:С0
1ю
=о
■о
■о
СО
-3^
РЪЧНИКЪ
НА
МЪГАРСКЪШ язъкъ.
^^^
РЪЧНИКЪ
НА
съ тлъкувание р^чи-тъ! на блъгарскъ! и на русскъ!.
Събралъ и изтлъкувалъ
НАЙДЕНЪ ГЕРОВЪ.
ЧЯСТЬ ЧЕТВРЪТА
П
ИЗДАДЕНА ПОДЪ РБДАБЦиЬК-Т^К
на
ор
^- ПЛОВДИВ ъ.
Дружественна печтатница „Съгласие."
1901.
Право-то за пр-Ьпешатвание е запазено.
Вс1ако1а книга отъ тоха р'Ьчникъ безъ долний подписъ на урядника
му ще ся счита укръхта. //У/УОТоЛ/г ^Ю ^^
Пр-Ьзъ Октомврша 1898 л-Ьто многопочитаемъхй авторъ на то1а Р-Ьч-
никъ, Найденъ Геровъ сл-Ьдъ еднж объшолкл до Бургасъ падн2Ь боленъ.
Изначяло болесть-та му бхаше лека, нъ недотамъ, каквото да може да ся
занимава съ свои-тъ1 научнъ! трудовъь Сл-Ьдъ н^Ькой и другъ м'Ьсяць
болесть-та ся усили и л-Ькари-ти забраниха на болника вс1ак& умствена
работа. Оттогава и до смрьть-та си, 9-й Октомврша 1900 л'Ьто Н. Ге-
ровъ не мож1а вяче да работи врьху своха объшенъ Р-Ьчникъ. Това бха-
ше една неоценима загуба за Р-Ьчника, както всхакой ще заб-Ьл-Ьжи отъ
изл-Ьзлъьтъ! посл-Ь 1898 л-Ьто чясти.
Н-Ьколко годинъ! пр-Ьди да подкачи да пешата Р-Ьчника си, уйка ми
Н. Геровъ съ единъ сговоръ помежда нъ1 мя прие за свой помощникъ
и мя посвяти въ всичкъ1-тъ1 тьнкости на тата толкова трудна работа.
До дума-та наливЯМЬ всичко е бъ1ло пр-Ьгляждано отъ покойника и
тогава е давано да ся печшта. Сл'Ьдъ негово-то побол-Ьваше по молба-та
и дов'Ьрие-то на насл-Ьдници-тъ! на покойника и съ т'Ьхно иждивение азъ
поехъ врьху си да продлъжшвамь работа-та и самъ безъ ничиж помощь
сьмь продлъжшвалъ и продлъжхавамь да работа Р-Ьчника по материала,
който Н. Геровъ е събиралъ и тлъкувалъ. Разбирася, н-Ькои нЪчта сьмь
дъплън1авалъ, нъ всхакога строго сьмь ся придрьж1аль о ряда, установенъ
отъ покойника. Силихся да мога пон-Ь дон-Ьйд-Ь да бада близъкъ до
изработено-то отъ самъиа Н. Геровъ, ала това едва ли сьмь могълъ
въшагъ! да постигна. Всичкъх гр-Ьшкъ! и недостатъци на Р-Ьчника отъ
наливамь до краха са мои и вина-та за т-Ьхъ възъ мене пада. Нъ
азъ ся ут^пиавамь, че съ Божикь-та помощь сьмь могълъ да продлъжха-
вамь таж тяжка работа, та да не иде напусто такъвъ ц-Ьненъ трудъ
— плодъ на полув-Ьковнъ! усилиха, както стана съ труда на отца Нео-
фита Ръ1лца. За гр-Ьшкъх-тъ! и недостатъци-тъ1 мольа в-Ьщи-тъ! да ба-
дать пб-милостиви и да ми помогнать съ свои-тъ1 безпристрастнъ! кри-
тикъ1, та въ доплъненив-то и тош цедобтатъкъ да ся оправи.
Пловдивъ^ Иоемврила 1901 лЬто. Теодорь Панчевг.
ПОГРФШКЪ! ВЪ ПЕЧ1АТАН1Е-Т0.
1
Напечатано:
Чети :
ча
О
7
2
7
серсемъ-
серсемъ ;
135
1
7
2
8
джюр;
джюр-
141
2
9
1
49
Шна, с. ж.
*Шна,с.ж./^.
146
2
10
2
14
дилка
ДИЛК&
150
2
14
1
52
Прьтина
Прътина
159
1
14
1
52
прьтушина
црътушина
171
2
22
2
44
Пеиелмна
Пепеляна
172
1
24
2
4
П0ТЪ1реНЪ1Й
иотиренъхй
172
1
24
2
5
джасн*тъ1Й
ДЖМСНАТМЙ
183
2
29
2
58
ж'Ьл'Ьзко
Желязко
184
1
30
2
36
Сегорз
Мегорз
30
2
40
Вар й
Варай
187
1
31
1
9
полатка
поладеа
187
1
31
2
14
Барамь
Барамь,
200
1
32
2
22
Ме1о
Меро
208
2
35
1
27
чибесъ
чйбисъ
211
1
35
2
1
бойновка
байновка
213
1
41
2
22
чинк
чинш,
224
1
46
2
18
ЕНрСТ
крнса
225
2
46
2
45
високо
ВЪ1С0К0
48
2
47
прЬслици
пряслици
227
2
60
1
54
видЬ^1%
вмд*ж«.
244
2
65
2
23
бр^Ь
бре
244
2
75
2
8
налбгь
налбгь,
253
1
91
1
20
Подльстйь
11одльстж
253
2
95
1
7
подничмрикъ
подничмрникъ
258
2
95
2
20
надуваася
надувамся
270
2
101
1
48
ся
с*
286
1
107
2
5
мд/кшв
ид?мпь
315
1
122
2
42
ПозвДинство
Позн^пнство
326
1
130
1
28
Цоизстъ1нл;
Поизсгъшж
328
2
133
1
4
нзкарвамь
изкарвамь
336
2
133
2
50
нриглашея1е
приглашен1е
368
2
134
1
40
Поканюию
иоБйнюн1е
372
2
135
1
1
ТвОЙ-ТЪ1
Твой-ти
388
2
Нааечштано :
4 ше
29 Цокр^^клб
56 йдешь
9 самь
23 приятъ
53 пьсъ
6 71ьсий
9 пьсъ
25 чибесъ
49 разкрьстниг
23 иритек^Бть
24 зал1^1&тъ
1 пдпади
55 рода
54 Бръза
44 пощеливъ1Й
12 нива
51 пустнножй-
тель
15 с. м.
28 поо
29 чяст-
15 пбзнвъ
10 поперегъ
55 сурмждамь
38 придъ
43 и^сни
3 просйть
25 патъ
10 пр*с-
57 пр-Ьвръкнл
12 ДрЬпехъ
13 иМд*
43 искарва
Чети:
ще
Цокръклб
'Бдешь
самъ
приштг
оьсь
пьсий
пьсъ
чйбисъ
разкрьстни-
г(/К ягж,
притекАть
зал1^№ть
рода,
Бръза
П0ЩШЛИВЪ1Й
НИВ211
ПуСТЬ1НН0ЖН-
тель
с. ж.
по-
чясто
пбзнвъ
поиерегъ
суряждамь
придь
пЪсни
просйть
пать
пряс-
пргЬвръкня.
ПргЬпекъ
изкарва
П. П. п.
П. Седьмнадесято слово, седьмнадесята буква
въ Словянскж-тж азбукх, наричино покой;
по старо-то начрьтание п, а по ново-то п,
и ръкописно п.
Па, съу^^зъ. 1) Посл^&, сл1&дъ, подъхрь, и, тапа;
и, зат^ ъ, и зат-Бмъ, за нимъ. Даде прь-
&Ь нему, па тогава менЬ. Стигнж го,
па го удари. ВрьеЬхмгг, връвЪхмъг, па
с-Ьднжхмъг край едпж рЪк/а да си почи-
немъ. Па отиде тамъ., па го намЬри,
па му каза. 2) А, ала, ама, нъ, обаче;
но, однако, однако яке, да. Даде нему,
па менЪ не даде. Шскамь да кажш, па не
смЪтж; хочу сЕазать да не см^ю. 3) Пакъ ;
опять, и все же, и все еще. Зе го, па му
го па даде. Наби го, па не ще да знае.
Чшкай, моме, не бйгай,
Тъ1 си мога, па мога. Ше.
Ла мя заболЬ глава-та. Да сьмь гла-
денъ. 4) А, пакъ ; а, же, нанротйвъ. Азъ
сьмь сиромахъ, па ти си богатъ ; я бВ-
денъ, а тн богатъ. Вме да си идемь,
па вие стойте тука ; ми нойдемъ, вн
же оставайтесь здЪсь. Едни го хва чять,
па другъг го корять; однй хвалатъ его,
друпе напротнвъ укоряютъ его. Вси-ти
отидох»^ на работж, па азъ останмхг
да вардж «гжг^^ж-Ш/К; всЬ пошлй на ра-
ббту, а я остался смотр^ть за дбмомъ.
5) Осв1Ьнь това, още, и ; да и, да еще.
Па и това не стига. Ма и така да
е, па не бива. 6) Та. Па да е само
това, ами още колко има. Па много
ли е? — А па, казвася вмЬсто само а,
илп само па. Азъ сьмь сиромахъ, а па
ти си богатъ. А па ти кой си? Ако
не щешь, а па ти иди кждЪпю щешь.
— Та па, казвася вм1Ьсто само па или
само т,а. Та па не е работа-та така,
както ти ммслишь. Та па да е само
това. С-Ьднж та тш ся нашде.
Па, прЬдл. Стан&лъ отъ пю, пишеся само
съчетанъ съ н'Ькои думъх; ударението въ
тъ1я думъ! почти всшкога пада надъ него,
напр. паберки, павлака, пйвой^ пйгуба,
пащерка и проч.
Шберекъ, с. ж. и
Пйберкъ!, с. ж. мн. Паберъ, пабирькъ, по-
бирькъ, баберъ, баберекъ: 1) Най-послЪд-
ний плодъ отъ н^^какв^ рожб^ ; позднякъ.
2) Кога ся обере овощка, лозю и др. т.
чтото остане по т1Ьхъ самъ тамъ необрано ;
обйрки, ПОСЛЕДЕН, посл^динь!. 3) Когз се
избира н^что пб-хубаво-то, что остане отъ
него най-долне; врьхарь ; оббръ, оббрншъ,
набирва.
Пйберъ и пабирькъ, с. м. Паберекъ.
Пйветъ, с. м. Раст. павитъ.
Пйвечерка, с. ж. Малка вечеряш; навечер -
ница, навечерия, малое повечер1е.
Пйвитъ, с. м. Паветъ, повитъ, повой, пов^Ьй:
1) Раст. С1етаНз УгШ1Ьа, бЪла лоза,
витва, скребръ, совл1Ькъ; лононбсъ. 2)
Раст. Нитгйи^ ЬиргШсз, горець, горсть,
горчиць, печенъ кранъ, хмЬлъ ; хмель.
Павйца, с. ж. Пауница, женскъгй паунъ;
нива.
Ииалъ си Павелъ сребрьнъ! дворъг,
Сребрьнъ! дворъ!, златъ! СТОЛОВЪ!,
И си има девять павуна,
Девять павуна, девять навици. ЛЪс.
Пйвлака, с. ж. 1) М1^талка, иам']&тка, мр1&-
жш въ око; б*льмб. 2) Кога ся пр1^ир1Ь-
жять очи-тъ1 чловЪку отъ много гляданю
въ едно м^&сто, та му ся вчетворять н виж-
да всичко м&тно.
Швлево пиля. Птичя враб1^й.
ПавлившнБа, с. ж. Жена, мома павликт-
нинъ.
ПаВ.111К1а11СБЪ1Й
ПДдпяь
11явл11кш11скъ1й, ска, ско, пр. отъ павли*
кшнииъ.
11ав.'1икт11('Тво, с. ср. Ученио, свонство на
павдпктнннъ.
Павлпкшнчя, ум. ср. Ма^ъкъ, младь иав-
Л1КЬ1НИНЪ.
11а1и11КШ11ъ п пав^иппаиннъ, с. м. Така
ся нарнчшть Гиьгарц-тп отъ нТ,коп села до
Свпщовъ н около Пловдивъ п една махала
въ Пловдпвъ, конто пмать католическа;; н1>р;к.
ПАвоець, ум. м. Малко навой.
11а кой, с. м. Раст. навптъ.
Ппнрьзка, с. ж. Късно у:<р1^п гроздове гроз-
д№, гроздю паберкъ!.
ПавтД, с. ж. Пахтъ!.
Иавунецц ум. м. Малъкъ павунъ
Иавунчя, у.ч. ср. 1) Малъкъ, младъ па-
вунъ ; павлйнчнкъ, 2) Раст. Тагаха-
сит о^^игпа1е, борсць, глушило, глушина,
горець, горчпвичь, капикосъ, конско цв-Ьтге,
магарешка мл1&чка, илЪчка, падикосъ, радика,
ушелка ; одувйнчякъ, попово гуменцо, ха-
снмъ, львйнь1Й зубъ.
Павунъ, с. м. Птица паунъ.
Шгуба, с. ж. Вр^Ьда, вр^дъ, загуба, затра,
затръ1въ, развала, поквара, сътра, тщета,
зараръ, зинъ ; п&губа, потеря, утрата,
урбнъ, убйтокъ, пбрчя, вредъ, наклйдъ,
погйбель, ивъянъ.
Шгубица, ум. ж. отъ пйгуба.
Шгубнпкъ, с. м. Който докарва пйгубх ;
пйгубннвъ.
ПДгубнЪ1Й, — бьнъ п — бенъ, бна, бно,
пр. Что докарва пагубж ; вр'Ьднъ1Й ; п^губ-
ль1й, гйбельний.
ПадАвница, с. ж. Болесть н1&каква; ср'Ь1цася
нъ бамню : ти грозднш^, тъг падавниг^,
и ти встакаква болесть, да си ходишь
отг кмдЬ что си дошла ... не е ли
пад]^чая бол^знь?
Щдйло, с. ср. 1) М^Ьсто на р*кх, д*то во-
да-та пада отъ въ1соко право надолу ; водо-
падъ, водоскокъ, бучило, скокъ, плескало ;
водопадъ, водосвйтъ, лад;^нъ, каскадъ. 2)
М^Ьсто на планпнА, на пхть, д-Ьто плтни-
ци, говяда п проч. пощувать ; станъ, ко-
накъ; пристанище, ночлегъ, постбй, сто-
йнка.
На врьхъ на Стар& планин&
На кираджийско падало. 1[%е.
Д'Ьто слъвде-то залаеш,
Тамъ ина иома заспала,
На лоше е 1гЬсто заспала
На самодивско играло,
На говядарско падало. Шс.
Тамъ е Драгана отишла,
Та е л'Ьгн&ла заспала
На д>аволово падало,
На санодввско играло. Шс.
И&д&лце, ум. ср. отъ 11]1Д}1Л0.
И&дамь (иДдваиь, да пйдни, пйднувамь),
гл. ср. 1) Поради тяжесть-тл си слнзамь
надолу, по-низко отъ прьво-то си положе-
ние ; щЦать. 2) Отм'Ьщамся отъ 11сто-то,
д^^то сьмь, та слизамь над(1лу ; упадать.
Дпди,){ му шшпка-та. 3) Тръколвамся,
повал}амся, сЬдамь на зема-т* ; падать,
поворгйться. СпрЬпн,УхСя и паднм. 11ад-
М/К от^ь конш. 4) Открьтвамся отъ н1Ьчто,
та ся развалммь ; отпад:1ть, отпадмвать.
Л-Ьпежь-ть пада. 5) Развал)амся, събаршм-
ся, разсъшвамся ; па'1дать. Клща-та имь
ще падне. О) За кос*, лпст1е, плодъ : ка-
иш, капвамь, оканвамь, литамь ; опадать,
спадать, сваливаться, л'Ь8ть, вн[л1^8Ь1вать,
сл1;8:1ть, лет^йть. Пада ми коса-та.
Шюма-та зе да пада. 7) За н1Ько1Л
чясть отъ гЬло-то : отъ болесть илн отъ
друго н1Ьчто кана, откапвамь, открьтвамся;
отгнивать. Паднлхли му нокттс-то отъ
студь. ЛаднА{ ми зжбъ. 8) Бъ1вамь убитъ,
избивамся, изтренвамся ; пйдать. Всичкъг-
ти паднлхли мрьтви. 9) Сли.замь надолу,
ставамь пб-малъкъ, спадамь; падать, упа-
дать. Падн/а цЪна-та. Води-ти пад-
МЖЖЛ5. 10) За птици : кацвамь, кляквамь,
с1^дамь, засташмь ; садйться, опускаться.
Л'Ьт'Ьли ми, л^йтфли
Девять рала гължби.
К&д'Ь что ми падн;кли ?
Падн&ли ми, падн&ли
Въ царевъ! дворовъь П%с.
Что е гарга на поле паднлла !
Не ся чюдихъ, какъ ся гарга найде,
Нъ ся чюдихъ, какъ цб зеика дрьжи. П^Ьс.
11) Слизань на конакъ, кондисвамь, .запи-
рамь, спирамь ; останавливаться.
Что ми ся бЬлЪе,
Б^л^е, люлЪе ?
Да ли сл снегове,
Да ли еж лебеди ? . . .
Нъ ми е царь падн&лъ
Съ дв^ст* 1аничаръ1,
Съ триста бинбашви. Шс.
Терзии сл{ падн^г^ли долЬ въ ливадк-то,
кондисали ех. 12) Само въ свр. видъ: умо-
рмвамся много, капвамь отъ умор*, отъ
слабость ; истом11ть. Ладнжлъ отъ ходъ.
Даднл^хь за сьпъ. 13) За мьглж, за дъждъ,
за гръмъ : слизамь, завалмвамь, удрммь.
Ладнллъг еж тьмнъг мъгли. Ладнл^
шипъ, тряснжся. 14) Не врьвиь, не работж,
запирамь ; бнть въ вастб*. Тош занаштъ
изъ день въ день пада. 15) Нзгубвамь
власть, чинъ, господарство ; пйдать. Той
падк/К, не нъг е вяче чорбаджию, въ се-
ло-то. 16) Пораствамь, стдвамь, достигамь
Шдаль
Шдамь
за ... . Даднл^ла си добра, станхла си
хубава, оправша си ся.
Па растнлхж, порастнлхж :
Падн& 1Анкулъ за жененк;,
ЬА-нинчица за гдавеяю. П-Ьс.
17) Намирамся, сток, падамся. НаклхдЬ
пада изтокъ ^
Тога Марко со робъшкъ! сборвить :
К&д-Ь падвать кукъ! Филиповъ!? П-Ьс.
— мся, 1) гл. възвр. Когато ся говори за
родство: сьмь, идх; доводйться, прнхо-
дйться. Той ми ся пада роднина; онъ
мн'Ь доводится родня, онъ приходится
мн^Ь въ рбдствЪ. Тъ1 му ся падашь бра-
точядг ; тн ему приходишся двоюрод-
нинъ братомъ. Падамь ти ся чиче. 2)
Струвамь, ставамь, л1Ьгамь, идж, дохождамь ;
стбить, обходйться. Овця-тъг съ разно-
скъг-тъг ми ся тгадн/кжж тю тридесятъ
грошш една-та. 3) Стонь, нампрамся, ид&.
Кжща-та имъ ся пада на западъ отъ
наш1Ж-тм 4) Ставамь, бъ1вамь, случвамся,
щж ; приходйться, бьхвать. ПонЪкога
Велидень ся пада и пргЬзъ Марта. Ко-
ляда ще ся падне въ слхбботм. 5) Въ
врьганм, м^Ьтаню жребие или друго н'Ьчто :
отивамь у нЪкого ; доставаться. За бра-
та ми ся паднл к?кща-та^ а менЬ ни-
ви-тбг. Падамся едЪ-кому-си. 11аднл1
ми ся да идм войникг. МенЬ ся пада
да плаш/К толкова ; на мою дблю при-
хбднтся заплатйть стбльвото. Надать ми
ся още сто грошш ; асалоланья мн-Ь
прихбдится додать сто п1астровъ. 6) гл.
безл. съ лично м1Ьстоимеиие дателенъ па-
дежь, пада ми ся : а) Прил'Ьга ми, уйди-
сва ми, дохожда ми ; приходйться, слу-
чаться, вьхпадать. Ако ми ся падне, щ/Гк
ся отбиш у васъ. Кека ми ся падне,
та ще види, кой е кумъ кой е старши
сватъ. б) Ирнличга, стопся, лахася, тр^Ьбва;
сл^дуетъ, надлежатъ, дблженъ. Нему ся
падаше да тюммсли ; ем/ надлежало о
томъ подумать. Пада ми ся, стои ми
ся, хакъ ми е; мн* слВдуетъ. — Падамь
въ разговоръ, на разговоръ, подкачшиь да
ся разговаршмь, заговаримся, захоратжвам-
ся за н'Ьчто, влизамь въ разговоръ; вхо-
дйть въ разговбръ. Соломонъ паднжлъ
съ майкл^ си въ разговоръ за млгжте-тъг
и жени-ти. — Падамь въ очи, биа въ
очи, влизамъ въ очи, врьгамся въ очи, пра-
ва да ми ся вглядвать ; кидаться, бро-
саться, нетаться въ глаза. — Падамь нЪ-
кому въ рщЪ-тъг, влизамь му въ рАЦ'Ь-
тъ1, хваща мя, улавт мя ; попадаться въ
рувп; достаБ$1ться ком)' лйбо. Каквото
му падне въ рщЪ-тъг, все го чюпи.
ДобрЪ, щешъ ми паднешь (падкж щешь
ми) тъг въ рщЪ ; добро (хорошб), попа-
дешся тн мн*. — Падамь въ плтш, въ
дъгрьа-тА на нЪкого, зимамь му дъхркь-тж,
почкА-тл, намирамь го, хващамь го, д'Ь е
ходилъ и что е правилъ ; лапвань му п&-
тш ; ослЪдйть. — Падамь въ унесвЬсть,
падамь отвънъ. — Падамь па зарекъ,
уручмсвамь, хващать мя урокъь — Па-
дамь на колЬнЪ, по колЪнЪ, падамь на
колЪниг^и, въ колЪници, кол']&ничшмь, ко-
л'1^ц}авамь, сто1& на кол'Ьи1^ ; падать на ко*
л^ни. — Падамь на очи-тъг сщ по
очи-ти си, никомь, ничко, ничкомь, нич-
къ1, съ очи-тъ1 си ИЗ ДОЛ у ; нйкоиъ, ннч-
кбмъ. Никомь паднж Ойрадинъ войвода.
— Пада ь на станъ, слизамь на ко-
накъ, кондисвамь, падамь въ 11-то зна-
менование.
М. ся хвани съ бегликчия,
Паскомь паси до село то.
На станъ падни у чичга ю,
ЬАгня печи у бао^ ю. Шс.
— Пада ли въг на срьдг^ катю шдете,
хваща ли въ1 ся, личи ли въ1 ? — Па-
дамь отвънка, падамь въ унесв^Ьсть, пада
ми укропъ, падамь въ несв1Ьсъ, става ми
ъл%, баилдисвамь, припада ми, дохожда ми
нав^Ьсъ, прикръхва ми, пр1Ьнал'Ьва ми, пр*-
мирамь, нав']&свамь, малаксвамь ; упадать
въ ббморовъ, обмирать. Падайте отвънъ;
падучая бол^знь, черная неиочь. — 17а-
дамь отъ смЪхъ, см^Ьася много; пока-
тйться сб см^Вху. — Паднжло му гръ-
ло-то, спустн&лъ! му ся страници, има
гръло. — Падн/а ми горко, м&чно ми
стан& ; гбрьво мн* стало. — Паднмло
му грЪхъ, смилился. На Господь пмднм-
ло г-рЬхъ и ш. посчушшлъ. — Падн/И
му дамла, дойде му устрЪлъ, та му ся
схванА н1Ькош чясть отъ т*ло-то. — Пад-
М/К ми добро, ареса ми ся, поревн& ми
ся. — Паднж му жшль, станх му жмл-
но, нажили му ся. — Паднл ми мжка,
станх ми м&чно. Паднало му мл^ка да
живЬе при женя. си и тръгн/^лъ да хо-
ди по чюждинл{. — Пада ми пл^ть,
случва ми ся, прилага ми. — Пада ми
тяжко, става ми тяжко. — Пада ми
укропъ, повдига ми ся, иде ми на блюва-
ню ; тошнйть мн*. — Укропъ на срьд-
г^ му паднмло, станАло му жшлно, тжж-
но, м&чно. — Не може ни да сЬдне, ни
да падне, има много работж, не може да
миржса. Работа му ся е отворила, та
не може ни да сЪдне, ни да падне. —
Не падамь долу, не сьмь пб-долень отъ
никого, отъ Н1&ЧТ0. Той не пада долу отъ
1*
Шдднн)
Пазар1^&
багцА\ ас, и той е като Оащ* си. Кийпю
не пада долу, който не ся ндава, който
не 0ТСТА1Ш, който ся дрьжн ; г»вткЛ, ббй-
к1й. — Които копае другиму ?а.И/К, самь
71ада въ М4Ч/К. Както 71аднс, тъй и лЬг-
не. Дрикся, не бойся, на памукъ щсшь
паднешь. ДоклЬ дЪтя-то не пада, не
може ся научи да ходи. Кога падне
чловЬкьвь море-то хващасм и аа вмиь^^,
дано го пзвлЬче. Който е падалъ въ мо-
ре-то, не ся страхува отг дъжда. Пад-
нл\ като на вмгленъ. Не ся качи, да
не паднешь. Иверъ оть кладм далечь не
пада. Падни, 71ита, да тя иашмь. Не
падать отъ небото печени врабчета.
Като падне глава-та, косми-ти ся не
жкслять. Крушш-та не пада далечь
отъ коренш. Крушка-та отъ крушгжт^
далечь не пада. Крушта тюдъ крушчм
пада. Отъ еднл{ брадвж дрьвото не па-
да. Като падне дрьво-пю, всчакой си на-
бира дрьва. Да не би зябнжло, не би
слана паднжло. ДЪто падне, огънь го-
ри. Отъ размЬня на размЪнж паднж
кончя на тюлянл. Волъ тъ рови съ ро-
га-та си, а прьсть-та пада на гръба
му. Волъ-тъ рие, задъ рогови-ти му
пада. Който врьга камъгкъ възбого, на
главл му тгада. Перачи го Рада, че
не й ся пада. Па клисавъ мжжь клиса-
ва жена ся пада. Кошто мома не арес-
ва ергенъ, на старец^ ся пада. Вие са-
мара, като не й ся пада да бие ма-
гаря-то. Каквжто си чю.шш, на брата
(и налЬлъ, такава ще ся падне и на
твоча дЬлъ. Паднлло ти чюдо на гла-
в/К-Ш/к/ Паднжлъ, та не станжлъ!
Шдан1е, с. ср. отъ надамь.
ИЛдваяь, гл. мн.-кр. отъ лйдамь; иадн-
вать.
Надикосъ, с. м. Раст. павунчя въ 2-то зна-
менование.
Щдйна, с, ж. 1) Съвс1Ьмь плитка долина
въ равно поле ; долинка, съсЬдналикъ, ро-
па, рупа ; логовнна. 2) Полянка межд* дв*
рътлинъ!. 3) Дупка, трапчина, мма. — Црь-
венъ дедейко въ падинж лЪжи ? Гат. —
Огънь въ огнище.
Шдинапь, гл. ср. вм. падамь. Кога го-
рк1хл девять тжрла, на Бога грЬхъ му
падинаше.
Шдйнка, ум. ж. отъ падйиа.
*Падишахъ с. м. Т. Титла на Турскъмъх
Султанъ! ; падишахъ.
ПАднувамь, гл. уч. отъ п4дпх.
11Аднл1, ешь, — нхлъ, гл. свр. и ед-кр. отъ
п&дахь; пасть.
Падпад&йка, с. ж. и
Падпаджкъ, с. м. Птица пл^дн^кдъкъ.
11а1дъ, с. м. Панадолнии1е-то на ул1'>п на во-
дяниц*, уи1'.съ на водяница ; св*съ.
НАекскмй, ска, ско, пр. Паевскгл клиню.
Ср1Ьщася въ бамше за болесть клинш.
ИЛекь, с. м. вм. пйнккъ.
Иасч!,!., ум. м. отъ пай.
Иажскъ, с. м. Животина пасмолець.
1Ша, с. ж. Пазете, варденш, чюваню Го-
лЪма паза. Па злж паз/я тъй бива ;
но клади плбхо, не вводи вора въ гр^^хъ.
*11азаргйтъ, с. м. Т. Който е бъиъ, ходилъ
нЬйд^Ь на пазаръ ; пазарджим.
11азарджийскъ1й, ска, ско, пр. отъ па-
зарджйнь.
Пазарджйш, с. ле. Т. Па.заргатъ.
11азар^ц№, с. ср. отъ пазарск.
ПазЛрець, ум. м. отъ пазйръ.
11аз4рище, с. ср. М*сто, д1Ьто става пазаръ ;
рйнокъ, базаръ.
•Цазарлжкъ, с. м. Т. Пазаруване, пазаръ,
сговоръ.
11азарнъ1й, — рьнъ и — ренъ, рна, рно,
пр. отъ пазаръ. Пазарскъ1Й.
Пазй,рскъ1й, ска, ско, пр. отъ пазаръ.
Что е на пазаръ, что се намира, что ста-
ва на пазаръ ; базДрний, рйночнъхй. До-
машний хесапъ не ся срЪща съ па-
зарскьгй.
Пазар^вамь, гл. д. Пазари вамь, пазара.
Пазар^вапю, с. ср. отъ пазар^вамь.
Назйрчя, ум. ср. отъ пазаръ.
*Пазаръ, с. м. Т. 1) Договоръ, сговоръ за
купувани или продаваннз н^что; пазарува-
ню, пазарлжкъ ; торгъ, торгован1е. НЬма
да го купш, не станж пазаръ. 2) До-
говоръ, сговоръ за нЬчто ; усл6в1е. Та-
къвъ ни бЬше пазарътъ, така ся б'Ьхмъ1
сговорили. Паправихми пазаръ, сгово-
ворихмъ! ся ; мъ1 услбвились, 3) Л^сто,
дЪто става пазаръ; пазарище. ИзлЪзе да
пазара. Кмща-та имъ е при пазара.
4) Люд1е-то дошли на пазаръ. Пазарътъ
не бЪгие голЪмъ. 5) День-тъ, когато ста-
ва пазаръ, пазаренъ день. Днесь е пазаръ.
Дойди до пазаръ. 6) Градъ. Отидохми
на пазаръ, отидохмъ! въ града, на градъ.
— Отишьлъ еднжжь на пазаръ, а дважь
на водяницж. Чюждо то нЪчто и на
пазаръ ся зима. Агпешки-тьг кожи С/К
пб-много на пазаръ отъ овчи-ти. Что
ще лисица на пазаръ"? ДоклЬ влъкъ-тъ
ся научи да краде кокошкьг, кожю-та
му на пазаръ. ПЪкой нЬйдЬ си, а имя-
то му на пазаръ. Хубавина пазаръ съ-
бира, а груботиш кжщж врьти.
Пазар 1^, йшь, — рйлъ, 1) гл. д. Права
пазарл&къ ; сговаржмь, д']&н1&, пазарувань,
Пазарйвашь
5
И&зх.
пазартвамь; торговать, покупать, нани-
иать. Пазари безъ парл. Де можшхмъг
да пазаримь житото. ХЦл^ть паза-
рять Стомна за овчшръ. 2) гл. свр.
отъ пазартвамь. — р1^Е^ся, 1) гл. възвр.
Права назарлжкъ ; сговаршмся, ц1Ьиася,
пазарувамся, пазаршвамся ; торговйться,
нанимйться. Пазарихся за сто гроша.
2) гл. стр. Бъхвамь пазаренъ. — р6нъ1й,
П2ШЧ. стр.
Пазартваиь (да пазнрш), гл. д. Пазарна,
пазарувамь.
Пазартваню, с. ср. отъ пазаршвамь.
иазаршиииъ, с. м. Гражданинъ, касабалим;
гражданйнъ, горожанинъ.
Пазариика, с. ж. Гражданка, касабалийка ;
гражданка, горожанка.
Пазачка, с. ж. Комто пази н1Ьчто ; пазител'
ка, вардачка; хранительница, сторожиха.
Пазачь, с. м. Който пази н1Ьчто; пазитель,
вардачь; хранйтель, сторожъ.
Турчинъ тръговець не става,
Турчинъ на дюгенъ не сЬда ;
Отъ Грька юнакъ не бъ1ва,
У Грька пушка ръждива;
Бдъгаринъ орачь и копачь,
На К2.Щ&-Т& си той пазачь. Шс.
Пазва, с. ж. 1) Празднина иеждл др^хът-
ть1 надъ пошса на грждъьтъх: пазува, па-
зуха, назуничка, пазвушва ; павуха, пазу-
шина. 2) Градът. — Единъ умира отъ
гладь., другъ го убива и трьси въ пазвж-
Ш/К му хлЪбъ. Не ся турш змийчя у
пазв^п.
Брькн& си Дашанъ въ пазвъ1,
Тяжкъ! кемеръ! отпаса,
Та гъ1 Тодорки хариза. Шс.
*11азваитъ, с. м. Т. Пазаваитъ, нощенъ вар-
дачь въ градъ.
Цазваичш, с. ср. Малка мЬдиа пара, сЬчена
отъ Видинскьиа незавпсимъ паша Пазвант-
оглу въ начяло-то на тот в'Ькъ. — Напра-
вилъ го на пазванчя^ бъиъ го много,
иаправплъ го на пит*.
Пазварцикъ, с. м. Джобъ въ пазух*; па-
зухарннкъ, пазухарка, назуварка, пазумар-
ка ; пазушний карманъ.
Пазвица, ум. ж. отъ пйзва.
Иазвичка, ум. ж. отъ иазвица.
Азъ ся ЧЮД& и ся маьх,
Какъ да хван& до три слав*]^!»,
Че си брькн&хъ въ пазвичкл.
Че извадихъ тьнк& мрЪжиь,
Че замр'Ьжихъ до три горь1,
Че уловихъ до три славят. П-Ьс,
Назвушка, с. ж. Шзуха, пазва.
Наздеръ, с. м. Иьздеръ, кл1&чкъ1, что оста-
вать, кога ся мьне денъ ; клъчище, чопъ ;
костбръ, костеря, кострйка, посвбни.
Пйзеню, с. ср. отъ пкгх. и 11йз;Еся.
Назйи, с. ж. мн. Первази пармаклхци, бу-
хариш на мостъ, на стлъб&.
Пазнтелка, с. ж. Които пази никого; па-
зачка.
Пазитель, с. м. Който пази, варди никого ;
пазачь ; хранитель. Ангель пазитель.
Пйзша, с. ж. Една тр1Ьва; д-Ьдовъ! дисагъ!,
жмбова нога, овчмровъ стапъ, крастава го-
ра, мачець, щева.
Пазлйкъ, с. м. Камъ1къ мермеръ, мраморъ ;
мраморъ.
Пазл4шкъ1й, ва, ЕО, пр. отъ пазлйкъ.
Пазлашкъгй камъгкъ, камъхкъ пазлакъ.
Пазибхтн), с. ле. мн. Пазнъхтю.
Пазнъ, пазнове, с. м. Копъпо, нокъть, трь-
накъ, чмпонмкъ, чмпонецъ, шланець, къ1-
тица; копито.
Манчо му бъхволъ продума: . . .
Кога оданадъ минеиъ!,
Роговъ! да ми позлатишь,
Пазновъ! да ми посребришь. Шс.
П43ЕЪТЬ, с. м. и
Пазиъхт1е, с. м. мн. Нокъть ; пазнъ.
Петкана ся на жеравъ! иол1аше :
Жераве, море жераве,
Ела мя накрай изкарайте,
К0ПЪ1Та Щ& ВЪ1 ОКОВ&,
Пазнъхтю щл въ1 позлатж.. Шс.
П4зувв, с. ж. Пазва.
Пазуварка, с. ж. Пазварникъ.
Пазуларна, с. ж. Пазварникъ.
Пазуиичка, с. ж. Пазва.
П4зуха, с. ж. Пазва. — Длюни си въ тш-
зухлх, казвать н'Ькому, кога ся уплаши. —
Мзъ устата ти, та въ пазухм-тм т,и,
казвася за отговоръ, кога н'Ькой иокльне
или прокоби и'Ьчто зло. — На чело Хри-
ста., въ пазухлх дшвола. На всшкого па-
зуха-та не мирише на мискъ. Топлъ
съмь като въ майчин,^ пазух/а.
Пазухарка, с. ж. и
Пазухарипкъ, с. м. Пазварникъ.
Пазухмца, ум. ж. отъ п;1зуха.
Пйз^, ишь, — зйлъ, гл. д. 1) Вардл^, чю-
вамь, глядамь ; берсчь, хранйть, стеречь.
2} Дрьж1* нЬчто, вардл ; сохранять, со-
блюдать. Нази пятъци-тм. 3) ВардА
н1Ьчто да ся не разтури ; сберегать, сохра-
нять въ ц-Блости. Нази парьг-ти, че
млчно ся печшлять. 4) Бранш, вардл,
чювамь, закръишмь, заст&птмь, пр1;дпаз-
вамь ; сберегать, охранять, защищать.
Пази мя да мя не 6им\ть. 5) Хващамь,
врьш]& нЪчто опасно ; вард<&, внинаа ; д-Б-
лать что съ осторожностью. Нази да
ШЗД1
6
ШК0СТНЪ1Й
ся не спрЬпнешь. 6) Зал1^гамь, глядамь,
буд1&1&, вардл ; старйться, бить внниД-
тельннмъ. Като пишехиь, пази да не
брькашь. 7) Ч1акамь и'Ького да дойде, или
да замине ; вардз^, чювамь ; поджндйть,
подстерегАтЬ) караулить. Дози го да мг1-
не, та да го набие. 8) Са1&д& н'Ького,
съглядвамь го, что правп ; вард* ; подсмйт-
рь1вать, подглйдивать, караулить. Дави
го да видишь^ да ли ще годе. 9) С*д*
е%Ла% и не пзлизамь ; вард&, чювамь ; оста-
вбться. Дази каща-шл, не ходи, не из-
лиза нпкАдЬ, с1Ьди си дома. Дази лЬгло-
то, още Д1&ЖИ, не е още оздрав1&лъ. Дази
огнигце то, все е окою огнището. — зж-
ся, 1) гл. вьзвр. Вард&ся, чювамся ; бе-
речься. Дазися да не падне въ шмл{-
;н/К. 2) Бранася, вард&ся, чювамся, закръ1-
ламся ; защнщаться. Самъ си ся пази.
3) Бъ1вамь опасенъ, вардл^ся, пр'Ьдцазвамся ;
бить осторбжнимъ. Дазися да ся не
улови съ дум/я. Дазися да не наст/ч^-
пи мравкл. 4) Готвася да наирава н1Ь-
что : вардлся. Даз/ася за комкм, за при-
чястение, говЬа, готвася да ся причястж ;
гов^ть для пр1общен1я. 5) Страна отъ
нЪчто, не ся събирамь, глядамь да н'!Бмамь
работа съ н1^Еого ; вард^ся ; и8б'Ьгать. Да-
злся отъ нЬчто. 6) гл. стр. Бъ1вамь
пазенъ. — зенъ1й, прич. стр. По знаме-
нованието на глагола. — Да пази Гос-
подь, пази, Боже, казвася за пожелание
да нъ1 замине н1^какво зло ; не приведи
Вогь, упасй, сохранй Богъ. Дази, Бо-
же, отъ такл^вл бЪдж; избави, Боже,
отъ такой 6^лъ1. — Даз/^ день, празд-
никъ, празднувамь или не работх воакоа
работА. Дази мъгши-тъг дни. — Дазж
рядъ, чмкамь да ми дойде рядъ, вардх
рядъ. — Дази го капю очи-ти си, ка-
то писано шйце, глядамь, вардж н'Ьчто
като очи-тъ! си, много го паз&, трепер*
надъ него. — ДоклЬ ся чловЪкъ пази.
71 Богъ го пази. Боже, пази мя отъ
приштели, отъ неприштели самъ щм.
ся пазл1. Дази, Боже, отъ тун?/^ бЪдм.
и отъ злж срЬщ;^^. Дази, Боже, отъ
тунм бЬдм, отъ пишнж женА\ и отъ
бЬснм свинчж. Да тя пази Господь отъ
Влахъ погрьченъ и отъ ДГопъ потур-
ченъ. Отъ Блъгаринъ — Грькъ, отъ Ци-
гаиинъ — Турчинь и отъ сиромахъ—хад-
жиьа да пази Гостюдь. Да пази Тос-
пх)дь отъ срьдитъ попъ, сиромахъ хад-
жиьа и грьчшвж свиншх. Богъ да пази
отъ Влашки влъг^и и отъ БЬломорскьг
Грьци. Да тя пази Господь отъ конь
отзадъ, отъ волъ отпрЪдъ, а отъ калу-
гера отврядь. Дази капю вранл-тл гор-
ниН снопъ Зло кучя стадо пази. Кое-
то кучя пази двЬ врата, отъ гладъ
умира. Ключь не пази, а забрант. ДЬ-
до Бае крача пази. Който не пази ло-
зе-то си, не шде гроздге. Който пази
вехтъ1-тъ1, спечмлва новъг-тъг. Крадець
всмкога не краде, нъ тъъ ся всшкога пази.
*11ай, пйеве, с. м. Т. Това, что ся иада
нЪкому, кога ся д^ли н-Ьчто; Д'Ьлъ; дбля,
пай. Зехъ си паш, зехъ си чтото ми ся
падаше.
Пай, нар. и сьшз. Па, пакъ.
*11айв&11тъ, см. Т. В&же, съ което спь-
вать единъ пр*день съ единъ задень кракъ
на конь ; кйостекъ ; вбновявь, пути. Тур-
ила пайвантъ на конм. Дрипе го съ
пайвантъ, спьн* го.
Пайвутка, с. ж Малкото на жгабл, доклЪ
не му с& израстли още крака ; врьтокопа-
нець, главулмкъ, главуншкъ, главочь, егюп-
скъ1 ръ1бъ1, жмбина, копани, палагуньць,
плъхуци, иоповъ! лъжичета, попадийка, пу-
леглавци, скрьдокопани, мраморци, мрьмор-
ци, циганскъ! ръ1бъ1; головастикъ лягу-
щечний.
Пайдушка, с. ж. Единъ видъ игра хоро,
лудо хоро.
Пййка, с. ж. Птица Апа^, биба, бибка, ма-
нпца, мятка, папиш, патица, патка, плавна,
пловка, шятица, шятка, шетка, йордечка ;
утка.
Что ми са Дунавъ замлти,
Да ли с& пайкъ! сиодайкъ],
Или с& момъ1 лазаркъ!? Шс.
Шйнчя, ум. ср. Паничя.
*11айтй,къ, пр. неизм. Т. За конь: на ко-
гото задии-тъ1 ногъ! въ едно ся сбирать ;
влещенбНй, килшонбпй.
Пайчя, ум ср. отъ пййка. Патя.
Попъ-тъ иа имать сто глскъ1,
Сто глскъ!, па и сто МИСКЪ!
и сто и пендесять пайчиаа. Шс.
иаклавица, с. ж. Жилава и недобра за орань
земи.
Пакост^нн), с. ср. оть пакостж.
Швостица, ум. ж. отъ пйвость.
11акостливъ1й, въ, ва, во, пр. Что прави
пакости, вр^Ьдъ!; пакостнъ1Й, вр*днъ1Й; пй-
костний, вред11Ь1й.
Пйкостийкъ, с м. Пакостливъ члов1&къ, не-
мирникъ, лудетина, лудне, оиалникъ, в&ж-
никъ, прохалникъ ; пакостникъ, кудесннкъ,
вредйтель.
Щкостинц,!'!, с. ж. Жена, мома пакостникъ;
иавосннца, кудесница.
Пй,костаъ1Й, — стьнъ и — стенъ, стна,
стяо, пр. Пакостливъхй.
Швость
'Палджмъ
Швость, с. ж. 1) Вр^да, вр*дъ, повр^Ьда,
пагуба, загуба, поквара, тщета, гюба, змнъ;
вредъ, пбрчя, убйтокъ. 2) Злана^ зло; зло.
Силно ся ВЪ1КВ^, ПрОВЪ1К8&:
Чюете ли, брапа селяне,
Много сьмь пакость починилъ,
Много сьмь Турци погонилъ,
Поваче кад&иъ1 посЪкълъ. П-Ьс.
3) Н1^каква гръшш, главоболие, главоболиш ;
ХЛбПОТЬ!.
Пакостж, ЙШ6, — стйлъ, гл. ср. Чина, пра-
ви, струвамь пакость ; повр1Ьждамь, разва-
лк1мь ; п^востничать, пйкостить, кудесить.
Пакъ, нар. 1) Изново, още единъ пать, па,
опятъ, опетъ ; опять, вновь, снова. Дой-
а пакъ. Дошьлъ и пакъ отишьлъ. Какъ?
— Става дЬдо, пада пакъ. 2) Още, ощь,
па ; все еще, все аке, все такй. 1Алъ и
пакъ е гладень. Поклонилъ му ся., ала
той го пакъ билъ. Пакъ пЪма да идлк.
Ш да ми ся молишь, пакъ пЪма да го
направтж. 3) Като съчлз. Па, а ; а, же.
Лзъ ся трудл{ и работж, пакъ той са-
мо сЬди и шде.
Ганка Сто1ану думаше : . . . .
Тъ1 ми си чисто Блъгарчя,
Пакъ азъ сьмь клята Чифутка. Шс.
Тъг си лошь, а пакъ той е добръ. На-
правихъ всичко, что искаха, и пакъ
не сьмь добръ. ДакЪу откапаяъ му
кракъ. Пакъ е малко близо до-въ клхщи.
Пакъ излЪзе Рада мома. Пакъ излЬ-
зохь азъ рочко. Пакъ излЪзе отгорЪ.
Шла, с, ж. 1) Сат^ьръ, брадва, съ коато
отсичмть члов1Ьку главж-тх ; палашь. 2)
Спокойствие, рахатъ, рахатлжкъ. Чини си
палж, бхдп мпренъ, глядай си рахата. Е,
лели в така, чини си палж, гшволе^ и
глядай си сеиръ. — Пала го палила.,
огънь да го гори,, гмволъ да го земе.
Налавйна, с. ж. и
1[:и1ав11ца, с. ж. БЬсъ, б1&снило; водобо-
язнь, б-Вшенство. Това било за да не
ги хвакт палавица.
ПовФшлъ! юга темнич1ара,
А по него кривца палавина,
А СО нимп сиЬга лапавица. ПЪс.
11нлавичкъ1Й, чькъ, чка, чко, пр. смякч.
отъ палавъ1й. Лудичкъ1й.
Палавръ!, с. ж. мн. Лъжи. Това с* па
лавръг, иди : това еж панти и палавръг,
лъжи. Продава палаври., лъже. Циган-
ски палаври., лъжи.
Цалавщииа, с. ж. Лудость, лудетина.
Ми подвъ1кн&ла 6'Ьла пшеница
Отъ рамнж. нив<& :
А ЧТО ся хвалишь, бре црьно грозд1в
Съсъ хубаввн& ?
Тъ1 что ся хвалишь, бре улавщнна,
Бре палавщина ? П^с.
П^1авъ1й, въ, ва, во, пр. 1) Лудъ1Й, б*с-
нъ1Й, немирнъ1Й, налуднпч}авъ1Й, сулуднп-
чювъ1Й, буйнъ1Й ; безунний, суиашедшШ,
шалунъ. Палаво дЬтя. 2) Глупавъхй, без-
умнъ1Й, латойцъ1Й, смахн*тъ1Й, серсеиъ-
глупъ1й; безумнъ1й. 3) Жюркавъхй, джюр;
кавъ1Й, мижшвь]й, мижюрлмвъ1Й Палави
очи огнянъ тюглядъ.
Пйлавъ1й, въ, ва, во, пр. Б1&лъ1Й.
Палагуньць, нце, с. м. Животинка пай-
вутка.
Палапарва, с. ж. Отъ дрьво кука съ дуп-
къ1 за пръст1е-то на рлкА-ТА ; съ неиь си
помагать жьтваркъх, кога жьн&ть.
Паламарчя, ум. ср. отъ паламй,ръ.
Паламаръ, с. м. Циганскъ1й гвоздЪй.
Паламйда, с. ж. Растеним магарешкъ1Й бо-
дилъ. Брада та му боде като паламидлх.
Па ся хванж.хъ у хоро то,
У момъ1-тъ1 до ПетрункА,
Та нь скрьшихъ, та 1* сломихъ
Като СМИД& паламид&. Ше.
*11алаиидъ, с. м. Ръ)ба ЗсотЬег ^куппи5,
паламудъ ; тумакъ, скумбра, тунецъ.
*Паламудъ, с. м. 1) Чмшкъ!, чюшюлкъ!,
отъ жьл&да на прьнаревъна д*бъ, что упо-
трЬбмвать табаци-тъ1 за щавеню. 2) Ръгба
паламидъ.
ийлань, гл. д. 1) Барамь, брькаиь, дъ1р]1К,
биркамь, брод&, тераиь, тража, трьсх ;
искать. Что пала, что трьси? 2) Млча-
ся, посЬгамь съ р&кх да достигна нЬчто.
Онъ пала да докачи вЪдро-пю на ку-
иДлате, с. ср. отъ палахь. Трьсеню.
^Палйнва, с. ж. Т. Малъкь градъ; горо-
дбвъ, мЪстечко.
*иалйсва, с. м. Т. Пр1Ьрамица за носеню
въ неа барутъ, крушумъ! и другъ! по-
тр1>бъ1 за фишеци ; патронташъ.
Палйсъ, с. м. Въ изречение : зехъ го на
паласъ, на подиграчк2&, на см*хъ; иод-
вять на см-Ьхъ.
*Палйтъ, с. м. Сарай, царска, богатска ка-
ща ; дворецъ.
Иалашь, с. м. 1) Малко кучя, наля.
Димитръ дунл& думаше :
Какви СД. тиха три Турци.
Три Турци до три палаша? ПЪс.
2) Изоставена, запуст1Ьла, пармсана нива,
нива баталъ.
ПалАшя, ум. ср. отъ пал&шь.
ПАлвамь, гл. мн-кр. отъ пД^иж.
•и!и[джлъ, с. м. Т. Подопашникъ, подо-
пашница, запистю, качшмилка, коскунъ ;
пахвй, подхвбстннкъ, огузье.
11а.1в
8
Пав^1нъ1й
Пал(^ с. ж. 6ъ взреченве : не е лудь пал9,
а дале.
Палбжньвъ, с. м. Така казвать иои'Ьйд'Ь
иа годенвкъ.
Пал^ь, с. м. иаденю, иодаа1ваи№,
11й.1е11М), с. ср. отъ палнк.
11а.1бице, ум. ср. отъ пали.
Шлець, лци, с. м. 1) Го1*мъ1Й прьстъ на
рлц1^-тъ1, иа крава-та; большбй пйлецъ.
2) Кдпнове, вгаавени въ врЪтено-то на те-
иовицл, копто вдпгать бутовъ1-тъ1.
И&лочнивъ п пйлешиикъ, с. м. На ра-
^о жедЪзо-то, което рови земш-т^; еиежь,
ламежь, лемежь, иидпжникъ, рашнкъ; л6-
иршЬ) сохй, ор<1ло. Сивъ соколъ (сиво
бмуя) тюдъ земш врьви? Гат. — Палеч-
никъ.
и&лешь, с. м. Права тпрока сабш на врь
ха остра и отъ дв*-тъ1 странъ! ; носять ш
коннвцв; пахю ; палйшъ.
11й.111В0, с. ср. Дрьва и всичко друго, съ
което падять собъ1 иди което слугува за
топлете ; топлвво.
'Палив&ръ, с. м. Гр. Юнакъ. Станимаш-
ко псичикаря.
Ийлнца, с. ж. 1) Тоига, стапъ, мацукъ ;
пйлица, пйлка. 1Сой прави палицАх, за
своьатл главиг^я*. 2) Томгата, съ коа-
то на чилнкъ удрмть клеиз&-т& ; клинзарь^
мачка, чпнчшлка.
Иалпчя, с. ср. Кибритъ кл'Ьчка; спнчка.
Щлка, с. ж. Ср^щася въ гатанк* : Чети-
ре братча на едно рало гащи ? — Пал-
къ1-тъ1 на катицл-тА.
Шлнувамь, гл. уч. отъ пйлн^.
иалнЛк; ешь, — нхлъ, гл. едкр. отъ и&-
лвк. — н;к,тъ1й, прич. стр.
11аловни1щ, с. ж. мн. Дъскъ! или дрьвета
на иокръ1въ на В;&щ&, възъ които рядятъ
керемпдъ1-тъ1.
Налурчя, ум. ср. отъ пал^ръ. Бардя,
плоска за ракпш.
Палуръ, . м. Плоска, глинянъ садъ за
раки1&.
НалЪй си палуръ равв№>
Та, кога дойде сватбата,
Сватовъ! да си посрЬщнешь, П-Ьс.
ПАлче, ИЛ. соб. мажско.
ИйлнБ; ншь, — лйлъ (палвамь, да палнал,
пйлнувамь), гл. д. 1) Съ огънь, съ киб-
ритъ направшмь нЪчто да гори, да свЬти ;
запалшмь ; жечь, захигать, палйть, запа-
ливать, 8ап<1лнть. Палт с&Ьщь ; засв'Б-
чнвать, засвЬчйть; зажигйть св*чу. Па-
лмч сеЬц]^ вг црьквлх, прЪдь иконл ; стй-
вить св*чу. Йалш канди^лг ; затепли-
вать лампаду. Палук огънь, клад&, зава-
лммь огънь ; зажнгать^ разводнть огднь.
Палш. чибукъ; закурнвать трубку. 2)
Турммь въ нТ.что огънь да ся сгрЬе, да ся
затопли ; запалшмь, напалвамь ; топйть, за*
тйплнвать, затоплять. 11али\ пещь. Па-
лим,ь банштл. 3) ПвК2, жежа, гора ;
жечь, палать. Слънце-пю пали. 4) гл.
ср. Лн)т&, къ1сел1&, парш ; хечь, щипйть,
рвать. Киселината 71али. — лнБСЯ, гл.
стр. Бъ1вамь паленъ. — леиъ1й, прич.
стр. По знаменование-то на глагола. —
Който ся хвали, той пе пети ; кто мнб*
го грозйтъ, тотъ ийло вреднтъ. Той па-
ли, той гаси, всичко той врьши, отъ не-
го ся за всичко пъ1та. — ВрьтЪхл, пра-
вихл^, палихж, см/адихм^ най-послЬ при-
сшам/КЖ/К, всичко правих*. — Ако па-
лишь Богу едн». свЬщь, дмволу пали
двЪ. Койтх) пали въ черковя. голЬмя^
свЪгць, не го бЬди съ малъкъ гргЬосъ. Кметъ
село брани, кметъ село храни, кметъ
село хвали, кмет,ъ село пали.
Паля, с. ср. Малко, дребно кучя ; палашь.
Наиле е паля-то, нека си лае. И отъ
паля-пю излиза овчшрско кучя. Паля-
то е наше, чюлъ-тъ му мЪненъ.
И&лш, с. ж. Саблж палешь.
Памбукъ, с. м. Памукъ.
*Паа111бръ, с. м. Т. Жел'Ьзница или корабь,
что врьви съ огънь ; вампоръ.
Палп^ръ, с. м. Раст. Ьусорег(1оп, глба
бабинъ пуешь, блблрутка, мЪшя, папави-
ца, папушнаръ, прахунпца, прахутка, прь-
худа, пувка, пухъ ; бздушка, дожжевйкъ,
дождевйкъ, дождянивъ.
Памтбше, с. ср. отъ паптж.
1Г491ТИ-В'Ква, нар. Отъ памти-вЪка, отъ
одавна, отъ н1Ькога си, отъ незапомнено вр*-
мя ; исповбвъ вЪковъ. Остан/ило е отъ
памти-вЪка.
Иаштж, йшь, — тйлъ, гл. д. Памятувамь.
"Лаиуклиш, пр. неизм. Т. 11амучнъ1Й.
*11амукчйш, с. м. Т. 1) Който продава па-
мукъ. 2) Който работи, бие памукъ.
"Памукъ, с. м. Т. Памбукъ, памутликъ :
1) Раст. Соззуршш кегЬассшп, бубакеръ,
бубакъ, бубайкъ, б&бекъ; хлопчатникъ.
2) Единъ видъ влъна, които расте на това
растение ; хлопчятгш бумйга. 3) Като пр.
неизм. 11амучиъ1Й. — Като съ памукъ
пипа, полека хваща, каквото да не боли.
— БЬло като памукъ. Мяко като па-
мукъ. Памукъ вь кош,ниц,Ух. не щшва.
Дрьжся, не бойся, на памукъ щешь
паднешь.
Иамуръ, с. м. Птица паторъ.
'ЛАшутлйкъ, с. м. Памукъ.
Памучець, ум. м. Малко памукъ.
Палучиъ1Й, — чьнъ и — ченъ, чна, чно,
Памят&рва
9
Пандж^ръ
пр. Что 6 направенъ отъ памукъ, что пма
памукъ, что е за памукъ ; бумааснмй,
хлопчатобумажнь1й. Памучно платно.
Памучна антерта.
Памят^рка, с. ж. Комто има голЬмл, сил-
нж память.
Паматарь, с. м. Който ииа гол1&м2ь, силн&
память ; пйиятухъ.
ийнатвамь, гл. д. Памятувамь.
Па]11атлйвъ1Й, въ, ва, во, и
Пй11атвъ1Й, — тьнъ и — тенъ, тна, тяо,
пр. Който има гол1Ьмж память ; умнъ)й,
акл!1ЛЛй1а; памятливнй, памятний. Бий
лудо — по-лудо, бий памятно — по па-
мятно.
Майка Николу говори :
Като е тодко хубава,
Да ли е, съшко, разумна,
Да ди е, съ1нко, паиятна ? ПЪс.
Памятувамь, гл. д. Памятвамь, памтл, пом-
их, не забравшмь, чтото сьмь вид-Ьлъ, чюлъ
или паучилъ; памятовать, памятствовать,
пбмнить.
Да ли знаешь, памятувашь.
Кога бЪхмъ! у б*дъ свФта,
Тъ1 си б:аше богатница,
Богатница, иновита? П-Ьс.
— ися, гл. стр. Памятвамся, памт&ся, пом-
н&ся, не се забравшмь. Сборьть дупк;я
не дупнува, ама ся памятува.
Памятуванъе, с. ср. отъ памятувамь.
Памятъ, с. м. Память, умъ, акллъ. У еднл
КЖЩЛ1 два памята не бъгва.
Память, с. ж. 1) Способность да помнимъ,
да памятувамъ!, да не забравммъх минало-
то, чтото смъ1 вид^Ьли, чюли п научили;
память.
Она ми е, мамо, казала,
Че отъ кон1а и отъ сокола
Очи еж, мамо, п6-бръзъ1,
Че отъ очи еж, мамо, най бръзи
Паиять, мамо, и разумъ. И-Ьс.
2) Умъ, разумъ, акжлъ. — Не ми е на па
мять, не помна Друго врЪмя, друга
память. Пд-добрЪ единъ драмъ память,
а не сто окъъ сила. Накарай мрьзлш
на работ;а, да тя научи на память.
ПАиа, им. соб. женско.
Пана, с. ж. Прлтъ съ отр1Ьбкл на единъна
си край за метеню съ него пещь ; трЬбка,
отр'Ьбка, пометъ.
*Паиагиръ, с. м. Гр. Панаиръ.
Паиагоиенъ, с, м. Панагонъ.
Паиагоичя, с. ср. Малко буря около осемь-
дванадесять окъ1 ; понагончя, страненикъ.
Панагонъ, с. м. 1) Товаръ, что ся турш
отгорЪ междА дв'Ь-тъ1 странъх на товара.
Панагонъ конга пювалш. 2) 11аръ1, сто
ка, что ся давать възъ уречено-то; придъ,
юсте. — На панагонъ^ като нар. Отгор1Ь
възъ н1Ьчто, надъ н-Ьчто, придавушка. МЬт,-
мж го на панагонъ., отгор'Ь на товара, ка-
ченъ вс'Ьд'Ьл1Ь. Отиде на панагонъ. Кур-
дисался като юручкъг пЪтелъ на па-
нагонъ.
Панагюрвамь, гл. ср. Хода на панаиръ.
Еасеве-ти сватбъх чинлть,
А желкъ1-тъ1 панагюрвать. Шс.
ианагй)рван1е, с. ср. отъ панагюрвамь.
Панагюръ, с. м. Гр. Панаиръ. Чтото не
си видЪлъ на сънъ, щешь видишь на па-
нагюръ.
Кой что има ДИЧН& женж.
Да не ходи на панагюръ :
Дона му е панагюръ-тъ. П^Ьс.
'Папапрджйю, см. Т. Който е отишьлъ
на панаиръ.
Панапрець, ум. м. отъ панаиръ.
Панайрска попадйю Раст. ЗсаЬгова, Ь%-
лоградчя, зв-Ьзда, зв-Ьздица ; ска61д8а, коро-
ставиБЪ.
ПанайрсБЪ1й, ска, ско, пр. отъ панаиръ;
ярмарочний, ярмоночний.
Панайрчя, ум. ср. отъ панаиръ.
*Панаиръ, с. м. Гр, Панагиръ, панагюръ :
1} Гол'Ьмъ пазаръ, что става н'Ьйд'Ь въ уре-
чено вр1Ьмя и трае нЪколко дни, и на него
дохождать търговци отъ много мЬста за про-
даваню и купуваню ; весградъ, купци, сборъ,
съборъ ; ярнарка, ярмонка. 2} Сборъ, съ-
боръ н'Ьйд'Ь за н'Ькой пра:^диикъ.
*Панакйда, с. ж. Гр. Пинакида, дъска, на
коато въ училище пишкть, та ся учять
на писмо.
Папакйдица и панакйдка, ум. ж. отъ
панакнда.
*Панак6да, с. ж. Г. Дъска съ издлъбанъх
на нець м']&ста за хл1&бовъ1, за да са носать
т^Ь съ неа на фурнх.
Пангалець, ум. м. отъ пангалъ.
*Пангйлъ, с. м. Гр. М'Ьсто въ црькв*, д-Ь-
то про давать свЬщи и дрьжять дискозъх-тъь
Панго, с. м. Димволъ. Блазни го панго,
стягн/^лъ го панго., накарва го дшволъ-тъ
да прави зло. Да го земе панго!
*Шндж1а, с. ж. Ст*пало-то, длань та на кра-
ка на н1^кои животнъ! ; пачгавица, пачш ;
лапа.
*Пандж1а, с. ж. Отъ б^Ьлл абж горнш др^Ь-
хл^ безъ р&кавъь
*Пандж1аБЪ, с. м. Кабанина, кабаница, гун-
тешь, чепкенъ, мгмурлукъ, панджшкъ, и-
п;1^нджш, сакма ; плащь, спанча.
Панджтръ, с. м . Раст. Вс'1а ти^апз,
цв1^кло, чюкундуръ; свекла, свекло, вица.
Зачервился като панджюрь.
Папдзйлъ
10
Шперва
Пандзжлъ, с. .к. Едвнъ вядъ торба, плете-
на отг слама; зиибнлъ; вулКкъ.
'Иапдзур.ипа, пр. пеним, и
ИандлУрций, — рьнъ п— ренъ, рна, рно,
пр. На11равеиъ1Й оть иандиурь; иакицирний
Ландзурлмакошюлю,^ пандзурна кошю-
лю, пандзуръ.
*11а11ДзУръ, с. м. Панцвръ : иАвцирь.
Кой е ювакъ отъ юнака роденъ.
Да еп ел^чать рухо копрвняно,
Да о6д'Ьчвть оть пандзуръ кошюлш,
Да св земв щвцль челпков&, Шс.
Бихл, сЬкохА трв дяв в тра нощв,
Не >10Ж1ах& Мвлушь да посЬкл^ть,
Камо ди ти Милушь да погубять,
Оти е Мвлушь въ пандзуръ облЪченъ. Шс.
И&11Д0, ПМ. СОб. МХЖСКО
ШндолннБЪ, с. м 11онед'!;лникъ.
"Пандуръ с. м. Христимнпнъ стражюрь въ
Турско врЪмя; сеймень.
Цаис, им. соб. М2&жски.
11а11^'рець, ум. м. и нан^рчя, ум ср. отъ
паибръ.
•Иаибръ, с, ле. Разлатъ кошь ; плетеница^
плетуха.
иаийца, с. ж. 1) Гланянъ сс/&дъ ; каляии-
ца, блюдо, ваганка, мнса, иисуръ, мисурка,
пято, стракона ; глнняное блюдо, мйса,
ниска 2) На колело кутийнъ!, въ ковто
иада вода, та врьти колело-то ; ложви. 3)
На водянпцл ссАДъ-тъ подъ кошш, отъ
който тече житото въ гърло-то на камъ1ка,
та се меле. 4) Пахлупци — Мома-та тро-
ши паниг^г-ти . Не щшла кумица,
облизала паницм. Ако бьгхл носили
всичкьх-тб1 магарета самари, самар-
джии-ти щтахж да юд^^ть въ злати
панаци. Омиласл лъжицата.^ та ста
нл\ла паница. Лъжица^, има, паницлх
нЪма Спорядь паигщ^/,-тл^ и лъжицх^-
Ш/К. Който дроби лъжи, въ паниц.у^ шж
си ггг намира. Измркъ юсттето, па
ст]мпии пант^ллтж.
Ианичка, ум. ж. отъ паница,
Ианйчиикъ, с. м. Восъкъ или друго н11что,
и:а>ацо въ паници; нита; коровяй, кругъ.
Единъ паничникъ восъкъ; кругъ воска.
Иаийчя, ум ср. отъ паница.
Наничшрц с. м Който право или продава
паници
и&нко, им соб м<)&жско.
Пано, им. соб. мл&жско.
11аиоръ, с. м. М'6сто, д-Ьто рЪка или по-
токъ се губи подъ земньтл и н'Ьйд11 пб-
долу пакъ извира.
*11аита, с. об Везд'Ьлникъ, хаймана, нехра-
иимайко члов1&къ.
Пантар^ла, с ж Вилица, вплушка, вилка,
бунела, набодка, иабодно, фаркулнца; внлка.
•Пантах;^съ, с. м Гр. Владъинко окр*жно
тсзксре
•Пантбфъ, фи, с. м. Обуща, иостали;
башмакн.
•ЦАитм, с. ж. мн. Книгъ! за игрж ; игбр-
нь1я, игрЛльнил кйртм. Да играемъ на
панти, на книгъ1. Панти и палаври,
лъжи.
Паиугерскъ1Й, ска, ско, пр. Ср-Ьщася въ
н'Ьсень. ОблЬче рухо панугерско.
Паиуда, с. ж. 1) Панхда, ходеию при ро-
дилка наскоро сл^Лдъ добъ1ван1е-то съ 1аденю
и пиен1е; понуда, обидка, повойннца; роди-
ни. Не сьмь талъ кашш на панудлх-т^
му, да знаи^ години ти му. 2) Спохож-
дан1е боленъ съ н^^что да си похапне; по-
кана, укусъ.
Пануднца, ум. ж. отъ пануда.
*11аи^^1сла, с. ж. Гр. Чюма. Надворь кук-
ла, дома панукла. Отвънг кукла ^ от
вЛхтрЪ папукла. Врьла чюма, зла па-
нукла.
ианцирлню, пр. неизм. отъ панцйръ.
Пандзурлиш. Риза панцирлиш.
*Панцйръ, с. м. Др1Ьха, риза направена отъ
жел113о или уплетена отъ телъ за да пази
тЬло-то отъ ножь и стр*лА ; пандзуръ, риз-
ница ; пДнцирь, броня, лати, колъч/га,
кольчужная рубаха.
*Паиче, им. соб. мажско.
Цанчюга, с. ж. Пьнчюга.
Иапъ, нар. Съво^Ьмь. Панъ пашкулъ ти
е дргЬха-та, сънсЬмь к&са.
Панжда, с ж. Пануда.
Панйвица, с. ж. Раст. пампуръ.
*11апазъ, с. м. Т. Понъ. Напазь-шхнию,,
мхнит отъ мясо съ дребнь! главъ! кро-
мидъ 11 чесьнъ.
11апал6чь, с. м Раст. УегЬавашг 1кар$г1$,
бабгакъ, дивъ кобакъ, лопенъ, лубовачка,
лЬпмнъ, меч1е ухо, пукъ, овчш опашка,
св^Ьщилка, свищулка, богороднчина хурка,
фенерчя ; медвКжье ухо, коровякъ, вср-
бишнивъ, ц<'1рск1й скйпстръ, царская
св'Ьча.
Цапарбкъ, с. м. Игица патуръ.
Напарбнка, с. ж. Раст Рариуег г/шст-
и Аг(1етопе, божш, божичка, божюрига,
божюрокъ, божюръ, божюрмкъ, днвъ ха-
шашь, була, булкъ!, кадхнка, капи-коса,
кокуружи, лаля, мачець, мапоруна, пеперу-
га, пламяница, плюсковъ, нлюсковьць, пуклъ,
пупл}акъ, пьплшкъ, трамбула, тутенка ; да-
к!й макъ.
ИапарУна, с. ж. Пеперуга за дъждъ.
Шнсрка, с. ж. Стъбло отъ царевиц* съ
Паперъ
11
Шпърь
шюмл-тх; кочинъ, царевковина, царевпчи-
на, пченковица, пченковина.
Паперъ, с. м. Пашкулъ влън& отъ руно;
праменъ. — НЬма паперъ отъ н-Ькош
дргЬхж, съвсЬмь ся склсала
Папййна главА. Раст. НеНеЪогиз пг^ег,
кукуршкъ, кукурпнъ, куткуршкъ, спряжь ;
ченернца, чемерва, чемерйчникъ, мо-
рОЗНИЕЪ.
Шпинш, с. об. Глупакъ, сбутанъ, сбрьканъ,
будала члов^Ькъ. Ш-ше не смъг папини,
не смъ1 глупави.
Шппце, ум. ср. Малко папо.
Папишь, с. м. Растение и плодъ пьпешь,
пипонъ.
'Паппщйшь, с. м. Който има пап&-т& за
главх на Црьквл-тж ; католикъ ; папйстъ.
Папйю, с. ж. Птица пайка.
Пйплачь и паилъчь, с. ж. Пьплшкъ, ка-
лабал&къ.
Пйпо, с. ср. Така казвать д-Ьца-та на хл^&ба ;
папа. Тог% още казва на хлЪба папх),
още ся влада като дЪтя, още е д1Ьтя.
ПапОБЪ, с. м ви. пжпокъ.
Папоруна, с. ж. Раст. иапаронка.
Папра, пйпрать, иапреть и папрьть, с.
ж. Раст. папърь. Съ масло ся шде и па-
пратъ-та. Шма ли масло., и папратъ-
та манджш става.
Папретъ, с. м. Раст. папра.
ПосЬгахъ си дрвбенъ папретъ,
Дребенъ папретъ край Дунава,
Дано папретъ родъ роди ^
Не си папретъ родъ роди. П-Ьс.
Цапрйца, с. ж. Четврьтито жел'Ьзо, что врь-
тп горним камъ1къ на водяницх, в. пьп-
рйца.
*Папспз1Ъ, с. м. Недоправенъ, недоизкаранъ
котелъ.
иаиуджййск'Ь]й, ска, ско, пр. отъ па-
пуджйю. Лапуджийсюлй конець ; вер-
ва, швальний конецъ.
*ПапуджЙ1а, папукчйш, папухчйю, с.
м. Т. Който шие паиуци ; чизмарь ; баш-
МйЧНИБЪ.
Папундйкъ, с. м. Болнавъ, бл'Ьдожлътъ чло-
в1Ькъ; папунмкъ.
иапунець, с. м. Чюшка-та на памукъ ир1Ь-
ди да ся разпукне. Чшкамь го на папун-
ци, съ нетрьп1Ьние.
иа11унистъ1й, стъ, ста, сто, пр. Бл1Ьдожлъ-
тъ1Й, болнавъ1Й.
Цап^шакъ, с. м. 1) Птица 11рира ерорз,
вдодъ, гйонъ, овчшрско пиля, пупавець, пу-
пунець, циганско пЪтля, черкезъ ; вдодъ,
удодъ, дивъ, потатуйка, пустошка. Жлътъ
като папуншкъ. 2} Ж1аба БотЬгпа1ог
г^пеиз, бумка; на гръба е черна, а на ко-
рема жлъта, жив'1^е изъ каменливът доловъ!
съ малко водх. 3) Жлътъ, бл1Ьдъ чловЪкъ;
папундакъ.
11апуцшсаяь, гл. свр. отъ папуншсважь.
Папуцшсвашь и иапуишсувамь (да па-
пуншсаиь), гл. ср. Ставамь жлътъ като
папунмкъ, огь болесть пожлът^вамь, по-
бл-Ьдн^вамь.
Папуншсванш и пааун1Асуван1е, с. ср.
отъ папушасваль.
Щпура, с. ж. Раст. папърь.
Папур&въ, с. м. 1) Раст. папуръ въ 2-то
знаменование.
Ходилъ ми е рачко три дни и три нощи
Низъ папурако, низъ пиаварако,
Снах& да си дъ1ри, съ1на да си женя. П-Ьс.
2) Назъвание на ракъ. Жшба п,епелюшш
и ракъ папуракъ.
Цапурдакъ, с. м. Раст. папърдакъ ; папо-
ротникъ.
Папуреникъ, с. м. Хл'Ьбъ отъ царевично
брашно; кукурузнпкъ, мурузница, просяникъ,
шюпла.
Папуриншкъ, с. м. и
ПапурншБЪ, с. м. Ръ1ба Асеггпа сетиа ;
ершъ.
Папурець, ум. м. Малко папуръ.
Папуръ, с. м. 1) Раст. 2!1еа шауз и него-
въ1Й плодъ ; арапка, влашка, грьчка, гугулп,
гугуци, гължбю, коломбокъ, кукумарка, ку-
курузъ, мамулъ, масуръ, мпсирка, мисиръ,
моморозка, моморозъ, моруза, мумурузка,
мумурузъ, патка, печенка, пченпчка, пченка,
рапка, цабланъ, царевица, царевка, царица,
царка, цамбуръ, ченичка, ченка ; майсъ,
Букур^за, турецвая пшенйчка, кией. Жи-
то евтиниук не прави : да еж 'живи
ръжь и папуръ. 2) Раст. папуракъ, мя-
кашь, мякъхшь, сазъ.
Шпурь, с. ж. Раст. папърь.
Папухчййка, с. ж. Жена на папухчинь.
Папухчййскъ1й, ска, ско, пр. отъ па-
пухчйю. Папуджийскъхй.
Папухчййчя, ум. ср. Малъкъ, младъ па-
пухчим.
*ПапухчЙ1а, с. м. Т. Папуджим.
*Папуци и папучи, с. м. мн. Обуща, по-
стали ; башмакй.
Папуцбпъ и папуць, с. м. На право ора-
ло желЪзо-то, что рови зема-т&.
Папушнаръ, с. м. Раст. пампуръ.
Папърдакъ, с. м. Раст. дива папърь, па-
нурдакъ ; папоротникъ.
Щпърчпца, ум. ж. Малко папърь.
Пйпърь, с. ж. Раст. Ро1уро(Ииш 1пс1^аге,
сладка папърь, блага папърь, папра, папрать,
папреть, папрьть, папура, напурь, райковъ
корень, рапковъ корень, сладко коренчя.
Шра
12
*Ш &
сладунъ; сл|1дк1й вбрень. — Дива папьрь^
раст. иапърдакъ. — Конска паньрь, ор юва
паньрь, раст. Р1сп$ адиШпа ; орлнкъ,
орлнчникъ. — Не е останхкло ош% него
км 71ап«рь, не е останАю ничто.
П&ра, с. ж. Водшво н1^что обрьн<у;то на
въздухообразно отъ топлинл-тл ; изпарение,
чнай ; паръ. Турнхмь на по^/К, надъ
Вр'ЬлА ВОД&.
*Пир&, с. ж Т. 1) Четъ1редесята чясть отъ
грошм. Грошь-тъ има чспшредесять па-
ръг. 2) Вснкка ма1ка монета ; деньга. 8)
Всмкакъвъ вндъ монетъ! ; д^ньги. Той има
много пари. — БЬльг паръг, сребьрнъ!
паръь — Дтаволскъг парьь, Мгса тгМ1т
КиГ/1спгсит, кот1е сребро, льскавчя; слю-
да, кбшечье серебрб, кбшечьс золото. —
Безъ парь1, безъ паатА, даромь, бадихава ;
дароиъ, безъ плкхи. Лгюпщипа-та е
безъ парт. — Бодять го пари-пш, карать
го, тъ1кать го да направи нЬчто. — Врьгамь,
прьскамь пари, харча много ; кидать
деньги. — Набг4рамь, натрупвамь пари;
огребать деньги. — Печшли отъ парм-тж
пар^а ; прйбнглн половйкъ на половикъ.
— Дадоха му двЪ-ти паръг, изпждихж
го, ПЗГ0НИХ& го. — Зелъ си е двЬ-ти па-
ри : а) Отишьлъ си е, побЪгнжлъ е. 6)
Не струва вяче за ничто ; уже негбденъ
къ улотреблен1ю. — Пари ти му сл бог»,
тЪмъ ся клан}а, за паръ! всичко прави ;
деньгн его куияръ. — Той е безъ прЪби-
Ш/К пар/а, н*ма ни парл; у него капбтъ
въ карийнЪ. — НЪмамь прЪбитж (счюпе-
М/К, скрьшенл^, пукн;атж) парм, нЬмамь
нито пар*. — Не давамь за това нЪчпю
ни счюпен;^ (прЪбит/г,) пар/л, не давамь
ничто. Не струва пи прЬбитл^ парл^; и
м-Бднаго (и лбманнаго) гроша не стойтъ.
— Съ паръг ся пе купува^ много е скхпо.
— ВЬли парти за черни дни, или: бери
пари за черни дни или; пари-ти ся
дрьжять за чернъг дни; берегй деяехку
про черний день. Еднл^ пар.к дважь
врьжи. К;аща безъ женл{, м^ижь безъ
паръг, огънь да гъг гори. Безъ пари
ничто не врьви. Безъ паръг здравте —
готова болесть Безъ паръг умъ — го-
това лудость. Думи безъ пари, огънь
да гъг гори. Безъ пари оцетъ пдсладъкъ
отъ медъ. Заровници-ти безъ пари шь-
тать. Безъ пари на градъ, безъ ничто
назадъ. Глядантето е безъ пари. Кой-
то пЪма паръг, да нЪма и поревкъг.
Ако щмть би и девять джигри за парж,
кога пЬма парл{-тл^ и тии С/К ск.у^пи.
Който нЬма паръг въ «:бсм?/К-7П/Н си, нека
носи медъ въ уста-та си. Който има
пари, работа-та .чу врьви, както той
иска. Ако имаигъ много пари, тъй ся
поржчювай. Нмашь парл\, имашь хар/л,
нЪмашь парм, н-Ьмашь и харж. Пари-
ти баща, пари-тх1 майка. Па])и-тъ1
С/К драгъг и въ съдранм кеситл. На пари-
ти добро утро, на пари-тъг добръ ве-
ч^ъ. Наръ1-тъг см по-милъг отъ всичко.
Честь-та е п6 скмпа отъ па2)ъг-тъг. Кал-
тгава пара и лошкг дума на спюпани-
на си. Единъ за хгглядм, хиляда за
парм. Нарити обичшть четъ, а хлЬбъ-
тъ мЬрш. Наръгтъг ся не бранять, и
дважь да гъг броишь. Н на пмть да
намЪригиь пари-ти, пакъ ги ^гети. За
парм засвиркь, за пять не млъква
Наръг-тъг отъ бел^м. бел^м раждать
Безъ умъ да тръгувашь, паръг да ха
бишь. Братство за братство, а съгре
нк за паръг. Наръг-тъг давать умъ
Наръг-тъг и магаря-то оуюпвать. Паръг
ти и змшлх-тм излъгвать Парата е
дтволъ, ала жена-та е по-дюволъ. За
хилядлх гостим за парм 7юсирь. За хи-
лядж сладко, а за парл горчиво раз-
валш сладкото. Дай ми парм да си
кутж кесиш., да си туркгмь пари-тъг .
Дала баба парм, хванмлася на хоро-
то, дава двЪ да чж пустнмтъ, не ш
пущать. Дай ми парм, на ти грошь.
Койпю не пази парм-т/я, пюй не виж-
да и гртата. Кога пЪма грошеви, то и
парж-тл{. стискашь. Не грошь, а четъг-
редесять паръг. Знамь ли азъ, паръг
малко, бой голЪмъ ! Дшволскъг паръг за
дшвола и чинять. На скмпеца пари-
тъг ходять все тю гори-тъг. Кокошка-
та струва двЪ пари, нъ и тш си знае
врЬмято. Пари-тъг силно звечять и
далечъ ся чювать. Не С/К спеччалили
пари-7тг мене, а азъ тЪхъ. Пари-тъг
отъ мрьтвьпа живъ не правять. Умъ
и разумъ съ паръг ся не купувать. Не
щмть го закопашть съ пари-ши. Не
щ/ать му турять паръг-ти въ гроба.
Съ чюждул паръг евтино ся купува.
ЦЬръ-тъ е за парл, ама кой го знае.
На едни паръг-ти ума зимать, а дру
гъг па умъ учять. Парм т,к. отъ душш-
тл\ е отдЬлена. СрЬкжг у врЬкгм, паръг
у торбм. Има паръг, има чтш^Як, нЬмм
паръг, нЪма чжгшьг,. Трьнкъ чштт,
трьнкъ парл;. Пара-та врьти свЬта, а
правда-та небе-то. Паръг, пари, да го
парять по дроба ! Наръг-тъг .нагаря не
прьди. Паръг тъг не извирать. Отъ чюмж
паръг-ти не мржть. Наръгтъг ся изнг-
ждать, а харото си остава въ кжтпл.
ПарДджпвъ
13
ПарладйшББ
Пар^джикъ, с. м. Справа за мотаню на
неа или съ неа иряжд* ; мотовпла, мото-
вилка ; мотовйло, нотальннця, тальва.
*Парадисъ, с. м. Гр. Рай. ДЪлъ ся пад-
М/К Святьгй Петру отъ парадисъ от-
ключк-то (изъ п'Ьсень).
Парйклисчя, ум. ср. отъ нар^клисъ.
|*Параклйсъ, с м. Гр. 1) Малка црьква
безъ освятенъ пр1Ьстолъ, та не може да ся
служи литургии въ неа ; часовия, молель-
ня, моленная. 2) К&со богослужение, касъх
молитвъ! за н'Ьчто ; молббенъ. 3) Особени
хлябове, които пон1&йд1Ь употр'Ьбявать въ
денм на нЬкой святець. — Чете му пара-
клисъ, чете му молител, с&ди го.
|11арал4шка, с. ж. Паралии. Печено пра-
: ся на паралешкАн, боси ногъг пюдъ па-
ра ^ешк^.
Паралййка, ум. ж. и паралпйчя, ум.
'; ср. Малка паралии, софрица.
Паралйш, с. ж. Т. Низъкъ, кржглистъ
столъ за слаганю на него мстие-то да ся
мде; софра, траиеза, паралешка.
Паралйш, пр. неизм. Т. Който има много
паръ1, много имотъ; богатъ1Й, зенгинъ.
*Парам6нъ, с. м. Гр. вм. параномь. ПрЬ-
коръ.
Щрапь, гл. д. Въ изречение: Лнгелино,
парай колце: нощчж вязишь, денЬ па-
рашъ, казвася на н^кои, когато работъ1-тъ1
имъ ся развалшть.
Парапгбра, с, ж. Казвася за хубав* Ангор-
СКХ ЧОХ&.
ПрЪкупи си мЪдянъ! елеци,
,. Что гъ1 носять сврьшенъ! д-йвойкъ! ;
ПрЬкупи сн ЧОХ& парангорл,
Что правять джубина за невЪстък Шс.
^ 11арапйтъ1Й, тъ, та, то, пр. Что е текъ.
I иарап^^шииБЪ, с. м. Въ изречение : Дими-
тръ хъгтръ парапушникъ лЪщникь уда-
ри го камъгкъ, да ти пустпе пла-
мъгкъ.
^ Парапятъ1й, тъ, та, то, пр. Праздиъ1Й.
Чичко ле, черъ калугеро,
Има ли м'^сто за мене
И парапятж килийкл ? Пкс.
11ар:1сйна, с. ж. Баталъ лозе, брантии, пар-
логъ, иаризъ, парисина ; запущенний ви-
ноградникъ.
Иараспбръ, с. м. Имамь овця параспюръ,
даденъ! съ другъ! въ стадо-то, та азъ пла-
щамь разноскъ1-тъ1 и си зимамь масло, съ1-
реню, влънА, чтото ми ся пада.
*Парастасъ, с. м. Гр. Молитвъ!, что ся
четжть на помянъ за умр1&лъ ; панихида.
ЦарДтикъ, ка, ко, пр. 1) Празднъ1Й, безъ
работл, айликъ. Стоьа паратикг. 2)
Лошь, несгоденъ, неприличенъ.
*Парйтиръ, с. м. Гр. Прозорець, пенджеръ.
Стани, стани, назл^ ЕАно,
Оть ся зора обзорила,
Пауни ся разиграли
По твои ТЪ1 рамнъ! дворъ1,
Гъл&би ся ризрукали
По твои-тъ1 паратиръ!. Шс,
Нарацйфунъ, с. м. На ул*й на водяниц*
П6-Г0Л'ЬМЪ1Й ЦИфуНЪ, въ който е ВТЪ1КНЛТЪ
пб-малкъ1Й.
Ийрвамь, гл. мн-кр. отъ пйр1я;.
11ард4лка и парденйца, с. ж. Гайдуница,
прьдалка, прьденица.
Пардйю, с. ж. 1) ВМка, притка, харайка,
САчка ; вЪтвь. 2) Л^Ьса отъ трьсткъг за
простпраню кужюрци ; каламотъ.
^*Паремйт, с. ж. Гр. М-Ьста отъ Священо
Писание, които ся чет^&ть на вечерна ;
паремш.
Шрен1е, с. ср. отъ парнБ и пйрнкся.
Шренина, с. ж. 1) Запарена слама, с1&но,
или какво да е друго сухо за хран& на
добъ1тъкъ ; Бвашенйна, пбиво. 2) Изора-
но м1Ьсто и оставено да л%ткл\ паръ, угарь,
пр1&логъ ; паренйна.
Паренце, ум. ср. отъ паря.
Паренъ1Й, прич. в. пйрвБ.
Царбсиикъ, в. паршсникъ.
Паризъ, с. м. Лозе параспна.
Ийрица, ум. ж. отъ п$1ра. Малко пара.
Парица, ум. ж. 1) отъ пари. Парица
душица. Парица-та грошь ражда. Па-
рица буклучець, безъ неш. ни въ лучег^.
2) Ръ1ба Сургшгсз а1Ьигт1з, горчивка,
льскунчя, попадийка, бабушка ; калинка,
уклейка. 3} Въ мн. ч. Раст. ВеШз ре-
геппгв, момина сльза, моминска сльза, ер-
генска сльза, маргаритаръ, очица, рубпйци,
рубийкъ!, 6'Ьла марта, арнаутъ ; маргарнтка.
Царйчка, ум. ж. отъ парица. Пма па-
ричюл, има луспъ! ; у него порядочная
гомза. Водяничка сребрена паричка.
Сиромахъ е, а си има парички. Да
сьмь сиромахъ, ала да си имамь па-
ричкъг. И да ся пЪнишь, и да ся не
пЪпишь, ЩАН тя изшмь, паричкъг сьмь
давалъ.
Пйрла, с. ж. Птица Те{гао до/игпа, глу-
ха кокошка, лещарка, рясарка, тетерка ;
рябчикъ.
'Парладйсвамь и парладйсуваяь (да пар-
ладйшЕк), гл. д. Т. Склсвамь на парчета,
парчеледпсвамь, разк^^свамь.
Парладйсваню и парладйсуваню, с. ср.
отъ пар.ьадйсвамь.
ПарладйшБК, ешь, — дйсахъ, — днсалъ, гл.
свр. отъ парладйсваиь. — дйсанъ1й,
^ПарламД
14
Паршкаийда
прич. стр. 1Тарчеледисанъ1Й, скАсанъ1Й,
разкд^санъ1Й.
'ПарлаяД, нар. Т. На дребно, на малко,
не всичкото изеднлжь, на разпоръ. Про-
давамь парлама ; продавДть въ роанн-
цу, торговАть мелочпммь товАромъ. Пар-
лама С 71б-СК,КПО.
Парл11ВЪ1Й, въ, ва, во, пр. Что парп, что
люти; лютъ1Й, лютивъ1Й, лютл1въ)й, врь-
ЛЪ1И ; %дк1й, кр{пк1й, жгуч!й, острий ня
вкусъ.
П&рлогъ, с. м. Напустнлто, пармсано, ба-
талъ лозе; брантию, нерЪзпна, нер^зъ, на-
распна, нарпзъ, партсина ; запущенннй
виногр.Чдникъ.
'ПармаклЛю, пр. неизм. Т. Что е съ пар-
мацп, съ пармакл&къ.
'Пармаклжкъ, с. м. Т. Ограда съ парма-
ци ; пазии ; перила, балюстрйда.
'Парм&въ, с. м. Т. 11р1Ьчка на прозорець,
на бухарпа, на стоборъ; балясина.
Книг& пише иодла паша,
Че ж праща хайдутъ Ведку;
Че 1& зема Хайдутъ Велко,
Че си сЬда на чрадаци.
Че си сЬда на пармаци. Шс.
ПаряДчя, ум. ср. отъ парлДкъ.
Царнарчя, ум. ср. отъ парийръ.
ПарнАръ, с. м. 1) Даланка, д'1&ланица, д1^-
ланка, дЪлкотина, кл^Ьчка, лущенка, плос-
ка, треска ; щепй, щбпЕа, щепань, лучйна.
2) Клдрици на К0С& ; витици, кукурушкъх ;
кудри.
ПДрнувапь, гл. уч. отъ п^рня;. Упар-
вамь СЪ н'Ьчто г рЬщо, ужилвамьсъ коиривх.
ПДрнЛк, ешь — нхлъ, гл. ед-кр. отъ пй<р1Як.
— нл^тъ1Й, прич. стр. — Ларн^лъ го по
дроба, по срьдце-то, парн/илъ го съ ко-
привак, докачи го зл1& ; 8ад1^лъ его за живбе.
Царость, с. ж. Драгость, драгосиш, веселба,
веселим, радость.
П4рта, с. ж. Платъ, крьиа, вязана съ зла-
тенъ шивъ.
Откако ми те Богъ даде,
Майка хурк& не хвати,
Татко рало не прягн&,
На оран}€ не пойде,
Сестра партл не хвати. Л-Ьс.
ПарталДвъ1й, въ, ва, во, пр. 11арцаливъ1Й,
дрипавъ1Й.
Нартйлъ, с. м. Парцалъ.
Партушйна, с. ж. Прьтина, прьтушина, по-
къщнина, калабалхци, нлтнъ! н*чта ; по-
жйтки, покл^а, багйжъ. Сбирай си пар-
тушинм-тл{, врьви си.
Парушь, им. соб. м^^жско.
иарцал4иа, с. ж. Жена, мома парцаланъ;
дрппла; оборвйница, оборвйнк<1, лохмбт-
ница, лоск;^тнмца.
ПарцалАш., с. м. Обл-Ьченъ въ парцалъ!,
парцаливъ, дринанъ ; дринле ; оборвЛиецъ,
оборвЛиикъ, лохнбтнивъ, лоскутпиЕь.
Парц11.10Ц1>, ум. м. отъ 11ар11,&лъ. Иарцалчя.
Нарцалйвмд, въ, ва, во, щ). 11арталакъ1Й :
1) За др*хъ1 : вехтъ1Й, покжсанъ1Й, дрипа-
ВЪ1Й ; избрванний. Парцалива дрЪха.
2) За чловЬкъ : обл'1'>ченъ въ иарцалпвъ!
др11хъ1, покАсанъ, одрьпанъ, дрииавъ, пар-
цаланъ ; оббрваняий, равбдранний, въ
лохмбтьяхъ, въ отрепьяхъ. Парцалива
жена. 3) Что е на иарцалъ!, пр'Ьс1Ьченъ1Й.
Парцалйще, ув. ср. отъ парцйлъ; кусйще.
ПарцДлчя, у.м. ср. отъ парцалъ.
Нарц&лъ, с. м. Парталъ : 1) Откаслмкъ отъ
и'Ьчто съдрано ; дрипЪлъ, вехтарь, ниргуль;
В'Ьтбшка, тряпЕа, тряпье. 2) Въ мн. ч.
Клсове, парчета отъ н1Ьчто ; петаци ; лоску-
тье. 3) Вехтъ! покхсанъ! др1&хъ1 ; дрипъ!,
дрип'Ьли ; лохнбтье, рубище, гуня. — СнЪ-
гъ-тъ вали па парг^али, много едъръ ;
сн^Ьгъ идетъ охлбпьяии. — Сви си, обра
си, сбра си парцали ти : а) Отиде си,
махн&ся. 6} Мирмса, прибрася. — Сбирай си
парцали-ти., налЪгай си парг^али-тьг,
стой миренъ, мирувай. — ЗасмЪли му ся
и парцалити., засмели му ся и дрипъх-
тъ1, зарадвался много.
Парц^да, с. ж. Прьцуца, весма проста раким.
иарчеледйсвамь и парчеледйсувамь (да
парчеледйшвк), гл. д. Направюмь н']^что
на парчета; парладисвамь, поклсвамь, раз-
кжсвамь. — мся, гл. възвр. и стр. Ставамь
на парчета ; парладисвамся, покжсвамся, раз-
кжсвамся.
Парчеледйсваннз и парчеледйсуваню, с.
ср. отъ парчеледйсваль.
Парчеледйшкк, ешь, — днсахъ, гл. свр. отъ
парчеледйсвамь. Да парладиша. — дй-
саиъ1Й, пр. стр. Парладисанъ1Й.
Парчбнце, ум. ср. отъ парчя; кусбчекъ.
Парчетию, с. съб. отъ нарчй. Много парчета.
Парчюлю, с. ж. Раст. цв1Ьтю ЬгНит Ьи1-
Ьг/е7'ит, златоврьхъ, петровъ крьстъ ; ела-
тоглйвъ, Ерйсная лйл1я.
*Парчй, с, ср. Т. 1) Чясть отъ нЬчто ; касъ,
дЪлба, грудка, залъп., чкорка, коматъ ; ку
сбкъ, клокъ, лбскутъ, крухъ. Парчя по
парчя, кАСъ по кхсъ. 2) Малко н'Ьчто.
Дай му парчя хлЪбь. 3) ВсЬка от^1>лна
единица; штука. Тука има пятстотинъ
и нЬчто парчета. На парчя ся паднм
тю толкова.
ПаршкАвець, с м. Дрисканю, дриснга, дри-
съкъ, дрисканица, б1Ьгавица, цицьръ, сюр-
некъ ; понбсъ, ммтъ, дрйсля, дрисня.
Паршкаайда, с. ж. Чтото члов'Ькъ изврьга,
кога има паршкавець.
Паръ
15
Шсмолець
Паръ, с. м. 1) Паренина въ 2-то знамено-
вание. 2) Клонъ.
Израсло ми е дрьво въюоко,
На дрьво-то в^ткъ!, перове,
А на вЬткъх-тъ! стребренъг листю,
А на листиз-то поройнъ! пчелъ1. Шс.
ПйрББ, ишь, — рйлъ (пйрвамь, да парня^,
парнувамь), гл. д. и ср. 1) Горящь сьмь,
та, чтото ся допре до иеиь, усЬща горя-
щинж ; гора ; жечь, палйть. Влхгленътъ
пари. Матитъг парятъ. Покръгтьт
вя^гленъ подлъбоко пари. 2) За копривх :
бод& и докарвамь лютпн& на кож1&-т&;
ЖИЛ1&, ужилвамь ; жечь, жалить, жигать,
жнгаться. Копривата пари ; крапйва
жигаетъ, жигается. Не мя е шдъ, кога
мя пари коприва, а кога щирь. 3) Щи-
па и гора по язъ1ка, лют& ; жечь. Ра-
киш-та пари; водка жжетъ. 4) Турммь
на горящо, на парж ; парить. Парип си
краката. 5) Поливамь н'Ьчто съ вр'ЬлА
водл да ся затягне, да омякне, или пакъ
да ся измирише ; парить. Дар}^ кацл1 ;
парить вадву. Дарш зелте; пйрить ва-
п^сту. 6) Удрммь.
Со сабж по гръло мь сЬче,
Со боздоганъ по срьдце вь пари. Шс.
7) Казвася за н1Ьчто, кога е много склпо,
та съ паръ! ся не купува. Това парщ
скАпо е, не ся купува: §то жжется. —
РБК.СЯ, 1) гл. възвр. Горася, пекжся. 2)
Туримся на пар* ; париться. 3) гл. стр.
Бъ1вамь паренъ. — ренъ1Й, пртч. стр. По
зиаменованпе-то на глагола ; пареяий. Да-
ренъ кашш духа. В. пАрнл^. |
Паря, ум. ср. отъ пара.
Пар1авичкъ1Й, — чькъ, — чка, чко, и
Пар1авкъ1Й, вва, вко, пр, смякч. отъ па-
р1авъ1Й.
Пар1авъ1й, въ, ва, во, пр. V) Който ииа
паръ1, паричкъ! ; богатъ1Й. Даршвъ чло-
вЬкг. 2) Что струва паръь Даршвъг иЬ-
чта^ пб-склпичкъ1, които струвать н'Ькоа
пар&.
Паршсапь, гл. свр. отъ паршсвамь. Да
напуснх. — санъ1Й, прич. стр. Напуснл-
ТЪ1Й. Дартасана жена, Даршсапо лозе.
Да иде, бре Стотне,
На парюсано огнище,
Тамъ да си буртнъ възвари,
Кравж. т& да си полЪе,
Дано ся крава загови. Шс.
'Паршсвамь и парюсувамь (да паршсамь),
гл. д. 1) Напущамь, оставимь, разд1Ьлммь
М/Ьжь отъ женА и женж отъ млжь ; раз-
вод йться. Даршса женж си, остави а,
не жив^Ье вяче съ неа. 2) Оставммь нЬчто
да стане баталъ, оставшмся отъ н^^что; на-
пущамь, зар1Ьзвамь, баталмсвамь ; вапу-
сватъ, оставлять въ вебрежен1е. — ПСЯ,
1) гл. възвр. За мжжь и женл: раздЪлм-
мъ1ся, проп1,авамъ1ся, не жив1Ьемъ вяче за-
едно, напущамъ1ся ; разводйться. 2) гл.
стр. Бъ1вамь паршсанъ.
Паршсваню и паршсуваню, с. ср. отъ
партсвамь.
Паршсииа, с. ж. Лозе парлогъ.
Паршсиикъ, с. м. НапуснАтъ, врьнхтъ,
парисанъ годеникъ ; напустеникъ, запусте-
никъ.
Паршсивца, с. ж. Напусн&та, пармсана
жена, врьнжта годеница ; нааустеница, за-
пустеница.
Пйсвамь, гл. мн. кр. отъ пасж.
Пасбнм?, с. ср. отъ пасж.
Пйсенце, с. ср. Глава въ брьдо за тъкань.
Пас6нъ1й, прич. стр. отъ пасж.
Пасбць, с. м. Пьсець, болесть по прьстю-то
у члов'Ька, ЗагапШит ; ногто^да, ногто-
€дица, занбгтица.
Паси^аеь, с. м. Назъвание на ежь.
Пойде желка на оран1е,
Наср'Ьщ2к ю тараежо,
Тараежо, пасиежо. ИЪс.
Шсище, с. ср. М^&сто съ хубавл трЬвл,
д'Ьто изкарвать добъ1тъкъ да пасе ; пашм ;
пастбище, пйстьба, вигонъ.
Паскйчюпь, гл. ср. Б-Ьси^а, б1&сувамь, лу-
дувамь, немирувамь, салмувамь, разлавшмь ;
шалйть.
Паскачюше, с. ср. отъ паскйчшмь.
Паско, им. соб. м&жско.
Пйскомь, нар. Съ пасенге, пасяшкомь.
ЬА ся хвани съ бегдикчии,
Паскомь паси до село-то,
На станъ падни у чичт й. ИЬе.
Паскудапъ, с. м. Една свирка отъ трьстикл.
ПаскУрннпа, с. ж. Богувица, коато мЬсять
понМдЪ въ разнъ! случия.
Пасм^нце, ум. ср. отъ пасмб.
Пйсмйна, с. ж. Родъ, влака, корень, кръвь,
кръвнина, кол1^но, пл'Ьмя, лоза, повой, по-
юсъ, сой, фара ; кол'Бно, покол-Бнге, родъ,
племя, вровь, порода. Такава пасмина
хора. Вижь каква пасмина хора сл.
Кой го знае, каква пасмина е.
Пасмо, с. ср. 1) Пряжда отъ шестнадесять
главъ! намотава около мотовилка ; гранка,
грань, мандулъ, мотовила, мотовилка, пов^Ьс
мо, шестакъ ; пасмо, мотъ, пятйнва, к]^-
жель. Дасмо влъна. 2) Влъна, ленъ на-
влаченъ! на пластовъх за клд-Ьлп за пряде-
Н1е; калжпъ; мйчва. Изпрядохъ си пас-
ма-та. — Събери си пасмо то, събери си
акАла, помъ1сли, какво лцешь правишь.
Шсмолець, с. м. Животина пасочя.
Шсилк
16
П&талець
П&снл^; ошь, — нлиъ, гл. смякч. отъ иасж.
Да иопасА ма1К0. Катжре трЬв». да пас-
н,у,ть.
Пасбчя, с. ср. Жнвотина НеИх, бабуръ,
баIа^ь, боне, бохлевъ, бухъ1ръ, гугу-
петръ, гулшскъ, же1Iба^ъ, жюжедъ, 1ига-
вець, лвгавничя, дпговець, лопев, медче,
ммчевъ, охле, охдевчя, охлевъ, пасмодець,
пахадь, пажекъ, ппжевгакъ, пижедъ, иожекъ,
иишсвмкъ, пиши-рогъ, илужковъ, плужмкъ,
пдужьБЪ,пдужекъ, пдьджшвъ, идьжець, идьж-
ковъ, идьжшкъ, пдьзовци, ирьждокъ, прь-
жекъ, прьжшйка, пдьзекъ, повець, пужедь,
пужимусъ, пужь, рогде, рог^евець, роглець,
рожко, рожковець, рожковъ, садшкъ, сди-
макъ, сдпмукъ, сднншкъ, сдьменъ, сдюмакъ,
сдюнакъ, смпдшкъ, сиолжмвъ, стригоръ, то-
доръ, удешка, улешь, уфдешка, шедмнгосъ,
шюдшкъ ; улятка.
Насп^тець, ум. м. Мадко пасаадъ.
Наспал йвъ1й, въ, ва, во, пр На11рашенъ1Й
съ паспалъ. Мливарь-тг е паспаливъ.
'Паспйлъ, с. м. 1) Прахъ отъ брашно-то,
что ся вдига, като се меле то, и ся съше
по грядъ1-тъ1; обметица, обметки. 2) Браш-
но, съ което посъшвать м1Ьсадъ1, за да не
ся дЪпи т^хъ тЬсто-то.
•Цастармй, с. ж. Паст&рма.
Шсторокъ, с. м. 1) Пастрокъ, баща на
прпведенъ съ1нъ, на доведеникъ, на зава-
реникъ ; вторъ баща, отчюхъ, отчювъ, при-
татко ; бтчимъ, вбтчинъ. 2) Доведенъ, при-
веденъ, заваренъ съшъ; доведеникъ, завар-
никъ, пасъшокъ ; п^снноеъ.
П4стрен1е, с. ср. отъ п^стрвк. Пастре-
нпто е пб-спорно отъ печталеме-то.
и&стровъ, с. м. Пасторокъ, отчюхъ, отчювъ,
притатко ; бтчимъ, вбтчимъ.
Иване, либя Иване,
Всичкъ1-ти ЛАЧять, щ&ть врьъять,
Тъ1 като лжчишь, щешь врьвишь,
Меня на кого оставтшь,
Да ли на иайк^ мащехж,
Или на бащ& вълъ пастрокъ ? Шс.
ШстрнБ, ишь, — рилъ, гл. д. Крънл, вар-
д*, чювамь, пазА ; беречь, сохранять.
Който си пастри уста- та, ттй си па-
стри дугиштм. — рвкся, гл. стр. Бъ1-
вамь пастренъ. — ренъ1Й, пр^т. стр.
Пастухъ, с. м. 1) 11астъ1рь. 2) Бедухъ,
атъ, айгхръ ; акеребецъ.
Что си ся разбучюла,
Раабучтла, равехтЪла,
Като неръ по свинкъ1-тъ1,
Като бъ1къ по кравъ1-тъ1,
Като пастухъ по нобъ1лъ1-тъ1 ?
П&стъ1рка, с. ж
чмрка; иастушка.
, мома пастъ1рь ; ов-
И&С1^1реКЪ1Й, ска, СВО, Пр. отъ 11&("ГТ>1рЬ.
Овч>арскъ1И, чобаискъ1Й ; пастушеск1й.
Пй,стъ1рчя, ум. ср. Мадъкъ, мдадъ пастъ1рь ;
овчшрчя.
11&стъ1рь, с. м. Който насе овця; овчюрь,
пастухъ, чобанъ ; пастухъ, пйстирь, отйр-
щнкъ.
*11астхрл4, с. ж. Т. Пастарма, сушено мя-
со ; дъшянка, сушеница ; сушанйца. Ци-
ганинъ пастжрм!^^ прави ли? Влъкъ па-
стжрмж не чюва.
Настжрпйца, ум. ж. Мадко иас 2ьрм&.
Настл^рпйчка, ум. ж. отъ иаст^крмйца.
Ийсъшокъ и пйсъшъкъ, с. м. 1) Не са-
щий съшъ, доведенъ, заваренъ съ1нъ ; до-
веденикъ, заваренпкъ, пасторокъ; пйси-
нокъ. 2) Земенъ за съ1нъ, посъшенъ, усъ1-
новенъ ; храненикъ, посъ]неииБЪ ; усинов-
ленний, пр1е11Ь1шъ.
Насьмц^, 1) ум. ср. отъ пасло ; пйсиецо.
2) с. ср. Глава на пасмо.
11асЛ1, ешь, п11сохъ, пасълъ (пйсвамь, да
пйсн&), гл. д. 1) За животно: шмь тр^Ьв*
или друго растение; пастйся. 2) За чло-
в'Ькъ : изкарвамь говяда, овця на паш№ и
гъ1 вардА ; пасти. 3) Сл^дх, съглядвамь,
изучвамь н1^кого, какъвъ е, какво прави.
Азъ го пасА. — СЛ^СЯ, гл. стр. — с6-
иъ1й, прич. стр. — Пасе трЪв/и, глу-
павъ е, будала, ахмакъ е. — Пасе вЪт-
ровгг-тьг., лапа мухъ1, ходи празденъ, хай-
манува, пасе магаретата. — ДЬто пасе
овца-та., тамь си оставш и вл»мж-Ш/К.
Ако пасмть трЪвм-тж, коренити оста-
ять. Квачка не пасе зелеим трЬв,)\. Па-
си трЪвж., К07Ж знаешь. Умъ царува.,
умг патки пасе. Въ горж расло, трЬ-
в/Н пасло. Де ще да пасе телци. Дрь-
тю дважь телили пасе. Влъкъ овця па-
се. Да острижемъ ние ов?{/К-шж, че кой-
то ще да гк пасе. Кой знае., знае, кой
не знае, трЪвл\ пасе. Да не пасешь
вЪтровъг-тъг ! Хора-та хора пас/кшь.
Пасяшкбмь, пасяшкъшь и пасяшкж-т;&,
нар. Съ пасенм, паскомь.
Патй.ксаль, гл. свр. отъ патАксвамь. Да
патасамь, да мпршсамь.
*Пат4ксваль и патйксуваиь (да патйк-
самь), гл. ср. Патасвамь, ставамь, с1Ьдамь
миренъ; миргасвамь, утихвамь, укротшвам-
ся ; успокбиваться, уним$1ться. Не могж
да" патаксамь отъ ваши-ти вьгкови. Не
е патаксалъ цЬлжт^^к нощь. Натаксай
на едно мЪсто.
Натйкъ, с. м. Животно патарокъ, патуръ,
патокъ.
Шталець, с м. Патидъ чдовЪкъ ; патило ;
бнв&лий. Ие питай старца, а питай
Патанбгъ
17
*11атлждяе&нъ
паталца. Не прашшгХ старца, а па~
талщ. Лрашшй паталех^, а не гата-
лещ. Питай паталца, а ме вражмлца.
Патанбгъ, га, го, пр. 1) Конь, добънъкъ
съ б'1^лъ1 конъна и съ 6Ъ1& козин& на
краката, а друглд^Ь съ другъ цвЪтъ. Ла-
танога кобила. 2) Животно съ раздвое-
но К0ПЪ1Т0.
Патанбжець, с. м. Патаногъ добъ1тъкъ.
ПйгТара, нар. Въ изречение ; знае ччата-
ра-патара, чштъ-патъ, тврьд-Ь малко.
Патарй.гъ1, с. ж. мн. Дв1Ь тоигъ! съ раз-
сохъ1 на нихъ, на които стъпжть, та хо-
дятъ съ т1Ьхъ; гъ1гъ1, ждракъии; кокъии,
конкъии, кукъии, нащулци, ногачкъ!, нога-
вица, нощалкъ!, стулцн, щули ; ходули.
ПатарАнъ, с. м. Въ изречение : «том тропа?
— Патаранъ, сир. никой.
ПатарбБЪ, с. м. 1) Млжска гАска ; патакъ,
патуръ, гАсарь, манекъ, шшторъ ; оелевень.
Гляда като патарокъ, като пукълъ. 2)
Въ ми. ч. патароци: катхркъ!, паткъ!,
патлици, пукалкъ!, булъ1, печена царевица.
Патарушка, с. ж. Казвася за паис^ въ
едн& бръзА поговорка:
11ягь1Й вечеръ вечерхахмъ!
Пять овця стригогаргъ!
Четъ1ре паткъ! патаружкъ!,
Три кокошкъ! передрушкъ!.
Патйсамь, гл. свр. отъ патАсвамь. Да па-
таксамь.
Патасвамь и иатйсувамь (да патасаиь),
гл. ср. Патаксвамь.
*11ататъ1, с. ж, мн. Раст, Зо1апит 1иЬе-
гозиш и неговъ1Й плодъ; барабой, брьбой,
комбара, компиръ, кромпилъ, кроипиръ, гом-
балкъ1, рампулъ ; картбфель.
Пйте, им. соб. иАжко.
Штеню, с. ср. отъ пйтж.
Щтбнце, ум. ср. отъ патя.
П^терига, с. ж. Патерица.
•Датерйкъ, с. м. Гр. 1) Црьковна кмига жи-
тиш-та на пр1&подобнъ1-тъ1 отци ; патерйкъ,
отечниЕъ. 2) Носиш н1&каква.
Црьвено цв'Ьт1е, црьвенъ трендафилъ,
Кой ии те сади, кой ми те вади ?
— Господь ме сади, Господь ме вади,
Татко ме носи на бръза койааа,
Майка ме носи на чюлтаръ прягачь,
Сестра ме носи на патерико,
Баба ме носи на тьнк& пряжд&,
ДЪдо ме носи на силенъ джевгаръ,
Стрико ме носи на тьнка пушкл,
Братъ ми ме носи на црьн& шмшк&. ПЬе.
Штерица и ц4терига, с. ж 1) Тоига,
кокто носять духовнъ! лица ; патерица,
жезлъ, посбхъ. Владишка патерт^а.
Пр'ЬмЪнися рухо калугерско,
И си тури капА калиманк&,
И си зема Марко патериц&,
Патерицж, Марко, позлатена. Шс.
2) Томга съ завитъ край, что носять стари
людю за да ся подпирать; клюки, посбхъ.
Дай дЬду пат^ригл-тл. 3) Томгъ!, съ
които болни, недхгави ся подпирать, кога
ходять ; костйль. Съ двЬ патерици да
пойде ! 4) День-тъ сл1Ьдъ н*кой праздникъ,
сл1Ьдъ службА, който день пон^йд* тоже
празднувать въ чееть на патерицх та на
святеца.
Штеричка, ум. ж. отъ п&терица.
Пйтешкъ1й, шка, шко, пр. отъ п&тка.
Пачий.
Щтв, пити? междом. Патъ, патъ ! за ма-
меню паткъь Пати, пати, какини-ти
патенца, вчера ги насадихъ, днесь ся
излупихл^
Патило, като с. м. Паталець ; лбманий
челов^къ. Не питай старило, а питай
патило. Не питай хитро, а патило.
Патило, с. ср. Патииа. Н-Ьма да ся сврь-
шятъ патила-та ми.
*П4тима, с. ж. Гр. Патило, б^Ьда, злина,
зло, тягло, налЪтище, напасть; несчаст1е,
бЪда. Натими-ти ми еж много.
Патитръ!, с. ж. мн. Кракъ, ногалка, под-
ножь, подножка, стъпалка ; поднбга.
Штица, с. ж. Птица пайка, патка.
П&тичка, ум. . отъ п4тица.
Патка, с. ж. 1) Птица пайка. 2) Птица
Апзег, глска; гусь. 3) Растение и плодъ
2еа тауз, папуръ. 4) Въ мн. ч. Пуканъ!
царевици, патароци. 5) Натки на море,
61&ЛЪ1 влънъ1, далгъ] ; барашки, зййчикн,
бЪляки. — Насе патки-твг: а) Глупавъ,
ахмакъ, будала. б) Ходи безъ работА, хай-
манува. — Умъ царува, умь патки пасе.
ЗЬпа като дивж тштк/^. Натка патклх
храни. Останл{ катю паткл\ на ледъ.
Влиза патка, излиза г^^ска. Чюжда-
та (комшийска-та) кокошка намъ ся
паткл види. МЪри въ гаргл, удри въ
патк/л. Всчака патка не е хапка. Ако
дадешь кокошкл^, щешь земегиь паткл.
1Айце дава, патклх зима. Коштю патп-
ка ме знае да плава, откамъ задника
ся дави.
*Патлй,къ, с. м. Т. Даде патлаки, пукнж.
Петлици, с. м. мн Пукана царевица, па-
тароци.
Патлл>,дж&нець, ум. м. Малко патлАджанъ.
Патлл^дж&нчя, ум. ср. Малъкъ патлАджапъ.
*Патлж,джйнъ, с. м. Т. Патладжанъ, патли-
жанъ: 1) Раст. 5о1апит 1усорег5кит и
неговъ1Й плодъ, френскъ1Й, червенъ патлл-
джанъ, доматъ, мехле; помадбръ, тоиАтъ.
2) Сжнь патлАджанъ, раст. Зо1апит Ме-
Штовпикъ
18
Шхаль
1оп^епа п неговмй плодъ; бпдядхавъ, до-
мьйнка. Нось-ть му е като патл,пджань.
Штовпикъ, с. м. Който продава паткъ!, иу-
кан,^. царвкиц.\&, катл&ркъ1 ; кат^у^ркаджиш.
ИДТОКА, С. Ж. 11
ИДтокъ, тоци, е. .к. Чтото остава на дъно-
то въ сл дъ, кога намрьзне н11что, та на ся
■зточи, такожде а най-посаЬдне-то отъ ра-
КН1& п^а отъ какво да е друго, кога ся
вари, кога ся пр1Ьварм1ва. Латокьг оть
ракньм, МАтенпца ракша, лангеръ ; иягкос
вино, иогонъ, отгопка, отгбнъ.
Патбкъ, с. м. Птица иаторъ.
Иаторибгя, пр. ж. Ср'Ьщася въ и'Ьсеиь за
иаткд :
Н&йдохъ пар& ьа пазаръ,
Купихъ патк& за парл&,
Патка ни е паторнога,
Гуска въ1кать гуй, гуй !
П&торъ, с. м. Птица патуръ.
Патпад^въ, с. м. Птица пътпъд^къ.
Щтра, с. ж. Ср'Ьщася въ бамше за урокът
за зрьно бобъ. Една патра, двЪ патръг^
три патри и пр.
П&травъ1&, въ, ва, во, пр. Что има кривъ!
иав&тр'Ь крака ; кривокракътй, патръ1Й.
Роди н&яско дЪтенце,
Гръбаво за водянич1арь,
Грълисто за протогеръ,
Патраво за фурундживк,
Жтмбаво за сииитчв1&. Шс.
*Патрахйлъ, с. м. Гр. Священическо об-
11^К10, което священикъ иавличш на ши1&-
т& си ц което ся спуща като пр']&стилк2
отпр1^дъ; епитрахнль, патрахйль. ОпЬли
го и безъ патрахилъ, и безъ тебе ся сврь-
ши работата.
Штреню, с. ср. отъ п4трББ.
*иатри4рхъ, с. м. Гр. Патрикъ, главнъхй
нлчялникъ духовенъ въ н1&кое царство, въ
н'Ько1& областъ ; патр1йрхъ. Цариградскъгй
патриархъ.
'Патрцваий, с. ж. Патрихана: 1) Область-та,
К01&Т0 управлшва единъ патриархъ; патрЬ
йрх1я. 2) МЬсто-то, дЪто сЬди единъ патри-
архъ.
*11атрйкъ, с. м. Патриархъ.
Патрйшкъхй, шва, шко, пр. отъ патрйкъ ;
патр1йршеск1й.
Патрона, пи. соб. женско.
П4тръ1Й, — търъ, тра, тро, пр. Патравъ1Й.
ИДтрнк, ишь, — рилъ, гл. ср. Баа, вража,
глядамь на бобъ. Патрять на бобъ ва
уручшсало.
Пат^лъ, с. м. Кошь за дрьжмню въ него
неороненд царевица.
*11ат^ри, с. м. мн. Потури, бечвища, бечвъ!,
чекшори ; бр^ки, штанй.
ПЛтуръ, см. 1 ) Птица м*жска патка ; ма-
некъ, памуръ, папарокъ, патокъ, патарокъ,
патъръ, пагакъ, пятакъ, шятокъ, шяторъ ;
сс^леаень. 2) Млжска гАска; глсакъ, г*-
глрь, ГАсеръ, г*сокъ, г*съкъ, патарокъ;
гусь сямецъ.
1121тчи1|,а, ум. ж. отъ патка.
•ЦАтъ, см. Т. Дрьвяно лЪгло.
Патъ, нар. Чштг патг : а) Тврид-Ь малко,
Ч1атара патара. Знае чшть папп; моро*
ков>1ть. 6) Поп-Ькога, шать патъ.
Патъ, патъ ! междом. Пати, пати !
П11търъ, с. м. Птица патуръ.
*П4тЛк, ишь, — тйлъ, гл. ср. Мипува ми
пр'Ьзъ глав;&-т<& н'Ьчто зло, пр1^карнам1> н'1^-
какв& 6'Ьдж. Щл^ патАп. нЬчто зло. Ле
е о^це ?1атмлг, та не знае,
'Патжрдйт, с. ж. Т. Глъчь, въ1къ, кря-
съкъ, гюрултиш ; шумъ, гвалтъ. Вдигнлся
голЬма пат^рдгтг.
Пати, с. ср. 1) Малкото на паткж. 2) Въ
мн. ч. патета. Раст. цв^Ьтге Расопга о^г-
сйшНз., божюръ, божюрмкъ, калина, калин-
ка ; мйрьинъ вбрень, п16нъ, шегня. 3)
Раст. цвЪтге перунига въ 2-то знаменование.
4) Криво патя, птица РоМсерз, далгАЧЬ,
гмурець, норчя, потапникъ, шютка ; чбмга,
нирбкъ, погйнка. — Надувася като па-
тя. Мисли капю патя въ дъжд». От-
ишло патя на тгашш, врьн;клося безъ
опашчж.
Паужина, с. ж. Пашжина.
Пауна, им. соб. женско.
Паунйца и паунка, с. ж. Женскъ1й паунъ;
павица ; пйва.
И въ дворовъ!, Диио,
До девять пауна,
И девять паункъ!,
И девять мьнинкъ]. Ше.
Па^новъ1й, въ, ва, во, пр. отъ паунъ ;
павлйний. Пауново перо.
Паунчя, ум. ср. отъ паунъ. Малко-то на
паунъ.
До в'Ьдро-то девять пауна,
До паунк;-то девять паункъ!,
До паункъ1-тъ1 девять паунчета. Шс.
Паунъ, с. ле. 1) Птица РаVо сп51аШ5, па-
вунъ ; павлйнъ, павъ. Шетася като
паунъ. 2) Им. соб. мажско.
Щушь, с. м. Гол1Ьмъ чюкъ, съ който каме-
нари чюпять голЬмъ! камьне.
Шфитъ, с. м. Раст. павитъ.
П4фтЪ1, ВМ. П&ХТЪ1.
Пахалъ, с. м. За пахала, за добро, за
щастие, за к&сметъ. — Да пахала отгорЪ^
на това отгор' , тамамъ това станд.
П&халь, с. м. Животида пасочя. Дахале^
П4хамь
19
*Пашкулъ
извади си рогови да тя пустнемъ на
голЪмо вирище.
