. 
Blagoev & A. Lapeva leg.; 1 specimen, Ceripashina, 1,600 m a.s.l., 12.07.1995, 
V. Sakalian, G. Blagoev & A. Lapeva leg. 

Chorotype. European. 

General distribution. Scandinavia, England, Ireland, Denmark, the 
Netherlands, Poland, Germany, Portugal, France, Italy, Austria, ex- 
Czechoslovakia, Hungary, Romania, Slovenia, Croatia, Bosnia, Albania, 
Republic of Macedonia, Bulgaria, Greece, Russia. 

Remarks. Although S. crassipes has been reported to exist in the neigh- 
bouring Kosovo (Attems, 1929), it is herewith recorded in Macedonia for the 
first time. A new species to the centipede fauna of Macedonia. 

Strigamia engadina (Verhoeff, 1935) 

Material examined: Shar planina Mts. 1 m., Titov Peak, 2,747 m a.s.l., 
14.07.1995, V. Sakalian, G. Blagoev & A. Lapeva leg. 

General distribution. Slovenia, Republic of Macedonia, Greece, 
Bulgaria, Romania, Poland, Italy and France. 

Chorotype. Central European. 

Remarks. A new species to the Macedonian centipede fauna. 

Strigamia transsilvanica (Verhoeff, 1928) 

Material examined: Maleshevski Planini Mts. 1 m., length: 16 mm 
with 45 pairs of legs, 1 fm., length: 16 mm with 41 pairs of legs, Bela Voda 
(Berovo-Strumitsa), 02.06.2000, С Deltshev & G. Blagoev leg. 

General distribution. Slovenia, Croatia, Bosnia, Montenegro, Albania, 
Republic of Macedonia, Serbia, Bulgaria, Greece, Romania. Introduced? in 
Japan and Taiwan. 

Chorotype. Balkan. 

Remarks. A new species to the Macedonian centipede fauna. 



102 



Himantariidae Cook, 1895 

Himantarium gabrielis (Linnaeus, 1767) 

Literature records: "Neres, Gornja voda bei Uskiib" (Attems, 1929). 

Material examined: Kozhuf Mt. 1 ad. fm,, 6 km above Nagorski bani, 
500 m a.s.l., 27.09.1995, B. Gueorguiev leg. 

General distribution. Tunisia, Algeria, Morocco, Spain, France, Iteily, 
Slovenia, Croatia, Bosnia, Montenegro, Albania, Republic of Macedonia, 
Greece, South Romania, Bulgaria, West Turkey, Syria, Palestine. Introduced 
in Madagascar. 

Chorotype. Mediterranean. 



Conclusions 

The centipede fauna of Macedonia is still poorly known. By now 36 species 
and subspecies of centipedes have been recorded from the country. At least 
two other species from the erythrocephalus group of Lithobius (s.s.) were 
examined but not included in the current work because of the forthcoming 
revision of this cluster of species in the Balkans. 

Several taxa have been recorded in the adjacent lands in near proximity to 
the border with Macedonia and will probably be discovered in the country also. 
These are: Schendyla montana, Strigamia acuminata, Henia crinita, Lithobius 
castaneus, L. tricuspis, L. matici {= L. validus punctulatus), Eupolybothrus 
transsylvanicus (all records from Ljuboten, Kosovian part); L. lakatnicensis 
(Osogovo Mt., Bulgaria); Henia athenarum, Pleurogeophilus mediterraneus, 
Lithobius agilis, L. lapidicola, L. latro, L. lucifugus, L. viriatus, L. micropodus 
Matic, 1980 (aU from North Greece, Macedonia region). 

The following species have been described from Macedonia and the neigh- 
boring countries and since their original description have never been found 
again. Their taxonomic status is very unclear and needs re-evaluation. These 
are: Lithobius karamani Verhoeff, 1937 (near Skopje), L. erythrocephalus 
montanus Attems, 1929 (Ljuboten, Kosovo), L. temnensis Verhoeff, 1943 
(North Greece, Temnata Cave near Pella), L. pussilus treskanus 
(Treskaschlucht bei Skopje), Monotarsobius auritus Verhoeff, 1943 (North 
Greece, Temnata Cave near Pella), M. microps pozarskensis Verhoeff, 1943 
(North Greece, Pozarska mala Cave near Pella), Eupolybothrus acherontis 
wardaranus (Verhoeff, 1937) (Treskaschlucht bei Skopje), E. macedonicus 
(Verhoeff, 1943) (North Greece, Temnata Cave near Pella), E. sketi Matic, 
1979 (Cheplez, Jacupitza Mt.), Simophilus albanensis Attems, 1929 (Ljuboten, 
Kosovo) and Clinopodes skoplj'ensis Verhoeff , 1938 (Skopje). 

Although little is known about the centipede fauna Macedonia and the real 
species number could be much bigger than the presently known a brief zoo- 
geographical analysis shows that the fauna is constituted mainly by species 
of a southern (S-European, Mediterranean, E-Mediterranean, Balkan, 
Macedonian endemics) origin. The species with northern distribution form 
approximately one third of the Macedonian centipede fauna. Only four 

103 



species are considered Macedonian endemics but their taxonomic status is 
uncertain and needs to be better studied (table 1). 



Table 1 

Chorotypes of the Macedonian centipedes 



Species 



Chorotype 



Pachymenum fermgineum (C. L. Koch, 1835) 
Lithobius clussipes L. Koch, 1862 
C/yptops hortensis (Donovan, 1810) 
Clinopodes flavidus C.L. Koch, 1847 
Lithobius foificatus (Linnaeus, 1758) 
Lithobius erythrocephalus C.L. Koch, 1847 
Lithobius micmps Meinert, 1868 
Cryptops anomalans Newport, 1844 
Strigamia cmssipes {C.L. Koch, 1835) 
Lithobius muticus C.L. Koch, 1847 
Lithobius piceus L. Koch, 1862 
Cryptops parisi Brolemann, 1920 
Strigamia engadina (Verhoeff, 1935) 
HarpoLithobius anodus (Latzel, 1880) 
Henia illy/ica (Meinert, 1870) 
Seutigem coleoptrata (Linnaeus, 1758) 
ScolopendfU cingulata Latreille, 1829 
Geophilus Linearis C.L. Koch, 1835 
Himantarium gabrielis (Linnaeus, 1767) 
Bothriogaster signata (Kessler, 1874) 
Lithobius nigripalpis L. Koch, 1867 
Lithobius peregnnus Latzel, 1880 
PLeumlithobius patria/vhalis (Berlese, 1894) 
Lithobius wardaranus (Verhoeff, 1937) 
Lithobius tmbinjanus Verhoeff, 1900 
Strigamia tmnssilvanica (Verhoeff, 1928) 
Clinopodes polytrichus (Attems, 1903) 
Clinopodes trebevicensis (Verhoeff, 1898) 
Eupolybothrus caesa г (Verhoeff, 1899) 
Lithobius ka/nmani Verhoeff, 1937 
Eupolybothrus sketi Matic, 1979 
Clinopodes skopljensis (Verhoeff, 1938) 
Insignoporus sturanyi Attems, 1903 



W-Palearctic 

Sibero-European 

Turano-Europeo-Mediterranean 

Tur ano-Europeo -Mediterr ane an 

European 

European 

European 

European 

European 

Central European 

Central European 

Central European 

Central European 

S-European 

S-European 

Mediterranean 

Mediterranean 

Mediterranean 

Mediterranean 

Turano-Mediterranean 

E-Mediterranean 

E-Mediterranian 

E-Mediterranean 

Balkan 

Balkan 

Balkan 

Balkan 

Balkan 

W-Balkan 

Macedonian endemic 

Macedonian endemic 

Macedonian endemic 

Macedonian endemic 



104 



Annotated list of the centipedes (CMlopoda) of Macedonia 

LITHOBIOMORPHA Pocock, 1895 

Lithobiidae Newport, 1844 

Lithobiinae Pocock, 1901 

Lithobius erythrocephalus C.L. Koch, 1847 

L. forficatus (Linnaeus, 1758) 

L. karamani Yerhoeff, 1937 

L. muticus C.L. Koch, 1847 

L. nigripalpis L. Koch, 1867 

L. peregrinus Latzel, 1880 

L. piceus L. Koch, 1862 

L. pusillus treskanus Verhoeff, 1937 = ? L. lapidicola Meinert, 1872 

L. (Monotarsobius) crassipes L. Koch, 1862 

L. (Sigibius) burzenlandicus wardaranus (Verhoeff, 1937) 

L. (S.) microps Meinert, 1862 nee Auctorum 

L. (S.) trebinjanus Verhoeff, 1900 

Harpolithobius anodus (Latzel, 1880) 

Pleurolithobius patriarchalis (Berlese, 1894) 

Ethopolyinae Chamberlin, 1915 

Eupolybothrus grossipes (C.L.Koch, 1847) group 

E. sketi Matic, 1979 

E. me^ar (Verhoeff, 1899) 

= ? £". acherontis wardaranus (Verhoeff, 1937) 

SCUTIGEROMORPHA Pocock, 1896 
Scutigeridae Gervais, 1837 

Scutigera coleoptrata (Linnaeus, 1758) 

SCOLOPENDROMORPHA Pocock, 1896 

Scolopendridae Newport, 1844 

Scolopendrinae Newport, 1844 

Scolopendra cingulata Latreille, 1829 

Cryptopinae Kohb*ausch, 1881 

Cryptops anomalans Newport, 1844 
C. hortensis (Donovan, 1810) 
С parts i Brolemann, 1920 



105 



GEOPHILOMORPHA (Pocock, 1895) 
Geophilidae Leach, 1815 

Geophilus linearis C.L. Koch, 1835 

С linopodes flavidus C.L. Koch, 1847 

C. polytrichus (Attems, 1903) 

C. skopljensis (Verhoeff, 1938) 

C. trebevicensis (Verhoeff, 1898) 

Insigniporus sturanyi Attems, 1903 

Pachymerium ferrugineum (C.L. Koch, 1835) 

Dignathodontidae Cook, 1895 

Henia illyrica (Meinert, 1870) 

Linotaeniidae Cook, 1904 

Strigamia crassipes (C.L. Koch, 1835) 

S. engadina (Verhoeff, 1935) 

S. transsilvanica (Verhoeff, 1928) 

Himantariidae Cook, 1895 

Bothriogaster signata (Kessler, 1874) 
Himantarium gabrielis (Linnaeus, 1767) 



The following taxa have been recorded in the region of Ljuboten (Kosovo) 
near the border with the Republic of Macedonia: Schendyla montana, 
Simophilus albanensis, Clinopodes flavidus, C. trebevicensis, Strigamia 
acuminata, S. crassipes, Henia crinita, Lithobius castaneus, L. forficatus, L. 
peregrinus, L. matici ( = L. validus punctulatus), L. erythrocephalus, L. ery- 
throcephalus montanus, L. lapidicola, L. tricuspis, L. trebinjanus, L. pussilus 
( = ? L. lapidicola), Pleurolithobius patriarchalis, Harpolithobius anodus, 
Harpolithobius Ijubetensis, Eupolybothrus transsylvanicus, E. grossipes 
group (sub Eupolybothrus fasciatus bosniensis). 



References 

Attems C. G. 1903. Synopsis der Geoptuliden. - Zool. Jahrb. (Syst.), 18: 155-302. 

Attems C. G. 1929. Die Myriapodenfauna von Albanian und Jugoslavien. - Zool. Jahrb. 

(Syst.), 56: 269-356. 
Kos I. 1992. A Review of the Taxonomy, Geographical Distribution and Ecology of the 

Centipedes of Yugoslavia (Myriapoda, ChBopoda). - Ber. nat.- med. Verein Innsbruk 

Suppl., 10: 353-360. 
Matic Z. 1979. Nouveautes sur la fauna des chilopodes de Yougoslavie. - Biol, vestn., 27 (2): 

147-155. 

106 



Matic Z., с. Darabantu. 1968. Contributions a la connaissance des Chilopodes de 

Yougoslavie. - Acad. Scient. Art. Slovenica. classis IV: ffist. Nat. Med. 11 (5): 201-227. 
Stobv p. 1996. Notes on the Chilopoda of Albania, 1. - Arthropoda Selecta, 5 (3-4): 125-130. 
Stoev p. 1997. A check-list of the centipedes of the Balkan peninsula with some taxonomic 

notes and a complete bibliography (Chilopoda). - Entomol. Scand., SuppL, 51: 87-105. 
Stoev P. 2001. On centipedes (Chilopoda) of Albania, 2. - Arthropoda Selecta, 9 (3) [for 

2000]: 199-206. 
Verhoeff K. 1934. Beitrage zur Systematik und Geographie der ChUopoden. - Zool. Jahrb. 

(Syst.), 66: 1-112. 
Verhoeff K. 1937a. Chilopoden - Studien. Zur Kenntnis der Lithobuden. - Arch. Naturgesch. 

(N.F.), 6: 171-257. 
Verhoeff K. 1937b. Chilopoden und Dipolopoden aus jugoslavischen Hohlen gesammelt von 

Dr. St. Karaman, Skoplje. - Mitt. Hohlen- u. Karstforsch., Heft, 1937 (2-3): 95-103. 
Verhoeff K. 1938. Chilopoden - Studien, zur Kenntnis der Eprmorphen. - Zool. Jahrb. 

(Syst.), 69: 339-388. 
Verhoeff K. 1943. Uber Chilopoden aus westbalkanischen Hohlen. - Z. Karst- Hohlenk., 

133-152. 
ViGNA Taglianti A., p. AuDisio, M. BiONDi, M. Bologna, G. Carpanbto, A. De Biase, S. Fat- 

torini, E. Piattella, R. Sindaco, a. Venchi, M. Zapparoli. 1999. A proposal for a 

chorotype classification of the Near East fauna, in the framework of the Western 

Palearctic region. - Biogeographia, 20: 31-59. 
Zapparoli M. 1992. Note su tassonomia, corologia ed ecologia di Lithobius peregrinus 

Latzel, 1880 (Clulopoda: Lithobiomorpha). - Ann. Naturhist. Mus. Wien, 93, B: 167-179. 
Zapparoli M., A. Minelli. 1993. Note tassonomische, corologiche ed ecologiche svdle specie 

del genere Pleurolithobius Verhoeff, 1899 (Chilopoda, Lithobiomorpha). - ВоЦ. Mus. reg. 

Sci. nat. Tormo, 11 (2): 331-345. 



Received on 22.12.2000 



Author's address: 

Pavel Stoev 

National Museum of Natural History 

1, Tsar Osvoboditel Blvd 

1000 Sofia, Bulgaria 

e-mail: pavelsto@nettaxi.com 



Върху xuAonogume (Chilopoda) 
на Република Македония 

Павел СТОЕВ 
(Резюме) 

Съобщават се 23 вида хилоподи, събрани 6 Република Македония от български u 
македонски зоолози. Нови за фауната на стргшата са осем вида. Разглежда се 
вг1лидността на групата от Видове близки go Eapolybothrus caesar {Verhoeff, 1899) u 
се изказва предположение за синонимизирането на този Bug, както u вероятно на 
Eapolybothrus acherontis wardaranus (Verhoeff, 1937) с Eapolybothrus spiniger (Latzel, 
1888). Направен е пълен списък на досега известните хилоподи от Македония, 
както u кратък зоогеографски анализ на хилоподната фауна. 

107 



Historia naturalis bulgaidca, 13, 2001: 108 



План за управление на Природния парк 
Рилски манастир 

Павел СТОЕВ 

През лятото на 2001 г. интердисциплинарен екип от специалисти от 
институтите по ботаника u зоология, Лесотехническия университет, 
Национгилния природонаучен музей u студенти от Биологическия факултет на СУ 
"Сб. Климент Охридски" участваха в оценката на биологичното разнообразие на 
Природния парк Рилски манастир. Бяха проучвани следните групи организми: гъби, 
лишеи, мъхове, висши растения, паяци, многоножки, полутвърдокрили насекоми, 
земноводни, влечуги, птици u бозайници, а също така u растителните съобщесшва, 
здравословното състояние u възрастта на гората. 

За първи път бе използван метод, наречен Бърза екологична оценка (БЕО) за 
определяне консервационната значимост на определени, предимно слабо проучени 
територии. Същността на БЕО се изразява 6 следното: а) използване на моделни 
групи организми; б) работа по предварително изготвени формуляри, описващи 
конкретната биота u общи параметри на средата; в) екипът работи съвместно 
на терена u на място попълва формулярите; г) предварително се определят 
площадки, които ще бъдат изследвани; д) използват се GPS-anapamu за точно 
позициониране на изследваните територии; е) събраната информация се 
трансформира в база данни u се нанася на дигшпализирани карти. 

През полевия сезон беше покрита почти цялата територия на парка u 
околностите му. Най-интензивни изследвния бяха проведени по поречието на 
реките Илийна, Радовичка u Рилска, рида Бричебор, околностите на Рилския 
манастир u язовир Калин u в по-малка степен в месптостите Ризваница, Буково 
бърдо. Тиха Рила, Рибни езера. Смрадливото езеро. Добро поле, връх Мермера, Царев 
връх, Белия улей, Очова река, Теодосиеви караули u Кобилино бранище. 

Около 70 площадки, всяка от кошпо с минимална площ от 1 хектар, бяха 
инвентаризирани от ботаническа, зоологическа u лесовъдска гледна точка, като 6 
края на всеки работен ден бе изготвяна оценка за състоянието на екосистемите. 
След приключване на изследванията всички експерти се обединиха около 
заключението, че най-ценните от консервационна гледна точка райони 6 
границите на парка са Риломанастирската гора, околностите на язовир Калин u 
алпийските части на планината. Изготвено беше предложение за увеличаване на 
територията на резервата Риломанастирска гора, а също u обявяването на нов по 
поречието на Радовичка река u съседните местности Буково бърдо u Ризваница. 

При проведените обсъждания бяха предложени два варианта за зониране на 
парковата територия, изготвени от ботаническия u зоологическия екип u 
припокриващи се go голяма степен. 

Очаква се 6 най-скоро време всички резултати от БЕО да бъдат публикувани 6 
сборник, подобен на вече познатите издания за биоразнообразието на 
националните ни паркове. 

Проведените изследвания са финансирани от американската фирма ARD, 
изготвила също u плановете за управление на НП Рила u НП Централен Балкан. 



108 



ffistoria naturalis bulgaidca, 13, 2001: 109-110 



On two myriapods (Chilopoda, Diplopoda) new 
to the fauna of Albania 



Pavel STOEV 



The check-list of the Albanian millipeds and centipeds was recently 
renewed owing to the works of Mauries, Gk)LOVATCH & Stoev (1998) and 
Stoev (1996; 2001). Nevertheless, Albania remains amongst the countries less 
investigated in terms of Myriapoda in the Balkans and in Europe as a whole. 
That may still last for some time since at present the political and economic 
conditions in the country are not suitable for new collecting trips. 

This note aims at the reporting of two myriapods new to the Albanian fauna 
from the collection of the National Museum of Natural History in Sofia. Thus 
the overaH number of the miHipeds and centipeds known to exist in the coun- 
try reaches up to 129 species and subspecies from 21 families. I owe my thanks 
to Dr. William A. Shear (Department of Biology, Hampden-Sydney College, 
USA) for identifying Macrochaetosoma trogbmontanum Absolon et Lang, 1935. 



Chilopoda 

Lithobius (s.str.) stygius Latzel, 1880 

Material: 1 ad. fem., Albania, Leskoviku District, cave on the road Permet 
- Leskoviku, 5 km before Leskoviku, alt. ca. 900 m, 12.05.1995, B. Petrov & P. 
Stoev leg., P. Stoev det.; 1 ad. m., 3 subad. ms., 1 subad. fem., Petrela, 15 km 
SE of Tirana, alt. 300 m, artificial galleries on the road, 09.05.1995, B. Petrov 
& P. Stoev leg., P. Stoev det. 

Remarks. So far, this species has been reported from caves in NE Italy, 
Slovenia, Croatia, Bosnia, Montenegro, Albania, Bulgaria and superficially from 
mainland Greece and Kerkira (Korfu) Island. Petrela is the first record from an 
artificial gallery, which supports the assumption that within the southern lim- 
its of its range stygius maintains superficial populations. It has been registered 
to exist in caves in Hungary too, but these records need re-evaluation. 

Diplopoda 

Macrochaetosoma troglomontanum Absolon et Lang, 1935 
Literature records: 1 juv. male (28 segm.), Albania, Shkoder District, 



109 



Boge Village, upper camp, alt. ca. 1,900 m, 22.05.1993, P. Beron leg.; 8 fems., 
3 juvs., same locality, cave # 25, 23.05.1993, P. Beron & B. Petrov leg. (Mau- 
RIES, GoLOVATCH & Stoev, 1997, p. 269 sub Chordeumatida gen. sp.?). 

Material: several males and females, Albania, Shkoder District, Theth 
Vmage, Cave at Maya Harapit, alt. ca. 1,000 m, 27.05.1993, P. Beron leg. det. 
W.A. Shear, 2000; one specimen, Albania, Shkoder District, Boge Village, alt. 
ca. 1,000-1,100 m, 5-9.06.1993, P. Beron & B. Petrov leg., W.A. Shear det. 

Remarks. The western Balkans genus Macrochaetosoma involves two species 
- M. drinae Strasser, 1962 (Bosnia) and M. troglonwntanum Ahsolon et Lang, 1935 
(North Albania, Croatia, Bosnia, Montenegro). The latter involves three vaHd sub- 
species - the nominate M. t troglomontanum (BosniEi, Montenegro and North 
Albania), M. t deelemanorum (Gulicka, 1964) (Bosnia), M. troghmontanum 
biokovenseMrsic, 1987 (Croatia) (MrSic, 1992). The above records form the south- 
em border of species' distribution in the Balkan peninsula. 

References 

Mauries J.-P., S. Golovatch, P. Stoev 1997. The millipedes of Albania: recent data, new 
taxa; systematical, nomenclatural and faunistical review (Myriapoda, Diplopoda). - 
Zoosystema, 19 (2-3): 255-292. 

MrSic N. 1992. Biokoviella mauriesi gen. nov., sp. nov. (Biokoviellidae fam. nov.), 
Macrochaetosomatinae subfam. nov. (Anthogonidae) and superfamily Cleidogonoidea 
(Craspedosomidea, Diplopoda) of the Western Balkans. - Razprave IV. Razreda SAZU, 33 
(3): 51-91. 

Stoev P. 1996. Notes on the Chilopoda of Albania, 1. - Arthropoda Selecta, 5 (3-4): 125-130. 

Stoev P. 2001. On centipedes (Chilopoda) of Albania, 2. - Arthropoda Selecta, 9 (3) [for 
2000]: 199-206. 



Recievedon 10.10.2001 



Author's address: 

Pavel Stoev 

National Museum of Natural ffistory 

1, Tsar Osvoboditel Blvd 

1000 Sofia, Bulgaria 

e-maU: pavelsto@nettaxi.com 

Върху два вида многоножки (Chilopoda, Diplopoda) 
нови фауната на Албания 

Павел СТОЕВ 

(Резюме) 

Съобщава се за намирането на Lithobius stygius Latzel, 1880 u Macrochaetosoma 
troglomontanum Absolon et Lang, 1935 6 Албания. С тях броят на известните от 
страната многоножки (Chilopoda, Diplopoda) достига 129 вида u подвида от общо 21 
семейства. 

110 



ffistoria naturalis bulgarica, 13, 2001: 111-122 



Contribution to the Bulgarian ground-beetles 
fauna (Coleoptera: Carabidae). II 

Borislav GUEORGUIEV, Jan MUILWIJK 



Dyschirius arenosus, Trechus rubens and Bembidion starki have been 
added to the Checklist of the Bulgarian ground beetles. So far, the localities 
of the latter two appear to be the southernmost known in their ranges. 
Registered nearly ninety years ago, Ophonus oblongus is again confirmed to 
exist in the fauna of the country and therefore in the fauna of Europe. Having 
revised the specimens announced as Deltomerus sterbae, the senior author 
has established their appurtenance to Patrobus atrorufus, so that the former 
genus and species should be deleted from the list of Bulgarian fauna. The 
appellation "Patrobus Sterbai n. sp." is a nomen nudum, introduced in 1908 
by Rambousek. On the basis of literature sources and own revised specimens, 
the taxonomic status of Carabus violaceus dryas and Platynus scrobiculatus 
purkynei, which had been announced for the country in the past and later on 
not recognized by Gueorguiev & Gueorguiev (1995), is confirmed. Both sub- 
species are compared with and distinguished from some of their relatives in 
Bulgaria - С violaceus azurescens and P. scrobiculatus serbicum, respective- 
ly. Finally, some notes on the taxonomy of the other two members of 
Platynus BoneUi - proximus and amicorum are presented, whereby to the lat- 
ter is given a species status. 

Most of the specimens studied have been examined by the senior author 
and they are preserved in the collections of the National Museum of Natural 
History, Sofia (NMNHS). Their indications have been omitted further in the 
text. The junior author has determined several specimens (afterwards 
checked by D. Wrase), collected by him during his 1999 and 2000 trips in 
Bulgaria. Their indications are presented at the respective places in the text. 



CARABINI 

Carabus (Megodontus) violaceus azurescens Dejean, 1826 ( = ril- 
vensis Kolbe, 1887; = balcanicus Lapouge, 1901, nee Born, 1899; = skom- 
brosensis Eidam, 1927; = sofianus Eidam, 1927; ? = purkynei Sterba, 1945) 

Material examined: 14 individuals - 4 cf , 2 9 from different localities of 
the Central Balkan Mts., 1200-2100 m, V-VIIL, leg. B. Gueorguiev; 1 cf, 



111 



fig. 1 



fig. 2 



fig. 3 




fig. 4 



fig. 5 



fig. 6 




fig. 7 



fig. 8 





Fig. 1-8. Lateral aspect of the apex of the median lobe of Carabus violaceus: 1 - ssp. 
azurescens (Central Balkan Mts., Vezhen Peak); 2 - ssp. azurescens (Pirin Mtn., above 
Razlog); 3 - ssp. azurescens (Pirin Mtn., Bunderitsa Chalet); 4 - ssp. azurescens (West 
Rhodopes Mts., Rozhen); 5 - ssp. azurescens (Black Sea Coast, Maslen Nos); 6 - ssp. dryas 
(Slavyanka Mtn., Hambardere); 7 - ssp. dn/as (Slavyanka Mtn., Livadi); 8 - ssp. dryas {cen- 
tral Pirin Mtn., N of place Popovi Livadi) 

Vitosha Mtn., 1000 m, 19.X.1992, leg. B. Gueorguiev; 1 cT, Rila Mtn., 
Parangalitsa, VII. 1932, leg. P. Drensky, sub M. v. a. scombrosensis, det. 
Pittioni and 1 $, Cham kuria, 23.VII.1938, leg. I. Buresch, sub M v. a. scom- 
brosensis, det. Pittioni; 2 (f, West Rhodopes Mts., Rozhen, 8.IX.1992, leg. B. 
Gueorguiev; Icf, Pirin Mtn., Bunderitsa Chalet, 27.VI.1971, leg. P. Beron and 



112 



1 cf, above Razlog, 2.VIII.1994, leg. P. Stoev; 1 cf, Black Sea Coast, Maslen 
Nos, 16.VII.1933, K. Tuleshkov (wrongly labeled "Strandja-Geb.", in English 
Strandzha Mtn. - a mountain where C. violaceus does not occur; cf. 
GUEORGUIEV & GUEORGUIEV, 1995: 50). 

Taxonomic status. Undoubtedly a distinct subspecies, limited only to the 
Balkans (Brezina, 1999). It inhabits most of the mountains in Bulgaria, 
excluding the Slavyanka Mtn., and the southern and middle parts of the Pirin 
Mtn. С V. azurescens is definitely distinguished from the other subspecies С 
V. dryashy the shape of the apex of the median lobe laterally (Figs 1-8). The 
male specimens from the northern Pirin Mtn. belong rather to azurescens 
(Figs. 2-3) than to dryas although they indicate some kind of intermediate 
pattern. It should also be noted that the only individual known from the 
Maslen Nos Cape has a median lobe (Fig. 5) dissimilar to that of the typical 
azurescens (Figs. 1-4). The region of the Maslen Nos is known as a refuge 
where several mountain species occurred during the Pleistocene. 

