(navigation image)
Home American Libraries | Canadian Libraries | Universal Library | Community Texts | Project Gutenberg | Children's Library | Biodiversity Heritage Library | Additional Collections
Search: Advanced Search
Anonymous User (login or join us)
Upload
See other formats

Full text of "Prinos kŭm istorii︠a︡ta na grad Stara-Zagora"

Т1118 18 а сИ^ка! сору о^ а Ьоок Ша! \уа8 рге8егуе(1 ^ог §епега11оп8 оп ИЬгагу 811е1уе8 Ье^оге к \уа8 саге^иПу 8саппе(1 Ьу Соо§1е а8 раП о^ а рго]ес1 
1о таке Ше \уог1(1'8 Ьоок8 (118С0УегаЬ1е опИпе. 

И 11а8 8игу1уе(1 \ощ епои^И ^ог Ше соруп^М 1о ехр1ге апс! Ше Ьоок 1о еп1ег Ше риЬИс с1ота1п. А риЬИс (1ота1п Ьоок 18 опе Ша! \уа8 пеуег 8иЬ]ес1 
1о соруп^Ь! ог \у1108е 1е§а1 соруп^Ь! 1егт 11а8 ехркес!. \У11е111ег а Ьоок 18 1п Ше риЬИс (1ота1п тау уагу соиШгу 1о соиШгу. РиЬИс (1ота1п Ьоок8 
аге оиг §а1е\уау8 1о Ше ра81, герге8епип§ а хуеакЬ о^ 11181огу, сикиге апс! кпо\у1е(1§е 111а1'8 ойеп сИШсик 1о (118С0Уег. 

Магк8, по1а11оп8 апс! оШег таг§1па11а рге8еп1 1п Ше оп§1па1 уо1ите \уШ арреаг 1п 11118 Й1е - а гет1пс!ег о^ 11118 Ьоок' 8 \ощ ]оигпеу ^гот Ше 
риЬ11811ег 1о а ИЬгагу апс! йпаИу 1о у ой. 

118а§е §ш(1еПпе8 

Соо§1е 18 ргоис! 1о раПпег хукЬ 11Ьгапе8 1о с!1§Ш2е риЬИс с!ота1п та1епа18 апс! таке Шет \у1с!е1у ассе881Ь1е. РиЬИс с!ота1п Ьоок8 Ье1оп§ 1о 1Ие 
риЬИс апс! \уе аге теге1у 1Ие1г си81ос!1ап8. Кеуег1Ие1е88, 1И18 \уогк 18 ехреп81уе, 80 1п огс!ег 1о кеер ргоу1с!1п§ 1М8 ге8оигсе, \уе Иауе 1акеп 81ер8 1о 
ргеуеШ аЬи8е Ьу соттегс1а1 рагИе8, 1пс1ис!1п§ р1ас1п§ 1есИп1са1 ге81псИоп8 оп аи1ота1ес! ^ие^у^п§. 

\\^е а180 а8к 1Иа1 у ой: 

+ Маке поп-соттегс1а1 ше о/^ке^1е5 \Уе с!е81§пес! Соо§1е Воок ЗеагсИ ^ог и8е Ьу тс!1у1с!иа18, апс! \уе ^е^ие8^ 1Иа1 уои и8е 1Ие8е Й1е8 ^ог 
рег80па1, поп-соттегс1а1 ригро8е8. 

+ Ке/гат/гот аШотШес! диегут§ Во по1 8епс! аи1ота1ес! ^ие^^е8 о^ апу 80г1 1о Соо§1е'8 8у81ет: И уои аге сопс!исип§ ге8еагсИ оп тасМпе 
1гап81а11оп, орИса! сИагас1ег гесо^пШоп ог о1Иег агеа8 \уИеге ассе88 1о а 1аг§е атоиШ о^ 1ех1 18 Ие1р^и1, р1еа8е соп1ас1 и8. \\^е епсоига^е 1Ие 
и8е о^риЬИс с!ота1п та1епа18 ^ог 1Ие8е ригро8е8 апс! тау Ье аЬ1е 1о Ье1р. 

+ МатШт аПпЪийоп ТИе Соо§1е "\уа1егтагк" уои 8ее оп еасИ Й1е 18 е88еп11а1 ^ог 1п^огт1п§ реор1е аЬои! 1И18 рго]ес1 апс! Ие1р1п§ 1Иет йпс! 
ас!с!Шопа1 та1епа18 1Игои§И Соо§1е Воок 8еагсИ. Р1еа8е с!о по1 гетоуе к. 

+ Кеер и 1е§а1 \УИа1еуег уоиг и8е, гететЬег 1Иа1 уои аге ге8роп81Ь1е ^ог еп8ипп§ 1Иа1 \уИа1 уои аге с!о1п§ 18 1е§а1. Во по1 а88ите 1Иа1 ]и81 
Ьесаи8е \уе ЬеИеуе а Ьоок 18 1п 1Ие риЬИс с!ота1п ^ог и8ег8 1п 1Ие Ипкес! 81а1е8, 1Иа1 1Ие \уогк 18 а180 1п 1Ие риЬИс с!ота1п ^ог и8ег8 1п о1Иег 
соип1пе8. \УИе1Иег а Ьоок 18 81Ш 1п соруп§И1 уапе8 ^гот соиШгу 1о соиШгу, апс! \уе сапЧ о^^ег §и1с!апсе оп \уИе1Иег апу 8рес1йс и8е о^ 
апу 8рес1йс Ьоок 18 а11о\уес!. Р1еа8е с!о по1 а88ите 1Иа1 а Ьоок'8 арреагапсе 1п Соо§1е Воок 8еагсИ теап8 к сап Ье и8ес! 1п апу таппег 
апу\уИеге 1п 1Ие \уог1с!. Соруп^к! 1пМп§етеШ ИаЬИку сап Ье ^ике 8еуеге. 

АЬои1 Соо§1е Воок 8еагсЬ 

Соо§1е'8 т1881оп 18 1о ог§ап12е 1ке \уог1с!'8 1п^огтаИоп апс! 1о таке к ип1уег8а11у ассе881Ь1е апс! и8е^и1. Соо§1е Воок Зеагск ке1р8 геас!ег8 
с!18С0Уег 1ке \уог1с!'8 Ьоок8 \ук11е ке1р1п§ аи1ког8 апс! риЬИ8кег8 геаск пе\у аис!1епсе8. Уои сап 8еагск 1кгои§к 1ке ^и11 1ех1 о^ 1М8 Ьоок оп 1ке \уеЬ 



а дЬ^^р : //Ьоокз . доод1е . сот/ 



5/^^ тз.^<^7 




НАКУАКО 
СОЬЬЕСЕ 
ЬХВКАКУ 




, .• 4). Илко Ь и 



П Р И Н с ъ 

къмъ 



НА 



ГРАДЪ СТАРА-ЗАГОРй 



ИЗДАВА 



-■^ 



Търговска печатница 
1908. 



/ • 



5)1 з.\/ ^{ЯЪ. 5о7 



,1АЯУАЯ0 



^уи-- \и- 



СЪДЪРЖАНИЕ. 

страница 
Градъ Стара-Загора (вмЬсго въведение) . . . . 1 — 2 

I. 

Състоянието на гр. Стара-Загора пр-Ьди турското 
завоевание (361—339 г. пр-Ьди Христа) до ср-Ь- 
дата на XIV в-Ькъ .2 — 16 

II. 

Положението на гр. Ст.-Загора -и на жителит-Ь му 
въ вр-Ьме на завоеванието му отъ турцит-Ь — 
въ ср-Ьдата на XIV в-Ькъ . . . . . . . .16 — 28 

Ш. 
Градъ Ст.-Загора пр-Ьзъ XV, XVI и XVII в-Ькове. .28 — 39 

IV. 
Градъ Ст.-Загора пр-Ьзъ XVШ в-Ькъ 39 — 58 

V. 

Градъ Ст.-Загора въ началото на XIX в-Ькъ — въ 

вр-Ьме на Капуджибашията 58 — 70 

VI. 

Градъ Ст.-Загора пр-Ьзъ врЪметс около гр'ьцката 

Зав-Ьра ..,...,.. 70 — 79 

VII. 
Царуването на султанит-Ь Махмудъ II и Меджитъ .79 — 95 

VIII. 
Развитие и разцв-Ьтъ на занаятитЬ въ гр. Ст.-Загора 95 — 150 

IX. 
Кримската война и влиянието й върху гр. Ст.-Загора 150 — 157 



IV 

страница 
X. 

Развитие на Черковно-училищното д-Ьло въ гр. Ст.- 

Загора . . , 157—170 

XI. 

Участие на гр. Ст.-Загора въ движенията за осво- 
бождението на България. . . ... . . . 170 — 196 

XII. 
Войната за освобож. на България пр-Ьзъ 1877 — 78 г. 196—228 

ХШ. 

Изгаряне, жертви дадени за освобождението и под- 
новяване на Ст.-Загора 228 — 249 

Пирложение къмъ заб-Ьл-Ьжка 51 249 — 256 



-н>11ФО08^^- 



ра|ъ 1Т1|1 1аг®| 

Д. Илковъ— София 



Велто Велто! Ти еосъ твои-те с^вернопрерадосви н 
весели н^Ьста, и съ твои-те плодоносяи и нногораспро- 
етранбнни полета и бистри води инуща благорастворен- 
ний въздухъ вдравий, и соединяюща водоводоиъ Тунджа 
р^ка съ Марица, не 1000 фамилии, но съ 1000 умно- 
жени можеше да ги преиитавашъ и удоволствуешъ бла- 
годатию твоею, която естественно и природно имашъ; 
(Вж. К. Фотиновъ, ^Общо Землеописание*^, стр.. 88^-89) 

Гредъ Стара-Загора обърналъ върху си вниманието поч- 
ти на ц4лъ с.в4тъ, пр4зъ л4тото на 1877 г., когато избух- 
нала посл']^днята Руско- Турска война за освобождението на 
България. Отъ тогава с& се изминали вече цЬлв 25 години. 

Сл-Ьдъ първото преминаване на руссит* прЬзъ Балка- 
на (2 юли 1877 г.), Турция се р-Ьшилана всички безчовеч- 
ни авантюри, само и само да осуети надеждите на Българ- 
ския народъ и да ограничи напредъка на московските вой- 
ски къмъ Цариградъ. Сюлейманъ цаша се втурналъ като не- 
кой лютъ зверъ съ пълчищата си върху беззащитната рая 
на северна Тракия и ..направилъ да пропищи дете въ утро- 
бата на майка си''. Той оставилъ на волята на черкези и 
башибозуци да погубятъ съ десятки хиляди невинни българи 
и да превърнатъ въ грозни пепелища до петь стотинъ цве- 
тущи християнски селища въ долините на Тунджа и Марица. 

Писъците достигнали до небесата, пламъците огревали 
всички околни планини! Така свидетелствуватъ днесъ оста- 
налите живи очевидци отъ онази епоха. 

Градъ Стара-Загора билъ предаденъ по онова време 
(19 юли 1877 г) безмилостно на пожара, а българите, хри- 
стиянските жители въ града — на ятаганите на повилнелите 
обирачи и кеседжииу надошли тука отъ всички краища на 
разклатената империя — само за сечъ и обиръ. По злата си 

1* 



— 2 — 

участь, въ Всеобщата История, само Троя и Картагенъ с& 
равни съ тоя славенъ Български градъ. 

Пр'Ьзъ вр'6ме на пожара и клането не много Староза- 
горски българи усп4ли о вр-Ьме да напустнатъ града и да 
спасятъ живота си чр']&зъ б']^гство пр']&зъ балкана. Една часть 
отъ т4хъ въздържани на сила отъ тогавашнит-Ь власти и упо- 
ени отъ пословичното веемогхщество на московскит* войници, 
гледали на пушацит-Ь и на гърмежи** около града доволно 
равнодушно и останали куражно по домовет-Ь си. Т* стана- 
ли сетн* първа жертва на клането и пожара, благодарение 
на своя куражъ и непоколебима в^ра, когато озв']^рялата зганъ 
нахлула въ града. Т^Хнит* святи кос^и останали в-Ьчно да 
почиватъ подъ развалинщт'* и подъ главнит*]^ на впепелянит* 
К2БЩИ. Множество жени, д'1види и маловъзрастни ж^цв,^ кои- 
то „низамитй" застигнали въ б-Ьгство по полето, по друми- 
щата или въ града, между ок-ьрвавенит* трупове на ближ- 
яят'^ ймъ, т^ спасили живота си наистина, ала съ всичкия 
позоръ на неописуемото робство. 

Близу петь месеци сл-Ьдъ нечуваната катастрова, когато 
руссит-Ь повторно пробили Балкана и повторно нахлули въ 
равнинит*]^ на Северна Тракия, ожив']^лит% Старозагорски 
българи се завърнали голи и боси отъ робство и 6'Ьжанство 
въ родния си градъ, като заварили главнит* на пожара ед- 
ва що загасени. Подъ пенела на шгторЬжштЬ к&щи почивали 
безропотно костит-Ь на многобройни и многообични чеда, ро- 
дители, сестри и братия. 

И тоя разсипанъ градъ, толкози цв4тущъ и заможенъ 
до освободителната война, сега отново пакъ възкръсва върху 
своит* руини, за да стане повторно едно скъпо украшение 
въ сЬверния лгьлъ иа многородното Старозагорското поле, 
което се разтила, на югъ отъ Ср-Ьдна Гора, като н^кое без- 
пр'Ьд%лно море отъ смарагдови ниви и ливади. 



I. 

Градъ Стара Загора има великол-Ьпенъ изгледъ отъ къмъ 
полето. Казармит*! и новит'Ь к&щи на града се накацали ко- 
кетно вср']^дъ зеленината въ южнит']^ поли на красивия Аяз* 
менски баиръ. Рътовет* около града се покрити съ широки 



— 3 — 

лозя, които пр^скачатъ р^као^а Беде«а къмъ йз^тоЛ^ й '&а- 
влизатъ дълбоко въ равниЕата; Пбсл']^дна1>а ]р^^&ячка се из- 
злича зниеобразно изъ тесния Дервенскя йро^едъ, ^^а с^^ве- 
роизтокъ отъ града, и, като оаасва източ[ния му крайу 1ф^- 
<сича Новозагорското шосе и „паралелната жел^зоп&тйа ля* 
лия", па се изгубва сетн']^ помезкду тр']&вигЬ къмъ югоизтокъ. 

Едиоъ силенъ водом'Ьтъ,^ на ^е}^ето на Аязменскид ба- 
«ръ, вхърля струи н']&колко ме1^р»'|Еа високо въ въздуха^ кои 
то падатъ ракетообразно въ дълбокия хавузъ на шадравана, 
отражавайки на слънцето вси^к^т^ бои на небесйата д&га. 
Окромно се ивдига, н']&колко крачки подъ шадравана» малъкъ 
«аракласъ^-построенъ на това м^стоотъ едно десетол-бтие на- 
ч^къ. Той привлича вс']&ка една година на Тодоровъ день 
лногобройнн богомолци, както отъ самия 1радЪу така и отъ 
«елата. 

Подъ дюшемето на малката черквица сълзятъ като би- 
чжри водит']^ на бистро кладенче, които населението пие за 
цЬръ. Това свето кладенче, наречено „аязмо," е дало всецй- 
ло името си и на баирътъ, като го е направило црочутъ по 
1^лия Старозагорски край. 

Отъ годината 1ЬУ6 насамъ, Старозагорския митропо- 
-литъ Методий се е заловилъ енергично съ зал']^сяването на 
Аязменския баиръ и е направилъ вече доволно много н']&що. 
Той е усп'Ьлъ:да покрие голяма часть отъ голит^ сипян на 
<^аира9 н^коги гъсто залесени и покрити съ лозя, съ прек- 
расна и разновидна зеленина. Хубаво впечатление прави раз- 
ч^адника съ бадемит']^ и розовит'Ь градинки, които се изник* 
«али на такива м']^ста» що с& стърчали пр'6ди това голи и 
•пустинни. 

Горския здравецъ е плъпналъ по всички дувари около 
черквицата и е напоилъ въздуха съ своето приятно благоу- 
1кание. Безъ брой пчелички бръмчятъ около новит'Ь кошари- 
4ца и събиратъ м-Ьдъ по цветята. Въ далечината се син-Ьятъ 
живописно очертанията на високит'Ь Ср']^дногорски върхове, 
« небесата, засмЬии и бланкитни, пр^хлупватъ отвредъ рав- 
нината, зелена като смарагда» плодородна като Нилската 
долина. 

Многопрославената Чадьргрг могила е гола и мълча- 
лива край града. Около нея стърчятъ и се бЬл-Ьятъ, тукъ- 
таи^, надъ земята свещеннит']^ гробища на загиналит']^ пр'Ьзъ 



— 4 — 

годината 1877 герои, които прол'Ьха кръвьта си тука, за да 
извоювятъ свободата на България 

Такова впетатление прави днесь градъ Стара Загора на 
всекиго, когато се доближава до ст^ят^ му съ жел']&зпица' 
та, било отъ Чирпанъ, било отъ Нова Загора. 

Най-отдавнашното минало на градъ Стара Загора почи- 
ва въ пеленигЬ на неизв']^стностьта. Историята още не е оп- 
Р']&д^лила напълно нито времето и датата на дървото засел- 
вание на тоя градъ, нито помежду народа е запазено ни- 
какво предание за това. Пр']&дположения с&ществуватъ н'Ь- 
колко, едно отъ друго по противоречиви. 

Твърд']^ близко до умътъ ни се вижда предположението 
на авторитетния професоръ Иречка, че градъ Стара^ Загора 
е отъ македонски произходът, и че той е с&ществувалъ още 
въ времето на Филипа Македонски (361 — 339 г. пр4ди 
Христа^). Само по нататъшнит'Ь изучвания и разкопки, може 
би, ще смъкнатъ съвършенно булото, което покрива за сега 
най-отдалеченото минало на тоя градъ. Въ едно само немо- 
же да имаме никакво съмнение, а то е, че градъ Стара За- 
гора ще да е сгществувалъ вече много години пр'Ьди идва- 
нието на римлянит*]^ на Балкански полуостровъ, и че тога- 
вашнит'Ь му жители ще да се били отъ с&щия произходъ, 
както жителит*]^ на Пловдивъ Ямболъ и др. тракийски гра-' 
дове. Намъ се чини, че съ по гол-Ьма достовЬрность би мо- 
жало да се говори за Стара- Загора вече отъ онова вр-Ьме, 
отъ какъ града начева да се споменува като важна твърди- 
на на кръстопдтя отъ Филипополь къмъ Анхиало и отъ Ад- 
рианополь за Никополисъ Древната Старозагорска кр-Ьпостц 
чиито останки личятъ още и тукъ там* стърчятъ надъ зе- 
мята, както и многото разкопки, направени до сега въ града 
и околностьта му, хвърлятъ една по -ярка св-Ьтлина върху 
римската епоха отъ колкото върху епохит^, които пр-Ьд- 
шествуватъ. 

Оц'Ьл'Ьлит'Ь части отъ основит'Ь на древната Староза- 
горска крЬпость ех на м^сгЬ отъ римски, на мЬст* отъ ви- 
зантийски произходъ, което личи добрЬ отъ зидарията. Т-Ь 
еднакво ни очудватъ съ трайностьта си, както и съ начина 

^) Д-ръ Ковст. Иречекъ, Пхтувавия по Бълггьрия. 162. 
^) Статистически календаръ на Старо- Загорски Департаментъ за 
1882 година. 47. 



— 5 — 

на едновр-Ьмешното зидарско искуство. Нищо до сега не е 
^ило доволно силно, за да уничтожи тЪзи лки зидини съвър- 
шеняо Стол']^тия с& се изминали отъ тогава и сума св']&тъ е 
изгиналъ нодъ ст']^нит']^ на тази дка кр^пость а нейнит'6 ос- 
нови с& ост^^рали постоянно здрави на м']^стата си като че 
с& били положени вчера. Подъ буренит^Ь, подъ т^жината на 
чов^^шкит]^ жилища подъ разрушающит*]^ удари на търнокопа 
я ср^щу пламъцит']^ на всеуничгожающия пожаръ, т']^зи ос- 
нови, вместо да се^ разрушатъ и да изчезнатъ безследно, т-Ь 
€2 се втвърд'{1вали още по-много, до като с& се вканарили 
съвършенно. 

Въ Турско вр^ме ст^нитЬ на кр-Ьпостьта (хисаръ) еж 
личяли добр']^ на повече м'Ьста изъ града, като с& се изди- 
гали доволно надъ земята. Отъ освобождението насамъ (1878) 
дори до Сърбско- Българската война (1885) спазенъ е стоялъ 
единъ късъ отъ 60 метра на длъжъ отъ източната стЬна на 
Хисара, който на н-Ьколко м-Ьста е достигалъ до 6 метра 
надъ земята. Обаче, тази стЬна е съборена вече и градиво- 
то й е употребено отъ сиромасит* старозагорци при новит-Ь 
постройки въ града. До не давна, по б^днит*]^ старозагорски 
граждани намирали добра прехрана, казватъ, въ работата, да 
къртятъ тухли и камъни отъ запазенит'Ь ст-Ьни и основи на 
Хисарътъ, които продавали съ умерена ц4на на нуждающи- 
т* се домоетройци. Тухлит* отъ Хисара се предпочитали 
отъ всекиго, въ първит* години сл-Ьдъ освобождението, едно 
че строителенъ материялъ липсвалъ по онова вр-Ьме въ гра- 
да и друго, че т^зи тухли били много здрави и гол-Ьми Го- 
л'Ьма часть отъ дворищата и зимниците въ градъ Стара За- 
гора са послани и сега съ тухли отъ Хисара. 

Въ конюшнит'Ь на Старозагорската общинска пожарни- 
карница, между централната градска градина и окр&жното 
управление, азъ попаднахъ случайно на единъ добр'Ь запа- 
зенъ късъ отъ южната ст4на на Хисара дълъгъ нЬщо до 8 
крачки, до 8 метра високъ надъ земята и съ приблизителна 
дебелина до 1V2 метра. За сега тази ст-Ьна е една отъ най- 
добр4 запазенит-Ь въ града, а, може би, и една отъ най- 
старит*]^, която дава на чов']^ка хубаво пр']&дставление за на- 
чина на едновр-Ьмешния градежъ. Тя е зидана разм-Ьсомъ съ 
редъ камъни, редъ тухли, затегнати помежду си съ дебелъ 
пластъ хоросанъ, и е напълно почерняла и вкаменена. Чо- 



в^къ неможе да се избави отъ мисъльта, като се взира въ. 
дебелината и здравината кг че тя не е останка отъ жили- 
щето на н'Ькой Полвфемъ. 

Древната Старозагорска кр^пость е имала за вр^Ъмето^ 
си широки размЬри. НеКнит^ основи заввематъ .днесъ една 
исеста часть отъ цЬлото пространство на новия градъ^). По- 
гол'Ьмата часть отъ основите ва кр^постьта с& останали сега 
въ северозападния край на новата Стара Загора, кяд^то въ 
Турско врЬме СД се пом-Ьщавали Хи€ар(щит'Ь махалу^ на- 
селени почти изключително съ мохамедани. 

Ами Буе, славния ученъ п&тешественникъ по Балкан- 
ски полуостровъ (1886—1839 г ), който посЬтилъ и градь 
Стара- Загора по онова вр^ме, не е можалъ да се осв'Ьтла 
добрЪ върху формата на Хисара. Голяма часть отъ основит*]^. 
и ст-ЬнитЬ на крйпостьта сд се губяли тогава ту подъ хор- 
скит^Ь жилища, ту минавали пр^зъ турски дворове, въ коита- 
не смЪялъ никой гяуринг да надникне. Тази е и причината. 
в-Ьроятно, д4то Ами Буе предполага, че Старозагорския Хи- 
саръ образувалъ правиленъ четверодгълнивъ, обърнатъ съ 
страните си къмъ четирт^хъ главни точки на хоризонта Въ 
сдщата грешка е попадвалъ сетне и професоръ Конст. Ире- 
чекъ, като се е основалъ подпълно върху думите на Ами 
Буе. Предполагаме, обаче, че славния патешественникъ е^ 
билъ увлеченъ въ тази грешка отъ некои не добре уведо- 
мени старозагорци. 

По-миналата училищна ваканция (1900 г.) азъ разгле- 
дахъ внимателно основите и стените на целия Старозагор- 
ски Хисаръ, уплтванъ на всека стжпка отъ любезния Ата- 
насъ Илиевъ, който се провира съ мене заедно прЬзъ копри- 
вите и бодливите тръни, за да не изгубимъ случайно ниш- 
ката на Хисарлъкътъ. По-сетне азъ повторно прослЬдихъ и. 
обиколихъ целия Хисарлъкъ, придружеяъ сега отъ общин- 
ския градски инженеръ, руссинъ по народность, който нане- 
си върху общия планъ на сегашния градъ формата отъ ос- 
новите на старата градска крепость'^). 

И както що се вижда на приложения планъ, въ края 



^) ЦФлата повърхнина яа грядъ Стара Загора е 3,584,008 квад. 
метря. 

*) Вж. плаптктъ на новия грядъ Стара Загора, приложенъ въ края 
ва кпвгата. 



— 7 — 

на книгата, древната Старозагорска кр^аость е пр'Ьд€тавлява- 
ла не вече правнленъ четверохгълникъ, съ страни обърнати 
въмъ четирнт^ точки на хоризонта, ами единъ гол'Ьмъ съв- 
с^Ьмъ неправиленъ многолгълнивъ, чийто страни с& се чупи- 
ли различно, споредъ характера на почвата и на м'Ьстность- 
та, върху която С2 били положени основигЬ. 

ИзгаряБието на градъ Стара Загора отъ Сюлейманъ па- 
ша (1877 г.) спомогнало до висока степень да прогледатъ 
всец'6ло основит'& и разм'Ьрит'Ь на древното старозагорско 
градище, което стояло скрито отъ очит-Ь на науката толкова 
дълги столетия наредъ. Поройните води обнажили съвсЬмъ 
,;ТемелигЬ^ на Хисаря на много м']&ста изъ града, като по- 
сочили САщевр-Ъменно и м'Ьстата на стотини изгорели кащи, 
които С2 почивали пр^Ьди пожара, кой знай колко години 
върху тЬзи здрави ,.темели^^ 

Въ изгорелия и уил^дения отъ турцит* градъ д4то 
хорската неволя подиръ освободителната война била всеобща, 
никой старазагорецъ почти не обръщалъ внимание върху вне- 
запно обявилит'Ь се Хисарски зидини и основи, макаръ че 
т'Ь се натъквали въ очит*]^ на гражданит^Ь постоянно. Хора- 
та показвали тогава по гол4мъ интересъ къмъ гробеицит* и 
саркофазит^Ь, останали отъ латински вр']&мена, защото се на- 
д'6вали да нам^^рятъ въ т']^хъ „имане^ и други заровени бо- 
гатства. 

И намъ се чини, че ако разорението на старинит']^ въ 
града продължава и за напр']&дъ постоянно, безъ да има ко- 
го да боли сърдцето за тйхъ, то тЬ ще изчезнатъ въ най- 
скоро врЬме, като не ще оставятъ на 62бдащит'Ь поколения 
никакъвъ помянъ за себе си. Така ще се изгубятъ съ вр']^ме 
основит* и ст^нит* на древната старозагорска кр'Ьпость, за 
които само историята ще споменува тукъ там* по нъщо. Ста- 
розагорското общинско управление е решило да се избави 
веднЛ)кЖъ за винаги, отъ Хисара. И както приказватъ, то е 
дало вече пълна воля на Старозагорци, да къртятъ и да съ- 
барятъ основит-Ь на Хисаря, та да се ползуватъ отъ гради- 
вото му. Ние сами б^хме очевидци на това безъ системно и 
брутално разорение, когато се лутахме по града да ;1иримъ 
основит* на древното градище. 

Мнозина мохамедански старци отъ града ни уверяваха, 
че н4що прЬди 60 — 70 години, около основит4 на Хисара 



— 8 — 

се увивалъ широкъ прокопъ, на чията външна страна ииало 
низка охранна ст-Ьна. Ами Буе вщ^^лъ схщо останки отъ 
тави ст^на, която била поправяна въ кърджалийско вр^ме 
отъ Бапуджибашията и послужила да заварди Стара Загора 
отъ пълно разорение и опустошение. Тази охранна сг1на е 
обточвала прокопа на Хисаря само въ ония негови части които 
С2 били по-малко завардени отъ характера на околната а^- 
стностъ, или с& били ПО' слаби. Отъ тази ст^Ьна не е имало 
нужда на всгд^Ь. Прокопа обаче е заграждалъ Хисара отъ вси 
страни, защото е спомагалъ на дъждовнит']^ и сн']&жни води ле 
сно да се оттичятъ и да не подядатъ основигЬ на зидовет']^. Той 
е правялъ ст'Ьнит'6 на Хисара с&щевр'Ьменно и по-неприст&пни. 
Защото, както и по-гор'Ь загатнахме, стЬеятЬ на Хисара 
били д']^ по-високи, дЬ но низки надъ земята, споредъ изис- 
кванията на мЪстностьта, върху която се издигали. 

По всичко се вижда, че древната Старо загорска кр-Ь- 
пость ще да е била твърд']^ яка и почти недобиваема за вре- 
мето си. Осв^нъ охраннит']^ ст']^ни които обточвали на повече 
м^ста прокопа и служили като щитове на главната твърдина^ 
в&тр']^ въ Хисара имало и кули, изградени здраво по кюше- 
тата му, отъ д-Ьто стражата наблюдавала къмъ полето. Слщо 
такива охранни кули имало и при всЬка порта на Хисара, 
Боито били залепени за главния зидъ на твърдината и имали 
предназначение главно да бранятъ отъ неприятеля входоветй. 
Посл-Ьднит-Ь кули висяли като продънени балкони надъ порти- 
т^ на Хисара, задъ които се скривала В2тр1&шната стража 
на пусия. 

Н4кой уч^ни предно лагатъ, че Старо -загорския Хисаръ 
е ималъ четири порти Това предположение неможе да баде 
в-Ьрно, защото се не основава почти за нищо. То ще да е 
изникнало на в']^рно само затова, за да се тури въ съгласие 
съ пр-Ьдположението на Ами Буе, който казва, че ст-Ьнит-Ь на 
Хисара били обърнати къмъ четирт* точки на хоризонта, 

Като се запознахме доволно добр-Ь съ характера на 
м^стностьта, върху която е почивалъ древния Старо -загорскв 
Хисаръ, и като имаме пр-Ьдъ видъ още запазенит* основи на 
твърдината, които внимателно разгледахме и проучихме, ние 
сме склонни да приемемъ само дв* порти: едната на южна- 
та, другата на източната страна на кр-Ьпостьта. 

местото на южната порта на Хисаря е било тъкмо срЬ- 



щу двЪт^ кубета на днешната ^ЧифтеБаня^, а източната 
порта е стояла малко с^^верно отъ разваленигЬ на Нокта 
Джамия, тъкмо на срЬдата срЬщу Аладжа Мечетъ. Въ това 
посл'Ьдното ни подкр^Ьпя не само запазеното пр'Ьдание между 
мохамеданското население въ града, но още и „Вакуфнамето'' 
ла Капуджабашията» което прилагаме въ края на. книгата. 
Тамъ южната порта на Старо загорския Хисаръ се споменува 
язрично подъ името ,, Казанлъшка порта ^. А знае се добр']^^ 
че стария друмъ, който отивалъ отъ Стара-Загора къмъ Ту- 
лово поле, излизалъ отъ това с&щото мЬсто на Хисаря. 

До колко ще да е била голяма по пространство древната 
€тара-Загора, това се вижда днесъ най-хубаво отъ запазенигЬ 
основи на Хисара, които завзематъ едва ^/^ часть отъ сегашния 
градъ. Предполагаме още, че древния градъ не е излизалъ 
Бънъ отъ пр'Ьд'Ьлит'Ь на твърдината, защото размириците то- 
гава еж се повтаряли твърди често въ тоя край, и хората 
еж се бояли да излагатъ къщит^ и имотите си на явно ра-^ 
зорене и оплен^ване. При това, въ историята никхде се не 
«поменува и за единъ вънкашенъ градъ, разположенъ около 
<;тениге на Старо-загорския Хисаръ. Когато турците нахлули 
отъ югъ въ Старо загорското поле и презели древния Старо- 
■загорсЕи Хисаръ, и тамъ пакъ се говори (въ седжилите) поло- 
жително само за твърдината, а за никакъвъ градъ около нея. 
Всички данни, съ които разполагаме днесъ за древно-българ- 
ските и византийски твърдини въ тоя край, разбира се до 
нахлуванието на турците, идватъ да ни подкрепятъ най-кате- 
горично, че тогавашните ,, градища^ с& се помествали строго 
ломежду рамките на своите стЬни, като се служа ли въ раз- 
лирно време за прибежища на жителите отъ известни „хора^^ 
Въ мирно време тамъ се живеели повече търговци, занаятчии, 
чиновничеството, стражата и некои по първи боляри. Но за 
болярите се знае, че те обичали много да живеятъ въ села- 
та, помежду ратаите си, и да преминаватъ тамъ времето 
си въ ловъ. 

Отъ всичко до тука се вижда, че постояните жители 
и на старозагорското „градище"" едва ли ще да се правяли 
изключение отъ общото правило, и броятъ имъ на-да ли ще 
да е надминавалъ неколко стотинъ души. 

Хисарските жители въ Стара Загора се живели по оно- 
ва време въ малки и низки к&щички, чиито стрехи не с& 



— 10 — 

се издигали повиеоко отъ висачнната на в2тр'1шнит'Ь от^ш 
на кр-Ьоаетьта. УличвигЬ въ твърдината с& били вриви и^ 
т^сни, прилични повече на п&течви, послани съ валдаръиъ. 
Н'Ькои отъ т'Ьзи улички и основит^ на много тогавашни кх^ 
щици с& уц^ляли и до днесь, водиръ пожара пр^Ьзъ освобо- 
дителната война» въ така наречената ДемиръХисарска маха- 
ла. Въ Турско вр^ме този градски вварталъ е билъ васеленъ*^ 
повече съ турци и почти ц'Ьлъ пада въ рамкит^ на древни^' 
старозагорски Хисаръ. Турцит'Ь с& се загн'Ьздили тука вед- 
нага сл']^дъ пр^вземанието на Хвсара, като се изтикали на- 
силственно покорените жители изъ кгщите имъ, а по<подиръ. 
ек ги изгнали и съвсЬмъ изъ кр^постъта. 

Останките от*^ най старите жилища въ Демиръ-Хисар- 
ската махала посочватъ на любознателния нздирвачъ най на- 
гледно направлението, широчивата и дължината на уличките- 
въ древното „градище''. Въ своите пречупви, некои отъ те- 
зи улички до толкова се стесвлватъ, щото двама проходящи 
хора едва би можали да се разминатъ. Въ случай на нужда,, 
когато неприятеля е нахлувалъ ненадейно въ крепостьта, те- 
зи пречупки и завои на Хисарските улички ех бивали за^ 
трупвани и запречвани отъ .жителите съ балвани, дървета, 
или съ коля. Тогава неприятеля мачно е успевалъ дасви- 
репствува изъ ватрешностьта на Хисара, а хисарските жи- 
тели ех спечелвали време лесно да се отърватъ, чрезъ тай- 
ните подземия на твърдината. 

Едно по систематично разкопване въ Стара Загора и въ 
близката му околность, дали би сигурно превъзходни резул- 
тати, те би изнесли на белъ светъ още много ценни рабо- 
ти тъмни и неизвестни до сега за миналата история на^ 
тоя край''^;. 



^) На 12 Априлий 1879 год. е откритъ въ село Дълбоки 12 — 1^ 
килом. на сЬверо-изтокъ отъ Стара-Загора едивъ гробь изработееъ съ 
изд'(лави камъни отъ вси страни и доста пространееъ: въ него с& на- 
]1'1^рени и отнесени въ Руссия отъ едвнъ Русски сфицеринъ сл'1^дующйте 
в'Ьща: една сребърна гол'Ьна чаша, три по-гол'1ни чаши, две изящво 
изработени пръстени навици, едивъ тученъ тасъ, една броня (ризница)» 
едивъ неденъ кюпъ, едивъ пръстенъ кюпъ, единъ надгрхдвикъ златенъ 
Около 75 драма т-Ьжакъ, елвнъ жел^зенъ подсв-Ьщникъ, дв* копия и ча- 
сти отъ икона и кости. Вж. » Статистически календарь на Старо-Загор* 
ский департаментъ въ 1887 година^ стр« 51. 



— 11 — 

Профбсоръ КоЬст. Иреч^йъ посЬталъ тукашните окрай* 
Ен веднага подиръ освобождението ва България. Той ето- 
какво казва въ своигЬ „П&тувания по България^ за Стара 
Загора: 

,> Сегашното ра^ушение на града съ работит^Ь за под- 
новяванието ку неочаквано открихх много старини; попа- 
прЬдъ отъ тукъ се знаях& едва н']Ьколко надписа. Подъ Ста- 
ра Загора лежятъ остатъци отъ ср']&днов'Ьковенъ и старов^Ь- 
ковенъ градъ въ пластове едивъ надъ другъ. Вхтр!) въ Хи- 
сара требва да се копае на дълбочина 6 — 7 метра докато 
се стигне твърда земя. Когато се туряли основит^ на ново- 
то областно девическо училище, открили се на 7 метра дъл- 
бочина прастари гробове, до които била нам'Ьрена глава на 
н']^каква си мраморна статуя и римски монети; малко по ви- 
соко, на 4 метра дълбочина, нам^ри^и се византийски пари,, 
малъкъ бронзовъ кръстъ и мраморни украшения, нав']&рно отъ 
н^^кой христиански храмъ; най-посл'Ь 2 — 8 метра подъ по- 
върхностъта показали се турски монети отъ първит^ султани» 
Когато се разхождахъ изъ града съ началника А. Илиевъ и 
други приятели виждахъ по всички враища паметници отъ- 
римско вр-Ьме. Пр4дъ сградата на девическото училище сто- 
еше куфъ камененъ валявъ, на който б^Ь дзобразена Паласъ 
Атина съ копие; до богинята е изд'6ланъ кръстъ, отъ който 
се вижда, че въ християнско вр'1ме тя е била сметана за 
н'Ькоя богиня и че камъкътъ е служилъ нав']^рно за к&пель 
въ 9%коя черква. На двора на обп^инското управление леже- 
ше разбитата статуя на двуглавия Янусъ, а около нея всЬ^ 
какви безъ глави статуи. На гол-Ьмото, ново измерено тър 
жище показахА ми ц-Ьла група надгробни камъни съ баре- 
лиефи, безъ глави фигури на римляаи въ тоги и т. н. Надъ 
една чешма съгледахъ единъ камененъ валякъ, който се 
свършваше на върха съ гладияторски шлемъ; отъ страна 6'Ь 
изобразенъ въ груби чърти гладияторъ съ четверожгъленъ 
щитъ и издигнАтъ мечъ. Надписи изъ града пр-Ьписахъ око- 
ло петнайсе^). Много отъ т-Ьхъ се намираха по простран- 



^> Наиписит* отъ Стаоа Загора еж яацаденн отъ Ьитоп! въ Ьл- 
зспрйопв 61 топитеп1з й^игбз (1е 1а ТЬгасе и въ Ви11е11п (1е 1а 
соггевропйапсе ЬеИешдпе 11, отъ ЬЪисаг! въ схщия ВиНеИп IV, отъ 
мене (събрааи съ помощьта на г. Ихяева) въ Мопа18Ьепс111е с1ег кО- 



— 12 — 

тшт'к турски и еврейски гробища на южната страна на гра- 
да, чиито балвани, стълаове и нлочи с& взети най вече отъ 
^нтичнит^ сгради и гробища. Осв']^нъ това показахх ми и 
нного монети, като почнешъ отъ сребърнит1& пари на гръц- 
ките градове, Самосъ, Тасосъ, Перингось Византия и т. н.) 
и тракийските^ кралье чакъ до къснит-Ь Български, Визан- 
тийски и Венециянски монети. 

Античниятъ градъ» чиито остатъци с& натрупани подъ 
днешната Стара Загора, е билъ може би отъ Македонски 
шроизкодъ ала почналъ по-добр1& да се развива, както и дру- 
гите градове отъ римската провинция Тракия тепърва въ 
вр'кието на царя Траяна. Въ римско вр'Ьме се наричалъ 
«Аи^и84а Тга1апа».'^) Това име полека лека отстлпило на 
другото, като че по старо Вегое (или ВеггЬоеа;, което не 
тр-Ьбва да се обърка (% втората ВеггЬоеа, македонски градъ 
подъ Олимпъ нареченъ турски Кара Ферия, славянски Беръ. 
Трална или Берое е лежала на шосето отъ Филипополъ пр^зъ 
Кабиле (при Ямболъ) за Ан^иало^ което тъкмо тукъ е било 
пресичано отъ друго шосе, що е ид-Ьло отъ околностьта на 
.Адрианополъ за Никополъ (Никюпъ при Търново). Пр'1&зъ 
2 и 3 столетия и тука с& били с^^чени монети. Тукашнит']^ 
надписи ни поучаватъ за състава на населението. Ср'^щатъ се 
тракийски имена^ римски имена, придобити нав']^рно отъ воен- 
нит']^ служби, и гръцки имена, ала еленскиятъ елеметнъ е 
пр^обладалъ, тъй като всички надписи еж писани на гръцки. 
Една часть отъ населението произхождало отъ Пиония въ 
северна Македония. Ясно свид-Ьтелство за напреднала циви- 
лизация ех многобройните стихотворни надписи, главно над- 
гробни. 

Когато се почнало преселението на народите царь Де- 
ций (251) билъ разбитъ при Берое отъ Готите. Готите об- 
.садили Никополъ (въ Търновско), отъ тукъ били отблъснати, 

пщ1 Ака(1ет1е йег \У188. ги ВегИп 1881, 435 и сл-Ьд. и въ АгсЬ. 
ер1§г. М1иЬе11ип§еп X. 103. 

^) Инето Траяна, до6р'Ь познато отъ монетите, се ср'Ь1да и въ че- 
тире тукашни надписи: отъ вр^Ьнето на царя Каракала, Мопа18Ьепс111е, 
стр. 440, отъ времето на Каракалла или Хелиогабала, Ви11е1ш йе сог- 
гевр. ЬеИепхдие II , 403. огъ вр-Ьмето на Гордиана Ш, ВиИвИп VI, 
183, 185. Въ 11аталом8Я не се споменува нип^о за този градъ; въ Ш- 
пегапиш Ап1опш1 пише се Вегоа. а въ ТаЬи1а РеиНидепапа Ве- 
гопе, у географа Равенски Вегое. 



— 13 - 

ала при все това не отстхпили назадъ задъ Дувава ами по- 
теглили пр^Ьзъ Хемусъ право къмъ Филипополъ. Деций отъ^ 
Никополъ бързалъ подиръ тЬхъ прЪзъ планинит^Ь къмъ Бероег. 
ала неприятельтъ билъ по напр'Ьдъ на м'Ьстото и съ бърва* 
нападение разпръсналъ уморенигЬ римски войски,^) Въ вто- 
рата половина на 4 атолите подиръ Филипополъ Берое е 
билъ най гол'1миятъ и най хубавиятъ градъ на тогавашната 
по т^сна провинция Тракия споредъ Диоклитиановото разде- 
ление на империята. Готит-Ь пр'Ьзъ второто свое нахлувание^. 
което довело боя при Адрианополъ (37Ь), тъй схдбоносенъ. 
за римлянит^г павъ се навъртали въ околностьта на този 
градъ^) Най-ранниятъ отъ тукъ откритите надписи е отъ^ 
575 г., отъ времето на царье'к:'Ь Юстина П и Тиберия П ^. 
който е царувалъ заедно съ него. Малко врМе подиръ това^ 
въ царуванието на Маврикия, Беройцит^ (-^>К7) храбро от* 
блъснали нападението на АваритЬ ^^) Християнството тукъ^ 
както и въ ц^Ьла Тракия, отъ рано хванало коренъ; още на« 
събора въ Сердика (844) се споменува Беройскиятъ епис- 
копъ покрай много свои съсЬди, особенно Арианъ Демофи- 
лосъу който на 370 г. станалъ и Цариградски патриархъ.^^)* 
Тогава с&що и папа Либерий, като противникъ на Арианци- 
т'& билъ държанъ отъ царя Константина н'Ьколко врЪме 
(355 — 358) въ изгнанство въ този градъ Берое. ^^ 

Въ раннигЬ ср'Ьдни в^Ькове Берое е била една отъ по- 
граничнит']^ византийски крепости протйвъ Българит'!Ь. 11р'Ьзъ. 
прол^Ьтьта на 784 г. царица Ирена съ сина си Константи- 
на ^ I съ великолепна военна свита и музика посетила гра- 
довете въ Тракия и накарала изново да укр^пятъ Берое^. 
който безъ съмнение пр-Ьзъ войнит* съвършенно билъ раз^ 



^) Ай, Вегоа, Хогйапев ей. Моттзеп р. 83 — 84. 

^) ТЬгасха, диап РЬШрророНз е! Вегоса агарюе ст1а1е8 ехог— 
пап1, Аттхапиз МагсеИшиз 27, 4, 12. Готнт* ва 377 г. чакали 
„ргоре Вегоеато уа11о те1а1о'*, а на 378 г. стояли „с1гса Вегоеаш 
е! ШссроИга". С«га. кн. 31 гл. 9. 3 и 11, 2. 

*^) ТЬеорЬуТакЮз ЗтокаНез ей. Воог. Ь1р81ае 1887 р. 103.- 

^^) ШсерЬогиз ра1г. ей. Воог, р. 115 СГ. Сатз, Зепев ер18со- 
рогит р. 427 зиЬ Вегое. Подиръ 5 столетия Веройскит* епископи не 
се споиевуватъ въ черковнит'Ь актове. При все това се спомевува епис- 
копъ Беройски оше въ н'Ькои списъци отъ неопр']Ьд'Ьленъ в'Ькъ, издадени* 
отъ РагШеу въ КоИИае §гаесае ерхзсораШт. 

^*) Ней1е, СопсШеп§е8сЬ1сЬ1е Р 661. 



— 14 — 

рушенъ подъ новото име Ирентолисъ. Обаче това име не 
прЬжив^до нейното управление. По-еъсно царь Никифоръ 
(802—811) тукъ^ както и въобще въ пограничцит-Ь кр-Ьпо- 
сти заселилъ нови нолонисти, ала т% щомъ Българит^Ь въ 
врЬмето на царя Крума (812) почнали нападенията си^ ив- 
-^тш отъ тукъ, к»то отъ Анхиало и Пловдивъ, ^^) 

^есто става дума за Берое въ 12 и 15 столЬтие. Той 
*^ пов^ать на арабеквя географъ Идриси (1159) като цв^Ь- 
тущъ търговски градъ, раздоножекь подъ южнитФ цолв на 
планините недалече отъ рфка Ма|шца» а на 11}^8 г. изрт1Ч- 
но се споменува покрай Пловдивъ въ пришде{:имт^7 които 
царъ Алексий П1 далъ на Венициянцит*. ^^) Богато задду- 
навскит^ печен'Ьзи предприели посл']&дното свое нахлуванне 
въ византийската империя, царь Иванъ Бомненъ зимувалъ 
въ Берое и пр4зъ прол^тьта на 1122 год. съвършенно ги 
разбилъ. ^^) Кръстоносците отъ третия походъ (11Ь9) подъ 
пр^дводителството на швабския войвода Фридрихъ н на ти- 
ролския рицарь Бертолдъ отъ Андехсъ ведн&жъ въ голяма 
сгань пристигнали отъ Пловдивския лагеръ при |, много бо- 
гатия градъ" Уего1. Въ него били заселени и селджушки 
Турци, каквито Византийците колонизирали и другаде по ев- 
ропейските сц провинции за охрана на своите крепостц, 
както и „погани*', може би потомци на пленените Печене- 
зи. Жителите отначало се наредили въ боевъ редъ предъ 
вратата, ала преди нападението на кръстоносците, отст&пи- 
ли и побегнжли презъ друга врата. Победителите намерили 
въ града огромна плячка: ръжь, ечемикъ, брашно, вино, е- 
дъръ добитькъ, овце и всекакви материи. Швабскиятъ вой- 
вода въ града е зимувалъ. Преди заминаванието си отъ Тра- 
кия кръстоносците изгорили града. ^^) Малко подиръ това 



^^) ТЬеорЬапез ей. Воог 1, 454, 496. 

»^) ТотавсЬек, Хиг Кпп(1е йег НаетизЬаШ. 2, 43: „Г^г61, 
еше §го88е ипй 1п ^ейег НшзюЬ! ЬШЬепйе 81а(11, еш Сеп1гит(1ез 
УегкеЬгз ипй На(1е18." ЛаиЬег1 въ превода на Идриси 2. 293, 383 
е наиисалъ града Ког\\^, което азъ въ Пер. Сиис. 9 (1884) 44 забел. 
1 поправихъ на Вагу1. — «Ргопшсха РЬуирир1ео8, Уегоу8» и т. н. 
ТаГе! ипс1 ТЬота8, Огкипйеп гиг Напйею — ипй. 81аа18§е8сЬю]11е 
<1ег КериЬИк Уепес11§ 1, 269. 

^^) Пер1л6Х1У Вгрбцу, Кшпато8 20. 

1^) Ап8Ьег1и8 р. 31, 33, 37. Пише Уего! и Уего18, «ст1а8 
ори1еп11881та». 



— 15 — 

<(1190) царь Исакъ Аят^лъ Ш1днръ поражението, наиесево 
жу отъ Българите въ Балкана, при Берое ивл^Ьзалъ взною 
аа толе,, 

Отъ това вр^ме тукашниятъ край е принадлежалъ на 
Българнт^^. Берое български се наричалъ Боруй и подъ това 
яме се споменува въ грал^отата на царя АсЪня 11; дадена 
на Добровчанит*, па още и у Добровчанина Лукаричъ ( 1605) ^^). 
Отъ вр^ме на вр^ме, разбира се, е страдалъ отъ войвшт^ съ 
^[атинит'Ь и Гърцит^. На есеньта 1206 г. латикскидтъ царь 
Хенрихъ върв^^лъ отъ Адрианополъ 4 дни е^^^^ ететждва- 
щия царь Калоянъ чакъ до В^рвв» Градъгь билъ празенъ, 
тъй като жителвт'Ь на нрбне изб'6гали въ близкит'6 планини. 
Латинската войска остан&ла тука два дни и събрал! богата 
плячка тъй като околностьта била пълна съ жита и С1^ада 
волове, крави, биволи и дребенъ добитъкъ. Втори пать дош-' 
ли Латинит^ при града, нареченъ Боруй на 1208 г.; царь 
Хенрихъ пристигн&лъ отъ Адрианополь, разпръснглъ тукъ 
^дна частъ отъ българската войска и потеглилъ къмъ Плов^ 
див . ^^) По късно градътъ се споменува само още веднжжъ. 
Царь Теодоръ П. Ласкарисъ около 1255 г. поср4дъ зима из- 
неиадалъ Берое съ бързо нападение. Поради многото войни, 
градскит'^ ст']Ьни, както въ всички тракийски градове, били 
пълни съ проломи; гражданит'Ь отъ нужда напълнили дупки- 
те съ колела и кхсове отъ кола, ала не могли да устоятъ 
на нападението на Гърцит-Ь.^^) Подиръ това само веднхжъ се 
«поменува византийски походъ въ този край, ала безъ да 
става дума и за самия Боруй. На 1306 г. Михаилъ, синъ 
на Андроникъ Старя, отъ Адрианополь смЬло нахлулъ чакъ 
до Р^ховица, както се и до днесъ нарича едно голямо село 
(тур. Кюдирбе), съ старо градище, 16 километра на сЬверо- 
изтокъ отъ Стара Загора при политЬ на СрЬдня Гора, а отъ 
тукъ пл']&нилъ отъ една страна дори до Сливенъ, отъ друга 
чакъ до Копсисъ (въ сегашната долина на Гьопса. ^^) Въ 

*^) Воруйска хора въ грамотата у Мик.:ошичъ, МопитеШа вег- 
Мса р. 3. Ьиссаг!, АппаИсЦ Каива (Уепегха 1605) р. 64 изброява 
градовет'Ь на Тракия въ този редъ: Адрианополи, Филиаоаолг, Боруй- 
Ям^дъ, Ямболъ. 

^®^ УШеЬагйоиш ей. \УаШу р. 267.» Непг! йе Уа1епс1еппез 
й). 309. 

'®) АкгороШез р. 119. 

*<*) РасЬутегез 2, 447. 



— 16 — 

поемата, съ която гръцкиятъ поетъ Мануилъ Филъ е въвп*- 
валъ на г. 1305 далата на византийския пълководецъ Ми- 
ханлъ Главасъ за посл^денъ п&ть срещаме иието на града> 
Верро (ВеррсЬ); заедно съ него се споменуватъ града Коли- 
на при селото Колена, 9 километра на сЬвероизтокъ отъ 
Стара-Загора, и единъ непознатъ близъкъ градъ В^нецъ. ^') 

II. 

Въ днит^ на султанъ Мурадъ I: (1359 —89) който се 
счита за основатель на Османската държава въ Европа, за- 
владянъ билъ не само града Одринъ, втората византийска сто- 
лица сл'Ьдъ Цариррадъ, Ш) и ц']&ла Тракия. Сл']^дъ като се 
закр^пи1!а добр^ въ новата си европейска столица и въ Юж- 
на Тракия турцит^Ь намислили съ единъ замахъ да разпро- 
странятъ властьта си и върху С^Ьверна Тракия. Военнит^ 
дЬйствия" на османцитй се прЬнесли по този наинъ въ пр4- 
д'Ьлит']^ и на Българското царство, понеже по онова вр^ме 
много градове въ Северна Тракия се нахождали въ р&ц-Ьт^ 
на българите. 

Турцит* задали гол4мъ страхъ на тракийското населе- 
ние, защото били свир']&пи и разполагали съ грамадна сила. 
Вр'Ьпостнит']^ градове въ Северна Тракия били тъкмо слабо^ 
укр']^пени и слабо защитени. Силнит^Ь разногласия п кавги, 
които раздирали тогава вжтр-Ьшно Българското царство, под- 
помагали още повече успаха на турцитй. Болярит* и пър- 
венцит^Ь, които стояли на чело на управлението и на войс- 
ката и които по право се считали за р&ководители на наро- 
да, гледали сега почти равнодушно на събитията. Т* не се 
заловили енергично да спр^тъ нахлуванието на Азиятскит']^ 
турци и да запааятъ дружно застрашенит'^ граници па Бъл- 
гарската държава. Наопаки, мвозина отъ тЬхъ посрещнали 
грозната катастрофа съ затаена радость, като непр']^ставали 
да се мстятъ единъ другиму. Намерили се помежду т-Ьхъ до- 
ри и такива, потънали въ блатото на разврата и безчестието, 



*^} МапиеИв РЬНае Сагтша ес1. Е, МШег, Рапв 1855 — 7, II 
р. 251 стихъ 237. Ср. Хр. Лопарева, Византнйский поетъ Мавуилъ 
Фмлъ къ исторш Волгар1я вг XIII— XIV в-Ькк, Саб. 1901 и К. Лпсек, 
Юаз сЬпвШсЬе Е1етеп1 ш йег 1оро§гарЬ18сЬеп КотепсМиг <1ег 
Ва1кап1ап(1ег, 8117;ип§зЬепсЬ1е на Виенската Академия 1897, притурка 
1 за бълг. градове у М. Фила и Пер. Спис. кн. 55 -56 стр. 253 и слд. 



— 17 — 

които се помамили отъ златото на^ неприятеля и безъ коле 
бание предали отечеството си въ ржцЬт-Ь му. 

Па не само българсвит']^ боляри и първенци били ви- 
новни за пропаданието на "^Българсвата държава, ами цЪлия 
Български народъ. По онова вр^ме цялото българско общес- 
тво било изпаднало твърд'Ь много въ религиозно- нравственно 
отношение. ^) 

Ето прочее каква печална картина пр^^^дставлявало Бъл- 
гарското царство в&тр']&шно> когато Лалашахимъ паша, за- 
воевателя ва Одринъ, потеГлилъ къмъ Северна Тракия съ 
гол']^ма сила. 

Завладяването на СЬверна Тракия турцит* предприели 
въ таквозъ едно вр-Ьме, когато т-Ь били вече доволно силни 
въ Южна Тракия и въ крайморието. Ош,е пр-Ьзъ 1352 г., 
токо що завзели Дарданелит']^) т^ бързо заселили крепости- 
т'6 Цимпе и Гелиболъ съ турски жители, като избили и про- 
гонили християнит']^. Възползувани отъ гол^^мит^б междуосо- 
бици въ Византия, т-Ь произвели ц']&лъ редъ нахлувания въ 
южнит* страни на Балкански Полуостровъ и страшно опу- 
стошили приморските му области. Страната огъ ст-Ьнит* на 
Цариградъ до стените на С4ръ и Солунъ била обърната на 
пустиня^^. 

Въ това сдщото вр-Ьме турцитЬ предприемали нахлу- 
вания и въ северна Тракия, д-бто плячкосвали добитъците и 
имотите на християнските жители, горяли селата, избивали 
населението и навевали трепетъ въ сърдцата на хората. 
Техното ненадейно появяване въ отворените полета на Се- 

*^) В'Ьрата ВЪ' истинския Богъ се зам1:ннла съ в']Ьрвапе въ разни 
магии; благогов^Ьнието къмъ християнската светиня така отслабнала, че 
бодервте, както ни говорятъ народнит*! п']&сни, влизали въ черкова на 
конь и така ириеиали св. Причастие или набождали анафората съ маж- 
драка си; светит'Ь {{"Ъста се обращали на м']^ста за развратъ; стреиежътъ 
кгнъ бракоразводъ, търсене втори, трети и даже четвърти бракъ и не- 
законно брачно жив'Ьяне било обхванало като епидемия тогавашното об- 
щество, прим^ръ на което се давалъ пов1}кога най отгор^Ь — отъ царя 
(Ив. Александръ); скромностъта се зам']&стила отъ разкошество — този не- 
разделенъ другарь на разврата; народътъ билъ безсърдечно ограбванъ 
^тъ болери и разбойници . . . (вж. Хр. Ив. Поповъ, Евтимий, посл^Ь- 
сенъ търновски и транезицки пагриархъ (1375 — 1395 г.) Пловдивъ, 
1901 г. стр. 30. 

^^). В. Кхнчовъ, Етнография и Статистика на Македония. София. 
1900 г. стр. 12. 

2* 



- 13 - 

верва Тргкия црЪдиави&вадо такъвъ топвсуенъ стра^ъ цо:- 
между селеввт^, щото тЬ напущали жилищата я селата си 
и се разб'Ьгвали моишталЕО по оаолнвт^ непристъпни пла 
нинц. Такава сх^ща падиЕа пр'Ьднзвнвало помежду Българско^ 
та население и Лалашахиновото появяване въ долинит*]^ на 
Северна Тракия. 

МалкитЪ укрепления въ ав. Тракия били пр'Ьвзети отъ 
турците много лесно» защото т^ разтворили портите си поч- 
ти безъ съпротивление, пр^дъ силния и прЪдъ страшния за^ 
воеватель. Големите же укрепления^ ^които разполагали съ 
отбрана и високи зидове, те не били приготвени да водатъ 
съ неприятеля дълготрайна и отчаяна борба, защото стени- 
тЬ имъ били разслабени отъ многобройните войни, а нек&- 
де дори и продънени. Малцина били войводите и комендан- 
тите, истински родолюбци и г^рой, които се решили да за- 
гинатъ за верата и отечеството, но да водятъ; борбата съ Ла- 
лашахина до край. Тоя лукавъ и енергиченъ турски пълко- 
врдецъ добивалъ укрепленията често п&ти съ измама, или 
съ силата на обещанията и подкупътъ. 

Лалашахинъ нападналъ на Веррея ненадейно съ много- 
численна войска и превзелъ града почти безъ бой. Защит- 
ниците на Хисара не намерили време да се съпротивляватъ, 
защото, споредъ градските турски седжили, Лалашахинъ на- 
хлулъ въ твърдината презъ едно мъгливо време, когата стра- 
жата неможала да наблюдава на далеко въ полето. Народ- 
ното предание въ Стара Загора казва, че турците нападна- 
ли на града въ мрачината отъ къмъ северозападъ и нахлу- 
ли въ улиците на твърдината безъ да ги усети некой. То- 
ва се случило една зарань, около годината 1870, когато отъ 
сжщия полководецъ билъ превзетъ и града Пдовдивъ^^)* 

Лалашахинъ заварилъ крепостьта въ Веррея още здра- 
ва. Дупките на стените й били на вс2де изтулени и врати- 
те поправени. Отгоре надъ вратата, която се намирала на 
източната страна на твърдината, имало единъ надписъ на 
камъкъ по езика на местните жители: Тави кр-Ьпость е 



^^). Полкокодеца Лалашахивъ, завоевателя на Одцшнъ, пр']^взелъ 
Веррея и, подвръ кратко съпротивление, сл-^дъ като развалилъ водонро- 
водит*]^, пр']^взелъ Пловдивъ, който билъ въ български рАЦ'Ь още отъ 
1344 година (вж. Конст. Иречекъ, Истор1я Волга ръ. 421). 



-. и — 

пр^праеена отъ Зштрия^^}. Тоди ЗА&а^я бвлъ, кадваггъ^ 
Български военачалнвхъ въ Варрея около 1 852 т.,/ когато 
турцит^ за пръвъ п&ть пр'Ьминали Дарданелит^ и превзели 
Гелиболъ. 

Лалашахинъ-Бей вл1зал'»> въ Веррея на конь, придру- 
жевъ отъ още |;вама туреки вълководци: Гаазз Ахмедъ Бей 
и Бвреносъ-Бей, и двамата видви членове ва щабътъ му. 
Гаази Ахмедъ Бей проелавилъ османското ор&жие на много 
иЪста въ биткит^ въ Южна Тракия, а Евреносъ-Бей пр^Ьв* 
зелъ (1В62 г) много окрайни въ Южна Македония^^). Бр^* 
ооетьта Вардаръ била разрушена отъ схщия пълководецъ и 
вм']Ьсто нея на п&тя отъ Оолунъ до Боденъ осиованъ чисто 
турски градъ Енидже Вардаръ, д^Ьто по сетн']^ жив^^Ьли и би- 
^и погребени много членове отъ фамилията на Евреноса въ 
особени гробници» които стоятъ и до сега'^^). 

Веррея се пр^далъ въ р&ц']&тЬ на Лалашахина безъ бой 
и, сл-Ьдователно, безъ никакви условия. На покоренит'Ь жи- 
тели ноб']Ьдителит'Ь наложили харачъ и ги оставили мирно да 
си жив^тъ въ града, а часть отъ стражата била откарана 
въ робство. 

Въ тпфВЕт^ н'Ьколко м'Ьсеци, сл^дъ завлад']^ванието на 
Веррея, пълководеца Лалашахинъ не засЬлилъ въ града ни- 
какви турци, понеже гЬ биле още малко въ Европа. Той 
пратилъ въ Стара Загора тсадкл и други чиновници отъ Тур- 
ска народность едва една година подиръ завлад^ванието на 
града. Това н^що било отб^л'Ьзано подробно въ м'Ьстната 
Турска хроника, която съществувала до избухването на ос 
вободителната война^^). 

Турцит* наричали новозавлад^ниятъ градъ не вече Вер- 
рея и Боруй, както го наричали българите, а Ески Загра 
или Ески Заара^^;. Българит* приели отъ тйхъ това назва- 



''^). Статистический календаръ на Старо- Загорский Департанентъ 
^а 1882 г., стр. 52-53, 

^^) Наттег, 6е8с11юЬ1е йез ОзташвсЬеп КехсЬев I. 155. 

^') В. Кйнчовъ, Егвография н Статистика на Македония. 53, 54. 

^^) Т^зи седжили (хроника) или записки били писани на персий- 
ска езмкъ за нр']Ьзъ ц^Ьлото 15 стол'Ьтие; пр'1^зъ ХУ1 до половината на 
ХУН стол^Ьтие тк били писани на арабски, а отъ това вр'Ьие до 10 -й 
Ший 1877 г. на писменний турски езикъ (вж. Сгатистич. календаръ, 
^тр. 52. За6*л*жка^. 

**^) Иречекъ, Пжтувания по България, стр. 166. 



— 20 — 

ние, като наричали града иди съвършенно по турски, или въ. 
пр^водъ Стар^ Загора. Посл'Ьдната тази фориа наймного 
се закрепила и влезна сега и въ официална употр^ба^). 

Въ паметъ на щастливото завлад']^ване на Старозагор^ 
скид Хисаръ отъ турцит^, Лалашахинъ Бей запов']&далъ да се 
съгради Аладжа Мечетъ. Аладжа Мечетъ требвало да служи 
като знакъу който да посочва на правов^^раит^ мохамедани 
м']&стотОу пр']&зъ к2|Д'Ьто навл']|^залъ пълководеца въ кр']&пость* 
та, и да послужи въ с&щото вр']^ме за богомоленъ домъ на 
първит'^ османски заселенци въ града. Мечетътъ билъ здра- 
во съграденъ, отъ камъни и тухли, и основит* му хубаво 
личятъ и до сега. Т^Ь с& заринати подъ земята на западна- 
та страна на градската пипиниера, край п2тядо ^.Иванъ Ва- 
зовото мжжко училище^ и л4карницата „ЗвЬзда^. Благода- 
рение на здравия градежъ и якиг!» основи, Аладжа Мечетъ 
просхществувалъ на м']&стото си пр']&зъ х^лото робуване на 
българит-Ь подъ турцитй. По едно вр-Ьме, нЬколко години 
пр'Ьди освобождението на България, въ тоя Мечетъ се били 
загн'Ьздили н'Ьколцина души фанатизирани дервиши, които го- 
прЬобърнали кратковременно въ дервишко теке. 

Старозагорските мохамедани храняли голяма почетъ къмъ 
Аладжа Мечетъ. Ханъмкит* често пхти окачвали решеткж- 
т4 на прозорците му съ парцалчета и вълна, и подпушвал» 
съ т^хъ постелките на лахусите, трескавите и мламосаните. 
Въ турско време цЬлата махала около Мечетътъ се нарича 
ла Аладжа Мечетъ махлеси. Тази махала била населена из- 
начало само съ турци, но следъ Кримската война се про- 
шарила и съ много българи. Българите се настанили да жи- 
веятъ въ турски кдщи, които откупили отъ рдцете на из- 
паднали мохамедани. 

Аладжа Мечетъ е изчезналъ окончателно въ пламъци^е^ 
на пожара прЬзъ послЬдната Русско-Турска война. Отъ то- 
гава и до днесъ основите му еж се изгубвали постепенно, д<> 

^^) Въ турскит'Ь градски мседжк1ли,'' които изгор']Ьли въ вр']^ие на 
освободителната война, града билъ нареченъ Заграи Бски-Хисаръ, което 
значи мСгара Загорска кр'Ьаостъ/ Загорье се наричала, както се знае^ 
България почти отъ всички чужденци (вж. Иречекъ, Пхтув. по Бълга- 
рия, 166). 

Въ Попъ Иовчова л^Ьтописъ (1798 г.) града се споменува още м 
подъ името Ески Захра или само Захра (вж. Мин. с6. кн. II; 3^1 3>. 
314). Въ Тревненско града е изв'Ьстенъ и подъ името ^С1сил или Искил^ 



— 21 — 

гато се останали съвършенно подъ земята и върху т'Ьхъ се 
изникнали васоки и бодливи тръни. Западната по1]говина отъ 
осЕОвит* се губятъ подъ платното нановопрокаран&, шосира- 
яа улица, която свързва Старозагорската чаршия съ Казан 
лъшкото шосе Посл']&дната улица, се пр4сй^а съ шосето по- 
лежду Офицерския клубъ и Окржжната болница. "» • ^ 

Въ по посл-Ьдннт* тодиниучкогато турски пр^селенци на- 
воднил и ц^лва Балкански Ш||уостровъу то и Стара 3|1гора 
станалъ съвършеяно-турск^^градъ^'), тамъ били въздигнати 
още няколко .мечетии^теке1?а, н-Ькои отъ които оц^ляли и 
до подиръ освободителната война. Обаче, макаръ т4 да били 
въздигнати сгб^о въ паметь на доброчестни и загинали юнач* 
ео за в'Ьрата мохамедански пълководци, т^хъ Старозагорски- 
те турци не ги почитали до толкова, както Лалашахквови- 
ятъ Аладжа Мечетъ А както и по гор* споменахме, посл-Ьд- 
иия мечетъ ималъ историческо значение. 

Не дълго вр-Ьме сл4дъ завлад-Ьванието на градъ Стара 
Загора, Лалашахинъ бей завлад^лъ и Пловдивъ. Той се ус- 
тановилъ въ посл']&дния традъ вече като ,.пръвъ румелийски 
беглербегъ," а на м-Ьстото си въ Стара Загора оставилъ 
пълководеца Гаази Ахмедъ' бей единъ отъ героит* при за- 
ш»дЪва1Ш1ето на Люле Бургасъ. 

Гаази Ахмедъ-Бей билъ чой4къюначенъ, уменъ и енерги- 
ченъ. Турското н?1селение в^ Старозагорско, Чирпанско и 
Хасковско разказва и день днешенъ много епизоди отъ жи- 
вотътъ му и, го величае винаги подъ името Гаази Мехмедъ 
Бей. Той се ползувалъ на вр']&мето си отъ благоволението и 
милостите на султанъ Мурада I и отъ пр4гол*мата обичъ 
на Лалашахина. Посл']&дния го наричалъ открито ,.великъ 
мохамеданинъ. " 

Гаази Ахмедъ-Бей останалъ въ Стара Загора нарочно, 
за да изгони българит']^ отъ Хисара и да засели града съ 
турци А тъкмо по това вр-Ьме, съ постепенното разширява - 
и I на турската власть въ Балкански полуостровъ, върв-Ьло 
^ едно и бързато му заселване съ турски пр^селенци изъ 
Л ия. Тия прЪселенци изначало завзимали само укр'ЬпенитЪ 



^') В. Кхнчовъ, Етнография на Македония, стр. 18; II. Сирку, 
0| 1сав1е Турецвой йипер!», составленное рускииъ, бившгаъвъ пл-Ьну у 
Т] 1)къ въ ХУП в*к4. С(!б. 1890. стр. 39; Иречекъ, Кн. България, П, 
II ; П. Р. Славейковъ, Пер. Саис. кн. 15. 1885 г., стр. ЗГ>8. 



^ 22 ^ 

градове^ а лослЬ и сешта. Опоредъ бфлйжкигк отъ съвр^ 
мецни виаоЕтийскн л^тОпиш вече еултанъ М;градъ I (185^ 
^ 1389) заселилъ съ турци голина часть отъ Тракяя^^. 
Тогава дошли и въ Стара Загора първит^Ь тюрккенски пр^- 
селедци изъ областьта Сарухадъ и се настанили въ Хисара. 
въ българските |;&щи. 

Споредъ думйт']^ на Шефкетъ Бей^), Гаавн Ахмедъ-Бей 
изгналъ Старозагорските българт изъ Хисара яе Ш1веднхжъ^ 
а постепенно. Постепенно заселилъ той и турдитЬ въ кр^г 
постьта^ понеже въ еултанъ Мурадово врЬме последкит^ се- 
заеелвалц предпочтително въ Южна Тракия, а твърде нео^ 
хотно отивали кънъ гЪверъ. 

За дя, се упразци место въ Старозагорския Хисаръ за 
първите турскр пререленци изъ Азия, Гаази Ахвседъ-Бей об- 
винилъ нещо около 40 бъдгарскн семейства въ предателство 
и ги изгонилъ безмилостно изъ града. Помежду изгнаниците^ 
се намирали мнозина знатни и родолюбиви българи, които 
беятъ заплашилъ съ смърть и имъ отнелъ всички имоти и 
пок&щнина. те напуснали стените на Хисара въ най-голема 
бедность н се пръснали голи и боси по ближните села. Ос- 
таналите въ Хисара българи ге оплакадн на раздела като* 
покойници. . . 

Въ местните турски седжили -ч-овй изпъждане на Ста- 
розагорските българи изъ Хисара било подробно -одйсано подъ. 
заглавие: първо иагтване на българит^ь изъ Ески Зогра^ 
Така е то запазено н до сега въ народната паметь. 

По-къено последвало и еторо изгонване на българип^Ь 
?18Ъ Ески Загра^ което бнл0 много цо лошо отъ първото то» 
засегнало вече не. само неколко известни български семей- 
ства въ Хисара, но почти всички Заарски българи. При то-, 
ва последно изгонване -новоцреселенйте турци се показала 
твърде жестоки спрямо българите. Българите напуснали ог- 
нищата си съ цлачъ и вопли. Второто изгонване на Старо- 
загорските българи изъ Хисара се отнася къмъ годината^ 



:-У|^).В. Кдачортгу Етнография на Маквдовия^ стр^^ 
^^) Ш^фкетъ-Вей е посл-Ьденъ живъ потомъкъ отъ знатната турска 
фамилвя въ Заара |,Е^ин{(еювцй4'' ,^ Тоб е сега ва около 48 години и е 
доволно интелвгевт^р). .Въкладивятй; си е оби^алъ много да се занимава 
0> Рсмд^кага ,встрр|р41 и ртъ :Старв|зд^горс$и'?'Ь м-Ьстии седжилр помн» 
ц*ли ва<[:|1Ж!| ва^умъь Тойгсбй^сьлъ.гда гк.че^ге.; \ : -: 



-^ 2а — 

1110, когато югоизточната ПОЛОВИНА на Старопланински По- 
луостровъ била наводнена съ аяадолски турци, а страната 
между Одринъ й Царнградъ покрита съ много турски села^^.^ 

Въ идгор&1ит% Заарски седжили се казвало за н01!0^ 
пр'6селницит^, че гк идяли направо изъ Мала Азия, че из- 
попълнили села и градове въ ц'Ьла Тракия и че броятъ имъ 
се равнявалъ на П'Ьсъка въ морето и зв'Ьздит^ на небето. 

Положението на изгнанит^ изъ Хисара българи било 
многа лошо. Т^ останали да се скитатъ съ д']^цата си по 
ближнит'Ь Старозагерски села гладни и полуголи. Мнозина 
отъ тЬхъ изгинали отъ болести. 

Обаче^ положението и на турцит!^ въ Хисара не било 
до тамъ за завиждане. Въ първит'Ь няколко години, до като 
Старозагорското поле се покрие съ доволно турски села, гор- 
деливите османци не см'Ьяли главит^ си да покажатъ ге- 
черь извънъ ст^аит^ на крЪпостьта защото ги било страхъ 
отъ българите. Българите се мстяли на угйетителите си въ 
полето въ всеко време, като ги пречаквали нарочно да се 
появятъ векжде, та да ги нападнатъ и да ги избиятъ. Това 
справедливо мщение на българите спрямо турците привело 
въ страхъ и трепетъ всичките мохамедански преселенци въ 
Хисара, а османските управители въ цела Тракия пренудн- 
ло да умекнатъ и да се замислятъ серио но за отстранени- 
ето на опасностьта по добъръ начинъ. 

Въ Старозагорско работите отивали много по-зле, отъ 
колкото въ всички останали Тракийски окрайни. Тукашните 
българи успели да вселятъ такъвъ голЬмъ страхъ въ сърд- 
цата на тюркменсаите преселенци, щото некои отъ техъ ис- 
кали насила да се повърнатъ обратно въ Мала Азия. Те 
заявили своето желание открито на Старозагорския воейачал- 
никъ, комуто приписвали всичката вина за своето отчаяно и 
мизерно положение 

Гаази Ахмедъ-Бей, енергичния и способния Старо агор- 
ски военачалникъ, турналъ въ ходъ сега всичката своя из- 
точна хитрина, дано предума роптающите новопреселенци,- 
да оставатъ всички по местата си. Той привлекалъ на стра- 
ната си изначало ходжите, а после старейшините, чрезъ 
влиянието на които укротилъ най лесно простолюдието. 



^) В. Кжвчовъ> Етнография на Македовия, стр. 12. 



— 21 — 

— Да се повърнеиъ обратно въ Анадодъ е все едно, 
вазвалъ тоЯ, каквото да нодигнемъ рхка ср^щу всесилния 
Султанъу или да пороптаемъ ср^щу волята на Аллаха и иро^ 
рока Мохамеда. Ние требва всички тука да изир^мъ, но да 
не помислимъ никоги за обратенъ н&ть къиъ Анадолъ. Сам!» 
Дллахътъ ни е посо^илъ, чр^зъ своя най-великъ пророкъ, 
п&тьтъ, по който требва да вървимъ всинца все напр^дъ и 
все напр^дъ. 

Сл^кь като сполучилъ да укроти вълнението въ Хиса- 
ра, Гаази Ахмедъ Бей побързалъ да вземе твърди строги 
м']^рки и ср'Ьщу българите, които били главнит^ виновници 
за нежелателното положение въ града. Той се ограничилъ 
въ началото само съ съвети и кротки напомнювания, като 
свикалъ въ Хисара по-първит^ хора отъ ближнигЬ български 
села. Но като вид'Ьлъ сетнЬ, че т-Ьзи слаби м']^рки нищо не 
помагатъу той повторно свикалъ българите въ Хисара и ги 
заплашилъ този п&ть съ посичане, побиване на колъ пр^дъ 
портит'Ь на кр^постьта, или съ окончателно пр']&селване въ 
Мала Азия. И да даде сила и важность на свонт'Ь заплашва- 
ния, той задържа ъ въ Хисара като заложници около десе- 
тина души български първенци които обещалъ да отпусне на 
свобода тепърва тогава, когато българигЬ въ полето прЬкра- 
тятъ окончателно своит-Ь злосторства 

Гаази Ахмедъ- Бей се погрижилъ сгщевр^Ьменно да по- 
дигне духътъ и на турцит*. Той не можалъ да търпи вече, 
щото турцит-Ь да се страхуватъ отъ бъъгаригЬ. Българите за 
него олицетворявали хора прости, мизерни и отритнати отъ 
Пророка безв'Ьрници. И за да изгони този страхъ по-скоро 
изъ сърдцата на своит'Ь еднородци, той се р']^шилъ да опита 
всички средства. 

Гаази*. Ахмедъ- Бей сторилъ нам]Бреяве да привикне но> 
вопр*селницит4 да излизатъ отъ Хисара навънъ не само де- 
немъ, но и нощемъ. За тази ц'Ьль той издигнала край юж- 
нит']^ ст']^ви на града, извънъ укр]^илението, прочутатл Авл& 
Джамия (по посл^Ь и Соукъ Бунаръ Джамиси), на която м'^Ь- 
стото и до сега личи Близу до тази джамия Гаази Ахмедъ 
Бей направилъ великол^пвата Айналх Чешме (огледалена 
чешма), която е и в-Ьстна още и подъ името Соукъ Бунаръ 
или Студена чешма. Мраморната четверо&гълна плоча, взи- 
д ана въ дуварит-Ь на чешмата, имала многозначущъ турски 



— 25 -- 

яадписъ. Тази «нлоча била отнесена отъ единъ габровец ь 
пр^^ъ вр^ме на освободителната война. 

Въ сегашно вр^ме стЬвцтЬ на великол']^пната ченшен- 
ска вграда с& порутени доволно, а двата й бавърени чучура 
4^2 затънали въ буренъ и нечистотии. Бълвайки непрекъсна- 
то буйни и като кристалъ бистри води, тЬ служатъ повече 
за играчка на немирнит']^ махаленски д^ца. 

Старозагорските българи наричатъ горепоиенатата чеш- 
на Айналийка. Те в^рватъ много въ целебното свойство на 
водата й, та се омиватъ съ нея често пати за здравие. Чу- 
чурите и. стените й с& цависнали съ многобройни парцал- 
чета и кърпи, оставени тука отъ суеверците^ за, да ги оста- 
ви треската. 

Въ турско време близо до Айналийка е имало прочуто 
кафене, воето се посещавало най много отъ табаците. Лете 
шрЪдъ кафенето напостилали рогозки, върху които табаците 
-сЬдалн кръстато, пушайки съ наргилета и дълги чибуци и 
ч^ърбайки горчиво турско кафе. Бдв^а тесна калдаръмена улич- 
ш водяла отъ кафенето къмъ табаханите, която била пълна 
почти винагя съ кучета. 

Анл;& Джамия е прос&ществувала на местото си не- 
прекъснато презъ цел ОТО владичество на турците. Тя е би- 
ла съборена тепърва въ най ново врЬме, когато билъ поло 
4кенъ въ действие новия планъ на. Стара Загора. Местото 
на джамията личи и днесь; основите й почиватъ дълбоко 
•подъ бурените и подъ купища камъняци. 

За поддържането на Айналийка, на Авл& Джамия и на 
^дно медресе основано при джамията, Гаази Ахмедъ-Бей съ- 
градилъ две големи воденици и неколко к&щи, южно отъ 
джамията, приходитЬ отъ които обрЬкалъ на вечни времена 
за тези богоугодни вгради. Едната воденица била съградена 
въ самия дворъ на джамията, а другата подъ Айналийка, на 
л*стото на табаханата. По-сетне Гаази Ахмедъ-Бей увели 
чв-^-ь приходите на медресето и на джамията, като съградилъ 
•Бе истеня. Приходите отъ Безистеня били за времето си 
ТВ1 рде големи, защото зградата имала много дюкени, а все- 
«и '^динъ дукянъ давалъ годишно по гроша кирия. 

Въ Старозагорските „седжили*^ се споменувало, че отъ 
,ия Гаази Ахмедъ Бей билъ съграденъи прочутия въ гра 
■воетаженъ Ташъ-Ханъ, въ който обичали да слизатъ най- 



1 



69-^ 



мвого чуждестранните търговци, Доклд^Ь 18&2 год. въТашъ- 
Ханъ слизали и ония търговци, конто търгували сърббй Т^ 
продавали обикновенно негри и негритянви^ на по-вюсожнит'& 
Старозагорски турциу които докарвали отъ Арабия и Цари- 
градъ. 

Пр'Ьзъ нощьта на 13 ср^Ьщу 14 Августъ С1863 г.) въ 
Старозагорската чаршия избухналъ страшенъ пожаръ. Той^ 
погълналъ 1360 дукеня, хубавия Ташъ Ханъ и още нного кх- 
щй около него Отъ пожара се упазили* само казанджийски- 
гЬ^ дювенИ) защото * казанджиит^ вземали живо участие пр» 
загасяванието му Т'& въоржжили всичкит<Ь си калфи и чира- 
ци съ бакърй, защото по това вр'Ьме въ Стара Загора тЛ' 
мало тулумби. 

Безистеня билъ солидно изградевъ, като н^коя малка 
кр4пость. Той пр'6дставлявалъ гол-Ь ^ а четиристранна каменна 
зграда, положена тЬсво при южнитЬ ст'Ьни на Хисара; дво- 
рътъ му въ средата билъ тйсенъ и длъгнястъ, а на четир 
т-Ьхъ му страни имало по една голЬма порта, покрита съ 
дебели жел-Ьзни плочи и обкована съ здрави мертешки пиро- 
ни. Надъ всЬка една отъ иортитЬ имало малко каменно про- 
зорче, замрежано съ дебели жел-Ьзни пръчки. 

Въ Безистеня се пом-Ьствала почти цЬлата приматарска 
чаршия дори до Февруарий м4сецъ 1858 год. На последната 
дата Безистеня билъ подпаленъ умишленно отъ двама Старо- 
загорски евреи, които намислили да фалиратъ, та изгор^лъ 
съвършенно. М-Ьстата на Ташъ-Ханъ и на Безистеня не се- 
позйаватъ вече. Т* ел останали подъ клщит* и подъ ули- 
цйт4 на новия градъ. 

Очевидно било, че Гаази Ахмедъ-Бей се занимавалъ с*ь. 
велики планове, които бързалъ да осъществи пр^Ьзъ живота^ 
си. И не напусто Лалашахинъ-Бей го наричалъ ,.велйкъ мо- 
хамеданинъ. ' 

Българит-Ь въ Старозагорски^я край много мразя ли Гаа- 
зи Ахмедъ- Бей, защото той непр4ставалъ да имъ пакости «|< 
да ги съсипва. Т'Ь виждали въ лицето му най опасното за 
себе си страшилище, което^ било готово всЬка минута да гй^ 
погълне. Гаази Ахмедъ Бей бйлъ толкозъ по-страшенъ за бъл- 
гарите въ Старозагорско, колкото по уси'6шно отивали пр-Ьд^- 
начиваеията му напр^дъ. 

Той билъ юначенъ и фанатикъ мохамеданинът ималгБ 



— 27 — 

неизчерпаема енергия и жел'Ьзна воля. Умътъ щ билъ по*^ 
гълнагь всецяло въ равмишлеиЕя вакъ по-своро да т>гть^- 
чествува мохамедаввзма въ тоя край. Т^вя веля&и мисля га 
убезяоявали непр']^станяо и той гледалъ на подчинени 1 А хри- 
стияни вато на стадо отъ животни. 

На м'Ьстото на пропадналия Боруй, всрЬдъ това враси-^ 
во и хл']&бородно поле, Гаазн АхмеДъБей възнам^Ьрявалъ да 
издигна ц#тущъ османски град^ь, какъвто билъ Месомотам-^ 
ския Багдадъ зъ вр^ме на валифата. И вакто се вижда^той 
врачадъ см^ло и сигурно напр'Ьдъ, не прдвей|(И нивавъвъ 
подборъ въ средствата, воито спомагали въмъ ус&ществение 
на мисъльта му. И наистина, вой другъ по онова вр'Ьм1е' бй 
ножалъ поусп^шно да постигне ц^льта си и по безгрижно 
да върши всЬкавви своеволия, аво не най-първия любимецъ 
на Румелийсвия Беглербегъ! 

Между това турци изъ Мала Азия прииждали все по 
много и по много и се пръскали като облаци по ц'Ьлата ши^ 
рина на ТравийсвитЪ полета. Га^зй Дхмедъ Бей искуснО под- 
биралъ най-юначнит4 и най-трудолюбивит-Ь отъ т4хъ и ги 
настанявалъ въ града. На други той посочвалъ най-красиви- 
г§ и найплодородпит^Ь м*ста въ полето и ги подпомагялъ да 
си съградятъ села. Българщината въ тоя врай се застраша- 
вала твърди много отъ талазит']^ на това опасно анадолско 
море, ср'Ьщу нахлуванието на воето неможало вече нищо да 
се съпостави. 

Тава въздигналъ Гаази Ахмедъ Бей много турсви села 
въ ТравиЯсвигЬ полета, най вече въ долинит*! на Марица и. 
Тунджа. Край дългия Цариградски друмъ, той покри лъ рав- 
нините не само съ хубави турски села, но въздигналъ и ве- 
ликолепни джамии. Нему приписватъ Старозагорските моха- 
медани съгражданието и на няколко великолепен ханища и 
кервансараи край Цариградскиятъ пкть, които десетолетия' 
наредъ са давали подсяонъ на закъснели пжтници и тър- 
говци, или са служили за отмора на бързигЬ курйери^^). 

Въ Старо-ЗагорскигЬ „седжили'' било казано, че дори. 
и многопрославеното село Узувджово било заселено отъ Гаа- 
зи Ахмедъ"Бея, въ което Село той съградилъ великолЬпенъ 



*'^) Вж. В1е Неег81га8зе уоп ВеЦгас! цасЬ Соп81ап11Поро1: 
Ьщ, 1877. 114, 115. 



— 28 — 

занъ и джамия. Той пръвъ дад^ идеята, казватъ/ да се ус- 
трои на с&щото н^сто гол'Ь||:ъ годвшенъ пвнаиръ, ва войто 

.да се стичатъ нохамедани отъ всички краип^а на ОснансЕа- 
та империя, за да търгуватъ помежду си ^^. 

Изморенъ отъ трудъ и много грижи и притиснатъ най- 
вече отъ товара на старинит-Ь Гаази Ахмедъ-Бей починалъ 
^ъ Стара Загора на 1418 година. Тялото му било погребено 
въ двора на Авл2 Джамия въ една великолепна каменна гро- 

-бница. Върху надгробната му плоча, изчезнала тепърва по- 
диръ освободителната война, имало интересенъ надписъ, кой- 
то изброя валъ подробно заслугнт4 му къмъ Аллаха, въмъ 
Стара Загора и къмъ държавата. Каменната гробница, изд^- 
лана искусно отъ ц^ла скала, е попаднала, споредъ новия 
дланъ на града, въ единъ съсЬденъ до джамията български 

.дворъ, и приспособена била, казватъ, за зидария. 

Съ смъртьта на Гаази Ахмедъ Бея Старозагорските тур- 

щи изгубили единъ свой великъ покровитель и благо дЬтель. 

.Българит4-же, отъ ближнит-Ь до Стара- Загора селца, се отър- 
вали за винаги отъ единъ закл^тъ и силенъ врагъ. Отъ тукъ 

*дататъкъ вече работите въ Стара Загора вземали нова посо- 
ка: турците станали кротки и умърлушени, а българите вир- 

«нали глава и станали непокорни. 

Ш. 

Преселваеието на Турци отъ Мала Азия въ Балкански 
^Полуостровъ се продължило неколко десетолетия наредъ. То 
не престанало дори до тогава, до като османските завоева- 
ния въ Европа се не прекратили и Отоманската държава не 
получила по- закрепени граници на Полуострова. 

Най-силио пострадали отъ турския напливъ българските 
земи на Балканския Иолуостровъ. Християнското българско 
население се отдръпнало по планините и тамъ презъ ХУ1 
'В. основало големи български села, които после се обращатъ 
^на градовце ^'^). 

Въ тракийските полета азиатските преселенци се поя- 



^^) „Вирово се ве споменува вече отъ XVI в. насаиъ; сега изпък* 
ва Узуцджово (турки Дълго-поле), единъ гол'Ьхъ и усаиотенъ ханъ съ 
джамия до него и няколко хижи на около^ (вж. 016 Неег81га8§е зоп 
Ше1§гас1 пасЬ Сопз1ап1торе1\ стр. 132. 

^^) В. К&нчовъ, Етнография и Статистика ва Македония, стр. 13. 



-^ 2в — 

вим като гъсти орляци и завзели най^ красивите й йвйхл^Ь^ 
бородЕит']^ окрайни ДолннитЬ на гол^иит^ тракийски р'Ьки се- 
вапъстрили въ скоро вр']&^е съ турски села и джамии, а хрис^ 
тиянит^ се разб']^гали отъ страхъ като пилата по планинит'Ь. 

11р4зъ XVII в. турско- мохамеданското население още- 
надделява на много жкс^:д^ въ Полуострова Пр^зъ това врФ- 
ме се селятъ още пастирскигЬ конлри въ Македония и тур-- 
ци землед'Ьлци въ Дели Орманъ и Тузлука. Тогава потур- 
чваеьето продължава усилено ^^). 

Новопр'Ьселенит^ турци въ Тракия променили на часа^ 
заваренит'Ь български имена на клисури, р1^ки, долини, села 
и градове, а конярит*]^ пр']^кръстили съ турски имена много- 
планински върхове и поляни въ Рила, Стара Планина, Ср^д 
на Гора, Родопит* и Странджа. Т-Ьзи турски наименования* 
ех зачувани и до девь днешенъ на вс&д*^ въ нашето свобод* 
но отечество и ще да оставатъ сигурно още дълго вр-Ьме. 

Както споменахме вече и по-горЬ, градъ Боруй загу- 
билъ тъй с&що старото си име, и отъ новит*]^ завоеватели^ 
на страната получилъ името Естси Завра или Ески Заара 

Въ н*кои отъ новобългарскит-Ь книги, около 1858 год. 
особенно въ 5, тетрадки за краснописание'^ отъ Хр. Г. Дановъ,„ 
този градъ се ср-Ьща твърд-Ь често и съ новоизмждруваното- 
нме ЖелЪаникъ, което неможало да си пробие п&ть за об- 
що употребление ^^). Последното име било изковано нарочно- 
отъ учителя Тодоръ Шишковъ (1858 г.), първия пр^дсЪда- 
тель на основаното отъ него въ градъ Стара Загора .Чита- 
лище и директоръ на Старозагорските български класни^ 
училища ^^). Най последното име на града Стара Загора е 
влезнало въ официално и общо употребление тапърва отъ* 
освободителната война насамъ. Обаче не е редкость да чуе- 



^^) Иречекъ, Княжество България II. 680; К&нчовъ, Етнография 
страница 13. 

^') Железникъ пъкъ види се да е нареченъ отъ прохода Сидер- 
ски, отъ който се е захващала и до Дебелтъ се е свършвала една о6- 
шть, отс72аена отъ Визавтийцит'^ на българский царь Бориса (864 г.) - 
1 г) която погр'Ьпшо се е мислило отъ н^кои историци, че се е ирости' 
|№| отъ Стара Загора до Бургасъ (еж. Статистический календаръ на 
Сп >о-3агорский Департаиентъ, 1882 г., 52. 

**) ^Чърти изъ животътъ на Атанасъ Ивановъ,** Пловдивъ. 1896. 
г, ^^; .Цариградски вестникъ* отъ 1858 год.; П. Кисимовъ, ,Вълг. 
Об1 ^ка.' Анрилъ 1902, кн. 1У. 



— зи - 

Т1& двес^, докрай дмето Стара Загора и имената: Заара^ 
Ескцяилш Яскил; кйлто наричатъ града обиввовенно всич 
ви колибарц <в:ь Схара Загора имъ казвфктъ Загорци) отъ 
ТрЬвневсво Твърдишкия Балканъ. 

Въ цосдЬднитЬ години отъ живота на Таази Аз^медъ- 
^ея градъ Стара Загора изгубилъ съвършенно своята' пр-Ь- 
дищна чисто българска физоонония. Той билъ до толкова 
потурчецъ, като че се нахождалъ н-Ьк&дф въ стридата на А- 
шадолъ или въ Низка Месопотамия, в&д']Ьто нямало нито по* 
менъ отъ българщина. Малкото български с:Ьмейства, които 
^йв-Ьяли въ Стара Загора още, задържани отъ турцит* »ато 
роби, подиръ .второто изгонване на християнйгЬ изъ Хиса- 
ра** тЬ говоряли вече^исто по турски и н^кои отъ т-Ьхъ 
приели дори мохамедансвата в'Ьра. Българщината въ Стара 
Загора се губяла тогава помежду новопр'Ьселенит$ анадолци, 
като капка въ морето. 