иДхамь, гл. д 1) Орх ; пахать. 2) ОЬа,
отс1Ьйвамь ; сБать, просБять. 3) Суша на
в*тьра, пров1Ьтривамь, в1Ьтр'ЬьгБ ; пров^три-
вать. 4) Тр^Ьбк, ЧИСТА каща. — мся,
гл. възвр. Сушися на в1Ьтьра. в1Ьтр1Ьа,
пров1Ьтр1авамся ; пров^триваться. — ха-
иъ1Й, прич. стр.
Шхаию, с. ср отъ п^хамь.
Пахйгрчя, ум. ср. отъ пахйрь.
ПахАрь, с. м. Длъбока паница, бардакъ безъ
уши, шиникъ.
ПахлупАчя, с. ср. Ножчя, что ся затварш;
заклапачь, заклопчя, захлупачя, клепачя,
бритва, поклепачь, похлупачя, сойка, ску-
равчя.
Пахлуици, с. м. мн. Валчистъ сждъ изврь-
т*нъ на стругъ отъ едно дрьво и съ за-
хлупакъ ; гаванкъ!, гаванци, заклупцп, за-
стругъ, застръгъ, захлупци, лигодавино, па-
ница, похлупци, склопци; ставецъ, ставень.
114хове, с. м. ми. Странъ1-тъ1 на члов^Ька
междх ребрата и с*далищнъ1-тъ1 кости ;
ХЛЪбОЦИ ; П0ДВ8Д0ХИ.
Пй.хтъ1, с. ж. мн. Пряждила, пряжкъх, то-
къ1 на женскъ1Й помсъ за закопчюваню ;
чепрази.
Щхуръ, с. ле. Садъ за ракинь ; шюленце.
Пйче, нар. Като да, като че, като че ли,
ужка, чегато ; будто. Паче знае, само
дрьдори.
Пачий, чм,, че, пр. отъ пйтва. Патешкъ1Й.
Паче перо.
Пачий кракъ. Раст. една глба; жлъта гл-
ба. — Пачи крака: 1) Игра съ врьвь
безъ край, коато прЪвзимать на прьстю-
то, та нзлизать различнъх фпгуръ! ; коло-
децъ. 2) Лош е писмо ; каракули.
и4чий пелъ1нъ. Раст. АНетгзга уи1^аг1з,
дивъ пелъхнъ, магарешкъ1Й пелъшъ, малат-
ра, морачь ; чернобйлъ, чернобьгльниБъ.
Шчина, с. ж. Раст. пачм тр1&ва.
Цачйца, ум. ж. отъ пачш.
Пачь, пачь! мЬждом. За пжденю паткъь
*11ачю, с. ж. Т. 1) 1Астие, сварено отъ
крака та, отъ главх-т& на добъхтъкъ ; пих-
тии ; студень. 2) Кожи отъ главж, отр1Ь-
занъ! отъ ц1Ьл& ТА кожа, когато а ща-
вать ; лобкй. 3) Пачшвица.
Пачшвиц:?, с. ж. 1) Крачюлъ на дрЬхл;
ногавица, пачж. 2) Панджи, пачш. 3) Пе-
щ на птиц* по крака та отъ кол1Ьно-то
надолу, длъгъ! перм по клькъх-тъ! ; гащи ;
мбхнь! у птицъ. Картали-ти не са-
кать да поможятъ, да не си направять
пачшвици-ти бербатъ.
*Пач1авра, с. ж. Т. 1) Бръсалка, бръхсалка,
бръхшка, омъ1вка, помъ1вка, отр^Ьбка, тр*б-
ка, отръхвалка ; подтйрка, обтйрка, тряп-
ка, отъималка, стиралка. 2) Нечиста, на*
пл'6скана, намацана др1&ха ; отъималка. 3)
Нечиста, мрьсна, уплЪскана жена ; отъи*
малка.
Пачшврица, ум. ж. отъ иачшвра.
иачхавричка, ум. ж. отъ пачшврица.
Пачю тр^Ьвй. 1) Раст. Ро1у^опит аугси-
1аге, кокошм тр1Ьва, г&скъша тр^Ьва, глсе-
ница, начина, иланъ-оту; горецъ птнч!й,
придорбжниБъ, спбрншъ. 2) Тр1&ва тро-
скотъ, пиръ.
Пашевица, с. ж. Пашинка, пашица.
Цашевци, с. м. мн. Нашенци, пашинци.
Пашевъ1й, въ, ва, до, пр отъ пашю. Па
шинъ1Й ; пашннск1й.
Пашбвець, нци, с. м. Пашевъ! людхе ; па-
шинець.
Откакъ ся Раданъ провдигнж,
На царт хазна не стигн&.
Отъ царкь хаберъ довтаса
До Видинскъ1-тъ1 нашенци,
Радана да си улрвять,
Или глав2^ му да зем&ть. Ше.
Пашпна туга. Раст. цв^бтхе РпНИагга гт-
реггаИв, туй, туй-паше ; царск1й вЪнецъ.
Пашйнець, нци, с. м. Пашенець.
Падя& папна поле Сараево.
А пашивци окодъ Сараево. ПЪе.
Пашинка, с. ж. Пашева жена ; пашица, па-
шевица.
Пашинъ1й, нъ, на, но, пр. отъ папиа.
Пашевъхй.
Пашйтници, с. м. мн. Стадо конхе ; ергеле,
хергеле; таб^нъ.
Пашица, ум. ж. отъ пашю.
Пашица, ум. м. отъ пашю.
П^шка, с. ж. вм. опашка.
Люта зми1а съ девять главъх,
Съ девять главъ1, съ осемь пашкъ!. И-Ьс,
Пашкйрчя, с. ср. вм. опашкйрчя.
Дробенъ ми бисеръ нижхаше,
За вс1ак& чуп& и низа,
За танч1арк&-т& двЬ низъх,
Най на пашкарчя не стигнх ИЪс.
Пашвулець, ум. м. отъ пашк^лъ.
Пашк^листъ1Й, стъ, ста, сто, пр. Что
има К03ИН&, влън;к на пашкулъх ; космй-
тъхй.
Пашк;^лчя, ум ср. отъ пашв^лъ. Малъкъ
пашкулъ.
*Пашкулъ, с. м. Т. 1) Сплъстена влъна,
козина, по-длъга отъ другж-тх : паперъ, пра-
менъ ; косми, клокъ, пукъ, охлбпокъ, ох-
лопье. 2) Кожюрець, кожюлець, кобакъ,
козакъ, кожюрокъ, кукулъ, мамулъ, мушни-
ца, м1^хуница; кокбнъ. 3) Възк&са др1&ха.
2*
Пагабвъгй
20
ПбкЛН!
Паш6вЪ1Й, ви. П111110ВТ.1Й.
Шшчорнца, с. ж. к. иДщорнц».
И&ипа, е. ж. Паснп^с ; иоднбжнмй кориъ,
паства, иАстбищо, шикить.
*Паш1(ц <-. м. Т. Г(и1->мъ Турскъ1Й чинь,
равенъ па кмирадскмй ; паш!^ — ЛЬжи
като п(1Ш),у^, като селскъ1Й чорбаджиа,
като Диганскъ1Й арахчпа, изтягася на ра-
хатъ. Да сьмь пагпю, (съ пагаш), та ако
ще бьг и се царвули. Кога излЬзълъ
изг града, тогазь псува пашш-тлх. Ра-
киьх-та дЬка улази, пашуя гази
Пашшлжкъ, с. м. Т. 1) Об1асть, коато
уиравлава единъ иашю ; пашдлйкъ. 2)
Охоленъ, шпрокъ жпвотъ, рахатд&къ. Ер-
генл.умг, мамо, пашкьл^г^къ.
Пашшпци, с. м. ми. Пашевци, пашенци,
пашпнци. Тавази врьли пашкмци.
иДщамь, гл. мн-кр. отъ п4тЛк Добро
добро не паща, зло зло не хваща.
П4щерица и пйщерка, с ж. Заварена,
найдена, заведена дъщери; завареница, дове-
деница, доведница, донесеница ; пйдчерица.
Кльне капю мащех^к^ паи^ркж-т;!^ си.
ПАнБжина и пйюжина, е. ж. Мр1^жш,
что е мзтъвалъ паакъ ; паежина, паужина,
пашжпна; лаутйна. Комто мома мину-
ва подь пашжина, мтчно ся жени. За-
конъ-тъ е като пашжина : оса-та ък
прЬклсва, мухата ся сплита.
П4вБВЪ и пй^юкъ, с. м. Животина Агапеа,
паекъ, памкъ ; паукъ. Кога ся проточи
нЬкому от,ь главж-Ш/К пат^ккъ, вЪрвать,
че щЪли му дойдатъ гостю. — Муха вь
око-то ти. — А въ твое-то пашкъ. Како
па1мкъ да ся собира ! Пашкъ да го уха-
пе^ та четъгредесять дЬца да го лю-
лкьть! Съгнъ сито гради, шш: черъ Ци-
ганинъ на кйошка сЪдшше, ситни сита
плетшше, или: чюре море пр^плъгвало,
ни море ся разм;^^тило., ни чюре ся
удавило 9 Гат. — Пажкъ и паажина.
ПйнБчя и ийшчя, ум. ср. отъ п&бббъ.
Малъкъ па1&Бъ.
Пйткъ, с. м. 1) Животина паккъ. 2) Пти-
ца иатуръ.
Пашта, с. ж. Пошта, к;&шла, аг&лъ, бачиш
съ зимовище за овця, за добъ1тъкъ ; ов-
чарня, овеч!й хл'Ьвъ, аагонъ.
Пбга, с, ж. Сивъ бЬл^гъ, сива црьнка по ли-
це-то на члов1&ка ; луна ; пятнб, п11жнна,
пелбснна, веснина, весн^ха.
П^гавъ1й, въ, ва, во, пр. Който има по ли-
це-то си пегь1 ; луншвъхй, лунавъхй; вес-
новйть1й, перепел^снй.
Педбпсамь, гл. свр. отъ пед^псвамь. Да
изпек;^, да научил, да кал1&.
*Пед^псвапь и пед^псуваль (да пед4п*
самь), гл. д. Гр. Изпичшмь, научвамь, ка-
л>анамь, изиедепсвамь.
'Педйиц с. м. Гр. Слуга, хизмнкгаръ.
11^»д|а, 11ед'1;й, в. илдт, 11яд'1;й.
*11(^;т, с ж /)>. Иодиграньа, тяга; тут-
ка. Виьууси п, ■.;.), <:ь нЪкого, подигра вамся,
П1ягувамся; шутить, насм'Ьх]1ться, И8д1;-
ваться. Да пройдешь на свЪта за пез,п
и за укоръ.
Ай оттука, неанаеио делт,
Не мой съ нене пез^ да си бисшь ! Ше.
Пездровй.11ка, с. ж. Птица Согасгаз, бок-
чийка, граговець, синш гарга, кокаръ гарга,
зарзаванка, зв^Ьздовранка, модра чмвка, си-
нековнца, синшвица; сивоворбнкя.
*11езев6нкъ, с. м. Т. Който ся занимава
съ курварство ; кодошка, кодошница, под-
водница ; свбдникъ, свбднвца, свбдня.
Цезйволъ, с. м. Примка на мр^жкь, на сертме.
Пезулець, ум. м. и пезулчя, ум. ср. отъ
пезулъ. Малъкъ пезулъ. СЬднл1лъ на пе-
зулчя-то.
*Пезулъ, с. м. Гр. Пр^дъ огнище или на
друго м'Ьсто издадено отъ ст1Ьнж-т* като ла-
вица ; прьстникъ, пезьнь, кланикъ, тланикъ,
фурумъ. Пезула залепила, а клщата
чафутска чаршита.
Пез^нь, с. м. 1) Пезулъ пр1Ьдъ огъни. 2)
Дв1& дупкъ! долапчета въ ст1Ьнж-та нрЬдъ
огнище.
*Пей, с. м. Задавъкъ, преднина ; задатокъ.
Давамь пей за нЪчто, много ми ся ис-
ка. Пей дава за хоро. Пей дава за кавг/г,,
кавгаджим. Лей дава за оправиш, ми-
ренъ члов^Ькъ.
Пейз4нъ, с. ле. Така си ся наричмть селя-
ни-ти отъ Солунско-то село Киречь-кйой,
Ени-кйой; селянинъ, колъ1барь, дивакъ.
*Шйка, с. ж. Т. Пеке: 1) Лавица отъ едн*
ДЪСКА прЬдъ ПАТнъ! врата, вкована въ ду-
вара. 2) Одъръ за спаню въ кахвене или
въ дюкшнъ; нарь1.
иейледйсвапь и пейледйсувамь (да пей-
ледйшвк), гл. д. Т. Давамь пей за н']^ка-
къвъ сговоръ; пазаривамь, ц^Ьнмвамь. Пей-
ледисахъ нЪкот, и другм работпицлх.
Пейледйсваню и пейледйсуваию, с ср.
отъ пейледйсвамь.
ПейледйшББ, ешь, — дйсахъ, гл. свр. отъ
пейледйсвать. Да пазара, да ц'Ьна. — дй-
санъ1й, прич. стр.
"Пейливйнъ, вм. пехливйнъ.
П^квамь, гл. мн-кр. отъ пекж
•Пекб, с. ср. Т. Пейка.
Пеклйло, с. ср. Пекло.
Шкло, с. ср. Пеклило, пеколъ, пькло, пь-
кълъ, адъ, джендемъ; адъ, пекло.
П^клш, с. ж. Петна.
*Пекж6зъ
21
•Пелтбкь
•Пекмбзъ, с. м. Т. Петмезъ.
Пбкнуваяь, гл. уч. отъ пекнж.
Пекил», ешь, — нхлъ, гл. едкр. отъ пекж.
11ек6лскъ1й, ска, ско, пр. отъ пеколъ.
Адскъ1Й ; адсБ1й.
Райскъ! портъ! затворенъ!,
Пекодскъ1-тъ1 отворенъ!. Шс.
Иекблъ, с. м. Пекло.
Пексембдець, ум. м. Малко иексемедъ.
Пекселбдчя, ум ср. Малъкъ пексемедъ.
•Пексембдъ и пексимйтъ, с м. Т. ПрЬ-
иечени, сушени р'Ьзьни хл1Ьбъ; хрускалнп-
цн ; сухарь.
Пекъ, пекове, с. м. Горящина, жега, кога
пече слънце то ; зной, жари. Днесь е го-
лЬмъ пекъ. Петровски пекове — Никул-
скъг (Ивановскъг) студове. Пекъ да пек-
не, че да врякие.
Пекж и иечсзБ, печешь, пекохъ, пеклъ
(пеквамь, да пекна^, пекяувамь), гл. д.
1) Турммь нЪчто на огънь, въ фурн* да
ся сготви за мденм ; жюра, прьжкь ; печь,
жарить. /7е«гж кебапъ. Пекя^ хлЪбъ. 2)
Съ огънь направтмь н'Ьчто да стане тврьдо,
кораво, да стане добро за работА. Лелгж
керемиди. Декм керпичи; жигать, об-
жигать кирпйчъ. Дек/а киречь ; жечь
йзвесть, кальциннровать, пережигать.
Тръгнхла е Рада на пазаръ да иде,
Да си купува бЬлъ! памуци,
Б*дъ1 памуци, б*лъ1 печенъ!. ПЪс.
3) Права горящинх, гр'Ь1& силно ; жежа,
ж>ар1&, горш ; печь, палйть, варйть. Слъп-
це-то пече., жшри, жеже ; варйтъ. Огънь-
тъ пече. 4) Турммь нЪчто ср'Ьщ* огънь, на
слънце да ся топли; гр1Ь!ж; гр-Ьть. Пек;^
си крака-та. Пече си гръба па слънце.
5) Искамь отъ н1Ького н1Ьчто съ сил*, не
го оставммь на мира да ми го даде ил да
го направи ; врьтж, длъбамь, дрьгн&, млча,
рупаа ; канючить. Пече мя за пари.
— кжся, гл. възвр. и стр. По знамено-
вание то на глагола. — П6ченъ1й, прич.
стр — На варени, ни печени., никакви.
— 1Айг^ му ся пече на врата, има
нВчто да бръза, има н^Ьчто зоръ. — Пече
му риблх на уста-та. Въ пятъкь пече,
въ сл\ботл{ тече. ОтпрЬдъ пече., отзадъ
сЪче. Печи го, вари го, пакъ е ракъ. Печь,
пита, два дни (казала домакъшж). — Гость
чшка три дни (отговорилъ гость-тъ). ХлЪбъ
ся пече, а пе ся знае, кой ще го юде.
Аче кравай ся пече, пд-добръ гость чю,ка.
ДвЬ риби ся пеклхпгь, едмж другл^ си пе
хващать в-Ьр/а на млкитъг. Д&Ь змии
ся пек^ать на едно слът^, па и двЬ-тьг
пе ся вЪрвать. Варенъ, варенъ, та па
печенъ. Варено (суръво), тгечено — намъ
наречено. Воленъ ся пхгта, иска ли т-
ченл кокошкл*. Дай ми пд-добрЬ днесь
хл%бъ и соль, а не утргЬ печенлх кокош-
кар. 1Адвашь ли, куме, печено прася,
да ти опечемъ ? Боленъ м^жь — сурьвь
тхгквеникъ, болна жена — печена кокош-
ка. ВЪтьръ варенъ, спЪгъ печенъ.
Пелени, с. ж. Четврьтитъ касъ платъ за
повиваню съ него д^тя; пл*на, повивка,
нанка ; пелени.
Пеленйкъ, с, м. Малко д^Ьтя, что стои още
въ пеленъ! ; пеленачя, повивачя, повивчя,
повойничя, повитачя, рулчя; пеленочнъ1й
робенокъ.
Пеленй^чя, ум. ср. отъ пелен&въ. Пелен-
чя, повойничя, рулчя.
Д^Ьтя-то да ми наслушвашь,
ДЪтя то млжско Иванч1а,
ДЬтя-то пеленачя-то,
ДЬтя-то годиначя-то. Шс.
Пеленйца и пеленкД, ум. ж. отъ пеле-
ни; пеленка.
Пеленйчка, ум. ж. отъ пеленйца; иел8-
ночка.
Пеленчя, с. ср. Пеленачя. Ти тогава бЬ-
ше още пеленчя.
Пелешбта, с. ср. мп. Накъ1тъ нанизъ пе-
лешкъ! въ 2-то знаменование.
ие.1^ШБа, с. ж 1) На коза жлЬза, что ви-
си като обицх отъ стран* на гуша-т&
подъ уши-тъ1. 2) Въ мн. ч. Парици на-
шитъ1 на гайтанъ, когото женъ1 вплитать
въ косъ1-тъ1 си ; пелешета. 3) Пизъ, нанизъ
мониста за накъ1тъ.
Да е зна1ала войну майка,
Че ще войво да ся жени,
Да е пелешкъ! разнизала,
Войну кон1а обнизала. ПЪс.
Пелешчнци, с. ж. мн. Раст. Нуреггсит
рег/огаШт, звъника, звъничя, кантарионъ,
жлътъ катрионъ, порЬзничя, пор^ЬзнАто,
сЬчено бъ1Л1е, посЬчена трЬва ; зв-Ьробой,
кровца заячья. .
Пблешь, с. м Паръ1, что давать на ново-
родено д1Ьтя, кога пджть да го вндять. Да
му врьжш пелешь.
Пелеш1атъ1й, тъ, та, то, пр. Что има пе-
лешкъ1, что е съ пелешкъ!. Пелештата
баба, комто объгчм да ся гъ1зди.
Пелва, с. ж. Двойна сЬкъхра, отъ еднл-тл
страна брадва, отъ друг&-тА топоръ, за
д^Ьланш трупю.
ЦелнДчя, с. ср. Пеленачя.
и^ло, им. соб. м&жско.
*Пелт6, с. ср. Т. Сварено и замрьзнАло ка-
то пач1& ; желе.
*11елт6къ, с. м. Т. Който пелти ; фелтекъ ;
картавь1й, косноязйчний.
Пелт4
ше
22
Пепелбсвамь
ПелгЬин), с ср. отъ пелтж.
Пелтж, йшь,— т«лъ, гл. ср. Заваламь, за-
ецвамь въ говора ; хвеатл, фелтх ; карти*
внть, шепелять, пришепотнвать.
ПелъшАчь, с. м. Виио иелъшашь.
Булка Петкано, Петкано,
ЬА. сл*8ни дол* въ вемници,
Наточи вино пелъшачь,
Да служимъ младо касапчл. Шс.
11елъ1и&шь, с. м. Вино съ ма1ко пелъшъ,
пиньть го пролЬть ; пелъшачь, пелъшъ.
Печено тгня ждюхл,
Червено вино пвшх&,
До три д-Ьвойкъ! стотхж,
Пелъшашь нмъ 8аливаx^&. Шс.
Пелъ1нець, ум. м. Мадко пелъшъ.
Пелъшъ, с. м. 1) Раст. Аг/ешша аЬзуп-
Ишст; полннь. 2) Вино пелъшашь 3)
Всшко нЬчто много горчиво ; бмегъ. Зг-
хирг и пельгнь. — БЪлъ, дивг, магареш-
ктй пелъгнъ, раст. пачий пелъшъ. — Гор-
чивъ капю пелинъ. Съ сговоръ и пельг-
пъ-тъ е медь. Жена-та давала млЪко,
а майка-та пельгнь. Зять като медь,
сьть като пельгнь. Сьгнь ми си, пе-
льгнь ми си, зять ми си, медь ми си.
Иел'Ь^5.у ешь, — лФлъ, гл. д. Прьскамь, врь-
гамь, прахосвамь. — нкся, гл. вьзвр. Губа-
ся, скънамся. Д^В ся пелЬешь ?* ИелЪйся
оттука, махнися ! — Работи та ся пе-
лЬе, шде та ся пелЪе, много работи, мно-
го мде.
иел^юн1е, с. ср. отъ пел'БвБ.
Пелюпчйш, с. м. и пелюмчя, с. ср. Пти-
ца ^г^е^^иес^и^а сгесса, бърне ; чирбкъ.
Пемперуга, с. ж. Пеперуга.
Пеидйрець, ум. м. и пендйрчя, ум. ср.
отъ пенд4ръ.
*Пенд^1ръ, с. м. Гр. Гол1Ьма жлътица, коа-
то момъх, женъ! носять на грлдъх-тъх си
на нанизъ.
Пбндекъ, с. м. Ц^ръ, илачь, колай за да
стане, да ся изврьши и1Ьчто ; непендекъ.
Това му е пендекь-ть, отъ това безъ дру-
го ще му замине, това му е ц*ръ-гь,
Пендесять, вм. пятдесять.
•Дбиджера, с. ж. и пбнджеръ, с. м. Т.
Пенджюръ. На ачикъ одаш. една пендже-
ра сти^а.
Пбнджюрець, ум. м. и пбнджюрчя, ум.
ср. отъ пенджюръ.
*Шнджюръ, с. м. Т. Пенджеръ, пенджера,
црозорець, окно, вратинка, врьтикъ ; окно.
*11евд11К0Стйръ, с. м. Гр. Црьковна книга
съ службъ! тъ1 отъ Св^ЬтлА-ТА нед^ла до
нед1Ьл1Л-т* ВсЬхъ Святъ1ХЪ ; иентикоста-
рШ, пентнкостар1бнъ, тр1<>дь цв-Ьтная.
Шндикъ, с. м. Пендекъ.
ПеидупАшка, с. ж. Птица МоШсШа, го-
вядарка, мрьдоглзица, мрьдулка, кондупагаь,
пиндоиашка, пидипашка, иилсиашка, ръ1-
бмкъ, стръчи-опашка, стръчи-пишка, стръ-
чпчка, трясопашка ; трасог^вва, гувнца,
гжиголЕа.
Пендь, с. ж. Пядш.
Шие, им. соб. мажско.
иеи^шва, с. ж. Пенюшка.
Шнче, им. соб. млжско.
*11енч6, с. ср. Т. Закрьика на ходило-то на
обуща; подметка, перетяжка.
Пеий)га, с ж. Пенюшка. Вити глава пе-
нюга.
Пенюрйга, с ж. Раст. цвЬтю гпх р5еие1а-
согиз, лаля ; водянбй кассйтнкъ, сйбель-
никъ.
Пенюшка, с. ж. Пенушка, пьнь, иенюшла,
китюкъ ; главина, главужина, дънеръ, ко-
рень, крьндакъ ; кооанъ, чюканъ ; пень.
Кой что има кус& жен&,
Да не ходи на пенюшкъ! :
Дома му ех пенюшкъ1-тъ1. ПЪс.
Пенюшла, с. ж. Пенушла, пенюшка.
Цецязкъ!, с. ж. мн. Дребнъ! паръ1, врь-
вять по едн& парл.
Пенязъ, с. м. Пара н1^каква.
ПепелашБа, с ж. Кошто объиш да ся тръ-
калж и да с1Ьди въ иепель-т& ; пепелешка,
пепелушм, пепелюшм, пепелмна. Мори
свахо, мори стара пепелашке.
Пепелянка, с. ж. Змим пеиелшнка.
Пепелець, ум. м. отъ пбпелъ. Шдъ пе-
пелець влгленець.
Пепеляшка, с, ж. Пепелашка.
Пепелйвъ1Й, въ, ва, во, пр. Пепелшвъ1Й,
пепелянъхй.
Пепелйна, с ж. Руда отъ желЬзо.
Пепелище, с ср. МЬсто, дЪто н1Ькога е го-
рЬлъ огънь, та е осталъ пепелъ ; пепли-
ще. Валшся като магаря на пепелище.
П^пелникъ, с. м. Купище, сметъ отъ пе-
пелъ и отъ другъ боклукъ.
П^пелипца, с. ж. Пепелшна вода ; бугада,
вогава, зола, лешиш, лисива, лисида, луга,
люта вода, проте, цвикъ, цекъ ; щслокъ,
букъ.
Пепелийч1авъ1й, въ, ва, во, пр. Что има
цвЪтъ като пепель-тА; пепелгавъ1Й, сивъ1Й;
пепеловйдннй, сврий.
Пепелоръ, с. м. Дребно нЪчто; дрсбулп»а,
дребулина, дребусакъ, дребъ, поситница, сит-
нежь, ситноръ ; мелочь.
Пепелбсаиь, гл. свр. отъ пепелбсвапь.
— са11Ъ1й, прич. стр.
Пепелосваиь и пепелосувамь (да пепе-
лосамь), гл. д. Иаиравшмь н'Вчто на пе-
пелъ ; изгарммь.
Пепелбсваню
23
Перд^хъ
Пепел6сван1е и пепелбсуваню; с. ср.
отъ пепелбсвамь.
Пепелушка, с. ж. Змим пепелшнка
Пепелушш, с. ж. Пепелашка.
У ХОрО-ТО до три М0МЪ1
Най хубавъ!, най гъ13давъ) :
Прьва>та е сополюшю,
Втора -та е пепелушха,
А трет1а-та тьнка Стана. ПЪс.
Пепелчекъ, с. м. Пепелъ.
Пенелчюгъ, с. съб. Дребнъ! д^Ьца ; д1Ьчюр-
лъ1га, д1Ьчина, хлапетим ; ребятйшки.
Шиелъ, с. м. и пбпель, с ж. Прахъ,
что остава отъ изгоренъ! н1Ьчта; пепелъ,
вола, пепелище. — Не оставилъ му ни
пепелъ на огнище-то, всичко му зелъ. —
Направилъ го прахъ и пепелъ, развалилъ
го, изпочюпилъ го, изпотрошилъ го. —
ТрЪбва да хврьли пепелъ въ очи, да го
заиаже, да го заслЪпи, да го окйорави сь
н^Ьчто. — Дд-ще Мара за пепелъ, да-
щм й жюравяк. До-щешь ми за пепелъ,
наринм-щл ти жшрав;а. Заровени-ти
влглени много горящл^ дрьжять пепелъ-
тж. Днесъ съ вЬтьрь, ут^ сь пепелъ.
Жшръ-тъ за пепелъ-тА{.
Пепел юшш, с. ж. 1) Пепелашка Жшба
пепелюшш. 2) Пепелшика.
11епеляцъ1й, нъ, на, но, пр. Пепел}авъ1Й:
1) Направенъ1Й отъ пепелъ, съ пепелъ. Де-
пеляна вода, пепелница. 2) Пепелничивъхй.
Пепелшва осойница. Зипга пепелшика.
Пепелшвка, с. ж. Змии пепелмнка.
Цепелшвъхй, въ, ва, во, ггр. 1) Пепеля-
иъ1Й. 2) Покръ1тъ1Й, напрашенъ1Й съ пе-
пелъ ; пепеливъ1Й.
Пепелшна, с. ж. Пепелашка.
иепелшнка, с. ж. ЬАдовита, утровна змиш
по наши-тъ1 м'Ьста ; пепеленка, пепелушка,
пепелюшш, пепелива осойница, пепеливка,
присойница, осойница, сойница, лютица, ри-
довкъшга, стрЪлушка, улогата змии.
Неиелтрка, с. ж. Така казвать на мом&,
която има другъ! дв1Ь сестръх ир1&ди неа
оп^е момъ1. Хубавка е още пепелшрка.
Цепелшшка, с. ж ДЬтсьм игра за врьт'Ь-
Н1е ; врьт-Ьлишка, врьтишка, ир1&пелишка,
тръкалишка ; кубарь.
11епер;^га и
1Ь'пер5'да, с. ж. 1) Животина РарШо; ба-
бочка, моть1леЕъ, иотйль. Жюмяшк/а-
Ш/К пеперуди ниже. 2) Додола, дидюлъ,
дидюла, додулъ, дюдюлъ, дъждовникъ, па-
паруна, пеперуна, прЪперуда, пр-Ьперушка.
3) Растение папаронка. 4) Растение цв-Ьтнз
пгрунига въ 2 то знаменование.
Цеперудица и пеперудка, ум. ж. отъ
пеперуда.
Цеперуна, с. ж. Пеперуда въ 2-то знаме-
нованне.
иеплйп],е, с. ср. Пепелище.
П^пунъ, с. м. Пипонъ.
и^ра, им. соб. женско. Въ п'6сни-тъ1.
Перйлище, с. ср. М1Ьсто на рЬкл, д'Ьто пе-
р2&ть ; перало, перилка.
Перйлка, с. ж. Лопатка, съ ко1&то бухать
нЬчто, кога го перАть, за да ся изпере ;
бухалка, пиралка, пироука, прални, копанъ ;
валевъ .
Перило, с. ср. Пералище.
ПератниБЪ, с. ле. Гол'Ьмъ м1^дникъ, ^ъ кой-
то грЪать водж за пранхе; котелъ, в*дрь-
никъ, казанъ, арании.
Перйтничя, ум. ср. отъ пер4тнивъ.
Перачка, с. ж. Които ходи да пере чюждъ!
др1&хъ1 ; прачЕа, мнтея.
Перашка, с. ж. Червено, ширено великден-
ско мйце.
Периш цица, с. ж. Богувица за Беликдень
съ перашкА на ср1Ьдж-т&.
Первйзець, ум. м. и первйзчя, ум. ср.
отъ первйзъ; карнйзецъ.
"Первазлиш, пр. неизм. Т. Что е съ пер-
вазъ, что има первазъ.
*Первазъ, с. м. Т. И.шдено по крайща-та
на Н1&ЧТ0 ; карнйзъ, опушка, опушь. Пер-
вазъ на ст'ЬнА1. Первази на дрЪхл^, на
кюркъ.
Пбрвамь, гл. мн-кр. 1) отъ п^рл». 2}
Пернувамь.
Перверъ, с. м. Простиран1е на слънце та-
башкъ! кожи, кога с& изпер&ть, за да из-
съхне влъна-та. Туршмъ на перверъ.
Пергблець, ум. м. и пергелчя. ум. ср.
отъ пергблъ.
*Перг6лъ, с. м. Т. Справа на два крака за
чрьтанхе кр&говъг ; шестало ; кружало, цйр-
куль. Врътися на пергелъ : а) Много е
живъ, много е прлгавъ, много работи, б)
Гол'Ьмъ диволъ е, диволува.
*Пердй-хъ, с. м. 7. Пердашеню.
Пердашепн), с. ср. отъ пердашЕЖ.
Пердашкк, ишь, — шилъ, гл. д. 1) Изглаж-
днмь, замазвань, изтрьквамь н'Ьчто мазано.
2) Бикь, тупамь, лупкамь.
*Перде, с. ср. Т. 1) Завеса; зав-Кса, зана-
в-Ьсъ. 2) Стоборъ, заграда отъ дъскъ!. 3)
Бухарии. 4) Стр^Ьха. — Перде-пю на очи-
ти му ся скъсало, пукнтло му ся пер-
дето, н'Ьма вяче срамъ отъ ничто, обез-
срамнлся и тр1ги<&лъ изъ лошии п&ть.
*ПерделЙ1а, пр. неизм. Т. Что е съ перде,
что има перде.
Пердбнце, ум. ср. отъ пердб.
Пердухчя, ум. ср. Перушинка, перце.
Перд^хъ, с. м. Перушина отъ птици, перу-
Передр:^жкъ1
24
Перунйга
шиншкъ ; пухъ птйч1й ; пбрья птвцъ.
Надулъ си носа като мисирь исрдуха.
Поредружкъ!, с. ж. мн. Така сл иареченъ!
въ еди& 111^сеиь кокошкъ!, что ииать еднаквъ!
перю.
Четврьтъ1Й вечеръ вечер1ахнъ1
Четъфе паткъ! патарушкъ!,
Три кокошнъ! передружкъ!. П-Ьс
Переза, пм. соб. женско.
11^рен1е, с. ср. отъ п^рл^. Праню.
Порен1е, с. ср. отъ пернк и пбрнкся.
Перенбва т^чю. Ср1&щася въ вди;& пЪсень :
Турчл тръгнА саблиь на Моичнда,
Момчидъ даде туч№ переновА,
Онъ не може тучиь да прЬсЬче,
Сабла ну са надвЪ прфтрошвла. Шс.
Пер^щець, с. м. Единъ видъ отокъ на ко-
жи-тж, по коато излизать червенъ! дребнъ!
ПАпчпци, които много срьбять и, като ся
чеш1&ть, разпа1ватся и пущать вод;к.
Перйлка, с. ж. Пералище.
•Дерйнчь, с. м. Т. Пиринчь.
П^ристъ1Й, стъ, ста, сто, пр. 1) Что има
много перм, что е покръ1тъ съ иерм. 2)
Что е на пера, шшренъ1Й ; перйстий.
ЛрЬзъ г>У18ис'пю перисто.
Сто1ану д'Ьдб& врьгах&
Карадж1а овенъ, аладжю
И таш овца пернста. Шс.
Шрва, ум. ж. отъ перб. Перце, перушин-
ка, пердухчя.
П^ркамь (да пернх, пернувамь), гл. д.
Удрммь н'Ьчто отъ странА, каквото да от-
врькне отъ мЪстото си ; бръскамь, деркамь.
— Дерн^ах/а мя дшволи-ти^ зех& ия
дмволп-ти.
Перкате, с. ср. отъ п^ркамь.
11ерн&тъ1Й, тъ, та, то, пр. Что има по
себе си перю, что е съ перн). Кривулистъ
баща^ 'перната майка, шюпливи д-Ща ?
Гат. — Чекр&къ, врьтмшка и ц1Ьвъ1,
Ако напрягнешь стрЬлА пернатл
И да пои'6рвшь звФзд^ девниц^,
Тогава щешь вемешь Въ1шбк д'Ьвиц&. ЛЬе.
Пбрнйца, с. ж. 1) Възглавница, възглавю,
възглавка, подглавница, сглавю, льганица,
чючка ; иаголбвье, подушка,
ЛЪгнж лудо на орницж,
На орницж безъ аерниц^,
Сонва му ся нала мома. Л-Ьс.
Иакътн&лъ ми до девять постели,
По постели до девять иерници. П-Ьс
2) На ВОДЯНПЦ& колело съ пера, съ лъжи-
ци, въ който удрш вода-та изъ ул11га, та
врьти горншка.
Шриичка, ум. ж. отъ п^рийца.
Пбриувамь, гл. уч. отъ лбрШБ,
Пбрнл», ешь, — нхлъ, гл. свр. отъ пбр-
каиь. Да бръснж, да дернл. — 11л;тъ1й,
прич. стр.
11^р11ЛкТЪ1й, тъ, та, то, пр. Г)Льснатъ1Й,
потъ1рвнъ1Й, н(фазбранъ1Й, иолудничивъ1Й,
халосанъ1Й, джаснАтъ1Й, смахнлтъхй, лу-
ДЪ18 ; в8б)1лмошнь1й, бевравсудвий, бса-
толкбвий, своенрйвний, суиасбродний,
неугомбнпий.
Перб, съб. перш, с. ср. 1) Мяко вланнисто
наращение, съ което са покръхтъ! птици-
ТЪ1 ; перб. Р/Кште перо ; костйшъ.
Заградихъ си градинк&
Съ криво перо п*тлево. Пке.
2) Малкъ1-тъ1 кръ1лца на ръ1бА; перб. Рь1-
ба съ червени пера. 3) На н'!)Кои расте-
ниш листа-та, приличнъ! на пера. Луково
перо. 4) Украшение прилично на перо ;
перб. Елмазяно перо. 5) Корава-та чясть,
дънеръ-тъ на птичю перо, подрЪзанъ за пи-
саню съ него; перб. Писмо писано съ
пач'ю перо. 6) Металическа направа като
перо за писан1е; писалка; перб. Разкра
чено перо. 7) Въ см*тка написано за н*-
что единъ пАть, съ едно число ; калемъ ;
статья въ счет*. Само тю двЪ пера ми
длъжи сто грошш. 8) Начинъ-тъ, по кой-
то пише всшкой единъ ; рАка ; пбчеркъ,
перб, стилъ. Това писмо не е негово
перо. Има тяжко "перо. 9) На колело
перницА на водяница спица като лъжица,
въ коато бие вода-та отъ ул1Ью, та кара
перницА-ТА ; перб, подперва. 10) На ра-
ботвикъ двЪ-тъ! длъгъ! части, въ които
стоять ЗАби-ти, телове-ти. Работникъ съ
щръбо перо. 11) Два та остри крам на мо-
тъ1ка дикелъ. Едно-пю перо на мотъгк.п-
Ш/К ми ся ошюти. 12) Остръ1Й врьхъ на
ралникъ. Перо-то на ралника ся прЪ-
чюпи пьнь. 13) ПрАтчица въ бравА,
въ кофаръ, коато ключь-тъ движи, та от-
кличш и заклпчм ; язъ1къ. — Забражданте
на перо, нагор'Ь, като младА. — Врьгамь
си, мЪншвамь си перата, митнрЬася ;
перелинять. — На пера, съ шмркъ! като
пера. — Леко като перо. Ако си гладенъ,
поглади ся съ перо Ако сака^ и перо
да си забоде, па е нафиле.
Перунйга и перуника, с. ж. 1) Раст.
Огскй, гороцвЪтъ, ливадарничя, ливадарь, са-
лепчя, салепъ, тАЖ}акъ; салеп*, кокуш*
кинь! слеави, кисельний вбрень, ятръ1ш-
нивъ. 2) Раст. 1г1$ ^сгтапгса, кривъ д'Ь-
до, ливадарь, магарешкъх уши, магарешка
ружш, манастирско цвЪтн}, патета, неперуга,
пиронига, синю ружм, турско цв*тю, хур»
ка; васйтивъ, п-Ьтушбвъ. 3) Им. соб.
женско.
Перунйшкъ1й
25
•Пестйлъ
Ака юнакъ ана лвбя води!
Пусто лице като перуника,
Пустъ! уста съ пар& разр'Ьзанъ1,
А пакъ снага катъ ръ1лск& борик^ ! П-Ьс.
Перунйшкъ!^, шка, шко, пр. отъ иеру-
нйга.
Мень е моиа удражсала,
Удраг1ала, уиилЪла,
Кайно ми къ1ткА т1еруавш«&..тс.
Перустййка, ум. ж. Малка перустим.
*Перустйш, с. м. Гр. Пирустиш, скара съ
крака за подлаганю подъ садовъ!, кога гот-
вять ; пирусъ ; тренбжнивъ, таганъ.
Перушина, с. ж. съб. отъ перб. Много
перю; перушинмкъ, перушь, пердухъ. Ео-
когиина, а не перушина.
Перушйнка, 1) ум. ж. отъ перушина.
2) Едно перо.
Перушйншкъ, с. м. съб. Перушина.
Шрушь, с. м. сгЬ. Перушина.
Перуштнъ, с. м. СрЪщася въ гатанкл за
гръмотевица: скокнл перушшнъ, подскок-
на, всичкж-тА1{ земтж потрьси ?
Перц^, ум. ср. отъ нерб. Перка. Все ще
бя^Ъе или кръглг^^ или пер!^.
*Перч^, с. ср. Т. Перчемъ. Персе за пер-
че бЬхлх с-я хватили.
Перч^мець, ум. м. и перчбмчя, ум. ср.
отъ перчбмъ.
*Перч6мъ и перчймъ, с. м. Т. У мажь
длъга коса на врьха на главж-тж ; перче,
къхка, чомбазъ ; чубъ.
Като ме, буде, обЬсять,
Да ми разчешешь перчема,
Да ми ся перчемъ разв'Ьва. П-Ьс.
Перчен1е, с. ср. отъ п^рчБК и пбрчнкся.
Перчйкъ, с. м. Задни-та чясть на главл-тл .
Направи нъ1 до четъфе др*хъ1,
Четъ1ре др^хъ! отъ телъ уплетенъ!.
Да покрънл юнакъ отъ перчика,
Отъ перчика ковю до копъ1та.
Да не може саб1а да нъ1 хвати. Шс.
Перчпж^ше, с. ср. отъ парчимш;. Перчимъ.
*Перчйлъ, с. м. Т. 1) Перчемъ. 2) Пер-
чименю.
Перчимкь, йшь, — мйлъ, гл. д. Т. Заклен-
ваиь ; заклепьшать. — пнЕ^ся, гл. стр.
Заклепвамся; завлеаиваться. — н6н'Ь1й)
прич. стр. Заклепанъ1Й ; завлепанний.
и^рчББ, ишь, — чйлъ, гл. д. Мрчиь, раз-
игравамь. — Ч1зкеа, гл. възвр. 1) Перася,
навдигамся, надувамся, кокорчжся ; хорохо-
ритьсЯ) павлйниться, чваниться. Какво
ми ся перчишь ? Перчися капю паунъ,
катпо пЪтелъ на купище. 2) За конь :
□граа, скачюмь ; иг1)ать, р1>звйться подъ
сЬдокомъ.
ПбрЛк, ешь, прахъ, пралъ, гл. д. 1) Съ во-
дд и съ сапунъ чист&, мънк, плакнд др1&-
хъ1 ; иить бЪлье, стирать. На едмж рЬ-
К/К си прали дргЬхь1-т,т. Да шиш^ ли,
да тгер^Гк ли — утрЬ Велидень ! 2) Биа,
тупамь, лупкамь, кльв& ; бнть, лупйть.
Въ1КН2^ мома да плачить:
Олеле, леле до Бога !
Какъ в1а ходамь до дома,
Кш ме перить майка ми,
Ша ме би1ать татко ми! Шс.
— р;кся, 1) гл. възвр. Пер а др4хъ1-тъ1
си ; митьсЯ) стирйться. На едно сльнце
ся прали. 2) гл. стр. Бъ1вамь цранъ.
— Цр&НЪ1Й, прмч. стр. — Нась нъг
пере бЪганте, остава нъ1 само едно бЪганю,
само съ б*ган1е щемъ ся избавимъ.
П^рнБ, ишь, — рйлъ, гл. д. Въ изречение:
пери мя нЪчто, кара мя, надува мя, тъ1-
ка мя н1Ьчто. — рнБСЯ, гл. възвр. 1) Пер-
чкься въ 1-то знам. 2} Разпервамся, нрава
да стръчи перушина-та ми; топйриться.
— На глав;а-т^ му ся пери китка
цвЪтк, стръчи. Нерися като ракъ на
бръзЪй. И пЬтелъ-тъ на гноище^пю си
ся пери. Нерися като пЬтелъ на бу-
нище. Нерися като селскъгй чорбаджиъа.
ПерЕ^, йшь, — рйлъ, гч. д. Натъ1квамь, на-
къивамь, къ1ча ц1&что съ пера.
Юнакъ стр'Ьлъ1 стр'Ьл1аше,
СтрЬлъх-тъ! му падах&
По МОМИНЪ! дворовъ!',
Майка стр'Ьлъ1 бершше,
Та си глав& перхаше. Шс.
Першнивъ, с. м. и першница, с. ж. В^Ь-
нець на булкл, сплетенъ отъ три другъ!
в1&нца отъ цв1&т>а.
Пйсець, с. м. Болесть по д1Ьца-та, отъ коа-
то т^ слаб']^ать, лин^^ать, жлът1&ать и по
лице-то и гръба имъ израства сивъ мъхъ ;
песица, песница, песчмва болесть. Болнъ!-
тъ1 отъ песець д-Ьца провирать пр^Ьзъ ку-
чешкъ1Й пр1Ьльзъ на илетъ. Несег(/Ь-тъ ги
полазилъ, хванхлъ гъ1 песець-тъ.
Щсий, сю, С1е, пр. Пьсий, кучешкъ1Й. Не-
сий съгнъ, кучешкъхй съшъ. Неси ноктю,
зажюлеци отъ кожа-т* около ноктю-то.
Песйца, с. ж. Болест!, песець.
Песичивъхй, въ, ва, во, пр. Болнъ1Й отъ
песець ; песчмвъ)й.
Песнйца, с. ж. Болесть песець.
11есогл&вець, с. м. Пьсоглавець, въобра-
жаемъ члов']^къ чюдовище съ едно око на
чело-то и съ друго на тъ1ла ; цологлавець.
Несоглавцити шдл^ть лтодте.
Шсосанъ1й, нъ, на, но, пр. Който е като
КуЧЯ ЗЪЛЪ ; ЗЛЪ1Й, злонко.
Цестйлець, ум. м. отъ пестйлъ.
*Пестйлъ, с. м. Т. Овощие сваренъ! на ка-
Пестийкъ
26
Петл^НБ
ша п раяд'Ьнъ1 на петурх, та иясушенъ!
на слънцето ; постилЛ. Пестилг отъ ^щу-
пьг сливьг. — Напра ви ль па нестилъ,
смазалъ го.
Иестнйкъ, с. м. и иестипца, с ж. Буш-
нина, юмрукъ; кулакъ. Изю,де сдм/К пе-
11естр<.ва, с. ж. Ръ1ба 5а1то /агго, пьстрь-
ва, нр1Ьстрьва ; пеструшва, форель. Кот-
ка та ся хвали, че не шде пестрьв/г,,
нь нека гл поду^шщ та гцемъ видЬ. Кот-
ка-та и прЬзь девять стЪни пестрьвм-
ТП/К надушта.
Пестрьвица и пестрьвка, ум. ж. отъ
пестрьва.
Пестж, ишь, в. 1г1;стж.
1[есч1авъ1й, въ, ва, во, пр. Что има бо
лесть несець ; иесичпвъ1Й. Лесчмво дЪтя,
пеачмва болесть.
Песъ, с. м. Пьсъ, пея, кучя. 1Тесь на ни-
в,к, спю71анъ въ коприв^у^ (ратай ся 7Ю-
тр7лва).
11есь1п>шю, с. ж. Растение никакво, съ кое-
то 1'Ькувать болесть песець ; иесчшво бъ1Л1е.
Пбсшкъ, дн, с. м. Зхби, что идхть слЬдъ
прЪдни тъ1 по едпнъ отъ странж и са пб-
остри ; кучешкъ! зжби ; ауби бововйе,
кликй.
Пдсшичяцииъ, с. м. Така ся наречени въ
еднл пЬсень другов1&рци-ти.
Латинчяне пеаанчяне,
Тие имать проклятъ законъ:
Щж,ть прЪм^нять три д-Ьвойкъ!
Съ едно лико съ едно рухо •,
Ако познае невФстх-тж,
Тога ще ж той обземе ;
Ако не ш, той познае,
Безъ нев-Встх ще си дойде. Шс.
Пет4, с. ж. в. пята.
Петакъ, ци, с. м. Петекъ.
Петало, с. ср. ЖелТ.зна плочш, съ кожто
иодковавать копмта-та на работенъ добъ1-
тъкъ ; подкова, нлочм ; подкова. — Бер^
петала, ход* назадъ, осташмь изотзадъ.
— Хв2)ьлилъ пет,ала-та, умр^Ьлъ. — Които
жшлЪе клинег^а загубва и петало-то.
Който жтлЬе петало-то загубм и ко-
нш. Ле т2)ьси конш, а петалата му.
Отъ умрЬло магаря трьси петала.
На харизано магаря тетала-та не
ся глядать. Не си вдигай крака-та,
че нЬмамь петало да тя ковл{.
11ета.1це, ум. ср. отъ петало.
Пете, им. соб. мхжско.
Пбтекъ, ци, с. м. в. п^Т1ак'ь.
Цет^лка, с. ж. Иетлш, петлица: 1) Зрьно,
тоичица отъ кокалъ или отъ друго нГ.что
за закопчиваню дрЪх* ; кончш; иуговица.
Отклгснл^ ми ся петелка-та. 2) Обши-
та, поръбена дупчица на др^^хд, въ коато
влиза н«телка-та ; петлйцп, пбтля. 3) Два
к.УхСи конца на )ак.1^ на ризл, които зав-
рьзвать, та слугуват», като копчета.— Объг
чшй има по и1>кой м1>ста, кога ионедл1;ть
нев1.стА-т* за черквА за вЪнчинн}, мла-
доженець-тъ да ся поврьне при тьщиь си,
разкАсва петелкл-т* на рпзАт* й и пуща
въ гр*дъ1-тъ1 и еднА жлътнцА, а т»а го
дари съ н*что крьпА.
Че си поврьнл^ съ1новъ1,
Тещи петелкА да скя^сать,
Въ па8в& й шлъти1(<& да спущать. Шс.
Пет^лчица, ум. ж. и петблчя, ум. ср.
оть петблка.
Пбти, междом. Въ изречение : пети, пети
кунки! така п'Ь№ТЬ на д'Ьчица и гъ1 учять
да си плескать рАЦ'Ь-тъ1 ; лади, лйдушкн.
'Петипйсвамь (да петимншш), гл ср. Гр.
Глядамь, жьдувамь, жшла, мил1">№ за н*-
что, петименъ сьмь за н^Ьчто ; жадать,
ин-Мть сйльное желан1е. Петимисвамь
за комачя хлЪбъ.
Петимйсваню, с ср. отъ нетипйсвапь.
ПетимйшБК, ешь, — мйсахъ, гл. свр. отъ
иетимйсваль.
'Петимйш, с. об. Петименъ, жьденъ, галенъ,
милъ, ненагляденъ, кайметлпш.
Роди майка девять съ1на,
Девять съ1на, еднж щеркл,
Едн& щерк& джанъ-фикиьк,
Джанъ-фики1ж, петимиьх. ПЬс.
Имала найка сьша петиниш,
Съ1на петимиж, съшъ кайметлиьь,
Дала го, дала попъ да ся уч ,
Попъ да ся учи, дткъ да ся чин». ПЪс.
*П6тимиъ1Й, — мьнъ И — менъ, мна, мно,
пр. Гр. ЖьдеНЪ1Й, ЖЬДНЪ1Й, ЖЯДНЪ1Й, жшл-
нъ1Й, страднъ1Й, ТАжнъ1Й. гладнъ1Й ; лишен
нь1й чегб и съ чувствомъ ж:1лости объ
»томъ жаждущмй пр1обр'1;сть бноо. Не-
тимни сми за чядо, н11мамъ1 чядо, та
смъ1 жгални, ТАЖни И желае.мъ да си до
бъ1емъ. Петименъ е за с.яадк,ь думм.
Петлица, с. ж. Иетелка, петлш, коцч>а. Ко-
зата е майсторъ, зачтото съ глхЗа си
петлиг^и прави.
Петлйчка, ум. ж. отъ иетл111|,а.
Маръ момичко, иомичко,
Маръ стребрена петличко! Шс.
Петлйчя, ум. ср. отъ иет.тйца
Мори момичя, момичя,
Морь стребрено петлйчя ! Шс.
Пбглш, с. ж. Петелка, петлица, кончш. Пет-
лш на шгня, кракътъ, съ който ся зас-
пич№ мгня-то, кога да ся пече, за да не
ся изтрьси дробь-та.
иетл'Кнк., ешь — лФлъ, гл. д. Врьзвамь, за-
Петлез&рва
27
Печ^рнБца
петл'6ваиь, опетл^^вамь ; ааст^чивать, зап^т*
лнвать.
Петпезйрка, с. ж. Въ едн* п^сень така са
нареченъ! Бънолскъх-тъ! момъ1 за см1Ьхъ.
Нетр'Ь ми с;11 вси-тъ! нонъ1,
Вси-тъ1 комъ1 ваписанъ! :
Велешкъ1-тъ1 — трендафили,
Бъ1толскъ1-тъ1 — петмбзаркъ!. Шс.
Петмбзець, ум. м. отъ петпбзъ. МалЕО
петиезъ.
*Петм6зъ, с. м. Т. Пекмезъ, пр^Ьварено слад-
ко вино мусто на гасто съ тъ1Кв&, съ дру-
гъ1 плодовъ! въ нвго ; маджюнъ, рлчелъ,
агда; родъ варенья.
Петни Ср'Ьщася въ изречение: петни вра-
га до прага!
Петно, с. ср. в. иатнб.
Петбнш с. ж. СрЬщася въ вдна п^^сень за
конь:
ДобрЪ ии дойде, Марко ле,
Съсъ та1а кон1а петошж,
Съсъ Т&1& младл невЪстж. П^Ъс.
Пбтора, с. ж. Петура.
Петрйнъ, им. соб. мжжско.
Петрию, им. соб. женско.
Петрови пбсти. Пости-ти за Петровъ-день ;
петрбвки.
Петровка, с. ж. Мблъка, крушш, что узря-
ва по Петровъ-день.
Петр6вскъ1й, ска, ско, пр. отъ Петрбвъ-
день. Петровски череши. Петровски
пекове — Квановски мразове .
Петрбвчя, с. ср. Пиля петровия, излу-
пило ся около Петровъ день,
Петрбвъ-день. Праздникъ 29-й Юним за-въ
честь на Св, Апостолъ! Петръ и Павелъ ;
Петровъ'День.
Петрбвъ-крьстъ. Раст. цв*т1е парчюлм.
Петровъ! гащи. Раст. С г?/с;^а/г^ Ьи1Ьоза,
лисичина, л'6сичпна, пЬтлевъх гащи, курвич-
ка ; хохлатка.
Петрожйлка, с. ж. Раст. Р1ап{а^о, брьци,
буквица, буковица, жилавець, живовл'Ькъ,
жиловл-Ькъ, жиловникъ, жиловлакъ, жило-
главъ, пятожилъ!, сучи-тъчи, тъчи-тъчка,
тяговець ; подорбжннкъ, попутникъ.
Петружблъ, с. м. Раст. РеггозеШшшь заН-
угш1, магданосъ, майданосъ ; петрушва.
Петрушь, им. соб. мжжско.
Петура, с. ж. Петора: 1) Разточено т'Ьсто
на листо; губа, обга, олба; листъ т«ста,
лепеха, лепешка. 2) Н1Ьчто тьнко като
КНИГА ; пластина. Дю/волсюл-тхь пари
С/К па петури.
Пбтурка, ум ж. отъ пбтура.
Петлакъ п пбтъкъ, ди, с. м. Петаци, пе-
теци: ммакъ, парче отъ н^какъвъ платъ,
парцалът, изл1^зли отъ вроеню абяно н1&что ;
обр'ЬзЕЪ1; окроекъ, обрезки.
*Щхера, с, ж. Тр. Свекръва.
*Шхеръ, с, м. Гр. Свекъръ.
Пехлевй^нка, с. ж. Жена, мома пехлеванъ.
*Пехлеванлжкъ, с. м. Т. Умение да ся
боримъ ; борба, борбежь, бора, борете ;
борьбй.
Пехлев&нскъхй, ска, ско, пр. отъ пехле-
вйнъ.
Пехлев&нчя, ум. ср. Малъвъ, младъ пехле-
ванъ.
*Пехлев&нъ и пехливйнъ, с м. Т. Пей-
ливанъ, пеливанъ, борачь, борець, борбець,
бодець ; борецъ, силачъ. Ако си п^хли-
ванъ, отдолЪ стой. Разгрл^дился като
пехливанъ.
На любовь веди вралий Марко,
Да осЬдли пехливана конш.
Да си ходи на иалъ манастиръ. Шс.
Пбцамь (да пецн&, пецнувамь), гл. д. Ра-
ншвамь съ жило ; жилш, клосамь, клукамь ;
жалить. Осъг те пенели пю язика. — ца-
НЪ1Й, прич. стр. Клосанъ1Й, жиленъ1Й.
Пбцаню, с. ср. отъ пбцашь.
Шцнуваль, гл. уч. отъ пбцнл;.
ПбцнЛк, ешь, — нхлъ, гл. ед-кр. отъ пб-
цапь. Да жилна, да клосна. — н^т'Ь1Й,
прич. стр.
ПбцО, им. соб. МАЖСКО.
Шче, им. соб. МАЖСКО.
Печбн1е, с. ср. отъ певж и печс^к.
Печенйца, с. ж. Ц1Ьло мгня опечено.
Печбнка, с. ж. Чернъ1Й дробъ ; печень.
Печбнка, с. ж. Раст. папуръ въ 1-то зна-
менование.
Печенка, с. ж, Чюкано мясо, свито на суд-
жукъ и опечено на скарА ; кебапчя.
Пбченъ Бранъ. Раст. павитъ въ 2-то знам.
Печбнъ1й, нъ, на, но, прич. стр. в. певж.
Пбчень, с. ж. НЪчто печено, печиво ; пе-
чиво, жаркое. 1Адохми печень.
Печйво, с. ср. Кебапъ, агня или что да е
друго печено; печень. Дадох/^ ми много
пари., печива, благи и друдзи ^шботи.
Шчивъ, с. м. Точено, баница, мазникъ,
млинъ, плакеда, корница ; родъ слоенпаго
пирога.
УиФла невЪста-та погача да и'Ьсв,
УмЪла невЪста-та печивъ да суче. П-Ьс.
Пбчюрка, с. ж. ГАба А^апсиз сатрез{пз,
пичюрка, баджюръ, гюбреница, червенка ;
шаипиньбнъ, печернца. Задъ врата-та-
й печюркъг никпл\ть. — Кучешка пе-
чюрка, ГАба ЗАНдракъ, А^аггсиз тизса
Низ ; мухомбръ.
Печюрница, с. ж. Точено съ га6ъ1 печюркъ!.
11еч11Б
28
ПешБЙрець
Имамь аевл работил,
Често кук}А м'Ьт1аше, . . .
СрФдъ пукъ! го бершше,
Него ми го вад1аше,
Да ми раст;;.ть печюркъ!,
Да ми м^сить иечюрници. Шс.
Леччк^, ешь, п^кохъ, п^клъ, гл. д. 1} Пе-
КА. 2) Глядамь, яал1^гамь, труд&ся за и1^-
что ; печься, ваботиться.
Леле д*до, леле татко.
Ничто кусуръ не оставихъ,
За да ми те пол'Ькувамь,
Пешахъ за да оздравишь. Тжжгачка.
Печшла, с. ж. Печмлба : 1) Всичко, чтото
н1Бкой спечмли отъ ц-Ьчто, отъ нЪкакв* ра-
бот*; добъ1вачка, добъ1Вка, добъ1въ, при-
добъ1ВЪ, стекъ, кмрь; прнбмль, вйигрьдшъ,
бнришъ, вйгода, польва, хабаръ. Съ пе-
Ч1алж; вйигришно. 2) Когато н1Ькой ра-
бото, та иечгалн ; печшлйше, печмдь. Оти-
шьлъ на печтл,^, да иеЧ1алй. 8) НЬчто
добъ1то случшйно или съ долнкь цЪнА ; ке-
лепиръ; навалъ, навальщинп, пожйва, на-
хйва, добйча.
11еч1алба, с. ж. Печшла.
иечьолбица, ум. ж. отъ печтлба.
Нечшлеше, с. ср. отъ печюлга».
Печшлица, ум. ж. отъ печшла.
Печшлникъ, с, м. Който печмли, който си
изкарва ир*хранА-тА, който принасш въ
к*щи ; печмловиикъ, домовникъ. Момата
гляда момъкь-тъ да е работникг, пе-
чшлникъ и честенъ.
11ечшлнъ1й, — льнъ и — ленъ, лна, лно,
пр. Който има н^какв* печгаль; тАжиъ1Й,
скръбиъ1Й, Бах&рцъ1Й; печальний. — лно,
нар. Тажно, скръбно, жгално, кахжрно ;
печально.
Печ1аловитЪ1й, тъ, та, то, пр. Что има
печил* отъ него, что докарва печмлж ;
к}аровнтъ1Й, кюрлию; прйбмльний.
иечшловинкъ, с м. Печмлнпкъ. Гале пе-
чшловникъ — отъ надворъ иде, у к/кщи
носи !
Цбчшль, с. ж. Печшла, печшлба, печшлен1е,
кшръ, кшруваню.
Отиде Найденъ на пешаль,
Саеч1ади 11еч1аль хубав^&,
Па ц& ЧИЧ10 си донесе,
Та му е иупвлъ чиша му,
КуПИЛЪ му ДОбрЪ! бЪ1В0ЛЪ1. НЬс.
Печшль, с. ж. Т*га, тлжба, скръбь, жшль,
гръ1жш, жпгъ, кахАръ, тягоба; псчаль,
кручйна, грусть, горе.
11еч1алнЕ, ишь — лйлъ, гл. д. 1) Съ рабо-
ТА, съ купуванш и продавани или съ другъ
н1и!ой начинъ вад* паръ1, печшлбл отъ
ц'Ьчто; сиечшлвань, добъ1вамь, кшрувамь,'
кшр» ; нахнвйть, доставАть, пр1обр'Ьтйть,
добивДть, нахивДться. Луди печталили,
мждри разтуршли. Братъ аа брата
печчали. Богу ся моли и самг печм^и.
2) Сподобшвамся да ииамь и'Ьчто; сиечшл-
вамь, добъшамь ; добмв)1ть, ир1обрЪт]^ть.
Съ това печталишь прпштели. В) На
игр*, на басъ или на друго и*что азъ из-
лизамь отгор'Ь, мош-та дума излиза нрава ;
надвивань, спечшлвамь ; вмйгривать. Пе-
чтолък на басъ; вийгривать заклйдъ.
Печмльа врЬмя, глядамь да ся ползувамь
отъ врЪмя-то, отъ работъ1тъ1 ; вйиграть
врбия. 4) Глядамь, гръшася, трудл&<'я, за-
л'Ьгамь, чал&щпсвамь; старДться. Азъ пе-
чшлихъ да тя обЪсять всрЬдь чаригиш-
тл1 на сух/и-т/а врьбж. — ЛНБСЯ, гл.
стр. и вгзвр. Сега м,у>.чно ся печтли.
— леиъ1й, прич стр. Печю,лено-то съ
чюждъ трудъ, лесно ся изгажда.
11ечгал1^ся, йшся, — йлся, гл. об. Горю-
ваиь, гръ1Ж1&ся, ЖШЛ1&, жигуш, скръбш,
т&гуваиь, ТДЖ1&; печйлиться, тухйть, го-
ревать.
Печштаиь, гл д. Съ натисканю изкарвамь
намазанъ! съ мастило, съ бои буквъ1, обра-
зът и какво да е друго нЬчто ; бастисвамь,
щампосвамь ; печатать, вибивать, н<атнс-
нять, оттиснять, оттйснивать, оттйски-
вать. — мся, гл. стр. и възвр. Вастнс-
вамся, щампосвамся. — танъ1й, прич. стр.
Печитаи!^, с. ср. отъ печштамь.
Печьатець, ум. м. отъ печштъ.
Нечштиица, с. ж. М^^сто, дЪто иечштать
н'Ьчто ; печатня, типографш.
Печютчя, ум. ср. отъ пачштъ.
Печттъ, с. м. 1) Жел'Ьзна ллочица съ пис-
мо, съ образъ на неа за печштан1е врьху
н1Ьчто ; михюръ, вула ; печать. Издльбалъ
му печчатъ. Изгубихь си печката. 2)
Отпечштано, напечштано отъ печштъ на во-
съкъ, на книг/^ ; михюръ ; иечать. Пе-
чштъ-тъ излЬзе замрьчканъ. Счюпися
печк^тъ-тъ на писмо-то.
*1Гешйпъ, нар. Т. Пб-напр1>дъ, прьво; снср-
ва, сначала. Да шмь пешинъ азъ, па
послЪ ти. Пешинъ заплати, че тогай
клати. Пешинъ помисли, па тогава
продумай. Купувамь съ пешинъ пари,
още при нокупкА-тА броиь наръ1-тъ1 ; по-
купать на чистия доньги.
*11ешк6шь, с. м. Т. Пештежь, даръ, пода-
ръкъ, армаганъ; даръ, иодарокъ, гостй-
нецъ. Който ималъ двЬстЬ пари, по-
харчилъ ги и нЪмалъ съ что да купи
пешкеши за домашни-тьг си.
Петкйрсць, ум. м. и пешкнрчя, ум. ср.
отъ иешкйръ.
•Пешкйръ
29
Пйже
*Пешкйръ, с. м. Т. Крьпа за изтръхваню
рАц1Ь-тъ1 и лице-то ; нар&чникъ, прЪзржч-
никъ, просопъ, ряда, обрусъ, убрусъ ; по-
лотенце, отиральникъ, утиральнякъ.
•Цештежь, с м. Т. Пешкешь.
Поиожя ми, царь сватъ1Й Никола,
Да си пойдамь 1а въ Святл Горж,
Ничто завалъ тамъ да не сторамь,
На игуменъ пештежь ке му давамь. ПЬс.
Пештемйлець, ум. м. отъ пештелйлъ.
•Пештемаллукъ, с м. Т. Чтото зима н*-
кой, кога предаде другъшу дюкганъ-тъ, въ
който е с'Ьд'Ьлъ по наар^Ьдъ.
Пештелйлчя, ум. ср. отъ пештемйлъ.
*Пештем4лъ, см. Т. Престилка, съ кокь-
то ся завивать въ бан1& за да не имъ ся
видять срамнъ1-тъ1 чясти.
Шшца, с. ж. Пехца, пещца.
*Пешь, пешове, с. м. Т. 11р'Ьднм-та пола
на др'6х2ь ; пр^дникъ. Намокрилъ си пе-
гиовъг-тш. — Трътихъ му ся въ пеша,
подъ1рихъ го, посл^дихъ го.
иещера, с ж. 1) Голяма дупка надлъбоко
въ канар&, подъ зем1&-т&, въ планина ;
нъхрець, нмрище подзидъ; пещера, пече-
ра, гротъ, вертепъ.
Доръ туй си змФй-тъ издума,
И си ми Радг. задигна,
Издигна гор'Ь въ небеса
До въ1сокъ1-тъ1 канаръ!,
У широкъ1-тъ1 пещеръх. Шс.
2) Долапъ въ зидъ безъ врата ; камара,
хирида; алькбвъ, ниша.
Пещерица и пещерна, ум. ж. отъ пе-
щера.
Пещеря4, с. ж. Джебъ, пазварннкъ.
Брькн& въ б'Ьл& пещери^,
Извади б']^л& марамА,
Лице-то да й обръ1ше. Шс.
Пещерникъ, с. м. 1) Хл*бъ пещникъ. 2)
Здравъ, пъленъ и червендалистъ чловЬкъ ;
здравенакъ, здравица, левентъ ; дн)ж1й, здо-
ровявъ.
Пещица, ум. ж. отъ пещь.
Пещникъ, с. м. Пита хл1^бъ ; пещерникъ,
фурникъ, самунъ. Два тгещника хлЪбъ.
Пещнйчка, ум. ж. Малъкъ пещникъ.
Подъ б'Ьл& чешм& с'Ьд1аше,
Пещничкл хлЬбець юдгаше,
Къ1тк& ми цв'Ьт}е къ1Т1аше. ПЪс.
П4щнъ1й, — щьнъ и — щенъ, щна, щно,
пр. отъ пещь; печнбй. Мещенъ хлЪбъ.
Пбщца, с. ж. Пешца, пехца : пещь, въ кож-
то най-напр'Ьдъ топять жел'ЬзнА-тА рудж,
кога да вадять отъ неа жел1&зо ; видньа ;
домна, доиенная печь.
Пещь, с. ж. 1) Въ стаа оградица отъ тух-
лъ1 или отъ друго, кошто ся пали съ огънь,
та ся топли стам-та ; пламяница, соба, кюм-
бе; печь, пещь. 2) Ограда за печете въ
неа хл-Ьбъ ; хл-Ьбарница, пламяница, фурна;
печь. ВидЪло теля пещь, сЬкало че е
манастиръ. 3) Хл1Ьбъ, тухлъ1, или друго
нЬчто, колкото може да ся побере и опече
изъ единъ пжть въ еднж пещь ; печь, об-
жйгь. Изидать тю еднл пещь хл-Ьбь.
— Пещь за топенче желЪзн» рудм,
пещца, виднм. — Дегць за горЬте варь,
варница, жижница. — Дегц^ за горЬнче
вАнглища, жижиица, локва; ^голня.
Пи, пи, междом. За въ1кан1е кокошкъх ;
тхкъ, т&къ ! ципъ-ць1пъ, ти-ти, типъ.
Цивй.ица, с. ж. Животина птавица.
Аианъ, моме, ти ся молтиь,
Жити твой-тъ! чатиа в'Ьждъ1
Како морскъ! пиванци. Шс.
Пйвка, с. м. Пиенк, пиеница.
Иванъ си пие въ иехан&,
Ратаи кажкть Ивану :
Иване, нашь чорбаджие.
Каква тя нивка хванало.
Като ти нива пожлта,
А сноше-то ти несбрани ! Шс.
11йвкъ1й, вка, вво, пр. Что ся сладко пи .
Пивко вино.
Дружино в-Ърна, сговорна,
Сладко да въ1 е тденю,
Пивко да въ1 е пиен1е,
Мен* ми изинъ удайте
До дома малко да ид&. ИЬс
ийвнпца, с. ж. Дюкшнъ, д1&то ся продава
вино и ракиш ; кръчма, кръчмарница, зим-
никъ, капелиш, механа ; кабакъ.
Пйвничва, ум. ж. отъ ппвница.
Пивъ, с. м. 1) Паръх, что давать на булкж
дарени-ти отъ неа сватбари ; крьсть. 2)
Чмшм съ вино, въ коюто сватбари пу-
щать паръ1-даръ на булкА-тл.
Пивтнца, с. ж. Раст. Нгрргпгз 1т1^агг5,
борика, срьпъ ; вонехвбстникъ обьхвновен"
нь1й, водянйя сбсенка.
ПпдппйшБа, с. ж. Птица пендупашка.
11певица и пйевица, с. ж. Животина пиш-
вица.
Пйево, с. ср. Пиен1е, вино, раким. Пригот-
вила шдиво, пиево.
Пи^на, име соб. женско.
Пйеню, с. ср. 1) отъ пЙББ. Пиеница, пйв-
ка. Дай му само мденое и пиете. 2)
Вино, ракиш, всичко что е за да ся пие;
пиево; пит!е, питье.
Пиеница, с. ж. Пьенхе, пивка.
Пйенъ1Й, прич. стр. в. пйхж.
Пйже, с. м. Така казвать на малко д'Ьтя
още некрьстено, белъ имя ; кушле, голче,
гушле, джоля, ж1У1&зко, еврейчя, некрьсте-
Пиж^втвъ
30
Пилило
ничя, некрьстчя, ноня, пуже, пурде, пушле,
шюдко, шюля.
Пижовткъ, пйжекъ н инжекъ, с. м.
Жнвотина иасмолсць, насочи.
Пнжелъ, с. м Жнвотина пасочя.
Пнжю, с. ж. Женско малко д^тя още некрь-
стено ; голка, гушда, кушаа, кушленка, иу-
жш, пушла.
*П11:ша, с. ж. Гр. 1) Карезъ, гарезъ, отмъ-
щение, мьсть ; иесть. 2) Инать, наинатъ,
самоглавщпна, бъ1КОВитость; упорство, у-
прямство, огурство; напсрекоръ, наело.
Не сЬдн, моме, не въ1кай,
Нело ся хващай у хоро,
Пвзма тя води тудЪва! Шс.
БЪла Бо1ана не дойде,
На уиоръ ПИ8М& дрьашда. Шс.
•Пнзланию, с. м. Любовнпкъ, запорнпкъ.
Ийзхете, с. ср. отъ пйзшбб и пйзмнкся.
ПйзмНБ, ишь, — мялъ, гл. д. Гр. Мраз&,
ненавнждамь, не объпюмь ; неяавйд-Ьть.
И най-послЪ оточто ъа ттзмЪлъ, ъа
удрилъ СО клт^а, что да може по срьд-
це-то. — мнБСЯ, гл. вз. Не ся объ1чммъ1
съ н^^кого, мразимся, иенавиждамъ1ся, ка-
рамъюя.
ПййвпБЪ, с. м. Птица То1апиз, пийвица ;
лбвннкъ.
Пййвица, с. ж. V) Птица пнйвикъ. 2) Раст.
нпйвьць.
Пййвьць, с. м. Раст. ЬоНи^п ити1еп1ит,
бльвавпца, бльвпца, блювавица, пийвица,
пиовець, пишвець, пишница, пл1^венъ, упои-
телно жито, делиджанъ ; плевелъ л'Етн1й
нлн опьяняющ1й, головня.
иййнувамь, гл. уч. отъ пкИтх.. Пинвамь.
Пййн^к, ешь, — яалъ, гл. смякч. отъ ПЙВБ.
Да пиш отъ Н1&ЧТ0 малко ; да пин& ; хлеб-
нуть. /7ггймл1гс« си.
Пйваль (да пявнх, пйвнувамь), гл. ср.
1) За ПТИЦ& : въ1камь нию, пию; ппщ&;
инвать. 2) Въ1камь, пищ& много слабо;
пнЕать. Да не си пикнжлъ, че мьгсли . . .!
ийкапнз, с. ср. отъ пйкамь.
Ииккищ с. ср. отъ пибйнб Пикаьаше.
ПикйнБ, ешь, — калъ, гл. ср. и д, Пущамь
си вод&ТА ; моча ; сцать, иочнться. —
кйаъ1Й, 71рич. стр. Тукг е пикано, н'Ь-
кой е пикалъ — Още на лопушь пикае.,
още е младъ, още е д1Ьтя, аджемим. — Пи-
кала булка-та, нЬчто голЬмо станжло. —
Пикалъ на осъг, много е лютъ, сертъ. —
Пикалъ срЪщу слънце-то, н^Ьмалъ другъ
гр^Ьхъ. — Пикай на него., остави го, зар1Ь-
жи го, махнися отъ него. — Пикай, че ся
оглядай да видишь, какъвъ си. На гла-
вж-тж му пикаугть., пакъ той казва :
дгждг лЪти.
ПнкДмшю, с. ср. отъ ликАнк. Пиканю.
ийкла, с. ж. Когато ся попикана, напикава;
иочла; сциха.
Пйкле, с. м. 1) Който ся ноникава, напп-
кава ; мочле ; сциха. 2) Младъ никакъвъ,
недостоенъ, некадлренъ за ничто. 3) Който
пие много и ся опива.
Цикнйца, ум. ж. отъ пивию.
Пйкнуваиь, гл. уч. отъ пйкнл;.
11ЙК11Л1, ешь, — нжлъ, гл. ед-кр. отъ пй-
камь ; пнкнуть.
Цикиш, с. ж. Вода, что пзтичш, кога сн
пикае ; пикочь, мочка, мочь ; иоча. Пикнш
безъ прьдн1ж — сватба бсзъ гждулкял.
Пйко, с. ср. Една игра; бабка, фичоръ.
Пивбчь, с. м. и с, ж. Пикнш.
Пивъ, с. м. Въ игр& на свинкл^ дупката
на всшкой играчь; бикъ.
ПилД, с. ж. 1) Желязна пржтчка съ з&бъх
отъ вси странъ за изглаждана н'Ьчто ; тер-
пугъ. 2) ЖелЬзна тьнка дъсчица съ назл-
бенъ ръбъ, за пр1Ьтръ1ван1€ н^что ; тръюнъ ;
пили.
Пилйвкъ], с. ж. мн. Дребнъ! паръь
*иилй.въ, в. пилАфъ.
*Пилйтъ, с. м. Млчитель. Страшенъ пи-
латъ е.
Пилйфець, ум. м. Малко пилафъ.
'ПилАфъ, с. м. Т. Пилавъ, гостба отъ ва-'
ренъ оризъ, попаренъ съ масло ; пнлйвъ,
пловъ. Съ лафъ пилафъ не става. Пб-
добрЪ насамо лобутъ, нежели въ кала-
балх^къ пилафъ. — Азъ щ/^ ти хапнм
отъ пилафа, ща ся намЬра на погребе-
ние то ти.
Пилегбрка, с. ж. Птица Сегорз аргаз^ег,
пчел01адъ, дъждовникъ ; щурка.
Пилбню, с. ср. отъ ПИЛ]^.
Пиленйга, с ж. Н']&каква люта тр'Ьва.
Вар й, варай, проклятъ! Ахрганкъ!,
Авъ не пии& бъ1лк& чюмериг&, лют& пидениг&,
Азъ си ПИ1& руйно б%ло вино. Шс.
Пиленце, 1) ум. ср. отъ пиля. -йГжс« пЬ-
тглъ — пиленг^. 2) с. ср. Така казвать на
галено на малкъ! д^ца.
Спи, спи, пиленце,
Майка ти е на копани;,
Баща ти с на оран1е.
Кака ти е на р'Ьк&-т2,
Байче ти е въвъ гор&-тж,
Спи, спи, пиленце. Шс.
Пилепйшка, с. ж. Птица пендупашка.
*Пилив6ръ и пеливбр , с. м. Гр. Гра-
дина.
Пилижпикъ, с. м. Палешникъ на рало.
Пилило, с. ср. Пилци-тъ], что с& ся и.злу-
пилъ! отъ едно л'Ьж}ан1е; чюоило. Това
Пилйца
31
Пиперлйвъ1й
пЬтля е отъ друго пилило, та е по-
малко.
Пвлйца, ум ж. отъ пила.
Пиличка, с. ж. Една д-Ьтска игра ; ииюга,
пилшкъ, гага.
Пйлнл;,, ешь, — нл&лъ, гл. ср. свр. Да ся
прьсн*, да ся разпрьсиА, да ся разии111№.
Пилешка, с. ж. Кокошка, комто още не е
носила мйца; мрица, полатка.
Пил1^, йшь, — лйлъ, гл. д. Трънж, тръкамь,
р^Ьжж н1Ьчто съ пила; пилйть.
ПЙЛББ, ишь,— лилъ, гл. д. За квачкА : ш^-
ТА, луп1& пилци; висйживать, виводйть,
лупйть, сидФть на яйцахъ.
Отъ Ивана хаиръ нЬма :
Въвъ чомбазъ му змии пилять,
ВЪВЪ уши му МЪ1ШКЪ1 ПИЛЯТЬ,
ПрЬзъ ноздръ! му мухъ1 хврькать,
Нехтк му ех до лактге то. Д-Ьс,
ПИЛЯ, пилета и пйлци, с. ср. 1) Вейка
малка птица ; птица. Гарваново пиля.
2) Малкъ1-тъ1 на кокошка ; ципленовъ,
курченоБъ, куря. 3) Пиленце въ 2-то зна-
менованпе. — Нощно пиля, вечерно пи-
ля, животно УезрегНИо тиггпиз, в'Ьщерь,
карал'Ьпъ, лиликана, лилмкъ, люлмчя, не-
топъ1ръ, прпл'Ьпъ, слЬпо пиля, сумракъ ;
летучая мъ1шь, нетопйрь, кожанъ. —
Стюрядь пиля и крьглю. И пиля има
млЬко. На всшкое пиля мясо то не ся
шде. К;9^дЬто ся пиля опили яо^ тамъ
му е мило. Всшко пиля ся хвали съ
свою, гласг. Всшка квачка около пиле-
та-та си квачи. Чюждо-то пиля ся
излупва изъ чюждо чайце. Рано пиля
рано пЪе, късно-то си дупце дере. Ра-
но пул,я рано пЬСу ако не пЪе, баре под-
скачш. М да ся грьми, и да ся блъска,
ти си пилци-ти не пръскай.
ПйлшБЪ, с. м. 1} Птица орелъ, что граби
пилета ; доганъ, гръкъ1нш, усорлица. 2) Ц*-
1а черупка отъ мйце, отъ което е излупе-
но пиля. 3) Игра пиличка.
Пилттищб; ув. ср. отъ пиля.
Пйнвамь, гл. уч. отъ пйнл^. Иийвамь.
Пиндопйшка, с. ж. Птица пендупашка.
Пйнець, пйнци, с. м. Опинець, царвулъ.
Пйнокъ, с. м. Пйнець, опинець.
Пйнта, с. ж. 1) Малъкъ, сплесканъ прьс-
тянъ ссАдъ за ракии ; плоска, ссадя, юзя,
шюля, литря, карта. 2) Бъклица, букла,
буклиш, карта, плоска, грънайка, белеза,
четура.
ПйнЛк, ешь, — нжлъ, гл. смякч. отъ пйнБ.
Да ПИЙНА.
Пибвець, с. м. Раст. пийвьць.
ийпа, с. ж. Пипка, пипя. Не му стига
пипа-та, не му сЬче глава-та, нЬма умъ.
ийиавъ]й, въ, ва, во, пр. Ничто и ника-
къвъ члов1&къ; иипкавъ1Й, пипннвъ1Й, ту-
тавъ1Й, тутулмвъ1Й; пипка мухле, туткунъ,
Пйпалци, с. м. мн. Щппалкъ1-тъ1 у насЬ-
комь1-тъ1 ; щ^пальце у нас-квомихъ.
Ийпаиь (пйпвамь, да пйпнх, пйпнуваиь),
гл. д. 1) Хващамь съ прьстю-то си н'Ьчто
полека ; барамь, балань, халамь ; прикасать*
ся къ чему,] щуоать, осязйть, трбгать.
Пипа мя по крака та. 2) Въ тьмно,
безъ да виждамь трьсА, тражж да нам11р1А
н'Ьчто съ рАцЪ-тъ! си ; жбарачь ; искать
ощупью, шарить. Нипамь да намЪрш.
свЬщь-тж. 3) Варамь катна, закачммь,
зад'Ьвамь ; трбгать. Не го пипай — пи-
перъ е. 4) РаботА. шюшна нЪчто едвамь,
ьдвамь ; пипна, тутнА, тутнАся; копошйть.
Не пипай, а работи — мся, гл. стр.
и възвр. Пипамся пю главж-т?к. Не да-
ва да ся попипа. — панъ1Й, прич. стр.
Нипано е, н^Ькой е пипалъ, барано е. —
Като съ памукъ пипа, бара, хваща леко,
каквото да не боли. — Питай, че пи-
пай. Да пипашъ не е шяга, да питашь
не е бъда. Каквитю ржцЪ пипали, тхт-
восъ гръбина носила. Пипа като пишнъ
(като слЪпець) да найде дувара си.
Оставенл1 женя. и нахапан;^ чюшк/и не
пипай. В. пйпнл»,.
Ийпаню, с. ср. отъ пйпамь; бщупь.
Пйпвамь, гл. мн-кр. отъ пйпамь.
Пип6ревъ1й, въ, ва, во, пр. отъ пип^ръ.
Что има пиперъ ; пиперивъ1Й.
Пипбрець, ум. ж. Малко пиперъ. Единъ
сака шикерецъ, другъ сака пиперецъ.
Пиперйвъ1Й, въ, ва, во, пр. Что имя пи-
перъ ; пиперевъ1Й, пипершвъ1Й.
Пиперйжен1е, с ср. отъ пиперйжш;.
Пииерйж1Ж, ешь, — желъ, гл. ср. За мас-
ло, за мазнъ! н1&чта : закачшмь гръло-то,
брьждА на вкусъ, дерА, люта, грана ;
бь1ть гбрьклимъ на вкусъ, гбрькнуть,
мбзгнуть. Масло-то е зело да пипериже.
Пиперйчя, с. ср. Раст. Ро1у^опиш 1ара-
и/о1тт, щавель, щавунмкъ.
Пиперка, с. ж. Раст. Сарзгсгшг аппгшг п
неговъ1Й плодъ; пиперъ, червенъ пиперъ,
чюшка ; перецъ стручкбвнй. Лютъ като
пиперка. Малъкъ катю чтперкя. — Гор-
чливи пиперки, раст. РкузаН$ А1кекен^г,
добричь, добрпчя, лазаркъши, мурдаротъ!,
м1&хуничя, м'Ьхуикъ1, назлово бъ1Л1е, плюс-
кавичя, плющавичя, црьвеница ; жидбвск1я
вишни.
Пипбрко, с. м. Който ся лесно мдосва,
лютъ чловЪкъ.
Пиперлйвъ1й, въ, ва, во, пр. Что има
много пиперъ ; пиперивъ1Й, пипермвъ1Й.
Иип^ринкъ
32
ПАр1^1
Инп^рннк!», с. м. и пит^рннца, е. ж.
СсАдь за дрьжшин} въ него пнисръ ; персч-
ннца.
Инп^рчя, ум. ср. Ма^ко зрьно тшерь.
"Пит^ръ, см. 1) Растение и нюдъ пи-
иерка; червенъ иипе.ръ. 2) Пзсушеиъ! и
счюканъ! на ситно пииеркъ! за носъшканш
мютио. 3) Черснь пиперъ, раст. ^^гре^
пг^гит и неговъ1Й илодъ ; пбрецъ. — Дивь
пиперъ, едно растение. — Чюка му пиперь
на глов/К-Ш/К, млчи го. — Вг всшко гръ-
ня м пиперъ. Манджш за хилядо^ тт-
перь за дукато. Соль, пиперь да е, най
сговорь да е. Щм тя прат;а да зо-
бигиь черъ пиперъ. Днгволу пиперь въ
очи. Който гляда — соль и пиперь въ
очи. Лютъ пиперъ да го изгори! Чпю
е най-спорно вь кмщи ? Гат. — Пиперъ.
Ипп^ршвъ1й, въ, ва, во, пр. Что има пи-
перъ, что е съ пиперъ; пииеревъ1Й, пипе-
равъ1Й, пиперливъ1Й, пипреиъ1Й.
Пйпетница, с. ж. Бо1есть пипка.
Пйпетничшвъхй, въ, ва, во, пр. Что има
болесть пипетниц^; пипкавъ1Й.
Пйпи. Въ изречение : каквото куко, так-
вось и пипи.
Пйппцп, с. ж. мн. Животина кокогат въш-
ка ; кокошпна, еоеошинсць, вокошинекъ,
кокопшншкъ, въшканица, с']&мчя, швелкъ!,
шелкъ!. Когато единъ чловЪкъ има мно-
го сток»^ щ;г^ть /л изшдлть пипицитьъ.
Пйпка, с. ж. 1) Болестъ, что става на ко-
кошкъ1-тъ1 и уобще на птици-тъ1 на язъ1-
ва, та не мог&ть да Е1ЬВ2&ть, да шд&ть ;
пипница, пипетница ; тип/нъ. Хванл1ла
гь1 пипка. 2) Ничто и нивакъвъ члов1^къ;
пипавъ, нухле, мухла ; пентюхъ, пень,
блухъ, плюгйвецъ. — НЬма питтм. въ гла-
в/К-Ш/К си, нЪма пипа, нЪма пипя, не му
стига умъ-тъ, нЬма умъ. — Тъй му сЪче
пипка-та, толкова му стига умътъ, тол-
кова знае. — Пипка да го хване! Пипка
да го тргти.
Пйпкавъхй, въ, ва, во, пр. 1) За птиц& :
что има болесть пипкл; пипавъ1Й, пипет-
нич1авъ1Й. Пипкава кокошка. 2) За чю-
в1^Еъ : ничто п никакъвъ, еойто не ун'Ье
ничто да врьши ; пипка, мухле, тутЕунъ,
пипавъ1Й, иипнивъ1Й, тутавъ1Й, тутулавъ]й,
потишливъ1Й. Пипкаво момчя. — во, нар.
Еато пипЕЖ, Еато пипвавъ. Бара пипкаво.
Пйпкался, гл. об. Щурамся, нанася, не мо-
г& да сврьш1& н']^что, не ми врьвп, размаМ-
вамся. Пипкамся сь тлък работят.
Пйпканю, с. ср. отъ пипкамся.
Пйпнатю, с. ср. отъ пйпнл^.
ПипийвЪ1Й, въ, ва, во, пр. ПииЕавъ1Й въ
2-то знаменование.
Ийпница, с. ж. Болесть пипка. Пипница
и трьтница вЬ1 хван,у^ла !
Дйпнувамь, гл. уч. отъ пйпнл;.
Ийппл;, ешь, — нжлъ, гл. ед-кр. отъ пй-
папь. Да допипамь, да докопамь, да дока-
ча, да докопч№, да вкончк, да улова, да
хваня& ; схватйть, п<»дцЬийть. Пгтнмхм
го. Не ЩЛ1 ли го пипнл^ ! — иЛ!ьТ1>1Й,
прич. стр. Доииианъ1Й.
ийпнл», ешь — налъ, гл. ср. Работл, врь-
Ш1& нЪчто много полева, едва едва; пипамь,
тутн&, тутн;&ся, шюшнл^ си ; коиошвть,
валДндать, валйндаться.
11вп6иевъ1й, въ, ва, во, пр. отъ пипбиъ.
Пипоневьг сЬмкьг.
Пипбнепь, ум. м. МалЕо пипонъ.
Пипопйчя, с. ср. Раст. МотогМса ЕШе-
Нгпп, дивъ пипонъ, диво дъшчя, дива
краставица, дивъ костенъ, рупеличя ; де-
рябка.
Пипбнчя, ум. ср. Малъвъ пипонъ.
Пипбнъ, с. м. Раст. СисигЬиа Ме1о и не-
говъ1Й плодъ, пепонъ, папишь, пьпешь,
дъшм, ваунъ ; диня. Жлътю кучя подъ
плетъ лЪжи? Гат. — Пипонъ. — Дивъ пи-
понъ, раст. пипоничя.
Пйпренъ1Й, нъ, на, но, пр. Пипершвъ1Й.
Солено и пипрено.
ийпчица, ум. ж. отъ пйпка.
11ЙПЯ, с. ср. Пипа, пипва. Пипя-то му не
стига.
Пипяшкбшь, пппяшкъшь и пипяшкж-
тж,, нар. Съ пипан1е ; ощупью.
Пир&лка, с. ж. Пералва.
11ир4тъ, с. м. Дебело дрьво за завличшнк,
за залостваню врата ; заворка, заворнм, за-
врьница, засовница, влючшлва, вросно, лостъ,
мьзгало, подпрячь, туркачь; аапйрка, ла-
движка, засбвка.
Пйргуль, с. ^к. Парцалъ, дрипЬлъ, вехтарь.
Оть скмсанм дрЬхя. висять пиргули.
*Пйргъ, пйргове, с. м. Гр. 1) Стлъпъ, вула;
б&шня, вйиовъ, каланчй.
Равтурюй, мале, годеж»,
Горокъ си сънакъ сънувахъ,
Дъ Миленъ градя чардаци,
На чардаци-тъ1 пирговъг,
И на пирговъ! сивъ соколъ. Шс.
2) Женева носиш н1&ваЕва.
Леле снахо, тьнка Митро,
Хай ся справтй да тя водииь,
Да тя водинь ва новъ паааръ,
Да ти купииь ЬЪл& сола
И пирговъ! позлатенъ!. Шс,
ийргъ!, с. ж. мн. 1) На чело-то на женА
КАСИ косми, които не ся вплитать въ ко-
СА-ТА, а стръчять надъ очи-тъь 2) Ш-
длъгъ! пера надъ очи-тъ1 на птица. 3)
Пиржнка
33
Пискй)леп,ь
Парцали, дрип*ли, вехтари, пиргули. Зель
си пиргьг-тъг, 6'Ьгалъ, охв1Ьйкалъ.
Пирйпка, с. м. Крьпа пиринка^ хубава
тьнка крьпа. Съ такъ1въ1 крьпъх по н^Ькои
м*ста дармвать крьстниц2ь-т&.
*Пирйнчь, с. м. Т. Оризъ ; рисъ.
"Пирйнчь, с. м. Т. См^сь отъ м1Ьдь и цинкъ;
тучь; лат^нь, бронза.
11ирйнчянъ1Й, нъ, на, но, пр. Направенъхй
отъ ппринчь ; латунннй, бронзовий.
Пйринъ, с. м, Раст. дрьво РоргНиз а1Ьа,
топола; тбполь серебрйстий.
Циркйш, с. ж. Ръ1ба Регса /^^^Vга^^^^5,
бабой, бибонъ, гергечь, гибанъ, кестеречь,
костуръ, оропъ, острика, острица; бкунь.
Пирла, с. ж. Плочица, съ коато ся играе
игрх пирля.
Пйрля, с. ср. Ягра на парът, заложенъ! въ
крхгъ, изъ който ся изкарвать съ илочицх
пирлх.
Ппрбвина, с. ж. Раст. тр1&ва пиръ.
11ир5нець, ум. м. и пирбнчя, ум. ср.
отъ пирбнъ. Гвозд^Ьйчя ; гвбздикъ, гвоз-
дбкъ.
Пирбнъ, с. м. Гвозд'Ьй, гвоздий, гвоздъ,
брутъ ; гвоздь. Цигапскъгй пиронъ, де-
белъ, кованъ ппронъ ; паламаръ, Френский
пиронъ, л1Ьмнъ пиронъ, что иде отвънъ.
— Пиронъ чорба., клинъ чорба, пзв1Ьстна
приказка ; солдйтъ изъ борбньяго зуба щ
варйлъ.
Пироука, с. ж. Пиралка, пералка.
Пирпбркамь, гл. ср. За птицж : махамь
кръ1л1Ь. Орля-то пиртьеркало съ крилца-
та си.
Пирпбркаше, с. ср. отъ пирпбркамь.
Ппрпйриш, с. ж. Гръдо ходен1е.
Пирустию, с. ж. и
Пйрусъ, с. м. Перустиж. Да ся учини
како пирустиш!
Ппръ и пйрМ, с. м. Раст. трЪва Супо
(1оп с1ас{у1оп (ТгШсит герепз), пировина,
пачм тр^ва, троска, тросковець, троскотъ,
тросъвъ, б^^лузнакъ; пирей.
Писа, с. ж. Една ръ1ба въ Охридско-то езеро.
*11йса, с. ж. Тр. Зифтъ, текълъ, смола, съ
коато мажать жел^Ьзо и м1Ьднъ1 садовъь
Писаджйю, с. м. Писець, писарь.
Тамо найде кираджиш,
Кирадяию,, писаджик),
Да си пише 6'Ьлж книг&,
Бълл КНИГ&, л^по писмо. ИЬс.
Писйлка, с. ж. Жел1Ьзна справа за писаню
съ неа ; перо ; перо.
Писана тр^ва. Растение н1Ькакво.
Пйсани), с. ср. отъ пйнизБ.
Пис4ние, с. ср. Н1ЬЕакво съчинение, никак-
ва книга. Така казва писанието. Сея-
щено-то Писание.
Пйсанъ1й, нъ, на, но, пр. стр. отъ пйшбб
въ всичкъ1-тъ1 знаменованиш. Писана кни-
га. Писани вЪжди.
Накъ1чи къ1ткъ1 см4сенъ1,
СмЪсенъ!, булне, размФсоиь,
Земи си хурв& пнсанА
И земни ново врЪтено. ПЬс.
Мене мя, иамо, «уЛ& либи,
Ката ми вечер ь доходи,
И ТЖ8И вечерь ще доде,
Зм'Ьеве съ конге храненъ!,
ЗмЪици въ златъ! кочии,
ЗмЬйчета въ кола писанъ!. П%с.
— Тъй ми е писано, така ми ся пише,
така ми е отряд ено отъ Бога, такъвъ ми е
КАСметъ-тъ. Писано му било да умре
въ тъмница; видно ему на роду било
написано умереть въ тюрьм^Б. — Гляда
го (пази го) като писано шйце. Хубавъ
като писано тайг^. Обича го като пи-
сано шйце. Писано на леда.
Писарь, с. м. Писець.
Пйсваль, гл. мнкр. отъ пйскамь, пищ&.
Писвамь, гл. мнкр. отъ пйшбб.
Пйсекъ, писва, в. пъ1севъ, пъ1ска.
Писбць, с. м. Който пише н*что ; писарь,
писаджии; писецъ, писарь. Отъ писець
едЬ кой-си (пишеся въ писма-та).
Писибббъ, с. м. Пиши-попъ.
Писвало, с. ср. Пискунъ, пищмлка. Писка-
ла от,ъ врьбл.
ПисвАлъ, с. м. Ръхба Оодго /1иугаН1г5,
бабушка, водяничмрка, говядарка, гулешь,
дерменджийка, кротушка, крькушка, кур-
ташь, куртушка, цоганчица; пискйрь, пи-
сЕОзббъ, песварь.
Пйскамь, гл. мнкр. отъ пищ^.
Пйсваню, с. ср. отъ пйскамь.
Писвлйвъ1Й, въ, ва, во, пр. Что пищи мно-
го, что издава тьнъкъ гласъ ; пнсвлйвнй.
Писвбтница, с. ж. Пискотъ, писъкъ, пискъ,
пищеню.
Пйскотъ, с. м. Пискъ, писъкъ, пискотница,
ппщеню, писканю, въхкотъ, олелии ; пие*
котня, пискъ.
Пискудйнъ, с. м Пискунъ.
Пискунець, ум. м. и писк^нчя, ум. ср.
отъ пискунъ.
Пискт^иъ, с. м. Пискуданъ: 1) Свирка, на-
правена отъ излущенл врьбх. 2) Свирка
отъ трьсть, отъ б&зъ или отъ сламкА въ
ручюло на гайдх, на зурлА. 3) Гръцмулъ,
гръкланъ на птицж.
Пискъ, с. м. Пискотъ.
Писвюлець, ум. м. и писвюлчя, ум. ср.
отъ пискюлъ; кйсточва.
'Писк^лъ
34
Пйтомптлй
'Инскюлъ, г. м. Т. Кънчица отъ коиии,
отъ копрпнж, оть пряждА ИЛ! ОТЪ друго
н^Ьчто да виси; висулка; кисть. Фесь съ
пискюл*. Сь коприняни пискюли по
краищата.
ПнсяенмД, в. пйсмянтлй.
•Циси^тъ, с. м. Т. Цексиметъ.
Писяо, с. ср. 1) Н1^что написано и изпра-
тено н'1^коку ; книга ; пнсьмд. Пратили
му писмо да си дойде. Скоро не смьг
имали писмо оть него.
Паша та писмо написа,
Че го Радану проподи :
Д-Ь да е Раданъ, да дойде. П-Ъс.
2) Писаню ; пнсьмб, пяс^нье. Учися пис-
мо, на писмо, учися да пише Знае пис-
мо, знае да пише ; пнсйть ум^етъ, онъ
граматеиъ. 3) Както пише н1Ькой, начинътъ
на писаню-то ; р;|.ка ; письмб^ лбчеркъ,
рукй. Лоше пг1Смо. Ситно, дребно пис-
мо. Писмо-пю му не ся чете. 4) Въ
мн. ч. Буквъь Криви, разкраченъг пгесма.
Пиембвиикъ, с. м. Книга съ различни пис-
ма и съ прави1а какъ да ся пиш1&ть пис-
ма ; пнсьибвннБъ.
Шсияиъхй, нъ, на, но, пр. 1) Който знае
да пише ; книжевнъ1Й ; пйсьиянний, грЛ-
иотннй. 2) Написанъхй, съ писмо; пйсь-
менний.
Пйснувамь, гл. уч. отъ пйснж.
ийснЛк, ешь, — н&лъ, гл. ед-кр. отъ пй-
шнБ. Да драсна.
ПЙСНЖ; ешь, — нхлъ, гл. ед-кр. отъ пищ;^,
иискамь. Да врясн^^ ; пйскнуть.
Пйспил'Ь, нар. Врьгамь камггкг писпи^Ъ,
пр1&иас}амь баб&, игра1& на питеъь
Писци, с. ж. мн. Въ К1ЯТВ*: да плаче
за писци
Писъ, писъ! междом. За ПАденю коткъ! ;
брЬ1СЬ.
Лйсъкъ, с. м. Пискотъ, пискъ.
Письмцб, ум. ср. отъ ппсмо; письменцб.
Пйсю, пйсю! междом. За въ1кан1е котка.
Ппсйжамь, гл. ср. Пискамь, пищж. Той
чюлъ, че едно пиля писюкало пЬкл^дЬ.
Писйжаню, с. ср. отъ писйжамь.
Пита, с. ж. 1) Кржглистъ хл1Ьбъ както
объ1кновено бъ1ва м^сенъ ; пещникъ, квас-
никъ, самунъ ; колббъ, коровМ, булка.
Изшда цЬлл1 тгмтж. 2) Пр1Ьсенъ хл1Ьбъ,
пр^сникъ, погачи, турта. 3) Кравай ; ко-
ровай, воврйга. 4) Вощина съ меда отъ
пчелъ! ; сътъ ; сотй, сбтовия ячеи. Пити
медъ. 5) Н-Ьчто изл1Ьно и ся смрьзнлло
като пит* ; Еоровйй, кругъ. Пита воськъ,
паничникъ. Пита лой. С) Кога ся н^Ьчто
крьти на петуръ! като питъь Лупися,
чюпися на питлг. 7) Объ1чтй да ся м1&си
н мде пита, кога ся роди д'Ьтя : пануда,
погачи. Пе сьмь му биль на питлх-тж,
тл да му знаьгг години-ти. Ного^юди-
чина пита, повойинца. — Царска пита,
м1>сена съ 1айца и масло и подсладена съ
медъ или съ Л1екеръ пита, что раздавать
пон*йд11 спорядъ Василовъ-день. — Пие
хлЪбъ нЪмами, а котка-та питл вла-
чи Падни, пи7П'*, да тя изшмь. Пита
сладка, нг горчива платка. Ще дойде
голЬмг день, малка пита. Златий
сватъ срЬща безь пипьух горящл^ Глож-
ди, бабо, дрЬнкъг, доклЪ дойде топла
пита. Колкото пд-стои пита- та, по-
добри гостю чшка. Кога пита и плоска,
кога пита самичка. Кога пита и пло-
ска, скоро и безь питм. Мльчтань пи-
Ш/К изшда. Сь чюжд,у{ пит/а на май-
чинъ помянь. П пита-та ц-Ьла и глад-
ний съгтъ (и кучя-то сито). Пемеся
пита, пакъ не се знае, кой гце да ш
нгде. Лема сьмь питм брала за него!
Печь пита два дни ! казала домакъ1ни-
та. — Гость така три дни, отговорилъ
гостянинъ-тъ.
Питйрь, с. м. Пита, кравай.
Питбнкъ!, с. ж. мн, Пощянка отъ никакво
питие. Пощянки, питенкъг, разнесЬте-
ся, прьснЪтеся като пЪнж чю водм, ка-
то облаци по небо! Изъ бамнге за по-
ЩЯНКЪ!.
Питйнце, ум. ср. отъ пити.
ицтенъ1Й, нъ, на, но, пр. отъ пита. Пи-
тень хлЪбь.
Питиб, с. ср. 1) Пиеню. Ударися на пи-
тие, на пиеню, пропися ; пропйться. 2)
Всичко, что е за пиеню ; пит1е, питье, на-
ПЙТОЕЪ.
Пйтица, ум. ж. отъ пита.
Пйтичка, ум. ж. отъ пйтица.
Питка, с. ж. 1) ум. отъ пита. Пйтица,
питичка. 2) Женскъ! накъхтъ на главА ;
головнбй уббръ какъ у Русскихъ иамовъ,
Еокбшннкъ. — Да играемь на питки,
да пр^Ьнесемъ бабА, врьгамь камъ1къ писпи-
л1Ь ; така казвать д1Ьца, кога врьгать ка-
мъ1къ пр*зъ р^ЬкА така, каквото да удрш
по водА-ТА и да отскачм, докл* да стигне
ОТВАДЪ рЪКА-ТА.
Питовйга, с. ж. ТрЪва пипювим, что хра-
ни, гои добр^Ь, тлъста, дебела, сочна трТ.ва;
питйтельний подябхпий кормъ.
ПЙТ0ВНЪ1Й, в. ПЙТ0ЛНЪ1Й.
Пйтоменъ 6;кздуи1акъ. Раст. Нсгаскит
5ркоп(1г/1г2ап, русалиа, девесилъ, кименъ,
селимь ; борщовикъ, медвбжья лкпя,
Питояйт, с, ж. Растение нЬкакво.
Пйтомнъ1Й, — мьнъ И — менъ, мяа, ино, и
ПЙТ0МЪ1Й
35
ПжшНБ
Пйтомъ1Й, 1гь, ма, ио, ир. Питовнъхй : 1)
За члов'6ка, който е жив'Ьлъ между людю-
то и знае какъ да ся влада и дрьжи, кой-
то разбира отъ св^та. 2) За животно : что
жив1Ье междж люд1е-то, та не е като дивъ1-
ТЪ1 зв1&ровъ1 ; прирученннй. Питомна
кокошка. 3) За растение: что ся садп отъ
люд1е-то и расте на обработен* земкь. — До-
клЪ ся питомни-ти наканять, луди-ти
ся паиграчжтъ. Дошли диви-ти, та из-
п/^дили (изгонили) питюмнъг-тзи, Остпа-
вилъ пп7помно-то, та гони диво-то.
Дивъ глогъ питомно грозд^е не дава.
Лудъ и питюменъ на едно не мог^^тъ
да жив%уать. Питомни-ти ойдохж, а
диви-ти остах^а.
*Питропъ, с. м. Гр. Епитропъ.
Патулица, с. ж. ЬАденю отъ т1Ьсто прьжено
Бъ шарлаганъ или въ масло; мякъща, лан-
гида, тиганицм; родъ блинбвъ, пйшки.
— Дуй-питулица, особенъ обрядъ, когото
врьшять на Нов& Година въ Дебрьско.
Пнтуличтрница, с. ж. Ссхдъ, въ който
прьжкьть, пекАть питулпци
Цнтя, ум. ср. отъ пита. Питка, питица.
Пиувнйка, с. ж. Птица УапеИиз сгШаШ^,
калугерица, поиадийка; пйгалица, чибесъ.
Пиутка, с. ж. Животина питвица.
Пихтййка, ум, ж. отъ пихтйш. Малко
ПИХТИ1&.
*Пихтйю, с. ж. Гр. Водно н^Ьчто сг&стило-
ся та станлло като пача ; желб, студень.
Пихтбсамь, гл. свр. отъ пихтбсвамь.
— санъ1й, тгрмч. стр.
Пихтбсвамь п пихтбсувапь (да пихто-
самь), гл. д. Направммь н1Ьчто да стане
на пихтиа — мся, гл възвр. Ставамь на
пихтиа ; сг&ствамся. Пихтосася кръвь-та,
сг^БСТИся, съсъ1рися; кровь запеклась.
Пихтбсваню и ппхтбсуваннз с. ср. отъ
пихтбсвамь и пихтбсвамся.
иицйш, пр. неизм. Ск&цъ, скхперникъ^
тамахкшръ. Много е пициш.
*Пичь, с. м. Т. 1) Младочка, младица, вла-
старъ, фиданъ, филпзъ ; бтпрьювъ, бтрасль,
отрбдокъ, отростокъ, поб^гъ, подрбстъ,
пародовъ, навбрникъ, вершйч1е. 2) Не-
законнородено д'Ьтя, чюждо д^Ьтя ; копелакъ,
копеля, копелчя ; вйблядокъ, вйблядишъ.
3) Рразвратникъ, чапк&нинъ, мрьсникъ.
Пйчюрка, с. ж. Глба печюрка.
Цишбббъ, с. м Раст. Нуозсуатиз ш^ег,
пиши-попъ, бл1Ькъ, бл1Ьиика, блЬнъ, буника,
гръня, грънеица, полудЪвка, шгарка, бл^Ьно
бъ1Л1е; 6'Ьлена черная, блекота.
Пишевшкъ, с. м. Животина пасочя.
ииши-подадййка. Животно МгШе1а ш-
уаНз^ попадийка, попова булчица, байнова
(батева, радева, енева) булчица, бойновка,
власица, кад/^нка, калманка, ласица, невр']&с-
ка, нев'6стка, нев'Ьстулка, царева невеста
(щерка), чюиова сестра ; ласица, лиска,
ластЕа, норбкъ.
Пиши-попъ. Раст. пишбббъ.
Пиши-рогъ. Животина пасочя.
Пйшко, с. м. Жлътеникавъ члов'Ькъ.
Ппшмаибню, с. ср. отъ пиптанй;ся.
^Пишманлжкъ, с. м. Т. Чтото плати мобл
н'Ькой, кога ся попишмани за н'Ьчто, та го
не направи.
*Пишмй,нъ, пр неизм. Т. Пишманъ сьмь,
ставамь, чинамся пишманъ, пишманася,
какся, разкайвамся ; раскаиваться. Пиш
манъ е дЪтю ся е родилъ Който вчера
е умрЪлъ, днесь пишманъ е станл^лъ.
Пишманъ хаджита.
Пишман1жся, йгася, — НИЛ ся, гл. об. Ка-
ася, разкайвамся, жал1Ь1л, вайкаися, ста-
вамь пишманъ ; каяться, расванваться.
ПЙШБК,, ешь, писахъ (пйсвамь, пйсувамь,
да ПЙСН.К, пйснувамь), гл. д. V) Чрьтак,
изобразшвамь буквъ!, числа ; писать. Пи-
шш грозно, дращх ; вараксать. 2) Изказ-
вамь си мисли-тъ1 съ писмо, съчинмвамь;
писать. Пише длъбокл книг^Гк. 3) За
книгх : казвамь, уча. Така пише кни-
га-та, Евангелие- то, газета-та, така
казва, така п1Ье. 4) Записвамь, вппсвамь
н1Ького за нЬкаквх работл, за н1Ьчто. Пи-
Ш1Ж войници. Пишшть хайдуци.
Насилили сл Турци иничшри,
Они си шетать, 1анич1арство пишш^ть :
К&д* двоица, единъ-тъ го пишжть,
Клд* е единъ, самъ него го пишжть. Шс.
5) Р'Ьж1ж, опр1&д1Ьл1амь, брок, показвамь.
Пиштж биритА Писали му тяжькг да-
нгкъ. Пишемг снопте-то. 6) Шшрж, зодх,
пьстра; распйсивать.
Сьднхлъ овч1арь на б^Ьлъ камъшъ,
Фуркъ! пише и въздъ1Ш1а. ПЬс.
7) Рисувамь, изобразивамь ; рнсовать. Пи-
шш кунъг. 8) Пращамъ! си съ н'Ького пис-
ма ; перепйсиваться. Пишемъ си сегь^сь
пюгъгсь.' Одавна не ми е писалъ — ШНБ-
ся, гл. възвр. и стр. по знаменованпе-то
на глагола. — Пише ми ся, като гл. безл.
Писано ми е ; мнЪ предопредЪленно, на-
значенно судьббй. — Пйсанъ1Й, прич.
стр. в. на ряда. — Вижь ни и ни пи-
ши, н^ма вяче да нъх видишь. — Пиши
го на леда, н'Ьма да ти го плат&, н^ма
да му земешь паръьтъ! ; ищй въ шерсти,
пиши пропало. — Да си го пише на
ухо-то Пиши си го на чело-тю ! Закан-
ваниш. — Хичь не му пишювать, хичь
не го е гръшга. — Пишешл» му вЪждъг,
8*
П|IЩОГ<^рСТВО
36
'Питшсо
той лшслНу че му ваднгиь очи. Както
га видихиь, така гьг и пити. Ако с пи-
саль ГосподЬу да го разпигие.
11нще1ч)рство, с ср. Ср11щася въ канеше
на сватбл> : Много ши здраек оть шато
да доОдеии», че гинамп стрьчишкж и
пищегорство, годежь и сватб*.
Ппщед1>лка, е. ж. Растение н^Ькакво.
Нищбвець^ //•♦*• •»*. и пнщбвчя, ум. ср.
отъ иищбвъ.
•Цнщбвъ, с. м. Ит Иищолъ, кхсичка нуш
ка за-въ помсъ; пнстолетъ. На голъ ко-
ремь чифте пигцове. Чифте пищове на
голь1 р€б})а. Прилича му като на голъ
толумь пищовь. Курдисался като ръж-
дивь пищовъ. Празденг пищовь на два-
ма страхь. Да тя убие Господь с» дрь-
венг пигцовь
ПищблецЬ) ум. м. и пищблчя, ум ср.
отъ пищблъ.
•Цнщблъ, с. .к. Ит. Пищовъ.
Пищ^^ню, с. ср. отъ пищж. Пискотъ, пискъ,
пискай}^ ; пнскотня, пнсвъ.
Пищ^, ишь, — щшлъ (пйскамь, да пйснХ)
лйснувань), гл. ср. 1) Издавамь тьнъкъ,
остьръ гласъ ; вряча, врящ* ; пищйть,
пнскать. 2) П^а съ тьнъкъ, остьръ пасъ;
врящ& ; ковлнть. 3) РевА го1*мъ ревъ ;
врящА Писнх^ло и сухо и суръво оть
него. — Пищять ми уши-тъг, брьнчять
ми, ехтять, звънтять. Хлющиль го, та
му писнАлм и двЬ-ти уши. Да му
писне ухото., така казвать за н1Ького, ко-
га го спомянАТЬ. — Пищи до Бога, въ1-
ка до Бога, плаче колкото си може. Пищи
до Бога отъ болесть. — Пищи баба за
тошгА. Пищи като гущерь (като ка-
ншкг, като зми^Лх). Пила, пЬла — пи-
щшла, плакала. Гущери да му пис-
нАть въ уши-тгг.
Въ1кн& Нед'Ьла что моаха
И дод1е-то С&. в&вн&ди,
И гора- та е писн&ла
Отъ Нед-Ьлинъ! гласовъ!. 11%с.
Юнакъ пищв отъ черн&-т& вемш,
Че ся чюва до сине-то небо ПЪс.
11н111;1а.1е11;ь, ум. м. отъ пищтлъ.
П]1Щ1алБа, с. ж. Направа за свириш ; свир-
ка, шепелка; пищйль. Иди му свири съ
габровА пищмлкл.
Пищшлъ, с. м. Кость въ крака-та отъ глез-
нъ1-тъ1 до кол1Ьно-то, тоже и въ рхкж.-тА;
свиркъ!, цаваркъ!, зурла; берцовая кость.
Пищюлг на крака, балджръ ; гблень, го-
ляшва.
ПищшнЮ) с. ср. отъ ппщж.
Пнй)га, с. ж. Игра ппличка.
ЦИНК) ешЬ) пнлъ (да пййнак, пййвувамь))
гл. д. 1) Глътамь нЬчто водно ; пить. //м?ж
водж, кахве. 2) Пишнствувамь, цукамь,
чюкань ; пнть, пьянствовать. // дснЪ и
нощиьУу 1ю крьчми-ти пие. — Да пиемъ
кръчмм, да ниемь и благословпнь купено-
то или продадено-то ; 8апив<1ть прод^жу,
пить литвй, могаричй. — Съ свои шжь-
пий, зиманж-даванк не прави. Пгсла
— пЬла, плащала — плакала. ПрЪзъ мо-
ре да тя прЬкара, водж да не пиешь.
Който пие на вересиш, два плти ся
опива. Азъ пиш, а »«/ си пи'Н1нъ. Иванг
черпи, Иванъ пие. Побий пр^тчкА, пий
вино. ЪАде баба и пие, ала дЬда не за-
бравш. Ралче си пие и си кротуе. ДЬ-
ка ние пили, тамъ влъци вьгли Който
не пие, той ся и не опива. Колкото
повяче пие, толкось повяче жяднЪе
Който трьси, намира, който пие, за-
спива. Отъ еднА рЪкА всичкъгй свЬтъ
водл пие. Пийте да пиемъ, ■че щемъ са-
мо днесь и зарань да ушемъ, тапа чк1къ
въ другьгй день. Да пиемъ съ гръня. Гос-
подь на добргЬ да обръпе. Кокошка-та
пие и Бога гляда. Грьцскъг-тъг моми
вино не пиу^ть, а съ шишета-та по
кйоиьета-та. Мома вино не пие, коза
сЬно не шде: коза-та на коплтА, мо-
ма-та съ окА-тж.
Пигавець, с. м. Раст. пийвьць.
Пшавица, с, ж. 1) Животинка гпкЬ те-
сИсгпаИз, пиваица, пиевица, пиутка, пишв-
ка; п1явица. Пие като пишвицА. ВЪж-
дъг-тьг й като двЬ морски пикьвици. 2)
Растение н^Ькакво.
Пиювичка, ум. ж. отъ питвица.
Ииювка, с. ж. 1) Животина пимвица. 2)
Малка скоба, скобица.
Пйшню, с. ср. 1) отъ пйнБ. Вино-то с
за пик^ню, а жени-ти са за биенк.
Повячето умирать отъ юденю и пича-
ню, а не отъ гладъ и жяждА. 2) Пи-
тие. Дошли съ шденк-то и пишнк-то.
Донесли си и пиюню-то.
Пиюнбць, с. м. Пишпица, пиинушко. Пе
е онш пишиець, който много изпива,
а който ся опива.
Пиюнйца, 1) с. об. Който, кошто ся опи-
ва чясто ; пиинець, пиинушка, локачь, сму-
качь, бекрит ; пьяница, кутйло, вуликй*
ЛО) каплюжникъ, каплюзска, кяплюжпн-
ца. Попътъ ако е пишница, простъгй
трЪбва да сЛюи всчакога въ вьзелниг^А.
Оскубался пишница като лисих^А въ
косенк. 2) Растение пийвьць.
Пишиичя, ум. ср. отъ пишница. Момчя
пишничя.
*Пишцво> с. ср. Т. Игра съ билетъ! съ ну-
ПИ1&НСТВ0
37
Пл&ДНе111КЪ1Й
мера за да ся види вому какво ще ся пад-
не; лотерея, Врьгамь пишико.
Пишнство, с. ср. Пижню много и чясто
потим, что опивать ; пьянство. Вино бла-
гословено, проклято пишнство. Чтото
чло&Ькъ у трЬзность мьгслщ у пишн-
ство го продумва.
Пиюнствувамь, гл. ср. Пиа много, чясто
ся опивамь, ХОДА пимница; пьянствовать,
кутйть, куликйть.
Питнствуванмз, с. ср. отъ пиюнствувапь.
ПишнушБО^ с. м. Пимница.
Цишнъхй, нъ, на, но, пр. 1) Който ся е
опилъ ; пьявий. 2) Който ся чясто опива ;
пимница. — Дишнь залЬнъ, пикьнъ трин-
га, мрътъвъ пичанъ, много пимнъ ; мерт-
вецБи пьянъ. — Да оставимъ пичанъгй
самь да падне, сир. да оставимъ работл-
ТА сама да изл1Ьзе на мейданъ. — Питана
кокошка^ втъ1кн&то на клЬчпца маньсто
отъ броеница, което д1Ьца врьтять, та си
играать ; дудленъ. — Дишнь безъ вино,
казвать за лудъ члов^Ькъ. — Дишнь ка-
то китюкъ (кат,о треска). Скачш ка-
то пишнь, Люшкася капю пишнь. Ди-
шнь попь вино сънува. Дишнь попь —
пишнъг дЪца. Ш лудъ бЬга отъ пишнь.
Отъ лудъ и пишнь научвашь истинл{-
тм. Дази, Боже, отъ тун^ бЪдж, отъ
пишнА женж и отъ бЪсн^ свинъа Кога
викн/мть нЪкому, че е пишнь, и да не
е, ще ся опие. Дишнь ти го думамь,
а трЬзень ти го мислш.. Дишнь чло-
&Ькь — сьдранъ човаль.
Пптчка, с ж. Пимню.
Цлавала, с. ср. мн Гол'Ьма мр^Ьжм за ло-
веню съ неж чига и морунх.
Плавапь, гл. ср. Плувамь, плъ1вамь, стоа
надъ ВОД& и не потъвамь; плить, пла-
вать. ДЬтю има сговоръ, тамъ и кор-
шумь по водл плава; дЪпю нЬма сго-
воръ, тамъ и кратуна потъва. До мо-
ре съ рщЬ не плавай
Плйваню, с ср отъ плавамь.
Цлавеню, с. ср. отъ плавнБ и пл^вш^ся.
Цлйвець, с. м. Моливъ, плайвасъ ; каран-
дашъ.
Дл^вка, с. ж Животно патица, патка, шм-
тица.
11лавнЪ1й, — вьнъ и — венъ, вна, вно,
пр. Плавъ1Й.
Плавой, см. 1) Гол1Ьма влъна, далга, ст^Ь-
на отъ В0Д& ; валъ. 2) Плавотъ.
Бъ1В0ДИ ВЪ рЪК^ ВЛ'ЬЗН2,Х&,
Стошна да си наи'Ьрять :
Съсъ глав& пдавой хврьл1ах&,
Съсъ крака п'Ьсъкъ ров1ах^. Шс.
Плавотъ, с. м. Н'Ьчто нанесено н'Ьйд'Ь отъ
ВОД&, отъ р1&к&, кога притече; плавой, тъ1-
нм, утайка.
Дотекла е Ряда р'Ька,
И си носи дребнъхй плавотъ,
Въвъ плавота малка мома. 1Пс.
ил&въ1Й, въ, ва, во, 71^?. Плавнмй, сиво-
СИНЪ1Й, б'ЬЛ0ЖЛЪТЪ1Й ; пл&внй, полбвнй.