Judging from the paper of Sterba (1945) - the key and figure of the median 
lobe (ibid., Fig. 3), the form С v. azurescens n. purkynei from the Belasitsa Mtn. 
should be considered closer to azurescens than to dryas (cf. Brezina, 1999). 

Carabus (Megodontus) violaceus dryas Gistl, 1857 ( = shardaghen- 
sis Apfelbeck, 1918; = bartoni Mafan, 1930; = peristericus Mandl, 1961; = 
pirinensis Mandl, 1985) 

Material examined: 12 individuals - 1 cf, 1 9, central Pirin Mtn., N of 
Popovi livadi, 1400-1500 m, 20.V.1996, leg. B. Gueorguiev; 1 cf, Slavyanka 
Mtn., Tsarev Peak, above 2000 m, 13.VI.1938, leg. Y. Tsonkov; 2 cf, 1 $, 
Slavyanka Mtn., Hambardere, 1100-1500 m, 22.V.1996, leg. B. Gueorguiev; 5 
CT, 1 $, Slavyanka Mtn., Livadi, 1440-1450 m, Fagus/ Pinus sp. forest, 
16.VII.1998, leg. V. Gashtarov. 

Taxonomic status. Recently listed as valid, morphologically well- 
definied subspecies (Brezina, 1999). In Bulgaria it inhabits the Slavyanka and 
Pirin mountains (without the northern part of the latter) and it has been 
cited as C. violaceus azurescens n. bartoni (Maran, 1930; 1933; 1939; Stirba, 
1945), С violaceus azurescens m. shardaghensis (Breuning, 1935), С picenus 
peristericus r\. bartoni (Tarrier, 1974), C. violaceus pirinensis Mandl (Mandl, 
1985). The most reliable feature distinguishing the local populations of dryas 
and azurescens, is the shape of the apex of the median lobe laterally (Figs 1- 
8). The former has an apex with an angulate "heel" while in the latter the 
same character is undeveloped. 

It should be noted that in the Shar Range, NW Macedonia, dryas 
(Gueorguiev, 1998, sub C. (picenus ?) violaceus korabensis Csiki, Figs 1-2) is 
syntopic and sympatric with azurescens. 



DYSCHIRHNI 

Dyschirius arenosus Stephens, 1827 

Material examined: single 1 $, the Southern Black Sea Coast, near 

113 



Sinemorets Village, 21.07.1999, on light, leg. J. Muilwijk, det. & coll. J. 
Muilwijk, checked D. Wrase. 

Notes. A new species for the fauna of Bulgaria. For the time being this is 
the first member of the "arenosu^' species group in the country (cf. Fedorenko, 
1996). The find near Sinemorets appears to be one of the few localities known 
south of 43° latitude (cf. Zaballos & Jeanne, 1994; Fedorenko, 1996, Fig. 192). 



TRECHINI 

Trechus (Trechus) rubens Fabricius, 1801 

Material examined: 5 individuals - 1 9> West Rhodopes Mts., Popovete 
near Progled ViHage, 27.VI.1994, leg. D. Rajchev; 1 9» West Rhodopes Mts., 
near Sarnitsa VHlage, 15.07.2000 and near Trigrad VHlage, 21.07.2000, 2 cT, 2 
9, leg. J. Muilwijk, det. & coU. J. Muilwijk, checked D. Wrase. 

Notes. A new species for the fauna of Bulgaria. T. rubens is a circumpolar 
species (Europe, Caucasus, Middle Siberia, Transbaikalia), common in North 
Europe. In Central and South Europe it is rare and restricted to the mountains 
(cf. Jeannel, 1927; Kryzhanovskij et. al., 1995, note 123). Introduced in the NE 
parts of North America (Bousquet & Larochelle, 1993). On the Balkans it is 
known from Slovenia, Croatia, and Bosnia (Drovenik & Peks, 1999). The finds 
in the West Rhodopes are the first records of this taxon south of 42° latitude. 



BEMBIDHNI 

Bembidion (Eupetodromus) starki Schaum, 1860 

Material examined: single 1 9 , surroundings of Archar Village, Vidin 
District, under stones and barks, 17.VI.2000, leg. S. Lazarov. 

Notes. A new species for the fauna of Bulgaria and second member of the 
subgenus. B. starki IS, one of the rarest and extremely restricted ground-bee- 
tles with Central European distribution: Switzerland (Marggi, 1992a, single 
locality, included in the red list of the country; Marggi, 1992b), south Bavaria, 
Austria and Hungary (HORION, 1941), the Ukrainian Carpathians 
(Kryzhanovskij et. al., 1995), Slovenia and Croatia (Drovenik & Peks, 1999, 
in both countries known from single loceilities), Bosnia and Romanian 
Bukovina (Netolitzky, 1942). The locality by Archar is veduable because it 
expands the range of the species to the southeast and particularly because it 
is the first record of the species south of 44° latitude. 



PATROBINI 

Patrobus atrorufus atrorufus (Strom, 1768) ( = excavatus Paykull, 
1790; = exavatus bulgaricus Roubal, 1928) 

Material examined: 3 individuals of P. a. atrorufus - 1 cf, labeled 
"Bulgaria: Sofia, Germ. mon. VI. 08, Rambousek / Patrobus Sterbai n. sp. / 

114 




fig. 9 



fig. 10 



fig. 11 



Figures 9-lL Ventral line drawings of male sternum 8 of Platynus: 9 - proximus 
Vasdjovska Planma Mtn., near Golyama Zhelyazna Village); 10 - scrobiculatus purkynei 
(East Rhodopes Mts., between villages of Nedelino and Izgrev, Kardzhali District)- 11 - 
scrobiculatus serbicum (Lyulin Mtn., below Dupevitsa Peak) 

det. Rambousek"; 1 cf, 1 ?, labeled: "Bulgaria: Sofia, Germ. mon. VI. 08, 
Rambousek / Sterbai m det. Rambousek", both specimens bearing third 
labels, the male one: 'Tatrobus atromfus Stroem Kryzhanovskij det.", and 
female one: "var. bulgaricus Dr Mafan det". 

Other material examined: 3 individuals (2 of them the cotype specimens) 
of Deltomems (Deltomenis) sterbae (Rambousek, 1909), labeled: "Maced. 
Pelister alpin. VII. 14 Dr. Rambousek/ Penetretus Sterbai det. Rambousek". 



115 



Notes. The three specimens collected in the Lozenska Mtn. actually 
belong to P. atrorufus and not to D. sterbae. It seems that ''Patrobus Sterbai 
n. sp." is a nomen nudum, which does not refer to the genus Deltomerus 
Motschulsky. In fact Rambousek intended to describe a new taxon of genus 
Patrobus Dejean, which later was designated as P. exavatus var. bulgaricus 
Roubal (RouBAL «& SCHAUBERGER, 1928). Unless a special investigation of the 
infraspecific taxonomy of P. atrorufus (s.l.) is not caried out (cf. Hlirka, 1996), 
the abovementioned material should be refered to the nominate subspecies. 

Therefore D. sterbae, recorded by mistake to exist in the coutry 
(GUEORGUIEV, 1992; GUEORGUIEV & GuEORGUiEV, 1995) should be excluded from 
the list of our fauna. It represents a palaeoendemic form living only in the 
subalpine and alpine belts of the Pelister ( = Baba) Mtn. in SW Macedonia. 



PLATYNINI 

Platynus (Platynus) proximum (Frivaldszky, 1879) 
Material examined: 3 individuals - 1 cf, 1 $, Central Predbalkan, 
Vasiljovska Mtn., near Golyama Zhelyazna Village, spring in front of the cave 
"Toplya", 27-28. IX.1997, B. Gueorguiev; 1 S, West Balkan Mts., Murgash 
Massif, SE of Murgash Peak, spring of Zherkovska Reka River, ca. 1600 m, 
19.V.2000, leg. B. Gueorguiev. A new species for the territory of the West 
Balkan Mts. 

Taxonomic status. Morphologically and geographically well-defined 
species (CsiKi, 1904), endemic for the mountain parts of the West and Central 
Balkan. Males have a more transverse sternum 8 (Fig. 9), finer and smaller 
medial lobe (Fig. 12) and more oval left paramere (Fig. 17) than in the respec- 
tive sclerites of scrobiculatus (s. 1.) (Figs. 10-11; 13-16; 18-21). It seems that 
proximus is a sister taxon of anatolicum Schmidt (Schmidt, 1996). 

Platynus (Platynus) scrobiculatus purkynei Obenberger, 1917 
Material examined: 6 individuals - 1 cf. West Rhodopes Mts., above 
Momchilovtsi Village, 14.IV.1983, leg. P. Mitov; 1 cf , West Rhodopes Mts., 
near Mogilitsa VHlage, 9.XI.1997, leg. B. Petrov; 1 9, West Rhodopes Mts., 
Yagodinsko Zhdrelo Gorge, 23.IX.2000, leg. S. Lazarov; 1 9, East Rhodopes 
Mts., Kran ViUage, Krumovgrad District, 700 m, disused mine gallery on the 
road to Makaza Pass, length ca. 6 m, 11.XII.2000, under stone, leg. B. Petrov, 
S. Beshkov, M. Langourov, 1 cf, East Rhodopes Mts., between villages of 
Nedelino and Izgrev, Kardzhali District, beech litter, 850 m, 13.XII.2000, leg. 
B. Petrov, S. Beshkov, M. Langourov, 1 cf , West Rhodopes Mts., along Kanina 
River near Kovachevitsa Village, 940 m, 1.VIII.2001, leg. B. Gueorguiev. A new 
taxon for the East Rhodopes Mts. 

Taxonomic status. Described as a distinc subspecies (OBENBERGER, 1917; 
type locality: nesir Smolyan), after that it was treated as a synonym 
(GUEORGUIEV & Gueorguiev, 1995) or subspecies (Schmidt, 1996) of scrobucu- 
/a^as Fabricius. P. s. purkynei inhabits the Rhodopes Mts. on the Balkans and 
the Kure Daglari Mtn. in the northern-central part of Asia Minor (ibid.). It 

116 




Figures 12-16. Lateral aspect of the median lobe of Platynus: 12 - proximus (Vasiljovska 
Planina Mtn., near Golyama Zhelyazna Village); 13 - scrobiculatus purkynei (East 
Rhodopes Mts., between villages of Nedelino and Izgrev, Kardzhali District); 14 - scrobicu- 
latus purkynei (West Rhodopes Mts., above Momchilovtsi Village); 15 - scrobiculatus ser- 
bicum (West Balkan Mts., Murgash Massif); 16 - scrobiculatus serbicum (Osogovo Mtn., 
near Stradalovo Village) 



117 



0.5 mm 




fig. 19 



fig. 18 




fig. 21 



fig. 20 

Figures 17-21. Shape of the left paramere of Platynus: 17 - proximus (Vasujoy ska Planina 
Mtn., near Golyama Zhelyazna VOage); 18 - scrobiculatus purkynei (East Rhodopes Mts., 
between vmages of Nedelino and Izgrev, KardzhaU District); 19 - scrobiculatus purkynei 
(West Rhodopes Mts., above Momchilovtsi Village); 20 - scrobiculatus serbicum (West 
Balkan Mts., Murgash Massif); 21 - scrobiculatus serbicum (Osogovo Mtn., near 
Stradalovo Village) 

differs from the other Bulgarian subspecies - serbicus (Figs. 11; 15-16; 20-21) 
in the shape of sternum 8 (Fig. 10), the more robust median lobe (Figs. 13-14) 
and the more oval left paramere (Figs. 18-19). 

Notes. The other Anatolian representative of scrobiculatus - P. s. amico- 
rum Schmidt (type locality: Giresun District) is obviously quite more different 
from the European forms of the species, including the Anatolian population of 
purkynei, in the too downwards-curved apex of the median lobe (cf. Schmidt, 
1996, Abb. 1, 5). That is why the senior author considers amicorum as a sepa- 
rate species: Platynus {Platynus) amicorum Schmidt, 1996 stat. nov. 

Platynus (Platynus) scrobiculatus serbicum Csiki, 1904 (? = scro- 
biculatus turcicus Apfelbeck, 1904) 

Material examined: 27 individuals - 2 cTcT, 1 $, West Balkan Mts., 
Murgash Massif, brook south of Murgash Peak, ca. 1200 m, 18.V.2000, leg. B. 



118 



Gueorguiev; 1 cf, 1 9, Lyulin Mtn., below Dupevitsa Peak, 900-1100 m, 
13.V.1998, beech forest, leg. B. Gueorguiev; 1 cf, 1 9, VitoshaMtn., 12.V.1942; 
2 cfcf, 2 99> Osogovo Mtn., near Stradalovo Village, 800 m, traps V-VI.1996, 
leg. B. Gueorguiev; 16 specimens, Belasitsa Mtn., Vodopada, 700 m, 20.X.1993, 
leg. V. Sakalian. New for the Balkan ( = Stara Planina) Mts. 

Taxonomic status. Described as a separate species (CsiKl, 1904; type 
locality: near Ruplje, SE Serbia), after that it was treated as a species (Maran, 
1933; Gueorguiev & Gueorguiev, 1995) or subspecies (Gueorguiev, 1998; 
1999; Drovenik & Peks, 1999) of scrobuculatus Fabricius. Simultaneously 
with CsiKi (op. cit.), Apfelbeck (1904) published the description of a new sub- 
species - P. scrobiculatus turcicus (type locality: "Celebic", SE Bosnia); the 
same form was announced from Maglic Mtn., Montenegro by Obenberger 
(1917). In the catalogue of the carabids of former Yugoslavia (Drovenik & 
Peks, 1999) only P. scrobiculatus serbicus is mentioned, the name of turcicus 
being omitted. Obviously the two authors considered turcicus as a зупопзпп 
of serbicus. 

P. scrobiculatus serbicus, living in SE Bosnia, Montenegro, Serbia, and SW 
Bulgaria (in the east to the Strouma River), at first sight, could be distin- 
guished from P. scrobiculatus purkynei, inhabiting the Rhodopes Mts., by the 
somewhat more pointed hind angles of the pronotum and the less oval elytra. 
However, the shape of the sternum 8 (Fig. 11), the finer median lobe (Figs. 15- 
16) and the more elongate left paramere (Figs. 20-21) remain the surest diag- 
nostic characters. It should be noted that the authors' lack of specimens of 
scrobiculatus from the massifs of the Rila, Pirin and Slavyanka Mts. at his 
disposal spin out the problem with the exact geographical border between the 
two subspecies - Mesta River or Strouma River. Presumably purkynei and 
serbicus can be regarded as geographical vicariants. 



HARPALINI 

Ophonus (Macrophonus) oblongus (Schaum, 1858) 
Material examined: single 9> Burgas District, Polski izvor VHlage, 
19.VI.1950, leg. B. Zaharieva. 

Note. It was registered in Bulgaria by Apfelbeck (1894; 1904) and by Ram- 
bousek (1912). Indicating Apfelbeck's data from Greece to be quite old and 
omitting the find from Bulgaria, SciAKY (1988) considered oblongus as prob- 
lematic for the fauna of Europe, although he himself registered the species in 
Edirne - European Turkey. The data published here confirm the species as 
belonging to the Bulgarian, respectively to the European, fauna. 



Acknowledgements 

The authors are obliged to aU colleagues for the donation of the specimens 
studied here and especially to Mr. D. Wrase (Berlin, Germany) for the verifi- 
cation of two of the species. 

119 



References 

Apfelbeck v. 1894. Bericht iiber die im Jahre 1892 ausgefuhrte entomologische Expedition 

nach Bulgarian und Ost-Rumelien. - Wiss. Mitt. Bosn. Herzeg., 2: 543-552. 
Apfelbeck V. 1904. Die Kaferfauna der Balkanhalbinsel, mit Beriicksichtigung Klein-Asien 

und der Insel Kreta. Erstes Band: Famtlienreiche Caraboidea. Berlin, R. Friedlander & 

Sohn, IX + 422 p. 
BouSQUET Y., A. Larochelle, 1993. Catalogue of the Geoadephaga (Coleoptera: 

Trachypachidae, Rhysodidae, Carabidae including Cicindelini) of America north of 

Mexico. - Mem. Ent. Soc. Canada, 167: 1-397. 
Breuning S. 1935. Monographie der Gattung Carabus. - Best.-Tab. Europ. Col., 109: 1121-1360. 
Brezina B. 1999. World Catalogue of the Genus Carabus L. Sofia. Pensoft, 170 p. 
CsiKi E. 1904. Adatok Szerbia bogarfanajahoz. - Rovartan Lapok, 11: 157-161. 
Drovenik в., H. Peks. 1999. Catalogus Faunae. Carabiden der Balkanlander. - Schwanfelder 

Coleopterologishe Mitteilungen, Neuauflage Sonderheft I, Schwanfeld, Germany, pp. 

1 + 123. 
Fedorenko, D. N. 1996. Reclassification of the world Dyschii-iini, with a revision of the 

Palaearctic fauna (Coleoptera, Carabidae). - Sofia-Moscow-St. Petersburg. Pensoft, 

1 + 224 p. 
Gueorguiev B. 1998. Ground-Beetles (Coleoptera: Carabidae) collected by Bulgarian zoolo- 
gists in Republic of Macedonia. - ffist. nat. bulg., 9: 35-51. 
Gueorguiev B. 1999. Contribution to the study of the ground-beetle fauna (Coleoptera: 

Carabidae) of the Osogovo Mountain, Bulgaria. III. - Hist. nat. bulg., 10: 67-76. 
Gueorguiev V. 1992. Contribution a I'etude de la famille des Carabidae (Coleoptera) en 

Bulgarie. II. - Acta zool. bulg., 43: 61-68 (in Bulgarian). 
Gueorguiev V., B. Gueorguiev. 1995. Catalogue of the ground-beetles of Bulgaria 

(Coleoptera: Carabidae). - Sofia-Moscow. Pensoft, 1 + 279 p. 
HORION A. 1941. Faunistic der deutschen Kafer. Band I: Adephaga-Caraboidea. Krefeld, 463 p. 
HuRKA K. 1996. Carabidae of the Czech and Slovak Republics. - Zlin. Kabourek, 565 p. 
JБA^fNБL R. 1927. Monographie des Trechinae. Morphologie comparee et distribution geo- 

graphique d'un groupe de Coleopteres (Deuxieme Livraison). - Ь'АЬеШе, 33: 1-808. 
Kryzhanovskij O. L., I.A. Belousov, I.I. Кавак, M.B. ICataev, K.V. Makarov, V.G. Shilenkov. 

1995. A Checklist of the Ground-Beetles of Russia and Adjacent Lands (Insecta, 

Coleoptera, Carabidae). - Sofia-Moscow. Pensoft Publishers, 1-271 p. 
Mandl K. 1985. Die auf der Balkan-Halb insel heimischen Formen des Carabus violaceus, 

ihre phylogenetische Entwicklung und geografische Ausbreitung. - Mitteil. Entomol. 

Gess. Basel, 35: 96-148. 
Maran J. 1930. Vysledky expedice entomologickeho oddeleni Nar. Musea do Bulharska. - 

Cas. Csl. Spol. ent., 27 (5-6): 116-118. 
Maran J. 1933. De Musei Nationalis Pragae sectionis zoologicae in Bulgariam expedition- 

ibus scientificis. - Sbor. ent. odd. Nar. Mus. Praze, 11: 87-91. 
Maran J. 1939. Die Carabidenfauna der Golesnica-Planina. - Sbor. ent. odd. Nar. Mus. 

Praze, 17: 137-150. 
Marggi W. 1992a. Faunistik der Saundlaufkiifer und laufkiifer der Schweiz (Cicindelidae et 

Carabidae, Coleoptera). - Doc. Faun. Helv., 13 (1): 1-477. 
Marggi W. 1992b. Faunistic der Saundlaufkafer und laufkiifer der Schweiz (Cicindelidae et 

Carabidae, Coleoptera). - Doc. Faun. Helv., 13 (2): 1-243. 
Netoijtzky F. 1942. Bestimmungstabelle der Bern bidion- Arten des paliiarktishen Gebiets. - 

Koleopt. Rdsch., 28: 29-124. 
Obenber(;er J. 1917 (for 1916). II. Beitrag zur Kenntnis der palaarktischen Kaferfauna. - 

Arch. Naturg., 82 A (4): 82-118. 



120 



Rambousbk F. 1912. Fauna coleopterorum bulgarica. - Trav. Soc. bulg. Sci. nat., 5: 57-113. 

(In Bulgarian). 
RouBAL J. & E. SCHAUBBRGER, 1928. Untersuchungen iiber einige europaische Rassen des 

Patrobus excavatus Vay^. - Col. Centralbl., 3 (3-4): 86-94. 
Schmidt J. 1996. Die Gattung Platynus in ICleinasien, mit der beschreibung neuer taxa 

(Coleoptera, Carabidae). - Fragm. ent., Roma, 27 (2): 347-353. 
SciAKY R. 1987. Revisione delle specie palearcticlie occidentali del genere Ophonus Dejean, 

1821 (Coleoptera, Carabidae). - Mem. Soc. ent. ital., 65: 29-120. 
Sterba F. 1945. Carabus violaceus ssp. azurescens Dej. (Col. Carabinae) a jeno s n. rilven- 

sisKolhe priburne formy na Balkane. - Sbor. Ent. odd. Nar. Mus. Praze, 23: 151-154. 
Tarrier M. 1974. Description d'une nouvelle sous-espece de Megodontus picenus Villa 

d'ltalie. - Entomops, 32: 239-242. 
Zaballos J. P., С Jeanne, 1994. Nuevo catalogo de los Carabidos (Coleoptera) de la penin- 
sula Iberica. - Monogr. Soc. Ent. Aragonesa (S.E.A.), Zaragoza, 1: 1-159. 



Received on 24.04.2001 



Author's addresses: 

Dr Borislav Gueorguiev 

National Museum of Natural ffistory 

1, Tsar Osvoboditel Blvd 

Sofia 1000, Bulgaria 

е-таП: bobivg@yahoo.com 

Jan Muilwijk 

Aeolusweg 133 

3731 XE De BUt, the Nederlands 

e-mail: koen.muilwk@tip.nl 



121 



Принос към българската фауна на бръмбарите-бегачи 
(Coleoptera: Carabidae). II 

Борислав ГЕОРГИЕВ, Ян МЬОЙЛВЕЙК 

(Резюме) 

Съобщени са Dyschirius arenosus, Trechus rubens u Bembidion starki, нови за 
фауната на страната. За последните два вида установените находища са най- 
южните 6 ареалите им. Ophonus oblongus, съобщен npegu близо 90 години, е 
потвърден отново за фауната на България (респ. за Европа). Въз основа на 
ревизиран материал Deltomerus sterbae е изключен от списъка на българск'ите 
карабиди. Названието Patrvbus sterbai преставлява nomen nudum, въведено през 
1908 от Reimbousek. Потвърден е таксономичният статус на Carabus violaceus 
dryas u Platynus scrobiculatus purkynei, kamo u двата подвида са сравнени u 
разграничени съответно от С. violaceus azurescens u P. scroblculatum serbicum. 
Представени са u кратки бележки върху таксономията на други два 
представителя на род Platynus - P. proxlmus u P. scrobiculatum amicorum, kamo 
последният е издигнат go ранг на самостоятелен вид (stat. nov.)- 



122 



ffistoria naturalis bulgarica, 13, 2001: 123-126 



Second find of Rhyacophila joosti Mey, 1979 

(Trichoptera: Rhyacophilidae) with a description 

of the unknown female 

Krassimir KUMANSKI 



Rhyacophila Joosti was described by Mey (1979) after a pair of males which 
had been captured in a torrent, left confluent with the Stryama River in its 
upper stream (the southern slopes of the Central Stara Planina Mts, above 
the town of Sopot). No more information about this interesting caddisfly has 
been published until now. During the investigations on the biodiversity of the 
Central Balkan National Park in 1996-1997, included in the GEF Project for 
conservation of the biodiversity of Bulgaria, and financed by the American 
Agency for International Development, a new locality of this species with 
specimens of both sexes was established. Since the female has never been 
found, its description is given below. 



Rhyacophila joosti, female 

Habitually it is similar to the male. Forewing length: 15 mm (that of male, 
15-16 mm). 

Genitalia. Sternite 6th with a small distomedial tooth set at the distal 
border of a conspicuous setose field. Both 7"" and 8''' segments well sclerotized 
with short and fine pubescence. 8* segment with a characteristic shape from 
all points of view; viewed laterally (Fig. 1), it appears nearly triangular, its 
distal edge straight and strongly bent, so that the dorsal edge more than 
twice as long as the ventral one. Viewed from above (Fig. 2), 8* segment's dis- 
tal half slightly bulbous, the distomedial margin - a short, broad and round- 
ed convexity; its ventral aspect appears to be a broad semicircled incision, 
surrounded by a darker wreath (Fig. 3), Last two segments telescopic, mem- 
branose, relatively short, the 9"* one similar to that of Rh. fasciata Hag., Rh. 
loxias Schmid, Rh. aliena Mart., etc., with a pair of dark spots around the 
middle. Processus spermathecae - Fig. 1 and 4. 

Material. Central Stara Planina Mts (northern slopes), the upper stream 
of the Bely Osum River at the Haydoushka Pesen Chalet, 850 m a.s.l., 
09.08.1997, 2 cTcf, 1 $ (leg. Kumanski, at light). 



123 











Fig. 1-4. Rhyacophilajoosti Mey, female, genitalia: lateral view (1); dorsal view (2); ventral 
view (3); processus spermathecae, ventral view (4) 



124 




Fig. 5. Distribution of Rhyacophilajoosti Mey 

Discussion 

Describing the male, Mey (1979) concluded Rhyacophila joosti belongs to the 
group of vulgaris with no other closely related species of this group. Especially 
striking in this respect are some elements of the male genitalia, e.g. the bulbous 
caudal half of the parameres, bearing several short and strong terminal spines 
and, above all, the very peculiar form of the edeagus, represented by a long, 
straight and oblique basodorsal process and a rough distoventral hook, the lat- 
ter additionaHy armed with four pairs of strong lateral thorns. Correspondingly, 
the female genital segments are also quite peculisirly shaped, the 8*^ one dis- 
toventratly broadly open (cf. Fig. 3). However, the processus spermathecae 
resembles those of several other representatives of this group, e.g. Rh. loxias 
Schm., Rh. armeniaca Guer., Rh. mocsaryi Klap., and not that of Rh. fasciata 
Hag., which Mey (1979) considers mostly resembling Rh. joosti. The above-said is 
confirmed also by the male genitalia of fasciata and joosti, which like their 
females have few things in common between them. Rh. joosti occupies a rather 
isolated position within this otherwise European group and quite probably is a 
local endemic from the Central Stara Planina Mts in Bulgaria (Fig. 5). It also 
seems to be one of the rarest caddisflies in the Bulgarian fauna. Moreover it has 
not been included in the famous Atlas of European Trichoptera (Malicicy, 1983a). 

The abovementioned three more or less related species occur in the Balkan 
Peninsula (loxias), from the Balkan Peninsula to the Caucasus (armeniaca), 



125 



and from the Balkan Peninsula and the Carpathians {Rh. m. mocsaryi) up to 
the Pyrenees {Rh. m. tredosensis Schm,). This comes to confirm once again 
the role of the Balkan Peninsula as a considerably important centre of origin 
of freshwater insects belonging to the DINODAL biome type created by 
Malicky (1983b), to which all the species considered here have to be classi- 
fied. 



References 

Malicky H. 1983a. Atlas of European Trichoptera. - Series Ent., 24: 298 p. 