Неописуемо било положението на нешастнит'Ь български 
С']&мейства въ Заара, които останали да робуватъ на новит'Ь 
си господари, ала не пр^клопили глава да променятъ рели- 
гията Си. Т4 били измжчвани отъ турцит* до толкова жес- 
токо; щото по-безстрашнит^ отъ т']^хъ се измъкнали тайно 
изъ града и заб']^гнали по най-отдалеченит'1 български села 
въ Стара планина По-м-Ькошавит* обаче, които се страху- 
вали за животътъ си, останали и по-нататъкъ да робу- 
ватъ въ града, като гледали да спечелятъ освобождението си 
чрЬзъ кротость и по миренъ начинъ. 

Въ първит* няколко години Гаази Ахмедъ-Бей сърдито 
отблъсвалъ молбигЬ на т^зи български нещастници и не да- 
валъ нито р']^чъ да става за н'1вакво изселвание изъ Хнсара. 
Българит* още били потр-Ьбни както нему, така и на Дру- 
гит* турци въ града Найподиръ, сл-Ьдъ дълги молби и обе- 
щания, високом']^рния османски пълководецъ се съгласилъ да 
хариже свободата само на най-кроткит*]^ български с']^мейства 
въ Заара, които показали пр]^зъ всичко вр']^ме животинска 
^ълчаливость н търпение. Той имъ разр']^шилъ да се засе- 
лятъ въ най-близка до града мЬстность, която самъ посочилъ. 

МЬстностьта на селището е красива и близу до града. 
Тя се пада около 3 км, нй изтокъ отъ Заара, помежду Бе- 
дечка и 2^ри могили. Въ сегашно вр']^ме тя е потънала в'ь 



— §л -- 

;нявИ) лозя л кл<^нлс1и орЬха, Въ найбдизквтЬ околврсти,91 
€тара Загора и Ьма цо- живописна н']^стность отъ тази. 

Ето тука се издигнали ръ шьрво врЬме скромЕит:Ь к&г 
щяци на Е^волко^ български .с^^мейства, които получили раз- 
р^кщение охъ Гаази Ахвседъ Бея, да,се изселятъ изъ Хисара 
и да зажив^ятъ миреаъ свободенъ зкивотъ. Т^^аи Хисарскц 
язседенницн ПОЛОЖИЛИ: основигЬ на б&д&щето голЬмо бъл- 
гарско село Цово Село или Ени Кьой^ както го наричали 
турцигЬ. 

Въ коя година тъкмо е заселено Ново- Село това немо- 
же да се опр^д^^ли напълно. Въ . седжидит'Ь' било казано> 
яе то се случцло въ послЬдниг!» гоДини отъ живота на Гаа- 
^и Ахиедъ Бея. Предполагаме следователно, че заселванието 
ще да се е случило около годината 1408, споредъ както 
гласи и запазеното др4дание помежду турцит* въ града. 

Подиръ смъртьта на Гаази Ахмедъ-Бея Ново Село на- 
ро.1*мяло твърд* бърже. Тука надошло българи не само отъ 
-ближните до града села но дори и отъ селцата на Балкана. 
Всички изгнани отъ Гаази Ахмедъ-Бея старозагорски бълга- 
ри се прибрали въ това село. Тогава Ново Село. станало 
голямо колкото една паланка. 

Голямата близость на селото до града, хубавото место- 
положение, плодородието на почвата и смъртьта на Гаази 
Ахмедъ Бея, давали на Ново Село всички преимущества, как- 
вито другите български села въ полето неможали да имат:ь. 
Бързото забогатявание на Новоселчени ги направило да за- 
бравятъ въ скоро време и теглото, та те станали свободо- 
любиви и непокорни. 

Турската империя преж?1вевала по онова време горчи- 
•ви и критични минути. Катастрофи, една отъ друга по съд- 
боносни и по- страшни, сполетявали империята и въ Европа 
л въ Мала Азия. Тези катастрофи, казватъ, подкосили жи- 
вота на Гаази Ахмедъ-Бея най много. Той неможалъ да се 
|М1два на злочестините на империята. 

Подиръ нещастната битка при Ангора (20 Юли 1402 
г. ), основите на Османската държава се разклатили значи- 
телно, поради свадата на Баязидовите синове. Този е билъ 
«динъ отъ най згодните случаи, когато народите на Старо- 
планински Полуостровъ еж можали да се възползуватъ, за 
да съкрушятъ силата на османците почти за винаги въ Ев- 



— 32 — 



^ 



ропа. Но една непрвмирвма вражда разпокъсвала сега 1рвс- 
тиянскит']^ народи на полуострова помежду вмъ, а Западна. 
Европа се държала съвършенно настрана, гледайки съ пр]$- 
добежденйе на събитията въ изтокъ поради накип-Ьли рели- 
гиозни несъгласия. И по този начинъ, вм-Ьсто да се згрупи- 
ратъ западни и източни народи и дружно да ударятъ върху 
разлюляната държава на осмаицит^, т'Ь, наопакиу всички ча- 
кали съ спокойствие, каквото тази държава да се разкапи 
сама отъ себе си. 

Нищо повече. Когато обстоятелствата' диктувал* на всич- 
ки съгласие и ги призовавали къмъ дружно дМствие ср-Ьщу 
всеобщия неприятель, държавицит* и народит* на Полуо- 
строва тогава тъкмо намирали причини за разногласия» като- 
се разд'Ьляли на два враждебни лагери. Такъвъ е случая, 
напр., при свадата на Баязидовит*]^ синове, когато едни под- 
помагали единиятъ, а други вториятъ Баязидовъ синъ. Само 
тукъ там']^ по онова вр^ме избухнали на Полуострова малка 
възстния ср^щу османцит-Ь, ала и т-й били бърже потушени*^). 

Бъ Европа останалъ да господарува по стария Баязи- 
довъ синъ Сюлейманъ, който билъ храбъръ пълководецъ и 
добродушенъ чов-Ькъ, но обичалъ твърд* много наслаждения- 
та и ималъ слабость къмъ виното. Въ негово вр4ме почти 
исЬла Тракия се радвала на мвръ и спокойствие, каквито хо- 
рата непомняли отдавна^^). Само въ долинит-Ь на Тимокъ и 
Нишава се възбунтували българит* ср^щу него, надумани 
навярно отъ Страцимировия синъ Константнна, ала Сюлей- 
манъ потушилъ възстанието безъ мжка"*^). 

Въ С-Ьв. Тракия избухнало възстание по онова вр-Ьме 
само въ Старозагорско, по българскит-Ь села край полит4 на 
Ср-Ьдна Гора, и въ околноститЬ на Тулово поле. Като глав- 
ни виновници на тукашното възстание , седжилит*" посоч- 
вали на изгоненит-Ь изъ Хисара българи, които били страш- 
но вироглави и незачитали почти никоя власть. 

Старозагорското възстание се разпространило въ скоро 
вр^ме по ц'Ьлото Старозагорско и Тулово полета и възста- 
налитЬ българи се появили въорджени подъ ст-Ьнит* на Ста- 



*^) Иречек1>, Иетор1Я Волгаръ, стр. 462, 463. 
**) Сюлейманъ е убитъ (1410 г.) въ едно турско село между Од- 
ринъ и Цариградъ. 

*^) Иречекъ, Истор1Я Волгаръ, стр. 463. 



— 33 — 

розагор(*/кия Хисаръ. Момейта за възтаяието билъ сполучено из- 
браеъ, защото тъкмо що се била пръснала мълва по ц^ла Тра- 
кия, че Муса, най-младия Сюлеймановъ братъ, изв-Ьстенъ въ на- 
роднитЬ ни п*сни подъ името Муса Кеседжйя, се готвялъ (1409 
г.) да мине отъ Мала Азия въ Епропа съ голяма сила, за да 
удари на братовит* си владения. За голямо нещастие, обаче, на 
възбунтуванигЬ българи, Сюлейманъ нахлулъ внезапно една нощь 
въ Старозагорското поле, разпръсналъ четит* на възстанницит* 
окончателно и вл^залъ въ Стара-Загора като поб-Ьдитель. Школ- 
цина души отъ по-първитЬ предводители на бунтовницитЬ пад- 
нали въ р&Ц'Ьте му като пл'Ьнници, които той запов']^далъ да 
аосЬкатъ въ двора на Авлх-Джамия. Изловени и избита били 
така схщо д-Ьцата, женит* и родственницит* на загиналигЬ пред- 
водители, за да не остане нито коренъ отъ т-Ьхъ и да н-Ьма кой 
да си отмдщава. Къмъ останалитЬ Старозагорски българи, които 
жив^Ьяли въ Хисара като роби и които несьмненно съчувствували 
йа възтаналитЬ си еднородци, Сюлейманъ се отнесалъ много ми- 
лостиво; нъ той пошушналъ на Гаази Ахмедъ-Бея изрично да 
гледа да ги изсели изъ града. 

Тогава часть отъ Старозагорските българи се заселили въ 
околностите на Шипка, Мъглишъ и Калоферъ, а други останали 
въ Старозагорското поле, близу до града, и основали дв* малки 
български селца: Хатюреиъ и Ваба-оглу. Това е вече най-по- 
сл-Ьдното изгонвано на българит* изъ града, отъ което вр^ме на- 
самъ въ Стара-Загора останала да жив-Ънтъ само чисти турци. 

Сюлейманъ Челеби, усмирителя на Старозагорския бунтъ^ 
се величае и день днешенъ отъ Старозагорските турци подъ и- 
мето поб-ЬЬитель или Гаази Сюлейманъ. Въ споменъ за благо- 
получното потушване на тоя бунтъ, Сюлейманъ Челеби положилъ 
осяовигЬ на Ески- Джамия, която съществува здрава и до днесъ. 
Подвръ освободителната война (1878 г.) Старозагорските бълга- 
ри с& се черкували въ Ески- Джамия доволно време, до като си по- 
правятъ и възобновятъ изгорелите черкви. Тогава върху мина- 
рето на джамията се е лъскалъ отдалеко християнски кръстъ. 
]1вколай Николаевичъ, главно-командующия на руските войски 
1ъ време на войната, заминавайки отъ Казанлъкъ презъ Стара- 
3 агора за Търново-Сейменъ и Одринъ, въведенъ е билъ отъ Ста- 
]озагорци (11 Януари 1878 г.) въ Ески Джамия, за да отслу- 
; и християнското духовенство благодарственъ молебенъ ^.) 



44) В- И Немировичъ Данченко. Годъ Войни. Ш 209. 



— 34 — 

Хатюроаъ и Баба-Оглу, дв-ЬтЬ малки български селца, въ 
ближната околаость на Стара-Загора, не сл^ществуватъ вече отъ 
много давно вр']^ме. Т^ били разположени, казватъ, 5 км. севе- 
розападно отъ Стара-Загора, въ аолигЬ на сегашния баиръ Вул- 
ду Бурунъ. 

Булду-Бурунъ се внжда хубаво отъ града. Той се допира 
съ високия си край до Чирпанското шосе и отъ селото Те- 
ке се спуща надолу къмъ равнината, въ която навлиза доволно 
на дълбоко. При нахлуванието на турцит1Ь въ тоя край, баирътъ 
Булду-Бурунъ е билъ гъсто залЬсенъ и горит* му с» прослщо- 
ствували дори до половината на 18-то стол-Ьтие. Въ днешно вр*- 
ме щ м'Ьстото на л^соватЬ с& останали широки и здрави д&бо- 
ви дъняри, пръснати тукъ-там* по баирътъ, като н^кои чугуне- 
ни отломки. Л^советЬ ех биле изсечени главно отъ турцит*, 
било за гордво, за строителенъ материялъ. 

Както и по-гор'Ь сдоменахме отношенията помежду изсоле- 
нит* изъ Стара-Загора българи и останалигЬ въ Хисара турци 
станали доволно обгЬгнати. Подиръ идването на Челеби Сюлей- 
мана въ Стара-Загора и сл'Ьдъ окончателното изселване на^ бъл- 
гарите изъ града, т-Ьзи отношения се изострили още по-вече. 

Единъ день се не минавалъ отъ тукъ нататъкъ да не ста- 
не н^Ъкое убийство въ полето, или близу при стЬнигЬ на града. 
Българите налитали върху турците въ полето, когато последнит* 
излизали на работятъ по нивите си, а турците причаквали бъл- 
гарите при сгЬните на Хисара и ги избивали отъ засада, когато 
тЬ се връщали пазаренъ день отъ града. Най-много жертви да- 
ли по онова време българите отъ Ново Село, понеже те всЬкв 
день отивали на работа въ града. 

Новоселчани били хора повече занаятчии, единственни на 
времето си въ Старозагорския край, и техните дюкени се нами- 
рали в&тре въ Хисара. Когато Гаази Ахмедъ-Бей турилъ въ 
изпълнение заповедьта на Гаази Сюлейманъ Челеби относително 
изгонванието на всички българи изъ Хисара, Новоселчени успали 
да го предуматъ, да имъ позволи да работятъ занаятите си въ 
града. Наистина те получили разрешение да работятъ занаятитЬ 
си въ града, но само презъ деньтъ. Вечерно време били длъж- 
ни всички да си отиватъ въ селото и тамъ да пренощуватъ. 

Колкото се приближавала борбата между Боязидовите синове 
къмъ своя край, толкова по-много се изостряли отношенията меж- 
ду турци и българи въ Старозагорското поле. И споредъ върве- 



— 35 — 

асьгь н^^^^бетжт^, ту еднитЬ се страхували и треперили оть дру- 
титА, ту 1)братно. Въ последния случай обстоятелствата били по- 
•благоцрвятни за ОтарозагорскитЬ турци, отъ колкото за българ- 
скатЬ селяни въ подето, та аосл'Ьднйт^Ь се вид'кяи пр'Ьнудени да 
лърпягь всйкакви оскърбления отъ своитЬ господари, безъ да мо- 
татъ доволно да си отм&стятъ. 

По едно вр^ме българските солени захванали явно да се 
•страхувате оть турцит^к въ Хисара и престанали често да посЬ- 
щаватъ казаритЪ въ града. БългарскитЬ селянки престанали да 
цп*иват1> савсички на работа въ полето, или да слизатъ въ града 
лазаренъ день, защото турските ^дели-канлий^ ги на&адали къ- 
дето сварятъ, отвличали ги по кхщите и трапищата и ги обез- 
честявали. Ако българите се оплачали счучайно на властите въ 
Хисара срещу немирните и развратени мохамедански елементи, 
тго вината оставала пакъ върху техните глави, като имъ въви- 
1рали въ очите, че се не призирали добре въ облеклото на сво- 
ите булки и сестри, ами ги пущали да слизатъ въ града и 
да ходятъ на работа въ полето съ оголени нозе до коленете и 
да съблазняватъ по този начинъ целом&дренната турска мла- 
дежъ. Отъ онова време още, казватъ, останало обичай въ Ста- 
розагорско, да носятъ селянките „калци"" на краката си. 

Юначните и решителните Новоселчани, навикнали да жи- 
веятъ въ непокорство и съ вирнати глави, сега и те изгубили 
куражътъ си предъ силата на обстоятелствата. Но тЬ се сраму- 
вали да се покорятъ току така лесно на турците, та се решили 
да епитатъ и най-последните средства въ борбата. 

Като неможали вече да понасятъ м&ките, поруганията . и 
«опасностите и по-нататъкъ, тЬ бързо нацустнали занаятчийницитЬ 
<5и въ трада и се заприготвяли явно да се изселятъ изъ селото 
•си. неколцина души стари и опитни Новоселчани били изпрате- 
ни нарочно по българските села въ Средна гора, за да пригот- 
вятъ места и жилища за своитЬ отчаяни братия. КхщитЬ си въ 
Ново-Село те решили да съборятъ, каквото да не може никой ве- 
че тлмъ да се засели. 

Турските градскч първеници били страшно изненадани отъ 
неочакваното преднамерение на Новоселските българи. Те всички 
повервали въ тЬхната решителность, защото по-отдавна познавали 
гехния характеръ и вироглавство. Но това изселване требвало по 
всеки вачинъ да се предвари и осуети, защото най-голема вре* 



— 36 — 

да отъ него щ*ли да почувствуватъ пакъ СтарозагорскитЬ турци» 
и турската градска община. 

СтарозагорскитЬ турци и турската градска община извличали; 
гол4ми' ползи отъ трудолюбивигЬ Новоселчани. ВсичкитЬ вакув- 
ски дюкени въ града, които поддържали съ наем^тъ си сжще* 
ствуванието на градскигЬ джамии и медресета, били наети изклик- 
чително отъ НовоселскигЬ занаятчии. Най-доб|)ит* и най-сигур- 
нигЬ приходни пера на турската градска община идяли пакъ отъ. 
тамъ. Новоселчани били при това добри ск(й'овъдци, и искусна 
землед'Ьлци, та донасяли въ града ежедневно за проданъ много 
пр^^сни яйца, кокошки, масло, мл'Ько, сирене и др. Т'Ь обличали,, 
съ една р-Ьчъ, и храняли съ трудолюбието си цялото мохамедан- 
ско население въ града. 

Ето прочее най-главнитЬ причини, които пр-Ьнудили власти- 
тЬ. и мохамеданскитЬ първенци въ Стара-Загора да осуетятъ. 
пр-Ьднам^рението на Новоселчанд и да ги задържатъ въ селото имъ. 

Подиръ дълги съвещания въ Авлх-Джамия, турскитЬ град- 
ски първенци възложили работата по помиряванието на христи- 
яни съ мохамедани върху кадията и главния Старозагорски ход- 
жа, които били хора уважавани и отъ турци и оть българи. 

Въ домътъ на кадията били призовани всички Новоселски 
първенци и първомайстори. ТЬ били посрещнати тамъ твърд-Ь. 
ласкаво отъ двамата най-видни пр-Ьдставители на мохамеданитЬ. 
въ града. 

Ходжата билъ чов*къ старъ и миловиденъ. Той подхванадъ- 
призованитЬ българи съ кротость. Мисъльта имъ за изселването, 
намиралъ за д-Ьтинска и необмислена. Съв-Ьтвалъ ги да се отр-Ь- 
кътъ отъ намерението си, защото изселването можало да упро- 
пасти съвършено благосъстоянието имъ. 

Кадията държалъ малко по-строгъ тонъ спрямо НовоселскигЬ. 
първенци. Той неудобрявалъ мисъльта имъ за изселванието и 
въ нея виждали единъ видъ вироглавство. Заплашвалъ ги обик- 
новенно съ това, че турскит* власти н-Ьма да погледнатъ съ до- 
бро око на преселението имъ, и че то може да има лоши сет- 
нини за тЬхъ. 

Като ги съв^твалъ да се откажатъ отъ намерението си, то& 
имъ се врекдлъ най-категорично, че тЬ вече никога за напр-Ьдъ 
нема да чуятъ оскърбления отъ страна на мохамеданите. Той 
имъ обещалъ при това, че отъ сега нататъкъ ще наказва най- 
строго всеки турчинъ, който би се осмелилъ да похули верата 



г 



— 37 — 

"ИЛИ народвостьта имъ. И за да придаде по-гол-Ьма тяжесть вт^р- 
ху обещанията си, той се обърналъ пр^Ьдъ всички къмъ ходжата, 
когото задлъжйлъ да съобщи обещанията му въ джамията още 
на утрешния День на всеуслишание. Вече въ края на своя раз- 
товоръ, когато Новоселчани били почти пр-Ьдумани, кадията ги 
поканилъ да со обърнатъ чр^зъ него съ прозба къмъ Султана^ 
та да имъ разр'|^шй той, да се завърнатъ отново въ града и да 
^ажив'Ьятъ тамъ миренъ и бейски животъ. 

Обещанията на кадията били обявени на Старозагорските 
турци и положени въ действие още на утрешния день. Мохаме- 
данското градско простолюдие било призовано въ двора на Авлж- 
Джамия и турските първенци му разяснили тамъ най-подробно 
всички лоши сетниви, които очаквали джамиите и медресетата, 
«ъ случай че отношенията помежду турци и българи се неподобрятъ. 

Когато Старозагорските турски първенци забелезали, че по- 
между тълпата въ двора на джамията има мохамедани роптающи, 
тю те заговорили на езикъ решителенъ и категориченъ. 

Роптающите мохамеданскй непокорници те заплашили съ бой 
и дори съ смъртно наказание, а на турското простолюдие въ 
града се заканили, да го оставять самичко въ Стара-Загора, като 
<^е преселятъ съ семействата си да живеятъ въ Пловдивъ, Од- 
|)инъ или другаде некжде. 

Кадийските обещания и кротките съвети на ходжата къмъ 
българите, кжто заплашванията и съветите на турските градски 
първенци спрямо Старозагорското мохамеданско простолюдие и- 
мали успешни резултати. Те до толкова въздействували върху 
едните и вър^у другите, щото помирението между турци и бъл- 
гари се постигнало напълно. 

Новоселските българи не закъснели да се обърнатъ съ 
яросба къмъ Султана, да имъ разреши да се преселятъ отново 
въ Отара-Загора. Една Султанска заповедь, отправена до комен- 
данта на Старозагорския Хисаръ, удовлетворявала напълно прос- 
бата на българите. Но тамъ било казано Х)ще, че преди да се 
отдели место за българска махала въ града, требвало да се 
€>борятъ предварително стените на стария Хисаръ ^^). Запо- 



45. Споредъ българското пр-^данце въ Ново Село имало построена и 
м 1лка черква. Найпосл-^ като били много угнетявани и грабени, особенно 
в черь, като се прибирали въ огнищата си вънъ отъ града, българит-Ь пода- 
Д1 прошение на Султана да имъ се позволи пакъ да се заселятъ влтр^ въ 
т] |да.* просбата имъ се приела съ условие щото да се събори старата кр-Ь- 
п :ть, което се и йспълнило. (Вж. Статистический календаръ на Сгаро-Загор- 
С1 й Департаментъ 1882 год , стр. 52. 



— 38 — 

в^дьта на Падишаха била категорична и не тъ|к1ала никакво от°- 
лагане. Провинени1*Ь нарушители се наказвали ек емърть. 

НовоселскигЬ българи не се възрадвали много 1)ть пълния 
усп^Ьхъ на прозбата имъ пр^дъ Султана. Наопаки, запов'Ьдьта на 
Падишаха, че имъ се разр'Ьшава да се пр'Ьсел&тъ и да живЪять 
въ Стара Загора, поставила мнозина отъ тЬхъ въ страшно съм- 
нение. Т-Ь неможали да забравятъ толкозъ бърже доскорошните 
убийства, преследвания, мкки и лошигЬ обноски на Старозагор- 
ските мохамедани, та заповедьта на Султана имъ задавала го-^ 
лемъ страхъ, да не би всичко това да б;Бде нагласена измама,, 
каквото турците да могатъ съ единъ замахъ само да ги нремахнатъ. 

Най- много отъ всички се опасявали НовоселекитЬ старей- 
шини и първенци. Те били до толкова недоверчиви изначало,, 
щото въздържали на сила решителните свои еднородци, да се не* 
селятъ още въ града. Поне до като се поуталожи взаимната у- 
мраза и до като се поизгладятъ изъ паметьта некои и други кръв- 
нини, които изискватъ отм&щение, поне до тогава, казвали те,, 
да се позадържимъ въ селото си. 

Султановата заповедь, прочетена на Старозагорските моха- 
медани въ двора на Авлк-Джамия, не произвела и между пос- 
ледните хубаво впечатление. Те се страхували наЦ-мното отъонл 
пасажъ въ заповедьта, въ който се изрично казвШ^ че стените, 
на Хисара требва да се съборятъ. Безъ тези яки и сигурни сте- 
ни градъ Стара-Загора оставалъ съвсемъ на (№с^йт|^ . изложенъ^ 
на нападенията на българските селяни при всеки з^оденъ случай. 

Взаимния потаенъ страхъ, що сковавалъ сърдцата на турци 
и българи, не бъркалъ на работата никакъ да следва своя пжть^ 
макаръ и твърде бавно. 

По-решителните Новоселски българи се преселили въ града, 
още първата година. Те непослушали предумките на своите ста- 
рейшини, защото интересите имъ ги викали помежду турците въ. 
Стара-Загора. Те били повече занаятчии. 

Високомерните Старозагорски мохамедани притискали въ. 

гърдите си страхътъ предъ българигЬ и на лице се показвали 

така горделиви и безбоязнеяи, както и по-напредъ. Те се- 

срамували да се издадагь на подчинените си, че ги е страхъ. 

огь техъ. 

Съ течение на времето турцитЬ и българите се привикнали 
помежду си, изгладила се лека-полека и старата ненависть, та гЬ. 
станали по-доверчиви едни къмъ други и се сприятелили. Но^ 



г 



— 3& — 

българската махала въ града растла много бавно, както бавно 
били разтурвани и стенитФ на стария Хисаръ. 

Кое вр'Ьме именно е започнало пр'Ьселването на Новосел- 
скйт* българи къмъ Стара-Загора, това не може да се опр^д-Ьли 
положително. Въ всЬки случай то не се е захванало по-рано оть 
свършека на XVI в., нито се е продължило по -късно отъ края на 
ХУШ в. Не ни се вижда обаче никакъ приемливо пр-Ьдложсние* 
то, че „новото заселване на Стара-Загора е станала» около края 
на X У-то столМйе ^^). Както е иав^стно^ българското население 
почва да сляза отъ планяннтЬ и да тьрси ^й4сто въ плодородни- 
тЬ равнини и въ градоветЬ едва въ края на ХУП и въ нача- 
лото на ХУШ в-Ькове ^'^). 

IV. 

Както и по-гор* споменахме, първит* османски Султани бър- 
зали твърди много да покриятъ съ анадолски турци всички за- 
воювани отъ тЬхъ земи на Балканския полуостровъ. Щльта на 
всич1^и османски господари, въ първитЪ години, била една и са- 
ща: да разселятъ на полуострова турски колонисти въ грамадни 
маси помежду покореното християнско население, каквото да га 
раздробятъ на малки части, да разслабятъ якитЬ основи на неговата 
народна еднота, да положатъ здрава преграда на постоянната му 
дружба и да му попречатъ да може да се сплоти, когато и да 
било, за да се подигне ср^щу господството на мюсюлманитЬ. 



41^ ^1овото заселване на Сатара-Загора (около края н4 К^-то стол.) е 
станало най-напр4дъ на местото около старата черква Св. Димигрия Бъл- 
гарскит^Ь пр'Ьдания говорягъ, че първа нова Българска кжща е била напра- 
вена въ двора, гд^то се построи новата черква Св. Димитрия. Българиг]^^ 
споредъ пр-Ьданието, принесли изъ Ново-Село дървения материялъ отъ чер- 
квата и направили отъ него една малка зграда за черкуване на м-]Ьстото^ 
гд^то е сега черквата Св. Богородица. Но понеже не е било още позволено 
на българиг]^ да си прав^тъ черква, то новопостроеното малко здание, гд^^< 
то се черку али, се наричало не черква, а попска к;кща-Папазъ-Еви. За да 
прилича на кжща, това здание требвало да има и коминъ. Старата черква 
Св. Димитрия, която изгор^^ въ вр-]Ьме на последната война, е била постро- 
е|[а, както свидетелствува и надписътъ на български и гръцки езикъ, упа- 
31нъ и до сега на 1743 год. Н)ний 29 день; тя бЪше една дървена 1ъмна 
С1 [>ада съ коминъ и която тъй сжщо се е наричала попска кжща. (Вж. ста- 
Т1 стический календаръ на Старо-Загорский Департаментъ за 1882 година, 
С р. 53. 54. 

47) В. Канчовъ, Етнография и статистика на Македония, 1900 год. 
с ). 13, 14. 



— 40 — 

Султанъ Боязидъ I (1389 — 1403) дигяалъ множество тур- 
кмени изъ областьта Саруханъ и ги зеселилъ въ сЬвернигЬ части 
на Тракия, въ сЬверна България и Македония ^). Тия туркме- 
нйя въ Азия били твърди немирни поданници на турскит^ сул- 
тани, а въ Европа станали в^рни т4^ни поддържниц^ ср-Ьщу 
християнигЬ ^^). 

Пр^зъ вр'Ьме на турската власть ставатъ изобщо гол^^мй 
размествания на християнското население, Шкой пхть турцит* 
м-Ьстятъ ц^ли села, а другь пжть самото население б^га отъ по- 
заплашени къмъ по 'СПОКОЙНИ м^ста в&тр'Ь въ държавата, или 
вънъ отъ нея въ християнскит* земи^°). 

Шмало кой да издигне гласътъ си ср-Ьщу безсрамното на- 
трапничество на анадолскигЬ новопр^селници, нито можалъ н-Ькой 
да се съпостави съ сила ср^що тЬхъ. Т* привели съ жестоко- 
стите си цялото християнско население на Полуострова въ тре- 
петь. Въ Тракия, изплашеното българско население напустнало 
жилищата си и хукнало да търси спасение по горитЬ и планинит*. 

Споредъ м-ЬстнитЬ градски „седжйли*% Старо -загорския край 
по онова вр-Ьме билъ сжщо така много заплавенъ съ турци изъ 
Анадолъ. Многото турски имена, на повечето села въ Старозагор- 
ския окр&гЬу свид^телствуватъ и днесь за силата на тогавашния 
османски елементъ^^). 

Още въ началото на XIX в., .турцитЬ не само въ града 
Стара-Загора, но и по селата на Старозагорския край еж съ- 
ставлявали мнозинство, н-Ьщо, което и до сега се помни. Име- 
ната на селата въ Загорско повечето еж турски, даже па села 
отъ няколко поколения вече населени съ българи^*^). 

Сйленъ обратъ се наченва въ това отношение отъ началото 
на първата половина па XIX в. съ упадъка на турската поли- 
тическа власть въ Полуострова. Тогава и въ самия градъ Стара- 
Загора, както и по селата въ Старо-Загорския. край, мощьтй1 на 
турцигЬ захваща да отслабва. ПричинигЬ на тоя упадъкъ еж 
твърд* много, но на н-Ькои отъ тЬхъ може и тука да се посочи. 

Пр-Ьзъ XIX в. турскйятъ елементъ бърже изчезва изъ о- 



48) Иречекъ, Княжество България, П, 145; Натшег, ве8с111сЬ1е (1. Оз. 
Ее1сЬе8, I. 184 

49) В. Кл1нчовъ, Етнография и Статистика на Македония, стр. 12. 

50) Все тамъ, 14. 

51) Иречекъ, пжтузания по България, I, 166. 

52) Все тамъ и П. Р. Славейков ъ. Периодическо списание, кн. XV, 
стр.; 358, 1885 ГОД. 



— 41 — 

бдастит*, конто Турция губи^^). Турскотона селение на Полуостро- 
ва е гинало много въ вр-Ьме на чумнит* епидемии. Има турски 
села и махали въ градове?]^, които с& изгубвали подиръ епиде- 
миите ц'Ьлото си мохамеданско население. На подобни случаи по- 
<50чватъ въ съчиненията си и н4мскиятъ ученъ Фалмерайеръ и 
Верковичъ и покойния министръ Кхнчовъ^^). Въ вр4ме на епи- 
демии, казва К&нчовъ, християнското население е Шмо по пла- 
нинигЬ, а турското си е стояло дома и съ фанатическо хладно- 
кръвие посрещало бол-Ьстьта която го съсипвала. Турското насе- 
ление на Полуострова е било съсипано още отъ слабото разпло- 
дяване и отъ честит* войни 

ПостояннигЬ войни, които турската държава била принуде- 
на да води съ всички околни народи пр^зъ ц-Ьлото вр-Ьме на 
съществуванието си въ Европа, погълнали голяма часть отъ цв'Ь- 
та на турското население. Това турско население намаляло още 
повече, откакъ престанали преселванията изъ Мала Азия, та не 
е имало вече съ какво да се дотъкмява загубата^^). Особно мно- 
го турски св^Ьтъ погълнали войните, които Турция водила съ 
Руссия. 

Чумата, която върлувала презъ годините 1814 и 1837 
изморила много турци. Турските махали въ Стара -Загора тогава 
съвсЬмъ запустели. 

Старозагорските българи побегнали отъ чумата по селата 
въ планините. Те били твърдо убедени, че епидемията бега отъ 
зелената шума на горите, въ която се скривала смъртьта на 
всички епидемически болки. И днесъ посочватъ още на „Заар- 
ската чешма'* въ селото Енина (Казанлъшко), която била изгра- 
дена отъ Старозагорските чумни бежанци. 

СлЬдъ като престанала чумата да мори (1714—1837), 
Старозагорските българи се прибрали въ града и заварили тамъ 
турските махали съвсемъ запустели. Само тукъ таме останали 
турски кжщи съ живи хора и то, които провидението случайно 
запазило. Южните и западните краища на града били гъсто по- 
крити съ нови турски гробища. Тези гробища мохамеданите на- 
р1 чали изобщо „чумни гробища." 



53) в К;кнчовъ, Етнография на Македония, стр. 14. 

54) ГаПтегауег, Гга§теп1е, И, 232, 233; Верковичъ, Топогр — Етн. 
•о< 'ркъ Македотй, 158; В. К;кнчовъ, Великденска разходка по По ленинско, Сб 
М IX. 670. 

56) Клнчоаъ, Етнография, 57. 



— 42 — 

Подиръ всЬка чумна епидемия (турски каранъ) въ Стра-За- 
гвра оставали безъ ступани съ стотини хубави турски к&щи, ка— 
ито българитЬ купували за себе си за твърд'Ь ефтина ц^Ьна. То- 
вд нЪщо положило ведн&жъ за винаги начало на турската на- 
задничавость въ града. 

ХристианскитЬ жители на Балкански полуостровъ били: 
много изтребвани отъ турцигЬ само въ първит^ десетол^тия на. 
османскйгЬ здвоеваяия. Въ по-посл^шнит^к години, тЬ били само- 
гонен» и Изтезавани, но не билг така масово погубвани. Най- 
йноГО в*Лг^и с& били избитИР бтъ турцит* пр*зъ вр!Ьме на рус- 
ско-турскитЬ войни и въ посл'ЬднигЬ възстания за политическа, 
свобода. При все това обаче, българит* стояли численно вече по-^ 
гор* оть турцигЬ, понеже гЬ не вземали активно участие въ 
войнйт^к съ съсЬднитЬ държави, не били изтр'Ьбвани до толкозъ. 
оть епидемиит1^, а се отличавали и съ извънредно гол'Ьма пло- 
довитость. Турското правителство, което изхарчило значително^ 
много трудъ и енергия, въ посл']^дпигЬ години, за да побърка, 
на развоя на българската народ ность, било въ духовно, било въ 
численно отношение, на всЬкжд* ударило о камъкъ. 

Възстанията на малките държавици на Балканския полуост- 
ровъ /за политическа свобода погълнали с&що така много бьлга- 
ри. Но броя на загиналигЬ турци, въ борба съ възстаналигЬ на- 
роди, е несравнено по-гол^хмъ. Когато турското правителство се* 
р*шило да попълни изпразненит* мохамедански м-Ьста на Полу- 
острова съ татарски преселници изъ Кримъ (1861) и Черкезки • 
(1864) ип 'планинс1сигЬ области на Кавказъ, то й" тогава бъл- 
гарит* гинали и страдали, но вече по-малко. Т-Ьхнит-Ь страдания- 
бил1( много по-гол-Ьми й по-нечувани пр^зъ даалийско кърджалий- 
ската епоха, когато въ турската държава не се знаяло кой е- 
господарътъ. Тази епоха е най-добр* очертана въ „Житие и стра- 
дание гр-Ьшяаго Софрония**, както и въ редъ български народни 
п^Ъсни, осганали отъ тогавашното вр-Ьме^). Тогава и Староза- 
горския край е пострадалъ твърд* много. 

Ц^ли 15 години върлувалъ съ ордата си Гюмюрджинския 
потурнякъ Кара-Феизъ въ околностигЬ на градъ Хасково и по 
цялата ширина на тракийските полета. Начинайки отъ Свищов- 
скня миръ (1791 г.) дори до смъртьта на Османъ Пазавантоолу 



66) Иорданъ П. Георгиевъ, Кърджалиит* и Османъ Пазвантоолу. В. 
Търпово. 1900. 



— 4а — 

(5 февруари 1807 го1(.) той билъ фактическия пр^дводжтелъ и&а 
кърдхадвйеквтЬ ордии въ цйла Тракия. Родевъ въ селото Дугавд- 
ха отъ врости и <№дни родители, Кара-Феизъ се издигналъ д(>« 
височината на първостепенна личность въ Турската държава. Той. 
пр^дставлявадъ себе си като покровитель на Османската държа- 
ва, за което билъ ужъ нарочно иовиканъ отъ Бога. И като при- 
пиевалъ всичката вина аа злото, което сполетяло по онова вр'Ьме- 
царщината, върху всесилния хофмавстеръ на султаяката ^й- 
де, в^кой си Юсуфъ-ага, Кара-Феизъ се обявилъ енерги[чно срЪ- 
щу яесо... Безъ много заобикалки, фой о6(я]Ц11лъ'^ съ т|упитЬ си 
Одрянъ и нахлулъ чакъ до Чорлу и РодосТо. Така той пр^Ькъс- 
налъ (1799 год.) за няколко вр^ме всички съобщения между 
Цариградъ и Одринъ^^). 

Въ началото на XIX в. тоя свирепъ кеседжия ограбилъ и 
опустошйдъ градъ Нова-Загора, околноститЬ на градъ Стара- За- 
гора и достигналъ чакъ до М&глишъ. Опитванията му да нахлуе 
въ Стара-Загора и да опл^ни града не се овЪнчали съ усп'Ьхъ,.. 
защото не сполучилъ да завземе барикадигЬ^ отъ д^то турци № 
българи се бранили задружно. 

Подиръ несполучливата обсада на градъ Стара-Загора Кара* 
Феизъ, заминалъ съ ордията си къмъ Тулово^ поле и М&глишъ. 
Нъ той оставилъ една чета отъ хората си въ околноститЬ на*. 
Заара, защото въ града ималъ свои силни пр'Ьвърженици — двами- 
на души богати Старозагорски турци: Чечекчи Исмаилъ-ага и^ 
ЧауШоа1глу. ТЬзи двайа лоши размирници образували по онова. 
вр-Ьме сидна партия въ града, която била съвършенно парализи- 
рана отъ Старозагорския войвода Хадки Мехмедъ-ага. 

Въ вр^ме на това кърваво междуособие. когато кърджалии-^ 
ската партия губяла почват подъ краката си въ града, Бара-Феи* 
зовитЬ привърженици запалили Стара-Загора (1813 г.) и из- 
горили една часть отъ нея. Намиратъ се още живи хора въ. 
Заара и селото Арабаджиево, които добрЪ помнятъ това при- 
ключение-'^). 

I Подиръ окончателното завлад']^ване на Старопланински полу- 
островъ оть турцитЬ, властьта на посл4днитЬ не се разпростряла 
веднага и еднакво върху всички покорени народи» Требвало да. 
се изминдтъ дълги години още, до като се убие съвършенно сво- 



57) 2шке18еп, VII, 225. ' 

58} Статистически Календаръ на Сг. Загорский Департаментъ. 1882, 54^. 



1 



— 44 — 

^Оодния духъ у покоренйт* народи и до като станатъ турцит* 

^лълни господари! на всжд*. Защото, при първото завлад-Ьване на 

'СтранитЬ вече, жителигЬ на много отделни области и градове въ 
Полуострова се подчинили на турцигЬ, ала подъ изв-Ьстни и раз- 
лични условия. 

Шкои жители, които показали съвсЬмъ слабо съпротивле- 
ние ср'Ьщу неприятелит'Ь, но можали да стан&тъ опасна спънка 

-за 61ЙДЙЩИЯ напр^дъкъ на осмднскит* завоевания, тЬхъ турскитЬ 
пълководци оставили да си жив-Ьятъ мирно и свободно подъ упра- 
влението на своит* боляри и войводи. Такивато не били облага- 
ни почти съ никакъвъ данъкъ, имали право да се обличатъ въ 

,разно-цв'Ьтни др']Ьхи и се освобождавали отъ всЬкакви задълже- 

-нйя. ЕдинствеяигЬ имъ т*гоби и задължения къмъ Османската 

„държава се състояли въ това, да копаятъ укр-Ьпления въ вр-Ьме 
на война, да конвоиратъ обозите, да пасатъ султанскитЬ коне, 

.да ц^пятъ дърва и да косятъ царскцгЬ ливади ^^). ^ 

Вече отъ горното се вижда, че Старозагорския. Хисаръ не 
е щ^лъ да се предаде съвс^мъ безъ съпротивление на Лалаща- 
хина, за което последния обложилъ съ „харачъ** жителигЬ му. 
Наистина, турцигЬ облагали съ „харачъ'* жителит* на всички по- 
корени страни въ Полуострова, ала другад* т* налагали тоя да- 

^нъкъ постепенно. Споредъ Старозагорскит-Ь турски „седжили" 
„харачетъ" билъ наложенъ на покоренигЬ българи въ Хисара 

-още въ първото вр^ме на; завлад^ванието. 

Едно обстоятелство, записано въ турскигЬ седжили и запа- 
зено въ народната паметь въ Старозагорско, поставя ни още въ 
недоумение за първото пр-Ьвземане на Старозагорския Хисаръ 

-отъ турцигЬ. Тамъ е казано помежду другото, че турцит* обло- 
жили съ „харачъ'' покоренигЬ хисарски българи, ала имъ остави- 

- ли при това старигЬ наредби, каквито т* имали до тогава. Оста- 
нала сжщо, покрай „кадийската" и „войводската" титла, която 
българи и турци продължавали да даватъ на главния запов*д- 
никъ въ града. Последната титла е отъ много старъ български 

'пройзходъ и турцигЬ непр-Ьстанали да я употр^бяватъ у насъ 
дори до Танзимата. 

Знае се положително, че въ първото вр^ме на завлад^Ьва- 
нието, турцит* еж раздавали войводскигЬ м^ста и длъжности 

*само на най-заслужилит* свои хора къмъ престола и държавата. 



59) Иречекъ. История Болгаръ, 678. 



— 45 — 

Войводството не се давало на чов-ксъ,. който не билъ показалъ- 
храбрость въ бойовет* или н-Ьмалъ Личното дов-Ьрие на Султана И'^ 
на приближеяитЬ до него. 

Въ българскигЬ времена, пр-Ьди нахлуваниею на турцитЬ^ 
въ Полуострова, войводството ще да е имало по всЬка в-Ьроят- 
ность сжщото значение. То е било раздавано отъ старнт* бъл- 
гарски царье само на ония боляриу които с&ч стояли много бли- 
зу до престола. Войводата е съср-Ьдоточавалъ по онова вр-Ьме въ^ 
р&ц^гЬ си всичката административна и военна власть, както виж- 
даме това по-сетн% и у турцит*. Тогавашния войвода не е билъ. 
само военачалникъ на известна область или градище, но и упра- 
витель. Значението на войводата въ една българска область илш 
градище ще да е било равносилно съ окупанството^ както били 
наричани първоначално висшитЬ чиновници на областигЬ не само^ 
у сърбигЬ, чехит*, полабскйт* славяни и харватит*, но и у бъл- 
гарит*. Това старо славянско название (жуланъ), което било из- 
местено въ ХШ. и XIV. в. отъ гръцкото, кефалия ^^), у бъл- 
гарит* ще да е било изместено пв всЬка в4;роятность съ н1азва- 
нието войвода. Това последно название не е разяснено, наисти- 
на, добр* въ науката, нито се ср^ща н^швд-Ь въ по-старитЬ бъл- 
гарски и чужди рхкописи, ала то е несъмнено отъ чистъ бъл- 
гарски произходъ и значението му неможе да бйде друго. ' 

Гази Ахмедъ-Бей билъ първия турски Старозагорски вой-- 
вода подиръ завлад-Ъванието на Хисара. Както и по-гор* споме- 
нахме, той билъ юначенъ, хитъръ н се ползувалъ съ ц*лото до- 
верие на Султана. Лалашахинъ-Бей н-Ьмалъ. по-подходяще лице 
за тази висока дльжеость въ Стара-Загора. 
-• ТурскитЬ войводи се ползували съ неограничени права въ- 
градовет* и областитЬ, които управлявали. ТЬ не получавали за. 
службата си определено възнаграждение отъ хазната, ами се пол- 
зували отъ всичкигЬ приходи, върху които държавата имала пра- 
во. Въ случай на нужда обаче, когато държавата се виждала пре- 
нудена да прави извънредни разходи, тогава войводите били 
длъжни да й се притичатъ на помощь. 

Имало сжщо и такива вайводи,^. управители на по-маловажт 
н градища и области, които се ползували отъ давнината само^ 
Е едно или на неколко села, що се нахождали въ пределите. 
в управляваната отъ техъ область. Тези села се назовавали 1 



I 



в0) Иречекъ, История Болгаръ^ 523. 



1 



— 46 



^обикновенио Войводскв села, Вонвода-кьой, или Войводово. Ш- I 
КОЙ отъ тЬзп села у яасъ ех запазили войводски!^ си имена и 
до дснь днешевъ, каквото е напр. селото Войвода-кьой въ шу- 
-иенския окр&гь, на пктя за Оилистра ^Ц. Схщо такъвъ пройз- 
г^содь имагь и голяха часть отъ селата, известни у насъ подъ 
името БадА-кьой (схдийско село), защото отъ тЬхвата давнина 
с& се Подържали ония турски схдии, които аравите;1Ството е на- 
значавало безъ месечна заплага въ градоветЬ. Старозагорските 
кадии вместо заплата с& вземали десятъка на дв^ктк села и до 
-сега наричани Малко и Го;г1мо Кадиево, както и всички схди- 
-^шищни права ^^). 

Старозагорскет% кадии ех се намирали винаги подъ властьта 
'^а войводата. Особенно подвластни с& се чувствали тЬ въ вр'Ь- 
ше на Гази Ахмед|1|-бея, който се ползувалъ съ права на не- 
н>граниченъ повелитель въ Старозагорския край. Властьта на вой- 
«юдуга а преминавала много пжти Ь^ рхцй^гЬ на каД||итЪ, но това 
ве е можало да трае дълго. То се е случвало обикновенно, ко- 
сато ебластьта или града ех оставали временно безъ войвода. 
^ъ градъ Стара-Загора наброяватъ яо-много случаи, когато вой- 
«одит^ с& били с&щеврЪменно « кадия, отъ колкото обратното. 

Гол'ЬмитЬ приходи, отъ които с& се ползували Старозагор- 
>скитЬ войводи б^контролно, не с& били язхарчвани вс^когя на- 
ираздно. ТЬ с& се употр'Ьбявалн отъ посхЬднятЬ често п&ти за 
народополезни и богоугодни работи. С&що така с& разполагали 
войводитЬ я съ неограничената власть, която имъ била давана отъ 
тЬхнитЬ господари. ТЬ с& се стараяли да б&датъ винаги кротки и 
ц^прав^кд.1нвй. 

Дали войводитЬ с& били кротки и справ-Ьдливи и спрямо 
^кристиянскитЬ жители въ Старозагорско, това се вища вече отъ 
казаното по-горЬ. Но че тЬ с« пр1;дприемали всЬко добро и по- 
лезно д'Ьло изключително само за благото на правов'ЬрнитЬ 
мохамедани, въ това не требва да имаме нито капка съмнение. 
ГМного р-Ьдки с& бивали случантЬ, когато н^кои войводи с& см^1Г- 
-слялн въ н-Ьщо и раит^б. 

^^ Хубави примери с& ни оставили за своята д'Ьи110СТ1> въ 
.България Ц'Ьла редица войводи, за които це имаме случай да 
ооговорнмъ по-подробно другад'Ь. На това м^сто е п&тно да ао- 



61) Иречекъ. П;ктування по Бъ.1гарня, 826,864. 

62) Статистически Кадендаръ на Старо Загорский Департаментъ за 
1882 год. 56. 



— 47 — 

сочим ь още ведн&жъ върху д^Ьлата на войводата Гази Ахмедъ- 
Бей, който е изхарчил ь по онова врЬме ц1Ьлата своя енергия и 
зеичкитЪ си придобивки, само и само да разхубави и въздигне 
градъ Стара-Загора, да прослави името на Пророка, да засигури 
•бхднината на своит-Ь еднородци. 

Като говори за мостове1'Ь, ханищата и за кервансараит-Ьу 
4С0ИТ0 първигЬ турци съградили край п&тя между Б'клградъ и 
Цариградъ, професоръ Констан. Иречекъ много сполучливо ги 
сравнявалъ съ старигЬ римляни ^^). Тая хубава черта сетн4, у 
4)смаилиигЬ, да обичатъ да градя1ъ за общонародна полза или 
за споменъ (себабъ), е пр-Ьминала и у българит* ^), Тя се из- 
губила пол ека- лека и у еднит* и у другигЬ тепърва въ най-ново 
ар^Ьме, подирь освободителната война. 

Три стол-Ьтия и половина подиръ смъртьта на Гаази Ахмедъ- 
Бея, въ Стара-Загора е войводствувалъ знаменитиятъ Капуджи- 
•башия. Капуджибашйята се п^чулъ • въ Старозагорския край 
твърд* много, та далата му сружатъ и денъ днешенъ за приказ- 
ка Еомежду населението. Името на тоя знаменитъ турски войво- 
да се споменува въ сегашно вр']^ме дори и отъ Д']^цата. 

Капуджибашйята билъ чов^къ уменъ, енергиченъ и благо- 
д-Ьтеленъ; той билъ строгь къмъ непослушницигЬ и жестокъ къмъ 
пр^ЬстгпницйгЬ, а справ'Ьдливостьга му се простирала еднакво вър- 
-ху турци и християни. Посл^днята черта отъ характера му го 
издигнала най-високо въ очнтк на тогавашните българи, защото 
той жив^лъ и войводствувалъ въ оная страшна епоха, когато 



63) ПАтешественницит* отъ XVI .се очудвали твърд1Ь много на тия 
.градежи: сл^Ьдъ пропаданието на Римското царство, никоя държава въ Евро- 
-ла не с^ е завземала до толкозъ много съ своето плтнод^ло, както тур- 
цигЬ. Между турскит^^ и римскит-Ь градежи разликата е много гол-Ьма. Рим- 
ските градежи еж изтраяли съ в-Ькове наредъ, а остан1ШтЬ имъ ще бжджтъ 
респектъ у хората и въ бжджщит-Ь вр-Ьмена ; турскит-Ь- сгради еж рухнали 
и пропаднжли още въ траянието на турското царстзо. РимлянигЬ еж гради 
ли самички. Турцит1^ еж оставяли, по Герлаховит* св-Ьдения (1673), каменни- 
тЬ градежи на пл-]^ненигЬ християни, особенно на италиянцитЬ. Другъ единъ 
съвр-Ьмененъ пжтешественикъ, Саламонъ 11]вайтеръ, казва че иСултанъСе- 
(имовата джамия въ Одринъ не била изградена отъ турцит1Ь, ^защото гЬ не 
ж въ състояние да направятъ подобно н-Ьщо**, ами отъ заробени въ войни 
^ италиянци. (Вж. В|е Неег81га8$е, 111, ИЗ. 114^ СеНасЬ 16 ВсЬ^^еех^^ег 49. 

64) Край стария Казанлъшки пжть, между Стара-Загора и ^Вешъ-Бу- 
|ръ*, още стои така нар'Ьчения мость «Коюмджийската кюприя", съграденъ 
I споменъ отъ Златарския еснафъ. Край пжтя за Старозагорскит-Ь лъджи 

.Абаджийската чешма*', съградена отъ Абаджийския еснафъ и т. н. 



— 48 — 

безправяето въ турското царство господствувало въ пълната си сила.. 

По женска линия, Капуджибашията е билъ родственикъ ва 
Старозагорската фамилия Шефкетъ-Беювици, която играе първо 
степенна роль въ историята на града почти пр4зъ ц-Ьлия XIX 
в-Ькъ. Понеже тази болярска турска фамилия е на изгасване вече,, 
то не ще бжде зл* да кажемъ тука няколко думи за нея, пр4- 
ди да почнемъ да приказваме за самия Капуджибашия. Шефкетъ- 
Бейската фамилия ще се вм-Ьси въ разговорътъ ни на много м4- 
ста и по-нататъкъ, когато дойде да описваме възстанията въ Ста- 
розагорско и освободителната война. 

Родоначалникъ на Шефкетъ-Бейската фамилия е н^кой си 
Кочи-Бей. Той произхожда отъ много богато болярско албанско 
с*м«йство и е родомъ отъ селцето Гюче или Гюрудже, сЬверо- 
западно отъ Корча, въ долината на Д-Ьволъ. 

Кочи-Беювит4 родители влад4ли няколко заможни села око- 
ло градеца Корча, но т* живеели постоянно въ малкото селце 
Гюче, защото тамъ м^стностьта е романтична и климата е много- 
здравъ вв). Великолепния палатъ (конакъ) на фамилията се виж- 
далъ твърд* отъ далеко, защото билъ съграденъ върху най-висо- 
ката терасса надъ долината- на Д-Ьволъ. 

Баща му на Кочи-Бей се радвалъ на голяма популярность 
помежду населението въ тоя край, а влиянието му не било по- 
малко и въ самия Ц|1риградъ. Въ днит* на султанъ Махмудъ 
IV, той билъ още твърд* младъ и се отличавалъ съ буйниятъ си 
и свободолюбивъ характеръ. Той напълно удобрявалъ премахва- 
нето, отъ сйщия султанъ, на тъй наречения „момчешки деся- 
тъкъ" (1636), който пр^дизвикалъ кански писъци по ц^лия По- 

ЛуОСТрОВЪ в7^. 



66) Селцето Гюрудже е утраяло и до днесъ въ тоя край. Го се на- 
зовава сега «Гюче** отъ м-Ьстното население, а не Гюрудже, както се нари- 
чало едно вр-Ьме. Т-Ьзи св-Ьдения за селцето ми да не любезния т. Чилевъ^- 
пр^подаватель по гръцки и латински въ Соф. мжжка гимназия, който е ро- 
денъ албанецъ, 

67) Грозния „момчешки десятъкъ* се управдавалъ съ единъ криво 
тълкуванъ цитатъ нзъ Корана, че ужъ д-Ьцата отъ самото си раждание още 
еж наклонни къмъ мохамеданизма. Този наборъ, отъ хубавит-Ь стройни 10- 
— 12 годишни християнски момчета, се повтарялъ вс^ки петь години за по- 
пълване на еничерския корпусъ. Градищата се откупува ди отъ тоя грозенъ 
десятъкъ. като плащали гол-Ьми суми пари. Вж. Иречекъ^ История Болгаръ^ 
574; 21пке18еп, III 230; Дриновъ, Периодическо Списание ХИ, 147. 



— 49 — 

Подиръ пр-Ьмахването на грозния за християн1и1^Ь „мом- 
чешки десягькъ/* турското правителство отворило въ Цариградъ 
училището Ендеруни Хумают, единъ видъ военна гимназия. 
Въ това училище се допущали да сл-Ьдватъ децата само на най- 
виднйтЪ мохамедански фамилии въ империята, които се отли- 
чавали съ особенна привързаность къмъ пр-Ьстола. Въ Ендеруни 
Хумаюнъ изпратили на въспитание и младия Кочи-Бей, който 
билъ единственно мйжко д-ЬгЬ на родител ит* си. 

Кочи-Бей постжпилъ да следва въ училището на 10 го- 
дишна възрасть. ДарбигЬ на младия юноша се показали още въ 
самото начало; той билъ кротъкъ, паметливъ и твърд* . бистъръ. 
УчйтелйтЬ му го обичали по -много отъ другарит* му, защото 
посл^днит* завиждали на способностит* му. Кочи-Бей свършилъ 
курсътъ на училището съ бл^стящъ усп-Ьхъ и примерно поведение. 

КроткитЬ обноски на младия юноша и отличнитЬ му успе- 
хи въ училището, спечелили му обичьта и на възлитателит^ му 
и на султановитЬ приближени въ двореца. Той билъ назначенъ 
за чиновникъ въ канцеларията на султанския съв'Ьтъ. 

Не се изминали нито 10 години отъ като Кочи-Бей по- 
стжпилъ на служба въ сарая^ а султана го възвелъ въ войвод- 
ски чинъ. Нему било поверено да управлява Старозагорското 
войвостьо, което стояло отдавна безъ войвода. 

Като приходъ и възнаграждение за високата си служба, 
Кочи-Бей получилъ отъ Султана широки земи въ Старозагорско- 
то поле, отъ които той се ползувалъ напълно. ТЬзи земи обра- 
ботвали българигЬ „ангаря'' и били изв']Ьстни подъ името войвода 
топраа. ВойводскитЬ земи въ Старозагорско с& приминалц от- 
сетне постепенно въ р&Ц'Ьт* на т^хнигЬ д^ца и роднини, до 
като С2& станали притежание на по-посл'1|Днит* турски баюве и 
чифликчии. 

Кочи-Бей пр4стигяалъ въ Стара-Загора (1730 — 1735) съ 
гол^Ьма свита. ТурцитЬ и българитЬ изл'Ьзли да го поср^щнатъ на 
край. града твърд* радостно. Т* се научили за добритЬ му качес- 
тва по-отдавна, та го очаквали всички съ нетърпение. Съ Кочи 
Бей пристигнала въ Стара-Загора и благовъспитаната му съпруга 
Хаджи Зейненъ Ханъмъ, дъщеря на благородния султански род- 
]нна Кадк-Зааде-Мустафа-Ефенди. 

За д4йностьта на Кочи-Бея въ Стара-Загора нищо се не 



— 50 — 

помни, в8^, Вт^ фамилната хроника на Еминъ-Беювци се ср*щатъ 
големи подробности само за детинството на Кочи-Бея, но тамъ 
нищо се не споменува за неговото войводство. Нищо е нямало 
и въ седжилитЪ за него, защото тамъ било споменато само име- 
то му и името на съпругата му, за които се казвало изобщо, 
че с» добри. 

До колкото можемъ да се основаваме на преданието, Кочи- 
Бей билъ войвода кротъкъ и справ-Ьдливъ, но малко енергиченъ. 
Той се намиралъ подъ пълното влияние на добродушната си съ- 
пруга, която била стократно по-енергична и по-предприемчива отъ 
него. За разхубавяването и процъвтяването на града, Кочи-Беи 
не е направилъ почти нищо. Старозагорските турци не еж го 
мразяли, но не го и обичали много, защото той вземалъ често 
пхти страната на българите, когато виждалъ, че последните и- 
матъ въ нещо право. Изобщо казано, Кочи-Бей бихь благохарак- 
теренъ човекъ. 

Хаджи Зейненъ Ханъмъ била са^що до висока степень бла- 
городна и благодетелна туркиня. Обноските й къмъ българите въ 
града били еднакво деликати, както и къмъ турците. Тя правила 
големи добрини и на селяните. 

Хавузите на сегашните Старозагорски лъджи сд направени 
главно по нейно настояване. Тя изхарчила доволно пари, до като 
изчисти затрупаните съ нечистотии римски водовместилища и до 
•като ги възстанови отново. Надъ едното водовместилище изгра- 
дила тогава здрава и великолепна каменна сграда, която опреде- 
лила за ,,женска баня^. Сградата на женската лъджа се спазила 
и до день днешенъ и надъ вратите й личи охлузенъ турски над- 
писъ съ дата 1748 год. Последната година определя времето, 
когато „лъджите" ех били възстановени и сградата на „женската 
^аня^ Окончателно превършена. 

Сградата надъ водоместилището на мхжката лъджа е въз- 
дигната много по-късно отъ некой си Старозагорски, аенинъ Ра- 
шидъ-ага. 

Рашидъ-ага билъ потурнякъ. По-народность той е сърбипъ. 
Турците го задигнали отъ селата въ долината на Дрина, при е- 
дно хайдушко нахлувание за плячка. Той попадналъ въ рдцете 



68. Покойния Еминъ-Бей, баща на Шефкетъ-Бея, притежавал ъ цйлъ 
тефтеръ б^^л^жки, въ които се описвали Ста^Юзагорскиг]^ войводи и кадии. 
ТЪзи б^Ьл^жки изчезнали въ вр^ме на освободителната война. 



^ 51 — 

ва Старезагорския войвода, Капуддибашията, като харизаникъ- 
робъ. Посл'Ьдния го обичалъ много и го склонвлъ да се потур- 
чи. Той го направилъ сетн^ аенинъ на града. 

Бочи-Бей и Зейненъ Ханъмъ добили въ Стара-Загора два- 
ма синове: Кенанъ и Зейнелъ. Когато двамата юноши порастли, 
последния отъ тЬхъ умрЪлъ още въ цв'Ьтуща възрасть. 

Кенанъ, по-голЬмиятъ синъ, достигналъ до дълбока старость 
и оставилъ сл'Ьдъ себе си голЪмо потомство. Отъ потомците на 
Кенана именно произхожда и сегашната Старо-Загорска тур- 
ска фамилия Шефкетъ-Беювци, прЪдставителътъ на която е 50 
годишния чифликчия Шефкетъ-Бей. До освободителната война съ- 
щата фамилия се пр'Ьдставлявала отъ Еминъ-Бея, който е баща 
на Шефкетъ-Бея и се титулувалъ Бминъ-паша. Султанътъ е ха- 
ризалъ пашовска . титла на Бминъ-Бея още пр'Ьзъ 1875 год., 
понеже той се отличилъ при потушаването на Старозагорското 
възстание. 

Капуджибашията, Хаджи-Мемедъ-ага, е най-заб'Ьл'Ьжителния 
Старозагорски войвода въ края на ХУШ в'Ькъ, ^^). Той е синъ 
на 6'Ьдни родители отъ ближното до Стара-Загора село Ор'Ьховяца 
{турски Хадър-Бей), което и днесъ схществува. Баща му го до- 
велъ въ града на 18 годишна възрасть и го услови лъ за слуга 
у тогавашния войвода Хаджи-Бминъ-ага. 

Момчето било послушно и разумно. Войводата е до толкозъ 
^лагодаренъ отъ него, щото го хвалилъ на вс*ка стжпка. Той се 
очудва твърд'Ь много на нечуваната му пъргавина и похватность, 
а, отъ послушностьта и пр*данностьта му се възхищава. 

Бжд&щия ага и Капуджибашия е при това момъкъ хуба- 
вецъ и пл*нителенъ. Той има отм-ЬренитЬ чърти и огнения пог- 
ледъ на майка си, а въ кръвьта му ври пъргавината на баща 
му. Боятъ на Мехмеда е ср^денъ, плещитЬ му хубаво развити, 
вървежатъ грациозенъ и лекъ, амустацитЬ му черни, вирнати и 
накъдрени. 

Красивата Хатидже Ханъмъ е едно единствено д*т* на Ста- 
розагорския войвода. Нейното моминско сърдце отдавна пр'Ьмирало 
за Мехмеда. Любовно-пламеннитЬ й погледи много п&ти пр'Ьфър- 
квали пр^зъ г&ститЬ решетки на харемликътъ или чр'Ьзъ тЬсни- 
тЬ разрези на дъсченйя стоборъ и достигали до най-скришнитЬ 
кюшета на селямлъкътъ. Т'Ь се сливали тамъ съ сладкозр1а^ит^ 



69. Статистически календаръ на Ст.-Загорский Департ., 1882, 54. 



— &2 — 

очи иа Мехмеда, който избитвалъ усЬщанията на на&щастяивия 
любовнйкъ на земята. .^. 

Колко п&ти и самитЬ родители съ гледали затаенигЬ лю- 
бовни разговори на двамата щастливци, ала гЬ се н^^'Ьшили ни- 
то ведвъжъ да ги пр'Ьрушя1*ь. ХаджигЕминъ-аш се радвалъ на 
Мехмеда н го обичалъ 1Сато синъ, защото съзиралъ въ душата 
му скрити способности на необикновенъ чев'Ькъ. Майката. на Ха- 
тидже Хаиъмъ споделяла скщо възгледитЬ на м&жътъ си, но тя 
се възхищавала най-вече отъ вънкашнит* хубости на Мехмеда. 
Тя не намирала въ Стара-Загора втори, по-ливентъ и по-очеро- 
вателе^нъ момъкъ отъ Мехмеда, който да бхде толкозъ достоенъ 
за дъщеря й. 

Разв'Ьската на любовния романъ наст&пила скоро и неочак- 
вано. Родителите сами не утраяли да се признаятъ залюбедитЬ 
доброволно. Най-нетърпелива въ случая се показала майката. 

Пр'Ьзъ една л'Ьтна и лунна нощь, каквито хубави нощи има 
само въ Стара-Загора, ханъмката на Хаджи Бминъ-аха се р'Ьшй- 
ла да смъкне булото на скритата и щастливата любовь. Тя из- 
д^била въ градината дъщеря си, това било въ първата половина 
&а м'Ьоець Августь, и я заварила тъкмо подъ смоковницата въ 
сладкитЬ пр-Ьгрждки на Мехмеда. 

Отъ този часъ нататъкъ Мехмедъ хе сродява съ Старо-За- 
горскйя войвода и Старозагорчани почнали да го наричать Мех- 
медъ-ага. 

Школко месеца подиръ свадбата на Мехмедъ-ага, Хаджи 
Еминъ-ага, изпросилъ Цариградското правителство да го освободи 
отъ длъжностьта Старозагорски войвода, по причина на старость> 
;на да назначи на местото му е^нергичния му зетъ Мехмедъ ага. 
Молбата на Хаджи-Еминъ-ага б^мла напълио удовлетворена, защото 
Цариградското правителство вземало пр-Ьдъ видъ заслугигЬ му 
къмъ държавата. 

Съ встъпването на Мехмедъ-ага въ длъжность, войвода на 
Старозагорския окр2ьгъ, той получилъ отъ поклоници изъ Мека една 
хубава хаджийска чел ма, та населението въ града и окржга поч- 
нали вече да го наричатъ Хаджи Мехмедъ-ага. Старозагорските 
турци го наричали най-често Хаджи *Мехмедаа. 
. Управлението на Хаджи Мемедъ-ага въ Старозагорско е о- 
собно. Той се отличава отъ управлението на всички негови лр'Ьд* 
шественйци до толкова, щото съставлява дори особенна епоха за 
този край Та^и епоха е още пр'Ьсна въ умътъ на мнозина сто* 



— 53 — 

л-Ьтнйци въ Старозагорско^ било иодъ името „Хаджи Мехмедъ- 
агово вр*ме**, било, нроето като ^Еапуджибашийство". СегашнитЬ 
Старозагорски турци особно обичатъ да величаятъ Хаджи Мехмедъ 
ага съ титлата Капуджнбашия, защото той билъ удостоенъ съ и^ 
оть Падишаха, за доказани заслуги къмъ пр'Ьстола и държавата '^^). 

Какщата, въ която Хаджи Мехмедъ-ага жив-Ьялъ въ Стара- 
Загора, била широка и доволно красива за времето си. Дворътъ 
й билъ гол*мъ, посланъ съ плочи й снабденъ съдълбокъ хавузъ 
и буйна чешма. Градината около двора била пространна, посаде- 
на съ р4дки цв-Ьтя, съ с4нчясти ор-Ьхи, бадеми, върби, смоков- 
ници и черници. Щлата кяща била оградена на около съ ви- 
соки дувари покрити съ плочи и нависнали съ зелени бръшляни. 
Край дуваригЬ избжтр* имало посаденъ здравецъ, чемшири, ягоди, 
минзухаръ и кокиче. Дв^ бухлатки круши и една петровка ябалка 
зас^^гали съ коронит^Ь си чешмата, а надъ ц^лия дворъ гЬжн^- 
яла отъ грозде многоклоняста асма съ дебелъ коренъ. 

ОтарозагорскитЬ турци наричали кжщата, въ която жив^ялъ 
Хаджи Мехмедъ-ага, Войвода конаа^ а българитЬ — войводница. 

Войводницата се намирала въ така нар'Ьчената ^Пеленишка 
махла*, не далечъ отъ зданието на сегашната държавна девическа 
„Марийнска гимназия". Подиръ последния пожарь (1877 г.), 
който погълналъ почти ц*лия градъ, отъ войводницата не еж оста- 
нали никакви сл']^ди. Новия планъ на градъ Стара-Загора не е 
пощадилъ сдш,о „местото на стария войводски конакъ, ами го 
покрилъ с^^г.кжщп и улици. Сл*дъ 1 — 2 десетол-Ьтия още, въ 
Стара-Загора на-да-ли ще се найде чов^къ, който да помни добр* 
зЛстйто, д-Ьто се издигала на вр-Ьмето войводницата. 

Хаджи Мехмедъ-ага заварилъ градъ Стара-Загора съ твърд* 
малко питейна вода. Изобилните едновр^мешни води, що текли 
пр-Ьзъ старитЬ римски водопроводи, се изгубили постепенно подъ 
земята, забравени отъ всички. Т'Ьхнит'Ь широки и здрави канали 
«станали дълбоко затрупани въ земята, н-Ькжд* съвсЬмъ разорени 
и прекъснати, н-Ъкад* нанесени съ п-Ьсъкъ. Само тукъ-там* още 
се показвала надъ почвата олющената имъ мазилка, която не въз- 
бткда^та почти у никого любопитство. 



70. «Капуджибашийството* било високо отличие въ Турската държа- 
ва. То се давало обикновенно на ония многопочетни и високозаслужили на 
дъ>жавата войводи, въ чиито войводски окржжия имало по единъ или по 
1гЬ олко стратегични и важни планински прохода. 



— 54 — 

Старозагорските турци, залисави въ първитЬ времена из- 
ключително съ своето закореняване въ Хисара, не обърнали ни- 
какво внимане на римскитЬ водопроводи. ТЬ се задоволявали на- 
пълно съ водата на Айналийка и съ кладенците, колкото ги имала 
тогава въ града. 

Нуждата за вода въ Стара-Загора се усЬтила тепърва по- 
късно, когато Султана разр*шилъ на НовоселскигЬ българи да се 
повърнатъ въ града и да образуватъ тамъ отделно своя махла. 
И то се знае, че за нарасналото вече население, до сегашната 
питейна вода въ града • неможала да бдде доволно. 

Летно вр^ме нуждата за вода въ Стара-Згора ставала още 
по чувствителна. Тогава и водата на Айналийка поотслабвала, а 
кладенците на всхд* изъ града пресъхвали. Измхчвани отъ го- . 
рещините и жаждата, Старозагорци пияли речна вода отъ Бе- 
дечка, или се пренуждавали да отиватъ далеко извънъ града — 
по „Игри-Джевисъ", „Ясх-Бунаръ", та да събиратъ тамъ извор- 
ните окапки на Кутлуджанския баиръ. 

Изворите на Кутлуджанския баиръ били доволно големи и 
изобилни наистина, ала водата имъ по онова време се пилеяла 
безполезно подъ замята, като се набирала низко подъ баира въ 
дълбоки ями, които смърдели изъ далечъ отъ нечистотии. Еутлу- 
джанските води въ сегашно време ех заловени и прекарани чрезъ 
глинени тръби на темето на Аязменския баиръ. . Те не еж до 
толкова буйни, но навеждатъ често пжти Деда Методия на ми- 
съльта, да ги уползотвори за електрическо осветление на Ста- 
ра-Загора. 

Хаджи Мехмедъ-ага е пакъ единъ отъ първите; щ,о. обър- 
налъ най-рано внимание върху кутлуджанските извори. Той безъ 
малко щелъ да докара водата имъ въ Стара-Загора, ако да му 
се не била видела тя, че е блатлива (Кара-Сулукъ) и не чиста. 
Но като се занасялъ постоянно съ тази мисъль, да докара не- 
применно питейна вода въ града, Старозагорски войвода се опи- 
талъ да потърси извори и другаде изъ околностьта. И тъкмо то- 
ва лутане изъ околностьта на Стара-Загора, казватъ, натъкнало 
Хаджи Мехмедъ-ага на старите римски водопроводи, които идяли 
подъ земята отъ сегашната местность Бешъ-Бунаръ. '^^) 



71. Бешъ-Бунаръ (турски Бешъ-Бунаръ ще рЪче ,петь кладенци") би- 
ла много л-Ьсиста м-Ьстность въ Хаджи Мехмедъ-агово вр-Ьме. Това име ср-Ь- 
щаме въ край на книгата, въ „вакуфнамето* на сжщия войвода. Тази м^^ст- 



— 55 — 

Хаджи Мехмедъ-ага се залови лъ беззабавно съ пр'Ьчиетва- 
нето и поправката на римскитЬ водопроводи. Той самъ се зав- 
зелъ съ любовь да р&ководи работитЬ и сполучилъ да хване 
всички жилки на БешбунарскитЬ води'^^). Цялата водна жила била 
разпр'Ьд'Ьлона сетн^ на 25 чешми, които еж подробно посочени 
въ „вакуфнамето", що прилагаме въ края. 

Хаджи Мехмедъ-ага разпр-Ьд^лйлъ чешмит* равномерно по 
всичкитЬ махли на града. Той вземалъ пр-Ьдъ видъ^главно гъсто- 
тата и занятието на хората по махалитЬ. Осв^нъ това по една 
чешма оставилъ почти до всЬка джамия, поср'Ьдъ всЬко пазарище 
и само въ ония краища на града отъ дЪто селенигЬ влизали въ 
Стара-Загора пр^зъ пазарни дни. Чешмит* градили „ангария" бъл- 
гарски зидари отъ камъкъ и хоросанъ. ВсЬка чешма била снаб- 
дена съ каменно корито, изд^лано оть ц-Ьла скала, съ ганосара 
бакърена кюпча, повиснала на дълъгъ жел'Ьзенъ синджиръ, и съ 
здрави и дебели бакърени чучури. 

За да останатъ чешмит* въ Стара-Загора дълготрайно и за 
в4чни времена, Хаджи Мехмедъ-ага ги засигурилъ съ дългов-Ьч- 
нит* приходи на дв* четирикаменни воденици на р-Ьката Суют- 
лийка и съ лихвйтЬ на 11,500 гроша тогавашни пари '^З). Отъ 
тЬзи приходи требвало да се взема винаги, както за поддържа- 
нието на водопроводитЬ, така и за поправка на чешмит*. 

Голяма часть отъ Хаджи Мехмедь-аговитЬ чешми еж се за- 
пазили до самото освобождение. Т* еж били съборени и затру- 
пани подъ пепелището на града въ врЬме на пожара (1877 г.) 
а навиренит* имъ води въ щернитЬ, н-Ьмайки на кжд* да се 
изтичатъ, пръснали стЬнит* на водопроводитЬ. 

ность и днесь е доволно красива и очарователна, при гърлото на прохода 
за Казанлъкъ, ала тя вече не е л^систа. Отстояща само около 2 км. с^Ьве- 
розападно отъ града и пресечена отъ равното казанлъшко шосе. Бешъ-Бу 
наръ е станала мЪстность най-любима за разходки на днешнит]^ старозагор- 
ци. Прохладена л^тЪ отъ шумливата Бедечка и огъ сладководната три чу- 
чурна Бешъ-Бунарска чешма, построена отъ Хаджи Мехмедъ-ага, тази м^Ьст- 
ность примамва вечерно врЪме доволно посетители, едни дошли за хатъра 
на живителния и прохладенъ ср-Ьдногорски вечерникъ а други просто да се 
порадватъ на красотигЬ и на извивките на Дервента. 

72. Статистич. Календаръ на Ст.-Загорский Департам. 1882 г. стр. 64 
73) Дв-Ьт* четирикаменни воденици с.^ намиратъ въ землището на се- 
лото Арабаджиево и еж построени край бр^говет-Ь на реката Сюютли дере. 
Т* и день днешенъ носятъ името ^вакуфски воденици,* ала отъ приходите 
имъ се ползува само Шефкетъ-Бей, прямъ потомъкъ и насл^дникъ на Фа- 
милията Капуджибашии. 



— 56 — 

Едната четвъртина отъ Башъ-бунарскитЬ води е вл'Ьзда още 
по онова вр^Ьме въ харемлицитЬ на Хаджи Мехмедъ-аговит* род- 
нини и приятели. Т'Ьзи посл'Ьднит^Ь с& станали собственици на 
подаренитЬ имъ води още тогава, та еж ги пр1^дали и на на- 
сл-ЬдницитЬ си така. 

Подиръ освободителната война, когато СтарозагорскитЬ тур- 
ци започнали да се изселватъ къмъ Одринско и Мала Азия, тк 
продали на българигЬ водигЬ си отделно, отделно имотигЬ си. 
Единъ калемъ вода се продавалъ тогава по 10 и 15 турски ли- 
ри, а сега вече мхчно се намира и за 80 турски лири. 

Не се изминали много години подиръ смъртьта на Хад- 
жи Мехмедъ-ага и хората въ Стара-Загора захванали отново да 
усЬщатъ нужда за вода. НовопостроенигЬ 25 чешми отъ войво- 
дата неможали да задоволяватъ вече Старозагорските жители, за- 
щото града се увеличилъ значително. 

Тогава и турци и българи се втурнали изъ най-близкигЬ 
околности на града, да търсятъ нови извори. НовооткрититЬ во- 
ди т4 докарвали или въ дворищата си, или въ махалигЬ, на 
собствени разноски Най-много се отличили въ това отношение 
Старозагорските еснафлии и чорбаджии. Посл-ЬднигЬ отъ гЬхъ до- 
карвали вода само въ дворовете си, а еснафлиите гледали да 
снабдятъ съ вода училищата, черквигЬ, махлит* и мегданигЬ. 
Едни отъ еснафлийте намерали изобилна и хубава вода и по 
високитЬ части въ града, та сети*, отъ кладенците я докарали 
въ по-низките градски махли, дето построили нови чешми. Го- 
лема часть отъ последните чешми носяли името па своигЬ 
стопа ни'^4). 

Култудженските води ех били прибрани и докарани въ 
Старозагорската крепость, чрезъ здрави водопроводи, още въ рим- 
ско време, както и Бешбунарските води. Техните водопроводи еж 
се кръстосвали съ Бешбунарските на много места въ източни- 
те части на Хисаря, дето ги намираме и днесъ, дълбоко подъ 



1 



74) Въ Стара-Загора има известни няколко подобни чешми: чешмата 
Юсеинъ челебийка. Туклюоолу Хататовата чешма и др. Отъ Кладенци еж 
пр^Ьвърнати въ чешми сл^дниг]^: Зафировата чешма, Хаджи Димитровата 
чешма на Сейменското шосе, Хаджи Жел-Ьзковата чешма и т. н. Най-буйна 
отъ всички градски чешми е Акърджанската чешма въ Акърджанската мах- 
ла, която може да Кара воденица съ два камъка. Водата на тази чешма е 
блуткава и служи само за пране. Тя пресъхва веднлжъ въ 20 — 30 години 
и то пр^зъ много гол-Ьми суши. 



— 57 — 

земята, задръстени съ калъ и а^съкъ. Като зешме пр^^дъ ведъ 
думигЬ на зидаритЬ и мавсторигЬ, които. с& копали темелитЬ шк 
новитЪ постройки въ тази часть на града,, ние сме напълно увЪ- 
рени, че КутлуджанскитЬ водопроводи ек се похабилн и занема- 1 
рили много по рано отъ колкото БешбунарскитЬ. Поха0ата напо- 
с^-Ьднит* водопроводи ние отдаваме на българит*, коато турцит* 
изгониха изъ Хисара; а похабата на Кутлуджанскит* . канали, е 
работа в-Ьроятно на кръстоносцит*. 

Градъ Стара-Загора има изобилни води и въ сегашно вр*- 
ме въ своята околность. Въ дворищата на заможнитЬ българи и 
турци ручятъ безспирно чучури кристални и буйни, ромотътъ на 
които пр'Ьнася душата на чов'Ька въ омайните сфери на „Хиля- 
да и една нощъ.'' 

Въ ср^дъ двора на Шефкетъ-Беюва конакъ и въ едно клас- 
но турско училиа]1е има дълбоки и пространни хавузи, послани 
<;ъ плочи и пълни съ бистра вода, поср-Ьдъ която плуватъ рибки 
червеноперки. Тази вода въ водовм^стилищата се вЬчно подпр*- 
<5нява, защото, колкото се отъ една страна изтича, толкозъ нова 
вода се влива и отъ вънъ. 

Около хавуза въ турското училище, който е въ средата на 
учителската стая, има напослани мендерлици, върху които тур- 
<;китЬ учители пушатъ въ междучасията и сърбатъ горчиво турс- 
ко кафе. Междучасията въ това турско училище, казватъ, ех мно- 
го дълги. 

Отъ освобождението на България насамъ за подобрение на 
водопроводите въ Стара-Загора не е направено почти нищо. Бъл- 
гаригЬ излязоха по-гол*ми нехайници отъ турцит* въ това от- 
ношение. ТЬ не оставаха нито водата, която природата имъ да- 
ва безплатно, не заразена отъ партизанството. Властвующит* пар- 
тизани въ града си служятъ много пхти и съ извор ит-Ь, за да 
сп отмжщаватъ на противннцит* си. Това т* правятъ обнкновен- 
но съ помощьта на „суйолджията.^' 

На Бешъ-бунаръ, при главата на градскит* чешми, водата 
си е проправила пдть чр-Ьзъ сгЬнит* на водопроводите и е об- 
разувала една голяма зеленясала локва. Шщо около единъ ки- 
лозгетръ по-долу отъ локвата, водопроводигЬ на чешмит* мина- 
вай ь пр-Ьзъ казармит*. Тамъ тЬ еж отпушени на н-Ьколко м-Ьста 
ОП войницитЬ, които ператъ безгрижно партянкигЬ си въ водата. 
То (а войнишко своеволие е костувало до сега живота на много 
Оп оозагорски граждани, ала то още не е пр-Ьмахнато съвършено. 



— 58 — 

И колчемъ п&ти се е залавяло Старозагорското общинско управ- 
ление да премахне нечувания произволъ съ силата на сжщест- 
вующит^Ь закони, оставало е винаги поб'Ьждавано. Промяната на 
градския „суйолджия'' е бивало крайния резултатъ отъ всЬка 
свада. Не е чудно тогава, че покрай тифуста, въ Стара-Загора 
върлуватъ още много опасни болки, които л'ЬкаритЬ немогатъ да 
пр-Ькратягь. 

По край чешмитЬ и водопроводитЬ, за които по-гор* спо- 
менахме, Хаджи Мехмедъ-ага е ув-Ьков^чилъ името си въ Отара- 
Загора и съ други още добрини. Неговото войводствуванье стои 
въ тЬсна свръзка съ онова размирно вр^ме, когато върлували въ 
тоя край кърджалийските ордии най-безнаказанно. Той има за 
града неоценими заслуги отъ кърджалийско вр^ме 

Въ онова вр*ме по ц*лото Старозагорско полегор*ли села- 
та и градовет* като св-Ьщи, а хората бягали отъ кърджалиитЬ по 
планините, за да спасяватъ живота си. Тогава никой се не р-Ь- 
шавалъ да се съпостави ср^щу лютитЬ кеседжии, у които няма- 
ло нито в-Ьра, нито милость, нито човещина. „Главната ц^ль на 
кърджалиитЬ е била да грабятъ, затова въ гЬхнитЬ редове на- 
влезли хора отъ разни вероизповедания и народности: турци, 
българи, албанци, татари и бошняци. Кърджалиите нападали не- 
надейно на селата и градовете, опустошавали ги, разпръсвали 
жителите и ограбвали каквото попадняло. Даже зимния студъ не 
ги спиралъ, поради което и Константинополъ треперялъ често 
пжти отъ техъ. Плячката си кърджалиите отнасяли въ подножи- 
ята на източния Балканъ и на Родопите, дето били техните ла- 
гери и скривалища '^^). 

Старозагорския войвода, Хаджи Мехмедъ-ага, се опълчилъ 
юначно срещу зулумите и нахлуванията на кърджалиите и, съ 
помощьта на въоржжена сила, той не ги оставилъ да упленятъ 
града, нито да измъчатъ жителите му. Всичките имъ усилия и 
заканвания останали на праздно. 

Решителния войвода вземалъ отъ по-рано мерки за запаз- 
ванието на града. За да препречи п&тя на .кърджалиите къмъ 
нахлуване въ по-отстранените градски улици и махали, той за- 
поведалъ да натрупатъ на тези места кириши и коля, или про- 
сто да преградятъ улиците съ дъсчанъ плетъ. На сжщите места 

75) Иорданъ П. Георгевъ, КърджалиитЬ, 1900 г., стр. 5—7. 



— 59 — 

той поставилъ и силна стража, състояща се изключително отъ 
хора безстрашни и нишанджии. Барутя не позволявалъ да се ха- 
би на праздно. 

При всичкитЪ пр'Ьдпазителни мЪрки, обаче, които Хаджи 
Мехмедъ ага вземалъ овр'Ьме за запазваиието на града, той пакъ 
не усп^Ьлъ да го заварди съвършенно. КърджалиигЬ сполучили 
пакъ да се доблизкать до една крайна градска махла, възоол- 
зувани отъ потъмняването на луната, и я подпалили. Но тЬ се 
принудили скоро да отсткпятъ и да поб'Ьгнатъ. защото Староза- 
горскиг]^ защитници ги спогнали съ гол'Ьма см1дость. 

Заслугата на Хаджи Мехмедъ-ага въ случаятъ се състои 
бъ Това именно, че той запазилъ изобщо града Стара -Загора отъ 
нахлуванията на кърджалиите. А то не било заслуга малка за 
ония вр'Ьмена, когато и цариградските паши дори станали едно 
съ кърджалийскитЬ главатари, само да могжтъ лесно да се убо- 
готяватъ. При това, както и по-гор^ споменахме, Кара-Феизовата 
ордйя имала съмишленици (ятаци) и въ самия градъ Стара-За- 
гора, въ лицето на двамата много богати турци: Чичекчи Исма- 
илъ-ага и Чаушоолу. 

Подиръ окончателното прокуждане на Кара-Феизовата ордия, 
Хаджи Мехмедъ-ага обточилъ Стара-Загора съ шарамполъ. 

Старозагорския шарамполъ приличалъ на дълбокъ и широкъ 
прокопъ, край външните первази на който се издигалъ якъ и 
внсокъ плетъ. СтЪнит* на плета К| етила грамада пръсь, натру- 
иана по наклонена посока около него. По кюшетата на шарампа- 
ла се издигали три високи каменни кули, които най-отгоре се 
завършвали съ широка дървена ограда (чардакъ). Отъ тези кули 
стражата наблюдавала къмъ полето и къмъ околните баири и на 
време известявала на гражданите за появяването на кърджалиите. 

На три места презъ шарампола имало приметнати подвиж- 
ни дървени мостове, чрезъ които хората влезвали и излезвали 
оть града. Мостовете се затваряли отвжтре съ тежки джбови порти, 
обковани на всжде съ дебели железни плочи. Портите стояли 
отворени само денемъ, а вечерь ги затваряли отрано. Вече при. 
твърде голема опастность, когато неприятелската сила отвънъ над- 
минавала силата на гражданите, тогава затваряли портите И; 
презъ деньтъ. 

Градските защитници се нареждали въ такива случаи задъ. 
ровътъ на вжтрешния „митиризъ", отъ дето свободно обстрелвали; 
неприятеля, безъ да бйдатъ съмички нито най-малко изложени 



— бо- 
на куршумйт* му. Т* зал-Ьгали често пкти за бой и пр*дъ ша- 
рмйола, но когато заб4л'йкели че нейриятельтъ е слабъ и се на- 
1Аира на далеко отъ града. 

Градъ Огара-Загора билъ защищаванъ пр*дъ кърджалиит* 
и отъ турци и отъ българи. Никой неможалъ да се откаже отъ 
тая служба. Хаджи Мехмедъ-ага освобождавалъ само болнигЬ и 
-сакатигЬ. Напредналата възрасть сжщо неможала да отърве мжжътъ. 

Старозагорските граждани били задължени да се явяватъ на 
митириза хубаво въорхжени. „Който отъ българит*, повиканъ за 
тая служба, н^малъ ор&жие, требвало да продаде нещо отъ имо- 
тътъ си, та да си го набави". Старозагорския учитель, Атанасъ 
Ивановъ, като говори за Кърджалийската епоха въ своето живо- 
тописание, казва на едно м^сто (стр, 4.), че баща му билъ при- 
нуденъ да продаде лозето си, за да си купи оркжие. 

Въ случай на опасность, Хаджн Мехмедъ-ага се уповавалъ 
повече на юначеството на българите, отъ колкото на турцитЬ. 
Българите бранили града отъ кърджалиите усърдно и решително 
не току за угодата и благоволението на войводата, колкото да спа- 
сятъ сами себе си и своите имоти. Те добре знаяли, че при 
едно нахлуване на кърджалиите въ града^ техните сестри и майки 
"Щели да блдктъ най-напредъ упозорени, и кжщите имъ най- на- 
предъ опленени '^^). 

Хаджи Мехмедъ-ага билъ войвода строгъ и справедливъ 
-къмъ всички вери и народности въ града. Българите твърде на 
;редко се явявали на сждъ предъ него, защото треперили отъ 
жестокостьта на наказанията му, та се предпазвали да вгрщятъ 
каквито и да било престхпления. Турците се държали въ това 
отношение по-отпустнато, ала и те вършали престжпленията но- 
^крито и предпазливо. 

Хаджи Мехмедъ-ага се стараятъ много да отклони Староза- 
горските турци отъ пйтя на престжплевията. Той гледалъ да у- 
•бие грабежническите наклонности въ техъ, та често пжти при- 



76. Неприятеля се пропжждалъ всякога 2—3 часа на далечъ отъ 

• градътъ. Но заб^л-Ьжете че всЬка поб-Ьда надъ неприятельтъ, всЬко отгон- 

вание на КжржалийгЬ б-Ьше работа повече на Българит^Ь, а не на ТурцитЬ 

защото и тия б^хл1 наклонени на грабежи и лоши работи, а не на редъ, ка- 

^къвто б']^ше установенъ (вж. Ат. Изановъ, чърти изъ живота, ст. 4). 



— 61 ~ 

б*гвалъ и до не чое-Ьшки м^рки '^'^). Заподозреяит* турци въ н4- 
кое гол-Ьмо пр*ст»пление биялъ . »емвлостиво, до като се иск?1- 
жали самички. Той яе се оставядъ, до като не откриялъ „пан- 
тит*** на н-Ькоо велико пр-Ьсткпление. И за гол4мо чудо, дире- 
нието при всЬко пр-Ьстжпление вааочвалъ винаги отъ турцигЬ. Ин- 
тересни ех въ случая „Историч. разкази отъ миналитЬ вр-Ьмена" 
отъ П. Р. Славейкова (Пер. списание, кн. 15 — 16, 1885 г.) 

Хаджи Мехмедъ-ага не сждялъ никоги заловенит* пр*стдп- 
яйцй, пито ги биялъ, а запов^двалъ на часа да ги уб-Ьсятъ или.: 
да ги изгордтъ нощ* въ кюлханигЬ (пещите) на банитЬ. Той 
билъ при това чов^къ горделивъ и високом-Ьренъ. Отъ подчинени- 
тЬ си не търпялъ, по службата, почти никакви възражения, а. 
обичалъ да се чува думата му безпрекословно. Умишленит* опу- 
щения по службата не опрощавалъ, а заповЬдвалъ да биятъ пр4- 
гр*шителйТ'Ь за наказание до смърть. На подобни побои били 
подлагани и най- примЬрнит* градски служители '^^). 

Вс*ка инициатива, каквато и да била тя, доволно да се от- 
насяла до пр^усп-Ьванието или разхубавяването на града, тр*бвало^ 
непременно да изл-Ьзне най-първо отъ войводския конакъ па Ха- 
джи Мехмедъ-ага. Никой въ града несм-Ьялъ да предприеме нищо 
на своя глава, безъ да съобщи предварително на войводата и да 
вземе неговиятъ „изинъ" и съвети. 

Когато Старозагорското градско пасище станало вече малко 
за многобройните градски рогати добитъци, то гражданите не по- 
емеили да си купятъ мера, преди да му обадятъ. Предъ него 
се представили единъ день въ войводницата неколцина души бо- 
гати и влиятелни табаци, и му подметнали твърде изъ далеко, 



77. 'Вечния Капуджибашия за да смири и убие тая наклонность на тур- 
ците, налагаше строги наказания на виновницит'^, като запов']Ьдваше да ги 
душагъ, или изгарятъ нощ*]^ въ кюлханит-Ь набаниг!^. Неговата власть въоб- 
ще въ .у1фавлението на градътъ б^ше независима отъ нищо и отъ никого 
(вж. Ат. Ивановъ, чърти изъ живот ътъ, ст. 4). 

78) Часть отъ властьта си б^ше пов-Ьрилъ на н']^кой си чорбаджи Ге- 
орги Пухоолу, за да управлява Българското население на градътъ. За тоя. 
' баща ми се изразяваше, че прикачвалъ и откачвалъ хора отъ вжже*". Ра- 
зул^ъл се оЗаче, че и нему прилагалъ наказателнит'^ си м-Ьрки, щомъ ви- 
д^ 1ъ за нуждно. Помня една ьечерь, чорбаджи Георги посяха четирма на . 
1е:гере къмъ кжщата му. Приказваха че капуджибашията го много билъ. 
Вероятно б^шетуй че капуджибашията, за н^^каква погрешка въ ддъх^ость- 
га, завов^^далъ да му се хвърлятъ н^Ьколко тояги по гърба; тия ,н^Ьколко-^ 
то го докараха и въ гробътъ (вж. Ат. Ивановъ, чърти изъ жи^тътъ, ст, 4^6)* 



— 62 — 

'че Кара-Гитлийския геренъ е станалъ вече малъкъ за градския 
добитъкъ '^^), Хаджи Мехмедъ-ага тогава самъ откуаилъ 4000 
уврата мера на ютъ отъ града» която пр'Ьдалъ на надзора ната- 
башкйя есвафъ и я нар'Ькалъ табашки геренг. Той подарилъ 
на града с2щевр'Ьменно и единъ бикъ, отъ добра порода, ко- 
]Гото оставилъ С2Щ0 на грижнтЬ на табашкия еснафъ. 