Очи плавьг, срьдг^ плахо.
Плйвнк, ишь, — вйлъ, гл. д. Съ вода чи-
ста нЪчто, като го пр^ливамь отъ единъ
ССАДЪ въ другъ ; отм^чивать. Длавш
хурдл{, лящуК.
Събрадися, набралися.
Бсе юнаци луди-млади,
Все д^Ьвойкъ! русокосъ!
Изъ блато злато да плавять. Шс.
ПлйвББСЯ, вшся, — вился, гл. възвр. Топкь-
ся, таа; таять, топйться. СвЪщь-та ся
плави отъ вЪтьра.
ПлйвнБСЯ, ишь, — вйлася, гл. об. За говядо,
за добъ1тъкъ : ражда мрьтво д^Ьтя ; изпла-
вммся. Говяда-та ся плавять.
илйдвамь, гл. ср. Пладнувамь. Който лЪ-
тЪ пладва, зимЪ гладува.
Пладванн), с. ср. отъ пл&двапь.
Плйдень, с. м. Пладне.
Овч1арь момг. иами изъ въ1сок& ел& :
Не жьни, моме, не жьни, че е пладень дошьлъ.
— Мома знае, кога, кога пладень бъ1ва. 11%с.
Пл&дза, с. ж. 1) Дъно на члънъ (чунъ),
на ладиа отъ двЬ дъскъ1. 2) й^что, что
е все мокро като дъно-то на члънъ.
Плйдне, с. ср. 1) СрЬда-та на денм; плад-
нина, пладнм ; полдень. Стана пладне
и той още спи. 2) 1Аден1е по пладне
междА обЪдъ и вечерк ; пладнина ; пблд-
никъ, паужина. Де е още врЬмя за
пладне. 3) Сама-та храна, что ся мде на
пладне, пладнина ; полдникъ. Де ньг с^
донесли пладне. 4) М*сто-то междА из-
токъ и западъ срЬщА сЬверъ ; югъ ; пол-
день. Тляда камь пладне. — Малко
71ладне, пб-рано отъ пладне. — ГолЬмо
пладне, по късно отъ пладне. Станж го-
лЪмо пладне. Сльнце-то отива на го-
лЪмо пладне. — Денъ дд-пладне, малко
вр'Ьмя Ще трае день до пладне. — Оти-
ва на пуспю пладне, отива нафиле, на-
халость, напраздно. — Злонко до пладне
колядва.
Цладп^ию, с. ср. отъ пладн!^.
Пладн6нъ1й, нъ, на, но, пр. Пладиешкъ1Й.
Снахо Петкано, Пет ано,
Бре гиди курво пладнена,
За тебе ми Стотнъ дЪжи
И за твое м&жско д^тя
У т&ш пустд Софиш. П-Ьс.
Плйднешвъ1й, ка, ко, пр. Что става по
Пладпйло
88
ПлДмяичя
пладне; пд8дненъ)в, бЪлодеиский ; полу*
д^нний. Пладмаикьгй ра8бойш1кг.
Пладийло, с. ср. 1) Вр*мя-то, когато илад-
иять ОВЦЯ, говяда. 2) М*сто, д*то пдадни
доС)Ъ1ТЪБЪ; пдадшще.
ПлДдийиа, с. ж. Пладне. До день плад-
м«кж го убихл, всрЬдъ пладне, поср^Ьдъ
нладне. Богатина до пладнинм, личби-
на до еЬчнинл.
Пладвнно, брате, т&вннно,
ЬА. мъ1 си ВОД& н'Ьмаиъ1,
Пущв ия, брате, на вод&. ДЬс.
Пладнин^, с. ж. вм. планини.
Иладиип&рва, с. ж. Овч>арсЕа торба.
ИлЛдннще, с. ср. Пладнило въ 2-то знам.
Пладиувахц гл. ср. 1) Ммь пладне, плад-
вамь, ужвнамь ; пблдничать, пйуавинать.
2) За добъ1тъкъ : пладн1&.
Пл4днуван1е, с. ср. отъ плйднувамь.
11ладн1^1Ц йшь — нилъ, гл. ср. За добъ1-
тъкъ : пр1&Еарвань вр'Ьия-то около пладне
н'Ьйд1& на с']&нк&; запладнтвань, пладвамь,
пладнувань.
Пл&дща, с. ж. Пладне. ГолЪма, малка
пладню,.
ил&жицВ) с ж. На рало долнга-та чясть,
дЬто турмть па лешника; плазъ.
Плазъ, с. м. 1) Плажпца, пльзъ. 2) Пльза
на шейна. 3) Змиш смокъ.
]1л4зМ, ^. м. Стръмна горска п&тека, козш
п;&тека.
*11л&йвасъ, с. м. Моливъ, плавець, кур-
шумъ ; варандашъ.
'Пл&ка, с. ж. Гр. Бамяна плочм за писаню
на неа.
Плйканн), с. ср. отъ плйчнБ. Плаченк.
илакарйш, с. ж. Длъгниста в^^золница за
пр'Ькарваи1е смачкано гроздн;; повозъ.
Цлав^да, с. ж. 1) Плакенда, баница, маз
никъ, нлинъ, плакета, платека, плътека,
тутманикъ. 2) Гостба въ понед'Ьлникъ сл'Бдъ
сватб&.
илак^пда, с. ж. Плакеда.
Плаката, с ж. Плакеда въ 1-то знам.
Запр1Ьтнися, аасукнися,
Та остори ЧИСТ& пит&,
Чист& инт& и плакет&
И наплъви СТОИН& ввно. П-Ьс.
Ил&внатм и
11лАвнен1е, с. ср. отъ пл^внж п пл4в-
нл^ся.
илйка;Б, ещь, — нйлъ, гл. д. Мъ11& н^^что
съ В0Д&, като го само поливамь, потопш-
вамь или бръкаиь изъ не1&; полосвйть,
болтать, скачнвать, сватйтъ, оватйть во«
ддю, шелихйть. Плакнл паници-гтг.
— нжся, гл. възр. 1) Мъ1ася, плпскамся
съ ВОД&; полосвйться. 2) Играш, плис-
камся, нлънувамся; болт1^ться.
Илакъ, вовС) с. м, Плачь. 11лакг ми сто-
риха прЬдъ Али паш/^, оплакахл&ся на
Али паш;)^.
Пр'ЬгръвА.х&ся съ мдад& вевФстл,
Отъ в1аловъ1, отъ плакоьъ!
Дори 8еи1а сн увврнла ! Ше.
Пл&лваиь и пл&мнувапь (да плймнх),
гл. ср. 1) Руквамь, вснънвамь, знпалммся
съ пламъ1къ ; всийхввать, плаиен-Бть, о-
пламев-^ть. Огънь-ть пламнм, зе да гори
съ пламъ1къ, рукнд.
Какъ ш Гровданка пр'Ьб7ли,
Сано е було пламвл^до. Шс.
2) Казвася и за члов'Ькъ, кога отъ срамъ,
отъ мдъ или отъ друго н'Ьчто ся зарумяни.
Дламн;и отъ юдъ, зачервися отъ мдъ,
юдосася много.
ПлДмваию и плймнувапю, с. ср. отъ
пл<4мвамь.
Пламеийца, в. плапяийца.
Плй^меиъ, с. м. Пламъ1къ, пламъкъ , плам-
никъ; плймя. Силенъ пламемъ пламти.
Кога горхахж, пламяи-ти ход1ах2,
Пламни-ти ход1ах& доръ на сине всбе. Шс.
илйлникъ, с. м. Пламъ1къ. Огънь и плам-
никъ, казвася за нЪкого : а) Кога е много
живъ. Той е огънь и плампикъ ; онъ
огбнь огнеиъ. б) Кога е много мдосанъ
Не ходи сега при него, той е огънь и
пламникъ.
Пл&ашувамь, в. плймвамь.
ИлклиЖу ешь, — пзклъ, гл. свр. отъ пл^м-
вамь и пл^шнувать.
Пла]11Т']^ию, с. ср. отъ пламтж.
Плаптж, йшь, — т^лъ, гл. ср. Гори, свЬ-
тж съ плаиъ1къ ; плаиен-Кть, пилйть. Огъ-
нь тъ пламти.
ПЛ&МЪБЪ и
11л&мъ1БЪ, с. м. Тьнъкъ, прозраченъ, въз-
душенъ язъхкъ, что излиза изъ огънь и
гори и св'Ьти ; пламень, пламникъ ; плймень,
плймя, пблоня, п6ль1мя. — Дъъмъ ся вди-
га] пламъгкъ нЪма, има н^йд-Ь крамолж,
ала още не ся чюва. — Димитръ хъгтръ
парапушникъ лЪщникг., удари го о ка-
мъгкъ, да ти пустне пламъгкъ. Изр.
11лДмЪ1ЧЯ, ум. ср. отъ Плй91Ъ1КЪ.
Пламянйца, с. ж. 1) Пещь, соба, кюмбе ;
печь, пещь для отоплсн1я вбмнать!. 2)
Растение паиаронка. 3) Растение и плодъ
пданнци. 4) СрЪщася въ башню за урокъх:
срЬщнл^ла го пламяниг^, ломениг^.,
срЬщнжла го Свята Мати Богоро-
дица . . .
ил&ияпчя, с. ср. Растение никакво.
ил4з[янъ1й
39
Шатнб
Пл&]11ЯНЪ1Й, нъ, на, НО, п-р. Что изпущв
пламъ1Еъ ; пламенни й.
Змею ле огнянъ, та пламянъ,
Като си огнянъ, та пламянъ,
Мояь ли запали туй с^^но,
Туй сЬно, още туй сноте? ПЪс.
— НО, нар. Като съ пламъ1къ, горящо,
идовито, страстно; плйменно.
Планин$1, с. ж. Гол^Ьма длъгнпста въ1Сочина,
рядъ много ВЪ1С0КЪ1 врьховб ; балканъ; го-
ра. Съ строшенъ кавалъ и па планин».
не свирять. Планина съ планинж не
ся събира. Планината отъ снЪгъ ся
не бои.
Планин^ць, нцй, с. м. Който я;ив1&е въ
иланинх; балканлим; тб1^^цъ, Планинець
овчшрь.
Планинйстъ1й, стъ, ста, сто, пр. М1Ьсто
съ планинъ! ; горйсть1й.
Цлаипнйца, ум. ж. отъ плаппнй.
Планпнкй, с. ж. Жена, мома, ко1ато жив1Ье
въ планина; горка.
Планннк4, ум. ж. отъ планини.
ПланинсБъгй, ска, свб, пр. Отъ плани-
на. 1) Балканскъ1Й, что е на планина;
гдрпь1й. Планинска вода. 2) Планини-
стъ1Й; горйстий. Планинскъг мЪста.
— Планинскггй божюръ, раст. ТгоИгиз
енгораеиз, гергине, гюргинъ; калужница,
желтоцв'&тъ.
Планинчевъ1й, въ, ва, во, пр. Планин-
скъ1Й; гбрнЕ1й. Планинчева вода.
ВъзсВднж. го царь ми Стефанъ,
Па изл'Ьзн& на планин&,
На планина на рудин&,
Та засЬче вси-тъ1 водъ1
Пданинчевъ!, кладенчевъ!. ПЪс.
Планицп, с. ж. мн. Раст. Рра^агга уезса
и неговъ1Й плодъ ; мгода, зоница, зунпца,
куконица, пламяница, планучка, плюскавп-
ца; зенлянйка, зунйца, суннца.
Планучка, с. ж. Растение п плодъ планици.
Пласа, с. ж. Кал&пъ, пасмо влъна, кога ся
влачи на даракъ.
Пластеню, с. ср. отъ пластж.
Пластбць, ум. м. отъ пластъ.
11ласт6ц,ь, стцй, с. м. Който пласти, събира
косено с1Ьно. Пластци-ти идмть и п-В-
1жть.
•Плйстиръ, с. м. Л. Лапа въ 2-то знаме-
нование ; припарва, првмбчва, пластирь,
катаплазма.
Цластовлънка, с. ж. Овца, что има гаста,
тьнкж п рудж влънх.
Все овновци виторожкъ!,
Все овчици пластовлънкък П-Ьс.
Пластъ, с. м. 1) Плоска длъга, широка
чясть отъ н1Ьчто; стивъ; пластъ^ полоса^
слой. Т^ервенъ пластъ земш. Пластъ
в.^ън/а. 2) Рядове сЬно както си са от-
косп-ти. 3) Врьшина съ шюмж-тл, насЬче-
на още пр1Ьзъ л'Ьто-то и напластена н'Ьйд1Ь
за храненге добъттъкъ зпмне врЬмя; лист-
нпкъ, лпстурникъ, шюмарникъ,
Пластж, йшь, — тйлъ, г.д. 1) Рядл н'Ьчто на
пластовъ!; напластмвамь, стивл ; пласто-
вать, напласт6вь1вать. 2) Берл натруп-
вамь нЪчто на купъ. Пластя. сЪно ; уби-
рйть с-Ьно.— СТ^НЪ1Й, прич. стр.
Плйта, с. ж. Чтото се плаща нЬкому за
н'ЬкаквА работА за уречено вр^Ьмя ; платка,
заплата, руга, р&коболъ, хакъ ; заплата,
плата, халованье.
Платена, с. ж. Плакеда, плътека, млинъ.
Плйтець, ум. м. Малко платъ.
Плат^ць, тцй, с. м. Който требва да плати
н1^какъвъ длъгъ; плательщивъ.
Платина, с. ж. 1) Ръхба АЬгапш Ьгата,
6'Ьлваръ, голета, лещь; лещъ, чебакъ. 2)
Ръ1ба Сурппг15 Шиз; плотвй, плотйца,
врасноперва.
Пл^тица, ум. ж. отъ плйта.
Пл^тица, с. ж. Една ръ1ба въ Охридско-то
езеро.
Платйца, с. ж. Ръхбица пастърма; белъ.
Дай ми еднл платиг^л пастжрмж, ц%-
л& ръ1биц& безъ да ся р'6же.
Плитка, с. ж. 1) Плата. 2) Чтото има да ся
плаща ; даваню. Платися и таю, тьлат,-
кж. Пжтъ съ врьеЬпк, длъгъ съ плат-
ка^. Пита сладка., нъ горчива платка.
Платнарка, с. ж. Които тъче или продава
платна ; полотнанщица.
Платнйрскъ1й, сва, сво, пр. отъ плат-
нарь.
Платнарь, с. м. Който тъче или продава
платна ; полотнянщивъ.
Платненце, ум. ср. отъ платнб.
Имамь невФстА работил :
На день си нишк& тягншше,
Еъ недЪлвь к&дЪлиБ врЪтенце,
И во мЪсець-тъ пасменце,
Во Г0ДИНЖ.-Т& платненце. ПЪс.
Платнйкъ, с. м. Вр^Ька, вр-Ьтище, вр^Ьща,
вр1Ьчш, мутавець, сакули, торба, човалъ ;
мЬшевъ, вуль, вретище, верстище. Правъ
като вл\же у платнйкъ.
П.1атнйще с. ср. Платъ въ 3-то знаменова-
ние ; полбтнище.
Платнб, с. ср. 1) Ленянъ или памученъ
платъ ; платнб, полотнб, холстйна. БЬлш,^
платно. 2) Четврьтптъ клсъ платно на
ладиа, на корабъ ; в'Ьтрило ; парусъ, вет-
рило. Отваршмь платна-та на кора-
ба ; поднять паруса. — И. двама-та еж
отъ едно платно отрЬзани, еднакви
Платнйпвъ!
40
Пл&ЧНБ
сл, съ вД1нъ характеръ сл. — Добри
С/К и тясми рлкаве, ала тглатно-то не
стига. — Тгчи-чичатно, раст. Р/ап(а^о,
брьца, буковпца, букваца, жадавець, жплов-
д^къ, жцдовдакъ, жидониокъ, жидогдавъ,
жпвовл^Ькъ, пвтрожплка, пятожпаъ!, сучп-
тъчп, тъча-тъчка, тяговець; подорбжнивъ^
ПОД]^ТННКЪ.
ПлатийнБЪ!, с. ж. мн. Доднп гащп ; щанй.
Ходи по платнянкъг. СъблЪкълся по
ризлх и платнянкъг.
11латнйнъ1й, нъ, на, яо, пр. Направеиъ1Й
отъ платно ; полотняний. Платняни
дрЬхъг.
Цл&тчя, ум. ср. отъ плагь. Платець.
ПлатЪ; с. м. 1) Н^что тъкано, тъкань;
ткань, матер1я. К/ищенъ тглатв, что е
дома тъканъ. 2) Качество-то на тъкань ; доб«
роти твйни. И пюва е на сл^щиш платъ.
3) Клсове тъкано колкото ех влЪзли въ
еднд др1^ХА; платнище; полотнище. ДрЬ-
ха оть два плата, дв^Ь цЬлъ! парчета
платъ СА влЪзлъ! въ неа. 4) Основата,
на кокто ще ся шжри вли пише нЪчто ;
поле. На бЪлъ платъ чрьвени цвЪтю, ;
на б'6ломъ пбл'Ь врйсние цв^ть1. — Гнилъ
платъ крьпежъ не дрьжи. Гнила прям-
да платъ не става. Добри еж беневре-
ци-тщ платъ-тъ да видимъ какъвъ е.
Платьнцб, ум. ср. отъ платнб. Малко
платно.
11лат^, йшь, — тйлъ, гл. свр. отъ плк-
щамь. — т^иъ1й, прич. стр. Длъгъ не-
платень — грЬхг непростенъ.
Плйтю, с. ж. Пита на бъднъхй вечеръ срЪ-
щ& Нова Годин2&.
ПлахтувБ и плахухзБ, ешь, гл. ср. Пла-
шася, страхувамся, бо]&ся ; полошиться,
пугаться.
Плахъ, с. м. Уплахъ, плашливость, бъзли-
вость, страхъ ; пуглйвость, трусость.
Пл4хъ1Й, хъ, ха, хо, пр. Който ся плаши
илашливъ1Й, страшлпвъ1Й, страхливъ1Й, бо
К1зливъ1Й, бъзливъ1Й, зурепавъ1Й ; пуглй
ВЬ1Й, ДуХЛИВЬ1Й, ТруСЛЙВНЙ, 60Я8ЛЙВЬ1Й
Длахъ копь. — хо, нар. Плашливо, страш
ливо, страхливо, бомзливо, бъзливо ; пуг
лйво, пужливо, труслйво. Гляда плахо
като уплашенъ, съ страхъ. — Очи плавъг
рщЬ плаосъг. Очи плахи ^ рщЪ робге
Плахо като зашкъ.
Плац^каиь, гл. д. \) Плаки* н1Ьчто като
на играчкА. 2) гл. ср. Плацукамс«. Вода-
та плацука. — шся, гл. възвр. ПлакнАСЯ,
плацукамь, играа, люлЪася. Водата ся
тглацука.
илацукаию, с. ср. отъ плац^каиь и пла*
п^^камся.
Плач^виъ1Й, — вьнъ и — венъ, вна, вно,
пр. Что докарва плачь, что става съ плачь ;
жшлнъ1Й, тАжиъ1Й ; плачбвний. — вио,
нар. ,Съ плачь, плачяшкомь, жюлно, таж-
но ; плачбвно.
Богданъ плачевно думаше :
Горн, батева правдинка,
Булю ти 8линъ1 струваше ! Ше.
Плйченю, с. ср. отъ ПЛ&ЧШ1. Плаканю.
Плач^ць, ум. м. отъ плачь.
Цлйчка, с. ж. 1) Плаченю. 2) Коюто мно-
го плаче; ревла ; плаксйха, плав^ша. —
Играчка-плачка, така казвать дЬца, кога-
то си играать п падне н'Ькое.
11лДчко п плйчле, с м. Който плаче за
нищо и никакво и имало си и н'Ьмало си
м'1^сто ; ревле ; плйвса.
Плачлйвъ1й, въ, ва, во, пр. Който много
плаче, хленчи, реве ; ревливъ1Й ; плачлй-
вь1й, плавлйвий, плаЕснвъ1й. Плачливо
дЪтя.
Плачь, с. м. Плакъ, плаченю, ревъ, ревнню ;
плачъ, плйванье, рв1дан1е. Дохожда ми
на плачь, набурва ми ся на пла^а»,
доплаква ми ся. — Еднъг уста и за смЪхъ
и за плачь. МенЪ е до п^ачь, тебЬ е
до смЪхъ. Кому е до плачь, нему не е
до смЪхг. Канися като вдовица на
плачь.
Пл&чНБ, ешь, плав^хъ, плавйлъ, гл. ср.
1) ТекАть ми сльзъ! изъ очи-тъх за нЬчто;
плавать. 2) Въ1камь съ гласъ, ревА, хлен-
Ч1&, хлппамь ; вопйть, вь1ть, ридать, с1-
товать гроиогласно. 3) Съ плачь и сльзъ!
стоа надъ нЬкого, надъ н-Ьчто, та изряж-
дамь, какво е бъиъ и тяглилъ ; оплаквамь,
рядА ; оплавивать, обвопливать.
Рано рани Лалошева.
Лалошева стара майка,
Та си Лалошш. плачшше :
Лалоше, туго за тебе,
Ощь по-гол*ма, Дафино !
Какво да глядамь Дафин& ? Шс.
4) За растение, кога е рЪзано или начепле-
но, та му тече сокъ-тъ ; сльзх, тек& ; со-
чйться, осачиваться. Лозю-то плаче, те-
че отъ него сокъ иролЪть сл^Ьдъ пор^Ьзва-
ию-то; виноградъ плачетъ. — ЧНБСЯ, гл.
възвр. Оплаквамся, тлжася, варекамся, въ1-
камь отъ никого, отъ нЪчто ; плаваться,
халоваться. Отана ся чьлаче отъ мж-
жш си. — И малко и голЬмо плаче
отъ него, много е лошь, всшкому е зло
наиравилъ. — Работа-та плаче отъ не-
го^ не ся бои отъ работА, много е работ-
ливъ. — Лице ся смЬе, а срьд1^ пла-
че. БЬжшнова майка не плаче, а Стош-
нова. ДоклЬ дЬтя та не плаче., майка
Плачяпгабль
41
Плесв;^да
му цщя. не дава. Когото не биштпь,
той не плаче. СмЬешь ли ся много,
много щешь и да плачешь. Единъ пла-
че, а другъ скачш. Хемъ го бие, хемъ
му не дава да плаче. Пила — пЪла,
плащала — плакала. Длачъать вдови-
ци-тбг, а че плачъать и м^жетнгщи-
тпбг. Плаче като сирачя за комачя.
Да го бпешъ, ще ти плаче, да го га-
лишь, ъц^ ти ся смЪе. Да го биешь, ще
плаче, да му ся оставишь, ще ти ся
смЪе. Сь дЬтя на п;^ть не ходи : ако
ти ся строшятъ кола-та, смЬе ти ся,
ако му ся строшятъ, п^аче. Двама ся
бишть, единъ плаче. Ако не рачишь,
щешь плачешь. Който сльзъг потачи,
и самичькъ ще п длче. Плакалъ на чют-
дьхй гробъ, та му изтекли очи-ти. Не
плачи на чюждьг гробища, да не оста-
нешъ безъ очи. ВлЪчи мя, азъ нека си
плачш. Да го направш едно-то му око
да плаче, а другото да ся смЪе, Кой-
то плаче за добро, безъ очи остава.
ЗимЬ вр-Ьмя-то е като малко дЬтя :
сега плаче, сега ся смЪе, сега вали, се-
га слъну^е грЪе. Кога гарванъ грачи, сла-
вЬй бЪга и плаче. Както срьдце болЬ-
ло, така очи плакали. Братъ за бра-
та плаче. Който ся моли, не плаче.
Зачто плачешь'? — Воли мя. — Кст
тя би 1 — Самъ. Скл^пъ два п^ти плаче.
ПлачяшБбпь, плачяшБъшь и плачяш-
БЛ^-тж, нар. Съ плачь ; плачливо, пла-
ча, ридая. Плачяшкомь дойде у дома.
Плашеню, с. ср. отъ пл^шбб и плй.-
ШЕзБСЯ.
Плашило, с. ср. Что служи за плашеню ;
страшило, медунъ ; пугало,
Плашици, с. ж. мн. Дребнъ! ръхбета, иг-
линичета.
Плашичшрь, с. м. Който объии да мде
или който лови ръ)бета плашици. Охрид-
скъгй плашичшрь.
Плашлйвость, с. ж. Когато н1Ькой ся пла-
ши ; бъзливость, бошзливость, страхливость;
пугливость; пуглйвость, боязлйвость, трус-
лйвость.
11лашлйвъ1й, въ, ва, во, пр. Който ся пла-
ши ; плахъ1Й, страхливъ1Й, боизливъ1Й, бъз-
ливъ]й, зурепавъ1Й ; пуглйвий, боявлйвий,
труслйвнй, рббБ!й. — ВО, нар. Съ страхъ,
уплашено, плахо, страхливо, бомзливо, бъз-
ливо ; пуглйво, боязливо, рббко.
ПлашББ, ишь, — шйлъ, гл. д. Задавамь, до-
карвамь нЬкому страхъ ; подплашвамь, у-
плашвамь ; полошить, полбхать, пугать,
стращйхь, угрожать. — ШБКСЯ, гл. възвр.
и стр. Имамь страхъ, дохожда ми страхъ
отъ н*что ; плахтуа, плахуж, страхувамся,
страшшся, бон&ся; полошнться, полбхать-
ся, пугйться, бояться. — Врада Грозю,
не плаши. Врадва безъ топорищкл го-
рж не плаши. Така Вале знае, така
дЬца плаши. Плъна пушка едного пла-
ши, а праздна двамина. Плаши ПЪе
кокошкъ1-тъг. Плашися като отъ чюмл-
т;^^. Плашися отъ опашкл1-тл1 си. Пла-
гиена врана отъ шюбръкъ ся бои.
Плйп^мь (да платж), гл. д. 1) Даваиь еЪ-
кому, чтото му сьмь длъженъ, врьщамь му
каквото сьмь зелъ отъ него ; платйть.
Плащамь си ; платйться. Платихъ си
длъга. 2) Давамь н'Ькому заплатА-тА, за-
плащамь никому трудъ-тъ ; платйть, вн-
давать. Още не еж нъг платили за ми-
нл1лъ11а мЬсяи^. 3) Давамь стойность-тж
на н1Ьчто ; заплащамь ; платйть. Платихъ
си обуща-та. 4) Отврьщамь, отмьщавамь,
отплащамь ; платйть, воздавать, мстнть.
5) гл. ср ВрядА, врядвамь, чина стру-
вамь ; стоять. Това плаща много, вряд-
ва много н1Ьчто Пе си п^аща коршюма,
труда; не стойтъ п/лн, труда. — МСЯ,
гл. стр. — Плащамь дань, данъкъ, да-
вамь данъкъ. — Плати на попа, умр1Ь.
Платилъ сьмь си борчю,. Скжпъ два иж-
ти плаща, а лЪнивъ пд-далекъ ходи.
Който плаща, той свири. Другъгй пла-
ща, другий разгащм. Вогъ не плаща
всчакж с/кботж. Бъхъ не хваща, ала и
не плаща. Шмамь мжжь малко лъжь :
бъхъ не хваща и не плаща. Мий ма-
гаря да ти плати съ ударъг.
Плйщаню, с. ср. отъ плащамь ; платежъ.
Плащаница, с. ж. Вязанъ платъ съ изо-
бражение на него полаганм-то нашим Спа-
ситель въ гроба сл1Ьдъ- снятие-то му отъ
Ерьста ; плащаница.
Пленйкъ, с. м. и
Пленпца, с. ж. Уплетена коса ; рядица,
сплитка, сплитъ, плетица, плетенка, пле-
тушка, плетеница, плетка, плитка, коса ;
коса, косйчБа, плетеница, плетешекъ.
Пленйчка, ум. ж. отъ пленпца.
Пленнчя, ум. ср. отъ пленйкъ.
Пл^свамь, гл. мн-кр. отъ пл^скапь и
отъ пл^щ^. Удрммь плесница, дланисвамь,
лупосвамь, л^Ьпвамь, цапвамь, заушвамь;
давать опле^ху.
Плескйло, с. ср. Водопадъ, водоскокъ, бу-
чшло, падало, плискало, скокъ; водопадъ,
водоскатъ, падунъ, каскадъ.
Пл^скамь, гл. мн-кр. отъ п.1^щж.
Плескан1е, с. ср. отъ пл^скаль.
Плескуда, с. ж. 1) Б^лЬгъ, пятно, дамга,
леке на н^^что ; пятно, п'6жнна. ИзлЬзлъг
Плесвуппца
42
Плетж
му чернш плескудь1 по кожьа-тм. На
крауюла му една плескуда лайно. 2)
Петура ; слой.
Плеск>^ница, с ж. Едпнъ видъ крушв.
Цлеснйкъ, с. м. 1) Шесница. 2) Накънъ
окач1<иъ на шпа-т^^ да 11окръ1ва гр.\<^дъьтъ1,
ц*лъ 110кръ1тъ съ старъ! паръ1 ; носять го
нев1^стъ1 тъ1 въ Дебрьско.
Плесийца, с. ж. Илеснпкъ, заушинца, тре-
скавица, трешнпца, тупавица, хлюсвпкъ,
хлюскавиЕъ, шааканоца, пуДквпца, шамаръ,
шамарвица ; оплеуха, опле/шиня. Да му
зал-Ьпьа 71лесшщ;и, да му заврьтж шамаръ,
да го заушш, да го пдесвл^; вл'Ьпнть ко-
му пощечину.
Плеснйчка, ум. ж. отъ плесийца.
Пл^сиувапь, гл. уч. отъ плбсил^,.
Пл^сиЛк, ешь — нхлъ, гл. свр. отъ пл^щл;
и пл^скаль. — и^тъ1й, прич. стр.
Ллесъ! междом. 1) За плескаак. Плесг,
плесг кунки., дала мама нЪнкт! 2)
Гласъ-тъ, что ся чюва, кога надве в-Ьчто
въ В0Д& ; бултйхъ.
11л6съкъ, с. м. Илескавю.
ПлетАчка, с. ж. Комто плете н*что; плет-
варка.
Плетйчь, с. м. Който плете н1Ьчто; плетварь.
Плетварка, с. ж. Плетачка.
Плетварь, с. м. Плетачь.
Плетбше, с. ср. отъ плетж. Ръгбско пле-
тете, съ косх, сплетевА чакъ отъ челото.
ЦлетепЙБЪ, с. м 1) Плетъ, плетви. Единъ
плетеникъ ни дЬли 2) Хлябове, които
момковъ1-тъ1 роднина иращать на годеницж-
тл сл'Ьдъ главежм. Главеница-та по пле-
пьенщи-тьг знае на колко домови ще
трЬбва да готви да рови.
илетенпца, с. ж. 1) Пльница. 2) Обрядевъ
хл^Ьбъ на сватбж-; том хл'Ьбъ ся мЪси у
момковъ! н ся носи у моминъ! пр1&дъ сват-
6а-та. Носевн} плетеницдь у момата по-
н'Ьйд'Ь става въ четврьтъкъ пр1Ьдъ сватбж-т&.
Далекъ ли с& иоиини-ти двори ?
— Ни еж далекъ, ни ел шко близу :
Тука П01лть мом:ъ1-тъ1
И си мЪеять тьвк;& плетеница,
Тука ио1&ть, у иомчевъ! ся слушю. П-Ьс.
Илйтеика, с. ж. 1) Особевъ обрядъ ва сват-
бж, кога плетАть мома-та за в*нч}ан1е. 2)
Кога ся сберАть момъ1, женъ! да илетАть
чорапъ! и да ся надплптать. 3) Илсннца,
пленикъ.
Радо-ле мома хубава,
Разалети тьнкъ! плстенкъ!,
Нашенско щемъ тя уплетемъ.
Нашенско, Радо, вмкинско. Шс.
4) Глава нищкъ! ; пАсио.
Плетець, ум. м. отъ плетъ.
Плетиво, с. ср. 1) Съ плетеню изработена
работа, плетена работа; вявпнье. 2) Гтаръ
обрядъ, что ся пази понЪйд!!, кога крьи^а-
вать малкъ! д'Ьца ; косменю.
Харно имашь, съжс, до дв'1} д'Ьца :
Едно дЪтя, съше, яа крьщенк;,
А друго-то, съше, ва плетиво ;
Покани сн отци и духовници,
И покани старъ! тъ1 кумовъь 11%е.
Плетйню, с. ж. Плетъ.
илетйца, с. ж. Пленпца, пленикъ.
Омъ1Йся, да тя уплетл,
Плетици да ти наряд&
И по плетици жлътици. П-Ьс.
Пл^тичкомь, нар. Когато плет* нЪкого,
като плет А.
С'Ьдн& майка да № плете
И плетичкомь 1ж учтше :
Щерко Калино, Калино, ....
Отдалекъ съ кон1а не играй,
Отдалекъ пушкъ! не врьлтй. 11%с.
Плбтйща, мн. ч. отъ плетъ.
Платка, с. ж. Плевица, пленикъ.
Пл^тнииа, с. ж. Начинъ ва плетеию.
Плетете си плетнинл тл,
Что ИБ плели другачкъ1-тъ1. П-Ье.
Плбтнш, с. ж. Плетъ. Дворове-ти еж за-
градени съ плетнг/а.
Плетушка, с. ж. Пленпца, пленикъ.
Плбтчя, ум. ср. отъ плетъ.
Плетъ, платове и плетища, с. м. Ограда,
заграда отъ сплетенъ! прАтн? ; плотъ, пле-
теникъ, плетинм, плетнм; плетень. — Плетъ
гние, длъгъ не гние. Плетъ види, "плстъ
чюе. И плетъ уши ими. И стЪна угии
има, и плетъ очи има. На глядъ ка-
то тикв/я на плетъ. Ч.ловЬкъ ся гляда
напрЬдъ като тиквм на плеть. Ори,
мели, мжь ; просЬчи плетъ, дой млЬко
Зарекла ся свинш, да не шде гоена,
прЪскокн/ала плетъ, изяла пять. По-
сранъ ся за плетъ дрьжи. Комуто си
плетъ градилъ, той да тя нахрани.
Плетища да чюпи, вод^^ да топли,
мрьтви да кжпе!
Плетж., ешь, плетохъ, плелъ, гл. д. 1)
Съедиимвамь клуповъ!, КЛПЧСКЪ!, НПЩКЪ!
или КОНЦИ, та уработвамь Н11ЧТ0 ; вяжа ;
плестй, плесть, вязать. Плетм. чорапи,
мр^Ж1/И, танте.1м. 2) Права в^Ьчто на ря-
дици, ва плпткъ! ; плестй. Плете лукъ.
Пчетл косл{.
Цонж майка плете,
СИТНЪ1, ДребнЪ! К0СЪ1,
Плете и тихо пъ1та :
Что ти е бенка на чело ? Шс.
3) Въ пятъкъ пр1".дъ сватбА ся събпрать
у МОМА ТА, та а плетАть. Такожде имать
Плбщеню
43
Плитню
объиай пон1&йд1& да плетл^ть д1&тя на врь-
щавкА. Жол/К-Ш/К п^ели, ергена кляли'.
Да иде Гена кумица
Огонлдъ Дунавъ у Влашко,
Девять кралевъ! да в-Ьнчм,
Съсъ девять младъ! кралици,
И девять дЪца да кръсти,
И още девять да плете. ГИс.
4) На ходеню крьстосвамь си крака-та като
да плет А н1Ьчто съ т^хъ. Плет», клькьг.
— тЛкСЯ, гл. възвр. Увивамся, врьтАся, на-
плитамся, уплитамся окою н1&что ; плестнсь.
Длетеся по дрьво-то. — т^нъ1Й, прич.
стр.
А майка си му думаше :
М не ся гръ1жи, Тодоре,
Най стани рано зарана.
Та земи мр-Ьжж плетенл,
Че иди, съше, на Дунавъ,
Налови ръ1б& Дунавска. Д-Ъс.
— Плете си кошницл1-тж, гляда да на-
ряди да блде за него добр^Ь. — Плете мп
ся на язъгка, врьти ми ся на ума, въ ус-
та-та, на язъ1ка ми ся врьти, нЬчто знаа,
ала не ми дохожда на умъ изеднАжь, ма-
чшся да си го припомнк да го каж1& ; вер-
Т^ТЬСЯ на ЯЗЕ1Б$.
Плбщеню, с. ср. отъ плбщл;.
Пл^ши, с. ж. мн. Задим-та чясть на гръба
междА раменЬ-тъ1, д1Ьто ся намирать плещ-
къ1 тъ1 ; плечи. Плещи за праздни по-
вали. — ЛЪгнмлъ на плещи, по гръба си,
гръбомь. — Да ти вид/^ плещи ти., да
ти видд гръба, махнися, иди си, врьви си.
Пл^щка, с. ж. 1) Плоска кость отзадъ на
гръба, съединмва рамо то съ гръба; ло-
иатка. Счюпилг му плещкж-тл. 2) 11р'Ьд-
нм четврьть, прЬдень черекъ отъ тЬло-то
на животно ; плечо. Щемь шдемъ плъне-
Плещчица, ум. ж. отъ пл^щка.
Пл^щж, ешь, плескахъ (плесвамь, плес-
камь; да плеснл^, плеснувамь), гл. д. 1)
Удрммь съ н1Ьчто широко да излиза гласъ
илесъ, плесъ ! шлепать. Плескамь тю во-
дж-Ш/К. Плесн;а го тю дъгрника. 2) Уд-
рммь н'Ьчто да стане плоско, пб-тьнко ; раз-
олесквамь ; плющцть, плостйть, площйть.
Плещм хл^Ьбь.^д) Удрммь плесницх; за-
ушвамь, хлюскамь, плюскамь, шлмкамь;
давать оплеуху, пощечину, ляпать. 4)
Удрммь н'Ьчто да отскокне, да отврькне;
перкамь. 5) Права нечисто ; мацамь, мрься,
цапамь, валммь, шлакамь ; пачкать. 6) Го-
вори какво да е, что заврьн& ; дрьнкамь,
дрьдора, лапацамь, траскамь ; болтать, вр^1-
кать; тараторить, хайлйть. Плеще като
мокрл полж бедро. 7) Ммь много ; плюс-
камь, Оплескахг шгоди-тъг. 8) гл. ср. Па-
дамь, плюскамся: шлепаться. Плесна на
земш-тл. 9) Удрюмся о н1Ьчто; плискамь;
хлестйть, плескать. Вода-та плеще о брЬ-
га. 10) Вала много, плискамь. Плеще дъждъ;
дохдь плющйтъ. — ЩЖСЯ, гл. възвр. 1)
Удрммся съ н'Ьчто плоско и широко ; шле-
паться. 2) Мацамся, калммся, валгамся,
цапамся .; пйчкаться. 3) гл. стр. Бъ1вамь
плесканъ. — Плескамь рщЪ^ удршмь гъ1
еднА другд отъ радость или отъ друго
н']&ков чувство ; бнть въ ладбши, плескйть,
рувоплескать.
Плеса&ла р&ц'к, писнала
И е въ1соко врькн&да,
И е далеко отишла
У пустъ! горъ! зеленъ!
До самодивскъ! селища
На моминскъиа кладе нець. П-Ьс.
ил6щ1астъ1Й, стъ, ста, сто, пр. Който има
гол'Бмъ1, широкъ! плещи ; плечйстий.
Плйга, с. ж. М'Ьхуръ на рлкх отъ работл ;
пръщка, флюшка.
*Плнкъ, с. м. Отъ КНИГА кисим за турмню
въ неа писмо ; зарфъ ; пакетъ, конвертъ.
Плискйло, с. ср. 1) Справа за плисканю
ВОДА съ неж. 2) М1Ьсто на р1ЬкА, д1Ьто
вода-та пада отъ въхсоко и плиска ; пле-
скало.
Плйскапь (да плйснх, плйснуваиь), гл. д.
1) Врьгамь ВОДА възъ н'Ьчто ; прьскамь
н^что съ ВОДА ; пличкамь ; плескать. 2)
Изливамь, хлискамь. Плисни винотпо оть
чмшгл-тж ; вйплеснуть вино язъ става-
на. 3) гл ср. Вала много, плещА. Пли-
ска дъждъ ; дохдь плющйтъ. — мся, 1)
гл. възвр. Поливамся съ вода, прьскамся
съ ВОДА, пличкамся ; плескаться. 2) Изли-
вамся; плескаться. 3) гл. вз. Прьскамъхся
съ ВОДА ; X лиска мъ1ся ; плескаться. 4) гл.
стр. Бъ1вамь плисканъ.
Плисваню, с. ср. ОТЪ плйскахь и плйс-
камся. Плискъ.
ПлисБЪ и плйсъБЪ, с. м. Плисканю ;
плескъ.
Плйсиуваль, гл. уч. отъ плйснл»,
Ллйснж, ешь, — нхлъ, гл. свр. отъ плйс*
камь. — нл;тъ1й, прич. стр.
Плйта, с. ж. а
Плитйрь, с. м. 1) Кирпичь, керпичь ; кир-
пйчъ. 2) Плитньа, плочш, тикла ; плита.
Плитка, с. ж. Н1Ьчто сплетено на рядица;
плеткъ!, плитъ, сплиткъ!, сплитъ, в^Ьнець,
вАженица, вязаница. Една тглитка лукъ.
Плитню, с. ж. 1) Плита, плитарь, плочш,
тикла ; плнта. 2) Плитарь, кирпичь.
Ко1а ми е слуга най-бръза,
Мень плитни за видъ да сбере,
Плжтъ
4А
Плбчш
Плитнв и варь ва л-Ьпенн;
Н рлдомь колци ва ст*нъ1-тъ1 77*,'.
Нлигь, с. м. Плитка.
П.1Йчкнз1Ь, гл. д. Папскамь.
11л11чканн!), с. ср. отъ илйчкаиь. Пис-
каню.
11л6вдпвъ, гим. соб. Блъгарско назъвание на
градъ Фидпбе; Пловдпнъ.
ПловдАиа, с. ж. Едпнъ видъ грозднз като
пя мита.
Пловдйнъ, гин. соб. Пловдивъ.
Колко мип&хъ села н градовъ!,
Мень д'Ьвойка нвгд'Ь не омвл'Ь;
Кога иин&хъ ввзъ Пловдина гради,
()мил'Ь мн Пловдинка д'Ъвойка,
Омвл-Ь ИВ нв по рухо, на по хубаввло,
ОмвлЪ ИВ по лЬпо ходеню,
По ходеннз в по говорени? :
Кагь говорв като саблш сЬче,
Кога хода като вЬтьръ в*е. 11-Ье.
Илбвка, с. ж. 1) Птица ианица, патица,
шштица; крявва, врякуша. 2) Птица дива
патка, утка.
Плов'(.къ, с. м. Птица патокъ, патуръ.
Илбденнз, с. ср. отъ плодл: и плддл^ся.
Плодець, ум. м. отъ плодъ.
11лодцица, с ж. У женско животно : Пи-
гиз., майка, матка ; матка.
Плодов11ТЪ1й, тъ, та, то, пр. Благодатнъ1Й,
изобплнъ1Й, плодороднъ1Й, берекетиъ1Й ; лло-
дорбдний, урох^йний, изобйльний, бла-
годлтний.
Плодорбдие, с. ср. ГолЬма рожба, изобилие,
благодать, берекетъ ; урожай, ивобйл1е, обй-
Л1е, благодйть.
Плодор6днЪ1Й, — дьнъ и — денъ, дяа, дно,
пр. ПЛ0Д0ВИТЪ1Й.
Плодъ, с. м. Всичко, чтото раждать живот-
нъ1-тъ1 и растеним-та; рожба; плодъ.
11лбдл1, ишь, — дйлъ, гл. д Въдх, развъж-
дамь, ра.чнножшвамь ; плодйть, водйть, раз-
водйть. — джся, гл. възвр. Въджся, раз-
въждамся, миожкБСя, размож1авамся, раждам-
ся ; плодйться, водйться.
илоска, с. ж 1) Малъкъ плосъкъ и крлг-
листъ ссждъ, что събира около сто драма ра-
киа ; пинта, жмбка, крондилчя, кункума,
бахурчя, ссАдя, лптря, юзя, шюля, четура,
беле.ча, грънайка, карта ; кабачскъ. Дразд-
на плоска — готова болесть. Ллъна плос
ка — весело сръдце, праздна плоска —
уклювнл^ли уши. Кога пита и плоска^
кога пита самичка Кога пита и плос-
ка, скоро и безъ питм. 2) Даланка, д1>-
ланица, д^Ьланка, д1Ьлкотина, кл-Ьчна, лущен-
ка, иарнаръ, треска; щспй, щепка, ще-
иань, лучйна.
11ло(;кАтъ1й, тъ, та, то, пр. Плоскъ1Й.
ЦлоскАчь, с. м. Единъ видъ д&бъ съ го-
лЪмъ! листа, расте ио мочюрливъх-тъ! м1Ьста.
Плосконбсъ, пр. м. Татаринъ, съ плос1.къ
носъ.
Плоско^шка, пр. ж. Игла съ плоскъ! уши.
Ил6скъ1й, — съкъ, ска, ско, пр. Плоска-
тъ1Й, илоснъ1Й: 1) Что иЪма врьховъ! и
транчннъ! ; равнъ1Й ; плбск1й. Плоско мЬ-
сто. 2) Что не е грапавъ ; гладкъ1Й, рав-
нъ1Й, дю;}Ъ ; глйдк1й. Плоско камъчя.
Плоска дъска. 3) НеиздигнАтъ1Й, неизпра-
венъ1Й, иенавиреиъ1В на едня& страна ;
плбск!й. Плоска стрЬха 4) Что е съ
низкъ1, съ пол*гатъ1 краища ; плъ1ткъ1Й,
разлатъ1Й ; пл6ск1й. Плоска паница.
11л6снъ1Й, — сьиъ и — сенъ, сна, сно,
пр. ПЛ0СКЪ1Й.
Плостинкъ, с. м. Една ръ1ба въ р1ЬкА Тича.
илотйка, с. ж. Риба платика.
Плотйца, с. ж. Единъ видъ дребна ръхба
въ Охридското езеро.
Плбтища, мн. ч. отъ плотъ.
Плотъ нъ1 дФли дворвща-та,
Дзидъ нъ1 д-Ьли кжтища-та^
Разпаднжх& плотаща-та,
Ся смЬшшхА дворища-та,
Разпадн&х& дзидища-та,
Ся см'Ьш1ах& к&тища та,
Ся скарахл сватища та. Шс.
Плотъ, плотове, плбтища, см. 1) Плетъ,
плетннм, нлетнм, плетникъ ; плетень. И
плот,ъ очи има, и зидъ уши има. Ако
не сьмь правилъ, баремь прЪзъ плотъ
сьмь глядалъ. Рода с^ : отъ два плотл/,
трьме ! Старъ плотъ гние, старъ борчь
не гние. 2) МЬсто на р^Ьк*, д*то е занръь
щено, за да ся хване вода за водяниц^ или
за что да е; бентъ, мзъ ; плотйна, пере-
мйчка, перепруда, запруда.
Плочбнце, ум. ср. отъ плочя.
Плбчица, ум. ж. отъ плбчш. Плочка.
Плбчка, 1) ум. ж. отъ плбчт. 2) с. ж.
Единъ видъ шмркъ! на килимъ.
Плочя, ум. ср. отъ плбчш.
Плбчш, с. ж. 1) Плосъкъ тьнъкъ камъ1къ;
плитнш, площица, тикла ; плита, лещадка,
лещадь. Постлалъ двора съ плочи. 2)
Малъкъ, плосъкъ, тьнъкъ и крлглпстъ ка-
мъ1къ за игр* ; ломада. Да играемъ на
плочи. 3) Отъ черенъ камъ1къ дъска за
писанн} на некь ; аспйдная доска. Счю-
пихъ си плочу^-т,^9^, та нЪма на какво
да пишиа. 4) Петало, подкова ; подкова.
5) Сребьренъ накъ1тъ, когото младъ! булкъ!
пон11Йд'Ь носять на гр*дъ1-тъ1 си.
Ведися долу, наш1а дружко,
Дуръ да ти кладлть нетопъ на чело то,
Нетопъ на чело-то, плочи на срьдце-то. Шс. .
— Залостилъ си главл^-т/а межд,){ двЬ
71лочи. Отвориль очи като нЬкои плочи.
Плбщете
45
Пл^ПНБ
Чюка и па клинець и на плочьа. Единь
бие вь клинець-тъ, а другь въ 71лочш-ггци.
Единъ у клинець, а другь у плхучътх..
Плбщеню, с. ср. отъ плбщ;^.
Цлоп|,И11,а, с. ж. Плочж въ 1-то знамено-
вание.
Площйчка, ум. ж. отъ площйца.
Ллощь, с. ж. Широко равно м1Ьсто въ градъ,
въ село ; разколъ, стьгда, мейданъ, мейдан-
ЛАКЪ ; площадь, пляцъ. — Тури го па
тглогць, сир. да лЬгне съ плоскх-та стран*.
ПлбщЖ; ишь, — щйлъ, гл. д. Удрммь н1Ьчто
да стане плоско ; разплощвамь, плещх, раз-
плескваиь; илощить, плющить. — 1ц;к,ся,
гл. стр. Ставамь плосъкъ, разплощвамся ;
площйться, плющйться.
Пл^вамь (да пл;^вна^, плувнувамь), гл.
ср. Плу1&, алавамь, плъ1вамь : 1) Стож
надъ ВОД& и не потъвамь ; плить, пла-
вать. Кратуна-та плува. 2) Стокь надъ
водхтА, нуркамся въ неа и играа изъ
неа ; плавать. Той знае да плува. 3)
Врьвж отгор* надъ водх-т&, но водх-тх ;
плавать. До Дунава плавать кораби.
4) Казвася за н^что, кога ся облЪе, залЬе
съ голЬмж водх, съ много н'Ьчто. Ливадте-
то СуК плувнмльг въ водл1. Плува въ
каль, въ масло.
Плуванн), с. ср. отъ пл^вамь.
Плувйчь, с. ле. Който може да плува ; плъх-
вець ; плаватель.
Плувнувамь, гл. уч. отъ плувнж.
Плувна, ешь, — Н21лъ, гл. свр. отъ п лу-
вамь.
Плувяшкбпь, плувяшкъ191ь п плувяш-
кж.-т^, пар Съ плаваню, съ плуваню ;
плавяшкомь, плъ1вншкомь ; вплавь.
Плугъ, с. м. 1) Землед'Ьлческо орждие, пб-
гол^Ьмо рало, съ което ор^ьть ц1Ьлинх и пб-
мкл зема ; плужнпца, рало ; ллугъ. 2)
Остро жел^Ьзо на плугъ, което пори земкь-
т& ; ралниБъ, папуць, леменъ ; плужнйвъ,
сошнйкъ. 3) Обряденъ хлЬбъ приличенъ
на плугъ. — Везъ трудъ не ся оре съ
плугъ. УмрЪ волътъ, отпрягнлся плу-
гъ-тъ.
Плужекъ и плужвовъ, с. м. Животина
пасочя.
Пл^жница, с. ж. Плугъ.
Пл^жькъ и плужюБЪ, с. м. Животина
пасочя.
Пл^камь (плуввань, да пл^вна^, пл^вну
вамь), гл. д. Плюкамь, плю1&.
Плуканю, с. ср. отъ плюкамь. Плюеню.
Плуквапь, гл. мнкр. отъ плюкамь.
Плукнувамь, гл. уч. отъ плукн^к.
Пл^кнл^, ешь, — нхлъ, гл. свр. отъ пл;;^-
вашь. Да плюйн&, да плюкна. {
Плускотъ, с. м. Жрскотъ и плускотъ,
голЪма пат&рдии, гол1Ьиъ кряськъ и въ1къ.
Плукк,, ешь, плулъ, гл. ср. 1) Плувамь.
2) С1&ДЖ, стоа много вр^Ьмя на едно м1>сто ;
къ1снх, кюфтА, пльзн* ; вйснуть, кваснуть.
Млуе по кръчмъг-тьг.
Плъкъ, с. м. Опр1Ьд'Ьленъ четъ войска ; алай ;
полкъ.
Плънежь, с. м. Кога м1Ьсячина-та е плъна;
плънина ; полнолун!е.
Пл1непю, с. ср. отъ пл1н13б..
Плънинй, с. ж. Плънежь.
ПлъниЧБЪ1Й, — чькъ, чка, чко, пр. смякч.
При-плънъ1Й, ВЪЗПЛЪНЪ1Й; полновать1й.
Плънотй,, с. м. Кога нЬчто е плъно; пол-
нота.
Плънъ1й, нъ, на, но, пр. Пълнъ1Й: 1) Что
има ВЪ себя си н^что толкова, колкото мо-
же да побере ; насъшанъхй, налЬнъ1Й, на-
плъненъ1Й до врьха, до крага, до устю-то ;
полний. 2) Что има толкова, колкото трЬб-
ва, что е безъ ексикликъ, что не е нащрь-
бенъ ; пблнь1й. Азъ ти дадохъ тглвмж
паниц;г>, ти ми врьщашь половинъ. МЬ-
сячипа-та още не е плъна. 3) Дебелъ1Й,
кръвенъ1Й, шишкавъхй ; пблннгй, т^чний,
тельнь1й. Плънъ чловЪкъ. Плъно лице.
4) За пущкж, пищовъ и пр. : что е при-
готвенъ, натъпканъ, за да ся пушка съ не-
го ; заряасенньхй. Плънъ пищовъ. — Очи
плъни., рщЬ праздни. Близо до царш
— плънъ ти джебъ, близо до царш —
плъпъ ти гробъ. Бобъ и бобъ плъпъ ти
джобъ (на ти, ей ти плънъ джебъ). Плъ-
на пушка едного плаши, а праздна-та
двамина. Плъна плоска — весело срьд-
г^. Да е плъна чташка-та, та да е
плъна и година-та. Плъно- то гръня да
мя развали, а пе праздно-пю. Плънъ
като бикъ. Плъно като око. Плъно ка-
то сливлх.
Плън^ББ, ешь, — вЪлъ, гл. ср. Ставамь
плънъ; плънася, дебел1Ь1*, кръвася, на-
ливамся ; полн1ть.
Пл'^НББ, ишъ, — нйлъ, гл. д. 1) Насъшвамь,
наливамь, турммь въ н1Ьчто, колкото може
то да побере ; наплъншмь н*что до врьха,
до краю, до уст1е-то ; наполнять, набн-
вать. 2) За пушкА, пищовъ и пр. : на-
съшвамь барутъ, сачмъ!, куршумъ и гьх
набивамь; заряжать. — НБКСЯ, гл. възвр.
Ставамь дебелъ, шишкавъ; дебел"!!!*,, кръ-
внься, плън1Ьа; полн^ть. — Плътж си
джеба, спечмлвамь, обогатшвамся ; наби*
вйть карманъ. — Човалъ ся съ думъъ
не плъни, или : гргло ся съ лъжш пе
плъни; баснями соловьй не вормятъ.
Аминъ санд^якъ (раклж) пе плъпи. Отъ
Плъст^рь
4в
1Тл^>дяс1авъ
капкл-т/^ вирь ся плгни. ПльшЬ чча-
Ш1Ж, да ти е пльпа година. Богг да
прости мрьтвъг дг/ши, да ся плгнять
живъг гуши!
Плъст^рь, с. м. КоМто прави плъсти; вбй*
лочннкъ.
ПлъстАна, с. ж. П1ъсть, кече ; войлокъ,
полсть, кошмА.
Плъстпца, ум. ж. отъ плъсть.
Плъсть, с. ж. В1ъняна постилка, направена
съ валмню ; плъстина, кече ; полсть, вой-
локъ, кошм]1. Валшню плъсть; полще-
н1е. Коса-та му стан/ала на плгсть,
много ся сплъстила ; у негб волось! вбй-
локъ войлокоиъ.
Пл1стянъ1Й, нъ, на, но, пр. Направенъ1Й
отъ плъсть ; полстянбй, вбйлочннй.
Плътеникъ и
Цл^тникъ, с. м. Когато котка, кучя, ко-
кошка пла друго н'Ькое жпвотно прЪскокне
т1Ьло-то на умрЪлъ члов1Ькъ, народъ-тъ в^Ьр-
ва, че умр^лъхйтъ ся оплътива, става плг-
тепикъ, плътникъ; такожде ся бъии ужь
оплътмвалп и онъна, които умрхть пр1Ьзъ
мрьснъ1-тъ1 дни ; ставали бъии ужь плъ-
т^ници и изшдници-ти, нагйесници-ти и
блудницп-ти. За да ся не оплъти н^^кой,
кога умр1&, разрЪзватъ му пятъ1-тъ1. Плъ-
теникъ-тъ не ся види и влиза на всшк&д'6 ;
той ся бои само отъ схбботничмри-тъ1, отъ
СВЯТИЧШрИ-ТЪ1 и отъ ГЛ0ГЪ1НК0ВЦИ-ТЪ1, 33-
чтото само т* могхть да го видять, та да го
убииьть. Плътеници-ти излизать изъ гробо-
въ1-тъ1 си и дец'Ь и нощния по кое и да
е вр1Ьмя и ходять изъ клщи-тъ!, та пра-
вять гол1^мъ1 пакости, душять малкъьтъ!
д'Ьца и болнавъх-тъ! и смучать кръвь-т*
на малкъмъ! агънца, теленца и ждр1&бенца.
Когато ся види, че нЬкой умрЬлъ ся оплъ-
тилъ и е станАлъ плътеникъ, то слббот-
ничшрь н'Ькой или глогъшковець намира
колъ отъ черенъ глогъ, разкопава гроба на
умр']^лъ1ш, забива кола въ корема на плъ-
теника, да пр'Ьмине пр*зъ тЬло-то и да ся
забуча и въ зем1&-т&, и полива т1&лото съ
вр'Ьло вино или съ вр'Ьло масло, та така,
прикованъ въ гроба, плътеникъ-тъ не мо-
гълъ вяче да излиза да прави пакости. В.
ваппъ1ръ, влъБОлакъ, глогъшковець.
Пл'1тнЪ1Й, — тьнъ и — тенъ, тна, тно, пр.
Что е много набитъ, натъканъ, натъпканъ;
г&стъ1Й ; плбтвий.
Плъть, с. ж. Т'Ьло-то на члов'Ькъ, на жи-
вотно ; плоть. Длъть-тл1 си изшдамь,
кргвь-т,7^ си не давамь.
Плътж, йшь, — тйлъ, гл. д. 11р1&думвамь,
залисвамь нЪкого да млъчи, да не плаче;
гЬшв, ут'Ьшн1вамь, мира ; т^шить, успо*
коивать. Ллктять малкм дЬца.
Всле ПуЩИ КОН10-ТЪ1,
Та * скрьпш стомн1.1-тг1 \
С'Ьдн& Вели да плаче,
Веле ми № плътшше :
Млъчв, Вслйо, пс плачи ! П%е,
Пл1тя11Ъ1й, нъ, на, НО, пр. Въ изречениш :
голъ пльтямъ, съвс1Ьмь голъ, голъ голне-
ничькъ. Зимата ни завари голи пль-
тяни^ съвс1Ьмь непрпготвенъ!.
11лъх6къ, с. м. Животно плъхъ.
Плъхуци, с. м. мн. Животинка пайвутка.
Пл^хчя, ум. ср. отъ плъхъ.
Плъхъ, с. м. Голяма мъипка, Ми^ гаНиз,
глушець, глухъ, мъ1шь, оклаекъ, плъхокъ,
плъшекъ, поганець, сропникъ, ставорець,
ставоръ, слселъ; кйрст. Скрьглся като
плъхъ въ трици.
Цлъшекъ, с. м. Животно плъхъ.
илшвапь (да плб[вн2б, плйвнувамь), гл.
ср. Плувамь, плавамь, плуа.
Плъ1ваню, с. ср. отъ плъ1вань.
Плъ1в6ць, вцй, с. м. Плувачь
Плъ1В11ув!1ИЬ, гл. уч. отъ плъхвнл;.
Плъ1ВЦЛ1, ешь, — н2^лъ, гл. свр. оть плъ!-
вапь. Да плувнл.
Плъхвомбрка, с. ж. Ср1^щася въ п1&сень за
МОМ&, които пр^Ьплувала море-то:
Какъ иь вид* кума господина,
Д'&ка си е моиа плъ1воиорка,
Какъ 1ж вид*, люто кь прокльнл. П-Ьс.
Плъ1ТБ0у91Ъ1й, НЪ, на, НО, пр. Който има
плъ1тъкъ, слабъ умъ; слабоумнъ1Й, безум-
нъ1й, глупавъ1Й. Жената е длъгокоса,
а плит,коума ; у б^бм вблосъ дблогь,
да унъ коротбкъ.
илъ1ТКЪ1й, — тъкъ, тка, тко, пр. 1) На
чтото дъно-то е близо до горниш му край,
до уста-та му или до лпце-то на земкь та;
неглуббк1й. Ллитъкъ сждк, плитка па-
ница., плитъкъ кладенець. 2) Что не отива
далечь навлтр*; неглуббв1й. Плитка тама.
Плитка рана. Плитки корени. 3) Каз-
вася за водл, на коато лице-то не с на високо
отъ дъно то й; нелк1й. Плитка вода. 4) Что
има малко вод& ; н4лк1й. Плитка рЬка.
5) Казвася за умъ, кога е слабъ, лекъ и
малко. Плитъкъ умъ. — Плитъкъ на
срьдце, плахъ, плашливъ, страшливъ, бъзле.
Не мой това на княз1а да каяешь,
Оти е на срьдце много плъ1тъкъ,
Та ке си ся отедн&жь уплаши. Шс.
— ТКО, нар. Недлъбоко. — Голяма ри-
ба въ плггткм водл{ не живЪе. На плит-
К/К водж дигай си поли тъ1. На лъж1л^-
т/а е плъгтко дъно-то.
Пл1джшвъ и
Пл^яеекъ
47
ПЛ'ЬН&ВЪ1Й
Пл^жекъ, пльжець, пльжекъ, пльж-
ковъ, пльжБОвець и пльжткъ, с. м.
Животина пасочя.
Пльз4, с. ж. На ШИНА дрьво, по което ся
вл'Ьче ; плазъ ; иблозъ.
Пльзгавъ1й, въ, ва, во, пр. Что е гладъкъ
отгор1Ь, та ся лъзга ; лъзгавъхй, хлъзгавъ1Й;
пблЬЗШЙ, СКОЛЬВЕХЙ.
Пл^згамь (да пльзнх), 1) гл. д. Тъ1квамь
н*что да ся пльзне по н^что пльзгаво ;
лъзгамь, хлъзгамь. 2) гл. ср. Пльзн*, пльз-
гамся. — мся, гл. вт^звр. Лъзгамся, пльз-
гамь, пльзнж, прьзалимся, хрьзалшмся, хлуз-
гамся, хлъзгамся ; скольайть, вататься.
Пльзганю, с. ср. отъ пльзгаиь и пльз-
гался.
Пльзекъ, с. м. Животина пасочя.
Пльзйца, с. ж. На алугъ дрьво-то, въ което
е турнжтъ палешникъ тъ ; то ся плъзга по
зема-тА, кога ся оре; плажица, плазъ, пльзъ.
Ильзнатю и
Пльзнепю, с. ср. отъ пльзнж.
Пльзнл^, ешь, — нхлъ, гл. свр. втъ пл^з-
гамь.
ПльзнЛк, ешь, — налъ, гл. ср. 1) Пльзгамь,
пльзгамся, лъзгамся, хлъзгамся, хлузгамся,
прьзалшмся, хрьзалшмся; скользвть, ката-
ться. Ледъ-тъ пльзне. По каменте-то
пльзне. 2) Стоа н^Ьйд^Ь много врЪмя безъ
работА ; къ1сн&, плукь, кюфтж ; кяснуть,
Бваснуть. Пльзне въ механж-тж, стои
все тамъ. Които лЪтЬ подъ сЪнкгг-тъъ
пльзне, зимЬ на снЬга мрьзне.
Пльзовци, с. м. мн. Животина пасочя.
Цльзъ, с. м. 1) Стръмно м^Ьсто на плани-
нж, д'Ьто спущатъ дръвю. 2) Плъзица, пла-
жица, плазъ.
ПльзЪ'н1«, с. ср. отъ пльзж.
Пльзж, ишь, — з%лъ, гл. ср. 1) За бубу-
лечк/& : лаз2, пъплнб, бубулаз& ; пблзать,
ползтй, пресмикаться. 2) За д1&тя: ход&
на четъ1ре крака, по р&ц^Ь н по крака ; ла-
ЗА, бубулазж, вл'Ьклся, тътрлся; пблзать.
Пльзяшкбмь, пльзяшкъть и пльзяш-
в;|1-тя^, нар. Съ плъчЬню. Отиде пль-
зяшкомь.
Пл^авъ карашфйлъ. Раст. ВгаШкг1$ саг-
(/шсгапотт, дивъ карамфилъ, самокъхтка.
Пл^ва, с. ср. 1) Ситна слама ; плева, по-
лова. 2) Луспъ], сламкъ!, празднъ! зръна
что излизатъ отгор1&, кога ся с1Ье или отв*-
ва жито ; пл1Ьворъ, починкъ!, заборина, зу-
борина, мякъша, опашина ; пела, плеви,
перепбнка, пушнйца, плевелъ, мякйна,
ухвбстье, ухоботь, ухоббтье. — Прьсть
и плЪва, твърдЪ много. Л пакг мухи и
оси с« комарци прьсть и тглЪва бЬхж
ся намножи,лх1. — Ако сми прости.,
плЪвж не юдемъ. Оть з-блъ длъжника
кошь плЪва. Като водж подъ плЪвж.
Пл^Ьвйчка, с. ж Кошто пл1Ьви в-Ьчто ; по-
лбльщнца.
Пл-Ьвачь, с. м. Който пл^Ьви н1Ьчто ; по-
лбльщикъ.
11лЪ'вель, с. ж. 1) Бурмнъ, тр1Ьва, что ра-
сте м-Ьждд н-Ьчто посЬмно ; плевелъ. 2)
Лъжливо учение ; плевелъ.
Пл'Ьв6и1€, с. ср. отъ \\л'^ъ^.
Пл^венъ, с. м. Раст. пийвьць.
Пл^вица, ум. ж. отъ пл^^ва.
Пл1;вичка, ум. ж. отъ пл^вица.
Пл'1^внивъ, с. м. 1) Селска к*ща, покръхта
съ сламА. 2) Сграда, въ коато дрьжять
пл1Ьвж. ; пл-Ьвница, пл1Ьвнм1 ; ополбвня, мя-
кйнникъ. На Циганина плЪвникъ-тъ го-
ри, а ти имаме трьсишь. На коктикж
пжть-тъ до плЪвника Да ти кажш
плЬвника, пакь ти му трьси врата-та.
НзгорЬ ти плЬвникъ-тъ! — Свато, азъ
одевЬ го заключихь. М плЪвникъ-тъ ще
изгори., ала и мишкъг-ти нЪма да ви-
дять добро.
Пл'Бвница, с ж. Пл1Ьвникъ,^ пл1Ьвнш.
Цл^вница, ум. ж. отъ плъвня.
11л'Мвничка, ум. ж отъ плЪ'вцица.
Пл^квпш, с. ж. Пл1&вникъ въ 2-то знамено-
вание. Борятся за блъхи-ти въ п^Ьв-
«ЬК-ГПуК.
Пл^^воръ, см. 1) Ситнежъ, боклукъ отъ
пл^&в2&. 2) Пл']^ва въ 2-то знаменование.
Пл^^внБ, йшь, — вйлъ, гл. д. Чиста нЪчто
посадено отъ бурмнъ и тр1Ьвх ; полбть,
отеребливать. НлЬвимъ лукъ-тъ.
ПлЬзеню, с. ср. отъ пл^^з^ и плЪзл^ся.
Пл^^злина, с. ж. Родъ, кол1Ьно, корень, лЬ-
ка, пасмина, плЬмя, влака, повой, поисъ,
сой, фара ; родъ, порбда, племя.
Пл^зж., ишь — зйлъ, гл д. Изваждамъ язъ1-
ка си изъ уста-та да ся пл'Ьз2& ; вь1сбвь1-
вать явйкъ. — зжся, гл. възвр. 1) Показ-
вамь н1&кому язъша си ; висбвнвать язйкъ.
2) Глез&ся, джеврася, кевр1&ся, лигавася,
подкрившмся.
ил^мя, с. ср. Влака; колено, корень, лЪка,
пасмина, пл'Ьзмина, повой, похасъ, родъ,
сой, фара ; родъ, порбда, племя. Той е
отъ едЬ-кое си пл-Ьмя, отъ ед'Ь-кой-си
родъ.
Пл^Ьна, с. ж. Пелена.
11л']&нй,, с. ж. Жилка, пукнд,тина на жел1^зо,
на стомана, или на ц1&что направено отъ
т^хъ ; плени.
11л']^н&въ1й, въ, ва, во, пр. Что има пл1&-
НА, ЧТО е съ пл^нъ! ; катмерлиш, катмеръ ;
пленйсть1й, пленчастнй. Отъ плЬнаво
желЬзо добра сабш не става.
Пл^&нДтъ1й
48
Пл^НЧНБ
]1л'!ЬпДтъ1Й, гь, та, то, прии. Пл'Ьнснъ1Й.
Мома на сонь пл-Ъната.
11л1;>11кд, ум. ж. отъ плКпд. IIе^(Шка.
Пл'1>11Ство, с. ср. 11д'Ьиъ, пд'Ьиеиие, зароб}а-
ваше.
Дкгн&ся пл-Ьнство отъ Н'Ьнскж зенш,
Та дойде у Щипъ у града,
Та пл'Ьни Ханв& хая&мк&. Шс.
Кога бтше гол'Ьмо-то пд^нство,
НЪ1 ПОПЛ^^НИХА, робю НЪ1 ЗГДОХЛ,
Попл11нихА и майк& п татка. Шс.
Пл'Ьнъ, с. м. 1) Пл^нмваше, 1и'Ьне1ше,
пд1^иство, заробшван}е ; пл-Ънъ, полбнъ,
пл-Ьнен!^ ПлЬнъ ся плЬии, а баба ся
рЬши.
Въ пл^нъ закара Гвново-то лвбя,
Въ плЪнъ закара Гиновъ! слугъши. Шс.
2) Всичко, что СЯ земе отъ непрпмтель въ
вр1Ьме на войн* ; плочка ; плЪн-ь. — ЛлЪнъ
и 1южгаръ, твьрд^Ь много н1^что, множество.
Пл^Ьнй^, ншь, — нйлъ, п
Пл'1^Н1авамь, гл. д. 1) Зимамь въ ил'Ьвъ ;
заробшвамь, поробмвамь; пл'Ьнйть.
Де гиди съ1нко, Гюро тръговчя,
Что ми ДОЙДОХ& клати- нЪ Власи,
Да си купееть б'Ьл^г. пчениц& ]
Не си купихА 6'Ьл^^ пчениц^,
Токо ПЛЕНИХА хубавл 1Ан&. Шс.
2) Обирамь, Ерадж, зимамь на сил& чюж-
до н^что ; плЪчкосвамъ 3) Омайвамь, за-
майвань, прЪльстшвамь ; пл'Ьнять. ЛлЪ-
нень отъ нейнъг-гтг очи. — нл^ся и — МСЯ,
1) гл. възвр. Омайвамся, прЪльстшвамся,
увличшмся въ н1Ьчто ; плЪняться. 2) гл.
стр. Бъ1вамь плЬненъ. Баба ся чешле,
село ся плЪни. — Н^НЪ1Й, прич. стр. По
знаменованпе-то на глагола.
Пл-Ьитваию, с. ср. отъ пл-^Ьнгавамь.
илЪ'сень, с. ж. Пл^Ьсьнь, зеленикава кора,
зеленпкавъ мъхъ, что излиза надъ мокръх
и влажнъ! н'Ьчта ; мухълъ, мухла ; пл'Бсень.
Душш та му мирише на тглЪсень, много
е слабъ, та ще мре.
ил']&сен1асамь, гл. свр. отъ пл^сенюс-
вамь. Да мухлшсамь, да цв1^тшсамь ; опл^с*
нев'Ьть. ДлЪсенпгсалггИ, мухлшсалъхй, му-
хливъ1Й, мушичавъ1Й, цв1Ьтмсалъ1Й ; опл^с-
нев-Ьлий, наплФснев-Ьлий.
Пл'Ьсеншсва11ь и пл'1Ьсен1асува]![ь (да
плЪсеншсамь), гл. ср. Хващамь пл'1^сеиь,
покръ1вамся съ плЬсень ; мухлмсвамь, цв-Ь-
ттсвамь ; пл'&снев'Ьть, пл^снЪть, зацвЪ-
тйть.
ил^^сеншсван!^ и пл']^сен1асуван1е, с. ср.
отъ ил^хеишсвяпъ.
Плесна, с. ж. Болка Ьпрай^о, лишей, лишь,
лишт, лиинай, нрьшей, струи1^й ; лишай.
Пл']Ьснйвъ1й, въ, ва, во, гар. Что има, что
е хванАлъ пл'Ьсень; ил1>сепшсалъ1Й, мухла-
въ1Й, мухл}асалъ1Й, муп1ич1анъ1Й, цн'Ьт»а-
салЪ1Й ; опл'Бс11св11лий, пппл ЬснсвЪлмй.
ЛлЬснива бъчва вино-пю хаби.
Пл'Кчка, с. ж. 1) Всичко, что земе н^кой
отъ непримтел»а си въ вр^Ьмя на войн* ;
пл^нъ ; добйчя. 2) Грабеиш, н>ма. Тргг-
нжли по плЬчкм. 3) Др*хъ1, прьтина.
— ДЬто нЬма мачкж, глушци-ти ба-
рать пл-Ьчкм.
ПлКчкаджит, с. ж. Който ходи по плЪч-
к*, грабитель.
Ил^Ьчкбсамь, гл. свр. отъ плЬчкбсвямь.
Да ограби». — саиъ1й, прич. стр.
ил^Ьчкбсвамь и 11Л'Ьчк6сувамь (да пл-Ьч-
вбсамь), гл. д. Зимамь н1Ьчто ил'Ьчк2, гра-
бш ; грйбить.
Пл'ЬчБбсван1е и пл'Ьчк6сувап1«, с, ср.
отъ пл']^чкбсвамь.
Плювамь, гл. д. Плюш.
Плюваше, с. ср. отъ плювамь. Плюенш.
Плюеню, с. ср. отъ плюнк. Плюваню,
плюкаше.
Плюйвувапь, гл. уч. отъ плюйнж.
11лй)йнЛ1, ешь, — н^^лъ, гл. едкр. отъ
илй)нк. Да плюкн^.
Плюкйвичя, с. ср. Раст. СоШеа агЬоге-
5сеп8, плюскавичя, плюскачь, троши-ралица ;
пувйрьнивъ древ6снь1й, пузирное дбрево.
ИлюБ&ло, с. ср. Всмка играчка, что плющи
като пушкало; плюскало.
Плювамь (да плювня^, плювнувамь), 1)
гл. д. Плюа. Не може мачка та да до-
качи ръгбл-т/и, па плюка. 2) гл. ср.
Плющ&, плюскамь.
11люван1е, с. ср. отъ плйжамь.
Плювнувамь, гл. уч. отъ плювпл;.
Плюки^, ешь, — нхлъ, гл. ед-кр. отъ плю-
вамь.
Плюмва, с. ж. Плюнка.
Плй)нва, с. ж. Плюмка, лигъ1, что изврьга
члов^къ изъ уста-та си, кога плюе ; елина,
слюна, слюнка ; плевбвъ. Огънь ся не га-
си съ плюнкл. — Кукувичина плюнка.,
раст. Едт8е1шп а7'7>еп5е, горчица, дзука,
хуркъ!, конска борика, мечю вретено, на-
ставчя, прьшлика, пр1^слици, ставхакъ; хвощъ
полевбй, песть1ШЕн, попиши. — Не ми
останм. плюнка въ уста-та, прЬсъхнл
ми плюнка-та, много сьмь ся мдосвалъ,
въ1калъ и приказвалъ.
Плйжовъ, с. м^ За едичъ плюноки сти-
га, додЪ плюйне.
Плй^нчепи), с. ср. отъ пл1Ьпчнк.
Пл^ичнца, ум. ж. отъ плюива.
Плй)ичнк, ишь, — чйлъ, гл. д. Мачкамь,
МОВрШ НЪЧТО съ ПЛЮНКЪ! ; М^СЛИТЬ. — ЧНБ*
Пл]Ьска
49
По
ся, гл. възвр. Мацамся, мокрнься съ плюн-
ЕЪ1; муслиться.
Плюска, с. ж. 1) М^Ьхуръ отъ упарено или
отъ друго н%что ; плюсковина ; волдйрь,
пузйрь. 2) М1&хуръ отъ вод*, отъ п1Ьи&;
плюсковина; пузйрь. 3) Плюсница, пукии-
ЦЗ; тровило. 4) Единъ храстъ.
Плюскйвица, с. ж. Растение и плодъ Рга-
^агга соИгпа коНепзй, шгодъ1, които ся
кАсать отъ стьбло-то заедно съ зеленъ1-тъ1
листца около оиашк&-т& : влубнйка.
Плюск^вичка, ум. ж. отъ плюскй^вица.
Плюскавичя, с. ар. 1) Раст. плюкавичя.
2) Раст. горчливъ! пинеркъ!, в. пиперка.
Плюскйло, с. ср. Играчка, съ коато ся
плюска; трещетка.
Плюсвамь (да плюснх, ллюснуваиь), 1)
гл. ср. Плескамь, плещх, плющ&. 2) гл.
д. Плескамь плесница, хлюскамь, заушвамь.
3) гл. д. ЬА.мь много и лакомо ; пукамь,
тров1&ся, тъпаи1&, бльскамь, суряждамь ;
трескать.
Плюсканю, с. ср. отъ плюсвамь.
Плюскй,рь, с. м. Раст. Ккгпап11ш5 ша^ог,
дз&вномадъ, клапашка ; клопбвнивъ.
Цлюскйчь, с. м. 1) Който объхчи да плюс-
ка, да пука. 2) Раст. ВаШга $1гаг}юпшш,
бъ1шка, бъ1Вола, бъ1волъ, дивъ орЪхъ, ма-
гарешкъ! костенъ, крава, свинокъ, татула,
татулъ; дурманъ, б15шеное велье. 3) Раст.
плюкавичя.
Плюсковець, с. м. Раст. плюсковъ.
Плюскбвина, с. м. Плюска въ 1 то и 2-то
знаменованпж.
Плюсковъ и илюсковьць, с. м. Раст.
папаронка.
Плюсколавъ1й, въ, ва, во, пр. Казвася за
лигав& жшб&.
Нам':6рилъ ми К1аб&
На лизгавж. плочиь :
Жшба плюсколава,
Жгаба б'Ьлогр2&да. ИЬс.
Плюскотъ, с. м. Плюскан1е.
Что е плюскотъ въ горл зеленл?
Али ми е зми1а присойница,
Али ми е огьнь изгорило,
Али ми е вода понесело ? ИЬс.
Плюснйкъ, с. м. Казвася за укоръ на хл'Ьбъ,
на хран& ; плюска, тровило, трескалникъ.
И мень е майка раждала,
На лакъть илюсникъ давала,
Цълж. нощь не е заспала,
ДордЬ си юнакъ глядала ИЪс.
Плюснйца, с. ж. 1) Казвася за укоръ на
вино, на ракиа; плюска, тровило, вукница.
2) Плюсканю, пукан1е, пиеню. Отъ плюс-
ницл{ е пукнжлъ^ отъ пиеню е умр'6лъ.
Лродалъ си и пашкулш-то за плюс-
мш^/К !
Плюснувамь, гл. уч. отъ плюснл^.
Плюсц2&, ешь, — яхлъ, гл. свр. отъ плй>с-
камь.
Плюто, с. ср. На мр^жа дрьво или г&ба,
что плува надъ водл-тл, за да ся види,
д1^ е заложена мр1&ж}а-та ; плавбкъ, попла*
вбкъ неводннй, плутй, плетиво.
Плючш, с. ж. вм. плбчш.
Плющйвичя, с. ср. Раст. горчливъх пипер-
къ1, В. пипбрка.
Плющх,, ишь, — щйлъ, гл. д. свр. Да пле-
сна, да хлющх, да удара плесницл, да
зауша.
Плющж, йшь, — щФлъ, гл. ср. Издаваиь
тьнъкъ гласъ, каквото кога ся удари съ
н1Ьчто тьнко ; плюскамь ; хлестйть, хлн-
стать. Камшикъ-тъ плющи.
Плй)ББ, ешь, плюхъ, илюлъ (плюйнувамь,
да плюйнх), гл. д. Плювамь, врьгамь изъ
устата си плюнк& ; плюкамь, храча ; пле-
вать. — Плюйни си въ пазух^я, така каз-
вать н1Ькому, кога ся уплаши. — Ллюй-
М/КЛ8 му тюдъ опашклх-тл^, иза&дилъ го,
натирилъ го, изгонилъ го, показалъ му вра-
та-та. — Въ уста-та си плюлщ нагов ри-
лися едно да казвать. — Д-Ьто плюш, не
се обрьщамь да лижш. Длюни ми на
рл^кл-тл, да ти намажш лищ-пю (очи-
тъг). Въ еднж тъгквл{ плюшть. Да
плюешь надолу, плюеть на брадл^-тл^
си, да плюегиь нагорЬ, плюешь на ли-
це-то си. ДЬто плюшть мнозина, тамъ
гиранъ става.
Плявка, с. об. Глупакъ, ахмакъ, заплесъ ;
дуракъ, ротоз^й, зЪваЕа, розйня.
Плялиало, с. м. Дрьдорко, дьдорко, брь-
борко, брьбрица, гаталець, гатачь, лапацало ;
болх/нъ.
Плямпамь, гл. д. 1) Приказвамь празднъ!
н1Ьчта, что заврьнА; брьбола, брьбора,
брьл'Ьа, брьтва, брьщелева, бъбра, га-
тамь, дрьнкамь, дрьдора, плещ^, гръгора,
траскамь; болтать, молоть, пустослбвить,
валякать, мозблнть язйкъ, говорйть в8«
доръ, калякй. 2) Пр'1дрич}амь, наряждань
кому какво ще ся случи ир1&зъ годин&-т&;
гатамь.
Плямпанн), с. ср. отъ плйипаль.
Плясамь, гл. ср. Пляша.
Плясаню, с. ср. отъ плясамь, игра по-
с1&диикъ, р&ченици.
ПлАшеше, с ср. отъ пляшвк. Игра.
ПляшнБ, ешь, плясалъ, гл. д. Плясамь,
играа на пос1&днйкъ, въобще играа ; пля-
сйть.
По, пргЬдл. УпотрЪбхавася отделно, с'ставенъ
По
50
По
съ другъ! р1Ьчи п много р-Ьдко сложенъ съ
другь пр-Ьдлогь. Отд^Ьлно 11р*ДЪ пмя и м-Ь-
стонмение том IIр11д^огъ 11ока:{М: 1) Дви-
жение по 110врьхнин*-тА нз н'Ьчто, нъ раз-
нъ1 посокъ!, на вънросъ сУЬ, на кос м%-
сто; на, въ, изъ, иизъ, междл ; ио, на,
въ, у, среди, между. Тръкалтсл тю
одъра. Разхождася по двора. По пжтю
гсма камьнк. Има ли прахь по мене ?
Да идемъ горЪдолЪ по Заго^т. По насъ,
въ нашн-тъ1 м'Ьста. Тръгн^у^ль по села-та
Разпрьснж го по п^тища-та^ по вЬ-
търа. До дЬца-та гсма шюрк,^. По ов-
цятьг има болесть. Магарещина-та
не ходи тю горьх-тьг и планткг-ти
Скитася тю механьх^ти. Влачи го тю
кадии, тю аг^дилища. Раздаде го тю мо-
мити.
Ангелина сизкачи на врьхъ на планин;^,
На врьхъ на планвн& на равн& рудинл^,
И ми погляда по поле широко,
И си догляда дрьво къ1татово. П-Ьс.
Богъ го убилъ Секула д*тенце,
Не № хвати за златна мащрап&,
Токъ нь хвати за р&к& д^сницд,
Та 1& врьли на кон1а задъ себе \
Дупк& конш по горх да бЬгать. П-Ьс
Гора си Либену продума:
Либене войводо, войводо,
Доста си по менъ походилъ,
Отборъ юнаци поводилъ,
Червенъ прФпорець поносилъ
По врьхъ по Старж планинл,
По хладнъ! сЬнкъ! дебелъ!,
По росяъ! тр*въ1 зеленъ!. Шс.
Турчинъ ми кара клят& робъ1нж,
Люто нь кара по лютж сланж,
Биемь Б& бие по 6'Ьло лице. ПЪс.
Като б1аше рекла 1Ана:
Мале, оглави мя.
Мале, ожени мя
На далечно село,
Сама да ся хвальк
Ио МаДКЪ1-ТЪ1 М0МЪ1,
По малкъ1-тъ1 момци. Шс,
Текн&лъ1 СД. до три рЪкъ),
До три р'Ькъ1 чернъ! кръви:
Прьва р'Ька по орачи,
По орачи — башь пшеница,
Втора р-Ька по овч1ари,
По овчшри — пр'Ьсно млЪко,
Трепа р^ка по копачи.
По копачи — руйно вино. Шс.
2) Пр^Ьдшедствува онжж чясть, д'Ьто пада
д^йствие-то, съ коато ся пзврьшва дМ-
ствие-то, на въпросъ дЪ, какъ; въ, о, на ;
по. Удари го тю главя>гтж. Цалун;г^ го
по уста-та. ПовлЬчеся по рщЬ, тю
коремъ. ЛЪгнллъ тю грьба си, по очи-
ти си.
Разсрьдися юнакъ 1аралша,
ПовхЬчеся по коремъ по р&цЪ,
Че си дрьпил пушкл гсгалийкл,
Че удари пиля соколово. Шс.
Димитръ дума Керими :
Кериио, севдо гол'Ьиа,
1Л СИ главА-тл повдигни,
По гушкл да тя цЬлунл,
По тв01а гердачь алт,т;непь. Пбс.
Простомь теб* моить! црьиъ! кръви
и прощаиь ти три струна камджика,
Что биеше по главА, по чело. Шс.
3) Вр'Ьмя-тв, когато става д^йствпе-то на
въпросъ кога. По Велидень, пр'Ьзъ дни-
тъ1 на Вслпдень, около Велидень. По едно
врЬмя ся чю викъ. Ни по едно врЬмя.
По пЪкос си врЪмя. По Марта, пр^Ьзъ
Марта. Да ся носи по дъждь и тю вЬ-
тьръ, тю живо, по здраво ! Благословим
за нов* др1Ьх&. По Колядж за дрЬнки
не ходять.
Дружина, миди другари.
Хабера да й кажете :
Да си походи, посЬди,
По мой-тъ1 денте годинъ!,
Да си походи, пошшри
По М0И-ТЪ1 ден1С жшлбинъ!. Шс.
4) Пр'Ьдшедствува имя-то на долна др1Ь-
хж, на н1&Еакво обл1&кло, въ което н'Ькой
е обл^Ьченъ, на вънросъ какь. По риза и
гащи, безъ другъ! горнъ! др*хъ1. По чо-
рапи, бъзъ обувкъ!, обутъ само съ чорапът.
Мнаки либя, тъг прьво либя,
Ако щешь додешь, сега да додешь,
Ана тя ИЩ& тафра да додешь:
По б'*лл^ шюпкя^ фитилли1ан;к.
По бЪло елечя чечеклитяо.
По б*л& ризж, бурунджучянж. Шс.
5) Сравнение, качество, свойство, причина,
на въпросъ какъ, по кош. причин/^; спо-
рядъ, покрай, отъ; по, изъ-за. По нагиь
Николм омрьзнлх ми и Святъгй Пиколм.
По майкл-т/л щешь тюзнаешь и дгще-
ртж-тж. По дрЪхи-ти тюсрЬщать, тю
ума изпращать. По лице-то приличта
на бащ/а^ си; лнцомъ онъ походитъ на
отц^. По себе си го знаешъ, правплъ си
го и тъ1, та го знаешь. По очити тя
тюзнавамь, че ти си намЬрилъ иманте-
то. По дрЪссъг-ти ся види, че е отъ
нашенско. По глав/К-Ш/К и штапка-та.
Не му е тю воль^-тл1. По добротм той
е прьвъ. Поведеся тю думи ти му. Ако
ся поведсшь ю му хм, ще тя заведе на
лайно.
Какво каза силна люта зми1а.
Какво каза па нойн;^ стард майкж,
Всичко е така по думж станжло. ТПс.
Да сн дойде день Великден ь.
Да пойдтхж отъ утринл
На црькв& по Бож1А-т& рЪчь. Шс.
По
51
По
Мори Драгано, 1101а робт>1не,
Ако го видишь, познавашь лн го?
— ЬА. да го видамь, си го познавамь
По КЛЯТ& главж, по 1адръ1 гр&дъ1. ПЬс.
6) Пать, направление, на въпросъ какъ.
Отишьлъ тю море, Трьгнл^ли тю сухо.
Щ;г. го пратл по него. Дойде нш тю
тющ^-тл{. Пратилг книглх тю ттля со-
колово. 7) Разделение, количество, на въ-
просъ колко, тю колко ; по. Даднлло
имъ ся тю два грошю. Остан^ало имъ
отъ ба1цл{ имъ по едмж ск^санл ргсзм.
Продавася тю два грошта оката. По
еднл^жь, тю дважь. Мо ок^а изпива. По
г^бл/К тгощь не заспива. По години не
си доссожда.
МьсЬте бФлх погачж,
Тур-Ьте жлътл жлътицж.,
Всткому по залъгъ дЪл^те,
Кому ся падне жлътица,
Той ще войвода да стане. Шс.
Керимо, 6'Ьла кад&но,
НФчто Щ-& ти ся помоли,
Дано ми молба промине :
ЬА. подари ми момци-тъ1 ,
Макаръ по червенъ дукатъ! П-Ъс.
8) Начинъ, на въпросъ каки Парчя по
пария го кжсали. Рядъ по рядъ. Два
тю два. Чясъ по чясъ тштало.
Рядомь по рядомь глядали,
Камъ1къ по камъ1къ врьл1али,
Нашли ми главл тръговскл
Въ неговъ! равнъ! дворовъь П-Ье.
9) За. Прати по ключш, за ключю, да
иска ключш. Проводилъ го по милости-
нш, за милостъшк, да проси, да събира
милостъша.
Канятся, канять сватове
По б'Ьл& ЬА.нл да ходять :
Кога по ЬА-н^Б. ходтхд,
Вишнъ! череши цут1ахж ;
Кога отъ Мил ид1ахж.,
Вншнъ! череши зобхахж П%с.
10) За, сл'Ьдъ. Харчи много по тЪхб, за
т^хъ, сл1Ьдъ тЬхъ. Прьснл{лъ си пари-тгг
тю чюясдъг жени. ЛудЬе тю момити,
за М0МЪ1-ТЪ1, сл^дъ момъмъь
ПосЬй ми си, лудо, врьтъ1к& :
Ако не ти никне врьтътка,
Много щешь ся врьтишь по мене ! П%с.
11) На. Дошли сте тю бани-таг, на ба-
нъ1-тъ1, за бани-тъ1. Ч^етпе по гръцки. На-
писано тю турски. 12) СлЬдъ, послЬ ;
за, по, пбслЪ. Връвъ^ по него, по дъхра
му, сл'6дъ него. Отиде на-по него. Ви-
кать тю него. Спустнл\ся тю него да го
гони; брбснлся за нинъ въ погбнку. По
това, сл'Ьдъ това. По Богородицл пятпь
денш. По скжпиш. иде евтинича. По ло-
ше врЬмя слънце огргЬва.
МЪсяче, сяче, войниче,
Камо ти зв'Ь8да по тебе ?
— По себе сьмь ьк оставилъ,
Съ честнаго кума по нень,
Два побратима прЪдъ неш,
Честенъ ми татко до неж
И старосватъ-тъ по неш. Шс.
Неда ми е поб^гнлла,
Не ся знае, по кого е,
Дадь по турско, иль каурско. ПЬс.
13) Наета вмся понякога съ пр^Ьдлозъх съ,
на, за, задъ подъхрь него, та прави съ
т1Ьхъ сложнъ! пр^длозъ! : тюсъ, гю-тш, тю-
за, тю-задъ. Столчета тю-съ три крака.
Всички-ти еж тюна три годинъ. Из-
пили встакой тю-за единъ грошь. Рабо-
тять тю-за парж.
А дЪвойчя задгоренчя,
Аль си бъ1ло по-задъ горъ1? Шс.
14) Сставенъ съ глаголъ! показва : а) На-
чяло на д'Ьйствие. Повождамь, да тюведл,
закачшмь да вода. Попосвамь, да тюнесж,
закачимь да носа. б) Врьшенм нЪчто мал-
ко, въ малко вр1Ьмя. Да тюходж, да тю-
носж, да тюсЪдж, да тютамь, да тюпишш,
да поплачш, да хода, да носа, да сЬда,
да шмь, да пипна, да плач1А малко вр1&мя.
в) Сврьшмню н1Ьчто. Да тюсочш, да тю-
правш, да пожьнж, да покосж, да опра-
В1А, да ожьнА, да окоса. Да ся тюгрьчш,
да ся тюблъгартж, да станА Грькъ, да
стан А Блъгаринъ. г) Врьшеню н'Ьчто отъ
вр^мя на вр^мя по малко. Походвамь, тю-
пиинувамь, покашлювамь, тюписвамь^
хода, ПИ1А, КаШЛЖ, ПИПНА СеГЪ1СЬ Т0ГЪ1СЬ,
понякога, по малко. 15) Много чясто пр^Ьд-
логъ тю ся с'став1а съ глаголът, с'ставени
И съ другъ! още прЬдлозъь Изтюнаюдо-
хжся, изпонаходихжся, изтюналЬгахж,
изпогрьчихжся ; поизпоприбрахжся, по-
изпоприказахми си. 16) Сставенъ съ н'Ь-
кои САществителнъ!, образува нарочим. П6-
врага, нйврага, дбврага, възъ дшволъ1-тъ1 ;
къ черту, Пдврага тата, ами 1^рву-
ли-ти му! Пдпустггнш, напусто, на-
праздно. 17) Съединявася и съ нар'Ьчи1а,
та прави другъ! новъг сложнъ! нар1Ьчи1а.
Повънъ и повънка, тюнЪколко, тюнЪкога,
понЬйдЪ, тюнЪкждЪ, тюн-Ьколко, тютол-
кова. Пошопски, като П1оп1е то, като Шоп ь .
Потурски, като Турци-тъ1, като Турчинъ,
както е на турскъх. Понашенски, посел-
ски, като по насъ, като по села-та, както
става по насъ, по селата.
По. Чястица съ ударение на нень: 1) Упо-
тр1&б1авася пр1&дъ имена прилагателнъ! и
Поаджедйииж
52
ПябДтипимь
арЪдъ иар1&чин1, та гь1 пракн кь сравни-
теленъ стьпень Ть1 си пб-добрь оть него.
Оть мене е пббогать Избери п6-1а(Урм
тгх. Дварь-тъ имг е пб-тирокь. Сега
сьмь по-добргЬ. Качи го погорЬ. Н>,1е бЪх-
ми пд-много. Отива позлЪ. ЛбголЪма
глава — пбголЬма болесть. Пбдобрити
пловци пб-чясто ся давать. По добрЬ
бавно., а не никогажь. Нб-добрЬ насамЬ
бой., а не пгтафь прЬдь хора-та Пб-
надолЬ, Коле., 1и> длъбока во'^а, пд-голЬ-
ма рьхба. 2) УпотрМмвася пон1Ькога и
11р1^дъ Г1агодъ1 и 11р1^дъ ииена с&ще тви-
телнъ1, за да показва сравнение, превъзход-
ство. Въ такъвъ случай обаче всмкога ся
подразбира едно прилагателно или едно на-
р-Ьчие. йббрьзамь оть него повяче бръ-
яаиь. Шшде оть тебе, помного мде.
Пднехае, пб-ходн, повяче нехае, П(^ много
ходи. Пб-юнакъ сьмь оть тебе, пб-гол1Ьмъ
юнакъ. Той ся показа пбчловЬкъ, пб-
добръ.
Поаджедпшнк, ешь,— дйсахъ, гл. д. свр.
Да аджедиша малко нЪчто, за кл^со врЬмя.
ПоаздйшШк, ешь, — дйсахъ, гл. ср свр.
Да аздиш1& малко н^^что, за к&со вр']&ме;
поаястойться.
По&йкамь, гл. ср. свр. Да айкамь малко
и'Ьчто, кжсо вр^мя.
ПоалащйшББ, ешь, — щйсахъ, гл. ср. Да
алащиш1& малко и'Ьчто.
По&рамь и похйрамь, гл. д. свр. Да раз-
валк, да повр11дж, да напакостх ; испор-
тить. 1А днеска тюарахъ еднл водяницм.
съ девятъ вит^а.
Проговори Марко, добръ юнакъ :
Такомь Бога, Груица д*тенце,
Да вдеиъ! яа Гиневъ! дворъ1,
Да му нему гостю поарамъь П-Ьс.
Поартнганк, ешь, — тйсахъ, гл. ср. свр.
Да артигакь малко н'Ьчто.
По&скамь (да ся), гл. вгзвр. свр. Да ас-
скамь малко н1^что, к&со вр1&мя ; да ся по-
скъ1тамь.
По&хаяь, гл. ср. свр. Да ахамь малко н'^-
что, к*со кр'Ьмя; поахать.
Поачтйшкк, ешь, — тйсахъ, гл. д. свр. Да
ачтнша малко нТ.что.
ПоДшкаиь, гл. д. свр. Да ашкамь малко
нЪчто, к&со вр'Ьмя.
Побаббтл;, ишь, — тйлъ, гл. ср. свр. Да
бабот* малко нЪчто, клсо вр^Ьмя; да побуча.
Иобабувапь, гл. ср. свр. Да бабувамь мал-
ко н^что, КАСО врЪмя ; добабничать.
ЛобкицИу пшь, — вилъ, гл. д. свр Да бави
малко н'Ьчто, за касо вр^Ьмя. Да ся поба-
вьл^ да ся забава к&со вр']&мя.
Иобагар!^!; (да ся), йшь,— рйлся, гл. свр.
оть побнгаршваясн. Да ся побугарж
Нобагарктачсл (да ся иобагар!^), гл. об.
ИнмЬншвамь си ипара, цвТ.та; побугар1ан;1мся.
Побагаршпате, с. ср. отъ побинциа-
намсл.
Иобагрюваяь, гл. .мн-кр. \т[т, оп, ицг,-
мя н» кр1;мя, ион']^кига.
11о6йгр1Лк, ишь, — рилъ, гл. д. свр. 1) Да
багрж малко н'Ьчто, кжсо вр^Ьмя ; побйг-
рить. 2) Да мабагри, да убагр»* ; обйгрить.
Иобаданбсаш., гл д свр. Да баданосамь
малко нЬчто.
Поб^йвамь, гл. мнкр Ваьт> отъ вр11мя на
вр^Ьмя, пон'{>кога ; погадивать.
иобаилдншгл:, ешь, — дйсахъ, гл. ср. свр.
Да баилдпша малко иЬчто, за малко врЪмя.
ПобйкнЛк, ешь,— н&лъ, гл. д. свр. Да бак-
НА малко ; да поцалунА.
Побйлапь, гл. д. свр. Да побарамь, да по-
пипамь.
Нобалбсакь, гл. д. свр. Да балосамь малко
н'Ьчто ; да побрькамь, да позамак.
Побанбсамь (да ся), гл вьзвр. свр. Да ся
баносамь малко и']&что ; да ся поокана.
Побй^рамь, гл. свр. отъ побАрвапь.
Поб^рваяь и побй.руваа1Ь (да поб<1рамь,
да побДрнх, побйрнувамь), гл д. 1) Ва-
рамь пон^Ькога, отъ вр^Ьмя на вр^Ьмя ; по-
трбгнвать, пощупивать. Кому муха на
глав?А-тж, той ся по главл^ побарва.
2) Потрьсвамь, подъ1рвамь, посаквамь, по-
палвамь ; пойскивать. ВидЬла камила-
та уши, побарала и рогови. Кога Сс-
кула саб)ж ми побара, саб)^ ми нЪма.
Пустн&ли гъ1 въ чаршииь,
Вск1КЪ1Й си брьсначь иобаралъ
И Богдана брьсначь побарала,
Па не могли да >& повнають. ПЪс.
— мся, гл. вьзвр. Варамся пон1Ькога, отъ
вр^Ьмя на вр'1^мя; иопипвамся ; потрйгнвать-
ся, пощупь1ваться.
ЦобАрваню и поб:1руваню, с. ср. отъ
побйрвапь.
Побйриувапъ, гл. уч. отъ побй-риж.
ПобАрил;, гл. ед-кр. отъ побАрвапь. Да
барнА малко н'Ьчто, полека. — мжтьлйу
прич стр.
Побй.скаиь, гл. д. свр. Да баскамь малко
н^что, КАСО вр*мя; да посЬка.
Цобйсквамь, гл. д. мнкр. Баскамь отъ
вр'Ьмя на вр1^мя, пон'Ькога.
Побаталжсапь, гл. ср. свр. Да баталисамь
малко Н11ЧТ0, не съвс1Ьмь, не за всшкога
Побият камь, гл. д. свр. Да баткамь малко
пЬчто, за кАсо врЬмя.
иобДтквамь, гл. д. мн-кр. Ваткамь отъ
вр'&мя на вр1&ия, пои1&кога.
П0бй11,11Ж
53
иобйркапь
Побйцнж, ешь, — нхлъ, гл. д. свр. Да бац-
их малко и-Ьчто ; да поцЪлун*.
Побяшна, нар. ОтдЪлсио, ие :^аедно, башка ;
вроань, парознь, парбзно, порбзнь, по
одиначкЬ. Врьвять побашка; йдти врознь.
Вашка побашка^ всшкой отд^Ьлно ; каж-
ДЬ1й ВЪ 0ТД'МЛЬН0СТИ.
Цоба1ци91Скъ1й, ска, ско, пр. отъ по6&-
щипъ. Что е на, за иобащимъ.
11обащимъ, с. м Който на сватб& стои на-
место бащ& и врьти сватб&-т* ; старъ1Й
сватъ, старокш, заложнпкъ ; посаженний
отецъ,
ЛобащимЕзБ, йшь, — мйлъ, гл. свр. отъ по-
бащимшваль. — м^нъ1й, прич. стр.
11оба1ЦИ])11аваз1ь (да побащнмш), гл. д.
Зимамь, ноканвамь, калесвамь н1Ького за ио-
бащимъ на сватбл.
11обащи]П1яиаи1е, с. ср. отъ побащимш
валь.
НобАъш,, ешь, — башль, гл. д. свр. Да баа
малко н'Ьчто, клсо врМя ; да новрачюваиь;
поколдовать.
Лобатмь, гл. д. свр. Да побаа.
Побера, ешь, — брахъ, гл. д. свр. Да берл
малко н'Ьчто, к&со врЪмя.
Поббрж, ешь, — брахъ, гл. свр. отъ побй-
рамь. Да събер&.
Побеювамь, гл. ср. свр. Да беювамь малко
н^что, к&со вр-Ьмя, да походл бей
Нобйвапь (да побйнь), гл. д. I) Биа отъ
врЪмя на врЪмя, ионЪкога. Кой кому над-
вива, него и 7юбива. 2) Виж малко нЬчто,
КАСо врЬмя ; подубасить. 11оби го, па то-
гава му даде да шде. 3) Забивамь, за-
бучвамь, побождамь ; водружать, подни-
мйть, вбивать. Побий прятчк/а, пий вино.
Ако свЪтъ-тъ загьгне, тъ1 колъ не щешь
нобиеть.
Надулъ е Коле гайдл-тл,
Та ся сьбрахж. момчета,
Па гъ1 Коле поведе,
При Панч1а войводж заведе,
Па с<ъ на планина изл1}зли,
Алсиъ си пр^порець побили. ПЪс.
Юнаци Бо1ан& послуштхж,
Нарндъ си сабли побихж,
Юнаци да гъ1 пр1^скач1ать. Л%с.
4) Забивамь, забучвамь забождамь, наби-
внмь, набучвамь, набождамь, матъквамь. На
колъ го побихж ; посажать на колъ.
Па си самичькъ посягнл,
Пашу глав&-т& отрфза,
Па ьь намаза съ катранъ,
Па си ьк на колъ поби,
Та ьь подпали младъ Стайко. ПЬс.
5) Излн:<амь, показвамся избивамь, нобож
дамь ; вь1ступать, осьгаать. Лоби го потъ
по лице-то., изпотися ; поть вйступилъ у
него на лицб. Лобихл мя прищкъг. До-
били го мустаки. Побила го е брада.,
зарастла му е брада ; у негб бородй про-
бввается. ПобихА^ мя тръпки., изтрьп-
н^хъ, жмарп мя, разтрпса мя ; дрбжь про-
нимаетъ. 6) ('валжмь на и'Ьчто ц^на-т*,
намалшвамь му достойнството ; сбивйть.
Побихл^ паръгтъг, зех& да ГЪ1 зимлть
долу, на долнй цЬн*. Добихл{ стокм-т,п,
направих* а да надне, да мине по'- долу,
съ по долна ц'Ьн2Ь. Добили му честь-тж,
направиш да му надне ихтпбаръ-тъ, да
н'Ьма в'Ьр& Побихъ паръг-тгг, тимисюка.,
к&рдисахъ го ; я продалъ или купйлъ
вексель подъ учетъ. — МСЯ, гл. възвр. и
стр. По знаменование то на глагола. — НЬма
пюбитъ нЪйдЪ колъ, нЬма никакъвъ имотъ
въ мЪсто-то, д'Ьто ся намира, та да го е
гръшш ; не ии^ть ни кола, ни двора. Де
ще побие колъ, не ще жив11е дов^Ька.
иобйваню, с. ср. отъ побивамь.
11ббивъ, см. 1) Побиваню, забиваню, на-
биваню.
Заградила самовила.
Заградила вито кале ;
Что бЬ побивъ побивала,
Все юнаци погоденъ!. Шс.
2) Иобйваню на паръ1-тъ1; учетъ. Зехъ
паръгтъг на побивъ, ио'-долу отколкото
чинять и нрихванххъ ексика имъ.
Побййваяь, гл. д. мн.-кр Бпа понЬкога.
Побййиувамь, гл. уч. отъ побййил^.
11о6ййиж, ешь, — нхлъ, гл свр. смякч.
Да бпннА малко нЬчто.
Нобйраяь (да иоберль), гл. д 1) Вер* отъ
вр-Ьмя на вр-Ьмя, нонЪкога. 2) Вер<ь малко.
Побрахъ си малко круши. 3) Събнрамь,
набирамь, берх; собнрать. Да поберемъ
по междл^ си за т,у^ш работ^к. 4) Верж,
събирамь, зимамь, вм-Ьщавамь ; вмЪщать.
Тош хамбаръ не ще побере всичко-то
жито. — МСЯ, гл. възвр. и стр. Въ кош-
ниц/л не ся побира. ДвЬ мотовилка въ
едм/К кжщ,у^ не ся побирать —Не може
да ся побере въ кож7ж т,к си, много ся
е мдосалъ, та не може да го хване сЬдка.
— Не може да го побере клщата, въ1-
ка, 6'Ьсн'Ье, лудува много. — Умъ-тъ ми не
го побира, глава-та ми не го побира,
много е чюдно, много е мждро, длъбоко, та
нсмогА да го ранберх
Побирате, с. ср. отъ иобйрамь.
Побйркамь, гл. д. свр Да биркамь малко
нЪчто, кжсо вр-Ьмя ; да нодъ1р1Л, да потрь-
сж, да побарамь, да пот-Ьрамь, да потража,
да побрькамь ; поискать.
Пббиръ
54
Поббдвакь
Пббнръ, с. м. Побираню. НЬма побирь, нб
ся побира.
Пббнрькъ, с. м. Паберекъ, иаберкъь
Лобйчвамь и побйчювдмц гл. д. мн-кр.
Бич1& отъ врЪня на вр1&мя, иои'Ькога.
иобйчнк, ишь, — чилъ, гл д. свр. Да бича
малко и1^что, К2^со вр1^мя.
ПобЙБК, ешь, — бйлЪ) гл. д. свр. отъ по-
бйвапь. Да побиъа пЬкого ; отодрДть,
подубйсить. Да ся тюбиемъ ; подраться.
— 6ЙТЪ1Й, прич. стр. Побипю момчя^
побитг байрчакг, побита цЪна,
Поблагодар^, йшь, — рйлъ, гл. ср. свр.
Да благодарш малко ; поблагадаржть, от*
благодарнть.
иоблагоддршвамь, гл. ср. мн-кр. Благо-
дарна отъ врЪмя на вр'Ьмя, понякога.
Поблагослов1^Б, йшь, — вйлъ, гл. д. свр.
Да благослов1& малко.
Поблаж1|Б, йшь, — жйлъ, гл. ср. свр. отъ
поблажшвамь. Да блаж1& малко н1&что,
к^&со вр1&мя.
Поблажшвамь (да поблажш), гл. ср. 1)
Блажа отъ вр'Ьмя на вр1Ьмя, понЬкога. 2)
Благославшмь на пиете.
Поблажшванн), с. ср. отъ поблажшвамь.
По6л<4зпувамь п поблйзвамь, гл. д. уч.
Блазнк отъ врЬмя на врЬмя, пон'Ькога.
Побл4знББ, ишь, — нйлъ, гл. д. свр. Да
блазна малко нЬчто, касо вр1Ьмя.
Поблйж1аБ, ешь, — блйзахъ, гл. д. свр. Да
ближа малко н']^что.
Поблйзнувамь и поблизвамь, гл. д. уч.
Ближа отъ вр1&мя на вр']^мя, пон1^кога
Поблйзнл», ешь, — Н2:лъ, гл. д. свр. Да
близи& малко н']&что.
Поблудувамь, гл. ср. свр. Да блудувамь
малко нЪчто, к&со вр'Ьмя.
Лоблъбблвамь, гл. д. мн-кр. Блъбола отъ
врЪмя на врЪмя, понякога.
ПоблъбблБК, ишь, — лял-ь, гл. д. свр. Да
блъбола малко н']&что, к<&со вр]^мя.
Поблъгарш, йшь, — рйлъ, гл. свр. отъ
поблъгаршвамь. — р6нъ1й, прич. стр.
Пбблъгаршвамь (да поблъгарш), гл. д.
Направммь, ирЪдумвамь никого да стане
Блъгаринъ. — мся, 1) гл. възвр. Огавамь
Блъгаринъ. 2) гл. стр. Бъхвамь поблъгаренъ.
Лоблъгаршваию, с. ср. отъ поблъгарш-
вамь и поблъгаршвамся.
ПоблъшнБ, ишь, — шилъ, гл. д. свр. Да
блъша малко нЪчто, к&со вр'&мя; да иоиощ&.
Поб ьвамь, гл. ср. и д. свр. Да поблювамь.
Побльи;^вамь, гл. д. свр Да бльнувамь
малко нЪчто, кАсо врЪмя; да иоблЪнувамь.
Побльскамь, гл. д. свр. Да бльскамь малко
и'Ьчто, к&со вр'1&мя.
Побл 1>сквамь п побл{.С11увамь, гл. д. уч.
Бльскамь отъ вр1^мя на вр^мя, понЪкога.
Побл{>С11Л1, ешь, — н^лъ, гл. д. свр. Да
бльсн;^ малко нЪчто.
иобльст;^, йшь, — ст-Влъ, гл. ср. свр. Да
бльстА малко н1^что, касо врЪмя; да по-
бльЩ/&; иоблест-вть, поблнстйть.
иобльщукамь, гл. ср. свр. Да бльщукамь
малко и']&что, к&со вр']&мя; да 11обл'Ьщукамь,
да побльщ&.
Побльщ^, йшь, — щшлъ, гл. ср. свр. Да
бльщх малко н^Ьчто, касо вр1Ьмя ; да по-
бльстА, да поблЪщА, да иобльщукамь ; по-
блест'Кть, поблистйть.
Побл']&диЪ'вамь (да поблЪдн^нь), гл. ср.
Ставамь бл1Ьденъ; прЪблЪднЪвамь, изблЬд-
и'Ьвамь. Лобл-ЬднЪлъ като керамид/а въ
водм (като бозаджийск/а стовнж). До-
блЪднЬлъ катю липл\ въ водж. ПоблЬд-
нЬлъ като слЬпачкА^ тьгквлх 1ю беритбм.
Побл']Ьдц'Ьваню, с. ср. отъ побл']Ьдц^'вамь.
11обл'Ьд11'^нк, ешь, — н^лъ, гл. свр. отъ
побл^дц^^вамь. Да ирЬблЪднЬа, да из-
бл1&дн']^а ; побл'Ьдн'Бть.
11обл'11йважь, гл. ср. мн-кр. Бл1&а отъ
вр'Ьмя на врЪмя, пон'Ькога.
Побл'Ьн^вамь, гл. д. свр. Да блЬнувамь
малко н'Ьчто, кл^со вр1&мя; да побльнувамь.
11обл'&ска (да ся), — скалося, гл. безл. свр.
Да ся бл1&ска малко и1&что, к&со вр1&мя; да
ся польска, да ся посвЬтка.
Побл^Ьщукамь, гл. ср. свр. Да блЪщукамь
малко нЪчто, кАсо врЬмя ; да иобльщукамь,
да побл'ЬщА.
Побл'Ьщж, йшь, — щшлъ, гл. ср. свр. Да
бл'ЬщА малко н'Ьчто, касо врЬмя ; да по-
бльщА.
11обл^'1зБ, ешь, — блЪшлъ, гл. ср. свр. Да
бл1&а малко нЪчто, касо вр']^мя ; поблеять.
ПоблсЬвамь, гл. д. свр. Да побльвамь : 1)
Да блювамь малко ; поблевать. 2) Да на-
блювамь, да ублювамь ; наблевать. 11облю-
ва дрЪхм-ти^ си.
Поблж^д{11Ж, ешь, — дйюлъ, и
Поблждж, йшь, — дйлъ, гл. ср. свр. Да
блАдаа, да бл&д* малко н^Ьчто, к*со врЪ-
мя ; да ся иоскъ1тамь, да ся полутамь, да
поаскамь ; послоняться.
Иоблядословкк, ишь, — вйлъ, гл. ср. свр.
Да блядослова малко и'Ьчто, к&со вр^мя;
да побрьщелева.
Побоббтж, ишь,— тилъ, гл. ср. свр. Да
боботА малко нЪчто, касо врЬмя; да иобу
ботл, да побухтА, да пошюма.
Побогувамь, гл. ср. свр. Да богувамь малко
вр1&мя ; да си подобрувамь.
Цоббдвамь и иободиуваиь, гл. д. уч. Бо-
да отъ вр']&мя на вр'1^мя, иои1&кога ; поиа-
Поббднл^
55
ПабратизиАвапь
лнвать. Пободва мя, пмамь бодежь ; по-
к<чль1ваетъ.
Иоббднж, ешь, — н2;лъ, гл. д. ед-кр. Да
боднА малко. НЪчто мя пободн/я.
ПобОДЖ, ешь, — бодохъ, — бблъ, гл. д. свр.
Да бодл малко н^что, к&со вр'Ьмя.
Пободж, ешь,— бодохъ,— бблъ, гл. свр. отъ
поббждамь. Да побпж, да забодл. — дб-
иъ1й, прич. стр. 11обитъ1Й, забоденъхй.
Поббждапь (да пободж), гл. д. 1) Забож
дамь, забивамь, забучвамь, иобивамь, натък-
взмь 2) Лобивамь въ 5-то знаменование.
Побола го брада., подкачила да му расте
брада. Поболи еж го паргг-тьг, та не
знае какво прави.
Ноббигдашб, с. ср. отъ поббждамь.
ио6бж11Ъ1й, — хьнъ и — женъ, жна, жно,
пр. Който иочита Бога, пази црьковиъ1-ть1
нарядът ; набожнъ1Й, благоговЪйнъхй ; на-
бОЖНЬ1Й.
11обозавамь, гл. д. мн-кр. Бозаиь отъ вр1&-
мя на врЪмя, бозаж понякога.
Нобозй!^^, ешь, — залъ, гл. д. свр. Да бо-
заа малко нЪчто, касо вр'Ьмя.
иобОЗДИШ1Ж, ешь, — днсахъ, гл. д. свр.
Да боздишнь малко н'Ьчто.
Поббзиувамь, гл. уч. отъ поббзнл^.
11оббзн2Б, ешь, — нх^лъ, гл. д. свр. Да боз-
н& малко нЪчто.
Побойдишнк, ешь, — днсахъ, гл. д. свр.
Да бойдишж малко н^Ьчто.
Лобблва мя, гл. д. свр. Поболмва мя.
Поболи, — л'Блъ, гл. д. свр. Да боли малко
н-Ьчто, к&со врЪмя.
иобол']^вался (да ся иобол-Бвь), гл. възвр,
Ставамь боленъ ; разбол1Ьвамся, поболшвам-
ся, заболЪвамь, занемогвамь, занемощмвамь;
забол'Ьвать, забаливать, занемогать, за-
хворать.
Нобол'1Ьванн?, с. ср. отъ ноболЕвамся.
Иобол-Ьдувамь, гл. ср. свр. Малко вр1Ьмя
да бАД& боленъ, да болЬдувамь.
Нобол^ЕзК, (да ся), ешь, — л-Клея, гл. свр.
отъ иобол^вался.
Ноболкь, йшь, — лйлъ, гл. д. свр. 1) отъ
поболшвапь. 2) Да бола малко нЬчто,
к&со вр^Ьмя ; побол-Бть.
Побол Гавапь (да побол ш), гл. д. Напра-
вшмь и'Ько10 да стане боленъ ; разболмвамь.
— мся, гл. възвр. и стр. Побол 1Бвамся.
Иоболшвапь, гл. д. ми кр. Бола отъ вр1Ь-
мя на вр'Ьмя, нон^Ькога ; ноболвамь ; поба-
ливать. Лоболшва мя глава. — мся,
гл. възьр. ИоболЪвамся.
11обол1аван1е, с. ср. отъ поболшвамся.
иоболшрувамь, гл. ср. свр. Малко нЪчто,
клсо врЪмя да болшрувамь.
Побор&ВББ, ишь, — вилъ, гл. д. свр. Мико
и1Ьчто, к*со вр'Ьмя да борава.
иоббрвамь ц поббрювамь (да поббрш),
гл. д. Съ борен1е повалшмь н1Ького на зе-
ма-т& ; надвивамь, надборвамь ; поборйть.
— мся, гл. вз. мн-кр. Борася отъ врЬмя
на врЪмя, пон1Ькога.
Поббркк, ишь, — рилъ, гл. свр. отъ по-
ббрвамь. Да надвиа ; поборбть. Да ся
поборББ, гл. вз. свр. Малко н1Ьчто, клсо
вр-Ьмя да ся бора; поборбть я.
Иоббцкамь, гл. д. свр. Да боцкамь малко
нЪчто, кАсо вр'Ьмя.
Побош^ (да си), йшь, — бошлся, гл. възвр.
свр. 1) отъ поботвамся. 2) Малко н4-
что да ся боа ; побояться.
иобошвамся (да ся побош), гл. възвр. 1)
Уплашвамся ; испугиваться. 2) гл. мн-кр.
Боася отъ вр'Ьмя на врЪмя, понякога ; по-
баиваться.
Поботванн), с. ср. отъ побоювамся.
Побраздж, йшь, — дйлъ, гл. д. свр. Малко
н'Ьчто, кжсо вр'Ьмя да браздж.
Побранъ1Й, нъ, на, но, прич. стр. отъ
поббрж,.
ЦобрацЕЯ^., ишь, — ннлъ, гл. д. свр. Малко
нЪчто, к&со вр^мя да брана ; да попазд,
да повардх.
11обранБ&, йшь, — нйлъ, гл. д. свр. Малко
нЪчто да брана ; поборонйть.
Побрйтимвца и
Цобратимка, с. ж. Жена, мома иобратимъ ;
посестрима ; крестбвая сестра.
Побратимскъ1Й, ска, ско, пр. отъ побр4-
тнлъ. Что е на, за иобратимъ. — сбъ1,
пар. Като иобратимъ.
Побратимство, с ср. Сговоръ междх лю-
дю да жив'Ьать помежду си като братю;
братимство, братовство, братство ; братбв-
щнна, побратимство.
Побратимчя, ум. ср. отъ побратнмъ.
Побратпмъ, с. м. 1) Съ когото имамъ! по-
братимств(^ съ когото смъ1 ся сговорил! да
жив1^емъ като братю ; крестбвий братъ,
названний братъ, побратймъ, побрата-
нецъ. 2} Съ когото живЪемъ добрЪ, съ
когото другарувамъ! ; другарь, иримтель,
аратликъ; панибратъ, другъ. 3) На сват-
ба другарь на момъка ; д^веръ. 4) Въ дру-
гъ1 нЪкои случмя вЪренъ другарь. 5) Ко-
гато нЬкому не знаемъ имя то, въ1камъ1 го
побратиме. Ей побратиме, какво ка-
рашъ ? — Турчинъ побрати.чъ не хва-
гцаи, на женм тайпъг-тьг си никога не
повЬрмвай и чюждо чядо не тюсъгнвай.
Побратима, йшь, — нйлъ, гл. свр. отъ
побра гим1авамь. — меиъ1й, прич. стр.
иобратимшвамь (да побратимш), гл. д.
Побратимшваше
56
11о6р1>ква111«
Зимамь нЪкого за иобратимъ. — мся, гл.
вз. Ставамъ! съ н'1^кого побратими ; побря-
таться, покростовАться. 11оОратпм>аватся
просто II црьковно. Просто иобратнмгаванн!