Malicky H. 1983b. Chorological patterns and biome types of European Trichoptera and 

other freshwater insects. - Arch. Hydrobiol., 96 (2): 223-244. 
Mey W. 1979. Rhyacophila joostin. sp. in Bulgarien (Trichoptera). - Ent. Nachr. (Dresden), 

23 (8): 124-125. 



Received on 16.11.2000 



Author's address: 

Dr Krassimir Kumanski 

National Museum of Natural History 

1, Tsar Osvoboditel Blvd 

1000 Sofia, Bulgaria 



Bmopo находище на Rhyacopila joosti Mey, 1979 

(Trichoptera: Rhyaeophilidae) 

с описание на неизвестната женска 

Красимир КУМАНСКИ 

(Резюме) 

Rhyacophila joosti Mey е еыдемит от Цешпрална Стара планина и е сред най- 
pegkume видове ручейници в България. Описан е бил от едно находище (Стара 
планина над Сопот) no 2 мъжки екземпляра. През 1997 г. авторът го открива във 
второ находище, недалеч от типовото - хижа Xaugyvuka песен в Троянската 
планина. Материалът включва индивиди от двата пола, което разрешава 
описанието на неизвестните досега женски. Обсъдени са изолираната позиция на 
Rh. joosti във видовата група vulgaris u евентуалните близкородствени видове Rh. 
loxias, Rh. armeniaca u Rh. mocsaryi. Всички me ca разпространени в Балканския 
полуостров, като някои от тях достигат go Карпатите u Кавказ. Изтъкната е 
ролята на полуострова като видообр£1зу6ателен център за насекомите от 
неотдавна дефинирания сладководен биом DINODAL. 



126 



Histoida naturalis bulgarica, 13, 2001: 127-153 



Преглед на видовия състав 

u разпространението на земноводните 

(Amphibia) u влечугите (Reptilia) 

в Източните Pogonu 

Боян П. ПЕТРОВ, Павел СТОЕВ, Владимир БЕШКОВ 



Увод 

Досега 6 българската херпетологична литература няма публикация, 
която да обобщава данни за видовия състав u разпространението на 
земноводните u влечугите, обитаващи Източните Родопи. Малкото на 
брой публикации са резултат от несистемни наблюдения u случайни 
находки. Данни за херпетофауната на Източните Родопи намираме в 
работите на БУРЕШ u Цонков (1933, 1934, 1941, 1942), Muller (1940), 
Паунов (1974), Бешков (1985, 1986, 1987), Добрев (1986), Благоев (1987) u 
Beshkov (1997). Най-задълбочено е разгледан проблема в експертните 
доклади на Петров u Стоев (1997а, 19976). 

Тук са обобщени всички данни за видовия състав u разпростра- 
нението на харпетофауната на Източните Родопи go края на 1999 г. 



Кратка характеристика на изследвания район 

Българската част на Източните Родопи заема площ от 4172 кт^ 
(фиг. 1). В работата сме приели за граници: на запад - линията Дими- 
тровград - Неделино; на север - терасите по южния бряг на р. Марица; 
на изток u юг - държавната граница с Република Гърция. За някои от 
видовете сме включили u данни от долината на р. Арда u нейните при- 
тоци, които се намират на запад от линията, приета за граница на 
района. Най-високата точка в района е връх Вейката (1463 т), а сред- 
ната надморска височина е около 350 т. Районът попада в Източноро- 
допския хълмисто-нископланински климатичен район, който се 
отличава с относително мека u топла зима, сухо u горещо лято u ясно 
изр£1зен зимен максимум u летен минимум на валежите (Събев & Станев, 
1959). Климатът е преходно средиземноморски. 



127 




фиг. 1. Карта на изследвания район 

Материал и методи 

В настоящата работа са обобщени лични данни, събирани от В. 
Бешков през периода 1958-1999 година, както u такива предоставени му 
през различни периоди от време от колеги - биолози. Част от данните 
идват от наблюденията на Б. Петров в периода 1990-1999 година, но 
най-съществената u систематична информация е събрана от него u П. 
Стоев в периода 1994-1996 като част от международен проект за 
проучване u опазване на биологичното разнообразие в Източните 
Родопи. 

Данните са събирани по време на дневни u нощни екскурзирания по 
терена чрез: а) обръщане на камъни u пънове; б) оглед на водоеми (реки, 
потоци, канавки, чешми, извори, микроязовири, блата), шахти, ями, 
галерии, пещери u др.; в) отбелязване на сгазени no пътищата 
земноводни u влечуги; г) събиране на съблекла на змии u g) разговори с 
местни жители. Част от уловените u намерени убити екземпляри са 
събрани за херпетологичната колекция на Националния природоназ^ен 
музей (НПМ). Латинските имена на видовете са по Gasc et al. (1997). 
Съвременните имена на селищата са no МИЧЕВ u КолЕДАРОВ (1989). 



128 



Данните произхождат от 147 населени места u местности. Там, 
където не са споменати колекторите или наблюдателите на вида 
данните са на Петров u Стоев. 

На пет от най-често срещаните видове в Източни Родопи - ВотЫпа 
variegata, Rana ridibunda, Bufo viridis, Hyla arborea u Lacerta viridis не 
съобщаваме находищата, тъй като са широко разпространени в целия 
изследван район. 



Фаунистичен преглед 
AMPHIBIA 

Salamandra salamandra (Linnaeus, 1758) 

Находища: между с. Любино и с. Сърница (Духллов, 1995); 1 екз., с. 
Широко поле, 16.05.1972, Д. Динков събр.; 1 екз., с. Кирково, 26.06.1982, Д. 
Динков събр.; няколко ларви в изворче, с. Башево, октомври, 1982, Д. 
Динков събр.; 1 екз., при моста на р. Арда на пътя Хасково - Крумовград, 




■^ Salamandra salamandra 

^ Rana graeca 

^ Pelobates syriacus 



Фиг. 2. Разпространение на Salamandra salamandra, Rana graecaxx Pelobates syriacus 
6 изследвания район 



129 



06.07.1983, П. Янков събр.; 1 ларба, 6 поток, жп. сп. Средна Арда, 
29.03.1986, С. Бешков, Л. Прекрутов събр.; няколко млади екз., в кайнаци 
между с Бойник u махала Дарец, 1995, Г. Герасимов набл.; 1 екз.. Хамбар 
дере, между с Стражец u с. Черничево, на пътя, 600 м.н.в., 21.04.1996; 1 
екз., в центъра на с Стражец, ноември, 1996, В. Бъров набл.; 1 екз, с 
Горна Снежинка, 18.11.1991, Б. Петров, Т. Иванова набл.; 2 екз., почвени 
капани 6 букова гора, с Горни юруци, 1996, Т. Минкова събр.; 1 екз. 6 
пещерата Мечкина дупка, с Бели дол, 15.04.1998; 8 ларви, изворче в с 
Бежанци, 15.04.1998; 3 екз., 6 бунар go моста на р. Арда nog с. Любино, 
04.08.1999. (фиг. 2). 

Бележки: Разпространението на дъждовника в изследвания район е 
ограничено от липсата на подходящи влажни местообитания. Наблю- 
денията HU показват, че през пролетта u есента отделни екземпляри 
се появяват дори u в силно засушливи местообитания, което показва, 
че може да се очаква по-широко от досега установеното разпростране- 
ние. До настоящото изледване видът не бе известен от централните 
части на Източните Родопи. 

Triturus vulgaris (Linnaeus, 1758) 

Находища: с. Стамболийски; около Харманли; около Свиленград 
(Буреш & Цонков, 1941); 3 екз., в микроязовир при с Пловка, 12.10.1995; 
около 20 ларви, полуметаморфозирали, с Чуково, 6 кайнак, 16.08.1995, П. 
Стоев набл.; 1 ларба, Орешинско дере, между с Одринци u с. Орешино, 
18.05.1996, Б. Петров, Д. Василев набл.; 1 екз., в пещера Зандана go с. 
Долно Черковище, 21.04.1996; 1 млад екз., nog камък 6 дъбова гора между 
с. Стражец и с. Горни юруци, 22.04.1996; 1 екз., в блато go с. Свирачи, 
23.04.1996; 1 екз., в кайнак до с. Татул, 26.04.1996; 2 екз, в кайнак до жп. 
СП. Средна Арда, 16.11.1991, Б. Петров, Т. Иванова набл.; 1 екз., хижа 
Арда, 26.11.1990, Б. Петров, С. Бешков набл.; 6 мъжки екз., във вир на р. 
Крумовица, 16.04.1998; 2 екз., с. Бежанци, 15.04.1998. 

Бележки: Този сравнително често срещан вид в Източните Родопи 
go този момент не бе съобщаван от централните им части. 

Triturus superspecies cristatus (Laurenti, 1768) 

Находища: с. Стамболийски; разливите на река Балъклъ дере при 
Хасково; около Харманли (Буреш & Цонков, 1941); няколко ларви, Шейтан 
кюпрю nog стената на яз. Студен кладенец, 29.08.1979, В. Бешков, С. 
Бешков събр.; 1 екз., в пещера Дупката, гр. Ивайловград, 23.04.1996, Б. 
Петров събр.; 1 млад екз., с Сив кладенец, nog камък край ргизорана нива, 
24.04.1996, П. Стоев събр.; 1 екз, nog пън go моста при с Меден бук, 
24.04.1996; 1 екз., 3 km над Маджарово по пътя за с Сеноклас, 13.05.1996. 

Бележки: Макар u не толкова често срещан като предходния вид, 
големият гребенест тритон не е рядък в Източните Родопи. 

Bombina variegata (Linnaeus, 1758) 

Бележки: Жълтокоремната бумка е един от най-често срещаните 
видове земноводни в Източните Родопи. Числеността u навсякъде е 

130 



висока. Според MOller (1940) видът обитава както ниските части на 
страната, така u планините go 1800 m. Същият автор съобщава за 
района на Хасково В. variegata scabra u въпреки, че не сме изследвали 
морфологично нашите екземпляри изглежда, че това е разпространения 
6 района подвид. В Източните Родопи може да бъде наблюдавана в 
крайпътни чешми, в гьолове, микроязовири, рекички, а също u в големи 
U бавнотечащи реки. 

Rana ridibunda Pallas, 1771 

Бележки: Подобно на предходния вид, голямата водна жаба е едно 
от най-обикновените u често срещани земноводни в Източните 
Родопи. По численост надминава всички останали видове не само в 
изследваната територия, но u в цялата страна. Масов вид 6 реките, 
микроязовирите, крайпътните чешми u други водоеми. 

Rana dalmatina Bonaparte, 1839 

Находища: с. Сърница (Духалов, 1995); 5 km от Крумовград в посока 
Ивайловград, 12.08.1965; 1 екз., хижа Белите брези над Ардино, 19.07.1984; 
1 екз., Шейтан кюпрю nog стената на яз. Студен кладенец, 30.03.1986; 
1 екз., nog стената на яз. Ивайловград, 1994, Т. Минкова събр.; 1 екз., по 
пътя от Маджарово за с Сеноклас, 6 дъбова гора, 13.05.1996; 1 екз, с 
Книжовник, поляна 6 близост go дъбова гора, 20.04.1996; 1 екз., с 
Орешари, временен водоем край пътя, 21.04.1996; 1 екз., в пещера 
Зандана при с Долно Черковище, 21.04.1996; 1 екз., с Габерово, 16.06.1996; 
1 екз., Чеверме поляна край Маджарово, 16.06.1996; 3 екз., водоем go 
хижата над с Мезек, 12.04.1998; 1 екз, Неделино, махала Годумови 
колиби, 31.07.1999; 1 екз., сгазен на пътя за с Боровица, 03.08.1999; 2 екз., 
устието на р. Давидковска Арда, 04.08.1999; 4 екз., в проучвателна 
минна галерия между с Лозен u с. Черна могила, 04.11.1999. 

Бележки: Видът бе намерен 6 не много на брой находища, разпръс- 
нати по цялата територия на Източните Родопи. Въпреки това 
смятаме, че дългокраката жаба е доста по-широко разпространена в 
района. 

Rana graeca Boulenger, 1891 

Находища: с. Любино (Духалов, 1995); с. Давидково, 30.04.1973, П. 
Попов събр.; с. Бойно, П. Попов съобщ.; 1 екз., в почвени капани във 
влажна букова гора go с. Горни юруп,и, август, 1994, Т. Минкова събр.; 1 
екз., в реката nog махала Читашко, с. Кобиляне, 28.04.1999; 1 екз., покрай 
р. Арда, 4 km източно от Стоянов мост, 01.08.1999; 3 екз., ycmuemo на р. 
ApguHO чайе, 1 km източно от кемера при с. Дядовци, 02.08.1999; 1 екз., в 
минна галерия go p. Арда nog с. Любино, 04.08.1999. (фиг. 2). 

Бележки: Гръцката жаба е вид с ограничено разпространение в 
България. Северната граница на ареала минава през Брезнишко и 
Трънско. Находището при с. Горни юруци се намира приблизително 50 
km източно от досега известните находища в страната. В Североиз- 
точна Гърция видът достига u no на изток - линията Treis Brisses- 

131 



Kalithea-Leptokaria-Shapka-Megaderion-Kotronia (Helmer & Scholte, 
1985). Същите автори споменават, че гръцката жаба се среща в 
потоци на планински масиви между 500 u 1000 m н.в. Предполагаме, че 
при бъдещи изследвания ще бъдат събрани още много нови данни, които 
ще запълнят пространството между досега известните, привидно 
изолирани едно от друго находища. 

Bufo bufo spinosus Daudin, 1803 

Находища: с. Стамболийски (Буреш & Цонков, 1942); между с. 
Сърница U с. Любино (Духллов, 1995); с. Дарец, с. Бойник, Б. Бъров набл.; 1 
екз. в пещера Мечкина дупка при с. Бели дол, 11.08.1965, 24.04.1995, 
15.04.1998; 1 екз., с. Бял кладенец, 24.08.1995; 1 сгазен на пътя екз., с. 
Карамфил, 28.08.1995; 1 екз., с. Мъдрец, 09.10.1995; 2 екз., Орешинско дере, 
между с. Одринци и с. Орешино, 31.08.1979, 18.05.1996; 5 екз., край р. Арда, 
Маджарово, 12.05.1996; 1 екз., в пещера Зандана при с. Долно Черковище, 
21.04.1996; 1 екз.. Хамбар дере, на пътя между с. Стражец и с. Черничево, 
600 m н.м.в., 21.04.1996; 1екз., с. Свирачи, 25.11.1990; 1 екз., центъра на с. 
Сив кладенец. Април, 1995; 1 екз., в рекичка go с. Одринци, 23.04.1996; 2 
копулиращи в реката и 2 сгазени на пътя екз., Каменитишко дере между 
с. Меден бук и с. Жълти чал, 25.04.1996; няколко сгазени на пътя екз. 
между с. Чавка и с. Пловка, 12.10.1995; 2 екз., на черен път go с. Мъдрец, 
10.10.1995; 1 екз, в центъра на с. Рани лист, 13.10.1996; 1 екз., сгазен на 
пътя, ловната хижа nog с. Любино, 04.08.1999; 1 екз., пещера Pynama, с. 
Егрек, 06.11.1999; 1 екз., кемера nog с. Дядовци, 28.07.1999. 

Бележки: Кафявата крастава жаба е един сравнително често 
срещан вид в Източните Родопи. За разлика от зелената крастава 
жаба, тя е по-слабо привързана към човешките поселища u може да 
бъде намерена в различни естествени местообитания. 

Bufo viridis Laurenti, 1768 

Бележки: Зелената крастава жаба е широко разпространена в 
Източни Родопи. Най-често се среща в населени места u почти винаги 
е в голяма численост. 

Hyla arborea (Linnaeus, 1758) 

Бележки: Дървесницата е един от често срещаните 6 страната 
видове земноводни. Обитава както ниските u равнинни райони, така u 
планините go над 2000 m (БЕШКОВ, 1972). Среща се почти навсякъде 6 
Източните Родопи, като предпочита близостта на водоеми, микро- 
язовири, стоящи u бавнотечащи води, обрасли с растителност. 

Pelobates syriacus balcanicus Karaman, 1928 

Находища: Харманли (Obst, 1973). (фиг. 2). 

Бележки: Няма данни за срещането на сирийската чесновница в 
централните части на Източните Родопи, въпреки че съществуват 
подходящи биотопи за обитанието на вида. 



132 



REPTILIA 

Emys orbicularis (Linnaeus, 1758) 

Находища: около Свиленград (Буреш & Цонков, 1933); с. Мандрица 
(Бешков, 1987); Урур-дере при Свиленград; Каменитишко дере между с. 
Меден бук u с. Жълти чал (Бешков, отчет по проект Corine Biotopes); 1 
екз., с. Гугутка, 11.08.1965; 1 екз., 6 река северно от с. ДъбоВец, 23.05.1966; 
с Славеево, 15.07.1984, В. Бешков, Д. Добрев набл.; 1 екз., 1,5 km от моста 
на Орешинско дере, 31.08.1979, В. Бешков u С. Бешков набл.; няколко екз., 
е. Малко градище, язовир Ръжкарна (Боаза), 15-20.04.1988, Б. Георгиев 
набл.; 1 екз., водоем при разклона за с Лясковец, 20.04.1996; 2 екз., 
копулираш,и във водоем при разклона за е. Горно поле, 20.04.1996, П. 
Стоев U Б. Петров набл.; 1 екз., в малък водоем в ниви между с Ленско u 
с. Железари, 15.05.1996, Б. Бъров набл.; 1 екз., Улу-дере между с 
Бориславци U с Малки Воден, април, 1996. 

Бележки: Въпреки неголемият брой установени находиш,а в 
Източните Родопи предпологаме, че обикновената блатна костенурка 
е значително по-широко разпространена в изследвания район. 
Вероятно се среш,а u no долините на по-големите непресъхваш,и реки, 
във водоеми u покрай язовирите на р. Арда. 

Mauremys caspica rivulata (Valenciennes, 1833) 
Находища: около Свиленград (Буреш & Цонков, 1933); между с. 
Орешино U с. Мандрица; с. Мандрица; западно от с. Мандрица по 
поречието на Бяла река; около Ивайловград (Бешков, 1987); 
Каменитишко дере между с. Меден бук и с. Жълти чал; 1 екз., съш,ото 
находище, 25.04.1996; Урур-дере при Свиленград (Бешков, отчет по 
проект Corine Biotopes); северно от с. Дъбовец, река, 23.05.1966; с. 
Славеево, 15.07.1984, В. Бешков и Д. Добрев набл.; 1 екз., с. Малко градище, 
язовир Ръжкарна (Боаза), 15-20.04.1988, Б. Георгиев набл.; 1 сгазен на 
пътя екз., до мотел Клокотница при Хасково, 02.06.1996, Б. Бъров събр.; 
1 екз., с. Одринци, в Орешинска река, 17.05.1996, Б. Петров, К. Русков и Д. 
Василев набл.; 2 екз., Орешинско дере, 18.05.1996, Б. Петров и Д. Василев 
набл. 

Бележки: В Източните Pogonu каспийската блатна костенурка се 
среща по поречието на Бяла река, около Ивайловград, при Свиленград u 
Хасково. Според Бешков (1987) минималната u максимална численост 
на вида в находищата в Ивайловградско u Свиленградско може да бъде 
оценена съответно на 158-217 u 93-144 екземпляра. В долината на Бяла 
река се среща източно от завоите над с Меден бук. Интерес 
представлява откриването на каспийската костенурка в околностите 
на град Хасково. Това е едно от най-северните находища на вида в 
България, очертаващо u северната граница на разпространението му 
на Балканския полуостров. Не изключваме обаче u възможността 
екземплярът да е бил уловен на друго място u впоследствие пуснат 6 
околностите на Хасково. 



133 



Testudo hermanni boettgeri Mojsisovics, 1889 

Находища: около Кърджали; с. Мост; с. Стамболийски; (Буреш & 
Цонков, 1933); Каменитишко дере между с. Меден бук и с. Жълти чал; с. 
Мандрица; с. Надежден (Бешков, отчет по проект Corine Biotopes); с. 
Любино; с. Сърница, махала Караджилер (Духалов, 1995); 1 екз., 
Ивайловград, кв. Лъджа, 10.08.1965; 1 екз., с. Меден бук, 18.07.1984, В. 
Бешков U Д. Добрев набл.; 1 екз, около Скалните гъби при с. Бели пласт, 
26.08.1987; 1 екз., 1 km северно от с. Паничково, 25.06.1993; 1 екз., 
разклона за Паничково, 10.06.1999; 1 екз., с. Бойно, 27.06.1993; 1 екз., в 
долината на Чуковска река, с. Чуково, 16.08.1995; няколко екз., между с. 
Птичар U Момчилград, 16.08.1995; 1 женски екз., в долината на река 
Върбица между жп. сп. Джебел и Кърджали, 18.08.1995; 1 мъжки екз., 
околности на Момчилград, 18.08.1995; 2 копулиращи екз., с. Поточница, 
23.08.1995; 2 екз., край р. Арда при Маджарово, 12.05.1996; 1 екз., 
Орешинско дере между с. Одринци и с. Орешино, 18.05.1996, Б. Петров и 
Д. Василев набл.; 1 мъжки екз., между с. Студен кладенец и с. Бойник, 
27.08.1995; 1 женски екз., между с. Овчари и х. Свежеет, 28.08.1995; 
няколко екз., между х. Свежеет и махала Чобан-кьой, 28.08.1995; 1 екз., с. 
Бял кладенец, 10.10.1995; 1 екз., близо go Бяла река между с. Меден бук и 
с. Жълти чал, 25.04.1996; около 20 екз., някои копулиращи, около с. 
Кремен, 27.04.1996; 1 екз., 1 km южно от с. Кирково, 20.04.1995; 2 екз. в 
брачна игра, с. Гривяк, 20.04.1995; 2 екз., с. Стражец, 23.04.1995; 2 екз., с. 
Гугутка, 23.04.1995; 2 екз., с. Жълти чал, 25.04.1995; 1 екз., жп. сп. Средна 
Арда, 13.08.1995; 2 екз., с. Гняздово, 17.05.1996; 1 екз., между с. Ленско и с. 
Железари, 15.05.1996, Б. Бъров набл.; с. Пелевун, 15.05.1996, Б. Бъров набл.; 
1 екз., в дъбова гора на 2 km южно от с. Кондово, 16.05.1996, Б. Бъров 
набл.; 1 женски, с. Долна кула, 16.04.1998; 2 женски екз., с. Ботурче, 
15.04.1998; 6 мъжки, 2 женски, с. Бежанци, 15.04.1998; 1 екз., до Водната 
пещера, мах. Читашко, с. Кобиляне, 28.07.1999; 1 мъжки екз., долината 
на р. Арда, 5 km западно от кемера nog с. Дядовци, 29.07.1999; 1 женски 
екз., около кемера nog с. Дядовци, 29.07.1999; 1 мъжки екз, с. Горна 
снежинка, около хълм Xucapa, 03.08.1999; 1 мъжки екз, покрай p. Арда на 
3 km западно от Стоянов мост, с. Стояново, 30.07.1999; 1 мъжки екз., 2 
km от бетонния мост над р. Арда посока с. Боровица, 04.08.1999; 1 
мъжки екз., nog крепостта при с. Башево, 05.08.1999; 1 екз., сгазен на 
шосето на 4 km от с. Млечино към Ардино, 850 м н.м.в., 05.08.1999; 1 
коруба в пещера Прилепова дупка, с. Долно Луково, 05.11.1999. 

Бележки: Шипоопашатата костенурка е вид, срещал се в близкото 
минало на територията на цялата страна. За съжаление силният 
антропогенен натиск през последния половин век е довел go пълното u 
изчезване в някои райони на България. В наши дни все още с висока 
численост видът се среща 6 Струмската долина, Източните Родопи, 
Дервентските възвишения, Сакар u Странджа. В Източните Родопи се 
среща повсеместно, но 6 районите около градовете Момчилград, 
Крумовград, Кърджали u Ивайловград плътността на популациите е 
силно намалена. Голямо струпване на шипоопашати костенурки бе 
наблюдавано в Момчилградско, където за един час бяха наблюдавани 

134 



около 20 екземпляра на територия от 200 т^ - малък хълм, гъсто 
обрасъл с gpaku. В Източни Pogonu вида бе установен u в сухи 
иглолистни гори от черен бор, 

Testudo graeca ibera Pallas, 1814 

Находища: с. Стамболийски (Буреш & Цонков, 1933); Каменитишко 
дере между с. Меден бук и с. Жълти чал; с. Надежден (Бешков, отчет по 
проект Corine. Biotopes); с. Любино; с. Сърница, махала Караджилер 
(ДУХААОВ, 1995); с. Горни юруци, 19.07.1987 (BESHKOV, 1997); с. Надежден, 
18.06.1958; между с. Камилски дол и с. Ламб}^, 12.08.1965; с. Широко поле, 
10.08.1965; Иран тепе над Крумовград, 12.08.1965; с. Мандрица, 12- 
18.07.1984, В. Бешков и Д. Добрев набл.; 1 екз., същото находище, 
04.04.1990; с. Голямо Каменяне, 27.08.1987; 4 km западно от Свиленград, 
26.07.1988; 1 млад екз., с. Долна кула, 13.06.1995, Б. Бъров събр.; 2 
копулиращи екз., с. Студен кладенец, 09.08.1995, Б. Бъров събр.; 4 екз., в 
долината на Чуковска река, с. Чуково, 16.08.1995; няколко екз., с. 
Птичар, 16.08.1995; 1 женски екз., в долината на река Върбица между 
спирка Джебел u Кърджали, 18.08.1995; 1 женски екз., с Мрежичко, 
18.08.1995; 1 мъжки екз., заровен в опадали сухи борови иглички в 
околностите на Момчилград, 18.08.1995; 1 екз., между с Конево u с. Бял 
кладенец, 24.08.1995; 1 екз., с Гняздово, 17.05.1996, Б. Петров, К. Русков u 
Д. Василев набл.; 1 мъжки екз., по пътя от Маджарово за с Сеноклас, 
13.05.1996; 3 мъжки u 1 женски екз., край р. Арда при Маджарово, 
12.05.1996; 1 мъжки екз., между с Овчари u х. Свежест, 28.08.1995; 
няколко екз., в суха борово-акациева гора между х. Свежест u махала 
Чобан-кьой, 28.08.1995; 2 екз., хълм Коджа-кая при с Белополяне, 
23.04.1996; 1 женски екз., с Горно Луково, 24.04.1996; 1 екз., с Татул, 
26.04.1996; 1 екз., по пътя за с Стоманци, 26.04.1996; един екз., около с 
Стоманци, Pinetum, 27.04.1996; 1 екз., с Малка чинка, 20.04.1995; 2 екз., с 
Черноочене, 22.04.1995; 2 екз,, в дъбова гора на 2 km южно от с Кондово, 
16.05.1996, Б, Бъров набл,; 1 екз,, с Кирково, 20,04,1995; 1 мъжки, 1 женски 
екз., с Гривяк 20.04,1990; 1 екз., с Стражец, 23.04.1995; 4 екз., с Гугутка, 
23.04,1995; 2 екз,, с Жълти чал, 25.04,1995; 1 мъжки, жп, сп. Средна Арда, 
13,08,1995;1 екз,, с Черничево, 22,04.1995; 1 екз., на пътя между с Долно 
Луково U с Мандрица, 11.06,1999; 1 екз,, с Долна кула, 16. 04. 1998; 2 
мъжки, с Ботурче, 15,04,1998; 5 мъжки, 1 женски екз., с Бежанци, 
15,04,1998; 1 мъжки екз,, go Водната пещера, мах, Читашко, с Кобиляне, 
28,07.1999, 

Бележки: Подобно на предходния вид шипобедрената костенурка се 
среща на територията на целите Източни Родопи, В района на 
градовете Момчилград, Ивайловград, Крумовград u Кърджали 
популациите u са силно намалели, повлияни от човешката дейност, В 
околностите на Момчилград за около mpu -четири часа полеви 
наблюдения бяха забелязани само два екземпляра от двата вида. 
Наблюденията ни бяха потвърдени u от разговорите ни с местни 
жители. Най-висока численост на вида установихме в Крумовградско u 
Момчилградско, където за 1 km маршрут могат да бъдат наблюдавани 

135 



около 15-20 екземпляра. Най-големият, съобщаван 6 литературата 
екземляр с дължина на карапакса около 389 mm u тегло от 5.860 kg go 7 
kg след нахранбане е намерен 6 района на с. Горни юруци (Beshkov, 1997). 
Интерес представлява и намирането на вида през най-топлите месеци 
на годината в силно apugnu местообитания (П. Стоев наблюдава през 
месец август един заровен в борови иглички екземпляр в близост go 
Момчилград в гора от черен бор). 