Вакуфеамето на табашкия геренъ, въ което се споменувало 
^по дробно и за градскиятъ бикъ, се съхранявало винаги въ къ- 
щата на табашкия първомайсторъ. То изгорило въ пожара, както 
в много други работи, пр-кзъ последната руско-турска война. 



На Хаджи Мехмедъ-ага се случило да войводствува въ Ста- 
:ра-Загора въ едно вр*ме, когато въ Турската империя господству- 
вала най-голямата и най-нечувана анархия. Хубавит* идеи, които 
въодушевлявали талантливия и трудолюбивия Султанъ СелимъШ, 
възбуждали само ненависть и отвръщение помежду фанатизираното 
мохамеданско население по цялата държава. Малцината Султанови 
съв-Ьтнйци, па и самъ той, заплатили съ живота си за добритЬ 
шр'Ьднам'Ьрения, които питаели къмъ народа и къмъ ц'Ьлокупната 
империя. А народа въ Турско по онова вр-Ьме билъ съсипанъ и 
докаранъ до просящка тояга, пъкъ държавата се бърже разлагала. 
'Тази епоха въ Българската история се счита за една огь най- 
тъмнитЬ и най-страшнитЬ. 

Целокупната Турска държава въ Европа, Азия и Африка 
се разпаднала на много независими области и княжества, на че- 
-ло на които стояли енергични и влиятелни паши. Почти по ц4- 
ла Тракия върлузали безнаказанно озв'Ьрените кърджалии, които 
н'Ьмали милость къмъ никого на св^та. Шмало кой да дъзпр^Ь и 
кой да обуздае гЬхнит* нечувани зулуми, защото ордиитЬ имъ 
представлявали оцасна сила за престола, а главатаритЬ цмъ има- 
.ли ятаци дори въ самия Цариградъ помежду най-влиятелнитЬ 
царски съветници. 

ЕничериигЬ не скланяли да напустнатъ Цариградъ и да оти- 
датъ ср^щу кърджалиите, защото т* искали чр-Ьзъ интриги и 
борби въ самата столица да осуетятъ замислените преобразова- 



79. До встжпвайието на Хаджи Мехмедъ-ага въ войводска длъжность 
единственното Старозагорско градско пасище е било Кара-Гитлийския геренъ. 
Тази м']^стность, южно отъ града, е била по онова вр^^^ме не само гЬсна за 
*«ногобройния градски рогатъ добитъкъ- но и твърд* мочурлива. 



— 63 — 

ния на Портата. А понеже Портата н'Ьмала друга войска осв'Ьнъ 
«дичереката, то защитата на страната била оставеда на м'ЬстнигЬ 
аени, които враждували по между си ^^). 

Въ Добруджа, Тракия, Македония и въ западна Бд>лгария 
се сформирували „противо-кърджалийски" отряди, командувани 
почти изключително отъ българи. Тия отряди били повечето 
п»ти распръсвани отъ дисцеплиниранит* и многобройни кър- 
джалии, но при все това т^ прЬчели на разбойницит'Ь свободно 
да грабятъ, а н^^кой п&ть водитедитЬ на такива противокърджа- 
лийски чети сполучвали даже да очистятъ селата си съвсЬмъ отъ 
кърджалиитЬ, както е случая съ помака Сиракъ-Али, за подвизи- 
тЬ и поб^дитЬ на когото разправятъ цЬли легенди. 

Противо-кърджалийскит'Ь отряди правили, наистина, голяма 

. спънка на разбойницигЬ, нъ скоро тия разбойници нам^^рили сил- 

ла опора въ лицето на смелия бопхнякъ Османа Пазавантоолу ^^). 

Въ градъ Видинъ, на с*веръ отъ Балкана, е стоялъ силт 
ния Османъ Пазавантоолу, който се държалъ упорито ц*ли 13 
години и ср-Ьщу увещанията и ср-Ьщу силата на Султана. Нищо 
ле било въ състояние да надмине хитростьта му, да убие енер' 
гията му и да сгкруши силата му в^). 

На 5 Февруарий 1807 г. Османъ Пазавантоолу умира не- 
очаквано. Смъртьта му се почувствувала по ц'Ьлата империя. Едно 
. общо облекчение се усЬтило въ цялата държава. Като че се прр- 
пукали веднъжъ за винаги дебелитЬ ледове на замръзналия Ду- 
навъ, които стЬгали здраво гърлото на великата р^ка и не й доз- 
волявалн да плъзга свободно водит1^си напр'1^дъ, помежду широ- 
кит* брегове. 

Така сгЬгалъ здраво и Пазавантоолу шията на широката 
Османска държава, та не и дозволявалъ до като жив'Ьялъ, нито 
да дише свободно, нито да върви напр*дъ. 

Портата не съумяла да се възползува доволно отъ загубата 

на страшния и великия Пазавантоолу. Работит* въ държавата не 

се избистрили и не тръгнали напр*дъ, по единъ равенъ и пра- 

I виленъ пхть, както се изобщо очаквало, а се заплели още по- 

1 много ^^. Кипежътъ на вътр^шнигЬ между особици Пбрастналъ 

и се усилилъ. Между това, Турция била на пйть да се реформира, 

80. Юрданъ П. Георгиев ъ, Кърджалиите, стр. 10. 
' . 81. Пакъ тамъ стр; 14 д 15* 

I 82. 2шке18вп, безсЬШе (1. озщ. КехсЬвз !о Еугора VII. 

I 88. (^речекъ, История Болгаръ 649. 



— 64 — 

Султанъ Селимъ III и съв^тницигЬ му, главнитЬ виновяиц» 
на реформаторската треска въ дъ()жавата, явно започнали да лю- 
йезничатъ съ Франция, което н*що дразняло и Русия и Англия. 

Вълненията въ Турция, настанали подиръ смъртьта на Па- 
завантоолу, помогнали на оскърбенигЬ англичани да се явятъ съ 
флотата си (20 Февруарйий 1-807 г.) пр*дъ стЬнит* на Цари- 
градъ и да бомбардиратъ укрепленията му безприпятственно ^). 

Отъ сжщия згоденъ случай се възползували едновременно и 
русит*, та завзели Влашко, съединили се съ сърбит*, конто били 
възстаналй, а руската флота съсипала подиръ малко и уничтожила 
флотата на Турция приТеиедосъ. Въ самия Цариградъ еничеритЬ 
се възбунтували ср-Ьщу царствующия реформаторъ и, на 31 Май 
1807 г., Султанъ Селимъ Ш билъ сваленъ отъ престола, а на 
местото му възкаченъ Мустафа IV. ^).'Съ това работит* въТур* 
ската империя се усложнили още по-вече. 

Свалениятъ отъ пр-Ьстола Султанъ Селимъ Ш билъ хвър- 
ленъ въ затвора и туренъ подъ стража. Вълненията въ столи- 
цата и въ провинциите не утихнали и подиръ това и не взе- 
мали хубавъ край, но се засилили още по-много и придобили 
по-големо разпространение. Свалениятъ и възкачениятъ на престола 
Султанъ имали въ държавата и противници и привърженци, кои- 
то били почти еднакво силни. Умразата помежду еднитЬ и дру- 
гитЬ се изостряла отъ день на день и страшната бура се при* 
ближавала да се разрази. Най-подиръ съмишленниците на двама- 
та султани излезли изъ търпение, заловили се открито за орж- 
жието и ужесточено се нахвърляли единъ срещу други. Цари- 
градските квартали се преобърнали тогава на касапници, каквито 
бехме живи да видимъ съ очите си (1896 г.) и въ време на. 
„ арменските кланета" . 

На 1808 г. навлезълъ въ Цариградъ съ силенъ отряд-ь 
войска русенския паша Мустафа байрактаръ, известенъ още и 
подъ името Трт^стениклил, за да освободи отъ затвора Судталъ. 
Селимъ Ш и да го възведе отново на престола ^^). Между това 
до като тръстениклията обсаждалъ съ войската си палатътъ на цар- 
ствующия Султанъ, Султанъ Селимъ Ш билъ одушенъ въ затво* 
ра отъ привърженците на Мустафа IV. 



84. 21пке18еп, 6евс111с111е (1. озт. Ве1с11е8 1п Еугора УП, гл. 3, стр. 4дв, 437» 
86. Иречекъ История Болгар-ц 649; 21пке1веп VII, гл. 3. 
86. 21пке18еп, VII, гл. а, стр. 470, 471, 472, 668, 669—679. 



- 65 — , 

Когато Тръстениклията завлад-Ьлъ султанския палатъ и нам-Ь- 
рилъ въ затвора трупътъ иа Силима Ш, той запов-Ьдалъ да хвър- 
лятъ веднага Мустафа ГУ въ схщия затворъ, а на султанския 
пр-Ьстолъ възкачидъ Махмудъ II. Подиръ това Мустафа Байрак- 
таръ станалъ чов-Ькъ силенъ и влиятеленъ въ Турската държава, 
и единъ отъ най-първит* съветници на новия Султанъ. Султанъ 
Махмудъ П се показалъ твърд* разположенъ и признателеяъ къмъ 
своя избавитель и благод-Ьтель, та го назначилъ за Великъ Ве- 
зиръ на империята ^'^). 

Отрядътъ на Тръстениклията билъ доволно голЬмъ, защото 
се съставлявалъ отъ четитЬ на няколко аги и войводи, които би- 
ли по-много негови лични обожатели, отъ колкото привърженци 
на Султанъ СелимовигЬ идеи. Единъ, обаче, изъ между всичкитЬ 
войводи правялъ щастливо изключение. Той билъ Старозагорския 
войвода Хаджи Мехмедъ^ага. 

Хаджи Мехмедъ-ага се явилъ при похода къмъ Цариградъ 
съ силна чета, съставена отъ турци и отъ българи. Той завзе- 
малъ въ щабътъ на Тръстениклията най-почетно м-Ьсто и като 
съв-Ьтникъ и като поклоникъ на Султанъ СелимовигЬ идеи. Тръс- 
тениклията го уважавалъ още и като приятель, който не изпа- 
далъ никоги въ малодушие. При завлад^ванието на султанския 
палатъ въ Цариградъ той показалъ особенно юначество. 

Мустафа Байрактаръ паша не отд-Ьлилъ отъ себе си Старо- 
загорския войвода и слЬдъ като станалъ Великъ Везиръ. Наопа- 
ки, той тогава именно нам-Ьрилъ случай да му се отплати напъл- 
но и да го възнагради за заслугигЬ му къмъ престола. По не- 
гова лична пр-Ьпоржка и настояване, Султанъ Махмудъ П, награ- 
дилъ Хаджи Мехмедъ-ага пр^доволно съ пари и други подаръци 
и го възвелъ за заслугит* му въ чинъ капуджибашия» 

Капуджибашията не се завърналъ вече въ Стара-Загора. Въ 
оървйгЬ дни на Султанъ Махмудовото царствуване, той останалъ 
да жив^е въ Цариградъ, като изпълнявалъ тамъ различни служби 
при Тръстениклията. По-сетн*, когато Тръстениклията загиналъ 
по случай на едно кърваво вълнение въ столицата ^), Капуджи- 



87. Все тамъ, VII, гл. 3, бво, 661; Иричекъ, История Болгаръ, 660 561. 

88. Тръстениклията билъ задушенъ отъ пламацитЬ на единъ пожарь 

• >зиикналъ въ една отъ кулит^^ на конакътъ му. Той се скрилъ тамъ съ 

• рннятъ си прислужникъ и робиня ужъ да се отърве отъ неприятелите си, 
и загиналъ. (Вж. ^шкехзеп У{1, 675. 

5 



— 66 — 

башйята тепърва се страхувалъ да се отлъчи отъ Цариградъ. На 
бр4говет* на Босфора той се чувствувалъ по-защитенъ отъ сво- 
ит* многобройни неприятели, защото тамъ се ползувалъ отъ ми- 
лостигЬ и благоволенията на падишаха. А ималъ над^Ьжда той, 
че въ царщината скоро ще настанатъ врЬмена по-тихи и по- 
спокойни. 

Всичко веднъжъ още пр*зъ живота си Капуджибашията се вър- 
налъ въ Стара-Загора, и то заминавайки по царска работа отъ 
Стамболъ за Никополъ. Тогава Старозагорци му устроили почти 
царска ср*ща, а сетн* го изпроводили на конье други до Тулу- 
ва Кория. Капуджибашията не забравилъ да посети въ това вр*- 
ме и родното си село. 

Подиръ смъртьта на Мустафа Байрактаръ паша (Ноември 
1808 г.), султанъ Мехмедъ П възложилъ на Капуджибашията 
да възобнови изцяло порутеното никосолско кале. Както свиде- 
телствува и надписътъ върху надгробната му плоча. ^^) Капуджи- 
башията билъ „ управител ь-казначей-* по съзижданието на това ка- 
ле. Думата „зъзиждане" ясно личи върху лицето на вагробната 
плоча, за да изпъкне вероятно по опр^д^ленно; че никополското 
кале по онова вр*ме е било издъно възобновено, а не само ,,ме- 
реметено** (поправяно), както слушахъ н^кои въ Никополъ, да 
говорятъ. 

Това съзиждане на никополската твърдина се помни и день 
днешенъ отъ жителит* на Балкана. Капуджибашията е запов'Ь- 
далъ да докаратъ хора и отъ най-далечни м-Ьста, за да работятъ 
на калето. Тука работата се е извършвала отъ българит* „анга- 
рия", защото турцигЬ не еж обичали да възнаграждаватъ христи- 
янитЬ за трудътъ имъ. 

Най-много си изпатили по онова вр^ме българит* отъ Внт- 
ската и Осъмска долини, защото били забрани на сила отъ по- 
лето, та нея година посЬвит* имъ остали непожънати и д4цата 
имъ пр-Ьзъ зимата умирали отъ гладъ. 

Сл*дъ пр-Ьвършванието на Никополското кале, Капуджиба- 
шията се завърналъ пр^зъ Троянъ и Пловдивъ въ Цариградъ. 
Султанъ Махмудъ П останалъ много доволенъ отъ работата му, 



89. На заднята страна на надгробната плоча стои написано така: Тукь 
цочива прахътъ на покийния старецъ Хаджи Мемедъ ага Капуджибаши, 
бивши войвода на Старозагорското Окржжие и управитель-казначей по съ- 
зижданието на Никополското кале. 



— 67 — 

та го назначилъ не сл^дъ дълго врйме за уаравитель на островъ 
Родосъ. 

Новия управитсль яа острова не билъ поср-Ьщнатъ радостно 
ютъ м-ЬстнитЬ първенци. Т* биле научени до сега на сила да 
налагатъ волята си върху управителитЬ и да събличатъ безза- 
щитното население както моясатъ. А Капуджибашията не обичалъ 
лесправедлив.оститЬ и.всЬко беззаконие наказвалъ много строго. 

Както по-пр4ди въ Стара-Загора, тъй и тука, Капуджиба- 
шията притежавалъ пълномощно писмо отъ Султана почти на 
пълновластенъ господарь върху Родось. Живота на хората и си- 
гурностьта на имотитЬ имъ почивали всецяло въ р&ц^ЬтЬ му. 

Простолюдието въ острова обикнало новоназначения управи- 
тель, понеже той го избавилъ отъ произвола на първенцитЬ. Но 
тЬзи посл*днит* таяли една силна умраза ср-Ьщу него, защото 
той ги лишилъ, разбира се — чр-Ьзъ хитрина и лукавщина, отъ 
вс*ка мощь. Капуджибашията не си служилъ вече съ изтезания 
и побои^ за да издири пр^^ст&пленията и да ограничи грабежни- 
чеството, но постжпвалъ просторно и лукаво, както вид-Ьлъ че 
Бравятъ мнозина въ Цариградъ. Тази тактика му спомогнала да 
тури въ скоро вр4ме добъръ редъ въ работит* на островъ 
Родосъ. 

Името на Капуджибашията останало незабравимо и на ост- 
рова, както и въ Стара-Загора. Въ градъ Родосъ, д*то била ре- 
зиденцията му, той съградилъ великол^Ьпна джамия, която носи 
и днесъ името му. Издържката на джамията той подсигурилъ съ 
приходитЬ на 50 дюкеня, които съградилъ сжщо съ собствен- 
ни пари. 

На 1818 година Капуджибашията билъ хитро оклеветен-Ь 
оть.. противницигЬ си пр-Ьдъ султана и Високата Порта го изви- 
кала. 8*^ Цариградъ да се оправдае. Вместо да изслуша оправ- 
данията му и да накаже клеветницигЬ, тогавашния Великъ Ве- 
зиръ вземалъ страната на посл'Ьднит'Ь и лишилъ Капуджибашията 
оть м-Ьстото му. Високо честолюбивия старецъ не можалъ да по- 
несе горчивата обида съ мджко търпение и хладнокръвность, та 
починалъ (1819 — 1820 г.) внезапно отъ удъръ въ сърдцето на 
д< $етий день отъ м*сецъ Сеферъ 1236 год. отъ Егира^^). Гроб- 



90) Надписа върху надгробната плоча на Капуджибашията ни е из- 
щ 1тенъ на турски отъ любезния Цариградски магистратъ X. М., зетъ на 
•а розагорския чифликчия Шефкетъ-Бей. Той е прЪведенъ дословно на бъл- 
п ски отъ високоуважаемия Д. А. Ихчиевъ, който се занимава по наето- 



1 

яйцата му се намира и днесь въ двора на султайъ Баязидовата 
джамия въ Цариградъ. 

Капуджибашията оставилъ .подиръ смъртьта с|г дв* дъщери: 
Нефисе и Айше. Първата отъ т*хъ се омжжцла в*^ . Стара-За- 
гора за Хаджи Халиловиятъ синъ Мустафа, който билъ хубавецъ 
и богатъ. Тя се водила съ него твърд* малко, понеже наскоро 
сл*дъ свадбата имъ избухнала Руско-Турската война (1828 г.) 
та мжжа й загиналъ по пхтя къмъ Силистра, предвождайки ед- 
на башибозушка ордия отъ турци и арнаутй. Мустафа билъ по- 
губенъ отъ свои хора, опитвайки се да остави ордията си на 
ср4дъ пктя и да побегне назадъ къмъ Стара-Загора. Нефлсе Ха- 
нъмъ останала по този начинъ млада и безд^тна вдовица. 

Подиръ Одринския миръ (1829 год.), работигЬ въ Евро- 
пейска Турция вземали нова посока. Високата порта обърнала 
особенно внимание върху избора на висшигЬ административни 
чиновници въ държавата, които тя побързала да зам-Ьсти съ хо- 
ра млади и енергични. Титлата войвод а, която била давана до 
тогава на управителите на градовет* и окражията въ български- 
тЬ земи, и която се очувала на всхд* въ Тракия, Мизия и Ма- 



ящемъ съ Османъ Пазавантоолувата библиотека въ Народния музей въ Со- 
фия. Върху лицето на надгробната плоча личи следния надписъ: 

«Нека Всевишний Богъ пр^^бл^де во вс^ки в^ковъ: 

Ахъ на тоя лъжовенъ св-Ьтъ нЬма ут-Ьха и награда за заслугигЬ на 
човека! Само смъртьта е единственната и най-великата награда на земята. 
О, Царю честитий и справед1ивий! Опрости мене гр-Ьшнаго и моит1^ пр-Ь-- 
стжпни д1Ьяния, които несправедливо ми се приписватъ и които еж повече 
клевети. По право, азъ б^^хъ отъ сърдце и душа пр^даденъ на величието и 
процъвтяванието на държавата ни. В^хъ награден ь за това на времето съ 
царски височайши титли и ордени, а още възложено ми б-Ьше и управле- 
нието на Старозагорското окрлжно войводство. Възможно е доволно, като 
чов^къ, да съмъ сторилъ н^^кои гр']^шки въ управлението и да съмъ н-^^кого 
неволно онеправдалъ. За всичко това моля прошка оть всЪкиго едного, а 
най-вече отъ небесния царь, чийто милосърдие и великодушие е неизчерпаема. 

Тукъ почива и е погребенъ прахътъ на пр-Ьстар^ня Хаджи Мехмедъ 
ага, жилището на когото нека бжде вечния небесенъ раи. 

Който пос^^ти гробътъ ми и прочете горния надписъ, нека си спомни за 
мене и нека каже: В'Ьчна му памятъ! 

Десетий день отъ м1Ьсецъ Сеферъ 1246 год. отъ Етира. 

На заднята страна на надгробната плоча личи само слЪдния надписъ: 

,Тукъ почива прахътъ на покойния старецъ Хаджи Мехмедъ-ага Ка- 
пуджибаши, би^ши войвода на Старозагорското окржжие и управитель ка- 
значей по съзижданието на Никополското кале." 



кедония, сега била заменена напълно съ титлата аепинг. На 
българското население въ селата и градовет* било внушено отъ 
турската администрация, че по -нататъшната употреба на титлата 
войвода въ официалния и обикновения говоръ се безусловно за- 
яр^щава, понеже тази дума е дризната отъ Шехюлъ-исляма за. 
многозначуща и докачителйа за падишаха. 

Нищо небивало вече да спомня на подчиненитЬ „рай" за 
^хното пропаднало царство и славно минало. Народния духъ у 
българитЬ требвало да се убие и всЬки споменъ за величието 
на държавата имъ да се изкорени безследно. Къмъ това д4ло би- 
ло поканено отъ ходжит*, да вземе живо участие и п:Ьлото мо- 
хамеданско население въ Полуострова, понеже това било волята 
на Пророка и на зам-Ьстникътъ му на земята. По онова вр-Ьме 
много заселени и жезаселени български м^ста въ Европейска Тур- 
ция изгубили своитЬ хубави и чисти славянски имена, и полу- 
чили нови турски наименования. По този с&щ,и начинъ става 
днесъ пон'Ьмчванието на славянскигЬ имена въ Германска Полша. 

Подиръ войната, когато рускит* войски се оттеглили на сЬ- 
веръ атъ Балкана, въ Стара-Загора пристигналъ за аенинъ н'Ь- 
кой си Хаджи Арифъ-ага. Той билъ . робъ, казватъ, още отъ 
малъкъ въ конацит'Ь на Одринския управитель Юсеинъ паша, и 
тамъ получилъ своето възпитание. 

Хаджи Арифъ-ага, е гръкъ по народность, а родителит* му 
<ж християни отъ Морея. Въ конацит* на Юсеинъ паша той 
«опадналъ отъ д-Ьтинство още, изпратенъ като „бакшишъ'' на 
пашата ап еди^нъ приятель. Юсеинъ паша обикналъ младото 
гърче изначало като „уланинъ", а сети* го пр^думалъ да прие- 
ме мохамеданството доброволно и го направилъ аенинъ на града 
Стара-Загора. 

Въ Стара-Загора Хаджи Арифъ-ага се залюбилъ въ богат- 
ството на младата вдовица Нефисе Ханъмъ и се оженилъ за нея. 
Той пр^дполагалъ да се установи въ Стара-Загора за винаги и 
да разработи широкигЬ земи на жена си. 

Не се изминало, обаче, меого вр-Ьме, подиръ свадбата на 
Хаджи Арифъ-ага, Юсеинъ паша билъ пр^м-Ьстенъ отъ Одринъ 
въ Видинъ. Тогава и Хаджи Арифъ-ага посл-Ьдвалъ високиятъ 
си благод*тель и приелъ да стане аенинъ въ градъ Никополъ 
на Дунава. За д^йностьта на Юсеинъ паша и Хаджи Арифъ-ага 
що имаме възможность да поговоримъ по-подробно, кога дойде 
ре1ъ за Видинъ и Никополъ. 



1 



— 70 — 
VI. 

Сл-Ьдъ пр*махванието на кърджалиигЬ ^^), работитЬ въ Ев- 
ропейска Турция не се поправили така скоро, както очаквали и- 
зобщо привърженцигЬ на Махмуда. Християнското българско на- 
селение на Балканския полуостровъ и "подиръ. това най-велико- 
събитие въ тогавашна Турция, което ужъ требвало да въдвори 
миръ и спокойствие въ цялата империя, пакъ- не виждало б-Ьлъ 
день отъ страна на своит* притеснители. Както и по-напр-Ьдъ, 
то било изложено на мкки и грабежи, и на всичкия произволъ на 
турскитЬ безмилостни обирачи и първенци. 

Т4жки данъци и гол4ми ангари се струпали този пйть вър- 
ху плещигЬ на измъчената българска рая. Вс4кой се чудилъ, въ^ 
селата и градоветЬ, какъ да си помогне. ГрадскитЬ наши едно- 
родци продавали мило и драго, само да заплатятъ данъцит* и 
ангарит* си, а селенитЬ бягали по л^советЬ и планинигЬ, за да 
се избавятъ поне временно отъ злата неволя. Пр^зъ прол4тьта 
на 1814 година къмъ това хорско зло се прибавила и чумата 
(известна подъ името „голяма чума"), която върлувала близу 
една година и изморила много св^тъ ^^). 

Още при първата поява на епидемията, Старозагорскит-к 
българи се опитали да напустнатъ крадишкомъ града и да се разб*- 
гатъ по далечнит* български села въ подножията на Ср4дна гора и 
Стара планина. Т* предполагали, че чумата ще баде за тЬхь 
достатъченъ пр^длогъ, .за да се оттърватъ отъ всичкитЬ тегоби. 

СтарозагорскигЬ турци ус4тили хитрината на българигЬ още въ- 
самото начало и не допуснали да мръдне нито единъ отъ т^хъ из- 
вънъ града, до като си не заплати пр-Ьдварително харача. 

Картината била страшна и сърдцераздерателна. Положението- 
на сиромашкитЬ българи било отчаено и неописуемо. Т* н-Ьмалв 
доволно пари да заплатятъ на веднъжъ данъцит* та биле прину-^ 
дени волею и неволею да изложатъ живота си на грозното Бо- 



91) По-подробно за пр-Ьмахванието на кърджалиите въ Цариградъ. 
Вж. у Кояеп, аессЬ йвг Тйгке!. Ег81ег ТЬе11, 10—22. 

92) Сл-Ьдъ истр^Ьбванието на Кьрджалиит^Ь сполети раята друго зло — 
тЪжкитЪ данъци и големит^Ь ангари (робувания). Майка ми приказваше, че: 
баща ми си продалъ кжщата въ махалата Акарджа за 56 гроша и прима- 
тарския дюкенъ въ Узунъ чаршия за 25 гроша, само да се избави отъ т^^ж- 
кигЬ данъци и ангари. Въ 1814 година на прол^ть при туй зло се присъе- 
дини и неумолимата чума. (Вж. Ат. Ивановъ, чърти изъ жи:отътъб). 



— 71 — 

жие наказание. По онова врЪме н'Ьмало и кой да купува, казва 
Ат. Ивановъ, макаръ ц']^нит]^ на н'Ьщата да били и най-низки. 
Тогава вс4кой гледалъ да пази паритЬ си за черни дни. На 
вдовицйт* и сиромахкинйгЬ, които намали съ що да заплатятъ 
данъкътъ си, немилостивит'^ бирници взимали покъщнината и за- 
вивкит* имъ, като ги бияли и бедили при това, че ужъ крия- 
ли паригЬ си ^^). 

Подиръ една година, когато чумната епидемия попр^Ьстана- 
ла да мори,* по-заможнигЬ Старозагорски българи се завърнали 
въ града. Сиромашта, обаче, останала още по селата, защото 
злото тамъ пб не се ус4щало. 

Въ Стара- Загора чумата изморила твърд* много турци. 
Тамъ изгинали повече отъ половината мохамедани и н-Ькои отъ 
турскит* махали били запустели. Оживели!* Старозагорски тур- 
ци почнали тогава съ насила да пр-Ьнуждаватъ българит* да се 
прибиратъ въ града, защото Стара-Загора пр-Ьдставлявала зрели- 
ще много страшно. 

Сиромасит* българи се завръщали въ града, единъ по единъ, 
твърд* не охотно, понеже н-Ьмало кад* да се подслонятъ. Т-Ь 
изпродали, както вид4хми, имотигЬ и кжщит* си още пр*ди б*- 
ганието, за да заплатятъ царския данъкъ. Старо- загорскитЬ турци 
се видели тогава принудени да раздадатъ гол-Ьма частъ огь за- 
пустелите мохамодански кдщи даромъ на българит*, а други имъ 
отстйпили за съвсЬмъ ничтожна ц^на. 

Данъцит* сл-Ьдъ чумата станали двойно и тройно по-голе- 
ми и по-т^жкй за българите, отъ колкото по-напредъ. Защото 
тЬ се простирали вече не само върху живит4, както се практи- 
кувало до тогава, но и върху изморените отъ епидемията бащи, 
синове и братия. Презъ тези толкова усилни години за българи- 
те, въ тоя край се появили да върлуватъ и лютите делибашии. 

Делибашиите или маиафитЬ^ както имъ казвали още въ 
Старозагорско, били преобразени кърджалии. Те били наредени отъ 
турското правителство ужъ да приследватъ разбойническите остан- 
ки на кърджалиите, а сами вършали почти с&щото, както и 
госледните^^). 



93) Ат. Ивановъ, чърти изъ живота, стр. 5 и 6. 

94) Делибашиит^Ь вършали почти сжщигЬ злод^Ьйства, както кърджа- 
I яит-Ь. Отъ посл-ЬднигЬ т^Ь се различавали по това, че не гор-Ьли селата, а 
( 1М0 грабяли и се разпореждали съ живота и имота на б%днит']Ь селени. (Вж. 
\ орд. П. Георгиевъ, КърджалиигЬ, стр. 41). 



— 72 — 

ДелибашиитЬ носяли на главитЬ си до половинъ аршииъ 
дълги кожани или плъстени кауци, които имали конусообразна 
форма и често п&ти на върха били окичвани съ дребни пирии- 
чени звънчета, или съ къси л'Ьсичи опашки. 

ДелибашиитЬ били ездци и върху седлата на конегЬ си от- 
пр-Ьдъ прикрепили малки тъпанчета (тюмбелеци), върху които тум- 
кали, когато приближавали до н^кой градъ или село. ТЬ се раз- 
хождали на чети отъ село на село и отъ градъ на градъ, като 
се установявали на конакъ винаги по българските к&щи, д^то 
принуждавали домакинит* да ги хранятъ по н-Ьколко дни наредъ 
съ печени кокошки и баници. Младите български булки и моми 
ги черпяли съ ракия, и по няколко п&ти въ день имъ полива- 
ли на ръцете да се миятъ. 

Вжтре въ градъ Стара-Загора делибашиитЬ били, наистина, 
малко по-прибрани, ала и тамъ тЬ жив^яли въ кйщит* и върху 
гърбътъ на българите, като се отнасяли съ техъ най- безчовечно. 

Когато делибашиите излизали на разходка по града, то 
българите въ чаршията затваряли дюкените си предъ тЬхъ, за- 
щото те грабили стоката имъ безъ пари. 

Както по селата, така и въ града, делибашиите взимали отъ 
домакините на тръгване „дишъ хакж" (зжбно право), за дето ех 
си хабили з&бите, когато яли. Те поръчвали на българите да 
имъ правятъ баници обикновенно по неколко аршина дълги, ко- 
ето проверявали внимателно, като нареждали тавите една до дру- 
га на длъжъ и ги премервали съ аршинъ. 

Грозно и непоносимо станало теглото, на което били под- 
ложени по онова време и българи и всички християни на Бал- 
канския Полуостровъ. Раите на Полуострова се видели най-сети* 
принудени да се съпоставятъ въоржжени срещу злото, да си от- 
м&стятъ на безбожните варвари, и да си извоюватъ сносни и 
трайни човешки правдиви. 

Презъ пролетьта на 1821 год. избухнало прочутото гръцко 
възстание, известно на полуостровните жители и до сега подъ 
името Завера или Мора Кссвгасж. 

Християнското население въ Турция и Македония се дър- 
жало по видимому на страна отъ движението, ала вйтрешно то 
силно съчувствувало на 8ав'Ьрата. Гръцките учители и духовни- 
ци, които особено много влияели по онова време върху бълга- 
рите, се мжчяли съ всички сили дано въвлекжтъ и последните 
въ мрежата на възстанието. И то се знае, че християнските жи- 



— 73. — 

тели на Полуострова не можали да останатъ само тжпи зрители 
на зав-Ьрата, защото турското иго се простирало и тегя-Ьяло ед- 
шакво върху всички, а особяо много върху българитЬ. 

Ето защо, когато хетергютит^ въ Влашко се хванали за 
•оржжието (1821 год.), то тЬхнитЬ чети се припълнили съ сърб- 
•ски и български доброволци. ВългаритЬ отъ Дунавската равнина 
н сЬвернит^ подножия ла средния балканъ били до такава сте- 
пень зашемадени и въвл-Ьчени въ водовъртежа на това гръцко 
движение, щото нищо ги не .спр*ло да пратятъ тайно въ Буку- 
рещъ нарочна -(българска депутация, която да изкаже пр*дъ князь 
Александьръ Иасиланти симпатиитЬ и готовностьта на Българския 
яародъ, р-Ьшенъ да помогне на възстаналит* свои еднов^рни бра- 
1Я християни. Осв-Ьнъ това, българската депутация известила на 
а^нерала, че войводата Хаджи Христо Панката очаква на Дуна- 
за съ 350 души въоржжени юнаци пр*стиганието на гръцкит* 
хетеристи, та да се хвърли и ц*ла България въ борбата^^). 

Не ще бхде излишно да прибавимъ още, че въ историята 
«а гръцката зав'Ьра с& вплетеди имената на ц^ла върволица бъл* 
«1рски войводи, които еж вземали живо участие въ движението, 
|ато еж били напълно уверени въ хубавия изходъ на д-Ьлото. 

Макаръ симпатиит'Ь на тракийските и македонски българи 
изначало да били доволно скрити и потулени, тЬ не останали 
шеугадени огь страна на турскитЬ власти. Българската депутация 
и» Букурещъ, що се явила пр-Ьдъ генералъ Александъръ Ипси- 
ланти, изложила по онова вр^Ьме ц^лия Български народъ на не- 
чувани б-Ьди. Особно зл* пострадали българит* отъ тракийскигЬ 
окрайнйни, кдд-Ьто тЬ жив-Ьяли смесено съ турцитЬ въ селата и 
градовет*. 

МохамеданитЬ тогава приличали па поб'Ьсняли. Т^Ь обрали 
1а сила оржжиете на българитЬ, а сетн^ затворили тюфекчийни- 
|И1* въ Габрово, Оливенъ и по другитЬ градове. ДжамиитЬ въ 
градовегЬ се пр-Ьпълняли нощ* съ турци, които били зл* настро- 
ени спрямо християнит'Ь и се готвили всЬка минута да ги изко- 
йть. Вь турско-българскйтЬ села на полуострова се повтаряли 
««щигЬ сцени. 

Турското правителство подклаждало още повече огъньтъ на 
кохамеданския фанатизъмъ въ провинциите. Високата Цариград- 
ска Порта издала тъкмо по онова вр^ме запов'Ьдь, щото админи- 



:95) Иречекъ, Истфр^я Болгаръ, стр. 677, 678. 



— Л4 — 

с1фативннтЬ турски управници въ градоветЬ да развиятъ силна! 
д^ятелностЬу каквото много мюсюлмани да се запиш&тъ добровол- 
ци за мора кавгас&. 

Страхъ и трепетъ обхваналъ българското мирно населе- 
ние на Старопланински полуостровъ. То очаквало ежеминут- 
но смъртьта си. 

Въ Стара- Загора зрелището било прилично на зрелищата въ^ 
всички тракийски градове. И тамъ се събирали турцитЬ по джа- 
мийт* и се съв^Ьщавали по между си за изтриването на бълга-^ 
рит*. Отъ Старозагорските турски села насл^зли паплачъ право- 
верни мохамедани, които искали да разбератъ по-отблизо поло- 
жението на работит* въ царщината, и да послушатъ сащевр*- 
менно насърчителнитЬ р-Ьчи на турскигЬ градски първенци и на-. 
ходжитЬ. 

Червени знамена съ полум-Ьсецъ въ средата били побита 
пр4дъ прага на Ески-Джамия и на Унъ-Капанъ, около които се 
трупали съ стотини турчета, кадъни и други правоверни мюсюл- 
мани, за да ги наблюдаватъ и да имъ се радватъ. Тъпани и 
зурни денонощно гърмели около тЬзи знамена, за да окуражаватъ 
младежьта и да примамватъ доброволци. Никой отъ българите, 
не смеялъ да се покаже на улицата или да отвори дюкенътъ си 
въ чаршията, а всички стояли скрити и заключени по домоветЬ си. 

Турските доброволци изначало се записвали предпазливо и 
не охотно, те очаквали да попримине малко опастностьта, та да. 
отидатъ въ Гърция на готово да плячкосватъ. Обаче, когато Старо- 
загорските власти усетили хитростьта имъ, помжчили се сами да 
ги надхитрятъ. 

Старозагорските конашки първенци дали на мюсюлманското* 
простолюдие да разбере, че султановата сила е превелика и не- 
надвиваема. И ако Падишахътъ се е съгласилъ най-подиръ, да 
се събиратъ доброволци отъ всички краища на империята, той 
го е направилъ изключително за хатъра на Шехюлъ-Исляма, 
който искалъ сътова да възвеличае славата на пророка и да из- 
тъкне силата на османлиите. Нека му мислятъ, казвали беювете, 
глупавите „морални", които еж се решили да дигатъ глава срещу 
държавата. 1 

Подиръ дълги предумки и главоболия. Старозагорските вла-^ 
сти успели най-сетне да навербуватъ около 600 души турски 
доброволци. На чело на тая разюздана дружина се поставили, 
двамина бейски синове, известни въ града по своите нечуванш 



— 75 — 

злосторства. ТъпанитЬ и зурнитЬ не замлъкв<али да гърмятъ пр^дъ. 
ХжамиитЬ и по цЬлия градъ, като свиквали по този начинь. 
всЬки день доброволцигЬ подъ знамената. Старо-загорскигЬ про- 
сти мохамедани гледали съ възхищение на тая дрипава и раз- 
валена зганъ и си въобразявали наистина, че силата на Пади- 
шаха е велика и несъкрушима. 

Дюкенит* на българскит* търговци и занаячии въ чаршията. 
стояли затворени пр-Ьзъ всичкото вр^ме, до като да се отпилеятъ 
турскитЬ доброволци отъ Заара. Защото гЬ вземали отъ българ- 
скитЬ дюкени безъ пари всичко, каквото им'^ се харесало, а н^- 
кои отъ тЬхъ принуждавали дюкенопритежателигЬ да имъ даватъ 
още и по малко пари за „харъшлъкъ''. На н^Ьколко п&ти, за да 
се пр-Ьдизвика грабежъ по домовет* и дюкенитЬ на по-заможни- 
те български търговци въ града, неколцина души • развалени до- 
броволци ходели при каймакама ежедневно да клеветятъ, че 
ужъ известни Старозагорски българи стояли въ тайна преписка 
съ гръцкит'Ь хетеристи, и че ужъ тЬ готвяли ц'Ьлото българска 
население въ окржга да възстане и изколи турцит*, 

Старо-загорскигЬ власти пр^дугадили на вр-Ьме нагласената 
примка отъ страна на вироглавит* доброволци, та се причинили 
всячески да я пр4махнатъ, безъ да възбудятъ инициаторитЬ, и 
безъ да докаратъ работит* въ града до насилия и грабежи. Вла- 
стьта се страхувала по онова вр4ме да се съпостави явно ср-Ьщу 
клеветницит*, защото на т*хъ турското простолюдие гледало като 
на герои, избрани отъ Пророка да накажатъ гяурит* и да изба- 
вять държавата. Особенно старание, казватъ, положилъ въ случаятъ 
Старозагорскиятъ каймакаминъ, който се мдчилъ съ кротость и обеща- 
ния да усмири клеветниците, та да ^се избегне катастрофата. И 
за да не хвърли нито най-малко подозрение върху себе си, че 
той стои въ защита на християните, каймакаминътъ се решилъ 
да вкара въ затвора неколцина души отъ по-видните старо-загор- 
ски българи, между които и владишкия наместникъ Хаджи попъ 
Дима Чакмакътъ. Той направилъ това нарочно, каквото чрезъ 
изследвания да посочи на възбуденото мохамеданско простолюдие, 
че българите въ Стара Загора не ех нито най-малко виновати^^). 

Ц'ели 40 дни и 40 нощи върлували турските доброволци 
безнаказано въ града. Те се готвяли по видимому всеки день 
да отпжтуватъ на война къмъ Гърция, ала въ сжщность отлага- 



96) Ат. Ивановъ, Чърти изъ животътъ стр. 72. 



~ 76 ~ 

.ди и протакали тръгванието, създавайки нарочво причини да се 
-бавятъ, дано н-Ькакъ бддатъ обвинени затворенигЬ български пър* 
венци и дано се зб&дне мечтата имъ за всеобщъ грабежъ по 
българскитЬ кхщи. 

Въ продължение на всичкото вр-Ьме, до като доброволците 
вилнеяли по града, българскитЬ махали стояли, казватъ, като за- - 
шустяли, а улицит*]^ обраснали въ буренъ. Никой българинъ не 
се р^шавалъ, да се покаже извънъ прага на К2в^щата си. Женйт'Ь 
€0 занимавали тихо съ кхщната си работа, безъ да см4ятъ да 
погълчатъ за н*що изъ двора, 

Най-подиръ и на самитЬ доброволци дотегнало да буйству- 
ватъ по града и да очакватъ неизв*стнитЬ резултати отъ изслед- 
ванията на сждебнитЬ власти върху затворенит* българи. При 
едно отчаяние-, главатарит* на доброволскит* чети нахълтали съ 
хората си въ българскит* квартали, ограбили най-добрит* конье 
на българитЬ, задигнали отъ махаленскитЬ занаятчии аби, диса- 
ги, ямурлуци, калцуни, човали, и каквото имъ вече попаднало 
въ 'ржц4т*, па се отвлекли една пр4зъ — нощь къмъ Гърция. 

И българи и турци си отддхнали въ Стара-Загора сл*дъ 
заминаванието имъ. ТЬ били вече дод']^яли на всички. 

Българскит* селяни отъ ближнитЬ Старозагорски села, за- 
почнали отново да слизатъ за пазаря въ града, както цравяли и 
по-напр-Ьдъ. Раздвижило се сдщо и градското българско населе- 
ние по улицитЬ и махалитЬ, безъ да се опасява вече отъ н*що; 
занаятчиите и търговцит* отворили дюкенигЬ си, а затворенит* 
-български"] първенци били пуснати веднага на свобода. Тогава 
градъ Стара Загора вземалъ праздниченъ изгледъ, като да билъ 
отново възроденъ, подиръ никакво голямо стихийно опустошение. 

Мнозина отъ Старозагорските турски доброволци оставили кос- 
тйт* си въ Гърция. Други отъ техъ измрели още по пжтя отъ 
•болести и пиянство. Въ Стара Загора се завърнали, следъ свър- 
■шека на войната, твърде малцина. 

Като трофеи отъ „кавгата". Старозагорските турски добро- 
волци довели съ себе си въ Заара твърде много пленени деви- 
ци, момченца и жени, които раздали ,^бакшип1ъ" по бейските ко- 
наци, за да слугуватъ тамъ въ харемлиците и селямлъците имъ. 

Некои отъ тези нещастни роби и робини сполучили лесно 
да се отърватъ чрезъ бегство, улеснени отъ българите. Други 
^отъ техъ, страхувайки се да бегатъ, останали за винага прп го- ! 
•^еподарите си, като приели мохамеданството. Побегналите плен- 



— 77 — 

ници се спасявали най-вечо въ Пловдивъ, Бургасъ и Станимака^. 
кдд-Ьто ги укривали тЬхнит* еднородци, а сетн4 ги препращал»? 
при удобенъ случай въ отечеството имъ. Помохамеданченит* гър- 
чеха и гъркинчета се претопили помежду турцигЬ и н'Ькои отъ. 
тЬхъ станали отподир* доволно опасни за християнит*. 



Събитията въ Гърция се отразили зл* върху живота и по- 
минака на Българит* въ Тракия. Особно зл* били засегнати по- 
онова вр*Ьме Старозагорскит* българи, които станали ненавистни 
въ очитЬ на мохамеданското простолюдие въ града и по селата^ 
РазбойнйЦигЬ безнаказанно пр^ср^щали по друмищата Староза- 
горските български търговци и ги обирали, а градскит* турски 
нехранимайковци „баетисвали" всЬка нощь българските кдщи и 
магазин, отнемали имота и парит* на българигЬ. Т-Ьзи дълго- 
трайни и непрекъснати турски злосторства обезсилили доволно, 
българщината въ Заара, и тя имала вече голяма нужда отъ по- 
чивка и спокойствие. Сл^днята песень илюстрира най-добр* то-^ 
гавашното вр^ме: 

Тиха жетварка. 

Душле ех турци Загарци, 
Каратъ муми въ Загара, 
Загара пуста Руманя. 
Синкит* муми утодятъ, 
И Тиха ищи да иди. 
Мама на Тиха думаши: 
„Ни худи, Тихо въ Загара. 
Чи знаишъ многу да думашъ,^ 
Да думашъ да са шегувашъ; 
Загарци шига ни анаешъ 
Да думатъ да ех шегуватъ.'' 
Тиха мами си думаши: 
„Салъ сига мамо, да ида,, 
Гирданя да си дунижа. 
И кужуха да си пудшия;. 
Сукманя да си пудплатя, 
Чи нища веки да ходя."- 
Тиха мами си ни слуша,. 
Ами въ Загара отиди. 
Загара пуста Руманя, 



— те- 
на д»лю1гь жетва да хенап. 
Женала Тиха, Тнхуле ! 
Права са не исаравида. 
На сноаъ раЕойка да турни. 
Не в&жи да си направи. 
Бидн&жъ са. Тиха неправи, 
На снопъ ракойка да турни, 
И в&жи да св направи; 
И на надолу погледна. 
Утъ долу ид&тъ три турци, 
Трима имирски синуви; 
Вр^Ьдъ пу йордитЬ ходили, 
И до Тиха е р^дъ душло. 
Турци Ивану думаха: 
„Иване, драгуманину, 
Я да нн дадешъ т&зъ мума 
Т&зъ мума люцка д&щиря, 
Т&зъ мума черно йоката, 
Т&зъ мума бело ликата.^ 
Нванъ нмъ утгувареши: 
цЧй какъ са дава т&зъ мума, 
Т&зъ мума люцка д&щиря? 
Тя й идЕичка у мама, 
За сина и за д&щнря/ 
Турци Ивану думахх: 
Иване, драгуманину, 
И ний т&квази търсими, 
Д^ту е идна у майка; 
Мама й да. нн висили, 
Въ нид4ля куму ц-Ьтиту 
Въ цунд-Ълникъ кулъ куритуту, • 
Въвъ вторникъ рану на нива." 

(вж. Сборникъ на Бончевъ— Варна 1884 г.) 

Отъ спокойствие чувствували нужда сжщо и турцитЬ въ За 
ара, особно търговцит* и занаятчиит*, защото и тЬхн»й 
„кярове" се побъркали значително, поради гол-Ьмата несигурност! 
на п&тищата въ Старозагорския окр&гъ. Т^Ь всички очаквали ий 
минакътъ си отъ селата и отъ колибит'Ь на Централния Валкаш 
а селянитЬ и колибарит^ се страхували вече да слизатъ въ Зад 



— 79 — 

I уа. ЕмирскитЬ синеве, както се вижда отъ п*Ьсеньта, били силни 
I страшни и безжалостни. 

Това нечувано разбойничество въ Старозагорския край, по- 
диръ свършека на ^Моралийската кавга^, било поддържано и по- 
ощрявано главно отъ силнигЬ заарски беюве и ^капасъзн*. Пол- 
зувайки се отъ незаякналото положение на царщината, Староза- 
горските беюве се поставили на чело на всички градски и селски 
голтаци и разбойници, и дали пълна воля на пр^дводителигЬ 
лмъ да събличатъ християнигЬ. Ожив-Ьлит* турски Старозагорски 
доброволци били най-смели обирници въ града и по солата, за- 
щото пр^дъ техния бабаитлъкъ затваряли очит* си и най-р-Ьши- 
телнит* заптиета. Т* връхлитали пр-Ьзъ Августъ м*сецъ на „ро- 
мавкйгЬ'', връщайки се подиръ жетва къмъ балкана, та отнема- 
м на сила печалбата имъ и ги обезчестявали. Старозагорските 
беюве прикривали далата на разбойниците въ „конака^* и се за- 
-стйпвали за гЬмъ, защото половината отъ обирите оставали въ 
Лйхните рхце. 

Старозагорските административни власти чувствували себе- 
•си безсилни да водятъ борба съ разбойниците и съ беювите, за- 
щото последните имали яка подръжка въ Цариградъ и Плов- 
дивъ. Разбойничеството въ тоя край поутихвало малко само то- 
гава, когато управникътъ на Старозагорския окржгъ се сменявалъ 
-случайно, а на местото му идвалъ човекъ решителенъ и спра- 
ведивъ, комуто гърбътъ билъ здраво подсигуренъ отъ влиятелни 
роднини въ Стамболъ. Въ такъвъ случай, заарските ковашки бе- 
юве отървали хваналите турски злосторници изъ рхцете на влас- 
•тьта чрезъ заплашвание, като застрашавали пострадалите българ- 
'Ски нещастници съ убийства и други смъртоносни средства. 

Ето такова било положението на българите въ Стара-Загора 
водиръ завръщанието на турските доброволци отъ Гърция, а та- 
хова си останало то почти непрекъснато дори до 1828 година. 

УП. 

Следъ Букурешкиятъ миръ отъ Май 18 12 г., гръцкото възстание 
чггь 1821 година въвлекло Русия въ нова война съ Турция ^'^). 
Ла 7 Май 1828 год. русите преминали реката Прутъ и, подъ 
ЬрЬдводителството на Фелдмаршала Витгенщайна, те превзели. 



97) Бозеп, Вег ГвИги^ уоп 1828 1п Еагора ; Оег ^е^ги^ (1е8 ^аЬ^в8 
М21 ш Еигора, стр. 67, 69. 



— 80 — 

Браила и завоювали ц*ла Ромъния съ Добруджа. Градъ Варна 
билъ пр-Ьвзетъ сл*дъ усилевъ бой и големи загуби. 

На 1829 год., когато за главнокомандующъ на рускитЬ- 
войски билъ назначенъ генералъ Дибичъ, турскит* пълководци въ 
Европа гледали да се възползуватъ отъ случая, та да заловять 
въ ржц-ЬгЬ си цялата Старо- планинска верига, заедно съ всич- 
кит* й по- важни проходи. Обаче, руската военна флота се показала 
неочаквано задъ гърбътъ имъ и пр*зъ Февруари м-Ьсецъ вече тя 
завзела приморскит* градове Анхиало и Созополъ. Подиръ голя- 
мата Кюлевченска победа, генералъ Дибичъ сполучилъ незаб-Ьл*- 
зано да прехвърли войскигЬ си пр-Ьзъ Балкана, безъ ла се до- 
ближи до яката Шуменска кр-Ьпость, д-Ьто билъ на сигурно очак- 
ванъ. Турцит* се опитали подиръ това да обезщетятъ - измамата 
си и да пр*с*К|Втъ пдтя на Дибича, ала този пдть т* били 
страшно разбити при Айтосъ, Ямболъ и Сливенъ. Сжщата годи- 
на, въ началото на Септември, главната квартира на генералъ 
Дибича се нахождала вече въ Одринъ, авангардътъ — въ Люле- 
Бургасъ, л-Ьвото крило на Черно море, а д-Ьсното — при градеца 
Еносъ, до устието на Марица. Между това, генералъ Гаисмаръ 
отъ Оряхово проникналъ до Вратца и до Искърскиятъ проломъ, 
а прЯднигЬ му стражи се появили дори до стЬнит* на София^^. 

Високата Порта въ Цариградъ пр-Ьдугадила отъ рано избух- 
ванието на Руско-Турската война отъ 1828 год., та се пригот- 
вяла за нея почти ц4ла година. ХристиянскитЬ подданници на 
Султана въ Полуострова съ отчаяние се взирали въ бждащето и 
се страхували да пр-Ьдприематъ каквото и да било. 

Въ градъ Стара-Загора по онова врЯме всичко поефтиняло, 
а много н*ща изгубили дори и съвсЬмъ ц*Ьната си. ТурцигЬ- 
въ града и по селата станали кротки и уплашени, защото никой ^ 
неможалъ да пр4двиди края и последствията отъ войната. Че 
Турция била безсилна и неприготвена да се съпостави юначно- 
ср^щу нахлуванията на рускит* войски, това тя изтъкнала пр-Ьдъ 
очит4 на всички свои подданници още въ самото начало на вой- 
ната. Тъй напр., султанъ Махмудъ П, се обърналъ по онова 
вр^Ьме съ едно почти страхопъзлювско окрхжно къмъ всички тур- 
ци и християни въ империята, и ги молилъ да му се прите- ; 
кжтъ на помощь въ тия трудни вр-Ьмена. Той наричалъ „раитЬ** ^ 



98) Иречекъ, Исторхя Болгарь, 679^ 680; Иогеп, СезсШМе <1вг ТйгсЬв I 
I, 8.7 



I 



— 81 — 

въ окръжното свои добри и обични чеда^ отъ послушностьта на 
които билъ всЬкрги възхитенъ. V^ 

Старо-загорскит* мохамедани не се притекли въ помощь на 
държавата почти съ нищо. ГолтацигЬ и нехранимайковцит*, що 
продавали бабаитликъ до сега по махалит^^ и по кафенетата, пръс- 
нали се по селата и чифлицит* да се криятъ, да не би насила 
да ги за,каратъ въ „аскеря", Старо-загорскит* бейове си остана- 
ли с&що само съ об'Ьщанията, безъ да* помогнатъ съ н'Ьщо на 
царщината. Тогава, старо- загорскит* административни власти се 
вид'Ьли принудени да се обърнатъ за помощь пакъ само къмъ 
българит*. 

Вс4ко българско сЬмейство въ Старо-загорско, въ града и 
по селата, било на сила задължено, да даде по н-Ьщо отъ имо- 
тьтъ си въ „помощь за Падишаха". СиромахкинитЬ и вдовици- 
те изплитали чорапи и ръкавици за аскеря ; занаятчиитЬ давали 
аби, царвули, пояси, антирии ; землед-Ьлцит* — храна, добитъкъ, 
масло, сирене и т. н. Само турцитЬ не дали нищо въ „по- 
мощь на Падишаха^, защото г]^хнит^^ синове ужъ отивали да 
гинатъ въ войната. 

Хитрит* старо-загорски беюве не пропуснали случая и този 
пжть да се умажатъ отъ 55Помощьта за Падишаха". Подъ пр^Ьд- 
логь, че отъ събраната „помощь за Падишаха"* тр-Ьбва да се 
раздаде по н*що на бФднит* турски с4мейства въ града, чиито 
бащи и синове заминали съ аскеря, т4 сполучили да грабнатъ 
доволно плячка и за себе си. 

Войната разклатила целокупната турска държава изъ дъно. 
Империята въ Европа заприличала на една м&тна горска р^ка, 
варастнала до неимоверность сл^дъ дъждовете, която повлича 
напреди си всичко, каквото й попадне. Нищо не било сигурно 
въ тези страшни и разбъркани времена: нито имотътъ, нито 
хивотътъ на хората. Властите въ провинциите станали безсилни 
спроти силата на развалените елементи и на злодейците. По 
едно време станало страшно и за турци и за българи и за всич- 
ки. Българите въ Стара-Загора захванали да треперятъ дори и 
оть сенката си. 

Цела година почти се провървяли презъ Стара-Загора ма- 
н |)и, арнаути, редовни царски низами и други башибозушки ор- 
д й, заминавайки къмъ Русе, Варна, Шуменъ и Силистра. Те 
в 1ЧКИ почти били голи, боси, гладни и озверени спроти христи- 

6 



-82 — 

янското население. Пр^зъ к&д^то заминали — всичко оил'Ьнявали, 
въ които к&щи ги установили да пр^нощуватъ и починать — всич- 
ко отвличали и изядали. Старо-загорското българско население въ 
града и по селата се чудяло вече какъ да се избави отъ гЬзв 
неканени гости, които прилича.1и по золумитЬ си на кърджалиитЬ. 

Старо- загорскитЬ турци въ града и по селата не страдала 
нито най-малко отъ тЬзи зулумджии, защото властит1Ь ги на- 
станявали на конакъ сгСкю въ българскитЬ к&щи, Д'1Ьто имъ се 
угаждало за всичко безплатно. БългаритЬ въ града продавали 
мило и драго, за да удовлетворятъ лакомството имъ, а селенитЬ 
били принудени при това да возятъ и товарит1^ имъ „ангария^ 
чакъ до крайнитЬ пунктове на маршрута имъ. Връщайки се от- 
сетн^к назадъ по домовет1к си, нещастнит'Ь български солени ста- 
вали жертва на ятаганитЬ на разбойниците, които чакали на 
кръстопътищата да ограбятъ добитъцитЬ имъ. 

Вь навечерието на руско-турската война (1828 г.), както 
и по-гор* казахме, старо-загорскитЬ турци се отнасяли сравни- 
телно кротко съ българит* въ града. Подиръ Кюлевченската по- 
беда, обаче, тЬ се наежили до толкозъ много спроти българигЬ, 
щото започнали явно да имъ се заканватъ, че ще ги изколятъ. 

Страхъ и трепетъ влад']^ялъ по всички български махали въ 
Заара. Мнозина по-видни и по-заможни българи въ града напуст- 
нали тайно к&щигЬ си и избягали по селата. Роднински и при- 
ятелски семейства се събирали вечерь заедно въ по-здравит* к«- 
щи, за да пр^карватъ тамъ нощьта въ безсъние и да се молятъ 
Богу да ги закриля. Никой не знаялъ какво може да се случи, 
никой не билъ сигуренъ за живота си. Т'Ь всички жив-Ьяли въ 
надежда отъ днесъ за утр*. Обаче днит* и часоветЬ се измина- 
вали твърд* мудно, като в4коветЬ, а уплахата по между бълга- 
ригЬ ставала се по-гол-Ьма. 

Единъ день внезапно се пръсналъ слухъ въ града, пустнать 
навярно отъ самит* българи, че московскигЬ войски се появили 
вече надъ боазътъ. Единъ дрппавъ турски калайджия, който пр*- 
нощувалъ въ боаза на една българска воденица, пр-Ьтърчалъ въ 
тъмни зори въ Заара и донесълъ на беювитЬ стращната в^сть. 
Той призовавалъ хиляди п&ти името на Пророка, за да увЪри 
изплашенитЬ старо-загорски мохамедани, че вид^лъ самъ съ очи- 
тЬ си страшнит'^ московци, какъ разигравали конет1^ си краВ 
Бедечка. 

Уплахата на българит* се прехвърлила сега въ турскитЬ 



— 83 — 

махади. Писъци и плачове се дигяали до небесата. БейювитЬ 
първи хукнали да б^гатъ къмъ Т. Сейменъ, безъ да затварятъ 
дори портитЬ на конацио^Ь си, а останалото мохамеданско просто- 
людие хукнало с&що по дирит1Ь имъ. Градътъ запустялъ и ог- 
лушалъ. 

Рускит* войски се появили въ Старо-загорското поле те- 
първа н-Ьколко дни подиръ изб'Ьгванието на заарскитЬ турци. Т'Ь 
де се отбили сега да починатъ въ Стара-Загора и да поуспоко- 
ятъ българското население, ами заминали на бърже пр']^зъ близ- 
лото село Арабаджиево и отпхтували къмъ Одринъ. Плановет* 
да рускигЬ пълководци по онова вр'Ьме никакъ се не схождали 
съ трепетнитЬ ожидания на изм&ченигЬ Старо-загорски българи. 
ЕднигЬ ламтЬли бърже да проп&туватъ пространствата къмъ Од- 
ринъ и БЪлото море, и бърже да ги завлад'Ьятъ, а другигЬ очак- 
вали да видятъ само „свободата.^ Излъгани въ очакванията си 
Старо -загорци се предали отново въ обятията на страха и от- 
чаянието. 

Понеже обстоятелствата по онова вр'Ьме не пр']^дв'Ьщавали ни- 
що добро за поробенитЬ християни на Полуострова, то грижигЬ 
иа старо-загорскит1к български първенци се съсредоточили въ то- 
ва, да запазятъ, до колкото е възможно, съвсЬмъ непокътнати 
к&щн1^ и пок&щнината на изб^галитЬ заарски мохамедани. И 
въ случай, че руситЬ би се повърнали обратно задъ Балкана, 
аземитЬ въ Тракия би останали отново въ ржи:ЬтЬ на Турция, 
да н'Ьматъ причини заарскитЬ мохамедани за какво да си отм&- 
щаватъ на българит'Ь. И наистина, пр'Ьзъ всичкото вр'Ьме, до 
като траяла войната, и до като турцитЪ отсъствували отъ Заара, 
тукашнигЬ българи редовно карауляли въ махалитЬ имъ, каквото 
нищо .да не липса отъ имотит^ имъ. Въ бейскитЬ конаци стра- 
жата се утроявала нощ1^, защото тамъ имало по-много богатства, 
което съблазнявали доволно сиромаща. 

Подиръ Одринския миръ, когато рускитЬ войски се отдръп- 
нали задъ Стара планина и изпразднили тракийските полета, то 
«таро-загорскит* турци се завърнали веднага въ Заара. ТЬхното 
очудване, казвать, било твърди голямо, когато заварили поК|Бщ- 
яяната въ домоветЬ си въ с&щото положение, както я оставили 
н когато побягнали. Шмало прочее никакви сериозни причини, 
К01Т0 да възбудятъ гн^вътъ имъ спроти българите. Наопаки, 
т -[^о-загорските български първенци очаквали похвали и благодари 



— 84 — 

ности отъ страна на мохамеданите, които не загубили почти ни- 
що пр*зъ войната. 

Както и по-гор'Ь споменахме, мохамеданитЬ отъ Заарската 
кааза вземали твърд'Ь слабо участие въ войната. ТЪ изпратили 
на бойното поле всичко самЪ една доброволческа дружина, която 
броила едва 300 души. Тази малка доброволческа дружила, при- 
съединена къмъ друга една по -голяма, състояща само отъ арна- 
ути изъ югозападнит* части на Албания, образувала една ордия. 
На чело на ордията се поставилъ известния намъ Мустафа-ага, 
кроткия и симпатичния м&жъ на Нафисе Ханъмъ, що свърши 
живота си така трагично по пхтя къмъ Силистра. 

Войната отъ 1829 г. се свършила нещастно за Турция. 
Нъ тя се свършила стократно по -нещастно за българитЬ на По- 
луострова, пр4зъ земигЬ на които преминали първо турскигЬ. а 
сетн* и рускитЬ войски. За мюсюлманското простолюдие въ Бъл- 
гария н*мадо втори по-върли душмани спроти царщината отъ 
ония християни^ които се прикосновявали веднхжъ съ московци- 
гЬ. Т* гледали на гЬхъ съ по- голямо ужесточение, отъ колкото 
ех гледали езуитит* на еретицит* въ Испания. БългарскигЬ на- 
родни п'Ьсни отъ оная епоха с& напоени съ кървави сълзи на 
тогавашнитЬ наши братия, които на всЬки часъ проклинатъ съд- 
бата, че с& се нам']Ьрили живи на св^Ьта. Турскит']^ б^Ьжанци и 
циганигЬ се нахвърляли като диви зв'Ьрове върху беззащитната 
християнска рая подиръ войната. Т4 намерили тъкмо сега най- 
сгодния случай да се награбятъ и да си отмжстятъ на българи- 
т'Ь за несполукигЬ на османскигЬ пълководци и дипломати пр^зъ 
вр4ме на бойеветЬ. 

Старо-загорскцт* българи не били поставени по-добр* отъ оста- 
налит* свои еднорощи въ Тракия. Въ първитЬ няколко седмици, по- 
диръ оттеглюванието на рускитЬ войски, въ градъ Стара- Загора 
господствувала пълна анархия. Турското правителство не превър- 
зало да прати въ града веднага полиция, която да запази редътъ 
и тишината, ами оставило Заара и много други градища и села 
въ отечеството ни на произвола на завърналитЬ се мохамедански 
б*жанци. И т-Ьзй посл-ЬднитЬ, лакоми за имотитЬ на българитЬ, 
впустнали се отгор* имъ като люти зв-Ьрове и опл-Ьнили кхщигЬ имъ. 
Въ Заара, злосторницитЬ били тайно насъсквани отъ беювигЬ и 
отъ бившит* ковашки градски първенци, които разделяли пляч- 
ката съ т4хъ. 

Пжтйщата въ отечеството ни отново запусгЬли и полетата 



— 85 — 

заглъхнали съвършенно. СеленитЬ престанали да слизать за па- 
заря въ градовегЬ, защото на връщане разбойницитЬ отнемали 
покупките и паритЬ имъ. ТЬ се бояли да излизатъ на работа въ 
полето съ добитъците си, защото турците имъ ги изтръгвали на 
снла изъ р&цетЬ. По цела Тракия и Северна България наста- 
нала тогава страшн^а скъпотия и цената на турската лира се въз- 
качила до 180 гроша. Сиромасите българи умирали на много 
йста отъ гладъ и оть простуда по улиците и подъ стрехите на 
черквите^ По онов^1' време никой никого не поглеждалъ, никой 
никому не помагалъ, никой никого не съжалявалъ. Хората ста- 
нали коравосърди и всекой гледалъ да запази себе си и своите 
си. Християнската милость изчезнала изъ сърдцата на всички 
християни. 

И върху всичко това отгоре, турското правителство се втур- 
нало да събира тежки данъци отъ българите по екзекутивенъ 
начинъ. Работите въ Европейска Турция траяли така почти 
цЪла една година подиръ Одринския миръ. 

Турците въ Старо-загорския край се навърлували и награ- 
били ДОВОЛНО- те биле преситени отъ буйства и имали голема 
нукда отъ спокойствие. Това турско преуморяване се отразило 
така благртворно върху живота на западналите заарски христия- 
ни, каич) росата въ пустинята се отразява върху живота на по- 
йхяалй^е треви. И наистина, честните и трудолюбиви български 
търговци й занаятчии въ Стара-Загора отново се съживили и 
енергията за работа отново се пробудила вътЬхъ. Те били обод- 
рени при това и отъ надеждата, че злополуките и нещастията не 
ще се повторятъ вече скоро върху главите имъ. Но, неочаквано, 
когато всички били залисани въ работа, Турция на Полуострова 
връхлетяла повторно чума презъ 1837 год. 

Този пдтъ чумата въ Стара-Загора се появила въ надвече- 
рието на есеньта. Първите 4 — 5 жертви въ града тя покосила 
на връхъ Димитровъ день, безъ да бжде усетена отъ некого. Въ 
края на есеньта и презъ зимата тя се усилила и изморила мно- 
го евреи и турци въ махалите. Въ началото напролетьта(1838 
год.) прескочила и въ българските махали и силата й се зна- 
чително увеличила. Турците и евреите лъжали българигЬ, че то- 
ва не било чума, а н-Ъкаква друга епидемическа болесть, която 
не можала да трае много. Така лъжала българите въ Заара и 
турс-сата полиция. 

Когато българите въ Стара-Загора се уверили, че епиде- 



— 86 — 

мията е чума, нищо вече не било въ състояние да ги задържи 
по домовет* имъ. Т* хукнали да б-Ьгатъ отъ бол4стьта кому кж- 
д'Ьто очитЬ видели. Едни се пръснали по селата и по колибите 
въ балкана, а други се установили край р'ЬкитЬ въ л^советЬ 
подъ шумести колиби. Турския каймакаминъ поставилъ кордонъ 
около Заара, за да не пуща българитЬ да б^гать, ала т^ се 
промъквали нош* пр-Ьзъ незаварденитЬ м-Ьста, безъ да ги усЬти 
н^кой. По-6'ЬдиигЬ отъ ткхъ^ които слщо мил^яли за душата 
си, но не бнли въ състояние да подкупятъ стражаритЬ, нито се 
р'Ьшавали да 6'Ьгатъ нощ^Ь, тЬ пъкъ се натоваряли на рамена съ 
лика и мотики, грабвали въ р&ц^ЬтЬ си триони и ножове и, пр'Ь- 
струвайки се че отиватъ въ лозята, не се завръщали вече 
въ града. 

Чаршията и българскитЬ махали въ Стара-Загора запустЬли 
полека -лека. УлицитЬ тр'Ъвясали и потънали въ буренъ и москов- 
ско трънье^^). Кучетата страховито бавучяли по мегданитЬ, 
пр'Ьдъ джамиит]^ и край праговетЬ на к&щитЬ, чиито стопани чу- 
мата изморила. Никой се не р^шавалъ тогава да надникне за 
обиръ въ магазията или въ к&щата на българина, защото чума- 
та обитавала на вредъ и се скривала въ всЬка чужда вещъ."^ 
Нощно врФме градътъ билъ тихъ и безглъченъ, като че почивалъ 
на дъното на океана. „Сегизъ-тогизъ само чумата цлачала въ 
потайно вр-Ьме, като дет* пеленаче, за да примами къмъ себе 
си хорски жертви, както прави крокодилътъ. Котата я усЬща- 
ли и се впущали отгор* й^^^). 

Сл^дъ тази втора епидемия вече, която върлувала н4що 
около една година, Стара-Загора станалъ градъ на българигЬ поч- 
ти въ всЬко отношение. И мохамедани и християни се заловили 
подиръ това за ползотворни и мирни занятия, които започнали 
и еднит* и другигЬ а Стара-Загора бърже се разцъвтЬла и на- 
преднала, както никоги до тогава! 



Подиръ Одринския миръ отечеството ни заприличало на сира- 
че, отритнато отъ Бога и изоставено отъ хората; то пр-Ъдставля- 



99) Така наричатъ й днесъ старо-загррци единъ мораво-червеникавъ 
бодилъ, вчсокъ до 1 метъръ, който покрива л-Ьт-Ь гьсто старо-загорскигЬ. 
улчци. Простолюдието в^рва, че семената на бодиля еж пр-Ьнесени въ тоя 
края отъ московците, чр^^зъ ов^са на конет-^Ь имъ. 

100) Това П)в*рие ми съобщи баба Хаджи Марийка Миховица. 



= 87 — 

вало тогава едно печално зрелище за очитЬ. Само в'Ьрата и на- 
деждата останали още като едничко утешение за многострадалния 
български народъ! 

Отъ гръцката „Зав*ра" още, българитЬ били доволно наелек- 
тризирани отъ съгревающата струя на свободата. Руско-Турската 
война (1828 год.) подигяала още по-много духътъ имъ и раз- 
горещила значително т-Ьхцото народно себелюбие. Т* често пжти 
вече виждали, въ своитЬ бленувания, България свободна и 
щастлива. 

Гол-Ьмото участие, което народътъ ни вземадъ въ тази вой- 
на, идва да М ув^ри доволно, >че тогавашнигЬ наши тракийски 
и мизийски братия не мисляли да подвиватъ повторно вратъ 
подъ турския яремъ. В'Ьрата имъ, въ окончателното освобождение 
ш България, била толкозъ по-много усилена у гЬхъ, когато ру- 
ситЬ пр^Ьминали Стара-планина и стигнали до ст^ЬнитЬ на Одринъ. 
Оь чувство на благородна зависть поглеждали тогава- и македон- 
СЕит* ни братия къмъ с*веръ, кжд-Ьто се чували задъ РодопитЬ 
звуковет* на освободителното руско оржжие. 

Одринския миръ срутилъ съ единъ замахъ въздушнит* кули 
на българския народъ. Той пр-Ьдизвикалъ по между българит*. 
едно отвращение къмъ Русия Отчаянието, което настхпило по- 
диръ този миръ въ целокупното наше отечество, било толкозъ 
по-голямо, колкото велики и неописуеми били упованията пр'Ьди 
войната. Изглеждало, като че българския народъ се упростилъ 
вече за винг^ги съ св^тлитЬ мечти за по-честитъ животъ, и се 
11р*готвилъ отново да понесе теглилата търпеливо, които му пр*- 
допр^дила с&дбата. Едно т&по и болезнено упокоение завладяло 
сърдцата почти на всички тогавашни българи, което било естест- 
венно и неминуемо последствие отъ пр^ломътъ на великата на- 
хЬжда и горчивата измама. 

Не се изминало обаче дълго вр-Ьме и помежду отчаянигЬ 
наши братия се разляла живителна струя на отрозвенение. По- 
тъпкани и отритнати, българите отново отправили погледите си 
къмъ небето и къмъ Русия. Безсилни да си помогнатъ самички, 
тЬ се потопили безропотно въ своята люта горесть и се предали 
на пчелинско трудолюбие. Търпението станало за техъ отново 
принципъ и средство за б&д&ща сполука. 

Българите по онова време били окичени съ безбройно по- 
много добродетели, отъ колкото сега: по-честни, по-дружелюбни, 
до- )лагодетелни, по-религяозни, по-съгласни, по-родолюбиви и по- 



— 88 — 

прилежни, вярата имъ въ Бога била таста и непоколебима. 
Черквит! представлявали за тЬхъ едипетвенни любими сборища 
въ праздпичпи дни, к&д'Ьто всички отивали да слушатъ Словото 
Божие и да правять благодеяния. Т^зи хубави качества у тога- 
вашните българи били до толкова неоспорими, щото имъ ги приз- 
навали и нихните нав-непримирими врагове. Въ тогавашната бъл- 
гарска кхща господствувало чистонравието и пълна почитъ къмъ 
по-възрастните. Ето какъ се илюстрира, тогавашната Заара въ 
„Ератк^с Полит1Ч(ск^с 3(Л1Л(описани от& Шофита арх1жандри 
та Хмждарца (1835 год.) на стр. 13 и 14: 

„Л1'ката (вшза\ара), радостотворжъ градъ— на равнод!'^' 
стораслоложенк, — ил1а, 3 цвркви и 1дно 1алиногрвч{ско{ о§ч№ 
лицл— ост^нки отх дрвенл^та ткердостк (кале), за коато са, 
сл; БЙлс Т8рцмт{ 3 г^дйн(, до ГД'^ТО А прсЕзвл1нат& — ЙЛ1а 
краснт ч(рш1И, й нсзистенк бловопокрутк — й на около про^ 
страннокраснт, разноцв-ктонасаждвнж ра1о подобнж градинки, 
й Л031А с% разлйчнт овофнж^ плодове — пронс;(одижс каклица 
Янасонк, Ярпадж1кх, прсчистал пшжйца нл1Ж^сл1Л^, загарКа — 
фаврти какл{цол1аслжни, тр1андаф|ллол1асл{чн1и, рак|йн1и — н к& 
западна страна до 2 нлй 3 часа салюнзвк^фжн т-кллйцу: едната 
кал1жнопокрута а драгата, др№ок(рл11Дно покрута: н водата 
нм% е, В(сл1а чиста, н, допровквсна (когда нстинО свщо като 
старопланиска, нзрАдн'кйша, оускфасл ж( вафо е, ж{Л'квна, 
србнржна, й зла'тна р$да'та, прйзк коато пр{Л1ин8ва — . . /^ 
Подиръ чумавото (1837—38 год.), когато българит* се преда- 
ли вече всец-Ьло на търговията и занаятитЬ, а сжщо и съ уред- 
бата на своигЬ домакинства, тогава на хоризонта на потъмнялото 
българско небе се появила нечакано една слаба св'Ьтлива искра. 
Тази искра, предизвикана отъ пътуването на Султанъ Махмудъ 
П по империята, запалила въ сърдцата на българитЬ отново яа- 
Д'Ьжди за по-честитъ животъ. 

Султанъ Махмудъ Я пр^дприелъ да направи едно плтуване 
по Мизия и Тракия съ двойно пр'Ьднам^крение: той искалъ да 
постигне и приятното и полезното едновременно. 

Още като насл-Ьдилъ престола, Махмудъ П се усЬщалъ до- 
волно слабъ физически и често бол-Ъдувалъ. Пр-Ьзъ зимата на 
1836 ср^щу 1837 год. той пов*хналъ твърд* много и често 
пхтй изпадалъ въ дълготрайна меланхолия. Лекарите му се стра- 
хували отъ признацйтЬ на бол-Ьстьта, да не би той да стане не- 
способенъ за управлението, та го съветвали най-уб^Дйтелно, да 



— 89 — 

предприеме по империята едно дълговременно . пжтуване. Т* 
всички били на мнение, че дълготрайната почивка, живителния 
балкански въздухъ и безгрижното П|Бтуване на вънъ оть столи- 
цата, ще повлияятъ благотворно и освежително върху тялото му 
и духътъ му. 

Отъ друга страна, султанъ Махмудъ П самъ възнамЬрявалъ 
отдавна да пжтува по държавата си. Сл^дъ злополучната Руско- 
Турска война (1828—29 год.), той искалъ да поподигне малко 
духътъ на мохамеданите въ провинциите и да ги привикне да 
гледатъ на султанските пжтувания, като нещо твърде обиковенно. 
Той искалъ да се запознае този пкть и съ ония свои християн- 
ски и славянски поданници, които населявали гъсто земите въ 
Дунавската равнина и на югъ отъ Стара планина. Чрезъ крот- 
ките си обноски и бащински съвети, Махмудъ П се надевалъ 
да придобие и техните сърдца за себе и за държавата ^^^). И 
наистина, той сполучилъ да постигне при пдтуването лесно и 
едното и другото. 

Махмудовото пдтуване се подготвяло въ Цариградъ презъ 
целата зима. Високата Порта го оповестила на провинцнялните 
власти 3 — 4 месеци напредъ. Населението въ държавата, презъ 
дЬто щелъ да премине султанътъ, требвало да се претъкми от- 
рано, за да му устрои срещи блескави и въодушевленни. На 
административните управители Портата възлагала най-големи на- 
дЬжди и отговорности върху устройството на посрещанията. 

На 29 априлий 1837 год. околностите на Босфора се о- 
глушили внезапно отъ многобройни топовни гърмежи, които въз- 
вестявали на стамболскиге мохамедани, че Падишаха е вече на 
пхть. При едно твърде благоприятно време, Махмудъ П пре- 
«тигналъ съ корабъ въ Варна още на утрешния день, а отъ тамъ 
продължилъ П|Бтуванието си по сухо на конь и на кола. 

Ср-Ьщите били, наистина, на всхде сърдечни и блескави. 
Народъ прииждалъ и отъ най-отдалечените к&тища на държава- 
та въ селата и градовете, презъ дето щелъ да замине султана, 
за да му засвидетелствува своята обичъ и преданность. Това 
Щ\ жо пхтуване произвело силно впечатление на тогавашните 
20] ^, та нашия народъ неможе да го забрави и день днешенъ. 

Самъ султанъ Махмудъ билъ твърде щедъръ и великоду- 
ш ^ къмъ всички. Той приемалъ при себе си и турци и хри- 



101) Козеа, Кехзе (1е8 ЗаНааз (1агс1г Ви'|;аг1еп ии!. Тгас1еп, I. 254. 



1 



90 



стияни едноравно, разпвтвадъ ги по тънко за ооминъкътъ ииъ^ 
за данъцитЬ) за отношенията на чиновницитЪ, а посл'Ьднит1Ь съ- 
ь-Ътвадъ открито: да б&д&тъ кротки, въздържни, справ'Ьдливи ш 
великодушни къмъ всички, за да б&де народа доволенъ к 
щастливъ. 

Царьтъ билъ напълно доволенъ отъ разходката и отъ въо- 
душевленяигЬ срЪщи на народа. Живителния прол^тенъ въздухъ. 
под'Ьйствувалъ целително върху разтроенитЬ му нерви, а засме- 
ния 11 веселъ народъ окрилилъ ^ухътъ му. На вс&д^, кгдЪто* 
пр^мбиклъ, той виждалъ полетата разорани, засЬяни и плодород- 
ни, а друмищата напъстреви съ многохиляденъ народъ, усмих- 
натъ и чистосърдеченъ, който припкалъ отъ стотини километрк 
да поср^п^а султана съ радости и п^Ьсни. 

Веселит^к посрЪщачи били българитЬ. ТЬ обърнали внима- 
нието на Махмуда още при първитЬ ср^Ьщи и спечелили обичьта 
му. Той виждалъ, че тЬзи потъпкани и пр'Ьзрени християни с& 
ония с&щит]Ь, които чрЪзъ трудолюбието си с& окичили полетата 
съ зеленина, градинит^ съ овошки, лозитЬ съ грозде, а съ кър- 
вавиятъ си поть пълнятъ съ медъ държавния кошеръ и кр'Ьпятъ 
империята. Съзнавайки това напълно, Махмудъ П.. казватъ, ид- 
валъ често п&ти въ омиление къмъ българитЬ, та ги обсипвалъ 
съ похвали и подаръци. 

Махмудовото благоволение къмъ българитЬ никакъ се не- 
нравяло на мохамеднаскитЬ градски първенци. ТЬ роптаяли скри- 
то ср^щу обноскитЬ му, ала на яве т& се престрували, че нищо 
не заб^лежвать. И за да засЬнчятъ една отъ главнитЬ причини 
на султановото п&туване, тЬ туряли за едииствеяна ц^ль на това 
пр^дъ българите, че то ставало само по необходими здравосдов-^ 
ни нужди. 

Бдинадесеть дни сл^дъ напуп^анието на Цариградъ, султанъ 
Махмудъ П се приближилъ до севернитЬ подножия на Стара 
планина и весело се поделъ къмъ гребенътъ и. Надъ живописка- 
та Розова долина той се надвесилъ тъкмо по онова време, кога- 
то тя цеденичка сияела огь безподобна чаровность. Въздуха билъ. 
преснтенъ отъ благоуханията на разцъвтелите рози, долината би- 
ла Зсхгмена и спокойна, рекага Тунджа тихо лакатушила по ср^Ьдъ. 
зе.1енините, а снеговете още се белеяди по върховете на Бал- 
кана. Молтке, прочутия германски пълководецъ, които придружа- 
валъ Махмуда презъ целото пжтуване, не може да намери до- 
волно думи, за да изкаже възхищението си, н да опише напъл- 



г 

- 91 — 

но величието на този „Български Фарзистанъ**. Султана и сви- 
тата му останали като поразени отъ панорамата, която се изтък- 
нала пр^дъ оятЬ имъ, когато възл'Ьзлй на Балкана. 

Пйтувайки отъ Казанлъкъ, султанъ Махмудъ П пристигналъ 
въ градъ Стара-Загора привечерь, на 10 май 1837 год.. по- 
ср^щнатъ отъ турци, българи и евреи по най-тържественъ на- 
чинъ. Хората били забравили отъ радость чумата, която върлува- 
ла по онова вр'Ьме, та всички се прибрали въ града; УлицитЬ, 
по които пр-Ьминалъ султана, били ^посипани съ цв-Ьтя; кжщит*, 
плетищата и дуваритЬ — б-Ьлосани, съ киречъ, а трапищата И1 
ямит% попълнени и изравнени. МладежитЬ отъ всички на- 
родности въ града излезли на поср-Ьща съ учителит* си въ 
бЬла премяна, цв-Ьтя и п-Ьеяи. БългарскитЬ ученици посял и въ 
рхц* гол-Ьми розови букети, които отгор* се завършвали съ зе- 
лени кичести кръстове , отъ елха. Султана сЬдялъ бодро въ откри- 
та кола, нотжналъ до гжрди въ цв-Ьтя. При вс*ка застойка по 
улицигЬ, християнското духовенство засипвало Падишаха отново 

I съ пр-Ьсни рози, които клисаригЬ черковни мъкнжли въ кощни- 

I ци на рАЦ'Ь 

I Конака на Садулла-Бей, въ който султана пр-Ьнощувадъ 

бнлъ единъ отъ най-хубавит* и най-гол^мит-Ь въ града. Той 
ц*ль билъ посланъ съ скъпи губери и платове, таванит* му 
варакладосани, а стЬнитЬ въ покоитЬ окраеени съ ра^ноцв-Ьтни • 
тюлчета и пешкирчета и попръскани съ гюлова вода. 

Три дни пр-Ьди това, въ единъ съсЬденъ дворъ до Садулла- 
Беюва конакъ прочути турски „ахчийки'' подваряли денонощно. 
пр'Ь€но мл^ко въ казани и приготвяли каймакъ (сметана) за Па- 
дишаха и за дружината му. Този каймакъ сетн'Ь останалъ, та го 
раздавали по училищата на д4цата, за да се не вкисне. 

Махмудъ П приелъ на ауденция всички Старозагорски пър- 
венци и духовенството отъ всички в^ри. Той разговарялъ съ 
тЬхъ твърд* благосклонно и на първенцигЬ подарилъ кюркове съ . 
скъпи кожи, а на духовницит'^ раздалъ кехлибарени броеници и 
сукнени джюбета; женигЬ на по-виднигЬ Старозагорци получили 
накити и др-Ьхи, а за ученицитЬ и сиромасигЬ султана оставилъ . 
доволно пари, да имъ се раздадатъ сл*дъ заминаванието му. — 
Въ библиотеката на Старозагорската д^вич^ска „Марийнска гим- 
назия** има единъ ржкописъ — пр-Ьписъ отъ исторнята на Отца Паи- 
сия, писанъ въ Стара-Загора и свършенъ пр-Ьзъ априлъ 1837 г. . 
Тамъ се чете сл-Ьдното послесловие: 



— 92 — 

^В^стяо творимъ какво 13 царь Махмуть вторнй излези 
•отъ Цариградъ съсъ вампоръ гемиси по морето и излези т су- 
хо во варна и отъ тамъ отиди покрай дунава по градовети и са 
варна презъ терново и габрово и казанлъкъ и пр^зъ захра мина 
на ма1я 10 день и презъ едрене и си отиди у цариградъ тихр*^ 
«(вж. Отчетъ на Марийнската Държавна Девическа Гииназия за 
1896/7 учебна година, ртр. 135). Десеть години подиръ сул- 
танъ Махмудовото посЬщение (Май 1847 г.) градъ Стара- Заго- 
ра билъ посЬтенъ отъ султанъ Абдулъ Меджита. Старозагорци 
устроили този пжтя по-бл-Ьскава ср-Ьща на Махмудовия синъ, отъ 
колкото на бащата, защото над^ждит* имъ въ Меджита били по- 
тол-Ьми. Султана идялъ този пхть отъ Одринъ и заминавалъ къмъ 
Розовата долина. Старозагорското поле било усмихнато и зелено, , 
а розовигЬ градини въ полигЬ на Аязменския баиръ срамежливо 
поглеждали къмъ небето, облечени въ разкоша на своята младость. 

Пхтя на Меджита въ Стара-Загора билъ посипанъ сега сх- 
'ЩО съ цв-Ьтя, а ученици облечени въ б^ли пр-Ьмяни и наредени 
въ двойни редици по длъжината на улицит^^, п'Ьяли му п'Ьсн11 
сладкоглесно и го засипвали съ розови букети. 

Българската училищна младежъ п-Ьяла въ случая особна 
приветствена п-Ьсень, която била нарочно съчинена за тая ср*- 
ща ^^^). Султанъ Абдулъ Меджитъ билъ трогнатъ отъ сърдечния 
приемъ на Старозагорци, а най-много отъ омилнит* п*сни на 
,д*цата. Той запов-Ьдалъ да раздадхтъ за споменъ на всЬки уче- 
никъ и ученичка по едно „четвъртъ б4ло междие," която мо- 
кета по онова вр-Ьме била съвсЬмъ нова и не пустната още въ 
'Обращение. На сакати и немощни той подарилъ отд'Ьлно пари, 
-които оставилъ на духовницитЬ да имъ ги раздадмтъ. 

Както султанъ Махмудъ П, пр-Ьди десеть години, тъй и 
султанъ Абдулъ Меджидъ пр^стоялъ въ Стара-Загора само една 
вечерь, и пр*нощувалъ въ конака на с&щия Садулла-Бей. По- 
ькоитЬ на конака имали с&щата окраса, както и по-пр'Ьди, защо- 
то въ гЬхъ нищо не било побутнато, отъ какъ султанъ Махмудъ 
заминалъ. Т* си останали така непокътнати и необитаеми и по- 
.диръ Меджита, до като пожара ги непогьлналъ пр-Ьзъ год. 1877. 



102) Българчетата п^яли сл-Ьднята п-Ьсень при посрещаха: 
«Зимата мина 
«Султана замина, 
аКротъкъ като агне 
«Кога се обагне и 1. н. 



— 93 — 

Вече два дни пр4ди пристигането на Абдулъ Меджита въ, 
Стара-Загора, времето въ полето се силно променило: отъ вет- 
ровито и прохладно, каквото било пр-Ьзъ ц-Ьлата първа половина* 
на Май, сега настъпили изведн;БЖъ големи горещини. Въ самияз 
день на султановото пристигане въ града горещинит* до толкова^ 
се усилили, щото поср^щачитЬ едва изтрайвали на слънцето по. 
улйцйт*. Т-Ьзи небивали горещони не пр-Ьстаналя и подиръ зами- 
наванието на Абдулъ Меджита, та въ града прЬсъхннли почтш 
всички „кладенчови чешми. ** Тогава се опропастили веднжжъ за 
винаги и гюловит'Ь градини въ полигЬ на Аязменския баиръ, най- 
пърго като се спардушили цв*товетЬ и пъпкитЬ, а сетн* почер- 
нели и изсъхнали и самитЬ пръчки. Къмъ това зло въ Стара- 
Загора се прибавила още и холерата, която захванала усилено- 
да върлува. 

• Старозагорските мохамедани посрещнали и този пхть гроз- 
ната епидемия съ безподобно хладнокръвие. Те не мръднали отъ. 
к]вщйте си да бегатъ, нито окото имъ трепнало дори пр^дъ. 
страшната бол^сть, понеже всички вервали непоколебимо, че то- 
зи п&ть злото нарочно е изпратена отъ Бога, за да накаже пра- 
воверните мюсюлмани за греховете на Махмуда и Меджита. А. 
както въ Цариградъ, така и въ провинщаите, на империята, про- 
тивниците на султанъ Абдулъ Меджита намирали здрава упора въ, 
появата на епидемиите, за да тласкатъ овчедушното мохамеданско. 
простолюдие срещу велики реформаторский замисли на султана. 

Старозагорските беюве не пропустнали момента да се въз- 
ползуватъ отъ случайното изсъхване на аязманските гюлови гра- 
дини, те разпространили веднага слухъ по между заарското мо- 
хамеданско простолюдие, че, следъ заминаванието на безверния( 
падйшахъ, Богъ праща за наказание шьрвомъ сушата и горещи- 
ните, а после вече и холерата, понеже мюсюлманския владетель 
се билъ отклонилъ твърде много отъ истинската вера на Пророка. 

Човешкото султанъ Меджитово управление никакъ се не 
нравило на високомерните турски агалари. Те не били доволни 
отъ благоволението на падишаха къмъ райт'Ъ^ защото последни- 
те ставали така равноправни съ владетелното. племе. Освень то- 
Еа, българите на Балканския полуостровъ, ползувайки се отъ ме- 
юшавото управление, свестявали се бърже и вземали въ държа- 
вата преднина въ всеко отношение. И не ще згрешимъ много,, 
^ерваме, ако наречемъ дните на султанъ Меджитовото управле- 
1ие прол'Ьть на историческия нагил животъ подъ турцит^Ь . 



— 94 — 

Българщината въ Стара-Загора била вече доволно силна н 

'Събудена. БългаритЬ въ града държали абсолютно надмоп^ие и по 

численость и по богатство и по интелигентность. Бъ града н^Ьма- 

> ло българинъ сиромахъ, който да се нуждае отъ кора хл^бъ. До 

като у турцитЬ богатството се съср^Ьдоточавало въ р&ц'ЬтЬ само 

на трима четворица богати еснафлии и н'Ьколко души заможни 

чйфлйкчии, то у българитЬ, наопаки, сиромашията се почти ни- 

какъ незаб^л^жвала, а всички се радвали на едно всеобщо бла- 

ьтосъстояние. 

Коренъть на мюамоданск^то надмощие въ Стара-Загора се 
^лодкосявалъ постепенно, ала безпомощно и безспирно. Той билъ 
подяденъ най-главно отъ епидемиитЬ, които морили мохамедани- 
тЬ безмилостно и често. Много мохамедански св'Ьтъ изгиналъ и 
пр^зъ вр'Ьме на войнитЪ и разма^ицитЬ, които сполв^тали 41ар- 
4цината ту отвънка, ту отв^^тр^. Осв^нъ това, мохамеданизма въ 
Ч)та^а- Загора чезнялъ не по малко И отъ отровното влияние на 
пословичния „агаларскв мързелъ,^, който съсипваяъ материялно 
м б:Ьдцн. и багг^й, като тласкалъ сетн-Ь и щттк и другитЬ къмъ 
злодеяния. 

Българския елементъ въ Заара особно много се закр-Ьпилъ 
на ноз^ЬтЬ си сл^дъ Одринския миръ« Заарскит^^ българи завзели 
'ТОгава въ р&ц%т1Ь си почти всички занаяти въ града, отнели 
часть отъ едрата и дребяа търговия изъ р^кц^тЬ на евреигЬ и 
другйг]^ чужденци^ и станали иълновластни господари въ пазаря. 
Кафеджилъкътъ, берберликя и още няколко дребни занятия оста- 
нали недокоснати въ р2Ц^г1Ь на турцигЬ, защото посл'ЬднйтЬ ги 
-бранили пр4дъ другитЬ упорито, като тЬхна непр4косновенна спе- 
^^^иалность. 

Неуморното трудолюбие и нестеливость на Старозагорския 

•българинъ създали благосъстояние въ кжщ^та му. Това благосъ- 
стояние сетн']^ направило Заарския българинъ пр^дприемчивъ н 

, р^шителенъ. То разтворило постепенно пр-Ъдъ пего широко вра- 
тигЬ на науката и свободата и убодрило духътъ му. И н'Ьмало 
вече връщане назадъ! Градъ Стара-Загора става, едао сл-Ьдъ дру- 

»го, огнище на цв-Ьтущи занаяти и търговии, разсадникъ на просв-Ь- 
щението почти по ц-Ьлото наше заробено отечество, пръвъ р^Ьши- 
теленъ избликъ на пламъцитЬ за свободата и избавлението, п 

шай-подиръ жертва на пожара, пр^зъ вр^ме на освободителната 



— 95 — 

Междувр'Ьмиото отъ Одринския миръ до Кримскат шЛшл 
•ее изминало бърже и неусЬтва^ Обетюхелетвап се редувадв така 
едно сл^Ьдъ друго, че всЬко посд^ж>ще давало юва поеока на 
живота на заарскитй българи и нова сила на тбхния полетъ! 
Конст. Фотйновъ, въ своето у^Общо землеописанио^ (поставено за 
мото на стр. 1) илюстрира най-добр* хубавото благосъстояние на 
Заара и заарскитФ българи отъ онова вр'Ьме. 