става, кога дваиа си дадлть по едн* къ1т-
кл съ пар& н сп цадунл&ть рл&к<& идн ся
цалундть по чедо, а црьковио побратамю-
вав1е става съ четеню въ црькв^^ модитвъ!
отъ священикъ. Побратимеиити помежд*-сп
с& вяче роднина и не мог<&ть да ся зп-
иать. Побратпмшвамь н'Ького, когато вид;&
отъ него н^Ькое голямо добро
11о6ратпмювян1е, с. ср. отъ побратимш-
вань п побратняюваася.
Побратж, йшь, — тйлъ, гл. свр. отъ по-
братшваль. — т6иъ1Й, пргт. стр.
иобратшвамь (да побратх), гл. д. Зим;шь
никого за братъ, казвамь му : брате ; бра-
тима ; нарицйть когб бр^тонъ, прини-
1|{1ть за бр^та.
Чюжд& е найк& помайчилъ,
Чюждъ! е сестръ! посестридъ,
Чюждъ! е братю побратидъ. Шс.
Побратшваню, с. ср. отъ побратшвамь.
Побричваль и побрйчювапь (да побрв*
Ч1к), гл. д. I) Брич1& н*что отоколо ; под-
брьсвамь ; подбривать. 2) гл. мн-кр. Бри-
ча отъ вр1&мя на вр'Ьия, пон']^кога.
Побрпчкь, ишь, — чилъ, гл. д. свр. 1) отъ
побрнчваль. 2) Брича малко н-Ьчто ; да
побрьси&; побрйть.
Побрбдл^, ишь, — дилъ, гл. ср. свр. Мал-
ко нЪчто, кдсо вр']^мя да брод& ; побродйть.
Поброс^Б, йшь,— бройлъ, гл. д. свр. Малко
нЪчто, КАСО врЬмя да броьь
Побр^^лвамь и побр^люваль, гл. д. мн-
кр. Брула отъ вр*мя на вр'Ьмя, пои'Ькога ;
побрусвамь.
Побрулвк, ишь, — лилъ, гл. д. свр. Малко
н^что, КАСО вр'6мя да брула; да побрусА.
Побрусвамь и побрусуваиь, гл. д. мн-кр.
Брусл отъ вр1Ьмя на вр1Ьмя, понякога ; по-
брулвамь.
Побрусж, ишь, — силъ, гл. д. свр. Да бру-
СА малко н'Ьчто, касо вр1^мя ; да побрула.
Побр1заль, гл. свр. 1) Бръзамь малко н*-
что, КАСО вр']&ия ; посп^Ьшйть, поторопйть-
ся. 2) Да бръзамь, да спЬша ; сп-Ьшйть,
торопйться, ИДТЙ П0СП'МШН0.
Побр^зваяь и побр^зува9IЬ, гл. мн-кр.
Бръзамь ОТЪ вр1^мя на вр1^мя ; пон']^кога.
11о6р1>згамь, гл д. свр. Бръзгамь малко
н1^что, КАСО вр'Ьмя ; да попрьскамь, да по-
ръсА, да поцрькамь ; побрйзгать.
Побр^скамь, гл. д. свр. Да бръскаиь мал-
ко Н1БЧТ0, КАСО вр1^мя.
Иобръшвамь и побр&шювамь, гл. д.
мн-кр. Бръша ОТЪ вр*мя на вр^мя, по-
н'Ькога.
Иобр'{|11113К, ишь, — шйлъ, гл. д. свр. Да
бръшьъ малко нТ.что, касо врТ.мя.
Иобръпивамь и побръппуваиь, гл. д.
мн-кр. Бръ1Ш1А отъ вр-Ьмя на вр'Ьия, ио-
н'Ькога ; иобръшвамь.
11обръ1ШНБ, ишь, — шйлъ, гл. д. свр. Да
бръ1Ш1А малко нЪчто, КАСО вр'Ьмя; да по-
бръшш.
ПобрьбблнБ, ишь, — лилъ, гл. д. свр. Да
брьбола малко и'6что, касо вр1^мя ; да по-
брьбрш.
11обрьб6рнБ, ишь, — рнлъ, гл. д. свр. Да
брьбора малко нЬчто, касо вр*мя ; да ио-
брьбрш.
ПобрьбрнБ, ешь, — ралъ, гл. д. свр. 1) Да
брьбра малко и'Ьчто, касо врЪмя ; да по-
брьбола, да побрьборш ; побалакать, цова-
лякать, поболтйть; поворчйть, побрюа-
зБйть. Да си побрьбремъ^ да си иоприка-
жемъ, да ся поразговоримъ, да си кажемъ
дв1& думъ1 ; на п.чру словъ. 2) Да каж1А,
да рекА, да продумамц да прикажш; бурк-
нуть, персмблвить.
Цобрькппь, 1) гл. свр. отъ побр^^кваиь.
2) гл. д. свр Да брькамь малко н'Ьчто,
КАСО врЪмя.
11о6рька11Ъ1Й, нъ, на, о, 1) прич. стр.
отъ побр^камь. Побрькана пряжда на
станъ ся не турш. 2) пр Повр-Ьденъ!}}
въ ума, щуравъ1Й, щуръ1Й. Побрьканъ въ
ума ; тронутъ.
Побрьквамь и побр1>кува91Ь (да побрь-
камь), гл. д 1) Брькамь отъ вр1Ьмя на
вр11мя, пон^Ькога. 2) Забрьквамь, и^брьквамь,
замльнювамь, избрьлювамь, засливосвамь,
смитамь ; ааиутивать, напуть1вать, перс-
путивать. 3) Забрьквамь, заплитамь ; запу*
ть1вать, спутнвать. Побрька конг^и-пт,
заплете конци-тъ1, забрькалъ си работА-тА,
не знае какво да прави. 4) Потрьсвамь, по-
тражвамь.
Побрькадъ св саб№ даиаскъшш,
Саб№ дамаскъшв!;, коте позлатено,
Побрькалъ си, токо си не нашелъ. Шс.
5) Покрадвамь, побарвамь. Онъ ся е на-
учгслг да побрьква, ама кога ли щмть
го уловять. — лея, 1) гл. възвр. Зллнс-
вамся, замайвамся, та не зиаьк какво пра-
ва, какво говора ; забрькнамся, заплитам-
ся ; оп-Бшить, ороб^Вть, приходйть въ ва-
и'Ъшательство. 2) Работъ1-тъ1 ми отпвать
злЪ, надъ1р1Ь, на .загубл. 3) гл стр Бъ1-
вамь побрьканъ.
Побръкваниз и побр^куваше, с. ср. отъ
побр^кваль и побр{.квамся.
Побрьл11Ж
57
По6Ъ1СТрНБ
Побрьл^ББ, ешь, — л'Блъ, гл д. ср. свр.
Да брьл^бж малко нЪчто, кхсо вр11мя.
Цобрьлювкк, ишь, — внлъ, гл. д. свр. Да
брьлава малко н-Ьчто, к*со врЬмя ; да по-
карамь, да погона. Побрьлтавилъ 1Л мал-
цЬ нагорЬ падолЪ изъ кмв/К-шж
Побрьникамь, гл. ср. свр. Малко н^что,
К2&С0 вр'1^мя да брьникамь.
Побрьнкаль, гл. д. свр. Малко н1Ьчто, касо
вр^&мя да брьнкамь.
Побрьич1^Б., йшь, — ч1&лъ, гл. д. свр. Да
брьнча малко нЪчто, касо вр'Ьмя ; пожуяс-
асать.
Побрьсн^, ешь, — налъ, гл. д. свр. Малко
нЪчто, кАсо врЬмя брьснА ; да побричж ;
побрйть.
11обрьтв1^к;, йшь, — вйлъ, гл. д. свр. Да
брьтвй малко нЪчто, касо врЪмя ; да по-
брьщелева.
Побрьщел^вкк, ишь, — вилъ, гл. д свр.
Малко н'Ьчто, касо вр^мя да брь1ц»'лев1А.
Побуббтж, ишь, — тилъ, гл. ср. свр. Да
буботА малко н^что, касо }'Р'Ьмя ; да побу-
Ч1А, да П0ШЮМ1А.
Побуг^рчкк, ишь, — чилъ, гл. д. свр. Да
поблъгара.
Двама паши д'Ьтя побугарчи,
И па Марко у Прил-Ьпа града
И онъ тамо двама побугарчи. Шс.
11обугаркв (да ся), йшь, — рил ся, гл. свр.
отъ побугаршвамся. Да ся иобагара.
Побугартвался (да ся побугарш), гл.
възвр. Побагаршвамся.
Побудалга;, йшь, — лйлъ, гл. свр. отъ по-
будалшвамь. — л6нъ1Й, прич. стр.
Побудалшвапь (да побудалш), гл. д. На-
правшмь нЪкого да стане будала ; подивм-
вамь.
Мала моме црьнооке.
Не връзвай глав& съ шамиш,
Побудалв ергенчинт. Шс.
— ися, гл. възвр. и стр. Ставамь будала,
като будала ; вбудалмвамся, подив-Ьвамь.
иобудалшвани), с ср. отъ побудалш-
вамь.
ПобудКкк, ешь, — д'Бшлъ, гл. ср. свр. Мал-
ко н1Ьчто, КАСО вр-Ьмя буд^Ьа.
Нобунваль и побупювамь (да побунш),
гл. д. Иовдигамь нЪкого възъ начялство то,
възъ главатари-тъ1 му, възъ господари-тъ1
му ; буна ; бунтовать, возмущать.
Събра ^ и ми ся, набрала
Трима, четъ1рма даскала,
ВЪр& ся, КЛНТВ& сторили
Народа да си повдигн&ть,
Повдигнж.ть, да го побунять. Шс
— мся, гл. възвр. Вдигамся възъ начял-
ство-то, възъ госиодари-тъ1 си, възъ глава-
тари-тъ1 си ; буна ся, брькамь ; бунтовйть<
ся, иятеасничать.
Иобунванн), с. ср. отъ побуцвамь.
Поб^икь, ишь, — нилъ, гл. свр. отъ по-
буцвамь. Да иовдигнА ; взбунтовать, воз-
иутйть. — ненЪ1Й, прич. стр.
иоб^тамь, гл. д. свр. Да бутамь малко н*-
что, КАСО врЬмя.
Побутваиь п побутнуваиь, гл. д. мн-кр.
Бутамь отъ вр^Ьмя на врЪмя, понякога.
Побутнж, ешь, — лхлъ, гл. д. свр. Да бут-
НА малко н^Ьчто. Азъ тж побутнмхъ, тю,
ся повлЪче, ами да бЪхъ ъа тупн/^лъ,
какво би станлла!
Лоб^хамь, гл. д. свр. Малко н'Ьчто, касо
врЬмя да бухамь.
Поб^хвамь, гл. д. мн-кр. Бухамь отъ вр1Ь-
мя на вр1Ьмя, понякога.
Побухтж, йшь,— хВлъ, гл, ср свр. Да бух-
ТА малко нЬчто, касо вр1Ьмя.
Побуцамь, гл. д. свр. Да буцамь малко н1Ь-
что, касо вр1Ьмя ; да побутамь.
Цобучвашь и побучювамь (да побучш),
гл. д. Забучвамь, побождамь.
Поб^ЧБК, ишь, — чилъ, гл. свр. отъ по-
бучвамь. Да забуча, да пободА. — ченъ1й,
прич. стр.
Побуч!^, йшь, — чшлъ, гл. ср. свр. Да бу-
ча малко н'Ьчто, касо вр^Ьмя; побучать.
Побушвамь и побушювамь, гл. д. мн-кр.
Буша отъ вр^ма на врЬмя, пон1Ькога.
ПобушкБ, ишь — шилъ, гл. д. свр. Да бу-
ша малко н^что, КАсо вр^мя.
ЛобутББ, ешь, гл. ср. свр. Да растА, да
врьва буйно. Лобушлъ отъ яденю.
Побъблш;, ешь, — люлъ, гл. ср. свр. Да
бъбла малко нЪчто, касо врЬмя
Побъбрнк, ешь, — ралъ, гл. д. свр. Да
побрьбра.
Поб1каль, гл. д. свр. Да бъкамь малко н'Ь-
что, касо врЬмя.
11объхт'Квамь, гл. д. мн-кр. Бъхта отъ
вр'Ьмя на вр'Бмя, ион1&кога.
Побъхтж, йшь, — тВлъ, гл. д. свр Да бъх-
ТА малко и1^что, касо вр'6мя.
иоб^цкаиь, гл. д свр Да иободА, да по-
муша, да подуиа. Съ врЪтенг^ го чю-
бъцкувамь.
Побъшх^Б, йшь — шилъ, гл. д. свр. Да
скръ1а, да иотаа.
Краль си има до дв* добръг черкъ1,
По-стар&.-ТА мен* да си даде,
Ц не мой ня, мал , побъшвти,
Нело, мале, право да си каяешь. Шс.
Побъщж, йшь, — щшлъ, гл. ср. свр. Да
бъщА малко и'Ьчто, касо врЪмя ; да иобуча.
иобъ1Стр1Ж, ИШЬ, — рилъ, гл. д. свр. Да
бъ1стра малко нЪчто, касо вр'Ьмя.
ПобЬ
гвшпь
58
11овД.1валь
ЦобКгваИЬ П П0бЪ'Г11уВАПЬ (да ПОб11ГНХ),
гл. ср. 1) НиГсЬгвамь, и:<вЬтр1'.намь, охвЪЙ-
ккамь, олущкамь, жюгвимь, иропадамь, :{а-
духвамь на н^клдЬ. 2) гл. мн-кр. Б'1&1амь
оть врЬня на врЪмя, 1ши'ЬК' га
ИобЬгванн) и 110б'1;гиува11Ю, с ср. итъ
иобЬгваль.
11об'Кг11Л1, сшь, — нхлъ, гл. свр отъ по-
61^гвамь.
НобЬдж, йшь, — днлъ, гл. свр. отъ иоб"]}-
дшвияь. — дб11Ъ1й, прич. стр.
Поб'Ьдж, йшь, — днлъ, гл. д. свр. Да б^дл
малко и1&что, к&со вр'Ьня.
Цоб^^дшваяь, гл. д. мн-кр. Б1>дх отъ врН-
ия на вр']^мя, 11ои1&кога.
Събиратсл жси-1.1 механджийкъц
Събнратся момъ1 кръчар1анкъ1,
Та пдувать при стара кади№,
Че тя, Марко, бЪдль поб^дтваи.,
БЬд& аобъдхавать, ифтирл ти хврьлать. Шс.
ио6'Ьд1аваль и поб^ждапь (да побЪдж),
гл. () Поборвамь, надвивамь, од<»л'Ьвамь,
наддедЬвамь, иадмогвамь, насмогвамь, оба-
р}ань, иовасвамь; поб-Ьхдать, оснливать,
переиогать. — мся, гл. стр. Бъ1вамь по-
бЬденъ.
иоСкЬдтваин) и по611ждаинз, с. ср огъ
порЬдтвамь и поб11Жда51ь.
ио6'к1ва]11Ь и поб'Нлюва]пц гл. д. мн-кр.
БЪлА отъ вр']&ия на вр1&мя, ион1&кога ; по-
6'Блнвать.
По6'к1П111БК,, ешь, — лйсахъ, гл. д. свр. Да
б-Ьлиша малко нЪчто.
11о6']^л6саз1ь, гл. д. свр. Да б^^лосамь мал-
ко Н11ЧТ0.
По6'Ьл1}ва]11Ь (да поб-Ьл11}1к), гл. ср. 1) Ста-
вамь бЬлъ; избЬл^Ьвамь; бЬл-бть. 2) За шш-
ровъ1 : избЬлЪвамь, измЪнивамся, изгубтм-
ся, излизань ; линять, б-Ьжать. 3) Иокръ!-
вамся съ нЪчто бЪло, та ставамь като 6'Ьлъ.
Планина-та побЪлЬ, иокръхся съ снЪгъ.
— Брадата (глава-та) побЬлЬла, умъ-
тъ не дошьлъ. ОстарЬ., побЪлЪ.^ а ума
му не дойде. Тапю, побЬлЪ ми глава-
та, омрьзнА ми женл{-V^л. Да ти по-
бЬлЬе глава-та като на магаря ко-
ремъ-тъ.
ЦобЬлКваию, с. ср. отъ 110б']&лКваяь.
11об'1и;К1аВ, ешь, — лМлъ, гл. свр. отъ но-
б'1>Л'Ьвалъ ; поб-Ьл^ть. Да ся побЬл^!/^,
да ся бЬл-Ьа малко нЪчто, клсо вр1.мя.
ПобЬл!^, йшь, — лйлъ, гл: свр. отъ по-
бклшвапь. — л^итлй, прич стр.
НобКл!», йшь, — лилъ, гл. д. свр. Да 61Ь-
Л1Л малко ц-Ьчто, клсо вр11мя Дойдохь да
вгл тюбЬльа царевицА/к.
Поб'Ьл1аваль (да побЬлш), гл. д. I) Ира-
В1& и1^что да стане б'^10 ; изб1&л1амь ; ви-
бФлняать. Тьг менЪ амбп побЬлщ а
тсбЬ Господь очи ! 2) Б^Ьлосвамь н'Ьчто
изотоколо ; об-Ьливать. .'^^ За снЬгь: ио
кръ1вам1>^ та направшмь да ся вижда бЪло.
ТрЪбва да ся закрьпять кужюси-пт.^
оти снЬгъ-ть иде и та днеска, ю, за-
рань ще 1юбЬли. — мся, гл. стр. Бъ1-
вамь 11об1&ленъ.
Побкпаваше, с ср. отъ поб-Ьлшваиь.
11об'Кса, с ж. Глъчь, въ1къ, караше, кра-
мола, свада, свара, ссоръ, кавга ; шумъ,
ссбра. — ПобЬса го! иоврага го, ирьж-
досай го ; къ черту егб.
11об'Ьс11'Ква]11Ь (да поб1>сн-&1&), гл. ср. 1)
Ставамь б^сенъ, хваща мя б^съ ; избЬсн*-
вамь ; бЬсйться, В8б'11шиваться. 2) Ста-
вамь като б1^сенъ ; полудЪвамь, подпвЪвамь;
нейстовствовать. ПобЪснЬлъ си., та не
знаешь, что чинишь. 3} БЬсиЪа отъ вр*-
мя на вр'Бмя, 11он'Ькога ; поигравамь, иосал-
мувамь ; поблаживать, побалбвивать. —
Което кучя мя е ухапало (залатло),
все е побЪснЪло. Кога рекжть: бЬсно е,
и да не е бЪсно, ще тюбЬснЪе. Врьви
му като па 1юбЬснЪло кучя тошга.
ПобЬсиКваию, с. ср. отъ 11об'1;с11'11вамь.
11об'Ьси'111Ж,, ешь, — н-Млъ, гл. с]). свр. 1)
отъ побЪсиМвапь. 2) Да ЬЪсн-^а. малко
и1&что, КАСо врЬмя ; да посалмувамь ; ио-
куролесить.
ХТобМсж, йшь, — силъ, гл. д. свр. Да иов'Ь-
с&, да окач]& ; пов-всить.
Ей невесто Димовице,
Дилии не е Димо харами1а,
Что С&. тъ1К1, пушкь! поб^сенъ! V 1Нс.
11об^дЛ1, ешь, побйлъ, побидохъ, гл. ср.
свр. Да бжд&, да постокь, да иосЬд*. Ще
го помни, докяъ си побА\.де жиоь. Лоби
нЬкое врЪмя владика при патрика и
хватилъ да ходи, при у^сенъг Ту^щи и
сфендии.
ЦовабнБ, йшь, — бнлъ, гл. д. свр. Да вабиь
малко нЪчто, к*со врЪмя; да иомамьаь.
Повадл;, йшь, — дилъ, гл. д. свр. 1 ) ^[а ва-
дж малко нЪчто, к*со врЬмя 2) Да нава-
дж, да напоиь, да 11ол'Ькь ; оросйть.
Малка дВвойка браздл коааше,
Бра.<д* копаше, вода вод1аше,
Да си повадить рань бйлъ боси.пакь. ПЬс.
Иовад^^ (да ся), йшь, — дился, гл, вз. свр
Да ся свадх, да ся скарамь.
ЦовАйкаиь, гл. ср. свр. Да вайкамь м,1лко
н1Ьчто. КАсо врЬмя; да иоахамь, да ноох-
камь ; поахать, нобхать. Да ся поваи-
камь, да ся потюхкамь.
Иовалвамь, гл. ср. мн-кр Вал1ж малко отъ
вр^Ьмя на вр1'>мя, понякога; повалпувамь ;
поваливать. Ловалва дъждець.
Пов&1камь
59
Повдйгамь
Повйлвашь, гл. д. свр. Да валкамь мадко
н^что, к&со вр1Ьмя.
Повалнйю, с. ж. Назъвание на саб1& въ
пЬсень :
Да му прати до четъ1ре добра :
Едно добро ждр'Ьлца добра конш,
А друго-то сабди повалнв1а,
А трете-то джебе покдопено.
Повдлнувашь, гл. ср. уч. Повалвамь.
Пов&лн;&, ешь, — н^^лъ, гл. ср. свр. Да
валнА малко, к&со врЪмя. Повалил^ дъж-
дець.
ибвалъ, с. м. Н с1^чцни дрьва, поваленъ!
на зем1&-т& да л1&жять малко вр1^мя.
Цовал^важь (да повалш), гл. ср. Вала
отъ врЬмя на вр-Ьмя, вала понякога. Ло-
валЪва дъждъ.
Повалш^, йшь, — л«лъ, гл. ср. свр. Да ва-
ла малко н'Ьчто, к&со вр1Ьмя. Да тювали
дъждъ, да пол'Ьти.
Цовалнк, йшь, — лйлъ, гл. свр. отъ иова-
люмь. Да събора, да катура; повнлйть.
— л6нъ1Й, прич. стр. Съборенъ1Й, кату-
ренъ1Й.
Повалюпь, гл. д. свр. Да валкамь малко
н'Ьчто, клсо вр'Ьмя.
11овалшмь п повалтважь (да повалш),
гл д. Събаршиь, катуримь, г&тамь, кут-
нувамь, гаврьщамь; повалять, опроЕйди-
вать, опруживать, испровергать. Законъ
бабл^ повалш. Дъждъ повали нивъг-тш,
направи гъ1 да полЪгн&ть. — мся, гл.
възвр, 1) Събаршмся, катурммся, гАтамся,
кутвамся, гаврьщамся, строполшсвамся ; о-
проБйдьхваться. 2) Навалшмся, накланшмся,
навождамся, климамь; наваливаться. 3)
гл. стр. Бъ1вамь повалевъ.
Повалшню п повалшванн), с. ср. отъ
пов^люмь и повйлюмся.
Повапсамь, гл. д. свр. Да вапсамь малко.
Поваракбсамь, гл. д. свр. Да варакосамь
малко н^что.
Цоварй:ЧКЪ1, с, ж. мн. Пр1Ьвилушкъ1. Но-
сять на поварачкъг, на пр1Ьвилушкъ1, на
кобъ1лиц& двама.
Цовардвамь и пов4рдуваль, гл. д. мн-
кр. Вардх отъ врЬия на врЬмя, ион-Ькога ;
поцазвамь ; поберегать.
Иовардл^, ншь, — дилъ, гл. д. свр, Вард&
малко н'Ьчто, КАСО врЪмя ; да попаз*.
иоварбнка, с. ж. Гол'Ьма лъжица за гот-
вени; поварка, боравалка, брькачка, брь-
калка. Удариль го сь тюварейк^и-тл тю
главл{-тл{.
иоварзбсамь, гл. д. свр. Да варзосамь малко.
Поварка, с. ж. ПовареМка.
Цоваркамь, гл. ср. свр. Да побръзамь, да
прибръзамь ; посп'Ьшйть, поторопйться.
Поваркалъ като желкм прЬзъ угарь.
Повариица, с. ж Въ кащн сташ съ огни
ще, д1Ьто ся готви мстие; мутвакъ; кухня,
поварвя.
Поварбсамь, гл. д. свр. Да варосамь малко.
Повар!^, йшь, — рйлъ, гл. д. свр. Да вара
малко н'1^что, кл^со врЪмя ; поварйть, по-
кнпятйть.
Поварювапь, гл. д мн-кр. Вара отъ врЪ-
мя на вр1^мя, пон1&кога; повйрнвать.
Повйсамь, гл. свр. отъ повасваль. Да над-
виа, да побора, да поб1^д& ; одол-Бть,
осйлить.
Пов^свапь и повйсувамь (да повасамь),
гл. д. Надвивамь, поборвамь, поб1Ьд}авамь,
наддел1^вамь ; одол^вать, осйливать, пе-
ремогать. Повасали в^Ьщиц^^^^тл^., надвили
на в^Ъщодл-тА.
Повасваню и повйсуваню, с. ср. отъ по-
васвамь.
Повасъ, с. м. вм. пошсъ.
ПовбйнБ, ешь, — бйлъ, гл. д. свр. Да вбиа
малко н'Ьчто.
11овдй.мь (да ся), дадешь, — дадохся, — дался.
гл. възвр. свр. Да ся вдамь малко нЬчто,
за малко вр^^мя.
Повдйгамь (да повдйгях), гл. д. 1) Из-
качвамь нЬчто на пб-въ1соко ; вдигамь, пз-
вдигамь, качвамь, подкревамь ; подвииать,
воздимать, вздинать, подвь1шать. Дов-
дигн^хъ прага. 2) Вира нагорЪ; вдигамь,
ц.^вдигамь, пзцравшмь ; поднимать что
кверху. Повдигнах тотаглх да го удари. Ле
си пювдигай краката., че нЬмамь пе-
тала да тя ков^а.
Димитръ дума Керими :
Керимо, севдо голЪма,
ЬА си главж,-т& повдигни,
По гушкл т& да тя ц4лунж,
По твот герданъ адтъненъ. Шс.
3) Н'Ьчто л^гнжло, пол^гнхло, сЬднхло,
паднхло, катурено вдигамь, възаравшмь, из-
оравшмь ; поднимать, подимать, ставить
на ногн. ДЬтлтпо паднл{., тювдгсгпи го.
4) Вдигамь, възвдигамь, извдигамь, изграж-
дамь, съграждамь, направммь ; поднимать,
взводйть, возвь1шать. Ловдигн/ллъ ?С/К1г^>к,
стЬн.?^. 5) Накарвам!, да ся изправи, да
стане; вдигамь; заставлять встать. Гладъ
и царкс отъ постелш. повдига. Шхлко
черно царга отъ постелг/а повдига. 6) Вди-
гамь, удрьжммь, поносшмь; поднимать. Лов-
дигнл^ цЪлъ човалъ брашно. До сто ока
повдига. 7) Вдигамь, прибирамь; подбирать.
Ловдигни си чюл/а-т^. Въ тих^ вод/К
високо пюли повдигай. 8) Иомагань и11-
кому да ся завземе съ иманю ; иодкр1&и}ймь;
Повдйгаяь
60
По нуждая ь
подним<^ть. Баща ми го е повдигнмл%.
\)) 11|)11дрьж)ам1., ||одк|)Т>11Шмь 6]>1<мн ти, типарк
на нКчто, та му помагамь да стане. Лов-
дигни ми да сн изправ)/)\ 10) Вун»л,
поОунвамь, иодоуждамь, вднгамь ; Лунто-
вать, воаиущйть, вовбухдать ирйтивъ.
Повдига ссяяни 7ПЬ1 вьзъ чор6аджии\-
Ш/К 11) 11рав1& да ся скарить и'Ькои, да
да ся С1ф11ирАТЬ ; вльнувамь, ра:й'>рьквам1.;
мутйть. Повдигамь народа ; мутнть нп-
родъ. 12) Вдигамь, изкарвамь, иовождамь ;
снаряжлть, отрнжать. Ловдигнм потЪргм
да гони хайдути тъг. — мся, 1)гл вьзвр.
Ставамь отъ мЬсто-то, д'Ьто сЬда; вдигамся,
изнравюмся ; вставать, подннматьсн. Ио-
вдигнися да изправтж посшелклх-тлх 2)
Вдигамся, инвдпгамсн, изкачвамся нагорк ;
подпиматься квсрху, ввъкзжать.
Три орли, брат1с да ми сге,
Повдигн-Ьтеся ио-нагор*,
Дод'Ь ми душ1а излЪзе,
Па тогава иадвЪте,
БЪло сн мясо на1ажтс,
Чернъ! ся кръви напийте! П-Ьс.
3) Ставамь възь нЬчто, възь нЪкого ; вди-
гамся, буниься, побунвамся ; иодниматься,
бунтоваться, возмущаться, возставать
ирбтивъ чего, вооружаться, подпять ору-
ж!с, мутйться.
Откакъ ся Иванче овдигнж.
И още сестра му Драганка,
Въ и&т)а хазна не минл
Отъ царш, ни отъ ве ир1;1. 11Ьс.
Откакъ ся Раданъ повдигнл.
На цар1а хазнж не стигнл. ПЪс.
4) Начииамся, излизамь, вдигамся ; подни-
иаться. Иовдигнлхся вЪтьръ^ задуха ; воа-
сталъ в-Бтеръ. 5) Ставамь на-кракъ1, оти-
вамь нанр-Ьдъ, подкрЬншмся, замогвамся,
оиравшмся ; подниматься. Сь паши парьх
ся е повдигн,)\лъ. 6) Оскживамь, вдигамся ;
вздорожать. Жито-то ся 1ювдиг,у<. 7)
гл. стр. Бъ1вамь повдиш&тъ.— Повдига,
гл. безл. Съ м-Ьстоимение, повдига мя :
кара мя, издува мя, иде ми, боде мя, бу-
та мя, тъ1ка мя ; меня подмиваот-ь. По-
вдига мя да го биьа, дохожда ми да го
бив. Повдига мя па лудость, идн ми
да иолуд^Ьиь. Повдига на блюваню, до-
карва блюваннз ; гадючШ. — Покдига ли
ся, гл. възвр. безл. Дохожда ми на блю-
ваню, иде ми да блюьамь, гади ми ся, ио-
крьща ми ся ; гадить, мутпть, тошнйть.
Капю го вид^}хъ като го помирисахъ, I
ш)вдигпА ми ся. — Повдигамь гонение, \
знмамь да гона н-Ького, новдпгамь народа '
в ьзъ н< го ; воадвигать гонбнхе. — Повди- 1
гамь кавгл;, права кавгА, карамся — По-\
вдигамь на смЪхъ зимамь на смЬхъ, под-
игравамь ; иодннмать кого на смкхъ. -
Повдигамь плаиь, заилаквамь ; вондви*
г)1ть вопль. — Повдигамь сватбж, :м«жеи-
вамь
Повднгапь, гл. д свр. Да вдигамь малко
Н'ЬЧТО, КЛ.С0 вр11мя.
Повдигащо, с. ср. отъ иовднгаль и ио-
вдагало!. Повдигате на планин.у,.^ из
качш1П1и ; ваъкадъ.
Повдигиуваиь, гл уч отъ новдйгил;.
Повдйги;^^, ешь, — на^лъ, гл. свр оть по-
вдигамь. — пл^гмй, прич. стр.
Повдпгил;, ешь, — на^лъ, гл д. свр. Да
вдпгн* малко иЬчто.
Пбвдигь, с. м. Подвигъ : 1) Кога ся по-
вдигне народъ-тъ вънъ начялство то ; буна ;
востан1е, возму|цен1е, револк)н,1я. 2) Кога
н-Ькой изврьши иЪчто много м*чно, голЪмо,
велико ; нбдвигь.
Повдл^>Оаль, гл. д свр. Да вдлъбамь малко
нЪчто.
Повдову^вамь, гл. ср. свр. Да вдовувамь
малко нЬчто, кА^со вр'Ьмя.
Повд'^ва111ь, гл. д мн-кр. Вд1.вамь оть врЬ-
мя на врЪмя понякога.
Повд^ламь, гл. д. свр. Да вд1>ламь малко
нЪчто.
Повд'1^и;К:, ешь, — н;клъ, гл. д. свр. Малко
иЬчто да вд'Ьи&.
Поведж, ешь, — ведохъ, — велъ, гл. свр.
отъ иовеждашь и ноьбждамь; новестй.
— дбиъш, ирич. стр.
Повеждамь (да новсда^), гл. д Иовождамь:
1) Иодкачшмь да вод* ; повести. Пове-
дохъ кота. 2) Нрава нЬкого да врьвп, да
иде иЪкАдЬ ; водл, вед*; водйть, вести.
Повелъ сьмь Драгана за у вась. И) Хо-
д& за главА на дружиц<)&, войска и ироч ,
СТ01Д на чело; вода; предводйтельствовать.
Бо1ана имъ войвода станжла,
Всичкь! е юнаци повела
Но врьхъ по СтарА планинж. П-Ьс.
Повелъ сьмь пюлкова дуил. Поведохъ хо-
2)о-то. 4) Увличшмь, упАтвамь въ н-Ьчто.
Повелъ гг,1 е сл-Ьдъ сепе-си. Повеждамь
пЪкого изъ лошь п.УкШь; новЛживать. Же-
ната е капю водмт,)^ : иак,г,д^> ш по-
ведешь, натамо кинисва. — мся, 1 ) гл.
вьзвр. Тръгмь сл^Лдъ нЬкого, сл^Ьдъ нТ.что ;
вод*ся. иодавамся, ирпстан1мь; соглашать-
ся, бмть поводлйвммъ. Да му думашь.,
ако ся поведе. Поведисн т> мухл;, да
тя заведе па лайно. 2) гл. вз Врьва
за1'Дно съ н-Ького, идемь мнозина вкуиъ ;
ВОДА ся. Кога ся село засели и слЬпци
ся поведохл. Повели сл ся като <:Н;п
ци. 3) гл. стр. Бъ1вамь иоведенъ
Швбягдаию
61
Повйскйиь
Повбжданю, с. ср. отъ пов^ждамь и по-
в^ждамся.
Повезж, ешь, — везохъ, гл. д. свр. Да ве-
■лж малко н^что ; да повоз^^.
Повела, с. ж 11овел»а, повеление.
Цовел.ачь, с. м. Който влада, повельа на
н1Ьчто ; владялець, запов1&дн!1къ; влад^тель,
иовелйтель.
Повелбипе, с. ср. Повели
Цовелиш, с ж. Повел1а. Богова повелим,.
Пов^ЛББ, ишь, — лилъ, гл. д. свр. Да ве-
ли малко нЪчто ; да поговори, да посбора.
Повел кк, йшь, — лйлъ, гл. свр. отъ пове-
лшваль п пов^лшмь. Да 8а110в1^дамь.
Пов^лш, с. ж. ЗаповЬдь, зар&чь, повела,
повелим, повеление; повел-Мнхе, прпказъ.
Кой е господарь па себе^ не е на пове-
льк отъ жен;а-тж Повелък да имашь,
отговарш н1Ькой, кога го поканпмъ на софрл.
Да речимъ! д сято,
Десять повели Божии. П-Ьс.
Пов^люпь и повелшвапь (да повелш),
гл. д. 1) Велж, запов^Ьдамь ; повел квать,
приказивать, навазь1в<ять, командовать.
Повелиль му да направи 2) Имамь
власть на н^Ьчто, стонанъ сьмь, господарь
сьмь на н'Ьчто, на н^Ького ; владамь, запо-
в1&да]|Ь ; влад-Бть, властвовать, повел'Ь-
вать ч-Ьнъ, управлять, распоряжаться
ч-Ьмъ.
На святъ1Й Илиж что му падяжло?
Паднжло му лЪтни гръмежи,
Онъ да имать, онъ да гъ1 повелтть П-Ьс.
— Довели, повелЪте, казвася : а) За ка-
неше за н'Ьчто ; изволи, извол1Ьте, запов1&-
дай, запов-Ьдайте ; изволь, извольте, ми-
лости прбснмъ, пожалуйтс. Повели еЬд-
ни. Повели вечер^ай. Повели дЪдо Бо-
жикъ, да вечершмъг ! 11окаиенъ1Й тъ нъ1
отговарш : да имашь кого да повелшшь I
б) За обажданю, кога нъ1 въ1ка н'Ькой ; из-
воли, извол1Ьте, запов'Ьдай, заповядайте.
Стошне! — Повели.
Пов^люше и повелшваше, с. ср. отъ
пов^лишь.
Повесел Квамь (да повеселбвк), гл. ср.
Ставамь весель ; развеселмвамся.
Повесел'К1Ж, ешь, — л-Влъ, гл. свр. отъ по-
веселКваиь. Да ся развеселш.
Повесел1^к, йшь, — лйлъ, гл. д. свр. Да ве-
селкь малко н'Ьчто, кжсо вр1Ьмя ; повесе-
лйть. Да ся повеселил; повеселйться,
нат'Бшиться.
Повеселшваль, гл. д. мн-кр. Весели отъ
вр1Ьмя на вр'Ьмя, понякога.
Повече, нар. Повяче.
Повеч^рне, с. ср. Богослужение въ црькв&,
изврьшвано вечеръ ; повеч6р1е.
Повечбршмь, гл. д. свр. Да вечершиь мал-
ко ; повечерять
Повзрш1 (да ся), йшь — р^лся, гл. възвр.
свр Да ся взра малко.
Повивамь (да повиша), гл. д. 1) Увивамь
д'Ьтя или друго нЯчто съ иовивкъ! ; опови-
вамь; повив.ять, псленйть. Каквато го
родила, такава го и повила. 2) Раж-
дамь, добъ1вамь, стигамь ; раждать.
Замжчися Ботна Майяа
Отъ Игната до Колядж,
Та си пови млада Бога. ТИс.
— Повила го е майка му съ черепъ
потсъ, н'Ьма кжсметъ, не е чоститъ, .зло-
честенъ е. — лея, гл. стр. Бъ1вамь по-
витъ : оиовивамся
Повйнаню, с. ср отъ повиваль.
Повивачя, с. ср. Повивчя.
Повйвка, с. ж. 1} Повиваню. 2) мн. ч.
Пеленъ!, повивци, нанкъх, пл'Ьнъ1; пелена.
3) Раст. СопуоШйиз зершт, вампъ1ръ,
дива слачка, джефа, зурна, качюлъ, люля,
модръ шмт ръ, повл1Ькъ, рожкъшо ЦВ'ЬТЮ,
чадхрчя, чмшюлкъ!; вьюнбкъ заббряий.
Повйвци, с. м. мн. Повивкъ!, пеленъ!, плЪ-
нъ1, нанкъь
Повивчя, с. ср. Малко д1Ьтя още въ повив-
къ1 ; повивачя, повойничя, пеленачя, рулчя;
пеленочнь1й ребенокъ.
Повйдваль, гл. д мн-кр. Вндвамь отъ вр^Ь
мя на вр'Ьмя, пон'Ькога.
Повйд^Ьло, нар. Още не ся мрькнжло, док-
л'Ь още ся види ; засвЪтло. Прибрася
повидЬло С-Ьднл^ли да чадлхшь пови-
дЬло.
Повйдж,, ишь, — д-К^лъ, гл. д. свр. Да вид*
малко. Повижте, мой-тъ съгнь е вячъ за
женете! Дойдохъ да вгг повидл — да ся
повйдЛк, гл. вз. свр. Да ся видимъ мал-
ко, КАСО врЪмя; повидаться. Дойди да
ся повидимъ и да си ^юбъбремъ
Повйждаль, гл. д. мн-кр Виждамь отъ врЬ-
мя на врЬмя, пон1Ькога. Повиждамьгся,
виждамъ1ся пон'Ькога.
Пбвике, нар. Повяче.
Повилн'К1Ж, ешь — н-Елъ, гл. ср. свр. Да
вилн-Ьи малко; да полудувамь.
Повпн^вался, гл. об. Бъ1вамь покоренъ,
послушенъ и1&кому, врьш№ каквото ми ка-
же, каквото поиска; покоршвамся, слушшмь;
повиноваться.
Повнн^ваню, с. ср. отъ повинувался.
Повйрапь, гл. ср. мн-кр. Вриь пон'Ькога.
Повйрнк, ишь, — рилъ, гл. д. свр 1) Да ви-
ра малко нЬчто. 2) Да навира. Повирилъ
бъклиц^-тм.
Повйскаль, гл. ср. свр. Да вискамь малко
Н1&ЧТ0, к&со вр'Ьия ; да поцвила.
Повнс^лки
62
Повл'^
311Л1
Повис^лк'Ь1, с. ж. мн. Н1&чта, окаченъ! тм
прпшптъ! да ннсять ; висудкъ! ; подв-Еска,
подв-Ьсь.
Иовнсл;, ишь,— с«лъ, гл. ср. свр. Да вие*
малко н'1^что, к*со вр1&ня ; повнс-Бть.
ПовнтАчя, с. ср. Мадко д'Ьтя, което още
иовнвать ; педеначя, иовпвачя, иовпвчя, по-
войнпчя, руачя ; пол^^ночний рсбенокъ.
Новитица, с. ж. Раст. иавитъ.
иовйткамь, гл. д. свр. Да виткамь мадко
н1Ьчто.
Повитбсамь (да ся), гл. вгзвр. свр. Да ся
витосамь за мадко вр1^мя ; да ся помахи*.
Пбвнтъ, с. м Раст. иавитъ.
Повнщ!^, йшь, — щнглъ, гл. ср. свр. Да
ВПЩ1& мадко и'1^что; да поцвидш, да по-
впскамь.
Повйнк, ,ешь — вйлъ, гл. свр. отъ пови-
вамь. — вйтъ1й, прич. стр.
Повйнк, ешь, — внлъ, гл. д. свр. Да винь
мадко.
Цовкйраль, гл. д. свр. Да вкарамь мадко,
за кхсо вр1Ьмя.
Пов1;4ч1Ж (да ся), ишь — чйлся, гл. възвр.
свр. Да ся покачкь.
Повкачися, тьнка Калйо,
Повкачися на въ1соко.
Да разглядашь горф долу
На въ1соко, на широко. Шс.
Повкусх, ишь, — силъ, гл. д. свр. Да вкус*
мадко нЬчто.
ПовБъгсел!^;, йшь, — лйлъ, гл. д. свр. Да
вкъ1селж малко; покйслить. Да ся тю-
вкьгселчж; покйслить.
иовкъ1СНЛ1 (да ся), ешь, — н&лся, гл. вгзвр.
свр. Мадко да ся вк1>1си*.
Повл^дапь, гл. д. свр. Да вдадамь малко,
кжсо вр']^мя ; да повлад1^1& ; повлад-Бть,
повл<4дствовать.
Цовлад^нк, ешь, — д^лъ, гл. ср. свр. Да
вдадЪ1& мадко, к*со вр1&мя; да иовладамь.
Повластвувамь, гл. ср. свр. Да властву-
вамь мадко, к&со вр1&ме ; да повдадамь.
Пбвлаци, с. м. мн. Нехвелно кдъчище съ
КД*ЧКЪ1-ТЪ1.
ПовлДчвамь и повлйчювамь, гл. д. мн-
кр. 1) Влача, вдЪкж отъ вр^Ьмя на врЪ-
мя, пои1>кога ; поволаЕивать. 2) Влача
вдън* отъ вр'Ьия на вр1&мя, пои1&кога.
Повл4чкБ, ишь, — чилъ, гл. д. свр. 1) Да
влача, да вл'6к* мадко, к*с<) врЪия ; да
повд1^к* ; повлачйть, повл^чь. 2) Да вла-
ча вдън* мадко, к*со вр'1>мя ; помивать.
Повл&ЧШМЬ (да повл'Ькж и да повл-Ьч1к),
гл. д. 1) Повдичшмь. 2) Брана, забр^-
н>ань, завдичшиь орано ; боронов^^ть, бо*
роннть. Тъг изори, а пакъ азъ щл^ го
тювлачшмь.
иовлАчтпю, с. ср. отъ повлДчтмь.
НОВЛЙЧШМЬ (дп повл1}кж п да повл-Ьчш),
гл. г), Повлачшмь : 1) Иакачшмь да вд^Лкл;
потягдювамь, потьтрувамь. 2) Съ вл^ченю,
съ вдаченю отнисамь; отвдичммь, .чавди-
чюмь, относюмь, занооамь ; ваволакнвять,
вавлскйть, увлекать, уносйть.
Дунавъ си млтенъ протече,
Лененъ! платна повлече,
Тьнк& Дафина поднесе. Шс.
Ак воловъг-пубг тачять, кола-та не тю-
влачшть. Л) Вод*, вд*к* сл*дъ себе си; по-
вежда мь. ПовлЬкьль е гостче. Повл-Ькълъ
войска, та иде. 4) За конь, за впрагн*то
животно: понисамь, пръшкамь (ИДНО и не слу-
шшмь, не ся удрьжммь; нестй. ПовлЪче
мя конь-тг, не мог* да го удрьжа, да
го възпра. Конкти повлЪкохл; лбшади
несутъ. 5) Зимамь да нос*, да облачимь;
подносвамь ; волочйть плйтье, ватйсБивать,
занашивать. ЛовлЬче и т/^'^я^ дрЬх/и,
подноси а. (3) Завличамь, застидамь, зату-
дммь, покръ1вамь; оболакивать. Облакь
повлЪче небо-то\ небо обволоЕлб бблакомъ.
7) 11окръ1вамь, облъхчамь едно нЪчто съ дру-
го отгор1Ь, отвънъ; капладисвамь, подпла-
щамь; подергивать, подбивйть, подвлйдн-
вать. Иовличшмь др*жж, подплащамь а
съ н*что тьнко. — мся, 1) гл. възвр. Поть-
трувамся, потяглювамся. ПовлЬчеся поко-
ремъ. ПовлЪчеся като пргЬбитж змиш.
Разсрьдися юнакъ 1арали1а,
юнакъ джарали1а,
ПовлЬчеся по коремъ, по р&ц1Ь,
Че си дрьпнж пушкж. гегалийкж,
Че удари пиля соколово. Шс.
2) Тръгамь сд1Ьдъ н1Ького, врьва по вола-
т* му, по учение-то му ; вод*ся, повож-
дамся, вдавамся. ПовлЪклся е слЬдь ло-
ши, по лоши другари. 3) Тръгамь за н*-
к*д'6 съ много партушнн*. ПослЪклъ сьмь
ся да мд/К. 4) 11окръ1вамся, завдпчгамся,
застилаися, затудммся, капладисвамся; об-
кл$1диваться, облагйться, оболйкиваться.
ПовлЪчеся небо-то съ облакь; заволоЕло
небо. 5) гл. вз. Тръгамъ!, врьвпмъ мно-
зина вкупъ ; повождамся. ПовлЪкли еж ся
катю П2юсшци. 6) гл стр. Бъ1вамь по-
вл*чеиъ. ДовлЪчи-навуще, повд-Ьканъ чдо-
бЪкъ.
иовличшнм), с. ср. отъ повлбчшпь.
ПовложБК, ишь, — жилъ, гл. д. свр. Да
вложа малко.
Ловлъхвувапь, гл ср. свр. Малко, к*со
вр1^мя да вдъхвувамь.
иовл^^зил^, ешь, — пхлъ, гл. ср. свр. Мад-
ко да вл'Ьзи*.
Повлъзж
63
Повбйничя
110ВЛ'^ЗЖу ешь, — л-Бзохъ, — л-Бзлъ, гл. ср.
свр. Малко да вл1Ьз*.
Повл1жа, с. ж. Длъга до-подъ кол^Ьна-та
горни др1Ьха отъ б1Ьлъ шашкъ съ б^лъ
гайтанъ наоколо.
иовл']&кАна, с. ж. Жена, мома новл'Ьканъ;
неряха.
Повл-Ькй-нъ, с. ле. Мрьзеливъ, тромъ, ра.ч-
влачничшвъ члов1Ькъ ; повл1&кло, развл1Ьканъ,
повл1Ьчи-навуще ; неряха.
Повл^Ьклб, с. ср. Влака, л'Ька, родъ, кол1Ь-
но, корень, жилка, пл^Ьзмина, пасмина; родъ,
порода, пленя, происхожден!е. Лов яЬкло-
то му е отъ едЪ-кой-си родъ.
Повл'Ькл6, с. об. Члов1Ькъ халтавъ, тяжькъ
на работА, на ходъ ; повл1Ьканъ, развл1Ьканъ,
повл^чи-навуще, калтабанъ; пеукл1ож!й,
неряха.
Пбвл^^къ, с. м. Растение повивка въ 3-то
знаиенование.
Повл']Ькж и повл']Ьч1^, — чешь, — вл^кохъ,
— вл'Ьклъ, гл. д. свр 1) отъ повлйчюмь,
и повлачшмь. 2) Да вл1Ька малко, кхсо
вр^^мя ; да иовлачш ; повлечь, повлачйть,
поволочйть, поволбчь.
Пбвл'Ьчнъ1Й, — чьнъ и — ченъ, чна, чно,
пр. Тяжкъ1Й, халтавъ1Й, развлачничмвъхй,
тромъ1Й, повл'Ьканъ; неуклюжхй, неряш-
ЛИВЬ1Й.
Повлюдж (да ся), йшь, — дйлся, гл. възвр.
свр. Да ся влюдх малко.
Повнесж, — ешь, — несохъ, — неслъ, гл. д.
свр Да внесА малко.
ПовбврБК,, ешь, — р^лъ, гл. д. свр. Да
вовр1& малко.
Повбдвамь, гл. д. мн-кр. Вод& отъ вр'Ьия
на вр1Ьмя, пон'Ькога.
Повод ю и повбдие, с. ср. Кога придойдхть
водъ1-тъ1, та зал^Ьать пб-низкъ1-тъ1 м^Ьста;
наводнение; наводнеше, водополь, водо-
полье, поводокъ. Поводте-то занесе всич-
ко. У поводое-то загъгнж много свЪтъ.
Повбдилка, с. ж, Поводникъ, поводъ, во-
дило, власть, юларъ.
Поводникъ, см. 1) На оглавъ в&же, за
което водять добъ1тъкъ; поводилка, поводъ,
водило, виасть, юларъ ; поводъ, поводокъ,
вохжа. 2) Който води хоро-то ; хороводець,
танчер7, танчеводець. 3} Д'6веръ, който во-
ди невЪстж.
Побратиме-ле Иоване,
Въ1кай мя дФверъ поводникъ,
Калини да д'Ьверувамь. П%с.
4) Въ Копривщицж : крьпа, пошь, съ кой-
то д^Ьверъ води нев^Ьстл на в1Ьнчивкл. 5)
Конь, что ся води за водило-то.
Водила е Мара два конт на вод&,
Два кон1а на водх и два поводника,
Едипъ1Йтъ братовъ, а другь1Й-тъ войновъ. ПЪс.
Шводъ, с. м. 1) Поводникъ въ 1-то знам.
2) Вина, по ко№то става н1Ьчто; причина,
себепъ ; поводъ, причина.
Повбдж, ишь,— дилъ, гл. д. свр. Да вод*
малко, к*со вр-Ьмя ; поводйть.
Либене войводо, войводо,
Доста си по мень походнлъ,
Отборъ юнаци поводилъ,
Чрьвенъ пр*порець поносилъ. П-Ьс.
Койчо мами си думаше:
Азъ щл Павункж да земж.
Ако щх )ж два дни повод&,
Пакъ щл Павунк& да земл, П%с.
Повоець, ум. м. отъ повой.
Повбждаиь (да поведх), гл. д. Повеждамь.
Повбжданю, с. ср. отъ повбждамь.
Повбзвамь, гл. д. мн-кр. Возл отъ вр1Ьмя
на вр'Бмя, пон^^кога; покативать.
Повбзница, с. ж Длъго дрьво съ разсох*,
съ единъна си край вглавено межд& пр1Ьд-
на-т* ость на кола и пр^Ьдним столъ, а на
другъ1Ш ся прикачи иремъ-тъ, та стои меж-
дж впрягн&тъ1-тъ1 добъ1тъци ; потяглица,
проц']&пъ, водило, ар&шь ; дйшло.
Пбвозъ, с. м. Длъгниста возилница за пр1&-
карваню смачкано грозд1е въ не1& ; плакарит.
Повбзл», ишь, — 8и ъ, гл. д. свр. Да воз/Ь
малко нЬчто, КАсо вр'Ьмя ; повозйть, по-
катать.
Повой, с. м. 1) Т-Ьсна та длъга ивица отъ
платъ, или кенаръ отъ платъ, съ когото
повивать малко д1^тя ; пов'Бй ; свивальная
тесьма, свивальниЕЪ. У чрьнъ тювой е тю-
виванъ, злочестенъ е. 2) Влака, кол'Ьно,
пасмина, пл^Ьмя, помсъ, родъ, сой, фара ;
родъ, повол'Бн1е, племя. 3) Кол1Ьно^ помсъ
въ родство-то. Въ осмьгш повой не с^и
вяче рода и могжть да ся землипь 4)
Възвито и заровено въ зематл клончя
отъ лозж, отъ дрьво за да пустне корень,
да рати, та да ся пр^Ьсади; отводъ, дал-
джрма ; отводокъ. 5) Раст павитъ.
Повбйница, с. ж. 1) Погачи, пита, что ся
носи на родилкж, кога си повива д*тя то
прьвъ пАть; богородична пита, богороди-
ченъ 1л1&бъ.
Ка ся роди млада Бога,
Млада Бога в Божичка,
Мама ойде съсъ погачик,
Съсъ погачш П0В0ЙНИЦ&. П%с.
2) Пануда, понуда, обидка ; родини. 3)
Пита богувица, коато пон1Ьйд1Ь м1^сять и
мджть на бъднъ1й вечеръ спорядъ Коляд*.
Повбйничя, с. ср. Малко д']&тя още въ пе-
Новойннчшрка
04
Пбврьткъ!
денъ! ; и(иеиачя, иовивачя, понинчя, иови-
тачя, рулчя.
Повойипчшрка, с. ж. Киюти носи иитл&
пикойницА, поканл^ на родпдк.^.
Иовбйчя, ум. ср. оть повой.
Повов1;нк, ешь, — н^лъ, а
Повош^, йшь, — нйлъ, гл. ср. свр. Да во-
и1^|&, да В0Н1& малко, к&со вр^мя ; п6-
вонять.
Повбра, с. ж. Врьвь, врьва, врьвца, повор-
ка ; веревва.
иовбрка, с. ж. 1) Повора. 2) Врьвь, врьва,
иавизъ, ривце; нйтка. Окачшть около
врата имг поворкгг пиперъ.
Новоювамь, гл ср. свр. Да воювамь малко
н1^что, к^со вр'Ьмя ; повоевйть.
иовпрягнл;,, ешь, — нхлъ, гл. д. свр. Да
ворягн^ малко, за к&со вр1^ия.
Пбврага нар. На врага, доврага, побЬса, по
дшвола, околосв'Ьта, намарена ; въ ч^рту.
Иди 1Юврага. Л оврага му глава та.
Поврага тата, ами магаря-то.
Поврагуваль, гл. д. свр. Да врагувамь мал-
ко н^Ьчто, кжсо врЬмя.
Цоврйаснк, ишь, — хилъ, гл. ср свр. Да
враж1& малко н1^что, е^со врЪмя ; пово-
рохйть.
Новраибсамь, гл. д. свр. Да враносамь малко.
ПоврДскамь, гл. д. свр. Малко да враскамь.
Повратарувамь, гл. ср. свр. Да вратару-
вамь малко.
Повратбничя, с. ср. Д1Ьтя, което е бозало
повторно сл'Ьдъ отбиваню-то, повторило да
бозае.
Повратй-душкк. Така е нареченъ ячи-
мъ1къ-тъ въ еднА народи* приказки" Добръ
вечеръ, поврапт-душчл ! — Даль ти Вогъ
д^бро, весели-к;1кщ». !
Поврйтка, с. ж. 1) Поврьщаню. 2) Ш-
враткьг: объ1Ч1а8 на сватбх да си юдять
момини и момкови на гостю .ча отврьщаню ;
иовратъ, поврьткъх, отвраткъ!, отврьткъ!,
прощка, прьвичя.
Пбвратапь (да ся), гл. възвр. свр. Да ся
оправць, да надебел1^к, да зядебел1&1&.
Повратулва, с. ж. Тошга, комто дрьжи
прьво-то кроено на станъ да не ся отвива;
обтягъ, окр1^палка, разпьналка.
Пбвратъ, с. м. Повраткъ!. Иджть на по-
врат,%.
НоврАтл;, ишь — тнлъ, гл. д. свр. Да по-
врьн/% ; воввратйть, повернуть. Да ся ПО-
вратЛк, гл. възвр. свр. Да ся поврьнл ;
возвратйться.
Поврачй)валь, гл ср. свр. Да врачювамь
малко и']^что, кдсо вр'&мя ; да поба1& ; по-
колдовйть.
Новрекж (да ся), чошь, — врбкохся, — вре-
клся, гл. вгзвр. свр. Да ся врек* малко.
11овръ1НБ, ешь, — рйлъ, гл. д. свр. Да връ1№
малко нТ.что ; да нозаронмь, да нозакопа»*
НоврьвКвамь, гл. ср. мн-кр. Врьва оть
вр'Ьмя на нр'Ьмя, иои'Ькога.
11оврьв1^&, йшь — в-Блъ, гл. ср. свр. Да врь-
ва малко н1'.что, к*со вр1;мя ; да иоходл.
ПоврьгЛл1аяь (да ся), гл. об. свр. Да ся
врьгаламь малко н-Ьчто, касо вр1Ьмя; да ся
нотрькалшмь, да ся повалюмь.
Повр^гапь, гл. д. свр. Да врьгамь малко
н-Ьчто, кжсо врЬмя; побросйть.
Повр^гвамь, гл. д. мп-кр. Врьгамь отъ
вр']^мя на вр'Ьмя, пон'Ькога ; побрасмвнть,
покйдмвать.
ПоврьжБК, ешь, — врьзйхъ, — врьзйлъ, гл.
д. свр. Малко да врьжа.
Поврьзйлникъ, с. м. и
Поврьз&ло, с. ср Пр&тчка като цЪпъ, ва
коато ся окачш основа-та, кога да ся за-
тъче ; тш л*жи въ длаба на кросно-то ;
заткавалникъ, минчинойка, приврьзалникъ,
пр^врьзалникъ, пр-Ьврь.зало.
Новр^звамь, гл д. мн-кр. Врьзвамь отъ
врЪмя ва врЬмя, пои1&кога.
Поврьзлб, с. ср 1) На мЪдникъ, на в1Ьдро,
или на другъ с*дъ вилушка-та, за които
ся дрьжи, кога ся носи ; пр^врь (ло ; лере-
в^сло, дужва. 2) Врьвь за врьзван№ ножь
на пошса,
Цоврькамь, гл. ср. свр. Да врькамь малко,
КАСО вр1Ьмя ; да поврьча.
Поврькамь, гл. свр. отъ поврьквапь.
Поврьквамь и иовр{,кувамь, гл. ср. мн-
кр. Врьча отъ вр1^мя на вр1&мя, иои'Ькога.
Поврьквамь (да поврькамь), гл. д. Казвася
за нАНчици за ситнъ! пръщкъ!, кога по-
крънлть снагл-тА члов?.ку. Иовръкали го
пръгщкъг по устата.
Ловрьлувамь, гл. ср. свр. Да врьлувамь
малко н']&что, КАСо вр1^мя.
Повр^лхя;, ишь, — лйлъ, гл. д. свр. Да врь-
ла малко н1&что.
Повр{.Л1амь, гл. д. свр. Да врьлшмь малко
н^^что, КАСо вр'Ьмя ; да поврьгамь.
Повр1>11Л1, ешь, — н&лъ, гл. свр. отъ ПО-
връщамь. — и;&тъ1й, прич. стр.
Поврьт^ло, с. ср. Длъгъ прхтъ, съ който
ся отвива и кр'Ьпи за не то кроено на станъ
и ся обтяга основа-та ; поврьталъ, окрЪпал-
ка, обтягъ, разпьналка.
Поврьтйлъ, с. м. Поврьтало.
Повр1>тва]1Ь, гл. д. мнкр. Врьт* отъ вр-Ь-
мя на вр'Ьия, пон1&кога.
Пбврьткъ!, с. ж. мн. Объшай на сватб*
да си ходять момини и момкови на гостю
за отврьщаню прьвъ1-тъ1 дни слЪдъ сват-
Пбврьтъ
65
Поврядж
бж-тж; повраткъ!, повратъ, отвраткъ!, от-
врьткъ!, прощка, мрьвнчя. Като булкя^
на 1Юврьткьг.
Пбврьтъ, см. На тъкаию едн*жь да ся
навие на кросно-то. Остан,у^ло три по-
врьти до бЬлЬжкмт^п, да изтъкл{ плат-
но-то.
Ловрьтж, яшь, — тВлъ, гл. д. свр. Да врь-
т* малко нЪчто, кжсо вр1'.мя ; поверт1;ть,
покружйтъ, покрутйть. Да ся поврьтж,
гл. вьзр ; поверт-Кться, покружйться,
иоюлйть.
Новрьцкамь, гл. д. свр. Да врьцкамь мал-
ко нЪчто, КАСО врЪмя. Да ся поврьг^камь;
ПОЛОМсаТЪСЯ.
Иоврьчш, йшь, — чюлъ, гл. ср. свр. Да
врьчьь малко н1Ьчто, к*со вр1Ьмя; подетать.
Новрьшвамь и поврьшшмь, гл. д. мн-
кр. Врьша отъ вр'Ьмя на врЬмя, пон^Ькога.
Поврьшкк, ишь, — шйлъ, гл. д. свр Да
врьша малко и'Ьчто, кхсо вр1Ьмя ; да по-
работд;.
]1оврьШ1^Б, ешь, — врьхохъ, — врьхлъ, гл.
д свр Да врьшьь малко нЪчто, кд^со вр^Ьмя.
иоврьипавамь, гл. д. свр Врьшнь поня-
кога.
Иоврьщамь (да поврьнж), гл д. 1) Пра-
ва нЬкого или н^Ьчто да иде назадъ, да
ся врьне, дЬто е бъиъ ; нъзврьщамь ; во-
рочять, возвращать, обращать. Поврьпл.
мя отъ пА^тта. Поврьнмлъ го да си иде
у дома. 2) Врьщамь настрана или назадъ;
хаврьщамь ; заворачивать, поворачпвать.
Поврьни говяда-та камъ село-то, на дру-
г/К странлх 3) Давамь н'Ьчто наяадъ, отд1Ьто
10 сьмь зелъ ; възврьщамь ; . возвращать,
отдавать обратно. Зелъ е пари на заемъ,
па не иска да гъг поврьне. 4) Врьщамь
дадено-то новяче ; възврьщамь въздавамь ;
давать сдачу, сдавать. Само десять гро-
шш, ми поврьн,к отъ жльтш^,п-тм 5)
Завпвамь на н^Ькоа странж ; възвнвамь,
възврьщамь, заврьщамь, нзврьщамь ; воро-
чать, поворачивать, оборачивать, пзво-
рачивать. Поврьщамь въ п,у,тек,?к-т;^ б)
Заврьт-Ьвамь, завивамь заврьщать; пово-
рачивать. До едно мЪсто п^т^ть-тъ врь-
ви направо., па повръща на дЪсно. 7)
За лъс1.авъ1 н'Ьчта, дЪто врьщамь светлина-
та, кога нада на т1&хъ, та блЪщять: отра-
жать, отбрасивать. 8) Вадх изъ уста-та
си, чтото пмамь въ желждъка; бльвамь,
блювамь, ръ1гамь; блевать, рвать. Повръ-
ща зеленилкж. ДЬтя-то поврьМ/К, что-
пю бшгие бозало. 9) Отговаргамь, отврь-
щамь, отрпчшмь, отв1Ьщавамь, отвелшмь,
отромонвамь, отревгамь, отказвамь; отвЬ^
чать, отв^йтствовать. Какво не ми каза.,
ала азь на ничтю не му поврьнлхг.
— мся, 1) гл. възвр. Ида назадъ; врьщам
ся, възврьщаися, заврьщамся ; возвращ^ть-
ся, ворочаться, нзворачнваться. 2) Въз-
внвамся, завпвамся, възврьщамся, заврь-
щамся, изврьщамся ; повор^чивать, сворй-
чивать. 3) Не стоа на думА-ТА си, что
то сьмь ся вреклъ да направил, не права;
отм^Ьтамся, иом1Ьтамся, отрпчшмся; отвйвн-
ваться, отступать. 4) За вр'Ьмя-то: про-
мТ>нн1мся, отврьщамся. ВрЬмя-тю ся по-
врьне, стоплися. Зима-та ся поврьн/а,
дойде пакъ, застудися. 5) гл. стр. Бъ1-
вамь поврьнАТЪ. 6) гл. безл. Повръща
ми ся, иде ми да поврьщамь, да блювамь,
повдига ми ся, гади ми ся, пада ми укропъ;
МН'Ь тошнйть.
Поврьщаню, с. ср. отъ иоврьщапь и по-
врьщамся. Повратка, поврьщанка.
Поврьщаика, с. ж. Повръщаше, повратка
Проговори Ивана Кусаче :
Ой побратиме, Кобилики Милушь,
Не мой си ся, бр-Ь, нааадъ поврьща,
Поврьщанка прокдята си бъ1ва ! ПЪс.
Поврьщулва, с. ж. Поврьщаше на хоро,
на игрА,
Повр^ВБК, ишь, — вилъ, гл. д. свр. Да врЪ-
вьь малко нЪчто, касо вр16мя ; да поговори
Повр-Ьда, с. ж. Вр1&да, вр1Ьдъ, развела, по-
квара, тщета, загуба, пагуба; вредъ, пбр-
ча, убйтокъ, подрйвъ.
ПоврМдица, ум. ж. отъ повр1^да.
иовр'Ьдж,, ишь, — днлъ, гл. свр. 1) отъ по-
вр-Кждаиь. 2) Да вр1&ДА малко н-Ьчто; по-
вредйть, подпакостить. — де11Ъ1й, прич
стр.
Повр'Кжда]1Ь (да поврБда^), гл. д. Докарвамь
повр^ЬдА, тщетА, пагубА ; покварммь, раз-
валимь, напакосттвамь; повреждать, под-
пакостить, подрьхвать. Не барай го, че
щешь го поврЪдишъ. Самь ще си поврЬ-
ди на работлх-т,п. — мся, гл. възвр. и
стр. Покваргамся, развалшмся, напакостж-
вамь си ; повреждаться, подрмваться.
11овр'11Ждан1е, с. ср. отъ поврМждаль
11овр'^Ж1Ж, ешь, — врЪзахъ, гл д. свр Да
врЬж1А малко нЪчто.
Повр^Ьпеньл^, йшь, — нйлъ, гл. свр. отъ
110вр']Ь]1еи1ава11ь. Да вр1^меи1А малко н!^-
что; да почиьамь, да потраа; поврсменйть,
погодйть, поноровйть.
Повр']^]1е111ава]11Ь (да повр1>11ен1к), гл. ср
Почшквамь, потрайвамь ; перемедливать.
ПоврЕл;., йшь, — вр-Млъ, гл. ср свр. Да врнь
малко нЬчто, касо вр1&мя; поеип-Кть.
Поврядж (да ся), йшь, — дйлся, гл възвр.
свр. Малко и1^что да ся врядА.
Поврйкянь
Повъзвйваиь
Иоврйкамь, гл. ср. свр. Шлко н^Ьчто, кд-
со К{)1>мя да врякамь.
ИовряпсамЬ; гл. ср. свр. Шлко н1'.чт , ка-
со кр11мя да вряскамь ; поверещАть.
иоврячнк, ишь, — чнлъ, гл. ср. свр. Да
вряча малко н1Ьчто, к*со вр1'.мя.
Поврящж, пшь, — щшлъ, гл. ср. свр. Да
врящж малко н^Ьчто, к&со врЬмя.
11овс']|>кж, ч^шь, — с^кохъ, — с1}клъ, гл. д.
свр. Да вс^ЬкА малко нЬчто.
ПовтАракъ, с. м. Второ косено с1Г.но ; отава;
от11ва, подрбстъ.
ШвтарДпа, с. ж. Кошто, кога е бъ1ла мал-
ка, е повтармла да бозае.
ИовтарАцъ, с. м Който е повтаршлъ да
бозае, кога е бъ1лъ малъкъ. Повтпранъ
и повтарана имать лоши очи, когото
тюглядн/ать., урочшсва.
Новтйрншь II повторшваиь (да повторш),
гл. д. Иравнь нЪчто вторъ1Й пать ; втора,
завтарммь; втбрить, повтарять.
Той си дрьпнл сабш отъ рймъша,
Па пол^гЬ въ8Ъ црьнъ! Арапъ1,
Ведн&жь нахнл, вяке не повтори,
ОтсЬчв имъ д( вять црьнъ! главъ1. иЪс.
Тш си все едно повтаршшь., казвашь
едно и с*що; зкъ тн наладилъ. Таш бо-
лесть слЪдъ врЪмя ще го повтори; 1*та
бол^знь СО вреиенемъ отрйгнется. Пов-
таршмь думьг ти си ; переговаривать
своя слова. Довтаршмь, потретвамь
нищкж, врьвь, впрягамь бдвЬ, бтрп. Пов-
таршмь женитблх, женнься, мжжася вто
ръ1Й ПАть. Една жена повторила ; тча
заварила едно момичя и друго завела.
— мся, гл. възвр. и стр Врьшася, ста-
вамь вторъ1Й п*ть, бъхвамь повторенъ ;
повтораться.
Повтартин), с. ср. отъ повт^рюпь и по-
втаршмся.
Повтбрець, с м. Който се е оженилъ вто-
ръ1Й п&ть, който е повторнлъ, вторъ1Й-тъ
м*жь на едн* женл. Мота мл^жь е пое-
тюрещ.
Цовтбрка, с. ж. 1) Комто е повторила,
комто ся е омАжила вторъ1Й ижть, вто-
ра-та жена на единъ м&жь; повторна. 2)
Една шмрка на кожюхъ.
116вторБЪ1, с. ж. мн. Онова жито, което е
пб-леко, та, като ся отвивана хармана, от-
носися отъ в1&тьра и пада на странА клд^Ь
ПЛЪВА-ТА.
Ибвториа, като с. ж Повторка.
11овт6рипкъ, с, м. Назъвание на вторника
отъ нехривъ1тъ1, кога не искать да рабо-
тять. ЛонедЬлникъ — недЪлникь, втор-
никь — повторникъ, срЬда — не ся с-Ьда,
четврьтъкг, — несврьтъкъ и проч.
Повт6р11Ъ1Й,— рьнъ и — ренъ, рна, рно,
пр. 1) Изврьшенъ1й вторъ1Й п*ть; вто-
рцчний. Повторно извЪстие, второ, вто-
ръ1Й »*ть дошло. — 11овто])нии братъ,
братъ отъ с*щъ1й бащА, а отъ майк* ма-
щсхл, за К01ЛТ0 баща-та е повторилъ. 2)
Вторъхй, вторнъ1Й; вторбй.
Ой Стойне, Стойне, хубава невЪсто,
ЬА. обрьнися, азъ да ти видд,
Авъ да ти видж б*ло-то лице,
Да ли е 6'Ьло, како что бшше,
Како что бшше прьвн& годинл,
Прьвн& годинл и повторнА тл ? Шс.
— рно, пар. Вторъхй плть ; повторомь»
повторъ ; вторично. Дойде повторно.
Цбвторомь, нар. Повторно, повторъ; вто-
рично.
Пбвторъ, нар. Вторъ1Й пать ; повторно, по-
второмь ; вторично, второй разъ. Зами-
М/К повторъ прЬзь село-то. Повторъ да
пювторьл.
ЕднАжь пиля гукн&,
Не му е отбрала ;
Повторъ повторило,
Па му не отбрала;
Потретило пиля,
Тогай му отбрала,
Какво пиля гука. Шс.
иовтбрнБ, ишь, — рилъ, гл. свр. отъ ПО^
втйрюмь п повтортваиь. — ре11Ъ1й)
прич. стр.
Повторшвамь, в. повтйртмь.
Новтрясва, гл. безл. мнкр. Втрясва отъ
вр1&мя на вр1Ьмя, пон1Ькога.
Повтрясб, гл. безл. свр. Да втрясе малко
и'Ьчто, к&со вр'Ьмя.
Новтънгапь, гл. д. свр. Да втъхкамь малко
нЬчто, кжсо вр^мя.
Повтъшвапь, гл. д. мн-кр. Втъхквамь отъ
вр^Ьмя на врЪмя, пон1Ькога.
Повтъпснл;,, еш1, — н&лъ, гл. д. свр. Да
втъхкнА малко н1^что.
11овуч1^, йшь,— чшлъ, гл. ср. свр. Да ву-
ча малко Н1&ЧТ0, касо вр'Ьмя ; да похуч1&,
да похвучьь.
11ов'^д^ (да ся), ишь, — днлся, гл. възвр.
свр. Да ся въд* малко врЬмя, да ся раз-
въди.
Поболися Никола Татарчя,
Та л-^жшло тъкмо девять годинъ,
Низъ кости му трЪва провицал^,
Низъ уши му мухъ1 прол'Ьталъ1,
Низъ мяса му црьв1е повъдили. П-Ьс.
иовъзвар1Ж, ишь, — рйлъ, гл. д. свр. Да
възварж малко н^Ьчто.
иовъзийваль, гл. д. мн-кр. Възвивамь мал-
ко н'&что, цоц'Ькога.
ПОВЪЗВЙББ
67
Шв^тица
Иовъзвйнк, ешь, — вйлъ, гл. д. и ср. свр.
Да въ:^виа малко нЪчто.
Стошнъ си Р&К& взиъкнА
И сн на кончя прЪсягн^,
Острл си саб1& откачи
И ся наназадъ повъзвв,
Въ срЬдж-тл лам1* съсЬче. П^Ьс.
Иовтзгблкв, ишь, — дилъ, гл. д, свр. Да
възгола малко нЪчто.
11овъздъ1шюмь, гл. ср. свр. Да въздъ1шммь
малко н'Ьчто ; повздихйть.
ИовъзкДчкк, ишь, — чилъ, гл. д. свр. Да
възкача малко н^^что. Да ся повъзкачьк.
]Х0ВЪЗКр'^111^Б, ИШЬ, — пйлъ, гл. д. свр.
Малко нЪчто да възкрЪпа.
11овъзкъ1СВ^, ешь, — н&лъ, гл. ср. свр.
Малко н1Ьчто да възкъюнж.
11овъзл'Ь'з;к, ешь, — л-Мзохъ, — лИзлъ, гл. ср.
свр. Да възл1Ьзл малко нЪчто.
Повъзиес^, ешь, — несохъ, — неслъ, гл. д.
свр Да възнесА малко и1Ьчто.
ПовъзпрйвнБ, ишь, — вилъ, гл. д. свр. Да
възправи малко н^Ьчто.
]1оБЪЗпр1^тнж, ешь, — Н2^лъ, гл. д. свр. Да
възпр'Ьтн& малко н1Ьчто.
ПовъзпрББ, ешь, — пр^хъ, гл. д. свр. Да
възпра малко н1Ьчто.
11овъзръ11зБ, ешь,— рнлъ, гл. д, свр. Мал-
ко ц-Ьчто да възръ11&
Повъзслонш, йшь, — нйлъ, гл. д. свр. Да
възслонж малко нЪчто.
Иовъзсучкь, ешь, — с;^кахъ, — суклъ, гл. д.
свр. Да възсуча малко н'Ьчто.
Повъзчюдж, (да ся), игаь, — дился, гл възвр.
свр. Да ся възчюд& малко н^Ьчто.
Повъика и повъиъ, нар. 1) Не удома, по
другъ1, по чюждъ! мЬста. Млжш-ти ни
С/К 1Ювгнъ на работлх ; наши мужчйньл
отсутствуютъ, иошлй на раббту. 2} Не
вкжщи, на плтм, на двора ; надворъ, по-
надворъ; на двор'Б, внЪ дома, на улиц'Ь.
Маеся нЪйдЬ повънъ. 3) Но себе за пу-
щани} водж, за нзс&дван№ ; надворъ, пона-
дворъ ; на дворъ, на низъ. Ходм повьнъ,
ходл^ да пикаа, да ся изс&дж ; бнть на
низъ, ходйть на низъ, на дворъ. При-
ходи ми ся повънъ, припика ми ся, при-
сра мп ся ; меня позиваетъ на низъ.
ПовъсКдил;., ешь, — н&лъ, гл. д. свр. Да
въсЬднл малко нЪчто ; да помхнж..
Повъшшсамь, гл. ср. свр. Да въпиасамь
!< алко и'Ьчто ; позавшйвЪть.
11овъ]ка111ь, гл. д. свр. 1) отъ повйквамь.
Да привъ1камь; позвать. 2) Да въ1камь
малко н^Ьчто, к*со врЪмя; покричать. —
ка11Ъ1й, прич. стр.
Иовъисвамь п повъгкувамь (да повйваль),
гл. д. I) Въ1камь, кликамь н'Ького да дой-
де или да ся ооади; извъ1квамь, привъш-
вамь, изруквамь ; звать, клйкать. Какво-
то повъ1ка.яо, такова ся и обадило. 2)
Обаждамь н1Ькому да дойде, да ся нам']&ри
нМд']^; позъвавамь, поканкамь ; приглашать,
познвать, при8Ь1вйть, визивйть. Пови-
каха мя да идл* на сватблх. Повикали го
да си дойде отъ Цариградъ. 3) Въ1камь отъ
вр1^мя на вр1&мя, пон1&кога ; поврйвивать.
Повъ1кьа11ю и повъ1куван1«, с. ср. отъ
повъ1квамь.
Повъ1Кпуваль, гл. уч. отъ повъ1Кцл;,.
ПовъишЛк, ешь, — н2Блъ, гл. ср. свр. Да
въ1кн& малко ц'Бчто.
ибвЪ1ВЪ, С. М. ВЪ1КЪ, ВЪ1К0ТЪ, ВЪ1К0ТИ1а,
въшотница ; крйки. Вдигн/ах& повици
възъ едЪ-кого-си.
П6въ1ше, нар. Повяче, пб-много ; больше.
Повъ11зБ, ешь, — вйлъ, гл. ср. свр. Да вън*
малко н1Ьчто, касо вр1Ьмя.
Пов^вапь и пов^йяапь (да пов'Б1к}, гл.
ср. 1) В^Ькь отъ вр1Ьмя на вр1Ьмя, по и1Ь-
кога ; подухнувамь ; пов-Ьвйть. 2) Начи-
намь да в'Ьж; зав1Ьвамь, зав1Ьйвамь задух-
вамь ; начинать в'Бять. ДоклЬ вЪтръ не
повЪе, не се поклащать дрьвета-та.
Пов'Крваль, гл. д. свр. Да хванх в^а, да
земл да в1Ьрвамь; пов-Брить. М^чно ще
повЪрва. Очи-тЬ си не вЬрвамъ, тебе
ли да пювЬрвамь ? Когато вмд/К, пюгава
щя. и да повЬрвамь.
11ов^р1^, ишь, — рйлъ, гл. свр. отъ пов'Ь-
ршвамь; пов1}рнть, — р6цЪ1Й, прич. стр.;
пов-Бренний.
ЦовК^ршвамь (да повЪрйь), гл д. Днвамь
н'Ькому н1^что да го па^^и ; иов-Ьрять, от-
давать. ПовЬрихъ му пари-ти си, че-
стьтм си. — мся, гл. възвр. Имамь пЪр&
на никого, на н'Ьчто; дсвЪршвамся, надЪ-
вамсн ; пов-Ьрятьса. Тъг му си ся повЬ-
рилъ., ала да ли не ще тя измами ?
Пов^Ьрюваню, с. ср. отъ и015']&р1ава]1ь и
повЬртвамся.
ПовЬсмалка, с. ж. Гребень за ч^шшпю, за
влаченю конопю.
Пов^^смб, с. ср. 1) Едиа хватка космато и^
что. ПовЪсмо влъна 2) К-^&д^Ьля, снопчя
ленъ. Да дадемъ, мл{?ке, нашити по-
вЬсма на ортака, а ние да земе.нъ
чютди на изполу. 3) Въ мн. ч. Клъчп-
ще, клъчишка, чопъ : пакля, пенькп. 4)
Пряжда отъ шестиад(сять главъ!, намотана
около ИОТОВИЛК/&; гранка, граиь, мандулъ,
мотовилка, пасмо, шестакъ.
11ов']^СТ^ (да ся), йшь, — тйлся, гл. об.
свр. Да ся в'Ьст& малко н'Ьчто.
ПовКсж, ишь, — силъ, гл. д. свр. Да окача.
Цов^^тица, с. ж. Раст. Ро1у^ошш1 сопгю1-
ь*
Пов']Ьтр']^нк
68
Погйди
гп11и5, фасуючя, фасултнпчя ; горбцъ об*
внличний.
Нов^тр^^гж, ошь, — р^лъ, гл. ср. свр. Да
в^ЬтрЬ!* малко н1>что.
ион1^Ш1П11Ь, гл. д. свр. Да окача.
иов11НК) ешь,— в*ялъ, гл свр. оть иов!^*
ваяь. 1) Да завЬьь. 2) Да в-Ьмь малко н*-
что, кжсо вр^Ьмя.
1[ов;^СЖ (да ся), вшь, — сился, гл. възвр.
свр. Да ся вл;сд малко и']^что, к^у^со врЪмя.
ПовяжнБ, ешь, — вявЛхъ, гл. д. свр. 1) Да
вяжа малко нЪчто ; да поврьжи. 2) Да
подврьжа; переплбсть. — вйзаимй, прич,
стр.
11овяз4лка, с. ж. Кожмна връзка, съ коа-
то врьзвать к&Д'Ьля на хурка ; повязка.
Ковь&-т& ти одирамь,
Съсъ слам& № нагнитамь,
На иазаръ щл; № изнес^к,
На папуджии щ& »ж продамь,
На иомъ1-тъ1 за повязалкъ!,
На иоиц11-ть1 за подврьакък П^Ьс.
КовязАчь, с. м. Който иовязва книгъ! ; иод-
вязачь ; переплетчикъ.
иовязвамь п иовязувапь (да ловяжш,),
гл. д. \) Вязвамь отъ вр1&мя на врЪмя,
ионЪкога. 2) Обшпвамь кнпгъ! и имъ ту-
р1амь коръ1; иодвжвамь; переплетать.
Цовязваию и повязуваню, с. ср. отъ по
вязвапь. Подвязваию
Цовязня, с. м. Начинъ-тъ, по който е по-
вязана и1^ко1& кнпга ; подвязиш ; переплетъ.
Цовйзка, с. ж. Повязалка.
Ибвяко, нар. Повяче.
Повяиваяь и повянувамь (да иовян&),
гл. ср. Повяхвамь: 1) За растение: загу5-
вамь зелеиинх-т& си и ся спарвамь ; из-
вянвамь, пзвяхвамь, увянвамь, увяхвамь ;
извядать, повядать, увядатъ, блекнуть.
ЦвЬтш-то повян;^. 2) За чловЪка : зи-
мамь да лин'Ьа, и;<губшмь си червенпн*-
тх ; иосрьнувамь, попарзамся, извянвамь;
вянуть. Повян^лъ като врьбж въ водл^.
Снощи додохъ, Гинке-ле, на с'Ьд1анв&,
Заварихъ тл саиа тебе,
Посрьн&ла, повян&да
Като просо прЪзрЪшло,
Като руж»А пр-Ьцьвт^ла. Л-Ьс.
Новйнванш II повяпуванн), с. ср. оть
повянвамь. 11овяхваи1е.
]1овЙ11Л1;, еть, — нз^лъ, гл. свр. отъ по-
вяивияь. Да повяхн.)^ ; извяпуть, повя<
нуть, увяяуть, поблсЕнуть. 11овян,у>лъ1й ;
иоблеклий.
11овясамц гл. свр. отъ повясвамь. Да
побръзаиь, да ирибръзамь, да иоваркамь ;
посп-Ьшйть, поторопиться.
Цовйсвамь II повясуваяь (да повасамь)
гл. ср. Побръзнамь, прибръзваиь, иоварв
вамь ; сп'Ьи1Йть, тороийться. Повьгкала
му да повяса за да го втаса.
Отговори челнъ1Й Пъйко :
Ой овчнфи три чобанн,
Повясайте, вечершйте,
Нахраи'Ьтс кдят& кучкл,
Клятд кучк& Караианх. 1Ле.
ПовЛхвапь II повйхнувимь (да пивйхн&),
гл. ср. Повянвамь.
Повйхил;, ешь, — пхлъ, гл. свр. отъ П'1-
вйквамь. Да повян^. Повяхнжльги, свя-
НАТЪ1Й, ИОВЯНАЛЪХЙ, бл1ЬДНЪ1Й.
Пбвяче, нар. Повяко, повячь, повике, въ1-
ше, 11бвъ1ше, отвъхше, бол'Ь, удже, домека,
иб-много; ббльше, бблЪ, ббл-Ье. Повяче
оть колкото трЬбва ; ббльшо ч'Ьмъ и;^яс-
но, ч-Ьмъ сл^Вдуетъ. Въ това село има
1ювяче отг спю кмщи ; въ йтой дерев-
н-Ь ббльше ста дворбвъ. Блъгаре-ти сл\
повяче отъ Грьци-ти; Болгаре много-
чйслснп1'>е Грековъ. Да вЪрваме повяче
очи-ти си, а не уши-ти си. Повяче
слушшй, по-малко говори. — Пбвячв-
то (съ члЬиъ като пмя съществително),
пбиного-то ; ббльшая часть, большинствб.
Повячето нивьх С/К пожьнмти ; ббльшая
часть пол^й аохата. Ловяче-то селяне
си имать своь% земя ; большинствб по*
селянъ имФютъ сббственную аемлю. По-
вяче-то отъ се.чяни-тъг С/К заможни,
и повяче тю отъ селянъг-тъг е заможно.
— Още повяче, много повяче ; т-Ьмъ бб-
л^Ье, подавно. — Повячето плти, и6-
чясто, пб-много ; ббльшею чЛстью. Повя-
чето пА{ти не излиза тъй, както ние
мьгслимъ.
Повичемина, числ. Уиотр1'>б1авася само т^
мхжскъ1Й родъ и то само за мжжш ; но-
в че душь.
Пбвячко, нар. смякч. оть пбвяче. Дай
ми повячко. Хапнл{лъ е повячко.
Пбвячь, нар. Повяче.
Иогйвкапь, гл. ср. свр. Да гавкамь малко
н-Ьчто, КАсо вр-Ьмя.
11огйвр1Л1 (да ся), ишь, — рился, гл. възвр.
свр. Да ся гаврнь малко н1.что, касо врГ.мя.
Погйдваиь (да погадх), гл. д. Карамся ни-
кому, хокамь го, мьмр& го, брьбркь му ;
бранйть, тазать, уорекагть, иснять, жу-
рйть, щунять.
Мама Стотна помьмра,
Помьира иайва, погади:
Сто1ане, съшко, Сто1ане,
Что е тось чюдо отъ тебе ? Шс.
ПогДди МИ СЯ, гл. безл. свр. Повднп1,\^ мг
ся на блюваше, падн.у. мп укропъ, покрь
ти ми ся.
ПогАдкаль
69
ПогАсванъ
1Гогйдкамь, гл. д. свр. Да гадкамь малко
н-Ьчто, кАсо вр^Ьмя ; да получкамь, да по-
баткамь.
Погадж, ишь, — дилъ, гл свр отъ погад-
камь. Да похокамь, да ся иокарамь, да по-
мьмр*, да побрьбри.
Погаждамь (да погодх), гл д. Погодшвамь,
погодвамь : 1) Скараии, срьдити направммь
да ся пр1Ьдворять ; помиршвамь, прпмпрм-
вамь, пр^Ьдварммь, сговарммь, потъкми-
вамь, пр^^говаршмь ; уговарнвать, мирйть,
утишйть. НЪма вяче да ся карать, азъ
гъг погодихъ. 2) Улучвамь, унишвамь, удар-
вамь, пзмЪрвамь ; изноравливать, угодить,
попасть.
Ми изл*зе младо Мничарчя,
СтрЪлъ! врьл1а на дйпо-но пиля,
Ни пиля ми ся замлъчва,
Ни стр*лъ1 го погодвать. П-Ьс.
3) Получвамь, сполучвамь, налучвамь, улуч-
вамь, отгатвамь ; угаднвать, отгадивать.
Той лесно по:ажда, какво ми ся иска.
4) Отивамь, намирамся н1Ьйд11 случшйно ;
изпадамь, поиадамь, нападамь, заскоквамь,
наскоквамь, намирамь ; попадать, нападать,
находйть.
М&жиласн 6'Ьла Мара
Отъ село -то па въ седо-то,
Погодила харнл к&щ& ....
Погодила ЗЛ& свФкръвл,
Ни ся трьпи, ни ся тягне. П-Ьс.
— мся, 1) гл. взаим Живувамь си съ
нЪкого, сговарммся, сгодшвамся, объишмся
съ иего, водхся, другарунамь, другувамь,
спогождамся ; жнть дружно съ кЪмъ, дру-
жйть, лпдить. Льжливь и ска^перникг
лесно ся погаждать. Иогаждамьгся
като кь1село млЪко и бутаница. 2) По-
тъкммвамся, сговиршмся, спазармвамся ; уго-
вариваться, сговарнваться, услбвливаться,
ставнваться. Единъ рече хилядо, другъ
дукато па ся погодять 3) гл. възвр.
Намирамся, случвамся. Ш азъ ся погодихъ
тамъ.
Нъ1в б^хмъ! лоши арамии,
Нъхе бЬхмх! на Старл пданинж,
Ся погоди ден1а Великден1а,
Та слЪгохмъ! въ село Ладово, ПЪс
4) Излизамь, случвамся ; виходйть, она-
зи ваться. Погодися платъ-тг да е гнилг,
та дрЬха-та не траю,
Си работихъ двЬ годинъ!,
Си постекохъ дв* ХИЛЯДЪ!,
Та СИ купихъ бръза конт,
Ся погоди бутурлша,
Та МИ пукнж. бръза конш. Д-Ъс.
Ногйждаию, с. ср отъ погАждамь и ио-
гйждажся.
Погйзвамь и пог&зувапь (да погйвх), гл.
д. \) ГазА отъ вр1Ьмя на вр^Ьмя, пон^Ькога.
2) Изгазвамь, нагазвамь, сгазвамь, потъп-
квамь, стъпквамь ; потоптать, попнрать.
Погази г^вЪтче-то въ градин^м-т;^. 3) Не
паз*, не тача, не дрьжа, потъпквамь ; по-
пнрать. Погазвамь пЪкому дум?/>-т,у,.
НедЪй погазва нашшт^ дум;^,.
Пог^зл;, ишь, — зилъ, гл. д. свр. 1) Отъ
погАзвамь. 2} Да газл малко нЬчто, касо
врЬмя. — зе11Ъ1Й, прич. стр.
Цогал^ТА (да ся), ншь, — тился, гл. възвр.
свр. Да стан* галатинъ, да ся огалатж,
да ся оноганк.
11ог}1лБалъ и иогАлювапь, гл. д. мн-кр.
Гала отъ вр11мя на вр1^ия, ион1Ькога.
Погйльк, ишь, — лилъ, гл. д. свр. Да гала
малко и*что, клсо вр'Ьмя ; полел'Бять, по-
баловйть.
Погйнекъ, с м. Нлъхъ, мъ1гака, поганець.
иогйнець и погаиьць, нци, с. м. 1) По-
ганинъ, поганикъ. 2) Животно плъгь. По-
ганець-ть едно мъгсли, а мачка-та дру-
го. Обичштся като мачкл\ и тюганець.
иоганвБЪ п погйнинъ, с м Поганець :
1) Който има друг* в-Ьрж, нехристимнинъ;
погйнецъ, поганинъ, нехристь, невресть,
бусурмавъ, ЯЗйЧНИБЪ, идолопоелоннибъ.
2) Нечистъ, мрьсенъ члов1Ькъ; мрьсникъ ;
поганецъ.
Погаиичь, с. м. Погоничь.
Поганйю, с. ж. Погано и1Ьчто, нечистотии,
мрьсотим ; нечистота, погань.
Погапскмй, ска, ско, пр. отъ поганець
п поганииъ ; погйнск1й. Поганскьг дни.,
погани дни, мрьсни, нечисти дни ; — скъ1,
Като поганець, като йога нци -тъ1 ; поганскп.
Погй,ичя, ум. ср. отъ погс^нець.
иоганщрькъ, с. м Мъ1Ш1е лайно; мъ1ш»^къ,
мъ1Ш1акъ, мъ1шина.
11ог4иъ1й, нъ, на, но, пр. Мрьснъ1Й, гнус-
навъ1Й, гиуснъ1Й, ганаднъ1Й, галатнъхй, Нс--
чпстъ1Й, несмасенъ1Й, неспр'Ьтнъ1Й, мундаръ;
погавьлй, нечйстий. Той царь бьтлъ иай-
поганът-тъ на вЪкъ-ть. — Погана смб-
бота, схббота-та прЪди Водици пр11ди Бо-
гоивление. Който ся роди въ поган^у,-
тж агкббот//к^ нему ся приказовать всич-
кьг-тъг болестчици. — Погани дни, нечис-
ти дни, мрьсни дни, мрьсницп, некрьстени
дни, караконджжрови дни ; богоявленск!е
дни, святки.
11ог.4скапь и попкиупамь (да погйснх),
гл. ср. Изгасвамь, пзгаснувамь, угасвамь,
угаснувамь, изгасн1.вамь, загасвамь, загас-
и'Ьва111Ь : поглсать, иотухять.
ИогАсвамь, в. погасшвази, иогДштаь.
Погасп^Кваиъ
70
Пбглядъ
П01ас111;ваиь (дя погасн-Мк), гл. ср. Ио-
гасвамь, погаснувань.
Погас1{'1^1Ж, ешь, — н-Ьлъ, гл. свр. отъ пО-
1ас11'Квамь. Да погасна.
ПогДсил;, ешь, — п;клъ, гл. свр. отъ ПО-
гДсваяь н погАенувапь. Да 11огас!{1'>1&,
да изгасил; погасиуть, потухпуть.
Погаси, йшь, — сйлъ, гл. свр. отъ пога-
ствамъ п пог&ттяь. Да изгасу;, да уга-
СА ; погаснть, иотушйть. — сбшлй, прич.
стр. Угасенъ]й, пзгасеиъ1Й; погДшсннмй,
потушонннй.
Логасткамь (да погасж), гл. д. Праннк да
ие гори, да не т!*^,; изгаскамь, пзгасшмь,
изгашюнь, 'загасгавамь, угасювань; пога-
шйть, потуш&ть. — мся, гл. стр Бъ1ваиь
иогасенъ.
Цогасшваию, с. ср. отъ погаствашь.
ЦогАткамь (да ся), гл. об. свр. Да ся гат-
камь малко иЪчто, к&со вр1^мя.
Погй,чица, ум. ж отъ 110Г{1ч}а.
11ог&чка, ум. ж. отъ пог4чт.
Погйчя, ум. ср. Малка погачш. Сладко
погачя., крава йчя съ медъ, м1&сеио на Бла-
гов1&ць.
ПогАчю, с. ж. 1) ПрЬсенъ хл1&бъ; пита,
ир1Ьсникъ, турта. 2) Баница, мазникъ, млииъ,
корница, плакеда, плакета, тутманикъ ; родъ
пнрога. Пб стомла погачча пб-добрь гость
гощава. Догачта ся щади за приятель.
Не ми е нахапала погачь^^-тл^у та да
ми знае годинъг-пт !
Погачтрь, с. м. Който обпчш да юде по-
гач1&.
Като тебе кокошкари,
Кокошкари, баничшри,
Баничшри, погачтрв. Шс.
Ногашмшь (да погасх), гл. д. Погасмвамь
Ибгвамь (да погнлй), гл. д. Погнувамь.
ПогвАцвамь и погвацувамь (да погвачн^),
гл. д. мн-кр. Гвачш отъ врЬмя на вр1Ьмя,
пои'1^кога.
Погв&чнБ, ешь, — гвйцалъ, гл. д свр. Да
гвач1& малко и1^что, к^со вр']&мя.
Поглав)1рь, с. м. Глава на и'Ьчто, главнъ1Й,
прЬдень члов^Ькъ ; главарь, главатарь, главе-
щпна, главнпкъ, начялникъ ; глави, яач(1ль-
викъ, предводйтель, вохдъ.
ПоглДдвамь, в. погл4ждамь.
Поглад^ваиь, гл. ср свр. Да гладувамь
малко н^Ьчто. малко врЪмя.
Погл&дл;, ншь, — дилъ, гл. д. свр. отъ по-
глАждамь. Да гладят иалко и'Ьчто. Ако
си гладенг, погладися съ перо.
Погл^дамь (да поглади), гл. д Поглад-
вамь, глад^; отъ вр'Ьмя на вр1^ия, пон'Ькога.
Логл^ЗЛъ (да сн), ишь, — вился, гл. възвр.
свр. Да ся глез& малко иЪчто, малко вр1&мя.
иоглеч('самь, гл. д. свр. Да глечесамь мал-
ко нЪчто.
Иоглбдаль, гл. д. свр. Да глодамь малко
н'Ьчто, кл^со вр1^ия ; да иоглождл!;.
Поглбждваль и поглбждувапь (да по-
ГЛОХД&), гл. д. мн-кр. ГлождА оть нр^Ь-
мя на крТ.мя, 110н1^кога; поглйдивать.
Поглбждж, ешь, — далъ, гл. д. свр. Да
глождл малко н%что, кдсо вр'Ьмя ; погло-
дАть.
Поглбагапь, гл д. свр. Дч глозгамь малко
н^^что, кл&со вр1^мя ; да поглождль.
Иоглбчкамь, гл. д. свр. Да глочкамь мал-
ко н^Ьчто, кжсо вр^Ьмя.
Поглум!^ (да ся), ишь, — мйлся, гл. об.
свр. Да ся глума малко н11что, касо вр-Ьмя.
ИоглупЬнБ, ешь, — п-блъ, гл. ср. свр. Да
стан* глупавъ, да оглуп*» ; поглуп'вть.
Поглъпувамь, гл. уч. отъ поVЛ^л^ж.
11огл'{.11Ж, ешь, — нхлъ, гл. свр. отъ по-
гл^щамь и погл^ташь. — нл^тъгй, прич.
стр
иогл^ташь в. погл^щамь.
Погл'^таа1ь, гл д. свр. Да глътамь малко
н'Ьчто, кжсо вр^мя.
Погл'^тнл1, ешь, — п^лъу гл. д. свр. Да
ГЛЪТНА малко н'Ьчто
Поглъчйк, йшь, — ч1Алъ, гл. д свр. 1)
Глъчж малко н^что, к*со врМя. 2) гл.
вз Да си поговоримъ, да си иохоратимъ. Дой-
ди да си поглъчимъ.
Поглъчтвамь, гл. д. мн-кр. Глъча отъ
врЬмя на вр^Ьмя, понякога.
Погл^щаиь и погл^тамь (да поглънх), гл.
д. 1) Лапвамь, изшдамь ; поглощ<1ть, про-
глйтЕ1вать, иоавнрйть. Бмволъ искаль да
лапне, а мух^ поглънх^лг. 2) Ирибирамь
въ себе-си, въ свои-тъ1 н^дра, въ своа-т*
глАбпнА ; поглоп^йть, пожирйть. Ноглъ-
К/КЖ/К го морскъг-тьг влъни. 11оглънмхл1
го пламхгци-ти. — лея, гл. стр. Бъ1вамь
ПОГЛЪНАТЪ.
Погл^щаню, с. ср. отъ погл^щамь.
Поглйдаиь, гл. д. свр. отъ погляждаль.
Да глядамь малко н-Ьчто, касо вр1Ьмя.
Поглйдваль и поглядуваль, в. поглйж-
даль.
Поглйдище, с. ср. Кога гляда, гръшися
н'Ькой за нЬчто. Зятово поглядище — врь-
бово грЪище.
Погляднувамь, гл. уч. отъ поглядил;,.
ПогляднЛь, ешь, — на^лъ, гл. свр. отъ по-
гляждаль и поглйдваль; посиотр1)ть.
— ВЛ1ТЪ1Й, прич. стр.
Пбглядъ, см. 1) Начпнъ тъ. по който
н'Ькой гляда ; ваоръ, ввглядъ. Ноглядь-ть
му е такъвь. Има лошь 1юглядъ. Жюр-
кавьг очи — огнянь поглядг.
Погляждамь
71
Погодж
Оиъ1Йся и уалетися,
И хубаво ся пр'1Ьм'Ьни
Все у Мариинж прЪмЪнж,
Марийнъ поглядъ погляждай,
Марийнъ постАпъ постлпшй, Шс.
2) Гляданю, погляжданю нЬчто, врьгаше
очи възъ и1Ьчто ; взоръ, взглядъ. Врьгамь
поглядъ^ мътамь поглядь, погляждамь,
зрьвамь ; кидать взбрь!, обращать взоръ,
окйнуть глазомь. Дразднъг рщЪ — праз-
денъ поглядь. 3) Видъ, глядъ ; видъ на-
ружность. На поглядь, на видъ ; съ ви-
ду. Добрь па поглядь. — Окото му е па
тюглядь, готово да ся отвори, да поглядне.
Око-то му е на погдядъ^
Р&ка-та му е на пограбъ,
Нога-та му е на подскокъ. Шс.
Погляждамь и поглядваль (да поглядамь,
да погляднх, погляднувамь), гл д. 1)
врьгамь, обрьщамь очи камъ нЬчто за да
го видж, врьгамь, м1Ьтамь поглядь, зрьвамь;
посиатривать, поглядЕавать, засматри-
вать, заглядивать. 2) Глядамь отъ врЬмя
на вр1Ьмя, пон1Ькога ; погляднвать. — мся,
1) гл. вьзвр. Виждамся, погляждамь себе-
си. Погляждамся вь оглядало ; погля-
дь1ваться въ зеркало. 2) гл. вз. Гляда-
мъ1ся единъ другъ ; переглядиваться. 3)
гл. стр. Бъ1вамь погляднатъ. — Догляд-
вамъ надолу., пониквамь, поннчшмь, на-
вождамь главА. Иоглядвамь изъ; вигля-
дивать. Погляждамь вь, падъ нЬчто.,
надничшмь; заглядивать. — Поглядн^ль
сьмь вг гроба, съ единъна кракъ сьмь въ
гроба, мирпша на гробъ, наближилъ сьмь
да мр& ; гляд^ть въ гробъ. — Да го чюк-
пе горний прагь., да поглядне долний
Чюкнжль го горний прагь, та погляд-
мжлй долний. Ноглядайте, дЪца, какь
ся дЪдо хеца. Поглядва като сестрл
сватови ти. Догляжда като озябнмлъ
за сльнце. Погля дни мя съ едно око,
да тя погляднА и съ двЬтьг.
11огляждан1€, с. ср. отъ погляждапь п
погляждамся.
Погдбчкаиь, гл. д. свр. Да гмечкамь малко
н^что, КАСо вр'Ьмя; да ногмеча.
11огм6чкь, ишь, — чилъ, гл. д свр. Да гме-
ча малко пЬчто, клсо врЬмя; да погмеч-
камь, да помачкамь.
Погм^рамь (да ся), гл. възвр. свр. Да ся
гмурамь малко и1Ьчто.
ПогнЙБК, ешь, — нйлъ, гл. ср. свр. Да гнпнь
малко нЪчто, к*со вр^Ьмя.
Погнувамь (да пбгнх), гл. д. Погвамь, по-
гонвамь, спущамся слЪдъ и'Ького, сл'Ьдъ н*-
что да го гона ; спогвамь, спогонвамь, под-
гонвамь, потирвамь, спотирвамь, сбрьквамь,
подсбрьЕвамь ; гнаться, погоняться, пре-
сл-Бдовать.
Сейиени коиарь иотялли,
Комарь-тъ трьти да б*га
И ся на Бога помоли. Шс.
Погни келчча, че му изскуби брадл^тлх.
— мся, гл. вьзвр. Спущамся, потирвамся,
спотирвамся, спогнувамся, врьгамся сл1Ьдъ
нЪчто да го застигнА ; гнаться, погонять*
ся. Погиался за заець^ изпждилъ влькь
Пошусж, (да ся), йшь, — сился, гл. свр.
отъ погпусюваися п погнушшяся.
Погнусшвамся и погн^шшмся (да ся по
гнус^к), гл. об. 1) Отъ н'Ького или отъ
н'Ьчто : гнусъ мя е, гнусжся, отврьща ми
ся, покрьща ми ся, гнусувамся, гнжсувам
ся ; им'Бть отвращенЕе, гнушаться. Ката
го видЪхъ^ погнусихся.
Пешинъ ще Босулъ да пие,
Пешинъ ще Босулъ да юде . . .
А дружина ся погнушш,
Та не ще вод& да пие,
И не ще млЪко да юде. ПЪс.
2) Н'Ькому, на н'Ьчто: ставамь нЪкому гну-
снавамь, докарвамь му гнусъ, оирьзвамь,
мрьзиншмь; иерз^ть, опротав'Ьть, постъ!-
л'Ьть. Догнуси ми ся да го глядамь
такьвъ нечисть.
иогнусшваню и погнушшнн;, с. ср. отъ
погнусшвамся.
11огн'1^В11& (да ся), ишь, — вйлся, гл. вьзвр.
свр. Да ся гн1Ьва мално н'Ьчто.
ибгнж^, ешь, — н^лъ гл. свр. отъ пбгвамь
и пбгнувамь. — н;Бтъ1д, прич. стр.
Цоговарюмь, гл. д. мн-кр. Говоркь отъ
вр1Ьмя на вр1Ьмя, пон'Ькога; поговорвамь ;
логоваривать.
Цоговбрвамь, гл. д. мн-кр. Поговаршмь.
иоговорБК, ишь, — рилъ, гл. д. свр. Да го-
вора малко н'Ьчто, к&со вр'Ьмя ; погово-
рйть, побаять.
иогов'к'нк, ешь, — в^лъ, гл. ср. свр. Да го •
в^а малко Н1&ЧТ0, клсо врЬмя ; нагов^ть,
погов^ть, попостйться.
Цоговя дарувам ь, гл. ср. свр. Да говяда-
рувамь малко н'Ьчто, к& о врЪмя
Погбда, с. ж. Погодиваню, погажданнз, по-
годба, погодъ, сьгласие мпръ ; соглас1е.
Погбдба, с ж. Погода.
Погбдъ, с. м Погода. Не щЬло да има
погодъ въ Ш/кгк к/ащлх, не щ^Ьла да ся по-
гаждать, щ1^ли да ся карать.
Погодж, йшь, — дйлъ, гл. д. свр. отъ по-
г4ждамь и погод1авамь. — дбиъ1й, прич.
стр.
Погодж, йшь, — дйлъ, гл. д. свр. Да годл,
да углава, да утъкма ; сосватать, обру-
чйть, помолвить.
Погодтваиь
72
Иогрнбамь
Заяевися Филяаъ Мадпарннъ,
Отда1СЧЬ му МОМА погодиха,
Далскъ, далекъ огь незнайнл; аеин1А\. И-Ьс.
Братъ н Мь не послупна,
Но си сестрж погодн
За Стошаа джсжепвня,
Погоди ьс, ожени ш. 11-Ьс.
Да СЯ погодж, гл. вгзвр. свр. Да ся го-
д<)&, да ся углавш, да ся утъки1& ; сосвй
таться, обручнться, помолвнться. — де-
11Ъ1й, прич. стр.
Цогодюваль и погбдвамь (да погодж),
гл. д. Погаждамь.
ПоголЪмЕ^ (да ся), йшь, — милея, гл. об.
срр. Да ся гол1">М№ малко врЬмя.
Погбиваяь (да П0Г0Н1&), гл д. 1) Ногну-
вамь, иогвамь. Логони босъгш, та му зе-
ми царвульг-тъг. 2) Гона отъ врЬмя на
вр'Ьмя, пон1Ькога.
Иогбнваию, с. ср. отъ погбнвамь.
11огонець, ум. м. отъ пбхч^нъ.
Ногонйчь, с. м. Поганичь, момчя, что под-
гонва овц<1 къмъ стрьг&-тж за да гъ1 до-
ять; покарачь.
Пбгбиъ, с. м. М'Ьра за зема ; загонъ, врЬ-
тенъ, уврьтъ, дюнюмъ. Два погона лозте.
Ногбннк, ишь, — вилъ, гл. д свр. отъ по-
гбнвапь. Да гона малко н1Ьчто, кхсо вр1Ьмя.
Погорд^кк (да ся) ешь,— д-блся, и
Ногордж, (да ся), ишь, — дился, гл. об. свр.
Да ся гордЪа, да ся гордА малко н*что,
КАСО вр^Ьмя.
Погбрка, с. ж. Ср^щася въ башню за уро-
ЕЪ1 : една тюгорка, двгЬ погорки и пр.
Погорч1^к, ишь, — чшлъ, гл. ср. свр. Да
горча малко нЪчто, касо вр'Ьмя.
Погор'Кваз1ь, гл. ср. мн-кр. Гора отъ вр1Ь-
мя на вр*мя, понякога.
Цогорювамь, гл. ср. свр. Да горювамь мал-
ко нЪчто, к&со врЬмя; да пожмла, да по-
т&гувамь ; покручйниться.
11огор1&, ишь, — рйлъ, гл. д. свр Да гора
малко Н1&ЧТ0 ; да попала.
Иогор!^, ишь, — р'6лъ, гл. ср. свр. 1) Да
гора малко и1&что, к;&со вр1&ма ; погор'6ть.
2) Да изгора. — ПогорЪлъ е н-^кой за те-
бе, изгор^Ьлъ е, приръ1талъ е, разръ1тах*ся
атове-тп за тебя.
Погосподарувамь, гл. ср. свр. Да госпо-
дарувамь малко н^что, к*со вр^Ьмя.
Погостувапь, гл. ср. свр. Да гостувамь мал-
ко н'Ьчто, к^&со вр1&ия ; нагостйть, пого-
стйть.
Когост^, йшь, — тйлъ, гл. д. свр. Да го-
стж малко н^Ьчто, да нагостА. Логостихл
мм, па пъг изпратихм да си идемъ.
ПогбтвнБ, ишь, — вилъ, гл д. свр. Да гот-
ва малко нЪчто, К2&со вр1&мя.
]1ог0111,Дпамь, гл. д. мн-кр. Гощанамь отъ
вр1Ьмя на нр|1мя, пон-Ькога.
][огоI^^; (да ся), йшь, -гойлся, гл. възчр.
свр. Да ся гоа малко нТ.что, к*со врЬмя.
ПогрДбпль П 110Гр)1б1Л;, ишь, — Г»ИЛЪ, гл
д. свр. 1) Да грабамь. да граба малко н1\-
что, к*со вр*мя. 2) Да грабн*.
Кс ми те вардаиь. иянардаиь,
Тебе шзъ ке т'Ь пограбамь,
Ке ми те носаиь въ планинл^. И-^с.
Ходи кажи, мило майко,
На нати-тъ1 сеймснъ!,
Тъ1е да ме вардять,
Да не ме пограбать. Шс,
Пбграбъ, с. м. Въ изречение : рл,ка-та му
е на пограбь, готова да грабне, да сграбчи
нЬчто.
Ржка-та му е на пограбъ,
Око-то му е на поглядъ,
Нога-та му е на подскокъ. Шс.
11оград;&, йшь, — дйлъ, гл. д. свр. Да гра-
дж малко н1Ьчто, клсо врЪмя.
Погрйкамь, гл. ср свр. Да гракамь мал-
ко н^Ьчто, кжсо вр'Ьмя ; да пограча.
ПогрйгЧЕЖ, ишь, — чилъ, гл. ср. свр. Да
грача малко нЬчто, клсо вр1Ьмя ; да ногра-
камь ; погракать, покйрвать, повракать.
иогребйлка, с ж Погребение.
Погребало, с. ср. Погребение.
Погреб{1чь, с. ле. Който 110греб}а, закопава
Н1&К0Г0 ; копачь ; могйльщикъ.
Ага умр* Милка,
Н^мъ да зовете
Чюждъ! погребачи,
Лю да зовете
Милкъшъ1-тъ1 брат1а
Милкж да погреблть. Шс.
иогрббвамь, в погрйбамь.
Погреббние, с ср Закопаван1е мрьтвець ;
закопъ, погребало, погребалка ; похоропи.
Пбгребъ, с. м. Гощавка помянъ за душа-
ТА на умр'Ьлъ сл'Ьдъ погребение-то му.
Погребж, ешь, — гребохъ, — греблъ, гл. д.
свр. Да гребж малко нЬчто, клсо врЪмя ;
погрйбить.
Погреб;^, ешь, — гребохъ, — греблъ, гл. свр.
отъ погрйбапь, погребшвапь, погрб
бюмь и погр^бвамь. Да закопаа ; похоро-
нйть — 6б1ГЬ1й, прич. стр. Закопанъ1Й.
Погребшваль и погрббшиь (да погребж),
гл. д. Погрйбамь.
Погрйбамь (да погребх), гл. д. Погребвамь,
погребмвамь : 1) Заравгамь въ зема-т*
мрьтвець ; закопавамь, загробвамь ; погре-
бйть, хоронйть, зарь1В!1ть. 2) Греб* отъ
вр1Ьмя на вр'Ьмя, пон1^ко^а. — мся, гл. стр.
Бъ1вамь погребенъ ; законавамся, загробвам-
ся ; иогреб]1ться, хоронйться, варнвйть*
Погрйбаию
73
Погр^Ьнк
ся, класться. Оглавися — погубися, оЛсе-
лися — погребися
Погрйбаше, с. ср. отъ погрйбяль.
Когрози'11вамь (да погрозн-Бш), гл. ср.
Ставамь грозонъ ; огрозгЬваиь, вгрозшвамся,
огрубвамь, огръдвамь : дурнбть.
ИогрозиКванн), с. ср. отъ 1101рОЗН'КваЛ1>.
ИогрозиЕкк, ешь, — н-Млъ, гл свр отъ по-
грозн'Еваз1Ь ; подурн^ть.
Иогрозж, йшь, — 8йлъ, гл. свр. отъ погро-
зшвамь. Да огрозж, да загрозж ; обеа-
образить.
Погрозтваиь (да погрозж), гл. д. Напра -
вммь н'6что да ся види, да стане грозно ;
вгронмвамь, загро:?1авамь, огронмвамь, за-
грубммь, погрубшмь, огръдшмь ; безобрй-
зить, обезображивать.
Димчо си му отговарю, ;
Леле варе младо Турчя,
Тъ1 да видишь мой-тж сестрж,
Очи-тъ1 ти изпрьснувать,
Лице-то ти погро81ава. Шс.
Погрозшвапиз, с. ср отъ ногрозшваиь.
иогрубичкъ1Й, — чькъ, чка, чко, пр.
емякч. Грозничкъ1Й.
Не ся кося, везиръ Марко,
Ако нъ1 е (любя) погрубичко,
Ама нъ1 е гостолюбно,
Хеиъ нъ1 ражда м&жскъ! д']^ца. П-Ье.
Наржч1алъ е момннъгй-тъ татко :
Како знае юнаковъ1Й-тъ татко,
Ако му е съша погрубичка,
Безъ невЪстА сватовъ! ке врьн&. 11%с.
Погрубкк, ишь, — билъ, гл. свр. отъ по-
грубшмь Да погрозх. — бенъ1й, прич.
стр.
Погрубюмь (да погрубвк), гл. д. Загро-
змвамь.
Патроно, пиля ш1арено,
Лице-то да си погрубишь,
Кос&-т& да си посмолишь,
Така дойди си въ ианастиръ. ПЬс.
Ногрубмню, с. ср. отъ погрубюмь.
Погрукамь, гл. ср. свр. Да грукамь малко
н1Ьчт", кжсо вр^Ьмя.
Погрухамь, гл. д. свр. Да грухамь малко
н1Ьчто, к&со вр1Ьмя.
Ногрухкаиь, гл. ср. свр. Да грухкамь мал-
ко нЪчто, К/Ьсо вр1Ьмя.
Ногрухтж., йшь, — т^Клъ, гл. ср. свр. Да
грухтА малко н'Ьчто, касо вр^Ьмя
Погръгоркк, ишь, — рилъ, гл. ср. свр. Да
гръгора малко н-Ьчто, кжсо вр'Ьмя.
1[огр'^ка]11ь, гл. ср. свр. Да гръкамь малко
и1Ьчто, КАСО вр1&мя.
11огр1.Л1Ж, ишь, — лилъ, гл. д. свр Да
гръла малко н-Ьчто, касо вр11мя.
Иогръхаевамся и погръхжшмся (да ся
погрйж1х), гл. об. Рад*, залЬгамь за н*-
что, нмаиь си го па умъ, глядамь, насто-
}авамь да стане; заббтиться, позаббчи*
ваться, рад-бть. НЬма кой да ся погргл-
жи за него.
Цогръ1жван1е и погръшюше, с. ср. отъ
погртлжвамся.
11огръ1ЖББ (да ся), ишь, — жился, гл. свр.
отъ погръ1жиамся и погръ1жшяся.
Цогръ1зж, ешь, — грйзохъ, — грйзлъ, гл. д.
свр. Да гръ1з& малко Н1-.ЧТ0, к*со вр-Ьмя.
Погрьзил'», йшь, — м-Блъ, гл. ср. свр. Да
грьмуь малко нЪчто, касо вр1^мя.
Погрьшавамь, гл. ср. мн-кр. Да грьма
отъ вр-Ьмя на врЪмя, пои'Ькога.
Погръчвямь и погрьчюваль (да погрь-
чвь), гл. д. Накарвамь, направммь нТ.кого
да остави народность-т* си и да стане Грькъ.
Погрьчила го гола-та тряска. — мся,
гл. вгзвр. и стр. Ставамь Грькъ,
Погрьчванн) и погрьмюваин;, с. ср. отъ
иогрьчвамь и погрьчвался.
Погрьчкк,, ишь, — чилъ, гл. свр. отъ по-
грьчваль. — ченъ1й, прич. стр. Пази,
Боже., отъ Циганинг пот,урченъ и отъ
Влахъ погръченъ. Да тя пази Господь
отъ Влахъ погръченъ и отъ Шопъ по-
турченъ.
Погр']^вамь, гл. мн-кр. Гр1Ь1ж отъ вр'Ьмя
на вр-Ьмя, пон1&кога ; погр-Ьвать.
Погр^й, с. м. Обрядъ сл^Ьдъ погреб1'Ние за
помянъ душ№-тА на умр1Ьлп}а,
Погрешка, с, ж НЬчто сбрькапо, погрЬше-
но; гр1&шка ; ошйбка, описва, погр'Бшность.
Съ погрЬшкл{, по погр-Ьшкм ; по ошйбк-Ь,
ошйбочно. Дриштель безъ погрЪшк^а —
ненамЬрено разковно.
Погр-Ьшчица, ум. ж. отъ погрЪ'шва.
Погр'1^1и1^, йшь,— шйлъ, гл. свр. 1) отъ
погр^шю^амь. Да сгр-Ьш!*, да сбрькамь.
2) Да грЬшиь малко н-Ьчто, кхсо врЪмя.
— ш^иъ1Й, прич. стр Сгр1Ьшенъ1Й, сбрь-
канъ1Й ; нев^рнь1б.
Погр^^штвамь (да погрЪшш), гл. д. 1)
Направммь н1^какв<ь погр^шк* ; сгр1Ьшм1-
вамь, сбрьквамь, побрьквамь; ошибаться,
погрЪшать, согр'Ьшать. ПогрЬшило По-
дуече, отдЬвало Малешевци.
Прости мене, лудо, прости мене. младо,
11в1ана сьмь бъ1лв, сьмь ти погр-йшила,
Земи мене, лудо, земи мене, младо.
Доста мене лъжешь сега три годинъ]. ПЪс.
2) гл. мн-кр. Гр1Ьиил отъ вр1&мя на вр'Ь-
мя, пон1Ькога. — мся, гл. стр. Бъ1вамь
погрЬшенъ.
Погр']^ш1аван1«, с. ср. отъ погр'Ь1111авамь.
Погр'Б1я;, ешь, — гр-Елъ, гл. свр. Да гр-Ьа
малко и'&что, к&со вр1&ня; погр1ть.
Погу-бнк
74
Под&ваиь
иог^бнк, ншь, — бнлЪ) гл. свр отъ пог;^-
бшмь и погуОвамь. — 6е11Ъ1й, прич
стр.
Пог^бтмь п погубваиь (да погубш), гл.
д. Загубтмь, :<атръ1вамь, затръвамь, уби-
нань, сътръ1камь, пр-Ьмахкамь, отбавкмц
отпаскамь ; лиша1ть хйапи, губйть, по-
гублять, убнв11ть, кпзнйть. Логубшмь пЪ-
кого ; кдвннть см«1>т1ю. Погубих», го хай- \
дути, убих^ го ; равбойннки уходнли |
егб. Облогь глав.у^ погубм.
Марко иахв^ съ дв^-тъ! остръ! саби
Та погуби црьна Арапина,
Огс*че му нему русл главя,
Тапа забра трп синджира роб1е. Шс.
— лея, гл. вгзвр. а стр. Загубшмся, за-
тръ1вамся, сътръ1вамся, затръвамся, убивам-
ся, пр^Кмахвамся, отбавммся ; погибйть, по-
губляться, кяанйться.
Погз'бти1е, с. ср. отъ погубшмь; вавнь.
Погугамь, гл. ср. свр. Да гугамь малко н*-
что, кжсо вр'Ьмя.
Погугучкь, ншь, — чилъ, гл ср. свр. Да
гугуча малко нЪчто, кжсо вр^Ьмя.
иогудДк, ишь, — дилъ, гл. д. свр. Да гудж
малко н^Ьчто; да потура.
]1ог;^камь, гл. ср. свр. Да гукамь малко
нЬчто, клсо вр^мя ; поворковйть.
Погурамь (да ся), гл възвр свр. Да ся
гурамь малко н'Ьчто, кжсо вр-Ьмя.
Погурбетувамь, гл. ср свр. Да гурбету-
вамь малко н'Ьчто, клсо вр^Ьмя
Погургулйкамь гл. ср. свр. Да гургули-
камь малко и']^что, к&со вр'1^мя.