Cyriodactylus kotschyi danilewskii (Strauch, 1887) 
Находища: Свиленград; Харманли (Буреш & Цонков, 1933); 
Свиленград; с Мандрица; с Меден бук, с Свирачи; с Славеево; с Долно 
Луково; с Горно Луково (Добрев, 1986); с Бориславци, (разговор е местни 
жители); Маджарово, 1996-1998; 1 екз., хижа Арда, 04.04.1992, Б. Петров 
U С Бешков набл. (фиг. 3). 

Бележки: От mpume известни подвида у нас, в Източните Родопи е 
разпространен само С к. danilewskii (Добрев, 1986). Въпреки 
интензивните ни търсения в района видът не бе установен извън 
човешки поселиш,а. Сведения за обитанието на гекона по скали на южни 




* Cyrtodactyius kotschyi 
■^ Ablepharus kitaibelii 



Фиг. 3. Разпространение на Cyrtodactyius kotschyi и Ablepharus kitaibelii & изследЬаяия 
район 



136 



склонове nog 300 m н.м.б. са известни от Северна Гърция (провинция 
Еврос), където подобни находки не са рядкост (Helmer & Scholte, 1985). 
Вероятно климатичните особености са основния фактор, който 
ограничава разпространението на гекона в естествени местооби- 
тания у нас. Единствените диви популации на вида в България са от 
няколко находища между о-в Св. Анастасия при Бургас u залива Палюря 
между Маслен нос u Приморско. 

Ablepharus kitaibelii stepaneki Fuhn, 1970 

Беле:жки: Въпреки интензивните ни изследвания не успяхме да 
установим вида в Източните Родопи. Единствените данни за 
наличието му там са на колеги орнитолози, които са го наблюдавали 
при селата Гугутка u Горни юруци. Литературни данни (Helmer & 
Scholte, 1985), както u личните ни наблюдения в Североизточна Гърция 
(резервата Дадя) показват, че видът се среща доста често в гори от 
Pinus ЬгиШа(^иг. 3). 

Anguis fragilis Linnaeus, 1758 

Находища: около Харманли (Буреш & Цонков, 1933); с Сърница 
(ДУХАЛОВ, 1995); хижа Арда, С Бешков набл.; 1 екз., pug Гората, между с 
Орешец U с Ефрем, 1996, С. Стойчев набл.; 1 екз. на 1 km от устието на 
р. Давидковска Арда, go ловната хижа, 04.08.1999. 

Бележки: Малкото на брой установени от нас находища на вида в 
Източните Родопи не подкрепят твърдението на Василева u Тодорова 
(1994), че слепокът живее по сенчестите места в целия регион. Според 
нас видът е доста рядък в централните части на изследваната 
територия. 

Pseudopus apodus thracius (Obst, 1978) 

Находища: около Свиленград; около Харманли; с. Три могили; вр. 
Малък Голеш (БУРЕШ & Цонков, 1933); с. Надежден (Бешков, отчет по 
проект Corine Biotopes); Орешинско дере, между с. Одринци и с. 
Орешино, 11.08.1965; 1 екз., с. Кирково, 09.05.1966, Т. Цветков събр.; 1 
сгазен на пътя екз., с. Железино, 14.07.1986; 1 екз., изпуснат от черна 
каня (Milvus migrans) между с. Дъбовец и с. Камилски дол, 17.05.1996, Б. 
Петров, К. Русков и Д. Василев набл.; 1 млад екз., Орешинско дере, между 
с. Одринци U с. Орешино, 18.05.1996, Б. Петров и Д. Василев набл.; 1 екз., 
край р. Арда nog Кован-кая при Маджарово, 12.05.1996; 1 млад екз., близо 
go пътя при с. Мандрица, 27.04.1995; Дигилик дере, близо go железния 
мост на р. Арда при с. Долно Черковище, С. Марин набл. (фиг. 4). 

Бележки: Най-западното находище на жълтокоремника в България 
е при с. Кирково. След 1966 г. видът не е установяван там, включително 
u no време на полевите изследвания през 1995-1997 г. Жълтокоремникът 
предпочита полуаридни биотопи, обрасли с храсталаци, драки u друга 
нискостъблена растителност. Среща се u no каменисти места, покрай 
реки, по-рядко навлиза u в гори. В Дишлик дере (go моста на р. Арда при 
с Долно Черковище) за няколко часа моггигп да бъдат наблюдавани 4-5 

137 



екземпляра (С. Марин, устно съобщение). Подобни данни за района на 
гр. Маджаробо ни бяха съобщени от Христо Христов от 
Природозащитен център "Източни Родопи". По нащи наблюдения Вида 
е най-многочислен 6 долината на Бяла река източно от с Меден бук. 

Lacerta viridis (Laurenti, 1768) 

Бележки: На територията на Източните Pogonu видът е gocma 
чест, но са необходими по-задълбочени проучвания върху подвидовата 
му принадлежност. Голяма част от данните са получени от 
наблюдения в природата, без пряк улов, u възможност за грешка при 
индентифицирането съществува. На места обитава съвместно с 
ивичестия гущер. 

Lacerta trilineata Bedriaga, 1886 

Находища: с. Надежден; Харманли; Хасковски бани; с Три могили; 
(Буреш & Цонков, 1933); Хасково; 20 km западно от Хасково (MOller, 
1940); с. Надежден; с. Мандрица (Бешков, отчет по проект Corine 
Biotopes); между с. Сива река u с. Малко Градище, 11.07.1984; 2 km северно 
от с. Мандрица по пътя за Ивайловград, 16.07.1984; 2 km южно от с. 
Стремци, 27.06.1993; с. Мезек, 11.07.1984, В. Бешков и Д. Добрев набл.; 3 
млади екз., Дишлик дере, близо go железния мост на р. Арда при с. Долно 
Черковище, 03.04.1992, Б. Петров и С. Бешков; 1 млад екз., край р. Арда go 
Маджаробо, 12.05.1996; 7 екз., Каменшпишко дере между с. Меден бук и с. 
Жълти чал, 25.04.1996. 

Беле:жки: Възрастните мъжки екземпляри на ивичестия гущер са 
морфологично сходни със зеления гущер, поради което не винаги 
определянето им" без пряк улов е достоверно. Един от най-често среща- 
ните гущери в Източните Родопи. 

Podarcis muralis (Laurenti, 1768) 

Находища: с. Любино; с. Сърница (Духалов, 1995); няколко екз., между 
с Устрен u хижа Устрен, 17.08.1995; 1 екз, гр. Джебел, 18.08.1995; 1 екз., 
между жп. сп. Джебел u Кърджали, в долината на река Върбица, 
18.08.1995; 1 екз., по пътя за с Сеноклас, 13.05.1996; няколко екз., 1 екз.. 
Хамбар дере, между с Стражец u с. Черничево, 600 m н.м.в., 21.04.1996; 1 
екз., между с Стражец u с. Горни юруци, 600 m н.м.в., 22.04.1996; няколко 
екз., с Свирачи, учебната застава, 24.04.1996 (1 екз., в колекцията на 
НПМ); няколко екз., около с Кремен, 27.04.1996; 1 екз., мах. Чшпашко, с 
Кобиляне, 28.07.1999; над 20 екз., около Стоянов мост, с Стояново, 
30.07.1999 (1 екз. в колекцията на НПМ); 10 екз., покрай р. Арда при 
ловната хижа nog с. Любино, 04.08.1999. 

Бележки: Често срещан вид на територията на Източни Родопи. 
На много места обитава съвместно с македонския гущер. 

Podarcis erhardii riveti (Chabanaud, 1919) 

Находища: около Кърджали; около Ивайловград; с. Мезек (Буреш & 
Цонков, 1933); с. Мандрица (Бешков, отчет по проект Corine Biotopes); с. 

138 



свирачи, 01.09.1979, В.Бешков u С. Бешков набл.; няколко екз., на пътя 
между язовир Ивайловград u с. Дъбовец, особено около с Камилски дол u 
no на юг, 12.07.1984, В. Бешков u Д. Добрев набл.; няколко екз., с. Меден бук, 
покрай реката u no пътя за с. Жълти чал, 14-18.07.1984, В. Бешков u Д. 
Добрев набл.; съшото находише, 25.04.1996 (1 екз. в колекцията на НПМ); 
1 екз., с. Мъдрец, 09.10.1995 (в колекцията на НПМ); няколко екз., между с. 
Устрен U с. Мрежичко, 18.08.1995 (1 екз. в колекцията на НПМ); няколко 
екз., с. Свирачи, -пясъчен склон край пътя, 23.04.1996 (2 екз. в колекцията 
на НПМ); 2 екз., с. Ботурче, 15.04.1998; 3 екз., с. Бежанци, 15.04.1998; 1 екз., 
с. Горна снежинка, около хълма Xucapa, 03.08.1999; 5 екз., Дишлик дере, 
близо go железния мост на р. Арда при с. Долно Черковище (в колекцията 
на НПМ); 1 екз., с. Тютюнче, 27.04.1996 (в колекцията на НПМ); около 30 
екз., покрай р. Арда при ловната хижа nog с. Любино, 04.08.1999; 30 екз., 
крепостта при с. Башево и покрай р. Арда nog нея, 05.08.1999. 

BeAeddku: Изследванията ни показаха едно значително по-широко 
разпространение на македонския гущер в Източните Родопи. Засега 
остават неизяснени въпросите доколко находиш,ата на македонския u 
стенния гущер са припокриват, както u дали двата вида хибридизират 
в района. Разпространението на македонския гущер в Източните 
Родопи достига на запад go с. Башево, където го установихме покрай р. 
Арда U по околните хълмове. Западно от тази точка бяха намерени 
единствено стенни гущери. 

Podarcis taurica Pallas, 1811 

Находища: около Кърджали; около Ивайловград; около Свиленград; с 
Надежден; около Харманли (Буреш & Цонков, 1933); с Мандрица 
(Бешков, отчет по проект Corine Biotopes); с. Гугутка, 11.08.1965; с. 
Мезек, 13.07.1984, В. Бешков u Д. Добрев набл.; северния бряг на язовир 
Ивайловград, 12.07.1984, В. Бешков u Д. Добрев набл.; с. Бели пласт, 
27.08.1987; между с. Свирачи и с. Белополяне, многократно наблюдаван 
през различни години; 1 екз., с. Студен кладенец, 09.08.1995, В. Бъров 
набл.; 1 екз., между с Дъбовец u с. Камилски дол, в житна нива, 
17.05.1996, Б. Петров, К. Русков u Д. Василев набл.; 2 екз., Орешинско 
дере, между с Одринци u с. Орешино, 18.05.1996, Б. Петров u Д. Василев 
набл.; между х. Свежест u махала Чобан-кьой, 28.08.1995; 1 мъжки екз., с 
Стражец, 500 m н.м.в., 22.04.1996; 1 екз., 2-3 km npegu с. Казак, купчина 
камъни край пътя, 22.04.1996; 1 екз., 2-3 km npegu с. Гугутка, nog пън, 
22.04.1996; 1 екз., между с Гугутка u с. Бели дол, 22.04.1996; 3 екз., с 
Свирачи, пясъчен склон край пътя, 23.04.1996; 2 екз., с Бориславци, 
04.04.1992, Б. Петров u С. Бешков набл.; 10 екз., с Кирково, 20.04.1995; 5 
екз., с Гривяк, 20.04.1995; около 20 екз., с Черничево, 20.04.1995; 2 екз., с 
Стражец, 23.04.1995; около 30 екз., с Жълти чал, 25.04.1995; 10 екз., с 
Тънково, 13.04.1998; 1 екз., прохода над с Ефрем, 600 m н.м.в., 13.04.1998; 
4 екз., с. Бежанци, 15.04.1998; 10 екз., с Мезек, 12.04.1998; 1 екз., между с 
Лозен U с Черна могила, 04.11.1999. 

BeAe:ddm: Видът се среща на голяма част от територията на 
Източните Родопи, като навсякъде е многочислен. Най-често обитава 

139 



omkpumu пространства - поляни, скалисти u песъчливи склонове, ниви, 
селски дворове u в близост go пътища. 

Ophisops elegans ehrenbergii (Wiegmaim, 1835) 

Находища: с. Мез ек; с. Мандрица (Буреш & Цонков, 1933; Бешков, 
1985); 1 екз., Орешинско дере, между с. Одринци и с. Орешино, 18.05.1996, 
Б. Петров и Д. Василев набл.; няколко екз., с. Сив кладенец, развалини на 
cmapu къщи, камъ'ки, 24.04.1996; 2 екз., между с. Мандрица и с. Долно 
Луково, 24.04.1996; 1 екз., с. Горно Луково, 24.04.1996; 4 екз., go Луда река 
nog с. Горно Луково, 11.06.1999; 1 екз., между с Меден бук u с. Жълти чал, 
25.04.1996. (фиг. 4). 

Бележки: От всички, срещащи се у нас видове, змиеокият гущер е с 
най-ограничено разпространение. Ирано-турански елемент, който в 
Европа се среща в Европейска Турция u североизточна Гърция, 
включително u островите (Gasc et al., 1997). В България видът се среща 
само в изследвания район, където минава u северната граница на 
разпространението му в Европа. До настоящото изследване видът бе 
известен само от две находища - с Мезек u с. Мандрица (Бешков, 1985). 
Новите данни значително допълват досегашните ни познания за 




■^ Ophisaurus apodus (present) 
;; Ophisaiirus apodus (before 1966) 
■^ Ophisops elegans (present) 
-.'- Ophisops t'/gffrtw.v (before 1933) 



Фиг. 4. Разпространение на Ophisaurus apodus и Ophisops elegans д изследвания район 



140 



разпространението на змиеокия гущер 6 България. Hue го намирахме 
gocma често no поречията от българската част на реките Бяла u Луда. 
Най-западното, установено от нас находище, е река Овчарска 
(Ботурченска), Видът не беше установен при с Мезек, въпреки че през 
последните 20 години района на селото е посещаван 4 пъти - на 
30.08.1979, 11.07.1984, 12.04.1998 u 24.04.1999. По време на екскурзирани- 
ята HU установихме, че предпочитаните от вида местообитания в 
района на Мезек са изменени в обработваеми селскостопански площи 
или насаждения от черен бор. Предполагаме, че унищожаването на 
преходната зона от храсталаци между покрития с дъбови гори pug 
Гората u no-omkpumume площи в околностите на с Мезек е довела go 
изчезването на вида в района. Наблюденията ни в резервата Дадя 
(Северна Гърция, провинция Еврос) показаха, че видът се среща u 6 гори 
от Pinus bruttia. Сравнителен анализ на хабитатните предпочитания 
в Дадя U СЗ Турция показва, че основната причина, която ограничава 
разпространението на вида, е климатичният фактор (Strijbosch & 
Westden, 1999). Предполагаме, че това обяснява u ограниченото разпро- 
странение на змиеокия гущер у нас. 

По поречието на Бяла река видът обитава ниски, припечни места, 
обрасли с ксеротермна растителност, покрайнини на редки дъбови 
гори, поляни с хвойни, в единични случаи се среща u no стръмни скални 
откоси. Намир£1хме го по оградите на запустели къщи, покрай пътища 
U крайпътни канавки. В околностите на с Мандрица могат да бъдат 
наблюдавани go 10-15 екземпляра за един час (Бешков, 1985). Новите ни 
наблюдения потвърждават подобна численост, като на места в редки 
дъбови гори с храстов подлее преброявахме по 4-6 екз. за отсечка от 50 
т. Често видът обитава съвместно с Lacerta viridis u Lacerta trilineta. 
Ha някои места доминира no численост над останалите видове гзоцери. 
Необходими са по-задълбочени изследвания върху екологията u 
биологията на змиеокия гущер у нас. 

Егух jaculus (Linnaeus, 1758) 

Находища: местност Хухла при с Динево; около Харманли; с. 
Надежден; около Свиленград (Буреш & Цонков, 1934); Харманли (Muller, 
1940); 8 екз., с Надежден, 18.06.1958; 1 екз., същото находище, 1959, П. 
Берон събр.; 1 убит на пътя екз., nog Кован-кая при Маджарово, май, 
1995, Хр. Христов събр.; 1 екз., същото находище, май, 1996, С. Стойчев 
набл. (фиг. 5). 

Бележки: Въпреки не многото на брой находища турската боа 
вероятно е доста по-широко разпространена в Източните Родопи. 
Заради скрития си начин на живот е трудно да бъде наблюдавана, по- 
ради което u липсват достатъчно данни за биологията u разпростра- 
нението на вида 6 района. 

Typhlops vermicularls Merrem, 1820 

Находища: около Харманли, с Надежден, около Свиленград (БУРЕШ & 
Цонков, 1934); Любимец, местност Хисаря (Паунов, 1974); 1 екз., с 

141 




Фиг. 5. Разпространение на Eryxjaculus, Typhlops vermicularis \x Coronella austriaca 6 
изследвания район 

Мандрица, 31.08.1979; 1 екз., х. Арда, 26.04.1990, С Бешков набл.; 1 екз., кб. 
Лъджа, 1994, Т. Минкова събр.; 1 сгазен екз., с Студен кладенец, 
23.07.1995, С. Бешков набл.; 1 екз., 6 градина на двор, същото находище, 
13.08.1995, Б. Бъров събр. (фиг. 5). 

Бележки: Смятаме, че видът подобно на турската боа има значи- 
телно по-широко разпространение от досега известните данни. Осно- 
вание за това ни дава u изследването на Станчев (1996), който в подхо- 
дящи почвени условия в долината на р. Струма установява сравни- 
телно висока численост на червейницата. За намирането u се изисква 
специализиран подход u системни изследвания 6 един u същи район. 

Coronella austriaca Laurenti, 1768 

Находища: Хасково, около Харманли (БУРЕШ & Цонков, 1934); 1 екз., СЗ 
от с Черничево, 07.04.1986, П. Янков събр.; 1 сгазен на пътя екз. между 
хижа Белите брези u Ардино, 600-800 m от хижата, 26.06.1993. (фиг. 5). 

Бележки: Единствените съвременни данни за обитанието на вида 
в същинската част на Източните Родопи се отнасят за райони с 
голяма надморска височина. В гръцките части на планината видът се 



142 



среща над 700 m н.б., където вероятно не е рядък (Helmer & Scholte, 
1985; лични наблюдения). 

Natrix natrix (Linnaeus, 1758) 

Находища: с. Малебо; с, Перперек; с. Жълти бряг; с. Надежден; около 
Харманли; с. РогозиноВо; около Свиленград (Буреш & Цонков, 1934); 20 km 
западно от Хасково (Muller, 1940); с. Мезек; с. Мандрица (Бешков, 1986) 
Каменитишко дере между с. Меден бук и с. Жълти чал (Бешков, отчет по 
проект Corine Biotopes); с, Гугзпика, 11.08.1965; с. Широко поле, 10.08.1965 
при вливането на река Арда в язовир Кърджали (ДУХАЛОВ, 1995); Урур -gepe 
при Свиленград, 30.08.1979; с. Славеево, 15.07.1984, В. Бешков, Д. Добрев набл. 
300-1500 m срещу течението на Орешинско дере при с. Одринци, 31.08.1979 
17.07.1984; 1 екз., forma persa, Орешинско дере, между с. Одринци и с 
Орешино, 18.05.1996, Б. Петров, Д. Василев набл.; 3 екз., между с. Мандрица 
U с. Меден бук, 14-18.07.1984, В. Бешков, Д. Добрев набл.; с. Дъбовец, 
15.07.1986; с. Голямо Каменяне, 27.08.1987; с. Горна снежинка, 20.07.1988; 1 
екз., forma persa, с. Миладиново, 17.05.1996, Б. Петров, К. Русков, Д. Василев 
набл.; 1 екз., forma persa, с. Воденци, 17.05.1996, Б. Петров, К. Русков, Д. 
Василев набл.; 2 възрастни екз., forma persa u 1 млад екз., forma natrix, 
Каменитишко дере между с. Меден бук и с. Жълти чал, 25.04.1996; 1 екз., 
сгазен на пътя между с. Мандрица и с. Долно Луково; 1 екз., forma natrix, с. 
Долна кула, 16. 04. 1998; 1 екз., forma natrix, изворче в с. Бежанци, 15.04.1998; 
1 екз., forma persa, с. Стояново, покрай p. Арда go Стоянов мост, 30.07.1999. 

BeAe:ddm: Жълтоухата водна змия е широко разпространена в 
България. В страната е представена с две форми - Natrix natrix forma 
natrix u Natrix natrix forma persa, чиито ареали не са строго 
разграничени един от друг (Бешков, 1986). В Източните Pogonu са 
установени u двете форми на вида. 

Natrix tessellata (Laurenti, 1768) 

Находища: с. Стамболийски, с. Книжовник, с. Перперек, с. 
Надежден, Харманли, около Свиленград (БУРЕШ & Цонков, 1934); 
Каменитишко дере между с Меден бук u с. Жълти ч£1Л (Бешков, отчет 
по проект Corine Biotopes); с. Сърница (ДУХАЛОВ, 1995); с. Гугутка, 
11.08.1965; 4 екз., с Меден бук, 14.07.1984, В. Бешков, Д. Добрев набл.; 
няколко екз.. Бяла река при с Мандрица, 14-18.07.1984, В. Бешков, Д. 
Добрев набл.; жп. сп. Средна Арда, 09.06.1989; 2 сгазени екз. на пътя 
между х. Момина скала u Маджарово, 11.05.1996; 2 сгазени на пътя екз. 
близо go p. Върбица, между сп. Джебел u с. Върхари, 26.04.1996; 1 екз. на 
хълма над Тракийската гробница при с Мезек, 24.04.1999; 1 екз., 
Дядовския кемер, с Дядовци, 28.07.1999; 1 екз., 1 km над устието на р. 
Давидковска Арда при лобната хижа nog с. Любино, 04.08.1999; 1 екз, с 
Стояново, покрай р. Арда go Стоянов мост, 30.07.1999; 1 екз., устието 
на р. ApguHO чайе, 1 km източно от кемера при с Дядовци, 02.08.1999. 

Бележки: Въпреки малкото установени от нас находища предполага- 
ме, че видът е значително по-широко разпространен u многочислен в Из- 
очншпе Pogonu, особено no поречията на големите u непресъхващи реки. 

143 



Coluber caspius Gmelin, 1789 

Находища: около Хасково (Ковачев, 1917); с. Перперек; с. Мост; с. 
Стамболийски; с. Жълти бряг; с. Странджево; около Харманли; с. 
Покробан; с. Надежден (Буреш & Цонков, 1934); Каменитишко дере 
между с. Медеи бук и с. Жълши чал (БЕШКОВ, отчет по проект Corine 
Biotopes); с. Песнопой; местност Саръ-кая (3-4 km западно от с. 
Песнопой); с. Любино; с. Сърница; махала Караджилер (ДУХАЛОВ, 1995); 2 
екз., с. Надежден, 18.06.1958; 1 екз., с. Широко поле, 16.08.1965; 1 екз., ЛС 
"Студен кладенец", 17.08.1965; 1 екз, сгазен на шосето go с. Збездел, 
09.08.1965; 500 m северно от с. Кирково, 23.05.1966; 1 екз., северен бряг на 
язовир Ивайловград, 01.09.1979, В. Бешков, С. Бешков; 1 екз, сгазен на 
шосето, с. Комунига, 29.08.1979, В. Бешков, С. Бешков; 1 екз, с. Покрован, 
13.07.1986; 1 екз, с. Мандрица, 15.06.1984, В. Бешков, Д. Добрев набл.; 1 
млад екз., съшото находише, 04.04.1990; 1 екз, с. Меден бук, 15.06.1984, В. 
Бешков, Д. Добрев набл.; 1 екз., с. Сива река, 15.07.1986; 1 екз., сгазен на 
шосето, 1 km източно от с. Егрек, 27.08.1987; 1 млад екз., с. Мандрица, 
04.04.1990; 2 екз., жп. сп. Средна Арда, 19.10.1990; 1 екз., същото 
находище, 09.06.1995, Б. Бъров набл.; 1 екз., с. Калоянци, 10.06.1995, Б, 
Бъров набл.; 1 съблекло, с. Чуково, 16.08.1995; 1 сгазен на пътя екз., гр. 
Джебел, 17.08.1995; 2 сгазени на пътя екз., между спирка Джебел u 
Кърджали, 18.08.1995; 1 убит на пътя екз., с. Рабово, 26.08.1995; 1 екз., 
между с. Студен кладенец и с. Бойник, 27.08.1995; 1 екз., с. Збездел, 
28.08.1995; 1 съблекло, с. Рибино, 11.10.1995; 1 млад екз., с. Чавка, 
12.10.1995; 1 млад екз., по пътя за хижа Момина скала, 1 km от 
Маджарово, 13.05.1996; 1 сгазен на пътя екз., с. Ковил, 26.04.1996; 1 сгазен 
на пътя екз., разклон за с, Медевци (между Бенковски и Фотиново), 
27.04.1996; 1 екз., х. Арда, април, 1992, С. Бешков набл.; 1 екз., с. Долно 
Луково, април, 1992, С. Бешков набл.; 1 екз., Чеверме поляна при 
Маджарово, 21.06.1996, Б. Бъров набл.; 1 екз., сгазен на пътя между с. 
Горна кула и с. Долна кула, 10.06.1999; 2 екз., сгазени на пътя go 
учебната застава между Ивайловград u с. Свирачи, 11.06.1999; 1 екз., с. 
Черноочене, 22.04.1995; 1 млад екз., с. Гугутка, 14.04.1998; 1 екз. сгазен на 
пътя между с. Мезек и крепостта над селото, 12.04.1998; 1 екз., сгазен 
на пътя между Кърджали и с. Енчец, 03.08.1999; 1 екз., до р. Арда при 
бетонния мост nog с. Любино, 04.08.1999. 

Бележки: Най-често срещаната змия в Източните Pogonu. 
Обитава различни местообитания, като често навлиза u в селищата. 

Coluber najadum dahlii Schinz, 1833 

Находища: около Хасково; Хасковски минерални бани; с Мъдрец; с 
Воденци/ Черньовци?; с Карамусал = ? с Странджево; около Харманли; 
с Надежден (Буреш & Цонков, 1934); Каменитишко дере между с Меден 
бук U с Жълти чал (Бешков, отчет по проект Corine Biotopes); 1 екз., 
същото находище, 25.04.1996; между махала Караджилер u с. Сърница 
(Духалов, 1995); 1 екз., с Кирково, 09.05.1966, Т. Цветков събр.; 1 екз., 4 km 
източно от с Йончево по посока Доган-кая, 26.06.1993; 1 екз., с Студен 
кладенец, Б. Борисов набл.; 1 сгазен на пътя екз., между с Карамфил u с. 

144 



Збездел, 28.08.1995; 1 млад екз., сгазен на пътя при с Самокитка, 
12.10.1995; 1 екз., go портала между с Одринци u с. Сив кладенец, 
24.04.1996; 1 екз., 6 изоставена къща на с Малино (Твърдец), 16.05.1996, Б. 
Бъров набл.; 1 млад екз., Юрушка река, с Бежанци, 15.04.1998. (фиг. 6). 