УШ. 

ЗанаятитЬ, землед-Ьлието и скотовъдството въ Стара-Загора 
<се намирали въ р&ц'Ьт^Ь на българигЬ още въ най-старо вр^Ьме. 
Гол*ма часть отъ търговията само почивала тогава въ ржц^т* на 
^ужденцитЬ, що прихождали тука отъ цв'Ьтущит]Ь колонии на 
западното Евксилско крайбрежие, или отъ търговскитЬ и далечни 
центрове на Архипелага и Адриатическото море. 

ЗанаятитЬ въ Стара-3аг6рд.уйзнача*р не еж били нито цв*- 
лущи, нито разнообразни. Старозагорските занаятчии (т^хнита- 
ри) усвоили и насладили отъ римляни и византийци само най- 
яроститЬ и най-необходими занаяти. Т^ не умЪяли да изработватъ 
лещата чисто и искусно; тЬхнитЪ йзд'Ьлия намирили доволно по- 
ясупатели въ града и до селата само за това, защото се отлича- 
вали отъ изделията на гостето ^^^), че били яки и ефтини. 

Разкошни и скжпи издалия (било др'Ьхи и накити, било 
•ор&жия и покжщнина) донасяли въ Стара-Загора само гостето^ 
които търгували повече съ боляригЬ и чиновничеството. Ц-Ьлъ 
:редъ художественни и р-Ьдки находки, нам4рени подиръ освобо- 
дителната война подъ руинит'Ь на града и въ недрата на окол- 
.нитЬ могили, и запазени за сегашнитЬ и грядущи поколения въ 
Дловдв^вския и Софийския народни музеи, както и въ малкия 
музей на Старозаг^ката Д-Ьвическа Гимназия^ - носятъ отпеча- 
тькъ изключително чуждестраненъ: тамъ се съзира изобретател- 
ность, похватность и в'Ьщина на незнайни латински и византий- 
ски първомайстори. Мастното загивало занаятчийство се пр'Ьдстав- 
лява с&що съ доволно и твърд'Ь разнообразни изд'Ьлия, ала тЬ 
всички иматъ необикновенно проста, здрава и груба изработка. 

Школко години подиръ пропаданието на градъ Стара-Заго- 
^а подъ владичеството на турцит-Ь, тукашнитЬ занаяти и търго- 



103) Госте наричали старит^ българи чуждестранни НЬ търговци. Лю- 
'4^о€НЬ1мъ вееегЬрнимъ гостемъ царства ми, Ас^нь И. (Иречекъ, Истор1я Бол- 
.гаръ, заб. 91, стр. 532). 



— 96 — 

вия вземали нова посока и изпаднали изключително въ българска 
р&ц^. ИзпоплащенитЬ госто напустнали Стара-Загора много по- 
отдавна пр^ди нахлуванието на османцигЬ въ долинигЬ на ОЬг 
верна Тракия. И тЬ не се завърнали назадъ вече да търгуватъ^ 
защото разселването на анадолскитЬ турци по Тракия изолирало* 
въ онова вр^ме до край Старозагорското поле за чужденцит*. То- 
гава занаятчийството въ Стара-Загора се натрапило, тъй да се 
каже, върху българит^Ь и т^ започнали полека-лека да се зани- 
маватъ съ него постоянно. До идването на турцигЬ на Балкан- 
ски полуостровъ, въ Стара-Загора е нямало още съсловие чисто^ 
занаятчийско. Занаятчийството въ рхц^ЬтЬ на тогавашните хора 
съставлявало н^що второстепенно покрай другигЬ. имъ занятця. 

Новопр'Ьселенит]Ь въ Заара авадолски турци не отбирали да 
работятъ почти никакви занаяти. Т'Ь били хора повече планин- 
ци, юначни и войнственни, навикнали въ отечеството си на без- 
грижие и Болность, пр^Ьдавайки се страстно на ловджийството, отча- 
сти на землед-Ьлието и скотойъдството, нъ любящи отъ всичка 
най- много войнит^^ и нахлуванията въ чужди земи, понеже т^ 
имъ докарвали богатство и охолна пр-Ьхрана. 

ЖенитЬ на новопр-Ьселницит* се отличавали сжщо съ свояг 
та неср&чность и били доволно лениви. ТЬ обичали труфилатаи 
удоволствията и почти нр4зъ ц^лъ животъ изтрайвали да се за- 
нимаватъ съ клюки или съ наслаждения и п^сноп^ния, придру- 
жени винаги съ особенъ родъ хора и т'Ьлокълчяния. ТЬ възла- 
гали грижит* за домакинството върху робитЬ и ратаит*,. защо- 
то самички неум-Ьяли да си изработятъ и най-простата домакин- 
ска потр'Ьба, ами очаквали всичко на готово. 

Обстоятелствата въ Европа се показали необикновенно бла- 
гоприятни за анадолскитЬ новопр^селници, защото т4 ги не^волна. 
привикнали още по-много на леность и безгрижие. Въ новопоко:- 
ренит* земи на Полуострова, голит* анадолски османлии нам-Ьриг 
ли съ милиони срхчни и трудолюбиви християни, които обработ- 
вали земята, отглеждали стадата и майсторски приготвяли съ рзьг 
ц^т-Ь си и облекла и покжщнина, и всЬка друга вещъ, необхо- 
дима при домакинството. Тази неожиданна случайность отучила. 
завоевателното племе досущъ отъ трудъ и грижа, като го при- 
викнала само на рахатлькь и мъраелг. 

Посл4днит4 ДВ* качества ех пословични и до день дне- 
шенъ въ природата на турцитЬ въ Европа, и т4 личятъ въ ос- 
новата на дългиятъ имъ политически животъ на Полуострова ка- 



— 97 — 

то н^Ькоя злоядна и непрекъсната нишка, що подкоси благосъ- 
стоянието и схществуванието на великото имъ царство, както 
живиницата подкосява жизнеспособностьта на човешкото тЬло. 

Възползувани отъ слабостьта на османцит* къмъ безделие- 
то; покорените християнски раи на полуострова се съпоставили 
на среща имъ, още въ самото начало на робството, съ мирното 
и безропотно орхжие на трудолюбието^ което докарало на послед- 
ните надмощие и благосъстояние, а първите заробило економи- 
чески, обезсилило ги и ги направило съвсемъ некадърни да гос- 
подаруватъ. 

Въ градъ Стара-Загора се изиграла въ това отношение сж- 
щата драма. Покорени и заробени отъ анадолските новопресел- 
ници, Старозагорските българи намерили защита и спасение въ 
занаятите и въ безмълвното и почетно трудолюбие. Съ течение 
на времето, както и по-горе споменахме, българите въ Заара 
станали до толкова необходими на своите господари, щото по- 
следните ги дори на сила принудили да останатъ въ града и 
Ново Село и да работятъ занаятите си. 

Ако у турците и да се заражда по-късно слаба наклоняость 
къмъ търговия и занаятчийство, това ще требва да се отдаде 
главно на нечуваната немотия, що връхлетяла градското турско 
съсловие на Полуострова подиръ оталожването на Османското цар- 
ство въ Европа. Тази ужасна немотия се явява като неминуема 
последица отъ единъ животъ, препълненъ до върха съ без- 
дейность. 

Грабежите и разбойничеството не принесли трайно богатст- 
во на господствующето османско племе въ Полуострова, както 
златото и среброто на едва що откритата Америка не подигнали 
мощьта и благосъстоянието на разкошните и мързеливи жители 
на Испания. И тамъ, както и тука, въ края на борбата оста- 
ватъ победители пакъ ония, що били въор&жени съ несъкроши- 
мото оржжие на трудолюбието, на работата. 



На чело на всички занаяти въ Стара-Загора стоялъ табак- 
лъкътъ. Табаклъкътъ билъ въ рхцете на турците. Никой заарски 
българинъ несмеялъ да се залови за тоя привилигиранъ з1анаятъ. 
Устабашията на Заарския табашки еснафъ билъ същевременно и 
най-върховенъ първомайсторъ надъ всички останали първомайсто- 

7 



-- 98 — 

ри въ града; неговиятъ гласъ билъ р'Ьшающъ не само въ пр^- 
пирнитЬ и недоразуменията на градските занаятчии, но често па- 
ти и въ конака. Той можалъ да зааази еснафлията отъ щрафъ 
затворъ, отъ заграбване на имотигЬ му въ случай на неволна 
несъстоятелность, иа ималъ сила дори да откачи пр'Ьст&нника 
отъ въжето, доволно да се заст&пялъ за него и да кажялъ,. че 
тоя чив4къ е добъръ еснафлия, че той го познава добр* отъ 
дълго вр'Ьме и че, най-посл'Ь, подс&димия не е въ състояние да 
извърши каквото и да било пр'Ьст&пление. 

За устабашия на табашкия еснафъ избирали винаги турчинъ 
обикновенно отъ сжищя еснафъ, който се ползувалъ въ града съ 
най-добро име. Изборътъ се подготвялъ отъ много вр-Ьме напр^дъ 
и първомайсторигЬ отъ другит* еснафи обмисляли върху лицето 
твърд* сериозно. 

Табаш}сия първомайсторъ се навърталъ всЬки день въ ^лон- 
джата'' (еснафско събрание), гол'Ьма к&ща съ кафене при Айна- 
лийката, дЪто изслушвалъ молбит* и оплакванията на занаятчии- 
те и давалъ край на всички еснафски недоразумения въ града. 
Той ималъ сила да лиши, въ краенъ случай, непокорния зана- 
ятчия, да се не занимава съ какъвто и да било занаятъ въ гра- 
да и да го остави по такъвъ начинъ на улицата да умира отъ 
гладъ. Затова именно, всички занаятчии въ Стара-Загора имали 
пълно страхопочитание пр^дъ табашкия устабашия, като му се 
покорявали въ всичко. По-гол-Ьмъ и по-мощенъ отъ табашкия у- 
стабашия вече е можалъ да бхде само Еръ-Баба, върховенъ ес- 
нафски чиновникъ въ Турската държава/ който жив'Ьелъ въ Ца- 
риградъ, забикалялъ индустриялнит* градове ежегодишно и се я- 
вявалъ въ хЛонджата** съ дълга черна патерица, посребрена от- 
гор*. Еръ-Баба е билъ н-Ьщ.о като днешнит* наши ревизори и 
главни инспектори въ министерството на търговията и землед*- 
лието. Нему еснафит* еж отдавали най-големи повести, защото 
присхдит* му еж били безапелационни. Той билъ чов-Ькь 
твърд* справ^дливъ и в4щъ въ еснафскитЬ работи. Когато на- 
пущалъ н-Ькой градъ, първомййсторигЬ го изпращ,али няколко 
километра далечь, като спущали въ ржката му, при раздалата 
по 15 — 20 турски лири. Това било, казватъ, ц*лиятъ му хо- 
нораръ, защото той не получавалъ отъ държавниятъ ковчекъ поч- 
ти накакво възнаграждение. 

Шкои Старозагорски еснафлии в-Ьрватъ, че турцит* запа- 
зили табаклъкътъ за себе си затова именно, защото т4 първи 



— 99 — 

го пренесли изъ Мала Азия на Балканския Полуостровъ. Осв^нъ 
това, турциН гледали на табаклъка ужъ като на „агаларски за- 
наятъ", който потъпкалигЬ „раи** небивало да работятъ. 

Ние не споделяме възгледит^Ь на гЬзи наши еснафлии; за- 
щото е добр'Ь извЬстно намъ отъ историята, че обработванието 
на кожйт^Ь е било познато на жителитЬ на Старопланински Полу- 
островъ още въ ОмеровитЬ вр'Ьмена. Неможемъ да се не съгла- 
симъ, обаче, че турцитЬ, при нахлуванието си на Полуострова, 
ще да се отбирали по н']^що отъ тоя занаятъ, но не ек го зна- 
яли съвършенно. ТЬ еж усъвършенствували табаклъка тепърва 
110СЛ'Ь, когато дгжт^ля вече спокойно въ градовет^Ь на Старо- 
планински полуостровъ и с& се отдали всец'Ьло на тоя занаятъ. 

Табашкия занаятъ въ Стара-Загора се засилилъ тепърва 
аЪдъ Одринския миръ. Въ вр'Ьме на Кримската война табаклъка 
въ Стара-Загора достигналъ пълниятъ си разцв-Ьтъ; тогава таба- 
цитЬ въ града съставлявали вече отд'Ьлна махала, пр'Ьзъ която 
чов-Ькъ деня мжчно минавалъ отъ смрадъ, а ноще — отъ злит* и 
многобройни табашки кучета, които пазяли потопениг]^ кожи въ 
кюповетЬ. 

Табаханит^ били съгра1(ени на низко м'Ьсто, въ южния край 
на града, д*то водата и днесь е твърд* изобилна. Въ квартала 
на табаханитЬ стояла и масивно изградената Айналж-чешме, съ 
своитЬ буйни шопори и чисти каменни корита. Близу до Айна- 
лийка имало едно малко турско кафено, д4то идвали табацигЬ 
л-Ьт* да пиятъ кафе, да пушятъ съ наргилета, или слушали без- 
мълвно, насЬдали кръстато на рогозки, расказит* на н'Ькой даро- 
витъ безд^Ьлникъ, 

Въ сегашно вр-Ьме местото на табаханитЬ представлява пус- 
тошъ. Около съборената Айналийка, шопорит4на която жаловито 
блъбочятъ, затънали въ мръсотия и накачени съ хиляди дрипел- 
чета „за тр*ска^, м-Ьстностьта е заглъхнхла въ буренъ, въ който 
почнватъ основит* на изгорелигЬ табахани. Мелницит* и камен- 
нитЬ „чутори** за тетрето еж разхвърлени между тревата, като 
посл-Ьдни остатъци отъ великото минжло на единъ цвЪтущъ зана- 
ятъ, загинжлъ почти за винаги.' 

Въ навечерието на освободителната война, Старозагорския 
табашки еснафъ располагалъ съ 16 отделни табахани, 60 души 
отбрани майстори и около 200 души калфи и чираци. Най-за- 
можни табаци майстори въ еснафа е имало само 4 — 5 души, 
която давали кожи за обработване въ всичкит* 16 табахани. Въ 



. — 100 — 

табаханит^ се работило по редъ безъ никакви крамоли и вь пъл- 
на дружность. На единъ ^небетъ'', майстори съ помощнйцигЬ си 
изкарвали, въ една табахана, 50 овчи или 40 кози кожи. Щ- 
ЛИЛ табашки еснафъ нзработвалъ годишно до 130,000 овчи и 
до 70,000 кози кожи. Една хубаво изработена козя кожа е те- 
жала отъ 250 драма до 1 ока и 100 драма; овчит^^ кожи с& 
били малко по-леки и гЬжината на нс^^ка едва се колебаяла ме- 
жду 250 драма до една ока. Щната на изработените^ кози кожи 
се движела ср4дно между 7 и 10 лева оката; по-лекигЬ оть 
тЬхъ добивали цЪна до 6 лева на оката а пр-гЬжкит4 до 12 л. 

Ц'Ьната на изработенигЬ овчи кожи се колебаяла между 4 и 5 
лева оката Козината отъ козитЬ кожи табацит* продавали на 
старозагорските мутафчии по 60 и по 80 стотинки оката; въл- 
ната отъ овчит* кожи прЪкупувалъ единъ богатъ търговецъ изъ 
Босна, който идвалъ въ Стара-Загора всЬки шесть месеци, да 
валъ на табаците пари на пр'Ьдъ и носялъ вълната за проданъ 
въ Виена. Сжщия този Босенски търговецъ дигалъ отъ Стара- 
Загора и много 6'Ьлъ сахтиянъ, за да го продава въ Сърбия и 
Виена. Обаче, по-многото изработени въ Стара-Загора кожи оти- 1 
вали за проданъ къмъ Шуменъ, Търново, Габрово, Разградъ, 
Русе и Видинъ. 

Сурови кози кожи ех донасяни въ Стара-Загора за проданъ 
най-много отъ Гюмюрджина. Старозагорската кааза е давал I твър- 
д']Ь малко кози кожи на табацит^^. Една сурова козя кожа се е 
продавала обикновенно за лева 1-60 до 3-50. Старозагорските 
табаци купували на износна ц^на твърд* много овчи кожи на 
Цариградските салхани. Вращайки се отъ Цариградъ съ кола, та- 
баците свращалй и по всички големи села и градове въ Тра-1 
кия, които падали на пжтятъ имъ, та и отъ тамъ събирали мно- 
го кожи. Овчи кожи „тула" (безъ вълна) еж се купували по 
80 стотинки едната, а съ вълна — по 1*80 до 2 лева. 

Купуванието на кожи отъ Старозагорската касапница е ста- 
вало ежедневно по редъ, както се е работяло по редъ въ таба- 
ханите. Понекоги табаците см се съгласявали по между си, що- 
то единъ табакъ да купува една цела седмица кожите отъ ка- 
сапницата, втората седмица да купва други, трети и т. н., до 
като се изредятъ всички. Пазарлъка при покупката е правялъ 
винаги „Кихая-Устасх", подпредседателя на табашкия еснафъ, 
който е излезвалъ нарочно по града, всека вечерь, за да оби- 
каля касапите. 



— 101 — 

Въ Стара-Загора е упазенъ и до день днешенъ хромелана 
вай-етарата градска табахана; той е похабенъ значително отъ по- 
жарътъ на посл^Ьдната война, та не може вече да се чука въ 
него тетрето. Подъ основит* на табаханит*, 2 — 3 метра подъ 
земята, намерили с& се подиръ освободителната война големи 
римски каменни саркофази. Старозагорските^ табаци в'Ьрватъ, че 
саркофазите еж табашки корита, въ които с& изработвали н^коги 
кожи никакви ^бабаити табаци''. 

Подиръ освободителната война, няколко души Старозагорски 
табаци еж се опитали наново да въздигн&тъ табаханитЬ върху 
старитЬ имъ основи и да почнжтъ занаята. Старозагорското об- 
щинско управление, обаче, се е възпротивило да разр'Ьши въз- 
дигане на табахани в&тр^ въ града, ами е посочило на табаци- 
те м-Ьсто вънъ отъ града, край бр-Ьговет* на Бедечка. Тамъ та- 
бацитЬ не еж се съгласили да отиджтъ, защото речната вода не 
била така добра за обработвание на кожите, както водата на 
изобилните градски извори при табаханите. 

И тъй, въ градъ Стара- Загора днесъ има само 4 табашки 
работилници, които изкарватъ кожи изключително за царвули.. 
Други обработени кожи въ града се внасятъ отъ странство и отъ 
Габрово. Изгубили еж се безследно и стотините некогашни зли 
табашки кучета, които давали на господарите си лзобилно 
^кучници" и пазяли нощя табаханите по-добре, отъ колкото 
будните „йазаванти." Въ града е останалъ само обичая още, 
подиръ табаците, да казватъ присмивателно некому, ако попита: 

— ^Търси ли ме, пити ли некой за мене?" 

— ^Да, търси те, отговарятъ, пита единъ табакъ за тебе*.... 
То се разбира, че табакътъ го е търсилъ, за да го тури въ 
коша. — Старо-Загорскйте табаци еж кръстосвали улиците на 
града, съ кошче на гърбина и щипци въ ржка, та събирали 
„кучниците," КОЙТО употребявали при аргоеванието. 

Абаджийския есна^ въ Стара-Загора билъ сжщо така 
силенъ преди освобождението и наброявалъ въ чаршията 45 дю- 
кяна и до 700 души работници. Работило се е денонощно и 
стоката се изнасяла за продань въ Цариградъ, Анадолъ, а най- 
много на Узунджовския панаиръ. Обаче много стока е поглъщало и 
самото население въ града и по селата на Старо-Загорекото поле. 

Хубави „кара аби" еж се купували изъ начало отъ Ахж- 
Челебийско и отъ „Марашъ панаирите^' въ Иловдивъ и Т.-Па- 
зарджикъ. По-сетне, когато се отворила Сливенската шаячна фа- 



— 102 — 

брика, Старо-Загорския абаджийски еснафъ почналъ да купува 
аби отъ тамъ. СливенскитЬ аби се продавали по онова вр^ме на 
износна ц-Ьна и били доволно здрави и „с*кнати." Старо-Загор- 
ското градско население ги предпочитало пр^дъ ржчно-изтаканитЬ, 
защото били н'Ькакъ по-модни и загладени. 

Продажбата на Старо-Загорския абаджийски еснафъ дости- 
гала често до 600 — 700 хиляди лева годишно. Б-Ьднит* Староза- 
горски вдовици и много други сиромашки сЬмейства въ града 
намирали добра прехрана въ тоя занаятъ. Защото Старозагор- 
скит'Ь абаджии не можали да смогнатъ само съ своигЬ калфи и 
чираци, ами раздавали работа и по кжщит^. 

Старозагорското въстание пр^зъ 1875 год. нанесло първия 
смъртенъ ударъ на абаджийския занаятъ въ града. Една година 
слЪдъ това, когато се разтурялъ и Узунджовския панаиръ, абад- 
жилъка въ Стара-Загора западеалъ окончателно. 

Днесъ абаджилъка въ Стара-Загора е на мъртвило. Има 
само 3 — 4 абаджийски дюкени въ града, които едва живорятъ, 
благодарение на малко останалото турско население въ града и 
по селата. Изселванието на турцит4 изъ България, подиръ осво- 
бодителната войва, досъсипало е окончателно абаджийския зана- 
ятъ изобщо въ отечеството ни. 

Абаджийскит* чирачета въ Стара-Загора минавали за в-Ьч- 
но гладни и ненаситни. Господарит-Ь имъ ги разтирвали пр-Ьзъ 
ц'Ьлия день по работа въ к&щи, а вечерь ги мъчили калфит^^ въ 
дюкенигЬ, като ги принуждавали до ср4дъ нощь да „избадатъ*' 
и да клюматъ пр-Ьдъ св-Ьща. Господарките имъ ги бияли, карали 
ги да метйтъ по двора и на пжтя, пращали ги по 50 пити въ 
деня за вода, а храна имъ давали твърд* малко, ужъ да бж- 
дхтъ по-пъргави Ряпата, пословичния .абаджийски кашкавалъ*' 
между някогашното наше абаджийско съсловие, съставлявала е 
и въ Стара-Загора единственната гозбица за бедното чираче. 

Панталоиджилъкътъ (днешното ^шивачество") същест- 
вува тепърва отъ половина столетие насамъ въ нашитЬ градове. 
Тоя занаятъ е спомогналъ до изв-Ьстна степень за разслабвание 
на абаджилъка Както на всжд* по насъ, така и въ Стара-За- 
гора, панталонджилъка е станалъ изв^стенъ на хората отъ 1849 
; — 50 год. насамъ, отъ какъ нахлули въ България маджарскит* 
емигранти и се пръснали на вредъ по градовет*. МаджаригЬ 
пренесли тоя „тънакъ занаятъ" въ отечеството ни и го продали 
твърд-Ь скъпо на българигЬ. Т4, осв4нъ дЯто подкосили абаджи- 



— 103 — 

лъка, но и ч^рачетата учии за пари. По-късно, първигЬ бъл- 
гарски панталонджии се нар'Ькли ^френкъ терзии;^ тЬ * отнели 
работата сетн'Ь изъ ргц^тЬ на маджарскитЬ майстори, защото 
посл'ЬднитЬ били пияници и дружали повече съ турцит^Ь. ^Пан- 
талонлия^ българинъ по онова вр']^ме минавалъ въ очигЬ на 
хората, както днесъ жена (българка) „съ капела.** 

Сапунджилгкгтг билъ така сжщо силенъ еснафъ въ 
Стара-Загора. Въ града имало 15 сапунджийски работилници и 
150 сапунджийски дюкени въ чаршията и по махалигЬ. Сапун- 
джилъкътъ е билъ въ цветущо състояние н-Ьщо 10 години пр^ди 
освободителната война, когато въ Стара-Загора еж се клали до 
4000 едри добитъци на годината. Числото на закланит* дребни 
добитъци е надминавало броятъ на едриятъ добитъкъ значително. 

Добитата лой отъ градскит* салхани не е била доволно, 
за да удовлетвори нуждий на сапунджийския еснафъ. Защото 
лойта се употребявала не само за сапунъ, но и за св-Ьщи. Оа- 
пунарствою и св4щарството (мумджилъкъ, мумджия) въ Стара- 
Загора било въ едни ржц*; сапуяджията билъ сжщевр-Ьменно и 
мумджия Много козя лой се донасяла въ Стара-Загора отъ 
Шопско, , кддЪто сапунарството не било още развито. Старо-За- 
горския сапунъ и лоени св-Ьщи отивали за продаеъ главно къмъ 
Чирпанъ, Нова-Загора, по селата въ Старозагорската кааза и по 
колибит* на Стара- планина. Червишътъ се изнасялъ въ много 
толуми къмъ Цариградъ, д-Ьто билъ продаванъ на добра цЪна 
въ пазаря и на подрядчицигЬ на аскеря. Въ Стара-Загора само 
сапунджиитФ можали да продаватъ сапунъ; нито бакали, нито 
други н*кои търговци въ града имали това право. 

Бакьрджилгка (казанджилъкъ) билъ силенъ и цв-Ьтущъ 
занаятъ въ Стара-Загора пр*зъ ц-Ьлото вр^ме на турското влади- 
чество въ България, дори до освободителната война. Подъ името 
„бакърджия** въ Стара-Загора се е разбирало ^търговецъ," който 
продавалъ бакърени съдове; ^казанджии" ех се варичали самит-Ь 
работници и майстори, които изработвали бакъренитЪ съдове. Отъ 
тамъ и поговорката въ града: „казанджийче не спи." 

Старо-Загорскит* казанджии в^рватъ, че техния заБая1Ъ е 
единъ отъ най старигЬ въ града. Този занаятъ се е работилъ въ 
Стара-Загора, казватъ т*, още пр-Ьди да пр-Ьвзематъ турцит-Ь 
града. Това т-Ьхно твърдене намира оправдание до нейд* въ 
това, че въ Стара-Загора ех сечени монети много по отдавна, 
пр^ди идванието на турцит4 на Балкански полуостровъ. 



1 



— 104 — 



Както абаджийтЬ, така и казанджийтЬ с& работяли дено- 
нощно. БалфитЬ и чирацитЪ с& спали твърди малко пр^зъ но- 
щьта и почти нбпр'Ькъснато върт^Ьли чуковетЬ. Базанджийскит^^ 
калфи и чираци били изобщо много буйни, та въ Стара-Загора 
се страхували почти всички отъ тЬхъ. ТЬ били единственнитЬ 
български еснафлийчета въ града, които безъ боязънъ заминава- 
ли пр'Ьзъ турскит^^ махали и тучетата не см'Ьяли твърд'Ь да 
ги закачатъ. БуйнитЬ и непоправимите^ д^ца въ Стара-Загора 
били предавани обикновенно въ р&ц'Ьг]^ на казанджиитЬ, за да 
ги уч&тъ на занаятъ и да ги вкаратъ въ пгтя. Бъ тогавашните^ 
времена, казанджилъка пр'Ьдставлявалъ нЬщо като .дисциплинар- 
на рота"*, въ която отчаянит]^ родители записвали д'Ьцата си за 
поправление. Казанджилъка и табаклъка с& били два най-тЬжки 
занаята въ Стара-Зогора, но с&щевр^Ьмонно и най-приходни. 

Казанджийскйя еснафъ ималъ свои 46 дюкеня въ чаршия- 
та, въ които се продавала изработена стока. Въ първит* вр-Ьме- 
на, Старозагорскйт* казанджии купували бакъра на „кюлче** и 
самички си приготовлявали бакърени листове. Тази работа била 
много трудна и отнемала доволно вр'Ьме на казанджийгЬ, та Ц'Ь- 
ната на бакъренигЬ схдове въ града стояла доста високо. По- 
сети* вече, въ Стара-Загора почнхли да доеасятъ изъ Англия 
приготвени листове, та работата на казанджийтЬ се улеснила зна- 
чително и тЬ захванали да изработватъ по-много сждове. Че ка- 
занджилъка въ Стара-Загора билъ наистина цв^тущъ занаятъ въ 
турско врЪме, за доказателство на това н*ма нужда да се отива 
твърд* надалеко. Доволно е, пр^дполагамъ, да се посочи на фак- 
та, че както въ града Стара-Загора, така и по селата въ Староза- 
горския край, н*мало е к&ща, била богатска, била сиромашка» 
турска или българска, въ която да не се нам-Ьряло поне някол- 
ко оки бакърени с&дове. Както въ кжщата на българина, така 
и въ кхщата на мохамеданина, бакъренит* с&дове били не само 
една необходимость, но и едно богатство. Бакъренит* сждове 
служяли по онова вр^ме и като луксъ въ всЬка българска к&ща; 
нашит* уредни домакини украшавали съ т*хъ поличкит* на 
своит* приемни стаи, както днесь правягь съ картинит*, вазит]^ 
и др. Въ ср*дата на приемната стая се мхдрялъ зим* високъ 
бакъренъ мангалъ, приличенъ на черковенъ к&пелъ, хубаво из- 
лъсканъ отъ пъргавата домакинка и пр*пълненъ съ жара отъ 
хубаво разпаленъ дървенъ „кюмюръ". 



— 105 — 

Струва ми се, че н'Ьма нужда да изброявамъ всички видо- 
»б бакърени издалия, които Старозагорския бакърджийбки еснафъ, 
изработвалъ, защото тЬ били твърди разновидни и засЬгали всич- 
китЬ отрасли на тогавашното наше домакинство. Доволно е да 
посоча, че Старозагорския казанджийски еснафъ билъ единъ отъ 
41ървитЬ въ отечеството ни и доставлявалъ бакърени сждове поч- 
ти на 4*^10 турско. По-богатит^Ь старозагорски казанджийски кжщн 
имали контори и складове въ Цариградъ и по другигЬ гол'Ьми 
градове въ империята. Къщата А. Митовъ била най-ридна казан- 
дяшйска к&ща въ Стара-Загора и тя правяла годишенъ обородъ 
за по-вече отъ 100,000 лева. Посл-Ьднята цифра на оборота била 
твърд* внушителна за тогавашнитЬ времена, защото хората въ 
турско вр'Ьме броили на грошове и днешнит* 100,000 лева има- 
ли значение на сегашни половинъ милионъ лева. 

Освободителната войн^ съсипала казанджийницит']Ь, съсипала 
казанджииг]^ и упропастила казанджийския занаятъ въ Стара-За- 
гора. НовитЬ ефтини и практични чугунени, чинияни и тенекия- 
нн изд-Ьлйя, които нахлуха изъ странство въ отечеството ни по- 
диръ освобождението, нанесли последния смъртенъ ударъ на ка- 
занджилъка въ Стара-Загора. Българите първи пр'Ьгърнали прак- 
тичното и ефтеното. ТурцитЬ, които не се поддавали така лесно 
на новото и практичното, т* пъкъ се изселили и замин^&ли къмъ 
Анадолъ. 

Изгората на градъ Стара-Загора отъ Сюлейманъ-паша оста- 
вила тукашнйт]^ заможни казанджии на ср^дъ п&тя почти безъ 
^чучена пара въ рхцата, като имъ отнела и всЬка възможность 
да почн&тъ занаята подиръ освобождението. Бъмъ това се при- 
турили още новитЬ политически граници на Старопланински полу- 
островъ, които освободителната война създала, съ своит* тЬжки 
мита за нашитЬ бакърени издалия. Подиръ всичко това, едно- 
вр^мешнитЬ заможни Старозагорски казанджии се вид'Ьли сега 
доволно безсилни да почнатъ занаята и да вл'Ьзатъ въ борба съ 
всички припятствия и конкуренти, които се поставили враждебно 
на п&тьтъ имъ. 

Въ Стара-Загора днесь има само четири казанджийски ра- 
ботилници, които едва покриватъ разноскигЬ си. Т^Ь живорятъ 
още благодарение на селенитЬ въ Старозагорския окрхгъ и на 
турското градско население. Когато единъ день се изселятъ тур- 
дит* изъ града и изъ селата на Старо-Загорския окрхгь, тогава 
и тоя слабъ днешенъ казанджилъкъ въ Стара-Загора ще пропад- 



— 106 — 

не отъ само себе. Нито българското правителство, нито народътъ. 
ни сй се показали доволно загрижени до сега, вече четвърта 
столетие отъ освобождението^, да помислятъ за съживявавето на. 
тоя толкова хубавъ и приходенъ занаятъ! 

Еалайджилъка (ганосчилъкъ) билъ занаятъ въ Стара-За- 
гора, който се кр4пялъ покрай казанджилъка. По-поетично каза- 
но: калайджилъка въ Стара-Загора, както на всхд* по нашета 
отечество, жив^елъ въ сЬнката на казанджилъка. Безъ силата и 
безъ живота на последния занаятъ, калайджилъка не би можалъ- 
Да нир-Ье.» Защото казанджилъка ималъ такова схщо значение за 
вървежътъ на ганосчилъка, както водата на буйния улей за дър- 
веното колело на воденицата. 

Калайджилъка билъ до н-Ькжд* отритньтъ занаятъ въ Стара- 
Загора. Съ него се занимавали, може да се каже, само турски- 
те цигани въ града. По количеството на бакъра, въ всЬка Ста- 
розагорска българска кхща, турскитЬ цигани узнавали и богат- 
ството на българина въ града, та, когато имъ падняло добъръ. 
случай, съобщавали това на властигЬ или на ,,пантит*" и раз- 
бойниците. Старозагорските беюве викали въ кхщит* си обикно- 
венно циганите и циганките, които калайдисвали по града, за. 
да узцаватъ кой българинъ е калайдисалъ най-много бакъръ 
презъ годината. Въ време на българските въстания презъ 1ь76 
год., както и по-подиръ, въ време на освободителната война, 
когато редовната турска войска е влезвала въ некой градъ или 
село, за да накаже или усмири разбунтуваното българско населе- 
ние, турските цигани (главно калайджийте) нахлували сл-Ьдъ 
войската и налитали безъ забава на най- заможните българ- 
ски кжщи. 

Калайджийския еснафъ въ Стара-Загора не билъ така сгру- 
пиранъ, както другите еснафи въ града Табашкия устабашия 
често пйти се отказвалъ да дава ухо на възникналите спорове 
и кавги помежду калайджийте, като се задоволява лъ само да ги 
напъди отъ себе си и да имъ викне: „хж махайте се отъ гла- 
вата ми, чейгенелеръ! " Освенъ турските цигани, въ Стара Заго- 
ра имало и неколко души български цигани калайджии, ала тЬ 
вече не печелили толкозъ много отъ калайджилъка, понеже се 
занимавали и съ други занятия. 

Калайджилъка въ Стара-Загора е западналъ въ днешно 
време. Той е влезналъ сега въ рдцете и на неколко души бъл- 
гари въ града, ала те се занимаватъ съ него отъ врема на вр*- 



— 107 — 

ме, когато падне по-множко работа, или когато немогагь да на- 
м*рятъ работа въ „кжра." ТурскитЬ цигани ех се измайсторили: 
сега да придаватъ чисто бакъренъ оттенъкъ на дребнит* тенекя- 
ни съдове, та ходятъ по СтарозагорскитЬ села и лъжатъ просто- 
людието съ тЬхъ, като му ги продаватъ за чисто бакърени. 

Мутафчелъка билъ силенъ и цв'Ьтущъ занаятъ въ Стара- 
Загора, ала печалбитЬ му не били до тамъ завидни. Старозагор- 
ци се присмивали на малкит^Ь печалби на мутафчийгЬ, като имъ. 
казвали, че тЬмъ н-Ьма да имъ пот» ъгне напр^дъ, до като т*. 
самйчки се не оставятъ отъ ловди^^тъ си навикъ, да вървятъ се 
назадъ съ каделята, когато пр^датъ. 

СтарозагорскитЬ мутафчии имали на лице всичко 35 „кер- 
хани" (дюкяни) въ чаршията и по махал ит*. Но занаята се ра- 
ботялъ главно по кжщит-Ь, съ по 5 — 6 момчета въ всЬка кхща. 
като вземали участие при това и всички членове на мутафчийс- 
кото сЬмейство. 

Мутафчийския еснафъ купувалъ козина главно отъ Староза- 
горски?* табаци, но въ Стара-Загора донасяли хубава козина и 
отъ другад*. Предпочитала се обикновенно стриганата козина,, 
защото отъ нея ставали най-здрави и най-хубава човали и дисаги. 

Старозагорските мутафчии, по своята заможность, завземади: 
ср*дно м-Ьсто изъ между другит* еснафлии въ града и се отли- 
чавали винаги по своята скромность. Р^дко пр-Ьзъ годината му- 
тафчията вкушавалъ по-силна и по-добра храна; а работялъ при- 
това като китаецъ, по ц^ли 14 часа на деня. Физически му- 
тафчията билъ доволно слабъ и мършавъ та при другит* хора 
изглеждалъ като сЬнка. Старозагорските чирачета, отъ другит*. 
еснафи, се подземали често пхти съ мутафчийчетата, като се 
очудвали на юначеството и силата имъ, че могатъ да крепятъ. 
каделята подъ мишницата си и да пр^датъ при това. 

Старозагорските мутафчии ей бързали и с6 не втасвали. 
Въ сжботенъ день те бързали най-много, защото пресметалн, че^ 
въ неделя ще требва да изгубятъ неколко часа въ черква. Чи- 
рацитЬ и калфите обаче работяли и праздниченъ день, като при- 
требяли козина и приготвяли отъ нея кадели, за да не губятъ 
вр^Ьме. делниченъ день. Старозагорските еснафлии казвали на при- 
см'Ьхъ, че ако почине н*кой членъ въ семейството на мутафчията 
делниченъ день, последния го запъпрувалъ въ козината на тавана, 
до въ праздникъ, за да не губи друго време да го погребава. 

Найцветущъ е билъ мутафчилъка въ Стара-Загора до на-^ 



— 108—. 

щравата на Хиршовата жел'Ьзница. До това вр^ме, мутафчийския 
«снафъ въ града е изработвалъ ежегодишно до 40,000 козяни 
^човали, отделно чулчета за постелки, чулове за покривки на до- 
<)итъка, конски торби, колани, дисаги, гибрета, козяни връви и 
въжета и мн. др. ЧовалигЬ сд купували главно житаритЬ и браш- 
нариг]к. Насипано житото въ козиняви човали, возяло се на ко- 
ла до Т. Сейменъ, д^то го пр-Ьтоваряли въ големи р-Ьчни ладии 
и го смъквали по Марица до Еносъ. Отъ Еносъ Старозагорското 
.жито се пръскало по гръцкитЬ острови ва Архипелага. Староза- 
горското брашно се изнасяло главно къмъ Цариградъ, Габрово, 
Трявна и по всичкйт* колиби на двата последни града. Къмъ 
Цариградъ брашното е отивало по сухо — на кола, а къмъ Габ- 
рово, Тр'Ьвна и колибит^Ь, дигали го колибаритЬ (въ Тр'Ьвна ги 
наричать и „Кошалци*) обикновенно съ коне, на товари. Дълго 
вр*ме се продавало Старозагорско брашно и на ОдринскигЬ па- 
зари, до като единъ чужденецъ издигналъ въ последния градъ 
голяма парна мелница, н^що 5 — 6 години пр-Ьди освободител- 
ната война. 

И брашното било сипвано въ козиняви човали, когато оти- 
^вало за проданъ на вънъ отъ Стара-Загора. Но понеже тЬзи чо- 
вали били обикновенно пР*Дка тъканъ", то, пр^ди да насипятъ 
» брашното въ т'Ьхъ, понавлажвали ир'Ьдварително в&трЪшнит^Ь имъ 
сгЬни, каквото брашното да хване кора и да не пропуща на вънъ. 

Въ Габрово и Трявна „Заарското брашно^ било прочуто, 

продавало се по-скъпо на пазаря и било известно подъ името 

„Хасъ,^ което значи „Чисто." Любенъ Каравеловъ обича да 

-сравнява въ пов^стит* си б-Ьлит* и м*ки ржц4 на женит* съ 

„ЗаарскитЬ симити." 

Л^тно вр4ме, по жетва, отъ ГабровскигЬ и Тревненски коли- 
би слизали въ Старозагорското поле до 300 — 400 жетварки (ро- 
мънки), да жен&тъ по чифлицигЬ на Старозагорските беюве. По- 
ловината отъ романкигЬ се повръщали въ Стара-Загора и есень, 
да помагатъ при гроздобери, или да се ц-Ьняватъ за слугини. Ед- 
на голяма часть отъ печалбитЬ нат4зи работни моми (въ Стара- 
Загора имъ казватъ „Загорки") влизали въ ржц^т* на Староза- 
горските мутавчии, било за върви и дисаги, било за чулчета за 
постилане, или за „козяци". Защото козякътъ е билъ необходи- 
ма принадлежвость при „чеизътъ" на вс*ка колибарка. 

Колибарит* купували отъ мутафит* чулове за едриятъ 
-си добитъкъ, човали, дълги чулове за пр4мятане на кръзъ пр^зъ 



— 109 — 

товара на конетЬ и мн. др НовитЬ козяни дисаги, пр'Ьм'Ьтнати! 
пр^зъ рамо» служили ва колибаритЬ, слизайки иа пазаръ вь Тр'Ьв- 
на и Габрово, като н'Ьщо за похвала, което посочвало с&щевр'Ь- 
менно на благосъстоянието имъ. Козинявиятъ човалъ, съ събра- 
ни кюшета въ едно, изпълнявалъ дълги години наредъ службата 
на ^дъждебранъ", както въ Стара-Загора, така въ Трявна, Габ- 
рово и по другитЬ наши градове. Козинявит* върви около б^Ьли 
навуща показвали у българина не само ^ергенликъ" и младость, 
но същевременно свободомислие, юначество и пълно безстрашно 
отъ турцит*. 

Мутафчийския занаятъ въ Стара-Загора почналъ да запада 
сл^дъ направата на Хиршовата жел'Ьзница, а най-главно, когато 
се появили (1870 г.) ефтенитЬ и практични „киневиряни" чо- 
вали. Сл^дъ освободителната война вече мутафчилъка въ Стара- 
Загора съвсЬмъ пропадналъ. Въ града работягь сега тоя занаятъ 
само 2 — 3 души, но и гЬ едва покриватъ разноскигЬ си. 

Еафтандо1сийския занаятъ въ Стара-Загора вървялъ рж- 
ка за р2Бка съ абаджилъка. Само че тоя занаятъ минавалъ н'Ь- 
какъ, въ очит4 на хората, за по-тънъкъ и по-деликатенъ. Поне- 
же по онова вр^ме, дв* години пр^ди Кримската война, въ Ста- 
ра-Загора хората н-Ьмали никакво понятие отъ „модни парижки, 
женски журнали," то СтарозагорчанкитЬ до тогава носяли еднооб- 
разни фу стани, набрани въ кръста и къстисани въ политЬ, ,.замъ'* 
да можатъ да се откъстисватъ и да траятъ по-много години. Ня- 
мало нужда да се взема м-Ьрка, нито да се прави проба, защото 
кафтанджиит* познавали една м^рка само за всичкит* жени. 
Въпроса за м^рка ставало само тогава, когато кафтанджията треб- 
вало да съшие фустанъ за н^коя твърд* дебела „чорбаджийка** или 
^баба хаджийка-*, отъ каквито Стара-Загора него вр^ме изобил- 
ствувала. Но и въ такъвъ случай пакъ, марката се само казва- 
ла на кафтанджията, безъ да му се даде да разбере дори чий 
фустанъ ще шие той. Ето затова гледали въ Стара Загора на 
кафтанджилъка, като на по-деликатенъ занаятъ. 

Колкото се отнася до мжжетЬ, то, който ^носялъ хубави 
абени др4хи на гърбътъ си, купувалъ отъ кафтанджията хубавъ 
елекъ и добр* съшита антирия. Щната на кафтаненит-Ь дрЪхи 
зависяла оть направата и отъ качаството на материята. Употр*- 
блявали еж се обикновенно басмени и аладжени платове. Окото 
на турцитЬ бияло повече на басмата, а българит* харесвали ала- 
жата, защото била по-трайна. Гайтаненит* обшивки и луксознитЬ 



— 110- 

^кадподанени петелки,"* покачвали цената па кафтаненитЬ др^хи 
значително. 

Кафтанджййския еснафъ наброявадъ нъ чаршията и по ма- 
халйтЬ въ града до 50 дюкеня, но шияло се твърди много и 
до к&щята. Изработената готова стока се харчела доволно въ 
града, по «терзиитЬ^ (не вече кафтанджиигЬ), които шияли по- 
просто и за селенит* повече, тЬ харчели много н^що по тур- 
скнтЬ и български села въ Старозагорския край и на Узунджов- 
ч^кия и Карнобадски панаири. На Узунджовския панаиръ каф- 
танджиигЬ и терзиитЬ си купували за ц^ла година хубавъ гай- 
танъ, астаръ, петелки (гайтанени копчета) и ибришимъ. 

Съ появяванието на „френкъ терзилъка,"" въ Стара-Загора 
ослабналъ абаджилъка и кафтанджилъка, а простите селски тер- 
зии се примъкнали постепенно къмъ „френкъ терзиитЬ^ и се 
пр'Ьтопили. СамитЬ кафтанджии обаче удържали позициитЬ си до 
край, чакъ до освободителната война. ТЬ не пропаднали извед- 
нажъ, както абаджиитЬ, защото градскнтЬ турци и турцигЬ въ 
селата на Огарозагорския край останали и сл']Ьдъ войната поето-' 
янни „мющерии^ на кафтанджиит^^. Вече въ най-посл'Ьдно вр^^ме, 
една дв'Ь години подиръ съединението, кафтанджилъка въ Отщ- 
Загора съвсЬмъ западналъ, защото б']ЬднитЬ български вдовице 
въ града и кадънитЬ пр'Ьвзели занаята изъ р&Ц']^гЬ на професи- 
оналните еснафлии, като почнали да шиятъ на половинъ ц^^на 
юргани, юрганчета, антерии, елеци, фустанчета и мн. др. 

Дори до Кримската война, въ Стара-Загора вир'Ьялъ и ас- 
тарджигъка. АстарджиитЬ жив'Ьели отъ абаджиигЬ, отъ каф- 
танджиигЬ и отъ терзиитЬ, които купували астарятъ имъ за под- 
плата. ТЬзи тихи и скромни работници н'Ьмали дюкени на лице 
въ чаршията, а всЬки тъчалъ въ къщата си. Астарътъ имъ 
билъ обикновенно р*дъкъ и дебел^ь, но много по-ефтенъ отъ се- 
гашния английски. Памукъ тЬ купували отъ македонски търговци, 
които го донасяли въ Стара-Загора на бали, съ катъри Тоя 
суровъ памукъ астарджнйкитЬ (женигЬ на астарджиитЬ) го нр*- 
требяли, изпридали и приготвяли за тъканъ. Астарджилъка про- 
падналъ, когато нзл'Ьзлн англнйскнтЬ астари. 

Халачит^ (драндарлъкъ, драндари) наброявали около де- 
сетина дюкончета въ Стара-Загора и се крепили главно отъ каф- 
танджилъка. Осв^нъ съ дрънкание на памукъ, драндаритЬ се за- 
нимавали и съ дрънкание на орина. Памукя купували кафтан- 
джиитк, за да пъ,1нять юргани и антерии, а ерината донасяли 



— 111 — 

яа халачитЬ домакинитЬ, за да имъ я одрънкатъ за възглавв..- 
ци и дюшеци. 

Въ днешно вр'Ьме н^ма истински халачи въ Стара-За- 
гора. По махалигЬ изъ града се провикватъ ^ отъ вр-Ьме на 
вр^ме халачи 9 които подканятъ хората да имъ давать ерина и 
памукъ да дрънкатъ, ала това ех само безделници цигани, които 
тьршуватъ по града повече за кражба, оть колкото за работа. 
€ъ лъкътъ пр-Ьзъ рамо се ср^щатъ схщитЬ цигани да кръстос- 
«атъ и Старозагорските села, които често пати съмъ уприлича- 
залъ на пхтующи „сантурджии** и „ашици". 

Кожухарския (кюркчийския) занаятъ въ Стара-Загора се 
рриближавалъ, по високото положение което държалъ, до най- 
лървигЬ занаяти въ града. Кожухарски дюкени въ чаршията и- 
лало всичко 15 малки и 46 големи. Ма*1Кйт* кожухари работя- 
т за града и за селата въ Стг^розагор 'ко и продавали на дреб- 
но, те минавали обикновено за по-тънки и по-искусни майстори 
защото „почивали" (подплащали) съ скъпи кожи атлазенитЬ ко- 
жухчета на жените въ града, кхсите чохени салтамарки на бул- 
р^ите по селата и тежките сукнени кюркове на агите, на бею- 
»ете и на чорбаджиите. Модата въ Стара-Загора по онова време 
^ила еднаква, и за мхжье и за жени, почти презъ всички го- 
дишни времена. И на Коледа и на Петровдень, кожухчето било 
|0динственната връхна дреха за всички. Колкото праздникътъ билъ 
ю-тържественъ, кожухчето и кожухътъ ставали по-необходими. 
Кожухчето придавало грация на жените, а кожухътъ — важность 
и големство на м&жете. По-сиромашките моми и ергени, които 
ре били въ състояние да си притъкмятъ всичко за женитбата, 
ваеиали отъ богатите си съседи и познати кюркове и кюркчета, 
»а да се венчеятъ. Сега правятъ сжщото съ вилите, съ накити- 
г* и съ венците. 

Въ по-отдавнашните времена, когато българите подражавали 
ва турците въ всичко, Старозагорчанки нахлували подъ фустани- 
гЬ си скъпи атлазени кадънски шалвари, дъното на които се по- 
казвало подъ полите, често пхти окрасено съ • разни златни и 
сребърни обшивки и шарила. Тези шалвари по онова време от- 
говаряли на днешните копринени фусти у жените. На главите 
си Старозагорчанки тогава носяли плитки червени фесчета (тарпо- 
пи), обточени съ редици златни рубета и бисери, а отъ пъпка- 
1а на фесчето падалъ къмъ рамото на долу дълъгъ моравъ пискюлъ. 

Големите Старозагорски кожухари изработвали количественно 



1 



— 112 — 



по-много, ала качественно по-груба стока, отъ колкото „Малкит*. 
кожухари**, която продавали обикновенно ангро. Т* работяли та- 
ка с&що и за селата въ Старозагорската кааза, ала най-гол']Ьма 
проданъ правяли на Узунджовския панаиръ, Д'Ьто идвали търгов- 
ци изъ Влашко и дигали всичката имъ стока. 

ВлашкигЬ търговци по онова вр*ме се ползували съ голе- 
ми привелигии въ Турция. Ш не плащали мито за стокитЬ, ко- 
ито купували на панаиря. Наопаки, покупенит* на Узунджовския 
панаиръ стоки^ пр'Ьдназначени за вЗ|Тр'Ьшностьта на Отоманската 
империя, били облагани съ доволно гЬжко мито. Почти съ сй- 
щит* привилегии сд се ползували въ Турция и Неточно Руме- 
лййскит* търговци, които купували стока въ Цариградъ, до де- 
ньтъ на съединението. 

Старозагорските кожухари еж си приготвяли самички кожи- 
те за работа. Гол^мит* кожухари съшивали отъ овчигЬ кожв. 
\,тахти'*, гор4 по-т^сни, долу по широки, и ги продаваха обик- 
новенно на чифть. На „тахтигЬ" българитЬ казвали ощ,е и „на- 
гръбници". 

До като е сдществувалъ Ужунджовския панаиръ, кожухар- 
ския занаятъ въ Стара-Загора е отивалъ много добр*. Сл^Ьдъ ос- 
вобождението, той е пропаднжлъ съвършенно. Останали са днесъ ' 
въ града само трима четворица калпакчии. 

Махчии и Налджии били особенни занаятчии въ Стара- 
Загора, които изработвали „малове" (жел*зни пирони, клинове) 
за подковитЬ и петъла (подкови) за добитъцигЬ. ПървитЬ изра- 
ботвали само пирони, вторигЬ само петъли. Въ Стара-Загора е| 
имало въ турско вр*ме и двама души „Налдчеджии", които из- 
работвали въ кдщитЬ си пирони и налчета за обувкитЬ и под- 
ковавали съ т-Ьхъ чизми, калеври и ^катъри". Налдчеджиит* ра- 
ботяли налчетата нощ*, а пр-Ьзъ деня обикаляли папукчийскит* 
дюкени, за да подковаватъ. 

Махчии и Налджии имало въ Стара-Загора всичко 15 дю-| 
кеня на лице. Т4 работяли денонощно съ всичката си челядъ и 
печеляли добри пари. Работата си захващали съ п-Ьсни отъ ср^дъ 
нощь и продължавали така до кдд4 3 — 4 часа сл^дъ об-Ьдъ. 
Останалото вр4ме пр4зъ деня, особенно л*тЬ, циганитЬ (защото 
въ гЬхни рхц* бил'ь занаята) прекарвали въ кърчмит* на хла-, 
дина, а циганките бързали да свършятъ кдщяата си работа и' 
отивали по харемлицигЬ и хамамитЬ (бани), за да п4ятъ на ха- 
нъмкитЬ, да тумкатъ на дайрета и да играятъ кьочекъ. При ве- 



— 113 — 

черь тЬхната чаршйя отново потъвала въ п-Ьсни, шумъ и крясъ- 
ци, защото мйжет* и женигЬ се завръщали при челядьта си пи- 
яни, та се почвали кавги и бой. Обикновенно пазавантигЬ ги 
разтървали. 

Въ. първо вр*ме махчйи и налджий купували самоковско 
жел*зо за работа. По-сети*, когато въ Стара-Загора * почнало да 
вл*зва и чуждестранно жел*зо, махчиитЬ приготвяли пирони отъ 
'т1осл'6дн6то, а самоковското жел-Ьзо купували за подкови само. 
^Чуждото жел*зо било по-ефтено, но-помхчно се рабОтяло и по- 
лесно изхабявало. 

Изработената стока циганит*' продавали на особенни тър- 
говци, които я разнасяли по Чирпанско, Хасковско, Новозагор- 
ско и Казанлъшко. Много н^що дигали и балканджиигЬ (Загорци) 
^ колибитЬ и селата въ централна Стара планина. По-сетн* из- 
^ботената стока купували вече „ЛамбурджиитЬ", особни търгов- 
^ци въ града, които продавали всЬкакви изработени железарии и 
^самоковско жел'Ьзо. Занаята, по -късно, отсабналъ, защото билъ 
врисаденъ по села и градове и изъ ц4ла Тракия пакъ отъ сж- 
^щигЬ Старозагорски цигани. 

Златари (коюмджии) се йаричали ония занаятчии въ Ста- 
^ра-Загора, които изработвали отъ драгоц'Ьнни метали различни 
накити и потр'Ьби, и за турци и българи. ТЬ изготовлявали оби- 
[ци, гривни, чепразй, сребърни и позлатени кандила, ореоли, пи- 
гринчени накити за селата, дивити, св'Ьщници, усЬкници, различ- 
ени кръстчета, табакери, джузданчета за ходжит* сребърни и по- 
(златени облекла за евангелията и мн. др. 
( Работит* за селата не били толкозъ искусни и чисти (въ 
^сребърнитЬ издалия туряли бО^Д бакъръ), та се продавали до- 
[волно ефтино. Но който отъ гражданитЬ си донесялъ при коюм- 
гджията златото и среброто, той получавалъ, наистина, изд-Ьлие 
по-скъпичко, ала чисто, искусно изработено и пр-Ьфинено, 
^ Златарския еснафъ въ Стара-Загора билъ доволно силенъ 
[въ турско вр-Ьме, защото тогава р'Ьдко влизали въ града накити 
[отъ вънка. Само Хаджиит*, които посЬщавали Иерусалимъ, Ме- 
^1а и Медина, минавайки пр^зъ Цариградъ на връщане, купували 
[за .«армаганъ'' и по н'Ьщо тамкашенъ накитъ, който се считалъ 
,^за по-хубавъ. 

[ Златарския занаятъ въ Стара-Загора билъ присаденъ довол- 
^10 отдавна отъ цинцари, изъ югозападна Македония. Цинцарски- 



1 



— 114 — 

тЬ фамилии, съ вр^ме, били ар'Ьтопени и занаята изпадналъ все- 
ц-Ьло въ рхц-ЬгЬ на българит*. До пр*ди освободителната война 
въ Стара-Загора имало до 40 златарски дюкеня, които изкарвали 
различни издалия за града, за селата и за околнитЬ годишни 
нанаири. Освободителната война нанесла смъртенъ ударъ на зла- 
тарския занаягь въ Стара-Загора. Най-първо чр-Ьзъ Цариградъ, 
а подиръ Съединението вече-чр-Ьзъ Русе и Пловдивъ, пазари- 
тЬ въ Источна Румелия били наводнени съ ефтини и хубаво из- 
работени чуждестранни накити. 

Старозагорските златари сй държали винаги почетно м-Ьсто 
по между другитЬ еснафлии въ града. Т* ех се отличавали съ сво- 
ята честность и правдивость и мнозина отъ гЬхъ еж били пр* 
калено набожни. Имали с& сухи и сериозни физиномин и пе- 
пеливо-блЬдъ цв-Ьтъ на лицето. ДнешнитЬ потомци на чистигЬ 
някогашни Цйнцари въ Стара1:Загора с& несл'Ьдили всецфло чер- 
титъ на своитЬ д-Ьди и минаватъ, въ очитЬ на гражданитЬ за 
хора глупави и низкопоклонни, идолъ на които е златното теле 
^^^). Въ сегашно вр^Ьме въ Стара-Загора ех останали около 13 
златарски дюкеня, които едва покриватъ разноскигЬ си. Защ,ото 
отъ 4 — 5 години въ Старозагорския окр&гъ, както и на всжд'^ 
въ България, с& нахлули македонски цйнцари (издаватъ се за 
чисти макйдояски българи), които кръстосватъ селата и панаи- 
рите и лъжатъ простото население съ фалшиви европейски и ту- 
кашни накити, съ ^фалшиви мерджани (синци) и мн. др. ^^^) 

Шарланджилъка билъ цв^тущъ занаятъ въ Стара-Загора, 
до като да нахлуе газмт» и дървеното масло въ Северна Тракия. 
Газътъ особенно много лодпр*лъ Старозагорското шарланджийство, 
защото дървеното мачло, до освободителната война близу, не билъ 
до толкозъ^въ общо употребление въ града. До тогава всички 
Старозагорци употребявали шарлана и за храна и за осветление. 
Въ хрвстиянсщте храмове и по джамиите кандилата били пъл- 
.ни съ шарланъ. Съ шарланъ били напълнени кандилата въ ико- 
ностаситЬ по българските к&щи, съ шарланъ си светяли хората 



104} Въ 18 столетие въ Стара-Загора се заселили и 6 македонору- 
мънски' фамилии отъ Маскополъ, чииго потомци съ11Ършено се побългари 
ли. Още до пр^ди м^лко тукъ жив-Ьели няколко стари жени, които зна ли 
влашки и на моит^^ въпроси, хората още си сломнювах^ фразата; се Г4се 
<^и(1 ^ас1з). Иречекъ, ^Пжтувания по България", стр. 168, заЗ-^л. 31. 

105) Цинцарит^Ь.ходятъ по Добруджанските села. кжд-Ьто днесъ се 
изхвърлятъ постепенно едновр-Ьмешнит^ накити, купуватъ ги отъ хората 
почти за ничтожна ц-1^на и идватъ съ т^хъ в-^ Бъ1гария, да подкопавктъ 
златарите ни 



— 115 — 

и изобщо, въ Стара- Загора и по селата, К|БД'Ьто лояната св^Ьщь 
и вощеницата не можали да проникн&тъ, поради по-високата си 
ц'Ьна. 

Шарланджилъка билъ присаденъ въ Отара-Загора отъ май- 
стори изъ Казанлъшкото село Енина ^°^), д-Ьто било гнездото 
на най-доброкачоствениятъ и най-ефтенъ шарланъ. Тоя занаятъ 
въ Стара-Загора работилъ много добр'Ь, защото въ старозагор- 
ската кааза имало твърд'Ь много ор'Ьхи. Навредъ по ниви и ли- 
вади, въ лозя и градини, както въ околностьта на града, така 
н по селата, било пълно съ многобройни и ширококлонясти ор'Ь- 
хи. ПлодовегЬ били едри, хубави и ефтени. Бфтина била при 
това и самата работа. 

Въ края на всЬка есень, когато се пр-Ьвършвали полскит* 
занятия въ Старозагорското поле, съ десятки б-Ьдни жени и д'Ь- 
вйци, които работяли л'ЬгЬ по бахчигЬ, лозята, нивигЬ и арма- 
нитЬ, пр'Ьзъ зимата оставали ираздни. Тогава тЬ отивали по „яха- 
нит*^ (шарлано-работилницй) и вземали съ стотини оки ор-Ьхи, 
които чупяли и чистили по домоветЬ си пр'Ьзъ дългит1^ зимни 
нощи. ШарланджиигЬ знаяли, отъ една ока ор'Ьхи колко ядки се 
добиватъ. 

Въ турско вр-Ьме въ Отара-Загора имало около десетина 
яхани. които харчали шарланъ и извънъ пр'Ьд'ЬлигЬ на Старо- 
загорското поле. Твърд* много шарланъ дигали колибаритЬ отъ 
централния Балканъ и шопигЬ, когато идвали въ Стара-Загора 
съ кола за ракия. 

Вь сегашно вр-Ьме, околностит* на градъ Стара-Загора сд 
окиченйчпакъ съ много ор-Ьхи. Било е вр*ме обаче, когато е имало 
и мног(!;. повече отъ сега. Освободителната война оставила старо- 
загорци» по ср-Ьдъ зима безъ риза на гърбътъ. То се знае, че тЬ 
не пожалили сетн'Ьор'Ьховит'Ь дървета, когато се завърнали въ 
градь^ъ си отъ бягство по ср4дъ мразоветЬ, а гиизсЬкли без- 
оощадно, било да се огр-Ьятъ, било да ги продадатъ за ефтини 
пари на търговцитЬ, които кръстосвали по онова вр-Ьме Източна 
Румеля, за да купуватъ ор-Ьхови пънчета. 

Отъ 4 — 5 години насамъ се заб-Ьл-Ьзва въ Стара-Загора, че 



10в) Енянци еж и днесь най добрит^Ь майстори шарланджии въ Стара- 
Магора. Енинския шарланъ излизалъ по*ефтино отъ старазагорския, защото 
:фомелиг]Ь въ старозагорските мелници се движали отъ конье, когато въ 
]-лш1а хромелит^^ били на вода. Отъ една страна силата въ Енина била без- 
] латяа, отъ друга страна се печеляяо и вр-Ьме. 



— ]1б — 

шарланджилъка отново почва да се съживява. Българското прави- 
телство неволно му се притекло на помощь, каго подигиало мал- 
ко митото на дървеното масло. Помага на Старозагорскит* шар- 
ланджии, отъ вр^ме на вр']^ме, и появяването на чумата въ край- 
брежията на Турция, както и сиромашкото население въ града и 
по селата, въ душата на което е останало още капка в^ра въ 
Бога, та варди постигЬ и пали кандило. Въ Стара-Загора има 
сега 8 яхани. 

Бгчоварството (фучиджилъкъ) било силно развито въ Стара- 
Загора пр4ди освобождението, защото, цветущото тогавашно ло- 
зарство, ракаджийство и оцетарство, давали м^ широкъ просторъ 
да напр-Ьдва. Бъчоварскит-Ь работилници били пръснати по ц'Ьлия 
градъ. Работяло се много и по дворищата, та мнозина бъчовари 
били доволно богати. БъчоварскитЬ изд'Ьлия били пръснати вре- 
домъ по града и по селата най-многобройно и въ твърд* разно- 
образни форми : н^^мало к&ща безъ тЬхъ. 

Старозагорските бъчовари изработвали главно: каци, бъчови, 
отоци, бурели, буренца, каченца, чепчеци, буталки м много др. 
Старозагорци пазяли зимнината си (армея, петмезъ, грозденица, 
пипереница, сирене) обикновенно въ дървени бъчоварски с;&дове, 
както правятъ и сега. Грамадните винени и ракиени бъчови, 
които побирали до 4000 оки вино или ракия, както и великан- 
ските каци, що побирали до 15,000 оки грозде, бъчоваритЬ 
зглобявали въ самите изби, като преготвяли отъ напредъ мате- 
риалътъ си въ кхщи. Само корабите за гроздето идяли отвънка^ 
понеже въ Стара-Загора ставали твърде скхпо. Техъ ги донася- 
ли отъ къмъ Шипка и Мъглишъ, к&дето имало доволно лесове. 
Твърде много бъчоварски изделия дигали въ по-първите времена 
и шопите, когато идвали въ Стара-Загора есень за вино, за ра- 
кия и за оцетъ, Чепчеците (загорците имъ казватъ „хутии**) се 
харчели най-много въ надвечерието на гроздобери, асетн* и 
презъ сирната неделя, когато балканджиите слизали въ Стара- 
Загора за халва на питки. 

Бъчоварите въ Стара-Загора днесь ех останали току р-Ьчи 
на половина, отъ колкото еж били въ турско време. Между тЬхъ 
нема вече нито единъ богатъ бъчоварйнъ, както е било случай 
до освободителната война, ами всички едва се препитаватъ. Глав- 
ните причини за тоя опадъкъ на старозагорското бъчоварство 
еж две: първо, че лозарството въ сегашно време не вирее така, 
както по-преди и второ, че многобройните европейски бурета и 



г 



— 117 — 



бъчови, които влйзатъ съ ракия въ Стара-Загора отъ освобожде- 
нието насамъ, отнели сд изъ ржц^т* на старозагорските бъчова- 
ри гол-кма часть отъ работата имъ. Хората въ града и по села- 
та пр-Ьдпочитатъ т-Ьзи чужди издалия пр-Ьдъ нашит*, защото пър- 
вит* еж по-хубави на гледъ, по трайни и по-ефтини. Нашето 
бъчоварство 1въ Стара-вагока, обаче, не е осддено на смърть, 
както много други занаяти подиръ освобождението. То има пер- 
спектива да се подигне и да напредне значително, стига тука- 
шнигЬ бъчовари да усвоятъ и придобиятъ една по-модерна бъчовар- 
ска похватность, която въ настояще вр^ме имъ липсва съвършенно. 

Халваджийството въ Стара-Загора цъвт-Ьло въ турско 
вр^ме много по- вече, отъ колкото сега. Старозагорската халва по 
онова вр-Ьме била до толкова прочута, колкото и старозагорския 
симитъ. Халваджийски дюкени имало въ града всичко десеть. 
Тукашнит* халваджии приготвяли въ работилниците си само хал* 
ва; тЬ не правяли и боза, както сегашнит* халваджии. 

Халваджийския занаятъ билъ присаденъ въ Стара;-Загора 
отъ мохамедани арнаути. Той билъ усвоенъ твърд* скоро отъ 
старозагорскитЬ турци и пр^минжлъ окончателно въ рхц4гЬ имъ. 
Посл^днит* се заловили съ миракъ за занаята и въ непродъл- 
жително вр^ме направили, щото да заличи въ Стара-Загора че 
има халваджии. 

Въ старозагорскитЬ халваджийници се пипало сржчно и чи- 
сто. Пр*зъ зимата и есеньта се работяло денонощно, а л^т* и 
прол^Ьть халваджиигЬ продавали кебабчета и зарзаватъ. Щомъ 
пзпратяли „сирната неделя", халваджиит* измивали сждовет* си, 
прибирали ги на една страна, па поел* отивали на старозагор- 
ски?* лхджи да се изкъпятъ, да си починатъ, та сетн* съ ми- 
ракъ пакъ да се заловятъ за кебабчилъка и зарзаватчилъка. 

Старозагорскит* халваджии приготвяли халва главно отъ 
„питмезъ", защото захарътъ билъ твърд* скхпъ. Така приготве- 
ната халва имала цв*тъ възчерничекъ, ала въ Стара-Загора тя 
се харчела добр*. Имало и б*лъ питмезъ и б*ла хвалва, ала 
иосл*днята намирала по-малко куповачи въ Стара-Загора. Въ 
днешно вр*ме питмезената халва въ града се продава по-скжпо 
оть захарената, понеже сега ц*ната на захарътъ е мноГо низка. 

Старозагорскит* халваджии въ турско вр*ме печеляли добри 
пари, защото халвата имъ намирала много „мющерии." Т* хар- 
чяли много халва въ самия градъ Стара-Загора и по селата въ 
Чирпанско, Новозагорско, Казанлъшко и Хасковско. За сирната 



— 118 — 

нед-Ьля т* приготвяли особенна халва „на питки/ която била 
пр'Ьдназначена за вънка и имала форма на кифтета. ПиткитЪ 
били полагани въ ^чепчеци** (съ по-т*сно дъно и по-широки 
уста каца), редъ сл-Ьдъ редъ, като ги набрашнявали до толкова, 
колкото да не прилепнхтъ една за друга, и да имъ не под-Ьй- 
ствува топлината. 

Халвата „на питки** Старозагорскит* халваджии продавали 
главно на „ЗагорцигЬ," които я дигали на ц-Ьли товари, за да 
я разнасятъ по Тр-Ьвна, Габрово, Др-Ьново, Елена и по колибитЬ 
на Средния Балканъ. Много халва поглащали сборовет* и па- 
наиригЬ, които ставали ежегодно по села и градове въ Чирпан- 
ско, Старозагорско, Казанлъшко и Новозагорско. 

Въ сегашно вр^^ме халваджийския занаятъ въ Стара Загора 
езападналъ и се представлява само отъ 3—4 дюкенчета, които 
се намиратъ въ рхц-Ьт* на македонски българи. Посл-Ьднит* ел 
емигранти и жив-Ьятъ въ Стара-Загора отъ съединението наса>1ъ. 
Т* правятъ и боза. 

Цареулджии (Сарачи) имало въ Стара-Загора въ турско 
вр-Ьме всичко 30 дюкеня. Тоя занаятъ билъ по-вече въ рац-ЬтЬ 
на турцит*, а по-малко въ рхц-ЬгЬ на евреитЬ. Старозагорските 
сарачи приготвяли отъ изработени въ Габрово биволски и волски 
кожи хубави царвулй и ремички. Стоката имъ била добр* изпе- 
чена и се харчала главно по селата низъ Старозагорското поле. 
Най-гол-Ьма продажба ставала за жетва, когато селянитЬ имали 
нужда отъ царвулй, а сетн* и подиръ вършидба^ когато посл*д- 
нйт* се сдобивали съ „болъ^ пари. За жетва селянитЬ купу- 
вали ефтенй царвулй отъ евреигЬ, които последнит* режяли отъ 
не изработени кожи. Сл*дъ „харманя," всЬки селякъ гледалъ да 
си купи царвулй отъ турскигЬ сарачи, защото последнигЬ про- 
давали солидно изработена стока и не обичали нито да се паза- 
рятъ, нито да лъжатъ. 

Шкои отъ Старозагорските сарачи изработвали хубави кон- 
ски такъми и колани, здрави мишинени торбички и дисаги, раз- 
лични паласки, кобури, силяхлъци, вулии, паласки и мн. др. 
Стоката на Старозагорските сарачи намирала добра цена и на 
всички околни панаири. 

Подиръ освободителната война, царвулджийския занаятъ въ 
Стара-Загора значително западналъ. Отъ една страна, селенитЬ 
въ Старозагорския окрдгъ се втурнали да купуватъ турски земи, 
подиръ войната, та всецело потънали въ борчове на държавата 



— 119 — 

I 

I и на лихвари!^. 1>]^мъ не оставали вече ннкакъ пари въ рх- 
ц'Ьт^Ь, дори ноз'ЬтЬ си да обуятъ. Като н'Ьмали пари за хубави 
дарвули и ремички, селенитЬ почндли самички да си аргосватъ 
кожи, кой както можалъ вече, та почнали да нахлуватъ и су- 
рови царвули. Тази гол*ма пестовность у хората въ Стараза- 
горския край ,се продължила до тогава почти, до като едни отъ 
селенйгЬ се наплатили окончателно на държавата и лихварит'Ь, а 
други останали напълно въ ржц^тЬ на посл*днйт*, като изгу- 
били и това, което по-пр-Ьди илШи. Въ много Старозагорски 
села по-б-Ьднит* селени се отървали по-лесно отъ ноктит* на 
безбожнитЬ лихвари, защото имъ били длъжни по-малко, та по- 
лесно имъ се наплатили. По-заможнит* селяни, обаче, които 
имали наследени доволно имоти и отъ д^ди и отъ прадеди, т* 
се полакомили най-много да накупятъ по-хубавитЬ и по-широки 
турски нивя и ливади, та заели пари съ голяма лихва отъ лих- 
варит* ср^щу имотит* си и станали така в-Ьчни длъжници на 
посл-ЬднитЬ. Съ течение на вр4мето, лихвит* на парит* надми- 
нали значително главницит^Ь. 

По този начинъ, въ много Старозагорски села, по-пр4диш- 
нит* неимотни селени се здобили съ собственни земи и се 
замогнали доволно, а пр'ЬжднигЬ имотни селени, наопаки, из- 
губили всичко, каквото имали, като останали въ сегашно вр*ме 
да работятъ подъ наемъ или на ^ изполица^ мйналит'Ь свои зе- 
ми, които лихваритЬ имъ отнели за борчъ. Това отчаенно 
положение на мнозинството селени въ тоя край, както и глу- 
павиятъ луксъ, който разпространили по селата новитЬ вр4мена 
и засаснит* войници, повлияли' до висока степень и за упадъка 
на царвулДжийството въ градъ Стара-Загора. 

Въ турско вр*ме било р-Ьдкость да видите български селе- 
нинъ въ Старозагорско да работи босъ на полето. Сега е р-Ьд- 
кость да го видигЬ обутъ. Наистина, той носялъ тогава на но- 
з*т* си царвули, но не билъ босъ. Царвуля сега сочи малко на 
простотия въ н-Ькои Старозагорски села, особенно между женит*. 
Вс*ки селенинъ и селенка гледатъ да обуятъ ноз-Ьт* си въ чизми, 
чепици или поне въ чехли. Т* пр-Ьдпочитатъ да ходятъ боси и 
да трепятъ ноз-ЬгЬ си до разкървяване, отъ колкото да носятъ 
царвули. ПрФди' освободителната война е било инъкъ; тогава 
всички мжжье въ селата предпочитали да иматъ на ноз-ЬгЬ си 
хубави царвули и навуща, а чизми обували ергенигЬ само по 
свадбитЬ или по сбороветЬ, когато отивали на згледа. 



— 120 — 

Въ сжботенъ день, когато отиватъ на пазаръ въ Стара-За- 
гора, селени и селенки припкатъ боси до града, сл*дъ колята 
и сл4дъ „муленцата** си, косящи въ р&ц* чизми или чеаици. 
На край града обувкит* се нахлуватъ на ноз-Ьт*, колкото да се 
примамятъ хорскит* очи. Сетн* пакъ се ходи босо вредомъ по 
полето, до като настане другь пазаренъ день или панаиръ. По- 
диръ освободителната воййа, распространения луксъ въ Старо- 
загорските села е спомогналъ да пропаднатъ и други н-Ькои сил- 
ни занаяти въ града. Въ най-последно вр-Ьме, тоя глупавъ 
луксъ разяжда не само благосъстоянието на нашит* трудолюбиви 
землед^лци, но и т*хното здравие. 

Въ настояще вр-Ьме ех останали въ Стара-Загора всичко 8 
царвулджийски дюкени. Царвулджиит* сега ех турци и българи, 
които купуватъ изработени кожи отъ Габрово и отъ тритЬ въ 
града кожарски работилници. 

Пабучии или Чехлари наричали ония занаятчии въ Стара- 
Загора, които изработвали отъ не до тамъ изнечснъ гьонъ и отъ 
черна или червена мешина обувки за гражданите и за турцитЬ 
по селата. Тези обувки били доволно плитки, съшити съ дебели 
памучни конци, осукани добр* и намазани съ восъкъ. Чехлар- 
ските обувки били прости, слаби и ефтини; т* били леки въ 
сухо време и прилегали удобно на ногата. Въ най-големо упо- 
требение въ Стара-Загора били червените „иминии,"* чехлите, 
червените и черни катъри и така наречените „кундори,^' плитки 
и слаби обувки, които се работяли въ Цариградъ, но чрезъ 
Одринъ прониквали и въ Стара-Загора. Червените „катъри" 
носяли обикновенно турците, а черните — българките и българ- 
ското юношество. И едните и другите катъри се донасяли отъ 
Одринъ и Старозагорските чехлари ги купували обикновенно само 
за „чешитъ.** Катърите били по-трайни и по-скъпи отъ ими- 
ниите, що се изработвали ръ Стара-Загора. 

Старозагорските пабучии (иминиджии) изработвали обувки 
слаби и малотрайни. За да се вижда гьонътъ имъ дебелъ и ко- 
равъ, те гуждали между вхтрешния астаръ и между гьонътъ 
„хума", която спичала временно ходилото на обувката, ала въ 
дъждъ и снегь я превръщала въ подмокренъ тревненски пестилъ. 
Габровските и Сливенски чехлари,. които изкарвали по-здрава и 
по-изпечена стока, идвали всека година на Старозагорския „град- 
ски панаиръ" (отъ началото на октомври до 15 ноември), уста- 
новявали се въ ,5 Панаиръ- ханъ" и продавали много нещо. Тех- 



— 121— • 

нитЬ стоки, наистина, били по-скъпи, но хората ги купували 
съ охота. 

Пабучийския заиаятъ въ .Стара-Загора билъ цв'Ьтущъ и поч- 
ти безъ конкурентъ дори до 1849 год. ЧехларитЬ въ града се 
изпотрепвали тогава да бързать и „мощ,йт]Ь'^ имъ се слушали да 
чукатъ денонощно. Пабучи&скитЬ чираци и майстори заприличва- 
ли пр^зъ седмицата на вълкодлаци въ лицето, а р&ц^тЬ имъ 
изглеждали като изгор^Ьлн отъ чириша. 

Подиръ Кошутовата размирица въ Унгария, въ Стара-Заго- 
ра пристигналъ Маджаринъ, б^жанецъ, който пр'Ьнесалъ тука пръвъ 
„кундораджийско-калъпчийския" занаятъ. Дв'Ь години пр^ди идва- 
нето на Маджиринъть, въ Стара-Загора работилъ кундорджилъка и 
единъ цариградски турчинъ, ала той пр^стоялъ въ града само н'Ь' 
колко м-Ьсеци, колкото да съшие „чепици" на по-първитЬ българи, 
турци и ханъмки. Подиръ това той заминалъ къмъ Пловдивъ и 
въ последния градъ се установилъ за винаги. 

Маджарина билъ искусенъ работникъ. Той влад'Ьялъ и кун- 
дораджилъка и калъпчилъка. ОбувкитЬ докарвалъ удобно и при- 
лично на ногата. Въ скоро вр-Ьме неговитЬ обувки получили го- 
ляма изв-Ьстность и станали модни въ Стара-Загора, та той се 
принудилъ да работи денонощно, за да може да сподвива. За да 
улесни работата си до н^кхд*, той прибралъ при себе дв* бъл- 
гарчета, чираци, за да учхтъ „новия занаятъ " ида му помагать. 
До скоро жив*ялъ въ Стара-Загора единиятъ отъ чирацит* му 
(Дечу Калъпчията), който работялъ съ еднаква срхчность и два- 
та занаята (калъпчилъкъ и кундораджилъкъ) и заслужено мина- 
валъ за най-старъ и най-искусенъ кундораджия и калъпчия въ 
града. Съвр4менникъ на Деча въ* Стара-Загора билъ и другь 
единъ кундораджия, н'Ькакъвъ си Бараманлия, който работилъ 
-занаята съ усп-Ьхъ и умр-Ьлъ отъ тифозъ подиръ освободителна- 
та война. 

Маджарина неможилъ да повреди много на Старозагорските 
чехлари, едно че билъ самичакъ, та не сподвивалъ да удовлет- 
вори многобройнит* си „мгощерии"* друго, че се впиянчилъ въ 
посл^днит* години. 

Както и да е, Старозагорските чехлари се крепили довол- 
но добр* дори до освободителната война. Тяхната чаршия била 
отделна въ града и броила до 30 дгокеня. Коронътъ на Старо- 
загорското чехларство се подкосилъ опасно подиръ освободител- 
ната война, когато българигЬ се опростили почти за винаги съ 



— 122 — 

,,иминиитЬ,'' а турското население хукнало да се изселва. 
гашнитЬ Старозагорски чехлари с& габровци повече, надошли 
ка подиръ освобождението. ТЬ изработватъ вече свгЬсена стш 
(чизми, калеври, кундури) и наброяватъ около 15 дюкеня 
града. 

Ракаджийството (спиртарство) въ Стара-Загора бвло 
в'Ьстно и прочуто още етъ незапомнени вр'Ьмена. Дори до 
ТО' освобождение на България, ник&д'Ь другад'Ь въ Окв. Т^а1 
не се е добивало количественно толкова много и така чиста 
доброкаче^твенна (отъ 19^^—20 карата) ракия, както въ Ста| 
. Загора. Старозагорския виненъ спиртъ (пр'Ьварена ракия) и дв1 
още продължава да държи първо м-Ьсто въ отечеството ни 
своето качество. Шма да б&де никакъ пр']^увеличено, в^Ьр| 
ако кажемъ, че до самото навечерие на освободителната во! 
дори, почти всЬка втора българска к&ща въ Стара-Загора 6) 
с&щевр'Ьменно и една малка или по-гол']^ма ракаджийница. 3; 
то, по онова вр-Ьме, всЬки задоменъ българинъ, търговецъ 
занаятчия, не бивало, ако н-Ьмалъ поне н4колко уврати до( 
лозя въ околноститЬ на града. 

Старозагорския спиртъ билъ хубаво изпеченъ, чистъ и 
сялъ на половинъ вода. Хората въ тукъшния край и день 
шенъ п-Ьятъ за Старозагорската ракия сл^Ьдующата п^сень: 
^Отъ Дервеня — два ергеня, 
„Отъ Казанлъкъ — желта дюля, 
^Отъ Искйя — спиртъ ракия^ и т н. 
Колкото по-богатъ търговецъ, или по заможенъ занаятчия, 
козъ по-мяого лозя и повече ракия. Най-сиромаха Старозагорв 
лозаръ, при плодородна година, сварявалъ въ к&щата си ш 
200 оки ракия. Отъ 20,000 кораба грозде, които влизали 
Стара-Загора ежегодно, едва 5000 били задържани въ зимнищ 
тЬ на хората за вино; другит* 15,000 били употребява! 
за ракия. 

Ракаджилъка давалъ добъръ побоченъ приходъ на заная 
чиитЬ, защото посл'ЬднйтЬ располагали съ много калфи и чип 
ци. Тогавашната надница на копачигЬ въ Стара-Загора мака! 
че не надминавала 60 — 70 стотинки, скъперницитЬ майстор 
пакъ употребявали калфитЬ и чирацит* си вместо копачи, шя 
стояли цЪлъ день иадъ главигЬ имъ. Доволно е да вземемъ I 
внимание и сравнително малките данъци, които плащали хорал 
тогава на общината и на правителството, за да се ув^римъ на> 



— 123-- 

пълно, че ракаджилъка наистина билъ приходенъ за Старозагор- 
сттЬ еснафи. 

Едрит^ Старозагорски ракаджии не се задоволявали съ ра- 
кията, която сваряли въ собственнитЬ си казани, но пр-Ькупува- 
ли много ракия и отъ по-дребнитЬ ракаджии. Ако занаятчията 
въ Стара-Загора се нам-Ьрялъ случайно въ гол-Ьма нужда за па- 
ри по ср^Ьдъ годината, той се обръщалъ за помощь обикновенно 
къмъ едригЬ ракаджии, като имъ продавалъ своята готова ракия 
или залагалъ б&дкщ&та ракия за по-долна ц'Ьна. Така набирали 
въ зимницитЬ си едрит* старозагорски ракаджии до 200,000 
и повече оки ракия въ годината 

Въ сегашно вр'Ьме е невъзможно да се опр'Ьд'Ьли точно, ка- 
то до колко стотинъ хиляди ведра ракия е давала Стара-Загора 
ежегодно подъ Турското владичесгво, защото не еж се спазили 
огь тогава почти никакви тефтери. Ако пр-Ьсм-Ьтняхме споредъ 
числото на корабигЬ съ грозде, коию влизали въ Стара-Загора 
ежегодно, то пакъ не щ^ше да ни бжде възможно да опр*д*- 
лимъ точно количеството на сварената ракия, едно защ^ото се 
случвали години, че въ града влизали повече отъ 30,000 кора- 
би грозде и друго, че не всичкото грозде било употребявано за 
ракия. Наистина, старозагорчани намирали по-добра см'Ьтка въ 
ракията, отъ колкото въ виното, но като се слуяала годината 
извънредно щедра, мнозина граждани, съ по-сухи изби, запазвали 
и доволно вино, отъ колкото ракия, понеже цената на ракията 
тогава падала, а виното се продавало бърже и на добра ц*на. 
Доволно ще е, вярваме, ако посочимъ само на местата, които 
Стара-Загора поила по онова вр']^ме съ ракия, за да разберемъ 
като до колко въ цв^туще състояние се нахождалъ ракаджилъка 
въ тоя градъ. 

На първо м-Ьсто шоплукътъ е поглъщалъ много Старозагор- 
ска ракия. Отъ София и Самоковъ сй върв-Ьли почти непре- 
станно кервани, съ по 20 и съ по 30 коля, които возяли на оти- 
ване. Самоковско жел-Ьзо и Т -Пазарджишки оризъ, а дигали на 
връщане ракия. Старозагорската ракия се продавала на добра 
ц^на въ София, Самоковъ, Трънъ, Царибродъ^ Бр*знйкъ, Радо- 
миръ, Карлово, Калоферъ, Ихтиманъ, Вакарелъ, Сливенъ, Хас- 
ково, Карнобатъ, Айтосъ, Бургасъ, Созополъ, Анхиало, Месем- 
врия, Габрово, Тр-Ьвна и Елена. Огь тия главни центрове Ста- 
розагорската ракия била разнасяна по всички околни села, ма- 
хали и колиби, както въ Стара планина, така » въ Средна гора_ 



— 124 — 

€ь ракшпа наедно, оть Спфа-Загора отнвадн бъхъ Балкана и къмъ 
Чорно море Самоковско хел^зо и Т.-Пазардхншкия оризъ. 
Шкохко душн едрн Старозагорски ракядаин нмадн, въ турско 
врЪме, спнртян скдадове въ София и Самоковъ. Въ вр^ме на 
освободителната война, когато Стара-Загора била разорена, тЬх- 
нитЬ спиртове въ двата последни града останали съвгЬмъ зана- 
зени. Тк ги прода1и сетн% на много износна {("Ъна въ градоветЬ 
на крайдунавска България, до като руситЬ били още у насъ. 

Още въ турско врЪме (1850 г.) въ Огара-Загора била от- 
ворена спиртна фабрика. За вр^Ьмето си, тази фабрика била до* 
волно добр^ наредена и би можала да работи успешно, ако ак* 
ционернт]^ и (заможнитЬ членове на бакърддгийския еснафъ; да 
били П0'умни и по-пр^твидливИу та да я не построявали тъкмо 
въ Отара-Загора. 

Нейното появяване въ града станало случайно и зачудило 
всички ракаджни. Имено, старозагорскитЬ лозя, случайно, не да* 
ли никакъвъ плодъ 2 — 3 години подъ редъ. Това н-Ьщо покачило 
ц'Ьната на СтарозагорскигЬ спиртове значително. Тогава се сго* 
ворили акцйонеритЬ на една четирикаменна конска мелница въ 
града съ членоветЬ на бакърджийското градско дружество и рЪ* 
шили, да см'Ьсятъ капиталнтЬ си и да въздигнатъ спиртна фа- 
брика. Т^ вярвали, горкиг]Ь, че злото по лозята ще потрае дъл- 
гов'Ьчно, та фабриката имъ ще напредне много. Главния ини- 
циаторъ за въздигане на тази фабрика билъ н^кой си Пшевлоски, 
полякъ — емигрантъ. 

Зданието на фабриката било изградено (1848 — 50 г.) за 
дв* години. Н-Ьщо 4 — 5 години сл^дъ това, фабриката работила 
доволно усп'Ьшно, защото въ Стара-Загора имало твърди малко 
винени спиртове, на които ц'Ьнит^Ь били много високи. Обаче, 
на шестата и седма години (1855 — 57 г.), когато лозята п 
Стара-Загора дали необикновенно много плодъ, акционеритЬ на 
спиртната фабрика свършили годината съ толкова гол'Ьмъ дифи- 
цигь, щото затворили фабриката си окончателно. 

Една спиртна фабрика въ Стара-Загора неможала, по онова 
вр'Ьме, да издържи конкуренция съ многото градски ракаджяи, 
които добивали отъ лозята си грозде почти безъ пари, и коитв 
можали да си играятъ съ ц^нитЬ на спирта въ Стара-Загора, 
както искатъ. 

Въ „болъ" години, старозагорските винени ракии се про- 
давали обикновенно по 70 стотинки оката. Но бивали годинИ| 



— 125 — 

когато на хората въ Стара-Загора не имъ достигали съдове, за 
да побератъ всичката имъ ракия, та ставало нужда да продаватъ- 
излишната ракия и по 40 стотинки оката. Въ вр-Ьме на Крим- 
ската война, ц-Ьната на старозагорските винени ракии достигнала 
до 2 лева оката. На тукашното ракаджийство се поставя, вре- 
менно, една точка, едва когато избухнала освободителната война 
и градъ Стара-Загора станалъ жертва на пожара. 

Въ сегашно вр4ме старозагорския ракаджилъкъ е западналъ 
|значително, благодарение на силната външна и вхтрешна конку- 
[ренция и на ощ,е по-тежкото патентно право, съ което били об- 
[ложени спиртопродавателите отъ съединението насамъ. Турския 
1„гюмрюкъ," въведенъ въ държавата едва сл^дъ Кримската война,. 
|яе бйлъ така голЬмъ и не гЬжнеялъ на старозагорските винари 
и ракаджии; те го понасяли до толкозъ неусетно и безропотно, 
щото си продължавали пакъ, и следъ това, да бхджтъ всички 
ракаджии и винари. Днешния тежъкъ патентъ, обаче, който на- 
1ага смщевременно и некои ограничения, отрази лъ се е така 
«ле върху развоя на новото дребно ракаджийство, щото въ Стара- 
Загора ракаджиите се броятъ вече на пръсти. И благодарение на 
тоя непоносимъ патентъ, ракаджилъка въ Стара-Загора се е съ- 
средоточилъ вече само въ неколко рдце, които ех останали въ 
града почти безъ конкурентъ. 

Отъ освобождението и съединението ни насамъ, градъ Ста.- 
ра-Загора отново почва да се прочува съ хубавите си и чисти ко- 
няци, които намиратъ добра цена на нашите и на чуждите па- 
1ари. И доволно щеше да б&де, вярваме, ако, трите с&ществу- 
пщи въ града конячни фирми, да располагаха съ по-опитни ра- 
ботници и, може бИу съ по-множко капитали, за да поставяха 
Отара-Загора пакъ като центъръ на конячното производство въ 
Южва България. 

Винарството (Шарапчилъкъ) въ Стара-Загора вървело, въ 
»урско време, ржка за ржка съ ракацжийството. Старозагорските 
1ива и винени оцети прониквали тогава на вс&де по шопско, 
централна Стара-планина и въ крайморието, кхдето били разна- 
еани за продань и старозагорските спиртове. Средногорските хъл- 
|юве, които за1фаждатъ Стара-Загора като венецъ, били ех оки- 
чени, чакъ до освободителната война, съ хубави лозя, що дости- 
1али н*кдде до 15тените на града. 

Отъ ранна нролеть до късна есень, старозагорци плъпвали 
1о лозята си да работятъ и да се веселятъ. Въ турско време^ 



— 126 — 



1 



^лошга около градъ Стара-Загора били м'1^ста и на трудътъ и на | 
удоволствието. Чакъ до 1875 г , когато избухв&ло неочаквано 

'Старозагорското въстание^ старозагорските българи отивали сво- 
бодно 110 лозята си, безъ да има кой да ги обезпокоява, като I 

• оглушавали съ п1;сни, народни и патриотични, всички тЬзи пр'Ь- 1 

. л'Ьстцп м'Ьста. Него вр'Ьме въ полето нямало лозя, н'Ьмало лозя 
и по солата въ Старозагорско, както сега, ами лозари били само 
старозагорските граждани, които продавали на селенигЬ и впно 
и ракия и оцетъ. 

До Кримската вовяа, въ турската държава на Балкански 
полуостровъ нямало ^гюмрюкъ.'' Той билъ въведенъ н^що една 
година сл-Ьдъ войната, за да се увеличатъ приходигЬ на дър- 
жавата, която още тогава била потън&ла въ борчъ. Като не пла- 

лцали ^гюмрюкъ," старозагорчани наливали свободно твърд* много 
виво и ракия и продавали безгрижно,, колкото ^имъ остан&ло из- 
лишно, и на другигЬ. Почти всЬки търговецъ и занаятчия въ 
Стара-Загора ималъ тогава най-малко по 15 — 20 дюлюмя лозя, 

^ близу до града, които обработвалъ ' заедно съ своите калфи и 
чираци, когато не било още време да се бърза за Узунджовския 
панаиръ. 