Пог^ркамь (да ся), гл. възвр свр. Да ся
гуркамь малко н'Ьчто, касо вр1Ьмя.
Погуцамь, гл. ср. свр. Да гуцамь малко
нЪчто, к&со врЪмя.
Погушкамь (да ся), гл. възвр. свр. Да ся
гушкамь малко н1Ьчто.
Пог^шнл1, ешь, — н&лъ, гл. д. свр. Да 11р1Ь-
грънж, да загрън& ; обнять. Елате да
ви погушн;гх, да въ1 пр^Ьгрън*.
Погмбвамь и погмбнуваль (да погйб-
нх), гл. ср. Погъхнвамь.
Погмбежь и пбгйбель, с ж. Когато м*-
сячина-та сл1Ьдъ плънолуние земе да нама-
лмва, да ся губи ; разсъшъ, гъжежь, измдъ;
ущербъ. — Отъ новинм на погътбель,
тврьд'Ь р^Ьдко. — Ще трае отг навий»
до погтбель., не ще трае никакъ, казвася
за 41% съшвтд др1^х2ь.
Погъ1б11Л1, ешь, — налъ, гл. свр. отъ по-
гъ1бва91ь. Да погъш*.
Погъ1ГЬ1Л1^ь (да ся), йшь — лйлся, гл.
възвр. свр. Да сл гъ1гъ1ла малко 11'Ьчто.
Попмздж (да ся), ишь,— дился, гл. възвр.
свр. Да ся гъ1зд^& малко вр1^мя.
Пот^ъшвамь п погьшувамь (да погйн;^),
гл. ср. 11огъ1бвам1., 110гъ1бнувамь, губиься,
ир<у., сврьипамся отъ ||Т>какв.1; нсколиь; за-
гъшвамь, ногубммся, ирЬмахвамся, затръ1-
вамся ; иогибйтъ. Ок/Кш годин» (утъ моръ,
отъ студъ много свЬтъ, много добъгтъкъ
погъгн».
ПоЕ^ъшваше и 1101'7.111ува111е, с. ср. отъ
погътваиь.
Поплнж, ешь, — налъ, гл. свр. отъ по-
гьшвамь. Да 110гъ1бн<у> ; погйбпуть.
Ногл^гил;, ешь, — налъ, гл. ср. свр. Да
гжгнА малко и-Ьчто; логяусйть,
Погжгрнк., ешь, — ралъ, гл. д. свр. Да гаг-
р|& малко н']&что, К.1&С0 вр1^мя.
Пог;к,дйчкаа1Ь, гл. д свр. Да гждичкамь
малко и1^что, кл^^со вр'Ьмя.
Погл^дувамь, гл. ср. свр. Да гхдувамь мал-
ко н^Ьчто, к&со вр1Ьмя ; погудйть.
Пог^кдьлйчкамь, гл. д. свр. Да гл:11ьлич*
камь малко н1^что, к;|^со вр'Ьмя.
Погл^з^щина, с. ж Мясо, хл-Ьбъ, вино, ра-
ниш и другъ! нЪчта за идиню, които мо-
мъкътъ занасш на моминим бащ* пр1Ьди
в1Ьнчгавк*-т& за да гости съ т*хъ моми-
нъ1-тъ1 вечерь-ТА ; крамолникъ.
11огжз']^й, с. м. Сватъ откамъ нев^Ьст* ; мо-
мини.
Погл^кнл;, ешь, — нхлъ, гл. ср. свр. Да
ГАкнА малко н'^что.
Погжтц^;^, ешь, — нжлъ, гл. д. свр. Да гат-
НА малко н1Ьчто.
Пбда, с. ж. Ковчегъ-тъ, въ който пада и
ся събира брашно-то изъ-подъ горшака на
водяница; подъ, мачникъ, мачншкъ; ларь.
Под^бичя, с. ср. в. поджбичя.
Цодйвамь (да подаиь), гл. д. I) Давамь
н'Ьчто съ рлкА, пр1Ьдавамь изъ рлк* въ
рака; врАчвамь, додавамь, обдавамь; да-
вать, подавйть. Подай ми крьп»т».
ПрЪсягни, та ми подай малко хлЪбець.
Подаде му пушв& гегалийк&,
На войска да иде, войска да изкара.
Войска да изкара, цар1а да избави. Ше.
2) Издавамь вънъ отъ н-Ьчто ; изваждамь,
показвамь ; вьюбвивать. Подалъ си гла-
в/К-Ш/К изъ прозореца ; вйсунулъ гблову
И8ъ окна. Не смЪе да подаде глав»-тл%
си вьнъ отъ врата-та, не, см^Ье да изл'Ь-
зе, да ся покаже. 3) Посичвамь, простпрамь.
Жшбата видЬла, че ковмть бивола, и
тм си подала крака 4) Изкарвамь, по-
карнамь. пущамь, израства ми н'Ьчто ; пус
кйть. ЦвЪтте-то е подало пжпюл. Дрь-
вото е подало листте. 5) Въ мн. ч. и
съ м1Ьстоим сщ п/)давамь1 си: давамъ! си,
врьгамъ! си едпнъ другъьчу н1Ьчто ; пр'Ьврь-
гамъ! си, пр1&давамъ1 си ; иетаться, пере-
Подйвамь
75
Подбйдаль
даваться. Подавами си пюпкл^-тл. — мся,
1) гл. вгзвр. Показвамся отдалечь, че идх;
задавамся, излизамь ; показиваться, по-
являться. Изъ п^^тча ся тюдадох^ селя-
не. МЬсячипа-та ся подаде изг-задг об-
лакг. 2) Показвамся, вид*ся, излизамь на-
вънъ ; висбвиваться, видаваться. Пода-
вамся изг подъ стола. Кракг-тъ му ся
подава. 3} Издавамся навънъ ; изп^&кваиь,
избузвамся, изкорубвамся, изкрпв1авамся;
видаваться, в-Ьпучиваться, осЬдать. Но
срЬдм-тм стЬна-та ся е подала^ изкри-
вилася е ; средина ст'Ьнн[ задалась. 4)
Вдавамся да ми ся прави н1Ьчто; давамся,
оставммся, прпстаммь, водася ; даваться,
соглашаться, бнть поводлйвимъ. ТебЬ
ли щ^ ся подамь? Да му думашь, да-
но ся подаде. Ле подава не ся вдава,
не можемся съ него сговори, инатъ е; онъ
на-подладъ не дается, не дается въ ладъ.
5) гл. стр. Бъ1вамь подаденъ. Боленъ ся
пьхта, на здравъ ся подава. — Подйва
ми ся (да ми ся подаде), като гл. безл.
Иде ми отъ р&къ1, могх, ум1Ьж ; удавать-
ся. Всичко ми ся подава. Не ми ся
подава таю, наука, тош занаштъ ; не
далась мнЪ »та наука, зто реиесло.
Подйвамь, гл. д. свр. Да давамь малко нЬ-
что, кхсо вр^Ьмя.
Под&ваню, с ср. отъ подАвамь и под4-
ванся.
ПодДванцца, с. ж. Игра подаваню н'Ьчто
единъ другъшу ; подавбкъ. Да играемъ на
подаваницх^ ; играть въ подавкй.
ПодАвнпкъ, с м. Който е подъ власть-тх
на н^Ькой царь, та му плаща подань; пбд-
даннь1й. Подавници-ти еж като браш-
нянъ човалъ : колкото го по тупашь,
толкова по пуща.
Подаврандишнк (да ся), ешь, — дйсался,
гл. вгзвр. свр. Да ся даврандпша малко.
Под^вцп, с. м. мн Даван1е н1Ькому н1Ьчто
за да си сврьши работж съ него. Тиш по-
давци мя съсьгпах;^. Имахг чоторл,
ала подавци-пии ш изшдохлг Отъ по-
дат^и клхща ся съсъгпва Зачто е та-
кава, жено? — Оть подавци, м^аже.
Под^двапь и подАднувапь, гл. д. Дад-
вамь, даднувамь отъ врЪмя на вр1Ьмя, по-
н1&Е0га
Подадени, с. ср. Отпускъ отъ Бога ; даръ,
дарба ; даръ, дарован1е, талантъ, спосбб-
ность. Подадете му е, отъ Бога му е да-
дено, такъвъ си ся е родилъ, естествено му
е, свойствено му е. Не му е подаденк, не
му иде отъ рАкъ1, не му е дадено, не може.
ПодАднж,, ешь, — днхлъ, гл. д. свр. Да дад-
нл малко нЬчто. Лодадни и менЪ.
Подайничя, с ср. Д^тя подойничя.
ПодАнь, подадешь, подадохъ, подалъ, гл.
свр. оть иод^вахь. — дад6нъ1й, прич.
стр.
Пбдань, с. ж Даванина, давань, давана, да-
вачка, давка, давнина, дажба, даждие, данъкъ,
дань, бириш, бпрка, бпръ, оброкъ, нор113ъ,
вергиМ; дань, пбдать, налбгь, оброкъ,
окладъ.
ПодарАчнк, ишь,— чилъ, гл. д. свр. Да
дарача малко н'Ьчто, касо вр1&мя.
Подаре, с. ср. Покръ1вка оть дъскъ], отъ
л-Ьпежь на грядъ! за покръ1ваи1е стаиь или
оградх ; стон ср^Ьща одъра; подере, потонъ,
подъ, таванъ, тованъ ; потолбкъ.
Подарпон!^, йшь, — нйлъ, гл. д. свр Да
дармона малко н4что, кжсо вр'Ьмя.
По даръ къ, с. м. Шчто нодар 'но, дадено бкзъ
заплатл; даръ, дарба, ноклонъ, проводим;
подарокъ, подареяье, даръ.
Подарсж, йшь, — рйлъ, гл свр. оть подарш-
вамь. Да харижа — ^еаъ1й,прич стр Ха-
ризанъ1Й. На подарено магаря з^ибъг-тбг
не глядать; даровбну коню въ вубъг не
смбтрятъ.
Подаршвамь (да подар^^), гл. д Давамь
н'Ькому нЪчто безъ плат* ; надармвамь, ода-
ршвамь, поЕЛОнгавамь, харизваиь ; дарйть,
пожаловать. Нодартавамъг си, дарпмся
едпнъ другъ ; дарйться, передйриваться.
Зорнице, тена зв'Ьздице,
Тъ1 сгоишь близо при Бога,
Много му здравк занесв,
Ъ1олб&. т& да ми послушж ...
Дано ми Господь подари
Отъ срьдце рожб& да имамь,
Богомче щемъ го крьствмъ!. Шс.
Подаршваню, с. ср. отъ подаршвамь.
Подаскалувамь, гл ср. свр. Да даскалу-
вамь малко н1>что, к&со вр']&мя.
Податливъ1й, въ, ва, во, и
П6датнъ1Й, — тьнъ и — тенъ, тна, тно,
пр. Что объ1Ч}а да подадва, да дари; не-
СКАПЪ1Й, джюмертъ ; щедрьхй. Податлива
(податна) р,ъка не ся сЬче
Под^шмь, гл. д. Храна д']^тя съ бозкл^, да-
вамь му да бозае, доа го ; поддошвамь,
кръма ; корнйть грУдью.
Под^шню, с. ср. отъ подйшмь.
ПодбАвкБ, ишь, — вилъ, гл. свр. отъ под-
бйвюмь. Да прибава, да притура; под-
бавить. — вен'Ь1й, прич. стр.
Подб^вшмь (да подбавБк), гл. д. Приба-
вшмь, прптуршмь; подбавлять.
ПодбАвтнн), с. ср отъ подб&вшмь.
Подбадамь (да подбодх), гл д. 1) Под-
буждамь, подбождамь, побунвамь, вдигамь,
повдпгамь, насъсквамь, нашишквамь; по-
ПодбАдаше
76
Подблмктвпяь
бухд11ть, возбужд]1ть, возмущйть, иод-
стрскпть, поджигйть. 2) Закачюмь сь иг-
лж, съ бодъ н1".что и:<отд(иу ; иодшпвамь,
подбождамь; подваимвпть, подшийлвпать.
НодбЛдаш©, с. ср. отъ иодГ)з1даяь.
11одО(''рж, ешь, — брпхъ, — бралъ, гл. свр.
отъ 11(»Дб111и1ЯЬ. — ГфА11Ъ1Й, ПрНЧ. СШр.
11од6йвам1> (да подбвш.), гл. д. 1) Наби-
вамь коловъ! около и'Ьчто или въ основа-
та на н-Ьчто за да стане иб-мко.
Заградила самовнла,
Заградила вито кале . . .
Что бЪ подбивъ подбива
Все кметици б*ло1юлъ1. Шс.
11одбг1ХЛ\ п,у,тм да ся не рони. 2) На-
бивамь, натрътваиь, охлузвамь ; намвн21ть,
набнв^ть. Отъ ходъ си подбихъ крака-
та. 3) Накрьнмвамь, нащрьбшвамь, уби-
ьамь, вр1^дж, повр1;ждамь: подривать. Под-
би му ихтибара. — мся, 1) гл. вгзвр.
Набивамся, натрътвамся, охлузвамся ; иа-
иин]1ться, набивйться. Иодбихл^ му ся
краката.
Стошне, млада въйводо,
Девять годинъ! какъ станд,
Какъ тя поря дом ь глядамъ!
И тя на р&ц'Ь носимъ!,
Вяче нъ1 ся, кардашь, додЪ»,
Крака та нъ1 ся подбиха
Въ ситно дребно камьн1€. Шс.
2) СмЬася, подпгравамся, глумася, шягу-
вамся, би№ си шяг& съ н1Ького, присмивамь
му ся, клоцамся съ него ; насм-Ьхаться,
трунйть, глумйться, шутйть нлдъ к-Ьиъ.
Рада имъ отговартше :
Не подбивайтеся, болюре,
И 1а сьмь бъ1ла болтрка
И огь болхарско колено,
Царь Муратова унука,
Иринъ Попова дъщерна. П-Ъс.
3) гл. стр. Бъ1вамь подбитъ — Лодбивамь
шяг!к., биьк си шяг& съ и'Ького, зимамь
го на подбивъ, на игрх ; подбивамся въ 2-то
знаменование.
ШягА ЬА.на го подбила:
Найде влъкъ-тъ рудо 1агня,
Не унЪе да го 1а де ;
Найде лудо малко момя,
Не ум*е да го люби И-Ьс.
Подбиваше, с ср. отъ иодбйвамь п под-
бивамся.
Ибдбивъ, см 1) Иодбиваню съ колю.
Что б* подбивъ подбивала
Все кметици 6'Ьло110лъ1. ИЬс.
2) 11одиграван1е, подигравка, гавра, глума,
клоць, шяга, присмК^хъ, подзеика ; насм']Бш-
ка, иад-БвЕи, шутка. Зе. го на подбивъ, на
подигравка, подбивася, на подбий шягл; под-
нять кого нй зубви. Отговори му на
подбивъ.
Подбнй-шягь и нодбАймпягж. //а, за
7юдбии-шягж, па см1^xъ за см1>хъ, на (за)
подигравкА, на подбивъ. Зеха го на под-
бий-шягл^, зехА го на подбивъ. 1Л не
сьмь вЬ1 за подбий-шягм. Такава под-
бий1ияг>н ^щ}а. Рече му на подбий
шягм.
Море лудо, кут1»о младо,
Макаръ бъ1 ся удавила
МойдаЪ майкЬ на страмотд,
А татко-* на подбий-шягъ,
А брато-* на инаетъ ! П-Ьс.
Иодбнрпмь (да подберх), гл. д. 1 ) Новож-
дамь, забирамь Лодбраль дЪцата оть
пл^тш та гъг води у дома да играшть.
2) Подкарвамь, забирамь. 11одбралг го да
го закара на конака. Подбралъ говя-
да-та, та гъг кара на пашьа. 3) Ис-
камь, екнА, дрьнкамь, дрьгнА, заидамь, за-
бирамь, пекА, врьтА ; канючвть, вучвться.
Подбралъ мя е да му дамь да мде. 4)
Подкарвамь подкачшмь, влизамь, захваи(а.мь,
забирамь. Подбралъ е вторл^ годинм., вл1Ь-
зълъ е въ вторА-ТА ГОДИНА ; ему пошолъ
второй годъ. 5) Подкачшмь, закачммь, за-
хващамь, начинамь ; начинйть. Подбра да
ся кара. Подбралъ е да учи бащинтю
си занашть. 6) Подзимамь, иодхващамь,
емвамь, зимамь. Па като го подберл>ть
на смЪхъ. 7) Избирамь нЪчто по приликА,
наряждамь го нарядъ спорядъ гол'Ьминд,
или спорядъ ДруГА Н'ЬК01А прнликА ; под-
бврать. Подбирамь чадьръ бисеръ — мся,
1) гл. възвр. Забирамся, тръгвамь. Под
брахся да имъ мд/К на гостк. 2) Съ-
бирамся, другарувамь, дружкь, подзимамся.
Подбрался е съ лоши другари. 3) гл.
вз. Тръгамъ! мнозина заедно ; забирнмъ1(;я.
Подбрали сми ся да идемъ въ гор^){-тм.
4) гл. стр Бъ1вамь подбранъ
иодбйраше, с. ср. отъ подбирамь и под-
(^йрамся.
Лодбитина, с ж. Болка, чирей, стекло отъ
натрътено, отъ много ходен1€ ; набой, на-
биваню, подбиваню ; намйнва.
Лодбйнк, ешь, — бйлъ, гл. свр. отъ под*
бйвамь. — бйтъ1Й, прич. стр.
IIодблажI^Б,, йшь, — жйлъ, гл. свр. отъ
подблажтвамь. — ж6нъ1й, прич. стр.
Подблажшвамь (да подблажш), гл д. 1 )
Туржмь на шстие масло, зехтинъ за да
стане блажно, тлъсто; подманвамь, подб11-
лмвамь Кашш-та е малко подблаже-
на. 2) Давамь п11Кому нЬчто да млъчп ;
подмазвамь, заблажтвамь, одоброколшкамь,
укрот1авамь ; услаждать, укров^йть, под-
мйаивать кого. — МСЯ, гл. стр. Бъ1вамь
подблаженъ.
Подблажжваню
77
ПодбЪгваню
Подблнжюваню, с. ср. отъ под6лаж1&«
вамь.
Иодбодж, ешь, — ббдохъ, бблъ; гл. свр. отъ
под6А,дамь и подббждамь. — д4иъ1й,
прич. стр.
Иодббждать (да подбодх), гл. д. Подба-
дамь.
Иодбожданю, с. ср. отъ подбождапь.
ИодбозАваиь (да подбозавк), гл. д. За теля:
боза№ малко пр1Ьди д■^ен}е. Да подбозае
теля то, та да си пустне крава-та
млЬко-то.
Иодбозаваню, с. ср. отъ подбоз^валь.
ИодбозАкк, ешь, — аалъ, гл. свр. отъ под
бозавапь. — ъкм-ъхй, прич. стр.
Подбошкъ, бойци, с. м. Въ сламяццЕъ
пр1Ькъ1 дрьвета, что сврьзвчть стлъпци-тъ1 ;
стягъь
1[одбр.^диикъ, с. м. 1) На шмпкж връз-
ка, что ся връзва иодъ брадх-тж за да
дръжи шипк&т*. 2) Накъ1тъ като иод-
брадннкъ съ старъ! паръх и съ рясъ! отъ
коиринА; носися надъ иодбрадиика. 3) На
мремъ долне-то дръво, что дохожда подъ
гуша-т& на впрягижтъна добъхтъкъ
Нодбрйдиичя, ум. ср отъ подбрй,дникъ.
Подбраднюкъ, с. м. Нодбрадникъ,
Подбрадж, йшь, — дйлъ, гл. свр. отъ под-
брйждамь.— д6иъ1й, прич. стр.
Иодбраждамь (да подбрадх), гл. д За
женж : забраждамь крьп*, като и връзвамъ
краища-та подъ брадх-тл сп. — лея, гл.
възвр. Нодбраждамь главж-т& сп.
Иодбражданю, с. ср. отъ подбрйждамь.
11од6ранъ1Й, нъ, на, но, прич стр. оть
подббрж.
Иодбрйчкв, ЕШЬ, — чилъ, гл. свр. отъ под-
брйчкшь. Да подбрьснж; подбрйть. — че-
11Ъ1Й, прич стр
Иодбричюль и подбрйчваль (да подбрй-
ч1к), гл. д. Бричж пЪчто отдолу по краи-
ща-та ; подбрьсвамь, подстригвимь; подбри-
вать. — мся, гл. стр. Бъ1вамь подбриченъ;
подбрнваться.
Нликни си девять бербери,
Косъ1-тъ1 да ми подбричять,
Та кржкмъ! да ми оставять. Шс.
Подбрйчюни", с. ср. отъ подбрйчьамь.
Иодбръскамь, гл. свр. оть подбръеквамь.
Подбръсквать и подбръскувамь (да под-
бръскамь), гл д 1) Удр}амь, перкамь н'Ь-
что изотдол'Ь да отврькне отъ м1Ьсто-то си.
2) Подмитамь, и.шитамъ, отмитамъ нЪчто
какъ да е
Подбръскваню и подбръскуваню, с. ср.
отъ подбръсквапъ.
Иодбрькамь, гл. свр. отъ подбрьквамь.
— каиъ1й, прич. стр.
Подбрьквамь и подбр^кувамь (да под-
брькамь), гл. д. 1) Туршмь въ нЪчто
квасъ, маа, вод* или друго и го брькамь,
та да възиде, да втаса, да стане за н-Ь-
какв& работ.1&; забрьквамь; подбалтивать.
Подбрькай кваса. Подбрькала па ко-
кошки-ти тръгци. Подбрькано зелте, ва-
рено зелге, забрькано съ брашно. 2} Раз-
брькв .мь, забрьквамь, разм-Ьшшмь ; разбал-
тивать, размФшивать. — мся, гл. стр.
Бъ1вамь подбрьканъ
Подбр^кваше и подбрькуванн), с. ср.
отъ подбрьквамь.
Подбрьсвамь и подбрьснувамь (да под-
брьснх), гл. д. Нодбрпчшмь,
Подбрьсваню и подбрьснувапю, с. ср.
отъ подбрьсвамь.
Подбрьснж, ешь, — налъ, гл. свр. отъ ПОД*
брьсвамь и подбрьспувамь. Да подбри-
чиь. — снатъ1й, прич. стр. Нодбриче-
НЪ1Й.
Подбуда, с ж. 1) Подбуждана, подуства
Н1е, подбутван№, насъскванге ; побухден1е,
подстрекательство. 2) Скръбна случка ; про-
изшествие, возбуждающее печаль, скорбь.
Негова-та смрьтъ бЪ голЪма подбуда
за мене.
Подбудж., ишь, — дилъ, гл. свр. отъ ПОД-
буждамь. — деиъ1й, прич. стр.
Подбужда мь (да подбудх), гл. д. Тъ1камь,
карамь н'Ького да направи н1&что; подбадамь,
подбождамь, подбутвамь, подклаждамъ, под-
уствамь насъсквамь, подшишква»1Ъ ; побуж-
дать, возбуждать, подвигнуть, подстре-
кать, возжнгать, поджигать, наснкать.
Мили майкъг самовилъг, това оченце
не подкращайте, не подбуждайте, кръ-
ви да не пуска! Изъ башше за нам^Ьтк*
— мся, гл. възвр. и стр. Бъ1вамь под-
буденъ.
Подбуждани?, с. ср. отъ подбуждамь.
Подбутвамь и подбутпувамь (да подбут-
нж}, гл. д. 1) Подбуждамь. 2) М^Ьст* н1Ь-
что съ бутаню помалко.
Подбутваню и подбутиуваню, с. ср. отъ
подбутвамь.
Подбутнж, ешь, — нд^лъ, гл свр. отъ под-
бутвамь. Да подбуд*. — ижтъ1й, щтч.
стр. Подбуденъ1Й.
ПодбКгвамь и подб^гпувамь (да подбКг-
нж), гл. ср БЬгамь пр'Ьдъ н-Ького до нЪ-
кое м^Ьсто, па ся спр& и сл'Ьдъ малко пакъ
повтаржмь да бЬгамь така ; подпрътвамь.
Вакли овни подбЪгувать,
Др'Ьбнъ1 шилци подигравать,
Сто овч1ари подвъ1кувать. ПЬс,
Подб-Кгваню и подб11гпува11ю, с. ср отъ
подб'Кгвамь.
Подб^гнл;
78
Подвл&чшиь
ИодбКгнЛк, ошь,— яхлъ, гл свр. отъ под-
Г)|1п>пиь п подбЬгнувахь. Да нодпръншд.
ПодбМла, е. ж. Раст. Уиаг/а^^о /аг/ага,
пидГгПдь, жаьта мартм ; бЬлокопмтннкъ,
двоелвстннкъ, мйтерннкъ, нать ийчиха^
подб-Блъ.
ПодГ>'Ь.1вам1., в. подбЛ^лтнаиь.
11од6'к1Ъ, с. м. 1) Раст. подбела. 2) Мас-
ло, :1ехтииъ, мйцв или друго н-Ьчто, что
ся тур}а въ шстие за 1]одб1^лшван1в; за-
6'Ьлъ : подб-Блкя къ йствамъ.
11одС)']^1^нк, ешь, — л^лъ, гл. ср. свр. Да
11обЪл1.1&, да иобл'Ьди1.1& ; побл-Ьдн'бть.
А вев'Ъсто добро пило,
Что ти лвце подб'Ьл'Ьло
Кико платно бамбакерно ? Ше.
11од6'к?11^, йшь, — лйлъ, гл. свр. отъ под-
6'Ьл1акамь. Да подблажкь. — л6иъ1й, прич
стр.
11одб'Ьл1авапь и подбЬлваиь (да подб-Ь-
лйк), г 1. д. Туршмь въ метис масло, зех-
тииъ да стане мазно ; подблажшвамь, под-
мяхвамь, 110дкат<у.чвамь ; маслить, нанасли-
вать, првправливать. Да подбЪлимь ка-
шш-т/^., да й туримъ масло. — мся, гл.
СV^р. Бъ1вамь подб1^ленъ.
Подбел шваню, с. ср отъ подб']Ьлшва]пь.
Иодвалъ, с. м. Дрьво подложено на бъчв*,
на кац& или на друго нЪчто; подмолъ, бал-
ванъ ; подклаждана, подст<^вка, стойка.
11одв»лкК; йшь, — лплъ; гл. свр. отъ под-
валтпь. Да повали, да сновала. — л6-
11Ъ1й, прич. стр.
Иодвалшяь (да подвалш), гл. д. Трька-
лгамь, повал}амь подъ ; С110вал}амь, под-
л1^гвамь, подвличммь. Поддали го да го
бг/е. — лея, гл. стр. Бъ1вамь подваленъ.
Подвалшню, с. ср. отъ подв{1люа1Ь.
Иодвара, с. ж. Съ1реию изварено отъ пви-
ка ; извара, пзваръкъ, отвара, хурда, шю-
микь; творбгъ.
11одварица, ум. ж. Малко подвар&.
Подваррж, йшь, — рнлъ, гл. свр. отъ под-
варГаваль. Да възвари. — р^пъхй, прич.
стр.
иодвартваль (да подварш), гл. д. Ту-
ргамь нЪчто на огънь да поври; възварш-
вамь^ отвармвамь, пр'Ьвартвамь; вавари-
вать, отваривать, кипатйть. Още не е
подварилъ млЪко-то. — лея, гл. стр.
Бъ1ва.У1ь подваренъ; възвирамь.
Иодвар1аваи1е, с ср. отъ подваршваль.
Подведа, с. ж. Иодведнпца.
Со п рниц& ся караше :
Тъ1 пернице, тъ! подведе.
Тъ1 подведи малл& иои^^к, ! П-Ьс.
11одведб11Ъ1й, лъ, на, но, пр. иаведеиъ)й,
ирЬгръбенъ!^, гръбавъ1Й.
Подводница, с. ж. Подведа, подводница, ком-
то помага да гтавать беззакоииъ!, непрн-
личнъ! съчьтаванша междА мл;жь и женА ;
кодои1ка, пезевепкъ; сводница, свбдня.
Подведж, ('шь, — водохъ, - вслъ, гл. свр.
отъ 11(>дв6жд»л1> и подвбждаль. — д6-
11Ъ1й, прич. стр.
Подвбждаль (да подведж), гл. д. Подвож-
дамь.
Подвеждащо, с. ср отъ нодвбждаль.
Пбдвечеръ, пар. Иривечеръ, надв^черъ, кве-
черина, квечсру, кога земе да мрьква, да
става вечерь, акшамъ-юстю; квечсру, подъ
вечеръ, передъ в^чероиъ. Дойди под-
вечерг да си поприкажемь
Подвзр!^ (да ся), йшь, — р*лся, гл. вьзвр.
свр. Да ся взра, да поглядн* подъ н'Ьчто.
ПодвзрЪласн Мара., че подъ неш. бара.
Подвнваль (да содвйш), гл. д. 1) Свивамь,
ви№, сбпрамь подъ и'Ьчто ; пр'Ьвивамь, при-
бирамь ; подгнбать, подхимать, подворй*
чивать. Додей крака, та сЪдн;а. 2) 11р'Ь-
вивамь на цнЪ, свикамь, подгъвамь, загь-
вамь; загнбать. Подвилг листото. Л)
11р']^впвамь клончя и го заравшмь въ зе-
ма-тА да пустне корень, та да го ир1ЬсадА;
отвождамь, далджрдисвамь; отводйть дерб-
вья, д-Илать отвбдки. 4) Изваждамь мл&д1&-
тъ1 па животно да не може женско да за-
чена отъ него ; прЬвивамь, скопшвамь ; во-
лбшить, класть, холостйть. — ЛСЯ, гл.
вьзвр и стр. Бъ1вамь подвитъ. — Иодви-
вамь вратг, пр^Ьвпвамь вратъ, покоршвам-
ся, прЬвивамь главл, л1Ьгамь си на грЪха ;
подаваться. — Подвивамь опашкм, поб^Ьг-
вамь, духвамь, офйквамь, олущвамь; наво-
стрйть лйхи, лизнуть.
Иодвиваше, с. ср. от подвиваль.
Подвйгаль (да подвйгн&), гл. д. Повдигамь.
Пбдвигъ, с. м. Иовдпгъ
Подвйраль (да пбдвр&), гл. д. Въвирамь
подъ н'Ьчто ; подсбвнвать. Какво ми го
подвирагиь подъ носа/ — лея, гл. възвр.
Въвирамся подъ нЪчто ; подсбкиваться.
Подвпраню, с. ср отъ подвйраль.
Подвйрище, с. ср. М1Ьсто като блато, та,
като ся ходи по него, ся трьси п лесно ся
потъва, или, като ся копае, на плитко из-
лиза вода ; мочмръ, мочюр , трьс1^й, трь-
сище, трьсил1акъ, трьсмвина, глибъ, азмакъ,
батакъ ; топь, мочагъ, иочажина, моче-
вйна, мокррдйна, калуга, вяаь, змбь, аи-
бунь, трясинн.
ПодвЛкь, ешь, — вйлъ, гл. свр. отъ нод-
впваль. — В11ТЪ1Й, прич. стр.
Подпл.^чшль и поднлнчшль (да подвлЬ-
кх), гл. д. \) Завличшмь, затьтрувамь подъ
и'Ьчто ; подмъкваиь ; подволакнвать, под-
Подвл&ч1ан1е
79
IIодвр^зва][ь
таскнвать, подтйскивать, подд^ргявать,
подиинать. ПодвлЪче го подъ одьра. Под-
влЪче го да го бие, подвали го, подлЪгн*
го. 2) Подкачммь да нос& н1Ьчто ново, безъ
да мъ1сла, че трЪбва да ся пази ; подмък-
вамь. Подвл-Ьче новьг-ти обуща. 3) Обла-
давамь н']&кого да мог& да си правил, что-
то щх съ него. — мся, гл. стр. Бъ1вамь
подвл1Ьченъ.
Подвл^чганн) и подвличшнн*, с. ср. (тъ
подвлачюяь и подвличюмь.
Цодвл^^БЛ:.; чешь, — вл'$кохъ, — вл1}клъ; гл.
свр. оть подвлАчшмь и подвлйчшмь.
— вл'Ьченъ1й, прич. стр.
Подводнпкъ, с. м. Дъска въ кжщи подъ
воднйка. На подводника слагать ссъдо-
въг, мЪнци., паници.
Азъ залюбихъ пусто диба
Пяда чловФкъ, лакъть брада ", . . .
Азъ го турн&хъ въ подводника,
Капн& капка, удави го. ПЪс.
Подвбдникъ, с. .4. Който помага да ста-
вать беззаконнъх, неприличнъх съчетаваним
междх мжжь и женхг който пр1Ьдава, под-
вожда МОМ& да а грабн&ть ; пезевенкъ ;
свбдникъ.
Подводница, с. ж. Подведнпца.
Подв6днЪ1Й, — дьнъ и — денъ, дна, дно,
пр. Подводна градина., комто може да ся
пои, да ся вади.
Подвбдство, с. ср. Работа, занамтъ на под-
водникъ, на подводница,; пезевенкликъ; свод-
ннчество, сводничанье.
Цодвбждамь (да подвед^Е^), гл. д. Подвеж-
дамь : 1) Скръ1шемь довождамь. Подведохь
хайдупт-ти, скръ1шемь гъ1 доведохъ, про-
пустихъ гъ1, сторихъ имъ мтакл&къ; под-
водвть.
Стоханъ си войска подведе,
Подведе до три хилядъ!,
Та па црьквъ! войска объ1коли
И съ сабли на вратъ! сто1ах&. Шс.
2) Съ измамА или по другъ начинъ довож-
дамь никому женА, МОМ& да мрьсува съ
не1& ; сводничать.
Со первиц& ся караше :
Тъ1 пернице, тъ1 подведо,
Тъ1 подведи мал& мом& ! Шс.
3) Измамвамь, излъгвамь, изигра вамь, пзга-
босвамь ; обдувать, махлевать, оплетать,
обманивать. Него го подведоха, измами-
ха го. 4) Навождамь, навеждамь, пр1Ьви-
вамь; нагнбать, наклонять. — МСЯ, гл.
стр. Бъ1вамь подведенъ.
иодвбжданю, с. ср. отъ подвбждапь.
Иодвоица, с. ж. На подвоицлх ми е, чю-
д&ся за н'Ьчто да ли да го направа или
не ; двоася, двоумася, подвоювамся, кол'Ь-
баь&ся ; колебйться, нерЪш^ться. Щегиь
идешь ли въ града ? — На подвоицм ми
е, или щ& ида^, или не.
Подвоннь, йшь, — нялъ, гл. свр. отъ под-
воншваль.
Подвоншваяь (да подвонш), гл. ср. Из-
пущаиь вона, подкачгамь да вон*а; заво-
н^вамь, развоншвамь ; вавонять, аасмеу-
д'6ть. Кой ми е тюдвонилъ^ кой ми е
прьднжлъ ?
Подвоншваню, с. ср. отъ подвоншвамь.
Подво!^, йшь— двойлъ, гл. свр. отъ по-
двошвамь. — во6нъ1й, прич. стр.
Подвошважь (да подвош), гл. д. Разд-Ь-
лшмь на дв']^ половинъ!, межд;& дванин& ;
под1Ьл1амь. Да си подвоите стлдо-то :
половинъ да е тебЬ, половинъ да е не-
му. — лея, гл. възвр. ЧюдАся да ли да
направа нЬчто или не, на подвоицх ми е ;
двоася, двоумася кол']^баася ; колебать-
ся, нерЪшаться. Не ся тюдвошвамь да
кажук.
Подвошванн), с. ср отъ подвошваяся.
Кол1^ба}ан1е ; колебан!е, нер-Ьшятельность.
Можемъ да посочимъ безъ пюдвошванте
Грьци-тъг.
Подврьгапь (да подврьлБк), гл. д. Подврь-
лжмь, подхврьлгамь : 1) Врьгамь н'Ьчто на-
гор1^ ; подм'1&тамь ; взметивать. 2) Врьгаиь
подъ н']&что ; подбрась1вать, подвндивать,
подметнвать. Нодврьлилъ го подъ слона.
3) Врьгамь камь н1&кого ; подбраснвать.
Нодврьгами си топкл^; метаться мячи-
комъ. Нодврьлили му единъ кокалъ да
гръчзе. 4) Скръ]шемь врьлшмь н*йдЪ нЪчто
да ся нам1&рп ; подбрасивать, подкндивать,
подметь1вать. Н-Ькой подврьлилъ дЬтя.
НамЪрилъ тюдврьлено писмо. 5) Казвамь
н'Ьчто за подс^^щаше, за напомнмню, за да
боднА никого ; подм'Ьтамь. Стига си ми
подврьл^алъ, азъ и така щм го папра-
вУк. 6) Заврьгамь, за врьлшмь, врьгамь нМ
дЪ н1Ьчто и не Щ2Ь да знаа за него ; за-
р']&звамь, фучкамь; забрасивать, вяд.чть.
Нодврьлилъ го, па не ще да знае, дЬ е
— МСЯ, V) гл възвр. Гол^мася, подгол*-
мтвамся, навдпгамся, подврьлювамся ; пре-
возноснтьсЯ) гордйться, надмеваться. 2)
гл. стр. Бъ1вчмь подврьленъ ; подврьлмм-
ся, подхврьльамся.
Подврьгаше, с. ср. отъ подврьгаяь.
Подврьжне, ешь, — врьзахъ, гл. свр. отъ
подврьзвапь. — врьзааъ1й, прич стр.
иодврьзвамь и иодврьзуваяь (да под-
врьжБк), гл. д. 1) Врьзвамь отдолу подъ
н^Ьчто. 2) Иовязвамь, подвязвамь. — яся,
1) гл. възвр. Договаршмся за н1Ьчто ; за-
врьзвамся, уврьзваися ; обязиваться, услов*
Подвр{>зваию
80
Подвъ1ква11из
ливяться. Л<)()врьаах('я да направм1 . , .
-) гл ст/). Г»ъ1иамь подврьиапь.
11одв}»1.;ша1110 и подврьаукаин*, с ср.
ить пидвр^аиаяь и подирьииалсн.
Иодвршнт, с. ж. 11окн:и11а, 11(1Д1<н:м11а.
Кодирьзка, с. ж. Иранска :{.< крьикакю кра-
чюлъ, чораиь подь кол1>110-то ; иовязальа,
подвнхка, пидкчиТишикь, дпнгпш ; 11(»двяхка.
][ОДИр^.КаПЬ II 110ДВр{>К11у1Ша1Ь (дп йод-
врькна^), гл. ср. Подкрьчшмь.
Иодврьк&чц с. м. Малки шия, что не мо-
же още добр1& да врьчн а само подврька.
Подир {> 1С II Л1, ешь, — н;ьлъ, гл. свр. огь
иодирьчтяь и цодкрькамь.
Иодврьлюиамся (да ся иодврьл1&), гл.
вьзвр. Ставамь врьлъ. зьлъ.
Царь-нъ ся е подгол'Ьмилъ,
ПодголЪиилъ и подврьдилъ :
Съ кончя-но ми въ черкв& влиза,
Отъ кончя-по коик^^ зима. Шс.
Иодпрьлгж, ишь, — лилъ, гл. свр. отъ под-
врьгамь и подврьлшпь. — леишй,
ирии. стр
Иодкр^лмшь (дя иодврьлЕк), гл д. Под-
врьгамь.
Иодкрьлюию, с. ср. отъ подпр{>лкшь.
Иодкр^нувапся (да ся подврьих^), гл.
вьзвр Подврьщамся.
1[одвр^11^ (да ся), ешь, — н&лся, гл. свр.
отъ подврьщамся.
иодврьчшмь (да подврькнж), гл. ср. Под-
врькамь, врькамь, врьчиь отъ м1;сто на м^Ь
сто 110 малко ; прьхамь ; вспархнвать.
Иодпрьчншн?, с. ср. отъ подврьчшш .
Нодврьщпмся II подврьнувамси (да ся
подврьнх), гл. възвр. 1) Врьщамся, въз-
врьщамся, заврьщамся ; возвращаться.
Подврьв&ся мома Брья[дол1анка,
Дъ ш» срЪтя лудо младо,
На МОМ& си сборуваше:
Дай МИ, моме, тжи^ къ1ткж. Шс.
2) Прпсташмь на н'Ьчто ; ноддавамся, вда-
вамся, съгласмвамся, отстапшмь ; подда-
ваться, уступать.
Иодирьи|,а111е, с. ср. отъ подврьщамся.
ИоднрЬдж, ишь,— дилъ, гл. д отъ ПОД-
вр1>;кдамь. —де пъп!, прич стр.
Поднр-Ьждамь (да иодвр1;дх), гл д По-
вр^Ьждамь. — мся, гл. възвр. \\ стр. За
ранА, за болкА: поврЪждамся, ра;<вр11ждам-
ся, подлютшвамся, разлют}авамся.
Уболь ми сц е Стоанъ
На трьню, на глоговъ!,
На змиенъ! кости.
На ВЛ&ЧКЪ! 8жбЪ1,
Ла ся ранъ1 подлютихл,
Подлютихж, подвр*дихл. Башнге.
ИодврКждаикз, с ср. отъ иодврКждамь
и подвр^ждамся.
Пбдпрж, «шь, — вр11лъ, гл. свр. отъ под
ви раи ь. ~вр1и1'Ь1й, прич, сгп]к
Подвтъпсаяь (да 11однт14К11;к), гл. д. Вть1-
камь иодъ и^>что ; нодвирамь ; подсовмвать,
иодвертмвать.
Податъпсаше, с. ср. отъ иодвтикаль.
Поднтьпспл;, ешь, — нд&лъ, гл свр отъ
нодвгикамь. Да 11одвр.у. ; подсуиуть, под-
вернуть. — 11Л1ТЪ1|1, ?1рич пир. 11од-
вр'Ьнъ1Й.
]1одв1да, с. ж. Что служи ;ш иодвъжданш ;
завъди. Добичя за подвъдл, ; скотъ для
ириилиду. Това ми е за подвьдА^., само
това мм е останлло, та го паз* за под
В1.жданю. Нека ся намира за подвгдм.
11одв1>дл1, ишь, — дилъ, гл. свр. отъ под-
в'1>жд>шь. Д;| завъд&, да отвъдд^, да раз
вьд<&, да зан»т<у; ; завссти, развсстй, рас-
плодйть. — деимй, прич. стр.
Подвъждамь и подвъдва-пь (да нодвьдх),
гл. д. Разнлод1авамь животнъ! нли расте
нта; завъждамь, отвъждамь, развъждамь,
заиатвнмь ; 8<чводйть, развод нть, распло-
жать. Иодвгдихми си гл\скьг. — мся, гл.
възвр. и сшр. Завъждамся, отвъждамся, раз-
въждамся, занатвамся, разплодгавамся; заво-
даться, разводйться, расплохаться. От-
дЬ ся подвъдихлх толкова мишки ?
Подвъжданм}, с. ср. отъ подвъждамь и
подвъждамся.
11одвъ1камь, гл. свр. отъ подвъпсвамь.
Цодвънгвамь и подвъпгпуваяь (да под-
вйкнлБ и да подвикамь), гл. ср. п д. 1)
Въ1камь отъ вр-Ьмя на вр-Ьмя ; нодруквамь
Подвиква да му ся обади нЪкои.
Вакли овни подб^Ьгувать,
Дребнъ! шилци подигрувать,
Сто овч1ари 110двъ1кувать,
Та щлть слЬз&ть долЬ, дол*,
ДолЬ, дол* подъ село то. Шс.
2) Въ1камь да дойде при мене ; привъ1К-
вамь, свъ1квамь, нодруквамь; кликать, при-
глашать. 3) Извъ1квамь нзруккамь, въ1К-
намь.
Ми подвь1кн;&ла бЪла пшеница
Огъ рамнА НИВ&:
А что ся хввлишь бре црьпо гроздю,
Съсъ хуб вин;& ?
Тъ1 что 1Я хвалишь, бре улавщина.
Бре палавшина? П-Ьс,
4) 11авъ1квамь, _нахоквамь, наруквамь, на-
крин^ишсвамБ, наглъшавамь; давать ок-
рикъ, окрйкивать, ругать, вмбраинвать,
ричать, вскйдиваться на кого. Подвик-
ни му да видишь какь ще стане Като
му подвикнл,.
11одвъ1ква1пи и подвъпспувапю, с. ср.
отъ иодвъ1Квамь.
Подвъ^внх
81
Подгорч]&валь
Подвъ1КНЖ, ешь, — нхлъ) гл. свр. отъ под-
въшвамь.
116двъ1къ, с. м. Кога въ1ка н^кой съ го-
л1^мъ въ1къ ; восклицан1е.
П6дв'Ь, нар. Игра ръченица ; извЪствая пля-
ска.
ПодвЪднивъ, с. м Който е пратенъ н^^й-
д'Ь скръхшемь да изгляда, да научи н'Ьчто ;
чешитъ, тепдшъ, шпионъ; лаз^тчикъ, по-
дбсланецъ; соглядатай.
Подводница, с. ж. Жена, мома подв^Ьдникъ;
лаз^тчица, шп1онка.
ПодвяжНБ, ешь,— вяаахъ, гл. свр. отъ ПОД-
вязвамь. Да повяжа, да подврьжиь. —
вязанъхй, прич. стр.
Подвязачка, с. м. Жена, мома подвязачь.
Лодвязачь, с. м. Който подвязва книгъ! ;
повязачь ; переплетчикъ.
Подвязвапь и подвязувамь (да подвяжеб),
гл. д. 1) Вязвамь н1Ьчто изотдолу; под*
вя8Ь1вать. 2) Обшивамь книгъ! и имъ ту-
ршмь коръ1 ; повязвамь, подврьзвамь ; пе-
реплетать. — мся, гл. ср Бъ1вамь под-
вязанъ.
Подвязваню и подвязуваню, с. ср. отъ
подвязвамь.
Подвязйш, с. ж. Повязим, подврьзим ; пе-
реплетъ.
11одвязка, с. ж. 1) Подврьзка. 2) Тъканъ
помсъ тЬсенъ като коланъ1-тъ1 ; попрець,
тканица.
Подг^врЕзБ (да ся), ишь,— рился, гл. свр.
отъ подгДврюмся. Да ся подиграиь.
Подгйврюмся (да ся подгаврвк), гл об.
Гаврнься съ и'Ького; подигравамся, присми-
вамся, глум1&ся ; подшучивать, наругйться.
Подгавршше, с. ср. отъ нодгаврюпся.
Подгазвапь и подгазувамь (да подгазк),
гл. д. 1) Туршмь нЪчто подъ крака-та си,
та го газ а; сгазвамь, погазва мь.
ПОПЛ^НИХА ТВ0И-ТЪ1 дворъ1,
Потроших* ТВ0И-ТЪ1 портъ1,
А менека си мя подгазихл,
Млжско-то ти дЬтя убодохл,
Откарах* гъ1здавж Марии&. ПЪс.
2) Не пазА, не тачнь, не вардж, не дрьжж
нЬчто ; потьпквамь, погазвамь ; попирать.
Дулик-т/к си не подгазва, дрьжи си ду
МА-Т&, не кь потъпква. — мся, гл. стр.
Бъ1вамь подгазенъ.
Подгазваню и подгйзуваню, с. ср. отъ
подгАзвамь.
Подгазж., ишь, — зилъ, гл. свр. отъ под-
газвапь. — газеиъгй, прич. стр.
Ойде Марко по гор* по лова,
Три дни ходи по горл по лова,
Кога дойде отъ гор& отъ лова,
Бга ле иу двори попл'Ьнени,
Ега 16 иу портъ! потрошевъ!,
Ега де ну майка подгааена,
Ега ле му д*тя убодено. Шс.
Подг&лвапь и подг^люваль (да подгй-
лвб), гл. д. Гала помалЕО отъ вр']&мя на
вр'Ьмя ; погалвамь. — мся, гл. възвр. Га-
Л1&СЯ ОКОЛО н1^Еого, галк&ся н1&кому.
Подгйл1Я&, ишь, — лилъ, гл. свр. отъ под-
гйлвапь.
Подглй/Вница, с. ж. Възглавница, възгла-
В1е, възглавка, сглавю, подсглавница, пер-
ница, льганица, чючка ; ивголбвье, по«
душка.
Охъ, охъ, харамв1а ми велшше :
Трьновице, мори подглавнице,
Каменице, мори постелице,
Шюмеиице, мори юрганице ! Шс.
Подглбяедвамь и подглбждувамь (да
подглбждж), гл. д. Глождл нЬчто изотдо-
лу ; подглйднвать.
Подглбждл^, ешь, — ждалъ, гл. свр. отъ
подглбждвапь ; подглодать. — данъ1Й,
прич. стр.
Подговйрюмь (да подговбрнк), гл. ср. и
д. Говора, казвамь н'Ькому за нЬчто изот-
далечь, съ забъ1калкъ1. Лодговори му и
ТП81, датю го сврьши.
Подгов4рюн1е, с. ср. отъ подгов&рюмь.
Пбдговоръ, с. м. Въ изречение : оть под-
говоръ баба не умира,
Подгол']&мбцъ1Й, нъ, на, но, пр. Който ся
е подгол'Ьмилъ ; навдигнАтъхй, надутъ1Й,
горд']&ливъ1Й, пр1^възнесенъ1Й ; напйщен-
вий, надменний, спесйвий.
иодгол'!1^]!['БЕ1к (да ся), ешь, — м'Б1ался, гл.
възвр. свр. Да ся подгол1Ьма.
Подгол'1^]И[1ава]11СЯ (да ся подгол-Ьиш), гл.
възвр. Дрьжася на въ1соко, на голЬмо ; въз-
дигамся, навдигамся, възнасшмся, поднасши-
ся, врьча, възгордмвамся, надувамся ; пе-
сти високо себя, нестйся, величаться,
превозносйться, горднться, надмеваться,
кичйться, чв<1ниться, ломаться, напи-
щаться, спесйвЪть.
Додгол'Ьм1аван1е, с. ср. отъ подгол^мю-
вамся.
Лодгбцвамь и подгбиювапь (да подгб-
н1х), гл. д. Пръшквамь, спущамся вънъ
н1Ького да го гона, затъивамся да гона
н1^кого ; погонвамЬ; погвамь, подсбрьквамь,
сногвамь, спогонвамь, иотврвань, сиотврвамь;
гнаться, погоняться, пресл'Бдовать.
Подгбнвани) и подгбнюваню, с. ср. отъ
подгбнвамь.
Подгорчнв, ишь, — чшлъ, гл. свр. отъ под-
горчшвапь.
Подгорчшвапь (да подгорчш), гл. ср. На-
чинамь да горча ; загорчшвамь, пригорчм-
вамь. МЬчто ми подгорчю вг уста-та.
ПодгорчЙ1вап1е
82
Поддо1&вань
ПодгорчшванЮу с. ср. отъ подгорчшвамь.
Подгор-Квамь (да подгорш), гл. ср. 1) За
растениш-та: сиичммся отъ слънцето; за-
гарюнь, загор']^вамь, повянвамь ; погорйть.
Смиль ти къ1ска подгор'Ьла,
Надъ очи-гь1, надъ в'Ьждъ1-ть1,
Аль ся 11Ъ1слвшь да са венишь? 1Нс.
2) Загор*вамь, пр^съхвамь. ЛодгорЬхг за
вод/а, имамь голЪмъ жядъ ; чувствовать
жйасду.
Что ти, Енко, что ти, керко,
Уста подгорЪло, глав& прЪврьаало,
Да ли за водица, да ли аа гроздице? ПЬс.
Подгорйк, йшь, — рСлъ, гл. свр. отъ под-
гор^вань.
11одгор1Й;, йшь, — рйлъ, гл. свр. отъ под-
горшвамь. — рб11Ъ1й, прич. стр.
иодгоршваяь (да подгорш), гл. д. Измам-
вамь ж-Ького съ н1Ьчто, докарвамь му н*-
каквА иагуб& ; подшдамь, иагарммь. 11од-
гори мя съ сто грошш, пзшде мп гъ1
— мся, гл. стр. Бъ1вамь иодгоренъ.
Подгоршванм), с. ср. отъ подгоршвамь.
Подгбтвкк, ишь, — вилъ, гл. свр. отъ под-
готвшхь. Да приготви, — венъ1й, прич.
стр.
Подгбтвюмь (да подготво^), гл. д. При-
готвммь, готвни никого отрано за да напра-
ви нЬчто ; валаживать. Лзъ го подгот-
вихъ за Ш/КМч работна; я налйднлъ его
на §то д^Ьло, — мся, гл. възвр. Готввся,
приготвммся увр1Ьмя за да изврьшж н'Ьчто.
Подгбтвюнк), с, ср. отъ подготвтмь.
11одградж, йшь, — дйлъ, гл. свр. отъ под-
граждамь. — д6нъ1й, прич. стр.
Подграагдамь (да подградж), гл. д ГрадА
около, подъ н'Ько1* сграда зпдъ или друго
нЬчто за да дрьжи сградл-тл да ся не срут-
ва. Зидъ-тъ, плипъ-тъ трЬбва да ся под-
градщ че е зелъ да ся рути. — лея,
гл. стр. Бъхвамь подграденъ.
Подгръбкк, (да ся), йшь, — бился, гл. свр.
отъ подгр^бюмся. Да ся нагръба.
Подгръбюлся и подгръбвамся (да ся
подгръбБк), гл. възвр. 1) Земамся да на-
орав1&, да сврьш1& н'1^что; натоварвамся,
наимамся, емвамся^ нагрьбмися, надлабмм-
ся ; браться, взяться, вьгзиваться. 2)
ПрЪвивамь гръбъ, ставамь гръбавъ, ир'Ьгръ-
бшмся, ирЪгръбмвамся ; горбатВть.
Подгр1б1ан1€, с. ср. отъ подгр^бшися.
Подгр1лникъ, с. м. Нанпзъ, герданъ отъ
тЬсенъ широтъ, обнизанъ съ дребиъх паръь
ПодгрЬвамь (да подгр1}12), гл. д. Н*что
замрьзнАло, иастъшжло туримь възъ 0П1НЬ
да ся стонли ; подогр'Ьвать, взогр-Ьвать.
— лея, гл. стр. Бъ1вамь подгрЪинъ.
Подгрявате, с. ср. отъ подгрБваяь.
Подгр^Свк, ешь, — гр-бтлъ, гл. свр. отъ
подгр^^валь ; подогр-Бть, ввогр-Бть. — гр*-
шшлй и — гр11ТЪ1й, пр. стр.
Подг^шннкъ, с. м. Гушш ; подборбдокъ.
Пбдгуипж, нар. Забраждамся подгушш^
подбраждамся така, каквото да ся не ви-
дять ушп-тъ! и странъ1ТЪ1. -Кога умре нЬ-
кой, женъг-тъг ся забраждать подгушш.
Подг^валь ц подН>иуваль (да подгънх),
гл. д. 1) Свпвамь, пр'1^впвамь, подвивамь,
загъвамь ; вагибйть. Подгънмлъ кммг/К-тж.
2) Виьь, свпвамь, сбпрамь, прЬгъвамь подъ
н^что; ир1&вивамь, прибирамь ; подгибйть,
подворйчивать, подхиийть. 11одгън,ълъ
крака. — лея, гл. стр. Бъ1вамь под-
гън*тъ.
ПодИваню и 110Д1'1пвап1е, с, ср. отъ
подгъвамь.
Подгънж, ешь, — нхлъ, гл. свр. отъ ПОД-
Г'^валь. — 11Л1.тъ1й, прич. стр.
11одгъ13валь и под1^1311уваль (да под-
гйзнх), гл. ср. Казвася за вод*, кога из-
лезе изъ матк&-т& си, кога извре н-Ьйд^Ь
около н1Ьчто, та го зал'Ье. Зидъ-тъ е под-
гъгзнмлъ., пзвр1Ьла е вода около него. Под
гъгзнж рЪка-та, възпъщися отъ ледъ и
пр*л*.
Подгъ13ван1е и подх^хзиуваию, с. ср.
отъ подгъ13валь.
Подгъхзиж, ешь, — нхлъ, гл. свр. отъ под-
гъ1зваль.
Подгжжиюкъ, с. м. 11р1Ько-то дрьво въ пъ1-
сека на кола.
Подгжзиикъ, с. м. Чюлъ за-възъ заднпцх-
т& на конь, на магаря ; загребушь, сапница.
Поддйвался (да ся поддамь), гл. възвр. 1)
Прпставамь, присташмь да стане нЬчто ; вда-
вамся, подврьщамся, съгласмвамся, отста-
пшмь ; поддаваться, уступать. ТебЬ ли
щлх ся поддамь. Никому ся не подда-
ва., не ся оставш да му направять н'Ьчто
зло; ему никто пбги не отдйвнтъ. Който
ся тюддава; податлнвий. 2) Отстанммь
надъ1р11 заднишкомь; ст&ннсвамся ; отпя-
чнвать, осажпваться. 8) Бдавамся така
каквото на вдадепо-то м'Ьсто да стане като
пздлъбано ; вдлъбвамся ; вдаваться, вги-
баться, ос1'>дать. СтЪна-та ся е под-
дала.
Поддавате, с. ср. отъ поддАвался.
Поддал ь (да ся), дпдсшь, — дадохся, — дАл-
ся, гл. свр. отъ иоддДваяея.
Поддвйгамь (да поддвнгнк), гл. д. Ио-
вдпгамь.
ПОДДОРЙ;, йшь, — йлъ, гл. свр. отъ ПОД-
дошваль. — д6е11Ъ1й, прич. стр.
Иоддошваль (да поддош), гл. д. Давамь
на д1^тя да бозае; подаюнь, кръма.
Поддошван1€
83
Подз&прл1
Агънце иило байаово,
За тебе банко остави
Доръ девять майкъ! съ1рици,
Банко ще да тя поддои,
Хубаво щешь ся насучешь. Ша.
Поддошваню, с. ср. отъ поддошвамь.
Поддръжка, с. ж. Члов1Ькъ, и1Ьчто, което
може да мя иодкр1Ьпи, да ми помогне, на
което да мога да ся облаги* въ зло вр^Ь-
мя, въ нужд&; иодкрЪиа, подпора, гръбъ,
арка ; покровйтель, покровйтельство, под-
держка.
Шддрьжчпца, ум. ж. отъ поддръжка.
иоддрьжш, йшь, — жшлЪ) гл. свр. отъ
поддрьжюмь, — жюиъ!!!, прич. стр,
Поддрьжюмь (да поддрьжш), гл. д. За-
дрьжшмь, подпирамь нЪкого, н1Ьчто да не
падне, дохождамь, прнтичшмь му ся на по-
мощь, подкрЬоимь ; придержнвать, под-
держивать. — мся, гл. свр. Бъ1вамь под
дрьжшнъ.
Поддрьжюню, с. ср. отъ подрьжюмь.
Поддувамь (да подд/бб), гл. д. 1) Духамь
въ нЪчто, та го наплънммь съ вЪтръ, съ
въздухъ ; надувамь, издувамь ; надувать,
взднмать. 2) Напьвамь н^Ьчто да стане из
дуто ; надувамь, издувамь ; напруживать,
Кръвь-та мугюддула жилъг-тъг. 3) На-
правшмь нЪчто да стане издуто ; подко-
жюшвамь. 4) Надъхвамь, подсторвамь н'Ь-
кого да направи н'Ьчто лоше; надувамь, на-
думвамь ; надувать кому лйбо ушн, въ
ушн. Дшволъ-тъ го поддува да прави
така. — жся, 1) гл. вьзвр. Изплънимся
съ вЪтръ, съ въздухъ ; надувамся, издувам-
ся ; надуваться. МЬхурь-тъ ся поддулъ.
2) Издувамся, надувамся, поднухвамь, под-
кожюшвамся, шюнвамь, кабарджсвамь, ба-
бунмсвамь. ХлЪбъ-тъ ся тюдду. Л-Ьпе-
жь-тъ ся е поддулъ. 3) гл. стр. Бъ1-
вамь поддутъ.
ПоддУваи!*^, с. ср. отъ поддувамь и под-
дз^вамся.
Цоддумкувамь, гл. д. Думамь отъ вр^Ьмя
на вр1Ьмя; подказвамь. Ваща-та зема да
поддумкува на сина си за жененш.
Цоддутииа, с. ж. Надуто, издуто, поддуто,
подбухнхло «"^^сто.
Поддувк, ешь, — дулъ, гл. свр. отъ под-
дувамь. — дутъхи и — д^еиъ1й, прич.
стр. Поддуенъ хлЬбь.
Поде6ел'Ьвамь (да поде6ел$1к), гл. ср.
Ставамь дебелъ ; надебел'Ьвамь, плън^к, тлъ-
сгЬкь ; полн^ть, толсгЕть, отолст^Ьвать.
ПодебелКвапи}, с. ср. отъ подебелКвамь.
Поде6ел11КК, ешь, — л1&лъ, гл. свр. отъ
110дебел'1ша]нь. 1) Да надебелЪкь. 2) Да
дебелЪа малко н1Ьчто.
Под^^пашь (да под'^мх), гл. д Под'имамь,
подзимамь, подхващамь ; подхв&ть1вать.
Под'6яанш, с. ср. отъ под'еиамь.
П6д'елъ, с. м. Дъ1шшию чясто и тяжко; за-
духа, задухъ.
Под'6|||Ж ешь, под'яхъ, под'йлъ, гл. свр.
отъ под'6ма!пь и под'йламь, — б1[енъ1й
и под'ятъ1й, прич. стр.
Подбра, с. ж. Жена, мома подерница.
Подбрвамь и подбрнувамь гл. д мн-кр.
Дерл отъ вр'Ьмя на вр-Ьмя, пон1Ькога.
Подервйшвамся и подервишюваяся (да
ся подервйш!^}, г. вьзвр. Ставамь дер
вишинъ.
Царь Селимъ ся подервишидъ,
Си облЪкълъ бьло руво,
Да изл'Ьгълъ на Великдень,
Да гь1 глядать кай играеть. П-Ьс.
Подервишкв (да ся), ишь, — вйшился, гл.
свр. отъ подервйшвамся. — шенъ1й,
прич. стр.
Подере, с. ср. Подаре.
Подерпикъ, с, м. Който си дере др1Ьхъ1-тъ1.
Подбрпица, с. ж. Кошто си дере дрЪхи-
тъ1 ; подера.
Подбрнж, ешь, — нхлъ, гл. д. свр. Да дер-
нх малко н1Ьчто.
Подбрж, ешь, — драхъ, — дрйлъ, гл. д. свр.
1) отъ подирамь. Да съдерл. 2) Да дер&
малко нЪчто, кАсо вр1Ьмя. — дрДеъ1й, прич.
стр.
Подесень, нар. Кога земе да наближава
есень.
Кога е бъ1ло подесень,
Та ся кирша махнало,
Тръга&ли хора да орлть,
Бфл& б*лиьь да с'Ь1*ть. Шс.
Поджевркк, (да ся), ншь, — рился, гл. възвр.
свр. Да ся джевра малко нЪчто, касо вр^Ьмя.
Цоджендемосамь (да ся), гл. възвр. свр.
Да ся дженднмосамь малко нЪчто, за касо
вр1Ьмя.
Поджомблхж, ишь, — лнлъ, гл. д. свр. Да
джомолж малко нЪчто, кхсо вр1Ьмя; поле-
иетать.
Поджюркамь, гл. д. свр. Да джюркамь малко
н^Ьчто, КАСо вр'Ьмя.
Поджшвкамь, гл. ср. свр. Да джмвкамь
малко нЬчто, кхсо вр^Ьмя ; погамкнуть.
ПодзадЬвамся, гл. вз. Зад-Ьвамся, закачшмся,
задирамся, подкачшм я. Д-Ьвойкъг-тьг ся
подзадЬвалъг сь аскера.
Подзамнил;,, ешь, — нх^лъ, гл. ср. свр. Да
заминА, да отмина, да отида напр*дъ.
Зять-тъ подзамии,у,лъ и си хватилъ
другъгю, пл^ть.
Подзапрл», ешь, — р*лъ, гл. д. свр. Да за-
прА, да спрА.
е»
Подзаспйк
84
Поднг^о
П0Д8&ПрЬХД1 СН1В0 ОТвДО,
Та Н8Д0НХ& силпо стадо,
Та Н8ИЪ1Х2. ГШ1ИНО-ТО,
Гинино-то б-Ьло лице. ПЬс.
Иодзаспг^к, йшь, — сп4лъ, гл. ср. свр. Да
заспа ; васнуть.
Тамъ мв № ДРЯМКА нападнд,
ПодлЪга&да е, подваспажа,
Горокъ си съвокъ сънила,
Че е уир'Ъла майка й. Д%с.
Подзвйкань, гл. ср. свр. Да дзвякань мал-
ко и']^что, клсо вр1&ия.
Девять годннъ не сьмь го чювалъ,
Сега десят& покара
И 8въачя-то ИВ подзвяка. П-бс.
Подзбяамь (да поделих), гл. д. Подзииаиь.
Подз^маин), с. ср. отъ подзбламь. Под-
зиманю.
Подз^нва, с. ж. Кога ся и1&кой подзйма съ
н*кого ; подигравка, подбивъ, гавра, глума,
Елоць, шяга, прцсм1&хъ; насм-Бшка, и8Д'Бв-
ка, шутка.
Подз^мнпкъ, с. м. Земникъ, зимникъ, пзба,
пивница, поница, клЬтъ, килеръ, подрумъ ;
подвалъ, пбгребъ, подвл'Бтъ.
Подз^мж, ешь, — 8бхъ, — зелъ, гл. свр. отъ
подзимаиь и подз^мапь. — з6ленъ1й
ц — з6тъ1Й, прич. стр.
ибдзидъ, с. м. Пещера, нъ1рець, нъхрище;
пещбра, печ^ра, гротъ, вертбпъ.
Подзйлаяь (да подземх), гл. д. Подземаиь :
1) Кога ми давать н1Ьчто, зимамь го ; под-
хващамь, прихващамь, подемамь, подимамь.
Едни подавать^ а други го подзимать,
та го качвать на покрива.
Кога иъ1е дома ке пойдниъ!,
Ке изл'Ьзить ио1а стара иайка,
Ке излЪзить СО крондилъ ракв1&,
Ке ти даить со Ч1аш1& вики1&,
Тъ1 да мв * чюшиь не подземвишь. Шс.
2) Подхващамь, подкачммь, зимамь, зака-
чммь ; подхвйтнвать. Подзе думж-т;г,,
подкачи и той да говори. 3) Вдигамь, зи-
мамь Н1&К0Г0 на см^^хъ ; подбирамь, подхва-
щамь, емвамь. Подзехь го на смЬхъ^ под-
зимамь на и^рм, см'Ь|&ся, иодигравамся,
глумася, шягувамся, биа си шяг& съ не-
го, подбивамся ; наси'Ьхаться, труннть,
глуийться, шутнть надъ кЪмъ. 4} Вли-
замь нЬкому подъ кожа-тж, подльстмвам-
ся, обладавамь го, та правкь съ него как-
вото си щ& ; вкрйдиваться къ еом/, за-
бирйть въ рукн кого. Подзимамь нЪко-
го да го измамул. Подзехь го съ добро
отсамъ оттамъ. — мся, 1) гл. възвр.
Събпрамся, другарувамь, дружа, подбирам-
ся, вод&ся, повождамся ; водйться, дру-
жнться. Подзелся е съ лоши другари.
2) См1&ася, подигравамся, глумм&ся, шягу-
вамся, бпш си шягд, присмивамся, клоцам-
ся, подбивамся съ н'Ького ; насиЪхйться,
трунйть, глумйться, шутйть надъ К'ЪМЪ.
Подзели сл ся съ Стошна, вдигнали са
го на см'Ьхъ. 3) гл. стр. Бъ1вамь подзетъ.
иодзйлаше, с. ср. отъ подзииаиь и под-
зйиаися. Подземаше, подземка.
Подзйи&шний, — шьнь и — шень, шта,
шне, 712^- ^'^^ бъ1ва подзимъ, подзцм'^, что
е отъ есень, что е бъ1лъ есенесь ; есеннъхй,
есенскъ1Й, есенешний ; ос6нн1й. Подзи-
машне врЬмя.
Загалвлъ сьмь, замаиилъ сьмь
До двЪ момъ1, до дв'Ь дружкъ!,
и ДВ* н* сл гургурушкъ!,
ПролЪтешни юребичкъ!,
Подввмашнв гургурушкъ!. ПЬс,
Пбдзииъ, с. м. Бсенъ; дсень.
Пбдзии']^, нар. Щ%ъъ подзимъ-тъ, пр1&зъ
есень-ТА; есень ; бсенью, къ осеня. Под-
зимЬ шюма-та капе.
Подзйнл1, ешь, — нхлъ, гл. ср. свр. Да
дзинА малко н^^что; да позина.
Подзйпаиь, гл. д. свр. Да дзипамь малко
н'Ьчто ; да позипамь.
Подзйпкаиь, гл. д. свр. Да дзипкамь мал-
ко Ц1&ЧТ0, КАСо вр'6мя ; да позипкамь.
Подз^^пнк, (да ся), ишь, — пилея, гл. възвр.
свр. Да ся дзупа малко н1^что, касо вр1^мя.
Подз^рлББ (да ся), ишь, — лился, гл. възвр.
свр. Да ся дзурла малко и'Ьчто, касо вр1&мя.
Подзьнваиь, гл. д. свр. Да дзьнкамь мал-
ко нЪчто, КАСО вр1Ьмя.
Подй, прЪдл. Подъ. Дори слънце поди
дойде, дори зайде. Поди дръво-то Поди
вола того трьси теля.
Побв коте, врьза конш,
Па ся шетнА, та вамЪрв,
Та нам-Ьрв студн^ вод&
Поди дрьво юбленово. ПЪс.
Подив^ваиь (да подив'К1к), гл. ср. Ста-
вамь дивъ ; однчйть. Брада посивЪла,
глава подивЪла.
Подив^^ванн), с. ср. отъ подив^ваиь.
Подив'1^НБ, ешь, — в^Блъ, гл. свр. отъ по-
див^^ваиь. ПодивЪлий, самсживщина ; о-
дичалв1й.
Подпв!^, йшь, — вйлъ, гл. свр. отъ поди-
вюваиь. Да ноулава, да въздива. — в6-
НЪ1Й, прич. стр.
Подившваиь (да подивш), гл. д. Напра-
вюмь Н1&К0Г0 да стане дивъ; поулавшмь,
въздивммь. — ися, гл. стр. Бъ1вамь по-
дивенъ; поулавюися, въздившвамся.
Подившвавн), с. ср. отъ подивюваль.
Цодигйло, с. ср. На водяницА справа, съ
коато ся повдига или свалш горнмкъ-тъ,
Подигймь
85
Подкйрваль
та да ся ме1е брашно-то по-мдро или по-
ситно; кобъ1лка, кдювало, дигачка.
Подйгамь (да подйгн;к, подйгнувамь), гл.
д. Повдигамь.
ПодигрАвамь и подйгрувамь (да под-
играш), гл. д. и ср. 1) Играж отъ вр1&-
мя на вр1Ьмя пр^дъ никого.
Вакли овни подб'Ьгувать,
Дребнъ! шилци подигравать,
Сто овч1ари подвъ1кувать. 1Ис,
2) Зимамь никого за подиграло, подигра-
вамся. — мся, 1) гл. възвр. Подигравамь
нЬкого, см'Ьася, глумкься, шягувамся, биа
си шягж, присмивамся, клоцаися, гаврася,
подбивамся, подзимамся, драпамь, зевкле-
дисвамся ; насм-Ьхаться, трунйть, глумйть-
ся, шутйть надъ к^мъ, подшучивать, на-
ругаться. 2) Игра а си съ н^что.
А Храбро ся съсъ св01а конь,
Съсъ сво1а конь подигрува
По планинл, по рудинл
Самодиви на 1адовъ1. Шс.
3) гл. стр. Бъ1вамь подиграванъ.
Подигр4ван1«, с. ср. отъ подигрАвамь и
подигрйвамся.
Подигравка, с. ж. Подиграваню, подиграло,
подбивъ, подземна, подмЬтало, гавра, глума,
Елоць, шяга, присм']^хъ ; насмешка, изд^в-
ка, шутка. Хорати на подигравкж.
11одигрйло, с, ср. 1) Пр'Ьдм1Ьтъ за подигра-
вате, за подигравка съ него ; посмешище.
Стапллъ за подиграло. 2) Подигравка.
ПодигрйвБ, ешь, — гралъ, гл. свр. отъ под-
игрй|Вамь. — грйнъ1й, прич. стр.
Подизлазтмь (да подизл^зя^), гл. ср. Из-
лазимь изъ-подъ н^что. -М подкренися,
бре камень, троха за да подизлЬз;?^.
Подивл^зЛБ, ешь, — зохъ, — зълъ, зла, зло,
гл. свр. отъ подизлйзшмь.
Лодйшань (да подеи&), гл. д. Подеиамь,
подзимамь. Помльчш малко.^ па пакь поде.
Подйрапь (да подерх), гл. д. Съдирамь,
раздирамь, пок^свамь; издирать, изорвать.
— мся, гл. стр. Бъ1вамь подранъ. До-
драль ся е, та н^Ьма съ какво да ся
облЪче.
Подйран1е, с. ср. отъ подйрамь и по-
дйрамся.
Пбдка, с. ж. Болесть като урокъ! ; зарекъ.
Подкадж, йшь, — дйлъ, гл. свр. отъ под-
кадшвамь. — д^11Ъ1Й, прич. стр.
Подкад1авамь (да подкадж), гл. д. и ср.
1) Кадл подъ нЬчто или възън1Ьчто; пр1Ь-
кадшвамь. 2) Подвоншвамь, подпушвамь.
Кой ли е пюдкадиль ?
иодкадшваню, с. ср. отъ подкадшвапь.
ПодкйжББ,, ешь, — казахъ, гл. свр. отъ ПОД-
к&звамь. — в&8анъ1й, прич. стр.
Подкйзвамь и подкАзувамь (да подкахш),
гл. д. 1) Тихо и скръ1шемь казвамь ни-
кому Н1&ЧТ0 да си го спомни, та да отгово-
ри ; подсвазнвать. Не му тюдказвай, не-
ка той самичькъ отговори, кактпо знае.
2) Обаждамь н1&кого, кога е изврьшилъ н1Ь-
что зло или кога сякръ1е нЬйд'Ь; доносйть
на кого.
Научи мя, наряди мя,
К&д-Ь сега че да идеиь,
Снахъ! й&. мя упазидъ!,
Па на майк& подказалъ! ? Шс.
3) Казвамь н'Ькому н^Ьчто отъ вр1Ьмя на
вр1Ьмя за да му го напомнммь, та да го на-
прави ; поддумквамь, подм1Ьтамь. 4) Съ ду-
мъ1 подм1&тамь, подврьгамь, пъкамь н']^коиу
за добро-то, което му сьмь наиравилъ, ва-
ДА му очи-тъ1 съ н'Ьчто, въвирамь му го
въ носА ; глаза колоть. Подказва ми
хлЪба, пъка ми за дЪто мя е бъ1лъ хра-
нилъ ; онъ попрекаетъ меня хлФбоиъ.
— мся, гл. стр. Бъ1вамь подказанъ.
Подкйзваню и подкйзуваню, с. ср. отъ
подкйзвамь.
ПодБЙлвася (да ся подкалт), гл. възвр.
Става кално, разкалвася.
ПодЕйлт (да ся), — калшлося, гл. свр.
отъ подвАлвася. Да ся разкалга.
ПодкамениБЪ, с. м. Животина Опгзсиз
азеИгсз, гаглмкъ, данавичка, магаренце, ма-
гарчя, мокрецъ, мокрица, колачя ; мокрица.
Пбдканъ, с. м. Подканмню. ИЬма си под-
канъ за ничто, не ся подкани отъ са-
мо-себе.
ПодкйнББ, ишь, — нилъ, гл. свр. отъ под-
кйншмь. — ненъ1Й, прич. стр.
Подвйншмь (да подкани, гл. д. Докар-
вамь н'Ькому на умъ за н'Ьчто ; напомнммь,
припомнимь, науигавамь, договЪствамь, под-
мъюлювамь, подс']^щамь ; напоминать, на*
памятБ1вать, намекйть, торопйть, юрйть.
— мся, 1) гл. възвр. Докарвамь си на умъ,
напомншмь си, подмъюлювамся, подс'1&щамся.
2) гл. стр. Бъ1вамь подканенъ.
Подк&ншню, с. ср. отъ подвйншмь и
подвйнюмся. Подканъ.
ПодвйпниБЪ, с. м. Б^лъ или червенъ фесъ
за подъ капА, за подъ гуглх.
Пика е въ б'Ьл& забрадка,
Миленъ е съ червенъ подкапникъ. Шс.
Подкйпничя, ум. ср. отъ подк{1пннкъ.
Подк^рамь, гл свр. отъ подкАрвамь. — ра-
нъ]й, прич. стр.
Подк^рвамь и подкйрювамь (да подкй-
рамь), гл. д. 1) Карамь н1Ьчто да врьви
пр*дъ мень; закарвамь, подбирамь; подго-
нять, погонять, потурйть. Модкаралъ
е говяда-та да гъг пасе. Всичкьг нъг
ИодкДрвдию
8(5
Подклбпъ
подкараха закамъ конака. 2) Подка-
чммь да карамь ; закаркамь. Подкарай
вола да врьви. Л) За растение : :и1ма||Ь
да растл^; покарвамь, побпкамь, иоОождамь.
ТрЬва-та е подкарала. 4) Подоирамь,
наборамь, .чакачшмь, иодкач}амь. закаркамь.
Подкараль е десятлх годинм, сврьтил,
е ДвВЯТА-Т* и е ВЛТ>3'Ь1Ъ ВЪ ДНСЯТА-ТА ;
ему пошелъ десятмй годъ. 5) Попрьжюмь,
псувамь. — мся, гл. стр. Бъ]вань под-
каранъ.
Подкг^рваню п иодкАрюпаню, с. ср отъ
лодкДршшь.
Подкаетр1ж, пшь, — рнлъ, гл. свр. отъ
подк&стр1аз1ь. — с'тре11Ъ1й, прич. стр.
ПодкДстртаь п подюктрювдиь (да йод-
к>1стр1к), гл. д. 1) Окастрммь долни-тъ!
кдоновъ! на дрьво; подкрьнмвамь; иодр'!}-
8Ь1вать, подчищйть. 2) Земамь никому
н^что ; подмдамь, подгормвамь. — мся, гл.
стр. Бъ1вамь подкастренъ.
Подк^стршню и подкАстрюваню, с. ср.
отъ подкАстртмь.
Подкатжчвамь и подкатжчювамь (да
подватжчЕк), гл. д. Тургамь въ гостбх
н'Ьчто мазно; подб11лмвамь, подблажмвамь,
подмазвань ; приправливать, мйслить, на-
мйсливать. Да подкатжчъп чаденк-то.
— мся, гл. стр. Бъ1вамь подкатАченъ.
Подкатжчваню и подкатжчюваню, с.
ср. отъ подкатжчвамь.
11одкатл1ЧБК, ишь, — чйлъ, гл. свр. отъ
подкатжчвамь. — чеиъ1й, П2тч. стр.
Подк4чвамь и подк^чювамь (да подк^-
чнь), гл. д. Подкачммь.
ПодБ^ЧББ, ишь, — чилъ, гл. свр. отъ под-
к&чюмь и подкйчвамь. — ченъ1й, прич.
стр.
Подк^чюмь (да подкйчш), гл. д. 1) На-
чинамь, захващамь, подхващамь ; начинйть.
Подкачи да ходи, да мде, да връши
кЬчто. 2) Подкарвамь въ 4-то знаменова-
ние. Ои/^ мЪсяць и ще подкачи осмл-
тл годинл^. 3) Зад'6вамь, закачммь, драз-
ни, задирамь, заст*пммь, гъхбамь, кжтнж,
лацаиь, халамь ; 8ад'Ьвать, зацЪплять, трб-
гать, ворошйть, трунйть. Обьгчю, да под-
качш малкъг-тьг дЪца. Ле го подкачшй.
— МСЯ. 1) гл възвр. Закачшмся, зад^вам-
ся, задирамся, подигравамся. Что ся под-
качмшь? Стой мирень, не ся подка-
чшй. 2) гл. стр. Бъ1вамь подкачшнъ и
подваченъ.
ПодБ&чшн1е, с. ср. отъ иодк&чюмь и
подк^чтмся.
иодввАса, с. ж. Всичко, что слугува за да
ся подкваси, да ся вкъ1сне и'Ьчто ; подквасъ,
завваса, ввасъ; маш ; ваквйса, квасъ, квй-
ша, дрбжди, дрохжи, оп11ра. Исками да
си подквасимь млЬко, пъ нЬмами плд-
квас.к .
11одкн}1св»иь и подквгкгувамь (да подквЛ-
сх), .'л. д. Подквлшкшь.
Ибдквасець, ум. м. отъ пбдквась.
ИодквДсица, ум. ж. оть иодквйса.
ибдквасъ, см. 1) Подкваса. Кога мрьк
не, п-Ьснопопкьг-ть! отивать у момъка,
да замЪсять подквась за хлЪба. 2) Къ1-
село, квасено млЪко, чясто мл-Ько ; ква-
сенпца.
ПодквАсл;, ишь,— снлъ, гл. свр. отъ под-
кв&ипамь и 110дквй.свам1>. — се11Ъ1й,
прич. стр.
ПодквДшшмь (да подквйсх), гл. д. Ту-
ри мь въ Н11ЧТ0 нвасъ за да стане къ1село
квас.\^, заквашммь, подквасвамь, нодкъ1Св
лшвамь ; кваснть, аакв:1шивать, проква
шивать. — мся, гл. стр. и възвр. Хва
щамь иодквасжтА си, бъ1вам1> подквасенъ
подквасвамся, заквашшмся, подкъ1селмвамся
МлЪко-то не можт да ся подкваси
ХлЪбътъ ся е подквасилъ.
иодквАштпю, с. ср. отъ подквйшмшь.
Подкл{1да, с. ж. Всичко, что слугува' за под-
клаждана, за подпал1ан1е огънь; оодтбпва,
поджбга, подтн'Бта, подгнКтъ. Купи бо-
рина да ся намира за подклад.п.
Подкладж, ешь, — клйдохъ, — клалъ, гл.
свр. отъ подкл&ждамь. ~д6нъ1й, прич.
стр.
Подклйждамь и подклДдвамь (да под-
клад^), гл. д. 1) Тургамь огънь подъ н*-
что да ся запали ; наклаждамь, подпалвань,
запалвамь ; поджигйть, подгн-кщать.
Майка ти магйосница-та
Магйоса гора и водж,
Жив& е зии№ хван&ла,
Въ ново гръня турила,
Съ бЬлъ ж бодилъ подклала. Шс.
2) Подбадамь, подбождамь, подбуждамь, под-
бутвамь, подкустрювамь, подуствамь, под-
шишквамь, насъсквамь, раздухвамь, разпал-
вамь, тъ1каиь, карамь н1&кого да направи
н1&что ; подбужд^ть, во8бужд{1ть, подвйг-
нуть, подстревать, нась1к<ать, возжигйть,
поджигать, подгн-кщать, поддув^ть, под-
травливать. Подклажда селяни-ти възъ
попа. — мся, гл. стр. Бъ1вамь подкладенъ.
Подклйжданю, с. ср. отъ подклйждамь.
Подкл^пъ, с. м. На врата два-та прага съ
двата стлъба отъ дв1Ь-тъ1 странъь Да ли не
е хъшга или кошшра?
Нъ1е не сиъ1 два гълл&ба,
Нъ1е смъ1 си два ангела,
Два ангела до два брата,
Отъ Бога снъ1 допратенн,
Подклякйрь
87
Подвр^вамь
Да с*чимъ1 божюръ дрьво,
Да правимъ! раю црьквь! (вратъ!)
Раю црьквъ! и подклепъ!. Шс.
ПодклякАрь, с. м. Птипа Сгпсксз адиаН-
ас5, гурле, клячка, ръ1барчя.
ПодклявиЛк, ешь, — нл&лъ, гл. ср. свр.
Да клякнА подъ н1Ьчто; да клякна малко
нЬчто.
Подкбва, с. ж. 1) Петало, плочи; подкб-
ва. 2) Желязна пржтчка свита на полукржгь
съ дускъ! за подковаваню пят&-т2ь, столче-
та-та на обуще. — Навирилъ подкови, на-
вирилъ крака, врьлилъ, м'Ьтналъ петала-
та. умр1Ьлъ. — Който жшли клинеца^
загубш и подковж-тл^. Който жшли
подковл^т/а, загубш и конь-тъ ДЪ под-
кова запращи, тамъ щхть хлопать и
клЪщи.
Подвов^вамь (да подковж), [гл. д, 1) Зако-
вавамь подъ н1Ьчто. 2) Турммь подкова на
Д0бъ1тъкъ, на обуще; подвовивать.
Да е знаила войну майка,
Че ще войно да ся жени,
Да е гривнъ! разковала,
Войну кон1а подковала,
Да е пелешкъ! разяизала,
Войну коша обнизала. П-Ьс.
— Подковава мухъг-тш, лапа мухъ1, хо-
ди празденъ. — И дшвола би подковалъ
на леда, много е 1Ъ1тръ. — мся, гл. стр.
Бъ1вамь подкованъ.
Подковаваню, с. ср. отъ подков^вамь.
Подкбвица, ум. ж. отъ подкова.
Подковичка, ум. ж. отъ подкбвица.
Подковъ, с. м. Столъ, столчя, пята на обув-
ка ; каблувъ. Лодкръшила ЪАна подковъ
отъ чевли-ти. Изъ п'Ьсень.
Подковж,, ешь, — вйлъ, гл. свр. отъ под-
ковавамь. — в4иъ1й, прич. стр
Иодкожюргак, (да ся), йшь, — рйлся, гл.
свр. отъ подкожюршвамся. Да ся под-
кожюшж.
Подкожюршвапся (да ся подвохюрш),
гл. възвр. Подкожюшвамся.
Подкожюшвашся п подкожюшювамся
(да ся П0ДК02БЮШ1&), гл. възвр За ко-
Р&-ТЖ, за К0Ж1Л-ТА на н1&что: отпорвамся,
подувамся, подшюпвамь, повдпгамся, под-
кожюрмвамся, подиухвамь. Л-Ьпежь-тъ на
стЪнлх-т^г, ся подкожюши. Кора та на
хлЪба ся подкожюши.
Подкожюшваню и подкожюшюваше, с
ср. ОТЪ подкожюшвашся.
ИодкожюпизБ, (да ся), ишь, — шился, гл.
свр. отъ подкожюшвамся. — шеиъ1й,
прич. стр.
иодколКнникъ, с. м. Повязалка, подврьз-
ка, подвязка, дизгош; подвязва.
Подкопйвамь -(да подкопа1к), гл. д. Ш-
паж подъ н1^что ; подроввань, подравшмь ;
подкапь1вать, подрнвйть. РЬка-та е под-
копала моста. Тлистш) копенъ подко-
пава ? Гат. — Нищка и кхд'Ьлш. — мся, гл.
стр. Бъ1вамь подкопанъ ; подравшмся ; под*
капь1ваться, подриваться.
Подкопавате; с. ср. отъ подкопйваиь.
ПодкопйгББ, ешь, — палъ, гл. свр. отъ под-
копйвамь. — пйнъ1й, прич. стр.
Пбдкопъ, с. м. Проходъ, прЪл-Ьзъ, п&ть
подъ земжтж, изкопанъ подъ н^Ьчто; под-
нолъ, подмолъ, лахъмъ ; подкбпъ, мина,
подзенелье.
Подкосж, йшь, — сйлъ, гл. свр. отъ под-
коствапь. — сбнъ1й, прич. стр.
Пфдкосшвамь (да подкосж), гл. д. 11р1&-
косшвамь, пр'ЬрЪзвамь н'Ьчто съ косж из-
отдолу; подкашнвать. — мся, 1) гл. възвр.
За крака : отъ страхъ или отъ друго н1&что
не дрьжж, не могж. да стоа правъ, а ся
погъвамь и треперл; пр^Ьспчшмся: поде*-
каться, дрожать, трястйсь. Подкосих»,
ми ся крака-та; подеосйло ноги. 2)
гл. стр. Бъ1вамь подкрсенъ.
Подкосшваню, с. ср. отъ подкоствамь
и подкосшвамся.
Подкрачвамь и подврйчювамь (да под-
крачвБ), гл. д. За перо, за писалка : раз-
валшмь й врьха, разчеквамь 1&, та не може
да ся пише съ неа. Не натискай, че
щешь подкрачишъ перото. — мся, гл.
стр. Бъ1вамь подкосенъ. Додкрачило ся
е перото, та не пише добрЪ.
Подкрачваню и подкрйчюванн), с. ср.
отъ подкрДчвамь.
Подкрачкк, йшь, — чилъ, гл. свр. отъ под-
крачвамь. — ченъ1й, прич. стр. Под-
крачено перо.
ПодкрАщамь (да подкратх), гл. д. Скра-
щамь, скратшвамь, ск&сшвамь, спичшмь.
Милъ! майкъ! самовилъ],
Това оченце не подкращай ге,
Не подкращайте, не подбуждайте. Баганге.
Подкрбвамь и подкр^нувамь (да подкрб-
на&), гл. д. Повдпгамь ; поднинать, прн-
поднимать. Съ рщЬ подкренмлъ момчя-
то да види, что има задъ зида. Вам-
пъгрътъ подкренжлъ еднлг плочтж и влез-
ли унл^трЪ.
Со гаргивь торбл си над^нжлъ,
И опйхлъ юнакъ за да ш подкренить,
Той не моголъ, Богъ ми, да № кренить,
Гаргша ся на парчинш ск^^жши. Шс.
— МСЯ, гл. възвр п стр. Повдигамся ; под-
ниматься, прпподннматьсн. 1А подкре-
нися троха за да подизлЪзамъ со гла-
вж-«1л. ПодкренАла ми ся коса-та^ па-
Подкрбваню
88
Подв;^стрюважь
стрьхнлла нн, повдпгнх1а ми ся воса-та.
Кога чю патрикъ-ть тъ1ю, сборовт, ко-
са-та му ся 1юдкренлхла отъ страховьг.
Подкр^ваню и подкр^нуваню, с. ср. отъ
подкрс^ваяь.
Подкрбн^к, сшь, — ^л^и^ъ, гл. свр. отъ ПОД-
кр^вамь. Да повдигна. — НЛ1ТЪ1Й, прич.
стр. 11одогнАтъ1Й.
Подкрнв1^к, йшь,— вйлъ, гл. свр. отъ под-
крившвамь п одкрйвтмь. — в6пъ1й,
прич. стр.
иодврившваяь (дя подкривш), гл. д. Под-
кривюмь, направюмь врьха на н'Ьчто да
стане крввъ ; пзкрившвамь, закривювамь.
Подкривихъ шилото. — мся, гл. стр.
Бъ1вамь подкривенъ.
Подкриптваню, с. ср. отъ подкривтвамь.
Подкрйкшмь (да подкривш), гл. д. Иод-
кривмвамь. — лея, 1) гл. възвр. Пл^Ьзх-
ся, пез&ся, джеврася, дразнш, кевршся,
лигав1&ся, кривася н']^кому; д-Блать харю.
2) гл. стр. Бъшаиь подкривенъ; подкри-
вмвамся.
Подвржвшню, с. ср. отъ подкрйвюмся.
1111Ьзен1е, пезеню, гавреню, дразни.
Подкрьн1&, ншь, — нйлъ, гл. свр. отъ под-
крьнжвамь. Да подкастра. — н4нъ1д,
прич. стр. Подкастренъ1Й.
Подкрьнювамь (да подкрьнйБ), гл. д. Ерь-
на до1нп-тъ1 кдоновъ! на дрьво ; подка-
стртмь ; подр^зивать, подчищйть. — мся,
гл. стр, Бъ1вамь подкрьненъ; подкастршмся.
Подкрьншван1е, с. ср. отъ подврьнгаваль.
Подкр{>пвапь и подкр{>пювамь (да под-
крьпш), гл. д. ПодЕрьптмь.
Пбдкрьпъ, с. м. Шивъ, что ся употрЬбм-
ва, кога крьпять чорапъ! или друго нЪчто;
такожде и всткой подобенъ шивъ.
ПодврьпнБ, ншь, — пилъ, гл. свр. отъ под-
вр^пюмь и подврьпвамь. — пенъ1й,
прич. стр.
Подвр^пшмь (да подкрьпЕк), гл. д. Закрь-
пшмь Н1&ЧТ0 съ шивъ подкрьпъ, закрьпммь
изотдолу. — мся, гл. стр. Бъ1вамь под-
крьпенъ.
Подкр1п1ан1е, с. ср. отъ подвр^ташь.
Подвр^стникъ, с. м. Дошьлъ на сватба
отъ стран& на кука; подкуиъ, подкумникъ,
старойка.
Подвр{>стница, с. ж. Дошла на сватб& отъ
странА на кум&ТА ; подкума, старойка.
ибдврьстъ, с. м. ПонЬйд* служб* на свя-
тець покровитель; оброкъ, записъ.
Подвр{>П1ББ, ишь, — шилъ, гл. свр. отъ
подкр^шшмь. — шенъ1Й, прич. стр.
11одкр1ьш1а]1Ь (да подкрьшЕк), гл. д. 1)
Пр1&крьш№иь, скрьшшмь врьха на н'1^что.
2) Изкрьтвахь, отковавамь. Лодкрьшила\
1Апа подковъ отъ чсвл&гтлг. Изъ п'Ьсень.
— мся, гл. стр. Бъ1вань подкрьшенъ.
Подвр^1П1апн), с. ср. отъ подвреш 1аМ1..
ИодврИпа, с. ле. 1) Подрьжка, подпора, ио-
мопи», окр-Ьпа, гръбъ, арка ; покровйтель,
покровйтсльство, пидд(^ржкя, подкрЬпл^-
н1с, пбиочь. 2) Подложка, подиорка, съ
ко№ТО н11что е подпр'Ьио, подкрепено ; под-
пора ; подвр-Баа, подпбра.
Подвркп!^, йшь, — пйлъ, гл. свр. отъ под-
врИишмь. — и^нтлй, прич. стр.
11одкр1^111имь и подвр^птвамь (да под
вр1-.п1&), гл. д. 1) Тур}амь подпорл;, под-
кр'Ьп& на н'Ьчти да ся дрьжи, да не падне ;
подпирамь ; подкр-Ъплйть. 2) Дрьжш, кр1'>-
па нЬчто да стои право, да не падне ; при-
дрьж}амь, поддрьжшнь ; поддерхивать, при-
держивать. 3) Дохождамь н'Ькому на по-
мощь съ съвЪтъ, съ паръ1, помагамь н^Ько-
му съ иман1е да ся завземе ; повдигамь,
псддрьжшиь ; поднимйть, подд^рживать,
подкр'Ьплять. 4) Давамь сил&, коветъ; за-
силвамь, замогвамь ; подкр-Ьплйть. Сгнътъ
мя подкрЬпи. — мся, гл. стр. Бъ1вамь под-
крЬпенъ. Хапни си да ся подкрЬпишь.
Далъ му трохл пари да ся подкрЬпи
въ нЪкош работл.
ПодврЪ^тапн) и подвр'Ьшаван1«, с. ср.
отъ подвр-^пюмь.
Подвумнпвъ, с. м. Вторъ1Й сл1^дъ кума на
сватбл, кумовъ замЬстникъ, помощникъ;
подкрьстникъ, старойка.
Подвумство, с. ср. Ходеню съ кума на
сватбх.
Подв^мъ, с. м. Който е отъ страна на ку-
ма на сватбл; подкрьстникъ, подкумникъ.
Дойдохм кумь-тъ и подкуми-ти.
Подвупвамь и подвупувамь (да подку-
пнь), гл. д. Съ паръ1, съ подаръци скла-
ншмь н1^кого да направи, каквото ся мен']^
иска, давамь мъ1то, подкупъ, рушветъ; под-
мазвамь ; подвупйть, закупйть, подиави-
вать кого. — МСЯ, гл. стр. Бъ1вамь под-
купенъ.
Подв^пван1е и подвуп;1^ван]е, с. ср. отъ
подвупвамь.
Шдвупъ, с. м. Паръ! или друго н*что, что
ся дава н'1&кому за да ся подкупи той ; мъь
то, рушветъ; подкупъ, взятка.
Подвупкк, ишь, — пнлъ, гл. свр. отъ под-
в^нваль. — пенъ1Й, прич. стр.
Подв;^стрювамь (да подкустрж), гл. д.
1) Дразнш, мам1&, тъ1камь, бутамь, бод&,
карамь н']^кого да направи н1&что; подба-
дамь, подбождамь, подбуждамь, подбутвамь,
подуствамь, подшишквамь, подклаждамь, на-
съсквамь, раздухвамь, разпалвамь ; подстре-
я&тъу подтрйвливать, насивйть. Подку-
Подкустрюван1е
89
Подлйзвамь
стри дЬтя-то да иска да излЬзе вьнъ,
2) За ранх, за болкл : подлютмвамь, раз-
лютмвамь, разбуждамь, развр^Ьждамь, по-
вр'Ьждамь, Рани си разбудихъ, раньг си
тюдкустрихъ. — мся, гл. възвр. и стр.
Бъ1вамь подкустренъ.
Подкустрюванн), с. ср, отъ подк^стрю-
вапь.
Подкустркк, ишь, — рилъ, гл. свр. отъ
подкустрюваиь.— ренъ1й, прич. стр
Подкъ1Свапь и подкъ1Снувамь (да под-
кйснл^), 1) гл. ср. Ставамь къюелъ ; вкъхс-
вамся, вкъюелгавамся, прокъювамь, подкъ!-
селшваися ; висл-Бть, киснуть, скисйть,
скисаться, прокисать, овисать. 2) гл. д.
Подкъюелмвамь. — мся, гл. стр. Бь1вамь
П0ДКЪ1СНЖТЪ.
Цодкъ1Сван1е и подкъхснуваню, с. ср.
отъ П0ДКЪ1СВаЛЬ.
]1одкъ1сел1як, йшь, — лйлъ, гл. свр. отъ
подкъхселювамь. — л^нъхй, нрич. стр.
Подкъ1сел1авапь (да подкнселш), гл. д.
Турммь въ н*что оцетъ или друг* къюе-
лин2ь за да стане то къюело, правнь н1Ьчто
да стане къхсело, да прокъхсне ; подкъ1свамь,
ВЕЪ1Сваиь, вкътселшвамь, подквасвамъ ; кйс-
лнть, д'Блать кйсльхнъ, давать ировйс-
нуть, квасить, проквашивать. НалЬй
още малко ощтъ да го подкиселишь
добрЪ. — лея, гл. стр. Бътвамь подкъ1селенъ.
Подкъ1сел1аван1€, с. ср. отъ подкъ1се-
лшвамь.
Подкмснувамь, в подкъгсвамь.
ПодБЪ1СН^, ешь, — н;клъ, гл. свр. отъ
подБЪ1Свамь и подкъюнуваяь. — нж-
ТЪ1Й, прич. стр.
Подл^гамь (да подлбжвк), гл. д. Подлож-
вамь : 1) Туршмь подъ н'Ьчто, отдолу ; под-
лагать, подвладивать, подставлять. -^-
рег^ь ли ти е мйг^-то, не го подлагай
отдолу. Подложи паниц^к да не капе
на лЪпежш.
Отдалечь въшай иайкА си,
Дебело да ти постила,
Въюоко да ти подлага. П-Ьс.
Подложила му нЪчто пюдъ вгзглавниц^-
тж, да не му е така низко. 2) Ту-
рммь пр1&дъ никого, слагамь, давамь нЬ-
кому нЬчто да шде; предлагать. М цЪл;?^
питл{ да му подложишъ, пакъ ще ъа
изшде. — мся, 1) гл. вьзвр. Оставммся,
давамся, вдавамся, подаваися, слагамся, пр^Ь-
вивамь вратъ ; унижаться передъ к'Ьмъ,
гн^тся передъ В'Ьмь-лйбо въ дуг^, под*
даваться. Азъ му ся подлагамь. Те-
бЪ ли щл^ ся пюдложш да мя биешь ?
2) Подвивамся, навождамся подъ н1Ьчто, вли-
замь подъ него. Той ми ся подложщ
та прЬскокнжхг плета. 3) Слагамся, с1Ь-
дамь, л'Ьгамь да изммь н^что. Като му
ся подложихг, троха не останл^. 4)
Бъ1ваиь застигнАтъ отъ н1Ьчто лоше, спо-
лита мя нЬчто, пзлагамся; подвергаться.
Подложися на голЪмъг мАнкъг. 5) гл.
стр. Бъ1вамь подложеиъ. — Подлагамь рж-
К/К, простирамь рлц-Ь за просна. — Под-
лагамь нЪкого на ма{юи, туршмь го на
МАКЪ1, МАЧК го. — Подложилъ му дъг-
нтавлх корл1 подъ крака, хмтро го изма-
милъ. пратилъ го за зел(^нъ хайвгаръ.
Подлагана, с. ср. отъ подл4гапь и под-
лй,гался.
Подлйзвамь и подлйзувамь (да подлазх),
гл. ср. Съ лазеню влизамь подъ н-Ьчто;
подлЪзать.
ПодлйзЛъ, ишь, — 8илъ, гл. свр. отъ под-
лазвамь ; подл'Бзть.
Подледж (да ся), йшь, — дйлся, гл. свр.
отъ подледшвамся.
Цодледювамся (да ся подледж), гл. възвр.
11окръ1вамся съ тьнъкъ ледъ ; заледшвамся,
замрьзвамь. Вр%мя-пю ся подледи.
Подледтваше, с. ср. отъ подледшвамся.
Подлетвшмь (да подлетх), гл. д. Улеснга-
вамь н^Ького въ работА-тл му, помагаиь му,
радж за него.
Подлетвшню, с. ср. отъ подлетвшмь.
Подлетж, ишь, — тилъ, гл. свр. отъ под-
летвшмь. — тенъ1й, прич. стр.
Подлйвамь (да подл^вк), гл. д. 1) Раз-
лпваиь, излпвамь подъ н'Ьчто ; подливать. 2}
Наливамь още, приливаиь ; подливать. 3)
Напрьсквамь, поливамь. Момиченг^-то ся
омило, тюдлЪло въ колиб/к-тл и около
и примело. — ПодлЪль му водж, подлЪлъ
му водж подъ рогож1м-тл{, развалилъ му
работх-тж. — Подливаподъ с^но-то, или:
тюдлива масло на огънш разпалва рабо-
тА-тл, раздухва огънм, хорати работъ! на
развала.
иодлйван1е, с. ср. отъ подлйвамь.
ПодлйжББ (да ся), ешь, — лйзахъ, гл. свр.
отъ подлйзвамся.
Подлйзвамся и подлйзуваися (да ся под-
лйасЕк), гл възвр. 1) Льст&ся, подмазвам-
ся, подмилквамся н^Ькому, замазвамь н'Ько-
му очи-тъ1 съ льсть ; подльстивамся, под-
лизуркамся ; льнутъ, ласвггться, лабзиться,
подпадать, подлйживать, подд^ливатся,
подласвиваться, зайсвивать въ вомъ,
подольщаться, подлнпйть въ вому. 2)
Събирамся. Подлизахся съ Татаръг., та
пойдохъ на старл Софиш.
Подлйзвамь и подлйзнувамь (да под-
ЛЙ8Н&), гл. ср. Еазвася кога тече н'Ьчто,
та ся разлива по слда отвънъ. Чепъ-ть
Подлйзванн)
90
Подл^чшию
тюдлиава, тече но малко. — Врьгамь ка
мит да подлилва, нрьгамь го по кодл^
да иодскачм, ир'Ьиас)амь баб;)&, вграемъ иа
ивткъ!.
Подлйзванм) и подлйзпувяню, с. ср. отъ
иодлизваяь.
иодлйлнашв и подлйзувашб, с. ср. отъ
подлйзваяся.
Подлпзнца, с. об. Който ся подлизва н*-
ксму; подлпзулка, иодлизурка ; подлз18а,
подлАаъ, П0ДЛИ1111Л0. Турска лодлизица.
Подл11з;^лка, с. об. Подлиипца.
Иодлнзурка, с. об. Иодлизица. Подлгсзур-
ка мря двЪ маикьг бозае.
ПодлнзУркаися, гл. възвр. Подлизвамся.
Подлнз^^ркаше, с. ср. отъ подлиз^^ркамся.
Пбдлозъ, с. м. Удари го куршюмгтъ на
подлизъ, оталеснлся, подльзнжся ио ко-
ка лъ.
Пбдлннъ, с. м. Када, кадосъ, каца ; к11дка.
Еадь, чянъ.
иодлптвахь п подлйтнуваяь (да под-
ЛНТН&), гл. ср. Подврьчшмь,
ПодлптнЛь, ешь, — нлг^лъ, гл свр. отъ ПОД-
литваль. Да иодврькнА.
Подлбга, с. ж. 1) Подложка. 2) Парчя ко-
жи, что ся турш въ съдранъ царвулъ на
дупкА-тА; стельва, ошем^товъ. — 1Аде ми
подлогъг-тъг, закачи мя, дрьгне мя, екне
мя, крьнка мя за нЪчто, Гладно кучя и
подлоги гложде.
Подлогъща, ум. ж. отъ подлбга.
Цодлбжвамь ц подлбжювамь (да подло
авш). гл. д Подлагамь
иодлбжка, с. м. Подложено н1Ьчто; подлога;
подкл.чдва. Подложка пелена, что ся ту-
ри междА горнкь-гА пеленА и дрип'Ьлъ1-
тъ1 на дЪтя повойничя.
Сто1анъ лЪжи, л^жи та не става,
Постилка му бшше зелена морава,
Подложка му бшше мряморенъ камъкъ,
Покръ1вка му б1аше горово-то лист1е. Ше.
Подлбжчица, ум. ж. отъ подлбжка.
ПодлбжнБ, ишь, — жилъ, гл. свр. отъ ПОД-
лДгамь п подлбжвамь.— жвнъ1й; прич.
стр. Подложенъ сьмь; подлежать.
Подлбствамь и подлбстувамь (да подлб-
стх), гл. д. \) Подпирамь затваршмь, на-
тнсквамь н^Ьчто съ лостъ ; залоствамь, за-
кроснувамь. 2) Съ лостъ повдигамь, изи1Ь-
ствамь, пзкрьщамь нЪчто. — лея, 1) гл.
възвр. ОЬдамь, нам1Ьствамся подъ н-Ьчто и
стоа здраво тамъ като да сьмь лостъ ; за-
лоствамся. Додлостился е подъ камъгка
и не шшва. 2) гл. стр. Бъ1вамь подло-
стенъ.
Подлбстваню и подлбстуваню, с. ср.
отъ подлбстваиь.
Цодлбстж, ишь, — стилъ, гл. свр. отъпод-
лбстналь.— сто1Г1,1й, прич стр.
110ДЛО1А1, йшь, — лойлъ, гл. свр. отъ под-
лошваль. — лобптлй, 71рич стр. Подма
занъ1Й.
иодлошваль (да подло1к), гл. д. Турюмь
на н1Ьчто лой да ч;танв мазно ; подмазвамь ;
подс)1ливать. — лся, гл. стр. 1)Ъ1вамь под-
лоенъ.
11одлом1ваню, с ср. отъ подлотваль.
ИодлудКваль (да подлуд-биь), гл. ср. Гта
вамь като лудъ, лудичькъ ; полуд-Ьвамь
Подлу&Ьлъ е да иде на занаштъ.
Подлуд'Кван1е, с. ср. отъ подлуд11валь
Цодлуд-Ккк, ешь,— дВлъ, гл. свр. отъ под
луд4^вапь. Да полудЬа.
11одлудж, йшь, — дйлъ, гл. свр. отъ под
лудюваль. — дбиъ1й, прич. стр.
Подлудшваль (да подлудж), гл. д. Напра
вимь нЪкого да стане като лудъ за н11Что;
полудивамь ; сводйть съ умй. Вино-то и
м^дръгш тюдлудгава. — лея, гл. стр.
Бъ1вамь подлуденъ.
Лодлудтваню, с. ср. отъ подлудш-
валь.
Подлузгваль и подл^^згнуваль (да под-
лу8гл&), гл д. Подлъзгвамь, подпльзвамь,
подмузвамь. — лея, гл. стр. и възвр. Под-
лъзгвамся, подпльзвамся, подмузвамся.
Цодлузгваию и подлузгнуваиш, с. ср.
отъ подлузгваль.
Подлузгнж, ешь, — н&лъ, гл. свр. отъ
подлузгваль. — н;к,тъ1й, прич стр.
Подл^^ПЕЖ, ишь, — пилъ, гл. свр. отъ под-
лупюль. — пеиъ1Й, прич. стр.
Подл^иммь (да подл^^шк), г1. д. Напра-
вшмь ко?к1А-тА, корА-тА на н1>что да ся
подкожюши, да ся поддуе; подлупать. — лея,
гл. възвр. и стр. Подкожюшвамся, подду-
вамсн, олупвамся ; подлупаться.
11одл1^П1аль и подлупваль (да подл/пш),
гл. д. Подхлупммь : 1) Захлупммь подъ
н-Ьчто. 2) Турммь нЪкого подъ себе-сп, иа-
правммь го да стои по'-долЪ отъ мене, съ
н'Ьчто, на нЪчто го надминувамь. Въ тл;ш
работм той подлупи батта си. — пея,
1) гл. възвр. Захлуиимся подъ н1Ьчто. 2)
гл. стр. Бъ1вамь подлупенъ.
Подлушаню и подлупваше, с. ср. отъ
подл^пшяь и подлупваль.
Подлуч1Ж, ишь, — чилъ, гл. свр. отъ ПОД-
лучмиь. — чеиъ1Й, прич. стр,
Подл;^чшль и подлучваль (да подлучж),
гл. д. Туримь на мстие лукъ чесьнъ.
1Адохмъ1 подлученя. ръгб,?^. — лея, гл.
стр. Бъ1вамь подлученъ.
Подлучшню и подл^чваше, с. ср. отъ
подл^чшль и подлучваль.
Подл16а91ь
91
Подлютшвашь
Иодлъбамь, гл. ср. свр. Да длъбамь малко
н1Ьчто, к&со вр'Ьмя ; иодолбйть.
Иодлъгвамь и подлъгувамь (да иодлъ-
жш>), гл. д. Съ лъжи, съ маменш накар-
вамь н1Ького да изврьшц нЬчто; иодмамшмь,
измамшмь. засливосвамь, залисвамь, подль-
стшвамь ; заманивать, обнанивать. Иод-
лъга мя, та му дадохъ паръг-ти си.
Подлъжи го съ нЬчто и той ще дойде.
— мся, гл. възвр. и стр. Подмамммся, из
мамгамся, залисвамся. Подлъгался е по
лоши другари., тръгнхлъ е, повелен е по
тЬхъ.
Подлъгваню и 110длъгуван1е, с. ср. отъ
подлъгвамь.
иодлъжкк, ешь, — лъгахъ, гл. свр. отъ
подлъгвамь. — лъганъ1Й; прич. стр.
иодл^згвашь и подл^згнувамь (да под-
лъзгна^); гл. д. Подлузгвамь.
Подльсткк, йшь, — тилъ, гл. свр. отъ под-
льстшвашь. — ст6нъ1Й, прич. стр.
Подльстшвамь (да подльстх), гл. д. Под-
лъгвамь. — мся, 1) гл. възвр. Влизамь н1Ь-
кому подъ кожа-ТА ; подлизвамся, подли-
зурквамся, подмазвамся, подмилквамся ; под-
лещаться, подольщйться, подл'Ь8йть, под-
бираться, подвиваться, подласкиваться,
зайсвнвать въ бомъ, вкрйдиваться, под-
сл^жввать, подслуживаться, вьхманивать.
2) гл. стр. Бъ1вамь подльстенъ,
Подльсиаванш, с. ср. отъ подльстш-
вамь и подльст1авамся.
Подл^гамь (подл-Бгвамь, да подл^гнх, под
л'Мгнуваиь), гл. д. м ср. 1) Л'Ьгамь подъ
н'Ьчто ; подлегать. ПодлЪгнжлъ е подъ дрь-
вото. 2) Л-Ьгамь до н'Ького, до н^Ьчто ;
подлегать. 11одлЪгн;г1ЛЪ е при майкл си.
3) Л'Ьгамь възъ н1Ьчто, па н1Ьчто. ДрЪх^^-
Ш/К ми си подл%гн/алъ. 4) Повалимь,
тръкалшмь н1Ького подъ себе си ; нал^Ьгамь,
подвалммь, подвличммь. ПодлЪгт^хъ го
да го биш. 5) СЬдамь да врьша н'Ьчто
съ гол^Ьмо зал1&ган1е. Както е подлЪгнмлъ
да го шие., до довечера ще го сврьши. 6)
Въ свр. видъ : да пол'Ьгн& ; прилечь.
Сьднжла е Неда, сЬднжла
Въ градинж на рогозинж, . . .
Тамъ ми № дрЬмкж нападнж,
ПодлЪгнж ми Неда, заспа си. 21-Ъс.
Подл-Кгапю, с. ср. отъ подлЪ'гашь.
ПодлКгвамь, гл. мн-кр. отъ подлЪгамь.
Подл^гнувамь, гл. уч. отъ подлЬ'гнж.
11одл'Кгнл;, ешь, — на&лъ, гл. свр. отъ под-
л^гамь. — н^тъ1й, прич. тр.
11одл'Кввамь и подл^знувамь (да подл-Мз-
нх), гл. ср. Л'ЬзА, влизамь подъ н^Ьчто ;
подлазвамь ; подлЪзать. Който подлЪзе,
нему ще влЪзе.
ПодлЪ'знж,, ешь, — н2Блъ, гл. свр. отъ под
лЪзвамь.
Подл-ЬпЕЗК, йшь, — пйлъ, гл. свр. отъ под-
л'Кпшяь. — пенъ1Й, прич. стр.
Подл'&птмь и подл^^пшвамь (да подлЪ-
П1ж), гл. д. Зал^Ьпммь подъ н11ЧТ0 ; под-
клеивать. — мся, гл. стр. Бъ1вамь под-
л'Ьпенъ, зал'Ьпимся подъ н1.что ; подклеи»
ваться.
ПодлКпюше и подл']^п1аваию, с. ср. отъ
подл-Кпшмь.
11одл'11Сковъ1Й, въ, ва, во, пр. отъ под-
Л'Ьсе6й. Киткьг подлЪскоаъг., направенъ!
отъ подлЪской.
Брала мома зеленика,
Ми увила зеленъ в^нець,
На вЪнецъ-тъ д-Ьвять къ1ткъ1,
ДеВЯТЬ КЪ1ТКЪ1 босилковъ!,
Десата та подлЪскова. Шс.
11одл'Мск6й, с. м. 1) Раст. Уго1а зуЬаН-
са, комонъ1га, кюпечиче, сплинци ; ф!алва
л'Ьсная. 2) Раст. Уго1а о(1ога1а, темянуга,
любпчпца, калугеричкъ! ; ф1алка душйстая.
Подл'Ксници, с. ж. ми. Рядици, плеппци
иа женскж кос& подъ л1Ьса-т*.
Капнжла ти руса коса,
Руса коса, ситна лЪса :
Сто долници, сто горници,
Сто и пятдесять подлФснпци ! ПЪс
11одл'Ьтогъ, пр. Ср'Ьщася въ п^сень за коиь
врьковатъ, бръзъ :
Кога М1ВНА коню, подлЬтога,
Та изпадна отъ Скоаю широко,
Тука тамо Арапинъ да стигнить,
Го стигнж на широко Косово. ПЪс.
Подл^1зБ, ешь, — л^лъ, гл. свр. отъ под-
ливамь. — л^нъ1й и — лКтъхй, прич.
стр.
Цодлюта, с ж. Кога рана пли друга бол-
ка ся подлюти и не о.здрава скоро : подлю-
тенина. Баюнче отъ подлютл{.
Подлютбннна, с. ж. Подлюта.
Подлютж, йшь, — тйлъ, гл. свр. отъ под-
лютшвамь. — т6нъ1Й, прич. стр.
Подлютшвамь (да подлюти), гл. д. 1)
Турммь въ н'Ьчто люто, направммь н1Ьчто
да стане люто. Чюшка-та изл-Ьзе люта.,
та подлюти зелче-то много. 2) За райх:
развр-Ьждамь, поврЬждамь, подкустрювамь,
разбуждамь, разлютивамь ; раздражать, рас-
палять, усйливать. Къгсело-тх) и люто-
то щ;^^ть подлютять рпн/атж. — лея,
1) гл. възвр. Разлютивамся; мдосвамся,
разгн'Ьв1авамся, разсрьждамся ; раздражать-
ся, ожесточаться, сердйться, прнходйть
въ гн^въ.
То си ся люто подлюти,
Откл^ца ДЮЛНИ1& сребьрн&,
Подлютшваню
Напхьнн пушкДк бойднш,
Удари Пндкс ВОЙВОДА
Междд бъло-но срьдчвце,
МеадА чернъ1-нъ1 очинкъь Шс.
92
Подиладшвамь
2) За ран*, за болк* : иовр^Ьждамся, раз
врЪждамся, разбуждамся, разаютмвамся; рав-
драхаться, ряспаляться, уснливаться. Ра*
пата му ся подлюпт. 3) гл. стр. Бъ1-
вань поддютенъ.
иодлютшваню, с. ср. отъ иодлютшвамь
и подлютшвамся.
]1оди4а:вк, сшь, — мйвахъ, гл. свр. отъ
подм&звамь. — л4за11Ъ1й, прич. стр.
Подяйзвамь и подийзуваиь (да подмй-
жш), гл. д. 1) Туршмь мазь на н*что, да
стане гладко; намазвамь; подмазивять, под-
ийслнвать; подсйливать. 2) Намазвамь и1&ч-
то пзотдоду ; подиавнвать. 3) Туршмь въ
н^Ьчто мазь да стане мазно; подб'Ьлшвамь,
иодбдажмвамь, подюмвамь, подкатАчвамь ;
м^слить, нам<1сливать, приправливать. 4)
Подкупувамь никого, давамь никому подкупъ,
НЪ1Т0; подмазиватЬ) подмйсливать когб.
— мся, 1)гл. възвр. Иодшзвамся, подльстш-
вамся, нодмилквамся. 2) Бъ1вамь иоправенъ,
оиравшмся, накръвмвамся, льска ми ся лице-
то.Какъвъ сяеподмазаль. 3) гл.стр. Бъ1-
вамь подмазанъ. Да ся подмажшть ко-
лата да врьвять. — Да подмажемъ ко-
ла-та., да не пи скрипуцать, да дадемъ
нЬкому нЬчто, да го подкупимъ да М1ъчи,
да му запушимъ уста-та съ н'Ьчто.
Подмазваше и подм^зуванн), с. ср. отъ
подмазвамь.
Подмйма, с. ж. 1) Подмамка. 2) Измама,
измамна, лъжш; обманъ, подлогъ.
А юнакъ Марко си ся чуди,
Какъ подмами да го взмаии. Шс.
Подмйлвамь и подмйлювамь (да подми-
ивб), гл. д. Подмамшмь.
иодм&лица, ум. ж. отъ под]!1Й.ма.
Подм&пшц с. ж. Подмама, подмам1аи1е ; под-
мйика.
11одм4мнБ, ишь, — иилъ, гл. свр. отъ под-
мймшмь. — ]пенъ1й, прич. стр.
Подх&мшль (да подмймш), гл. д. Подмам-
вамь: 1) Мама, въ1камь н'Ького, н1^что да
дойде при мень ; подкйнивать. 2) Обри-
чшмь, давамь никому н1Ьчто, та го мами,
та го измамвамь да направи н*что ; под-
лъгвамь; подм&нивать, обмйнивать, на-
дувать. Подмамшй го, додЪ си изтъчешь
черглтии. — мся, гл. стр. и възвр. Бъ1-
вамь подмаменъ. ДЬца-та лесно ся под-
мамшть.
Подмазианш, с, ср. отъ подмйиюиь.
Подмедж, йшь, — дйлъ, гл. свр. отъ под-
иеджвамь,— д6нъ1й, прич. стр.
Поджедтваиь (да подмедж), гл. д. Ту-
ршмь въ н-Ьчто медъ, да стане сладко ; на-
сйчивать. — мся, гл. стр. Бъ1вамь под-
меденъ ; насичиваться.
Подметж, бшь, — метохъ, — мблъ, гл. свр.
отъ подинтамь. — т6|1Ъ1Й, пр1ч. стр.
ИодиАгаяь, подпигвапь и подийгиу-
вамь (да подийгн&), гл. ср. Мигамь н^Ь-
кому за н']^что; намигвамь ; подмнгивать.
Лодмигнм ми да му го донесл^.
Подмиган1е и подийгнуванн), с. ср. отъ
подмйгамь.
иодмйги^к, ешь, — нл^лъ, гл. сво. отъ под-
мйгамь, иодмйгвамь и подмйгяувамь.
Подмйлкамь (да ся), гл. свр. отъ под-
мйлквамся.
Подмил квамся и подмил кувамся (да я
подмйлкамь), гл. възвр. Милкамся, гала-
ся около н'Ького, мажа, льстася н*кому за
да ми нанрави н1Ьчто, да му влЬза подъ
кожа-т&; подлизвамся, подлизурквамся, под-
мазвамся, подльстшвамся. Подмилква му
ся., дано му даде нЪчто.
иодмйлкванн) и подмйлкувапю, с. ср.
отъ подмйлБвамся.
Подмйсамь (да подмВсж), гл. д. ПодмЬс-
вамь. Подмйсамь сватбл, възмисамь, пра-
ва, град& сватба.
Подмйсанн), с. ср. отъ подмйсамь, Под-
м1^сван1е.