Беле:Я<ки: Тънкият стрелец е вид с ограничено разпространение 6 
нашата страна. Северната граница на ареала му минава през България 
по линията Дупница - дефилето на Ели-дере - Асенова крепост - Хасково 
- Харманли - село Лесово (Дервентски възвишения). Съобш,енията от 
края на миналия век за намирането му по Черноморското крайбрежие 
(ШКОРПИЛ, 1897), вероятно се отнасят go близкия вид черноврата 
стрелушка {Coluber rubriceps thracius Rehak, 1986). Въпреки немногото 
на брой находиш,а, koumo успяхме да установим по време на полевите 
HU изследвания, вероятно видът е със значително по-широко 
разпространение в Източните Родопи. 

Elaphe quatuorlineata sauromates (Pallas, 1811) 
Находища: около Хасково; с. Мъдрец; с. Стамболийски; с. Надежден; 
около Свиленград (Буреш & Цонков, 1934); 20 km западно от Хасково 




# Coluber najadum 

+ Elaphe longissima 

-k Elaphe q. suuronuites (present) 

"k Elaphe q. sauromates (before 1940) 



Фиг. 6. Разпространение на Coluber najadum, Elaphe longissimaxx Elaphe q. sauromates 
6 изследвания район 



145 



(MiJLLER, 1940); 1 екз., 1 km npegu разклона за с. Попско, на шосето 
Крумовград - Ивайловград, 12.08.1965; между с Въгларово u с. Колец, при 
отбивката за разсадника на Хасково, Б. Борисов набл; с, Клокотница, 
местност Асенова крепост, Б. Борисов набл. (фиг. 6). 

Бележки: Твърде вероятно е в Източните Pgonu пъстрият смок да се 
е запазил само в някои слабо населени места u в пограничните части u mo 
в ниска численост. Има сведения, че видът се среща u в района на 
Маджарово. В цялата страна се наблюдава тенденция за намаляване 
ареала u числеността поради промяната на основните му местооби- 
тания. Данните, с koumo разполагаме, са предимно в периферията на 
изследваната територия или са доста стари (находището при с Попско). 

Elaphe longissima (Laurenti, 1768) 

Находища: с. Перперек; с. Черна могила; с. Черещак (Буреш & 
Цонков, 1934); 1 сгазен на пътя екз. на разклона за с Равен, 23.07.1986, 
С. Бещков събр.; 1 екз., с Войник, 11.06.1995, В. Въров събр.; 1 млад екз., 
разклона за с Гърбище, 5 km npegu Ардино, 18.05.1996, В. Петров, К. 
Русков, Д. Василев набл.; 1 сгазен на пътя екз., 5 km източно от 
Момчилград, 26.04. 1996; 1 екз. с Габерово, 16.06.1996. (фиг. 6). 

Бележки: Рядък вид в Източните Родопи. Основната причина 
вероятно е липсата на достатъчно подходящи за размножаване 
местообитания - cmapu u влажни широколистни гори. В някои от 
случаите (над Момчилград) видът бе установен в силно засушливи 
местообитания, nokpumu с ксерофитна храстова растителност, 
което се различава от общоприетите схащания за биотопните 
предпочитания на вида. 

Malpolon monspessulanus insignitus (Geoffroy, 1827) 
Находища: с. Перперек; около Хасково; с. Криво поле; около Харманли; 
с. Надежден (Буреш & Цонков, 1934); Каменишко дере между с. Меден бук 
U с. Жълти чал (БЕШКОВ, отчет по проект Corine Biotopes); 1 млад и 1 
възрастен екз., с. Надежден, 18.06.1958; 1 екз., 1 km от Свиленград по 
пътя за с. Мезек, 11.07.1984, В. Бешков, Д. Добрев; 1 екз., 500 m западно от 
с. Мезек, 11.07.1984, В. Бешков, Д. Добрев; 1 убит екз., 1 km северно от с. 
Мандрица, 18.07.1984, В. Бешков, Д. Добрев; 1 млад екз., с. Мандрица, 
15.07.1984, В. Бешков, Д. Добрев набл.; 1 сгазен на пътя екз., стената на 
язовир Ивайловград, 12.07.1984, В. Бешков, Д. Добрев събр.; 1 екз., с 
ювенилна окраска, изпуснат от керкенез (Falco tinnunculus), с. Долна 
кула, 16.08.1995, Б. Бъров набл.; 1 съблекло, Орешинско дере, между с 
Одринци U с Орешино, 18.05.1996, Б. Петров, Д. Василев събр.; 1 екз., go 
портала на заставата на с Одринци, 24.04.1996; 1 екз., крепостта при с 
Бели дол, 15.04.1998; 1 екз., с Бежанци, 15.04.1998. (фиг. 7). 

Бележки: Твърде вероятно е популаците на вдлъбнаточелия смок 
от хълмистите места между Родопите u p. Марица u тези от 
поречието на Бяла река да са частично изолирани. Вероятно между тях 
има островни популации, като тази от долината на р. Крумовица. В 
Източните Родопи видът се среща предимно в райони с ниска 

146 




'A Malpolon monspessulanus (present) 
•'^Z Malpolon monspessulanus (before 1934) 
A Vipem amnwdytes (present) 



Фиг. 7. Разпространение на Malpolon monspessulanus u Vipera ammodytes 6 изслед- 
вания район 

надморска височина, което потвърждава наблюденията на Бешков 
(1974) за вертикалното му разпространение 6 Малешевска планина. 

Vipera ammodytes meridionaUs Boulenger, 1903 
Находища: Харманли; с. Надежден; с. Покрован; Хасково; с. Жълти 
бряг; с Чифлик (Буреш & Цонков, 1934); 20 km западно от Хасково, subsp. 
то ntandoni (MiJLLER, 1940); Каменитишко дере между с Меден бук u с. 
Жълти чал (Бешков, отчет по проект Corine Biotopes); с. Любино; с. 
Сърница, махала Караджилер (ДУХАЛОВ, 1995); 1 екз., с Надежден, 
18.06.1958; с Мандрица, 13.08.1965; при разклона за с Попско на шосето 
Крумовград - Ивайловград, 12.08.1965; около Ивайловград, 23.05.1966; 3 km 
npegu с. Токачка на пътя от Маказа към Крумовград, 13.07.1986; 1 km 
след кантон Орфей, от жп. сп. Средна Арда към Перперек, 08.06.1989; 1 
екз., с Кобиляне, 13.07.1986; 1 екз., над жп. сп. Средна Арда, 16.11.1991, Б. 
Петров, Т. Иванова набл.; 1 млад екз, Чеверме поляна при Маджарово, 
04.04.1992, Б. Петров, С Бешков набл.; 1 сгазен на пътя екз., с Стражец, 
22.04.1992; 1 сгазен на пътя екз., 2 km от Ивайловград по посока 
Крумовград, 18.05.1996, Б. Петров, К. Русков, Д. Василев набл.; 1 екз.. 



147 



между с. Меден бук и с. Жълти чал, май, 1996; 1 екз., по р. Арда на 4км 
западно от кемера nog с. Дядовци; 2 екз., ycmuemo на р. Ардино чайе, 1 
km източно от кемера при с. Дядовци, 02.08.1999. (фиг. 7). 

Бележки: Данни за срещането на подвида V. а. montandoni Boulenger, 
1904 в Източните Pogonu са публукувани от MOller (1940). Нови 
изследвания за валидността на mpume подвида срещащи се у нас 
показват, че подвидът Vipera ammodytes montandoni следва да се 
cuHOHUMUsupa с Vipera ammodytes meridionalis Boulenger, 1903 (Christov 
& Beshkov, 2000). Почти цялата информация за разпространението на 
пепелянката в Източните Pogonu идва от случайното намиране на 
сгазени екземпляри no пътищата. Подходящи местообитания в 
изледвания район не липсват u смятаме, че бъдещи изследвания ще 
покажат едно значително по-широко разпространение на вида 6 
изследваната територия. Вследствие на засилена събираческа дейност 
за частни ферми за добиване на змийска отрова в някои райони около 
Хасково, редовно посещавани от събирачи на змии числеността на вида 
е силно намаляла, а на някои места вероятно е u напълно изчезнала. 

Vipera aspis balcanica Buresch et Zonkov, 1934 
Находища: около Харманли (Буреш «& Цонков, 1934). 
Бележки: Видът е съобщен за първи път за фауната на България по 
един женски екземпляр, събран в околностите на Харманли (Буреш & 
Цонков, 1934). Втори екземпляр същите автори намират в сбирката 
на Катедрата по Зоология към Софийския университет. В случая, 
находището не е било отбелязано, но по-късно при направената 
проверка на стомашното съдържание се установява подземна полевка 
(Microtus subterraneus) u авторите предполагат, че екземплярът е 
събран някъде в планински местообитания (Буреш & Бешков, 1965), 
Това предположение е частично вярно, защото съвременните данни за 
разпространението на тази полевка показват, че у нас тя се среща в 
по-широк височинен диапазон (Попов, 1993) u намирането u в райони с 
ниска надморска височина не представлява изненада. Същите автори 
предлагат две хипотези за находките на каменарката у нас: изолирани 
точкови находища, остатъци от предишно по-широко разпростра- 
нение или атавистична (безрогчеста u аспидоподобна) форма на 
пепелянката. След 1933 година видът не е намирай повторно в 
страната, поради което се счита за изчезнал. 



Заключение 

Настоящото изследване разглежда И вида земноводни (3 вида 
опашати, 8 вида безопашати), установени в Източните Pogonu. Това 
прави приблизително 69 % от българската амфибийна фауна. Не бяха 
установени видове, чието разпостранение у нас е свързано с високите 
планини U такива срещащи се единствено в Дунавската равнина. 
Високо видово разнообразие от земноводни беше наблюдавано покрай 

148 



потоци u реки, както u 6 близост go стоящи 6ogu. Може да се 
предположи, че установеният от нас видов състав едва ли ще 
претърпи промени 6 резултат на бъдещи теренни проучвания 6 тази 
част на страната. 

В изследвания район са установени 26 вида влечуги (4 вида 
костенурки, 10 вида гущери, 12 вида змии). Това прави приблизително 
76% от българската рептилийна фауна (без да се включват двата вида 
морски костенурки). Както при земноводните, така u тук, не бяха 
установени видове, чието разпространение е свързано със субалпий- 
ската u алпийска зона на планините. Липсват u някои преставители 
на фауната на Черноморското крайбрежие u южните части на 
Струмската долина. Най-високо видово разнообразие от влечуги беше 
установено в ксеротермните широколистни гори u листопадни 
храсталаци с преобладаване на келяв габър (Carpinus orientalis Mill.) u 
драка (Paliurus spina-christii Mill.). 

Каменарката ( Fifpera aspis) изглежда е изчезнал вид от територията 
на страната, тъй като липсват данни за намирането му след 1933 г. 

Пет вида земноводни u влечуги: Bombina bombina, Lacerta praticola, 
Elaphe situla, Telescopus faUax u Vipera xanthina ca установени om 
Helmer & SCHOLTE (1985) 6 гръцката част на Източните Pogonu 
(провинция Еврос), но не бяха намерени при теренните ни проз^вания 
на българска територия. От тях единствено Vipera xanthina не се 
среща 6 България, докато останалите четири вида присъстват u в 
българската фауна. Вероятно липсата на mpume вида змии в Източ- 
ните Родопи се дължи предимно на климатичните различия на двата 
района. Средната годишна температура на въздуха за провинция Еврос 
е 15.2°С, докато за ниско разположените райони на Хасково u 
Ивайловград е съответно 12.5°С u 12.8°С. За no-6ucokume хълмисти 
масиви в изследвания район средногодишната температура е дори по- 
ниска - 10°С (Станев, 1973). В допълнение на това u mpume вида змии, 
установени от Helmer & Scholte (1985) са намерени в единични 
находища, което показва, че вероятно са с ниска численост u в 
гръцката част на планината. Що се отнася go горския гущер {Lacerta 
praticola), бъдещи по-интензивни изследвания в подходящите за вида 
местообитания, особено в пограничните райони, биха могли да доведат 
go установяването му в изследвания район. Голям интерес 
представлява единичното находище на червенокоремната бумка в 
Северна Гърция, но смятаме че намирането u в българскгипа част на 
Източните Родопи е малко вероятно. 

Като най-богати u интересни 6 херпетологично отношение 
територии в същинската част на Източните Родопи могат да се 
определят: 

1. Поречието на Бяла река източно от с Гугутка (7 вида земноводни, 
19 влечуги) 

2. Поречието на р. Арда между язовирите "Студен кладенец" u 
"Ивайловград" (7 вида земноводни, 15 влечуги) 

Високата концентрация на видове в тези райони се дължи на благо- 

149 



приятните климатични условия, целогодишното наличие на бода, хаби- 
татната разнородност u вероятно не на последно място на факта, че 
са по-системно изследвани. Обширни плоши от Източните Родопи са 
покрити с нетипичните за района иглолистни гори, запустели 
обработваеми плоши или са голи скалисти хълмове, поради което е 
слабо вероятно в подобни местообитания да се открие по-високо хер- 
петологично разнообразие от установеното досега. В заключение бихме 
обобш,или, че слабо проучени остават северните склонове на Гюмюр- 
джински снежник (особено около връх Вейката), високите части на рида 
Мъгленик, както u някои по-дълбоки долини около язовирите по р. Арда. 



Благодарности 

Част от данните са събирани по проект, финансиран от Българо- 
Швейцарската програма за опазване на биологичното разнообразие 
(БШПОБР). Изказваме благодарност на Борис Бъров, Димитър Василев, 
Борислав Борисов, Христо Христов, Стоян Бешков, Теодора Минкова, 
Деян Духалов, Стойчо Стойчев u Камен Русков за предоставянето на 
лични данни за херпетофауната на района, както u за помощта, която 
HU оказ£1ха по време на полевите изследвания. Благодарим u на Фани 
Бозарова, която изработи основната карта, върху която нанесохме 
разпространението на видовете. 



Литература 

Бешков В. 1972. Междубидоби кошпакти u съжителства при жабите 6 България. - 

Изб. Зоол. UHcm. муз., 34: 85-92. 
Бешков В. 1974. Вертикално разпространение на змиите В един специфичен с видовото 

CU разнообразие район на югозападна България. - Изв. Зоол. инсш. муз., 40: 167-173. 
Бешков В. 1985. Земноводни (Amphibia) u Влечуги (Reptilia). В: Ботев В., Ц. Пешев 

(ред.). Червена книга на Н. Р. България, том 2: 32-41. 
Бешков В. 1986. Ивичестият u безивичест mun окраска на жълтоухите Водни змии 

(Natrlx natrixL.) (Colubridae, Serpentes) 6 България. - Acta zool. bulg., 31: 32-36. 
Бешков В. 1987. Численост на каспийската блатна костенурка {Mauremys caspica 

rivulata (Valenciennes)) в България. - Екология, 20: 58-64. 
Бешков В. 1993. Амфибия u Рептилия. В: Сакалян М. (ред.). Национална стратегия за 

опазване на биологичното разнообразие. Основни доклади. Том 1, С, Амер. 

агенция за междунар. развитие, 567-584. 
Благоев П. 1987. Изследвания върху разпространението на подвидовете Lacerta viridLs 

vindis (Laur.) u Lacerta viridLs meridlonaUs Cyren на зеления гущер Lacerta viridis 6 Бъл- 
гария. Дипломна работа, СУ "Св. Климент Охридски", Биологически факултет. 26 с. 
Бурвш и., Й. Цонков. 1933. Изучвания върху разпространението на земноводните u 

влечугите в България u no Балканския полуостров. Част I. Костенурки 

(Testudinata) u гущери (Sauria). - Изв. Цар. природи, инст. София, 6: 150-207. 
Буреш и., Й. Цонков. 1934. Изучвания върху разпространението на земноводните u 

влечугите в България u no Балканския полуостров. Част II. Змии (Serpentes). - 

Изв. Цар. природи, инст. София, 7: 106-188. 

150 



Буреш и., Й. Цонков. 1941. Изучбания Върху разпространението на земноводните u 

влечугите в България u no Балканския полуостров. Част III. Опашати 

земноводни (Amphibia, Caudata). - Изв. Цар. природи, инст. София, 14: 171-237. 
Бурбш и., Й. Цонков. 1942. Изучвания върху р£1зпространението на земноводните u 

влечугите в България u no Балканския полуостров. Част IV. Безопашати 

земноводни (Amphibia, Salientia). - Изв. Цар. природи, инст. София, 15: 68-145. 
Бурбш И., В. Бешков. 1965. Среща ли се отровната змия Vipera aspis L. в България. - 

Изв. Зоол. UHcm. муз., 18: 5-30. 
Василева С, С. Тодорова. 1994. Богатството на един южен край. Кърджали, Pogonu. 

86 с. 
Добрев Д. 1986. Изследвания върху разпространението u таксономията на 

балканския гекон ( Tenuidactylus kotschyi Steindachner, 1840) в България. Дипломна 

работа, СУ "Св. Климент Охридски", Биологически факултет. 37 с 
Духалов Д. 1995. Земноводни u влечуги в района на река Давидковска go язовир 

Кърджали. Отчет по проект възложен от Комитет по горите. 2 с 
Ковачев В. 1917. Влечуги (Reptilia) u земноводни (Amphibia) 6 завзетите през 1912 год. 

земи U другаде. - Cnuc. БАН, 15: 175-178. 
МичБВ Н., П. КоЛЕДАРОв. 1989. Речник на селищата u селищните имена в България. С, 

Наука u изкуство. 301 с 
Паунов А. 1974. Необикновено находище на змия-червейница. Природа u знание, 25 (9): 34. 
Петров Б., П. Стоев. 1997а. Земноводни (Amphibia) в Източни Родопи: видов състав, 

разпространение, относителна численост, мерки за опазване, територии с 

високо видово разнообразие. В: Опазване на биологичното разнообразие в 

Източни Родопи, София, Българо-Швейцарска програма за опазване на 

биологичното разнообр£1зие, том 2, 228-239. 
Петров Б., П. Стоев. 19976. Влечуги (Reptilia) 6 Източни Родопи: видов състав, 

разпространение, относителна численост, мерки за оп£1зване, територии с 

високо видово разнообразие. В: Опазване на биологичното разнообразие в 

Източни Родопи, София, Българо-Швейцарска програма за опазване на 

биологичното разнообразие, том 2, 240-263. 
Попов В. 1993. Дребни бозайници (Insectivora, Lagomorpha, Rodentia). - В: Сакалян М. 

(ред.). Национална стратегия за опазване на биологичното разнообразие. 

Основни доклади. Том 1, С, Амер. агенция за междунар. развитие, 615-630. 
Станев С. 1973. Средна годихина действителна температура на въздуха. - В: Гълъбов, 

Ж. (ред.). Атлас на НРБ. София, ГУГК, 51. 
Станчев М. 1996. Изследвания върху разпространението, местообишанията u 

биологията на змията червейница Typhlops vermicularis Merr., 1820, в долината 

на p. Струма. Дипломна работа, СУ "Св. Климент Охридски", Биологически 

факултет. 45 с. 
Събев Л., С. Станев. 1959. Климатични райони на България u техния климат. - Тр. 

ИХМ, 5. 
Шкорпил X. 1897. Върху пловдивската флора, с геологически u фаунистически 

бележки. Отчет на Пловдивската мъжка гимназия за уч. 1896/1897 год., Пловдив. 
Beshkov V. 1997. Record-sized tortoises, Testudo graeca ibera and Testudo hermanni 

boettgeri, from Bulgaria. Chelonian Conservation and Biology, 2 (4): 593-596. 
Christov K., V. Beshkov. 2000. On the subspecies morphological characteristics of the 

Semdviper ( Vipera ammodytes) from different localities in Bulgaria. - Acta zool. bulg., 

51 (2-3): 89-95. 
Gasc J.-P., a. Cabela, J. Crnobrnja-Isailovic, D. Dolmen, K. Grossenbacher, P Haffner, J. 

Lescure, H. Martens, J.P. Martinez Rica, H. Maurin, M.E. Oliveira, T.S. Sofianidou, M. 

Veith, a. Zuiderwijk (Eds.). 1997. Atlas of Amphibians and Reptiles in Europe. Paris, 

Societas Europaea Herpetologica, Museum National d' Histoire Naturelle, 496 p. 

151 



Helmer, W., p. Scholte. 1985. Herpetological research in Evros, Greece - proposal for a bio- 
genetic reserve. Societas Europaea Herpetologica, Conservation Committee, 142 p. 

MULLER L. 1940. ijber die von Herren Dr. v. Jordans und Dr. Wolf im Jahre 1938 in 
Bulgarien gesammelten Amphibien und ReptHien. - Mitt. Konigl. Naturwiss. Inst. Sofia, 
13: 1-17. 

Obst F. J, 1973. Die Mittelmeer-Erdkrote, Bufo bufo spinosus Daudin, neu fur Bulgarien 
(Amphibia, Anura). - Zool. Abh. Mus. Tierli. Dresden, 32 (9): 149-153. 

Strijbosch H., J. van der Winden. 1999. Ecological restrictions in Ophisops elegans {?,a\xrisi: 
Lacertidae) of mainland Greece. Contributions to the zoogeography and ecology of the 
Eastern Mediterranean region, vol. 1: 237-242. 



Постъпила на 5.12.2000 



Адреси на авторите: 

Боян П. Петров, Павел Стоев 

Национален природонаучен музегд - БАН 

бул. Цар Освободител 1 

1000 София 

Владимир Бешков 
Институт по зоология - ВАН 
бул. Цар Освободител 1 
1000 София 



152 



A review on the species composition and distribution 

of the amphibians (Amphibia) and reptiles (ReptiUa) 

in the Eastern Rhodopes Mountain, Bulgaria 

Boyan P. PETROV, Pavel STOEV, Vladimir BESHKOV 

(Summary) 

The paper is an outline survey on the species composition and distribution of the her- 
petofauna in the Eastern Rhodopes Mt. We have summarized all literature data and added 
many new records, most of which were gathered during the last 20 years, but noteworthy 
between 1992 and 1999. 

The Eastern Rhodopes Mt. is a part of the Rilo-Rhodopean massive and stretches in 
Bulgaria and Greece. Its territory in Bulgaria is ca. 4,172 sq. km, mean altitude is about 
350 m; the highest point reaches 1,463 m. The mean annual air temperature varies 
between 8C° and 12.8°C. 

Generally, 11 out of the 16 recorded from Bulgaria amphibians and 26 out of 32 reptMes 
are established in the region. Vipera aspis 6a/can tea В uresch et Zonkov, 1934 is considered 
as extinct due to lack of field records after 1933. Five species {Bombina variegata, Rana 
ridibunda, Bufo viridis, Hyla arborea and Lacerta viridis) are very common throughout 
the investigated territory, so, their exact localities are not given. A new record of the 
stream frog {Rana graeca) from the border areas became the easternmost locality of the 
species in Bulgaria. Both Testudo graeca and Testudo hermanni are still widely distributed 
and relatively abundant, though a clear tendency for population decline was recognized in 
some districts. Contrary to the situation in Greece, Cyrtodactulus kotchyi is established 
in human settlements only. Ophisops elegans was found to occur further to the east in the 
valley of the Byala reka River, where it is amongst the most common lizard species. 
Meanwhile, it seems that it has been exterminated in the vicinity of the village Mezek, aU 
attempts to be discovered there failed. Eryx jaculus and Typhlops vermicularis were found 
at few places only, though a further more profound research will probably reveal in 
expanding their current range. Coluber caspius, Matrix natrix and Matrix tessellata are 
the most numerous and widely distributed snakes in the Eastern Rhodopes Mt. Less fre- 
quent are: Coronella austriaca, Elaphe quatuorlineata sauromates and Elaphe longissi- 
ma. Lacerta praticola was not cought during the field researches, althought its occurrence 
is highly probable. 

The highest species diversity was established in the following regions: a) the valley of 
the Byala reka River (7 amphibians, 19 reptiles) and b) along the Arda River between the 
dams of Studen Kladenets and Ivailovgrad (7 amphibians, 15 reptiles). Mild climate, habi- 
tat heterogeneity, permanent water supply are supposed to contribute towards this high 
herpeto-diversity. The frontier areas, especially the slopes of the Veikata Peak (1463 m), as 
well as some deep gullies along the Arda River remain among the less studied regions in 
the Eastern Rhodopes Mt. 



153 



Historia naturalis bulgarica, 13, 2001: 154 




Сборник за фауната u флората 
на Кресненския пролом 

Алекси ПОПОВ 

БЕРОН П. (ред.). 2001. Биоразнообразие на Кресненския пролом. София, Нац. 
npup. муз., Инст. зоол. 349 с. 

Кресненският пролом е едно от любимите места на българските 
зоолози за изследвания u колекционерска дейност. Заедно с 
прилежащата Санданско-Петричка котловина това е най-топлият 
район в страната. Няма друга територия с подобна площ в България с 
■ толкова богато фаунистично разнообразие. В пролома се срещат 
редица забележителни представители на нашата фауна, като напр. 
солифугата Galeodes graecus Koch, богомолката Iris oratoria (L.), 
скакалецът Saga сатрЪеШ Uvar., ембията Haploembia solieri (Ramb.), 
полутвърдокрилото Phytocoris strimonensis Jos., бръмбарът 
Amorphocephalus coronatus (Germ.), пеперудата Pseudochazara anthelea 
(Hiibn.), змията Telescopus fallax (Fleischm.). Вниманието на любители u 
професионални зоолози привличат u някои атрактивни видове като 
богомолката Empusa fasciata Brulle, скакалецът Anacridium aegyptium 
(L.), термитът Reticulitermes lucifugus (Rossi), мрежокрилите Nemoptera 
sinuata Oliv. u Palpares libelluloides (L.), пеперудата Rethera komarovi (Chr.). 

Предвижданият строеж на магистрала no долината на Струма налага да се направи 
екологична оценка на територията на трасето. Основа за такава оценка е събирането, 
систематизирането u резюмирането на данните за видовото разнообразие на най-богатия, 
интересен u нуждаещ се от опазване район в долината - Кресненския пролом. Именно това 
съдържа издаденият от Националния природонаучен музей (НПМ) u Института по зоология 
(ИЗ) сборник. В изключително краткия срок от един месец бяха подготвени cmamuu за 
видовия състав u разпространението на основните систематични групи в пролома. 

Сборникът съдържа 31 cmamuu от общо 41 автора (не 42, както е посочено в увода). 
Започва с една прецизна физикогеографска характеристика на района от д-р Здравко Хубенов 
U завършва с общ преглед u резюмиране на данните за фауната от д-р Петър Берон. Една 
статия е посветена на флората, а 28 приноса разглеждат фауната на пролома, като почти 
във всички намират място u оригинални непубликувани данни. Около половината от 
авторите са от НПМ u от ИЗ - по И души. Със cmamuume си в сборника редица млади зоолози 
правят едни от първите си успешни стъпки в науката. 

За съжаление 8 сборника липсва една таблица с обобщени данни по групи за броя на 
ендемичните, pegkxime, защитените, застрашените u други интересни таксони въз основа 
на отделнгхте cmamuu. Такава таблица може да се изготви u публикува допълнгшпелно. 
Налагат се u две корекции в cmamuume на А. Попов. Ларва на Acanthaclisis baetica Ramb. 
(Neuroptera: Myrmeleontidae) е намерена в пясъци no брега на p. Струма северно от гр. Кресна 
на 07.06.1967 (изградила пашкул на 19.08.1967), с което броят на видовете Neuropterida в 
пролома става 52. Мястото на Paracaloptenus caloptenoides (Br. W.) е непосредствено след 
родствения му род Calliptamus (Orthoptera: Acrididae). 

Издаването на книгата за Кресненския пролом стана възможно благодарение на финансиране 
от неправителстбената мрежа "СЕЕ Bankwatch Network" (чрез сдружение "За Земята"), Мини- 
стерството на околната среда u водите, НПМ u ИЗ. Качественото разработване на сборника пре- 
дизвика обсъждане в ръководството на НПМ на идеята за начало на поредица за биоразнообразие- 
то на други консервационно важни територии в България. Пожелаваме успех на новата идея. 

154 



ffistoria naturalis bulgarica, 13, 2001: 155-157 



Beobachtung einer Kopulation zwischen den 

beiden Unterarten der Blindschleiche 

(Anguis fragilis L.) 