Турския „гюмрюкъ," следъ Кримската война, не обезсърд- 

' чплъ ни най-малко старозагорските лозарн, защото, обработката 
на лозята, сега пакъ не костувала нищо на лозарите; а „гюм-' 
рюкя" при това билъ твърде малъкъ и турските „гюмрюкчии** 
се цодкупвали лесно за дребенъ „бакшишъ.** Наопаки, лошото 
се състояло въ това, че старозагорскигЬ винари не всекоги на- 

: мирали доволно съдове, за да съборатъ иъ техъ всичкия плодъ 

•отъ лозята си. Те били добри майстори да подкунятъ гюмрюк- 
чията, или да укриятъ половината си вино отъ очитЬ му, ' ала 
не умели да запазять това вино за по-дълго време. Тази е била, 
именно, една отъ най-главните причини, дето старозагорските» 

. вина въ Турско време ех се продавали доволно ефтено (една 
мера или 14 оки шера струвала 80 ст. до 1*80), та гражда- 
ните се виждали пренудони, да сварятъ виното на ракия. Единъ 

. добре натоваренъ корабъ е побиралъ огь 600 — 800 оки грозде, 
а гроздето е лущало отъ 400 — 600 оки вино. 

Въ време на освободителната война и подиръ това, упро-^ 

^ пйстени СД били почти половината отъ старозагорските лозя. 
Главните упропаетит ^лй съ били 'самите българи, които употре- 
били чуканите и пръчките имъ за гориво. Некои извиняватъ! 



— 127 — 

•старозагорци за тази гЬхна вандалщина, понеже гЬ се завърндли 
ютъ бягството по ср^Ьдъ зима, когато въ града имъ п-Ьмало клечка 
дърва, а селенит* намали съ що да докаратъ ^^'^). Близу чет- 
! въртъ столетие се е изминдло отъ тогава, а засм^нит* по-пр^дп 
•Средногорски хълмй около Стара-Загора, които потъвали въ лози 
^н овошки, и сега още продължавагь да се гушятъ подъ иебе- 
'сата безмълвни, голи, безплодни и мълчаливи. Едничкия Аязмен- 
кки баиръ само, който стои най-близу до града, почнмлъ е въ 
послЬднигЬ години да се покрива съ зеленина, благодарение па 
^добрата воля и на енергията на Старозагорския митрополитъ. 
^ Старозагорските лозя взеМатъ въ последно вр^ме „гаче' 
[отново широко разпространение, защото хората съзиратъ въ т*хъ 
Ц)динъ добъръ поминъкъ. Наистина, оголялит* височини край 
^рада и въ „боаза* слабо се засЬватъ, но лозята пълнятъ вече 

олето, дето почвата е много по- сидда, отъ колкото почвата по 
ирите. Освенъ това, лозята въ по)1ето представляватъ изв*стнц 

добства и въ време на гроздоберъ. 

Отъ съединението насамъ, изникн&ли се хубави лозя и въ 

лижните села до Стара Загора. Въ селата: Реховица, Колена, 
^Х^рищени, Дълбоки и Дервеяя ^°^), кадете лозарството въ Турско 

реме не е виреяло до толкова, сега се славятъ съ хубавите си 

[озя и розови градини. Едно надпреваряне се забелезва дори, 
^есенно време, у старозагорските винари, да прекупуватъ гроздето 
шъ последните села. Селото Дервеня харчи гроздето си въ Ка- 
канлъкъ, защото последния градъ му иди некакъ по-нар&ки и 
1фоздето намира тамъ по-добра цена. 

Отъ две години насамъ, старозагорските лозари съ започ- 
1&ЛИ да засаждатъ съ лозя и височините около града, защото с& 
се уверили, че „полските лозя'' даватъ изобщо слабо вино и 

гроздето имъ е изложено ежегодно (въ мокро време) на ,.балса- 
шта.'' Най-добро вино даватъ ония старозагорски лозя, които с& 

ййположени по ближните до града хълмове: „Каймака,-' «Три 

иогили," ^Чадъръ могила," „Кумлука,** „Казанъ Бей/ „Башъ 



107) Освободителната война оставила старозагорскиг! с^Ла безъ кола 
я безъ добитъкъ. Селенит% като намали съ що да заведжтъ дърва въ Сгара- 
Загора, гражданят1^ плащали до 20 л. за кола дърва първата годи.ш. 

108) Последното село се наричало н^коги Змейово, отъ ,ЗмейовитЬ 
10ГПКИ/ които се намиратъ надъ селото. Змеюво е расположено край ;1^^вия 
1р%гъ на Бедечка, вече въ самия край на чудно хубавия проходъ (Дервен- 
Ьш] който логълща въ недрата си р1&ката и добр1^ направеното шосе край нея. 



— 128 — 

Чардакъ," „Курбанова Чушмя" и „Айвазаа." Шерата отъ тия 
лозя се продава въ Стара-Загора винаги отъ 2 — 3 лева веДрото, 
когато шерата отъ „полскигЬ лозя" се купува кога 1*40, кога 
1*80 л. ведрото. 

Стара-Загора има 1'ОЛ'Ьма винарска бдднина! Тоя градъ може 
въ скоро вр-Ьме да стане единъ гол^Ьмъ винарски центъръ, както 
е билъ н-Ькоги голямо спиртарско средище. Тукашнит* лозари 
иматъ още нужда отъ поука и капитали, защото добрата воля 
за работа у гЬхъ е отдавна вкоренена! 

Ктргшарството (свиларство) въ Стара-Загора се прочуло 
тепърва сл^дъ Кримската война. Едно петол-Ьтие пр-Ьдитова, бу- 
барството въ града било твърд* слабо развито и чарничови дърв- 
чета се забелязвали само тукъ-там* изъ дворищата и по лозята, 
колкото да има ^барабонки** за децата. СтарозагорцитЬ не лам- 
т'Ьди по онова врЯме да правятъ капитали отъ свиларството и 
бубигЬ се отглеждали по кжщитЬ повече за удоволствие, и кол- 
кото да удовлетворять една домашна потр-Ьба при свадби и го- 
дежи. 

Една година н'Ьщо сл-Ьдъ Кримската война, околностите ва 
градъ Стара-Загора потънали неочаквано въ чудната зеленина на 
безбройно множество чарничови дървчета. На изтокъ и югоиз- 
токъ отъ града, начинайки отъ бреговетЬ на Бедечка, чакъ близу 
до селото Айданлии, цялото поле било засадено съ чарничови 
„фиданки." Лозята и ближнит* Средногорски хълми се отрупали 
като китки съ чарници. Въ землището на градъ Стара-Загора 
имало до 1000 и повече дулюма чарничови градини, които еж 
се прекопавали и урезвали, както и лозята. Въ полските селй. 
имало по-много чарници, отъ колкото въ селата по хълмовете. 
Турските беюви засадили големи пространства земя съ хиляди 
чарничови дървчета, замъ да печелятъ много пари отъ проданъта 
на чарничовата шума. Чарничовите пръчки за расадъ с& ги до- 
насяли въ Стара-Загора Каваклийци и ги продавали на снопчета, 
по 50 пръчки въ едното. Две такива снопчета пръчки еж се 
продавали обикновенно за 6 до 10 лева. Въ чарничовите градини 
дървчетата съ били засадени по на 2 — 3 метра отдалечени едно 
отъ друго, за да се не сплитатъ върховетЬ на клоните имъ и 
да има между редиците доволно п&ть и светлина. Напояванието 
на чарничовите градини ставало, ведн&жъ, *въ началото на 
пролетьта, а втори пхть — въ началото на Августъ, защото хо- 



— 129 — 

рата вярвали, че тъкмо това вр^Ьме е най-добр* избраното, да 
мог&ть чарницитЬ да родятъ тлъста шума, 

Шщо година вр-Ьме, прфди избухването на Кримската война, 
старозагорската спиртна фабрика се затворила окончателно идво- 
рътъ й потъядлъ въ буренъ. , Самата зграда на фабрцката поч- 
нала да се рути, таванитЬ й прокацали почти отвредъ, а маши- 
нарията й вжтр* ръждясала. Тогава дощелъ, , нечакано, ,на по- 
мощь на западналитЬ ракаджийски. акционери н'Ькой си Буцалъ, 
.французки търговецъ, който купилъ фабриката за ефтени пари, 
Ерикупилъ още м-Ьста на около и съградилъ яовй, и голяма фа- 
брика за течение на коприна. 

Буналовата копринена фабрика се издигала въ южния 
край на изгорелия градъ Стара-Загора, както личи и на фото- 
графията, коя-^о, прилагаме въ края. Тази фабрика била модерна 
въ всЬко отношение. Около централното здание на фабриката 
имало наредени н-Ьколко големи пристройки, които служий за 
складове и за „почивалия*' на работницит* пр-Ьзъ деньть. Фа- 
бриката имала 48 чарка за течение на коприна, подкарвани съ 
пара, имала шйрокъ дворъ, голяма градина и всичко това било 
заградено отъ вси страни съ високи б^лосани дувари. Вжтр* въ 
-фабриката работяли постоянно четирма души мджье, съ по 60 
дева м-Ьсечна заплата, и н-Ьщо около 60 сиромашки момичета 
отъ града, които получавали отъ 50 — 80 стотинки въ деяь. 
Работата се почвала въ 8 часа рано и траяла до 8 часа вечерь. 
Почивка имало само отъ 12 ч. до 2 ч. ■ подиръ об-Ьдъ. Работ- 
ниците се свиквали на работа съ свирка, която заглушавала Ц*- 
лия градъ и правяла простит* старозагорци -да сй въобразяватъ, 
че наистина „нихната Заара ишжк г& н'Ьма/' 

Отъ началото на Юни до кжд* средата на Септември, въ 
фабриката прибирали вр'Ьменно по ош,е 20 мгжье и 80 моми- 
чета; посл-Ьднит* се занимавали изключително съ пр-Ьтр-Ьбване и 
чистение на пашкул ит4. 

Въ първото десетол^тие отъ своето начинание, Буналовата 
фабрика работила много добр^ (източвала въ коприна годишно 
отъ 40,000 — 50,000 оки пашкули) и давала хубавъ побочедъ 
приходъ на населението въ ц-Ьлия старозагорски край. Едни пе- 
челили само отъ чарничовйт* дървчета, като продавали шумата 
имъ, други пъкъ само отъ пашкулит-Ь. 

9 



130 



1 



Отглежданието на буби било до толкози разпространено и 
любимо занятие на хората въ старозагорско, щото съжив^ваннето 
на бубеното сЬме се извършвало въ пазвитЬ на женитЬ, които го 
носили така неар'Ь(съснато по н'Ьколко дни наредъ. Селени и 
граждани до толкова запразняли к&щитЬ си съ буби, щото ги | 
качвали и по таванитЬ дори, като пр'Ьжив'Ьвали самички вр^^- 
менно по дворищата и въ градинитЬ си. 

Буналовата фабрика купувала готовигЬ пашкули въ брой и 
плащала за оката обикновенно по 8 — 10 златни лева. Особенни 
„самсари,** които кръстосвали селата и градовет* и събирали паш- 
кули за фабриката, получавали за ^самсарлъкъ по 20 ст. на 
оката. 

Чарничовата шума въ старозагорско се продавала доволно 
скъпо; проданьта ставала или „на дървче," или на ока, или 
„на дулюмъ.** Селенит* продавали шумата отъ 10 — 20 стотинки 
оката, отъ 1 л. до 1*60 л^ едното чарничово дървче, или отъ 
300 — 400 л, дулюмътъ ,,чарничова градина." Чарничовата шума 
въ Старозагорско подскъпняла най- много, когато се отворила ко- 
принена фабрика въ Търново и старозагорските пашкули поч- 
н&ли да се изнасятъ за продань и къмъ Одринъ. 

ПървигЬ 12 — 13 години фабрикантина Буналъ държалъ ра- 
(^отницитЪ си доволно ст]^гнато, водилъ см'ЬткигЬ си самичакъ и 
печел илъ добри пари. Източената въ фабриката сурова коприна 
^ила пращана въ Марсилия и тамъ намирала добра ц^на. Буна- 
ловитЬ печалби били толкозъ по-гол^ми, понеже работницигЬ въ 
€тара-Загора се задоволявали съ много малка надница, горивото 
^ило доволно ефтиЕо, пашкулитЬ се купували на износна Ц'Ьна 
и турското правителство улеснявало въ всичко фабрикантина. Из- 
гледигЬ за по-добри печалби се увеличавали отъ година на го- 
дина, понеже суровата коприна въ Франция и Италия заск&пя- 
вала постоянно, а ц^Ьната на пашкулигЬ въ Стара-Загора си ос- 
тавала почти една и сгща. 

Такова било положението на пашкуларството и коприненото 
производство въ старозагорско, когато се появила нечаканно бо- 
д-Ьсть по бубеното с*ме. Трудътъ и разноскигЬ на хората тогава 
отивали на пусто: при отглеждането още, половината отъ излу- 
пенигЬ буби измирали. Малкото пашкули, които се получавали 
подиръ това, неможали да покриятъ разноскит* на бубаритЬ, 
защото качеството имъ било долно и добивали най-горна ц^^на 



— 131 — 

3—4 лева на оката. Това н*що се случило въ старозагорско 
къмъ края на 1872 или въ началото на 1873 год. 

Доволно забогатялия вече Буналъ не се отчаялъ отъ това 
зло; той можалъ да печели още доволно добри пари. ЗабШ- 
ило се обаче, че фабрикантина позанемарилъ малко работата си 
и изъ день въ день се вдавалъ подпълно на пиянство и раз- 
вратъ. Съ н'Ьколко души богати бейски синове, той пр'Ькарвалъ 
по ц-Ьли нощи въ безсъние и фабриката му често п&ти запри- 
личвала на свърталище на развалените жени. 

Лр-Ьзъ лотото на 1873 год. Буналъ умр-Ьлъ внезапно 
въ Бургасъ, вращайки се отъ Марсилия. Фабриката живорила 
подиръ смъртьта му, криво-л-Ьво, още дв* години, до като, въ 
^Р'Ьме на освободителната война, тя изгорила съвършенно, както 
я гр. Стара-Загора. Оъ това се турило вече край и на старозагор- 
'«кото бубарство и копрйнарство. 

Когато обзирате днесъ ония хубави м-Ьста, кдд-Ьто еж се 
№елен'Ьяли пр'Ьди войната чарницитЬ и чарничнитЬ градини, вие 
напусто дирите съ очи поне едничко чарничово дървче. Полето 
6 равно и монотонно, плувнало въ смарагд овата зеленина на 
букнАлитЬ ниви. На единътъ край на изчезналите чарничови гра- 
дени се издига високо надъ земята скроменъ паметникъ, поста- 
^енъ тука да посочва местото, д^то е станалъ кървавъ бой (19 
||рли 1877 г., 10 ч. рано) между СюлеймановитЬ пълчища, ру- 
№тЬ и българските опълченци и дето последните показали не- 
[Чувано геройство. На 20 юли, всека годива, старозагорци оти- 
||атъ при тоя паметникъ съ музика и съ духовенството на чело, 
р^ да се поклонятъ предъ сенките на загиналите и да се по- 
;колятъ Богу за душите имъ. 
^ ЛСитарството (Зайреджилъкъ) въ Стара-Загора било про- 

въ Турско време, както и сега. То поотслабнало малко 
що следъ откриванието на Хиршовата железница, ала положе- 
вието му не било опасно разклатено дори до навечерието на ос- 
ободителната война. Житарите били големи богаташи (турци, 
ългари, евреи) и раздавали пари на населението на „зелено.'' 
)баче тЬ не експлоатирали земледелците така безбожно, както 
равятъ днешните житари. 

Старозагорското поле се засевало въ Турско време главно 
1ь ^червенка" (турски „Казълджа") и жито. Кукурузътъ и про- 
ш се сеяли твърде малко, колкото да не останатъ незасеяни 
1ИЯ места въ ^^увата,"" дето житото неможало да стане. 



— 132 — 

Когато се пр-Ьвършалъ „харманя" (върщидбата) въ града и 
по селата, въ Стара-Загора се отварялъ житни;я пазаръ. Идвали 
селяни на пазаря отъ 12 ч. далечни села. Житното тържище въ 
траца представлявало, широкъ площадъ, нар-Ьченъ „аланъ" или 
^аланътъ,** който побиралъ до 2000 коля. Най-гол*ми били жит- 
нитЬ пазари пр*зъ Октомври, та въ Отара-Загора неможало да 
се премине отъ хора и коля. Червенката намирала ц-Ьна отъ 4 — 8 
лева килото (4 шиникя), а житото се продавало винаги отъ 
60 стотинки до 1 левъ по-скъпо. 

Чуждестранните търговци . предпочитали старозагорската „бе- 
ла пшеница" (Загарка), която изнасяли презъ Сейм^ь, по Ма- 
рица, къмъ Еносъ и по гръцките Егейски острови. Житото би- 
ло купрано главно отъ балканджиитЬ, защото можало да се 
„груха" и ставало отъ него добъръ хлебъ. Старозагорските брай- 
нари и фурнаджии купували така слщо само жито. Много ста- 
розагорски брашна отивали, по онова време, къмъ Одринъ, Ца- 
риградъ и намирали тамъ добра цен1а. Одринъ поглащалъ твърде 
много старозагорски брашна, до като не била направена още 
тамъ ^парната брашняна мелница.* '' 

' Въ Отара-Загора, въ турско време, имало два вида браш- 
ддни мелници: водни и конски. Първите меляли брашна запро- 
дакъ, които били во-едри и по-груби, а вторитЬ преготвяли 
^тънко** или „хасъ" брашно, за хлебъ въ града и за симити. 
Почти всеки старозагорски фурнаджия, ималъ въ дворъгь си и 
по една своя конска мелница. При всЬка конска мелнина взема- 
ли участие най-малко четири мършави и слепи конье, които 
въртяли денонощно тежкиятъ камъкъ, като ги променяли чрезъ 
всеки два часа Отъ тамъ е останало поговорка и до днесъ, да 
пращатъ старозагорци всеки слепецъ или който не довижда до- 
бре ,д'иде на конската воденица." Такива „конски мелници" 
има въ Стара-Загора още и днесъ, ала въ турско време те би- 
ли много повече и достигали до 25. ^ 

Освенъ презъ Т.-Сейменъ, много старозагорска храна е о- 
тивала на вънъ и презъ Вургасъ. Тамъ селяните возяли глав- 
но кукурузъ (отъ 2- — 6 лева килото), а на връщане донасяли въ 
Стара-Загора морска соль отъ Анхиало. Кукуруза прекупвали то- 
гава гръцки търговци, които го препращали въ Зап. Европа по 
спиртните фабрики. 

Старозагорското просо било купувано главно за боза и за 
дЯрма" на добитъка. Купували го най-много колибарите и пла- . 



I 
! 

I —133 — 

! 

р(али обикновенно отъ 1—3 лева за килото. Ефтино се прода- 
шо просото, когато се родяло много; въ такива случаи селени- 
^ го заравяли ръ кюпове или въ сухи трапове въ земята, та 
яакали до като подскъпне. Най-скъпо сд се продавали староза- 
^рскит^к храни въ вр^ме на Кримската и сл']^дъ освободителната 
|М)йни. Тогава червенката е намирала ц-Ьна отъ 20 — 24 лева на 
шото, кукуруза отъ 8 — 12 лева, а просото се продавало и 
110 5 лева. 

Градинарството (Бахчованство) въ Стара-Загора цъвтЬло 
щь турско вр*ме; зарзаватя билъ тогава, наистина, ефтенъ, . почти 
^езъ пари, ала пакъ приходенъ за самигЬ бахчованджии. Единъ 
^ирокъ пръстенъ отъ пр-Ьл^стни бахчи опасвалъ ц-Ьлия източенъ 
а югоизточенъ край на изгорелия градъ и тЬзи бахчи достигали 
Шь до Бедечка. Последната рекичка служила като граница меж- 
|Ху бахчит* отдясно, и чарничовитЬ градини — на противополож- 
||ия бр'Ьгъ. 

I Новия градъ, въ сегшно вр-Ьме, е погълналъ гол-Ьма часть 
ш бившигЬ бахчи. Отъ освободжението насамъ, на местата на 
шяитЬ с& били въздигнати доволно к&щи и прокарани н'Ьколко 
{Орави и шосирани улици. Бдновр^мешното старозагорско т^ти- 
[ще, „Чокуръ Боклукъ", което надминавало по височина днешно- 
т здание на старозагорската д'Ьвич. гимназия, граничало съ 
шахчйтЬ. То скривало въ н'Ьдрата си боклукъ отъ незапомняни 
години, който се подпалялъ отъ вр-Ьме на вр-Ьме. Пожарътъ пр-Ьзъ 
Д877 г. е погълналъ това см-Ьтйще и основигЬ му вече не ли- 
рять Пр-Ьзъ тамъ сега минава дълга улица, една отъ най-хуба- 

Кт* въ града, по която вечерь се разхождатъ „алабраца" ста- 
загорскитЬ крайчанки, наб-Ьлосани като стЬната, начервени й 
въ писани „кадънски вежди. ^ Тази дълга и хубаво шосирана 
рица е буренясала отъ странит*, ала дв-Ьт-Ь редици салкъми, 
Цо се протакатъ по дължината й, уприличаватъ я на алея. На 
1зтокъ и югоизтокъ отъ тая, на м'ЬсгЬ трънлива, алея, разтилатъ 
бе сега превъзходни зарзаватени градини, които достигатъ и пр-Ьз- 
■ачатъ Бедечка, та допиратъ до трасето на новата железнопжт- 
р линия. 

I Пръстена на днешнигЬ старозагорски бахчи е по-гЬсенъ, 
къ колкото въ турско вр^ме. При всичко това, обаче, Стара-За- 
^ра би можала днесъ хубаво да наводнява столичнит* пазари 
№ ефтинъ и разновиденъ зарзаватъ, стига да се постигнеше едно 
аректно съединение на старозагорската линия, пр-Ьзъ Чирпанъ, 



1 



— 134 — 



за София. Тогава и бахчит* около Стара-Загора, вярваме, ще се 
увеличатъ, защото въ градската околность има още доволно не- 
разработени м^ста, а градътъ е пъленъ вдтр* съ сиромахкини, 
КОЙТО и безъ това работятъ въ полето колкото за хл^бъгь. 

Бахчит-Ь около Стара-Загора въ турско вр-Ьме били повече 
частно притежание, т. е.^ който пригЬжавалъ земята, той я и 
обработвалъ. Шмало като сега наети бахчи, та бахчованигЬ да 
бддйтъ други и стопанопритежателит* пакъ други, Бахчованство- 
то въ Стара-Загора било въ ржц-Ьт* повече на турцигЬ; бълга- 
ри бахчовани имало всичко двама. Когато зарзавати втасвалъ за 
проданъ, бахчованигЬ го пр-Ьдавали въ ржц^т* на празднигЬ хал- 
ваджии, или на касапигЬ, които го харчали за тЬхна сметка, съ 
право на изв-Ьстенъ процентъ. Пращани били и хора по маха- 
литЬ и по кжщит*, които разпитвали домакинкит* на коя какъвъ 
зарзаватъ требва, та ямъ го донасяли на готово. 

Въ сегашно вр-Ьме бахчованит* въ Стара-Загора ех повече 
българи, надошли тука отъ колибит-Ь на Балкана, подиръ война- 
та. Т* обработватъ свои и наети бахчи съ помоща на около сто- 
тини б^дни жени и д-Ьвици, които се трепятъ по ц-Ьль день за 
60 — 80 стотинки надница. При всичко това, обаче, зарзаватя 
въ Стара-Загора не е много по-скъаъ, отъ колкото е билъ въ 
турско вр-Ьме. Той е двойно и тройно по-ефтинъ, отъ колкото 
зарзаватя на Софийскит* пазари. 

Овощарството (имишчилъкъ) въ Стара-Загора, безъ да е 
съставлявало специално занятие у тукашнигЬ хора, било е раз- 
вито въ турско вр*ме доволно много. Дворищата, градинигЬ, ни- 
вит*, ливадит* и лозята били отрупани съ хиляди вай-разновид- 
ни овощви дървчета: ор^хи, круши, ябълки, череши, вишни, 
сливи, смокини, зарзали, праскови, дюли, хинапи, бадеми и мн. 
др. Старозагорските турци, що били по-малко нал^гяхти отъ гри- 
жи и неволи, отъ колкото българит*, били предадени твърд* 
много на овощарството. Едни отъ турцит* засаждали и отглежда- 
ли овощвйт-Ь дървчета просто отъ любовь къмъ овощарството; 
други правяли сжщото за „себапъ", та да ги поменуватъ хората 
подиръ смъртьта имъ, когато почиватъ подъ сЬнкигЬ на дървче- 
тата и вкусватъ отъ плодътъ имъ; имало и такива турци, които 
се пр-Ьдавали на овощарството не за друго, а само да убиятъ 
дългото вр-Ьме, което имъ се виждало непоносимо. Твърд* мал- 
цина старозагорчани см отглеждали по онова вр^ме овощкит* съ 
ц-Ьль за н-Ькаква облага. 



— 135 — 

ТурскигЬ ниви и ливади около Стара- Загора сд били из- 
пъстрени съ овощни дървета. Подиръ жетва или косидба, когато 
старозагорското поле се отрупвало съ копи отъ с*но или сноии, 
та заприличвало на безпр-Ьд-Ьленъ лагеръ на Церера, хубаво било 
тогава да се вгледва чов^къ въ ясната синева на въздуха, който 
приличалъ на безгранично тихъ и кристаленъ океанъ, въ чийто 
води плавали чудновати острови отъ корони на дървета. 

СтарозагорскйгЬ овощки били отъ добро качество; идвали да 
ги дигатъ съ коля и на товари отъ Новозагорско, Чирпанско и 
Казанлъшко; едийъ видъ едри тукашни зимни круши се харчели 
на добра ц^на и по пазаригЬ въ Пловдивъ, Одринъ и Цари- 
градъ. Прочута била Стара-Загора и съ своит* бадеми, които 
пълнили градинит-Ь, лозята, дворищата и полит-Ь на Аязменския 
баиръ. На местото на днешнигЬ казарми въ града и на длъжъ 
край хубавото Казанлъшко шосе, що води къмъ близката м-Ьст- 
носгь „Бешъ-Бунаръ", въ турско вр^ме имало пространна баде- 
мова градина, нар-Ьчена „Бадемликя." Любопитенъ е при това и 
фактътъ, че бадемовото дърво, което расте така високо и рас- 
кошно въ Стара-Загора, въ съседното Казанлъшко поле неможе 
почти никакъ да вир^е. Низкит* средногорски възвишения, кои- 
то отд^лятъ дв^т* раскошни долини една отъ друга, иматъ го- 
лямо влияние върху мекотата на старозагорския климатъ, защото 
го запазватъ значително отъ студения лъхъ на в^тровегЬ, що 
духатъ пр^зъ клисурит* на ср-Ьдния Балканъ отъ дунавската 
равнина. 

Като оставимъ на страна ор^хигЬ и хилядит* други овощ- 
ни дървета, що кичали въ турско вр^ме околностит* на Стара- 
Загора, заслужава да посочимъ още на пр-Ьгол^мата овощна гра- 
дина ..Кьошкели-бахча" или „Джерска градина", която се на- 
мирала на изтокъ отъ града, край Ново-загорското шосе и зав- 
земала едно пространство отъ н-Ьколко квадратни километра. Кьош^ 
кели-бахча пр-Ьдставлявала едновременно и ниви и овощна гра 
дина. Когато л^т* поженяли нивята, оставала на лице простран- 
ната градина, съ своит* хиляди грамадни и разновидни овощ- 
ни дървета, които давали на стопанинътъ си (Еминъ-бей) единъ 
годишенъ приходъ отъ 3000 лева. Падаринътъ на Джерската 
градина билъ единъ страшенъ арнаутинъ, който пр^дставлявалъ 
я1що като Старо-загорски Церберъ. Хората се страхували отъ 
не^-о, та се бояли дори очит* си да обърнатъ къмъ тая примам- 
ли а градина. 



п 



— 136 ~ 



Джерската градина вече не сдществува, както не сдществу- 
ва вече и Бадемликя. Подиръ освободителната война, стопанинътъ 
й се вид-Ьлъ принуденъ да изкорени всичкигЬ й дървеса, защото 
не билъ въ състояние вече да пази овошкигЬ не само отъ гра- 
бежничеството на професионалнигЬ крадци, но дори и отъ пада- 
ригЬ, ср-Ьщу които билъ безсиленъ да се бори. 

Сжщит^ причини заставили въ сегашно вр'Ьме и още много 
други Старозагорски граждани, да изкоренятъ овощнитЬ дървчета 
по лозята си, за да запазятъ себе си отъ тревоги, а лозята си 
отъ отъпкване. Тази гол'Ьма и безнаказанна грабителска разюзде- 
ность, която господарува въ тоя край отъ Съединението насамъ, 
въ Турско вр'Ьме била н'Ьщо нечувано, невиждано. Тогавашниятъ 
падаръ билъ чов-Ькъ честенъ и сигуренъ, комуто хората безгриж- 
на оставяли имотитЬ си въ рац-ЬтЬ. 

При всичко това, овощарството въ Стара- Загора може да 
има пакъ добра б&днина. Като не с& въ състояние да запазватъ 
овошкит* си въ полето и по лозята. Старозагорци еж се втур- 
нали да посаждатъ дворищата си съ овощни дървчета. Хубавъ 
потикъ къмъ овощарството дава въ последно вр'Ьме и самия 
Старозагорски митрополитъ, който е засЬялъ Аязменския баиръ 
съ хиляди бадемови дървчета. Край п&тищата около Стара-Загора 
и въ Старозагорските лозя, има ор-Ьхови дървета — чудовища. 
Пр*дъ гЬхното величие и пр-Ьдъ разкошътъ имъ, чов-Ькъ би треб- 
вало да се спре съ благоговение. Наопаки, гЬзи чудновати вели- 
кани еж изложени ц^ло л^то на тоягитЬ и камънитЬ на без- 
бройно множество развалени д*ца и безмилостни хора, пр^дъ 
които до сега пищо не е могло да ги защити! 

Овчарството въ Стара-Загора въ Турско вр-Ьме било въ 
ржц-Ьт* на българигЬ. То останало въ ржц-ЪгЪ на българигЬ и 
подиръ освободителната война, сл^дъ която вече горигЬ и поле- 
тата станали по-безопасни за християнскитЬ пастири, отъ колко- 
то били пр-Ъди това. Старозагорските овчари днесь жив^ятъ по 
краищата на града, д^то еж живели и въ Турско време. Те ех 
повечето селени, отъ ближните до града села, нахлули въ Стара- 
Загора постепенно и въ различни времена. Подиръ освободител- 
ната война, старозагорските овчари не еж се намалили, но не еж 
се и увеличили. Въ Турско време тЬ стояли по-добре» защото 
Стара-Загора имала по-многобройно население: около 3500 бъл- 
гарски семейства, 2000 турски и до 500 еврейски. Почти всич- 
ки народности въ града били добри мющерии на тогавашните 



! — 137 — 

тщпу защото всЬкой гледалъ да мине въ кжщата си кое съ 
^айренецъ", кое съ мд*ко, кое съ сиренце. Тогава всичко било 
^фтино, ала ирод1ажбата била гол-Ьма и износна. Овчето и козе' 
ш-Ько се продавало л-ЬгЬ по 10 стотинки оката и по- долу; сире- 
нето л-ЬтЬ имало ц*на оть 25 — 30 стотинки оката, а есен}» и 
зим* се продавало по 40 ст. до 50 стотинки оката. 

СтарозагорскитЬ овчари въ Турско вр-Ьме били дисциплини- 
рани и честни. ТЬ неможали да подигатъ д-Ьната на млекото 
своеволно, нито см'Ьяли да продаватъ капка ижкко на каш- 
кавалджийницит*. Тогавашното градско общинско управление има- 
ло доволно присърдце нуждит]^ на гражданитЬ, та залитало въ 
всЬко отношение да имъ спомага. Щната на млекото опрадля- 
ли ежегодно градскитЬ съв-Ьтници; т* вземали пр^дъ видъ глав- 
но о&щото състояние на занаятчиитЬ и на ср-Ьднята ржка хора, 
та опр']Ьдйляли такава Ц'Ьна за ока ил^ко, каквото да могатъ и 
яай-сиромасит* хора въ града да си купуватъ. Овчарит* не смая- 
ли да се противятъ на тия общински разпоредби, нито се реша- 
вали да ги пр-Ьстжпятъ, защото рискували да загубятъ веднджъ 
за винаги правото да овчарствуватъ въ околностите^ на града. То 
«е знае, че тогавашното общинско управление имало пр'Ьдъ видъ 
и интереситЬ на самит* овчари, които улеснявало въ това, че 
ги не облагало съ градски давнини, а градскитЬ мери пазяло 
чр-Ьзъ падаригЬ само за тЬхнит* добитъци. 

Въ Турско вр^ме полето около Стара-Загора било засЬено 
на всдд-Ь; почти никжд* нямало м^сто изоставено и незасадено. 
Прол4ть и л-ЬгЬ СтарозагорскитЬ овчари не можали да нам-Ьрятъ 
почти никаква паша за стадата си около самия градъ, та се на- 
въртали съ овцегЬ си главно край старозагорските лъджи и дру- 
гаде. ТЬ слизали въ полето сл^дъ жетва, когато за овцетЬ имъ 
имало доволно паша по нивигЬ. 

Старозагорските овчари въ сегашно време намиратъ довол- 
но паша за добитъците си на всддЬ около стените на града. 
Яе е редкость лете да забележи човекъ стада и въ самия градъ, 
1и)ито обхождатъ на длъжъ тревясалите му улици и опасватъ, 
4^леящецъ, бурените имъ. Магарешкия бодилъ въ улиците на 
града достига по средъ лето височината на два човешки боя и 
гъстаците му служатъ често за скривалище на градскитЬ нехра- 
нимайковци, въ време на изборитЬ. 

Съ въвеждането закона за горите и пасбищата, старозагор- 
скитЬ козари остали безъ кози, а овчаритЬ загубили ония хуба- 



п 



— 138 — 



ви и безплатни пасища, що се нахождали далеко отъ града. Въ- 
най-близкигЬ околности на Стара-Загора, д-Ьто пр^ди освободител- 
ната война се зелен^яли буйни и весели лозя, сега баиритЬ. 
стърчатъ голи и не засЬяни, прошарени тукъ талЛ съ р^дка за- 
желтяла тр-Ьва. По ц^лъ день се въртятъ днешнигЬ старо-загор- 
ски овчари съ стадата си върху хълбодит* на тия печални хъл- 
мове, безъ да могатъ да напасятъ овцет* си. По-р^шителнит* отъ 
т-Ьхъ, навлизатъ нощя съ стадата си въ хорскигЬ лозя, ниви или 
ливади, та въ растояние само на н'Ьколко часа напасватъ доби- 
тъцит* си, ала отнематъ същевременно пр-Ьхраната на н-Ькой 
б-Ьднякъ лозаръ или землед-Ьлецъ, пр*дъ сълзит-Ь на когото пра- 
восхдието често пдти запушва ушит* си. Тоя безбоженъ навикъ 
у старозагорските овчари е станалъ твърд* опасенъ за лозари. 
и землед-Ьлци въ последно вр-Ьме, защото е почналъ да се по- 
втаря много на често, безъ да може н^кой да открие истински» 
виновникъ. Особенно, ако овчарътъ и падарътъ се случатъ отъ 
една и сжща политическа партия въ града, отъ която е съставътъ 
на общинското управление и околийския началникъ, — тогава упро- 
пастения лозаръ или землед-Ьлецъ по-добр* да се не оплаква и 
да не посочва на заловения виновникъ, защото инакъ ще требва 
за винаги да се опрости, или съ животътъ, или съ имотит* си 
въ полето. 

Не се съмняваме, че голит* баири около Стара-Загора и 
оставепит* „марашъ" м-Ьстности въ полето, единъ день пакъ ще- 
се усмихнатъ подъ веселото було на лозит* и на градинигЬ, 
каквито с>ж били до вчера, пр-Ьди освободителната война. Тогава 
н^ма да останатъ вече пасища около града за стадата на старо- 
загорския овчаринъ. Той ще требва да б^га съ овцет* си далеко- 
отъ Стара- Загора. И наистина, настанало е вече вр-Ьме, да се 
посочатъ на старозагорските овчари хубавите пасища въ близката 
Средна гора и въ Стара планина, както и да имъ се препоржча 
малко „каракачански животъ," какъвто водятъ, още отъ Турско- 
време, нашите смели и пъргави панагюрци, котленци и коприв- 
щени. Овчаринътъ не може да бжде вече постояненъ гостъ на 
кжщата си въ града, нито е прилично да го навикваме на пар- 
тизанство, за да правимъ отъ него крадецъ и разбойникъ! Нека 
оставимъ поне него чистъ и непороченъ, какъвто ни го рисувать. 
нашите народни песни: да весели балканите ни съ медената си 
цафара, да другарува съ горските самодиви край. вироветЬ и да 
живее волно и безгрижно, като орлите. 



-139 — 

Еасаплгкъшп въ Стара- Загора цъвгЬлъ въ Турско вр-Ьме 
повече, отъ колкото сега. Той се намиралъ въ рхц-Ьт* на бъл- 
гаритЬ по много, отъ колкото въ ржц^т* на турцит* Староза- 
горските касапи заличавали въ града особно много есенно вр-Ьме 
(отъ Августъ до половината на Декември), кога настанялъ сезона 
на гол-Ьмото клане, както за едрит*, така и за дребнитЬ доби- 
тъци. Месото на изклания добитъкъ пр-Ьзъ тоя сезонъ било пр-Ьд- 
: назначено изключително за пастърма. Самия сезонъ старозагорца 
наричали, па наричатъ го и днесъ^„салхани." 

Въ турско вр-Ьме въ Стара-Загора имало петь салхани. Ра- 
ботата на салханитЬ почвала ежегодно отъ св. Богородица (15 
Августъ) и траяла или до Димитровъ день (26 Октомври), илй 
най-късно до кдд-Ь ср-Ьдата на м^сецъ Декември. На салханитЬ, 
вземали участие съ стотини работници и отъ двата пола, като 
работяли по н*коги денонощно. Едри добитъци били изкалани отъ 
3000 на гор*, а броя на дребния добитъкъ надминавалъ често 
пдти и 5000. Сезонътъ се захващалъ съ клане на едрия доби- 
тъкъ, а дребния добитъкъ оставяли за по-подиръ. 

Понеже добитъцит* отъ старозагорския край не достигали 
винаги за салханигЬ, тукашнитЬ касапи купували много добитъкъ 
н отъ другад-Ь изъ България. Едриятъ добитъкъ т4 купували 
обикновенно отъ Пл-Ьвенъ и Горна Оряховица, а овце и кози 
отъ колибит* на Централна Стара планина. За добри волове 
старозагорскитЬ касапи плащали отъ 60 — 120 лева за единътъ, 
а по-мършавигЬ купували за много долна ц-Ьна, защото ги първо 
отхранвали, та поел* ги клали. Една хубава волска кожа се про- 
двала на пазаря за 36 — 40 лева. 

Отъ месото на изкланит* дребни добитъци касапит* пра- 
вили пастърма, а коститЬ имъ сварили въ големи казани и до- 
бивали лой. По-прЬфинената лой касапигЬ вливали въ кожени 
тулуми или въ шкемби, та я пращали за проданъ (отъ 2 — 2*50 
л. оката) въ Одринъ и Цариградъ. „Фурдата," или по-нечистата 
лой, оставала въ Стара-Загора, която купували мумджиигЬ и са- 
вунджиигЬ, за да правятъ отъ нея св-Ьщи и сапунъ. 

Оть месото на едрит* добитъци, старозагорските касапи ; 
вриготвяли два вида пастърма: по-долня говежда пастърма, която 
продавали по 70 — 80 стот. оката, и „белове," най-кр-Ьхка й 
■ай-вкусна старозагорска пастърма, ^ която продавали „ангро" въ. 
Пловдивъ, Одринъ и Цариградъ по 1'30 л. оката. 



— 140 — 

Най-долнята и най-ефтина старозагорска, пастърма била оная, 
която приготвяли съ костит-Ь заедно отъ козитЬ и овцетЬ. Тя се 
харчела въ града и по селата и ц-Ьната й не надминавала 50— 
60 стотинки оката. „Кокаляната пастърма" купували главно ста- 
розагорскитЬ чифликчии и майсторит*. Еднит* я купували по 
жетва и харманъ, за да хранятъ съ нея своит* „айлъкчии** (над- 
ничари), а майсторигЬ гледали да наситятъ съ нея (пр*зъ 
Мартъ, Априлъ и Май) гърлата на своигЬ 10 — 15 души калфи 
и чираци, като я сварили на яхния съ много вода, фасулъ, лукъ 
и чушки. Чирачетата обикновенно „топяли* въ тлъстата чорба 
ша яхнията, като се задоволявали съ н'Ьколко фасулчета и перца 
отъ лукътъ, а калфит* дигали мръвкигЬ и обирали ребрата. 

Подиръ освободителната война, старозагорския касаплъкъ 

-западналъ. Ония блаженни ^раванши'' (печалби), които пр'Ьжи- 
в-Ьли старозагорските касапи въ турско вр-Ьме, сега изчезнали без- 
възвратно. Шмало и ония касапи вече, така опитни и богати, за- 
щото мнозина отъ т^хъ били изклани въ врЪме на войната, както 
пр'Ьди това тЬ клали добичетата. Ония отъ гЬхъ, които пр'Ькарали 
катастрофата благополучно и оживели, гЬ останали сега голи и 

^безъ капитали. А подиръ войната, добитъцитЬ въ старозагорско 
били голяма р^дкость, защото били откарани отъ башибозу- 

щигЬ, пр-Ьзъ вр-Ьме на бойовегЬ, къмъ Одринъ и Цариградъ и 
продадени тамъ на евреитЬ за никаква ц*на. Шмало добитъкъ, 
по онова вр-Ьме ятжжк. Той билъ изтребенъ въ Казанлъшко и 

'Сливенско по сжщия начинъ, както въ старозагорско. Въ сЬвер- 
на България, к&д^то башибозуцигЬ немогли да проникнатъ, тамъ 

*били струпани съ стотини хиляди войски и бежанци, които из- 
пояли всичко. Ето прочее главнит* причини, които турили точка 
на едновр-Ьмешния цв-Ьтущъ старозагорски касаплъкъ. 

Вь сегашно вр-Ьме въ Стара- Загора еж се открили дв* сал- 
хани, които работятъ твърд* слабо. Т^хниятъ развой е подпрянъ 
днесъ отъ редъ причини, които бидоха създадени, било отъ из- 
никналата гол-Ьма конкуренция, било отъ новото устройство на 
хорския животъ сл^Ьдъ освободителната война, било отъ изселва- 
нието на турцит*, отъ новосъздаеегЬ политически граници и т. н. 

Въ днешнит* старозагорски салхани изкалатъ ежегодно не 
повече отъ 400 едри добитъка, отъ месото на които вадятъ „бе- 
лове" и ги продаватъ отъ 2 — 3 лева оката. Овчата и козя па- 
'«търма е оставева вече на страна. 



г 



141 — 



Гребенари (Таракчии) въ Стара-Загора имало въ турско- 
вр-Ьме само два дюкеня. Тоя доволно прйходенъ занаятъ се на- 
миралъ въ рхЦ*т* на българит*. ТаракчиигЬ изработвали бть 
биволски рога женски и м&жки гребени, ЖенскигЬ грабени има- 

\ ли р-Ьдка и гъста страна и се продавали по 60 стотийки еди- 
нътъ, а мджкигЬ имали само р-Ьдка страна и стрували на поло- 

I вина. ПечалбигЬ на стгарозагорскит* таракчии били доволно го- 
леми, понеже въ Стара-Загора по онова вр-Ьме нямало други гре- 
бени. Т-Ьзи здрави и ефтини гребени били тогава въ общо упо- 
тр-Ьбение и въ града и по селата^ Твърд* нар-Ьдко ккща в^ Ста- 

I ра-Загор^а, д4то можало да се нам-Ьри и по единъ филдишенъ. 

I гребенъ, донесенъ армаганъ отъ Цариградъ. ФилдишенитЬ гребе- 

I ни означавали луксъ и богатство по онова вр-Ьме, та се намира- 
ли само по чорбаджийските кжщи. ТЬ били потопени да киснатъ 
въ дървено масло, за да ум^Ькнатъ и да се не пършатъ. 

За конет* й за рогатит-Ь добитъци, старозагорските тарак- 
чии изработвали особни гребени. Отъ бадемово- или кайсиюво дър- 
во, гЬ правяли дървени требени съ едри з&би, които били упо- 
требявани за разчесване гривите и опашките на конете. За ро- 
гатите добитъци гребените били железни съ къси и гъсти зжби 
и съ дървени санове отгоре,' оПь буково дърво. Освенъ гребе-, 
ни, старозагороките таракчии правялй и триончета за резане на 
лозовите * пръчки! 

Въ сегашно време истински таракчии въ Стара-Загора нема. 
Има двама души железопродавачи, които, презъ свободното си 
време, правяъ триончета за лозята и железни гребени за доби- 
тъците. Кокаляните гребени, отъ биволски рога, правятъ цига- 
ните и ги разнасятъ вредомъ по селата. Подиръ освободителната 
война, отъ какъ нахлули въ България различйи металически и 
каочукови гребени, таракчилъкътъ въ Стара-Загора съвсемъ за- 
гасналъ. 

Дурамаджийския или столарския занаятъ въ Стара-Заго- 
ра, преди освободителната война, ималъ съвсемъ друга посока, 
отъ колкото днесъ. Тогавашните дурамаджии били повече турци 
и правяли станове, черчевета, хурки, чакръци, точилки, налъми,. 
софри (паралии) детски люлки, дървени столчета безъ облегало, 
гиргьофя, малки сандъчета и мн др. 

Станове дурамаджиите, харчали твърде много, защото по о- 
яова време немало; българска к&ща безъ станъ. Както по села- 
та, така и въ града, българките тачали шаякъ^ платно, бохчи. 



1 

— 142 — 

мивдили, пр'Ьзр&чнйци, пигакири, дюшеци, аби, възглаввици и 
мн. др. Чеизътъ на булката тр-Ьбвало да бжде таканъ, за да е 
здравъ и да изтрае дълго вр^ме. Младит* булки изтакавали ху- 
бави пещимали за мажегЬ си, за да се не червятъ, когато имъ 
ги подаватъ въ лъджата ^^'^). Старозагорските дурамаджии изра- 
ботвали становет* съ всичкигЬ имъ принадлежности, само бър- 
-дата били купувани отъ родопскит* помаци. 

ХуркитЬ се харчали така с&що твърд* много, защото же- 
нит* въ Стара-Загора и по селата постоянно предял и, за да из- 
пр^дйтъ прежда за чорапи, за шаякъ и т. н. Осв-Ьнъ това било 
голЬмъ обичай въ тукашния край, деверътъ да дарява булката 
съ писана хурка подиръ венчаванието. Тоя хубавъ обичай е спа- 
зенъ сега само по селата. 

Чакръкътъ се употр^бявалъ за по-бързо и по удобно пр*- 
деае и за „сукане на масури". Т»Й не лапсвалъ въ никоя бъл- 
гарска кдща въ Стара-Загора, а по селата го купували само по- 
заможнит-Ь селени, та го заемала на по-беднигЬ. 

Софри или „паралии" били четвъртити или търкалясти дър- 
вени масички, съ твърд* низки крака, около които хората на- 
гЬдвали кръстато (по турски) или на колене, та се храняли. Т* 
^яе липсвали нито въ българскит*, нито въ турскит* кжщи. Бъд- 
гаригЬ обичали да ги подаряватъ на новозадоменргЬ свои родни- 
ни, те подарявали на булката и скъпи орехови налъми. 

ДървенигЬ четирикраки столчета, направени отъ букуво дър- 
во, били употребявани почти въ вс^ка старозагорска българска 
к»ща, било като салонни масички, върху които туряли и подна- 
сяли на гостите си „мезе** и вино, било като столчета, върху 
които се стъпвало да се свали нещо отъ поличката. Тези стол- 
' чета сега се изтласкани въ кухнята. 

Гиргьофите били прости и чотиржгьлни. те били купува- 
ни отъ учителки, ученички, моми и булки, за да шиятъ на техъ 
,.на канава*'. Подиръ освободителната война, тези прости гир- 
гьофи били заменени съ новомодни и по-практични, що нахлули 
въ България изъ чужбина. 

Старозагорските дурамаджии печеляли добри пари и отъ 
люлки, които обковавали съ мешина или оплитали съ въжа.. Ме- 



109) Въ старо вр^Ьме било обичай въ Стара Загора, когато мжжет* 
влизали въ лъджата да се къпятъ (1на старозагорскит']^ лъджи), булкигЬ имъ 
да нас^^дватъ на дюшечетата имъ край хавузътъ, съ хавлии въ ржц^тЪ, та 
да имъ ги подаватъ когато излизатъ изъ лъджата. 



— 143 — 

апиненитЬ люлки били по-трайни и по-скъпи, та ги купували за- 
можвит* и чорбаджиит*, а въжанит* люлки купували сиромаси1'Ь. 
Дурамаджйит* харчали въ града и много дървени „фараши" за 
смЬтътъ. Т* правили и малки сандъчета, които харчали по села- 
та и въ града, а гол^мит* съндъци за др-Ьхи пдяли отъ Чир- 
паеъ. Шщо 2 — 3 години пр-Ьди освобождението, изучени въ 
Чехия старозагорчета, заработили въ града модерно столарство. 

Дурамаджийския занаятъ въ Стара-Загора не пропадиалъ 
подиръ освободителната война; той само пр^миналъ отъ ржц^тЬ 
»а турцит* въ ржц^т* на българит* и сега вземалъ съвсЬмъ дру- 
га посока. Благодарение на н-Ькогашното княжевско дърводелско 
училищи и на новит* изисквания на времето, днешнит* изучени 
старозагорски дурамаджии (5 дюкеня) правять най- модерна всЬка 
к&щна мебелъ, като да е излязла отъ н'Ькоя европейска фабрика. 

Грънчарския или „чомдекчийския" занаатъ въ Стара-За- 

тора не билъ кой знай колко много развитъ въ турско вр^ме, 

ала тукашнигЬ грънчари били доволни тогава отъ печалбит*. Въ 

-Стара- Загора, пр4ди войната, имало 5 грънчарски дюкеня и гртл- 

чарит* били с6 българи. Подиръ бакърджиит* и бачоварит*, 

грънчаритЬ били първи, които наводнявали тогавашнитЬ к&щи съ 

локхщнина. Паници, гювечи, делви, гърнета, саксии, стовни, руч- 

Би, (кандилници), пепелници, дълги кюпове за носение на вода 

и шера,, шулета, ибрици и мн. др., грънчаригЬ харчали въ най- 

тол-Ьмо количество, защото това били необходими потреби за всЬ- 

«а ккща, ТЬ правили за въ града особенни глечосани и писани 

-стовни, известни тогава подъ името „гългълки", които продавали 

доволно скъпо. Зим* до като не били известни още жел-Ьзнит* 

мангали, старозагорските грънчари наводнявали к&щитЬ и дюке- 

нит* въ града съ „пръстени мангали". Тогава печкйт4 още не 

'били известни, па и дюкенит* се не затваряли отвредъ като се- 

,гашнигЬ, ами дюкянджията сЬдалъ обикновенно на „пишкюня" 

до мангали и разперялъ ржц-ЪтЬ си надъ него, а калфит-Ь и чи- 

1рачетата треперили задъ него и хапяли пръститЬ си. Вс-Ьки дю- 

кенджия или занаятчия треперялъ зим* по ц-Ьль день край ман- 

|1аля, като куче. 

Въ околностьта на Стара-Загора в-Ьма добра пръсъ за грън- 
ди. И тогавашните и сегашните грънчари въ града я докарватъ 
1«тъ ближните села: Маджирито, Памукчии и Ахърито. 
\ ВолджиитЪ (вапцари) правили добра работа въ Стара -За- 
Ьра въ турско време. Тоя занаятъ билъ въ рхцете на българи- 



— 144 — 



1 



ТО*. БояджийнициЛ и дюкенигЬ на бояджиитЬ били на едно м*-! 
сто въ града. Имало една широка ограда въ южната часть на. 
Стара-Загора, въ която били поместени, като въ ханъ, бояджий- 
нйцит*, пр^зъ чийто дворъ текла буйна вада. Вечерь оградата] 
била затваряна съ високи порти, направени отъ здраво джбово-! 
дърво. Калфйт* и чирацит* оставали въ оградата и сп^ли въ' 
дюкенитЬ на майсторигЬ си. Дюкени съ бояджийници имало на 
лице всичко 7 — 8. 

Старозагорските вапцари боядисвали за града и за селата. 
За града т* боядисвали най-вече пр*жди, сини и черни платна, 
за чакшири и маслено-зеленикави платна за фереджи. За селата 
боядисвали пояси, шаеци за др-Ьхи, вълнени и памучни прЬжди 
и вълна.^ Вапцарския еснафъ въ Стара-Загора се държялъ здра- 
во и работялъ съ усп-Ьхъ дори до навечерието на освободител- 
ната война. Той билъ разслабенъ малко отъ калфигЬ, които и- 
зучили вапцарството въ Стара-Загора и сетн* отворили бояджий- 
ници по селата. Най-гол^мъ ударъ нанесалъ на старозагорскитЬ. 
вапцари, обаче, едияъ модеренъ български бояджия, който изу- 
чилъ занаята въ Прага и отворилъ самостоятелна бояджийница 
въ Стара-Загора на 1873 год. Неговата бояджийница се прочу- 
ла, по онова вр-Ьме; толкозъ повече, че той почналъ да вапсва, 
пръвъ коприни на всякакви бой. Пр^зъ вр-Ьме на освободител- 
ната война, схщия вапцаринъ отворилъ бояджийница въ Търново 
и се прочулъ още по-много. Работата му въ последния градъ до- 
толкова напреднала, щото той се р-Ьшилъ да разшири своя за- 
наятъ и въ русенско, като отворилъ бояджийница и въ гр. Русе». 

Въ сегашно вр^ме вапцарството въ Стара-Загора е на про- 
падане. Има само 5 — 4 дюкеня, които едва изкарватъ разнос- 
ките си. НовитЬ „гарибалденй бои*, които нахлуха въ Бълга- 
рия отъ странство, нанесоха последния смъртоносенъ ударъ и на 
старозагорското бояджийство. 

Балтаджии и Демирдаюии работили почти единъ и с&и;ъ 
занаятъ железарски. И едните и другите били български цигани 
които немали дипъ здрави религиозни убеждения въ душата си. 
Балтаджиите работяли брадви и тесли; въ техните дюкени било, 
като въ наковалнята на Вулкана: постоянно пушъкъ, удари и ис- 
кри. Хората внимателно предпазвали дрехите си, заминавайки 
край работилниците имъ. Демирджиите работяли мотики, сърпо- 
ве, огребачки и ножове за оралата. Техни1'Ь работилници били 
постоянно пълни съ селени, които се принуждавали често да имъ 



г 



.145 — 



номагагь въ нФщо, за да йзл4зо по-скоро работата имъ. *Тьй за- 
лаятъ се пр4дставлявалъ въ турскб вр-Ьме отъ Г0~^12 дк>1^ейя» 
а сега само отъ четйрил Тия занаятчии 'самопо!7би'ли'з]1найта би 
въ Стара -Загора, защото се пръсйали по селата й отбигли' соле- 
нигЬ отъ града ' ^ ^ '-'^ 

Къмъ демирджилъка й балтаджйл1>ка трШа да прйсъедй- 
нимъ и киЛиШиЛъка (йлючарството), който заваятъ "въ -етар^^^Ва- 
гора се пр-Ьдставлявалъ, въ турскЮ вр*ме/ само отъ ч^дин^^^^^*^^^ 

! ствев1> ключаръ: То се знае, че -тозй клЮчаръ ййалъ' довЬляо 
работа и печелялъ добри нари. Сега "кйлитчилъка. миналъ въ 

I рхц^т* на старозагорскитЬ жел4^ри, които прав]я'гь кайтарй, 
кревати и други тънки работи. 

Берберлика (бръснарството) въ Стара- Загора билъ всец^до 
въ ржц-Ьт* на турцит*. Само 3 — 4 години пр-Ьди избухванието 
на освободителната война, въ Стара-Загора се появри й двама 
християни бръснари, които дошли тука отъ другад*. 

Въ турско вр-Ьме берберлика билъ сложенъ и ефтенъ -за- 

яаятъ. Отъ берберинътъ се изисквало тогасъ да знае много н*- 

що, за да тичатъ мющериитЬ при него. Той бръенялъ, стрижалъ 

и миялъ глави. Едно обръоване съ омиването струвало 10. стот. 

Но за тия 10 стотинки, бръснарииътъ билъ длъженъ н4какси,. 

I да съобщи на мющерията си, бръсняйки го, почти всички град- 

I ски дневни новини. Когато пъкъ ^,сетилътъ" увисвалъ надъ гла- 

вата на мющерията, бръснарииътъ, мияйки го^ запявалъ изл^^ка 

^ н^Ькаквй коплети отъ любовна турска п^^сень. Сл^дъ омиванието,. 

I берберинътъ сваря лъ на мющерията едно гол4мо горчиво кафе за 

[5 пари и, ако н-Ьмало вече какво, той' сЬдалъ турски на едй(^ 

|дюшече при оджакътъ, откачалъ отъ стената нависналата съ пю- 

[скюли тамбура и се впущалъ, като „ДЬдо Лилко'*, да подслади. 

горчивото кафе на „дюздисаниятъ". 

Шкои старозагорски бръснари, въ турско вр-Ьме, били сжще- 
вр^Ьменно дантисти и пущали на болнигЬ пиявици. Берберницит'^ 
вмъ били чисти и проветрени. По поличкитЬ край оджакътъ се 
мъдрили и 5—6 наргилета, които чакали страстнит* пушачи на 
лютата „тюмбикия". Бръснарйнътъ не бивало да бхде загриженъ. 
■Съ запр-Ьтнатн до лактйт* ржкави, съ кжса и чиста престилка 
на пояса, той поср'Ьщалъ усмихнатъ всички свои мющерйй. Ман- 
'.лдътъ му пр*дъ бер<бернйцата постоянно горялъ и топлялъ два 

1о 



146 



1 



пиринчани калъпа, съ които управялъ фесовет* на старозагор- 
скйгЬ ..дели-каплии*. Така наричали тогава ония „луди-млади% 
които обичали да „удрятъ фесовегЬ си** всЬки день на кадъпъ. 

Сегашното берберство въ Стара-Загора се движи въ рам- 
китЬ само на берберлика. ТурскигЬ бербери въ града продължа- 
ватъ и днесь още да бръснатъ ц^литЬ глави па турцит* и тур- 
сштк цигани. Мод^рнитЪже бръснари, които надминаватъ своитк 
^прости колеги" само въ това, че боравять съ „машинкит*" за 
стрижене коси и „кози бради**, — тЬ, съ своит* всевъзможни 
четки, валяци, домади и др., станали с& въ днешно вр'Ьме не- 
волни разпространители на пархутя, на накожнитЪ болести и ш 
опасникътъ на косата. И еднит* и другит* ех завили днесь гнез- 
да по кюшетата почти въ всЪко старозагорско кафене, било д| 
не плащатъ кирия, отопление и осветление, било да си помагап 
съ кафеджиит* взаимно съ свйлгЬ^мющерии. ^ . 

Еоларетвото било доволно развито н'Ькоги въ Стара- За 
гора. Имало повече отъ 35 дюкеня въ града. Занаята билъ и 
ржц'Ьт'Ь изключително на българитЬ. ПървитЬ майстори колар) 
дошли въ Стара-Загора отъ Мъглишъ или отъ Енина. Коларит! 
работили коли за града и за селата. Най-усилено се работяло п 
жетва, харманъ и гроздоберъ. Тогава коларитЬ не пр-Ьставали д 
чукатъ и нощ*. Работата въ коларницит* кип-Ьла така непр-Ькъс 
нато дори до направата на жел'ЬзницигЬ бъ Южна Българи! 
Жел'Ьзницит^Ь отнели хл'Ьба на стотини кираджии, които карал 
есень храна къмъ Одрннъ, Сейменъ й Цариградъ. Вече и др] 
гитЪ старозагорски търговци напустнали колита на кираджиитЬ 
почали да товарятъ стоки отъ Цариградъ на железницата. 3 
коларите кираджии бставалъ,..само още единъ п&т1^ Стара-Заго] 
— Бургасъ и Стара-Загора— Радне-махле. Съ направата на Бу] 
гаската линия и линията Нова-Загора — Чирпанъ, жел-Ьзницж 
отнела и последнята коричка хл^бъ-^йзъ ржц*т4 на старозаго] 
скигЬ кираджии. Така билъ съсипанъ въ Стара-Загора цв-Ьтущ! 
на времето коларски занаятъ. 

Въ сегашно време въ Стара-Загора има на лице около 1 
коларски работилници. Коларите работятъ прости коля и поар 
вятъ повредените каруци и файтони. Техниятъ поминакъ е твъ 
де оскудонъ, но те продължаватъ да работятъ занаята отъ н 
май к&де. 

Както въ турско време, така и сега, старазагорскитЬ ко^ 
ри купуватъ суровия дървенъ материалъ отъ Енина, Мъглишъ 



^147 — 

огь другитЬ казанлъшки планински села. Въ околностите на тия 
села още въ турско вр4ме е имало хубави дхбови и букови ле- 
сове* Само за ^тла.щвлтк'^ на колята, които ое.правяли отъ 
здраво ор'Ьхово дърво, старозагорските колари купували материялъ 
8ъ града. 

Тенекиджимка въ Стара-Загора билъ останалъ въ р&ц^* 

тЬ на евреитЬ. Въ турско вр^ме имало само двама тенекдджии 

въ града- ТЬ работяди денонощно и .печелялй добри пари. Щ- 

мало ккща въ Стара-Загора, пр^ди освобождението, безъ фенеръ. 

Ни турчинъ, ни бъ^гаринъ можали тогава да закъсн^ятъ нощ^ по 

^ улиците безъ фене1хъ. Бараколътъ (нощна стража) кръстосвалъ ц^ла 

^ нощь града и околностите му, и когото хванялъ безъ фенеръ, 

^ затварялъ го въ полицията, като не добъръ човекъ. Отъ година- 

} п 1875 дори до надвечерието на освободителната, война, хва- 

\ натите българи ноще беаъ > фенеръ на улицата били не само за- 

\ тваряни и щрафирани, но и бити. 

^ 0бвен1& фенери, тогавашните старозагорска тенекеджии пра- 

} вяли фунии, газилничета, свещници, мерки за жидкостйте, стър- 
' галкИ) различни кутии за кафе, за захарь и много др. Въ се- 
I гашно. време, тенекеджилъка въ Стара-Загора се е засилилъ зна- 
\ чителяо — има вече 5 — 6 дюкеня, защото, покрай другите до- 
макински потреби, тенекеджйите почнаха да правятъ тр^би, и 
^олуци" за кхщите, да обковаватъ съ ламарина стрехите или др. 
Тютюнджии въ Стара-Загора въ турско време имало 20 
дюкеня. те били и турци и българи. Преди да се въведе бан- 
деролътъ въ турската държава, тютюнътъ въ Стара-Загора се про- 
давалъ не загънатъ, както се продавалъ и кадаифътъ. Всеки 
^ тютюнджйя V и^алъ свой хаванъ въ к&щата си и нарезвалъ еже- 
дневно тол^о'ва пресенъ тютюнъ за тютюнджийниЦата си, колкото 
вече дредаолагалъ, че ще може да продаде. Цената на тогаваш- 
» ния тютюнъ почвала отъ 50 стотинки и достигала до 2 лева 
оката. По 2 л. оката се продавалъ обикновенно най-хубавия, или 
„бохча-тютютъ". 

Когато се въвелъ бандерола (1870 г.) въ Турция, тютюня 
въ Стара-Загора пакъ не подскъпналъ много. Най-хубавия тю- 
тюнъ се. продавалъ тогава отъ 5 — 6 лева оката. Тютюневата 
фабрика, която се отворила въ града не можала да конкурцра 
първата година съ смелите контрабандисти. Сетне, тя вземала 
държавния контрольоръ на страната си и работите й потръгнали 
уснешно напредъ. Пакетите се облепяли само за очи съ упо- 



-_148 — 



1 



• '^р^Йенй вече й^колко ойи бандероли, ДЬ* ка1*о |да йзл*зне тю- 
З^^юня йзъ фабрйккта. Поел* сдщитЬ бандерб!ли се йовръщалй 11а1СЬ; 
обратв?о. Така върв-Ьли раббтигЬ на. йарозкгорскйН тютюнджии, . 
'чаШ д6 йзбу^вацето на освободителната воЙШ.' То се знае, ц*-' 
пата на тютюня въ Стара- Загора днесъ е с&щата, както и на 
■ вс%к* %ь Вглга:рия. Ефтйнъ и хубави тютюнъ се куйувалъ въ 
^ ^^(^рскО '%р*й^"н^ Узундйсовския пананръ, по хасковскитЬ и по 
старбзгй-брскйй' села; ' ' ' ^ ' - 

м6, зкачитблно тютюнопУ6Дав1](й1Й?'Им хора въ града^ които 
йушалй тютюнъ й Схмъркгц^й ' ейфе; ала т^ били твърд* малцина. 
Мнозйнс1твото— поддърасг^ли илй едното, или другото. Въ пт>р- 
вйтЬ вр-Ьмейа, до като енфето ЙйлО донасяно йъ Стар1а-Загора 
йзъ Гърция, уоотр^бявали ' го самб по-богатит* и ^но-окумушитЬ'' 
(грамотни) хора въ града: ходжи, попове, учители, беюве, кай- 
маками и пр. По-сетн*, въ Стара-Загора цошелъ единъ цинца- 
р1анъ отъ Яййнна, който отварилъ въ града първата енфеджий- 
НИЦ&. Тогава енфето въ Стара-Загора поефтиняло (8 гроша оката) 
и станало достдппо за всички. Старозагорчани се нахвърляли сега 
лакомо на енфето. Носовет* на мхже и жеяи изведнжайъ потъм- 
нили, като да били натьркани съ чоколадо. Най-много употребя- 
вали енфето еврепкигЬ и старитЬ кадъни. Подиръ тЬхъ идялн 
коюмджийтЬ, тер:и111гЬ, халачит*, бак1>рджиит'Ь, селскит* прима- 
тари и другитЬ оспафп. Берберит* се предпазвали ртъ енфето. 
Цинцаринътъ усиЬлъ до толкова, щото отворилъ въ скоро вр^ме 
по едийъ енфеджийски дюкянъ въ Пловдивъ и Одринъ. Тогава 
въ Стара-Загора изл'Ьзли на мода едни кафяви и чернп носови 
кърпи, тол*ми като бохчи. Т-Ьхъ ги купували глабно енфедЛиит*, 
клисаригЬ, черковнит* п-Ьвци, поповегЬ и епитропит*. Посл^д- 
Нйй ги носяли въ поясъ или по джебоветЬ си, за да 1смъркатъ 
въ тЬхъ или да събиратъ жито отъ парастасигЬ. 

Лргчмари имало въ Стара-Загора и въ турско вр^ме. как- 
то и сега, доволно (190) много. Кръчмарството тогава било въ 
ржц-ЬгЬ на българит*, както кафеджилъка билъ въ ржц^гЬ на 
турцит*. Разликата между сегашни и тогавашни кръчмари се 
състояла само въ това, че посл^днит* продавали осв^нь вино и 
ракия, още и дребна бакалия: соль, пиперъ. кафъ-кибритъ, су- 
шено грозде, пастърма и много др. Въ турско вр-Ьме старозагор- 
ските кръчми били посЬщавани най-много отъ турцигЬ й отъ 
турскигЬ цигани. ' Българит* посЬщавали кръчмитЬ твърд* р^дко, 



— Г49 — 

главно цо ДВ* причини: едио, ч^з тогава се намирало,, почти въ 
кр-Ъка 6ъ^^гарска, кжща, вино и ракия за пиене и друго, че бъд- 
гаритЬ; се страхували да посЬщаватъ кръчмит-Ь, защото, ако за- 
варили тамъ ^олдаГша н-Ькой пиянъ турчинъ, последния можалъ 
да ги псува, бие, дори м ги принуди да заплатятъ кръчмарю 
ртъ него изпитата-^акия, безъ да има кому да се оплачатъ. 

Въ сегашно вр^ме е гькмо обратното: турцит'Ь странятъ отъ 
РфъчмнтЬ, а ^ългаритЬ тичагь да ги пълнятъ. ПосЬтителит* на 
КнешнитЬ старозагорски кръчми с& хора сиромаси, които едва 
изкарвать препитанието си и чиито д'Ьца въ к^вщи поглеждать 
за кора хл']кбецъ. Връщайки се вечерно вр^ме отъ работа, мнозина 
»тъ тЬзи б*дни нещастници се отбиватъ по кръчмитЬ, въ които 
пр'Ькарватъ до срЪдъ нощь. Залитайки и викащецъ, тЬ едва на- 
миратъ разграденйгЬ дворчета на свойгЬ малки. хижи. 

Н вото Еафеджийбтво, което навлязло въ по(;л*дно вр'Ьме 
дълбоко въ областьта на кърчмарството и сладкарството/ датира 
йъ Стара-Загорй едва отъ навечерието на старозагорското въста- 
ние. Въ Турско вр^ме въ Стара- Загора имало само 2 — 3 подобни 
български кафенета, въ които се събирали младежит* и свободо- 
любпвитЬ елементи^ да играятъ карти, табла, домино, а,а четатъ 
[иариградскигЬ в-Ьстници и да си шушукатъ на ухото за Ботьо- 
вата чета и за пропаданието на Турското царство, Въ нед*лни 
и 11разднич|^|{. дни, т^Ьзи кафенет били натъпкани съ младежи, 
I защото ^1^?^ идйли тука и по-интелигентвит* занаятчии, които 
|въ делник!! неможали да дой датъ. Кафенетата въ подобни дни 
|<йли затворени отвънъ^ но вжтр* се счувалъ шумъ, гдъчъ и тю- 
тюиевъ пушъкъ изтйчалъ отъ ра^трозитЬ на кюпенцит* и вра- 
титЬ, като отъ запалена фурна. 

Кафенетата въ Стара-Загора, подиръ освобождението, се 
умножили. Обаче, младежьта не се групирала въ гЬхъ вече така, 
както въ турско вр-Ьме. Особенно подиръ съединението, староза- 
торскит* кафенета ставатъ сборни м*ста за политиканствующигЬ 
'елементи, едни, които били на власть и поддържали властующето 
правителство и други, които изгубили службит* си и гладували, 
та с грозно да ги слуша чов^къ като псуватъ и се закс1нватъ. 
Къмъ тЬзи кафенета с& се притурили днесъ още няколко дребни 
к задимени кафоненца, на старозагорските социалисти, които се 
Швятъ праздничанъ день съ чираци и калфи, непримирими го- 
ннтели на сегашния социаленъ строй въ България. 



— 150 — 

Рибари (Балъкчии) наричали въ Стара-Загора ония тър- 
говци, които, по край дребната бакалия, продавали твърди много 
солена риба, чируджи, скомрий и хайверъ. Въ турско вр^ме 
имало отъ 8 — 10 дюкеея балъкчийски въ трада. Тази търговия 
била въ рхц*т4 на българитЬ. ТЬ ходяли да купуватъ риба въ 
Мала Азия (Балдарма), край блатливитЬ бр'Ьгове на Мраморно 
море, не далеко отъ традъ Бруса; отъ тамъ донасяли гЬ хубави 
маслини и дървено масло. За скомрий и чирози ходяли въ Сот 
зополъ, та купували с&щевр'Ьменно отъ Анхиало и морска соль. 
Шарани, моруна и щука хайверъ докарвали отъ Свищовъ, отъ 
д^то купували и каменна соль. На добра ц'Ьна иродавали въ 
града зим'Ь цариградския ^далакъ хайверъ,^ който населението 
■Ьдяло съ добъръ ацетитъ и го купували главно за . ефтинията му» 
По-първитЬ старозагорски балъкчии отивали за риба и за хай- 
веръ въ Астраханъ, на Волга, ала тЬ продавали вече по-скъпичко, 
та мющериит^Ь имъ били повече граждани. 

Старозагорските балъкчии въ турско вр4ме печеляли добри 
пари. Благодарение на постигЬ и на гол'Ьмата набожность на на- 
селението, днешния старозагорски окрагъ погл&щалъ, по онова 
вр-Ьме, до 200,000 оки риба въ годината. СеленитЬ купували 
риба за Никулд^^нь, Върбница, Благов-Ьщение и въ вр-Ьмс на 
жетва. ГражданитЬ я купували пр-Ьзъ всЬко вр^ме на годината. 
Стара-Загора храняла съ риба, въ турско вр4ме, ц^ло Казан- 
лъшко, Калоферско, Чирпанско, Хасковско и Новозагорско. Днесъ 
еж останали само 5 — 6 балъкчийски дркеня въ Стара-Загора. 

IX. '^ •.;;:; 

Кримската война заварила жителит'Ь на градъ Стара-Загора 
въ пълно благосъстояние: търговиит* били големи и занаятитЬ 
цветущи. Хората се трепяли денонощво да работятъ занаятитЬ, 
но били при това всички доволни, защото трудътъ имъ се въз- 
награждавалъ многократно. Живота въ града кип^лъ тогава без- 
шумно и хармонично, както кипи живота въ едно пчелинско ко- 
шарище. Старата вражда между мохамедани и християни била 
доволно изгладена и почти забравена. ВсЬки тичалъ сега на ра- 
ботата си и на търговията си, безъ да има кой да му бърка. 
Турцит! въ Стара-Загора се радвали на живота, че течалъ така 
„по медъ и масло," та ги отвличалъ неусЬтно въ сладостнит* 
пр4градки на др-Ьмотата и мързелътъ. БългаритЬ же били зали- 
сани въ гол-ЬмитЬ печалби и „берекети," та имъ не оставало 



— 151 — 

1(р'Ьме да помислятъ дори, че живЪятъ подъ опасната сЬнка на 
Турция. Ето въ какво положение се намирали работит* въ Стара- 
Вагора, когато се разнесла внезапно в-Ьсть (1853 г.) по ц^ла 
Тракия, че русит* пр-Ьминали Прутъ и завзели Влашко. 

СтарозагорскитЬ турци били изпоплашени страшно много отъ 
тая неочаквана в-Ьсть, защото т* най-добр* знаяли, отъ всички 
други, като какви могатъ да бждатъ за т^Ьхъ последствията отъ 
една руско-турска война. Наопаки,, старозагорските, българи по- 
ср4а1нали съ затаена радость тал^многооб^щающа в^сть, защото 
т* в*рвали вече, че нр-Ьдприетата война ще съсипе окончателно 
сжществуванието на турското царство въ Европа. Така изгр*ла 
сега въ сърдцата на българит* загасналата (отъ 1829 г.) на- 
дежда за избавлението, когато^ наопаки, въ сърдцата на турцитЪ 
закип^ла отново старата вражда ср-Ьщу всичко българско, хри- 
стиянско. 

Както винаги, така и този п&ть, Турция не била добр^ 
подготвена за войната. Въ Цариградъ се опасявали доволно -много 
и отъ ватр-Ъшни размирици, които руситЬ можали да създаджтъ 
твърд* лесно ^на Балкански полуостровъ, съ помоща на христи- 
янските славянски елементи ^^^). Българите въ Тракия били по 
видимому мирни, покорни и предадени воецело на занятията си; 
I турците, обаче, съзирали много добре тези български хитрини и 
преструвки и, като че усещали оня ужасенъ огьнь, който плам- 
тЬлъ въ гхрдите имъ за русите. Знаяло се при това, че изъ 
^ (%в. България преминали въ Влашко и Молдавия доволно бъл- 
гар»' м-идежи, които се присъединили къмъ русйата войска, 
; като многохиледна доброволческа легия. Тези необорими факти 
увеличили, по онова време значително враж1^ата на мохамедани 
срещу българи. Обаче те принудили същевременно турските вла- 
сти да въздържатъ мюсюлманите отъ буйства, а съ българите 
I да се отнасятъ кротко и предпазливо, да не би пламнало некое 
въстапие въ вхтрешностьта на империята, въ средъ разгара на 
войната. 

Турция се поуспокоила малко нещо, когато английския и 
френския консули въ Цариградъ заявили на Високата Порта (19 
февр. 1854 г.), отъ страна на правителствата си, че тези по- 



110). Въ АдриатическигЬ крайбр^Ьжия, до устието на Арта, избухнало 
доволно опасно въстание, подкладено отъ Атина, което изпоплашило тур- 
скитЬ държавници, да не би да се разпространи по цялата империя (вж. 
Ковеп, ^Бег Лг(а Аи/91апа,' 11, 200.). 



— 15;2 — 

сд'ЬднйгЬ с& 1Ч)тоЕй, да изцратятъ въ помощь на империята до-, 
волно' свои войски. Шщо м4с1вцъ, подиръ това (26 май 1854 
г,), Турция била подсигурена и отъ къмъ Гърция, когато френ- 
ско-английската флрта окупирала пристанището Пирея и турнала 
точка на елеаскитЬ стр*межи къмъ. с4веръ ^^^). При това^ Австрия 
държала въ Банагь, една 25 хилядна армия^ още оть л*тота 
иа 1853 год. ^^^). 

Още отъ Януари м-Ьсецъ 1853 г , почнали да вървятъ тур- 
ски и войски къмъ Щуменъг, Варна и Силистра- На 14 Августь 
с. г., въ Стара-Загора пристигнала една ордия годи арнаути, 
които престояли въ града около една неделя и. изпокрали много 
др*хи и „дикяси." Най-страшно вр*ме за старозагорските бъл- 
гари настанало тогава, когато почнали да се провървятъ пр'Ьзъ 
града и пр*зъ селата анадолскитЬ манафи. 

МанафитЬ били много страшни османлии ТЬ -Ъздяли на ху- 
бави кояье, а върху гърбътъ си намотали дебела тлъстена гуня, 
обшита край яката съ аленъ калподанъ. МомитЬ и младитЬ же- 
ни се крияли оть тЬхъ, като оть чума. Въ Стара-Загора и по 
селата тк обичали да квартируватъ въ българскитЬ к&щи и си 
позволявали безсрамни работи. Т4 често пжти налитали и върху 
маловъзрастнит'Ь юноши,, които никой веможалъ да избави изъ 
ржц^гЬ имъ. Сгара-Загора била пълна по онова вр-Ьме съ млади 
селенки и селенчета, които избАгали тука, като на по-безопасно. 
По едно вр'Ьме манафит^ се. пуснали и върху циганкигЪ, та 
циганитЬ били принудени да затворятъ дюкенит'Ь си въ града и 
да б^гать по далечни турски села. Както арнаугигЬ, така и ма- 
нафитЬ съставлявали доброволчески ордии въ турската армия, та 
не се подчинявали почти на никаква дисциплина. 1*^ почивали 
по градоветЬ и по год'ЬмитЬ села по едва седмица и повече, за 
да ги хранятъ българитЬ съ баници и кокошки. МанафитЬ изли- 
зали всЬки день по широкигЬ площади и играяли тамъ на 
^джиритъ^ ^^^), 

Редовната турска войска заминавала край селата и пр*зъ 
града мирно и тихо, безъ да причини никаква пакость комуто 
и да било. Заминавайки отъ Стара-Загора къмъ ПХуменъ и 
Варна, гол-Ьма часть отъ турскигЬ войници плачали като д-Ьца 



111) Нозеп, Ъег Аг(а ЛаГвипс!' II, 201, 202. 
112 Нозеп, I', 201. 

113) «Джиритъ* е военна манафска игра, която се състои въ хвърля 
не на дълги тояги върху чов^къ или отдалеченъ пр^дметъ. 



г 



153 — 



отъ стра5СЪ.Т4. карала пр-Ьдъ себе си, съ десятки б^гдеци („ка-г 
чадц** =^ дезертьори), хванати ио пхтя и. навързани съ сирджири. 
0та|.озагорскит4 бвдгари; се мнрго радвали, катО; гледалд колко, 
„^^екавд" войска отива срфщу Русия. 

Подиръ всЬко заминаване на редрвна турска войска. пр']Ьз'1^, 
Стара-Загора, блазкитЬ околности , на; града се наводнявали сь 
качаци, КачацитЬ се навъртали най-многр въ лозарската, м^рт- 
ноеть «Кидкидиръ* и около турското село Теке. Хората се стра- 
хували да изл^зватъ до дозята си^ защото б^глецит* г,и връхли- 
тали да. ги обиратъ и да. взематъ храната имъ. Мно?ина отъ. 
тЬхъ оставили костит* си въ старозагорските лозя, пр-Ьдушени. 
тука мьлчишката отъ българитЬ. 

Пр-Ьзъ Стара Загора заминали, по ср4дъ зима (1854), дв* 
дружини „зебеци**, н-Ькжд* отъ балканистит* окрайни на понтий- 
ското крайбрежие. ТЬ били окъсани и голи, както и арнаутит*, 
; яо не били така зли и грабливи като посл'Ьлнит^^. Мнозина отъ 
. зебецит* измрели по пхтищата отъ студъ, защото гащигЬ имъ 
били къси, до коленетЬ, а обувкитЬ на нозетЬ имъ проглеждали 
оть дупки и „ями.** СтарозагорскигЬ турци наричали зебещкит* 
дружини ^къзъ-аскери* (д-Ьвича войска), защото били цр-Ьдводи- 
тествувани отъ една девица, облечена въ мжжки др^хи, -Ьздяща 
I еа конь и носяща напр-Ьдъ знамето имъ. 

Когато дошло редъ на старозагорските „редифи** (запасни 

войници) да заминатъ по полковет* си, българит* въ града про- 

пищялй отъ т*хъ. Въ Стара-Загора се повторили с&щит* ония 

' сцени въ българските махали, каквито видехме да. се разифа- 

I вать и при заминаванието на „новобранците^. Когато вече на- 

I стйпилъ деньтъ за заминаванието имъ, затворила се целата чар- 

шия. Въ този день гЬ не гледали на кого нападатъ и кого оби- 

рагь, защо били всичките пияни. 

Най-мирно и тихо минала презъ града французката войска. 
Наполеоновите войници направили хубаво впечатление на старо- 
загорци, поради своитЬ пристойни обноски Те били облечени въ 
червени гащи и сини мундири. Въ Стара-Загора те дошли отъ 
къмъ Еносъ и заминали към ь Шуменъ. 

Презъ време па Кримската война турското правителство се 
обърнало пакъ съ окр&жие къмъ поданиците си за помощь. Но 
и тоя пхть, както и презъ 1828 год., помощьта въ Стара-За- 
гора била събрана само отъ българите. Най-първо се впустнали 
да събирагь биволи, волове и конье, за да теглятъ ужъ топове- 



— 154 — 

тЬ. На всЪка българска махала въ града се паднало да купи по- 
чйфтъ биволи, чифтъ волове и чифтъ коеье. Т*зи добитъци би- 
ли купени отъ чифлицитЬ на старозагорските беюве, безъ да ги 
е вид'Ьлъ ц^кой какъ изглеждатъ. То се зяае, че беюветЬ с& 
прибрали паритЪ, а добитъцитЬ с& останали пакъ по чифлицитЬ. 
Въ Стара-Загора, по онова вр4^м6, надокарали съ „сюрии^ до- 
битъци отъ селата. СтарозагорскигЬ беюве отделили за себе си 
^доловината и отъ тоя добитькъ, .ужъ да го хранятъ по чифля- 
цит* си, до като потрябва. Така било натрупано въ Стара-Заго- 
ра и .мнрго масло, сирена, Чжито^- кукурузъ, болгуръ, брашно и 
мн. др. ^^^). БеювитЬ отделили за себе си половината и отъ тия 
продукти, ужь да ги раздаджтъ на б^днитЬ и сирачетата, а въ- 
с&щность ги продали на евреигЬ, които спечелили добри пари 
за т*хъ въ Цариградъ. 

Но старозагорскитЬ беюве не останали доволни отъ тая 
плячка. Т* намислили, подиръ всичко това, да ограбятъ паригЬ 
на най-виднитЬ български търговци въ Стара-Загора и да ста- 
натъ стопани на най-добригЬ селски добитъци. За тая ц*ль, т*. 
се здружили съ най-страшнит* кеседжяи въ старозагорско и ста- 
нали тЬхнй ятаци. Всички теснини и кръстопътища въ старо- 
загорско били завардени отъ разбойниците, а въ самия градъ 
Стара-Загора почнали на често да ставатъ „баскънлъци" (взломове> 
нощ*. Станало така страшно и така грозно, щото българигЬ не 
смаяли вече да отидатъ и до юзята си. 

Пр'Ьзъ вр']^ме на Кримската война всичко поск&пняло въ 
Стара-Загвра. Месото поскжпяяло, заШ,ото тур1^йтЬ откарали и 
ограбили добитъцитЬ на хората. Поскжпняло много и брашното 
(3 — 4 гроша оката), та сиромасигЬ почнали да гладуватъ и да 
умиратъ отъ пр-Ьгладняване. Случило се, че старозагорските бе- 
юве, тъкмо пр-Ъзъ най-страшния гладъ въ града, се наканили да 
откаратъ въ Цариградъ краденит* брашна Тогава въ Стара-За- 
гора станалъ страшенъ скандалъ, който упозорилъ и „сандърди- 
салъ'' лакомйгЬ беюве окончателно. Подбутнати отъ властитф, 
нав-Ьрно, и отъ по-честнит* . турски първенци въ града, съ стоти- 
ни, стотини мюсюлмански сиромаси и сиромахкини се нахвърля- 



1 



114) ВсЬки давалъ на царя «ангаря* (помощь за войската споредъ- 
състоянието си. Който плащалъ годишенъ данъкъ 20 лева, длъженъ билъ да. 
даде най-малко 5 оки бслгуръ и да заплати по 50 стотинки на оката за 
пр^возътъ му до местоназначението. Тази кирия отъ 50 ст. плащали всички. 



— 155 — 

I лв съ брадви и мотики върху натоварените еъ брашно коля и 
слЪдъ като ги йасЬкли яа тр^^ски, разграбили брашното и го от- 
несли по домоветЬ си. Полицията въ Огара- Загора останала в'Ь- 
ма зрителка на това народно отмхщедие, а гузнитЬ беюве се 
разбягали въ това вр^ме по чифли1ЩгЬ си и чакали тамъ довол- 
но дълго, до като се пооталожилъ гн-Ьвътъ на възмутенитЬ моха- 
медани. Тази стачка спр'Ьла вр'Ьменно и обиритЬ въ града, по 
българскит* махали. 

ПрЪзъ вр'Ьме на КриМ(жата война, въ старозагорското поле 
станало нечувано плодоро^в^ие. Войната поскъпила хранитЬ, та 
дала възможность на селе^н^ да взема^*^ доволно пари за про- 
^изведенията си и да забога^^ятъ. Старозагорските занаятчии и 
. търговци натрупали добри пари пр^зъ вр-Ьме на водната, защото 
селенигЬ не гледали, казватъ, колко харчатъ, когато продадели 
житото си на добра ц^Ьна въ пазаря. СвещеницигЬ въ Стара-За- 
гора и по селата се изморили него вр*ме да в*вчаватъ. Старо- 
загорската чаршйя, която изгорила още въ самото навечерие на 
войната, подпалена иавЬрно отъ обирницитЬ, сега бърже пакъ со 
възобновявала. Тогава изгорели въ града н-Ьщо 300 дукяна. 

Колкото се приближавала Кримската война къмъ своя край,, 
толкозъ повече поскъпвали паригЬ въ Турция. Лирата се въз- 
качила по едно вр-Ьме до 160 гроша и по-гор*, а бешликятъ 
до 772 гроша. Съразмерно съ това се подигнали ц^нитЬ и ва 
всичкитЬ предмети, особенно на съ^стнитЬ, 

Мнозина старозагорски търговци, лакоми за големи печалби^ 
влож;9Ли парите си въ брашна. Цената на брашното, по онова 
време, въ Одринъ и Цариградъ, достигнала до 5 — 6 гроша 
оката. Никому не идвалр на умъ, че тези цени нема да се у- 
държатъ постоянно се така високи, и че ще настане день, кога- 
то ще паднатъ. На неколко места въ Стара-Загор*, хамбарите, 
пръщели отъ брашно, което търговците изнасяли предпазливо 
къмъ Цариградъ. Всредъ това надпреварвание на хората за пе- 
чалби и богатства, обявено било неочаквано премирието. Турско- 
то правителство превързало да обяви съ окражно, че стойностьта 
на лирата за напредъ си остава 100 гроша, каквато е била и 
преди избухванието на войвата. Цените на брашната паднали, 
следъ това, изведн&жъ на полоиина и по-долу. Тогава настанала 
голема беда за старозагорските брашнари: едни отъ техъ загу- 
били всичките си капитали, други били обявени въ несъстоятел-^ 
ность и измрели сетне отъ срамъ предъ хората. 



п 



— 156 — 



Отъ сдърщека. на. Брцмск^^та война народите въ. Европе|1Скд 
Турция очаквали много я-Ьщр. БългаритЬ, въ начало, вйрвади на- 
дълно въ усп-Ьха на руското орхжие л очаквали за себеси .по- 
сноснои цо-човЪшко упра^д^ние. На Англия и Франция тЬ гле 
дали съ умраза, защото, ^ако да мис^ях&. ткгц дв^ държави,, 
доброто ца българитф, т4 яе Щ']^а да се съюзя|?атъ съ Турция 
и да дигатъ оржжие ср-Ьщу Русия," Българит* били тогава яа- 
лълно ув-Ьреяи, че западвитЬ европейци се домогвали въ Цари- 
градъ да имъ наложатъ своята протестанма илц католическа ре- 
лигия, та по, този начинъ да погубятъ народностьта имъ, да за- 
личятъ езикътъ имъ. И колкото по-енергично издигали гласъть 
сц пр^дъ Високата Порта въ Цариградъ, фревския и английския 
посланици, за нововедения и равноправность на християните^ въ 
Турция, българитЬ съ толкозъ по-гол^мо подозрение гледали на 
Англия и Фраиция. На обещанията же на Високата Порта, бъл- 
гарите не отдавали почти никанва ц'Ьна, защото^ не ведн&жъ 
ор-Ьзъ живота си, тЬ били свидетели на подобни турски обеща- 
ния, които оставали сетн* неосжществени. Въ първо врЬме, бъл- 
гаритЬ на Балкански полуостровъ останали съвс^мъ недоволни 
'ОТЪ последствията на Кримската война.. 

Недоволни били отъ последствията ва тази война и моха- 
меданите въ Турция. Особно зле били засегнати те ^тъ Хатти- 
Хумаюна, който прокламиралъ широки правдиви на християните 
въ империята и големо участие въ управлението. Яа много ме- 
ста въ държавата, обявяванието на Хати-ДумАюна отъ страна на 
властите, раздразнило фанатизма на простите мохамедани и пре- 
дизвикало буйства и кръвопролития ^^^). По -интелигентните турци 
въ Цариградъ изказвали своето недоволство къмъ западните дър- 
жави, особенно къмъ Франция, която упражнявала най-силно вли- 
яние върху Портата, съ фразата: ^ много по-добре въ руския 
„пъкълъ,** отъ колкото въ французкия „рай" ^^^). 

Хатти-Хумаюна останалъ документъ написанъ само на хар- 
тия, както останалъ и ГюЛханския Хатти-Шарифъ, отъ 2 Ноем- 
ври 1839 г. Но турците на Балкански полуостровъ били много 
съкрушени и отчаяни отъ тоя документъ. ТЬ изгубили вечо оная 



115) Нозеп, Вег НаШ Ната^ап, II, 242. 

116) Хатти-Хумаюна билъ продиктуванъ на Портата отъ пр-Ьдставите 
лигЬ на ЗападнитЪ Евр. Държави и прокламиранъ огъ Султана на 1С фев- 
руари 1856 гол. 



— 157 — 

свобода и см-Ьдость, да ра:Шграватъ и м&чягь българитЬ, Съ който 
располагалй безнаказанно пр*ди това. ' 

Наистина, нашкя народъ изгуби лъ надежда въ Русия; йо- 
диръ Кримската война. Обач^ той пр%д6бил1> хега над-Ьжда Ьъ. 
себе* си която го направила рЬтителенъ и до н'Ькжд* виро- 
главъ. БългаритЬ не давали ц'Ьна на Хатти-Хумаюна, но т* се 
облагали върху него, когато се нам*рвади в:ь нувда. Особснно 
въ Стара-Загора, д-Ьто бьлгаригЬ били вече доволно заможни, а 
турцигЬ невежи и сиромаси, това наше 4^ироглавство се заб*- 
л4жвало най^добр*. Богатит* старозагорски (еюво, които била 
упозорени пр-Ьзъ войната отъ «амитЬ, мохамедани въ града, свга^ 
изгубили влияние до н^кжд* и въ конака. Т* често пжти поч- 
вали да се обращатъ за аодкр'Ьаа въ ,,мезлича'^ къмъ влия- 
телните български чорбаджии. 

Кримската война и Хатти-Хунаюна се отразили благотворно 
въ^ху наар*дъка йа българягЬ на Балкански полуостройъ ой^е 
въ едно отношение. Съ уреДба;та на водни, жел4зни и шосейни 
н&тища, 'Чр'Ьзъ осигуряване на по-свободно п&туване въ ар'Ьд'Ь- 
литЬ аа държавата, и съ размножа^йе на чужди и мастни по- 
щенски писалища и телеграфи, -^Турция дала пълна възможнос^гь. 
на ученолюбивия й пр^Ьдприемчивия български народъ, да се 
I сношава Лесно съ напр*дналитЬ нации въ Европа, да черпи за 
: себе си сладки сокове отъ културата ймъ и да се влияе сво- 
бодно отъ св-ЬтливигЬ зари на гЬхнигЬ идеи ^^'^). А това било 
доволно за тогавашното вр-Ьме. 

; ■ . ... ^, " ' ""л" ' '' 

Историята на черковно- училищното д*ло въ Стара-Загора 
съставлява светла страница отъ живота на българигЬ въ тоя градъ. 



117). До ИЗ 1ухв;анието на Кримската война, въ Евр. Турция не с;^- 
ществували почти никакви шосета. На лице билъ само Цариградския друмъ^ 
останалъ отъ р^мето на римлянитй. П;^туванието> съ кола въ пр-Ьд-Ьлит-Ь- 
на империята било трудно и възможно само въ сухо вр^ ме. 