Подмйтамь (да подметж), гл. д. 1) Мет2ь
подъ нЬчто; подметать. 2) Помитамь, из-
митамь, пр^Ьмитамь. — мся, гл. стр. Бъ1-
вамь подметенъ ; подметаться.
11одмйтан1е, с. ср. отъ подмйтамь.
ПОДМИЦЙЛКЪ!, С. Ж. МН. Пр&Т1€, КОЙТО СЯ
наряждать нагАСТО врьху баскии тъ1 на по-
кръ1въ на к&щ* ; поднизъ.
Подмладж, йшь,— дйлъ, гл. свр. отъ под-
младтвамь и подмлйждамь. — д6нъ1й,
прич. стр.
Подмладювамь и подмлйждамь (да под-
млади), гл. д. Права н-Ького младъ, на-
правшмь нЪкого, нЬчто, да изгляжда като
да е младъ ; молодйть, моложйвить, под-
молаживать.
Отвори портъ!, старъ1Й староко,
Че ти водимъ сватбл голЪмж,
Сватбл гол*мх, все отборъ юнаци,
Все отборъ юнаци съ аленъ! байршци,
Раки1& пиуьть, за вино пъ1тать,
Че младъ! весели, а старъ! подмлажда. ГПс.
— мся, гл. стр. и възвр. Бъ1вамь подмла-
денъ, ставамь младъ, изгляждамь като да
сьмь станАЛЪ младъ ; оюн«ть, подмолажи-
ваться, приходйть опять въ юность. Тьг
си ся подмладилъ. — Додмладилъ сьмь
ся съ младъ1-тъ1 камьнк; така отгова-
Подллад1&ван1е
93
Подзгйслюваль
рять когато важиьть н1&кому или за н1&что,
че ся е подиладилъ.
иодмладюванн) и подмлйжданю, с. ср.
отъ подмладшвамь и подмладтвамся.
Подмбга, с. ж. Помощь, помаганк; подсо*
ба, подлога, подсоб1е.
Цодмбгваль и подмбгнувашь (да лодмбг*
нх), гл. ср. Помагамь; подиогать. — мся,
гл. вьзвр. Замогвамся.
Подж6гван1е и под]11бгнуван1е, с. ср. отъ
подмбгвамь и подмбгвамся.
Подмбгнж, ешь, — жялъ, гл. свр. отъ под-
мбгвамь.
Подлбкня^, ешь, — вхлъ, гл. ср. свр. Да
М0Ч1& малЕО Н1&ЧТ0.
Мало нЪчто подиокн&да,
Заврьт'Ъла девять оква,
Девять окна водянвчкъь Шс.
Подмбврювамь (да подмбврнБ), гл. д. На-
мокрювамь, измокрювамь, моврк., примок-
рювамь изотдолу; подмачивать. — мся, гл.
стр. Бъ1вамь подмокренъ ; подмачиваться.
Подмбкрюван1е, с. ср. отъ подпбврю-
вамь.
ПодмбкрнБ, игаь, — рилъ, гл. свр. отъ под-
мбврювамь. — ренъ1й, прич. стр.
ибдмолець, ум. м. и пбдмолчя, ум. ср.
отъ пбдмолъ.
Подмблистъ1й, сгъ, ста, сто, и
Подмолйтъ1й, тъ, та, то, пр. 1) Что има
подмолъ!, что е съ иодмолъь Подмолиста
рЬка. 2) За члов^къ : който ум*е да за-
влада н'Ького, да му вл1&зе подъ кожа та,
да спечили доверието му ; мукалитъ, ди-
волитъ ; Бкрадчивнй. Лодмолить селя-
нинъ.
Пбдмолъ, с. м. 1) Бр1Ьгъ надвиснллъ надъ
р^кл, подкопъ въ брЪгъ на р1ЬкА ; родъ
бмута. 2) 11'Ьсъкъ, камъ1къ или друго н1Ь-
что подводно въ рЬкл, въ море; подвбд-
нь1й вамень, рифъ, иель. Гемиюта ся
строши подмола. 3) Подкопъ, поднолъ,
лах&иъ; подвбпъ, мина.
Богъ да бие Турци 1аничаръ1,
Они въ земи подмолъ прокопахж,
Ул'Ьзнлх& у хладнъ! земници,
Та хван&х& Дуладжово либня,
И обраха Дуладжовъ! дворъь Д%с.
4} Камъхкъ, дрьво или друго н'6что, подло-
жено подъ бъчвъ!, подъ колело за да под-
пира кола-та да не врьвять ; подвалъ ; под-
хладина, подстйвка, стбйка. Подмолъ
подъ колело. Турихмъг подмолъ и на-
рядихмьг отгорЬ бъчви-ти.
Подмрьдамь и подмрьднувамь (да под-
мрьднж), гл. ср. Мрьдамь пон1Ькога, мрь-
дамь малко.
Подмр^данн) и подмр]&днуван1е, с ср.
отъ подмрьдамь.
Подмрьдвл^, ешь, — нхлъ, гл. свр. отъ
подмрьдамь.
11одмр'Кжица, с. ж. Птица Рагиз тггюг,
синигеръ; зйнька, синйца.
Посврьшился кусъ1Й врабець
За д'Ьвойк& подмрЪшицж *,
Си покави, си пособра
Сто сватоБЪ! сколовранця,
Утицл-тл старосватець. ПЪе.
Подм^звамь и подм;^знувамь (да подмув-
нх), гл. д. Подлузгвамь, подлъзгвань, под
пльзвамь. — мся, гл. стр. и възвр. Под-
лузгвамся, подльзгвамся, подпльзгваися.
Подмузваню и подмузнуваню, с. ср. отъ
подмузвамь и подмузвамся.
Подм^знж, ешь, — н^Блъ, гл. свр. отъ под-
музвамь. — Н^ТЪ1Й, прич. стр.
Подмъквамь и подм'&кнувамь (да под-
мъкн2^), гл. д. Подмъчюмь: 1) Вмъква мь,
замъквамь подъ нЬчто ; подвлачммь ; под-
волакивать, подтасЕивать. 2) Подкачшмь
да НОСА н'Ьчто ново, безъ да мъ1сла, че
тр'Ьбва да се пази ; подвлачммь, подвли-
чимь.— мся, 1) гл. възвр. Влизамь, вмък-
вамся, замъквамся подъ н1Ьчто; подвлачим-
ся ; подволйвнваться, подтасвиваться. 2)
Дохождамь, сЬдамь близо при нЪчто; под-
сус$живаться. 3) Свивамся, врьтАСя около
в']&кого, объ1кал1амь го за да ми направи
н^^что ; ласка]&ся, льстася ; подъЪзжйть,
подсус^живаться. 4) гл. стр. Бъ1вамь
подмъкнлтъ. 5) Подвличшмся, изхлузвамся,
измъБвамся.
Проговори Марко, вряденъ юнакъ:
Такомь Бога, гь1здава девойко,
Н'6что ти ся чизма п диъкн&ла,
Подмъкн&ла на ног;к. дЪсниц^,
Наведися чизм^ да потръгнешь. ПЬс.
Подмъкваню и подм1кнуванм), с. ср.
отъ подмъквамь и подмъввамся.
Подм^кнл;, ешь, — нхлъ, гл. свр. отъ под-
мъквамь и подм^^чтмь. — нж,тъ1й,
прич. стр.
Подиъчшмь (да подмъкнх), гл. д. Под-
мъквамь.
Подмътвамь (да подмйо;), гл. д. За вод&:
изкопавамь, изръ1вамь, отвличшмь зема-
тж, п^Ьсъка или камьню-то изъ-подъ н^Ьчто ;
подиивать. РЬка-та е подмила брЪга,
подкопала го е. — мся, гл. стр. Бъ1вамь
П0ДМЪ1ТЪ.
Подмъ1ван1е, с ср. отъ подмъквамь.
Подмъ1Слювамь и подмъ1шл1авамь (да
иодмйслвк), гл. д. Докарвамь на умъ н'6-
кому за н']^что ; напомнювамь, наумшвань,
подканшмь, подс1Бщамь ; напоиинать, прн-
Поднъ^слюванм)
94
ПоднАчтмь
поминАть. — ися, гл. стр. Бъшамь под-
МЪ1СЛ'НЪ.
Нодлъи-лнитшс п нодяъпплтваии), с.
ср. отъ 110дмъ'1елюваяь п подиъпплш-
в:1Н1>.
Подяъ'1('Л1Ж, ишь, — лпдъу гл.свр. отъ под-
яъ1С.1Ю1шяь и иодяъпилшвяль. — ле-
||Ъ1й, прич. стр.
Иодяъ1шн11ца, с. ж. Падина иодъ рамо-то;
мънинвца; мишка, подмйшкя.
Иодяъ'1НК, ешь, — «илъ, гл. свр. отъ ПОД-
мъюахь. — мъггъ1Й, прич. стр.
11одп'Ь11а, с. ж. Кога н'Ькой подм^^ни н'Ьчто;
наи'Ьиа, пром1Б1{а ; поди'Бна, поди^нъ.
Поди'Ь|11^, йшь, — нйлъ, гл. свр. отъ под-
якишваль. — 11^11Ъ1й, прич. стр.
иодлкишваяь (да подм1}Н1&), гл. д Зи-
мамь едно н^что и оставшмь на м'Ьсто-то
му друго което иб не струва ; замЪнш-
внмь, 11ром1>н>авамь ; подм-Книвать, иод-
ставлять. ИоджЬни ми поста лъг-ти.
— ися, гл. стр. Бъ]вамь подм^ненъ.
11одм1;111аванш, с. ср. отъ под91']^111аваяь.
ПодяЕеа, с. ж. 1) 11одм'Ьшган1е; подм-Бска,
поди'Мсъ. 2) НЬчто 110ДМ'Ьсено, раям^Ьсено
въ друго ; 11одм'Ьсъ, 11рим'Ьсъ ; пбдм1}сь,
подм^съ.
ПодяКсваяь и подяБсувамь (да нодм«-
сх), гл. д. ИодмЬшгамь.
Подя^стж, ишь, — стилъ, гл. свр. отъ под -
п1^1цамь. — стеиъ1й, прич. стр.
Иодя^съ, с. м. Подм^са въ 2-то знамен.
ПодмКсж, ишь, — силъ, гл. свр отъ под-
я1^шшяь и подмКсваяь. — сеиъ1й, прич.
стр.
иодм'Ьтало, с. ср. Что слугува за нодм*-
тан1е, что е станжлъ за подигравка; по-
дигравка. Пусто подмЪтало!
11одя'^таяь п 110дм'}^тиувамь (да подм']Бт-
лх), гл. д. 1) Подврьгамь иагор1&; взме-
ть1вать, вскйдивать вверхъ. 2) Казвамь
н-Ьчто за 1Iодс1^щанн}, за напомншше, за
да боди* н1.кого; подврьгамь. ПодмЬта,
че сьмь бьглъ едЬ-какьвьси. — ися, 1) гл.
вгзвр. МТ.тамся гор1& Долу, насамъ ната-
тъкъ. 2) гл. СЩ1. Въ1вамь подм'Ьтаиъ.
— 11одм'Втнл{хм нлг мсчът^ кожи\ да ся
давимъ сь исчм. ЛодмЬти л^лн му куку-
виче шйце (подъ вола ждрЬбя).
НодяКташе п подмЬтнуваше, с. ср. отъ
110ДМ'ЬтаЛ1..
1[одл11Т11Л1, ешь, — 11;клъ, гл. свр. отъ ПОД-
згЬгань. — 11;ктъ1й, щтч. стр
11одя'1;|||1ая1> (да 11оди1}с&), гл. д ПодмЬс-
вамь: \) Тур1амь, мТ.впамь въ едно нТ.что
и друго : нам'1.ш]амь, разм11Ш1амь ; лоди-Б-
шивать. 2) Закачюиь да и1^сл, замЪштмь,
замисамь, подбрьквамь. Под.чЬсихъ кваса.
— лея, гл. стр. Бь1вамь подм^сенъ.
ПодяИшшни), с ср. отъ подяЬштяь.
Иодя'1;щаяь (да иодм11ст&), гл. д. 11ом1>-
и1амь, отм'Ьщамь. — яся, гл. възвр. н стр.
11он1Б1цамся, отм1>щанся.
Бачс-ле, баче Стошне,
Подм-Встисн отъ мЪсто-то,
Да не тебе Господь тресне
Отъ 1асвииА. до пладнин&1 Л%с.
]1одп']^>1ца111е, с. ср. отъ подиЬщаиь.
Цодиаведж (да ся), ешь, — ведохся, — вел-
ся, гл. възвр. свр. Да ся навед* подъ нЪчто.
Отъ конш, ся Марко поднавсде,
Съ д-йснА ржкА торбж ми подхватилъ,
Опн2&дъ юнакъ за да № подкрснить,
Ся скъ1н&ли отъ кон1а колани. Шс.
Подиасюпь (да поднесж), гл. д. Подно-
си мь
Цодиесж,, ешь, — несохъ, — леслъ — пеела,
гл. свр. отъ иодиосмшь, поднАсюль и
подийсаль. — с6нъ1й, прич. стр.
П6диехт1е, с м. мн. Копъ1та на добъ1тъкъ.
Рожковъ! щ& ТИ обкс вл
Съ юнашкъ! жлътъ! алтАнъ!,
Иоднехтге щж ти подковж
Съ юнашнъ! дюкие Ш1аренъ1. 1Лс.
ПоднйзкнЕ,, ешь,— -нйвахъ, гл. свр. отъ
подпизваль. — нйзанъ1й, прич. стр.
Поднйзкамь п подпйзуваяь (да поднй-
жш), гл. д. Обнизвамь нЬчто пзотдолу, по
краища- та.
Та что ми носить той широкъ фустанъ,
Той широкъ фустанъ съ триста клиновъ!,
Ннзанъ подпи;^анъ съ жлътъ! рубии ;
Та что ми носить карпузъ фермене,
Все нарядено, все поднизано,
Все поднизано со махмудии? Шс.
Подцизъ, с. м. Иодмицалкъь
Иоднйкпувамь, гл. уч. отъ подпнкнлк.
Подиикиж, ешь, — лл^лъ, гл. свр. отъ под-
1111Ч1аЯТ>.
Ибдникъ, с м. Копюшникъ, конюшница,
копмриица оборъ ахжръ ; колюшля.
Подинсаль (да подлеех), гл. д. 11од»ос1амь.
Цбдиица, с. ж. 1) Глпнянъ '•слдъ за пече
ше хл'Ьбъ въ него; понца, черепна, чпрен-
Н1а, црТ.пп)а, црьпулт, чрьпул}а ; родъ лат-
ки. За да не, ся чюнять поднпц» тъ1, тр'Ьб-
вало да ся мравять на Кремиш, въ който
день копаать и ирьсть-т* за тЬхъ. Д-Ьдо
6аб,к натиска., .межд,у{ нихъ живо пис-
ка^ нлп: Лрапка ся чекоршгие, арапинъ
ся охолште? Гат. — Подница и вр|.ш-
иикъ. 2) Зиинпкъ, изба подъ кжн^* ; понца.
Иодничка, ум. ж. отъ пбдпнца.
Ибдничя, ум. с}). отъ нодиица.
Цодийчшль (да доднйкнаь, поднйкл вамь),
Поднйчшню
95
Подобр-^вамь
гл. ср. Заничшмь подъ н']&что, навождаися
надъ н^Ьчто, та го заничшмь. Какво под-
ничшшь ?
Подничюше, с. ср. отъ подничтшь.
Подничшрка, с. ж. 1) Конно прави пли
иродава подници. 2) Пачмвра за изтръ1ва-
Н1е иоднпц& ; подничмрикъ.
Подничшрникъ, с. м. ОтрЪбка за бръсаню,
за вдигаию поднпцх; подничмрка.
Цодничюрь, с, м. Който прави или прода-
ва подници.
Поднбва, с. ж. Нова др1Ьха, пр'Ьм'Ьна ; об-
нова. Честита ти поднова^ честитивать
никому, кога ся обл^Ьче въ нов& др1Ь1д..
Да полЬемъ подновл{-тж, да черпишь, та
да честитимъ нов&-та др1ЬхА ; вспрйсЕи-
вать обнбву.
Подновица, ум. ж отъ поднбва ; об-
вбвка.
Подиовкв, йшь, — вйлъ; гл. свр. отъ под-
новшвамь. — в^нъ1й, П2тч. стр.
Подновювамь (да подновш), гл д. 1) По-
правжмь, потягамь нЪчто вехто, та го пра-
вкь като да е ново; подновлять, новйть,
возобновлать, обновлять. 2) Подкачммь
да права, да врьша нЪчто пакъ ; вовоб-
новлять. Иодновихмъг кавгж-тл. — мся,
1) гл. възвр. Ставамь като новъ ; нов'Бть.
2) Ушивамь си нова др'Ьх&, облачгамся въ
НОВ& др*х&. 3) гл. стр Бъ1вамь под-
новенъ.
Подновтваню, с. ср. отъ подновювамь
и подновшвамся.
Поднога, пар. Нанадолнище, навално, низ-
брьдно, нпзбрьдце, низбразно, продолина,
навално, сбрьдно, стръвно, стръмнина; на-
влбвъ, отклбнъ, спускъ, вгбру.
Подножець, ум. м. отъ подцоясь.
Иодиожка, с. ж. Подножь.
Подиожь, жю, с. м. На станъ окаченъ! на
нищелкъ1-тъ1 дъскъ1, на киито стъпи тъ-
качка-та, та движа нищелкъг-тъ! ; поднож-
ка, кракъ, патитръ!, ногалка, настъпалцъ!,
стъпалкъ! ; поднбга, топталка у твацкаго
стана.
Иоднбктпца, с. ж. Болесть отъ помръзна-
ло по крайща'-та на ноктю-то чловЪку.
Коднолъ с. ле. Подземенъ пать, подмолъ
въ 3-то знаиенование.
Подиосинкъ, с. м. М1Ьдиа или друга н^Ь-
каква плочш за служене; послужевникъ,
дпскосъ, табла ; поднбсъ.
Цодиосж, ишь, — снлъ, гл. свр. отъ под-
нбсюпь и иоднасшмь. — сеиъ1й, ггрич.
стр.
ЦодБОСШмь (да поднбсж), гл. д. Начпнамь
да нос* дрЪхА или друго н1Ьчто всмкой
денъ ; иоднасммь. Лодносилъ е и тмък
дрЬхж. — мся, гл. стр. Бъ1вамъ под-
носенъ.
Поднбсшмь (да поднесла); гл. д. Иодна-
сшмь, поднисамь : 1) Занасшмь подъ. Под-
песохь житотю на сушинлх. 2) Прина-
сммь, давамь никому н1Ьчто, каикь го съ
н'Ьчто; подносйть, предлагать. 3) Прпна-
симь, донасжть, приближшвамь ; подвигать.
Поднеси го камъ прозореца. 4) Повла-
чммь, понасммь, отнасшмь, отвличжмь, за-
вличшмь ; уносйть.
Дунавъ си млтенъ протече,
Лененъ! платна повл-бче,
Тьнк& Дафин& поднесе. ЛЬс.
5) За КОКОШК& : снасшиь жица подъ квач-
КА, на пологь, д*то лупи квачкА. Кокоша
ка-та подноси квачклт;^^. —мся, 1) гл.
възвр. Дрьжася на въюоко, на гол^Ьмо ; на-
вдпгамся, въздпгамся, възнасшмся, гордхся,
връчкь, гол^Ьмася, надуваася, коцорамся ;
нестй високо себя, вестйся, величаться,
превозносйться, гордйться, надмеваться,
кичйться, чваннться, ломаться, напи-
щаться. Той ся е поднеслъ.
Дигайся, дигай, старъ1Й староко,
Дигайся и не ся поднастй,
Че ти водимъ сватба. голЪмж. 1Лс.
Марко проси дели Магделинл,
Онъ 1& проси, она ся подноси,
Къ1тк& праща, она му мь враща. Шс.
2) гл. стр. Бъ1вамь поднесенъ.
Поднбсшни}. с. ср. отъ поднбсюмь и
поднбсшмся.
Пбдн'Ь, нар. Кога е денъ; ден*, дьн*, де-
немь ; днеиъ.
Подо6й,ва и подобае, гл. безл. Приличм,
трЪбва ; прилйчествовать, подобаетъ. Не
подобае, не приличи. Подобае ли ви да
приказвате така? првлйчно ли, сл5-
дуетъ ваиъ говорить такъ 2
Подббеиъ, с. м. Црьковно слово : стихъ за
ирпм1Ьръ, по гласа на който ся п'Ьиьтъ и
другъ1-ти подобни стихове ; подббенъ.
Подббие, с. ср. Кога н1Ьчто прилпчш на дру-
го ; прплпка, лика ; подббхе, сходство.
Подббиъхй, — бьнъ и — бенъ, бна, бно,
71р. Что има подобие, прнлпк* съ н'Ьчто,
съ н^Ького, что приличи на н1'>что, ни-
кому ; подббний. — био, нар. Като, как-
то ; подобно.
Подобруваиь, гл. ср. свр. Да добрувамь
малко нЪчто, кжсо вр'Ьмя.
ПодобрКваиь (да подобр1}ш), гл. ср. Ста-
вамь пб-добр^Ь ; оправимся, подобршвамся ;
добр^ть, подобр^ть. Отъ тош цЬръ ми
подобрЬ, станАХъ иб-добр1ц вид'Ьхъ ползл
отъ него. Не му подобрЬ, не ся оправи,
не му понесе, все такъвъ си е.
Подобри
96
Подочй)ваз1Ь
Подобрил, йшь, — рйлъу гл. свр. отъ по-
добршваяь. — р^нтлй, прич. стр,
11одо6р1анаяь (да подоб|11к), гл. д. 1) На-
правюмь н^что, п1^кого да стане иб-добрЪ
отъ колкото е, да отиде иапр^дъ; улуч-
шйть; усоверш^ть. 2) Скаранъ!, които по-
между си не ся, добр'6, сдобрмвамь, поии-
рмвамь, сговарюмь, ир'Ьдвар)амь : иирйть.
— мся, 1) гл. възвр. Ставамь пб-аобр*;
оправгамся, подобр'Ьвамь, замогвамся; улуч-
ш&ться. 2) гл. вз. Сдобршвамъюя, поми-
р>авамъ1ся, 11р1;дваршмъ1ся ; мирйться. На
ли еж братм, подобрихлся. 3) гл. стр.
Бъ1вамь подобренъ ; улучшйться.
11одобртван1«, с. ср. отъ подобрювапь
н подоб твамся.
Подббъ, с. м. Начинъ, способъ, похватъ,
колай ; ббравъ, ианеръ, способъ, средство.
С« ка/авъ подобь, какъ ; какймъ ббра-
8онъ. Съ том подобъ го направихг, по
тою иачонъ, така, т&й ; такймъ ббразомъ.
11одобъ1вамь, гл. д. мн-кр. Добъ1вамь ио-
и'1&кога, отъ вр']&мя на вр1>мя.
Подобъхчно, нар. По добъ1тъка, по живот-
НЪ1-ТЪ1.
Колко здравець по планина,
Толко здрав1е въ тлзи кжщл,
Въ тжзи К&Щ&. въ тлзь дружинж,
По дружин& почловЪчно,
Вамъ здравю подоб-мчно! Шс.
Подобъ1КК, ешь, — бйлъ, гл. д. свр. Да до-
бъ1а малко н1;что.
Подоведж, ешь, — в^дохъ, — в^лъ, гл. д. свр.
Да доведж мялко.
иодоврьшнБ, ишь, — шнлъ, гл. д. свр. Да
доврьша малко ; поконЛть. Подоврьшихь
си работьг-тъг. Да ся тюдоврьшять.
Подозйрамь, гл. д. мн-кр, Дозирамь по
малко или пои']&кога.
Подбйдж, ешь, — дойдбхъ, — дошьлъ, — дош-
ла, гл ср. свр. Да дойдл^ за малко вр^Ьмя.
Подайдете да ся повидимг.
Подбйникъ, с. м. Подойничя.
иодбйипца, с. ж. 1) Овца, крава или дру-
го животно, что ся дои и что подам. 2)
Овца, на коато агня-то е заклано или от-
личено, та ся само дои; мльзница.
Подбйиичл, с. ср. ДЬтя, животно, което
още бозае; бозайничя, кръмачя. кръмил-
ничя, млЪкарчя, мл-Ьченичя, подайничя, су-
калчя, сисалчя, цицейчя ; груднбй младе-
нецъ, живбтное, иитаемое матсрнимъ мо-
локбмъ, молбчниЕЪ, сосунбвъ.
Подойинчшрь, с. м. Овчгарь, който пасе
овци подойници.
Подок^раяь, гл. д. свр. Да докарамь малко
нЪчто
Подбкливъ]й, въ, ва, во, пр. Ср1&1цася въ
и1;сеиь за гъ1здавъ юнавъ :
Събвралисл юнацв,
Все сдноликъ! у лице,
Все руси, все яембавлии.
Все ваклв, все подовливи,
Нсе Стошнова прилика,
У блато иато да плавтть.
11од011е(';к, (^шь, — нбсохъ, — нбсълъ, гл. д.
свр. Да донесл малко.
иодоиисамь, гл. д. мн-кр. Донисамь отъ
вр']^мя на вр1^мя, понякога по малко.
Подопйшиикъ, с. м. Р'Ьмъ1къ, прикованъ
съ два-та си крам на самара и прЬкаранъ
подъ опашк&-т& на добъхчш за да дрьжи
самара да не б^га напр^дъ, когато добъ1чя-
то слиза изъ нанадолнище; подопашница,
запистю, качммилка, палд*мъ, коскунъ;
иахвй, подхвбстникъ, огувье, нашйль-
НИБЪ.
Подоп^11ппица, с. ж. Иодонашникъ.
ПодопрАвнк, ишь, — вилъ, гл. д. свр. Да
доправа още малко.
Подорйвамь (да подорж), гл. д. Ор& подъ
н'Ьчто, та го развалммь ; заоравамь отъ чюж-
до м1Ьсто.
11одор;к, ешь, — рйлъ, гл. свр. отъ подо-
р^вапь. — рйиъ1й, прич. стр.
Цодостркк, ишь, — рилъ, гл. свр. отъ под-
бстришь и подбстрюваяь. — ренъ1й,
прич. стр.
Подбстршль и подбстрювамь (да под-
бстрЕк), гл д.\) Направммь н'Ьчто да ста-
не остро, врьхлисто ; изостршмь, наострммь,
пзшплвамь ; ваострять, обвйстривать. 2)
Давамь н']^кому жилъ1, придавамь му сил<к,
насрьдчювамь го; ободрять, одушевлять,
придавать сйль1, д^ху. —МСЯ, гл. стр.
Бъ1вамь подостренъ. Подострился като
бодь.
Подбстрюню и подбстрюваше, с ср. отъ
подбстрюмь.
ПодосЬтж (да ся), ишь — тился, гл. свр.
отъ подос111цамся.
ПодосЬщаися (да ся подос^тх), гл. възвр.
Дос^щамся, сЬщвмся малко. Лодос-Ьщамся,
какво иска да ми каже»
Подотнустж., ишь, — тилъ, гл. д. свр. Да
ПООТПуСТА.
Никола, море Никола,
Подотпущи ни рФиеиш,
Подотпущи ми петлици,
Далеко да си отл'Ьтаиь. Шс.
Подохбдваиь, подохбдншь и подохоя:-
дамь, гл. ср. мн-кр. Дохождамь 11он'Ько1.1,
дохождамь отъ вр*мя на вр-Ьмя. Лодохож-
дай у насъ да ся виждами пб-чясто.
иодочй)ваз1Ь (да подочюш), гл. д. Поза-
11одочй>ВБ
97
Подпйршиь
чювамь, научвамся яа 1г&что, нъ не още
както требва. Позачюхъ нЪчто^ чюхъ, че
ся приказва за него, нъ не го знаа още
добр*.
Подочюкк, ешь, — чюлъ, гл. свр. отъ по-
дочювамь.
11од01^к, ишь, — дойлъ, гл. д свр. 1) Да
Д01& малко ц1^что, к&со вр1&мя. 2) Да дамь
на д^тя да бозае; да подашмь, да поддоа;
покормйть грудью.
Свекръва Станл прЪкори :
Станице, Стано хубава,
Что си отъ дома денела,
Донела и докарала ? —
Стани си шшлба догшл'^,
Клшаше млжско д*тенце,
Кжпа го, не подои го. ПЬс.
Цодошваяь, гл. д. мнкр. Доа отъ вр-Ьмя
на врЬмя, пон1Ькога.
Иодпадамь (да подпадня;), гл. ср. 1) 11а-
дамь подъ нЬчто. 2) Намирамся подъ, бъ1-
вамь обладацъ ; подпадать.
Подиаданю, с. ср. отъ подпадать.
Подпаднувамь, гл. уч. отъ подпаднж.
Подиадил^^ ешь, — язв,лъ, гл. свр. отъ под-
падамь.
Подаала, с. ж. Когато н1&кой подпали нЬчто,
та стане пожмръ ; поджога.
Лодпалвальи подп4^ювамь(да подпалш),
гл. д. Подпалжмь.
Иодп^ББ, ишь, — лилъ, гл. свр. отъ под-
налшмь и подпалвапь.— ленъ1й, прич.
стр.
Подп^люяь (да подпалБк), гл. д. Подпал-
вамь, турммь на и'Ьчто, подъ н1&что огънь
за да земе да гори; запалвамь, подклаждамь;
подпаливать, поджнгать. Иодпалихъ огь-
м?а, сЪно-то. — мся, гл. стр. и възвр. Бъ1-
вань подпаленъ ; запалжмся; подпалнваться,
поджигаться.
Подиалюню, с. ср. отъ подпйлюмь.
Подпасвамь и подиасувапь (да подпа-
шЕк), гл. д. Опасвамь, запасвшь н'Ьчто
изотдолу ; п дпоясивать. — мся, гл. стр.
и възвр. Бъ1вамь подиасанъ.
ПодпЛсванш и подпасуваню, с. ср. отъ
подпасвапь.
Пбдпаска, с. ж. Влъняна плетена връвь, съ
ковто женъ! си подиасвать др1Ь1Ъ1тъ1.
ПодпашББ, ешь, — пасахъ, гл. свр. отъ
подпасвамь. — паснптлй, прич. стр.
Подпекж, чешь, — пекохъ, — пеклъ, гл. свр.
0Т7 подпичшмь. — печ^нъ1Й, прич. стр.
Подпершеиъ1й, нъ, на, но, прич. стр.
Ср1Ьщася въ еднх п'Ьсень :
Тогай рече кон1а Кулишана :
Леле тебе, Момчиде юначе,
1А не видииь на к&д-Ь да ходнмь,
Та камо ли люге да ти губииь:
Мен'Ь кръ1ла въ1ше подпершенъ!,
Очи ни с& съ катранъ наиазанъ],
А нодз'Ь с& съ гайтаяъ пр1^тягн&тъ1.
Подпечштамь, гл. свр. отъ подпечют-
вамь; подпечатать. — т&иъгй, прич. стр.
подпечатанний.
Подпечштвамь и лодпечштувамь (да
подпечштаиь), гл. д. Удрюмь печштъ подъ
нЪчто; подпечйтивать. — мся, гл. стр. Бъ1-
вамь подпечттанъ ; подпечатнваться.
Подпечютванн) и подпечштуваню, с. ср.
отъ подпечютвамь.
Подпивамся (да ся подпйаь), гл. възр. 1)
Подкачьамь да пи1&, да ся опивань. 2) Напи-
вамся, опивамся ; подпнвйть, подвуликйть.
Подпиваню, с. ср. отъ подпивамся.
Подппкавамь (да подпикавь), гл. ср. Пи-
каа понЪйд-Ь, пон'Ькога. — мся, гл. вгзвр.
1) За ран&, за болк&: разлигавшмся, по-
влачшмся, та не заздравммь скоро. 2) За
соль: начинаиь да овлъгвамь. Соль-та ся
подпикава.
Подпик^ваню, с. ср. отъ подппк&вамся.
иодпиканБ, ешь, — нйлъ, гл. свр. отъ под-
пивй,вамь. — в4пъ1Й, прич. стр.
Подпплвамся и подпйлювамся (да ся
П0ДПЙЛ1Х), гл. възвр. 1) Развъждамся, под-
въждамся, разплодшвамся, умножшвамся, по-
раствамь, Прищкьг-ти ся пюдпилихж. 2)
За растение : дрьво-тю ся е подпилило,
пустнАло е филизъ! изъ коренш на от-
сЬчено-то. 3) За птици : ставаиь младъ ка-
то пиля, подмладшвамся. Когато остарЬ-
ькшь, орли-ти ся к/апали въ еднл лок-
в/К, че отново да ся подпилять.
Подпйлвапю и подпалювапю, с. ср. отъ
подпплвамся.
Подпйл11Б (да ся), ишь, — лился, гл. свр.
отъ подпплвамся.
Подпйрамь (да пбдпр;^), гл. д. 1) Турммь
на нЪчто подпорк* да ся дрьжи ; подкрЪ-
пммь ; подпярать, опирать. Стюборь-ть
щЬлъ да падне, та го тюдчрЬли. Под-
при колата. 2) Давамь никому рлк*,
да ся опре на мень за да ходи, за да ся
изправи ; подкр'&и1амь, подрьжшмь, задрь-
жшмь. Азъ го подпирахъ подь мъгшпиц;а,
а той едвамь пр%ст,?хП}аше. 3) Турммь
подпоркх задъ н^Ьчто да не ся отварм; под-
лоствамь, залоствамь. ЛодпрЬлъ врата-та
съ голЪмъ камьгкъ. 4) Слагамь възъ н1Ьчто,
изправммь; възпирамь, опирань, възпра-
вммь. Подпри го възъ ст^кж-шж. Под-
прЪлъ си главж-тя>.. — мся, 1) гл. възвр.
Кр*п1АСя, дрьжася о н'Ьчто ; опирамся, об-
л'Ьгаися ; опираться, подпираться. Лод-
прЪлся на рамо-то му.
Подпираше
98
Подпл^знж
1^
Тодорка огь оъвъ ся оъбудв,
Монцв-гь! мн люто кльвшше :
Който мя съ прьстенъ удари,
Девять годинъ! да л'Ьжв,
Съсъ сламкл да ся подпира,
ПрФвъ прьстенъ да ся провира. Шс.
2) гл. стр. Бъ1вамь иодпрЪнъ. — Лвь на
него ся подпирамь^ той ии е подпората,
на него ся обд^гамь, на него ся надЪвамь.
Подпйрннн), с. ср. отъ подпйрамь и под-
ийраяся.
11одпйсвахь и подпйсуваиь (да лодпй-
шш), гл. д. 1) Иоша, заппсвань, напис-
вамь подъ н'Ьчто; подпйснвать. 2) Напис-
вамь, записвамь иия-то си подъ и1^что ; под*
пйсивать. Лодписахъ записа. — мся, 1)
гл. възвр. Иодиисвамь инято си н'Ьйд1Ь,
ударммь си пръста подъ нЪчто за да по-
кажа, че го прцимамь и азъ; подпнсь!-
ваться. 2) гл. стр. Бъ1вань подписанъ.
Подписваше и подпйсуваию, с. ср. отъ
подпбсваяь и подпйсвапся.
Подпйсъ, с. м. 1) Написано подъ п^Ьчто ;
подпнсь. 2) Имя-то на и']&кого, написано
отъ самаго-него подъ нЬчто ; подпись. Не
му ся чете подписъ-тъ.
Подпйчюмь (да подпек;к), гл. д. Пек&
опичммь нЬчто изотдоду; подпекйть. — лея,
1) гл. възвр. Запичммся, опичммся, спи-
чмися. 2) гл. стр. Бъ1вамь подпеченъ;
подпекаться. — Тури-пддпечи, тЬстмво
мсгие, което пон1&йд1& раздавать за свято-
го въ нед'Ьл& на 11ятдесятнцц&.
Подпйчтин), с. ср. отъ подпичмшь.
Подпйш!»,, ешь, — пйсалъ, гл. свр. отъ
иодпйсваиь. — пйсанъ1й, прич. стр.
Подпйнк (да ся), ешь, — пйлся, гл. свр.
отъ подпйвался.
Подпладн!^, йшь, — нйлъ, гл. д. свр Да
спр1& добъ1тъкъ иди друго да пладни подъ
нЬчто. Подпладнилъ е овщ-пиг подъ връ-
бъ1-тъ1.
Юнаци подъ лист}€ да скръ1ешь, горо,
Момцв подъ сЬнк^^ да подпладнишь! ГИс.
Подплата, с. ж. Тъкань, кожм, съ коато
ся обличм ВАтр*шне-то на дрЬхх или на
друго н'Ьчто ; подплатка, приплатка, астаръ,
каилама: подклйдва, подббй, подбйвва.
Подилйтица, ум. ж. отъ подплй,та. Аста-
рець.
Подплйтка, с. ж. Подплата.
Подплати, йшь, — тйлъ, гл. свр. отъ йод*
плДщамь. — т6иъ1Й, прич. стр.
Подилй,ха, с. ж. Лодплашванге, уилашван1€,
уплаха, страхуваню.
Подплйшваяь п подпл^шюваль (да под*
плйша^), гл. д. Задавамь страхъ; уплаш-
вамь, изплашвамь, сплашваиь; спугив<чть,
всяугнвать. Лодплашенъ зв-Ьрь трьню
не гляда. — мся, гл. възвр. ■ стр. Уплат-
вамся, изплашнамся, силашвамся, бъ1вамь
подилашенъ; пугйться, спугнваться. Ко-
нк-ти ся подплаи1ихл\.
Подпл^шваше и иодплДшюваше, с. ср.
отъ подпл^шваль п иодплйшвалсн.
Подпл4ш[ЗК, йшь, — шилъ, гл. свр. отъ
подпл&швамь. — ше11Ъ1й, прич. стр.
Подпл&щапь (да подплатж), гл. д. Ио-
кръшамь, обшивамь опако-то на н'1^что съ
тьнъкъ платъ или съ друго какво да е ;
турммь астаръ на н'&что ; капладисвамь ;
подбнвйть, подклАдь1вать, подстбгнвать,
подпушивать, подпушйть. — мся, гл. стр.
Бъ1вамь подплатенъ.
Подилйщаню, с. ср. отъ подпл^щяяь.
Подплс^скамь, гл. свр. отъ подплескваль.
— скаиъ1Й, прич. стр.
Подплбскваль (да подпл^сваиь и да под*
плесн&), гл. д. Подвивамь, сплесккань врь-
ха, краищата, страпъ1-тъ1 на н1Ьчто ; при*
плющивать. — лея, гл. възвр. и стр. Бъ1-
вамь подплесканъ, подплесн&тъ.
Подпл^скваню, с. ср. отъ подплбсвваль.
Подпл^спл^, ешь, — нхлъ, гл. свр отъ
подплбскваль. — и;&тъ1й, прич. стр.
Пбдплееъ, с. м. Възглавниците ся на-
ряждать на подплесъ, сир. полегато.
— ИзлЪзе на подплесъ, излезе на люхъ, не
сполучи, отиде на вЪтьра, изл^^зе на юхъ,
изл']^зв м&текъ ; не удалбсь.
Подплетйчь, с. м. Птица подплетница.
Подпл^тникъ, с. м. Раст. Ьа^пшт риг-
ригегтг, п1Ьтлевъ1 гащи, гюпско цвЬтю.
Подплетница, с. ж. Птица ЛШасгПа 1го-
^1о(И1е5.^ гургулушка, мушитрьнчя, муши-
трьнь, орЪхчя, ор^шко, орЬшковчя, ор^шчя,
подплетачь ; крапйвнивъ.
Подплет^, ешь, — пл^тохъ, — пл^лъ, гл.
свр. отъ подплйталь. — тецъ1й, прич.
стр.
Подплйталь (да подплетх), гл. д. 1) На-
плитамь, заплитамь подъ н1Ьчто ; подпле-
тать. 2) Паплитамь малко, та по него да
гляда другъ да се учи да плете ; заплптамь.
Подпльзваль и подил{>зиуваль (да под-
пльвн&), гл. д. 1) На ледъ или на друго
гладко подлъзгвамь никого, нч1Ьто. 2) Измам-
вамь, излъгваиь, изгабосвамь и'Ького, изнгра-
вамь ; обдувйть, иахлевать, оплетггть. Под-
п^ьзнл1го 1Ю лебеничевм корлх. — лея, гл.
възвр. и стр. Нодлузвамсл, подлъзвамся,
хлузвамся по нЬчто гладко ; бъ1вамь под-
пльзнжтъ. — ЛодпльзнА^ся на ледеч^, опися.
Подпльзвапю и подпльзнуваню, с. ср.
отъ подпльзваль.
Подпльзиж, ешь, — нхлъ, гл. свр. отъ
подпльзваль. — пгтъ1Й, прич. стр.
ПодилКзвамся
99
Подпр']&тван1е
ПодплЪ'звамся (да ся подпл-Бах), гл. вгзвр.
П^'6зжся н1Ькому отъ вр1Ьмя на вр1&мя, по-
н-Ькога.
Подпл'Кзл^ (да ся), ишь, — вился, гл. свр.
отъ подпл-Кзвался.
Пбдполбшка, с. ж. 1) Растении Сагех;
ос<)ка, и 31аскуз ; колесница, трЬва съ
класовъ!; бека, влсеничкч, житница, кла-
сатпца, класатнпца, класица. 2) Птица плд-
пждъкъ.
Подполйгамь (да подпомбгнл^), гл. д. По-
магамь.
Подпом.^ган1е, с. ср. отъ подпопагапь.
Подпомогиж, ешь, — вя^лъ, гл. свр. отъ
подпомйгапь.
Подпора, с ж. Подпорна: 1) Всичко, что
слугува да се подпира, да се кр'6пи, да се
дрьжи н1Ьчто ; подпоръ, подкр^Ьпа, поддръж-
ка ; подпбрка, подставка, подвр-Бпа, кр-Ьпь,
подстр'Блияа, подкбсъ. 2) Помощь, под-
крЪпа, поддръжка, гръбъ, арка ; подпора,
помощь, посбб1е. Той е негова-та под-
пора.
Подпорва, с. ж. Подпора. Довяче пюдпор-
тсьг по здравъ плетъ.
Подпброшка, с. ж. Помагал ка.
Подпорошчя, ум. ср. отъ подпброшка.
Подпоръ, с. м. Подпора въ 1-то знамено-
вание. Ие сьмь ти бащинъ подпоръ, та
ся па мене облЪгашь.
Да бъ1 Милкана глядала
Все такъ1ва като тебе,
Бащинъ бъ1 дворъ заградила
И подаоръ! нарядила,
Тебе бъг, лудо, турила
На мал& врат& долень прагъ,
Кога телци-тъ1 покарамь,
Чехлъ1-тъ1 да си увалгамь,
тебе да гъ1 обръ1Ш1ж. 1Ис.
ПодповБ, йшь, — йлъ, гл. свр. отъ ПОД-
П01авамь. — по^нъ1Й, прич. стр.
Подпошвапь (да подпош), гл. д. Давам ь
никому да ние нЬчто ; напивамь. — мся, гл.
стр. Бъ1вамь подпоенъ.
ПодправкаК, ишь, — вилъ, гл. свр. отъ под-
прйвьамь. — венъ1Й, прич. стр.
иодпрйвтмь (да подправ1к), гл. д. 1)
Поправшмь; поправлять, исправлять. 2)
Направшмъ н1Ьчто да приличи на друго, та
да ся земе направено то, като да е то сжще-
то ; подд^ливать, подводйть. Подправили
му писмо-тю. 3) Потягамь, стягамь, спра-
вшмь.
Б'Ьла ЬАна дворъ! ми метшше,
А Стошнъ си кон1а подправеше. Шс.
— мся, 1) гл. вьзвр. Кривнься, показвамся
пб-другъ, пр^правшмся. Какво ся под-
правшшь като Циганинъ за лобутъ ?
2) гл. стр. Бъ1вамъ подправенъ. Него-
во-тю писмо млечно може да ся под-
прави.
Подпрйвшню, с. ср. отъ подпр&вншь и
подправюлся.
Подпрат;^;, ишь, — тилъ, гл. свр. отъ под-
пращамь. — тенъхй, прич. стр.
Подпращаль (да подпрйтх), гл. д. Тайно
пращамь и1^кого еШцЪ, или за н1^что; под-
сь1лать. Подпраща да пюдучва селяни'
ти да . . . — мся, гл. стр. Бъ1вамъ под-
пратенъ.
Подпрйщаню, с. ср. отъ подпр^щамь.
11одпръ1Пвамь и подпръшквамь (да под-
припнал), гл. ср. Отъ вр1&ия на вр1^мя
пръшкамь по малко пр'1&дъ н1^кого, пр1&дъ
н^что ; подб^Ьгвамь.
Подпръшн^Б, ешь, — нхлъ, гл. свр. отъ
подпръшвамь.
Подпрьдимахйлка, с. ж. Птица н1^каква.
Да ли не е б^Ьлоглзка, или пендупашка ?
Подирьжвамь и подпрьжювамь (да под-
прьхЕ&), гл. д. Опръжвамь изотдолу, из-
отоколо ; запрьжвамъ ; поджаривать. — мся,
гл. стр. Бъ1вамъ подпрьженъ.
Подпр^жванш и подпр^жюванн), с. ср.
отъ подпрьжвамь.
ПодпрьжнБ, ишь, — жилъ, гл. свр. отъ
подпрьжвамь. — жеиъ1й, прич. стр.
Подпрьзйлвамь и подпрьзАлшмь (да под-
прьзалш), гл. д. Тъ1квамь, направшмъ н1&-
что да ся пръзоли ; подпльзвамъ, подлузвамь,
подлъзгвамъ. Иб-добргЬ съ кракъ да ся
подпрьзалишь., а не съ язьгкъ.
ПодпрьзДлванн) и подпрьзйлшню, с ср.
отъ подпрьзйлвамь.
иодпрьзал!^, йшь, — лйлъ, гл. свр. отъ
иодпрьзАлвамь и подпрьзалюмь. — лй-
НЪ1Й, прич, стр.
Подпрьлюваиь (да подпрьлв^), гл д. 1)
Опрьлювамъ н1Ьчто малко и изотдолу. 2)
Опрьлювамъ, поизгаримь. — мся, гл. стр.
Бъ1вамь подпръленъ.
Подпрьл1Я1, ишь, — лилъ, гл. свр отъ под-
прьлювамь. — ленъ1й, прич. стр.
Подпр1^твамь и подпр^Ктнувамь (да под-
пр-Мтн&), гл. д. Засуквамь, възсуквамь,
запрягвамъ, запръчвамь, възпр'Ьтвамь, за-
пр1Ьтваися, упр1Ьтвамь ; засучивать, аасу-
чать, заворачивать, подбирать. ДодпрЪт-
ни си поли-тъг. — мся, 1) гл. възвр.
Усуквамся, възсуквамся, увивамся, наемам-
ся, .заемамся да направа н'Ьчто ; запр^Ьтвам-
ся, възпр1Ьтвамся, оир'Ьтвался ; браться за
что лйбо. Като му ся пюдпрЬтнл, тош
си чясъ го сврьши. 2) гл. стр. Бъ1ваиь
подпрати АТЪ.
Подир-Ктваню и подпр^тнуваню, с. ср.
отъ подир1;твамь и подпр']^тв<1мся.
7»
Подпратих
100
Подр&вшиь
ПОДПр^"^!!!», СШЬ, — ПХЛЪ, ВЛ. Свр. ОТЪ
подирКтвашь. — нжтъ1Й, прг1ч. ппр.
ибдпр!», ешь, — р^лъ, гл. свр. отъ ПОД-
инраяь. — р-Ьимй, прич. стр.
Подпрл^гъ, с. м. Погасъ отъ р1Бмъ1къ идн
отъ друго н'Ьчто за стягана съ него сЬдло,
самаръ на добъ1тъкъ ; поир&гъ, подстягъ,
К01анъ ; подпруга, подс^Ьдбльникъ.
Конт кове гола дервишина,
Плочп клава все кярагрошовъ!,
Клинци рядп все жлътъ! жлътицн,
Дввягв му клава дзанги отъ злато,
ПодпрАгь му клава дв* лютъ1 вмии. Шс.
Иодпржш13Бу яшь, — шилъ, гл. д. свр. Да
тур№ подпр^гь на добъ1тъкъ ; да попр^жа;
подпрухнть.
Бръже си кончя извади,
Сине го сЬдло обсЬдлай,
Съ пьстръ! го смоци подпржши,
Жлътъ! му юздъ1 иадЪни. Шс.
Лодпрячь, с, м. Пиратъ.
Кодп^етж, ишь, — тилъ, гл. д. свр. Да по-
отиустА.
Отсгора грядить Никола,
На Р&К& дрьжить сокола.
Соколъ му л^Ьпо говор»гь :
Никола, джан&мъ Никола,
Тъ1 подаущи ми румени,
Да си отлФтнамь далеко.
Дори въ моминъ! дворовъ!. Шс.
Подпухваиь и подп^хнувамь (да под-
пухна), гл. ср. Издувамся, надувамся, под-
дувамся, отичгамь, бабунгасвамь ; опухать,
напухать, отек^ть, брювгнуть. Подбух-
М/Кля му очи-тъг. Подпухнм ми лице-
то. Ужилила го оса, та подпухн/илъ.
Подпухваннз п подпухиуванн}, с. ср.
отъ подп^хваль.
иодиухнж, ешь, — н21^лъ, гл. свр. отъ под-
п;рхваиь.
Подпухнжло, като с. ср. Издулося, наду-
дося, отевло ; опухоль, вспухлина, вол-
Дйрь.
11одпухнж.1Ъ1Й, лъ, ла, ло, пр. Издутъ1Й,
надутъ1Й, отеклъ1Й; опухлий, вспухлнй,
брювглий.
Подп^шваяь и подпуттиь (да подпу-
Ш1&), гл. ср. Подкадшвамь, подвонмвамь.
1Сой подушилъ, той 1юдпушилъ.
Подп^шваню п подп^шюнм^, с. ср. отъ
подп^шваяь.
иодпушнк, ишь, — шилъ, 1) гл. свр. отъ
подпушваяь и подпушшяь. Да подка-
дж, да подвона. 3) гл. ср. свр. Да под-
кача да иунид ; да запуша, да закад^^.
Огънь-ть подпуши.
Подпъ1тамь, гл. свр. отъ подпъ1твапь,
Да разпъ1тамь, да за11Ъ1тамь, — танъШ.
прич. стр.
иодпъ1Твапь и подптлтувашь (да под-
лйтамь), гл. д. 11ъ1там1. 11он'Ькога и по
малко, пъ1тамь нТ.кого изотдалечь за н^Ьчто;
за11Ъ1твамь, разпъ1твамь ; пъ1тамь за едно
за друго за да го науча. — ися, гл. стр.
Г)Ъ1вамь подпъ1танъ.
Подпънваию и лодпъ1тува111«, с. ср.
отъ подпъ1тваиь.
Подпъпцвапь и иодпънцуваяь (да под-
пйщ&), гл. д. Казвать п подпръ1щва!11ь :
завалшмь съ плетъ, съ насъшъ, за да пр*-
градА водл-т* да не тече ; запъпцвамь,
затлачшвамь, пр'1^ставгамь ; вапрухивать,
аапрух(1ть, опрухивать. — МСЯ, гл. стр.
п вгзвр. Бъ1вамь ноднъпценъ; запъщвнмся.
Подпъ1Щва11Н) и подиънцуваию, с. ср.
отъ П0ДПЪ11ЦВаМЬ.
Подпъ1ЩЛ^, ишь, — щвлъ, гл. св2). отъ под-
пъ1щваяь. — 1це11Ъ1й, 71рич. стр.
Иодпъваяъ (да подпьнх). гл. д. I) Запьк
вамь, затваршмь, закличимь, залоствамь
подлоствамь, подиирамь. Додпьпжхъ вра-
та-та. 2) Захващамь никого, та му ис-
камь усилно нЬчто ; запьнвамь, заппнамь,
запрягамь, запичшмь, нодбпрамь ; ванючить,
кучнться. Иодпънл^ль мя е да му дамь
да чаде. — мся, гл. стр. Бъ1вамь под-
пьнжтъ.
Подпьваню, с. ср. отъ подпьваяь.
Подпьналка, с. ж. На станъ томга-та, съ
коато ся подпира кросно-то, на което си
навива натъкано-то.
Подпьи;^, ешь, — на^лъ, гл. свр. отъ под-
пьвамь. — 11;к^тъ1й, прич. стр.
Подпжтвамся и подпжтувамся (да ся
подп;бт&), гл вьзвр. Тръгамь са н11К*д1Ь ;
уплтвамся. На кл^дЪ си ся подамтиль?
Подпжтваше и подижтуваию, с. ср. отъ
подпжтваяся.
Подил^тж (да ся), йшь, — тйлся, гл. свр.
отъ подпжтвамся.
Подпятж, йшь,— тйлъ, гл. свр. отъ под-
пятшвамь. — т6п'Ь1й, прич. стр.
Подпяттваяь (да подпятж), гл. д. Подвн-
вамь странъ1-тъ1 на обущ« надъ пята тл,
та го направшмь да ся обува и носи като
хлапарь ; стаптмвать ббувь. — мся, гл.
стр Бъ1вамь подпятенъ.
Подпятшваию, с. ср. отъ подпятшвамь.
11одравн1^, йшь, — пйлъ, гл свр. отъ под-
равптвамь. — пбнтлй, прич. стр.
Иодравпшвамь (да подравтх), г.1. д. Рав
на, изравпшвамь нЪчто изотдолу; подрав-
нивать. — мся, гл. стр. Бъ1вамь под-
равненъ.
иодравпшвапю, с. ср. отъ подравшавамь.
Цодравтмь (да подроввь), гл. д. Подро-
вюмь.
Подрагувамь
101
Подруг;^вамь
Подрагувамь, гл. д. свр. Малко да драгувамь.
Иодражтваль (да подражшвк), гл. ср. 1)
Глядамь нЬкой какво прави п какъ го пра-
ви, па и анъ права с&ще-то и по слщиш
подобъ : подражать. 2) Ставамь драгь, рев-
нжся, аресвамся, додражмвамь, вдражмвам-
сн ; нравиться, становнться мйлимъ. То-
ва нЪчто ми тюдражю., поревнА ми ся ;
зта вещь мн* понравилась. — Подра-
жшва, като гл. безл. Поревнувася, арес-
кася, вдражшвася, додражшва; понравит-
ся. Подражшло му пЬчто тю едЬ-кого-си.
иодражшвани), с. ср. отъ подр<аяс1ава91Ь.
ПодраягшББ, ешь, — жшлъ, гл. свр. отъ
подражтвамь.
Цодразбйрж, ешь, — брахъ, гл. свр. отъ
подразбнрамь. Да подразум^а.
Подразбйрамь (да подразберж), гл. д. Под-
разум1^вамь.
11одразд'к11^к, йшь, — лйлъ, гл. д. свр. Да
разд']^л№ на много малкъ! чясти ; подраздЪ-
лять.
Подразнувамь, гл. д. мн-кр. Дразна по-
н'Ькога; подражнивать.
Подразшя;., ишь, — нилъ, гл. д. свр. Да
дразна малко; подразнйть.
11одразум1^вамь (да подразум^^!»}, гл. д.
РазумЪвамь, чтото не е доказано, чтото е
пр'Ьмлъчино; подразбйрамь: подразумЪвать.
Подразум^ванм), с. ср. отъ подразум^-
вамь.
ПодразулЪкк, ешь, — м']^лъ, гл. свр. отъ
подразумКваль. Да подразбера.
Подраи^^саиь, гл. д. свр. Да дранусамь
малко.
Подраиъ1Й, нъ, на, но, прич. стр. отъ
подерж.
Подраний, йшь, — нйлъ, гл. свр. оть под-
раишвамь. Да обрана.
Подрантвамь (да подранш), гл. ср. Ста
вамь рано, .захващамь да врьша нЪчто от-
рано, тръгамь на пать още много рано ;
обранжвамь.
Подрани Раданъ въ четврьтъкъ,
Самъ-си при пашх отиде \
Гавази го с& хванжли,
Оаакъ му рлцЬ врьзали,
На крат ся го извели,
Извели, щ&ть го посЬкжть Шс.
Подрашаваше, с. ср. отъ иодрашаваяь.
Цодр51Скамь, гл. д. свр. Да драскамь малко.
Подраствамь и подрйстувапь (да подра-
стж), гл. ср. Пораствамь до . . . . , съ
растеню достигамь до .... ; подрастать.
Подрастваню п под рйсту ваше, с. ср.
отъ подраствамь.
Подрастж, ешь, — растохъ, — рйсълъ, рАс
ла, гл. свр. отъ подр&стваяь ; подростй.
Подращл;, ешь, — драсвахъ, гл. д. свр. Да
дращ& малко; да подраскамь; поцарапать.
иодрббица, с. ж Дребнъ! работъх; дребу-
сакъ, дребулига. Остало е подребица.
Подрйзаикъ, с. м. Црьковна др-Ьха съ рл-
кавъ1, коато священикъ носи подъ ризл-
т& ; подрйзннБъ.
Подрйиваиь и подрпнувашь (да подрйнх),
гл. д. Поринвамь, очиствамь на добъхтъкъ
д-Ьто стои.
Подрйнваню и подрйнуван1е, с. ср. отъ
подрйивамь.
иодрйпя», ешь, — налъ, гл. свр. отъ под-
рйнвамь. — иатъ1Й, прич. стр.
ПодрйсБань, 1) гл. свр. отъ подрйск-
вамь. Да надрискамь, да удрпскамь. 2) гл.
0. свр. Да драскамь малко, — канъ1й,
прич. стр.
Подрйсввапь и подрйскувамь (да под-
рйсвамь и да подрйщх), гл. д. 1) Дрис-
камь отъ врЪия на вр^ия, пон^Ькога. 2)
Надрисквамь, илдрисквамь. — лея, 1) гл.
възвр. Нздрисквамся въ др'Ьхъ1-тъ1 си ; на-
дрисквамся, удрисквамся. 2) гл. стр. Бъ1-
вамь подрисканъ.
Подрйщж, ешь, — дрйсвахъ, гл. свр. отъ
подрйеБвамь. Малко да дрищх. — дрй-
СБаиъ1й, прич. стр.
11одр6биъ1Й, — бьнъ и — бенъ, бна, бно,
пр. Что е съ всичко потьнко ичказанъ, что
има всичко и до най-дребнъ1-тъ1 н'6чта;
подр66нь1й, обстоятелнь1й. — бно, нар.
Съ всичко потьнко, на длъго и широко, и
съ най-дребнъ1-тъ1 н1Ьчта; подробно, об-
стоятелно.
Подбробйй, йшь, — бйлъ, гл д. свр. Малко
да дроба.
Подроввапь и подровюмь (да подрбвш),
гл. д Подравммь: 1 ) Рова подъ н'Ьчто ;
подкоиавамь, подръхвамь; иодривать. 2)
НЬчто забравено права, рова да ся под-
нови, да ся подкачи изново ; поднииать.
Зачто го подровшшъ, то бшше забора-
вено? — лея, гл. стр. Бъ1вамь подровепъ.
Подрбвваню и подровтше, с. ср. отъ
подронвал ь и подровюль.
Подровкк, ишь, — вилъ, гл свр. отъ под-
роввапь, подровюль и подравшдь.
— веиъ1ц, прич. стр.
Подрбчкк, ншь, — чнлъ, гл. ср. свр. Да
дроча малко ; погулять.
Подруга, с. ж. Комто другува съ н-Ькои;
другачка, другарка, друженка, дружка, по-
сестрима, ераика : подр^^га, пр!ятельвица.
Подругар^^валь, гл. ср. свр. Да другару-
вамь малко; да подругувамь.
Подругувамь, гл. ср. свр. Да другувамь
малко вр1&мя; да подругарувамь.
Подр^гь
102
11одржчпъ1й
Подр/гъ, с. м. Който другува съ н*кого ;
другарь, дружина, побратимъ; товАрнщъ.
Подрукиуваяь н подрУквияь (да подр/к-
нх), гл. ср и д. 11одвъ1квамь. Цодрукнм
й до два^ до три лафа, каза й.
Зададсся дпмна юда,
Та см рукнд и подрукн& :
Ой селяне, ой кметове ! Шс.
Подр^кнж, ешь,— наьлъ, гл. свр. отъ ПОД-
РуКИуВАЯЬ. Да 110ДВЪ1КНЛ&.
Подрумнчя, с. ср. Раст. Ма{г1сапа ска-
пютШа, болпвачь, б1Ь1еочь, б-Ьлъ-попокъ,
врьти-поиъ, лайкучка, лай-лай-кучка, поиа-
днйка, иоиадпчя, иопадию, рамонъ, р;!&моиъ,
лмАМИда; роийшка.
Подружувамь, гл. ср. свр. Да друмувамь
малко вр'Ьня ; да поп&тувамь.
Подрупчшнка, с. м Кошто с1^дв по дру-
мища-та, по п&тища-та.
А юнакъ й отговарш:
Е невесто, подруичшнко,
Ако кон1а не познавашь,
Баре мене не познавашь? ЛЪс.
'Подрумъ, с. м. Т. Бодрумъ, земникъ, под-
земникъ. Затворилъ бшше дЬвойчято въ
кЬкой тюдрумь.
иодр;^саль, гл. д. свр. Да друсамь малко.
Подрускамь, гл. д. свр. Да друскамь малко.
Подр^чвамь и подр^чювамь (да подр^-
чтиь), гл. д. Подхапвамь, ммь подручшкъ ;
зйвтракать.
Подручюкъ и иодр;^чькъ, с. м. Хапваню
утрпнл малко нЬчто ; подхапъкъ, кафалтиш;
вйвтракъ, вавусва.
НамЪрихмъ! злаго чорбаджнт :
Ручькъ сташк, подручькъ не нъ1 дава,
06'Ьдъ стан&, ручькъ не нъ1 дава
Вечеръ стан&, обЪдъ не нъ1 дава ! Шс.
Подручюиь, гл. свр. отъ подручвамь.
Подръ1ва]1Ь (да подрйвк), гл. д. Ръ11&
подъ и']^что ; подкопавамь ; подривйть. —
ися, гл. стр. Бътвамь подрънъ.
Подръ1ван1е, с. ср. отъ иодръ1вамь.
Подръ1тва][ь и подръ1тнувамь (да под-
рйтнх), гл. д. Ръ1тамь нЪчто изотдолу.
Той гь1 съ кракъ подръ1тва,
Че гъ1 навънъ избута. 1Ис.
Подръ1Тван1е и подръ1тнуван1«, с. ср.
отъ подръ1твамь.
Подръннж, ешь — вхлъ, гл. свр отъ под-
рънваиь. — нжтъ1й, прич. стр.
Подръ11К, ешь, — рйлъ, гл. свр. отъ под-
ръхвапь. Да подкопай. — ръ1ТЪ1й, прич.
стр
Подрьв^, ншь, — вйлъ, гл. д. свр. Да
дрьва малко; да побиа, да побъхтя^.
Подрьв!^ (да ся), йшь; — вйлся, гл. вгзвр.
свр. Да стан& като дрьво, та да не мога
да ся поклати ; да ся вдрьвш, да ся сдрь-
ва, да ся под&бл ; одсрсвян^ть.
иодрЬгнЖ) ешь, — налъ, гл. д. свр Да
дрьг11л& малко н^что.
иодрьдбркь, ишь, — рнлъу гл. д. свр. Да
дрьдора малко ; да побъбра ; поболтйть.
ПодрьжI^^;, йшь, — хшлъ, гл. д. свр. Да
дрьжиь малко вр-Ьмя ; подержбть. Подрьжь
ми копеля-то, да ся 1ЮсмЬ1» на тжзи
курв;^ — Ж1а11Ъ1Й, прич. стр.
Подр{>замь, гл. д. свр. Да дрьзамь малко ;
да подрьцамь.
подр^ЛI^Б, (да ся), ишь, — лвлся, гл. възвр.
свр. Да ся дрьл№ малко.
Подр{>нкамь, гл. д. свр. Да дрьнкамь мал-
ко ; да побрьнкамь ; побряцйть.
Подр^нквапь и иодрьнкувамь, гл. д.
мп-кр. Дрьнкамь пон1^кога ; побрявивать.
иодрьнч1Ж, гл. д. свр. Да дрьнча малко.
Подр^пашь, гл. д. свр. Да дрьпамь малко ;
да подрьпинамь ; подергать.
Подр^пвамъ и подрьпувамь, гл. д. мн-
кр. Дрьпамь отъ вр1&мя на вр)'>мя, 11он'Ькога ;
подергивать.
Подрьпинамь, гл. д. свр. Да дрьппнамь
малко ; да подрьпамь.
Подр{>пнЛ1,, ешь, — нхлъ, гл. д. свр. Да
дрьпи^^ малко.
Подрьст;^, йшь, — тйлъ, гл. д. свр. Да
дрьстА малко.
Подрьцамь, гл. д свр. Да дрьцамь малко ;
да подрьзамь.
ПодрЪяснк, ешь, — р^аахъ, гл. свр. отъ
лодр^звашь. — р11занъ1й, прич стр.
Подр'1^зва]1ь и подр11зувапь (да подр1-
жвб), гл. д. 1) Отр^Ьзвамь на н1Ьчто отъ
долнпй му край, орЪзвамь на и'1^что долни-
тъ1 краища ; обр1^звамь, арашладпсвамь ;
подр'Б8Ь1вать, обр$8Ь1вать. Подр-Ьзахъ пче-
ли-тьг. 2) Р'Вж№, сЬк* долне-то на н^Ьчто ;
подсичшмь ; подтесивать. 3) Изострювамь,
подострювамь ; очйнивать. ПодрЬзахг си
молифа, перо-то. — ися, гл. стр. Бъ1-
вамь подрЬзаиъ.
ПодрЪ'званн) и подрЪ^зуванн), с. ср. отъ
подр^^зваиь.
Подр^ашл^, ешь, — яхлъ, гл. ср. свр. Да
др1^мнл& малко.
11одр11']11НБ, ешь, — иалъ, гл. ср. свр. Да
др1Бм1& малко вр^мя
Подржчникъ, с. м. Който е подъ власть-т*,
подъ вол№-т& на другъ]го ; подручвивъ,
пбдданний.
Подр^;чнъ1й, — чьнъ и — ченъ, чна, чно,
пр. Что ся намира подъ ржкА-т*, подъ
власть-ТА, подъ волкь-тж на н'Ького ; под-
РУЧНЬ1Й, П0ДВ%Д0ИСТВеНЯЬ1Й, В'&Д0МЬ1Й,
подчинбвний.
Подрядж
103
Пбдсковъ
Подрядж, йшь, — дялъ, гл. свр. отъ под-
ряждамь. — д6нъ1й, прич. стр.
Иодряждамь (да подрядж), гл. д. Турюмь
въ ряд* на другъ1-тъ1 ; наряждамь, вряж-
дамь. — мся, гл. вьзвр. 1) Сполучвамь
рядъ за Н1&ЧТ0, намирамь врМя ; вряждам-
ся ; находйть очередь, добйться бчереди.
Едвамь ся подрядихъ да си палЪш
вод/К. 2) Сдобъ1вамся съ възможность ;
вряждамся ; получйть возмбжность. Яе
могм ся подрядм. да си направш. дрЬха.
Иодряжданю, с. ср. отъ подряждамь и
подряждамся.
Подрясникъ, с. м. Др'Ьха, коььто духовни
лица носять подъ рясж-тл.
Подрясж, йшь, — сйлъ, гл. свр отъ под-
ряствамь. — с6нъ1й, прич. стр.
Подрясшвамь (да подрясж), гл. д. Ту-
р}амь рясъ! 110 долни-тъ1 краища на н1Ьчто,
обшивамь съ рясъ1.
Изкова л ми гердана ? —
Изковахъ ти го, взковахъ,
Врядъ коемджии обидохъ,
Таквъ! каменци не найдохъ,
Да ти гердана подрясж,
Подрясл, лудо, поднижж П-Ъе.
Купи ми менЬ, бре Христо,
За десять гроша мониста
Да си направа герданчя
Да го подрясд. алтлнъ! П-Ъс.
Руна пасе сиво стадо
По Пирина по планина
Съ братово си м&жско д^тя.
Овенъ има четророга,
1АЛЖ.ЦИ му подрясила,
Роговъ! му оковала,
Ногъ1 му е позлатнла. Д-Ьс.
Подсйчтмь (да подсЬкж), гл. д. Подси-
чшмь.
Подсбрькамь, гл. д свр Да сбрькамь, да
нодгониь, да погнл, да потира. На моста
го подсбрькахл.
Подсвйрвамь и подсвйрнувапь (да под-
свирна), гл. ср. 1) Свира пон1Ькога, сви-
ра нМд^Ь отдалечь; подсвйстивать. 2)
Свира н'Ькому да го осм1Ьа ; освйстивать.
ИЬкой му подсвирнжлъ и той ся за-
срамилъ и млъкнмлъ.
Подсвйрнл;., ешь, — нжлъ, гл. свр отъ
подсвйрвапь.
Цодсв-Кщиикъ, с. м Жел1Ьзна или друга
н'Ькаква направа като столчя за нам'1^щан1е
въ неа св1Ьщь ; св1Ьщникъ, шанданъ ; под-
СВ'БЧНИКЪ, св^щникъ.
Подсгл^вница, с. м. Подглавница.
Подсббкк, йшь, — билъ, гл. свр. отъ под-
себтвапь. — 6енъ1Й, прич. стр.
Подсебшвамь и подс^бвамь (да подсе-
бш), гл. д. Направммь н^Ьчто чюждо да
стане мое ; обсебшвамь, прпсвошвамь, усвот-
вамь, засвошвамь ; освоивать, присвби-
вать, отжйливать. — МСЯ, гл. стр. Бъ1-
вамь подсебенъ.
Подсебшваню и подсббваню, с. ср. отъ
подсебшвашь.
Подсйчшмь (да подсЬвж), гл. д. Подса-
чшмь : 1) СЬкх н'Ьчто изотдолу ; подр1Ьз-
вамь : подрЪаивать, лодсЬкйть, подру-
бать, подкаливать, подтесьхвать. ПодсЪ-
че дрьво-то въ коренкг.
И излезе Мирче по малечекъ,
И му кладе три младъ! берберъ!,
Му избричи косж. до поюса,
Му подсЪче клФпкъ! ластовнчкъ!. П-Ье.
2} СЬкх н1Ьчто малко отгор'Ь ; засичюмь ;
надрубать, надсЬкать, надтяпивать. 3)
Разлютжвамь кожа-т* на н'Ькое м-Ьсто на
т'Ьло-то, та ся зачрьвгава тш и смади; за-
сичммь, подсмлдшвамь. — мся, 1) гл. вьзвр.
За кожа-тА на т'Ьло-то : разлютмвамся отъ
н*что, та ся зачрьвтваиь и смадх ; под
смхджвамся, засичимся ; пр'Ьть, перепр'Ь-
вать. ПодсЪчеся междл1 прьстк-то. 2)
Само въ свр. видъ : тюдсЬкохя. ми ся кра-
ка-та, отъ страхъ или отъ друго н'Ьчто
изгубихл силА-тж си, не могАть да ся дви-
жять ; подсФвлисъ нбги. 3) гл. стр. Бъ1-
вамь подс']^ченъ.
Нодсйчюнн), с. ср. отъ подсйчюмь и
подсйчюмся.
Иодскйчюмь (подсвбквамь, да подскбкнж,
подсЕбвнувамь, да подсЕбчнь), гл. ср.
Скачммь нагор* ; скачммь отъ вр^мя навр1Ь-
мя ; съ скачмнк врьва ; подскавивать,
подпрйгивать, вспрйгивать, вскакивать.
Додскокн/а до тована ; подскочйть, под-
пригн^ть до потолка. Подскачш на
единъ кракъ. Рано пиля рано п-Ье, ако
не пЪе, то баре подскачш. Скокн/а Де
рушшнъ, подскокнж, всичкл-тл^ земш.
потрьси.
Сто1анъ байр1акъ забива,
На врьха сйЬш> покачи.
Който си тропномь поскочи,
Сабж-тл да си отвачн.
Той ще въйвода да стане. 11%с.
Подскй^чтню, с ср. отъ подскй.ч1амь.
Подскбввамь, гл. мн-кр. отъ подскй-
чюмь.
Подскбкнувамь, гл. уч. отъ подскбкнл:.
Подскбки^, ешь, — нжлъ, гл. ед-кр. отъ
подск^чшмь.
Пбдскокъ, с м. Подскачшню, скокъ ; под-
свбкъ, вскокъ, прижбвъ. Юнашкий под-
скокъ. — На подскокъ, като да подскокне,
готовъ да скокне, да стане.
Подскбчнк
104
Подст&вва
Не бойся, стръжо, не плачи,
Не тш е Сто1анъ умрЪио :
НодвФ гь1 му сл ва подскокъ,
Ржц*-тъ1 му сл ва пр*грабъ,
Очи-гь1 му СА ва поглядъ. Шс,
Подскбчнк, ишь,— пнлъ, гл свр. огь под-
скЛчтхь; подскочнть.
ПодслАда, с. ж. НЬчто С1адко за подслаж-
дан№.
Подсладж, йшь,— днлъ, гл. свр. отъ под-
слйждахь и подсладтваиь. — дбнъ1й,
прич. стр.
Подсл&ждахь и подсладшвамь (да под-
сладж), гл. д. 1) Тур1амь на иЬчто медъ,
шекеръ, та да стане сладко ; ублажмвамь ;
8асл]1щиватЬ) насл<1щивать, ослащать, под-
слащ^ть. 2) Облизваися и'Ькому отср1&Щ1К
съ н^что. — мся, гл. стр. Бъ1вамь под-
сладенъ.
ПодслЛжданю и подсладшваню, с. ср.
отъ поделАждамь.
ПодслАншяь (да подслонш), гл д. Подсло-
нмвамь, турммь нЬчто на подслонъ, на су-
шинл^. НЬма д% да си подслони главм-
тл. — ися, гл. вгзвр. Отивамь, скръ1вамся
на подслонъ, на сушин^, подъ покръ1въ.
НЬма дЬ да ся тюдслони.
Подсл&ншню, с. ср. отъ подсл&ншмь в
подсл&вшлся.
Подслбна, с. ж. Подслонъ.
Подслбнець, ум. м. отъ пбдслбнъ.
Пбдслбнъ, с. м. Прпкръ1то м*сто, м1Ьсто на
завЬтъ, д'Ьто добъ1тъкъ може да ся подсло-
ни, да ся скръ1е отъ дъждъ и сн'Ьгъ ; под-
слона, слонъ, заЕлонъ, сайвантъ ; нав'&съ.
П0ДСЛ0П1^Б, ЙШЬ, — нйлъ, гл. свр. отъ ПОД-
сл&нтпь и подслошавамь. — нбнъ1й,
прич. стр.
иодслоншваль (да подслонш), гл. д. Под-
сланмнь.
иодсл^швамь и поделушювань (да под-
слушшиь), гл. д. Скрьпиемь, безъ да мя
виждать, слушммь, какво си приказвать,
какво правять н1&кои ; подсл^шивать. —
мся, гл. стр. Бъхвань подслушмнъ.
Подсл^шванн) и подсл^шюван1е, с. ср.
отъ подсл^швамь.
Подслушшпь, гл. свр. отъ подслушвамь ;
подсл]^шать. — Ш1аиъ1й, прич. стр.
Подсл'Ьдж, йшь, — дйлъ, гл. свр. отъ по-
сл^Ьдювамь. Да посл']&д2ь. — дбнъ1Й, прич.
стр.
Подсл'Ьд1авамь (да подсл'Ьдж), гл. д. СЛ-
д&, врьва сл1&дъ н'1&кого да вид&, К2Д'1& ще
иде, какво ще прави. Отишьль да ся
крьге, а той го подслЬди^ъ. — мся, гл.
въавр. Бъ1вамь подсл']&денъ.
Подсмйвамся (да ся подсмКвк), гл. о6. 1)
С||'Ь|&ся тихо и полека ; усиихваися, хъь
Л№СЯ ; ус11'Ъх<1ться, улибяться, осклаб-
лйться. Лодсмивамся подъ муспшкъ. 2)
СмЪмься н'11Кому, »инамь го на С1!1;хъ, по-
дигракамся съ н1^кого ; присмиваися ; под-
си^нвать, подсм-Инваться. Додсм-Ьпглася
коза-та иа овцл\-т,у,, че й видЬла зад-
ника. ПодсмЬчалася кука на криво
дрьво.
иодсмиванм), с. ср. отъ подсмйвпмся.
Подсмихъ, с. м. Подсм^хъ.
Подсмрькамъ (да подси|»ькн&), гл. ср.
Подсмрьчммь.
Подсмр^кнуваиь, гл. уч. отъ 110дсмр{>К11л;.
Подслр(>киж, ешь, — нхлъ, гл. свр. отъ
подсирьчтиь.
Подсмрьчшмь (да подсмрькнх), гл. ср.
Подсмрькамь : 1) Смрькамь, смрьча отъ
вр'Ьмя на врЪмя. Какво ^юдсмрьчшшь, да
п-Ьмать х^гЬма 1 2) Стои н'Ьйд'Ь безъ ра-
бота, та з1Ьоамь ; стрьча. Стига си под-
смрьч'>алъ па студа., приберися въ кх,-
щи. — Подсмрьчш да ся изкусни врЪмя-
тю; така казвать никому, кога му тече
носътъ, та чясто подсмрьчм.
Подсир^чшпн), с. ср. отъ 110ДСМр{>Ч1аМЬ.
Пбдсм-Ьхъ, с. м. Кога ся нЬкой подсмива
н'Ькому; подсмивъ, подсмихъ, присм^хъ ;
насм'%шка. На тюдсжЬхъ ; въ насм'%шку.
Подсм^кк, (да ся), ешь, — си^шлся, гл. свр.
отъ подсмйвамся.
Подсмл^дж, йшь, — дйлъ, гл. свр. отъ под-
смждтвамь. — дбнъ1й, прич. стр.
Подсм^БДШвамь (да подсихд;к), гл. д. Раз-
лютмвамь кожа-тх на н^кое м'Ьсто на т^Ь-
ло-то, та ся зачрьвмва тш и смжди ; под-
сичммь, засичимь. — мся, гл. възвр За
кожж-тА на гЬло то : разлютмвамся отъ
н*что, та ся зачрьвмвамь и смхдж ; осмхд-
вамся, подсичммся, засичммся, запарвамся ;
пр^Ьть, перепр'Ьв{1ть. ДЪтя-то ся е под-
смждило въ слабинш-тьг ; пр-бютъ п^хн
у д'Ьтятя. Додсммдено ; пр'Ьль.
Подсмждшваню, с. ср. отъ подсм^дш-
вамь и подсмл^дшвамся.
Подсбпнж, ешь, — Н2лъ, гл. д. свр. Да
съпнж, да спр^пнж. Да ся тюдсопн;^,., да
ся съпн;ь, да ся сир'1пн&, да ся ир'Ьиьн&.
Леле мале, мила пале,
Ка си пойдохъ по друмовъ!,
Подауав&хся, подсопн&хся,
Подсопн&хся, ухал1ахся. ТИс.
Подср^двамся (да ся подсрьдх), гл. възвр.
Срьд&ся пон1^кога по малко ; разсрьдвамся.
Подсрьдл; (да ся), ишь, — дился, гл. свр.
отъ подср1двамся. Да ся разсрьдж.
Подст4вка, с. ж. 1) Подставено, подложено
подъ и'Ьчто да го дрьжи, да го крЪпи ; под-
Подстйвъ
105
ПодсЪ^дамь
пора ; подставка, подабрка, подкбсъ. 2)
Аналсгъ!, иалогъ! ; аналопй, нялбй.
Подст^въ, с. м. Направа отъ грядъ! и дъ
скъ1 да ся качва н1*йд1^ да ся гради, да ся
работи, да ся маже; скелш; лЪса, под-
мбстки.
ПодстА,вкк, ишь, — вилъ, гл. свр. отъ под-
стДвшмь. — венъ1й, прич. стр.
Подстй,вн1МЬ (да подставж), гл. д. Ту-
римь, поставшмь подъ н'Ьчто; подла гамь ;
подставлять. — мся, гл. стр. Бъюамь
подставенъ.
ПОДСТАВЮНМ, С. Ср. отъ П0ДСТЙ,В1а]!1Ь.
Подстй,нж, ешь, — в;клъ, гл. ср. свр. Да
станА малко; да постанх.
ПодстАрюмь (да подстбрвь), гл. д. Под-
сторвамь.
Подстбрвамь и подстбрювамь (да под-
стбрш), гл. д. Подстарммь, подструвамь,
подбуждамь, подбутвамь, подшишквамь ; под-
стрекать, уговаривать. — МСЯ, гл. стр.
Бъ1вамь подсторенъ.
иодстбрваню и подстбрюванн), с. ср.
отъ подстбрвамь.
Цодстбркк, ишь, — рилъ, гл. свр. отъ под-
стбрвамь и подстйрюмь. — ренъ1й,
прич. стр
Подстрйнкъ!, с. ж мп. Дъскъ1-тъ1, съ кои-
то е обградена чотурл-тх въ валшвицж.
Подстригйчь, с. м. Добъхтъкъ съ подстри-
жен/Ь КОЗИНА.
Подстригвамь и подстрйгувамь (да под-
стрига), гл. д Остригвамь изотоколо; под-
бричвамь, подбрьсвамь ; подбривать. — мся,
гл. стр. Бъ1вамь подстриганъ.
Подстригвана и подстрйгуван1е, с. ср.
отъ подстригвамь.
Подстригж., жешь, — стрйгохъ, — стрйгълъ,
гл. свр. отъ подстригвамь. — стриже-
иъ1й, прич. стр.
Подструвамь, гл. д. Подсторвамь.
Подстр^ваню, с ср. отъ подструвамь.
Подстригвамь и подстръжюмь (да под-
стръжвь), гл д. Стръжж, остръгвамь н1Ь-
что изотдолу ; подскабливать.
ПодстръжНБ, ешь, — стръгахъ, гл. свр. отъ
подстръгвамь и подстръжюмь.
Подстр'Кха, с. ж. М*сто около клща по-
край ст*нж ТА подъ стр'ЬхА-ТА ; пбдстрЪха.
Подст^квамь и подст^кнувамь (да под-
стъЕнх.), гл. д. Стъквамь, прибирамь глав-
ни-тъ1 на огънь да гори; потъ1камь, подтъх-
камь. Който ще гаси огънча, да го пе
подстъква.
Подстъкнж, ешь, — нлклъ, гл. свр. отъ под-
стъквамь. — и^тъ1й, прич. стр.
ПодстжпнБ, ишь, — пилъ, гл. свр. отъ под-
стжптмь. — пенъ1й, прич. стр.
Подстжпюмь и подстжпвамь (да подстх-
п1зь), гл. ср. и д. 1) Стапммь полека-ле-
ка и врьва къмъ нЪчто. 2) СтАп»амь надъ
н'Ьчто ; застАпммь, настлпшмь. 3) Подва-
лшмь, подбирамь, .чакачшмь. Додстл^гихъ
го да го биьа.
Подстжптнн) и подстжпвашс, с. ср. отъ
подстжпшмь.
Пбдстягъ, с. м Подпржгъ. Стягпи кома
съ дванадесять подстязи.
Подсмпвамь и подсъшувамь (да подсй-
пж), гл. д. Съ сътваню притурммь ; прп-
съ1пвамь; съшвамь отъ вр-Ьмя на вр-Ьмя;
подсипать. Лодсипахъ пищови пгги., тур-
нжхъ имъ подсъшъ.
Подсъхпваню и подсъшуванн?, с. ср.
отъ подсъшвамь.
П6дсъ1пъ, с. м. 1) М-Ьето на пищовъ, на
пушкА подъ бръчака, д-Ьто подсъшвать мал-
ко барутъ, та, като ся щракне бръзакъ-тъ,
искръ! тъ1 да запалять том барутъ п нуш-
ка-та да гръмне ; азлжкъ, фалм ; полка.
Иодсипъ на топъ ; запалъ. 2) Барутъ тъ
колкото ся подсътва на подсъта ; затрав-
ка. Подсьтъ тъ е овлъгнл^.чъ, та го про-
мени.
Подсипж,, ешь, — палъ, гл. свр. отъ ПОД-
съшвамь. — панъ1й, прич. стр.
Подсъ1рвамь и подсъ1р1овамь (да подсй-
рнь), гл. д. Турммь на мл'Ько съ1рище
да стане насъ1реие; створаживать. — мся,
гл. стр, Бъ1вамь подсътренъ; створажи-
ваться, сверть1ваться. МлЪко-то не мо-
жш да ся подсъгри.
Подсъхрваию и подсйрюваню, с. ср.
отъ подсъ]рвамь.
Подсъ1р1Ж, ишь, — рилъ, гл. свр. отъ под-
съ1рвамь. — реиъ1й, прич. стр.
ПодсВвамь (да подсФш), гл. д. 1) ОтсЬ-
вамь. 2) ПосЬвамь — мся, гл. стр 1)
Отс^Ьвамся. 2) Пос1Ьвамся.
ПодсМвашс, с. ср. отъ подс^вамь.
Подс^вкъ!, с. ж. мн. Чтото остава въ си-
то-то, кога ся сЬе брашно ; тръщи ; бтруби.
ПбдсЬвъ, с. м. Колкото е потребно за едно
подс^ваще.
Врьви, врьви, мил на була,
И да додешь, мФсто имашь :
Тъ1, като си брашно дала,
По подсЬвъ си наддавала. П-^с.
Подс^дамь и подсКдвамь (да подсМднх),
гл. д. п ср. I) С11дамь нодъ нЪчто. 2) С*-
дамь близо до н-Ьчто ; подс-Ьдать. 3) С1Ь-
дамь надъ нЪчто; зас11дамь. 4) П^^дамь да
сврьша н^Ьчто; зал1Ьгамь, подл1Ьгамь. Дод-
сЪдн». му и въ два дни го сврьгии. — мся,
гл. стр. Бъ1ваиь подс']&диАтъ. «^
Подо11дан1в
106
Под;^пчнк
Подс-Кданю и подсКдваню, с. ср. отъ
поде К дам ь.
ПодгЬдлЛнамь (да подс*длА»), гл. д. Ту-
рммь С11ДЛ0 на добънъкъ ; ос^длавамь, об-
(^Ьд^авамь ; ос^длмвать.
Да ми станить утро во нсдЬлл,
Да обл*чщть гуял кабанииж,
Да подсЛдлать конт со мутафа,
Да ся сторить гол'Ьма тептил1а
И да дойдить >о рамнъ! дворовъь Я*с.
— нея, гл. стр. Г)Ъ1вамь подсТ^дланъ ; осЬд-
лавамся, обсЬдаавамся : осКдлнваться.
иодсЬдлАваню, с. ср. отъ подсЬдлЛвамь.
ПодсЬдлАкь, ешь,— лАлъ, гл. свр. отъ под-
сЬдлДвамь. — лА1П.1Й, пргт. стр.
ПодсЪднуваиь, гл уч. отъ подс^диж.
ИОДС^ДНЖ, ешь, — нхлъ, гл свр. отъ ПОД-
сФдваиь и подс11даиь,— 11Ж,тъ1Й, прич.
стр.
ПбдсЬкъ, с. м. Шсго на дрьво, на друго
нЪчто, д^то е подсЬчено, засЬчено ; засЪкъ ;
подрубъ.
ПодсЬкж п подсЬчйк, чбшь, — с^кохъ, —
с^кълъ, гл. свр. отъ подсичтль и под-
сачшяь. — с*ченъ1й, прич. стр. Отъ
коугапо страм/а дрьво-то е подсЪчено, на
камъ кеал пада. Отъ калъ тюдсЬчено па
крака-гш между прьстюто; цйпкн.
11одс11Нваися и подс1Кн1аися (да ся под-
с-Ьнш), гл. възвр. Запирамся на сЬнкж,
скръ1вамся подъ с1Ьнка.
Подс^нваню и подсКнюню, с. ср. отъ
подсКнвамся.
ПодсКнкь (да ся), ншь, — нился, гл. свр.
отъ подсКнвамся и подс11И1амся.
Подс*тж, вшь, — тилъ, гл. свр. отъ ПОД-
сКщамь.— тенъ1Й, прич. стр.
Подс1;ч6иъ1й, прич. стр. в. подсЬкж.
ПодеЬщамь (да подс^тх), гл. д Докарвамь
нЪкому нЪчто на умъ, накарвамь го, напра-
вим!, го да ся сЬти за н1Ьчто, да му дойде
на умъ ; наиомнммь, припомнммь, науми-
вамь, догов'Ьствамь, подмъюлювамь, подка-
ншмь ; напоиинйть, напймятивать, ваме-
кАтЪу подсвйзивать, припоиинйть. — МСЯ,
1) гл. възвр. Дохожда ми на умъ за н^Ьчто;
договЪствамся, подмъюлювамся, подканммся;
догадмваться. 2) гл стр. Бъ1вамь подс1Ь-
тенъ.
11одс%щаи1е, с. ср. отъ подсКщаяь и
подс^Кщался.
ПодсКнБ, ешь, — с^юлъ, гл. свр. отъ под-
с^^вапь. — С'Ь1апъ1Й и — сЪтмй, прич.
стр.
Подтврьдж, йшь, — днлъ, гл. свр. отъ под-
тврьдшвамь и подтврьждАвамь. — д6-
НЪ1Й, прич. стр.
По;1^врьдшвапь и подтврьжд&ваиь (да
подтврьдж), гл. д. Казвамь за н'1что, че
е така ; потврьдмвамь, подкр'Ьин1НЬ ; под-
твсржд|1ть.
Подтврьдшваню и подтврьжд&вашс, с.
ср отъ подтврьдтвапь.
Подтръкол11к, йть, — лйлъ, гл. д. свр. Съ
тръкалшню да закарамь подъ нЪчто; под-
катДть, подкатнть.
ибдтр1шъ, с. м. Подслонъ подъ тр^Ьма, иодъ
одъра на кжщ* пр-Ьдъ оборъ ; прустъ.
Подтушвамся и подт^чиговаясн (да ся
подту1ин&), гл възвр. Иодпльзвамся.
Подтушаж (да ся), ешь, — нл&лся, гл. свр.
отъ подтушвамся.
ПодтмкЛчь, с. м. Който иодтъ1Ква. Под-
тъгкачш глава не боли.
Подтъ1Квамь и подттлкнувамь (да под-
тъшпж), гл. д. 1) Съ тъ1кан1€ изотдолу
накарвамь да врьви ; подтйлкивать. 2) На-
тъ1квамь, затъ1квамь подъ н'Ьчто ; подтйл-
кивать. 3) Потъ1камь. — мся, гл. стр.
Бъ1ВаМЬ П0ДТЪ1КНХТЪ.
Подтъхкваню и подтъ1кнуван1е, с. ср.
отъ подтъпсвамь.
11одтъ1КНЖ,, ешь, — нзблъ, гл. свр. отъ под-
тъ1Бвамь. — нжтъгй, прич. стр.
Под;^вамся (да ся подуок), гл. възвр. На-
дувамся, нздувамс , подпухвамь, шюпвамь,
кабардисвамь, бабунмсвамь, поддувамся ;
распухАть. Подухва ми ся ржцЬ-тъг.
Подуваню, с. ср. отъ подувамся.
Подукуидйшкк, ешь, — дйсахъ, гл. д. свр.
Да дукундишкь малко н^что.
11од;^ламь, гл. свр. отъ под^мвамь. — ма-
ПЪ1Й, прич. стр.
Под^мвамь и подумувамь (да подуиамь),
гл д. 1) Думамь малко, понякога. 2) Каз-
вамь н1Ькоа и друг* дум.1^ ; поговорвамь,
похоратшвамь ; поговорйть. Подумай му
и тьг за Ш/Кък работл. 3) Помъ1слювамь ;
под/мать. Подумай, какво зло може да
стане. — мся, 1) гл. възвр. Позамъ1Слю-
вамся. Ся подумала трохж чупа-та и
му рекла. 2) гл стр Бъ1вамь подуманъ.
Под^мвап1« и под^муваню, с. ср. отъ
под^мвамь.
Подумкамь, гл. д. свр. Да думкамь малко.
Под^павец!., с. м. В-Ьтьръ, что духа по
течение-то на Дунава ; подумкъ.
11од;^павка, с. ж. Жена, мома откамъ Ду-
нава.
Вели дружкъ! потихо говорять :
Б'Ь1а Вело, 6'Ьла подунавко,
Че пъ1тамъ1 ничто, да нъ1 кажешь-
Д'Ька нейде Т01а Ш1аренъ в'Ьвокъ,
Та го носишь и вни'^ и л-ЬтЬ ? П-бс.
Под^пчкк, ишь, — чилъ, гл. д. свр. Да
дупча малко и'Ьчто.
Подурлнк
107
Подхв&щапь
Под^рлБЬ (да ся), ишь, — лился, гл. възвр.
свр. Да ся дурла малко вр'Ьмя.
Подуствамь и подустювамь (да подустх),
гл. д. Тъ1камь, кнрамь, надумвамь никого
да направи н1Ьчто ; подбадамь, подбождамь,
подбуждамь, иодбутвамь, иодклаждамь, исд-
кустрювамь, подучвамь, подшишквамь, иа-
съсквамь, нашншквамь, науствамь; поду-
щать, подстрекать, наущать, подговари,
вать, подбявать, подбуждать, возбуждать,
подвйгнуть, возасигать, подагвгать, наси-
кать. — мся, гл. стр. Бъ1вамь подустенъ.
Под^стваню и иодустуван1е, с. ср. отъ
подуствамь.
Подустникъ, с. м. Който подуства н1Ького
да направи н'Ьчто; подустйтель, подстре-
катсль, подстрекйлО; подхнгйтель, под-
хйга, поджога.
Подустница, с. ж. Комто подуства н'Ького
да направи н1Ьчто; подустйтельница, под-
стрекательница, поджнгательвица;
Подустж, ишь, — ствлъ, гл свр. отъ под-
уствамь. — стенъ1Й, прич. стр.
иодухамь, гл. ср. свр. Да духамь малко.
Ако ти е студено, подухай си на рл-
г^Ъ ть1.
Подухвамь и подухнувамь, гл. ср. мн-
кр. Духамь, духнувамь отъ врЪмя на вр1Ь-
мя, понЪкога ; подувйть. Сегьгсь тогьгсь
подухва хладенъ вЬтрець.
Подухпж, ешь, — нхлъ, гл. ср. свр. Да
духи& малко.
Подучвамь и подучюмь (да подучш), гл.
д. Научвамь никого да направи н1Ьчто ; под
уствамь. — мся, гл. стр. Бъ1вамь подученъ.
Подучваню и подучюнк), с. ср. отъ под-
учвамь.
Подучкк, ишь, — чилъ, гл. свр. отъ под-
учвамь и подучшмь. — ченъ1й, прич.
стр.
Подушвамь и подушювамь (да подуш1к),
гл. д. 1) Подушимь. 2) Душа понякога;
понюхивать.
Пбд^ши, с. ж. нескл. Слбота пр^дъ мясно
загов1&ван1е, пр']^дъ Пятдесятниц& и ир']&дъ
Колядио загов1Ьван1€, кога помянувать мрьт-
въ1-тъ1 ; душница, задуши, задушница, за-
души, одуши, мрьтвенъ, мрьтвъ! сжботъ! ;
родйтельская, отцовсЕая суббота. Варимъ
круши за бабини пюдуши.
Под^шкк, ишь, — шилъ, 1) гл. свр. отъ
подушюмь и подушвамь. 2) Душа
малко врЪмя. — шен'Ь1Й, пVич. стр.
Подушюмь (да подушнь), гл. д. Подуш-
вамь: 1) Съ душен1е, съ мирисаню позна-
вамь д'Ь има н1^что; надушшмь, помирис-
вамь, намирисвамь ; обонать, обнюхивать,
вь1Н10хивать. Котка-та ся хвали, че
не шде пестрьв;^,, нь' нека ък подуши,
та щемъ видЬ. Кой ^юдушилъ, той под-
пушилъ. 2) Научвамся за н1Ьчто, узнавамь,
дочювямь отъ странА скръ1шемь ; проню-
хивать. Той подушилъ, че щл^ть ггд/кш»
на градг, и ги прЪсрЪщн/^лг вь гор?к-
ШуК. — мся, 1) ?л. вз. Намирамъ1ся съ ду-
шеню. Крастави-ти магарета и прЬзь
девять планини ся подугишть. 2) гл.
стр. Бъ1вамь подушенъ.
Под^шюн1е, с. ср. отъ подуштмь.
Подукк, (да ся), ешь, — д^лся, гл. свр. отъ
подувамся. — дутъ1Й, прич. стр.
Подушкъ, с. м. В-Ьтьръ подунавець.
Подхйпиамь и подхапнувамь (да под-
хапна&), гл. д. 1) Ммь подхапъкъ : под-
ручвямь; зйвтракать. 2) Хапвамь малко
и'Бчто ; похапвамь, захапвамь, закусвань ;
закуснвать. Даде имъ да подхапнлтъ.,
па ги изпрати на работ;а.
Подхйпваню и подхапвуванн}, с. ср.
отъ подхйпвамь.
Подх&пнл;,, ешь, — нхлъ, гл. свр. отъ под-
хйпвамь.
Подхйпъкъ, с. м. Закуска утринл; подру-
чшкъ, кафалтиш ; завтравъ, закусва.
Подхвйнл1, ешь,— нжлъ, гл. свр. отъ под-
хв&П1,амь. — нжтъ1й, прич. стр.
Подхвйтина, с. ж. Бол^сть, что боде подъ
лъжичкж-тж или въ слабинъ1-тъ1 ; хваща,
кога нЪкой гази босъ по росл или изъ сту-
денл водж; похватъ.
Пбдхватъ, с. м. Срьдцеболъ около п&па ;
аодхватина.
ПОДХВЙ.ТЖ, ишь, — тилъ, гл. свр. отъ под-
хвАщамь. — теиъ1й, прич. стр.
Подхващам ь (да подхвана и да подхв^-
тж), гл. д. 1) Поимамь, хващамь, лова,
чтото ми ся дава, чтото ми ся врьга ; под-
хвать1вать. 2) Хващамь, ула* имь, зимамь,
докопвамь ; схватнвать
Слуга 1а да си послуж1аиь,
Да не н'Ькой ме подхватить
За М01&-Т& б'Ьл& р2К2,
Теб'Ь добро не кс паднить. П-Ъе.
Подхватвла иа Шар планина,
Подхватила до трв овчшри.
Прьвъ1Й-тъ велить, * ся молхаше :
Пущи мя мене дома да ходамь. Шс,
3) Зимамь, подзимамь, закачшмь, подка-
чюмь ; подхвативать. Подхвачяа разго
вора. 3) Захващамь, начинамь, подкачшмь ;
начинАть, предпринимать. Да подхван.у,
н-Ъкош. работя. 5) Подзимамь, подбирамь,
емвамь; пристлпшмь при никого съ ир1Ьд-
пазваше за да го пр'&думамь да направи
н'Ьчто ; подступать въ вому съ слабой
стороий. Додхвангс го съ добро, пюдхва-
Подхващаше
108
Подъ
мм го отдалечь. — мся, 1) гл. вьзвр. 1
Въздигамся са-Ьдъ иаиадаше, сл-Ьдъ изгуб-
вана; замогвамоя навапмамся, данрандисвам-
ся. 0станл\ль ми бпхше само единь
грогиь и сь него ся подхван.мхг 2) За
огьнь: знмамь да пфа отново ; запалммся.
Огънь-ть б^ магасн/кл», нь пакъ ся 1юд-
хванА. Отг едн». искрм ся подхванл.
3) Съ 11р'Ьпирн12 вазвамь, пнат;&ся за н']^-
что, че е ед-Ь-какъ-си ; захващамся. Не ся
подхващащ зачтото не знаегиь^ какъ е
работа-та. 4) гл. вз. Залавммся, спр'Ьчк-
вамся съ н'Ького, зашдамся. захващамся. 5)
гл. сп1р. Бъ1вамь подхванжтъ.
Иодхващаию, с. ср. отъ подхвАщашь.
Подхврьгамь, в. подврьгсамь.
Подхврькамь п подхврьчшмц в. подврь-
каль и подврйчшпь.
Подхлузвамь и подхл^знувапъ (да под-
хл)'8н&), гл. д. Подхдъзвамь.
11одхлузнЖ, ешь, — пx^^ъ, гл. свр. отъ
подхлузвамь. — и&тъ1й, прпч. стр.
Цодхл^звамь и подхл^зпувамь (да под-
хлъ8н&), гл. д. Хлъзвамь по н'Ьчто надолу;
подхлузвамь, подпльзвамь. — мся, гл. вьзвр.
Хлъзвамся по н'Ьчто надолу ; подхлузвамь,
подпльзвамь. — мся, гл. възвр. Хлъзвамся
по н^что; подхлузвамся, подпльзвамся. Пб-
добрЪ е да ся подхльзнешъ съ кракъ., а
не съ язьхкъ.
Подхлъзваию и подхл1з11уваи1е, с. ср.
отъ подхлъзвамь и подхлъзвамся.
Подхл ^311;к, ешь,— нлблъ, гл. свр. отъ
110дхл'^звамь. — пжтъгИу прич. стр.
Цодхбдж, ншь, — дилъ, гл. свр. отъ ПОД-
хбнсдамь.
Подхождаль (да подхбдх), гл. свр. До-
хождамь до н-Ьчто ; приближшвамся, при-
СТАЧШМЬ ; подходнть.
Подхождаше, с ср. отъ подхбждамь.
Подцвйлнк, ишь, — лилъ, гл. ср. свр. Да
зацвпла ; заржать. Конь-тг подцвили.
Подц'Ьпвамь н подц^^пувамь (да подц%-
пнь), гл. д. ЦЪпж н^что изотдолу.
П0Д1|,'КпнБ, НШЬ, — пилъ, гл. свр. отъ ПОД-
ц-Мпвамь.
Подчрьт4вамь (да подчрьт.чвь), гл. д. Тяг-
лк чрьтд подъ н1^что : подчиркивать, под-
черчивать. — мся, гл. стр. Бив^мь под-
чрьтанъ.
ПодчрьтДваню, с. ср. отъ подчрьтавамь.
Подчрьтанк, ешь, — талъ, гл. свр. отъ
подчрьтавамь. — таиъ1й, прич. стр
Подшивамь (да подшйш), гл. д. Заши-
вамь н1^что на опакъьто на др1^хл& ; ши№,
обшивамь долни-тъ1 краища на н11что ; под-
шивать. — мся, гл. стр. Бъ1вамь под-
шигь ; подшив^ться.
Под11111ван1е, с. ср. отъ подшАвамь.
Подшншкамь, гл. свр оть подшншк-
вамь. Да подуст*. — кан'Ь1Й, прич. стр.
Подши III квамь и подшншкувнмь (да под-
шншкамь), гл. д. Подуствамь. — мся, гл.
стр. Иодуствамся.
Подшйшквашс и подшйшкуванн», с. с]>.
отъ подшйш квамь.
Подшйнк, ешь, — шйлъ, гл. свр. отъ под-
шивамь. — шйтъ1Й, прич. стр.
Подшькамь, гл. свр. отъ подш^квамь.
Подшьквамь и подш{>кувамь (да подшь-
камь), гл. д Съ шьканю и&д& кокошкъ],
птици
Дол'Ьт'Ьх& два гължба,
А мома гь1 подшькува :
Ишу, ишу, два гължба,
Не рон*те калинчицл.
Калинчицл^ още сочна ! Шс.
Подш{>квап1е и подш1>куваию, с. ср. отъ
подшьквамь.
Подшюпвамь и подшюпиувамь (да под-
шюпяд;), гл. ср. 1) Шюпвамь, втасвамь,
възиждамь. 2) Подкожюшвамся.
Подшюшвамь и подшюшиувамь (да под-
шюшнх), гл. д. Сь шюшн^ьтш подсказ-
вамь, подказвамь.
Подш,йпвамь и подш,йпнувамь (да под-
ЩЙПН&), гл. д. Защипвамь поц'1Бкога из-
отдолу.
Подщ,йпиж, ешь, — нжлъ, гл. свр. отъ под-
ш,йпвамь.
П6дщр'Ькъ, с. м. Растенит Сеит шоп1а-
пит и Сеит соссгпеит, жлътъ калешь,
хубавъ1Й кале.
Подъ, подове, см. 1) Одьръ, дюшеме на
стань; полъ. На пода, долу, на одьра.
БЪле на пода с*д1аше.
Б&ла му диванъ стогаше. Шс.
2) Подаре, подере, подьръ, потонъ, таваиъ,
тованъ ; потолбкъ. 3) Пода на водяница,
м&чнпкъ, м^чнюкъ ; лярь.
Подъ, прЪдл. Поди : употр11б)авася отд1Ьлно,
сложенъ съ другъ 11р1Ьдлогъ 11р1&дъ него и
с'ставенъ съ другъ! р*чи. Отделно пр*дъ
пмя и м'Ьстоимение том прЬдлогъ показва :
1) Спокойно сЬд-Ьню, нампран1в, сто(;н»е подъ
н*что, изотдолу нЬчто : ПОДЪ. Захлупи го
подъ корито-то. Да спи зло подъ ка-
мъгкъ. Подъ пепелець в.у^гленещ Подъ
Ш/Кък дрЪхА^ нос/а и друг». Подъ еднм
мьгшниц,?^ двЬ дини. Скртися подъ стрЬ-
Ж/К Ш/К. Подъ мене е мокро. Натъпка
го подъ одьра. Подъ сЬно-то водх, под-
лива. Като впдл чюдь плЪв,у^.
ВлЪзла Маривка въ градвнк.к
Подъ чрьвенл-т-ь калинка,
Камъ петровк&-т& шблъкд,
До чрьвенъив тревдафелъ. Д%с.
Подъ
109
Подъ*крь
2) Въ Д01НЖ-ТЛ чясть, въ долнк-тА стра-
я* на нЪчто ; вниву, подъ. РЪка тече
тюдъ АГ/кг<(ж-Ш/К имъ. Плть-тъ врьви подъ
планин/г,-т».
Мори Недо, б'6ла Недо,
ВФтьръ дуе надъ седо-то,
Роса росить подъ с ло-то,
Чюма мрие низъ село-то. П-Ьс.
Не МИН& Петко надъ село,
Надъ село, нито подъ село,
Но минж Петко вср-Ьдъ село. ПЪе.
3) Близо, около, до, при ; подъ, у, вбзл-Ь,
подлЪ. Подь самьг-тьг стЪньг на Цари-
градг има Блъгари. Подъ прозорци-тЪ
имг цЪло купище сметг, Подъ носа му.
Подъ вола трьси теля
Мило байково агънце,
Какво ни е сладко заспало,
Като агънце при маил^,
Като теленце подъ мамж. Шс.
Си ж хвати за рлкл-тж,
Си ж носн подъ Солуна. П-Ъс.
4) За вр'Ьмя : камъ, около ; подъ, къ.
Подъ вечеръ, при вечеръ, кога подкачи да
ся мръква ; подъ вечеръ, Подъ есень, кога
земе да наближмва есень-тх, камъ есень-
т& ; къ осени. Подъ нощь тъгквъг г^в-
тять, подъ старость работи, кога остарее,
5) Сравнение. Юнакъ подъ юнаци-ти.,
най-доленъ юнакъ.
Не щж, мамо, Стефанъ харенъ юнакъ.
Че е Стефанъ юнакъ подъ юнаци,
А азе сьмь иома надъ момъ1-тъ1. Шс.
6) Подчинение. Той е подъ мене^ азъ го
младамь. Намирамся подъ власть-т;г,
му, той му е глава. Грт^и-ти еж подъ
Турци-ти. 7) Наставмся съ пр^Ьдлозъ!
отъ, изъ, до прЬдъ него, та прави съ т^Ьхъ
сложнъ! пр'Ьдлозъ1 отъ-подъ, изъ-подъ, до-
подъ. Отъ-подъ себе да хапне. ИзлЪзе
гьзъ-подъ камьта, ПрострЬли го до-подъ
одъра. 8) Сставенъ съ глаголъ! показва : а)
Д'Ьйствие подъ и1Ьчто : подклаждамь, под-
мъквамъ, тюдлагамь, подвличшмь, под-
прьжвамь, подсичшмь, подписвамь, под-
копавамь. подрглвамь б) Приближиваше:
подхождамъ, поднасшмь. в) Д'Ьйствне от-
долу нагор^Ь, отвАтр^Ь навънъ : подскачюмь,
подхрипвамь, поддувамся, подкожюсвам-
ся., подпухвамь, подшюпвамь. г) Приту-
рмн1е, прибавшн1е : подливамь подсьт-
вамь, подлуччамъ, подмазвамь, подкисе-
лшвамь, подсъгрвамь, подквасвамь. д)
Слабо д'Ьйствие : подмитамь., подсмивам-
ся, подлизвамь, подлудЪвамь, подмръд-
вамь. е) Иотяганю, поправка : подкрьпвамь,
тюдострювамь, подрЪзвамь. ж) Влимние :
подлъгвамь^ подльстшвамь, подучвамь^
подмазвамся, подмамвамь, подлизвам-
ся, подмилквамся. з) Начяло : подби-
рамь, подкачшмь, подкарвамь, подпли-
тамь. и) Скръ)шне, тайно нзврьшванге
н1Ьчто : подслугивамь, подпращамь, под-
пъгтвамь. к) Врьгаеню н-Ьчто много усрьд-
но : тюдложъася, подлЪгнл^, подсЪднл^,
подмъкнж. л) Д1&йствие по крапща-та на
нЪчто, изотоколо нЪчто : подбрьсвамь, под-
бричшмь, подстръгвамь, подкастрювамь^
подрясм. м) Зам1Ьст»а пр'Ьдлогъ по: под-
наведл, подмЪстчамь, подотпуспл., под'
лЪгн;^. н) Разно Д'Ьйствие : подвличшмь^
подм-Ьншвамь, подмислювамь. подмЪс-
вамь, тюдбръквамъ, подпивамся, под-
плЪзвамся, подпльзвамся, подлузвамся,
подпушъа, подритвамь, подсЬдамь, тюд-
ряждам\ подсЪдлавамь, 1юдсл'Ьдж. —
Подъ ключъ, съ ключь, заключено ; подъ
замвомъ, на замбвъ.
Па си пойде Д*тя Голом-Ьше
И съсъ него Солунка д*войка.
Та ойдохж на Марковъ! портъ1,
Марку портъ! подъ ключь затворенъ! ;
Разлютися ДЬтя Голом^ше,
Та пр*зскокн& пр-Ьзъ аршннъ дуваръ!.
Та отвори Марковъ1-тъ1 портъ1. ПЪс.
Под^нкамь, гл. д. свр. Да дънкамь малко.
11од'Ьн1Ж, ишь, — ннлъ, гл. д. свр. Да дъна
малко.
Подъхамь, гл. д. свр. Да дъхамь малко.
Подъхмкь, йшь, — мйлъ, гл. ср. свр. Да дъ1-
м№ малко нЪчто, к&со врЪмя ; подиийть.
Подъ1рваиь и подъхрювамь (да поднрнв),
гл. д. 1) Дъ1ра отъ вр'Ьмя на вр^Ьмя, по-
н'Ькога; пойскивать. 2) Побарвамь, посак-
вамь, потрьсвамь, потражвамь, попалвамь.
3) Утхождамь никому по дъ1ра-т&. 4)
Тръгамь сл^Ьдъ н1^кого ; посл'Ьдвамь ; посл*-
довать. — мся, гл. стр. Бътвамь подъх-
ренъ.
11одъ1рва111е и подъхрюваию, с. ср. отъ
подъ1рваль.
иодъ1ркъ1, с. ж. мн. Патокъ! (тъ рак ни,
лжтеница ракиш, лангеръ ; мягкое винб,
погонъ, отгбнка, отгонъ.
11одъ1рний, — рьнь и — рень, рнш, рие,
пр. Что е подъ1рь, что иде, что става по-
дъ1рь, пай-посл*, най-сетн'Ь ; подъ1ряшнъ1Й,
папокоишнъ1Й, С( тн'Ь1Пний ; послКднШ.
Заврьнж. ся при стадото,
Свиркх свири, сльзъ! рони,
П-Ьсньь п*е най подъфнм;-,
П-Веньь сврьши, духъ изпусти
Малко момчя, новъ1Й юнакъ. П-Ьс.
иодъ1рь, нар. и прЬдл. 11одъ1р*, подъ1ра:
поел*, сл-Ьдъ, напоконъ ; поел*, позадй,
свади 'у вслЪдъ, за. Подъгрь праздника ;
Подъ^р^Ь
110
Поджбнчя
■<кл% пр^дншкя. Подгирь сватбл-тл;
вбсл-Ъ св:1тьбм. Отиде подъгрь него, и
отиде /шг)й;/)//К му; идтй вя вЪиъ сл*-
домъ. Глядай подъгрь себе-т ; смотрн
саДди себя. Ирьвь^к подъгрь нЬкого ; идтй
П08ЛДЙ кого лнбо. Оставгсль го далечь
подъгрь себе - си ; онъ остйвнлъ егб дале-
ко вя соббю. Иб-папрЬдь ся скара-
ли, подъгрь ся побияг1 ; спервА онй
побрплйлвсь, н всл'Ьдъ ва ^тимъ подра-
лйсь НапрЬдъ прескочи, подъгрь ся по-
хвали. Подъгрь дъждъ качюлка. Подъгрь
дъжда и слът^ грЪе. Подъгрь зло-то
не требва елчиш да пращашь, то само
си иде. Подъгрь смрътьт/а кашите н'Ъма.
Подъгрь наИдутинъ въ гор»^ не ходи.
Подъгрь гце му пзлЬзва кисело.
11одъ11гЬ II подъгрнк, нар. и прЪд. Подъ)рь.
1[одъ'1рНБ, ишь, — рилъ, гл, свр. 1) о ъ
110ДЪ1рва»ь. 2) Да дъ1ра малко нЬчто,
клсо вр'1&ия. — репъ1й, прич. стр.
Подъ1рЯ11111Ъ1Й, — шьлъ и — шенъ, шна,
шно, пр. 11одъ1рний
иодъшпамь, гл. ср. свр. Да дъ1Ш1амь мал-
ко и1что, КАСО врЪмя ; подишать.
Под^вквапь и подьвкупаль, гл. д. мн-
кр. Дьвча оть вр^Ьмя на вр^Ьмя, ион1Ькога
помадко ; пожевивать.
Лод^вчнБ, ешь, — вкахъ, гл. д. свр. Да
дьвч№ малко н-Ьчто, кжсо вр1^мя ; пожевать.
ПодьдрнБ, ешь, — дралъ, гл. д. свр Да
дьдра клсо вр1&мя, малко
Пбдьръ, с. м. Подъ, подаре, подере, потонъ,
таваиъ, тованъ; потолбвъ.
Под-К, нар. ПодГ.ка, по кои мЪста, кад1Ь?
ПодЬ си ходилъ? — По рЪк/^-т^., по го-
рж-т^., по Ч^ерно море, чю Влагико.
иод^^бнк, ишь, — билъ, гл. д, свр. Да д1;-
б1& малко, КАСО вр1^мя.
11од1^иець, с. м. Момъкъ, на когото пб го-
хЬкъх^ братъ ся ерген1&е, не е още женеиъ;
корънанъ.
Под'Ьвка, с. ж. Втората мома въ кжщо,
на коиьто п6-гол'Ьма-та отъ неа сестра ся
мом1Ье, не е още омлжена; коръ1тана, ко
ръ1танка.
Под'Ьв'1и1],а, ум. ж. отъ иод^вка.
Под-Ека, нар. Под-Ь.
Под1^ка11ь, гл. д. свр. Да д1Ькамь малко н1Ь-
что, КАсо вр^Ьмя.
ПодЬкато, нар. Под'Ьто.
ПодФлю, нар. Подето.
Под'Кла, с. ж. 1) Кога ся подЬлять нЪкоп;
ра:*д1'.ла. Братска подЪла. 2) Прав(^ни}
н^Ькому добро съ и1Ьчто; милостъ1н»а, ми-
лостивша, милостнвно ; милостиня, пода-
яи1е.
ПодКламь, гл. д. свр. Да д'Ьламь малко
и'Ьчто, КАСО вр'Ьмя ; да под1икань.
Под1^лкаль, гл. д. свр. Да д'Ьлкамь малко
и'Ьчто; да иодЪламь.
иодЬлк^к, йшь, — лйлъ, гл. свр. 1) отъ
под'Ьл1авамь. Да разд1^л1А. 2) Да д1>л1&
малко н-Ьчто. — л^11Ъ1й, прич. стр. Раид'Ь-
ленъ1Й. Ако С/К бръзи волове-ти, земш-
та е подЬлена.
11од'Ьл1ава111> и 110Д'КЛЮМЬ (да подЪлш),
гл. д Д'Ьл1А, ра:ц1^лшвамь, разд1'>л}амь; по»
д-Ьлйть, равд-Ьлять. ПодЬлихъ имъ^ что-
то бЬ останлло отъ бащм. г1мг. — лея,
1) гл. вз. Чтото имамь азъ, разд1Ьлшмь, та
давамь отъ него п другъшу нЪкому ; под'Ь-
ляться. 2) гл. стр. Бъ1вамь нод^ленъ.
ПодЬлГаваню и подЬлтню, с. ср. отъ
подкиаваль и иодЬлтвалея.
Под^ЬтшНаЬ (да ся), йшь, — яйлся, гл. свр.
отъ 110Д']^тиа1авался.
11од'Ьти шава лея (да ся под-Ьтинш) гл.
възвр. 1) Ставамь на умъ като д1Ьтя; вд*-
тинжвамся ; становйться ребенкомъ по
уму. Отъ голЪмл^ старость чловЬкъ ся
1юдЪтиншва. 2) Владаися като д'Ьтя, пра-
Б1Ж Д1ЬТИНСКЪ1 рабОТЪ! ; ВГЪ1ГЪ1ЛМ[ВаМСЯ, вд-Ь-
тиишвамся; ребячиться. Не ся тю&Ьтиг
ннхвай.
иод-Ътишаванш, с. ср. отъ иод^^ти ша-
ва лея.
Под'Ь'то, нар. По които м-Ьста ; под'Ькато,
под'Ьно. Отъ ст^пкъг-тъг ся познава, по-
дЪто С/К ходили. ПодЬто еж ходили,
тамъ снЬгъ-тг е утъпканъ.
Цодюкаль, гл. свр. отъ иодюкваль. Да
ПОДЮКПА, да П0ДВЪ1КНА.
иодюкваль и иодюкнуваль (да подю-
камь ц да подюкнж), гл. ср. Извъ1квамь
ю, ю ! подвъ1Квамь. Девять ов^тхри съ
едн^ лъжица тли и пакъ нЪмало кой
да тюдюка на влъка, кога влЪзълъ въ
кошгарм-тж.
Подгонваше и подюкнувпше, с. ср. отъ
иодгокваль.
11од10кпл1, ешь, — лхлъ, гл свр. отъ иод-
юкваль.
Подюлгеруваль, гл. ср. свр. Да дюлгеру-
вамь малко н'Ьчто, касо вр1&мя, да похода
дюлгеръ.
Подятън!, тъ, та, то, прич стр. отъ по-
д^лл^.
Поджбичя, с. ср. и иоджбица, с. ж.
Едно растение, подабичя, турскъ! кпсанджпкъ
махмудие; водата му е горчива. Варять го,
та пи1*1ь ВОДАТА му за пьцаръ (поносъ)
и за трескА; а пакъ нЪкои го сушять и
го стръ1вать на прахъ, та го пиать съ
БОДА за трескА.
Поджбж
111
Ш^маль
Подл^б^ (да ся), ишь, — бился, гл. възвр.
свр. Да стан* като дхбъ; да ся вдрьвж,
да ся подрьвк; одеревяя'Бть, окочен^ть,
оц^Ьпен^ть, остолбен-&ть. Доджбился ка-
то д^бъ.
иодюволувамь, гл. ср. свр. Да дмволу-
вамь малко н1&что, к^со врЬмя.
иодюдамь иодшждамь (да подшмь),
гл. д. 1) ЬА.мь нЪчто изотдолу, откамъ дол-
и1&-т& страна ; подъ%дйть, подкусьхвать.
2) Съ измамА въ купуваню, вь д'{1лен1е
или въ какво и да е друго зпмамь и'1&кому
иЪчто повяче отъ колкото тр'Ьбва, крадл го
на н1^кой начинъ; подъ'Ьдйть, охапивать,
обв^шивать, оби'БриватЬ; обсчнтивать.
— мся, гл. стр. Бъ1вамь подиденъ.
Подюданиз и иодтжданн), с. ср. отъ
подюдамь.
Подшдж, йшь, — дйлъ, гл. свр. отъ под-
юдшвашь. Да разюдосамь. — дбнъ1й,
прич'. стр.
Подюдшваиь (да подюдж), гл. д. Напра
вммь никого да стане мдовитъ, да ся раз-
люти ; разлюттвамь, разюдосвамь ; разъя-
рять, разгнЪвлять, разсерхнвать.
Мамо, стара иайко,
Млъчи, нед'Ьй плака,
Не мя поджд1авай,
Да не си изтягл^
Т&зи тьнк& сабцБ,
Та да ти отрЬжш
Русж б'Ьл& глав&. П-Ьс.
— МСЯ, 1) гл. възвр. Ставамь мдосанъ,
мдовитъ, лютъ ; разлютмвамся, размдосваи-
ся, къшвамь ; разъяряться, разгн-Ьвляться,
разсерживать. 2) гл. стр. Бъгвамь поди-
денъ, размдосанъ.
Подюдшваниз, с. ср. отъ иодшдшваль
п подюдшвамся.
Подшждамь (да подшмь), гл. д. Подм-
дамь.