Andrei STOJANOV 



Die Unterartzugehorigkeit der BlindscMeiche wurde in den Publikationen 
vieler Autoren Kovatscheff (1912); Buresch & Zonkov (1933); Beschkov 
(1966); Engelmann et al. (1985); Lepsi (1926/1927); Schreiber (1912) erortert. 
Beschkov (1966) unterscheidet die beiden Formen auf Grund einer ganzen 
Reihe von Merkmalen (die Position der Prafrontalschilder; das Vorhandensein 
Oder das РеЫеп einer ausseren Ohrenoffnung; die blauen Flecke; eine dunkle 
Riickenlinie u.s.w.). Diese Art und Weise fur die Bestimmung der 
Unterartzugehorigkeit gibt dem Autor den Grund, die von ihm untersuchten 
Tieren als unbestreitbare Anguis fragilis fragilis, unbestreitbare Anguis frag- 
ilis colchicus, bzw. Individuen mit gemischten Merkmale zu bezeichnen. In der 
vorliegenden Mitteilung haben wir bei der Bestimmung der Unterart der von 
uns gesichteten Tiere denselben Merkmalen-Komplex benutzt. 

Am 03.06.2001 in einem gerade bearbeiteten Ackerland, das an dem 
Reservat "ArdatscMaka" (Kotlenska Gebirge) grenzt, beobachteten wir 
zwischen 17^ - IS'^Uhr 5 Blindschleichen Anguis fragilis. Das Entdecken von 5 
Tieren auf eine verhaltnismaessig kleine Bodenflache von ca. 1500 - 2000 m^ war 
moglich dank der gerade verlaufenden Landarbeiten - Sammeln von Heu. Einer 
der Blindschleichen, die bei der Landarbeiten getotet wurde, zeigte alle typis- 
che Merkmale der Nominatform (es fehJte eine aussere Ohrenoffnung; die 
Prafrontalschilder lagen nebeneinander; die Zeichnung war typisch fiir die 
Nominatform). Zwei Tiere, die wir nur zu Gesicht bekammen, ohne sie fangen 
zu konnen, wiesen auch die typische "fragilis'' Zeiohrnxng auf. Die anderen zwei 
Individuen, die von den Landarbeitern entdeckt wurden, kopulierten gerade als 
ich zur SteUe kam. Das Mannchen war ein typischer Vertreter der Unterart 
"colchicus" (getrennte Prafrontalschilder; gut sehbare Ohrenoffnung; 
Kupferfarbung des ganzen Korpers, sowie die charakteristischen blauen 
Flecken). Das Weibchen war ein grosserer typischer Vertreter der Nominatform 
(sich uber die ganze Lange beriihrende Prafrontalia; eine Ohrenoffnung fehlte; 
die Grundfarbe des Korpers war grau-braun und die zentrale dunkle Linie ent- 
lang des Riickens kam sehr gut zum Ausdruck). Die kopulierenden Tiere haben 
sich gegenseitig mit ihren Korper umwickelt und das Mannchen hat sich in den 
Kopf des Weibchens in seinem hinteren TeH kraftig eingebissen. Wie noch 

155 



SCHREIBER (1912) vermutet, findet die Kopulation an einem versteckten Platz 
statt (in diesem Falle unter einer dicken Schicht Heu). Das ist wahrscheinlich 
die Ursache - warum sie so selten in der Natur beobachtet werden konnte. Ich 
habe die Tiere genommen und weitere 50 - 60 m. bis zum Expeditionswagen 
getragen, wo sie detailiert untersucht wurden. Fast die ganze Zeit bis zu sein- 
er Befreiung (ca. 10 min.) lies das mannliche Tier das Weibchen nicht los. Das 
geschah erst 2 -3 min. bevor es freigelassen wurde. 

Das Vorfinden einer solchen FuUe von Blindschleichen auf einem so 
begrenzten Territorium beruht unserer Meinung nach auf folgende Ursachen: 

1. Gut aufbewahrte, zaMreiche Populationen der beiden Unterarten mit sich 
uberlappenden Verbreitungsterritorien in dieser Region (400 - 500 u.m.s.). 
Dieser Teil des Kotlenska Gebirges wird von Beschkov (1966), als ein Gebiet, wo 
die Unterarten der Blindschleiche in unmittelbsirer Nahe leben, beschrieben. 

2. Die Ubereinstimmung unseres Aufenthalts in dieser Umgebung 
beziiglich Ort und Zeit mit der Fortpflanzungsperiode der Lokalpopulation. 

Unsere Beobachtung beweist, dass sich die Territorien der beiden 
Blindschleichen-UnterEirten in diesem Gebiet des Kotlenska Gebirges iiberdeck- 
en, sowie die Moglichkeit, dass beide Unterarten sich kreuzen konnen. 

Diese Beobachtung unterstiitzt in hohem Grade die Vermutung Beschkovs, 
dass die Individuen mit gemischten Merkmalen aus dieser Umgebung - 
Bastarde zwischen den beiden Unterarten sind. 



Literatur 

Beschkov V. 1966. Untersuchungen iiber Systematik und Verbreitung der BlindscMeiche 
(Anguis fragilisL.) in Bulgarien. - Bull. Inst. Zool. Mus., 21: 185-201. (Bulgarisch). 

BURESCH I., J. ZONKOV. 1933. Untersuchungen iiber die Verbreitung der Reptilien und 
Amphibien in Bulgarien und auf der Balkanhalbinsel. I Teil: Schildkroten (Testudinata) 
und Eidechsen (Sauria). - Mitt. Konigl. Naturwiss. Inst. Sofia, 6: 150-207. (Bulgarisch). 

KovATSCHEFF, V. 1912. Herpetologische Fauna Bulgariens (Amphibien und Reptilien). 
Plovdiv, Verlag H. G. Danov, 90 p. (Bulgarisch). 

ENGELMANfN W-E., J. Fritzsche, R. Guenter, F. Obst. 1985. Lurche und Kriechtiere Europas. 
Leipzig, Neumann Verlag, Radebeul. 420 p. 

Lepsi J. 1926/27. Beitrage zur Reptilienfauna des siidostlichen Dobrudscha. - Verh. Mitt. 
Siebenbiirg. Ver. Naturwiss. Hermannstadt, 77: 27-50. 

SCHREIBER E. 1912. Herpetologia europaea. Jena, Gustav Fischer -Verl. 960 p. 



Eingegangen am 20. 6.2001 



Anschrift des Autors: 

Andrei Stojanov 

Nationales Naturhistorisches Museum 

Boul. Tzar Osvoboditel 1 

1000 Sofia, Bulgarien 



156 



Наблюдение на копулация между двата подвида 
на слепока (Anguis fragilis L.) 

Андрей СТОЯНОВ 
(Резюме) 

В обработваеми селскостопански земи, граничещи с резерват "Ардачлъка", са 
наблюдавани 5 слепока {Anguis fragilis). Два от индивидите, намерени да копулират, 
са представители на двата подвида, срещащи се 6 България. Наблюдението доказва 
k£ikmo факта, че в този район на Котленска планина териториите, обитавани от 
двата подвида, се припокриват, така u възможността тези две форми да се 
кръстосват. До голяма степен се потвърждава u допускането на Бешков, че 
индивидите със смесени белези, срещащи се тук, са бастардни екземпляри. 



157 



Historia naturalis bulgaidca, 13, 2001: 158 



CATALOGUS 


4 


FAUNAE 




BULGARiCAE 






MCXUISCA: ',-'^^Я 
GASTROPODA ЕГ BtVALVW^ 



Каталог на сладководните мекотели (MoUusea) 
в България от Ангел Ангелов 

Алекси ПОПОВ 

ANGELOV А. 2000. Mollusca (Gastropoda et Bivalvia) aquae dulcis. - In: 
Catalogus Faunae Bulgaricae. 4. Sofia - Leiden, Pensoft Publishers & Backhuys 
Publishers BV, XIV + 57 p. 

Доц. Ангел Ангелов е посветил над 40 години на изследване на 
сладководнгипе охлюви u миди 6 България. През това време той е 
установил като нови за фауната на страната 9 рода u 16 6uga. От тях 
е описал като нови за науката род Insignia, 8 вида u 1 подвид, всички от 
семейство Hydrobiidae. Това му дава право да обобщи досегашните 
познания в тази област nog формата на каталог. Такова обобщение е 
правено само веднъж, преди повече от половин Век от Дренски (1947, Год. 
Соф. униВ., 3, 43: 33-54), но то е остаряло, тъй като В него намират 
място само около половината от сега известните видоВе. 

В каталога са Включени 89 Вида, от които 67 Вида охлюВи u 22 вида 
J Mugu. HoBu за българската фауна са Melanopsis patreyssi Phil, (вероятно 
u за балканската фауна) u род Melanopsis. Особено ценно е критичното 
разглеждане от А. Ангелов на досегашната публикувана информация, 6 
резултат на което са коригирани редица погрешни данни u са 
отпаднали сведенията за несигурни u непотвърдени видове (отбелязани в "бележки" на 
съответното място). Интересни 6 зоогеографско отношение са ендемичните 13 вида u 3 
подвида от подземни или изворни води: 12 български u 3 балкански ендемгшаа от семейство 
Hydrobiidae u балканският ендемгяп Lithoglyphus pyramidalis МгШ. (Lithoglyphidae). 

Съставен no обичайния начин, каталогът съдържа u екологични данни, а за някои видове u 
споменатите таксономични u фаунистични бележки. А. АнгелоВ е използвал цялата важна 
литература със съществени сведения за фауната на групата В България. Но Все пак са 
пропуснати някои публикации u съответните данни, като напр. Drouet (1895, Journ. Conchyl., 
43: 220-234) с описание на новия Bug Unio sardicensis, по-късно синонимизиран; Jackiewicz (1962, 
Bull. Soc. amis sci. lett. Poznan, D, 3: 47-62) с обозначаване на неотипус на Stagnicola vulnemta 
(Kiist.) u синонимизиране на S. berlani (Bourg.); Русев (1966, Фауна на Тракия, 3: 231-291) с 
оригинални данни за 5 вида; Янева (1987, Хидробиология, 31: 37-64) за 17 вида; Русев (ред., 1994, 
Лимнология на българските дунавски притоци, С, 255 с.) за 47 вида; както u много cmamuu на 
чешкия изследовател на българската малакофауна Jaroslav Petrbok. В литературния списък са 
пропуснати Bourguignat (1862-1880), Vavra (1893) u Маринов (1978), като първите двама автори 
не са цитирани u при съответните видове. В списъка липсва u заглавието на статията на 
Grossu (1946): Contribution a la faune malacologique de Roumanie: sur deux especes nouvelles 
Hydrobiidae, Paladilhiopsis codreanui n. sp. et Bythinella dacica n. sp. Авторът не е изяснил 
отношението си към статута на Pisidium bulgancum Odhn., който фигурира u като 
самостоятелен Bug, u като синоним на Р. personatum Malm. 

Ползването на книгата е улеснено от Въвеждането В поредицата на списък на находищата 
на правилен английски u на български, както u на транслитерация на имената на българските 
U руските автори. Колекцията на А. Ангелов се съхранява сега в Националния природонаучен 
музей ц е на разположение на интересуващите се малаколози. Четвъртата книжка ош 
"Каталозите" ни представя сполучливо съвременната картина на познанията върху 
сладководните мекотели в България. Тя представлява началото на сътрудничеството на 
издателство Pensoft с холандска издапЛелска фирма от Лайден при издаването на поредицата. 

158 



ffistoria naturalis bulgarica, 13, 2001: 159-179 



Животинските останки 
от енеолитния археологически обект 
край с. Долнослав, Пловдивска област 

Николай СПАСОВ, Николай ИЛИЕВ, Златозар БОЕВ 



Археологическото изследване на обекта при с. Долнослав започва през 
1983 г. във връзка с проучванията на културите, създадени през 
праисторическите епохи 6 т. нар. контактна зона на границата между 
Тракийската низина u Родопите. Разкопките, водени go началото на 90-те 
години, са осъществени от Народния археологически музей (Пловдив) u на 
Археологическия институт с музей при БАН (София) nog ръководството на 
д-р Ана Радунчева. Праисторическият обект е разположен в полите на 
Родопите (Добростанския pug) на около 400 m н. 6. срещу Тополовския 
проход, осигзфявал достъп go него u на населението, обитаващо на юг от 
Родопите. Изследванията дават основание в рамките на обекта да се 
предположи наличие на храмов център, а самият археологически обект да 
бъде отнесен към финалния етап на големия енеолитен комплекс 
Коджадермен - Гумелница - Караново VI (Радунчева, 1996). Има пълни 
аналогии с кьсноенеолитншпе хоризонти Мечкюр, Леново, Русе, Варненския 
халколитен некропол (Колева, лично съобщ.). Радиокарбоновшпе gamu 5530 u 
5480*- 60 г. абсол. възр. (Бояджиев, 1992) потвърждават относителната 
хронология - втората половина на 4 хил. пр. н. е. 

Археозоологическите проучвания за праисторическите неолит- 
енеолитни обекти в страната са значителни по брой. В повечето 
случаи me разглеждат предимно въпросите за ролята на дивите u 
домашните животни в бита на древното население по нашите земи, а 
чисто фаунистичните проблеми са обикновено по-слабо застъпени. 
Между по-богатите на животински останки холоценски праистори- 
чески обекти u съответни археозоологични разработки трябва да 
отбележим: Р. Попов 1908; Голямо Делчево (Иванов, Василев, 1975); Езеро 
(Василев, 1979); Овчарово (Василев, 1985); Овчарово - гората (Nobis, 1988); 
Ракитово, (Ковачев, Минков, 1986; Ковачев, 1988); Дуранкулак (Nobis, 
1986; Spassov & Iliev, nog печат); Слатина - София (Bokonyi, 1992); 
Драма (Bokonyi, 1989) Ковачево (Нинов, 1990); Урдовиза (Ribarov, 1991) 
Созопол (Spassov & Iliev, 1994); Manhart (1998) u gp. 



159 



Материал u методи 

Настоящото изследване се основава на анализа на 90 % от целия 
събран археозоологичен материал, събиран в 7-годишен период (1984-1990 
г.). Неговото общото количество възлиза на 16 000 - 17 000 бр. кости u 
костни фрагменти, както u черупки от сладководни u морски мекотели. 
Огромната част от останките (около 15 000) са предмет на настоящото 
изследване. От тях неопределяемите костни трески са около 1500. По- 
голямата част от първично определените останки са костни 
фрагменти. В цял вид са запазени обикновено някои компактни кости от 
крайниците (главно фаланги, прегилени), долни челюсти u gp. 
Материалът е определян чрез сравнителните остеологични колекции от 
птици U бозайници на Националния природонаучен музей при БАН (НПМ), 
в кошпо се съхраняват скелети от над 380 вида от ави u териофауната 
на Европа. Видовият състав u процентното съотношение са 
представени на табл. 1. Общото количество кости u това на масовите 
видове е изчислено чрез екстраполация на данните от представителна 
извадка, равняваща се на около 30 % от общото количество. Минималния 
брой на индивидите от масовите видове е изчислен по най-често срещащи 
се кости от цялата извадка. При това е използван u методът на BOKONYI 
(1970). Отчитани са индивидуалните възрастови, полови u размерни 
различия на индивидите. Методите прилагани за възстановяването на 
ръста на домашното говедо са разгледани в съответната глава. 



Видов състав на домаишите u дивите ^а1вотни 

Бозайници (Mammalia) 

Домашни бозайници 

В тази група са установени 5 вида бозайници (табл. 1). 

Домаии1а свиня (Sus scrofa domes tica Liiuiaeus) 

Останките на домашнаипа свиня са учудващо много u както изглежда, 
преобладават над тези на дивата (определени по размерните различия на 
костите u зъбите), макар че определения брой индивиди не надхвърля 
достоверно броя на дившпе. Костите от домашната свиня почти не 
отстъпват по брой на тези от дребните преживни като поотделно 
овцете u козите са по-малко от прасетата по брой индивиди u брой кости. 
Сред многото индивиди от това животно, освен кости от едри възрастни 
екземпляри, присъстват u такива от съвсем малки прасенца-сукалчета. 
Свинята е представена от характерна за епохата дребна, твърде 
примигенна раса: Отделни, запазени в една или друга степен черепи на 
възрастни екземпляри (чийто размер u форма на ламбоидния гребен са 
характерни за домашната свиня) показват практически прав черепен 
профил. По това me съвпадат с праисторическата източноевропейска 

160 



свиня (Цалкин, 1966), с която е сходна тази от енеолита на Овчарово 
(Василев, 1985). Ширината на тилното поле на един измерен индивид 
попада в долните стойности на данните от Овчарово, а ръстът на два 
екземпляра, измерен по калканеусите чрез коефициента на Teichert в 
единия случай достигат, а в другия малко надвишават средния ръст (72 
cm) на животните от Овчарово. Тези размери също дават индикация, че 
индивидите от Долнослав не се отличават на практика от породата от 
Овчарово. Съвременната (вече много рядка) примигенна, източнобалканска 
свиня, която е много по-едра, показва известна напредналосш в стадия на 
одомашняване - има малко по-извит черепен профил. 

Table 1 

Distribution of the bone remains by species and number of bones 





Bone remains 


Individuals 


Vertebrate species 


number 


% from the total 


number 


% from the total 


Pisces 


61 


0.5 


-10 


4.9 


Aves 










Tetrao umgallus 


8 


0.06 


5 


2.4 


Phasianus colchicus 


1 


0.007 


1 


0.5 


Ciconia ciconia 


1 


0.007 


1 


0.5 


Subtotal: 


10 


0.07 


7 


3.4 


Wild mammals 










Castor fiber 


9 


0.07 


2 


1 


Lepus eumpaeus 


18 


0.13 


5 


2.4 


Sus scrofa 


1060 


7.85 


28 


13.65 


Cervus elaphus 


4538 


33.6 


75 


36.6 


CapreoLus capreolus 


223 


1.65 


18 


8.8 


Rupicapra rupicapm 


1 


0.007 


1 


0.5 


Bos primigenius 


49 


0.36 


5 


2.4 


Equus germanicus 










tmnsylvanicus 


4 


0.03 


1 


0.5 


Canis Lupus 


6 


0.04 


3 


1.5 


VuLpes vulpes 


4 


0.03 


2 


1 


Ursus arctos 


12 


0.09 


2 


1 


Martes sp. 


3 


0.02 


1 


0.5 


FeLis siLvestiis 


5 


0.04 


3 


1.5 


Lynx lynx 


1 


0.007 


1 


0.5 


Subtotal: 


5933 


43.92 


147 


71.85 


Domestic mammals 










Canis familiaris 


99 


0.73 


39 


19 


Sus scrofa domestica 


1602 


11.9 


29 


14.14 


Bos taurus 


4116 


30.5 


43 


21 


Ovis/Capra 


1676 


12.4 


30 


15 


Subtotal: 


7493 


55.53 


141 


69.14 


Total: 


13497 




-205 





161 



овца / коза (Ovis Linnaeus / Capra Linnaeus) 

Обикновено идентифицирането на двата рода един от друг е трудно, а 
често пъти - невъзможно. В случая големият брой останки gage 
възможност за сигурно доказване на присъствието u на двата рода в 
находището. Един черепен фрагмент на овен u 3 на овце, отделни много 
грацилни метакарпуси u няколко типични ангуларни фрагменти от 
мандибули са индикация на присъствието на овцата. Тя е представена от 
много дребна порода, характерна за тази епоха. Някои черепни 
фрагменти показват, че женските индивиди са били безроги - указание за 
един особено напреднал за епохата процес на одомашняване. 
Характеристиката на овцата от Долнослав на практика съвпада с тази 
от неолита на Овчарово (Bacpiaeb, 1985). Последната в краниометрично u 
одонтометрично отношение покадва сходство с изчезващата примигенна 
съвременна българска овца - цакел/каракачанска овца. Наличието на кози 
в извадката от кости се доказва от редица рогови фрагменти от мъжки 
U женски животни u масивни, типични по форма метаподии, скочни кости 
U калканеуси. Породния mun на козата се определя от неусукващите се в 
сагишалнаша равнина, сравнително неголеми костни рогови израстъци. 
Групата на дребните преживни - овца/ коза като цяло заема второ място 
по численост на костите u индивидите сред домашните животни, но едва 
надхвърля броя на домашната свиня. 

Говедо (Bos taurus Linnaeus) 

За определяне типологичната характеристика на говедото 
послужиха отделни черепни фрагменти, рогови израстъци u 
остеометричния анализ на 41 бр. скочни кости, 3 цели метакарпуса u 
59 метакарпални u метатарзални фрагмента (Табл. 2-4, Фиг. 1.). Този 
анализ gage индикация за ръста u пола на животните. Ръстът при 
холката изчислихме по целите метаподии чрез коефициента на 
Василев u gp. (1979) u Цллкин (1960). За фрагментарните метаподии бе 
използван комплексния метод на Атанасов u gp. (1985) u Василев (1985). 
Полът е определян визуално съгласно указанията на Цалкин u чрез 
графично-корелационния метод (Цллкин, 1960). Трябва да се има 
предвид, че във всички подобни случаи, получените размери, макар да са 
достатъчно показателни, са все пак ориентировъчни, още повече, че 
споменатите коефициенти са получени при изследването на други 
породи, имащи вероятно малко по-различни пропорции на крайниците. 

Ръстът е важен показател за определянето на основните породни 
типове (брахицерен, примигенен или евентуално кръстоски). Ориенти- 
ровъчните ръстови граници на тези породни типове ние определихме 
във връзка с целите на нашето изследване: около 110-112 cm приблизи- 
телна горна ръстова граница за брахицерното говедо u около 125 cm 
приблизителна долна ръстова граница за примигенното говедо. Тези 
приблизителни ръстови граници (чиито точни цифрови изрази са в 
известен стисъл условни) приехме чрез: 

1. Сравняване с данните за ръста на известни съвременни брахицер- 
HU U примигенни породи u кръстоски (Василев, 1985; Хлебаров, 1934; 

162 



Петков, 1928; Цалкин, за степното 1965); 

2. Чрез сравняване с изкопаеми говеда npuemu за брахицерни или npu- 
мигенни, за които съществуват цифрови данни за размера на посоче- 
ните кости (Иванов, 1958; Илиев, 1994; Спасов & Илиев - непубликувани 
данни от неолита на М£1Л0 поле.). 

Table 2 

Ettstribution of the cattle metacarpus dist. dimensions from Dolnoslav 

in three size classes: brachycere cattle, hybrid individuals, primigene 

cattle 

Width values (mm) Brachycere cattle Hybrid cattle Primigene cattle 

(number of specimens) (пшпЬег of specimens) (number of specimens) 



t-4 


52 


1 


- 




fe 


53 


1 


. 




-tJ 


54 


1 


- 




о 


55 


3 


■ 






56 


5 


- 






57 




3 




H 


58 




1 






59 




2 




-M 










3 


60 








о 


61 
62 








1— 1 


63 








H 


64 








ft 










^ 


65 


- 








66 


. 




2 












о 


67 


- 


- 


2 



Cluster I 

52 mm x coeff. 3,32 x 6,02 = 103,93 size in cm 
56 mm X coeff. 3,32 x 6,02 = 111,92 size in cm 

Cluster П 

56,1 mm X coeff. 3,32 x 6,02 = 112,12 size in cm 
62,5 mm x coefT. 3,32 x 6,02 = 124,91 size in cm 

Cluster Ш 

63 mm X coeff. 3,32 x 6,02 = 125,91 size in cm 
67 mm X coeff. 3,32 x 6,02 = 133.91 size in cm 



163 



Table 3 

Distribution of the cattle metacarpus prox. dimensions from Dolnoslav in 

three size classes: brachycere cattle, hybrid individuals, primigene cattle 

Width values (mm) Brachycere cattle Hybrid cattle Primigenius cattle 

(nmnber of specimens) (пшпЬег of specimens) (пшпЬег of specimens) 





49 ] 


L 


- 


в 


50 


- 


- 


о 


51 


- 


- 




52 


1 


- 


1=1 


53 


3 


. 


1ч 


54 


2 


. 


■М 








3 


55 


4 


- 


о 


56 


3 


- 




57 


1 


- 




58 


- 


- 




59 


• 


- 


н 


60 


. - 


- 


и ■ 

ф 


61 


- 


1 


^ 


62 


■ 


. 


о 


63 


- 


- 




64 


- 


- 




65 


- 


1 



Table 4 

Distribution of the cattle metatarsus dist. dimensions from Dolnoslav in 

three size classes: brachycere cattle, hybrid individuals, primigene cattle 

Width values (mm) Brachycere cattle Hybrid cattle Primigene cattle 

(пшпЬег of specimens) (nmnber of specimens) (nmnber of specimens) 



Гп 


50 5 


> 


3 

о 


51 ^ 


! 




52 


3 


Н 


53 


2 


и 
ф 


54 


1 


-*J 






в 


55 


- 


о 


56 


1 




57 


2 




58 






59 






60 




1—1 






Н 


61 




ё 


62 




1 


63 




О 


64 






65 

66 





67 



164 



Slatina (Sofia) - Neolithic 



55 



50 -^ 



45 



40 - 



35 



Length 

H — I 



80 



50 



55 



60 



65 



70 



75 



Dolnoslav 



55 



50 



45- 



40- 



35 




О О 



Length 



50 



55 



70 



75 



80 



Fig. 1. Comparative dimensions of the cattle astragal bones from Dolnoslav (Late 
Eneolithic) and Slatina-Sofia (Early Neolithic). The catenary show the approximate limit 
(after other investigations of the authors) for shorthorn cattle (Dolnoslav) and Б. primi- 
genius - like longhorn cattle (Slatina-Sofia) 

Морфологичният u остеометричен анализ показаха, че говедата от 
Долнослаб са типологично доста разнообразни (табл.2-4, фиг,1). Осредне- 
ните данни от количествения анализ на дисталните u проксимални 
фрагменшина мешатарзусите u метакарпусите говорят, че са били 
отглеждани два морфотипа говеда - дребно (брахицерно), едро (примиген- 
но) U кръстоска между тях в приблизително съотношение 35%:12%:43%. 
Отделните показатели (дължина; проксимална, диафизна u дистална 
ширина на метаподишпе; ширина u дължина на скочните кости) варират 



165 



6 широки граници, показвайки стойности от тези характерни за 
брахицерния mun go типичните за примигенния. (табл. 2-4, фиг. 1) 

Средните стойности от размерите на проксималнгшге u дисталните 
ширини на метакарпалните u метатарзалншпе фрагменти (55,2 за gucm. 
край U 58,2 - проксимален за метакарпус u съответно 47 u 55,5 за мета- 
тарзус) попадат във вариационните редове кръстоските, метакарпусите 
Варираш като цяло от 54,5 go 61 mm за проксимален край и 56-62,5 mm за 
дистален край; метатарзусшпе - 43,5-48,5 mm за проксимален край и 51-57 
mm за дистален край. Размерите на брахицерното говедо преливат без ряз- 
ка граница (табл. 2-4) в тези на кръстоските, а размерите на последните 
(поне no отношение на скочните кости) достатъчно плавно 6 тези на 
примигенните говеда. Вследствие от тези данни, подобна е картината u 
при съпоставяне на получените височини 6 холката, които варират от 101 
go 147 cm (средно 118 cm), подобно на местното сиво искърско говедо, но за 
разлика от него варираш,о в много по-широки граници. 

Налага се извода, че останките не принадлежат на две рязко ошлича- 
ваш,и се ц локализирани на различни места породи, а на една неконсолц- 
дцрана порода, показваща доста начален стадий на формиране на 
местна почва, чрез кръстосване. 

Имайки предвид сравнително невисокия среден ръст на говедото u 
съпоставяйки тези данни с много едрия ръст на някои неолитни 
примигенни породи (напр. непубл. данни от Мало поле - ранен неолит) 
можем да приемем, че кръстоската от Долнослав е именно между 
примигенното u брахицерното говедо, а не между брахицер u диво 
говедо (тур), въпреки че вторият посочен вид кръстосване би бил 
възможен в региона при процеса на вторично одомашняване, за което 
има индикации (пак в Мало поле ) на Балканите. 