Парижкия трактат ь (30 Мартъ 1866 г.) осигурилъ свободна плавба на 
чуждит§ кораби по Дунава й урвдилъ регуляцияга на Сулинското гърло 
Компанията на Хиршйвит^^ железници принудила Турция, възъ основа 
на пр-Ьдварително сключени условия, да пр^^кара изв-^^стни шосета въ райо- 
на на тракийскста жел']^знопжтна линия. Онасниг]^ м-Ьста въ полетата, кръ^ 
стопАти щата, клисуригЬ и т. н. били подсигурени, веднага сл^^дъ войната 
чр^зъ.аБеклемета,* въ които стояла постоянна полицейска стража. 



— 158 — 

ЧврквагЬ и училищата въ Стара-Загора со сомогнали твърд* мно 
го за подигане духътъ и благосъстояииот^о у тукашнитЬ българи 
до оная височина, на която ги намираме въ надвечерието на ос- 
вободителната война. Развоя на трва Д'Ьло въ градъ Стара-Заго- 
(ра е така любонитенъ, поучителенъ и всеобемлющъ, щото заслу- 
2кава особонна студия за него. 

Неграмотностьта у хората въ градъ Стара-Загор1а, до нача- 
.чото на 19 в4къ, била всеобща. Малцина душн въ града ум4я- 
лн да четатъ и пишатъ. Свещенницнт* и турскитЬ ходжи се 
считали, но онова вр4ме, за най-учени хора (окумуши) въ Ста- 
ра-Загора. Тьрговцит* тогава р4жали см-Ьткит* си (хисапъ) на 
рабошъ, а градскигЬ бирници събирали данъцйт^к съ четили, ко- 
ито накачали по раменегЬ си и ход'Ьли съ гЬхъ отъ к&ща на 
кжща, по махал ит* ^1^). Живота на старо^ахорчени билъ ггото- 
яенъ въ грй#и )й1 дневната прехрана и з* Самосъхранение, та 
никому не идвало и на умъ за просвета. А това гол*мо невежество 
7 българигЬ радвало него вр']^мешния цариградски доховенъ клиръ, 
•който го иодържалъ съ всички сили, поср*дствомъ своитЬ орга- 
ни. Както на вскд^^ по нашето отечество, него вр^кме, така и въ 
/Зтара-Загора, българщината пр^кжйВ'Ьвала една срамотна духовда 
„робия", която поставяла еднородцит* ни почти на равно съ 
ЖйвотнитЬ. Слаби ^ искрици на загасвающъ духовенъ животъ бл'Ь- 
щукали само въ мънастирит* и, тукъ-там*, по градове и села-— 
въ килиитЬ. 

Обучението по килиитЬ въ Стара-Загора е основа на по- 
нататъшния училищенъ развой въ тоя градъ. Това обучение е 
толкова старо въ Стара-Загора, колкото старо е и поселението 
на първитЬ Новоселски българи въ града. Кхщата на тогавашния 
свещеникъ (Папазъ-Еви) била едновр'Ьменно и училище и черква 
и жилище на последния. Свещенника обучавалъ децата на по- 
заможнйтЬ градски българи въ четене и пи-ане, като получавалъ 
за това особенно възнаграждение. Обучението ставало на черков- 
но -славянски езикъ. Б-Ьднит* българи на р'Ьдко пращали децата 
си въ килията на свещенника, защото не били винаги въ състо- 
яние да му заплащатъ. Курсътъ на обучението въ килията тра- 
яла до толкова, до колкото достигали знаиията на самия учи- 



- 118) Припомнювамъ си, какъ бирникътъ Панайотъ и потурнакътъ У- 
зунъ Ахмедъ ход']Ьха по улицит'& съ вързопъ четили на рам^н-§ да съби- 
ратъ царския данъкъ (Вж. Ат. Ивановъ, .Черти изъ живота,' стр. в). 



— 159 — 

тель. Ако н^кой отъ старозагорските младежи искалъ да получи 
образование за учитель или да се подготви напълно за духовонъ 
савъ, такъвъ отивалъ да продължи учението си въ Казанлъшки- 
тЬ села Шипка и Бнива. Но понеже родителитЬ на старозагорс- 
ката младежъ не ламтяли, него врЪме, да правятъ синовегЬ си 
попове и учители, т-Ь се задоволявали напълно съ това» че д'Ь- 
цата имъ поне не останали като тЬхъ сл'Ьпи. ТЬ ги прибирали, 
€етн'Ь, задоволни, при себе на занаятъ, или на търговия. 

Съ течение на времето, новоселскитЬ пр'Ьселенйци въ Сфара- 
Загора се умножили доволно много. Вр'Ьменно съградената малка 
черквица (Папазъ-Бви) станала тЬсна за толкова народъ. Стана- 
ла гЬсна за д'Ьцата и килията на свещенника въ тази черквица. 
Тогава, обучението на Д'Ьцата въ Стара-Загора минало постепенно 
въ р|ВЦ'Ьт^Ь и на мирянитЬ, които преподавали четене и писане 
въ к&щитЬ си, |)аботейки при това';;й| своя зцваятъ. Шо-гол'Ьцата 
ча|Стъ отъ тогавашнйтЬ мирски „даскали^ въ Стара-Загора били 
хора.терзии и кожухари. 

Тепърва около годината 1814 се появили въ Стара- Загора 
<}ългарски даскали, които влад^кяли и еленски език1>. Т^ почна- 
ли сега да обучаватъ градската младежъ смесено: на еленски и 
на черковно-славянски. Това двоезиково обучение, което д*цата 
можали да получатъ въ килиитЬ на „повити даскали,** подигна- 
ло ц^кната на посл'ЬднитЬ въ града до висока степень. Староза- 
горскитЬ българи захванали сега да кловятъ особно много къмъ 
„гръцката книга, '^ защото еленското учение си пробило посте- 
пенно п&ть въ града и станжло на мода и за похвала. Отъ 
300 — 400 ученика, които посЬщавали разнит* килии по маха- 
лит* изъ града, едва 60 — 70 души отъ т*хь се учели само на 
своя матгренъ езикъ. А ревностьта къмъ елеяизма растла у ста- 
розагорските българи, изъ день въ день •'все .повече и повече. 
Хората се яадпр*варяли да говорятъ гърцки, а незнающит* еленс- 
ки езикъ считали за прости и недодялани. Тази ревность къмъ 
еленизма се усилила у българит* значително много въ вр-Ьме на 
„заверата", когато за гърцит* заговорилъ ц*ль св*тъ съ възхи- 
щение. Въ тЬзи благоприятни за гърцизма вр^^мена (около 1827 г.) 
въ Стара-Загора било отворено Еленско училище, което привл-Ьи- 
ло много младежи ^^^). 

Търновския митрополитъ Иларионъ се опитвалъ да при- 



119) Статистич. Календаръ на старозагорский департаментъ, 1882, 55. 



— 160 



1 



сади' и въдвор1| еленнзма в1> Стара-Затбра много' по-рано, ала 
тогава той но сполучилъ ^^). 

Обучението 'въ етарозагорскит* български килии вървело 
разбъркано и безсистомняо дори до годинат^ 1824, когато с& 
поя1^ило за първи и&ть Штъръ Вероновото Рибено Вукуварче. 
ОтарозагОрскитЬ родолиЯ^иви българи, които не гледали съ добро 
ок()^< на тагавашнитЬ йашй еленофили, посрещнали еъ наЙ-гол^мо 
възхищение този пръвъ нап6ча'анъ на езикътъ ни учебникъ: Т*. 
били до толкова въодушевени, щото разграбили просто всичкит*. 
^Рибени буквари, колкото бтгли донесени тогава за проданъ въ 
Стара- Загора.' Намирали се, обаче, още мнозива' български тър- 
говци и занаят^чий въ града, които гледали н*какъ изъ високо 
ва /българската книга**, изучени йамички на гръцки, и нам*р- 
ващбцъ се подъ пълното влияние на нек6лц({на цинцарскй при- 
шелци. При всиЧко Това, Петъръ Б^^роновото Рибено букуварче 
не останало ббзъ влияняе върху килийното обучение въ Стара- 
Загора. То пр-Ьдставлявало, за тогавашната ейоха, единъ едъръ 
я живъ въгленъ, който, на вр^ме попадналъ вср4дъ яатрупанитЬ 
цененицй на българското училищно огнище и, ако не ги иодпа- 
лилъ, то ги> поне запек&лъ я задимилъ. Пламъкътъ отъ тоя 
димъ избухналъ въ Стара-Загора едва около 1833 година.^ 

' 'Необяснимо какъ й -отъ кжд*, присадила се, него вр-Ьме, 
една силно разпламенена родолюбива искра въ сърдцата на ^^- 
колцива' чес+нй и заможни старозагорски българи, която нмъ не 
давала пбкой. Нр4дполагамъ, че това ще да еж последствия отъ 
многократни посЪщения на „великата българска обитель" въ Ри- 
ла 'планина. Българския Рилски мънас1'иръ билъ тогава велйкъ 
'разсадникъ на родолюбието въ отечеството ни и мощенъ кр4пи- 
т^ель на вярата ни. Отъ 40,000 покюнника, които пос-Ьщ^авали 
1|!Ъйастаря еЖ€)годно, половината поне се връщали по домоветЬ 
си съ сърдца накалени отъ патркотизъмъ и съ чиста в-Ьра въ 



' 120) Около 1818 г^ Търновския Митрополитъ Иларионъ б§ше изпра 

тишЪ' въ градътъ ни свой Епископъ, н^кой си Аксиополеосъ^ който, за да 
ни погърчи съвс^Ьмъ, доведе единъ гръкъ изъ иадитЬ* за ^добъръ" учитель, 
койтр ни и прив1']Ьче къмъ себе. Но за наше щастие, той не можа да ни удър- 
жи на много вр^ме. Говореше ни, помня, постоянно и само гръцки: мето^ 
пои (то б-§ше да се обърнеме съ чело къмъ него), тах^ргя опиетен (рж- 
ц'ЬгЬ отъ задъ) и пр. Ние, като не му разбирахме, оставихме го, завърнах*- 
ме се пакъ при първит^ си учители, а той сл-^^дъ малко врЬме си отиде^ 
(вж. Атанасъ Ивановъ, «Черти изъ живота ми/ 11—12). 



г 



— 161 



\ Бога. НакаленитЬ сърдца на поклонницитЬ тупгЬли, сетн'Ь, без- 
порно за ^правата българска в-Ъра'' и за звучния български 
езикъ. Така било разпламенено, в^рвамъ, и сърдцсто на родо- 
любивия старозагорски старецъ, д^до Косю приматарина, за ко- 
гото ще бдде дума тука. 

\ Първо начало на безплатното учение въ Стара-Загора било 

положено отъ д*да Кося. Д*до Косю билъ богатъ търговецъ въ 

. града и епйтропъ на черквата св. Богородица. Той билъ чов^къ 

I честенъ, справ4ддивъ, вабоженъ и твърд* родолюбивъ. Душата 
му била пропита съ любовь къмъ „българската в*ра" и „бъл- 

; гарската книга." Шмало за него по-гол*мъ „хаджилъкъ" ва 
св-Ьта, отъ колкото Рилския мънастиръ. Въ училищата и въ ос- 
в']^стяванието той съзиралъ оня мощенъ клинъ, който билъ въ 

: сила да изтика гърцет* изъ българскитЬ кдщи и да избави Бъл- 
гария отъ тЬхъ. Името на д-Ьда Кося е забравено сега отъ ста- 
розагорци, ала то ще личи винаги въ аналитЬ на българското 
възраждане въ тоя край, до като прЬбаде България ^2^). 

[ На 1833 г. било отворено първото българско училище въ 

I Стара Загора, въ което се раздавало учението на всички д^ца 

I безплатно ^^^). Рдководителя на училището, даскалъ Атанасъ 
Ивановъ, почналъ да обучава ученицигЬ си „въ прочитъ, пи- 
сание и см*тание**, съ което нарушилъ стария обичай на своитЬ 

I съвременници учители и далъ нова посока на учението въ Стара 
Загора. Сл*дъ 4 годишно непр4ривно учителствуване, даскалъ 
Атанасъ оставилъ на м*стото си единъ отъ своит* най-достойни 
ученици, а самъ се отправилъ къмъ Габрово, при Отца Неофита 

I Рилски, да изучи и усвои отъ последния Ланкастерската метода. 

! Въ началото на Мартъ, 1841 г., въ градъ Стара-Загора 



121) Б1Ьхъ новъ учитель и мене пр-^^дстоеше съ гол-Ьмъ трудъ да сн 
спечеля една добра пр-^^поржка и достатъчно число ученици. Сл-^дъ н-^^колко 
дни дой Де при мене единъ възстаръ съгражданинъ и, като ми честити учи* 
телството и пожела добъръ усп^хъ, помолиме на утрото да ида у дома му 
при Бабина Градимъ метохъ. Като отидохъ у дома му, пр-Ьдложи ми да ме 
уговори за учитель съ м-^^сечна заплата и да ми даде за помощникъ дас- 
калъ Паня. Д^до Косю ми предложи заплатата 200 гроша месечно. (Вж. 
Ат. Ивановъ, «Черти изъ живота ми,** 15). 

122) ,Отъ д-Ьцата, ученицигЬ, н^ма да земате ни пара за учение, дорд^ 
съмъ азъ епйтропъ на церквата" (вж. Атанасъ Ивановъ, «Чърти изъ жи- 
вотътъ ми*, 16). 

11 



1 



162. 



^ило отворено българско общинско училище. Условенъ билъ за 
учитель пакъ с&щиятъ Атанасъ Ивановъ, който пръвъ почналъ 
да преподава сега по Ланкастерската или взаимноучителна метода. 
Четири години подиръ това, въ Стара-Загора дошолъ и самия ! 
Отецъ Неофитъ Рилски, който билъ поср*щнатъ отъ гражданвтк 
съ радость и условенъ за учитель въ новото общинско училище. 
Отецъ Неофитъ Рилски билъ иринуденъ, обаче, да напустне бърже 
(сл-Ьдъ 18 дневно пр'6бивание} Стара-Загора, защото получилъ оть 
тогавашния Търновски митронолитъ строга и заканителна запов4дь : 
„скоро да си идешъ отъ гд')Ьто си дошелъ, защото сетн* има да 
се каешъ догдето бждешъ живъ^^^)". 

Старозагорското българско общинско училище се пр-Ьаълнило 
съ ученици. КилиигЬ почти въ ц*лия градъ бърже запустели и 
всичкигЬ д1^ца се прибрали тука. Голямата навалица бъркала, 
наистина, нд добрия редъ и. на успешното преподаване, ала 
я*мало други изходъ. Работит* въ училището потраяли така дори 
до началото на годината 1848, когато въ махалигЬ на града били 
отворени още три подобни училища. Редътъ и усп-Ьхътъ въ ту- 
кашнитЬ училища се подигналъ още повече, когато било из- 
градено (1850 г.) зданието на така нар-Ьченото „Главно училище*', 
въ което се поместили часть отъ отделенията и классовет*. Това 
училище било изгорено въ вр4ме на освободителната война. 

Подиръ Кримската война, вср^дъ най-големия разгаръ на 
гърцко-българската черковна распра. Европейска Турция почнала 
да се наводнява отъ всевъзможни католигаки и протестантски пр о- 
паганди. Подъ булото на хуманностьта и на религията, всЬка една 
отъ тия пропаганди се стр-Ьмяла, да изтръгне Българския народъ 
изъ лоното на източната черква и да отклони погледитЬ на бъл- 
гарите отъ Русия. Западо-европМскит* сили вярвали, че момента 
е много згодно избранъ, защото българитЬ се били впустнали въ 
една непосилна и отчаяна борба съ ^фавариотитЬ", та имали 
тъкмо нужда отъ чужда морална и материялна подкр-Ьпа. Една 
подобна нация, за каквато минавала българщината въ очит'Ь на 
тогавашните западни европейци, разслабена отъ р&ждата на не- 
вежеството и обезсилената отъ дългов^ковното робство, можала 
лесно да се поддаде на вс^ка в^ра и вс^ка мощна сила, която й 
протегне р&ка. И така, западнит* европейци се впустнали, без- 



123) Ат. Ивановъ, 19. 



г 



■(1^)- 



разс&дяо, въ едва гол'Ьма и сраМотна религиозно-политична аван- 
тюра, която не принесла на народътъ ни нищо друго, осв-Ьнъ зло. 

Тъкмо въ най-критичното вр-Ьме (18е58 г ), когато бъл- 
гарското училищно д4ло въ Стара-Загора се закрепяло на ноз*?Ь 
си и било готово да закрачи предпазливо напр'Ьдъ, въ града 
ир-Ьстигналъ неочаквано н^кой си английски мисионеринъ — Вайнг- 
тонъ. Той се запозналъ въ скоро врЬме съ по-първит* българи 
«ъ града, на които съобщилъ, „че ще отвори въ Стара-Загора 
Българско девическо училище, въ което даромъ ще се учятъ 
д^вицит***. БьлгарскитЬ старозагорски първенци му отговорили 
доволно натъртено, „'^е общината и градътъ самъ ще си поддържа 
девическо училище". 

Байнггонъ не се отчаялъ отъ отговора на българскит* пър- 
венци. Той наелъ въ града една доволно гол-Ьма кхща и зах- 
ваналъ да държи проповеди, или, както самъ казвалъ, „да сЬе 
истинското слово Божие". Въ кхсо вр^ме, той усп^лъ да нареди 
девическо протестанско училище, съ панснонъ, .въ което надошли 
Д'Ьвици отъ знатни фамилии изъ Овищовъ, Габрово, Търново и 
^ и Русее ^24). 

ОсновитЬ на протестаяското д-Ьвическо училище въ Стара 
Загора се разлюляли твърд* опасно, когато си отишелъ Байнг- 
тонъ, а на м*ст6то му дошелъ (1860 г.) новъ мисионеръ, н-Ь- 
кой си Мо2СЪ2_ Последния неприличалъ на пр-Ьдшественникътъ си 
по нищо. Той билъ чов-Ькъ грубъ и глупавъ ^^5)^ Къмъ граж- 
данитЬ се отнасялъ твърд* високомерно и дори съ пр-Ьзрение. 



. 1^4 Байнгтонъ ум'Ьеше да привлича хора; особено внимацне настрои 
къмъ младит^^ ни д^^войки. Въ. малко вр-Ьме той улучи да привлече въ 
училището си щеркит-Ь на няколко сиромаси Българи и доведе за гЬхъ учи- 
телка Англичанка. Захванаха да ходятъ (въ училището му) и отъ доста 
днчни фамялйи д-Ьвици. Сл^дъ двЪ години обаче жена му забол^^ и той 
остави градътъ ни (вж, Ат. Ивановъ, ,Чърти изъ животътъ ми*, 28). 

125) Морсъ, новия миссионеръ, б^ше глупавъ и грубъ челов-Ькъ. Единъ 
день н-Ьколке младежи, раздразйени отъ грубото поведение на Морса къмъ 
Българите, натрупали се пр']Ьдъ к;кщата му и съ камъни исчупили стъклата 
ш прозорцит1&. Морсъ отнесе работата въ сждилището, затвори много граж- 
дани и заплаш )аше правителството, че ако не накаже пр-^^стжпнициг]^, както 
тр-Ьбза ще се отнесе къмъ Английски посланикъ въ Цариградъ, Турското 
дравителство постжпи обаче по благоразумно отъ него. То свика двЪт^ 
страни и сполучи да ги помири. Тая постжпка на Морса, която и самит^ му 
ученици осжждахж, го направи вече невъзможенъ въ поста си ; той самъ 
остави градътъ ни (вж. Атанасъ Ивановъ, стр. 28— 29)« 



-4Й— 



Въ животътъ му прозирала една прикр1Ггость, присъща на мвозщ 
католишки и протеетански мисионери. Той бидъ аодълъ и ра> 
вратенъ челов^къ. Съ ученичкитЬ въ пансиона се забавлявала 
безъ стЬснение, а сл'Ьдъ по- хубавичките отъ тЬхъ охаадалъ I 
билъ дори въ интимни отношения. На по-пр'Ьданнит^^ свои старог 
загорски приятели позволявалъ свободно да го посФщаватъ и уде^ 
нявадъ до некдд* ср-ЬщитЬ имъ съ ученичкит* *2^). Възмутен! 
отъ пост&пкитЬ му, една сиромахкиня, старозагорчанка, пос^^ 
нала единъ нед^ленъ день на сила да прибере момичето си от| 
пансиона. Морсъ се възпротивилъ неблагоразумно. Тогава пансиоа 
билъ нападнатъ отъ десятки . български младежи, които строшил 
съ камъни прозорцит^Ь му и дали възможность на майката Д1 
прибере дъщеря си. Своекостнит-Ь ученички останали страшно възг 
мутени отъ постдпката на Морса, и, н-Ькой отъ тЬхъ, още сжщшй 
день се разб'Ьгали по българските ккщи. Морсъ напустналъ Стар! 
Загора упозоренъ. Така били подкосени основит* на нротестан- 
тизма въ Стара- Загора (1867). 

Старозагорските българи пр-Ьбързали да се възползуватъ оть| 
удобния случай. Негодуванието на хората ср^щу протестанти^; 
въ Стара-Загора до толкова било възбудено, щото никой вече не 
искалъ и да чуе за училището и пансионътъ имъ. Отраннртк 
девици се разотишли ао домоветЬ си, а старозагорскитЬ ученичк* 
пр4кдсяали учението си. Тогава Старозагорци се сговорили по 
между си, да отворятъ българско девическо училище въ града^' 
при което да има и пансионъ за селскигЬ и страннит1^ д'Ьвици« 
Така и станало. 

За девическото училище въ Стара-Загора била наета, временно,, 
една голяма кжща, при черквата св. Никола. Станало нужда д*! 
се наеме и втора, по-малка к&ща, близу при първата, за пансионъ^^! 
защото въ града надошли и много странни ученички. Както въ 
училището, така и въ пансиона, помещенията станали въ скорб!| 
време тесни за децата. Преневолило се, обаче, въ такова поло- 
жение, цели две години, както се преневолявало преди това II 
въ млжкото общинско училище. Девическия пансионъ билъ оста- 



126) Единъ нашъ сегашенъ ех-министеръ казватъ, искалъ да се давн 
тогава въ кладенецътъ на родителитЬ си, защото посл-^^днигЬ се не съглася» 
вали да го ожеиятъ за Английската учителка. И за да го отърватъ — пратил! 
го въ странство да се учч. 



г 



— 165 — 



венъ на грижитЬ на 4 много почетни Старозагорченки и на стария 
и заелужилия учитель — даскалъ Атанасъ Ивановъ. 

На 1867 г. Старозагорската българска община ^2^) съ- 
градила голямо училищно здание, при черквата св. Богородица, 
въ долния етажъ на което се поместили отделенията отъ махалата, 
а въ горниятъ били настанени петьтехъ девически класово. Ст.- 
Зйгорското пйркласно д-Ьвическо училище се прочуло на всжде по 
ц4лото наше отйчестно. Тука надошли д4вици отъ Русее, Габрово, 
Търново, Тр'Ьвна, Бнина, Казанлъкъ, Сливенъ, Горна Оряховица 
и Панагюрище ^^^). Д^вицит* получавали въ училището добро 
българско въспитание и доволно солидни знания, за тогавашното 
вр'Ьме. Т^мъ била вд&хвана въ сърдцата гореща любовь къмъ 
Българското отечество, къмъ Българската ккща и къмъ народната 
наша в']^ра и язикъ. Т'Ь се пръскали подиръ това, като учителки, 
по ц'Ьлата наша родина^ и присаждали така родолюбието въ 
сърдцата на хиляди български д^ца. 

За издържката на умножилитЬ се вече български училища 
въ Стара-Загора требвало много пари. НуждигЬ за пари въ са- 
мото начало не били до толкова гол-Ьми, защото още класни 
училища н^Ьмало, па не били потр'Ьбни и до толкозъ много учи* 
тели. Училищните здания за отделенията не погълнали много 
пари, защото повечето отъ т*хъ били подарени отъ стопанитЬ на 
общината. , Наистина, за направата и уредбата на дв^те класни 
уч|^1Ш^; бМли похарчени доволно пари, ала те били събрани 
предварително отъ драговолни помощи на родолюбиви и учено- 



127) Управлението и поддържанието на градските училища до 1848 г 
б-Ьше отъ черквит1^, а п6 нататькъ ставаше отъ общината. И спърво общината 
ни б^^ше като частно събрание на н1^колко по-лични граждани; отъ 1849 год. 
обаче, Рановъ, учительтъ, й даде пълно устройство и тя вече усп^ да бжде 
до негд-б припозната отъ турското правителстзо, за да се занимаза съ чисто 
религиозни и училищни работи. Названието Българска или Народна Община 
гложд-Ьше и бодЪще очит^^ на правителството, затова тр-^бваше да се нарича 
Церковна община. Събранията на туй учр1Ьждение ставаха въ метохътъ на 
Баба Града, вс^ка седмаца въ петъкъ сл-Ьдъ о5']&дъ, а въ нужда и въ 

^ празднични дни. Общината разполагаше оа нуждниг]^ расходи, особно учи- 
лищните, съ капигалъ, който бЪше пов-Ьренъ на касиеръ — единъ отъ члено- 
вете на общината (вж. Атанасъ Ивановъ, „Чърти изъ жизотътъ и записки'* 
стр. 29). 

128) Отъ Панагюрище била Райна попъ Георгюва, изв-Ьстната бъл- 
гарска революционерка , Райна Княгиня, която разв'Ьла знамето (1876 г. на 
Панагюрското възстание. 



^ 



— 166 — 

любиви граждани и селени. Затруднения по издържката на ста- 
розагорскитЬ училища се появили тепърва посл4, когато клас- 
снитЬ градски училища станали пълнокласни и черковно-училищ- 
ния развой въ Стара-Загора вече букналъ на веднажъ, като и1^' 
коя добр* наторена нива. Сега били необходими гол*ми мате- 
риялни средства и разумно ржководство. Тогава, старозагорската 
българска община се вид-Ьла принудена да прот-Ьгне ржка за по- 
мощь къмъ всички родолюбиви и ученолюбиви българи, къмъ 
старозагорските български черкви^ и еснафи и къмъ българскит'Ь 
селени въ старозагорската кааза ^^^). ОтзивигЬ отъ всжд* били 
благоприятни, помощи се получавали отъ вредъ и, българската 
старозагорска община набирала ежегодно доволно материялна сила, 
да може да блъска см-Ьло учебното д^ло напр-Ьдъ. 

Старозагорската българска община/ сл*дъ като си осигурила 
здрави годишни приходи и като поставила класнигЬ училища и 
д-Ьвическия пансионъ въ града въ най-добъръ редъ, заловила се 
(1866 г.) да пренесе своята д*йность и въ селата на старо- 
загорската кааза. Въ града имало вече доволно юноши и девици. 



129). Яа основанве на общинската касса приказвалъ ки е X. Колю Пищова 
сд^дующето: Имахме въ града си 8 метоха: 3 Св-Ьтогорски (Хилевдарский, Иверсквй 
и Зогрьфский), сета']Ь: Рилский, Совайский, Бачковский, Млгдишквй и Божвгробекий» 
Въ единъ отъ т'1^80, въ тъй нар1Ьчения Баба-Града, въ Акарджя, б'6ше испратенъ 
спор'Ьдъ обичая, отъ страна на мънастиря, н']^кой си калугеръ Филаретъ, (който п6- 
пр'Ьд11 жяв']^лъ въ Русия, въ Москва?) като таксвдиотъ, да прибира и варди шна- 
стирскит^ приходи и имущества. Познавьхъ лично тоя старонъ като учец*!^, добъръ 
и честенъ чов-Ькъ. Говореше се, че слщвя щ'Ьше да се назаачи 01ъ гръцката пат- 
риаршия за еаископъ н']^кхд'Ь, ако да не б^ше наскоро забод-Ьлъ и умр^лъ. Помина 
се и се погребе въ градътъ ни (1846?). М'Ьжду другит-Ь н'Ьща, която остави, на- 
м-Ьриха се и едно малко количество пари (20,( 00 гр.), които гр8жданит'Ь освоиха. 
Тия пари ел^цъ това се раздвдохх съ лихва м'Ь8ду сигурни еснафи (художници). 
Така годишно приходътъ отъ еснафит'Ь възлизаше на 10,000 гр. ?а огол'Ьмевие на 
фондътъ, общината задължи вс^Ька градска черква да внесе по една помощь, съраа- 
М'крна на приходит'Ь й. При тия помощи се прибави и прихода отъ в'Ьнчилата (вули» 
1860 г.), събирание жито и пр* Като нарасте обаче числото ва усеници!']^, тр^Ьб- 
ваше да се го(гЬгне и къмъ други ср'1^дства. Задължиха се черквнт']^ да внасятъ п6 
големи годишни пом щи: Св Никола и Св. Богородица давахх по 10,000 гр., а Св. 
Димитрий и Св. Троица по 4000. 0св']^въ тия, влизаха вь кассата и случайни при- 
ходи отъ 8ав'Ьщания, доброволни помощи , . ,, че чистъ годишевъ приходъ оть гра- 
дътъ и околията се въскачваш9 на 80,000 гр. На мое вр'Ьме и селата внасяха по- 
мощи за поддържание на училищата, като се ползуваха отъ туй да пращатъ на о<^- 
разование седскит*]^ д^ца безплатно въ градските училища. На б^^днит^ селски д^ца 
даже общината доставяше безплатно кгща, топливо и каиги (вж. Ат. Йвановъ, |^Чър- 
ти изъ животътъ,* стр. 29—31). 



г 



— 167 — 

свършили въ класнйтЬ' училища съ най-отличвнъ усп^хъ, които 
били добр4 подготвени да подематъ д*лото на рамен4гЬ си и 
да го присадятъ въ селата. А селенигЬ били тогава заможни и 
благосклонни. 

Въ късо вр'Ьме, любовьта къмъ просвещението обхванала 
старозагорските селени до такава степень, щото „училището и 
учительтъ имъ станали пр^дметъ за говорение, отъ таквосъ зна- 
чение, като нивята за добра жетва ** Това н-Ьщо радвало старо- 
загорските българи и съживявало въ т^хъ по-голема енергия за 
ползотворна ра[бота. 

Не се изминало много, а училища се отворили (1870 г.) 
вече почти въ вс^ко българско село въ заарската кааза. Старо- 
загорската българска община, която съдействувала най-много за 
отварянието на тия училища, упражнявала доволно големъ кон- 
тролъ върху техниягь вървежъ. Живиятъ интересъ, който по- 
казвала, него време, старозагорската българска община по уредт 
бата на селските училища въ каазата, залйчалъ въ скоро време. 
Доволно да посочимъ на фактътъ, че по настоявание на общи- 
ната, въ Стара- Загора били свиквани ва съборъ, ежегодно, учи- 
телите на българските училища отъ делата кааза. Въ първо 
време, до като да заякне делото по селата, въ Стара- Загора били 
свикавни учителите отъ каазата два пжти годишно на съборъ: 
презъ коледните и презъ великденските праздници. 

По подиръ, когато се уздравилъ вече хидьтъ на селските, 
училища, учителските събори ставки само веднажъ въ годината. 
Старозагорската българска .община възложила тогава инспекцията 
на черковно-училищните работи въ каазата върху неколко души 
свещенници ^^^). 



130). ВсЬки учителски сборъ траеше по трн дни. Вь птрвит^ заседания се 
изработи учебна програмка обща за всичкит^ учи1иша; съставиха се статистически 
б^л-Ьжки за ученицигЬ, за учителит-Ь и т-Ьхнит^ заплати; условнит'Ь писма на 
вбнчкит^ учители се пр^гледваха и удостоверяваха, отъ общината. Вс^ки учитель 
тр1;бвашд да доставя въ сборътъ сведения за сл'Ьдстви<)то на работана си, които 
требваше да бхдатъ зав1^рени съ подписи и печатъ на селската община. 0св'Ьнъ по 
училищното д^ло въ учителснит'Ь сборове се разискваха въпроси и по общото об- 
равувавие. Учителите се задължаваха да поучаватъ селени г'1Ь сегисъ тогисъ п въ 
праздвичеиъ день сл'Ьдъ черквата чр'Ьзъ скаски, четенне в'Ъстнипи, книги и пр. Т^^ 
б^ха задължени още да сбяратъ стари народни п'Ьсни, старинаи паияткн и пр. 
ВеЪка година въ посд'Ьдното заседание учителския сборъ поканваше градската ви об- 
щина за да й предаде отчетъ за положевието на работите. Тогасъ общината отда- 
ваше похвала и благодарность на трудолюбивите^, а съвета на немарливит'^ учв- 
юли (вж. Атанасъ Ивановъ, „^^рти изъ животътъ,' стр. 31-83). 



— 168- 

Ревностьта къмъ наука и просв^Ьта била вече доволво здраво 
загнездена въ сърдцата на старозарорското българско юношество. 
ВсЬки младежь и всЬка д'Ьвица въ града се снлялн, кой по-много 
да- научи, кой повече да знае. РодителитЬ поглеждали съ горда 
радость на д'Ьцата си, а бащитЬ се надпрЪварялн въ града, кой 
по-гол^^ма наука да даде на чедата си. Тогава запламтяла въ 
сърдцата на изучилигЬ се въ Стара-Загора младежи наклонность, 
да отидатъ да дирятъ по-гол^ма наука и по- високи знания и 
извънъ пр^д^лит^ на турската държава. ПървигЬ двамина ста- 
розагорски младежи заминали за странство (Млградъ) още пр-бзъ 
1848 г. ТЬ били последвани на скоро и отъ дв^ млади старо- 
загорченки, които отишло въ Русия. Сетн4 вече тази наклон- 
ность „за странство^ се пр'Ьвърнала въ единъ видъ мания, която 
обгърнала тогава почти всички слоеве на старозагорското българ- 
ско общество. И макаръ старозагорци да се 6'Ьxа^ вече напълно 
избавили отъ манията къмъ еленизма, манията къмъ странству- 
ване ги издавала сега^ като че ли въ кръвьта имъ да била за- 
пазена капка отъ наклонностите на ОдисеювитЬ Итакийци. Сега 
вече и б*дни и богати тръгнали за странство. Едни отъ деви- 
ците и юношите отивали за странство да се просвещаватъ, въ 
тамошните добре уредени средни и висши училища, а други 
отивали въ фабриките и работилниците, да изучятъ пекои за- 
наяти ^^^). По-големата часть отъ младите въспитанници свър- 
швали на сърбски и руски стипендии въ Велградъ и Русия, 
други издържала старозагорската българска община, а мнозина се 
учяли и на родителски издържки. 

Не малка полза принесли сетне на България изучилите се 
въ странство Старозагорски младежи, било като занаятчии, било 
като народни просветители. Въ Стара-Загора останали за учители 
и учителки, само ония въспитаници, които получили средно или 
висше образование въ странство, на издържки отъ Старозагорската 
българска община. Това било сега повече въ полза на общината, 
отъ колкото въ полза на свършившите младежи^ защото последните, 
по силата на задълженията си, требвало да учителствуватъ за 
съвсемъ скромно възнаграждение. Свършившите на сърбски и 
руски стипендии младежи останали така скщо, по некоя година,- 



181) Ндй-иевусния часовникаръ въ Стара-Загора, Михалъ Миховъ .сахатчиата,* 
двучилъ часовиикарството въ Прага още отъ ония годмви, та сбтгЬ варедидъ но 
иериа^часоввикарвицд въ града, която^И8гор1(да въ вр%ке ва освободатедната войва 



г 



— 169 



|т родниятъ си градъ, ала 1^ сетЕ^& се пръсвали по всички 
(жглвща на ц^^локупното наше отечество, да просв^^щаватъ народа, 
и да хвърлятъ въ еърдцата на юношеството семена отъ новит^Ь 
идеи. То т знае, че и въ това вр-Ьме пакъ, Стара-Загора и1Ш[а 
твърди гол'Ьма полза отъ своитЬ изучени въ странство младежи. 
ТЬхъ тя длъжи главно отварянието на първо читалище (1858 г.), 
на първо женско дружество, „Майчина любовь*" (1866 г.) въ 
града, кдкто и урежданието (1873 г.^ на „нед4лно, училище'', въ 
което било преподавано „четене, писане и смятане" начирацит* 
отъ всичкит* еснафи ^^^). Това потраяло така до навечерието на 
освободителната война. 



132). Отаровагорекото читалище брояло 500 члена и въ навечерието на 
I мишата (1877 г.) икало 12,000 л. капиталъ. Дружеството д^Майчвва любовь^^ под- 
, поняН^жо б^двит^ ученички и внало 6000 л. капиталъ. Писательтъ Петъръ Ивавовъ 
I игралъ важва ролъ въ управлевието ва чвталището, особенно 1гь планевнит1( си скавки. 
По думвт^ ва учителя С. В^женова, „Жел^8никъ е едивъ отъ ония доето- 
1 иохва^нн градове въ отечеството ви, въ които любовьта ва Мувнть! е вс^Ькога съ- 
грЪвада (^рдцата ва жителите. Освввъ училищата, въ Жел^аникъ цъвтятъ двесъ 
-толкосъ достоприноручителното подъ всякх точкх ар^вия. Женско Дружество, кол- 
кото и трудолюбивото Чяталище, които, и едното и другото» не сажо ианачало, но 
я диесь 101це служатъ аа добъръ ории1&ръ на подобни не оц'Ьввки 8аведев1яу въ 
I които ея |^8внва унътъ и облагородява сьрдцето^^ 

,уЧиталищвото ааведенхе тьрасественно ся е осветило на 15-н& Маргъ 1860 
I год., и отъ този день то е в&почнало своигЬ съобразно съ цЪль-та си деян1я: да ся 
I «ъбиратъ нладит1Ь н ученолюбивит^ ни съграждани въ него аа прочитан1е и сърав» 
; ншилевхе, какъ да ся спонага и потнка на напр^Ьдъ Книжеввото обравовав1е иЪжду 
; еъотечеетвеввипнт^ ни*. 

„Й||б#штеката ва Ч-щето е съст&в&а отъ книги подареьи повоче и брой 
еега до 15,000 евз.'^ 

„Числото на сичкн училища въ Града ни е 10, отъ които 5 ех мхжсен и 
5 дЪвачески Отъ нхжкнт1( 4 ех основни и 1 главно, тъй и д1Ьвическ1>1тн, 4 ех 
осяовнн н 1 главно. Отъ главнитЬ у-ща, мхжкото ся панира при Енорията св. Николая, 
а девическото при Енорията св Богородица". 

,,Числото ва учевицит^, които посЬщаватъ редовно сичкит^ у- ща въвлиза на 
1442 души; отъ т^хъ сан) нончетата ех 902 уч.,а сано д-Ьвички 540 уч У цит1( 
въ осиовв11Т'Ь нхжсвн и д^вяч. уща ся ра8Д'Ьлени по натри отд'Ьлец1я, а у-цит^ 
у гхаввото нхж и д-Ьвич. у-ще ся разд-Ьлени по на пятъ класса". 

уЧислото ва сичкн учители и учитеккн е 23, отъ които само у-ли ех 13 
дувга, а само ^учителвь! 10". 

^СичкигЬ градски училища ся управлаватъ отъ едно Настоятелство състоящо 
4ггъ 6 члена и избираемо отъ черковната общ 1на. У-щното Настоятелство знна упра- 
влението на у-щата заедно съ бюджета имъ. Сичкн градски уч. заведен1« ех общя 
и ех. поддържять отъ общата у-щна касса, която се пов%рява на училищвий Кас1еръ, 
ивфраиъ стъ Черковна община поставенъ подъ зависижость отъ уч. Н1сгоятелство, 



1 



— 170 — ; 

XI, 

Паралелно съ развоя на Черковно-училищното д-Ьлв въ Ст.- 
Загора, раздухванъ билъ и огъня на свободолюбив и родолюбив въ^ 
сърдцата на тукашнигЬ млади. Не по малко повлияли, въ това. 
отношение, върху сърдцата на тукашнигЬ хора: Гърцката ,,Зав'Ьра*',. 
събитията въ Сърбия, Влашко и Херцеговина и победоносни?*, 
войни на Русия, които последната водила, въ растояние почти 
на ц-Ьль единъ. в^къ съ Турция. БългарскигЬ търговци и за- 
наятчии, посЬш.авайки всички големи панаири на Балкански полу- 
островъ, вб-Ька година зарадвували „връсницит* си*' въ Заара съ- 
новиии, които научавали случайно отъ чужденцигЬ, въ вр-Ьме на 
тьрговскит* си сношения. Сл-Ьдъ Кримската война, когато сно- 
шенията межди Заара и Цариградъ станали по-живи ^^^), 
СтарозагорскйгЬ търговци почнали често да посЬщаватъ столицата, 
на Турция, д^то се срещали съ мнозина свои еднородци. По- 
добни ср^щи имали т*, ежегодно, и на големия Узунджовски 
панаиръ, д-Ьто се стичали български търговци и занаятчии отъ. 
всички краища на отечеството ни, и д^то Българския народъ 
правялъ широко изложение на своята индустрия, търговия, по- 
хватность и трудолюбие. На Узунджовския панаиръ, българските. 
търговци и занаятчии се сприказвували по между си, разменяли 
мисли и взгдядово, изповядали болкит* и теглилата си и добивали, не- 
усЬтно, достатъчни познания по отечественната история и география. 
Съ въздишка въ гжрдит* се разделяли т*, едни отъ други, по- 
диръ разтурванието на панаиря, и заминавали неугЬшеяи по- 



Тазв касса ся съставлява огъ общв и чястни подаръци, оть Бсвафят*!, 8а1И;щаниа на 
|кр'Ьли, отъ вулвт'Ь, отъ прос1я жито по селата отъ черковрит'^ доходи на 4-тЬ град. 
Епарх1и. Ц'Ьлото количество на годишвьлт']^ у-щни доходи достига около 86,000 гр ' 

„Отъ горнит'Ь приходи сл правять слъпующит'^ разноски; Заплата на у-лнгЬ 
и улЕЬ[Т'Ь, която достига около 65,000 гроша; поддьржя ся единъ ученикъ у 11|[1ага 
и други двама у Таборъ (Бохеи1я) и пр. При края на сяка година пр^зъ Юл1К н. 
ставатъ публичви испитав1я на у цит']Ь отъ главвиг'Ь и основвит^, ихжскит^Ь и д-Ь- 
ввчески у-ща, и ся дава вакавц1я до 1-ий Септ/' 

Въ Ст.-Загора е имало и празЬнично училище^ съ 6 м'Ьсече^ курсъ, от 
ворено отъ Читалището за безкнвжвит'Ь и малограмотните, които жадували ва наука 
и просв'Ьта. Всичко гореказано се отвася за годините 1870 — 71 (Вж. ,, Читалище'* 
год. I,, кн. 6) 

183) До навечерието на Кримската война, въ Сгара-Загора вемало ннто поща, 
нито тедеграфъ. Отворена била телеграфо-пощенсва станция подиръ Парижкия трак«- 
татъ и пренасявието на пощата сгаваю на коне (бинеци). 



— 171 — 

1домоветЬ си. Така се шемадяли постепенно главит* и на Старо* 
загорскигЬ млади търговци и занаятчии, когато напущали Узунджово^ 
подиръ благословени „кярове" и продажби. Между това, Старо- 
загорското българско Читалище не преставало да сЬе свясъ т 
и да буди народа въ града и по селата ^^). То уреждало еже- 
нед-Ьлно, въ салона на св. Николовското училище^ четене в-Ьстници 
и разговори, съ патриотично-политична подкваса, които изливало- 
изтевко въ душит* на своит* любопатни и многобройни слуша- 
тели. Ето въ такова настроение се намирали тогава духовегЬ^ на 
българегЬ въ Стара-Загора, когато билъ донесенъ внезапно, изъ. 
Дариградъ, единъ ржкописеиъ екземпляръ етъ „Горския Пмтникъ" 
на Раковски. Въ късо вр-Ьме, ^Горски Пхтнйкъ'* обходилъ кж- 
щит4 почти на всички старозагорс1^и младежи, било да го че- 
татъ, било да го пр^писватъ. Той положилъ въ сърдцата на: 
заарската интелигенция оная възпламенителна искра, която подка- 
дила огнището на революцията и го подготвила, само отъ едно- 
подухвано, да избухне въ единъ пожаръ. 

Въ метоха при черквата св. Димитрий се настанилъ да 
жив-Ьо, още отъ годината 1850, н-Ькой си духовникъ по име 
Василий. Василий билъ родомъ отъ Карлово и жив-Ьелъ въ метоха, 
съ сестриникътъ си Василъ Иваяовъ, който прислужвалъ на 
вуйкяси и х)>д'Ьлъ въ училището. Духовникътъ билъ чов-Ькъ при- 
личенъ, доволно младъ и п^ялъ като славей въ черквата. Се- 
стриникътъ 'му билъ момче младо, салмаливо, червендалесто и- 



134) Въ 1858 год. се отвори въ градътъ ни аа плрви и атъ Читалище. Шй- 
год^на заслуга за уреждавието принадл-Ъжи па първия ни учвтедь Тодоръ Шиш- 
ювъ. Бдагонанеренната уисъль на Швшкова се поср'Ьщна добр-Ь най- първо отъ дру- 
еарнтФ му учители и отъ тукъ тя отиде по-надалечъ, въ гражданит']^. Читалвщ^.то 
п града ви б^^ше втори разсадъ, второ огнище на св-Ьтлината, която, тъй добр^^какю 
отъ училищата, пронизваше ц'Ьлата масса граждани, безъ различие на гол'Ь][0 и 
шлко, богатъ, исиромахъ. Първий ор1^дс'Ьдатель на читалището, разум^ва се, тр-Ьбваше 
да бхде Шишковъ. Той изработи уставътъ и поведе дружеството кънъ ц'Ьльта — образо- 
ванието ва гражданите чр'Ьзъ четение книги, в^Ьствици, поучвание съ скаски и т. н. Чи- 
талището стана достхпно всЬки день за всЬки гражданинъ и не нинуваше день безъ 
10«%тители. ВсЬна нед-Ьля ставашг» поучителна екаска въ Акардженското училище, 
гдЪто саяонътъ не постигаше за гол'киото иножество отъ любопитни слушатели. Него 
врЬие читалището располагаше и съ гол'Ьма вече библиотека, която всЬки день и 
■е^кону гражданину б^нае достА!пна. Читалището даваше и пр'Ьдставления въ полза 
своя и на училищата. На края на всЬка година читалището си правеше публиченъ 
•гчятъ аа д'Ьлата въ присхтствнето на черковната община. Посл-Ьдняга война пр-Ь- 
йена живота на читалището ни (еж. Атанасъ Ивановъ, „Черти изъ животътъ*^,, 
стр. 37 — 89. 



— 172 — 

ч^ладкопойно. Когато зап^яли двамата „херивикото^ въ нед^Ьленъ 
день, богомолцитЬ въ черквата оставали прехласнати на м'Ьстата 
•си. Този хубавъ гласъ отсЬтн*, казватъ Старозагорци, докаралъ 
„6'Ьля'' на главата на отца Васил ия, та той се вид'Ьлъ принуденъ, 
•безъ вр-Ьме да напустне Заара. 

Василъ Ивановъ, б&дащиятъ Левски, посЬщавалъ редовно 
училището и билъ обиченъ другаръ на съученццит* си. Той оби- 
чалъ да скита често по лозята и^ да се катери до върхищата на 
най-високит^ ор']^хи. Не веднажъ го наказвалъ вуйка му съ бой 
за т*зи му постхпки. Василъ Ивановъ се изгубиль отъ Стара- 
^агора, когато си отишелъ (1856—1857 г.) и вуйка му. Ста- 
розагорци забравили бърже й единътъ и другиятъ. 

Изминали се близу 15 години отъ тогава. СъученицигЬ на 
Василъ Ивановъ станали: учители, търговци, занаятчии и въз- 
мъжали хора. Мнозина отъ гЬхъ се изженили вече и навъдили 
доволно д-Ьца. Хаттй-Хумаюна въ Турция продължавалъ да сх- 
щестаува само като документъ, почти безъ никакво значение. 
БългаритЬ се възползували отъ прогласяванието му и впустнали 
се въ люта борба съ цариградската гръцка патриаршия, за да 
си извоюватъ черковни правдини. Борбата се вод']^ла, и отъ дв'Ь- 
тЬ страни, упорити и ужесточено. Високата Порта въ Цариградъ 
^ила залисана доволно въ тази борба. 

Въ Влашко, отвъдъ Дунава, било пълно съ наши емигран- 
ти и пр-Ьселеници. Т* наблюдавали борбата на своит* братия отъ 
тамъ, ала не храняли големи над']^жди отъ изходътъ й за бъл- 
гарите. По-бйли уй-Ьрени, всички, въ силата на всеобщиятъ 
бунтъ, който можалъ да згромоляса Турция и да закопае мощьта 
ла цариградската патриаршия. На чело на т^^зи наши революци- 
онери въ Влашко стоялъ, въ Букурещъ, „Тайния Български Ре- 
волюционенъ Комитетъ." Василъ Иваяовъ билъ сега единъ отъ 
най-в*рнигЬ служители на този комитетъ и единъ отъ най-вид- 
нйтЬ му членове. Той се именувалъ вече Василъ Левски. 

Въ годината 1869, Василъ Левски се явилъ повторно въ 
•Стара Загора, придруженъ, казватъ, отъ Ангелъ Ккнчевъ. Т*, 
двамата, носяли съ себе революционни брошури, издадени отъ 
Комитета, които подканяли българския народъ къмъ бунтъ. Левс- 
ки се ср-Ьщналъ въ Заара съ своигЬ бивши другари, съобщилъ 
имъ мисията си, наелектризиралъ сърдцата имъ бърже и ги пр*до- 
•билъ лесно за д*лото. Комитетътъ въ Стара-Загора билъ осно- 
:ванъ напълно и Левски заминалъ за Влашко. 



г 



178 



'^ Бунтовническата идея била разпространявана изначало твър- 
ди предпазливо. Черковния въпросъ се намиралъ тъкмо (1& 
февруари 1860 г.) въ своя най-гол^мъ разгаръ. ГръкомаяитЬ въ. 
Заара били много наежсни ср4щу българигЬ, та оставало сама 
да подушатъ за с&ществуванието на комитета и да прЪдадать 
далото незабавно въ ржц4гЬ на турскит* власти. Въ Стара-Заго- 
ра стояли на лице още и бьлгарскигЬ чорбаджии, по видимому^ 
пр4данни служители на „царщината", които требвало да се спе- 
\ челятъ за д*лото, поне за сигурность отъ издайство. Левска 




Колю Ганчевъ. 

^р^^длагалъ, въ начало, убийство за гръкоманит^^ и за чорбаджии- 
тк, но члеяоветЬ на заарския комитетъ отхвърлили предложение- 
то му категорично. Старозагорските чорбаджии били и хора, до* 
некад*, родолюбиви, та комитета се над^ялъ да ги предобие на. 



— 174 — 

I 

^страната сгц едао кдЯ'о за1ср(1лвиця на младежьта пр^Ьдъ турските ; 
•власти и друго, като добри спомагателни членове въ материал!» 
• отношание. 

На чело на Старозагорския революционень комитеть билъ 
гпоставенъ Колю Ганчевъ. Колю Гаячевъ е чов-Ькъ честе&ъ н 
:идеалень. Той другарувалъ съ Левски още отъ детинство ^^). 
•Въ Стара Загора минавалъ за искусенъ обущаръ и отличеяъ ви- 
-олонистъ. ЗаарскйтЬ младежи се групирали около него, за весе- 
-лиятъ му нравъ, за стдкиятъ му говоръ и за омайното му 
„кемане.* Колю Ганчевъ е толкозъ идеална личность за Стара- 
■Загора, колкото е идеаленъ Левски за България. Ако единътъ е 
Жеусъ, другйятъ е Иавелъ. 

Арабаконашкото приключение и уб4сванието на Левски (6-и 
'февруари 1873 г.) изнесли далото на букурешкия таенъ рево- 
•лющющпъ комитеть пр^дъ очит* на ц*лия български народъ. 
^^ОтарозагорскитЬ „заклати* младежи, обаче, не се уплашили отъ 
печалната катастрофа и не се отрфкли отъ д-Ьлото. Наопаки. Т* 
тепърва прегърнали революционната идея и станали нейни по- 
.гор-Ьщи поклонници. Въ туй отношение, тЬ заприличали на в*р- 
1НитЬ апостоли на Исуса. 

Подиръ убЬсванието на Левски, въ Стара-Загора билъ пра- 
тенъ за апостолъ, отъ Букурещъ, Атаяасъ Узуновъ. Старозагорс- 
ките „съзаклятници" поср^щвали новия апостолъ въодушевленно 
и възприели проповедите му жаднорадостно. Когато Узуновъ на- 
^пустналъ Заара, за да отиде въ градъ Хасково, Старозагорския 
реврлюционенъ комитетъ разполагалъ вече съ доволно пари и 
•стотини верни ратници. Въ тайните на „народното дело" билн 
.посветени вече, отъ Коля Ганчевъ, и неколко души учители и 
•свещенници отъ селата. Тайната за „бунта" не била вече тайяа 
за старозагорското българско общество; тя била присадена въ 
града почти въ всека кйща, дето туптяло българско сърдце. То- 
гавашните хора разбирали, обаче, по- добре „да пазятъ тайна,*' 
та „тайната на революцията," макаръ че пълняла почти всичк! 
'български кащи въ града, оставала скрита въ сърдцата само на 
българите, делото на „бунта* въ Заара отивало успешно на- 
предъ а престигали благоприятни известия и отъ селата, че то 



185) Въ „Сборниче Васил ъ Л«вски'^ издадено въ София за споменъ 
на 23- годишнината отъ смъртьта на Апостола, има твърди не в-Ьрни рабоШ 
.за живо1а на посл^^дния и на вуйка му въ Стара -Загора. 



г 



175 — 



|4абавало широки корени и тамъ. Ето въ такова положение се 
намирали работигЬ на бунтовническото д-Ьло въ Стара Загора, ко- 
гато Атанасъ Узунозъ се заплелъ безразсъдно въ убийство на 
Хаджи Ставря въ Хасково ^^^). 

Хасковското приключение било необмислена * авантюра на 
самия Узуновъ. Той заплелъ, сетн*, въ това д^ло и други мно- 
го български родолюбци, в4рни служители на бунтовническата 
идея, семействата на които направилъ безъ вуЬм^ нещастни. Въ 
Заара били посочени отъ него двамина видни младежи, които 
най-много го въздържали отъ това убийство ^^'^}. Сетн* т*зи 



13в) Хаджи С гавра билъ чов%къ чорбаджия, разааденъ гръкоианъ, виденъ 
членъ въ незддвча и върлъ гонигед^ на българщината въ Хасково. 6л да не би 
Ьр^чидъ и на , бунтовническото д^ло" въ тоя край, Атанасъ У^уновъ се навлъ саиъ 
да го убие. Убийството било пр'Ьдорвето необиислено и въ твърди неудобен ь часъ; 
Увунова хванали и предали въ 'рдцЪт'Ь на .в^в|!Стит%, сл^дъ като та набили добр4. 
На полицията той направилъ воечатаение — като уиопобърканъ и ,,серсеиинъ'' че- 
вЬкъ. Цоед-Ьдната се готвела дори да го пуетне, йди да го ар'Ь прати въ пловдивсква 
ватворъ само за 5 — 6 и^сеце, до като малко повразумФе. Неочаквано, обаче, Узу- 
новъ се впустнадъ въ втора авантюра, иаого по-опасна отъ първата. Везъ да изиск- 
ва в^кой отъ него, то се втурналъ сега пакъ да плаши цариградското правителство 
като пожедалъ санъ да изложа — ка^^ви причини са го подбутнали да пр^дириеио 
убийството ва Хаджи Ставря и какво желае българския народъ. Съ тази си постлкп- 
ва той пр%ди8викалъ известния .Чр^звичаенъ схдъ", та принесалъ иеча услуга се- 
6%, на .бунтовнипесвото д-Ьдо* ъ на мнозина свои добри приятези (вж. и въ Ст. 
; Зашгото „Минало^Ч 

I 137). Посочени били отъ него: Георги X. Дечевъ и Стефанъ Сливковъ, осно* 

I ввтелни членове на «Заарския революционвнъ комитетъ/ синове на доволно видни 

; и ваможни родители и добри приятели на Левски още отъ ученичество* Трогателенъ 

I билъ номента при арестуванието и откарван1№то въ заточение на Стьфжа Слввкова. 

Той бнлъ едва четири дни жененъ. Изскубнатъ билъ ва сила изъ пр^грхдкит'^ на 

св. Д%ла Стара-Загора цорониЛа сълзи за него А Сливковъ билъ ювоша ле- 

, строенъ, червендалес1ь, черноокъ и съ буйна къдрава коса. Такъвъ е и дюсъ^ 

мче етарецъ. Той билъ хванатъ пр^зь Май, когато природата въ старозагорския 

1фаЙ е най-засм^аа, а въ Кюрдистанъ го откарали едва въ края на м^сецъ Юни, 

1873 г., когато околностите на Диарбекиръ пр^дставляватъ едно парче 01ъ адътъ. 

Стоянка, неут'^шната млада булка Сливкова, ето какъ оплаква разд'Ьдата съ М2- 

4вътъ СИ : 

Стоянка по дворъ ход'Ьше ;^ Вчера да б^кденъ подъ в^нци. 

Като ходеше плачеше ,А днеска въ тъмна тъмница. 

И на Стефана думаше: ,Но иди, либе, прощавай 

уСтефане, либе, Стефане «И мене недей забрава, 

„Тъй ли ни било писано, ,На лий за в^ра за прав18, 

, Писано и урисано: «Българинъ често тъй страда^. . . 

Тави п%севь е написана отъ г. Петъръ Ивановъ, сл^дъ заточванието на Слвв- 

«ова. Та се н^е въ Стара-Загора и днесъ. 



1 



— 176 — 



двама младежи били откарани въ Пловдивъ, Одринъ, Царяградъ, 
оть д-Ьто ги пратили на в'Ьчно заточение въ Диарбекиръ Бь 
посл^Ьдния градъ тЪ престояли до края на освободителната война, 
когато, по силата на св. Стефанския договоръ, били отпустнатв 
на свобода, да се завърнатъ въ родниять си градъ. 

Хасковското приключение завл'Ькло на заточение въ Кюр> 
дистанъ мнозина млади и интелигентни българи и оть други 
наши села и градове. То отворило очитЪ на заспалото турско 
правителство до толкова, та последното разбрало хубаво, че бъл* 
гаритЪ въ Тракия и Мизия готвятъ н1кщо много сериозно про* 
тивъ империята, което требва съ врЪме да се потуши. И ма- 
каръ турското правителство да съзнавало, че хасковското при1игю- 
чение го довело въ диригЬ на единъ доволно сериозно обмис- 
ленъ бунтъ, то все пакъ намерило за по-благоразумно, да му н& 
отдаде видимо голямо значение, а да се пр^кстори майсторски 
на сл'Ьао, да се задоволи съ направенитЬ заточения и да спла- 
ши българския народъ повече съ безстрашното си, отъ колкото 
съ своитЬ пр^Ьсл^Ьдвания и репрееалии. На това основание, отъ 
Цариградъ били дадени веднага наставления на провинциаднитЬ^ 
власти въ тая смисъль. ТЬмъ било внушено доволно натъртено^ 
пакъ да бдятъ строго върху д'Ьйствията на българитЪ и за на* 
пр'Ьдъ, обаче насилия и пресл']^двания тр^Ьбвало да изб^гватъ, за 
да се не дава на посл'ЬднитЬ никакъвъ поводъ за роптания в 
оплаквания. 

Високата порта въ Цариградъ се страхувала явно отъ 
едно какво да било вълнение отъ страна на българите, защото 
имали прЪдъ видъ злвгЬ сетнини отъ него, които можали да. 
б&датъ опасни за държавата. Тя се страхувала въ случаять вай- 
главно отъ необузданниятъ фанатизъмъ на мохамеданското про* 
столюдие, отъ хищническиг! инстикти на силнитЪ и влиятелни^ 
бегове и отъ гол^Ьмата неразпоредителность и безсилие на самитЬ 
власти. ТЬ вкупомъ би можали да пр']^дизвикатъ, въ таквозъ 
опасно вр^ме, и сЬчь и обири, и подпалвания на села и гра- 
дове, и обезчестявания на жени и д^Ьвици, и редъ други неже- 
лателни работи, що би навлекли пожаръ върху главата на Турция. 

БългарскигЬ революционери въ Влашко и Турция били до- 
волно окуражени отъ очевидната уплаха на Високата Порта. Тод 
гол^Ьмъ турски страхъ не останалъ скритъ за тЪхъ за дълго врЬ- 
ме, защото правителството цариградско го проявило глупаво ощо 
въ първитЬ м^Ьсеци подиръ хасковското приключение. 



г 



— 177 — 



По ц-Ьлото турско царство въ Европа загосподарувала вне- 
запно небивала до тогава свобода. Чудна пром-Ьна настанала не- 
очаквано и въ обноскигЬ на мохамеданит-Ь и на самигЬ власти 
спрямо българитЬ: еднит* се показвали вече кротки и добродушни, 
а другйт* справ-Ьдливи и снизходителни. 

Така мълкомъ подарената свобода на българит*, отъ която 
посд4днит* се ползували напълно, дала имъ сигуренъ поводъ да 
в*рватъ, че турскит* държавници въ Цариградъ са стреснати 
наистина отъ далото на бунта, и че Турция само чр-Ьзъ рево- 
люция ще склони да даде чов-Ьшки правдиви на българския на- 
родъ. И въодушевени така отъ тая твърда в-Ьра, българит* въ 
турско се впустнали д^тинско-радостно въ омайнигЬ пр^грждкй 
на кървавата богиня на революцията. На вредъ по заробеното 
ни отечество, въ села и градове, въ черкови и училища и въ 
най-скритата колиба на горския овчаринъ, закипялъ новъ жи- 
вотъ, нова енергия и нечувано безстрашно завладяло сърдцата на 
всички българи. 

Хасковското приключение не побъркало нито най-малко на 
развоя йа старозагорския революциояенъ комитетъ. Наопаки, д-Ьй- 
ностьта на комитета се усилила и разширила тепърва, сл-Ьдъ като 
били заточени въ Диарбекиръ двамата за^рски младежи, за които 
по-гор* казахме. Заарскит* българи останали страшно възмутени 
отъ заточванието на Сливкова и Хаджи Дечева, защото гЬ счи- 
тали и дв?1мата за юноши въ нищо не причастни и съвсЬмъ 
невиновни. ТЬмъ не било изв4стно още, че въ Заара сжществу- 
валъ комитетъ, който работялъ ^а подкопаване основит* на тур- 
ската държава. ТЬ всички до тогава си знаяли само „читали- 
щето**, което имало задача да просвещава и да упжтва хората 
въ истиннит* на съвременната наука. А въ това „читалище^* 
играяли видна ролъ само даскалигЬ, които събирали народа въ 
празднични дни и го поучавали. 

См-Ълит* старозагорски революционери, начело съ Коля Ган- 
чевъ, се възползували хитро отъ неочакваната случка, и, до като 
заарскигЬ младежи били още силно възмутени и развълнувани 
ср*щу несправедливата постхпка на турскит* власти, т* . сполу- 
чили да пр^думатъ около 150 души отборъ еснафлии и търговци 
да се запишатъ за членове на тайния заарски революционенъ 
комитетъ. Тефтери на комитета почналъ да се пълни сл-Ьдъ това 
ежедневно съ нови и нови съзаклятници, които се надпреварили 

12 



— 178 — 

хега да се записватъ, както правяли недавна при първото осео- 
вавание на читалището. Въ скоро вр-Ьме, заарския революцио- 
ненъ комитетъ разполагалъ вече съ доволао хора и съ доволно 
пари. Колю Гаичевъ възпламеоилъ сърдцата на всички, окура- 
жилъ ги, пр-Ьдставйлъ имъ негледно окаянното положение на 
Турция, посочилъ имъ на силата и на готовиостьта на Русия, 
да се хвърли върху сплулиятъ вече трупъ на империята и да го 
разкъса на части. Той вЬрвалъ, горкиятъ, непоколебимо въ свои- 
те р^чи, вярвали непоколебимо и него членовет* на комитета ! 

Въ Заара и по селата се почнали вече сериозни пр-Ьго- 
товления за бунтъ. Колю Ганчевъ, душата и организатора на 
всичко, не спялъ по ц^ли нощи, да дава разпоредби и настав- 
ления. Той се сношавалъ непоср^дственно съ комитета въ Бу- 
курещъ, къмъ когото последния ималъ единственно доверие. Ко- 
гато имало да се съобщи на заарския комитетъ н-Ьщо много ва- 
жно, Коля Ганчева повиквали в-ь Букурещъ лично да се яви. 
Той пр*скачалъ Дунава на няколко пжти, като вземалъ винаги 
съ себе сестрината си дъщеря, която завеждалъ въ Влашко, ужъ, 
да я лекува. 

Както по^пр^ди зарит* на просвещението, така сега пла- 
мъците на бунта, били присадени въ селата отъ учители и све- 
щенници. Почти въ всЬко българско село въ заарската кааза, 
д-Ьто имало училище или черква, имало и комитетъ. РаботигЬ на 
комитетите въ селата отивали н^какъ по като по вода, по- се- 
риозно, по-усърдно, защото селенигЬ били по-безстрашни, по- 
верующи, по-преданни, по-сгрупирани и по -запазени въ действи- 
ята си отъ очите на властите. Техните тайни комитетски пощи 
€новяли всеки день до Заара. Колю Ганчевъ на селяните се и 
вадеялъ главно. 

Заарските младежи били като опиянени отъ лъхътъ на ре- 
волюцията. Търговци и занаятчии стояли като залисани въ дю- 
кените си и почти никому се не хващало вече работа. Те всички 
мислили и мисляли, та не знаяли често и какво мислятъ. Като 
били членове на комитета, на мнозина отъ техъ се вече стру- 
вало, че те ех вече съвсемъ преобразени, че не еж вече нито 
терзйи, нито обущари, бакърджии, бакали, приматари, сапунджии, 
ами като да стоятъ нещо твърде по-високо отъ всички смъртни 
хора на света. Те обичали да дружятъ помежду си ежедневно, 
да ходятъ по лозята, да седътъ подъ върбите край Бедечка, да 
пиятъ ракия, да пеятъ на тихъ гласъ бунтовнически песни и да 



г 



— 179 — 



фазговарятъ за ближущето се възстание и за провалата на Тур- 
ция. Мнозина отъ тЬхъ примесвали въ разговора и хвалби аа 
своитЬ нови 41тагани, за хубавитЬ си пушки и револвери, за ме- 
шиненигЬ паласки и за пълнитЬ кюпове съ барутъ, които спо- 
лучили едва да купятъ и да спастрятъ на скришно м-Ьсто. На 
Узунджовския панаиръ селенигЬ откарвали стокигЬ на заарскигЬ 
търговци, а на връщане наговаряли въ колята си пушки и ята- 
-сани, които сиотуляли подъ с*ното и подъ човалигЬ. Други пре- 
возвали барутъ отъ казанлъшкото село Гюсово ^^), насипанъ въ 
^'олеми стовни и кюпове, който употребявали за правение на 
фишеци. Така се подготвяли неуморно за въстанието и селени и 
граждани, което щ,ело да избухне наскоро и което всички очак- 
вали съ нетърпение. 

Старозагорските съзаклетници станали, по едно време, така 
дързки и свободни въ действията си спрямо обикновенните турци 
въ града, щото обърнали явно вниманието върху себе си на 
-заарската полиция. Не веднажъ, турските ковашки първенци, въ- 
-вирали въ очите на нашите старозагорски чорбаджии, че бъл- 
.гарската младежь въ града, отъ некое време насамъ, станала 
^ила необикновенно вироглава, зломисълна и създавала големи 
неприятности ноще на „каракола.'' Тези необмисленни буйства 
ла младежьта, казвали те, можали лесно да разприятелятъ турци 
и българи въ града, и да докаратъ „беля" върху главите на 
последните. 

Като не били посветени добре въ работите на комитета и 
като не знаяли по какъвъ начин ь да възразятъ на грубите на- 
тяквания на турците, нашите старозагорски чорбаджии смънквали 
обикновенно предъ техъ, или гледали да успокоятъ гневътъ на 
каймакама и на беювете съ това, като имъ посочвали на силата 
на падишаха, предъ която, шепата гладни и дрипави „чапкъни," 
що кръстосвали ежедневно* заарските улици и хлевоустяли по 
кърчми и кафенета, не можали нищо да направятъ. Срамота било 
за царщината, най-после, казвали чорбаджиите, да обръща тя 



1*38). И^'Ьдв освобождевието, въ южвиИ скловове ва Мхглишката плавива, 
жмало три туроки села съ ине Гюсово: Долво, Ср']^дво и Горво. Т'Ь двесъ ех распо- 
ложеви ЗБВвовисво край бр']^говет'Ь ва Гюсовската р^ка, притокъ ва Кара- дере, що 
вр^сича Казавлъшкото шосе. Гюсовци били страшви разбойвици въ турско вр'Ьне и 
често валитали ва ,Ромавкат'Ь.'' Т-Ь изработвали хубавъ баруть и го продавали съ 
добра печалба ва конитетитЬ пр'Ьзъ 1874—75 год. Пр^зъ вр']^нб ва освободителвата 
«ойва, гол-Ьма частъ отъ гюсовци били изклави. 



„ 180 — 

толкозъ гол'Ь|10 внимание върху думитЬ и действията на голтак 
цнтЪ, които не знаяли ни що вършап», ни що бръщолевятъ.' 
Ако да би имало н-Ьщо сериозно и страшно, отговаряли чорба* 
джйитЬ, противно на държавните закони и наредби, то трЪбвало 
да б&де известно най-първо тЬмъ, които постоянно се сношавали 
съ българитЬ въ града и по селата и жив^яли винаги между 
тЬхъ. Така бивали маскирани твърд'Ь често д'Ьйствията на заар- 
скитЬ съзакл^Ьтници пр'Ьдъ м'ЬстнитЬ власти дори до самиятъ день 
на въстанието. 

Букурещкия централенъ революционенъ комитетъ отлагалъ 
дълго вр*ме въпросътъ, да опр-Ьд-Ьли точно деньтъ на всеобщото 
възстание въ България. Работата не била току така лесна, както 
се тя представлявала пр-Ьдъ очит* на младит* и буйни юноши, 
отвъдъ Дунава и Стара планина, що не били посветени изъ 
тънко въ тайните и въ с&щностьта на далото. Колкото послед- 
ните били буйни, нетърпеливи и почти екзалтирани, толкозъ по- 
нредпазливи и по-въздържани се показвали членовете на коми- 
тета въ Букурещъ. Те взимали предъ видъ всички злини и не- 
щастия, що би можали да постигнатъ целия Български народъ, 
въ случай, че възтанието не би сполучило; а подиръ една голема 
несполука, която би отворила хубаво очите на турското прави- 
телство, второ възстание въ България едва би можало вече да 
се организира. 

Най- подиръ, следъ дълги отлагания и колебания, централ- 
ния комитетъ въ Букурещъ се принудилъ да се поддаде на пре- 
думките на своите апостоли и да последва желанията на гото- 
вите за възстание съзаклетници. Деньтъ за едно големо и все- 
общо възстание въ България билъ определенъ да б^де 16 сеп- 
тември 1875 год. 

Въ началото на месецъ Августъ 1875 г. въ Стара-Загора 
се получили, чрезъ търновската комитетска поща, прокламациите 
на букурещкия централенъ комитетъ, който подканялъ българите 
къмъ всеобщо възстание ^^^). До кдде средата на Августъ, гЬзи 
прокламации били пръснати по всички български села въ заар- 
ската кааза, що били готови да взематъ участие въ проектира- 
ното възстание. 

Прокламациите носяли датата 8 септември 1875 г. и ори- 
гиналниятъ комитетски подписъ: издадена отъ хиляди Вжл- 



139). 3, Стоановъ, „Записки по БхлгарскитЬ Вхзстанвя," стр. 194, 1894. 



— 181 — 

I 

щарстси егастанници въ Валканптк. По онова вр^ме, когато; 
щтй не разсъждавалъ, и когато било всцчко вземано отъ всЪг^; 
кого за чиста монета, тази прокламацил привела заарскит^ въз-) 
«танници въ нечуванъ възсторгь. ТЬхнитЬ души били препълнени 
«ега отъ радость и сърдцата имъ туптЬли нетърпеливо, часъ по- 
«коро да настхпи минутата за възстанието. Но понеже въ про- 
кламациигЬ не билъ посоченъ деньтъ на общото възстание, а 
€амо се загатвало за него, че скоро ще настане, то заарския 
комитетъ побързалъ да прати въ Търново нароченъ чов^къ, който, 
да научи отъ тамъ положително, коя дата е опр^д^лена отъ Бу- 
курещъ за избухванието на революцията. Пратенникътъ потеглилъ 
отъ Заара на 7 Септември призори, а сл^дъ една седмица вече 
се завърналъ съ писмо отъ пр-Ъдс^дателя на търновския револю-* 
ционенъ комитетъ, въ което последния изв-Ьстявалъ на Коля Ган- 
чевъ, че възстанието въ ц*ла България ще избухне на 16 Сеп- 
тември вечерьта ^^°). 

Това многоочаквано известие до сега не зарадвало еднаква 
всички членове на заарския комитетъ. То стреснало едни, а мно- 
зинството привело въ силно и неокачествимо разочарование. Най- 
^уйнитЬ и най-нетърпеливит* елементи, що натяквали най-много 
на централния букурешки комитетъ, че бавялъ безсрамно датата 
на общото възстание, и че той не чувствувалъ въ свободна Ро- 
мънйя жестокоститЬ на султановото управление, — сега т^зи сж- 
щигЬ елементи се разочаровали най-силно и намерили за благо- 
разумно да се отц^пятъ отъ бунтовницигЬ, като казали, че да- 
тата 16 Септември била глупаво избрана, и че обстоятелствата 
по настоящемъ били тъкмо най- неблагоприятни за бунтъ. Т* по- 
влекли подиръ себе си още няколко десятки уплашени младежи,^ 
които се срамували да заявятъ открито, че се отричатъ отъ клет- 
вата си, ала които сега вече се окуражили и пресрамили; 

Най-страхливи и безкуражни се показали въ случаятъ Заар- 
«китЬ интелигентни/ и свършившит* въ странство младежи; тЬ 
-били първи, що способствували изъ начало, да въвл^катъ народа 



I 140). Пратеника на ваарскца коиитетъ се казвалъ Андрея Моич^вт>^ учитель 

въ село Обруклии. До като работнт^Ь на заареквя комитетъ вървели по недъ и иа- 
«ло, Андрея Момчевъ иинавалъ за човФкъ вай-нр1Ьданъ на д^^лото; сетн'Ь той излф- 
8алъ чов^къ твърд-Ь иалодушеиъ, та пр^да<1Ъ въ ряц^т*!) на турскитЬ власти съ сто- 
тйни свои бивши другари, едни отъ които били изброени, а други съсипани отъ. 

. бой и хвърлени въ затвора. За това свое пр-Ьдателство, Андрея Мончевъ билъ по- 
хилванъ и облагод'Ьтелствуванъ отъ Валиде Сулханъ. 



— 182 — 

въ водовъртежа на революцията, а сетя* го изоставили' безжало-; 
стно вср-Ьдъ опасцостьта, като корабъ безъ кормило, да дар» 
самъ начинъ да се избавлява. 

Засрамените занаятчии и търговци се изнизали мълчишката 
изъ Заара, единъ по единъ, и хванали пжтя къмъ Узунджовския 
панаиръ, който билъ тъкмо въ най-гол-Ьмиятъ си разгаръ- Въ града. 
Останалъ само Стамболовъ, едва пр-Ьстигналъ пр-Ьзъ Цариградъ, и 
овде неколцина честни и решителни старозагорци, между които 
личали незабравймйт* братия Жекови, идиалниятъ Колю Ганчевъ,. 
пр-Ьданяия Колю Райновъ и младото момче Георги Кюмюревъ. 
И ако да не били още и селенигЬ, що се кл^ли по сто пжтв 
въ день пр^дъ Стамболова, че еж вече напълно приготвени и че- 
ще му останатъ в4рни другари до край, този последния мжчно бк 
склонилъ да развее знамето на свободата въ Стара- Загора. Не по- 
малко билъ отчаянъ Стамболовъ и отъ това, че Господиаъ Ми* 
хаидовски, председателя на Заарския Революционенъ комитетъ по- 
влекалъ се така сащо сл^дъ умътъ на отцепницит*, та проста- 
налъ отъ н4колко дни да посЬщава заседанията на комитета, из- 
бегвалъ явно срещите на преданните ратници на делото и най- 
подиръ захваналъ да се крие и да не пропуща никого при себе. 

Още на сжщйя день (14 Септември 1875 г.), когато се за- 
върналъ Андрея Момчевъ отъ Търново, верните заарски съза- 
клетници се събрали вечерьта въ домътъ на братя Жекови и^. 
следъ като обсадили въпроса за бунта отъ всека страна, съставили 
окончателенъ планъ за действие въ деяьтъ на избухванието му 1^^). 

Рано зараньта, на 15 Септември с. г„ отъ Заара били раз- 
пратени комитетскй хора по всички големи Старозагорски села| 



141 ) Братва Жекови били хора търговци и прфданпи отъ душа и сърдце Ц 
комитетското д-Ьло. Т1Ьхната К2ща, въ Акарджаиската иахада, била свърталище ц 
веички апостоли на свободата, които посещавали Заара пр^ди въвстанието» Ш 
дееьтъ на въвстанието, пише Захари Стояновъ, „въ вхщата нв Братия Жекови внаЩ 
еъбрани постоянно до двадесеть души готови бунтовници. С'Ьки отъ т']Ьхъ работеЯ 
еъ усхрдие онова, за каквото б-Ьше достоенъ. Едни пр'Ь 1исваха прокламации и ш 
шяха писма; втори правя1а фишеци и л^еха куршуми; трети р1Ьдяха знаието» кое1^ 
не б'1^ше още доискарано. Братия Жекови, 5—6 души братия, които живееха въ еди1^ 
дворъ и които възлизаха на 25 души, мхжие жени и д-Ьца, сичквт^ работиха е| 
нась заедно^.— Горещъ ратникъ въ Старо- Загорското въстание билъ и автора Ц 
^,Княжество Бълшрия'*, г. Димитровъ, който съобщава любопитни работи въ кя.| 
на съчинението си. Ние си послужихме така^ освенъ отъ разкази на еъучастивц| 
още съ „Запискнт']^" на 3. Стоянова, прямъ участникъ въ това въстание. | 



— 183 — 

да свйкатъ селскитЬ възстанници на оржжие, да ги пр-Ьготвятъ 
добр* за бой и, на 16 Септември вечерьта, да ги доведатъ на 
опр-Ьд^ленигЬ край града м-Ьста. 

За възстанницит* отъ полскит* села били опр-Ьд^лени Ла- 
шинскижЬ гробища ^^^)\ за Чирпанци — мсЬстностьта Туй Чу- 
чура, край Чирпанското шосе; Келю Ганчевъ билъ пратенъ да 
доведе мхглижани и енинци на Вешъ-Бунарг; Андрея Момчевъ 
требвало да се яви съ Обруклийци на Гаазилеръ-Баиръ, а 
старозагорци щ^ли да забиятъ знамето на ЧаЬьръ Могила^ д4то 
билъ сборния пунктъ за всички. Ако числото на възстаницитЬ. 
достигнало най-малко 300 душу, войводата щ^лъ да даде знакъ 
за походъ къмъ Заара, за да се мине цр-Ьзъ градскигЬ улицн съ 
разв-Ьено знаме и да се изкаратъ насилственно всички отц^пници, 
що би се намерили скрити по таванигЬ. Мирнит* турци щ-Ьли да 
бхдатъ пощадени, а лошит* наказани съ смърть. 

На 16 Септември, 11 часа вечерьта, всичкит* Заарски 
възстанници, отъ града и селата били длъжни, живи или мъртви^ 
да се явятъ на посоченит* отъ комитета пунктове. Паролътъ, за. 
разпознаване комитетскит* хора въ вр'Ьме на бунта, билъ опр*- 
д*ленъ да бжде: Орелъ за които питатъ, а Левг^ — за които 
отговарятъ. Стефанъ Чафутовъ билъ натоваренъ отъ комитета да 
събори мостътъ надъ Марица, при Т. Сейменъ, по който минава 
Хиршовата железница къмъ Ямболъ, да скъса телеграфнит* жици 
я доведе сейменци на Чадъръ-Могила. 



142) ЛатинскитЬ гробища въ Заара остааалн отъ римско врФме. Т^ с& 
1адали въ южния край на града, д-Ьто се хубав-Ье по настоящемъ равкошенъ градска 
■аркъ, при саката жед'Ь8нопхтна станция. До пр^взеианието на Стара-Загора отъ 
гурцит^Ь, Латинскит'Ь гробища били запазени непокътнати, окрхжени съ статуи в 
надгробни плочи, покрити съ любопитни латински и гръцки надписи.— Въ турско 
кр11ие, Заарскит-Ь иохамедани харесали м^стностьта за ,,Вогомолище'* и си съградили 
Гука Ламжзгяхь (джаниище, но християнски — Черковвщб), като отвалили плочитЬ. 
Ш статуитЪ и ги натрупали въ безпорядъкъ на западната страна на н^стноотьта. Гол'1иа 
вметь отъ т'Ьхъ утраяли подъ бурените до поднръ освободителната всйна, и едни 
|К1И ор-Ьнесени въ Пловдивския и Софийския народни музеи, други вл^^8ли въ 
■■довети на новитЪ постройки въ града, трети съвсЬнъ пропаднали, а доволно отъ 
Нхъ сполучилъ да открие и опише професоръ Иречекъ, когато пос']Ьтилъ Стара- 
кагора цр-Ьзъ 1880 год. 

^ Намжзгяхътъ (2—3000 кв. метра пространство) билъ ограденъ отъ вси 

кцмни съ високи до 1 м. надъ земята каменни дувари, които се завършвали отгор^ 
рстровърхо и стр^Ьхоподобно. Имадъ три входа: Вападъ Сев']^ръ, Изтокъ. В&тр^ въ 
^адата турцнт'Ь се моляди л-Ьт-Ь дружно за дъждъ, за покойниците си, или наблю- 
^вали пр^зъ „рамазава^^ пехливанит'!}, когато се боряли. 



1 



— 184 — 



По видимому, работата още отивала добр']^ Пра Стамболова | 
се явили въ Заара: юначния Георги Икономовъ отъ Сливенъ, 
Зах. Стояновъ отъ Медвенъ и Д']^до Никола оть Хаинито. Двамата 
първи били безстрашни и окуражавали апостола постоянно; пое- 
л^дннятъ му вдъхналъ най-гол'Ьма в^Ьра въ добрия изходъ на въз- 
станието, защото му се закл*лъ тържественно, че въ Хаинито той 
оставилъ 700 души свои хора, въоръжени отъ петит* до главата^ 
които го очаквали сега съ гол4мо нетърпение, да видятъ къмъ 
к&д^ ще ги поведе. Стамболовъ В'Ьрвалъ сл'Ьпо въ кл^ЬтвигЬ на 
Д-Ьдо Никола и го съв4твалъ на изпращане, да не бърза да 
изл']^зва съ четата си въ Балкана, а да възчака и Заарската чета. 
Шщо повече. Съв-Ьтницит* на Стамболова имали гол-Ьма надежда 
още и въ това, че, въ вр*ме на тържественната минута, когато 
знамето на свободата се развее надъ Чадъръ Могила и юнацит* 
запФятъ дружно бунтовническата п-Ьсень, то Заарскит* отц-Ьпници 
н^ма да изтраятъ скрити по таванитЬ, а ще се разк^тъ и радостно 
ще се затекатъ въоржжени къмъ сборището на своит* първи 
другари. Почивайки върху крил-Ьт* на св*тлата надежда, Стамболовъ 
и другарит* му поср-Ьщнали въодушевленно златнигЬ лжчи на 
зората на 16 Септември 1875 год. 

Въ вторникъ, 16 Септември 1875 г, ЗаарскитЬ турци сре- 
щали първия день отъ Рамазана, За Старозагорските възстаници 
това чудно съвпадение било твърд* благоприятно. Движението по 
махалите него день било необикновенно мъртвб, защото право- 
верните мохамедани прекарвали времето си въ ^хщи, коо въ пость, 
молитви и спанье, кое въ домашни залисии. С4мо турските цигани 
и циганки сновяли по улиците шумно, като заминавали край 
портите на бейските конаци и диряли згоденъ случай да яахлуятъ 
вдтре и да подсигурятъ работата си за вечерьта въ харемлиците. 
те били всички пъстро напременени, а дайретата и тъпаните въ 
ржцете имъ треперили като живи, хубаво наваракладосааи и гиз- 
даво навързани съ пандилки отъ секакви бои. Ходжите тъкмяли 
ревностно шарени стъклени кандила край курнизите на „викалата", 
а ковашките заптии, съ разпретнати ракави, чистили рдждата на 
малкото градско топче съ шарланъ, „Замъ" да гръмне то вечерьта 
много страшно, та да се попукатъ устните на гяурите отъ уплаха. | 

Ва българските махали, въ вторникъ, било сдщо така мърт- 
во и безшумно. Уличните порти на „отцепническите*' кжщи би- 
ли хубаво подложени изъ вдтре, и никакъвъ човешки гласъ се 
не счувалъ по дворищата. Всичко било скрито, потулено, потае- , 



— 185 — 

^о! Само въ Акарджанската махала, въ широкиятъ дворъ, на 
^ратия Жекови, и въ покоигЬ на грамадната имъ к&ща, кипяла 
работа още отъ сутриньта. И жени и д^ца, и още двадесеть 
други революционери — бързали да пр'1^готвятъ всичко необходимо 
^а вечерьта, та да не остане нищо не натъкмено. ГрижигЬ и 
погледигЬ на всички, въ тази патриотична к&ща, били обърнати 
къмъ украсата на бунтовническото знаме, което неминуемо треб- 
вало да се пр']Ьготви за ур-Ьчената минута, за да се развее вол- 
ло надъ главигЬ на възстанницигЬ и да ги окуражи. 

ЗаарскигЬ ходжи не дочакали този деиь слънцето да се за- 
тулй хубаво задъ хоризонта, а дали знакъ, като че ли, прибър- 
зано, топчето да изгърми, и гЬ бавнали унесено по викалата на 
всичките джамии. Вечерната мрачина наст&пила изведнажъ, въ 
полето и въ града; джамиигЬ гр^яли въ тъмнината, като фарове 
по ср^дъ океана; отъ вс&де се носяли екове въ тишината отъ 
пЪсни, зурли, тъпани, даарета и кучешки лайове; а сърдцата на 
възстанницитЬ въ Акарджанската махала тупали сега нетърпеливо, 
като че се готвяли вс*ка минута да изхвъркнатъ изъ гхрдитЬ 
имъ на вънъ. Р-Ьшителния часъ се приближавалъ. 

Сл-Ьдъ дълго и безполезно чакане въ ср^дъ дворътъ на бра- 
тия Жекови, дано се н-Ъщо чуе, н-Ьщо да зашумоли по улицитЬ, 
да почука н-Ькой на гол-Ьмата пжтна порта, н-Ькой да подсвирне 
на хайдушки маниеръ, или да пр-Ьвтаса отъ н^кад* изв-Ьститель 
съ радостна в^сть, — Стамболовъ най-сетн* кипналъ, прибралъ 
малката (25 души) патриотична дружина около себе, връчилъ 
Колю Георчеву възстаническото знаме, обявилъ Георгя Иконо- 
мова за войвода, и самъ изр^калъ бунтовническата клетва, която 
всички едногласно повторили сл-Ьдъ него ^^^). ПортитЬ на братия 
Жекови се разтворили широко до резитЬ и малката зговоряа дру- 
жина изкочила весело на улицата и се изгубила въ тъмнината 
по направление къмъ Чадъръ Могила, Стамболовъ се над^валъ 



143) ^Пр'Ьда да изд-Ьзенъ обаче изъ градътъ и да трхгнемъ кънъ бойното 
поде, гд'Ьто сЬеи инаше права да ор'Ьдподага, че на първиятъ ощо девь може да стане 
жертва, 9% да изпълнихъ единъ хр^сгиавски дългъ — проводихме да викатъ попъ 
Ивана, нзъ градътъ, да ни конка за посл'Ьденъ пхть, и да ни закълне. Божвятъ 
служнтель обаче, нам1Ьрилъ за благосклонно да се откаже, само по тая проста при- 
чвва, че като било неговъ редъ да служи литургия идущата нед'Ьля, не можалъ да 
извърши подобно ир^стхпление, т. е. да ни закълне и комка" (вж. Зах. Сгоявовъ, 
,3аииски по Българските В18ставия'' I, 211). Попъ Иванъ още жив-Ье въ Стара-За-* 
1<ора. Той се приз а л'Ьтосъ, пр']^дъ мене чистосърдечно, че Зах. Сгояиовъ пише вер- 
но за пр-Ьстхплението му. 



— 186 — 






сигурно, че ще завари тамъ най-малко до 300 души добр* въ- 
оръжени юнаци. 

Когато малката възстаническа друя^ина, състояща само оть 
25 души, напустнала домътъ на братия Жекови, за да се от- 
прави къмъ Чадъръ Могила и да побие тамъ знамето на свобо- 
дата, — ночти въ сжщото вр-Ьме, н-Ьколцина заарски чорбаджик 
(Сава Хаджи Тодоровъ, Хаджи Андонъ Митовъ, Даскалъ Минчо- 
и Д*до Филипъ отъ Хрищени), на чело съ Хаджи Госаодинъ 
Славовъ, посЬтили конакьтъ на Еминъ-Бея и съобщили на по- 
следния по тънко, какво възнам-Ьряватъ тази нощь да вършатъ 
старозагорските български ^чайкъни.** То се знае, че Еминъ-Бей 
останалъ като гръмна'п> отъ това неочаквано и зловещо съобще- 
ние, за което не билъ никакъ подготвенъ. Още по-изненаданъ и 
изплашенъ останалъ каймакамътъ (Джамалъ-Бей) на Заара, 
който щ^лъ да понесе върху си цялата отговорность за нечува- 
ното произшетствие. 

Страшна паника завладяла нея нощь въ Заара. ВеселбитЬ. 
въ турските махали замлъкнали така мигновенно, като че ли ги за- 
н^мила некоя магическа тояга. Кандила, фенери, факли — всичко 
изгаснало. Хаджи Господинъ Славовъ свикалъ българските общи- 
нари на съветъ въ Бабина Градинъ метохъ ^^4). 

Въ разстояние на два часа, всички заарски мохамедани би- 
ли на кракъ, хубаво въоржжени. Краищата на градътъ били до- 
бре завардени, а по улиците сновели гжсти стражи. Телеграфътъ 
предрънчалъ още презъ нощьтакъмъ Плодивъ, Одринъ и Цариградъ, 
дето каймакаминътъ съобщилъ за неочакваното произшествие. Отъ 



144) Бабина ГраЪинъ метохъ се намиралъ въ Акарджанската яахала, ири 
черквата св. Богородица. Той се наричалъ така по името на богобоавливата Баба 
1^адв, която сл^дъ като изгубила мхжьтъ си и многообичната си дъщеря, харива- 
ла клщата си за метохъ на Ивернския гръцки светогорски мъвастиръ. — Мет хътъ 
билъ единъ отъ най-ирочутит^ въ заа реката каьза. Въ него се нам-Ьрвала чудотвор* 
вата икова на св. Богородица^ довесена отъ Света Го за, която често П2тв пр-Ьзъ 
родината олачала. Съ стотини жени се хрупали ежедневно около тази икона, да раз- 
е^ятъ тлгит^ й съ пари, съ поклони, съ ц'&лувки и св'Ьщи. Б^лнит-Ь седени пр'Ьспи- 
вали въ метоха по н-Ьколко нощи. Дървеницит'Ь въ Бабина Градинъ метохъ се счи- 
тали за най-едри въ Заара. — Ивернсви калугеръ жив']^елъ постоянно въ метоха 
чакъ до провъзгласяванието на Българската Екзархия. Той изпов']^двалъ гр-Ьшнитк- 
ежедневно и четялъ молитви на болиит^ и на бреиеннит-Ь жени. Прол^ть и есень 
ход^ль по селата да р^си и събиралъ за мъвастиря кожи, агнета, вълна, храва, 
които продавалъ въ Пловдивъ на единъ арнаутинъ. Въ метоха се събирали сетн^< 
българските черковно-училищна общинари. 



г 



— 187 — 



Сливенъ била поискана бърза военна иомощь, за да обуздае раз- 

лютенитЬ заарски мохамедани, които, като пр'Ьминалъ страхътъ,* 

I готв-Ьли се да нападнатъ българскитЬ махали, да плячкосватъ и: 

убиватъ. Заара посрещнала деньтъ 1.7 септември, потопена ц-Ьла. 

I въ страхове и тревоги! 

\ Знамето на малката заарска дружина се разв'Ьвало прЪзъ 

! ноп^ьта (16 ср-Ьшу 17 септември), върху темето на Чадъръ Мо- 
гила, само н'Ьколко часа. Всички подсвирквания отъ страна на 
възстанйцит*, вср^дъ нощната глухота» останали безъ отзивъ. Ни- 
кой се не явилъ.вече при гЬхъ, никой ги не посл'Ьдвалъ. ТЬ 
били горчиво излъгани тази нощь, отъ селеяи и граждани, коиг 
I то останали скрити по домовет* си, пр-Ькосени отъ уплаха. 
I Вече призори, когато хоризонта къмъ изтокъ почнадъ да 

се позлатява, неколцина души отъ заарскит* възстаници се раз-, 
простили съ своит* другари и се повърнали обратно въ Заара. 
Малката Стамболова чета потеглила сега пр-Ьзъ лозята, безъ п&ть, 
къмъ селото Хрищени и се скрила тамъ, незаб-Ьл-Ьзана отъ ни- 
кого, въ Глухаиската курия. Стамболовъ откачилъ знамето 
отъ прътътъ, съ сълзи на очит*, и го пр^пасалъ подъ пояса на 
кръста си ^^^). Това знаме сетн* Стамболовъ вржчилъ Михаилу 
Сарафову въ Търново, който го съхранявалъ у себе и у прияте- 
ли, чакъ до като билъ и самъ арестуванъ. То е окачено по»на- 
стоящемъ въ Народния музей въ София. 