Подшквамь и иодшкнувапь (да под-
н1кн;б), гл. ср. Ставамь мкъ ; намквамь ;
кр-Кпнуть, становйться сйльнимъ. ДЪца-
та пмъ ся подшкнжлъг, порастлъь Кога
нЪкое отъ момчетата имъ подшкне,
тЪ о жеиятъ.
иодшкван1е и подткиуваню, с. ср. отъ
иодшквамь.
ПодшкнЛ),, ешь, — нз^лъ, гл. свр. отъ под-
шквамь.
Подтпь, шдешь, тдохъ, шлъ, гл. свр.
отъ иодтдаль и подшждамь. — юдб-
11Ъ1й, прич. стр.
ПоеврбйчБК, (да ся), ишь, — чнлся, и
иоеврекь (да ся), ишь, — нлся, гл. възвр.
Да станА Евреинъ, да ся почафут*. Да
ся поевреишь, да ся чюегюпчишь! Клятва.
Поевтинявал ь (да поевтин'БЕк), гл. ср.
Ставамь евтинъ ; оевтин'6вамь, спадамь ; де-
шев-Бть. Жито- то поевтинЪ.
Цоевтнн^^яанн;, с. ср. отъ поевтинЯваиь.
ИоевтииЪнБ, ешь, — в^лъ, гл. свр. отъ ио-
евт1111'Явамь. Да оевтин']^» ; подешев-Бть,
вздешев-Мть.
Пбевъ, с. м. Помсъ за д-Ьтя ; повой.
ПоеглендйшББ, ешь, — дйсахъ, гл. д. свр.
Да еглендишк малко н'Ьчто, кл&со вр'1^мя ;
да позалиш1& позабйвить. Да ся поег
ле71дишъ^, да ся позалиинд ; позабйвиться.
Поегюпчкк, ЕШЬ, — чился, гл. свр. оть ио-
егюпчюжся. Да ся поцпганнь.
Поегюпчмлся (да ся поегюпч^), гл. възвр.
Ставамь Егюптинъ ; поциганмвамся. Да ся
поевреишь, да ся поегюпчишь! Клятея.
Побкиж, ешь, — нхлъ, гл. д. свр. Да екнл
никого м^лко н'Ьчто, кхсо врЬмя ; да попе-
к& да поврьт^ ; поваяючнть, покучиться.
По^лй, мн. поелате, повелиш, наклон, отъ
неупотр1Ьбителенъ въ другъмъ! наклоненпм
и вр1Ьмена глаголъ ; подойди, подойд1Ьте. По-
ела у насъ. Поелате да ся видимъ.
Побмамь (да поеих, да поеин& и да лбй-
мх), гл. д. Поимамь : 1) Зимамь н1Ьчто,
когато ми ся подава ; 8ахвать1вать рука-
ми, брать, взять. Да ли ччашш-т;^ да
пюемл или момичя да хванл^. 2) Зи-
мамь, приемамь, не врьщамь, кабулк; при-
ним$1ть.
Да даджть ЬАнкж, да дадлть,
Да ми не трудять сватовъ!,
Да ми не врьщать мЪн^-та . . .
ЬАнка майкА си послушю,
М-Ьн^-тж му е поела,
Сватове еж си отишли. Ше.
3) Кога н1Ькгй носи н*что тяжко, затичмм-
ся, отивамь му на помощь; подемамь. ^7ог<-
ми ми товара, земи готъ1, че ми е вяче
тяжко.
Като си идешь у вазе,
Отъ проткж-тж завъ1кай :
Ела ми, мале, поемни,
Б*лъ1 бакрачи приемни,
Каква ия глава забол'Ь. Шс.
4) Зпмамь ; брать.
Какъ еж зачюли юнаци,
Че еж станжли, станжли,
Пушкъ! на ржц'Ь поели. Шс.
5) Зимамь, приимамь, получшмь ; получйть.
Плакала, кнвга писала
До Др*новскъ1-тъ1 кметовъ! ....
Като писио-то стигнждо
П го кметове поели,
Тотн! и Тодора запршли. Шс.
6) Зпмамь да врьша азъ н'1^что, да му
СТ01& азъ наср1&щ&, ,азъ да отговаршнь ;
По^нате
112
П0ЯСЛЪТ%НБ
прмвмань ; ;{яма11ь н1^что на възъ себиси.
Лояхь ра&тьу, //ьк па вгаъ себе, 7) Зм-
намь дм гиво|>и>, да крьш» н1^что ; под-
хвящямь; нячннлть, ионссти, подхва^ти-
вать. Пояхмгл изь пл^тек,V^ тл\ на &Ьсш),
тръгн*1мъ1 изъ ижтекАТА. Пояхъ ду-
мл-тл^, 8) Звмамь, К1изамь да врьва въ
нЬчто ; забирамь, побпрамь. Пояхмтя чгла-
нинмтх>, яехмъ! да въ:иаз}амъ1 възъ ник.
Мин.у^хмьх горл^-т,Ук и пояхмьг тюлкгмж-
тл. ваЪзохмъ! въ полмна-та. 9) Смучи,
ТЯ1ЛД, пий. Фитилъ-тъ на лампл{-т,и
с стягнмть, та не може да поема га-
за. Да си поемм пота, да алащипи*. 10)
Въздъ)Ш(амь пзъ длъбоко. Лоемамь кога
плауьа. Да си штм^а душьи Ш/Ь, да си
земА солука. — яся, гл. с?пр. Въ1вамъ поятъ.
По^манн', с. ср. отъ по^маиь. Попманге.
Ио^яиуваяь, гл. уч. отъ побмиж,.
Иоемпл;, ешь, — на;лъ, гл. свр. д. Да пое-
М2&, да зем<& да доловш, да залови, да хва-
II & ; подхватйть. — иЛъТЪ1Й, прич. стр.
11оелч1Лй (да ся), ишь, — чнлся, гл. об. свр.
Да ся емчи малко иЬчто, к&со вр'Ьмя ; по-
вургшиться.
11о^]1;к, ешь, — пояхъ, гл. свр. отъ ио-
^иаяь и поимамь. — ятъ1й м — ^ш^^мъхй,
прич. стр.
Цо^Ше, С. ср. отъ П01^Б.
Поеин), с. ср. отъ пб1л;. П-Ьеню
иоергенуваль, гл. ср. свр. Да ергенувамь
малко вр1&ня, да иоход& ергенъ.
Поехтл, йшь, — т"6лъ, гл. ср. свр. Да ехт*
малко и'Ьчто; да поечи.
Поечь^к, ншь, — чшлъ, гл ср. свр. Да ечи
малко вр^Ьмя; да поехтж
ИожОарань, гл. д. свр. Да жбарамь малко
н-Ьчто, К4С0 вр1Ьмя; да потрьсх.
Пожв$1ка]11Ь, гл. д. свр. Да жвакамь малко
н^Ьчто, КАСо вр1Ьмя.
ПожвачнБ, ешь, — жвякахъ, гл. д. свр. Да
жвачи малко «"Ьчто, к*со врТ>мя ; да по-
гвачи, да подьвчи.
иожевкамь, гл. ср. свр. Да жевкамь малко,
КАСо нр^Ьмя.
Иожеиолкаиь, гл. ср. свр. Да жеволкамь
малко, кл^со вр']^мя.
Иожега, с ж. 1Адра, длъгниста слшш; дра-
гунъ, зпмневки, допостейка.
Иожегвамь, гл. д. мп-кр Жвгвамь отъ
вр1>мя иаврЬмя, понЬкога помалко
Ножег.ПтК, ишь, — лилъ, гл. д. свр. Да
жегли малко 1|1;что, к*со врЪмя.
Иож6г11<т>, ешь, — наьлъ, гл. д. свр. Да
жегнА малко нЬчто И него пожегнм, та
зе да му .чмсли.
Ложегж и иожеж!^, жсшь, — жегохъ,
— хбглъ, гл. д. свр. Да жегл, да жежи
малко н1^что, к;ксо вр1'>мя.
ПожелАвапь (да пожелаилк), гл. д. Искамь
отъ срьдце да добъ1и нЪчто, или да стане.
н*что; желай; хелйть. Пожелалг да ся
учи на занаштъ. Пожелахь му всм-
какво добро.
ПожелАваше, с. ср. отъ пожел&ваяь.
Ножел^^НБ, ешь, — лйлъ, гл. свр. оть цо-
желАкаиь ; похелЛть.
Пож^нвамся п иож^иювамся (да ся по-
жен1к), гл. възвр. Сл^дъ овдов*ван1е ожеи-
вамся иакъ ; повтарммь, Дьщерю, му ся
поженила, повторила. Кога умре нЪкой
мл{жь вь задругж-тм, то жена му, ако
е млада и иска, може да ся 1южени
Пожеиваикз о пож(Ч1юваин), с. ср. отъ
пожси вакса.
Пожбннк, (да ся), ишь, — вился, гл. свр.
отъ пож^нвался.
Иож^нЛъ, ешь, — женалъ, гл. д. свр. Да
пожьнл;.
Ноживот^^НБ, ешь, и
Иоживот^^НБ, ешь,— т-Влъ, и
Иоживотж, йшь, — тйлъ, гл. ср. свр. Да
животуи, да жцвот'6и, да живота малко
вр1Ьмя.
Цоживувамь, гл. ср. свр. Да са жнвувамь
съ н'Ького к*со врЪмя.
11ожив'Л;нк, ешь, — в^лъ, гл. ср. свр. 1)
Да жив1^и 1ззк'Ьстно число годинъ!; пожйть.
Той си поживгЬ добрЬ. Всшкой да по-
жиеЬе колкото него. 2) Жив^Ьи, с1Ьда
и1Бйд'Ь К2КС0 вр1^мя, малко; пожйть. НЬ-
колко мЬсяци сьмь тюживЬль и вь село.
11ож11В1Ж, йшь, — вйлъ, гл. д. свр. Да упа-
аж, да завард* нЪкому живота. Да го 1Ю-
живи Господь! Благословиш. Да тя по-
живи Господь оть бъдньгй всчерь до ко-
лядм! Клятва.
Ложигбвииа, с. ж. Горуха, сгоруха, уръ1г-
ван1е; отрмжка. Иде ми чюжиговина,
сгоруха ми иде, ври ми, иде ми да ся
УрЪ1ГНЛ4.
Ножйлиж, ешь, — н&лъ, гл. д. свр. Да жил-
на малко нКчто Пожилнм. го сь прмт-
ПижнлЕЖ, ишь, — лилъ, гл. д. свр. Да жи-
ли малко, КАСо вр-Ьмя
Иоз1е>1Т>Т'Квам1> (да иожлътКик), гл. ср. Ста-
вамь жльть; желт1;ть, желкнуть. Ножль-
тЬ като вощяницм. ИожльтЬлъ като
керамидлх вь водж (капю динт) Листа-
та на дрьво-то подкачихж да пожльт-Ь-
вать; лйстья на деревЬ начинаютъ желк*
нуть.
ИожлътЬваию, с. ср. отъ пояслът-Кваиь.
Пожлът^1Ж,, ешь,— гВлъ, гл. свр. отъ по-
Ложлътж
113
ПожюрнБ
жлът^вамь; пожелт^ть, пох^^лкнуть. Но-
жлътЬльш ; иожелт'Мль1й, пожелклий.
Иожлътж, йшь, — тйлъ, гл. свр отъ по-
жлъттвамь; пожелтнть.— т6нъ1Й, прич.
стр
11оиг.1ЪТ1ава]!1Ь (да пожлътж), гл. д. На-
цравгамь нЬчто да стане жлъто, намазвамь,
иацапвамь съ н'Ьчто жлъто; вйжелтить.
— ися, гл. стр.
иож.'1ЪТ1авацмз, с. ср. отъ пожлъттвамь.
Пожд1Ж, йшь, пожм^лъ, гл. ср. свр. Да
П0ЖЬМ1&.
Пожвиг^Б, ешь, пожнйлъ гл. д. свр. Да
пожъна.
иожьдуваль, гл. ср. свр. Да жьдувамь
малко н1Ьчто, касо вр'Ьмя.
Пожьшя;, йшь, — м^лъ, гл. ср. свр. Да
жьма малко нЪчто, касо вр^Ьмя ; да пож-
М12, да пожюм№, да помьжж, да оомож1&.
Пожьнвамь и ложьнувамь (да пожьнл^),
гл. д. 1) ОрЪзвамь съ срьпъ посЬмно на
нцвА, за да ириберх рожб&-т& ; ожьнваиь;
пожинать, ожннать, отжинахь. Пона-
прЪдъ посЬй, па тюс ^Ъ пожъни. Който не
посЬе, нЪма и да тюжьпе. 2) Жьн^^ отъ
вр1Ьмя на врЪмя, иоц'Ькога помалко. — мся,
гл. стр. Бъ1вамь пожьнатъ ; пожинаться.
Пожьнваню п иожьнуваинз, с. ср. отъ
пожьивамь.
Пожьнж, ешь, — налъ, гл. свр. отъ пожьн-
вамь. Да ожьн^ ; пожать, ожать, от-
жать. — иатъ1й, прич. стр. Ожьнатъ1Й.
Пожънато, като с. ср. Ожьнато ; обжйнъ.
Пожюббргж., йшь, — рилъ, гл. д. свр. Да
жюбора КАСо врВмя.
Пожюлвамь, гл. д. мн-кр. Жюла отъ врЬ-
мя на вр'Ьмя помалко.
11ожюл1ЦБ, ешь, — н;клъ, гл. д. свр Да
жюлнА малко нЪчто.
ЦожюлнБ, йшь, — лилъ, гл. д. свр. Да ЖЮ'
ла малку н*что.
Пожюлшвхж, йшь, — вилъ, гл. д. свр. Да
жюлшва малко н'Ьчто, к&со врЬмя ; да по-
млащ&, да 11оиулав1&.
Пожюм!^, йшь, — м^лъ, гл. ср. свр. Да
ЖЮМ1& малко вр']^мя; да иожьмш.
Пожюркань, гл. д. свр. Да жюркамь малко
нЪчто, КАсо вр1Ьмя ; да поджюркамь.
Пожядувамь, гл. ср. свр. Да шядувамь мал-
ко н1>что, к&со врЬмя ; да пожьдувамь,
ПожятъШ, тъ, та, то, прич. стр. отъ
пожьи^. 11ожьиатъ1Й, ожьиатъ18; пожатий.
Тьменъ ся облакъ поднесе
Надъ нива подъ Иванова •
Ивану НИВА пожята,
А сноте-то му несбрано. Шс.
Пожшбуркаль (да ся), гл. об. свр. Да ся
жмбуркамь малко н'Ьчто, клсо вр1Ьмя.
Пожшвкань, гл. ср. свр. Да жмвкамь мал-
ко вр-Ьмя ; да поджтвкамь,
Пожшвиувамь, гл. ср. уч. Жмвнувамь отъ
вр^мя на врЪмя помалко.
Цожшвн^, ешь,— нхлъ, гл. ср. свр. Да
жмвнА малко нЬчто; да поджмвнх.
Пожшламь, гл, ср. и д. свр. Да пожгал'Ь№.
Пожшлваль и пожюлюваль (да пожш-
лБь), гл. д. мн-кр. Жмла отъ врЪмя на
вр-Ьия помалко.
Пожшлквамь (да пож1ал1}НБ), гл. ср. л д.
мнкр. ЖшА'Ьш помалко отъ вр^мя на
вр'Ьмя, пон^Ькога.
Пожшл'^1зБ, ешь, — л-Блъ, гл. ср. и д. свр.
Да жмлЪкь малко нЬчто, к&со вр1Ьмя, да
пожал']&|&.
Азе щ&, Донке, да унр^Б,
Година да мя жюлЪешь . . .
— Гергана, либя Гергане,
11ож1ал'Ь щл тя съсъ срьдце,
Ала съсъ главж, не мог& :
Срамъ мя е, Гергане, отъ тапа,
Отъ татш, още отъ мамл. ПЪс.
П0Ж1аЛББ, йшь, — лилъ, гл. ср. и д. свр.
Да жгалкь малко нЬчто, касо врЪмя ; по-
жал'6ть; погрустйть, погоревать, поЕру-
чйниться.
Снощи додохъ на сЪд'Ьнка,
Заварихъ тя сама тсбе
Посрьнжла, повян&ла,
Като просо пр'Взр*1ало,
Като руж1& пр-ЬцьвтЬлж,
Что си толко пожшлила,
Пож1алнла, пот&жила ? Шс.
Пожюмблнк, йшь, — лнлъ, гл. ср. свр. Да
жммолнь малко нЪчто, касо врЪмя ; да по-
ДЖШМ0Л1&.
иожшревъ1й, въ, ва, во, пр. отъ пожшръ.
Земи ножля, разпори мя,
Та щешь видишь мойто срьдце
ПоцрьнЬло като главиш,
Като главнж пожгаревА. Шс.
иожшрець, ум. м, и пожш чя, ум. ср.
отъ ножтръ.
Пожшрпще, с. ср. М1Ьсто, дЪто е имало
пожшръ ; изгоръ ; пожарище.
Пожтръ, с. м. 1) Кога ся запали та гори
КАща, гора пли тр1Ьва въ поле ; огънь, ин-
г*нъ ; пожаръ. 2) М^Ьсто въ горл, д^Ьто
С2Ь горЪли дрьва-та ; пожмрпще, изгоръ ;
вулйга, пожарище, пережога, чищбба.
Раззеленился като лип;<^ въ пожнхръ.
— ПлЪнъ и пожшръ, тврьд-Ь много н^-
что, гол'Ьмо множество
Пожшркя;, йшь, — рнлъ, гл. свр. отъ по-
жшри1вамь. Да опожьарш, да изгорил, да
опалмь. — р4нъ1й, прич. стр.
ЦожшрнБ, йшь, — рилъ, гл. д. свр. Да жш-
8
Шжюртвань
114
Позавои1111Б
ра малко н'Ьчто, к*со вр-Ьмя; да попек* ;
110Х<1|>ВТЬ.
Доапприпшяь (да пожтр!^), гл. д. За го-
д-Ьмъ огьнь, за пожмръ : изгарммь, оиал-
вамь, оиожмрмвамь.
Горнц» му потвхомь говори :
Леде Марко, лею вряденъ юнакъ,
Натн мн е слана посланила,
Нвтв мя е пож1аръ пожхарило,
Но ПОМНН& црьва арапива,
Та проведе три спндяира робк!. ПЪс.
Пожюршванн), с. ср. отъ пожтршвдмь.
Позаб^вн!;, игаь,— вилъ, гл. д. свр. Да за-
бава малко иЬчто, к*со вр1Ьмя; поаабй-
внть.
Нозаб^вшяь, гл. д. мн-кр. Забавшмь малко
отъ врЪмя на врЪмя, понякога.
ПозабатйчтхИ, ншь,— чилъ, гл. д. свр. Да
забатача малко н'Ьчто.
Позаб^рж, сшь, — бр{1хъ, гл. д. свр. Да за-
бер.^ малко н1Ьчто.
Позабпнк, ешь, — билъ, гл. д. свр. Да за-
биш малко и']^что ; поаябйть.
ЛозаблажЕ^Б, йшь^ — жйлъ, гл. д. свр. Да
заблажа малко н^что.
иозаблудж, йшь, — днлъ, гл. д. свр. Да за-
блуда малко н']^что.
Позабльсваль, гл. д. свр. Да забльскань
малко и'Ьчто.
ДозаблКнк, ешь, — бл^шлъ, гл. ср. свр
Да забл']^1& малко ; да блМи^.
Позабогат^вамь, гл. ср. мн-кр. Забогат*-
вамь малко отъ вр1&мя на вр1&мя.
Позабогат^ББ, ешь, — т*лъ, гл. ср. свр.
Да забогатЬа малко н'Ьчто ; побогат^ть.
Дозабод;^, ешь, — ббдохъ, — бблъ, гл д.
свр. Да забода малко н']&что ; позабодать,
позашпйлить.
Дозабол*]^!»;, ешь, — л'Блъ, гл. ср. свр. Да
забол1^ш малко н1&что; позахворать, поза-
хнр^^ть.
ДозаборДвнБ, ишь, — вилъ, гл. д. свр. Да
иозабрав1&.
Дозаборчл'КнБ, ешь, — л^лъ, гл. ср. свр.
Да заборчл'1&№ малко и'Ьчто.
Дозабр{^В1Я&, ишь, — вилъ, гл. д. свр. Да
забрава малко н1&что, за к&.со вр'6мя ; да
поза бора В1& ; пизаспйть.
Дозабрадж, йшь, — дйлъ, гл. д. свр. Да
забрад^з^ малко н1&что, какъ да е.
Дозабрашж, йшь, — нйлъ, гл. д. свр. Да
забраннг. малко н^что ; позаборонйть.
ДозабрАнрж, ишь, — ннлъ, гл. д. свр. Да
забр;ш№ малко н^что.
Дозабр^заяь, гл. ср. свр. Да забръзамь
малко н']^что ; позасп-Ьшйть.
Дозабр{>каяь, гл. д. свр. Да забрькамь мал-
ко н1^что; позап^тать.
5»
I
ДозаптАтнБ, ешь, — тйсахъ, гл. д. свр, ?
Да заптпшш малко н1^что.
Дозабул12К., ишь, — лилъ, гл. д. свр. Да
забулш малко нЪчто, какъ да с.
ДозабУ'таль, гл. д. свр. Да забутамь ма-тки
н-Ьчто.
Поза6;^чнк, ишь, — чилъ, гл. д. свр. Да
забуча малко н^что, какъ да е.
Дозабтлк^лшмь, гл. д. мн-кр. Забъ1калшм1>
помалко отъ вр1Ьмя на вр^Ьмя.
Дозабъ1КОлI^к^, ЙШЬ, — лйлъ, гл. д. свр.
Да забъ1кола малко нЪчто.
Дозаб'Ьг1]Ж., ешь, — нхлъ, гл. ср. свр. Да
заб1^ги&^ за кл^со вр'Ьмя.
Дознб']&л'Ьжва91Ь, гл. д. мн-кр. Отъ вр^мя
на вр'Ьмя заб'Ьл^жвамь помалко.
Дозаб'Ьл'^жнк, ишь, — хилъ, гл. д. свр.
Да заб^лЪжа малко н'Ьчто, какъ да е.
Дозаб'1лнк, ишь, — лилъ, гл. д. свр. Да
заб']^л№ малко н'Ьчто.
Дозаб'1;с11'}1Гл;^, ешь, — п^лъ, гл. ср. свр.
Да подкача да бЬсн-Ьа помалко; иозаша-
лйть.
Дозавалй, — л-Вло, гл. безл. свр. Да завали
малко Н1&ЧТ0.
ДозавалЕ^Б, йшь, — лйлъ, гл. д. свр. Да за-
вала малко ; позагромодйть.
Дозавалтва, гл. безл. мн-кр. Отъ вр^мя
на вр']&мя завалшва помалко.
Дозавалюмь, гл. д. свр. Да завалшмь малко
н1Ьчто, какъ да е.
Дозав^рваль и иозав^рювашь, гл. д. мн-
кр. Отъ вр'Ьмя на вр-Ьмя заварвамь по-
малко.
Дозавардл;, ишь, — дилъ, гл. д. свр. Да
завардж малко н1Ьчто.
Дозавй^рнБ, ишь, — рилъ, гл. д. свр. Да
завара малко и'Ьчто.
ДозаварЕ^Б, йшь, — рйлъ, гл. д. свр. Малко
н^что, какъ да е да завара,
Дозавдйшл;., ешь, — н&лъ, гл. д. свр. Да
завдпги& малко н'Ьчто.
Дозаведж, ешь, — ведохъ, — велъ, гл. д.
свр. Да заведх малко н-Ьчто.
Дозавзбмл; (да ся), ешь, — взелся, гл. въз-
вр. свр. Да ся завземА малко и1Ьчто; да
ся попрана.
Дазавйдж, ишь, — д^йлъ, гл. ср. свр. Да
завпд& малко н1^что ; позавйдовать.
ДозавЙББ, ешь, — вилъ, гл. д. свр. Да за-
виа малко н1>что, какъ да е; позавить,
позагнуть, пояавутать.
Дозавлад'1>ЕЛ«,, ешь, — д*лъ, гл. д. свр. Да
завлад1^а малко; позавлад-Бть.
Дозавл'|[;к;к, чешь, — вл^кохъ, — вл1}клъ,
гл. д. свр. Да завл'Ьк<& малко ; иозавлбчь.
Дозав011^1Ж, ешь, — н'Млъ, гл. ср. свр. Да
завонЪа малко нЬчто.
ПозаврАжнБ
115
Позадлъжн^валь
Позавр^жнБг, ешь, — врьвахъ, гл. д. свр.
Да заврьж1& малко е1^что, какъ да е ; по-
аавязйть.
Позаврьтж, йшь, — т«лъ, гл. д. свр. Да
заврьт^ иалко и']^что ; позакружнть.
Цозаврш;., йшь, — р$лъ, гл ср. свр. Да
заври малко и'Ьчто.
Позаврл^, ешь, — рЪлъ, гл. д. свр. Да зйврл
м лко н'Ьчто.
Позав^&дл^, йшь, — дилъ, гл. д. свр. Да
завъд& малко и'1^что; позавестй.
Позавънж, ешь, — вйлъ, гл. ср. свр. Да
завънл малко н'Ьчто ; да повъ1нь.
Позав'К1зБ, ешь, — в-Мшлъ, 1) гл. ср. свр.
Да завЪж малко нЬчто ; да пов'Ь№ ; под]^ть.
2) гл. д. свр. Да позасъшнь ; позанестй.
ПозавйжББ, ешь, — вязахъ, гл. д. свр. Да
завяжк малко и']^что ; да иозаврьн;|& ; по-
завязать.
Позавяхнл^, ешь, — налъ, гл. ср. свр. Да
завнхцд, да завян& малко и']&что ; да поза-
ВЯЦ& ; позавянуть, позавять.
Позагазл;, йшь, — зилъ, гл. ср. свр. Да
загаз* малко нЪчто.
Позагйснж^, ешь, — налъ, гл. ср. свр. Да
загасна малко нЪчто; позатухнуть.
11озагасж, йшь, — сйлъ, гл. д. свр. Да за-
гаси малко н'Ьчто ; позатушйть.
Позагатиувамь, гл. д. мн-кр. Отъ вр1Ьмя
на връмя загатнувамь помалко.
11озагатнл1, ешь, — вл^лъ, гл. д. свр. Да
загатна малко нЪчто.
Лозагащл^, йшь, — щилъ, гл. д. свр. Да
загащА малцина, малко н-Ьчто.
Позагбликв, йшь, — иилъ, гл. д. свр. Да
загел11& малко н1&что.
Позаглад;^, йшь, — дилъ, гл. д. свр. Да
загладА малко нЬчто, какъ да е ; позагла-
дить.
Цозаглобкк,, йшь, — бйлъ, гл. д. свр. Да
заглобкь малко н'Ьчто.
Позаглождл^, ешь, — далъ, гл. д. и ср.
свр. Да заглождх малко,
Нозаглушкь, йшь, — шйлъ, гл. д. свр. Да
заглушкь малко н-Ьчто; позаглушйть.
иозаглъхнж, ешь,— налъ, гл ср. свр. Да
заглъхнх малко н-Ьчто ; позаглбхиуть.
ПозаглъчЕЖ, йшь, — Ч1алъ, гл. д. свр. Да
;^аглъчкь малко нЪчто.
Нозаглядамь (да ся), гл възвр. свр. Да
ся заглядамь малко н1Ьчто; позасмотр-Вться.
Позагнетл;, ешь, — гнетохъ, — гнелъ, гл.
д. свр. Да загнетж малко н1Ьчто.
Позагни1з1;, ешь, — нйлъ, гл. ср. свр Да
загниа малко н'Ьчто ;^по8агяйть.
ЦозагнКздж, (да ся), йшь, — дился, гл.
възвр. свр. Да ся загиездл малко н-Ьчто.
ПозпговбрнБ, йшь, — рилъ, гл. д. свр. Да
заговора малко н1Ьчто. Да ся позаговорш;
позаговорйться.
Позагов^НБ, ешь, — вФлъ, гл. ср. свр. Да
заговЪи^ малко н'^чтд, не съвс']&мь.
Позаг6л1Ж, йшь, — лилъ, гл. д. свр. Да
заголк малко н'&что ; позаголйть.
Позагорчш;, йшь, — чшлъ, гл. ср. свр. Да
загорча малко нЬчто.
Позагорчювамь, гл. ср. мн-кр. Загорчм-
вамь отъ вр'&мя на вр1&мя помалко.
иозагор!^, йшь, — р-Влъ, гл. ср. свр. Да
Загора малко н']^что ; позагор-Бть.
Позагорювашь, гл. ср. мн-кр. Загорювамь
отъ врЬмя на вр1Ьмя номалко.
ПозагрйбчнБ, йшь, — чилъ, гл. д. свр. Да
заграбча малко н'Ьчто.
иозагр^бнк,, йшь, — бнлъ, гл. д. свр. Да
заграба малко н'Ьчто ; позаграбить.
Цозаградж, йшь, — дйлъ, гл. д. свр. Да загра-
ди малко нЪчто, какъ да е; позагородйть.
11озагре6ж, ешь, — гребохъ,— гребълъ, гл.
д. свр. Да загребА малко нЪчто.
11озагрозж, йшь, — зйлъ, гл. д. свр. Да
загрозА малко нЬчто; поизурбдовать.
Позагр^нл^., ешь, — нхлъ, гл. д. свр. Да
загрънх малко, какъ да е.
Позагръташь и иозагр^щамь, гл. д. мн-
кр. Загрътамь, загръщамь отъ вр1Ьмя на
врЪмя помалко.
Позагрътвашся, гл. възвр. мн-кр. Загръш-
вамся отъ врЪмя на врЪмя помалко; по-
забочпваться.
Позагръ1ЖВЬ (да ся), йшь, — жился, гл.
възвр. свр. Да ся загръша малко нЪчто.
Позагрьмш^, йшь,— м-Влъ, гл. ср. свр. Да
загрьма малко н'Ьчто. '
11озагр']^вамь, гл. д. мнкр. Загр1^мамь отъ
вр^мя на вр1&мя помалко.
Позагр^^БК, ешь, — грФшлъ, гл. д. свр. Да
загрЪа малко н^что, какъ да е.
Позагрждж, йшь, — дилъ, гл. д. свр. Да
загрАдх малко нЪчто, какъ да е.
Позаг^бвамь, гл. д. .ин-кр. Загубвамь отъ
вр1Ьмя на вр^Ьия помалко.
иозаг^бкк, йшь,— билъ, гл. д. свр. Да за-
губа малко нЬчто
Позагъпж, ешь,— налъ, гл. д. свр. Да за
гън* малко н1^что, какъ да е.
ПозадДвББ, йшь, — вилъ, гл. д. свр. Да за-
дава малко и'Ьчто.
ПозадебелКга;, ешь, — л-Влъ, гл. ср. свр.
Да .задебел-Ьа малко н1Ьчто ; да понадебел'Ьа.
Цозадерж, ешь, — драхъ, гл. д. свр. Да за-
днрж малко н'Ьчто; позадрать.
1]озадйгил^, ешь, — н;клъ, гл. д. свр. Да
задигнх малко нЪчто.
ПозадлъжаКвамь, гл. ср. мн-кр. Задлъ-
жи']&вамь отъ врЪмя на вр1&мя помалко.
8»
Позадлъжн^нБ
116
Позакрпв!^
Повадлъжн111Ж, ошь, — н-блъ, гл. ср. свр.
Д| 8ад1ъжи1^№ иадко и'Ьчто; повядолжАть.
П08АДЛЪЖ^, 4>шь, — х>лъ, гл, д. свр. Да
зядгька малко н-^что.
Поаадон^) ^шь, — мйлъ, гл. д. свр. Да
задона малко и'Ьчто.
ПозДдраяь, гл. д. свр. Да позакачж, да по-
зад^нл^, да подразнл и'Ького.
УмЪхъ, ся чудахъ, ка де й речшиь,
Ка да й речтмь. да № повадрамь. Шс.
Нозадр&скамь, гл. свр. Да задраскамь мал-
ко н^Ьчто, какъ да е.
Иозадращж, ешь, — др&скахъ, гл. д. свр.
Да задращд малко и'Ьчто, какъ да е.
11озадрьж1^Б, ишь,— жшлъ, гл. д. свр. Да
задрьж1& малко и1&что.
11озадр1>ст2, ншь, — стилъ, гл. д. свр. Да
задрьст^ь малко и'Ьчто, какъ да е.
Цозадр^^мваль, гл. ср. мн-кр. ЗадрЬмвамь
отъ вр1^мя на вр'Ьмя помалко.
11озадр'Ь]1НК) ешь, — иалъ, гл. ср. свр. Да
задрЪмл^ малко и'Ьчто; позадренц^ть.
11озадуиапь (да ся), гл. възвр. свр. Да ся
задумамь малко н1Бчто ; да ся 110замъ1СЛ1& ;
поаадуиаться.
Позадушкк, и ь,— шилъ, гл. д. свр. Да
задуш1& малко н'Ьчто, не съвсЬмь.
Иоз&дъ, нар. и П2гЬдл. По мЬста-та задъ
Н1&ЧТ0.
А Д1&В0ЙЧЯ вадгоренчн,
Аль си бъ1ло по-задъ горл? Шс.
Иозадън1я;, ишь, — нилъ, гл. д. свр. Да за-
дънк малко н1>что, какъ да е.
11озадъ1М1^Б, ишь, — милъ, гл. д. свр. Да
задъ1ма малко н'Ьчто ; позадимйть.
Позад'Кнл1, ешь, — нхлъ, гл. д. свр. Да за-
д'Ьи& малко н']&что, какъ да е.
Иозабтиж, ешь, — заахъ, — заялъ, гл. д. свр.
Да заем2& малко н1&что; позанять.
Нозажитж (да ся), ишь, — тйлся, гл. възвр.
свр. Да подобъил жито, да ся посдобъхемъ
съ жито. Да ся позажитять сиротътча.
Лозажюлнк, ишь, — лилъ, гл. д. свр. Да
зажюлд малко н^что.
11озазелеи'Кнк (да ся), ешь, — н'$лся, гл.
об. свр. Да подкача да ся зеленЬа малко
н1^что ; повазелен^ть.
Позазйрамся, гл. об. мн-кр. Зазирамся отъ
вр'Ьмн на вр'Ьмя помалко.
Нозазори (да ся), — рйлося, гл. безл. свр.
Да ся зазори малко и1^что.
11озазр1^1к (да ся), ишь, — р'Блся, гл. об.
свр. Да ся зазра малко и'1&что.
Позаз'&пахь (да ся), гл. възвр. свр. Да ся
заз1Ьиамь малко нЪчто ; по8а8Ъв21ться, по>
8агляд'Еться, позаглаз-Кться.
Цозапглкзк, ишь, — лилъ, гл. д. свр. Да за-
игла малко нЪчто, какъ да е.
Позаи1'р&1Ж (да ся), ешь, — рйлся, гл. възвр.
свр. Да ся заигра» малко н'Ьчто; позанг-
рйться, позар-Ьзвйться.
Позййпл^, ешь, — зайхъ, — зайлъ, гл. д. свр.
Да займ<& малко и'1^что.
иозаииатж (да ся), йшь, — тйлся, гл възвр.
свр. Да ся запиатА малко н'Ьчто ; позаун-
рйииться, позартйчиться.
ПозавАжнБ, ешь, — кАзахъ, гл. д. свр. Да
закажа малко н1^что.
Позакалаф4тл», ишь, — тилъ, гл. д. свр.
Да закалафат/^ малко н1&что, какъ да е.
Позакйрамь, гл. д. свр. Да закарамь малко
и11что.
иозак^чвамся и позак&чювамся, гл. вз.
свр. Закачвамся отъ вр1&мя на вр1^мя по
малко.
Позак&чнБ, ишт, — чилъ, гл. д. свр Да за-
кача малко н'Ьчто, какъ да е.
Цозак^шлювамся, гл. възвр. мнкр. За-
кашлювамся гтъ вр'Ьмя на вр'Ьмя помалко.
Позак^шлнБ (да ся), ешь, — лался, гл. въз-
вр. свр. Да ся закашла малко и1^что ; по-
закйшлаться.
Позаквич!^, йшь, — Ч1!1лъ, гл. ср. свр. Да
заквича малко н^что.
Позаквичтвапь, гл. ср. мнкр. Заквичт-
вамь отъ вр'Ьмя на вр'Ьмя помалко. Сви-
нча-та тюзаквичш.
Позакл^тл^, ишь, — тилъ, гл. д. свр. Да за-
клати малко н1^что.
Нозакл^пл^, ешь, — пахъ, гл. д. свр. Да
заклен& малко н1Ьчто, какъ да е ; поза-
клеп{1ть.
ПозаклйннБ, ишь, — нилъ, гл. д. свр. Да
заклина малко и'Ьчто, какъ да е ; поза-
клинйть.
иозаклйчнк., ишь, — чилъ, гл. д. свр. Да
заклича малко и'Ьчто, какъ да е.
Позакльиж, ешь, — кляхъ, гл. д. свр. Да
закльи& малко и'Ьчто.
Позакл1^1ЦЛ1, ишь, — щилъ, гл. д. свр. Да
закл'&щ& малко н'Ьчто.
ПозаключнБ, ишь, — чилъ, гл. д. свр. Да
заключа малко нЪчто, какъ да е.
Лозаковж, ешь,— вйлъ, гл. д. свр. Да за-
кова малко н'Ьчто, какъ да е ; дозаковать.
ПозакблЕЛк, ишь, — лилъ, гл. д. свр. Да за-
кола малко и1^что.
иозакоп^!!^, ешь, — лалъ, гл. д. свр. Да
закопаа малко нЪчто, какъ да е ; поза*
копйть.
11озавопч1а1л;, ешь, — Ч1алъ, гл. д. свр.
Да закопчша малко нЪчто, какъ да е.
Позакоран111}Б, ешь, — в11лъ, гл. ср. свр.
Да закорав1^а малко н^Ьчто.
Иозакривьк, йшь, — вилъ, гл. д. свр. Да
закрива малко и1>что ; позавривйть.
Позакръв!^
117
ПозанепощйнБ
Козавръв!^ (да ся), йшь, — вил ся, гл. въз-
вр. свр. Да ся закръвиь малко н1Ьчто.
1Гозакръ11аБ, ешь,— рнлъ, гл. д. свр. Да
закрънл малко н'Ьчто, какъ да е ; да поза-
тул1&, да позаселия ; позаврйть.
ИозакрьпББ, яшь, — пилъ, гл. д. свр. Да
закрьпиь малко н'&что, какъ да е; поза-
чинйть.
ПозаБр']&ш^, йшь, — пйлъ, гл. д. свр. Да
! закрЪп1& малко и']^что, какъ да е ; поза*
кр-Ьпйть.
Цозакъс11'Ква91Ь (да позакъсн^ш), гл. ср.
Закъсн'Ьвамь отъ в^Ъия на вр1^мя иомалко.
Позавъсн^НБ, ешь, — н^лъ, гл. ср. свр.
Да закъси1^]& малко и1^что; позапоздать.
Позакжкр^, ешь, — ралъ, гл. ср. свр. Да
заклкрА малко н1Ьчто.
ПозалаБК, ешь, — лашлъ, гл. ср. свр. Да
залаж малко н'Ьчто.
иозалйбнБ, йшь, — билъ, гл. д. свр. Да
залиб1& малко нЪчто.
Позаличш^, йшь, — чйлъ, гл. д. свр. Да
залича малко нЬчто, какъ да е ; да поза-
мрьч1& ; позачерЕнуть.
ПозалйшнБ,, ешь, — лйсахъ, гл. д. свр.
Да залиша малко н'Ьчто, какъ да е; да
поеглендиша ; позанять, позабавить.
Позалов!^, йшь, — вйлъ, гл. д. свр. Да
заловж малко н1Ьчто, какъ да е.
ПозалбжББ, йшь, — жнлъ, гл. д. свр. Да
заложа малко н1^что, какъ да е ; позало-
жйть.
Позалбстж, вшь, — твлъ, гл. д. свр. Да
залостА малко н^что, какъ да е.
;^^ Позал'^аг1Я&, ешь, — лъгахъ, гл. д. свр. Да
залъжа малко н1Ьчто, какъ да е. Да ся
тюзалъжугк ; разсБяться.
[ Позал^гнл^, ешь, — на^лъ, гл. ср. свр. Да
зал'Ьгна1 малко н'Ьчто.
Позал']^П1я;, йшь, — пйлъ, гл. д. свр. Да
зал1Ьпа малко н'Ьчто, какъ да е ; да поиз-
л1&па ; позалЪпйть, позаштуватурить.
Позал'^ББ, ешь, — лФлъ, гл. д. свр. Да за-
л1^а малко н^что, какъ да е; позалйть,
позатопйть.
Позалюб!^, вшь, ~ бвлъ, гл. д. свр. Да
залюба малко и']^что.
Позалюл^'ва]11Ь, гл. д. мнкр. Залюл1^вамь
отъ вр'Ьмя на вр'1^мя помалко.
Позалюл'&1я;, ешь, — л-Млъ, гл. д. свр. Да
залюл'Ьа малко н^что.
11озалютж, йшь, — т*лъ, гл. ср. свр. Да
залютА малко н1Ьчто.
Позалют^вамь (да позалютж), гл. д. мн-
кр. Залют*вамьотъвр'Ьмянавр1Ьмя иомалко.
Позамйжнк, ешь, — мазахъ, гл. д. свр, Да
замажа малко н1^что, какъ да е ; позаиа-
аать, по8атер'6ть.
иозам^йвамь, гл. д. мн-кр. Замайвамь отъ
вр1&мя на вр']&мя помалко.
Позап^цамь, гл. д. свр. Да замацамь малко
н^Ьчто.
Позапйся;, ешь, — машлъ, гл. д. свр. Да
замаа малко н'Ьчто ; позамедлить, поза-
м^швать.
Позапижш;, йшь, — жш^1ъ, гл. ср. свр» Да
замижа малко н^что.
Позампнувамь, гл. ср. мн-кр. Заминувамь
отъ вр'Ьмя на вр'Бмя помалко.
Позалйнл^, ешь, — н;клъ, гл. ср. и д. свр.
Да замина малко и'Ьчто.
Поза11Л'^вцл>,, ешь, — нхлъ, гл. ср. свр.
Да замлъкна малко н'&что ; позамблкнуть.
ПозашлъчкБ, йшь, — ч1алъ, гл. д. свр. Да
замлъча малко н'кчто
Цозапогн^к (да ся), ешь, — нхлся, гл. въз-
вр. свр. Да ся замогнА малко н'Ьчто.
Позамор!^ (да ся), йшь, — рйлся, гл. вгз-
вр. свр. Да ся замора малко н^Ьчто ; поза-
морйться.
Поза!110тй.НБ, ешь, — талъ, гл. д. свр. Да
замотаа малко н^что, какъ да е.
Позамразж (да ся), йшь, — зйлся, гл. вьзвр.
свр. Да ся замразА малко н'Ьчто ; подмер-
зать, позанорбзить.
Позамрьзнуваль, гл. ср. мнкр. Заирьзну-
вамь отъ вр']^мя на вр'Ьмя помалко.
Позамрьзил^, ешь, — налъ, гл. ср. свр. Да
замръзна малко н'Ьчто ; позамерзнуть, по*
зазябнуть.
Цозажрькнувамь, гл. ср. мнкр. Замрьк-
нувамь отъ врЪмя на вр'Ьмя помалко.
Позамрьвнл;, ешь, — на^лъ, гл. ср. свр.
Да замръкна малко н1^что.
ПозамрьчнБ, йшь, — чйлъ, гл. д. свр. Да
замрьча малко н']&что ; да позалича ; по-
зачеркнуть,
Позамр'Ь'жБК, вшь, — жвлъ, гл. д. свр. Да
замр'!^жа малко н'Ьчто, какъ да е ; поза-
ш,опать.
Позамъкн^, ешь, — на^лъ, гл. д. свр. Да
замъкн^^ малко н^^что.
Позамъ1СЛББ, (да ся), вшь, — лился, гл.
възвр. свр. Да ся замъ1сла малко н^что ;
да ся позадумамь; позадуматься.
Позамьглн (да ся), — лвлося, гл. възвр.
свр. Да ся замъгли малко н1Ьчто.
Позаа[']^Ц1^Б, йшь, — нйлъ, гл. д, свр. Да
зам'Ьна малко н1^что.
ПозамЬсл;, вшь, — свлъ, гл. д. свр. Да за-
м'ЬсА малко и']&что.
11оза11'Ьтнл», ешь, — нхлъ, гл. д. свр. Да
зам^Ьтн* малко н'Ьчто, какъ да е.
Позанемощакж, ешь, — щнихъ, гл. ср. свр.
Да занемощша малко н1^что; да позанехве-
ламь ; позанеибчь.
Позянесж
118
Поаап/.нж
Иошнесл;, ^шь, — 1п< ох ь. — пбслъ, гл. д.
свр. Да наиссА ма-ь
По»а11ехв('ланц г^г. (у <><р. Да зансхве-
ламь малко; да пизансмоииаш.
Поаанйчтяь, гл. ср. свр. Да заничшмь
ма^ко н1^Ч'Го.
Иоааиостяь, гл. д. мнкр. Занооамь отъ
врЪмя на кр1>мя иомалко.
иозаи'Ьх'Ь'{&, ешь,— и*лъ, гл. ср. свр. Да
заи!^м1^1Х малко н1&что.
Иоаабблачн (да ся), — чилося, гл. безл.
свр. Да ся заоГиачи мадко н11Что.
11о;шоГ>Ъ1К)и11а]1Ь, гл. д. мн-кр. Заобъ1ка-
л>амь отъ кр^мя на вр1^мя помалко.
11о»ао6Ъ1к6.11л;, ишь, — лилъ, гл. д. свр.
Да заобъ]код№ мадко н']&что.
Позабстргл;, ишь, — рилъ, гл. д. свр. Да
заострил мадко н']^что, какъ да е ; позаво-
стрйть.
иозапади;к, ешь, — нхлъ, гл. ср. свр. Да
западнл^ мадко и1&что.
ПозяпАзл^, ишь, — зилъ, гл. д. свр. Да за-
пазл^ мадко и'1&что, какъ да е.
Позап4лнк, ишь, — лнлъ, гл д. свр. Да
запада мадко н'Ьчто, какъ да е.
ПозапАрнБ, ишь, — рилъ, гл. д. свр Да за-
пар№ мадко н'Ьчто, какъ да е ; позапйрить.
Позап^шнк, ешь, — пйсахъ, гл. д. свр Да
заиаша мадко нЬчто, какъ да е.
Позапек^, чешь, — пекохъ, — певлъ, гл. д.
свр. Да запекл малко н1Ьчто ; позапечь.
11озапелЪ'нк (да ся), ешь, — л^лся, гл. вгз-
вр. свр Да ся запел1Ьа мадко н*что.
ПозапетлЪ'нБ, ешь, — л^лъ, гл. д. свр. Да
запетдЬа, малко н1Ьчто, какъ да е.
Позапечттамь, гл. д. свр. Да запечмтамь
мадко н^что, какъ да е.
Позаийнаяь, гл. ср. мн-кр. Запинамь отъ
вр1&мя на вр1^мя помадко.
Нозапйсвамь, гл. д мнкр. Записвамь отъ
врЬмя на вр^мя помалко.
Позапйчшяся, гл. вьзвр. мнкр. Запичжм-
ся отъ вр^Ьмя на вр1Ьмя помалко ; позапбчься.
Позаийшнк, ешь, — пйсахъ, гл. д. свр. Да
запиша малко н1&что, какъ да е ; повапи-
сйть.
ПозапйнБ (да ся), ешь, — пилея, гл. възвр.
свр. Да ся запиа малко н^что ; покулн-
кать, позакуликйться,
Позаиладн!^, йшь, — нйлъ, гл. д. свр. Да
запдадн1& мадко ц1&что.
Позаплат;^, йшь, — тйлъ, гл. д. свр. Да
заплат* мадко нЬчто, каьъ да е.
ПозаилйчнЕ, ешь, — плйкпхъ, гл. ср. свр.
Да заплача малко н'Ьчто
ПозаплйшнБ, ишь, — шилъ, гл. д. свр. Да
заплаша малко нЪчто; повапугйть, поза*
стращйть
Иозаилос-кпнь, лт, (). свр. Да заплескамь
мадко и1>что.
Иозаил^сш^ (да ся), ешь, — наь.1ся, гл.
вьзвр. свр. Да ся заплеснА малко 111'>что.
Иозаплетж, ешь, — плетохъ, — илблъ, гл.
д. Свр. Да :наплетА малко н1.что, какъ да е,.
]1озапл^чцл;, ешь, — плескахъ, гл. д. свр.
Да заплещА малко н^что.
Позанл Ьс11']1>в'1;нБ, ешь, — в-Клъ, гл. ср. свр.
Да запл'ЬснЬв11а ма ко н11Что ; позапл-Ьсн I.-
в-Кть.
11озапл101Л(., ешь, — люлъ. гл. д. свр. Да
заплюа малко н-Ьчто ; позаплев^^ть.
ЦозДпнЛ!, ешь, — на^лъ, гл д. свр. Да за-
пн* малко н1Ьчто, какъ да е.
НозаповЬдамь, гл. ср свр. Да запов1Ьдамь
малко нЬчто.
Позапбяннк, ишь, — нилъ, гл. д. свр. Да
запомна малко и'Ьчто.
ПозапрйздннБ, ишь, — нилъ, гл. д. свр. Да
запраздна малко н'Ьчто.
11оза11р}1тж., ишь, — тилъ, гл. д. свр Да
запрат* малко н^что.
ПозаирйшнБ, ишь, — шилъ, гл. д. свр. Да
запраша малко н^^что; позаиорошйть, по-
запилйть.
ПозаирйпчнБ, ишь,— чилъ, гл. д. свр. Да
запримча малко н^что, какъ да е.
ПозапръшнЛк (да ся) ешь, — нхлся, гл.
възвр. свр. Да ся запръишА малко нЬчто.
Позапръщ^ж., ишь, — щилъ, гл. д. свр. Да
запръщА малко н4что, какъ да е; да по
заиъ1Щ<&; позапрудйть.
иозапр']^тамь, гл. д. свр. Да заир1Ьтамь
малко н'Ьчто.
Позапр'Мтнж, ешь, — нхлъ, гл. д. свр Да
запрЪтнА малко н1&что, какъ да е
иозапр1^ч1ж, ишь, — чилъ, гл. д. свр. Да
запр'Ьча малко н^Ьчто, какъ да е.
Позйирж., ешь, — ршхъ, — ршлъ, гл. д. и
ср. свр. Да запр* малко н'Ьчто.
ПозаирйгнЛъ, ешь, — на^лъ, гл. д. свр. Да
запрягн;!^ малко н'Ьчто.
Позаирядж, ешь, — прядохъ, — прялъ, гл.
д. свр. Да запрядА малко нЪчто.
Цозапуст^нк, ешь, — ст«лъ, гл. ср. свр.
Да запуст'Ьа малко н*что ; позапуст-бть.
Лозапушш;, ишь, — шилъ, гл. д. свр. Да
запуша малко н^что.
Позапъхтж (да ся), йшь,— тблся, гл. въз-
вр. св]}. Да ся запъхтА мадко н^что.
11озапъ1таяь, гл. д. свр. Да запънань мал
ко н'Ьчто.
Позапъ1ЩЖ, ишь, — щилъ, гл. д. свр. Да
запъпцА малко нТ.что. какъ да е ; да поза-
прЪ1ЩА ; позапрудйть.
Позап&нл^, ешь, — налъ, гл. д. свр. Да за-
пьнА малко иЪчто, какъ да е.
ПозапЪнББ
119
Позасучнв
! ПозапКннк (да ся), ишь, — нился, гл. въз-
вр. свр. Да ся запЬннь малко н'Ьчто ; по-
зап'Бниться.
I Позап^НБ, ешь, — п^лъ, гл. д. свр. Да аа-
1 пЬж малко н'Ьчто.
ПозаравннБ, ишь, — внлъ, гл. д. свр. Да
наравнк малко н'Ьчто, какъ да е: позяров-
нять.
Позарадваль (да ся), гл. възвр. свр. Да
ся зарадвамь малко н'Ьчто.
иозарАстнл;, ешь, — н;клъ, гл. ср. свр. Да
зарастнА малко н'Ьчто.
Цозарастж, ешь, — стохъ, — расълъ, гл. ср.
свр. Да зарастА малко н1Ьчто; позарастй.
Позаревж, ешь, — валъ, гл. ср. свр. Да за-
рева малко нЪчто.
Позарекж (да ся), чешь, — рекохся, — ре-
клся, гл. вьзвр. свр. Да ся зарекл малко
н'Ьчто.
Позарппл^, ешь, — налъ, гл. д. свр. Да за-
рпнА малко н'Ьчто, какъ да е.
Позарбврл;, ншь, — вилъ, гл. д. свр. Да
заровил малко н1&что, какъ да е.
Позаросй, — сйло, гл. безл. свр. Да заро-
си малко н^Ьчто.
11озарос1ава, гл. безл. мнкр. Заросжва отъ
вр1&мя на вр1^мя помалко.
Позаръвж, ешь, — валъ, гл. д. свр. Да за-
ръвж малко нЬчто.
11озаръ1ББ, ешь, — рйлъ, гл. д. свр. Да за-
ръи* малко нЪчто, какъ да е.
Позар^^ЖБК, ешь, — р']Бзахъ, гл. д. свр. Да
зарЬжа малко н'Ьчто.
Позаржчтль, гл. ср. и д. свр. Да зар&-
чшмь малко н1Ьчто.
Позаеадж, йшь, — дйлъ, гл. д. свр. Да за-
садх малко и1Ьчто, какъ да е ; позасадйть.
ПозасблнБ (да ся), ишь, — лился гл. въз-
вр. свр. Да ся засела малко н'Ьчто ; поза-
селйться.
ЦозасйлБК (да ся), ишь, — лился, гл. въз-
вр. свр. Да ся заспла малко н1Ьчто.
Позаскобш^, йшь, — бйлъ, гл. д. свр. Да
заскоба малко н1^что, какъ да е ; позаско-
бять.
Позаскр^жш; (да ся), ишь, — жился, гл.
възвр. свр. Да ся заскр1Ьжж малко н^что ;
позайндив'Ьть.
Позасвжпн^, ешь, — на^лъ, гл. ср. свр.
Да заскАпнл^ малко.
Позасладл;^, йшь, — дйлъ, гл. ср свр. Да
засладх малко н^Ьчто.
Позасливбсамь, гл. д. свр. Да засливосамь
малко Н1&ЧТ0.
ПозаслоннБ, йшь, — нйлъ, гл. д. свр. Да
заслона малко и'6что ; позаслонйть.
11озасл'Ь11НБ, йщь, — пйлъ, гл. д. свр Да
засл^^иш малко и']&что; поваслЪпйть.
свр. Да
гл. о6.
д. свр. Да
е; да поза-
свр.
свр.
свр.
свр.
свр.
Да
Да
Да
Да
Да
Цозасмивался, гл. об. мн-кр. Засмивамся
отъ врЬмя на врЬмя помалко.
Цозаслолслк, йшь, — лйлъ, гл. д.
засмол]& малко н'кчто, какъ да е.
Позасз11^ББ (да ся), ешь, — и-Блся,
свр. Да ся засм1Ь№ малко.
Позаслл^д;Б, йшь, — д1лъ, гл. ср. свр. Да
засм&дА малко н']^что.
Позасблнл^, ешь, — нл^лъ, гл
засолнА малко н^Ьчто, какъ да
тули, да иозакръ11&.
Позасолга;, йшь, — лйлъ, гл. д. свр. Да за-
сола малко н^Ьчто. Да ся позасолш.., да
хапнА н1Ьчто солено, да ся пообсола.
Позаспйвамь, гл. ср. мн-кр. Заспивамь отъ
врЪмя на вр1^мя помалко.
Позаспйчкк, ишь, — чилъ^ гл. д. свр. Да
заспича малко н'Ьчто, какъ да е.
Позаспн^, йшь, — спахъ, гл. ср
заспа малко н'Ьчто; позасн^ть.
Позасрам!^, йшь, — мйлъ, гл. д
засрама малко н^что.
Позасрьб!^, йшь, — б^лъ, гл. ср
засрьба малко н^что.
Позаст^вхж, ишь, — вилъ, гл. д
застава малко н1Ьчто.
Иодястйтк,, ешь, — нхлъ, гл. ср.
застана малко н1^что.
Позастар^^БК, ешь, — р^лъ, гл. ср. свр. Да
застар^а малко нЬчто; позастар^ть.
ПозастблнБ, ешь, — стлахъ, гл. д. свр. Да
застела малко и1^что, какъ да е; поза-
стл^ть.
Позастнгн^к,, ешь, — н^лъ, гл. д. свр. Да
застигнх малко н'Ьчто.
ПозастонБ (да ся), йшь, — стошлся, гл. въз-
вр свр. Дасязастоа малко; позалежаться.
ПозастронБ, ишь, — стрбилъ, гл. д. свр.
Да застроа малко н1&что, какъ да е ; по-
заправить.
Позастрьв11& (да ся), йшь, — вйлся, гл. въз-
вр. свр. Да ся застрьва малко нЬчто.
иозастр%Л1Ж, ишь, — лйлъ, гл. д. свр. Да
застр1&ла малко н^^что.
Цозастудж, (да ся), йшь,— дйлся, гл. въз-
вр. свр. Да ся застудл малко н^что ; по-
застудйться.
ПозастудЮгВамся, гл. възвр. мн кр. Засту-
дшвамся отъ вр1&мя на вр^мя помалко.
11озастъ1Нл;, ешь, — налъ, гл. ср. свр. Да
застъ1н& малко нЪчто ; позастйть.
ПозастжпББ, ишь, — пилъ, гл. д. свр. Да
застАпа малко нЬчто.
ПозастйГ11Л1, ешь, — ня:лъ, гл. д
застягнА малко н'Ьчто, какъ да е.
Позасучкь, ешь, — сукахъ, гл. д
засуча малко н'&что, какъ да е ; позавру
тйть.
свр. Да
свр. Да
Нозасупийк
120
Пояашеиедж
Помсуш^^к, ншь, — шшлъ, гл д. свр. Да
засуша малко ; поансушйть.
II08IIС^xиж, ешь, — налъ, гл. ср. свр. Да
»асьхн& надко н1&что ; поаасбхнуть.
11озасъ^пж, ошь, — палъ, гл. д. свр. Да
.часьшд мадко н1^что, какъ да е ; поаасй-
пять, познбросАть, понянестй.
11о:тгКди<^; ошь, -нльлъ, гл. д. и ср. свр.
Да :^ас1'>днл& мадко и^^что.
НозагЬдж (да ся), ишь,— д^лся, гл. вьзвр.
свр. Да ся засЬдлк мадко ; поаасид^ться.
ио;тс'Ькж, чешь, — сБкохъ, гл. д. свр Да
:<ас1>к<1. мадко н1^что; позарубйть.
ИозасКг^ж, ошь, — с^тлъ, гл д. свр. Да
.час1^№ малко н^Ьчто, какъ да е; позяс1;ять.
иозае^гнлк, ешь, — ва^лъ, гл. д. свр. Да
засягн* малко нЬчто.
11озата№, йшь, — тайлъ^ гл. д. свр. Да
затай малко «'Ьчто.
Иозпткбрнк, ншь, — рилъ, гл д. св^). Да за-
твора малко н1^что, какъ да е; позятворить.
Нозатек;^ (да ся), ч^шь, — текохся, — текл-
ся, гл. възвр. свр. Да ся затек* малко.
Позатйснл1, ешь, — сна^лъ, гл. д. свр. Да
затпсн* малко н^Ьчто, какъ да е,
Позатлъет'К1Ж, ешь, — ст^Елъ, гл. ср. свр.
Да затлъст'1^1& малко ; по8ахир'6ть.
ПозатбплнБ (да ся), ишь, — лился, гл въз-
вр. свр Да ся затоплк малко н1Ьчто.
Нозатоп^, йшь, — пйлъ, гл. д. свр. Да
затопа малко нЪчто.
11озатреп^рл^, ешь, — ралъ, гл. ср. свр.
Да затрепер* малко н1Ьчто.
Позатрупамь, гл. д. свр. Да затрупамь мал-
ко нЬчто, какъ да е.
Позатръ11Ж, ешь, — ръмъ, гл. д. свр. Да
затръ11& малко н'1что, какъ да е.
Позатрьнг^, йшь, — нйлъ, гл. д. свр. Да
затрьннь малко н^Ьчто, какъ да е,
Позатрьч!^ (да ся), йшь, — чшлся, гл
вг.чвр. свр. Да ся затрьча малко н^Ьчто.
Позатряс^, гл. безл. свр. Да затрясе малко
н^что.
Позат^лнБ, ишь, — лилъ, гл. д. свр. Да
затула малко нЬчто, какъ да е,
Позатуркк, ишь, — рилъ, гл. д. свр. Да
затура малко н-Ьчто.
11озат1>кнл1, ешь, — нхлъ, гл. д. свр. Да
затъкн^ мадко и']^что, какъ да е.
Иозат'{>п;11, ешь, — на&лъ, гл. ср. свр. Да
затъил^ малко н1^что ; позавязнуть.
Позагмкпл;, ешь, — нхлъ, гл. д. свр Да
затъ1кил^ малко н1&что, какъ да в; поза-
тки^ть.
Позатьмин (да ся), — нйлося, гл безл. свр.
Да ся затьмнп малко н-Ьчто.
Позатьмнг!!;, йшь, — нйлъ, гл. д. свр. Да
затьмна мадко иЪчто; поватеннйть.
11озат{>трл^, ешь, — ралъ, ..т (). свр. Да
затьтрл малко нЬчто.
Позатягил;, ешь, — н&лъ, гл. п. ,,;,,, |,|
затяги/У; малко 1111что, какъ да <;.
ИОЗа^ППЖ, ишь, ШНЛЪ, Л7. <). свр. Д;|
заушьу» малко н-Ьчто.
ПозантЛсамь, гл. д. свр. Да завтасамь мал
КО 1111ЧТ0.
Позах)111наиь, гл. д. мн-кр. Захапвамь отъ
вр1>мя на вр1>мя помадко ; повусивать.
Позах&пЛк, ешь, — палъ, гл. д. свр. Да
захап* малко н-Ьчто ; позащиш^ть.
Цозахвалвк, ишь, — лилъ, гл. д. свр. Да
захвала малко н1'.что. Да ся позахвалш ;
погрояйть.
НозахвАилг, ешь, — нхлъ, гл. д. свр Да
захванА малко и1Ьчто
ПозахпАт;!:, ишь, — тилъ, гл. д. свр. Да
захват* малко н'Ьчто.
Позахладй (да ся), — дйлося, гл. безл. свр.
Да ся захлади малко н^^что.
ПозахлДсиупамся, гл. вьзвр. уч Захласну-
вамся отъ вр']^мя на вр1^мя помадко.
Позйхл&спл; (да ся), ешь, — нх;лся, гл.
възвр. свр. Да ся захласнж малко н^что.
Позахлбпнл;, ешь, — нхлъ, гл. д. свр. Да
захлопнА малко н'Ьчто.
Позахлупнк, ишь, — пилъ, гл. д. свр. Да
захлупа малко н^Ьчто, какъ да е.
Позахоратж (да ся), ишь, — тился, гл. вз.
свр. Да ся захоратпмъ малко н^Ьчто, клсо
вр11МЯ ; позакалякаться.
ПозахрАннБ, ишь, — нйлъ, гл. д. свр. Да
захрана малко н^что.
Позахъ1р%НБ, ешь, — р'Блъ, гл. ср. свр. Да
захъ1р'Ьа малко н']^что ; позахир^ть, поза-
чавер'Ьть.
Позац^памь, гл. д. свр. Да зацапамь малко
н*что.
Позацрьннк, ишь, — нйлъ, гл. д. свр. Да
зацрьна малко н^Ьчто.
Поза1],'!^пш;, ишь, — пилъ, гл. д. свр. Да за-
ц^Ьпа малко н*что.
Нозачервйк, йшь, — нйлъ, гл. д. свр. Да
зачерва мадко н^йчто, какъ да е ; да поза-
чрьва ; позарумянить. Да ся позачервуг,,
да ся позачрьва, да ся позацрьва ; поза-
красн-Бть, познрд-Бть.
иозачсрвювамь, гл. д мнкр. Зачервювамь
отъ вр-Ьмя на врЬмя помадко ; позачрьвтавамь.
иозачюваяь, гл. д мн-кр. Отъ вр^Ьмя на
вр'Ьмя .чачювамь помадко; подочювамь.
Позачижамь, гл. д. свр. Да зачюкамь мал-
ко н1^что, какъ да е.
Позач^нк, ешь, — чй)лъ, гл. д. свр. Да за-
чюа малко нЪчто : да подочюа.
Позашеяедж, йшь, — дйлъ, гл. д. свр. Да
зашемедА мадко и1&что.
Позашйлч1аК
121
Позпнувашь
НозашилчБК, ишь,— чилъ, гл. д. свр. Да
зашплча малко н1Ьчто, какъ да е.
Нозашйнк;, ешь,— шйлъ, гл д. свр. Да за-
шп№ малко н1>что, какъ да е ; повашйть.
Позашнл;. (да ся), ешь, — нжлся, гл. вьзвр.
свр. Да ся зашнж малко н^Ьчто.
Нозапиаматж, йшь, — тйлъ, гл. ср. свр.
Да зашмматж малко н'Ьчто.
Позащппж, ешь, — палъ, гл д. свр. Да за
ЩИПА малко н^Ьчто.
Позаюснж, ешь, — нхлъ, гл. ср. свр. Да
заюснж м?лко н-Ьчто ; да позасп<ь.
Позашкнж, ешь, — нхлъ, гл. ср. свр. Да
зашкнА малко н^что.
Цозашчш, йшь, — чилъ, гл. д. свр. Да
замча малко н^что.
Позвьнкамь, гл. д. и ср. свр Да звьикамь
малко н1Ьчто ; да позвьна ; позвен^ть, по-
звонйть.
ПозвъшзБ, йшь, — нйлъ, 1) гл. ср. свр. Да
звьнкь, да звьнкамь малко н'Ьчто, кжсо вр^Ь-
мя ; позвен^Вть, позвонйть. 2) гл. д. свр.
Да удара звьнець, да заклепх на зьнкало ;
позвонйть.
Позвж, бшь, — звалъ, гл. д. свр. Да позъвж,
да иовъ]камь, да поканнь, да калесамь ; по-
звать, пригласйть.
Кога роди млада Бога,
Т1а позвала вси-тъ1 женъ1,
Вси тъ1 женъ1 на погачиь. Шс,
иозвякамь, гл. ср. и д. свр. Да звякамь
малко н^^что ; позвяцать.
Пбздно, нар. Не рано, не когато е вр1Ьмя ;
късно, доцна, доцкна, доцкана, доена, одъц-
на, сугарь ; пбздно. Отишла на водяни-
г(/К-тж поздно.
Отъ дзастр& до пладнинл все в'Ьтьръ си вЪе,
Па не може пиля ийца да си стопли,
ЬАйца да си стопли, пилци да опили . . .
Оттова си пиля и пилци поздно опили. П%с.
Пбздиъхй, — дьнъ и — денъ, дна, дно, пр.
Что става н6 когато е врЪмя, а посл^ ;
къснъ1Й ; п6здн1й. Поздна вечерь.
Поздравйсамь, гл. д. свр. Да здрависамь
н-Ького, да поздрава.
Поздравление, с. ср. Поздравмваню оно-
гова, който ся намира далечь; поздравъ,
много здрнвю, покланетю, кланина; поклбнъ.
Около поздравление-то колко още куки
има. Който чясто ходи на поздравле-
ние, нему скоро ся съдира скуфа-та
Шздравъ, с. м. Поздравление.
Поздрав!^^;, йшь, — вйлъ, гл. свр. отъ по-
здрантвамь. — в6иъ1й, прич. стр.
Поздравшвапь (да поздравнв), гл д. 1)
Кланммся нЬкому съ навождани главх-т*
и съ казванш добро утро, добьръ день, или
добьръ вечеръ, или добра ср'Ь1ца, добра сти-
га и проч. ; здраввсвамь, здраввамь ; кла-
няться, прив-Бтствовать. 2) Пращам ь н11-
кому поздравление, много здравю. Поздра-
ви Драгана отъ мене; кланяйся Драга-
ну отъ меня. 3) Занастамь нЬкому много
здравю отъ нЬкого. Като го срЬщнешь,
поздрави го отъ мене. — мся, 1} гл. вз.
Здраввамся, здрависвамся съ нЪкого и пра-
ва живо здраво съ него, пъ1тамъ1ся едпнъ
другъ1Й : живо, здраво ли си ; здороваться.
2) гл. стр. Бъ1вамь поздравенъ.
Поздравяван н;, с ср. отъ поздравиваль
и поздравшвамся.
Позевклендишкь (да ся), ешь, — дйсался,
гл об свр. Да ся зевклендишкь малко нЬ-
что; да ся погавра, да ся поливркьсъ н^Ь-
кого ; пошутйть, потрунйть.
Позелен^вамь (да позелен'Б1к), гл. ср. Ста-
вамь зеленъ ; зелен-бть. ПозеленЪлъ като
шгуридлх (като гущеръ).
Позелен^ванк), с. ср. отъ позелен^вамь.
ПозеленЬкк, ешь, — н-Клъ, гл. свр. отъ по-
зелен']^вамь ; позелен11ть. ПозеленЪльхй;
позелен'Бль1й.
Позеленга;, йшь, — нйлъ, гл. свр. отъ по-
зеленшвамь; позелепйть. — 11енъ1й,
прич. стр. позелененний.
Позелентваль (да позелсиш), гл. д. На-
иравммь н'Ьчто да стане зелено, намазвамь
съ зелено; зеленнть. — ^ся, гл. стр, Бъ1-
вам1. позелеиенъ.
Позелентванмз, с. ср. отъ позеленш-
валь.
Позеленмеамь, гл. ср. свр. Да зеленисамь
малко н'Ьчто.
иозеа1КЪ1НЪ1Й, нъ, па, но, пр. Что л1Ьжи
по земиь-тА, на зема-т*. Поземкини
грядъг., грядъ1, дрьвета, който слугувать за
ОСНОВА на селкж каща.
Позбмникь, с. м. Фасулъ, что не ся вие
на в1Ьйкъ1, а ся стеле по зема-тж.
Поз^лн^, ешь, — н;клъ, гл. д. свр Да зем-
н& малко н'Ьчто.
Поз^м^, ешь, — зехъ, гл. д. срр. Да зем&
малко н1Ьчто, за клсо вр^Ьия.
Позйвола, с. ж Ср1Ьщася въ п^Ьсень наме-
сто пезиволъ :
Нека, нека, ръ1бо златокръзло,
ЬА си тьнко прядж,
Ке изпряд<т^ тьнк& позивол;к,
Ке уловьь ръ1бж златокръ1лж.
Позндапь, гл. д. свр. Да зидамь малко
нЪчто, КАсо врЬмя.
Позйшамь и познпвашь, гл. д. мн-кр.
Зимамь, зимвамь отъ вр1&мя на вр'Ьмя по-
малко ; побирать.
Позимувамь, гл. ср. свр. Да зомувамь мал-
ко Ц1&ЧТ0; КАСО вр1&мя.
Позйнж
122
ПоаббАмь
ИоаАнх, «шь, — налъ, гл. ср. свр. Да ЗВН&
ма1Ко н-Ьчто.
Поамппяц гл. д. свр Да ннпамь малко
Н1.ЧТ0. к*со вр^мя ; да иодзппамь.
11о.|11фти(>ияь, гл. д. свр. Да зифтосамь
мадко Н1.ЧТ0, какь да е.
11ози1а1Л1^, «»шь, — аталъ, . л. <■/>. свр. Да
звмкк малко и1>что, касо вр'Ьмя.
Повл&ннца, с. ж. Раст. А1орссип15 рга/еп-
хи, кощеннкъ, кущрюва, л1&11авець, дЪпеш-
ка, л1^11ка, муаръ, чирокь; лнс1й хвостъ,
лнсохвостъ.
11о;иа1т , с. ж. Чтото ся од1^11Ш отъ злато-
то възъ другъ металъ, когато той ся по-
златюва ; поволйта.
Иозлатж, пшь, — тйлъ, гл. свр. отъ позла-
тшваяь н иозлАщаяь, — т6иъ1Й, прич.
стр 11о;<лащецъ1Й ; иозолбченний. Купи
и гривнл\ уюзлатенлх.
Цозлатшваяь п позлйщамь (да позлатж),
гл. д 1) 11окръ1вамь н^что съ злато; во-
лотйтЬ) поалащать, визолачявать, овла-
щйть, отзолачнвать.
Съ1нко Стоюне, Ст01ане,
Загради въ село черковх,
Та си № вн&тр'Ь позлати,
Извънка си 1& посребри,
Всичко ще село да врьви,
ЧеркоБЛ. севръ да гляда. П%с.
2) Врьгамь, пущамь въ чашш, въ коръ!
то златнА парх даръ на коато черии, на
коато бабува. Родители-ти и вси-ти
домашни позлатшвать и чюсребршватъ
корлто-пю, врьгамь нЪкои парл въ коръ1-
то-то на бабх-т*. — мся, гл стр. Бъхвамь
позлатенъ ; золотйться, позлащаться.
Позлатшванн) и иозлДщаше, с. ср. отъ
позлаттвань и позлАщаяь.
Позлащ^||Ъ1Й, нъ, на, но, прич. стр. По-
златенЪ1Й ; позолоченний, позлащенний.
Что направи прьстенъ надъ пръстена,
Что направи бурм& позлащенл^,
А на бури& камснь 6е8цЪнетъ1Й. ПЪс.
Позлоупотр']&6I^Б, йшь, — бйлъ, гл. д. свр.
Да злоупотреба малко нЬчто.
Позл^ва ми (да ми повл'Бе), гл безл.
Отава ми .злЬ, лоше; прииада ми. Комуто
е позлЬло, да бльва.
Позл'^е (да ми), — л-Вло ми, гл. свр. отъ
позл11ва ми. Да мн ся слоши
ПознДваяь (да познаж), гл. д 1) По н-Ь-
кои б11л*зи, 110 нЪчто ЧТО знаа, что ми е
останАло въ маметь-тл, разбирамь ; знать,
узнавать, признавз^ть, познавйть. Въ тьм-
но-то не мож-юль да познае бащлх си.
Познахъ щтштелча си. ]уЬспп кучя и
стопанина си не познава. Но очисти
го познавамь, че е той. 2) Знак, разби-
рамь, ум'Ьь1&, ранум^^вамь; зпать, в'Бдать.
Лознавамь и отъ т,)хш работл. Позна-
вамь го., что ммсли. Който нуждл^ ме
е виждалъ, честьтм си не познава. '.])
Благо дар1'нъ сьмь нЬкому за и11что, благо-
дарил му за и'Ьчто, иомн№ го; бить прна-
нАтсльнмиъ. Лзъ 1юзнавамь за добро-
то . . . Прави му ко.гкото щешь добро ^
той не познава. — пея ^ 1) гл. вз. Имамь
съ н'Ького познаинство ; знаькся ; им^ти
знакомство съ кЪмъ, зпаться. Въ сднл,
махал,)^ сми, ала ся не пюзнавамьг. 2 )
гл. възвр. Знаа, познавамь себе-си. Самъ
да ся видишь, не щешь да ся познаешь,
толкова си разваленъ. 3) гл. стр. Бъ1-
вамь иознатъ. 4) гл. безл Видися, вид'Ьтъ
е. Познава му ся, сочи му ся, вид'Ьтъ
му, личи му. Познава му ся, че е бо-
ленъ лЬжчалъ. — Свинш-та си не уюзна-
ла прася-то. ЧловЪкъ не е цвЪтш да
го тюмириилешь и познаешь какъвъ е.
Познавать го и к^аслг-тъг кучета. Не
познава на парьг-тьг каймвта Позна
вамь добро-то, ама ми не стига сребро-
то. И Циганка-та позна., че сьмь хад-
жийка. Да познава дюктиа. Да поз-
нава., кой му е майсторг. ЧловЪкг на
пл^ть ся познава ; въ игр'6 да въ дорб-
г-Ь узнаютъ людбй.
ПознАваню, с. ср. отъ иозн^вамь и поз-
н^ваяся.
иознавйчь, с. м. Който може да познае н^Ь-
что. Ако е познавачь, пека познае за
себе си, а не за другого.
11ози4йинкъ, с. м. Съ когото ся познавамъ!,
съ когото си ходимъ, съ когото живувамъ!;
знакбмецъ, знакбиий. Хубава жена —
много познайници.
Познайница, с. ж. Съ коато се познавамъ!,
съ коато си ходимъ, съ кошто жпвунамъ!;
знакбмица, знавомка.
Позв4инсгБО, с. ср. Когато се познавамъ!
съ и'Ького, когато си ходимъ и живувамъ!
добр1Ь съ него; познанство; знакомство.
Познй.нинъ, с м. Когото познавамъ!, знаемъ;
не чюжденех^ь.
Чюгдине, не познанинс,
И т те тебе не познавамь,
Отъ д^ка си, отъ какво си ? П-Ъс.
Нозийнство, с. ср. Познаинство.
11озиАтъ1Й, тъ, та, то, пр. и прич. Что
ся знае; знайиъ!Й, изв'Ьстцъ!Й ; изв-Кстннй,
знавомий. Иознатъ е, познавася. Поз-
натъ му е по лш^е-тю, познава му ся.
Добръгй день отъ сутрень-тм е иознатъ.
11озий[1Б, ешь, — пз^лъ, гл. свр. отъ ПО-
знАваяь.
Позббамь, гл. д. свр. Да зобань малко.
Позббн^
123
Поизб^брнБ
Позббн^) ешь, — нлБлъ, гл. д. свр. Да зоб-
н<& малко.
Позобш^, йшь, — бйлъ; гл. д. свр. Да зоба
малко н^что.
Позовавамц в. позъваваяь.
Позовдзкиш, с. м. Каначь, калесарь, калес-
вачь.
Проговори царь Малутинъ
На слугж-тл святъ Илииь :
Хвала теб'Ь, святъ Илие,
Святъ Илие, ппзовджийо,
Что не дойде царь Костадинъ ? П-Ьс.
Позорладйшнк, ешь, — дйсахъ, гл. д. свр.
Да зорладош1& малко н1&что.
Позрьнл;, ешь, — нх^ъ, гл. ср. свр. Да зрь-
НА малко нЪчто.
Позупнк (да ся), ишь, — пилея, гл. възвр.
свр. Да ся зупа малко н^Ьчто.
Позъв4вамь (да позъвх;), гл. д Позова-
вамь, повъ1квамь, покаввамь, кадесвамь ; по-
8Ь1вать.
Царь Милутинъ съша наплита
Та позова всичко царство,
Что му царство много дрьжи
Отъ море-то до Дунава. П-Ьс.
Позъвйваню, с. ср. отъ позъвйвамь.
Цозъвж, ешь, — валъ, гл. свр. отъ позъ-
вйвамь. Да позова, да позв*.— ванъ1й,
прич. стр.
Поз^памь, гл. ср. свр. Да зЬпамь малко
н'Ьчто ; поглаа^ть.
Поз11ББ, ешь, — 3'Мшлъ, гл. ср. свр. Да з^а
малко и']^что ; поз^^вйть.
Поз^бл^ (да ся), ишь, — бился, гл. възвр.
свр. Да ся зхбж малко н1&что
Позябнл^, ешь, — налъ, гл. ср свр. 1) Да
зябнА малко н'Ьчто ; позябнуть. 2) Да из-
мръзна, да помръзна, да озябН;& ; позяб-
нуть. Иозябналъгй, озябналъ1Й ; позяблий.
Позятвамь и позятуваль (да позятх), гл
д. Зимамь за зять, давамь и']^кому дъщер1&
си, сестрл си за жен&, та го права мой
зять. Чтомь получите това писмо., да
позятите това момчя.
Ой ле мале, ой ле мила мале,
Ни ке ме съша посъшити.
Ни ве ме зята позятити,
Токо Мна има врьлъ1й запорникъ,
Запорникъ е Детелинъ войвода. П-Ьс.
Позятваню и позятуван1е, с. ср. отъ по-
зятвамь.
Позятл^, ишь, — тилъ, гл. свр. отъ позят-
вамь,— теиъ1й, прич. стр.
Позюнбсамь, гл. д. свр. Да зшиосамь мал- {
ко и'Ьчто. I
Поигрй,вамь, гл. ср. мп-кр. Играа отъ 1
Бр'Ьня на вр']&мя помалко ; пойгрнвать, по- 1
блаживать. Играй., Маро, пхмгравай
и дома не забравшй.
ПоиграБК, ешь, — ралъ, гл. ср. свр. Да
игра1& малко и'&что; поиграть, поблахйть,
пошалйть, поплясать.
Цойдвамь, гл. ср. ми-кр. Идвамь отъ врЪ-
мя на вр1^мя помалко.
11ойд^, ешь, поншьлъ, гл. ср. свр. Да
ПД& н']&йд1^ за малко вр1&мя; побивать.
ПоЙДЛ^, ешь, пойдбхъ, пошьлъ, гл. ср.
свр. Да тръгнА, да ся унАТ* ; пойтй. На
утрш-то кога си пойде. Пошли да иджть
у градь. Дой'^е умъ-тъ, ала пойде ку-
мь-тъ.
Токъ ся чюдл и ся уМ1Ж,
Какъ да пойд& да № вид& ! П-Ьс.
Поизбавш!,, ишь, — вилъ, гл. д. свр. Да
избавьк малко н'Ьчто; поизбавить.
ПовзбацБК (да ся), ишь, — нился, гл. възвр.
свр. Да ся избана добрЬ.
иоизбарабсарнБ (да ся), йшь, — рйлся, гл.
възвр. свр. Да ся избарабара малко нЬчто.
Коизб^рж, ешь, — брахъ, гл. д. свр. Да из-
бера малко н'Ьчто.
иоизбйчББ, ИШЬ,— чилъ, гл. д. свр. Да из-
бич1& малко и'Ьчто.
ПоизбйнБ, ешь,— бйлъ, гл. д. свр. Да из-
бикь малко нЬчто.
ПовзблйжБК, ешь, — близахъ, гл. д. свр.
Да 11зближ12 малко нЬчто.
ПоизблъбблНБ, ишь, — лилъ, гл. д. свр.
Да изблъбола малко н-Ьчто.
Попзбльвамь, гл. д. свр. Да избльвамь мал-
ко н1что; да поизблювамь.
Поизбльскамь, гл. д. свр. Да избльскамь
малко нЪчто, какъ да е.
Поизблювамь, гл. д. свр. Да изблювань
малко и11что ; да поизбльнамь.
ПоизбОДЛк^, ешь, — ббдохъ, — бблъ, гл. д. свр.
Да избодА малко и1^что ; поизбодать.
иоизбозАш;, ешь — залъ, гл. д. свр. Да
избозаиь малко н'Ьчто.
Цоизбраздж, йшь, — дйлъ, гл. д. свр. Да
пзбраздА малко ц']^что ; поизбороздйть.
ПоизбрйчББ, ИШЬ, — чилъ, гл. д. свр. Да
пзбрича малко Н1&ЧТ0, какъ да е.
ПоизбрО!^, йшь, — бройлъ, гл. д. свр. Да
изброа малко и1&что.
ЦопзбрьЕамь, гл. д. свр. Да пзбрькамь мал-
ко нЪчто.
ЦоизбрьнчнЕк, йшь, — чш.гъ, гл. ср. свр.
Да нзбрьнчи малко н1Ьчто.
ПовзбузЛк (да ся), ишь, — зился, гл. възвр.
свр Да ся избузА малко н^Ьчто.
Поизбутаиь, гл. д. свр. Да избутамь мал-
ко нЪчто.
Поизб^^брНБ, ешь, — бралъ, гл. д. свр. Да
избъбрА малко ц']^что.
Поизбмстрювамсп
124
ПоизгрУ^зсииь
11онз6ъ'10трюваися,гл. вьявр. мн-кр. Избъ1-
стрювамсн оть вр-Ьмя на вр1-.мя помадко.
11он;(бь1Стр1&, ишь,— рилъ, гл. д. гвр. Да
пз6ъ1стрА малко н'Ьчто.
11онз611гиа;, сшь, — нльлъ, .-л. г;). гвр. Да
■361&ГН2 за малко вр1^мя.
ПонабЬл-Ь'!», ешь,— лКлъ, гл. ср. свр. Да
изб1и1^№ малко пЪчто
11он8б%л1л;, ишь, — лилъ, гл. д. свр. Да пз-
б^к малко нЪчто, какъ да е.
ИонзА^^са;, ншь, — смлъ, гл. д. свр. Да из-
б1;с* мнолина.
11о11;ш1^дд;^, ишь, — днлъ, гл. д. свр. Да из-
вад* малко н^что.
ПоизвАждамь, гл. д. мн-кр. Изваждамь отъ
вр1^мя иа вр^мя помалко.
11оизвплшяь, гл. д. свр. Да извалшмь мал-
ко и'Ьчто; поизвялять.
110ИЗВДЙГИ2Б, ешь, — нл^ъ, гл. д. свр. Да
извдигн* малко н^Ьчто
Попзвед;^, ешь, — ведохъ, — велъ, гл. д. свр.
Да пзвед* малко и1Ьчто.
11оизвез^1, ешь, — везохъ, — в^злъ, гл. д. свр.
Да пзвезА малко и*что.
Попзвехт^лл;, ешь,— т«лъ, гл. ср. свр. Да
извехт1Б№ малко и1&что; поизветшать.
иоизвехтж, йшь, - тйлъ, гл. д. свр. Да из-
вехтА малко нЬчто.
Поизвйвамь, гл д. и ср. свр. Извивамь
отъ вр1^мя на вр1^мя помалко.
Поизвин!^ (да ся), йшь, — нйлся, гл. вьзвр.
свр. Да ся ИЗВПЦ1& малко.
Поизвннк, ешь, — вилъ, гл. д. свр. Да из-
ВП1& малко и1'>что ; поивогнуть, покруглйть.
ПоизвлйчнБ, ишь, — чилъ, гл. д. свр. Да
извлача малко и'Ьчто.
П0113вл'Ьк;^, чбшь, — вл-Екожъ, — вл'6клъ, гл.
д. свр. Да пзвл'6к& малко н1&что; поиз-
влечь, поизволочйть.
Иоизврьв1л;, йшь, — в-Блъ, гл. д. свр. Да
изврьв1& малко и'Ьчто.
Поизвр{>гахь, гл д. свр. Да изврьгамь мал-
ко н*что.
Поизвр^жик, ешь, — врьзахъ, гл. д. свр.
Да пзврьжа доста н1Ьчто.
ПоизврьлнБ, ишь, — лилъ, гл. д. свр. Да
изврьла малко н'Ьчто.
11о113врь11Л», ешь, — н&лъ, гл. д. свр. Да
взврьнд малко н1&что.
Поизврьтж, йшь, — тФлъ, гл. д. свр. Да из-
врьтл& малко и'1^что ; поизверт^ть.
Попзвр{>щаз1Ь (да ся), гл. възвр. свр. Да
ся изврьщамъ! мнозина.
Поизвъшаяь, гл. д. и ср. свр. Да извъ1-
камь малко н'Ьчто ; да повъ1камь. Лоизви-
кай го, поизвьгкай му да си дойде.
11оизвъ1Бваяь, гл. ср. мн-кр. извъ1квамь
отъ врЪмя иа вр1&1[а помалко.
110113В'Ь'дри (да ся), — рнлося, гл. беал.
свр. Да ся изв'Ьдра малко и'Ьчто ; да ся по-
пзюснп.
ИонзвЬстж, йшь, — стйлъ, гл. д. свр. Да
изкЪстл^ малко, малцинл^.
11оизв1>тр11НК, сшь, — р-Елъ, гл. ср. свр. }[&
взнЪтр1>№ малко н'Ьчто.
ПопзвК1Л;, ешь, — в-Ьтлъ, гл. д. свр. Да
извЬ№ малко н'Ьчто.
11оизвяж1Лк, ешь, — вяздхъ, гл. д, свр. Да
ПЗВЯЖ1Д малко н'Ьчто.
иоизгаббсамь, гл. д. свр. Да изгабосамь
малко н'Ьчто ; да поизмамш, да поизлъжш.
ПоизгАдл^, ишь, — дилъ, гл. д. свр. Да из-
гадл^ малко нЪчто; поизгйдить.
Иоизгйзл^, ишь, — зилъ, гл. д. свр. Да из-
раза малко Н1&ЧТ0.
Поизгал^тж, ишь, — тнлъ, гл. д. свр. Да
изгалатА малко н'Ьчто.
11опзгй,ршз1Ь, гл. д. и ср. мн-кр. Изгаршмь
отъ вр1^ия на вр1^мя помалко.
11оизгаснЪ'1Ж, ешь, — я^лъ, гл. ср. свр. Да
113гасн'Ь1& малко и^что ; да поизгасн^.
иоизг4снЛ1, ешь, — нхлъ, гл. ср. свр. Да
изгасн<& малко н1^что; да иоизгасн1&№.
иоизгас^^, йшь,— сйлъ, гл. д. свр. Да из-
гаси малко н']&что, какъ да е.
ПовзгладнБнБ, ешь, — н'Блъ, гл. ср. свр.
Да изгладн1&1& малко н1&что.
ПоизглйдЛк, ишь, — дилъ, гл. д. свр. Да
взгладА малко и'Ьчто ; поизгладить.
иоизглаждаяь, гл. д. мн-кр. Изглаждамьотъ
вр1^мя на вр'1&мя помалко ; поизглаясивать.
Поязглбждл^, ешь, — далъ, гл. д. свр. Да
изгложд<?1 малко и'Ьчто ; поизглодать.
Поизглъч!^, йшь, — чшлъ, гл. ср. свр Да
изглъч1& малко н^что.
Поизглядашь, гл. д. свр. Да озглядамь мал-
ко н'Ьчто.
11оизгнйнБ, ешь, — нйлъ, гл. ср. свр. Да
изгиц№ малко и']^что; понзгнйть.
ИоизговбрХзК, ишь, — рилъ, гл. д. свр. Да
изговор|& малко н1&что.
ПоизгбинБ, ишь, — нилъ, гл. д. свр. Да
изгои1& малко нЪчто.
Поизгор!^, йшь, — рйлъ, гл. д. свр. Да
пзгорк малко Н1&ЧТ0
иоизгрйбажь и поизгр4бнБ, ишь, — билъ,
гл д. свр. Да изграбамь, да изграб1& мал-
ко н*что
Поизградж, йшь, — дилъ, гл. д. свр. Да
изград* малко н1Ьчто.
Поизгр21каль, гл. ср. свр. Да изгракамь
малко н'Ьчто, полека.
Поизгребж, ешь, — гребохъ, — греблъ, гл.
д. свр. Да изгреба малко и1&что.
Попзгрухамь, гл. д. свр. Да изгрухамь
малЕО н'&что.
Поизгрухтж
125
Поиввйлнк
Поизгрухтж, йшь, — тФлъ, гл. ср. свр. Да
изгрухтА малко нЬчто, полека.
иоизгрЪ1зЖ, ешь, — грйвохъ, — грнзлъ, гл.
д. свр. Да изгръ13& малко; поизгрйзать.
Поизгрьм!^;, йшь, — л%лъ, 2л. ср. свр. Да
пзгрьма малко нЪчто.
11оизгр'КББ, ешь, — р^лъ, гл. ср. свр. Да
изгрЬй малко н-Ьчто.
11оизгу6кк, йшь, — билъ, гл. д. свр. Да
изгуба малко н^Ьчто.
Поизгукамь, гл. ср. свр. Да изгукамь мал-
ко Н'ЬЧТО.
Поизгъ1НЖ, ешь, — вхлъ, гл. ср. свр. Да
изгъ1Н1& малко.
Поизгжз^к. (да ся), йшь, — вился, гл. въз-
вр. свр. Да ся изгАЗА малко н1&что.
иоиздймь, дадешь, — дадохъ, — далъ, гл. д.
свр. Да издамь малко н'Бчто.
Поизд^рл;,, ешь, — драхъ, гл. д. свр. Да
издер/Ъ малко и1&что ; поизодрать.
Понздйгаиь, гл. д. мнкр. Издигамь отъ
врЪмя на вр1Ьмя помалко.
Цоиздйгнг, ешь, — на^лъ, гл. д. свр. Да
ИЗДИГЦ& малко н']^что.
Попздл'&6аль, гл. д. свр. Да издлъбамь
малко н'Ьчто, какъ да е.
Поиздо1^Б, йшь, — йлъ, гл. д. свр. Да из-
Д01& малко ц'&что, какъ да е.
ЦопздрйсБамь, гл. д. свр. Да издраскамь
малко нЬчто; да поиздращл.
Поиздр^щЛк, ешь, — свахъ, гл. д. свр. Да
издращи малко н'Ьчто ; да поиздраскамь ;
поизцарапать.
Ноиздрйснл;, ешь, — нхлъ, гл. д. свр. Да
издрисн& малко н']&что.
Поиздробкв, йшь, — бйлъ, гл. д. свр. Да
пздроба малко нЪчто.
Поиздрьжш,, йшь, — жшлъ, гл. д. свр. Да
издрьж1& малко и'&что.
Иоиздрьикамь, гл. д. свр. Да издрьнкамь
малко нЪчто.
Поиздр^пнл^, ешь, — на^лъ, гл. д. свр. Да
пздрьпнА малко нЪчто.
Поиздрьт-Ккк., ешь, — т-Клъ, гл. ср. свр. Да
издрьт^а малко н^что.
Поиздумамь, гл. д. свр. Да издумамь мал-
ко Н'ЬЧТО.
Поиздупчкв, йшь, — чнлъ, гл. д. свр. Да
издуича малко нЪчто.
Поиздухамь, гл. д. свр. Да издухамь малко
н'Ьчто.
Поиздунк, ешь, — дулъ, гл. д. свр. Да нз-
дуа малко н1Ьчто. Да ся 1юиздуш, да ся
понадуа.
Поиздънкв, йшь, — иилъ, гл. д. свр. Да
издъна малко н^Ьчто.
Лоиздъхпж, ешь, — нхлъ, гл. ср. свр. Да
издъхна малко н^что.
Поиздъ1рнБ, йшь, — рилъ, гл. д. свр. Да
издъхра малко н'Ьчто.
Поиздъ1ХН2Б, ешь, — н;клъ, гл. ср. свр. Да
издъ1ХНА малко нЪчто.
11оизд'М6НБ, йшь, — бйлъ, гл. д. свр. Да
издЪба малко нЪчто.
иоизд-Кламь и поизд'Клкаа1ь, гл. д. свр.
Да изд']^ламь, да изд1^лкамь малко н1^что.
Пои ж^гл1Ж, йшь, — лилъ, гл. д. свр. Да
изжегла малко н^что.
Поизж^инБ, йшь, — нилъ, гл. д. свр. Да
изжена мнозина. Да ся поизженимь, да
ся пзженимъ мнозина.
Поизжйл1Ж, йшь, — лилъ, гл. д. свр. Да
изжила малко; поизжалить.
ПоизжьднЪся^, ешь, — в^лъ, гл. ср. свр.
Да цзжьди']&а малко н^^что.
Поизжьнж, ешь, — налъ, гл. д. свр. Да из-
жьнл^ малко н']&что, какъ да е.
ПоизжюлБК, йшь, — ЛИЛЪ, гл. д. свр. Да
изжюла малко нЪчто, какъ да е.
Поизжядн^ЬхзК, ешь, — н-Блъ, гл. ср. свр.
Да изж1адн'Ьа малко нЬчто
Поизжюввамь, гл. ср. свр. Да изжшвкамь
малко нЪчто, полека.
Поиз шлш^, йшь,— лилъ, гл. д. свр. Да
изжшла малко и'Ьчто.
Поизжшрнк, йшь,— рилъ, гл. д. свр. Да
изжмра малко ь'&что, какъ да е.
Поиззббамь, гл. д. свр. Да нззобамь малко
н'Ьчто.
Поиззябн^, ешь, — н;клъ, гл. ср. свр. Да
иззябнА малко н1&что; поиззябнуть.
Поизиграьк, ешь, — ралъ, гл. д. свр. Да
изиграа малко н'Ьчто, какъ да е.
иоизкажнк, ешь,— казахъ, гл. д. свр. Да
изкажа малко н']^что.
Поизналмипь, гл. д. свр. Да изкалгамь мал-
ко н1Ьчто.
Поизкйпл^., ешь, — палъ, гл. ср. свр. Да из-
кап& малко и1^что.
Поизкарань, гл. д. свр. Да изкарамь малко
н^Ьчто, донЪйд^Ь.
Поизкйстрнк, йшь, — рилъ, гл. д. свр. Да
изкастра малко н1&что, какъ да е.
иоизкДч1Ж, йшь, — чилъ, гл. д. свр. Да из-
кача малко н*что, несъвс1Ьмь. Да ся по-
изкач1ж, да ся изкача малко.
Цоизкашлювамся, гл. възвр, мн-кр. Из-
кашлювамся отъ бр']&мя на вр1^мя помалко.
Поизк^шлнБ (да ся), ешь, — лался, гл. въз-
вр. Да ся изкашля малко н']^что.
Попзквасл;, йшь, — силъ, гл. д. свр. Да из-
квасл малко н-Ьчто.
Повзквичш, йшь, — чшлъ, гл. д. свр. Да
изквича малко нЪчто.
Понзкйлнк, йшь, — лилъ, гл. д. свр. Да
пзкила малко и']^что.
110НЗВ.1Й11НК
126
Поизл^гвапъ
ПОНЗКЛЙННК, шшь,— ня.п., ..т. е;), свр. Да
ихклта малко и1^что ; л» иоилклинч».
11ояак.1'{>Ц)»я1>; '^ '^ с"}' Дя изклъцамь
малко, какь дм <'
Новзкльвж) <>п1ь, — ва1лъ, гл. д. свр. Да из-
клькл& малко 111^что.
11он8К.1{>ч1Ж, ншь,— чилъ, гл. д свр Да
п.чкльча малко и'Ьчто, месьвсЪмь.
Ионзконж, ^шь,— вйлъ, гл. д. свр. Да из-
ковл малко мЪчто.
Поизкблпц ишь, — К1ЙЛЪ) гл. д. свр. Да
нлкол№ малко н1^что.
Ионакош^нБ, ошь, — пялъ, гл. д. свр. Да
11:{ко11;1ЬЕ малко н1^что, какъ да е.
11 011 3 кои ч III;, ишь, — чилъ, гл. д. свр. Да
инкопч» малко иЪчто.
Поизкореш^к, ншь, — нялъ, гл д. свр Дн
пикиренк мнлко н'1^что ; поискоренйть.
Попзкоряушцк, ишь — шилъ, гл. д. свр.
Да 11зко]1муша мялко н^Ьчто, какъ да е,
По11;{к6[Ш1«к, ишь, — милъ, гл д. свр. Да
1|;<ко|)миь малко нТ.что, какъ да е.
Поизкорубкя; (да ся), ишь,— бнлъ, гл. въ.ч
вр. свр. Да ся изкоруба малко нЪчто ; по-
нскорббиться.
Поизкосж, йшь, — сйлъ, гл д. свр. Да из-
косА малко н'Ьчто, какъ да е.
Поизкрадж, ешь, — дохъ, — крйлъ, гл. д.
свр. Да пикрадА малко н'{;.что.
Попзкривнк, ишь, — вйлъ, гл. д. свр. Да
някр11В>& малко и1^что ; поискривйть, по-
кривить.
Поизкричнк, йшь, — чшлъ, гл. ср. свр. Да
11:нкрпча мнлко н-Ьчто
ЦопзкроЕ^к, йшь, — йлъ, гл. д. свр. Да из-
кроа малко н-Ьчто.
Понзкрукапь, гл. ср. свр. Да изкрукамь
малко н^Вчто.
Поизкрънж, ешь,— рйлъ, гл. д. свр. Да
изкрънл малко нГ.что.
Понзкрьбил^, ешь, — нхлъ, гл. ср. свр. Да
изкрьбн* малко н1Ьчто.
Поизкрьикаль, гл. д. свр. Да изкрьнкамь
малко нТ.что.
Ионзкрьшл;, йшь, — нйлъ, гл. д. свр. Да
11:<крь11а малко н^Ьчто, какъ да е.
Поизкрьигл;, ишь, — пнлъ, гл. д. свр. Да
Нлкрьпа малко нЬчто, какъ да е.
110113крьтл1, ишь,— тилъ, гл. д. свр. Да
изкрьтл малко нЪчто
Иовакрьшгя;, ишь, — шилъ, гл д. свр. Да
нзкрьп]|А малко нВчто.
Иопзкрнкамь, гл. ср. свр. Да никрякамь
малко, полека.
Поизкряскаяь, гл. ср. свр. Да изкряскамь
малко, полека.
Поизкрищж, йшь,— 1цн1лъ, гл. ср. свр. Да
пзкрящА иалкО) полека.
ПоизкуфКтл;, ешь, — фйлъ, гл. ср. свр. Да
изкуф1^>№ малко нЪчто.
11оизкъ1к6тл; (да ся), шпь, — тнлся, гл.
вьзвр свр. Да ся изкъ1котА малко.
Понзкъшл;, ешь, — нялъ, гл. д. свр Да ии-
КЪ1НЛ^ малко N1^470.
Понзкъни^к, йшь, — пФлъ, гл. ср. свр Да
изкъ1111& малко и']&что.
|[0ИЗКЪ1С11Л;, ешь, — налъ, гл. д. свр. Да
и.1къ1снА малко иЪчто.
Попзкъ1Тл;, ишь — тилъ, гл. д. свр. Да из-
къ1тж малко н-Ьчто, какъ да е.
11оизкъ1Ч1я;, чищь, — чилъ, гл. д. свр. Да
пзкъ1ча малко н^что, какъ да е.
11оизкл1ПЛ1, ещь, — палъ, гл. д. свр. Да
изклпА малко нЪчто, какъ да е.
Поизкжсаиь, гл д. свр. Да изкжсамь мал-
ко и1^что ; поизорвйть.
Цонзкжтаяь, гл. д. свр Да изкл^тань мал-
ко н^^что, какъ да е.
Поизлй^зтмь, гл. ср. мн-кр. Излазшмь отъ
вр']^ми на врЪмя помалко.
Поизл^йвамь, гл. ср. мн-кр. Излайвамь
отъ вр1&мя на врЬмя помалко.
Поизлапамь, гл. д. свр. Да излапамь малко
и'Ьчто; да поизлоааиь.
Поизл^нк, ешь, — латлъ, гл. ср. свр. Да
излаа малко нЪчто, полека.
ИоизлижнБ, ешь, — лйзахъ, гл. д. свр. Да
И.ЗЛИЖ* малко нЬчто.
11оизлйзаяь, гл. ср. .чн-кр. Изли.замь огь
вр-Ьмя на вр1.мя помалко.
Поизличга;, йшь, — чйлъ, гл. д. свр. Да
излича малко н^Ьчто, какъ да е.
Лоизлишрл;, йшь, — шйлъ, гл. ср. свр. Да
излиш1ж малко нЪчто.
Поизлиипавамь, гл. ср мн-кр. Излишм-
вамь отъ вр1->мя на вр^Ьмя помалко.
Поцзлов!^!;, йшь, — вйлъ, гл. д. свр. Да
излова малко нЪчто ; поизловйть.
ИоизлджнБ, ишь, — жилъ, гл. д. свр. Да
пзложа малко н^что,
Понзлокямь, гл. д. свр. Да излокамь малко.
Поизлоягж, йвдь, — мйлъ, гл. д. свр. Да
пзлома малко нЪчто ; поиаломать.
Поизлбпаиь, гл. д. свр. Да излопамь малко
н^Ьчто ; да попзлапамь.
П0113л6ч14Г., ИШЬ, — ЧИЛЪ, гл. д. свр. Да
излоча малко н^Ьчто
иошлушЛк, ишь, — пилъ, гл. д. свр. Да
пзлупа малко н-Ьчт .
Поизлусирл;, ишь, — спнлъ, гл. д. свр. Да
излуспа малко н1-.что.
ПонзлущнБ, ишь, — п^нлъ, гл. д. свр. Да
излущ* малко н^Ьчто.
Поизл1>гваяь, гл. д. мн-кр. Излъгвамь отъ
вр'Бия на врЪия помалко.
Поизл1жвБ
127
Поизнатрош]^
ПоизлъжББ, ешь, — лъгахъ, гл, Ъ. свр. Да
излжнь малко н1Ьчто.
Поизлъзил^, ешь, — нхдъ, гл. д. свр. Да
излъзнА малко н^Ьчто, не съвс1Ьмь.
иоизлъщж, йшь, — щ-Елъ, гл. д. свр. Да
излъщ& малко и'1&что.
Поизлъ1тамь, гл. д. свр. Да излъ1тамь по
много м1&ста ; поизлитать.
11оизльст^, йшь, — тйлъ, гл. д. свр. Да
пзльстл малко н'Ьчто.
Поизл']^Ж1#; (да ся), йшь, — жюлся, гл.
вгзвр. свр. Да ся излежа малко нЪчто;
поизлежаться.
Поизл']^ЗЖ, ешь, — л'6зохъ, — л^злъ, гл. ср.
свр. Да ИЗЛ1&3& малко н'Ьчто.
Попзл'Ькувамь, гл. д. свр. Да нзл1Ькувамь
малко н1Ьчто, не съвс1Ьмь.
П0113Л']^и1^ (да ся), йшь, — нйлся, гл. въз-
вр. с»р. Да ся излЪна малко нЬчто, не
съвс']^мь ; понзл-Ьнйться.
11оизл'1Ьп{^Б, йшь, — пйлъ, гл. д. свр. Да
изл^Ьпа малко н^Ьчто, какъ да е ; да иоза-
Л1&П1& ; позаштукатурить.
11оизл']&тж, йшь, — т-Елъ, гл. ср. свр. Да
изл1Ьт& малко н'Ьчто.
П0ИЗЛ']^ББ, ешь, — л-Мшлъ, гл. д. свр. Да
изл^Ьа малко н'Ьчто.
ПонзлюпББ, ншь, — пнлъ, гл. д. свр. Да
излюпкь малко н'Ьчто; да поизлупа.
иоизмДжБК, ешь, — мазахъ, гл. д. свр. Да
пзмажиь малко н^Ьчто, какъ да е.
Понзлалвапь, гл. д. мн-кр. Измамвамь отъ
вр']^мя на вр1&мя помалко.
Поизмаанж, йшь, — милъ, гл. д. свр. Да
измама малко н1&что.
Поизлацамь, гл. д. свр. Да пзмацамь мал-
ко и'Ьчто.
Поизмйчкапь, гл. д. свр. Да измачкамь
малко и1&что ; поизмять, подавить.
ПоиззгелББ, йшь, — илшхъ, гл. д. свр. Да
измела малко н'Ьчто.
Понзметуваль, гл. ср. свр. Да изметувамь
малко н1Ьчто, к*со вр'Ьмя.
Поозметл^, ешь, — метохъ, — мелъ, гл. д.
свр. Да изметх малко нЪчто, какъ да е.
Поизнйнл», ешь, — нл^лъ, гл. д. свр. Да
ИЗМИНА малко нЪчто.
ПопзппрйшнБ, (да ся), ешь, — рйсахся, гл.
възвр. свр. Да ся измприша малко н1Ьчто.
Поизмльзж, йшь — - зйлъ, гл. д. свр. Да
измль:^^ малко н1Ьчто.
ПоизиокрБК, ншь, — рилъ, гл. д. свр. Да
пзмокра малко н1Ьчто ; позамочйть. Да ся
^юизмокруя ; поизмовнуть.
ПопзмблнБ., йшь, — лилъ, гл. д. свр. Да
измола малко нЬчто.
Поизморш, йшь, — рйлъ, гл. д. свр. Да
измора малко н1Ьчто, не съвсЬмь; да по-
умора; поизнурйть.
11оиза10т<4вБ, ешь, — талъ, гл. д. свр Да
измотаа малко нЪчто.
иоизмбчнк, йшь, — чилъ, гл. д. свр. Да
измоча малко Н'Ьчто; да понапикаа. Да
ся поизмочъа^ да ся поизпикаа.
Понзмразж, йшь, — знлъ, гл. д. свр. Да
измразх малко н'Ьчто, не съвс1Ьмь ; да по-
изтуд2& ; поиззнббить.
Поизпрьзплк,, ешь, — налъ, гл. ср. свр. Да
измрьзнх малко нЬчто, не съвсЪмь.
Поизмрьчш;, йшь, — чйлъ, гл. д. свр. Да
измрьча малко н^&что, какъ да е.
Попзяръш1ав'к'ББ, ешь, — в^лъ гл. ср. свр.
Да измрьшгав1Ьа малко н^Ьчто ; да поизпадн*;
поисхудать.
Поизмрж, ешь, — р-Клъ, гл. ср. свр. Да из-
мремъ мнозина, не всинца.
Поизмуш1Ж,, йшь, — шилъ, гл. д. свр. Да
измуша малко н1&что.
Поизмущрувамь, гл. д. свр. Да измущру-
вамь малко н^Ьчто, не съвсЬмь.
иоизпъБНХ, ешь, — пх.лъ, гл. д. свр. Да
измъкна малко н'Бчто
Поиз91Ъ1СЛБК, ишь, — ЛИЛЪ, гл. д. свр. Да
измъ1сла малко н^что.
Поизмъхткамь, гл. д. свр. Да измънкамь
много м'Ьста.
Поизяъ1НБ, ешь, — нйлъ, гл. д. свр. Да из-
мъ1а малко н-Ьчто, какъ да е.
иоизпьлрл^, ешь, — ралъ, гл. д. свр. Да
измьмрл малко нЬчто.
Поизмьнх, ешь,— налъ, гл. д. свр. Да из-
мьн& малко нЪчто.
Цои391'1^а1Я», йшь, — нйлъ, гл. д. свр. Да
изм1^иа малко и']^что ; поизи-Ьнйть.
Пок ЗМ']^рББ, ИШЬ, — рилъ, гл. д. свр. Да
измира малко н1Ьчто, какъ да е.
ЦоизмБстл;,, ишь, — тилъ, гл. д. свр. Да
изм1ЬстА малко н'Ьчто.
иоизмЪсЛк, ишь, — силъ, гл. д. свр. Да из-
мЪс* малко н1^что, какъ да е.
11оп31[1^Т11Л^, ешь, — нх^лъ, гл. д. свр. Да
изм1Ьтн& малко нЬчто, не съвсЬмь ; поис-
корубить.
иоиззгждрш; (да ся), ишь, — рился, гл.
възвр. свр. Да ся изи*дра малко н-Ьчто.
Поизлжтж, ишь, — тилъ, гл. д. свр. Да из-
МХТ& малко н^что.
Попзз1л;,ЧББ, ншь, — чилъ, гл. д. свр. Да
изм&ча малко н^Ьчто ; попзмучить, ио-
занаять.
11оиз11а911^р1я;, ишь, — рилъ, гл. д. свр. Да
изнам1>ра малко н-Ьчто.
Поизиатро111Н&, йшь, — шйлъ, гл. д. свр.
Да изиатроша малко и1&что ; поисврошйть.
Понзпеиощшпк
128
Понзприбр^1хжся
'7'-
вр.
гл
().
свр.
Да
свр.
Да
свр.
Да
иОМЗНОХОЩГаЦК, ошь. ниап.. .7
Да и:{1М'М(>Щ1льъ м.ико пГпи
Пои (1|< 1-,у,, ешь — иесохь, иеолъ,
.{нес;& на^ко.
11(111. •ни. 1.1Л, огаь, -пйзлхъ, г.ч. д.
Ц.ПШЖ!* ма. 11.11 1|1.'11 >, III' С!,!)!'!".)!!).
Попапйкил;, ошь, — ннлъ, гл ср
||.{|{11кн.у^ майко иЬчто.
11(>иан1111|,<т;, ишь,— щнлъ, гл. д.
и;итц.1Ь малко 1|11что, не съвсЬмь.
11ои.иик'Ж, ишь, (и.м., гл. д. свр. Да изио
|"ж малко нЪчто, да поувехтж ; ионстаскать
Поизокжсаяь, гл. д. свр. Да оклснмь мал-
ко и1'>что ; понзмйзгать.
11о113011Ъ1Тямь, гл. (). свр. Да нзоиънамь
малко 11'Ьчто ; поиспробовать.
Цоизорж, ешь,— рахъ, гл. д. свр. Да изс-
р* малко нЬчт , какъ да е.
ПоизостДшл;, ишь, — вилъ, гл. д. свр. Да
изостави малко н-Ьчто.
Иоиз6стр1л;, ишь, — рилъ, гл. д.
пзостриь малко «"Ьчто, какъ да е.
Иоизиадп^К; ешь, — н;блъ, гл. ср.
11:111адн* малко иЬчто, не съвс^Ьмь
11.щр1.шк»в1>№ ; поисхудать, поистощать.
Иоизиаргя;, ишь,— рилъ, гл. д. свр. Да из-
пара малко н^Ьчто.
Иоизиачкамь, гл. д.
малко н'Ьчто.
Понзпедбнсамь, гл. д
малко н1^что.
Поизпек;!^, чешь, — пекохъ, — пеклъ, гл. д.
свр. Да изпекж малко и^Ьчто, какъ да е.
11о11311ел'11р;& (да ся), ешь, — л^лся, гл. вьз-
вр. свр. Да ся 1!;^11ел1',ж малко иЬчто.
Иоизпердат!^;, ишь, — шилъ, гл. д. свр.
Да иниердаилл малко иЪчто, какъ да е.
Иоизнерх, ешь, — прахъ, гл. д. свр. Да пз-
нер* малко н^Ьчто, какъ да е.
По11;т11Скамь,гл ср. свр. Да изиискамь малко.
11о11;И11пи1Ж, ешь, — пйсахъ, гл. д. свр. Да
11311111111* МЗЛКО Н^ЬЧТО.
Ионзшицж, ишь, — щшлъ, гл.
изппщ* малко н'1;что, полека.
11о 113 цинк, ешь, — пилъ, гл. д.
ииа малко н'Ьчто.
По изплатя;, ишь, — вилъ, гл
пзплави'. малко нЪчто, какъ да е.
11011311л:1к||;б, еп1ь, — налъ, гл. д
пзплакнх МИЛКО и^Ьчто, какъ да е.
][он311латж, йшь, — тнлъ, гл. д.
пзплатА малко пТипк.
ИонЗИЛачГЖз «"'Ь, — /макам., ■./.
Да пнилача малко н-Ьчто, пол» ,а.
Иоиз11.1а1111Л1, ишь,— шилъ, гл. <).
изплаша малко N1^470.
Поизил^^скаяь, лл. д. свр. Да шплескамь
малко иЪчто, полска; да поизилещ*.
свр. Да
свр. Да
. да по-
свр. Да изпачкамь
свр. Да изпедепсамь
ср. свр. Да
свр Да из-
д. свр. Да
свр. Да
свр Да
свр.
Да
■р
вр.
Поизплетж, бшь, — плбтохъ, — пл^лъ, гл.
д свр Да пзплетА малко нЬчто.
11011311леи|,|У>., ешь, — плескахъ, гл д. свр.
Дч изплещ.у; малко иЪчто ; да поизплескамь.
Ионзнлйскаиь, гл. д. свр. Да пзплискамь
малко нЬчто.
ПонзплбщЛъ (да ся), ишь, — щился, гл.
вьзвр. свр Да ся пзплощ* малко н'Ьчто.
Поизилуваль, гл. д. свр. Да изплувамь
малко и1Ьчто.
Лонзплукамь, гл. д. свр. Да изплукань мал-
ко и1>что ; да иопзплюа
11о11311Л'1111Як, ИШЬ, — ПИЛЪ, гл. д. Свр. Да из-
плъна малко и'Ьчто, какъ да е.
Поизплъншпь, гл. ср. свр. Да нзплъхвамь
малко нЪчто ; да поизплувамь.
Поизпльзшж, ешь, — иалъ, гл. ср. свр. Да
изпльзн<«> малко н^что.
11опзпл'Ьв11б, йшь, — внлъ, гл. д. свр. Да
изплЬва малко пЪчто, какъ да е.
ПоизилКз^к, ишь, — вилъ, гл. д. свр. Да
изплЪз* малко нЬчто.
11оизплюскамь, гл. д. свр. Да изплюскамь
малко нЪчто.
Поизплюхж, ешь, — плюлъ, гл. д. свр. Да
изплюа малко н-Ьчто ; да поизплукамь.
П0ИЗП0б0Л11ХИЪ1СЯ, гл. вгзвр. свр. мн.
Изпоболихмъ1Ся всиица помалко, поболих-
мъ1ся всиица.
иоизповяхнлжли, гл. ср. свр. мн. Повях-
нали нсичкъ! помалко.
Поизпопадахл;, гл. ср. свр. мн. Изпопа-
дахА всичкъ1.
Доизпоирцкажнк, ешь, — иазалъ, гл. д.
свр. Да и:^11рикажа отъ всичко помалко.
Дойди да си поиапопракажемь.
иоизпоразл;, йшь, — 8йлъ, гл. д. свр). Да
инпоразА всичко помалко.
11оизпотрош№, йшь, — шйлъ, гл. д. свр.
Да изпотроша много н'11что помалко.
11ои3110тл;, йшь, — тйлъ, гл д. свр. Да пз-
пот* малко нЬчто.
1Го11311р21в1зБ, ИШЬ,— ВИЛЪ, гл. д. свр. Да
изправа малко пЬчто, какъ да е; поис-
править.
Поизи^тзднл;, ишь,— иилъ, гл д. свр. Да
изпра.<днд^ малко и1>что
ЛоизирДскамь, гл ср. свр. Да изпраскамь
малко н1>что, полека.
Поизирапж, ишь, — тнлъ, гл. д. свр. Да из
пратА малко пЪчто.
ЦоизирЛтшпь, гл. д свр. Да изпрашшмь
малко пЬчто; да попзпъ1тамь. //осл* го 7ю-
изпраштлъ за нЪкои работи.
]1ои311раш,ж, йшь,— щшлъ, г.п. ср. свр. Да
из||раи^* малко н1;что, полека.
11оизпрнбрахл'|,с}1, гл. вьзвр. свр. .чн. Из-
прибрахАси всинца.
Поизпрйдаль
129
ПоИЗСКбчББ
Поизпрйдамь, гл. д. свр. Изиридамь мал-
ко н^что.
Поизприкажнй, ешь, — кйвалъ, гл. д. свр.
Да изприкажа отъ много помалко. Остави
гьх да си тюизприкажшть.
ПоигщбсЖу ншь, — снлъ, гл. д. свр. Да из-
проси малко н^Ьчто.
Понзпружш;, ишь,— жилъ, гл. д свр. Да
изпружа малко н^что.
Поизаръхщж (да ся), ишь, — щился, гл.
възвр. свр. Да ся изпръщх малко нЬчто.
ЦопзпрьжБК, ищь, — жилъ, гл. д. свр. Да
п:^прьжа малко нЪчто, какъ да е.
ПоизпрьлнБ, ищь, — лилъ, гл. д. свр. Да
изпрьлж малко н'Ьчто, какъ да е.
Поизпрьскамь, гл. д. свр. Да изпрьскамь
малко н^Ьчто.
ПопзпрьхнЛк, ешь, — нхлъ, гл. ср. сйгр/Да
пзпрьхнА малко н'Ьчто.
Лоизпрьхтж, ишь, — тВлъ, гл. ср. свр. Да
изпрьхтх малко н'Ьчто, полека.
Попзпр11ДПЛ>., ешь, — н&лъ, гл. д. свр. Да
из11р'Ь'дн& малко н1Ьчто ; да поизпр1Ьдх.
11оизпр'1^дж, ишь, — дйлъ, гл. д. свр. Да
изпрЪдх малко н1Ьчто ; да поизпрЬднх.
11оизпр'1^чваз1СЯ, гл. възвр. мн-кр. ИзирЬч-
вамся отъ вр'Ьмя на вр1Ьмя помалко.
КоизпрБчнк, ишь, — чилъ, гл. д. свр. Да
изир1БЧ1& за малко вр']^мя.
Поизпрягнвк, ешь, — нжлъ, гл. д. свр. Да
пзпрягн& за малко вр'Ьмя.
Поизцрядж, ешь, — прядохъ, — прялъ, гл.
д. свр. Да пзпрядх малко н1Ьчто, какъ да е.
Поизпукашь, гл. д. свр. Да изпукамь мал-
ко н^что. Да ся тюизпукамъ, да ся по-
пукамь малко н1&что ; поистрескаться.
Поизп^стнж, ешь, — нх^лъ, гл. д. ар. Да
изаустнх малко нЪчто.
Поизп^стж, ишь, — - тилъ, гл. д. свр. Да
изпустх малко н'Ьчто.
Понзнухапь, гл. д. свр. Да изпухамь мал-
ко н-Ьчто.
ПоизпушнБ, ишь, — шилъ, гл. д. свр. Да
и:шуша малко н'Ьчто.
11оизц1шкапь, гл. ср. свр. Да изпъшкамь
малко н^Ьчто, полека.
11оизпъ1та91ь, гл. д. свр. Да изпъхтамь мал-
ко н1Ьчто, какъ да е ; да поизпрашшмь : пъ1-
тамь отъ странх да ся науча за н'Ьчто ;
опрашивать, поизв^дать.
Понзпьиж, ешь, — налъ, гл. д. свр. Да из-
пъна малко н^Ьчто.
Понзпьпл1Ж, ешь, — лалъ, гл. ср. свр. Да
изпьнла малко н^Ьчто, какъ да е.
Покзпъстрнк, ишь, — рилъ, гл. д. свр. Да
изпьстра малко и'Ьчто, какъ да е; да по-
нашк1ра ; поиспестрйть.
Позп']К1ЯК, ешь, — п%лъ, гл. д. свр. Да из-
п1Ьа малко н^Ьчто, какъ да е.