Тези изводи се потвърждават u от намерените рогови израстъци 
със структурата u размери отговарящи на брахицарни u примигенни 
говеда u на евентуални кръстоски между тях. Подобна картина 
показват u оскъдните черепни останки: 

Един неврокраниум принадлежи на женско животно. Роговите израс- 
тъци са фини, с почти еднакви преднозаден u вертикален диаметър на 
основите (съотношение между големия u малкия диаметър 35:42 mm е 
над 80%, което според наши наблюдения е типично за женските 
индивиди). Черепната характеристика показва белези на типично 
брахицерно говедо: тясна междурогова линия - 125 mm (влиза в рамките 
на типичното за брахицера - 116-133 mm, според някои данни от Иванов 
(1958)); трапецовидна форма на челото, с "илирийска издутина" u вдлъб- 
натина nog нея; клиновидно вдаване на междутеменната кост напред; 
много тънки u къси рогови израстъци. 

Втори сравнително запазен черепен фрагмент принадлежи на мъжко 
животно с по-масибнц рога u по-широк череп (съотношение на малък 
към голям диаметър на основата на рога - 42:56 е определено nog 80%). 
Междуроговата линия - 165 mm (малко по-права от на предходния череп 
U с по-слабо изразено клиновидно вдаване на междуметната кост), 
показва бра1хицарни белези стекчени от вероятно кръстосване. 

166 



Процесът на формиране на породи чрез кръстосване на примигенно 
с брахицерно говедо по нашите земи започва твърде отдавна - още в 
ранния неолит. Анализът, който направихме на част от маипериала от 
Слатина - София (начало на ранния неолит) показва също (фиг. 1) нали- 
чие на хибридизация между дребна (брахицерна) u едра (примигенна) 
породи или между брахицерна порода u тур - вторично одомашняване. 
В Слатина има u цели метакарпуси, според които изчисленият ръст на 
съответните индивиди достига най-ниските стойности от Долно- 
слав. Това допълва картината на сходство с много по-късния Долно- 
слав. Тук намираме по-скоро доводи за първия от предложените вариан- 
ти на кръстосване в неолита на Слатина (между брахицерна u прими- 
генна форма на домашно говедо). По същото време (в ранния неолит) в 
България намираме u много едра примигенна порода, може би продукт 
на местно одомашняване (Мало поле, непубл. данни). Явно е, че u 
брахицерната порода на Балканите е много древна u е проникнала тук 
(явно от Предна Азия) вече оформена, което говори за предхождаща 
дълга еволюция. 

Вероятно брахицарните древни породи, просъществували на 
Балканите не по-малко от 8000 г. Останки от тях са намирани в 
праисторическо време на редица места в България u Европа u са се 
запазили в България чрез родопското късорого говедо. Макар u на 
изчезване, то все още се отглежда в някои родопски села u днес. 

Куче (Canis familiaris liimaeus) 

Представено е от доста внушителна извадка от 73 семимандибули, 7 
черепа с различна степен на запазеност u отделни посткраниални кости 
от 39 инд. (фиг. 2). Преобладава дребният морфотип, който се 
характеризира с: силно извита дъговидно долна челюст, пропорционално 
едри разкъсвачи, относително къса мзодуна u подчертан, силен ъгъл между 
челни ц носни кости (фиг. 3). Подобни кучета са известни от редица 
неолитни u енеолшпни находища у нас u на Балканите, а в по-късни епохи 
ц на запад в Европа. Би трябвало да са навлезли в Европа още 6 ранния 
неолит npegu 8000 г. през балканския път на разселване на народите 
(Spassov & ILIEV, 1994). Тези останки са преобладаващите черепни останки 
в обекта u са близки по морфология на дребния расов mun С. f. ''palustns'\ 
Същевременно височината на кучетата от Долнослав, cnogeg 
посткраниални останки говори за дребни go средни по ръст гшдивиди. 
Ръстът на кучетеопа в холката, изчислен в cm с индекса на KOUDELKA 
сочи следните резултати: По няколко цели раменни kocmu с размери 123.5, 
132.0 u 131.0 mm, височината е съответно 33.6, 56.0 u 55.5 cm. 
Приблизителният ръст, изчислен no 5 радиуса е съответно: 41.6; 44.4; 44.5; 
46.3; 47.8. Можем да приемем, сравнявайки данните с някои наши 
резултати от други праисторически находища, че животните с ръст от 
~ 30 go ~ 45 cm спадат към расовия mun "palustris", a тези над 50 cm 
можем да отнесем към С. f. "intermedins". Ръстовете между 45-50 cm 
изглеждат междинни u биха могли да принадлежат на аберантни по ръст 
индивиди, но наличието на два ръстоби типа предполага no -скоро 

167 




Fig. 2. Ratio diagram of the mammal species after the number of individuals for each 
species (black columns - wild species, light columns - domestic animals) 

наличието на кръстоски. Данните от изследването на черепа изглежда 
потвърждават това предположение: Немалките вариации на дължината 
на черепа u развитието на сагиталния гребен при възрастните индивиди 
- от липса на такъв go сравнително силен гребен, едва ли могат да се 
обяснят само с полов диморфизъм или с неконсолидираността на расата. 
Според метричните данни u сравнения в размерно отношение черепните 
U мандибуларни останките попадат в два кластера (Атанасов, 1996). 
Едната размерна група съвпада напълно с типичните за района С. f. paLus- 
tris, a другият е с малко no-egpu индивиди (с no -удължен лицев дял) , 
междинни между посочената форма и С f. "intermedius. " или клонящ към 
последния, който е намирай в други находища (фиг. 3 - по-едрият череп). 
Могат да се допуснат две предположения: 1. Местна форма на расовия mun 
"palustris" с голяма ръстова вариабилност u по-големи средни размери. 2. 
Предхождащо поглъщателно кръстосване на посочения расов mun с С. f. 
"intermedius" при доминиращо влияние на формата "palustris". Като имаме 
пред вид, че в находището има данни също за съществуване на хибридни по 
белези говеда, втората хипотеза изглежда по-достоверна u може би говори 
за контакти между населения с различен произход u микрокултзфа. 

При сравняването на праисторическите "расови" типове кучета със 
съвременните породи u големи раси трябва да се има пред вид принцип- 
ната разлика във формирането на древните u съвременни расово-породни 
морфотипове. Съвременните са селекционирани избирателно от човека u 
могат да бъдат поддържани в "чист" вид само при изолация u изкуствено 
поддържане на белезите. Неолит-енеолитните расови типове (за конкрет- 
ни тесни породи едва ли може да се говори) са продукт на изкуствения 
отбор, но все още не на насочена селекция. Формирането на съответния 
морфотип (който впрочем е много по-устойчив от съвременните) става 
на практика без активната човешка намеса. Оформя се в резултат на 



168 



разпадането на белезите на дивия предшественик, (разчитащ за добиване 
на храна повече на човека, отколкото на собствените си хищнически уме- 
ния) поради намаляването на ролята на стабилизиращия естествен от- 
бор U в резултат на механизмите на неотенията. Заедно с това, прими- 
тивното домашно l^^e е подложено 6 известна степен u на нова естест- 
вена селекция. Формата "paliistris", например, съпътстваща неолит-енео- 
литното население, е поставена при условия на минимални хранителни ре- 
сурси U необходимост от максимално използване на животинските храни- 
телни (вкл. U костни) отпадъци. Това дава предимство при селекцията на 
дребния ръст u на развитие на масивни относително челюсти при запаз- 
ване на едри за ръста зъби, които по-бавно намаляват размера си в сравне- 
ние с костната тъкан. В слз^ая не се изключва u запазване/развиване на 
някои от качествата на предшественика (сетива? - вж. едри слухови 
капсули) в полза на човека. 




Fig.3. Skulls of С. familiaris from the prehistoric site Dolnoslav 

Диви бозайници 

Дивата бозайна фауна е представена със 14 вида, 4 от които (тур 
/диво говедо/, бобър u рис) днес са изчезн£1ли от пределите на страна- 
та. Някои други видове, макар че са оцелели go наши дни, понастоящем 
са твърде редки или застрашени от изчезване. Такива са кафявата 
мечка, вълкът u дивата коза. 

Бобър ( Castor fiber Linnaeus) 

Представен е само от 4 кости на възрастни екземпляри, сред които 
две почти цели раменни кости u фрагмент от долна челюст (мандибу- 
ла). Този бозайник е просъществувал у нас в равнинните гористи учас- 
тъци край реките go края на 18-mu u началото на 19-mu век (БОЕВ, 1958). 

Див заек {Lepus capensis Linnaeus) 

Останките му са по многобройни от тези на бобъра. 

Мечка (Ursus arctos Linnaeus) u вълк (Canis lupus Linnaeus) 

Установени са само няколко kocmu, сред koumo u долночелюстни фраг- 
менти със зъби. Това е характерно за повечето праисторически обекти. 

169 



Лисица ( Vulpes vulpes Linnaeus) 

Представена е с един почти цял череп от много едър екземпляр 
(вероятно мъжки), долна получелюст, както u отделни kocmu от 
крайниците. 

Бялка / златка (Maries foina Erxleben / М. martes Linnaeus) 

Намерените единични kocmu от посткраниалния скелет на 
представители на рода не могат достатъчно надеждно да бъдат 
идентифицирани go вид. Дребните хищници попадат рядко в останки- 
те от праисторически селища у нас, за разлика от някои по-северни 
такива, където се касае за ловна специализация. 

Дива котка {Felis silvestris Schreber) 

Установена е no един фрагмент на долна челюст на непълновъзрас- 
тен екземпляри няколко kocmu от крайниците. Домащната котка е 
пренесена 6 Европа едва 6 античността (около 1 в. н. е.), въпреки, че на 
Крит е намерена много по-рано. Размерните различия еднозначно 
определят находката като дива котка. 

Рис {Lynx lynx Linnaeus) 

Установен също no един долночелюстен фрагмент (дясна получе- 
люст) със запазени зъби. В субфосилно състояние видът е установяван 
у нас в няколко праисторическите находища: За пръв път е установен 
6 Салманово от Рафаил Попов. Описан е u от Голямо Делчево от Иванов 
U Василев (1975), а от Овчарово от Василев (1985). В Сталийска Махала 
е установен от Г. Рибаров (устно съобщен). 

Дива свиня {Sus scrofa Linnaeus) 

Най-често срещан след елена сред останките от диви животни. 
Намерени са kocmu, както от женски, така u от мъжки индивиди. 
Впечатление правят останките от особено едри глигани. От 
последните са намерени u глиги с твърде големи размери. 

Благороден елен (Cervus elaphus Linnaeus) 

На първо място no численост на костните останки u броя индивиди 
от бозайниците (табл. 1, фиг. 2). Обхваща както кошути, така u 
мъжкари, последните от които се отличават с големите си размери. 
На редица почти напълно запазени черепи на мъжки животни са били 
отрязвани или дори избивани почти 6 основгопа (в областта на т.нар. 
пънчета). Една от причините за избиването на рогата би могла да 
бъде свързана с това, че огромните рога на улавяни в есенно-зимни 
условия животни са затруднявали транспортирането на уловеното 
животно. Еленовият рог е сред основните материали, от които 6 
Долнослав са изработвани разнообразни сечива. Такива сечива (рогови 
мотики, чукове u gp.) бяха намерени в изобилие сред животинските 
останки. Сравняването на метаподии, петни u скочни kocmu показва, 
че между елените, принасяни в жертва е имало u гиганти с маса към 

170 



300, a може би u повече килограма. Такива елени достигат ръста на 
сибирския марал. Boesneck (1956) обръща внимание, че неолитните u 
енеолитните елени от Балканите са били доста по-големи от рецен- 
тните елени. Нашите наблюдения на неолитни матери£1ли от Градеш- 
ница, Созопол u тези от Долнослав потвърждават това становище 
върху сериен материал. Трябва да отбележим, че елените от България 
U Карпатския басейн u днес са no-egpu от представителите на 
останалите европейски популации. Това се обяснява с оптималните 
съществуващи биотопи в тези места (Spassov & ILIEV, 1994). 

Сърна (Capreolus capreolus Liimaeus) 

Този труден за лов вид е представен с много по-малко останки от 
елена, но те са относително многочислени в сравнение с повечето други 
праисторически обекти. От известните ни подобни обекти 
единствено в Урдовиза (Бургаско, ранен бронз) броят на сърнешките 
останки е съпоставим. 

Дива коза (Rupicapra rupicapra Linnaeus) 

Трудността при ловз^ането u слабата населеност на високопланин- 
ските райони е една от причините за изключитено рядката поява на 
костите на този вид в останките от праисторическите селища у нас. 
Дивата коза е идентифицирана u в енеолита на Слатино, Благоевград- 
ско от д-р Л. Нинов (лично съобщение). 

Тур /диво говедо/ i^Bos primigenius Bojanus) 

Твърде рядък в материала, за разлика от редица други праистори- 
чески находища в страната u говорят за неподходящи (горски?) условия 
в близост go праисторическия обект. 

Ширококопитен див кон - Equus germanicus transylvanicus 
Teodoreanu (= Е. lattpes Gromova) 

Сред хилядите kocmu бяха намерени 3 зъба u фрагмент от долна че- 
люст на кон. Фрагментите са ош едно u също животно u принадлежат 
(ако се съди по едрите u неизтрити долни кучешки зъби u развитието на 
кътниците u предкътниците) на млад жребец - най-вероятно на 4, най- 
много на 4.5 год. Тези оскъдни останки не дават възможност да се прецени 
с категоричност дали останките принадлежгип на див или на домашен 
кон. Въпросът за коня в случая е много интересен: като имаме пред вид 
епохата би могло да става дума за останки на едни от най-древншпе 
одомашнени коне. Голямата рядкост на находката 1 индивид от над 5 000 
идентифицирани кости ни карат да определим находката като 
принадлежаща на диво животно. Явно е вече, че типичният за 
плейстоцена ширококопитен кон е доживял на места 6 Европа go холоцена 
U вероятно заедно с тарпана е бил одомашняван (Spassov & Iliev, 1997; 
1998). 



171 



Птици (Aves) 

Птичите kocmu са изключителна рядкост сред изследвания костен 
материал. Те съставляват едва 0,06 % от всички останки, но дават 
11,1 % от установения видов състав. Намерени са общо 10 костни фраг- 
мента, всички от които са определяеми, т.е. с добре запазени дистални 
краища на костите (Боев, 1999). 

Глухар (Tetrao urogallus Linnaeus) 

Материал: femur sin dist., No NMNHS 1180; femur sin. (без епифизи). No 
1181; humerus sin. dist.. No 1182; humerus dex. (без епифизи). No NMNHS 
1183; humerus sin. prox.. No 1184; tibiotarsus sin. prox.. No NMNHS 1185; 
tibiotarsus sin. dist.. No NMNHS 1186; radius dex. dist.. No NMNHS 1187. 
Обсъждане: Намерените от този вид 8 костни находки принадлежат 
на най-малко 5 индивида. Този факт показва, че съхраняемостта на 
костните останки от птици в находището е твърде ниска. Той обаче 
може да се обясни с несъвършенството в методиката на събиране на 
материала. Практика е все още при събирането на археозоологичен 
материал, фаунистичните останки да не се събират чрез пресяване u 
промиване, а избирателно чрез макроскопското им отделяне. Очевидно 
глухарът е бил най-високо ценен като пернат дивеч. Археоорнитоло- 
гичните u историческите данни посочват, че този вид в миналото е 
бил широко разпространен в страната в почти всички наши планини 
докъм горната граница на гората. Днес числеността му не надвишава 
1800 екз. (БОЕВ, 1985). Костни останки от тази едра птица (масата на 
възрастните мъжкари достига go 6,5 kg), която от най-дълбока древ- 
ност е била високо ценена като пернат дивеч, досега у нас са намерени 
в Сливен (Боев & Рибаров 1989), Видин (Боев, 1994 а, б), Ягодинската 
пещера (BOEV, 1997), пещерата Мадара, Омуртаг, Козарника, Деветаш- 
ката пещера, Казанлък, Овчарово, Аакатник u gp. (Боев, 1999). 

Колхидски фазан (Phasianus colchicus Linnaeus) 

Материал: femur dex. prox., No NMNHS 1188. Обсъждане: Kamo автох- 
тонен вид (подвид) колхидският фазан в Европа, на Б£1лканите и 6 
България практически вече е изчезнал. Находката от Долнослав, не е 
едниственото археоорнитологично свидетелство за миналото му 
разпространение no нашите земи. Видът е установен в 23 находища от 
късния плейстоцен go късното средновековие (Боев, 1999). Тя обаче има 
важно значение, защото доказва, че този Bug се е срещал в България, 
респ. на Балканския полуостров, u през средния холоцен, т. е. много 
преди пътуванията на първите мореплаватели от античността, с 
koumo според някои хипотези се обясняваше разпространението на 
колхидския фазан като интродуциран от Колхида вид едва в 
следледниково време. 

Бял щъркел (Ciconia ciconia Linnaeus) 

Материал: humerus dex. prox.. No NMNHS 1189. Обсъждане: Haxog- 

172 



ката принадлежи на възрастен екземпляр. Като nmuua със значителна 
телесна маса (go 4,0 kg) не е изключено инцидентно белият щъркел да е 
бил обект на лоб заради месото му. Въпреки, че е изя1ен синантропен 
Bug, белият щъркел има слабо присъствие сред археозоологичния 
материал от археологичните обекти в страната. Досега, освен 6 
Долнослав, видът е установен в селището в местността "Бялата вода" 
край Перник (3 - началото на 6 в. н.е.), римската вила Армира (3 6. н.е.) 
U 6 античния град Кабиле край Ямбол (1-4 6. н.е.). Във всички селища са 
установени само единични находки (Боев, 1999). 

Въпреки твърде ограничения си видов състав, H£ixogkume от птици 
ungukupam н£1личието на разнообразни природни местообитания в 
околностите на Долнослав. Глухарът е обитател предимно на 
боровата гора, колхидският фазан - на крайречните широколистни 
дървесно-храстови съобщества в долното течение на реките, а 
находката на белия щъркел подсказва, че наоколо е имало u разливи, 
вероятно - u блата, по чиито брегове е расла водолюбива висока дървес- 
на растителност. 



Риби (Pisces) 

Рибите са слабо представени 6 материала. Намерени са само 3 
фрагмента (с дължина 5-10 cm) от черепни кости на едри риби, 
вероятно сомове (Silurus glanis). Макар, че протичащите наблизо реки 
Черкезица u Чинардере преди 6000 години по всяка вероятност са били 
значително по-пълноводни от днес, намерените останки от риби 
принадлежат на екземпляри, уловени по-вероятно в големите реки - 
Марица или поне Чепеларската река, отстояща на около 10 km. 



Мекотели (MoUusca) 

Сред находките тази група е представена единствено от мидите - 
общо 74 черупки u фрагменти от около 20 индивида. Намерени са отдел- 
ни черупки от общо 4 вида: един речен (сладководен) - Овална речна мида 
{Unio pictorum), два морски, обитаващи Черно море: Черноморска едлива 
мида (Mytilus galloprovincialis) u един неопределен вид, каюпо и един вид 
сърцевидка {Pecten sp.), разпространен в Средиземно (вкл. и Бяло) море. 
Наличието на последния вид е твърде показателен факт за активните 
в миналото контакти с населението, обитаващо черноморското u бе- 
ломорското крайбрежие Подобни контакти, установени по конхиологи- 
чен път установява u РИБАРОВ (1991) за населението на Кабиле, макар u 
за по-късна епоха (1 хил. пр. н.е.). 



173 



Останки от човек (Homo sapiens Linnaeus) 

Заедно с обилния костен материал са събрани u няколко човешки 
кости. Те принадлежат на най-малко 2 индивида, единият от които, 
съдейки по грацилните кости, вероятно е на млада жена. 



Съотношение между костите от диви u домашни животни 
U относителен дял на видовете 

Анализът не показва ясно доминиране на една от двете категории 
бозайници - диви u домашни (табл. 1). Докато броя на костите от 
домашните животни имат известен превес над тези на дивите 
бозайници, то броят на индивидите диви u домашни бозайници е 
приблизително еднакъв, с леко преобладаване (според изчисленията ни) 
на дивите, без този превес, обаче, да е статистически достоверен. 
Сред дивите животни най-многочислени са konumnume бозайници. 
Всички останали диви бозайници с изкл. на бобъра u заека са слабо 
представени. Най-чести са останките от благороден елен, следвани от 
тези на дивата свиня. Отсъствието на кости от зубър (Bison bonasus) 
u елен лопатар {Dama dama) навежда на предположението, че в 
конкретните природни условия в околностите по онова време тези 
видове са били доста редки. Трябва да се отбележи, че останките от 
зубър например от холоцена на България са много no-pegku от тези на 
тура. Отчасти това може би се дължи u на относително по- 
непристъпните за него горски местообитания. Археозоологичните 
сведения за елена лопатар в България съш,о са малко, въпреки че той е 
бил автохтонен вид от балканската природа (Spassov & ILIEV, 1994) . 
Горско-планинската местност е създавала условия са развитие на лова. 
Явно е, че от дибшпе животни преобладават горските, докато тези на 
no-omkpumume пространства като див кон u тур са много слабо 
застъпени. 

Сред останките от домашните животни преобладават тези от 
говедо, но u свиневъдството е било също силно застъпено (фиг. 2). 

Разпределението на различните части на скелета е доста равно- 
мерно. Среш,ат се както множество черепни фрагменти, така u 
такива от всички части на посткраниалния скелет, вкл. u първи фалан- 
ги, без подчертано преобладаване на един Bug kocmu над друг. Всичко 
това показва, че целите трупове на дивите животни са били донасяни 
след лова 6 находиш,ето. Донякъде изключение са останките от кучета, 
при които черепните находки са масови, за разлика от единично 
намерените кости от посткраниалния скелет. Не е изключено да 
става дума за прилагане на определени обряди или обичаи, свързани с 
това животно. 



174 



Предварителни данни за възрастовия u полов състав 
на дивите u домашни бозайници 

Многочисленише видове в матери£1ла са представени с всички възра- 
стови категории - както съвсем млади (ювенилни), бозаещи животни, 
така u престарели екземпляри с изтрити зъби u възрастови дегенера- 
тивни костни аномалии. Предварителният анализ на останките от 
диво U домашно говедо, дива u домашна свиня u благороден елен не по- 
казва категорично доминиране на единия от двата пола. 



Костни аномалии 

Костите със следи от травми или други прижизнени дефекти са 
малко U не превишават естественото разпространение на подобен род 
дефекти сред популациите на дивите животни или сред стадата на 
домашните konumnu. Само в два случая попаднахме на кости със следи 
на прижизнено счупване (впоследствие зараснало). Много редки са u 
слз^аите на старческо изменение на костната повърхност на някои 
от дългите тръбести кости, върху които са се развили екзостози. Това 
е указание, че част от животните са били отглеждани по особени 
съображения, а не за храна или като работна сила. 



Следи по костите 

Множество кости са силно обгорели, а други дори са овъглени. Отделни 
кости са трошени или в тях са правени големи дупки за изваждането на 
костния мозък. Това се отнася масово go черепите на редица животни 
(свине U др). Сред намерените кости има u множество останки, 
представлявайки начален стадий на обработка с цел изработване на 
костни оръдия. Редица кости от неолитни u енеолитни находиш,а у нас 
носят следи от разсичане. В Долнослав сечените кости за разлика от 
строшените са относително малко. Такива са долни челюсти от говедо, 
които са били разсечени (по-точно - разцепени) в по-широката им 
проксимална част. Няколко кости от тур са били сечени: бедрена кост в 
проксималната си част (вероятно касапска работа за разчленяване на 
тялото), върху един радиус е приложено косо разсичане, а един от 
изследваните метакарпуси е разсечен надлъжно. Върху метаподии от 
благороден елен се забелязват следи от остър предмет в дисталната 
част - явни следи от одиране на кожата. Двустранни овални отвори, 
проявени в различен етап от обработката се забелязват върху отделни 
кости. Те представляват начални етапи от характерна обработка на 
кости с ymuy\umapHa цел, запазена go римско време (Илиев u gp. 1997). 

По повърхността на някои от дългите тръбести kocmu в областта 
на диафизата личат ясни следи от нагризбане, съпроводено с наруша- 
ване релефа на надкостницата. Това е индикация, че тези кости са 

175 



били оглозгбани от хищни бозайници (Carnivora). Според големината на 
следите от зъбите можем да предполагаме, че me се предизвикани от 
кучета. Както бе споменато кучета от Долнослав са имали масивни 
здрави челюсти, въпреки относително дребните си телесни размери. 
Здравината на челюстите им им е позволявала да се хранят u с костни 
отпадъци. Много от костите всъщност са били лишени от ставните 
CU краища (диафизите), пак поради нагризване от кучета. 



Заключение 

Археозоологичното проучване на този извънредно богат остеологи- 
чен материал позволява да се направят следните обобщения: Основ- 
ните животни свързани с бита на населението са еленът, говедото, 
дивата u домашната свиня от бозайниците u глухарът от птиците. 
Значителна роля имат u дребните преживни, кучето u gopu сърната. В 
късния енеолит ловът в района е бил силно застъпен, благодарение на 
подходящите природни условия. Ловен обект, макар u ограничено е бил 
U дивата коза. Почти всички установени животни са представители 
на горския еколого-фаунистичен комплекс, а животните на откритите 
пространства са крайно редки. Ето защо u еленовите рога са били една 
от особено често използваната за направа на оръдия суровина. Дивият 
ширококопитен кон {Equus germanicus transylvanicus), реликт от плей- 
стоцена, е присъствал с издребняла форма вероятно в неголяма числе- 
ност като лесостепно животно в низината. Има данни за съществувал 
обмен с населението от Черноморието u Бяло море. Независимо от ак- 
тивния лов, скотовъдството е било също силно развито (има прибли- 
зително същата роля) особено отглеждането на едър рогат добитък u 
свиневъдството. Говедото от Долнослав носи белезите на кръстоска 
между брахицерно u примигенно говедо с леко преобладаване на брахи- 
церния морфотип. Изглежда местното куче е било също кръстоска 
между С f. palustris и С. f. intermedius, с преобладаване на първия 
морфотип. Отглеждана е безрога дребна овца. 



Благодарности 

Настоящото проучване е финансирано отчасти със средства на 
Националния фонд "Научни изследвания" (Договор НИ Б202/1992 г.) при 
Министерството на науката u от Бюджета на НПМ-БАН. За оказа- 
ното HU съдействие изказваме благодарност на Д-р Бистра Колева) 
Археологически музей - Пловдив) u Д-р Ана Радунчева (Археологически 
институт u музей при БАН в София). 



176 



Литература 

Атанасов М. 1996. Произход на кучето u примитивните праисторически раси на 

територията на България. Соф. униб., Биол. фак., София. Дипл. раб. 
Боев 3., Г. Рибаров. 1989. Птиците 6 бита на жителите на средновековното селище 

на Хисарлъка (Сливен, Х-ХП 6.). - Изв. на муз. от Югоизт. Бълг., 12: 207-212. 
Боев 3. 1994 а. Дивечът във Видинско през XVIII век. - Лов u риболов, 43: 11-12. 
Боев 3. 1994 б. Дивечът в Асеновградско преди 6 000 години. - Лов u риболов, 5, 40 стр. 
Боев 3. 1995. Птици от средновековни селища в България. - Hist. nat. bulg., 5: 61-67. 
Боев 3. 1999. Неогенски и кватернерни шпици (Aves) от България. Дис. за пол. на н. 

ст. "доктор на науките" София, НПМ-БАН, 243 стр. 
Боев Н. 1958. Очерк върху изчезването на бобъра у нас и съседните страни. - Изв. 

Зоол. UHcm. с музей, 7: 433-456. 
Боев Н. 1985 В. Глухар (Tetrao urogallus L., 1758). - В: Червена книга на HP България. 