На 16 септември пр-Ьзъ нощьта, заарскит* турци пр^жив-к- 
ли яечуванъ страхъ. Уплахата въ турскит* махали, сл^дъ издай- 
ството, била всеобща и неописуема. Съ десятки турски сЬмейст- 
! ва се приготвили да хукнатъ пр^зъ полето и да б-Ьгатъ, вср^дъ 
, тъмнината, къмъ Нова Загора, Властит* едва смогвали да ги ра- 
! зобеждаватъ и възпиратъ. Една лъжлива мълва се била разпро- 
' странила, като молния, по харемлицит*, че българите се готве- 
ли тази нощь да изтребятъ заарекнт* мохамедани, подпомогнати 
ужъ отъ н-Ькакви „чудовищни московци." Една стара кадъна 
уверявала дори разтрепераните си другарки, че видела съ очит* 
I си. страшния московецъ, какъ гасялъ отъ улицата кандилата по 
I джамиите, замъ да б&де въ тъмнината на гяурите по-лесно да ко- 
лятъ правоверните мохамедани. Пълно спокойствие настанало въ 
турските махали едва .на разсъмване. 



145) Зах. Стоявовъ разказва доволно в-Ьрно и подробно «Записки по Българе^ 
хнт1 Възстания \'^ по-нататашната Одисея на заарската възстанническа дружина. 



— 188 — 

Андрея Момчевъ попадналъ пръвъ въ ржц-ЬгЬ на тур- 
'^ ската стража пр-Ьзъ нощьта. Той чакалъ на Аязмансвия баиръ 
доволно дълго вр-Ьме^ съ няколко души сърдечни обруклийци, да 
чуе бунтовническата п']^сень на заарскит'Ь възстанници, и да ви- 
ди бейскит* конаци въ града плувнали въ огънь, ала нищо не 
дочакалъ. Тогава той се р-Ьшилъ да влезне самъ въ града, да 
проникне босъ пр^зъ тъмнината до кхщата на братия Жекови, и да 
узнае какво се върши. На влизане обаче, турската стража го 
съгледала и хванала. Сл-Ьдъ него, въ рдц^т* на схщата стража 
попаднали и ония малцина заараки възстанници, които се отц^- 
пили отъ Стамболовата чета на Чадъръ Могила и поели пжтя 
къмъ града. 

Андрея Момчевъ изл*зналъ чов^къ слабодушенъ, той сеуп- 
лашилъ отъ шамарит* на Джамалъ Бея и се поддалъ лесно на 
пр-ЬдумкитЬ и обливанията на Хаджи Господина, та склонилъ още 
схщата нощь да пр-Ьдаде заарското бунтовническо д^ло на влас- 
тит*. Къмъ него се придружилъ на утр-Ьто и Димитъръ Хаджи 
Генчовъ, родомъ отъ Заара. 

Въ ср^да, 17 септември, заарскит* затвори се препълнили 
до вечерьта съ български младежи. Учители, търговци, занаят- 
чии — всички били посочени отъ Андрея Момчевъ, като членове 
на комитета. А това н^^що не било лъжа. Андрея познавалъ лич- 
но всекиго отъ младежит* и за вс4ки единъ отъ т*хъ можалъ 
да каже по н^що добро и по н*що лошо. 

Най-пьрво хвърлели въ затвора заарскит*]^ отц^Ьпницщ ко- 
ито отказали да взематъ участие въ възстанието, защото „не му 
било сега времето." По-сетн* затворили при т^хъ неколцина ду- 
ши отъ истинскит* бунтовници, между които билъ и Господинъ 
Михаиловски, страхливия пр^Ьдс'Iдатель на заарския комитетъ. На 
18 и 19 септември башибозуцит* докарали въ града селскитЬ 
•бунтовници, на чело съ учителит-Ь и свещенницигЬ, които били 
съсипани съ бой по пхтя. Въ сжбота и неделя довтасали въ 
ковашкия дворъ, обковани въ вериги и белекчета, и узунджовс- 
кит* търговци и занаятчии, що се отц^пили огь съзакл-ЬтяицитЬ 
въ самото навечерие на възстанието, и отъ срамъ — побягнали мъл- 
чишката отъ Заара на панаири. 

Въ разстояние на една седмица само, числото на арестова- 
нигЬ комити надминало 700 души. Т* всички били натъпкани, 
като сардели, въ т-ЬснитЬ одаи на Безистени и по ханищата. Въ 
каушигЬ на конака имало други затворници, между които мяози- 



Г' 



189 — 



ва цигани коньокрадци и турски женокрадци. Андрея Момчевъ и^ 
Димитъръ Хаджй Генчовъ били на твърд* гол4мъ „ихтибаръ'',. 
защото се располагали двамината въ одаята на миляазиминътъ» 
Т*мъ било всичко на угода, 

Двамината предатели се увл-Ькли като малки. д-Ьца въ шпи- 
ОБскит* си роли. Често пжти, въ своето шпионско въодушевле- 
ние, гЬ забравяли чов-Ьщината и Бога, та предавали братиятаси 
безразборно. По тЬхна вина, въ заарскит* затвори имало на- 
хвърлени до 150 души хора, които лежали съвсЬмъ ^за права 
Бога.** КонашкигЬ заптии изтезавали посл^днит* най-безчелов-Ьч- 
но, защото имъ думало н-Ьщо въ умътъ, че гЬзи хорица нарочно 
се пр'Ьправяли на невинни. 

' Веднажъ, въ едно подобно въодушевление, Андрея Момчевъ 
се впустналъ да предава на властит* съвсЬмъ непознати нему 
хора, за които билъ слушалъ само отъ апостолйт*, че били 
енергични, честни, решителни и отъ душа пр^данни патриоти на 
д-Ьлото. Така пр-Ьдалъ той една вечерь, на ^истинтакчията," 
червеноводския учитель Тома Кдрджиева и Търновския даскалъ. 
Михалъ Сарафова ^^в^^ 



146) Михаадъ Сарафовъ, сегашния нинистръ на вхтр^шня!^ д-Ьла въ Бълга- 
ряя, билъ него вр^ме юноша на около 22 години. Заминавайки пр^зъ Букурещъ, 
сл^дъ като свършилъ гимназия въ странство, той се опитвалъ въ иосл^даиа градъ да 
добие стипендия по инжинерството отъ , Българската Благотворителна Дружина.* 
Дългото му пр'Ьстояване въ Букурещъ и честити му ср'Ьщи сь Отамболова и други 
революционери, размътили иу умътъ доволно. Той се подалъ окончагелно на пр'Ь- 
дункит^ на покойния Д']Ьдо Колони, членъ въ настоятелството на .Благотворителната 
Дружина*^ който го съв-Ьтвалъ настоятелно, да отложи временно сл-Ьдването по ин- 
хннерството и да се върне въ България, д^то имало тъкмо голяма нужда, като отъ . 
■вго младежи. Сарафовъ лесно пр^гърналъ революционната йдея и незабавно отпх> 
тувалъ ва родниятъ си градъ Велико Търново. 

Той се условилъ въ Търново за учитель. Подъ булото на учителството, Са- 
рафовъ водялъ Ц'Ьлата кореспонденция на Търновския Революционенъ комитетъ. Той 
I билъ доЕИЬрено лице на членовегЬ отъ Букурешкия Революционенъ комитетъ и често 
оякти съобщавали най-първо нему н-Ькои важни и тайни котитетски работи. Сара-, 
фовъ нръвъ донесълъ въ Търново изв'Ьстието за датата на всеобщото възстание въ 
България пр^^зъ 1875 г., а отъ тукъ то било съобщено писменно на зааарския ко- 
шшт&п^ чр4»8ъ нарочниятъ му пратеннкъ Андрея Момчевъ. 

Една сутринъ рано, 7-й или 8-й септември, Сарафовъ заминалъ покрай кан- 
тората на Ив. Хаджи Димитровъ, родомъ отъ Стара-Загора и пр^дседатель на Тър- 
новския комитетъ, за да му съобщи резултата отъ своето пхтуване до Русе и да му 
вречи писмото на Букурешкия комитетъ, въ което била посочена датата за всеобщия 
бунп. Тамъ той заварилъ, нечакано, чуждо лице, което пушало цигара и живо раз- 
говаряло съ Хаджи Димитрова за търговски работи. Сарафовъ не се сприказвадъ съ 



— 190 — 

СърдцераздирателнитЬ писъци и олелии, въ заарскитЬ зах:- 
^ори, се продължили непрекъснато 40 дни и 40 нощи. „Истин 
дацитЬ^ върху нещастнигЬ затворници се проточили така сдщо 
толкозъ дъго вр^ме. Истиндакчията (сл^дватель) билъ чов^къ 
лукавъ, грубъ, нетърпедивъ, свир-Ьпъ, Затворницит* пропищели 
отъ него. Едни отъ т4хъ той усакатилъ съ бой, а на други раз- 
сипалъ здравното съвършенно отъ мжчения. Отъ всички най-зл4 
-^илъ изтезаванъ Колю Ганчевъ. Очевидцит* не можатъ да нам*- 
рятъ доволно думи, за да опишатъ напълно жестокоститЬ на оз- 
-в^ренигЪ мдчители и всичката горчивина на болкитЬ, които ге- 
роя понесалъ върху тялото си. Нито единъ християнски мхче- 
никъ не билъ по-лошо изтезаванъ. Турцит* изчерпили ц-Ьлия мх- 



Ч1вао8Нйтото лице, нито се пъкъ заинтересувалъ да узнае отъ клд^ е, а просто поно- 
дидъ Хаджи Димитрова да ивл-Ьзне за минутка до вънка, за да го попита, ужъ, за 
н-Ьщо твърд'^ саеи]но. Той се прЪдсторилъ въ случая на търговепъ. 

Непозьатото лице биле Андрея Момяевъ. Тон чакалъ тъкмо, нетърпеливо, 
пр^стиганвето на Сарафова отъ Букурещъ, за да узнае датата за бунта Сарафову 
«ториласетвЪ тази случайна ср^ща съ Лндрея Момчева твърди много патила. 

При всеобщото издайство въ Заара, Лндрея Момчевъ си .саомнилъ съ задо- 
волство за Иванъ Хлджи Димитровъ и за Михаилъ Сарафовъ. Той пр^далъ на сл'Ь-' 
дователя и двамата, една вечерь, ала неможилъ да опише чъртигЬ имъ еднакво. Ка- 
то неиознавялъ Михаида Сарафова добр-Ь, той се ограничилъ да го представи на 
сл-Ьдователя само съ сл^дующит* б-Ьл-Ьзи: „Даскалъ Сарафооглу Михалъ, сербезчв, 
якашюклл;, хемъ биръ генчъ адаиъ." Няколко души сарафи били арестувани сети! 
въ Търновската тъмница, до като нам^рятъ най-оосл-Ь истинския бунтовникъ. Иванъ 
1[аджи Димитровъ се с'1Ьтилъ овреме да поб-Ьгне. 

На 11 септември, отъ търновския турски гарнизонъ били изпратени дв* ро- 
ти п-Ьхота къмъ Ловечъ. На ср^дъ пхтя още, войската била изненадана съ телегра- 
жа отъ ловчанския каймакаминъ, да ускори ходътъ си, защото л )Вчанскит'Ь гяури 
били страшно на'Ьжени п, като че се готвяли да направатъ н-Ьщо. Схщата телегра- 
ма била получена и въ Търново. 

Грозната в^стъ отъ Ловечъ предизвикала гол']^мо смущение между търновски- 
те турци. Членовет-Ь на търнов^зкия революпионенъ коиитетъ се стр']Ьснали значи- 
телно отъ неочакваното и неизв']^стно произшествие въ Ловечъ, та решили ха не 
подигатъ възстанието въ Търновско на 16 ееатенври, а да го отложатъ за по-бла- 
гоприятно во'1^ме. Това решение на комитета било съобщено, чр^зъ бързъ вуриеръ, 
и въ Заара. Обаче заарци не посл']Ьдвали ирим'Ьра на търновци. 

Мих. Сарафовъ а естували въ Търново на 29 септекври пр-Ьзъ нощьта. На 
2 октомври го подкарали копан заптиета къмъ Др']^ново, възс']^дналъ на нършавъ 
конь, съ ноз']^ обковани въ бокаи подъ корема на животното. 9,0 пр^стиганието 1у| 
8ъ Дряново, но8'Ът'Ь му заприличали на „кириш^'' а бокаит^ се вр-Ьзади въ т^гь. 
Отъ посл']^дния градецъ до Габрово той п;ктувалъ п-Ьша, сега вече съ белегчета на 
рхц^т^ и съ страшни рани на ноз'1^Т'1к. 

Въ габровския затворъ заварилъ добрия свой приятель Тома Блрджиева, съ- 



— 191 — 

чителски лексиконъ на Нерона и на светата Римска инквизиция, 
^ да пр-Ьломятъ коравата душа на безприм-Ьрния родолюбецъ, ала 
не успали. Колю Ганчевъ останалъ твърдъ, като гранитътъ, а 
'безподобнит* изтезания понесалъ равнодушно и мълчаливо. Той 
не посочилъ на никого отъ своит* другари, не наклеветилъ никого 
I отъ съгражданит* си, устата му не произнесла нито едно име. 
Даджи Господинъ Славовъ напусто го пр-Ьдумвалъ и принужда- 
валъ 1^'^). Двамата пр-Ьдатели били посрамени, ЗаарскитЬ чор- 



■сипанъ съ бой и на смърть боленъ отъ изтезания СлЪдъ еднодневна почивка, подва- 

^ рали сега и двам1та пр^зъ шипчанския балканъ къиъ Казандъкъ. Тоиа Кърджиева 
натоварили на кираджяйски конь, като н'Ькоя стока, пр-Ьир^лъ отъ болкн и ооле- 
тенъ въ т^жви вериги. Сарафовъ сл'Ьдвалъ пхтя о^^ша, утешавайки нещастниятъ 
-си приятель. 

Отъ Казанлъкъ до Стара-Загора м^ккит']^ и изтезанията се увеличили. На 
вратовет'Ь имъ нанизали халки, на рАц-Ьт-Ь белегчета, а плещнт-Ь имъ оплели въ дъх- 

, ги и г1жкн синджири. Каншаци и ,,дипчици'* се сипяли по гърбовете яиъ като 
градъ. Турскит'^ седени, по охтя, хвъргали върху лицата ииъ валъ отъ размачкано- 

; то грозде въ корабите и ги псували най-цинично. Конвоятъ ииъ сега билъ утроенъ 

^ <н се състоялъ отъ свирепи Алай казакларъ. Тома Кхрджиевъ плачалъ като детЬ 
отъ болежки и отъ т^жината на синожирите, които едва мъкнялъ. 

Въ старозагорския затворъ, двамата другари били разделени. Сарафова зат- 
ворили въ мръсна и влажна стая при земята, натъпкана като топъ съ турски цига* 

I ни, а Кърджиевъ отнарали другаде. 

На 16 октомври, Сарафовъ и К&рджиевъ били изкарани предъ Куршитъ па- 
тя, пловдивски мютесарифинъ, на инфорнационенъ изпитъ. Отношенията на пашата 
Ч^нди твърде кротки и прилични. Обаче, на 8 и 9 ноември, когато извадили Сарафова 

I на строгъ изпитъ прЪдъ членовете на местната изпитателна комисия, следователя 
Хюени ефенди го съсипалъ съ бой. Той дигналъ пушката на едного отъ стражарите, 

I разсверепеао, па не гледалъ вече К2де удря. Въ това време, заарския чорбаджия, 
^аджи Господинъ Славовъ, виденъ члеаъ въ комисията, принуждавалъ Сарафова да 
изказва другарите си, като му обещавалъ мялость отъ Султана. — На 12 декември 

I зарския за1'воръ билъ посетевъ ненадейно отъ г. Розе, драгомаиинъ при французско- 

I то посолство въ Цариградъ. Той виделъ съ очите си м;кките и положението на зло- 
честите затворници. Сарафовъ му разказалъ подробно за Хюсни-ефенди и за изтеза 
вията. На втория девь още положението на заарските затворници се подобрило и 
■екои дори освободили. Следъ Розе, въ Заара пр-бстигнала последнята изпитателна 
комисия, състояща се отъ Селимъ-ефенди, Гьоргаки-бей, Чалаоглу и Константинъ Ка- 
сьооглу отъ Казанлъкъ. Тази комисия направила окончателеаъ изпитъ надъ затвор- 
ниците и едни отъ техъ съвсемъ освободила, а други оставила въ затвора. Сарафо- 

' ва освободили, подъ поръчителство, на 17 януари 1876 г., вечерьта. 

147). Хаджи Господинъ Славовъ играе видна роль въ историята на черковно - 
училищното дело въ Заара. Той се явява тамъ като най-достоенъ насдедникъ на 

I ученолюбивия Ив. Стояновъ и като вяновникъ на цела редица хубави предначинания, 
които въздигнаха сетне и прославиха името на Заара. Въ време на гръцко-бъд- 
Фарската църковна распра, Хаджи Господинъ, личи като Старозагорски делигатъ въ 



— 192 — 

баджии съкрушени, а следователи и схдии останали като гръмяати,. 
пр^дъ героизмътъ на бунтовника. Колю Ганчевъ си саечелилъ 
неов'Ьдаемъ в'Ьнецъ на единъ истински родолюбецъ, юнакъ и 
св4тия! Пр-Ьзъ май, 1876 г., измхченото му гЬло увиснало на 
б-Ьсилницата въ Заара, поругано отъ турци и чорбаджии, оплакано. 
горещо отъ всички родолюбци! 

Третата см-Ьсена комисия, състояща се огь турци и християни^ 
която била проведена отъ Цариградъ въ Заара, да сжди аресто- 
ванит* възстанници, отнесла се твърд^Ь снизходително къмъ пое- 
леднит*. Тя задържала въ затвора само подбудителит* и най-опас- 
нитЬ привърженици на бунта, а другигЬ, по-малко виновнит*, осво- 
бодила подъ гаранция, като вземала сжщевр-Ьменно честна дума отъ.| 
тЬхъ, че тЬ н-Ьма вече повторно никоги да се поддаватъ на умътъ 
на „царскит* душмани". То се знае, че комисията дМствувала така. 
не по свое благоусмотрение, а защото й било така поржчано оть 
Великия Везиръ, който се стараялъ да потуши работата безъ. 
шумъ и безъ много репресалии. Великъ Везиръ въ Турция билъ,| 
него вр-Ьме, Махмудъ Нединъ паша, чов-Ькъ доволно кротъкъ ш 
справ^дливъ. 

Не сл-Ьдъ много, задържанит* въ затвора бунтовници били- 
откарани подъ конвой отъ Стара-Загора въ Одринъ, д-Ьто ги под- 
ложили отново на изпитни и патила. Едни отъ т-Ьхъ немоглн да 
изтраятъ вече, та починали маченически въ затвора, а други били 
отсждени на смърть и пратени да ги изб^сятъ въ роднитЬ имъ 
градове. Между посл^днигЬ принадлежалъ схщо и Господинъ Ми- 
хаиловски, пр-ЬдсЬдатель на Старозагорския бунтовнически комитетъ, 
когото уб^сили едновременно съ Коля Ганчевъ. 

Заарското възстание изплашило сериозно старозагорските, 
турци. Т* почнали да гледатъ на българитЬ въ Заарско не вече 
като на „рай покорни и смиренни", които безропотно понасяли 
до сега игото върху плещит* си, а като на хора опасни, виро- 



Цариградъ. Въ столицата на Турция, той се запознава отъ близу съ видни сърби- 
чр^зъ които сиолучилъ да издМствува сърбека държавна стипендия за н'Ьколц0на 
души Старозагорски ученици и ученички. Той се явява, много пхти, като рхЕО- 
водитель на черковно- у чилищнит-Ь работи въ цялата Заарска 1(ааза и вато защит- 
никъ на потиснатата рая пр]Ьдъ властит'Ь. Иието му се споменува съ почитъ и у- 
важение отъ всички българи въ Заарско — чакъ до навечерието на възстанието пр'Ьзъ 
1875 г. Отъ тукъ нататъкъ вече, Хаджи Господинъ се явява като пр^датель, н 
хората (тогава швата Заарска младежъ) отб'Ьгватъ отъ него. Той пр^далъ Заарското- 
възстание на Турцит-Ь, за да запази съгражданет-Ь си отъ явна погибель, която била. 
неминуема по онова вр-Ьме, | 



— 1Яа — 

«йави, потайни, стращни. Този страхъ у :Т*хъ ^илъ ощ^ дО-много 
усйленъ, : когато „царското правихелстао* .освободило, мллосткю 
^почти всячди. арестовани въЗаара комити, които оноредъ ^мн']^еи6'ш> 
.жа беговет*, засдужвали поне . в*чно заточение. 
. • Отъ избухванието на Заарското възстание, дори -до., обяви- 
1ванието йа освоботителната война, старозагорскитЬ турци бе. дър- 
:жали постоянно на. щрекъ пр'Ьдъ българите, Въ Заара не оста- 
на лъ вече нито единъ турчинъ девъоря^женъ. И млади и стард, 
търговци изацаятчии— всички помъкнали орхжие. Него; вр-Ьме, 
едно случайно изгъ^мяване съ пушка въ града, поставяло всич1^и 
.турци веднага въ тревога и кепенцигЬ на дюкенит^ имъ въ чар- 
щията почвали да падатъ. ЗаарсИитЬ беюве били уплашени оть 
всички най-много. Върху тЬхаата съв-Ьсть т^гн-Ьяли безбройно 
, множество безчовечни д-Ьяния, извършени надъ арестовенитЬ 
^българи въ затвора и върху сЬмействата имъ въ града ?^^). 
Малкия турски гаряизонъ (200—300 души конници и пехотинци), 
подъ командата на Мехмедъ паша, що пр-Ьстигналъ. въ Заар'а 
.подиръ известието за бунта, ска се установилъ вече постоянно 
, да квартирува тука, защото старозагорските мохамедани се стразсу- 
^вали ;1а останатъ- въ града безъ войска ^^^). Л, 



148). Енинъ-бвй постхпвалъ, ]й19в&тъ, вай-безчовЪчно съ арестованйтЬ бъл- 
гари и съ семействата ииъ. АрестованитЪ порхчвалъ да И8тв(аватъ въ затвора на- 
>'• рочио, ва^Ъ да изтегдй оТъ орибдижбнигЬ имъ богатъ рушветъ ва освобд2БДвнв44:о 
' 1нъ. Т^(8И'0тъ 1НЬхъ, КОЙТО има» случайно млади и хубавн жени^ т^Ьхъ той ивте- 
" вавалъ^ и ]|^рафиралъ двойно ио-вече: порхчвалъ обикмовеяво на слугигЬ си да вну<- 
шаватъна женигЬ имъ, че до като не отндатъ тЬ самички въ солямлъкатъ /. му, да 

* му ^ мола1гъ в да паднатъ на колен-Ь, мхжет^ имъ. н^ма да бждатъ освободени. 

* Чеето дх^и той самъ наб-Ьждавалъ нЪкой невияенъ българинъ въ н^що, ако вид^дъ 
у 'него хубава жена, за да го арестуватъ и да отиде жената ври него, да коли 

* квлоеть ва мх^^^А си» - 

149). Подвръ завлад^ванието на България отъ Турците, ^въ Стара Загора се 

-'ус111новнла Д1^ ввартирува, сега за^^иръвь пхть;, постоянна турска войска. Тука н1)- 

-нвло пострдевв^вавармв, та .нивясмитЬ" на Мехмедъ паша били разквартировани по 

ханвв^а^^а и по частни кхщи. Половината Мехмедъ пашова войска се' състояла отъ 

пехотинци — чвств турци, а другата половина била конна смесица отъ турци, поляци» 

' Олтари — йбел^дви остатъци отъ Сддхкъ пашовия ,,казакъ алай'Ч— Мв^хмедъ паша 

бвлъ чоМкъ кротъкъ и благоразуменъ. Той е червезинъ отъ Кавказъ и говори пр^Ь- 

краево ру($кв. €бвчнвт^ му поети ех Пушкинъ и Лермонтовъ, които постоянно чете. 

- По врирода е твърди лукавъ. Служилъ е въ руската армия като полковникъ, а 

епшЬ еввтрвралъ въ Турция и добилъ м11Стото на Садхкъ паша. Въ Стара-Загора 

' свечелилъ обичьта на турци и българи и се ожени лъ за жената на починалия Лативъ- 

~ Вей, която била ч1врке8ка схщо отъ Вавказъ. Въ вр1)ме на Сърбско-Турската война 

(187в г.}^ лой заашналъ съ дружината си отъ Заара къвъ Сърбвя в не се вавърналъ 

13 



— 194- 






Годилата 1876 не донесла нищо добро на Турцан. Въ 
началото на прол'1Ьтьта (20 Априлъ 1 76 г.) избухнало въ Бъд^ 
гаряя орочутото „Ср-Ьдногорско възстсшие''. На с&щата дата ее^ 
подигнало българското население въ РодоцигЬ и Стара План ап*( 
Христо Ботйовъ юначно миналъ Дунава съ дружината си (18 Май^ 
1876 г.) и пр^станалъ на родна земя ари с. ЛозлодуВ. Сърбшц 
и Черна Гора, възползувани отъ обстоятелствата, приготовлявали 
се да обявятъ на Турция война. \ 

По висша запов-Ьдь, турскигЬ администратори въ България 
употр-Ьбили нечувани срЪдства, за да потушятъ движението. Въ 
Батакъ и Перущица ^баши-бозука* билъ допустнатъ да извърши 
н^дъ* б ьлгаритЬ такива зв'Ьрства, каквнто историята не помни. ' 
Б*силки, затвори, заточения — това сд играчки, ^сравнително съ 
безподобните зв^Ьрства на* помацигЬ въ Батакъ. ТурскигЬ родовнн^, 
войски имали сгн^о пълна свобода на д'Ьйствие -при потушването 
на възстанията и полководцигЬ имъ били наградени, напоконъ, 
отъ Султана съ ордени и чинове, за безчов-Ьчниятъ имъ ва'нда- 
лизъмъ. Изклани били до 15 хиляди невинни хора, а 79 цв1Ь-' 
тущи села били опл*нени и изгорени. РепресалиитЬ на турското 
правителство надминали вс^^ка граница, та справедливо били на* 
р4чени отъ консулит* и кореспондентите — за-Ьрстча ^^^). 



мче. СъФдвнвяието го заварва (в Сеатежври 1886 г.) въ Одриаъ, като вачалнвьъ ю 
оогравнчннтЪ турски войскн. Той позвава добр-Ь оодготсвката.ва младата българска 
армия и съветва Султава, въ това вр^ме, да се невахлува въ Южва България еъ 
войева, защото .аскеря^* не е доволно орг»ни9Еранъ, Тураия не е кадърва още ва 
войва, и че една не сполука, сл^дъ злополучната Руско Турска войва. бн аод<^вла 
сьвършевво врествжътъ й като държава. Подиръ поб^дит^ ва Сдивиица и Драгоаавъ, 
Султ|^а съзналъ справедднвкгЪ съвЪти на Мехмедъ паша и ю обсипва съ миллмтв 1 
вагради.— Въ навечерието ва освободителвата вийва, Заара остава безъ войека. Въ 
Румелийско в1гЬме, подиръ освобоакдеиието, общинското управление построило прш* 
вр^мешш паянтови казаряв, отъ старъ материалъ, въ които амч^ла едва-дружнва 
войска дори до съединението. Отъ съединението васанъ, въ Стара Загора квартиру<а 
въ хубави казарми, 12 ий Ра навеки полкъ. Тукашния офицерски влубъ е иадъвъ» 
ала доволно добрЪ ра8пр'Ьд^ленъ за зимни развлечения. 

150) Официялнит^ ^1зсл^двания на турскитЪ свир^ъпства въ България 
отъ г Скайлера, Американский Генераленъ консул ъ въ Цариград ь, отъ 
Князь Цертелева, управляющъ руското пловдивско консулство, и оть г. Бе- 
рингъ, секретарь при английското цариградско посолство, и гЬхнит% рапор- 
ти вьрху т1Ьхъ, както и писмата и телеграмите по, сятото д^ло.отъ г. Мак- 
гехена до в. , Дай ли Нюсъ/' принесоха гол^^ма полза за пострадалото въ 
възстаналигЬ местности българско население, на което състоянието се облег- 
чи не сл^^дъ дълго вр^Ьме отъ доброволни помощи лзъ Англия, Р/сия и др. 



\ 



г 



— 19о- 



Фашошма у мохамеданското простолюдие въ провинциите 
киЪу иего вр^Ьме, до такава степеиь възбуденъ отъ софтит^Ь, щото 
I въ пай-мириитЬ цевтрове на империята, д^то живували, до 
рмава, почти приятелски по между си и турци и българи, сега 
66 на'Ьжили едни срЪщу други и турцитЬ били всЪка минута го- 
гови да скочатъ и да изколятъ българитЬ. 

СтарозагорскитЬ турци били скщо така много злЪ настроени 
вротивъ българигЬ, своитЬ съграждани, ала тЬ чувствували себе 
|и твърд^Ь безсилни, да прЪдприематъ каквото и да било срЪщу 
|^хъ. Въабудениятъ имъ фанатизъмъ се поуталожилъ малко, чакъ 



■ въобще за ц^дмя български ндродъ въ политическо отношение. Тяхното 
вубликувание предизвика общо негодование ср^щу турското управление въ 
ц^ла Европа и особно въ Англия, гд^^то то се изрази въ публични митинги 

■ въ църквите, и гд^го общото мнение принуди Английското правителство 
да признае въ английс чия парДаментъ станалите свирепства и да предложи 
■а Великите чгили местно самоулравлание за България. По тоя начинъ се 
породи единъ български политически въпросъ наравно съ въпроса за адми- 
ристрдтивни реформи въ Босна и Херцеговина, предизвикани отъ една и по- 
^ювина годишното ъзстание на християнските имъ жители. 

Руското правителство усвои Английското предложение да се даде са* 
моуправление на България. И когато се реши да стане международна кон- 
ференция за определение границите и правата на българската автономна 
областц Генералъ Игнатиевъ, тогазашний руски прсланикъ въ Нариградъ, 
натовари г. Скайлера и князь Цертелева да приготвятъ единъ проектъ по 
тоя предметъ. Конференцията се събра въ началото на м. декември 1876 г. 
въ Цариградъ, и изработений отъ тия двама господа проектъ на Органическия 
Уставъ за Българската а тономна область се внесе въ нея за обсжждание 
н одобрение. 

Споредъ тоя проектъ, Автономната область състоеше отъ вилаетите: 
Ду^й^Вский и Софийский; отъ санджаците: Пловдивский, Сливенский, Скоп- 
ский, Битолский и отъ северната часть на Серский; и отъ казите: Клрк>- 
.Кл1^^ска, Мустафа Пашанска, Кжз^лъ-Агачска, Струмнишка, Гиквишка, 
Велешка и Касторииска, и имаше за главенъ управитель-^Християнинъ, тур- 
ски или чуздъ поданикъ, назначенъ отъ В. Порта за петь години съ съгласие- 
то на Великите Сили, дно Областно събрание, местна милиция и жандар- 
мерия, и българския езикь за официаленъ. Тя щЬше да внася ежегодно по 
30 на сто отъ областните доходи въ царската хазна за общите ,разходи на 
«мперията, а другите 70 на сто требаше да употребяватъ за управлението 
и местните НУЖДИ на о)ластьта и за поддържанието на милицията а. 

Конференцията, следъ дьлги разисквания на речений проекгь въ сво- 
ите предварителни заседания, безъ участието на турските делегати, реши да 
разде |И тая область на две, съ наименование на Източни и Западна^ и съ 
седалище Търново и София, като запази границите и автономните имъ пра- 
ва така както еж въ проекта й, въпреки офи шалните заявления, протести 
и заплашвания, отправени до нея отъ страна на Пловдивския гръцки митро- 



— Д'96 



1 



кога^ яовиснали на;л5*силяадата (Шй, 1876^ .г.>.'вср4дъ грам 
Кодю Ганчевъ/й Го.спадияь Михайловски, Сърбия л|гг Черяа.Гор| 
обявели война (30 Юни 1876 г.) на Турци, а Мехмедъ паш^ 
вадусналъ съ войската си Стара-Загора. Тогава наЕ»шо пакъ за^^ 
живели, въ страхъ и тренеть, турци, р. българи въ Зй1ара, което^ 
се продължило така дори до освободителната война. ; :! 

;■;■••;■■ ■;•" хп. ; ■■ ■■ '^ \.\ ^ 

/ Цариградската конференция се събрала на бр'Ьго9ет^ на 
фосфора зъ . началото на Декември 1876 г. и заседавала не?^ 
пр-Ькйснато до 8 Януари 1877 г. ЧленоветЬ й работяли неу- 
аюрно пр'Ьзъ всичкото вр'Ьме на съществуванието й, до като спо^^ 
лучили да приротвятъ окончателно хубави проекти за образува^ 
*ето автономни области отъ България, Босна и ' Херцеговина. 
Такава било тогава желанието не сама на Англия и Русия^ е* 
,ц, на останалите Велики Сили въ .Европа, , : 
IV г Турската дипломация въ Цариградъ са намирала; по онова, 
вр-Ьме, въ доволно стЬснено положение; тя диряла майсторска 



политъ, на пловдивските гръцки първенци, на гръцката патриаршия въ Ц^' 
рй1*радъ, и на гръцкото правителство* които настояваха да се извадятъ отъ 
'дв^т']^' проектирани области Тракийските и Македонските санджаци и казй, 
йон^же едно, че т^ били исторически гръцки, и друго, че гръцкото населе- 
'ние въ т^хъ, като по интелигентно, по-образо ано и по-богато отъ българс« 
котО, щ-Ьло да се повдигне и да произведе междуособна борба между два* 
^тк елемента. 

Осв^нъ дв^тЬ български автономни области, Конференцията прие да 
образува още една Автономна область отъ Брсна и Херцеговина съ аочгк 
сжихи!'^ права като първиг! две. Проектите и за трите области, веднъжъ 
одобрени отъ пълномощниците на великите сили беха отново подложени за 
обсжждание и одобрение въ заседанията имъ съ турските делегат^. Обаче 
'последните, по заповедь на В. Порта, ги отх ърлиха безъ да ги разиекватъ 
като заявиха че те не могатъ да приематъ създаванието на нови Автоном- 
ни области въ Империята имъ. когато въ нея е прогласено вече Конститу- 
ционно управление чрезъ Ко^нсгитуцията имъ отъ 11 [23 декември 1876 год. 
Когато В. Порта виде че Европейските пълномощници не даватъ никаква 
важность на црогласената й констиауция, а настояватъ на своите проекти 
за Автономните обласи, тя имъ предложи контра-проектъ съ н^кои не* 
значителни административни реформи за техъ, но т^^ не ги взеха въ внима- 
ние. И така. Конференцията бе принудена да закрие заседанията сн на 8-Й 
януари 1877 г. безъ никакъвъ резултатъ (вж. П. Димитровъ, „Споменъ по 
Изследванията на турските свиреп ства при потушението на българското] 
възстание презъ 1876 по резултата отъ тия изследвания.'* София, 1931 г. ' 
стр. 38—41). . ,= { 



— 197 — 

Цф^дстбо съ четири очв, да може съ;н'Ьщо да над±итри пъшо»^ 
||01цницитЬ на ВедикитЬ Европейски Сили, каквото да останв' 
|1акъ зайазена цЪлостьта на Османската държава въ Европа. И 
ваиетвна, на Г1' 2(^кември, 1876 г., когато членовегЬ на. кон-. 
ференцият%1 1^йли тъкмо най- много задълбочени въ работата си; 
4р*говегЬ на*Босфора со оглушили внезапно отъ 101 топовнщ 
гърмежи. По внушение, на Митхаръ паша, тогавашниятъ Великъ 
Везиръ въ Турция, цариградския Султанъ изв4стилъ, чр-Ьзъ гръмъ,! 
по най-тържественъ начинъ. че той въвежда въ държавата с|1 
«Бободно конституционно управление. То се знае, че Високата 
Порта се домогвала по този пхть, дано обезличи нФкакъ проек- 
тит^ на Конференцията, а нейното стояне В1> Цариградъ да на-^ 
прави излишно и безполезно. 

Пълномощниците^ на Великит1^ Европейски Сили поср'Ьщ- 
нали съ горчива усмивка на устата „проформа" обявената тур- 
ека конституция и продължили спокойно работата си по-нататъкъ^ 
ТГ'Ь поанавалн византийщината на цариградската дипломация отъ 
опитъ,, та не отдали почти никакво значение на топовнит* гър- 
межи, пито на обявеното- отъ Султана конституционно управление 
за -Турция. ПотиснатигЬ християнски, рам на Балкански полуо- 
€^овъ били наситенц вече да ч^атъ лъжи, об'Ьщания, измами н 
да гледатъ съ стол-Ьтия наредъ игри и залъгалки. Т* имали ну?- 
жда .вече о1з?;^Н'Ьщо сдщественно, реално, защото били разслабени» 
уморели. 

Най-подиръ, когато конференцията прЬвърши окончателно 
съ обехжданието на своигб проекти, тя решила да се събере 
на едно. последно засЬдание, въ което да допустне пълномощници 
и отъ страна на Турция. ТурскигЬ делегати можали да обсжж- 
дать и да критикуватъ, въ общи чърти, работитЬ на конферен- 
цията, ала т* тр-Ьбвало да приематъ готовит* проекти непр-Ьменно. 

Очакванията на конференцията пе се збхднали ! Турскит* 
д<елегати въ заседанието отказали по най-категориченъ начинъ да 
юриематъ каквито и да било проекти за образуване на никакви 
автономни области на Балканския полуостровъ, защото т* посо- 
чили на сжществующето вече въ империята конституционно упра- 
вление, което гарантирало на всички отомански поданици, без- 
разлика на в^ра -и народность, най-широки, правдиви и свободи. 

ПълномодницитЬ на Великит* Европейски Сили останали 
45трашно възмутени отъ нахалното поведение на турскигЬ делегати 



— 198 — 






Обаче тЬмъ не оставало вече нищо друго, осв^нъ да закрвягк 
за(^данидта си и да се разотидатъ по йай-демонстративенъ начвя%: 
Турската дипломация на Босфора останала с^Е^вс^^мъ онър*] 
лушена, подиръ разтурванието на Цариградската Конференции^ 
Високата Порта напусто събирала сега (по- насилственъ начив%| 
'разбира се), чр-Ьзъ своитЬ люти администратори, изявления » 
подписи отъ християнскитЬ общини на полуострова, че населениет<> 
въ империята било ужъ пр'Ьдоволцо отъ нововъведеното консти- 
туционно управление, и че то нямало вече що да желае. 

Старозагорските българи изпратили 2 протеста ср-Ьщу тази 
турска конституция: единъ до Игнатиева въ Цариградъ — чр-Ьзъ 
Г, Бенева и втори до Пловдивския руски консулъ Н. Геровъ 
— отъ чорбаджиит*. 

Високата Порта се помхчила да се здобие съ подобни пис- 
менни изявления и адреси и отъ върxовнит^к в'Ьроначалници въ 
Цариградъ, които представлявал и отд-ЪлнитЬ народности въ Тур- 
ция. Цариградския гръцки патриархъ пр-Ъбързалъ пръвъ да под-1 
несе на Високата Порта адресъ, отъ страна на всички гърци въ 
Турция, които благославяли Султана единодушно, че въвелъ въ 
държавата си най-свободното управление на света. Тогавашния 
Цариградски Патриархъ билъ чов*къ до толкова лукам^ и низкопокло- 
ненъ, щото изявилъ желание пр^дъ Великия Везйръ, да бхде, 
нриетъ на ауденция отъ Султана, за да му изкажи лично за-' 
доволството и благодарностите на гръцкия народъ загноното сво-! 
бодно управление. Гърците употребили, по онова време, непро- 
стйтелни средства, за да парализиратъ действията на Цариград- 
ската Конференция и да напакостятъ на българския народъ. 

Първия български Екзархъ, Антимъ I, се погнусилъ отъ 
не християнската постжпка на Цариградския Патриархъ и не се| 
явилъ да благодари на Високата Порта. Когато Българската Ек' 
зархия въ Цариградъ се напълнила съ всевъзможни наши чор- 
баджии — туркофили, които уговаряли и пренуждавали дори^ 
Екзарха да се яви на Високата Порта съ благо дарственъ адресъ, 
въ рлка, отъ страна на целия български народъ, Дедо Антимъ 
счелъ подобна постжпка за големо светотатство и се преправилъ, 
въ СД щата минута на тежко боленъ. Той сетне изкупилъ поетап- 
ната си съ заточение, ала останалъ веренъ пастиръ на народъть! 
си. дедо Антимовата патриотична постжпка, въ случаятъ, окура-' 
жила значително българитЬ въ вилаетите. | 



— 199 — 

Есд:ожея»ето на Турската държава въ Европа се вж>шавал^ 
0» девъ на дш!>. -Империята на Балканск]{й подуостровъ поят» 
ц|ла цлувала въ кърви и огньове. Неприятели опасни я потис- 
нали сега, извънъ и в&тр^, да я задушатъ. Имало нужда вече 
не само отъ ловкость и хитрина, но изисквала се още пр-Ьдвид- 
ля«ость, твърдость, постоянство и държавническа мддрость. Ко- 
рабътъ на Отоманската империя тр'Ь6вало или да се спаси, или 
да се изостави всец4ло да потъне въ дълбочинит* на морето. 

Не били потушени още до край въастанията въ България, 
избухпали нечя^но пр^^в^ прол'Ьтьта (1876 г.), като н'Ькои буйни 
<№Пове; не били замлъкнали с&що и гласоветЬ на стохилядвит^^ 
европейци, що протестирали най-енергично противъ зв'Ьрствата 
на турцит* въ Батакъ, Перущица, Панагюрище, — а на бр-Ьго- 
ветЬ на Босфора се събрала Цариградската Конференция, която 
задала новъ страхъ на Турци^г. Въ това сдщото вр-Ьме, до като 
бълномощницирЬ на ВеликигЬ европейски сили тижч&мл тур- 
скигЬ дипломати въ Цариградъ съ своит'Ь потайни заседания и 
страшни проекти, войницит* на тримата храбри османски пълко- 
водци (Османъ Паша, Сюлейманъ Паша и Абдулъ Керимъ Паша) 
проливали изобилно кръвьта си въ непристглнит'^ дефилета на 
черногорскит* планини и въ плодороднит* долини на Тимокъ и 
Кишава. 

Хубавйт* известия отъ бойнит* полета, що пристигали 
въ Цариградъ ежедневно, радвали истински само мюсюлманското 
простолюдие, което не виждало по-надалечъ отъ носътъ си. Тур- 
скит* дипломати, обаче, колкото да били краткозраки и плитко- 
уми, съзирали въ сдществующата сега война едно ясно преди- 
словие на друга по-гол'Ьма война, която можала да б&де фатална 
за Турция, ТурскитЬ успехи въ Сърбия и Черна Гора, въ схщ- 
ность, разслабвали Турция, та че едва случайна война съ Русия, 
каквато всички очоквали, щ'Ьла да завари армията на Султана 
съвс*мъ изморена и непр^Ьготвена. А както е вече изн-Ьстно, 
Сръбско-Турската ъойна се продължила (30 Юни 1876 — 28 Фе- 
вруари 1877 г.) близу осемь м-Ьсеци. 

ПечалнигЬ събития и катастрофи, що постигали Турската дър- 
жава така, едно сл-Ьдъ друго, докарали отрезвенение, полека-лека, 
между цялото мохамеданско население на Балканския полуостровъ. То 
трепнало сега неволво пр-Ьдъ грозната очевидвость и се замислило 
доволно сериозно за своята бжднияа. Гол*мъ страхъ свивалъ 
сърдцата и на турскитЬ първенци въ градовет*, защото на челата 



1 



■— 200 



имъ стояли наб^^и-Ьзани 1бвзброй неправди, !шки, жестокости — 
извършени яадъ аевинни1*Ь християни отъ с^мит^ #хъ;, или по^ 
тЬхна запов^дь- Изглеждало дори, като че мохамедан^кото прв^: 
с1'0людйе се кае сега за безчов-ЬчяитЬ свои обноски спр*мо бъл- г 
гарит*, като че ^ забравило т4хнитЬ едва що потушени възста-: 
ниа, и като че имъ прощава вече за всичко, за, всичко! — 
Такова било положението на работит* и въ Стараг^агора, пр-Ьдн 
навечерието на освободителната война! ;, 

Не билъ постигната още пъленъ миръ съ Сърбия, а Тур- 
ция се видела принудена да се готви отново за война — съ 
Русия. НадеждитЬ на турскит* стратеги почивали сега тлавнсг 
върху здравината на крайдунавскит* калета и укр-Ьпления, върху 
силата на гарнизонит*, върху стратегичното преимущество на 
десния Дунавски бр-Ьгь и върху безсъмн-Ънната опитность и 
храбрость на тамошнит* пълководци. Не бивало да се пропустне 
нотриятеля да прЬброди шароката р-Ька, защото Турция оставала 
вече открита на нахлуванията му. 

ТЬснйтЬ клисури въ Стара планина стояли слабо укр4пенй^ 
и слабо завардени. Въ Централния Балканъ само Шипченския 
проходъ билъ подсигуренъ, до н-Ькжд*, съ по-добра отбрана, ала 
и неговиятъ юженъ изходъ оставалъ изложенъ на очевидна опас- 
ность, въ случай че русит* нахлуяли (както и сториха) въ Ка- 
занлъшката долина пр^зъ Хаинкьовскйя проходъ. Осв^нъ това, 
почти всички градове въ Тракия стояли безъ войска. 

Една почти 50- хилядна армия, организирана доволно добр*, 
подъ командата на Сюлейманъ паша, била сериозно ангажирана 
въ Черна Гора, д-Ьто войната още продължавала. При това Тур- 
ция не разчитала никакъ на своя многоброенъ башибовуюь, който 
пр'Ьдставлявалъ една твърд^^ не дисциплинирана зганъ, навикнала 
само да пл^ни и убива — въ мирно вр-Ьме, отъ колкото да 
се сражава на бойното поле — въ вр-Ьме на война. 

Манифеста на Царя-Освободителя, отъ 12 Априлъ 1877 г., 
прочетенъ тържественно на згрупиранитЬ въ Кишиневъ руски 
освободителни войски, постави.1ъ точка на всички по-нататъшни 
съмнения у хората за избухването на Руско-Турската война. 
Поднръ бл'Ьскавиятъ смотъръ на войскигЬ на Кишиневското поле 
и-^^сл-Ьдъ Божествения водосв-Ьть и молебенъ, за . възтържествува- 
нето на правдата, многобройната руска армия се отправила, още 
ежщиятъ день, къмъ Прутъ и къмъ далечнит* бр'Ьгове на рйката 
Дунавъ. 



г 



— 201^ 



Под^връ, това, разбира са, Турция отцово променила разпог^ 
л(щедибто си спр'Ьмо българитЬ на Балканския Полуостровъ, коця^^ 
I почнала веднага накъ да б^си, затваря и пр^сл^два безразборно. 
ГолЬма часть отъ цариградскит-Ь български младежи, що се учили^ 
|1Ю онова вр'Ьме въ тамошното медищнско училище^ или се. 
1^нимавали съ книжнина и учителство, едва спасили животътъ 
^и чр-Ьзъ бързо бягство, поср*дствомъ чуждит* параходи ^^^). 

Обаче, подадениятъ отъ Цариградъ сигналъ, да се пр-Ьсл-Ьд- 
«атъ българит* безразборно, почти на всжд* въ империята, не 
-билъ поср^щнатъ съ очакваната готовность въ провинциит* отъ 
11СИЧКИ мюсюлмани. По-богатитЬ и по-благоразумнит4 отъ т4хъ, които. 
мйЛ'Ьяли главно за имотигЬ си и за своя охоленъ животъ, що, 
«р4карвали до сега безгрижно помежду българит*, — т4 намЬ- 
1рйлн цариградскит* подстрекателства за глупи и опасни, та се 
•опълчили ср-Ьщу т*хъ най-енергично. Осв-Ьнъ това, като имали 
|11р*дъ видъ случкит* отъ по минал ит* Руско-Турски войни, тЬ 
^съв^твали мохамеданското простолюдие най-настоятелно, да се не 
подава то на никакви об'Ьщания и пр^думки и да не пр'Ьдприема 
нищо лошо противъ българигЬ, защото злит* последствия отъ 
1юва никой не би можалъ да предскаже. 

Освободителната война заварила градъ Стара-Загора въ цв-Ь- 
ще състояние. Търговията и занаятигЬ били подигнати тука 
.0 едва такава висота, щото Заара надминавала, въ това отно- 
шение, почти всички останали градове въ Северна Тракия. За- 
4фскигЬ българи се отличавали съ своята заможность, пр^дприем- 
|Чивость, йожертвувателность, ученолюбие и патриотизъмъ. Търго- 
|:&ията и занаятите въ града били съсредоточени почти изцело въ 
*гЬхнитЬ рдце, а училищата имъ имали, за тогавашното време,' 
|редка и образцова наредба въ всеко отношение. Старозагорската 
рългарска община располагала съ доволно материялни средства, 
воито събирала ежегодно отъ черкви, еснафи, читалища и много 
кастни пожертвувания. Заара била огнище на просвещението у 



ту] 

I* 

1111 



1 161) Въ своит* ,Въспоминания отъ разбърканигЬ времена*, г. Петъръ 

Ивановъ, него вр^Ьме учитель въ „Цариградското българско училище'' рисува 
ргубаво това положение на цариградските^ българи. 

I Нашия писатель и журналнсть, г. Ст. С Бобчевъ, притежавалъ, каз- 

Ьатъ, сжщо подробни бЪл^Ьжки върху положението на цариградските^ българи 
шгъ навечерието на Освободителната война, които тъкмялъ ужъ на скоро 
"^ ^обнародва. Г. Бобчевъ е очевидецъ на цариградските събития отъ онова 
1|Лме, 



202 — 



1 



вейзъ и заарйеки1г& учятеяи и учителкси се полаували съ гол^Ьм» 
п^имущ^ства почти на всжд* въ целокупното Българско отечество. 

По численность, българитЬ въ Стара Загора държали пър- 
венство (4000 кжщй) надъ турци (2400 кдщи) и евреи (около^ 
ЗОО кжщ,и)з, които намалявали отъ день на день. А по интели- 
гентность и естествени дарби, то се знае, българитЬ надминавали 
и еднпт4 и другит* стократно. Турскит* и еврейски училища въ 
гр^да, оставени всец-Ьло на ржц-ЬтЬ и благоусмотрението на не- 
в'Ьжественни ходжи и хахами, не проявявали никакъвъ напр'Ьдъкъ* 
и не давали почти никакво вз?«иитание и образование на децата. 
Въ т-Ьхъ господарувалъ мракътъ, безчовечното физическо нака- 
зание, педантизмътъ, мъчителното ,,на устъ^ учение и почтш 
свир^пит* обноски на възпитателите къмъ учащата се младежь. 
Децата въ тези училища зат&пявали, привиквали на страхъ и 
добивали отвращение къмъ наука и просвета. На учиетлите си те. 
гледали, като на зверове! 

Между това живота на християните въ Стара- Загора станалъ 
Еоче по-сигуренъ и доволно поносимъ. Отъ Заарското възстание 
насамъ, СтарозагорскитЬ турци умекнали значително спрямо бъл- 
гарите и обноските имъ къмъ последните вземали по- прилична 
и нечовешка форма.- Старата ненависть, що кипяла въ сърдцата 
имъ отъ 1875 г. насамъ срещу ЗаарскитЬ българи изобщо, сега 
поотслабнала вече, поуталожила се и като че клоняла некакъ къмъ 
съвършенно загасване. Въ града утихнала явната умраза между 
християни и мохамедани, а клеветите, издайетвата, преследва- 
нията и затворите се прекратили. Вече всичките жители на Заара, 
безъ разлика на вера и народность, живували сега зговорно по- 
между си, като следяли съ напрегнато любопитство развоя на 
събитията въ Европа, които не предвещавали нищо добро за Турция. 

Следъ едно кърваво сражение отъ пълни 1 1 часа, русит* 
минали Дунава (15 Юни 1877 г.) при Зимничъ и станали госпо- 
дари на Свищовъ. Русенския военачалникъ на гарнизона, Абулъ 
Керимъ паша, предсказалъ на Султана това преминаване на мос- 
ковците презъ Дунава още по-отдавна, като обърналъ вниманието 
му сериозно върху слабо защитения десенъ бр*гъ на реката, 
между градовете Свищовъ и Видинъ. Както и да е, но уплахата 
на турците въ Тракия и Цари градъ, подиръ това нечакано съ- 
битие била голема и неописуема. Пктя на руските войски сега 
билъ съвсемъ отворенъ презъ Стара планина, дори до Одринъ ■ 



— 203 — 

во*нататъкъ. Въ Тракия нямало почти ник&д^ редовна турска, 
войска, която би се решила на е^риозевъ бой съ русит*. 

Сл*дъ като пр-Ьминали пр-Ьзъ Дунава доволно руски войски 
и едва що сформираното въ Плоещи и Бишиневъ Българско^ 
Опълчеето (21 юни), генералъ Гурко се поставилъ на чело на 
так1 наречения тогава прЬденъ отрядъ (25 юни) и бърже се^ 
подвижилъ съ него къмъ югъ ^^^). Той вл-Ьзалъ въ старата бъл- 
гарска столица В. Търново на 26 Юни, сл^дъ об-Ьдъ, поср*щнатъ, 
отъ тамошното българско население съ най-гол-Ьмъ иитусиазъмъ. 
^ВъасЬдналъ на конь, пр^дъ наредевитЬ на пдощада цри конака, 
български опълченци, той поздрарилъ посл4д№т* съ ст&пванието* 
я^№ въ старата българска столица, която била освободена отъ. 
войскит* на руския царь 153^«^ 

На 27 ЮНИ генералъ Раухъ, началникъ на авангарда отъ. 
вр-Ьдния отрядъ, получилъ бърза запов*дь отъ генералъ Гурка, да. 
тръгне съ малко отделение конница незабавно къмъ Хаинския 
боазъ, да прегледа прохода добр4, да поправи коларския му пжть. 
(до колкото времето и обстоятелствата позволяватъ) и да направи 
цялата му дължина безопасна за пр']Ьминаванието пр'Ьзъ него 
на руската войска. Благодарение на обстоятелството, че Хаинския 
боазъ не билъ заварденъ отъ турска войска и още, че българското 
население отъ околнит* колиби съ готовность се притекло на 
ионощь, гейералъ Раухъ изпълвилъ възложената му работа от- 
лично и въ най-скоро врМе, Наистина, въ селото Ханикьой имало 
на постъ единъ табуръ туска войска и малко башибузуци, ала т* 
не усЬтили никакъ, че руситЬ били толкозъ близу до тЬхъ. 

Сл*дъ като билъ поправенъ коларския П1вть доволно добр* 
н движението пр-Ьзъ прохода усигурено, генералъ Гурко напуст»- 
налъ Търново и навл'Ьзалъ въ Хаинския боазъ (1 юли) съ Ц'Ьлия1 
си щабъ и всичката си войска. Въ щабътъ му се нам^рвалъ 
тогава и покойния български князъ Александъръ Батембергъ. На. 
пр-Ьвала на прохода, не далеко отъ събореното турско „беклеме", 
офицерит* отъ авангарда на отряда побили въ земята високъ 
и дебелъ дървенъ стълбъ и написали тамъ имената си за споменъ. 



152). ПрЪдвиа отрядъ ва генералъ Гурко се еъстоадъ отъ 4-а стр-Ьлкова бри 
гада, е дружби отъ Българското Опълчение, 31 еекадрона кавалерия, пионеряа 
конанла, 2 конни батареи и 14 планинска орхдия (вж. С. Н. Кисовъ, ^^Българското 
Опълчение*. Софвя 1897 г. стр. 121). 

163). Д. В« Храновъ. „Саонени ва генералъ Гурко" въ сп, \,Бъл. Сбирка^ 
Гвд- УШ., кн. Щ. 



— 204 — 

На 2 юли вбйскит* на генвралъ Гурко закрачили безари-^ 
^пятственно къмъ югъ. БазацитЪ и уралдигЬ минали първи пр^^ъ^ 
•боаза и се отзовали въ скоро вр-Ьме на отвъдната страна на Бал- 
'кан^. Т^ били поср^^шнати нечакано, при самия изходъ на про^ 

хода съ честъ пушеченъ гърмежъ, който отправили - ср-Ьщу т*хъ 
*>шепа башибозуци, поставени на това м^сто. да наблюдаватъ и да 

възприпятствуватъ на русит* да навл-Ьзатъ въ Казанлъшката долина. 

КазацитЬ се-спустнали незабавно връзъ тЬхъ съдългитЬ си пика 

и 150 башибузуци ^теслимили*' орйжията си веднага, а други* 
^н-Ьколцина души сполучили да поб^гнатъ къмъ полето. Таборътъ 

турска войска, що билъ расположенъ на лагеръ при селото Хаин-» 

кьой, като зачулъ честия пушеченъ гърмежъ, хукналъ да б^га по 
^ посока къмъ Твърдица въ уплаха и оставилъ сл^дъ себе всички 
■свои необходими припаси и провизии. Турцит* аставили удобяитЬ 
^ си палатки на готово разпънати да могатъ опълченцит* на утрото 

свободно да сн починатъ въ т-Ьхъ, безъ да бждатъ изложени на 
^ГорещитЬ слънчови лжчи. 

На 3 юли генералъ Гурко се надв-Ьсилъ надъ долината на; 
'Тунджа съ ц-Ьлиятъ си отрядъ; той можалъ да действува сега,. 

къмъ югъ, по всичкит* посоки, дори до Одринъ. Въ широкия 
^оня право&гьленъ три&гьлникъ, заключенъ между селото Шипка 

и градовет*: Котелъ, Оливеаъ, Ямболъ, Нова-Загора и Одринъ^ 
'турцйтЬ намали повече оть десеть хиляди редовна войска, която 
'^била раздробена на твърд* малки части, заставена да брани 

важни гЬснини пр'Ьзъ Балкана и гол'Ьми пространства земя въ 

равнините. Осв'Ьнъ това, рускитЬ войски били улеснявани на вс'Ька 

крачка отъ християнското българско население въ тоя край, защото 
^българит* гледали на тЬхъ и като на еднокръвни свои братя и 

като на освободители. 

Въ селото Хаинкьой генбралъ Гурко разд-Ьлилъ отрядътъ си 
на ДВ* крила. Едното крило той проводилъ въ л-Ьво, къмъ селото 
Твърдица и Нова-Загора, за да пр^сл-Ьдва и уничтожи слабата 
турска конница и пехота, що се опитвала да напредва отъ рав- 
нината по носбка къмъ Балкана и да въспира движението на рус- 
ката войска. Самъ той потеглилъ съ второто крило къмъ Досно, 
.да пропъди турския гарнизонъ надъ Шипка и да превземи Мжг- 
лйшъ и Казанлъкъ ^^^). Не далечъ отъ Хаинкьой, близу до 



154). Крилото на Гднералъ Гурко състояло отъ ц%лиятъ ш^ щ&бъ^ нноацвж 
■ «вропейски кореспонденти, четвърта стрЪлкова бригада, кавалерията, 5 -а и вя жру* 



г. 



селото Лаханлии^ по висачинит'Ь: отъ къмъ Балкана, едяа чц-сть^. 
турска пехота (петь. табора пехота, артщеряя и много деркеаи й 
^ибозуцй) взема^та.пр^зъ нощьта (8 ю^1и) позиции и, когато, 
минавали рускйт* войски, турцит* започнали да стр-Ьлятъ върху 
тЬхъ. Генералъ Гурко веднага изкомандовалъ да етр-Ьля конЯ(ата 
артилерия върху турцит* и сл^Ъдъ едно кратко сражение турскигЬ. 
ВОЙНИЦИ: избягали къмъ селото Мъглишъ ** . Генералъ Гурко. вр4г 
стигналъ въ Мъглишъ едва на мръкване, д-Ьто билъ поср*щнатъ 
радостно отъ; селенит*; войската му останала да пр-Ьнощува край 
селото, д^то мъглижани надонесли хл^бъ съ кошове и вино съ 
каци и казани, за да нагостятъ уморенит* си братия и осво- 
^дители. Тукъ били доведени и около 30—40 души турсм 
войници, отъ Лаханлийския гарнизонъ, които пр'Ьдали оръжията си: 
на българит* доброволно и моляли сега генералъ Гурка да ги 
опрости. Въ сжщото вр^ме падналъ въ ржц^т* на драгунитЬ и 
Каващлъшкия Каймакаминъ, който с^ опитвалъ да избяга къмъ 
Стара-Загора, защото го било страхъ отъ русигЬ^ да го не накажатъ. 
за пр^Ьстжпленията му ^^). 

Рано сутриньта, на 4 юли, генералъ Гуркова отрядъ на- 
пустналъ Мъглишъ и се отправилъ, пр-Ьзъ лозята, къмъ Казйн- 
лъкъ. Въ КазанлъшкигЬ лозя и зарзаватени градини, той билъ 
поср-Ьщнатъ отъ слабо отделение турска редовна войска и малко 
башибозуци, ала, сл^дъ кратко сражение, д()агунит'Ь разпиляли и 
прогонили турцит* къмъ Шипка и къмъ Калоферъ и руситЬ влез- 
нали на пладня въ Казанлъкъ. На край града изл-Ьзли да поср^щ- 
натъ генералъ Гурка турци и българи, еднит* на чело съ кадията, 
който билъ чов-Ькъ справедливъ и добродушенъ, а другит4— на 
чело на духовенството си и учител ит*. 

Сл^дъ като си отпочинали рускит^Ь войски и Българското» 



Ж1ДИ отъ Българското Опълчение и неколцина души опитни водачи отъ селата. Шии- 
чааевиа проходъ билъ доволно добрЪ укр^Ьпепъ и варденъ сега отъ около 7500 души 
редовна турена войска. 

165). Когато генералъ Гурко пр^ваелъ Казанлъкъ, тукашните българи ну се 
овлакалг отъ «айидкаиина, който ги псува лъ и ваплашвалъ съ бой и сиърть, 
€ъ етотини български кола прекарали припаси до Ши111са, а отъ таиъ, българнт!^ 
II рхц-Ь требвало да изнасятъ тиа припаси гор^ по височините на Балкана при 
турските укрепления. Кайиакьиинътъ, който се равпореждалъ съ пренасянето на 
припасите, говорилъ на турските солдати да бнятъ българите, ако бърао не пре- 
ШЕЕтъ, та ТОЙ да чува плачътъ ииъ чакъ въ Казанлъкъ (вж. Д. В. Храновт, „Спо- 
ш I аа Генералъ Гурко** въ сп. „Бьлг. Сбирка** 1901 г. кн. Ш. стр, 184). 



— 206 — 



1 



^ълчение добр^, подъ дебелитЪ сЪики на кичестиН ^Кайнар- 
джанскй ор^Ьхи," генералъ» Гурко се отправилъ още сжщия день 
^ъмъ Шиака, да нападне турския гарнизонъ на шипчанскигЬ ви- 
сочини, да го разбие бърже и да обезпечи тилътъ на своя хра- 

-бъръ „л*туч1а отрядъ." Горещината пр^зъ този день била не- 

'^ърпима. Вр4мвто било тихо и безмълвно. Слънцето сипяло сега 
оп>нь отъ небето върху земята. Шипчанския Балканъ потъвалъ 
въ (шнкава и прозрачна омара. 

Доволно силния турски гарнизонъ на Шипка (7500 души), 
що билъ расположенъ на лагеръ край селото, щомъ като зачулъ, 
че р|5^игЬ. войски пр'Ьвзели Казанлъ|(з^, напус&тналъ надаткит^ сн 
во^шга и се пос^атерилъ бЪжишкомъ^ по укрепленията на цлд- 

^вината, Годералъ Гурко пр-Ьвзелъ селото Шипка безпрнпятствеяво 
н^ 4 юли 1877 г., а на утрешния день посипалъ турскитЬ по- 

■В1^ц,ии по височинит* съ артилерийски огънь и пр*нуцилъ за- 
щитниците на шипчанския проходъ да б^гатъ и да му оставятъ 
ъъ ржц*гЬ една хубава стоманена батерия. Часть отъ избегна- 
лите турски войници, , що вървели презъ Балкана по посока къмъ 

-1р1||рукъ Чалъ и Марагидикъ, те били избити немилостиво отъ 

^калоферци въ Росалийската пжтека, други мнозина се предали 

.;^оброволцо на казаците и били откарани въ пленъ къмъ Русия. 
Гецералъ Гурко билъ свободенъ вече да нахлуе съ отряда си въ 
старозагорското поле, защото отдиря немало що да го смущава, 

-а градъ Стара-Загора стоялъ съвсемъ незаварденъ. 

Между това положението на българите въ Стара-Загора ста- 
нало много критическо, защото те били изоставени сега на во- 
лята на заарските турци, които отдавна имали желание да колятъ, 
ала номджали да найдатъ згоденъ случай, нито доволно ^ оправдгг- 

"телни причини. Хората въ Заара живеяли сега въ пълна неиз- 

{вест1^ость. 

Цо едно врем« въ турските махали въ Заара завладяло 
големо смущение. Турските конашки заптиетаг закръстосвали заар- 

•<5ките улици и мегдани по раздйчшг посоки и мохамеданскитЬ 

• градски първенци почналВ да бързатъ къмъ конака. Бързали 
къмъ конака сега и старозагорските български чорбаджии и цо- 

^първи търговци и занаятчии, които каимакаминътъ призовавалъ 
да се явятъ по-скоро при него. И наистина, работата сега била 
много спешна и неотложна. Отъ Казанлъкъ се получило известие, 

"Нрезъ особенъ куриеръ, че многобройни московски войски нахлули 

>!)> Хаинския боазъ, и че предяигЬ имъ отряди се появили вече 



— 207 — 

Фъ казанлъшката долина. Къмъ мохамеданекото заарско васю;!^- 
вие СО правялъ патриотически апелъ, да побърза те часъ т- 
•скоро къмъ Казанлъкъ, да заварди прохода между Туловата ко- 
рия и старозагорското поле, и да възспре двщеЕ11яа!а яа непри- 
ятеля къмъ югъ. По този начийъ щфла да се уд^вр звачйтедао 
работата и на султановигЬ войски нр» Шиак;а и друщд^» „коцфо 
яе били въ състояние сега самички да побФждав^атъ могоброй- 
ния дущманинъ на всйд*.^' 

На старозагорските чорбаджии и български първенци ве 
■бйло съобщено въ конака текстуално съдържанието на^ ' тревож- 
ното известие отъ Казанлъкъ, ала ,7^ угадили много добр^ т 
що се състояла работата сега, по Треперливия гласъ .т кайш- 
к^а и по смутенигЬ лица на беговат^. 

Турскйт* първенци неможали да скриятъ сега отъ. бълга- 
,ригЬ, че мо ковскитЬ войски еж се приближили значително до 
•Заара, и че града стоялъ отворенъ на нахлу ванията имъ, безъ 
вс4ка защита. Обаче гЬ обърнали вниманието на посл-Ьднит* се- 
риозно, че щастието и злощастието на хората въ войната е про- 
менливо, че въ подобни смутни и несигурни вр-Ьмена се случ- 
вать обикновенно вс1^какви нежелателни работи, които могатъ да 
•бддагь еднакво неприятни и пакостни, както за мохамеданит*, 
така и за българитЬ. И като имъ посочили най-главно на чер- 
кезигЬ, башибозуцигЬ и другит* недисциплинирани мохамедански 
елементи, що кръстосвали сега безприпятственно тракийскитЬ по- 
дета и вършали всЬкакви произволи надъ беззащитнитЬ хора, 
ярикаяили българигЬ да се здружятъ съ мохамеданвтЬ въ тода 
развълнувано вр-Ьме и да си дадатъ дума и клетва помежду ои, 
че ще да се бранятъи подпоматтъ взаимно, било отъ русят*", 
ако посл'ЬднитЬ пр'Ьвзематъ града, било отъ черкези, цигани и 
•башибозуци, ако се онитатъ т* да колятъ и плячкосвать н^какъ 
00 българските махали въ Заара. 

То се знае, че старозагорските бьлгарски първенци немо- 
лали да не приематъ едногласяо и съ пълна готовность мирното 
предложение на своите съграждани турци, толкозъ повече, че 
тЬхъ ги било страхъ сега да се противятъ, не били въ състо- 
яние да прЬдвидятъ на далечъ какво може да се случи, бояли 
-се отъ гневътъ на фанатизираното мохамеданско простолюдие въ 
града, па не разполагали, освенъ това, и съ никакво почти ора- 
аие за отбрана. Те се задоволили въ случая само съ това, че 
турците отнели мълкомъ часть отъ големото имъ безпокойство, 



1 



— йов — 



поокуражили ги малко и вл'кли въ сърдцата имъ сладостни ме- ^ 
чти за'<5лизко освобождение! 

Както споменахме вече по-тор'^» появяването на генералть 
Гуркова отрядъ въ Хаинския боазъ, предизвикало голяма паника 
«ъ турскит* заарски махали. Особенно много плашало староза*! 
горскитЬ турци обстоятелството, че града останалъ въ това кри- 
тично вр'Ьме безъ никаква войска. 

По-влиятелнитЬ и по-благоразумни -турци, които оценявали 
положението на работитЬ по настоящемъ най-добр^, пом&чили се 
да оталожатъ страхътъ на съгражданитЬ си съ трова, като се .опи- 
татъ да примирятъ християни и мохамедани помежду имъ и да.' 
нзкоренятъ изъ сърдцата имъ досегашното потайно озлобление. 
И както вид-Ьхме, тЬхниятъ опитъ се ув*нчалъ съ пълна сполука. ' 

Обаче, въ Стара-Загора се намЬрили и други мохамедани,. 
закл'Ьти противници на първитЬ, които счели пост&цката имъ за 
срамотна и унизителна, да вл^^зватъ въ каквито и да било мирни 
пр-Ьговори съ пр-ЬзренитЬ и подвластни християнски ращ та се 
заловили р'Ьшително да парализиратъ далата на своитЬ благора- 1 
зумни еднов-Ьрцй, като застроявали сега явно заарската мохам^- 
данска младежь й простолюдие ср-Ьщу българит*. На чело на. 
посл-Ьднит* стоялъ н^хой си Хаджи Таиръ-ага, старъ, богатъ и 
фанатизиранъ турчинъ, който прЬзиралъ всичко българско. 

И наистина, едва що било постигнато горното съглашение 
ъ% меалича^ и тъкмо що се разотишле българските чорбаджии 
и първенци по домовет* си, за да огласятъ, подиръ малко, ус- 
покоителната радость на братията си по махалит*, ето че дво- 
рътъ на старозагорския конакъ се напълнидъ внезапно съ мно- 
гобройна и развълнувана мохамеданска тълпа, която кряскала до- 
небето ср-Ьщу българитЬ, и въ яростьта си била въ състояние,.: 
може би, да изличи отъ лицето на земята ц^лия български] 
народъ. I 

РодителитЬ на тази развълнувана мохамеданска тълпа псу-^ 
вала българит* сега най-цинично, като ги наричали пр-Ъстйпници! 
пр^дъ Бога и предатели на царщината, която тЬ разсипвали уми-| 
шленно и безсрамно. Избухванието на настоящата Руско-Турска^ 
война, казвали т4, е д*ло пакъ на безсрамнитЬ наши гяурин 
които дадоха възможность на московеца да премине лесно пр^зъ 
Дунава и да нахлуе хайдушки съ войскит* си въ държавата нг 
падишаха. 



1 



— 209- 

Смърть й огънь върху главитЬ на безв^рнацигЬ! се про- 
виквала заслФйената мохамвданска тълпа въ това вр-Ьме, и гла- 
(5ътъ на кроткия заарски каймакаминъ, който се мжчалъ да я 
надвика и укроти, се изгубвалъ безследно помежду дивитф и 
оглушителни крясъди. Очит* на пр-Ьдводителит* били обърнйтй 
сега къмъ Акарджанската българска махала, д-Ьто т* тъкмели да 
нападнатъ още сжщия день и, съ разрешението на каймакама, 
да ограбятъ кхщитЬ на заможнит* търговци и занаятчии, да из- 
колятъ кОго кжд^то сварятъ й сетн* да б-Ьгатъ прЬзъ полето 
кьмъ Търново-Оейменъ и Одрияъ. 

Оглушителните^ крясъци въ конака не били замлъкнали още 
и заарската мохамеданска тълпа не била напълно укротена, ко- 
гато въ града нахлули внезапно твърд-Ь много турци отъ селата, 
които бягали, да се спасяватъ тука, с1> семействата си, съ ко- 
лята си, съ всичката' своя покжщнина и съ едрит* и дребнит-Ь 
си добитъци. Тази неочаквана отъ никого случайность дошла 
тъкмо въ най-пригодно вр^Ъме, за да разочарови страхливото 
турско заарско простолюдие и да обезсили окончателно хищнитЬ 
"и озлобени подстрекатели на тълпата. 

Кроткия и нерешителния заарски каймакаминъ, който се 
чудилъ до тогава, какъ да въздържи необузданната тълпа отъ 
буйства й нежелателни работи, възползувалъ се сега отъ сгодната 
минута и възложилъ тежката задача на Емйнъ и Ашимъ бея. 

Между това, чаршията въ града се затворила ц^ла, бъл- 
гарите се скрили и изпозаключили по домовете си, християнските 
махали упостели, замлъкнали, занемяли. Вълните на грозната 
уплаха и на смущението загосподарували вече надъ всичките сърдца,, 
града потъналъ целъ въ дълбокото гърло на страхътъ. Събрани 
по неколко семейства на едно; въ по-големичкит4 кжщи при- 
зовавали единодушно Всевишния да ги закриля отъ злото, като 
) го моляли коленопреклонпо и съ сълзи на очите, да б&де милос- 
тивъ и снизходителенъ къмъ техните велики прегрешения. Децата 
поглеждали съ очудване разплаканите си майки и, като неможали 
да си обяснятъ причините на тмата имъ, милвали и целували 
челата имъ и се притискали сърдечно въ техните скути. Кан- 
, дилата тлеяли безшумно и спокойно въ иконостасите и разливали 
г около себе сладостна и приятна светлина, която озарявала сега 
Г душитЬ на отчаяните богомолци и вд&хвала имъ вера и надежда 
I въ превеликитЬ милости на Бога! 

14 



1 



— 210 — 



Вь конака, драмата благоразумни и влиятелни турски пър- 
в^рцй, Емйяъ-Вей и Хаджи Ашимъ-Бей, изстйпили. се енергично 
цр'Ьд> развълнуваната, но разочарована вече, мохамеданска тълаа, 
та цочвали да я укротяватъ и да я хулятъ с&щевр-Ьненно, че се е 
цозл'Ькда така глупаво и безразс&дио по умътъ на хора изв1Ьтряди 
и полулуди, кзйто имали за еданственеа д-Ьль безчинствата и 
граб^жит*, безъ обаче да взематъ пр-Ьдъ видъ грознит* посл-Ьдйцц 
отъ това, които можали да. настанатъ за всички Заарски мохамедани. 

— ^Нищо по-лесно и. нищо по-срамотно отъ това, казвали 
говорителите на тълпата, отъ колкото да надигаме пушкит* и 
ятаганитЬ си ср-Ьщу беззащитнигЬ и мирни християна и да опл*- 
нимъ шха^ит* имъ. Но кой ще спаси утр* нашит* имоти, наши- 
ти семейства и нашит* глави? Или не виждате всинца съ очатЬ 
си, че Заара е изоставена днесъ съвсЬмъ безъ защита и че об- 
стоятелствата, въ коиго жив*емъ сами ни налагатъ, да б1вдемъ 
кротки и въздържани сарямо българигЬ, па да търсимъ дори 
тяхната помощь и тяхното приятелство. Пъкъ и кога ли ех се 
държали българит* спрямо насъ така непростително и неразумно, 
както правимъ ние това днесъ спрямо тЬхъ, и както сме го пра- 
вили вече не единъ пхть? — Не! това неможе да бхде, но е този 
правия и хубавия п^^^ть, който сме сега избрали, за да запазимъ 
себе си и да защитимъ държавата си. Не е за похвала, да на- 
падаме на мирнит* и беззащитни хора, като зверове, и да обираме 
имотйт* имъ, спечелени съ потъ и трудолюбие. Това не е герой- 
ство ! Дългътъ къмъ в-Ьрата и отечеството призовава сега всинца ни, 
да полетимъ дружно и безропотно къмъ бойното ноле, да съпоста- 
вимъ гхрдйт* си !рначно ср-Ьщу куршумит-Ь и ятаганигЬ на ис- 
тинская неприятель, да го пропъдимъ извънъ границит* отъ цар- 
щината си и да спечелимъ милостите на пророка и славата на 
оочиналит* наши поб'Ьдители — герои !^ 

Говорителит']^ посочили тогава на тюлбетата въ града, 
които правов'Ьрнит'Ь мохамедани въздигнали въ честь на истинскитЪ 
османски герои, пълководци и защитници на вярата ^^^). 



156). Освободителната война заварила въ Заара 10 тюлбета: Туганъ 
Баали-баоа, Синаати-баба (надъ военния сегашенъ клубъ), Хайрядъ-Деде, Паша- , 
<5аба, Памукъбаба «при Ески джамия), Караджа Ахмедъ баба (въ Теке мах- 
леси), Хасанъ-Деде (въ Сатма бунаръ) и още три други, на които имената 
се не помнятъ, ала местата имъ еж известни: едно въ градската пипине|>а, 
друго ср^щу домътъ на Ив. Димчев ъ и третото въ така наречената Хаджи , 
Труханъ махлеси. Всички горЪпоменати тюлбета еж разорени вече, та и местата 



. —211 — 

) Засрамени отъ правдивитЬ укоря на неострашимит^Ь Заарсм 
<(егов^, мятежницятЪ подвили мълкомъ вритъ и почнали да се 
разияБдать безшумно по-махалит^Ь си. ТЬ крачили сега мълчаливо 
«ъмъ домовете си, обмислювайки на широко днешната своя аваи* 
тюра, която вече и самички не удобрявали. 

Въ ср'Ьдъ двора на Старозагорския конакъ, останали да 
шумять сега само най-разпаленитЬ и най-р-Ьшителни турски „дели 
вавлии^ (момчетии, луди млади), на брой около 40 — 50 души, 
които се зговаряли глъчно помежду си, да образуватъ още тави 
вечерь добр'Ь въоргжена доброволческа чета, която да пр'Ьпр'Ьч0 
ития на московцитЬ въ прохода, между Казанлъшката долина и 
Старозагорското поле. И, то се знае, безъ да разсжждаватъ много 
ва дълго и широко, тк изказали това свое желание открито прЬдъ 
||саймакама, когото помолили С2щевр'Ьменно, да ги уп&ти и улесяи[ 
въ трудното имъ предприятие. Т-Ьхнит* най-големи претенции се 
'заключавали въ това, правителството да ги снабди съ доволно 
|орипаси и храна и да имъ отпустне няколко души опитни конни 
[•стражари за водачи. 

Старозагорския каймакаминъ поср^щналъ предложението на 

разпалените и опасни ^дели канлии^ съ най голема радость, за- 

[щото те били най^развалените и най-пакостни елементи въ града, 

която нарушавали постоянно спокойствието на мирните Заарски 

I българи. И за да отърве, както себе си, така сжщо и гражданит* 

|оть 1*хъ,. той се показалъ благосклоненъ къмъ молбата имъ и 

възхйтенъ отъ юначеството имъ, което похвалилъ и насърчилъ съ 

най-горещи думи. И за да имъ не даде доволно време да се 

раз6ча|?^ватъ и „нопишманятъ", той имъ обещалъ да отпустне на 

ра^дбЪсеннето им^ъ и малкото .градско топче, съ което Заарските 

мохамедани гърмяли презъ байрама и. рамазаиа, стига те да се 

^ ор-бготвятъ и заминатъ още на следующия день за бойното поде. 

. И наистина, ласкателните и насърдчителни думи на Заарскш! 

.каймакаминъ подразни ли твърде много честолюбието на реши- 
[телните турчета; те, казватъ, не мигнали презъ делата нощь, за 
; да се преготвятъ, а на утрето (2 юли) заминали доволно рано 
.къмъ местяостьта Касапь Кая. ^^'^). Старозагорските мохамедани 

г . , 

[ имъ мжчно се нам^рватъ. Съборени еж така сжщо и ц,ъ^г^ турски текета, 
^«дното при Калънъ джамия (до старата кр^пость) и другото въ Кушуилу 
I мехтепъ, въ двора м2^ Череповъ. 

157). М^стноетьта Касапъ Кая се пгда блиау до Чаиакчийскит^ дъджж 



Чал'Ьзлй да ги изпровод^тъ дори др Вешъ ^Рун^ръ, като,;;въ^агал№ 
^ърху т4хъ открито всичкит^ свои надежди^ Четата - крачала ве-, 
с^ело и неудържимо къмъ. дълбокцт* ^аавои на р*кат?1 Яед^чка^ 
като оставялч1 сл-Ьдъ себе си 1}6ла1^и отъ пр|\хъ. - I 

На трети юли, половината отъ б,м*лиа* доброволци се зд- 
върнали 6'Ьжишката въ Заара и изцоплашили града. Тк се от- 
делили отъ четата още въ ср*дата на боаза и останали дадр4- 
нощуват^ь по воденициг! край Бедечка- БългарскитЬ воденичари^и 
цз,то се страхували да не пострадатъ н*що лр^зъ нощьта, , н^- 
цустнали воденицитЬ си незаключен« и се разбягали пр лозята. 
ц къмъ града. 

^ ДругигЬ неколцина души доброволци^ що се срамували да с^ 
црвърнатъ назацъ, продължили пжтя си съ заптиетата неустрашим^ 
дори до крал на боаза. Т* не подозирали ни най-малко^ ч^. 
руситЬ сй вече въ Мдглишъ. Обаче;, когато пристигнали вече на 
|^.'Ьстностьта Касапъ Кая, д-Ьто пр-Ьдполагали да се закрфпятъ » 
^акатъ неприятеля, т* зачули отъ къмъ полето силни смесени 
гърмежи и видели облаци отъ пушакъ, че се издигатъ къмъ. 
небето. Равното Казанлъшко поле се вижда отъ баирит* надъ 
Касапъ Кая, като дъното на една тава, дори до Щипчанския прбходъ. 

Турскит* бежанци, които ид-Ьли отъ къмъ селата изъ;Казан^ 
4ЪШК0, донесли на Старозагорската чета печалното изв-Ьстие, че^ 
'^аборит* при Лаханлии и Хаинския боазъ ех разбити и уничто- 
Чсени отъ рускигЬ войски, и че е настаналъ сега редъ на Щипка 
9 Казанлъкъ. Тогава изплащенит* доброволци се присъединила 
бърже къмъ б^глецит* и се повърнали (4 юли) въ Стара- Загор^. 
цо сжщия начинъ, както направиха и т-Ьхнит* другари на 3 юлй. 

- На 4 юли градъ Стара-Загора се яапъляилъ съ мяого- 
турски бежанци, които нахлули тука отъ Заарското и Казан- 
лъшкото полета. Смущението въ турскит* махали пр-Ьзъ този ден». 
6;Ило гол1Ьмо и неописуемо. Старозагорския каймакаминъ поб*гналъ 
тайно йзъ града и конакътъ останалъ сегл въ ржц-Ьт* на зап- 
тиетата и беговетф. Казватъ, че въ този схщия день^ няколко' 
цврвозни и страхливи Заарски ханъмки, които си представлявал* 



при северния край на Дервенсквя боавъ. Каваплъшвото щосб прави тука опасва | 
аавввка и пр'Ь скача едно лудо и шумливо дере. Край дерето се и&дри н денъ дне<^ \ 
шенъ закрггленъ червена камъкъ (Касапъ Каа^Касапски Камъкъ), върху който се- ^ 
били обезглавени, отъ турски кесдджни^ безбройно множество български търгован.. I 
]1фстностьта е доволно стратегична и нр^дставдява з&тудено хайдушко^ 1^8Д0. 1 



^1о€ковцит4' ка# чудовища, нейасйтни за мохамеданска кръвй, 
разбол-Ьли се сега смъртно отъ уплаха. 

Тогава' стария и фанатичния Даджи Таиръ-ага, който, ж^а- 
дн*ялъ за християнска кръвь и богатства, оциталъ се цовторвго д^ 
настрои мохамеданит* ср-Ьщу българит*, замъ да нахлуе въ 
ЛахалитЬ имъза стръвъ и плячка. Около него се събрали схщитЬ 
|ония 40 — 50 души турски кеседжии, що искаха да нацаднатъ 
ла българската Акарджанска махада. ва 1 юли, за да я ограбягь. 

'^ Еминъ-бей и Хаджи Ашимъ-бей . се поставили и този пжть 
[^енергично ср*щу д^Ьйствяята на непреклонния Хаджи Таиръ-ага, 
ЙМ1Т0 заявили на заарското мохамеданско простолюдие открито, Ч'е 
що то самичко не обуздае немирнит'Ь и в'Ьтро'Глави нехранимай- 
ковци, т4 еж готови сжщата минута да напустнатъ Стара-Загора 
и да отпжтуватъ ,съ семействата си къмъ Т,-Сейменъ и Одринъ. 

Като. разбралъ Хаджи Таиръ-ага, че не ще може и сера 
|11ищо да направи, той напустналъ града сърдито и заканително, 
йоследванъ отъ. своитЬ сграшливи и алчни за чуждо богатство 
креатури. Той заминалъ сега- къмъ Одринъ, да вербува ч!вркези 
^» башибозуци, съ които в-^зцам^рявалъ да удари* на Заара,. ^ л^ 
гопленн граХа,< да изтрепи българите до кракъ и да накаже страш&о 
противниците си. Градъ Стара-Загора останалъ,. слЪдъ това, па- 
юпенъ ц4лъ въ трепетъ. ::,; г . 

' Й* като не оставали вече никакви 'други средства на ржк^, 
[за да се упазчг?3аара отъ едно внезапно ' опустошение, Еминъ- 
кей прибегиалъ до най-крайните мерки, които му оставали още 
яа расположение. Той поканилъ сега при себе деда Петка Сла- 
•ейковъ, него време учитель въ Стара-.Загора, и го помолилъ да 
^чинй на руски едно писмо до генералъ Гурка, въ което да му 
■зложи най-подробно страшното положение на хората въ Заара, 
да му съобщи че града е безъ защита, и че мохамедани и хри- 
егияни го призоваватъ по настоящемъ коленопреклонно, да се 
•милостиви надъ децата и семействата имъ и да проводи войска 
Яа ги пази отъ обирачи и кеседжии ^^). Писмото било вржчено 



168). Сл-Ьдъ пр-Ьваеманието на шиачевскитЬ украшения, генералъ Гурю с% 
Якпрва въ Каванлъкъ, гд-Ьто намери пристигнала ивъ Стара Загора една денутащМ 
•гъ нЪколво първенци българи и турци, ноеащи писио отъ П. Р. Славейкова, коЙМ 
■к онова вр^ие &Ь учитель въ Стара Загора. Тая депутация 61) натоварена отъ ста 
умагорекигЬ българи и турцн^^да поиоли началникътъ на руския отрядъ да ■•- 



= .214 — 

на бързи кориери, за да го пр^дадатъ на генерала въ Ка* 
зандъкъ. 

Генералъ Гурко приелъ старозагорските бързи кориерв 
твърдЪ благосклонно. Обаче той не обещалъ на старозагорци ни- 
каква военна помощь, понеже отрядътъ му билъ ангажиранъ сега 
въ казанлъшката долина, д^то многобройни башибозушки банди 
кръстосвали селата и л-ЬсоветЬ. Тр-Ьбвало да се очисти първомъ 
тукашния край отъ размирнигЬ мохамедански елементи, които^ 
налитали всЬка минута върху рускигЬ раз'Ьзди и грабили имотитк 
я добитъцитЬ на българит^, та че тогава да се предприеме те- 
първа каквото и да било движение къмъ югь, пр%зъ проходвтЬ 
на СрЬдна Гора. Началника на летучия отрядъ се въздържалъ 
да дава обещания и да пр'Ьдприема авантюри, защото тЪ мо- 
жали да костуватъ живота на много хора. 

Между това, старозагорските^ жители, безъ разлика на б^ра 
и народность, пр'Ьминавали вр'Ьмето си въ трепвгь и молитви! 



црятн по скоро руска войска въ град», д^то викаше впавва. турска в<йек& (вж. Д. 
в. Храновъ, .Въ1г. Сбирка,* год. VIII, вн. П1, стр. 187). 

Въ книгата ^^Страдавията на българите и освобождението на Бъдрариа ир^въ 
1877—78 год.* отъ Г. Дииитровъ, ст. 180—131, е поиЬстено и второ едно пнсю 
отъ староаагорци, отправено къиъ вдиатежвия кв8ан^ъчаи^^въ Касеоглу, аа да го 
еъобо|и на генерааъ Гурко. То ина следното съдържание : 

„Отъ снощи насаиъ, июсюлианит^ нашв със1»ди отъ 4!елЛ9^ . идатъ да нвв^ 
етявятъ 9а ивгврянието на няколко ксщи въ турскигЬ- села въ каамта ни, под- 
палванието ва които отдавате на рускигЬ стражи. Т-Ьаи слухове ех врвчинили до- 
волно вълнения въ градътъ ни и едни скърбятъ ва гЬаи нещаейВ1^;а други въ ра>« 
Жражението си ааплашватъ съ отиищение на християискигЬ се1янн. Ний не виаеиь 
до колко е в^рно това що отдаватъ на рЪяевит^ стражи, но катч> се тура то <а| 
причина на нещастия, конто иогатъ да посл^дватъ, не можеиъ да непристаненъ ва 
предложението на в^кои отъ благоразуияитЬ ни съграждани июеулиави, които же* 
лаятъ щото чр^аъ васъ да се вав^Ьсти това ва таношннтЬ воеввн власти, които: 
иоже и съвс^киъ да не анаатъ за това, което се отдава на гЬхнитЬ стражи и което 
ивлага на опасностъ п'Ьлото население. Уиолявате се прочее, ако ви е въаиожво и 
достхпно и ако виждате ва добр% едво таквовъ съобщение да го ивв^стите яа при- 
надлежните власти и съ туй ще вадължите преиного, както нашити съжители 1»>1 
сулнани, тъй и наеъ вашигЬ приятели.* 

Бски-Загра, За Ст. Каз. Съв^тъ 

9-й Юлий 1877 год. Арх1ер. П. Иковоиовъ П. Стефанъ. 

Това писио не е достигнало до рха^те на Касеоглу, нито е било съобща- 
ваво н^що нд руските лълководци отъ. некого за съдържанието иу. Ако би досп№- 
нало дори назначевиего си, то павъ не би инало оная сила, както ниското на 0. 
Р. Сдавейвовъ. Госоодивъ Г. Дииитровъ о отбел^валъ, вероятно по погрешка, под| 
съдържанието на писиото годиваха Ш1в виеето 1877, както ние пооравихне. 



— 215 — 

<5й» една страна, погледйгЬ на хората били об^рвйти йжмъ Ш- 
занлъшкото шосе, оть д-Ьто очаквали да вйДятъ освббоДитйнМ^ 
^ йойски на мОгжщия руски императоръ, а отъ друга • — гЬ всички 
' треперяли сега отъ заканйтЬ на заклетия Хаджи Таиръ-ай, 
^ Еойто можалъ всЬки часъ да нахлуе въ Заара" бтъ къмъ полето, 
^ (% свои** безнощадни черкези и башибозуци и да направи стра- 
^ шва кръвнйна. 

^ ' Заарскит* мохамедански младежи останали сл-Ьпи привър- 
^ Ж0НЦИ на неукротймйн Хаджи Таиръ-ага й поднръ заминаванието 
: му отъ Стара-Загора.' Т* хранели въ обещанията му големи на- 
^ дежди, че скоро пакъ ще да се завърне, та не пр-Ьставали нйтй 
^ часъ отъ да се заканватъ на българит* и да >гочятъ ятаганигЬ 
' си пр*дъ очйтЬ/имъ. На 9 юли 1877 г., тЬ очаквали съ най- 
' шлЬмо нетърпение любимия си пр^дводитель да пр4стигне, като 
^ 4» събрали аще въ тъмни зори край кукурузищата вгь полето и 
\ гледали коя 1ганута п^е се подигне прахъ но Т.-С!еймен'сю(т) 
I шосе. ТЬ били въоржжени сега всички отъ петит* до главвгга т 
'I имали на око първомъ Акарджанската българска махала, която 
искали да нападнатъ вече безъ всЬкакви забикалки. А за да се 
. не появятъ случайно н'Ькакви недоразумения помежду имъ, и да 
[ не би нахлули едновр-Ьменно мнозина отъ тЬхъ въ едни и сжщи 
I К2ЩИ, разбира се, за по- богата плячка, то гЬ се споразум'Ьли по 
|^ тоя въпросъ предварително. И така, всичко било вече пригот- 
^ вено за едно страшно клане. 

Старозагорските българи догаждали намеренията на мохаме- 
дансвйте ^младежи твърде добре, ,ала тЬ били безсилни сега да 
се защитятъ самички, защото немали на разположение почти ни- 
какво ор&жие. Еминъ-бей и Хаджи Ашимъ-бей се научили за 
планътъ на размирниците едва на 8 юли, когато било вече много 
късно и почти невъзможно, да се предприеме каквото и да било 
срещу техъ. Тогава Еминъ-бей побързалъ да изпрати повторно 
писмо до генералъ Гурка въ Казанлъкъ, въ което му изложилъ 
за последенъ пжть натегнатото положение на работите въ Заара, 
като го молилъ най- настоятелно овреме да се притече на по- 
мощь на старозагорци, защото часовете на живота, особенно на 
българите, били вече окончателно преброени. Той казвалъ въ 
I писмото си още, че мохамеданското простолюдие въ Заара било 
I наистина доволно мирно и послушно, ала то все пакъ съчувст- 
вувало на размирниците тайно и ги насърдчавало дори. А тур- 



— 216 — 

скитЬ младежв били хора буйни и вироглави, които не лравяли 
см'Ьтка за посл^Ьдствията на своитЬ авантюри. 