Поизп;бдж, ншь, — дилъ, гл. д. свр. Да
ИЗП&Д& малкО; за к&со вр']^мя.
Поизпжкнж, ешь, — нлБлъ, гл. ср. свр. Да
ИЗПЪКНА малко н1^что.
Пои311ЖЧ1зБ, ИШЬ, — ЧИЛЪ, гл. д. свр. Да
изп&ча малко н^что.
Поизра66т;к, ишь, — тилъ, гл. д. свр. Да
изработА малко нЪчто, какъ да е.
Поизр&вн!^, ишь, — нйлъ, гл. д. свр. Да
изравна малко н']&что, Еакъ да е.
Поизрйстнж, ешь, — нхлъ, гл. ср. свр. Да
израстях малко н'Ьчто.
Поизрастж, ешь, — растохъ, — раслъ, гл.
ср. свр. Да израстх малко н1Ьчто,
Поизревйвапь, гл. ср. мн-кр. йзревавамь
отъ вр^Ьмя на врЬмя помалко.
Поизревж, бшь, — валъ, гл. ср. свр. Да
изревА малко н1Ьчто, полека.
Поизрек^^^, чешь, — р^вохъ, — ревлъ, гл. д.
свр. Да изрекА малко н1Ьчто.
Поизрйнл;,, ешь, — налъ, гл. д. свр. Да
изрпнА малко н'Ьчто.
ПоизровББ, ишь, — вилъ, гл. д. свр. Да
изрова малко н^^что.
Поизродж (да ся), йшь, — дйлся, гл. възвр.
свр. Да ся изродА малко нЬчто.
ПоизроннБ, ишь, — нилъ, гл. д. свр. Да
изрона малко н'Ьчто.
Поизрукамь, гл. д. свр. Да изрукамь малко
н^Ьчто ; да поизвъхкамь.
Поизручюиь, гл. д. свр. Да изручммь мал-
ко н^Ьчто.
11оизръ1тамь, гл. д. свр. Да изръ1тамь мал-
ко н1Ьчто.
Поизръ11Ж, ешь, — рйлъ, гл. д. свр. Да
изръ1а малко нЪчто ; да поизрова.
ЦоизрьнчЕЯЕ; (да ся), йшь, — чшлся, гл.
възвр. свр. Да ся изрьнча малко н'Ьчто,
полека.
Поизр']^ЖББ, ешь, — р^залъ, гл. д. свр.
Да изр'Ьжа малко н1Ьчто, какъ да е ; по-
изр-Мзать.
11оизр'Ь'шББ, ишь, — рФсалъ, гл. д. свр. Да
изр^Ьша малко н'Ьчто.
ПоизржбББ, ишь, — билъ, гл. д. свр. Да
изрлба малко н^что, какъ да е.
Поизряд^Б, йшь, — дйлъ, гл. д свр. Да
изряд* малко н-Ьчто.
иоизсвйр1Ж, ИШЬ, — рилъ, гл. ср. свр. Да
изсвира малко и1Ьчто, полека.
Поизс^ЛБК, ИШЬ, — лилъ, гл. д. свр. Да
пзсела малко н^что
Поизскбкил^, ешь, — нхлъ, гл. ср. свр. Да
изскокнж за кжсо вр^Ьмя.
иоизскбчБК, ишь, — чилъ, гл. ср. свр. Да
изскоча за к&со вр1&мя.
9
Повзсв/бамь
180
Поизтъвж
Иоизск/бань, гл. д. свр. Да мзскубамь
мало н*что ; поиад^ргать.
11ов8СвУбих, сшь, — нжлъ, гл. д. свр. Да
■зскубих малко н'Ьчто.
ДошвелУжнк, ншь, — жшлъ, гл. д. свр. Да
1«Х1ужа мадки н1Ьчто.
Шнзсл^шншь, гл. д. свр. Да изсаушммь
малко н1Ьчто, какъ да е.
Понзснр1ваиь, гл. д. свр. Да изсмръкамь
малко н^что.
Швасж^^чиц ешь, — ом/калъ, гл. д. свр.
Да взсмучж малко н1^что.
ПонзсжФнБ (да ся), ешь, — см^Блся, гл.
вгввр. свр. Да ся изсм'^» малко нЪчто,
полека.
Поизсол^, йшь, — лжлъ, гл. д. свр. Да
пзсода малко н1бчто.
11011зсрь6амь, гл. д. свр. Да изсрьбамь мал-
ко нЬчто.
Поизср{>кань, гл. д. свр. Да изсрькамь мал-
ко н'Ьчто, какъ да е.
Поизстйсваль, гл. д. свр. Да изстискамь
малко нЪчто, какъ да е ; пожниать.
Понзстр'1жнк, ешь, — стръгахъ, гл. д. свр.
Да н;{стръж№ малко н'Ьчто, какъ да е.
Цонзстудж, яшь, — днлъ, гл. д. свр. Да
изстудд малко и'6что
Цоизстъ1Н2^, ешь, — нхлъ, гл. ср. свр. Да
изстъшА малко н1&что.
иожзсучнк, ешь, — с^кахъ, гл. д. свр. Да
изсучА малко н'6что.
11оизсуш1^Б, йшь, — шнлъ, гл. д. свр. Да
мзсуши^ малко н^что, какъ да е; помасу-
шйть, подс/шнвать.
Поизс^хнл^, ешь, — налъ, гл. ср. свр. Да
ИЗСЪХНА малко и'Ьчто ; понвсбхнуть.
11оизсъшл;, ешь, — палъ, гл. д. свр. Да из-
съ1пл малко и']^что.
ЦоизсЬвж, — чешь, — сБкохъ, — с^клъ, гл. д.
свр. Да ИЗС1&К& малко и1^что.
иоизс^нк, ешь, — сБшлъ, гл. д. свр. Да
изс1|& малко и1^что, какъ да е.
Поизсякнж, ешь, — нхлъ, гл. д. свр. Да
изсякнА малко н'Ьчто.
Поизтавр'Кз;Б, ншь, — вилъ, гл. ср. свр. Да
изтавр1&зд малко и'Ьчто, не съвсЬмь.
Поизтаг&рнк, ншь, — рилъ, гл. д. свр. Да
изтагара малко, не 1ак&-т^^.
Поизтахаш^Б, ншь, — ннлъ, гл. д. свр. Да
иятамана малко н'Ьчто.
11оизта13Б, ешь, — т^шлъ, гл. ср. свр. Да
изтав малко и'Ьчто, не съвс'1^мь.
Поизтевж, чешь, — текохъ, — т^клъ, гл. ср.
свр. Да изтекд малко и'Ьчто.
Поизт^пж, ешь, — палъ, гл. д. свр. Да из-
тепА малко нЪчто, какъ да е.
11онзт^сашь, гл. д. свр. Да изтесамь малко
и'Ьчто, какъ да е.
ПоизтпмарЕ^Б, йшь, — рилъ, гл. д. свр. Да
пзтпмара малко 111^4X0, какъ да е.
Поизтйрнк, ншь, — рилъ, гл. д. свр. Да из-
тира малко, за к&со врЪмя.
Поизстйскаиь, гл. д. свр. Да изстискамь
малко Н1&ЧТ0, какъ да е.
]1оизстл&скамь, гл. д. свр. Да изтласкамь
малко и1^что, какъ да е.
Иоизтлъкж, чбшь, — тл-^вохъ — тл-^клъ, гл.
д. свр. Да изтлъкд^ малко, какъ да е.
Поизтл'КнБ, ешь, — л^лъ, гл. ср. свр. Да
изтл1^а малко н'Ьчто ; понстл'вть.
Поизтоп!^, йшь, — пйлъ, гл. д. свр. Да из-
топа малко н'Ьчто.
иоизтбчнБ, НШЬ, — чнлъ, гл. д. свр. Да из-
точа малко, какъ да е.
Поизтрйкк, ешь, — трймлъ, гл. д. свр. Да
изтраш малко и']&что, к&со вр1^мя.
11оизтр6пл1, ешь, — па^ъ, гл. д. свр. Да
изтреп^^ малко н1&что.
ПоизтрбвБК, ншь, — внлъ, гл. д. свр. Да
изтрова малко и1&что.
ПоизтрбннБ, йшь, — ннлъ, гл. д. свр. Да
изтрона малко н'Ьчто
иоизтрбпаль, гл. ср. свр. Да изтропамь
малко, полека.
Поизтрош^, йшь,— шйлъ, гл. д. свр. Да
изтроша малко н^что.
Поизтръбушкк, йшь, — шнлъ, гл. д. свр.
Да изтръбуша малко н'Ьчто, какъ да е.
11оизтръвж, ешь, — валъ, гл. д. свр. Да
изтръв21 малко н'6что.
Поизтр'^гнл^, ешь, — наьлъ, гл. д. свр. Да
изтръгна малко н'Ьчто.
Лоизтр^каиь, гл. д. свр. Да изтръкамь
малко Н1&ЧТ0, какъ да е.
Поизтръ1НБ, ещь, — трйлъ, гл. д. свр. Да
изтръ11& малко Н1&ЧТ0, какъ да е.
Поизтрьпнж, ешь, — нжлъ, гл. ср. свр.
Да изтрьпн^^ малко н'Ьчто.
Поизтрьш^, йшь, — п^лъ, гл. ср. свр. Да
изтрьпа малко, к&со вр1&мя.
иоизтр{>сл;., ншь, — снлъ, гл. д. свр. Да
изтрьсА малко нЪчто, какъ да е.
иоизтр^бнБ, ншь, — билъ, гл. д. свр Да
изтр^бш малко и'кчто, какъ да е.
11оизтр']Ьзн'1нБ, ешь, — н-йлъ, гл. ср. свр.
Да пзтр1^зн'Ьа малко и'Ьчто, не съвсЬмь.
Поизр']1>311Л1, ешь, — нхлъ, гл. ср. свр. Да
пзтр'1^зи& малко и'Ьчто, не съвсЬмь.
11оизтурвамь, гл. д. свр. Да пзтуркамь мал-
ко н*что.
Поизт^рнБ, йшь, — рялъ, гл. д. свр. Да из-
тура малко н^Ьчто.
Поизтъвм!^, йшь, — мйлъ, гл. д. свр. Да
изтъкма малко н1&что, какъ да е.
Цоизтъкж, чешь, — тъкохъ, — т-^клъ, гл. д.
свр. Да изтъкл малко и1Ьчто, какъ да е.
Поизт1тнБ
131
П0ИЗЧ]ЬХНЯ1
Поизтъпчнк, ешь, — пвалъ, гл. д. свр. Да
изтъпча малко н1Ьчто.
Иовзтъщж, йшь, — щйлъ, гл. д. свр. Да
изтъщх малко н'Ьчто.
11оизтъ1ка111ь, гл. д. свр. Да изтъ1камь мал-
ко н1Ьчто.
Поизтьнч1^Б, ЙШЬ,— чилъ, гл. д. свр. Да
изтьнч1& малко и'Ьчто.
11оизтьи'Кнк, ешь, — н*лъ, гл. ср. свр. Да
изтьнЬа малко н'Ьчто
Поизть11(^е;, ишь, — нйлъ, гл. д. свр. Да
изтьнш малко ц1^что.
Поизтьтр^зл;, ишь, — аилъ, гл. д. свр. Да
изтьтразд малко.
иоизтьтрл;, ешь, — тралъ, гл. д. свр Да
изтьтр^ малко н1&что.
Поизт^рапь, гл. д. свр. Да изт1^рамь мал-
ко н^что.
ПоизтяглнБ, ишь, — лилъ, гл. д. свр. Да
изтягла малко н1Ьчто.
Поизтягвл^, ешь, — нжлъ, гл. д. свр. Да
изтягнА малко н1Ьчто.
Поизувйлюль, гл. д. свр. Да увалшмь
много н1&чта помалко.
ПоизумЪнк, ешь, — и-йлъ, гл. ср. свр. Да
изумЬж малко нЬчто, не съвсЬмь.
иоизушББ, йшь, — нйлъ, гл. д. свр. Да
изумж малко н'Ьчто.
Иоиз^чвк, ишь, — чилъ, гл. д. свр. Да
изучьь малко н-Ьчто, какъ да е.
Поизу19Б, ешь, — улъ, гл. д. свр. Да изуй
за кАсо вр11мя, какь да е.
иоизфцрюсамь, гл. ср. свр. Да изфирж-
самь малко нЬчто, не съвсЬмь.
Поизхаб1Л&, йшь, — бйлъ, гл. д. свр. Да
изхабкь малко н^что, не съвсЬмь; поисту-
пйть, позатупйть.
Поизхайлшзж (да ся), йшь, — зйлся, гл.
вгзвр. свр. Да ся изхайлшзА малко, не
съвсЬмь.
Поизхайманш; (да ся), йшь, — нйлся, гл.
възвр. свр. Да ся изхаймана малко, не съ-
вс1^мь
Иоизх^йТл; (да ся), ишь,— тился, гл. възвр.
свр. Да ся изхайтА малко и'Ьчто, не съ-
вс1^мь ; поившалйться.
11оизхй,рчнБ, ишь, — чилъ, гл. д. свр. Да
пзхарчьь малко иъчто ; поиздержать.
Иоизхлйскаиь, гл д. свр. Да изхласкамь
малко н'Ьчто.
11оизхлуз;к, ишь, — аилъ, гл. д. свр. Да
изхлуз* малко н'Ьчто.
Поизхбдж, ишь, — дилъ, гл. д. свр. Да из-
ход* малко н'Ьчто.
Поизхбкамь, гл д. свр. Да изхокамь мал-
ко Н11ЧТ0.
Поизхоратж, йшь,— тйлъ, гл. д. свр. Да
изхорат* малко н'Ьчто.
Поизхрй^ннБ, ишь, — нйлъ, гл. д. свр. Да
изхраиа малко н'Ьчто.
Поизхр&чнк (да ся), ишь, — чился, гл.
вгзвр. свр. Да ся изхрача малко н-Ьчто.
Поизхуйлузж, йшь, — зйлъ, гл. д. свр. Да
изхуйлуз* малко н1&что ; поизваднть.
11оизхъ1р1^нк, ешь, — р^лъ, гл. ср. свр. Да
изхъ1р'Ь1& малко н'Ьчто : да ноизнадн* ; по-
ивчахнуть.
Поизц&памь, гл. д. свр. Да изцапамь мал-
ко нЪчто.
Поизцвйлнк, ишь, — лилъ, гл. ср. свр. Да
ИЗЦВИЛ1& малко, полека.
ПоизцибрнБ (да ся), ишь, — рился, гл. въз-
вр. свр. Да ся изцибра малко н^что.
Поизцйцапь, гл. д. свр. Да изцицамь мал-
ко нЪчто.
Поизцр^камь, гл. д. свр. Да изцрькамь
малко н'Ьчто.
ПоизцрьннБ., ишь, — нйлъ, гл. д. свр. Да
пзцрьнк малко н1&что, не съвсбмь.
Цоизцрьч1^Б, Йшь, — чюлъ, гл. ср. свр. Да
изцрьча малко н'Ьчто, полека.
Поизцукашь, гл. д. свр. Да изцукамь мал-
ко нЪчто, не всичкото.
Поизц{>клнБ (да ся), ишь, — лился, гл. въз-
вр свр. Да ся изцьклж малко нЬчто.
11оизц1}дж, йшь, — дйлъ, гл. д. свр. Да из-
ц'Ьд* малко н1^что, какъ да е.
Поизц'Ьл'КнБ, ешь, — л-Млъ, гл. ср. свр. Да
изц'Ьл'Ьа малко н'Ьчто, не съвсЬмь.
Поизц']&ЛББ, йшь, — лйлъ, гл. д. свр. Да
и.зц'Ьл№ малко н'Ьчто, какъ да е.
Поизцъпнк, ишь, — пилъ, гл. д. свр. Да
изц1Ьпа малко нТ.что.
Цоизц^Ьр!^, йшь, — рйлъ, гл. д. свр. Да
изц11ра малко нЪчто, какъ да е.
иоизчеврькамь, гл. д. свр. Да изчеврь-
камь малко н'Ьчто.
Поизчбзнл;, ешь, — Н2^лъ, гл. ср свр. Да
изчезнА малко н'Ьчто, за клсо вр1Ьмя,
Поизчеплкк, ишь, — лилъ, гл. д. свр. Да
изчеплиь малко н-Ьчто.
ИоизчервЕ^Б, йшь, — вйлъ, гл, д. свр. Да
изчерва малко н'Ьчто.
Поизчетж, ешь, — четохъ, — челъ, гл. <).
свр. Да пзчет* малко н-Ьчто.
Цопзчеиня;, ешь, — чесахъ, гл. д. свр. Да
изчеша малко н1Ьчто.
Поизчйст;к, ишь, — стилъ, гл. д. свр. Да
изчистА малко нЪчто, какъ да е.
иоизчюкапь, гл. д. свр. Да изчюкамь мал
ко Н11ЧТ0, полека.
Цоизчюпнк, ишь, — пилъ, гл. д. свр. Да
изчюпа малко нЪчто.
Цоизчюхил^, ешь, — налъ, гл. ср. свр. Да
изчюхнА малко, не съвсЬмь; да поизсъхна.
9*
Попзч^шваяь
132
ПоБ&зваль
Пои8чА)Швамь, гл. д. свр. Да нзчюшкаиь
малко ц-Ьчто, какъ да е; да понзчюииа.
11онзчй)ШЛНК, ишь, — лилъ, гл. д. свр. Да
изчюшла мадко н'Ьчто, каЕЪ да е; да поиз-
чюшкамь.
Понзшйлчнк, ншь, — чвлъу гл. д. свр. Да
взшпдча малко н^что.
Понзшйлнк, ншь, — лялъ, гл. д. свр. Да
пзшпда мадко и'Ьчто, какъ да е; да по-
пзшидча.
Попзш^таяь, гл. д. свр. Да изшьтамь мад-
ко н^что.
Поизщувнж, ешь, — нжлъ, гл. ср. свр. Да
изщукнл^ мадко, за к&со врЪмя.
Поиз^д^к, ишь, — дилъ, гл. д. свр. Да взю-
Д2 мадко н'Ьчто, не съвс1&мь.
11оизюмЬ) шд^шь; 1&дохъ, шлъ, гл. д. свр.
Да пзшмь мадко н']&что.
Попзшсии (да ся), — нилося, гл, безл. свр
Да ся пзшсни мадко и'Ьчто, не съвс1^мь.
Поизшсш^б, йшь, — нйлъ, гл. д. свр. Да
нзшсиш мадко н^что, какъ да е.
Пойвамь, гл. ср. свр. Да вкамь мадко пЪ-
что, к&со вр'6мя ; да похдъцамь ; поивать.
ПоикономйшнБ, ешь, — мйсахъ, гл. д. свр.
Да икоиомиш1& мадко и']&что.
Пойло, с. ср. М']^сто на р'Ьк&, на вод&, д'6то
поять добънъкъ ; поище, водопой, напой ;
водопдй, водопбйло, водопбйна.
ДЬто слънце-то заходга,
Тамъ има мои& заспала ;
На зло е и^Ьсто заспала,
На самодивско играло,
На говядарсво поило ^
До три 1& дивъ! вардщхА,
Три днвъ1, три санодввък Шс
Поим^къ!, с. ж. мн. Раст. А1у^зит ;
ивбтннвъ, икбтнаа травй, торйца.
Поймаль (да побмх и да пбйих), гл. д.
Поемамь.
Пойман1е, с. ср. отъ пойлапь. Поеманю.
Пойлвамь, гл. д. мн-кр. Имамь отъ врЪмя
на вр1Ьмя, понЪкога.
Пбйлж, ешь, — малъ, гл. свр. отъ иоб-
иавь и поймаль. Да поем&. — ленъ1й,
прич стр.
Иоинатж (да ся), йшь, — тйлся, гл. вьзвр.
свр. Да ся инатА мадко нЬчто, к*со врЪмя ;
побичйться, поварйчиться.
Поинатшвался, гл. възвр. мн-кр. Инат&ся
отъ вр1&мя на вр1^мя помадко.
иойскавь, гл. свр. отъ пойсквамь. Да
П0ИЩ2, да посакаиь, да пожедаа, да по-
трьсА. — сванъ1й, прич. стр.
Пойскваль п пойскувамь (да пойскань
и да пойщх), гл. д. мн-кр. Искамь отъ
вр1&мя на вр^мя ; посаквамь, пожедавамь,
потрьсвамь, потражвамь ; захот^ть, поже-
лйть, попросйть, потрббовать, вострббо*
вать. II той поиска да иде сг насг.
11ог1скахь да пмм; водж. Ви&Ьла ками-
ла-та уши, 1юискала и рогови. Поиска-
ла камила-та рогови, че остала и безг
уши. Който пд-напрЬдъ поиска дЬвой-
К/К-Ш/К, негова е. — Поиска ми ся, при-
иска ми ся, дощш ми ся.
Пойскванн) и пойскуваню, с. ср. отъ
иойскваль.
Пойшкаль, гл. д. свр. Да пшкамь мадко
н'Ьчто, к&со вр1^мя.
Пбнще, с. ср. Поидо, водопой, напой.
Пойщх, ешь, — йскахъ, гл. свр. отъ по-
йскваль. Да поискамь.
Покабардйшнк,, ешь, — дйсалъ, гл. ср. свр.
Да кабардиша малко и'Ьчто.
ПокабулЕ^Б, йшь, — лйлъ, гл. д. свр. Да
кабул1& мадко н^^что, за к&со ВР1&МЯ.
Покадж, йшь, — дйлъ, гл. д. свр. Да кад*
малко и'6что, к21^со вр'Ьмя.
Покадшваль, гл. д, мн-кр. Кад& отъ вр'Ь-
мя на вр'Ьмя помадко.
Пок4жнк, ешь, — кйвахъ, гл. д. свр. 1)
отъ покй.зваль. 2) Да каж1& мадко и1^что.
— кАза11Ъ1й, прич. стр.
Повазйлець, с. м. 1) Вторъ1Й прьстъ на
рАкл, съ когото показвамъ!, сочимъ ; ука-
зйтельннй перстъ. 2) Показалка.
Показалка, с. ж. Прдтчка за показваню
кога СЯ чете иди учи нЬчто ; показалець ;
указка.
Показйлчица, ум. ж. отъ показалка.
ИоказандйшБК, ешь, — дйсалъ, гл. д. свр.
Да казандиш1& малко н'Ьчто.
Покй^зваль ц покй^зуваль (да повахш),
гл. д. 1) Отъ вр^мя на вр1Ьмя, понякога
казвамь помадко. 2) Соча н'Ькому н'Ьчто
да го види ; посочвамь ; увйзивать. Пока-
жи ми отдЪ да влЪз.я. Всички на мене
показвать. 3) Упхтвамь н1Ького за н^ЬйдЬ,
казвамь му кой п&ть да чеме; увазивать.
Да му покажш п/атм ; увазйть вом/
нибудь дорбгу. 4) УпАтвамь никого въ
н1Ькоа работА, уча го на н^Ькоа работл,
разправтмь му, какъ да а врьши ; ува*
знвать. Покажи му, какъ да го напра-
ви; увахй ему, вавъ йто сд-йлать. 5) Из-
важдамь пр'Ьдъ никого н11что да го впди ;
ваз^ть, повйзь1вать, увазивать. Показа-
хл ми много нЬчта, ала ни едно ми
ся не ареса; мн-Ь вазйли инбг1я вещи,
однаво ви однА не понрйвилась. 0) На-
ряждамь, изваждамь нЬйд* н'Ьчто да ся ви-
ди, за да го гдядать ; вивйзь1вать, Всич-
ко-то си богатство показа ; вйвазать
все свое богйтство. 7) Изваждамь, пода-
вамь да ся види ; висбвивать, виставлять.
Повйзваню
133
ПовЛна
Показа си главл-т». изъ прозореца; вн-
сунуть гблову въ окнб, или изъ овна, вй-
ставить гблову въ окнб. 8) Изваждамь н1Ьчто
иа}ав1& да сн види, да ся знае, нзкарвамь на
б1Ьлъ св1Ьтъ ; обличйть. Гласъ-тъ му тюказ-
ваше, че той пзвьтрЬ ся коси ; гблосъ егб
обличйлъ скрйть1й гн'Ьвъ. Това показва,
че той е добгръ. Таю, негова работа по-
казва лоше срьдг^; пост^покъ атотъ об-
личйетъ дурнбе сердце. 9) Измвшвамь
н^кое свое чювство, като объ1чь, почитъ,
омраза и проч. ; оказивать, повйзнвать.
Локазвамь почитъ; овазнвать почтен1е,
уважение. 10) Служа за 6'Ьл'Ьгь, за знакъ
да ся разбира н'Ьчто ; значш ; означйть.
Лрьстенг-тг показва вЪчностъ; волъцб
означаетъ в^чность. Ч^ервени-ти облагай
тюказвать дьждъ. — МСЯ, 1) гл. възвр.
Излизамь изъ-задъ н'Ьчто, зимамь да ся виж-
даиь; подавамся, задавамся; повазиваться.
МЪсячипа-та ся показа; луна повазь!-
вается. Доказася силна ламш Иока-
захлся дамгъг-ти на ст-Ьнж-тл; пятнй
на ст-Ьн-В означились. Далечъ ся пока-
залъ на пл^тници-тьг островъ; плава-
телямъ вдали отврйлся бстровъ. 2) Врь-
шкв н1Ьчто, за да мя видять какъвъ сьмь.
Той ся показа съ юнащипж-т;^^ си; отли-
чйться хрйброст1ю. Гляда да ся пока-
же ; вьхставлять себя, виставляться.
Прави го за да ся покаже прЪдъ хора-
та ; онъ д^лаеть §то на вйставву. 3) гл.
стр. Бъ1вамь показ ванъ въ всичкъ1-тъ1 зна-
менованит. 4) гл. безл. Чини ми ся, сторва
ми ся, види ми ся ; повазиваться. Показа
ми ся., че плаче. Показа ми ся., като да
си боленг ; мн* повазалось, что ти не
здорбвъ. — Зе да си показва рога та, да
ся показва какъвъ е, да показва злина-та
си. — Пека да ся покаже, да покаже си-
ЛА-ТА си, власть-тх си; дать себя знать.
— Покажи си гръба, да ти видх гръба,
махни ся, врьви си ; поворйчивай оглббли.
— Показа му дебельгй (остртй) край.,
възпротиви му ся, опр1Ь му ся. — Показахъ
ти кл^щл{■тл{, трьси врата-та. Ако си
покажешь коп.Ъно-то, ще ти ся види
и гжзъ тъ Бсчакой уменъ и глупость
показва. Покажи лъжеца, да ти каж1Ж
крадеца. Покажи му прьстъ, да тя до-
копа за цЪлл-тл шьпл\. Колъкпю си
всшкога, тъг ся все малко пбдоленъ по-
казвай. Кога ся мома ожени., тогава
годежници ся показвать.
ПокАзваню и показуваню, с. ср. оть по-
казвамь и показваися.
Цокай вамся и покАюваися (да ся поваш),
гл. об. V) Изпов^Ьдамь грЬховъмъх си; ка-
1ДСЯ ; ваяться, расваиваться. 2) Правьк
заречь, давамь си дум* да не права вяче
н1Ьчто, отричгамся отъ н*что, сторвамь тюй-
бе ; заричшмся ; заревйться, давйть об^тъ,
расваиваться.
Покййваниз и пОБйюваню, с. ср. отъ по-
кайвался.
ЛокайдишББ, ешь, — дйсалъ, гл. д. йвр.
Да кайдиша малко н1^что.
Покайратж, йшь, — тйлъ, гл. ср. свр. Да
кайратл малко нЬчто, клсо вр'Ьия.
ПокАкамъ, гл. д. свр. 1) Да какамь малко
н1Ьчто ; повавать. 2) Да накакамь нЬчто ;
да посерл.
Дошяо 1аря, помочтло,
Дошло козя, покакало,
Дошло начя, излизало. 11%с.
— Да ся покакамЬ; гл. възвр. Да пока-
камь себе-си ; да ся посерж. ДЬтя-то, ко-
га вели кака, кака, и ще ся тюкака.
Покалабалйк, йшь, — лйлъ, гл. ср. свр.
Да калабала малко н']&что, к&со вр^^мя.
Покалабйвнл», ешь, — нхлъ, гл. д. свр.
Да калабикнА малко нЬчто.
ПокалажшББ, ешь, — йсалъ, гл. д. свр. Да
калаишк малко н']^что; полудйть.
Повалафйтл^, йшь, — тилъ, гл. д. свр. Да
калафатл малко н1^что ; поконопатнть.
Повал^самь, гл. д. свр. Да калесамь малко
н^Ьчто.
Покалпазан^вамь, гл. ср. свр. Да походл
калпазанъ к2Е1С0 бр1^мя.
Повалуг^рй^, йшь, — рйлъ, гл. свр. отъ по-
калугеривамь. — р^нъ1й, прич. стр.
Покалугершваиь (да повалугерш), гл. д.
Правкь, ржкополагамь н'Ького за калугеръ,
постригвамь н'Ького за калугеръ; пострн*
гать въ монахи. — мся, гл. възвр. Ста-
вамь калугеръ; идтй въ монахи.
Покалугершваню, с. ср. отъ покалуге-
ршваль и повалугершвался.
Повалфувамь, гл. ср. свр. Да калфувамь
малко и'Ьчто, касо вр1Ьмя.
Покал!^, йшь, — лйлъ, гл. д. свр. Да кала
малко н1Ьчто.
Повйлшпь, гл. д. свр. Да калшмь малко
н'Ьчто.
Пов4на, с. ж. 1) Когато поканвамъ!, ка-
нимъ н1Ького да дойде н^Ъкад^Ь; поканване,
калеска, калезма ; нриглашеше. Покана
за сватб;^, на, крьщенте. 2) Н^Ьчто пра-
тено за поканваню, за калескл; калеска,
калесникъ, каница. Донесоха ни поканл
еднлх бъклицж вино. 3) ЬАденю, пиеню,
което занасжть на болникъ, на родилкл да
си хапне; канинска, канпска, каннско. По
С/К полгам/К на болникъ. Покана на ро-
дилкл{, пануда, повойница, укусъ.
ПокЛнваиь
134
ПокЛрвнмь
Нок^нвань 1 1101и1||ювяяь (да повйнш),
лт. д. Иоканммь.
ИокАиваин', е. ср. отъ покДиваяь.
иокандйлвань (да ся), гл. вьавр. свр. Да
ся кандв1каиь малко и1>что.
]1овандйш1Я1;, ешь, — дйсалъ, гл. ср. свр.
Да кандпш» малко н1'>чти.
II ока II д у. 1 кая ь (да ся), гл. възвр. свр. Да
ся кандулкамь мплко н1^что.
Поканджрдпшцк, ошь, — дйсялъ, гл. д.
свр. Да каидд^рдшшд малки н'Ьчти.
Иокапс^рваяь, Л7. гр свр. Да каиеркамь
малко н^что.
11он^11нца, ум. ж. отъ нок^иа.
Пок1^|1ичка, ум. ж. отъ нокДиица.
Ибканъ, с. м. Ср1^щася въ скороговорк& :
Ей Иоване, дуй Иоване,
Здатенъ покавъ, кооадане.
Нн трицА, нн павиц& !
Пош^ннБ, ншь, — нвлъ, гл. свр. 1) отъ ПО-
К|1|11аяь и поканвань. 2) Да кана мал-
ко н^что. — иеиъ1й, прич. стр.
Нокйишяь (да пован1к), гл. д. Поканвамь:
1) Кана, въ1камь, зъвл, калесвамь; при-
глашать, просйть, подзивать. Поканилъ
гостче. Покапих»^ мя на обЪдъ, на сват-
6л. Покани мя да му идлх на госгме.
2) На }аден1е, на трапез^ь иодканшмь гос-
т1е-то, казвамь имъ да Н1Д&ть, да пнцьть.
Покани госгте-то м съ винщ. 3) На бол-
никъ, на родилк& занасшмь покан^Б. 4) По-
въ1квамь, взвъ1квамь, призъвавамь ; пригла*
шйть.
Стотнъ майк& си не слушю,
Най си стадо-то разкара
Изъ самодивска д&брав&,
И си съсъ свирка засвири,
Са110двв&-т;& покани
Да дойде да ся поборять. ПЬс.
иокДнште, с. ср. отъ иокйшашь.
Цокапвамь и иокйпуваяь (да повапх),
гл. д. \) Нанрьсквамь н^что съ каокъ!, ка-
\\ж. по н']^что ; накапвамь, укаовамь ; всва-
пать, овйпать, обвапивать, избрйзгивать.
Покапа ми дрЪх^-тл^ съ восгкь, съ лой.
Двери имъ ся наплънило
Съ триста дупш араиии,
Че заплака Димитрица
И ОбрОНИ ДребНЪ! СЛЬЗЪ!,
Та покапа бЪлъ Димитра,
Покапа му б-Ьло лице. Шс.
2) гл ср. Отъ врЬмя на врЬмя, понякога
ваа& номалко. 3) За кос;&, лнстк, плодъ :
падамь, литамь, каи&, оканвамь ; л-Ьзть, ви-
л'$8ивать, сл-Ьзать, лет'Ьть, опадйть, сва-
дйть, свйлвватьса. По цЪлию. дворъ има
покапали листп.
Нога поглндна Радина майка :
В*ло-то гръло въ крънь утонлло,
ПЬло-то лице мухлл хватило,
Црьнъ1-тъ1 очи нрЪжш хватилъ!
Црьнъ1-1Ъ1 в'Ьждъ1 4 покапалъ!,
Црьна-та коса * порусЬла. ПЪс.
— мся, 1) гл. възвр. Кана с^бе си, на-
канвамся, укапвамсн, наирьсквамся ; обкй-
пмваться, избрйзгввпться. Покапался
е капю малко дЪтя. Покапася по бра-
()/К-ш,к. 2) гл. стр. Въ1вамь нокаианъ.
Цокиинаиш и 110кг111упацю, с. ср. отъ по-
канвал ь и нокйиваяся.
иокапладйшнБ, ешь, — дясалъ, гл. д. свр.
Да капладишш малко н']^что, какъ да е.
иокаптйшрж, ешь, — твсалъ, гл. д. свр.
Да каптнша малко и'Ьчто.
]Iок&п^к,, ешь, — палъ, гл. свр. 1) отъ по-
к^пваяь и покйптяь. 2) Да каид мал-
ко нЬчто, КАСо вр1Ьмя. — па11Ъ1й, прич.
стр.
Пок&пшяь (да покапх), гл. д. и ср. По-
канвань.
ПокАраяь, гл. свр. отъ покйрваиь.
Пок^рамь, гл д. свр. Да карамь малко, ка-
со вр'Ьмя ; погонять.
ИокАраяь (да ся), гл. възвр. Да ся карамь
малко, клсо вр*мя : да понахокамь ; пого-
нять.
ПокарАчь, с. м. 1) Погоничь, поганичь, но-
карувачь. 2) Момчя, что кара воловъ! въ
кола.
По каращи шнк, ешь, — щвсалъ, гл. д. свр.
Да каращиша малко н1Ьчто, какъ да е.
Пок^рвамь и покйруваль (да поварамь),
гл. д. 1) Отъ врЪмя на вр^мя, понякога
карамь помалко. 2) Подканшиь да врьви,
да ходн ; подкарваиь, подбирамь, забирамь,
оот11рвамь; гнать, погонйть. Покара го-
вядата да гъг пои.
Стошнъ СИ стадо покара.
Че го на валогъ пр'Ьвали,
Самодивъ1-тъ1 И8д*бнж. П%с.
3)Влизамь, захващаиь, подбирамь, забирамь,
подкарвамь, подкачммь, Вторм. недЬлш
гюкара, какъ е отишьлъ ; втория нед-в-
ля идетъ, вавъ онъ уБхалъ, другия не-
деля идетъ, вакъ . . . Покара десят;^
годинж, изплънилъ е девятА и е въ деся-
ТА-тА. 4) Зииамь да растА, иущамь растъкъ,
прораствамь. Нивш-та покарали, зелъ!
да растлть, побилъь ЦвЪтте-то чюкара,
пустнл растъкъ. Зелк-то покара, нро-
расте.
Черн*й, горо, черней, сестро,
Двама да черн-Ьеиъ :
Тъ1 за твой-тъ1 листъ1, горо,
Авъ аа прьво лвбя^
Пок^рваню
135
ПокАшнъхй
Твой-тъ1 листи, горо сестро,
Пакъ щ&ть да покарать,
Мой-та иладость, горо сестро,
Не ще ся поврьне ! Шс.
5) Поюквамь, помъирювамь, иавъ1квань,
С2Д&, наюквамь, напъчшвамь, накарвамся;
вибраннвать, браннть, виговДривать, кри-
чйть, пенять.
Станд иайка покарала :
Ай тъ1 Стано, мила керко.
Не ходай ми рано въ црьвв&,
Въ црьковь имать много дтци,
Въ тебе ке ся опулееть. Шс,
— ися, 1) гл. възвр. Отъ врЬмя на вр*'
мя, пон1&кога ся карамь помалко; побрани-
вать. 2) гл. вз. Карамъ1ся пон1Ькога помал-
ко ; побрйннваться. 3) гл. стр. Бътвамь
аокаранъ.
11ок4рваню и покДруваше, с. ср. отъ
покйрвамь и повДрвамся.
Пов^рувачь, с. м. Покарачь. Бъхлъ зелъ
влъка за покарувачь.
ЛокАстрювапь, гл. д. мн-кр. Отъ вр1Ьмя
на вр'Ьня кастра иомалко.
ПокйстрнБ, ншь, — рилъ, гл. д свр. Да ка-
стра малко н1^что.
11окат^рвамся и покат^рювамся (да ся
покатерв^), гл. възвр. Изкачвамся съ ка-
терене нЬйд'Ь, по н1Ьчто ; покатрезвамся ;
всвар&бкиваться. Нокатерился на врьхь
дръво~то. Покатерилъ му ся на гла-
Покат^рваню и иокат^рюваню, с. \ср.
отъ покатбрвамся.
иокат^рнБ (да ся), ишь, — рился, гл. свр.
1) отъ покат^рвамс . Да ся покатрезх ;
всварабкаться. 2) Да ся катера малко
Н1&ЧТ0, к&со вр'Ьмя.
иокатр^звамся и покатрбзувамся (да ся
покатрезх), гл. възвр. Покатервамся.
Покатр6з;к (да ся), ншь, — внлся, гл. свр.
1) отъ покатрезвамся. Да ся по катера.
2) Да ся катрезА малко н1Ьчто, к*со вр*мя.
Покатуцувамь, гл. ср. свр. Да похода ка-
тунъ ; да почергарувамь ; покочевй,ть.
ПоватурнБ., ишь, — рилъ, гл. д. свр. Да ка-
тура малко нЬчто.
Повахл^р!^ (да ся), йшь, — рйлся, гл. въз-
вр. свр. Да ся кахлра малко н1Ьчто, ка-
со вр1^мя.
Покацаруважь, гл. ср. свр. Да кацарувамь
малко н']^чтО; КАсо вр1^мя.
ПокАчвамь и покйчювамь (да повачш),
гл. д. Иокачимь : 1) Издигамь и'Ьчто на
пб-въ1соко м1Ьсто ; вдигамь, повдигамь, кач-
вамь ; поднимать, подинйть, ввдииать.
Докачилъ го на 7юлиц;я-т,л. 2) Пр1Ьвож
дамь, качвамь никого на пб горно м1&сто, на
пб-горень рядъ ; повишйть. Покачиха мя
въ пд-голЪмо-то училище. 3) Права нЪ-
что пб-скдпо, да отскАпне ; вдигамь, извди-
гамь, качвамь ; набивать ц'Бну, повншйть,
во8вь1шать, надвь1шать, надбавлять, над-
кйднвать ц^ну. Жито-то покачихл мно-
го. 4) Закачшмь н1Ьйд'Ь н'Ьчто да виси ;
окачшмь, прикачшнь ; в^шать, нав'Бшнвать,
подв^шивать.
ДлъгА си пушк2. иврамчш.
Че ь& на дрьво покачю,
ТьнкА. си саб12 разпаса,
Че )& до дрьво изправш. Шс.
5) За болесть: пр'6давамся, пр^&хващамь,
молепсвамь ; ааражать. Баба шмрка по-
качю, пр^Ьхваща. — мся, 1) гл. възвр. Из-
качвамся нагор'6 или гор'Ь; възкачвамся, оскач-
вамся, възлизамь, възлазшмь ; поднииаться,
подииаться, всходйть, взбирйться. Иуст-
М/Клм тарлм подъ одьра, той ся покачи^ъ
на одъра. Иокачился на голЪмьгча атъ.
Иокачилася червена коза на врьбл. 2)
Ставамь пб-скАпъ, отскАпвамь, отскапн']^-
вамь ; повншаться въ ц'ЬнЪ, ввдорожать.
Покачися жито-то, скокна, вдигна му
ся ц-Ьна-та. 3) гл. стр. Бъхвамь покаченъ.
Покйчванн) и повйчюваию, с. ср. отъ по-
вйчвамь и пОБ^чвамся.
Покачй>риж, ешь, — нх^лъ, гл. д. свр. Да
качюрнА малко н1&что.
ПовйчББ, ишь, — чилъ, гл. д. свр. 1) отъ
пок^чваиь и пОБ&чшшь. 2) Да кача
малко н'Ьчто, за касо врЬмя. Чиче, по-
качи мя на коню. — ченъ1Й, прич. стр.
Покйчшмь (да покачвк), гл. д. Покачвамь.
Пок4шкамь, гл. д. свр. Да кашкамь малко
н1Ьчто.
Повашлювань, гл. ср. мн-кр Отъ вр1&мя
на вр'Ьмя, пон1&кога кашлА помлако ; по-
кашливать.
Покй,шлл1, ешь, — лалъ, гл. ср. свр. 1) Да
кашлА малко н1^чтО; касо вр1^мя; покйш-
ляхь. 2) Да кашлА само еднАжь ; да ся
изкашлА; кашлянуть.
ПокДювамся (да ся покйш), гл. възвр. По-
кабвамся.
ПовАнк (да ся), ешь, — вашлся, гл. свр. 1)
отъ покайвался и покйюваяся. Дя ся
разваа ; покаяться, воспокйяться. 2) Да
ся каа малко н1^что, касо врЬмя.
Цокашние, с. ср. 1) Едно отъ седемь-тъ1
дуювнъ! тайнства. 2) Когато члов1Ькъ ся по-
кае, когато изновЪда гр1Ь1овъ1-тъ1 си ; по-
каян{е. Ветьхъ грЬхъ — ново покаю-
ние. СлЪдъ смрьть покатние не бглва.
11ов&1анъ1Й, нъ, на, но, пр. 1) КоМто ся
е покашлъ. 2) Когото са окаМвали.
ПоввДкань
136
Повл&щажь
Марн беаумня д-ьвовко,
Марв, съб1'Ьчи, събд^чв,
Бащаао рухо купено,
Купево, па покащно;
Мари, обл-Ьчн, обл'Ъчи
Войново рухо купено.
Купено, не покатяо ! Шс.
Покшккахц вл. ср. свр. Да квакамь малко
НТ.ЧТО, к^^со вр'Ьмя ; да иокрякамь ; поквА*
кать.
Иокв&ри, с. ж. Вр11да, вр^Ьдъ, повр1Ьда, за-
губа, иагуба, затра, затръ1въ, развала, съ
тра, тщета, зараръ, зшнъ ; пагубя, потсря,
утрйта, уронъ, убйтокъ, пбрчя, вредъ,
наклгЦъ, погнбсль, ивъянъ.
ПоквДрнк, ишь,- рилъ, гл. свр. отъ нок-
вАршхь в покварвапь.— ренъ1й, пргт.
стр.
ПоквАршхь и 110кв11рваяь (да поквйрш),
гл. д. Докарвань, цаправшмь н'ЬБОму, на
н^Ьчто поквара; вр'Ьдж, 110вр1^ждамь, разва-
лшмь, боздпсвамь; поврехдать, пбртить.
— жся, гл. вгзвр. п стр. Бъ1вамь поква-
ренъ ; вр*д*ся, повр^ждамся, разваламся,
боздисвамся; поврехдаться, пбртиться.
Цокв^ршше и покв^рванн), с. ср. отъ пок-
в^рюмь п поквйршмся.
Покв&сж, ишь, — силъ, гл. д. свр. Да ква-
СА малко и'1^что, к&со вр'6мя ; поквасить.
Покв^чББ, ишь, — чилъ, гл. ср. свр. Да
квач1& малко и1^что, к&со вр1^мя; поблох-
тйть.
Поввйкамь, гл. ср. свр. Да квикамь малко
и1^что, к&со вр1^мя.
Поквйкнж, гл. ср. свр. Да квикн^^ малко
нЬчто, полека.
Поквич^, ишь, — чшлъ, гл, ср. свр. Да
КВПЧ1& малко ц^^что, К1&со вр']&мя ; повие-
акать.
ПоБВПчювамь, гл. ср. мн-кр. Отъ вр'Ьмя
на вр1&мя квичш помалко; повйвгивать.
Покелшсамь, гл. ср. свр. Да келшсамь мал-
ко н^Ьчто.
Покердбсамь, гл. д. свр. Да кердосамь мал-
ко н-Ьчто ; да поспечмлж.
Повербсамь, гл. д. свр. Да керосамь малко
н-Ьчто, какъ да е,
Покертбсапь, гл. д. свр. Да кертосамь мал-
ко н'Ьчто, какъ да е.
Покехай)вамь, гл. ср. свр. Да кехаювамь
малко и1&что, к&со вр']&мя.
Покирлйвнк (да ся), ишь, — вился, гл. въз-
вр. свр. Да ся кпрлив1& малко и'1&что.
иокиртсамь, гл. ср. свр. Да кирюсамь мал-
ко н^Ьчто.
иокл&ваиь, гл. д. свр. Да клавамь малко
нЬчто, к со врЪмя.
иоБЛ&дувапь, гл. ср. Пр-Ьсташмь да ммь
блажно и начинаиь да постд; загов^^вамь,
заиостмвамь ; вагйвливаться.
ПбклДдъ!, с. ж. мн. 1^агов1;ван№, заговЬз-
ни, за1ов'Ьлкъ1, загов*нкъ1, зчносткъ! ; ай-
говснье.
Покладж, ешь, — вл^охъ, — кл11лъ, гл. д.
свр. Да кладА малко н*что, касо вр-Ьмя.
Поклаи^ти), с ср. Поздравление, поздравъ,
много здравю, кланина ; поклбяъ.
Да му пише С'Ьл& книгл,
Да № пущи на татка си:
Покланетю теб*, татко.
Да ми орешь орвлвще,
За есень ке си дойд&. Шс.
Покл^шамь (да поклонш), гл. д. Покло-
нмвамь. — ися, гл. вгзвр. Поклонмвамся :
1) Права иоклонъ никому, показвамь, че
го почитамь ; кланммся ; влйняться. Ако
има дЪ да ся покламашь, ще има и
дЪ да ся осланшшь. 2) Молася Богу съ
ИОКЛОНЪ!, съ кол'Ьничшн1е на зема та ; по-
кланяться, Бланяться. Локлонися зло-
му отъ нуждж като святому.
Покл&нтмь (да ся), гл. възвр. свр. Да ся
кланюмь малко, касо вр1&мя ; повланяться.
Покл^ншинз с. ср. отъ поблАншпь н по-
БЛ^НШМСЯ.
Поклапалъ, с. м. Похлупакъ, оахлупакъ.
ЦрЪпъ ся грънцу присмивалъ : камъ ти.,
грънцу, поклапалъ-тъ? — Онъ си н^Ьмалъ
ни ухало.
ПоБлйпамь, гл. ср. свр. Да клапамь малко
н'Ьчто, КАСО вр1Ьмя.
Поклйтвамь и покл^тувамь (да покла-
тх), гл. д. Поклащамь.
иоклатукаль, гл. д. свр. Да клатукамь мал-
ко н-Ьчто, КАСо вр4мя.
ПОБлатуцапь, гл. д. свр. Да клатуцамь
малко н'Ьчто, касо врЬмя.
Поклат^шкапь, гл. д. свр. Да клатушкамь
малко н'Ьчто, касо вр']^мя.
ПоклйгТЛ», ишь, — тилъ, гл. свр. 1) отъ
покл^твамь и поклйщамь ; повачнуть.
2) Да клатА малко н'&что, касо вр'Ьмя ;
повачйть. — тенЪ1Й, прич. стр.
Поклащамь (да покл<1тх), гл. д. Поклат-
вамь: 1) Отъ вр1Ьмя на вр1Ьмя, пон^Ькога
клатА иомалко ; пошевеливать, пок<1чи-
вать. 2) Права и1Ьчто да ся м^Ьсти, да
мрьдА, да ся люшка; иом1^ствамь, иомрьд-
вамь ; двйгать, качйть, шевелйть, поше-
веливать. — мел, I) гл. възвр. Мрьдамся,
м'1&стАся, люшкамся малко; иомрьдвамся, ио-
мЬствамся. Ле ся поклаща отъ мЬсто-
то си. 2) гл. стр. Бъ1вамь поклатенъ.
— Де ся поклащамь за нЪчто, не мя е
гръшш, не ЩА да знаа за него. — Бади-
хава не ся поклаща отъ мЬсто-то си,
и за най-малко-то н'Ьчто иска да му ся пла-
Покл&щанн)
137
Повлбпець
ща, отъ всико н1Ьчто иска да има ползж'
даромъ ногой не ст/питъ. — Мрьзи го да
ся поклати, много е мрьзеливъ, нехривъ ;
онъ такъ л-Ьннвъ, что пальцемъ не по-
шевелйтъ. — ДоклЪ вЪтьрг не повгЬе,
дръветата не ся поклащать
ПоБлйщаию, с. ср. отъ покл^щяпь и по-
клащамся.
иоклев^тж, йшь, — тйлъ, гл. д. свр. Да
клеветА малко нЪчто, касо вр*мя ; покле-
ветать.
Покл^ндзамь, гл. д. свр. Да клендзамь мал-
ко н^что, КАС0« вр^мя.
Пбклеийчь, с. м. Ножчя, что ся затварм ;
заклаиачь, заклоичя, захлупачя, клепачя,
бритва, пахлупачя, похлупачя, скуравчм,
сойка.
Поклбпвамь и иовл^пуваль, гл. д. мн-
кр. Отъ вр*мя на врЬмя, ион1Ькога клепж.
помалко ; позванивать. — МСЯ, гл. възвр.
Възправммся, изоравимся (?).
11окл^пж, ешь,— палъ, гл. д. свр. Да кле-
пх малко н'Ьчто, касо вр'Ьмя ; яоблаговФ-
стять, позвонйть.
иоклйкаль, гл. ср. свр. Да кликамь малко
н^Ьчто, к&со вр1Ьмя ; да повъ1камь.
ПоБЛЙБвамь и поклЙБнувамь (да по-
КЛЙКВ2), гл. д. 1) Отъ вр^мя на врЬмя,
пон'Ькога кликамь помалко. 2) Повъ1квамь,
привъ1квамь, иризъвавамь, изруквамь.
ПовлЙБНЛК,, ешь, — нхлъ, гл. свр. отъ по-
вликвапь. Да кликн& малко н1Ьчто, по-
лека.
Поклимамь, гл. д. свр. Да климамь малко
н1Ьчто, клсо вр1&мя.
Поклйпнл^, ешь, — пхлъу гл. д. свр. Да
климнА малко н1Ьчто
ПоБЛЙнкапь, гл. ср. свр. Да клинкамь мал-
ко н'Ьчто, кхсо вр1Ьмя.
Поклисйръ, с. м. Црьковенъ слуга ; който
слугува, гаьта въ црьквх, като клисарь ;
причетникъ.
ПоБлбкапь, гл. ср. свр. Да клокамь малко
н'Ьчто, клсо вр4мя.
]1обл6бн2&, ешь, — нхлъ, гл. ср. свр. Да
КЛ0КН& малко н1Ьчто.
110БЛОв6т2Б, ишь, — тилъ, гл. ср. свр. Да
КЛ0К0Т2& малко, к&со вр'1^мя.
Поклон6нъ1Й, нъ, на, но, пр. 1) Покор-
НЪ1Й; повйнннй. Доклонен/а главл сабш
Въ лаътж КНИГ& е заввена,
На момчета е покдонена. Шс.
Повлон^тъ1й, тъ, та, то, пр. Поклоненъ1Й,
подаренъ1Й, харизанъ1Й ; поднесеннь1й. На
поклонетъ конь зх^би-ти не ся глядать;
даровому коню въ з^бь! не сиотрятъ.
Поклбнзаль, гл. ср. свр. Да клонзамь мал-
ко и'1^что, к^со вр'Бмя.
ПоБЛОНннкъ, с. м. Който е ходплъ на но-
клонение въ Иерусалимъ, който е ходилъ
иа Хаджел&къ ; хаджиш ; палонникъ, пи«
лигрймъ.
Поклбнница, с. ж. Еошто е ходила на по-
клонение въ Иерусалимъ, когато е ходила
на Божий Гробъ, на Хаджелжкъ; хаджийка.
Иоклонъ, с. м. 1) Еланшню до зема-тл;
метание; зеиябй поклбиъ. 2) Даръ, по-
даръкъ, приносъ, проводим; подарокъ, по-
дарбнье. -Нос/К поклонъ, давамь н^Ькому
подаръкъ, бакшишь; кланяться, прино-
сйть под арки. Доклонъ на сватблх. даръ,
что носять на сватбл: мденм, пиеню, др1Ь-
хъ1 ; приносъ. Всшкой, който е поканенъ
на сватбл, носи н'Ьчто поклонъ.
Ь\.на му ся е разсрьдила,
Нето поклонъ му е зела,
Нето къ1ткА-тл му носи. Шс.
Леле коню, мой поклоню.
Зачто цвилишь, зачто тропашь?
Булка-та е даръ готвила,
За тебе е ситно сЬно,
Ситно с*но садиново. Шс.
Поклонш^, йшь, — нйлъ, гл. свр. отъ по-
клонтвапь и покланшмь. — н6иъ1д,
прич. стр.
иОБЛОнтвамь (да поклонш), гл. д. Да-
ршвамь, подаршвамь, харазвамь, покланшмь;
подносйть, дарйть. Това ми е поклоне-
но отъ едЬ-кого.
Дотеколъ е млтенъ Дунавъ,
Млтенъ Дунавъ и пороенъ,
Что донесолъ Димна Деах,
Депж хубавж дЪвойка. —
Кому да ж поклонимъ!? —
Поклонъ да е на свекръвА. Шс.
— МСЯ, 1) гл. възвр. Покланммся. 2) гл.
стр. Бъ1вамь поклоненъ. — Вьг ся по-
клони Стою,нъ, да му повелите на ра-
достъ, така пон1Ьйд'Ь калесвать сватбари на
сватбА.
не сЬче ; повйнную гблову и мечъ не Поклоншваин}, с. ср. отъ поклонюваль
с-Ьчетъ. 2) Поклонетъхй, подаренъхй, хари
занъ1Й ; поднесенньлй. Това ми е тюкло
нено, подарено.
Мари Нсвянко, джанъ Невянко,
Хай гиди къ1тка невянова,
Невянова. стратурова,
Отъ Царнграда е донесена,
и поБлошавамся.
ПоБлбпамь, гл. д. свр. Да клбпамь малко
н1^что, к&со вр']&мя.
Поклбпвамь, гл. д. мн-кр. Отъ вр1&мя на
вр1^мя, пон1&кога клопамь помалко.
Повлбпець, ум. м. отъ повлбпъ.
Пов.1бпкань
138
11оковл&д;к
Поклбикань, гл. ср. свр. Да клопкамь шм-
ко н^что, кдсо вр%ия ; да 11омъ1ткань.
11ок.1б|111ици, с. м. мм. Така ся наричмть
1КIн1^йд1■. четъ1ре-тъ1 дебеаъ! дрьвета, конто
стоять на сиоицн-тъ1 и врьху които ле-
жять грядъ1-тъ1 на иокръ1ва на клщ^ь.
11ок.1баиДк, ешь, — н&лъ, гл. ср. свр Да
иоинА малко нЪчто ; да иохлоинд.
Поклоибтл^, вшь,— твлъ, гл. д. и ср. свр.
Да клоиотл малко н1Ьчто.
11ок.1б|1ъ п пок.1б11Ъкъ, с м. Похлуиакъ,
захлуиакъ, нахлуика, поклуика, капакъ ;
колп^къ, врмшка.
Цовлбпж, ешь, — палъ, гл. ср свр. Да
клоп;& малко н'1&что, к<&со вр1&мя; да по-
квач», да поклоча, да поклапамь; по-
клохтйть.
11ок.1б11НК, ншь, — тилъ, гл. свр. отъ ПО-
влбпшмь. Да захлуаа. — пенъ1й, прич.
стр Захлупеиъ1Й.
Да му прати до четъфв добра :
Едно добро ждрФлца добра конш,
А друго то саб1№ повадниьк,
А трет№-то джебе поклоаено,
Четврьто-то свое прьвно любня. П%с.
Поклбпшмь (да поклопш), гл. д. Турммь
на и1&что поклопъ ; захлупшмь, похлупшиь,
заклапшмц завлоишвамь, заклоцуеиь ; на-
крив&ть вришвою. Да закопамьг еденг
кюпъ въ земи и да го тюклопимьг со
еденг камень плочистъ. — мся, гл. въз-
вр. и стр. Бъ1вамь поклоаенъ ; захлупшм-
ся, похлупюмся, заклаам1мся, заклопшвамся.
Поклбпшнн), с. ср. отъ поклбпшмь.
Поклбсаяь, гл. д. свр. Да клосамь малко
и1&что; да пожала.
Поклбсн^, ешь, — н;клъ, гл. д. свр. Да
КЛ0СН& малко нЪчто.
Поклбцамь, гл. д. свр. Да клоцамь малко
н^что, кАСо врЪме. Да ся тюклоцамь., да
ся ноглума, да са пошягувамь съ и'Ького.
Поклбцваяь и повлбцпуваль (да повлбц-
н&), гл. д. мнкр. Отъ вр'Ьмя на вр1&мя,
п~н']&кога клоцамь помалко.
Поклбцпх, ешь, — вхлъ, гл. д. свр. Да
клоци& малко и1^что, полека.
ПоклбчнБ, вшь, — чвлъ, гл. ср. свр. Да
клочш малко и'1^что, кл^со вр1^мя ; да по-
клопъ.
Поклукаяь, гл. д. свр. Да клукамь малко
Н1&ЧТ0, К2С0 вр']^мя ; да поклюкамь.
Поклупка, с. ж. Поклопъ, поклопъкъ. Ако
му дадешь поклупкл^тл, ще ти сака
и гръня-то.
иокл^цаиь, гл. д. свр. Да клъцамь малко
и'1^что, кл&со вр1^мя.
Покл^цвамь, гл. д. мнкр. Отъ вр1^мя на
врЪмя клъцамь помалко.
П0КЛ1.ЦНЖ, ешь, — нхлъ, гл. д. свр. Да
клъцнлк малко нЪчто, полека.
11о1С.1^В11Л^к, ешь, — нхлъ, гл. д. свр. Да
кльннл малко нТ>что, полека.
Нокльвж, ешь, — вйлъ, гл. д. свр. Да кль-
ВЛ& малко и'Ьчто, к^^со вр1^мя.
иокл^каиь, гл. д. свр. Да клькамь малко
н'Ьчто, к^&со врЪмя.
11окл1кц;к, ешь, — н&лъ, гл. д. свр. Да
кльки<& малко и1Ьчто, полека.
Нокльп;^, 4шь, — нйлъ, и — вляхъ — влялъ,
гл. д. свр. 1) Да кльн^& малко н1^что, к&-
со вр1Ьмя. 2) Да прокльнл ; провлять.
Научяся нладъ юнакъ
Да ми бере цв-ьтице \
Покля-ще го честь-та му,
Хван&-ще го баща ми,
Строши-ще му кости-тъ1 ! Ше.
11окл{>ил1, ешь, — налъ, гл. ср. свр. Да
дамь, да пустн* кльно, растъкъ ; да иро-
раст&, да рат& ; дать ростбвъ.
11окл1>ч1я; (да ся), ишь, — чвлся, гл. вьзвр.
свр. Да ся кльча малко, к^&со вр'1^мя.
Поклювн^Б., ешь, — н&ль, гл. ср. свр. Да
поклюмн^к.
Поклюкаяь, гл д. свр. Да клюкамь малко
н']^что, к&со вр']&мя.
Поклй)маяь, гл. ср. свр. Да клюмамь мал-
ко и'Ьчто, к&со вр1^мя.
Поклюмн^, ешь, — Н2лъ, гл. ср. свр Да
клюмна малко н'1&что.
Поклюсамь, гл. ср. свр. Да клюсамь малко
н1Ьчто, кАсо врЪмя.
Поклюскамь, гл. ср. свр. Да клюскамь мал-
ко и1^что, К2С0 врЪия.
Поклй>сж, вшь, — свлъ, гл. ср. свр. Да
КЛЮС& малко н'Ьчто, к&со вр'Ьмя.
Цоклюцапь, гл. д. свр. Да клюцамь малко
н1^что, К2С0 вр1мя.
Поклюцнл», ешь, — н^^ъ, гл. д. свр. Да
клюцц^ малко и1&что, полека.
Поклякамь, гл. ср. свр. Да клякамь малко
ц1^что, к^со вр1&мя ; да покляча.
Повлавнд^, ешь, — н^клъ, гл. ср. свр. Да
клякнА малко и1&что, за к^ о вр1&мя.
ПовлячЕК, вшь, — чшлъ, гл. ср. свр.
Да кляча малко н1Ьчто, к<ъсо вр1&мя.
Повмет^ваиь, гл. ср. свр. Да кметувамь
малко, к&со вр1&мя.
11овоб1^Ек, вшь — бвлъ, гл. ср. свр. Да ко
б» малко нЪчто, К2ьсо врЪмя.
Покбвица, с. ж. На гвоид'Ьй или на друго
нЪчто разплескано-то, валчисто-то на еди-
иъ]й му край ; глава, иулъ; шляпва у гвоа-
дбй.
Пововл^дл^, вшь, — дялъ, гл. д. свр. Да
ковлад& малко, к&со вр1&мя ; поклепйть.
Поковрйдл^
139
ПокоршвАнь
Цоковр&дж^, ишь, — дилъ, гл. д. свр. Да
коврад* ма1Ко н1Ьчто, кл^со вр-Ьмя.
Цоковж, ешь, — валъ, гл. д. свр. Да ков&
малко ц1^что, кл^со вр1^ия.
Покбе и покбй, мар. Посл-Ь, сети1Ь. На-
тюкой, напоконъ, изиослЬ сетнЪ, надъ1р1^.
Ако ии коланъ не прати,
Напокой пишманъ че б^^де ;
Пишианл^къ паръ1 не чини. Шс.
Най-покое, най-иапоконъ, най-иос!*, най-
сетиЪ, най-надъ1р1^ ; поел* всего, въ конц-Б
концовъ.
Отговори Дойчинъ юнакъ :
Изведете нев^стл-тл,
Рядонь Р&К& да ц'Ьдива,
Рядъ да дойде и до мене,
Да не речете най-покое ;
Какъвъ гвдит доходи,
Та проводинь не остави ! Ше.
11ок6й, с. м. Седьмнадесято сюво, седьмна-
десята буква отъ Сювянска-тх азбука ; п ;
покой.
Покбй, с. м. Миръ, тишина, спокойствие ;
покой. НЪмамь пидЬ покой, пЪмамь
мира
11ок6й, с. м. Ср1Ьщася въ гатанкх : качих-
ся на покой, и погляднл^хъ низъ порой,
и идшше нерода, и носгагие нес-Ьш.9 Гат.
— Мьска натоварена съ соль
ПокбйниБЪ, с. м. Умр1&лъ члов^^къ, унр1&-
ЛЪ1Й ; покойнивъ.
Покбйвица, с. ж. Умр'6ла жена ; покой-
ница.
11ок6йнъ1й, коенъ, койна, кбйно, пр. 1}
Мириъ1Й, тихъ1Й, С110Койиъ1Й ; покойний.
2) Умр1&лъ1Й, помин&лъ1Йся ; покбйний.
Докойньш-тъ Богъ да го прости, така
не правшше. — но, нар. Мирно, тию,
спокойно; покойно.
иококбрчЕЖ (да ся), ишь, — чился, гл. вгз-
вр. свр. Да ся кокорч1& малко, кхсо вр1&мя.
ПоБОкбрнк (да ся), ишь, — рил ся, гл. въз-
вр. свр. Да ся кокор1& малко, к&со вр1&мя.
ПоБОлйдвамь, гл. ср. свр. Да коладвамь
малко н']&что, к&со вр'6ия.
Цокблвамь и иовблюваиь, гл. д. мн-кр.
Отъ вр'Ьмя на вр'1мя кол]& помалко ; по-
каль1вать.
Покол^^б&НБ, ешь, — балъ, гл. д. свр. Да
направа н'&кого, и'Ьчто да ся кол1&бае, да
ся чюди, да ся двоуми; поколебать. Ло-
колЪбах;я село-то, въздивиха го, напра-
вих* го алтъ-юстъ. — бкинея, гл. вгзвр.
свр. Да ся колебай малко н1^что, к&со вр1&-
мя ; да ся възчюдд, да ^ ся иодво1&, да ся
подвоума ; поколебйться.
11окол'^нйчнБ, ишь, — чилъ, гл. ср. свр.
Да коленичил малко н1&что, в&со вр'Ьмя.
ПокблнБ, ишь, — лилъ, гл. д. свр. Да кола
малко н'Ьчто, к^со вр']^мя.
11околядувамь, гл. ср. свр. Да колядувамь
малко и'Ьчто, к&со врЪмя.
Иокомандар!»;, йшь, — рйлъ, гл. д. свр.
Да командара малко и1&что, клсо вр1&мя.
Покбмкамь (да ся), гл. вгвзр свр. Да ся
комкамь какъ да е.
Покоидиш1Ж, ешь, — дйс21лъ, гл. ср. свр.
Да кондиша малко н1^что, за клсо вр-^мя.
Покбнтл; (да ся), ишь, — тнлся, гл. възвр.
свр. Да ся К0НТ& малко, к^со вр']^мя
Шковущйш!» (да ся), ешь, — щнсался,
гл. вз.'свр Да ся конущишк малко, к&со
вр']&мя.
Покоп&вамь, гл. д. мнкр. Отъ вр'6мя на
вр1^мя, пон1^кога копаа помалко.
11оБОПЙ|ББ, ешь, — палъ, гл. д. свр. Да ко-
паа малко н1^что, к<1^со щ%чл ; покопЛть.
11овопц1;нк, ешь, — н^лъ, гл. ср. свр. Да
К0ПН1&1& малко н'Ьчто, к&со врЪмя.
Покбннл^, ешь,— нхлъ, гл. д. свр. Да коп-
н& малко, полека.
ПокоптКнк, ешь, — т«лъ, и
ПОБОПтж, ишь, — тКлъ, гл. ср. свр. Да коп-
т1&1&, да К0ПТ& малко н1&что, к&со вр'Ьмя.
Повбра, с. ж. 1) Глоба, наказчнпе, джиза,
джереме; штрафъ, пеня. Да ни прости-
те покор;^-тл. 2) Црьковио наказание;
канонъ ; 9питнм!я. Духовникь тъ му далг
покорлч четиредесять метанию,.
11окорен1^Б, ишь, — ннлъ, гл. д. свр. Да
корена малко н1&что.
ПокбрмнБ, ишь,— лилъ, гл. д. свр. Да кор-
ма малко н']&что, к&со вр1^мя.
Покбрность, с. ж. Свойство на покорцъ1Й ;
покорство, послушность; покбрность.
ПокбрнЪ1Й, — рьнъ И — ренъ, рна, рно,
пр. Който ся покоршва ; иослушнъ1Й, слож-
НЪ1Й: покоряий. Докорн/а глав^ калжчь
не сЪче ; повйнную гблову и мечъ не
сЪчетъ. — рно, нар. Послушно, сложно ; по-
кбрно.
Покбрство, с. ср. Покорнссть.
ПокорнБ, йшь,— рйлъ, гл. д. свр. 1) отъ
поБорювапь. 2) Да кора малко и'Ьчто,
КАсо вр'Ьмя — рбнъ1Й, прнч. стр.
иокорювамь (да покорш), гл. д. 1) Отъ
вр1&мя на вр'Ьмя, поц1^кога кора помалко.
2) Казвамь за никого н*что лоше; укорм-
вамь, пр'Ьдумвамь, похулвамь ; укорять, ху-
лйть. 3) Направшмь н1^кого да ми стане
покоренъ, да е подъ власть-тл, азъ да го
владамь ; покорять. — мся, 1) гл. вгзвр.
Ставамь покоренъ, послушенъ; смиршвам-
ся; покбрствовать, повиновйться. Поко
рися дмволу, доклЪ минешь моста 2)
гл. стр. Бъ1вамь покоренъ.
Поворшвяше
140
Покривтвамся
Иокоршвашс, ( . 7' отъ иокортвлмь и
иокоршиаяся.
11окб1'кая1> и иокбснуваиц гл. д. мн-кр.
Отъ крЪми на врЪня, пии'Ькога восвамь по-
иа1ко.
Повбсинкъ, иокбсиькъ и покбсишкъ,
с. м. Длъга, т1^сиа кодкоти едн& Д1аиь иви-
ца отъ абл ъ иашнтъ! ио неа старъ! иа-
ръ1, ноннста п друпь! украшенпм ; окачм-
ся отзадъ на воса-т* и по гръба ся спу-
ща надолу дору и до пятъ1-тъ1 ; косатникъ,
косичникъ, косцчнмкъ, коцадъ, прьцелъ,
орьцка; косннкъ, паколка. Тош накънъ
носять нладъ! будкъ! п монъ1, когато ся мо-
м'Ь|&тъ.
Не плачи, невЪсто, за 6'Ьлъ покосаикъ,
За бЪдъ покосаикъ, за бЪл^ манунк&,
За 6ьл& ианункА, аа с1гЬсиъ1 кь1ткъ1,
За см-Ьснъ! къ1ткъ1, ва зеленъ вЪнець. Ше.
Иокбсннца, с. ж. Бодежь по снагд-тд, като
да прекоси члов^ка. М день денеска, ко-
га да му текне за това, дори покосни-
ци му иде по снагм-тл^.
11ок6си2^, ешь, — пхлъу гл. д. свр. Да кос-
и& малко н'Ьчто; да похапна.
Покбснюкъ, с. м. Покосникъ.
11овос;&) ишь, — сйлъ, гл. д. свр. 1) отъ
иОБОствамь. Да окосд. 2) Да кос& мал-
ко и1^что, КА^со вр']&мя ; иокосйть.— с^нъхй,
прич. стр. Окосенъ1Й.
Покосшважь (да покосж), гл. д. 1) Отъ
вр'Ьмя на вр']^ия, пон^^кога кос211 помалко;
покашивать. 2) Сврьшваиь да косж, пз-
косшвамь всичко; окосшвамь; окашивать,
скашнвать. — мся, гл. стр. Бъшамь по-
косенъ.
иокосшваню, с. ср. отъ покоствамь.
Покбткамц гл. д. свр. Да коткамь малко
в1^что, К2С0 вр1&ия.
Покотлшсапь, гл. ср. свр. Да котлшсамь
малко нЪчто.
ПокоторнБ, ишь, — рилъ, гл. д. свр. Да
Ботор|& малко и'Ьчто, к&со вр1^мя.
Покбшкаяь, гл. д. свр. Да кошкамь малко
Н1&ЧТ0, Б2С0 вр'1^ма: потрепйть.
Повр^двамь, гл. д. мн-кр. Отъ вр1&мя на
вр^мя, понякога крад& помалко ; поворб-
вь1вать.
Покрадж, ешь, — врадохъ, — кралъ, гл д.
свр. Да крад& малко н'Ьчто, К/&со вр1^ня;
да покрамь; поворовать.
Покр&й, нар. и прЬдл. 1) Близо до, край ;
мимо. Ко}пиумь-тъ мг1н,и покрай мене;
п/ля пролетяла мимо меня. 2) Около н'Ь-
что, край н'Ьчто ; вокр^^гъ, около. Покрай
селотю. тюкрай «мвж-тж. Кой ходи по-
край., юде маслянъ кравай. 3) До, при,
край; вбалЪ, пбдлЪ. Покрай Дунава се-
ла-та гл. «а гмсто. Длть-тг врьви по-
край морс-то, по бр'Ьга на море-то. 4)
Заедно съ, междл^ другото; вм-Бст-Ь, ибж-
ду, помймо. Покрай него и овх ся по-
минувамь. Покрай сухото гори и су-
ргво-то.
иокраина, с. ж Покрайнина, страна, земга,
М1&СТ0, крайна, крайнина, краище; страни,
край.
8а не№ ся зеиш размирила.
Размирила, вемт разтурила,
Кара Влашко и Кара Ьогданско,
И пуста Грьцска пок ранна. П-Ьс.
Марко си ю потихоиь говори :
Такоиь Бога, гъ18дава дЪвойко,
Казуй, мори, отъ коьк си род<к,
Отъ кож си пустА покраип& ? Шс.
Покр&йнииа, с. ж. Покраина Отъ коъи си
п^крайнинж ? отд1Ь си, отъ ко№ земкь си ?
Покр&иь, крадешь, кр^дохъ, кралъ, гл. д.
свр. Да крамь малко н1^что, к&со вр'Ьмя ;
да покрад&.
Покрасж, ишь, — снлъ, гл. д. свр. Да кра-
СА малко н1Ьчто, к&со вр1(1ия.
ПокрАчвапь и иокрйчювамь, гл. ср. мн-
кр. Отъ врЬмя на вр'Ьмя, понякога крача
помалко.
Покр&чкзК, ишь, — чилъ, гл. ср. свр. Да
крач]& малко н'Ьчто, к<&со вр'Ьмя.
Покр^вамь (да покрбнх), гл. д. Повдигамь.
Црьпо мъничко царш покрева. — мся,
гл. стр. и вьзвр Повдигамся, ставамь.
Покривате, с. ср. отъ покрбвамь.
Покр^нл^, ешь, — нхлъ, гл. свр. отъ по-
крбвашь. Да повдигн*. — ил^тъ1й, прич.
стр. ПовдигнлтъШ.
Покр^твамь, гл. ср. свр. Да креткамь мал-
ко н-Ьчто, клсо врЪмя.
Покретуцамь, гл. ср. свр. Да кретуцамь
малко н1Ьчто, касо вр1Ьмя.
Покрйвил», ешь, — нлшъ, гл. ср. свр. Да
кривнА малко н'Ьчто.
ПовривулйчББ, ишь, — ЧИЛЪ, гл. ср. свр.
Да кривулича малко и'Бчто, касо врЪмя.
Покривул!^, ишь, — лйлъ, гл. ср. свр. Да
кривул1& малко н1&что, касо вр1&мя.
ЦовривЕ^Б, йшь, — вйлъ, гл. д. свр. Да кри-
вк малко и'Ьчто; покривйть. Да ся покрн-
В1^, 1) гл. свр. отъ покрпвшваяся. 2)
гл. възвр. свр. Да ся криви малко н'Ьчто,
КАСО Вр1^МЯ; ПОКриВЛЯТЬСЯ. В^11Ъ1Й,
прич стр.
Покрившвамся (да ся покриеш), гл. въз-
вр. Отъ болесть или отъ друго н-Ьчто ста-
вамь кривъ, лихъ, та всичко ни е криво,
чоглаво, отъ всичко ми е м*чио, съ ничто
не може да ми ся угоди ; полишгавамся.
НЪчто му в 8лЪ, та ся е покрилилъ.
Ловрив^ваше
141
Повръ^важь
Поврившванье, с. ср. отъ покрившвамся.
Покрйкнувамь, гл. ср. мпкр. Отъ вр'Ьмя
на вр']&мя, пон^Еога крикнувамь помалко ;
покрйкивать.
ПокрЙБВ^, ешь, — нхлъ, гл. ср. свр. Да
крикн^ малко н'Ьчто, полека.
Поврич!^, йшь, — чюлъ, гл. ср. свр. Да
крич1& иалко и1^что, к&со вр1&м)1 ; повричать.
Поврищж, йшь, — щшлъ, гл. ср. свр. Да
крищА малко н'Ьчто, кжсо вр1Ьмя; да по-
Ерич1&.
Поврбвець, с. м. 1) Платъ, съ когото по-
кръ1вать дискоса или потира, кога служять
литургии; покрбвецъ. 2) Постилка, черга
отъ козина; козгакъ, чулъ, покровьць. Съ
тюкровець покръгвать говяда.
Поврбвина, с. ж. ЬАдра слама, шюма отъ
царевицА за покриваню кащи.
Покровитель, с. м. Който закръхлм, брани
н1Ького ; закръиникъ, заст&пникъ ; покро-
витель, заст^пниБЪ, защйтникъ.
Повровчя, ум. ср. отъ покрбвъ.
Покровъ, с. м. 1) Покръ1Вка. НЬма по-
кровъ, н1^ма съ что да ся покръхе. 2) Б'Ь-
ло платно, съ което обвивать, иокръ1вать
мрьтв ць ; поЕрбвъ.
Майко-ле, мила майко-ле,
Ако си умрамь жшловна . . .
Тъ1 покровъ да ми не кдадешь,
Токъ да ме, майко, покръгешь
Съ Дулберотому чалмж.-тж. Ше.
— Шъпни покровъ клиц;^ запустшва.
Црьна земш — алтжнъ покровъ. 3) По-
кровъ Богородичинъ, праздникъ на 1-й
Октовриш.
Покрбвьць, с. м. Малка козинтва черга за
покръ1ван1€, за нам1&таи1е добъ1тъкъ ; покро-
вець, чюлъ. ВидЪло ся Циганчя у по-
кровьць, па рекло: кавтанъ.
Повропвамь и поврбпювамь (да покрб-
пЕк), гл. д. Наирьсквамь нЬчто съ капкъ! ;
поръсвамь ; кропйть, овроплять. Докроп-
ва лозте-то си съ святена вода.
иоврбпваню и поврбпюваню, с. ср. отъ
поврбпвамь.
ПокрбпБК, йшь, — пилъ, гл. ср. отъ по-
врбпвамь. Да поръсА ; овропйть, покро-
пйть.
Повротувамь и повротунк, ешь, гл. ср.
свр Да кротувамь, да кротуа малко н*-
что, кхсо вр1Ьмя.
Поврбтц-Ь, нар. Полека. Царевьт-тъ сътъ
покротцЪ, покротцЪ застанллъ задъ
гръба й.
ЦоврОЕЯ^, йшь, — йлъ, гл. д. свр. Да кроьк
малко и']^что, касо вр'Ьня ; повройть.
иоврукамь, гл. ср. свр. Да крукамь малко
нЬчто, КАСО вр^мя ; побурчать.
Повр^ввамь и повр;^вуважь, гл. ср. мн-
кр. Отъ вр1Ьмя на вр^Ьмя, пон'Ькога кру-
камь помалко.
Покрусаиь, гл. свр. отъ поврусвамь. Да
покор1А, да покудА, да набутамь, да докача.
— санъ1й, 1) прич. стр. Покоренъ1Й, по-
куденъ1Й, набутанъхй, дакаченъ1Й, потъп-
канъ1Й, почерненъ1Й, окепазенъ1Й. 2) Като
Пр. ГрЪ1ЖеВНЪ1Й, ГрЪ1ЖНЪ1Й, ЖМ1ЛНЪ1Й, жю-
ловиъ1Й, скръбнъ1Й, тАжвъ1Й, навАсенъ1Й,
угръ1женъ1Й, увиленъ1Й, ухъинъхй ; печйль-
нь1й, грустнь1й, озаб6чень1й, горестний.
Покр^сваяь и поврусувашь (да повру-
сань), гл. д. Казвамь за н1Ького н1Ьчто ло-
ше, врьша н1Ьчто за да очерн1А нЬкого ;
хулж, худА, кудА, кор1А, укормвамь, бЬДА,
пр^Ьдумвамь ; набутвамь, докачшмь, настА-
пшмь, потъпквамь ; почернмвамь, окепазм-
вамь, ризил1А ; поносйть, позбрить, ху-
лйть, чернйть, унижать, осворблять, обн-
жать, зад^вать. — ися, гл. стр. Бъ1вамь
покрусанъ.
Покрусван1€ и иоврусувани?, с. ср. отъ
поврусвамь.
Повручйь, йшь, — чшлъ, гл. ср. свр. Да
круч1А малко н'Ьчто, КАСО вр^мя.
Повръвхасамь, гл. ср. свр. Да кръвхасамь
малко н']&что.
Повр']^влб, с. ср. Мстие, направено отъ кръ-
вь-тА, далака, джигера и чирва-та на свина
съ малко сланинА, сваренъ! и изсъшанъ!
въ делвА, да ся шдать като пача.
11овръмЕЯ&, йшь, — мйлъ, гл. д. свр. Да кръ-
ма малко н1Ьчто, касо вр^мя ; да похранк ;
повормйть.
Повръчмар^вамь, гл. ср. свр. Да кръчма-
рувамь малко н1Ьчто, касо вр^Ьмя ; покор-
чемствовать, поворчемннчать.
Повр^чмББ, йшь, — милъ, гл. д. свр. Да
кръчма малко н1^что ; да почрьпа, да по-
наточа, да понал1&1А.
Повръ1вало, с. ж. Тъкань или друго н1&-
что за покръ1ван1е ; поврйшва, повривало.
11овръ1вамь (да повриш), гл. д. 1) Ту-
римь едно нЪчто възъ друго, та затулммь
съ него долне-то; завивамь, закръ1вамь;
врь1ть, окривйть, поврь^вать. Покрий го
съ платно-то Покриосъ го съ слам»..
Покрьт мя съ юргана. 2) Направшмь
П0КрЪ1ВЪ на Н1&ЧТ0; ВЬ1БрБ1ВаТЬ, поврь!-
вать. Покръгхми кx^щ^у^-V^;^^, направихмъ!
й покръ1ва и нарядихмъ! керемидъ! тъ1. 3)
Турммь захлуиакъ, капакъ на нЬчто, пиап-
КА на главА и другь! такъхва ; захлупшмь;
навривать. Покръгй си главж-тж. До-
крь1лъ купл^-тл{ съ пангщ^ 4) Съ трупаню
закръ1вамь, завалшмь н']&что; затрупвамь,
отрупвамь, обсътвамь, загрезвамь; завали-
Повръ^ваню
142
Покр^тx
вять, зягромйвжявать, вягружАть, вяси*
нАть. Иокри.т го сь ц^гЬтта. 5) 1)бл1Ч»амь
едно нТ.что съ друго отюр*, отвънъ ; иовли-
чммь, подилоп^амь, каплдпсвамь; покри -
вАть, поддергввать, подбнв1^ть, подкл}1ди-
вать. 6) Застпламь, зятулаиь, ^авл1Ч>амь,
повлпчммь, :^пкръ1к»мь ; обол11внвать. 06-
.лагсь иокри пс6о-то\ н(^бо обволоклб ббля*
коиъ. 7) Хващамь, пзкарваиь отпвамь, за-
плащаиь, врядА, врядвамь, чпнш, струвамь;
стоять. Не си ■покръгва 'разносюл-ти,
отъ него не ноже да ся изкарать п разнис-
къ1-тъ1, а ие да има печшд;^. 8) Напра-
вюмь и1^что да ся не видп, да ся не чюе,
да ся це знае; запазвамь, затулшмь, но-
тулммь, закръ1вамь; вакривать. Покрьг-
вамь му кусури-тьг. — мся, 1) гл. възвр.
11окръ1вамь себе-си ; крнться, овривйться,
заври в^ться, покривг^ться. 2} гл. стр.
Бъ1вань иокрънъ но знаменование-то на
глагола. Покриел небо-то сь облакг ; ва-
воловлб небо.
11окръ1ва111е, с. ср. отъ покръ1иамь.
11окръ1вАмь, см. 1) Който покръ1ва и']^что.
2) 11окръ1вка, завивка, покровъ. 3) Парчя
чюлъ иа кръста на самаръ за покрь1ваи1е
задницА-тА на конь.
ибвръ1вец,Ь; ум. м отъ п6кръ1въ.
116кръ1ВБа, с. ж. 1) Т1кань, илатъ, черга
пли друго н*что, съ което н^Ькой ся по-
кръ1ва ; иокровъ, покръ1вачь, покръ1вало,
иокръ1ВЪ, завивка ; одМло. Каквапю тю-
стелката, такава м покривката. 2)
Всмко н1^что, съ което друго е покръ1то ;
покривало, накрйшка, поврйшка, обяв-
ва, оболбчка. 3) 11окрЪ1ВЪ.
Повръ1вчиц,а, ум. ж отъ покръ1вка.
ибкръ1вг, с. м. 1) Н й-гории-та чясть на
сграда, съ коиьто тм ся заврьша и на
които СА наряденъ! керамидъ1-тъ1 ; нокръ1В-
ка ; крйша, крбвля, палуба. Покривъ-тг
на клщм-т,л е изгниль. 2) Тъкань, съ
коато н1Ьчто е 110кръ1то ; покровъ. 3) 11о-
кръ1вка въ 1-то знамснование.
Покръ1йваяь, гл. д мнкр Отъ вр1.ин на
вр-Пмя, пон1^кога крънд немалко.
Покрънл;, ешь, — крйлъ, гл. д. свр. 1)
отъ локръ1»ап1>. 2} Да кръ]|1& малко н')^-
что, кл.со връмя. — кръюнъп! п — кр'Ь1-
ТЪ1й, прич. стр. Покриено-то мл^ко
ие ся шющи Покритопю млЪко кот
юи-У1М не лочять. Покритий в/агленъ
иб-пари.
Иоврькаиц гл. ср. свр. Да крькамь малко
н'Ьчто, кл^со врЪмя.
Иокрькнл;, ешь, — и&лъ, гл. ср. свр. Да
врьки;|& малко ц1Ьч10, подека.
Покрьлббамь, гл. д. свр. Да крьлебамь
малко нЪчто, клсо вр1^мя.
Иокрьлюшкаиь, гл. д. свр Да крьлюш-
камь малко и'Ьчто, к<{;со вр1^мя.
Покрьш!!;, яшь, — ннлъ, гл. д. свр. Да
крьни малко н1>что, к;ьсо вр'Ьмя.
Повр1>11НБ, ишь, — пнлъ, гл. д свр. Да
крьшд малко и'Ьчто, кдсо врЪмя.
Покр^ствамь п 110кр{>стувгш1. (да покрь»
стх), гл. д. 1) Кр1лцавамь другов'Ьрець,
та да стане христнганинъ ; перекрещивать.
2) Изврьшвамь таинство-то Св. Кръщение ;
кръщавамъ ; крестнть.
Заплакала ми гол'Ь11а ншва :
Охъ леле Боже, охъ 11илъ1Й Боже,
Какъ не ся вайде най-добъръ юнакъ,
Да ия иворать, да ия посЪнть
БЪлА пчениц& црьнокласицд,
Да му наплъв12 девять хамбаръ!,
Да си покрьстить девять инучина! П-Ьс.
— МСЯ, 1) гл. възвр. Приимамъ христп-
}анск<& в'Ьр&, ставамъ христиюнинъ ; пере-
крещвваться. 2) гл. стр. Бъ1вань покръ-
стенъ.
Покръствани) и иокр^стувашс, с. ср. отъ
покрьствапь и покрьствамся.
Пбкрьстю, с, сьб. 1) Които ходятъ на кръстъ
въ честъ на н^кой святець ; в. врьстъ въ
5-то знаменование. 2) Излизана вънъ на
поле то на молебенъ за дъждъ.
11овр{>стеиикъ, с. м Евреинъ, Турчинъ,
или другов-Ьрець, който ся е покръстиль, та
е станллъ христньаиинъ ; вьгкрестъ, пере-
крещенецъ. Да тя това Господь отъ
повъ покрьстеникъ
Покрьстосамь, гл. д. свр. Да кръстосамь
малко н'Ьчто.
иокрьстл;,, ишь,— стилъ, гл. свр. отъ по-
крьствапь; вйкрестить, переврестйть.
— сте11Ъ1Й, прич. стр. вйкрещепний,
перекрещенний.
11окрьст;Б, (да ся), ишь,— стялся, гл. възвр.
свр. Да ся кръст* малко нЪчто, касо вр^Ьмя.
Цокрьтвамь и покрьтувамь, гл. д. мн-кр.
Отъ врЪми на врЬмя, ион^Ькога крьтд. но-
малко.
Покрьтвнся и покрьщася (да ся поврь-
ти), гл. безл. Съ м11СТ0им. мг1, 1юк1)ьтва
ми ся: новдпга ми ся дохожда ми на блю
ванк, иде ми да блювамь, гади ми ся ; гА-
днть, м}тйть, тошнйть. Капю го вг1дЬхъ,
покрьти ми ся.
Иокрьтваню и покрьщаню, с ср. отъ
иокрьтвася и покрьщася.
Шкр^ти (да ся), — тилося, гл. възвр. отъ
покрьтвася и покрьщася.
Цокрьтл», ишь,— тилъ, гл. д свр. Да кръ-
Т21к малко вр'Ьмя.
Поврьх^вамь
14В
ПовусшвАяся
Поврьхукамь, гл. ср. свр. Да крьхукамь
Н^ЕО н^^что, к<&со вр']&ня.
Поврьцвамь, гл. ср. свр. Да крьцкамь мал-
ко н1^что, к&со вр-Ьия.
Покр^швамь и покрьшюваль (да покрь*
шв^), гл. д. 1) Отъ вр'Ьмя на врЪмя, по-
някога крьши помалко 2) Почюпвамь, пр*-
биваиь, пр'Ькрьшвамь ; лон^ть. Докрьши
цвЪтмта. — мся, 1) гл. вгзвр. Почюпвам
ся, пр'Ьбиванся, пр']&Ерьшвамся ; лоийться.
2) гл. стр. Бъ1вамь покрьшенъ.
Черешица родъ родила,
Отъ рожб& ся покрьшила. 11%с.
П0Бр1>шнБ, ишь, — шилъ, гл. д. свр. 1) отъ
покрьшвамь. 2) Да крьш1& малко и1^что,
К2&С0 вр1&мя. Да ся покрьшнк, гл. въз-
вр. Да ся крьшнь малко.
Покрьщася (да ся покрьтн), гл. безл.
Покрьтвася.
Покр']&к6тл; (да ся), ишь, — тился, гл. въз-
вр. свр. Да ся кр']^БОтл^ малко н'Ьчто, ка-
со вр1^мя.
Покр']^п4ло, с. ср. Женско покр^пало, та-
ка казвать за присм1&1ъ на зять на при-
водъ ; женска опашка.
11окр']&пнБ, ишь, — пйлъ, гл. д. свр. Да
кр1^п1& малко нЪчто, к&со вр'Ьня.
Повр']&х6тЛ|, (да ся), ишь, — тился, гл. въз-
вр. Да ся кр1&хот& малко и1&что, кл^со вр'Ь-
мя; да ся покр1&котл1, да ся покъ1КОта.
иовряважь, гл. ср. свр. Да крякамь малко
и'Ьчто, К2С0 вр1&мя ; повракать, повудах-
тать, поквакать.
Покряввамь и поврявнувать, гл. ср.
ми-кр. Отъ вр'Ьмя на врЪмя, понякога кря-
камь помалко.
Покрявнл;,, ешь, — вллъ, гл. ср. свр. Да
крякн2^ малко н']&что, полека.
Иоврясвамь, гл. ср. свр. Да кряскамь мал-
ко н1^что, к&со вр'Ьмя.
ПовряснДк, ешь, — нхлъ, гл. ср. свр. Да
крясн^ малко и']&что, полека.
ПоврячнБ, ишь, — чшлъ, гл. ср. свр. Да
кряча малко и1^что, к&со вр1&мя.
Цоврящж, ишь, — щшлъ, гл. ср. свр. Да
крящж малко нЬчто, кжсо вр1Ьмя.
Повудвамь и пок^дувамь (да пов^д^^),
гл. д. Покоршвамь, укормвамь, наковлаж-
дамь, наклопвамь, покрусвамь ; укорять.
— мся, гл. стр. Бъ1вамь покуденъ.
Повудванн) и повудуванн), с. ср. отъ
повудвакь.
Повудкудшвапь, гл. ср. свр. Да кудку-
дшкамь малко н']^что, к&со вр1&мя.
Повудвудшчнк, ишь, — чилъ, гл. ср. свр.
Да кудкудшча малко н1Ьчто, касо врЬмя.
ПокудЛк, ишь, — дилъ, гл. д. свр. 1) отъ
повудваиь. 2) Да вудя^ малко н'Ьч о, ка-
со вр1&мя. — денъ1Й, прич. стр.
Повувамь, гл. ср. свр. Да кукамь малко
Н'ЬЧТ0. К2С0 вр1&мя.
11овувувамь, гл. ср. свр. Да кукувамь мал-
ко и'Ьчто ; пововов^ть, навововать.
иовувурйгжмь и повувурйваль, гл. ср.
свр. Да кукурикамь, да кукуригамь малко
н']&что, К2С0 врЪмя.
иовумувант», гл. ср. свр. Да кумувамь мал-
ко Н1&ЧТ0, К21С0 вр1&мя.
Злата зи'Ьйну дума :
Почшкай ия, 8М'Ьйно,
Лазаръ да си похода,
Кумство да си покунувамь. Ше.
Повум!^;, ишь, — инлъ, гл. д. свр. Да хва-
НЛ&, да калесаиь кумь, кумх.
иовупвамь (да повупя^), гл. д. Купувамь;
повупать. — мся, гл. стр. Бупувамся ;
повупаться.
иовупванм), с. ср. отъ повупвамь.
Повупнивъ, с. м. Който купува, прави н'6-
кому алАшь-веришь ; купець, купникъ, ку-
пувачь, мищюриш ; вупецъ, повупатель,
повупщнвъ.
Пок^пница, с. ж. Комто купува н'Ьчто,
комто прави Н'Ькому алл^шь-веришь ; ку-
пувачка ; повупщица.
Пов^пнж, ешь, — нхлъ, гл. д. смякч. свр.
Да купнА малко н'1^что.
иовупнБ, ИШЬ, — пнлъ, гл. д. свр. 1) отъ
повупвамь. Да куп»; повупнть. 2) Да
купи малко н']&что.
ПовурдншнБ (да ся), ешь, — днсался, гл.
възвр. свр. Да ся Еурдвш]& малко и'Ьчто,
за кАсо вр'6мя.
ПовуртулйшнБ, ешь, — лнсалъ, гл. д. свр.
Да куртулиша малко и1&что.
Повурулдйшнк (да ся), ешь, — днсался,
гл. възвр. свр. Да ся курулдиши малко
нЯчто, кАсо вр'Ьмя.
Повусамь, гл. д. свр. Да кусамь малко нЪ-
что, КАСО вр1^мя.
иов^снл;, ешь, — нхлъ, гл. д. свр. Да кус-
НА малко н']^что.
ПовустрнБ, ИШЬ, — рнлъ, гл. д. свр Да
кустр1& малко н'Ьчто, касо вр'Ьмя.
Пбвусъ, с. м. Покусмваню, покушение; по-
вушен1е. Сврьши том. покусъ.
Цовусж (да ся), ишь,— сйлся, гл. свр. отъ
повусшвамся и пов^шшмся; повусн-
ться, НаСЬ1ВН]^ТЬСЯ.
Повусшвамся (да ся повус^), гл. възвр.
Налитамь, р1^шшвамся, опъ1твамся, посягну-
вань да направа, да пзврьш» н1&что голя-
мо, страшно ; покушммся ; повуш{1ться, на-
сь1в^ться. Покусися да го убие., посягна,
опъ1тася да го убие.
Повуо1кван1е
144
Повжтвамь
Покус1аван№, с. ср. отъ покутваяся.
Покуцияь, гл. ср. свр. Да куцамь на1К0
и1>что, кАсо вр1^мя.
Новуцванц гл. ср мн-кр Понякога ку-
цамь немалко; накуцвамь ; ковилйть.
ИокУцнл», ешь,— нхлъ, гл. ср. свр. Да
куци<1& малко н1^что, иолека.
11окуш^11ие, с. ср. Кога ся и'Ькой покуси
на 111.ЧТ0 ; покусъ, покусшваию, покушмию;
повуш^в1е.
иокушшмся (да ся покуси), гл. възвр.
Иикусмвамся.
Иовушшше, с. ср. отъ иовушшмся.
Ловучнк (да ся), ишь, — чился, гл. възвр.
свр. Да ся куча малко нЬчто, к*со врЪ-
мн ; да ся иоииат;)^, да ся иозакуча ; по-
бичйтьсЯу цоупрямвться.
11ов1иваль и иов^иувамь (да повънх),
гл. д. Иокъшвань, пок&сваиь.
Цокънваше и покънуван1е, с. ср. отъ
покъиваяь.
11икъитж, йшь, — т*лъ, гл. ср. свр. Да
къит& малко и'Ьчто, касо вр']^мя.
11овъи;к, ешь, — налъ, гл. свр. отъ пок1н-
ваиь. Да покъш^, да иок&самь. — натъ1й,
прич. стр. 11окъшатъ1Й, покАсанъ1Й.
11ов'1сил1, ешь, — н&лъ, гл. д. свр. Да къс-
на малко и'Ьчто; да похапнд, да пошнь.
Мало нЪчто покъснлла :
Три къюелици уавеници
И три коблъ! пр:Ьсно мл-Ько. Д%с.
11окъ1ва]1ь, гл. ср. свр. Да къ1ваиь малко
КАСо вр'Ьмя ; да покъ1мамь; покивать.
иовъ1вил^, ешь, — нх.лъ, гл. ср. свр. Да
къ1виА малко нЪчто; да вокъша.
11овъ1к6т& (да ся), ишь, — тился, гл. въз-
вр. свр. Да ся къ1кот& малко нЪчто, к*
СО врЪмя ; похохотать, погрохотать.
иокъмкаиь (да ся), гл. възвр. свр. Да ся
къикамь малко н^Ьчто, касо вр-Ьмя.
11окъ1ла]1Ь, гл. ср. свр._^ Да къшань малко
нЪчто, КАсо вр'Ьмя; да покъ1вамь.
11окъ1хи^, ешь, — нхлъ, гл. свр. Да къш-
НА малко 111^410 ; да иокъ1виА.
иикъшвамь и иокъ1иува91Ь (да покь1н&),
гл. д. Покъивамь, понАсвамь.
Иокъшваинз и 110къ1иува11№, с. ср. отъ
повътваяь.
]1окъ111Л;, ешь, — налъ, гл. свр. отъ ИО-
къшвамь. Да нокъна, да покАсамь. — на-
тьШ, приу. стр.
Покъпшл;, ешь,— нлшъ, гл. ср. свр. Да
къпшА малко и'Ьчто.
иовъшрнБ, вшь,— рилъ, гл. д. свр. Да
къшра малко ц^что, касо вр1>мя; да ио^
КЪ1ТА.
11овъ111№, йшь,— п*лъ, гл. ср. свр. Да
къшь& малко нЪчто, касо врЪмя.
Повъ1сел1#к йшь, — лйлъ, гл. ср. свр. Да
къ1сел№ малко н'Ьчто, касо вр'Ьмя
Покъ1С11Л1, ешь, — нллъ, гл. ср. свр. Да
къ]снА малко нТ.что, касо вр'Ьмя
11окъ1ТЛ!к, ишь, — тнлъ, гл. д. свр. Да къ1тл
малко н^что, КАсо врЪмя ; да покъ1Ч1х.
Повъ1хаз1ь, гл. ср. свр. Да къиамь малко
нЪчто, КАСО вр1Ьме.
11окъ1Х11Л1, ешь, — на^лъ, гл. ср. свр. Да
къннА малко н'Ьчто, полека.
Цовъхчнк, вшь, — чилъ, гл. д. свр. Да
къ1Ч1& малко н1Ьчто, кжсо вр1&мя ; да ио-
КЪ1Т2.
Цовют;^ (да си), йшь, — тйлъ, гл. ср. свр.
Да си кютА малко и-Ьчто, касо вр1Ьмя ; да
си помлъча, да си потраи.
11окюхтл1, йшь, — тйлъ, гл. ср. свр. Да
кюхтА малко ц^что, касо врЪмя.
Пов^дрнБ, ишь, — рилъ, гл. д. свр. Да
КАдра малко нЪчто, касо вр^мя.
Поижкр;^, ешь, — ралъ, гл. ср. свр. Да
КАКрА малко НЪЧТО, КАСО вр11мя.
иовлшбсаиь, гл. д. свр. Да КАносамь малко
нЬчто, какъ да е.
Повл^нтл;, йшь, — т*лъ, гл. ср. свр. Да
КАНТА малко нЬчто, КАСО врЬмя.
Нокжпвамь, гл. д. мн-кр. Отъ вр^мя на
вр'Ьмя, иои'Ькога кана иомалко.
11овжпл^, ешь, — палъ, гл. д. свр. Да капа
малко н'Ьчто, КАСО вр']^мя ; покупать.
Покжсашь, гл. д. свр. 1) отъ покжсвамь.
Да покънА, да покъша. 2) Да КАсамь мал-
ко нЬчто, КАСО врЪмя — саиъ1Й, прич.
стр. 11окънатъ1Й, иокъ1натъ1Й.
иовжсвамь и покжсувашь (да пов&самь),
гл. д. Покънвамь, покъшвамь, съдирамь,
подирамь, раздирамь, накАсвамь, разкАсвамь,
направшмь нЪчто на касовъ!, на парчета ;
рвать, драть. Колко г^рвули е 1юк^салъ
дшволъ-тъ, доклЪ го накара да направи
така! — мся, 1) гл. възвр. Ставамь дри-
павъ, одрипавЬвамь, изкАсвать ми ся дрЪ-
ХЪ1-ТЪ1, изпокАсвамся. 11одплата-та на
полъ1-ти ся покм.сала ; подвл!)дка па
подол* избйлась. 2) Отъ мдъ, оть см-Ьхъ
или отъ друго нЬчто кАсамси, мдосвамся
много, смЪася много. Локмсался 07пъ
шдъ, отъ смЪхъ. Док.махся да му каз-
вамь, ала не зима. 3) гл. стр. Бъ1вамь
покАсанъ.
Покжсваше п покжсунаии), с. ср. отъ
покжсвамь и покжсваяси.
и0клг»скл1ндишкк, ешь, — дйсалъ, гл. ср.
свр. Да КАСКДидиш№ малко нЬчто.
Повжтвамь и похсжтиувахь (да покхт-
на^), гл. д. свр. Иочеквамь, почекнувамь,
побутвамь, побарвамь, гъ1бамь, задЬвамь,
задирамь, докачшмь, закачшмь, залацвамь,
Покжтван1е
145
ПолавонхЙБ
халамь, докжтвамь; трогать, дотрбгиваться,
касаться, прнкасаться, аад-Ьвать, зади-
рать, приставать, ворошвть. Не сьмь го
пок^атналъ. — ися, гл. стр. Бъ1вамь по
кАтнатъ.
Нокжтваше и покжтнуваню, с. ср. отъ
иокжтвамь.
Покжтнл^,, ешь, — налъ, гл. свр. 1) отъ ПО-
кжтваль и покжтнувамь. 2) Да к&тнл
малко н*что, кхсо вр'Ьмя. — патъ1Й, прич.
стр.
Покжцах., ешь, — ня^лъ, гл. ср. свр. Да
КАЦн* малко н'Ьчто, за касо врЬмя.
иокжшкаль, гл. д. свр. Да к&шкамь мал-
ко н'6что, КАСО вр'Ьмя.
Иокжщиина, с. ж. Всичко, что е потр^Ьбно
за едн* кжщх и что има вклщи; к*щ-
нина, домъ, домакъшство ; доиашняа у-
тварь, мебель, пожнтки, хозяйство, бу>
торъ, бито.
Кое си Стани думаше :
Откакъ ся, либя, съ тебь зехмъ1,
Нъ1е си всичко събрахмъ! :
К&щнина и пок&щнан&,
Ала си, либа, нЪмамъ!,
Ситнъ1, дребнъ! дйчица. Шс.
иокжщцинка, ум. ж. отъ поБжщнина.
11ок;{;1цуваиь, гл. ср. свр. Да кжщувамь
малко н^Ьчто, клсо врЪмя.
Покюрувамь, гл. ср. свр. Да кшрувамь
малко нЪчто, кАСп вр'Ьмя.
Пола, с. ж. 1) Долни-тъ1 краища на др^Ьхл ;
скутъ; подблъ. Мокри й еж полъг-тъг, че
й С/К мякьг очи-ти. Въ тихм водм въгсоко
полъг дигай. 2} На чергА, на постилка
всшкой платъ отд'Ьлно. Черга-та е голЪ-
ма : има четъгре полъг. 3) На стоборъ
дъскъ1-тъ1 отъ бдинъ дерекъ, вбитъ въ зе-
М№-ТА, до другъ; перде. ВЬтьръ-тъ от-
несе едня. ПОЛ/К отъ стобора. 4) Всшка
една отъ половинъ1-тъ1 на врата; кръио,
канатъ ; ставень створи. Врата сг двЪ
поли. 5) Полегати-ти краища на шшока ;
поле у шляпи. Штапка съ широки поли.
6) Долига-та чясть на планинх, отд'Ьто ти
ся подкачш ; подбшва. Въ поли-ти на
планинж~т,){. 7) Една-та половина на ни-
ва. Всшка нива ся дЪли на двЬ ш>лш.
Днеска едвамь прЬкопахъ едн//^-т» ж)Л/К.
8) СрЬщася въ еднА пЬсень:
Вси ся святци на полж берюхл,
Бершхл, та рядомь сЬдшх^,
Святъ1Й Никола наср^дъ сЬдгаше.
— Длеще като мокр^у^ пюлл о бедро,
объ1Ч1а много да приказва, говори ничто и
никакво, говори бЛЪСНАТО.
Полй^вил;, ешь, — н&лъ, гл. ср. свр. Да
лави А малко и']^что, полека.
Пол&гань (да полбжБв), гл. д. 1) Клавамь,
туршмь, гуждамь, става оставммь, поста-
вшмь : полагать, класть. 2) Глагань тра-
пезА, давамь гощавкА, права приносъ .ча
душкь-ТА на умр-Ьлъ. — мся, гл. стр. Бъ1-
вамь положенъ.
Полагате, с. ср. отъ пол&гамь.
иблагъ, с. м. Иологъ. Всшка квачка на
полага си излупва.
Пол4д1«, с. ср. Полата, чердакъ, тр*мъ.
Ой Илию, святъ Идиш,
ЬА. излЪзи на въ1соко,
На въхсоко на подадкз,
Та яасвири съ меденъ каважт^,
Да се сбер&ть вси святъши. П-Ьс.
иол&дица, с. ж Млада, тАЗгодишна кокош-
ка още не пропеела ; поладка, пилушка, пул-
ка, шрица, шрка ; молбдка.
Поладка, с. ж. Поладцца.
Поладувамь, гл. ср. свр. Да ладувамь мал-
ко нЪчто, КАСО вр'Ьмя.
Поладл; (да ся), ишь, — днлся, гл. об. свр.
Да ся ладА малко н'Ьчто, касо вр']&мя.
ПолАза, с. ж. Полазица, пол^Ьзъ. Лека ти
полаза. Ако нЬкой й дойде немъгтъ,
она ся люти за полазж-тА^.
иолазАрвапь, гл. ср. свр. Да лазарвамь
малко н']^что, КАСо вр'Ьмя.
Полазар^вапь, гл. ср. свр. Да лазарувамь
малко н1^что, КАСО вр1^мя.
Полазвапь и полйзувамь (да полаех), гл.
д. 1) Отъ вр*мя на вр1Ьмя, пон-Ькога лазА
помалко. 2) Нолаз1амь.
Лолазица, с. ж. 1) Пол1Ьзъ, полаза. 2) Дреб-
нъ1 пръ1щчици по гЬло-то члов'Ьку.
иол4зл^, ишь, — зилъ, гл. д. и ср. свр. 1)
отъ полазвапь и полАзтпь. 2) Да лазА
малко нЬчто, КАСО врЪмя ; полазить. — зе-
НЪ1Й, прич. стр.
ПолАзмшь (да полазх), гл. д. 1) ЛазА по
н1Ьчто; полазвамь, облазммь, попьплювамь ;
облахивать, опалзивать. Иолазихж го
мравки., дрьвяници. 2) Качвамся па нЪ-
что въ1Соко ; попьплювамь, поплитамь. По-
лазиха навъзъ планинж-тж. 3) За бол-
КА като пръ1щкъ1, пАпчици, сугребъ : из-
бивамь по ц1Ьло-то т*ло; поврьквамь. По-
лазилъ го келъ. — мся, гл. стр. Бъ1-
вамь полазенъ.
ПолДзшню, с. ср. отъ полйзшмь.
Цолййваль и полаювамь, гл. ср. мн-кр.
Отъ вр']^мя на вр1^мя, пон^^кога ла1А помалко.
ПолайибвББ, ишь, — вилъ, гл. д. свр. Да
ла8цев1А малко н'Ьчто.
ПолАйил^, ешь, — н&лъ, гл. ср, свр. Да лай-
НА малко н'Ьчто, полека.
11олак09[1^Б (да ся), йшь, — мйлся, гл. об.
10
Поланон1{1вахоя
146
Полека
с«р. 1) Оп полаковшванся. 2) Да ся
1акомУ1 малко иЪчто, едсо вр1Ьмя.
Полакояшваяся (дя ся поллконш), гл.
об. Ставамь дакомь :{а н'1^что, дамтл да
■змнь, да придо6Ъ11& и'Ьчто ; иодатисванся ;
нао/скйть. Полакомгтся и ги изюлъ.
Полакомихся ва пб-гол-Ьмл{ печмлл,
та изгубпхъ и что си имахъ.
Полавохшванк, с. ср. отъ иолакои!^-
ваяся.
Пол&жваиь (да ся), гл. об. свр. Да ся дам-
вамь малко н1&что, клсо вр1&мя.
ПолалбтЛк, ишь, — тилъ, гл. д. свр. Да да-
мот^^ малко и'Ьчто, к&со вр1&мя.
Поламт^к, ншь, — т^лъу гл. ср. свр. Да лам-
тл малко, к&со вр'1^мя.
Пблани, нар. 11б-мин2л&-т& годин& ; олом-
лани ; повапрошлий годъ, тр^тьяго гдда.
Лапи к€, полани стан;а.
115лаискъ1й, ска^ ско, пр. Что е бъио, что
е отъ полани, отъ пб-мии.т.л2&-т& година ;
0Л0Мланскъ1Й; третьяг6дишн1й, повапрош-
лий. Объгчю го като поланскьгга сн%гъ.
Иолкпалъ, гл д. свр. Да лапамь малко яЪ-
что, к&со вр1^мя.
Полапйцамь, гл. д. свр. Да лаиацамь мал-
ко и']^что, к&со вр']&мя.
Пол&пвамь и пол&пнувашь, гл. д. мн-кр.
Отъ вр']^ня на вр1^ия, пои1&кога лапамь по-
малко.
Пол&пнл^, ешь, — нхлъ, гл. д. свр. Да лап-
н& малко н'1^что.
Полап^цапь, гл. д. свр. Да лапуцамь мал-
ко н^что, КАСО врЬмя.
Поласк^НБ, ешь, — ск^шлъ, гл. д. свр. Да
ласка1& малко и1&что, клсо вр1&мя ; по-
ласкйть.
Пол&та, с. ж. Въ горниб катъ на к&щ&
отворено м1Ьсто за с'Ьд'Ьн1е л1Ьтно врЬмя ; по-
ладю, тр*мъ, чердакъ. НЬчто ся тропо-
ти на тюлаш/К-шж.
Мори Мацо, бФла ле Мацо,
Трапа трупа по податъ),
По полатъ), по трФмовък ПЪс.
Полатйсвамся и полатйсувался (да ся по-
латншок), гл. об. Полакомшвамся, полъг-
вамся, иомамвамся. Лолатисахся за пе-
чталбл^.
Иолатбсваннз и полатйсуваню, с. ср.
отъ полатйсвамся.
Полйтица и пол&тичка, ум. ж. отъ по-
лата.
ПолатйшнБ (да ся), ешь, — тйсался, гл.
свр. отъ полатйсвамся. Да ся иолакомк.
Полаф^вамь, гл д. свр. Да лафувамь мал-
ко и'Ьчто, клсо вр1&мя.
Пол&цамь, гл. д. свр. Да лацамь малко н'1&-
что, ка^со врЪмя; да позакачммь.
Пол&ювамь, гл. ср. мн-кр. Полайваиь.
ПолДцк, ешь, — л&шлъу гл. ср. свр. Да лаа
малко ({"Ъчтв, К.&С0 вр1^мя ; полйять.
Полвйна, вм. половина.
11дл^, полш а полбта, с. ср. Равно широко
п гол'Ьмо «■Ьсто ; ова ; пбле. На отворено,
на широко гюле; въ открйтомъ, въ чй<
стоиъ пбл'Ь. СлЬаохмлг долЬ вг поле-то.
Пловдивско поле.
ВрььЪли, что с& врьвЪли,
Минаха поле широко,
НастахА гор& аеденА. П-Ьс.
— Тора уши има, а поле очи. Гла-
день поле мигсува, а голъ ни отъ мЪсто
не мрьда. Въ полето тщета става, въ
клщи отличшва. Двама въ поле врьлу-
вать, а единь ся страхува.
Полеббдж, ишь, — дилъ, гл д. свр. Да ле-
бед* малко нЬчто, клсо вр^Ьмя,
11олевеитувамь, гл. ср. свр. Да левенту-
вамь малко нТ^что, к*со вр'Ьмя.
Полбгка, нар. Полека.
Пол^гъшш, нар смякч. Иолегьшка. По-
легъгнш, тюлегъгнш планина ся прЬвалю,.
Полбгмчка, нар. смякч. отъ пол^гка.
Полекъхчка, полечка, полегъшт.
Поледбно, нар. Напраздно, напусто, залудо,
нафиле ; напрасно. Останл^ на пюледено,
напраздно.
Поледица, с. ж. Тьнъкъ ледъ по зема-т*,
който става, кога вали ситенъ дьждъ, илп
има г*ст* мьгл*, па замръзва на зема-т* ;
гололедица, ледавица, лизачка, мужгалка ;
гололедица.
Полед;^, йшь, — дйлъ, гл. свр. отъ поле-
дювамь и полбждамь. — д^иъхй, прич.
стр.
Лоледювамь и пол^ждамь (да полед.к),
гл. д. 11окръ1вамь съ ледъ, замразшвамь.
Ледъ поледи земштл. — мся, гл. стр.
Бъ1вамь поледенъ, покръ1вамся съ ледъ,
замрьзвамь.
Поледюваин) и пол^ждапю, с. ср. отъ
поледтваяь и полеждамь.
По.т^зиъхй, — 8ьнъ и — аенъ; вна, вно, пр.
Что докарва ползж, отъ което има полза;
иолзовитъ]б, файдалиш ; полеавий. Полез-
на работа. — зно, нар. Съ полза, пол-
зовито, файдалию ; полезно.
Полбка, нар. Полегка : 1) Небръзо, небръ-
ЗА-ТА, бавно, нескоро, тяжко, мачно ; мед-
ленно, тихо, и^шкотно, несвбро. Врьви
полека. Полека работи, нъ хубаво. Ра-
боти- тъг врьвять полека; д-Ьлй идутъ
тихо. Който врьви полска., пюй отива
надалечь; тйше йдсшь, дйльшс будешь.
2) Тихо, тихомь, кротко, кротц*, низко,
немкА-ТА ; тихо. Казвамь полека ; го-
Полбвъ1чка
147
Полйзнх
ворйть тихо. Повикай го полека. 3) Леко,
малко, безъ натисканю, безъ нал^ганю. По-
лека го побутни. Натисни го полека.
4} Изотдалечь, малко н'Ьчто, отгор'Ь ; слегка,
вскольвъ, мимохбдомъ. — Полекалека,
или : лека-полека, небръзо, тихомь, мал-
ко по малко, полечка ; потихбнько, посте-
пенно, мало по нйлу. Полека-лека Шип-
ка далека. Полека-лека всичко станл.
Полека лека и това изшдохмьг. Полека,
чюлека, все тамъ довЬка,
По1бкъ1ЧБа, на'р. смякч, отъ полева. По-
лечва, полегъика, полегьшш.
иолелевамц гл. ср. свр. Да лелекамь мал-
ко н'Ьчто, КАСО вр^Ьмя.
Полел^цамЬ; гл. ср. свр. Да лелецамь мал-
ко н1^что, к&со врЬмя.
Полел^чкк, ишь, — чилъ, гл. ср. свр. Да
лелзча малко н^что, клсо вр^Ьмя.
Пол^нець, с. м. Който жив1Ье въ поле-то,
житель на поле-то ; полянець,
Пол^ива, с. ж. Които жив^Ье въ поле-то,
комто е отъ поле-то ; полянка,
Шлбнце, ум. ср. отъ пол^.
Полеи^тл!., ишь, — тилъ, гл. д. свр. Да ле-
иет& малко н1&что, к&со вр1&мя.
Полечка, нар. смякч. отъ полека. Поле-
къ1чка, полегътчка.
Шлза, с, ж. Кога н%кой види, има добро
отъ н^что ; облага, печшла, приви дище,
К1аръ, файда ; пбльаа, вйгода. ПЪмамь
пол8;г1 отъ това. Ако го направьп, щж
видм и азъ ползл^. Приштель безъ пол-
зж врагъ ся наричш. Безъ ползж овцж
влъкг нека ък таде (и влъкъ ш. не шде).
иблзица, ум. ж. отъ пдлза.
иблзувамь, гл д. Докарвамь ползж, прина-
сшмь иолз2& ; приносйть пбльзу, пбльзо-
вать. Ако го направш, какво ще мя
ползува. — мся, гл. възвр. Имамь полза,
виждамь, извличммь полза отъ н1Ьчто ; пбль-
зоватьса. Не можт да ся ползува отъ
имота си.
Ползувани^, с. ср. отъ ползувапь п пбл-
зуваяса.
иолибвапь и полпбнуваль (да полйбнл&),
гл. ср. и д. За в^тьръ, кога духа тихо,
кога само лъха ; полъхвамь. Сутринь ра-
но тихъ вЬтрець полибва.
Полйбникъ, с. м. Тихъ вЬтьръ, който само
лъха, пилибва ; полибя, полюбя ; лсгкШ
в-Ьтербкъ, зефйръ.
Иолйбнл^, ешь, — нхлъ, гл. свр. отъ по-
либвамь и полибнуваль.
Полнбнк, ишъ, — бнлъ, гл. д. свр. Да либа
малко нЬчто, КАСО врЪмя.
Цолйбя, с. ср. Полибникъ.
Полйвамь (да пол'Бек), гл. д. 1) Л1&1& во-
да или друго водмво отгор1Ь възъ н1Ьчто;
заливамь ; поливйть, возливать, взлнвать.
Който ще гаси огънь, съ масло да го
не полива. 2) Излпвамь, проливамь, раз-
ливамь, раясъгпвамь ; наливйть, проливйть.
Тлядай да мя не полЬешь. ПолЪлъ го
съ манджш. 3) ЛЪа. никому вода за да
врьши н^что. ПолЪй ми, да ся омьгш.
4) Съшвамь ВОДА на растение ; вадА, на-
важдамь, поа ; орошйть. ПолЪй цвЬт1е-
то, че в извяхнжло. 5) Чрьпш, служа
за нЬчто ново, за н'Ьчто купено или спе-
чмлено. Да тюлЬемъ подновж-т/а, да пий-
немъ и да 1А честитимъ ; вспрйсвивать
обнбву. — мся, 1) гл. възвр. Л'Ьш^ н1^что,
разсъшвамь н1Ьчто възъ себе-си, та ся ули-
вамь ; намокрювамся, омочвамь ; обийчивать-
ся, ПолЪхся съ мастило. 2) гл. стр.
Бъ1вамь пол'6нъ ; полив}1ться, орошаться.
— Катю че мя полЪ съ врЬлж водж,
каза ми н']&что тяжко, мачно, тажно, та
мя пр'Ьсече съ него, като че мя попари съ
вр1^лА вода; каза ми, направи ми н']&что,
та мя много жегнА. — Не може му полЪ
на малкъгш прьстъ, не е ничто спорядъ
него, много е пб-доленъ отъ него, не може
да му обрьне обущата, не е достоенъ да
му обрьне обуща-та ; онъ ем^ и въ под-
метки не годйтся.
Поливате, с. ср. отъ полйвапь. Поливка.
Цолйвка, с. ж. 1) 11оливан1е. 2) Въ мн.
ч. М-Ьсто, д'Ьто СА поливали болникъ за да
го л^кувать, и водата, съ кожто са го по-
ливали. Който нагази пюливкъг, хваща
го никаква болесть.
ибливо, с. ср. Воденю булкА на вода въ
понед^игнпкъ сл1&дъ сватбА-тА.
ПолйврВБ (да ся), ишь, — рился, гл. об.
свр. Да ся ливрк малко н1&что, касо вр1&мя.
Пбливъ, см. I) Мазилка, съ коньто грън-
чмри мажкть и посл^Ь пекАть глинянъх
САдовъ! за да не тангасвать и за дн ста-
НАть лъскави ; иолювъ, глечь ; глазура,
глазурь, нурава, муръ, полива. 2) Оло-
венъ окъ1съ, отъ който правять таи ма-
зилкА, глечь; муртазенкъ; глетъ.
ПолигавББ (да ся), ишь, — вился, гл. въз-
вр. свр. Да ся лигава малко н^Ьчто, касо
вр*мя.
*11олиел6й, с. м. Гр, Въ црьквА окачена
на тавана направа съ много подск1&щнццц
за св'Ь1Ци; полюлей ; люстра, панив<1дйло.
ПолйжнБ, ешь, — лйзахъ, гл. д. свр. Да
ЛИЖ1А м 