Том 2. Животни. С, БАН, 95-97. 
Бояджиев Я. 1992. Преходът между енеолита u бронзовата епоха 6 светлината на 

радиовъглеродните gamu - Археология, 2: 51-52. 
Василев В. 1985. Изследване на фауната от селищната могила Овчарово - 

Интердисциплинарни изследвания. XIII. Арх. инст., София. 199 с 
Иванов Cm. 1958. Животински костни остатъци от некропола go Нови Пазар . Изд. 

БАН, 229 с (German zusamm.) 
Иванов Cm. 1979. Анатомични проучвания на костите u рогови изделия. - В: Езеро - 

Раннобронзовото селище. Изд. на БАН. Сфия, 547 с. 
Иванов Ст., В. Василев. 1975. Проучвания на животинския костен материал от 

праисторическата селищна могила при Голямо Делчево, с 245-302. - В: Тодорова 

X., Cm. Иванов, В. Василев, М. Хопф, X. Квшпа, Г. Кол. Селищната могила при 

Голямо Делчево. Изд. на БАН, София, 333 с 
Илиев Н. 1994. Говедовъдството във Велики Преслав (IX - XI) - Археология, 3-4: 66-71. 
Ковачев Г. 1985. Домашните животни от праисторическото селище край Ракитово. 

Животновъдни науки, 22 (8): 50-58. 
Ковачев Г., Ц. Минков. 1986. Дивите животни от праисторическото селище край 

Ракитово. Год. Соф. унив. Биол. фак., 77: 87-100. 
Петков П. 1928. Принос за из5П1аването на предисторичното искърско говедо. - Труд. 

бълг. природоизп. друж., 13, 97 с 
Попов Р.1908. Принос към неолитната млекопитающа фауна в България. - Сборник 

народни умотворения, 24: 1-22. 
Радунчева а. 1996. Храмовият център go с. Долнослав, Пловдивско u някои аспекти 

на ритуалността в края на каменномедната епоха. - Annuary of the Department 

of Archaeology, NBU, 2-3: 168-181, София. 
Рибаров Г. 1991. Фауната на Кабиле (I хил. пр.н.е. - VI в.н.е.) по (останки от gu6u и 

домашни животни. - В: Кабиле, БАН, 2: 156-167. 
Цалкин в. I960. Изменчивость метаподий и ее значение для изучения крупного скот 

древности. - Бюлл. МОИП, отд. Биол., 1: 109 с. 
Цалкин В. 1966. Древнее животноводство племен Восточной Европы и Средней Азии. 

- Материалы и исследования по археологии СССР, 135, с. 46. 
BOEV Z. 1997. Wild GaUiform and Gruiform Birds (Aves, Gatliformes and Gruiformes) in the 

Archaeological Record of Bulgaria. - Int. Joum. of Osteoarchaeology, London, 7: 430-439. 
BOESSNECK J. 1956. Tierknochen aus Spatneolithischen Siedlungen Bayerns. - Studien an 

vorund ft-uhgeschichtlichen Tierresten Bayerns. Munchen. 
BOKONYi S. 1970. A new method for the determination of the number of individuals in ani- 
mal bone materisd. - Journ. of Archaeol., 74: 291-292. 

177 



BOKObfYi S. 1989. Erster vorlaufiger Bericht uber die Tierknochenfunde der Karanovo VI und 

Karanovo V - Besiedlung in Drama. - In: Bericht uber die bulgarisch-deutschen 

Ausgrabungen in Drama (1983 - 1988), 123-127. 
BOKONYi S. 1992. Eine vorlaufige Mitteilung uber die Tierknochenfunde von Sofia-Slatina, 

Bauhorizont I. - Acta praehistorica et archaeologica, 24: 245-248. 
Iliev N., N. Spassov, V. Liubenova. 1997. Investigations on the Processing of Animal Bone 

Material Found in the Archaeological Site of Arbanas near Radomir (I - III Centuries). 

- Ann. Nat. Mus. Arch. Sofia, 10: 185-200. (Engl. Summary). 
Manhart H. 1998. Die vorgeschichtliche Tierwelt von Koprivec und Durankxxlak und 

anderen prahistorischen Fundplatzen in Bulgaien aufgrund von Knochenfunden aus 

archaologischen Ausgrabungen. - Diss, der Fakultat fur Biologie der Ludwig- 

MaximiLians-UniversitatMunchen. Documenta naturae, 116: 1-353. 
Nenov L. 1990. Animal bones from boreholes of Early Neolithic settlement near the village 

Kovachevo. Blagoevgrad distr. - Studia Praehistorica, 10: 197-199. 
Nobis G. 1986. "Wndesel" aus der kurpferzeitlichen Siedlung Durankulak, Kr. Tolbuchin, 

NO-Bulgarien. 1. - Mitteilung. Bonn. Zool. Beitr., 37 (3): 195-208. 
Nobis G. 1988. Zur Fauna der fruhneolithischen Siedlung Ovcharovo-gorata bei Targoviste 

(NO-Bulgarien). - Studia Praehistorica, 9: 37 - 53. 
RiBAROV. 1991. The osteological material from the Sunken Settlement at Ourdoviza. - Tracia 

Pontica, Sofia, 4: 113-118. 
Spassov N., N. Iliev 1994. Animal Remains from the Submerged Late Eneolithic - Early 

Bronze Age Settlement Near Sozopol (The South Black Sea Coast of Bulgaria). - Tracia 

Pontica, 6: 1-30. 
Spassov N., N. Iliev. 1997. The wild horses of East Europe and the polyphylethic origin of the 

domestic horse. Proceedings of the 7-ICAZ Congress. Anthropozoologica, 25 - 26: 753-761. 
Spassov N., N. Iliev. 1998. The late pleistocene and holocene horses of East Europe and the 

polyphylethic origin of the domestic horse. - In: Stefanovich M., H. Todorova, H. 

Hauptmann (eds.). James H. Gaul in memoriam. The James Harvey Gaul Fondation, 

Sofia, 371-390 p. 
Spassov, N., N. Iliev (in press). The animal remains from the Prehistoric burials near 

Durankulak. - In: Todorova H. (ed.). The Prehistoric burials near Durankulak (NE 

Bulgaria). 



Постъпила на 7.06.2000 



Адрес на авторите: 

Николай Спасов, Николай Илиев, Златозар Боев 

Национален природонаучен музей - ВАН 

бул. Цар Освободител 1 

1000 София 

e-maU: nmnhzb@bgcict.acad.bg 



178 



Animal remains from the Eneolithic site near the village 
of Dolnoslav, Plovdiv District, South Bulgaria 

Nikolai SPASSOV, Nikolai ILIEV, Zlatozar BOEV 

(Summary) 

Ca. 15 000 remains of wild and domestic animals from the Late Eneolithic (5530- 5480 *- 
60 B. P.) site near the village of Dolnoslav in the foothills of the Rhodope Mountains 
(Plovdiv District) are studied. The MNI of the large mammals is calculated by the most 
abundant skeletal elements. Domestic mammals are represented by 5 forms, whue among 
wild manmialsl4 species are established. The domestic pig is similar to the prehistoric 
East-European pig, having a rigth cranial profile. Hornless sheep and goats with moder- 
ate size untortuouted in the sagital plaine horn cores were bred. 

The means for measuring the metacarpi and metatarsi indicate that two morphotypes of 
domestic cattle (brachicerous and longhorn), as weU as their bastards, were bred in approxi- 
mate correlation of 35:12:43. Reconstructing the heigth in the shoulders, we received similar 
data. The heigth varies between 101 and 147 cm (mean 118 cm) like in the native Grey Iskar 
Cattle. TT nlik e the Grey Iskar Cattle, the Dolnoslav Cattle showed considerable dimensional 
variations. Approximately we could reffer the individuals of 110-112 cm heigth to the brachicer- 
ous form, while the ones of 125 cm and over are refferred to the primitive form. It is most prob- 
able that the cattle remains belong to a unconsolidated foim from an initial stage of formation. 

The dog remains have convex mandibles, big carnassial teeth, a largely "broken" fronto- 
nasal profile and a large size variation from small to medium-sized dogs. It is probable that 
the studied specimens were bastards of the primitive forms C. f. "palustris" and С f. "inter- 
medius". The size of the dogs estimated by the coefficient of Koudelka varies between 33 and 
56 cm. Our data confirm their existence in Europe before 8000 B.P. via the Balkan route of 
expansion. The primitive large breeds are not a result of human selection, but a resvdt of 
adaptation to unfavorable conditions (utilisation of the limited scarce food remains - bones 
etc.) against the reduced influence of the stabilizing selection, as well as the neoteinia. 

The correlation between wild and domestic manmials does not show a clear dominance 
of one group over the other. The life of the human population was connected chiefly with 
the deer and the cattle and also with the wild boeir and the domestic pig. The ovicaprini, 
the roe deer and the dog also have a great significance. Hunting was a common practice 
in the vicinities of the Late Eneolithic site because the environment was favorable with its 
forest-mountain habitats. The chammois was a game regardless of its rare occurrence. 
The carnivores are represented by single finds. The find of Lynx is the 5th subfossu record 
for Bulg£U*ia. Almost eiU large mammals are refTerred to the forest ecological complex, 
while the openland species are very rare. The deer is the most common mammal in the 
sample. By their size aU specimens belong to a very large population. The wMd wide-hoofed 
horse {Equus germanlcas transylvanicas), a Pleistocene reUct, was represented by a 
smaller form and was possibly of a limited number. Mussle shells of Mediterranean origin 
show contacts between the human population of the Black Sea and the Aegeen Sea. 

Birds remains represent 0,06 percents of all studied remains but they constitute 11,1 % 
of the total species composition. A total of 10 bone fragments of 3 species {Tetrao urogal- 
lus, Phasianus colchicus and Ciconia ciconia) were established. Despite the limited 
species composition, the avian record indicates presence of different natural habitats in 
the surroundings of the settlement. The CapercaiUie is an inhabitant mainly of the conifer 
forests. The Pheasant inhabits riverine broadleaf forests and forest-scrub habitats in the 
lower stretches of the rivers. The find of the White Stork shows presence of bogs, swamps 
and marshes with hydrophylous tree vegetation. 

179 



Historia naturalis bulgarica, 13, 2001: 180 



Картографиране на дневните пеперуди 
в България от Станислав АбадЯ^иев 

Алекси ПОПОВ 

ABADJIEV S. 2001. An atlas of the distribution of the buttei-flies in Bulgaria 
(Lepidoptera: Hesperioidea & Papilionoidea). - Zoocartographia Balcanica, 1: 335 p. 



Ad Att as of the 
Distribution 
of the Butterflies 
io Bulgaria 






T^ I MakpoAenugonmepume ca най-добре проучените безгръбначни животни 

6 повечето европейски страни, включглпелно u в България. Това важи в още 
по-голяма степен за дневните пеперуди (Hesperioidea u Papilionoidea). Зато- 
ва е съвсем естествено първгжт том от новата поредица Zoocartographia 
Balcanica на издателство Pensoft да бъде посветен на двете надсемейстВа. 
Още от пръв поглед прави впечатление изключителната прецизност 
при изработване на атласа. Всеки вид е представен 6 книгата с UTM- 
kapma на разпространението в България с квадрати 10 х 10 km u с 
изреждане на всички находища 6 страната, а за повечето видове u на 
минималната u максималната надморска височина на срещане. 
Находищата са базирани на всички публикувани находки, на колекциите 
на Националния природонаучен музей, на Института по зоология u на 
много частни колекции, както u на сборове на автора. Литературният 
списък е пълен u съдържа 327 публикации върху дневните пеперуди 6 
България. По мое мнение съществуват още около 100 публикации, но без конкретни находища, 
които да могат да се свържат с определени UTM -квадрати. За съжаление 6 атласа не намира 
място подвидовата принадлежност, въпреки че тя е изяснена в други публикации на автора. 
В България са установени 216 вида дневни пеперуди. Съществува информация за тяхното 
разпространение 6 437 от всичко 1244 UTM -квадрата (10 х 10 km) на територията на България 
или за 35 % от квадратите. Това говори за добра проученост на страната с изключение на 
някои равнинни части. Големият интерес на едно ново поколение от български u чуждестранни 
лепидоптеролози, както u напредъкът 8 таксономичните познания за европейските видове 
доведоха go установяването на още 22 вида за фауната на България през последните 20 години. 
В атласа се съобщават като нови за страната Muschampia proto (Ochs.) u Ругу us andwmedae 
(Wall.). Тези два вида, както u Colias mytmidorwiEsp.), Chilades trochylus (Fr.), Pseudochazam geyeri 
(H.-Schaff.), Pseudochazam gmeca (Staud.) u Boloria titania (Esp.), ca установени no екземпляри 6 
музейни колекции през последните две години u данните за срещането им се нуждаят от 
потвърждение. От книгата на С АбаджиеВ може да се заключи, че най -pegkume Видове В 
България, известни досега само от едно находище, са три от посочените Вече видове, а също 
Leptidea reali Reiss., Colias hyale (L.), Gonepteryx farinosa (Zell.), Euchloe penia (Fr.) u Pseudochazam 
orestes Prins et Poort. Липсата на съвременни находки в страната на Lopinga achine (Scop.), 
Coenonympha oedippus (F.) u Nymphalis xanthomelas (Esp.) поставя въпроса за статуса на 
mexHume популации. ПърВите дВа Вида не са намирани от началото на 20 Век, а третият - през 
последните 35 години. Като мигранти В атласа са посочени дВа Вида. Считам, че me трябВа да 
се изключат от списъка на българската фауна, тъй като не се разВиВат В България. Единият, 
Gonepteryx cleopatra (L.), е наистина мигрант. Съобщенията за намирането на другия Bug 6 
България, Nymphalis vaualbum (Den. et Schiff.), се осноВаВат на дВе очевидно погрешни находки 
край Сливен на Хр. Пигулев от края на 19 Век и на един Вероятно пренесен екземпляр с 
интродуцирани дървесни BugoBe 8 BopucoBama градина В София през 1942. 

Зоолозите от балканските страни поздраВяват идеята на издателство Pensoft u 
пожелаВат успех на новата поредица Zoocartographia Balcanica. 

180 



Historia naturalis bulgarica, 13, 2001: 181-184 



В памет на Делчо Илчев 
(1885 - 1925) 

Стоян ЛАЗАРОВ 



На 14.04.1925 г. България u българскгтпа наука претърпяват голяма 
загуба 6 лицето на Делчо С Илчев - началник на ентомологичната 
станция при Природонаучните институти на Негово Величество Царя, 
бивш гимназиален учител, запасен офицер, кавалер на 3 ордена за храброст 
U още толкова за заслужена дейност, голям човек, з^ен u общественик. 

Делчо С Илчев е роден на 
29.05.1885 г. в Панагюрище в 
семейство на бедни родите- 
ли. Ранните си детски u 
юношески години прекарва 6 
родния CU град в скромна 
обстановка. Гимназиално 
образование получава в Со- 
фия. Висшето си образова- 
ние завършва през 1908 г. в 
Софийския университет, къ- 
дето следва природни науки 
във Физико-математичесия 
факултет. Още като сту- 
дент през 1907 г. е назначен 
в Ентомологичната стан- 
ция, където се свързва go 
края на живота си с енто- 
мологичната наука. През 
1909 г. е назначен като кан- 
дидат учител във Втора 
мъжка гимназия, а на след- 
ващата година като редо- 
вен учител в Шеста мъжка 
прогимназия. Като учител 
през свободното си време е 
работил в Ентомологична- 
та станция u е помагал на 




181 



g-p Буреш за създаването u разширяването на този институт, който 
тогава е бил единствен на Балканския полуостров. През 1911-1912 г. 
завършва Школата за запасни офицери 6 Княжево, от където е зачислен 
към Осми Приморски полк във Варна първоначално като кандидат 
офицер, а после е произведен в чин подпоручик. Участник е в Балканската 
война, където е ранен при Колиби-Карагач u е награден с няколко ордена 
за храброст. През 1915 г. е зачислен към 41-ви полк u взима участие във 
всички боеве в Сърбия u Македония. В своята автобиография Илчев пише: 
"Сега всред всеобш,ия пожар ш,о тормози Европа една година насам, u 
България ш,е трябва с оръжие 6 ръка да настои за осъществяване на 
националното си обединение. Утре 17 септември 1915 год., като взводен 
командир на осма рота от 41 полк, потеглям за западната ни граница. С 
нами Бог". Високо ценен от всички, Делчо Илчев е отзован през 1916 г. от 
полка U е зачислен към свитата на И. В. Цар Фердинанд, когото 
придружава в обиколките му по бойните полета. След обш,оевропейската 
война той става началник на Ентомологичната станция при Научните 
инститзгти на Н. В. Царя, което място е заемал go своята трагична 
смърт на 14.04.1925 г. 

Като учен, Делчо Илчев допринася много за развитието на българ- 
ската зоологична наука. Автор е на над 35 научни u научнопопулярни 
cmanjuu относно българската фауна. Ето как акад. Буреш през 1925 г. 
описва началото на научната кариера на Илчев: "Роден в историческото 
градче Панагюрище, скътано в гористата Средна гора, той си зададе за 
първа цел: проучването на пеперудната фауна на тая планина. Четири 
години (1908-1911), през ранни сезони той бродеше из поляните, усогппе u 
дивните гори на тая планина. Покачи се на всичките u високи върхове, 
имената на които: "Братия", "Богдан", "Буная", "Еледжик" той винаги 
произнасяше с особен апломб u възхищение. И през пролетта на 1912 г. 
той представи на Българската Академия на Науките първия си научен 
фaзпiucmuчeн труд "Средна гора u нейната пеперудна фауна". След това 
Илчев изучава пеперудната фауна u на други области на България - 
Родопите, Странджа, Кресненското дефиле на река Струма, района на 
Айтос U др. По време на войните е събирал фаунистичен материал u е 
изследвал животинския свят на Македония u Тракия, като 
материалите бяха публикувани съвместно с акад. Буреш в три части - 
"Приноси по пеперудната фауна на Тракия u Македония" (I u II част през 
1914, а III част през 1921г.). През периода 1909-1911 Илчев е изпратен от 
Цар Фердинанд заедно с Буреш на експедиции 6 Мала Азия, Принцовите 
острови, Гърция u Далматинския адриатически бряг. Работейки в 
Ентомологичната станция той изследва биологията на насекоми 
вредители по лозята, овощните градини u царевицата. Автор е на 
множество публикации за борба срешу селскостопанските вредители 6 
тогавашните издания: сп. "Земеделие", "Вестник на кооперативните 
дружества в Сухиндол", "Земеделски уроци", "Стожер" u gp. Илчев е 
написал u над 20 cmamuu за сп. "Ловец" относно бекаса, вълка, лисицата, 
черната усойница, за прелетите на птиците, за инстинктите на 
кучето u gp. Със своите научни u човешки качества Делчо Илчев печели 

182 



симпатиите на своите колеги. Големият български зоолог д-р Пенчо 
Дренски много сполучливо е изразил мнението на неговите другари като 
е к£1зал за него: "Във всичко u на всякъде се проявяваше неговата 
доброта u деятелно доброжелателство. При него можеше да се omuge u 
за работа, u за помош,, и просто да си отдъхнеш в кръга на неговото 
топло семейство. Готов да услз^и, отзивчив и при най-малките молби, 
способен да утеши, и понякога със сполучлив хумор да развесели, 
създаваха около му атмосфера на доверие u душевна уютност". Днес 
колекциите от пеперуди u други насекоми на Делчо Илчев се съхраняват 
в Националния природонаучен музей в София u неговите последователи 
- български зоолози имат възможност да ги ползват 6 работата си. 

За съжаление тази забележителна научна u обш,ествена кариера е 
прекъсната от неговата трагична смърт. Датата е 14.04.1925 г. Цар 
Борис П1 се връш,а от двудневна разходка u лов от Стара планина. 
Придружават го зоолога Делчо Илчев u верният му ловец Петър Котев. 
Те прекарват празника "Връбница" в околностите на връх Мургаш, 
където Илчев събира насекоми u цъфнали диви кокичета за хербариутуга 
на Царския музей. На път за София, на прохода Арабаконак в 10 часа 
сутринта на шосето царската кола попада в засада на група разбой- 
ници, решили да убият царя. Борис III остава незасегнат, но неговите 
верни спътници Илчев u Котев падат убити с пушки в ръце при onum да 
го спасят. Петър Котев умира, без да промълви дума, а Илчев успява да 
извика силно " безсрамници-безотечественици...". Така загива Делчо 
Илчев, като два пъти спасява живота на Цар Борис III - първо на 
Арабаконак, заставайки пред монарха, u втория път, когато на 
16.04.1925 Негово величество отива на погребението на Илчев, а не на 
това на запасният генерал Коста Георгиев u no този начин остава 
незасегнат от кървавия комунистически атентат в църквата "Св. 
Неделя". Ето какво си спомня акад. Иван Буреш за погребението на 
Делчо Илчев: "Черната земя го прие на черния ден 16 април 1925 г., два 
часа след з^асния атентат в черквата Света Неделя! Той спаси 
живота u на много от тия, които дойдоха в Ентомологичната станция 
да му omgagam последната си почит! Прибра го майката земя, прибра 
го родната земя, за която той gage всичко свое, gage го без kopucm, без 
ропот, без облаги! Остави той неутешими жена с три деца, остави ни 
U неговата добра памет u плодовете на неговата рано прекъсната 
народополезна дейност...." Надгробно слово чете д-р Пенчо Дренски като 
изтъква най-ценното у своя приятел u колега със следните слова: "Делчо 
Илчев беше ценен характер u любяща душа. Той беше не егоист, а човек 
с искренна u деятелна любов към ближния, с благоразположение към 
всекиго, готов на всекиго да услужи u с високо развити социални 
инстинкти: чувство за дълг, голяма вяра в бъдеш,ето u любов към 
настояшето. Той не падаше дз^ом u при най-голямите изпитания, 
които страната ни прекара през последните години..." 

Днес България отново изживява тежък момен в своята история u 
будните хора, патриотите, хората с вроден оптимизъм като Делчо Илчев 
съвсем не са много. Ето заш,о сме длъжни да съхраним спомена за него. 

183 



Литература 

Бурбш и. 1925. Делчо Илчев (29 V 1885 - 14 V 1925) u неговата природонаучна - 

ентомологична дейност. - ИзВ. Бълг. eum. дрзгж., 2: 3-22. 
ДРЕНСКИ П. 1925. Делчо С Илчев 29.V.1885 г. - 14.IV.1925 г. - ЕстестВозн. геогр., 9 (8-9): 

310-315. 



Постъпила на 27. 7.2000 



Адрес ыа автора: 
Стоян Лазаров 
MHcmumiym no зоология - БАН 
бул. Цар Освободител 1 
1000 София 



In memory of Delcho Ilchev (1885 - 1925) 

Stoyan LAZAROV 

(Summary) 

On 14 April 1925 Bulgaria and the Bulgarian science lost Delcho Ilchev, head of the 
Entomological Station at the Royal Institutes of Natural History. As a researcher Delcho 
Ilchev had a significant contribution to the investigation of the butterfly fauna of Sredna 
Gkira Mts, Rodopi Mts, Strandzha Mts, Kresna Gorge along Struma River and Aitos area. 
He published over 35 scientific and popular papers on the Bulgarian fauna. Unfortunately, 
his tragic death put an end to his distinguished academic and public career. He was kiUed 
in an assassination attempt against King Boris III, while trying to save the King's life. 



184 



УКАЗАНИЯ ЗА АВТОРИТЕ 

В периодичното издание Historia naturalis bulgarica ce отпечатват оригинални 
cmamuu из природонаучната музейна проблематика (музеология, информации върху 
музейни колекции u пр.), cmamuu из историята на природознанието u научни 
приноси no зоология, ботаника, палеонтология и геология въз основа на материали 
предимно от български u чуждестранни музеи. Публикациите са на един от 
следните езици: български (с резюме на западен език), английски, немски, френски u 
руски (с резюме на български език). При подготовката на ръкописите трябва да се 
имат предвид следните изисквания: 

1. Ръкописът се предава на дискета на програмата Word за Windows u с една 
разпечатка, файлът да съдържа само един шрифт (без отстъпи, без използване на 
Bold, без текстове само с главни букви, без поредни интервали u друго ненужно 
форматиране). Заглавието, главите u новите абзаци да се отделяш с един празен 
peg. Използва се курсив (само за имената на таксонише от родовата u видовата 
група) U изцяло главни букви (за цитираните в текста u литературния списък 
автори, но не u за авторите на таксонише). Разпечатката да бъде на стандартни 
машинописни страници (30 реда х 60 знака). Ръкописът да бъде напълно 
комплектован (ако е необходимо с литературен списък, таблици, фигури, текст към 
тях, резюме на съответния език). 

2. Максималният обем на статията (вкл. приложенията u илюстрациите) не 
трябва да надхвърля 20 стандартни страници. По - големи cmamuu се приемаш само 
с решение на редакционната колегия. 

3. Авторът да се изпише с пълно собствено u фамилно име. 

4. Цитирането на литературните източници в текста да бъде по един от 
следните начини: "ЙОСИФОВ (1996)" или "(ЙОСИФОВ, 1996)" или "JOSIFOV andKERZH- 
NER (1995)" или "(JOSIFOV & KERZHNER, 1995)" или "(GOLEMANSKY et al., 1993; 
БЕШОВСКИ U др., 1994; JOSIFOV, 1995; 1996)". При трима u повече автори се използва 
"et al." или "u др.". В cmamuume на латиница цитирането е само на латиница. 

5. Лшперашурнияш списък включва само източници, цитирани в текста на 
статията и подредени по азбучен peg. В cmamuume на български се изреждат 
авторите на кирилица, следвани от тези на латиница. В cmamuume на западен език 
всички автори се подреждат по общ азбучен peg на латиница (ако статия или книга 
е написана на кирилица, ползва се заглавието на резюмето, а ако няма такова - 
заглавието се превежда, а не транслитерира). 

Примери за библиографско описание: 
TANASIJTCHUK v., V. BESCHOVSKI. 1990. A contribution to the study of Chamaemyia 

from Bulgaria. - Acta zool. bulg., 41: 18-25. 
ЙОСИФОВ M. 1987. фенология u зоогеография при насекомите. - В: Съвременни 

постижения на българската зоология. С, ВАН, 17-20. 
ГРУЕВ Б. 1988. Обща биогеография. С, Наука и изкуство. 396 с. 
GOLEMANSKY V., Р. YANKOVA. 1973. Studies on Coccidia in some small mammals in 

Bulgaria. - BuU. Inst. zool. mus., 37: 5-31. (In Bulgarian). 

6. След литературата следва пълният адрес на автора или авторите. 

7. Резюмето се предава преведено на съответния език u не трябва да надхвърля 
30 реда. 

8. Таблиците се номерираш u са със заглавие отгоре. Ако са на компютър, да не 
се използваш интервали u шабулашор; да не се разделяш с вертикални, а само с 
хоризонтални линии. 

9. Рисунките, чертежите u фотографиите се означ£1ват като "фиг." u се 
номерираш (да се избягва използването на цифра u буква или на две цифри) u трябва 
да са съобразени със следните изисквания: 

- фотографиите да бъдат ясни, контрастни, по възможност с еднакъв размер в 
една сшашия; ако върху тях трябва да се направят допълнителни означения (цифри, 
стрелки, букви u пр.), me се нанасят на прозрачна хартия, прикрепена към фигурата, 

- чертежите (графики, диаграми) u рисунките се представяш в годен за 
възпроизвеждане вид u go тройно по-големи от размера им 6 печатната страница. 

От всяка публикация се получаваш безплатно по 40 авторски отпечатъка. 



НАЦИОНАЛЕН 
ПРИРОДОНАУЧЕН 

МУЗЕЙ ^Н 

NATIONAL MUSEUM 
OF NATURAL HISTORY 
— SOFIA 



American Muse 
History 
Received on: i 



AMNH LIBRARY 



100153153 



I 




1889 



4^