Въ нед*ля, 10 юли 1877 г., около 1 часа сл*дъ пладн^^, 
въ околностьта на Стара-Загора се полвила една сотня казаци^ 
които имали задъ. гърбътъ си ц'Ьлъ единъ полкъ драгуни, пр^д- 
водителствувани отъ херцога Николай Максимидияновичъ Лайх-. 
тенбергски. БазацигЬ се установили съ конетЬ си въ м^стностьта 
^Бадемликя,^ пр^Ьзъ която минава днесъ шосето за Казанлъкъ, 
и захванали да пращатъ раз'Ьзди по баиритЪ около града. Дра- 
гунит]^ стояли разточени по 1^ата дължина на Дервенския бо- 
азъ и пр'Ьдпазливо прист&пали напр'Ьдъ. 

Въ това вр'Ьме се представили на началника на казацитк 
старозагорскитЬ български и турски първенци, прив-Ьтствували го 
отъ страна на населението най-сърдечно и го поканили да ра- 
вл'Ьзе и завземи града безъ всЬка боязънь. Той поблагодарилъ, 
отъ своя страна, за сърдечното прив'Ьтствие най-учтиво, ала по- 
каната за завземанието на града отказалъ да посл^Ьдва. до като 
му не било пр^Ьдадено на р&цЪтЬ гол'Ьма часть отъ оркжието на 
старозагорски!* турци. 

Разбунтуванит* турски мдадежи въ града, що били събрани 
край кукурузищата въ полето и очаквали нетърпеливо пр-Ьстига- 
нието на Хаджи Таиръ-ага, не се съгласили сега да пр-Ьдадатъ 
ор&жието си въ ра|Ц'Ьт^^ на русигЬ, та се отстранили 6'Ьжишката 
отъ Заара. 

Херцогь Николай Максимилйяновичъ Лайхтенбергски зав- 
зелъ града Стара-Загора тепърва около 5 часа подиръ об-Ьдъ. 
Той билъ поср-Ьщнатъ отъ българит* най-въодушевленно, а вой- 
нициг]к му получили доволно храна, вино, ракия и различни по- 
даръци. КхщитЬ и улицит* въ българскит* махали били оки- 
чени на няколко м^ста съ руски трикольорни знамена, които 
българигЬ приготвили, казватъ, още пр'Ьди една седмица, когато 
се разчуло въ Заара, че генералъ Гуркови отрядъ се показалъ 
въ долината на Тунджа. Ученици и ученички, отъ българскитЬ 
училища, п^Ьяли 1(ружно и сладкогласно различни прив^тственни 
п^сни въ честь на ск&пит^^ освободители; черковнит^ клепала не 
замлъкнали до късна вечерь пр*зъ този день, замъ да занесатъ, 
чр*зъ тишината на нощьта, по-яадалеко, въ полскит* села, ра- 
достната в^сть за избавлението. Руси и българи . плакали сега 
като]д']^ца отъ радость, която неможали да задушатъ въ г&рдитЬ 



— 217 — 

«И) деможали да нзразятъ и съ думи^ а я изявявали оомеад,у 
«и съ сълзи. ■; 

На 11 юли пр-Ьстигналъ въ Отара-Загора и самъ гейералъ 
Гурко, заедно съ 1-а, 2-а, 3-»а и 5-а дружини отъ Българското 
опълчение; той билъ поср^Ь[цнатъ сърдечно отъ членовегЬ на общив^ 
«Еото управление и отъ по-първит4 граждани на Бешъ^Бунаръ^ 
а духовенството и множество народъ го причакали въ Бадем- 
ликя. Въ черквата св, Димитъръ се отслужилъ молебенъ отъ 
1^лото старозагорско свещенничество, а пр-ЬдсЬдателя на общин- 
ското управление, П. Р. Славейковъ, се обърналъ къмъ генералъ 
^ка съ една толкозъ трогателна р'Ьчь, която разплакала всички 
ярисдтствующи. 

Генералъ Гурко заварилъ Стара-Загора въ пълна анархия. 
Ють околни ЗаарскитЬ села, както и отъ колибитЬ на Тревненския, 
Шипченския и Еленския балкани нахлули въ града много оби-4а^»-^14 
^а^, които разбивали дюкенитЬ на хората въ чаршията безраз- 
борно и плячкосвали каквото нам^Ьрятъ. Старозагорските^ българска 
търговци нарисували едри кръстове по вратит* и кепенцит* на 
йюкенит* си, съ ц*ль да пр-Ьдупреждаватъ обирачит*, че гЬ не 
|сж мохамедански, ала посл'Ьдни'гЬ не разбирали отъ нищо. Тогава 
Генералъ Гурко запов-Ьдалъ да се сформируватъ дв* м-Ьстяи до- 
броволчески чети въ града, едната п-Ьша и другата конна, които 
1ха се натоварятъ съ запазванието на редътъ и тишината вжтр-Ь 
№ извънъ Заара. ТЬзи дв^ чети били присъединени сетн^ къмъ 
йетучия отрядъ и вземали серибзно участие при събарянието на 
^ста до Каяджикъ, скъсванието на телеграфните^ жици край 
жел-Ьзнопхтнала линия Т.-Сеймеяъ — Нова-Загора и т. н. Обира- 
чигЬ селени и колибари се видели принудени да напустнатъ 
Стара-Загора въ скоро вр-Ьме, ала т4 хукнали сега по турскигЬ 
и български чифлици въ полето и обирали по с&щия начинъ 
цобитъцитЬ и покъщнината на хората. Въ това сжщото вр4ме 
се появилъ въ полскит* села и страшния Хаджи Таиръ-ага, съ 
евоигЬ многобройни черкези и башибозуци и, напредвайки по:^ 
гтепенно къмъ Стара-Загора, пр^давалъ българскитЬ заселища 
1вц'Ьло на мечъ и огьнь. Старозагорското поле представлявало 
^етрашно зрелище! 

I Не се изминали нито три дни, отъ какъ русигЬ пр*взели 
Ргара-Загора, а турското население запачнало отново да вири 
Глава и да се отнася враждебно къмъ българит*. ИстияскигЬ 



— 218 — 

пртчит на тоя чудевъ турски кураягь можалъ сега вс4^ки едияъ. 
лесно да си обясни. 

На 11 юли вечерьта, въ Стара-Загора докарали отъ селата: 
12 кола ранени българи, които били нападнати въ полето отъ< 
хората на Хаджи Таиръ^ага за да ги изколятъ. Между тЬхъ! 
Ш1ало и в^колко дЪвици романтси, които се люшкали въ колата 
като полуимртви, защото отъ рани1*Ь имъ изтекла много кръвь^ 
Това зрелище възнегодувало и руси и българи до висока степень. ^ 

На 12 и 13 юли числото на раненитЬ български 6'Ьжанци. 
отъ полскйтЬ села се умножило. ТЬ всички били изпосакатени и 
тщстшш. Едни отъ тЬхъ ^^р^ли край бивуака на 3-та оп'ьл- 
ченска дружина, издавайки сърдцераздирателни плачове и охкания, 
а други се настанили по кмщит* въ града, безъ да има кой да. 
имъ помогне ^^^). Българскит* села въ полето торели нощ* като 
св*щи. 

На 15 юли Стара-Загора била наводнена просто отъ нара- 
нени 6'Ьжанци изъ полскитЬ села, които разправяли нев'ЬроятнЯ' 
работи за зв'Ьрствата на черкезите и башибозука. На мнозина, 
отъ т4хъ ранитЬ били нацлюени отъ мухитЬ и издавали една. 
доша миризма отъ далеко. Бивуака на 3-та опълченска дружина, 
близу край града, билъ заглушенъ отъ писъцитЬ на обезумялит*. 
жени, които оплаквали труповете на скъпит* си рожби и викали 
до Бога за загубата на своитЬ м&же. Рускит* .войници и офи<- 
цери гледали съ покъртени души на, сърдцераздирателнитЬ сцени^ 
и отъ очит4 имъ капяли горещи съдзи върху земята. Между 
това, отъ къмъ полето пристигали известия едни отъ други ио- 
страшнй, по-обезпокоителна. 

Въ този сдщия денъ (15 юли) когато положението на 
работит* въ Стара-Загора се считало за най-деликатно, а духоветЬ' 
на турци и българи били най-много възбудени едни ср*щу други, 



159) „Ей тамъ, млада жена, ап^жскана съ своята и на д^Ьтето си кръвь, 
едвамъ можеше да държи съ л-]^вата си ржка вече мъртвото си 7—8 ме- 
сечно д-Ьте. Тя като че не си б^ше съ умътъ: плачеше и се м-Ьташе и ни- 
какъ не искаше да се раздали съ хладния трупъ на рожбата си. Старата й| 
свекърва се стараеше, до колкото б-Ьше възможно, да угЬши нещастната, 
но и тя сама имаше нужда отъ утешение. По нататъкъ майка б^ се накло^^ 
вила надъ 9 — 10 годишно ранено момче. Тя го милваше и уг]^шаваше и,, 
като проливаше горчиви сълзи, току питаше познайниците си, не еж ли вн- 
д'Ьли мАжътъ й и другитЬ й л^ца (вж. С. Н. Кисовъ, „Българското Опъл* 
чение*', стр. 173}. 



— .219 — 

тогава именно, двамина развалени ваарскв турцв се забравяли ли>- 
такава степенъ, щото гръмнали изъ засада върху двоица драх^щЕ^ 
коите замиравали щ^ъ махалата вмъ во работа. 

Тази необмислена пост&пка отъ страна на турцитЬ, предиз- 
викала страшно вълнение въ града. Турската махала се иавъл- 
иила веднага съ народъ и войници. Двамииата турци били хва- 
нати отъ българскйгЬ доброволчески патрули и, по ааоов-Ьдь ва 
военния градски комендантъ, обесили ги пр^дъ врахитЬ ла кк- 
щитЪ имъ. Наказани били съ смърть, подиръ това, още 200 дунш 
други немирни турци, които се ^ЪдлШя, че подстрекаватъ свошгЬ. 
мирни едвородци ср^^щу българите, или че се намиратъ въ прямо, 
едошение съ Хаджи Таировит* другари лъ полето. 

Генералъ Гурко билъ страшно възмутенъ отъ безчов^чноФо- 
I 1щведение на старозагорскит-Ь 1^цй» Наистина, рамата драгуня 
останали живи и недокоснати отъ куршумитЬ ва злобнитЬ фана- 
I твци, ала факта билъ доволно осхдителевъ и пр^ст^|ьоенъ. Тука 
I вече вс']^кой можалъ да се догадв, или пове да пр^Ьдаолш^а, чо^ 
I въ основигЬ ва гораото пр^Ьстмпление се скрива не току само^ 
една проста умраза спрямо неканенигЬ московски гяури, но н еднв*^ 
умишленно пр4дизвйкателство. А подобни предизвикателства въ. 
' сегашните времена не можали да иматъ друга ц^лъ, освЪнъ да 
докаратъ бъркотии, смущения, или да създадатъ кръвопролития,, 
пожари и обири, При това, войската на Г«щералъ Гурко бцла 
твърде малобройна и доволно отрудена, та имала нужда отъ по* 
> чивка и спокойствие. 

И за да не изпадне градъ Стара-Загора въ водовъртежа. 
I на анархията и безцарствието, както било желанието на заар- 
ското мохамеданско мнозинство, Генералъ Гурко се заелъ да 
тури край на злото още въ самото му зачало. 

По негова заповедь, въ големия Заарски конакъ били сви- 
кани отъ кметството всички заможни бегове и турски първенци, 
които се ползували въ града и каазата съ най-голема популяр- 
^ иостъ помежду мохамеданите. „Като отделилъ на страна около- 
' десетина души отъ по- влиятелните бегове, които задържа лъ като 
заложници^, на останалите той заповедалъ да се разотидать 
I по домовете си, като имъ обърналъ вниманието сериозно върху 
^ безчинствата и зверствата на черкезите и башибозуците, предво- 
^ дителствувани отъ техните роднини и синове. Той се обърналъ. 
с&щевременно, на излизане изъ конака, и къмъ заложниците, 
на които натъртено далъ да разбератъ, че за всеко по-нататъшно- 



^^20 — 

^Србизйествйе, био въ 1?рада^ било въ полето; тФХъ ще е^итй 
■Зй зиновяй. \ 

Сл-Ьдъ тия и още н-Ькол&о подобни распоредби, генерал-Ь 
Гурко иайустналъ ■ Стара-Загора по^ ср-Ьдъ нощь й заминалъ съ 
ч^вйтата ^и за Базаилъкъ. То& назначилъ, пр'Ьдварйтелно, за на^ 
чалникъ на етарозагорскнтй войски (дв* чети заар^ки доброволц>г, 
=^етирй български^ опълченски дружини и три конни полка драгу- 
яй и казаци = 5250 душй) Херцога Максимилияна. Николаев 
ййча Лайзсгенбергски, който, както видЬхме вече, аавзе и осво^- 
<юди Стара-Загора пръвъ отъ^ турцитЬ. - ; ^ 

^ Генер1алъ Гурко се поставилъ въ Казанлъкъ на чело на 
своит^Ь войски и заминалъ незабавно къмъ Нова-Загора. Той 
^ързалъ сега да завземе по-скоро последния градъ, защото се 
яаучилъ отъ българите, че на Новозагорската жел^зопдтна стан^ 
дйа турцитЬ стоварили много военни припаси, които били пр-Ьд- 
назначени за Сшлейманъ-пашовата армия ^^^). Рускит* й българ- 
ски съгледателни раз-Ьзди пр^Ьдув-Ьдомили началника на лету^ия 
ютрядъ схщо, че черкезитЬ и башибозука въ полето еж станали 
1*зи дни доволно смели, че гЬ еж плъпвали като рояци около 
«танциигЬ Кара-Бунаръ и Радне Махле, и че задъ гърбътъ ивгь, 
иазватъ, идяла многобройна турска войска. ' 

Генералъ Гурко ималъ известие вече по- отдавна, че Сюлей- 
манъ паш^ наоустналъ ЧерпогорскигЬ граници -окончателно, и че 
ч^е отправилъ съ 45-хилядна армия къмъ ТракийскитЬ долини. 
Затова именно и бързалъ той сега, да завземе часъ по-скоро 
Нова-Загор1з1, да унищожи турскит* военни материали въ тоя 
градъ и да осуети поне до н-Ькжд* плановет* на ламтящия за 
слава турски генералъ> 

^На 18 юли, сл^Ьдъ едно сражение отъ няколко часа, като 
запалилъ находящигЬ се на Новозагорската станция вагони съ 
-патрони и други военни припаси, генералъ Гурко пр-Ьвзелъ градъ 
Нова-Загора подиръ пладн* и незабавно тръгналъ, съ по-гол*- 
мата часть отъ войскигЬ си, по посока къмъ Стара Загора^ ^^1^^ 



160) 8и1е1тап РазсЬа 8е1пегзе118 Ъе^{е с1!е АЬд1с111, тИ. ве1аег Агтев 
юЬпе 1гс^епд ^геюЬе Ии{е ~ деп Геш(1 тот Ва1кап ги уег1ге1Ьеп, апс1 ао <1еа 
816(^69 ЬогЬеег аИеш га рПйскеп. Ег ?ег81аа(1 ез аиеЬ, Тйг вехпеп Р1ап т 
Соп9(ап11аоре1 ЗИттип^ ги тасЬеп (вж. Ап(. Врпп^ег, , Ка881сЬе 1&гк18сЬв 

/Кпег* 1877—78, III, 14.. 

161) Вж. Д. В. Храновъ, „Спомени за генералъ Гурко", сп. ,,Бъдг« 
^Сбирка*' година VIII., кн. IV, стр. ?б1. 



--221 — 

СлФдъ !замйнавани:ето на генералъ Гурк^ оть . Стара-Загора^. 
аварското -българско населецие се почувствувало доволна. . у еамо-; 
теао и изрставено, та започнало отново да се безпокои за своета» 
сшдествуване* ОсвФнъ това, градътъ се пълнялъ все повече я« 
повече съ 64жанци, които прииждали тукъ постоянно^ като н^ков- 
буйни р-Ьки, отъ всички краища на Старозагорското поле, и ,койТ(ь 
увеличавали съ плачоветЬ си още по-мяого страхътъ на заарг»^ 
скитЬ българи. Наопаки, заарското мохамеданско население .гле-^- 
дало на уплахата на християнит*, сега съ видимо задоволство^, 
като оставало нарочно радостьта си, да се чете явно по лицетл>.» 
му. ЧленоветЬ на ^Старозагорското общинско управление билд- 
уплашени схщо отъ несигурното положение на работит* въ тоя$} 
край, та постоянно се допитвали до комендантството, каква угЬха. 
да даватъ . вече на разтревоженото българско население. 

Въ сжбота, 16 юли, пр-Ьдъ об-Ьдъ,.^ П. Р. Славейковъ, дър-^ 
жалъ дълга назидателна р4чь въ черквата св- Б-Огородица ^^'^). 



162) Въ Стара-Загора имало въ турско врЪме 4 черкви : св. Богоро-; 
дица, св. Никола, св. Троица и св. Димитъръ. Въ вр^Ьме на освободителната 1 
война (1877 г.) първит^Ь три черкви изгорели, съвършенно, а на посл-Ьдната 
останали само дуварит-Ь да стърчатъ надъ земята. Сч^дъ каю се черкувал»;^ 
, доволно вр1Ьме, сл^Ьдъ войната, в ъ Ески Джамия, българите възобновилИ|- 
1(1878 г.) черквата св. Димитъръ, надв-Ь натри, па се пр1Ьнесли на Великдень,. 
|да се черкуватъ въ нея. Тогава било окачено въ дворътъ й и първото кле- 
I пало. защотб, въ турско вр-Ьме, заарското мохамеданско население не позво- 
I дявало да клепи кл^епало въ тази черква. Клисаря свиквалЪ; празаниченъ'. 
, день, българите на «олитва, като ходялъ да хлопа по портиг^ имъ съ тояга. 
Черквата св. Димитъръ се счита въ града за- едина отъ най старите, построе- 
|на на 1743 г., споредъ каксо свид']&телствува и надписътъ й на български^ 
I и гръцки езикъ. 

' Черквата св, Никола била построена на 1834 год. Тя изгорила съвър-'- 

шенно пр-Ьзъ освободителната война и руинитЪ й стоятъ и день днешенъ.1 
Махлендит^ се черкуватъ въ една дървена барака, издигната привременно: 
върху развалинитЬ. Старозагорци градятъ, отъ няколко години, пр^дъ руи- 
нит^Ь на старата черква св. Никола, нова, която ще надминава първата сто* 
кратно, както по хубость, така и по здравина. 

Черквата св. Богородица била въздигната на 1837 г. Сл-Ьдъ изгаря- 
нието й пр^зъ врЬме на войната (1877 г.), тя била възобновена едва на 1881 
г. Тази черква е доволно голяма и вжтр-вшнортьта й има твърд-Ь красивъ. 
марангозъ. 

Черквата св. Троица захванали да градятъ на 1862 г., т, е петь го-; 
дини следъ изп;кждането на гръцкия търновски владика изъ Стара-Загора.; 
За^скигЬ мохамедани се възпротивили по онова вр^ме» да допустнатъ на;, 
българите съгражданието на тази черква, та, единъ цедел^нъ день, напад-. 



222 



'Той съв-Ьтвалъ българитЬ да бждатъ крогкй, търпеливи и разум- 
на. Учалъ ги да се отнасятъ къмъ мохамеданигЬ въ града прия- 

■^т^елски, братски, да бждатъ снизходителни къмъ тЬхъ и да не 
отвращатъ Зло за зло. Защото християнската религия налагат сама ' 
всекиму християнину, да бхде той благодушенъ, милостивъ н 
<}лагод'Ьтеленъ къмъ всички хора на земята, най-паче пъкъ къмъ ! 

•^«ния, съ които е пррасналъ въ едно отечество, въ единъ- я ежщъ 
градъ. Ще дойде вр4ме, казвалъ той, че турциА ще потр*6атъ ' 
на българит* така много, както и посл-ЙдввгЬ (Яха потребни ' 

' тЬмъ до скоро. Защото широкигЬ равнини на свободна България \ 

1щв ймктъ тепърва нужда отъ хиляди*- рхц*, да ги изоратъ, за- 
сЬятъ и да покриять всец*ло съ зл^а^йата одежда на плодородието. 

'Одавойковъ съв^твалъ народа п'о-ната1Съкъ да забрави всичко ми- 
нало, па да се не бои отъ нищо. Миналата умраза тр-Ьбвало 
съвършенно да заглъхне, за да се изб'Ьгне великата опасность. 

1 

Въ неделя, 17 юли сл^дъ об*дъ, отряда на Херцога Мак- ^ 
еимилияна Лайхтенберски се дигналъ отъ Заара неочаквано и за- ^ 
миналъ по шосето къмъ Нова Загора. Въ Стара-Загора останали 
само 130 души казаци, една опълченска дружина и часть отъ, 

.доброволческйтЬ заарски чета. Старозагорскит* граждане били мно* ^ 
го изненадани отъ заминаванието на войската, та н'Ьколко бъл- ^ 
гарски сЬмейства избягали още схщата вечерь отъ града и за- , 
минали за Казанлъкъ. Въ турскит* махали смущението било по- , 

ггол^Ьмо, та тамъ кръстосвали постоянно казашки патрули. 

Шщо около 1 1 километра на изтокъ отъ Заара, отряда на 
:херцога Лайхтенбергскн се натъкналъ на пр^днит* постове на 
Реуфъ пашовата ордия, която се доближавала отъ югъ къмъ но-ч 
возагорското шосе. Българското опълчение зал'Ьгнало веднага край^ 
плиткото корито на Дълбошката р*ка (Коленска р^ка), която се-) 
спуща къмъ полето отъ върховегЬ на Караджа Дагъ, и отвори- ^ 
ло страшенъ огьнь на черкезит*, които се стр-Ьмили да пр*с*-! 



нали съ стотини върху едва що положени г1^ основи и ги изровили до дъно. I 
БългаригЬ се оплакали въ Цариградъ и обърнали вниманието на Високата, 
Порта върху поруганото Султанско позволително. Тогава билъ пратенъ въ. 

* Стара-Загора н-Ькой си Мустрать-бей, султански адютантинъ, който вразумилъ' 
заарскит*]^ мохамедани, едни като наказалъ съ затзоръ, а други заплашилъ.'^ 
Той държалъ пр-Ькрасна р^чь за толерантностьта въ двора на заарския 
конакъ, като покъртидъ сърдцата на всички слушатели до сълзи. Мнозиши 

'ОТЪ мохамеданит*! тогава се отправили къмъ м']&стото на черквата и г-кЛрд-и^ 
захвърлените^ отъ т']&хъ камъни около основите^. ^ 



— 22а— 

итъ шосето и да нахлуятъ въ българскигЬ села при тллтк ш 
€р'Ьдоа гора. Сражението на това мЪсто вземало още по-сериог 
^енъ ха{)актеръ, когато захванали да се обаждатъ оть джуранлийс,- 
ката кория турскитЬ топове, които били разположени на закриг 
то м'Ьсто и бияли твърд'Ь несполучливо. Българското опълчение 
този день претърпяло незначителни повреди, ала то не усц'Ьдо 
да продължи п&тьтъ си къмъ Нова- Загора. Съ наст&пванието на 
нощната мрачина, боятъ се пр'Ькратилъ, воВскигЬ на двата ср^Ьг 
щуположни лагера остали на м^Ьстата си, а черкезигЬ подналилн 
вечерьта селото Дълбоки и плячкосали часть отъ добитъцит^Ь на 
еедянит*. 

На 1 8 юли сутрината отряда на херцога ЛаВхтенбергски не 
^е опйталъ вече да върви напр^дъ, а потеглилъ бавно къмъ 
€тара-Загора, по обратенъ п&ть. Старозагорскиг)^ казаци изв'Ь- 
•етили пр^Ьзъ нощьта, че въ ближнигЬ околности на Заара се 
|8аб'Ьл'Ьжвало гол'Ьмо движение на турски войски, че селата въ 
солете гор-Ьли като св-Ьщи, и че Сюлейманъ паша се готвялъ да 
шааадне на града отъ къмъ севменското шосе. 

Едва що пристигнали войскитЬ на херцога. Лайхтенбергски 
^ъ Стара-Загора и опълченците^ се настанили и приготвили за 
^ой край Чадъръ могила и по другигЬ околни височини, ето че 
щосл-Ьдвало едно бързо распореждане, отряда пакъ да се 
|ч>тправи незабавно къмъ Нова-Загора, за да се присъедини тамъ 
къмъ отряда на генералъ Гурко. Старозагорските българи се из- 
|пдашили до толкозъ много този день, щото били решени всички 
[да поб^гнатъ къмъ Казанлъкъ. Обаче, членовегЬ на заарското 
[^общинско управление, които се допитвали постоянно до комен- 
|данството, и които считали себе си за св-Ьдущи по ц-Ълия ходъ 
ла работите въ тоя край, възпрели населението на сила да не 
'язбега, като поставили около града гъсти стражи. Тази нетактич- 
г|на постапка на българските и руски разпоредителни власти въ 
града съ нищо не може да се оправдае; защото тя станала при- 
.чина сетве, да изгине половината отъ българското население въ 
[Заара, а другата половина да попадре въ турско робство или 
да избега безъ какви и да било средства презъ Балкана, та да 
изгине голема часть отъ болки, отъ гладъ и отъ мразовете презъ 
^зимата. 

\ Отряда на херцога Лайхтенбергски и тюзи день не спрлучилъ 
^а си пробие пжть къмъ Нова Загора. Той залегналъ отново въ 
Прежните свои позиции, край коритото на Дълбошката река и, 



^224 — 

почти по сдщия начинъ, както и предидущия день, продължилъ. 
да се стражава отдалеко съ войската да Реуфъ паша. И турци | 
и руси стояли този день като приковани въ своитЬ укр-Ьплеяия^' 
безъ да се направи поне малъкъ опитъ отъ н*коя страна за едН 
но сериозно настдпление. Турцит* се надавали сега да получать 
йзв'Ьстие отъ Сюлейманъ паша, че е нападналъ съ войскитЬ сг 
на Стара-Загора, а русит* очаквали нетърпеливо пр*стиганието» 
йа генералъ Гурка, който съобщилъ на херцога/ чр-Ьзъ двама ка-^ 
йака, че пр4взелъ градъ Нова-Загора, и че е на п&ть съ отря-; 
дътъ си къмъ Стара-Зигора. 

На 18 ср*щу 19 юли генералъ Гурко пр-Ькаралъ нощ,ьта 
съ войската си на полето^ между селата Дълбоки, Ор-Ьховица,. 
Джуранлии и шосето. Той оставилъ сега войницит* си добр* да^ 
отпочинатъ, сл^дъ умората имъ по пр^вземанието на градъ Но-] 
ва-Загора, за да могатъ на утрешния день пакъ храбро да сан 
борятъ съ многочисленната Сюлейманъ пашова армия. Обаче, кол- 
кото и да били войнйцит* на генералъ Гурко изморени й съси-н 
пани отъ ходъ и горещинит*, т* пакъ не заклоцили очи пр-Ьзъ- 
тази нощь, защото неприятеля се намиралъ само н^Ьколко кило- 
метра далеко отъ т*хъ, а селата, на югъ отъ Новозагорското- 
шосе, продължавали да горятъ непрекъснато, подпалвани едео^ 
сл*дъ друго отъ черкезит* и башибозуците. 

' Въ това схщото вр^ме, Сюлейманъ паша настдпвалъ къмъ- 
Стара-Загора съ Тол4ма сила отъ Чирпанъ и Т. Сейменъ. И, 
възползуванъ отъ тъмнината на нощьта, той се промъкналъ до- 
волно близу до града, като сполучилъ сжщевремеяно да настанш; 
една далнобойна полска батарея на така наречената Берекетс- 
ка могила ^^^\. 

Войските на херцога Лайхтенбергски прекарали нощьта на^ 
позициите си въ пълнейша тревога. Никому се не сляло, никой: 
яе искалъ да почива! Войници и офицери, съ покъртени отъ. 



163) Берекетската могила отстои н-Ьщо 3—4 км. на югозападъ отъ Стара За-| 
гора, не далеко отъ Т. СеЙменското шосе. Таен могила, както и много други, по- 
добни ней, пръснати по ц<Ьлото Старозагорско, Чирпанско, Хасковско, Новозагорско № 
Казанлъшко, сХ останали отъ много древни вр1Ьмена. Височината на всички т^за»; 
поменати могили намалява, отъ година на година, защото землед'ЬдцйТ'Ь ги равораватъ. 
и смъкватъ пръстьта имъ, а пороит^Ь ги свличатъ и умаляватъ. 

Пр<Ьзъ м'Ьсецъ октомври 1901 год. единъ старозагорски овчаръ наиФрилъ въ; 
нивит<Ь край магилата една бронзова статуйка на Аполона — младъ, красивъ мо* 
мъкъ, съ&ършено голъ. Статуйката се нахожда сега въ музея въ София. | 



г 



225 — 



омиление сърдца, гледали отъ градскит*]^ вяеочини яа иожарт^, 
които поглъщали безмилостно българските села е цр^връщалн 
всичко въ пепелище. ТурскитЬ военни раз^зди се м-Ьркели като 
вълшебни сЬнки помежду огньОветЬ и ц^ла нощь насърдчават 
баши^озуцитЬ къмъ кървави злод'Ьянйя. 

При това, л4тната нощь била тиха, спокойна, приятна и очеро- 
вателва! Тр'ЬвитЬ напоявали въздуха съ благоговения и аромати^ 
а пожелтелитЬ класове стояли като позлатени въ полето, съ наве- 
вени къмъ земята главички и съ стъбълца пр^Ьвити до половина. 
Искри и пушацй се издигали високо въ небесата, надъ пламтя- 
щите български села, и пренасяли човека неволно въ предалите 
на огнедишущитЬ планини, бълващи пламъци и лава поср4дь 
длъбините на Великия океанъ. 

На 19^ юли 1877 г. градъ Стара-Загора билъ постигнатъ 
почти отъ схщата участь, както едно вр*ме .Троя, Картагенъ, 
Месолонгионъ. Въ южнитЬ подножия на старозагорска Средна Го- 
ра се изиграла пр^зъ този день една ужасна драма, която ще 
остане въ новейшата Българска история единственна по родъть 
си, подиръ Баташкото клане. Тя ще да напомня в^ковечно на 
българитЬ неописуемите грозотии на петь в4ковното имъ робство 
подъ турцитЬ, като ще посочва сжщевременно на „леонидскит-Ь 
д*ла" на българските опълченци, които се сражавали презъ то- 
зи день геройски около Стара-Загора и изнесли на плещите сн 
юначно България,» покрита съ рани, ала овенчана съ лаври. 

Смщия день, генералъ Гурко потеглилъ много рано съ от- 
ряда си по новозагорското шосе, за да се притече на помощь на 
херцога Лайхтембергски въ Стара-Загора. Преститанието на ге* 
нералъ Гурко се очаквало въ Заара, както и по-горе споменах- 
ме, съ най-големо нетърпение отъ всички. Всички вервали, че^ 
неговото присхтствие въ Заара ще да ободри и окуражи войски- 
те стократно, а отчаяните българи ще утеши, обезстраши и ще^ 
ги въорхжи съ крилати надежди. Обаче, напразно останали всич- 
ки хубави мечти и ожидания! 

Когато доближилъ ганералъ Гурко съ отряда си до Джуран- 
илийската кория, дето се нахождалъ отъ три дена насамъ Реус)^ 
паша съ войската си, той билъ посрещнатъ отъ далечъ съ то- 
повни гърмежи и задържанъ на това место почти презъ целия 
день. Тепърва привечерь, следъ непрекъснатъ и ожесточенъ бой> 
Реуфъ пашовите войски се видели принудени да напустнатъ по- 

15 



— 226 — 

зициитЬ си и да тдарятъ на 6'Ьгъ къмъ полето, а генералъ Гур- 
ко тиЛпуклъ топовегЬ имъ и се отправил ь къмъ Стара-Загора. 
Обаче било вече твърд']^ късно! Сюлейианъ паша пападналъ с&- 
щия день на Стара-Загора п я пр^-Ьвзелъ. 

За пр'Ьвземанието на градъ Стара-Загора отъ войскитЬ на 
Сюлейманъ паша (19 Юли 1877 г.), както и за юначната му 
отбрана отъ страна на русигЬ и Българското Опълчение, ние 
притежаваме твърд'Ь скромни и много противоречиви данни. Най- 
правдиво и най-подробно е писалъ до сега на български по тоя 
въпросъ запасния майоръ Кисовъ, който е взималъ живо участие 
въ сражението пр-Ьзъ този день, и отъ трудътъ на когото ние се 
ползуваме и възхип^аваме твърди много. 

ВойскитЬ на херцога Ланхтонбергски били готови (19 Юли) 
вече отдавна за бой, разпр-ЬдЪлени умело краГх височинитЬ на 
Огара-Загора ^^^), когато бавяали внезапно (около 10 часа пр*дъ 
<)б*дъ) отъ Берекптската могила огяеннит* гърла на турскит* 
далнобойни топове и потърсили въздуха и прозорцитЬ въ града. 
Съ това се започнало кървавото сражение окола градъ Стара-За- 
гора сериозно и войскигЬ отъ двата неприятелски лагери се на- 
хвърляли р-Ьшително и ожесточено едни ср-Ьщу други. 

И руси и опълченци се сражавали сега, рамо до рамо, юначно 
п отчаяно, като не отст&пали отъ м-Ьстата си нито крачка назадъ. 
ТЬ посрещали турскитЬ многобройни табори съ дружна стрелба и 
лостилали полето ежеминутно съ окървавени неприятелски трупове. 

Градъ Стара-Загора горялъ вече въ това вр-Ьме, подпаленъ 
«ще отъ първите гюллета; неговите изплашени жители тичали ж 



164) „Нашвя Нб8нач1тбленъ отрядъ, съетоащъ отъ четири дружини отъ Бъл> 
тарското народно опълчение и три кавалерийски полка, б^ше разаоложенъ така: 
1-ва дружина — на въавишениостьта — на крайния л-Ьвий флангъ; 8-а дружина въ 
П^втрл на словата въавишенность - Чадъръ— иогида, 5-а друж«на на южната страна 
«а Стара Загора, —тамъ, гд^то 6'Ьше бивуака на опълчението и най-поел^, г-а 
дружина въ д^ено отъ 5 а дружина, като обхващаше града отъ кънъ ааоадъ. Двата 
кавалерийски полка се нанвраха на л-Ьвиа ни флангъ, а кавашкия полвъ — нежду ' 
града и Чадсръ могила Конната 4 фунтова батарея б^ше разположена на въавн- 
шенапстьта на л-Ьвия флангъ— задъ 1 а дружина и най-посл'Ь, планинската батарея — 
въ центра на позицията задъ 5 а дружина. 

Както се вижда отъ разположението на отряда, всичкит^ 4 дружини се рае 
положиха за бой въ едва линия, като заеха едно пространство около 2-3 верств 
оо фронта, а въ резервъ — налочисленъ обозъ, състоящъ отъ по н4(колко за вс^вж ' 
дружина челов-Ька при товарните коне* (вас С. И Кисовъ, ^^Българското онълченнв*, - 
София. 1897 г., стр. 188,189). \ 



— 227 — 

№щяли като замаени по улицитЬ, безъ да знаятъ какво чинать 
ш къмъ к&дф се хукнали да б^гатъ. Колята на поб^Ьгнали'^Ь въ 
града български селенн заарищяли почти всички площади I 
улички въ махалигЬ, та движението на изплашените^ хора станало 
и м&чно и невъзможно. Едва обща надежда поддържала още 
нуражътъ у всички християни въ града: тЬ имали постоянно 
•очит* си вперени къмъ новозагорското шосе, отъ кжд^то очак- 
вали несъмненна помощъ и избавление. Затова именно, мнозина 
•отъ ЗаарскитЬ българи, вм-Ьсто да прибератъ овр4ме семействата 
-си и да хукнатъ да се избавляватъ къмъ Казанлъкъ, тЬ се впу- 
Ч5тяали да гасятъ пожара и да отърватъ имотигЬ на ближнигЬ си, 

^ямайки твърда в^Ьра въ пристиганието на генералъ Гурко, който 
<^е считалъ отъ всички за всесилен-ь чудотворецъ и вълшебникъ. 
При това, таборитЬ на Оюлейманъ паша пъкали като червеи 
Бъ полето и като пчелни рояци се направлявали отъ Берекетската 
могила стремително къмъ града. Т* издавали ужасеяъ ревъ, до- 
ближавайки се до укр-Ьпленйята на безстрашнигЬ руси и опълченци, 
й се въвирали като вечерни мухи въ пламацигЬ на тЬхнигЬ 
^смъртоносни пушкала. Кръвьта чов*шка се проливала и отъ дв*т* 
'Страни изобилно и безмилостно. Тя загубила сега съвършенно 
своята ц*на, защото живота, особенно за опълченцитЬ, станалъ 
^езъ значение, безъ смисъль, а турцит* се надпр*варяли да мратъ, 

^а да настане часъ по-скоро вечното блаженство ^^^). 

Подиръ пладн*, таборит* ва Сюлейманъ паша се прибли- 
' жили доволно до града и крилата имъ се втурнали енергично 
I къмъ веригата на Заарскит* защитници или да ги разбиятъ съ- 
! пършенно, или да имъ пр^сЪкатъ пхтя за отстжплеяие пр^зъ боаза. 
^-Въ тази минута, борбата загубила вече съвсЬмъ характеръ на борба 
I между човеци и човеци и заприличала на арена, върху която ех 
се зграбчили за шийтЬ левове съ тигри. Най-отчаянна и най- 
славна била борбата, обаче около подножията на Чадъръ могила, 
д4то опълченцйтЬ се сражавали геройски и съ последни сили, за да 
отърватъ отъ ржц-ЪгЪ на неприятеля драгоценното Самарско знаме. 
I — »Подъ знамето вече паднаха, казва майоръ Кисовъ, 



[ 166) Сюлеймавъ паша водядъ съ себе си множество софти и ходжв, воит« 

Г надАхвалв войвицнт'Ь му постоянво съ бевстрашие пр-Ьдъ смъртьта. Т!) пр'Ьдв4щавал1 
г на храбритЪ бойоввицн за В'Ьрата лека и неусЬтна смърть, подвръ която вастхавал^ 
! веднага сладкото и в-Ьчно блаженство на небето, описано аодробно въ книгата на 
Пророка и 8ав'Ьщано на всички добри правов'Ьрни и юначни мохамедани. 



— 228 — ' 

петь чов-Ька, а на самото знаме дръвцетр б^ прЪчудево, между! 
това Турцит* настъпваха. 

— Юнаци ! дайте ми знамето, извика Подполцовникъ Кали- 
тинъ, когато вид^Ь, че знаменосеца С. Минковъ надва убитъ и». | 
като пое подаденото му знаме, скомандова.: „подир* ми юнаци !**,! 
и дръпна да възвие коня си. Въ този моментъ два неприятелски; ! 
крушума, единъ въ шията, другия, въ г&рдигЬ, свалиха героа 
Калитинъ отъ коня". 

Смъртьта на^ Подполковнйкъ Калитица произвела . потр1'Ьг: ; 
сающе впечатление на всички руси и опълченци, които били сви- 
д-Ьтели на юначниятъ му подвигь. Въ първигЬ н-Ьколко минути^ 
тЬ останали по местата си като замаени, отъ погрома на не- 
очакваното нещастие, което ги сполетяло. Обаче, подиръ малко, 
т4 се втурнали съ озлобление напр^дъ — ^^къмъ наст&пающит* » 
приближающигЬ се до позициит* имъ турци, едно да отървате^ 
изъ рдц^те имъ скъпоценното си знаме. ц друго, да отмъстятъ, 
до колкото имъ бдде вече възможно за загубата на своя обиченъ. 
командиръ. При кървавата схватка, която настанала около тру- 
пйтъ на безсмъртния герой, турцит*, отъ първит* редици, били 
.ровалени като сноци върху земята отъ острит* щикове на см-Ьлцт*. 
Заарски защитнцци. Въ това вр4ме, неколцина души съобразителни. 
и р^шителня опълченци се възползували отъ момента, навр-Ьли се 
бърже между редовет* на ожесточенитЬ борци, изтръгнали знамето 
на сила изъ ржц^гЬ имъ и" отстжпили съ него далеко назадъ. От- 
стжпающит* съ знамето въ ржц* опълченци дали починъ на едно- 
всеобщо отстжпление по ц*лата верига. То се знае, че това от- 
стапленйе се извършило правилно и редовно, и по изричната 
запов*дь на върховното началство, което' намирало понататъшното 
съпротивление за безполезно и невъзможно. И така, численностьта. 
надвила най-подиръ надъ храбростьта ! 

ХШ. 

Подиръ отстжплението, градъ Стара Загора плувналъ въ^ 
пламъци, писъкъ и р^Ьки отъ кърви. Старозагорското българско 
население хукнало да б^га сл*дъ отстхпающигЬ опълченци пр^зъ- 
баирит* на Средна Гора и пр^зъ хубавата м4стность Бешъ-Бу- 
наръ. Т-Ьсния проломъ на р-Ьката Бедечка се задръстилъ въ скоро- 
вр-Ьме съ конье, коля, мулета, ранени войници и граждани, които- 
тичали да се спасяватъ отъ смъртьта и дигали вопли до небето. 
Майкит* притискали пеленачатата на гжрдигЬ си и бегади . съ. | 



— 229 — 

тЬхЪ' разрешени и боси къмь панагорницата на „боаза", обра- 
щайки се ежеминутно назадъ, да дирятъ съ погледи мхжет* си^ 
фоднинйт* си, които остали въ града надир*, да взематъ нещичко 
отъ покдщнйната и „да заключатъ вратигЬ". ПисацигЬ, въ дъд- 
;Ж0ната на пхтя, се увеличавали и умножавали отъ минута на 
минута, а сълзагЬ се л^Ьяли като дъждъ по земята; защото, 
осталит^к въ града надир^Ь съпрузи и братия още -се не виждали 
да припкатъ отподир*, нито роднинит* се задавали отъ н-Ькдд*. 
Юъ десятки невинни дечица, бозайничета, пискали и се деряли 
отъ плачъ край пхтя, изоставени безмилостно отъ родителитЬ си 
яа произвола на сдгдбата и на милоститЬ на небето ^^^). Други 
,ютъ т'Ьхъ, наопаки, се заглеждали и радвали на бързия вървежъ 
яа бежанцитЬ и, неподозирайки нищо лошо въ тази минута, т* 
иротЬгали напусто малкигЬ си р&чички къмъ тЬхъ, приказвали. 
»мъ нЪщо на своя милъ и непонятенъ д^Ьтински езикъ, па сетн^ 
накъ потегляли да пълзятъ безгрижно пр-Ьзъ тр'ЬвигЬ, пр^зъ 6у- 
ренит^^. Обаче 6'Ьжанцит^ били жестокосърди сега и ги заминавали, 
' торкйчкит* ! твърд* хладнокръвно, понеже всички бързали безъ 
спиръ напр-Ьдъ, да стигнатъ своит*, да спасятъ себе си! Сама 
еднит* казаци остали още съ топли човешки сърдца въ гжрдит* : 
тЬ прибирали "невиннит* дечица покрай пжтя, поставяли ги въ 
йода бтгор* върху с*длата на конет4 си и, кр^пящецъ ги така,, 
летяли съ т4хъ напр^Ьдъ като фартуни. 

1^д'Ь заходъ слънце (19 Юли), черкезит* пр*с*кли пхтя 

яа б^жанцит* при южното гърло на „боаза" и веригата къмъ. 

Казанлъкъ се пр'Ькъсала моментално. Тогазъ настанала страшна 

касапница около подножията на Аязменския баиръ ! ШопоригЬ и 

I коритата на Бешъ-Бунарскит* чешми се оплискали съ човешки 

[1сърви и вадичката, образувана огь т1^зи чешми, потекла къмъ 

I Бедечка, червена като огънь. Полянкит* въ тази м^стность, до 

скоро зелени и приятни, заривали се съ глави, ноз*, рхц'Ь и 

I обезобразени трупове на дечица, майки родители, юноши и старци. 

При това, небесата били ведри ^ и спокойни, и безропотно се 

издигали надъ трагичната картина! 



^ 166) Азь вид1Ьхъ, какъ едва иайка остави грждното ся детенце отъ страна 

[ яа пжтя и търга да 6'Ьга. Но не измина тя 50 крачки, когато се обърва и, като 
[ равеиа лъвица, се хвърли назадъ. 

\ — НЪча рожбо, еЬмл да те оставя, викаше нещастната. Нека Турцнт^ на едж« 

I дала съсЬчатъ! (Вж. С. И. Кисовъ, .Българското Опълчение", 218). 



— 230 — 

Въ това сжщото вр-Ьме, въ улицит* и к1Щйт4. на градъ ' 
Стара-Загора се загн^здилъ пъкала. ' 

Града гор*лъ, подпаленъ отъ гюллетата и отъ башибозуцит*. ! 
Подпалили се внезапно и спиртнитЬ складове на Старозагорските. | 
ракаджии, които заглушили околностьта съ своя гръмъ и разтърсили | 
земята. Изъ въздуха се понесли сини клъба отъ димъ, прилични 1 
на балони, които придружавалъ страшенъ пукотъ. Една врява не ^ 
описуема се чувала въ махалигЬ, разм'Ьсена съ плачъ, въздишки^ | 
олелии, предсмъртни ридания и хъркания на умирающигЬ м&че- ^ 
ници, писаци, заканвания, молби и тъпи удари на ятаганигЬ върху ' 
тЬлата и черепигЬ. Кучешкия лай непр*ставалъ, ревътъ на до- | 
битъцит* непр*с*квалъ. I 

Старозагорските мохамедани поср'Ьщнали войскитЬ на Сю* 
лейманъ паша съ радость. Т* се здружили съ черкезитЬ и баши- | 
бозуцигЬ още на 19 юли и се впустнали съ гЬхъ заедно като- 
зв-Ьрове върху беззащитното българско население, да го изтр^бляг 
ватъ, мхчатъ, безчестятъ и обиратъ. МалкитЬ пеленачета намуш- | 
вали на ятаганите си и ги подавали така на майкитЬ имъ, когато | 
посл^днит* се противили да подлегнатъ доброволно на безчестието. | 
Всички българи м&жье, останали въ града, били изклани без- 
милостно до единъ, начинайки отъ най-невинното бозайниче, дор» | 
до престаралия стогодишникъ. Нищо не било пощадено, нищо пет 
требвало да остане. Остали недокоснати само е^р|йгЬ, които- 
изкупили живота си съ пари, съ осрамата на своигЬ жени № 
дъщери и съ шпионските си услуги, които оказвали на тур- 
цитЬ непрекъснато и подиръ заминаванието на опастностьта ^^'^). 



167>. Първото ааселваве на евреит^ въ градъ Стара-Загора* се отвася къкъ^ 
1)одивит^ 1б05 — 1606. Т!) надошли тогава отъ Одривъ и отъ Содунъ. Според ъ. 
■р^Ьдавието, което сЛ|Ществува и день двешенъ, въ Заара дошли на първо вр^не сан«> 
]|хж<»| около 80 — 40 душв, които се установили тука да търгуватъ и да се оно- 
внаятъ съ християнското и иохамеданското насолдни<>« По-сетн^, когато търговията» 
внъ потръгнала добр^, т-Ь докарали въ Заара и сЬюйствата си и се установили тука 
ва винаги. Въ днятЪ на Капуджибашията (ао всЬка в^роятаость - окою свършак» | 
жа IV П. и началото на ХУШ. в.) въ Стара-Загора се прЪселили още много еврейски 
•емейства отъ Цариградъ и Пловдивъ. Т-Ь образували въ града отделна еврейска 
махала и въ скоро вр^не станали опасни ковку ренти въ чаршията на бъдгарсквт^- ^ 
търговци. До навечерието яа освободителната война т^ се намножили до тодкоаъ^ I 
много (812 кащи, 2 големи синагоги, 7 фамилии еврейски иаракдиса и 6800- души)^ ^ 
щото заплашвали да станатъ окончателно господари на ц'Ьлата др'Ьбна търговия въ 
града и въ Каязата^ 

Старозагорските евреи обичали да блдатъ приматари, бакаля, тевекеджим, | 



— 231 — 

Въ скоро вр*ме, пламъцигЬ обгърнали хубавата Заара отъ 
всй страни, които никой не гасялъ. Въ тФзи пламъци изгорели съ 
стотини българи, скрити въ избит* и по таванит* на кжщитФ си^ 
страхувайки се да изл-Ьзатъ на вънъ. Мнозина били задавени отъ 
димътъ, а други останали затрупани подъ развалинит-Ь. Здрава 
стояли кхщитЬ въ турскитФ махали и по най-отдалеченигЬ и 
високи части на града, д4то пожара не билъ разпространенъ още. 
По-посл* обаче, когато турци и евреи напустнали Заара и от- 
пхтували къмъ Пловдивъ, Одринъ и Цариградъ, то и гЬзи кдщн 
се подпалили отъ искритЬ на пожара и изгорели. 

' Сюлейманъ паша пр-Ьнесалъ квартирата си въ Стара-Загора; 
тепърва привечерь, на 20 юли, когато се ув-Ьрилъ напълно, че 
русит* СД се оттеглили пр-Ьзъ ,,боаза" къмъ Шипка и Казан- 
дъкъ. Той запов4далъ да разпънатъ шатрата му на връхъ Аяз- 
менскйя баиръ, отъ д4то можало хубаво да се наблюдава голфма 
часть отъ равното Старозагорско поло, Дервенския боазъ и Ср^но- 
горскигЬ пролуки на изтокъ отъ Заара, Турската войска се рас- 
положила на лагеръ на с;вщото м'Ьсто, около южнит* краища на 
града, д^то пр4дй два дена билъ бивуака на Българското Опълчение. 



сарафи, житари, и ангросисти. Т'Ь обикаляли ао онова вр!Ьне всички ивв^стни панаири 
1Ъ Евг, Турпия и смъквали ияого пари. Къмъ '^ългари1!Ь въ греда се отвнс^ли винаги 
враждебно, ващото посл^днит^^ били 7^%пи най-гол'Ьии съперници въ търговията. Съ. 
турцитЪ живували обикяовенво таърд1Ь доброи раболепствували дори пр']Ьдъ т^тЪу 
ващото ее нуждая ли постоянно отъ силата и подържката имъ, за да съблачатъ по- 
десво християнското население въ полето и да бхдатъ аащатеяи отъ . бЕСЧЬиЛъци*^ 
в посегателства. Силнит^^ въ конака Заарски бегове се явявали като най горещи 
■окровате1И на еврейщвната, ващото евреит'Ь имъ заемали пари и били винаги ва 
тЪхво разпгдожение. 

До колко силна е била еврейската колония въ Стара-Загора, пр^ди освобож» 
даввето, се вижда още и отъ простра ннвт^ еврейски гробища, които едва въ посл^- 
днвт% години С2 разтурени и плочит^ имъ употр^^бени при новвт-Ь постройки. Голяма 
часть отъ надгробнит'^ плочи ех били остатъци отъ римски и византийски вр'Ьиена, 
пр1(иуаени съ надаисит^^ върху земяга. Т'Ь ех загубени вече безвъзвратно за на- 
уката. Ваарската хахамбашийска фамилия Бриспинъ, която стои днесъ на чело на 
ршжищнохавренскит-Ь еврейски работи въ града, хахамствува въ Стара-Загора вече 
^днву 220 години. 

Подиръ изгарянието на Стара-Загора/ ЗаарскигЬ евреи поб'Ьгнали съ турцит!^ 
падво къмъ Одринъ и Цариградъ. Пр'Ьзъ л'Ьтото и есевьта, де като* продължавала 
^оятъ ва Балкана, евреит'Ь пр-Ьдали въ рхц-ЬтЪ на турските власти, въ двата пое- 
14д80 града, мнозина Старозагорци които жив^яли тука по-отдавна, или спасили 
маввтЬ си случайно чр!Ьзъ б!Ьгство. Т^ били изб'Ьсенп позорно по мегданите ■ 
вр4 ||ъ джамиит'Ь. 



1 



232 — 



По ср*дъ нощь, ср*щу 21 юли^ Сюлейманъ паша се раз- 
поредилъ да призоватъ отъ града всички турски първенци и бе- 
гвве въ шатрата му; за да се ориентира добр* върху положе- 
нието на Стара-Загора. Той разпитвалъ подробно за силата на 
яеариятеля и останалъ много доволенъ отъ добритЬ обноски на 
РУ сит* спрямо ЗаарскитЬ мохамедани. Това последно обстоятелство 
оод-Ьйствувало, казватъ, най-много, че пашата издадъ запов-Ьдь оп;е 
сжщата нощь, да се спре клането вече върху българит* и обирит* 
да пр-Ьстанатъ. Колкото же българи се нам-Ьратъ живи въ Заара, 
да се считатъ вече като пленници, да се прибератъ на едва по- 
ляна край града и да се поставять подъ охраната на една рота 
редовни войници. Запов-Ьдьта предвиждала изрично смъртно на- 
казание за опие непослушници, които се осмелятъ да буйствуватъ 
и по-нататъкъ. 

На 21 юли въ южнит* ливади край Заара се образувалъ 
единъ новъ и пъстъръ лагеръ, който ни пр-Ьнася въ днит* на 
ония варварски епохи, когато тиранит* и побФдителитЬ ех си 
служали съ нещастяитЬ пленени, за да увеличаватъ чр-Ьзъ тЬхъ 
блясъка на своитЬ триумфи. 

Съ стотини български жени и девици били изкарани сега 
на полето и подложени предварително на строго и безсрамно 
пр-Ьтърсване, отъ страна на войницитЬ, а сетн* вече изложени 
на по-явно гаврило и поругание — отъ страна на всички турци. 



Но това било налко провиненве, въ сравнение съ онова, което гЬ извършвдн 
въ Стара-гЗагора, пр^Ьдн да поб'Ьгватъ. 

До като се нахождали руситЪ въ Стара-Загора. въ евреЙскат-Ь кхщя се укра- 
вали най-пр'Ьстлпнит!Ь и вай-кръвожаднит^ турци. Тогава никой не аавачялъ еврет^ 
нито н-Ькой подовиралъ, че т-Ь вършатъ тайно предателство. По-оетн^ обаче, когато 
града падналт въ рхц-Ьте на Сюлейманъ паша и бащвбовуциг^Ь хувнали да волатъ 
<$ългаригЬ по к;кщат1Ь и улиаит^, еврейт-Ь се откьвали да дадатъ првб^жище въ кхщв- 
тЪ си поне на едно християнско семейство. Наопаки, т'Ь др%давали българигЪ нв 
турцитЬ, за да ги колятъ, като посочвали на посл'Ьднит'Ь дори и скривалищата вкъ. 

Т'Ь8Н и много други подобни т^Ьмъ бе8чов'Ьчни преств пленил, озлобили ТВ рлсЪ 
«прав-Ьдливо всички Старозагорски българи спрямо евреите. И то се знае, ч* когвю 
войната се свършила и България станала свободва, лошитЬ Заарски евреи непо- 
емеяли вече да се вавърватъ вазадъ по доновегЬ си. Забогатяли отъ плячката и огв 
добрите кярове прЪзъ време на войната, мнозинството отъ техъ си оставали къ 
Турция, въ Цариградъ, Смирна и Одрикъ, а други се заселили въ Пдовдивъ, Чяр* 
иянъ, София и Т.- Пазар джикъ. 

Въ сегашно време има 26 еврейски кхщи въ Стара Загора, една синагога ш 
«дно училище. Училището и синагогата получаватъ ежегодно помощи отъ вдовяца1в 
ва Баронъ Хирша и отъ .Парижката израилска лига*. 



— 233 — 

г 

Д^Ьцата ^-.траховито пищели, захвърлени грубо върху тревата, ко-^ 
гато майквт^ бивали раздърпвани срамотно отъ войницитЬ и под- 
лагани на най-цннйчни опазорения. 11о-хубавит4 и но-младигЬ 
заарски жени и д-Ьвици били изтРъгнати на сила изъ пр-Ьгръд- 
%лтЬ на майкит^ ей и, сл'Ьдъ ка^^о ги опозорили по е&щия на- 
чинъ, въ шатрата на Сюлеймана, откарали ги като робиии въ 
Мала-Азия и Цариградъ, за да останатъ тамъ на в-Ьки въ ха- 
ремлицит* на пашит*, д4то да въздишатъ постоянно за своитЬ 
роднини и родители и да чезнатъ за своето хубаво отечество: За- 
иов^дьта на Сюлейманъ не се изпълнила дословно, макаръ и много 
<5трога, защото той самъ я яарушилъ, на утр-Ьшния день, казвать 
; — при едно не трезво състояние. Старит* и по-грозничкитЬ бъл- 
1арки били така схщо опозорени и ограбени, поел* което ги от- 
карали въ Пловдивско като робини. Едни отъ тЬхъ измрели, 
ир-Ьзъ това вр^ме, отъ болести и скърби, а други отраяли до 
края на войната и се завърнали въ Заара. 

На 23 юли Старо-загорскит* турци и евреи напуснали гра- 
да и отп1^тували съ с^^мействата и покжщнината си къмъ Одринъ; 
Пловдивъ и Цариградъ Т* били подканени за това отъ Сюле1^-' 
ланъ паша, който имъ далъ тридневенъ срокъ, за да се иригот- 
вятъ, и н-Ьколко роти войници — за да ги придрузкатъ до стан- 
|^ията Кара-Бунаръ. Тази распоредба била турена въ дМствие 
веднага отъ Сюлейманъ паша, защото той не мислялъ да квар- 
тирува дълго въ Стара-Загора. Злополучния бой при Джуранлий- 
еката кория, между отряда на генералъ Гурко и Реуфъ паша, 
ималъ решително влияние и върху по-нататъшнигЬ ;^йствия на 
Сюлейманъ паша. Пр4ди всичко, той спр*лъ (временно) движения- 
та му къмъ отвъднит* долини на Ср*дна-Гора, а мощьта на 
Реуфъ паша парализиралъ. 

Сюлейманъ паша не се впустналъ съ войската си (19 юли) 
да прЪсл^два отряда на херцога Лайхтембаргски, нито се втур- 
налъ да завземе „боаза^ между Стара-Загора и Казанлъкъ, за- 
щото очаквалъ важни изв4стйя отъ Реуфъ паша. Обаче, злопо- 
лучието при Джуранлийската кория отстранило Реуфъ паша отъ 
театъра на бойовегЬ, изменило значително планътъ на турскит1Ь 
военни операции въ тоя край, и съсредоточило въ рац*гЬ на 
Сюлейманъ паша всичката нласть и предимство ^^). 



1в8). Сюлейманъ паша и Реуфъ паша ве би1и въ добри отношения поме1к|^ 
я. Еъ първо вр'Ьне, Реуфъ паша ск^ялъ йа чело на {("Ьлата тур'сМ1 Балкаиока »|>- 



1 



234 



Сл1Ьдъ като била изпразнева Стара- За1^ра отъ всичкитЬ с№ 
жители, разбира се — съ изключение на загиналитЬ, отдръпнала 
се отъ тамъ съ войската си и Сюлейманъ паша. Той бързал ь^ 
сега да пристигне часъ по-скоро въ Нова-Загора, защото комен- 
данта на Кара-бунарската станция му изв-Ьстилъ, че въ посл*д- 
ния градъ били нахлули вече н^що около 20.хиляди московци. То се 
знае, Сюлейманъ паша отдалъ пълна в'Ьра на това тревожно из- 
вестие, понеже, до този часъ, той още не билъ ориентиранъ 
добр* върху отряда на генералъ Гурко, нито можалъ да си по- 
мисли пъкъ, че русит* ще .бау1жтъ до толкозъ слабо пр-Ьсм^тли- 
ви, да минатъ Стара-планина съ малко войска. Осв'Ьнъ това, на 
Чадъръ могила се появили него день (23 юли) нфщо около 



пя. Обаяе, одфдъ вещаството сраж^вие прн Джуравлвйската кория, той бвяъ при 
иудевъ да отвхтува беааабавно ва Цари градъ, да даде тамъ обясвевия и да се ок- 
рьвдае пр-Ьдъ во«нвия ияавстеръ и ир^дъ Судтава. 

Въ военното ниявстерство управлявали вего вр'Ьме хора вивкопоклонии и пр1- 
давви иа Реуфа;' вв-Ъсто ^корн и накававие, ч^ аоС]^^щвали равбития генералъ съ 
усмивка ва устатв, като се вадоводили сано съ това, че му ивкавади свон!^ сърдеч^ 
им съжаления ва веществата случка. 

Наопаки Султана се показалъ въ тови случяй по*твърдъ в оо-недостхпенъ. 
Н%що повече. Той иобъраалъ сега да проводи адютантввътъ си Хюсеинъ бей при 
Сюлейманъ паша (комуто Реуфъ паша гледалъ да стовари всичката вина ва своята 
несполука при Джуралвй), ва да му васвид^телств^ва оълвото ва доволство иа Па- 
дишаха. И като актъ, ва голямото царско блатволевне и милостъ, послужила едва 
ввликод1пно окрасена сабля. 

Не бвло лесно да се валъже^така сащо и Народиото оъбрание, което тъкмо 
що заседавало въ Царвградъ; то изкчвало желание, да се яви Роуфъ паша пр%дъ 
вего, ва да се оправдава. НародиигЬ представители въ Гурцвя, още въ първата 
сесия ва заседанията св, били проникнати отъ похвални чувства ва правдата, та 
ечели ва своя свещеина длъжность, да взправятъ пр1дъ съдилището единъ генералъ> 
който ве само че не изпълнвлъ длъжностьта си, но не погледвалъ сериозно нито 
ма тежката отговорность, която падала отгоре му. Това желание на аародъите цред> 
ставители, обаче, си останало ,напразенъ трудъ", повеже Ахмедъ Вефикъ предсе-^ 
дателя на камарата) ималъ големи задължения въмъ Реуфъ наша (последния, чрезъ 
бившето свое влияние предъ Султата, спомогналъ на Вефика да залови въ рхцеге 
м държавния печатъ , та намерилъ згоденъ случай именно сега да му се покаже 
признателенъ. И понеже народните оредставвтели дали да се разбере, вече на не* 
колко ПАТИ, че 1е вема да се оставя1ъ, да ги разиграватъ като кукли, то Ахведъ 
Вефикъ предложилъ ведвага ва Султана, да се растуря камарата. Султанъ Абдулъ Хамвдъ 
ириелъ сега радостно предложението на Ахмедъ Взфика, защото и нему камарата 
била станала вече отдавна трънъ въ очите. | 

По тови начинъ само била отстранена тежвеющата контрола (камарата) и на 
Реуфъ Паша се възвървани рхцете, да преследва своите цели (вж. Ап1. 8рп11|^ег,. 
«Оег Ви8818сЬ1йгкисЬе Кп^Мп Б7ГораМ&77— 1878. III. 



— 235 — 

, 30—40 казака, пратени. тука' вероятна отъ генералъ Гурко, да 
наблюдаватъ движенията на Сюлеймавъ-пашовигЬ войски, и д^ 
му дсгпесътъ най-в-Ьрни известия за сждбата на градъ Стара- 
Загора. 

Сл-Ьдъ заминаванието на Сюлейманъ паша къмъ- Нова-Заго-^ 
ра, градъ Стара-Загора останалъ съвършенно пустъ. Само н-Ькол- 

* цина души българи още, ненамфрени и незаклани отъ башибо- 
зуцит*, продължавали да треператъ отъ страхъ въ дълбокит* кю- 
пове на шарланджийницигЬ, или въ скривалищата на к&щигЬ си.. 
Побеснял ит* старо-загорски кучета късали месата на загиналитЬ. 
11&ченици по улицитЬ и бавуяащ/по ц'Ьлъ^ ;девь и ц^ла нощь.. 

^ по мегданигЬ. Въ това вр-Ьме йжтя отъ Стара-Загора за Казав- 
дъкъ билъ съвършенно свободенъ и 1безопасенъ, та по него из- 
бягали къмъ балкана и най-посл^днит-Ь Старо-загорски българи,., 
които спасили живота си случайно. Т* застигнали своигЬ нещаст- 
ии и неутЯшни съграждани вече отвъдъ Стара-планина, и имь. 
расказали съ сълзи на очитЯ за кървавите зрелища и за печал- 
ния конецъ на Стара-Загора. 

То се знае, че лакомитЬ за плячка турци и българи, огь. 
ближяйт* чирпански села и отъ другад-Ь, не закъснели да с&^ 
възползуватъ сега отъ изоставата на града. Преоблечени, кое въ 
турски, кое въ черкезки др^хи, т* нахлули съ колята си въ 
градъ Стара-Загора сл^дъ 3 — 4 дена, и захванали да грабягь. 
запазенит* имоти на побягналите заарци. ВездушнигЬ чирпански 
селели се явявали за обиръ въ града обикновенно нощя, защото^ 
ее страхували деня. ДаалийтЬ и другигЬ турци, които имали око^ 
най-много на бакъра, т* се явявали денемъ, а вечерь си отива- 
ли. Така се продължили обирит* въ Стара-Загора н-Ъщо около 
17 — 18 дена (до кжд* 15 августъ), до като се завърнали въ. 
града постепенно 100 — 150 души м-Ьстни турци и евреи, и се 
учредила на ново полиция. 

ПушацитЬ на пожара още продължавали да се издиг^тъ к 
хубавия градъ Стара-Загора се изгубвалъ, лека по лека, подъ. 
уазрушающйт^ езици на пламъцит'Ь, както се изгубва, малко по 
!||алко, продъняниятъ корабъ отъ повръхнината на морето. 

> ЧирпанскйтЬ селени били докарани на сила, подиръ това^ 

шь Стара-Загора, да прибератъ • лешовет* отъ улицит* и да ги 
Ьаравятъ въ земята. Т± изпълнявали тази аигарил неохотнр> 
■•неясе лешовегЬ били сплути и многобройни. Мнозина отъ гЬхъ., 



— 236-- 

•€е измъквали нощя, незабелязано, и побЯгвали обратно въ се- 
лата -си. 

Малцината Старозагорски жители (турци и евреи), що се за- 
върнали подиръ катастрофата въ града, настанили се да живЯ- 
я1^ сега въ цай-хубавитЬ кдщи, които пожара нозасЬгяалъ. Т* 
се заловили енергично за работа, да прибератъ храната отъ по- 
лето й гроздато на най-ближвигЬ до града лозя. Любопитно е 
да се знае, че годината 1877 била за чудо плодовита съ храна и 
грозде. Въ кратко вр-Ьме, запазенит* градски хамбари били пре- 
пълнени съ ^Загарка", а дълбокигЬ глинени кюпове пръщ*ли 
о1^ питмезъ и грозденица. Тази храна останала сетя* пакъ въ 
рдц*гЬ на голит* старозагорски бежанци. 

Градъ Стара- Загора останалъ цЯли петь м*сеца наредъ(19 
юхи 1877—1 януари 1878) въ ржц-Ьт* на турцигЬ. Въ прв- 
дължение на това врфме, до като траяли и бойовегЬ на Балка- 
на, той догарялъ постепенно, въ мървата на пожара, както до- 
гаря кандилото въ иконостаса, когато елеятъ му се пр*вършва, 
И наистина, този градъ билъ, до пр^ди малко, едно великол-Ьп* 
но украшение въ южнигЬ подножия на Старозагорска Ср-Ьдна Го- 
ра и, единъ св*тълъ брилянтъ, вср*дъ ония хубави и живопис- 
ни околности, които го заграждатъ отвредъ. На м-Ьстото му сега 
почивали грамади отъ човешки черепи и кости и купища отъ 

РУ41НИ. 

Пожара унищожилъ и всички домашни птици въ града. 
Коткит* се разб-Ьгали къмъ полето и подив-Ьли, а кучетата из- 
мрели по улицитЬ отъ б-Ьсъ, сл^дъ като се давили помежду си 
денонощно ц*ли седмици наредъ. Едрия старозагорски добитъкъ 
вилъ откаранъ отъ башибозуцигЬ къмъ Одринъ и Цариградъ и 
тамъ продаденъ на евреитЬ за ничтожна ц*на. Гол*ма часть отъ 
«вцет* и другит* дребни добитъци — паднали плячка въ р&ц'Ь'гЬ 
на Сюлейманъ пашовит'Ь „таинджии^^ и били изклани още въ 
яървитЬ дни на м-Ьсецъ августъ за храна на войската. И така, 
8ъ Заара не останала ни една жива тваръ, сл-Ьдъ пожара, за- 
щото ножътъ и огъньть унищожили всичко. 

То се знае, че тука останали само скелетигЬ на бъзмълв- 
яитЬ мжченици — на брой около 8000 души, които придавали на 
мъртвото пепелище единъ още по-грозенъ отпечатъкъ. Много отъ 
"т*зи човешки скелети почивали с^мо полузарити въ земята, по- . 
давайки надъ пръстьта нозЪгЬ или рдц^гЬ си, като н4кои стра- 
шилища. Други отъ гЬхъ били разфвърляни, или натрупани, ед- 



— 237^. 

5и върху други, като лозови пръчки — ^.край дувари?* на изгор*'. 
^ЕИ'гЬ кжщи. Въ двора на полуизгор^лата черква Св. Димитър^, 
били възправени край зидовегЬ около десетина човешки скелети^ 
на които турцит* дали войнствеяна аози, като прикрепили въ^, 
р]вц'Ьт* имъ дълги върбови тояжки. БезбожнитЬ мохамедански 
|еръвопийци, въ своето озлоблевие^ не оставили нито мъртавцитЬ . 
на спокойствие. 

Въ първата половина на декември, когато настхпила люта- 
та зима. (зимата пр-Ьзъ вр*ме на освободителната война ^ила 
страшно мразовита) и дебели снегове затрупали земята, пожара 
ръ Стара-Загора загасналъ отъ самосебе. ГрозцитЬ руини и пе- 
пелища останали дълбоко подъ. снажната покривка, а надъ опо- 
жарената Заара се разкрил ила тържественно глухотата и мю- 

: цотонието. 

ОпушенигЬ дувари на черквата св. Димитьръ зеяли страхо-^ 
вито вср4дъ снажната пустиня и навявали въ душата на истин- 

! екия християнинъ униние и плачъ. Минарето на Ески Джамия 

» се издигило високо въ небесата и, като че ли съ яадмецна тор- 
дость, то навъртало отъ височинит* върху цоругания кръстъ и 

, опозореното християнство. Непокътнати стояли на м'Ьстат^1 . си оща 
старовремските заарски бани, няколко кивгиряни (кемерлии) ма- 
газини въ чаршията, снабдени съ железни врати и кюпенци в 
около 100 — 150 низки и сиромашки кдщички, разпилени що 
най-високите и отдалечени махали на града, кждето пожара не 

, сварилъ вече да засегне. Ето такава картина представлявалъ 
градъ Стара-Загора въ края на есеньта (1877 г.) и въ начало- 
то еа зимата, преди да преминатъ русите повторно презъ Бал- 
кана и повторно да павлезатъ въ тракийските полета. 

РуситЬ пробили Балкана повторно посредъ зима. Този тру- 
денъ походъ на руските войници презъ Стара планина състав- 
лява една светла страница въ всеобщата история на войяитЬ. 
Той припомня на хората всички ония мхчнотии и незгоди, кои-^ 

! то изпитаха на времето Ханнибалъ и Суваровъ, когато премина- 

I ха геройски презъ Алпите. Верасчагинъ, многопрославения руски 
живописецъ, въ старанието си да представи на хората най-наг- 

^ ледно грозотиите на войната, увековечилъ е този труденъ походъ 

. еъ редъ прелестни картини, които покъртватъ душата и състав- 
ляватъ същевременно гордость на руската художническа четка. 

' . Старопланинските клисури, при преминаванието, били затру- 
чани по целата си Д1лжина съ дълбоки снегове и опасни пр*сг 



— 238 — 

ши. Вс^Ька втора крачка на руския войникь била завивана мигно- 
твт отъ метелицата, а партината се изгубвала назадъ безъ слЪ- 
.да, както се изгубва следата на камъчето, хвърлено върху по- 
върхнината на морето. Въздушното пространство било насипано 
<,ъ пр-Ьмръзналъ сн-Ьженъ п-Ьсъкъ, издигнатъ отъ в-Ьтрищата надъ 
земята въ ввдъ на ц-Ьли облаци, които запр-Ьчвали пйтя назим- 
вигЬ слънчови лхчи. Букацит* въ л*совет'Ь скрибучали жаловито 
:яодъ напора на грозната стихия и сухитЬ имъ върхчета се пр-Ь- 
кършвали като шушулки отъ стеблото, и отхвърквали на .страни 
-оть гЬхъ. Гръмливит* вирове на р-Ькит*, п-Ьнясти и шумливи 
яр^зъ другигЬ годишни врфмена, сега се спотайвали мълчаливо 
межд^.'.канарит4. СладководнигЬ бал|^|1неки поточета и р-Ькички, 
що слизатъ л-Ьт* пр*зъ цв-Ьтята, отъ върховетЬ на планинит*, 
€Ъ приятно ромолене къмъ долинитЬ,. сега и т* почивали като 
-йе^душни въ оковит* на ледовегЬ, които ги притискали отврздъ. 
Еднит* въздишки се ечували само на морнитЬ пионери и нако- 
либаригЬ, които пробивали съ мдка партина пр*зъ сн*говет*, 
ъървейки пр-Ьдъ войската, въоражени съ лопати и секири. 

Въ това вр^ме турцит* почивали безгрижно въ южнигЬ 
подножия на балкана. Расположени около жаравата въ топлигЬ 
-си колиби, т4 не подозирали нито най-малко, че русигЬ ще 
яр^небрегнатъ свЪтлигЬ коледни праздници и ще се р*шатъ, въ 
таквозъ опасно вр-Ьме, да пр-Ьхвръкнатъ като орли пр-Ьзъ плани- 
ната, за да ги нападнатъ. 

Сл*дъ благополучното превземане на Шипка и Казанлъкъ оть 
храбрит* руски войски и българското опълчение, клисуриг^ на Стара- 
планина отново оживели и йжанцит* хукнали подиръ т*хъ да 
се завращатъ по домовегЬ си. Хукнали сега подиръ войскигЬ и 
€таро-загорскит4 бежанци, полуголи и полуздрави, да пр-Ьстигнатъ 
яасъ по-скоро въ своята Заара. Никому огь гЬхъ не идвало ва 
умъ за мъчнотиигЬ и опасностите, които можали да се ср-Ьщ- 
Батъ въ планината и по пдтя. Наопаки, всички припкали сега 
«ъодушевленно къмъ родното си пепелище, очакрайки да го за- 
варятъ все пакъ така миловидно и непокътнато, както го оста- 
вили пр4ди ц-Ьли петь месеци. Т* вспчки били въорхжеии съ 
непоколебимо упование въ Бога и съ крилати надежди. Поср-Ьдъ 
еуждигЬ и мразовегЬ, които ги придружавали пр^зъ ц4лиятъ имъ 
Л1вть, гЬ не пороптали нито веднажъ ср-Ьщу Бога. Наопаки, по- 
днасяли всичко търпеливо и продължавали да припкатъ весело на- 



— 239 — 

1р*дъ, Пр*дъ грозаото пепелище на Заара, обаче, т* останали 
то вкаменени! 

Зимата била люта и непонос41на. Заарци отдавна непомня- 
1й подобна мразовита зима. Школко малки заарски ккщици що 
останали да стърчатъ надъ развалинитЬ, неможали да дадътъ се- 
га пъленъ подслонъ на завърналигЬ се отъ робство и б-Ьжадство , 
Старо -загорци, ала т-Ь били доволно, колкото да ги побератъ и 
(а ги зааа;^ять отъ студовет*. Голит* и боси Старо-загорци се 
гринудили сега да жив^ятъ всички заедно, като се натъпкали по 
I — 3 семейства въ една стая. То се знае, че неудобствата и 
гЬснотията били пр']Ьгол'Ъми, ала никой не обръщалъ на това вни- 
1ание. Никому не идвало на ума и да роптае, че жилищата с& 
[ехигиенични, защото който би търсилъ удобства и хигиена въ 
1лучаятъ, требвало би да изложи гьрбътъ си на студовет*. Нао- 
1акй, всЬкой билъ задоволенъ, че нам^рилъ поне едно мъничко 
сюшенце, въ което да прикъта и заварди себе и семейството си. 
I Сл^дъ изгарянието на Стара-Загора, заарци останали на 
улицата боси, голи гладни и дрипави. По своето облекло, т* 
Представлявали единъ пъстъръ цигански лагеръ, какъвто може да 
^р-Ьщне чов^къ често у насъ и вь Турция. Имало жени, които 
магали на краката си скъсани ботуши, налъми, чехли, ца|вули, 
к на гърбътъ си мъкняли полушубки, салтамарки, интирии, ка- 
|ънски шалвари, сюртюци, или пр-Ъкроени и не* пр^кроени сол- 
1ашкц и офицерски мундири и куртки. Мл^жет^ носяли шине- 
■и, аби, широки липовански чизми и кожуси, скъсани низамски 
вмурлуци, мъхнати и големи калпаци съ уши,[охлузени и изно- 
сни мошами и мундири, шапки съ козерки и желти. войнишки 
|й,чулки, цчрвули. калеври, лапчуни и калцупи и т. н. Нарядко 
йжжъ или жена съ прилично и пригодно облекло. Децата тъня- 
|и иъ дрипи и нечистотии и приличали повече на плашила, отъ 
1юлкото на хора. Немотията била голяма и безподобна, а мизе- 
|»ията страшна и нсокачествима. 

^ Въ изгорилата и опл^нена Заара пс остало нищо и нищо 
^е не намирало сега, което да послужи на голит4 старо-загорци. 
^ай- необходимите потреби за живота липсвали: нямало соль,.са- 
11унъ, свещи, газъ, лажица, паница, постелка, завивка, игла, ко- 
^ецъ, котелъ, корито, стовна, кпбритъ — немало нищо. Но къ- 
рЬто и да се озърне човекъ — голота, пустотия, руини, черепи, 
геаелища и зима, която вкочанясва и лъхне смърть. Треперяйки 
)тъ студъ и гладъ, заарци хукнали по развалините и пепелища- 



— 240 — 

та да чоплятъ и разравятъ, даво намЪрягь в^що. неонл^нено, нб: 
съгледаво отъ грабителит*, вепогъляато отъ пожара. Вс^ка изра- 
вева вещъ е едно богатство, всЬко нам^Ьрено в'Ьшо е едво откри^ 
тие Заможния заарски търговецъ или занаятчия, въ чиято к&]ц| 
пр'Ьди поть м']ксеци всичко плувало въ изобилие и дворътъ м] 
билъ пъленъ съ шумни и весели д*тски гласове, сега той ро- 
вялъ, пр^гърбенъ и дрипавъ, върху пепелището на своята к&щя 
и дирялъ коститЬ на загиналигЬ мили и ближни, които не успЪя 
ли да поб^гнатъ заедно съ него. Върху друго пепелище ровят^ 
вдовици иди пр-Ьстар-Ьли майки, които дирять сжщото н*що и т. н^ 

При немотията и голотата присъединила се сега и скъпо^ 
тията. Ц-Ьната на вс*ко н-Ьщо се покачила петорно. Но, за го- 
лямо чудо, каквото се внесяло въ Заара отъ вънка, разграбвала 
се моментално. Нуждата налагала волята си и върху най-б'15днат| 
и скъперническа кесия. Надницата с&що пораствала тройно 1 
четворно и помогнала много на б*днигЬ хора да се пр*питаятъ 

Въ това най-критично вр^ме, когато отъ всжд* в-Ьяло си- 
ромашия, гладъ и нетърпими мразове, въ помощь на стражду: 
щигЬ зааррки българи се притекли неочаквано рускитЬ женск! 
благотворателни дружества и едва що учреденото . Старозагорска 
градско управление. РускцгЬ благотворителни дружества изпратил! 
на своит* полуголи и нещастни братия ц*ли денкове съ топли | 
хубави др-Ьхи, а старозагорското общинско управление се погри 
жило да ги снабди съ безплатна храна, която имъ била сжд< 
твърд4 необходима,. 

Колкото зърнена храна се намерила въ хамбаригЬ и ц< 
складоветЬ въ Стара-Загора, подиръ второто завладяване на гра 
да оть русит* (1 януари 1878 год.), Заарското общинско управ 
ление се разпоредило да се заварди и да се раздаде по равж 
на всички старозагорци, имайки пр4дъ видъ числото на членове 
тЬ въ всЬко едно сЬмейство. Никому небивало да се даде нит1 
зърно повече или^по-малко. Казватъ, че само при раздаваниех^ 
на др-Ьхит* станали нЯкои и други нежелателни злоупотр-Ьбле 
ния, които възнегодували особно много вдовицитЬ и сирачетата 

Сл4дъ като се привършила въ Стара-Загора зърнената хр^ 
на, по-бЯднитЬ заарци почнали да се хранятъ съ черни войниш!^ 
сухари, които шипчанскит'Ь и тревненски кираджии донасяли т^ 



— 241 — 

)^ отъ Търново и Габрово ^^^). Т^зи сухари служили за храиа 
^есто пжти и на по-заможнит* старозагорци, защото били срав- 
ртелпо по-ефтини отъ брашното, по-леки отъ хл4ба, по наси- 
|5алн и икономисвали отъ времето на сиромахкинит*, да се не 
1утатъ 110 цЬлия градъ за нощови, соль, фурни и т. н. 

Въ края на м^сецъ февруари (1878 го.), когато староза- 

(арскйгЬ българи попривикнали вече па новото теглило и се при- 

1ирили окончателно съ своето незавидно положение, тогава града 

йсналъ отъ гайди и тъпани и хората се втурнали лудешката да 

5е женятъ и да се веселятъ. Въ праздничпи дни, старозагорски- 

* свещеници висял и оть сутрина до вечерь въ Ески Джамия, 

1а аЬнчаватъ и кръщаватъ, като недочитали често пдти всичко, 

^:{вото се слЬдва. МладоженцигЬ се явявали въ черква обикно- 

нно съ заети др'Ьхи и съ зинали обувки или съ налъмки на 

о^-ЬгЬ. Но тогава никой необръщалъ внимание на това, защото 

изерията била всеобща. Заарци приличали въ това отношение 

[а децата. 

Въ началото на прол-Ьтьта, когато мразоветЬ поотслабнали и 

нЪговет* въ полето се разтопили, въ Стара- Загора се появили 

(азличеи болести. Тифусътъ споходилъ почти всЬка старозагорс- 

кжща и отвл-Ькалъ въ в-Ьчностьта стотини пр^гладнели и пр*- 

ръзнали хора и д*чица. ЗатрупанигЬ до сега подъ сн-Ьга чов-Ьш- 

и скелети се обнажили върху повърхнината на земята и из- 

1ълиили съ остри и нетърпими смрадове цялата Заара. Грозно 

I отвратително било да гледа чов-Ькъ какъ тЬзи скелети се вър- 

галятъ по улицигЬ и см-Ьтищата, подритвани отъ д-Ьцата. Надъ 

Ьртара-Загора се вияли и грозно грачали ц^Ьли орляци гарвани 

к соколи. 

^ 

( 169) СлЪдъ паданието на Пл^венъ и подиръ вторичното пробиване на 

Стара планина, рускит-Ь войски отминали бърже напрЪдъ. Т-Ь оставили то- 

Еава въ много наши градове (въ С^в. България) ц^Ьли грамади отъ сухари 
[ др. войнишки провизии, които не можали прЪзъ зимата лесно да пр^фър- 
ятъ задъ Балкана, защото не разполагали съ доволно конье и коля^ а при 
ова а пжтищата въ планината били затрупани съ сн^гъ. Въ Търново и 
Габрово сухаригЬ били продадени на търгъ почти безъ пари то една ко- 
пейка оката), защото нямало кой да се наеме да ги купи. Отъ габровските 
^хари се замогналъ сетн']Ь покойния Манафовъ, като ги продалъ на шип- 
ранци по 15 копейки оката, а отъ търновскит*^ си позлатили ржц^т']^ мно- • 
щтл души, като ги употребили за храна на свини. Цялото Марино поле 
въ Търново било затрупано съ сухари. 

хе 



~. 242 --- 

Съ настхпвннието на прол4тьта, обаче, костит* на всички 
загинали въ Заара нещастници, по разпорадбата. на старозагор- 
ското общинско управление, били събрани старателно на купъ въ 
една черква и, безъ да се знае добр*, да ли ех тЬ черкезки, 
турски, руски или български — погребали ги заедно въ една обща 
гробница. Смъртьта придобрила, здружила и приравнила всички.. 

Между това, рускит* войски отдавна пр-Ьвзели Пловдивъ, 
Одринъ и се намирали близу при ст-Ьнит* на Цариградъ. Тър- 
говията въ поменатит* градове била оживленна и печалбит* го- 
л^хми. Ожив*лигЬ заарски търговци и занаятчии се възползували 
сега отъ извънреднигЬ благоприятни обстоятелства и завързали 
живи търговски сношения съ Одринъ. Въ Пловдивъ и Одринъ 
имало него вр^ме много арменски и гръцки магазин, натъпкани 
съ различни английски и френски стоки, които търговцигЬ (ан- 
гросисти) се чудили кому ще продаватъ. Т* имъ останали затво- 
рени въ складовегЬ още отъ обевяванието на Руско-Турската 
война. Старозагорскит* търговци ангажирали гол-Ьма часть отъ 
стокит^ въ Одринъ за ес? ^ини ц4ни, които продали въ Заара съ 
добра печалба. Друш сти.^^загорци спечелили отъ размяна на 
парит* — турски и руски; трети отъ друго н4що и т. н. Съе- 
динението заварило заарци вече доволно имотни. 

Берлинския договоръ разпокъса целокупното бълга;)ско оте- 
чество на няколко части. Отъ най-много пострадалата :^ьлгарска 
земя (Южна България), както пр^Ьзъ вр4ме навъзстаниг-^и (1875 
— 76 г ), тъй и пр4зъ освободителната война, договора създаде 
една турска автономна область, наречена Източна Румелия, коя- 
то требваше да се намира подъ пр-Ьката политическа и во- 
енна власть на Султана. Осв4нъ това, споредъ членъ 15 отъ 
сжщия договоръ. Султана имаше право да защищава границитЬ 
на областьта съ укр-Ьпления и постоянни турски гарнизони, които 
можеше да постави на всЬко погранично м-Ьсто, д-Ьто нам-Ьряше 
за необходимо. На Източна Румелия се даваше само админи- 
стративна автономия, съ християнски г^нералъ-губернаторъ на че- 
ло, назначаванъ отъ портата по за иеть години съ съгласието на 
Великит* Сили. Членъ 16 отъ договора даваше право на гене- 
ралъ -губернатора, въ случай на нужда, да повика турски войски 
въ страната ^'^°). 



170) Конст. Иречекъ, ^Княжество България*, стр. 408. 



— 243 — 

Подиръ пр*лимиварния Санъ-Стефански договоръ (19 фе- 
вруари 1878 г.), който усжществяваше подпълно и справедливо 
желанията на ц-Ьлия български народъ, решенията на Берлинска- 
та конференция (I юли 1878 г) неможеха да възбудятъ нищо 
друго помежду бьлгаригЬ, осв*нъ негодувание, протести и отча- 
явво съпротивление. Българит*, отъ дв-Ьт* страни на Балкана, 
се б^ха приготвили по онова вр-Ьме съ орджие въ ржка да се 
съпоставятъ ср^щу посегателствата на Берлинската Конференция, 
която разпокъсваше на части т-Ьлото на целокупна България и 
създаваше на Старопланински полуостровъ нова арена за сплет- 
ни, умрази, кървави войни, възстания, мжки, изтезания и недо- 
в »лства. То се знае, че протестит* на тракийскигЬ българи въ 
случая б-Ьха стократно по-енергични и по-заплашителни спрямо 
Европа, отъ колкото протестит* на другит* нашия братия, поне- 
же тракийци чувствуваха най-зл* безправната присяда на конфе- 
ренцията, която ги пр-Ьдаваше отново въ р|ВЦ'Ьт4 на Турция. 

Въ Южна България се организирали по поводъ на това 
,. гимнастически дружества *% които имали чисто военна уредба. 
РусйгЬ раздали на членовегЬ имъ около 80000 кринкови и 
мартинки пушки, а рускигЬ офицери рхководяли доброволно вой- 
нишкигЬ упражнения на полето. Въ т^зи ^ гимнастически друже- 
ства** влизали по онова вр^ме всички тракийски селяни и граж- 
дани, които били здрави и способни да въртятъ орджие. Т4 из- 
лизали по няколко пхти въ седмицата на полето за стр-Ьлба и 
други войнишки упражнения. 

Когато се отделило управлението на Източна Румелия (м*- 
сецъ октомври 1878 г.) отъ онова на Българското Княжество, а 
за временно управляющи генералъ-губернаторъ на автономната 
область назначили генерала Аркадия Столипина, то „гимнасти- 
ческигЬ дружества" се приготвяли за кървавъ бой съ турцит-Ь, 
въ случай че Султана се опиташе да постави гарнизони на Бал- 
кана. Старозагорските български граждани, здружени съ селенигЬ 
отъ ближнигЬ до града села, се приготвили да завардятъ тесни- 
ната между Стара-Загора и Казанлъкъ и да не допуснатъ тур- 
скит* войски по никой начинъ да се загн-Ьздятъ по височинит* 
на Шипчанската и Тр*вяенско-Твърдишката планини. И кой знай, 
наистина, какво би произлязло, ако да се ненам^^сяше въ тази 



-244- 

работа овреме и самия Царь Освобооителъ ^'^^). Гимпастическнт-Ь 
дружества въ Южна България сложили оржжията си и се разту- 
ряли лека по лека само тогава, когато чули, чр*зъ устата на 
генералъ -лейтенанта Обручева (априлъ 1879 г.), мощната дума 
на Царя, че Той не удобрява мисъльта за съпротивление, и че 
турскит* войски н-Ьма да стдпятъ въ страната, ако българското 
население остане спокойно." Членовет4 на гимнастическит* дру- 
жества били зачислени подиръ това въ запасния съставъ на ми- 
лицията. 

Сл-Ьдъ пристиганието на Александръ Богориди въ Плов- 
дивъ (15 май 1879 г.) и подиръ провъзгласяванието на Орга- 
ническия Уставъ, изработенъ отъ международната европейска ко- 
мисия, градъ Стара-Загора станалъ средище на гол4мъ окрдгъ^'^2). 
Пр-Ьзъ вр-Ьме на руската окупация, въ Стара-Загора управлявалъ 
единъ руски войнски началникъ, който билъ замененъ сетн* отъ 
български окржженъ началникъ. Посл-Ьдния управлявалъ града и 
окрдга съ помоща на градски, окржженъ и сждебенъ съв*тъ. 
Разбойничеството по селата било ограничено чр-Ьзъ репресалии, а 
живота въ града станалъ тихъ, спокоенъ и поносимъ. 

Сл^дъ като се поуталожили малко работит^Ь въ страната и 
новоучреденото румелийско управленае започнало редовно да функ- 
ционира, то и населението на автономната область се поуспокои- 
ло доволно и отново пр-Ьгърнало търговията, землед^лието и дру- 
гитЬ мирни занятия. Въ кратко едно вр'Ьме по Източна Руме- 
лия се заб-Ьл-Ьзало на всмд^Ь движение, животь, кипежъ. Хората 
единъ други се надпр'Ьваряли, кой по много да спечели, кой по- 
много да научи. Запуст^литЬ пр4зъ вр^ме на войната български 
училища се напълнили бърже съ младежи, всички лакоми за нау- 
ка и просвета. Училищната година се приключвала въ Румелий 



171) Той изпрати въ Източна Румелия генералъ-адютантътъ Обруче- 
ва, който пр^далъ едно писмо отъ Царьтъ на Султанътъ; той пристигна въ 
Пловдивъ на 24 априлий и на сл^дующиятъ день събра българите въ ка- 
тедралната черкова. Тамъ прочете една императорска прокламация, която 
оказваше на широката м-Ьстна автономия за Румелия, не удобряваше ми- 
съльта за съпротивление и изискваше оть населението доверие въ бждаще- 
то; Обручевъ чете текстътъ на руски, Екзархътъ на български вж. Конст. 
Иречекъ, , Княжество България **, 410). 

172) Старозагорския окржгъ се съставлявалъ отъ околиит-Ь: Староза- 
горска, Казанлъшка, Чирпанска, Новозагорска и Т.Сейменска; ималъ 259 
села и 126,806 ж, (вж, Ат. Илн^въ, ,Докладъ на Старозагорский Префвктъ,* 
«84 гол 



^ 245 ^ 

61» музики и п^сни, а училищнит* празници се поср^Ьщали тър- 
жественио и въодушевленно. И както ликуватъ египтенитЬ, кога- 
то се разлее Нилъ по Египетъ, така ликували тогава и бълга- 
рит* въ Юлсна България, когато насг^аняли днит*: Петровденъ и 
11 Май. 

Старо-загорци не оетали нито крачка надиря отъ общото те- 
чение на вр-Ьмето, Едни отъ т^хъ се предали на търговия и 
землед*лйе, както и по-напр^дъ, а други завзели м-Ьста въ учи- 
лищата и вь управлението на страната, кжд^то имало' голяма 
нужда отъ тЬхъ. ОгворенитЬ митнически граници съ Турция 
(митническа гранйц^ съществувала само при Черно море и ср*- 
щу Княжество България) давали пълна възможность на староза- 
т^орцй да търгувать свободно съ Одринъ и Цариградъ и да пе- 
челятъ хубави пари; засигуренит*, отъ за^^онит* на страната, и 
добр* възнаграждавани общински и държавни служители били 
п